Търсене в текстове за 'Заем'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 149 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Ражда се бащата на Петър Дънов - Константин Андонов Дъновски

По това време българите в градовете на империята заемали все по-активни позиции в управлението на местно ниво.
Той все по-трайно се замислял за духовните измерения на битието, смисъла на страданията и живота. Три години след поклонението в Света гора бил ръкоположен за втори свещеник в село Хадърджа от Варненския митрополит Порфирий. На новото поприще, обогатен с учителския опит отпреди, и изпълнен с апостолски плам, той започнал да дава плодове още по-красиви и зрели от предходните. Те били забелязани и оценени по достойнство и не след дълго бил преместен за свещеник в храма "Успение Богородично" в град Варна. В тази нова обстановка дал най-доброто от себе си и доизградил образа си на истински свещеник - възрожденец. По това време българите в градовете на империята заемали все по-активни позиции в управлението на местно ниво. Те изживявали своето национално Възраждание - период на кипеж, вдъхновение и търсене на своята идентичност. Младият отец Дъновски намерил града доста по-различен от това, което видял преди 10 години. Елинистичното влияние, както и преди било много силно, но не така мощно и завладяващо, както в преди. Все повече българи се заселвали в града и се включвали във всички сфери на обществения живот. Българската реч се чувала все по-често не само в крайните махали, но и в централната част на града.
към текста >>

2. Откровение дадено на Константин Дъновски в солунската черква „Св. Димитрий“ - Антиминсът

От премногото Своя любов към человеческия род [Той] пак се смилил, а най-повече от ходатайството на Небесната Царица и милостива застъпница на християнския род, Пресветая Дева Мария, както и от молитвите на всичките духове праведни, между които първо място заемат тия трима мои другари, мучениците Димитрий и Мина (а на третий името е утаено от мене), благоволил да им яви Своя утешителен отговор, че до свършване на числото от сто и петдесеттях и три риби [Й, 21:11], писани в Евангелието, Всемогущий Бог ще съкрати и дните на турското царство и докрай ще го съсипе!...
Девойката го наближила, отправила погледа си към него и му рекла: „Преподобний старче, нека бъде пътят ти благоугоден Богу. В отговор на вашите молитви съм проводена с тия трима набожници от покровителката на тоя свети храм, Пресветая Дева Мария, майка на Господа нашего Исуса Христа, да ви предам каква е волята на Пресвятаго Параклита (Духа) за нашия окаян народ християнски... За умножение греховете на християните дълготърпеливий Бог бил прогневен, а преди триста и три години, когато християнските водители до града Варна със своята измама принудили турския цар да вдигне очи и ръце към небето и с голям глас извикал своята молба към Бога: „О, Исусе, ако си наистина син Божий, както Те изповядват твоите последователи, то направи съдба между мене и тях, дето не опазиха клетвата си, която се клеха в Евангелието!... ". И тогава, о, тогава... препълнената чаша на Божий гняв и проклетия се изляла от небето на земята и тутакси силата на християните отслабнала, а силата на османлиите се укрепила, та освен града Варна, що превзеха и ограбиха, ами най-сетне и самия Константинопол завладяха!...И така станаха известни на всичкия свят следствията на Божий гняв. O!... Праведен си, Господи, и прави судби Твои! Но Всеблагий Бог во век не враждует. От премногото Своя любов към человеческия род [Той] пак се смилил, а най-повече от ходатайството на Небесната Царица и милостива застъпница на християнския род, Пресветая Дева Мария, както и от молитвите на всичките духове праведни, между които първо място заемат тия трима мои другари, мучениците Димитрий и Мина (а на третий името е утаено от мене), благоволил да им яви Своя утешителен отговор, че до свършване на числото от сто и петдесеттях и три риби [Й, 21:11], писани в Евангелието, Всемогущий Бог ще съкрати и дните на турското царство и докрай ще го съсипе!... Всесилний ще възстанови ново християнско царство с православен вожд. А [за] да бъде това в действителност, милостивий Бог по непостижимата Своя премудрост е наредил по необходимост и християните да се обърнат с молитва и покаяние към Него. Заради това, според числото на писаните риби в Евангелието, да направите толкова нови жертвеници, на които да може на всяко място да се принася в името на Исуса Христа, Сина Божий, и [за] Неговите заслуги, страшно безкровно жертвоприношение за прощение на греховете, за мира и съединението [на] вярата на християните, чистосърдечно просение [на] помощ и сила от Святаго Духа, по-скоро да се сбъдне и изпълни писанието: „едно стадо и един пастир" [Й, 10:16]. Нека бъде наченато най-напред в светия град Йерусалим, от святаго Сиона, по море, по суша, на всяко място, дето се именува Исус Христос, защото и свидетелството Исусово е духът на пророчеството". После девойката се обръща към своята майка и казва: „Постигналите ни земни скърбни изпитания са станали по непостижимите судби Божии и [от] премного Своя любов да ни подари вечно блаженство; женихът на нашите души и тебе скоро ще повика на Небето да се радваме на вечния живот.
към текста >>

3. Раждане на Петър Константинов Дънов - Учителя. Ранно детство

Въпреки многото трудности и спънки в борбата срещу елинизма и османските поробители, отец Константин все по-ясно вижда своето място и все по-пълно заема своя пост на възрожденец за верска и национална свобода.
Оттук нататък отец Константин се възправя с целия си духовен ръст срещу гръцкото духовенство. Годината 1864 е забележителна за отец Константин и поради това, че на 11 юли му се ражда син, когото кръщава с името Петър.(IX) Впоследствие този негов син става глава на Всемирното Бяло Братство в България, известен между последователите като Учителя Беинса Дуно. Тук искаме да отбележим, че Учителя Беинса Дуно се ражда десет години след описаната по-горе среща в солунската църква “Св. Димитрий Солунски”. От друга страна, раждането на Учителя Беинса Дуно става хиляда години след въвеждането на християнството от цар Борис І като официална религия в България. Въпреки многото трудности и спънки в борбата срещу елинизма и османските поробители, отец Константин все по-ясно вижда своето място и все по-пълно заема своя пост на възрожденец за верска и национална свобода. Отец Константин се нагърбва с все по-големи и отговорни дела, които го ангажират цялостно и го поставят в центъра на всички народностни дела. В първите дни на месец януари 1865 г. варненските първенци поканват отец Константин за свой пръв български варненски свещеник.21 С готовност и ентусиазъм той се отзовава на поканата, като започва свещенослужене във Варна, в което съзира своята мисия. Източник: 027. Раждане на Петър – син на свещеник Константин Дъновски
към текста >>

4. Малкият Петър Дънов започва своето начално образование в училището на родното си село Хадърча

в град Търново:„15 август (Света Богородица)Гореизброените шестдесет и трима души, поименно повикани, влязохме в заседателния салон, гдето всякой зае мястото си по указание на г-н Дънов, и то около отговарящата на числеността във формата на паралелограм маса, покрита с бял ленен плат, върху която беше простряна морава лента... Господин Дънов заемаше първото място на масата.
Учителя е носел този бележник още в Америка и на първата му страница е отбелязал „1894 г., Ню Джърси". Стр. 48 (93):„Между забележителните дати на Учителя трябва да се отбележи и тази, когато той написа и издаде книгата „Заветът на цветните лъчи ". Ние не знаем точно колко време е било потребно да излезе тази книга, но най-вероятното допускане е, че тя е започната след 7 март 1897 г. - годината на неговото посвещение." Във връзка с книгата „Заветът на цветните лъчи на светлината" ще цитирам за достоверност протоколите от годишната среща на учениците на Веригата през август 1912 г. в град Търново:„15 август (Света Богородица)Гореизброените шестдесет и трима души, поименно повикани, влязохме в заседателния салон, гдето всякой зае мястото си по указание на г-н Дънов, и то около отговарящата на числеността във формата на паралелограм маса, покрита с бял ленен плат, върху която беше простряна морава лента... Господин Дънов заемаше първото място на масата. На масата личаха синя и бяла лента - последната бе над първата. Точно в 10 и половина часа преди обед със ставане на крака и дигане на ръце, след прочитане на Добрата молитва, г-н Дънов възгласи: „Аз ви поздравявам от Господа като добре дошли. Речта, която аз ще започна да ви давам, е чистото Слово Божие, предавано, говорено и опитвано от хиляди години. То са стихове от книгата Господня, така систематически извадени и наредени... Аз ще прочета всичко, което Духът е стъкмил за вас, а това, което тук ще прочета, ще се сформирова и отпечата в особена книжка, която ще ви се раздаде за упражнение. В тая книжка подробно и ясно ще се подредят не само стиховете, но още и краските с различните добродетели, които произвеждат и образуват трептения на тия стихове." Тук г-н Дънов почна да чете стиховете, които произвеждат лъчите на червената и портокаловата краска...В 5 ч.
към текста >>

5. Петър Дънов - учител и пастор в Хотанца – 1887/1888 г.

Между тези спомени централно място заема образът на този предан и странен педагог, Който проведе двустранно обучение в класната атмосфера и извън нейните стени.
След това заедно отиват там, където е ставало събитието, за да се убеди виновният в своята вина и изобличи онзи, който умишлено клевети другарчето си. Няколко такива случаи са били достатъчни, за да се убеди класът, че не могат повече да мамят своят учител. Тогава той бащински поискал никога да не го занимават с лъжа и клевета. Така възпитателния процес прераснал в самовъзпитателен, който става опорна точка на изграждащия се характер. Онези хотанчани, преминали през класа на своя преподавател Петър Константинов Дънов имат незабравими спомени за дните на своето първоначално обучение. Между тези спомени централно място заема образът на този предан и странен педагог, Който проведе двустранно обучение в класната атмосфера и извън нейните стени. Педагог, който просвещава умът и моделира сърцето и душата. Педагог, който те въвежда едновременно в един външен предметен свят и в един вътрешен несъизмерим свят на малки и големи процеси, които оставят трайни следи. Педагог, който желае твоето добро и това на твоите ближни. Педагог, който не пести знанието си, а иска да знаеш както той знае и познава, да постъпваш в духа на истината, която не е лична собственост. Педагог, който е влял обичта си в онези, които са имали привилегията да го чуят в класната стая и извън нейните стени в пределите на живота.
към текста >>

6. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

В системата на ангелската йерархия, разработена от византийския богослов Дионисий Ареопагит (V-VI в.), архангелите заемат осмия от деветте ангелски чина.
Източник: Епистоларни диалози - част І (1898–1900г.) --------------------------------------------------- 8. Това е най-ранното запазено писмо на Петър Дънов след завръщането му от Америка. (У., №1, 14.09.1898 г.) 9. Става дума за Архангел Михаил. В системата на ангелската йерархия, разработена от византийския богослов Дионисий Ареопагит (V-VI в.), архангелите заемат осмия от деветте ангелски чина. Древното предание говори за седем архангели (вж. бел. 16). От тях ортодоксална традиция назовава по име само трима: Михаил - небесният „архистратег" (от гр. „върховен военачалник"), пълководец на верните на Бога ангели и хората в космичната война с враговете на Бога, победоносен антагонист на дявола, покровител и ангел-хранител на „народа Божий", т.е. на съвкупността от всички вярващи (в Стария завет - на Израил, а в Новия завет - на „воюващата църква"); Гавраил - известен предимно с участието си в благовещението; Рафаил - Архангел-лечител.
към текста >>

7. Учителя изнася във Варна “Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско”

Вие скоро наближавате да заемете едно високо място в реда на изкупените висши светове, които постепенно, неотклонно възлизат един след друг в една нова област на горните върховни светове.
Вас ви чака едно славно бъдеще, което иде не да затрие и унищожи живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота. В този живот са призовани да вземат участие всичките избрани люде и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род. Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание удря и минутата на живота настъпва да се пробудите и влезете в тоя благ живот, който встъпва в тая многострадална земя. Аз ида от горе, по висше разпореждане на Бога – вашият Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да ви предупредя от лошия път и ви благовествувам Истината на живота, която слиза от небесното жилище на вечната виделина да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове – отбрани чада на истината, предназначени да съставят зародиша на Новото человечество, на което Славянското семейство, коляното Юдино, ще стане огнище. Вождът на спасението, помазаникът Сионов, Царят Господен, братът на страдующите, ще пристигне във всичката своя сила и духовна пълнота и ще промени вида на този свят. Вие скоро наближавате да заемете едно високо място в реда на изкупените висши светове, които постепенно, неотклонно възлизат един след друг в една нова област на горните върховни светове. В Небесата на Божествените разпореждания, в които и тоя ваш свят вече ще пристъпи напред една стъпка да заеме своето място, отредено му от Върховния Владика помежду другите. Вашето встъпване в тия нови безпределни граници на Новото Царство на вечните светове ще се ознамени с даване знака на Върховния Господар, Владетел и Цар над всичко. Той ще ви посрещне заедно с всичките ангелски ликове, които ще дойдат да ви приемат радостно и весело, като съграждани на Вечното Царство, на което силата и славата е нескончаема. Не огорчавайте Бога с вашето поведение, не се съмнявайте в Истината Му, която ви носи от Небесното жилище в знак на Неговата към вас вярност и любов. Просветете се, елате на себе си, съзнайте истината на живота.
към текста >>

В Небесата на Божествените разпореждания, в които и тоя ваш свят вече ще пристъпи напред една стъпка да заеме своето място, отредено му от Върховния Владика помежду другите.
В този живот са призовани да вземат участие всичките избрани люде и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род. Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание удря и минутата на живота настъпва да се пробудите и влезете в тоя благ живот, който встъпва в тая многострадална земя. Аз ида от горе, по висше разпореждане на Бога – вашият Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да ви предупредя от лошия път и ви благовествувам Истината на живота, която слиза от небесното жилище на вечната виделина да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове – отбрани чада на истината, предназначени да съставят зародиша на Новото человечество, на което Славянското семейство, коляното Юдино, ще стане огнище. Вождът на спасението, помазаникът Сионов, Царят Господен, братът на страдующите, ще пристигне във всичката своя сила и духовна пълнота и ще промени вида на този свят. Вие скоро наближавате да заемете едно високо място в реда на изкупените висши светове, които постепенно, неотклонно възлизат един след друг в една нова област на горните върховни светове. В Небесата на Божествените разпореждания, в които и тоя ваш свят вече ще пристъпи напред една стъпка да заеме своето място, отредено му от Върховния Владика помежду другите. Вашето встъпване в тия нови безпределни граници на Новото Царство на вечните светове ще се ознамени с даване знака на Върховния Господар, Владетел и Цар над всичко. Той ще ви посрещне заедно с всичките ангелски ликове, които ще дойдат да ви приемат радостно и весело, като съграждани на Вечното Царство, на което силата и славата е нескончаема. Не огорчавайте Бога с вашето поведение, не се съмнявайте в Истината Му, която ви носи от Небесното жилище в знак на Неговата към вас вярност и любов. Просветете се, елате на себе си, съзнайте истината на живота. Този, който ви е родил, бодърствува над вас.
към текста >>

И от този ден се извърши призванието ви от Бога на Силните, Който съизволи в Своята неизмерима мъдрост да прослави с вас наедно всичкото славянство, в което Господ Всесилний пребъдва и на което отрежда да заеме най-първо място в Неговото Царство, което встъпва вече в своята сила в тоя страдующ свят.
Господ потърси дом за Себе Си и изборът Му падна славянското домородие, което Небето възлюби за неговата Божествена добродетел. За това ви пратих двамата Мои служители да ви донесат радостната вест да напуснете мрака на тъмните езически богове. И биде радост голяма в световете на виделината, кога Бог положи печата на великото Си име на вази и вложи Духа Си в сърцето ви в завет вечен. И явих се на тогавашния ви царствуваш Господар и му известих Волята на Небето да приеме Пратениците Ми на Новия завет и той послуша гласа и се удостои пред Мене да стане родоначалник на духовното ваше възраждане. И казвам ви, че не се е раждал в дома славянски от него по-смирен и по-чистосърдечен Господар, който с непоколебима вяра прие даденото обещание, подобно Аврааму, който не пожали сина си, но го пренесе жертва жива Богу, така се подвизава благоугодно вашият началник и баща на славянския род, който даде очите на първородния си в жертва благоприятна, дар избран Господу, в знак на неизменна вярност Нему. И от този ден се извърши призванието ви от Бога на Силните, Който съизволи в Своята неизмерима мъдрост да прослави с вас наедно всичкото славянство, в което Господ Всесилний пребъдва и на което отрежда да заеме най-първо място в Неговото Царство, което встъпва вече в своята сила в тоя страдующ свят. Разберете неизменяемата истина, че въздигането на славянския род е въздигане необходимо за всички, което Бог сам върши за своя избраник Вожда на Спасението, Който скоро ще се яви помежду ви в пълната своя Слава и Сила, да възстанови вечното Царство на Мира, Царството Божие на земята. И който оспорва вашето първенство от нине, казва сам Господ, оспорва Моето, понеже имам власт да дам Моето комуто искам и ако Аз давам от добрата Си воля, кой е този, който ще Ми се възпротиви и Ми каже що върша? Онзи, който се осмелява, нека излезе и опита силите си и ще види. Аз съм един и думата Ми е неизменяема и съм верен и истинен във всичките Си пътища. Словото Ми е неуспоримо, Господ ви е ръководител.
към текста >>

8. (стар стил) Учителя свиква първият годишен събор, 1900 - Варна

На уреченият час тримата заемат своите места.
С шеговит тон Тодор Стоименов е разказал за настъпилата преумора на Пеню Киров. А в града, в избрания дом, УЧИТЕЛЯТ сърдечно е посрещнал Тодор Стоименов, който побързал да сподели преживяните моменти на това необичайно за него пътуване, покрай китното Черноморие. Късно през вечерните часове на същия ден и Пеню Киров е посрещнат с весело настроение. На следващия ден почва събора. УЧИТЕЛЯТ и д-р Миркович са се погрижили да подредят „салона" - една по-голяма стая и да я изпълнят с много столове. На уреченият час тримата заемат своите места. Сегиз-тогиз погледът им се спира към вратата, откъдето очакват да се появят останалите поканени съборяни. За тяхна изненада вратата се отваря, влиза УЧИТЕЛЯТ с библия под ръка, застава до застланата с бяла покривка маса и поканва присъстващите към изпълнение на съборната програма. За тези часове, Тодор Стоименов разправяше: - Слушах Божественото Слово, радвах се на настъпилия мир в душата ми, усещах подем на духът си. Ликувах. И все пак често ме спохождаше мисълта - къде са останалите съборяни, защо не са пристигнали навреме!
към текста >>

9. Учителя Петър Дънов - статия по френология “Разпределение на умствените способности” в сп. 'Ро...

