Търсене в текстове за 'Жив'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени резултати от текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 1000 резултата в 79 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ОБЩИ БЕЛЕЖКИ ЗА ОКУЛТИЗМА - В. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Западните окултисти изследваха подробно древния свят, описаха много области от невидимата част на вселената, но те не успяха да приложат окултните истини за подобрение на живота.

То няма да се спират и на възраженията на ония, които смятат, че тяхното разбиране на живота е пълно и са готови бързо и категорично да утвърдят или отрекат всяко друго разбиране.

Ето защо, явявайки се за съвременниците като ново учение, окултизмът има допирни точки с всички нови научни, философски, религиозни и социални движения, които колкото и различни да ни се струват са само отделни предвестници на новото цялостно окултно разбиране на живота, което бавно, но сигурно по еволюционна необходимост настъпва.

И всички признават, че днес човечеството преживява обща криза.

Някаква празнина се отваря в живота на хората... Но, заедно с това неусетно се заражда копнеж към нещо „друго", към нещо „ново".

Това според окултизма има дълбоки причини и е предзнаменование за нова епоха в живота на човечеството.

Защото окултизмът – това е животът, който сам задоволява собствените си нужди.

Тия две страни изпъкват особено ясно, когато човек премине от теоретичното изучаване на окултните истини към тяхното практично приложение в живота.

Заживяването с окултните истини днес не е още свойствено на всеки човек.

Вътрешният живот на окултния ученик, който определя външното му държане не може да се изрази с думи.

Окултизмът признава опростената до максимум религия, само като едно стъпало към по-висш духовен живот.

2. ЕЗИКЪТ НА ПРИРОДАТА - Г.Р. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И един от най-трудните моменти за днешната философия е тоя, че не можейки да бъде съгласна с изводите на материализма (особено при обяснението душевния живот на човека) не може и да посочи опитен път за проверка на метафизическите твърдения.

схващане на общите му основни твърдения и практично приложение на изводите от тия твърдения в живота.

И първото необходимо условие за окултното развитие на днешния човек е да се направи живота му по-прост и по- естествен.

И тая естественост трябва да започне от най-малките, от най-близките и бихме казали дори чисто материалните работи на ежедневния живот: храна, сън, труд, почивка и пр.

Защото духовният живот е продължение на материалния.

Само простият и естествен материален живот може да бъде здрава основа на здрав природен морал.

3. ЗА СВОБОДАТА - Г.Т. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Няма и защо да чакаме откровение или чудо: откровения ни дава животът всеки ден.

И ако се замисли човек за дребните факти, които всеки ден му се изпречват пред очите, ако започне да наблюдава и проучва формите, в които се разраства животът, ще види, че живата природа пипа с веща и разумна ръка.

Те са живият език на природата, който ние тепърва се учим да разчитаме.

И както когато четем някоя книга, ние не виждаме самата мисъл, не чуваме и звучно изказана реч, а разчитаме само ония символи, с които думите са изразени и все пак разбираме, така и когато четем живата книга на човешкото лице.

Па и не ни трябва да отиваме много надалеч, за да видим, че природата пише нашия живот по нас.

И ако човек може интуитивно да схване тия живи образи, те по симпатия ще възбудят в него същите трептения и той ще долови техния език.

И не само окото на човека говори живият език на природата, а и целият му организъм.

Те всички имат своята дълбока, вътрешна страна, която едничка може да ни разкрие невидимите връзки, които свързват организма на човека с целокупния организъм на живата природа.

И ако някои от твърденията на тези науки ни се струват на пръв поглед странни и, безосновни, то е защото ние виждаме така да се рече, само мънички отсечки от цялостните процеси, в които се развива живота на природата.

Пък и нали Астрономията ни учи, че в повечето от тях надали има органически живот?

Ала онези, които виждат по-широко и по-дълбоко от нас ни казват, че туй което изглежда разкъсано и далечно, всъщност е един целокупен жив организъм, в който тече един единен живот.

Но виждащите и ведящите казват, че растителното царство е един едничък жив организъм, че отделните растения са свързани помежду си с органични връзки, че те са само отделни форми, които възникват в едно огромно море от жива, разумна енергия, което непрестанно се мени под ритъма на живота.

В неговата светлина всичко оживява и започва да говори – и отвесните бръчки между очите на онова чело и сключените електрически настръхнали вежди на оня човек и опърничавата коса на другия и мекият, пластичен поглед на този.

Лицето с всичките си линии и ъгли се превръща в жива геометрия и числата ни разкриват съотношения, които сами за себе си говорят...

4. ПСИХОФИЗИОЛОГИЧНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА МУЗИКАТА ВЪРХУ ЧОВЕКА - К.И. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Свободата е идеал на мнозина, даже на всички съзнателни същества в живота.

Но въпреки това, днес царува ограничение, властвува насилие на човек върху човека, шири се мизерията във всички области на живота и няма свобода.

