Търсене в текстове за 'Заем'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 139 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието

години Земята е заемала едно грамадно въздухообразно пространство и е имала само една ядка като голям орех.”
Разстоянието (X) до най-близката вселена е 9,3.1010 пъти диаметъра (d) на Слънчевата система (d=5,6.109 мили) или накрая се получава: 5,2 .1020 мили. [70] Това е т.нар. междузвездна среда с различна плътност (милиарди пъти по-ниска и от най-добрия вакуум от земните лаборатории). Тази междузвездна среда поглъща част от светлината, достигаща до нас от звездите. [71] Учителят за Земята: „Преди 250 млрд. години Земята е заемала едно грамадно въздухообразно пространство и е имала само една ядка като голям орех.” [72] Василий Яковлевич Струве (4.04.1793–11.11.1864) – руски астроном и геодезист. Основател и пръв директор на Пулковската обсерватория (главна обсерватория на АН на Русия). Работи в областта на звездната астрономия. Извършва обстойни изследвания на двойни звезди. Открива концентрацията на звездите в главната плоскост на Млечния път.
към текста >>

2. 1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието

7. От една страна смъртта постоянно поразява и разрушава живите клетки в тялото, а от друга – животът постоянно ражда нови клетки, които заемат мястото на загиналите.
Щом обаче престане да живее, ще престане и да умира. Това е физиологичната действителност. 6. Да вземем човешкия организъм. В него едновременно се извършват два процеса, живот и смърт работят рамо до рамо в един и същи момент. От една страна силите на смъртта се опитват да сложат край на всяка органична дейност, а от друга страна силите на живота постоянно подновяват тази дейност. 7. От една страна смъртта постоянно поразява и разрушава живите клетки в тялото, а от друга – животът постоянно ражда нови клетки, които заемат мястото на загиналите. 8. От всичко това следва, че смъртта е противоположен процес на живота. Тя е нещо частно, а не общо. Този процес произтича от това, че в природата един живот поглъща друг. В действителност нищо не се губи, нищо не изчезва. Изчезва само формата.
към текста >>

Тази природа според закона на Биос[101] (Живота) може да се пренася в която и да е част на вселената и да заема онова място и положение, което подхожда на естеството ú.
И вместо да умираме постепенно, щяхме да измрем всички изведнъж. 13. Трябва да знаем, че разумната Природа отдавна си е „направила сметката”, като е предвидила всички възможни случаи. В настоящия момент според нашите възгледи и преценка тя постъпва грубо и нехуманно, но трябва да знаем, че има дълбоки причини, които я заставят да действа по този начин. Не трябва обаче да се съмняваме, че тя е намерила най-добрия от всички други начини, които можем да си представим. 14. Целта на духа в природата не е да увеличава органическия живот по количество, а да го развива и усъвършенства по качество и по степен на трептене.[100]Стремежът му е да въздига достойнството на вътрешното естество на този живот и да уякчава силата на неговата висша природа. Тази природа според закона на Биос[101] (Живота) може да се пренася в която и да е част на вселената и да заема онова място и положение, което подхожда на естеството ú. 15. Вечният живот по силата на своето естество изисква и вечни условия, които не съществуват никъде другаде освен в безпределността на вечната вселена.[102] Тази е причината, поради която в никой от материалните светове животът не може да бъде вечен. 16. Материалният свят не съдържа онези постоянни, неизменни условия, тъй като е изложен на непрекъснати промени. Тези промени произтичат от самото естество на природните закони, които не могат да не произвеждат известни разрушителни действия. Така че това странно явление „смърт”, погледнато физически, е резултат от постоянните промени, на които са подложени елементите на материята. 17. „Кислородът е първата отрова, която поглъщаме” – казват химиците.
към текста >>

3. 1896_3 Външните условия на Живота - Науката и възпитанието

Затова богословът, идеалистът и материалистът трябва да заемат определеното на всеки от тях място.
Очевидно е, че тези три части заедно образуват едно цяло, наречено къща. Отделно взети, те не са вече къща, а части. 23. Ако основата каже, че тя е цялата къща, какво би правила тази къща без стените и покрива? Или пък ако стените кажат, че те са цялата къща, какво би правила тази къща без основата и покрива? Или ако покривът каже, че той е самата къща, какво би представлявала тази къща без основата и стените? Затова богословът, идеалистът и материалистът трябва да заемат определеното на всеки от тях място. 24. Къщата е построена от Някого, Който не е нито в основата, нито в стените, нито в покрива. Той е навсякъде и никъде едновременно.[143] 25. Ако става дума за частите на къщата, нашите трима приятели имат право да правят известна разлика. Но ако смесват понятието за къщата с идеята за Онзи, който я е построил, то те се заблуждават, понеже не знаят каква е разликата между една пасивна реалност и една действаща същност. 26. Ако тримата говорят за проявлението на Неговата сила в цялата къща, тогава те са едно и могат да се назоват с едно общо име: богослово-идеало-материалист.
към текста >>

4. Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско

Вие скоро наближавате да заемете едно високо място в реда на изкупените висши светове, които постепенно, неотклонно възлизат един след друг в една нова област на горните върховни светове.
Вас ви чака едно славно бъдеще, което иде не да затрие и унищожи живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота. В този живот са призовани да вземат участие всичките избрани люде и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род. Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание удря и минутата на живота настъпва да се пробудите и влезете в тоя благ живот, който встъпва в тая многострадална земя. Аз ида от горе, по висше разпореждане на Бога – вашият Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да ви предупредя от лошия път и ви благовествувам Истината на живота, която слиза от небесното жилище на вечната виделина да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове – отбрани чада на истината, предназначени да съставят зародиша на Новото человечество, на което Славянското семейство, коляното Юдино, ще стане огнище. Вождът на спасението, помазаникът Сионов, Царят Господен, братът на страдующите, ще пристигне във всичката своя сила и духовна пълнота и ще промени вида на този свят. Вие скоро наближавате да заемете едно високо място в реда на изкупените висши светове, които постепенно, неотклонно възлизат един след друг в една нова област на горните върховни светове. В Небесата на Божествените разпореждания, в които и тоя ваш свят вече ще пристъпи напред една стъпка да заеме своето място, отредено му от Върховния Владика помежду другите. Вашето встъпване в тия нови безпределни граници на Новото Царство на вечните светове ще се ознамени с даване знака на Върховния Господар, Владетел и Цар над всичко. Той ще ви посрещне заедно с всичките ангелски ликове, които ще дойдат да ви приемат радостно и весело, като съграждани на Вечното Царство, на което силата и славата е нескончаема. Не огорчавайте Бога с вашето поведение, не се съмнявайте в Истината Му, която ви носи от Небесното жилище в знак на Неговата към вас вярност и любов. Просветете се, елате на себе си, съзнайте истината на живота.
към текста >>

В Небесата на Божествените разпореждания, в които и тоя ваш свят вече ще пристъпи напред една стъпка да заеме своето място, отредено му от Върховния Владика помежду другите.
В този живот са призовани да вземат участие всичките избрани люде и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род. Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание удря и минутата на живота настъпва да се пробудите и влезете в тоя благ живот, който встъпва в тая многострадална земя. Аз ида от горе, по висше разпореждане на Бога – вашият Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да ви предупредя от лошия път и ви благовествувам Истината на живота, която слиза от небесното жилище на вечната виделина да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове – отбрани чада на истината, предназначени да съставят зародиша на Новото человечество, на което Славянското семейство, коляното Юдино, ще стане огнище. Вождът на спасението, помазаникът Сионов, Царят Господен, братът на страдующите, ще пристигне във всичката своя сила и духовна пълнота и ще промени вида на този свят. Вие скоро наближавате да заемете едно високо място в реда на изкупените висши светове, които постепенно, неотклонно възлизат един след друг в една нова област на горните върховни светове. В Небесата на Божествените разпореждания, в които и тоя ваш свят вече ще пристъпи напред една стъпка да заеме своето място, отредено му от Върховния Владика помежду другите. Вашето встъпване в тия нови безпределни граници на Новото Царство на вечните светове ще се ознамени с даване знака на Върховния Господар, Владетел и Цар над всичко. Той ще ви посрещне заедно с всичките ангелски ликове, които ще дойдат да ви приемат радостно и весело, като съграждани на Вечното Царство, на което силата и славата е нескончаема. Не огорчавайте Бога с вашето поведение, не се съмнявайте в Истината Му, която ви носи от Небесното жилище в знак на Неговата към вас вярност и любов. Просветете се, елате на себе си, съзнайте истината на живота. Този, който ви е родил, бодърствува над вас.
към текста >>

И от този ден се извърши призванието ви от Бога на Силните, Който съизволи в Своята неизмерима мъдрост да прослави с вас наедно всичкото славянство, в което Господ Всесилний пребъдва и на което отрежда да заеме най-първо място в Неговото Царство, което встъпва вече в своята сила в тоя страдующ свят.
Господ потърси дом за Себе Си и изборът Му падна славянското домородие, което Небето възлюби за неговата Божествена добродетел. За това ви пратих двамата Мои служители да ви донесат радостната вест да напуснете мрака на тъмните езически богове. И биде радост голяма в световете на виделината, кога Бог положи печата на великото Си име на вази и вложи Духа Си в сърцето ви в завет вечен. И явих се на тогавашния ви царствуваш Господар и му известих Волята на Небето да приеме Пратениците Ми на Новия завет и той послуша гласа и се удостои пред Мене да стане родоначалник на духовното ваше възраждане. И казвам ви, че не се е раждал в дома славянски от него по-смирен и по-чистосърдечен Господар, който с непоколебима вяра прие даденото обещание, подобно Аврааму, който не пожали сина си, но го пренесе жертва жива Богу, така се подвизава благоугодно вашият началник и баща на славянския род, който даде очите на първородния си в жертва благоприятна, дар избран Господу, в знак на неизменна вярност Нему. И от този ден се извърши призванието ви от Бога на Силните, Който съизволи в Своята неизмерима мъдрост да прослави с вас наедно всичкото славянство, в което Господ Всесилний пребъдва и на което отрежда да заеме най-първо място в Неговото Царство, което встъпва вече в своята сила в тоя страдующ свят. Разберете неизменяемата истина, че въздигането на славянския род е въздигане необходимо за всички, което Бог сам върши за своя избраник Вожда на Спасението, Който скоро ще се яви помежду ви в пълната своя Слава и Сила, да възстанови вечното Царство на Мира, Царството Божие на земята. И който оспорва вашето първенство от нине, казва сам Господ, оспорва Моето, понеже имам власт да дам Моето комуто искам и ако Аз давам от добрата Си воля, кой е този, който ще Ми се възпротиви и Ми каже що върша? Онзи, който се осмелява, нека излезе и опита силите си и ще види. Аз съм един и думата Ми е неизменяема и съм верен и истинен във всичките Си пътища. Словото Ми е неуспоримо, Господ ви е ръководител.
към текста >>

5. 04.РАЗМИШЛЕНИЯ НА ДУХЪТ ХРИСТОВ

Такъв человек, какъвто и да е, каквото положение и да заема, ще се намери един ден в положение, в което само бесовете на поднебесната обитават.
Когато някой человек затвори очи и сърце и каже в себе си: няма кой да ме види, аз сам трябва да се грижа за всичко за себе си, той вече е извършил греха в своето сърце. Той вече създава път, план на живота си, който с всички непочтени средства почва да изпълнява. Такова едно дело, колкото и успешно да е, щом няма в себе си Божието благословение, скоро или късно краят му ще е гибелен. В света само Бог има право да създава и да урежда живота според както иска. Всеки, който казва, че не познава Бога и не иска да изпълнява неговата добра и блага воля, е роден от лукаваго. Такъв человек, какъвто и да е, каквото положение и да заема, ще се намери един ден в положение, в което само бесовете на поднебесната обитават. Грехът в живота е двуяк, когато една душа върти всичко според щението на своето сърце и се отрича от Господа и когато една душа възпира духът в себе си да стори доброто, което може и възпира Господа да го извърши чрез него. Виждам сега, че това, което ти говоря, те безпокои, защото си много чувствителен да не би и ти да си замесен в някое престъпление. Но не бой се, ти трябва да се осветлиш сам от себе си и да приемеш истината като виделина в душата си, за да ти покаже кое е добро и кое е лошо. Грехът се почва от и в сърцето, после минава в мислите, а най-после във волята и ето това, което беше скрито, става явно вече, т.е. почва да се извършва.
към текста >>

6. 13.Червено тефтерче

Ако ме видите в тая немощ, в която сега живея, вие няма да ми откажете всичкото съдействие в делото, което с всичката си слабост се заемам да извърша.
О, бъдете вие благословени всички мои братя, към вас отправям поздрав, към вас обръщам моето лице, към вас се стремя във вашата любов. За вас ми е говорил отдавна моят единствен Баща, за вас ми е разправял моя Бог, вашият единствен Баща, че има други синове, при които иска да ме възведе. А вие знаете това. Мога ли, мои любезни братя, да се уповавам на вашата подкрепа, да ви призова, както на Бога, моя благ баща. Вие няма да ме презрете. Ако ме видите в тая немощ, в която сега живея, вие няма да ми откажете всичкото съдействие в делото, което с всичката си слабост се заемам да извърша. Аз чакам сила отгоре от всички вас. Проявете любовта си, покажете силата си, за да се всички любите. А ето той е ваш първороден брат от всички ви сега по-бъден. Погледнете в лицето на вашия единствен Баща, Бог всесилен, и кажете ми, каква е неговата воля. Колко е смутен моя дух, животът ми е постоянна борба, непрестанно страдание.
към текста >>

О, Господи, заеми се днес с мене да ме научиш във всичко добро, възпитай, обработи и посей сърцето ми с всичките семена на твоята върховна благост.
На тебе мога да кажа неща, които никому другиму не мога да кажа, освен на теб. Ти знаеш, ти си ми го казал от начало. О, Господи, желая да гледам твоето лице, както всички, желая да ти слугувам. Ти виждаш, че съм в оскъдност от знание и мъдрост, научи ме да зная пътя ти, от гдето излиза истината да виждам и съзерцавам, както всички други, величието ти и словото ти и делото ти. Дай ми да разбирам пътеките на твоята мъдрост. О, Господи, заеми се днес с мене да ме научиш във всичко добро, възпитай, обработи и посей сърцето ми с всичките семена на твоята върховна благост. Кажи ми ти, Баща мой, за твоите познания, благослови ме, защото твоето благословение е благо и твоята ръка крепка. Ето, зова те, към тебе отправям очите си, към тебе повдигам ръцете си. Теб зова на помощ, ела наблизо и слушай онова, което ще ти кажа само на теб. О, благи Господи, ти не ме презираш за моята крайна немощ, и не се отвращаваш от мене. Не отвръщай очите си от мене.
към текста >>

7. Петър Дънов - №1

В системата на ангелската йерархия, разработена от византийския богослов Дионисий Ареопагит (V-VI в.), архангелите заемат осмия от деветте ангелски чина.
К. Дънов ................. 8. Това е най-ранното запазено писмо на Петър Дънов след завръщането му от Америка. (У., №1, 14.09.1898 г.) 9. Става дума за Архангел Михаил. В системата на ангелската йерархия, разработена от византийския богослов Дионисий Ареопагит (V-VI в.), архангелите заемат осмия от деветте ангелски чина. Древното предание говори за седем архангели (вж. бел. 16). От тях ортодоксална традиция назовава по име само трима: Михаил - небесният „архистратег" (от гр. „върховен военачалник"), пълководец на верните на Бога ангели и хората в космичната война с враговете на Бога, победоносен антагонист на дявола, покровител и ангел-хранител на „народа Божий", т.е. на съвкупността от всички вярващи (в Стария завет - на Израил, а в Новия завет - на „воюващата църква"); Гавраил - известен предимно с участието си в благовещението; Рафаил - Архангел-лечител.
към текста >>

8. Пеню Киров - №17

Този знак е подобен на вятър, който дохожда и ми духа лицето и цялата глава, и то много приятно и осезаемо.
не с человеческа мъдрост да се проповядва Словото, но с Божията сила облечени да го проповядваме. От 20 дни време имам един много добър знак и вярвам, че е дар от прелюбезния ни Спасител. И по-преди ми се даваше този знак, но много нарядко и при това за малко време. А сега през повечето време от денонощието ме посещава и ме укрепява. Аз смея да се похваля и радвам за това, защото не че го виждам или друго, но го чувствам. Този знак е подобен на вятър, който дохожда и ми духа лицето и цялата глава, и то много приятно и осезаемо. И така като ме духа, от хладен става и като огън, тогава пък гори. Това магнетизирване направи и главата ми отгоре, ка[к]то беше равна, да произлязат издигнатини. И още друго — че и в мозъка ми силно действа, понякога даже ме и заболява главата, но слабо и при това като че удря нещо отвътре в главата ми. Сега, като ти пиша това, пак съм посетен от този знак. Когато имам щастието да ме посещава, бивам много добре настроен в духовното.
към текста >>

9. 02_1898г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

В системата на ангелската йерархия, разработена от византийския богослов Дионисий Ареопагит (V-VI в.), архангелите заемат осмия от деветте ангелски чина.
К. Дънов ................. 8. Това е най-ранното запазено писмо на Петър Дънов след завръщането му от Америка. (У., №1, 14.09.1898 г.) 9. Става дума за Архангел Михаил. В системата на ангелската йерархия, разработена от византийския богослов Дионисий Ареопагит (V-VI в.), архангелите заемат осмия от деветте ангелски чина. Древното предание говори за седем архангели (вж. бел. 16). От тях ортодоксална традиция назовава по име само трима: Михаил - небесният „архистратег" (от гр. „върховен военачалник"), пълководец на верните на Бога ангели и хората в космичната война с враговете на Бога, победоносен антагонист на дявола, покровител и ангел-хранител на „народа Божий", т.е. на съвкупността от всички вярващи (в Стария завет - на Израил, а в Новия завет - на „воюващата църква"); Гавраил - известен предимно с участието си в благовещението; Рафаил - Архангел-лечител.
към текста >>

10. 03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Този знак е подобен на вятър, който дохожда и ми духа лицето и цялата глава, и то много приятно и осезаемо.
не с человеческа мъдрост да се проповядва Словото, но с Божията сила облечени да го проповядваме. От 20 дни време имам един много добър знак и вярвам, че е дар от прелюбезния ни Спасител. И по-преди ми се даваше този знак, но много нарядко и при това за малко време. А сега през повечето време от денонощието ме посещава и ме укрепява. Аз смея да се похваля и радвам за това, защото не че го виждам или друго, но го чувствам. Този знак е подобен на вятър, който дохожда и ми духа лицето и цялата глава, и то много приятно и осезаемо. И така като ме духа, от хладен става и като огън, тогава пък гори. Това магнетизирване направи и главата ми отгоре, ка[к]то беше равна, да произлязат издигнатини. И още друго — че и в мозъка ми силно действа, понякога даже ме и заболява главата, но слабо и при това като че удря нещо отвътре в главата ми. Сега, като ти пиша това, пак съм посетен от този знак. Когато имам щастието да ме посещава, бивам много добре настроен в духовното.
към текста >>

11. 05_ПИСМА НА ПЕНЮ КИРОВ ДО ГЕОРГИ МИРКОВИЧ

Защото нито работа имам, за да се прехранвам, нито пък се има надежда, за да се улесня, че да дам нещо срещу дълга си и при това, че сега-засега от заем живея, но и то твърде притеснено.
Харизвайте от имотите си на бедните." 5. XII. 1898 г. Времето не ни позволи повече да питаме. Сега моля, братко в Христа, изслушай молбата ми: оня ден получих от Българ[ска] тър[говска] банка писмо, с което ми се напомня срока на полицата ми към Кирчев и Родев, понеже тези я джиросали на казаната банка. Както знаете, аз и без това съм притеснен. Защото нито работа имам, за да се прехранвам, нито пък се има надежда, за да се улесня, че да дам нещо срещу дълга си и при това, че сега-засега от заем живея, но и то твърде притеснено. Затова не ме оставяйте в това трудно положение, отървете ме от него. Отпуснете ми тази сума от 200 златни лева, за да мога аз със спокойствие да посрещна светите празници, защото инак как бих претърпял упрекванията на домашните ми, когато ще дойдат да ми секвестират [от] дома нещо, на които и тъй без това не съм добър. А Бог на Силите нека ти отплати за това. Ако някога имам, аз ще ти ги възвърна. Да ти се обещавам не ща, защото никой не знае края на живота си.
към текста >>

12. 07_БИОГРАФИЯ - ГЕОРГИ МИРКОВИЧ

Друг евангелист да му заеме пари назаем, казва: „Чакай да видя имам ли тия пари в касата!
Като продаде книгите, може да дойде. Ти да не се смущаваш, колкото струват, ще платим." Платихме му. Казва: „Много добре постъпвате. Така трябва да се постъпва". Велчев беше много взискателен, точно дава и взема. Друг евангелист да му заеме пари назаем, казва: „Чакай да видя имам ли тия пари в касата! ". Отваря касата и казва: „Толкоз пари, колкото ти искаш, не мога да ти дам. Понеже ако ти не платиш, аз трябва да ги платя. Не искам да лъжа. Понеже нямам толкова пари, колкото искаш, да ти гарантирам, не мога да гарантирам. Аз имам правило: когато някой иска да му гарантирам, не гарантирам, докато аз нямам толкоз пари в касата.
към текста >>