Повърхнината на мозъка е разположена в гънки по такъв начин, както би ни се представило, ако се вземеше едно парче платно от няколко квадратни метра и се набереше да заеме само един квадратен метър повърхнина.
1, 3, 6,7 ОТ 1901 Г. И КН. 2 И 3 1902 Г Човешкият мозък е организирана облопродълговата маса, образувана от меко вещество, което запълва празнината на черепа. Една линия, теглена направо от външния ъгъл на кое и да е око назад през отвърстието на окото и продължена в това направление до задната част на главата, ще определи в действителност неговия долен предел.Той е съставен от две различни вещества, едно бяло или коренно мозъчно вещество, което е влакнесто или набраздено в тъканта си, и друго сиво или пепеляво вещество, което е зърнесто и влиза главно в състава на коровото или огънато вещество на мозъка. Повърхнината на мозъка е разположена в гънки по такъв начин, както би ни се представило, ако се вземеше едно парче платно от няколко квадратни метра и се набереше да заеме само един квадратен метър повърхнина. Тази наредба на мозъчните гънки (конволути) вижда се да е предназначена да представи на сивото вещество по- голямо разширение на повърхността му, тъй като то обвива всецяло бялото мозъчно вещество и облича гънките му навсякъде с равномерна дебелина. Някои гънки на набраздената мозъчна повърхнина имат по три пласта от сивото вещество, но обикновено се срещат само два. В окото на орела нервната повърхнина на ретината (или очната мрежица) е надиплена на гънки отгоре, за да даде по-голяма интензивност или сила на зрението; при животните с обикновено зрение тя представлява проста изпъкналост. В човека, който притежава най-високата степен на интелигентност, гънките на мозъка са твърде многобройни, но като слизаме по стълбата на съществата, те започват да се намаляват по численост и вид, докато в най-нисшите разреди те съвършено се изгубват. Даже измежду индивидите на човешката раса, ако и да са наредени върху един и същ общ план, намират се големи различия в числеността и дълбочината на тези гънки и в количеството на сивото вещество, и това различие се оказва да съществува и съответства със степента на интелигентността.
към текста >>

И отсъствието на пълна симетрия между двете мозъчни полушария на напълно развития мозък може да се припише на по-голямото участие в упражнението, което органите на едното полушарие, обикновено лявото, заемат в ежедневния живот на човека.
Предната връзка на съчетанието, една малка и валчеста корда от бели влакна, ги свързва отпред; също и подирната връзка, подобна такава корда, ги свързва отподир. Сър Чарлз Бел казва: „Това, което забелязваме от едната страна на мозъка има съответстваща част и от другата, и пълно подобие и симетрия е спазена във всичките деления на мозъчните страни. И тъй, ако приемем доказателствата на анатомията, трябва да допуснем, че както нервите са двойни и органите на външните чувства двойни, така и мозъкът е двоен и всяко впечатление, съобщено на мозъка, се предава и на двете му страни, и всичките действия трябва да се извършват едновременно и от двете полушария." Сър Чарлз Бел поддържа, че има обща прилика между двете полушария, но не и точна симетрия. Професор Хенри Грей в своя завършен труд върху анатомията казва: „В детето при раждане, преди пробуждане на умствените му способности, гънките на мозъка представляват твърде просто нареждане - само няколко вглъбнатини и възвишения. Каквито различия тогава и да съществуват в мозъците на разните човеци, могат да се отдадат на тяхното развитие и степента на тяхното дарование. И отсъствието на пълна симетрия между двете мозъчни полушария на напълно развития мозък може да се припише на по-голямото участие в упражнението, което органите на едното полушарие, обикновено лявото, заемат в ежедневния живот на човека. ___________________ Остарели и чужди думи Дура матер (лат.) - твърда обвивка на главния мозък. Конволути (лат.) - сложни навивки, преплетени на кълбо маси. Корпус калозум (лат.) - мазолесто тяло.
към текста >>

10. Писмо на Учителя до Мария Казакова, София

Господ ви обича и желае да направи своето присъствие видимо и осезаемо.
Вашият Учител е от ония, Който цени доброто. Негова Дух е мощен, Той присъствува навсякъде. Божествената любов изисква жертви Тя изисква вяра, изисква упование, изисква търпение Аз схващам добре положението на работите. Мен е приятно, като виждам всичките добри подвизи, които се правят за употребването на Царството Божие. Времето не е далеч, когато всички вие ще се озарите от горе. Господ ви обича и желае да направи своето присъствие видимо и осезаемо. На вас всинца ви трябва духовна яснота и духовна прозорливост. И тя ще ви се предаде с постоянство. Надявам се Бъчваров да е дошъл. Няма съмнение, той е при вас. Поздрав на всички приятели
към текста >>

11. Учителя посещава семейство Иларионови в Цариброд

На обяд, като се разговаряхме за тоя случай, Костадин каза на Учителя: „Г-н Дънов, аз казах за Вас „учител”, тая мисъл първа ми дойде, но не зная каква Ви е професията.” „Ти право каза — Учител съм.” Ние още не можехме да разберем какъв учител е, след като не заема официална служба.
След това дошъл офицерът, видял Костадин във военна униформа и ги разпитал защо са дошли. Костадин обяснил, че, увлечени в разговор, незабелязано попаднали там. Офицерът запитал за Учителя: „Тоя господин какъв е по професия? ” Костадин, без да знае какъв е, отговорил: „Учител”. Офицерът ги придружил до българската граница и най-любезно се разделил с тях. На обяд, като се разговаряхме за тоя случай, Костадин каза на Учителя: „Г-н Дънов, аз казах за Вас „учител”, тая мисъл първа ми дойде, но не зная каква Ви е професията.” „Ти право каза — Учител съм.” Ние още не можехме да разберем какъв учител е, след като не заема официална служба. Здравето на Костадин се подобряваше. Учителя си отиваше в София и често пак ни посещаваше. Подкрепяше ни в мъчнотиите и страданията ни, казваше ни, че в Цариброд изкарваме нашето посвещение. Срещахме затруднения и в храната. Тамошните жители употребяваха месо, повече свинско.
към текста >>

12. Учителя посещава за втори път семейство Иларионови в Цариброд

На обяд, като се разговаряхме за тоя случай, Костадин каза на Учителя: „Г-н Дънов, аз казах за Вас „учител”, тая мисъл първа ми дойде, но не зная каква Ви е професията.” „Ти право каза — Учител съм.” Ние още не можехме да разберем какъв учител е, след като не заема официална служба.
След това дошъл офицерът, видял Костадин във военна униформа и ги разпитал защо са дошли. Костадин обяснил, че, увлечени в разговор, незабелязано попаднали там. Офицерът запитал за Учителя: „Тоя господин какъв е по професия? ” Костадин, без да знае какъв е, отговорил: „Учител”. Офицерът ги придружил до българската граница и най-любезно се разделил с тях. На обяд, като се разговаряхме за тоя случай, Костадин каза на Учителя: „Г-н Дънов, аз казах за Вас „учител”, тая мисъл първа ми дойде, но не зная каква Ви е професията.” „Ти право каза — Учител съм.” Ние още не можехме да разберем какъв учител е, след като не заема официална служба. Здравето на Костадин се подобряваше. Учителя си отиваше в София и често пак ни посещаваше. Подкрепяше ни в мъчнотиите и страданията ни, казваше ни, че в Цариброд изкарваме нашето посвещение. Срещахме затруднения и в храната. Тамошните жители употребяваха месо, повече свинско.
към текста >>

13. Учителя посещава Севлиево - първа среща със Стефан Тошев

Като юрист, той е заемал различни длъжности в различни градове на страната.
той получава вече официални покани за Съборите на Бялото братство. Тошев напуска Теософското общество. Той става един от изключително ревностните последователи на Учителя Петър Дънов. Като такъв, той е определен от Учителя за Ръководител на кръжока на Бялото братство в гр. Севлиево. 1917 година Тошев следва право в Софийския държавен университет. Като юрист, той е заемал различни длъжности в различни градове на страната. Работи като следовател, съдия, прокурор в Окръжните съдилища на Гр. Русе, Гр. Свищов, гр. Видин, гр. В. Търново, гр.
към текста >>

14. Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 17 август

На първо място, ние можем да развием своето тяло, своя ум, да се повдигнем в обществото, да заемем известно положение, да се осигурим, като мислим, че това е истинският път на нашето развитие64.
Но когато дойдете в моето положение, и вие ще направите същата изповед. Що е бил моят живот между вас, каква полза съм принесла? Мислила съм и съм проектирала много работи, желала съм политическото повдигане на българския народ, неговото освобождение, неговото вътрешно възраждане. Но това схващане бива по един особен начин – схващане, което няма тясна връзка с общото Божествено развитие на цялото човечество. Земята е арена на постоянни стълкновения, стълкновения на индивидуално развитие. На първо място, ние можем да развием своето тяло, своя ум, да се повдигнем в обществото, да заемем известно положение, да се осигурим, като мислим, че това е истинският път на нашето развитие64. Обаче, питам се аз сега, какво е останало от всичко това в мен, като виждам тялото, за което съм се грижила, оставено в Божествения склад за разглобяване. Тия мисли, които съм имала на Земята, понеже са тежки, не мога да ги взема със себе си; желанията също така не мога да взема. Моето положение е такова, каквото е положението на шестгодишно дете, което, като стане двадесетгодишна мома, срамува се да носи своите кукли. Моите кукли са оставени, моите земни надежди са разрушени. Надежда!
към текста >>

15. Учителя участва в събора, 1910 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 15 август

Никога не се заемайте да се борите с плътта, греха и дявола, защото, който се помъчи да стори това, поставя се на фалшива почва.
Така става с всякой, който се опита да погълне добър човек, който повидимо е малък, но си плаща този, който рече да ги закача без причина. После, забележително е и друго: в турско време, разказват, всякой българин, който е бъхтал5 турчин, винаги турчинът му става приятел. Плътта, света и дявола — в тия три неща се появява нашият враг. Така плътта е жената на дявола, а дяволът е мъжът на плътта. Светът — това са синовете, които са родили плътта и дявола. Никога не се заемайте да се борите с плътта, греха и дявола, защото, който се помъчи да стори това, поставя се на фалшива почва. Ако искате да вървите добре, то на лошата мисъл и изкушението противопоставяйте една добра мисъл и тогава ти, като станеш център, ще оставиш двете мисли и желания да се борят, а ти ще си вървиш по пътя неповредим. Намразил си, например, някого, на когото често и без да щеш изпращаш лоши мисли. В такъв случай намери се и се сдобри и сприятели с друг човек, на когото животът и линията на поведение са диаметрално противоположни с живота и линията на поведение на човека, с когото си се намразил. И тогава добрите мисли и чувства, които храниш към добрия човек, с когото си се сприятелил, ще влязат в борба с лошите мисли и чувства, които изпращаш на човека, с когото си в ненавист и така ти ще останеш неуязвим. Всичките сили в света вървят по известна плоскост.
към текста >>

16. Учителя участва в събора, 1910 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 18 август

В минало време си бил просто един престъпник — преди три прераждания си бил в Мала Азия между турците, заемал си длъжност като турски чиновник, чрез което си положение си правил пакости на християните.
СЕДМИ ВЪПРОС: Ще оздравее ли ръката ми? ОТГОВОР: На Тодор Стоименов по този въпрос се казва да насочва портокалената краска върху ръката си. ОСМИ ВЪПРОС: Какъв съм бил, какъв съм сега, какъв ще бъда? (Този въпрос носи подпис Ив. Танев.) ОТГОВОР: Сега си един човек, който изкупува миналото, а за в бъдеще ще бъдеш човек, който е изправил своето минало. В минало време си бил просто един престъпник — преди три прераждания си бил в Мала Азия между турците, заемал си длъжност като турски чиновник, чрез което си положение си правил пакости на християните. Бил си близо някъде до Ерусалим, именно в гр. Яфа. А сега си вече със съзнание човек, който е познал своите грешки, та за в бъдеще те очаква добро, но само ако така вървиш.По-нататък на разни устни въпроси г-н Дънов отговори: — При заробването на България членовете на Веригата са вземали участие. Вие всички сте виновни за падането на Българското царство и понеже сега трябва да изправите грешките си, то сега се подлагате на изпит при благоприятни условия, за да може да помогнете на България. В минало време при падането на България сте били боляри и какви ли не золуми13 сте вършили (правили). На всекиго миналото му е интересно и можем нареди, та всякой да види своето минало, но няма благоприятни условия тази година, а идущата година, ако се създадат условия, тогава ще направим опит.
към текста >>

17. Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 14 август

Една мома се явява при мене и ми разправя следната история: принудена била да си излезе из дома на брата си, понеже не се спогаждала със снаха си: но понеже в този дом щяло да стане убийство за някакви си 300-400 лева, тя, за да се избегне убийството, при всичката своя сиромашия и несносно материално положение, намерила в заем тия пари и се нагърбила да ги плаща тя, само и само да избегне убийството.
Няма случай в човешката история, в който праведният човек да е останал гладен, жаден, изоставен. Права е поговорката, която казва: „Аз мога, кон може, но когато Господ не поможе, нищо не можем стори“, защото действително е, че на физическото поле човеку му трябват материални средства и ум. И както всякога. така и тази година ние ще имаме работа с лоши хора, които знаят да ни въздействуват. Като например, яви се у нас мисъл да помогнем някому, но мислите на лошите хора парализират тази наша добра мисъл и ние като че ли неволно някак отлагаме доброто ни дело. Една мома се явява при мене и ми разправя следната история: принудена била да си излезе из дома на брата си, понеже не се спогаждала със снаха си: но понеже в този дом щяло да стане убийство за някакви си 300-400 лева, тя, за да се избегне убийството, при всичката своя сиромашия и несносно материално положение, намерила в заем тия пари и се нагърбила да ги плаща тя, само и само да избегне убийството. Пита се: добре ли е сторила, като се е така хванала за дълг, когато не е имала средствата пред себе си? Да, добре е сторила, защото ако твоето утеснение избави ближния ти от гибел, добре струваш, че се доброволно утесняваш. И питам аз тази мома: ами от где ще вземеш тия пари, за да ги изплатиш? Отговори ми спокойно: „Господ ще ми помогне.“ Да, тъй е. И във Веригата трябва да има това стремление да се притичваме на помощ на другиго и тогава Господ ще ни помага.
към текста >>

18. Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 15 август

Между тия две — дясно и ляво — положения, в средата, току зад самия г-н Дънов, който заемаше първото място на масата, личаха синя и жълта лента — последната бе над първата.
Беброво, Еленско: Симеон Драганов Велковски (поклонник). Гореизброените шестдесет и двама души с поименно повикване влязохме в заседателния салон, гдето всякой зае мястото си по указание на г-н Дънов и то около отговарящата на числеността ни, във формата на паралелограм маса, покрита с бял ленен плат, върху който бе постлана морава лента. На източната страна на салона бяха окачени: отдясно ликът на Спасителя, под Който бе поставено знамето на Веригата (картина, поясняваща духовната и вечна еволюция). Над тия две картини имаше портокалена лента. Отляво бе поставен даденият миналата година Пентаграм, поясняващ петте велики добродетели, над който тоже имаше портокалена лента. Между тия две — дясно и ляво — положения, в средата, току зад самия г-н Дънов, който заемаше първото място на масата, личаха синя и жълта лента — последната бе над първата. Точно в десет и половина часа през деня, със ставане на крака и дигане на ръце, след „Добрата молитва“ и песента „Тебе поем“, г-н Дънов възгласи: Аз ви поздравявам от Господа като добре дошли. Речта, която сега ще започна да ви давам, е чистото Слово Божие, предавано, говорено и опитвано от хиляди години. То са стихове от книгата Господня, така систематически изведени и наредени, щото при внимателно и благоговейно прочитане произвеждат всички краски *1, необходимо нужни за духовното подигане и усъвършенствуване в пътя Господен. Аз ще прочета всичко, което Духът е стъкмил за вас и това, което тук прочета, ще се сформирова и отпечата в особена книжка, която ще ви се раздаде за упражнение.
към текста >>

19. Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 17 август

Сега се заемете да приложите тия прости неща, които след закриване на събора ще ви се дадат, защото пътят за Царството Божие в България сега трябва да се поправи — тоя път не е правен и ние сме пратени да минем, за да го направим.
Да турим ред в неговия дом ли? Това не можем стори. Някога ние приемаме дявола, а понякога той ни примамва. Да не хвърляме вината винаги на дявола, защото понякога ние сами го търсим. Желанието ми е добре да разберете тия думи и тяхното значение, та да се ползувате. Сега се заемете да приложите тия прости неща, които след закриване на събора ще ви се дадат, защото пътят за Царството Божие в България сега трябва да се поправи — тоя път не е правен и ние сме пратени да минем, за да го направим. Тоя път е забутан, та затова трябва да минем през него, за да се оправи и стане добър. Това е алегория, която ви говоря, а на научен език значи „да се подобрят условията на земята.“ Но, както и да е, да не се боим, защото други са, които воюват за нас. Аз зная, че от много работи се интересувате, но не бива да бързате. Аз ще избера много лесния метод, или най-лесния метод за следване Господа по избраните места от книгата Господня и този метод е най-малко опасен, защото има светии и угодници в места, гдето изуване на обущата е потребно, за да влезем там. Да, има и друго.
към текста >>

20. Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 18 август

Който иска да се кара, нека върне Пентаграма назад, защото когато вие не изпълнявате Волята Божия, което е и записано в него, заемате негативно положение, тъй като добродетелта и правдата са само на земята, а в небето няма никакви спорове.
Така, когато искаме да помогнем, например, някому, който страда в материално отношение, ще употребим всички стихове, които са за зелената краска, и тогава тези същества, които разполагат с тази краска, ще помагат. А когато искате да помагате някому за здравето му, което се е разклатило, ще цитирате стиховете, образуващи портокалената краска. Когато пък има недоразумения във Веригата по отношение на някои спорове, ще употребим жълтата краска, като цитираме всички стихове, които се отнасят до мъдростта, която може да изглади догматически или други спорове. Засяга ли се, обаче, някой религиозен въпрос, ще употребим всички стихове за синята краска, които се отнасят до истината и тогава Духът на истината ще хвърли светлина върху умовете, та да не спорят. Забележете едно нещо: Пентаграмът няма вече да давам, защото приятелите, които го взеха, си навлякоха нещастие и то благодарение на тяхната неподготовка. Който иска да се кара, нека върне Пентаграма назад, защото когато вие не изпълнявате Волята Божия, което е и записано в него, заемате негативно положение, тъй като добродетелта и правдата са само на земята, а в небето няма никакви спорове. Следователно, ако вие тия два принципа ги внасяте в небето, внасяте ни повече, ни по-малко една анархия, защото там само добродетел и правда царуват. Щом изливате вашите чувства, менят се и вашите намерения. Вие ще имате работа на земята само с добродетелта и правдата, т.е. портокалената и зелената краска, последната от които е душата. Най-хубавите и естествени краски са в дъгата, затова вие наблюдавайте последната, защото там ще намерите петте основни краски.
към текста >>

21. Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 20 август

Например, някой даде пет хиляди лева в заем и ти, който ще ги вземеш, да ги вземеш с мисълта, щото печалбата от тях да бъде в голям размер, доброжеланието да бъде пълно; а не бива, като вземем парите, да си помислим и кажем: „хе, той има, нека дава.“ Тук именно е грешката и тая мисъл не е хубава.
А ние какво правим? Щом ни се каже някоя грешка, ние се докачаме, вместо да се самоосъдим, в смисъл за изправление. И колкото повече се очистим от скритите грехове и желания, толкоз по-добре е за нас. Ние трябва да работим само в кръга, който Господ ни е поверил и дал, и не бива да излизаме никога из него, докато го Сам Господ не разшири. Някои от приятелите не стоят по-добре в материално отношение, други — духовно, а трети — в умствено, защото има три вида сиромашия: материална, умствена и духовна.Оттук се явява и нуждата за обмяна — вие трябва да обменяте. Например, някой даде пет хиляди лева в заем и ти, който ще ги вземеш, да ги вземеш с мисълта, щото печалбата от тях да бъде в голям размер, доброжеланието да бъде пълно; а не бива, като вземем парите, да си помислим и кажем: „хе, той има, нека дава.“ Тук именно е грешката и тая мисъл не е хубава. Защото и в духовния свят има кражба, има алчност и в умствено отношение. Но законът е, че който престъпва един закон, той не се благославя. Ние трябва да се пазим да причиняваме вреда или страдание на който и да било човек и всякой да си се върне и заживее, и примири с условията, които му са дадени. Ако, например, е определено да станеш богат, тогава ще те срещнат с такива хора, които ще те направят богат; а пък ако е определено да те прекарат през сиромашия и после да ти дадат богатство, тогава не можеш нищо да сториш. Малцина между вас имате нужда за много пари, а другите не сте готови за богатство, защото човек, за да бъде богат, трябва да има гръбнак.
към текста >>

22. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

Тази война на всинца ви ще ви даде обилна опитност и осезаеми доказателства за общия Промисъл.
София, 11. IV. 1913 г. Л. К. И. Получих вашето писмо от 31 миналий. Тази война на всинца ви ще ви даде обилна опитност и осезаеми доказателства за общия Промисъл. Велики са пътищата на Провидението. Сегашното е резултат на миналото, а сега се сеят семената на бъдещето. Вие се намирате в една струя, която носи сега тоя народ нагоре, която го въздига и се стреми да развие неговите заспали добродетели, да приведе ума, сърцето му и силите му в действие, да го освежи с нови мисли и желания за бъдещето. Преди векове на това място бяха турците, сега те отстъпват назад. Те приимат заслуженото.
към текста >>

23. Писмо на Учителя до д-р Дуков, Търново

Вий се заемете да преведете някоя, която най-много харесате, и ще я напечатаме.
Познаването на този основен закон е необходимо: с волята на нашия Небесен Баща и с Негова Дух аз ще сторя и това, да ви осветля в близкото бъдеще. А сега искам, бъдете търпеливи, бъдете радостни, докато превъзмогнем над всичките съпротивления и премахнем всичките препятствия, които още лежат на пътя ни. У Бога всичко е възможно, но ний трябва да работим и да обработваме още дълго време дърветата на Рая, за да ни дадат ония плодове, нужни за въздигането на душата. Книгите, които сте си доставили, ще ви осветлят върху много неща. Нужна е умствената храна и книги с добро четиво са отлични другари в пътя. Вий се заемете да преведете някоя, която най-много харесате, и ще я напечатаме. Имам предвид и две малки книжки на Папюс, които желая да отпечатаме за идната година. Нужно е да дадем една серия от полезни книжки с окултно съдържание на нашите приятели, които не са запознати с други езици. Потребно е за в бъдеще да дадем повечко материал за ума и сърцето. Но добър е Господ Наш, Той е промислил много добри неща за всинца ви и когато и да е тия блага ще ви се дадат, стига добре да отстоявате вашите духовни права. Гледайте светло на бъдещето.
към текста >>

24. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 10 август

Зад самия г-н Дънов, който заемаше първото място на масата, личаха розовата (Любовта), портокалената (Живота) и ясносинята (Духа) ленти.
Освен тях има 27 деца, доведени било приятелите във Веригата, било от гостите, но децата изключително се навъртаха около трапезарията и, без да щат, служеха през деня за охрана на помещенията, докато възрастните бяха на училищни занятия. Подробен списък на членовете и гостите е приложен накрая на настоящето изложение и който е прегледан и одобрен от Учителя, може да служи през годината за предназначението си.10 август, неделяПри откриването на срещата, 10 август, времето е тихо, ясно и с приятно поносима топлина. Само тук-там разни сигналообразни рохави облаци нарушават еднообразието на небосклона, който с тях пък придобива вълшебен изглед. Прекрасна сутрин.в 10 часа сутринта всички присъстъуващи члеиове, поименно повикани, влязохме в заседателния салон, който имаше следната обстановка: Дълга маса във форма на правоъгълник, покрита с бял ленен плат, върху който е проточена виолетова лента (Сила). На източната страна на салона отдясно личат: ликът на Спасителя, под който бе поставено знамето на Веригата, поясняващо духовната и вечна еволюция, и над двете тия картини бе проточена портокалена лента, означаваща живота. Зад самия г-н Дънов, който заемаше първото място на масата, личаха розовата (Любовта), портокалената (Живота) и ясносинята (Духа) ленти. Съвсем вляво, над самия вход, бе поставен българският триколъор с една лента върху него и цветът й - смес от розова и портокалена, или както я наричат, фрез. На западната стена, вляво, като гледаш към нея, бе поставен Пентаграмът, поясняващ петте велики добродетели, над който имаше жълта лента.Първо навлязоха жените, които насядаха пред масата. Повикването на едните и на другите става по годината на повикването им във Веригата.След като се наредихме, четохме „Добрата молитва", изпяхме малкото славословие, „Благословен Господ наш" и Учителят възгласи:- Аз ви приветствувам като добре дошли от името на всички наши приятели. Приветствувам ви от името на Господа нашего Исуса Христа. Това е първото събрание по рода си в новата епоха.
към текста >>

25. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 18 август

Местността на Балканския полуостров заема същото положение, както е Палестина, само че планините в полуострова отиват на изток, когато в Палестина отиват другояче.
Опитът всекиму ще покаже начина и този опит, понеже ще е важен и съществен, всякой може, ако иска, да ми го съобщава.Работете повече със себе си нежели със света. А светът ще бъде занят със себе си, та няма да ви закача - Пентаграмът рисува състоянието на света понастоящем и от него явствува, че той се разправя сега с разни змии и други животни, следователно Пентаграмът е тъкмо на своето място. Като дойде времето, ще му се даде друга форма, но сега той е на мястото си. Божиите закони не търпят отмяна и отсега нататък няма сила, която да препятствува за идване на Царството Божие. Всичко ще си отива по естествения си ред и път и вие наблюдавайте и ще видите как Небето ще развие своя план.От съвременните народи англичаните на кой уподобявате? Местността на Балканския полуостров заема същото положение, както е Палестина, само че планините в полуострова отиват на изток, когато в Палестина отиват другояче. И както евреите бяха упорит и своенравен народ, така са и българите - има чудно сходство на духовете. Сега, за да не пострадат и българите, за да не се повтори историята с нея, както що стана с евреите, които, знаем, че страдаха от Вавилон, Рим, Филипа и прочие, и за да може да стане правилно тяхното развитие, то в пентаграма има знакове, от които явствува (обяснява ги), че невидимият свят пази равновесие.Самата картина на Пентаграма говори и който има разбирането, нека схваща: Христос иде, за да се появи по-осезателно. Важните години са; 1911, 1912,1913,1914,1915. Към края на 15-та година ще станат най-тежките боеве, но възможно е този период да се съкрати до известно време, но крайният предел етогаз. Останалите години: 1916,17,18 и 19, ще бъдат с вътрешни размирици в Европа.Сега вас би интересува като как ще се сложат работите.
към текста >>

26. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

Свободата ще заеме своето място.
В Откровението има много работи, за които не мога да ви говоря. Тръбите всякога означават политически събития, войни, размирици. Защото самата тръба е за тази цел направена, да призовава на бой. И сега тръби седмата тръба, в която царствата световни ще станат царства на Христа. Бъдещото управление на света ще бъде повече теократическо. Свободата ще заеме своето място. Хората ще се научат да се почитат взаимно и да живеят в мир. Наши и ваши няма да има и ако ги има, ще са на опашката. Светлината ще озари умовете на хората и те ще изтрезнеят от това си състояние. Но сега изпитанията за всички не са се свършили. На мнозина Христос ще каже, не ви познавам, идете си от Мене вие, които работите с лъжа, измама, лицемерие, користолюбие и с всички други дяволски средства.
към текста >>

27. Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 4 август

Да познаваме славата Божия, то е Неговото изявяване, тъй като Бог може да се обективизира, да ни се представи в осезаемия свят, достъпен за нас.
Как ще може той да плува, ако не хвърли товара си? С товара си той по-скоро ще потъне. Хвърлете товара от гърба си - ето първото нещо, което трябва да направите.Когато Христос се обръща в прочетената глава: „Отче, прослави името Твое", тогаз дойде глас от небето: „И прославих, и пак ще прославя". Всичко, което Бог прославя, трябва да страда. Прославлението се предшествува от страдание. Да познаваме славата Божия, то е Неговото изявяване, тъй като Бог може да се обективизира, да ни се представи в осезаемия свят, достъпен за нас. Да прослави Своята добродетел, Своята правда, Своята любов, Своята мъдрост, Своята истина, Своя живот. Значи всички тези черти у нас да изявят славата Божия, да се почувствува. Тогава ние ще прославим Господа. И понеже Христос знаеше при какви страдания има да мине, казва: „Готов съм да понеса тия страдания, нека се прослави името Ти." Ако се беше отказал да страда, ние нямаше да бъдем тука. Страданията и любовта са, които съединяват човешките души.
към текста >>

28. Учителя дава мелодията на песента 'Мирът иде'

Човек трябва да постави Бога на първо място, тогава всичко друго ще заеме естественото си място и човек придобива Мирът.
И само миротворецът може да възкликне: "Колко е хубав Божият Мир. Само в Божието Царство са Истината, Правдата и Свободата." Човек не знае какво да цени. Той поставя на първо място своята личност и тук е неговата трагедия. Тук са противоречията и борбите. Човек трябва да постави Бога на първо място, тогава всичко друго ще заеме естественото си място и човек придобива Мирът. "Мир ви оставям. Моя мир ви давам" - казва Христос. Мирът не е между човек и човек. Мирът е между човека и Бога. Когато настане тоя мир, който Христос ни оставя - ще има Мир и между човеците.
към текста >>

29. Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'

Лоши ученици няма, а има лоши учители, които недостойно заемат това свещено място, защото нямат съзнанието, че те са призвани да творят нови народи и да създават здрава обществена съвест и мнение.
Науката трябва да служи на възпитанието, защото тя е средство, а възпитанието е цел. Следователно, училищата трябва възпитани воля да въоръжават с наука. Цели 47 години не можа да се разбере тая истина и затуй нашите училища тънат в материализъм и поквара. А щом като училищата ни са такива, то няма защо да се чудим, че и младежта ни е зле възпитана и живее в безредие. Как ще може един младеж или едно момиче да се грижи за своето духовно усъвършенствуване, когато в душата му систематически се насаждат отрицателни учения? Лоши ученици няма, а има лоши учители, които недостойно заемат това свещено място, защото нямат съзнанието, че те са призвани да творят нови народи и да създават здрава обществена съвест и мнение. Тези мисли по отношение днешното състояние на нашите училища навеждат г-на сказчика към заключението, че църквата не може да апелира за сътрудничество към училището, защото то е негодно да й помогне. Тогава не може ли църквата да се съюзи с политиката, т.е. да поиска съдействието на политическата власт? Отговорът по тоя въпрос на г-на Михайловски е отрицателен, защото църквата преследва вечни цели, а политиката - временни. Според мнението на великия държавник, историк и човек на перото Гизо, заяви г.
към текста >>

3. Иван Толев, заема своето място заслужено, защото той е проекция на светове и сили, които съществуват и днес.
Този материал дава представа за личностите, събитията развиващи се по времето, когато Учителя Дънов е пребивавал между българите. 2. Когато се запознаете, проучете целият материал публикуван в „Изгревът" за Иван Толев, тогава ще проумеете и разберете защо съм представил редактора на сп. „Всемирна летопис" в такъв голям обем. Това не е случайно. И не е измислено от мен, а е залегнало като идея и план на „Изгревът". 3. Иван Толев, заема своето място заслужено, защото той е проекция на светове и сили, които съществуват и днес. Това най-добре го възприемаха като необикновено явление и преживяване онези, които набираха този материал, коригираха го и го подготвиха за печат. За сега само те. А за мен бе голямо бреме, което носих върху себе си. И сега това бреме го свалих от себе си, защото ще дойде и идва това време да публикувам материала му. 4.3апръвпътчухзасп. „Всемирналетопис" през 1970г.,т.е.
към текста >>

Седма част са онези, които са били с Него, но после се отделят и създават свои движения, като Александър Кръстников, който в даден момент защитава Петър Дънов, но после заема критични позиции и обявява себе си над Учителя Дънов.
И чак, когато през 1929 г. Кришнамурти разтурва „Ордена на Звездата" и обявява, че Мировият Учител е в България и се казва Петър Дънов, той се връща в България, но мълчи, не го оповестява, но го казва само на Георги Куртев, когато му гостува в Айтос. Шеста част са представители на теософите, като Иван Грозев, които яростно пишат статии срещу Учителя, но след разтурването на конгреса на теософите през 1929 г. в Холандия, идва в България, продължавала бъде теософ, но мълчи, защото не признава, че може Петър Дънов да е Миров Учител. Но все пак те споделят с някои теософи, и затова по-късно Софрони Ников и Иван Грозев биват изключени от теософското движение, макар че са негови ръководители цели 25-30 г. Седма част са онези, които са били с Него, но после се отделят и създават свои движения, като Александър Кръстников, който в даден момент защитава Петър Дънов, но после заема критични позиции и обявява себе си над Учителя Дънов. Ето защо и него трябва да включим в „Изгревът", за да се изуми човек на силите в превъплъщенията човешки, които воюват срещу Учителя Дънов. (Виж „Изгревът" том III, стр. 93). Осма част са онези представители на евангелистите, които са били с Него в САЩ, където се е обучавал и следвал, както и онези, които са били с Него ученици в град Свищов, в евангелското училище през 18831886 г. В повечето случаи те го възприемат като един евангелски проповедник. И само толкова.
към текста >>

30. Писмо на Учителя до Стефан Тошев, София

Общо тъй стои по принцип въпроса за заеманието на длъжност, а в частност вие сам ще си го разрешавате.
Тогава всичко ще се завършва добре. Вие може да вземете всяка длъжност, която не създава лоша карма, да ви не довежда в стълкновение с ближните ви. Вървете по Бога. Само така животът се благославя. Някои от сегашните длъжности не са за подвизающия се в пътя на съвършенството. Общо тъй стои по принцип въпроса за заеманието на длъжност, а в частност вие сам ще си го разрешавате. Там; гдето Божественият промисъл ви поставя, стойте и не се блазнете от външността на видимите придобивки. Онези, които във войната придобиха, сега го повръщат като нездрава храна. Да имате Виделината на Духа. В. В. /Свещеният подпис/
към текста >>

31. Алфиери Бертоли построява първата палатка на Изгрева

на Изгрева класовете заемат своите места и Утринните слова са в неделя в 5 ч., Неделните - в 10 ч., Общият клас - в сряда в 5 ч.
- създаването на Школата, беседите на Младежкия клас се изнасяте сряда от 19 часа., на Общия клас - в четвъртък от 19 часа От месец март 1924 г. Общия клас започва да се събира в сряда от 19 ч., а Младежкият - в неделя от 19 ч След 19 март 1927 г. на Изгрева класовете заемат своите места и Утринните слова са в неделя в 5 ч., Неделните - в 10 ч., Общият клас - в сряда в 5 ч. и Младежкият клас - в петък в 5 ч. сутринта. Младежката група и лично Мари я Тодорова , която вечерно време свири в едно нямо кино, за да си изкарва прехраната, предлагат беседите да се изнасят сутрин ***** Учителят приема предложението им и беседите почват на Изгрева точно в 5 часа. Общият окултен клас започва в 5 ч. сутринта от 28 март 1928 г., а Младежкият клас от 27 април 1928 г. От 21 октомври 1930 г.
към текста >>

В дните, когато Учителят изнася беседа в салона, приятелите бързат да отидат сутринта рано, преди 4 ч, за да заемат място, което желаят.
След свършването на беседата, като излизат от салона на двора, Учителя пита приятелите: „Разбрахте ли беседата? " Братята и сестрите отговарят, че беседата е много хубава, но не са я разбрали. Учителят им пояснява, че те са били издигнати на много високо място, и в това време, в салона са присъствали същества от края на Велената, които отлично са разбрали беседата. Облачето, което се вижда над Резена им служи като аеродрум, откъдето те ще отлетят обратно към Вселената. В дните, когато Учителят изнася беседа в салона, приятелите бързат да отидат сутринта рано, преди 4 ч, за да заемат място, което желаят. Една сестра от Изгрева се събужда и чува да се пеят братски песни в салона. Тя се облича набързо и тръгва като предполагала, че е закъсняла за беседа. Като пристига, тя вижда, че салонът е тъмен, а часът е 24 ч. Връща се пак в бараката и отива по-късно на беседа. По този повод Учителят казва, че учениците бързат рано сутрин да заемат местата, но те са отдавна заети.
към текста >>

По този повод Учителят казва, че учениците бързат рано сутрин да заемат местата, но те са отдавна заети.
В дните, когато Учителят изнася беседа в салона, приятелите бързат да отидат сутринта рано, преди 4 ч, за да заемат място, което желаят. Една сестра от Изгрева се събужда и чува да се пеят братски песни в салона. Тя се облича набързо и тръгва като предполагала, че е закъсняла за беседа. Като пристига, тя вижда, че салонът е тъмен, а часът е 24 ч. Връща се пак в бараката и отива по-късно на беседа. По този повод Учителят казва, че учениците бързат рано сутрин да заемат местата, но те са отдавна заети. Още в 24 ч през нощта съществата идват и заемат местата, за да слушат Словото Божие. Тази сестра чува техните песни и затова отива в салона посред нощ. Друг път същата сестра като отива на беседа към салона, вижда, че от към беседката на полянката за играене на Паневритмията към салона се движи човек със синя тога. Тя познава в него лицето на Христос. Той влиза в салона и сяда на края на сцената.
към текста >>

Още в 24 ч през нощта съществата идват и заемат местата, за да слушат Словото Божие.
Една сестра от Изгрева се събужда и чува да се пеят братски песни в салона. Тя се облича набързо и тръгва като предполагала, че е закъсняла за беседа. Като пристига, тя вижда, че салонът е тъмен, а часът е 24 ч. Връща се пак в бараката и отива по-късно на беседа. По този повод Учителят казва, че учениците бързат рано сутрин да заемат местата, но те са отдавна заети. Още в 24 ч през нощта съществата идват и заемат местата, за да слушат Словото Божие. Тази сестра чува техните песни и затова отива в салона посред нощ. Друг път същата сестра като отива на беседа към салона, вижда, че от към беседката на полянката за играене на Паневритмията към салона се движи човек със синя тога. Тя познава в него лицето на Христос. Той влиза в салона и сяда на края на сцената. През всичкото време на беседата сестрата го наблюдава седнал на сцената.
към текста >>

" Тогава Учителят ги поканва да заемат местата на тези, които те не харесват.
Като казвам, че по-добри хора от вас няма, подразбирам вашите чувства и мисли, които са Божествени." (68, с. 47) „Учителят търпи и коригира постоянно недъзите на братята и сестрите със своята Божествена Любов. Неговото велико търпение създаваше условие за пробуждане на душите за един разумен съзнателен живот. Много от посетителите от града, дошли на Изгрева отиват при Учителя и му казват: „Господин Дънов, откъде сте събрали тези хора от кол и въже? Един от тях стои прав, запушва с пръст носа си и диша, друг ходи бос, трети - със скъсани панталони, четвърти брадясал, какво ще разберат те от вашето учение? " Тогава Учителят ги поканва да заемат местата на тези, които те не харесват. Те категорично се отказват от тази покана. Тогава Учителят казва: „Аз работя с тези хора, които Бог ми е дал. Вие може да не сте най-добрите хора. но по добри от вас няма в България.
към текста >>

32. Министерството на вътрешните работи на България утвърждава устава на Общество 'Бяло Братство' в Русе

Ако единия от членовете на управителния съвет излезе преди изтичане на мандата му, то мястото му се заема от получилия най-много гласове и се избира на общо основание друг.
Чл. 6.На чело на обществото седи управителен съвет. Забележка: Управителния съвет се състои от председател, секретар-ка-сиер и библиотекар-домакин. Чл. 7.Управителния съвет се избира в общото годишно събрание на членовете на обществото при явно гласоподавание. В случай на разногласие - решава се чрез жребий. Чл. 8.Мандата на управителното тяло е за три години. Ако единия от членовете на управителния съвет излезе преди изтичане на мандата му, то мястото му се заема от получилия най-много гласове и се избира на общо основание друг. Чл. 9.Управителния съвет върши следното: а) свиква събрания и определя дневния им ред; б) управлява имотите на обществото; в) приема пожертвувания, прибира приходите, посреща разходите и пр. грижи за периодическите издания на обществото, за издаване на книги и брошури и урежда въпросите възникнали наред с тях; д) урежда курсове, сказки, и пр. наема помещения, поканва говорители и пр. е) дава отчет за своята дейност пред общото събрание и ж) представлява и подписва обществото пред всички учреждения и лица. ОБЩО СЪБРАНИЕ
към текста >>

33. Учителя открива Младежкия окултен клас (МОК) и Общия окултен клас (ООК)

Така външните положения заемат едно по-второстепенно място.
Но по-късно Учителят сам наруши това правило, така че някои оженени останаха в Младежкия Клас, а други оженени отидоха в Общия Клас. Спомням си, последните години на Школата, Учителят среща Мария Тодорова, която бе моя съпруга от 1934 г. и й казва: „Вие направихте грешка, че не допуснахте женени в Младежкия Клас." С тези думи Учителят е дал да се разбере, че не лично Той е дал това условие за влизане в Младежкия Клас, а това предложение са го направили някои от учениците при формирането на класовете. Те са били във връзка с Учителя и са дали такова решение, което Учителят е приел. Но в последствие Той сам го наруши, защото според Него за Разумния свят е по-важна духовната подготовка за онзи, който следва класа. Така външните положения заемат едно по-второстепенно място. Така че някои се ожениха, но Учителя ги остави в класа. Това смути мнозина, но отговора беше, че класовете принадлежат на Учителя и Той е свободен да постави в един или друг Клас когото поиска и когото намери за добре.В туй време Учителят започна работата си над учениците и започна да ги насочва да имат известни качества. Първото качество, на което Той държеше най-много, това беше точността. Той ни постави задача да идваме на Класовете с точност до една минута. И всички ученици бяха много точни, макар че някои пътуваха по един-два часа през нощта от града, за да пристигнат на Изгрева в 5 часа сутринта.
към текста >>

Всеки си заемаше мястото, което сам си избираше.
Тогава работата в Класа става особено приятна, стегната и учениците изработиха отношение към самата работа. Уважение и почитание. Учителят създаде на учениците едно свещено чувство към работата. Всички бяха сериозни. Разговори преди клас не се водеха. Всеки си заемаше мястото, което сам си избираше. Учителят споменаваше, че може понякога Той да подреди учениците в Клас кой къде да седне и тогава би се създала още по-благоприятна атмосфера, защото тъй като седяха сега един до друг, избираха местата си по естествено предразположение и така не винаги се получаваше хармония в Класа. В Младежкият Клас се чувстваше по-идейна атмосфера. В Общия Клас самата среда беше погълната от свои лични задачи на своят личен живот и я нямаше онази концентрация и онова съсредоточаване общо на класа както в Младежкия Клас. И в двата класа постепенно се създаде една обща благоприятна атмосфера за работа. Учителят, когато си беше в стаята горе, още от там чувстваше каква е атмосферата в класа.
към текста >>

34. Учителя организира първо посрещане на пролетта на Изгрева

на Изгрева класовете заемат своите места и Утринните слова са в неделя в 5 ч., Неделните - в 10 ч., Общият клас - в сряда в 5 ч.
- създаването на Школата, беседите на Младежкия клас се изнасяте сряда от 19 часа., на Общия клас - в четвъртък от 19 часа От месец март 1924 г. Общия клас започва да се събира в сряда от 19 ч., а Младежкият - в неделя от 19 ч След 19 март 1927 г. на Изгрева класовете заемат своите места и Утринните слова са в неделя в 5 ч., Неделните - в 10 ч., Общият клас - в сряда в 5 ч. и Младежкият клас - в петък в 5 ч. сутринта. Младежката група и лично Мари я Тодорова , която вечерно време свири в едно нямо кино, за да си изкарва прехраната, предлагат беседите да се изнасят сутрин ***** Учителят приема предложението им и беседите почват на Изгрева точно в 5 часа. Общият окултен клас започва в 5 ч. сутринта от 28 март 1928 г., а Младежкият клас от 27 април 1928 г. От 21 октомври 1930 г.
към текста >>

В дните, когато Учителят изнася беседа в салона, приятелите бързат да отидат сутринта рано, преди 4 ч, за да заемат място, което желаят.
След свършването на беседата, като излизат от салона на двора, Учителя пита приятелите: „Разбрахте ли беседата? " Братята и сестрите отговарят, че беседата е много хубава, но не са я разбрали. Учителят им пояснява, че те са били издигнати на много високо място, и в това време, в салона са присъствали същества от края на Велената, които отлично са разбрали беседата. Облачето, което се вижда над Резена им служи като аеродрум, откъдето те ще отлетят обратно към Вселената. В дните, когато Учителят изнася беседа в салона, приятелите бързат да отидат сутринта рано, преди 4 ч, за да заемат място, което желаят. Една сестра от Изгрева се събужда и чува да се пеят братски песни в салона. Тя се облича набързо и тръгва като предполагала, че е закъсняла за беседа. Като пристига, тя вижда, че салонът е тъмен, а часът е 24 ч. Връща се пак в бараката и отива по-късно на беседа. По този повод Учителят казва, че учениците бързат рано сутрин да заемат местата, но те са отдавна заети.
към текста >>

По този повод Учителят казва, че учениците бързат рано сутрин да заемат местата, но те са отдавна заети.
В дните, когато Учителят изнася беседа в салона, приятелите бързат да отидат сутринта рано, преди 4 ч, за да заемат място, което желаят. Една сестра от Изгрева се събужда и чува да се пеят братски песни в салона. Тя се облича набързо и тръгва като предполагала, че е закъсняла за беседа. Като пристига, тя вижда, че салонът е тъмен, а часът е 24 ч. Връща се пак в бараката и отива по-късно на беседа. По този повод Учителят казва, че учениците бързат рано сутрин да заемат местата, но те са отдавна заети. Още в 24 ч през нощта съществата идват и заемат местата, за да слушат Словото Божие. Тази сестра чува техните песни и затова отива в салона посред нощ. Друг път същата сестра като отива на беседа към салона, вижда, че от към беседката на полянката за играене на Паневритмията към салона се движи човек със синя тога. Тя познава в него лицето на Христос. Той влиза в салона и сяда на края на сцената.
към текста >>

