НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
179
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
3_63 Новата Голгота
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Обикновено по онова време, при висока температура, ние на "Изгрева" сами се разтривахме с камфор или пиехме топли
чайове
, приемахме понякога аспирин или хинин.
Аз Го помолих: "Учителю, да Ви разтрия ли с камфор? " Той се замисли и каза: "Може! " Разтърчах се, взех камфор, вдигнах Му ризата и Го разтрих. За мен това беше цяла привилегия да се докосна до тялото на Учителя, да се докосна до тялото, в което е Господният Дух, в което е Христовият Дух и Божественият Дух. Да се докосна с ръце до живата Божа Троица.
Обикновено по онова време, при висока температура, ние на "Изгрева" сами се разтривахме с камфор или пиехме топли
чайове
, приемахме понякога аспирин или хинин.
След като разтрих Учителя и Той се облече, аз излязох,но не си отидох, а постоях долу на двора, да не би да има някаква нужда Учителят от мен и да видя дали ще му подействува тази разтривка. По едно време виждам една възрастна сестра, която мина покрай мен, качи се горе при Учителя и започна да Му говори нещо със силен глас. Аз не посмях да спра долу сестрата при стълбите, защото можеше да стане някакъв скандал, а пък и Учителят не ме беше помолил за това, да не Го безпокоят другите. Чудех се какво да правя. Накрая събрах смелост, качих се горе, приближих се до нея и казах: "Учителю, защо не си сложите нещо върху тялото, топъл сте още." Тогава сестрата се сепна, огледа Учителя, видя, че е потен и че не му е добре, и си отиде веднага.
към текста >>
2.
5_43 Учителят за Втората световна война
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
А съдебните пристави - Германия и Русия - трябваше да проведат това Божие решение." Така на 7 септември 1940 година в
Крайова
между Румъния и България бе подписан договорът за връщане без война на Южна Добруджа на България.
Ако не бяха правили спънки и скандали на Бялото Братство, още през 1939 год.щяха да имат Добруджа. Но цар Борис нищо не направи за Бялото Братство и за този народ. А ние го подкрепяхме. Той трябваше да се моли и уповава на Бога, а не на този или онзи. Накрая Бог реши да върне Добруджа на България.
А съдебните пристави - Германия и Русия - трябваше да проведат това Божие решение." Така на 7 септември 1940 година в
Крайова
между Румъния и България бе подписан договорът за връщане без война на Южна Добруджа на България.
Така се изпълни едно Божие решение. Колко пъти Учителят е помагал на този народ, но очите на този народ са още затворени и тежки люспи и конски капаци не му позволяват да прогледне, да се огледа и да види истината за Великия Учител и за времето, когато Той бе между този народ. Дано дойде това време.
към текста >>
3.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 2
Йове
и Ра 52.
Хиляда деветстотин четиридесет и четвърта година 47. Аллах ви изпрати 48. Подобен пример имам и аз 49. Комунистите и заблудата 50. Всичко е мое 51.
Йове
и Ра 52.
Как се построи салона в Мъглиж? 53. Българите във война с цял свят 54. Пчелите 55. Вълците 56. Ръката, която бие не е благословена 57.
към текста >>
4.
Разговор Шестий. Пътят и Истината
,
,
ТОМ 2
В повестта на праведнаго
Йова
, Господ дава един добър и чуден пример за тебе.
Никаква. Това щеше да бъде цяла безсмислица. Ето защо казва Господ на богатия: „Безумни, тази нощ ще изискам душата ти и на кого ще оставиш всичко това, което си припечелил? “ Така ще се случи всекиму, който не богатее в Господа, но в света. Богатството е душата, и ако някой спасява душата си, той богатее както онзи в тоя свят, който жертвува богатството си за избава на живота си. Защото животът може изново да припечели богатството, което е изгубил, но самото богатство не може да припечели живота.
В повестта на праведнаго
Йова
, Господ дава един добър и чуден пример за тебе.
Разбери прочее съдържанието на тия думи и не бъди неблагодарен, но благодарен. Душата ти, която Господ е упазил и възлюбил, е най-големия дар, който Господ някога ти е дал. Не е ли истинно, какво се ползва человек, ако светът спечели, а душата си загуби? Това е ужасно зло, което може да сполети едного человека. Да продаде, да разори най-хубавото и най-драгоценното създание – своята душа.
към текста >>
5.
8. ИЗЧЕЗВАНЕТО НА ИЗГРЕВА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
10, квартал 2, местност „Изгрева" при съседи: дървенишко шосе, улица, н-ци Андрей Ляп-чев, Асен Диков
Йовев
и място на СГНС, одържавен с акт N 6417 б.с.
2, одържавен с акт N 1205/2181 б.с. на Жечо Панайотов Жеков, парцели XII, XIV и XV за имот пл. N 10 слети в парцел 1, при съседи: шосе, улица „Дим. Христов" н-Антон Люпчев и Иван Т.Узунов. 3. Празно място от 1944 кв.м, съставляващо част от имот пл.
10, квартал 2, местност „Изгрева" при съседи: дървенишко шосе, улица, н-ци Андрей Ляп-чев, Асен Диков
Йовев
и място на СГНС, одържавен с акт N 6417 б.с.
на Христо Петков Керезов, Блага Щерева Николова, Елисавета Ст. Димитрова и Елена Ст. Кебапчиева. 4. 1/2 (една втора) ид. част от празно място цялото от 7120 кв.м, одържавено с акт N 1092/2176 б.с.
към текста >>
6.
3.47. Симеон Радев
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
„Посланиците често пъти са канени от други съответни легации на
чайове
, на банкети.
47. Симеон Радев Нашият български общественик, историк, литератор Симеон Радев дълги години, почти през целия трудов стаж е бил посланик в почти всички големи столици в света. Но един ден, понеже и той е от Македония, от гр. Ресен и аз съм приятел с него лично и със семейството му, един ден ми разказа следния случай от пребиваването му като посланик във Вашингтон.
„Посланиците често пъти са канени от други съответни легации на
чайове
, на банкети.
При един банкет бях седнал на масата, от едната ми страна беше гръцкият ми колега - посланик, а от другата страна беше мексиканския посланик. Но ние започнахме един духовен разговор с гръцкия колега и след известно време от разговора се обръщам към мексиканския и му казвам: „Вие какво ще кажете по въпросите, които разискваме тука с нашия колега, гръцкия посланик? " А той ми отговори: „Вижте, г-н Радев, тази лъжица не е за моята уста, духовните въпроси са за мен чужда работа". И г-н Радев ми казва на мен: „Несторе, това е почтен отговор на един човек, който не може да каже, както например нашите съграждани и сънародници. Българин ако е, като му кажеш за духовни въпроси, той, макар че никога не е мислил по тия въпроси, той веднага ще отреже - или има, или няма.
към текста >>
7.
33. ПЕЛЕРИНАТА
,
,
ТОМ 5
След това пиехме топли
чайове
.
Но Учителят винаги беше добре облечен, около него имаше хора, които се грижеха да се вземат някои неща, които са необходими за него по пътя, или горе на Бивака. Та тогава не всички имахме дрехи и екип за планината. Кой каквото имаше него обличаше. Учителят бе въвел правилото всеки да си носи резервна риза за преобличане и не ни позволяваше да седим на студената земя с запотени гърбове и потни ризи. Всеки от нас отиваше в страни в храстите и се преобличаше, надяваше суха риза, а изпотената я поставяше на слънцето да се изсуши.
След това пиехме топли
чайове
.
Това ни предпазваше от простуди и заболяване. Това е една от причините, че през цялата Школа нямаше такъв случай, че да сме били на екскурзия с Учителя на планината и след това някой да се е простудил и разболял. Такива случаи нямаше. Освен това имахме и охраната от Учителя и обстановката, която се създаваше от неговото присъствие. Създаваше се атмосфера и аура от такива духовни вибрации, че бяхме всички в едно приповдигнато психическо състояние, което може да се оприличи, че бяхме в една друга по-висока окта-ва на нашето вътрешно, духовно възприятие на неща и събития.
към текста >>
8.
12. ПЕТЪР ФИЛИПОВ
,
Марийка Великова Марашлиева
,
ТОМ 6
н., че се е лекувал по методите на Луи Куне, които били природосъобразни и че с бани коремообтривни, седящи, парни и слънчеви, пиене на
чайове
и пет години суровояден режим се е излекувал от всички тия болести.
И още нещо. Работниците били недоволни, че в петък им готвели картофена супа. Те са обядвали в работилницата, Петър се е стремял откъдето мине да зарази всички, да имат висок идеал, какъвто имаше и той. До известна степен той успяваше да се наложи, но понякога срещаше и противодействие от страна на братята си. Брат Петър разказваше на приятелите от братството от какви болести е лично боледувал - ревматизъм, очи и уши-бол, туберкулоза, дори че имал каверна, че имал течащи рани на краката, от които му бяха останали белези, че имал изкривяване на гръбнака и т.
н., че се е лекувал по методите на Луи Куне, които били природосъобразни и че с бани коремообтривни, седящи, парни и слънчеви, пиене на
чайове
и пет години суровояден режим се е излекувал от всички тия болести.
Баща му го изгонил от къщи, защото бил много упорит и не му се подчинявал и поради това той е живял доста време на една колиба на един приятел в лозята на Горна Оряховица. От времето на лекуването си той ни показваше снимки, правени в различни години, от които снимки можеше да се види как се е променял видът му с течение на годините когато се е лекувал и работил над себе си. Жалко, че той лично не е описал своите спомени от това време, защото той умееше много добре да разказва, той беше убедителен, имаше дар слово. С неговите снимки един наш приятел зъболекар Михаил Стоицев обиколи България като изнасяше сказки като показваше снимките на брат Петър Филипов. Последният беше много силна личност, която заразява със своя силен дух и чист живот.
към текста >>
9.
МАРИЙКА МАРАШЛИЕВА БЯЛОТО БРАТСТВО В РУСЕ
,
,
ТОМ 6
Между тях беше една изтъкната певица на име Елисавета
Йовович
с хубав глас.
За някое време и Пейчо Бояджиев от София беше постъпил в операта в Русе, но беше уволнен 1950 г. Илия Филипов беше постъпил също в хора на операта след като национализираха сладкарницата им. Цветанка Малджиева се беше омъжила за него. И тъй в русенската опера работеха няколко души приятели, които при някои празници вземаха участие в литературно-музикалната програма на Русенското братство. С тях понякога идваха и някои певци и певици.
Между тях беше една изтъкната певица на име Елисавета
Йовович
с хубав глас.
Коронната роля на г-жа Йовович беше „Мадам Бътерфлай". Тя е пяла в салона ни в Русе песните от Учителя „Вехади", „Венир Бенир" и др. В разговор с приятелите, както и с брат Петър Филипов г-жа Йовович е разказвала някои случки от нейния живот, между които и един спомен, който никога нямало да забрави. Г-жа Йовович се е запознала с Учителя още на млади години, била разговаряла с Него, при което веднъж Го била запитала, когато ставало дума на чие име да се нарича като певица, дали на името на баща си и ли на името на съпруга си. Учителят й казал, че е по-добре да се нарича на името на баща си.
към текста >>
Коронната роля на г-жа
Йовович
беше „Мадам Бътерфлай".
Илия Филипов беше постъпил също в хора на операта след като национализираха сладкарницата им. Цветанка Малджиева се беше омъжила за него. И тъй в русенската опера работеха няколко души приятели, които при някои празници вземаха участие в литературно-музикалната програма на Русенското братство. С тях понякога идваха и някои певци и певици. Между тях беше една изтъкната певица на име Елисавета Йовович с хубав глас.
Коронната роля на г-жа
Йовович
беше „Мадам Бътерфлай".
Тя е пяла в салона ни в Русе песните от Учителя „Вехади", „Венир Бенир" и др. В разговор с приятелите, както и с брат Петър Филипов г-жа Йовович е разказвала някои случки от нейния живот, между които и един спомен, който никога нямало да забрави. Г-жа Йовович се е запознала с Учителя още на млади години, била разговаряла с Него, при което веднъж Го била запитала, когато ставало дума на чие име да се нарича като певица, дали на името на баща си и ли на името на съпруга си. Учителят й казал, че е по-добре да се нарича на името на баща си. Тя Го послушала.
към текста >>
В разговор с приятелите, както и с брат Петър Филипов г-жа
Йовович
е разказвала някои случки от нейния живот, между които и един спомен, който никога нямало да забрави.
И тъй в русенската опера работеха няколко души приятели, които при някои празници вземаха участие в литературно-музикалната програма на Русенското братство. С тях понякога идваха и някои певци и певици. Между тях беше една изтъкната певица на име Елисавета Йовович с хубав глас. Коронната роля на г-жа Йовович беше „Мадам Бътерфлай". Тя е пяла в салона ни в Русе песните от Учителя „Вехади", „Венир Бенир" и др.
В разговор с приятелите, както и с брат Петър Филипов г-жа
Йовович
е разказвала някои случки от нейния живот, между които и един спомен, който никога нямало да забрави.
Г-жа Йовович се е запознала с Учителя още на млади години, била разговаряла с Него, при което веднъж Го била запитала, когато ставало дума на чие име да се нарича като певица, дали на името на баща си и ли на името на съпруга си. Учителят й казал, че е по-добре да се нарича на името на баща си. Тя Го послушала. Минали години. Съпругът на г-жа Йовович бил станал народен представител в Парламента - Ковачевски.
към текста >>
Г-жа
Йовович
се е запознала с Учителя още на млади години, била разговаряла с Него, при което веднъж Го била запитала, когато ставало дума на чие име да се нарича като певица, дали на името на баща си и ли на името на съпруга си.
С тях понякога идваха и някои певци и певици. Между тях беше една изтъкната певица на име Елисавета Йовович с хубав глас. Коронната роля на г-жа Йовович беше „Мадам Бътерфлай". Тя е пяла в салона ни в Русе песните от Учителя „Вехади", „Венир Бенир" и др. В разговор с приятелите, както и с брат Петър Филипов г-жа Йовович е разказвала някои случки от нейния живот, между които и един спомен, който никога нямало да забрави.
Г-жа
Йовович
се е запознала с Учителя още на млади години, била разговаряла с Него, при което веднъж Го била запитала, когато ставало дума на чие име да се нарича като певица, дали на името на баща си и ли на името на съпруга си.
Учителят й казал, че е по-добре да се нарича на името на баща си. Тя Го послушала. Минали години. Съпругът на г-жа Йовович бил станал народен представител в Парламента - Ковачевски. Когато дошла новата комунистическа власт в България нейният съпруг бил затворен и след това ликвидиран, а нея изпратили на лагер с дъщеря й за известно време.
към текста >>
Съпругът на г-жа
Йовович
бил станал народен представител в Парламента - Ковачевски.
В разговор с приятелите, както и с брат Петър Филипов г-жа Йовович е разказвала някои случки от нейния живот, между които и един спомен, който никога нямало да забрави. Г-жа Йовович се е запознала с Учителя още на млади години, била разговаряла с Него, при което веднъж Го била запитала, когато ставало дума на чие име да се нарича като певица, дали на името на баща си и ли на името на съпруга си. Учителят й казал, че е по-добре да се нарича на името на баща си. Тя Го послушала. Минали години.
Съпругът на г-жа
Йовович
бил станал народен представител в Парламента - Ковачевски.
Когато дошла новата комунистическа власт в България нейният съпруг бил затворен и след това ликвидиран, а нея изпратили на лагер с дъщеря й за известно време. При това положение, за да се освободи от лагера допринесло много обстоятелството, че тя се наричала на името на баща си, а не на името на съпруга си. По-късно тя се е наричала официално Елисавета Йовович - Ковачевска. В Русе в Братството имахме едно семейство Веска и Иван Петрови. Тя е била пощенска чиновничка, а той електротехник.
към текста >>
По-късно тя се е наричала официално Елисавета
Йовович
- Ковачевска.
Тя Го послушала. Минали години. Съпругът на г-жа Йовович бил станал народен представител в Парламента - Ковачевски. Когато дошла новата комунистическа власт в България нейният съпруг бил затворен и след това ликвидиран, а нея изпратили на лагер с дъщеря й за известно време. При това положение, за да се освободи от лагера допринесло много обстоятелството, че тя се наричала на името на баща си, а не на името на съпруга си.
По-късно тя се е наричала официално Елисавета
Йовович
- Ковачевска.
В Русе в Братството имахме едно семейство Веска и Иван Петрови. Тя е била пощенска чиновничка, а той електротехник. След като са се оженили им се ражда дъщеря Магдалена. Последната понастоящем живее във Варна и е омъжена за Стоян Димитров от братските среди. Помолих Магдалена да ми каже нещо за родителите си и тя в писмо от 5.XII.1989 г.
към текста >>
10.
5. Кой подписа договора в Крайова
,
Георги Йорданов Добрев
,
ТОМ 7
5. КОЙ ПОДПИСА ДОГОВОРА В
КРАЙОВА
Разбираш ли, което е най-знаменателното и хубавото беше, че Учителят уважи на най-малкия желанието, та на концерт да го вземе.
5. КОЙ ПОДПИСА ДОГОВОРА В
КРАЙОВА
Разбираш ли, което е най-знаменателното и хубавото беше, че Учителят уважи на най-малкия желанието, та на концерт да го вземе.
Той не правеше разлика между този и онзи и по тоя случай аз ще продължа малко с брат Руси. Един брат Руси, който беше гърбавичък, но вършеше много хубава работа. Носеше коректурите долу за печат на беседите на Влад Пашов. Подарили билети на Учителят за концерт. Да излезе като сам това не правеше, да излезе някой път, викаше някой от нас за в града.
към текста >>
След дълги преговори по настояване на германското правителство в
Крайова
на 7.септември 1940 г.
Така е според Учителят. На 28 юни 1940 г. Румъния е заставена да отстъпи Бесарабия и Буковина на СССР. Българското правителство повдига въпроса за връщане на Южна Добруджа заграбена от Румъния според Ньойския договор 1919 г., която територия е била откъсната още след Междусъюзническата война през 1913 г. от България.
След дълги преговори по настояване на германското правителство в
Крайова
на 7.септември 1940 г.
е подписано двустранна спогодба между България и Румъния, според която се връща територия около 8000 квадратни километра и население 320 000 човека. Договорът е одобрен от СССР и Англия. Това е единствената придобивка на България по време на Втората световна война. Още същата година Учителят беше казал на Лулчев да каже на царя, че 1940 г. ще бъде критична за България.
към текста >>
Така че
Крайовската
спогодба бе подписана с участието на дипломати, правителства и представители от Невидимия свят.
е подписано двустранна спогодба между България и Румъния, според която се връща територия около 8000 квадратни километра и население 320 000 човека. Договорът е одобрен от СССР и Англия. Това е единствената придобивка на България по време на Втората световна война. Още същата година Учителят беше казал на Лулчев да каже на царя, че 1940 г. ще бъде критична за България.
Така че
Крайовската
спогодба бе подписана с участието на дипломати, правителства и представители от Невидимия свят.
Един от тях е бил и малкия гърбавичък, невзрачен брат. на Изгрева - брат Руси, но вече от Невидимия свят.
към текста >>
11.
12. Брат Руси
,
Драган Петков
,
ТОМ 7
Крайова
, Румъния бе подписана двустранна спогодба, с която се връща Южна Добруджа на България, откъсната от нея след Междусъюзническата война през 1913 г.
Всички приятели се спогледаха и не можеха да повярват на ушите си. Пред тях още стоеше фигурата на дребният и гърбав брат Руси. Вие днес може да го видите в някоя запазена снимка по онова време. Той е първият български посланик от Изгрева за освобождаване на Добруджа в Невидимия свят. А на 7.септември 1940 г., в гр.
Крайова
, Румъния бе подписана двустранна спогодба, с която се връща Южна Добруджа на България, откъсната от нея след Междусъюзническата война през 1913 г.
към текста >>
12.
1. Вдовицата и сираците от войната
,
Атанас Минчев
,
ТОМ 7
Имаше една мома Мара
Кехайова
, която като види змията припадна и се видяха колената и не можа да се омъжи заради това.
Купува му разни лакомства и детето така се привързва към Драган, че само като спи не говори за Драган. Майката и бащата са възхитени, детето расте живо и здраво, няма болести, като китка в саксия расте. Взима му дрешки, взима му това-онова, учи го български най-важното. А мама в това време ми е взела пликове и писалка и ме кара всяка вечер да пиша какво съм преживял. Пак аз нали ходех за гъби из гората, бера диви плодове, вълк ме е гонил, ловя змии, после ги пущам на хорото.
Имаше една мома Мара
Кехайова
, която като види змията припадна и се видяха колената и не можа да се омъжи заради това.
Да се видят колената на мома бе голяма срамотия. Лоша работа тогава направих. Но после се омъжи и умря. Ловя змия пепелянка, сложа я на панталона си и тя хапе, дърпа и зъбите й остават на плата и после я пусна. Братята ми: последния Вълканчо го помня, но първия Стефчо не го помня.
към текста >>
13.
22. От къде не са дошли българите
,
Васко Искренов
,
ТОМ 7
Българите имат възпоменание за Траян, в именика на българските владетели на поп
Йовчо
от Трявна.
Траките не са изчезнали, а продължават да живеят в лицето на днешните българи. Българите не са никакви късни воложко-турски пришълци, а най-стар народ на Балкана. Българите имат възпоменания непосредствени възпоменания за Орфей 1300 години преди Христа. Българите имат възпоменания за своите панонски крале от III. век преди новата ера.
Българите имат възпоменание за Траян, в именика на българските владетели на поп
Йовчо
от Трявна.
Българите се споменават по времето на Траяна, че Траян ги е изгонил, но по-късно са се върнали. Траян е живял 96-107 г.на Дунава. Българите имат възпоменание за Константин Велики. Единствено при българите Константин Велики се рисува на черковна икона като светец. Стара икона, нестинарската баба Нуна се вдъхновява пред нея и чрез нея може да навлезе в жаравата да играе боса без да се обгори.
към текста >>
14.
7. В ЛОВЕЧ, В АМЕРИКАНСКИЯ ПАНСИОН
,
,
ТОМ 8
Но виж как Бог нареди, чрез мои близки, ето професор
Йовчев
ми каза: "Трябва да дойдеш в София" и от колежа дойдох в София във И.мъжка гимназия.
В: Той отишъл при Учителя и казал: "Учителю, така и така, идват събития и сестра ми е в американски колеж. Да не би да се обърнат събитията и тя да пострада". Учителят го изгледал строго и казал: "Никой няма право да коригира съдбата другиму, освен Бог! " Веска: Сега, какво става. В колежа много ме обикнаха всичките и много хубаво работих там, имах много хубави деца, всичко това беше прекрасно.
Но виж как Бог нареди, чрез мои близки, ето професор
Йовчев
ми каза: "Трябва да дойдеш в София" и от колежа дойдох в София във И.мъжка гимназия.
След това отидох в Ловеч и после след това се върнах в София. Тъй че може би Учителят е помогнал, но интересното беше това, аз не ходих да занимавам Учителя с този мой въпрос. Но веднъж, беше един неделен ден, някъде след обеда след беседа и аз нещо се навъртам в големя салон, никой няма в салона и Учителят идва при мене тутакси идва. И така аз застанах гдето беше ъгълчето, гдето беше книжарничката на Цочо. И отивам да Му целувам ръка и Учителят изрече: "Чембърлейн".
към текста >>
15.
3. ПЕВЕЦ В РУСЕНСКАТА ОПЕРА
,
,
ТОМ 8
Елисавета
Йовович
-Ковачевска - първи сопран на Русенската опера изпя три песни от Учителя: "Вехади", "Венир Бенир" и "Мусала".
Цветанка Малджиева изпълни на пиано "Егмонт" от Бетовен. 4. Кръстю Бояджиев (син на наскоро заминалия си 1997 г. наш брат Пейчо Бояджиев). Кръстю беше разработил за пиано песните от Учителя "Ма-хар Бену Аба", "В начало бе Словото" и "Духът Божий". 5. Тодор Маринчевски - изпя песента "Шуми" и др. 6.
Елисавета
Йовович
-Ковачевска - първи сопран на Русенската опера изпя три песни от Учителя: "Вехади", "Венир Бенир" и "Мусала".
За Йовович мога да кажа, че беше най-добрата изпълнителка още в Софийската опера на операта "Мадам Бътерфлай", но след 9.1Х.1944 г. нейният съпруг като народен представител беше убит от тъй наречения "Народен съд". Тя беше веднага изселена от София и за наша радост беше назначена в Русенската народна опера като артистка и вокален педагог. Тя беше завършила пеене в Римската консерватория. Интересно е, че в операта знаеха за концерта, за който току-що ви разправих, но никой не повдигна въпрос и за мен, и за Йовович, че поддържаме връзки с Бялото Братство, като тогава го наричаха "Дъновистите" и че пеем песни от Учителя Дънов.
към текста >>
За
Йовович
мога да кажа, че беше най-добрата изпълнителка още в Софийската опера на операта "Мадам Бътерфлай", но след 9.1Х.1944 г.
Кръстю Бояджиев (син на наскоро заминалия си 1997 г. наш брат Пейчо Бояджиев). Кръстю беше разработил за пиано песните от Учителя "Ма-хар Бену Аба", "В начало бе Словото" и "Духът Божий". 5. Тодор Маринчевски - изпя песента "Шуми" и др. 6. Елисавета Йовович-Ковачевска - първи сопран на Русенската опера изпя три песни от Учителя: "Вехади", "Венир Бенир" и "Мусала".
За
Йовович
мога да кажа, че беше най-добрата изпълнителка още в Софийската опера на операта "Мадам Бътерфлай", но след 9.1Х.1944 г.
нейният съпруг като народен представител беше убит от тъй наречения "Народен съд". Тя беше веднага изселена от София и за наша радост беше назначена в Русенската народна опера като артистка и вокален педагог. Тя беше завършила пеене в Римската консерватория. Интересно е, че в операта знаеха за концерта, за който току-що ви разправих, но никой не повдигна въпрос и за мен, и за Йовович, че поддържаме връзки с Бялото Братство, като тогава го наричаха "Дъновистите" и че пеем песни от Учителя Дънов. Никой в Русе не преследваше Бялото Братство.
към текста >>
Интересно е, че в операта знаеха за концерта, за който току-що ви разправих, но никой не повдигна въпрос и за мен, и за
Йовович
, че поддържаме връзки с Бялото Братство, като тогава го наричаха "Дъновистите" и че пеем песни от Учителя Дънов.
Елисавета Йовович-Ковачевска - първи сопран на Русенската опера изпя три песни от Учителя: "Вехади", "Венир Бенир" и "Мусала". За Йовович мога да кажа, че беше най-добрата изпълнителка още в Софийската опера на операта "Мадам Бътерфлай", но след 9.1Х.1944 г. нейният съпруг като народен представител беше убит от тъй наречения "Народен съд". Тя беше веднага изселена от София и за наша радост беше назначена в Русенската народна опера като артистка и вокален педагог. Тя беше завършила пеене в Римската консерватория.
Интересно е, че в операта знаеха за концерта, за който току-що ви разправих, но никой не повдигна въпрос и за мен, и за
Йовович
, че поддържаме връзки с Бялото Братство, като тогава го наричаха "Дъновистите" и че пеем песни от Учителя Дънов.
Никой в Русе не преследваше Бялото Братство. Беше 1951 г. и когато и Учителят, и Лулчев си бяха заминали от този свят в края на 1944 г. Искам да ви разкажа един куриозен случай пак в Русе с мен. Минавам един ден край канторите на един адвокатски колектив.
към текста >>
16.
14. СВАРЕНИТЕ КАРТОФИ ЧАКАТ
,
ИВАНКА СТОИЦЕВА
,
ТОМ 8
Бях в неведение какво да правя, защото в момента нямах в наличност нито лекарства, нито възможност да направя
чайове
и т.н.
