НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
127
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ЕДЕЛВАЙС - R.O.D`ot
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Така върхът на колонията се
заема
от индивид, имащ форма на мехур, чиято служба е да държи колонията в отвесно положение.
Така явяват се мускулни елементи, изпълняващи роля при движението на медузата, нервни елементи, дори елементарни очни петна. И като плава по такъв начин медузата известно време, тя се прикрепя към някой предмет дето чрез пъпкуване пак образува колония. В тая колония, обаче, всички индивиди са еднакви по форма и служба. У по-висши форми обаче, намираме още по-голяма диференциация не само на отделните тъкани, но и на отделните индивиди. И тук има колонии, повечето със строго разпределение на труда.
Така върхът на колонията се
заема
от индивид, имащ форма на мехур, чиято служба е да държи колонията в отвесно положение.
Други индивиди имат чисто двигателна служба. Те координират своите движения по такъв начин, че като се свиват и разпущат, движат цялата колония в известна посока. След това следват индивиди, играещи ролята на уста, други на пипала, трети на стомах и т.н. Изобщо тая разумна класификация на труда се продължава в още по-усилен темп у сухоземните животни и дори до човека. Но и у растенията ние различаваме корен, стъбло, цвят, листа, плод и пр.
към текста >>
2.
АСТРОЛОГИЯ. ПЛАНЕТНИ ВЛИЯНИЯ – Г.
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Но изучаването на слънцето в окултната наука,
заема
също един голям отдел.
Колко болни жадуват за пролетното слънце след мрачните, мъгляви есенни и зимни дни. Оная грамадна маса от болни очаква своето избавление най-вече от слънцето. От учения свят се интересуват от слънцето и светлината най-вече физиците, астрономите и биолозите. Първите обективно изучават светлините лъчи, като вибрационно движение, измерват големината на вълните, бързината на движението, изучават спектрите и пр. Биолозите изучават от своя страна влиянието на слънчевите лъчи върху живите организми, било растителни или животински и правят своите заключения.
Но изучаването на слънцето в окултната наука,
заема
също един голям отдел.
Неговото изучаване се схваща като изучаване на едно природно творение, криещо в себе си сили, които могат да се оползотворят. Окултната наука изучава не само слънцето, но и всички творения на природата. Всички сили и явления, известни досега, съставляват също така обект за проучване. Нима съвременната официална наука е решила със своите методи всички поставени въпроси? Разбира се, далеч не.
към текста >>
Тя е у някои дотолкова голяма, че
заема
почти половината тяло.
По тоя начин природата балансира недостатъка. Относително психологията на ония животни, които обитават непрогледните тъмнини на морските дълбочини, и които никога през живота си не виждат или не чувствуват слънчевите лъчи, може да се направят интересни изводи. На първо място изпъква тяхната външна форма. Тия животни обикновено са много грозни. Те притежават един характерен белег: това е голямата им уста.
Тя е у някои дотолкова голяма, че
заема
почти половината тяло.
Останалата част може да се счита като стомах. Затова естествениците считат, че това са животни чието тяло се състои само от уста и стомах. Такава грозота се констатира и у нощните животни на сушата. Аз на зная дали има човек, който да изпитва естетическа наслада, когато гледа един бухал, една кукумявка или един дългоух прилеп. Същата грозота намираме и у тия животни, които живеят дълбоко в почвата.
към текста >>
3.
ЗА ПРАВИЛНИЯ МЕТОД В ПЕДАГОГИЧЕСКАТА ПРАКТИКА - Х.
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Изучаването й е наистина сложно, подпомогнато от онази своего рода астрологична интуиция, ала основата й е математична и
осезаема
.
Ще приведем тук някои и други откъслеци от Paul Flambart, виден френски астролог, един от най-бележитите работници в областта на научната астрология. Неговите изследвания са строго научни: чрез прилагане на статистичните издирвания и теорията на вероятностите той научно показа не само реалността на астралните влияния, а и очерта един сигурен път за проверка на нейните закони. Така бяха подложени на проверка и сума правила, които са дадени без научна обосновка в някои астрологични съчинения, предимно средновековни. В статията си „Астрологията експериментална наука ли е? " той казва: „Астрологията почива на изчисления и факти.
Изучаването й е наистина сложно, подпомогнато от онази своего рода астрологична интуиция, ала основата й е математична и
осезаема
.
" „Астрологията може лесно да разбули всичката си убедителност за математика, отдаден на психологични издирвания. " „Всеки от нас притежава свой хороскоп, сир., математични данни, които разкриват в известни граници неговите способности и неговата съдба. " „Тия данни са съчетанията на планетите, тяхното положение по еклиптиката в мига и мястото на раждането. Ясно е за всеки едного, който е изследвал голям брой хороскопи („небето" на един човек в мига и мястото на раждането), че съществуват закони на съответствие между планетните съчетания и характера и бита на изучавания индивид." „Като експериментални доказателства ние предлагаме следните: 1-во. Намиране часа на раждането като се познава дадена личност, сир., някои рязко изпъкващи качества на характера и деня на раждането. 2-ро.
към текста >>
4.
ВЕЛИКИЯТ СМИСЪЛ - Г.Т.
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Ако е момче, то не иска да се задоволи с каквото и да е, а трябва непременно да стане голям човек, да
заеме
, някоя висока длъжност.
Майката трябва да нахрани и сърцето на своето дете. Но има два вида сърдечна храна. Сегашните майки дават на децата си такава любов, от която те после изпитват най-големите страдания. Майката веднага ще внуши на детето си, че то не е като другите, че то е нещо повече от тях: че е по-хубаво, по-способно, заслужава всички да обръщат на него внимание, да му се радват, да го милват. И то, като порасне, рече си ; „Аз съм нещо особено".
Ако е момче, то не иска да се задоволи с каквото и да е, а трябва непременно да стане голям човек, да
заеме
, някоя висока длъжност.
Ако е момиче ще си каже: „Аз трябва да се старая да бъда хубава, нежна и весела, за да се харесвам на повече момци и да се оженя за някой богат, който ще ме обича и ще се пожертвува за мен". И тръгнат, момчето да става голям човек, момичето да се харесва, а светът им поставя прегради. Лутат се те цял живот и най-сетне кажат: „Ние сме разочаровани, нас не можаха да ни оценят". Това не е храна за сърцето, това е отрова. Майката, която люби своето дете, трябва да го научи да не къса цветята, защото ги боли; да не лови птичките, а да им дава трошиците, които са останали от трапезата; да не бие животните.
към текста >>
5.
СИЛАТА НА ДУХА - Бо Ин Ра
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
„Ние имаме тяло природно (физично) и тяло духовно." С други думи – ние притежаваме едно тяло, съставено от физични елементи, видимо и
осезаемо
, и едно друго – духовно – тяло,
неосезаемо
за физичен усет.
Никой човек не може, по свой начин, да притури ако ще би атом към оня елемент на любовта, който той носи в себе си в даден миг. Само Безграничното е в сила да стори това. Каквато и да бъде нашата погрешка — във вярване или характер, погрешка на нашето „днес" – ние целия ден ще действуваме съобразно с нея. Ала ние не сме длъжни да имаме винаги все същия характер, Душата, която управлява, всичко ще ни даде – стига да й поискаме – нови истини, нови вярвания и колкото по-изместят и прогонват старите заблуди, толкова по-чувствителна промяна за добро ще настъпи за душата и тялото, промяна която не ще има край. И за да се домогнем до това, има един едничък изход, един едничък път: непрестанно искане, отправено към Безграничното, да ни усъвършенствува в тази посока.
„Ние имаме тяло природно (физично) и тяло духовно." С други думи – ние притежаваме едно тяло, съставено от физични елементи, видимо и
осезаемо
, и едно друго – духовно – тяло,
неосезаемо
за физичен усет.
Когато ние обичаме, скъпим и се възхищаваме от нашето тяло, ние влагаме елемента на висша обич не само в физичното си тяло, а и в духовното. Не от само себе си можем породи ние този род обич. Тя може да ни бъде дадена единствено чрез измолване от Безграничното. Не от суета трябва да изискваме това, нито подбудени от онова нисшо тщеславие, което се толкова по-надценява, колкото по-силно е въздействието на хубостта му върху другите. Висшата обич към тялото ще се прояви тогава, когато ние залягаме да го украсим в самотията на гората със същото внимание, с каквото бихме сторили това и в някой многолюден град.
към текста >>
6.
СЪКРОВИЩЕ НА СЪРЦЕТО - Бо Ин Ра
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Не от книги ще добиеш онова, което се нарича мъдрост и не от други трябва да
заемаш
мощ!...
Ти нямаш нищо общо с ония, които трябва всичко да са „чули" или „чели" за да знаят! Твоят дух трябва да бъде винаги свободен и на свобода де изпитва своите сили! Твоят дух трябва да бъде винаги учител и господар на всички твои душевни сили и да ги обедини под своя власт!... Истина ти казвам, дълбоко в душата ти се таят сили, които никой още не е напълно изведал, но и в тялото ти има сума скрита мощ, която никой още не е досущ узнал!... Аз искам да освободя твоето тяло и да ти дам за слуги, които да ти бъдат винаги послушни силите на твоята собствена душа!
Не от книги ще добиеш онова, което се нарича мъдрост и не от други трябва да
заемаш
мощ!...
Вътре в тебе живее твоят Учител, изобилстващ с плодове на жив опит, и всяка мъдрост, писана на книга, е само песъчинка при онова, що душата ти крие вътре в "себе си."
към текста >>
7.
Псалом - Р. Соловьов
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Те се развиват бързо, буйно и скоро
заемат
цялата повърхност като заглушават всички по-крехки растения.
И човек може да му я даде. При това в сегашното си развитие човек дава условия да се проявят както зародишите на положителното, така и на отрицателното. Самият процес на развитие е аналогичен на растенията: пущане корени и стебло т.е., поляризиране, цъфтене и даване плод. Плодът е най-сигурният критерий за качеството на една мисъл или чувство. Възвишените чувства и мисли са подобни на нежните и красиви цветя, (а) нисшите – на плевелите и паразитните растения.
Те се развиват бързо, буйно и скоро
заемат
цялата повърхност като заглушават всички по-крехки растения.
В това отношение човешките души представляват обширни градини, в които редом с красивите цветя растат и буйни плевели. Не трябва да забравяме да поливаме и чистим около корените на тия хубави цветя, защото те ще изсъхнат и градината ще запустее. Всяка мисъл или чувство, което се проявява в нас, представлява един предразположителен момент за развитието на едно психическо качество в положителен или отрицателен смисъл. Ако напр. човек започне да мисли изключително само за себе си, за своето лично благо, не ще мине много и ще започне да проявява качествата на егоиста.
към текста >>
8.
Дух, сила и материя
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Малко по-възрастните деца обръщат внимание още и на белия цвят, който у тях
заема
трето место, после зеления, кафявия и черния.
Опитите показват, че се получават значителни резултати, даже когато се пие само вода, осветлявана с известни цветни лъчи. Най-силно податлив на влиянието на цветните краски се явява организмът на детето. Подробни изследвания в това направление е правил Д-р Фрере. Той забелязал, че децата до 3 год. най-много обръщат внимание и обичат червения цвят и на второ място – жълтия.
Малко по-възрастните деца обръщат внимание още и на белия цвят, който у тях
заема
трето место, после зеления, кафявия и черния.
Синия цвят държи в тяхното внимание последно място. Някои от тях нямат никакво впечатление от него. Дори до 7-8 год. на децата любимият цвят остава още червената краска. Едва към 9-10 г.
към текста >>
9.
БЯЛОТО БРАТСТВО - Бо Ин Ра
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
МУЗИКАТА В ПРИРОДАТА „Музиката е един начин, чрез който може да оживее природата за вас – камъните ще оживеят, дърветата, изворите и всичко наоколо ще оживее." „Музиката е една дълбока сфера на битието." Моят Учител В окултната наука въпросът за музиката
заема
едно от най важните места.
Добран ВЛИЯНИЕТО НА МУЗИКАТА 1.
МУЗИКАТА В ПРИРОДАТА „Музиката е един начин, чрез който може да оживее природата за вас – камъните ще оживеят, дърветата, изворите и всичко наоколо ще оживее." „Музиката е една дълбока сфера на битието." Моят Учител В окултната наука въпросът за музиката
заема
едно от най важните места.
И това е тъй, защото музиката представлява една област, която има отношение с живота на всички същества във всички техни отправления. До недавна считаха музикалността присъща само на „високо" културни хора. Изследванията, обаче, откриха, че музикалният усет се корени не само в дивите некултурни племена, но много по-далеч: у животните, дори някои са склонни да виждат известна музикалност у растенията дори скалите, камъните... Може това да се види парадоксално, но факт е, мнозина автори привеждат примери за това. Окултната наука приема музикалните отношения като база, на която се опира животът на всички същества. Попитайте един петрограф, той ще ви посочи хармонията, която лежи в основата на един кристал.
към текста >>
10.
КРАЙ МОРЕТО - Георги Т.
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Те знаят, че са човеци като всички други, само ча благодарение на своята по-напреднала духовна възраст са станали способни да
заемат
такова положение в духовния свят, което е немислимо и непостижимо за човека, обвързан в ограничените условия на материалния живот.
От време на време отделни личности са узнавали за съществуването и действието на това невидимо и при все това свързано с реални земни човеци Общество, а други са разнасяли вестта за него, обзети от какви не съмнения, та в края на краищата е останала за него само тъмната мълва на сказанието. Други пък са знаели за това Общество, ала техния прост живот и деяния не са задоволявали пъстрата им фантазия, та са сметнали за нужно, да окичат своите съобщения с разни труфала и да представят своите по-стари братя — човеци като полубогове или поне като някакви чудновати магесници. Последните съобщения за тях бяха от такъв вид. Тия хора са грешали съзнателно и не със зла умисъл и са вярвали, че не могат да дадат по-харен израз пред хората на своята собствена почит към „по-старите братя" оттуй да ги представят извисени високо над (човеците) тях. Hо самите членове на това Общество решително отклоняват това фантастично въздигане.
Те знаят, че са човеци като всички други, само ча благодарение на своята по-напреднала духовна възраст са станали способни да
заемат
такова положение в духовния свят, което е немислимо и непостижимо за човека, обвързан в ограничените условия на материалния живот.
Ала самата действителност ни сочи един далеко по-възвишен образ на тия Братя, отколкото оня, що би могла да нарисува и най-богатата, жадна за краски фантазия. Тихата работа на членовете на Братството обхваща всички области на висшето духовно развитие. През техните ръце минават нишките, които завършват в творбите на най-висшите прояви на човешката мощ. Тe наистина прeмeстват планини, без пръст да помръднат, защото тяхната воля, ръководена от най-висшето познание, стои зад дeлото на много ръцe и мозъци. За магесническитe „фокуси" и „изкуства" на факирите няма място в работата на по старите братя на човечеството.
към текста >>
11.
ВЛИЯНИЕ НА МУЗИКАТА - Добран
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
В даден момент, ние само констатираме едно или друго явление в нашето съзнание, без да можем да кажем къде то се намира, каква част от пространството
заема
.
Но, да се върнем на предмета. Цялата днешна психология, констатирайки основните характерни белези на душевните явления, ги определя като такива, ставащи извън пространството в противовес на телесните, които стават в него За едно телесно явление, всякога можем да кажем къде става (на кое место), да го измерим по обем, по тегло с метър, с килограм и т.н. С душевните явления не е така. Към тях (напр. радостите, скърбите, мислите, желанията и т.н.) не можем да приложим никаква телесна мярка.
В даден момент, ние само констатираме едно или друго явление в нашето съзнание, без да можем да кажем къде то се намира, каква част от пространството
заема
.
Мнозина, склонни да мислят, че душевните явления са продукт на функциите на нервно-мозъчната организация, неизбежно идват до заключението, че можем или ще можем един ден, наблюдавайки този или онзи процес в мозъка да кажем, че той е тъждествен с това или онова душевно явление – и по такъв начин, косвено чрез мозъка, да можем да измерваме и душевното. Това е очевидно абсурд, едно защото по-голямата част от хората познават своя вътрешен душевен живот, без даже да знаят за функциите на нервната система и друго, че такива експерименти са почти невъзможни, защото черепа на живия човек не се отваря тъй лесно. При това душевния живот на упоения и опериран човек е, външно поне, толкова муден, че не се поддава на никакво изучаване. И днешната психология, като университетска и официална дисциплина, е стигнала до следното положение. От една страна имаме така наречената физиологическа психология, която твърде обстойно е изучила нервната система, доколкото последната обуславя душевния живот и от друга страна – душевен живот, който се проявява независимо от нервната система, извън нашите непосредствени външни триизмерни схващания на сетивата.
към текста >>
12.
Списанието PDF
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Но тоя свят в мен самия
заема
моите мисли от ранни зори.
Когато мрачината се разсея, звездите скриха своята светлина. Това, обаче, нам е недостатъчно. Докогато ние самите не подпалим нашите малки лампи, напразно ще свети светлината на небето; дотогава, докогато ние твърдо не застанем готови, нямо ще лежи цялото богато величие на света и ще чака така, както арфата чака допирането на пръстите. * Не е нужно да се грижа аз за природата. Слънцето не чака да го накитя и да подпаля неговия огън.
Но тоя свят в мен самия
заема
моите мисли от ранни зори.
Неговото значение е в това, че той ми е даден като мой собствен; в това, че аз имам тая мощ да го образувам според моя дух и вътрешно да го сродя с мене; в това, да го предложа Богу, като малък гостоприемен кът. * Религията е както поезията. Не само идея, а израз. Бог също дава на Себе си израз в безкрайното разнообразие на творението и нашата задача е изразът, що трябва да дадем на нашата индивидуалност в безкрайното разнообразие. Ония секти, които ревниво затварят себе си в рамките на мъртви догми и запират движението на живия дух, запазват и отглеждат една теология, обаче умъртвяват религията.
към текста >>
13.
МОЛИТВАТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ - Б. Б.
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Виждал е той, че по този път освен дето не се идва до някакъв културно-просветителен напредък, но човечеството е отивало все по-назад и по-назад към издребняване и израждане и самодоволното мъдрословие и надутост
заемали
мястото на смиреномъдрието, а ненавистта и омразата – мястото на братолюбието.
КЪМ БОГОПОЗНАНИЕ Човекът, мислещият човек, винаги е търсил да открие разумния смисъл на живота, да разреши и разбули загадките, които се изпречват на пътя му; да разбере неговата настояща цел, законите, живите онези вътрешни закони, които са неговите истински двигатели и да се нагласи, да намери своите правилни отношения спрямо тях, та по такъв начин да може да дойде до по-мирно и плодоносно развитие и да излезе из вихъра, из катастрофалния път на борбата за съществуване и самоизтребление.
Виждал е той, че по този път освен дето не се идва до някакъв културно-просветителен напредък, но човечеството е отивало все по-назад и по-назад към издребняване и израждане и самодоволното мъдрословие и надутост
заемали
мястото на смиреномъдрието, а ненавистта и омразата – мястото на братолюбието.
Той не е могъл да се примири с мисълта, че всичките тези ежби, гонения и кървави самоизтребления са единствената възможна проява на туй, което може да се обхване в понятието живот и че по-разумни отношения – по-светли дни за хората на земята не могат да настъпят. А защо, наистина, хората не са щастливи. Милиони хора днес са принудени да водят сурова, непосилна борба за своето оскъдно съществувание, харчейки всичкия запас на жизнените си сили за вършене на механическа безсмислена работа. Милиони хора, въоръжени спират своето културно развитие, за да изучават изкуството на братоубийството! Такава ли е съдбата на човека?
към текста >>
14.
ФИЛОСОФИЯ НА ИНТУИЦИЯТА НА АНРИ БЕРГСОН
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
При това се е забелязало (с помощта на пръчката), че тоя меридиан се отклонява преди 9 часа сутринта и след 3 часа после обед на определен ъгъл (90º - 270º - 312º) и като дойде 9 часа с бързо движение
заема
характерното си место, което ще да покаже връзка с вълните, причинени навярно от металните огньове на слънцето, които във вид на вибрации идат със самата светлина.
По-нататъшните изследвания са показали разнообразието на тия вибрационни зони, които дават възможност не само да се определи подземния поток, но и неговата дълбочина и дори химически състав и е с една поразителна точност. Намерено е също така, че тия вибрационни полета се намаляват и почти изчезват през нощта, че от 6 до 3 часа след пладне те са силни, а след това време се сгъват и сбират. Търсейки причините на това явление, по аналогия на Волтовия стълб, са построили специални комбинации от метали, които да служат като индикатори и като възстановители на тия трептения. Намерили са, че всеки метал, особено ако той е закопан (дори вредна саксия), има вибрационно поле, с разни форми и в това вибрационно поле особени сгъстявания, които образуват тъй наречения азимутен меридиан, заключаващ точен ъгъл с магнитния или географическия и характерен за елемента (така напр. във водорода той е на северозапад, в медта – на юг, в хлора – на север, сярата – на изток, въглерода – запад, йода – изток и пр.).
При това се е забелязало (с помощта на пръчката), че тоя меридиан се отклонява преди 9 часа сутринта и след 3 часа после обед на определен ъгъл (90º - 270º - 312º) и като дойде 9 часа с бързо движение
заема
характерното си место, което ще да покаже връзка с вълните, причинени навярно от металните огньове на слънцето, които във вид на вибрации идат със самата светлина.
Тези вибрационни полета са няколко вида, имат различни положения в диамагнитните и парамагнитните тела, но приблизително еднакви очертания. При известни условия, в разглеждането на които не можем сега до се впущаме, няколко капки вода, индуктирани изкуствено, могат да развият едно силово поле, което да се чувства от пръчката на километри. С помощта на тия индуктори може да получат (посредством разни цветни дискове) особени динамически полета, наречени спектри, които образуват силови възли; тела, поставени в тия силови възли, ако са еднакви с изследваните, не нарушават образуваните силови линии (много ясно чувствани и очертани от пръчката) и с помощта на които именно става отделяне на химическия състав, както и въпросите за физиологическото въздействие на тия силови полета – но всичко това би ни отвело надалеко . Изследванията на братя РаЬеу са доказали нещо още по-странно, че почти всяко тяло е оградено със специални свои етерни изображения, понякога намалени по големина, но запазени по форма и то разпростиращи се по четиритях главни посоки на света на десятки метри около самия предмет (особено извор, кладенец и пр.). За да завършим, нека поменем няколко думи и върху чисто практическата страна на въпроса.
към текста >>
Ние сме още пред входа на земните чертози, които ни поднася бъдещето и имаме право да наричаме тая малка и скромна пръчица със старото ù име, както и някога – магическа, защото не чрез чудеса ще ни даде пътя към незнайното, а защото подобна на кехлибара, тя ни връчва първичната нишка, водеща към бъдещия нов живот, в който част от невидимото ще стане
осезаемо
, „реално'' – и то не само по отношение на външните предмети, но и в самото човешко тяло.
* От преди хиляди години хората знаеха, че едно късче кехлибар (електрон) поотъркано, вдига леки книжки и пера – и се задоволяваха с това. От стотина години тая затворена в кехлибара сила се обърна в могъщото електричество, което свети, движи, топли, пренася звука с или без жици, вие канали, продупчва тунели, върти хиляди машини, отменява милиони работни ръце. И всичко това – тази огромна сила, се манифестираше в хилядолетия само с малките явления на вдигане на перушинки! Днес, струва ми се, с магическата пръчка ние се намираме пред вратата на също такъв нов свят. Малък и прост е тоя ключ, но той ще отвори чудесата на новия етерен свят, за който Айнщайн поменава, че правите му линии се обърнали в охлювообразни за оня, сътворен от невидими лъчи на слънчевия спектър свят, който е не по-малко богат и разнообразен от видимия, като образува негова основа и в който малката проста лескова пръчка ни въвежда така осезателно.