Още в 24 ч през нощта съществата идват и заемат местата, за да слушат Словото Божие.
Една сестра от Изгрева се събужда и чува да се пеят братски песни в салона. Тя се облича набързо и тръгва като предполагала, че е закъсняла за беседа. Като пристига, тя вижда, че салонът е тъмен, а часът е 24 ч. Връща се пак в бараката и отива по-късно на беседа. По този повод Учителят казва, че учениците бързат рано сутрин да заемат местата, но те са отдавна заети. Още в 24 ч през нощта съществата идват и заемат местата, за да слушат Словото Божие. Тази сестра чува техните песни и затова отива в салона посред нощ. Друг път същата сестра като отива на беседа към салона, вижда, че от към беседката на полянката за играене на Паневритмията към салона се движи човек със синя тога. Тя познава в него лицето на Христос. Той влиза в салона и сяда на края на сцената. През всичкото време на беседата сестрата го наблюдава седнал на сцената.
към текста >>

" Тогава Учителят ги поканва да заемат местата на тези, които те не харесват.
Като казвам, че по-добри хора от вас няма, подразбирам вашите чувства и мисли, които са Божествени." (68, с. 47) „Учителят търпи и коригира постоянно недъзите на братята и сестрите със своята Божествена Любов. Неговото велико търпение създаваше условие за пробуждане на душите за един разумен съзнателен живот. Много от посетителите от града, дошли на Изгрева отиват при Учителя и му казват: „Господин Дънов, откъде сте събрали тези хора от кол и въже? Един от тях стои прав, запушва с пръст носа си и диша, друг ходи бос, трети - със скъсани панталони, четвърти брадясал, какво ще разберат те от вашето учение? " Тогава Учителят ги поканва да заемат местата на тези, които те не харесват. Те категорично се отказват от тази покана. Тогава Учителят казва: „Аз работя с тези хора, които Бог ми е дал. Вие може да не сте най-добрите хора. но по добри от вас няма в България.
към текста >>

35. Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1922

Външният кръг се заема от светските хора, които признават правото на силата на своите пари, на своето знание, ако са учени, или на своята власт, ако са управници.
Трети кръг: „Търсете първо царството Божие и Неговата правда и всичко друго ще ви се приложи". Като се моли човек да си представя тези три изречения — тогава Пентаграма има по-голяма сила. Тези изречение са дадени от Учителя. Те са част от Пентаграма, но са невидими. (12)САБЯ, НОЖ Външният кръг се заема от светските хора, които признават правото на силата на своите пари, на своето знание, ако са учени, или на своята власт, ако са управници. Техният живот е едно угнетяваме, потискане на другите, като понякога ги лишават от живот. Разполагат с труда и земята на тези, които са им подчинени. В Пентаграма това е изразено със знака сабя, символ на груба и егоистична сила, която служи на тях лично, на малка група около тях, но не на всички хора. (1) Сабята показва, че всеки човек иска да бъде силен, но силният човек понякога може да извърши и някакво престъпление. (10, 36)
към текста >>

Кой каквато добродетел изразява, ще се движи по съответната ней посока и ще заеме определеното място на един от върховете на Пентаграма.
Затова Учителя го нарече „Езерото на Съзерцанието". Но очертанията на Пентаграма се виждат само от Молитвен връх. (15)ПЕНТАГРАМЪТ В ПАНЕВРИТММЯТА (В беседа 1924 г.) Ние в школата някой ден трябва да излезем на открито някъде и по пет души заедно да направим някои гимнастически упражнения, но не във формата на петоъгълник, а във формата на Пентаграм, във всеки ъгьл по един. Всички трябва да знаете кой накъде ще си движи ръцете. Кой каквато добродетел изразява, ще се движи по съответната ней посока и ще заеме определеното място на един от върховете на Пентаграма. (8, 25) (бел, състав. Пентаграма като част от Паневритмията се дава около четиринадесет години по-късно, но се играе от десет човека - - пет двойки) Един ден, както се бяхме събрали около Учителя, Той каза: „Сега е дошло времето да свалим този Пентаграм от картините във вашите рамки, които висят по стените ида го приложим на земята". Така и стана. Това са упражнения за редици от по пет двойки, насочени към центъра, които в своето движение заемат петте върха на Пентаграма — Любов, Мъдрост, Правда, Истина и Дободетел.
към текста >>

Това са упражнения за редици от по пет двойки, насочени към центъра, които в своето движение заемат петте върха на Пентаграма — Любов, Мъдрост, Правда, Истина и Дободетел.
Кой каквато добродетел изразява, ще се движи по съответната ней посока и ще заеме определеното място на един от върховете на Пентаграма. (8, 25) (бел, състав. Пентаграма като част от Паневритмията се дава около четиринадесет години по-късно, но се играе от десет човека - - пет двойки) Един ден, както се бяхме събрали около Учителя, Той каза: „Сега е дошло времето да свалим този Пентаграм от картините във вашите рамки, които висят по стените ида го приложим на земята". Така и стана. Това са упражнения за редици от по пет двойки, насочени към центъра, които в своето движение заемат петте върха на Пентаграма — Любов, Мъдрост, Правда, Истина и Дободетел. Искам да спомена също, че в началото на Школата Учителя бе създал една вътрешна група от сестри, в които бях включена и аз, на която Той четеше лекции, беседи, като всяка сестра при всяка сбирка представляваше дадена добродетел, с която се работеше. Тази, която беше на ред да бъде на върха на Пентаграма, ръководеше сбирката. Учителя седеше, слушаше и даваше своите напътствия. На следващата сбирка друга сестра заемаше върха на Пентаграма. Така Пентаграмът с петте си върха се въртеше от дясно на ляво и всички се изреждаха.
към текста >>

На следващата сбирка друга сестра заемаше върха на Пентаграма.
Така и стана. Това са упражнения за редици от по пет двойки, насочени към центъра, които в своето движение заемат петте върха на Пентаграма — Любов, Мъдрост, Правда, Истина и Дободетел. Искам да спомена също, че в началото на Школата Учителя бе създал една вътрешна група от сестри, в които бях включена и аз, на която Той четеше лекции, беседи, като всяка сестра при всяка сбирка представляваше дадена добродетел, с която се работеше. Тази, която беше на ред да бъде на върха на Пентаграма, ръководеше сбирката. Учителя седеше, слушаше и даваше своите напътствия. На следващата сбирка друга сестра заемаше върха на Пентаграма. Така Пентаграмът с петте си върха се въртеше от дясно на ляво и всички се изреждаха. В онзи етап Учителя дава беседите пред класа на Добродетелите. Това го споменавам, защото школата бе минала през този етап на вътрешна работа с Пентаграма. Сега дойде времето да преминем и да я проектираме навън от себе си в движение и музика. (16, 207)
към текста >>

Който иска да се кара, нека върне Пентаграма назад, защото, когато вие не изпълнявате волята Божия, което е записано в него, заемате негативно положение. (3,241)
Това не може да стане по никой начин. (10, 31-32)ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ ЗА ПОСЛЕДИЦИТЕ (Още 1912 г. Учителя отбелязва за дадените 1911 г. Пентаграми): Забележете едно нещо: Пентаграма няма вече да давам, защото приятелите, които го взеха, си навлякоха нещастие и то благодарение на тяхната неподготовеност. Който иска да се кара, нека върне Пентаграма назад, защото, когато вие не изпълнявате волята Божия, което е записано в него, заемате негативно положение. (3,241) Аз дадох Пентаграмата тая година [1911] и вследствие на него в някои домове какви ли не работи станаха. Някои даже употребиха против мене Пентаграма. Но, като се премахнат недоразуменията, всички тия работи ще се разяснят; напротив, не изравнят ли се тия недоразумения, ще се явят на сцената разни хаджигенчовци и прочие и ще се спъва работата повече, защото не бива да изпущаме от предвид, че в духовния живот и в пътя, който вървим, има кражби. Та нужни са операции, само че когато ние ги правим, е престъпление, а когато Бог ги прави, то е порядъчното и ползотворното. (З, 230)
към текста >>

На учениците, на вас ви трябва туй милосърдие – едно от най-необходимите качества; качество, потребно и за Учителя, потребно и за ученика, защото един ден, този ученик ще заеме мястото на учител.
Важен е този принцип и той трябва да легне вътре в нас. Само Бог е съвършен, само Той е безграничен, нито се изменя, нито се променя и само в Неговия силен Дух, само в Неговия ум, само в Неговата душа, само в Неговото сърце, само в Него можем да намерим всичко онуй, за което нашата душа копнее и се стреми тук, на земята и горе на Небето. Следователно, само Нему можем да въздадем чест и поклонение, и хваление и никому другиму. Само този принцип – Бог на Любовта – трябва да легне като основа, правило в душата ви. (234-235 стр.) На учениците, на вас ви трябва туй милосърдие – едно от най-необходимите качества; качество, потребно и за Учителя, потребно и за ученика, защото един ден, този ученик ще заеме мястото на учител. Самият учител пък ще заеме мястото на ученик, защото има учители на учителите и ученици на учениците, но са Учители. Има йерархии по-горни. В тази йерархия можеш да бъдеш едновременно и Учител, и ученик. В едно положение може да си Учител, в друго положение да си ученик. Не мислете, че вие, като дойдете в света, няма да имате нужда от нищо.
към текста >>

Самият учител пък ще заеме мястото на ученик, защото има учители на учителите и ученици на учениците, но са Учители.
Само Бог е съвършен, само Той е безграничен, нито се изменя, нито се променя и само в Неговия силен Дух, само в Неговия ум, само в Неговата душа, само в Неговото сърце, само в Него можем да намерим всичко онуй, за което нашата душа копнее и се стреми тук, на земята и горе на Небето. Следователно, само Нему можем да въздадем чест и поклонение, и хваление и никому другиму. Само този принцип – Бог на Любовта – трябва да легне като основа, правило в душата ви. (234-235 стр.) На учениците, на вас ви трябва туй милосърдие – едно от най-необходимите качества; качество, потребно и за Учителя, потребно и за ученика, защото един ден, този ученик ще заеме мястото на учител. Самият учител пък ще заеме мястото на ученик, защото има учители на учителите и ученици на учениците, но са Учители. Има йерархии по-горни. В тази йерархия можеш да бъдеш едновременно и Учител, и ученик. В едно положение може да си Учител, в друго положение да си ученик. Не мислете, че вие, като дойдете в света, няма да имате нужда от нищо. Само Бог, само Абсолютното, неограниченото, само Той няма нужда от нищо.
към текста >>

Някой брат няма къща; хайде няколко други братя ще се заемат, в 2-3 недели ще му направят къща с 2-3 стаи.
В нашата Школа ще застъпим всички занаяти. Нама да има занаят, който да не познаваме. Всички изкуства ще застъпим и от нас по-добри специалисти няма да има. И списатели, и инженери, и поети, и дърводелци ще имаме, тъй че ще знаем да правим туй-онуй, нищо няма да ни се е. Никого няма да викаме отвън да ни работи. Някой брат няма къща; хайде няколко други братя ще се заемат, в 2-3 недели ще му направят къща с 2-3 стаи. Ще строим... Ако искате, аз пръв ще ви дам пример. (229 стр.) „Да се примирим, казват, да живеем братски". Как? – Всичко ще сложим в моя хамбар и който има нужда, ще взима. „А, кооперации ще има, това ще има – сега в туй няма какво да се месим, тия неща са на мястото си.
към текста >>

в) Коситба наляво, приклякане на лявото коляно, изправяне на тялото, при което ръцете заемат успоредно положение наляво (на височина на раменете).
Десният крак назад. Точки „ж" и „з" се повтарят. Прибиране десния крак при левия. IV а) Двете ръце се изнасят надясно успоредно (на височина на раменете). б) Десният крак напред. в) Коситба наляво, приклякане на лявото коляно, изправяне на тялото, при което ръцете заемат успоредно положение наляво (на височина на раменете). г) Левият крак напред. д) Коситба надясно, приклякане на дясното коляно, изправяне на тялото, ръцете в положението на точка „а". Точка „б" се повтаря. Точка „в" се повтаря. е) Десният крак назад.
към текста >>

36. Учителя е поканен от Архимандрит Евтимий на диспут в салона на читалище 'Надежда', Търново

Владиците заемаха първите места.
Зачакахме пристигането на Учителя и започнахме да пеем. Точно в 10 часа започна беседата. Учителя зае мястото си, след което ни погледна и ни покани да отстъпим местата си на гостите – свещеници, владици н много граждани, които бяха дошли. Ние веднага сторихме това и се качихме на балкона, или застанахме правостоящи, кой където намери място. Салонът беше препълнен. Владиците заемаха първите места. Имаше и официални лица. Всички извадиха бележници. Личеше, че всички идват в този салон с намерение да проведат битка, диспут, да нанесат унищожителен удар на Учителя. Той погледна часовника си, зае присъщата си красива стойка и заговори: "Най-важното в този свят е животът.
към текста >>

Владиците заемаха първите места.
Точно в уреченото време, 10 часа, Учителя пристигна. Всички утихнаха. Той зае мястото си на поставеното бюро, всред салона и след като ни погледна, ни подкани да отстъпим местата си на гостите - свещеници, владици и много граждани, които бяха дошли. Ние веднага сторихме това и се качихме на балкона, или застанахме правостоящи, кой където намери място. Салонът беше препълнен от публика. Владиците заемаха първите места. Имаше и официални лица. Всички извадиха бележници. Личеше, че са дошли с намерение да развият битка, диспут, да нанесат унищожителен удар на Учителя. А Той погледна часовника си, зае присъщата си красива стойка и заговори: "Най-важното в този свят, това е животът. Моето учение не е теория.
към текста >>

37. Група последователи на Учителя вземат решение за направата на устав

* То й е малък, със столове, наредени амфитеатрално, на които стават спорове кой да ръководи и заема първото място.
Следващата неделя, 14.01.1923 г., Учителя не изнася беседа, а изпраща по Тодор Стоименов "Писмото" 2. Салоните, в които Учителят изнасяше своите беседи Първите лекции Учителят започва да изнася в дома на Петк о Гумнеров . От малката стаичка на улица „Опълченска" 66 той говори при отворен прозорец, а братята и сестрите слушат, изпълнили стаичката и правостоящи из целия двор. Когато Братството се разраства, намират един салон на улица „Раковски" и „Граф Игнатиев". * То й е малък, със столове, наредени амфитеатрално, на които стават спорове кой да ръководи и заема първото място. На една от беседите, говорейки за духовенството, Учителят се изправя, вдига дясната си ръка с показалеца нагоре и казва: „Проклятие" След това простира лявата си ръка напред и казва: „Знаят ли онези там 7 гръмоотводи - Синода, ако размърдам тази ръка, какво ще стане с тях? И ние хвърляме камъни, но нашите камъни градят, а техните разрушават." Това изказване на Учителя е по повод безпрецедентното решение на Архиерейския събор, свикан на 7 юли 1922 г. от Синода, на който обявяват Учителя за самоотлъчил се от Църквата.
към текста >>

38. Учителят изпраща Писмото, което става текст на песента 'Писмото'

* То й е малък, със столове, наредени амфитеатрално, на които стават спорове кой да ръководи и заема първото място.
Спомени на Светозар Няголов 2. Салоните, в които Учителят изнасяше своите беседи Първите лекции Учителят започва да изнася в дома на Петк о Гумнеров . От малката стаичка на улица „Опълченска" 66 той говори при отворен прозорец, а братята и сестрите слушат, изпълнили стаичката и правостоящи из целия двор. Когато Братството се разраства, намират един салон на улица „Раковски" и „Граф Игнатиев". * То й е малък, със столове, наредени амфитеатрално, на които стават спорове кой да ръководи и заема първото място. На една от беседите, говорейки за духовенството, Учителят се изправя, вдига дясната си ръка с показалеца нагоре и казва: „Проклятие" След това простира лявата си ръка напред и казва: „Знаят ли онези там 7 гръмоотводи - Синода, ако размърдам тази ръка, какво ще стане с тях? И ние хвърляме камъни, но нашите камъни градят, а техните разрушават." Това изказване на Учителя е по повод безпрецедентното решение на Архиерейския събор, свикан на 7 юли 1922 г. от Синода, на който обявяват Учителя за самоотлъчил се от Църквата.
към текста >>

39. Две упражнения от Учителя, дадени на 1 юли

Двете ръце остават успоредно, след което лявата ръка минава бавно над дясната ръка – същото положение, каквото заемаше дясната ръка.
Две упражнения от Учителя Упражнениятя са дадени в лекцията "Проява на разумните сили в природата",1 юли 1923 г., Общ Окултен Клас, София. Първо упражнение: Лявата и дясната ръка напред, след това дясната се движи бавно над лявата ръка догоре, над рамото. После минава пред гърдите, близо до врата, до лявото рамо, след което се изнася и тя напред. Двете ръце остават успоредно, след което лявата ръка минава бавно над дясната ръка – същото положение, каквото заемаше дясната ръка. Това упражнение се прави няколко пъти, ту с лявата, ту с дясната ръка. Във всяко движение на ръцете вие можете да концентрирате ума си и да привличате силите на Природата. Искате ли да уякчите силите на сърцето и ума си, кажете тъй: „Моето сърце ще се изпълни с Божествената Любов и ще бъде устойчиво във всяка Правда и Истина“ (лявата ръка над дясната). „Моят ум ще се изпълни с Божествена светлина и аз ще възприемам в себе си всички Божествени мисли и ще ги насаждам в света“ (дясната ръка над лявата). Двете ръце нагоре: „Амин, тъй да бъде!
към текста >>

40. Екскурзия до Сливен - Сините камъни на група ученици (без Учителя)

Така съединени тия пет извора дават началото на силен планински поток, що непрекъснато пее и огласява Кушбунарската долина.Няколко чифта ръце пак се заемаме да ги попречистим от повалени камъни, клечки, листа, тиня.
По дъното им лъщят бели камъчета. В тях се оглеждат треви, цветя и лазурно небе. У тях идват да пият дивеч, а може би вълк и мечка стръвница. Може би и нежна сърничка оглежда в тях милото си лице, кротките си очи. Птиченце си пълни клюна с нея и подскача ободрено от клон на клон. Така съединени тия пет извора дават началото на силен планински поток, що непрекъснато пее и огласява Кушбунарската долина.Няколко чифта ръце пак се заемаме да ги попречистим от повалени камъни, клечки, листа, тиня. Те сякаш ни благодарят, сякаш ни се усмихват под настъпилия здрач. Откриваме още едно гнездо - извор - не по-малък от другите пет. Заемаме се с него. Копаем го,, ограждаме го по образеца на Учителя.Наклаждаме буен огън. Накамарваме отгоре му цяла могила сухи дърва и лягаме край него.
към текста >>

Заемаме се с него.
Може би и нежна сърничка оглежда в тях милото си лице, кротките си очи. Птиченце си пълни клюна с нея и подскача ободрено от клон на клон. Така съединени тия пет извора дават началото на силен планински поток, що непрекъснато пее и огласява Кушбунарската долина.Няколко чифта ръце пак се заемаме да ги попречистим от повалени камъни, клечки, листа, тиня. Те сякаш ни благодарят, сякаш ни се усмихват под настъпилия здрач. Откриваме още едно гнездо - извор - не по-малък от другите пет. Заемаме се с него. Копаем го,, ограждаме го по образеца на Учителя.Наклаждаме буен огън. Накамарваме отгоре му цяла могила сухи дърва и лягаме край него. Бурни искри политат възбог и пращят весело.Спим като убити. Над нас греят звезди, из гората бучи вятърът, сякаш че ни успива.У зори, тичаме към скалите за Слънцето. Но и днес го изпуснахме, и днес се лишихме, а може би кой знае до кога, да видим изгрева от Стара планина, този същия, който ни се явява гледайки го от Витоша мила, а също може би и от Рила.
към текста >>

С Генчо се заемаме да гасим.
Както земята без бури.”Неволно запирам стъпките си всред този океан от красота и сладост омайна; от гърдите ми се откъсва въздишка на радост, тъга и умиление, умиление до сълзи... С колко красота ни е обградил Творецът, какви неоценими блага ни е дал, до излишество, до разточителност, а ние „вода газим, жедни ходим” чужди, слепи за това.Сухи клонаци покрити с мъх и лишеи извили гърбове като люти змии. Хралупи, в които могат трима да седнат, а над тях се извисили кичести гранки на богато раззеленило се дърво. Повалени дънери, покрити с дебел зелен мъх - мечки стръвници всред гората, готови за плячка.Буйни ливади изпъстрени със синя тинтява, овчарски босилек, див карамфил, и все този мил зелен здравец, все тази негова жизнерадостна усмивка...Сядам върху зелен плюшен трон, омаяна, очарована от възхищение. Тих ветрец едвам леко и незабелязано разклаща листете, сякаш зашептели нещо помежду си... Неволно ме изпълва гняв, негодувание, мъка... Пакостни ръце не едно дърво са посушили с тия нарочно подклаждани под тях огньове. Ето жива жар под него, то бавно тлее, пуши и един ден ще прегори прекрасната снага на стройния бук. С Генчо се заемаме да гасим. Изпразваме раниците и ги пълним с вода от близкия мочур. Гасим, сипваме, тичаме, пълним раниците си със зелената жабунеста вода и наливаме върху раните на този ненагледен горски хубавец. Когато се убедих ,че вече не пуши, когато изгребах с дърво всичката пепел на страна, тогава се успокоих и продължих пътя си. Тук-таме брадва пък нанесла тежки рани по китни букаци и млади дъбчета. Сякаш сълзи струят по раните, сякаш гората плаче.
към текста >>

41. Упражнение от Учителя, дадено на 21 октомври (при объркване на мислите или чувствата)

Растението, което изниква из почвата и отива нагоре към Слънцето, заема същото положение.
Затова всички трябва да се стремите към красивите движения. Всяко движение, в една или в друга посока, трябва да предизвиква съответстващи разумни сили, с които да можете да влезете във връзка. Само така движенията имат смисъл и полза. Запример човек, който се моли, не може да държи ръцете си надолу, той ще вдигне ръцете си – a, b – нагоре, в положението на фигура A. Човек, който иска да воюва за възвишеното, за благородното в света, също тъй издига ръцете си нагоре (в положение A). Растението, което изниква из почвата и отива нагоре към Слънцето, заема същото положение. Онзи човек обаче, който държи с двете си ръце – a, b – в тояга и се готви да воюва в света за низките, за обикновените работи, държи ръцете си надолу и се намира в положението B. Това положение представлява една готова, напрегната стрела, която чака само последния момент за нападение. Първото положение – A, и второто положение – B са хармонични движения, които са във връзка помежду си. Следователно тия две същества, които правят движенията A и B, според степента на своето развитие се намират в два различни свята, вследствие на което и техните понятия за живота са съвсем различни. Но и едното, и другото положение – нагоре и надолу, изразяват полюси на живота, които трябва да се проучват съзнателно, защото само животът ще ви доведе във връзка с разумното.
към текста >>

42. Учителя е в София, Събор, 1924 (?)