бяхме се приготвили първата група да заминава за Рила. И сега още се вълнувам от този случай. Ние трябваше да заминем с първата група, а заминаването щеше да стане през нощта в 3 часа с автобусите, които въобще извозваха групите за Рила. Но какво се получи. Вечерта моята дъщеря Ана вдигна висока температура.
Бях в неведение какво да правя, защото в момента нямах в наличност нито лекарства, нито възможност да направя
чайове
и т.н.
Всичко бяхме прибрали и приготвили за заминаване, тъй като в три часа през нощта заминаваше автобуса. Аз отидох до Учителя, да се посъветвам с Него какво мога да направя, мислех че Той ще ме посъветва да останем за следващата група. Отидох там, той беше слезнал от горната стая и около Него бяха се събрали братя и сестри. Аз издебнах момента когато Той остана сам и Му казах: "Учителю, ние трябва да тръгваме тая нощ за Рила, а пък детето вдигна висока температура. Какво да правя?
към текста >>
17.
146. БИВАКЪТ НА ВИТОША „ЕЛ ШАДАЙ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Кладем огън, вода носим, слагаме
чайовете
и като почва да заври водата първом носим на Учителя чайник, сервираме Му, даваме.
Не беше ново. Нямаше какво да учим. Лагер имаме. В.К.: Пиехте там чай? Е.А.: Веднага.
Кладем огън, вода носим, слагаме
чайовете
и като почва да заври водата първом носим на Учителя чайник, сервираме Му, даваме.
След туй аз съм сервирала на всички. Имала съм желание на всички, които дойдат да ги почерпя. Не казвам ти го. Като така желание. В.К.: След това почивка.
към текста >>
18.
174. НА ИЗГРЕВА БЯХА ОБРАЗИ ВСЕВЪЗМОЖНИ И НЕВЪЗМОЖНИ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Хубави
чайове
пиеше.
Е.А.: След това Той се качи горе на по-високото, където е сега палатката My. В.К.: Обикновено към 4-5 часа Учителят пиеше чай. Е.А.: И в София пиеше чай. В.К.: Какъв чай пиеше? Е.А.: Китайски, английски.
Хубави
чайове
пиеше.
В.К.: По колко чая пиеше? Е.А.: Вечер не. Когато пиеше чай след обед, чай пиеше. Защото обядвал е и нали човек има нужда след това да поеме. В.К.: Сега този чай Той ли си го правеше или Му го поднасяха?
към текста >>
19.
ПИСМА НА ПАША ТЕОДОРОВА ДО ЕЛЕНА АДРЕЕВА
,
,
ТОМ 9
В сряда Учителят държа много хубава лекция за
Йова
и за Христа.
Чети Еленуце, чети! После ще смъкнеш един товар на гърба си и приятно ще се чувствуваш, като да бе на фронт ходила. Аз отличен опит видях, че усилието не разстройва човека, а настройва. Латинският ми настрои нервната система. И тъй, напред!
В сряда Учителят държа много хубава лекция за
Йова
и за Христа.
Той съпостави страданията на единия и на другия и каза: „ Йов мина през първото посвещение. Той обаче, запази живота си. Христос мина през второто посвещение - трудното, в което животът му се отне. Той изгуби животът си, но затова възкръсна". Освен това, Учителят обясни, защо дойдоха страданията на Йова.
към текста >>
Той съпостави страданията на единия и на другия и каза: „
Йов
мина през първото посвещение.
После ще смъкнеш един товар на гърба си и приятно ще се чувствуваш, като да бе на фронт ходила. Аз отличен опит видях, че усилието не разстройва човека, а настройва. Латинският ми настрои нервната система. И тъй, напред! В сряда Учителят държа много хубава лекция за Йова и за Христа.
Той съпостави страданията на единия и на другия и каза: „
Йов
мина през първото посвещение.
Той обаче, запази живота си. Христос мина през второто посвещение - трудното, в което животът му се отне. Той изгуби животът си, но затова възкръсна". Освен това, Учителят обясни, защо дойдоха страданията на Йова. Страданията на Йова дойдоха по причина на това, че Бог го похвали.
към текста >>
Освен това, Учителят обясни, защо дойдоха страданията на
Йова
.
В сряда Учителят държа много хубава лекция за Йова и за Христа. Той съпостави страданията на единия и на другия и каза: „ Йов мина през първото посвещение. Той обаче, запази живота си. Христос мина през второто посвещение - трудното, в което животът му се отне. Той изгуби животът си, но затова възкръсна".
Освен това, Учителят обясни, защо дойдоха страданията на
Йова
.
Страданията на Йова дойдоха по причина на това, че Бог го похвали. Когато Бог похвали някого, непременно страданията ще дойдат. Трета мисъл: Какво е търпението? Когато бурите и ветровете дойдат, дървото може да се огъва, да се люлее, но по никой начин не трябва да се изтръгне от корена. Следователно, търпеливият човек ще се огъва, ще се люлее, но по никой начин не се изтръгва от корена си.
към текста >>
Страданията на
Йова
дойдоха по причина на това, че Бог го похвали.
Той съпостави страданията на единия и на другия и каза: „ Йов мина през първото посвещение. Той обаче, запази живота си. Христос мина през второто посвещение - трудното, в което животът му се отне. Той изгуби животът си, но затова възкръсна". Освен това, Учителят обясни, защо дойдоха страданията на Йова.
Страданията на
Йова
дойдоха по причина на това, че Бог го похвали.
Когато Бог похвали някого, непременно страданията ще дойдат. Трета мисъл: Какво е търпението? Когато бурите и ветровете дойдат, дървото може да се огъва, да се люлее, но по никой начин не трябва да се изтръгне от корена. Следователно, търпеливият човек ще се огъва, ще се люлее, но по никой начин не се изтръгва от корена си. Вчера, петък, Учителят ни даде ново упражнение: „Всичко в живота е постижимо, когато времето е добро и ние сме разумни".
към текста >>
20.
ДУХЪТ НА ИСТИНАТА И ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО НАД КАЗАНЛЪК
,
,
ТОМ 9
Змейово
, работещ в гр. Казанлък.
ДУХЪТ НА ИСТИНАТА И ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО НАД КАЗАНЛЪК 1. Един от онези, които ме потърси бе Иван Мавров от с.
Змейово
, работещ в гр. Казанлък.
След уточняване на програмата бе му дадено оригиналите на „Утринни Слова" 1940-1941 год. за компютърен набор чрез Димитър Зарков на 10.IX.1996 год. На 12 юли 1997 год., Петровден, Димитър Кутев трябваше да предаде дискетите, но не можа да ги намери. А той е на събор в Айтос. На тръгване той ги намира в раницата и ги предава на перона на гарата на Любомир Гълъбов.
към текста >>
21.
01 - 73. КРАТКИ СВЕДЕНИЯ ЗА РАЖДАНЕТО НА ДУХОВНИТЕ ГРУПИ И КРЪЖОЦИ В ГРАДА И СЪСЕДНИТЕ ОКОЛИИ
,
ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС
,
ТОМ 10
Куртев, Станчо Барабана, Янаки Кавръков и Янко Стоянов, а по-късно влизат: Киро Димитров, Ташо Тумбов, Иван Милевски и синовете му Петко, Слави и Велчо, Крум Илиев, Божил Иванов,
Йовчо
Иванов, Христо Марков и Георги Иванов с ръководител Г. Куртев.
73. КРАТКИ СВЕДЕНИЯ ЗА РАЖДАНЕТО НА ДУХОВНИТЕ ГРУПИ И КРЪЖОЦИ В ГРАДА И СЪСЕДНИТЕ ОКОЛИИ Айтос: Първите членове на братството били: Христодор Сапунов, Г.
Куртев, Станчо Барабана, Янаки Кавръков и Янко Стоянов, а по-късно влизат: Киро Димитров, Ташо Тумбов, Иван Милевски и синовете му Петко, Слави и Велчо, Крум Илиев, Божил Иванов,
Йовчо
Иванов, Христо Марков и Георги Иванов с ръководител Г. Куртев.
Всички с жените си, които не споменаваме. С. Карагеоргиево: Петра Г. Манева и синовете й Иван и Еню, Петър Митев, Георги Добрев и по-късно Иван Кибритев и др. /около 18-20 души/. С. Тополица: Първите са: Димо Джожев, Илия Киряков и Димитър Вълчев, а по-късно баба Драгана и синовете й Петър и Ангел, Панайот Джибирев, Георги Къса Иванов, Димитър Къркеланов, а по-късно Слав Димов, Кинчо Димитров, Иван Г.
към текста >>
22.
11 - 10. ДУХ НА ВОИН, ДУША НА ДЕВОЙКА
,
Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.
,
ТОМ 10
После пият
чайовете
и разговори помежду си, хвърчахме, хвърчахме и Учителят казал на Жорж че Томалевски е роден поет.
Като се събрали, решили да издадат някакво списание, обаче всичките мълчали и той изведнъж казал: „Житно зърно" и го възприемат, и затуй си носи името „Житно зърно". Аз имах един в Айтос лекар, Хаджи Петров се казва, много фин човек, завършил в Мюнхен медицина, и рекох да му пратя и аз „Житно зърно", а пък баща ми, нали той медицински фелдшер, той с тях работеше. Той му определяше диагнозата, само гдето нямаше документ в ръката си. Той имаше голяма практика. У тях са били, чайникът ври, Георги ми разправявше, наредили сме се там десетина души, млади, интелигентни момчета и решават да издават това списание и Томалевски казва: „Житно зърно".
После пият
чайовете
и разговори помежду си, хвърчахме, хвърчахме и Учителят казал на Жорж че Томалевски е роден поет.
А пък туй, дето е погребан Жорж във Велинград, нали и пише „Дух на воин, душа на девойка", същото нещо аз го срещнах в една беседа, но съжалявам, че не си отбелязах в коя беседа и кое томче. В.К.: Но за него. Верка: Срещнах го, да, и други работи, когато ги напиша, тогава, да не се мъча сега да откривам, защото туй не е записване даже. Той беше с всички. И с децата, отиваше на тяхното ниво, и на най-простия човек ще застане, ще го укрепи, види ли някой човек, измъчен, или сестра, тъжни.
към текста >>
23.
21 - 00. ПЪРВАТА СРЕЩА НА РУСКА - ЕЛЕНКА СТОЯНОВА ЧИЛИКОВА
,
Бялото Братство в град Ямбол. Спомени на Еленка Стоянова Чиликова.
,
ТОМ 10
През лятото на 1932 година една учителка на има
Йовка
, от София, дошла с влака до Елхово и оттам пеша до нашето село Малко Шарково.
Като се върнал на село Малко Шарково, разказал на жена си, Катина Абрашева, че има хора, които не ядат месо. И тя, още като научила, се отказала от месна храна. След една година почти всички в къщи станали вегетарианци. През 1930 година майка ми, Руска Янева Вълева, се оженва за сина на Илия Караиванов - Стоян Караиванов и отива да живее при свекъра си. Баща ми, Стоян, чрез някой си Апостол се запознава с Учението на Учителя и ходил на Изгрева.
През лятото на 1932 година една учителка на има
Йовка
, от София, дошла с влака до Елхово и оттам пеша до нашето село Малко Шарково.
Когато спряла преди селото, на моста при местността Чал-Баба, се измила и си сресала дългата коса. Наоколо овчарчетата помислили, че е самодива и се разбягали. Тя казала: „Деца, елате, аз съм учителка, имам книжки, ще ви разкажа и приказки." Децата се приближили, тя им разказала за Учителя, дала им книжки и те останали много доволни. Отишла в градината на дядо Илия и казала: „Изпраща ме Учителят да дойда у вас на гости." С дядо отишли в къщи, гостувала няколко дена хранела се само с плодове и когато си тръгнала, поръчала на дядо, без снаха си Руска да не идва на Изгрева. През есента, като прибирали реколтата, дядо казал: „Стягай се, булка, утре ще отиваме в Елхово, и оттам на влака за София." Още не били се качили на влака, майка ми се разтреперала, станало й лошо и дядо ми казал на каруцаря да кара обратно за село, но той казал: „Аз назад хора не връщам." Когато се качили на влака, всичко й минало.
към текста >>
На
Йовка
, учителката, казал да не се жени, но тя не послушала, оженила се и си заминала.
През есента, като прибирали реколтата, дядо казал: „Стягай се, булка, утре ще отиваме в Елхово, и оттам на влака за София." Още не били се качили на влака, майка ми се разтреперала, станало й лошо и дядо ми казал на каруцаря да кара обратно за село, но той казал: „Аз назад хора не връщам." Когато се качили на влака, всичко й минало. Било е през 1932 година. Пристигнали на Изгрева, все едно че била в Рая, крила като че ли й поникнали. Помни, че брат Симеонов свирил, Учителят държал беседа, помни стенографките, Боян Боев. Срещнала се и с Учителя, но какво е говорила, не помня.
На
Йовка
, учителката, казал да не се жени, но тя не послушала, оженила се и си заминала.
Първата й мисъл като била при Учителя, е била дали ще й се родят деца и през 1933 година се ражда сестра ми Катина, в 1936 година брат ми Илия, в 1939 г. - аз, Елена, и в 1941 г. - брат ми Яни. Всички са вегетарианци и в Братството. Баща ми, Илия и Христо Караиванов от Варна, са братя.
към текста >>
24.
5. РОДОСЛОВИЕТО НА КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Те навлизали в Полог, където албанските
бейове
организирали насилие, грабежи, както и помохамеданчването им.
Д-р Вергилий Кръстев Б. Какво е родословието на Константин Дъновски? Родът на баща му Доньо се преселил от Северозападна Македония от областта Полог, разположена в разкошна местност по горното течение на река Вардар между Шар планина, Рудокой планина, Сухой Горой и Жеден планина. След завладяването на Албания от турците след 1478 година много албански групи се преселили на север. Приели мюсюлманството, те станали бич за славянското българско население.
Те навлизали в Полог, където албанските
бейове
организирали насилие, грабежи, както и помохамеданчването им.
Местното население е било мирно и не е могло да даде отпор и въоръжена съпротива на албанците (арнаутите). Ето защо част от това население напуска родните места и бяга. Една част се придвижила на изток и се заселили в Родопите в Ахъ-Челебийска околия. С тези бегълци дошъл и бащата на Константин Дъновски. Баща му се е казвал Донъо.
към текста >>
25.
Наряди за 1937 г.
,
,
ТОМ 12
Йов
. Псалмите. Притчите. Еклисиаст.
Поставете Мъдростта в ума си. И поставете Истината във волята си, в тялото си! 4) ОБИЧНИ БРАТЯ, Съобщава Ви се, че празникът 22 септемврий ще се отпразнува по програмата за 22 март т. г. През деня ще се предадат следните упътвания за духовната 1937/38 година, за да си ги препишат всички с нужните обяснения. 1. През годината ще се проучават следните книги от Библията: Първа, втора, трета и четвърта книги на Царете.
Йов
. Псалмите. Притчите. Еклисиаст.
Песен на песните. Евангелие от Йоана. Главите на разните книги ще се напишат на листчета, които ще се смесят в една кутия и всеки ден ще се тегли по едно листче. През деня ще се чете теглената глава и ще се размишлява върху нея. 2. Всеки ден три пъти размишление по 10 минути: сутрин, преди да се започне работа; на обед и вечерта.
към текста >>
26.
1. ПЕНТОГРАМЪТ ПО УЧИТЕЛЯ
,
Боян Боев
,
ТОМ 12
- Тия, които имат Любов към Бога." Друг пример: Когато минаваш през някое голямо страдание, например, тежка болест или друг вид страдание, да не се обезсърдчиш и обезвериш, но да запазиш мира си и радостта си, като съзнаваш, че всичко е за добро или ще се превърне на добро.Това е изпита на
Йова
.
Тук важат думите Христови: „Влезте през тесните врата, защото просторни са вратата и широк е пътят, който води към поги- бел." Нека дадем няколко примера от тия по-трудни изпити. Един от изпитите е любов към врага: Когато някой ти е враг и ти прави пакости, ти да не се озлобиш, да му простиш и да го възлюбиш. Учителят казва, че любовта към врага е една от най- трудните задачи. Има закон: Истинско прощаване има, когато е придружено с любов към онзи, комуто прощаваш. В една лекция на младежкия клас Учителят казва: „Кои хора са велики?
- Тия, които имат Любов към Бога." Друг пример: Когато минаваш през някое голямо страдание, например, тежка болест или друг вид страдание, да не се обезсърдчиш и обезвериш, но да запазиш мира си и радостта си, като съзнаваш, че всичко е за добро или ще се превърне на добро.Това е изпита на
Йова
.
Всеки ученик в пътя на своя възход непременно ще мине през изпита на Йова. Това е изпит за добиване посвещение. Изпитът на Йова е най-големия изпит през тази фаза на развитие на ученика. Една сестра попита Учителя в разговор: „Нашите страдания не са ли подобни на изпита на Йова? " - „Не, вашите страдания са още страданията на актьора, който играе на сцената." Трети пример: Ако един ученик се съблазни от жажда за власт, слава, богатство и пр.
към текста >>
Всеки ученик в пътя на своя възход непременно ще мине през изпита на
Йова
.
Един от изпитите е любов към врага: Когато някой ти е враг и ти прави пакости, ти да не се озлобиш, да му простиш и да го възлюбиш. Учителят казва, че любовта към врага е една от най- трудните задачи. Има закон: Истинско прощаване има, когато е придружено с любов към онзи, комуто прощаваш. В една лекция на младежкия клас Учителят казва: „Кои хора са велики? - Тия, които имат Любов към Бога." Друг пример: Когато минаваш през някое голямо страдание, например, тежка болест или друг вид страдание, да не се обезсърдчиш и обезвериш, но да запазиш мира си и радостта си, като съзнаваш, че всичко е за добро или ще се превърне на добро.Това е изпита на Йова.
Всеки ученик в пътя на своя възход непременно ще мине през изпита на
Йова
.
Това е изпит за добиване посвещение. Изпитът на Йова е най-големия изпит през тази фаза на развитие на ученика. Една сестра попита Учителя в разговор: „Нашите страдания не са ли подобни на изпита на Йова? " - „Не, вашите страдания са още страданията на актьора, който играе на сцената." Трети пример: Ако един ученик се съблазни от жажда за власт, слава, богатство и пр. и за цената на тия неща изневери на своето убеждение, на своята връзка с Бога, той е пропаднал в изпита си.
към текста >>
Изпитът на
Йова
е най-големия изпит през тази фаза на развитие на ученика.
Има закон: Истинско прощаване има, когато е придружено с любов към онзи, комуто прощаваш. В една лекция на младежкия клас Учителят казва: „Кои хора са велики? - Тия, които имат Любов към Бога." Друг пример: Когато минаваш през някое голямо страдание, например, тежка болест или друг вид страдание, да не се обезсърдчиш и обезвериш, но да запазиш мира си и радостта си, като съзнаваш, че всичко е за добро или ще се превърне на добро.Това е изпита на Йова. Всеки ученик в пътя на своя възход непременно ще мине през изпита на Йова. Това е изпит за добиване посвещение.
Изпитът на
Йова
е най-големия изпит през тази фаза на развитие на ученика.
Една сестра попита Учителя в разговор: „Нашите страдания не са ли подобни на изпита на Йова? " - „Не, вашите страдания са още страданията на актьора, който играе на сцената." Трети пример: Ако един ученик се съблазни от жажда за власт, слава, богатство и пр. и за цената на тия неща изневери на своето убеждение, на своята връзка с Бога, той е пропаднал в изпита си. Има много примери за подобни изпити. По-рано, в древните окултни школи ученикът минаваше през изкуствени изпити, създадени от неговите ръководители.
към текста >>
Една сестра попита Учителя в разговор: „Нашите страдания не са ли подобни на изпита на
Йова
?
В една лекция на младежкия клас Учителят казва: „Кои хора са велики? - Тия, които имат Любов към Бога." Друг пример: Когато минаваш през някое голямо страдание, например, тежка болест или друг вид страдание, да не се обезсърдчиш и обезвериш, но да запазиш мира си и радостта си, като съзнаваш, че всичко е за добро или ще се превърне на добро.Това е изпита на Йова. Всеки ученик в пътя на своя възход непременно ще мине през изпита на Йова. Това е изпит за добиване посвещение. Изпитът на Йова е най-големия изпит през тази фаза на развитие на ученика.
Една сестра попита Учителя в разговор: „Нашите страдания не са ли подобни на изпита на
Йова
?
" - „Не, вашите страдания са още страданията на актьора, който играе на сцената." Трети пример: Ако един ученик се съблазни от жажда за власт, слава, богатство и пр. и за цената на тия неща изневери на своето убеждение, на своята връзка с Бога, той е пропаднал в изпита си. Има много примери за подобни изпити. По-рано, в древните окултни школи ученикът минаваше през изкуствени изпити, създадени от неговите ръководители. Сега, когато вече животът е сложен и разнообразен, няма нужда от изкуствени изпити, животът сам ги предлага.
към текста >>
И тъй два са най-трудните изпити на ученика, преди да завърши своето развитие и да влезе в живота на безсмъртието: Изпитът на
Йова
и изпитът на Голгота.
Ако той разбере това, той влиза в един нов живот на блаженство, на радост, на светлина, на свобода. Той е вече един от безсмъртните. Той е завършил вече човешката степен на развитие. Той е изпита, който води към възкресението. В центъра на Пентограма има един кръг, през който трябва да мине.
И тъй два са най-трудните изпити на ученика, преди да завърши своето развитие и да влезе в живота на безсмъртието: Изпитът на
Йова
и изпитът на Голгота.
Всички тия изпити, през които минава ученикът, са необходими, чрез тях той развива ума и сърдцето си, калява волята си. От друга страна, тия изпити, които са придружени със страдания, пречистват човека, пречистват висшата му природа. Всичките му нисши мисли, чувства и наклонности изгарят в огъня, през който минава. Те са били пречка за проявяване Божественото. Около Пентограма има нарисувани три букви: В, У, Ж.
към текста >>
27.
8. НЕЛЕГАЛНАТА БОРБА НА КОМУНИСТА
,
Милка Говедева
,
ТОМ 13
Под мене имаше такава чайна ли, кафеджийница ли, такава някаква, от която аз поръчах кафета,
чайове
, така със сухи пасти - форсек го казваха, да ги почерпя.
И така бях, и така ме арестуваха те, но аз работех доста години, доста години от 1931 -1932 г., а ме арестуваха 1934 година лятото. Преди това даваха вечеринки, в които аз участвувах. Нашите другари даваха така стихове такива комунистически, аз ги ръководех. Пях, имах артистични данни, не можех това да не го покажа и да декламирам, пеехме разни песни и т.н., танцувахме - младежи. Но един ден, и това искам да кажа, бях поканила всичките тези другари, които ги изброявах, у дома, на чай.
Под мене имаше такава чайна ли, кафеджийница ли, такава някаква, от която аз поръчах кафета,
чайове
, така със сухи пасти - форсек го казваха, да ги почерпя.
Но преди това аз бях отишла да направя, работех частно неделен ден при една италианка, Кеяри, която по-късно дойде в затвора да ме види, да я фризирам. Аз съм била проследена. Аз не съм знаела. А бях поканила Равински, Младен Исаев, имаше един Чанг Кай Шек - цигулар. Така му казваха, защото той беше написал ода за Чанг Кай Шек.
към текста >>
" - А тя, нали е малка, вика: „Кажи, Ляпче, кажи, Ляпче." И Ляпчето вика на полицая: „Я хвани здраво кучето за врата, да не я изяде." В това време аз ги черпя - там
чайове
от долу, кафета... И той я посочи, онова куче като се разлая и като се разскача, страшно, да я изяде Инчето, ей такова нещо.
Той ходеше с една гугла, с голф така, отваря вратата така дръзко и като вижда тоя, и казва: „Ти като каниш полицаи, защо ме викаш мене? " Ама аз не чух това. Това чу Инчето. Казва: „Знаеш ли Чанг Кай Шек какво каза - като каниш полицаи, защо го викаш него." - „А, какви полицаи? " А после влизаме вътре и мълчиме пред тях и Ляпчето казва: „Инче, знаеш ли, че ако кажа на това куче „комунист" и те посоча, ще почне да те лае и да скача по тебе?
" - А тя, нали е малка, вика: „Кажи, Ляпче, кажи, Ляпче." И Ляпчето вика на полицая: „Я хвани здраво кучето за врата, да не я изяде." В това време аз ги черпя - там
чайове
от долу, кафета... И той я посочи, онова куче като се разлая и като се разскача, страшно, да я изяде Инчето, ей такова нещо.
И като видя, че го разконспирирахме и той каза на оня: „Хайде сега да си ходим! " И си отидоха. И никой не дойде. Защото Чанг Кай Шек долу ги е чакал и им казал, горе при Милка има полицай. И никой не дойде!
към текста >>
28.
5. СПОМЕНИ НА СЪПРУГАТА ИВАНКА КОЧЕВА И СИНА ВЛАДИМИР
,
Димитър Кочев
,
ТОМ 13
Голяма, от платнище, палатка бе направена за кухня там, веднага правят топлите води,
чайовете
сутринта предлагат, закусят, след това се отиде на Паневритмията, след това беседа или долу, или горе при Учителя, при палатката му.
Имаше отвсякъде хора. Там около 15-20 дена бяхме. Много интересно ми беше. Сутрин събуждането, не знам дали знаете, още преди да се съмне, с цигулки те събуждат, след това отиват на Молитвения връх, вече там молитвата се прави, връщат се, прави се закуска. Но организация голяма.
Голяма, от платнище, палатка бе направена за кухня там, веднага правят топлите води,
чайовете
сутринта предлагат, закусят, след това се отиде на Паневритмията, след това беседа или долу, или горе при Учителя, при палатката му.
То е така височина или пък край някое от езерата. Много така се впечатлих аз от тая работа. Обедът също, правеше се общ обед, готвеше се там и се съобщава в 12 часа, че е готов обедът. Всеки слезе и там едно голямо направено като маса от камъни се нареждат, молитва, почва обедът. След туй всеки почива, а вечерта - огньове запалваха и имаше музикална вечер.
към текста >>
29.
ПРОЯВЛЕНИЯТА НА БОГА, СВЕТЛИНАТА НА БОГА И ПРИСЪСТВИЯТА НА БОГА VI 61-80
,
Савка Керемидчиева
,
ТОМ 14
(
Йов
, гл.
6.VІ.1925 г. Н.И.К.Б.И. (Няма Истина Като Божията Истина) С.Б.И.Е.И. (Само Божията Истина е Истина) Мъдрост и Разум. 67 Страхът Господен, туй е Мъдрост. И отдале- чението от зло, то е Разум.
(
Йов
, гл.
28, ст. 28) 10.Х. 1925 г. Служението. 68 Служението на Бога е полезно при всички условия! Знанието. 69 Знанието за съприкосновението с Бога е знание за Добродетелите!
към текста >>
30.
САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част
,
Продължение 2
,
ТОМ 14
18 ;
Йов
гл.40, ст.
1, ст. 5 ; гл. 1, ст. 9 -10 ; гл. 4, ст.
18 ;
Йов
гл.40, ст.
1 -14 ; Псалом 18, ст. 2. 18. Послушание. I Петрово гл. 1, ст. 22 ; Римляном гл.
към текста >>
22 ;
Йов
гл.
5,10. 23. Чистота. Йаков гл. 4, ст. 8 ; I Петрово гл. 1, ст.
22 ;
Йов
гл.
28, ст. 1. 24. Усърдие. Йаков гл. 5, ст. 16; I Петрово гл.
към текста >>
29 ;
Йов
гл.
12,19. 29. Благословение. I Петрово гл. 1, ст. 3; Римляном гл. 15, ст.
29 ;
Йов
гл.
42, ст. 12. 30. Надежда. I Петрово гл. 1, ст. 3, ст.
към текста >>
31.
РАЗГОВОРИ И ПРОТОКОЛИ пред ръководителите 1927 година
,
I. Бележки от разговори 19. IV. 1927-25. IV. 1927
,
ТОМ 14
Когато наближили да се завърнат рекли 48- тех: „Хайде да ги убиеме като си дойдат и да си разделим техните
пайове
".
