Търсене в текстове за 'Муле'

Завчера всички само мъже от Казанлък се качихме с коне, катъри и мулета на Бузлуджа.

Завчера всички само мъже от Казанлък се качихме с коне, катъри и мулета на Бузлуджа.
Казанлък, 16. VI. 1914 г. Люб. К. И. Завчера всички само мъже от Казанлък се качихме с коне, катъри и мулета на Бузлуджа. На една височина на 1500 м над морското равнище. Прекарахме много добре, имахме доста приятни приключения. На мнозина беше доста зор и възкачването, и слизането. Но така трябва да се възпитават всички, да бъдат решителни и смели. Аз разгледах навсякъде към южна и северна България.
към текста >>

Завчера вcички, само мъже от Казанлък, се кaчиxмe на кoнe, кaтъpи и мулета, на Бузлуджа.

Завчера вcички, само мъже от Казанлък, се кaчиxмe на кoнe, кaтъpи и мулета, на Бузлуджа.
Моят душевен поздрав на вcички. Ваш Верен: П.К.Дънов * * * Казанлък, 16.VI.1914 г. Люб. Е.К.Иларионови, Завчера вcички, само мъже от Казанлък, се кaчиxмe на кoнe, кaтъpи и мулета, на Бузлуджа. На една височина от 1500 м. над мopcкoтo равнище. Прекарахме много добре, имахме доста приятни приключения. На мнозина беше доста зор и възкaчвaнeтo, и слизането. Но тaкa трябва да се възпитават всички, да бъдат решителни и смели.
към текста >>

В средните векове магически знак от пет преплетени букви, който се поставял на амулети; 3.

— Пентаграм, Пентаграма, Пентаграмът и ж. р. — Пентаграма, Пентаграмата. В „Речник на чуждите думи в българския език”, 1982 г., тази дума е дадена в женски род със следното значение: Пентаграма (по пента + гр. „буква") 1. мат. Петоъгълник, по стените който са построени равнобедрени триъгълници; 2. В средните векове магически знак от пет преплетени букви, който се поставял на амулети; 3. прен. рядко. Символ на съвършенство". Учителя използва думата и в мъжки, и в женски род, а в беседите тя е записвана и с „о” и с „а". Освен това, в някои беседи, когато се говори за Пентаграма, негов синоним се използва и думата „петоъгълник". В края на главата поместваме библиографичната справка.
към текста >>

Устово.19 “Кервани от мулета и катъри разнасят по поречието на река Чая различни стоки от Пловдив и Татар-пазарджишко, за да достигнат до беломорския бряг, а оттам с кораби — по широкия свят.” Тези кервани, тогава наричани пампорите, дават нарицателното име родопския курорт Пампорово, сгушено в уютна гънка на Родопа.

Устово.19 “Кервани от мулета и катъри разнасят по поречието на река Чая различни стоки от Пловдив и Татар-пазарджишко, за да достигнат до беломорския бряг, а оттам с кораби — по широкия свят.” Тези кервани, тогава наричани пампорите, дават нарицателното име родопския курорт Пампорово, сгушено в уютна гънка на Родопа.
През 1845 г. Константин Дъновски се завръща в Устово, което заварва в стопански подем. Това е периодът, когато между Пловдив и Ахъ-челебийските селища, и най-вече с Устово се засилва търговският обмен. Според С. М. Родопски най-голямото, най-търговското и най-промишленото в Ахъ-челебийска кааза през XIX век е било с. Устово.19 “Кервани от мулета и катъри разнасят по поречието на река Чая различни стоки от Пловдив и Татар-пазарджишко, за да достигнат до беломорския бряг, а оттам с кораби — по широкия свят.” Тези кервани, тогава наричани пампорите, дават нарицателното име родопския курорт Пампорово, сгушено в уютна гънка на Родопа. Там са отсядали пътьом керванджиите, за да си отдъхнат и да продължат след това пътя си до морето. Между Пловдив, Татар-пазарджик и Устово се създават, освен стопански, още и културно-просветни връзки, които се превръщат във всеобщ постоянен контакт. Народностните въпроси, които са вълнували пловдивчани, пише Атанас Примовски, интересуват и жителите на Устово.8 Като приятели на устовци са пловдивските граждани Големия Вълко и Големия Стоян Чалъкови, братя Генови, д-р Стоян Чомаков, Найден Геров, Йоаким Груев, Христо Г. Данов, Атанас Самоковлията, учителят Матеевски и др.8 В атмосферата на такъв културен подем петнадесетгодишният Константин Дъновски става през 1845 г. учител в с.
към текста >>

Една сутрин Учителят излиза от палатката си и нарежда всички палатки да се съберат, да се опаковат, да се натоварят на мулетата и с раниците на гърбовете да слизаме от Рила.

Една сутрин Учителят излиза от палатката си и нарежда всички палатки да се съберат, да се опаковат, да се натоварят на мулетата и с раниците на гърбовете да слизаме от Рила.
Една вечер сънувам там, в палатката на Рила и виждам Борис Николов, че се намира в дъното на един кладенец с вода, разпънат на кръст в страшни мъки. Сънят приключва, но аз го запомних и на сутринта отивам и го разказвам на Учителя. Той ме изслушва, но не казва нищо. Минават няколко дни, времето от хубаво, по-хубаво, слънчево, тихо, приятно и нашият общ живот с Учителят е неповторим, както никога досега. Една сутрин Учителят излиза от палатката си и нарежда всички палатки да се съберат, да се опаковат, да се натоварят на мулетата и с раниците на гърбовете да слизаме от Рила. Всички останахме учудени. Някои протестираха, защо ще си ходим при това хубаво време, че и да беше лошо времето и друг път сме стояли тук на дъжд и на буря. Но Учителят беше неумолим и строг: "Рекох, прибирайте бърже багажа и слизаме". Започнаха да си прибират палатките с неохота и нежелание, никой не можеше да схване и разбере защо Учителят така бърза. Но се подчинихме, макар че всичко ставаше от бавно по-бавно.
към текста >>