Коя е причината, загдето ние, живущите днес в новото време, сред културата на нашия век, който е така щедро надарен с удобства, с разнообразие, да се чувствуваме все роби, все оковани във веригите на ограничението?

Затова днес, когато доброто, благото се изграждат върху основата на чуждите страдания, смело може да се каже, че няма свободни хора, че на земята живеят само роби.

Ничие око не се стреми да се издигне над хаоса на собствените си заблуди, да подири образец от хармоничния живот на природата и да построи своя живот, съгласно ритъма на общото мирово сърце.

Ничия ръка не се отказва от насилието върху своя брат, а после всички в глас роптаем от живота и светът ни се вижда твърде зле устроен, когато това насилие се върне върху самите нас.

Никога злото не е родило добро и този велик закон в живота си остава все така ясен, неотменен, въпреки че всички бягат, заобикалят неговата страшна фигура, боейки се от собствените си дела, оправдавайки своите собствени методи.

Ето, това е линията, по която се развива културния живот.

Това е кривото разбиране на великото слово свобода и докато живеем в отровата на тая заблуда, все ще тегне над нас неправдата, все ще градим новото и все ще падаме под развалините на собствените си дела, а, летописите ще записват тия заблуждения на човечеството, ще се образуват големи томове книги, които ще носят името история.

Така са записани в тия големи книги всички човешки падения и когато някой пожелае да заживее живот, какъвто изисква неговата съвест и душа, все ще се намери авторитет на новото време да му каже: „Защо се отклоняваш от естествения развой на нещата?

Да си принуден да повтаряш грешките на миналите векове, да си принуден да тънеш във влажната и сурова тъмница на човешкия егоизъм, заради създадената традиция на миналите дни, това не е новото в живота, а това са новите затвори за човешката душа.

От всички опити, които човек може да направи, най-добре ще бъде награден оня, при който усилието е насочено навътре в него, оня, при който погрешките в живота се подирят(търсят) в самите нас.

това е един желан мъничък момент, който преобръща резултантната на целия ни живот.

Да хванеш кормилото на твоя собствен кораб, да запреш разюзданите свои страсти, които в своя бесен рев са способни да потъпчат най-нежните цветчета в житейската градина, да възправиш високо челото си и да кажеш в своята душа: „Аз съм човек, защото усещам вярната ръка на Оногова, който живее в мене и който ме води сред вълните на широкото море".

Тогава ще се зазори едва в твоя живот, тогава ще се покаже светлината и на желаната свобода.

Оня, който е разбрал свободата, който е разбрал величието и силата на доброто в живота, когато срещне окаян друмник да се лута в мрачината на своето незнание, натоварен с тежкото тегло на лъжливото великолепие, не ще го отмине или с удар отстрани, а ще го хване кротко за ръка и ще му каже:

5. ОСНОВНАТА ПРОЯВА НА ЖИВОТА - Д.Г. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

С други думи казано, той е в тясна връзка с проявите на живота и процесите на дихателната, кръвоносната и храносмилателната система.

Нервният живот у човека е съединителното звено между физическата, материалната му природа с нейната физиология от една страна и психиката му – от друга.

Със своя основен елемент, ритмуса, тя се налага, тъй да се каже, на нервния живот в човека и го принуждава да пулсира в хармония с него.

Тоновите съчетания в такъв случай трябва да бъдат такива, че те, схванати като слухови възприятия да накарат nervus vagus да рефлектира така, че като последица от неговото възбуждане да се яви едно разширение на гърдите и дробовете, едно опресняване на дихателната система и да причини с това едно по-живо и правилно кръвообращение.

Като естествена последица от това изкуствено засилване на почистването на дихателната система, ще се яви освежаване на чувствения живот на индивида; злобата и ревността ще изчезнат, завистта ще се разтопи и с това ще се улесни по-нататъшното заздравяване на заболелите органи.

А въображението е утробата, в която се зачеват всички познания и идеи и в която те изживяват своите първи стадии на оформяване и развитие.

То е най-важното условие, без което умът не може да работи, то е въздухът в умствения живот.

Чрез възприемане на музикалните елементи по време и чрез оживяване и оформяване на тия елементи в пространството посредством въображението, в човека се извикват към дейност много прояви, които ние различаваме като негов умствен живот.

Една музикална композиция в нейното последователно възприемане събужда редица чувства, предизвиква живот на хиляди образи, дава нови идеи, а често пъти спомага за моментни прозрения, защото ритмиката на дадената музика е такава, че тя пропъжда, отстранява пречките, наслояванията по нервните центрове и с това ги прави годни за по-интензивна и по-продуктивна дейност В момента, когато се появи първото чувство или първата мисъл, явява се налице асоциацията, съзнателна или несъзнателна и от този момент тя взима най-живо участие в оформяването на образите и тяхното оживотворяване.

И всички тия, наново възкръснали елементи на минали изживявания, сега отново се комбинират, дават нови съчетания, раждат нови усети, обуславят нови наслади, насочват мисълта по нови направления.