13. № 48 /ПЕНЮ КИРОВ/

Киров иска заем от 200 златни лева. Вж.
Киров още няколко пъти до края на 1901 г. След това бива споменаван отново в дневника на П. Киров като посетител на кръжока в Бургас през 1907/1908 г. 20 Мелкон Партомян. 21 В писмо до д-р Миркович от 5.12.1898 г. П. Киров иска заем от 200 златни лева. Вж. писмата на П. Киров до Г. Миркович в „Епистоларни диалози“, част І, с. 243-244. Вероятно става дума за този дълг. Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
към текста >>

14. №89 (Пеню Киров)

Помежду ни първенството заемаше майка ми Петра, но управлението пак в твоите ръце бе.
От вратата, от която влязохме, се похлопа и поиска да влезе и моята сестра, която засега е вдовица с 2-3 деца, но ний не я пуснахме. Тогава тя се помоли поне да вземем кърпите, на брой десетина, които по хубостта си втори такива още не съм виждал. В една от тях имаше вързано разни скъпоценни камъни от разни шарове. Всички тези бяха подарък за онзи свят. Забравих да кажа, че в тази къща, според казванието ти, никой нямал право да влезе, освен нас. Помежду ни първенството заемаше майка ми Петра, но управлението пак в твоите ръце бе. А всичко се приготовлявало за мен, защото такава била Волята Божия. Съветът помежду ни, за който бяхме събрани, се свърши и аз оттам насетне вече не помня що стана. Части от този сън се повториха и когато се събудих, аз видях един человек като силует, но не го познах кой бе, понеже си обърна гърба. Но подозирах, че бе или Господ, или някоя сила. И при това почувствах силното магнетическо действие на вятъра, който излиза от челото ми.
към текста >>

15. №97 (Пеню Киров)

За отговора ти чакам с нетърпение, за да мога да отговоря навреме и Бъчварову, защото още отсега от заеми преживявам.
Така щото, докато той ми прати такъв, то ще минат най-малко 15 дни, или нещо към 25-и того, и тогава трябва да изляза на път и след 3 месеца от него време трябва да се връщам. А пък имай предвид, че аз съм получил съобщение, за да се явя в редовете на войската на 31 август, където ще престоя до 15 септември. Вън от това, аз не зная и през коя дата ще бъде и съборът. Така поставен, аз рекох да Ви съобщя всичко и да искам разрешението на въпроса: кога ще стане съборът и къде? За да вземам мерки да избирам градове таквиз, които са близо към това място, където ще стане съборът. За отговора ти чакам с нетърпение, за да мога да отговоря навреме и Бъчварову, защото още отсега от заеми преживявам. Новини засега имаме, че Мелкон си дойде, Тодор е добре и Ви поздравляват. С поздрав сърдечен. Твой верен Господу: П. Киров П.П Поздрави нарочно бр. Илия Стойчев207 и семейството му и Петър Тихчев, ако е там.
към текста >>

16. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 2

Киров иска заем от 200 златни лева. Вж.
След това бива споменаван отново в дневника на П. Киров като посетител на кръжока в Бургас през 1907/1908 г. 20 Мелкон Партомян. 21 В писмо до д-р Миркович от 5.12.1898 г. П. Киров иска заем от 200 златни лева. Вж. писмата на П. Киров до Г. Миркович в „Епистоларни диалози“, част І, с. 243-244. Вероятно става дума за този дълг. 22 Братята Димитър и Христо В.
към текста >>

17. 13 ПИСМО

Промените, които идат да заемат място в живота, ще бъдат чудни във всяко отношение.
Мен ми писа един приятел в село Хотанци, който желае да се запознае с вази и да знае имената ви. Аз му обещах за по-после да му сторя тези услуги. Така се казва - времената са зрели, положението е сериозно. Словото Божие иде с голяма сила, кога пристигне, ще има чудно движение напред. Няма да стоим вече за дълго време в тоя свят, ще трябва да се освободим от неговото робство. Промените, които идат да заемат място в живота, ще бъдат чудни във всяко отношение. Ние всички ще се променим и ще придобием онова, за което сърцето ни ламти и душата ни жадува. Благодатта Божия ще ни осени и Неговият Дух ще ни изпълни със Своето присъствие и Господ Сам ще ни е ръководител. Този народ ще трябва да чуе Словото Господне и като Го чуе, да се стресне. България ще трябва да се посети лично. Ваш верен П.
към текста >>

18. 112 ПИСМО

Господ ви обича и желае да направи своето присъствие видимо и осезаемо.
Вашият Учител е от ония, Който цени доброто. Негова Дух е мощен, Той присъствува навсякъде. Божествената любов изисква жертви Тя изисква вяра, изисква упование, изисква търпение Аз схващам добре положението на работите. Мен е приятно, като виждам всичките добри подвизи, които се правят за употребването на Царството Божие. Времето не е далеч, когато всички вие ще се озарите от горе. Господ ви обича и желае да направи своето присъствие видимо и осезаемо. На вас всинца ви трябва духовна яснота и духовна прозорливост. И тя ще ви се предаде с постоянство. Надявам се Бъчваров да е дошъл. Няма съмнение, той е при вас. Поздрав на всички приятели
към текста >>

19. 175 ПИСМО

Тази война на всинца ви ще ви даде обилна опитност и осезаеми доказателства за общия Промисъл.
София, 11. IV. 1913 г. Л. К. И. Получих вашето писмо от 31 миналий. Тази война на всинца ви ще ви даде обилна опитност и осезаеми доказателства за общия Промисъл. Велики са пътищата на Провидението. Сегашното е резултат на миналото, а сега се сеят семената на бъдещето. Вие се намирате в една струя, която носи сега тоя народ нагоре, която го въздига и се стреми да развие неговите заспали добродетели, да приведе ума, сърцето му и силите му в действие, да го освежи с нови мисли и желания за бъдещето. Преди векове на това място бяха турците, сега те отстъпват назад. Те приимат заслуженото.
към текста >>

20. 188 ПИСМО

Свободата ще заеме своето място.
В Откровението има много работи, за които не мога да ви говоря. Тръбите всякога означават политически събития, войни, размирици. Защото самата тръба е за тази цел направена, да призовава на бой. И сега тръби седмата тръба, в която царствата световни ще станат царства на Христа. Бъдещото управление на света ще бъде повече теократическо. Свободата ще заеме своето място. Хората ще се научат да се почитат взаимно и да живеят в мир. Наши и ваши няма да има и ако ги има, ще са на опашката. Светлината ще озари умовете на хората и те ще изтрезнеят от това си състояние. Но сега изпитанията за всички не са се свършили. На мнозина Христос ще каже, не ви познавам, идете си от Мене вие, които работите с лъжа, измама, лицемерие, користолюбие и с всички други дяволски средства.
към текста >>

21. 255 ПИСМО

Вий се заемете да преведете някоя, която най-много харесате, и ще я напечатаме.
Познаването на този основен закон е необходимо: с волята на нашия Небесен Баща и с Негова Дух аз ще сторя и това, да ви осветля в близкото бъдеще. А сега искам, бъдете търпеливи, бъдете радостни, докато превъзмогнем над всичките съпротивления и премахнем всичките препятствия, които още лежат на пътя ни. У Бога всичко е възможно, но ний трябва да работим и да обработваме още дълго време дърветата на Рая, за да ни дадат ония плодове, нужни за въздигането на душата. Книгите, които сте си доставили, ще ви осветлят върху много неща. Нужна е умствената храна и книги с добро четиво са отлични другари в пътя. Вий се заемете да преведете някоя, която най-много харесате, и ще я напечатаме. Имам предвид и две малки книжки на Папюс, които желая да отпечатаме за идната година. Нужно е да дадем една серия от полезни книжки с окултно съдържание на нашите приятели, които не са запознати с други езици. Потребно е за в бъдеще да дадем повечко материал за ума и сърцето. Но добър е Господ Наш, Той е промислил много добри неща за всинца ви и когато и да е тия блага ще ви се дадат, стига добре да отстоявате вашите духовни права. Гледайте светло на бъдещето.
към текста >>

22. Сегашното положение на човечеството

Ще стане по същия начин, както пророкът е видял, че костите се събират, и той не е отивал да посочва коя с коя да се събере, нито на мускулите – кой мускул кое място да заеме, нито на кръвта – в коя посока да се движи, нито на Духа – как да слезе.
На тия живи кости, които са почнали да се съединяват и обединяват, да се обличат в жили, в мускули, в плът и кръв, и които наскоро трябва да станат на краката си, ние препоръчваме горе споменатите две течения; топлото и студеното, едното от които върви отдолу нагоре, а другото – отгоре надолу. Те ще опреснят живота на новооживелите кости, ще им дадат подтик към нова работа, да почнат да създават своите клонове и клончета, своите пъпки и листа, да образуват своите цветове и плодове, за да узреят семките на живота вътре в тях. Следователно трябват учители умни и добри, себеотвержени и безкористни, които да живеят за другите. Тия кости, които сега се събират, са костите на младите, на ония деца, които сега се раждат, на ония момци и моми, които сега стават, на ония обществени дейци, които сега започват своята работа. И всичката философия седи в това, да не се спъват в тая тяхна работа. Ще стане по същия начин, както пророкът е видял, че костите се събират, и той не е отивал да посочва коя с коя да се събере, нито на мускулите – кой мускул кое място да заеме, нито на кръвта – в коя посока да се движи, нито на Духа – как да слезе. Нека като този старовременен пророк всеки да изказва това мощно слово с вяра от ума си, с любов от душата си, с надежда от сърцето си. Това е великото бъдеще, което предстои. И всеки, който така произнася тия думи, бил той отделен човек, бил отделен дом, отделно общество, народ или цялото човечество – законът еднакво работи. Бъдещето носи новия живот и всички кости, които се подчиняват на туй движение на Духа, ще намерят своя път, своето място и своя начин на работа. Пророкът на новите времена пита: „Тия сухите човеци, тия сухите домове, тия сухите общества, тия сухите народи могат ли да оживеят?
към текста >>

23. Сравнителният биологически процес. Аналогии и заключения – новите хора

По същата аналогия ние виждаме, че художникът, за да пристъпи да нарисува някоя велика картина, трябва да е обработил зародената в ума му идея, а след това той приготвя своето платно, намира боите и четките си, заема своето удобно ателие и започва да реализира работата си отвътре навън.
Пукотът, който се произвежда при разбиването на тази скала, може да внесе тревога у всичките околни овчари и те биха помислили, че става нещо неестествено, но гражданите на съвременната култура, които искат да си построят пътищата и зданията, намират смисъл в пукота и разрушението, понеже чрез тях ще се създадат материалите за постройките. Но и тия материали, ако само се пренасят и натрупват на купове, без да се турят в работа, биха създали други мъчнотии. За туй те трябва да се натрошат на дребни камъчета, да се настелят по пътя, да се насипят с пясък, да се прекара валяк, за да оглади пътя, да бъде достъпен за съобщение и се пазят хората от големите калища, които спират движението. В градовете пък, от купчините материали трябва да се повдигнат красиви здания, удобни жилища, училища и тем подобни помещения, нужни за културата. Следователно туй, което става във външния свят, е израз на скрития живот на поменатата човешка монада. По същата аналогия ние виждаме, че художникът, за да пристъпи да нарисува някоя велика картина, трябва да е обработил зародената в ума му идея, а след това той приготвя своето платно, намира боите и четките си, заема своето удобно ателие и започва да реализира работата си отвътре навън. Когато великият художник започне работата си, той не е облечен в празнични дрехи, не е обут в обуща от последната парижка мода, няма министерски цилиндър на главата си, а съвсем просто е облечен: с една дълга бяла дреха, препасан е с малък пояс, обут с малки чехли, носи проста шапка и има разчорлени коси и тогава с една четка в дясната си ръка, а в лявата – с боите, той вторачва погледа си в бялото платно, стоящо пред него, подобно на първоначалната клетка в почиващо състояние и започва да измерва разстоянията и отношенията върху платното, да прави бели колелца, след туй разпределя своята картина на две отделения, туря основните черти на картината и определя мястото на сенките. Ако художникът рисува едно лице в профил, ще тури само едно око, което е първата звезда, а пък ако иска да го нарисува en face – петото състояние, което се нарича диастрално – ще тури двете очи, а в шестото – той ще определи цялата форма на фигурата и ще отдели тази фигура от бялото поле на платното. Това именно става сега; този велик художник, който е почнал да върши своята огромна работа, вече зацапва техните закони и четците вече не могат да четат правилно законите; става една вътрешна промяна в човешката душа, а поради това онуй, което човек по-рано е виждал, сега не го вижда, и което по-рано е имало смисъл за него, сега остава без смисъл. Разбира се, то е само привидно, както са привидни споменатите пукоти и разрушения на канарата за овчарите. В науката това наричат „израждане“.
към текста >>

24. Към великата цел.

Когато ние се намираме при някой богат човек и той си мери житото, а ние броим крините му и си въобразяваме колко крини ще ни даде в заем, и си ги запишем тия крини на кредита си: „Цариград е наш“.
Какво добро ѝ донесе Японската война? – Правилното и тактично отстъпление на Куропаткина. Какво ѝ донесе Всеобщата война? – Вземането на Цариград на книга. А знаете ли това на какво прилича? Когато ние се намираме при някой богат човек и той си мери житото, а ние броим крините му и си въобразяваме колко крини ще ни даде в заем, и си ги запишем тия крини на кредита си: „Цариград е наш“. Тоя Цариград е една ябълка на раздора, която създаде най-голямата язва на славянска Русия: тя притежаваше най-обширната част на Земята, която някога е била давана на един народ, от когато помни историята. Наместо да използува това несметно богатство, тя се занимаваше с въпроса за Цариград и проливите, с оглед на своето бъдеще надмощие в света, да стане една от най-силните държави. Тя се занимаваше, значи, с трудната задача на онзи митически разказ за милийския цар Левпул, който накарал своите учени хора да пробият най-тънката цев и да изчислят за колко време ще може да се прекара през тази цев всичката вода на Земята. Тия странични въпроси отслабиха Русия морално и нова Русия показва сега пътя, по който трябва да вървят, именно, пътя на самопожертвуването – който има много, трябва да раздава, а не да се стреми да заграбва. Във всички славянски млади държави: Чехословашко, Полша, Югославия, България, проникват неизбежно старите схващания и методи.
към текста >>

25. 501 - 550

Обаче в човешкия живот умът заема по-високо място от сърцето, в човешкото общество умът се зачита повече от доброто сърце.
513 Когато всички млъкнат и те изоставят, тогава Бог проговаря. 514 Разумните сили, които са образували човешкото сърце, седят по-високо от силите, които са образували ума. Човешкото сърце е образувано от херувимите и серафимите - съществата на Любовта, които стоят по степен на развитие по-високо от ангелите. Обаче в човешкия живот умът заема по-високо място от сърцето, в човешкото общество умът се зачита повече от доброто сърце. Доброто е магия, с която човек превръща отрицателните сили в положителни. Един закон гласи: когато имаш препятствия, мъчнотии, болести, направи една жертва и те ще се отстранят. 515 В безбрежната, безгранична Любов, която носи мир, радост, светлина, знание и чистота живее човек. Истината в живота е Божията Любов.
към текста >>

26. ПСАЛОМ 112 - Четвъртък

5. Добрият человек помилува и дава на заем.
Родът на правите ще ся благослови. 3. Изобилие и богатство ще има в дома му, и Правдата му остава во век. 4. Виделина изгрява в тъмнината за правите. Милостив е, и щедър, и праведен. 5. Добрият человек помилува и дава на заем. Устроява работите си с правосъдие. 6. Наистина никога няма да ся поколебае, в памет вечна ще бъде праведният. 7. От зъл слух не ще ся убои. Сърдцето му е твърдо,
към текста >>

27. ФОРМУЛИ - Всички

да заемат своето място в Царството Ти
Казва се само сутрин един път: Господи, Боже наш. Да дойде Твоето Царство на Земята, както е горе на Небето, и всички народи, които Ти си призовал, да заемат своето място в Царството Ти и да Ти служат с радост и веселие! формула 5 За една седмица произнасяйте по 10 пъти сутрин, обед и вечер тази формула, като същевременно масажирайте челото, темето и малкия мозък. Тези думи крият голяма сила и служат оздравително. Бог е Любов.
към текста >>

28. ФОРМУЛИ - (1-21) 'Господ царува. Облечен е във великолепие'

да заемат своето място в Царството Ти
Казва се само сутрин един път: Господи, Боже наш. Да дойде Твоето Царство на Земята, както е горе на Небето, и всички народи, които Ти си призовал, да заемат своето място в Царството Ти и да Ти служат с радост и веселие! формула 5 За една седмица произнасяйте по 10 пъти сутрин, обед и вечер тази формула, като същевременно масажирайте челото, темето и малкия мозък. Тези думи крият голяма сила и служат оздравително. Бог е Любов.
към текста >>

29. Йерархична стълбица на Съществата от Великото Всемирно Братство

Последния 10-ти чин ще заемат напредналите човешки души, които са завършили своята еволюция.
5. Сили - Братя на Движението и Растенето 6. Власти - Братя на външните форми и изкуствата 7. Началства - Братя на времето и такта 8. Архангели - Братя на огъня и топлината 9. Ангели - Носители на живота и растителността Последния 10-ти чин ще заемат напредналите човешки души, които са завършили своята еволюция.
към текста >>

30. Псалом 112

5 Добрият человек милува и дава назаем, устройва работите си с правосъдие.
2 Семето му ще бъде силно на земята. Родът на правите ще се благослови. 3 Изобилие и богатство ще има в дома му, и правдата му остава во век. 4 Виделина изгрява в тъмнината за правите. Милостив е, и щедър, и праведен. 5 Добрият человек милува и дава назаем, устройва работите си с правосъдие. 6 Наистина никога няма да се поколебае, в памет вечна ще бъде праведният. 7 От зъл слух не ще се убои. Сърцето му е твърдо, понеже се надее на Господа. 8 Утвърдено е сърцето му, не ще се убои доде види падението на неприятелите си. 9 Разпръсна, даде на сиромасите.
към текста >>

31. Формули 1-24 Господ царува: облечен е във великолепие

Господи, Боже наш, да дойде Твоето царство на земята, както е горе на небето, и всички народи, които Ти си призовал, да заемат своето място в царството Ти и да Ти служат с радост и веселие!
Тези думи крият голяма сила и служат оздравително. Бог е любов, Бог е светлина, Бог е живот. Господи, дарувай ми Твоя Дух. Формула 4 Казва се само сутрин един път: Господи, Боже наш, да дойде Твоето царство на земята, както е горе на небето, и всички народи, които Ти си призовал, да заемат своето място в царството Ти и да Ти служат с радост и веселие! Формула 5 Всеки ред се произнася по три пъти. Бог е любов. И само Божията любов носи живот. Бог е мъдрост.
към текста >>

32. Първа част- ПРЕДИСЛОВИЕТО КРАТКА ИСТОРИЯ НА СЕЛО НИКОЛАЕВКА

Към средата на XIX век, когато в този край проблясват първите зари на национална пробуда, село Ха-дърча заема ръководна роля на подбудител и организатор на българщината във Варненско.
Атанас Георгиев тръгнал да търси вода из местността и в гората, намираща се в ниското до една рекичка, открил два извора. Съподвижниците му одобрили мястото и започнали да изсичат гората около изворите, за да си строят къщи. Така се основало село Николаевка, наречено тогава на турски Хадърча. Друга част от изселниците, водена от Кара Марин, тръгнала с руските войски на север и в Бесарабия основала село, което и сега се нарича Голица. Това ново население представлява и етническата основа на българското национално Възраждане във варненския край. Към средата на XIX век, когато в този край проблясват първите зари на национална пробуда, село Ха-дърча заема ръководна роля на подбудител и организатор на българщината във Варненско. Изключителната заслуга за това се пада на будния и предприемчив селски чорбаджия и голям родолюбец Атанас Георгиев. Роден в село Голица, Несебърско, и получил според тогавашните понятия едно добро местно образование на български, гръцки и турски, Атанас Георгиев постъпил по време на Руско-турската война през 1826 - 1829 г. преводач при русите, с които ходил чак до Одрин. След войната, след като баща му с много свои съселяни напуснал Голица и се преселил в Хадърча, тук дошъл и Атанас. Благодарение на своите знания и интелигентност, на своите връзки с турските и гръцките първенци във Варна и на покровителството, което оказвал на своите съселяни, сам се издигнал след смъртта на своя баща пред тях като най-влиятелния човек в селото и те го избират за селски мухтар (кмет), чорбаджия.
към текста >>

Благодарение на тая родолюбива дейност на Атанас Чорбаджи и поради слабостта и неорганизираността още на варненските българи на село Хадърча се паднало да заеме на първо време едно особено средищно положение във възродителните усилия на българите във Варненска околия.
войната свършва и К. Дъновски отново събира децата. На следващата година той е ръкоположен за свещеник. На негово място е назначен Петър Атанасов. През същата година е извикан и втори свещеник - Иван Громов. Благодарение на тая родолюбива дейност на Атанас Чорбаджи и поради слабостта и неорганизираността още на варненските българи на село Хадърча се паднало да заеме на първо време едно особено средищно положение във възродителните усилия на българите във Варненска околия. По такъв начин създаденото в Хадърча българско просветно национално огнище не останало без влияние върху развитието изобщо на народните работи в областта. Атанас Чорбаджи се намирал във връзка с български търговци във Варна. К. Дъновски, който станал негов зет, се преместил във Варна, където внесъл високия български дух на своя тъст, както сам той казва. Понякога по време на служба в гръцката църква произнасял евангелието или някои ектении на славянски. Когато с акта на 3 април 1860 г.
към текста >>