Ние сме още пред входа на земните чертози, които ни поднася бъдещето и имаме право да наричаме тая малка и скромна пръчица със старото ù име, както и някога – магическа, защото не чрез чудеса ще ни даде пътя към незнайното, а защото подобна на кехлибара, тя ни връчва първичната нишка, водеща към бъдещия нов живот, в който част от невидимото ще стане
осезаемо
, „реално'' – и то не само по отношение на външните предмети, но и в самото човешко тяло.
към текста >>
15.
Нестинарските игри - Добран
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.
И един истински окултен ученик, каквото и обществено положение да
заема
между обикновените хора, знаейки дългия път, който предстои нему и другите, никога не би се смутил от прозвището ученик, па дори и дете.
Защото развитието и усъвършенствуването на отделния човек и на цялото човечество е процес много по-дълъг и по-сложен от колкото си го мислим обикновено. Човек идва много пъти на земята и добива все нови и нови опитности в пътя на съвършенството. И един от най-великите мигове в неговото дълго духовно развитие е тоя, в който той намира своя Учител, предопределен му от векове, да ръководи непосредствено неговото по-нататъшно усъвършенствуване. Тоя миг е живо и картинно изобразен по разни начини в мистичната литература на изтока. За своя духовен Учител, обикновения и съвършен, според нашите разбирания човек (от неукия до професора), е само дете и ученик.
И един истински окултен ученик, каквото и обществено положение да
заема
между обикновените хора, знаейки дългия път, който предстои нему и другите, никога не би се смутил от прозвището ученик, па дори и дете.
За него животът е едно училище, а страданията и несгодите - поука. Той има в своите схващания широтата и непринудената толерантност, свойствени в обикновения живот само на децата. Защото, както децата имат безкрайно упование и вяpa в своите родители (и благодарение на това успяват), така и окултният ученик, освободен от обикновените суетни тревоги и съмнения, има безгранична вяра и упование в Бога, който е съвършена любов, съвършена мъдрост и съвършена истина и въплъщение на които е неговият Учител. И една от най-красивите и величави страни на приложеното в обикновения живот окултно ученичество е тая, че то възвръща доволството и жизнерадостта на детинството, като дава нови импулси, разкрива нови хоризонти — неща невъзвратими за обикновения суетен човек и възможни за окултния ученик...
към текста >>
16.
НАУЧНА АСТРОЛОГИЯ - Г.
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Но при силно изпарение нуждата се задоволява чрез
заемане
вода от дървесинния резервоар.
По този начин е намерено, че активният пласт се намира в вътрешната кора, близо до младите дървесни цели. Този активен пласт чрез периодичните си пулсации осигурява циркулацията на сока по начин, твърде подобен на кръвоносната циркулация у животните. Влиянието на анестетическите и други химикали върху циркулационния ритъм у животните и растенията е до висока степен подобно. Активните клетки не се ограничават само да функционират като помпи за възкачване сока нагоре, но тяхното свиване инжектира вода във странични тъкани, които служат за резервоар на вода. При слабо изпарение нормалното възкачване на сока надлъж е достатъчно за всички нужди.
Но при силно изпарение нуждата се задоволява чрез
заемане
вода от дървесинния резервоар.
Посредством електричната сонда е намерено, че пулсиращият пласт е разположен във вътрешната кора. И така, действието на температурата, на анестетичните средства и други химикали произвеждат идентични промени в ритъма на животинската и растителна циркулация. *) Към този род спадат зелето, рапицата и др. Тези и други изследвания, които е правил Жагадис Боз, установяват единството във физиологичния механизъм у животните растенията. Защото у животното и растенията намираме подобни свивания при удар, подобни реагирания на еднакви химически въздействия, подобно разпространяване на пулсативното движение от клетка в клетка, подобна циркулация на течност под влиянието на помпа, подобен механизъм за предаване на дразненето и подобни спазми при смърт.
към текста >>
17.
ЕЗИКЪТ НА МУЗИКАТА - К. Ик.
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
една планета и в двата хороскопа да
заема
едно и също положение в зодиака.
При това излагане ние ще се придържаме към работите на Пол Фламбар, един от кай-видните работници в областта на научната астрология, който и най-систематично е разработил тези въпроси. Видяхме в миналия брой на списанието, че всеки индивид притежава свое „небе на раждане", свой хороскоп. Ясно е следователно, че ние можем да сравняваме хороскопите – да извършваме известни сравнителни проучвания ная тях. Едно просто разглеждане на два хороскопа може тутакси да ни разкрие едни или други прилики и отлики. Възможно е напр.
една планета и в двата хороскопа да
заема
едно и също положение в зодиака.
Може да се случи луната в единия хороскоп да е на 15° от знака Лъв (135° по еклиптиката). Ако и във втория хороскоп тя е на 15° от Лъва или в границите на планетния кръг на влияние[1], който се простира по на 10° отсам и оттатък точката, която заема луната в първия хороскоп, т.е ако се намира между 5° и 25° от Лъва счита се, че тия планети имат еднакво зодиакално положение. Може да се случи после някои планети да се намират в един и същ дом, напр. в Х1-и дом. Най-сетне могат да се срещнат в разглежданите хороскопи един или ред еднакви аспекти.
към текста >>
Ако и във втория хороскоп тя е на 15° от Лъва или в границите на планетния кръг на влияние[1], който се простира по на 10° отсам и оттатък точката, която
заема
луната в първия хороскоп, т.е ако се намира между 5° и 25° от Лъва счита се, че тия планети имат еднакво зодиакално положение.
Ясно е следователно, че ние можем да сравняваме хороскопите – да извършваме известни сравнителни проучвания ная тях. Едно просто разглеждане на два хороскопа може тутакси да ни разкрие едни или други прилики и отлики. Възможно е напр. една планета и в двата хороскопа да заема едно и също положение в зодиака. Може да се случи луната в единия хороскоп да е на 15° от знака Лъв (135° по еклиптиката).
Ако и във втория хороскоп тя е на 15° от Лъва или в границите на планетния кръг на влияние[1], който се простира по на 10° отсам и оттатък точката, която
заема
луната в първия хороскоп, т.е ако се намира между 5° и 25° от Лъва счита се, че тия планети имат еднакво зодиакално положение.
Може да се случи после някои планети да се намират в един и същ дом, напр. в Х1-и дом. Най-сетне могат да се срещнат в разглежданите хороскопи един или ред еднакви аспекти. Могат да се срещнат да речем следните аспекти, общи и за двата хороскопа: слънцето в секстил (60°) с Марс, Луната в паралел с Венера, Меркурий в квадратура (90°) с Юпитер и пр.[2] С една дума, при разглеждане на два или повече хороскопа винаги е възможно да попаднем на известни аналогии, но възможно е и обратното – да не попаднем на никакви прилики. Именно тук се явяват на помощ статистичните изследвания и вероятностите, за да ни дадат сведения, кога изобщо ние можем да се надяваме да срещнем това или онова съвпадение на 2 или повече астрологични фактора, с други думи да ни дадат вероятността, с която ние можем да очакваме в общия случай да попаднем на това или онова аналогично съчетание.
към текста >>
18.
ДНЕШНАТА ЕПОХА И Д-Р ЩАЙНЕР - Б. Б. Р.
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
тия трептения на материята
заемат
първенствуваща роля.
евритмия, един вид танц, имащ за цел да докара тялото в хармонични трептения с мировия ритъм. Тая евритмия той дори приложил в медицината. Известно е, че всичко се намира в непрекъснати трептения и че тия трептения могат да се изменят. С тия трептения днес обясняват законите за разширение на телата от топлината, изменение на агрегатните състояния, химичните реакции, доказаните психофизиологически влияния на музиката, терапевтическата и психофизиологическа роля на цветните светлинни лъчи и пр. И в обяснение на ненормалността на нестинарите и другите подобни на тях шамани, дервиши и пр.
тия трептения на материята
заемат
първенствуваща роля.
Огъня, жаравата и топлината не са нищо друго, освен вибрации. Танцът на нестинарите, тяхната „нестинарска песен", тъпана, хората, и т.н. представляват явления от вибрационен характер. Те създават условия, щото нормалните състояния на тялото, неговите трептения се изменят по такъв начин, че огънят да не може да действува на организма. И действително свидетелите казват, че тялото на нестинаря се изменяло, лицето ставало по-тъмно, отначало играчите побледнявали, изстивали, после почервенявали.
към текста >>
19.
Има ли смърт - д-р Кадиев
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Запознат по такъв начин със слабостите на съвременната наука, той се
заема
да опознае съвременното общество с учението на Заратустра, с цел да го оздрави и да го освободи от злото, греха, болестите.
Основателят на това учение е д-р Отоман Заратуш Ханиш, от руски произход, син на някой си руски консул в Персия. Като дете той се разболял и баща му го дал на лечение в някой си персийски храм, ползващ се с известност в Персия. Там младият момък скоро се оправил под вещото лечебно изкуство на жреците. Там той имал възможност да се опознае със запазеното в ордена по традиция учение на Заратустра и, бидейки силно възприемчив, скоро добил орденската царска титла "Заратуш Ханиш" и бил покръстен Отоман. Впоследствие преминал в Америка, гдето завършил медицина.
Запознат по такъв начин със слабостите на съвременната наука, той се
заема
да опознае съвременното общество с учението на Заратустра, с цел да го оздрави и да го освободи от злото, греха, болестите.
Своето учение нарекъл Маздазнан, което обхваща следните отдели: 1. Учение за дишането и здравето. 2. Учение за храненето. 3. Учение за хармонията, тона. 4. Учение за правилно мислене. 5.
към текста >>
20.
ЗА НАШИТЕ СТРЕМЕЖИ - Д. Ст.
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Тя не
заема
пространството, тя завладява нещата отвътре.
Сигурност наричат пълнотата, а най-несигурни са пълните физически. Богаташът на десет страни се озърта когато ходи, та мигар това е от сигурност? Напълниш хамбар с жито, но със сигурност няколко мишки са в състояние да го унищожат. Относително нещо е физическата пълнота - докато си пълен, след миг можеш да бъдеш празен. Духовната пълнота е смисълът на живота!
Тя не
заема
пространството, тя завладява нещата отвътре.
Има пълнота и на ума, има такава и на сърцето. Сърце, пълно с чисти свежи чувства, е добро сърце и ум, пълен с разумни мисли, е добър ум. А днес какво запълня сърцето и ума на човека? Има една древна легенда, която разправя как ангелът и дяволът поред запълнят човешката душа. Когато дяволът е вътре в човека, ангелът чака отвън, щом дяволът излезе, ангелът влиза, а първият чака отвън.
към текста >>
21.
На пир (стихове) - Цветан
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Нужно е правилно становище, което трябва да
заеме
всеки отделен човек към общия живот, от които той е един малък член.
А главната цел на живота е да живееш за общото благо. Съществуват хиляди нещастни, болни, недоволни и отчаяни хора, които имат нужда от помощ, от утеха и подкрепа. Отделният, личният живот е смърт, когато не е посветен в служене на другите, на слабите и малките, на нуждаещите се. Има робство морално и материално и неизбежно зло – освобождението е възможно само с познанието на истината, на живия Бог на Любовта. Когато работим и помагаме на другите, ние работим и помагаме на себе си, за своето спасение и освобождение, защото животът е неразделен, той е един.
Нужно е правилно становище, което трябва да
заеме
всеки отделен човек към общия живот, от които той е един малък член.
Нужен е висок идеал на който да се подчинят всичките отделни човешки стремежи и нарушената хармония ще се въдвори – царството на любовта ще дойде на земята. Високият идеал на любовта, хармонията и правдата е даден, остава всяка отделна личност да направи усилие да се подчини и хармонизира с тоя идеал. За това подчинение и хармонизиране отделният човек е длъжен съзнателно да направи всички жертви, даже да даде и живота си, щом това е нужно, само да не отстъпи от идеала, който му дава живот, радост и вдъхновение. Такъв идеалист може да бъде не само учителя, свещеника и стражаря, но и работника, занаятчията и земеделеца. Човек може да бъде богат земеделец с имоти, къщи и пълни хамбари и да е готов всякога с радост да пожертвува всичко за общото благо, когато е нужно.
към текста >>
22.
Природата – Тотю Брънеков
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Заемайки
нашият идеал за живота от един мрачен период на израждане ние сме погребали чувствителността на душата си под неизменната тежест на едно далечно минало.
Дали и нашите социални отношения са подчинени на същия неизменен органичен закон? Ако ние имаме смелостта да отговорим утвърдително на този въпрос, тогава как бихме могли ние да осъждаме един чужд народ който налага един политичен строй, в който той вярва, че е вечен? Притискайки човешките същества между пресата на една сурова система и държейки ги в постоянен страх. ние сме пренебрегнали законите на живота и развитието. Ние сме приучили тези същества към една постоянна пасивност, като сме ги направили неспособни да се приспособят към условията на собствения си живот и да бъдат господари на собствената си съдба.
Заемайки
нашият идеал за живота от един мрачен период на израждане ние сме погребали чувствителността на душата си под неизменната тежест на едно далечно минало.
Ние упорито сме въздигали в култ тъмнината и сме изскубвали всичките пера от крилата на живия дух на нашия на род. А колкото за нас – с нашите векове на упадък и позор, неоснователността на идеала ни за национално единство, нашето бзсилие пред атаките на бедствията от вън и пречките, които ние неблагоразумно сме създали сами в страната си — нашето наказание би било ужасно. Нашето изумяване е достигнало до такава степен, че ние осъществяваме само тази упорита зла съдба, която ни преследва още от раждане, ние се намираме пред един прост случай от историята, който може да се поправи само от друг такъв дошъл от вън. Дотогава, докогато ние нямаме една истинска вяpa в свободата, в оная свобода, която твори и приемайки с едно мъжество всички нейни рискове, ние не само губим правото да претендираме за политическа свобода, но даже загубваме възможността да я закрепим с всичките си усилия, защото това би било като да доверим култа към Бога на един доказан атеист. А хората, които третират с презрение своите собствени братя и сестри като вечно маловръстни деца, на които не се доверяват дори в най малките подробности на личния им живот, насилвайки ги винаги с заплашване, че ще бъдат наказани да следват един безизходен път, осъждайки голямо число от тях на лицемерие и на морална инерция – напразно ще се опитват да постигнат своята истинска и справедлива отговорност.
към текста >>
23.
Съзнанието, Последната симфония, Реализъм – Стека
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
В бъдещето,те ще се издигнат до това положение, а идващите след тях ще
заемат
тяхното место, и така човек ще следва своя безконечен път и развой.
Да намерим истинския лекар Окултен ученик, които отстъпва от пътя на учението, не е стъпвал още на този път, а само си е мислил, че е на него; общежитие, което се разтурва, не е съществувало; кое и да било общество, групировка или индивид, щом не са успали да прокарат поне един лъч от светлина между небето и земята, между Бога и човека, която светлина да окаже възможният изход към по-устойчив, мирен и светъл живот – не са работили съобразно принципите на възвишения живот и в тях е вземал надмощие принципът на личното облагодетелствуване. Че съществува знание, което е само заучено и такова, което е опитано, мнозина знаят, но малцина са проверили. Не, че не искат да опитат, но не могат, по простата и естествена причина, че границите на тяхната сегашна възможност на проява в тази област не се простират чак дотам.
В бъдещето,те ще се издигнат до това положение, а идващите след тях ще
заемат
тяхното место, и така човек ще следва своя безконечен път и развой.
Всеки, с идването си да живее на земята, носи със себе си своето малко или голямо съкровище със способности и сили, които по микроскопическа частица е събирал, работейки през вековете на своето минало, като целта на неговото сегашно идване е да обогати своето съкровище. Преимуществото на тези ученици, които истински живеят в това учение е, че те не се връщат назад. Онези вътрешни усилия, които те с правили в борбата за самоусъвършенствуването си малко по малко раздират мрачните предели между Бога и тях; душата им започва с радостен трепет да долавя прикосновението на Божественият Дух, започва да нагласява отношенията си с Него и да разбира по-дълбоко истинския смисъл на живота. Тези техни усилия са като един резервен капитал, чието предназначение е да ги подпомогне в трудните моменти на вътрешни духовни стълкновения. И когато земните съблазни, със своя измамлив външен блясък се разкриват пред очите на ученика; когато, притиснат от суровите несгоди на условията и тъмните влияния на зли сили той се почувствува отслабнал, тогава идва Божественият Дух, не строг, не изобличителен, а благ, светъл и могъщ и бащински подпомагайки го, буди у него най-съкровените чувства на признателност и умиление.
към текста >>
24.
Един Иван – Дядо Благо
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Сиромасите пък, които са били лишени, като възприемат Любовта като възприемат тези блага, повече да се не съблазняват, а да се
заемат
за работа.
Ако една вяра се основава на хипотези и теории, тя не е вяра. Ние трябва да се простим с всички онези вярвания, които не са ни причинили до сега никакво благо и да придобием една непоколебима вяра – вяра в един Бог, в един Господ, който може да внесе в нас онова вечно благо, което да осмисли живота ни. Аз мисля, че всички верующи по целия свет, требва да подигнат именно туй верую – вяра в Онзи абсолютен, велик Господ, Който е Бог на Любовта. Те трябва да повдигнат неговото знаме, да турят Любовта като основа на живота и посредством нея да създадат едно смекчаващо влияние между богатите. Богатите, на които ние проповядваме Любовта, трябва да станат разумни и да раздадат излишъка от своето богатство на сиромасите.
Сиромасите пък, които са били лишени, като възприемат Любовта като възприемат тези блага, повече да се не съблазняват, а да се
заемат
за работа.
Следователно, сиромасите трябва да работят без принуждение и богатите трябва да раздадат богатството си без принуждение. Дойдем ли до положение да стават нещата в света с принуждение, ние ще имаме насилие. Днес в света съществуват навсякъде кражби и насилия. Защо? Защото липсва Любовта. Най-първо ние трябва да знаем, че не сме членове ма тази земя.
към текста >>
25.
Книжнина
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Този град
заема
едно пространство от около 6 квадратни км и съдържа четири огромни пирамиди, оградени с укрепления.
Предполагаше се, че тая промяна на цвета се дължи на промяната цвета на растителността от сезоните на Марс. Сега привържениците на хипотезата за съществуването живот на Марс, получават два нови важни аргумента; приближаване температурата и атмосферата на Марс към земните такива. Поради това, Пекеринг, който досега се отнасяше скептически към възможностите за живот на Марс, в последния свой доклад идва до заключение, че съществуването върху тая планета на растителен и животински живот е почти несъмнено. 5). ИЗЧЕЗНАЛИТЕ ЦИВИЛИЗАЦИИ. Една телеграма от Мексико, адресирана до Daily Ехргеsе известява за откриването на един нов, грамаден, предисторически град, близо до Оризаба, във владенията на Вера-Крус.
Този град
заема
едно пространство от около 6 квадратни км и съдържа четири огромни пирамиди, оградени с укрепления.
В разкопките са намерени около 100 подземни храма, а също така и много остатъци от къщи с големи тераси. Отдават една твърде голяма важност на това откритие, което е особено ценно с надписите си, подобни на тези намерени в Юкатан. КУРОСВЕ ПО МАГНЕТИЗЪМ Тези практически курсове по магнетизъм и масажиране са организирани от „Психическото интернационално сдружение”. Тази година те се откриха на 26 октомври. Основани са от Хектор Дюрвил в 1893 год.
към текста >>
26.
Физиогномия - г.
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Душата на западна Европа е безпокойна, изпълнена с копнеж по безграничното, както душата на Фауст, докато типичното: античността е спокойствието, яснотата; тя е отдалечена от всичко
неосезаемо
и отвлечено, робиня на материалното.
Цв. Стайков ПРЕД ПРАГА НА ВЕЧНОСТТА Един голям и остър ум на нашето време, германецът Оствалд Шпенглер, в стремежа си да докаже залеза на западноевропейската култура, е направил интересна характеристика на „душата" на тая култура, като я нарича „фаустовска" и я сравнява с древногръцката - „аполоновската". И струва ми се, че названието фаустовска е сполучливо избрано, защото Гьотевия Фауст наистина е един съвършен портрет на съвременната душа с нейното трагично раздвоение, измъчена от най-отвлечените проблеми. Дали Шпенглер доказва, че западната култура е на своя залез и дали въобще неговата философия на историята е правдива - на тоя въпрос няма да се спирам. За нашата тема е от значение неговата характеристика за фаустовската душа на европееца. А тая характеристика е, безспорно, силно аргументирана.
Душата на западна Европа е безпокойна, изпълнена с копнеж по безграничното, както душата на Фауст, докато типичното: античността е спокойствието, яснотата; тя е отдалечена от всичко
неосезаемо
и отвлечено, робиня на материалното.
„Античната култура е изникнала из чувството за измеримото в пространството и времето, а западната - из чувството за безконечното пространство, за безконечното време." Шпенглер намира, че тия основни черти на двете култури са изразени във всичките им прояви - живот, изкуство, наука, философия. Числото в древност е било израз на геометрични величини - криело е представата за нещо конечно, осезаемо, физично и затова тогава математиката е била в основата си геометрия. Обратно, от Декарт насам геометрията стана математична, числото е понятие за функция, израз на безкрайни процеси. Инфинитезималното смятане е най-съвършеният израз на чувството: безконечността, присъща на съвременната „фаустовска душа". Това чувство е изразено в архитектурата с готическия стил.
към текста >>
Числото в древност е било израз на геометрични величини - криело е представата за нещо конечно,
осезаемо
, физично и затова тогава математиката е била в основата си геометрия.
Дали Шпенглер доказва, че западната култура е на своя залез и дали въобще неговата философия на историята е правдива - на тоя въпрос няма да се спирам. За нашата тема е от значение неговата характеристика за фаустовската душа на европееца. А тая характеристика е, безспорно, силно аргументирана. Душата на западна Европа е безпокойна, изпълнена с копнеж по безграничното, както душата на Фауст, докато типичното: античността е спокойствието, яснотата; тя е отдалечена от всичко неосезаемо и отвлечено, робиня на материалното. „Античната култура е изникнала из чувството за измеримото в пространството и времето, а западната - из чувството за безконечното пространство, за безконечното време." Шпенглер намира, че тия основни черти на двете култури са изразени във всичките им прояви - живот, изкуство, наука, философия.
Числото в древност е било израз на геометрични величини - криело е представата за нещо конечно,
осезаемо
, физично и затова тогава математиката е била в основата си геометрия.
Обратно, от Декарт насам геометрията стана математична, числото е понятие за функция, израз на безкрайни процеси. Инфинитезималното смятане е най-съвършеният израз на чувството: безконечността, присъща на съвременната „фаустовска душа". Това чувство е изразено в архитектурата с готическия стил. Заострените, извисени в небето кули на готическите църкви със символи на неутолимия копнеж, на безспирния порив на западната душа към вечността, към безкрая на небесните бездни. На същия тоя порив се дължи и силното развитие на астрономията в нашето време.
към текста >>
В областта на изкуството древните са били майстори в скулптурата, която изразява
осезаемите
форми, телесното, действието.
Обратно, от Декарт насам геометрията стана математична, числото е понятие за функция, израз на безкрайни процеси. Инфинитезималното смятане е най-съвършеният израз на чувството: безконечността, присъща на съвременната „фаустовска душа". Това чувство е изразено в архитектурата с готическия стил. Заострените, извисени в небето кули на готическите църкви със символи на неутолимия копнеж, на безспирния порив на западната душа към вечността, към безкрая на небесните бездни. На същия тоя порив се дължи и силното развитие на астрономията в нашето време.
В областта на изкуството древните са били майстори в скулптурата, която изразява
осезаемите
форми, телесното, действието.
Нашето време (разбира се ранния ренесанс) създаде съвършени портрети - израз на душевното, на неосезаемото. Старата живопис борави с плоскостта, ней е непозната перспективата. В съвременната живопис чувството за далечина и дълбочина е символ на копнежа по безкрая; в безкрая е точката, в която се пресичат всички линии. Тоя копнеж роди пейзажа с далечните планини, върхове, облаци, небе. Тоя копнеж е изразен в дългите градински алеи, и в безкрайните коридори и колонни зали на средновековието.