от разнообразието и по-голямата пълнота на миналите преживелици и опитности на даден индивид, ще зависи как той ще реагира на известна музикална творба.

Колкото човек е по-културен, по-интелигентен, колкото е повече издигнат в умствено и сърдечно отношение, толкова по-силно впечатление ще добие той от едно музикално произведение, толкова по-живо ще реагира на него.

Един траурен марш не може да радва никого, ако и да бъде различна тъгата и болката, която ще възбуди в отделните слушатели и един жив и подвижен мотив не може да не внесе оживление и жизнерадост във всеки, който го слуша.

Тя събужда у слушателите наистина благородни чувства и им дава възможност да изживеят наистина светли моменти, когато грубото, низшето в човека замлъкне, а заговорва висшето.

Тяхната музика окриля човешката душа и я издига над суетните дребнавости на делничния, банален живот.

6. ЕДЕЛВАЙС - R.O.D`ot Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

ОСНОВНАТА ПРОЯВА НА ЖИВОТА

„Един кристал, един диамант трябва да стане жива клетка, за да може да се развие като растение".

„...и най-благородното растение трябва да преобърне своите дървени неподвижни клетки в месо и нерви, за да може да чувствува и се движи, както чувствуват и се движат животните".

„Сила и живот" 142 стр.

Животът представлява такава сложна картина, че всеки наблюдател предпоставяйки една хипотеза за него, винаги е намирал и ще намира достатъчно доводи да я защити.

Ето защо, животът е бил разбиран тъй различно в миналото, пък и до наши дни.

Философите имат особено схващане за него, химиците го търсят в елементите на материята, физиците в силите, биолозите в живата молекула, черквата в небесата и пр.

Но ни едните, ни другите са стигнали до разбиране същността на живота, защото да разбере живота в неговата основна проява и неговата същина, трябва човек да е изживял вече живота, да се е издигнал над него, да е завършил и изучил всичките му форми и проявления и тогава да прави окончателните си заключения.

А ние хората, които още живеем, които сме само част от живота, желаем да проучим целия живот.

Освен това настоящият живот на един индивид е само моментна форма от живота.

Но все пак съпоставени, отделните моменти от живота на много същества биха образували един знак поне от самия живот.

Ние желаем да подчертаем с научни данни възренията за живота, набелязани много още в древността, а подържани и до днес от Великите Учители на човечеството.

Научните данни за нас имат интерес дотолкова, доколкото те могат да изразят в една по-конкретна форма основната идея и доколкото тия моменти от живота са били изучени по експериментален път.

Изучаванията на небесните светила и безкрайно малките организми доведоха до заключение, че животът в безкрайно голямото и в безкрайно малкото е подобен.

Видимите симптоми на живота на живите същества се изразяват в раждане, растене, хранене, дишане, движение и смърт.

Изследванията, както на индивидуалния живот на всяко същество, така и на колективния живот на съществата, показват едни и същи симптоми.

Ония гигантски дървета и папрати, живели някога, днес не съществуват в нашата флора.

И в животинското царство няма вече ни един екземпляр от някогашните динозаври, ихтиозаври.

Останалите пък до наши дни диви племена изживяват вече своя залез.

Вавилон, Картаген, Асирия, Рим и много други се родиха някога, живяха, развиха се и умряха.

Новооткритите закони и отношения създадоха нови възрения за възвратните движения на живота.

Творейки семена – залозите на живота – те бавно умират, преливайки своя живот в живота на поколенията.

Растенията умират по форма, но остават вечни по своята основна проява на живота.

И у животните е същото.

И това е тъй, защото новият живот чрез майката се прелива в детето.

Животът на земята се намира в пряма зависимост от съществуванието на слънцето.

Угасне ли то, веднага ще угасне и всеки живот на земята.

И отново ще се откъснат пръстени, отново ще се създадат планети, пак охлаждане, пак условия за живот.

Нашата слънчева система се приближава до друга гаснеща система, същата катастрофа със слънцата, същия импулс за живот.

Това движение през интервали от милиарди години ще се придружава от такива катастрофи – импулсите за нов живот.

Смъртта на старата система означава раждането на нова система, на нов живот.

И затова мъдреците на времената казват, че живота не умира, защото единствената вечност във вселената, това е животът.

Но що представлява самият живот?

Те направиха телескопи, направиха микроскопи, изчисляваха, мислиха и най-после откриха вечната връзка между живота и смъртта, като смяна на формата.

Но животът ли беше формата, или формата е само едно моментно изражение на живота?

Но в своите лутания и издирвания учените разбраха преди всичко, че самите те са човеци, които живеят.

И всъщност, те се бяха усетили за живота от собствения си живот.

Животът го няма вече у него.

Тялото е тука, но животът го няма.

Анатомите преровиха хиляди пъти трупа, намериха мозъка, сърцето, белите дробове, стомаха, всичко имаше в трупа, но животът го нямаше.

Тогава решиха да търсят живота у живите организми.

И ето във Франция учени естественици и ентомолози се заловиха да търсят седалището на живота.

