НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
55
резултата в
35
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1_03 ) Езикът на Разумното начало
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Чак когато човек се роди изново, ще бъде щастлив както
Йова
, комуто се възвърна всичко изново.
И хората от въглен трябва да станат на диамант, като се турят при температура 15 милиона градуса. Когато си болен, ти имаш да плащаш на някое същество и сега, като боледуваш, му плащаш. Обаче, като се обърнеш към Бога, идва Бог и плаща за теб и те освобождават, ти оздравяваш. Ние трябва да имаме желание да се новородим духовно. Още преди раждането ни изново ние искаме да бъдем щастливи, но това не може.
Чак когато човек се роди изново, ще бъде щастлив както
Йова
, комуто се възвърна всичко изново.
Помни: когато се молиш, краката ти да не са допрени един до друг, но да са малко отдалечени, за да не си заключен в себе си. При пробуждането на човешкото съзнание има четири степени. Най-първо ще изправиш погрешките си. Второ, ще забогатееш с добродетели. Трето, ще вземеш чужди погрешки и ще ги изправиш, ще плащаш за чужди погрешки.
към текста >>
2.
3_30 ) „Ом“ съдържа всичко
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
На български женското име
Йова
прилича на Ева.
Всеки човек е бил във висшите светове, говорил е на този език и затова го има вътре в себе си, но сме вътрешно подпушени и не можем да го говорим. Един от древните езици на Бялата раса е санскритският език. В езиците на Бялата раса има много думи от този език; например, вълк, вода и пр. В езика има главно около 250 корена и като ги научиш, другите думи са производни от тях. Думите Йехова и Ева са от един и същ корен.
На български женското име
Йова
прилича на Ева.
Една от най-силните думи в българския език е ум. Тя произлиза от древната дума ом. Ом е това, което съдържа всичко. Ом е Светлина. Значи думата разум е това, което носи качествата на Светлината.
към текста >>
3.
5_10 ) Път на ученика
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Йов
всичко загуби – богатство, деца и пр., после всичко се възвърна.
Днес много хора говорят за идеи и за идеализъм, споменават, че работят за общото благо, обаче ако се анализира тяхното съзнание, ще се види, че мислят за свои лични интереси и в края на краищата това ще се разкрие. Всичко, което е вътре в човека, ще премине през изпит и ще блесне. На Бога трябват работници напълно безкористни, които да работят от Любов към Бога, без да мислят за себе си. Човек трябва да различава Вяра от лековерие. Мнозина приятели са лековерни и когато им се говори за някои проекти, те повярват, а не знаят, че там се крие нещо користно, което кога да е ще се изяви, понеже не може да не се разкрие това, което е вътре в човека.
Йов
всичко загуби – богатство, деца и пр., после всичко се възвърна.
Йов беше праведен и чрез изпита стана ученик. Вятърът, който клати дърветата, е за полза, усилва течението на соковете и дървото дава подобри плодове. И човек, като минава през изпит, се ползва. Блажен е този, който минава през изпитание. Господ върви от дясната ти страна, а от лявата те дебне падналият, тъмен дух, който през целия ти живот те изкушава – чак до вратата на Царството Божие ще те следи, дава ти похвали, богатство, болести, власт и разни унижения, за да може да те спъне и съблазни.
към текста >>
Йов
беше праведен и чрез изпита стана ученик.
Всичко, което е вътре в човека, ще премине през изпит и ще блесне. На Бога трябват работници напълно безкористни, които да работят от Любов към Бога, без да мислят за себе си. Човек трябва да различава Вяра от лековерие. Мнозина приятели са лековерни и когато им се говори за някои проекти, те повярват, а не знаят, че там се крие нещо користно, което кога да е ще се изяви, понеже не може да не се разкрие това, което е вътре в човека. Йов всичко загуби – богатство, деца и пр., после всичко се възвърна.
Йов
беше праведен и чрез изпита стана ученик.
Вятърът, който клати дърветата, е за полза, усилва течението на соковете и дървото дава подобри плодове. И човек, като минава през изпит, се ползва. Блажен е този, който минава през изпитание. Господ върви от дясната ти страна, а от лявата те дебне падналият, тъмен дух, който през целия ти живот те изкушава – чак до вратата на Царството Божие ще те следи, дава ти похвали, богатство, болести, власт и разни унижения, за да може да те спъне и съблазни. Тъмният дух те кара да мислиш: „Виж онзи човек какъв чувал злато има.
към текста >>
Когато
Йов
бил връхлетян от страдания, отначало видял близо до себе си грозните духове, но като отправил поглед по-далеч, видял Светлите духове.
“ Вие сте допуснати; дали ще издържите, то е друг въпрос. Който е допуснат, той ще издържи по който и да е начин; вярно е, че има възможност да го скъсат, но пак ще държи. Доста предмети са. Всеки един от братята и сестрите трябва да издържи изпитите, когато дойдат.
Когато
Йов
бил връхлетян от страдания, отначало видял близо до себе си грозните духове, но като отправил поглед по-далеч, видял Светлите духове.
Значи близкото около него било мрачно, а далечното било красиво. Тогава той разбрал, че всичко, което става, е за добро и настанал Мир и Радост в душата му. Земята е място за матура. Който тук издържи, дават му билет да отиде навсякъде. Напредналите същества от Невидимия свят искат да дойдат тук, за да държат матура.
към текста >>
4.
7_15 ) Страданието е път към Любовта
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Защо дойдоха страданията на
Йова
?
Да издържиш на страданието показва наличие на Любов. Чрез страдание съзнанието се превръща в Любов. Страданието е път към Любовта. Защо са страданията? – Бог иска да ни покаже, че страдаме поради неразбиране на Любовта.
Защо дойдоха страданията на
Йова
?
– За да опита вътрешната Любов. Защо хората трябва да страдат? – За да се научат да любят. Който никога не е страдал, той не знае какво нещо е Любовта Страданието е почва, върху която Любовта расте. А Радостта е плод на страданието.
към текста >>
5.
37) Музика, свръхсъзнание и яснослушане
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Една сестра попита: „Как да разбираме стих 7-и от 38-а глава на
Йов
: „Когато звездите на зората пееха заедно?
От Слънцето иде музика и влияе на слънчевия възел. Музиката от Луната влияе на ума. Нашата музика не е още слънчева, тя е лунна. Всяка планета издава по един особен основен тон на небесната музика и който я слуша, ще схване целокупността на всички тези основни тонове. Невидимият свят е музикален и когато влезеш в него, дори само прахът му да се полепи по краката ти, то пак си получил много нещо.
Една сестра попита: „Как да разбираме стих 7-и от 38-а глава на
Йов
: „Когато звездите на зората пееха заедно?
” Тук се говори за пеенето на Същества, които стоят зад звездите. Във всеки тон има много тонове, но гъстотата на земната атмосфера не позволява да се чуват и долавят и те остават скрити. А само при Ангелите средата е рядка, акустична, благоприятна за тоновете и затова в един тон се чуват много звуци и гласовете там са полифонични. Всеки тон е полифоничен – многогласен.
към текста >>
6.
73) Спирайте се върху общите принципи
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Когато се заражда голямо страдание в човека, както при
Йов
, че ти идва до гуша, тогава плодовете са долу, затрупани с пръст.
Това усилие всякога произвежда едно недоволство в човека. Желателно е да намерите аналогията между физическите и духовните прояви. Те си приличат, но същевременно и се различават. Нали казват, че плодовете винаги се явяват по клонките. Обаче има плодове и долу, в почвата, например фъстъците.
Когато се заражда голямо страдание в човека, както при
Йов
, че ти идва до гуша, тогава плодовете са долу, затрупани с пръст.
Нали при големи страдания се казва: „Придобих един плод“. На всинца ви трябва голяма Вяра. В този живот, ако придобиете Вяра, съмнението ще изчезне. Вяра, която преодолява всяко съмнение, е силната Вяра. Забелязали ли сте колко от това, което ви се внушава отвън, е вярно?
към текста >>
7.
17) Да давате разумно
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
И с
Йов
се е случило същото.
Бог ще победи.“ Тези вътрешни борби, които преживявате през тези дни, са от духовете, които се борят за човешката душа. С тези мъки и съмнения, които имате, вие изпитвате състоянието на ада. Същите духове, които са ви мъчили, са идвали вчера да ви изкушават. Два вида духове – светли и тъмни, се борят за човешката душа: едните се борят за спасението ѝ, а другите – да я грабнат.