Преди да почнете да правите нещо, ще се спрете и ще се помолите. Невидимият свят тогава ще ви помага, та и да направите грешка, ще се коригираш - съдействуват ти. А сега всеки гледа да използува света, да използува благата от другите за себе си. Ще ви дам, който и друг път съм казвал. Банда от 50 души разбойници пращат двама свои другари в града да им купят припаси за храна.
Когато наближили да се завърнат рекли 48- тех: „Хайде да ги убиеме като си дойдат и да си разделим техните
пайове
".
Двамата пък рекли: „Хайде да турнем отрова в храната, та като ядат 48-тях да се отровят и да им си поделим дяловете". Така и сторили. Занесли отровна храна. Другарите им ги убили, но като почнали да се хранят, изтровили се всички. Казвам ви: Трябва да се приложи Христовото учение.
към текста >>
32.
9. ИЗПИТАНИЯТА НА БЪЛГАРИЯ
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Иван Рилски, Раковски,
Ботйов
, Левски и много др., това е истинска terra inkognita за нашите нещастни историци и книжовници.
Съвременните официални историографи, като не са изучили окултните закони на създаването и развитието на народите, не знаят, че това не са стада, които се движат и лутат несъзнателно по степи, гори и планини, а живи организми, членове на световни раси, които, като звена от една дълга верига, се явяват на земята с известна духовна мисия. И нашият народ, ръководен от Духовния свят, има строго начертана своя мисия, която трябва да изпълни. Но за нея нашите „видни учени" нямат никакво понятие. Те не знаят, например, кои са били известните по-крупни ръководители на българите в Първото и Второто български царства, ония през петвековното ни робство под турците и гърците до политическото ни освобождение, както и някои от най-новите дейци и учители, които сега се подвизават, скромни и кротки по сърце, но велики по дела, за духовно- културното повдигане на българския народ. Кои са били светите Кирил и Методи, кой е бил цар Симеон, цар Борис, кой е бил поп Богомил и неговите самоотвержени съратници и мъченици, кои са били Паисий, Софрони Врачански, Св.
Иван Рилски, Раковски,
Ботйов
, Левски и много др., това е истинска terra inkognita за нашите нещастни историци и книжовници.
А като им се каже и докаже, че тия дейци всред българския народ в миналото му, както и ония, които са сега още между живите, са превъплъщения на велики същества от Духовния свят, изпратени за доброто на тоя народ в пътя на неговото развитие, тогава нашите „учени" ще просветнат с истинска светлина и ще разберат, че българският народ действително не е едно стадо от неразумни твари, което може да се стриже и дои за угодата и материалното доволство на алчни управници и заслепено духовенство, но че той е един от органите на Божествения организъм. Веднъж установен този тезис, нам се налага дълг да работим за оздравяването на този орган, както умният лекар действува за изцеляването на някой от органите на физическото тяло. След тая констатация, ние трябва да пристъпим към научните изследвания на българина от антропологично, френологично, физиологично, хиромантично и астрологично гледище. За тая цел съветваме четците ни да следят внимателно сведенията, правилата и законите, които се излагат в специалните за това отдели на нашето списание. Това са окултни науки, за които в нашите бедни училищни програми още не е дадено подобаващо място.
към текста >>
33.
1. ТРИЛОГИЯ - (СОНЕТИ)
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
" - (
Йов
- 38; 31-33).
" (Иов - 37 и 38). "Можеш ли да вържеш връзките на плеадите или да развържеш узите на Ариана? Можеш ли да извадиш небесните знакове в времето им? Или можеш ли да водиш Мечката с синовете й? Познаваш ли законите на небето?
" - (
Йов
- 38; 31-33).
Действително, човекът, който, в безумието си, казва: "нема Бог", е блуден син... ВЪЗКРЕСЕНИЕ По стръмната пътека, с сетни сили, едва пристъпва пътник уморен. Нозете му със рани се покрили, но той върви, към върха устремен! И кървав пот облива му лицето, укичено със търнений венец, но той се взира жадно във небето и търси там Всеблагия Творец! И, в спомени за щастье отлетяло, трепери изтощеното му тяло и горко той въздиша и ридай... Но таен глас му шъпне: възкресенье душата стига чрез тегла! Спасенье жадуваш ли-страдай, страдай, страдай!
към текста >>
2 • рубрика Нова естетика НА ХРИСТО
БОТЙОВ
"И търсят духа на Караджата.. Безценна жертва за свобода свята, ти падна на Голгота тих и благ - отронен слънчев лъч от небесата, светна във мрака и изчезна пак... И от тогаз потомство оскотяло духа ти търси в свойта нищета и се терзай, в огнище запустяло да възкреси живот из пепелта... Ела, о светъл дух, при своите братя, де няма злост, ни срам, нито проклятья - ела на обща служба на любов!
Върни се пак: с нектар ще те обливам, в лъчи ще те окъпя и приспивам - в легло от теменуги и звезди! Ела, душа, с безмерен жар любима: ти сродна си със мен, неразделима, или - и мен за винаги вземи!... "Всемирна летопис", Г. I, кн. 1 (22.111.1919), с.
2 • рубрика Нова естетика НА ХРИСТО
БОТЙОВ
"И търсят духа на Караджата.. Безценна жертва за свобода свята, ти падна на Голгота тих и благ - отронен слънчев лъч от небесата, светна във мрака и изчезна пак... И от тогаз потомство оскотяло духа ти търси в свойта нищета и се терзай, в огнище запустяло да възкреси живот из пепелта... Ела, о светъл дух, при своите братя, де няма злост, ни срам, нито проклятья - ела на обща служба на любов!
Веч храмът е открит, олтарът святи и ангелите пеят химна святи - и жертвеникът пак е тук готов... "Всемирна летопис", Г. I, кн. 3 (1.VI. 1919), с. 24 - рубрика Нова естетика Христо Ботйов - Никой у нас още не е разбрал, кой бе поетът и "революционерът" Христо Ботйов.
към текста >>
24 - рубрика Нова естетика Христо
Ботйов
- Никой у нас още не е разбрал, кой бе поетът и "революционерът" Христо
Ботйов
.
2 • рубрика Нова естетика НА ХРИСТО БОТЙОВ "И търсят духа на Караджата.. Безценна жертва за свобода свята, ти падна на Голгота тих и благ - отронен слънчев лъч от небесата, светна във мрака и изчезна пак... И от тогаз потомство оскотяло духа ти търси в свойта нищета и се терзай, в огнище запустяло да възкреси живот из пепелта... Ела, о светъл дух, при своите братя, де няма злост, ни срам, нито проклятья - ела на обща служба на любов! Веч храмът е открит, олтарът святи и ангелите пеят химна святи - и жертвеникът пак е тук готов... "Всемирна летопис", Г. I, кн. 3 (1.VI. 1919), с.
24 - рубрика Нова естетика Христо
Ботйов
- Никой у нас още не е разбрал, кой бе поетът и "революционерът" Христо
Ботйов
.
Той дойде в България да довърши делото си от преди неколко века... Но и този път, погрешил в методите си, той се пожертвува, без да изпълни докрай своята мисия. Той можа да се прояви само отчасти, за да остане неразбран от потомството. Неговият духовен мироглед личи най-ясно в стихотворението му Молитва: О мой Боже, правий Боже, Не ти, що си в небесата, а ти, що си, в мене, Боже, в мен - В сърдцето и душата... " (к. н.)
към текста >>
34.
4. ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЪРХОВЕТЕ (СОНЕТИ)
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
4. ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЪРХОВЕТЕ (СОНЕТИ) ЕДИНИЦА "Ах, да бих знаял, къде да Го намеря, отишъл бих чак до престола Му..."
Йов
-23:3 "Бог е любов"... Йоан 1,4 :8, 16 О Всеобятни, да помисля ли за Тебе вече?
4. ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЪРХОВЕТЕ (СОНЕТИ) ЕДИНИЦА "Ах, да бих знаял, къде да Го намеря, отишъл бих чак до престола Му..."
Йов
-23:3 "Бог е любов"... Йоан 1,4 :8, 16 О Всеобятни, да помисля ли за Тебе вече?
Проникнах ли до центъра на Твоите глъбини? Узнах ли тайните, които първен ми обрече? Завладах ли стихийни Дух на Твойте старини? Да, стар си Ти, по-стар от слънцето, от вековете, затуй с диханието си Ти раждаш световете, с светкавици им светиш, с златни химни им звучиш с червен нектар ги храниш и с измирна ги поиш... И аз, преминал три врати, със поглед впит в Ахея, приех от Теб огнйовете и чашата с елея - запалих въглена и най-обилно го полях... Сега, бял страж на прага веч, над бездните владея и рея волно във Сърдцето Ти и там младея, защото всичко взех от Теб: възлюбих, преживях!... През бездните и върховете : Сонети.
към текста >>
Да, стар си Ти, по-стар от слънцето, от вековете, затуй с диханието си Ти раждаш световете, с светкавици им светиш, с златни химни им звучиш с червен нектар ги храниш и с измирна ги поиш... И аз, преминал три врати, със поглед впит в Ахея, приех от Теб
огнйовете
и чашата с елея - запалих въглена и най-обилно го полях... Сега, бял страж на прага веч, над бездните владея и рея волно във Сърдцето Ти и там младея, защото всичко взех от Теб: възлюбих, преживях!...
4. ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЪРХОВЕТЕ (СОНЕТИ) ЕДИНИЦА "Ах, да бих знаял, къде да Го намеря, отишъл бих чак до престола Му..." Йов -23:3 "Бог е любов"... Йоан 1,4 :8, 16 О Всеобятни, да помисля ли за Тебе вече? Проникнах ли до центъра на Твоите глъбини? Узнах ли тайните, които първен ми обрече? Завладах ли стихийни Дух на Твойте старини?
Да, стар си Ти, по-стар от слънцето, от вековете, затуй с диханието си Ти раждаш световете, с светкавици им светиш, с златни химни им звучиш с червен нектар ги храниш и с измирна ги поиш... И аз, преминал три врати, със поглед впит в Ахея, приех от Теб
огнйовете
и чашата с елея - запалих въглена и най-обилно го полях... Сега, бял страж на прага веч, над бездните владея и рея волно във Сърдцето Ти и там младея, защото всичко взех от Теб: възлюбих, преживях!...
През бездните и върховете : Сонети. - София, 1942. - с. 5 Единица - Бог. В любовта е животът.
към текста >>
35.
1929 година - продължение
,
,
ТОМ 16
Трагедията е покъртителна, а особно хубаво играеше актрисата Виолета Валери, играна от Е.
Йовович
.
Закъсняхме за града. Потеглихме, но Еленка през всичкото време бягаше след мене, дотолкова, че вир вода бе станала, а че и ми се кара, защо съм закъснял, а аз рекох да се поизбръсна. Но успяхме и влязохме. С по 50 лева билети. А „Травиата" заслужава да се види, защото е хубава по съдържание и смисъл, красива по стил и с превъзходна музика.
Трагедията е покъртителна, а особно хубаво играеше актрисата Виолета Валери, играна от Е.
Йовович
.
Вечерта гледахме „Майстор Солней" от Ибсена, но я играха руска трупа, та нищо не разбрахме и в третото действие си отидохме - безцелно стоене. Като [се] завърнахме, приказвахме си с Еленка много, дойде и брат Боев. Сега видяхме колко е важно човек езици да знае и разбира. Станах рано. Ходих на чешмичката за вода.
към текста >>
36.
Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год
,
1935 г
,
ТОМ 16
При семинарията срещнахме Симеон и Стоян
Йовкови
заедно с Лаза, които се наканили да отидат при Еленка.
След беседата започнах пак да работя. Сестрата Неделя [Неда? ] ме вика да обядваме заедно и така направихме. Работих тия дни непрекъснато, докато се сбогувам и си потегля. Еленка реши да дойде, за да се срещне с Василка Трифонова, която щеше да дойде на Василовския хан.
При семинарията срещнахме Симеон и Стоян
Йовкови
заедно с Лаза, които се наканили да отидат при Еленка.
Върнаха се с нази. Всички отидохме на Василовския хан. Автомобилът бе пълен вече. Ето, дойде и Василка и Гергина на Никола Петров. Василка ми хвана ръката и заплака и ме прегърна.
към текста >>
37.
Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.
,
1936 година
,
ТОМ 16
Йовчо
Геров имал бебе мъжко.
1 .IV. 1936 год., сряда, с. Равна Сън: Намирам се в непознато място, но знам, че съм във Водица, но Водица с друго разположение и постановка. Братя и сестри сме много събрани на едно място. Поканиха ни на кръщене у Нойков Герови.
Йовчо
Геров имал бебе мъжко.
Вуйна Йовчовица майка бе там, а другите жени са на мен непознати. Поканен бил и Учителят. С Него дойдоха братята Епитропов, Драган Попов, Начо Петров, Стоицев и много други, имаше от младите братя и сестри, като не помня точно кои бяха. Но чудното бе за мен: как е възможно Учителя да поканят на кръщене и той да се съгласи да присъствува. Също и много от братята и сестрите, още повече учудва ме как Нойковата Геровица е станала вегетарианка, нейните снахи и много други Водичанки.
към текста >>
Вуйна
Йовчовица
майка бе там, а другите жени са на мен непознати.
1936 год., сряда, с. Равна Сън: Намирам се в непознато място, но знам, че съм във Водица, но Водица с друго разположение и постановка. Братя и сестри сме много събрани на едно място. Поканиха ни на кръщене у Нойков Герови. Йовчо Геров имал бебе мъжко.
Вуйна
Йовчовица
майка бе там, а другите жени са на мен непознати.
Поканен бил и Учителят. С Него дойдоха братята Епитропов, Драган Попов, Начо Петров, Стоицев и много други, имаше от младите братя и сестри, като не помня точно кои бяха. Но чудното бе за мен: как е възможно Учителя да поканят на кръщене и той да се съгласи да присъствува. Също и много от братята и сестрите, още повече учудва ме как Нойковата Геровица е станала вегетарианка, нейните снахи и много други Водичанки. Те току внезапно възприемат тази идея и току-виж станали съидейници.
към текста >>
Аз срещам много братя и сестри Симо
Йовков
от Мърчаево, Темелко, Колю и други и Балтова, Стоянка и много други.
Нещо се отдалечих и вагонът потегли. Пропуснах го. Трябваше да прибягам на другата гара - където всички вагони като трамваи се събират и се композира влак за отпътуване. Оказа се, че влакът ще пътува след няколко часа. Слязохме с цел да отидем на тоя град накрая да посрещнем изгрева и си направим гимнастиките.
Аз срещам много братя и сестри Симо
Йовков
от Мърчаево, Темелко, Колю и други и Балтова, Стоянка и много други.
Вечер е още, тъмно. Електрически лампи осветяват улиците. Ето, се приближават конни стражари - за да не им обръщаме вниманието, ние се поразделихме. След това се смени картината. Аз излизам извън селището - тоя град, дето бяхме.
към текста >>
Гледам, зад мен
Йовчо
Рачев, на Ионета (на Рачо Узунов чичо му) от Водица, стои на салона и ни наблюдава.
Но стаи високи, чисти бели стени. Пълна стая с мебелировки, кревати и пр. Предстои ни да спим с Еленка в една стая на едно легло. Завърнали сме се от конференция. Аз съм седнал с гръб [към] външната врата за антрето.
Гледам, зад мен
Йовчо
Рачев, на Ионета (на Рачо Узунов чичо му) от Водица, стои на салона и ни наблюдава.
Искаше нещо да ни каже, но не исках да се заприказвам с него, щото много приказлив и ще отиде до късна нощ, та дръпнах вратата и затворих. Исках да си лягаме. Леглото е подредено много добре, с чисти чаршафи, юргани, подушки с хубав дървен таблен креват. Еленка цяла сияе от радост, че съм си дошел при нея. В най-приятния и сладък момент се събудих.
към текста >>
38.
Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год. - Продължение 2
,
,
ТОМ 16
Поручик
Йовчев
е засега за дружинен командир, понеже дружинният командир подполковник Пенчев оная вечер е паднал от рампата в гара Кралево от метър и половина височина без хабер и се удари и замина обратно на лечение за гр. Кралево.
След половин час пристигна влакът с останалия ешелон и войска от втора дружина. Те съобщиха, че шумци стреляли на влака върху войската и впоследствие избягали. Свалиха от влака един сърбин, спирач, ранен в корема от картечен куршум, С разтоварването на ешелона започна превозването на багажа в казармите и в града, в зданието на една кръчма, реквизирана за склад. Към 3 ч след пладне и аз турих моя багаж на една каруца и отидох в казармите. Разположих се на едно място и рекох да си попълня дневника.
Поручик
Йовчев
е засега за дружинен командир, понеже дружинният командир подполковник Пенчев оная вечер е паднал от рампата в гара Кралево от метър и половина височина без хабер и се удари и замина обратно на лечение за гр. Кралево.
Поручик Йовчев ме извика и сърдито ми заповяда, че аз никаква дейност не съм проявил, откак съм дошъл във втора дружина, и че трябвало да определя къде ще бъде коновязът на конете на дружината и къде ще се настанят каруците. Това направихме заедно с ротните подофицери и се подредиха коне и коруци. Аз пренесох багажа си в една конюшня при войници коняри от щаба на полка. Турих си сламеника на земята и тука в тъмното си посвирих с цигулката и поиграха даже някои войници. 4.Х. 1943 год., понеделник, гр.
към текста >>
Поручик
Йовчев
ме извика и сърдито ми заповяда, че аз никаква дейност не съм проявил, откак съм дошъл във втора дружина, и че трябвало да определя къде ще бъде коновязът на конете на дружината и къде ще се настанят каруците.
Те съобщиха, че шумци стреляли на влака върху войската и впоследствие избягали. Свалиха от влака един сърбин, спирач, ранен в корема от картечен куршум, С разтоварването на ешелона започна превозването на багажа в казармите и в града, в зданието на една кръчма, реквизирана за склад. Към 3 ч след пладне и аз турих моя багаж на една каруца и отидох в казармите. Разположих се на едно място и рекох да си попълня дневника. Поручик Йовчев е засега за дружинен командир, понеже дружинният командир подполковник Пенчев оная вечер е паднал от рампата в гара Кралево от метър и половина височина без хабер и се удари и замина обратно на лечение за гр. Кралево.
Поручик
Йовчев
ме извика и сърдито ми заповяда, че аз никаква дейност не съм проявил, откак съм дошъл във втора дружина, и че трябвало да определя къде ще бъде коновязът на конете на дружината и къде ще се настанят каруците.
Това направихме заедно с ротните подофицери и се подредиха коне и коруци. Аз пренесох багажа си в една конюшня при войници коняри от щаба на полка. Турих си сламеника на земята и тука в тъмното си посвирих с цигулката и поиграха даже някои войници. 4.Х. 1943 год., понеделник, гр. Пожега През тоя ден пречистих конете, набити от акциите.
към текста >>
Наредих да се направят загряващ компрес на холката на оперирания от картечната рота на II дружина кон и инхалация на коня на поручик
Йовчев
, болен от Мит.
По икиндия си посвирих с цигулката до стъмяване. Чуваха [се] стенания от близкото на конюшнята ни здание на затворници шумци, където сръбски, германски и български офицери ги разпитват и установяват техния заговор, план и участници. 5.Х.1943 год., вторник, гр. Пожега Нощес не спах добре. Тая сутрин станах, като се разсъмна хубаво.
Наредих да се направят загряващ компрес на холката на оперирания от картечната рота на II дружина кон и инхалация на коня на поручик
Йовчев
, болен от Мит.
След малко, след заминаването на паша коне, докараха един болен кон от щаба на втора дружина. Дадох му една доза антифибрин и оздравя. До обед спах. Наобядвах се с печени пиперки и грозде. Докараха на 2 пъти шумци по около 20 души, значи около 40 души; имаше измежду тях и 2 попа калугери.
към текста >>
39.
IV. Разговори с Учителя ОТ ТЕТРАДКИ НА ПЕНЮ ГАНЕВ И ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА
,
продължение 2
,
ТОМ 16
Човешки изпитания Като четете
Йов
, ще видите какво нещо е човешки изпитания.
Любовта е най-голямата сила, с която можем да работим. Всякой, който дойде при тебе, помогни му. Няма някой от вас, който да не може да помогне. Ако дойде някой при мен, аз ще му дам едно житно зърне и ще му кажа: „Иди го посей и за 5 години ти ще има какво да ядеш." Като се моля, аз духовно живея, уча се да дишам. Дишането Всичките несгоди са, защото не дишаме правилно, не се молим какте трябва.
Човешки изпитания Като четете
Йов
, ще видите какво нещо е човешки изпитания.
И Христос в един момент каза: „Господи, защо си ме оставил? " Христос за вас направи пътя, пък вие сега, всичките хора, трябва да вземете участие при павирането на пътя, да помогнете. Свобода Всяка една душа да бъде напълно свободна. Каквото направи, съвсем по свобода да го направи. За да си уредиш работата, трябва хиляди кокошки да продадеш.
към текста >>
40.
XV. НЕ ХВЪРЛЯЙТЕ БИСЕРИТЕ ПРЕД СВИНЕТЕ (Ев. Матея, гл. 7, ст. 6)
,
,
ТОМ 16
„Господ даде, Господ отне, да бъде името Господне благословено" - тез думи да произнесе на
Йов
лесно ли му бе.
Сили Бог да ти дари! 16.ХП.1999 г. гр. Стара Загора Момчил Николов ИЗГРЕВЪТ Говори се, че Изгревът тежко се чете Чуй добре, човече и прочети следващите редове. На Авраам леко ли му бе сина си към жертвеника да поведе С вяра произнесе: „Иеова - ире". На Мойсей леко ли му бе през пустинята четиридесет лета израилевите племена да преведе Връзката му с Бога силна бе.
„Господ даде, Господ отне, да бъде името Господне благословено" - тез думи да произнесе на
Йов
лесно ли му бе.
На Христос леко ли му бе, кога се моли от порите му кръв да потече. На Учителят леко ли му бе всички хули да понесе Школа да отвори, в която да се учат человеци и Богове. На Вергилий леко ли му бе тридесет години да събира да запазва, да издава Словото на Бога - заобиколен от врагове. Тежко се чете - за тоз, който иска на Братство да си играе, а за Словото нехае. Който иска, да благодари, да знае: Задача има, да се учи да работи и прилага.
към текста >>
41.
26. Писмо на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 2.IV.1938 год.
,
V. Писма на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев
,
ТОМ 17
Радвай се и ти, че си облагодетелствуван от всичкото добро и любов на Бога и Учителя, всичко ти е дадено, остава само да го оцениш както трябва и всичко, което ти се вижда, че е отдалечено от тебе, ще ти се възвърне още по- добре, отколкото преди, както на
Йова
.
Още един път гледах „Пролетна песен". Идеен филм, постоянно мисля върху него. Много ми харесва. И в него авторът се е домогнал до един вътрешен закон, именно: че любовта не е от този свят, тя се проявява в други светове - проявява се в един вътрешен свят и никога не се губи. И доброто, пък и всички добродетели не са от този свят - в други светове се проявяват, а на земята виждаме само резултатите, които са временни.
Радвай се и ти, че си облагодетелствуван от всичкото добро и любов на Бога и Учителя, всичко ти е дадено, остава само да го оцениш както трябва и всичко, което ти се вижда, че е отдалечено от тебе, ще ти се възвърне още по- добре, отколкото преди, както на
Йова
.
Хайде, сега приеми мили, топли привети - твоя Елена. Часът е 12 - обед. Имам коприва, сега отивам да пусна писмото. Вари си често коприва! Имай пълна вяра, упование и любов към Бога.
към текста >>
42.
V. Бае Митар пророкът. Михалаки Георгиев
,
III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов
,
ТОМ 17
Колко пъти е пропадал с дни по харемлъците, колко пъти са го гонили с ятагани
бейовете
, колко пъти е прерипвал през прозорци, през плетища, през хендеци — ама пак, макар че беше станал човек на 50 години, пак не му беше дошел целият акъл в главата.
Три пъти се женил, ама, види се, немал човекът късмет в женитбата, та останал още на млади години вдовец, барабар с ергените. Тънък, висок, хубавец на лице, винаги пременен, винаги натъкмен, нагизден, чист — левент човек. Като види некоя хубавичка жена, стига само веднъж да я погледне със своите хубави, сини бадемлии очи — стига ѝ; прикове я като с пирон на местото. Какви чудесии не е правил тоя човек в града! Хеле пък ханъмките — знаеха го всичките, защото беше сарафин и продаваше джаваире — като речеха „Данил-кузум“, устата им се лепеха, като от сакъз шекер.
Колко пъти е пропадал с дни по харемлъците, колко пъти са го гонили с ятагани
бейовете
, колко пъти е прерипвал през прозорци, през плетища, през хендеци — ама пак, макар че беше станал човек на 50 години, пак не му беше дошел целият акъл в главата.
Дойдеше у некой петъчен ден летно време, възседне оня черен ат, накриви оня фес, па като тръгне, та изходи всичките бейски бахчи, където харемлъците прекарваха на летните си къщи. Да могат да приказват тия бини и тия кории, и тия бахчи, и тия воденици, що е било и какво е било, оно би чудо наприказвали. Заприказвах се за кир Данила, защото ми дойде на ум, че един от тефтерите му, които беше оставил подир смъртта си, беше ми попаднал едно време на ръцете и един лист от него пазя и досега. В него има между другите работи записани и некои рецепти, диктувани, види се, от бае Митра пророка. Аз ще опиша тук целия лист от бае Даниловия тефтер, па вие четете, което искате от писмото: "На лето хиляда и осемстотин и петдесет и трето на ден на петнадесети февруарий продадох на Кючюк-Хайше Халил беговица, дъщеря на Кара Мутиш Измирлията, един низ от 17 върви маргарит, от хаслията, за 1623 гроша горни пари и ми брои на дъската 1381 грош у рубин, ермилъци и алтилъци, а за кусура ми рече да идем у петък, по икиндия, у дома й сам, та да ми ги докусури.
към текста >>
43.
V. Писмо до другарката ми
,
Елена Казанлъклиева
,
ТОМ 17
И обръща се
Йов
в страданията си към Господа и Му казва: „Додея ми вече, не искам да живея до века, оттегли се от мене, защото без тебе дните ми са суета.
Че това е тъй, провери в евангелието от Йоана - 3 гл., 16 стих, който казва: „Бог толкова възлюби света, че даде сина своего единороднаго да не погине всеки, който вярва в него." Бог винаги е ходил след човека и го е следил във всичките му стъпки - зли и добри. Неговата любов е безгранична. Той търпи много, защото разбира в коя степен на развитие се намира човек и чака да дойде до съзнание и тогава го облекчава. Дори когато човек, раздразнен като лъв, е издигал гневно ръце към Бога и Го е хулил, и тогава Божията любов е била блага и утрайвала докрай. Никога, в никое време Той не се е отвращавал, нито е оставял човека сам.
И обръща се
Йов
в страданията си към Господа и Му казва: „Додея ми вече, не искам да живея до века, оттегли се от мене, защото без тебе дните ми са суета.
Що е човек, та да го възвеличаваш, да туряш на ума си него, да го посещаваш всяка заран и да го изкушаваш всяка минута? Докога ще се отвръщаш от мен и не ще ме оставиш нито колкото слюнката си да погълна? Съгреших - що мога да ти направя смотрително на человеците. Защо си ме турил за твоя цел! Станах тегота на себе си!
към текста >>
" Както виждаш, мила моя, праведният
Йов
говори на Господа в своята мъка, когато обезчаден, сломен, презрян от домашни, роднини и приятели, изложен на ругатнята на всички, той вика раздразнено, болно към Бога, да Си отнеме погледа от него и да го остави да умре, защото докато е окото Му и ръката Му над него, той ще има живот.