На много скакалци били извадени всичките вътрешности, като запазили само кожата, главата, крилете и крачката и при все това скакалците дълго живели, продължавайки да правят своите скокове.

– Животът е в главата!

Някои от тия обезглавени насекоми живели около петнадесет дни.

И наблюдавал различните части на насекомото, колко време живеят.

Оказало се, че едни части живеят няколко дни, други само няколко часа.

Направени били много подобни опити, но седалището на живота не било намерено.

По-нататъшните изследвания установиха, че не само парче от известна тъкан може да живее известно време самостойно, но даже и цели органи, отделени от тялото, дълго време още могат да проявяват признаци на самостоен живот.

Освен това, всеки мускул, изолиран вън от човешкото тяло и раздразнен механически, химически или електрически, дълго време още проявява живот.

Ако съпоставим всички тия факти с фактите, когато човек умира при най-слабо нараняване на сърцето или при удар в мозъка, или стомаха, черния дроб или, най-после, когато боднем с върха на иглата само центъра на дишането в продълговатия мозък, нам става ясно, като че животът е „разлят" във всички органи поотделно и в цялото тяло изобщо.

Успяха да свържат две аминокиселини, после три, четири, пет... И може би малко оставаше да се стигне до живата молекула, но оказа се, че колкото повече аминокиселини се свързват, толкова повече връзката между тях отслабва.

Успяха да свържат 18 аминокиселини, деветнадесетата, обаче, не искаше да се свърже до първите осемнадесети А в живата молекула тия киселини наброяват над сто и то тъй здраво свързани!

Тя е, тъй да се каже, не материална маса, а една кондензирана електромагнитна енергия, която дава свойства на масата поради шеметната бързина, с която се движи електронът, още повече, като се знае, че бързината винаги увеличава ефекта на живата сила.

Днес науката загуби границите не само между „живата" и „мъртва" материя, но и между материята и енергията.

Растенето, движението, размножаването, това са все особени движения, доскоро считани присъщи само на живата материя.

Ако се счука ситно и се смеси с гъсто дървено масло и се постави капка от сместа във вода, то капката почва да се движи като амеба – оживява.

Има още много аналогии, които подриват рязката граница между жива и мъртва материя.

И така се анализираха основните елементи на живота,, като се започна от чистата енергия и се мина през йонното състояние на материята, после през атомите, молекулите, докато се стигна до организмите – най-нисшата форма на които се явява клетката.

Поройните дъждове разтварят една част от тоя прах, а друга свличат към долините, дето богатата с тия соли вода тори почвата, храни растенията и пои животните.

И действително, растенията пък и животните съдържат в тялото си много неорганични елементи и съединения между които S, Р, Cl, Bг, Si, K, Nа, Li, Fе, Mg, Са, Bа, Al, Аs, Си, Аg, и най-важните С, Н, О и N.

Същата тенденция се повтаря и у животните, като се почне от едноклетъчните и се стигне до човека.

Още повече, че у животните се прибавяте и т.н.

Тая психична проява за първи път се среща у някои растения в много примитивна форма, после минава у животните, а у човека тя достига висша степен на развитие, като чувства.

Следвайки това усложняване, намираме у човека една нова форма на движение, която се явява специфична за него в частност, а донякъде и за животните изобщо.

Това са мисловните движения, които за първи път срещаме у някои нисши животни.

Различието тук се явява по отношение на вътрешния психологически живот от една страна и умствения – от друга.

В характера и психологичния им живот, съществуват по-слаби различия, отколкото по отношение на чувствения им живот.

Изобщо най-много развити страни на психичния живот имат най-съвършените хора.

Подобно различие се констатира и по отношение на умствения живот не само между отделни индивиди, но и между различните народи.

А забелязва се, че колкото повече е застъпен умствения живот, толкова по-ясно се проявява още един нов елемент, още едно ново движение, различно от споменатите досега, което ние наричаме съзнание.

Умственият живот още не подразбира съзнанието, защото има много учени мъже, много отлични артисти, които иначе имат широка култура, но не винаги имат и широко съзнание.

Умственият живот е само условие за по-добрата проява на съзнанието, което е една по-висша форма от самия умствен живот.

И както в един организъм движенията на цялото има отношение към движенията на отделната клетка така и движенията на отделния човек се намират в такова отношение към движението и живота на цялото човечество.

Човечеството се намира в подобно отношение с животинското царство, а това последното пък се намира в отношение към организмите въобще; организмите пък към материята въобще, а материята към енергията въобще.

Те живеят свободно във водите.

Но щом настъпят неблагоприятни условия за техния живот напр.

И при все това тя живее свободна и доволна.

По тоя начин се гарантира живота и прехраната на всички индивиди от колонията-комуна.

Ето защо, не всички нови индивиди остават върху майчината колония, но някои от тях се откъсват, вземат форма на медузи и се впускат във водата да търсят нови условия за живот.