към текста >>
Нашето време (разбира се ранния ренесанс) създаде съвършени портрети - израз на душевното, на
неосезаемото
.
Инфинитезималното смятане е най-съвършеният израз на чувството: безконечността, присъща на съвременната „фаустовска душа". Това чувство е изразено в архитектурата с готическия стил. Заострените, извисени в небето кули на готическите църкви със символи на неутолимия копнеж, на безспирния порив на западната душа към вечността, към безкрая на небесните бездни. На същия тоя порив се дължи и силното развитие на астрономията в нашето време. В областта на изкуството древните са били майстори в скулптурата, която изразява осезаемите форми, телесното, действието.
Нашето време (разбира се ранния ренесанс) създаде съвършени портрети - израз на душевното, на
неосезаемото
.
Старата живопис борави с плоскостта, ней е непозната перспективата. В съвременната живопис чувството за далечина и дълбочина е символ на копнежа по безкрая; в безкрая е точката, в която се пресичат всички линии. Тоя копнеж роди пейзажа с далечните планини, върхове, облаци, небе. Тоя копнеж е изразен в дългите градински алеи, и в безкрайните коридори и колонни зали на средновековието. А върховен израз е намерил поривът на съвременната фаустовска душа към отвлеченото, неосезаемото в най-нематериалното изкуство - музиката.
към текста >>
А върховен израз е намерил поривът на съвременната фаустовска душа към отвлеченото,
неосезаемото
в най-нематериалното изкуство - музиката.
Нашето време (разбира се ранния ренесанс) създаде съвършени портрети - израз на душевното, на неосезаемото. Старата живопис борави с плоскостта, ней е непозната перспективата. В съвременната живопис чувството за далечина и дълбочина е символ на копнежа по безкрая; в безкрая е точката, в която се пресичат всички линии. Тоя копнеж роди пейзажа с далечните планини, върхове, облаци, небе. Тоя копнеж е изразен в дългите градински алеи, и в безкрайните коридори и колонни зали на средновековието.
А върховен израз е намерил поривът на съвременната фаустовска душа към отвлеченото,
неосезаемото
в най-нематериалното изкуство - музиката.
Музиката на Елада е била предимно вокална и само е придружавала говора, имала е второстепенно значение. В западна Европа тя се разви до независимо и най-висше изкуство и се напълно обезплъти чрез усъвършенствуването на инструменталната музика и чрез създаването на контрапункта. Още много и поразително остроумни съпоставки за характеристиката на двете култури биха могли да се заемат из книгите на Шпенглер. Но и тези дотук ни сочат за онова чувство на съвременните човешки души, или на съвокупната душа на съвременната култура по безпределното, по незнайното; чувство по безкрая, що ни обикаля, по вечността, от която нашият живот е миг. Усещането близостта и реалността на вечното не е могло да не остави следа и в литературното творчество.
към текста >>
Още много и поразително остроумни съпоставки за характеристиката на двете култури биха могли да се
заемат
из книгите на Шпенглер.
Тоя копнеж роди пейзажа с далечните планини, върхове, облаци, небе. Тоя копнеж е изразен в дългите градински алеи, и в безкрайните коридори и колонни зали на средновековието. А върховен израз е намерил поривът на съвременната фаустовска душа към отвлеченото, неосезаемото в най-нематериалното изкуство - музиката. Музиката на Елада е била предимно вокална и само е придружавала говора, имала е второстепенно значение. В западна Европа тя се разви до независимо и най-висше изкуство и се напълно обезплъти чрез усъвършенствуването на инструменталната музика и чрез създаването на контрапункта.
Още много и поразително остроумни съпоставки за характеристиката на двете култури биха могли да се
заемат
из книгите на Шпенглер.
Но и тези дотук ни сочат за онова чувство на съвременните човешки души, или на съвокупната душа на съвременната култура по безпределното, по незнайното; чувство по безкрая, що ни обикаля, по вечността, от която нашият живот е миг. Усещането близостта и реалността на вечното не е могло да не остави следа и в литературното творчество. Аз искам да обърна внимание на често употребявания в литературата символ на вечността - морето. И наистина, що друго от заобикалящата ни природа би могло да ни даде по-вярна представа за безграничната вечност с нейните тайни и стихийни изненади, с нейната неумолима повелителност? Морето стана обичаен символ на вечността, и аз ще напомня на читателя само няколко примера.
към текста >>
В малката драма на Метерлинк „Слепите" морето - вечността - със своя далечен и едва доловим шум, докарва незнайни тръпки на измъчените слепци - човечеството, което опипом се движи с мъка по лицето на малкия остров, що представя нашият
осезаем
свят.
Но и тези дотук ни сочат за онова чувство на съвременните човешки души, или на съвокупната душа на съвременната култура по безпределното, по незнайното; чувство по безкрая, що ни обикаля, по вечността, от която нашият живот е миг. Усещането близостта и реалността на вечното не е могло да не остави следа и в литературното творчество. Аз искам да обърна внимание на често употребявания в литературата символ на вечността - морето. И наистина, що друго от заобикалящата ни природа би могло да ни даде по-вярна представа за безграничната вечност с нейните тайни и стихийни изненади, с нейната неумолима повелителност? Морето стана обичаен символ на вечността, и аз ще напомня на читателя само няколко примера.
В малката драма на Метерлинк „Слепите" морето - вечността - със своя далечен и едва доловим шум, докарва незнайни тръпки на измъчените слепци - човечеството, което опипом се движи с мъка по лицето на малкия остров, що представя нашият
осезаем
свят.
Стриндберг също представя живота като малък остров, на който хората, мъртви, разядени от червея на взаимното недоверие, танцуват, забавляват се, за да прогонят мисълта за заобикалящата ги вечност, пълна с тайни и неизвестност и затова страшна. За Ибсеновите герои пък вечността със своите загадки, символизирана пак с морето, е една примамка. За тях е върховно благо да бъдат погребани в неизвестност, покрити със савана на вечните снегове. Та не зовът ли на вечността мамеше Колумб да се впусне по вълните на невярното море и да търси нов свят? Душата на западна Европа чува смътно зова на безкрая и тоя зов тегли европейците към вечните ледове на полюса, към поднебесните висини на Монт-Еверест.
към текста >>
27.
Живият огън – Г.
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
А кой може да отрече, че голяма част от новите поколения е издребняла и че посредствеността и грубият егоизъм
заемат
все по-широки размери във всички области на живота?
И наистина, кой би могъл да каже, че днес имаме вдъхновени творци в същинския смисъл на тази дума? Има ли днес идеали, които недвусмислено въодушевяват всички? Отиват ли днес въжделенията на младежи, имащи възможност да добият висше образование, по-далеч от интересите на един адвокат, техник, агроном, висш чиновник – професии, характеризиращи упадъчния цивилизационен период на културата? – Не е ли политиката днес едно от най-разпространените занятия? – според Шпенглер също упадъчен признак.
А кой може да отрече, че голяма част от новите поколения е издребняла и че посредствеността и грубият егоизъм
заемат
все по-широки размери във всички области на живота?
И цял ред други признаци, които ние тук нямаме възможност да изброим, свидетелствуващи за един не частичен и скоропреходен, а общ и органически културен упадък, озадачаващ всички искрено и дълбоко мислещи. * Между новите научни, философски и религиозни проблеми, изтъкнати в миналата статия, които констатираме да възникват вече в нормалния наглед европейски живот и идеята за упадъка на запада, която не е още за всички тъй убедителна и очевидна – безспорно има дълбока връзка. Нека се опитаме да я разгледаме макар и бегло. Днешната наука, в която западноевропейската култура стигна своя връх, почива в основата си на едно противоположение – субект и обект на науката. Субект е човекът, обект е вселената.
към текста >>
28.
Уводни думи към окултната биология. Новите насоки в биологията – Б. Боев
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Това, което той ни изнася, не са празни разсъждения, но един факт видим,
осезаем
, измерим.
Тези господа сами признават, че техните електрически чудовища са неспособни по причина на тяхната слабост да го реализират. И тогава тези господа се задоволяват да мислят, че превръщането, както те ни го пишат, е възможно теоретически, но невъзможно практически, че то ще бъде реализирано един ден, но от тях или техните ученици благодарение на тези електрически чудовища, тъй като предлагания метод на г. Ж. Кастло им се вижда твърде прост, за да бъде ценен. Г. Жоливе Кастло със своята книга не ни въвежда в изследванията, чрез които той ще може по-късно, много по-късно да се изясни. Той не е един книжен химик, но на лабораторията, той не нарежда тъмни доказателства в полза на своята система и против тази на другите.
Това, което той ни изнася, не са празни разсъждения, но един факт видим,
осезаем
, измерим.
На хората на Сорбоната и Институтите, които обявяват, че превръщането ще бъде постигнато само от тях и от техните електрически чудовища, още безсилни както тях, нашият приятел противопоставя една непреодолима обективност. Той казва, че в своето гърне посредством катализатор е превърнал сребро в злато. Той прибавя, че този опит го е възпроизвеждал много пъти и винаги с успех. Прибавя още, че след като анализира добитите слитъци с компетентни и ползуващи се с доверие химици, последните са засвидетелствували, че тези слитъци съдържат злато в измерими количества. Най-после добавя, че има много други химици, които по-рано са му засвидетелствували, прилагайки неговия метод, че също и те са сполучили да превърнат сребро в злато.
към текста >>
29.
Съдържание на бр. 3
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
При всички горни случаи завъртването на присадката не е произволно, но винаги се избира най-късия и най-добрия път, за да
заеме
крайникът положение по-близо до нормалното при по-малко изхарчване на енергия. Напр.
Това е крак, обърнат с гърба надолу. При хетеротопочното присаждане имаме приблизително същите явления на регулация, макар и малко по-непълни и почти винаги усложнени с удвояване. Както при опитите на Харисон и Бранд, така и тук виждаме ясни случаи на пряко приспособление, понеже това саморегулиране не се е добило чрез естествен подбор. Кога е имало в естествения си живот животното такива присаждания? Нека направим анализ на горните случаи.
При всички горни случаи завъртването на присадката не е произволно, но винаги се избира най-късия и най-добрия път, за да
заеме
крайникът положение по-близо до нормалното при по-малко изхарчване на енергия. Напр.
ако отклонението на присадката е 90 градуса, то това положение е еднакво далеч от 0 и 180 градуса. Тук става завъртване в обратна посока до 0 градуса. Така се спестява повече енергия, понеже крайникът ще дойде напълно в нормално положение. А ако присадката от положение 90 се завърти до положение 180 градуса, тогаз щеше да трябва да се направи и друга регулация, т.е. гръбната страна да се видоизмени в коремна и коремната в гръбна.
към текста >>
30.
Изследванията на Гурвич и учениците му – Б. Боев
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Поради недоразвитостта на храносмилателната система, пространството, което при нормални условия се
заемаше
от храносмилателната система, е свободно и затова мехурите няма защо да бъдат разделени, и те се сливат в едно.
Значи тук се образува орган, който нормално се образува другояче и на друго място. Значи тук, поради недоразвитието на ендодермата, ектодермата изпълнява нейната работа и затова новата телесна празнина има ектодермален произход. Спомена се по-горе, че при нормалното развитие се появява един мехур, който после се раздвоява. Дотук имаме обратното явление: отначало имаме два зачатъка, които после чрез сливане стават един. Това сливане пак е пряко приспособление и отговаря напълно на условията, в които се намира организмът.
Поради недоразвитостта на храносмилателната система, пространството, което при нормални условия се
заемаше
от храносмилателната система, е свободно и затова мехурите няма защо да бъдат разделени, и те се сливат в едно.
И тук виждаме целесъобразно реагиране на изменените условия. НОВИТЕ ОПИТИ НА В. БРАНД[2] През последните 2-3 години Бранд е предприел нови опити, за да се уяснят известни биологични въпроси. Опитите му се състоят в присаждане на крайници у опашатото земноводно тритон. Присажданията, които е правил, са от най-различен вид.
към текста >>
31.
В часове на размисъл – Георги Томалевски
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Всяко положение, което човек
заема
, е свързано с известни качества, които трябва да развие в себе си.
Оттам той черпи тая опитност, която му дава сила и стремеж да расте нагоре; разумност да върши добри дала. Защото само разумният човек може да върши добри дела. И разумността се придобива от опитност, опитността е придобивка за живота. За да може човек да се отърве от една неприятна работа, да се въздигне на по-високо стъпало, най-краткият път е: да стане съвършен. Щом човек придобие ония положителни качества, които средата в която е поставен, може да му даде, положението му в живота ще се измени, той ще се издигне и нови задачи, нови опитности ще се разкрият за него.
Всяко положение, което човек
заема
, е свързано с известни качества, които трябва да развие в себе си.
Един търговец – какви са положителните качества, които той трябва да придобие? Един лекар, един учител, художник, занаятчия – това са все положения, в които се разработват различни страни на човешката природа. Когато човек се научи да наблюдава малките неща, символи на физическия свят, ще види в него – духовния. Духовният човек знае, че върши навсякъде и всякога Божията работа и като служи на такъв мощен господар, той във всичко е опитен и всичко знае. Който иска да стане квас за света, не само не трябва да бяга от него, но трябва да стане абсолютен господар на неговата наука, знание и сили.
към текста >>
32.
Изток и Запад – Вел. Вл.
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Да се облягаш на един институт, чиято власт се крепи на нещо
осезаемо
(и „светите отци" са знаели добре това „
осезаемо
") - има смисъл, но на Христа... Изнасям горната историческа картина, защото представлява голям психологичен интерес.
" Та на този именно „свят и непогрешим" събор, между другите въпроси, които прелатите задали на Хус, бил и следният: – Как дръзна да апелираш към Христа против папата? – Защото няма по-справедлив съдия от него, отвърнал Хус. „Сетите отци" на костанцкия събор избухнали в смях. И наистина, наивен човек ще да е бил Хус. Да дръзнеш да се обявиш против папата, чиято власт се крепи на щикове, клади, инквизиции, и да апелираш към Христа, това ще се е видяло съвсем наивно на благочестивите прелати.
Да се облягаш на един институт, чиято власт се крепи на нещо
осезаемо
(и „светите отци" са знаели добре това „
осезаемо
") - има смисъл, но на Христа... Изнасям горната историческа картина, защото представлява голям психологичен интерес.
Тя символизира едно състояние на съзнанието у човека, една от неговите степени. И тази степен и до ден днешен в голяма част от човечеството не е още превъзмогната. И днес хората в своите действия се ръководят не от някакви морални принципи, не от веленията на вътрешния закон, а от страх пред писани закони, от страх да не попаднат под юридическа отговорност или да паднат в очите на обществото Страхът от юридическа отговорност и общественото мнение за мнозина са спирачка, за да не дадат воля на своите долни, атавистични нагони. Така запример, един чиновник изпълнява „съвестно" своите задължения, защото бди зоркото око на някой началник. Някой друг се бои да влезе в чуждо лозе или градина, защото го е страх от окото на стражаря.
към текста >>
33.
Уводни думи към окултната биология. Нови насоки в биологията - Б. Боев
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
- Подобно на Англия, само че в обратна посока, Япония
заема
крайния предел на изтока.
ИЗТОК И ЗАПАД [1] СЪВРЕМЕННИ КУЛТУРНИ ДВИЖЕНИЯ ЗА СБЛИЖЕНИЕТО ИМ Изток и запад и техните взаимни отношения могат да се разгледат от разни страни и да бъдат предмет на разни науки и дисциплини - география, история, етнография, политика и др. - В географски смисъл, под „запад" обикновено разбираме земите на запад от днешна Полша, Австрия, Унгария, Чехословашко, Югославия и Гърция. Център на запада са, както е знайно, Гармания, Франция отчасти Италия и прилежащите около тях малки държави - Швейцария, Белгия, Холандия и др. - Не трябва да забравяме и Англия, която, ако и да лежи малко по на страна, дава тон на целия запад. Според това обикновено деление, към изтока спадат: азиатска Турция, Персия, обширна Русия, Индия, Китай и Япония.
- Подобно на Англия, само че в обратна посока, Япония
заема
крайния предел на изтока.
Даже в ново време, както е известно, японците, тъй като в културно отношение бързо се издигат, са наречени „англичаните на далечния изток". Историческото понятие за изтока и запада съвпада до голяма степен с географското, но не и изцяло. Това се дължи на подвижността на народите, които са прямия обект на историята (особено ония от тях, които са били подлагани на по-дълги преселения). - Към източните народи, исторически причисляват и египтяни, финикийци, араби и евреи, които географически не заемат точно източно положение. В политиката също се употребяват понятията .изток и .запад", „източния въпрос" „жълтата опасност от изтока" и т.н.
към текста >>
- Към източните народи, исторически причисляват и египтяни, финикийци, араби и евреи, които географически не
заемат
точно източно положение.
Според това обикновено деление, към изтока спадат: азиатска Турция, Персия, обширна Русия, Индия, Китай и Япония. - Подобно на Англия, само че в обратна посока, Япония заема крайния предел на изтока. Даже в ново време, както е известно, японците, тъй като в културно отношение бързо се издигат, са наречени „англичаните на далечния изток". Историческото понятие за изтока и запада съвпада до голяма степен с географското, но не и изцяло. Това се дължи на подвижността на народите, които са прямия обект на историята (особено ония от тях, които са били подлагани на по-дълги преселения).
- Към източните народи, исторически причисляват и египтяни, финикийци, араби и евреи, които географически не
заемат
точно източно положение.
В политиката също се употребяват понятията .изток и .запад", „източния въпрос" „жълтата опасност от изтока" и т.н. Ние също говорим за източно и западно изкуство, всяко от които имало свои характерни особености. Говорим за Християнски запад и езически изток. - Запада в нашето въображение си го представляваме обикновено като страна на техниката, дисциплината и практицизма в живота, а изтока - като страна на приказките, легендите и слънцето... Изтокът и западът могат да се противополагат един на друг въз основа на различни начала. - В това противоположение, ние българите, заемаме особено место.
към текста >>
- В това противоположение, ние българите,
заемаме
особено место.
- Към източните народи, исторически причисляват и египтяни, финикийци, араби и евреи, които географически не заемат точно източно положение. В политиката също се употребяват понятията .изток и .запад", „източния въпрос" „жълтата опасност от изтока" и т.н. Ние също говорим за източно и западно изкуство, всяко от които имало свои характерни особености. Говорим за Християнски запад и езически изток. - Запада в нашето въображение си го представляваме обикновено като страна на техниката, дисциплината и практицизма в живота, а изтока - като страна на приказките, легендите и слънцето... Изтокът и западът могат да се противополагат един на друг въз основа на различни начала.
- В това противоположение, ние българите,
заемаме
особено место.
Ние се числим към запада, но не сме далеч и от изтока. У нас има чисто западноевропейски влияния, но не по-малко са и източните - особено така наречените близскоориенталски, които минават през Турция и добиват там особена украса. Ние сме, както се изразяват някои, един полуевропейски и полуориенталски народ. Имаме, следователно, външното условие да разглеждаме общото отношение между изтока и запада по-обективно, защото не спадаме изцяло в никой от тях. Нашето настояще изложение ще направим от гледището на така наречената културфилософия.
към текста >>
34.
Небесното знамение – Gis Moll
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
По степента на превръщането си една в друга разните видове енергия се нареждат на стълбица, чието най-долно стъпало
заема
топлината, после светлината, електричеството, химичната енергия, лъчистата енергия и най-горе стои механичната енергия.
Но не са ли тогава храна и слънчевите лъчи, които набавят енергия на растенията? – Без съмнение те са чиста, фина динамогенна храна, чиито запаси и ние използваме, хранейки се с продуктите на растителния свят: „ние се храним със слънчеви лъчи! " Излиза, че не е непременно необходимо за храна да се смята само веществото, материята. Енергията понякога може направо, без материален посредник да се вгради за нуждите на живата материя. Веднага обаче се налага едно пояснение.
По степента на превръщането си една в друга разните видове енергия се нареждат на стълбица, чието най-долно стъпало
заема
топлината, после светлината, електричеството, химичната енергия, лъчистата енергия и най-горе стои механичната енергия.
Всяка от тях може да се превърне при сгодни условия изцяло в по-нисшите, но не и обратното. Енергията, що участва в процесите на живата материя, стои в тая стълба между електричеството и химичната енергия и се нарича биотермогенна енергия. Тя се превръща накрай в топлина и като такава се изхвърля из тялото, а произхожда от по-висшите видове енергия, главно от химичната. Топлината не може да се превърне в биотермогенна енергия, защото е по-нисша от нея. Тя (топлината) е нужна на организма само като условие за живот - да подържа температурата му, но тя не е способна да гради жива материя.
към текста >>
35.
Вести
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Кайгородов е правил редица наблюдения над рибите в своя аквариум и забелязал, че при силни ветрове, рибите стоят неподвижно,
заемайки
перпендикулярно положение спрямо посоката на вятъра и ако се подплашат, те описват лениво един или два кръга около поставената в аквариума туфова скала и отново застават в предишното си положение.
Гущерите също имат тази способност да предусещат атмосферните промени. При дъжда те се завират в дупките си, а дъждовните глисти плъзват по повърхността на земята. От наблюденията на стари и опитни рибари потвърдени и от руския естественик Кайгородов се установява, че и рибите могат да предсказват промяната на времето. Рибарите добре знаят, че когато духнат северният и североизточните ветрове, рибите мъчно се ловят, защото тогава те не „играят", а се спущат дълбоко между камъните и скалите на водата. Когато ще вали дъжд, те често подскачат и се премятат над повърхността на водата.
Кайгородов е правил редица наблюдения над рибите в своя аквариум и забелязал, че при силни ветрове, рибите стоят неподвижно,
заемайки
перпендикулярно положение спрямо посоката на вятъра и ако се подплашат, те описват лениво един или два кръга около поставената в аквариума туфова скала и отново застават в предишното си положение.
Още по-интересни са наблюденията върху жабите. Така например, дървесната жаба (Hila viridis) поставена в съд с вода, в който има една стълбичка, жабата показва промените на времето по следния начин: когато има хубаво време, тя стои в съда, когато ще вали - покачва се на повърхността. Между народа силно е разпространено убеждението, че по крякането на жабите, може да се познаят близките атмосферни промени. Според Брем мъжките жаби от рода Hila viridis крякат силно само напролет, когато се грижат за продължението на своя род и при настъпване на лошо време. За проверка на това Кайгородов няколко години правил наблюдения върху крякането на жабите и получил следните данни.
към текста >>
36.
Бъдещи насоки в музиката – К. Ик.
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Наближаваше моментът, в който господарят на вечността, събуждащ радост в сърцата, монархът на Египет и всички страни, които осветява слънцето, щеше да
заеме
място между своите високоуважавани предшественици, в катакомбите на Тебите, които лежат отвъд града Тебои.
МОЛИТВАТА НА НАЙ-ЧИСТИЯ ЧОВЕК ПО СЪРЦЕ В продължение на няколкото месеца, в които Рамзес изпълняваше длъжността на Вицекрал в долен Египет, неговият свещен баща повече и повече се разболяваше.
Наближаваше моментът, в който господарят на вечността, събуждащ радост в сърцата, монархът на Египет и всички страни, които осветява слънцето, щеше да
заеме
място между своите високоуважавани предшественици, в катакомбите на Тебите, които лежат отвъд града Тебои.