Оттогава Паша се заема с приготовляването на беседите за печат.
Е.А.: Беседите се издават с пари от братската каса. В.К.: Къде се печатат? Е.А.: Печатат се там където ги приемат. А Никола Камбуров има в Казанлък лична печатница, стопанин е бил той на печатницата. Паша, като учителка в Първа девическа гимназия е издала учебник по химия за последния клас на гимназиите и вече имала малък опит в отпечатването и редактирането. Оттогава Паша се заема с приготовляването на беседите за печат. Едни се печатат в София - в софийските печатници. Други се печатат в провинцията, в Русе, в печатницата на Малджиев. Тези, които се печатат в провинцията за тях Паша прави само една коректура, останалите коректури ги правят коректорите в съответните печатници. На тия беседи, които се печатат в София Паша прави три коректури. В същото време Учителят иска приготвените за печат беседи да Му се четат.
към текста >>

43. Учителя говори пред братска среща на ръководителите - София, 1 септември

Един час ще ви заеме тази работа на ден, ако имате Божествено разположение.
Търговец сте - също. Ако спазвате правилото, аз ще ви помогна, но ако не го спазвате, благословение няма да имате. Абсолютно искрени, чисти. Извинения не приемаме. За нас важи свършванието на работата, а не времето кога си дошъл и си започнал работата - може и сутрин, и обед, и вечер. Един час ще ви заеме тази работа на ден, ако имате Божествено разположение. Целия ден ще работите, ако имате човешко разположение.Десятъкът се състои в брутото печалба. Искаме да опитаме едно правило. Човек от камъка не може да извади храна, но мъха може. Той чопли и сега той знае повече от вас. Затова знанията трябват.
към текста >>

44. Учителя говори пред братска среща на ръководителите - София, 2 септември

Но понеже това е по човешко, поискал сметка, вземали заем и уредили.
Божественото вътре във вас ще ви спаси.Разказва примера с бр. Стефова - когато баща й я изпъдил, че била в Новото учение, а преписва имота на младата си дъщеря, но тоя зет го изпъжда и сега е гол, и ще го гледа изпъдената дъщеря.Не пъдете Добродетелта от себе си вътре, лъжата изпъдете, на дявола я дайте, а Истината, Добродетелта задръжте в себе си. Някои от себе си, Божествено нищо не дават, а материално отвред събират. Учителят казва примера с първата комуна, която устроил само с храна - определено било колко да се плаща. Младите държали сметка, но забатачили. Но понеже това е по човешко, поискал сметка, вземали заем и уредили. Втората година, наредил същата комуна - на трапеза, но вече по Божественому - без всякаква сметка - идвали, яли и не платили. И това е хубаво. Това е един общ недъг, който трябва да се изкорени - има тоя недъг много лоши последствия. Трябва ценз на всяка дума, на всяко дело. В обществената безопастност ме питат, отгде взимам средства.
към текста >>

45. Упражнение от Учителя, дадено на 7 януари

“ Щом това положение не е естествено, какво положение трябва да заеме човек?
Туй е едно естествено положение. При това положение на ръцете изговорете: „Искам да се прояви онова, което е вложено в моята духовна натура! “ Разтворете сега ръцете си настрани, хоризонтално. Тъй поставени ръцете настрани – това е едно неестествено положение. То означава: „Какво искате вие, да ме мъчите ли? “ Щом това положение не е естествено, какво положение трябва да заеме човек? Поставете сега лявата си ръка на гърдите, а дясната ръка напред, със събрани пръсти. Туй е спасително движение, то разрешава въпроса. Това са същевременно проекции във висшата геометрия. Тъй поставени двете ръце, това са две проекции. Движенията, които правите, зависят от вашата разумност, от вашата воля.
към текста >>

46. Учителя дава музиката на песента 'Писмото'

* То й е малък, със столове, наредени амфитеатрално, на които стават спорове кой да ръководи и заема първото място.
Спомени на Светозар Няголов 2. Салоните, в които Учителят изнасяше своите беседи Първите лекции Учителят започва да изнася в дома на Петк о Гумнеров . От малката стаичка на улица „Опълченска" 66 той говори при отворен прозорец, а братята и сестрите слушат, изпълнили стаичката и правостоящи из целия двор. Когато Братството се разраства, намират един салон на улица „Раковски" и „Граф Игнатиев". * То й е малък, със столове, наредени амфитеатрално, на които стават спорове кой да ръководи и заема първото място. На една от беседите, говорейки за духовенството, Учителят се изправя, вдига дясната си ръка с показалеца нагоре и казва: „Проклятие" След това простира лявата си ръка напред и казва: „Знаят ли онези там 7 гръмоотводи - Синода, ако размърдам тази ръка, какво ще стане с тях? И ние хвърляме камъни, но нашите камъни градят, а техните разрушават." Това изказване на Учителя е по повод безпрецедентното решение на Архиерейския събор, свикан на 7 юли 1922 г. от Синода, на който обявяват Учителя за самоотлъчил се от Църквата.
към текста >>

47. Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - Ел Шадай

Но, намерили се в заем един чифт галоши и наш „Стоян” без да се изканва, нахлузил ги на мотовилите си, позавързал ги с канап да не останат из дълбокия сняг и - хайде на планината.
Някъде: „Напред! ”, а другаде цяло изречение: „Стоянчо обул чужди галоши.” Кой е този Стоянчо и с чии галоши се е курдисал, това е тайна за нас. Но тя за миг открива завесата на нечий интимен живот. Че някой Стоянчо, горещ поклонник на планината поискал да я посети, но уви! Липсват му обувки. Но, намерили се в заем един чифт галоши и наш „Стоян” без да се изканва, нахлузил ги на мотовилите си, позавързал ги с канап да не останат из дълбокия сняг и - хайде на планината. Това се казва любител на природата! По-нататък някой учен начертал зодиакалните знаци, друг -триъгълник и в него преплел две букви - всичко туй поставено върху възходяща спирала. Из под натежалите от сняг храсти наднича бодрото личице на кукуряка морав и минзухар - това е първото знаме на пролетта.Грее топло слънце и прижуря лицето. Товарът ни става съвсем излишен. Идва ни да литнем нагоре.
към текста >>

48. Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - Втори ден на Великден

Във всички школи се е отдавало важно значение на това какво положение заема човек при молитвата.
Защото са съвсем бедни на енергия. Затова космите трябва да бъдат тънки - те спестяват тази енергия. Трябва също да бъдат гладки - когато космите не са гладки, енергията не може да се препраща. Тези упражнения са за молитва, за облагородяване на енергиите. В състоянието, в което се намирате, без тези упражнения не можете да се развивате. Във всички школи се е отдавало важно значение на това какво положение заема човек при молитвата. Ин-дусите практикуват тъй нареченото индуско сядане -двата крака един върху друг. При това ръцете могат да заемат различно положение. Първият метод - ръцете на земята; вторият метод - ръцете на колената; третият - дясната ръка на лявата страна, а лявата - на колената, после може обратното. При всяко положение имаме различни резултати. Това е цяла наука.
към текста >>

При това ръцете могат да заемат различно положение.
Трябва също да бъдат гладки - когато космите не са гладки, енергията не може да се препраща. Тези упражнения са за молитва, за облагородяване на енергиите. В състоянието, в което се намирате, без тези упражнения не можете да се развивате. Във всички школи се е отдавало важно значение на това какво положение заема човек при молитвата. Ин-дусите практикуват тъй нареченото индуско сядане -двата крака един върху друг. При това ръцете могат да заемат различно положение. Първият метод - ръцете на земята; вторият метод - ръцете на колената; третият - дясната ръка на лявата страна, а лявата - на колената, после може обратното. При всяко положение имаме различни резултати. Това е цяла наука. Колената са с положителни сили, когато са свързани с природата. Като си поставиш дясната ръка от дясната страна на главата, а лявата ръка върху коляното, образува се кръг.
към текста >>

49. Учителя присъства на събора, 1926 - София. 22 август

И понеже идват по-рано от "Изгрева", заемат местата в целия салон.
Онези, които са дошли предварително, са се разположили и устроили на лагер. Те очакват събора. Сутринта рано, както се случва при всеки събор, те стават в четири часа, правят молитва и заедно с Учителя отиват в салона на улица "Оборище" 14 в града. Разстоянието от местността "Ваучер" или "Изгрева" те минават пешком за около един час. Сутринта, към седем часа, те са в салона. И понеже идват по-рано от "Изгрева", заемат местата в целия салон. А софиянци, които идват по-късно, остават правостоящи. Сбъдва се така и онова, което те са го мечтаели - мечтаели са, че гостите от провинцията на събора ще стоят по- близко до Учителя, а пък софиянци, които всеки ден са на "Изгрева", ще седнат отзад. Учителят разрешава този въпрос като казва: "На всеки човек трябва да се отдаде това право, което Бог му е дал".(вж. беседата "Свещеният огън", 1926 г., стр. 5) След първото Слово на Учителя в салона в осем часа, те отиват отново на "Изгрева", където в 11 часа ще се открие съборът.
към текста >>

50. Учителя с група ученици на екскурзия до Витоша - 1 ноември

Изпитанията могат да бъдат всякакви: един човек ще ти даде пари назаем, ще си направиш къща и после ще те оплете и ще се видиш в чудо; или пък ще станеш пръв министър, после ще влезеш в затвора и ще те пуснат, лишен от граждански права.
Изгуби ли се, заедно с него ще се изгубят и всички други идеали. Когато ти спазваш Божиите закони, Бог те благославя, дава ти познания, отпуска ти кредит навсякъде, казва на хората: „Подкрепете го, този е Мой служител“. И всички хора ти се радват. Ще ви поставят на изпит. Изпитанията са градуси, които показват докъде сте стигнали в своето развитие. Изпитанията могат да бъдат всякакви: един човек ще ти даде пари назаем, ще си направиш къща и после ще те оплете и ще се видиш в чудо; или пък ще станеш пръв министър, после ще влезеш в затвора и ще те пуснат, лишен от граждански права. Глупав е всеки човек, който греши и не поправя погрешките си. Глупавият човек всякога търси лесните работи, той не може да свърже причините и последствията. Ти имаш желание да му направиш една услуга, да го пратиш да се образова, но той не знае за това, открадва от теб петстотин лева и избягва. Какво ще направи с тях? Ще ги изяде и ще остане простак.
към текста >>

51. Разговор на Учителя с ръководителите преди започването на събора. Протокол

Батята наредени отдясно, а сестрите отляво, така че да сезаема цялата поляна.
В Божиите работи време няма. Когато ти кажат: Ставай, върви и върши- изпълни го. Казва ти Бог всред полунощ: Вземи две стомни, напълни ги с вода и ги занеси на еди коя си вдовица. Не питай, защо и за какво, а върви и изпълни дадената ти работа.Връзката между членовете на Бялото Братство вътрешно е много силна, а външно - по слаба. Необходима е вътрешната връзка и в тази насока ще работите.Наредба от Учителя: Утре на 19-того, петък в 4 часа сутринта, всички на поляната. Батята наредени отдясно, а сестрите отляво, така че да сезаема цялата поляна. Изгревът - Том 14 Глава: РАЗГОВОРИ И ПРОТОКОЛИ пред ръководителите 1927 годинаII. Протоколи от събора 18. VІІІ.1927 г. - 25. VІІІ.1927г.
към текста >>

52. Учителя присъства на събора, 1927 - София. Първи ден - 19 август

С левия крак крачка напред и ръцете се спускат надолу да заемат отвесно положение отстрани на тялото и така се продължава движението към центъра.
И така се продължава няколко крачки. После кръгом - към дясна страна, движение напред по същия начин: тръгване с левия крак и се изговаря „ходи", с десния крак - „мисли". Спира се отдето се е тръгнало първоначално.3. Движение напред с издигане и спускане ръцете отвесно. Тръгване с десния крак напред и нагоре, на широчината на гърдите и височината на раменете. С левия крак крачка напред и ръцете се спускат надолу да заемат отвесно положение отстрани на тялото и така се продължава движението към центъра. Три крачки с четири отброявания. Ново движение напред - тръгва се с левия крак и ръцете горе - три крачки, четири отброявания.4. Движение напред - тръгване с десния крак, с четене „едно, две", с левия крак и отброяване „едно, две". Движение назад - също.5. Хармонични стъпки - движение напред, тръгване с десния крак и ръцете се издигат напред и нагоре пред гърдите на широчината им и се стръскват надолу с дланите, с левия крак напред - ръцете също се стръскват.
към текста >>

53. Учителя е на екскурзия на Витоша. Празникът на Будителите

Изпитанието може да бъде такова: един човек ще ти даде пари назаем, ще си направиш къща, а после ще те оплете и ще се чудиш... Или ще станеш министър, после ще влезеш в затвора, ще те пуснат, лишен от граждански права.
Когато ти спазваш Божиите закони, Бог те благославя, дава ти познания, отпуска ти кредит навсякъде. Казва на хората: „Подкрепете.го, този е мой служител! " -И всички хора ти се радват. Ще ви поставят на изпит. Изпитанията са градуси, които показват докъде си стигнал в своето развитие. Изпитанието може да бъде такова: един човек ще ти даде пари назаем, ще си направиш къща, а после ще те оплете и ще се чудиш... Или ще станеш министър, после ще влезеш в затвора, ще те пуснат, лишен от граждански права. Глупав е всеки човек, който греши и не поправя грешките си. Гпупавият човек всякога търси лесните работи. Той не може да свърже причините с последствията. Ти имаш желание да му направиш една услуга, да го пратиш па училище например. Той не знае за това.
към текста >>

54. Учителя е на екскурзия на Витоша. Димитровден

Всеки се заема да подготви „инструментите” си, че щом се даде знак, веднага да почне изпълнението.Наредихме се в нов кръг, само че седнали.
Как се молихме, с каква жар. Като благодарни деца, които са получили от майка си нещо много мило и скъпо за тях. Всеки чрез свещените думи на молитвата, като че изказваше свой заветен копнеж. Като че ли душата се отказваше от тялото, за да се слее по предвечно сродство с Великото и Прекрасното.След това почна концерта на храненето. Той дойде като най-съвършени рефрен на гимнастиката, песните и молитвата. Всеки се заема да подготви „инструментите” си, че щом се даде знак, веднага да почне изпълнението.Наредихме се в нов кръг, само че седнали. Отвориха се раниците. Върху бели кърпи се извади съестното съкровище. Даде се знак -молитвата. Изведнъж се чу дивна музика на 150 чифта лъкове и цигулки... Боже, каква хубава музика! Всеки слушаше своята цикулка и здраво държеше лъка - десницата - към бялото, меко самунче.
към текста >>

55. Учителя е на екскурзия на Витоша. Зеленка - Бивака (Ел Шадай) - 24 януари

Някои, които са били много горделиви в миналото, сега заемат много ниско положение в живота, за да се освободят от гордостта.
Това е най-трудното нещо. Ако нямаш присъствие на Духа, положението е лошо. Една сестра сподели: - Учителю, сега ми е много ясно, когато ми говорите, а по-рано не ми беше ясно. — Обаче колко много въпроси има, които не разбирате и които ще се появят по-късно във вас... Някои, които са били много горделиви в миналото, сега заемат много ниско положение в живота, за да се освободят от гордостта. Някой обиди сега такъв човек, накърни честолюбието му - той чувства това, зъби се, но после идва съзнанието му, че един ден така е живял и си казва: „Защо да се сърдя? И аз едно време бях такъв. И те ще бъдат на моето място. Ще ходя сега, Господи, по Твоите пътища и няма да се отклонявам нито наляво, нито надясно." Като тръгнеш по Божия път, там е голяма свобода.
към текста >>

56. Учителя е на екскурзия на Витоша. Бивака (Ел Шадай) - 30 януари

Гърците в областта на изкуството са заемали от Египет, от Индия и пр.
В нея има дълбоки символи. Трябва да прочетете Ведите - епичните произведения на Индия. Те са хубави. Това са 30 тома! Преведени са на английски от Макс Мюлер, който си има свои теории... Гърците в областта на изкуството са заемали от Египет, от Индия и пр. Единственото, което е тяхно, то е ваятелството. Като влезете В тоя клас, за който Ви говоря, Вечерно Време ще оставяте тялото си, ще намерите Ведите в Англия, ще ги прочетете, ще си вземете бележки и сутринта ще си дойдете. И във Ватикана ще идете... Апостол Павел нали е ходил в онзи свят! Колко повече - в Лондон... Като риби ще мълчите за този клас, за който ви говорих!
към текста >>

57. Учителя обсъжда с група от Братството забраната на събора през 1928 г.

В бялата раса има хора и от червената, и от черната раса и всеки заема такава служба, каквато му подхожда.
Есеите са се намирали във връзка с една друга мистична школа; терапевтите19 в Египет са все клон на тази мистична школа. Всички първи християни са ставали много рано да се молят, в 4 часа са били вече на крак. Богомилите също са посрещали Слънцето – това е традиция на Всемирното Бяло Братство. То е посещавало всички народи, било е във Вавилон, в Асирия, в Египет, в Палестина. Сега Бялото Братство е в европейските народи. В бялата раса има хора и от червената, и от черната раса и всеки заема такава служба, каквато му подхожда. Централата на Всемирното Бяло Братство първо е била в Атлантида, откъдето се пренася в Египет и после от Египет – в Хималаите, които са по-нова формация. Африка и Азия някога са били свързани, но се разделят на два континента. От Хималаите се пращат клонове в разните народи. Иде духовен глад, а вие вече сте подготвени за онези дни, когато ще трябва да се подпомогне светът с нови идеи. И как ще ви търсят тогава, как ще ви търсят!
към текста >>

58. Седемте рилски езера - Тръгване за Рила на група ученици без Учителя 14 август 1929 г.