И с
Йов
се е случило същото.
Тези, които са го изкушавали чрез приятелите му, са били тъмните. Зарадвайте се на това състояние на скръб, което изпитвате сега. Чрез Вашето страдание Вие вадите души от ада – това е Ваша привилегия. Когато изговаряте формулите, които Ви дадох, за да се ограждате, прекарайте мислено от дясно към ляво един светъл хоризонтален кръг около кръста си и друг – от ляво към дясно, третият кръг спуснете вертикално отгоре и пред Вас, да мине зад Вас и да се затвори над Вас. Не се плашете.
към текста >>
8.
43) Методът на цветните лъчи на светлината
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Например в книгата на
Йов
(11:17) се казва: „И твоят век ще бъде по-светъл от пладне; И тьмнина ако си, пак ще станеш като зора.“ Тия векове, които се подразбират в тоя стих, са епохи, които се делят на периоди – златен, сребърен, меден и железен.
Числото седем е навсякъде преобладаващо и винаги е Божествено. Библията е една книга, видимо като че ли разхвърляна, но ние нямаме друга подобна, защото в нея имаме всичките цветове, за които ще стане дума в книжката, която ще се отпечата. Тя даже ще съдържа и три допълнителни кольора. Някой човек казва: „Не мога да обичам“, но като му дадем червената краска, виждаме, че неговото състояние веднага се изменя. С това се обяснява обстоятелството, че като четем тази книга, по един чуден начин се задоволяват копнежите, които имаме.
Например в книгата на
Йов
(11:17) се казва: „И твоят век ще бъде по-светъл от пладне; И тьмнина ако си, пак ще станеш като зора.“ Тия векове, които се подразбират в тоя стих, са епохи, които се делят на периоди – златен, сребърен, меден и железен.
Железният век е на най-ниското стъпало. Но сега иде пак една епоха, в която ще настане златен век, в който ще заживеем. Това именно наше желание е да преобърнем желязото на злато, което по емблемата си е препоръчително, тъй като желязото е, което съответства на грубия живот, а среброто съответства на това, което човек е използвал. Всички тия истини като разберем, между нас ще се възстанови една хармония. Защото не е тайна, че има хора с лъчи, които ние отбягваме, защото са ни непоносими.
към текста >>
9.
Изгрев, 19.I.1953 г.
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Йов
всичко изгуби: богатство, деца и пр.
19.I.1953 г. Любезни брат, Този път желая да ви изложа един интересен разговор с Учителя върху изпитите и изкушенията на ученика и върху необходимостта от будност на съзнанието. Човек не трябва да говори много и да се оплаква от своите изпити. Като дойде едно изпитание, той не се радва на него.
Йов
всичко изгуби: богатство, деца и пр.
Жена му го напусна, остави и после всичко му се възвърна. ЙОВ БЕШЕ ПРАВЕДЕН И КАТО МИНА ИЗПИТА, СТАНА УЧЕНИК. Бог е в началото и в края, а пък в средата е изкушението и кармата. Христос започна добре, роди се добре, дойдоха мъдреците. После дойдоха изпитанията и после доброто.
към текста >>
ЙОВ
БЕШЕ ПРАВЕДЕН И КАТО МИНА ИЗПИТА, СТАНА УЧЕНИК.
Този път желая да ви изложа един интересен разговор с Учителя върху изпитите и изкушенията на ученика и върху необходимостта от будност на съзнанието. Човек не трябва да говори много и да се оплаква от своите изпити. Като дойде едно изпитание, той не се радва на него. Йов всичко изгуби: богатство, деца и пр. Жена му го напусна, остави и после всичко му се възвърна.
ЙОВ
БЕШЕ ПРАВЕДЕН И КАТО МИНА ИЗПИТА, СТАНА УЧЕНИК.
Бог е в началото и в края, а пък в средата е изкушението и кармата. Христос започна добре, роди се добре, дойдоха мъдреците. После дойдоха изпитанията и после доброто. Бог дето казва: „Аз съм алфа и омега” това значи: в началото и в края е Бог, а в средата са изпитите. Тъмните сили те изследват психологически и като намерят в тебе някоя слабост ще искат да те изкушават.
към текста >>
Трябва да се вземе предвид
Йов
.
„Вие сте допуснати. Дали ще издържите, то е друг въпрос. Който е допуснат, той ще издържи по който и да е начин. И има възможност да го скъсат, но пак ще издържи. ВСЕКИ ЕДИН ОТ БРАТЯТА И СЕСТРИТЕ ТРЯБВА ДА ИЗДЪРЖИ В ИЗПИТИТЕ, КОГАТО ДОЙДЕ.
Трябва да се вземе предвид
Йов
.
Когато той бил връхлетян от изпитания, той отначало видял грозните духове, но после видял далеч светлите духове. Значи по-близкото около него било мрачно. Тогава той разбрал, че всичко, което става, е за добро. И настанал мир и радост в душата му. Докато човек търси погрешките вън от себе си, той никога не може да ги намери.
към текста >>
10.
13. РАЗГОВОР С учителя НА ИЗГРЕВ 5.1.1933 г. (написано)
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
ПРИМЕР:
Йов
изгуби: Богатство, деца и пр.
Царството Божие се взима насила. Работете! Съзнанието расте и вие трябва да помагате на растежа му. Когато човек се отдалечи от Бога, то низшето, животинското се проявява в него и низшите сили вземат надмощие в него. При изкушенията и изпитите на ученика, необходима е будност на съзнанието. Той не трябва да говори много и да се оплаква от своите изпити, а да се радва.
ПРИМЕР:
Йов
изгуби: Богатство, деца и пр.
Жена му го напусна и после всичко му се възвърна. Йов беше праведен и като мина излита — стана ученик. Бог е в началото и в края, а пък в средата е изкушението на кармата. Христос започна добре, роди се, дойдоха мъдреците. После дойдоха изпитанията и после доброто.
към текста >>
Йов
беше праведен и като мина излита — стана ученик.
Когато човек се отдалечи от Бога, то низшето, животинското се проявява в него и низшите сили вземат надмощие в него. При изкушенията и изпитите на ученика, необходима е будност на съзнанието. Той не трябва да говори много и да се оплаква от своите изпити, а да се радва. ПРИМЕР: Йов изгуби: Богатство, деца и пр. Жена му го напусна и после всичко му се възвърна.
Йов
беше праведен и като мина излита — стана ученик.
Бог е в началото и в края, а пък в средата е изкушението на кармата. Христос започна добре, роди се, дойдоха мъдреците. После дойдоха изпитанията и после доброто. Бог казва: Аз съм алфата и омегата, т.е. в началото и в края, а в средата са изпитанията.
към текста >>
11.
018 КРАЙНИЯТ ПРЕДЕЛ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Когато минете през страданията на
Йова
, на Христа, ще добиете ново разбиране за Живота.
[[Книги със спомени за Учителя]] [[Изворът на доброто]] КРАЙНИЯТ ПРЕДЕЛ - Обикновеният човек не може да страда като великите хора. Страданията са според степента на развитието.
Когато минете през страданията на
Йова
, на Христа, ще добиете ново разбиране за Живота.
Ако не минете през тях, не можете да се доберете до тайните на Битието. Човек още не е дошъл до крайните предели на страданието, за да излезе от човешкия живот и да стане ангел. Трябва да минете през две положения – най-голямата скръб и най-голямата радост. След това ще разберете вътрешния, истинския смисъл на Живота. Най-после ще дойдете до онова блаженство, дето всички неща са хармонични.
към текста >>
12.
066 БОЖЕСТВЕНАТА НАУКА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Апаратите, с които са летели тогава, наричали са ги "огнени
змейове
".
Има една велика Мъдрост, която ви очаква в бъдеще. И сегашното знание е добро, но трябва да бъдете в положението на ученик, който минава от едно отделение в друго, от един клас в друг, от настоящето в бъдещето. Досега нищо не съм ви говорил за тази Наука, защото не искам да се опорочава. Тази Наука е за любещите души. Сегашните технически знания на хората са много малки в сравнение с онези, които са имали преди 60 000 години в културата на Агарта.
Апаратите, с които са летели тогава, наричали са ги "огнени
змейове
".