33. СЕЛО ХАДЪРДЖА И ВЪЗРАЖДАНЕТО ВЪВ ВАРНЕНСКО

Хадърджа се паднало да заеме на първо време едно особено средищно положение във възродителните усилия на българите от Варненската околия.
като представител на Варненската епархия в Цариград. Обстоятелството, че той остана да действа в Цариград и не замина, както други представители от други епархии сториха, показва, че е бил човек, въодушевен от делото. Той живееше при българската църква. Във време на чумата (1865 г.) той заболя и умря в Цариград". Благодарение на тази родолюбива дейност на Атанаса Чорбаджи и поради слабостта и неорганизираността още на варненските българи, на с. Хадърджа се паднало да заеме на първо време едно особено средищно положение във възродителните усилия на българите от Варненската околия. По такъв начин създаденото в Хадърджа българско просветно-наци-онално огнище не останало без влияние върху развитието изобщо на народните работи в областта. Атанас Чорбаджи се намирал във връзка с българските търговци във Варна. Свещеник пък Константин Дъновски, който станал негов зет, се преместил за свещеник във Варна, дето внесъл високия български дух на своя тъст и, както сам разказва, понякога във време на службата в гръцката църква във Варна произнасял Евангелието или някои ектении на славянски. Когато с акта на 3 април 1860 год. цариградските българи, начело с Илариона Макариополски, провъзгласили основаването на отделна самостойна Българска църква, както в другите краища на България, така и във Варненско българите се раздвижили и подкрепили тая народна инициатива.
към текста >>

34. ЗАВЕТНИЦИ НА СВОБОДАТА НИ

От премногото Своя любов към человеческия род [Той] пак се смили, а най-повече от ходатайството на Небесната Царица и милостива застъпница на християнския род, Пресветая Дева Мария, както от молитвите на всичките духове праведни, между които първо място заемат тия трима мои другари, мучениците Димитрий и Мина (а на третий името е утаено от мене) - благоволил да им яви Своя утешителен отговор, че до свършването на числото от сто петдесеттях и три риби, писани в Евангелието, Всемогущий Бог ще съкрати дните на Турското царство и докрай ще го съсипе!...
В отговор на вашите молитви съм проводена с тия трима набожници от покровителката на тоя свети храм, Пресветая Дева Мария, майка на Господа нашего Исуса Христа, да ви предам каква е волята на Пресвятаго Параклита* за нашия окаян народ християнски... За умножение на греховете на християните дълготърпевший Бог бил прогневен, а преди триста и три години, когато християнските водители до града Варна** със своята измама принудили турския цар да вдигне очи и ръце към Небето и с голям глас извикал своята молба към Бога: „О, Исусе, ако си наистина Син Божий, както те изповядват твоите последователи, то направи съдба между мене и тях, дето не опазиха клетвата си, която се клеха в Евангелието! "... И тогава, о, тогава... препълнената чаша на Божий гняв и проклятие се изляла от Небето на земята и тутакси силата на християните отслабнала, а силата на османлиите се укрепила, та освен града Варна, що превзеха и ограбиха, ами най-сетне и самия Константинопол завладяха!... И така станаха известни на всичкия свят следствията на Божий гняв. О!... Праведен Си, Господи, и прави судби Твои! Но Всеблагий Бог во век не враждует. От премногото Своя любов към человеческия род [Той] пак се смили, а най-повече от ходатайството на Небесната Царица и милостива застъпница на християнския род, Пресветая Дева Мария, както от молитвите на всичките духове праведни, между които първо място заемат тия трима мои другари, мучениците Димитрий и Мина (а на третий името е утаено от мене) - благоволил да им яви Своя утешителен отговор, че до свършването на числото от сто петдесеттях и три риби, писани в Евангелието, Всемогущий Бог ще съкрати дните на Турското царство и докрай ще го съсипе!... Всесилний ще възстанови ново християнско царство с православен вожд. А да бъде това в действителност, Милостивий Бог по непостижимата Своя премудрост е наредил по необходимост и християните да се обърнат с молитви и покаяние към Него. Заради това, според числото на писаните риби в Евангелието, да направите толкова нови жертвеници, на които да може на всяко място да се принася в името на Исуса Христа, Сина Божий и Неговите заслуги, страшно безкровно жертвоприношение за прощение на греховете, за мира и съединението вярата на християните, чистосърдечно просение [на] помощ и сила от Святаго Духа - по-скоро да се сбъдне и изпълни Писанието: Едно стадо и един пастир. Нека бъде наченато най-напред в светия град Йерусалим, от святаго Сиона, по море, по суша, на всяко място, дето се именува Исус Христос, защото и свидетелството Исусово е Духът на пророчеството." После девойката се обръща към своята майка и и казва: ,Достигналите ни земни скърбни изпитания са станали по непостижимите судби Божии и премного своя любов - да ни подари вечно блаженство; женихът на нашите души и тебе скоро ще повика на Небето да се радваме на вечния живот.
към текста >>

35. БЕЛЕЖКИ ВЪРХУ КНИГАТА

Гореизброените шестдесет и трима души, поименно повикани, влязохме в заседателния салон, гдето всякой зае мястото си по указание на г-н Дънов, и то около отговарящата на числеността във формата на паралелограм маса, покрита с бял ленен плат, върху която беше простряна морава лента... Господин Дънов заемаше първото място на масата.
Ние не знаем точно колко време е било потребно да излезе тази книга, но най-вероятното допускане е, че тя е започната след 7 март 1897 г. - годината на неговото посвещение." Във връзка с книгата „Заветът на цветните лъчи на светлината" ще цитирам за достоверност протоколите от годишната среща на учениците на Веригата през август 1912 г. в град Търново: „15 август (Света Богородица) Гореизброените шестдесет и трима души, поименно повикани, влязохме в заседателния салон, гдето всякой зае мястото си по указание на г-н Дънов, и то около отговарящата на числеността във формата на паралелограм маса, покрита с бял ленен плат, върху която беше простряна морава лента... Господин Дънов заемаше първото място на масата. На масата личаха синя и бяла лента - последната бе над първата. Точно в 10 и половина часа преди обед със ставане на крака и дигане на ръце, след прочитане на Добрата молитва, г-н Дънов възгласи: „Аз ви поздравявам от Господа като добре дошли. Речта, която аз ще започна да ви давам, е чистото Слово Божие, предавано, говорено и опитвано от хиляди години. То са стихове от книгата Господня, така систематически извадени и наредени... Аз ще прочета всичко, което Духът е стъкмил за вас, а това, което тук ще прочета, ще се сформирова и отпечата в особена книжка, която ще ви се раздаде за упражнение. В тая книжка подробно и ясно ще се подредят не само стиховете, но още и краските с различните добродетели, които произвеждат и образуват трептения на тия стихове." Тук г-н Дънов почна да чете стиховете, които произвеждат лъчите на червената и портокаловата краска...
към текста >>

36. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1909 ГОДИНА

На първо място ние можем да развием своето тяло, своя ум, да се повдигнем в обществото, да заемем известно положение, да се осигурим, като мислим, че това е истинският път на развитие.
Но когато дойдете в моето положение, и вие ще направите същата изповед. Що е бил моят живот между вас, каква полза съм принесла? Мислила съм и съм проектирала много работи, желала съм политическото повдигане на българския народ, неговото освобождение, неговото вътрешно възраждане. Но това схващане бива по един особен начин - схващане, което няма тясна връзка с общото Божествено развитие на цялото человечество. Земята е арена на постоянни стълкновения, стълкновение на индивидуално развитие. На първо място ние можем да развием своето тяло, своя ум, да се повдигнем в обществото, да заемем известно положение, да се осигурим, като мислим, че това е истинският път на развитие. Обаче, питам се аз сега какво е останало от всичко това в мене, като виждам тялото, за което съм се грижила, оставено в Божествения склад за разглобяване. Тия мисли, които съм имала на Земята, понеже са тежки, не мога да ги взема със себе си; желанията също така не мога да взема. Моето положение е такова, каквото е положението на шест годишно дете, което като стане двадесет годишна мома, срамува се да носи своите кукли. Моите кукли са оставени, моите земни надежди са разрушени. Надежда!
към текста >>

37. Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г.

На първо място, ние можем да развием своето тяло, своя ум, да се повдигнем в обществото, да заемем известно положение, да се осигурим, като мислим, че това е истинският път на нашето развитие64.
Но когато дойдете в моето положение, и вие ще направите същата изповед. Що е бил моят живот между вас, каква полза съм принесла? Мислила съм и съм проектирала много работи, желала съм политическото повдигане на българския народ, неговото освобождение, неговото вътрешно възраждане. Но това схващане бива по един особен начин – схващане, което няма тясна връзка с общото Божествено развитие на цялото човечество. Земята е арена на постоянни стълкновения, стълкновения на индивидуално развитие. На първо място, ние можем да развием своето тяло, своя ум, да се повдигнем в обществото, да заемем известно положение, да се осигурим, като мислим, че това е истинският път на нашето развитие64. Обаче, питам се аз сега, какво е останало от всичко това в мен, като виждам тялото, за което съм се грижила, оставено в Божествения склад за разглобяване. Тия мисли, които съм имала на Земята, понеже са тежки, не мога да ги взема със себе си; желанията също така не мога да взема. Моето положение е такова, каквото е положението на шестгодишно дете, което, като стане двадесетгодишна мома, срамува се да носи своите кукли. Моите кукли са оставени, моите земни надежди са разрушени. Надежда!
към текста >>

38. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1910г.

Никога не се заемайте да се борите с плътта, света и дявола, защото който се помъчи да стори това, поставя се на фалшива почва.
Така става с всякой, който се опита да погълне добър човек, който повидимо е малък, но си плаща този, който рече да го закача без причина. После, забележително е и друго: в турско време, разказват, всякой българин, който е бъхтил турчин, винаги турчинът му става приятел. Плътта, света и дявола - в тия три неща се появява нашият враг. Така плътта е жената на дявола, а дяволът е мъжът на плътта. Светът - това са синовете, които са родили плътта и дявола. Никога не се заемайте да се борите с плътта, света и дявола, защото който се помъчи да стори това, поставя се на фалшива почва. Ако искате да вървите добре, то на лошата мисъл и изкушението противопоставяйте една добра мисъл. И тогава ти, като станеш център, ще оставиш двете мисли и желания да се борят, а ти ще си вървиш по пътя неповредим. Намразил си например някого, на когото често и без да щеш, изпращаш лоши мисли; в такъв случай намери, сдобри се и се сприятели с друг човек, на когото животът и линията на поведение са диаметрално противоположни с живота и линията на поведение на човека, с когото си се намразил. И тогава добрите мисли и чувства, които храниш към добрия човек, с когото си се сприятелил, ще влязат в борба с лошите мисли и чувства, които изпращаш на човека, с когото си в ненавист, и така ти ще останеш неуязвим. Всичките сили в света вървят по известна плоскост.
към текста >>

В минало време си бил просто един престъпник - преди три прераждания си бил в Мала Азия между турците, заемал си длъжност като турски чиновник, чрез което положение си правил пакости на християните.
Седми въпрос: Ще оздравее ли ръката ми? - На Тодор Стоименов по този въпрос се казва да насочва портокалената краска върху ръката си. Осми въпрос: Какъв съм бил, какъв съм сега, какъв ще бъда? (Този въпрос носи подпис Ив. Тачев.) - Сега си един човек, който изкупва миналото, а в бъдеще ще бъдеш човек, който изправя своето минало. В минало време си бил просто един престъпник - преди три прераждания си бил в Мала Азия между турците, заемал си длъжност като турски чиновник, чрез което положение си правил пакости на християните. Бил си близо някъде до Йерусалим, именно в град Яфа 138. А сега си вече със съзнание човек, който е познал своите грешки, та в бъдеще те очаква добро, но само ако така вървиш. По-нататък на разни устни въпроси г-н Дънов отговори: При заробването на България членовете на Веригата са вземали участие. Вие всички сте виновни за падането на Българското царство и понеже сега трябва да изправите грешките си, то сега се подлагате на изпит при благоприятни условия, за да може да помогнете на
към текста >>

39. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1911 г.

Но понеже в този дом щяло да стане убийство за някакви си триста- четиристотин лева, тя, за да се избегне убийството, при всичката своя сиромашия и несносно материално положение, намерила в заем тия пари и се нагърбила да ги плаща тя - само и само да избегне убийството.
Права е поговорката, която казва: Аз мога, кон може, но когато Господ не поможе, нищо не можем стори. Защото действително е, че на физическото поле човеку му трябват материални средства и ум. И както всякога, така и тази година ние ще имаме работа с лоши хора, които знаят да ни въздействат. Като например, яви се у нас мисъл да помогнем някому, но мислите на лошите хора парализират тази наша добра мисъл и ние, като че ли неволно някак, отлагаме доброто ни дело. Една мома се явява при мен и ми разправя следната история: принудена била да си излезе из дома на брата си, понеже не се спогаждала със снаха си. Но понеже в този дом щяло да стане убийство за някакви си триста- четиристотин лева, тя, за да се избегне убийството, при всичката своя сиромашия и несносно материално положение, намерила в заем тия пари и се нагърбила да ги плаща тя - само и само да избегне убийството. Пита се добре ли е сторила, като се е така хванала за дълг, когато не е имала средствата пред себе си? Да, добре е сторила, защото ако твоето утеснение избави ближния ти от гибел, добре струваш, че се доброволно утесняваш.194 И питам аз тази мома: „Ами отгде ще вземеш тия пари, за да ги изплатиш? " Отговори ми спокойно: „Господ ще ми помогне." Да, тъй е. И във Веригата трябва да има това стремление да се притичваме на помощ на другиго и тогава Господ ще ни помага. И после, ние всички трябва да имаме стремеж да се приближаваме един към други, без да имаме желание да се използваме един другиго.
към текста >>

40. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1912 г.

Между тия две (дясно и ляво) положения, в средата, току зад самия г-н Дънов, който заемаше първото място на масата, личаха синя и жълта лента - последната бе над първата.
Беброво, Еленско - Симеон Драганов Велковски (поклонник). Гореизброените шестдесет и двама души с поименно повикване влязохме в заседателния салон, гдето всякой зае мястото си по указание на г-н Дънов, и то около отговарящата на числеността ни маса, във формата на паралелограм, покрита с бял ленен плат, върху който бе постлана морава лента. На източната страна на салона бяха окачени: отдясно - ликът на Спасителя, под който бе поставено знамето на Веригата 243 (картина, поясняваща духовната и вечна еволюция). Над тия две картини имаше портокалена лента. Отляво бе поставен даденият миналата година Пентаграм, поясняващ петте велики добродетели, над който тоже имаше портокалена лента. Между тия две (дясно и ляво) положения, в средата, току зад самия г-н Дънов, който заемаше първото място на масата, личаха синя и жълта лента - последната бе над първата. Точно в 10,30 ч. през деня, със ставане на крака и дигане на ръце, след „Добрата молитва" и песента „Тебе поем" 244, г-н Дънов възгласи: Аз ви поздравявам от Господа като добре дошли! Речта, която сега ще започна да ви давам, е чистото Слово Божие, предавано, говорено и опитвано от хиляди години. То са стихове от Книгата Господня, така систематически изведени и наредени, щото при внимателно и благоговейно прочитане произвеждат всички краски, необходимо нужни за духовното повдигане и усъвършенстване в Пътя Господен.
към текста >>

Сега се заемете да приложите тия прости неща, които след закриване на събора ще ви се дадат.
Защо сами отиваме при него - да турим ред в неговия дом ли? Това не можем стори. Някога ние приемаме дявола, а понякога той ни примамва. Да не хвърляме вината винаги на дявола, защото понякога ние сами го търсим. Желанието ми е добре да разберете тия думи и тяхното значение, та да се ползвате. Сега се заемете да приложите тия прости неща, които след закриване на събора ще ви се дадат. Защото тесният път за Царството Божие в България сега трябва да се проправи - тоя път не е правен и ние сме пратени да минем, за да го направим. Тоя път е буренясал 269, та затова трябва да минем през него, за да се оправи и стане добър. Това е алегория, която ви говоря, а на научен език значи да се подобрят условията на Земята. Но както и да е, да не се боим, защото други са, които воюват за нас. Аз зная, че от много работи се интересувате, но не бива да бързате.
към текста >>

Защото когато вие не изпълнявате Волята Божия, което е и записано в него, заемате негативно положение, тъй като Добродетелта и Правдата са само на Земята, а в Небето няма никакви спорове.
А когато искате да помагате някому за здравето му, което се е разклатило, ще цитирате стиховете, образуващи портокалената краска. Когато пък има недоразумения във Веригата по отношение на някои спорове, ще употребим жълтата краска, като цитираме всички стихове, които се отнасят до Мъдростта, която може да изглади догматически или други спорове. Засяга ли се обаче някой религиозен въпрос, ще употребим всички стихове за синята краска, които се отнасят до Истината, и тогава Духът на Истината ще хвърли светлина върху умовете, та да не спорят. Забележете едно нещо: Пентаграма няма вече да давам, защото приятелите, които го взеха, си навлякоха нещастие, и то благодарение на тяхната неподготовка. Който иска да се кара, нека върне Пентаграма назад. Защото когато вие не изпълнявате Волята Божия, което е и записано в него, заемате негативно положение, тъй като Добродетелта и Правдата са само на Земята, а в Небето няма никакви спорове. Следователно, ако вие тия два принципа ги внасяте в Небето, внасяте ни повече, ни по-малко една анархия, защото там само Добродетел и Правда царуват. Щом изливате вашите чувства, менят се и вашите намерения. Вие ще имате работа на Земята само с Добродетелта и Правдата, т.е. портокалената и зелената краска, последната от които е на душата. Най-хубавите и естествени краски са в дъгата, затова вие наблюдавайте последната, защото там ще намерите петте основни краски.
към текста >>

Например някой даде пет хиляди лева в заем и ти, който ще ги вземеш, да ги вземеш с мисълта, щото печалбата от тях да бъде в голям размер - доброжеланието да бъде пълно.
Щом ни се каже някоя грешка, ние се докачаме, вместо да се самоосъдим - в смисъл за изправление. И колкото повече се очистим от скритите грехове и желания, толкоз по- добре е за нас. Ние трябва да работим само в кръга, който Господ ни е поверил и дал, и не бива да излизаме никога из него, докато го Сам Господ не разшири. Някои от приятелите не стоят по-добре в материално отношение, други - в духовно, а трети - в умствено, защото има три вида сиромашия: материална, умствена и духовна. Оттук се явява и нуждата за обмяна - вие трябва да обменяте. Например някой даде пет хиляди лева в заем и ти, който ще ги вземеш, да ги вземеш с мисълта, щото печалбата от тях да бъде в голям размер - доброжеланието да бъде пълно. А не бива, като вземем парите, да си помислим и кажем: „Хе, той има, нека дава" - тук именно е грешката и тая мисъл не е хубава. Защото и в Духовния свят има кражба, има алчност и в умствено отношение. Но законът е, че който престъпва един закон, той не се благославя. Ние трябва да се пазим да причиняваме вреда или страдание на който и да било човек и всякой да си се върне и заживее, и примири с условията, които му са дадени. Ако например е определено да станеш богат, тогава ще те срещнат с такива хора, които ще те направят богат; а пък ако е определено да те прекарат през сиромашия и после да ти дадат богатство, тогава не можеш нищо да сториш.
към текста >>

Защото когато вие не изпълнявате Волята Божия, което е и записано в него, заемате негативно положение, тъй като Добродетелта и Правдата са само на Земята, а в Небето няма никакви спорове.
А когато искате да помагате някому за здравето му, което се е разклатило, ще цитирате стиховете, образуващи портокалената краска. Когато пък има недоразумения във Веригата по отношение на някои спорове, ще употребим жълтата краска, като цитираме всички стихове, които се отнасят до Мъдростта, която може да изглади догматически или други спорове. Засяга ли се обаче някой религиозен въпрос, ще употребим всички стихове за синята краска, които се отнасят до Истината, и тогава Духът на Истината ще хвърли светлина върху умовете, та да не спорят. Забележете едно нещо: Пентаграма няма вече да давам, защото приятелите, които го взеха, си навлякоха нещастие, и то благодарение на тяхната неподготовка. Който иска да се кара, нека върне Пентаграма назад. Защото когато вие не изпълнявате Волята Божия, което е и записано в него, заемате негативно положение, тъй като Добродетелта и Правдата са само на Земята, а в Небето няма никакви спорове. Следователно, ако вие тия два принципа ги внасяте в Небето, внасяте ни повече, ни по-малко една анархия, защото там само Добродетел и Правда царуват. Щом изливате вашите чувства, менят се и вашите намерения. Вие ще имате работа на Земята само с Добродетелта и Правдата, т.е. портокалената и зелената краска, последната от които е на душата. Най-хубавите и естествени краски са в дъгата, затова вие наблюдавайте последната, защото там ще намерите петте основни краски.
към текста >>

41. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г

Зад самия г-н Дънов, който заемаше първото място на масата, личаха розовата (Любовта), портокалената (Живота) и ясносинята (Духа) лента.
Само тук-там разни сигналообразни облачета нарушават еднообразието в небосклона, който с тях пък придобива вълшебен изглед. Прекрасна утрин. В 10 ч. преди обед всички присъстващи членове с поименно повикване влязохме в заседателния салон, който имаше следната обстановка: дълга маса във формата на паралелограм 302, покрита с бял ленен плат, върху който е проточена виолетова лента, символизираща Сила. На източната стена на салона, отдясно, личеше ликът на Спасителя, под който бе поставено знамето на Веригата, поясняващо духовната и вечна еволюция, а над двете тия картини бе проточена портокалена лента, означаваща Живота. Зад самия г-н Дънов, който заемаше първото място на масата, личаха розовата (Любовта), портокалената (Живота) и ясносинята (Духа) лента. Съвсем вляво, над самия вход, бе поставен българският трикольор с една лента върху него, цветът на която не ни е познат (смес е от розово и портокалено, или както я наричаме фрез) 303. На западната стена вляво, като гледаш към нея, бе поставен Пентаграмът, поясняващ петте велики добродетели, над който имаше жълта лента. Първом влязоха жените, които насядаха пред масата, а след тях - и мъжете, които заеха местата около нея. Повикването на едните и на другите стана по годината на повикването им във Веригата. След като се наредихме, четохме „Добрата молитва"и изпяхме„Малкото славословие" 304, „Благословен Бог наш" 305, Учителя 306 обяви:
към текста >>

Местността на Балканския полуостров заема същото положение, както е Палестина, само че планините в полуострова отиват към изток, докато в Палестина отиват другояче.
Следователно Пентаграмът е тъкмо на своето място; като дойде времето, ще му се даде друга форма, но сега той е на мястото си. Божиите закони не търпят отмяна и отсега нататък няма сила, която да препятства за идването на Царството Божие. Всичко ще си отива по естествения си ред и път. И вие наблюдавайте и ще видите как Небето ще развие своя план. От съвременните народи англичаните на кои уподобявате? Местността на Балканския полуостров заема същото положение, както е Палестина, само че планините в полуострова отиват към изток, докато в Палестина отиват другояче. И както евреите бяха упорит и своенравен народ, така са и българите - има чудно сродство на духовете. Сега, за да не пострадат и българите, за да не се повтори и с тях историята, както що стана с евреите, които знаем, че страдаха от Вавилон, Рим, Филип и прочее, за да стане правилно развитието на българите, то Пентаграмът има знакове, от които явства (обяснява ги), че Невидимият свят пази равновесие. Самата картина на Пентаграма говори (и който има разбирането, нека схваща): Христос иде, за да се прояви по-осезателно. Важните години са 1911, 1912, 1913, 1914 и 1915. Към края на 1915 г.
към текста >>

42. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915 г.

