Търсене в текстове за 'Заем'

Галилей Величков (1911-1985)

Добрите приятели се бяха погрижили за концертно пиано, хармониум и роял, които заемаха почетните места в двата салона.
"Изгревът" Когато стъпките ви преминат боровата гора и навлезете в акустичното поле около полянката и салона, ухото ви ще долови или пеещи гласове, или бурните акорди на пианото, или красивата и звучна линия на цигулка, или топлите тонове на нечия флейта, а можете да чуете дълбоките и ниски струни на чело или контрабас. "Изгревът" пее и свири по всички правила на тоновото изкуство. Пианистите са привилегировани. Добрите приятели се бяха погрижили за концертно пиано, хармониум и роял, които заемаха почетните места в двата салона. Неподготвените пианисти обикновено се запознаваха с клавиатурата и заучаваха малки етюди или сонати. Подготвените бяха по- смели - те изпълняваха пиесите на онези майстори на пианистичното творчество, които им допадаха, които обичаха, за да изразят и своя виртуозност. Онези, които бяха овладели композиционното изкуство, импровизираха свои теми, обогатяваха ги с безброй тонове. Между композиращите често се намираха добри специалисти, които предлагаха свой аранжимент и хармонизации на богатия песенен репертоар на Учителя. Понякога музицираха концертиращи артисти.
към текста >>

2. 2_23 Хлябът наш насущний - музика за гладните деца

Галилей Величков (1911-1985)

На конференция във Вашингтон, на 12 май, Чърчил се застъпва за така наречената средиземноморска стратегия, централно място, в която трябва да заеме завладяването на Балканския полуостров.
"Хлябът наш насущний - музика за гладните деца" През 1942 година бяха бомбардирани седем населени места с повече от 27 бомби, с един убит и 19 ранени. Това бе сравнително спокойна година. Настъпи 1943. На конференция във Вашингтон, на 12 май, Чърчил се застъпва за така наречената средиземноморска стратегия, централно място, в която трябва да заеме завладяването на Балканския полуостров. Целта на този план е да бъдат стоварени съюзнически войски, да пресекат България, да преминат Дунава, да навлязат в Румъния и да спрат евентуалното нашествие на руските войски в Европа. Това означава, че целият военен театър ще премине България и тя ще бъде разрушена от бомби, танкове и снаряди. Но така се случва, че събитията отиват в една съвсем друга посока. Този план се проваля, но за сметка на това, през октомври 1943 година, генерал Дуайд Айзенхауер, главнокомандуващ съюзническите войски в Европа, приема направеното му от Англия предложение да се извършат широкомащабни бомбардировки над България, с цел да се даде суров урок за нейната "символична война". На 14 ноември започва бомбардировка над София.
към текста >>

3. 2_45 Електричеството на Изгрева и бунт на изгревяни

Галилей Величков (1911-1985)

Някои приятели решиха, че можем да се събираме в някои of клубовете, които заемаха някои организации: на комунистите, на земеделците или на Отечествения фронт.
Причината за атентата също бе забулена в тайна. А Учителят я разбули. Електричеството, електрическите жици, електрическото поле и сили са несъвместими с храм, където се чете Евангелие и Библия. "Изгревът" бе разрушен, а изгревяни бяха настанени в апартаменти в съседните жилищни квартали, както и по цяла София. Бяхме пръснати, не можехме да се виждаме, да общуваме, а годините ни минаваха и ние стареехме. Някои приятели решиха, че можем да се събираме в някои of клубовете, които заемаха някои организации: на комунистите, на земеделците или на Отечествения фронт. И трите организации бяха казионни и бяха на властта. Отидоха да искат разрешение да се събират в някой ден от седмицата, в някой час. Отначало властта не ги отхвърли, защото не предполагаше, че дъновистите ще искат да общуват с нея. После им поставиха условия, с които приятелите се съгласиха. Аз бях против това.
към текста >>

4. 2_46 Съборът през 1926 година и военната блокада

И понеже идват по-рано от "Изгрева", заемат местата в целия салон.
Онези, които са дошли предварително, са се разположили и устроили на лагер. Те очакват събора. Сутринта рано, както се случва при всеки събор, те стават в четири часа, правят молитва и заедно с Учителя отиват в салона на улица "Оборище" 14 в града. Разстоянието от местността "Ваучер" или "Изгрева" те минават пешком за около един час. Сутринта, към седем часа, те са в салона. И понеже идват по-рано от "Изгрева", заемат местата в целия салон. А софиянци, които идват по-късно, остават правостоящи. Сбъдва се така и онова, което те са го мечтаели - мечтаели са, че гостите от провинцията на събора ще стоят по- близко до Учителя, а пък софиянци, които всеки ден са на "Изгрева", ще седнат отзад. Учителят разрешава този въпрос като казва: "На всеки човек трябва да се отдаде това право, което Бог му е дал".(вж. беседата "Свещеният огън", 1926 г., стр. 5) След първото Слово на Учителя в салона в осем часа, те отиват отново на "Изгрева", където в 11 часа ще се открие съборът.
към текста >>

5. 3_02 Чужди по дух хора

Силите са едни и същи, само действуващите лица се сменят, тогава бях аз поставена да играя една роля, имах задача от Учителя, през ваше време друг ще заеме моето място.
Кажете ми? Аз замълчах и така ни се развалиха отношенията след това с Говедаров. Те отпаднаха постепенно от само себе си, аз престанах да вземам уроци при него, а той престана да идва на "Изгрева". Но приятелите не забравиха този случай и дълго го припомняха като пример на моето вироглавство и - нито дума за изказването на Учителя: "Това място не е за чужди по дух хора! " Не им изнасяше тогава, не им изнася и сега и няма да им изнася и през ваше време. Силите са едни и същи, само действуващите лица се сменят, тогава бях аз поставена да играя една роля, имах задача от Учителя, през ваше време друг ще заеме моето място. Ние сме част от веригата: едни слизат, други се връщат в Невидимия свят, но важното е всеки да изпълни Волята на Учителя, която е Волята на Бога. Много съм доволна, че аз изпълних "Волята Господне", докато други се мъчиха да изпълнят "Волята Преизподне" през време на процеса срещу Братството. Този случай е много жив за мен, защото е още в мен. Добре че не се отвори още по време на Учителя фронт зад тила ни, защото тази буря тук щеше да доведе до ответни реакции горе, в Невидимия свят, както и такива тук, на земята. Те щяха да затруднят работата на Школата на Учителя.
към текста >>

6. 3_07 На концерт с Учителя. Сламената шапка.

Влизат вътре и заемат местата си и концертът започва.
Изведнъж на всички прави впечатление, че Дънов е дошъл със сламена шапка на концерт и започват да се усмихват не на Дънов, а на приятелите, които го придружават. Усмивката преминава в смях, защото те са чували и знаят, че всички дъновисти са пернати в главите и пернати глави са само за сламени шапки. Но тук само Учителят е със сламена шапка, а другите са с меки шапки, закупени от най-реномираните чужди фирми и то изписани специално от чужбина. Смях и позор за всички - за техните особи и за техните шапки. Интересното в случая е, че всички се смеят не на Учителя, а на тях - неговите придружители. Влизат вътре и заемат местата си и концертът започва. В присъствието на Учителя всеки концерт минаваше по-особено. Чрез Него слизаха други музикални светове и същества, променяше се аурата на салона, музикантите се предразполагаха и даваха най-хубавите концерти в живота и в кариерата си. Това го признаваха впоследствие концертиращите музиканти при разговор с приятелите на "Изгрева", а чуждите изпълнители понякога се срещаха с Учителя при частни срещи, уредени от приятелите в града. След концерта отново всички застават пред гардероба, Учителят си взима сламената шапка и всичко се повтаря - те изживяват голям срам заради тази сламена шапка. Учителят мълчи, нищо не казва.
към текста >>

7. 3_09 Игнат Котаров и концертът с тенекията

Тръгнах по съседите и поисках на заем за три дни, като казах, че ще слагам прежда в нея, за да не се цапа, когато я навивам на кълбо.
Разбрах, че това не е случайно. Започнах да премислям в ума си и реших да си намеря тенекия, за да си я имам под ръка, че ако Игнат реши да свири, аз пък да бия като тъпан тенекията. Но навремето да намериш тенекия бе голяма рядкост - продаваха газ в тенекии, продаваха олио в тенекии, продаваха сирене. И ако имаше някой тенекия, пазеше я, за да си слага в нея разни неща. Търся, но не мога да намеря. Тръгнах по съседите и поисках на заем за три дни, като казах, че ще слагам прежда в нея, за да не се цапа, когато я навивам на кълбо. Аз наистина имах прежда в къщи и се чудех в какво да я сложа, за да не се цапа, така че не излъгах. Взех тенекията и се запътих към дома и ето, Игнат ме среща, поздравява ме, все едно че снощи нищо не е било, пита ме какво ще правя с тая тенекия. Отговорих, че ще ми трябва довечера за една важна работа. Той се засмя, огледа тенекията, каза че е хубава и че ще ми свърши наистина добра работа. Аз вървя и чувам още смеха на Учителя в ушите си.
към текста >>

8. 3_11 На музикален обяд до Учителя с доктор Жеков

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976

Приятелите започнаха да си заемат местата.
Тя вдигна скандал: "Искам истината от Учителя за това място, което е мое по привилегия и по благодат! " Учителят я погледна съвсем сериозно и каза: "Предлагам да се напишат номерца на всички столове, да се хвърли жребий и да видим тогава кой как ще бъде нареден по волята на жребия". Това явно се хареса на всички, защото ония от крайните места се надяваха по волята на жребия да се доберат до Учителя или срещу Него. Бяха написани по двойки номера, като единият номер бе оставен пред всеки стол, а другият в една шапка. Разбъркаха номерата, всеки пристъпи и тегли своя жребий. Приятелите започнаха да си заемат местата. Какво се оказа? Жребият определи, че кой каквото място заемаше преди, сега го зае отново и нямаше абсолютно никакво разместване в редиците. Остана най-важното: бе определено мястото на Балтова. Изтегленият от нея номер показа, че тя трябва да заеме точно онова място, за което имаше претенции и за което беше казала, че й бе дадено по привилегия и по благодат. Тя най- демонстративно седна на мястото до Учителя.
към текста >>

Жребият определи, че кой каквото място заемаше преди, сега го зае отново и нямаше абсолютно никакво разместване в редиците.
Това явно се хареса на всички, защото ония от крайните места се надяваха по волята на жребия да се доберат до Учителя или срещу Него. Бяха написани по двойки номера, като единият номер бе оставен пред всеки стол, а другият в една шапка. Разбъркаха номерата, всеки пристъпи и тегли своя жребий. Приятелите започнаха да си заемат местата. Какво се оказа? Жребият определи, че кой каквото място заемаше преди, сега го зае отново и нямаше абсолютно никакво разместване в редиците. Остана най-важното: бе определено мястото на Балтова. Изтегленият от нея номер показа, че тя трябва да заеме точно онова място, за което имаше претенции и за което беше казала, че й бе дадено по привилегия и по благодат. Тя най- демонстративно седна на мястото до Учителя. Учителят бе сериозен и не продума нито дума. А онзи брат, който бе седнал до Него, зае точно мястото срещу Учителя.
към текста >>

Изтегленият от нея номер показа, че тя трябва да заеме точно онова място, за което имаше претенции и за което беше казала, че й бе дадено по привилегия и по благодат.
Разбъркаха номерата, всеки пристъпи и тегли своя жребий. Приятелите започнаха да си заемат местата. Какво се оказа? Жребият определи, че кой каквото място заемаше преди, сега го зае отново и нямаше абсолютно никакво разместване в редиците. Остана най-важното: бе определено мястото на Балтова. Изтегленият от нея номер показа, че тя трябва да заеме точно онова място, за което имаше претенции и за което беше казала, че й бе дадено по привилегия и по благодат. Тя най- демонстративно седна на мястото до Учителя. Учителят бе сериозен и не продума нито дума. А онзи брат, който бе седнал до Него, зае точно мястото срещу Учителя. Това място преди жребия беше свободно, обикновено там седеше Тодор Симеонов, но случи се така, че той беше извикан по някаква работа и не можеше да дойде на обяд. Случаят бе разрешен и всички разбраха, че Балтова има право на това място.
към текста >>

9. 3_13 На оперета с брат Боян Боев

Към двадесетина приятели от "Изгрева" заемат своите места в салона.
Учителят ми даде два билета - за мен и за някой друг. А другият си ти, защото си първият, когото срещам, след като излизам от стаята на Учителя". Жечо се съгласява. Защо да не отиде на оперета? За тази оперета имаше много хвалебствия във вестниците - за това, че тогавашната звезда Мими Балканска пеела очарователно, че балетът към оперетата бил на изключително ниво и балерините, освен, че били красиви и грациозни, но и играта им била пленяваща и завладяваща. Към двадесетина приятели от "Изгрева" заемат своите места в салона. Завесата се вдига и представлението започва. Увертюрата, музиката и гласовете били прекрасни. По едно време, според развоя на действието, под звуците на оркестъра на сцената излизат балерините. Залата ахнала и замряла. Приятелите се поусмихнали и поогледали, но отново вторачили поглед напред.
към текста >>

10. 3_15 Слово за Георги Куртев по случай една година от заминаването му

Той заемаше скромната длъжност фелдшер в града.
И такава вяра е достойна за подражание. Една красива черта, която характеризира брат Георги и която трябва да служи за пример на всички ни, е неговата пожертвователност. Достатъчно е да споменем за подвига им с брат Боян Боев в болницата за холерно болни през войната - случай, който е известен почти на всички. Жертвата, която направиха двамата братя там, спаси живота на осемстотин души. Брат Георги имаше голямо семейство, което изхранваше с мъка. Той заемаше скромната длъжност фелдшер в града. Обаче попът в Айтос, голям враг на Братството, настанява друг фелдшер в града и успява да уволни брата. Но добрите дела създават и добри приятели. Онези граждани, които обичат брат Георги, щом се научават за станалото, стъпват на крак, извикват брата, изказват възмущението си от попа и му казват, че ще го върнат на служба. Брат Георги ги запитва: "Новият фелдшер има ли семейство? Като го уволнят, ще гладува ли?
към текста >>

11. 3_17 Истинското подвизаване

Друг не можеше да заеме неговото място.
"Истинското подвизаване" В Школата на Учителя всеки ученик си имаше своето място. То беше специфично за него, съобразно неговия път и неговите възможности. Друг не можеше да заеме неговото място. Това място бе определено от Учителя. Ако някой се опиташе да заеме друго място, за което не бе подходящ, тогава върху този брат се изсипваха купища неразбории и накрая неговият опит ставаше опитност на цялата Школа със своите изводи, защото тя се подчиняваше на строго определен закон. Аз също си имах своето място и постът, който заемах, ми даваше възможност да наблюдавам много приятели и техните срещи с Учителя и да присъствувам на много събития с много действуващи лица от "Изгрева". Така, веднъж бе дошъл един брат Васил от Айтос, да се оплаква на Учителя от брат Георги Куртев. Този брат Васил бил назначен за пазач на градината и на сградата в Айтос, като за това получавал заплата, която се изплащала от доброволните вноски на Братството в Айтос.
към текста >>

Ако някой се опиташе да заеме друго място, за което не бе подходящ, тогава върху този брат се изсипваха купища неразбории и накрая неговият опит ставаше опитност на цялата Школа със своите изводи, защото тя се подчиняваше на строго определен закон.
"Истинското подвизаване" В Школата на Учителя всеки ученик си имаше своето място. То беше специфично за него, съобразно неговия път и неговите възможности. Друг не можеше да заеме неговото място. Това място бе определено от Учителя. Ако някой се опиташе да заеме друго място, за което не бе подходящ, тогава върху този брат се изсипваха купища неразбории и накрая неговият опит ставаше опитност на цялата Школа със своите изводи, защото тя се подчиняваше на строго определен закон. Аз също си имах своето място и постът, който заемах, ми даваше възможност да наблюдавам много приятели и техните срещи с Учителя и да присъствувам на много събития с много действуващи лица от "Изгрева". Така, веднъж бе дошъл един брат Васил от Айтос, да се оплаква на Учителя от брат Георги Куртев. Този брат Васил бил назначен за пазач на градината и на сградата в Айтос, като за това получавал заплата, която се изплащала от доброволните вноски на Братството в Айтос. А това е някъде от 1922 до 1927 година. През цялото това време този брат не хванал нито веднъж мотиката да прекопае някое дърво или да посади нещо в градината.
към текста >>

Аз също си имах своето място и постът, който заемах, ми даваше възможност да наблюдавам много приятели и техните срещи с Учителя и да присъствувам на много събития с много действуващи лица от "Изгрева".
"Истинското подвизаване" В Школата на Учителя всеки ученик си имаше своето място. То беше специфично за него, съобразно неговия път и неговите възможности. Друг не можеше да заеме неговото място. Това място бе определено от Учителя. Ако някой се опиташе да заеме друго място, за което не бе подходящ, тогава върху този брат се изсипваха купища неразбории и накрая неговият опит ставаше опитност на цялата Школа със своите изводи, защото тя се подчиняваше на строго определен закон. Аз също си имах своето място и постът, който заемах, ми даваше възможност да наблюдавам много приятели и техните срещи с Учителя и да присъствувам на много събития с много действуващи лица от "Изгрева". Така, веднъж бе дошъл един брат Васил от Айтос, да се оплаква на Учителя от брат Георги Куртев. Този брат Васил бил назначен за пазач на градината и на сградата в Айтос, като за това получавал заплата, която се изплащала от доброволните вноски на Братството в Айтос. А това е някъде от 1922 до 1927 година. През цялото това време този брат не хванал нито веднъж мотиката да прекопае някое дърво или да посади нещо в градината. Казвал: "Я не съм дошъл тука да работя, я съм дошъл тук да се подвизавам с песни и молитви в Господа!
към текста >>

12. 3_20 Души в почивка

Като разбра моята мисъл, Учителят продължи: "Когато една душа е в почивка, тя заема обикновена длъжност на земята.
Но сега е душа, която е в почивка". Като че ли някаква невидима ръка спря въздуха около нас и в нас. Замряхме. Тишина. Стояхме и седяхме без да мръднем, без да шавнем. Там, на петдесет-шестдесет метра от нас, брат Ради копаеше с мотика в градината, а ние, духовните ученици на Школата, се занимавахме с неговото прераждане. Като разбра моята мисъл, Учителят продължи: "Когато една душа е в почивка, тя заема обикновена длъжност на земята. Нали когато отивате при Извора, трябва да вземете празно шише или стомна, за да го напълните? Ако сте с пълно шише, няма нищо да ви ползува Изворът. Брат Ради е дошъл при Извора с празна стомна и тя сега се пълни, за да може да работи в бъдеще с българския народ и да му предава Учението на Бялото Братство. Той сега се пълни със Словото Божие, ако и да е неук и неписмен. Той е неук за вас, но към Божественото той е учен.
към текста >>

13. 3_21На балет с брат Ради

Но се намира случайно един брат, който ги вижда, познава ги и се застъпва за тях да си заемат местата.
Ангел е с официален костюм, а Ради е в дрипи. Смешно е за останалите, а трагично е за Ангел. Но те вървят, бързат и накрая се добират до залата. Показват си билетите. Пропускат ги и искат да ги сложат по встрани, защото брат Ради е одърпан и мръсен. Но се намира случайно един брат, който ги вижда, познава ги и се застъпва за тях да си заемат местата. А техните места са на втория ред и то - в средата, там, където е висшата аристокрация с онези дами и господа с официалните тоалети и костюми. Нали сте ги виждали по старите снимки? Но служителката в салона упорствува. Не иска да ги сложи в средата, защото ще стане скандал - брат Ради е в дрипи. По едно време тя се усеща и пита: "А бре на вас кой ви даде тези билети?
към текста >>

Накрая се намесва и онзи наш приятел и те заемат своите места по средата.
" "Ами като Господ ви ги даде, не можа ли да ти каже да се облечеш като човек? " Но Ради не се предава: "Господ на лице не гледа. Господ в сърце гледа и билети за балет ни изпровожда. Ето тук всичко е написано." Вторачва се служителката върху билетите и какво да види? Върху двата билета има подпис с посвещение от режисьора на балета. Накрая се намесва и онзи наш приятел и те заемат своите места по средата. Свършва балетът, те си прибират чувала с картофите и продуктите и полека-лека пристигат на "Изгрева". А там ги очакват приятелите и искат да научат как е минал балетът. Те мълчат - не казват нищо. На следващия ден Учителят ги извиква и ги разпитва как е минал балетът. Брат Ради описва всичко с подробности - живо и картинно.
към текста >>

14. 3_29 Музикални изяви и верността на ученика към Учителя

"Музикални изяви и верността на ученика към Учителя" Аз съм се родила в градско семейство, което заемаше място в тогавашното общество, така наречените буржоазни среди.
"Музикални изяви и верността на ученика към Учителя" Аз съм се родила в градско семейство, което заемаше място в тогавашното общество, така наречените буржоазни среди. Баща ми беше висш чиновник в държавата, а майка ми бе просветена общественичка и домакиня. Бях едничка дъщеря между четири братя. Задължително бе в такива случаи дъщерята в едно такова семейство да бъде обучавана на пиано, на чужди езици, бродерия и добри обноски и да посещава първокласни училища. Затова аз преминах през всички тези етапи в моето семейство. Когато бях малка, много пеех.
към текста >>

