Търсене в текстове за 'Йов'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 68 резултата в 37 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Съдържание на бр. 1 Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Намираме печатана на френски трагедията на българския писател Ив Грозев - Йов, библейска трагедия в 4 действия 5.
XV, кн. 5 3. Учителска мисъл, месечно обществено-педагогическо списание, год. VIІ, 4 и 5. 4. Le Fraterniste брой 265 и 266 януари 1926 г. Намираме печатана на френски трагедията на българския писател Ив Грозев - Йов, библейска трагедия в 4 действия 5. От Натурфлософско четиво. №3 Ер Хекел - Произходът на човека в светлината на днешната наука. Превел Д-р Д. Тодоров. Предговор от Проф. Д-р Ас. Златаров.
към текста >>

2. Пробуждане – Георги Томалевски Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

И в тъмните гънки на Змейовата снага се борят хора за златни корони, пъстри одежди и външни знакове на власт над съвести и души.
А от техните грехове се храни до насита Змеят, че туй му е храната. И ей, разчеква паст след паст, проточва седем червени езици и ближе човешка кръв, пролята от братска ръка... Ето, на едната глава, по едрите и лъскави люспи, лъщят царски корони, изправят се престоли и се чупят отраженията на дворци и чертози. А около тях, блъскат мечове на пълководци, меки кресла на царедворци, нижат се една по друга гледки на шумни пиршества, мяркат се знаци на слава и почест. Ето, на другата глава, люспа до люспа блести и разнася ярките бои на свещенически одежди и корони, владишки премени и златни кръстове. По люспите блестят идоли, мержелят се образи рисувани на дърво, пред които се кланят и струват поклони дребни люде, заслепени от измамливите блясъци. И в тъмните гънки на Змейовата снага се борят хора за златни корони, пъстри одежди и външни знакове на власт над съвести и души. Ето и третата глава, четвъртата – една от друга по-бляскави, по-съскащи проточват червени езици да погълнат своята кървава храна... И един ден, когато Земру беше попаднал на крайчеца на змейовата опашка, на една нищо и никаква люспа, някаква невидима сила сякаш нападна Змея. Загърчи се той, заизвива се, засумтя и с лют замах изви опашка да се брани. А Земру отхвръкна от опашката, както отхвръква камък от прашка и падна наземи, ни жив, ни мъртъв. Когато се свести и отвори очи, видя да стои до него един човек, тих и спокоен като боровете на родните гори. Той го погледна кротко и му каза: – Ти тръгна с ламята да се бориш, но пил ли си от Живата Вода и пламтял ли си в Живия Огън?
към текста >>

Ето и третата глава, четвъртата – една от друга по-бляскави, по-съскащи проточват червени езици да погълнат своята кървава храна... И един ден, когато Земру беше попаднал на крайчеца на змейовата опашка, на една нищо и никаква люспа, някаква невидима сила сякаш нападна Змея.
И ей, разчеква паст след паст, проточва седем червени езици и ближе човешка кръв, пролята от братска ръка... Ето, на едната глава, по едрите и лъскави люспи, лъщят царски корони, изправят се престоли и се чупят отраженията на дворци и чертози. А около тях, блъскат мечове на пълководци, меки кресла на царедворци, нижат се една по друга гледки на шумни пиршества, мяркат се знаци на слава и почест. Ето, на другата глава, люспа до люспа блести и разнася ярките бои на свещенически одежди и корони, владишки премени и златни кръстове. По люспите блестят идоли, мержелят се образи рисувани на дърво, пред които се кланят и струват поклони дребни люде, заслепени от измамливите блясъци. И в тъмните гънки на Змейовата снага се борят хора за златни корони, пъстри одежди и външни знакове на власт над съвести и души. Ето и третата глава, четвъртата – една от друга по-бляскави, по-съскащи проточват червени езици да погълнат своята кървава храна... И един ден, когато Земру беше попаднал на крайчеца на змейовата опашка, на една нищо и никаква люспа, някаква невидима сила сякаш нападна Змея. Загърчи се той, заизвива се, засумтя и с лют замах изви опашка да се брани. А Земру отхвръкна от опашката, както отхвръква камък от прашка и падна наземи, ни жив, ни мъртъв. Когато се свести и отвори очи, видя да стои до него един човек, тих и спокоен като боровете на родните гори. Той го погледна кротко и му каза: – Ти тръгна с ламята да се бориш, но пил ли си от Живата Вода и пламтял ли си в Живия Огън? Който пие от Живата Вода не ожаднява, и който е горял в Живия Огън гори, но не изгаря, а просветва!
към текста >>

3. Строежът на ухото и човешкият характер - Карл Хутер Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Към средата на 16 век и богослови, и тълкуватели се спират да разискват върху 7 стих от 36 глава на Йов, където се казва, че Бог е поставил знаци или печати по ръцете на человека, така че да знаят делата си.
Плиний е поддържал верността на тази наука; Галиен също. В по-новите времена Парацелз, Карданус, Алберт Велики, Нютон и др. Черквата е осъждала хиромантията и разните гадатели като деца на дявола - вагабонти и авантюристи. Известно време хиромантията бива пренебрегната, нападана, анатемосвана от свещеници, пастори и учени. Обаче към 1475 г., се появява съчинение, озаглавено: „Die Kunst chiromantia" и едно друго — към 1490 г.: Chiromantia Aristotelis cum Figuris, което още се намира в Британския музей. Към средата на 16 век и богослови, и тълкуватели се спират да разискват върху 7 стих от 36 глава на Йов, където се казва, че Бог е поставил знаци или печати по ръцете на человека, така че да знаят делата си. Към 19 век хиромантията се възражда, появяват се маса изследователи на ръката. Един голям интерес обхваща мнозина. Правят се наблюдения върху ръцете на болни - измервания по черепа, наблюдения по лицето. Дава се тласък в изучаването и развитието на всички науки, които имат тясна връзка с човешкото същество. В 1893 г.
към текста >>

4. LE MAITRE PARLE. LA JUSTICE Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Крайова ето вече втора година.
Говори се за особеното значение, което отдава Учителят на музиката за повдигането на отделния човек и на човечеството и се споменава, как чрез Учителят на Изгрева се ражда една нова музика. Накрая се споменава най-важното от обширната литература върху богомилството и албигойството на разни езици. На 1 октомври 1933 г. в Буенос Айрес е държана публична сказка от Магдалена де Пита на тема: "Учителят П. Дънов". Духовното движение в Румъния Чрез дейността на видния работник на духовната нива в Румъния - Релжис, посредством възвишените принципи на така наречения от него "Хуманитаризъм" и след неколкогодишното излизане на румънското списание "Вегетаризмул", ето вече почвата е подготвена за една нова стъпка в духовния живот на Румения - това е появяването на окултното списание "Biblioteka Metapsihica", което излиза в гр. Крайова ето вече втора година. Редактира се от комитет. Основател му е Михаил Драганеску, Адресcj на редакцията е: "Biblioteka Metapsihica ", Str. Ghica Voda, № 20 — Craiova. Радваме се, че в съседна Румъния има красиви признаци за духовен подем. Подемът на спиритуалистичната вълна във всички части на света не е странно за онзи, който знае законите на развитието и характера на епохата, която иде.
към текста >>

5. LE MAITRE PARLE. LA NATURE VIVANTE Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

1, Крайова (Румъния). 14.
HejnaI, полско списание за духовните науки, номвр. 1935. 13. Biblioteca Metapsihica, септ. 1935, год. 3, кн. 1, Крайова (Румъния). 14. Die weisse Fahne, юлий 19 5, Пфулинген (Германия). 15. Упознаj себе, Белград, окт. 1935. год. V, кн. 10. 16.
към текста >>

6. ЛОСТЪТ НА АРХИМЕД Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

И интересно е да се погледне на народните митове за дракони, змейове и пр., които се предават от праисторично време та до днес и ние ще съзрем в корена на нещата една лична изживелица на човека.
И според изчисленията на окултистите, както споменава Учителят, тези форми на развитието тези символи-видове, през които е минал животът се наброяват на знаменателното число от четиристотин милиона форми. Да, природата е един сбор от живи символи наредени в една безконечна лествица, по която, човек може да гадае великия Разум и план на битието. Във връзка със символизма в Природата и в развитието, интересни са схващанията на Едгард Даке изложени в три от неговите книги и по специално в „Първичен Свят, Мит и Човечество" (Urwelt, Sage und Menschheit). Не може да се спрем подробно на всички схващания на Даке върху символизма в природата; трябва, обаче, да се отбележи, че той счита развитието на видовете през вековете като символи на една лична изживелица на самия човек. Легендите за големите предпотопни животни са не легенди, а лична изживелица на човека. И интересно е да се погледне на народните митове за дракони, змейове и пр., които се предават от праисторично време та до днес и ние ще съзрем в корена на нещата една лична изживелица на човека. А чувството на страх и ужас при мисълта за тия гиганти, са още по-големи символични свидетели за личното изживяване от човека на всички тия сбития в природата и живота. Ние споменахме по-горе за символизма на човешката проява и постъпка. Интересно е да се отбележи, че в туй отношение човек може да дойде до потвърждение на онази окултна максима, според която целия животински и растителен свят е представен в човека. Често Учителят разяснява, че когато ние кажем някому: „кръвчицата ще ти изсмуча", това е чувството на паяка, който в дадения момент се проявява в човека. Когато ласкаем някого, това е качество на лисицата, която се проявява в нас.
към текста >>

7. НОВАЛИС- ТВОРЧЕСТВО, ИДЕЙ -В В. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Няма да се спираме и при друга една още по-древна, ала типична библейска фигура - Йов.
Защото Авраам, като Юпитерово чадо, е бил успешен, благополучен човек. "Господ беше благословил Авраама във всичко", се казва за него в хубавия библейски разказ, в който се повествува живота на израилския патриарх, призван да стане "отец на вярващите". Прочетете този разказ, за да видите безпримерната вяра на Авраама - основен двигател на Юпитеровата сфера - неговото благородство, неговата честност и справедливост, неговия съобразителен ум, неговото великодушие и щедрост, неговото миролюбив, за да видите ония черти, които правят от положителния Юпитеров тип оня обществен индивид, който обладава най-пълна и най-всестранна социална приспособимост. Само по дълбоко символичния разказ за Авраама би могла да се проучи Юпитеровата сфера с всичките ù типични функции. И тогава би станало ясно, как Юпитер означава оня културен стадий от живота, в който хората излизат от чергарския живот, от постоянните борби, за да се насочат към "обетованата земя", където цари един напълно йерархизиран социален строй, с неговия религиозен култ, с неговия правов ред, с неговите законно-установени политически и обществени учреждения, ала да оставим на мира библейския патриарх, защото животът му е толкова далечен, че звучи като мит. Няма да се спираме и при друга една още по-древна, ала типична библейска фигура - Йов. Защото след един Юпитеровски охолен и благополучен живот, щедро обсипан с всички блага на живота, той попада под ударите на Сатурн и съдбата му взема трагичен обрат. Няма да се спираме на историята на Йов, развиваща се в оная плоскост, дето се секат сферите на Юпитер и Сатурн, макар Йов като тип и като съдба в живота да е вечен. Ако, напускайки легендарните библейски времена, бихме се пренесли в историческите времена, например във времето на Римската империя, то ние бихме посочили като историчен образец на Юпитеров тип римския патриций. Изобщо, целият древен Рим се намира под знака на Юпитер. Не случайно Зевс-Юпитер става главно божество в римския пантеон, а Юпитеровият култ- държавна религия.
към текста >>