Да познаеш Славата Божия, то е Неговото изявление тъй, както Той може да се обективизира - да ни се представи в осезаемия свят, достъпен за нас, да прослави Своята Добродетел, Своята Правда, Своята Любов, Своята Мъдрост, Своята Истина, Своя Живот.
Как ще може той да плува, ако не хвърли товара си? С товара си той по-скоро ще потъне. Хвърлете товара от гърба си - ето първото нещо, което трябва да направите. Христос се обръща в прочетената глава: „Отче, прослави името твое. Тогаз дойде глас от небето: И прославих, и пак ще прославя." Всякого, когото Господ прославя, трябва да страда - прославлението се предшества от страдание. Да познаеш Славата Божия, то е Неговото изявление тъй, както Той може да се обективизира - да ни се представи в осезаемия свят, достъпен за нас, да прослави Своята Добродетел, Своята Правда, Своята Любов, Своята Мъдрост, Своята Истина, Своя Живот. Значи всички тия черти у нас да изявят Славата Божия, тя да се почувства. Тогава ние ще прославим Господа. И понеже Христос знаеше през какви страдания има да мине, каза: „Готов съм да понеса тия страдания, нека се прослави Името Ти." Ако беше се отказал да страда, ние нямаше да бъдем тук. Страданията и Любовта са, които съединяват човешките души. Сега, вземете и размислете какво ще бъде положението на вашите души в бъдеще, какво място ще вземете, когато отидете на Небето.
към текста >>

43. Спомени на Елена Иларионова -1905

На обяд, като се разговаряхме за тоя случай, Костадин каза на Учителя: „Г-н Дънов, аз казах за Вас „учител”, тая мисъл първа ми дойде, но не зная каква Ви е професията.” „Ти право каза — Учител съм.” Ние още не можехме да разберем какъв учител е, след като не заема официална служба.
След това дошъл офицерът, видял Костадин във военна униформа и ги разпитал защо са дошли. Костадин обяснил, че, увлечени в разговор, незабелязано попаднали там. Офицерът запитал за Учителя: „Тоя господин какъв е по професия? ” Костадин, без да знае какъв е, отговорил: „Учител”. Офицерът ги придружил до българската граница и най-любезно се разделил с тях. На обяд, като се разговаряхме за тоя случай, Костадин каза на Учителя: „Г-н Дънов, аз казах за Вас „учител”, тая мисъл първа ми дойде, но не зная каква Ви е професията.” „Ти право каза — Учител съм.” Ние още не можехме да разберем какъв учител е, след като не заема официална служба. Здравето на Костадин се подобряваше. Учителя си отиваше в София и често пак ни посещаваше. Подкрепяше ни в мъчнотиите и страданията ни, казваше ни, че в Цариброд изкарваме нашето посвещение. Срещахме затруднения и в храната. Тамошните жители употребяваха месо, повече свинско.
към текста >>

44. ОЛТАРА

Пентаграмът заемал цялата източна стена на олтара.
1. „седемте Духове, които са изпратени да служат“,„представлява още живота“; три сребърни кандила - „представляват Духа“, „проявленията на Бога, означават това, което църквата нарича Пресветая Троица“; чаши, наредени във формата на буквата „X“ - „Христос“, „правдата“; стол отдясно 2. „Царството Божие“; пет цветни копринени ленти: розова - „Божията Любов“; жълта - „Божествената воля“, синя - „Божествения Дух“,портокалена - „физическия човек“ и зелена - „сегашното развитие на човека“. Няколко години след първия събор Учителя поръчал на един художник, славянин, да нарисува голям цветен Пентаграм. Той го нарисувал през 1922 г. с маслени бои, с образа на Учителя на върха. Пентаграмът заемал цялата източна стена на олтара. В спомените си от 1925 г. Георги Събев разказва: „...По онова време аз бях младеж на около 19 години и едва ли бих могъл да видя всичко, за да си го спомня сега. Помня обаче, че цялата горница бе осветена от няколко кандила, а на стените имаше цветни картини и чертежи*, чието значение не разбирах. В горницата влизахме на групи, без да говорим, на бдения. Влизаш, молиш се, наблюдаваш и каквото запомниш.“
към текста >>

45. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Никога не се заемайте да се борите с плътта, греха и дявола, защото, който се помъчи да стори това, поставя се на фалшива почва.
Така става с всякой, който се опита да погълне добър човек, който повидимо е малък, но си плаща този, който рече да ги закача без причина. После, забележително е и друго: в турско време, разказват, всякой българин, който е бъхтал5 турчин, винаги турчинът му става приятел. Плътта, света и дявола — в тия три неща се появява нашият враг. Така плътта е жената на дявола, а дяволът е мъжът на плътта. Светът — това са синовете, които са родили плътта и дявола. Никога не се заемайте да се борите с плътта, греха и дявола, защото, който се помъчи да стори това, поставя се на фалшива почва. Ако искате да вървите добре, то на лошата мисъл и изкушението противопоставяйте една добра мисъл и тогава ти, като станеш център, ще оставиш двете мисли и желания да се борят, а ти ще си вървиш по пътя неповредим. Намразил си, например, някого, на когото често и без да щеш изпращаш лоши мисли. В такъв случай намери се и се сдобри и сприятели с друг човек, на когото животът и линията на поведение са диаметрално противоположни с живота и линията на поведение на човека, с когото си се намразил. И тогава добрите мисли и чувства, които храниш към добрия човек, с когото си се сприятелил, ще влязат в борба с лошите мисли и чувства, които изпращаш на човека, с когото си в ненавист и така ти ще останеш неуязвим. Всичките сили в света вървят по известна плоскост.
към текста >>

46. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО

В минало време си бил просто един престъпник — преди три прераждания си бил в Мала Азия между турците, заемал си длъжност като турски чиновник, чрез което си положение си правил пакости на християните.
СЕДМИ ВЪПРОС: Ще оздравее ли ръката ми? ОТГОВОР: На Тодор Стоименов по този въпрос се казва да насочва портокалената краска върху ръката си. ОСМИ ВЪПРОС: Какъв съм бил, какъв съм сега, какъв ще бъда? (Този въпрос носи подпис Ив. Танев.) ОТГОВОР: Сега си един човек, който изкупува миналото, а за в бъдеще ще бъдеш човек, който е изправил своето минало. В минало време си бил просто един престъпник — преди три прераждания си бил в Мала Азия между турците, заемал си длъжност като турски чиновник, чрез което си положение си правил пакости на християните. Бил си близо някъде до Ерусалим, именно в гр. Яфа. А сега си вече със съзнание човек, който е познал своите грешки, та за в бъдеще те очаква добро, но само ако така вървиш. По-нататък на разни устни въпроси г-н Дънов отговори: — При заробването на България членовете на Веригата са вземали участие. Вие всички сте виновни за падането на Българското царство и понеже сега трябва да изправите грешките си, то сега се подлагате на изпит при благоприятни условия, за да може да помогнете на България. В минало време при падането на България сте били боляри и какви ли не золуми13 сте вършили (правили).
към текста >>

47. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Една мома се явява при мене и ми разправя следната история: принудена била да си излезе из дома на брата си, понеже не се спогаждала със снаха си: но понеже в този дом щяло да стане убийство за някакви си 300-400 лева, тя, за да се избегне убийството, при всичката своя сиромашия и несносно материално положение, намерила в заем тия пари и се нагърбила да ги плаща тя, само и само да избегне убийството.
Няма случай в човешката история, в който праведният човек да е останал гладен, жаден, изоставен. Права е поговорката, която казва: „Аз мога, кон може, но когато Господ не поможе, нищо не можем стори“, защото действително е, че на физическото поле човеку му трябват материални средства и ум. И както всякога. така и тази година ние ще имаме работа с лоши хора, които знаят да ни въздействуват. Като например, яви се у нас мисъл да помогнем някому, но мислите на лошите хора парализират тази наша добра мисъл и ние като че ли неволно някак отлагаме доброто ни дело. Една мома се явява при мене и ми разправя следната история: принудена била да си излезе из дома на брата си, понеже не се спогаждала със снаха си: но понеже в този дом щяло да стане убийство за някакви си 300-400 лева, тя, за да се избегне убийството, при всичката своя сиромашия и несносно материално положение, намерила в заем тия пари и се нагърбила да ги плаща тя, само и само да избегне убийството. Пита се: добре ли е сторила, като се е така хванала за дълг, когато не е имала средствата пред себе си? Да, добре е сторила, защото ако твоето утеснение избави ближния ти от гибел, добре струваш, че се доброволно утесняваш. И питам аз тази мома: ами от где ще вземеш тия пари, за да ги изплатиш? Отговори ми спокойно: „Господ ще ми помогне.“ Да, тъй е. И във Веригата трябва да има това стремление да се притичваме на помощ на другиго и тогава Господ ще ни помага.
към текста >>

48. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Между тия две — дясно и ляво — положения, в средата, току зад самия г-н Дънов, който заемаше първото място на масата, личаха синя и жълта лента — последната бе над първата.
Беброво, Еленско: Симеон Драганов Велковски (поклонник). Гореизброените шестдесет и двама души с поименно повикване влязохме в заседателния салон, гдето всякой зае мястото си по указание на г-н Дънов и то около отговарящата на числеността ни, във формата на паралелограм маса, покрита с бял ленен плат, върху който бе постлана морава лента. На източната страна на салона бяха окачени: отдясно ликът на Спасителя, под Който бе поставено знамето на Веригата (картина, поясняваща духовната и вечна еволюция). Над тия две картини имаше портокалена лента. Отляво бе поставен даденият миналата година Пентаграм, поясняващ петте велики добродетели, над който тоже имаше портокалена лента. Между тия две — дясно и ляво — положения, в средата, току зад самия г-н Дънов, който заемаше първото място на масата, личаха синя и жълта лента — последната бе над първата. Точно в десет и половина часа през деня, със ставане на крака и дигане на ръце, след „Добрата молитва“ и песента „Тебе поем“, г-н Дънов възгласи: Аз ви поздравявам от Господа като добре дошли. Речта, която сега ще започна да ви давам, е чистото Слово Божие, предавано, говорено и опитвано от хиляди години. То са стихове от книгата Господня, така систематически изведени и наредени, щото при внимателно и благоговейно прочитане произвеждат всички краски *1, необходимо нужни за духовното подигане и усъвършенствуване в пътя Господен. Аз ще прочета всичко, което Духът е стъкмил за вас и това, което тук прочета, ще се сформирова и отпечата в особена книжка, която ще ви се раздаде за упражнение.
към текста >>

49. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Сега се заемете да приложите тия прости неща, които след закриване на събора ще ви се дадат, защото пътят за Царството Божие в България сега трябва да се поправи — тоя път не е правен и ние сме пратени да минем, за да го направим.
Да турим ред в неговия дом ли? Това не можем стори. Някога ние приемаме дявола, а понякога той ни примамва. Да не хвърляме вината винаги на дявола, защото понякога ние сами го търсим. Желанието ми е добре да разберете тия думи и тяхното значение, та да се ползувате. Сега се заемете да приложите тия прости неща, които след закриване на събора ще ви се дадат, защото пътят за Царството Божие в България сега трябва да се поправи — тоя път не е правен и ние сме пратени да минем, за да го направим. Тоя път е забутан, та затова трябва да минем през него, за да се оправи и стане добър. Това е алегория, която ви говоря, а на научен език значи „да се подобрят условията на земята.“ Но, както и да е, да не се боим, защото други са, които воюват за нас. Аз зная, че от много работи се интересувате, но не бива да бързате. Аз ще избера много лесния метод, или най-лесния метод за следване Господа по избраните места от книгата Господня и този метод е най-малко опасен, защото има светии и угодници в места, гдето изуване на обущата е потребно, за да влезем там. Да, има и друго.
към текста >>

50. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Който иска да се кара, нека върне Пентаграма назад, защото когато вие не изпълнявате Волята Божия, което е и записано в него, заемате негативно положение, тъй като добродетелта и правдата са само на земята, а в небето няма никакви спорове.
Така, когато искаме да помогнем, например, някому, който страда в материално отношение, ще употребим всички стихове, които са за зелената краска, и тогава тези същества, които разполагат с тази краска, ще помагат. А когато искате да помагате някому за здравето му, което се е разклатило, ще цитирате стиховете, образуващи портокалената краска. Когато пък има недоразумения във Веригата по отношение на някои спорове, ще употребим жълтата краска, като цитираме всички стихове, които се отнасят до мъдростта, която може да изглади догматически или други спорове. Засяга ли се, обаче, някой религиозен въпрос, ще употребим всички стихове за синята краска, които се отнасят до истината и тогава Духът на истината ще хвърли светлина върху умовете, та да не спорят. Забележете едно нещо: Пентаграмът няма вече да давам, защото приятелите, които го взеха, си навлякоха нещастие и то благодарение на тяхната неподготовка. Който иска да се кара, нека върне Пентаграма назад, защото когато вие не изпълнявате Волята Божия, което е и записано в него, заемате негативно положение, тъй като добродетелта и правдата са само на земята, а в небето няма никакви спорове. Следователно, ако вие тия два принципа ги внасяте в небето, внасяте ни повече, ни по-малко една анархия, защото там само добродетел и правда царуват. Щом изливате вашите чувства, менят се и вашите намерения. Вие ще имате работа на земята само с добродетелта и правдата, т.е. портокалената и зелената краска, последната от които е душата. Най-хубавите и естествени краски са в дъгата, затова вие наблюдавайте последната, защото там ще намерите петте основни краски.
към текста >>

51. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Например, някой даде пет хиляди лева в заем и ти, който ще ги вземеш, да ги вземеш с мисълта, щото печалбата от тях да бъде в голям размер, доброжеланието да бъде пълно; а не бива, като вземем парите, да си помислим и кажем: „хе, той има, нека дава.“ Тук именно е грешката и тая мисъл не е хубава.
А ние какво правим? Щом ни се каже някоя грешка, ние се докачаме, вместо да се самоосъдим, в смисъл за изправление. И колкото повече се очистим от скритите грехове и желания, толкоз по-добре е за нас. Ние трябва да работим само в кръга, който Господ ни е поверил и дал, и не бива да излизаме никога из него, докато го Сам Господ не разшири. Някои от приятелите не стоят по-добре в материално отношение, други — духовно, а трети — в умствено, защото има три вида сиромашия: материална, умствена и духовна.Оттук се явява и нуждата за обмяна — вие трябва да обменяте. Например, някой даде пет хиляди лева в заем и ти, който ще ги вземеш, да ги вземеш с мисълта, щото печалбата от тях да бъде в голям размер, доброжеланието да бъде пълно; а не бива, като вземем парите, да си помислим и кажем: „хе, той има, нека дава.“ Тук именно е грешката и тая мисъл не е хубава. Защото и в духовния свят има кражба, има алчност и в умствено отношение. Но законът е, че който престъпва един закон, той не се благославя. Ние трябва да се пазим да причиняваме вреда или страдание на който и да било човек и всякой да си се върне и заживее, и примири с условията, които му са дадени. Ако, например, е определено да станеш богат, тогава ще те срещнат с такива хора, които ще те направят богат; а пък ако е определено да те прекарат през сиромашия и после да ти дадат богатство, тогава не можеш нищо да сториш. Малцина между вас имате нужда за много пари, а другите не сте готови за богатство, защото човек, за да бъде богат, трябва да има гръбнак.
към текста >>

52. 1914_3 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА

Зад самия г-н Дънов, който заемаше първото място на масата, личаха: розовата (любовта), портокалената (живота) и ясносинята (Духа) лента.
При откриването на срещата, 10 август, времето е ясно, тихо и с приятно поносима топлина. Само тук-там разни сигналообразни облачета нарушават еднообразието в небосклона, който, с тях пък, придобива вълшебен изглед. Прекрасна утрин. В 10 часа преди обед всички присъстващи членове, с поименно повикване, влязохме в эаседателния салон, който имаше следната обстановка: дълга маса във формата на паралелограм, покрита с бял ленен плат, върху който е проточена виолетова лента, символизираща сила. На източната стена на салона, отдясно, личеше ликът на Спасителя, под който бе поставено знамето на Веригата, поясняващо духовната и вечна еволюция, а над двете тия картини бе проточена портокалена лента, означаваща живота. Зад самия г-н Дънов, който заемаше първото място на масата, личаха: розовата (любовта), портокалената (живота) и ясносинята (Духа) лента. Съвсем вляво, над самия вход, бе поставен българският трикольор с една лента върху него, цветът на която не ни е познат. На западната стена, вляво, като гледаш към нея, бе поставен Пентаграмът, поясняващ петте велики добродетели, над който имаше жълта лента. Първом влязоха жените, които насядаха пред масата, а след тях и мъжете, които заеха местата около нея. Повикването на едните и на другите стана по годината на повикването им във Веригата. След като се наредихме, четохме „Добрата молитва" и изпяхме „Благословен Бог наш".
към текста >>

53. 1914_4 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА-2

Местността на Балканския полуостров заема същото положение, както е Палестина, само че планините в полуострова отиват към изток, докато в Палестина отиват другояче.
Като дойде времето, ще му се даде друга форма, но сега той е на мястото си. Божиите закони не търпят отмяна и отсега нататък няма сила, която да препятства за идването на Царството Божие. Всичко ще си отива по естествения си ред и път. И вие наблюдавайте и ще видите как Небето ще развие своя план. От съвременните народи, англичаните на кои уподобявате? Местността на Балканския полуостров заема същото положение, както е Палестина, само че планините в полуострова отиват към изток, докато в Палестина отиват другояче. И както евреите бяха упорит и своенравен народ, така са и българите – има чудно сродство на духовете. Сега, за да не пострадат и българите, за да не се повтори и с тях историята, както що стана с евреите, които знаем, че страдаха от Вавилон, Рим, Филипа и прочее, за да стане правилно развитието на българите, то Пентограмът има знакове, от които явствува (обяснява ги), че невидимият свят пази равновесие. Самата картина на Пентограма говори (и който има разбирането, нека схваща): Христос иде, за да се прояви по-осезателно. Важните години са 1911, -12, -13, -14 и -15. Към края на 15-та година ще станат най-тежките боеве, но възможно е този период да се съкрати до известно време, но крайният предел е тогаз.
към текста >>

54. 1915_1 Спомени* на Иван Данаилов

Той заема тази длъжност от 1913 г.
в София. Погребан е в манастира „Св. Троица" в гр. Търново. (Извадки от ОИМ, отдел „Възраждане", инв.№ 102, с.395) Протосингел на владиката Йосиф е йеромонах Амбросий. Той заема тази длъжност от 1913 г. до 1918 г. СПОМЕНИ НА ИВАН ДАНАИЛОВ ОТ ЯМБОЛСКО През съборните дни един от братята, търновски адвокат и народен представител, има неблагоразумието да каже на един търновски гражданин, радославист* (тогава Радославов беше министър-председател), че нашият Учител е предсказал, че в започналата Първа световна война ще победи групата начело с Англия. Вярно е, че Учителя каза това пред една трупа от пет-шест души, между които бях и аз, разбира се, поверително. Този радославист съобщил това на търновския комендант и той наредил да разтурят събора ни и така стана.
към текста >>

55. 1915_6 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА

Да познаеш славата Божия, то е Неговото изявление тъй, както Той може да се обективизира, да ни се представи в осезаемия свят достъпен за нас, да прослави Своята Добродетел, Своята Правда, Своята Любов, Своята Мъдрост, Своята Истина, Своя Живот.
Как ще може той да плава, ако не хвърли товара си? С товара си той по-скоро ще потъне. Хвърлете товара от гърба си – ето първото нещо, което трябва да направите. Когато Христос се обръща в прочетената глава "Отче, прослави Името Твое", тогаз дойде глас от небето: "И прославих, и пак ще прославя". Всякого, когото Господ прославя, трябва да страда: прославлението се предшества от страдание. Да познаеш славата Божия, то е Неговото изявление тъй, както Той може да се обективизира, да ни се представи в осезаемия свят достъпен за нас, да прослави Своята Добродетел, Своята Правда, Своята Любов, Своята Мъдрост, Своята Истина, Своя Живот. Значи, всички тия черти у нас да изявят Славата Божия, тя да се почувствува. Тогава ние ще прославим Господа. И понеже Христос знаете през какви страдания имаше да мине, каза: "Готов съм да понеса тия страдания, нека се прослави Името Ти". Ако беше се отказал да страда, ние нямаше да бъдем тук. Страданията и Любовта са, които съединяват човешките души.
към текста >>

56. 1919_11 СЪБОРНО СЛОВО 1919 г.