Тя не е само съединение на водород и кислород, в това съединение има и нещо все още неразбрано, неосезаемо.
Останалото време на деня, като се изключи малката следобедна почивка, прекарвахме из околността, където се грижехме, доколкото може да облагородяваме обстановката, като правехме пътеки, мостове над потоците, но най-вече - чешмички на бликащите кладенчета и извори. Учителя имаше особено отношение към изворите, едно особено уважение и благоговение към водата, този единствен течен минерал, есенциален продукт на минералното царство, продукт, без който животът тук на Земята не може да се прояви. Водата е една загадка по своето съдържание, продукт на някаква висша разумност в Природата, разумност, изпълнена с Любов и пожертвувателност, защото носи живота и безропотно приема всички мръсотии, създадени от всички същества. Тя е способна да премахне всички пречки пред вливащия се в нас живот. За това нейно качество Учителя казва: „Аз не познавам по-голямо лекарство от водата.” Но, разбира се, ние още не я познаваме. Тя не е само съединение на водород и кислород, в това съединение има и нещо все още неразбрано, неосезаемо. Немалък дял от времето се използваше за приятни и полезни разговори. Особено през почивките, когато ходехме или работехме. Учителя беше всякога с нас и щом спрем, веднага Го наобикаляхме и почвахме непринудени разговори. Брат Боян Боев беше неотлъчно с Учителя и мисля, че голям дял от тези разговори, а може би и всичките, той като добър стенограф, е записал. Брат Боян Боев беше един от изтъкнатите братя на Изгрева и затова заслужава да се каже нещо повече за него.
към текста >>

59. Учителя на седемте рилски езера с учениците. Изворът под езерото Махабур. 16 август

При най-голямото кандило - Слънцето.Сега пък се заемаме с другото изворче под Махабур [виж “Изгревът, т.
С богати обертонове заехтява гиганта. „Благост”, - „Благост” отвръща планината със сладък упойващ химн. Като че ли ми се стори, че така ще е и при човешката молитва: Каквото отправиш нагоре, това ти отвръща и Небето.Дълго още стоим пред Махабур - Бъбрека и му отправяме разни въпроси, хвалебства, привети.Връщаме се със светло тържество в гърдите си. Сякаш сме чули гласа на Бога. Сякаш сме присъствували на богослужение в най-величествената катедрала на света. При най-голямото кандило - Слънцето.Сега пък се заемаме с другото изворче под Махабур [виж “Изгревът, т. XVI, сн. 19-20]. Колко много работа падна и тука! Бели кварцови плочи и цитронови отломъци украсяват отвърстието му, а дъното посипано с дребни камъчета, донесени от далечното водно дъно в шапки, престилки. Водата изглежда сега още по-чиста и кристална. Доукрасяваме го с папрат, мъх, цветя.
към текста >>

- Заеми я под наем - смее се Той.
Но всички те ме гледат, викат ме. Един брат казва: „Феите на изворите ме помолиха да ти направим колибка от клек.” Тръгвам накъдето братът ме води. С нас е Учителя. Заставаме до една прекрасна клекова колибка-звънче, която тази сутрин се градеше незнайно за кого. - Тук ще спиш, каза Учителят и на лицето му сияеше широка доволна усмивка. - Заеми я под наем - смее се Той. Целувам ръката му, защото зная, че тия „феи на изворите”, е самият Той. Задавена от благодарствени сълзи коленичвам до моето звънче-палат. То е тъй хубаво! Гъсто е преплетено от кичест клек, през който се провират плахи лъчи от луната. То прилича на къщичка от дядо Мраз.
към текста >>

При най-голямото кандило - Слънцето.Сега пък се заемаме с другото изворче под Махабур [виж “Изгревът, т.
С богати обертонове заехтява гиганта. „Благост”, - „Благост” отвръща планината със сладък упойващ химн. Като че ли ми се стори, че така ще е и при човешката молитва: Каквото отправиш нагоре, това ти отвръща и Небето.Дълго още стоим пред Махабур - Бъбрека и му отправяме разни въпроси, хвалебства, привети.Връщаме се със светло тържество в гърдите си. Сякаш сме чули гласа на Бога. Сякаш сме присъствували на богослужение в най-величествената катедрала на света. При най-голямото кандило - Слънцето.Сега пък се заемаме с другото изворче под Махабур [виж “Изгревът, т. XVI, сн. 19-20]. Колко много работа падна и тука! Бели кварцови плочи и цитронови отломъци украсяват отвърстието му, а дъното посипано с дребни камъчета, донесени от далечното водно дъно в шапки, престилки. Водата изглежда сега още по-чиста и кристална. Доукрасяваме го с папрат, мъх, цветя.
към текста >>

- Заеми я под наем - смее се Той.
Но всички те ме гледат, викат ме. Един брат казва: „Феите на изворите ме помолиха да ти направим колибка от клек.” Тръгвам накъдето братът ме води. С нас е Учителя. Заставаме до една прекрасна клекова колибка-звънче, която тази сутрин се градеше незнайно за кого. - Тук ще спиш, каза Учителят и на лицето му сияеше широка доволна усмивка. - Заеми я под наем - смее се Той. Целувам ръката му, защото зная, че тия „феи на изворите”, е самият Той. Задавена от благодарствени сълзи коленичвам до моето звънче-палат. То е тъй хубаво! Гъсто е преплетено от кичест клек, през който се провират плахи лъчи от луната. То прилича на къщичка от дядо Мраз.
към текста >>

60. Учителя е на Витоша с ученици - бивака. Димитровден

Тичам из шумака да се преоблека, после заемам позиция срещу чайниците и се наливам с чай до насита.Горе, хе, над пътя, селянки засаждат борчета.
Там с пълна пара чайниците врят и канят за чай. Топло слънце е обляло и природа и хора с лъчезарна милувка.Учителят е тук. Венец от люде около му. В ръцете му бинокъл. Видял ме като съм се задала... Лицето му е тъй усмихнато, че неволно се смятам и аз добре дошла. Тичам из шумака да се преоблека, после заемам позиция срещу чайниците и се наливам с чай до насита.Горе, хе, над пътя, селянки засаждат борчета. Не ще минат и 20 години и голите хълмове ще имат боров лес, който ще привлича и птички, и облаци, и човеци. Привет ви, работни люде, които украсявате горите! Ехтят песните и провикванията им - цяла верига. Новороденият след тия 20 години ще държи бас, че Витоша тук нивга не е била гола и камениста... Да, новият лес ще задържи влагата; тогава под Резньовете може би пак ще се покаже езерото, описано от турския пътешественик Авлия Челеби, който твърди, че Витоша е била по него време (преди 200 години) непроходима гора с тучни пасбища, по които ехтели звънците на безброй стада.Събираме се около Учителя. Наметнат с дълга широка пелерина, той прилича на приказен цар.
към текста >>

61. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 6 август

Ако не чуе отговор, тогава чак има право да заеме това обиталище.Товаедневната програма; вечерната е друга: носим дърва, обикаляме огнището, пеем или слушаме солисти певци, цигулари или декламатори - стихотворци... Понякога посрещаме гости туристи.
6 август [1930 г.]Всяка сутрин посрещане изгрева от скалата, после гимнастика, закуска. Понякога Учителят ни държи беседа. После на дежурства приготовляваме обяд, след което ходим по излети, къпем се, четем, пишем... Учителят не препоръчва студените бани... Тогава топлим вода в тенекии и се крием из клека. И там, под ясния поглед на небето, нагрявани от изобилните слънчеви лъчи - се къпем. Всеки, който се приближава към клека, трябва първо да извика: „Има ли някой". Ако не чуе отговор, тогава чак има право да заеме това обиталище.Товаедневната програма; вечерната е друга: носим дърва, обикаляме огнището, пеем или слушаме солисти певци, цигулари или декламатори - стихотворци... Понякога посрещаме гости туристи. Скоро ни дойдоха 30 души мъже и жени - дошли специално от Дупница да слушат беседа. Оставихме ги за обяд. Отидоха си много доволни.Вчера дотича разтревожен човек от хижа „Скакавица” да дири лекар при нас. (След малко той пристигна.) Жена му била страшно болна. След малко, ето, пристигна нашият д-р Кирил Паскалев и се отправиха тичешком надоле.Тази сутрин той ни успокои, като каза, че жената съвсем се подобрила, като родила едно хубаво момченце... А горкият човечец, колко беше разтревожен, плачеше с глас, трепереше цял от умора и вълнение.
към текста >>

62. Учителя започва изнасянето на Утринните слово с беседата 'Абсолютната Истина'

Дойдеш при мене да ми искаш 100 лева на заем.
„И казва му: „Истина, истина ти говоря: От нине ще видите небето отворено, и ангелите Божии да възлизат и слизат над сина Человеческаго“.“ (– 51-ви стих.) – Синът дойде, когато лъжата трябваше да се изхвърли навън. И тъй, тази година работете върху онова, което е добро пред Господа. Не мислете само за себе си. Ако вярвате, че Бог живее във всички хора, работете за общото дело. Тогава и Бог ще вижда през очите на всекиго, че изпълнявате Неговата воля. Дойдеш при мене да ми искаш 100 лева на заем. Аз виждам, че с тези пари искаш да купиш едно въже, да обесиш някого. Ще изпълня ли волята Божия, ако ти дам тези пари? Аз ще изпълня волята Божия, като изпратя двама души да те набият хубаво и с носилка да те занесат на леглото. След това аз сам ще дойда да те лекувам. Това значи да изпълниш волята на Бога.
към текста >>

63. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. Бурята. 20-21 август

Лулчев се заема с тази задача, но не успява да я изпълни, понеже напусна този свят.† През 1943 г.
„Изгревът”, том VII, стр, 533-534, стр. 583, ред 19 отгоре, (бележки на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев) Учителят му нарежда да се дадат на всички братя и сестри по един декар земя, а не по 100, 200, 300 метра. Да се закупят всички места на Изгрева до ж. п. линията и да се разпределят на парцели от по 1 декар и да се раздадат. Лулчев се заема с тази задача, но не успява да я изпълни, понеже напусна този свят.† През 1943 г. Любен Барбов, наш съсед, намира отнякъде десетина гилзи, неизгърмени, запалва огън и ги слага в него и те изпукаха. Ние, малчуганите, гледахме какво става. Барбов взе няколко горещи гилзи и ги пъхна в гърба ми и ме изгори. Това беше при къщата на Цонзоров до нас. Баща ми взе да ме лекува и отиде вечерта при брат Лулчев и му казва.
към текста >>

64. Учителя дава песента 'Малката буболечица'

Таман е завършила две-три упражнения и на вратата се чука - влиза някаква сестра-комшийка да й иска на заем това или онова.
Олга Славчева сяда на масата - приготвила е много листа и много моливи за всеки случай. Идват часът и мигът. Олга започва да усеща едно вдъхновение, което обхваща цялото й същество, мисълта й се прояснява, погледът й се разширява и получава дълбочина, пред нея седят нотите на отделните упражнения. И тя започва да чува в себе си думите, които се подреждат една след друга. Олга ги записва на белия лист. Таман е завършила две-три упражнения и на вратата се чука - влиза някаква сестра-комшийка да й иска на заем това или онова. Олга й казва, че има работа. "Та това работа ли е? Седнала нашата Олга и си пише поезия. Поезия и утре ще си пишеш. А сега аз съм ти дошла на гости и освен това ти искам нещо на заем." Олга не на шега се разсърдва, скарва се с нея и я изпъжда, защото си има работа.
към текста >>

А сега аз съм ти дошла на гости и освен това ти искам нещо на заем." Олга не на шега се разсърдва, скарва се с нея и я изпъжда, защото си има работа.
Таман е завършила две-три упражнения и на вратата се чука - влиза някаква сестра-комшийка да й иска на заем това или онова. Олга й казва, че има работа. "Та това работа ли е? Седнала нашата Олга и си пише поезия. Поезия и утре ще си пишеш. А сега аз съм ти дошла на гости и освен това ти искам нещо на заем." Олга не на шега се разсърдва, скарва се с нея и я изпъжда, защото си има работа. Сяда отново на масата. Но всичко е отлетяло. В главата й няма вече светли мисли, в сърцето й няма вече благородни чувства и няма вече полет за вдъхновението. Няма нищо. Всичко е отлетяло.
към текста >>

Смятахме, че това, което ни казва Учителят, ще го знаем вечно и вечно ще го помним.А сега тази песен, аз ще я изпея на моя син Петър, нали той е музикант, свири като цигулар в Софийската филхармония, а вече е и концертмайстор; така че той ще я запише така, както трябва -знанията му и постът, който заема сега, го задължават да направи това.
Изминаха още също много години, откакто се отпечати тази песен погрешно. Единствено аз я зная как се пееше навремето от Олга, защото аз от нея я научих, а аз бях добър слухар - така се казваше по наше време за онези музиканти, които имат точен слух и добра музикална памет. Аз съм срещал много народни инструменталисти, като чуе веднъж една песен, едно хоро, веднага го запечатва в паметта си, така, както сега се записва чрез магнетофон онова, което ви разказвам. Голямо нещо е музикалната памет, но и тя е довреме и затова трябва да се записва всичко. Една голяма грешка бе, че ние не записвахме всичко, което Учителят ни говори за музиката, макар че всички около Него бяхме все знаещи по нещо от музиката. Смятахме, че това, което ни казва Учителят, ще го знаем вечно и вечно ще го помним.А сега тази песен, аз ще я изпея на моя син Петър, нали той е музикант, свири като цигулар в Софийската филхармония, а вече е и концертмайстор; така че той ще я запише така, както трябва -знанията му и постът, който заема сега, го задължават да направи това. Ще му дам и онзи нотен текст, който го имам от времето, когато с Олга Славчева работихме и я поправихме. Така че ще имате от мен точния и верен музикален нотен запис на песента, с всички куплети на песента.Каква хубава песен е тази, но понеже решиха, че „Малката буболечка" си е малка като буболечка и решиха да минат и без нея. А забравиха, че Бог се изявява във Великото, а се проявява чрез малкото. Ето това, „малкото", бе онова, което ни спъна по наше време и това ще спъва и вас. Затова пазете се от големите неща, а тачете и благодарете на малките неща.
към текста >>

65. Учителя организира лагеруването на Витоша - 'Яворово присое'

5. Морената в гората се състои от големи продълговати обли камъни, заемащи пространство 20 м височина, 10 м широчина, като в долния край на морената има чешмичка.
Влизаме в гората, преминаваме я и стигаме до една табелка-указател, за пет минути пешком, на която табелка пише посока Бистрица. Пътеката водеща надолу е посока юго-изток и слизаме надолу и стигаме до голямата морена. 3. Голямата морена с големи камъни преминаваме, през моста дълъг 50 метра и слизаме надолу по алеята и навлизаме в гората като вървим десет минути. След което излизаме от гората. 4. Излиза се от гората и се намираме пред едно малко езерце - изкуствено направено, а зад него се простира поляна дълга 100 м, пресичаме поляната посока юг и намираме пътеката между боровете, която се намира в долния край на поляната и започваме да вървим надолу по пътеката, като стигаме до една морена в гората. 5. Морената в гората се състои от големи продълговати обли камъни, заемащи пространство 20 м височина, 10 м широчина, като в долния край на морената има чешмичка. През време на лагеруването през 1933 / 34 г. братския лагер са взимали вода за пиене и готвене от този извор, като е била направена коруба от дърво, която е служила да тече по нея изворната вода. Ние заварихме тръба водопроводна сложена преди години лично от Драган Петков и наблюдавахме как по нея тече струя вода. Там направихме няколко снимки с Драган Петков за документация на мястото на извора и морената. 6. От морената се върви по пътеката около 50 м и се излиза на малка полянка, като се насочваме на ляво и надолу през малки борчета.
към текста >>

66. Учителя дава песента 'Добър ден'

Като отмерват по известно число стъпки, определено за всяка двойка, при завършване на първата част от упражнението двойките се разполагат така, че заемат петте върха на Пентаграма.
Той е жив център на силите на Разумната Природа, които действат сега в човешката душа.Живият кръг на Паневритмията е зов към всички човеци по цялата Земя за един нов живот на Любов, Хармония и Братство. След Паневритмията Учителя даде упражнението Пентаграм. Това упражнение се изпълнява от групи от по пет двойки, които се разполагат в права линия – като лъчи около общ център. Музиката е енергична, с темпо на победен марш. Започва движение напред с отмерени, ритмични стъпки и широко размахване на ръцете встрани. Като отмерват по известно число стъпки, определено за всяка двойка, при завършване на първата част от упражнението двойките се разполагат така, че заемат петте върха на Пентаграма. После под същия ритъм става обръщане на двойките към центъра на Пентаграма. След това през една двойките си разменят местата, като последователно минава единият от двойката, после другият. Следва четвърта част всички се обръщат пак напред и със същата мощна стъпка и широки движения двойките се прибират пак в един ред. Започва петата част: тържествена маршова стъпка, ръцете правят широки движения в пълен кръг нагоре и настрани с устрем нагоре.Пентаграмът е волево движение. В него е вложен дълбок смисъл.
към текста >>

67. (известна е само годината) Учителя дава Паневритмията и възлага на Олга Славчева да напише думите на първата част

Таман е завършила две-три упражнения и на вратата се чука - влиза някаква сестра-комшийка да й иска на заем това или онова.
Олга Славчева сяда на масата - приготвила е много листа и много моливи за всеки случай. Идват часът и мигът. Олга започва да усеща едно вдъхновение, което обхваща цялото й същество, мисълта й се прояснява, погледът й се разширява и получава дълбочина, пред нея седят нотите на отделните упражнения. И тя започва да чува в себе си думите, които се подреждат една след друга. Олга ги записва на белия лист. Таман е завършила две-три упражнения и на вратата се чука - влиза някаква сестра-комшийка да й иска на заем това или онова. Олга й казва, че има работа. "Та това работа ли е? Седнала нашата Олга и си пише поезия. Поезия и утре ще си пишеш. А сега аз съм ти дошла на гости и освен това ти искам нещо на заем." Олга не на шега се разсърдва, скарва се с нея и я изпъжда, защото си има работа.
към текста >>

А сега аз съм ти дошла на гости и освен това ти искам нещо на заем." Олга не на шега се разсърдва, скарва се с нея и я изпъжда, защото си има работа.
Таман е завършила две-три упражнения и на вратата се чука - влиза някаква сестра-комшийка да й иска на заем това или онова. Олга й казва, че има работа. "Та това работа ли е? Седнала нашата Олга и си пише поезия. Поезия и утре ще си пишеш. А сега аз съм ти дошла на гости и освен това ти искам нещо на заем." Олга не на шега се разсърдва, скарва се с нея и я изпъжда, защото си има работа. Сяда отново на масата. Но всичко е отлетяло. В главата й няма вече светли мисли, в сърцето й няма вече благородни чувства и няма вече полет за вдъхновението. Няма нищо. Всичко е отлетяло.
към текста >>

68. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 12 август

Онзи, който дава пари назаем, дава условия за престъпления, понеже онзи, който е взел, не може да ги върне и почва да лъже.
Ний сме точно такива, каквито трябва да бъдем. Не е важно сега, че си в един клас, но как ще свършиш класа. За всеки клас има матура с диплом - така е в Божествения свят. Всякой иска да поправи другите хора, не гледа, че той е причината, все другите гледа да поправи. Сега ще ви се чете една лекция, каквото разберете, като ученици. Онзи, който дава пари назаем, дава условия за престъпления, понеже онзи, който е взел, не може да ги върне и почва да лъже. Който има любов, той е освободен. Между четенето и приложението има съотношение. Не само да прочетете, но и да приложите прочетеното. Изгревът - Том 17 29. [Разговор с Учителя на] 12.VIII.1935 г.
към текста >>

69. Нападение над Учителя, София, Изгрева (4.05 или 12.05)

И така както съм го чула разговора от брат Борис, една група братя се заемат да придружат Учителя до Неговото място, горе над езерото, като безспорно, считайки че състоянието Му е много тежко с пареза, той не би могъл да изкачи това голямо разстояние, този стръмен път с много пътеки тесни, каменливи, ронливи.
Веска: Говора се утежни. В: Утежни. Веска: Да. Заметли се някак говора Му, но все пак говореше и си спомням един хубав неделен ден, когато след беседа ние с моята приятелка Райна Калпакчиева се разхождахме така пред салона, Райна Найденова вече по съпруг, Учителят излезе насреща: "Рекох, нали и вие ще дойдете на Рила? " А в това време Учителят вече е замислил, преди да почне лагера, да се изкачи на Рила и там вече да продължи своето възстановяване. И така както съм го чула разговора от брат Борис, една група братя се заемат да придружат Учителя до Неговото място, горе над езерото, като безспорно, считайки че състоянието Му е много тежко с пареза, той не би могъл да изкачи това голямо разстояние, този стръмен път с много пътеки тесни, каменливи, ронливи. Вземат кон, но Учителят отказва да се качи на коня, може би знаейки, че въпреки бавното изкачване, то ще бъде много по-здравословно отколкото да се повери на коня, и едвам, вече когато се изкачват на второто езеро, понеже тоя преход е стръмен, от езерото гдето е Неговата палатка, вече те са Го качили на коня и така Той е успял да се качи горе и дълго време Учителят беше в палатката Си, обслужван от Савка, която се грижеше за Него тогава и водеше дневник в това отношение. Започваме да се изкачваме на Рила, за да бъдем на лагера вече горе. Известно време Учителят не идваше, ние бяхме много тъжни всичките, но една вечер след като бяхме наклали огън, пеехме, беше една хубава звездна нощ и виждаме по бялата пътечка Учителят .Това беше голямо нещо, много голямо преживяване. И радост, и скръб, защото бяхме виновни пред Него. Толкова тъпи, толкова небудни съзнания.
към текста >>

70. Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 7 август

Исках му 1500 лева взаем.
Чудни гледки към околния кръгозор и далечни хоризонти.Сън: Сънувах, че сме аз, Еленка, Учителят и много наши братя и сестри. Наоколо зеленчукови и други градини. Хареса се на Учителя една прясна маруля (салата) и ме накара да я откъсна. * Като се разсъмна, отидох у Костадин Антов. Исках му 1500 лева взаем. Отказа ми. Върнах се и ето, дойде Костадинка, бай Илковата дъщеря. Поисках от нея пари назаем, понеже Митю е стражар. Тя каза, че ще ми дадат, да отида. Като разпуснах учениците, отидох.
към текста >>

Поисках от нея пари назаем, понеже Митю е стражар.
* Като се разсъмна, отидох у Костадин Антов. Исках му 1500 лева взаем. Отказа ми. Върнах се и ето, дойде Костадинка, бай Илковата дъщеря. Поисках от нея пари назаем, понеже Митю е стражар. Тя каза, че ще ми дадат, да отида. Като разпуснах учениците, отидох. Казаха ми, че ще се съветвате Митю и тогава ще ми дадат. Зифтосах една каца по дъното, за да си направя в нея зелето. Направили тиквеници и ме поканиха на вечеря.
към текста >>

В 1 ч потеглих за Драгоман, след като Илия Тошев ми даде взаем 1500 лева.
Исках да си лягаме. Леглото е подредено много добре, с чисти чаршафи, юргани, подушки с хубав дървен таблен креват. Еленка цяла сияе отрадост, че съм си дошел при нея. В най-приятния и сладък момент се събудих. * В 1 ч потеглих за Драгоман, след като Илия Тошев ми даде взаем 1500 лева. Към 3 1/2 - 4 ч бях на Драгоман. Закусвах у Милан кафеджията. В 5 потеглих за София. В 7 ч - на Софийската гара и в 8 ч - у дома си. Заварих Савка да се разговарят с Helen.
към текста >>

71. Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 8 август

Исках му 1500 лева взаем.
Чудни гледки към околния кръгозор и далечни хоризонти.Сън: Сънувах, че сме аз, Еленка, Учителят и много наши братя и сестри. Наоколо зеленчукови и други градини. Хареса се на Учителя една прясна маруля (салата) и ме накара да я откъсна. * Като се разсъмна, отидох у Костадин Антов. Исках му 1500 лева взаем. Отказа ми. Върнах се и ето, дойде Костадинка, бай Илковата дъщеря. Поисках от нея пари назаем, понеже Митю е стражар. Тя каза, че ще ми дадат, да отида. Като разпуснах учениците, отидох.
към текста >>