Съгреших - що мога да ти направя смотрително на человеците. Защо си ме турил за твоя цел! Станах тегота на себе си! Защо не прощаваш престъплението ми и не отнемеш беззаконието ми! Защо изпитваш праведника седем пъти, а за грешника колко си отделил?
" Както виждаш, мила моя, праведният
Йов
говори на Господа в своята мъка, когато обезчаден, сломен, презрян от домашни, роднини и приятели, изложен на ругатнята на всички, той вика раздразнено, болно към Бога, да Си отнеме погледа от него и да го остави да умре, защото докато е окото Му и ръката Му над него, той ще има живот.
Тук Йов показва, че Бог е вездесъщ и че нищо не може да стане без Него, нито даже слюнката да си преглътнем. [6] Ще те оставя сама да разрешиш въпроса - може ли да стават неправди пред Божието зорко око и може ли то да излъже и да подкупи. Бих желала да ти открия много повече от Неговите закони, но не искам да те озадачавам така изведнъж. Не, миличка, аз от себе си нищо не мога да сторя, ако Бог не те просветли. [7] И тъй, има ли смисъл да жертвува Бог Своя единствен, единороден син за човек, който живее и умира, без да разбира Неговите закони?
към текста >>
Тук
Йов
показва, че Бог е вездесъщ и че нищо не може да стане без Него, нито даже слюнката да си преглътнем.
Защо си ме турил за твоя цел! Станах тегота на себе си! Защо не прощаваш престъплението ми и не отнемеш беззаконието ми! Защо изпитваш праведника седем пъти, а за грешника колко си отделил? " Както виждаш, мила моя, праведният Йов говори на Господа в своята мъка, когато обезчаден, сломен, презрян от домашни, роднини и приятели, изложен на ругатнята на всички, той вика раздразнено, болно към Бога, да Си отнеме погледа от него и да го остави да умре, защото докато е окото Му и ръката Му над него, той ще има живот.
Тук
Йов
показва, че Бог е вездесъщ и че нищо не може да стане без Него, нито даже слюнката да си преглътнем.
[6] Ще те оставя сама да разрешиш въпроса - може ли да стават неправди пред Божието зорко око и може ли то да излъже и да подкупи. Бих желала да ти открия много повече от Неговите закони, но не искам да те озадачавам така изведнъж. Не, миличка, аз от себе си нищо не мога да сторя, ако Бог не те просветли. [7] И тъй, има ли смисъл да жертвува Бог Своя единствен, единороден син за човек, който живее и умира, без да разбира Неговите закони? Той казва: „Аз дойдох за болните, за грешните да ги изкупя, а тия, които мислят, че са праведни, ще умрат в греховете си." Но тия разделения в човечеството на богати и бедни, на учени и прости, на приятели и врагове, кога ще се приравнят?
към текста >>
[Жив е, Който ви обича] София [6]
Йов
, глава 6, ст.
Приемайте в себе си Божествения живот. Изпращам ви една беседа върху надеждата. Препишете си я и прочетете внимателно. Моя поздрав на всички приятели. Ваш (Свещеният подпис) Ж.К.В.О.
[Жив е, Който ви обича] София [6]
Йов
, глава 6, ст.
4, ст. 8-11. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) [7] Писмо на Учителя до Елена Казанлъклиева (вж. „Изгревът" том VII, стр. 59): София, 26. VII.
към текста >>
44.
5. Моята палатка
,
II. Рила, когато проговори. Орион - Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
И я сънувах самата нея - гиздава моя посестрима, която ме люлее в златна люлка и ми шепне приказки за планински
змейове
, за пещери, гдето те се крият, за царски дъщери, в които се влюбват, за братята им, които пазят сестрите си от похищения и за сестри, които размахват копринени ветрила над спящите си братя. (Вж.
Палатката се надуваше, задъхваше от напрежение, пръхтеше с раздутите си до пръсване бузи, пляскаше с полите си, опираше доверчиво дланите си о въжетата и сякаш с още по-голямо упорство вкопаваше ноктите си в земята. След това, когато мина напорът, тя се надвеси над главата ми като замисленото лице на моята майка и ми шепнеше: - Не бой се! Аз съм все пак здрава и читава! И докато моята прегръдка е над тебе, ти можеш спокойно да спиш и да сънуваш сладки сънища. Така ми шепнеше тя, и аз наистина сладко заспах.
И я сънувах самата нея - гиздава моя посестрима, която ме люлее в златна люлка и ми шепне приказки за планински
змейове
, за пещери, гдето те се крият, за царски дъщери, в които се влюбват, за братята им, които пазят сестрите си от похищения и за сестри, които размахват копринени ветрила над спящите си братя. (Вж.
снимка № 31 от „Изгревът" том XVI. - бел. на съставителя Вергилий Кръстев.)
към текста >>
45.
8. Факти из живота на братя и сестри преди 9 септември
,
III. Между истината и легендата по времето на социализма и комунизма (1945-1990 г.). Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
Подпомаган е бил също и другарят Димитър
Йовчев
- сега работи в Държавния съвет.
Брат Ганчо Генчев Ганчев, инженер от София, понастоящем още жив, през 1942/44 г., мобилизиран като капитан, изпълняващ в Скопие длъжността комендантски адютант, е подпомагал чрез другар-железничар - Таню ..., 250 осъдени другари комунисти, намиращи се тогава на 17 км от града. Пренасяни са храни, дрехи и литература с военни камиони с кошници и куфари. Всичко това е описано подробно в книгата „Записки на политзатворника" от Владимир Зарков, стр. 65-72. Както и в книгата „Червени семафори" от Борис Ангелов, стр. 219-234. В затвора са били другарите Живко Живков, Стоян Гюров, Митко Григоров, Никола Кофарджиев, Кирил Драма 1иев.
Подпомаган е бил също и другарят Димитър
Йовчев
- сега работи в Държавния съвет.
Брат Генчев е укривал в квартирата си до Танушевата пивница, София, другаря Иван Пръмов - сега секретар на ЦК на БКП. 9. Брат Възкресен Анастасов, живущ в София, бул. „Скобелев" 45, родом от Ямбол, като учител в Тополовград от 1924 до 1934 г. е подпомагал със съдействието на жена си другари комунисти. Също така на това себепожертвувателно семейство са съдействували: Желязко Шайгунов (сега в София - преподавател по Диамат [диалектически материализъм] в института за усъвършенствуване на учители), Васил Гечев (сега в Стара Загора - като бивш ж.п. чиновник).
към текста >>
46.
14. Изложение-молба от верска общност „Бяло Братство до президиума на XI конгрес на БКП и до Тодор Живков
,
III. Между истината и легендата по времето на социализма и комунизма (1945-1990 г.). Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
У их между другите са укривани Атанас Цветков от Нова Загора, Димо Буюклиев от Бургас, Кирил Илиев от Варна, Васил Гечев и Желязко Шейгунов от Тополовград (съучастници в ятачеството като посредници),
Йовко
Карабоюков от Нова Загора, партизански командир, укриван от жена му заедно с нейния брат (емигрант в Гърция) Георги.
Прослав, Пловдивско, е укривал много комунисти. 9. Др. академик Тодор Павлов е укриван с месеци у наши приятели в Нова Загора. 10. Брат Възкресен Анастасов от Ямбол, като учител в Тополовград от 1925 до 1933 г. с жена си Пагуна, са били единствените ятаци на комунисти, което е нотариално документирано.
У их между другите са укривани Атанас Цветков от Нова Загора, Димо Буюклиев от Бургас, Кирил Илиев от Варна, Васил Гечев и Желязко Шейгунов от Тополовград (съучастници в ятачеството като посредници),
Йовко
Карабоюков от Нова Загора, партизански командир, укриван от жена му заедно с нейния брат (емигрант в Гърция) Георги.
Карабоюкова почина в София. Някои се укриваха по 2-3 месеца, други по „канали" са отвеждани в Турция през Сакар балкан. Сега брат Анастасов живее в София, бул. "Скобелев" 45. Народна пенсия не получава. 11.
към текста >>
47.
22. Сфера на Юпитера
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
Няма да се спираме и при друга една още по-древна, ала типична библейска фигура -
Йов
.
„Господ беше благословил Авраама във всичко”, се казва за него в хубавия библейски разказ, в който се повествува живота на израилския патриарх, призван да стане „отец на вярващите”. Прочетете този разказ, за да видите безпримерната вяра на Авраама - основен двигател на Юпитеровата сфера - неговото благородство, неговата честност и справедливост, неговия съобразителен ум, неговото великодушие и щедрост, неговото миролюбив, за да видите ония черти, които правят от положителния Юпитеров тип оня обществен индивид, който обладава най-пълна и най-всестранна социална приспособимост. Само по дълбоко символичния разказ за Авраама би могла да се проучи Юпитеровата сфера с всичките и типични функции. И тогава би станало ясно, как „Юпитер” означава оня културен стадий от живота, в който хората излизат от чергарския живот, от постоянните борби, за да се насочат към „обетованата земя”, където цари един напълно йерархизуван социален строй, с неговия религиозен култ, с неговия правов ред, с неговите законно-установени политически и обществени учреждения. Ала да оставим на мира библейския патриарх, защото животът му е толкова далечен, че звучи като мит.
Няма да се спираме и при друга една още по-древна, ала типична библейска фигура -
Йов
.
Защото след един Юпитеровски охолен и благополучен живот, щедро обсипан с всички блага на живота, той попада под ударите на Сатурна, и съдбата му взема трагичен обрат. Няма да се спираме на историята на Йова, развиваща се в оная плоскост, дето се секат сферите на Юпитера и Сатурна, макар Йов като тип и като съдба в живота да е вечен. Ако, напускайки легендарните библейски времена, бихме се пренесли в историческите времена, например във времето на Римската империя, то ние бихме посочили като историчен образец на Юпитеров тип римския патриций. Изобщо, целият древен Рим се намира под знака на Юпитера. Не случайно Зевс-Юпитер става главно божество в римския пантеон, а Юпитеровият култ - държавна религия.
към текста >>
Няма да се спираме на историята на
Йова
, развиваща се в оная плоскост, дето се секат сферите на Юпитера и Сатурна, макар
Йов
като тип и като съдба в живота да е вечен.
Само по дълбоко символичния разказ за Авраама би могла да се проучи Юпитеровата сфера с всичките и типични функции. И тогава би станало ясно, как „Юпитер” означава оня културен стадий от живота, в който хората излизат от чергарския живот, от постоянните борби, за да се насочат към „обетованата земя”, където цари един напълно йерархизуван социален строй, с неговия религиозен култ, с неговия правов ред, с неговите законно-установени политически и обществени учреждения. Ала да оставим на мира библейския патриарх, защото животът му е толкова далечен, че звучи като мит. Няма да се спираме и при друга една още по-древна, ала типична библейска фигура - Йов. Защото след един Юпитеровски охолен и благополучен живот, щедро обсипан с всички блага на живота, той попада под ударите на Сатурна, и съдбата му взема трагичен обрат.
Няма да се спираме на историята на
Йова
, развиваща се в оная плоскост, дето се секат сферите на Юпитера и Сатурна, макар
Йов
като тип и като съдба в живота да е вечен.
Ако, напускайки легендарните библейски времена, бихме се пренесли в историческите времена, например във времето на Римската империя, то ние бихме посочили като историчен образец на Юпитеров тип римския патриций. Изобщо, целият древен Рим се намира под знака на Юпитера. Не случайно Зевс-Юпитер става главно божество в римския пантеон, а Юпитеровият култ - държавна религия. Само един Рим можеше да създаде римското право. А не забравяйте, че правната функция е една от основните функции на Юпитеровата сфера.
към текста >>
48.
30. Сфера на Нептун
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
Под знака на злокобното Нептуново влияние попадат и ония поети от типа на Бодлера, които търсят „странното”, „чудноватото”, „примамното”, „екзотичното”, и които си създават чрез упояване на алкохол или наркотични средства свои „paradis artificiels” - изкуствени
райове
.
Ето защо, ако Уран символизира света на свободата и е свързан в човешкия живот с ония процеси на освобождаване от всички изкуствени ограничения, които сковават човешкия дух и му пречат да се приобщи към космичното, то Нептун пък симболизува Любовта, която носи единството на живота. Ясно е тогава, защо Уран, чието влияние се пречупва по един своеобразен начин в съзнанието на обикновения човек, създава типа на революционера, на анархиста - човека със силен „инстинкт за свобода”. Ясно е, защо и Нептун, чиито тънки трептения, пречупени в съзнанието на хората, създават понякога у тях същински хаос, в който също изчезват всички различия, но по пътя на разпадането и разрушението, бележи типа на религиозния и социален нихилист. И ако проявите на Урана в човешкия свят се движат между двата полюса - свободния човек, у когото е пробудено космичното съзнание, и асоциалния тип на анархиста-терорист, то проявите на Нептуна се движат между следните два полюса - мистика, човека на любовта, който съзнава единството на живота и работи по пътя на жертвата и безкористното служене за неговото осъществяване в живота на човеците, и типа на религиозния или политически маниак, който проповядва пълно разрушение на тоя „грешен”, респективно „несправедлив” свят. В този долен полюс на Нептуна, който лежи в хаоса, се явяват също така ония патологични типове на разните наркотици, които употребяват морфий, кокаин и опиум, за да се изтръгнат от тежките вериги на този свят и да потънат в света на „далечното”, „безбрежното”, в света на неясните видения и смътните сънища, на гибелните, но упоителни блаженства.
Под знака на злокобното Нептуново влияние попадат и ония поети от типа на Бодлера, които търсят „странното”, „чудноватото”, „примамното”, „екзотичното”, и които си създават чрез упояване на алкохол или наркотични средства свои „paradis artificiels” - изкуствени
райове
.
Астролозите са констатирали, че всички тия отрицателни, патологични прояви се дължат на така наречените „лоши аспекти” на един „зле поставен” в хороскопа Нептун. Поради това някои астролози наричат Нептуна вълшебник, магьосник, който създава у хората, неподготвени да възприемат неговите високи трептения, всевъзможни илюзии, измамни видения, халюцинации. И докато тия нещастници си мислят, че са се издигнали в някакви „висши сфери” на духовния свят, те всъщност са попаднали в ония слоеве на подсъзнанието, в които плават разпокъсани архаични образи, остатъци от едно праисторично минало. На такива патологични прояви най-вече се натъкват психиатрите в своите клиники и затова считат за патологични всички душевни преживявания без изключение, които попадат в „нептуновата сфера”. Но между тия прояви в „тъмния полюс” на Нептуна и чистите и светли преживявания на великите мистици, които се издигат до неговия „светъл полюс”, има грамадна разлика.
към текста >>
49.
2. Планети
,
ПЕТЪР МАНЕВ
,
ТОМ 18
Роденият под негово влияние е
йовиален
, великодушен, умен, учтив, честолюбив, симпатичен, човечен.
Тя създава любовни работи, увлечения, бракове, приятели, удоволствия, благоволения от страна на жени, успех, благосъстояние. Слънцето прави белязания от него щедър, благороден, честолюбив, сръчен в изкуствата, обичащ истината, мъдър съветник и със здрав разсъдък. То дава почести, слава, издигане, високо покровителство, високо положение на държавна служба, здраве и власт. Марс прави белязания от него безстрашен, храбър, лесно възбудим, импулсивен, демонстративен, шегобиец, циничен, независим, действуващ реформаторски или разрушително. Той докарва неприятелства, борби, наранявания с огън и желязо, предателства, клевета, кражба, внезапна, най-често насилствена смърт, бойна слава, ентусиазъм, лудост, остри болести и болки. Юпитер.
Роденият под негово влияние е
йовиален
, великодушен, умен, учтив, честолюбив, симпатичен, човечен.
Той дава щастие, богатство, изобилие, успехи, почести, приятели, покровителства, превъзходство и плодовитост в работата. Сатурн прави родения под негово влияние да обича независимостта, нещастен, затворен, недоверчив, ревнив, скъперник и роб на навици. Той създава закъснения, пречки, недостатъци, тайни, злополука, падане от положение, нещастие, меланхолично настроение, хронически болести и злини, грижи, скърби и изпитания. Уран прави родения под негово влияние непостоянен, капризен, ексцентричен, импулсивен, находчив, оригинален и духовит, критичен; упорит в своите мнения, егоцентричен, романтичен, горд и своеобразен в много отношения. Той дава конструктивни и механически способности, внезапни промени, отчуждавания, грижи, заточение, неприятелства, несигурно издигане и бунтарска импулсивност. Нептун.
към текста >>
50.
8. ЛУНАТА
,
Иван Антонов
,
ТОМ 18
Когато липсват всякакви съчетания между Луната и Сатурн, това показва, че такъв човек е свободен от тежки кармични задължения и не е бивал поставян на изпитания, през каквито е минал праведника
Йов
от Библията. 8.6.
Техният ум вижда само грешки и лоши неща, отрицанието, възмущението и презрението е тяхното постоянно настроение, недоволство и зложелателство са техен неразделен спътник. При дисхармония между Луната и Сатурн човек е всякога страхлив, преувеличава опасностите, вижда опасности там, където те не съществуват, винаги е нерешителен, колеблив и недоверчив. При дисхармония между Луната и Сатурн, когато самият Сатурн получава предимно хармонични съчетания от добротворците и липсват дисхармонии със злосторниците, тогава дисхармоничното влияние на Сатурн върху Луната не е толкова пакостно и злокобно. Когато има хармония между Луната и Сатурн, а самият Сатурн получава предимно дисхармонии от злосторниците, тогава неговите хармонични влияния върху Луната ще останат без последствие, т. е. лицето не ще получи добродетелните качества на Сатурн, поменати за хармоничните съчетания на Луната и Сатурн.
Когато липсват всякакви съчетания между Луната и Сатурн, това показва, че такъв човек е свободен от тежки кармични задължения и не е бивал поставян на изпитания, през каквито е минал праведника
Йов
от Библията. 8.6.
АСПЕКТИ НА ЛУНАТА С УРАН ЛУНАТА в тригон, 72° и секстил с УРАН Колкото по-силно е хармоничното съчетание между Луната и Уран, толкова по-силно е положителното Ураново влияние върху умствения, духовния и волевия живот на човека, особено до тридесетгодишна възраст, която се нарича Лунна, тъй като до тридесетгодишна възраст над човека господства Лунното влияние. Според силата на хармонията между Луната и Уран, по-добре или по-слабо се развиват хармонично дарбите и способностите, намиращи се в коронната част на главата, чрез които човек прави правилни връзки, отношения и обмяна с висшите ангелски светове, откъдето придобива Прометеевския огън за творчество във всички области на науката, изкуствата, философията и техниката. Хармонията между Уран и Луната е свидетелство, че такъв човек в много минали животи е бил прилежен ученик, който е прилагал усвоеното познание. Хармонията на Луната с Уран дава мощно и богато творческо въображение. Умът на такъв човек се отличава с бърза схватливост и съобразителност.
към текста >>
51.
V. Астрологът на Духа от Изгрева, София - 1. Предговор към “Астрология” на Иван Антонов
,
Иван Антонов (1899 г. -1964г.)
,
ТОМ 18
Просто това общество $Бяло Братство$ държеше своя изпит пред Бога, както такъв изпит държеше праведникът
Йов
, описан в Библията.
Нека го правят, щом им харесва. Бог им е дал свобода и аз не мога да им я отнема. Аз ще кажа само като свидетел на тия събития и като представител на това общество, че вярно е, всички направихме и правим грешки, за които ще си платим глобата, според законите на Природата. Но не тия грешки бяха причина за тая съдба. Те само катализираха процесите.
Просто това общество $Бяло Братство$ държеше своя изпит пред Бога, както такъв изпит държеше праведникът
Йов
, описан в Библията.
Той нямаше грешки и беше любимец на Бога, Но Бог се съгласи да бъде изпитан от оня адепт, както го нарича Учителят. И Йов си издържа изпита, макар и твърде труден. Иска ми се и надявам се да е така и с представителите на това общество „Бяло Братство” да са издържали своя изпит пред Бога. Затварям скобата и продължавам нататък. Така че, да изучаваш в тия години астрология, беше, най-меко казано, една авантюра.
към текста >>
И
Йов
си издържа изпита, макар и твърде труден.
Аз ще кажа само като свидетел на тия събития и като представител на това общество, че вярно е, всички направихме и правим грешки, за които ще си платим глобата, според законите на Природата. Но не тия грешки бяха причина за тая съдба. Те само катализираха процесите. Просто това общество $Бяло Братство$ държеше своя изпит пред Бога, както такъв изпит държеше праведникът Йов, описан в Библията. Той нямаше грешки и беше любимец на Бога, Но Бог се съгласи да бъде изпитан от оня адепт, както го нарича Учителят.
И
Йов
си издържа изпита, макар и твърде труден.
Иска ми се и надявам се да е така и с представителите на това общество „Бяло Братство” да са издържали своя изпит пред Бога. Затварям скобата и продължавам нататък. Така че, да изучаваш в тия години астрология, беше, най-меко казано, една авантюра. Но ние: Благовест Жеков, Христо Христов и аз-Тодор Ковачев, се впуснахме в дебрите на тая трудна наука, паралелно с изучаването на науките в университетите на държавата. И така, в ден, определен от бай Иван, започнахме изучаването като прилежни ученици, с тетрадка и писалка в ръка.
към текста >>
52.
Б. ЛЕТОПИС ЗА АСТРОЛОЗИТЕ НА ИЗГРЕВА Продължение 1
,
АСТРОЛОГИЯТА В „ИЗГРЕВЪТ”
,
ТОМ 19
И всички участници в том XVIII бяха двуглави, триглави, четириглави
змейове
.
И да няма следа от него. 8. Та като разлиствах готовия материал на „Изгревът” том XVIII, чувах един отгоре да ми казва: „Утепахме ги! ” После се сетих, че това е Иван Антонов. Само той може да тепа, да тепа, докато ги утепа. Та тези автори в том XVIII не бяха случайни, Георги Радев бе триглав змей, който Учителят Дънов го откупва от Черната ложа.
И всички участници в том XVIII бяха двуглави, триглави, четириглави
змейове
.
А пък Иван Антонов бе седмоглав змей. Та излезе том XVIII и с това тези змейове, който чакаха вързани от памтивека, бяха развързани от мен и пуснати на свобода. Та сега те хвърчат, оглеждат с многоглавите си глави насам-натам, бълват огън чрез очите си и поглъщат всичко, което им се противопостави. Това да знаете от мен. 9. И така, аз съм при Светозар Няголов и му казвам ако има материал на Учителя за астрологията да го даде и го включим в том XIX.
към текста >>
Та излезе том XVIII и с това тези
змейове
, който чакаха вързани от памтивека, бяха развързани от мен и пуснати на свобода.
” После се сетих, че това е Иван Антонов. Само той може да тепа, да тепа, докато ги утепа. Та тези автори в том XVIII не бяха случайни, Георги Радев бе триглав змей, който Учителят Дънов го откупва от Черната ложа. И всички участници в том XVIII бяха двуглави, триглави, четириглави змейове. А пък Иван Антонов бе седмоглав змей.
Та излезе том XVIII и с това тези
змейове
, който чакаха вързани от памтивека, бяха развързани от мен и пуснати на свобода.
Та сега те хвърчат, оглеждат с многоглавите си глави насам-натам, бълват огън чрез очите си и поглъщат всичко, което им се противопостави. Това да знаете от мен. 9. И така, аз съм при Светозар Няголов и му казвам ако има материал на Учителя за астрологията да го даде и го включим в том XIX. Обяснява, че има един тефтер на стенограма от преди 40 години, След време ме извика. Той го чете, аз записвам на магнетофона.
към текста >>
Вдигам очи и виждам, главите на всички
змейове
от XVIII и ХІХ том са подредени в кръг около мене, клекнали са, опрели си предните крака, така, както лъвовете стоят и ме наблюдават.
Гледам и не мога да повярвам. Голяма работа, голямо нещо. Е, сега никои не може да се оправдава, че не е знаел какво е казал Учителят Дънов за астрологията. Въздъхвам с облекчение. Усещам, че някой ме наблюдава.
Вдигам очи и виждам, главите на всички
змейове
от XVIII и ХІХ том са подредени в кръг около мене, клекнали са, опрели си предните крака, така, както лъвовете стоят и ме наблюдават.
Извиквам; „Учителю, голяма беля си докарах с тези змейове.” От далечината долита глас: „Не бой се. Те са вече твои приятели. Не ги закачай. Остави ги да си вършат работата.” Целият треперя. По едно време картината се смени и тези змейове изчезнаха.
към текста >>
Извиквам; „Учителю, голяма беля си докарах с тези
змейове
.” От далечината долита глас: „Не бой се.
Голяма работа, голямо нещо. Е, сега никои не може да се оправдава, че не е знаел какво е казал Учителят Дънов за астрологията. Въздъхвам с облекчение. Усещам, че някой ме наблюдава. Вдигам очи и виждам, главите на всички змейове от XVIII и ХІХ том са подредени в кръг около мене, клекнали са, опрели си предните крака, така, както лъвовете стоят и ме наблюдават.
Извиквам; „Учителю, голяма беля си докарах с тези
змейове
.” От далечината долита глас: „Не бой се.
Те са вече твои приятели. Не ги закачай. Остави ги да си вършат работата.” Целият треперя. По едно време картината се смени и тези змейове изчезнаха. Останах сам.
към текста >>
По едно време картината се смени и тези
змейове
изчезнаха.
Вдигам очи и виждам, главите на всички змейове от XVIII и ХІХ том са подредени в кръг около мене, клекнали са, опрели си предните крака, така, както лъвовете стоят и ме наблюдават. Извиквам; „Учителю, голяма беля си докарах с тези змейове.” От далечината долита глас: „Не бой се. Те са вече твои приятели. Не ги закачай. Остави ги да си вършат работата.” Целият треперя.
По едно време картината се смени и тези
змейове
изчезнаха.
Останах сам. Отидох и застанах пред един от портретите на Учителя, с който правя връзка с него при драматични за мене положения: „Учителю, аз си свърших работата с тези змейове. Моля те, освободи ме от тях.” След малко се успокоих. 10. Та внимавайте, когато се доближавате до „Изгревът”, защото описах по-рано, че горе той се охранява от два архангела с мечове и копия, който отговарят, единият за Бялата, а другият за Черната ложа и посичат всяка непокорна глава. Та сега внимавайте, че ако искате да се ползвате от знанията по Астрология, дошли от памтивека, трябва да имате много добро отношение към змейовете от XVIII и XIX том.
към текста >>
Отидох и застанах пред един от портретите на Учителя, с който правя връзка с него при драматични за мене положения: „Учителю, аз си свърших работата с тези
змейове
.
Те са вече твои приятели. Не ги закачай. Остави ги да си вършат работата.” Целият треперя. По едно време картината се смени и тези змейове изчезнаха. Останах сам.
Отидох и застанах пред един от портретите на Учителя, с който правя връзка с него при драматични за мене положения: „Учителю, аз си свърших работата с тези
змейове
.
Моля те, освободи ме от тях.” След малко се успокоих. 10. Та внимавайте, когато се доближавате до „Изгревът”, защото описах по-рано, че горе той се охранява от два архангела с мечове и копия, който отговарят, единият за Бялата, а другият за Черната ложа и посичат всяка непокорна глава. Та сега внимавайте, че ако искате да се ползвате от знанията по Астрология, дошли от памтивека, трябва да имате много добро отношение към змейовете от XVIII и XIX том. Те могат да ви отворят вратите на това затворено досега знание от векове. Но ако не сте любезни с тях, ще видите какво значи един хвърчащ разгневен змей.
към текста >>
Та сега внимавайте, че ако искате да се ползвате от знанията по Астрология, дошли от памтивека, трябва да имате много добро отношение към
змейовете
от XVIII и XIX том.