15. 3_33 Съдба от Небето

Защото те гледат, спорят помежду си, злословят и се разправят, доказват превъзходството си, докато македонецът направо влиза и се насочва към първото място, което е свободно, защото онези - останалите български умници, спорят кой е най-достойният, кой е с най- големи заслуги, за да заеме въпросното място.
Нали така децата се спъват едно друго? Падналият освобождаваше мястото, а оня, който го бе спънал, излизаше на челно място. Да се чудиш и да се маеш. Ама това, българите, са много загубени хора. Защо ли? Защото те гледат, спорят помежду си, злословят и се разправят, доказват превъзходството си, докато македонецът направо влиза и се насочва към първото място, което е свободно, защото онези - останалите български умници, спорят кой е най-достойният, кой е с най- големи заслуги, за да заеме въпросното място. Тук, на "Изгрева", стана точно така: македонците избутаха останалите. Проверете кои личности бяха македонци, какво беше тяхното поведение през време на Школата на Учителя и след това. Проверете кой какво направи и защо го направи. Като проверите, изводът ще бъде ваш. Аз си имам свой извод.
към текста >>

16. 3_37 Най-голямата беля от най-големия враг - човека, когото обичам от петдесет години

"Най-голямата беля от най-големия враг - човека, когото обичам от петдесет години" Бях споменала, че аз никак нямаше да се заема с една такава неблагодарна работа, ако не беше лично ми наредил Учителят.
"Най-голямата беля от най-големия враг - човека, когото обичам от петдесет години" Бях споменала, че аз никак нямаше да се заема с една такава неблагодарна работа, ако не беше лично ми наредил Учителят. А също не бих могла да издържа и отдавна да съм в Невидимия свят, ако не беше помощта от Учителя. За да се издаде песнарката по онова време беше необходима луксозна хартия и ние я закупихме от един печатар. Заплатихме за 1 500 кг хартия 540 000 лв., толкова, колкото струваше тогава един едностаен апартамент, че дори и двустаен. Хартията я бяхме укрили на "Изгрева". Комисията, за която ставаше въпрос в предишния разказ, отказа да даде пари за печат.
към текста >>

17. 3_38 Рибарската мрежа на Черната ложа

И понеже Учителят я беше поставил най-близко до Себе Си, аз много пъти съм протестирала пред Него, за което Той веднъж ми каза: "Искаш ли да те поставя на нейното място, а Савка да заеме твоето?
Но не стана нищо, защото онази непробиваема стена, която издигна Учителят между мене и него беше още тук, тя съществуваше и тя ме спаси. По-късно певицата Лиляна Табакова стана негова жертва, за което ще говорим по- нататък. Още по-късно Кръстю се беше халосал по Савка Керемидчиева и започна да я задиря. И Савка хвръкна по него така, както разперва криле и се вдига от земята птица, устремена за полет, летяща към един свят на чувствата. Аз се загледах в тази работа и си мислех, дали да предупредя Савка, но в този момент между нас двете имаше много конфликти, които се изразяваха в това, коя да бъде по-близо до Учителя. И понеже Учителят я беше поставил най-близко до Себе Си, аз много пъти съм протестирала пред Него, за което Той веднъж ми каза: "Искаш ли да те поставя на нейното място, а Савка да заеме твоето? Но после няма да ми се оплакваш! " Като видях този обрат, аз казах: "Учителю, да бъде Вашата Воля! " Той кимна с глава, което означаваше, че Савка и аз си оставаме на същите места, които заемаме около Него. А знаете ли, че местата на учениците около Учителя бяха строго определени от Него и само Той можеше да ги променя? И понеже между мен и Савка имаше много конфликти, аз си казах, че Кръстю е нейна задача, а не моя.
към текста >>

" Той кимна с глава, което означаваше, че Савка и аз си оставаме на същите места, които заемаме около Него.
И Савка хвръкна по него така, както разперва криле и се вдига от земята птица, устремена за полет, летяща към един свят на чувствата. Аз се загледах в тази работа и си мислех, дали да предупредя Савка, но в този момент между нас двете имаше много конфликти, които се изразяваха в това, коя да бъде по-близо до Учителя. И понеже Учителят я беше поставил най-близко до Себе Си, аз много пъти съм протестирала пред Него, за което Той веднъж ми каза: "Искаш ли да те поставя на нейното място, а Савка да заеме твоето? Но после няма да ми се оплакваш! " Като видях този обрат, аз казах: "Учителю, да бъде Вашата Воля! " Той кимна с глава, което означаваше, че Савка и аз си оставаме на същите места, които заемаме около Него. А знаете ли, че местата на учениците около Учителя бяха строго определени от Него и само Той можеше да ги променя? И понеже между мен и Савка имаше много конфликти, аз си казах, че Кръстю е нейна задача, а не моя. Аз моята задача с Кръстю съм си я разрешила благодарение на Учителя. Отивам веднъж при Учителя и чувам как Той хока и се караше със силен глас на Савка. Застанала съм на прага, вратата е отворена, а аз слушам и виждам какво става в стаята на Учителя.
към текста >>

18. 3_42 Паневритмията на Изгрева

Това са упражнения за редици от по пет двойки, насочени към центъра, които в своето движение заемат петте върха на Пентаграма - Любов, Мъдрост, Правда, Истина и Добродетел.
Когато се отвори Школата, ние този Пентаграм го виждахме по стените на старите приятели. Учителят го даваше само на онези, които бяха разрешили правилно своята задача с Школата на Учителя. Това беше посвещение за ученика. Един ден, както се бяхме събрали около Него, Той каза: "Сега е дошло времето да свалим този Пентаграм от картините във вашите рамки, които висят по стените и да го приложим на земята". Така и стана. Това са упражнения за редици от по пет двойки, насочени към центъра, които в своето движение заемат петте върха на Пентаграма - Любов, Мъдрост, Правда, Истина и Добродетел. Искам да спомена също, че в началото на Школата Учителят бе създал една вътрешна група от сестри, в която бях включена и аз, на която Той четеше лекции, беседи, като всяка сестра при всяка сбирка представляваше дадена добродетел, с която се работеше. Тази, която беше на ред да бъде на върха на Пентаграма, ръководеше сбирката. Учителят седеше, слушаше и даваше Своите напътствия. На следващата сбирка друга сестра заемаше върха на Пентаграма. Така Пентаграмът, с петте си върха, се въртеше от дясно на ляво и всички се изреждаха.
към текста >>

На следващата сбирка друга сестра заемаше върха на Пентаграма.
Така и стана. Това са упражнения за редици от по пет двойки, насочени към центъра, които в своето движение заемат петте върха на Пентаграма - Любов, Мъдрост, Правда, Истина и Добродетел. Искам да спомена също, че в началото на Школата Учителят бе създал една вътрешна група от сестри, в която бях включена и аз, на която Той четеше лекции, беседи, като всяка сестра при всяка сбирка представляваше дадена добродетел, с която се работеше. Тази, която беше на ред да бъде на върха на Пентаграма, ръководеше сбирката. Учителят седеше, слушаше и даваше Своите напътствия. На следващата сбирка друга сестра заемаше върха на Пентаграма. Така Пентаграмът, с петте си върха, се въртеше от дясно на ляво и всички се изреждаха. В онзи етап Учителят дава беседите пред класа на Добродетелите. Това го споменавам, защото Школата бе минала през този етап на вътрешна работа с Пентаграма. Сега дойде времето да преминем и да я проектираме навън от себе си в движение и музика. Така бе даден "Пентаграмът" от Паневритмията чрез Учителя.
към текста >>

19. 3_43 Думите на Паневритмията - на Олга Славчева от Изгрева и на Асавита от Божествения свят

Таман е завършила две-три упражнения и на вратата се чука - влиза някаква сестра-комшийка да й иска на заем това или онова.
Олга Славчева сяда на масата - приготвила е много листа и много моливи за всеки случай. Идват часът и мигът. Олга започва да усеща едно вдъхновение, което обхваща цялото й същество, мисълта й се прояснява, погледът й се разширява и получава дълбочина, пред нея седят нотите на отделните упражнения. И тя започва да чува в себе си думите, които се подреждат една след друга. Олга ги записва на белия лист. Таман е завършила две-три упражнения и на вратата се чука - влиза някаква сестра-комшийка да й иска на заем това или онова. Олга й казва, че има работа. "Та това работа ли е? Седнала нашата Олга и си пише поезия. Поезия и утре ще си пишеш. А сега аз съм ти дошла на гости и освен това ти искам нещо на заем." Олга не на шега се разсърдва, скарва се с нея и я изпъжда, защото си има работа.
към текста >>

А сега аз съм ти дошла на гости и освен това ти искам нещо на заем." Олга не на шега се разсърдва, скарва се с нея и я изпъжда, защото си има работа.
Таман е завършила две-три упражнения и на вратата се чука - влиза някаква сестра-комшийка да й иска на заем това или онова. Олга й казва, че има работа. "Та това работа ли е? Седнала нашата Олга и си пише поезия. Поезия и утре ще си пишеш. А сега аз съм ти дошла на гости и освен това ти искам нещо на заем." Олга не на шега се разсърдва, скарва се с нея и я изпъжда, защото си има работа. Сяда отново на масата. Но всичко е отлетяло. В главата й няма вече светли мисли, в сърцето й няма вече благородни чувства и няма вече полет за вдъхновението. Няма нищо. Всичко е отлетяло.
към текста >>

20. 3_45 Бялото Братство и неговото ято бели птиц и през вековете

Онези, които трябваше да дойдат и да заемат мястото на заминалите, не дойдоха - местата им останаха празни и се заеха от случайни хора, които не бяха определени да бъдат в Братството.
Чувствувах, че съм едно с тях, но виждах как някой изсичаше с длето и чук - издълбаваше в съзнанието ми тези думи на Учителя, за да не бъдат забравени и да се помнят во веки веков. Минаха години, Учителят си замина. Минаха още години. Думите на Учителя се сбъднаха. Едни напуснаха "Изгрева", други се съблазниха в света и останаха там. Онези, които трябваше да дойдат и да заемат мястото на заминалите, не дойдоха - местата им останаха празни и се заеха от случайни хора, които не бяха определени да бъдат в Братството. Но останаха онези, които трябваше да извършат предателството спрямо Школата и спрямо Словото на Учителя. Дойдоха и други отвън и се присъединиха към тях. И те го извършиха така, както трябваше, както им повеляваше онзи, който ги изпрати за това. Но останаха все пак една дузина, които трябваше да устоят. И ако днес, утре или вдругиден вие можете да се доберете до Словото на Учителя, до песните на Учителя и до Паневритмията на Учителя, това се дължи на онези, които устояха и бяха верни на Учителя до края на живота си.
към текста >>

На "Изгрева" останаха също много комунисти, понеже не можеха да се вредят навън и да заемат големи постове, поради слабото си образование.
Онези, които се занимаваха с политика - и те не изпълниха думите Му. Единствено военните, братята- офицери, изпълниха думите на Учителя, защото знаеха, че те са за тях като военна заповед. Онова, което беше наредил Учителят да се направи след Неговото заминаване, не бе спазено. В нашите братски среди имаше комунисти - от онези идейни комунисти, които се укриваха след нас. След 9 септември 1944 година тези идейни и образовани комунисти отидоха в света и заеха своите високи постове в новата власт и държава. На "Изгрева" останаха също много комунисти, понеже не можеха да се вредят навън и да заемат големи постове, поради слабото си образование. Имената на тези хора ще ги прочетете в протоколите на тяхната комунистическа партийна група от "Изгрева". Други се обявиха след заминаването на Учителя срещу Братството и срещу Школата. Имаше и такива, които се стремяха да обсебят и присвоят средствата на Учителя, които бе оставил за Братството. Бяха се създали много групи и настана брожение. Накрая се дойде до процеса от 1957/58 година.
към текста >>

През 1957 година той заемаше голям държавен пост.
на Учителя. Накрая строителството на обекта свърши и Борис им раздаде парите, без да взема за себе си нищо. Те бяха много доволни от това. Разбраха нагледно какво значи Братство и комунален живот. Та ръководителят на тази бригада и на този обект бе един от онези идейни комунисти. През 1957 година той заемаше голям държавен пост. Аз отидох при него, той ме прие, позна ме и след като разбра, че съм дошла да търся помощ за Братството и Борис Николов, ми каза следното: "Слушай какво, ти не си малка и трябва да разбереш това добре. Имаме нареждане от най-високо място да ограничим църквите и да ликвидираме всички религиозни секти и движения. Затова сте преследвани и вие сега, понеже за нас вие сте една религиозна секта." Аз се втрещих, ококорих се и без да искам му казах: "Ние не сме религиозна секта. Ние сме окултна школа. И това вие знаете много добре." А този висш чиновник и сановник на новата държава каза: "Вие сте религиозна секта и като такава членувате заедно с всички религиозни секти и с всички църкви в Комитета по вероизповеданията.
към текста >>

21. 3_49 Десятъкът на Господа и десятък за Школата на Учителя

Ако ти се наложи и ти трябват пари, ще вземеш на заем от други и след това ще им го върнеш".
Паша решава, че не трябва да изпусне този момент и отваря онази малка кутия, в която си държи парите. Но вижда, че парите ги е похарчила за друга покупка преди десетина дни и застава по средата на стаята си безпомощна. По едно време се сеща, че има плик със заделен десятък от няколко месеца и решава да вземе от него. Но в нея нещо я възпира и тя решава да отиде при Учителя, за да Го пита. Учителят й казал: "От определения за Господа десятък не се взима. Ако ти се наложи и ти трябват пари, ще вземеш на заем от други и след това ще им го върнеш". Паша си отишла и тръгнала да търси пари на заем - от тук, от там - никой нямал толкова пари по това време. Случило се така, че не могла да събере нито един лев. И понеже случайни неща за учениците в Школата няма, тя трябвало да бъде изпитана, за да се види как ще се разреши задачата с десятъка. Накрая Паша се престрашава, като прави предварително молитва пред Бога и Му обещава, че след като направи покупката, ще върне парите там, откъдето ги е взела. Паша взима от парите каквото й трябва и купува това, което й е било нужно.
към текста >>

Паша си отишла и тръгнала да търси пари на заем - от тук, от там - никой нямал толкова пари по това време.
Но вижда, че парите ги е похарчила за друга покупка преди десетина дни и застава по средата на стаята си безпомощна. По едно време се сеща, че има плик със заделен десятък от няколко месеца и решава да вземе от него. Но в нея нещо я възпира и тя решава да отиде при Учителя, за да Го пита. Учителят й казал: "От определения за Господа десятък не се взима. Ако ти се наложи и ти трябват пари, ще вземеш на заем от други и след това ще им го върнеш". Паша си отишла и тръгнала да търси пари на заем - от тук, от там - никой нямал толкова пари по това време. Случило се така, че не могла да събере нито един лев. И понеже случайни неща за учениците в Школата няма, тя трябвало да бъде изпитана, за да се види как ще се разреши задачата с десятъка. Накрая Паша се престрашава, като прави предварително молитва пред Бога и Му обещава, че след като направи покупката, ще върне парите там, откъдето ги е взела. Паша взима от парите каквото й трябва и купува това, което й е било нужно. На следващия ден тя застава пред Учителя за работа - да Му чете поредната беседа, за да се види, дали Учителят ще одобри дешифрирането и редакцията на беседата.
към текста >>

22. 3_54 Анархизмът и Новото Учение

И нямаше посланик, който да не вземе думата и да не защити правото си на представител и правото си да заеме мястото си в Новото Учение и в Школата на Учителя.
А това можеше да стане само чрез Словото на Учителя. Младежите бяха подготвили свои реферати и изказвания. А тези младежи бяха представителите, те бяха онези посланици, които бяха изпратени в Школата на Учителя от всички ония общества, за които говорихме, че съществуват в света. Та всеки посланик и представител искаше да докаже, че той, като представител на някакво течение или учение, може да съобщи, че неговото учение напълно свободно може да се вмести в Учението на Учителя. Така се явиха изказванията "Анархизмът и Новото Учение" от Методи Константинов", "Толстоизмът и Новото Учение", "Окултизмът и Новото Учение","Педагогиката и Новото Учение". И нямаше посланик, който да не вземе думата и да не защити правото си на представител и правото си да заеме мястото си в Новото Учение и в Школата на Учителя. Тогава всички го смятаха за нещо напълно естествено. Днес го смятаме за кощунство. Методи Константинов излиза да говори за анархизма като учение, което идва да премахне стария живот и всички негови институции: държава, църква, общество, научен авторитет. Анархизмът иска свобода на личността, а за идеална форма за общуване смята комуната. Затова е необходимо да се направи външна световна революция, да се разруши стария строй и да се построи нов обществен строй.
към текста >>

На следващия ден в софийските вестници се съобщава, че един от последователите на Дънов се опитал да заеме опразнената от Него катедра, но последователите Му го обявили за самозванец, като му съблекли палтото, смъкнали му сакото и разкъсали ризата на самозванеца.
Десетки ръце са го хванали и го смъкват, и не му дават да се доближи до катедрата. Целият салон е възбуден и всички тръгват пеша към ул."Опълченска" 66, за да съобщят на Учителя за станалото. Учителят ги приема и изслушва всички. Накрая приема и Методи и изслушва и него. Учителят му се усмихва и му подава три круши. На следващия ден в софийските вестници се съобщава, че един от последователите на Дънов се опитал да заеме опразнената от Него катедра, но последователите Му го обявили за самозванец, като му съблекли палтото, смъкнали му сакото и разкъсали ризата на самозванеца. Това е първата част от тази случка. Втората част е също интересна. Учителят извиква Борис Николов и в негово присъствие нарежда да бъде остриган Методи Константинов с ножица до корена на космите. Борис му остригва голямата черна коса, спусната под раменете, остригва му брадата с големите мустаци. А Учителят подава една риза, ново сако и ново палто, за да ги облече и му казва да дойде така облечен следващия път на беседа.
към текста >>

23. 3_60 Магдалена и Кришнамурти

Но преди това някой от вас доброволно трябва да заеме нейното място.
Приятелите едвам я търпяха и искаха веднъж завинаги да се разправят с нея, да я изгонят от Братството и да не се позволява да стъпва нейният крак на "Изгрева". Това го бяха решили. Отива една делегация при Учителя и съобщават какво са наумили възрастните приятели. Учителят ги изслушва и казва: "Това, което казвате, е така. Най-лесното е да изгоним Магдалена. Но преди това някой от вас доброволно трябва да заеме нейното място. Защото тя представлява един канал, през който трябва да премине цялата онази зловонна мръсотия, която бълва Черното братство срещу Школата. Тя изпълнява тази роля много добре. Изберете един от вас, който да заеме нейното място и Аз ще я отстраня." Приятелите се споглеждат, уплашват се и направо побягват от страх, без дори да се сбогуват с Учителя. Бягат, уплашени да не би Учителят да посочи някого от тях да заеме мястото на Магдалена. Веднъж Учителят я пита: "Колко лева ти платиха, за да носиш тази табела?
към текста >>

Изберете един от вас, който да заеме нейното място и Аз ще я отстраня." Приятелите се споглеждат, уплашват се и направо побягват от страх, без дори да се сбогуват с Учителя.
Учителят ги изслушва и казва: "Това, което казвате, е така. Най-лесното е да изгоним Магдалена. Но преди това някой от вас доброволно трябва да заеме нейното място. Защото тя представлява един канал, през който трябва да премине цялата онази зловонна мръсотия, която бълва Черното братство срещу Школата. Тя изпълнява тази роля много добре. Изберете един от вас, който да заеме нейното място и Аз ще я отстраня." Приятелите се споглеждат, уплашват се и направо побягват от страх, без дори да се сбогуват с Учителя. Бягат, уплашени да не би Учителят да посочи някого от тях да заеме мястото на Магдалена. Веднъж Учителят я пита: "Колко лева ти платиха, за да носиш тази табела? " А тя спокойно отговори: "Обещаха ми 3 000 лв., но ми дадоха само хиляда лева." Учителят поклаща глава и казва: "За много малко си си продала душата. Аз струвам милиони пъти повече." А тя допълва: "Ама аз исках повече, но те ми казаха, че ще ме прокълнат и изпратят в ада." Учителят се смее и продължава: "Служителите на ада плащат цената на опорочението, за да могат чрез него да се доберат до светлината на онази светулка, която може да премине през твоите очи и тя е част от Словото ми за служителите на ада." Все пак в нейното съзнание беше останала частица от Словото на Учителя, макар че то се измерваше със светлината на светулка. Учителят извиква веднъж Магдалена, която е била дошла ей така, да се поразходи и да види какво ново има на "Изгрева".
към текста >>