Поисках от нея пари назаем, понеже Митю е стражар.
* Като се разсъмна, отидох у Костадин Антов. Исках му 1500 лева взаем. Отказа ми. Върнах се и ето, дойде Костадинка, бай Илковата дъщеря. Поисках от нея пари назаем, понеже Митю е стражар. Тя каза, че ще ми дадат, да отида. Като разпуснах учениците, отидох. Казаха ми, че ще се съветвате Митю и тогава ще ми дадат. Зифтосах една каца по дъното, за да си направя в нея зелето. Направили тиквеници и ме поканиха на вечеря.
към текста >>

В 1 ч потеглих за Драгоман, след като Илия Тошев ми даде взаем 1500 лева.
Исках да си лягаме. Леглото е подредено много добре, с чисти чаршафи, юргани, подушки с хубав дървен таблен креват. Еленка цяла сияе отрадост, че съм си дошел при нея. В най-приятния и сладък момент се събудих. * В 1 ч потеглих за Драгоман, след като Илия Тошев ми даде взаем 1500 лева. Към 3 1/2 - 4 ч бях на Драгоман. Закусвах у Милан кафеджията. В 5 потеглих за София. В 7 ч - на Софийската гара и в 8 ч - у дома си. Заварих Савка да се разговарят с Helen.
към текста >>

72. Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 10 август

Исках му 1500 лева взаем.
Чудни гледки към околния кръгозор и далечни хоризонти.Сън: Сънувах, че сме аз, Еленка, Учителят и много наши братя и сестри. Наоколо зеленчукови и други градини. Хареса се на Учителя една прясна маруля (салата) и ме накара да я откъсна. * Като се разсъмна, отидох у Костадин Антов. Исках му 1500 лева взаем. Отказа ми. Върнах се и ето, дойде Костадинка, бай Илковата дъщеря. Поисках от нея пари назаем, понеже Митю е стражар. Тя каза, че ще ми дадат, да отида. Като разпуснах учениците, отидох.
към текста >>

Поисках от нея пари назаем, понеже Митю е стражар.
* Като се разсъмна, отидох у Костадин Антов. Исках му 1500 лева взаем. Отказа ми. Върнах се и ето, дойде Костадинка, бай Илковата дъщеря. Поисках от нея пари назаем, понеже Митю е стражар. Тя каза, че ще ми дадат, да отида. Като разпуснах учениците, отидох. Казаха ми, че ще се съветвате Митю и тогава ще ми дадат. Зифтосах една каца по дъното, за да си направя в нея зелето. Направили тиквеници и ме поканиха на вечеря.
към текста >>

В 1 ч потеглих за Драгоман, след като Илия Тошев ми даде взаем 1500 лева.
Исках да си лягаме. Леглото е подредено много добре, с чисти чаршафи, юргани, подушки с хубав дървен таблен креват. Еленка цяла сияе отрадост, че съм си дошел при нея. В най-приятния и сладък момент се събудих. * В 1 ч потеглих за Драгоман, след като Илия Тошев ми даде взаем 1500 лева. Към 3 1/2 - 4 ч бях на Драгоман. Закусвах у Милан кафеджията. В 5 потеглих за София. В 7 ч - на Софийската гара и в 8 ч - у дома си. Заварих Савка да се разговарят с Helen.
към текста >>

73. Учителя и част от лагеруващите на Рила - езерат,а слизат от Рила.

Исках му 1500 лева взаем.
Чудни гледки към околния кръгозор и далечни хоризонти.Сън: Сънувах, че сме аз, Еленка, Учителят и много наши братя и сестри. Наоколо зеленчукови и други градини. Хареса се на Учителя една прясна маруля (салата) и ме накара да я откъсна. * Като се разсъмна, отидох у Костадин Антов. Исках му 1500 лева взаем. Отказа ми. Върнах се и ето, дойде Костадинка, бай Илковата дъщеря. Поисках от нея пари назаем, понеже Митю е стражар. Тя каза, че ще ми дадат, да отида. Като разпуснах учениците, отидох.
към текста >>

Поисках от нея пари назаем, понеже Митю е стражар.
* Като се разсъмна, отидох у Костадин Антов. Исках му 1500 лева взаем. Отказа ми. Върнах се и ето, дойде Костадинка, бай Илковата дъщеря. Поисках от нея пари назаем, понеже Митю е стражар. Тя каза, че ще ми дадат, да отида. Като разпуснах учениците, отидох. Казаха ми, че ще се съветвате Митю и тогава ще ми дадат. Зифтосах една каца по дъното, за да си направя в нея зелето. Направили тиквеници и ме поканиха на вечеря.
към текста >>

В 1 ч потеглих за Драгоман, след като Илия Тошев ми даде взаем 1500 лева.
Исках да си лягаме. Леглото е подредено много добре, с чисти чаршафи, юргани, подушки с хубав дървен таблен креват. Еленка цяла сияе отрадост, че съм си дошел при нея. В най-приятния и сладък момент се събудих. * В 1 ч потеглих за Драгоман, след като Илия Тошев ми даде взаем 1500 лева. Към 3 1/2 - 4 ч бях на Драгоман. Закусвах у Милан кафеджията. В 5 потеглих за София. В 7 ч - на Софийската гара и в 8 ч - у дома си. Заварих Савка да се разговарят с Helen.
към текста >>

74. Разговори с Учителя, записани от Ана Шишкова

Заемодавци са жените.
Мойсей, Мохамед казали: „Един мъж, за да го укротиш, трябват му три жени." В турските къщи всичките спални са пълни. Кемал им даде свобода. Туркинята е по-свободна от българката. Всеки цар имал 70, 80, 90 сина. Многоженството се дължи вследствие избиването мъжете. Заемодавци са жените. Нисшият духовен живот искат от хората жертви, да се въплотяват, не признават никакъв тукашен морал. Мормоните подражават многоженството. Жената е най-голямо благо и зло. Стига ми една жена, ако е много добра или лоша (навярно Сократ е казал). Ксантипа (жената на Сократа) много порядъчна била, много го обичала.
към текста >>

75. Лулчев се качва на Рила - езерата. Нареждане от Учителя Лулчев да говори с Цар Борис за въвеждане на Паневритмията (...

Германия бави военния заем към България за доставка на оръжие.
Луков е много голям и Луков бива освободен през януари 1938 г. Вж. бел. №25. 118. Херман Гьоринг, генерал-фелдмаршал, министър-президент на Прусия и министър на въздухоплаването на Германия от 1935 г.; председател на Райха от август 1933 г. 119. България е съюзник на Германия в Първата световна война и губи войната заедно с нея и плаща репарации и се откъсват територии от нея. Към 12 януари 1939г. Германия бави военния заем към България за доставка на оръжие. Накрая, на 21 април 1939 г. е подписан двустранен протокол за отпускане на кредита. Според царя Германия е главният купувач на износните ни продукти - хранителни, текстил, платове, кожи и т.н. - и единствен доставчик на оръжие. Тристранният пакт между Германия, Италия и Япония се подписва в Берлин на 27 септември 1940 г.
към текста >>

125. Още по времето на папа Пий IX, оглавяващ папския престол в периода 1846-1878 г., и по времето на папа Лъв VIII, заемащ папския престол през 1878-1903 г., са анатемосали масоните.
цар Борис III е предупреден чрез Лулчев от Учителя да се пази от отравяне. Това е кармичен проблем, идващ от страна на баща му, а това са грешките от миналото на рода Кобург. Това пророчество се сбъдва през 1943 г. и на 28 август 1943 г. цар Борис III умира. 125. Още по времето на папа Пий IX, оглавяващ папския престол в периода 1846-1878 г., и по времето на папа Лъв VIII, заемащ папския престол през 1878-1903 г., са анатемосали масоните. Масоните изместват католическата църква от светската власт и те се разпореждат със съдбините на Европа и на света. Оттам идва конфликтът между Ватикана и масоните. През 1939 г., в началото на войната, масоните се опитват да изгладят разногласията, но не успяват. На 8 декември 1962 г. при папа Йоан XXIII- бившия кардинал Анджело Ронкали, който е бил папски нунций в София по времето на Учителя - се поставя отново този въпрос от един епископ от Мексико - да се снеме анатемата срещу масоните.
към текста >>

Заема критично отношение към цар Борис III, поради неговото безпринципно поведение.
351, 428, 14 ред отгоре. За оправдаването на Любомир Лулчев вж. на стр. 428, от 19 ред отдолу. 135. Нурижан Жорж е журналист от Италия, който се е специализирал по историята и проблемите на България и Македония. Заема критично отношение към цар Борис III, поради неговото безпринципно поведение. 136. Според Учителя Дънов погрешката на Англия и Франция е в това, че налагат несправедлив мир като победители на Германия след Първата световна война. От този Ньойски договор в Париж страда и България. И трябва да върнат на Германия заграбените колонии, териториите с немско население. Но те не го правят. Ако го направят, ще образуват предпазен клапан, както в парния локомотив и котелът с парата няма да се пръсне и да разруши всичко.
към текста >>

76. Учителя с група от Братството на екскурзия до Мусала - първи ден. 22 юли

Едни заемаха местата си, а други се сбогуваха с УЧИТЕЛЯ и брат Боян Боев, те бяха изпращачите.
Общият братски живот бе изобилен в подобни добри и неприятни примери. Има приятели с избухлив характер, нетърпеливи и от най-малкия повод повдигат спор, а това внася раздвоение и дисонанс, които пречат за провеждането на отговорни задачи. А за случая, УЧИТЕЛЯТ настояваше подбраната група да бъде в хармонична върза. Тук Неделчо бе добрият психолог и той постигна своята цел. На двадесети юли, сутринта, автобуса вече очакваше пътниците. Едни заемаха местата си, а други се сбогуваха с УЧИТЕЛЯ и брат Боян Боев, те бяха изпращачите. Когато шофьорът потегли, забелязал радостното настроение, запитва: - А можете ли да запеете някои песни? Групата не зачака втора покана и запя с пълен глас: „Време е да вървим..." Така, почти в музикално настроение, неусетно автобуса навлезе в пределите на Боровец и мотора замлъкна пред пътеката за връх Мусала, започваща от летовището Царска Бистрица. На всички, посетили не веднъж Рилския първенец, е познат пътя до върха.
към текста >>

Позаспалите се пробуждат, а тяхното място до огъня се заема от будуващите.
Долината е твърде дълбока, облесена много добре с борови и клекови гори. Картината на лагерния огън е също така добре позната. Сухите клекови клони искрят в буйни пламъци и рисуват причудливи фигури на всички, които търсят нежната топлина в прохладната нощ. Летят искри. Играят светли отблясъци, носи се аромата на дим от клекова смола и така се редуват светлосенките, чак до утринните зари. Позаспалите се пробуждат, а тяхното място до огъня се заема от будуващите. Разговорите са тихи. А те се прекъсват само от натежалите клепки и нуждата от сън. През летните дни зората настъпва твърде рано. Но тук утрото позакъснява. Виждаме как съседните била са обагрени от първите слънчеви лъчи, а при нас все още е нощен хлад и продължаваме да се огряваме на тлеещата жар на топлото огнище.
към текста >>

77. Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 26 септември

Ако материята се образува от сила и силата заема пространство, какво пространство трябва да събереш, за да образуваш малко материя?
Има разрешения, които човек сам си разрешава; други разрешения човек му разрешава, а други Бог му разрешава. Когато някоя планина я съсипят, тя планина ли е? Те са финансисти, които постоянно черпят, [докато] ги направят полета. Една планина се движи с 1/10 от милиметъра за 1 година; за 100 000 000 години колко пространство ще мине? Цялата вселена можеш да я събереш в един лешник. Ако материята се образува от сила и силата заема пространство, какво пространство трябва да събереш, за да образуваш малко материя? Представете си, че имате материал за гориво и се запалите от малка главичка кибрит, много огън, и всички трябва да горят, убедите цялата Земя да гори. Същият закон: Убедете краката си, че могат да ходят, и те ще тръгнат. Да убедиш себе си, че трябва да бъдеш здрав. Аз ако съм ученик в гимназията, ще искам от моите учители в гимназията първото прераждане да ми пишат нула. От нулата [в] другото прераждане ще изкарам 1, в другото от едното ще изкарам 2, в другото - 3... В седем прераждания ще имам 7.
към текста >>

78. Учителя с група ученици на екскурзия до Витоша - 9 юни

Не давай назаем повече, отколкото банката позволява.
Напишете един милион лева на единия билет, петстотин хиляди лева – на другия, и сто хиляди лева – на третия, а на останалите билетчета да има номера. Един брат написа сто и тридесет билетчета, понеже толкова души бяхме. Онези, на които се паднаха билетите със сумите, получиха ягодите. Всички, които теглиха билети, подаваха своя лист на Учителя и той им казваше по едно изречение като съвет. Например на един брат се падна билет 103 и Учителя му каза: Не давай назаем повече, отколкото банката позволява. Братът попита: „Колко трябва да вземаме и колко да даваме? ” Ще вземеш толкова, колкото торбата ти събира, а ще дадеш всичко, което имаш. Акордиране на човешката душа - т. 2 Глава: 81.
към текста >>

79. Учителя е на екскурзия с учениците до Витоша, Бивака, или Ел Шадай

Не давай на заем повече, отколкото банката позволява.
Един брат написа 130 билета, понеже толкова души бяхме. На онези, на които се паднаха билетите със сумите, се дадоха ягодите. Всички, които теглиха билети с номера, подаваха листчето си на Учителя и той им казваше по едно изречение като съвет. Например на един брат се падна № 103. Учителя, като взе листчето, каза: Не давай на заем повече, отколкото банката позволява. Един брат попита колко трябва да заемаме и колко да даваме.Ще заемеш колкото събира торбата и ще дадеш всичко, което имаш. Всякога онзи, когото любиш, е този, който те е любил. А сегашната любов е любов на театър. Твоят възлюблен е Един, но понеже е голям, проявява се в много форми. Нали слънцето е голямо, а колко малки слънца са фотографирани.
към текста >>

Един брат попита колко трябва да заемаме и колко да даваме.Ще заемеш колкото събира торбата и ще дадеш всичко, което имаш.
На онези, на които се паднаха билетите със сумите, се дадоха ягодите. Всички, които теглиха билети с номера, подаваха листчето си на Учителя и той им казваше по едно изречение като съвет. Например на един брат се падна № 103. Учителя, като взе листчето, каза: Не давай на заем повече, отколкото банката позволява. Един брат попита колко трябва да заемаме и колко да даваме.Ще заемеш колкото събира торбата и ще дадеш всичко, което имаш. Всякога онзи, когото любиш, е този, който те е любил. А сегашната любов е любов на театър. Твоят възлюблен е Един, но понеже е голям, проявява се в много форми. Нали слънцето е голямо, а колко малки слънца са фотографирани. Вашата човешка любов, която сега имате, не се позволява в окултната школа.
към текста >>

80. Милка Периклиева и Весела Несторова, започват курсове с учители по физкултура за въвеждане на Паневритмията в българ...

Той заема този пост от от 11 .IV.
Музикалният съпровод се извършваше от Данко (Йордан Симеонов) - кларинет, Верка Куртева - китара, Ангел Янушев - цигулка и Симеон Симеонов - цигулка. В първия час запознах курсистите с теоретичната част на ритъма и музиката на упражненията. Следващия път пристъпихме към самите упражнения. На полянката всички курсисти се явяваха по шорти, боси, в кръг по двама. Оркестъ- * Борис Йоцов е вече министър на народната просвета. Той заема този пост от от 11 .IV. до 14.IX.1943 г. и от 14.IX.1943 г. до 1 .VI.1944 г. (бел. на съставителя на «Изгревът». Вергилий Кръстев)
към текста >>

81. Телеграмата до Георги Димитров за разрешение на погребението на тялото на Учителя на братското място на Изгрева

По тогавашната конституция той заемаше най-високия пост в държавата.
И го доказахме. Намериха се разумни управници, пък и Небето се намеси, така че оставиха гроба непокътнат. Какво стана с Антон Югов, след като даде с подписа си това разрешение? Той се издигна като партиен и държавен ръководител. Дори стана председател на министерския съвет - стигна до най-високия държавен пост. По тогавашната конституция той заемаше най-високия пост в държавата. Това му бе предсказано. Когато бил в нелегалност и се укривал от полицията, тогава една наша сестра му гледала на кафе и му казала, че над главата му имало царска корона и щял да стане цар. Тогава той казал, че комунистите са срещу царете. "Е, тогава ще станеш най-главният, на най-високото място, ще даваш нареждания и ще управляваш." Това се сбъдна. После го смъкнаха от този пост и неговите съперници във властта го изпратиха в пенсия.
към текста >>

Дочака да види, че е свален този, който преди това го бе отстранил от държавния пост, който заемаше.
Но противниците му от неговата партия не го закачаха повече. Той се движеше свободно по улиците без охрана. И да искаха, не можеха, защото той имаше вече кредит от Невидимия свят. С неговия подпис бе дадено разрешение за погребване тялото на Учителя на "Изгрева." И то точно там, където Учителят беше посочил пред нас с думите: "Ето, едно хубаво място за почивка! "Да, ето една хубава история за поучение и подражание.Забележка на редактора: Антон Югов дочака 10 ноември 1989 година, когато бе свален от власт Тодор Живков, който, като генерален секретар на Комунистическата партия, беше управлявал тридесет и пет години. Дочака да види, че е свален този, който преди това го бе отстранил от държавния пост, който заемаше. Дочака, но не след дълго си замина от този свят в почетна възраст. Изгревът - Том 1 55 Телеграмата-отговор, която трябваше да дойде Бележки на д-р Вергилий Кръстев .....
към текста >>

82. Писмо от Пеню Киров до Учителя, №48

Киров иска заем от 200 златни лева. Вж.
Киров още няколко пъти до края на 1901 г. След това бива споменаван отново в дневника на П. Киров като посетител на кръжока в Бургас през 1907/1908 г. 20 Мелкон Партомян. 21 В писмо до д-р Миркович от 5.12.1898 г. П. Киров иска заем от 200 златни лева. Вж. писмата на П. Киров до Г. Миркович в „Епистоларни диалози“, част І, с. 243-244. Вероятно става дума за този дълг. Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
към текста >>

83. Писмо от Пеню Киров до Учителя, №17

Този знак е подобен на вятър, който дохожда и ми духа лицето и цялата глава, и то много приятно и осезаемо.
не с человеческа мъдрост да се проповядва Словото, но с Божията сила облечени да го проповядваме. От 20 дни време имам един много добър знак и вярвам, че е дар от прелюбезния ни Спасител. И по-преди ми се даваше този знак, но много нарядко и при това за малко време. А сега през повечето време от денонощието ме посещава и ме укрепява. Аз смея да се похваля и радвам за това, защото не че го виждам или друго, но го чувствам. Този знак е подобен на вятър, който дохожда и ми духа лицето и цялата глава, и то много приятно и осезаемо. И така като ме духа, от хладен става и като огън, тогава пък гори. Това магнетизирване направи и главата ми отгоре, ка[к]то беше равна, да произлязат издигнатини. И още друго — че и в мозъка ми силно действа, понякога даже ме и заболява главата, но слабо и при това като че удря нещо отвътре в главата ми. Сега, като ти пиша това, пак съм посетен от този знак. Когато имам щастието да ме посещава, бивам много добре настроен в духовното.
към текста >>

84. Писмо от Пеню Киров до Учителя, №97

За отговора ти чакам с нетърпение, за да мога да отговоря навреме и Бъчварову, защото още отсега от заеми преживявам.
Така щото, докато той ми прати такъв, то ще минат най-малко 15 дни, или нещо към 25-и того, и тогава трябва да изляза на път и след 3 месеца от него време трябва да се връщам. А пък имай предвид, че аз съм получил съобщение, за да се явя в редовете на войската на 31 август, където ще престоя до 15 септември. Вън от това, аз не зная и през коя дата ще бъде и съборът. Така поставен, аз рекох да Ви съобщя всичко и да искам разрешението на въпроса: кога ще стане съборът и къде? За да вземам мерки да избирам градове таквиз, които са близо към това място, където ще стане съборът. За отговора ти чакам с нетърпение, за да мога да отговоря навреме и Бъчварову, защото още отсега от заеми преживявам. Новини засега имаме, че Мелкон си дойде, Тодор е добре и Ви поздравляват. С поздрав сърдечен. Твой верен Господу: П. Киров П.П Поздрави нарочно бр. Илия Стойчев207 и семейството му и Петър Тихчев, ако е там.
към текста >>

85. Писмо от Пеню Киров до Учителя, №89

Помежду ни първенството заемаше майка ми Петра, но управлението пак в твоите ръце бе.
От вратата, от която влязохме, се похлопа и поиска да влезе и моята сестра, която засега е вдовица с 2-3 деца, но ний не я пуснахме. Тогава тя се помоли поне да вземем кърпите, на брой десетина, които по хубостта си втори такива още не съм виждал. В една от тях имаше вързано разни скъпоценни камъни от разни шарове. Всички тези бяха подарък за онзи свят. Забравих да кажа, че в тази къща, според казванието ти, никой нямал право да влезе, освен нас. Помежду ни първенството заемаше майка ми Петра, но управлението пак в твоите ръце бе. А всичко се приготовлявало за мен, защото такава била Волята Божия. Съветът помежду ни, за който бяхме събрани, се свърши и аз оттам насетне вече не помня що стана. Части от този сън се повториха и когато се събудих, аз видях един человек като силует, но не го познах кой бе, понеже си обърна гърба. Но подозирах, че бе или Господ, или някоя сила. И при това почувствах силното магнетическо действие на вятъра, който излиза от челото ми.
към текста >>