Няма да се спираме на историята на Йов, развиваща се в оная плоскост, дето се секат сферите на Юпитер и Сатурн, макар Йов като тип и като съдба в живота да е вечен.
Прочетете този разказ, за да видите безпримерната вяра на Авраама - основен двигател на Юпитеровата сфера - неговото благородство, неговата честност и справедливост, неговия съобразителен ум, неговото великодушие и щедрост, неговото миролюбив, за да видите ония черти, които правят от положителния Юпитеров тип оня обществен индивид, който обладава най-пълна и най-всестранна социална приспособимост. Само по дълбоко символичния разказ за Авраама би могла да се проучи Юпитеровата сфера с всичките ù типични функции. И тогава би станало ясно, как Юпитер означава оня културен стадий от живота, в който хората излизат от чергарския живот, от постоянните борби, за да се насочат към "обетованата земя", където цари един напълно йерархизиран социален строй, с неговия религиозен култ, с неговия правов ред, с неговите законно-установени политически и обществени учреждения, ала да оставим на мира библейския патриарх, защото животът му е толкова далечен, че звучи като мит. Няма да се спираме и при друга една още по-древна, ала типична библейска фигура - Йов. Защото след един Юпитеровски охолен и благополучен живот, щедро обсипан с всички блага на живота, той попада под ударите на Сатурн и съдбата му взема трагичен обрат. Няма да се спираме на историята на Йов, развиваща се в оная плоскост, дето се секат сферите на Юпитер и Сатурн, макар Йов като тип и като съдба в живота да е вечен. Ако, напускайки легендарните библейски времена, бихме се пренесли в историческите времена, например във времето на Римската империя, то ние бихме посочили като историчен образец на Юпитеров тип римския патриций. Изобщо, целият древен Рим се намира под знака на Юпитер. Не случайно Зевс-Юпитер става главно божество в римския пантеон, а Юпитеровият култ- държавна религия. Само един Рим можеше да създаде римското право, а не забравяйте, че правната функция е една от основните функции на Юпитеровата сфера. Аз само бегло посочвам на тази връзка между Рим и Юпитеровата сфера.
към текста >>

8. ПОДПУШВАНЕ - Е. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Роденият под негово влияние е йовиален, великодушен, умен, учтив, честолюбив, симпатичен, човечен.
Тя създава любовни работи, увлечения, бракове, приятели, удоволствия, благоволения от страна на жени, успех, благосъстояние. Слънцето прави белязания от него щедър, благороден, честолюбив, сръчен в изкуствата, обичащ истината, мъдър съветник и със здрав разсъдък. То дава почести, слава, издигане, високо покровителство, високо положение на държавна служба, здраве и власт. Марс прави белязания от него безстрашен, храбър, лесно възбудим, импулсивен, демонстративен, шегобиец, циничен, независим, действуващ реформаторски или разрушително. Той докарва неприятелства, борби, наранявания с огън и желязо, предателства, клевета, кражба, внезапна, най-често насилствена смърт, бойна слава, ентусиазъм, лудост, остри болести и болки. Юпитер. Роденият под негово влияние е йовиален, великодушен, умен, учтив, честолюбив, симпатичен, човечен. Той дава щастие, богатство, изобилие, успехи, почести, приятели, покровителства, превъзходство и плодовитост в работата. Сатурн прави родения под негово влияние да обича независимостта, нещастен, затворен, недоверчив, ревнив, скъперник и роб на навици. Той създава закъснения, пречки, недостатъци, тайни, злополука, падане от положението, нещастие, меланхолично настроение, хронически болести и злини, грижи, скърби и изпитания. Уран прави родения под негово влияние непостоянен, капризен, ексцентричен, импулсивен, находчив, оригинален и духовит, критичен; упорит в своите мнения, егоцентричен, романтичен, горд и своеобразен в много отношения. Той дава конструктивни и механически способности, внезапни промени, отчуждавания, грижи, заточение, неприятелства, несигурно издигане и бунтарска импулсивност. Нептун.
към текста >>

9. Вечният закон на развитието – G. Nordmann Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Под знака на злокобното Нептуново влияние попадат и ония поети от типа на Бодлер, които търсят "странното", "чудноватото", "примамливото", "екзотичното", и които си създават чрез упояване с алкохол или наркотични средства свои "paradis artificiels" - изкуствени райове.
Ясно е тогава, защо Уран, чието влияние се пречупва по един своеобразен начин в съзнанието на обикновения човек, създава типа на революционера, на анархиста - човека със силен "инстинкт за свобода". ясно е, защо и Нептун, чиито тънки трептения, пречупени в съзнанието на хората, създават понякога у тях същински хаос, в който също изчезват всички различия, но по пътя на разпадането и разрушението, бележи типа на религиозния и социален нихилист. И ако проявите на Уран в човешкия свят се движат между двата полюса - свободният човек, у когото е пробудено космичното съзнание, и асоциалния тип на анархиста-терорист, то проявите на Нептун се движат между следните два полюса - мистика, човека на любовта, който съзнава единството на живота и работи по пътя на жертвата и безкористното служене за неговото осъществяване в живота на човеците, и типа на религиозния или политически маниак, който проповядва пълно разрушение на тоя "грешен", респ. "несправедлив" свят. В този долен полюс на Нептун, който лежи в хаоса, се явяват също така ония патологични типове на разните наркотици, които употребяват морфий, кокаин и опиум, за да се изтръгнат от тежките вериги на този свят и да потънат в света на "далечното", "безбрежното", в света на неясните видения и смътните сънища, на гибелните, но упоителни блаженства. Под знака на злокобното Нептуново влияние попадат и ония поети от типа на Бодлер, които търсят "странното", "чудноватото", "примамливото", "екзотичното", и които си създават чрез упояване с алкохол или наркотични средства свои "paradis artificiels" - изкуствени райове. Астролозите са констатирали, че всички тия отрицателни, патологични прояви се дължат на така наречените "лоши аспекти" на един "зле поставен" в хороскопа Нептун. Поради това някои астролози наричат Нептун вълшебник, магьосник, който създава у хората, неподготвени да възприемат неговите високи трептения, всевъзможни илюзии, измамни видения, халюцинации. И докато тия нещастници си мислят, че са се издигнали в никакви „висши сфери" на духовния свет, те всъщност са попаднали в ония слоеве на подсъзнанието, в които плават разпокъсани архаични образи, остатъци от едно праисторично минало. На такива патологични прояви най-вече се натъкват психиатрите в своите клиники и затова считат за патологични всички душевни преживявания без изключение, които попадат в "Нептуновата сфера". Но между тия прояви в "тъмния полюс" на Нептун и чистите и светли преживявания на великите мистици, които се издигат до неговия „светъл полюс", има грамадна разлика.
към текста >>

10. DU MAITRE: LA LOI FONDAMENTALE Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Писмо от Румъния Получихме писмо от редактора на „Метапсихична библиотека" в Крайова, Румъния — Михаиле Драганеску.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Писмо от Румъния Получихме писмо от редактора на „Метапсихична библиотека" в Крайова, Румъния — Михаиле Драганеску. В това писмо той казва между другото: „Словото на Мъдростта на Учителя буди голям интерес в мен. То има голямо действие върху мен. Благодаря. Преведохме на румански статията на Учителя „Съвършеният човек". Тя е повече от великолепна". Нови прозрения в астрономията.
към текста >>

11. DU MAITRE: RAPORRTS RAIONNABLES Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

" от 29 май т.г., който излиза в Крайова, е поместен превод на статията от Учителя „Съвършеният човек", взета от сп.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Учителят в румънски превод В румънския вестник „Tribuna olteniel! " от 29 май т.г., който излиза в Крайова, е поместен превод на статията от Учителя „Съвършеният човек", взета от сп. „Житно зърно", бр. 3 от. т.г. Преводачът се е ползувал от френския превод на статията в „Житно зърно". Посещение на един мистичен център в Тибет Д-р Лао Дзин е напечатал книга: „Страната на Боговете". В нея излага първите и достоверни данни за един неизвестен мистичен център, дето са събрани група учени и философи.
към текста >>

12. DU MAITRE: A LIMAGE ET A LA RESSEMBLANCE Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Йовков, Ник.Лилиев, Димчо Дебелянов.
— Яворов и Траянов. VIII т. — Елин Пелин и П.Ю.Тодоров. IX т. — Йор. Йовков, Ник.Лилиев, Димчо Дебелянов. Ще следват други томове, които ще разглеждат съвременниците. Широко и сърдечно препоръчваме тия проникновени книги. Д-р Ел. Р. К.
към текста >>

13. Животът на П.К.Дънов - години и събития Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Като четете живота на Христа, на Йова, на npopoцume вие виждате примери, образци, как трябва да се върви напред.
В тази идея, именно, е силата на човека. Тя е тил, основа на неговия живот При такава идея човек е твърд, непоколебим. Сега аз ви говоря 3а пътя, по който са минали съвършените. През този път ще минете и вие. В пътя на съвършенството ще срещнете много противоречия, на които не трябва да обръщате внимание. Като четете живота на Христа, на Йова, на npopoцume вие виждате примери, образци, как трябва да се върви напред. Нека да останат в ума ви следните неща: Да служите на Бога в Дух и Истина и да бъдете съвършени. - Може ли да бъдем съвършени? - От вас зависи. Дето има начало и край, там е съвършенството. Дето няма нито начало, нито край, никакво съвършенство не се очаква Щом Бог е изпратил една душа на земята, тя може да бъде съвършена.
към текста >>

14. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 31 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Спомнете си, че Йов каза: „Защото злото, от което се плашех, ме сполетя".
За това Исус, съвършеният Психолог и Метафизик, познавайки силата на мисълта да съгражда и разрушава тялото, ни учи: „Обичайте враговете си“. Вашият живот е в безопасност, ако мислите ви се затвърдяват в Истината, затова Luther Burbank, прочутият цветар, казва, че ние можем да изпращаме любовта си на езерата, на небето, на дърветата, цветята и т. н., и ако ние бихме направили това, ний бихме били щастливи и бихме привлекли към себе си всичко, което желаем. Когато казвате: „аз съм щастлив, аз съм здрав, аз успявам“ (благославяйте парите, които давате или получавате) това не е лъжа, а ваш избор. Вий можете да мислите това, което желаете. Спомнете си, че Йов каза: „Защото злото, от което се плашех, ме сполетя". Вън от сегашния момент време не съществува, затова считай че той е съвършен. Винаги е сега. Вашето вдъхновение ви води към успех и ентусиазмът може да се култивира. Култивирайте вярата и любовта, за да можете да бъдете ентусиазирани, и свържете вашата мощ с ентусиазъм, а не с отрицателните сили. Вашият ум е гъвкав, разширяем, — отворен за новите идеи, — той е средството, с което вие засягате всичко, което познавате.
към текста >>

15. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 114 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Постоянно добро настроение имат чистите по сърце, които виждат Бога, които винаги обичат, които навсякъде и във всичко виждат доброто, които са незлобиви и радостни като децата, за които Христос е казал: „Тяхно е Царството небесно.“ Добро настроение могат да имат и праведните хора, които се покоряват на Божията воля и каквото и да им се случи, не роптаят, а казват като старозаветния Йов: „Бог дал,Бог взел.“ Те не са турили сърцето си в богатството, а в закона на любовта, не съграждат живота си на пясък, а на скала.
Здравите хора привличат болните и им влияят благотворно. Също ония, в които преобладава доброто настроение, привличат ожесточените и им влияят благотворно. За да има човек добро настроение, трябва да има чувство за мярка, да знае колко да яде, колко да работи физически и колко умствен труд, колко да почива, колко да говори, колко да спи, колко да прави милостиня и даже колко да се смее. Смехът спомага на храносмилането, но многото смях изтощава душевните сили. Доброто настроение е следствие постоянно усилие към възвишени мисли и чувства, към благородни постъпки. Постоянно добро настроение имат чистите по сърце, които виждат Бога, които винаги обичат, които навсякъде и във всичко виждат доброто, които са незлобиви и радостни като децата, за които Христос е казал: „Тяхно е Царството небесно.“ Добро настроение могат да имат и праведните хора, които се покоряват на Божията воля и каквото и да им се случи, не роптаят, а казват като старозаветния Йов: „Бог дал,Бог взел.“ Те не са турили сърцето си в богатството, а в закона на любовта, не съграждат живота си на пясък, а на скала. Доброто настроение е най-красивото и желано нещо. То е мъдростта, за която Соломон казва, че е по-скъпа от много злато. То е скъпоценен бисер, когото който намери, продава всичко що има, за да го придобие. То е подобно още на малка семка, която като посееш, става голямо дърво, под което се подслонят птиците небесни. Доброто настроение е подобно още на планински извор чист, що служи за отдих и прохлада на пътниците изморени и жадни.
към текста >>

16. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 177 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Такъв пример имаме с Йов, който беше кротък човек и като изгуби всичко в процеса на изпитанията, пак не се обезсърчи, и придоби отново всичко изгубено.
Благата са създадени за общо ползване и затова всяко задържане на благата е подпушване, което влече нещастие след себе си. Когато задържаме благата и се подпушваме, разрушаваме органите си. Щом разрушим органите си, спъваме и развитието на добродетелите, които ни свързват с възвишения свят. Само когато се свържем с този свят, ние ще разберем и развием кротостта. която е условие за да наследим земята. Такъв пример имаме с Йов, който беше кротък човек и като изгуби всичко в процеса на изпитанията, пак не се обезсърчи, и придоби отново всичко изгубено. Той реши въпроса, че вери човек, който живее добре, той никога не губи, за него и смъртта изгубва страхотния си вид, който има за обикновения човек. Аз често съм се спирал да говоря върху смъртта. Аз не говоря за смъртта на земята. Има една смърт, през която човек може да мине още докато е на земята. В този смисъл, да умре човек, това значи да отстрани от себе си всички отрицателни качества.
към текста >>

17. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 226 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

При най-големите изпитния ти трябва да кажеш като Йова: Господ даде, Господ взе.
Ние трябва да съзнаем, че нашата сила е дотолкова голяма, доколкото е здрава връзката ни с Бога. И тази връзка трябва да бъде съзнателна. Вие можете да познаете вашата вяра само в големи изпитания. Ако в големите изпитания вярата ти не се поколебае, голяма е твоята вяра. Ако при малките изпитания вярата ти се поколебае, малка е твоята вяра. При най-големите изпитния ти трябва да кажеш като Йова: Господ даде, Господ взе. Това беше един мъдрец, който се изпита. Любовта трябва да бъде за нас като вътрешен пробен камък. Ако имаме този пробен камък, ние можем да създадем един вътрешен живот в себе си. Аз наблюдавам как духът работи в човека. Гледам как някои учени хора посвещават цели 20-30 години за изучаване на някой научен въпрос.
към текста >>

18. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 227 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

С суровоядски отдел, от 33 рецепти за суровоядски гозби, салати, чайове.
Камбуров в Казанлък. На продадените екземпляри се прави 20% отстъпка. Отделни екземпляри се доставят от редакция „Братство“ * * * НАЙ-НОВА НАРОДНА ВЕГЕТАРИАНСКА ГОТВАРСКА КНИГА с 200 рецепти за супи, ястия, десерти и салати, от Кр. Кадънков вегетариански майстор-готвач. Практически проверени редица години от автора като вегетариански готвач. С суровоядски отдел, от 33 рецепти за суровоядски гозби, салати, чайове. Книгата е отпечатана на хубава хартия и струва 20 лева С П И С Ъ К на книгите, които доставя редакция „Братство“ Наука за дишането, Аледон 15 лв. Защо вярвам в безсмъртието на човека, от проф. Лодж 30 лв. Що е окултизъм, С. Калимемов 6 лв.
към текста >>

19. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 238 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Хвърчащите змейове, за които се говори в Откровението, това са тия аероплани, които изригват огън.
С вашето знание именно дойдохте до този ред. С вашето знание вие създадохте вашия свят. Вашето знание ви служи само да се въоръжавате. До 1941 година Англия предполага да има 25 от най големите дреднаути (военни параходи) Америка около 20, а останалите държави около девет, осем, седем. След няколко години ще има повече от сто хиляди аероплани, хвърчащи птици по небето. Хвърчащите змейове, за които се говори в Откровението, това са тия аероплани, които изригват огън. Едно време във войните страдаха войниците, а сега страда най-вече мирното население. Войниците няма да страдат толкова много, колкото мирното население. Ето, в града Шанхай, в Китай, мирното население пострада повече, отколкото войниците. И в бъдеще, като се наплодят много тия змейове, ще почнат да хвърлят огън отгоре. Вие казвате: Защо Господ създаде така света?
към текста >>

И в бъдеще, като се наплодят много тия змейове, ще почнат да хвърлят огън отгоре.
След няколко години ще има повече от сто хиляди аероплани, хвърчащи птици по небето. Хвърчащите змейове, за които се говори в Откровението, това са тия аероплани, които изригват огън. Едно време във войните страдаха войниците, а сега страда най-вече мирното население. Войниците няма да страдат толкова много, колкото мирното население. Ето, в града Шанхай, в Китай, мирното население пострада повече, отколкото войниците. И в бъдеще, като се наплодят много тия змейове, ще почнат да хвърлят огън отгоре. Вие казвате: Защо Господ създаде така света? Този въпрос го оставете настрана. Запитайте се, защо вие направихте света такъв. На онези, които запитват защо Господ създаде така света, Той отговаря на всекиму според случая. Ако някоя жена задава тоя въпрос, Той й отговаря: Хайде, ожени се, дай пример как ще създадеш своя свят.
към текста >>

20. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 241 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако можеха да говорят, Йорд. Йовков.
Стихотворения, Димчо Дебелянов. Стихотворения и др., от Христо Ботев. Писма от Драганово, Вл. Русалиев. Подир сенките на облаците, П. К. Яворов. Ако можеха да говорят, Йорд. Йовков. Старопланински легенди, Йорд. Йовков. Слънцето и животът, проф. Ас. Златаров. Айнщайн и световните тайни, проф. Ас. Златаров.
към текста >>

Старопланински легенди, Йорд. Йовков.
Стихотворения и др., от Христо Ботев. Писма от Драганово, Вл. Русалиев. Подир сенките на облаците, П. К. Яворов. Ако можеха да говорят, Йорд. Йовков. Старопланински легенди, Йорд. Йовков. Слънцето и животът, проф. Ас. Златаров. Айнщайн и световните тайни, проф. Ас. Златаров. Въведение в метафизиката, Бергсон.
към текста >>

21. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 244 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Соловйов Сказките бяха придружавани с музикални номера, главно песни чешки, полски, руски, български и югославски.
За старото н новото славянство — Мир. Джоржевич. 3. Нашия живот в пословици — Кат. Хауг. 4. Славянската взаимност у Ян Колара — проф. Ал. Соловйов Сказките бяха придружавани с музикални номера, главно песни чешки, полски, руски, български и югославски. Отлично впечатление прави новия брой на „Наша земя“ — орган на Художествената секция при Д-вото. Най-интересни са статиите: Томаш Масарик, от Владислав Савич, бивш пълномощен министър във Вашингтон, който с отлично характеризирал великият славянин Масарика, с когото лично се е познавал. „Демокрацията почива на метафизичната еднаквост на безсмъртните души, за които свободата е право на съществуване“. Следва не по-малко интересна статия: Епоха на славянството от Душан Грубич, който пише. че „епохата на славянството е вече настъпила, защото светските събития се нижат с главоломна бързина и с това ускоряват акцията на целокупното славянство за доброто и напредъка на цялото човечество.“ Славяните имат в душата си идеалът за истина, правда, свобода, братство и равноправност на всички люде и народи; етиката трябва да стане основа на политиката, а не лъжата и насилието.
към текста >>

22. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 246 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Те са впрегнали своите скорострелки, своите топове и снаряди, своите огнени змейове, и всичко, което има да стане, е все за добро.
Най-малко 50 на сто от сегашните им несгоди щяха да изчезнат. И сега ние очакваме да дойде Христос от небето. Че Христос дойде между евреите, но какво направи? Хората и сега се готвят за война. И днес даже се бият. Те са впрегнали своите скорострелки, своите топове и снаряди, своите огнени змейове, и всичко, което има да стане, е все за добро. В края на краищата вие ще кажете: Слава Богу, за добро беше всичко това. Всичко ще се превърне за добро Но сега, докато стават нещата, е лошо. А после, че всичко ще бъде сто и едно на сто добро, в това няма никакво съмнение. Сега аз ви съветвам да отидете при Христа, но не вечер, а денем Тогава вашият ум ще бъде светъл, вашето сърце ще бъде топло. Като отидете при Христа, каквото Той ви каже, приложете го.
към текста >>

23. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 260 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Представете си, че се намирате в положението на Йова, който имаше много имоти, стада, говеда, синове и дъщери — всичко в изобилие.
Когато човек дойде до тази епоха, той ще бъде господар на своето положение, на своята съдба. И тогава няма да се вълнувате от текущите събития. Тази материя може да ви се вижда отвлечена, но аз говоря за постиженията на един човек на земята, а не на небето. Говоря за тия, които ще могат да направят това. Човек има чрезмерни желания, които в един живот не може да реализира. Представете си, че се намирате в положението на Йова, който имаше много имоти, стада, говеда, синове и дъщери — всичко в изобилие. И той трябваше да мине през един голям изпит. да изгуби всичкото си имане, всички синове и дъщери. Той мина през една ужасна криза в живота си. Жена му казваше: „Какво мислиш за правдата сега? Кажи нещо за твоя Господ Кажи една дума, за да се освободиш“.
към текста >>

В това време Йов направи много погрешки, но по отношение на Бога не сгреши.
И той трябваше да мине през един голям изпит. да изгуби всичкото си имане, всички синове и дъщери. Той мина през една ужасна криза в живота си. Жена му казваше: „Какво мислиш за правдата сега? Кажи нещо за твоя Господ Кажи една дума, за да се освободиш“. В това време Йов направи много погрешки, но по отношение на Бога не сгреши. И като мина през тези страдания, всичко му се върна. Казвам: В сегашния живот всеки човек трябва да мине през изпитанията на Йова — Като умрем ли ще стане това? — Не, още този живот човек трябва да мине през смъртта и да живее. Хората искат да се подмладят . За да се подмладите; определете си всеки ден да мислите по десет минути, да не допуснете в ума си нито една отрицателна мисъл.
към текста >>

Казвам: В сегашния живот всеки човек трябва да мине през изпитанията на Йова — Като умрем ли ще стане това?
Той мина през една ужасна криза в живота си. Жена му казваше: „Какво мислиш за правдата сега? Кажи нещо за твоя Господ Кажи една дума, за да се освободиш“. В това време Йов направи много погрешки, но по отношение на Бога не сгреши. И като мина през тези страдания, всичко му се върна. Казвам: В сегашния живот всеки човек трябва да мине през изпитанията на Йова — Като умрем ли ще стане това? — Не, още този живот човек трябва да мине през смъртта и да живее. Хората искат да се подмладят . За да се подмладите; определете си всеки ден да мислите по десет минути, да не допуснете в ума си нито една отрицателна мисъл. Дръжте в ума си мисълта, че всичко в света е направено много хубаво, всичко в света е възвишено и красиво. Поне определете си десет минути да не допуснете в сърцето си нито едно отрицателно чувство.
към текста >>

24. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 263 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Творческият път на Йордан Йовков от М.
КНИЖНИНА Книги за гимназиите, издадени от книгоиздателство „Хемус" София. ул. Солун № 2. 1. Из съкровищата на нашата поезия, изтълкувани песни и разкази от Малчо Николов — бивш главен инспектор по литература при Минист. на Народ. Просвещение. Цена 25.лв.. 2. Творческият път на Йордан Йовков от М. Николов — 20 лв. 3. Сборник Йордан Йовков - спомени, статии и бележки за живота и творчеството му Цена 30 лв. 4. Българска литература — биографии и библиографии (заедно с портрети) от Георги Константинови Цена 10 лева. 5. Борци за свободата в народните ни песни от Васил Савов. Цена 20 лева. 6.
към текста >>

Сборник Йордан Йовков - спомени, статии и бележки за живота и творчеството му Цена 30 лв. 4.
Из съкровищата на нашата поезия, изтълкувани песни и разкази от Малчо Николов — бивш главен инспектор по литература при Минист. на Народ. Просвещение. Цена 25.лв.. 2. Творческият път на Йордан Йовков от М. Николов — 20 лв. 3. Сборник Йордан Йовков - спомени, статии и бележки за живота и творчеството му Цена 30 лв. 4. Българска литература — биографии и библиографии (заедно с портрети) от Георги Константинови Цена 10 лева. 5. Борци за свободата в народните ни песни от Васил Савов. Цена 20 лева. 6. Българският писател и родната реч от Стефан п. Василев, две книги по 30 лв. 7.
към текста >>

25. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 265 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато беше богат и здрав, Йов раздаваше голяма част от богатството си на бедни, на страдалци.
Какво ще спечелите от това? Човек не трябва да злоупотребява с Онзи, Който го обича. Когато става дума за името Божие, в нас трябва да се яви желание да изпълним Волята Му в най-широк смисъл. Човек трябва да бъде герой в това отношение. Човекът на Любовта трябва да мяза на Бога. Когато беше богат и здрав, Йов раздаваше голяма част от богатството си на бедни, на страдалци. Но като заболя, той осиромашя, всичко изгуби: говеда, овце, а даже и синовете и дъщерите си. Потънал в струпеи, той беше нападнат от червеи. Сиромасите, които бяха привикнали да получават от него помощ, продължаваха пак да го посещават. Като нямаше какво да им даде, той вадеше червеи от раните си и им даваше. Тия червеи, обаче, се превръщаха в злато.
към текста >>