Бягат, уплашени да не би Учителят да посочи някого от тях да заеме мястото на Магдалена.
Най-лесното е да изгоним Магдалена. Но преди това някой от вас доброволно трябва да заеме нейното място. Защото тя представлява един канал, през който трябва да премине цялата онази зловонна мръсотия, която бълва Черното братство срещу Школата. Тя изпълнява тази роля много добре. Изберете един от вас, който да заеме нейното място и Аз ще я отстраня." Приятелите се споглеждат, уплашват се и направо побягват от страх, без дори да се сбогуват с Учителя. Бягат, уплашени да не би Учителят да посочи някого от тях да заеме мястото на Магдалена. Веднъж Учителят я пита: "Колко лева ти платиха, за да носиш тази табела? " А тя спокойно отговори: "Обещаха ми 3 000 лв., но ми дадоха само хиляда лева." Учителят поклаща глава и казва: "За много малко си си продала душата. Аз струвам милиони пъти повече." А тя допълва: "Ама аз исках повече, но те ми казаха, че ще ме прокълнат и изпратят в ада." Учителят се смее и продължава: "Служителите на ада плащат цената на опорочението, за да могат чрез него да се доберат до светлината на онази светулка, която може да премине през твоите очи и тя е част от Словото ми за служителите на ада." Все пак в нейното съзнание беше останала частица от Словото на Учителя, макар че то се измерваше със светлината на светулка. Учителят извиква веднъж Магдалена, която е била дошла ей така, да се поразходи и да види какво ново има на "Изгрева". Запитва я: "Ти можеш ли да изпълниш една молба, да станеш куриер - да занесеш едно писмо от Мен до Холандия и да го връчиш на Кришнамурти?
към текста >>

24. 3_61 Каналът, през който изтичаше Злото

Този канал на Злото се заемаше от различни личности, по различно време и всяка личност си изпълняваше задачата отлично - задача на проводящ канал.
Ако не си я върши, то каналът ще се запуши и има опасност всички да се задушим от дисхармоничните състояния, защото нямаше накъде да излязат и да се изхвърлят. Тя беше отводнителният канал на нашата нечистоплътност, тя беше коминът, през който излизаше пушекът от нашите нечисти мисли и нечисти чувства. Тя имаше своето място между нас. Беше много трудно да се разбере това. Този закон го учихме през цялата Школа, през време на гоненията, както и след заминаването на Учителя. Този канал на Злото се заемаше от различни личности, по различно време и всяка личност си изпълняваше задачата отлично - задача на проводящ канал. Ние ги наричахме предатели, изменници на Делото на Учителя, но тях хич не ги беше грижа за това, а си изпълняваха задачата така, както се бяха условили да я вършат - да бъдат канал на Злото. Харесваме ли това или не - това е без значение, защото е факт. Та този закон и вие ще го изучавате, и вие ще се доберете до него, та да знаете, че той започна чрез Магдалена да се изучава в Школата. След като се върна Магдалена при нас, Учителят я попита пред всички ни: "За колко се продаде на поповете и колко ти платиха? " Тя каза, че са й обещали толкоз, колкото е поискала, но са й платили наполовина, понеже са били мошеници.
към текста >>

25. 3_65 Женитбата на Михаил Иванов и Кръстю Христов за света

Смешното бе да видиш каква поза заемаха двамата светци и онези новоизлюпените светии,които бяха удостоени с тези звания, как стояха и гледаха своите благодетели с благоговение.
Така Иларион го обявиха за прероден свети Наум, а една сестра - за света Евгения. Обявиха се и се раздадоха титли на много още светци. Всички братя и сестри от цялата търновска група за кратко време бяха произведени в чин "светец", както това става в казармата от пълководци. И беше много интересно да видиш един брат Иларионов да отива да сяда срещу тях, да отваря очи и уста и с благоговение да ги гледа. И смешно, и тъжно, и трагично. Смешното бе да видиш каква поза заемаха двамата светци и онези новоизлюпените светии,които бяха удостоени с тези звания, как стояха и гледаха своите благодетели с благоговение. Тъжното бе, че дори в присъствието на Учителя, Неговите наставления по отношение на тези двама братя не се възприеха и не се изпълниха. Дори отиват при Учителя някои от търновските братя и Му разказват каква обич имат двамата помежду си, но тази обич бе една актьорска игра, за да се заблудят другите, а едновременно някой от двамата трябваше да спечели спора кой да бъде главнокомандуващ и да владее над другите. Учителят ги изобличи както в този частен разговор, така и на събора през 1922 година. Той каза: "На тях им липсва милосърдие. И Аз ще ги опитам и ще видите, че това нещо е привидно." И наистина, впоследствие Учителят ги сложи на изпит и видяха много неща не само приятелите в Търново, но и приятелите от другите Братства.
към текста >>

26. 3_67 Котката, която мижеше

Ето така - заемат една поза, разбира се, неестествена за тях, изправят тялото си по особен начин, че си завъртат главата наляво и под ъгъл и с лека усмивка те поглеждат, а очите им леко примижават.
Тези двама хубавци Михаил Иванов и Кръстю Христов започнаха да правят различни фокуси. Какви фокуси ли? Ето такива. Започнаха да позират. Вие виждали ли сте как се позира на художник? Ето така - заемат една поза, разбира се, неестествена за тях, изправят тялото си по особен начин, че си завъртат главата наляво и под ъгъл и с лека усмивка те поглеждат, а очите им леко примижават. Не мижат, но с премрежени очи - в позата на съзерцание и съсредоточаване. И те гледат и мижат докато те прилъжат с това, с онова, тоест с приказки за това или онова. Подхванеш се, започваш да ги слушаш, а те майсторски можеха да оплетат всеки един от нас. Започваха да му говорят, че еди-кой си брат е много духовен, че той има много покровители на Небето, че неговата аура била с еди-какви си цветове, че мисълта му била такава или онакава във форма на възвишени краски и цветове. Говорят му, че той има дълъг живот от минали прераждания, че имат връзка от миналото с него и че трябва правилно да си я разрешат.
към текста >>

27. 3_69 Сватбата на Големия брат

Учителят се обърна към нея и каза: "Жорж, заеми свободното място на масата." Така станахме четирима.
По-късно, на вратата се похлопа и дойде Милка Периклиева. Ние се спогледахме всички. Защо ли? Защото в един предишен разговор Учителят ни беше казал, че нашият заминал приятел Жорж Радев временно е влезнал в нея, за да свърши една работа. Значи Георги Радев беше дошъл при нас, като бе докарал Милка Периклиева. Учителят се обърна към нея и каза: "Жорж, заеми свободното място на масата." Така станахме четирима. След вечерята, аз седнах на пианото и започнах да свиря и заедно с Учителя пеехме песните Му. След това всички си легнахме, като оставих Учителя да преспи на моето легло. Сутринта излязохме всички на разходка и се движехме по шосето бавно. Беше 1 януари 1944 година. Обърнах се към Него: "Учителю, какво ще ни кажете за тази година, която дойде?
към текста >>

28. 5_20 Мирът иде вече!

Човек трябва да постави Бога на първо място, тогава всичко друго ще заеме естественото си място и човек придобива Мирът.
Там горе е Божият Мир. И само миротворецът може да възкликне: "Колко е хубав Божият Мир. Само в Божието Царство са Истината, Правдата и Свободата." Човек не знае какво да цени. Той поставя на първо място своята личност и тук е неговата трагедия. Тук са противоречията и борбите. Човек трябва да постави Бога на първо място, тогава всичко друго ще заеме естественото си място и човек придобива Мирът. "Мир ви оставям. Моя мир ви давам" - казва Христос. Мирът не е между човек и човек. Мирът е между човека и Бога. Когато настане тоя мир, който Христос ни оставя - ще има Мир и между човеците.
към текста >>

29. 5_39 Учителят и Духовната верига на Бялото Братство през Балканската война

"Тази война на всинца ви ще ви даде обилна опитност и осезаеми доказателства за общия промисъл.
Сега остава да дойде мирът. Ако Турция не склони, ще го приеме в Цариград." (Писмо от 20 март 1913 година) Н а 1 7 май 191 3 годин а в Лондо н с е сключ и мире н договор . Пре з врем е н а войнат а всек и еди н о т приятелит е изпитв а н а гърб а с и нейни я бич. Всек и еди н о т тях има реалн и опитност и з а силат а н а Христови я Дух , Койт о г и закрил я и съхраняв а живот а им. Технит е опитност и бях а разказван и десетилети я наред, кат о няко и о т тях бях а записани . "Тази война на всинца ви ще ви даде обилна опитност и осезаеми доказателства за общия промисъл. Велики са пътищата на провидението. Сегашното е резултат от миналото. А сега се сеят семената на бъдещето. Вий се намирате в една струя, която носи сега този народ нагоре, която го въздига и се стреми да развие неговите заспали добродетели, да приведе умът, сърцето му и силите му в действие, да го освежи с нови мисли и желания за бъдещето. Вие сте в епохата, когато се ликвидират сметките на миналото.
към текста >>

30. 5_44 Учителят и царуването на цар Борис III

А пък династията на баща му Фердинанд Кобург-Готски също заемаше своето място тук чрез цар Борис III, като най-тежка карма в Европа.
Така че династията на царица Йоанна бе свалила династията на майката на цар Борис III. А тук в България, Борис III бе господар и цар и тя трябваше да му се подчинява. Ето това бе една кармична развръзка на две европейски династии, смъртни врагове, дошли тук в България, за да разрешат кармата си чрез българския народ. И вместо да проявят послушание към Учителя за разрешаването на кармата си, те Му създадоха куп неприятности. И двете династии пречеха на работата на Учителя и на Бялото Братство. А пък династията на баща му Фердинанд Кобург-Готски също заемаше своето място тук чрез цар Борис III, като най-тежка карма в Европа. Така че тук в България се събраха на едно място три династии, които воюваха за надмощие и то на гърба на българския народ. Всичко това се стовари върху България и тя пострада заради това. Борбите между тези три династии развързаха сили, които се насочиха срещу Бялото Братство и срещу Великия Учител. По този повод Той каза: Цар Борис е занят със своя си престол и няма никакви идейни подбуди. Той не мисли за бъдещето на България, а мисли само за бъдещето на себе се и на династията си." Учителят беше предал да се каже на цар Борис да се приложи Паневритмията в основните училища до упражнението "Евера", а в прогимназията да се приложат и останалите упражнения.
към текста >>

31. 5_55 Телеграмата-отговор, която трябваше да дойде

По тогавашната конституция той заемаше най-високия пост в държавата.
И го доказахме. Намериха се разумни управници, пък и Небето се намеси, така че оставиха гроба непокътнат. Какво стана с Антон Югов, след като даде с подписа си това разрешение? Той се издигна като партиен и държавен ръководител. Дори стана председател на министерския съвет - стигна до най-високия държавен пост. По тогавашната конституция той заемаше най-високия пост в държавата. Това му бе предсказано. Когато бил в нелегалност и се укривал от полицията, тогава една наша сестра му гледала на кафе и му казала, че над главата му имало царска корона и щял да стане цар. Тогава той казал, че комунистите са срещу царете. "Е, тогава ще станеш най-главният, на най-високото място, ще даваш нареждания и ще управляваш." Това се сбъдна. После го смъкнаха от този пост и неговите съперници във властта го изпратиха в пенсия.
към текста >>

Дочака да види, че е свален този, който преди това го бе отстранил от държавния пост, който заемаше.
Той се движеше свободно по улиците без охрана. И да искаха, не можеха, защото той имаше вече кредит от Невидимия свят. С неговия подпис бе дадено разрешение за погребване тялото на Учителя на "Изгрева." И то точно там, където Учителят беше посочил пред нас с думите: "Ето, едно хубаво място за почивка! " Да, ето една хубава история за поучение и подражание. Забележка на редактора: Антон Югов дочака 10 ноември 1989 година, когато бе свален от власт Тодор Живков, който, като генерален секретар на Комунистическата партия, беше управлявал тридесет и пет години. Дочака да види, че е свален този, който преди това го бе отстранил от държавния пост, който заемаше. Дочака, но не след дълго си замина от този свят в почетна възраст.
към текста >>

32. 6_03 Паневритмията на Учителя и българският народ

НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Той обичаше да казва нещата направо, без заобикалки и не се съобразяваше с това кой стои срещу него, какъв пост заема, дали той е пъдар или цар.
Там много често го срещах и водехме разговор. През време на тези разговори той всякога е подчертавал, че Учителят много държи на Паневритмията, допълвайки, че когато преди срещите си с царя е отивал при Учителя за уточняване, Той между другото е настоявал да се каже на Бориса следното: "За спасението на България и за българския народ, трябва да се приеме и въведе Паневритмията в училищата. Трябва да се вземат най-бързи и сериозни мерки за българския народ. Само Паневритмията ще свърши тази работа! " След като го разказваше на своите слушатели, трябва да приемем, че Лулчев е казал точно това на царя. Той обичаше да казва нещата направо, без заобикалки и не се съобразяваше с това кой стои срещу него, какъв пост заема, дали той е пъдар или цар. Нещата ги изстрелваше направо в упор. Така че, ние приемаме, че царят е бил уведомен от Лулчев за настояването на Учителя за приемането на Паневритмията. А какво е било мнението на царя по този въпрос, ще видим по-късно от развитието на събитията в тази история. Милка разправяше, че по това време е била учителка в детска градина в София. Един ден тя получава бележка, в която е написано изрично да се яви при секретаря на министерството на просветата Борис Йоцов.
към текста >>

33. 8_13 Построяване на Изгрева

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Тогава имаше много братски пари и земите можеха да се откупят с тях, а след това всеки, който получаваше по един декар, щеше да си изплати на Братството заема.
С това се занимаваха брат доктор Иван Жеков, който бе отговорник, както и брат Любомир Лулчев. Откупуваха от селяните парцелите от по два-три декара и след това ги разцепваха на 200-300 кв.м на човек. Вместо да купят по един декар, както беше казал Учителят, те ги разцепиха на по 200-300 кв. м. Извинението им беше, че хората били бедни и нямали пари. Това беше и вярно, и невярно. Тогава имаше много братски пари и земите можеха да се откупят с тях, а след това всеки, който получаваше по един декар, щеше да си изплати на Братството заема. Но това не бе направено. Те можеха да бъдат и по двама-трима собственика на парцел, но парцелите трябваше да бъдат поне по един декар. Но се получи едно раздробяване, безразборно разкъсване на парчета на парцелите и когато по-късно си направиха къщите,гледката не беше хубава. И когато решиха да правят къщите, пак не Го питаха. Учителят беше за ред и порядък.
към текста >>

34. 8_15 Кои изпълниха Волята на Учителя?

Записани и събрани за заема на свободата 2 500 000 лв. 2.
Сега ще ви цитирам декларацията на Никола Антов: "Аз, Никола Антов, не се отказвам от Великото Бяло Братство. Не се отказвам от окултно-философското Учение на Учителя Петър Дънов и ще Го следвам във вековете. Също не се отказвам от комунизма, защото тези две идеологии се допълват, нищо не ми пречи да бъда дъновист-комунист, затова ще продължавам да работя и им помагам, респективно за прокарването на ОФ- правителствената програма". А каква бе дейността на партийната група на "Изгрева"? Ето извадки от техния протокол: "Активната дейност на комитета на ОФ "Изгрева": дъновисти-Комунисти до 13 декември 1945 год. 1. Записани и събрани за заема на свободата 2 500 000 лв. 2. За Помощна организация, събрани 150 000 лв. 3. За войската 120 000 лв. 4. За югославските деца 130 000 лв. 5. За югославската акция 25 000лв. 6. За Първа българска армия - за подаръци 50 000 лв. 7.
към текста >>

35. 10_12 Всемировият Учител Беинса Дуно - Глава на Всемирното Велико Бяло Братство

Но на земята заема последното място.
Словото излиза от Великият Учител, но принадлежи на Бога. Един Велик Учител съществува във Вселената и в Света. Един Бог съществува във Вселената и в Света. Словото на Великия Учител обединява Вселената и Света в Едно. Великият Учител на Небето стои на върха на Пирамидата. Но на земята заема последното място. На Небето е най-големият Светия, а на земята - заема последното място. Защо? За да може да даде Учението Си с малките величини, за да бъде достъпно за обикновеното човешко съзнание, което борави с микроскопичните величини. Последните думи на Великия Учител на земята бяха: "Завърши се една малка работа за Бога! " И то - когато Божият Дух бе над Него 47 години, когато Христовият Дух бе в него тридесет и две години, когато Господният Дух бе в Него през цялото време на Школата от 1922 година до 1944 година, цели двадесет и две години, толкова, колкото е един слънчев цикъл. И когато произнесе на български език над 7 500 беседи през тези години.
към текста >>

На Небето е най-големият Светия, а на земята - заема последното място. Защо?
Един Велик Учител съществува във Вселената и в Света. Един Бог съществува във Вселената и в Света. Словото на Великия Учител обединява Вселената и Света в Едно. Великият Учител на Небето стои на върха на Пирамидата. Но на земята заема последното място. На Небето е най-големият Светия, а на земята - заема последното място. Защо? За да може да даде Учението Си с малките величини, за да бъде достъпно за обикновеното човешко съзнание, което борави с микроскопичните величини. Последните думи на Великия Учител на земята бяха: "Завърши се една малка работа за Бога! " И то - когато Божият Дух бе над Него 47 години, когато Христовият Дух бе в него тридесет и две години, когато Господният Дух бе в Него през цялото време на Школата от 1922 година до 1944 година, цели двадесет и две години, толкова, колкото е един слънчев цикъл. И когато произнесе на български език над 7 500 беседи през тези години. Учението на Великия Учител е Учението на Всемирното Велико Бяло Братство - то е живо Учение на Великата Абсолютна Истина.
към текста >>

36. 8. БОГОМИЛСКАТА КЪЩА

Народите не бяха се отърсили още от войната, а войниците, които се уволняваха и бяха пропуснали обучението си, то едни завършваха гимназия, а пък други търсеха да завършат някаква наука и да заемат някакво място в обществото.
8. БОГОМИЛСКАТА КЪЩА Като завърших гимназия по настояване на майка ми трябваше да отида на запад и да завърша университет. Родителите ми настояваха да запиша или архитектура или минно инженерство. Но ми допадаше повече минно инженерство, понеже аз обичах природата и се занимавах като ученик със скали, вкаменелости и интересни камъни, които намирах по Балкана. Тогава родителите ми бяха богати и можеха да ме издържат. Беше непосредствено след 1-та световна война. Народите не бяха се отърсили още от войната, а войниците, които се уволняваха и бяха пропуснали обучението си, то едни завършваха гимназия, а пък други търсеха да завършат някаква наука и да заемат някакво място в обществото. Това беше стремеж на всички млади хора. И аз подадох документи в Габрово и след това трябваше да замина за град Търново, за да заверя документите си в окръжния град. Качих се на влака и гледам във влака много хора. Препълнен влак. Във влака между множеството виждам един познат.
към текста >>

37. 14. ДУХОВНАТА МЛАДЕЖКА ГРУПА

А тези места се заемаха от възрастните приятели.
След нашето събрание отивахме на беседа на Учителя в неделя на ул. „Опълченска" 66 в 10 часа. Там се събираха приятели от цяла София да слушат беседата. Но стаичката беше малка - 4 на 5 метра. В нея сложат няколко пейки и столове и побере най-много 15-20 човека. А тези места се заемаха от възрастните приятели. А имаше много посетители. Учителят разреши въпроса много просто. Отваряше прозореца на стаичката, сядаше до самия прозорец и всички слушатели се разполагаха в двора и градината. Така Учителят говореше, освен за онези в стаичката, но се чуваше и гласът му през отворения прозорец в градината, където се събираха около 100 дори до 200 човека. Учителят седеше до една масичка, а главата му се виждаше през отворения прозорец.
към текста >>

38. 16. ШКОЛАТА Е ОТКРИТА

Така външните положения заемат едно по-второстепенно място.
Но по-късно Учителят сам наруши това правило, така че някои оженени останаха в Младежкия Клас, а други оженени отидоха в Общия Клас. Спомням си, последните години на Школата, Учителят среща Мария Тодорова, която бе моя съпруга от 1934 г. и й казва: „Вие направихте грешка, че не допуснахте женени в Младежкия Клас." С тези думи Учителят е дал да се разбере, че не лично Той е дал това условие за влизане в Младежкия Клас, а това предложение са го направили някои от учениците при формирането на класовете. Те са били във връзка с Учителя и са дали такова решение, което Учителят е приел. Но в последствие Той сам го наруши, защото според Него за Разумния свят е по-важна духовната подготовка за онзи, който следва класа. Така външните положения заемат едно по-второстепенно място. Така че някои се ожениха, но Учителя ги остави в класа. Това смути мнозина, но отговора беше, че класовете принадлежат на Учителя и Той е свободен да постави в един или друг Клас когото поиска и когото намери за добре. В туй време Учителят започна работата си над учениците и започна да ги насочва да имат известни качества. Първото качество, на което Той държеше най-много, това беше точността. Той ни постави задача да идваме на Класовете с точност до една минута.
към текста >>