Могъщият, който раздава живот на подведомствените си и има право да отнема на съпрузите техните съпруги, не беше още съвсем стар. Но тридесетгодишното царуване така го умори, че той сам вече желаеше да почине и да намери своята младост и хубост в „Неточната страна", където всеки Фараон без скърби управляваше вечно народи така щастливи, че никой никога не искаше да се върне оттам. Още преди половин година Светият Началник сам изпълняваше всички длъжности на своя царски пост, върху който се основаваше безопасността и щастието на целия видим свят. Сутрин, веднага след първата песен на петела, всеки ден свещениците събуждаха Монарха с химн, чествуващ изгряващото слънце. Фараонът тогава ставаше от леглото и се окъпваше в златна баня.
към текста >>
37.
Истинският идеал на човека - Д. С.
Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Положението, което днес хората
заемат
, службите, които изпълняват, им са дадени от царската дъщеря.
При преписването била изпусната само една дума, а именно думата „светли". Стихът бил: „На Божествената трапеза видните богове станали светли немирни духове." Тя поискала да оставят поета на нейно разположение. Боговете се съгласили. Тогава, царската дъщеря се приближава до поета и го запитва: „Искаш ли да ми станеш слуга и да поливаш цветята в моята градина? " И тъй, за да види човек доброто, той трябва да се смири, да стане слуга и да полива цветята в градината на царската дъщеря.
Положението, което днес хората
заемат
, службите, които изпълняват, им са дадени от царската дъщеря.
И за да се избави човек от нещастието, трябва да дойде царската дъщеря. Тя още не е дъщеря на Любовта. Дъщерята, която спасява днес, е дъщеря на Мъдростта. Гладът е вътрешен стремеж на душата да се развива. Душата трябва да се посее като малко семенце, за да придобие знание.
към текста >>
38.
ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли
Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
От една страна те се отнасят с крайно недоверие един спрямо друг, а от друга страна са готови да тичат подир някой авторитет, стига той да
заема
някое видно обществено положение и да бъде облъчен с външен блясък.
Това би облекчило самия наш живот и той ще стане лек и приятен. Има, наистина, глупави традиции, създадени от веков, които не е лесно да се преодолеят, но къде по-разумно би могъл човек да употреби силите, които са вложени в него, ако не в пречистването на тези утайки. За едно мъничко удоволствие човек изплаща с ред горчивини и разочарования. Тогава не си ли струва труда да се повдигне той над тези удоволствия, чиито плодове са горчиви и отровни? Днес хората не са искрени в своите отношения.
От една страна те се отнасят с крайно недоверие един спрямо друг, а от друга страна са готови да тичат подир някой авторитет, стига той да
заема
някое видно обществено положение и да бъде облъчен с външен блясък.
Великите истини, обаче, идват в простичко външно облекло. Един интересен опит е направен в Париж, който съвсем изобличава поклонниците на авторитетите. Взимат извадки от най-банални литературни произведения и под тях поставят имената на знаменити писатели. Всичко изнасят като неиздадени ръкописи на тези автори. Самите издатели искали да направят един опит и, след като всичко било прието за чиста монета, те изявили истинското положение на работата.
към текста >>
39.
КНИГОПИС
Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Течната материя
заема
1330 милиона кубически километра.
Половината от материята на земята е кислород - онзи газ който поддържа горенето и дишането. Други по-разпространени елементи са силиция (една четвърт от земята) алуминия, желязото, калция, магнезия, натрия и пр. Познати са три агрегатни състояния на веществото. Твърдата материя с гъстота 2*6 съставя 93 процента от масата на земята; течната (океанската вода) с гъстота 1*03 - 6*97 процента; а въздухообразната (атмосферата) - 0*03 процента, Разпространението на химичните елементи в твърдата част на земята е приблизително както горе е показано общо за земята. В метеорите са намерени около 23 химични елементи, главно желязо, свра и кислород.
Течната материя
заема
1330 милиона кубически километра.
Тя съдържа 38 елемента, главно водород и кислород. От многото разтворени в морската вода вещества най-важно за практиката е готварската сол. Златото съвсем незначително се разтваря във вода. В един тон морска вода има 0*05 гр. злато. Но водата в океаните е толкова много, че всичкото злато в нея, разпределено на 1500 милиона хора, които обитават земята, се пада всекиму по 46,000 кг.
към текста >>
40.
НОВО НАПРАВЛЕНИЕ НА ТРУДА - Б. Боев
Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Симпатията и антипатията, радостта и скръбта трябва да
заемат
съвсем нови роли.
Онзи, който към всеки предмет или към събитията на външния свят се отнася от гледището на онази радост или скръб, която те му доставят, той си дава такова надценяване от себе си. Защото от своята радост и от своята скръб той нищо не узнава за нещата, а нещо само за себе си. Когато аз чувствувам симпатия към човека, преди всичко, аз чувствувам само моето отношение км него. Ако в моето съждение, в моето отношение аз се намирам в зависимост изключително от чувството на радост, симпатия, то с това аз издигам на пръв план своята личност, аз я натрапвам на свята. Учащият се трябва да развие в себе си качеството, да се отнася към хората и нещата според неговите ценности, неговото отношение.
Симпатията и антипатията, радостта и скръбта трябва да
заемат
съвсем нови роли.
Не може и да става дума, че човек трябва да ги изкорени, че трябва да остане глух към симпатията и антипатията. Например, колкото повече развие в себе си способността да не отговаря изведнъж със съждения и постъпки на всяка симпатия и антипатия, толкова по-изтънчена чувствителност ще развие той в себе си. Той ще разбере от опит, че симпатиите и антипатиите стават от по-висш род, когато той обуздава в себе си този техен род, който е вече в него. Най-несиметричният предмет има в себе си скрити качества; той ги разкрива, ако човек в своето отношение не върви по своите себелюбиви чувства. Всяка наклонност, която сляпо се следва, пречи да се виждат ясно нещата.
към текста >>
41.
ПРИНЦИПИТЕ НА ПЕДАГОГИКАТА - П. Г. Пампоров
Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
В стоящата вода тинята се утаява на дъното на коритото, което тя
заема
, но щом водата се раздвижи, тинята пак се вдига и я размътва; така и в живота без движение няма никакъв напредък.
Всяко нещо трябва да ни служи, за да се учим. Тук на земята преди всичко ние сме ученици; като такива, ние трябва практично да използуваме всяка дейност, за да се учим. Даже материалното робство, на което сме подложени заради тялото, ще го използуваме, за да се учим; тук именно, ще се прояви и практичността на ученика. За да растем и да се пречистваме, нужно ни е движение вътре и вън. Ние сме като водата, оцапани сме и приличаме на мътната вода, която може да се пречисти или в тихо състояние, или в движение.
В стоящата вода тинята се утаява на дъното на коритото, което тя
заема
, но щом водата се раздвижи, тинята пак се вдига и я размътва; така и в живота без движение няма никакъв напредък.
Но мътната вода, която тече, оставя по пътя си постепенно своите нечистотии и накрая се избистря свършено. В движението си тя сама се е пречиствала, поливала е растенията и цветята около нея и където са искали, движила е колелото на някоя воденица. Така и ние, като водата, в движението на двата живота ще придобием чистотата и където минаваме, ще свършим полезна работа. Пасивното, егоистичното състояние създава само една лъжлива чистота и никаква полза нито за себе си, нито за другите. Има други два живота, също тясно свързани: нашият, като на индивид, и целокупният, животът на цялото човечество.
към текста >>
42.
ЗЕМЛЕТРЕСЕНИЯТА И ТЯХНОТО ПРЕДСКАЗВАНЕ - Л. Лулчев
Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
С каква любов се
заема
тя да му ушие нова риза и когато дойде да го зарадва!
Срещу тази си работа тя получава нищожна надница. Тя не намира никакъв интерес в своята работа. Върши я по необходимост, по принуждение, за да изкара нещо. Но същата тази работа при друг случай може да е крайно интересна и занимателна. Да си представим, че тя е майка, и получава известие, че нейният любим син пристига от странство след дълга раздала.
С каква любов се
заема
тя да му ушие нова риза и когато дойде да го зарадва!
С каква любов украсява ризата! Тя през целия ден е възбудена, радостна. Тая работа е привлекателна за нея, подбужда я към творчество. И какво ценно тя влага от себе си в тази риза! Работата става за нея нещо красиво.
към текста >>
43.
Физиогномия – Общо описание на петте геометрични типа
Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Така: ирисът е разделен на три големи кръга, всеки от които
заема
1/3 от ириса.
После, в левия ирис се намира храносмилателната тръба (хр.т.), а в десния ирис - дихателната тръба (д.т.). Защото, ако направим напречен разрез на главата, при гърлото от лява страна се намира храносмилателната тръба, а от дясната - дихателната тръба. Значи, органи, които се намират само в лявата половина на човешкото тяло, се намират и само в левия ирис; органи, които се намират само в дясната половина на човешкото тяло, намират място и само в десния ирис. Целият ирис е разпределен на ред кръгове и ред радиални деления. Ако разгледаме кръговото деление, там са класифицирани разните системи на човека.
Така: ирисът е разделен на три големи кръга, всеки от които
заема
1/3 от ириса.
Всеки голям кръг, взет отделно, се състои от други два по-малки. Така че имаме всичко шест малки кръга (1, ІІ, ІІІ, IV, V, VI) или три големи (1, 2, 3). При внимателно вникване в окото, може и с просто око да се видят тия деления. Първият голям кръг обхваща ириса веднага след зеницата и заема, както се каза вече, 1/3 от целия ирис. Тук са поместени хранителните системи на тялото и на душата.
към текста >>
Първият голям кръг обхваща ириса веднага след зеницата и
заема
, както се каза вече, 1/3 от целия ирис.
Ако разгледаме кръговото деление, там са класифицирани разните системи на човека. Така: ирисът е разделен на три големи кръга, всеки от които заема 1/3 от ириса. Всеки голям кръг, взет отделно, се състои от други два по-малки. Така че имаме всичко шест малки кръга (1, ІІ, ІІІ, IV, V, VI) или три големи (1, 2, 3). При внимателно вникване в окото, може и с просто око да се видят тия деления.
Първият голям кръг обхваща ириса веднага след зеницата и
заема
, както се каза вече, 1/3 от целия ирис.
Тук са поместени хранителните системи на тялото и на душата. Първият малък кръг (1) представлява нервния кръг и по него съдим за душевния живот на човека - за неговата умствена деятелност и сила. Този кръг, погледнат внимателно с просто око или с лупа, представлява ред нишки - стотици и хиляди, и колкото този кръг е по-пълен с такива нишки нервички, толкова човек е по-интелигентен, повече умствено развит и разполага с повече умствени богатства. В този кръг (1), погледнато с увеличително стъкло, ще се забележи, че тези нишки са спиралообразно навити и при усилена умствена дейност или при силни терзания и вътрешни борби, тези нишки се обтягат и проточват до втория, третия, а някога и до четвъртия кръг. И хора, на които нервната или умствената деятелност е претърпяла преумора в своята функция, нервичките от първия кръг слизат надолу и обхващат и петия кръг.
към текста >>
Вторият голям кръг (2), който
заема
втората трета от ириса, е пак разделен на два по-малки кръга: първият от тях или третият (ІІІ) по ред малък, представлява царството на кръвта или кръвоносната система със своя главен орган сърцето (с), което се намира в левия ирис на окото.
Вторият малък кръг в окото представлява хранителния кръг на човешкото тяло Тук са поместени червата, пак във вид на нишки, но по-големи, които, обаче, не се виждат с просто око, и при това, те не са радиални, а концентрични. Ето защо, първият и вторият малки кръгове (1, ІІ), или първият голям кръг (1) е наречен изобщо хранителен кръг на човека. Болести, анормални случаи, отслабнала деятелност на червата или леност и други подобни случаи са означени в този кръг (II) с известни знаци на съответните там места. Също така е означено и здравословното състояние на червата и правилната им функция и сила с особен цвят, гланц и движение. Който добре познава окото, може точно да каже, де е ненормална функцията на хранителния кръг в червата и в кои от тях, дали в тънките, в дебелото черво, в дванадесетопръстника или в сляпото черво и пр.
Вторият голям кръг (2), който
заема
втората трета от ириса, е пак разделен на два по-малки кръга: първият от тях или третият (ІІІ) по ред малък, представлява царството на кръвта или кръвоносната система със своя главен орган сърцето (с), което се намира в левия ирис на окото.
А и в двата ириса се намират бъбреците, артериите и вените. Вторият или четвъртият по ред малък кръг (IV) представлява царството на мускулите. Тук са посветени на съответни места всички мускули на човешкото тяло. Голяма част от този кръг се заема от дробовете, които минават и в другите кръгове. Най-после иде третият голям кръг, който заема последната трета на ириса Той също така е подразделен на два по малки кръга, а, именно, пети и шести по ред (V, VI).
към текста >>
Голяма част от този кръг се
заема
от дробовете, които минават и в другите кръгове.
Който добре познава окото, може точно да каже, де е ненормална функцията на хранителния кръг в червата и в кои от тях, дали в тънките, в дебелото черво, в дванадесетопръстника или в сляпото черво и пр. Вторият голям кръг (2), който заема втората трета от ириса, е пак разделен на два по-малки кръга: първият от тях или третият (ІІІ) по ред малък, представлява царството на кръвта или кръвоносната система със своя главен орган сърцето (с), което се намира в левия ирис на окото. А и в двата ириса се намират бъбреците, артериите и вените. Вторият или четвъртият по ред малък кръг (IV) представлява царството на мускулите. Тук са посветени на съответни места всички мускули на човешкото тяло.
Голяма част от този кръг се
заема
от дробовете, които минават и в другите кръгове.
Най-после иде третият голям кръг, който заема последната трета на ириса Той също така е подразделен на два по малки кръга, а, именно, пети и шести по ред (V, VI). Петият малък кръг на ириса обхваща костната система на човека ребра, гръбнак, бедра, костите на ръката и на краката и зъбите. Едно опитно око, без да разглежда тялото на човека и без да се допитва до самия човек, в очите може да види, какво е състоянието на костната му система Не е също за чудене, ако в очите на човека се прочете, колко от зъбите на човека липсват или са болни и кои, или всички, ако са здрави и това се вижда на мястото, дето са поместени зъбите в окото. Последният кръг, шестият малък кръг е най-външният кръг на ириса, и обхваща външността - кожата на човека със своите крайни органи: брадата, устата, носа, челото, главата, косата, ухото, пръстите на ръцете, ходилото на краката и т.н. Шестият кръг на окото свършва с един тъмен пояс.
към текста >>
Най-после иде третият голям кръг, който
заема
последната трета на ириса Той също така е подразделен на два по малки кръга, а, именно, пети и шести по ред (V, VI).
Вторият голям кръг (2), който заема втората трета от ириса, е пак разделен на два по-малки кръга: първият от тях или третият (ІІІ) по ред малък, представлява царството на кръвта или кръвоносната система със своя главен орган сърцето (с), което се намира в левия ирис на окото. А и в двата ириса се намират бъбреците, артериите и вените. Вторият или четвъртият по ред малък кръг (IV) представлява царството на мускулите. Тук са посветени на съответни места всички мускули на човешкото тяло. Голяма част от този кръг се заема от дробовете, които минават и в другите кръгове.
Най-после иде третият голям кръг, който
заема
последната трета на ириса Той също така е подразделен на два по малки кръга, а, именно, пети и шести по ред (V, VI).
Петият малък кръг на ириса обхваща костната система на човека ребра, гръбнак, бедра, костите на ръката и на краката и зъбите. Едно опитно око, без да разглежда тялото на човека и без да се допитва до самия човек, в очите може да види, какво е състоянието на костната му система Не е също за чудене, ако в очите на човека се прочете, колко от зъбите на човека липсват или са болни и кои, или всички, ако са здрави и това се вижда на мястото, дето са поместени зъбите в окото. Последният кръг, шестият малък кръг е най-външният кръг на ириса, и обхваща външността - кожата на човека със своите крайни органи: брадата, устата, носа, челото, главата, косата, ухото, пръстите на ръцете, ходилото на краката и т.н. Шестият кръг на окото свършва с един тъмен пояс. Това е жизненият кръг на човека.
към текста >>
44.
Духът на неродените
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Слънчевите петна и ерупции, които
заемат
грамадни пространства (понякога ерупции има по 150,000 км., а в петната може да се вмести земята няколко пъти и имат шеметна скорост) са тия първични фактори от решително значение, които влияят съществено, като първоизточник на изключителните или, да не бъдем антропоморфни в своите съждения, в тия стихийни манифестации на голямата мощ на действуващите във въздушните и водни маси и в земната кора сили.
Л. Лулчев ЗЕМЛЕТРЕСЕНИЯТА И ТЯХНОТО ПРЕДСКАЗВАНЕ (Продължение и край) В този вечно вариращ по интензивитет електрически океан, стават всичките световни сбития на нашето битие, а също и тия явления, които ние наричаме природни - включително и землетръсите.
Слънчевите петна и ерупции, които
заемат
грамадни пространства (понякога ерупции има по 150,000 км., а в петната може да се вмести земята няколко пъти и имат шеметна скорост) са тия първични фактори от решително значение, които влияят съществено, като първоизточник на изключителните или, да не бъдем антропоморфни в своите съждения, в тия стихийни манифестации на голямата мощ на действуващите във въздушните и водни маси и в земната кора сили.
Тъкмо тук вече се явява от значение и човекът като малка частица от живата природа в своята съвкупност, като група материя, индивиди - или най-после колония, от добри или лоши проводници на световната енергия. Ако нашите точни наблюдения са дали достатъчни доказателства, че известни дървета се изключително предпочитат от светкавиците[1], това е истински факт и за самите хора и групи от хора и общества, по отношение на тия и други природни сили. Индивидуализмът и общественият живот, неговите прояви образуват онези канали, по които се проявяват и текат самите модифицирани енергии в природата. И както ако ние турим тънки електрически проводници, може да извикаме нагорещяване и даже подпалване, вследствие вътрешното съпротивление на жичките в случая; така също нецелесъобразният живот ще предизвика на първо време подпушване на енергиите, което ще се изрази в нервност повечето (особено в по-силно отклонилите се от нормалния природосъобразен живот); тази нервност ще се изрази в остри и груби взаимоотношения, в обществени акции, в нравствения подем или упадък, в ожесточени борби, революции, войни дотогава, докато най-после туй нарушение на равновесието може да започне да се отразява и върху естествения процес (вървеж) на околната природа. Нарушеното равновесие се отразява преди всичко в промяна на времето[2] големите въздушни пластове се разместват често пъти поради силното и дълготрайно концентрирано напрежение около една идея[3].
към текста >>
45.
Из моите спомени - Седир
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
И всеки човек, който повярва в Първичната Причина и се възроди, той се
заема
със задачата да се освободи от звяра.
Засега само главата е изпълзяла от звяра, а цялото му тяло се намира под негово влияние, затова именно човек мисли право, а действува криво. Следователно, задачата на човека е да се освободи от влиянието на звяра. И когато човек се освободи от звяра, той ще разбере, защо вселената е създадена. Още от най-старо време всички адепти са търсили разгадката на сфинкса. Намери ли се разгадката, ще се намерят и методи и начини, как да се освободим от този звяр.
И всеки човек, който повярва в Първичната Причина и се възроди, той се
заема
със задачата да се освободи от звяра.
Учителят ---------------------------------------------------------- [1] Най-голямото от тези символични животни се намира на югозапад от грамадната пирамида Гизех (Гиза). Големината му е 23 м , а дължината 36 м. Гигантът е иззидан навярно по времето на великата пирамида.
към текста >>
46.
Стихове – Мара Белчева
Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
И ти ще се
заемеш
с всеки един от тях.
Отворих очи: Андреас беше прав до мен с изправена глава и излъчени гърди. От него излизаше нещо като флуидична аура (светлина), свежа и силна. Една тайна имаше между нас и ми мина мисълта, че ние двамата бяхме съединени в „името на Някого". Андреас ми каза с един глас без тембър: – Ще отидеш и ще намериш тези и тези лица (и той ми назова един шивач от ул. „Батиньол " и една великосветска жена позната на целия Париж с елегантността и блясъка на дома си) и ще ги помолиш от мое име да се ангажират в три неща: да не злословят, да не се защищават, който и да ги напада,и да се молят за всичко, което намерят за полезно, додето молбите им бъдат чути, даже и цяла нощ, ако е нужно.
И ти ще се
заемеш
с всеки един от тях.
И ако вие тримата се държите твърдо до Еньовден, някои нещастия за вашето отечество ще бъдат избегнати Това е, което Небето обещава. Писмото на Теофан Веднъж Андреас ми каза: – У Теофан има нещо, което не може да се долови със сетивата, което не може да се подаде на външно изследване. Аз не знам, какво е то. Мисля, че съм обходил ада и рая, но изгледът на никое същество не прилича на този, за когото ви разправих и който ми спаси живота от неминуема смърт. И атмосферата на никоя сила не прилича на светлината, която го заобикаля.
към текста >>
47.
СЛЪНЦЕТО НА ЖИВОТА. СВЕЩЕНОТО СЕГА. - А.Т.
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Религиите са одежди, в които божествеността се облича, за да бъде
осезаема
и за слепите очи на човешките души.
Сегашната раса се води от интелекта; идущата ще бъде насочвана от интуицията. Интелектът е способността, да схващате разумно събитията на околния свят - доколкото могат да бъдат наблюдавани от вашите погрешни и незавършени органи. Интелектът е в пълна зависимост от ония отвън действуващи впечатления върху мозъка. Когато, напротив, интуицията действува отвътре: тя носи безграничното истинско знание на същината Когато вие му се отдадете всецяло, ще знаете всичко, каквото има да се знае по целия свят, защото в вашата същина вие можете да вземате участие в съзнанието на всички и на целия мир — защото във вашата същина вие сте едно с всичко. Сегашната раса има религии; новата ще има една религия.
Религиите са одежди, в които божествеността се облича, за да бъде
осезаема
и за слепите очи на човешките души.
И тъй като душевните очи са различни — то затова божественото се е показвало различно. Ала истинската религия позволява на човеците праз всяка одежда да съзират в пълната му чистота Божеството: еднакво стоящето във всичко, което не се изявява само в дрехите на отделните религии, а във всекиго и всякъде. В новата раса съвсем ще бъде разбрано истинското значение на религията като съединение с Бога — и това съединение ще бъде индивидуално и непосредствено извършено от всяко едно от моите деца... без учения, догми, служби или религиозни изповядвания. Настоящата раса е обкръжена от грозотии; новата ще бъде облечена в красота. Вашата представа за красота се обуславя от понятията ви за стойност и рядкост: повечето от предметите, които вие цените заради редкостта им, не бихте ги удостоили дори с един поглед, ако биха били евтини, ако би могло всеки да ги има.
към текста >>
48.
КНИГОПИС,
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
В това отношение Свободното Валдорфско училище, по типа на което се откриват такива и в Англия,
заема
едно особено място, както и съчиненията на Д-р Рудолф Щайнер - педагогически и философски - които теоретически обосновават това, което практически се прилага във валдорфското училище в Щутгард.
В това отношение от съдбоносно значение за развоя и работата на Българската секция при Международната Лига за ново възпитание ще бъде духът и насоката на секцията. Ние вярваме, че изказаното мнение от г. Г. Пиров за широта в схващанията и за проучването на всички нови веяния ще се вземе под внимание. Така се изказаха и други учители, в това число и Проф. Цонев. Проучването напр на окултната педагогика с практическо приложение в Свободното Валдорфско училище би допринесло твърде много за по-дълбокото опознаване детската природа и съобразяване със законите на детското развитие.
В това отношение Свободното Валдорфско училище, по типа на което се откриват такива и в Англия,
заема
едно особено място, както и съчиненията на Д-р Рудолф Щайнер - педагогически и философски - които теоретически обосновават това, което практически се прилага във валдорфското училище в Щутгард.
Основното познание на детската душа има огромно значение за педагогичната дейност. И тука именно окултизмът има да вложи твърде много при изграждане новото възпитание и образование. Нека споменем, че най-великите учители и педагози от всички времена са били окултисти или са имали връзки с окултни общества и братства. Така великият Питагор е бил окултист, както и Платон. Ян Амос Коменски е бил в едно мистично братство; Песталоци - също (в илюминатите), както и Фрьобел.