Но тези знания са били достояние само на малцина, а сега знанията се дават на цялото човечество. Невъзможно е да разберете материалния свят, ако нямате връзка с идеалния свят; с други думи - трябва да имате връзка с Бога. Ние трябва да се стремим към великата Божествена Наука, която ще ни даде правилно разбиране. Древните адепти и мъдреци са си служили с магическа пръчка или тояжка, която държали в ръката си. Обаче, истинските адепти и мъдреци не носят никаква тояжка или пръчица.
към текста >>
13.
Изпити и изкушения на ученика
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Йов
всичко изгуби: богатство, деца и пр.
Изгрев, 9 януари1953 г. Любезни брат, Този път желая да ви изложа един интересен разговор с Учителя върху изпитите и изкушенията на ученика и върху необходимостта от будност на съзнанието. Човек не трябва да говори много и да се оплаква от своите изпити. Като дойде едно изпитание, той да се радва на него.
Йов
всичко изгуби: богатство, деца и пр.
Жена му го остави и после всичко му се възвърна. Йов беше праведен и като мина изпита, стана ученик. Бог е в началото и в края, а пък средата е изкуплението на кармата. Христос започна добре, роди се добре, дойдоха мъдреците. После дойдоха изпитанията и после доброто.
към текста >>
Йов
беше праведен и като мина изпита, стана ученик.
Този път желая да ви изложа един интересен разговор с Учителя върху изпитите и изкушенията на ученика и върху необходимостта от будност на съзнанието. Човек не трябва да говори много и да се оплаква от своите изпити. Като дойде едно изпитание, той да се радва на него. Йов всичко изгуби: богатство, деца и пр. Жена му го остави и после всичко му се възвърна.
Йов
беше праведен и като мина изпита, стана ученик.
Бог е в началото и в края, а пък средата е изкуплението на кармата. Христос започна добре, роди се добре, дойдоха мъдреците. После дойдоха изпитанията и после доброто. Бог дето казва: „Аз съм алфа и омега“, това значи: в началото и в края е Бог, а в средата са изпитите. Тъмните духове те изследват психологически и като намерят в тебе някоя слабост, ще искат да те изкушават.
към текста >>
Трябва да се вземе предвид
Йов
.
- Вие сте допуснати. Дали ще издържите, то е друг въпрос. Който е допуснат, ще издържи по който и да е начин. Има възможност да го скъсат, но пак ще издържи. Всеки един от братята и сестрите трябва да издържа в изпитите, когато дойдат.
Трябва да се вземе предвид
Йов
.
Когато бил връхлетян от изпитания, той отначало видял близо грозните духове, но после видял далеч светли духове. Значи по-близкото около него било мрачно, но по-далечното било красиво. Тогава той разбрал, че всичко, което става, е за добро. И настанал мир и радост в душата му. Докато човек търси погрешките вън от себе си, той никога не може да ги намери.
към текста >>
14.
В Божествената светлина
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Йов
всичко изгуби, богатство, деца и пр.
За същото изпитание той е вече кален и готов, но изкушението ще бъде от друг характер и затова само ако има будно съзнание, ще може да издържи. Днес много хора говорят за идеи, за идеализъм и пр. Говорят, че работят за общото благо, обаче ако се анализира тяхното състояние, ще се види, че те мислят за своите лични интереси и в края на краищата това ще се разкрие. И всичко, което е вътре в човека, ще мине през изпит и ще блесне. А на Бога трябват работници напълно безкористни, които да работят от любов към Бога, без да мислят за себе си.
Йов
всичко изгуби, богатство, деца и пр.
После всичко се възвърна. Йов беше праведен и след изпита стана ученик. Като влезе човек в мистическия път, тъмните духове ще дойдат да опитат човека, обвинителят ще дойде. Много работи човек ще трябва да реши чрез опитност. Ти никога не размишлявай защо е злото.
към текста >>
Йов
беше праведен и след изпита стана ученик.
Говорят, че работят за общото благо, обаче ако се анализира тяхното състояние, ще се види, че те мислят за своите лични интереси и в края на краищата това ще се разкрие. И всичко, което е вътре в човека, ще мине през изпит и ще блесне. А на Бога трябват работници напълно безкористни, които да работят от любов към Бога, без да мислят за себе си. Йов всичко изгуби, богатство, деца и пр. После всичко се възвърна.
Йов
беше праведен и след изпита стана ученик.
Като влезе човек в мистическия път, тъмните духове ще дойдат да опитат човека, обвинителят ще дойде. Много работи човек ще трябва да реши чрез опитност. Ти никога не размишлявай защо е злото. Знай само, че злото може да се избегне. Тези същества на злото ще дойдат.
към текста >>
15.
МАНИХЕЙСТВОТО КАТО ОКУЛТНА ШКОЛА 1. СЪЩНОСТ НА ДУАЛИЗМА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
В книгата на
Йов
се говори, че имало съвет на боговете под председателството на Бога и на този съвет присъствал и Сатаната.
Критиците на дуализма казват, че с това се оронва престижа на Бога като Сатаната се намесва в Неговата работа. Но думата Сатана произлиза от санскритската дума Сат, която значи проява. Така че под Сатана се разбира една енергия, която се проявява в процеса на Мировото творчество. И Христос казва: "Сега иде князът на този свят, който няма нищо общо с мене". Значи и Христос тук ясно е изразил, че в света съществува един дуализъм - на едната страна е князът на този свят - Сатаната, а на другата страна е Христос, емблема на Духа.
В книгата на
Йов
се говори, че имало съвет на боговете под председателството на Бога и на този съвет присъствал и Сатаната.
Така че дуализмът съществува навсякъде, като една необходимост за развитието на света. В тази светлина са го разбирали и манихеите, когато са говорили за двете начала. Няма две вечни самостоятелно съществуващи начала, но има два момента на един творчески процес, които следват един след друг. Когато една енергия стигне крайния предел на своето проявление, тя се превръща в пасивна, образува това, което наричаме материя. Затова в окултната наука се твърди, че материята, това са спящи духове, които трябва да бъдат събудени.
към текста >>
16.
За “Пътят на ученика”.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Вие, като ученици, ще минете през страданията на
Йова
– това е едно Посвещение.
• 226 • За “Пътят на ученика”.
Вие, като ученици, ще минете през страданията на
Йова
– това е едно Посвещение.
След това ще минете през страданията на Христа – това е последното велико Посвещение в Живота. Сега аз говоря на онези от вас, които изучават “Пътят на Ученика” и вървят в него. И в останалите работи има нещо за изучаване, но те бледнеят пред “Пътят на ученика”.
към текста >>
17.
Пътят на постиженията
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Всички хора ще минат през изпитанията на
Йова
и като ги издържат, ще придобият Новия живот с по-голяма Светлина и Мъдрост.
Който не люби Бога, той се страхува от Него. За да се освободи от страха, човек трябва да приложи Любовта. Страхът спъва, ограничава човека, а Любовта го повдига и освобождава. Любовта към Бога, Любовта към ближния и Любовта към себе си са три мощни формули, с които може да разрешавате всички мъчни задачи в живота си. Колкото по-големи знания имате, толкова по-големи изпитания ще ви се дават.
Всички хора ще минат през изпитанията на
Йова
и като ги издържат, ще придобият Новия живот с по-голяма Светлина и Мъдрост.
Като минете през тези изпитания, тогава ще придобиете нов живот, ново знание и голямо богатство.
към текста >>
18.
16-то писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И затова се казва и в книгата на праведния
Йов
, че в Съвета Господен дошъл и присъствувал и представител на Черното Братство.
Те знаят какъв е законът. И едните се учат, и другите се учат. То е закон в Окултната наука. Но щом излязат учениците вън в света, там има вече спор между тях. А в Школата докато се учат няма никакви спорове.
И затова се казва и в книгата на праведния
Йов
, че в Съвета Господен дошъл и присъствувал и представител на Черното Братство.
Значи и той присъствувал на този събор в Школата. В Школата няма никакъв спор между Белите и Черните Братя. Че един е черен, а че друг е бял - те се обичат. В Школата се обичат, но щом излязат в света, интересите им не се съвпадат и работят всеки за своите интереси. Обичта си е обич.
към текста >>
19.
28-мо писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Това е изпитът на
Йова
, всеки ученик в пътя на своя възход, непременно ще мине през изпита на
Йова
.