Всеки си заемаше мястото, което сам си избираше.
Тогава работата в Класа става особено приятна, стегната и учениците изработиха отношение към самата работа. Уважение и почитание. Учителят създаде на учениците едно свещено чувство към работата. Всички бяха сериозни. Разговори преди клас не се водеха. Всеки си заемаше мястото, което сам си избираше. Учителят споменаваше, че може понякога Той да подреди учениците в Клас кой къде да седне и тогава би се създала още по-благоприятна атмосфера, защото тъй като седяха сега един до друг, избираха местата си по естествено предразположение и така не винаги се получаваше хармония в Класа. В Младежкият Клас се чувстваше по-идейна атмосфера. В Общия Клас самата среда беше погълната от свои лични задачи на своят личен живот и я нямаше онази концентрация и онова съсредоточаване общо на класа както в Младежкия Клас. И в двата класа постепенно се създаде една обща благоприятна атмосфера за работа. Учителят, когато си беше в стаята горе, още от там чувстваше каква е атмосферата в класа.
към текста >>

39. 26. ЖЪТВАТА

От някъде Жечо беше взел на заем житце, което беше смлял, но и то свърши, защото с качамака отдавна се бяхме разделили.
А циганин гладен не пее! " Разделихме се приятелски. Упътиха ни циганите добре и ние като работихме 1-2 дни станахме добри жътвари. Това ни насърчи, възвърна ни самочувствието и доброто настроение. Но храната ни по това време бе слаба, млякото на кравите пресекна и малкото мляко, което успявахме да надоим го подквасвахме и след това го разреждахме с много вода и се получаваше мътеница и за тези горещи дни беше най-хубавото питие. От някъде Жечо беше взел на заем житце, което беше смлял, но и то свърши, защото с качамака отдавна се бяхме разделили. Започнахме да усещаме глад. Тогава Жечо изрече тъжни думи: „Ех, братя, няма вече брашно, няма зърно, няма качамак, а ще трябва да смелим ечемика на конете." „Ще го ядем. Щом конете го ядат и ние ще го ядем, за да бъдем яки и силни като коне." А Жечо само се усмихва тъжно и казва: „Братя, не е лесно да се яде ечемичен хляб." Ние не разбрахме какво искаше да ни каже. Но после разбрахме. След като смляха емечика на воденицата, след като омесихме хляба и го опекохме на подница и под връшника, най-тържествено го разпределихме между гладните събратя.
към текста >>

40. 47. ПЪРВИТЕ САЛОНИ В СОФИЯ

Учителят е седял до прозореца и през отворения прозорец говори на онези слушатели, които са заемали градината и двора пред къщата.
От тогава минаха много години и никой от нас не се сети да води точни бележки, които да послужат след години за история на Братството. Кой можеше да се сети тогава, че предстои откриване на Школа и че тази Школа ще продължи 22 години, че тя ще се закрие и след това ще минат десетилетия докато някой се сети да запита как е било през първите години от дейността на Учителя. Затова сега само спомена може да говори. Първия салон, в който Учителя е говорил за народа и за приятелите разбира се е градината на ул. „Опълченска" 66.Споменахме, че Учителят е държал беседи в една малка стаичка, в която са били наредени няколко пейки, също няколко стола и в нея са седяли към 15 човека. Учителят е седял до прозореца и през отворения прозорец говори на онези слушатели, които са заемали градината и двора пред къщата. Така че първия салон е в двора на къщата и е под открито небе и Учителят е държал беседите си в неделя от 10 часа. Втория салон е бил нает на ул. „Раковски" и „Граф Игнатиев" на ъгъла през 1920-1921 г. Аз не съм ходил в този салон. Учителят е държал там няколко беседи вечер от 18-19 часа, обаче възниква спор между онези, които са наели салона, кой да ръководи и кой да бъде на лично място и се идва до спиране на събранията.
към текста >>

41. 60. САЛОНЪТ НА ИЗГРЕВА

Никой не му го заемаше.
Обикновено Учителят пристигаше в строго определен час без да закъснее нито една минута. Той си носеше Библията, както и „Завета на Цветните лъчи на светлината" и още някоя Негова беседа. Дойде до масата, тури ги на масичката, седне на стола и след туй пошепне кои песни да се изпълнят, за да се създаде хармония в салона. А приятелите седяха кой където си има място. С течение на времето всеки си намираше едно място, което му допада и като дойде там си сяда на него. Никой не му го заемаше. Всеки по вкус си избираше мястото. Тъй че имаше една хармония в салона, която трябваше да предхожда всяка една беседа на Учителя.
към текста >>

42. 67. ЕДИН ДЕН НА ИЗГРЕВА

Нямаше ходене насам-натам, всеки тихичко идваше и заемаше едно място.
67. ЕДИН ДЕН НА ИЗГРЕВА Един ден на Изгрева беше богато изживяване. В първите години в пет часа приятелите бяха събрани на поляната. Всеки си избере място между боровете, прави размишление, прави своята лична молитва. Тогава на Изгрева имаше ред и тишина. Нямаше ходене насам-натам, всеки тихичко идваше и заемаше едно място. Обстановката беше красива. Мълчаливи млади борове, голямо небе, простор наоколо, хубав въздух и тишина. Изгревът беше далеч от града и нямаше постройки наоколо. Всичко наоколо беше ниви. По поляната прекарвахме в размишление докато дойде и наближи изгрева на слънцето.
към текста >>

43. 73. БИТ НА УЧИТЕЛЯ

Един обикновен човек, дори надарен с голяма физическа сила не би могъл да издържи дори и един ден на мястото, което заемаше Учителят.
Ако някой път не можеше да се храни тя Му приготвяше храна и Му я поднасяше. Някой път при екскурзия след като се върне на Изгрева е малко измокрен и изстинал, тя Му помагаше да се преоблече, дори някой път Го разтриваше и Му поднасяше топъл чай. Въпреки Неговото деликатно здраве, Учителят можа да изнесе такава огромна работа. Изнасяше по четири беседи в седмицата. Непрекъснато приемаше посетители, даваше музика, създаде Паневритмия, организира братския живот и живо участваше в него. Един обикновен човек, дори надарен с голяма физическа сила не би могъл да издържи дори и един ден на мястото, което заемаше Учителят. Но Той издържа и свърши своята работа.
към текста >>

44. 80. СТЕНОГРАФИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

После, когато идваше ред да се дешифрира обикновено с това се заемаха един или двама човека.
Той говореше доста спокойно, но понякога много бързо и енергично и така течеше речта му като при разговор. На масата имаше четири стенографи, които седяха на една маса пред него долу, за да Го чуват ясно. Зад стенографите седяха слушателите. Обикновено и четиримата стенографи записваха едновременно една и съща беседа. Така че ако някой пропусне нещо, ще го запише другия. После, когато идваше ред да се дешифрира обикновено с това се заемаха един или двама човека. Единият от стенографите разчита от собствената си стенограма, но едновременно проверява изречението, което дешифрира и в стенограмата на другите три тетрадки, които са стенографирали другите стенографи и които тетрадки са пред него на масата. Това беше един труден етап. По този начин се изключваше да бъде пропусната някоя мисъл на Учителя незаписана или пък погрешно записана. Имаше ли нещо неясно в едната стенограма, проверяваше се в другите стенограми. Това бе къртовски труд на стенографите.
към текста >>

45. 85. ЗАДАЧАТА С ЛЕВЧЕТО

Хвърли спестяванията си, направи заеми, изсякоха много гори, правиха от тях дървени въглища и много скоро фалира.
Така някои братя искаха да купят гора, че да секат дървета и да ги продават. Учителят ги мъмри строго преди да почнат да секат. А като го направиха на своя глава загубиха всичко. В една от беседите Учителя спомена, че никой не е прокопсал ако реже гората, за да я продава или да прави от нея дървени въглища. Така Стойчев направи предприятие за добиване на дървени въглища и ги изнасяше в Турция. Хвърли спестяванията си, направи заеми, изсякоха много гори, правиха от тях дървени въглища и много скоро фалира. А след това бърже, бърже се разболя от рак и почина. В една беседа Учителят говори за това. А преди той беше ръководител на спиритическа група, викаха духове и много хора се отклониха от Учителя с тази им дейност. Други, които бяха вегетарианци искаха да отглеждат свине и да ги продават, после като ги заколят, че да приготвят месото на наденици и още такива суджуци и тем подобни. Учителят им забрани, но не Го послушаха, направиха си опита и пропаднаха.
към текста >>

46. 121. ПЕСНИ НА УЧИТЕЛЯ ДАДЕНИ ЧРЕЗ ЛИЛЯНА-ЦВЕТАНА ТАБАКОВА

Когато комунистите дойдоха на власт и Тодор Павлов като идеолог на комунистите в България заемаше голям пост и понеже бяха близки с Цветана, бе й предложил тя да оглави Народната опера, да завежда репертоарния план и да отговаря за професионалната програма на Операта.
След излизането на песнарката Цветана не бе доволна, че сме махнали онези заглавия, в които бе отбелязано, че.всяка песен от Учителя е дадена чрез нея и Кръстю Христов. Тя използва случая, че бяха допуснати малки грешки и надигна вой срещу Мария. А зад нея стоеше Кръстю Христов и дърпаше конците. Той изигра една много лоша роля и понеже беше пакостлив дух се намеси и отклони Цветана в съвсем друга посока. Тя беше талантлива артистка и й предстоеше бляскава кариера. Когато комунистите дойдоха на власт и Тодор Павлов като идеолог на комунистите в България заемаше голям пост и понеже бяха близки с Цветана, бе й предложил тя да оглави Народната опера, да завежда репертоарния план и да отговаря за професионалната програма на Операта. Но под влиянието на Кръстю Христо тя отказа, дори при една нейна прищявка тя напусна операта и не се яви вече в нея, макар че шест месеца я водеха на заплата. Тя скъса с операта и скъса със своята кариера. Остана на Изгрева без заплата и без препитание. Накрая остана и без пенсия. А Кръстю Христов по това време не работеше, ходеше и просеше пари от тук и там, за да се препитава.
към текста >>

47. 153. МАГДАЛЕНА СЕ ПРОДАВА НА ПОПОВЕТЕ

Той ги изслуша и каза: „Добре, ще изгоним Магдалена, но някой трябва да заеме нейното място.
Образа на Учителя за нас бе свещен. А тя бе застанала на две крачки пред Него, ръкомахаше и чрез устата й се бълваха хули срещу Учителя. Накрая братята не изтърпяха и поискаха от Учителя разрешение да се справят с Магдалена като й се забрани и не се допуша да идва в салона и на Изгрева. Бяха се определили и дежурства, като онзи, който беше дежурен, ако я зърнеше, че идва на Изгрева, то трябваше да я изгони. Планът бе готов само се искаше съгласието на Учителя. Той ги изслуша и каза: „Добре, ще изгоним Магдалена, но някой трябва да заеме нейното място. Готов ли е някой от вас да заеме нейното място и да стане проводник на тези духове, които сега се проявяват чрез нея? " Всички примряха и замлъкнаха. Никой не подозираше, че тя изпълнява една важна задача, да бъде отдушник, проводник и чрез нея да изтича всичко онова, което се носеше във въздуха над София като мисли, чувства и действия насочени срещу Учителя и Братството. Нямаше как, оставиха я на мира. Но тя не мирясваше и продължаваше да прави много бели на Братството.
към текста >>

Готов ли е някой от вас да заеме нейното място и да стане проводник на тези духове, които сега се проявяват чрез нея?
А тя бе застанала на две крачки пред Него, ръкомахаше и чрез устата й се бълваха хули срещу Учителя. Накрая братята не изтърпяха и поискаха от Учителя разрешение да се справят с Магдалена като й се забрани и не се допуша да идва в салона и на Изгрева. Бяха се определили и дежурства, като онзи, който беше дежурен, ако я зърнеше, че идва на Изгрева, то трябваше да я изгони. Планът бе готов само се искаше съгласието на Учителя. Той ги изслуша и каза: „Добре, ще изгоним Магдалена, но някой трябва да заеме нейното място. Готов ли е някой от вас да заеме нейното място и да стане проводник на тези духове, които сега се проявяват чрез нея? " Всички примряха и замлъкнаха. Никой не подозираше, че тя изпълнява една важна задача, да бъде отдушник, проводник и чрез нея да изтича всичко онова, което се носеше във въздуха над София като мисли, чувства и действия насочени срещу Учителя и Братството. Нямаше как, оставиха я на мира. Но тя не мирясваше и продължаваше да прави много бели на Братството. Така поповете я бяха подкупили, бяха й обещали да й дадат много пари и тя се съгласи да носи на челото си една дъска с надпис: „Жертва на Дънов".
към текста >>

48. СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ III

Заем на Свободата - 231 22.
- 221 18. Съдбата на един протокол и съдбата на Братството - 222 19. Печатарската машина - 228 20. Закупуване на хартия. Неделчо Попов - 229 21. Заем на Свободата - 231 22. Братски пари за свинарник - 232 23. 176 жълтици - 233 24. С какъв полезен труд се е занимавал господин Дънов? - 235 25. Кой издаде заповед за обиск на Изгрева на 6.Х11.1957 г.
към текста >>

49. 30. СКАЗАНИЯ НА ДВАДЕСЕТИ ВЕК ЗА ВСЕКИ ЧОВЕК

Вселената макар голяма, Открай докрай я Той заема. 7.
Бог наш е слънце на слънцата, Величието в небесата, Красивото във светлината. 3. Бог наш е Бог Любов предвечна, Любов велика, безконечна, Свещена и неизреченна. 4. Той управлява всички сили, Които вечно са творили, И сътвореното красили. 5. Не стига се Бог в съвършенство, Непостижим е той в блаженство, неподражаем в президентство. 6. От Бога по-реално няма! Вселената макар голяма, Открай докрай я Той заема. 7. Навред проникнува горите, Цветята, билките, тревите, И облаците, и звездите. 8. Той е у всичките животни Живота - в форми разнородни. Единство - в членове свободни. 9. И ето, Той и в нас живее! Честит е, който съумее Със Него в себе да се слее. 10.
към текста >>

50. 53. ЗАДРУГА

Ако ние не изпълним нашата задача както трябва, с право идващото поколение ще ни осъди и то ще се заеме с осъществяването на тази велика идея.
Ако човек днес не е готов да залюби врага си, това още не значи, че той не трябва да прави усилия в това направление. Така и от всички нас се изисква труд, работа и постоянство, да проявим широко инициатива, да видим какво сме разбрали от Учението на Учителя и какво можем да приложим от него. Драги братя и сестри, кажете ми какво бихме направили ако не се съберем няколко души на едно място да работим безкористно, с пълно себеотричане и себепожертвуване за това велико учение? Ако не насочим силите си в това направление, нашето време е загубено. Все едно, че ние правим дупка във водата. Ако ние не изпълним нашата задача както трябва, с право идващото поколение ще ни осъди и то ще се заеме с осъществяването на тази велика идея. С пълно право те ще се ползват от плодовете на нашата нива, защото те ще я изорат, посеят и ожънат. Ако задругата не е училище и за малолетни, за млади и за стари дето се изявява Любовта, дето царува Мъдростта, дето се чува гласа на Истината, дето се раздава Правдата, дето се работи с Добродетелта, за да се добие свобода и красота в живота, какъв е смисълът на живота й тогава? Какъв смисъл има една задруга без приложението на тия добродетели? Ако животът на задругата не може да насочи погледа ни към Слънцето, към небето и звездите, към всички планети и слънца, защо ни е тази задруга? Ако задругата не може да ни даде условия да познаем себе си, да познаем ближния си и да придобием вечния живот, живота на безсмъртието, за предпочитане е тогава манастирската килия, казармата, даже и затворническата килия, защото за човека с висок идеал и адът става рай, и смъртта възкресение и робството свобода.
към текста >>

51. 70. ГЕОРГИ РАДЕВ И ЦЕНАТА НА ОТКУПА

Жорж можеше да заеме каквато си служба иска.
Завърши математика с отличен и не си взе дипломата от факултета. Защо ли? Защото професор Цанков тогава и Министър председателят издадоха наредба: „Хора от Бялото Братство не могат да бъдат назначавани на държавна служба ако не дадат декларация, че се отказват от идеите си." Вижте сега каква диващина. И ние, завършилите факултета се отказахме от всякаква държавна служба. Мен ме канеха във факултета като асистент, но отказах. Жорж можеше да заеме каквато си служба иска. Професорите го обичаха и ценяха много. Той не си взема дипломата и им обърна гръб. Аз също не си взех дипломата и отидох да работя в своя занаят, а Жорж стана преводач. Знаеше много езици. Говореше френски като парижанин.
към текста >>

52. 97. КРАЖБАТА НА АРХИВА НА САВКА И ПОСЛЕДСТВИЯТА

Похищението на архива имаше за цел да покаже, че онзи, който го притежава ще може да укаже някакво въздействие върху другите и да насочи Братството в съвсем други насоки, различни от мястото, което заема Школата.
97. КРАЖБАТА НА АРХИВА НА САВКА И ПОСЛЕДСТВИЯТА Бележки на редактора д-р Вергилий Кръстев 1. Кражбата на архива на Савка бе извършена умишлено с цел да се прекъсне приемствеността на поколенията, което сполучи напълно. Връзката бе нарушена. 2. Похищението на архива имаше за цел да покаже, че онзи, който го притежава ще може да укаже някакво въздействие върху другите и да насочи Братството в съвсем други насоки, различни от мястото, което заема Школата. Това нещо успя, но не напълно. А Школата се ръководи от Словото на Учителя. 3. Присвояването на архива на Савка имаше за цел да се разпръснат нещата и след това да бъде използван поединично, като този, който го изнася да си присвоява някакви заслуги и издава от свое име. Това нещо сполучи. 4. В разстояние на ред години се правеха опити и се изпращаха няколко лица до Лалка Кръстева да се приберат откраднатите тефтерчета, но тя заявяваше, че не желае да ги предаде. 5.
към текста >>

53. 113. РУСИ КАРАИВАНОВ. СПАСЕНИЕТО И ОТПЛАТАТА

През това време Руси Караиванов като бивш антифашист, бивш комунист и бивш политически затворник заема също пост в новата власт.
Командирът на полка изпълнява заръката на Учителя и спасява сина на Руси Караиванов от разстрел. След 9.IX.1944 г. когато комунистите вземат властта всички бивши командири на полкове биват разследвани и мнозина ги съди военен съд. Това важи и за полковник Георги Коцев. Военният съд го осъжда на смърт. През това време Руси Караиванов като бивш антифашист, бивш комунист и бивш политически затворник заема също пост в новата власт. А синът му Иван е също комунист и има свои заслуги пред новата власт. Те двамата се явяват и свиде-телствуват, че полковникът е спасил живота на Иван, когато е бил обвинен в нелегална работа като спасява едновременно и участниците в нелегалната група като е потулил целия случай. Тези доводи и свидетелите са били достатъчни да му отменят смъртната присъда и да го оставят на доживотен затвор. По време на разпитите той бил изтезаван и от бой му бяха счупили ръката. След като пролежа известни години в затвора той бе помилван и освободен.
към текста >>

54. 6. ПРОДАЖБА НА ОТКРАДНАТИЯ АРХИВ Бележки на редактора д-р Вергилий Кръстев

След погребението на Петър той идва и заема наследствената къща.
По това време в неговия дом прихождаше Марийка Марашлиева и беше член от неговата група десетина години. Тя е същата, която се грижи за него през последните му месеци и дни. Така че тя е доверено лице на Петър Филипов. След кончи-ната на Петър юридически наследник става неговия племенник Филип Николов, който преди много години като момче е бил осиновен от Петър. Но при един конфликт племенника напуска чичо си и живее на друго място под наем. След погребението на Петър той идва и заема наследствената къща. В къщата има много материали, които Боян Златарев е прибрал и които дори сам Петър не е знаял какво се намира в дома му. Но наследникът Филип решава да се освободи от тях като ги продава. Продава беседи и след това продава непечатаните свалени от „Резньовете" беседи на Димитър Калев от Варна. Трябва да споменем, че Марийка Марашлиева беше правила постъпки да прибере всичко останало от Петър, но получи фактически само една част. Другата част той или беше задържал с цел да ги продаде или не беше ги открил.
към текста >>