към текста >>
49.
Списанието PDF
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Средно место
заемат
хлебарите, месопродавците, шивачите и обущарите.
Туй ранно остаряване на мозъка предизвиква преждевременно остаряване и на тялото изобщо. Но за сравнително кратката продължителност на живота на работниците играят роля и други фактори като усилена дейност на органите, па и ред други външни обстоятелства. Измежду хората на академичните професии най-кратък живота имат лекарите. Многото работно време, голямата отговорност, често нарушаваното им спокойствие може би са причина за тяхната ранна смърт. Измежду занаятчиите на най-дълъг живот се радват дърводелците.
Средно место
заемат
хлебарите, месопродавците, шивачите и обущарите.
Не тъй здрав е занаятът на каменоделците, рудничарите, бояджиите, вапсарите , а най-кратък живот имат производителите на бира, питиепродавците, файтонджиите, служащите по локали и хотели, защото са най-изложени на опасностите от алкохола. Изобщо може да се каже, че професионалната дейност в известни определени граници продължава живота. В по-напреднала възраст обаче, тя трябва да се ограничи, па дори и съвсем да се преустанови. Кога се раждат именити люде? Английският учен F.J.Allen от Кембридж се е занимавал от година насам в списанието „Нейчър" най-подробно с тоя въпрос, като е взел за основа на своите изследвания рождените дати на повече от 200 именити люде.
към текста >>
50.
ЕДИННИЯТ ЖИВОТ - Б. БОЕВ
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Слънчевата светлина е само една част от тях; тя
заема
само една малка част в цялата тази гама от вибрации, които ни заобикалят и чийто източник вероятно е слънцето - може би и другите звезди и млечния път.
Радиациите, които изпуща ядката, могат да бъдат с разни дължини на вълната. „Аз съм убеден, казва Лаковски, че ще се сполучи да се познаят, измерят и регулират дължините на вълните, които изпущат клетките. Тогаз ще стане възможно слагаме за разрешаване на въпроса за продължение на човешкия живот до неподозирани днес граници." „Развивайки теорията си, казва Лаковски, аз се питах: Отде иде необходимата енергия за произвеждане на клетъчните радиации? Ние имаме тук работа с радиации, които идат от много далеч, имаме работа с космични вълни. Атмосферата, в която живеем, е пълна с множество радиации с познати и непознати източници и с разни дължини на вълните.
Слънчевата светлина е само една част от тях; тя
заема
само една малка част в цялата тази гама от вибрации, които ни заобикалят и чийто източник вероятно е слънцето - може би и другите звезди и млечния път.
Не е възможно да се отрече влиянието на звездите. Приливът и отливът, причинени от комбинираното действие на луната и слънцето не ни ли доказват, че най-голямата механическа работа на земята има звезден произход? Защо тогаз земята да не възприема радиациите, изпущани от далечните звезди и от млечния път? Има множество радиации, с разни дължини на вълните, които кръстосват нашата атмосфера и идат от междупланетните пространства. Болестта не е нищо друго, освен изменение на радиациите на организмите".
към текста >>
51.
СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
И когато човек съзнае, че всички тези външни явления са
осезаем
израз на тяхната любов, на тяхното желание да служат на Бога, на тяхното самоотричане, тогаз не се ли изпълва живота с поезия, с чудна хармония, с красота?
При такова разбиране гледката и на най-малката тревица ще издига мисълта на човека до онзи мистични духовни сфери, дето работят тези разумни сили. До това може да дойде днес всеки непредубеден човек, ако иска, по чисто научен път. Днес науката трупа все повече доказателства за в полза на едно по-дълбоко разбиране на живота. Има една вътрешна лаборатория в природата. И това, което виждаме около нас, е само външен израз на тая работа, която се извършва в тая вътрешна лаборатория Също така и съзерцаването изгрева на слънцето или на звездите ще събуди у вас подобни идеи, като знаете, че това не е само механичен процес, но е израз от дейността на тези разумни сили, които работят зад тези форми.
И когато човек съзнае, че всички тези външни явления са
осезаем
израз на тяхната любов, на тяхното желание да служат на Бога, на тяхното самоотричане, тогаз не се ли изпълва живота с поезия, с чудна хармония, с красота?
Тогаз не изгрява ли вътре в човека онази вътрешна светлина, онова вътрешно прозрение, което го свързва с живота на вселената, с живота на Цялото? Когато по този начин човек се научи да вижда навсякъде разумността, която работи в природата, тогаз той е на прав път, тогаз той има правилни отношения към всички явления, тогава вече е паднала част от булото, което скрива от него мировите тайни. Тогаз той се приближава до онзи момент, когато ще падне завесата, която скрива от него тая вътрешна лаборатория на природата. Никой път човек, който разглежда природата само като механически процес, като плод на механически сили, не може да има правилно разбиране на природата, на живота и на своите задачи в него. Когато се научим да гледаме с такива очи на нещата, тогаз всичко, и най-дребните явления, ще ни наумяват за дейността на тези разумни сили!
към текста >>
52.
СТИХОВЕ - МАРА БЕЛЧЕВА
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Ковачев могат да
заемат
едно от първите места в бълг.
Дондуков, 61. Изкуството има за задача да предава възвишени и благородни чувства, да заразява хората с тях, и така да ги превъзпитава. Колкото едно чувство е по благородно, колкото езикът е по-ясен и достъпен, колкото силата на преживяването е по-голяма - а това зависи от мирогледа и искреността на автора, толкова худож. творение е по-ценно. В това отношение разказите на Юрд.
Ковачев могат да
заемат
едно от първите места в бълг.
литература и да бъдат гордост на нац. творчество. Обич, състрадание, благоговение към живота - това са основните чувства, които преживяваме, когато четем тези чудесни разкази, които могат да трогнат и учени и прости, и големи и малки. Ценното в разказите на Юрд. Ковачав е и това, че той търси красивото, доброто, възвишеното и го намира във всички области на обикновения живот. И тези разкази наистина са искри, живи искри, които запалват Божествения огън ни любов към всичко живо и се разгарят в пламъци.
към текста >>
53.
ГОЛЯМАТА СВЕТОВНА КРИЗА - А. ТОМОВ
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
В нашия модерен живот, дето царува правилото „всеки за себе си", той всякога
заемаше
последно место, отстъпвайки на пряко вървящите, на нетърпеливите, на грубите, като играеше ролята на доброволен глупец и се усмихваше, като че никога нищо не е забелязал.
Един ден някой си поиска от тая загадъчна личност едно духовна помощ, а той отговори, след като една минута по-рано бе спасил един неизлечим: „Защо искаш това нещо от мене? Ти добре знаеш, че аз не струвам даже колкото пода, по който ходим". На всички изрази на признателност или възхищение, той отговаряше еднакво: .„Аз не съм нищо, аз не мога нищо. Небето е, което прави всичко". Един ден го заварих в неговата кухня, прав, закусващ късче сух хляб с чаша вода и, понеже се учудих на неговата невзискателност, тоя човек, който ни една минута не принадлежеше на себе си, който раздаваше всичко, което притежаваше, който прекарваше своите дни и нощи в страдание за другите, ми отговори с добродушие: „Но аз закусвам много добре и от друга страна, тоя хляб, който добрият Бог ми дава, аз не съм го спечелил." Той никога не се отклоняваше от това невероятно скромно поведение.
В нашия модерен живот, дето царува правилото „всеки за себе си", той всякога
заемаше
последно место, отстъпвайки на пряко вървящите, на нетърпеливите, на грубите, като играеше ролята на доброволен глупец и се усмихваше, като че никога нищо не е забелязал.
В старите книги е писано, че мъдреците, с цел да се оттеглят във величествените красоти на Абсолютния, се отказват да гледат повече земните случайности и презират жилото на тълпата. При все това обаче, в действителност има малко философи, които допущат да бъдат прередени например, на едно гише с натрупани хора. Това са малки слабости, без съмнение, но солидната добродетел изисква нещо повече от едно случайно геройство. Срещат се хора, способни на отделни хубави жестове, но чието морално дъно остава малко нечисто и, съгласно с учителите на вътрешния живот, аз мисля, че съвършенството не седи в някакви отделни блестящи актове, а повечето в добродетели, търпеливо прилагани в течение на целия ден и на целия живот По тоя начин, скромното държане на нашия мистик трябва да ни открие Светлината по-добре, отколкото неговите чудеса или неговите поучения. Писано е.
към текста >>
54.
ВЕЛИКАТА ТАЙНА - ВЛАД ПАШОВ
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
В едно семейство има мир и щастие, когато всеки член от него като една цифра на семейното число
заеме
своето място и е доволно.
Всяко противоречие иде да ни каже: новороди се; утре противоречието пак ще ни посети и ще ни каже: новороди се още веднъж в по-голямо съвършенство. Злото не се състои толкова в големината на погрешката, от колкото в това да допуснеш и най-малкото съмнение, че е непоправимо. Най-голямо е спокойствието на мъдреца при най-силните бури, защото тогава той се отдръпва в себе си и предоставя Бог да действа. Всички същества са числа на Бога, с които решава своите задачи при устройване на вселената. Когато стават промени с нашия живот, и не сме цифра, която изменя своето място в Божественото число, с което Бог работи.
В едно семейство има мир и щастие, когато всеки член от него като една цифра на семейното число
заеме
своето място и е доволно.
Не е важно толкова да си на първата редица на числата, а важно е да съзнаваме предназначението си, където сме поставени. Мъдрецът Епиктет стоеше по-високо от своя господар, защото той съзнаваше своето място като разумен слуга, а господарят му не съзнаваше своето първо място като разумен господар и му счупи крака. Когато човек страда за себе си, е нещастен; когато страда за обществото, е доволен; а когато страда за Бога, е щастлив. Който разбере своето преназначение, в него настава мир, а който живее в преназначението си, изпитва радост. Който преди да се е справил със себе си, оправя другите, ще попадне в разочарование.
към текста >>
55.
НОВИ ВЛИЯНИЯ В БИОЛОГИЯТА - Б. БОЕВ
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
А сега се повтарят непроверени обвинения, приписват се собствени заблуждения, които даже едно малко по-дълбоко съпоставяне на изнесените факти би изместило веднага от
заеманите
позиции ... Тия мисли ние взимаме само като увод към следващата ни работа, която ще се ръководи от следните основни мисли: Историческите събития са в тясна връзка с органическото развитие на расите и народите.
И то като немощен старец, който не може да си отмъсти или измести в своя полза действителността, ще започне да злослови, като ù припише собствените си грехове на новото, на невинния – и с така облекчена душа, по-леко да понесе живота си, затрупан под развалините на собствения му негов „свят", който понякога той смята изобщо за свършека на света... Такова непознаване духовната страна на събитията, не дава възможност да се проникне и разкрият дълбоките причини на движението и ще остане винаги за истинските познавачи на събитието повърхностно: ще се повтарят само типични непроверени и дори несмислени фрази (като тази напр. че богомилите били дуалисти и пр.) и може даже да се стигне до такова изложение на събитията, което може да е фактически вярно, без обаче тяхното обяснение да прониква до ония необходими вътрешни мотиви, които са били идеи – двигатели, които правят именно това събитие смислено и вярно на своя принципен път, тъй или инак скрит малко по-дълбоко от взора на обикновените хора. За да се хване и разтълкува така богомилството, историкът трябва да се добере, преди всичко, до ония скрити, тайни източници на енергия, на поток от идеи и вдъхновение, от които първоначално са черпили и черпят тия и подобните им движения, а не да се задоволява от констатиране на факти или цитиране на събития, описанието на които често са резултат на изопачени идеи, благодарение днешните условия или неблагоприятната среда. Само тогава историкът би могъл да пристъпи с всичкото знание и обективност към въпроса; да се пренесе в своето съзнание към епохата и източниците и да възстанови действителното, вътрешното съдържание и външното очертание на събитията с една пълнота и правдивост, която не само да се схване от всеки ум, но и почувства от всяко будно сърце. Тогава – и само тогава, ние ще имаме едно истинско изложение на историческите събития с най-голямо възможно приближение до действителността.
А сега се повтарят непроверени обвинения, приписват се собствени заблуждения, които даже едно малко по-дълбоко съпоставяне на изнесените факти би изместило веднага от
заеманите
позиции ... Тия мисли ние взимаме само като увод към следващата ни работа, която ще се ръководи от следните основни мисли: Историческите събития са в тясна връзка с органическото развитие на расите и народите.
В проявата на това развитие народите следват определени линии на природата – планините, реките и моретата, водени несъзнателно (за масата е думата) от известни магнетични и електрични земни течения, които обуславят физиологическото разцъфтяване на техния вътрешен и външен живот – по-чист въздух, по-хубава и буйна растителност, голям жизнен интензитет, душевна лекота и пр. Всякога външните събития, колкото да са разкъсани и разхвърляни наглед, имат в основата си развитието на един вътрешен, естествен закон, с неговите психически предпоставки – и изпълнението на този закон, който представлява проявата на една разумна воля, дава смисъл, цел и направление на дадена цивилизация, съдържание на известна култура. И когато изчезне тая основна идея–закон, другото като някаква безсмислена надстройка, живее с живота на скачащата кокошка, на която главата е отрязана... И много естествено е тогава, че человеческата дейност, макар и не в същия маниер на изложение, има своята безпристрастна хроника, от която могат да се изнесат, ако не изцяло и много, поне отделни трошици, които биха могли днес да се споделят вече с ония напреднали души, които разбират миналото на една страна не само механически, а и като свое собствено минало... Картини от тоя род из минало на България ще дадем в следващата книжка. ---------------------------------------------------------- [1]Гледай, например аргументираното съчинение на Max Beet „La Bataille des Diplomates"; с умело съпоставяне той се мъчи да очертае действителното положение и отговорности през онези съдбоносни дни, изтъкващ съзнателни опущения и дори фалшификации на документи от страна на държавни учреждения
към текста >>
56.
СЪРЦЕТО-GEORG NORDMANN
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
СЕНТ ИВ Д'АЛВЕЙДЪР (Кратък животопис и произведения) Между видните френски окултисти на 19 век и началото на 20 век Сент Ив Д'Алвейдър
заема
особено място по оригиналността и ценността на своите идеи и тяхната важност при строителството на новата култура.
СЕНТ ИВ Д'АЛВЕЙДЪР (Кратък животопис и произведения) Между видните френски окултисти на 19 век и началото на 20 век Сент Ив Д'Алвейдър
заема
особено място по оригиналността и ценността на своите идеи и тяхната важност при строителството на новата култура.
Неговите идеи посочват нови пътища, нови хоризонти и възможности. Роден е на 28 март 1842 година в един часа сутринта в Париж. Като младеж следвал в лицея в Метре. Следването в този лицей е важен период в живота му и е имало грамадно влияние върху посоката на цялата му по-нататъшна дейност. Това следване е важно главно поради дълбокото, благотворното влияние, което е упражнил върху него учителят Мец, който може да се нарече истински негов духовен баща.
към текста >>
57.
НАЛЯГАНЕТО НА МАТЕРИЯТА - ВЛ. АНГЕЛОВ
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
И затова тя се
заема
сега само с изучаване процесите и законите.
Вл. Пашов НАУКА И ЖИВОТ От незапомнени времена учените и философите се стремят да определят що е животът и какъв е неговият произход, Всевъзможни теории са измислени, за да разрешат загадката. По едно време и позитивната наука в лицето на биологията ни каза, че животът се самозаражда от мъртвата материя и един физико-химичен процес. Но теориите са като еднодневки, всеки ден се сменят и науката днес е без мнение по въпроса.
И затова тя се
заема
сега само с изучаване процесите и законите.
по които се проявява животът. Животът не се създава, а само се проявява. Че живеем, това е факт; и най-голямата реалност, която познава съвременният човек, е животът, защото всички го живеем. А същината и произходът на живота са второстепенни въпроси в случая. Важният въпрос е – да живеем и да проучим законите, по които животът се развива, за да не му противодействаме, а да му съдействаме.
към текста >>
58.
СИЛАТА НА СЛЪНЦЕТО - ПРЕНТИС МЪЛФОРД
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
В. Ангелов НАЛЯГАНЕТО НА МАТЕРИЯТА В целокупния и вечен космичен живот физическият свят
заема
същото място и се намира в същите отношения, както ограниченият по време, пространство и проява физически живот на човека в неговия целокупен, безкраен живот.
В. Ангелов НАЛЯГАНЕТО НА МАТЕРИЯТА В целокупния и вечен космичен живот физическият свят
заема
същото място и се намира в същите отношения, както ограниченият по време, пространство и проява физически живот на човека в неговия целокупен, безкраен живот.
Поради това, не можем да намерим истинския смисъл на физическия свят, освен когато го разглеждаме като част, като проява, като проекция, или, както се казва, като аспект на целокупния космичен живот. В тоя безкраен и неограничен живот физическият свят изпълнява функцията на едно училище с най-нагледни, с най-опростени учебни помагала. Великата, вечната история, пребъдваща еднакво интензивно и във вселените и в атомите, е по своята светлина твърде отдалечена от съзнанията на слезлите в материята същества, за да може да им действа непосредствено с най-високите гами на своята проява. Законите и отношенията в тая истина са по същество тъй велики, че не могат да бъдат понятни освен за същества, които обитават със съзнанието в самата Истина, сиреч, които са напълно свободни от оковите на формите, измеренията на времето. Проектирайки се отгоре надолу от свят на свят, тия закони и отношения достигат до физическия свят, излени в по-достъпни за ограничените съзнания форми, отвлечените истини стават по тоя начин по-конкретни и, оперирайки с тях, живеейки и изпитвайки ги, съществата на физическия свят бавно и постепенно, с разностепенна съзнателност, започваща от нула и възлизаща до безкрайност, се напътват и следват по пътя към Истината, по пътя към съвършения живот.
към текста >>
59.
ЩО Е ГРАФОЛОГИЯ - Д. М. ЗУЕВ-ИНСАРОВ
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Описание на петната през месец април 1930 год.: Този месец се характеризира още от самото начало с появата на едно двойно петно (1-и апр.), от което едното, по-голямото,
заема
горния край от видния диск на слънцето (наблюдение на същата дата 1 април, 8 часа сутринта: то има положение, където на циферблата се намира цифрата 8).
И най-големите стремежи се правят от малки частици и то тъй незначителни наглед пред големия колос, който изниква в края на краищата! Такава малка частица на бъдещата сграда ще бъдат и тия бегли бележки, с които ще се опитаме да характеризираме вида и влиянието на слънчевите петна за един период от 1. април 1930 год. до 1. май 1931 година.
Описание на петната през месец април 1930 год.: Този месец се характеризира още от самото начало с появата на едно двойно петно (1-и апр.), от което едното, по-голямото,
заема
горния край от видния диск на слънцето (наблюдение на същата дата 1 април, 8 часа сутринта: то има положение, където на циферблата се намира цифрата 8).
В центъра на видимия диск в същото време се намира едно петно, състоящо се от три части, от които най-западното е и най-голямо. И трите имат форма неправилна (сравни приложените рисунки) Появата на първото петно съвпада със земетресението в Гърция. Към 9 април се появява на същото място на слънчевия диск ново петно (място, отговарящо на цифрата 8 в циферблата), а в туй време старото петно, което е пропътувало през целия видим диск на слънцето, се намира към горния край на диска, отговарящ на цифрата 2 в часовника (наблюдение на 10 април, 11 часа сутринта). Като общо правило трябва да се отбележи, че петната обикновено следват една ивица близо около екватора на слънцето и почти все на едно и също място се появяват и минават през видимия диск за 11-13 дена. Във време на тяхната поява, както и на тяхното изчезване за даден меридиан, те действат най-силно върху силовите полета и предизвикват обикновено всичките по-силни прояви: урагани, циклони, земетръси и пр.
към текста >>
60.
ХОДЪТ НА ЧОВЕКА. ВЪРВЕЖЪТ В ЗАВИСИМОСТ ОТ ТЕМПЕРАМЕНТА - Б. БОЕВ
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
[1] История на графологията В обширния кръг на научните знания, които имат за предмет човека, за сега видно място
заема
графологическият метод за изучаване на личността.
Д. М. Зуев-Инсаров ЩО Е ГРАФОЛОГИЯ?
[1] История на графологията В обширния кръг на научните знания, които имат за предмет човека, за сега видно място
заема
графологическият метод за изучаване на личността.
Графологията, като наука, същества неотдавна; наистина, първите опити в това направление се отнасят към XVII век, но за създател на графологията се счита абат Мишон (род. 1806 год., ум. 1881 г.). По негова инициатива в края на миналото столетие се образувало графологическо дружество, явили се специални списания по графологията и пр. Той написал няколко съчинения по този предмет, създал школа и имал много последователи.
към текста >>
С такъв специфически канцеларски почерк се отличават и дребните служащи, при което може да се види, че колкото по-незначително е положението, което
заемат
, толкова повече украшения има почеркът, като че ли в тази изобретателност и фантастичност на почерка авторът влага всичкото си стремление (изявление) на личността, притеснена от условията на живота.
На листа се явяват тъмни петна. По рисунката на болния, по боите, по налягане на чертите докторът често намира характерно заболяване, предсказва настъпване на припадък, криза. Ако човек не е наклонен към позиране, няма особено разположение към външните форми, украшения (като особени значки, медали), не се отличава с кокетство, с особености, афектиране в поведението си, в изразите си, той не украсява своето писмо (с завивания, дъги и др.) Характерен в това отношение е почеркът на писарите от преди войната (особено на военните писари): маниерен, афектиран, кокетен. Подобно кокетство би могло да се наблюдава в поведението, облеклото, особената прическа и др. Всичко това се обяснява от тези условия на живота, които съвършено понижили социалното положение на личността и стеснили до минимум интересите му.
С такъв специфически канцеларски почерк се отличават и дребните служащи, при което може да се види, че колкото по-незначително е положението, което
заемат
, толкова повече украшения има почеркът, като че ли в тази изобретателност и фантастичност на почерка авторът влага всичкото си стремление (изявление) на личността, притеснена от условията на живота.
В сегашно време това маниерно, канцеларско писмо се е почти изродило, както се изроди и онзи, роден от времето, тип „военен писар." Аз знаех един пощенски чиновник, съвсем непретенциозен в своите лични навици, готов да се задоволи с най-малко. Неговият почерк се отличаваше също с простота и естественост. Но ето този човек почна постепенно да се издига по службата почти до началник на едно от провинциалните пощенски отделения. Оттогава почна да расте и неговото честолюбие: той почна да следи за своята външност, за изразите си, почна да устройва често гуляи, в които обичаше да играе роля на хазяин. Това стремление към такъв „широк" живот се отрази и на почерка му, който се отличаваше с украшения и забавителни рисунки на отделните букви.
към текста >>
61.
МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Обаче, трябва да се почертае, че графологията като се явява добро помощно средство при определяне наклонността към тази или онази професия, в сегашното й състояние, не може да определи с какво се занимава в това време пишещият, което се
заемат
да определят най-често дилетанти графолози, които нямат научна основа, а се ръководят в своите заключения не от определени данни, а главно от фантазия и „вдъхновение".
автографа на Лист). Също така оставят отпечатък на почерка и занятията с писмен труд, макар че в дадения случай този труд трябва да се подраздели на две главни групи: механически и творчески. При механическия буквите са почти много ясни, почеркът почти краснописен, главните букви често са украсени с канцеларски завивания; вторият, творческият, има ръкопис често пъти с много неразбран почерк, даже в отделните подробности некрасив, но образуващ едно хармоническо цяло, благодарение на лекостта, бързината и свободата, с която е писано (най-често почеркът на учените, литераторите). Руският писател Н. Агнивцев ми разказваше, че едновременно с промяната в направлението на неговото творчество се изменил донякъде и външният вид на почерка му.