По едно време картината се смени и тези змейове изчезнаха. Останах сам. Отидох и застанах пред един от портретите на Учителя, с който правя връзка с него при драматични за мене положения: „Учителю, аз си свърших работата с тези змейове. Моля те, освободи ме от тях.” След малко се успокоих. 10. Та внимавайте, когато се доближавате до „Изгревът”, защото описах по-рано, че горе той се охранява от два архангела с мечове и копия, който отговарят, единият за Бялата, а другият за Черната ложа и посичат всяка непокорна глава.
Та сега внимавайте, че ако искате да се ползвате от знанията по Астрология, дошли от памтивека, трябва да имате много добро отношение към
змейовете
от XVIII и XIX том.
Те могат да ви отворят вратите на това затворено досега знание от векове. Но ако не сте любезни с тях, ще видите какво значи един хвърчащ разгневен змей. Него нищо не го лови, и нищо не го хваща. Предупреждавам ви. Те воюват нощем.
към текста >>
Искам ти Буря да бьдеш, за да се справиш със
змейовете
.” И тя се справи.
Само със знанието от Словото на Учителя Дънов. Ето защо съм включил раздела „Учителят Дънов за астрологията”. 13. Този том беше много трудоемък, Главната тежест се падна върху Буряна Пенкова. Казвам й: „Сега е времето, когато си защитаваш името. Казваш се Буряна, от „буря”.
Искам ти Буря да бьдеш, за да се справиш със
змейовете
.” И тя се справи.
Свърши им работата. Защити си името. Майка и трябва да се гордее с нея. Друг, които си защити името, бе и Вихър Пенков. Вихър е името му и идва от „вихър”.
към текста >>
Та тя също защити името си, защото след като се справихме със
змейовете
, чрез нейния труд, донесе една малка радост за измъчената ми душа.
Без нея томовете нямаше да изглеждат така, както сега ги отпечатваме. Та накрая когато преглеждах материала, голямо задоволство преминаваше през мен. Най-после сполучихме. Та Ефросина е гръцко име. Означава Радост.
Та тя също защити името си, защото след като се справихме със
змейовете
, чрез нейния труд, донесе една малка радост за измъчената ми душа.
Вярвам, че ще донесе радост и на вас с тези два тома - XVIII и XIX. Без този екип бе невъзможно да се отпечатат за две години два такива тома. През какви мъчнотии, затруднения и противодействия преминавахме, това не може да се опише. Добре, че го изтърпяхме и добре, че издържахме. Но това стана с помощта на Небето и на Онзи, който управляваше програмата на „Изгревът”.
към текста >>
53.
(89) Среща с царя на 5.IХ.1940 г. от 8 и половина до 10 и половина часа в двореца Враня
,
,
ТОМ 20
Разговорът се свеждаше към няколко теми: преговорите в
Крайова
, за министрите и някои мерки относително празнуването, царицата и др.
(89) Среща с царя на 5.IХ.1940 г. от 8 и половина до 10 и половина часа в двореца Враня Срещата стана веднага, понеже пристигнахме едновременно. Още от вратата, където беше дошъл да ме посрещне, той почна веднага да ми говори както обикновено.
Разговорът се свеждаше към няколко теми: преговорите в
Крайова
, за министрите и някои мерки относително празнуването, царицата и др.
Той ми прочете телеграмите и доразправи хода на преговорите до момента. Накъсо, от всичко разбрах (а това ми стана още по-ясно и от разговора, който имах следобед и с Багрянов), че работата е вървяла по следната схема: царят е дал наставления на министрите, но те не са правили това, което им е казано, а са го изменяли на своя глава, при това Филов и Попов са давали вид, че вършат всичко, което иска царят, и затова не е имало нужда другите да го знаят. Царят е мислел, че решенията са общи на Министерския съвет, и е бил учуден на това тяхно поведение, а само когато са загазвали и трябвало да сложат отговорности, тогава са го докладвали общо в Министерския съвет. И когато са се затегнали преговорите, тези господа глупци, които мислят с краката си навярно, решили да се обяви мобилизация и да нахълтат в Добруджа... нов 16 юни! Едва са били задържани от царя, който, за да ги вразуми, ги е накарал да телеграфират това в Рим и Берлин, за да видят ефекта, па тогава да го направят.
към текста >>
54.
(142) С. Мърчаево. Разговор с Учителя на 5.V.1944 г., от 10 и ½ до 11 и ¼ сутринта
,
,
ТОМ 20
Това е разликата.»644 Случаят с
Йов
, където Сатаната и Господ се разговарят и той си казва мнението за
Йова
.
Сега трябват и умни хора, и силни хора, и добри хора - всички те ще си подпомагат. Трябва цяла наука. Сега някой казва: «Аз това нещо не мога да направя.» Всяко нещо, което се иска от човека, и добро, и зло, може да го направи. Добрият човек прави злото слуга, а лошият човек прави доброто слуга, а злото - господар. А добрият прави злото слуга, а доброто - господар.
Това е разликата.»644 Случаят с
Йов
, където Сатаната и Господ се разговарят и той си казва мнението за
Йова
.
«Един народ трябва да мине през изпити, но през умни изпити. Сега войната върви вече по инерция. Кола слиза отвисоко и преминава върховете, ако са по-ниски, докато застане... Ако хората не станат умни, добри, силни, ние трябва да станем добри, умни, силни. Машинистът, като се качи на машината, и авиаторът - на аероплана, тогава стават силни! Да се изследва сега тяхното състояние.» * * * Архив на МВР.
към текста >>
55.
XIII. Бележки към дневника на Любомир Лулчев
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 20
А какво е било настроението по това време, се вижда от стенограмата на процеса на Народния съд срещу Любомир Лулчев: Заседание на Народния съд от 25 декември 1944 г.*: - ... Прескачам някои работи и дохождам до преговорите в
Крайова
.
От Бълга-рия е отцепена територия от 7525 кв. км. Предлага се на България да влезе в Балканската антанта. В замяна България иска връщането на Южна Добруджа. Заявява се, че ако българите предприемат военни действия за връщането на Южна Добруджа, то балканските съседи ще започнат военни действия срещу нея. Ето защо Учителят съветва да не се бърза.
А какво е било настроението по това време, се вижда от стенограмата на процеса на Народния съд срещу Любомир Лулчев: Заседание на Народния съд от 25 декември 1944 г.*: - ... Прескачам някои работи и дохождам до преговорите в
Крайова
.
В тези преговори нещо, което е характерно, е начинът, по който е процедирано между министрите. Обикновено двама министри, Филов и Попов - това съм отбелязал, това говоря, защото може би е неизвестно, - когато са процедирали, са казвали, че са делегати на царя. Идват при мене министри, които ми казват: «Ние не знаем нищо. Не сме говорили по това.» - Кой министър? - Мене ми се струва, че беше Багрянов.
към текста >>
в
Крайова
е подписан договор за връщане на Южна Добруджа на България. 191.
взима Судетската облает от Чехословакия, а на 15 март 1939 г. окупира Чехословакия. Ето това е хонорарът, който взима предварително. Но тя изпълнява обещанието си, като на 27 юни 1940 г. Хитлер уведомява министър-председателя Филов и външния министър Попов, че е упражнен натиск срещу Румъния и на 7 септември 1940 г.
в
Крайова
е подписан договор за връщане на Южна Добруджа на България. 191.
Като се споменава за Божиите закони, трябва да се знае, че събитията в света се управляват от един висш Разумен свят, който е невидим за човешките очи и уши. И те действуват много бърже, като въздават възмездие и възстановяват Божията Правда. А целта с отварянето на Втората световна война е да се затрудни работата на Школата, която е открил Великият Учител на земята. Не само да се затрудни, но и да се спре. Тази война се води в духовния свят и има своята проекция на земята.
към текста >>
в
Крайова
е подписан договорът за връщане на Южна Добруджа от Румъния на България.
1936-1940 г. - пълномощен министър в Белград и Прага. 1940-1942 г. - министър на външните работи в правителството на Богдан Филов. По негово време на 7 септември 1940 г.
в
Крайова
е подписан договорът за връщане на Южна Добруджа от Румъния на България.
На 1 март 1941 г. във Виена България се присъединява към Тройния съюз на страната на Германия. На 22 юни 1941 г. Германия напада СССР. На 13 декември 1941 г.
към текста >>
Накрая, под натиска на Германия и със съгласието на СССР се подписва договорът в
Крайова
на 7 септември 1940 г., с което се връща Южна Добруджа на България по мирен път, без война.
Но България иска с това влизане да получи Западна Тракия и излаз на Бяло море. А те не се съгласяват. Учителят настоява да се пази неутралитет и че така без война България ще получи Добруджа. 2) Българските дипломати непрекъснато настояват за връщането на Добруджа, както пред Германия, така и пред СССР, така и пред съседите - Сърбия и Гърция. Те им поставят условие България да влезе в Балканската Антанта и тогава ще се преценява.
Накрая, под натиска на Германия и със съгласието на СССР се подписва договорът в
Крайова
на 7 септември 1940 г., с което се връща Южна Добруджа на България по мирен път, без война.
Става задължителна размяна на българското население от Северна Добруджа и на румънски коло-нисти, заселили се в Южна Добруджа след 1913 г. Това е ролята на двата съдебни пристава - германският и руският. 385.1) Цар Борис посещава Англия и има среща с английския крал Джордж VI от 12 до 14 септември 1938 г., като гостува на английското кралско семейство в Болморал. На 14 септември 1938 г. се среща с министьр-предсе-дателя Чембърлейн.
към текста >>
Крайова
, Румъния, се подписва спогодба, според която Румъния връща на България Южна Добруджа, откъсната след Междусъюзническата война през 1913 г.
Тези политически гонения от тази власт се прехвърлят и срещу «дъновистите», след като идва и новата комунистическа власт след 1945 г. Всичко е свързано, заради Лулчев се гонят последователите на Учителя след 9 септември 1944 г., когато идват на власт за 45 години, определени от Учителя Дънов. 510. Наистина тази година е критична за него. Той политически добива слава, след като на 7 септември 1940 г. в гр.
Крайова
, Румъния, се подписва спогодба, според която Румъния връща на България Южна Добруджа, откъсната след Междусъюзническата война през 1913 г.
Слова на победител чрез мир. 511. Д-р Любен Дюкмеджиев-роден през 1882 г. вгр. Шумен. През 1905 г. завършва право с докторат, участвува в няколко партийни конгреси на БКП.
към текста >>
в
Крайова
е подписан договорът между Румъния и България за възвръщане на Южна Добруджа.
Виж «Изгревът», том I, стр. 474-476. 557. Тази система на управление я създава сам царят в разстояние на десетилетия. Това е монархизъм и диктатура, в рамките на държава, чийто парламент е разпуснат и партиите са забранени. 558. На 7 септември 1940 г.
в
Крайова
е подписан договорът между Румъния и България за възвръщане на Южна Добруджа.
На 21 септември 1940 г. българската войска навлиза в Добруджа. Посрещнати са от местното население с венци и икони. Властта на румънските чукои (феодали) е премахната. А кой истински го подписа - виж «Изгревът», том VII, стр.
към текста >>
56.
ПРИДОБИВАНЕ НА ЩАСТИЕ: 31. лекция от Учителя, държана на 30 май 1928 г.,София - Изгрев.
,
- В: Добри и лоши условия: Лекции на Общия окултен клас на учениците
,
ТОМ 20
А какво е било настроението по това време, се вижда от стенограмата на процеса на Народния съд срещу Любомир Лулчев: Заседание на Народния съд от 25 декември 1944 г.*: - ... Прескачам някои работи и дохождам до преговорите в
Крайова
.
От Бълга-рия е отцепена територия от 7525 кв. км. Предлага се на България да влезе в Балканската антанта. В замяна България иска връщането на Южна Добруджа. Заявява се, че ако българите предприемат военни действия за връщането на Южна Добруджа, то балканските съседи ще започнат военни действия срещу нея. Ето защо Учителят съветва да не се бърза.
А какво е било настроението по това време, се вижда от стенограмата на процеса на Народния съд срещу Любомир Лулчев: Заседание на Народния съд от 25 декември 1944 г.*: - ... Прескачам някои работи и дохождам до преговорите в
Крайова
.
В тези преговори нещо, което е характерно, е начинът, по който е процедирано между министрите. Обикновено двама министри, Филов и Попов - това съм отбелязал, това говоря, защото може би е неизвестно, - когато са процедирали, са казвали, че са делегати на царя. Идват при мене министри, които ми казват: «Ние не знаем нищо. Не сме говорили по това.» - Кой министър? - Мене ми се струва, че беше Багрянов.
към текста >>
в
Крайова
е подписан договор за връщане на Южна Добруджа на България. 191.
взима Судетската облает от Чехословакия, а на 15 март 1939 г. окупира Чехословакия. Ето това е хонорарът, който взима предварително. Но тя изпълнява обещанието си, като на 27 юни 1940 г. Хитлер уведомява министър-председателя Филов и външния министър Попов, че е упражнен натиск срещу Румъния и на 7 септември 1940 г.
в
Крайова
е подписан договор за връщане на Южна Добруджа на България. 191.
Като се споменава за Божиите закони, трябва да се знае, че събитията в света се управляват от един висш Разумен свят, който е невидим за човешките очи и уши. И те действуват много бърже, като въздават възмездие и възстановяват Божията Правда. А целта с отварянето на Втората световна война е да се затрудни работата на Школата, която е открил Великият Учител на земята. Не само да се затрудни, но и да се спре. Тази война се води в духовния свят и има своята проекция на земята.
към текста >>
в
Крайова
е подписан договорът за връщане на Южна Добруджа от Румъния на България.
1936-1940 г. - пълномощен министър в Белград и Прага. 1940-1942 г. - министър на външните работи в правителството на Богдан Филов. По негово време на 7 септември 1940 г.
в
Крайова
е подписан договорът за връщане на Южна Добруджа от Румъния на България.
На 1 март 1941 г. във Виена България се присъединява към Тройния съюз на страната на Германия. На 22 юни 1941 г. Германия напада СССР. На 13 декември 1941 г.
към текста >>
Накрая, под натиска на Германия и със съгласието на СССР се подписва договорът в
Крайова
на 7 септември 1940 г., с което се връща Южна Добруджа на България по мирен път, без война.
Но България иска с това влизане да получи Западна Тракия и излаз на Бяло море. А те не се съгласяват. Учителят настоява да се пази неутралитет и че така без война България ще получи Добруджа. 2) Българските дипломати непрекъснато настояват за връщането на Добруджа, както пред Германия, така и пред СССР, така и пред съседите - Сърбия и Гърция. Те им поставят условие България да влезе в Балканската Антанта и тогава ще се преценява.
Накрая, под натиска на Германия и със съгласието на СССР се подписва договорът в
Крайова
на 7 септември 1940 г., с което се връща Южна Добруджа на България по мирен път, без война.
Става задължителна размяна на българското население от Северна Добруджа и на румънски коло-нисти, заселили се в Южна Добруджа след 1913 г. Това е ролята на двата съдебни пристава - германският и руският. 385.1) Цар Борис посещава Англия и има среща с английския крал Джордж VI от 12 до 14 септември 1938 г., като гостува на английското кралско семейство в Болморал. На 14 септември 1938 г. се среща с министьр-предсе-дателя Чембърлейн.
към текста >>
Крайова
, Румъния, се подписва спогодба, според която Румъния връща на България Южна Добруджа, откъсната след Междусъюзническата война през 1913 г.
Тези политически гонения от тази власт се прехвърлят и срещу «дъновистите», след като идва и новата комунистическа власт след 1945 г. Всичко е свързано, заради Лулчев се гонят последователите на Учителя след 9 септември 1944 г., когато идват на власт за 45 години, определени от Учителя Дънов. 510. Наистина тази година е критична за него. Той политически добива слава, след като на 7 септември 1940 г. в гр.
Крайова
, Румъния, се подписва спогодба, според която Румъния връща на България Южна Добруджа, откъсната след Междусъюзническата война през 1913 г.
Слова на победител чрез мир. 511. Д-р Любен Дюкмеджиев-роден през 1882 г. вгр. Шумен. През 1905 г. завършва право с докторат, участвува в няколко партийни конгреси на БКП.
към текста >>
в
Крайова
е подписан договорът между Румъния и България за възвръщане на Южна Добруджа.
Виж «Изгревът», том I, стр. 474-476. 557. Тази система на управление я създава сам царят в разстояние на десетилетия. Това е монархизъм и диктатура, в рамките на държава, чийто парламент е разпуснат и партиите са забранени. 558. На 7 септември 1940 г.
в
Крайова
е подписан договорът между Румъния и България за възвръщане на Южна Добруджа.
На 21 септември 1940 г. българската войска навлиза в Добруджа. Посрещнати са от местното население с венци и икони. Властта на румънските чукои (феодали) е премахната. А кой истински го подписа - виж «Изгревът», том VII, стр.
към текста >>
57.
Б. Писма на Учителя Петър Дънов до Величка и Кънчо Стойчеви
,
втора част - писма 1913г - 1914г
,
ТОМ 21
И не сме да не знаем, че към обречените за духовен подьом и за свят и чист живот, небето е далеч и много далеч по-придирчиво от онези, които са още в сферата на безразличието, които са още хергелета,
йова
.
И понеже нямаме заслуги, заради които Господ да се силили за нас, то внушава ни се, когато викаме към Господа, да изговаряме: „Господи, бъди милостив за България, заради милостта Си.” Българите изпортиха. Сънародниците ни в тази война беззаконноваха и се възгордяха, та затова ни настигат язвите, които ни заплашват да ни задушат. Може би по нашему, по человеческому, в много неща да сме прави, но небето не мисли както нас, нито мери както нас. Съветите на невидимия свят не са като нашите съвети, нито пътищата му - както пътищата ни; но колкото отстои небето от земята, толкоз и отстоят пътищата Господни от ония на човешките синове. Другояче гледат Горе на нещата.
И не сме да не знаем, че към обречените за духовен подьом и за свят и чист живот, небето е далеч и много далеч по-придирчиво от онези, които са още в сферата на безразличието, които са още хергелета,
йова
.
Българите са от определените да слушат Господа. Не слушат ли, своенравничат ли - лобут. Те не слушаха сега. Освен че при войната срещу турците се извършиха редици безобразия от различен калибър, неподобающи на хора християни, воюющи за свободата на другите; освен че на това отгоре се и възгордяха със своята още бъдеща велика България, но и свръх това, този именно горделив дух ги накара да не послушат нито съветите на Англия, нито ония на Русия, нито безценните съвети на Пророкът Господен в България, а взеха, че воюваха със Сърбия! Това е върхът на безобразието.
към текста >>
58.
IX. Светозар Няголов А. Автобиография
,
Първа част
,
ТОМ 21
Мястото е много чисто; там са кацали извънземни със своите светящи чинии и селяните са ги мислили, че са
змейове
, и го кръстили с. Змеево.
Кънчо Стойчев На 3 (14).02.1865 г, вторник по обед (12 ч), се ражда син на поп Стойчо от с. Змеево (Дервент), Старозагорско. Кръщават го на името на дядо му Кънчо, Майка му се казва Мария Ноева. Баща му Стойчо е душата на освободителното дело в Старозагорския окръг, Домът му е бил укритие за комитите и е бил постоянно посещаван от Апостола на свободата Васил Левски. Селото се намира настрана, на север от града, и е много удобно, скрито в баирите, за провеждане на освободителното дело.
Мястото е много чисто; там са кацали извънземни със своите светящи чинии и селяните са ги мислили, че са
змейове
, и го кръстили с. Змеево.
Селото е свидетел на много революционни случки от борбата на българите срещу турското робство. Много от жителите са участвали в Освободителната война. След изгарянето на Стара Загора семейството на поп Стойчо се премества в град Бургас. Тук дядо ми Кънчо завършва гимназия и започва да работи като телеграфопощенски чиновник. Дядо ми Кънчо Стойчев е типичен Водолей, Слънцето му в зенита е в секстил с Юпитер, в тригон със Сатурн, в точен тригон с Уран.
към текста >>
59.
IX. Светозар Няголов Б. Хороскоп
,
,
ТОМ 21
Сега минаваш този изпит, като
Йова
, да те отхвърлят и унизят и пак две пари да не даваш, а да се радваш, че те махат от това тегло.
И колко работа свърши! Никой друг не можеше да свърши твоята работа, и затова остана, а и още може да седиш, докато има работа за тебе. Друг няма кой да я свърши! Тук е трудно, заобиколени сме отвсякъде с неприятели, но така се кове нашата сила! То е много лесно да си само между приятели и всички да ти се радват, обичат, славят и почитат.
Сега минаваш този изпит, като
Йова
, да те отхвърлят и унизят и пак две пари да не даваш, а да се радваш, че те махат от това тегло.
Учителят си отиде отдавна, разруши външните форми - салона и Изгрева, и остави всеки сам да работи или в малка хармонична група. След като и тебе те отхвърлят, значи край - няма нищо духовно в това тъй наречено братство и Учителят ще го разпръсне. Ще отдели овцете от козите. Като ученик - гонят ли те, и праха си вземи. Това са повечето врагове на Учителя и ти нямаш нищо общо с тях.
към текста >>
60.
XII. Очерци за Светозар Няголов от неговите приятели
,
,
ТОМ 21
Светозар поговори със съпруга ми, даде му съвет, препоръча му една хранителна смес и
чайове
и се разделиха приятелски.
Той е болезнено чувствителен. Не му се постъпваше в болница, при това - в хирургия, при положение, че до този момент – 56 ÷ 57 години, не е имал никакви оплаквания, и хапче дори не е пил. Казах му, че съществува и друг вариант-безоперативен, нетрадиционен метод. Съпругът ми вече знаеше за Светозар, но до този момент само той лично не го познаваше. Преодоля съпротивлението в себе си и се срещна с него.
Светозар поговори със съпруга ми, даде му съвет, препоръча му една хранителна смес и
чайове
и се разделиха приятелски.
Изпълнихме препоръките и положителният резултат не закъсня. Оттогава изминаха 6 ÷ 7 години, а съпругът ми не се оплаква. Светозар има много хармонично семейство. Съпругата му Елена му е изцяло предана и всеотдайно му помага. Тя е поела по-голямата част, да не казвам изцяло, от грижите за дома и домакинството и с това осигурява време на Светозар да работи.
към текста >>
61.
III.Вътрешният кръг на Пентаграмата и картините в него
,
,
ТОМ 22
Друг голям изпит е този - на праведния
Йов
.
Христос казва:" Влезте през тесните врата, защото просторни са вратите и широк е пътят, който води към погибел." Тук започват вече вътрешните, мистични изпити на ученика. Тук е изпитът - да възлюбиш врага си, който ти е направил много пакости, без да се озлобяваш, да му простиш и да го възлюбиш. Това е една от най-трудните задачи за ученика. Истинско прощаване има, когато е придружено с любов. Велики хора са тези, които имат любов към врага си.
Друг голям изпит е този - на праведния
Йов
.
Когато минава някое голямо страдание: тежка болест, пълно ограничение, голямо разкаяние, да не се обезсърчава и обезверява, но да запази своя вътрешен мир и радостта си, като съзнава постоянно, че всичко е добро и за добро. Да каже: " Бог дал, Бог взел, да бъде благословено Неговото Име." Всеки ученик в пътя на своето развитие непременно ще мине през този кардинален изпит - така се добива посвещение. Ако един ученик се съблазни от жажда за власт, слава, богатство и др., и за цената на тия неща изневери на своето убеждение, на своята връзка с Бога, той пропада на изпита си. Има много такива примери в живота. В миналото, в древните окултни школи, всеки ученик минава през изкуствени изпити, като например осмиването на ученика в Питагоровата школа.
към текста >>
62.
3. Сатурн- Нептун
,
,
ТОМ 22
Румъния връща без война Южна Добруджа с
Крайовския
договор, в границите на България.
През април 1940 г. се гласува закон за гражданска мобилизация. Въвежда се купонна система. Създава се фашистката организация „Бранник". На 7.09.1940 г.
Румъния връща без война Южна Добруджа с
Крайовския
договор, в границите на България.
Това е първият случай на българите да придобият територия без война.На 1.03.1941 г . във Виена Богдан Филов подписва договор за присъединяването ни към тройния съюз. Както споменах съвпадът Сатурн Уран става в знака Телец, в който знак Уран е в падение и показва краха на фашизма в България, който стана на 9.09.1944г. * * * Понеже става въпрос за идването на комунизма в България, използвам за обяснение цикъла на Сатурн и Нептун, който управлява комунизма и всичките му прояви. Имаме Сатурн квадрат Нептун 3.07.1944 г.
към текста >>
63.
6. ЛЕВИ И ДЕСНИ ТЕЧЕНИЯ В ОБЩЕСТВОТО
,
,
ТОМ 22
12, а какво става с послушните и непослушните, говори се у
Йова
- пак гл. 12.
- Те са опити - въведение. Организирането на света се дължи на Бялото братство. Провини ли се някой, поставен да работи, отклони ли се от пътя, който това братство му посочва, то го праща някъде, отдето да бъда безопасен за хората, както напр. прати на остров Света Елена Наполеона , който искаше да премахне феодализма и да даде права насока на църквата , обаче не устоя докрай, и затова падна. - За Бялото братство апостол Павел загатва в посланието си към евреите- гл.
12, а какво става с послушните и непослушните, говори се у
Йова
- пак гл. 12.
В архивите на Бялото братство се пазят всички тайни и всичко добро - няма нищо пропуснато. Ръководителите на това братство са горе - там се посветяват, а долу работят. Всички светии са негови членове и действуват от Божие име, чийто Дух се проявява в разни времена и в различни методи - религии, учения и т.н.
към текста >>
64.
II. РЕЛИГИЯ, ХРИСТИЯНСТВО, ТВОРЧЕСКИ ДУХОВЕН ЖИВОТ И ЕВОЛЮЦИЯ НА ЧОВЕШКАТА ДУША
,
Д-р Михаил Стоицев
,
ТОМ 23
Образци на страданията са били: от Библията -
Йов
, Даниил при лъвовете, Седрах, Месах и Авденаго в пещта; от историята - Галилей, Иван Хус и други, а като венец над всички - нашият Спасител Христос.
Стия качества человек строи възвишени.неща в себе си, без да знае - той вече се стреми за придобиване на свръхфизически сили, които употребява изключително за добро на себе си и на другите. При това съвършенство человек се стреми да слее своето «Аз» с Бога, първо в себе си. Как? Като даде възможност да се слее духът му с душата му. Страданията в живота на един такъв човек са вече едно благо, а радостите не го трогват. С една дума, той гледа спокойно на всичко като мъдрец и използува добрата страна на всичко.
Образци на страданията са били: от Библията -
Йов
, Даниил при лъвовете, Седрах, Месах и Авденаго в пещта; от историята - Галилей, Иван Хус и други, а като венец над всички - нашият Спасител Христос.
При такива изпитания и страдания человек се намира като на конец, висящ във въздуха, и нито е горе, нито долу. Тук съзнанието с волята са решаващи. Такъв человек, като победи, вижда и цени силата в себе си и страданията действително са вече едно благо за него. След това иде възкресението, което е един велик духовен закон, но за человек, който е готов да премине от този в друг живот в пълно съзнание. От това читателят ще разбере, че всеки, който живее в отрицания, не е добър човек, и далеч е от него придобиване на горните духовни качества.
към текста >>
65.
7. Противоречията в живота
,
,
ТОМ 24
Пък много
райове
ще намерите, колкото искате.
Някой път вашето добро може да ползува вас, после другите по- малко. Вашата скръб може да уврежда вас повече отколкото другите. Сега вие не може да се убедите. Гледам на някои сестри дотегнал Изгрева, искат да бягат оттук, мислят, че ще намерят рая някъде. На земята най-добрият рай е Изгревът.
Пък много
райове
ще намерите, колкото искате.
Раят е вътрешно състояние, разбиране. Ами, че условия за рая съществуват. Слънцето изгрява, вятърът вее, реките текат. Питам сега: Къде е адът? Някой път реките като дойдат повече, прелеят, че завлекат нещо.
към текста >>
66.