Вие се сърдите, кой кое място да заеме, а трябва да знаете, че всеки ще заеме онова място, което му е определено.
Към това число спадат всички богати хора, защото те са завършили работата си и се задълбочават в себе си, за да се развият, култивират и да станат духовни. Числото осем е на Духа; то означава ония безконечни числа, които съществуват вътре във вселената. То е едно от най-строгите числа. Числото девет е човекът, който ще обобщи всички неща, и затова него ще направите докладчик: той ще опише целия процес на числата от 1 до 8 и ще даде резюме, как е вървяла цялата работа. Така вървят всички неща в своя ред. Вие се сърдите, кой кое място да заеме, а трябва да знаете, че всеки ще заеме онова място, което му е определено. Не може двама в една група да бъдат числото едно или две, защото ще се яви борба. А в групировките не трябва да има дуализъм. – Ами значението на числото 10? – Числото 10 е връзката между първата и втората група. То показва, че тези десет души ще почнат пак по десет да се групират в друга група.
към текста >>

57. 1920_2 Спомени на Борис Николов

Народите не бяха се отърсили още от войната, а войниците, които се уволняваха и бяха пропуснали обучението си, то едни завършиха гимназия, а пък други търсеха да завършат някаква наука и да заемат някакво място в обществото.
111-115) Като завърших гимназия, по настояване на майка ми трябваше да отида на Запад и да завърша университет. Родителите ми настояваха да запиша или архитектура, или минно инженерство. Но ми допадаше повече минно инженерство, понеже аз обичах природата и се занимавах като ученик със скали, вкаменелости и интересни камъни, които намирах по Балкана. Тогава родителите ми бяха богати и можеха да ме издържат. Беше непосредствено след Първата световна война. Народите не бяха се отърсили още от войната, а войниците, които се уволняваха и бяха пропуснали обучението си, то едни завършиха гимназия, а пък други търсеха да завършат някаква наука и да заемат някакво място в обществото. Това стремеж на всички млади хора. И аз подадох документи в Габрово и след това трябваше да замина за град Търново, за да заверя документите си в окръжния град. Качих се на влака и гледам във влака много хора. Препълнен влак. Във влака между множеството виждам един познат.
към текста >>

58. 1920_10 СЪБОРНО СЛОВО 1920 г.

Трети от вас обича градини; да се заеме да отглежда разни зеленчуци или цветя, да изучава условията, при които най-добре се развиват и т.н.
(81-82 стр.) През тази година всеки ще си избере един отрасъл от живота и ще го изучи всестранно. Например, някой от вас обича да отглежда пчели; ще изучи основно живота им. Ако иска да държи реферат по това, трябва да има данни, които да почиват на собствени наблюдения и изучавания. Друг някой, например има волове; да изучи защо у едни очите са с един цвят, а у други — друг цвят, да изучи всички техни особености и т.н. Трети от вас обича градини; да се заеме да отглежда разни зеленчуци или цветя, да изучава условията, при които най-добре се развиват и т.н. Някои от вас може да се заемат с изучаване на планините, реките в България, или с кометите, с промените на слънцето - защо някой път е червено, друг път има друг цвят. Който иска, може да се заеме да изучава нещо за косите — защо капят, защо у едни са дълги, у други - къси, защо у някой рано побеляват и др. Друг да изучава очите, формата, големината, цвета им и т.н. Ако не се заемете да изучавате един или друг някой въпрос всестранно, откъслечните познания, които имате по разни въпроси, няма да ви ползват. (87 стр.)
към текста >>

Някои от вас може да се заемат с изучаване на планините, реките в България, или с кометите, с промените на слънцето - защо някой път е червено, друг път има друг цвят.
През тази година всеки ще си избере един отрасъл от живота и ще го изучи всестранно. Например, някой от вас обича да отглежда пчели; ще изучи основно живота им. Ако иска да държи реферат по това, трябва да има данни, които да почиват на собствени наблюдения и изучавания. Друг някой, например има волове; да изучи защо у едни очите са с един цвят, а у други — друг цвят, да изучи всички техни особености и т.н. Трети от вас обича градини; да се заеме да отглежда разни зеленчуци или цветя, да изучава условията, при които най-добре се развиват и т.н. Някои от вас може да се заемат с изучаване на планините, реките в България, или с кометите, с промените на слънцето - защо някой път е червено, друг път има друг цвят. Който иска, може да се заеме да изучава нещо за косите — защо капят, защо у едни са дълги, у други - къси, защо у някой рано побеляват и др. Друг да изучава очите, формата, големината, цвета им и т.н. Ако не се заемете да изучавате един или друг някой въпрос всестранно, откъслечните познания, които имате по разни въпроси, няма да ви ползват. (87 стр.) И тъй, препоръчвам ви чистота и самообладание.
към текста >>

Който иска, може да се заеме да изучава нещо за косите — защо капят, защо у едни са дълги, у други - къси, защо у някой рано побеляват и др.
Например, някой от вас обича да отглежда пчели; ще изучи основно живота им. Ако иска да държи реферат по това, трябва да има данни, които да почиват на собствени наблюдения и изучавания. Друг някой, например има волове; да изучи защо у едни очите са с един цвят, а у други — друг цвят, да изучи всички техни особености и т.н. Трети от вас обича градини; да се заеме да отглежда разни зеленчуци или цветя, да изучава условията, при които най-добре се развиват и т.н. Някои от вас може да се заемат с изучаване на планините, реките в България, или с кометите, с промените на слънцето - защо някой път е червено, друг път има друг цвят. Който иска, може да се заеме да изучава нещо за косите — защо капят, защо у едни са дълги, у други - къси, защо у някой рано побеляват и др. Друг да изучава очите, формата, големината, цвета им и т.н. Ако не се заемете да изучавате един или друг някой въпрос всестранно, откъслечните познания, които имате по разни въпроси, няма да ви ползват. (87 стр.) И тъй, препоръчвам ви чистота и самообладание. Това ще учите през настоящата година.
към текста >>

Ако не се заемете да изучавате един или друг някой въпрос всестранно, откъслечните познания, които имате по разни въпроси, няма да ви ползват.
Друг някой, например има волове; да изучи защо у едни очите са с един цвят, а у други — друг цвят, да изучи всички техни особености и т.н. Трети от вас обича градини; да се заеме да отглежда разни зеленчуци или цветя, да изучава условията, при които най-добре се развиват и т.н. Някои от вас може да се заемат с изучаване на планините, реките в България, или с кометите, с промените на слънцето - защо някой път е червено, друг път има друг цвят. Който иска, може да се заеме да изучава нещо за косите — защо капят, защо у едни са дълги, у други - къси, защо у някой рано побеляват и др. Друг да изучава очите, формата, големината, цвета им и т.н. Ако не се заемете да изучавате един или друг някой въпрос всестранно, откъслечните познания, които имате по разни въпроси, няма да ви ползват. (87 стр.) И тъй, препоръчвам ви чистота и самообладание. Това ще учите през настоящата година. Ще дойде малко нечистота, мътна вода върху извора; за това няма да ви държа отговорни, а ще ви питам: „Изворът блика ли, има ли чиста вода в него, излива ли нечистотата? " Ако излива нечистотата, добре ще е, но ако нечистотата остане върху вас и, за да ви изчистят, трябва да се ангажират много слуги, които да работят по цели дни около вас, това няма да бъде.
към текста >>

59. 1921_8 Спомени на Мария Тодорова

Ето така – заемат една поза, разбира се, неестествена за тях, изправят тялото си по особен начин, че си завъртат главата наляво и под ъгъл и с лека усмивка те поглеждат, а очите им леко примижават.
Михаил Иванов и Кръстьо Христов започнаха да правят различни фокуси. Какви фокуси ли? Ето такива. Започнаха да позират. Вие виждали ли сте как се позира пред художник? Ето така – заемат една поза, разбира се, неестествена за тях, изправят тялото си по особен начин, че си завъртат главата наляво и под ъгъл и с лека усмивка те поглеждат, а очите им леко примижават. Не мижат, но с премрежени очи – в позата на съзерцание и съсредоточение. И те гледат и мижат, докато те прилъжат с приказки за това или онова. Подхванеш се, започнеш да ги слушаш, а те майсторски можеха да оплетат всеки един от нас. Започнаха да му говорят, че еди-кой си брат е много духовен, че той има много покровители на небето, че неговата аура била с еди-какви си цветове, че мисълта му била такава, или онакава, във форма на възвишени краски и цветове. Говорят му, че той имал дълъг живот от минали прераждания, че имат връзка от миналото с него и че трябва правилно да си я разрешат.
към текста >>

60. 1921_16 СЪБОРНО СЛОВО 1921 г - 1

Аз искам да се заемете да изучите Учението на Бялото Братство.
СЪБОРНО СЛОВО 1921 ГОДИНА Актуални проблеми и задачи за работа през годината от: „Беседи, обяснения и упътвания от Учителя. Дадени на учениците от Всемирното Братство при срещата им в гр. Търново през 1921 г." За учението и Учителя Аз искам да се заемете да изучите Учението на Бялото Братство. Вие ще го намерите разхвърляно в целия окултизъм, в теософията, в християнството, навсякъде ще го намерите. В туй учение навсякъде има единство, в него няма разногласие. (214-215 стр.) Ще се научите да предавате учението на Бялото Братство. Да не казвате, че това е учението на някой си Дънов, че той го е измислил.
към текста >>

Сега аз ще моля ръководителите в градовете, те да започнат със закона на Любовта, те да заемат последните места.
Сега някой бил ръководител в някой град. „Защо да бъде той? " Ами че, ако Любовта го е поставила тук да се жертва – добре дошъл, но ако сам се натрапва, ще му кажем: „Братко, задръж си всичко за себе си." Аз искам всички ръководители по градовете да бъдат поставени по любов. Нали сме едно Братство, основано по Любов? (271 стр.) Сега аз ще моля ръководителите в градовете, те да започнат със закона на Любовта, те да заемат последните места. Нали Христос казва: „Който иска пръв да бъде, последен трябва да стане". Силните в Любовта да започнат да служат на всички. (274 стр.)
към текста >>

61. 1921_17 СЪБОРНО СЛОВО 1921 г - 2

Тази година ще се заемете да уредите сметките си, ще отворите тефтерите си и ще кажете: „Братко, у мене има остатък от баба ти, от дядо ти, ела да си го вземеш".
Ще каже някой: „Има време". – Няма време, тази година като мине, изгубвате всичко. Няма време! (113-114 стр.) Тази година, както ви казах, работата ви темел не може да хване, не може да кажем, че ще направим това или онова. Тази година ще се заемете да уредите сметките си, ще отворите тефтерите си и ще кажете: „Братко, у мене има остатък от баба ти, от дядо ти, ела да си го вземеш". Другият ще пише: „Братко, аз имам остатък от дядо си, ще дойда да си го взема." Така ще си пишете и ще започне помежду ви обмяна и размяна. Тогава ще започне да се разведрява вашето съзнание и умът ви ще заработи. Та онези от вас, които имат най-много инициатива, да основат нещо; и по-младите, и по-старите, да почнат всички да работят, тъй както в живота започват. Най-напред започват младите, после възрастните и най-после, старите. (125 стр.)
към текста >>

Щом започне Господ да работи, то крак ли си, нокът ли си, ръка ли си, или каквото и да си, ще заемеш своето място да работиш.
Ще си определят специални дни, през които ще се молят за някой брат, комуто работите не вървят добре, в каквото и да е отношение. Ето един колективен начин за помагане. А сега казвате: „Нека Господ му помогне." Ами че когато искам да направя нещо, нали трябва да дойдат в действие моят ум, мозък, крака, мускули, цялото ми тяло, нали трябва да вземат участие? И когато искаме от Господа нещо, нали и Той ще трябва да се раздвижи? Ние, като Негови удове, и ние ще се раздвижим. Щом започне Господ да работи, то крак ли си, нокът ли си, ръка ли си, или каквото и да си, ще заемеш своето място да работиш. Друг не може да заеме твоето място. (125-126 стр.) После, ще ви дам някои внушения за работа през цялата година на тези, които присъствате тук. Ще се изберете ония, които повече си хармонирате, понеже така, не само че се намирате на едно и също поле на развитие, но и връзките ви от миналото са по-силни. Почнете да си кореспондирате помежду си.
към текста >>

Друг не може да заеме твоето място.
Ето един колективен начин за помагане. А сега казвате: „Нека Господ му помогне." Ами че когато искам да направя нещо, нали трябва да дойдат в действие моят ум, мозък, крака, мускули, цялото ми тяло, нали трябва да вземат участие? И когато искаме от Господа нещо, нали и Той ще трябва да се раздвижи? Ние, като Негови удове, и ние ще се раздвижим. Щом започне Господ да работи, то крак ли си, нокът ли си, ръка ли си, или каквото и да си, ще заемеш своето място да работиш. Друг не може да заеме твоето място. (125-126 стр.) После, ще ви дам някои внушения за работа през цялата година на тези, които присъствате тук. Ще се изберете ония, които повече си хармонирате, понеже така, не само че се намирате на едно и също поле на развитие, но и връзките ви от миналото са по-силни. Почнете да си кореспондирате помежду си. Ще развивате три вида работа: първо – работа на физическото поле, второ – работа в умствения свят и трето – работа в духовния свят.
към текста >>

Най-първо, в плана на работата, заемете се да си направите на физическото поле братски градини.
Ще развивате три вида работа: първо – работа на физическото поле, второ – работа в умствения свят и трето – работа в духовния свят. Нека от вас самите да излезе един практически метод за работа, който да даде резултат, а не само теоретически. Да се съберат двама, трима или петима души, да се съгласят да разменят чрез писма мисли, как да работят във физическо отношение: да засаждат градини с плодове - ябълки, круши, със зеленчуци и др. Или пък да се основат малки колонии, забавачници за деца, или малки училища и да разменяте мисли за разните методи по преподаването; или пък да се отворят гостилници – изобщо, навсякъде да се проявява вашата инициатива. (124 стр.) Най-първо, в плана на работата, заемете се да си направите на физическото поле братски градини. Всеки един град да има братска градина: плодна градина, зеленчукова градина, от 5-20-30 декара, колкото имате. Ония от вас, които нямат какво да правят, нека отидат там да се позанимават, да вложат труда си, и от туй, което излиза, да се ползват ония братя, които имат по-малко. Нали е практично празното време да се използва? Някои от вас се заемате да образувате столарско заведение в някой град. Заемете се да правите маси, каци, приложете, каквото изкуство владеете, през свободното си време и каквото придобиете, ще може да го продавате.
към текста >>

Някои от вас се заемате да образувате столарско заведение в някой град.
(124 стр.) Най-първо, в плана на работата, заемете се да си направите на физическото поле братски градини. Всеки един град да има братска градина: плодна градина, зеленчукова градина, от 5-20-30 декара, колкото имате. Ония от вас, които нямат какво да правят, нека отидат там да се позанимават, да вложат труда си, и от туй, което излиза, да се ползват ония братя, които имат по-малко. Нали е практично празното време да се използва? Някои от вас се заемате да образувате столарско заведение в някой град. Заемете се да правите маси, каци, приложете, каквото изкуство владеете, през свободното си време и каквото придобиете, ще може да го продавате. Всички занаяти, които имате, постарайте се да ги сложите в действие. Някой е педагог; да събере 5-10-15-20 малки деца, да открие едно педагогическо училище, една забавачница и да започне да ги занимава. Някои от вас нека се сдружат по 2-3 души, да превеждат книги; ето културна работа! Някои нека образуват класове за четене на книги, съчинения на видни писатели, учени хора.
към текста >>

Заемете се да правите маси, каци, приложете, каквото изкуство владеете, през свободното си време и каквото придобиете, ще може да го продавате.
Най-първо, в плана на работата, заемете се да си направите на физическото поле братски градини. Всеки един град да има братска градина: плодна градина, зеленчукова градина, от 5-20-30 декара, колкото имате. Ония от вас, които нямат какво да правят, нека отидат там да се позанимават, да вложат труда си, и от туй, което излиза, да се ползват ония братя, които имат по-малко. Нали е практично празното време да се използва? Някои от вас се заемате да образувате столарско заведение в някой град. Заемете се да правите маси, каци, приложете, каквото изкуство владеете, през свободното си време и каквото придобиете, ще може да го продавате. Всички занаяти, които имате, постарайте се да ги сложите в действие. Някой е педагог; да събере 5-10-15-20 малки деца, да открие едно педагогическо училище, една забавачница и да започне да ги занимава. Някои от вас нека се сдружат по 2-3 души, да превеждат книги; ето културна работа! Някои нека образуват класове за четене на книги, съчинения на видни писатели, учени хора. Други, с музикални способности, нека образуват оркестри от цигулки, кларнети и пр.
към текста >>

62. 1921_18 СЪБОРНО СЛОВО 1921 г - 3

После влиза във всичките ти удове, заема мястото вътре в мозъка ти и казва: "Тъй ще направиш, иначе ще направиш", и ти изпълняваш неговите заповеди.
Вие не можете да измените нейния път. Вие ще измените целия ред на космоса, ако искате да обърнете тази душа. (217-219 стр.) Когато искат да направят нещо с теб, гледат те втренчено. Така и дяволът, като вълка, хване те, гледа те в очите и после ще те разтърси. После влиза във всичките ти удове, заема мястото вътре в мозъка ти и казва: "Тъй ще направиш, иначе ще направиш", и ти изпълняваш неговите заповеди. Той казва: „Господ не е туй, което ти мислиш, Той е претърпял известно изменение". (118-119 стр.) Е хубаво, когато човек само се усмихне, мускулите на устните се повдигат, а очите са ясни, огнени, остри, няма мекота в тях. Всичко това какво показва? Такава усмивка показва: „Аз ще те изям".
към текста >>

63. 1922_10 Имало ли е диспут в читалище „Надежда'

Владиците заемаха първите места.
Зачакахме пристигането на Учителя и започнахме да пеем. Точно в 10 часа започна беседата. Учителя зае мястото си, след което ни погледна и ни покани да отстъпим местата си на гостите – свещеници, владици н много граждани, които бяха дошли. Ние веднага сторихме това и се качихме на балкона, или застанахме правостоящи, кой където намери място. Салонът беше препълнен. Владиците заемаха първите места. Имаше и официални лица. Всички извадиха бележници. Личеше, че всички идват в този салон с намерение да проведат битка, диспут, да нанесат унищожителен удар на Учителя. Той погледна часовника си, зае присъщата си красива стойка и заговори: "Най-важното в този свят е животът.
към текста >>

64. 1922_14 ПЕНТАГРАМЪТ - Външен кръг

Външният кръг се заема от светските хора, които признават правото на силата на своите пари, на своето знание, ако са учени, или на своята власт, ако са управници.
Трети кръг: „Търсете първо царството Божие и Неговата правда и всичко друго ще ви се приложи". Като се моли човек да си представя тези три изречения — тогава Пентаграма има по-голяма сила. Тези изречение са дадени от Учителя. Те са част от Пентаграма, но са невидими. (12) САБЯ, НОЖ Външният кръг се заема от светските хора, които признават правото на силата на своите пари, на своето знание, ако са учени, или на своята власт, ако са управници. Техният живот е едно угнетяваме, потискане на другите, като понякога ги лишават от живот. Разполагат с труда и земята на тези, които са им подчинени. В Пентаграма това е изразено със знака сабя, символ на груба и егоистична сила, която служи на тях лично, на малка група около тях, но не на всички хора. (1) Сабята показва, че всеки човек иска да бъде силен, но силният човек понякога може да извърши и някакво престъпление. (10, 36)
към текста >>