Обаче, трябва да се почертае, че графологията като се явява добро помощно средство при определяне наклонността към тази или онази професия, в сегашното й състояние, не може да определи с какво се занимава в това време пишещият, което се
заемат
да определят най-често дилетанти графолози, които нямат научна основа, а се ръководят в своите заключения не от определени данни, а главно от фантазия и „вдъхновение".
Една от причините, която спъва правилното развитие на графологията, според справедливата бележка на неотдавна починалия член на немското Графологическо общество Георг Майер, е непълнотата и недостатъчността на етологическите (характерологически) класификации, с които засега разполагаме. (Георг Майер —- „Научните основи на графологията ", посмъртно изд. 1929 год.) Еволюционно изменение на почерка. Всеки почерк се характеризира с определен сбор признаци, които го отличават от другите. Има прилични, родствени почерци, но еднакви няма – всеки има само свой почерк и той му принадлежи още от първите крачки на обучението по писане, даже ако човек съзнателно би се старал да не отстъпва от образците по писане.
към текста >>
62.
СЪОТНОШЕНИЕ НА ДЕЙНИТЕ БОЖЕСТВЕНИ СИЛИ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ - АЛБЕРТ КАЛЕВ
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Съвършените живели много скромно, удовлетворявали само най-насъщните си потребности, не
заемали
съдебна и военна служба, не ходели по кръчмите.
Съвършените са били 4,000 души. Те са представлявали въплъщение на висок нравствен идеал. Те считали за грях да убиват и затова не ходели на война и са били против смъртното наказание. (значи това, което Толстой и духоборите сега говорят, те са го проповядвали още тогаз). Също така са отхвърляли клетвата и лъжата.
Съвършените живели много скромно, удовлетворявали само най-насъщните си потребности, не
заемали
съдебна и военна служба, не ходели по кръчмите.
Те пътували и проповядвали. Луитпранд, пратеник на император Отон, изпратен от последния в Цариград, казва: „Най-малкият син на Симеон – Боян Магът в народа минава за вълшебник". Тук под думата вълшебник се разбира лице, владеещо по-дълбоки знания и по-дълбоки сили и закони. Според новите изследвания главният основател и ръководител на богомилското движение бил Боян Магът, а поп Богомил и другите са били разпространители и проповедници на богомилството По-после един от видните ръководители, разпространители и проповедници на богомилството бил Никита, един от съвършените. Преди него ръководители са били: Васил, след него Петър, а след последния – Тихик.
към текста >>
63.
СЪЮЗЪТ НЕОБХОДИМАТА ПОМОЩ ОТ НОВИЯ ДУХ
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Има толкова много и поразителни аналогии между двете книги, че мнозина повърхностни изследователи биха ги приели за
заемки
и преработки.
Писание на християните се срещат в други варианти в Свещените Писания и митовете на другите народи. Така например, за да вземем един от най-непознатите примери на прилика и съвпадение в образите и символите, които се срещат в пророческите книги на две религии, ще споменем за Откровението и Калки пурана на Индусите. В последната се разказва за живота и делото на Калки, десета и последна аватара на Вишну. Калки, досущ както Исус, при второто си пришествие според Апокалипсиса, е „цар и свещеник", Господар на Словото и Меча. Той е призван да води четири големи битки, за да тури край на невежеството и разюзданото безначалие на Кали-юга и да разкрие цикъла на една нова Златна ера.
Има толкова много и поразителни аналогии между двете книги, че мнозина повърхностни изследователи биха ги приели за
заемки
и преработки.
Всъщност великите ясновидци и пророци на двете „откровения" са съзерцавали под различни ъгли едни и същи духовни реалности. Но в края на краищата, колкото и да са достоверни тия критични изследвания на Свещените Писания от гледище на историята или на сравнителната религия и митология, учените толкова разбират езика на тия писания, колкото и верующите. Защото и едните и другите буквално не знаят, какво искат и търсят в тях. Свещените Писания не са исторически документи, ни животописи, ни летописи в съвременния смисъл на думата, па не са и буквално верни жития, пророчества и катехизиси. Те са символични писания на Посветени, езотерични книги, запечатани със седем печата, които, за да се разберат, изискват съответен ключ.
към текста >>
64.
НА ДЕЦАТА-МОИТЕ МАЛКИ ПРИЯТЕЛИ - GEORG NORDMANN
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Магията, която
заема
голям дял в творчеството на Крижановска, има за цел овладяването вътрешните сили на човека, а също и видимите и невидими сили в природата.
От този род сънища има едни, които се налагат на човека с своята прямота – те не се нуждаят от тълкуване, но от правилно обяснение. Най-често човек трябва да види в тях отзвука на миналото. Нерядко те са указатели на бъдещето. Неумолимият закон за последствията ни тика към ликвидация с миналото и често, много често, миналото се повтаря поради това, че в нас нямаме просветление. Човек пада под „властта на миналото" и при такива моменти можем да се освободим или с големи лични усилия на волята, съзнанието и доброто сърце, или с намесата на висши същества, които имат власт да дават насока на живота, да „връзват" и „развързват".
Магията, която
заема
голям дял в творчеството на Крижановска, има за цел овладяването вътрешните сили на човека, а също и видимите и невидими сили в природата.
Тя представя най-висшето знание, понеже обгръща всичко и издига човека до мощен и истинен творец в живота. Като наука, магията може да се изучава, и пътят към нейното пълно усвояване представя безкрайното освобождение на човешката душа от връзките на миналото. Магическа сила може да придобие човек и чрез елементарни познания на някои свойства на нещата, чрез познаване психиката на хората и с помощта на елементарно дисциплинирана мисъл. Такива са всички магьосници, а и несъзнателно – маса обикновени хора. Но природата не се овладява с малко усилия.
към текста >>
Злото
заема
голям дял в живота на хората, може би най-големия дял.
За безграничните познания на Мага това е възможно, но това се явява като бъдеща възможност и на съвременната наука. Откритието на радия и неговите еманации хвърли голяма светлина върху единството на материята, а заедно с това и върху възможностите да се открие „философският камък" или „еликсирът на живота". Върховен идеал на безсмъртния е науката за Бога и Неговото творчество, нейното пълно усвояване. Тогава има пълнота в смисъла на безсмъртието, тогава безсмъртният е необходим в живота на хората като невидим помагач и светилник Вещо, в безкрайния низ от противоречия, страдания, страсти, злоба и просветление, Крижановска ни изнася невидимото устройство на човека и нещата. Тя ни хвърля от загадка в загадка, от ужас в ужас, от изпитание в .изпитание и така създава човека на победата, на непоколебимата воля.
Злото
заема
голям дял в живота на хората, може би най-големия дял.
Видимите и невидимите агенти на злото работят постоянно за неговото укрепване. Магията служи еднакво и тям за овладяването на душите. Но няма душа, която да не чувствува гнета на тъмнината, макар и напълно да се е отдала в нейна служба. Добрата мисъл, мисълта за Бога, за доброто, за светлината, молитвата за нас самите и за нашите близки са най-добрите средства за освобождението от злото. Да желаем доброто на другите, това значи да мислим доброто и егоизмът да отстъпи мястото си на Божествените чувства.
към текста >>
65.
ЖИВОТЪТ КАТО ИЗКУСТВО - Г.
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Природата разполага с излишък от мисли, които често кондензира, като по този начин ги прави видими,
осезаеми
, реални.
Всъщност, животът има трояко проявление: физическо, духовно и Божествено. Физическият живот представя съвкупност от незавършени форми, които всеки ден вървят към усъвършенствуване. Физическият живот е ценен дотолкова, доколкото зад него седи нещо разумно. Скъпоценният камък струва скъпо, защото зад него има нещо разумно. Той представя кондензирана мисъл и кондензирани чувства.
Природата разполага с излишък от мисли, които често кондензира, като по този начин ги прави видими,
осезаеми
, реални.
В това отношение и учените хора подражават на природата и те от нематериални работи създават материални. Например, в математиката е известно, че като се умножи една въображаема (имагинерна) единица четири пъти сама на себе си, тя се превръща в материална единица. По този начин идеите стават видими. Запример, идеите на човека добиват израз в неговото тяло. Забелязано е, че когато човек има по-възвишени идеи, той повече израства, отколкото ако се занимава с дребнави идеи.
към текста >>
За да се избегнат тия противоречия, време е хората да се
заемат
с пречистване на нещата, да отделят низшето от висшето, човешкото от Божественото.
Тази теория е изкуствено създадена. Най-напред тя не е в съответствие със законите на великата природа. Ако е верен възгледа, че хората са разделени на богати и бедни от своя Създател, тогава, как е възможно Той да създаде такъв свят, такива чада, с които да влиза в противоречие? Как е възможно един и същ баща да направи едни от чадата си свинари, говедари, слуги, а други - музиканти, поети, учени и философи? Как е възможно, бащата да тури единия си син в затвора, а другият да остави свободен?
За да се избегнат тия противоречия, време е хората да се
заемат
с пречистване на нещата, да отделят низшето от висшето, човешкото от Божественото.
Възмущава ли се, мъчи ли се човек от нещо, той е в човешкия свят. Божественият свят е идеален, той е свят на възвишени мисли и чувства, които творят, които създават. И тъй, хората търсят практичния смисъл на науката, ползата от знанието. Но какво собствено ни ползува знанието? Знанието ползува човека дотолкова, доколкото може да го убеди, че той е разумен по същество.
към текста >>
66.
УВОД В СРАВНИТЕЛНАТА ХАРАКТЕРОЛОГИЯ-Д-Р ЕЛИ РАФАЙЛОВА
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Те не
заемат
„пространство.” Физически възприемащият човек не може да ги „мери” и „сравнява”, не може да открие у тях „причинни закономерности”, не може да ги „тегли”, сиреч да ги отнесе към някой „гравитационен център”, от който те зависят в „движението” си.
Води се при виделина. Който води или трябва сам да е видело, сам да излъчва светлина, или пък да носи светилник. В света има два вида водачи: самосветещи, на които светлината е вътре, отдето тя изхожда навън и такива, които водят със светилник, запален отвън. Та ясно е, че мисли, чувства, желания, които човек съзнава, а не вижда, са за него полуреални. Те не му се изявяват в светлина, те нямат за него видимостта на вещите.
Те не
заемат
„пространство.” Физически възприемащият човек не може да ги „мери” и „сравнява”, не може да открие у тях „причинни закономерности”, не може да ги „тегли”, сиреч да ги отнесе към някой „гравитационен център”, от който те зависят в „движението” си.
Затова хората днес, макар и да съзнават своите мисли, чувства, желания, макар и да чувствуват, че и последните се движат - идват, обхващат за известно време съзнанието им и пак си заминават - ала не знаят ни отде идват, ни къде отиват. Тези „полуреални” неща по някой път ги обхващат със страшна сила, предизвикват често пъти стихийни бури, изменят хода на целия им живот. И все пак хората са склонни да ги смятат за „нищо”. Затова тъкмо те си позволяват да мислят какво да е, да желаят какво да е, да хранят всякакви желания и чувства Смятат, че всичко това минава-заминава и не оставя никакви следи в живота им. Днес дори и най-видните хора, ония които ръководят съдбините на цели народи, които се заемат да просвещават и възпитават народа, мислят, че да се лъже например, е в реда на нещата.
към текста >>
Днес дори и най-видните хора, ония които ръководят съдбините на цели народи, които се
заемат
да просвещават и възпитават народа, мислят, че да се лъже например, е в реда на нещата.
Те не заемат „пространство.” Физически възприемащият човек не може да ги „мери” и „сравнява”, не може да открие у тях „причинни закономерности”, не може да ги „тегли”, сиреч да ги отнесе към някой „гравитационен център”, от който те зависят в „движението” си. Затова хората днес, макар и да съзнават своите мисли, чувства, желания, макар и да чувствуват, че и последните се движат - идват, обхващат за известно време съзнанието им и пак си заминават - ала не знаят ни отде идват, ни къде отиват. Тези „полуреални” неща по някой път ги обхващат със страшна сила, предизвикват често пъти стихийни бури, изменят хода на целия им живот. И все пак хората са склонни да ги смятат за „нищо”. Затова тъкмо те си позволяват да мислят какво да е, да желаят какво да е, да хранят всякакви желания и чувства Смятат, че всичко това минава-заминава и не оставя никакви следи в живота им.
Днес дори и най-видните хора, ония които ръководят съдбините на цели народи, които се
заемат
да просвещават и възпитават народа, мислят, че да се лъже например, е в реда на нещата.
Лъжата за тях няма ефективната стойност на монета Тъй както и истината, за повечето хора, не е една жива реалност, а едно относително „понятие”, на което може да се дава една или друга дефиниция. Но опитът на тези, които са навлезли съзнателно да изучават „вътрешния свят” и отношенията му към „външния свят” показва, че първият упражнява могъщо влияние върху целия живот на човека и се изразява в онова, което хората наричат „съдба.” Не само това, ами все по-ясно се установява, че целият организъм на човека, устройството и функционирането на неговите органи е в корелативна зависимост от душевния му живот. Следователно, здраве, сила, живот, щастие, нещастие - всичко това е резултат от целокупната дейност на човека. Защото в края на краищата и целият му живот е един строеж. Така че не е безразлично с какво градиво строи той.
към текста >>
67.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
А знае се, какво важно място
заема
той в историята на педагогиката.
Също така и от ръкописите на Леонардо да Винчи се вижда, че той е запознат с окултизма. Видяхме, че обществото на чешките братя е родено от богомилството. Хелчицки е духовният баща на „чешките братя”. И самият Толстой казва, че Хелчицки учи това, което учили по-рано богомилите. Обществото на чешките братя подари на човечеството Коменски.
А знае се, какво важно място
заема
той в историята на педагогиката.
Обществото на мартинистите във Франция, което има разклонения в разни страни, е родено от розенкройцерското движение, а понеже последното има богомилски произход, от това следва, че и в мартинизма трябва да виждаме влиянието на богомилството. А знае се каква голяма роля игра мартинизмът в културния развой на Европа. Чрез розенкройцерството богомилството простира своето влияние и в Англия. Роберт Флуд е виден английски розенкройцер (1574 - 1637). Той е същинският изобретател на барометъра.
към текста >>
68.
VALUABLE THOUGHTS FROM THE BOOK OF THE GREAT LIFE
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Тя, със своите стихове
заема
такова място сред младите български поетеси, до каквото малко от тях са стигали.
Стихът ù се лее, писан е предимно в класична форма. Римите са естествени, само рядко на места се чувствува, че е дирила дума за римуване; езикът е богат откъм думи и образи. Нейните богати образи и картини не са застояли – те са живи, те представят една жива кинетика, която въздействува пряко, досущ така както човек би ги почувствувал, когато изживява всичко непосредствено. Всичко това е израз, че тези песни са писани с душа, която е дирила душата на нещата. Книгата на Мария Радева заслужава един подробен разбор, но мястото тук не позволява това.
Тя, със своите стихове
заема
такова място сред младите български поетеси, до каквото малко от тях са стигали.
Тя гледа с други очи света и вижда други неща, в нея има дълбочина, мисъл и идея, има стремеж към Слънце, волност, красота и добро. Изпила до дъно чашата на горестта страда заедно с всичко земно, но нищо не може да я обезвери – „Не! Аз още вярвам, че има на земята и правда, и добро, и обич, и небе! ” Всеки, който прочете книгата на Мария Радева, ще остане с едно светло впечатление, той ще трепти при всеки стих заедно с една трептяща като пролетна пеперуда на утринно слънце душа: ще се издигне във висините на модрото небе да се радва волно на Слънце, простор и звезди; той ще почувствува всичките онези чисти болки на душата, която по пътя на собствената скръб и скръбта и страданията на другите, се издига и придобива прозрението за магична мощ, що твори добро и красота. В апогея на своята сбирка, в стиховете „Посвещение на Певеца”, Радева не спазва навсякъде класическото стихосложение.
към текста >>
69.
ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА - Г.
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Висшият ум в човека е наречен „мълчаливият” който
заема
най-малкото местенце.
Щом висшият ум дойде у човека, всички страдания и противоречия в него изчезват. Този човек свободно може да се повери на своя ум, защото той ръководи неговата съдба. Само умът е в сила да спаси човека. Когато умът дойде в човека, той ще си зададе въпроса: Що да сторя, за да придобия вечния живот? Отговорът на този въпрос се крие в работата на самия ум.
Висшият ум в човека е наречен „мълчаливият” който
заема
най-малкото местенце.
Той седи, наблюдава, ръководи. Само най-тънкото ухо е в състояние да схване тихия глас на ума. Сърцето се бушува, вълнува, търси изходен път. Умът мълчаливо работи, помага на човека, освобождава го от страданията. Когато висшият ум дойде в човека, той ще му покаже, как може да се роди изново, как може да придобие безсмъртието.
към текста >>
70.
ЖИВОТ И УСЛОВИЯ ЗА ЗДРАВЕ - АМРИ
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Пулсът е слаб и едва
осезаем
, циркулацията на кръвта е крайно бавна.
Кожа бяла, мека и гладка Коса – светла, винаги по-светла отколкото у другите темпераменти, слабо растяща. Телесни форми – закръглени и издути, гърди по-дебели, отколкото широки, изобщо плазматично тяло със слаби кръвоносни съдове по повърхността, потънали в дебели слоеве мас. Мускулатура – съвсем слаба. Кръвта е бледна, лимфатична, водна; в организма има излишество от белтъчини и масти, липсват минерални соли (калциеви и др.) в кръвта, затова костната система е слаба. Тялото е почти изцяло безкосмато, хладно и меко.
Пулсът е слаб и едва
осезаем
, циркулацията на кръвта е крайно бавна.
Стомашната система е ленива и не добра – те лесно понасят строгата диета и поста и не чувствуват глад. Сънят им е дълбок и дълъг. Обичат водата и влагата. Лимфатиците или флегматиците са хладни, лениви и безразлични към всичко. Най им допада сънят и безделието, затова са и без воля и решителност и лесно попадат под властта на другите.
към текста >>
71.
СИНТЕТИЧНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ - GEORG NORDMANN
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
„Тя няма измерения, не
заема
никакво пространство“ - дефинира той.
, Ни в Йерусалим ни в Самария. Точка. Какво по-просто от точката? Учителят по геометрия, кога преподава на учениците си, чуква с тебешир на черната дъска, и точката е готова.
„Тя няма измерения, не
заема
никакво пространство“ - дефинира той.
Учениците възприемат тебеширения образ, запомнят дефиницията и вече „знаят“, що е точка. Преподавателят е авторитет, геометрията е строга наука, следователно за някакво съмнение във верността на дефиницията и дума не може да става. Значи, ясно е що е точка. Но ако един геометър от величината на Гауса, Лобачевски, Римана, чуеше тази „кратка и ясна“ дефиниция за точката, която учениците възприемат така непосредствено и просто, сигурно би се усмихнал. Би се усмихнал и същевременно би завидел на онази безметежна увереност, с която учениците повтарят тази толкова ясна за тях дефиниция.
към текста >>
72.
ЗА НАТЮРЕЛИТЕ - Д-Р Е . РАФАИЛОВА
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Та с каквато и работа да се
заемем
, каквито блага и да искаме да добием в живота, за нас търпението е безусловно необходимо.
Имате ли търпение, вие може да постигнете всичко, нямате ли го, нищо няма да постигнете в живота си. Търпението е отличително свойство на любовта. Затова е казано: „Бог е любов,“ понеже той е дълготърпелив. Дълготърпението е признак на великата любов, която Бог храни към нас. Ако той нямаше тази любов, не би ни изтърпял до сега; не би изтърпял нашето невежество, нашите низости и отдавна би очистил света от нас.
Та с каквато и работа да се
заемем
, каквито блага и да искаме да добием в живота, за нас търпението е безусловно необходимо.
Мнозина казват: „Търпението - това е волщина“. Не, търпението е велико качество, и в човешкия характер няма по-благородна черта от него. Търпението не се ражда с човека ; то трябва да се добие, трябва да го придобием. А страданието е един процес, чрез който може да се придобие търпението. За да търпим, трябва да сме заквасени с три основни качества: Мъдрост, истина и добродетел.
към текста >>
73.
РЪКАТА НА ЖЕНАТА - Д-Р Г. ЛОМЕР
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Дисхармоничните - каквато и професия да
заемат
, носят много страдания и злощастия на хората.
Измежду растенията Huter сочи спадащи към хармоничния натюрел: палмата, черешата, ябълката, -“към дисхармоничния - отровните растения, бодлите и пр. Животни спадащи към дисхармоничния натюрел се считат множество грабливи и хищни животни - вълк, хиена, тигър и пр. Благородният елен, някои типове коне, петелът и др. се считат като представители на хармоничния натюрел. Хармоничните натюрели са всестранно (физически и душевно) развити творчески натури.
Дисхармоничните - каквато и професия да
заемат
, носят много страдания и злощастия на хората.
Те се радват на злото, което могат да принесат. Освен тия пет типа хора, Huter установява още три вторични (секундерни), три третични, много индиферентни и други натюрели - всичко 32 натюрела. Като вторични натюрели се дават вторичният двигателен и мислещ (чувствителен) натюрел (фиг. 7); този тип се счита като най-подходящ за учен човек. Вторичният хранителен и мислещ натюрел (фиг.
към текста >>
74.
НАЙ-НОВОТО В МУЗИКАТА - К.ИК
Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Какво струва на самата жена и на всички хора да се
заемат
с повдигането й?
Не помогне ли мъжът за повдигането на жената и не се ли повдигне тя сама, отникъде другаде не може да дойде спасението. Като се говори за жената, разбира се любовта като велика мощна сила, която единствена е в състояние да повдигне онези унижени и оскърбени, паднали и грешни души, които са в дъното на ада. Днес жената е унижена и потискана. От кого? - От силните.
Какво струва на самата жена и на всички хора да се
заемат
с повдигането й?
Не се ли повдигне жената, всички средства за изправяне на човечеството са слаби, хората не трябва да се спират от това, че жената е унижена. Каквато и да е жената днес, тя е тяхната майка. Ако имате другарка, гледайте на нея като на ваша майка. На майка си пък гледайте, като че Бог е в нея. Човечеството трябва коренно да измени своите възгледи по отношение на жената, иначе спасението на света няма да дойде.
към текста >>
75.
СТИХОВЕ-ДИМИТРИНА АНТОНОВА
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
висока дървена скулптурна пластика, която трябваше да
заеме
место под малкия купол на първия Гьотеанум.
В източната страна на зданието, в сценичната страна, с входове отвън (от изток) в партера, се намират пространната библиотека и архивата на Рудолф Щайнер с голяма читалня. В сценичния отдел се намират още в партера: пробната сцена, толкова голяма, колкото самата сцена; в първия етаж, под сцената се намират техническите приспособления за издигането на 20 м. високият подвижен под на сцената. В първия, втория и третия етаж се помещават и гардеробите и стаите на изпълнителите, а също и всички останали помещения необходими за една голяма сцена. От западната страна над сцената се намира едно помещение, в което е поставена една 9 м.
висока дървена скулптурна пластика, която трябваше да
заеме
место под малкия купол на първия Гьотеанум.
Тя представя представителите на човечеството - Христос между Луцифер и Ариман, които са победени чрез самата същност на Христа. Дигнатата лява ръка на Христа, неговият поглед, излъчват непобедима, божествена сила. Тази пластика е най-голямата дървена скулптура в света. Работа е на самия Dr. Steiner, който между другото е бил голям художник и скулптор.
към текста >>
На южния ъгъл на това пространно дървено сдание е преградено голямо място,
заемащо
две зали.
Главното ръководство лежи в ръцете на днес живущата още другарка на Д-р Щайнер - Мария Щайнер. Някои литературни критици считат пиесите на Щайнер по своята сила и импозантност подобни само на тези на древния елински драматург Есхил. В югоизточната страна, непосредствено до самото сдание на Гьотеанум има пространна дървена постройка - Schreinerei[4] (мебелна работилница). Всичките мебели на Гьотеанум се правят тук от специално дърво и в специален стил. Сега стилът върви в пълна хармония със стила на зданието.