Учителя казва, че любовта към врага е една от най-трудните задачи. Има закон: Истинско прощаване има, когато е придружено с любов към онзи, комуто прощаваш. В една лекция на младежкия клас Учителя казва: "Кои хора са велики? - Тия, които имат любов към врага”. Друг пример: Когато минаваш през някое голямо страдание, например, тежка болест или друг вид страдание, да не се обезсърчиш и обезвериш, но да запазиш мира и радостта си, като съзнаваш, че всичко е за добро, или ще се превърне на добро.
Това е изпитът на
Йова
, всеки ученик в пътя на своя възход, непременно ще мине през изпита на
Йова
.
Това е изпит за добиване на посвещение. Изпитът на Йова е най-големият изпит през таза фаза на развитието на ученика. Една сестра попита веднъж Учителя в разговор: - Нашите страдания не са ли подобни на изпита на Йова? - Не.
към текста >>
Изпитът на
Йова
е най-големият изпит през таза фаза на развитието на ученика.
В една лекция на младежкия клас Учителя казва: "Кои хора са велики? - Тия, които имат любов към врага”. Друг пример: Когато минаваш през някое голямо страдание, например, тежка болест или друг вид страдание, да не се обезсърчиш и обезвериш, но да запазиш мира и радостта си, като съзнаваш, че всичко е за добро, или ще се превърне на добро. Това е изпитът на Йова, всеки ученик в пътя на своя възход, непременно ще мине през изпита на Йова. Това е изпит за добиване на посвещение.
Изпитът на
Йова
е най-големият изпит през таза фаза на развитието на ученика.
Една сестра попита веднъж Учителя в разговор: - Нашите страдания не са ли подобни на изпита на Йова? - Не. Вашите страдания са от страданията на актьора, който играе на сцената. Трети пример: Ако един ученик се съблазни от жажда за власт, слава, богатство и др.
към текста >>
- Нашите страдания не са ли подобни на изпита на
Йова
?
Друг пример: Когато минаваш през някое голямо страдание, например, тежка болест или друг вид страдание, да не се обезсърчиш и обезвериш, но да запазиш мира и радостта си, като съзнаваш, че всичко е за добро, или ще се превърне на добро. Това е изпитът на Йова, всеки ученик в пътя на своя възход, непременно ще мине през изпита на Йова. Това е изпит за добиване на посвещение. Изпитът на Йова е най-големият изпит през таза фаза на развитието на ученика. Една сестра попита веднъж Учителя в разговор:
- Нашите страдания не са ли подобни на изпита на
Йова
?
- Не. Вашите страдания са от страданията на актьора, който играе на сцената. Трети пример: Ако един ученик се съблазни от жажда за власт, слава, богатство и др. и за цената на тия неща изневери на своето убеждение, на своята връзка с Бога, той е пропаднал в изпита си. Има много примери за подобни изпити.
към текста >>
И тъй два от най-трудните изпити на ученика, преди да завърши своето развитие и да влезе в живота на безсмъртието: изпитът на
Йова
и изпитът на Голгота.
В този момент той съзнава, че опората му е само в Бога. Ако той разбере това, той влиза в един нов живот на блаженство. Той е завършил вече човешката степен на развитие. Това е изпитът, който води към възкресение. В центъра на Пентаграма има един кръг, през който трябва да се мине.
И тъй два от най-трудните изпити на ученика, преди да завърши своето развитие и да влезе в живота на безсмъртието: изпитът на
Йова
и изпитът на Голгота.
Всички тия изпити, през които минава ученикът, са необходими, чрез тях той развива ума и сърцето си, калява волята си. От друга страна, тия изпити, които са придружени със страдания, пречистват човека, пречистват нисшата му природа. Всичките му мисли, чувства изгарят в огъня, през който минава. Те са били пречка за проява на Божественото. Сега вече Божественото, висшата му природа се проявява.
към текста >>
20.
38–мо писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Ученикът ще мине през изпита на
Йова
и през изпита на Голгота, след което ще дойде възкресението и новият Божествен Живот.
Когато Учителят забележи у Ученика стремеж към Бога, той получава отплата за положената грижа над този Ученик. Друго качество на Ученика е безстрашие и решителност. Това е качество на волята. Ученикът не трябва да трепва пред никаква опасност. Той трябва да има безстрашие, защото ще мине през големи изпитания, обикновено по-големи от тези, на другите хора.
Ученикът ще мине през изпита на
Йова
и през изпита на Голгота, след което ще дойде възкресението и новият Божествен Живот.
Ученикът трябва да развие също търпение и милосърдие. Милосърдието е приложение на Любовта. Ученикът се отличава също така с чистота - чистота в мисли, чувства и постъпки.
към текста >>
21.
Извънредни събития
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Те се уреждат, обикновено, при родителски срещи или
чайове
, за Коледа, Нова-година, първи март, Великден, някой друг празник или за края на учебната година.
Ето защо, не е излишно да знаем възможните случаи за извънредни събития, каквито са: забавите, изложбите, различните празници, тържества и народни обичаи. Забавите — биват официални и семейни. Естествено е, първите да бъдат по-издържани, с по-изискана програма и изпълнение, изнесени в по-голям салон, пред по-специална публика, за което следва да направим и известно предпочитание на по-способните деца. Подобни забави се дават на някой патронен празник с известна благотворителна цел, където имаме амбицията да задоволим публиката, да оправдаем входа и да покажем възможностите на детското изкуство. Друг е въпросът с втория вид — семейните забави.
Те се уреждат, обикновено, при родителски срещи или
чайове
, за Коледа, Нова-година, първи март, Великден, някой друг празник или за края на учебната година.
Подобни забави се изнасят в учебната стая или в училищния салон, пред по-тесен кръг хора — родителите и близките на децата. Програмата бива по-обикновена и вземат участие всички деца. Семейните забави се изнасят по-естествено и са голяма радост за родители и деца. Детските забави, каквито и да са те, могат да бъдат съпроводени с редица мъчнотии и неудобства, които водят децата и учителката до преумора. Учителката бърза да репетира, децата се отегчават, настроение няма, а времето минава и всичко това създава нервна атмосфера.
към текста >>
22.
Родителски срещи
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
На свой ред ще имаме пред вид и разните видове
чайове
, концерти и забави.
Освен горните майчини събрания, можем да имаме и частични срещи. Такива ще имаме, като посетим домовете на децата — специално на ревизия или на някой празник — имен ден, Коледа или Великден. Също така бихме могли да поканим групово или по единично майки в училище. При подобни беседи ще се запознаем с условията, при които живеят отделните деца и с близките им. Едно подобно внимание от страна на учителката Много трогва родителите и последните са готови на много жертви и услуги за общото благо на всички деца.
На свой ред ще имаме пред вид и разните видове
чайове
, концерти и забави.
Последните не е нужно да бъдат много официални, по-приятно е да бъдат по-чести и по-интимни. При подобни случаи може да се създаде приятелска атмосфера между родителите и децата, тук може да се използуват и по-свободните родители при общата организаторска работа и ще ни бъдат помощници за общия успех на тържеството. При приятна обстановка се създава задушевна атмосфера между родители и учители, което е от голямо значение за общата възпитателна и просветна работа, както за децата, така и за родителите. При родителските събрания може да се даде много просвета на майките и бащите. Още една възможност за връзка между родители и учителка се явяват и екскурзиите.
към текста >>
23.
Бае Митар пророкът
 
- Михалаки Георгиев (1854 - 1916)
Колко пъти е пропадал с дни по харемлъците, колко пъти са го гонили с ятагани
бейовете
, колко пъти е прерипвал през прозорци, през плетища, през хендеци — ама пак, макар че беше станал човек на 50 години, пак не му беше дошел целият акъл в главата.
Три пъти се женил, ама, види се, немал човекът късмет в женитбата, та останал още на млади години вдовец, барабар с ергените. Тънък, висок, хубавец на лице, винаги пременен, винаги натъкмен, нагизден, чист — левент човек. Като види некоя хубавичка жена, стига само веднъж да я погледне със своите хубави, сини бадемлии очи — стига ѝ; прикове я като с пирон на местото. Какви чудесии не е правил тоя човек в града! Хеле пък ханъмките — знаеха го всичките, защото беше сарафин и продаваше джаваире — като речеха „Данил-кузум“, устата им се лепеха, като от сакъз шекер.