65. 1922_17 ПЕНТАГРАМЪТ - Видове пентаграми

Кой каквато добродетел изразява, ще се движи по съответната ней посока и ще заеме определеното място на един от върховете на Пентаграма.
Затова Учителя го нарече „Езерото на Съзерцанието". Но очертанията на Пентаграма се виждат само от Молитвен връх. (15) ПЕНТАГРАМЪТ В ПАНЕВРИТММЯТА (В беседа 1924 г.) Ние в школата някой ден трябва да излезем на открито някъде и по пет души заедно да направим някои гимнастически упражнения, но не във формата на петоъгълник, а във формата на Пентаграм, във всеки ъгьл по един. Всички трябва да знаете кой накъде ще си движи ръцете. Кой каквато добродетел изразява, ще се движи по съответната ней посока и ще заеме определеното място на един от върховете на Пентаграма. (8, 25) (бел, състав. Пентаграма като част от Паневритмията се дава около четиринадесет години по-късно, но се играе от десет човека - - пет двойки) Един ден, както се бяхме събрали около Учителя, Той каза: „Сега е дошло времето да свалим този Пентаграм от картините във вашите рамки, които висят по стените ида го приложим на земята". Така и стана. Това са упражнения за редици от по пет двойки, насочени към центъра, които в своето движение заемат петте върха на Пентаграма — Любов, Мъдрост, Правда, Истина и Дободетел.
към текста >>

Това са упражнения за редици от по пет двойки, насочени към центъра, които в своето движение заемат петте върха на Пентаграма — Любов, Мъдрост, Правда, Истина и Дободетел.
Кой каквато добродетел изразява, ще се движи по съответната ней посока и ще заеме определеното място на един от върховете на Пентаграма. (8, 25) (бел, състав. Пентаграма като част от Паневритмията се дава около четиринадесет години по-късно, но се играе от десет човека - - пет двойки) Един ден, както се бяхме събрали около Учителя, Той каза: „Сега е дошло времето да свалим този Пентаграм от картините във вашите рамки, които висят по стените ида го приложим на земята". Така и стана. Това са упражнения за редици от по пет двойки, насочени към центъра, които в своето движение заемат петте върха на Пентаграма — Любов, Мъдрост, Правда, Истина и Дободетел. Искам да спомена също, че в началото на Школата Учителя бе създал една вътрешна група от сестри, в които бях включена и аз, на която Той четеше лекции, беседи, като всяка сестра при всяка сбирка представляваше дадена добродетел, с която се работеше. Тази, която беше на ред да бъде на върха на Пентаграма, ръководеше сбирката. Учителя седеше, слушаше и даваше своите напътствия. На следващата сбирка друга сестра заемаше върха на Пентаграма. Така Пентаграмът с петте си върха се въртеше от дясно на ляво и всички се изреждаха.
към текста >>

На следващата сбирка друга сестра заемаше върха на Пентаграма.
Така и стана. Това са упражнения за редици от по пет двойки, насочени към центъра, които в своето движение заемат петте върха на Пентаграма — Любов, Мъдрост, Правда, Истина и Дободетел. Искам да спомена също, че в началото на Школата Учителя бе създал една вътрешна група от сестри, в които бях включена и аз, на която Той четеше лекции, беседи, като всяка сестра при всяка сбирка представляваше дадена добродетел, с която се работеше. Тази, която беше на ред да бъде на върха на Пентаграма, ръководеше сбирката. Учителя седеше, слушаше и даваше своите напътствия. На следващата сбирка друга сестра заемаше върха на Пентаграма. Така Пентаграмът с петте си върха се въртеше от дясно на ляво и всички се изреждаха. В онзи етап Учителя дава беседите пред класа на Добродетелите. Това го споменавам, защото школата бе минала през този етап на вътрешна работа с Пентаграма. Сега дойде времето да преминем и да я проектираме навън от себе си в движение и музика. (16, 207)
към текста >>

66. 1922_18 ПЕНТАГРАМЪТ - Влияние на Пентаграма и работа с него

Който иска да се кара, нека върне Пентаграма назад, защото, когато вие не изпълнявате волята Божия, което е записано в него, заемате негативно положение. (3,241)
(10, 31-32) ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ ЗА ПОСЛЕДИЦИТЕ (Още 1912 г. Учителя отбелязва за дадените 1911 г. Пентаграми): Забележете едно нещо: Пентаграма няма вече да давам, защото приятелите, които го взеха, си навлякоха нещастие и то благодарение на тяхната неподготовеност. Който иска да се кара, нека върне Пентаграма назад, защото, когато вие не изпълнявате волята Божия, което е записано в него, заемате негативно положение. (3,241) Аз дадох Пентаграмата тая година [1911] и вследствие на него в някои домове какви ли не работи станаха. Някои даже употребиха против мене Пентаграма. Но, като се премахнат недоразуменията, всички тия работи ще се разяснят; напротив, не изравнят ли се тия недоразумения, ще се явят на сцената разни хаджигенчовци и прочие и ще се спъва работата повече, защото не бива да изпущаме от предвид, че в духовния живот и в пътя, който вървим, има кражби. Та нужни са операции, само че когато ние ги правим, е престъпление, а когато Бог ги прави, то е порядъчното и ползотворното. (З, 230)
към текста >>

67. 1922_ 21 СЪБОРНО СЛОВО 1922 г.

На учениците, на вас ви трябва туй милосърдие – едно от най-необходимите качества; качество, потребно и за Учителя, потребно и за ученика, защото един ден, този ученик ще заеме мястото на учител.
Важен е този принцип и той трябва да легне вътре в нас. Само Бог е съвършен, само Той е безграничен, нито се изменя, нито се променя и само в Неговия силен Дух, само в Неговия ум, само в Неговата душа, само в Неговото сърце, само в Него можем да намерим всичко онуй, за което нашата душа копнее и се стреми тук, на земята и горе на Небето. Следователно, само Нему можем да въздадем чест и поклонение, и хваление и никому другиму. Само този принцип – Бог на Любовта – трябва да легне като основа, правило в душата ви. (234-235 стр.) На учениците, на вас ви трябва туй милосърдие – едно от най-необходимите качества; качество, потребно и за Учителя, потребно и за ученика, защото един ден, този ученик ще заеме мястото на учител. Самият учител пък ще заеме мястото на ученик, защото има учители на учителите и ученици на учениците, но са Учители. Има йерархии по-горни. В тази йерархия можеш да бъдеш едновременно и Учител, и ученик. В едно положение може да си Учител, в друго положение да си ученик. Не мислете, че вие, като дойдете в света, няма да имате нужда от нищо.
към текста >>

Самият учител пък ще заеме мястото на ученик, защото има учители на учителите и ученици на учениците, но са Учители.
Само Бог е съвършен, само Той е безграничен, нито се изменя, нито се променя и само в Неговия силен Дух, само в Неговия ум, само в Неговата душа, само в Неговото сърце, само в Него можем да намерим всичко онуй, за което нашата душа копнее и се стреми тук, на земята и горе на Небето. Следователно, само Нему можем да въздадем чест и поклонение, и хваление и никому другиму. Само този принцип – Бог на Любовта – трябва да легне като основа, правило в душата ви. (234-235 стр.) На учениците, на вас ви трябва туй милосърдие – едно от най-необходимите качества; качество, потребно и за Учителя, потребно и за ученика, защото един ден, този ученик ще заеме мястото на учител. Самият учител пък ще заеме мястото на ученик, защото има учители на учителите и ученици на учениците, но са Учители. Има йерархии по-горни. В тази йерархия можеш да бъдеш едновременно и Учител, и ученик. В едно положение може да си Учител, в друго положение да си ученик. Не мислете, че вие, като дойдете в света, няма да имате нужда от нищо. Само Бог, само Абсолютното, неограниченото, само Той няма нужда от нищо.
към текста >>

Някой брат няма къща; хайде няколко други братя ще се заемат, в 2-3 недели ще му направят къща с 2-3 стаи.
В нашата Школа ще застъпим всички занаяти. Нама да има занаят, който да не познаваме. Всички изкуства ще застъпим и от нас по-добри специалисти няма да има. И списатели, и инженери, и поети, и дърводелци ще имаме, тъй че ще знаем да правим туй-онуй, нищо няма да ни се е. Никого няма да викаме отвън да ни работи. Някой брат няма къща; хайде няколко други братя ще се заемат, в 2-3 недели ще му направят къща с 2-3 стаи. Ще строим... Ако искате, аз пръв ще ви дам пример. (229 стр.) „Да се примирим, казват, да живеем братски". Как? – Всичко ще сложим в моя хамбар и който има нужда, ще взима. „А, кооперации ще има, това ще има – сега в туй няма какво да се месим, тия неща са на мястото си.
към текста >>

68. 1922_22 Молитви и формули

в) Коситба наляво, приклякане на лявото коляно, изправяне на тялото, при което ръцете заемат успоредно положение наляво (на височина на раменете).
Десният крак назад. Точки „ж" и „з" се повтарят. Прибиране десния крак при левия. IV а) Двете ръце се изнасят надясно успоредно (на височина на раменете). б) Десният крак напред. в) Коситба наляво, приклякане на лявото коляно, изправяне на тялото, при което ръцете заемат успоредно положение наляво (на височина на раменете). г) Левият крак напред. д) Коситба надясно, приклякане на дясното коляно, изправяне на тялото, ръцете в положението на точка „а". Точка „б" се повтаря. Точка „в" се повтаря. е) Десният крак назад.
към текста >>

69. 1925_2 Спомени на Гена Папазова

Въобще, Братството беше на самоиздръжка и всички длъжности в него се заемаха по любов - безплатно.
Отстрани имаше и други картини - един антиминс и други. Братята и сестрите влизаха да благодарят за това, което са научили и получили на събора. Там те благоговееха пред Великото! То бяха молитви, то бяха песни! Накрая всеки оставяше в плик десятъка си (винаги по желание), за да се покрият разноските по събора. Въобще, Братството беше на самоиздръжка и всички длъжности в него се заемаха по любов - безплатно. Това беше колектив, в който се работи и живее. По време на събора през 1925 г. се появили много оси, които смущавали братята и сестрите по време на храна. Един ден Учителя, като гледал как осите нападат хората по масите и из двора на вилата, направил някакви движения и произнесъл думи и формули. За броени минути всички оси от масите и двора се събрали на едно място и застанали като мъртви.
към текста >>

70. 1925_ 5 Спомени на Петър Камбуров — за арбанашката комуна

За този ремонт исках заем от брат Бертоли.
Учителя каза на брат Иларионов да ми брои 2000 лева. След няколко дни всичко беше в ред и аз тръгнах през Севлиево, Ловеч, Орхание* за София. Пътувах шест дни. Обаче, по време на пътуването, единият от катърите - Жаро - получи голяма рана на врата, точно под хамута, и когато стигнах в София, раната беше толкова голяма, че не беше възможно да го впрягам. Наложи се да приспособя каруцата от чифт на тек - за един кон. За този ремонт исках заем от брат Бертоли. Така се нареждаха работите, че изобщо не ми вървеше. Днес колело ще се счупи, утре - аръша** на колата, и аз, по неволя, все се отнасях за заем към брат Бертоли. Той всякога ми отпускаше исканата сума, но не пропускаше случай да ми натяква: „Тук, в София, има хиляди каруцари. Всички си нареждат работите добре, а ти си некадърен каруцар: днес колелото счупено, утре хомотът скъсан, конят болен; е, какъв каруцар си ти, бе? "
към текста >>

Днес колело ще се счупи, утре - аръша** на колата, и аз, по неволя, все се отнасях за заем към брат Бертоли.
Пътувах шест дни. Обаче, по време на пътуването, единият от катърите - Жаро - получи голяма рана на врата, точно под хамута, и когато стигнах в София, раната беше толкова голяма, че не беше възможно да го впрягам. Наложи се да приспособя каруцата от чифт на тек - за един кон. За този ремонт исках заем от брат Бертоли. Така се нареждаха работите, че изобщо не ми вървеше. Днес колело ще се счупи, утре - аръша** на колата, и аз, по неволя, все се отнасях за заем към брат Бертоли. Той всякога ми отпускаше исканата сума, но не пропускаше случай да ми натяква: „Тук, в София, има хиляди каруцари. Всички си нареждат работите добре, а ти си некадърен каруцар: днес колелото счупено, утре хомотът скъсан, конят болен; е, какъв каруцар си ти, бе? " Живеех на квартира у Бертоли и работех с каруцата си при неговата работилница за циментово-мозаечни изделия. Превозвах за нуждите на производството пясък, баластра, а също и готова продукция - изработени стъпала и площадки - по постройките.
към текста >>

71. 1926_3 Спомени на Петър Камбуров — за арбанашката комуна

Но през пролетта и лятото пак закъсахме и започнахме да търсим царевица в заем за качамак.
СПОМЕНИ НА ПЕТЪР КАМБУРОВ ЗА АРБАНАШКАТА КОМУНА Зимата на 1925–26 г. горе-долу изкарахме добре, понеже все още имахме пари от захарната фабрика. Но през пролетта и лятото пак закъсахме и започнахме да търсим царевица в заем за качамак. През лятото получихме 1000 килограма ечемик, изпратен от Гръблев от Делиорман*, където той беше на служба като граничен офицер. Приятелите си внушиха, че причината за неуспеха на комуната се дължи на обстоятелството, че са приети стари хора, т.е. моите родители, и ако си отидат, работите ще потръгнат добре. Но те не вземаха под внимание, че тия стари хора си продадоха имота в Стара Загора. Изядохме им парите и сега да им кажем да си вървят!
към текста >>

72. 1926_8 Историята - разказ с продължение

В увода на първи том писах, че нямаше кой да се заеме с написването на историята на Бялото Братство в Търново.
ИСТОРИЯТА - РАЗКАЗ С ПРОДЪЛЖЕНИЕ В увода на първи том писах, че нямаше кой да се заеме с написването на историята на Бялото Братство в Търново. Аз никога в живота си не съм писала нищо подобно, но ми се наложи, понеже съм връзката между старото и новото поколение и знаех много исторически факти. Обичам историята. Вторият том затрудни много съставителите, защото освен протоколи и спомени на приятели от съборите, съдържа резюме на всички публикувани съборни беседи от 1919 до 1925 г., материали по проблема за борбата на църквата, за Пентаграма и др. В някои моменти преобладават спомените пред Словото на Учителя. Тъй като сега няма възможност да се публикува пълният текст на беседите от търновските събори 1919-1925 г., то, за да се създаде по-ясна представа за атмосферата през тези години и особено за огромната работа, извършена до отварянето на Школата през 1922 г., съставителите избраха тематично онези части, които показват най-актуалните проблеми и задачи за работа през съответната година.
към текста >>

73. 002. Увод

Дадоха се по-пълни преценки за мястото, което трябва да заемат в пантеона на защитниците на народностната и верска- свобода на българския народ.
Така например никой от историците и хронистите, които са живели по времето на Христа, не споменават нищо за Него. Този пропуск на тогавашните историци става най-надеждният аргумент за оспорването на Христа като историческа личност. Съставянето на летописа съвпадна с отпразнуването през 1981 г. на 1300-годишнината от основаването на българската държава. С честването на 1300-годишнината от основаването на българската държава, както и отпразнуването на 100-годишнината от освобождението на България от османско иго се възкресиха спомените за подвизите и приноса на много тачени и забравени българи възрожденци. Дадоха се по-пълни преценки за мястото, което трябва да заемат в пантеона на защитниците на народностната и верска- свобода на българския народ. Въпреки старанието на нашите историографи, не винаги всичко може да бъде обхванато и публикувано. В настоящия летопис са проследени последните родови звена на двама български възрожденци, които са дали своя принос в героичното минало на българския народ. Тук става дума за свещеник Константин А. Дъновски и Атанас Георгиев-Чорбаджи, които задружно се включват във възрожденските дела и до края на живота си остават верни на народа си. И двамата са действали във Варна и Варненско, където са били на почит и всеобща признателност.
към текста >>

74. 003. Особености на Българското възраждане преди освобождението от турско иго

Възрожденската вълна сред народа постепенно се оформя в бунт срещу потъпкването на елементарните човешки права на цял един народ, който в миналото е заемал достойно място между европейските народи.
Предавана от ръка на ръка, тя се превръща в движеща сила, която повдига самочувствието на будните синове на нашия народ. Припомняйки им героичното му минало, тя става фактор за формирането на повишено национално съзнание и способства за преодоляването на комплекса за народностна малоценност у българите. Българското възраждане представлява процес, чиято най-обща линия е сходна с процеса на възраждането в другите европейски страни. По своята същност обаче той се изразява в смяната на средновековния мироглед със съвременен. Неговата основна отлика от възраждането на Запада се състои в това, че при нас не става дума за възраждане на някакви класически форми на древността, а е спонтанен процес срещу натрапеното средновековно безправие спрямо българския народ и отхвърляне на наложеното му двойно робство – национално и верско. Възрожденската вълна сред народа постепенно се оформя в бунт срещу потъпкването на елементарните човешки права на цял един народ, който в миналото е заемал достойно място между европейските народи. Нашето Възраждане би могло да се характеризира като откриване на нацията, докато западноевропейското се характеризира с откриването на човешката личност.1 Ако ренесансовият западен хуманизъм поставя в центъра на човешкия мироглед личността и дава почва за развитие на някои индивидуалистични уклони, то основата на българската възрожденска идеология се състои в утвърждаването на народностното начало, изразило се в етническо единство и верска сплотеност. Раздвиженото национално самочувствие в скоро време приема форма на едно спонтанно изявено негодувание срещу робската действителност. В кратко време разрастващият се протест на българския народ намира свои изразители, които го повеждат към революционно негодувание и въоръжено въстание. Различните форми на потисничество стават причина да се обособят два рево-лю-ционни подхода и да се създадат два фронта за борба. Единият е насочен срещу султанския деспотизъм и спахийско-феодалната система на Османската империя и се изразява във въоръжена борба под лозунга “Свобода или смърт”.
към текста >>

75. 012. Образование и възпитание на младия Атанас Георгиев

Милетич в книгата си “Старото българско население в Североизточна България” пише: “Между преселниците във Варненско най-видно място заемат колониите на Еркеч и Гулица, като добавя, че “Еркечени и гуличани се настанили в с.
Пооглеждайки околностите, дядо Георги и още някои от преселниците се спрели на един чуден кът земя. Това е мястото, където днес се намира село Николаевка. Докато се канели да поставят основите на бъдещите си къщи, към тях дошъл един турчин, който им посочил кои места са свободни и кои са били вече раздадени на турски преселници, които в скоро време щели да дойдат. Преселниците видели в лицето на посрещналия ги турчин Божия намеса, чрез която им се сочат определените за тях места. Във връзка с разселването на българите по това време професор д-р Л. Милетич в книгата си “Старото българско население в Североизточна България” пише: “Между преселниците във Варненско най-видно място заемат колониите на Еркеч и Гулица, като добавя, че “Еркечени и гуличани се настанили в с. Хадърджа”, които тогава наброявали към 140 семейства.23 Село Хадърджа предлагало добри условия за стопанска работа. Наблизо имало не само плодородни орни площи, но и обширни гори. Скоро тук дядо Георги спечелва доверието на своите съселяни и бива избран за мухтар – кмет на селото.
към текста >>

76. 018. Откровението в църквата „Св. Димитрий Солунски”

Нещо повече, той не само че приема християнството, но се заема най-активно с масовото християнизиране на жителите на Солун.
Св. Димитрий Солунски е величава историческа личност, почитана за неговите граждански и верски заслуги. Той произхожда от знатен славянски род, чийто баща е бил дългогодишен управител на Солун, със специални заслуги към своите сънародници. Схванал прогресивната роля на новата Христова религия, той се отказва от езичеството и става ревностен последовател на християнството. Още по-ярко блести славата на неговия син – Димитрий. След смъртта на баща си той го замества като управител на същия град и става пламенен продължител на заветите на своя отец. Нещо повече, той не само че приема християнството, но се заема най-активно с масовото християнизиране на жителите на Солун. Подобно на апостол Павел той дръзновено проповядва на солунчани словото Христово.(V) Въпреки в различни времена, ние сме склонни да видим нещо общо между духовното месианство на Св. Димитрий Солунски и величавото дело на цар Борис І при покръстването на българския народ, без да пренебрегнем и ролята на Константин Дъновски в борбата срещу гръцките фанариоти. Най-голяма популярност на Димитрий Солунски носят военните му подвизи. По време на многократните вражески нападения на Солун той се проявява като безпримерен пълководец и храбър воин. В лицето на неговата необикновена храброст солунчани виждат Божий пръст и благоволение на Небето.
към текста >>

77. 019. Обет за духовна служба

Димитрий Солунски, за да изтъкнем мястото, което е заемал митът за неговото покровителство не само в съзнанието на съвременниците му, но и след неговата смърт.
019. Обет за духовна служба Ние се спряхме твърде много върху легендите във връзка със Св. Димитрий Солунски, за да изтъкнем мястото, което е заемал митът за неговото покровителство не само в съзнанието на съвременниците му, но и след неговата смърт. Трайно утвърдените легенди в съзнанието на народа стават върховно упование и се превръщат в интимна история, очистена от всичко преходно. В духа на едно такова разбиране ние приемаме “Откровението” на Константин Дъновски, извършено на 10 април 1854 г. Това, прочее, се вижда и от решението му да поеме своя истински път в борбите на живота, а не да се оттегли в покоите на монашеската килия, като същевременно му се подсказва, че “очите му ще видят всичко, речено от Господа, със залога, който ще му се връчи и ще бъде за уверение като от Бога”. При разговора между младия Константин и стария свещеник се казва, че последният го е съветвал да изостави идеята си за отдаване на монашество. В този диалог се изтъква, че Константин Дъновски трябва да бъде категоричен и да вземе твърдо непоклатимо решение, като даде тържествено обещание да се завърне обратно там, откъдето е тръгнал, като заработи за извоюването на верска и народностна свобода за българския народ.
към текста >>