55. 18. СЪДБАТА НА ЕДИН ПРОТОКОЛ И СЪДБАТА НА БРАТСТВОТО

така: 5 823 478 Инкасирани лихви по купони N1,2 и 3 от облигации 106 700 Излязла в тираж 1 облигация от „Заема на свободата" 20 000 Всичко за отчитане 5 950 178 Изразходвани съгласно решения на Братския съвет: 1.3.1945 г.
Предадени на съхранение на Минчо Сотиров село Нейчево: при разпределение на сумите - лв. 500 000 лихви от касови бонове 22 000 522 058 Предадени на съхранение на Никола Антов - София: 600 000 Предадени на съхранение на Манол Иванов - София: 537 420 Предадени на съхранение на Манол Иванов-ср. монети 320 000 Предадени на съхранение на Панайот Ковачев - Ст. Загора 500 000 Предадени на съхранение на Георги Куртев - Айтос 1 000 000 Всичко лева 5 823 478 Първоначално съставеният опис за тези суми Жечо Панайотов заяви, че не му е предаден. Сумата 5 823 478 е увеличена през 1945-1948 г. така: 5 823 478 Инкасирани лихви по купони N1,2 и 3 от облигации 106 700 Излязла в тираж 1 облигация от „Заема на свободата" 20 000 Всичко за отчитане 5 950 178 Изразходвани съгласно решения на Братския съвет: 1.3.1945 г. Купени облигации от „Заема на свободата" В София - сума, внесена чрез Борис Николов 900 000 В София - сума, внесена чрез Минчо Сотиров 100 000 Общо: 1 000 000 В Айтос - сума внесена от Георги Куртев 300 000 Всичко: 1 300 000 12.10.1945 г. Купена печатарска машина 1 212 600 13.10.1945 г. Изплатено на 1-ва група наследници на У. 400 000 13.10.1945 г. Нотариални разноски за същия случай 34 120 24.10.1946 г.
към текста >>

Купени облигации от „Заема на свободата" В София - сума, внесена чрез Борис Николов 900 000 В София - сума, внесена чрез Минчо Сотиров 100 000 Общо: 1 000 000 В Айтос - сума внесена от Георги Куртев 300 000 Всичко: 1 300 000 12.10.1945 г.
500 000 лихви от касови бонове 22 000 522 058 Предадени на съхранение на Никола Антов - София: 600 000 Предадени на съхранение на Манол Иванов - София: 537 420 Предадени на съхранение на Манол Иванов-ср. монети 320 000 Предадени на съхранение на Панайот Ковачев - Ст. Загора 500 000 Предадени на съхранение на Георги Куртев - Айтос 1 000 000 Всичко лева 5 823 478 Първоначално съставеният опис за тези суми Жечо Панайотов заяви, че не му е предаден. Сумата 5 823 478 е увеличена през 1945-1948 г. така: 5 823 478 Инкасирани лихви по купони N1,2 и 3 от облигации 106 700 Излязла в тираж 1 облигация от „Заема на свободата" 20 000 Всичко за отчитане 5 950 178 Изразходвани съгласно решения на Братския съвет: 1.3.1945 г. Купени облигации от „Заема на свободата" В София - сума, внесена чрез Борис Николов 900 000 В София - сума, внесена чрез Минчо Сотиров 100 000 Общо: 1 000 000 В Айтос - сума внесена от Георги Куртев 300 000 Всичко: 1 300 000 12.10.1945 г. Купена печатарска машина 1 212 600 13.10.1945 г. Изплатено на 1-ва група наследници на У. 400 000 13.10.1945 г. Нотариални разноски за същия случай 34 120 24.10.1946 г. Преместване братска барака, в която живее Надежда Конова 184 000 9.4.1948 г.
към текста >>

Заедно с това Братския съвет е възложил на финансовия съвет да потърси заем от някоя банка, като депозират за гаранция облигациите от Заема на свободата.
Загора: 1 златна гривна, 3 пръстена, 1 златна халка и 1 златна брошка. Даде се и следното обяснение за изложените по-горе извънредни братски средства. Те са били привършени през 1948 г. тъй като усиленото печатане на братски издания е изисквало доста средства. Тогава става и отчитането пред Братския съвет, като членовете на финансовия съвет и касиера Жечо Панайотов са освободени от отговорност. Заедно с това Братския съвет е възложил на финансовия съвет да потърси заем от някоя банка, като депозират за гаранция облигациите от Заема на свободата. Действително такъв заем е бил сключен през юли 1948 г. при Чиновн. занаятчийска популярна банка в размер 400 000 лв., от който Братството се е ползвало до 1950 г. Обстоятелство, че се нарежда сключването заем за братски нужди, говори че преди всичко председателят на финансовия съвет - Никола Антов е знаел чрез упражнявания от него контрол, че дадените за пазене братски средства са изчерпани, уведомил е Братския съвет за положението и тогава му е дадено нареждане за сключване на заем. Изключение прави само сумата 500 000 лв.
към текста >>

Действително такъв заем е бил сключен през юли 1948 г.
Даде се и следното обяснение за изложените по-горе извънредни братски средства. Те са били привършени през 1948 г. тъй като усиленото печатане на братски издания е изисквало доста средства. Тогава става и отчитането пред Братския съвет, като членовете на финансовия съвет и касиера Жечо Панайотов са освободени от отговорност. Заедно с това Братския съвет е възложил на финансовия съвет да потърси заем от някоя банка, като депозират за гаранция облигациите от Заема на свободата. Действително такъв заем е бил сключен през юли 1948 г. при Чиновн. занаятчийска популярна банка в размер 400 000 лв., от който Братството се е ползвало до 1950 г. Обстоятелство, че се нарежда сключването заем за братски нужди, говори че преди всичко председателят на финансовия съвет - Никола Антов е знаел чрез упражнявания от него контрол, че дадените за пазене братски средства са изчерпани, уведомил е Братския съвет за положението и тогава му е дадено нареждане за сключване на заем. Изключение прави само сумата 500 000 лв. намираща се у Панайот Ковачев, като на финансовия съвет и на Братския съвет е било известно, че в момента Панайот Ковачев не е бил в състояние да върне сумата.
към текста >>

Обстоятелство, че се нарежда сключването заем за братски нужди, говори че преди всичко председателят на финансовия съвет - Никола Антов е знаел чрез упражнявания от него контрол, че дадените за пазене братски средства са изчерпани, уведомил е Братския съвет за положението и тогава му е дадено нареждане за сключване на заем.
Тогава става и отчитането пред Братския съвет, като членовете на финансовия съвет и касиера Жечо Панайотов са освободени от отговорност. Заедно с това Братския съвет е възложил на финансовия съвет да потърси заем от някоя банка, като депозират за гаранция облигациите от Заема на свободата. Действително такъв заем е бил сключен през юли 1948 г. при Чиновн. занаятчийска популярна банка в размер 400 000 лв., от който Братството се е ползвало до 1950 г. Обстоятелство, че се нарежда сключването заем за братски нужди, говори че преди всичко председателят на финансовия съвет - Никола Антов е знаел чрез упражнявания от него контрол, че дадените за пазене братски средства са изчерпани, уведомил е Братския съвет за положението и тогава му е дадено нареждане за сключване на заем. Изключение прави само сумата 500 000 лв. намираща се у Панайот Ковачев, като на финансовия съвет и на Братския съвет е било известно, че в момента Панайот Ковачев не е бил в състояние да върне сумата. По така направените изложения от брат Борис Николов и Жечо Панайотов присъстващите братя и сестри се изказаха както следва: Да се настои Никола Антов да даде първоначалните списъци, понеже като председател на финансовия съвет той ги е държал. Ясно е, че Той стана причина да се почне финансовата ревизия на Братството, сигурен е бил, че ще затрудни Братския съвет, понеже единственият списък на сумите е у него и той го държи, за да затрудни цялата работа. Защо Никола Антов от 13 години не е подигнал въпрос за ревизия?
към текста >>

Факт е, че предадените на съхранение братски суми са върнати при поискване, вложени са от страна на Братството за участие в „Заема на свободата", купена е печатарска машина и др.
Този начин на владение е възприет от Учителя, тъй като Братството не е юридическа личност. Така финансовия съвет и Братския съвет са били принудени да възприемат и приложат това начало, завещано от Учителя - да разпределят между верни членове на Братството пазенето на братските средства. При обстановката през 1945 г. те са се ръководили от това правило на Учителя. Внезапната загуба на нашия обичен Учител и наставник, грижата за запазване целостта на Братството, запазване оставеното имущество и легализиране по-нататъшното съществуване на създаденото от Учителя общество „Бяло братство" са наложили този начин на действие. Факт е, че предадените на съхранение братски суми са върнати при поискване, вложени са от страна на Братството за участие в „Заема на свободата", купена е печатарска машина и др. купена е хартия за печатане беседите и лекциите на Учителя и т. н. Отпечатването на беседите и лекциите на Учителя е от най-голямо значение за всички членове на Братството, така щото набавената даже без оправдателни документи хартия е напълно уместно и ние единодушно оправдаваме както Братския съвет, така и касиера Жечо Панайотов за направените изплащания. Известно е, че през времето от 1945-1950 г. братската печатница се снабдяваше с хартия чрез преданния на Братството наш член Неделчо Попов. Намираме, че указаното на същия доверие е основателно и че той е постъпил честно при тези доставки.
към текста >>

56. 19. ПЕЧАТАРСКАТА МАШИНА

А това бяха големи суми и никой не можеше да намери такава голяма сума на заем.
Нали всички бяхме братя. А у него имаше само 600 000 лв., които му бяха дадени да съхранява като член на финансовия съвет. Питаха го откъде е взел останалите 600 000 лв.? Отговаря, че ги е взел от Манол Иванов на когото също бе предадена да съхранява такава сума. А в същото време имаше разписка, чрез която се вижда, че Манол Иванов е върнал тази сума на Жечо Панайотов и по този начин се разбра, че Антов не е получил за изплащането на машината от Манол Иванов. А това бяха големи суми и никой не можеше да намери такава голяма сума на заем. И за доказателство на кражбата доказаха, че печатарската машина е купена на 18.Х. 1945 г. Закупена е от Янакиев със съкровищни бонове. Значи аз не съм дал пари, понеже те са я закупили със съкровищни бонове. А това можеше лесно да се замени, защото парите имаха по-голяма стойност отколкото съкровищните бонове.
към текста >>

за заем на свободата, които пазех.
Та сумата, която връчих беше 2 534 000 лв., защото финансовия съвет, който беше много ревнив още в първия месец изтеглиха всички суми. Така изтеглиха пари за печатарската машина 1 200 000 лв. изтеглиха за наследствени права за получаване авторско право 400 000 лв. Значи всичко 1 600 000 лв. Плюс дадох 900 000 лв. за заем на свободата, които пазех. Всичко 2 500 000 лв. Значи те си ги прибраха от мен и аз бях свободен. И минаха години и никой не спомена, че у мен има братски средства. Абсолютно никой! Защото това бе така.
към текста >>

За облигации „Заем на свободата" 900 000 2.
И минаха години и никой не спомена, че у мен има братски средства. Абсолютно никой! Защото това бе така. От протокола е видно, че са ми предадени 2 034 000 лв. А аз бях отчел 1. За облигации „Заем на свободата" 900 000 2. За купуване на печатарска машина 1 212 600 3. За изплащане I група наследници 434 000 Всичко 2 546 720 Разликата между предадените и отчетените суми се дължи на това, че аз съм дал от касетката 800 000 лв., а те признаха 500 000 лв. Така изчезнаха 300 000 лв. В касетката аз бях прибавил още 200 000 лв., които също изчезнаха от документация. Или общо 500 000 лв.
към текста >>

57. 21. ЗАЕМ НА СВОБОДАТА

21. ЗАЕМ НА СВОБОДАТА Беше дошла новата комунистическа власт.
21. ЗАЕМ НА СВОБОДАТА Беше дошла новата комунистическа власт. Българската армия бе изпратена да се бие на фронта в Унгария срещу германците. Тази армия трябваше да бъде обута, облечена, нахранена и да има бойно снаряжение. Затова бяха необходими много пари. Новата власт реши тогава да пусне облигации и да ги нарече „Заем на Свободата". И тогава всички частници, фабриканти и хора заможни отначало бяха поканвани, а после принуждавани да дават големи суми за този заем, само и само да си запазят имотите.
към текста >>

Новата власт реши тогава да пусне облигации и да ги нарече „Заем на Свободата".
21. ЗАЕМ НА СВОБОДАТА Беше дошла новата комунистическа власт. Българската армия бе изпратена да се бие на фронта в Унгария срещу германците. Тази армия трябваше да бъде обута, облечена, нахранена и да има бойно снаряжение. Затова бяха необходими много пари. Новата власт реши тогава да пусне облигации и да ги нарече „Заем на Свободата". И тогава всички частници, фабриканти и хора заможни отначало бяха поканвани, а после принуждавани да дават големи суми за този заем, само и само да си запазят имотите. Никой не знаеше тогава, че ние имаме милиони освен Братския съвет. Тогава Никола Антов, който беше комунист, беше председател на Отечествения фронт в едни голям градски район, в който влизаше и Изгрева и беше облечен със светска власт. За да се представи пред властите като негов актив той реши, че трябва да се внесе една голяма сума в полза на новата власт. Ние нямаше какво да правим освен да се съгласим и което можахме да направим намалихме онази сума, която той искаше.
към текста >>

И тогава всички частници, фабриканти и хора заможни отначало бяха поканвани, а после принуждавани да дават големи суми за този заем, само и само да си запазят имотите.
21. ЗАЕМ НА СВОБОДАТА Беше дошла новата комунистическа власт. Българската армия бе изпратена да се бие на фронта в Унгария срещу германците. Тази армия трябваше да бъде обута, облечена, нахранена и да има бойно снаряжение. Затова бяха необходими много пари. Новата власт реши тогава да пусне облигации и да ги нарече „Заем на Свободата". И тогава всички частници, фабриканти и хора заможни отначало бяха поканвани, а после принуждавани да дават големи суми за този заем, само и само да си запазят имотите. Никой не знаеше тогава, че ние имаме милиони освен Братския съвет. Тогава Никола Антов, който беше комунист, беше председател на Отечествения фронт в едни голям градски район, в който влизаше и Изгрева и беше облечен със светска власт. За да се представи пред властите като негов актив той реши, че трябва да се внесе една голяма сума в полза на новата власт. Ние нямаше какво да правим освен да се съгласим и което можахме да направим намалихме онази сума, която той искаше. Ако бяхме отказали той щеше да ни предаде на властите и щяха да ни вземат всички пари.
към текста >>

и с нея бяха купени облигации от „Заема на Свободата" за 900 000 лв.
Ние нямаше какво да правим освен да се съгласим и което можахме да направим намалихме онази сума, която той искаше. Ако бяхме отказали той щеше да ни предаде на властите и щяха да ни вземат всички пари. А общата сума, която бе намерена при Учителя и описана бе към 6 000 000 лв. След разговори и убеждавания Антов се съгласи и ние внесохме сума от 900 000 лв. Тази сума бе внесена от мен, от онези пари, които аз пазех на 1.III.1945 г. и с нея бяха купени облигации от „Заема на Свободата" за 900 000 лв. Занесох парите и донесох облигации и ги предадох на финансовия съвет. Така с тези облигации спасихме голямата сума. Отървахме се, но трябваше да заплатим за това и то скъпо. В това време Минчо Сотиров беше отишъл да ръководи един чифлик в село Нейчево при една своя позната. На него му беше предадена да съхранява една сума от 500 000 лв.
към текста >>

Но когато всички богати хора, фабриканти и чиф-ликчии трябваше да се откупват от новата власт чрез пари вложени в този заем то Минчо Сотиров реши да се откупи също.
Занесох парите и донесох облигации и ги предадох на финансовия съвет. Така с тези облигации спасихме голямата сума. Отървахме се, но трябваше да заплатим за това и то скъпо. В това време Минчо Сотиров беше отишъл да ръководи един чифлик в село Нейчево при една своя позната. На него му беше предадена да съхранява една сума от 500 000 лв. Но когато всички богати хора, фабриканти и чиф-ликчии трябваше да се откупват от новата власт чрез пари вложени в този заем то Минчо Сотиров реши да се откупи също. Реши да откупи онзи чифлик от посегателството на властите, който не беше негов, а беше само негов управител. И той не го откупи с пари на чифлика, а с братски пари, с онези пари, които му бяха предадени. Без някого да пита той купи облигации за 100 000 лв. от предоставената му сума да съхранява 500 000 лв. Ето така полека, полека сумата оставена от Учителя се топеше и то чрез ръцете на онези, които се смятаха за ученици на Учителя.
към текста >>

за облигации за този заем.
от предоставената му сума да съхранява 500 000 лв. Ето така полека, полека сумата оставена от Учителя се топеше и то чрез ръцете на онези, които се смятаха за ученици на Учителя. В град Айтос имаше братска градина и Георги Куртев отговаряше за нея. На него също му бе връчена една сума от 1 000 000 лв., които лично Георги Йорданов ги напъха в една раница и му ги занесе. От тази сума Георги Куртев внесе в Айтос 300 000 лв. за облигации за този заем. И той направи същото, за да предразположи властите към Братството и към себе си и да запази братската градина. И така за „Заема на Свободата" бе внесена сума 1 300 000 лв. А това представляваше една пета част от сумата, която бе оставил Учителят.
към текста >>

И така за „Заема на Свободата" бе внесена сума 1 300 000 лв.
В град Айтос имаше братска градина и Георги Куртев отговаряше за нея. На него също му бе връчена една сума от 1 000 000 лв., които лично Георги Йорданов ги напъха в една раница и му ги занесе. От тази сума Георги Куртев внесе в Айтос 300 000 лв. за облигации за този заем. И той направи същото, за да предразположи властите към Братството и към себе си и да запази братската градина. И така за „Заема на Свободата" бе внесена сума 1 300 000 лв. А това представляваше една пета част от сумата, която бе оставил Учителят.
към текста >>

58. 23. 176 ЖЪЛТИЦИ

заем, за да си прави актив пред Партията - БКП, а това бяха много големи суми.
Вината бе в онези, които по-късно платиха за предателството си спрямо Школата според окултните закони така както трябва. Никола Антов впоследсствие разказваше, че жълтиците имат друга бройка. Това не бе вярно. Запознайте се с протокола от 29.Х1.1957 г., където е описа за жълтиците направен от милицията при изземването им чрез протокол. Още от самото начало Антов искаше да раздава на предприятия по 100 000 лв. заем, за да си прави актив пред Партията - БКП, а това бяха много големи суми. Тук даде, там даде и по този начин изтощава Братството. А той искаше да се представи пред комунистите като негова заслуга. Аз се въз-противлявах и колкото можех и така от сумата един милион лева, която той искаше да раздаде, аз я намалих и дадохме само 200 000 лв. Ето така се водеше борба за съхраняване на тези суми оставени от Учителя. Най-големият ми дипломатически успех бе да се спечели Антов за печатане на беседите.
към текста >>

59. 54. ПРИСЪДА

3 да заема отчетническа професия за срок от 10 години, считан от влизането на присъдата в законна сила и конфискация на 1/2 част от имуществото му. 2.
106 ал. II във връзка с чл. 35 от НК го осъжда да изтърпи наказание в размер на 8 години лишаване от свобода с лишаване от правата по чл. 28 НК т. 1 да бъде избирател и т. 3 да заема отчетническа професия за срок от 10 години, считан от влизането на присъдата в законна сила и конфискация на 1/2 част от имуществото му. 2. В това, че като касиер-счетоводител на „Бялото братство" от 1945 г. до 1958 г. в гр. София не е положил достатъчно грижа за управляването на възложената му работа и запазване на повереното му имущество и от това са последвали значителни вреди в размер на 39 699 лв. поради което на основание чл.
към текста >>

60. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ

В тях други неща заемат централно място, а не идеята за Бога.
Моите братя са свободни и радостни. Където и да сме, ние имаме Мира, Който нашият любим Учител ни остави. 101. НЕ СЪЗДАВАЙТЕ ГОЛЕМИ ОРГАНИЗАЦИИ. А РАБОТЕТЕ НА МАЛКИ ГРУПИ БЕЗ ШУМ. ГОЛЕМИТЕ И ШУМНИ ОРГАНИЗАЦИИ СА ОТКЛОНЕНИЕ ОТ БОЖЕСТВЕНИЯ ПОРЯДЪК. В тях други неща заемат централно място, а не идеята за Бога. Хората са създавали такива организации в миналото, създават ги и днес, обаче те винаги са в борба с Божествения ред и порядък. 102. От край време ние сме гонени. Такъв е нашия път. Такива условия ни са нужни, за да работим и укрепваме, за да вършим нашата работа. Само тъй ще издирим и привлечем онези, които Господ иска да спаси.
към текста >>

61. XVI. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО ПО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ - БЕИНСА ДУНО

Важно е българския народ да се просвети духовно и да заеме достойно своето място между другите народи.
Толстой казваше в Русия да се обърнат към Господа, но не го послушаха. Той беше пратеник на Господа, но гласът му остана глас в пустиня. След това Русия пострада. Мислите ли, че ако и вие не ме послушате, България няма да пострада? Аз бих желал българите първи да дадат пример. Важно е българския народ да се просвети духовно и да заеме достойно своето място между другите народи. Каква полза ще има България, ако очаква да дойдат страданията както на Русия? Чрез страдания ли трябва да разбере Истината? Защо българите не вземат поука от Русия? Ако българските управници и духовенството не вземат поука от страданията на руския народ, и тук ще дойде същият закон. Те сами тласкат народа към бедствие.
към текста >>

Сега се дава възможност на Славянството да заеме своето място в света.
Те са адепти, Божествени пратеници. В Русия се изработват нови форми на живота за бъдещето. Тя е творческото поле на тези нови форми. Славяните преминаха вече своя страшен студ и сега са пред възход. Русия и Славянството сега са излезли от черната зона, от тъмния век. Сега се дава възможност на Славянството да заеме своето място в света. Българите са пионери между Славяните. Славяните ще бъдат обединени. Те ще бъдат като мост между Европа и Азия. Всички Славяни трябва да се приобщят в едно. След обединението на Славяните трябва да се обедини цялото човечество.
към текста >>

62. 2. УСТАВЪТ НА РУСЕНСКОТО БРАТСТВО

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Ако единия от членовете на управителния съвет излезе преди изтичане на мандата му, то мястото му се заема от получилия най-много гласове и се избира на общо основание друг.
6.На чело на обществото седи управителен съвет. Забележка: Управителния съвет се състои от председател, секретар-ка-сиер и библиотекар-домакин. Чл. 7.Управителния съвет се избира в общото годишно събрание на членовете на обществото при явно гласоподавание. В случай на разногласие - решава се чрез жребий. Чл. 8.Мандата на управителното тяло е за три години. Ако единия от членовете на управителния съвет излезе преди изтичане на мандата му, то мястото му се заема от получилия най-много гласове и се избира на общо основание друг. Чл. 9.Управителния съвет върши следното: а) свиква събрания и определя дневния им ред; б) управлява имотите на обществото; в) приема пожертвувания, прибира приходите, посреща разходите и пр. грижи за периодическите издания на обществото, за издаване на книги и брошури и урежда въпросите възникнали наред с тях; д) урежда курсове, сказки, и пр. наема помещения, поканва говорители и пр. е) дава отчет за своята дейност пред общото събрание и ж) представлява и подписва обществото пред всички учреждения и лица. ОБЩО СЪБРАНИЕ Чл.
към текста >>

63. 7. РАЗРУШАВАНЕТО НА ИЗГРЕВА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Един последовател на Учителя, ятак на комуниста Антон Югов, който заема длъжността министър на вътрешните работи в новото правителство, занася телеграмата на последния.
480-482. 3. Мястото за погребение на тялото Му е посочено и очертано лично от Учителя в присъствието на Боян Боев. (Виж „Изгревът", том I, стр. 479 и „Изгревът", том II, „Примери из живота ни с Учителя" N 6 „Елипсата". 4. Телеграмата с разрешението е получена от Москва. Един последовател на Учителя, ятак на комуниста Антон Югов, който заема длъжността министър на вътрешните работи в новото правителство, занася телеграмата на последния. С неговият подпис на 30.ХII.1944 г. с писмо на официален лист от Министерството на вътрешните работи се разрешава погребението да се извърши на Изгрева. 5. Мястото, където е положено тялото на Петър Дънов впоследствие се оформя. Поставя се одходяща елипса, която огражда гроба и една кръгла плоча с издълбан Пентаграм. Около гроба е оформена градина, за която се грижат последователите на Петър Дънов. 6.
към текста >>

64. 11.КАК БЕ ЗАПАЗЕНО МЯСТОТО НА УЧИТЕЛЯ?