86. Учителя официално обявява 22 септември за начало на учебните занятия в Школата

През този един час ще бъдете като честен търговец, който е взел пари на заем и мисли как да ги изплати.
Питам ви защо са тези хапки. Един ден, когато навлезете по-дълбоко в същността на яденето, когато започнете в Школата да изучавате лекциите, които съм говорил, тогава ще се хвърли светлина върху предназначението на яденето и пиенето. Това са вътрешни процеси. Онези от вас, които желаете да бъдете ученици, ще се учите. Искам само един час работа за Бога, а не целия ви живот. През този един час ще бъдете като честен търговец, който е взел пари на заем и мисли как да ги изплати. А вие, когато влезете в Пътя, казвате: „Я учим, я не учим; може да завършим добре, може и да не завършим“. По този начин вие сами себе си лъжете. Аз искам, когато влезете, да кажете: „Ние ще завършим! “ Нарядът започва така: „Благословен е Той“. Човек трябва да благославя.
към текста >>

87. Малкият Петър заедно с родителите си се премества във Варна

в град Търново:„15 август (Света Богородица)Гореизброените шестдесет и трима души, поименно повикани, влязохме в заседателния салон, гдето всякой зае мястото си по указание на г-н Дънов, и то около отговарящата на числеността във формата на паралелограм маса, покрита с бял ленен плат, върху която беше простряна морава лента... Господин Дънов заемаше първото място на масата.
Учителя е носел този бележник още в Америка и на първата му страница е отбелязал „1894 г., Ню Джърси". Стр. 48 (93):„Между забележителните дати на Учителя трябва да се отбележи и тази, когато той написа и издаде книгата „Заветът на цветните лъчи ". Ние не знаем точно колко време е било потребно да излезе тази книга, но най-вероятното допускане е, че тя е започната след 7 март 1897 г. - годината на неговото посвещение." Във връзка с книгата „Заветът на цветните лъчи на светлината" ще цитирам за достоверност протоколите от годишната среща на учениците на Веригата през август 1912 г. в град Търново:„15 август (Света Богородица)Гореизброените шестдесет и трима души, поименно повикани, влязохме в заседателния салон, гдето всякой зае мястото си по указание на г-н Дънов, и то около отговарящата на числеността във формата на паралелограм маса, покрита с бял ленен плат, върху която беше простряна морава лента... Господин Дънов заемаше първото място на масата. На масата личаха синя и бяла лента - последната бе над първата. Точно в 10 и половина часа преди обед със ставане на крака и дигане на ръце, след прочитане на Добрата молитва, г-н Дънов възгласи: „Аз ви поздравявам от Господа като добре дошли. Речта, която аз ще започна да ви давам, е чистото Слово Божие, предавано, говорено и опитвано от хиляди години. То са стихове от книгата Господня, така систематически извадени и наредени... Аз ще прочета всичко, което Духът е стъкмил за вас, а това, което тук ще прочета, ще се сформирова и отпечата в особена книжка, която ще ви се раздаде за упражнение. В тая книжка подробно и ясно ще се подредят не само стиховете, но още и краските с различните добродетели, които произвеждат и образуват трептения на тия стихове." Тук г-н Дънов почна да чете стиховете, които произвеждат лъчите на червената и портокаловата краска...В 5 ч.
към текста >>

По това време българите в градовете на империята заемали все по-активни позиции в управлението на местно ниво.
Той все по-трайно се замислял за духовните измерения на битието, смисъла на страданията и живота. Три години след поклонението в Света гора бил ръкоположен за втори свещеник в село Хадърджа от Варненския митрополит Порфирий. На новото поприще, обогатен с учителския опит отпреди, и изпълнен с апостолски плам, той започнал да дава плодове още по-красиви и зрели от предходните. Те били забелязани и оценени по достойнство и не след дълго бил преместен за свещеник в храма "Успение Богородично" в град Варна. В тази нова обстановка дал най-доброто от себе си и доизградил образа си на истински свещеник - възрожденец. По това време българите в градовете на империята заемали все по-активни позиции в управлението на местно ниво. Те изживявали своето национално Възраждание - период на кипеж, вдъхновение и търсене на своята идентичност. Младият отец Дъновски намерил града доста по-различен от това, което видял преди 10 години. Елинистичното влияние, както и преди било много силно, но не така мощно и завладяващо, както в преди. Все повече българи се заселвали в града и се включвали във всички сфери на обществения живот. Българската реч се чувала все по-често не само в крайните махали, но и в централната част на града.
към текста >>

88. Роден Петър Камбуров (1899-1969), ученик на Учителя

След малко Учителя го извиква в приемната си и му казва: „При сегашното ви развитие вие нямате нужда да учите право." Петър послушва Учителя и се заема да работи духовно.
Лампата в стаята на Учителя светва и той излиза наметнат с пелерина. Изтичва, отваря вратата и казва: „Рекох, не бива да стоите вън, ще се простудите." Въвежда го вътре, събужда сестрите да му направят чай и го затоплят. Денят е неделя и има беседа. След нея и обеда Петър пита Учителя: „Учителю, тази нощ, като бях вън замръзнал, защо не ми отворихте вратата преди да я бутна? " - „Законът на невидимия свят е докато не почукаш, не ти отварят." Един ден в салона при него идва София Попова, поглежда го и му казва: „Ти ще станеш слуга на Бога." Повтаря казаното и излиза от салона. След малко Учителя го извиква в приемната си и му казва: „При сегашното ви развитие вие нямате нужда да учите право." Петър послушва Учителя и се заема да работи духовно. Петър работи в печатницата на Лазар Котев като словослагател и живее в таванска стая в дома му без прозорец и врата. Един неделен ден той разбира, че след беседа Учителят е поканен в дома им. Правят се големи приготовления. Петър отива на беседата, веднага се връща и влиза в стаята си, от която вижда че след 20-ина минути с файтон идва Учителя. Изчаква да спре шумът в хола - когато казват молитва и той си казва.
към текста >>

89. Роден Иван Толев, редактор на „Всемирна Летопис' (1919 - 1927)

Заема последователно постове като съдия и прокурор при различни окръжни съдилища.
Участвува с материали, мнения и препоръки във „25 април": вестник за избир. борба и агитация (1899). Избран е за народен представител в V Велико народно събрание. Автор и докладчик на много членове от Конституцията и секретар на Парламентарната комисия при председателството на д-р К. Поменов, Толев е пряк участник в обсъжданията на проекта за нова конституция и дори публикува свой „Проект за нова Конституция" (Пловдив, 1905 г.). Заема последователно постове като съдия и прокурор при различни окръжни съдилища. Участвува в издаването и редакцията на „Гражданин" - обществено- административно списание по конституционно-парламентарните въпроси юридическо списание (1904), списание „България (1906). НОВИТЕ ИДЕИ Иван Толев се запознава с идеите на Учителя през 1917 г. и дори има възможността да ги „сподели" писмено със софийския градоначалник (Виж сп. „Духовна култура", 1917 г., кн.
към текста >>

90. Родена Весела Несторова. Ученичка и последователка на Учителя

След този стаж, тя вече може да заема учителска длъжност, но по това време в София за учители по език място няма.
Весела Несторова отново е в пансиона в Ловеч, но вече като преподавател. Такава е уговорката й с американските мисионери преди да отпътува за Новия свят, а именно – пет години да преподава английски. 4. Професионално развитие до 1944 г. След завръщането си от Ловеч през 1937 г. В. Несторова става стажантка в ІІІ-та мъжка гимназия. След този стаж, тя вече може да заема учителска длъжност, но по това време в София за учители по език място няма. Така тя започва работа в прогимназията на село Ковачевци, Самоковско. Разстоянието от 42 км. редовно изминава пеш, за да се прибере до София и сутринта рано да е на утринното слово. Така прекарва цели две учебни години 1938/1939 и 1939/1940 – като на самотен остров, далеч от близките си, при доста примитивни условия. Но в часовете на духовна работа и вдъхновение много от нейните стихове се раждат през тихите вечерни часове под светлината на газената лампа и бумтенето на дървата в тенекиената печка.
към текста >>

91. Учителя завършва песента 'Благост' - гр. София

Когато човек пее свещени песни, той трябва да отвори душата си като цвят пред светлината, да заеме положението и състоянието на чисто и безгрижно дете, без страх от окръжаващите.
в Общия окултенклас, г. IV, 28 лекция.Думата „вехади" значи започване на една работа.Източен мотив. Откъс от една свещена песен.25. „Аумен" - музикален образ, даден от Учителяна 2 декември 1925 г., Общ окултен клас, г. V, 3 лекция.Това упражнение човек ще пази свещено в себе си. Когато човек пее свещени песни, той трябва да отвори душата си като цвят пред светлината, да заеме положението и състоянието на чисто и безгрижно дете, без страх от окръжаващите. Дойде ли човек до такова състояние, той ще се слее със същества от разумния свят и само така ще разбере, какво нещо е музика, какво нещо е пеене и какво - наука.Тази песен е сложена в една от най-красивите и силни гами.„Аум" е дума на Духа. Изпее ли се тази дума от Неговия език, Той ще ви чуе и помогне, защото разбира и знае нуждите ви.26. „Във мрак, тъмнота" - на 3 март 1926 г., Общ окултен клас, г. V, 16 лекция.27. „Мисли, право мисли" - този музикален образ е даден от Учителя на 6 юни 1926 г.
към текста >>

92. Родена Олга Блажева, поетеса, последователка на Учителя

заема административни длъжности във Варна, Шумен, Търново, Плевен, Хасково, София и другаде.4.
Съден, освободен в края на 1876 г. като руски поданик. През Руско-турската освободителна война 1877-78 г. е преводач в руската армия. След Освобождението 1878 г. заема административни длъжности във Варна, Шумен, Търново, Плевен, Хасково, София и другаде.4. Олга Димитрова Славкова изпраща писмо с 2 картички до Мария Тодорова, без пощенска марка. Едната картичка е с тримата апостоли на свободата, а другата - само с Никола Славков. На гърба и на двете картички е отпечатано: ОЛГА ДИМИТРОВА – СЛАВКОВА
към текста >>

93. Заминаване на Олга Славчева, поетеса, последователка и ученичка на Учителя

Таман е завършила две-три упражнения и на вратата се чука - влиза някаква сестра-комшийка да й иска на заем това или онова.
Олга Славчева сяда на масата - приготвила е много листа и много моливи за всеки случай. Идват часът и мигът. Олга започва да усеща едно вдъхновение, което обхваща цялото й същество, мисълта й се прояснява, погледът й се разширява и получава дълбочина, пред нея седят нотите на отделните упражнения. И тя започва да чува в себе си думите, които се подреждат една след друга. Олга ги записва на белия лист. Таман е завършила две-три упражнения и на вратата се чука - влиза някаква сестра-комшийка да й иска на заем това или онова. Олга й казва, че има работа. "Та това работа ли е? Седнала нашата Олга и си пише поезия. Поезия и утре ще си пишеш. А сега аз съм ти дошла на гости и освен това ти искам нещо на заем." Олга не на шега се разсърдва, скарва се с нея и я изпъжда, защото си има работа.
към текста >>

А сега аз съм ти дошла на гости и освен това ти искам нещо на заем." Олга не на шега се разсърдва, скарва се с нея и я изпъжда, защото си има работа.
Таман е завършила две-три упражнения и на вратата се чука - влиза някаква сестра-комшийка да й иска на заем това или онова. Олга й казва, че има работа. "Та това работа ли е? Седнала нашата Олга и си пише поезия. Поезия и утре ще си пишеш. А сега аз съм ти дошла на гости и освен това ти искам нещо на заем." Олга не на шега се разсърдва, скарва се с нея и я изпъжда, защото си има работа. Сяда отново на масата. Но всичко е отлетяло. В главата й няма вече светли мисли, в сърцето й няма вече благородни чувства и няма вече полет за вдъхновението. Няма нищо. Всичко е отлетяло.
към текста >>

94. Роден Тодор Стоименов, един от първите трима ученици на Учителя

Документите и архивите поема брат Борис Николов, който заема неговия пост и продължава работата в братството.
Минава много болезнени състояния, които с помощта на Учителя успешно преодолява и достига до 80-годишна възраст. До края на живота си не успява да промени своя обективен ум и да се освободи от голямата скържавост. Той смята погрешно, че братските пари са негови и той трябва да разполага с тях. Това довежда до много неприятности в общия братски живот. След заминаването на Учителя той е избран за председател на братския съвет, който ръководи до своето заминаване — 22 октомври 1952 година. Документите и архивите поема брат Борис Николов, който заема неговия пост и продължава работата в братството. Това са първите трима най-интелигентни и духовни ученици на Учителя, които несъзнателно са му създавали доста трудности, а какво остава за останалите хиляди души, които са били дълго време в мрака на невежеството, безверието и злото. Това е трудна задача за пробуждане на висшето съзнание на душите, която Учителя разрешава индивидуално. Източник: 7.4 Тодор СтоименовУЧЕНИЦИ, УЧАСТВАЛИ В ШКОЛАТА, И ТЕХНИТЕ ПРОЯВИ В ЖИВОТА Светъл лъч към човешките души Снимки на Тодор Стоименов
към текста >>

95. Заминава си Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя, 12 февруари 1972 г.

първо място заема онзи, който може и знае да сяда на последно място така, както сяда и на първото.
- Не, аз зная, че славата принадлежи единствено и само на Бога. Останалото е човешко тщеславие. За някакво първенство ли дойдох да работя? - И за това не дойдох. Първенство, т.е. първо място заема онзи, който може и знае да сяда на последно място така, както сяда и на първото. За мене най-удобното място всякога е била последното, но за съжаление това място беше заето. От кого? - От Учителя. Той сядаше и на първото, и на последното място съвсем незабелязано, без никакво парадиране. На кое място е седнал, това ще видиш, само ако ти се отворят очите.
към текста >>

96. Родена е Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя

първо място заема онзи, който може и знае да сяда на последно място така, както сяда и на първото.
- Не, аз зная, че славата принадлежи единствено и само на Бога. Останалото е човешко тщеславие. За някакво първенство ли дойдох да работя? - И за това не дойдох. Първенство, т.е. първо място заема онзи, който може и знае да сяда на последно място така, както сяда и на първото. За мене най-удобното място всякога е била последното, но за съжаление това място беше заето. От кого? - От Учителя. Той сядаше и на първото, и на последното място съвсем незабелязано, без никакво парадиране. На кое място е седнал, това ще видиш, само ако ти се отворят очите.
към текста >>

97. Роден Борис Николов, последовател и ученик на Учителя

В него той се заема да обучи тези хора на занаят, за да използват времето си полезно в затвора, а и за да изучат една професия за периода след като излезат от затвора.
Те са постоянните му посетители, а и той често ги извиква в мисълта си и говори с тях по важните въпроси. Условията в затвора не сломяват духа на Борис Николов. Напротив, той и тук е полезен със знанията си, с изработения положителен характер, със своя висок морал. Виждайки състоянието на другите затворници, не криминални а политически, т.е. интелигентни и умни, той предлага сам на Управата в затвора да се организира професионален курс. В него той се заема да обучи тези хора на занаят, за да използват времето си полезно в затвора, а и за да изучат една професия за периода след като излезат от затвора. Курсът се оказва много удачен. Борис Николов сформира бригада от работници, с които пътува по различни строителни обекти. Ученикът е готов за работа, при каквито и условия да се намира. Той знае, че Друг е Който създава условията, а от него се изисква будна мисъл, спазване на принципите на Божествения морал, и готовност за жертва в името на Цялото. Минават пет години и половина.
към текста >>

98. Родена Мария Тодорова, последователка и ученичка на Учителя

Разговорът води изключително само с мене, и централната мисъл на този разговор беше, че трябва да работя върху себе си и да се заема със своето самовъзпитание.
За това време М. Тодорова пише в спомените си: “Пръв път, когато отидох при Учителя и видях неговото лице, казах си: “Ето образ на мъдрец, както аз съм си го представяла и търсила вътрешно! ” Едновременно с това ме облада спомен, че съм го срещала в миналото, учила съм при него и смътно чувство за преживян живот. Той ни покани с приятелката ми да седнем и повече не се обърна към нея нито с една дума да проговори. Разговорът води изключително само с мене, и централната мисъл на този разговор беше, че трябва да работя върху себе си и да се заема със своето самовъзпитание. След този разговор Мария Тодорова често отива при Учителя за разговор в дома на “Опълченска” 66. Разказва му своя живот, разказва за всички трудности, които нейните родители и близки й създават, възпрепятствайки я в пътя на Новото. Учителят изслушва всичко с търпение и любов. Той знае, че и тя е един от героите в Мировата драма. При срещата си с него тя получава своята роля и през целия си живот ще я играе с преданост и постоянство.
към текста >>

99. Роден Методи Константинов, философ, писател и последовател на Учителя

След завършване на образованието, той се връща в България и заема важни служебни постове в управлението на държавата.
Започва да се учи на нов живот. Учителя постоянно му поставя изпитания и го прекарва през строга школа, за да изглади и омекоти характера му. Кара го да учи и той цели 17 години е студент. Накрая защитава докторат в Полша. В този дълъг период на следване Учителя постоянно го поддържа материално. След завършване на образованието, той се връща в България и заема важни служебни постове в управлението на държавата. Участва дейно в общия братски живот. Учителя го обича и се грижи за него. Той е един от съавторите на книгата „Учителят". Написва и няколко труда под влияние на Учительовите идеи. След заминаването на Учителя от този свят и идването на новата власт започва да учи уроците на търпението и смирението.
към текста >>

От високите постове, които е заемал, става строител-мозайкаджия, с който занаят се пенсионира.
Участва дейно в общия братски живот. Учителя го обича и се грижи за него. Той е един от съавторите на книгата „Учителят". Написва и няколко труда под влияние на Учительовите идеи. След заминаването на Учителя от този свят и идването на новата власт започва да учи уроците на търпението и смирението. От високите постове, които е заемал, става строител-мозайкаджия, с който занаят се пенсионира. Под влиянието на Учителя този буен младеж се променя в мек, благороден човек и отдава всичките си сили за поддържане хармонията на братския живот и пропагандиране на идеите. Между многото евакуирани от Изгрева в Мърчаево заедно с Учителя е и Методи Константинов. Веднъж Учителя го извиква, подава му ключа от горницата си и му нарежда да отиде на Изгрева, да вземе от гардероба му 1000 лева и да купи новоизлязлата българска енциклопедия. Йорданка Жекова се намесва в разговора: „Учителю, защо ще ходи Методи в София, когато тук, на кревата, има много пари и може да вземе от тях." Всички приятели, които по това време посещават Учителя, оставят пари за общи нужди. На леглото в голямата стая има над 100 000 лева.
към текста >>

100. Роден Георги Томалевски, писател и последовател на Учителя

Сред жанровото разнообразие, характерно за белетристиката на писателя Георги Томалевски, най-съществено място заема есето.
в семейството на родолюбиви българи, взели участие в Илинденското въстание. След неговото потушаване семейството му се пренася в София. През 1925 г. завършва физика и астрономия в Софийския университет. Интересът му към литературата надделява и на тридесет годишна възраст получава награда за най-добра литературна творба със студията си Душата на Македония. Сред жанровото разнообразие, характерно за белетристиката на писателя Георги Томалевски, най-съществено място заема есето. Той е сред първите изтъкнати наши есеисти и един от основателите на Есеистичното общество в България (ноември 1935 г.). През 1922 г. се запознава с Учителя Петър Дънов, приема учението му и се приобщава към основаното от него духовно движение. Един от основателите на списание Житно зърно, издание на Общество “Бяло братство”. (Текстът е взет от мултимедийния диск: Духовният Учител Петър Дънов, изд.
към текста >>

Така той създава множество белетристични творби, като водещо място в жанровото разнообразие на творчеството му заемат есетата, част от които той определя като “научни с литературен вкус”.
Илия Бешков; “Нашето звездно небе”, съвместно с проф. Андрейчин и научно-популярният филм “Човекът и Вселената”, в съавторство с композитора Димитър Грива. През живота си Георги Томалевски работи предимно по специалността си като учител по физика, за известно време е директор на гимназия, а също и директор на Отдела за висше образование и култура към Министерството на просветата. Случва се понякога заради идейните си и нравствени убеждения да остане без работа, да спрат публикация на негова книга или статия; но това не го пречупва, дори усмихнат се обръща към близките си с думите: “Загубих нещо от онова, което наричат земни придобивки, но пък спечелих малко духовен капитал.” Освен в сферата на природо-математическите науки, интересите на Георги Томалевски се простират и в света на литературата. Така той създава множество белетристични творби, като водещо място в жанровото разнообразие на творчеството му заемат есетата, част от които той определя като “научни с литературен вкус”. През 1922 г. Георги Томалевски се запознава с Учителя Петър Дънов, приет е като ученик в Младежкия окултен клас на Бялото Братство. Книгата му “Ачларската и русенската комуна”, също и романите: “Един съвременен Одисей”; “Един от учениците, Богомил Еремиев”, пресъздават конкретни случки, събития и типажи от живота на Бялото Братство на Изгрева и на първите комуни по онова време в България. Георги Томалевски е и един от основателите на списание “Житно зърно” през 1924 година. Въпреки всички препятствия, творческият талант на този писател се изявява пълноценно по времето на седем десетилетия, през които той издава над 25 книги с есета, исторически повести и романи, новели, разкази, поеми, приказки, а броят на публикациите му в периодичния печат надхвърля 500.
към текста >>

НАГОРЕ

0.2191059589386