На южния ъгъл на това пространно дървено сдание е преградено голямо място,
заемащо
две зали.
Тук са изложени таблата, рисувани от Д-р Щайнер. Тук е бил и последният кабинет на Щайнер. В него, в пълна работоспособност на духа, той е напуснал земята. Те са около 20-30 на брой, Тия табла не представляват някакви пейзажи или портрети. Под тях няма надписи.
към текста >>
76.
А ТИ ?- ТЕОФАНА
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Като такъв той
заема
точно определено място в живата Природа и играе определена роля.
Човекът днес няма „образ и подобие Божие". Един човек, който може да те обере, да те изнасили, да те охули, човек ли е? Един човек, който отначало ти е бил приятел, а после те злослови, човек ли е? Впрочем, когато се говори за човека като образ и подобие божие, подразбира се човекът в неговата първична проява, така наречения космичен човек. Всеки човек, всяка човешка душа е един първичен елемент от великия космичен човек.
Като такъв той
заема
точно определено място в живата Природа и играе определена роля.
Без него вселената не може да се прояви в пълнотата на своята хармония. Ето защо и всеки човек тук, на земята, си има своята определена роля. Без него животът не може. Явяването на толкова милиони души в света не е случаен акт. И затова дръж постоянно в ума си мисълта: Човек е най-великото създание на земята.
към текста >>
77.
Пътят на постиженията - Г. С .Г.
Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Но във всички времена, във всички епохи, въпроса за смисъла на човешкото съществувание, въпроса за живота и за смъртта е
заемал
централно место.
Georg Nordmann В НАВЕЧЕРИЕТО НА СИНТЕТИЧНАТА ЕПОХА Ако хвърлим поглед към миналото и проследим неспирния вървеж на човечеството, ще видим стъпала, а между всяко едно от тях бездна от падение. Развоят не е една непрекъсната възхождаща права, а крива с минимуми и максимуми - места на слизане и нов подем. във всеки един от тия възхождащи клони на развоя се е осъществявал по някой нов блян на човека. Народите са възхождали и слизали, и всеки от тях е оставял по нещо в общата съкровищница. Имало е цивилизации, които с нещо са били по-възвишени от нашата, а в друго отношение са стояли по-долу.
Но във всички времена, във всички епохи, въпроса за смисъла на човешкото съществувание, въпроса за живота и за смъртта е
заемал
централно место.
Той е бил и ще си остане стожерът, около който са се формирали всички философски учения Така са се явили, развивали и упадали религиите. В началото, при появяването на някое ново учение, донесено от някой гений на човечеството и превърнато отпосле в религия, то е имало сила и обаяние над търсещото човечество, защото е извирало из недрата на някое велико любящо сърце, извирало е сякаш из недрата на природата от нейните неизменни закони и мъдрост. Но после това учение е изпусталявало, като на мястото на неговите живи истини са оставали сили, лишени от всякакъв дух и съдържание, мъртвите ритуали и догматизъм. „В очите на тия нявгашни велики учители на човечеството, както се изразява французинът Едуард Шюре, видимият ред на нещата не е бил друг, освен отражение на един невидим, т.е. космогонични сили, които чрез непрекъснатото обвиване в материята, произвеждат еволюцията на живота.
към текста >>
78.
Учителят говори - Доброто
Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Тук може да се яви наклонност към несправедливо и невярно приемане и предаване, към приключения с пари при трагична загуба на материално състояние; ако такива хора се впущат в предприятия, или ако управляват чужди имоти, или
заемат
доверени длъжности, съществува опасност от внезапно разслабване на издръжливостта в енергията и добросъвестността, а това може да има трагични последици.
(Професорите Ломброзо и Фери са наблюдавали подобни явления). Тези лица са променчиви. Те често излизат извън себе си. У друго лице висулката беше твърде къса, а при това и силно сраснала. Естествено е, че току-що описаните качества в предидущия пример тук се явяват по-засилени.
Тук може да се яви наклонност към несправедливо и невярно приемане и предаване, към приключения с пари при трагична загуба на материално състояние; ако такива хора се впущат в предприятия, или ако управляват чужди имоти, или
заемат
доверени длъжности, съществува опасност от внезапно разслабване на издръжливостта в енергията и добросъвестността, а това може да има трагични последици.
Добре е тогава, ако човек има подобно предразположение, да го познава, за да може чрез волева себекултура и разумност да ги победи. Срещат се лица с леко срастване на висулката. Този признак трябва да се разглежда във връзка с всички други признаци на дадено лице и във връзка с целия характер, темперамент и лице. Рисунките 11, 12, 13 изобразяват леко сраснала висулка, която рядко се среща. Наблюдавах женско лице със силно сраснала висулка.
към текста >>
79.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - СВЕТЛИНАТА
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Той и в ръката не напразно
заема
место точно срещу нея.
Изкуство, музика, поезия стоят под нейно покровителство. На ръката влиянието на Венера е разпределено върху повече символни групи: Венериния хълм, сърдечната линия и венериния пояс. Всяка една от тези подгрупи представя един друг вид на действие на венерината сила. Венериният хълм - съществено чувствената, болезнената любов; сърдечната линия - най-вече любовта на разположението на духа ; венериният пояс — безсрамната, невъзпитана, извратена проява на любовта. Марс е мъжкият антипод на изключително женствената Венера.
Той и в ръката не напразно
заема
место точно срещу нея.
В известен смисъл той е нейно допълнение. Към повечето пасивен характер на Венера, Марс ù противопоставя своя напълно активен характер. Марс е средоточието на положителната сила на раждането, на похотите и нагоните. Той е мъжкият елемент, който трябва да се обедини с женския, за да се създаде третият елемент. Всички качества, които служат душевно за тази цел, са покровителствувани от Марс: Разположението на духа, воля, енергия, честолюбие, храброст и доблест.
към текста >>
Както Юпитер е служил за старите народи като цар на боговете, който е
заемал
особено място и положение в небето на боговете, така в основата на представата за тази космична сила, лежи една голяма: Свята сила - не напразно наричана от старите астролози „великото (голямото) щастие" („малкото" е Венера!).
Старите хироманти са го поставяли често във връзка със затвора. Също манастир и др. подобни се считат за сатурновски. Областта на действие на Сатурн в ръката, освен в сатурновия хълм и пръст, лежи още в отварящата се в сатурновия хълм „Сатурнова" или линия на съдбата. Юпитер представя шестата сила.
Както Юпитер е служил за старите народи като цар на боговете, който е
заемал
особено място и положение в небето на боговете, така в основата на представата за тази космична сила, лежи една голяма: Свята сила - не напразно наричана от старите астролози „великото (голямото) щастие" („малкото" е Венера!).
Юпитер символизира гордия стремеж, целесъобразното честолюбие, „поглед нагоре", както в социалното ръководство, така и в нравствеността. Той е едно допълнение и извисяване на Венера. Ако действуват двете сили заедно сир., ако те са добре развити, а противоположните сили слабо развити, тогава имаме един благословен живот, в който тече благодатта в пълнота. Мъдрост и достойнство, чест и покровителство са смисълът на този символ. Външният израз на юпитеровата сила са едноименните пръст и хълм.
към текста >>
80.
ПАНЕВРИТМИЯТА - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
В процеса на тази вечна метаморфоза, на това вечно движение на частите, всяка част
заема
своето определено место.
От това гледище, при нормални условия, недостатъчен е един човешки живот да може да се придобие, да речем, едно съвършенство на човешкото тяло от френологично гледище. Идеята за вечността на душата, за безсмъртието на живота налагат като необходимост метаморфозата на формата, прераждането като необходим природен закон. Тогава самото развитие придобива смисъл. Всеки един човешки живот носи на човека редица дарове, той развива дадени способности, дадени центрове до съвършенство. Божествената същност, която седи зад формите - душата, която е неограничима и която е съвършена сама по себе си, може да се оприличи на силен галванически ток, в чиято среда се намира човешката форма - тялото, чувствата, мисълта.
В процеса на тази вечна метаморфоза, на това вечно движение на частите, всяка част
заема
своето определено место.
Тук е тайната на целесъобразността, на развитието. В това правилно нареждане и сгрупирване на нещата, на качествата, на способностите, чийто основен елемент става неизменността, трайността, имаме израза на съвършенството. А това съвършенство на формата е безусловно необходимо, за да протече правилно съвършеният живот на душата. Какъв е той? - Частта не може да разбере цялото, ние не можем в нашето несъвършенство, в нашата ограниченост да схванем живота в съвършеното, в свободата.
към текста >>
81.
ИЗ ЖИВОТО СЛОВО
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Последният, десети чин ще
заемат
напредналите човешки души.
Всички те са минали по известен път на развитие под ръководството на Божия Дух и са достигнали до тази степен на развой, на която сега се намират. И когато ние говорим за Великото Всемирно Братство, подразбираме онази йерархия от разумни същества, стоящи на разни степени на развитие, които са завършили своята еволюция милиони и милиарди години преди хората и сега направляват целия космос. Те го направляват, защото сами са взели участие в неговото създаване под прямото ръководство на великия Божи Дух. И като се има предвид разумното устройство на цялата вселена, с всичките нейни галактични системи с всичките ù безбройни слънца и планети, като се има предвид дори само онази висша механика и техническо съвършенство, с които земята е построена, може да се съди какъв мощен ум и мисъл, какъв мощен дух и воля са имали тези гениални творци, които са работили за осъществяване божествения план на мирозданието. Според степента на знание и развитие и според службата, която изпълняват, тези същества са наредени в една йерархична стълба, в едно органично чиноначалие, което е познато под имената: серафими - братя на любовта; херувими - братя на хармонията; престоли - братя на волята; господства - братя на интелигентността и радостта; сили - братя на движението и растенето; власти - братя на външните форми и изкуствата; началства - братя на времето, състоянието и такта; архангели - братя на огъня и топлината; ангели - носители на живота и растителността.
Последният, десети чин ще
заемат
напредналите човешки души.
Те всички вкупом представят великият Космичен Човек. Дейността на тези същества е така хармонично разпределена, че всяко от тях знае какво, как и кога да работи. Те направляват функциите на великия миров организъм, който включва в себе си всички слънчеви системи. А според мен. има три вида слънчеви системи.
към текста >>
Черното Братство е една йерархия от същества, които
заемат
различни степени, в зависимост от тяхната интелигентност.
Ала те не искат да си служат с крути мерки - те оставят хората да страдат, защото само страданието е в сила да ги облагороди и изправи. И хората ще разберат един ден, че в света има една велика правова държава, чиито граждани - великите Синове Божии, са най-разумните същества, които живеят според Божия Закон и вършат Неговата Воля. Няма да остане народ в света, който да не изпитва силата и могъществото на тази правова държава. Но ако хората днес не вървят в правия път, причината е, че в противовес на Великото Бяло Братство, работи друга една ложа от интелигентни същества, които не са разбрали дълбокия смисъл на живота и имат диаметрално противоположни разбирания за него. Те образуват така нареченото Черно Братство.
Черното Братство е една йерархия от същества, които
заемат
различни степени, в зависимост от тяхната интелигентност.
За да дам една ясна представа за тяхната функция, ще кажа, че докато Бялото Братство работи в клонете и цветовете на живота и по методите на клоните и цветовете, Черното Братство работи в корените на живота. Докато Бялото Братство работи в главата и гърдите на Космичния Човек, Черното Братство работи в стомаха, черния дроб и червата. Бялото Братство, следователно, е свързано с положителните сили, с доброто, Черното Братство - с отрицателните сили, със злото - в най-широка смисъл на думата. И едните и другите сили, обаче, са нужни за сега за проявите на живота. Службата им е строго разпределена.
към текста >>
82.
УСЛОВИЯ И ЖИВОТ - Д. СТОЯНОВ
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Докато в първата група способности, локализирани непосредно над веждите, играеше основна роля пространството, схванато като нещо, което отделните предмети „
заемат
" и в което те се разполагат (не можем тук да възприемем нищо, ако то не
заема
известно пространство, ако няма известни „измерения"); във втората група основна роля играе времето, процеса, събитието.
Да, но тези инструменти той ги е построил, за да увеличат външната, възприемна мощ на неговия тънко диференциран усет за тегло. Тънко развит усет за тегло, покрай другите си художествени дарби, покрай усета за форма, големина и размери, трябва да има и скулпторът. Да знаеш, колко да удариш с млата, колко да натиснеш с пръста глината, с една реч какво налягане да упражниш - това зависи все от този мозъчен център за тегло, тежест или налягане. Развитието на центровете, които френолозите локализират в средната част на челото, а именно: време, тон, памет за дати и събития, памет за места и пътешествия, дава друго направление на умствената дейност. Тук се явява един важен елемент, който характеризира тази група способности - времето.
Докато в първата група способности, локализирани непосредно над веждите, играеше основна роля пространството, схванато като нещо, което отделните предмети „
заемат
" и в което те се разполагат (не можем тук да възприемем нищо, ако то не
заема
известно пространство, ако няма известни „измерения"); във втората група основна роля играе времето, процеса, събитието.
Тук са важни не телата с техните особености, а процесите, събитията, които са станали, ставате или ще станат във времето. Няма да се впущам да разглеждам оная дълбока психологична връзка, която съществува между времето и свързаните с него понятия за периодицитет и ритъм от една страна, и паметта и представянето - от друга. Ала не е случаен фактът, дето френолозите откриват тия способности локализирани в средната челна зона. Тук се крие паметта на човека не само в един кратък период от време, а и от цялото му минало. Тази област е свързана с подсъзнанието - от нейното по-силно или по-слабо развитие зависи творческата дейност на човека,почиваща на паметта и асоциацията на представите.
към текста >>
Най-горната част на челото
заемате
центровете на прозрението, интуицията, въображението или идейната мисъл - необходими способности на един гениален ум.
Новото, в дълбока смисъл на думата, се дължи на въображението - или аз бих употребил израза идейна мисъл, идеация. Френолозите локализират въображението или идеацията в най-горната част на челото. В тази област спадат и сравнението, различаването, както и центъра на умозрителната, каузална или причинна мисъл . Тук е областта на чистия разум. Ако тия центрове са добре развити у един човек, той може да мисли отвлечено, да размишлява върху философски и теоретични въпроси, да дири по-далечните съотношения и причини на нещата.
Най-горната част на челото
заемате
центровете на прозрението, интуицията, въображението или идейната мисъл - необходими способности на един гениален ум.
Аз намекнах по-горе за разликата, която трябва да се прави между фантазията, която работи в сферата на творческия или природен ум и въображението или идеацията. Много поети и писатели, които никога не са били в състояние да се издигнат в сферите на идейния ум, откъдето идва истинското вдъхновение, наричат с туй име онова чисто пасивно състояние, при което от тяхното подсъзнание нахлувате редица образи, които се свързват и групират спонтанно около един център, по законите на асоциацията. Ала има голяма разлика между тоя род „вдъхновение" и вдъхновението, което произтича от идейния свят - света на първичните идеи, дето функционира свръхсъзнанието. Само гениалните натури истински се издигат до него и съзерцавайки известни идеи, въплътяват тия идеи във форми, достъпни за хората, стоящи на по-нисък умствен уровен. Само от този свят на свръхсъзнанието идва истински новото.
към текста >>
83.
ИЗ ЖИВОТО СЛОВО
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Последният
заема
най-хубавото място.
В новозаветния живот вие ще се самоусъвършенствувате. В живота на праведния ще помагате на другите, а като дойдете като ученик на земята, ще започнете да изучавате великата наука на Любовта. При Любовта човек вече истински се самоопределя, той определя същевременно отношенията си към хората и към съвършените същества. Всичките противоречия, които съществуват в света, произтичат от тези четири вида живот, от тия четири колективни течения, които действуват в света. Отнесени към човешкия организъм, те показват следните съответствия: старозаветният живот тече в стомаха и червата, новозаветният живот тече в дробовете и симпатичната нервна система, животът на праведните тече в долните слоеве на мозъка, а животът на ученика тече в горните му слоеве.
Последният
заема
най-хубавото място.
Затова животът на ученика представя идеалното в човека. Мнозина са се стремили да примирят тези течения в живота, да отстранят противоречията, които възникват като естествена последица от тях. Обаче резултатите от тези четири живота са сами по себе си непримирими.Тези течения не могат да се изолират изведнъж. Тяхното изолиране или, по-скоро, тяхното пълно овладяване става постепенно. То се постига едва когато животът на ученика достигне своя завършек и постигне своите високи цели.
към текста >>
84.
ПСИХОЛОГИЧЕСКИЯ ФАКТОР-Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Ала те трябва да знаят, че нечистите места, местата на престъпление и грях, не
заемат
никакво пространство.
Но защо тогава ти„божества" страдат, защо се оплакват от неправдите в живота, защо роптаят против злото, защо се възмущават от престъпленията и греха? Нали няма Бог? И действително, там дето има престъпления, там дето има мъчения и грях, Бог го няма. В нечисти места Бог не живее! Може би философите ще възразят, че Бог живее навсякъде, че той прониква цялото пространство.
Ала те трябва да знаят, че нечистите места, местата на престъпление и грях, не
заемат
никакво пространство.
Едничкият начин да осъзнае човек единствения център на общия живот, да се свърже с него и да добие истинското си движение във великия кръг на живота, то е да се роди изново. Тогава той ще види красотата на Царството Божие, красотата и хармонията на света, в който живеят великите души. Тогава ще му се разкрият законите на тази мирова държава, от която зависи живота и съществуванието на всичко във вселената. Тогава той ще разбере, защо е дошъл на земята, и защо трябва да отиде на онзи свят.
към текста >>
85.
РЪЦЕТЕ НА АДМИРАЛ БЪРТ И НА АБАТ ЕЛ КРИМ
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Меркурий със своята ловкост, разсъдливост, изобретателност и любознателност
заема
също голям дял от вътрешното естество на този тип хора.
Те са хармонично съчетание на умствен и двигателен натюрел. Двигателният натюрел е най-съществената част на типа практичен човек. Стомашният, хранителен и почивен натюрел не рядко доизграждат характера на практичните хора. По отношение планетните типове, трябва да кажем, че у ръководният и практичен човек са изящно съчетани всичките положителни качества на планетните типове. У него има разума и извисеността на Аполон, благородството и вярата на Юпитер, критичността и самобитността на Сатурн, които още предварително пречистват фантастичността на Луната и разнежеността на Венера.
Меркурий със своята ловкост, разсъдливост, изобретателност и любознателност
заема
също голям дял от вътрешното естество на този тип хора.
Всичката тази пъстрота и сбор от качества се провеждат със силата, издръжливостта и упоритостта на Марс. В туй отношение широтата на главата се явява типична особеност за хората на практичността. У тях е също така добре сложена и развита и задната част на главата. Хора, без широта на главата и без добре развита задна част, не могат да осъществят нищо в живота. Те не могат да противостоят на спънките, страданията и неуспехите.
към текста >>
86.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ ПРЕД ПРАГА
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Него познават всички велики души, и между тях не съществува никакъв спор, кой и какъв е Христос, какъв е „бил", къде е сега, какво място
заема
в „йерархията на учителите" и пр.
За този Христос ви говоря аз - не за „историческия" или „разпнат" Христос. Най-сетне, като исторична личност, хората достатъчно го познават, но като жива любов те него познават. За живия Христос ви говоря аз, за онзи Христос, който носи в себе си живот, който носи живото значение и светлина, който носи Истината и свободата. За онзи Христос, който носи всички методи за изграждане на разумния живот. Той е великият Христос, който се нарича Глава на Великото Всемирно Братство.
Него познават всички велики души, и между тях не съществува никакъв спор, кой и какъв е Христос, какъв е „бил", къде е сега, какво място
заема
в „йерархията на учителите" и пр.
и пр. Те не спорят, защото знаят абсолютно какво място в Цялото заема Христос, тъй както знаят какво е мястото и на другите велики хора, които са се явявали и се явяват в света. Този Христос трябва да познаят човеците днес! Него трябва да видят те. Да го видят и познаят!
към текста >>
Те не спорят, защото знаят абсолютно какво място в Цялото
заема
Христос, тъй както знаят какво е мястото и на другите велики хора, които са се явявали и се явяват в света.
За живия Христос ви говоря аз, за онзи Христос, който носи в себе си живот, който носи живото значение и светлина, който носи Истината и свободата. За онзи Христос, който носи всички методи за изграждане на разумния живот. Той е великият Христос, който се нарича Глава на Великото Всемирно Братство. Него познават всички велики души, и между тях не съществува никакъв спор, кой и какъв е Христос, какъв е „бил", къде е сега, какво място заема в „йерархията на учителите" и пр. и пр.
Те не спорят, защото знаят абсолютно какво място в Цялото
заема
Христос, тъй както знаят какво е мястото и на другите велики хора, които са се явявали и се явяват в света.
Този Христос трябва да познаят човеците днес! Него трябва да видят те. Да го видят и познаят! Защото мнозина искат да ни убедят, че без да видим Христа и да го познаем вътрешно, можем да бъдем истински християни. Аз, обаче, поддържам, че ако човек не може да види Христа, нищо не може да стане от него.
към текста >>
87.
ВОЛЯ ЗА ЖИВОТ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
" По някой път се чува несигурен отпор: „Но нали има закон, нали има наредби, нали има хора, които да
заемат
тази служба по достойнство, по придобито право?
Заповядай, сиреч наложи, както ти е воля. Не воля - и произвол да е, ти узакони произвола! " Вслушайте се в кабинетите на съвременните министри, вслушайте се в канцелариите на началници, на директори и вие ще чуете да се шепнат думите на Завеедевата майка през хиляди уста: „Издай заповед! Подпиши! Назначи!
" По някой път се чува несигурен отпор: „Но нали има закон, нали има наредби, нали има хора, които да
заемат
тази служба по достойнство, по придобито право?
" - „Все пак, подпиши, въпреки закона, въпреки наредбите, въпреки достойнството, въпреки правото! " Защото в света, всред който живеем, майката Заведеева не среща винаги Исусовци. „Не знаете какво искате", й отговаря Христос, представителят на великия космичен ред, представителят на „Царството Божие". И в тия думи се крие, сякаш, кроткия укор за онова дълбоко невежество на обикновения човек за божествения свят. Той не е свят на личната воля, не е свят на своеволие и произвол, не е свят, в който човек си позволява безогледно да упражнява дадената му власт; той не е свят на насилие, където една личност се налага и разпорежда, не по силата на правото, а по силата на личния интерес и изгоди.
към текста >>
88.
ИНВОЛЮЦИЯ И ЕВОЛЮЦИЯ- БОЯН БОЕВ
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Последният сигурно не
заема
някое видно обществено положение и затова свободно си язди магарето и си носи каквото му трябва.
В такъв случай не може да се натяква, че не са помогнали, ни на свещеника, ни на левита. И наистина, с какво щеше да помогне свещеникът? С голи ръце? Той няма ни добиче, което да му носи товара, няма ни вино, ни елей. Па и достойнството на свещеник не му позволява да язди на магаре, като онзи „презрян" самарянин.
Последният сигурно не
заема
някое видно обществено положение и затова свободно си язди магарето и си носи каквото му трябва.
А свещеникът и левитът, които са официални лица и които трябва да запазят благоприличието и благонравието, що им налага тяхното обществено положение, те не могат да яздят на магаре. Виж, да беше някоя хубава кола, запрегната в хубави коне, че да си има и каруцар - работата е друга! Или - ако се пренесем в наши дни - бихме пожелали на „свещеника" и „левита" автомобил, както подобава на техния сан. И тъй, ясно е, че свещеникът и левитът от притчата не могат да яздят магарета! Но затова пък, за съжаление, магарето язди единия и другия.
към текста >>
89.