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Дадено чрез Учителя Дънов, 8 октомври 1898 г.

Всички лица, заемащи правителствени постове в държавата от 1944 до 1972 г.
На мястото на Изгрева се построяват легации и посолства на СССР - Съветска Русия. Изпраща се изложение до държавния глава - Тодор Живков с около 80 подписа с искането да се запази мястото на Учителя от регулацията. По това време усилено се говори, че гробът ще бъде изкопан с багер и ще бъде пренесен в Софийските гробища. Но това не става, защото държавният глава със свое решение освобождава мястото на Учителя от регулационния план и го остава свободно. А този държавен глава е Тодор Живков. Всички лица, заемащи правителствени постове в държавата от 1944 до 1972 г. са разрешили мястото на Учителя да бъде свободно от регулация. А това са три лица: Антон Югов, Вълко Червенков и Тодор Живков. За тази своя постъпка те доживяха до дълбока старост, а техните противници и опоненти за властта в България ги оставиха свободно да си доизживеят земните дни. Те и тримата имаха заслуги пред Някого и затова бяха надарени с жизненкредит. 8. За мястото на Учителя започват да се грижат Неговите последователи, което те вършат непрекъснато от 1945 г.
към текста >>

65. 01.ПРИЗВАНИЕ КЪМ НАРОДА МИ - БЪЛГАРСКИ СИНОВЕ НА СЕМЕЙСТВОТО СЛАВЯНСКО

Вие скоро наближава да заемете едно високо място в реда на изкупените висши светове, които постепенно, неотклонно възлизат, един след друг, в една нова област на горните върховни светове.В Небесата на Божествените разпореждания, в които и тоя ваш свят вече ще пристъпи напред една стъпка да заеме своето място, отредено му от Върховния Владика помежду другите.
Вас ви чака едно славно бъдеще, което иде, не да затрие и унищожи живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота. В този живот са призовани да вземат участие всичките избрани люде и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род. Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание удря и минутата на живота настъпва - да се пробудите и влезете в тоя благ живот, който встъпва в тая многострадална земя. Аз ида от горе, по висше разпореждане на Бога - вашия Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да ви предупредя от лошия път и ви благовествувам Истината на живота, която слиза от Небесното жилище на вечната виделина да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове - отбрани чада на истината, предназначени да съставят зародиша на Новото човечество, на което Славянското семейство, коляното Юдино, ще стане огнище (2). Вождът на спасението, помазаникът Сионов, Царят Господен, братът на страдующите, ще пристигне във всичката своя сила и духовна пълнота и ще промени вида на тоя свят. Вие скоро наближава да заемете едно високо място в реда на изкупените висши светове, които постепенно, неотклонно възлизат, един след друг, в една нова област на горните върховни светове.В Небесата на Божествените разпореждания, в които и тоя ваш свят вече ще пристъпи напред една стъпка да заеме своето място, отредено му от Върховния Владика помежду другите. Вашето встъпване в тия нови безпределни граници на Новото Царство на вечните светове ще се ознамени с даване знака на Върховния Господар, Владетел и Цар над всичко (3). Той ще ви посрещне заедно с всичките ангелски ликове, които ще дойдат да ви приемат радостно и весело, като съграждани на Вечното Царство, на което силата и славата е нескончаема. Не огорчавайте Бога с вашето поведение, не се съмнявайте в Истината Му, която ви носи от Небесното жилище в знак на Неговата към вас вярност и любов. Просветете се, елате на себе си, съзнайте истината на живота. Този, който ви е родил, бодърства над вас.
към текста >>

И от този ден се извърши призванието ви от Бога на Силите, Който съизволи в Своята неизмерима мъдрост да прослави с вас наедно всичкото Славянство, в което Господ Всесилний пребъдва и на което отрежда да заеме най-първо място в Неговото Царство, което встъпва вече в своята сила в тоя страдующ свят.
Господ потърси дом за Себе Си и изборът Му падна в славянското домородие, което Небето възлюби за неговата Божествена добродетел (7). За това ви пратих двамата Мои служители (8) да ви донесат радостната вест да напуснете мрака на тъмните езически богове. И биде радост голяма в световете на виделината, кога Бог положи печата на великото Си име на вази и вложи Духа Си в сърцето ви в завет вечен. И явих се на тогавашния ви Царствуващ Господар и му известих Волята на Небето да приеме Пратениците Ми на Новия завет (9) и той ми послуша гласа и се удостои пред Мене да стане родоначалник на духовното ваше възраждание. И казвам ви, че не се е раждал в дома Славянски от Него по-смирен и по-чистосърдечен Господар, който с непоколебима вяра прие даденото обещание, подобно Аврааму, който не пожали сина си, но го принесе жертва жива Богу, така се подвиза благоугодно вашият началник и баща на славянския род, който даде очите на първородния си в жертва благоприятна, дар избран Господу, в знак на неизменна вярност Нему (10). И от този ден се извърши призванието ви от Бога на Силите, Който съизволи в Своята неизмерима мъдрост да прослави с вас наедно всичкото Славянство, в което Господ Всесилний пребъдва и на което отрежда да заеме най-първо място в Неговото Царство, което встъпва вече в своята сила в тоя страдующ свят. Разберете неизменяемата истина, че въздиганието на славянския род е въздигание необходимо за всички, което Бог сам върши за своя избраник Вожда на Спасението, Който скоро ще се яви по между ви в пълната своя Слава и Сила, да възстанови вечното Царство на Мира, Царството Божие на земята (11). И който оспорва вашето първенство от нине, казва сам Господ, оспорва Моето, понеже имам власт да дам Моето, комуто искам, и ако Аз давам от добрата Си воля, кой е този, който ще Ми се възпротиви и Ми каже що върша? Онзи, който се осмелява, нека излезе и опита силите си и ще види. Аз съм един и думата Ми е неизменяема и съм верен и истинен във всичките Си пътища. Словото Ми е неоспоримо.
към текста >>

66. 09.ЕЛИ-БОГ,ЕЛОХИМ,ЕЛОХИЛ

Те са заемали местата си и съборът е започвал, воден от Учителя Дънов.
Съборът се е състоял от 11 август до 15 август 1906 г. На 14 август 1906 г., в дома на госпожа Анастасия Желязкова, в стаята пред иконите, където са ставали събранията, са били поставени три стола, за присъстващите невидими за тях трима Велики Небесни посетители, които са били, според думите на Учителя Дънов, покровители на Славянството и на българския народ. При влизането им в стаята всеки се е покланял пред тях, т.е. пред празните столове и пред Невидимите посетители, и всеки сядал на стола пред масата, където предварително е бил определен реда на сядането. На масата е имало сложени листчета с имената на присъстващите. Те са заемали местата си и съборът е започвал, воден от Учителя Дънов. Имената на тези трима Небесни Велики посетители, видими за Учителя Дънов, но невидими за дванадесетте членове на събора, са следните: ЙЕХОВА ЕЛОХИМ АДОНАЙ (Святият Дух) Тези трима Невидими Велики приятели и покровители на българския народ и на Славянството представляват Божествената Троица и носят името: ВСЕ. ВСЕ - значи и означава още ЕМАНУИЛ. ЕМАНУИЛ, т.е. Господ с нас и между нас, който ни учи. Той е Великият Учител и Спасител.
към текста >>

Този свят заема околовръстно едно пространство от сто километра над земята.
След това се изпълнява следното: 1. Благодарност на Богу Отца. 2. Молят се на Господа - Исуса - Христе, както и на Йехова - Елохим, за да им даде Сила, подкрепа за себе си, за близките, за домочадието, за народа, за Славянството и за цялото човечество. 3. Молят се още на Святия Дух - Адонай, за да даде Просветление и да ги изпълни със Святия Дух и да им даде и да ги изпълни с всяка Мъдрост, една от трите добродетели на Божествената Тройца: Любовта, Мъдростта и Истината. На 16 август 1907 г., четвъртък, Учителят Дънов оформя веригата в ас-тралния свят. Този свят заема околовръстно едно пространство от сто километра над земята. А на този пояс започва менталното (умствено) поле, заемащо пространство 300 км над земята. На 17 август 1907 г., петък, Учителя Дънов дава следната молитва, обозначена като частна молитва: "Господи Исусе Христе, Йехова-Елохим-Утешителю, Дух Святий (Адонай), Моля ти се: Дай ми Сила,, да мога да извърша всичко, което е за успеха на Царството Ти на земята. Укрепи духът ми, да мога да победя всички страсти и да мога да се боря срещу всички пакости и изкушения. Изпрати ми Твоята Благодат, да мога са търпение да понасям всичко отредено от Твоята ръка. Вдъхни ми Любов и ме озари с Твоята Правда, да мога да успявам в живота си и да бъда полезен за себе си, за ближните си, за окръжающите ме, за обществото, за Славянството и за цялото човечество.
към текста >>

А на този пояс започва менталното (умствено) поле, заемащо пространство 300 км над земята.
Благодарност на Богу Отца. 2. Молят се на Господа - Исуса - Христе, както и на Йехова - Елохим, за да им даде Сила, подкрепа за себе си, за близките, за домочадието, за народа, за Славянството и за цялото човечество. 3. Молят се още на Святия Дух - Адонай, за да даде Просветление и да ги изпълни със Святия Дух и да им даде и да ги изпълни с всяка Мъдрост, една от трите добродетели на Божествената Тройца: Любовта, Мъдростта и Истината. На 16 август 1907 г., четвъртък, Учителят Дънов оформя веригата в ас-тралния свят. Този свят заема околовръстно едно пространство от сто километра над земята. А на този пояс започва менталното (умствено) поле, заемащо пространство 300 км над земята. На 17 август 1907 г., петък, Учителя Дънов дава следната молитва, обозначена като частна молитва: "Господи Исусе Христе, Йехова-Елохим-Утешителю, Дух Святий (Адонай), Моля ти се: Дай ми Сила,, да мога да извърша всичко, което е за успеха на Царството Ти на земята. Укрепи духът ми, да мога да победя всички страсти и да мога да се боря срещу всички пакости и изкушения. Изпрати ми Твоята Благодат, да мога са търпение да понасям всичко отредено от Твоята ръка. Вдъхни ми Любов и ме озари с Твоята Правда, да мога да успявам в живота си и да бъда полезен за себе си, за ближните си, за окръжающите ме, за обществото, за Славянството и за цялото човечество. За веригата, за тези, които съдействат, за Царството Божие; за българския народ, за духовенството, за учителите, за учениците, които посещават училищата, за всички държавни служители, да ги вразуми Бог.
към текста >>

67. І.2.ПОСЛЕДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ С УЧИТЕЛЯ, НА ВРЪХ МУСАЛА - 22.VII.1940 ГОДИНА

Едни заемаха местата си, а други се сбогуваха с УЧИТЕЛЯ и брат Боян Боев, те бяха изпращачите.
Общият братски живот бе изобилен в подобни добри и неприятни примери. Има приятели с избухлив характер, нетърпеливи и от най-малкия повод повдигат спор, а това внася раздвоение и дисонанс, които пречат за провеждането на отговорни задачи. А за случая, УЧИТЕЛЯТ настояваше подбраната група да бъде в хармонична върза. Тук Неделчо бе добрият психолог и той постигна своята цел. На двадесети юли, сутринта, автобуса вече очакваше пътниците. Едни заемаха местата си, а други се сбогуваха с УЧИТЕЛЯ и брат Боян Боев, те бяха изпращачите. Когато шофьорът потегли, забелязал радостното настроение, запитва: - А можете ли да запеете някои песни? Групата не зачака втора покана и запя с пълен глас: „Време е да вървим..." Така, почти в музикално настроение, неусетно автобуса навлезе в пределите на Боровец и мотора замлъкна пред пътеката за връх Мусала, започваща от летовището Царска Бистрица. На всички, посетили не веднъж Рилския първенец, е познат пътя до върха. Врязъл се дълбоко в долината, пътят дружи с буйните Мусаленски води. От край време пътеката е една и съща.
към текста >>

Позаспалите се пробуждат, а тяхното място до огъня се заема от будуващите.
Долината е твърде дълбока, облесена много добре с борови и клекови гори. Картината на лагерния огън е също така добре позната. Сухите клекови клони искрят в буйни пламъци и рисуват причудливи фигури на всички, които търсят нежната топлина в прохладната нощ. Летят искри. Играят светли отблясъци, носи се аромата на дим от клекова смола и така се редуват светлосенките, чак до утринните зари. Позаспалите се пробуждат, а тяхното място до огъня се заема от будуващите. Разговорите са тихи. А те се прекъсват само от натежалите клепки и нуждата от сън. През летните дни зората настъпва твърде рано. Но тук утрото позакъснява. Виждаме как съседните била са обагрени от първите слънчеви лъчи, а при нас все още е нощен хлад и продължаваме да се огряваме на тлеещата жар на топлото огнище.
към текста >>

68. І.3. МИНАЛО, НАСТОЯЩЕ, БЪДЕЩЕ

Яйцето, ембриона, всички възрастови фази на човека са зрима и осезаема проекция на неговата душа и на неговия дух.
Всеки настоящ момент е резултат на миналото, всеки настоящ момент става минало, всеки настоящ момент е изгрев на бъдещето! Не само плодната семка е образ на това триединство! Ами.водата, в нейните агрегатни състояния, не е ли великолепен израз на триединството. Всяка дъждовна капка има дълговечна история, наречена минало, нейното настояще, бурно, или спокойно, неотменно води към бъдещето, за да се включи в кръговрата на вечността - закономерното единство на минало, настояще и бъдеще. На същата закономерност е подчинено и развитието на човека. Яйцето, ембриона, всички възрастови фази на човека са зрима и осезаема проекция на неговата душа и на неговия дух. При частичното знание, по-лесно се усвоява настоящето, по-мъчно се разчита миналото и най-трудно се определя бъдещето. Разбира се, не става въпрос за елементарното близко минало, нито за много близкото бъдеще. Правилно е човек да се интересува и изучава миналото, то е опит и поука, основа на солидно знание. Засега пред съзнанието на човека е спусната плътна завеса и миналото много мъчно се разчита, но все пак се разчита и това е добро. Правилно е да се интересува за бъдещето и това е много разумно, но единствени, които могат да му помогнат, това са Ангелите.
към текста >>

69. І.7. ЕДИН ДЕН ОТ ЛЕТУВАНЕТО НА РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА

А още по-далеч към хоризонта се нижат една след друга планинските вериги и облесени възвишения, които скромно заемат своите места около голямата Рила.
Аурата на тези езера е здрава, хармонична, наситена с чиста мисъл и светлина. В нея здравето укрепва, душата се вдъхновява, а духът по-литва към творческите извори на Битието. Невидимите архитекти с естетично умение са подредили един неръкотворен храм с просторни салони за лекции, с акустични зали за вдъхновено музициране, с поляни за Паневритмия и с една каменна аудитория - Молитвения връх, откъдето всяка сутрин се очаква раждането на деня и милувката на първия слънчев лъч. Панорамата, която се открива от този каменен престол е величествена. Надалеч се простира широка и просторна долина, приютена между спокойно слизащи склонове, в които доминира свежо-зеленият цвят на боровите гори. А още по-далеч към хоризонта се нижат една след друга планинските вериги и облесени възвишения, които скромно заемат своите места около голямата Рила. Програмата на тази планина е написана. Понякога, след редица дни, през които светлината щедро раздава багри и живот, се зареждат дни, когато плътна, мъглива завеса скрива сътворения свят. Молитвеният връх тогава остава като едно единствено място, което напомня за познатия нам живот. Често млечно-бялата пелена забулва само долините, над които се извиват смълчани високопланинските вериги. Тогава небосвода е потопен в нюансите на синия цвят, който оцветява и езерата.
към текста >>

70. І.8. ГОЛЕМИЯТ ВЪПРОС

Бяхме размерили силите си, така че преди да е влязъл УЧИТЕЛЯТ да заемем своите места.
Единствените пешеходци бяхме ние - учениците на УЧИТЕЛЯ. Ако походката на някой от нас бе бърза, то по пътя застигаше по-бавните. Още отдалеч се познавахме - по силуетите, тихо се поздравявахме и отминавахме. В клас трябва да бъдем навреме. Всеки от нас спазваше правилото - безшумно да се движим, углъбени в себе си - да се освободим от разновидните противоречия и с благоговение да пристъпим към прага на школата. Бяхме размерили силите си, така че преди да е влязъл УЧИТЕЛЯТ да заемем своите места. Приятелите достатъчно добре се бяха опознали и сядаха между тези, с които си хармонираха. Малки правила с добри последствия. Примерна дисциплина, одухотворена от идеята за добро ученичество. Твърде често, наблизо до Изгрева застигахме бележитата двойка - възрастното семейство Белеви. Единствени те не спазваха правилото за мълчанието и на висок глас разговаряха помежду си.
към текста >>

Въпреки бавната им походка те никога не закъсняваха и с достойнство и разположение заемаха местата си до катедрата, пред стенографската маса.
Твърде често, наблизо до Изгрева застигахме бележитата двойка - възрастното семейство Белеви. Единствени те не спазваха правилото за мълчанието и на висок глас разговаряха помежду си. Такива бяха темпераментите им - динамични за възрастта им. УЧИТЕЛЯТ благоволяваше в тяхното семейство, утвърдено от богата взаимна кореспонденция. Това не бе тайна, а факт, повдигащ авторитета им всред братството. Въпреки бавната им походка те никога не закъсняваха и с достойнство и разположение заемаха местата си до катедрата, пред стенографската маса. Случаят е такъв. УЧИТЕЛЯТ започна лекцията си с Христовата проповед на планината (Матея, гл. 5, от 1 до 12 стр.) Прочете бавно едно по едно Блаженствата, след това обърна няколко страници и прочете 6 гл. от стр. 20-23 на евангелието от Лука, където са отбелязани само няколко от Блаженствата.
към текста >>