Изобщо тая разумна класификация на труда се продължава в още по-усилен темп у сухоземните животни и дори до човека.

Това са все диференцирани вече органи според службата, която има да изпълняват в живота на растенията.

Всичко си е на място в достатъчно количество, за да даде условия на индивида да живее.

При това, наравно със строгата планомерност в разпределение на труда, съществува и строга причинна връзка между функциите на отделните органи и пълна хармония в отправленията на целокупния живот.

И днес още имаме морета, и днес имаме амеби, но заедно с това намираме хиляди други форми на живи същества, между които е и човекът с всичката негова сложност във физическо, физиологическо и психологическо отношение.

Науката доказа генетическата връзка между една амеба и един човек, но тя не можа да намери основната причина, която накара природата да създава различни форми, а не ограничи живота например само в амебите.

Пред погледа на знаещия по пътя на енергиите и вечните техни трансформации, протича една искра от съзнание, която минавайки през хилядите форми на елементарните материални субстанции, през формите на кристалите, растенията, животните, чак до човека и навлизайки във все по-гъста и по-гъста материя, дето инертността се увеличава и като последица от тия огромни напрежения искрата увеличава своята енергия, пламва отначало както малко пламъче, което все повече и повече расте, изпущайки нови искри от себе си, се стреми към пламъка на свръхчовеците, чиято светлина огрява пътя на човечеството.

А отделните пламъци на тия свръхчовеци се сливат във вечния пламък на мировото съзнание, от което се късат нови искри, които сеячът на битието хвърля по пътя на това вечно, разумно движение, което ние наричаме живот.

7. ИМПРЕСИЯ - Едидия Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И много от ония, които са пожелавали да се кичат с Еделвайс, са изгубвали живота си, защото Еделвайсът е звезда, а звездите лесно се не стигат.

Светлината на светилника все по се разширява, разширява и живо зазвучава с песента на ангелите.

8. ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА” – Рабиндранат Тагор Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Моят ум тогава спира всред шеметния ход на живота и стреснат пита за нея... Той я дири – тук и там, дири дето я няма.

Тя – Истината на Живота.

9. Списанието Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

В тоя свой стремеж те жертвуват правата, жертвуват живота на другите, защото чуждата жертва е потребна за култа на силата, а земята е вече червена от кръвта на тая жертва.

Всичките вражди, всичките жестокости свирепствували в историята на човечеството, са плод на стесненото, конечно схващане на живота, че за собственото свое благо, трябва да пожертвуваш благото на ближния си.

Гордостта на силата винаги иде ще ни препятствува да открием истинския смисъл на нашия живот.

10. ВОЛЯ ЗА ЖИВОТ - Г. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Подир твърденията на Кант и Лаплас идват хипотезите на геолози и естественици, които искат да обхванат и проследят възникването и развоя на живота върху земята след оформянето й като планета.

Редят се маса повече или по-малко достоверни предположения за някогашните земни и атмосферни условия, за живота, който трябва някога и някъде да е възникнал, минава се през еволюционната стълба от минерали, растения и животни и се стига до предполагаемия първобитен човек.

Животът на тия народи се схваща от официалната история като повече или по-малко „първобитен" и „строго религиозен" Следва непрекъснатият напредък на човечеството, който достига своя връх през XX век у западноевропейските народи.

Ние няма да се спираме на това, дали днешното официалното светоразбиране е разрешило основните въпроси на живота, нито пък имаме намерение да подценяваме научните изследвания и открития.

Създаде се убеждението, че религия и философия са стадии, надживени от човечеството.

А има в живота вече факти, които са може би първите признаци за естественото вътрешно противодействие срещу едностранчивото развитие на съвременния човек.

Възможно ли е днес, да се създаде един нов духовен мироглед, свободен от всякакъв догматизъм, мироглед, който без да влиза в противоречие с опитното изследване, може да задоволи духовните потреби на съвременния човек И виждаме, че едни се опитват да примирят религията с науката по чисто рационален път, други да възлагат надежди на прокламираната от френския философ Бергсон интуиция, която щяла да одухотвори интелектуализирания живот и пр.

И захваща вече да се оказва, че човешката душа не е само сбор от абстракции, но че чувства, мисли, желанията са живи сили, които неспирно градят душевното битие на човека и могат при определени условия да се изучават непосредствено върху тяхното поле на проява.

Ще остане само живият духовен опит...

Живата природа никога не лишава от необходимото своите съработници.

И знаещите твърдят, че както в миналото, така и днес, в началото на една нова култура, те слизат вече твърде близо до страдащото човечество, да разрешат създадените противоречия, да напомнят вечните истини на живота и да възвестят градящия нов ден...

11. ВЛИЯНИЕТО НА СЛЪНЧЕВАТА СВЕТЛИНА - Д.Г. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

ВОЛЯ ЗА ЖИВОТ

Всички обичат живота.

Чудно е наистина с какво сърце убива един човек, който току що се е привдигнал от легло и може би е понаучил нещичко за цената на живота, чудно е как му дава сърце да убие някоя радостно прелитаща мушица.