II. Исторически бележки и коментар на песните от съставителя на Изгревът
,
,
ТОМ 24
Лонг,
Йовчев
и др. 31.
И са дадени подредени по номера всички песни, с цитиран първи ред от английския оригинал, на английски език - от песен N 1 до песен N 626. А отстрани към всяка обозначена песен посочено името^ на преводача. Невероятен документ. Преводачи са били Ел. Ригс, д-р А.
Лонг,
Йовчев
и др. 31.
Оттук се разбира, четейки съдържанието, че песните от N 1 до N 422 са включени в друг сборник, който е бил също тогава е отпечатан в печатницата в гр. Самоков. Така че при мен на масата се намира сборника "Свещените песни" -Притурка с песните от N 423 до N 626. Най-накрая има "Таблица на песните по азбука" - азбучно подредени заглавията на песните и страницата, на която може да се намери показалец на песните!. 32. Това е едно доказателство, че събралата се комисия от 8 члена през 1921-1923 г. са работили наистина с печатни издания на български език преди 50 години.
към текста >>
67.
13. Слави Василев Гюдеров
,
,
ТОМ 24
Като студент дружи с Александър Божинов, Илия Петров, Константин Щъркелов, Йордан
Йовков
, Николай Лилиев, Георги Караславов, Никола Ракитин.
Василев" - най-реномираното училище в града - през учебната 1913-1914 година. Проявява интерес към рисуването, литературата и философията. Направил е много сполучливи рисунки между които и няколко автопортрета. Желае да продължи образованието си в Художествената академия, но родителите му не се съгласяват. Същата година записва право в Софийския университет.
Като студент дружи с Александър Божинов, Илия Петров, Константин Щъркелов, Йордан
Йовков
, Николай Лилиев, Георги Караславов, Никола Ракитин.
Присъства на литературните четения в София, а на такива четения в Свищов винаги посреща и изпраща авторите. Фанка Мушмова си спомня "Веднъж при такова литературно четене в Свищов пристигат Никола Ракитин, Пантелеев и Панчо Михайлов. Вуйчо Слави ги заведе на гости в дома си. Гостите бяха стъписани от достолепното посрещане." В София е станала срещата му с Учителя около 1914 г. Бил е почти непрекъснато с Него или са си писали.
към текста >>
68.
3. ДОБРУДЖА
,
Тодор Божков
,
ТОМ 25
Крайова
в 1949 г.
Българският народ се беше примирил с мисълта за загубата на Северната част на Добруджа, но за Южна Добруджа той страдаше, скърбеше, както рождена майка за своята загубена рожба. Писатели и поети, и цял народ със своите трубадури изразяваха тая своя жалба и даваха тон на желанието на своето сърце за работа и действие за връщане на тази хубава земя към майката - Родина. Това не беше шовинизъм, нито империализъм, а естествен стремеж да се поправи една историческа грешка - една неправда. Разбира се, господствуващото мнение беше за всички, че това освобождение в края на краищата ще стане с война и ще дойде по пътя на оръжието и победата. По-късно обаче, както е известно, със спогодбата в гр.
Крайова
в 1949 г.
румъните без война, поради създалата се политическа обстановка, отстъпиха Южна Добруджа без война и тя отново стана българска земя. Във връзка с това връщане на Добруджа искам да предам една своя опитност с нашия Учител. Далеч, преди да стане това събитие, когато този въпрос не беше още поставен на обсъждане, нито от отговорни места, нито от пресата и пр. Учителят по далечен и особен свой начин, познат на неговите ученици, при срещите им с Него ми даваше да разбера, че Добруджа ще се върне на българите. На това аз в началото не обръщах особено внимание и си го обяснявах, с общото настроение на българския народ.
към текста >>
Заговори се за някаква конференция, а след това дойдоха и преговорите в
Крайова
.
Това се отнасяше дори и за нас, които бяхме около Учителят. И бяхме малко прогледнали, и все пак недостатъчно, и далеч от истинската и пълна светлина, която той изливаше изобилно над света. Витлеемската звезда вече светеше над България, но уви, тя беше невидима за големите, учените, горделивите, силните и за представителите на официалната религия, нещо повече, те дори бяха враждебни, злобни и отмъстителни и не виждаха доброто, което им се даваше. На лагера в Сливница главният въпрос, който се разискваше между офицерите беше дали румъните ще ни върнат Добруджа. Този въпрос беше вече излязъл на сцената.
Заговори се за някаква конференция, а след това дойдоха и преговорите в
Крайова
.
Надеждите бяха слаби, пресата ту ги засилваше, ту ги отслабваше. Явно беше, че различията са големи. Офицерите тогава бяха държани далеч от политиката и се възпитаваха главно във вярност към короната и трона на царя и за готовност да разрешат националните идеали с оръжие, когато им се заповяда. Един от първите национални идеали беше и връщането на Добруджа. Всяка вечер на офицерския стол след дневните усилени занятия се коментираше по военному въпроса във връзка с преговорите в Крайова.
към текста >>
Всяка вечер на офицерския стол след дневните усилени занятия се коментираше по военному въпроса във връзка с преговорите в
Крайова
.
Заговори се за някаква конференция, а след това дойдоха и преговорите в Крайова. Надеждите бяха слаби, пресата ту ги засилваше, ту ги отслабваше. Явно беше, че различията са големи. Офицерите тогава бяха държани далеч от политиката и се възпитаваха главно във вярност към короната и трона на царя и за готовност да разрешат националните идеали с оръжие, когато им се заповяда. Един от първите национални идеали беше и връщането на Добруджа.
Всяка вечер на офицерския стол след дневните усилени занятия се коментираше по военному въпроса във връзка с преговорите в
Крайова
.
Вече няколко дни как пресата даваше лоши сведения за хода на преговорите. Даже се очакваше да бъдат прекъснати без всякакъв резултат. Въпреки думите на Учителя и аз, макар да пазех тайна и мълчание по въпроса, бях неориентиран и обезпокоен. Надеждите ми се замениха с разочарование. Прекарах една мъчителна нощ, без да дам преценка и решение за крайния изход на въпроса.
към текста >>
69.
1922 г. - ДЕКЕМВРИ 1923 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Яви се и някакъв
Йовчу
и белокоса Мадона от Айтоския специален клас-бъдещата майка на „комунта”.
„Ще работим за Бога и дадем пример на другите как се живее братски.” Ето ни при Учителя с готово решение. Той помълча и сетне каза: „Не се обвързвайте с никакви обещания.” Обзима ни и тримата нерадостно чувство, но тръгваме с Павля към „комунта”. Пристигаме. Никой не ни посреща. Влъхвата Михаил Сандев дойде после, като да ни „прегледа” само. Той е собственик на „фабрикта” - висок, личен,... гъста апостолска брада, красноречив и сладкодумен.
Яви се и някакъв
Йовчу
и белокоса Мадона от Айтоския специален клас-бъдещата майка на „комунта”.
Генчо и Елиезер се спускат да огледат имението, пък аз скрита зад купите сено си записвам: „Лъжата, лицемерието и алчността се събрали тука и образували „комуна”. На вечеря. Павлю сготвил някаква водна яхнийка и ни гощава. „Майката” е облечена в дълга бяла рокля и когато говори мъничките й очички постоянно мигат. „Бащата” е дългобрадия сладкодумен влъхва, а ръководител на комунта - Павлю.
към текста >>
Но трябва ми и големия котел, а казват
Йовчу
го изнесъл горе в Иленкината стая.
„Майката” изчезва. „Мигрена.” Насапунисвам дрехите в голямо корито: ризи, гащи, пояси, че и бирбучуклия шаячни потури на братския воденичар Генчо. А има и трети Генчо - най-малкият - светло, добро момче. Трева по двора, зелена, буйна. Обилна вода - пери, бели на тревата и не бой се.
Но трябва ми и големия котел, а казват
Йовчу
го изнесъл горе в Иленкината стая.
Отварям вратата и искам котела. Тя пере в легенче нежните си майчински дрешки. Той й донел чак горе топличка водица. И той е там. Седнал срещу нея; гледа как ръчичките й се справят с тънката ризичка.
към текста >>
„Майката” и
Йовчу
много добре се спогаждат.
В хамбара, гдето се храним лист на дневната дажба. На закуска чай с две бучки захари три маслинки, чай с една бучка захар - 5 маслинки. А маслинките, Господи, кози барабони. Солени, твърди, сякаш някой чувал още от потопа се закачил на някоя драка, изсъхнал от хиляди години и събрал в себе си солта на Мъртвото море. Здраво се държим - никакво обещание.
„Майката” и
Йовчу
много добре се спогаждат.
Навярно тя приема бучки захар в своите устица от ръката му, че той й помага здравата, когато тя е дежурна. Той даже й дарява и сестра си Данка, клеветницата Данка, която явно държи страната само на Еленка заради брата си. Някакъв голтак Йордан се записва при нас. Постилам му легло, донасям му една от моите чисти бели възглавнички. Подарявам му нова Библия, както и мен дариха, когато влезнах в братството.
към текста >>
70.
2.1.4.16 февруари 1923 г., петък, [Витоша]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Из процепите на гигантските скали се издигат мъгли на възбог - величествени сенки като някои исполински духове, които се крият из пещерите подобно крилати
змейове
.
Газим по омекнал сняг, като по килим от гъста трева. По клоните още сняг - тук -таме приличащ на най-изкусна тантела. Клоните леко се подули, изкарали червенички и кафяви пъпчици - мили, далечни предвестници на дълго жадуваната пролет. Наистина, Витоша отмята облачното наметало от стройния си стан, от дето се разкриват ослепително белите й плещи. Чаровница ненагледна!
Из процепите на гигантските скали се издигат мъгли на възбог - величествени сенки като някои исполински духове, които се крият из пещерите подобно крилати
змейове
.
Сега пък градът на свой ред е закрит зад тъмна преграда. Над него се носят малки бели облачета, подобно кораби по смръщено море. Витоша вече разкрива и главата си. Ето го и коронования с бяла тиара връх. Как блестят мириадите [мириади - десетки хиляди] брилянти по нея!
към текста >>
71.
2.1.8. Ел Ше-дар. Чешма. 27 - 28 май 1923 г., [Витоша]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Тъмни облаци, като сърдити
змейове
искат да скрият от очите ни чаровното небе.
Надникна от облаците да види своята непозната посестрима. Видя и се закиска - отвори устни чак до ушите. Скри се зад облака да се насмее хубавичко, после пак се показа. После се люшна зад един хълм там на звездите да разкаже що е видяла, но ние прехвърлихме през него и я сварихме когато им разправяше. Нощта е мрачна.
Тъмни облаци, като сърдити
змейове
искат да скрият от очите ни чаровното небе.
Чува се бученето на изобилни води, като че под земята. Ту през скали и боров клек, ту по мека благоуханна трева извива пътя ни. Нашите пътнически колони са две - братска и сестринска. Студено. Правим къси почивки по боровия клек и пак продължаваме. Учителят е между двете геометрични полуокръжности.
към текста >>
72.
2.1.33. Мусалла, 9-14 юли 1929 г., [Рила]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Като страхотни
змейове
из скалите изкачат гигантски мъгли - чудовища, сякаш се гонят.
Оставям да ме отминат. Бавя се сама и се любувам. Отдясно грамадно езеро бразди бистрите си води. Мъглите като феи танцуват върху него. Като че ли, чрез мъглите то диша.
Като страхотни
змейове
из скалите изкачат гигантски мъгли - чудовища, сякаш се гонят.
Сякаш ни посочват красотата на своите скривалища, подобни първобитни дворци на прастаро исполинско племе, живяло тука преди човека. Какво ли се крие из тия пещерни недра? Какви ли омагьосани царкини и принцове чакат своето освобождение, за да слязат и помогнат на спящото човечество? Като на столче сядам върху един камък и се любувам. Цялата околност е приказно снежно бяла.
към текста >>
Сякаш те приличат на
змейове
и змеици, които носим към костера... Но пак студ, зъзнене и тракане зъби.
Ръцете на всички ни надути и попукани от студа. Но, погледът радостен и оживен. Пак за дърва. Образувахме доброволчески отряд. Какви грамадни дървета влачим към огнището!
Сякаш те приличат на
змейове
и змеици, които носим към костера... Но пак студ, зъзнене и тракане зъби.
„За догодина - реших аз - освен кожуха, ще си донеса и пелерината, а още и едно одеалце.” Гори огъня, а няма грейка. Студът наваля върху него. Огънят ни пърли и изгаря, но уви, не ни сгрява. Петровден е. Слънцето най-после взе да припича.
към текста >>
73.
2.1.43. Едди гьол, 21 юли - 22 август 1930 г., [Рила]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Как плакали с глас всичките, обвинявайки се една друга „че не си седели мирно, ами се юрнали по „Святого
Йована
”.
Значи, тук ще бъде той таз година. Мъгла. Нищо се не види. Тя притиска небе и земя, всява страх и ужас във всяка жива твар. Днес дойдоха при нас няколко жени от Дупница, връщайки се от поклонение в Рилски Монастир. Разправят как се загубили, как се лутали без път из планината, заблудени от гъста мъгла.
Как плакали с глас всичките, обвинявайки се една друга „че не си седели мирно, ами се юрнали по „Святого
Йована
”.
Как една се престрашила пред другите и предложила да направят молитва... Горките жени, разправят, тъй се молили, тъй горчиво плакали, че за миг се раздигала мъглата, блеснало слънце върху пътя им и те видели някаква пътека. Решили само по нея да вървят и никак да не се отбиват. Тази пътека ги довела при нас... Това съобщение ни донесе голяма радост. Прибрахме жените край огъня, дадохме им сухи дрехи да се преоблекат и сами насърчени от тяхната вяра, отидохме за още дърва. После обграждаме огъня и пеем.
към текста >>
74.
23. Шосето: поема
,
Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)
,
ТОМ 28
Шосето лежи вградено в прегръдката каменна - шосето стана символ на култура - шосето има всичко, няма я само романтиката - Няма оня дъх на онова време, нито
славейовата
песен няма вече онова сърце, сърце живо и туптящо в младата гръд на Изгрева - Изгрева вече го няма, шосето осиротя, ограбено от много неща.
Шосето с песните на славея, с искрящото злато на изгрева, със заревото на залеза... Незабравимо - шосето, което водеше до сърцето на Изгрева. Изгрева - оная жар и наковалня - дето се ковеше новото, дето се ваеше новия човек - поема безначална и безкрай - епопеята на нашето бурно столетие... Мълчи сега!... Мълчи!... Време ли е да се разказва или пее?... Ала шосето е там и вече не е без знаци, без канавки и стълбове, не е вече чисто в девическата си младост. По шосето е минал багера, цивилизацията е стоварила своя пестник, тука вече излят е бетона, по него лети транспорта, по него се пътува с такси.
Шосето лежи вградено в прегръдката каменна - шосето стана символ на култура - шосето има всичко, няма я само романтиката - Няма оня дъх на онова време, нито
славейовата
песен няма вече онова сърце, сърце живо и туптящо в младата гръд на Изгрева - Изгрева вече го няма, шосето осиротя, ограбено от много неща.
Шосето стана мъртва буква - знак на преуспяваща конница, която още препуска. Не зная вече обичаш ли го, или не - шосето като отживяла ценност. Имаш ли вина, наше любимо шосе, имаш ли?... Нямаш,скъпо наше шосе - изпълнено с виденията на нашата младост, нямаш, че ти бе път чист и свят към оная красота, към онова сърце, което пулсираше, към едно сърце, което пееше - ликуваше в центъра на Изгрева. Изгрева изчезна - разрушиха го, бе стъпкан - опитаха се да го ограбят, простряха ръце към скритите съкровища... Но как се крадят нетленни съкровища, как се ограбват крилати идеи, как са присвояват духовни ценности?... Как?...
към текста >>
75.
9.3. Писмо до Учителя: Стара Загора, 27.II.1943 г.
,
Д. ЛЕТОПИС ЗА БУЧА БЕХАР (6.I.1903-10.II.1978)
,
ТОМ 28
Учителю, прострете Вашата десница и защитете един народ, на който днес само Бог може да му помогне.* В Книгата на
Йов
е казано: “Всичко му вземи, само душата му остави!
Може би надеждата, че края е близо ни крепеше. Това, обаче, което се чува за това, което смятат да правят с евреите и тук, ми се вижда много страшно. В лагери, а след тях и в тях какво става!... Това, Учителю, не бива да става тук, достатъчно жестокости вече проявиха в другите страни. В една България поне нека се покажат по-човечни.
Учителю, прострете Вашата десница и защитете един народ, на който днес само Бог може да му помогне.* В Книгата на
Йов
е казано: “Всичко му вземи, само душата му остави!
” Нека да вземат всичко и тук, но защо ще ги убиват по тоя начин!... Със скръб е изпълнена душата ми и аз казвам не е право, не е човечно това, което се прави. Аз не зная как ще се понесе това. Страшно ми се вижда Учителю!... Аз Ви моля бъдете с нас и нека Вашия Поглед и Вашата десница ни закриля.
към текста >>
76.
27. Лев Толстой и България. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
Изключение прави, може би само Йордан
Йовков
, чиито първи разкази напомнят Севастополските разкази на Толстоя, а великолепната му легенда „Шибил” по своя спокоен епичен замах и със сюжета си е родствена с „Хаджи Мурад”. П.Ю.
Тодоров, отколкото на художника. Все пак не може да се отрече, че за тая спокойна човечност и нравствена чистота, която лъха от идилиите и драмите на Тодорова има дял и школуването у Толстоя, особено като се има предвид личната изповед на нашия писател. Дори при самият Пенчо Славейков, който обичаше тъй много да манифестира близостта си с автора на Заратустра, ние бихме открили в известни моменти на творчеството му влияние от Толстоя. Но трябва да подчертаем това влияние е крайно повърхностно. Едно дълбоко проникване в художническата стихия на Толстоя и у нас липсва.
Изключение прави, може би само Йордан
Йовков
, чиито първи разкази напомнят Севастополските разкази на Толстоя, а великолепната му легенда „Шибил” по своя спокоен епичен замах и със сюжета си е родствена с „Хаджи Мурад”. П.Ю.
Тодоров подозира, че и Антон Страшимиров е повлиян от Толстоя - в произведенията „Смутно време”, „Среща” и „Вампир”. Но все пак много по-интересно е да се наблюдава какво е отношението на нашите писатели към Толстоя, изразено в изповеди или статии, отколкото да се търси някакво несъществуващо художествено школуване у него. Толстоизма, като обществено явление у нас, не е останал незабелязан от българските писатели, и не са малко произведенията, гдето героите са Толстоеви последователи или пък гдето явления от обществен и психологически характер са осветлени от гледището на нравствената философия на Толстоя. Както вече отбелязахме, известността на Толстоя в България датува от времето, когато той е минал почти всички нравствени кризиси, когато на няколко пъти се е отрекъл от миналото си, от художественото си дело и е известен повече като апостол, отколкото като художник. Ето защо нашите писатели и общественици определят отношенията си към Толстоя като имат предвид и двата дяла на неговото творчество и на неговия живот.
към текста >>
77.
54.3. Писмо на Сава Калименов до Михаил Краев - гр. Оряхово, 22.12.1931
,
II. ПОВЕСТВУВАНИЯ ЗА ВРЕМЕНА, СЪБИТИЯ И ЛИЧНОСТИ
,
ТОМ 30
Не ще ли бъде добре и по-лесно осъществимо, ако с реализирането на този план се заеме [....................] на група, доколкото това е възможно Досега не съм говорил на други от групата за него освен на братята от Бургас и на
Йова
и то отдавна /понеже аз живея с него от редица години/, но сега ми хрумва мисълта да направя едно по-подробно изложение и да го изпратя до членовете на групата - нека тяхната мисъл да работи в това направление и да се извършва строежа в умствения свят, поне.
Ще може да се издава /ако имаме такава машина/ голям редовен седмичник, всякакви други книги, брошури, беседи /на български, есперанто, а може би и на други езици/. Но днес положението ми е твърде тежко и планът е твърде далеч от осъществяването си. Тука има едно чудно хубаво място за тази цел, високо над града, над всички лозя към върха на Крушевския баир /или планина/ под скали, и вълшебен изглед на цялото севлиевско поле и най-красивия [до ден] Балкан. Ако нявга можеш да дойдеш до Севлиево, ще те разведа и покажа какво нещо може да стане тука, но ... сега още сме слаби. Какво можеш да кажеш по този план от части по разпространението и подръжката на вестника.
Не ще ли бъде добре и по-лесно осъществимо, ако с реализирането на този план се заеме [....................] на група, доколкото това е възможно Досега не съм говорил на други от групата за него освен на братята от Бургас и на
Йова
и то отдавна /понеже аз живея с него от редица години/, но сега ми хрумва мисълта да направя едно по-подробно изложение и да го изпратя до членовете на групата - нека тяхната мисъл да работи в това направление и да се извършва строежа в умствения свят, поне.
Голяма дейност може да се развие тука, но ще трябва да се справя предварително с редица външни и вътрешни пречки. Така или иначе, малко по малко, все напредваме струва ми се. С братски поздрав - Сава Калименов Кажи си мнението по писаното от мен.
към текста >>
78.
76. Белият комунизъм.
,
III. БЕЛИЯТ КОМУНИЗЪМ - КОМУНИ, КООПЕРАЦИИ И ЗАДРУГИ.
,
ТОМ 30
Е, аз и жена ми, туй бяхме, по-късно и от Казанлък дойде една сестра
Йова
Тончева, която познавах още от Севлиево.
ще има тука няколко броя, в които обявяват тази идея де, и един от първите, който така, нали, може би така и трябваше, беше, който да дойде Атанас Николов, щото работим паралелно с него. Той е имал тогаз вегетарианска гостилница отначало беше резбар някъде си в една фабрика мебелна, той като резбар там е работил. След туй с един руснак откриха вегетарианска гостилница в Бургас и след туй вече той идва в Севлиево в 1933 г., през лятото. И малко по-късно през лятото, като дойдоха и някои други, между които и Колю Драгнев, знаеш ли го? Колю Драгнев и той дойде, с него дойде там на жена му братчето, Христо така, тя го извика и той дойде при нас, какво имаше още.
Е, аз и жена ми, туй бяхме, по-късно и от Казанлък дойде една сестра
Йова
Тончева, която познавах още от Севлиево.
И други някои са идвали временно така и са си отивали. Един толстоист по линията на толстоистите дойде от едно съседно село, който изигра една не много добра роля така, може би не нарочно и съзнателно, а просто като проводник на други сили, които действат чрез тогоз и оногоз да рушат, обаче той е само оръдие, почти несъзнателно, разбираш. Той си мисли, че е прав, обаче изигра една такава роля в смисъл, да подкопае работата отвътре, влезе там под кожата както се изразяват на още един-двама там и Колю Драгнев и той така тръгна с него, де. Колю и той. Колю е малко неуравновесен, той не е напълно на себе си от тогаз, пък и сега съвсем.
към текста >>
79.
102. Полемика с проф. Стефан Консулов. Бележки на съставителя д-р Вергилии Кръстев. Статията „Научни и ненаучни обяснения на живота“
,
IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?
,
ТОМ 30
Когато наивните хора си създават своите представи за караконджули, за
змейове
, за дяволи с опашки, с това допринася ли се за обяснението на живота и на смъртта?
Такива са, например, тъй наречените теософи. Като слушате проповедите им, оставате с впечатлението, че те и само те са се добрали до някаква наука, непозната нам, с която обясняват всичко в живота, всичко в религията, всичко на този и на онзи свят. И много наивни хорица, жадни за нещо ново, ги слушат. За тях логиката на чистата наука не е задължителна, затова и „обясненията” им за живота са пълни със смешни измислици. Има ли някаква полза от такива ненаучни опити за обяснението на живота?
Когато наивните хора си създават своите представи за караконджули, за
змейове
, за дяволи с опашки, с това допринася ли се за обяснението на живота и на смъртта?
Така е и с ненаучните обяснения на живота. Разликата е само в това, че тук се употребяват научни фрази и простият човечец си мисли, че това е някаква наука. Когато пък един човек на науката се спре върху техните писания или приказки, изведнъж става ясно, че тук се касае само за плод на фантазията или пък за мошеничество. От това някои правят занаят, с такава „наука” те си изкарват хляба. Човешкият дух винаги се е стремил и ще се стреми към разрешението на въпроса на въпросите: какво е всъщност животът, какво съм аз, какво става със съзнанието за моето „аз” след смъртта?
към текста >>
80.
125. Новото българско село. Статията „Новото българско село” / Сава Калименов. Г. 13, бр. 274, 22.03.1941, с.;1
,
IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?
,
ТОМ 30
Не една статия, а цели книги, огромни томове биха могли да се напишат върху това - как будният и деен човешки дух е превръщал дори необитаемите пустини и голи безплодни скали в земни
райове
, и как там, гдето се е явил огъня на творчеството, винаги е избликвал буен нов живот, макар до тогава там да е било печална пустиня.
само с нареждане отгоре. Главната инициатива, основните сили и средства за това трябва непременно да бъдат на лице в самото място, гдето предстои да се извърши този процес. И тогава пред нас се явява въпроса: Имаме ли ний налице тези сили, тези средства тези възможности, без които истинско издигане, коренно пресъздаване на българското село е немислимо и кои са именно те? Обикновено се мисли, че факторите за издигането, за творчеството, за напредъка са материалните, икономическите условия, капиталите, парите. Това е едно голямо и крайно вредно заблуждение, което се подържа преди всичко от тези, на които липсват духовни сили - на които липсва инициатива.
Не една статия, а цели книги, огромни томове биха могли да се напишат върху това - как будният и деен човешки дух е превръщал дори необитаемите пустини и голи безплодни скали в земни
райове
, и как там, гдето се е явил огъня на творчеството, винаги е избликвал буен нов живот, макар до тогава там да е било печална пустиня.
Нещата се творят от човешкия дух, а не от капиталите. Те изискват ум, воля и сърце, а не пари. Последните, без първите, не струват и не са годни за нищо. И така, имаме ли ний днес на лице в нашето село истинските предпоставки за неговото коренно пресъздаване и издигане? Имаме ли оня творчески огън, имаме ли волите, умовете, имаме ли ония елементи и сили, които са първото и необходимо условие за това?
към текста >>
81.
4.3. Малката стаичка на Пепеляшка от приказката
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
А онези там ги посрещат, царствено ги посрещат - с
чайове
, с баници, с разни сладкиши, с кафета, със сладки приказки.
Тя се е свързала с други хора. Тя не може да се откачи от тях. А аз съм нещо съвсем различно за нея. Така, че понякога тя успяваше да се откачи от тях, идваше при мене в стаята и се опитваше да заличи неприятното конфузно положение. Защото, представяте ли си бе, аз съм там заврян в малката стаичка и чакам!
А онези там ги посрещат, царствено ги посрещат - с
чайове
, с баници, с разни сладкиши, с кафета, със сладки приказки.
А аз като Пепеляшка съм заврян и захвърлен в онази стая, да чакам благоволението на онзи, който движи отгоре всичко това, за да може да ми се пречи! И те пречеха успешно. Така, че това нещо се виждаше, и аз трудно, трудно го преживявах, и трудно го приемах в себе си! Имаше момент, когато просто усещах, че ще се пръсна! Но някой накрая протягаше ръка върху мен, и ме съхраняваше.
към текста >>
82.
5. Възбрана на съборите на Бялото Братство
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
95-96, 96-97, 97-98, „
Йове
и Ра", с.
5. ВЪЗБРАНАТА НА СЪБОРИТЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО 5.1. „Изгревът", том I, с.
95-96, 96-97, 97-98, „
Йове
и Ра", с.
357 5.2. „Изгревът", том II, с. 166-167 - Съборът 1926 г. 5.3. „Изгревът", том II, с. 229-231 - Варна, хотел Лондон 5.4.
към текста >>
83.
3.3. Никола Д. Петков (21.07.1893-23.09.1947)
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
представители на българското и югославското правителство подписаха в
Крайова
спогодба, за да може Българската армия да действува срещу хитлеристките окупатори на югославска територия, въпреки нежеланието на Англия и САЩ. 3.3.4.