Колко пъти е пропадал с дни по харемлъците, колко пъти са го гонили с ятагани
бейовете
, колко пъти е прерипвал през прозорци, през плетища, през хендеци — ама пак, макар че беше станал човек на 50 години, пак не му беше дошел целият акъл в главата.
Дойдеше у некой петъчен ден летно време, възседне оня черен ат, накриви оня фес, па като тръгне, та изходи всичките бейски бахчи, където харемлъците прекарваха на летните си къщи. Да могат да приказват тия бини и тия кории, и тия бахчи, и тия воденици, що е било и какво е било, оно би чудо наприказвали. Заприказвах се за кир Данила, защото ми дойде на ум, че един от тефтерите му, които беше оставил подир смъртта си, беше ми попаднал едно време на ръцете и един лист от него пазя и досега. В него има между другите работи записани и некои рецепти, диктувани, види се, от бае Митра пророка. Аз ще опиша тук целия лист от бае Даниловия тефтер, па вие четете, което искате от писмото:
към текста >>
24.
06 На Рила
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
На сутринта се качих при палатките, Йорданка и
Йовка
от Търново бяха прибрали раницата ми.
Пристигнаха двама братя, единият хвана брата, другият – сестрата и така мина още един час, докато се качим до хижата. Два дена се грижеха братята за билкаря, докато се оправи, после го свалиха. Той идваше често в София и като ме видеше, отдалече викаше: „Чакайте да се видя с мойта спасителка! Радке, как си? Ей, ти направи чудо с мене, не ме остави, както направиха другите.“
На сутринта се качих при палатките, Йорданка и
Йовка
от Търново бяха прибрали раницата ми.
Ние се бяхме уговорили, че ако дойда, ще спя в палатката с Йовка, така че спането ми беше уредено. Времето беше много хубаво, слънчево, и имах възможност да видя хубостите на Рила. Обиколих всичките езера, имаше приказни изгреви!
към текста >>
Ние се бяхме уговорили, че ако дойда, ще спя в палатката с
Йовка
, така че спането ми беше уредено.
Два дена се грижеха братята за билкаря, докато се оправи, после го свалиха. Той идваше често в София и като ме видеше, отдалече викаше: „Чакайте да се видя с мойта спасителка! Радке, как си? Ей, ти направи чудо с мене, не ме остави, както направиха другите.“ На сутринта се качих при палатките, Йорданка и Йовка от Търново бяха прибрали раницата ми.
Ние се бяхме уговорили, че ако дойда, ще спя в палатката с
Йовка
, така че спането ми беше уредено.
Времето беше много хубаво, слънчево, и имах възможност да видя хубостите на Рила. Обиколих всичките езера, имаше приказни изгреви!
към текста >>
25.
08 При Салоните – брат Борис
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
На другия ден – 20 август 1972 г., – аз взех тенджерките и със сестра
Йовка
от Търново, с която бях в една палатка, отидохме да играем Паневритмия – тогава тя се играеше над езерото на Чистотата.
При Салоните – брат Борис На 19 август аз дадох обяда, като лещата изчистихме и приготвихме от вечерта, второто ядене беше пилаф с ориз – по две яденета се приготвяха. Имаше повече от 150 човека, храната беше достатъчно за всички. Йорданка бе отделила в едни мои туристически тенджерки от лещата и пилафа за Борис и Мария Николови, прибрахме ги в палатката на хлад.
На другия ден – 20 август 1972 г., – аз взех тенджерките и със сестра
Йовка
от Търново, с която бях в една палатка, отидохме да играем Паневритмия – тогава тя се играеше над езерото на Чистотата.
След гимнастиката отидохме на езерото да се измием, изчакахме всички да си тръгнат, а ние двете минахме през „Преспата“ и отидохме при Мария и Борис. Като ни видяха, много се зарадваха, поканиха ни да седнем. Брат Борис бе направил много хубава маса от каменни плочи, а около нея наредени камъни, приспособени за сядане, като на всеки камък имаше поставени подложки, за да е удобно. Аз им поднесох тенджерките с храна и поздравите от Йорданка. С нея им бях гостувала два пъти, при тези срещи беше много весело, пяхме, Мария свиреше и много приказвахме.
към текста >>
Сбогувахме се и тръгнахме, Кирчо Лъвчето слезе с брата пак по същия път за лагера на Вада, а ние с Катя и
Йовка
тръгнахме през езерата.
– „Много ти благодаря, брат, за обяснението, което ми даде“ – отговори искрено приятелят на Кирчо Лъвчето. Аз също благодарих на брат Борис за това, което разказа, тогава той ми отговори: „Сестра, не виждате ли, че Учителя е винаги с нас? Той познава истинското си стадо и му помага. Така че Учителя не може да бъде излъган от никого. Ние си го знаем кой е – и затова се стремим да слушаме.“
Сбогувахме се и тръгнахме, Кирчо Лъвчето слезе с брата пак по същия път за лагера на Вада, а ние с Катя и
Йовка
тръгнахме през езерата.
Аз хванах Катя под ръка, взех ѝ нещата, които носеше, а с другата ръка тя се подпираше на бастунче и така вървяхме бавно. По целия път си говорихме, Катя ме попита как съм решила да дойда при тях. Аз ѝ разказах за себе си и тя, като ме изслуша, каза: „Много добре си направила, че си намерила учението на Учителя, и много хубаво е, че си при Йорданка, от нея ще научиш много неща, тя беше най-близо до него и всичко, което ти каже, е самата истина. По правилния път вървиш! “ След това ми разказа за себе си: „Сестра, ние бяхме не много послушни ученици на Учителя.
към текста >>
26.
II ВЪТРЕШНИЯТ КРЪГ
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Друг голям изпит е този - на праведния
Йов
.
Христос казва: „Влезте през тесните врата, защото просторни са вратите и широк е пътят, който води към погибел." Тук започват вече вътрешните, мистични изпити на ученика. Тук е изпитът - да възлюбиш врага си, който ти е направил много пакости, без да се озлобяваш, да му простиш и да го възлюбиш. Това е една от най-трудните задачи за ученика. Истинско прощаване има, когато е придружено с любов. Велики хора са тези, които имат любов към врага си.
Друг голям изпит е този - на праведния
Йов
.
Когато минава някое голямо страдание: тежка болест, пълно ограничение, голямо разкаяние, да не се обезсърчава и обезверява, но да запази своя вътрешен мир и радостта си, като съзнава постоянно, че всичко е добро и за добро. Да каже: „ Бог дал, Бог взел, да бъде благословено Неговото Име." Всеки ученик в пътя на своето развитие непременно ще мине през този кардинален изпит - така се добива посвещение. Ако един ученик се съблазни от жажда за власт, слава, богатство и др. и за цената на тия неща изневери на своето убеждение, на своята връзка с Бога, той пропада на изпита си. Има много такива примери в живота.
към текста >>
27.
VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ
 
- Константин Златев
Тук следовникът на ББ преминава през един от най-трудните изпити - този на
Йов
.
Чрез тези упражнения, динамизирайки силите и енергиите на новозаветния живот, разрушаваме втория психически блокаж в съзнанието, свързан с проявите на Любовта като чувство в астрал- ния свят. Животът на праведния е представен в Пентаграма от лъча на Правдата, а в Големия цикъл - от "Слънчеви лъчи". Душата на този етап от развитието си започва да осмисля великия План на Бога-Творец, живота - като единство, и своето място в него. Чрез десетте движения на "Слънчеви лъчи", динамизирайки силите и енергиите на живота на праведния, разрушаваме третия психически блокаж в съзнанието, свързан с проявите на Любовта като сила в света на мисълта (умственото или ментално поле на Космоса). Животът на окултния ученик започва по лъча на Любовта в Пентаграма.
Тук следовникът на ББ преминава през един от най-трудните изпити - този на
Йов
.
От този момент нататък Йов - образ на човешката душа - не е вече праведен, а става ученик по духовния Път. Човек навлиза в шестия стадий на своето еволюционно развитие - Посвещение. По лъча на Любовта ученикът се свързва с първия период (декада) от епохата на Водолея, която настъпва с идването на Земята на слънчевите деви (ангели) от планетата Нептун - носители на универсалната Любов. Те съдействат на ученика да развие смирение и кротост. Движейки се по лъча на Мъдростта, ученикът се свързва със силите на втория период (декада) от епохата на Водолея, със синовете на Мъдростта, които ще дойдат от планетата Уран и ще поставят основите на новата духовна наука.