78. 022. Антиминсът – символ на духовна мисия

– От премногото своя любов към човешкия род Бог пак се смилил, а най-вече от ходатайството на Небесната майка и милостива застъпница на християнския род Пресветая Дева Мария, както и от молитвите на всичките духове праведни, между които първо място заемат тия трима другари, мъчениците Димитрий и Мина (а на третия името е утаено от мене), благоволил да им яви Своя утешителен отговор, че до свършването на числото 153 риби, написани в Евангелието, Всемогущий Бог ще съкрати дните на турското царство и докрай ще го съсипе.
022. Антиминсът – символ на духовна мисия След всичко, казано по-горе, нека се върнем към оня текст от “Откровението”, където е описано видението по време на панихидата, извършена в солунската църква “Св. Панагия Лагудяни” на 20 декември 1746 г., където се казва: “Но Всеблаги Бог во век не враждует – добавя появилата се в църквата млада девойка. – От премногото своя любов към човешкия род Бог пак се смилил, а най-вече от ходатайството на Небесната майка и милостива застъпница на християнския род Пресветая Дева Мария, както и от молитвите на всичките духове праведни, между които първо място заемат тия трима другари, мъчениците Димитрий и Мина (а на третия името е утаено от мене), благоволил да им яви Своя утешителен отговор, че до свършването на числото 153 риби, написани в Евангелието, Всемогущий Бог ще съкрати дните на турското царство и докрай ще го съсипе. Всесилният ще възстанови ново християнско царство с православен вожд.40 А да бъде това в действителност, милостивий Бог по непостижимата Своя премудрост е наредил по необходимост и християните да се обърнат с молитва и покаяние към Него. Заради това, според числото на писаните 153 риби в Евангелието, да направите толкова нови жертвеници, на които да може на всяко място да се пренася безкръвно жертвоприношение за прощаване на греховете, за мира и съединение вярата на християните, чистосърдечно просене помощ и сила от Святаго Духа, по-скоро да се обърне и изпълни писанието: едно стадо и един пастир. Нека бъде наченато най-напред в светия град Йерусалим от светаго Сиона, по море, по суша, на всяко място, гдето се поменува Исус Христос, защото и свидетелството Исусово е духът на пророчеството.” След това тримата мъже и девойката станали невидими. След отпуск на божествената литургия разчуло се, че през тази нощ мълния унищожила три турски къщи и живущите в тях и всички думали, че Бог отвърнал на злодейците.”27 В разговора между девойката и йеромонах Теофаний в църквата се вижда как този свещенослужител получава поръчение за направата на сто петдесет и три молебена за опрощаване на извършените грешки и се постави край на робските мъки на многострадалния български народ.
към текста >>

79. 027. Раждане на Петър – син на свещеник Константин Дъновски

Въпреки многото трудности и спънки в борбата срещу елинизма и османските поробители, отец Константин все по-ясно вижда своето място и все по-пълно заема своя пост на възрожденец за верска и национална свобода.
Оттук нататък отец Константин се възправя с целия си духовен ръст срещу гръцкото духовенство. Годината 1864 е забележителна за отец Константин и поради това, че на 11 юли му се ражда син, когото кръщава с името Петър.(IX) Впоследствие този негов син става глава на Всемирното Бяло Братство в България, известен между последователите като Учителя Беинса Дуно. Тук искаме да отбележим, че Учителя Беинса Дуно се ражда десет години след описаната по-горе среща в солунската църква “Св. Димитрий Солунски”. От друга страна, раждането на Учителя Беинса Дуно става хиляда години след въвеждането на християнството от цар Борис І като официална религия в България. Въпреки многото трудности и спънки в борбата срещу елинизма и османските поробители, отец Константин все по-ясно вижда своето място и все по-пълно заема своя пост на възрожденец за верска и национална свобода. Отец Константин се нагърбва с все по-големи и отговорни дела, които го ангажират цялостно и го поставят в центъра на всички народностни дела. В първите дни на месец януари 1865 г. варненските първенци поканват отец Константин за свой пръв български варненски свещеник.21 С готовност и ентусиазъм той се отзовава на поканата, като започва свещенослужене във Варна, в което съзира своята мисия.
към текста >>

80. 024. Женитба с Добра Атанасова Георгиева

Не му остава нищо друго, освен да се заеме с изпълнението на дадения обет пред стария свещеник в църквата “Св.
Стоенето му в селото обаче е твърде краткотрайно, тъй като още същата година бива повикан най-настоятелно от варненския митрополит Порфирий и бива назначен за енорийски свещеник при църквата “Св. Богородица” във Варна. От този момент започва третият период от живота на свещеник Константин Дъновски. Изминали са се десетина години, откакто Константин Дъновски бе доведен от вуйчо си във Варна (1847 г.). След този дълъг стаж като учител и близък сподвижник на Атанас Чорбаджи, от когото се е поучил в много неща, сега той е зрял мъж с установен характер и е възведен в свещенически сан. Не му остава нищо друго, освен да се заеме с изпълнението на дадения обет пред стария свещеник в църквата “Св. Димитрий Солунски”. Градът, в който той започва свещенослуженето си, не е вече онзи, който той бе видял за първи път след преминалия морски ураган над варненското пристанище. Сега той се е разраснал. Настъпили са промени в съотношението на националностите. След Кримската война във Варна и Варненско се засилва притокът на българи от Балкана и от другите краища на Полуострова.
към текста >>

Заемането на новата длъжност от отец Константин съвпада с раздвижването на тягостната атмосфера на българите във Варна и Варненско поради идването на руския вицеконсул Александър Викторович Рачински.
Преди всичко тук отсъствал кипежът на действието срещу противодействието. Като разбрали устовци, че свещеник Константин Дъновски е напуснал службата си във Варна и е свободен, най-настойчиво го поканили за свой свещенослужител. Той обаче отклонява предложението, тъй като в Устово възможностите му за борческа активност са твърде ограничени и оставането му там на практика би означавало бягство от своето призвание. След кратък престой в родното си село той се завръща обратно във Варна, където бива назначен на административна църковна служба във Варненската митрополия. Това е станало по инициатива на варненския гръцки владика Порфирий, който все още хранел симпатии към младия и енергичен свещеник, разчитайки че ще може с течение на времето да го спечели за фенерската кауза на църквата. Заемането на новата длъжност от отец Константин съвпада с раздвижването на тягостната атмосфера на българите във Варна и Варненско поради идването на руския вицеконсул Александър Викторович Рачински. Александър Викторович Рачински пристига във Варна през декември 1859 г. Възторжен славянофил и по-специално българофил, той бил добре запознат с борбите на българския народ за национално освобождение.(VIII) Измежду представителите на европейските държави във Варна отпреди Освобождението Рачински най-подчертано демонстрира своите симпатии към българите и става ярък защитник на българщината, като полага големи старания за охраняване интересите на онеправданите свои еднокръвни братя. Тази негова дейност води началото си още от пребиваването му в Македония.20 С идването си във Варна той поема в свои ръце още по-енергично грижата за цялостната защита на българското население, преследвано от османци, гърци и гагаузи.20 16* А. Саламбашев, Местните имена в Смолянско, издание на БАН, София, 1976 г.
към текста >>

81. УЧИТЕЛЯТ

Който иска да се кара, нека върне Пентаграма назад, защото, когато вие изпълнявате Волята Божия, което е записано в него, заемате неговото положение, тъй като добродетелта и правдата е само за земята, а в Небето няма никакви спорове.
Впоследствие властта ги взе, видя описа, който имаше към тях и разбра, че те са запазени непокътнати. Милицията, която дойде да вземе златото, провери много добре, че броят на монетите отговаря на описа, който беше към тях, но след това ни обвиниха, че сме злоупотребявали с тях. Пентаграмът и "Завета на цветните лъчи" бяха дадени почти едновременно. Учителят престана да ги дава като видя, че някои от приятелите се отнасят лекомислено, не спазват правилата, които бе дал при работа с тях, и с туй си правят пакости. След като някои приятели си навреждат чрез Пентаграма, Учителят казва: "Пентаграма няма вече да давам, защото приятелите, които го взеха, си навлякоха нещастие и то благодарение на тяхната неподготовка. Който иска да се кара, нека върне Пентаграма назад, защото, когато вие изпълнявате Волята Божия, което е записано в него, заемате неговото положение, тъй като добродетелта и правдата е само за земята, а в Небето няма никакви спорове. Следователно, ако вие тия два принципа ги внасяте в Небето, внасяте повече или по-малко една анархия, защото там само добродетел и правда съществуват." После Учителят преустанови да раздава Пентаграма и забрани да се разпространява. Той може в бъдеще отново да се напечата и да се даде на следващото поколение, но след като най-подробно се опише в отделни монографии неговата история, правилата и методите за работа. Междувременно на 5 октомври 1912г. започва Балканската война.
към текста >>

82. УЧИТЕЛЯТ И ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Това бе една цветна картина, заемаща цялата източна стена на олтара.
Съборите в Търново ставаха в това лозе, в което беше построена една вила. В нея имаше на втория етаж една стаичка, която бе предоставена на Учителя. Тази стаичка се наричаше Горница. Учителят беше обзавел тази стаичка като олтар, като храм. Той постави във вътрешната стая една голяма картина на Пентаграма, нарисувана с маслени бои от художник, по указание на Учителя. Това бе една цветна картина, заемаща цялата източна стена на олтара. На другата стена беше окачена картина от живота на Христа, наречена "Антиминс". Имаше чертежи, които Учителят бе направил с цветни мастила и тушове. Имаше сребърен светилник със седем светила - "Седемте Духове"; три сребърни кандила - "проявленията на Бога, Пресветая Троица"; чаши, наредени във формата на буквата X - "Христос"; стол отдясно - "Царството Божие"; пет копринени ленти: розова - "Божията Любов", жълта - "Божествената воля", синя - "Божествения Дух", портокалена - "физическия човек" и зелена - "сегашното развитие на човека". Действително, в Горницата имаше такова силно присъствие на Божествения Дух и на Славата Божия, че не всеки можеше да издържи на това присъствие. Това беше живата скиния на Бялото Братство.
към текста >>

83. ПЪТЯ НА СЛОВОТО

Хвърли спестяванията си, направи заеми, изсякоха много гори, правиха от тях дървени въглища и много скоро фалира.
Така някои братя искаха да купят гора, че да секат дървета и да ги продават. Учителят ги мъмри строго преди да почнат да секат. А като го направиха на своя глава, загубиха всичко. В една от беседите Учителят спомена, че никой не е прокопсал, ако реже гората, за да я продава или да прави от нея дървени въглища. Така Стойчев направи предприятие за добиване на дървени въглища и ги изнасяше в Турция. Хвърли спестяванията си, направи заеми, изсякоха много гори, правиха от тях дървени въглища и много скоро фалира. А след това бърже, бърже се разболя от рак и почина. В една беседа Учителят говори за това. А преди Стойчев беше ръководител на спиритическа група, викаха духове и много хора се отклониха от Учителя с тази им дейност. Други, които бяха вегетарианци, искаха да отглеждат свине и да ги продават, после като ги заколят, да приготвят месото на наденици и суджуци и тем подобни. Учителят им забрани, но не Го послушаха, направиха си опита и пропаднаха.
към текста >>

Ако се заемете сериозно да изучавате беседите, вие щяхте да имате по четири очи: две отпред и две отзад.
Не мислете, че вие ще се избавите от това, което аз ви уча или пък ще ви оставя да изопачавате Моите думи. Ще ви накарам и търпението да заучите, и милосърдието, и добрите обноски и надеждата да влезе у вас и прощаването и волята и всичко ще дойде. Този, който е взел нещо от мене, току така той няма да мине. Много научни въпроси, които могат да ви ползват, са обяснени в моите беседи, но вие не ги изучавате, както трябва. В беседите са дадени важни, специфични правила и методи, от които, ако се приложат, и слепите биха прогледнали. Ако се заемете сериозно да изучавате беседите, вие щяхте да имате по четири очи: две отпред и две отзад. Като имате четири очи, всичко ще виждате. Ако проучите беседите от първа серия, ще придобиете много нещо. Сега вие трябва от всички лекции да извадите същественото. Има една вътрешна връзка, която съществува. Някой слушат Словото, но не става никаква промяна в тях.
към текста >>

84. ОТКРИВАНЕ НА ШКОЛАТА

Всеки си заемаше мястото, което сам си избираше по естествено предразположение.
Всички идваха точно на време. Тогава работата в Класа става особено приятна, стегната и учениците изработиха отношение към самата работа, уважение и почитание. Учителят създаде на учениците едно свещено чувство към работата. Всички бяха сериозни. Разговори преди клас не се водеха. Всеки си заемаше мястото, което сам си избираше по естествено предразположение. Учителят споменаваше, че може някога Той да подреди учениците в клас, кой къде да седне и тогава би се създала още по-благоприятна атмосфера, защото тъй както седяхме един до друг, не винаги се получаваше хармония в Класа. В Младежкия клас се чувстваше по-идейна атмосфера. В Общия клас самата среда бе погълнала от свои задачи на личния живот и я нямаше онази концентрация и онова съсредоточаване общо на класа, както в Младежкия клас. Но и в двата класа постепенно се създаде една обща благоприятна атмосфера за работа. Учителят още горе в стаята си чувстваше каква е атмосферата в класа.
към текста >>

85. УЧЕНИЦИ

Приятелите започнаха да си заемат местата.
Тя вдигна скандал: "Искам истината от Учителя за това място, което е мое по привилегия и по благодат! " Учителят я погледна съвсем сериозно и каза: "Предлагам да се напишат номерца на всички столове, да се хвърли жребий и да видим тогава кой как ще бъде нареден по волята но жребия". Това явно се хареса на всички, защото ония от крайните места се надяваха по волята на жребия да се доберат до Учителя или срещу Него. Бяха написани по двойки номера, като единият номер бе оставен пред всеки стол, а другият - в една шапка. Разбъркаха номерата, всеки тегли своя жребий. Приятелите започнаха да си заемат местата. Какво се оказва? Жребият определи, че кой каквото място заемеше преди, сега го зае отново и нямаше абсолютно никакво разместване. Най-важното: бе определено мястото на Балтова. Изтегленият от нея номер показа, че тя трябва да заеме точно онова място, за което имаше претенции и за което беше казала, че й бе дадено по привилегия и благодат. Тя най-демонстративно седна на мястото до Учителя.
към текста >>

Жребият определи, че кой каквото място заемеше преди, сега го зае отново и нямаше абсолютно никакво разместване.
Това явно се хареса на всички, защото ония от крайните места се надяваха по волята на жребия да се доберат до Учителя или срещу Него. Бяха написани по двойки номера, като единият номер бе оставен пред всеки стол, а другият - в една шапка. Разбъркаха номерата, всеки тегли своя жребий. Приятелите започнаха да си заемат местата. Какво се оказва? Жребият определи, че кой каквото място заемеше преди, сега го зае отново и нямаше абсолютно никакво разместване. Най-важното: бе определено мястото на Балтова. Изтегленият от нея номер показа, че тя трябва да заеме точно онова място, за което имаше претенции и за което беше казала, че й бе дадено по привилегия и благодат. Тя най-демонстративно седна на мястото до Учителя. Учителят бе сериозен и не продума нито дума. А онзи брат, който бе седнал до Него, зае мястото срещу Учителя.
към текста >>

Изтегленият от нея номер показа, че тя трябва да заеме точно онова място, за което имаше претенции и за което беше казала, че й бе дадено по привилегия и благодат.
Разбъркаха номерата, всеки тегли своя жребий. Приятелите започнаха да си заемат местата. Какво се оказва? Жребият определи, че кой каквото място заемеше преди, сега го зае отново и нямаше абсолютно никакво разместване. Най-важното: бе определено мястото на Балтова. Изтегленият от нея номер показа, че тя трябва да заеме точно онова място, за което имаше претенции и за което беше казала, че й бе дадено по привилегия и благодат. Тя най-демонстративно седна на мястото до Учителя. Учителят бе сериозен и не продума нито дума. А онзи брат, който бе седнал до Него, зае мястото срещу Учителя. Това място преди жребия беше свободно, обикновено там седеше Тодор Стоименов, но той беше извикан по някаква работа и не можеше да дойде на обяд. Случаят бе разрешен и всички разбраха, че Балтова има право на това място.
към текста >>

А онези две - майката и дъщерята, изведнъж разбират, че нямат пари, нямат провизии - всичко е прибрано, никой не им дава на версия продукти и не им дава пари назаем, понеже мъжът е предупредил всички в квартала.
Кой те храни, кой те пои и кой те гледа? " - "Не една, а две се грижат за мене. Четат от два списъка по точки и изпълвяват". И разказва какво му се случило. Никой не може да повярва, че това е истина, и че може да се случи в София, и то при дъновистите на Изгрева. А онези две - майката и дъщерята, изведнъж разбират, че нямат пари, нямат провизии - всичко е прибрано, никой не им дава на версия продукти и не им дава пари назаем, понеже мъжът е предупредил всички в квартала. Започват да изгладняват, карат се непрекъснато помежду си и се упрекват кой е виновен за всичко това. Накрая отиват при Боян Боев и му се оплакват. Той им казва: "Вие го изгонихте, а ние тук го приехме. Две сестри се грижат за него - едната работи по единия списък, а другата - по другия списък." - "Какви списъци?
към текста >>

Като разбра моята мисъл, Учителят продължи: "Когато една душа е в почивка, тя заема обикновена длъжност на земята.
Пример за човек, стоящ на най-ниското стъпало на Изгрева по своето човешко развитие. Учителят изгледа всички и каза: "Брат Ради по прераждане е българският патриарх Евтимий, но сега е душа, която е в почивка". Замряхме. Тишина. Стояхме без да мръднем. Там, на 50-60 метра от нас, брат Ради копаеше с мотика в градината, а ние, духовните ученици на Школата, се занимавахме с неговото прераждане. Като разбра моята мисъл, Учителят продължи: "Когато една душа е в почивка, тя заема обикновена длъжност на земята. Нали когато отивате при Извора, трябва да вземете празно шише или стомна, за да го напълните? Ако сте с пълно шише, нищо няма да ви ползва Изворът. Брат Ради е дошъл при Извора с празна стомна и тя сега се пълни, за да може да работи в бъдеще с българския народ и да му предава Учението на Бялото Братство. Той сега се пълни със Словото Божие, ако и да е неписмен и неук. Той е неук за вас, но към Божественото той е учен, защото Го приема направо, без остатък.
към текста >>

86. УЧИТЕЛЯТ И ЛИЧНОСТИ

Учителят много, ласкаво се произнесе за този ярък представител на човешкия род и каза, че този човек, който пожертва всички съблазни на Земята заради Любовта, в бъдещия си живот, ще бъде поставен на първо място всред човешкото общество, ще заеме най-високото място, което може да се даде на един човек.
Обръщайки се към своя народ при подписването на акта за своята абдикация, той произнесе пред микрофона реч, в която между другото каза: ''Много съм щастлив, че най-сетне ми се отдава случай да говоря направо на своя народ, без всякакви странични формалности. Вие знаете причините, които ме подтикнаха да се откажа от престола. Аз намерих за невъзможно, без подкрепата на жената, която обичам, да нося тежкия товар на отговорността и да изпълнявам моите кралски задължения така, както желая да ги изпълнявам". Това голямо и необичайно събитие, прогърмя по целия свят, дойде и на Изгрева. Всички го коментираха с най-голямо оживление и възторг от постъпката на младия крал. Учителят много, ласкаво се произнесе за този ярък представител на човешкия род и каза, че този човек, който пожертва всички съблазни на Земята заради Любовта, в бъдещия си живот, ще бъде поставен на първо място всред човешкото общество, ще заеме най-високото място, което може да се даде на един човек. Защо дойде Едуард VIII в България? - За да получи най-високата оценка на Мировия Учител за безупречно издържан изпит. Имах приятел в Америка. Когато след години се върна, аз го посетих в дома му. Той ми заговори така:
към текста >>

Този наш представител от българската правителствена делегация запитва Чърчил какво ще каже за България, като очаква, че Чърчил ще говори за границите, които трябва да заеме България след подписването на мира.
Той не дойде да създаде едно обществено движение на Земята, защото има много такива. Той дойде да намагнетизира своите ученици с Любовен Магнетизъм, а те от своя страна, да намагнетизират цялото човечество". Николай Дойнов След свършването на Втората световна война през 1945г. един представител на българската делегация при преговорите за мир, се срещнал с министър-председателя на Англия Уинстън Чърчил, който бе една от трите най-големи фигури по това време - Рузвелт, Чърчил, Сталин, които разбиха Хитлеристка Германия и спечелиха войната. Този наш представител от българската правителствена делегация запитва Чърчил какво ще каже за България, като очаква, че Чърчил ще говори за границите, които трябва да заеме България след подписването на мира. Чърчил се замислил и казал: "Поздравете Бялото Братство в България". Българският представител останал като зашеметен. Откъде Чърчил знае за Бялото Братство в България, а той почти нищо не знае, а само е чувал за него. Сконфузил се, свил се, замълчал и след като се прибрал в България никому нищо не казал, но решил да изпълни поръчението на Чърчил. А това не е шега работа - Чърчил е това, зад него стои Англия.
към текста >>