71. І.13. ТРИТЕ ИЗПИТА

Заемах най-добросъвестно цигуларското място в младежкия окултен клас - непосредствено до катедрата на УЧИТЕЛЯ и хармониума.
Безспорно, така може да мисли само едно юношеско съзнание, не-обхванало степените на знание, непознаващо въобще живота, а много малко запознато с принципите и идеите на школата. Кое ще ми даде повод да допусна, че ще имам изпити? Поведението ми - примерно! Такава бе оценката на старите приятели - дългогодишни последователи на новото учение. Редовно пристъпвах прага на Изгрева. Заемах най-добросъвестно цигуларското място в младежкия окултен клас - непосредствено до катедрата на УЧИТЕЛЯ и хармониума. Бях добър изпълнител на музиката на УЧИТЕЛЯ, това бе отворило широко вратите на братските семейства и ограден от тяхното внимание. Как мога да допусна, че при такова поведение ще имам изпити и то с цел - да ме изтръгнат от школата и да ме запратят нейде в чужбина?! А предложенията бяха може би най-интересните за един млад човек. Едни ми предлагаха висше медицинско образование, други - специализация като цигулар, а трети - съучастник в разпространение на новото учение в далечни страни. За отбелязване е, че тези предложения изхождаха от близки и приятели, а някои - от единомишленици.
към текста >>

Бях твърде много зарадван, когато Той ме покани и напомни, че трябва да бъда точен и преди 5 часа сутринта да заема своето място.
А това не бе малко! Но лично за мен не бе достатъчно. Знаех за строгата дисциплина на класа. Бях посъветван, че ако УЧИТЕЛЯТ ми разреши да посещавам младежкия клас, то ще бъде най-доброто и желано разрешение. Намерих момент и поставих въпроса на УЧИТЕЛЯ. Бях твърде много зарадван, когато Той ме покани и напомни, че трябва да бъда точен и преди 5 часа сутринта да заема своето място. Разбира се, че това поръчение изпълних и останах завинаги в редиците на съучениците си от младежкия окултен клас. След време, Тодор Стоименов споделя: - Ти знаеш ли, че още същата вечер, след като УЧИТЕЛЯ те е поканил да посещаваш класът, поиска и моето съгласие. Нещо повече. Той ме попита: кой ще отговаря пред невидимия свят за този младеж, кой ще бъде гаранта? - За мен - продължи Тодор Стоименов - твоята кандидатура не бе проблем.
към текста >>

Ще оставиш ли цигуларския стол на младежкия окултен клас, за да заемеш такъв в някакъв оркестър?
Говоря на УЧИТЕЛЯ и следя държанието Му. Лицеизразът бе сериозен и замислен. Твърде озадачен от замисъла на добрите приятели, попита: - Така ли мислят приятелите?... - Ето - продължи УЧИТЕЛЯТ - ти ще следващ в Париж и ще станеш един добър концерт-майстор, а дали ще бъдеш полезен на обществото, което организира Михаил Иванов е въпрос, чието решение не зависи нито от тебе, нито от добрите приятели. Тогава какво ще последва - ти ще постъпиш в Парижката консерватория, а ще оставиш Консерваторията на Изгрева, където имаш определено място и определена работа! Ще оставиш ли цигуларския стол на младежкия окултен клас, за да заемеш такъв в някакъв оркестър? Консерваторията на Изгрева е привилегирована! Тук преподаватели са музикални духове от невидимите светове на вселената! В тази Консерватория се учат и гениите на човечеството! За сега няма по-величествена консерватория на земята от тази, на Изгрева!... Мълчание, дълго мълчание!
към текста >>

72. І.15. ЗЛАТНИЯТ ВЕК

Подпрян на бастуна, Той се вгледа към шипковите храсти, откъдето се задаваха на групи приятелите, които пристигаха и заемаха удобно място за почивка.
- Съдбата на настоящите царски личности ще бъде твърде различна. Цар Борис е последният български коронован владетел. Симеон не ще бъде наследник на неговия престол. Той няма да царува. УЧИТЕЛЯТ прекрати разговора на тази тема. Подпрян на бастуна, Той се вгледа към шипковите храсти, откъдето се задаваха на групи приятелите, които пристигаха и заемаха удобно място за почивка. Позволих си да използвам този момент и поставих въпрос на УЧИТЕЛЯ: - След като младенецът Симеон няма да царува, значи ли, че българският народ няма да изживее втория паралел - златния век, за който наново се говори тези дни? - България продължава да изживява дните на своя златен век - продължи УЧИТЕЛЯ. - Тези златни дни за българския народ настъпиха години преди настоящия век. Господ стъпи на българска земя и заедно с Него слязоха много светли души. Присъствието на Бога е, което позлатява века.
към текста >>

73. ІІ.27. БЕЛЕЖИТИ ПРЕРАЖДАНИЯ

Скромни и смирени, без претенции за външен блясък, те заемаха своите места и вършеха определената работа.
Още една странна постъпка. Щайнер вътрешно бе известен за присъствието на УЧИТЕЛЯ в България. Подобно на Йоан Кръстител, който позна Христа, Щайнер измери духовният образ на УЧИТЕЛЯ - като Божествен пратеник на Духът, определен да поведе човечеството към Царството божие, посочи Го на брат Боев, но не намери време да прескочи до България. По сетне, след физическата смърт, Щайнер бе един от незримите ученици, който редовно посещаваше лекциите на УЧИТЕЛЯ. Между учениците, последователите и привържениците на школата в България, са установени прераждания на не малко лица. Скромни и смирени, без претенции за външен блясък, те заемаха своите места и вършеха определената работа. УЧИТЕЛЯТ съзря в тях верните и предани души, гравитирали около Христа. УЧИТЕЛЯТ позна своите ученици. Те Го познаха и тръгнаха след Него. Привързаността към Христа бе запазена през вековете. Тази привързаност прерасна в необичайна за съвремието ни любов към УЧИТЕЛЯ.
към текста >>

74. ІІ.28. ОЩЕ ЕДНО ПРЕРАЖДАНЕ

В съседната стая намират пианото и то с ръчички поканва брата да седне на стола, заема мястото пред неговите колене и продумва: - Ей така, заедно с тебе, сме свирили на четири ръце на това пиано!
От там прокънтява радостният глас на момиченцето: - Намерих си играчките! За всички палавата постъпка на детето не е вече чужда, но те не бързат да споделят своите впечатления, изчакват да видят каква ще бъде развръзката на странното поведение. Момиченцето не се забавя на тавана и набързо се смъква по стъпалата на стълбището, хваща за ръце брат Райнов и му казва: - Хайде да отидем на пианото и да свирим двамата, така както ме е учил тогавашният татко! Сега аз ще те заведа в стаята, където е пианото! Брат Райнов оставя детето да го води. В съседната стая намират пианото и то с ръчички поканва брата да седне на стола, заема мястото пред неговите колене и продумва: - Ей така, заедно с тебе, сме свирили на четири ръце на това пиано! Брат Райнов засвирва обща братска песен. Със сподавена радост запяват добрите приятели, макар че тази среща между баща и дъщеря, между стари и нови родители е колкото радостна, толкоз и странна. Изключителната среща, богата по съдържание и смисъл, събужда размисъл у брат Райнов за евентуална развръзка. В старият баща се пробужда наново чувство за задължение към родната дъщеря и пожелава в душата си наново да продължи най-добронамерено грижата за възпитание с малкото момиченце. Срещата с УЧИТЕЛЯ става на Изгрева.
към текста >>

75. ІІ.30. ЗЛАТИСТИЯТ КОТАРАК

Учениците и слушателите трябваше да заемат своите места преди уречения час.
30. ЗЛАТИСТИЯТ КОТАРАК Трябва да припомним, че от УЧИТЕЛЯ бе искана твърде строга дисциплина, която се спазваше от учениците на специалния и общ клас, а така също и от посетителите, които се интересуваха от словото. В поредица от начални беседи и лекции, а така също и по време на някои от съборите, много часове са посветени на ред правила и упътвания, необходими за хармония и ред, за добра и полезна работа. Учениците и слушателите трябваше да заемат своите места преди уречения час. Няколкото минути се използваха в песен, или мълчание. Песента и медитацията освежават душата, освобождават духа от ежедневието. Съзнанието, облекчено от грижи, по-лесно възприема новата мисъл, новото чувство, новите идеи. Разбира се, мнозинството спазваше искания ред. Но имаше и нарушители.
към текста >>

76. ІІ.31. БИБЛИЯТА

31. БИБЛИЯТА Мястото, което заемах като цигулар на младежкия окултен клас, бе непосредствено в ляво от Неговата катедра, близо до хармониума.
31. БИБЛИЯТА Мястото, което заемах като цигулар на младежкия окултен клас, бе непосредствено в ляво от Неговата катедра, близо до хармониума. Една близост, която дава много. Паметни са часовете, в които трябваше да изпълняваме с органиста Мария Тодорова песните, мантрите и мелодиите - прелюд към всяка лекция. Ние пеехме и свирехме преди УЧИТЕЛЯ да влезе в клас. Песните тонират. Хармонията на класа е жизнена необходимост... Ежедневието със своите несгоди, противоречия и трудности обременява съзнанието, отклонява мисълта, отличава вниманието от основните идеи и принципи, които се разглеждат в класа.
към текста >>

77. ІІ.32. ПРИЛОЖНИТЕ ИЗКУСТВА

С прекрасната техника на съвършен портретист Борис Георгиев изработи платно, което и сега заема място в една от художествените галерии.
При своето повторно посещение в България, световно известният художник Борис Георгиев бе отделил доста от своето време за срещи и разговори с УЧИТЕЛЯ. А за удобство и по-голяма свобода художникът квартируваше в своята нарочно обзаведена кола, с която бе пропътувал далечна Индия. Бялата кола, посред една от китните поляни на Изгрева, бе рядкост на времето. Но още по-голяма рядкост бе изработения с вещина и майсторство портрет на УЧИТЕЛЯ. Опитното око на знаменития художник бе успяло да долови необичайната вглъбеност на Мъдреца, несрещнат нийде другаде. С прекрасната техника на съвършен портретист Борис Георгиев изработи платно, което и сега заема място в една от художествените галерии. Именно портретната живопис бе предмет на разговор. Между нас, около печката, бе един от нашите братя художници. Той поиска УЧИТЕЛЯ да му отговори, защо едвам през последните векове човечеството е създало живопис, а в по-близката и по-далечна древност е имало само рисунки с твърде скромни и оскъдни линии, подобно на детските и то, или в профил, или в анфас, студени и бездушни като маски, без израз и без цвят? Преди да отговори, УЧИТЕЛЯТ постави въпроса: - Защо детето драска, а не рисува, или ако рисува, не може да става дума за живопис? Правилно е да правите връзка между древните рисунки и детските драскотии!
към текста >>

Много по-късно този център намира своето правилно развитие между европейските народи и цветната живопис заема място в културата.
В историята на изкуството са известни упоритата работа на цели народи, за да развият само един център. Добър пример са египтяните и древните гърци. Египтяните са известни със сръчните си ръце, но те не са имали достатъчно чувство, затова техните рисунки са плоски, двуизмерни. Статуите на старите гърци са несравними като скулптурни творби, защото по тяхно време центъра за обема и формата е бил добре развит. Но гърците са били твърде далеч от цветната живопис, защото центъра за цвят и нюансите му е бил в своята детинска фаза на развитие. Много по-късно този център намира своето правилно развитие между европейските народи и цветната живопис заема място в културата. Известни са постиженията на майсторите на цветната живопис от европейски произход. Едвам тогава, сръчните ръце на египтянина, точното око на гърка и верният усет на европееца за цвят са успели да оставят шедьоври на цветната живопис и приложните изкуства. Но, ако не бяха хилядолетните усилия на древните народи - да изграждат стъпка по стъпка френологичните основи за форма, цвят и съдържание на формата, днес нямаше да имаме изкуство. Ето къде е величието на напредналите същества, умело да изграждат образа на човека. Нашите съвременници са много по-правилно оформени като френологически типове, отколкото тези, на древността.
към текста >>

78. ІІ.36. ИЗГРЕВЪТ ПЕЕ И СВИРИ

Добрите приятели се бяха погрижили за концертно пиано, хармониум и роял, които заемаха почетните места в двата салона.
36. ИЗГРЕВЪТ ПЕЕ И СВИРИ Когато стъпките ви преминат боровата гора и навлезете в акустичното поле около полянката и салона, ухото ви ще долови или пеещи гласове, или бурните акорди на пианото, или красивата и звучна линия на цигулка, или топлите тонове на нечия флейта, а можете да чуете дълбоките и ниски струни на чело или контрабас. Изгревът пее и свири по всички правила на тоновото изкуство. Пианистите са привилегировани. Добрите приятели се бяха погрижили за концертно пиано, хармониум и роял, които заемаха почетните места в двата салона. Неподготвените пианисти обикновено се запознаваха с клавиатурата и заучаваха малки етюди или сонати. Подготвените бяха по-смели - те изпълняваха пиесите на онези майстори на пианистичното творчество, които им допадаха, които обичаха, за да изразят и своя виртуозитет. Онези, които бяха овладели композиционното изкуство, импровизираха свои теми, обогатяваха ги с безброй тонове. Между композиращите често се намираха добри специалисти, които предлагаха свой аранжимент и хармонизации на богатия песенен репертоар на УЧИТЕЛЯ. Понякога музицираха концертиращи артисти.
към текста >>

79. ІІ.39. СПОМЕНИ ЗА ПЪРВИЯТ СЪБОР, РАЗКАЗАНИ ОТ БРАТ ТОДОР СТОИМЕНОВ

На уреченият час тримата заемат своите места.
С шеговит тон Тодор Стоименов е разказал за настъпилата преумора на Пеню Киров. А в града, в избрания дом, УЧИТЕЛЯТ сърдечно е посрещнал Тодор Стоименов, който побързал да сподели преживяните моменти на това необичайно за него пътуване, покрай китното Черноморие. Късно през вечерните часове на същия ден и Пеню Киров е посрещнат с весело настроение. На следващия ден почва събора. УЧИТЕЛЯТ и д-р Миркович са се погрижили да подредят „салона" - една по-голяма стая и да я изпълнят с много столове. На уреченият час тримата заемат своите места. Сегиз-тогиз погледът им се спира към вратата, откъдето очакват да се появят останалите поканени съборяни. За тяхна изненада вратата се отваря, влиза УЧИТЕЛЯТ с библия под ръка, застава до застланата с бяла покривка маса и поканва присъстващите към изпълнение на съборната програма. За тези часове, Тодор Стоименов разправяше: - Слушах Божественото Слово, радвах се на настъпилия мир в душата ми, усещах подем на духът си. Ликувах. И все пак често ме спохождаше мисълта - къде са останалите съборяни, защо не са пристигнали навреме! Изглежда, че УЧИТЕЛЯТ долови моята мисъл и в заключение на своето слово каза: - Действително сега сте трима, но ще станете мнозина.
към текста >>

80. ІІ.40. УЧИТЕЛЯТ КАТО ПРЕПОДАВАТЕЛ В СЕЛО ХОТАНЦА, РУСЕНСКО

Между тези спомени централно място заема образът на този предан и странен педагог, Който проведе двустранното обучение в класната атмосфера и извън нейните стени.
След това заедно отиват там, където е ставало събитието, за да се убеди виновният в своята вина и изобличи онзи, който умишлено клевети другарчето си. Няколко такива случаи са били достатъчни, за да се убеди класът, че не могат повече да мамят своя учител. Тогава Той бащински поискал, никога да не Го занимават с лъжа и клевета. Така възпитателният процес прераснал в самовъзпитателен, който става опорна точка на изграждащия се характер. Онези хотанчани, преминали през класа на своя преподавател, Петър Константинов Дънов, имат незабравими спомени за дните на своето първоначално обучение. Между тези спомени централно място заема образът на този предан и странен педагог, Който проведе двустранното обучение в класната атмосфера и извън нейните стени. Педагог, който просвещава умът и моделира сърцето и душата. Педагог, който те въвежда едновременно в един външен предметен свят и в един вътрешен, несъизмерим свят на малки и големи процеси, които оставят трайни следи. Педагог, който желае твоето добро и това, на твоите ближни. Педагог, който не пести.знанието си, а иска да знаеш, както той знае и познава, да постъпваш в духа на истината, която не е лична собственост. Педагог, който е влял обичта си в онези, които са имали привилегията да го чуят в класната стая и извън нейните стени, в пределите на живота.
към текста >>

81. ІІІ.53. ДЛЪЖНОСТ - КУРИЕР

Трябва да се даде пример на човеците, как един човек може да служи на Бога с най-малкото проявено добро, заемащ последното място в света." А това не е ли разрешение на загадката за куриера и неговата длъжност от този протокол, който повече никой не видя?
Но този документ го имаше. После някой го прибра и той изчезна. Вероятно някой смяташе, че се хвърля кал и обида върху името на Учителя по този начин. А това бе метод на Учителя, който Той е прилагал много пъти. Веднъж Той каза така: „На Небето бях най-големият Светия, а тук на земята съм заел последното място, за да бъда един от най-малките служители на Бога. Трябва да се даде пример на човеците, как един човек може да служи на Бога с най-малкото проявено добро, заемащ последното място в света." А това не е ли разрешение на загадката за куриера и неговата длъжност от този протокол, който повече никой не видя?
към текста >>

82. ІІІ.83. БЕСЕДИТЕ

Учителят продължи: „Въпросите от подобен характер са ми задавани не само от вас, които ме слушате, или от тези, които заемат дружелюбно отношение към Учението, но и от другите, които не скриват отрицателно становище и направо ни отричат, като застават срещу нас." „Всички, които ме слушат с внимание, или заемат позата на опоненти, не знаят най-важното условие - не познават моята аудитория, не виждат нейния многолик състав, не долавят диалога ми присъстващите.
Защо лекциите на окултните класове не изграждате по правилата на професорите и учителите, в които да има динамичен заряд с определени педагогични изводи? 4. Защо в лекциите много често застъпвате тези, отдалечени от съвременното човечество? 5. Защо си служите с понятия от древни и неизвестни за историята езици? 6. Защо така уверено изграждате беседите си въз основа на текстове от Свещените книги - Библията и Евангелията, изписани преди векове от израелските пророци и Христовите ученици? 7. Къде е изворът на неизброимите примери, разкази, повести, легенди, митове, намерили място в беседите? Учителят продължи: „Въпросите от подобен характер са ми задавани не само от вас, които ме слушате, или от тези, които заемат дружелюбно отношение към Учението, но и от другите, които не скриват отрицателно становище и направо ни отричат, като застават срещу нас." „Всички, които ме слушат с внимание, или заемат позата на опоненти, не знаят най-важното условие - не познават моята аудитория, не виждат нейния многолик състав, не долавят диалога ми присъстващите. Аз съм изправен пред най-чудната лектория, непозната и необхватна както по състава, така и по състояние на съзнанието, което е степенувано и то твърде различно по степени. Пред Мен не сте само вие, които ме слушате. Пред мен са вашите души, които са прекъснали директния контакт с Мен от дълго време, от векове. А душите ви жадуват за нови мисли и идеи, съответни на настоящото развитие. Пред Мен са много често и вашите родови духове, които имат много неразрешени проблеми.
към текста >>

83. ІІІ.88. СЪДБАТА НА СВЕТА И КАРМАТА НА НАРОДИТЕ

Предстоеше да заминем за турската граница, да заемем позиции за евентуално нахлуване в Турция.
88. СЪДБАТА НА СВЕТА И КАРМАТА НА НАРОДИТЕ Беше 22 март 1941 година. Няколко дни преди този ден бях мобилизиран. Предстоеше да заминем за турската граница, да заемем позиции за евентуално нахлуване в Турция. До нас, обикновените и прости войници, не бе стигнало решението на генералния щаб за плана на нашите дивизии. Не беше ни обяснено защо бяхме облечени във военни униформи, и защо щяхме да се бием срещу турската армия. Не знаехме нищо. По този начин ни бяха спесте- 6. Трета бомбардировка над София - 10 декември 1943 година, петък -105 бомби. 7.
към текста >>

84. ІІІ.105. УЧИТЕЛЯТ И МУЗИКАТА

Известни тонове повишават вибрациите на организма, в следствие на което неговото състоянието се подобрява." Тъй като в учението на Бялото Братство музиката заема видно място и в ръцете на Учителя тя е един от могъщите лостове за подтикване развоя на човека, ще дадем по-долу някои места от изчерпателната статия, озаглавена „Учителят за музиката" от един от заминалите в отвъдния свят наш напреднал брат.
- Така ще направите своята песен съдържателна. През тихото пеене се привличат същества от по-висока духовна култура." Ето още някои мисли на Учителя за музиката: „Музиката е метод за трансформиране на човешките състояния, тъй като има състояния у човека, които без музика по никой начин не могат да се сменят." „Пейте всеки ден по петнадесет минути съзнателно, като спазвате правилата на окултното пеене и след една година ще видите какви ще бъдат резултатите. Ако сте редовен и съсредоточен, чрез тази музика положението ви ще се подобри с петдесет на сто във всяко отношение." „Има един начин за оправяне на света - той е прилагане на музиката в живота. Чрез нея могат да се премахнат всички лични, семейни и обществени противоречия." „Болестите и болезнените състояния се дължат на отсъствия на музика и хармония в човека. Музиката може да се приложи като лечебно средство. Известни тонове повишават вибрациите на организма, в следствие на което неговото състоянието се подобрява." Тъй като в учението на Бялото Братство музиката заема видно място и в ръцете на Учителя тя е един от могъщите лостове за подтикване развоя на човека, ще дадем по-долу някои места от изчерпателната статия, озаглавена „Учителят за музиката" от един от заминалите в отвъдния свят наш напреднал брат. „В човешкия свят проявата на музиката е свързана с пробуждане на съзнанието. Макар че самосъзнанието се е проявило у хората от преди около триста хиляди години, музиката, като творческа проява у човека, като способност, която се изразява в изкуството да пее и да свири, датира от неотдавна - от около три-четири хиляди години преди Христа. До това време музиката в сегашен смисъл на думата не е съществувала. Хората, за пример, от атлантската раса, не са били музикални. Това личи ясно от изследване на техните черепи.
към текста >>