към текста >>
От този момент нататък
Йов
- образ на човешката душа - не е вече праведен, а става ученик по духовния Път.
Животът на праведния е представен в Пентаграма от лъча на Правдата, а в Големия цикъл - от "Слънчеви лъчи". Душата на този етап от развитието си започва да осмисля великия План на Бога-Творец, живота - като единство, и своето място в него. Чрез десетте движения на "Слънчеви лъчи", динамизирайки силите и енергиите на живота на праведния, разрушаваме третия психически блокаж в съзнанието, свързан с проявите на Любовта като сила в света на мисълта (умственото или ментално поле на Космоса). Животът на окултния ученик започва по лъча на Любовта в Пентаграма. Тук следовникът на ББ преминава през един от най-трудните изпити - този на Йов.
От този момент нататък
Йов
- образ на човешката душа - не е вече праведен, а става ученик по духовния Път.
Човек навлиза в шестия стадий на своето еволюционно развитие - Посвещение. По лъча на Любовта ученикът се свързва с първия период (декада) от епохата на Водолея, която настъпва с идването на Земята на слънчевите деви (ангели) от планетата Нептун - носители на универсалната Любов. Те съдействат на ученика да развие смирение и кротост. Движейки се по лъча на Мъдростта, ученикът се свързва със силите на втория период (декада) от епохата на Водолея, със синовете на Мъдростта, които ще дойдат от планетата Уран и ще поставят основите на новата духовна наука. По лъча на Мъдростта всеки пилигрим развива права, светла и логична мисъл.
към текста >>
28.
Произведения на Николай Райнов
 
- Николай Райнов
Йордан
Йовков
, Николай Лилиев
Г. Влайков Кирил Христов, Антон Страшимиров Пейо Яворов, Теодор Траянов Елин Пелин, П. Ю. Тодоров
Йордан
Йовков
, Николай Лилиев
Димчо Дебелянов1943-1945 г. – „История на изкуството“ в 2 тома, изд. „Народна книга“; преиздадени в един том през 1948 г.1943 г. – „Как се печати книга. Печатарското изкуство“, изд. „Ст.
към текста >>
29.
Соломон и Балкиза
 
- Николай Райнов
Отпред се закопчаваха павти от жълта мед, изработени като глави на
змейове
.
А Балкиза бешe облечена в тънка коприна с цвят на бляскав шафран, с мантия от огнен пурпур и върху него — везани големи папагали. И носеше прочелник от бисер, върху ланитите й се спускаха златни трепки с изумруди, а шията й бе накитена с огърлия от сребро и рубини. А върху буйните й коси се виеше, като пъстра змия, косичник от скъпоценни камъни и златовезани ленти. И тежки гривни и пръстени стягаха ръцете. А кръстът й бе препасан с пояс от змийска кожа, изпъстрен с цветна глеч и злато.
Отпред се закопчаваха павти от жълта мед, изработени като глави на
змейове
.
А очите им бяха от опали. И когато влезе Балкиза в чертозите Соломонови, всичко помръкна и се стопи пред нея, — сякаш бе влязло самото слънце. *** И целият дворец потъна в нейната светлина. И даде Балкиза на Соломона пръв дар — кинжал в ножница от кожа на крокодил. Защото знаеше, какво трябва да подари пръв път жена на мъж.
към текста >>
30.
Иисус на Планината
 
- Николай Райнов
Иисус на Планината Големи черни облаци като
змейове
се гъстяха над Йерусалим и говореха за това, що има да стане.
Иисус на Планината Големи черни облаци като
змейове
се гъстяха над Йерусалим и говореха за това, що има да стане.
На небето се срещнаха бели духове с черни и се започна между тях разпря. Белите духове бяха избити пророци, които са възвестявали някога истината, но неблагодарните сърца им са платили с камъни. Черни духове бяха първосвещениците, царете и левитите, които са тлъстели от храмови жъртви, пили са вино, носили са разкошни одежди и са притеснявали вдовиците и сираците. Белите и Черните духове се препираха кой ще владее света. А Иисус стоеше на Планината — и дванадесетмината — с Него.
към текста >>
31.
Дъщерята на Царя
 
- Николай Райнов
И щом нощта сключи звездни ръце над тъмно чело, долита конник в черна броня, развързва
змейовете
, пуска червената ламя — и взема Дъщерята.
И няма дъно страданието — а до дъно трябва да се изчерпи. …Живееше на Изток Цар. И казваха му маги, че Дъщеря му е родена за величие и ще й бъде дадено да управлява цялата земя, когато си намери достоен съпруг. Но рекоха му да я пази, тъй като може да я похити странник. И заключи я той в дворец, приличен на пирамида (в най-скрития чертог я заключи той) — същата Царкиня, за която разказваше мъдрецът от Изток.
И щом нощта сключи звездни ръце над тъмно чело, долита конник в черна броня, развързва
змейовете
, пуска червената ламя — и взема Дъщерята.
Защото той носи чашата от изумруд и има показалците на Пътя. Но — Дъщерята го не обича: тя люби силния, който ще я отвлече. „Бъди ти тоя силен!“ — казва ти песента за Дъщерята на Царя. Че за величие е родена Царкинята — родена е да управлява цялата земя — и ти ще имаш власт над света, а Двата Пътя към двореца носиш в себе си. Помни, че тя обича похитителя — и силом трябва да я грабнеш! Тогава ламята ще ви отнесе като вихър — и в незнайни страни над много царства ще владеете.
към текста >>
32.
Глава седма: Изгрева 1936-1943
 
- Атанас Славов
Билковите
чайове
също, както и кафето в малки количества.
Всички бели братя и сестри бяха вегетарианци като българските есперантисти, толстоисти, и масони. Взимането на лекарства и лекарска помощ беше нежелателно. Така беше и с хирургическата намеса. Повечето от братята и сестрите се лекуваха като следваха съветите на народния лечител Димков (публикувани в 12 тома през трийсетте години на миналия век), или дълго и строго постене, понякога уви! съпътствано с дехидратация. Подправките бяха добре дошли.
Билковите
чайове
също, както и кафето в малки количества.
Заслужава да се спомене, че най-големите експерти на билкарството и гъбарството в България като Иван Сечанов и Атанас Минчев бяха обитатели на „Изгрева.“ Въпреки че в протоколите на първия събор на братството се вижда, че е била сервирана и по чаша червено вино през 20-те и 30-те години на века, Бялото братство по-късно приема строгото въздържане от алкохола. Вярваше се, че трябва да се ляга за сън при залеза на слънцето и да се става с изгрева. Телата на покойниците не се погребваха три дни след смъртта, след което бяха връщани в земята в обикновените публични гробища. Единственото изключение прави гробът на Учителя. Той беше погребан югоизточно от сегашното Руско посолство на ъгъла на ул.
към текста >>
33.
Глава първа: Лъкът и тетивата
 
- Атанас Славов
Йовчев
, първият утвърден американски журналист от български произход.
Чистият случай. И докато хадърчанци чакат решението на правителството по замразения им строеж, аз ще направя още една крачка нататък, за да видим настъпилите събития и променените условия, които тласкат напред българската национална кауза. И тези събития, и тези променени условия идват с Кримската война и обстановката преди нея. * Автоматична фотокамера 1848 (1 януари) в Щип, Македония, се ражда Трайко Константинов, възпитаникът на семинарията Дрю, ръководител на варненската, русенската и свищовската методистка мисия и двадесет години пастор в Минесота, САЩ, до смъртта си през 1919 г. 1848 в Троян се ражда Илия С.
Йовчев
, първият утвърден американски журналист от български произход.
1848 във Варна се завръща след двадесет и четири годишна неизвестност отвлеченият син на Райе Папафотиоглу Фотий (вече като архимандрит Филарет) и майка му едва го познава по стара рана на крака. 1849 (17 октомври) във Варна гръцкият консул Андреас Пападопулос Вретос е свидетел на опустошителна буря в пристанището, което приема по това време средно по един търговски кораб на ден от общо девет страни и два редовни рейса от Триест и Истанбул за Галац. „В четвъртък призори мимо всички очаквания, защото предният есенен ден бе великолепен, завилия ужасна буря с южен и югоизточен вятър. Четири кораба (от които двата руски, един гръцки и един сардински) бяха изхвърлени върху пясъчния бряг, където е провлакът Дере, от беса на споменатите ветрове, без да може да им се даде и най-малката помощ нито от чуждите и тукашните власти, нито от населението. То бе едно страшно зрелище.