Георги Димитров, която заемаше голям държавен пост.
Но аз ще ги припомня не заради тях, а заради вас, за да знаете как стоят нещата. Борис Николов След 9.IX.1944 г. Никола Антов, който бе също комунист и бе в Братския съвет, без да пита останалите, самоволно подари домът на Петко Гумнеров на властта с цел да се направи музей на Георги Димитров. Когато стана процесът срещу Братството 1957/58 г., Василка Иванова отиде при сестрата на Георги Димитров, която заемаше голям държавен пост. Тя беше директор на висшата партийна школа на комунистите. Срещна се с нея и поиска да помогне на Братството при съдебния процес срещу него. А тя отговорила: "За теб, Василке, мога да направя всичко. Мога да наредя да ти дадат апартамент и да го обзаведат. Мога да ти осигуря държавна пенсия като ятак, понеже спаси брат ми и мен.
към текста >>

87. МАГДАЛЕНА ПОПОВА

Той ги изслуша и каза: "Добре, ще изгоним Магдалена, но някой трябва да заеме нейното място.
Накрая не изтърпяха и поискаха от Учителя разрешение да се справят с Магдалена като й се забрани да идва в салона на Изгрева. Бяха се определили и дежурства. Онзи, който я зърне, че идва на Изгрева, трябваше да я изгони. Планът бе готов. Само се искаше съгласието на Учителя. Той ги изслуша и каза: "Добре, ще изгоним Магдалена, но някой трябва да заеме нейното място. Готов ли е някой от вас да заеме нейното място и да стане проводник на тези духове, които сега се проявяват чрез нея? " Всички примряха. Никой не подозираше, че тя изпълнява една важна задача да бъде отдушник, проводник и чрез нея да изтича всичко онова, което се носеше над София като мисли, чувства и действия, насочени срещу Учителя и Братството. Нямаше как, оставиха я на мира. Но тя не мирясваше и продължаваше да прави бели на Братството.
към текста >>

Готов ли е някой от вас да заеме нейното място и да стане проводник на тези духове, които сега се проявяват чрез нея?
Бяха се определили и дежурства. Онзи, който я зърне, че идва на Изгрева, трябваше да я изгони. Планът бе готов. Само се искаше съгласието на Учителя. Той ги изслуша и каза: "Добре, ще изгоним Магдалена, но някой трябва да заеме нейното място. Готов ли е някой от вас да заеме нейното място и да стане проводник на тези духове, които сега се проявяват чрез нея? " Всички примряха. Никой не подозираше, че тя изпълнява една важна задача да бъде отдушник, проводник и чрез нея да изтича всичко онова, което се носеше над София като мисли, чувства и действия, насочени срещу Учителя и Братството. Нямаше как, оставиха я на мира. Но тя не мирясваше и продължаваше да прави бели на Братството. Така поповете я бяха подкупили, бяха й обещали много пари и тя се съгласила да носи на челото си една дъска с надпис: "Жертва на Дънов".
към текста >>

88. ИГНАТ КОТАРОВ

Тръгнах по съседите и поисках на заем за три дни.
Може някого да сбие на бърза ръка. Аз си отидох, а смехът на Учителя продължаваше да ми звучи в ушите. Разбрах, че това не е случайно и реших да намеря тенекия, че ако Игнат реши да свири, аз пък да бия като тъпан тенекията. Но навремето да намериш тенекия беше рядкост. Търся, но не мога да намеря. Тръгнах по съседите и поисках на заем за три дни. Взех тенекията и се запътих към дома и ето, Игнат ме среща, поздравява ме, все едно че снощи нищо не е било, пита ме какво ще правя с тая тенекия. Отговорих, че ще ми трябва довечера за една важна работа. Той се засмя, огледа тенекията, каза че е хубава и че ще ми свърши наистина добра работа. Аз вървя и чувам още смеха на Учителя в ушите си. Прибрах се в моята барака, бях изморена и легнах да поспя.
към текста >>

89. ЦАНКА ЕКИМОВА

После добави: "Мария ги прави тия номера, защото нейната единствена цел е да заеме официалното място при Борис като съпруга." Ние знаехме за тяхната връзка и че живеят заедно, но не знаехме какво бе становището на Учителя.
Само мълчах и търпях през тези години на тормоз и ожесточение към мен от страна на Мария Тодорова. Промълвих: "Учителю, мисля, че е светотатство да Ви занимавам с това противоречие, но понеже Вие поставяте въпроса сам, то аз имам молба пред Вас. Моля Ви се, посочете ми погрешката, за да се коригирам." Учителят стана много сериозен: "Сестра, вие нямате никаква погрешка". Аз със сълзи на очи пророних: "Учителю, аз не съм виновна, че съм се родила в това семейство с Борис, който ми е рожден брат." Стоях пред Него като пред Бога. Учителят положи няколко пъти ръцете си над главата ми и ме благослови. После добави: "Мария ги прави тия номера, защото нейната единствена цел е да заеме официалното място при Борис като съпруга." Ние знаехме за тяхната връзка и че живеят заедно, но не знаехме какво бе становището на Учителя. Аз не смеех да питам по този въпрос, защото Мария ме гонеше и смяташе, че съм чудовище. Учителят бе строг и изрече бавно следното: "Както на един принц не му е позволено да взима за жена една слугиня от народа, така и на Борис не му е позволено да вземе Мария за жена. Аз не съм съгласен и Небето не е съгласно и на него не му е позволена тази връзка. И няма да позволи." Учителят бе много недоволен. Казах на Борис, но той не ме послуша.
към текста >>

90. РАДИ ТАНЧЕВ

Но се намира случайно един брат, който ги вижда и се застъпва за тях да си заемат местата.
Ангел е с официален костюм, а Ради е в дрипи. Смешно е за останалите, а трагично за Ангел. Но те бързат и накрая се добират до залата. Показват си билетите. Пропускат ги и искат да ги сложат по-встрани, защото брат Ради е одърпан и мръсен. Но се намира случайно един брат, който ги вижда и се застъпва за тях да си заемат местата. А техните места са на втория ред и то в средата - там, където е висшата аристокрация с онези дами и господа с официалните тоалети и костюми. Но служителката в салона упорства. Не иска да ги сложи в средата, защото ще стане скандал - брат Ради е в дрипи. По едно време тя се усеща и пита: "А, бре, на вас кой ви даде тези билети? " Ради отговаря: "Господ ни ги даде!
към текста >>

Накрая се намесва и онзи наш приятел и те заемат своите места по средата.
" Но Ради не се предава: "Господ на лице не гледа. Господ в сърце гледа и билети за балет ни изпровожда. Ето тук всичко е написано". Вторачва се служителката върху билетите и какво да види? Върху двата билета има подпис с посвещение от режисьора на балета. Накрая се намесва и онзи наш приятел и те заемат своите места по средата. Свършва балетът, те си прибират чувала с картофите и продуктите и полека-лека пристигат на "Изгрева". А там ги очакват приятелите и искат да научат как е минал балетът. Те мълчат - не казват нищо. На следващия ден Учителят ги извиква и ги разпитва как е минал балетът. Брат Ради описва всичко с подробности - живо и картинно.
към текста >>

91. СТАРАТА ПОПОВА

Понякога си служеше с краката и заемаше най-различни пози, като с това поведение пречеше на другите около нея, а и на всички в салона.
Наричахме я старата Попова и така остана името й през време на Школата. Тя беше най-възрастната сестра по това време - беше на 75, че стигна 80 години. Но тя беше яка и стар, непоклатим дух бе в нея, много бойка и с пълна вяра в Учителя. Старата Попова отиваше на беседа и слушаше Учителя. По някое време ставаше и започваше да маха с ръце, да прави едни вълнообразни движения като си огъва ръцете по всички посоки, като че ли уж се моли, уж играе балет. Понякога си служеше с краката и заемаше най-различни пози, като с това поведение пречеше на другите около нея, а и на всички в салона. Че пречеше и на Учителя, това се подразбираше. Когато ние пеехме песни на Учителя преди да започне беседата, както и след свършването й, тези нейни движения следваха ритъма на песните. Но това нейно деяние беше нетърпимо за всички - не можехме да я гледаме, защото с поведението си ни дразнеше, пречеше ни да слушаме, отклоняваше вниманието ни и чрез нея се създаваха дисхармонични състояния в самия салон. Тогава братята отидоха при Учителя и поискаха разрешение да я махнат от салона. Един брат каза, че ще я хване и ще я изхвърли от салона и от Изгрева.
към текста >>

92. ГЕОРГИ РАДЕВ

Жорж можеше да заеме каквато си служба иска.
Завърши математика с отличен и не си взе дипломата. Защо ли? Защото професор Цанков и министър-председателят издадоха наредба: "Хора от Бялото Братство не могат да бъдат назначавани на държавна служба, ако не дадат декларация, че се отказват от идеите си". И ние, завършилите факултета, се отказахме от всякаква държавна служба. Мен ме канеха във факултета като асистент, но отказах. Жорж можеше да заеме каквато си служба иска. Професорите го обичаха и ценяха много. Той не си взе дипломата и им обърна гръб. Аз също не си взех дипломата и отидох да работя в своя занаят, а Жорж стана преводач. Знаеше много езици. Като го слушаха и гледаха французите, не можеха да го различат, че не е парижанин.
към текста >>

93. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

Когато дойде моят ред да вляза при Лулчев, аз го помолих да ми заеме беседи от г-н Дънов, като отказах да ми гледа на ръка.
Това беше един метод на Учителя, при който Той даваше няколко урока на онзи, който трябваше да учи. Лулчев научи упражнението и го играеше добре, но не можа да научи символиката му - че трябва да се движи с Божественото и със Словото на Учителя. Борис Николов Един ден чувам, че сестра ми се уговаря с нейна приятелка да отидат на Изгрева при г-н Лулчев, за да им гледа на ръка. Аз се присъединих към тях в уречения ден. Когато дойде моят ред да вляза при Лулчев, аз го помолих да ми заеме беседи от г-н Дънов, като отказах да ми гледа на ръка. Той ме изгледа малко изненадано, но ми даде две книги със забележка да му ги върна. Благодарих му и си отидох. На всяко мое следващо посещение, аз питах г-н Лулчев, как мога да посетя неделната беседа на г-н Дънов. Отговорът бе: "Не сте още готова." Един следобяд, когато отидох да върна беседите на Лулчев, седяща спокойна на стола, изведнъж той ме попита: "Вие не се ли страхувате, че може нещо лошо да ви се случи?
към текста >>

94. НЕПОСЛУШАНИЕ

Тогава имаше много братски пари и земите можеха да се откупят с тях, а след това всеки, който получаваше по един декар, щеше да си изплати на Братството заема.
Откупуваха от селяните парцелите и след това ги разцепваха на 200-300 кв.м. на човек. Вместо да купят по един декар, както беше казал Учителят, те ги разцепиха на по 200-300 кв.м. Извинението им беше, че хората били бедни и нямали пари. Това беше и вярно, и невярно. Тогава имаше много братски пари и земите можеха да се откупят с тях, а след това всеки, който получаваше по един декар, щеше да си изплати на Братството заема. Но това не бе направено. Получи се едно раздробяване, безразборно разкъсване на парчета на парцелите и когато по-късно си направиха къщите, гледката не беше хубава. И когато решиха да правят къщите, пак не питаха Учителя, а Той беше за ред и порядък. Спомням си как по време на съборите нареждаше палатките да се построят в редици под конец. А тук всеки правеше това, което искаше и според възможностите си.
към текста >>

95. ПОСЛУШАНИЕ

Тогава сестра ми Цвета разбира защо Учителят не бе й позволил да заеме това място като директор на пансиона за сираци.
Може! " След това започнаха бомбардировките в София и едновременно в Скопие. В Скопие пада бомба върху пансиона за сираци и там директорката, която е назначена на нейното място, бе убита. Получихме вест от другата ми сестра, която бе учителка в Скопие. Тя ни разказа най-подробно целия случай. Тогава сестра ми Цвета разбира защо Учителят не бе й позволил да заеме това място като директор на пансиона за сираци. Значи върху това директорско място бе определено от някого да падне бомба. Беше определено от някого и се яви друг някой, който изпълни заповедта, пусна там бомбата, разруши пансиона за деца и уби директорката. Ето това е опитност - живот или смърт. Драга Михайлова Работех като оксиженист на ж.п.
към текста >>

Но при една от най-сетните срещи Той й казал: "Рекох, заемете се да учите настойчиво руски."
Важното е всеки да налучка това, което го радва, което дава смисъл на живота му, което го свързва с неговото мощно течение. У сестра Арнаудова това беше театърът, режисурата. Тя наистина оживяваше. д-р Стефан Кадиев Сестра Цветана Арнаудова, актриса, се е срещала много пъти с Учителя по различни поводи. Но при една от най-сетните срещи Той й казал: "Рекох, заемете се да учите настойчиво руски." Тогава тя е била около 55-годишна. "Защо ми е руски? - се питала тя. - Но щом Учителят казва, ще почна да уча." Набавила си учебник и където и да ходела, учебникът бил все с нея, учела тя, колкото и трудно да й било. Георги Димитров почина.
към текста >>

96. ПАНЕВРИТМИЯ

Таман е завършила две-три упражнения и на вратата се чука - влиза някаква сестра комшийка да й иска на заем това или онова.
Олга Славчева сяда на масата - приготвила е много листа и много моливи за всеки случай. Идват часът и мигът. Олга започва да усеща едно вдъхновение, което обхваща цялото й същество, мисълта й се прояснява , погледът й се разширява и получава дълбочина, пред нея седят нотите на отделните упражнения. И тя започва да чува в себе си думите, които се подреждат една след друга. Олга ги записва на белия лист. Таман е завършила две-три упражнения и на вратата се чука - влиза някаква сестра комшийка да й иска на заем това или онова. Олга й казва, че има работа. "Та това работа ли е? Седнала нашата Олга и си пише поезия. Поезия и утре ще си пишеш. А сега аз съм ти дошла на гости и освен това ти искам нещо на заем".
към текста >>

А сега аз съм ти дошла на гости и освен това ти искам нещо на заем".
Таман е завършила две-три упражнения и на вратата се чука - влиза някаква сестра комшийка да й иска на заем това или онова. Олга й казва, че има работа. "Та това работа ли е? Седнала нашата Олга и си пише поезия. Поезия и утре ще си пишеш. А сега аз съм ти дошла на гости и освен това ти искам нещо на заем". Олга не на шега се разсърдва, скарва се с нея и я изпъжда, защото си има работа. Сяда отново на масата. Но всичко е отлетяло. В главата й няма вече светли мисли, в сърцето й няма вече благородни чувства и няма вече полет за вдъхновението. Няма нищо.
към текста >>

А като скъсим разстоянието между двойките и получим една ръка разстояние от двойка до двойка, то автоматически се променя големината на кръга и той заема своето естествено положение.
А защо трябва да има само една ръка разстояние между двойките? Защото се получава празно пространство в кръга, получава се пролука и през тази пролука влизат тъмните сили. Тези пролуки Учителят ги беше нарекъл "врати", а понякога ги назоваваше и "порти". Обикновено казваше: "Затваряйте портите! " Това означава, че трябва да скъсим разстоянието между двойките. А като скъсим разстоянието между двойките и получим една ръка разстояние от двойка до двойка, то автоматически се променя големината на кръга и той заема своето естествено положение. Веднъж една сестра запита: "Учителю, страшни ли са тези порти? " - "Не са страшни, но са опасни, защото чрез тях влизат тъмните сили, черните братя и те ще ви изсмучат енергията, която получавате чрез Паневритмията. И вместо да имате полза, ще имате вреда. Веригата на Бялото Братство се нарушава чрез тези врати, защото влизат други сили, които не само ви изсмукват, но ви и разрушават отвътре. Това е един от методите на Черната Ложа да разединява и разцепва Братството".
към текста >>

Той обичаше да казва нещата направо, без заобикалки и не се съобразяваше с това кой стои срещу него, какъв пост заема, дали той е пъдар или цар.
Там много често го срещах и водехме разговор. През време на тези разговори той всякога е подчертавал, че Учителят много държи на Паневритмията, допълвайки, че когато преди срещите си с царя е отивал при Учителя за уточняване, Той между другото е настоявал да се каже на Бориса следното: "За спасението на България и за българския народ, трябва да се приеме и въведе Паневритмията в училищата. Трябва да се вземат най-бързи и сериозни мерки за българския народ. Само Паневритмията ще свърши тази работа! " След като го разказваше на своите слушатели, трябва да приемем, че Лулчев е казал точно това на царя. Той обичаше да казва нещата направо, без заобикалки и не се съобразяваше с това кой стои срещу него, какъв пост заема, дали той е пъдар или цар. Така, че ние приемаме, че царят е бил уведомен от Лулчев за настояването на Учителя за приемането на Паневритмията. А какво е било мнението на царя по този въпрос, ще видим по-късно от развитието на събитията в тази история. Милка разправяше, че по това време е била учителка в детска градина в София. Един ден тя получава бележка, в която е написано изрично да се яви при секретаря на Министерството на просветата Борис Йоцов. Тази бележка събужда в нея тревога и опасения във връзка с нейните убеждения като по- следователка на Учителя Петър Дънов.
към текста >>

97. МУЗИКА

Когато комунистите дойдоха на власт, Тодор Павлов, като идеолог на комунистите в България, заемаше голям пост и понеже бяха близки с Цветана, бе й предложил тя да оглави Народната опера, да завежда репертоарния план и да отговаря за професионалната програма на операта.
След излизането на песнарката Цветана не бе доволна, че сме махнали онези заглавия, в които бе отбелязано, че всяка песен от Учителя е дадена чрез нея и Кръстю Христов. Тя използва случая, че бяха допуснати малки грешки и надигна вой срещу Мария. А зад нея стоеше Кръстю Христов и дърпаше конците. Той изигра много лоша роля и понеже беше пакостлив дух, се намеси и отклони Цветана в съвсем друга посока. Тя беше талантлива артистка и й предстоеше бляскава кариера. Когато комунистите дойдоха на власт, Тодор Павлов, като идеолог на комунистите в България, заемаше голям пост и понеже бяха близки с Цветана, бе й предложил тя да оглави Народната опера, да завежда репертоарния план и да отговаря за професионалната програма на операта. Но под влиянието на Кръстю Христов тя отказа, дори при една нейна прищявка тя напусна операта и не се яви вече в нея, макар че шест месеца я водеха на заплата. Тя скъса с операта и със своята кариера. Остана на Изгрева без препитание. Накрая остана и без пенсия. А Кръстю Христов по това време не работеше, просеше пари оттук и там, за да се препитава.
към текста >>

98. ХРАНЕНЕ

Животът се оределя от храненето, а не от положението, което заемаш.
Може да ядеш ябълка, но не и да я режеш на парченца. Не правете неща, които не допринасят никаква полза. Онзи човек, който се храни с най-добрата, с най-здравословната храна, той ще успее. Онзи, който пие само чиста, бистра вода, каквато Природата е създала, той ще успее. Дали си цар, патриарх или владика, не е важно. Животът се оределя от храненето, а не от положението, което заемаш. Ако си цар и не знаеш как да се храниш, ще станеш прост човек; ако си овчар и знаеш как да се храниш, ще станеш цар. Аз взимам яденето в широк смисъл. Не е лошото в яденето, лошото е, когато човек яде и не благодари, или яде повече, отколкото трябва. Всичкото престъпление седи в невземането на онова количество храна, което е потребно. Това всякога се наказва.
към текста >>

99. ПОСТ

Който не може да пости по този начин, да не се заема за голям пост, а да пости само един-два дни.
Докато изпитвате приятни чувства. Постът трябва да трае дотогава, докато човек се усеща бодър, крепък. Ако отпадне много и силите му съвършенно го напуснат, този пост няма смисъл. Ако можете да постите така, че да бъдете весел, с добър дух и никой да не те познае, този пост има смисъл. Така може човек да пости десет и повече дни. Който не може да пости по този начин, да не се заема за голям пост, а да пости само един-два дни. По време на поста можеш да пиеш вода и то само гореща. Можеш да пиеш сок от портокали в малки количества, а не с чаши, за да подобриш стомаха си. Ако човек много често гладува, клетките му започват да се разрушават. Онзи, който пости, на разходка да не излиза. Туй е едно от правилата.
към текста >>

100. ЖИТО И ЖИТЕН РЕЖИМ

И за да им се помогне, обществото трябва да се заеме да подобри условията на живота им.
Опитайте, но няма да ядете нищо друго. Ако почувствате нещо дисхармонично, ще спрете опита с житния режим. Аз ви давам тия опити с житото, защото в него се крият най-мощните и благородни сили на живота. /Приятелите веднага започват режима, но никой не го изпълнява три месеца./ Много хора са родени при лоши условия. И за да им се помогне, обществото трябва да се заеме да подобри условията на живота им. За възпитанието на затворниците може да се препоръча един нов метод: не да ги бият и наказват, а да им дадат по 150 грама жито на ден в продължение на три месеца. Сутрин 30 грама, на обед 90 грама и вечер 30 грама. След три месеца затворниците ще почнат да мислят по-здраво. Ще придобият качествата на житото. А сега, като ги бият, у тях се заражда желание за отмъщение.
към текста >>

НАГОРЕ

0.1206431388855