Божията мъдрост иска да ви покаже, че ако вървите по Божия път и ако изпълнявате Божия закон, очаква ви едно велико бъдеще, а не страдания, като Йова.
Та казвам: вашите престъпления и вашите погрешни един ден ще се превърнат в злато. Днес те са червеите на вашето тяло, но като ги раздавате на сиромасите, от тях ще се получи злато. Когато знаете това, не се безпокойте за прегрешенията и греховете си. Един ден вашите погрешни ще се превърнат във волове и биволи, които ще орат нивите ви и в овце, които ще дават млякото си и вълната си. Това ще бъде в далечното или в близкото минало — от вас зависи. Божията мъдрост иска да ви покаже, че ако вървите по Божия път и ако изпълнявате Божия закон, очаква ви едно велико бъдеще, а не страдания, като Йова. Обаче, докато дойдете до това благо, вие трябва да минете през страданията на Йова. Няма да остане човек на земята,който да не е минал и да не мине през страданията на Йова. Това е най-голямото благо засега, което Бог може да даде на човека. Като минете през тези страдания, вие ще получите двойно по-големи богатства, по-добри синове и дъщери Сам Йов казваше за себе си: Докато не бях видял Господа, не разбирах живота. Сега вече Го видях и разбрах как трябва да се живее.
към текста >>

Обаче, докато дойдете до това благо, вие трябва да минете през страданията на Йова.
Днес те са червеите на вашето тяло, но като ги раздавате на сиромасите, от тях ще се получи злато. Когато знаете това, не се безпокойте за прегрешенията и греховете си. Един ден вашите погрешни ще се превърнат във волове и биволи, които ще орат нивите ви и в овце, които ще дават млякото си и вълната си. Това ще бъде в далечното или в близкото минало — от вас зависи. Божията мъдрост иска да ви покаже, че ако вървите по Божия път и ако изпълнявате Божия закон, очаква ви едно велико бъдеще, а не страдания, като Йова. Обаче, докато дойдете до това благо, вие трябва да минете през страданията на Йова. Няма да остане човек на земята,който да не е минал и да не мине през страданията на Йова. Това е най-голямото благо засега, което Бог може да даде на човека. Като минете през тези страдания, вие ще получите двойно по-големи богатства, по-добри синове и дъщери Сам Йов казваше за себе си: Докато не бях видял Господа, не разбирах живота. Сега вече Го видях и разбрах как трябва да се живее. Тъй щото, ако сега не можете да благодарите, поне не роптайте.
към текста >>

Няма да остане човек на земята,който да не е минал и да не мине през страданията на Йова.
Когато знаете това, не се безпокойте за прегрешенията и греховете си. Един ден вашите погрешни ще се превърнат във волове и биволи, които ще орат нивите ви и в овце, които ще дават млякото си и вълната си. Това ще бъде в далечното или в близкото минало — от вас зависи. Божията мъдрост иска да ви покаже, че ако вървите по Божия път и ако изпълнявате Божия закон, очаква ви едно велико бъдеще, а не страдания, като Йова. Обаче, докато дойдете до това благо, вие трябва да минете през страданията на Йова. Няма да остане човек на земята,който да не е минал и да не мине през страданията на Йова. Това е най-голямото благо засега, което Бог може да даде на човека. Като минете през тези страдания, вие ще получите двойно по-големи богатства, по-добри синове и дъщери Сам Йов казваше за себе си: Докато не бях видял Господа, не разбирах живота. Сега вече Го видях и разбрах как трябва да се живее. Тъй щото, ако сега не можете да благодарите, поне не роптайте. Често хората представят страданията на Христа.
към текста >>

Като минете през тези страдания, вие ще получите двойно по-големи богатства, по-добри синове и дъщери Сам Йов казваше за себе си: Докато не бях видял Господа, не разбирах живота.
Това ще бъде в далечното или в близкото минало — от вас зависи. Божията мъдрост иска да ви покаже, че ако вървите по Божия път и ако изпълнявате Божия закон, очаква ви едно велико бъдеще, а не страдания, като Йова. Обаче, докато дойдете до това благо, вие трябва да минете през страданията на Йова. Няма да остане човек на земята,който да не е минал и да не мине през страданията на Йова. Това е най-голямото благо засега, което Бог може да даде на човека. Като минете през тези страдания, вие ще получите двойно по-големи богатства, по-добри синове и дъщери Сам Йов казваше за себе си: Докато не бях видял Господа, не разбирах живота. Сега вече Го видях и разбрах как трябва да се живее. Тъй щото, ако сега не можете да благодарите, поне не роптайте. Често хората представят страданията на Христа. Кое страда у вас: — Божественото в човека страда. Бог страда заради нас.
към текста >>

26. -

Не една статия, а цели книги, огромни томове биха могли да се напишат върху това — как будният и деен човешки дух е превръщал дори необитаемите пустини и голи безплодни скали в земни райове, и как там, гдето се е явил огъня на творчеството, винаги е из-бликвал буен нов живот, макар до тогава там да било печална пустиня.
е, само с нареждане отгоре. Главната инициатива, основните сили и средства за това трябва непременно да бъдат на лице в самото място, гдето предстои да се извърши този процес. И тогава пред нас се явява въпроса: Имаме ли ний на лице тези сили, тези средства тези възможности, без които истинско издигане, коренно пресъздаване на българското село е немислимо и кои са именно те? Обикновено се мисли, че факторите за издигането, за творчеството, за напредъка са материалните, икономическите условие, капиталите, парите. Това е едно голямо и крайно вредно заблуждение, което се подържа преди всичко от тези, на които липсват духовни сили — на които липсва инициатива. Не една статия, а цели книги, огромни томове биха могли да се напишат върху това — как будният и деен човешки дух е превръщал дори необитаемите пустини и голи безплодни скали в земни райове, и как там, гдето се е явил огъня на творчеството, винаги е из-бликвал буен нов живот, макар до тогава там да било печална пустиня. Нещата се творят от човешкия дух, а не от капиталите. Те изискват ум, воля и сърце, а не пари. Последните, без първите, не струват и не са годни за нищо. И така, имаме ли ний днес на лице в нашето село истинските предпоставки за неговото коренно пресъздаване и издигане? Имаме ли оня творчески огън, имаме ли волите, умовете, имаме ли ония елементи и сили, които са първото и необходимо условие за това?
към текста >>

27. Всемирна летопис Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ботйов). 15. Ив. Толев.
Предсказание за смъртта на бившия бълг. министър Манушев от удавяне. 13. Графология, с факсимилета от автографите на Наполеон I, Макензен и Бисмарк. 14. Б. М. Албиог. Пред свръхчовешка вис (по случай годишния праздник на Хр. Ботйов). 15. Ив. Толев. На Христо Ботйов (сонет) 16. К. А. Либра. Астрология. — Ползата от астрологията. — Аспектите или взаимните отношения между планетите. — Силни и слаби натури.
към текста >>

На Христо Ботйов (сонет) 16.
министър Манушев от удавяне. 13. Графология, с факсимилета от автографите на Наполеон I, Макензен и Бисмарк. 14. Б. М. Албиог. Пред свръхчовешка вис (по случай годишния праздник на Хр. Ботйов). 15. Ив. Толев. На Христо Ботйов (сонет) 16. К. А. Либра. Астрология. — Ползата от астрологията. — Аспектите или взаимните отношения между планетите. — Силни и слаби натури. — Космосът (с два чертежа). 17.
към текста >>

28. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ботйов). 15. Ив. Толев.
Предсказание за смъртта на бившия бълг. министър Манушев от удавяне. 13. Графология, с факсимилета от автографите на Наполеон I, Макензен и Бисмарк. 14. Б. М. Албиог. Пред свръхчовешка вис (по случай годишния праздник на Хр. Ботйов). 15. Ив. Толев. На Христо Ботйов (сонет) 16. К. А. Либра. Астрология. — Ползата от астрологията. — Аспектите или взаимните отношения между планетите. — Силни и слаби натури.
към текста >>

На Христо Ботйов (сонет) 16.
министър Манушев от удавяне. 13. Графология, с факсимилета от автографите на Наполеон I, Макензен и Бисмарк. 14. Б. М. Албиог. Пред свръхчовешка вис (по случай годишния праздник на Хр. Ботйов). 15. Ив. Толев. На Христо Ботйов (сонет) 16. К. А. Либра. Астрология. — Ползата от астрологията. — Аспектите или взаимните отношения между планетите. — Силни и слаби натури. — Космосът (с два чертежа). 17.
към текста >>

* И как дивно възкръсва в нашата душа величествения образ на Ботйова: — хайдутин-разрушител на забулени лъжи.
долитат злъчни глуми към „Странник“, който иска да свие топъл кът у „бащино огнище“ опозорено от врага ; . . . пърхат ядни стрели към „Патриот“, затулил егоизма с лицемерни дела; и рухват заблудни скрижали у „Моята молитва“, а властно пръст повеля: търси Бога у себе — през своята душа . . . низ волния път на своето оголено сърце, низ стръмния дум на разбудения разум — дири неговия слънчев лъч у себе, той е там, чуй безмлъвния му глас и нека той да бъде вожд! * И как дивно възкръсва в нашата душа величествения образ на Ботйова: — хайдутин-разрушител на забулени лъжи. които оковават истинския човек на Великото Слънце; — хайдутин-бунтовник въздигнат над оная гъмжаща, живуща на сън гмеж, която търпи робия от турци, робия от попове, робия от богати; — хайдутин-борец против вси — материални и духовни — чужди и свои — врази на родната душа, — борец напуснал „бащино огнище, там, дето той е пораснал и първо мляко засукал“ и отишъл в омайните прегръдки на балкана волно да живее и праведно да мети на всички врагове, — борец намразил суетната радост спотаена в робското кътче и презрял тленната наслада на смирена с клюмнали глави тълпа под тройната робия. И Ботйов е жертвал всичко за такива събратя-хайдути — де и да е бил, що и да е имал . . . когато той е живял ведно с бухали и прилепи в една запустяла воденица край влашката столнина, изпаднал в най-тежка отшелнишка неволя, Васил Левски намира прибежище у Него! А когато е бил учител в бесарабското село Знаменка обикнат от селяните и в добро положение, Георги Раковски, преследван от дребнавата продажна полиция, укрива се у Него!
към текста >>

И Ботйов е жертвал всичко за такива събратя-хайдути — де и да е бил, що и да е имал .
пърхат ядни стрели към „Патриот“, затулил егоизма с лицемерни дела; и рухват заблудни скрижали у „Моята молитва“, а властно пръст повеля: търси Бога у себе — през своята душа . . . низ волния път на своето оголено сърце, низ стръмния дум на разбудения разум — дири неговия слънчев лъч у себе, той е там, чуй безмлъвния му глас и нека той да бъде вожд! * И как дивно възкръсва в нашата душа величествения образ на Ботйова: — хайдутин-разрушител на забулени лъжи. които оковават истинския човек на Великото Слънце; — хайдутин-бунтовник въздигнат над оная гъмжаща, живуща на сън гмеж, която търпи робия от турци, робия от попове, робия от богати; — хайдутин-борец против вси — материални и духовни — чужди и свои — врази на родната душа, — борец напуснал „бащино огнище, там, дето той е пораснал и първо мляко засукал“ и отишъл в омайните прегръдки на балкана волно да живее и праведно да мети на всички врагове, — борец намразил суетната радост спотаена в робското кътче и презрял тленната наслада на смирена с клюмнали глави тълпа под тройната робия. И Ботйов е жертвал всичко за такива събратя-хайдути — де и да е бил, що и да е имал . . . когато той е живял ведно с бухали и прилепи в една запустяла воденица край влашката столнина, изпаднал в най-тежка отшелнишка неволя, Васил Левски намира прибежище у Него! А когато е бил учител в бесарабското село Знаменка обикнат от селяните и в добро положение, Георги Раковски, преследван от дребнавата продажна полиция, укрива се у Него! И когато требваше да си замине и продължи своя път, Ботйов му дава хиляда гроша, дава му своя кон, на и го изпраща на десетина километра, след едно страховито време, когато огнени шипове процепят небето, а гръм и мълнии разтърсват земята и низ буря, дъжд и кал обхванатите от един и същ огнен плам двамата хайдути най-милно и пламенно се разделиха. А и колцина събратя бунтовници са намирали прибежище в тавана на печатницата — квартирата на Ботйова!
към текста >>