Вярно е, една мъртва мушица нищо не струва, ала една жива мушица струва нещо.

В тия страници ние говорим за живота така, както всеки го знае – онова, което „знае" и най-простичкия човек, кога притвори очи и произнесе думите „живот", „живея".

Говорим не за оня живот: „съвкупност от ензимни процеси, които стават в живата материя", не и за тези или онези философски разсъждения, нито пък за онова всекидневно живуване на човека – а за живия живот.

И преди да разрешим простите проблеми на живия живот, които естествено произтичат от него, ние никога не ще можем да се възвисим до големите въпроси, които буди тази велика и красива загадка на Бога – Живота.

" – „Не, като че не е живо".

" Бащата се усмихна и отминавайки, настави: как щяло да може, нали не е живо?

„Мърда ли", „нали ще го боли", „може ли да яде" – прояви на живота.

Живо ли е едно дърво или не, лесно се познава: ако пролет напъпи и се разлисти, ако расте, ако се „движи", живо е; ако не мръдва нищо в него – мъртво е.

На земята, движението е един признак на живота – без то да е самия живот.

Болката и насладата, скръбта и радостта, между които се люлее животът, са постоянни негови спътници и тях ги знае всяко живо същество.

Гладът и храната, като едно благо за живота – пак всеки живот ги познава.

И няма по-естествено искане от искането на всяко живо същество:

да му се дадат условия и простор да расте, „да се движи" по ония естествени линии, които вътрешните закони на живота му очертават;

Когато житното зърно страда в земята и се бори с почвата, за да поникне навън на божието слънце, това са естествени страдания, наложени от вътрешното естество на живота.

Най-после, всяко същество иска да не му се отнема необходимото за живота, неговата насъщна храна.

Това са прости истини, които всеки, който живее, знае.

Ето защо всяка жива душа казва: „Дайте ми воля да раста, не ме ограничавайте и не обирайте безмилостно плодовете, които узряват по вейките на моя живот.

Оставете ме свободно да ги употребя така, както животът ме учи – за свое благо и за благото на моите ближни".

Законът на единния живот така ни учи.

И понеже човек е мярка за своите ближни, понеже живее, знае що иска всеки живот.

Затова не му трябват никакви външни норми, никакви писани заповеди, за да знае как да постъпи с всяко живо същество.

Едно старо правило, изказано от великите учители на човечеството; правило, което произтича от вътрешните закони на живота, но замирисало на морал от дълга употреба, само употреба без прилагане.

Макар и старо, това правило не носи временната стойност на нравствена норма, изкована от човеци, а блика постоянно младо със струите на живота.

Всичко изказано до тука са все прости истини, ония прости истини за живота, които всички знаем, но все още не прилагаме.

Това са най-малките въпроси, които великият Живот ограничен в нас, ни е дал за разрешаване и те все още стоят неразрешени, а преди да разрешим тях – тези малките въпроси – няма да дойдат големите.

Ние всички знаем, че за да живеем, трябва да ядем.

Ние всички знаем, че за да живеем трябва да ядем.

Но защо живеем ?

Чух веднъж един мъдрец да казва: „Ние ядем, за да живеем.

Живеем, за да добиваме разумност.

12. АСТРОЛОГИЯ. ПЛАНЕТНИ ВЛИЯНИЯ – Г. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Откакто хората превърнаха деня на нощ и нощта на ден, откакто построиха големи подземни увеселителни заведения, гдето прекарват почти половината от живота си, оттогава човечеството остана назад в своето развитие.

В тоя кошмар, в който живее днес човечеството никой не мисли вече за слънцето.

Оказало се, че по-голямата част от обадилите се никога в живота си не са виждали изгрев, една малка част са го видели един два пъти, а останалите по-често.

Биолозите изучават от своя страна влиянието на слънчевите лъчи върху живите организми, било растителни или животински и правят своите заключения.

Влиянието на светлината в живите организми можем да разпределим в три грамадни отдела: химично влияние, физиологично и психично, с тесни преходи между физиологичното и химичното от една страна, а от друга, между психичното и физиологичното.

Съвременните биолози схващат химичната роля на светлината в живота, като най-важна.

Въглеродът е необходим за живота, защото влиза като съставна част на органическата храна, без която не могат не само животните, но и човекът.

Месоядните животни си доставят тая храна като изядат други животни, а тревопасните – от растенията.

И тъй, без растения животът е невъзможен.

Този тъй важен асимилационен процес се явява като извор на енергия за всички живи същества.

Тук може да се отбележи и топлинната енергия, която играе също тъй важна роля в живота на всички същества и която също тъй иде заедно със слънчевите лъчи.

Физиологичното влияние на слънчевата светлина можем изрази като импулсивен източник на живот за едни организми, а за други, като един източник на смърт.

По-голямата част от животните и растенията, обаче, притежават неудържим стремеж към светлината.

Също така и хората, които живеят по високите и южни склонове на планините биват по-едри от тия по северните склонове и низините.