към текста >>
Върти се около опашката си, върти се той и колеги дрънкат дрънканщи от семинарията, където са завършили заедно, и инженери дрънкат още по-празни приказки, и всички се събират на чай и приказват за божието вдъхновение и за хубави проповеди, и за какво ли не - приказки, приказки, приказки, - но такива, каквито се приказват на
чайовете
на методистите, за вдъхновението от едно време.
И той е едряга по дух, и той е постигнал всичко, за което всички да му завиждат. Предната година - дето се вика, брада още няма както трябва – осъществи идеята си за железопътна линия от градчето си до Ню Йорк и сега трен- четата пуфкат по нея. И днес дори пуфкат - само че не пуфкат де, че вече са електрически, но е по неговата линия, по същото трасе. И какво сега? Това ли беше всичко?
Върти се около опашката си, върти се той и колеги дрънкат дрънканщи от семинарията, където са завършили заедно, и инженери дрънкат още по-празни приказки, и всички се събират на чай и приказват за божието вдъхновение и за хубави проповеди, и за какво ли не - приказки, приказки, приказки, - но такива, каквито се приказват на
чайовете
на методистите, за вдъхновението от едно време.
И му кипи отвътре, защото Емерсън излиза прав, че ние тук сме ретроспективна генерация, ретроспективна култура. Това, което е вдъхновявало проповедниците на кон, е тяхно си вдъхновение, нали? - на тяхното си време, на тях както Бог се е изявил. А ние, а нашето вдъхновение, кажи го век по-късно? За тяхна сметка ли ще живеем?
към текста >>
34.
Глава втора: Ученикът и учителите му
 
- Атанас Славов
„Тесличков“ фигурира и в статията на съвременника му Илия
Йовчев
за българските студенти в САЩ преди 1880, но не се говори за Константинов, което също подсказва, че това вероятно е едно и също лице с едно и също родно място, с една и съща година на завършване в Дрю, но с две имена.) Записан на 4 март 1875 - Стефан Томов, р.
Става член и стажант-пастор на Нюаркското паство, пастор в Свищов 1877-81; Търново 1881-83; учител в Свищовския научно-богословски институт 1883-90; помощник-ръководител на Ловешкия район на методистката църква 1890-91 и Севлиево 1891 -92; книгоразпространител за България 1892-95; пак в Ловеч 1895-97; учител 1898-1904; във Враца 1904-18... Може би трябва само да добавим, че точното време на ученето му в Робърт колеж в Цариград е от 1865 до 1869 и че така се отличава там, че при завършването си е избран да държи публична реч. Представянето му е отлично, а темата забележителна: „За взаимните задължения между държавата и поданиците“. Теодор Боянов от Самоков, учил в университета Дрю през 1873-74 и 1877-78, без да се дипломира. Трайко Тесличков (по-късно Константинов) в университета Дрю, Медисън Трайко Тесличков от Щип, учи в Масачузетс и става бакалавър на духовните науки, след което учи в специалния клас на Дрю между 1876 и 1879. (Вероятно това е Трайко Константинов, чието житие е добре документирано и съм го дал по-долу, тъй като е възможно и той като Петър Дънов да се е подписвал с различни имена и да е подписал прощалната си снимка с фамилно име от прякора на баща си, след което да е останал известен с името на баща си Константин за фамилно име.
„Тесличков“ фигурира и в статията на съвременника му Илия
Йовчев
за българските студенти в САЩ преди 1880, но не се говори за Константинов, което също подсказва, че това вероятно е едно и също лице с едно и също родно място, с една и съща година на завършване в Дрю, но с две имена.) Записан на 4 март 1875 - Стефан Томов, р.
1850 г. в Котел, също бакалавър на духовните науки от Дрю в класа от 1877. Подробностите по неговото образование и дейност вече видяхме при регистрирането му в матрикулационната книга на Дрю. Може би само трябва да доуточним, че колежът в Малта, в който споменава, че е учил, е английски и се нарича „Сент Джулпен“. Трико Константин (Трайко Константинов), роден в Щип на 1 януари 1848, учи в Американското мисионерско училище в Пловдив към средата на 60-те години на миналия век.
към текста >>
Самият Петър след няколко години ще засече случайно зад емигрантското бюро на Елис Айлънд съпругата на един от следващото поколение - Надежда Карастоянова - съпруга на американския журналист Илия
Йов
- чев.
Неговите съученици се готвят в масата си за чиновнически постове и служби и учат как да притъпяват сетивата си, за да влязат добре в утрешните глутници - добре! нека го казваме оттук нататък групировки, - и не им е до самовглъбени хора като Петър. Няма нищо странно в него и поради простата причина, че както вижда нещата с учителя си, така както вижда после нещата с пристигането на княза във Варна при започването на реалката си, така ги виждат всички българи, които вече са личности и са посветили живота си на България и нейния утрешен ден, а не на търсене начин да отръфат от живата й плът късчето, което им се полага като членове на тая или оная глутница. Не са малко: между политиците консерватори, между бизнесмените благодетели, между строителите на българската независима църква. Това е кръгът на баща му и някои от тези хора споменахме. Но има и други.
Самият Петър след няколко години ще засече случайно зад емигрантското бюро на Елис Айлънд съпругата на един от следващото поколение - Надежда Карастоянова - съпруга на американския журналист Илия
Йов
- чев.
Йовчев през същата година, когато Петър се премества във Варна, пристига в Америка (1870). И сега, веднага с Освобождението, се връща в България и започва да издава вестник „Родолюбец“, защото в идеализма си той мисли, че братята му са изпаднали в безсъзнание, и с опита си на американски журналист иска да им помогне, да им даде пример как става, да ги съветва, да критикува по американски всичко, за което народът трябва да знае. И това, което видяхме през очите на Петър при посрещането на Батенберг, и впечатлението, че се надига нещо чуждо, вместо да е дошла точно свободата на народа ни, смътно усещане, че не идва самоуправление на българите, а бутафорията на фалшив, уж народен калпак, под който ще се носят руски, немски или каквито и да са там чужди еполети - това са и мисли на „Родолюбие“ за първите крачки на княжеството. Схрускват го, разбира се, и Йовчев пак бяга назад в Америка, в Харвард (като че ли там му е било лошо на този идеалист!), за да продължи работата си над утописта Белами. С една дума започваше естрадата на държавния живот под непокаралия мустаци Монтбатън с българския селски калпак, а по чий сценарий и чии постановки, това не е в тази книга.
към текста >>
Йовчев
през същата година, когато Петър се премества във Варна, пристига в Америка (1870).
Няма нищо странно в него и поради простата причина, че както вижда нещата с учителя си, така както вижда после нещата с пристигането на княза във Варна при започването на реалката си, така ги виждат всички българи, които вече са личности и са посветили живота си на България и нейния утрешен ден, а не на търсене начин да отръфат от живата й плът късчето, което им се полага като членове на тая или оная глутница. Не са малко: между политиците консерватори, между бизнесмените благодетели, между строителите на българската независима църква. Това е кръгът на баща му и някои от тези хора споменахме. Но има и други. Самият Петър след няколко години ще засече случайно зад емигрантското бюро на Елис Айлънд съпругата на един от следващото поколение - Надежда Карастоянова - съпруга на американския журналист Илия Йов- чев.
Йовчев
през същата година, когато Петър се премества във Варна, пристига в Америка (1870).
И сега, веднага с Освобождението, се връща в България и започва да издава вестник „Родолюбец“, защото в идеализма си той мисли, че братята му са изпаднали в безсъзнание, и с опита си на американски журналист иска да им помогне, да им даде пример как става, да ги съветва, да критикува по американски всичко, за което народът трябва да знае. И това, което видяхме през очите на Петър при посрещането на Батенберг, и впечатлението, че се надига нещо чуждо, вместо да е дошла точно свободата на народа ни, смътно усещане, че не идва самоуправление на българите, а бутафорията на фалшив, уж народен калпак, под който ще се носят руски, немски или каквито и да са там чужди еполети - това са и мисли на „Родолюбие“ за първите крачки на княжеството. Схрускват го, разбира се, и Йовчев пак бяга назад в Америка, в Харвард (като че ли там му е било лошо на този идеалист!), за да продължи работата си над утописта Белами. С една дума започваше естрадата на държавния живот под непокаралия мустаци Монтбатън с българския селски калпак, а по чий сценарий и чии постановки, това не е в тази книга. Така или иначе, след два месеца Петър влезе в реалката с тази картина на Варна в съзнанието си.