И когато требваше да си замине и продължи своя път, Ботйов му дава хиляда гроша, дава му своя кон, на и го изпраща на десетина километра, след едно страховито време, когато огнени шипове процепят небето, а гръм и мълнии разтърсват земята и низ буря, дъжд и кал обхванатите от един и същ огнен плам двамата хайдути най-милно и пламенно се разделиха.
които оковават истинския човек на Великото Слънце; — хайдутин-бунтовник въздигнат над оная гъмжаща, живуща на сън гмеж, която търпи робия от турци, робия от попове, робия от богати; — хайдутин-борец против вси — материални и духовни — чужди и свои — врази на родната душа, — борец напуснал „бащино огнище, там, дето той е пораснал и първо мляко засукал“ и отишъл в омайните прегръдки на балкана волно да живее и праведно да мети на всички врагове, — борец намразил суетната радост спотаена в робското кътче и презрял тленната наслада на смирена с клюмнали глави тълпа под тройната робия. И Ботйов е жертвал всичко за такива събратя-хайдути — де и да е бил, що и да е имал . . . когато той е живял ведно с бухали и прилепи в една запустяла воденица край влашката столнина, изпаднал в най-тежка отшелнишка неволя, Васил Левски намира прибежище у Него! А когато е бил учител в бесарабското село Знаменка обикнат от селяните и в добро положение, Георги Раковски, преследван от дребнавата продажна полиция, укрива се у Него! И когато требваше да си замине и продължи своя път, Ботйов му дава хиляда гроша, дава му своя кон, на и го изпраща на десетина километра, след едно страховито време, когато огнени шипове процепят небето, а гръм и мълнии разтърсват земята и низ буря, дъжд и кал обхванатите от един и същ огнен плам двамата хайдути най-милно и пламенно се разделиха. А и колцина събратя бунтовници са намирали прибежище в тавана на печатницата — квартирата на Ботйова! * И в полета на своя копнеж към свобода Ботйов се е възйемал над облаците с жад да надзърне във вечно синьото небе в един остров сред тихите води на Дунава ведно с един приятел от Одеса, той заживява по Диогена и се опитва да възбуди божественото — свръхчовешко — чувство на алтруизма у простите рибари и и да направи един остров на блажените — остров на комунизма и в един век на ад да създаде рай. Ала скоро Ботйов се опомня, слиза о.т небесната вис, отива сред потъналия в тройна робия народ и със своя „Будилник“ започва да го буди от трикратния сън. А на поколението остави завет да продължи неговата борба докато той под булото на друга личност по вихрено бъде въплътен от кармичния кръговрат на нашите планети. * От век на век ... кумири..., кумири..., кумири е създавало човечеството в своя път и все повече и повече е оковавало във вериги atma-та — безсмъртния божествен слънчев лъч у човека — за да не може прояви своята сияйна светлина.
към текста >>

А и колцина събратя бунтовници са намирали прибежище в тавана на печатницата — квартирата на Ботйова!
И Ботйов е жертвал всичко за такива събратя-хайдути — де и да е бил, що и да е имал . . . когато той е живял ведно с бухали и прилепи в една запустяла воденица край влашката столнина, изпаднал в най-тежка отшелнишка неволя, Васил Левски намира прибежище у Него! А когато е бил учител в бесарабското село Знаменка обикнат от селяните и в добро положение, Георги Раковски, преследван от дребнавата продажна полиция, укрива се у Него! И когато требваше да си замине и продължи своя път, Ботйов му дава хиляда гроша, дава му своя кон, на и го изпраща на десетина километра, след едно страховито време, когато огнени шипове процепят небето, а гръм и мълнии разтърсват земята и низ буря, дъжд и кал обхванатите от един и същ огнен плам двамата хайдути най-милно и пламенно се разделиха. А и колцина събратя бунтовници са намирали прибежище в тавана на печатницата — квартирата на Ботйова! * И в полета на своя копнеж към свобода Ботйов се е възйемал над облаците с жад да надзърне във вечно синьото небе в един остров сред тихите води на Дунава ведно с един приятел от Одеса, той заживява по Диогена и се опитва да възбуди божественото — свръхчовешко — чувство на алтруизма у простите рибари и и да направи един остров на блажените — остров на комунизма и в един век на ад да създаде рай. Ала скоро Ботйов се опомня, слиза о.т небесната вис, отива сред потъналия в тройна робия народ и със своя „Будилник“ започва да го буди от трикратния сън. А на поколението остави завет да продължи неговата борба докато той под булото на друга личност по вихрено бъде въплътен от кармичния кръговрат на нашите планети. * От век на век ... кумири..., кумири..., кумири е създавало човечеството в своя път и все повече и повече е оковавало във вериги atma-та — безсмъртния божествен слънчев лъч у човека — за да не може прояви своята сияйна светлина. И великият дух у Ботйовата личност е ратувал не само за пробудата на българския народ, който е влачил хомота и на себе и на турци и на гърци, но и за цялото човечество, което, ако и освободено политично и духовно, не се е още освободило от собствения хомот, хомота на личността.
към текста >>

* И в полета на своя копнеж към свобода Ботйов се е възйемал над облаците с жад да надзърне във вечно синьото небе в един остров сред тихите води на Дунава ведно с един приятел от Одеса, той заживява по Диогена и се опитва да възбуди божественото — свръхчовешко — чувство на алтруизма у простите рибари и и да направи един остров на блажените — остров на комунизма и в един век на ад да създаде рай.
. . когато той е живял ведно с бухали и прилепи в една запустяла воденица край влашката столнина, изпаднал в най-тежка отшелнишка неволя, Васил Левски намира прибежище у Него! А когато е бил учител в бесарабското село Знаменка обикнат от селяните и в добро положение, Георги Раковски, преследван от дребнавата продажна полиция, укрива се у Него! И когато требваше да си замине и продължи своя път, Ботйов му дава хиляда гроша, дава му своя кон, на и го изпраща на десетина километра, след едно страховито време, когато огнени шипове процепят небето, а гръм и мълнии разтърсват земята и низ буря, дъжд и кал обхванатите от един и същ огнен плам двамата хайдути най-милно и пламенно се разделиха. А и колцина събратя бунтовници са намирали прибежище в тавана на печатницата — квартирата на Ботйова! * И в полета на своя копнеж към свобода Ботйов се е възйемал над облаците с жад да надзърне във вечно синьото небе в един остров сред тихите води на Дунава ведно с един приятел от Одеса, той заживява по Диогена и се опитва да възбуди божественото — свръхчовешко — чувство на алтруизма у простите рибари и и да направи един остров на блажените — остров на комунизма и в един век на ад да създаде рай. Ала скоро Ботйов се опомня, слиза о.т небесната вис, отива сред потъналия в тройна робия народ и със своя „Будилник“ започва да го буди от трикратния сън. А на поколението остави завет да продължи неговата борба докато той под булото на друга личност по вихрено бъде въплътен от кармичния кръговрат на нашите планети. * От век на век ... кумири..., кумири..., кумири е създавало човечеството в своя път и все повече и повече е оковавало във вериги atma-та — безсмъртния божествен слънчев лъч у човека — за да не може прояви своята сияйна светлина. И великият дух у Ботйовата личност е ратувал не само за пробудата на българския народ, който е влачил хомота и на себе и на турци и на гърци, но и за цялото човечество, което, ако и освободено политично и духовно, не се е още освободило от собствения хомот, хомота на личността. На оная личност, която тика хората да проявяват винаги жилото на егоизма;... на оная личност, която въздига човека или до суетната гордост на кумира, или до коленопреклонната смиреност на дребните души;... на оная личност, която кара хората да забравят, че под булото на нейните суетни ризи вси хора са единни рожби на Слънцето, тъй както седморните призматични цветове са рожба на единния слънчев лъч; личност, която малцина могат да надраснат и от каквито малцина се нуждае цялото човечество: не за да го поробят, а да го освободят и да го водят в хармония към свръхчовешка вис.
към текста >>

Ала скоро Ботйов се опомня, слиза о.т небесната вис, отива сред потъналия в тройна робия народ и със своя „Будилник“ започва да го буди от трикратния сън.
когато той е живял ведно с бухали и прилепи в една запустяла воденица край влашката столнина, изпаднал в най-тежка отшелнишка неволя, Васил Левски намира прибежище у Него! А когато е бил учител в бесарабското село Знаменка обикнат от селяните и в добро положение, Георги Раковски, преследван от дребнавата продажна полиция, укрива се у Него! И когато требваше да си замине и продължи своя път, Ботйов му дава хиляда гроша, дава му своя кон, на и го изпраща на десетина километра, след едно страховито време, когато огнени шипове процепят небето, а гръм и мълнии разтърсват земята и низ буря, дъжд и кал обхванатите от един и същ огнен плам двамата хайдути най-милно и пламенно се разделиха. А и колцина събратя бунтовници са намирали прибежище в тавана на печатницата — квартирата на Ботйова! * И в полета на своя копнеж към свобода Ботйов се е възйемал над облаците с жад да надзърне във вечно синьото небе в един остров сред тихите води на Дунава ведно с един приятел от Одеса, той заживява по Диогена и се опитва да възбуди божественото — свръхчовешко — чувство на алтруизма у простите рибари и и да направи един остров на блажените — остров на комунизма и в един век на ад да създаде рай. Ала скоро Ботйов се опомня, слиза о.т небесната вис, отива сред потъналия в тройна робия народ и със своя „Будилник“ започва да го буди от трикратния сън. А на поколението остави завет да продължи неговата борба докато той под булото на друга личност по вихрено бъде въплътен от кармичния кръговрат на нашите планети. * От век на век ... кумири..., кумири..., кумири е създавало човечеството в своя път и все повече и повече е оковавало във вериги atma-та — безсмъртния божествен слънчев лъч у човека — за да не може прояви своята сияйна светлина. И великият дух у Ботйовата личност е ратувал не само за пробудата на българския народ, който е влачил хомота и на себе и на турци и на гърци, но и за цялото човечество, което, ако и освободено политично и духовно, не се е още освободило от собствения хомот, хомота на личността. На оная личност, която тика хората да проявяват винаги жилото на егоизма;... на оная личност, която въздига човека или до суетната гордост на кумира, или до коленопреклонната смиреност на дребните души;... на оная личност, която кара хората да забравят, че под булото на нейните суетни ризи вси хора са единни рожби на Слънцето, тъй както седморните призматични цветове са рожба на единния слънчев лъч; личност, която малцина могат да надраснат и от каквито малцина се нуждае цялото човечество: не за да го поробят, а да го освободят и да го водят в хармония към свръхчовешка вис. — О, та колцина са в света такива свръхчовеци освободени от луната, на Слънцето деца?
към текста >>

И великият дух у Ботйовата личност е ратувал не само за пробудата на българския народ, който е влачил хомота и на себе и на турци и на гърци, но и за цялото човечество, което, ако и освободено политично и духовно, не се е още освободило от собствения хомот, хомота на личността.
А и колцина събратя бунтовници са намирали прибежище в тавана на печатницата — квартирата на Ботйова! * И в полета на своя копнеж към свобода Ботйов се е възйемал над облаците с жад да надзърне във вечно синьото небе в един остров сред тихите води на Дунава ведно с един приятел от Одеса, той заживява по Диогена и се опитва да възбуди божественото — свръхчовешко — чувство на алтруизма у простите рибари и и да направи един остров на блажените — остров на комунизма и в един век на ад да създаде рай. Ала скоро Ботйов се опомня, слиза о.т небесната вис, отива сред потъналия в тройна робия народ и със своя „Будилник“ започва да го буди от трикратния сън. А на поколението остави завет да продължи неговата борба докато той под булото на друга личност по вихрено бъде въплътен от кармичния кръговрат на нашите планети. * От век на век ... кумири..., кумири..., кумири е създавало човечеството в своя път и все повече и повече е оковавало във вериги atma-та — безсмъртния божествен слънчев лъч у човека — за да не може прояви своята сияйна светлина. И великият дух у Ботйовата личност е ратувал не само за пробудата на българския народ, който е влачил хомота и на себе и на турци и на гърци, но и за цялото човечество, което, ако и освободено политично и духовно, не се е още освободило от собствения хомот, хомота на личността. На оная личност, която тика хората да проявяват винаги жилото на егоизма;... на оная личност, която въздига човека или до суетната гордост на кумира, или до коленопреклонната смиреност на дребните души;... на оная личност, която кара хората да забравят, че под булото на нейните суетни ризи вси хора са единни рожби на Слънцето, тъй както седморните призматични цветове са рожба на единния слънчев лъч; личност, която малцина могат да надраснат и от каквито малцина се нуждае цялото човечество: не за да го поробят, а да го освободят и да го водят в хармония към свръхчовешка вис. — О, та колцина са в света такива свръхчовеци освободени от луната, на Слънцето деца? * И ощ на младини Ботйов е бил смел в борбата и ненавистта против всякакви кумири и против всякакви потисници на човешкия дух:... в един от най тържествените моменти — годишния училищен акт — един скудодумец започва една реч, в която — de moribus — отправя големи благодарности и искрени благопожелания към великото отоманско царство, което от ред векове тъй славно царува; величае богопроизходния султан, който тъй мъдро властва; възхваля прекомерните старания на поповете за просветата и напредъка на народа, който честно робува на всички, и..., ала тук се намесва току що завърналият се в родния край Ботйов, чиито чувства към истината и свободата кипват и недочаква края на тия бледи слова, които раздвижват само въздуха и сеят заблуда в ума на поробения българин. Заема смело трибунското място и отправя една поетична и пламенна реч против умопомрачените мракосеячи; против идолите и идолопоклонниците; изтъква ясно и открито лъжите и измамите на турската власт, нанесла през дълги векове толкоз беди на поробения народ, мамила го ред години с обещания, обещания и все с обещания, нахуля поповете, които сеят зърна на плевел и стряска народа от сън. А край тоя вития хайдутин сбират се отбор смелци, пламнали от неговите огнени слова.
към текста >>