В животинското царство е по-силно изразено психофизиологичното влияние на светлината.

Има животни силно хелиотропични, а други – отрицателно настроени към светлината.

Всичко това има отношение към самата психология на животните.

В големите дълбочини са намерени само животни – любители на тъмнината.

Едни от тия морски животни, притежават големи добре развити очи, а други са съвършено слепи, макар че се намират при едни и същи условия – и едните и другите, Подобно явление намираме и у сухоземните нощни животни.

Прилепът, както и слепите дълбоко морски животни, които имат слабо развито зрение, имат в замяна на това силно развито осезателно чувство, с което манипулират до такова съвършенство, както с очи.

Относително психологията на ония животни, които обитават непрогледните тъмнини на морските дълбочини, и които никога през живота си не виждат или не чувствуват слънчевите лъчи, може да се направят интересни изводи.

Тия животни обикновено са много грозни.

Затова естествениците считат, че това са животни чието тяло се състои само от уста и стомах.

Такава грозота се констатира и у нощните животни на сушата.

Същата грозота намираме и у тия животни, които живеят дълбоко в почвата.

Ще се види дълбоката разлика, която съществува в красотата на формите, между ония деца на тъмнината и ония същества, които живеят в обилност от слънчева светлина и дишат въздуха на небесните висини.

У животните, както и хората, по тяхната външна форма може да се съди за техния характер.

Съпоставени тия нощни хищници с ония животни, които живеят под слънчевите лъчи, изпъква ясно разликата в характерите.

Има изобщо много наблюдения, които показват, че има дълбока разлика в характерите на животните, пък и на хората, които живеят в близък контакт със слънчевите лъчи, и ония които рядко или никак нямат отношение с тая светлина.

Човечеството, откакто изучи тъй подробно това влияние, вместо да го използва, се ограничи да го констатира и продължава да живее в условия, които подобават само на некултурните народи.

Творецът сеяч затова създаде човека, за да види плода на своето творчество, а тоя плод е жив, безсмъртен, вечен.

13. ЗА ПРАВИЛНИЯ МЕТОД В ПЕДАГОГИЧЕСКАТА ПРАКТИКА - Х. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Слънцето е сърце на нашата система, то крепи в лъчите си живота на всичко живо.

Идва се до извода, че климатични промени, плодородие, дори женитбите са в връзка с живота на слънцето.

Че живеем чрез слънцето – това не е тайна за никого, дори за животни и растения.

Фактите, които наблюдаваме показват, че тя влияе мощно върху развитието на органичния живот на земята.

Влияе и върху физиологичния и психичен живот на човека.

Знайно е влиянието на месечината и върху физиологичния живот на жената, а многобройните наблюдения върху животни и растения, чийто живот и бит са понякога така явно свързани с промените на слънцето и луната, не само загатват, а и рязко подчертават реалността на тези влияния.

Кой не знае, че целият живот на растения и животни – от процесите на разплод и размножаване до зимния сън, който заспиват някои животни – зависи от годишните времена, сиреч от промените в космичната полярност на слънчевата енергия?

Едно във всеки случай е ясно: че слънцето и луната влияят мощно върху живота на земята и върху ония същества, които я населяват.

Новото – за някои – започва с учението на астрологията, че влияят върху живота на земята и човека не само слънцето и луната, а и останалите планети от слънчевата система.

Тези полета непрекъснато се менят, в зависимост от положението на планетите в пространството (във физическия смисъл на думата пространство, не е геометричен), в зависимост от техните съотношения и създават онова огромно море от планетни течения, в което се развива живота на системата.

Това, което обикновено се нарича земен магнетизъм, всъщност една още твърде малко позната съвкупност от енергии, подлежи на непрекъснати промени, които се отразяват върху целокупния живот на земята и на съществата, що я обитават.

Следователно не е все едно кога се ражда човек, кога поема той първата вдишка като независимо от живота на майката същество.

В този миг то приема оня мигновен отпечатък на мировото трептение, който определя главните линии на неговата съдба, на неговия път в живота.

И астрологията определя общите условия, материални и духовни, всред които индивида се ражда и проследява в бъдещето ония благоприятни или неблагоприятни фази, в които неговият живот ще минава в своето развитие.

Много се е писало, спорило, разисквало върху това – не е ли учението на астрологията, учение фаталистично, сиреч, не се ли обуславя животът само от звездните влияния, като се пренебрегва личната воля.

Всъщност астрологията се занимава само с една част от ония сили, които обуславят живота на човека.

Лесно може да се провиди тогава ползата от прилагане на астрологията в медицината, психологията, педагогиката, социологията и всички отрасли на живота.

14. ВЕЛИКИЯТ СМИСЪЛ - Г.Т. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

В живота забелязваме два вида сили: едни, които текат и постоянно се променят, а други остават неизменни.

Мерките, с които разполага човечеството, не могат да ги уловят; обаче светът живее и се движи благодарение на тях.

Ние в нея живеем.