85. ІІІ.108. УЧИТЕЛЯТ И БЪЛГАРИТЕ

Веднъж Учителят спомена: „Ганди заема едно от първите три места на велик посветен, който живя, работи, писа и остави свещен спомен за любовта между хората и любовта между народите".
Ако българинът мисли добре и правилно, ще мисли и разсъждава правилно цялото човечество. Ако българският народ се обогати с новото отношение към Великия живот, ако се проникне от съвършената идея за единство между всички същества, то ще се раздере завесата на мрака, която забулва човечеството и пред нас ще изгрее действително светлият и творчески човек, който е определен да възглавява Новата култура." Ето защо Учението на Учителя трябва да стане достъпно на българския народ и на света. По този повод Учителят сподели: „Животът на земята е дивна Школа в слънчевата система. Тя е опитно училище, където душите се учат, за да възрастнат, а светлите духове работят, за да добият мощ и сила в дългия път на безсмъртието." Така стигаме до идеята за единството и разнообразието на човеците в целокупното човечество. Човечеството има различни представители, които работят за повдигането на народите. Веднъж Учителят спомена: „Ганди заема едно от първите три места на велик посветен, който живя, работи, писа и остави свещен спомен за любовта между хората и любовта между народите". Днес учениците на Учителя са в света и работят за повдигането на днешното човечество.
към текста >>

86. ІІІ.109. ИГНАТ КОТАРОВ НА ПЪТЕШЕСТВИЯ

Учителят заема мястото си в плетения стол, скръства ръцете си, навежда глава и затваря очи.
Един ден слуша беседа в салона. Учителят говори за възможното посещение на планетите. Разбира се, не физически, а с духовното си тяло човек може да посети която си иска планета. Нали е пътешественик по планините, той се приближава до Учи-теля и казва: „Учителю, готов съм да тръгна из пространството към планетите! " И сяда на стола в приемната, след като Учителят го е поканил, за да го придружи. Учителят заема мястото си в плетения стол, скръства ръцете си, навежда глава и затваря очи. При такива случаи ние знаехме, че Учителят напуска тялото си и отиваше там, където трябва да ходи. Но в това време Игнат седи на стола. Изведнъж Игнат се уплашва, хваща с ръце главата си и се развиква: "Учителю, не мога! Не искам! Недей ме вдига нагоре!
към текста >>

87. ІІІ.119. ПАНЕВРИТМИЯТА

Учителят се съобразява с негативните последици на подобна музика и ритмика, в които липсват идеите на благородство и високи прояви на духа и се заема да даде на своите ученици - музикални мотиви и ритмични движения с богат заряд от идеи за възлизане в нов свят на светлина, хармония и живот, единен с битието.
„Слънчевите лъчи" са блестящ образец на българските свещени мантри. Учителят отлично познава драматичния път на ученика. Той знае с цената на какви усилия и жертви душата има известни придобивки. Началните и по-ранните форми на музиката и ритмиката, неведнъж са разпалвали низки страсти и значително са огрубили движенията на ученика; с бурни страсти и огрубели движения не се изгражда хармония. Те са стъпала не към възход, а към затъване. Учителят се съобразява с негативните последици на подобна музика и ритмика, в които липсват идеите на благородство и високи прояви на духа и се заема да даде на своите ученици - музикални мотиви и ритмични движения с богат заряд от идеи за възлизане в нов свят на светлина, хармония и живот, единен с битието. Така Паневритмията влива ново съдържание в живота на ученика, освобождава го бавно, но сигурно от дивите страсти и обуздава бруталната грубост. Успокоената ритмика, плавните движения, ведрата и свежа музика са неделими от съзнателния, велик съзидателен метод на живота за единство с повелите на разумната природа. Паневритмията е освободена от напластената астрална материя, полепнала по известните салонни валсове. А ръчениците в Паневритмията са без жилото на необузданите чувства. В „Слънчевите лъчи" - типична българска ръченица - има жизненост и разумност, обич и любов към всичко, което търси светлината и копнее такива взаимни отношения, които са проникнати от нови идеи за живота.
към текста >>

При изпълнението на Паневритмията на „живо" - контактът с разумните сили на природата е бил най-осезаем.
„Ел Шадай", или така нареченият „Бивак" на Витоша, или „Присоя" - през 1934 г., а просторните поляни из Седемте езера на Рила редовно са били озвучавани от мотивите на Паневритмията тогава, когато учениците са летували. В състава на музикантите винаги са преобладавали цигуларите - 6-7, китаристите - един или двама, много често този състав, особено при изпълнение на Изгрева, е бил придружаван и от останалите струнни инструменти - виола, чело, контрабас или духовите: флейта, кларнет. Има случаи, когато при отлично време на поляната е изнасяно и пиано. Трябва да отбележим, че като най-подходящи инструменти за „живо" изпълнение на открито се утвърдиха - цигулките за мелодията, китарите за акомпанимента. Макар и твърде рядко, в състава се е включвал и акордеон. При изпълнението на Паневритмията на „живо" - контактът с разумните сили на природата е бил най-осезаем. Тогава настъпва въздействието на онова тайнствено единство - духовна храна за всички. Изпълнителите: музикантите, играещите и незримото присъствие на разумните същества, ликуват и се радват на звучната и магнетична Паневритмия. През последните времена, поради това, че музикалните изпълнители са недостатъчни, се прибягва до магнетофонни записи. Това е едно улеснение за пожелалите да играят паневритмичните упражнения. За отбелязване е, магнетофонният запис е по-практичен за целта, отколкото изпълнението на двама или трима цигулари, които трудно могат да се явяват през целия сезон.
към текста >>

88. 4.16. Една идея и нейната реализация

ИЛИЯ УЗУНОВ

Обаче във връзка с конструкцията на този стан аз трябваше да сключвам парични заеми, да вземам кредити, с които ми стана много тежко да се оправям, тъй като заборчлях и един ден реших да спра тази работа.
Една вечер дойде в тази квартира Учителят с няколко други братя на вечеря. След вечерята, при която имахме разговор и аз Му разказах за тази моя идея, и че станът е тука при нас, и че искам да Му го покажа, да види какво представлява. Учителят дойде, аз направих демонстрация да види как се работи и казах, че има някои малки слабости, които искам да отстраня и тогава станът ще бъде готов. Учителят се усмихна и каза: „Ще стане". Беше весел и настойчив и ме насърчи. Обаче във връзка с конструкцията на този стан аз трябваше да сключвам парични заеми, да вземам кредити, с които ми стана много тежко да се оправям, тъй като заборчлях и един ден реших да спра тази работа. Разглобих го, турих частите настрана и спрях да работя. След известно време, при една среща с Учителя Той ме запита: „Какво стана със стана? " Казах Му, че съм спрял и сега не се занимавам с това. „Ти, рекох, продължи оттам, докъдето беше стигнал", каза Учителят. Обаче аз бях престанал да мисля за него и не се занимавах с него, и не работех върху него.
към текста >>

89. 4.18. Кредитори и умът на човека

ИЛИЯ УЗУНОВ

Ще си оправиш сметките, ама да имат търпение да те почакат." Аз разбрах, че това се отнася до заемите, които бях направил от наши братя за конструкцията на този стан.
18. Кредитори и умът на човека При една среща с Учителя аз Го запитах по разни въпроси и Той ми отговаряше, но в един момент Той се обърна към мен и каза: „Ти ще кажеш на кредиторите ти да почакат. Ще си оправиш сметките, ама да имат търпение да те почакат." Аз разбрах, че това се отнася до заемите, които бях направил от наши братя за конструкцията на този стан. Бях в голямо материално затруднение. Бях взел кредит да изобретя онзи стан, но не можах да го построя до края. Имаше причини за това. Но аз послушах Учителя и минах последователно при тях и им казах да ме почакат, защото сега не мога да изплатя борчовете си. Те разбраха, че не се крия и решиха да ме изчакат.
към текста >>

90. 4.24. Железните аргументи

ИЛИЯ УЗУНОВ

Обикновено отиваме на групи от по четири човека, за да заемем място в салона, защото след това идваше Учителят и държеше Словото си в 10 часа.
24. Железните аргументи Неделя е. Ние сме на „Изгрева". Играем Паневритмия. И след като я изиграхме, обикновено обикаляме Учителя и Му целуваме ръка. А след това отиваме в салона. Обикновено отиваме на групи от по четири човека, за да заемем място в салона, защото след това идваше Учителят и държеше Словото си в 10 часа. А до тогава имаше свободни разговори между нас самите. Една заран дошли поповете от града заедно със семинаристите, за да водят диспут с Учителя и да бъде оборен от поповете, и всичко това да видят семинаристите - как става именно това. Защото те ще боравят с железни аргументи и с желязна логика. Бяха застанали на група и наблюдаваха отдалеч Паневритмията на поляната, като бяха застанали пред салона. Паневритмията приключи и изведнъж, всички ние, на отделни групички се отправихме без да искаме, и без сами да разбираме, към салона бързешком.
към текста >>

91. 5.08. Бомбата, която знаеше къде да падне

Тогава сестра ми Цвета разбира защо Учителят не бе й позволил да заеме това място като директор на пансиона за сираци.
Може! " След това дойде време и започнаха бомбардировките в София и едновременно в Скопие. В Скопие пада бомба върху пансиона за сираци и там директорката, която е назначена на нейното място, бе убита. Получихме вест от другата ми сестра, която бе учителка в Скопие. Тя ни разказа най-подробно целият случай. Тогава сестра ми Цвета разбира защо Учителят не бе й позволил да заеме това място като директор на пансиона за сираци. Значи върху това директорско място бе определено от някого да падне бомба. Беше определено от някого и се яви друг някой, който изпълни заповедта, пусна там бомбата, разруши пансиона за деца и уби директорката. Ето това е опитност - живот или смърт.
към текста >>

92. 5.14. Лепта за Господа

„Учителю, ще потърсим заем от някого." „Да, пожелавам ви да намерите." А Йорданка Жекова е там при Учителя и присъства на нашия разговор.
Брат ми беше останал без работа. Адвокатите по време на бомбардировките нямат работа. Баща ми и майка ми също са възрастни и не работят. Само аз и сестра ми Цвета работехме като учителки и получавахме заплата. А учителската заплата тогава бе много малка. „Учителю, ще потърсим заем от някого." „Да, пожелавам ви да намерите." А Йорданка Жекова е там при Учителя и присъства на нашия разговор. Той се обръща към нея: „За пръв път виждам такава скромност и такава честност. Аз знам, че те нямат пари и нямат с какво да се върнат. А тук братята и сестрите грабят. Тук братята и сестрите идват и взимат, без да питат, от парите, оставени за Господа. А виж каква скромност и каква честност от тези две сестри.
към текста >>

И така се сбъднаха думите на Учителя, който ни пожела да намерим пари в заем.
Давам ти ги така, за Слава Божия, че останахме живи и здрави от бомбардировките." Брат ми прибира парите и след това тръгва към бакалницата. Онзи го пита, какво се е умислил толкова много. Казва му: „Баща ми е болен, трябва да се връщам в София, а пари нямам." „Иване, ето ти 5000 лв." „Ама Гошо, защо ми ги даваш? " „Ти си ми толкова помагал без пари с твоите адвокатски съвети." Натикал парите в джоба му. И така, за един час, брат ми се сдоби с 8000 лв. И така се сбъднаха думите на Учителя, който ни пожела да намерим пари в заем. Но те не дойдоха в заем, бяха дадени като лепта за Слава Божия. Така натоварихме багажа в две големи каруци и полека, полека воловете докараха багажа в нашата къща. Къщата бе оставена цяла непокътната. Разтоварихме багажа и преди да влезнем, въздадохме хвала на Живия Господ. А Той бе в Словото на Учителя.
към текста >>

Но те не дойдоха в заем, бяха дадени като лепта за Слава Божия.
Онзи го пита, какво се е умислил толкова много. Казва му: „Баща ми е болен, трябва да се връщам в София, а пари нямам." „Иване, ето ти 5000 лв." „Ама Гошо, защо ми ги даваш? " „Ти си ми толкова помагал без пари с твоите адвокатски съвети." Натикал парите в джоба му. И така, за един час, брат ми се сдоби с 8000 лв. И така се сбъднаха думите на Учителя, който ни пожела да намерим пари в заем. Но те не дойдоха в заем, бяха дадени като лепта за Слава Божия. Така натоварихме багажа в две големи каруци и полека, полека воловете докараха багажа в нашата къща. Къщата бе оставена цяла непокътната. Разтоварихме багажа и преди да влезнем, въздадохме хвала на Живия Господ. А Той бе в Словото на Учителя.
към текста >>

93. 5.22. Как да се играе Паневритмията

А като скъсим разстоянието между двойките и получим една ръка разстояние от двойка до двойка, то автоматически се променя големината на кръга и той заема своето естествено положение.
А защо трябва да има само една ръка разстояние между двойките? Защото се получава празно пространство в кръга, получава се пролука и през тази пролука влизат тъмните сили. Тези пролуки Учителят ги беше нарекъл „врати", а понякога ги назоваваше и „порти". Обикновено казваше: „Затваряйте портите! " Това означава, че трябва да скъсим разстоянието между двойките. А като скъсим разстоянието между двойките и получим една ръка разстояние от двойка до двойка, то автоматически се променя големината на кръга и той заема своето естествено положение. Веднъж една сестра запита: „Учителю, страшни ли са тези порти? " „Не са страшни, но са опасни, защото чрез тях влизат тъмните сили, черните братя и те ще ви изсмучат енергията, която получавате чрез Паневритмията. И вместо да имате полза, ще имате вреда. Веригата на Бялото Братство се нарушава чрез тези врати, защото влизат други сили, които не само ви изсмукват, но ви и разрушават отвътре. Това е един от методите на Черната Ложа да разединява и разцепва Братството".
към текста >>

94. 5.27. Лечение за Славата Божия

Нека заеме мястото." Аз се съгласих.
Но сестрата на кмета я бяха назначили там, а мен ме назначаваха учителка в едно село Конска, далече, на 18 км от Брезник. Бе много далече за мене. Не исках да отида там. Но сестра ми Люба отиде при Учителя и Му разказа всичко. Учителят каза: „Нека да отиде. Нека заеме мястото." Аз се съгласих. Какво да правя. Отидох там и всеки ден по телефона говорих от училището с домашните си в София, където също имахме телефон. Бях подала молба до Министерството и се жалвах, че аз, която съм с висше образование, съм изпратена в това село, а сестрата на кмета е назначена в централно място с обикновено педагогическо образование. Затова, всеки ден разпитвах по телефона, дали има някакви новини. Един ден привечер идва при мене една ученичка.
към текста >>

95. 5.36. Помен за сестра Динова

Е, дъщерята беше далеч от мястото, което заемаше майка й в Братството.
Поканиха всички. Поканиха и Учителя. Той дойде, направиха обща молитва и започнаха да ядат от чиниите. Учителят по този повод каза: „Сега сестра Динова яде чрез устата на всички." Запомнихме това и го утаихме в себе си. Тя имаше дъщеря, която се казваше Сийка Динова. Е, дъщерята беше далеч от мястото, което заемаше майка й в Братството. Но дойде време и нея я изпратихме за онзи свят. Събраха се и направиха помен за нея. Тогава си спомниха и разказаха и още някои и други случаи за помени на братя и сестри. Казаха мнението на Учителя по тези въпроси. А те са засегнати и отпечатани в Словото Му.
към текста >>

96. 5.46. КОГА ПЪТЯТ Е ЗАТВОРЕН?

А Борис бе осъден, бе лежал в затвора и му бе отнето правото да заема длъжности, както и правото да гласува.
Ние започнахме да се събираме у дома в сряда и неделя и да четем беседи. Събирахме се около 30-40 човека. Много пъти приятелите молеха моят брат Иван, който беше юрист и познаваше законите, да направи някакви постъпки за Братството, за да се събираме някъде. Тогава директор на Комитета по Вероизповеданията беше Кючуков. Обажда се д-р Кадиев по телефона и казва на брат ми, да отиде в Министерството, че там е Димитър Кочев, Георги Томалевски и Тодор Симеонов, които поднасят молба, да бъде отново назначен Борис Николов за председател на Братския съвет. А Борис бе осъден, бе лежал в затвора и му бе отнето правото да заема длъжности, както и правото да гласува. Беше обяд. Брат ми Иван отива там и им казва, че като юрист е изпратен от д-р Кадиев. Казват му: „Няма нужда от тебе. Ние тримата ще ходим." Изпъждат го и брат ни се връща вкъщи и проплаква: „Изпъдиха ме! Не ме искат!
към текста >>

97. 6.07. ПЪРВИТЕ ИДЕЙНИ НАСОКИ

Трябваше с геройство да се заема да трансформирам всички нисши енергии, всички бушуващи страсти, които опетняваха моята чистота.
Този паметен разговор с Учителя ми оказа такова силно въздействие, че първото действие, което направих бе - раздадох всичките си дрехи на нуждаещите се. Облада ме подвигът на жертвата, както първите християни, които тръгнаха по стъпките на Исуса от Назарет. Аз почувствах силата на мъчениците, които вървяха без страх към пламтящите клади, върху арените на Римската империя, когато са били разкъсвани от свирепите лъвове и тигри. В мен същевременно ставаше една борба. Тази борба беше между животинското съзнание в мен и висшата Божествена природа. Трябваше с геройство да се заема да трансформирам всички нисши енергии, всички бушуващи страсти, които опетняваха моята чистота. По природа бях надарен със здраво, силно, енергично тяло, което беше изпълнено със сурови, необуздани енергии. Това се дължеше на моята младежка възраст. При тази обстановка исках да бъда победител, да хвана звяра в себе си, да го подчиня, та по този начин да вървя смело по тясната пътека, която Учителят ми очертаваше. След този интимен разговор с Учителя, такъв Свещен трепет овладя моя дух, такива свещени пориви се събудиха в душата ми - аз имах вече един очертан идеал и път. Учителят ми отвори вратите към необятните духовни простори, които тайнствено се очертаваха пред мен като някакъв магичен ребус, който трябваше с героични усилия да разбуля.
към текста >>

98. 6.15. Космичната вълна на любовта

Учителят каза: „Ако премахнем Магдалена, трябва някой от вас да заеме нейното място." Всички замлъкнаха.
А тя куцаше. И това показваше, че при нея добродетелите липсват. Затуй вършеше тази задача, дадена от Учителя, за да може индивидуалното да се повдигне. А едновременно с това бе и инструмент в ръцете на Мъдреца, за да тушира и трансформира кармата си. Възрастните приятели, възмутени и недоволни от нейното поведение, искаха да я махнат. Учителят каза: „Ако премахнем Магдалена, трябва някой от вас да заеме нейното място." Всички замлъкнаха. Тези противоречия, които съществуваха в Братството, преминаваха през Магдалена и тя беше жертвата на тези противоречия. Защото в самото Братство се проектират самите народи от света. Това са сили и това са души от света, които се насочват към Изгрева. А братята реагираха срещу нея и нейната роля, която тя изпълняваше. Тя не беше фактора, а Учителят беше фактора.
към текста >>

99. 6.18. Едностранно действие

Учителят, изправен, могъщ, мълчалив, търпеливо изслуша възмущението на най-невъздържаните от братството, които непрестанно изтъкваха, че аз съм искал да заема Неговото място и че това положение ще се отрази много зле върху мнението на външния свят.
Това бе Любомир Лулчев. Цялото събрание - млади и стари, се вдигнаха и отидоха на ул. „Опълченска" 66. Също и ние с въпросния брат отидохме там - при Учителя. Като че ли целият старозаветен свят на ритуала, на църковната йерархическа зависимост, на крайния религиозен фанатизъм, беше се надигнал. Учителят, изправен, могъщ, мълчалив, търпеливо изслуша възмущението на най-невъздържаните от братството, които непрестанно изтъкваха, че аз съм искал да заема Неговото място и че това положение ще се отрази много зле върху мнението на външния свят. Този двоен изпит, от една страна - към вътрешния живот на школата - и към външното обществено мнение, даде своите отражения. Наистина на другия ден вестниците дадоха комюнике „Заместникът на Учителя Дънов бе свален от катедрата му". След тази реплика всички се разотидоха, аз се качих в стаята на Учителя, Той ме погледна с кроткия си поглед и ми даде няколко хубави зрели круши. Това беше Неговият мълчалив отговор.
към текста >>

100. 6.27. Тесният път на ученика