На 17 септември 1944 г. се обнародва новата програма на Отечествения фронт, и е обявена на тържествен митинг в София. На 30 септември е приет наредба - закон за съдене на виновниците за въвличане на България във войната на страната на Германия. На 17 септември българската народна армия е включена в състава на Трети украински фронт, под командата на Маршал Толбухин. На 5 октомври 1944 г.
представители на българското и югославското правителство подписаха в
Крайова
спогодба, за да може Българската армия да действува срещу хитлеристките окупатори на югославска територия, въпреки нежеланието на Англия и САЩ. 3.3.4.
На 13 декември 1941 г. Народното събрание обявява война на САЩ и Англия без да имат обща граница с тях, или да имат някаква близост. Наричат я „символичната война". Но през есента на 1943 г. и 1947 г.
към текста >>
84.
11.2. Анархизмът - едноутробният близнак на болшевизмът!
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
Хр.
Ботйов
И в единний комунистически ред на обществото, спасител на всички народи от вековни тегла и мъки чрез братски труд, свобода и равенство. И в светия животворящ дух на разума, укрепляющ сърцата и душите на сички хора за сполуката и тържеството на комунизма чрез революция. И в единното и неделимо отечество на сички хора, и обща собственост върху сички имоти. Изповядвам единний светъл комунизъм, поправител недъзите на обществото. Чакам събужданието на народите и бъдещий комунистически строй на целия свят." Галац, 20 април 1871 г.
Хр.
Ботйов
към текста >>
85.
1. Срещи с големите братя. 1.1. Отец Мартин.
,
Борис Николов
,
ТОМ 32
Другото скривалище на поп Мартин - „
Змейови
дупки”.
Аз ще ги кажа къде са. Едното му скривалище се нарича „Люляката”. И сега го има горе в Балкана. То е един скалист връх с много пещери в които като влезеш, не можеш да излезеш. Много опасно място!
Другото скривалище на поп Мартин - „
Змейови
дупки”.
То е пък един връх от отсрещната страна на Габровница. И сега се виждат пещерите. Много пещери има, обаче, вход за тях няма. Пропастта е отвесна и имало е отзад вход, който поп Мартин е затворил да не може да влизат в пещерите. Ето в тези две скривалища поп Мартин прибира хазната.
към текста >>
ЗМЕЙОВИ
ДУПКИ Поп Мартин устройва в пещерите на
Змейови
дупки ковачници.
Вергилий Кръстев (В.К.): А казваше, че още нещо за поп Мартин ще разкажеш после? Борис Николов (Б.Н): За поп Мартин - да. Има да разправям, да. В.К.: А неговото съкровище остана там? Б.Н.:Там остана, горе.
ЗМЕЙОВИ
ДУПКИ Поп Мартин устройва в пещерите на
Змейови
дупки ковачници.
Селяните са ковачи и то най-добрите ковачи. Те правят освен ножове, освен друго оръжие, правят и пищови. Хора, които умеят да работят с металите - това е. И поп Мартин действително в пещерите открива ковачници. И работят нощно време.
към текста >>
И щом работят нощно време, пещерите светят, а народа казва „
Змейови
дупки” ги нарича.
Селяните са ковачи и то най-добрите ковачи. Те правят освен ножове, освен друго оръжие, правят и пищови. Хора, които умеят да работят с металите - това е. И поп Мартин действително в пещерите открива ковачници. И работят нощно време.
И щом работят нощно време, пещерите светят, а народа казва „
Змейови
дупки” ги нарича.
Змейовете се прибрали в пещерите. Той ги знае, че поп Мартин там прави оръжие. Поп Мартин действително е правил оръжие там в манастирите дълго време. Аз съм чувал от тези, които правят гаванкаджийте долу в реката Габровница, той ми е казал: „Аз съм виждал, каза змея като огнено кросно да се прибира в пещерите”. А той виждал вечерта огъня там в пещерите.
към текста >>
Змейовете
се прибрали в пещерите.
Те правят освен ножове, освен друго оръжие, правят и пищови. Хора, които умеят да работят с металите - това е. И поп Мартин действително в пещерите открива ковачници. И работят нощно време. И щом работят нощно време, пещерите светят, а народа казва „Змейови дупки” ги нарича.
Змейовете
се прибрали в пещерите.
Той ги знае, че поп Мартин там прави оръжие. Поп Мартин действително е правил оръжие там в манастирите дълго време. Аз съм чувал от тези, които правят гаванкаджийте долу в реката Габровница, той ми е казал: „Аз съм виждал, каза змея като огнено кросно да се прибира в пещерите”. А той виждал вечерта огъня там в пещерите. Значи и туй една от легендите поп Мартин.
към текста >>
86.
1.2. Звънарницата и изповедта на Борис Николов
,
Борис Николов
,
ТОМ 32
Но всеки две години тя идва в родния край да се поклони на гроба на майка си в Русчук, и да дойде да види пък Соколския манастир, „Люляците”, „
Змейови
дупки”, където са се подвизавали.
- Знаех името му. Пак ще си го припомня. В.К.: Генерал Гурко? Б.Н.: Гурко. И с генерал Гурко тя отива в Русия.
Но всеки две години тя идва в родния край да се поклони на гроба на майка си в Русчук, и да дойде да види пък Соколския манастир, „Люляците”, „
Змейови
дупки”, където са се подвизавали.
Вече жена на генерал Гурко е била мома Рада. Та казвам: Рачо Ковача, той свърши много работа, той беше, за него не се споменава почти нищо, но той сътрудничеше на всички бунтовници, на всички революционери и в Румъния и България. И беше убежище. Гонят ли някого, бяга ли някой - къде? - В ковачницата на Рачо Ковача.
към текста >>
Той ги крие там в „
Змейови
дупки”, в пещерите.
Какво ще изчетеш?! Хвърлил крината, то не се чете и излиза пак. Връща се пак, затваря входа на пещерата, ама още по-хубаво го затваря - да не се вижда. И като слиза, след няколко дни поп Мартин се връща. Обрал той хазната и с парите заедно, които задигнал, прибира се в неговия Балкан, за да ги скрие там.
Той ги крие там в „
Змейови
дупки”, в пещерите.
Тези „Змейови дупки” и сега могат да се видят. Те са там над Габровница. Като идва, четника му казва, и се хвали на четника вече какво са намерили. „Какво сте намерили вие? Което сте намерили е нищо в сравнение с това, което намерих!
към текста >>
Тези „
Змейови
дупки” и сега могат да се видят.
Хвърлил крината, то не се чете и излиза пак. Връща се пак, затваря входа на пещерата, ама още по-хубаво го затваря - да не се вижда. И като слиза, след няколко дни поп Мартин се връща. Обрал той хазната и с парите заедно, които задигнал, прибира се в неговия Балкан, за да ги скрие там. Той ги крие там в „Змейови дупки”, в пещерите.
Тези „
Змейови
дупки” и сега могат да се видят.
Те са там над Габровница. Като идва, четника му казва, и се хвали на четника вече какво са намерили. „Какво сте намерили вие? Което сте намерили е нищо в сравнение с това, което намерих! ” Ах, казва.
към текста >>
87.
2.42. Белите скали и скитникът
,
Борис Николов
,
ТОМ 32
В тях се виждаха дупки и пещери, народа ги наричаше „
Змейови
дупки”.
Въздухът свеж, укрепителен с дъх на здравец. Колибата беше край самата гора, пред нея поляна, от тук скалите се отсичаха отвесно 20-30 метра. Тревите се бяха подновили и нови цветя разцъфтяваха. Само поет можеше да избере такова място за живеене. От тук имаше простор, виждаха се сложните вериги на Балкана и зад тях Белите скали.
В тях се виждаха дупки и пещери, народа ги наричаше „
Змейови
дупки”.
Какви легенди бяха свързани с тях! Старите овчари разправяха, че са виждали змеят да се прибира вечер като огнено кросно. В тъмни нощи Белите скали светеха с фосфорно сияние, народът ги беше населил с чудновати същества и вечер край огньовете се разправяха приказки и легенди за тях. Не съм срещал другаде такива сладкодумни разказвачи, като в Балкана. Този път златката показа на скитника пътя за Белите скали.
към текста >>
88.
68. Да развеждаш човек в миналото му е да го развеждаш в ада на собствения му живот
,
III. В Кабинета на Учителя
,
ТОМ 33
- В Библията - започна Учителят - има една интересна повест „
Йов
”, в която Бог и Сатанаил спорят за
Йова
.
За мене има смисъл да разоблича един лъжец, фантаст и да освободя толкова хора от хипнозата им. Мисля, за това заслужава да си дам живота! Учителят го гледаше, слушаше внимателно и от време на време, като че ли само от куртоазия поклащаше глава, но нито дума не каза. Христов млъкна, двамата мълчаха доста дълго. Христов наруши мълчанието като каза: - Господин Дънов, какво искате да кажете с този особен поглед, че сте съгласни с условията ми или нещо друго?
- В Библията - започна Учителят - има една интересна повест „
Йов
”, в която Бог и Сатанаил спорят за
Йова
.
Бог казва на Сатанаил, че Йов му е верен слуга... А Сатанаил му отговоря, че наистина му е верен, защото Бог му е дал голямо богатство. Бог оставя Сатанаил да провери верността на Йова, разрешава му да го изкушава както иска, само да не посяга на живота му. Сатанаил започва да изпраща страдание след страдание, от страшни По страшни на Йова - развежда го в света на страданията! Същия мотив е използвал и Гьоте във „Фауст”, в който Сатанаил е преименован в Мефистофел. Той също сключва договор да изкушава Фауста.
към текста >>
Бог казва на Сатанаил, че
Йов
му е верен слуга... А Сатанаил му отговоря, че наистина му е верен, защото Бог му е дал голямо богатство.
Мисля, за това заслужава да си дам живота! Учителят го гледаше, слушаше внимателно и от време на време, като че ли само от куртоазия поклащаше глава, но нито дума не каза. Христов млъкна, двамата мълчаха доста дълго. Христов наруши мълчанието като каза: - Господин Дънов, какво искате да кажете с този особен поглед, че сте съгласни с условията ми или нещо друго? - В Библията - започна Учителят - има една интересна повест „Йов”, в която Бог и Сатанаил спорят за Йова.
Бог казва на Сатанаил, че
Йов
му е верен слуга... А Сатанаил му отговоря, че наистина му е верен, защото Бог му е дал голямо богатство.
Бог оставя Сатанаил да провери верността на Йова, разрешава му да го изкушава както иска, само да не посяга на живота му. Сатанаил започва да изпраща страдание след страдание, от страшни По страшни на Йова - развежда го в света на страданията! Същия мотив е използвал и Гьоте във „Фауст”, в който Сатанаил е преименован в Мефистофел. Той също сключва договор да изкушава Фауста. - Това наистина е много интересно, но не го знаех!
към текста >>
Бог оставя Сатанаил да провери верността на
Йова
, разрешава му да го изкушава както иска, само да не посяга на живота му.
Учителят го гледаше, слушаше внимателно и от време на време, като че ли само от куртоазия поклащаше глава, но нито дума не каза. Христов млъкна, двамата мълчаха доста дълго. Христов наруши мълчанието като каза: - Господин Дънов, какво искате да кажете с този особен поглед, че сте съгласни с условията ми или нещо друго? - В Библията - започна Учителят - има една интересна повест „Йов”, в която Бог и Сатанаил спорят за Йова. Бог казва на Сатанаил, че Йов му е верен слуга... А Сатанаил му отговоря, че наистина му е верен, защото Бог му е дал голямо богатство.
Бог оставя Сатанаил да провери верността на
Йова
, разрешава му да го изкушава както иска, само да не посяга на живота му.
Сатанаил започва да изпраща страдание след страдание, от страшни По страшни на Йова - развежда го в света на страданията! Същия мотив е използвал и Гьоте във „Фауст”, в който Сатанаил е преименован в Мефистофел. Той също сключва договор да изкушава Фауста. - Това наистина е много интересно, но не го знаех! Но по какъв повод го казвате?
към текста >>
Сатанаил започва да изпраща страдание след страдание, от страшни По страшни на
Йова
- развежда го в света на страданията!
Христов млъкна, двамата мълчаха доста дълго. Христов наруши мълчанието като каза: - Господин Дънов, какво искате да кажете с този особен поглед, че сте съгласни с условията ми или нещо друго? - В Библията - започна Учителят - има една интересна повест „Йов”, в която Бог и Сатанаил спорят за Йова. Бог казва на Сатанаил, че Йов му е верен слуга... А Сатанаил му отговоря, че наистина му е верен, защото Бог му е дал голямо богатство. Бог оставя Сатанаил да провери верността на Йова, разрешава му да го изкушава както иска, само да не посяга на живота му.
Сатанаил започва да изпраща страдание след страдание, от страшни По страшни на
Йова
- развежда го в света на страданията!
Същия мотив е използвал и Гьоте във „Фауст”, в който Сатанаил е преименован в Мефистофел. Той също сключва договор да изкушава Фауста. - Това наистина е много интересно, но не го знаех! Но по какъв повод го казвате? - с интерес запита Христов.
към текста >>
Всеки случай, мислете за тези водения: Сатаниил води
Йова
по страданията; Мефистофел води Фауста по удоволствията; Вергилии води Данте по ада.
Продължавайте своята грешка - яжте от ядката, но не се спъвайте в черупката - не искайте „доказателства”. Аз няма да Ви развеждам в ада - Вие и без това живеете в него, и добре го познавате! Ако е въпрос за описание, Данте го е описал, но затова пък не му остана време и сила и знание да опише рая. А раят е най-важното, той трябва да бъде описан! Сега нямаме време да се занимаваме с ада -веднага започваме с рая.
Всеки случай, мислете за тези водения: Сатаниил води
Йова
по страданията; Мефистофел води Фауста по удоволствията; Вергилии води Данте по ада.
Още никой не е воден по рая. - А Вие? - възкликна с ирония Христов. - Това ще кажете Вие, когато Ви поведа. - Но Вие вече казахте за рая.
към текста >>
89.
102. Истинската близост с Учителя, когато на ученика съзнанието е единно и чисто
,
III. В Кабинета на Учителя
,
ТОМ 33
И
Йов
от библейския разказ беше подложен на изпит, взеха му всичко, но той имаше съответното посвещение и силата, знанията, затова издържа и после му върнаха всичко.* [*Това е вярно и е описано в „Изгревът”.] Тази случка стана причина да се създадат големи противоречия и в други братя и сестри свързани с тях, да се явят разочарования, да напуснат Школата.
Влязоха в конфликт с властта и с това станаха причина да бъдат иззети стотици хиляди томове ценни беседи на Учителя, и много непечатан материал. Тези братя бяха стигнали дотам, че публично се похвалиха, че са посветени, без да имаха качествата, знанията и силите на посветения! В книгата „Учителят”, излязла след заминаването на Учителя, след имената на двамата ученика* имаше поставена по една голяма точка, каквито точки след имената на другите двама - нямаше. [*Големите точки са пред имената на Боян Боев и Борис Николов - съставители: д-р Методи Константинов; »Боян Боев; технически уредник: Мария Тодорова, •Борис Николов, Неделчо Попов] Тъкмо тези двама ученици с големите точки пред имената им бяха поставени на съответния на „посвещението” им изпит, и понеже нито имаха посвещение, нито сила, нито можене - не издържаха! Затова пък преминаха през страшни страдания, от които изпити излязоха като оскубани кокошки!
И
Йов
от библейския разказ беше подложен на изпит, взеха му всичко, но той имаше съответното посвещение и силата, знанията, затова издържа и после му върнаха всичко.* [*Това е вярно и е описано в „Изгревът”.] Тази случка стана причина да се създадат големи противоречия и в други братя и сестри свързани с тях, да се явят разочарования, да напуснат Школата.
Някои се разболяха, а други се върнаха в света, трети станаха оръдия на Черната ложа!
към текста >>
90.
189. Рецензии за ролите на Лилиана Табакова
,
,
ТОМ 34
Аз казвам на най-дебелия: „Първо ти ще се качиш, после аз ще се кача.” Защото така падна
Йовович
-Ковачевска205, от високо падна и си нарани гръбнака.
От тука вадя вода с кофа и пера, и изпявам арията като закачам дрехите с щипки. И се обръщам даже и гърбом към диригента. В.К.: Да. Л.Т: Другото действие се качвам на балкона, изпявам другата част на ролята си. И идват специални работници, които ми правят балкона.
Аз казвам на най-дебелия: „Първо ти ще се качиш, после аз ще се кача.” Защото така падна
Йовович
-Ковачевска205, от високо падна и си нарани гръбнака.
Може да не си е закопчала някое копче. И аз да се изтърся отгоре... „Първо ти ще се качиш.” В.К.: И той се качва? Л.Т: Ще не ще, ще се качи. В.К.: Сега тука имаме махленско свидетелство. Л. Т: Тука това е квартално, че Лиляна Табакова и Цветана Табаковае едно и също лице.
към текста >>
204) ,Дон Паскуале” („Don Pasquale”) - комична опера от Гаетано Доницети (Доменико Гаетано Мария Доницети) 205) Елисавета Борисова
Йовович
, 1901-1996, оперна певица, сопран
Тука се намирам пред мойта къщичка в двора на Жечо. Е, тоя Люба, ето го Жечо.Изкараха ме отвътре и аз да изляза. В.К.Да. Л. Т: Само че на обратно ги турили. ______________________________ 202) Любен Василев Минчев, 1904-1959, оперен певец, тенор 203) „Любовен еликсир” (L’elisir d’amore) - комична опера от Гаетано Доницети, по италианското либрето на Феличе Романи.
204) ,Дон Паскуале” („Don Pasquale”) - комична опера от Гаетано Доницети (Доменико Гаетано Мария Доницети) 205) Елисавета Борисова
Йовович
, 1901-1996, оперна певица, сопран
към текста >>
91.
292. Пробният камък на певицата в „Лучия ди Ламермур”
,
,
ТОМ 34
Л.Т.: Тази Елисавета
Йовович
-Ковачевска, тя пък пада от висока стълба.
Намазаха й пак устите, направиха й грима, изкара. Ще ти кажа за друга колега. В.К.: И тя значи успя да изкара. И след това какво стана с нея? Разболя ли се или?
Л.Т.: Тази Елисавета
Йовович
-Ковачевска, тя пък пада от висока стълба.
Аз например, когато „Дон Паскуале”, трябва да се кача на балкона и там да пея, аз карах най-дебелия работник, който го прави, защото те правят балкона така, да се завива: „Качи се, викам, сега първо ти и друсни се, тогава ще се кача.” „Не си, кай, глупава! ” Защото от такова място пада тя и си наранява гръбначния стълб и е лежала гипсирана с разкрачени крака на една машина с месеци. В „Лоенгрин”, също от Вагнер, не сме само, тъй по равно на сцената. Когато в „Риголето” шест представления ми дадоха едно след друго, платени след дебюта, много харесаха дебюта. Аз нямам право да изменям мизансцена, който е установен, защото ние репетираме на сцената не с килими.
към текста >>
92.
2.17. Трите робства на българите: политическо - от турците, духовно - от гърците, чорбаджийско - от погьрчените българи
,
,
ТОМ 35
И така новоръкоположеният владика, след като предразположи към себе си всички в Цариград, заминава за епархията си с цяла свита, която му импонира във всичко, и дори понякога с хора, крайно безнравствени, с много подаръци за турските
бейове
и първенци-християни в епархията.
А поради честите промени те претоварват епархиите с нова и непоносима тежест. II. Всичките тези тайни съдружници и явни покровители и приятели снабдяват Владиците с препоръчителни писма до провинциалните власти; те им дават фермани и с това абсолютна власт над словесното им стадо. Пред властта те възхваляват верността на Владиците и отричат нападките и обвиненията, отправени срещу тях от народа или от другаде. Това те вършат, като извиняват всички архиерейски злоупотреби, а, от друга страна, като представят народа за непослушен, невъзпитан и варварски, който се противопоставя от злобно вироглавство, като не иска да плаща на своя суверен (т. е. владиката) законното му право, което той има, дадено му от султана. III.
И така новоръкоположеният владика, след като предразположи към себе си всички в Цариград, заминава за епархията си с цяла свита, която му импонира във всичко, и дори понякога с хора, крайно безнравствени, с много подаръци за турските
бейове
и първенци-християни в епархията.
Като пристигне в града и си почине, той отива да представи своя ферман на управителя, после посещава турските и християнските първенци, на които раздава подаръци. Второ, обикаля епархията си, като налага данъци на всичките съсловия от народа, на свещениците и на църквите. Трето, негово задължение е да създаде група от свои приближени сред гражданите. Четвърто, да всее раздор сред гражданите, спорове между чорбаджиите и ако успее, да проникне и сред домашните тайни на гражданите, за да може да държи всичко под своя власт. Така фанариотските владици утвърдиха абсолютната си власт в българските епархии, изхвърлиха из храмовете езика на народа ни и насила въведоха гръцки език в свещенодействията, който език народът не знае.
към текста >>
93.
3.1. Преселение и организиране (1752-1857).
,
,
ТОМ 35
От тях едни са се пръснали по Сърбия и Австро-Унгария, други са се спрели във Влашко и Молдова, гдето са увеличили населението на градовете (
Крайова
, Питещи, Букурещ, Гюргево, Фокшан, Браила, Галац, Бузъу и др.) или са образували нови селища (Александрия, Беряска-Плоещ и др.).
Те са бежанци от Турско. Преселването им почва от половината на XVIII столетие (1752 г.) почти едновременно с изселването от Онгъла на татарите, което завършва към 1812 год., когато по Букурещкия мир на 1812 г. Турция отстъпва на Русия цяла Бесарабия до Прут и Дунав, а татарите от Онгъла и турците от Бендер, Акерман, Измаил и Килия се изселиха в Крим и Турция. През течението на всички руско-турски войни от XVIII и XIX стол., като почнем от онази на 1769-1774 год. и завършим със Севастополската 1853-1856 г., подир руските войски са последвали десетки и стотини хиляди българи - бежанци от Добруджа, Мизия, Тракия, Македония и дори Мала-Азия.
От тях едни са се пръснали по Сърбия и Австро-Унгария, други са се спрели във Влашко и Молдова, гдето са увеличили населението на градовете (
Крайова
, Питещи, Букурещ, Гюргево, Фокшан, Браила, Галац, Бузъу и др.) или са образували нови селища (Александрия, Беряска-Плоещ и др.).
Мнозинството, обаче се заселва в Южна Русия (губернията -Черниговска, Херсонска, Таврическа, и най-вече в Бесарабия). От тия последните едни се настаняват в и около градовете Бендер, Кишенев, Льово, а мнозинството - в татарския Буджак. Заселват се бесарабските българи не във влашки или руски селища, а или в напуснатите татарски села или си основават нови колонии. Затова имената на техните села са или на онези на напустнатите татарски, или на селата в Турция, откъдето са се изселили, или пък са нови. След Севастополската война (когато е станало последното масово изселване в Русия на повече от 100 000 българи) само отделни лица и домочадия емигрират дори и през течение на Освободителната война от 1877-78 г., след оттеглянето на Гурковия авангарден отряд на север от Балкана, подир боя при Стара-Загора на 19.VI 1.1877 г.
към текста >>
94.
3.6.4. Преселването на сливенци.
,
,
ТОМ 35
Ето как скицира очевидеца Владимир Дал сливенското емигриране: „Дни, недели и месеци се изминаха; мирът беше подписан, тържествата се свършиха, увеселителните
огнйове
изгоряха...” „Сливенци си удържаха думата: след като получиха позволение, те се натовариха на огромни коля със семействата и покъщнината си и потеглиха из същия път, по който бяхме дошли и ние".
(Версията на Влад. Дал, в повестта „Сливенка”, че из пътя, при една почивка, младите сливенци решили да избият старите, за да не се мъчат и да не им пречат по пътя - ще е по-скоро поетическа волност. Сливенци уж се отметнали от това си решение само когато русите ги заплашили с оръжието си). Ако се уповаваме на Селимински, излиза, че сливенци стигат в Бургас девет дена след тръгването си от Сливен. Вероятно, тук те са чакали и останалите бежанци от югоизточна България.
Ето как скицира очевидеца Владимир Дал сливенското емигриране: „Дни, недели и месеци се изминаха; мирът беше подписан, тържествата се свършиха, увеселителните
огнйове
изгоряха...” „Сливенци си удържаха думата: след като получиха позволение, те се натовариха на огромни коля със семействата и покъщнината си и потеглиха из същия път, по който бяхме дошли и ние".
„Като напуснаха завинаги своето отечество, те отплащаха на враговете си с безразсъдна, зверска жестокост: те ги колеха тайно един по един, където им се попаднеше случай, и подпалваха къщята им. Когато говоряха за тях, те треперяха с цялото си тяло и като си стискаха зъбите, бледнееха от умраза и злост. Там хората не се раждат с такава кръв както у нас; лошото управление и всичко наоколо учи първобитната им душа на отмъщение и саморазправа. Те не правят разлика между понятията: отмъщение, самоуправа и справедливост - за тях те са все едно.” „По тесните улици на Сливен се блъскаха коля и пешеходци, талиги, камили и волове - всичко това беше се смесило в една буйна, шумна тълпа; радостните викове, грубите проклятия, плачът и викът на децата, скърцането на ненамазаните колелета, мученето и цвиленето на животните - всичко това се сливаше в един хаос - целият град беше се дигнал, беше потеглил. Един 70-годишен старец - турчин, с извехтяла чалма, напипваше стените с ръце и вървеше без да знае къде отива; лицето му бе окървавено; някой на прощаване бе му извадил очите през последната нощ и го пуснал да се скита по света.
към текста >>
Оттеглюването им от България е отбелязано в един летопис: месица априлiе замина чрез бабадай граф Дивич главнокомандующiй и утиде в Россiѫ... Официалният маршрут за преселването е бил Сливен, Бургас, пътя край Месемврия, прохода Дервиш
Йован
, Варна, Баба-Даг.
Види се, след минаването на Източния Балкан над Месемврия, сливенските емигранти до тук конвоирани от едно отделение донски казаци, след това до Дунава са били поверени на полка на Бакпенов или Катасанов (ср. ibid., р. 49). При Бургас преселническите кервани са чакали останалите бежанци от Новозагорско, Старозагорско и въобще от югоизточна България и Одринско. По това време Бургас е бил главната руска квартира. Тук се е намирал Дибич, генерал Обручев и т. н.
Оттеглюването им от България е отбелязано в един летопис: месица априлiе замина чрез бабадай граф Дивич главнокомандующiй и утиде в Россiѫ... Официалният маршрут за преселването е бил Сливен, Бургас, пътя край Месемврия, прохода Дервиш
Йован
, Варна, Баба-Даг.
Обаче, някои от закъснелите са минали през Чалъ-Кавак, а други се накачат на кораби от черноморските пристанища за Одеса и Крим. Добровски помни когато сливенци отишли в Анхиало. Според разказа на стари селени от Сливенско, нейде между с. Кашлакюю и Стралджа, дето се събрали граждани и селени, преселниците се разцепили: едни заминали от тук през Чалъ-Кавак, а тези, които имали много „Гйоч” отишле в Месемврия, дето им натоварват „гйоча” на гимии. Сливенци помнят, че мястото, дето се събрали между Кашлаклюю и Стралджа, било при един „стар град”.
към текста >>
95.
3.8. Българската интелигенция в Румъния и турските държавници и общественици в периода 1800-1878 г. 3.8.1. Български емигранти в Румъния
,
,
ТОМ 35
Пейов
и Ив.
е секретар на Българското читалище в Цариград. През 1870 г. е арестуван, а емиграцията в Румъния го обвинява в шпионаж в полза на турците. През 1876 г. се установява в Браила, редактира със Ст.
Пейов
и Ив.