* И ощ на младини Ботйов е бил смел в борбата и ненавистта против всякакви кумири и против всякакви потисници на човешкия дух:... в един от най тържествените моменти — годишния училищен акт — един скудодумец започва една реч, в която — de moribus — отправя големи благодарности и искрени благопожелания към великото отоманско царство, което от ред векове тъй славно царува; величае богопроизходния султан, който тъй мъдро властва; възхваля прекомерните старания на поповете за просветата и напредъка на народа, който честно робува на всички, и..., ала тук се намесва току що завърналият се в родния край Ботйов, чиито чувства към истината и свободата кипват и недочаква края на тия бледи слова, които раздвижват само въздуха и сеят заблуда в ума на поробения българин.
А на поколението остави завет да продължи неговата борба докато той под булото на друга личност по вихрено бъде въплътен от кармичния кръговрат на нашите планети. * От век на век ... кумири..., кумири..., кумири е създавало човечеството в своя път и все повече и повече е оковавало във вериги atma-та — безсмъртния божествен слънчев лъч у човека — за да не може прояви своята сияйна светлина. И великият дух у Ботйовата личност е ратувал не само за пробудата на българския народ, който е влачил хомота и на себе и на турци и на гърци, но и за цялото човечество, което, ако и освободено политично и духовно, не се е още освободило от собствения хомот, хомота на личността. На оная личност, която тика хората да проявяват винаги жилото на егоизма;... на оная личност, която въздига човека или до суетната гордост на кумира, или до коленопреклонната смиреност на дребните души;... на оная личност, която кара хората да забравят, че под булото на нейните суетни ризи вси хора са единни рожби на Слънцето, тъй както седморните призматични цветове са рожба на единния слънчев лъч; личност, която малцина могат да надраснат и от каквито малцина се нуждае цялото човечество: не за да го поробят, а да го освободят и да го водят в хармония към свръхчовешка вис. — О, та колцина са в света такива свръхчовеци освободени от луната, на Слънцето деца? * И ощ на младини Ботйов е бил смел в борбата и ненавистта против всякакви кумири и против всякакви потисници на човешкия дух:... в един от най тържествените моменти — годишния училищен акт — един скудодумец започва една реч, в която — de moribus — отправя големи благодарности и искрени благопожелания към великото отоманско царство, което от ред векове тъй славно царува; величае богопроизходния султан, който тъй мъдро властва; възхваля прекомерните старания на поповете за просветата и напредъка на народа, който честно робува на всички, и..., ала тук се намесва току що завърналият се в родния край Ботйов, чиито чувства към истината и свободата кипват и недочаква края на тия бледи слова, които раздвижват само въздуха и сеят заблуда в ума на поробения българин. Заема смело трибунското място и отправя една поетична и пламенна реч против умопомрачените мракосеячи; против идолите и идолопоклонниците; изтъква ясно и открито лъжите и измамите на турската власт, нанесла през дълги векове толкоз беди на поробения народ, мамила го ред години с обещания, обещания и все с обещания, нахуля поповете, които сеят зърна на плевел и стряска народа от сън. А край тоя вития хайдутин сбират се отбор смелци, пламнали от неговите огнени слова. И в жилите на тоя дивен хайдутин най-ярко е буйствала кръвната славянска и татарска смес на българското племе: кръв на волник и кръв на смелец. И за тоя дивен хайдутин в Ботйовата мисъл се въплъти най-дивният образ — образът на „Хаджи Димитра“; с един гениален замах и хомерова картинност: „Жив е той, жив е! Там на балкана потънал в кърви лежи и пъшка юнак с дълбока на гърди рана юнак във младост и във сила мъжка.
към текста >>

И за тоя дивен хайдутин в Ботйовата мисъл се въплъти най-дивният образ — образът на „Хаджи Димитра“; с един гениален замах и хомерова картинност: „Жив е той, жив е!
— О, та колцина са в света такива свръхчовеци освободени от луната, на Слънцето деца? * И ощ на младини Ботйов е бил смел в борбата и ненавистта против всякакви кумири и против всякакви потисници на човешкия дух:... в един от най тържествените моменти — годишния училищен акт — един скудодумец започва една реч, в която — de moribus — отправя големи благодарности и искрени благопожелания към великото отоманско царство, което от ред векове тъй славно царува; величае богопроизходния султан, който тъй мъдро властва; възхваля прекомерните старания на поповете за просветата и напредъка на народа, който честно робува на всички, и..., ала тук се намесва току що завърналият се в родния край Ботйов, чиито чувства към истината и свободата кипват и недочаква края на тия бледи слова, които раздвижват само въздуха и сеят заблуда в ума на поробения българин. Заема смело трибунското място и отправя една поетична и пламенна реч против умопомрачените мракосеячи; против идолите и идолопоклонниците; изтъква ясно и открито лъжите и измамите на турската власт, нанесла през дълги векове толкоз беди на поробения народ, мамила го ред години с обещания, обещания и все с обещания, нахуля поповете, които сеят зърна на плевел и стряска народа от сън. А край тоя вития хайдутин сбират се отбор смелци, пламнали от неговите огнени слова. И в жилите на тоя дивен хайдутин най-ярко е буйствала кръвната славянска и татарска смес на българското племе: кръв на волник и кръв на смелец. И за тоя дивен хайдутин в Ботйовата мисъл се въплъти най-дивният образ — образът на „Хаджи Димитра“; с един гениален замах и хомерова картинност: „Жив е той, жив е! Там на балкана потънал в кърви лежи и пъшка юнак с дълбока на гърди рана юнак във младост и във сила мъжка. Денем му сянка пази орлица, влък му кротко раната ближи: над него сокол, юнашка птица, и тя се за брат, за юнак грижи! “, сред тайнствения шепот на безмълвна нощ — „Настане вечер — месец изгрее, звезди обсипят свода небесен; гора зашуми, ветър повее, — Балканът пее хайдушка песен! “, и в полета низ просторния поетичен мир на тайнствената природа — „И самодиви в бела премена, чудни, прекрасни, песен поемнат, — тихо нагазят трева зелена и при юнака дойдат та седнат * Една му с билки раната върже, Друга го пръсне с вода студена, трета го в уста целуне бърже, — а той я гледа, — мила, засмяна! “, Ботйов се е възйел до най-висшите трепети на българската поезия.
към текста >>

“, Ботйов се е възйел до най-висшите трепети на българската поезия.
И за тоя дивен хайдутин в Ботйовата мисъл се въплъти най-дивният образ — образът на „Хаджи Димитра“; с един гениален замах и хомерова картинност: „Жив е той, жив е! Там на балкана потънал в кърви лежи и пъшка юнак с дълбока на гърди рана юнак във младост и във сила мъжка. Денем му сянка пази орлица, влък му кротко раната ближи: над него сокол, юнашка птица, и тя се за брат, за юнак грижи! “, сред тайнствения шепот на безмълвна нощ — „Настане вечер — месец изгрее, звезди обсипят свода небесен; гора зашуми, ветър повее, — Балканът пее хайдушка песен! “, и в полета низ просторния поетичен мир на тайнствената природа — „И самодиви в бела премена, чудни, прекрасни, песен поемнат, — тихо нагазят трева зелена и при юнака дойдат та седнат * Една му с билки раната върже, Друга го пръсне с вода студена, трета го в уста целуне бърже, — а той я гледа, — мила, засмяна! “, Ботйов се е възйел до най-висшите трепети на българската поезия. Тази ода на най-великата духовна проява —: свръхчовешкото чувство на саможертвата за общото добро, чувство потушило егоизма и неговите безчетни проявления под разни була на Мауа, чувството на идните люде — е нетленния венец, който ще кити Ботйовото чело, венец, който винаги ще пленява всички млади души надрасли личността, които души ще благовеят пред тоя български поет — херой. И сякаш едно тайнствено предчувствие — проявено на няколко места у Ботйовата поезия, — личи ясно в тая дивна ода, — ода на вътрешно прозрение: „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира: него жалеят земя и небо, звяр и природа, и певци песни за него пеят . . .“ А неведнъж било сред шеметната атмосфера на спирта в някоя крайградска кръчма, или там горе в задушния таван на печатницата, Ботйов се е отдръпвал в себе, оставал глух към всичко, влизал макар за миг в собствения вътрешен мир, за да се вдъхнови и след туй да пръска светлина в душата на другите. И тая светлина Ботйов повече от съвременниците си, ни предаде в един благозвучен език и напреднал стихослог на родната ни поезия. Език, който трепти в хармония с невидимите вълни на образите: — .
към текста >>

Тази ода на най-великата духовна проява —: свръхчовешкото чувство на саможертвата за общото добро, чувство потушило егоизма и неговите безчетни проявления под разни була на Мауа, чувството на идните люде — е нетленния венец, който ще кити Ботйовото чело, венец, който винаги ще пленява всички млади души надрасли личността, които души ще благовеят пред тоя български поет — херой.
Там на балкана потънал в кърви лежи и пъшка юнак с дълбока на гърди рана юнак във младост и във сила мъжка. Денем му сянка пази орлица, влък му кротко раната ближи: над него сокол, юнашка птица, и тя се за брат, за юнак грижи! “, сред тайнствения шепот на безмълвна нощ — „Настане вечер — месец изгрее, звезди обсипят свода небесен; гора зашуми, ветър повее, — Балканът пее хайдушка песен! “, и в полета низ просторния поетичен мир на тайнствената природа — „И самодиви в бела премена, чудни, прекрасни, песен поемнат, — тихо нагазят трева зелена и при юнака дойдат та седнат * Една му с билки раната върже, Друга го пръсне с вода студена, трета го в уста целуне бърже, — а той я гледа, — мила, засмяна! “, Ботйов се е възйел до най-висшите трепети на българската поезия. Тази ода на най-великата духовна проява —: свръхчовешкото чувство на саможертвата за общото добро, чувство потушило егоизма и неговите безчетни проявления под разни була на Мауа, чувството на идните люде — е нетленния венец, който ще кити Ботйовото чело, венец, който винаги ще пленява всички млади души надрасли личността, които души ще благовеят пред тоя български поет — херой. И сякаш едно тайнствено предчувствие — проявено на няколко места у Ботйовата поезия, — личи ясно в тая дивна ода, — ода на вътрешно прозрение: „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира: него жалеят земя и небо, звяр и природа, и певци песни за него пеят . . .“ А неведнъж било сред шеметната атмосфера на спирта в някоя крайградска кръчма, или там горе в задушния таван на печатницата, Ботйов се е отдръпвал в себе, оставал глух към всичко, влизал макар за миг в собствения вътрешен мир, за да се вдъхнови и след туй да пръска светлина в душата на другите. И тая светлина Ботйов повече от съвременниците си, ни предаде в един благозвучен език и напреднал стихослог на родната ни поезия. Език, който трепти в хармония с невидимите вълни на образите: — . . .
към текста >>