РЪЦЕТЕ НА МАКСИМ ГОРКИ И ГЕН. ЕРИХ ЛУДЕНДОРФ
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
И наистина, от тях са се оттеглили клетките - души, които
заемат
горните части на челото - идейните мислители, съзерцателите на вечните идеи, гениалните ясновидци, които свалят на земята велики откровения.
Непросветен, тесногръд и едностранчив ум, който схваща само външните, материални форми, фанатикът е сляпо привързан към външните знаци и обреди на един култ. Упорит и твърд, лишен от мекотата на милостта и човещината, лишен от истинска обич към ближния (неразвита предно-горна част на главата), той е готов да стане мъченик за своето верую, но е готов същевременно и други да подложи на мъчение - всички ония, които не са съгласни с неговото верую, които той счита за „еретици". Импулсивен, с инстинктивна воля, той може да увлече със своята енергия известни индиферентни типове, които са построени приблизително по схемата на фиг. 1, но в по-нисша гама - безразличните ония, сиви типове, които се срещат всред широките маси. Говорейки за този непривлекателен тип, ще кажа, че пред погледа на съзерцателя той се явява символичен образ на всички остарели, вкостенели в своя догматизъм, религии.
И наистина, от тях са се оттеглили клетките - души, които
заемат
горните части на челото - идейните мислители, съзерцателите на вечните идеи, гениалните ясновидци, които свалят на земята велики откровения.
Ще рече, в такива религии няма вече ясновидци, пророци. От тях са се оттеглили и светиите, великите души на милосърдието, вечно будните свещеници. Оттеглил се е, с други думи, целият ангелски свет. Кой е останал? - Долният слой на мозъка, обикновените човеци, които възприемат механически само външните форми на един мъртъв култ.
към текста >>
90.
ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Всички твои копнежи и блянове тук изглеждат тук близки и
осезаеми
!
Когато някой ти говори тук, ти като че ли прозираш светлината на вътрешния човек. И в гласа му долавяш това, което иде от вечни свещени извори. И неговият глас за теб тук е хармония на хилядострунен инструмент, като глас на много води. Тук ставаш способен да видиш в очите му светлината, която иде от друг свят! Ела на Морените, за да се научиш да познаваш хората!
Всички твои копнежи и блянове тук изглеждат тук близки и
осезаеми
!
Ти вече прозираш пътя за тяхното реализиране, те са вече за тебе реалност! Бъди винаги такъв, какъвто си там горе на тия висоти, при свещените Морени!
към текста >>
91.
ПО СЛЕДИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТА-Д-Р ЕЛ.Р. КОЕН
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Ако на земята имаше дори само едно растение, което да
заема
не повече от 1/10 квадратен метър площ, то за него скоро цялата земна суша щеше да стане тясна.
Колкото е по-нисш един вид, толкова по е силен у него инстинктът за размножаване, дори толкова силен, че често стига до алчност за завладяване на цялата земя. Тук, именно, се явява благодатната роля на смъртта. Ако не беше тя да подържа равновесието между живите същества на земята, последната отдавна би се задушила от тъмната гмеж растения и животни. Вижте, каква безутешна картина на земята ни рисува един писател, ако на нея престанеше да действува смъртта. Като изхожда от геометричната прогресия, по каквато става размножаването, той прави следните изчисления.
Ако на земята имаше дори само едно растение, което да
заема
не повече от 1/10 квадратен метър площ, то за него скоро цялата земна суша щеше да стане тясна.
И наистина, ако това растение дава на година само по 50 семена - нещо незначително, като се има пред вид, че много растения дават по хиляди семена - след 9 години потомството му ще покрие гъсто цялата земна повърхност, която възлиза кръгло на около 50 милиона квадратни мили. Обикновената муха, която се размножава много бързо - ако не съществуваше смъртта - в течение на една година би дала потомство от 20 милиона. А за пет годени последното би възлязло на страхотната цифра 32х1035, т.е. едно число с 37 цифри. Така е и с паяците.
към текста >>
92.
ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Има нещо
неосезаемо
и при това по-реално от всичко, което образува невидимата атмосфера на събора.
Онзи народ има бъдеще, в който младите имат усет за изгряващото и са в предната линия на работниците за новото. Общество, народ или раса, в които новото намира отзвук, се издига и бъдещето им прилича на изгряващо красиво слънчево утро. Жив и мощен е творческият им гений. А онова общество или народ, в който новите идеи не намират отглас, е изтощен. Пресъхнал е изворът на творчеството му и не му остава друго освен спокойно да дочака дните на израждане и изгасване.
Има нещо
неосезаемо
и при това по-реално от всичко, което образува невидимата атмосфера на събора.
Като че ли цялата среда е проникната от една вътрешна жива светлина, която озарява лицата на присъствуващите с едно сияние, с една радост, която като че ли е предвкусване на красивото, което слиза в света! От всички лица лъха нещо вечно живо и младо, пролетно детско и чисто! Едни са настанени в палатки, а други в околните вили. Всичката външна работа се върши от доброволци. Те се сменят всеки ден.
към текста >>
93.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ЗА МУЗИКАТА - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
настъпва вторият период на неговата дейност, когато Вронски се
заема
главно с развиване своята философия на месианизма.
Като се има пред вид, че много съчинения са из областта на висшата математика, механика, астрономия, придружени с изчисления, формули, таблици и пр., наистина удивителна работоспособност и всестранност! И тъкмо в периода на най-интензивната творческа дейност Вронски търпи лишения; пенсията от руското правителство е спряна; неговото едничко дете умира, защото няма средства за лекар и лекарства, даже цикъл от лекции върху трансцендентната философия, които трябвало да се състоят в университета, не се състоял само затуй, защото Вронски нямал съответния фрак. До 1831 год. е първият период от дейността на Вронски - период на критичната философия и математично обосноваване на неговата система. От 1831 г.
настъпва вторият период на неговата дейност, когато Вронски се
заема
главно с развиване своята философия на месианизма.
Главните съчинения от този период са: Prodrome du messianisme, 1831; Metapolitique messianique; Prolegomena du messianisme, 1842; Messianisme ou reforme du savoir humain, 1842; Adresse aux nations slaves sur les destinées du monde, 1847; „Philosophie absolue de l' histoire", 1852.[* ] През 1849 г. той е посетил Германия, където е имал сказки върху месианизма; гостувал у свой съчувственик. Умрял е на 9 септ. 1853 г. След като се върнал разочарован, че не са приели един негов проект, той казал на жена си: „Няма хляб за мене на тази земя!
към текста >>
94.
НОВАЛИС- ТВОРЧЕСТВО, ИДЕЙ -В В.
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Стремящи се към видни постове, те почти винаги
заемат
най-високите административни длъжности.
Благодарение на своя лимфатично-сангвиничен темперамент, който му придава от една страна спокойствие, умереност и хладнокръвие, а от друга - експанзивност, общителност, веселие и оптимизъм; благодарение на своята завидна интелигентност, способна да обхване в общи линии всички прояви на обществения живот; благодарение на своята толерантност и покровителствена, бащинска благосклонност, намиращи такъв ярък израз в цялата му юпитеровска външност; благодарение на своята превъзходна приспособимост към социалния живот, с всичките му законни институти, към всички режими на "законността и реда"; благодарение на широките си връзки с управници, с влиятелни, авторитетни лица; благодарение, най-сетне, на своята любов към високи постове, към богатство, почести, титли и награди, Юпитеровият тип във всички случаи се явява най-желан председател - като се почне от председател на република и се свърши с председател на някое бакалско сдружение. На младини Юпитерианците са добри спортисти. Но в зрялата си възраст те се "обуржоазяват", стават по-тежки, по-мъчно-подвижни. Вместо всред природата, обичат да ходят по клубове, по кафенета и ресторанти или на гуляи, с автомобил, до някой ближен, добре уреден курорт, където има добри ресторанти. Всред юпитерианците, различно одарени ще срещнете търговци на едро, индустриалци, директори на големи стопански предприятия, крупни финансисти, капиталисти и пр.
Стремящи се към видни постове, те почти винаги
заемат
най-високите административни длъжности.
Ще ги срещнете като началници из учрежденията, като директори на банки, шефове на бюра, ще ги срещнете като съдии, като големи държавни сановници. Най-богато одарените измежду тях са финансови или стопанско-политически гении. Западно-европейската култура, с нейните големи демокрации, в които се шири капитализмът, икономическия либерализъм, колониалният империализъм, се разви в сферата на Юпитер. Днес в тази сфера, поради настъпилите крайности и аномални в нея, стана известен пробив, развиха се известни борби, които се изразяват в едно стълкновение между "капитала и труда", вследствие на което Юпитеровият строй преживява криза. Ала това е признак, че настъпва едно разширение в общочовешкото съзнание, от самосъзнателното, на което най-висок израз се явява Юпитер, към свръхсъзнателното.
към текста >>
95.
КОРЕКТИВ, ИЗПРАВИТЕЛ НА ЖИВОТА - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
При това, централно място в тия произведения на изкуството
заема
Саломе, дъщерята на Иродиада.
ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО Иродиада и Саломе - нейна дъщеря Не напразно трагичният епизод за обезглавяването на Йоан Кръстителя е привлякъл творческото въображение на художници, музиканти и драматурзи. Без съмнение, той е изпълнен с рядък драматизъм.
При това, централно място в тия произведения на изкуството
заема
Саломе, дъщерята на Иродиада.
Тя е главна героиня на едноименната драма от Оскар Уайлд, около нейния образ се върти действието в операта Саломе от Рихард Щраус, тя е една от главните фигури в Зудермановия Йоханес. Как е нарисувана Саломе в евангелието? Както винаги — много просто, с няколко щриха. В малко по-подробно предадения у Марк разказ е казано, че на тържеството, което Ирод устроил на рождения си ден, и на което били поканени всички големци, хилядници и галилейски старейшини, дъщерята на Иродиада излязла да играе и твърде угодила, както на Ирод, тъй и на седящите с него. Ала тя е играла твърде пленително, за да изтръгне от устата на тетрарха думите: "Искай от мене, каквото щеш, и ще ти го дам" Дори той ù се заклева: "Каквото и да поискаш от мене, ще ти дам, даже до половината царство".
към текста >>
96.
НЯКОЛКО ДУМИ ВЪРХУ СЪВРЕМЕННАТА ПСИХОЛОГИЯ - КР. В
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Излиза от това, че структурата на елементите е винаги нереална, а създаваните от тях процеси са реални,
осезаеми
, уловими.
Нейното разпознаване, както и всичко останало в света става през един кинематичен процес. Идеята за точката е дошла тогава чак, когато е била осъзната идеята за линията. Там, където имаме действие, ние знаем, че имаме отделни съставящи го моменти. Сливането с тия моменти, значи сливане с процеса. Бергсон в своята философия за интуицията говори за такива процеси, които ако речем да разложим с разума на техните съставки, ще изчезнем в небитието, защото загубваме връзката, а без нея елементите на процеса са еднакви и изчезват от реалността.
Излиза от това, че структурата на елементите е винаги нереална, а създаваните от тях процеси са реални,
осезаеми
, уловими.
Такова нещо ние имаме в материята, чиито съставни първични елементи са невеществени, следователно непознати, а създават познатата реалност - веществото. Да се върнем при точката: за да започне своя живот, както казахме, тя трябва да напусне статичното си битие и да започне движението. Ако при това движение тя не мени посоката си, образува правата линия. Законът на правата линия е закон за едно определено по вид нахълтване в абстракцията на пространството, при което имаме запазена една неизменна посока. Ние съзнателно отбягнахме в случая да споменем израза триизмерно пространство, защото това би било произволно и недобросъвестно ограничение на пространството, което ние не познаваме и на което поради нашата ограниченост приписваме атрибута триизмерност.
към текста >>
За тия хора, които могат да
заемат
, каквото и да е място по стъпалата на земната йерархия, от какъвто произход и да са - защото те могат да бъдат учени, поети, занаятчии или земеделци, съществува един идеал, да се слеят с върховната красота на Всемира и да направят туптежа на сърцата си едно с биенето на едно голямо световно сърце, чиято любов като вълшебна кръв протича във всички вселени и всички светове.
Едно мистично вглъбяване в душата на света, в ритъма на целокупния живот, е отликата им от другите хора. До като за широкия свят - за множеството, животът е суетна измама, бързо преходен сън, за тия хора, които сами не знаят, как попадат в центъра на причините, същият тоя живот е интервал от грамадното училище, през което минава нашата душа по път на безконечния развой. Техните твърдения понякога са "несъизмерими" с аршина на рационалното и не прилягат на нито една от мерките, с които ние мерим, преценяваме и осъждаме постъпките и събитията. У тях най-често има една изясненост за всичко в живота, без те да знаят, от къде идват тия обилни снопове светлина. Те изживяват редки мигове на далечна, непонятна за другите радост, чиято красота надхвърля цената на всички земни богатства.
За тия хора, които могат да
заемат
, каквото и да е място по стъпалата на земната йерархия, от какъвто произход и да са - защото те могат да бъдат учени, поети, занаятчии или земеделци, съществува един идеал, да се слеят с върховната красота на Всемира и да направят туптежа на сърцата си едно с биенето на едно голямо световно сърце, чиято любов като вълшебна кръв протича във всички вселени и всички светове.
На края искаме да спомним, че има дни, в които сме затворени по ред причини между тъмните стени на стаята като в затвор, а вън кипи живот, веселие и младост. Не бива да мислим, бидейки със завързани очи, че всичко е тъмно и непрогледно. Достатъчно е някога да падне тая превръзка или да излезем от тъмния затвор, за да станем веднага участници в лумналия изобилен живот.
към текста >>
97.
Списанието PDF
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Братя Фанесток изказват предположението, дали тия монолити не са паметници от културата на материка Му, който според легендата се намирал приблизително на това место" Ако тия останки ги свържем с други подобни останки, например с тия намерени на остров Пасха, също във Великия океан, на 3000 километра западно от Чили, ще видим, че тук се загатва за изчезналия континент Лемурия, който е
заемал
едно обширно място в южното полукълбо и обхващал Индийския окан, Австралия, южна Африка, части от Великия океан и пр.. Особено е важно, че на остров Пасха са намерени такива паметници, каквито не са способни да построят сега живущите полудиви туземни племена по тихоокеанските острови.
Но китайските учени положително заявили, че нито един от знаковете няма нищо общо даже с най-старите китайски думи. Тия камъни, както се казва по-горе, били намерени на един от островите, а на друг съседен остров местните жители разправяли една легенда във връзка с тия монолити. Някога си двата острова образували един континент, но по-сетне по-голямата му част потънала в морето, а от остатъците се образували острови. Монолитите били издигнати, за да се увековечи върху тях писмеността на народа, който е живял на този материк. Те дълго време стояли на върха на един хълм, но през време на един земетръс били изхвърлени от там и сега се намират край брега.
Братя Фанесток изказват предположението, дали тия монолити не са паметници от културата на материка Му, който според легендата се намирал приблизително на това место" Ако тия останки ги свържем с други подобни останки, например с тия намерени на остров Пасха, също във Великия океан, на 3000 километра западно от Чили, ще видим, че тук се загатва за изчезналия континент Лемурия, който е
заемал
едно обширно място в южното полукълбо и обхващал Индийския окан, Австралия, южна Африка, части от Великия океан и пр.. Особено е важно, че на остров Пасха са намерени такива паметници, каквито не са способни да построят сега живущите полудиви туземни племена по тихоокеанските острови.
Това показва, че тук е живяла една раса с доста висока култура. Не по-малко са доказателствата за съществуването на Атлантида на мястото на сегашния Атлантически океан. Ние виждаме, как новите факти на науката все повече потвърждават твърденията на окултната наука. LES FORCES SECRÈTES DE LA VIE (Скритите сили на живота) Авторът още в предговора казва, че в тая книга излага факти, опити, които говорят за нова епоха в медицината. Той казва между другото: "Читателят, който дойде до края на книгата, ще види.
към текста >>
98.
ПСИХИЧНИЯТ ЖИВОТ НА РАСТЕНИЯТА - Б.БОЕВ
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
първата вдишка, е
заемал
източния хоризонт или, както се казва още, е възлизал или изгрявал.
Синдбад и д-р Вайс смятат, че такива опити може би са оправдани, доколкото характерът и темпераментът имат дял в определяне съдбата на човека, но съветват да се избягват увлечения в тая посока, защото по тоя метод могат да се получат само твърде общи (сумарни) резултати, толкоз повече, че в хороскопа има фактори, които дават по-добър и по-обоснован поглед върху съдбата на човека. Но въпросната хипотеза отива и по-нататък. Тя твърди още, че знаците упражняват влияние и без посредничеството на планетите. Според нея, цялата физиономия на човека получава отпечатъка на знака, под който се е родил, т.е. знакът, който в момента на раждането, респ.
първата вдишка, е
заемал
източния хоризонт или, както се казва още, е възлизал или изгрявал.
Обратно, от телесната форма може да се вади заключение за изгряващия знак, или както се нарича в астрологията – асцендента. "Колкото са трудни, от една страна, ясни дефиниции на телесните белези, толкова лесно могат да се направят, от друга страна, опити в това направление, които без съмнение могат да докажат поддържаната връзка между хороскопа и външния вид. Д-р Шваб (Берлин) има заслугата, че е проверил и потвърдил чрез опит реалността на застъпваното гледище. Той е накарал астролози, които са били особено упражнени в тая област, да отгатнат по формата на тялото, дори отчасти само по фотографии, асцендента на 50 лица, чиито рождени дати на първо време не са били познати. При това са се получили 36 улучвания, което отговаря на 72%.
към текста >>
Понеже в едно денонощие всички знаци преминават през източния хоризонт, като всеки знак го
заема
в продължение на около 2 часа, то всеки ден на едно и също место могат да се родят представители на всички 12 зодиакални типове.
"Колкото са трудни, от една страна, ясни дефиниции на телесните белези, толкова лесно могат да се направят, от друга страна, опити в това направление, които без съмнение могат да докажат поддържаната връзка между хороскопа и външния вид. Д-р Шваб (Берлин) има заслугата, че е проверил и потвърдил чрез опит реалността на застъпваното гледище. Той е накарал астролози, които са били особено упражнени в тая област, да отгатнат по формата на тялото, дори отчасти само по фотографии, асцендента на 50 лица, чиито рождени дати на първо време не са били познати. При това са се получили 36 улучвания, което отговаря на 72%. Случайността тука би допуснала само около 83% улучвания" (фон Кльоклер).
Понеже в едно денонощие всички знаци преминават през източния хоризонт, като всеки знак го
заема
в продължение на около 2 часа, то всеки ден на едно и също место могат да се родят представители на всички 12 зодиакални типове.
Изгряващият в определен момент знак се намира чрез изчисление и не бива да се смесва със знака, в който стои Слънцето по това време. На родените под разните знаци традицията приписва не само известни външни белези, но още и определени душевни заложби, които могат да се обяснят, като се вземе пред вид всичко казано за качествата на зодиакалните знаци. Изводът на съвременната характерология, че "една връзка между формата на тялото и характера е неоспорима в главните линии" (фон Кльоклер), идва да потвърди това астрологическо схващане. Впрочем, трябва да се изтъкне, че физическият облик на типовете е от второстепенно значение за астрологията. Ние даваме тук характеристиките, които е дал Алан Лео в своята малка астрологическа серия, като си позволяваме да ги съкратим значително с оглед на местото, с което разполагаме.
към текста >>
99.
DU MAITRE - IDEES DIVINES ET HUMAINES
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Първият, подобно на баща си, се завърнал в Германия и станал директор на берлинската обсерватория, който пост
заемал
до смъртта си в 1920.
На неговата работа в тази обсерватория, се дължи, че тя и до сега се брои за една от най-добрите в Европа. Той умрял в 1864 год. Неговият син, Ото Струве, го наследил като директор на Пулково и след оставката си в 1889 г. се завърнал в Германия, където умрял в 1905 год. Двама от синовете на Ото, Карл и Лудвиг, също станали астрономи.
Първият, подобно на баща си, се завърнал в Германия и станал директор на берлинската обсерватория, който пост
заемал
до смъртта си в 1920.
Лудвиг останал в Русия и по-късно станал директор на обсерваторията в Харков. Той умрял също в 1920 г. След неговата смърт младият му син Ото емигрирал от Русия и се заселил в Съединените щати. След една бляскава университетска кариера той постъпил в прочутата обсерватория Йеркс на която от 6 години е директор. (Из в.
към текста >>
100.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. ТВОРЧЕСКИТЕ СИЛИ НА СЕЛО. - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Зодиакалните знаци съвпадат с домовете – първият знак
заема
първи дом, вторият знак – втори дом и т.н.
Смятаме, че няма нужда да се доказва, какво влиянието на слънчевите лъчи сутрин, на обед и на полунощ не е еднакво. Астрологията държи сметка и за околоосното движение на земята, което предизвиква споменатите промени, като за тая цел към зодиакалната координатна система прибавя втора с оси хоризонтът и меридианът на мястото на събитието. Хоризонтът в хороскопа се проектира като хоризонтална, а меридианът – като отвесна линия. Вместо видимия хоризонт се взема истинският, който е успореден на първия, но минава през центъра на земята. Разстоянието от един земен радиус, което ги отделя, се пренебрегва, понеже представлява незначителна величина в сравнение с космичните разстояния.
Зодиакалните знаци съвпадат с домовете – първият знак
заема
първи дом, вторият знак – втори дом и т.н.
Тъй като при съставянето на тая система в северното полукълбо се изхожда от положението на един наблюдател, който гледа към юга, то наляво се получава източният хоризонт, горе дохожда горният меридиан с южна посока, на дясно пада западният хоризонт, а долу долният меридиан, който бележи северна посока. С други думи, посоките в тая схема, която разделя Зодиака на четири части и образува скелета на хороскопа, са точно противоположни на посоките в географските карти. Като разделим всеки от четирите квадранти на хоризонт-меридионалната система на три части, ще получим така наречената домификация на хороскопа с нейните 12 дома или силови полета (фиг. 1). Пръв дом се смята тоя, който почва от източния хоризонт надолу. Другите следват реда на зодиакалните знаци, следователно, и те вървят в посока обратна на часовата стрелка.
към текста >>
Изгряващият градус на Зодиака се нарича асцендент, кулминиращият – зенит или медиум цели, залязващият – десцендент, а тоя, който
заема
долния меридиан – надир или имум цели.
падащи – това са последните домове във всеки квадрант, а именно 3, 6, 9 и 12. Лесно може да се види, че има съответствие между ъгловите домове и кардиналните знаци, между следващите домове и неподвижните знаци, както и между падащите домове и подвижните знаци, но те не винаги съвпадат в хороскопа, понеже знаци и домове променят постоянно взаимното си положение (фиг. 2). Хоризонт-меридионалната система е неподвижна за дадено место и характерна само за това место и за никое друго, но тя се върти ведно със земята. Поради това нам се струва, че неподвижната система на зодиакалните знаци се движи от изток към запад. Зодиакът се проектира върху кръста, образуван от хоризонта и меридиана, като подвижен пояс и ние получаваме впечатлението, че знаците възлизат последователно на източния хоризонт, кулминират при горния меридиан, след това залязват на западния хоризонт и най-после се спущат към долния меридиан.
Изгряващият градус на Зодиака се нарича асцендент, кулминиращият – зенит или медиум цели, залязващият – десцендент, а тоя, който
заема
долния меридиан – надир или имум цели.
Подобно явление имаме и при небесните тела. Както е известно, истинското движение на планетите става в посока на реда на зодиакалните знаци, т.е. в посока обратна на часовата стрелка. Онова, което се наблюдава периодически като връщателно движение и в астрологическите таблици се отбелязва с R (ретроградност), е само зрителна измама. Вследствие относително бързото околоосно въртене на земята, обаче, ние виждаме, че както слънцето и зодиакалните знаци, така и Луната и планетите, които се намират в знаците, всеки ден обикалят в посока на часовата стрелка, т.е от изток през горния меридиан към запад.
към текста >>
НАГОРЕ