Драсов вестниците „Възраждане”, „Хъш”. После идва в Букурещ и влиза в БЦБО. След 1878 г. е в България - юрист, писател, журналист, преводач, политически деец. През 1892 г.
към текста >>
96.
4.1. Военната подготовка на българите - Казак-алай и Садък паша (Казак-алай и Михаил Чайка - Чайковски).
,
,
ТОМ 35
Същият тоя полк е унищожил разбойническата банда на турчина Кувшчиолу, която върлувала над Сливен и имала сношение с разни
бейове
и даже със Сливенските турски власти.
Споменатият Гунчо войвода е имал споразумение с някои от тях и ги е чакал на Катъговските полени. Истинските заслуги на българите в Казак-алай към султана се състоят в избиването на турските разбойници по Балкана. Ако вярваме на думите на Филип Тотю, през май 1867 г., когато той бил в Хаинкювския боаз с голяма чета и чакал присъединяването на Хитов от Сливен, отправения срещу него Казак-алай е бил предвождан от дъщерята на Чайковски. По тоя случай Филип Тотю й пратил едно прочувствено писмо. „Амазонката” останала трогната, уплашва се и се връща в Сливен без да разпръсне четата.
Същият тоя полк е унищожил разбойническата банда на турчина Кувшчиолу, която върлувала над Сливен и имала сношение с разни
бейове
и даже със Сливенските турски власти.
В походите срещу тая банда е участвувал и синът на Чайковски - Адам. Друг от офицерите на квартируващия в Сливен Казак-алай е бил поляка Мизеевич, който в 1867 г. е бил повикан от Митхад-паша да пази Балкана между Сливен и Търново. Когато X. Димитър минал Дунава в 1868 г., много от Сливенските „казаци” влизат в четата на Гунчо, която, както се каза, е чакала идването на X.
към текста >>
97.
4.4. Извънредна комисия от Одрин в Хасково (Чрезвичайната комисия от Едирне).
,
,
ТОМ 35
Висок и тънък като кюстендилска топола, глава шилеста като дупнишки пипон, ръце вили, крака мотовили, поглед глупешки, вървеж върболежки, смях лудешки, обръщения зевзешки, изражения просташки, претенции министерски, произхождение
бейовско
, възпитание харемско, фантазьор, мегаломаниак - по облекло франт, а по ум брадат дурак.
С особен интерес разпитваше той за Узунова и Берковски. От недобра воля бях дошъл на морски бани в Цариград. Срам ме бе да му съобщя каква политическа съдба ме бе хвърлила при морските бани на Арнауткьой - срам ме бе, защото уверен бях, че ще чуя от него турската ирония: „Не вакът с - тъ, не вакът араба гечти”. В смисъл: „Вчера се освободихте, а днес си вадите очите.” Тази случайна среща ми даде възможност да узная някои подробности от неговата биография и от биографиите на неговите другари комисари, така също и някои по-важни разпореждания на „чрезвичайната”. 3) Вторият член на комисията бе Нури бей, главен прокурор в Одринската област.
Висок и тънък като кюстендилска топола, глава шилеста като дупнишки пипон, ръце вили, крака мотовили, поглед глупешки, вървеж върболежки, смях лудешки, обръщения зевзешки, изражения просташки, претенции министерски, произхождение
бейовско
, възпитание харемско, фантазьор, мегаломаниак - по облекло франт, а по ум брадат дурак.
Няколко години се скитал по парижките булварди в качеството си на студент при юридическия факултет, но повечето е имал работа с булевардните госпожи и госпожици, отколкото с лекциите по юриспруденцията. Като се завърнал от Париж, назначен бил за главен ревизор (по администрацията) в Одринска област, а после за главен прокурор. На този високопоставен бей-чиновник липсваха няколко психофизиологически ключеве, или на прост език казано: липсваха му няколко ангела. Любимата тема на разговора му бе: Париж и неговите широки и сенчести булварди - Париж и неговите булвардни мадами и мадмоазели - Париж и неговите дюкяни за продавание на фрукти, в които купил за една от булвардните мадами едно любениче (динче), голямо колкото юмрука му - купил го за едно бяло меджидие (петолевка). 4) В качеството на секретари към „чрезвичайната” бяха прикомадировани две бейчета, млади юнчта по на 16-17 годишна възраст, безплатно практикующи се по административните уредби на държавата при тефтердар бей-зааде.
към текста >>
Наглед са хубавелчета, изнежени аристократчета; Стефан Сливков подозряваше тяхното секретарувание, а Зографинът явно уверяваше другарите си, че тез юнчета-хубавелчета,
бейовски
хлапета, служат за особен вид удоволствия на главния секретар бей-заадето.
Няколко години се скитал по парижките булварди в качеството си на студент при юридическия факултет, но повечето е имал работа с булевардните госпожи и госпожици, отколкото с лекциите по юриспруденцията. Като се завърнал от Париж, назначен бил за главен ревизор (по администрацията) в Одринска област, а после за главен прокурор. На този високопоставен бей-чиновник липсваха няколко психофизиологически ключеве, или на прост език казано: липсваха му няколко ангела. Любимата тема на разговора му бе: Париж и неговите широки и сенчести булварди - Париж и неговите булвардни мадами и мадмоазели - Париж и неговите дюкяни за продавание на фрукти, в които купил за една от булвардните мадами едно любениче (динче), голямо колкото юмрука му - купил го за едно бяло меджидие (петолевка). 4) В качеството на секретари към „чрезвичайната” бяха прикомадировани две бейчета, млади юнчта по на 16-17 годишна възраст, безплатно практикующи се по административните уредби на държавата при тефтердар бей-зааде.
Наглед са хубавелчета, изнежени аристократчета; Стефан Сливков подозряваше тяхното секретарувание, а Зографинът явно уверяваше другарите си, че тез юнчета-хубавелчета,
бейовски
хлапета, служат за особен вид удоволствия на главния секретар бей-заадето.
Кривите езици на конашкото население същото твърдяха. Устата на хората не са чувал, та да ги зашиеш: казват каквото им текнеше на ума. 5) В качеството на стенограф на „чрезвичайната” бе прикомандирован някой си г-н на има Артин ефенди. Стенографът бе къс, та дебел, черноок, черномустакатичек, гъсти дебели вежди, червендалесто-черничък като „бошначка ябълка” и с голяма телешка глава. Писалищният му стол се намираше всякога между ширмата и стената.
към текста >>
98.
5.1. Неспокойни времена - бунтовници и предатели. 5.1.1. Тайнственият матрос - Гълъб войвода (Христо Донов Сариев).
,
,
ТОМ 35
Макар че никога не бил гледал коне, той става отличен възпитател и в знак на благодарност пашата му подарил една шашка и една кюрдска носия, запазена и днес в дома му, в
Ботйовград
.
Тук се среща със заточените другари на Левски, а Атанас п. Хинов отбелязва в дневника си: „Христо Гълъба Сариев от Калофер - стоял 51/2 г. в Цариградските затвори и 2 год. в Диар-Бекир”. В Диар-Бекир той става коняр в конюшнята на пашата.
Макар че никога не бил гледал коне, той става отличен възпитател и в знак на благодарност пашата му подарил една шашка и една кюрдска носия, запазена и днес в дома му, в
Ботйовград
.
Пашата му позволил да се движи свободно из града, а вечер да се прибира в крепостта. Като пазач на пашовата конюшня той не веднаж улеснявал бягството на мнозина заточеници. Въпреки големите привилегии, които му били дадени, животът в затвора бил непоносим. За да се спасят от скорпионите, леглата си правели на колчетата, обвити с козинява върви от навуща. Известно време бил и глашатай на пощенския раздавач.
към текста >>
в
Ботйовград
Христо Сариев паднал през отворения капак на мазето и получил сътресение в мозъка.
Той обаче е бил приятел на Цанкова и отива да го изпрати. За тази постъпка бил телеграфически уволнен и след това арестуван. Цели осем месеца той стоял в Русенската тъмница. От там бил изваден с откуп, платен от баща му. На Димитровден 1921 г.
в
Ботйовград
Христо Сариев паднал през отворения капак на мазето и получил сътресение в мозъка.
Няколко дни след това починал. Днес, в Ботйовград, на дома му признателни младежи и граждани поставили една скромна плоча, която говори, къде този неспокоен моряк и революционер е завършил последните си дни. ____________________________________ 382) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: вж Кисимов, Пандели Хаджи Георгиев. България пред Европа / С.
към текста >>
Днес, в
Ботйовград
, на дома му признателни младежи и граждани поставили една скромна плоча, която говори, къде този неспокоен моряк и революционер е завършил последните си дни.
Цели осем месеца той стоял в Русенската тъмница. От там бил изваден с откуп, платен от баща му. На Димитровден 1921 г. в Ботйовград Христо Сариев паднал през отворения капак на мазето и получил сътресение в мозъка. Няколко дни след това починал.
Днес, в
Ботйовград
, на дома му признателни младежи и граждани поставили една скромна плоча, която говори, къде този неспокоен моряк и революционер е завършил последните си дни.
____________________________________ 382) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: вж Кисимов, Пандели Хаджи Георгиев. България пред Европа / С. S. В. Букурещ: в Нар.
към текста >>
99.
5.2. Арестуването на д-р Георги В. Миркович.
,
,
ТОМ 35
Марков от
Крайова
до Панайот Хитов в Белград, през една нощ в началото на септември 1868 г.
След разгромяването на съзаклятието през 1868 г. Ломският край останал извън големия поток на народната революция, която се подготвяла в цялата страна. Станалите след това тук събития, макар и да вълнували силно местното население, били вече по-незначителни. Те обаче изплашили още повече местната интелигенция и я накарали съвсем да се отдръпне от революционната борба. Както се вижда от едно писмо на Хр.
Марков от
Крайова
до Панайот Хитов в Белград, през една нощ в началото на септември 1868 г.
неколцина революционери нападнали конака в гр. Лом, убили мюдюрина и всички, които били с него, и се оттеглили в неизвестна посока. Това събитие, което дошло само няколко месеца след разкриването на съзаклятието на Димитър Ангелов, предизвикало истинска паника сред турските управляващи среди в Лом, а патриотичното гражданство го изтълкувало като отмъщение заради арестите след залавянето на Василовския поп и заради гибелта на видния ломски революционер Еремия Българов на връх „Бузлуджа”. Една година по-късно местната власт била отново обезпокоена от едно друго събитие. През 1869 г.
към текста >>
100.
5.4. Георги Миркович - заточеник в Диарбекир и Мардин. Писма от заточеника. 5.4.1. По пътя на страданието.
,
,
ТОМ 35
Ударът обаче дошел от другаде: софийският митрополит Доротей -Дорчо ефенди, както го нарОча
Ботйов
, разкрил пред видинския Азис-паша, за да спечели благоволението му, че д-р Миркович готвел възстание в Берковско.
В същото време д-р Миркович е трябвало да организира народа във Видинско, Ломско и Берковско за възстание. Обиколката обаче на Теофан Райнов из Женева и Лондон била разкрита и затова Али-паша и помощникът му Шнайдер-паша, поискали да ревизират своите „агенти” Райнов и Миркович. Теофан Райнов разбрал грозящата го опасност и останал във Влашко. Д-р Г. В. Миркович от своя страна успял да създаде илюзията у турската полиция, че е верен на Али-паша.
Ударът обаче дошел от другаде: софийският митрополит Доротей -Дорчо ефенди, както го нарОча
Ботйов
, разкрил пред видинския Азис-паша, за да спечели благоволението му, че д-р Миркович готвел възстание в Берковско.
Пашата арестувал внезапно Мирковича и му заловил „тайните книжа”. Предателската роля на този митрополит ние видяхме тук и в главата за Ангел Обретенов. За нея в спомените си д-р Миркович пише: „Трябваше, следователно, общата наша деятелност да бъде под един и същ режим, именно да продължава да повдига подобни бунтове всяка година. Подобно нещо готвехме за 1869 г., когато бяхме предадени от живущия в Берковица софийски митрополит Доротея в ръцете на турското правителство”. Предателството на Доротея се потвърждава и от Ботйова, който казва: „...Дорча ефенди, който ги е издал”.
към текста >>
Предателството на Доротея се потвърждава и от
Ботйова
, който казва: „...Дорча ефенди, който ги е издал”.
Ударът обаче дошел от другаде: софийският митрополит Доротей -Дорчо ефенди, както го нарОча Ботйов, разкрил пред видинския Азис-паша, за да спечели благоволението му, че д-р Миркович готвел възстание в Берковско. Пашата арестувал внезапно Мирковича и му заловил „тайните книжа”. Предателската роля на този митрополит ние видяхме тук и в главата за Ангел Обретенов. За нея в спомените си д-р Миркович пише: „Трябваше, следователно, общата наша деятелност да бъде под един и същ режим, именно да продължава да повдига подобни бунтове всяка година. Подобно нещо готвехме за 1869 г., когато бяхме предадени от живущия в Берковица софийски митрополит Доротея в ръцете на турското правителство”.
Предателството на Доротея се потвърждава и от
Ботйова
, който казва: „...Дорча ефенди, който ги е издал”.
Каравелов в „Независимост”, г. IV, 1874, бр. 41, в дописка от Русе допълва: „Дорчо ще да дойде след някой ден в Русчук, за да се разговаря с валията за твърде важни дела. Мирковича и Васила испроводиха вече на заточение, следователно Дорчо ефенди трябва да се рекомендува на турците втори път. Ние сме твърдо уверени, че Дорчо ще дойде в Русчук да изгори изново някоя къща.” („Предателската роля на Дорча Ефенди потвърждава и П. Ив.
към текста >>
Тие нещастни мъченици са се намирали в продължение на пет години в цариградските тъмници.” Когато Миркович пристига в Диар-Бекир,
Ботйов
отбелязва във вестника си: „Вчера аз приех писмо от Диар-Бекир и бързам да ви известя за положението на нашите нещастни мъченици.
IV, 1874, бр. 41 от 27 юли, с. 333: „.. .Преди две недели (към средата на август - Ст. К.) са изпроводени в Диар-Бекир д-р Г. Миркович, родом из Сливен, Брайко, родом из Копривщица и Георги Мангов и Васил, родом из Плевен.
Тие нещастни мъченици са се намирали в продължение на пет години в цариградските тъмници.” Когато Миркович пристига в Диар-Бекир,
Ботйов
отбелязва във вестника си: „Вчера аз приех писмо от Диар-Бекир и бързам да ви известя за положението на нашите нещастни мъченици.
На 5 септември [1874 г.] пристигнал там д-р Миркович с трима свои другари и бил затворен в една от убийствените Диар-Бекирски тъмници. Преди да пристигнат тия жертви на турското правосъдие, нашите им намерили поръчители, които са готвели вече да подадат прошение и да се молят за тяхното освобождение”. Ботйов следи живота на този мъченик и на 5 януари 1875 г. пак припомня за него: „Вам е известно, че д-р Миркович, заедно с трима свои другари, отдавна вече е изпроводен в Диар-Бекир. При всичките прошения и гаранции от страна на тамошните православни араби, и на нашите нещастни заточеници, те и до сега още не са освободени из тъмницата.
към текста >>
Ботйов
следи живота на този мъченик и на 5 януари 1875 г.
К.) са изпроводени в Диар-Бекир д-р Г. Миркович, родом из Сливен, Брайко, родом из Копривщица и Георги Мангов и Васил, родом из Плевен. Тие нещастни мъченици са се намирали в продължение на пет години в цариградските тъмници.” Когато Миркович пристига в Диар-Бекир, Ботйов отбелязва във вестника си: „Вчера аз приех писмо от Диар-Бекир и бързам да ви известя за положението на нашите нещастни мъченици. На 5 септември [1874 г.] пристигнал там д-р Миркович с трима свои другари и бил затворен в една от убийствените Диар-Бекирски тъмници. Преди да пристигнат тия жертви на турското правосъдие, нашите им намерили поръчители, които са готвели вече да подадат прошение и да се молят за тяхното освобождение”.
Ботйов
следи живота на този мъченик и на 5 януари 1875 г.
пак припомня за него: „Вам е известно, че д-р Миркович, заедно с трима свои другари, отдавна вече е изпроводен в Диар-Бекир. При всичките прошения и гаранции от страна на тамошните православни араби, и на нашите нещастни заточеници, те и до сега още не са освободени из тъмницата. Даже и повече нещо: те се намират сега в друг още по-отдалечен град и търпят не само затвор, вериги и мъки, но и страшна сиромашия. Да ви разкажа как се е случило това нещо. Когато нещастните пристигнали в Диар-Бекир, то тамошните араби и българи подали на правителството прошение и молили го да ги пустне под гаранция, но то отговорило, че в сентенцията на „тия завяраджие” било написано следующото варварско решение: „Защото тия четирима души комисиарджии са начело на софийското съзаклятие397, то да се не пущат из града и да се не остават да се срещат с другите осъдени престъпници”.
към текста >>
2 на „Знаме”, 1874 г.,
Ботйов
продължава да занимава читателите си с горката участ на д-р Миркович и другарите му: „Из Диар-Бекир пишат, че д-р Миркович и тримата негови другари и до днес още лежат в терханата и че няма никаква надежда да се освободят.
В това време и природата сякаш се била въоръжила против нещастните мъченици, дъжд валел като из ръкав, вятърът ревал свирепо, а нощта била до толкова тъмна и грозна, щото човек би помислил, че небето и земята са се слепили. Напразно нашите плакали и се молили да ги остават барем до заранта; зверството и деспотизмът не търпели никакво противоречие. От тогава до сега има близо два месеца и аз едва преди един час узнах тая скръбна и плачевна новина. А сиромашията? Тя ще да умори тия наши братя!...” В бр.
2 на „Знаме”, 1874 г.,
Ботйов
продължава да занимава читателите си с горката участ на д-р Миркович и другарите му: „Из Диар-Бекир пишат, че д-р Миркович и тримата негови другари и до днес още лежат в терханата и че няма никаква надежда да се освободят.
Така също пишат, че погинали още 3 от нещастните мъченици, а именно Дидо Пейов из Голям Извор, Васил Цолов из етрополските колиби и Цветко Вълчов из Правец. Първият е умрел в Диар-Бекир, вторият в Арган, а третият - в Маден. А причините на тяхната смърт са били убийственият климат, страшните мъчения и голямата сиромашия. Мъченици! Дали ще има някой, който да отмъсти за вас и да разкаже на вашите деца за какво сте вие загинали? ” За кои трима другари на Миркович ни говори Ботйов?
към текста >>
Така също пишат, че погинали още 3 от нещастните мъченици, а именно Дидо
Пейов
из Голям Извор, Васил Цолов из етрополските колиби и Цветко Вълчов из Правец.
Напразно нашите плакали и се молили да ги остават барем до заранта; зверството и деспотизмът не търпели никакво противоречие. От тогава до сега има близо два месеца и аз едва преди един час узнах тая скръбна и плачевна новина. А сиромашията? Тя ще да умори тия наши братя!...” В бр. 2 на „Знаме”, 1874 г., Ботйов продължава да занимава читателите си с горката участ на д-р Миркович и другарите му: „Из Диар-Бекир пишат, че д-р Миркович и тримата негови другари и до днес още лежат в терханата и че няма никаква надежда да се освободят.
Така също пишат, че погинали още 3 от нещастните мъченици, а именно Дидо
Пейов
из Голям Извор, Васил Цолов из етрополските колиби и Цветко Вълчов из Правец.
Първият е умрел в Диар-Бекир, вторият в Арган, а третият - в Маден. А причините на тяхната смърт са били убийственият климат, страшните мъчения и голямата сиромашия. Мъченици! Дали ще има някой, който да отмъсти за вас и да разкаже на вашите деца за какво сте вие загинали? ” За кои трима другари на Миркович ни говори Ботйов? Това са Георги Мангов от Плевен, Васил Ганчев и Брайко Копривщенецът.
към текста >>
” За кои трима другари на Миркович ни говори
Ботйов
?
2 на „Знаме”, 1874 г., Ботйов продължава да занимава читателите си с горката участ на д-р Миркович и другарите му: „Из Диар-Бекир пишат, че д-р Миркович и тримата негови другари и до днес още лежат в терханата и че няма никаква надежда да се освободят. Така също пишат, че погинали още 3 от нещастните мъченици, а именно Дидо Пейов из Голям Извор, Васил Цолов из етрополските колиби и Цветко Вълчов из Правец. Първият е умрел в Диар-Бекир, вторият в Арган, а третият - в Маден. А причините на тяхната смърт са били убийственият климат, страшните мъчения и голямата сиромашия. Мъченици! Дали ще има някой, който да отмъсти за вас и да разкаже на вашите деца за какво сте вие загинали?
” За кои трима другари на Миркович ни говори
Ботйов
?
Това са Георги Мангов от Плевен, Васил Ганчев и Брайко Копривщенецът. Васил Ганчев ни е оставил няколко писма до близките си, в които описва затвора. Така на 27 април 1874 г. описва Цариградския затвор, преди да го откарат на заточение: „...опасно място заман398 с еджел399, заман със страх, заман недоспал, заман неорахатен, заман титиз400, кавги, каращистване401, бой с ножове, удряне; не може да се отбере кой с кого кавга прави. Каращисат се петстотин души турци, християни, арменци, арапи, лазове, кюрдове, гърци, караманлии, зебеци - различни народности, все неосъдени синове, кой мангал с огън хвърга, кой дъски троши, кой с чекия ръчка из калабалъка - тараф-тараф402.
към текста >>
Малко по-късно, когато заточениците са пратени в Мердинската крепост,
Ботйов
научава за преместването им и известява според сведенията, които праща цариградския му дописник: „Няма ли нейде някоя българска душа, която да въздъхне за тия нещастни мъченици и която да им окаже барем такава малка помощ, която да облекчи донейде тяхните страдания?
в едно от писмата си Васил Ганчев сам се утешава: „Добър е Бог и за нас. Никой не е останал в Цариградските зандани, така и ние няма да останем. Где ще им остане човещината? ” Той ни е оставил и няколко написани от него стихотворения: „Бог създал юнаци, На света пример да дават. Кой юнак излезе, Да тегли и да претегли... Щото се Богу помолих, Сето ме Господ подари; Само с баба403, остало, И това да ме подари: На бял свят да ме избави Бащица да си [с]похода И до две мили сестрици, Един ми братец невръстник; Сестрите да си задомя Брата си търговец направя Баща си да го развеселя На достовете кефа да дойде Душмани да се пукнат”... Стихотворството всред заточениците е било любимо занятие, нещо което ще видим тук и в други глави.
Малко по-късно, когато заточениците са пратени в Мердинската крепост,
Ботйов
научава за преместването им и известява според сведенията, които праща цариградския му дописник: „Няма ли нейде някоя българска душа, която да въздъхне за тия нещастни мъченици и която да им окаже барем такава малка помощ, която да облекчи донейде тяхните страдания?
Освен теглилата, мъките и притесненията, които тия принасят с неимоверна твърдост и които ние не можеме да им отнемем, тия наши братя търпят глад, въшки и всякакви нечистотии. Докторът е живял в Бесарабия и в България, имал е приятели хора богати и състоятелни, - какво би било, ако тия пожертвуват 10-15 наполеондара, за да могат нещастните да си купят барем една риза на гърба? ” В заключение на тези редове Ботйов казва, че единственото спасение е „по-скоро да захванем борбата! ” Няколкократното напомняне за събиране пари в помощ на заточениците намира дълбок отзвук във вестника на Ботйова: „Д-р Миркович и другарите му по нещастие и досега още не са пуснати из Мердинската терсхана. Тия хорица ще да си загинат, ако им се не изпроводи от нейде каква-годе парична помощ.
към текста >>
” В заключение на тези редове
Ботйов
казва, че единственото спасение е „по-скоро да захванем борбата!
” Той ни е оставил и няколко написани от него стихотворения: „Бог създал юнаци, На света пример да дават. Кой юнак излезе, Да тегли и да претегли... Щото се Богу помолих, Сето ме Господ подари; Само с баба403, остало, И това да ме подари: На бял свят да ме избави Бащица да си [с]похода И до две мили сестрици, Един ми братец невръстник; Сестрите да си задомя Брата си търговец направя Баща си да го развеселя На достовете кефа да дойде Душмани да се пукнат”... Стихотворството всред заточениците е било любимо занятие, нещо което ще видим тук и в други глави. Малко по-късно, когато заточениците са пратени в Мердинската крепост, Ботйов научава за преместването им и известява според сведенията, които праща цариградския му дописник: „Няма ли нейде някоя българска душа, която да въздъхне за тия нещастни мъченици и която да им окаже барем такава малка помощ, която да облекчи донейде тяхните страдания? Освен теглилата, мъките и притесненията, които тия принасят с неимоверна твърдост и които ние не можеме да им отнемем, тия наши братя търпят глад, въшки и всякакви нечистотии. Докторът е живял в Бесарабия и в България, имал е приятели хора богати и състоятелни, - какво би било, ако тия пожертвуват 10-15 наполеондара, за да могат нещастните да си купят барем една риза на гърба?
” В заключение на тези редове
Ботйов
казва, че единственото спасение е „по-скоро да захванем борбата!
” Няколкократното напомняне за събиране пари в помощ на заточениците намира дълбок отзвук във вестника на Ботйова: „Д-р Миркович и другарите му по нещастие и досега още не са пуснати из Мердинската терсхана. Тия хорица ще да си загинат, ако им се не изпроводи от нейде каква-годе парична помощ. Безчувствени са нашите хора, безчувствена е била и вашата емиграция! Ние знаем само да мълчим и да търпим, а вие само крещите. А дойде ли случай да излезе някое „зрънце” из кесията ни или кесията ви, то вие ставате неми и глухи, а вие чифути, и влезвате на кръчмаря в очите, за да видите кого той ще да улови - да плати виното.
към текста >>
” Няколкократното напомняне за събиране пари в помощ на заточениците намира дълбок отзвук във вестника на
Ботйова
: „Д-р Миркович и другарите му по нещастие и досега още не са пуснати из Мердинската терсхана.
Кой юнак излезе, Да тегли и да претегли... Щото се Богу помолих, Сето ме Господ подари; Само с баба403, остало, И това да ме подари: На бял свят да ме избави Бащица да си [с]похода И до две мили сестрици, Един ми братец невръстник; Сестрите да си задомя Брата си търговец направя Баща си да го развеселя На достовете кефа да дойде Душмани да се пукнат”... Стихотворството всред заточениците е било любимо занятие, нещо което ще видим тук и в други глави. Малко по-късно, когато заточениците са пратени в Мердинската крепост, Ботйов научава за преместването им и известява според сведенията, които праща цариградския му дописник: „Няма ли нейде някоя българска душа, която да въздъхне за тия нещастни мъченици и която да им окаже барем такава малка помощ, която да облекчи донейде тяхните страдания? Освен теглилата, мъките и притесненията, които тия принасят с неимоверна твърдост и които ние не можеме да им отнемем, тия наши братя търпят глад, въшки и всякакви нечистотии. Докторът е живял в Бесарабия и в България, имал е приятели хора богати и състоятелни, - какво би било, ако тия пожертвуват 10-15 наполеондара, за да могат нещастните да си купят барем една риза на гърба? ” В заключение на тези редове Ботйов казва, че единственото спасение е „по-скоро да захванем борбата!
” Няколкократното напомняне за събиране пари в помощ на заточениците намира дълбок отзвук във вестника на
Ботйова
: „Д-р Миркович и другарите му по нещастие и досега още не са пуснати из Мердинската терсхана.
Тия хорица ще да си загинат, ако им се не изпроводи от нейде каква-годе парична помощ. Безчувствени са нашите хора, безчувствена е била и вашата емиграция! Ние знаем само да мълчим и да търпим, а вие само крещите. А дойде ли случай да излезе някое „зрънце” из кесията ни или кесията ви, то вие ставате неми и глухи, а вие чифути, и влезвате на кръчмаря в очите, за да видите кого той ще да улови - да плати виното. Принципът на нашия патриотизъм са паричките, паричките и пак паричките.
към текста >>
НАГОРЕ