И сякаш едно тайнствено предчувствие — проявено на няколко места у Ботйовата поезия, — личи ясно в тая дивна ода, — ода на вътрешно прозрение: „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира: него жалеят земя и небо, звяр и природа, и певци песни за него пеят .
Денем му сянка пази орлица, влък му кротко раната ближи: над него сокол, юнашка птица, и тя се за брат, за юнак грижи! “, сред тайнствения шепот на безмълвна нощ — „Настане вечер — месец изгрее, звезди обсипят свода небесен; гора зашуми, ветър повее, — Балканът пее хайдушка песен! “, и в полета низ просторния поетичен мир на тайнствената природа — „И самодиви в бела премена, чудни, прекрасни, песен поемнат, — тихо нагазят трева зелена и при юнака дойдат та седнат * Една му с билки раната върже, Друга го пръсне с вода студена, трета го в уста целуне бърже, — а той я гледа, — мила, засмяна! “, Ботйов се е възйел до най-висшите трепети на българската поезия. Тази ода на най-великата духовна проява —: свръхчовешкото чувство на саможертвата за общото добро, чувство потушило егоизма и неговите безчетни проявления под разни була на Мауа, чувството на идните люде — е нетленния венец, който ще кити Ботйовото чело, венец, който винаги ще пленява всички млади души надрасли личността, които души ще благовеят пред тоя български поет — херой. И сякаш едно тайнствено предчувствие — проявено на няколко места у Ботйовата поезия, — личи ясно в тая дивна ода, — ода на вътрешно прозрение: „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира: него жалеят земя и небо, звяр и природа, и певци песни за него пеят . . .“ А неведнъж било сред шеметната атмосфера на спирта в някоя крайградска кръчма, или там горе в задушния таван на печатницата, Ботйов се е отдръпвал в себе, оставал глух към всичко, влизал макар за миг в собствения вътрешен мир, за да се вдъхнови и след туй да пръска светлина в душата на другите. И тая светлина Ботйов повече от съвременниците си, ни предаде в един благозвучен език и напреднал стихослог на родната ни поезия. Език, който трепти в хармония с невидимите вълни на образите: — . . . Ту метежен глас за свобода — „Балканът пее хайдушка песен“, ту злоба към потисник —- „Та скитник ходя злочестен ази и срещам това що душа мрази!
към текста >>

. .“ А неведнъж било сред шеметната атмосфера на спирта в някоя крайградска кръчма, или там горе в задушния таван на печатницата, Ботйов се е отдръпвал в себе, оставал глух към всичко, влизал макар за миг в собствения вътрешен мир, за да се вдъхнови и след туй да пръска светлина в душата на другите.
“, сред тайнствения шепот на безмълвна нощ — „Настане вечер — месец изгрее, звезди обсипят свода небесен; гора зашуми, ветър повее, — Балканът пее хайдушка песен! “, и в полета низ просторния поетичен мир на тайнствената природа — „И самодиви в бела премена, чудни, прекрасни, песен поемнат, — тихо нагазят трева зелена и при юнака дойдат та седнат * Една му с билки раната върже, Друга го пръсне с вода студена, трета го в уста целуне бърже, — а той я гледа, — мила, засмяна! “, Ботйов се е възйел до най-висшите трепети на българската поезия. Тази ода на най-великата духовна проява —: свръхчовешкото чувство на саможертвата за общото добро, чувство потушило егоизма и неговите безчетни проявления под разни була на Мауа, чувството на идните люде — е нетленния венец, който ще кити Ботйовото чело, венец, който винаги ще пленява всички млади души надрасли личността, които души ще благовеят пред тоя български поет — херой. И сякаш едно тайнствено предчувствие — проявено на няколко места у Ботйовата поезия, — личи ясно в тая дивна ода, — ода на вътрешно прозрение: „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира: него жалеят земя и небо, звяр и природа, и певци песни за него пеят . . .“ А неведнъж било сред шеметната атмосфера на спирта в някоя крайградска кръчма, или там горе в задушния таван на печатницата, Ботйов се е отдръпвал в себе, оставал глух към всичко, влизал макар за миг в собствения вътрешен мир, за да се вдъхнови и след туй да пръска светлина в душата на другите. И тая светлина Ботйов повече от съвременниците си, ни предаде в един благозвучен език и напреднал стихослог на родната ни поезия. Език, който трепти в хармония с невидимите вълни на образите: — . . . Ту метежен глас за свобода — „Балканът пее хайдушка песен“, ту злоба към потисник —- „Та скитник ходя злочестен ази и срещам това що душа мрази! “, ту умиление към майка —- „Ти ли си, мале, тъй жално пела, ти ли си мене три годин клела“.
към текста >>

И тая светлина Ботйов повече от съвременниците си, ни предаде в един благозвучен език и напреднал стихослог на родната ни поезия.
“, и в полета низ просторния поетичен мир на тайнствената природа — „И самодиви в бела премена, чудни, прекрасни, песен поемнат, — тихо нагазят трева зелена и при юнака дойдат та седнат * Една му с билки раната върже, Друга го пръсне с вода студена, трета го в уста целуне бърже, — а той я гледа, — мила, засмяна! “, Ботйов се е възйел до най-висшите трепети на българската поезия. Тази ода на най-великата духовна проява —: свръхчовешкото чувство на саможертвата за общото добро, чувство потушило егоизма и неговите безчетни проявления под разни була на Мауа, чувството на идните люде — е нетленния венец, който ще кити Ботйовото чело, венец, който винаги ще пленява всички млади души надрасли личността, които души ще благовеят пред тоя български поет — херой. И сякаш едно тайнствено предчувствие — проявено на няколко места у Ботйовата поезия, — личи ясно в тая дивна ода, — ода на вътрешно прозрение: „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира: него жалеят земя и небо, звяр и природа, и певци песни за него пеят . . .“ А неведнъж било сред шеметната атмосфера на спирта в някоя крайградска кръчма, или там горе в задушния таван на печатницата, Ботйов се е отдръпвал в себе, оставал глух към всичко, влизал макар за миг в собствения вътрешен мир, за да се вдъхнови и след туй да пръска светлина в душата на другите. И тая светлина Ботйов повече от съвременниците си, ни предаде в един благозвучен език и напреднал стихослог на родната ни поезия. Език, който трепти в хармония с невидимите вълни на образите: — . . . Ту метежен глас за свобода — „Балканът пее хайдушка песен“, ту злоба към потисник —- „Та скитник ходя злочестен ази и срещам това що душа мрази! “, ту умиление към майка —- „Ти ли си, мале, тъй жално пела, ти ли си мене три годин клела“. ту омраза към робското щастие, вече надраснато — „Туй що съм ази намразил и пред тебе с крака погазил“ ту вилнеж на буря — „Там .
към текста >>

Много, много даде той за тая свобода, ала оставаше още едно: да ороси с кръвта си милите родни балкани: ... и в първите слънчеви дни на Рака в 1876 година с отбор момци Ботйов смело и гордо премина „тиха-Дунава“ и в двудневна и двунощна борба с върли тирани проля свойта кръв... НА ХРИСТО БОТЙОВ „И търсят духа на Караджата“.
“, ту умиление към майка —- „Ти ли си, мале, тъй жално пела, ти ли си мене три годин клела“. ту омраза към робското щастие, вече надраснато — „Туй що съм ази намразил и пред тебе с крака погазил“ ту вилнеж на буря — „Там . .. там буря кърши клонове“, ту състрадание и сълзи — „О, майко моя, родино мила, Защо тъй жално тъй милно плачеш? “, ту злокоба за сторена измяна — „Гарване, и ти, птицо проклета, на чий гроб там тъй грозно ти грачиш. * Тъй ратува тоя велик поет-херой за свободата на човека, за свободата на родния край. Много, много даде той за тая свобода, ала оставаше още едно: да ороси с кръвта си милите родни балкани: ... и в първите слънчеви дни на Рака в 1876 година с отбор момци Ботйов смело и гордо премина „тиха-Дунава“ и в двудневна и двунощна борба с върли тирани проля свойта кръв... НА ХРИСТО БОТЙОВ „И търсят духа на Караджата“. . . Безценна жертва за свобода свята, ти падна на Голгота тих и благ — отронен слънчев лъч от небесата, светна във мрака и изчезна пак . . . * И от тогаз потомство оскотяло духа ти търси в свойта нищета и се терзай, в огнище запустяло да възкреси живот из пепелта . . .
към текста >>

29. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Иван Рилски, Раковски, Ботйов, Левски и много др., това е истинска terra inkognita за нашите нещастни историци и книжовници.
Съвременните официални историографи, като не са изучили окултните закони на създаването и развитието на народите, не знаят, че това не са стада, които се движат и лутат несъзнателно по степи, гори и планини, а живи организми, членове на световни раси, които, като звена от една дълга верига, се явяват на земята с известна духовна мисия. И нашият народ, ръководен от Духовния свят, има строго начертана своя мисия, която трябва да изпълни. Но за нея нашите „видни учени" нямат никакво понятие. Те не знаят, например, кои са били известните по-крупни ръководители на българите в Първото и Второто български царства, ония през петвековното ни робство под турците и гърците до политическото ни освобождение, както и някои от най-новите дейци и учители, които сега се подвизават, скромни и кротки по сърце, но велики по дела, за духовно- културното повдигане на българския народ. Кои са били светите Кирил и Методи, кой е бил цар Симеон, цар Борис, кой е бил поп Богомил и неговите самоотвержени съратници и мъченици, кои са били Паисий, Софрони Врачански, Св. Иван Рилски, Раковски, Ботйов, Левски и много др., това е истинска terra inkognita за нашите нещастни историци и книжовници. А като им се каже и докаже, че тия дейци всред българския народ в миналото му, както и ония, които са сега още между живите, са превъплъщения на велики същества от Духовния свят, изпратени за доброто на тоя народ в пътя на неговото развитие, тогава нашите „учени" ще просветнат с истинска светлина и ще разберат, че българският народ действително не е едно стадо от неразумни твари, което може да се стриже и дои за угодата и материалното доволство на алчни управници и заслепено духовенство, но че той е един от органите на Божествения организъм. Веднъж установен този тезис, нам се налага дълг да работим за оздравяването на този орган, както умният лекар действа за изцеляването на някой от органите на физическото тяло. След тая констатация, ние трябва да пристъпим към научните изследвания на българина от антропологично, френологично, физиологично, хиромантично и астрологично гледище. За тая цел съветваме четците ни да следят внимателно сведенията, правилата и законите, които се излагат в специалните за това отдели на нашето списание. Това са окултни науки, за които в нашите бедни училищни програми още не е дадено подобаващо място.
към текста >>

30. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Според сведенията, от това тяхно действие бил причинен такъв мор, че голяма част от Хозрейовите войници измрели, тъй че били добре наказани за дързостта си.
Коя е била, не било установено, но мнозина се съмняват, че тя е била Цицероновата дъщеря Тулиола. Cedrenus разправя за една лампа, която била намерена през владичеството на императора Юстиниана в Edesse, и то с образа на Спасителя. Висяла под една кула и била грижливо затворена, за да няма въздуха достъп към нея. Тази лампа била, както се установило от намерените написани на нея данни, запалена наскоро след разпятието на Христа. Била намерена горяща — светила тъй 500 години — войниците на Хозрея, персийски крал, които при това чудесно откритие взели маслото от своята плячка и го налели на огъня. Според сведенията, от това тяхно действие бил причинен такъв мор, че голяма част от Хозрейовите войници измрели, тъй че били добре наказани за дързостта си. Дали действително се явил оня мор, вследствие наливането маслото на вечната лампа в огъня, е съмнително и не може да се докаже При събарянето на английските манастири била намерена в гроба, който бил смятан за последно место за успокоение на Константина Хлора, бащата на Константин Велики, лампа, която, според сведенията, горяла непрекъснато от погребението му — то било около 300 години след Христа. Разправя се за старите римляни, че знаело изкуството да поддържат в своите гробове светила от масло или с особена есенция пълнени до произволно дълго време. Това масло или есенция било злато в особено течно състояние. Това ни навежда на мисълта, дали тази течност не е била някакъв си вид от тъй нареченото колодиално злато — не този вид злато, който днешната химия познава. Това изкуство било изключително владение на розенкройцерите (или изобщо на адептите) и те съществували сигурно дълго преди римската империя.
към текста >>

31. Всемирна летопис, год. 3, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