към текста >>
Схрускват го, разбира се, и
Йовчев
пак бяга назад в Америка, в Харвард (като че ли там му е било лошо на този идеалист!), за да продължи работата си над утописта Белами.
Но има и други. Самият Петър след няколко години ще засече случайно зад емигрантското бюро на Елис Айлънд съпругата на един от следващото поколение - Надежда Карастоянова - съпруга на американския журналист Илия Йов- чев. Йовчев през същата година, когато Петър се премества във Варна, пристига в Америка (1870). И сега, веднага с Освобождението, се връща в България и започва да издава вестник „Родолюбец“, защото в идеализма си той мисли, че братята му са изпаднали в безсъзнание, и с опита си на американски журналист иска да им помогне, да им даде пример как става, да ги съветва, да критикува по американски всичко, за което народът трябва да знае. И това, което видяхме през очите на Петър при посрещането на Батенберг, и впечатлението, че се надига нещо чуждо, вместо да е дошла точно свободата на народа ни, смътно усещане, че не идва самоуправление на българите, а бутафорията на фалшив, уж народен калпак, под който ще се носят руски, немски или каквито и да са там чужди еполети - това са и мисли на „Родолюбие“ за първите крачки на княжеството.
Схрускват го, разбира се, и
Йовчев
пак бяга назад в Америка, в Харвард (като че ли там му е било лошо на този идеалист!), за да продължи работата си над утописта Белами.
С една дума започваше естрадата на държавния живот под непокаралия мустаци Монтбатън с българския селски калпак, а по чий сценарий и чии постановки, това не е в тази книга. Така или иначе, след два месеца Петър влезе в реалката с тази картина на Варна в съзнанието си. * След две години, завършил вече, дипломиран, той трябваше да напусне Варна на път за Свищов. След десетилетие и половина щастлив живот тука. Искаше да върви напред, а колко празно му беше, как така се махаше, преди да се е слял, допрял, прегърнал близко до сърцето си всичко тук след толкова години на любов в семейството си и в училищата си, и с учителите си.
към текста >>
35.
Глава четвърта: Семинаристът
 
- Атанас Славов
сливналия - журналистът Илия
Йовчев
, пише дописка за петдесетина български студенти в Америка в „Цариградски вестник“.
Джордж Филис, Джордж Патън и Едмънд Истърбрук са от Англия, Уилям Сиърс е от Бахамските острови, Доан е от Нова Скотия, а Джордж Хартуел от Онтарио, Канада, и дори има един мексиканец - Франциско Кордоба. Продължава традицията след идващите от Англия най-много да са чуждите студенти от България. Особено близък на българите е отвореният и жив Бедрос, който вече е учил в Аинтабския колеж в Турция и е блестящ студент. Да размениш с такъв човек по няколко шегаджийски лафа на турски в студентската кафетерия е не само весело, но и сладко отвътре. По това време заселилият се тук още през 1870 г.
сливналия - журналистът Илия
Йовчев
, пише дописка за петдесетина български студенти в Америка в „Цариградски вестник“.
И казва ето какво за това чувство и на най-космополитните между тях: „Ний, българите, обикновено обичаме бащиното си огнище повече от съседните нам народи и сме уединени от света.То ни е лишило от себепознание.“ Космополит по дух, Йовчев не харесва това вечно българско сгушване около корените, дори да си стигнал на върха на света. Има го, разбира се. И дали е лишило Дънов и Делчев, пък и нашенско-арменския Бедрос от самопознание, не е ясно. Но че от време на време е хубаво да си се свият в малоазийския си мехур и да се посмеят, в това няма съмнение. Дърпа коренът.
към текста >>
И казва ето какво за това чувство и на най-космополитните между тях: „Ний, българите, обикновено обичаме бащиното си огнище повече от съседните нам народи и сме уединени от света.То ни е лишило от себепознание.“ Космополит по дух,
Йовчев
не харесва това вечно българско сгушване около корените, дори да си стигнал на върха на света.
Продължава традицията след идващите от Англия най-много да са чуждите студенти от България. Особено близък на българите е отвореният и жив Бедрос, който вече е учил в Аинтабския колеж в Турция и е блестящ студент. Да размениш с такъв човек по няколко шегаджийски лафа на турски в студентската кафетерия е не само весело, но и сладко отвътре. По това време заселилият се тук още през 1870 г. сливналия - журналистът Илия Йовчев, пише дописка за петдесетина български студенти в Америка в „Цариградски вестник“.
И казва ето какво за това чувство и на най-космополитните между тях: „Ний, българите, обикновено обичаме бащиното си огнище повече от съседните нам народи и сме уединени от света.То ни е лишило от себепознание.“ Космополит по дух,
Йовчев
не харесва това вечно българско сгушване около корените, дори да си стигнал на върха на света.
Има го, разбира се. И дали е лишило Дънов и Делчев, пък и нашенско-арменския Бедрос от самопознание, не е ясно. Но че от време на време е хубаво да си се свият в малоазийския си мехур и да се посмеят, в това няма съмнение. Дърпа коренът. Телескопичен блик Бедрос се връща да проповядва, за да го заколят като мъченик в родния му край има-няма след седем години.
към текста >>
Река по-пълноводна от Дунава тече, фериботи,
кейове
, транспортни кораби, море, влакове, каруци, пак влакове, улици, претъпкани горе с пране, долу със сергии; и тук вече до полуда е вряк и кряк от деца в краката на продавачи, на разхождащи се контета, на джебчии и просяци.
И долу по тротоара младите семинаристи с младия мисионер от Варна между тях пресичат Трайбека, след като са се смъкнали от ферибота през река Хъдзън на път за мисията в „Китайския град“. След години в една от беседите си Петър Дънов описва чувството на ареалност по тези улици. Излизаш на „Хъдзън“ или „Бродуей“ и трещи музика, носи се каляска нагоре към Сохо, а на капрата разкошен кочияш с цилиндър и до него чер арапин в копринени червени шалвари и чалма с огромно щраусово перо върти очи и музикантите вътре надуват тромпети и тром- бони и тряскат чинели, и ти мислиш, че е слязла с махането на магическа пръчка „Хиляда и една нощ“, и каляската отминава, и на гърба на купето - табло с огромни букви: „Кафе Максуел - екстра до последна капка!“. Оказва се, че са пуснали ново кафе на пазара. * Времето на рекламните шествия! В главата ти е някакъв беззвучен грохот.
Река по-пълноводна от Дунава тече, фериботи,
кейове
, транспортни кораби, море, влакове, каруци, пак влакове, улици, претъпкани горе с пране, долу със сергии; и тук вече до полуда е вряк и кряк от деца в краката на продавачи, на разхождащи се контета, на джебчии и просяци.
Вечер всичко стихва донякъде и както го описва 0'Хенри в тогавашните си скици, пада нощта и двете грандами на Ню Йорк си говорят от разстояние - Статуята на свободата с корона и факел в ръка на каменния си пиедестал на островчето в Горния залив и Златната Диана с лъка си върху позлатеното кубе горе в Манхатън сред богатия парк на Медисън Скуеър Гардън. Говорят си за растежа на града, за строежите, за богаташките къщи, произшествията, вълните на емигрантите... Може би за първото изпълнение на четвъртата симфония на Чайковски от Нюйоркското симфонично дружество през май 1890 година. Със студента от университета Дрю, дето излиза от концерта и замръзва на един от стотиците тротоари между тях. За какво ли не разговарят те по време на немите си нощни диалози. Докато небето на изток порозовее... * Телескопичен блик Какво нещо е да плуваш през океана към вътрешното море на Ню Йорк, където те чака всичко това! Сега то чака Петър Илич Чайковски да дойде сам след шумната слава, която добива с изпълнението тук на неговия цигулков концерт от Мод Пауъл през 1889 и сетне още по-големия успех на четвъртата му симфония през следващата година.
към текста >>
НАГОРЕ