91,10; Йов—5,23).
Мирът не е в низките желания и страсти, а само в привеждане тези желания и страсти в съгласие със законите на духа. „Да бъдем едно с Бога значи да имаме мир“. Чрез детската простота и чрез живо съзнаване своето единство с Бога човек завладява висшата радост и съвършения мир. Аз имам един приятел, който беше нервно болен и който в кратко време се излекува напълно, чрез съзнание единството си с Бога, и сега е жизнерадостен — радва се на живота и разнася радост на всички около него. Когато човек достигне хармония и мир, той се чувства защитен от всичко и никакъв страх няма достъп при него (Псал. 91,10; Йов—5,23). Дивите животни, както и кучето, не правят никакво зло на такъв човек, който стои пред тях абсолютно безстрашен. Но щом се уплаши, те веднага почувстват това и се нахвърлят, окуражени, върху него. Така че, когато напълно познаем нашето единство с висшата сила, малките случайности, които по-преди са ни измъчвали, вече не ни безпокоят Освен туй, хората не могат да ни лъжат вече, защото те са като отворена книга пред нас, всичките техни мотиви са ясни за нас. Също така и ние преставаме да се преструваме и да се държим нависоко. Лошите приказки и дела на приятели и неприятели не могат да нарушават нашия мир и да ни безпокоят, и ние винаги, каквото и да се случи, оставаме спокойни и невъзмутими.
към текста >>

32. Всемирна летопис, год. 3, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В 33 глава от книгата Йов, Елин се мъчи да се препира с Йова.
СЪНИЩАТА от МАКС ХАЙНДЛ Много се разисква в печата и в обществото по тоя увлекателен въпрос: за сънищата, особено преди началото на последната война, отдаде се голямо значение на пророческите сънища1), каквото по-рано не им се отдаваше. Изобщо се предполага, че сънят е един бегъл образ или една фантастична представа, които минават през мозъка на спящия човек. Между това, още в библията се цитират много примери, при които сънищата се тълкуват като послания на пророците за ръководство и обучение на народа. Старите евреи са почитали много сънищата. Мнозина от техните пророци са били просвещавани с това средство. В 33 глава от книгата Йов, Елин се мъчи да се препира с Йова. Господ му вдъхновява, обаче (14—17 стихове), следното: „Бог говори веднъж и дваж, но човек не внимава. Насъне, в нощни видения, когато дълбок сън пада на човеците, когато сънуват на леглото си, тогава отваря ушите на човеците и запечатва поучение в тях, за да отвърне човека от деянията му и да извади гордостта из човека“. В 20-та глава от Битието се учи, че Господ известява насъне на Авимелеха, че Сара е жена на Авраама, а в 28-та, глава 12-ият стих разказва съня на Якова, който вижда една стълба, по която божиите ангели възлизаха и слизаха. В 40-та глава, Йосиф обяснява сънищата на виночерпеца и хлебораздавача на царя Фараона. В II-та глава от книгата на Даниила се съобщава, чe Навуходоносор имал сън, че той заповядал да повикат мъдреците, астролозите, певците и халдеите, да им разкажат тоя сън, за да го изтълкуват, под страх на смъртно наказание.
към текста >>

33. Всемирна летопис, год. 3, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Соловйов казва: „Когато искаме да осжществим доброто чрез насилие, с това показваме, че сме уверени в безсилието на доброто“.
Ако не царува любовта, би се проявило низшето. Правилниците за дисциплината в бъдещето училище ще бъдат писани главно в сърцата на всички, а не на книга, и най-главния член от правилника ще бъде: любовта. Важни са думите на П. К. Джнов: „Нема по-велик цвет от любовта. Принципално трябва да решим въпроса: със сила или с любов“. Соловйов казва: „Когато искаме да осжществим доброто чрез насилие, с това показваме, че сме уверени в безсилието на доброто“. Трето средство, което може да ни помогне в случая, е идейният живот, висшият идеен живот, който има за цел служене на човечеството. Чрез събуждането на такъв идеен живот в училището, всички дребнави прояви ще станат толкоз смешни, несериозни, че непременно ще изчезнат. Ще се внесе сериозност между учениците. Биенето, карането и лр. ще изчезнат от само себе си под лжчите на висшия идеен живот.
към текста >>

Соловйов казва: „Нашето съзнание, нашият дух е по-дълбок от нашите обикновени преживявания.
Тя е главният фактор, който действа отвътре, и него трябва да вземем пред вид при възпитанието. Нима не виждаме неговата проява у Разколникова (в романа „Престъпление и наказание“ от Достоевски), у Соня, даже и у Свидригайлов към края на живота му, когато вижда пустотата на досегашния си живот? Това божествено не виждаме ли проявено у Нехлюдова (в романа „Възкресение“ от Толстой), у Катюша Маслова, у самия Толстой, у Гоголя във втората част на неговия живот след душевната криза и вътрешното му просветление? Това божествено не го ли виждаме проявено в живота на хиляди хора около нас всеки ден? Всеки ден не усеща ли неговия шепот всеки човек повече или по-малко, по-силно или по слабо? Соловйов казва: „Нашето съзнание, нашият дух е по-дълбок от нашите обикновени преживявания. Човек е повече от това, което се вижда и проявява външно. Човекът е божествен“. Същата мисъл ще видите и у Шиллера, Толстоя, Метерлинка и у всички окултисти и мистици. Сега, от природата на детето ще се познае, каква трябва да бъде главната цел на възпитанието: защото целта трябва да бъде проявата на природата му. А последната е божествена.
към текста >>

Проявата на Бога чрез човека Соловйов нарича богопроява или теофания.
Човекът е божествен“. Същата мисъл ще видите и у Шиллера, Толстоя, Метерлинка и у всички окултисти и мистици. Сега, от природата на детето ще се познае, каква трябва да бъде главната цел на възпитанието: защото целта трябва да бъде проявата на природата му. А последната е божествена. Следователно, главната цел на възпитанието е проявата на висшата природа на детето. Проявата на Бога чрез човека Соловйов нарича богопроява или теофания. Той казва: „Идеалът е вътрешното съединение на човека с Бога, — Богочовечеството. историята е постепенно осъществяване на това. Значи, ние постепенно отиваме към Богочовечество. Бог действа още отвън, не е още напълно проявен отвътре. Храмът ще се издигне в човешкото сърце“.
към текста >>

Соловйов казва, че индивидуализмът е нужен за любовта, защото за да може да се прояви доброто, трябва силна воля, силна индивидуалност.
Този посетител казва на Зосима, че за да дойдат хората до бъдещата култура на любовта, трябва да преминат през периода на човешкото уединение, на страшното усамотение. „Но непременно ще бъде тъй, че ще настъпи срока и на това страшно усамотение, и всички наведнъж ще разберат, как неестествено са се отделили един от другиго. Такова вече ще бъде веенето на времето, и ще се зачудят на това, дето тъй дълго време са седели в тъмнината и не са виждали светлината“. Но защо развитието на силната индивидуалност е предварително условие, за да се прояви висшата любов на земята? Защо само силният и свободният човек може да проявява тая любов ? Соловйов казва, че индивидуализмът е нужен за любовта, защото за да може да се прояви доброто, трябва силна воля, силна индивидуалност. И той споменува за евреите: „Затова именно евреите, които бяха най-упоритият на- род, дадоха най-много пророци и светци. От старите народи у тях индивидуализмът е най-развит“. Може ли слаба душа да люби, да се жертва ? Не може. Може ли слаба душа да люби враговете?
към текста >>

34. Всемирна летопис, год. 3, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Че Той ви даде кръглите зеници, да гледате на тоя кръст, на образа на Серафима Че Той ви даде синури и ниви и върхове дървесни, да има де да кацате за отдих· И Той на огнйовете заповяда да греят, за да може зърното да зрее, да има запас в житницата ваша!
. . Че своите ръце протяга и гледа в светлината, където плуват трънени венци изплетени за кръста, че слуша оня вихър, кой Ти си го създал, о Господи, за да разбираме чрез него дихането на Твойта Същина — да слуша шепота, създадений от Теб във клоните на евкалипсиси, във тихий шум на сребърни маслини и пинии и кипариси, и тях отзвука тайнствен да усетим на Твойто битие. Не, не! Със мен запейте светъл химн, тъй както пее слънцето, когато върху лъките се разлива, връх тия нявгашни руини, връх моя роден град, връх тия горски върхове мъгливи! Хвалете го, хвалете го със мен, че Той крила ви даде, за да се къпете в лазура! Че Той ви даде кръглите зеници, да гледате на тоя кръст, на образа на Серафима Че Той ви даде синури и ниви и върхове дървесни, да има де да кацате за отдих· И Той на огнйовете заповяда да греят, за да може зърното да зрее, да има запас в житницата ваша! О пейте, братя птички, пей пчелице сестро, и ти щурецо полски, и ти мушице моя, и ти подрумче цвете, и ти дълбоки шуме на брата вятъра, и ти копринен лъч, що омотаваш таз скала, и ти о сестро Кларо, която сред невестите избрах, защото си и мила и работна, и твоята душа е огледало, което отражава волята на Бога! . . . Превела от полски: Дора Габе-Пенева. _______________________________________________ 1) Съвременен полски поет. Характеристика на поезията му, с къси животописни бележки, ще дадем в идещата книжка.
към текста >>

35. Всемирна летопис, год. 4, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Борби със змейове и лами Има два вида такива същества: змейове и лами.
Има го и в митологията на много народи. Напр. в старогръцката митология се споменава за гигантите, за циклопите с едно око. Тук се разправя една дълбока истина. Лемурийците през една подраса са имали трето око5). Значи, в много народни митове има мъгливи загатвания, за дълбоки окултни истини. Борби със змейове и лами Има два вида такива същества: змейове и лами. Те са различно устроени, но са близки един на други. В много народни приказки се разправя за борбата на човека с тях. Това е аналогично с борбата на Херкулес с Цербера. В некои български народни приказки се разправя за градината със златните ябълки. В други се говори за „живата вода“.
към текста >>

36. Всемирна летопис, год. 4, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

От детство го свързва приятелство с писателя Йордан Йовков.
Ако в тях имаше поне малко от тоя магичен дар, те нямаше да създават тази световна бъркотия, щяха да ценят повече човешкият материал, с който търгуваха тъй дълго. Онова нещо, от което най-много се нуждае днес измъченият свят, това е политическия и социален Шекспир“. И за ужас на нашите бездушни педагози, ние прибавяме: Онова, от което най-много се нуждае днес многоизмъченото школо —това е педагогичният Шекспир! А тоя Шекспир може да се роди само между учителите-художници, за да спаси невинното дете от вавилонския педагогически плен и да изгони търгашите из храма! ____________________________________ 1) Виолино Примо (Violino Primo), псевдоним на Цонко Василев Попов, български писател и педагог, е роден в Котел през 1881 г. От детство го свързва приятелство с писателя Йордан Йовков. По професия е начален учител. Редактира от 1926 г. педагогическа страница във в. „Вестник на жената”. Сътрудничи на периодиката - в.
към текста >>

37. Всемирна летопис, год. 4, брой 5 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Йоан Предтеч — сей образ приложи его Йован Мишков“.
Другата църквица „Св. Пророк Илия“, иконите по стените на която с вече издраскани, а очите им избодени още в турско време, представляваше една жалка и мръсна развалина. Върху иконата на пророк Илия (на дясната страна на вратата) личеше ясно 1872 г.. а други две икони бяха от по-раншна дата — 1863 г. Те са „Св. Николай — сей образ прижй его Тасе Радев 1863.“ и „Св. Йоан Предтеч — сей образ приложи его Йован Мишков“. Около тая църквица има стари разградени гробища, под вековни дървета, Нашата анкета върху богомилството в тоя български кът се състоеше в разпит на най-старите, останали живи по това време, свидетели. За жалост, резултатите от нея със съвсем оскъдни-Нито един от старците не можеше да си спомни некои важни конкретни обстоятелства- Целият въпрос бе съсредоточен върху живота и дейността на поп Богомил. От показанията на разпитаните лица се установи горе долу, че според разказите на деди и прадеди, поп Богомил е живял чист духовен живот и във всяко отношение се отличавал от своите колеги — свещеници. Той е останал през целия си живот н е ж е н е н , като се е съобразил точно с посланията на апостола Павла и дори проповядвал, че на духовенството се налага без брачния живот не само от буквата на Писанието, но и от ясно съзнаваната нужда да се запази чистотата на плътта. като основа на духовната чистота и на духовното подвизание1).
към текста >>

НАГОРЕ

0.36850810050964