Ако нямаше истина, животът щеше да е невъзможен.

И животът се крепи само заради туй, защото ние още намираме истината в него.

Съвременните хора искат да докажат истината, че тогава да я приложат в живота си.

И, при все това, че ние не можем да кажем що е светлина, служим си с нея и съзнаваме, че животът би бил невъзможен, ако тя липсваше.

Лутат се те цял живот и най-сетне кажат: „Ние сме разочаровани, нас не можаха да ни оценят".

Майката, която люби своето дете, трябва да го научи да не къса цветята, защото ги боли; да не лови птичките, а да им дава трошиците, които са останали от трапезата; да не бие животните.

Детето е зародиш, семенце на един бъдещ живот.

Някой учи да стане – доктор, други инженер, дипломат, министър, адвокат и т.н., но, като свършат нито един от тях не е доволен от живота, пък и от учението си.

Тях майка им не ги е научила да слушат гласа на истината в себе си и затова животът им няма смисъл.

Хората мислят, че насоката на живота си ще я получат най-после.

Ама ще каже някой: „Животът е борба и страдания, трябва да подготвим детето за тях".

В този свят, само този, който има най-малко да получава от другите, само този, който уповава на себе си, може да живее.

Той трябва да очаква само от природата, която, щом го е създала, дала му е и всички средства за живот.

Само когато всеки започне да зачита другия и да му дава свобода, хората ще разберат и истинския живот на братството и любовта.

15. Списанието PDF Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Непрестанно движение е животът.

Навред по вселената, по земята, до най-мъничката твар, владее оня устрем, който се поражда от живота и всеки в даден момент догонва онова, което денят му носи онова, което му вещае смисъл, радост.

По тия изопнати линии на устрема, що личат като печат върху лицата на всички, тоя набег към незнайно никакво блаженство, са единствените, по които се отличават днес живите от мъртвите.

Човекът се ражда, живее, гледа заобикалящата го действителност, формира свои мирогледи, прилага свои принципи, изживява възторга и разочарованията на своето време и после изчезва – забиват дървен кръст над оная купчина земя, под която заравят тялото му.

Вечно движение е животът, но има ли смисъл всичко това?

Наистина, неуместно е, неестествено дори човекът, който не може да се справи с малките въпроси на своя ден, който не може да напусне за миг водовъртежа, свързващ го към земята, към земните страсти, да пита за смисъла на целокупния живот, за целта и смисъла на великия оня процес, който е разлят по цялата вселена.

Смешно би било човекът, който не знае какво се намира на луната, отстояща от него едва на около 500,000 километра, да иска да проумее със същия тоя ум, целта и смисъла не целокупния живот.

Това би го забъркало още повече и неговата немощ би дала за ответ познатата глупост, че животът няма смисъл.

Не, какъв е смисълът на моя сегашен живот – би трябвало да се запита човек.

Онзи, обаче, въпрос за смисъла на собствения свой живот все ще дойде.

Отчаян стон на ридание се носи в глухата нощ, но никой се не стряска, защото животът е препълнен с охкащи и няма място вече в сърцата за болезнения вой на един сред голямата, обща песен на скръбта.

Колко дълбоко е скрит в човека ответа за великия смисъл на живота.

Невярно би било да каже човек, че е намерил смисъл за своя живот.

В най-тежките може би дни на самия живот, когато се изплъзне из ръката и сетната твоя опора, тогава ти ща го откриеш в самотните часове на твоята мъка като едно затишие, като един тихо пламтящ огън в своята душа.

Да познаеш себе си, това е смисълът на целия живот, е казано там.

Да познаеш себе си, то значи Него да познаеш, а да живееш, значи да служиш Нему.

Той е бил преди животът да бъде, защото животът начева от часа, когато Той пожела да го създаде.

Животът, това е неспирното движение на душите по безкрайната вселена, великото училище, а Той е вечно пребъдващия Един.

Ние сме деца на Неговото величие, но кой ни научи да живеем вън от пътищата, които ни начерта Неговата ръка.

Остави слънцето светило да е на нашия ден и милионите звезди пусна в непрестанен ход да виждаме, че Той е жив, че вечно пребивава.

Кой обви в невежество ума, та днес да казват няма смисъл животът?

Непрестанно движение е живота.

– Знамение, че Той е вечно жив.

16. ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Хиляди неуморни труженици плъзнаха по лицето на земята и я закръстосваха надлъж и нашир да я изучават: едни се спуснаха в морските дълбочини и извадиха наяве тайните на тяхното дъно; други насочиха телескопите си в безграничните простори на вселената и откриха, че животът се простира по всичките звезди и планети, а трети със спектралния анализ узнаха, че съставът и на най-отдалечената звезда е като тоя на нашата земя.

Основите, върху които се изградиха всичките научни и философски сгради, стана биологията, поради естеството на нейния предмет — изучаването проблема за живота.

Биологията, обаче, преди да достигне до сегашното си положение премина през много фази на развитие, отърсвайки се повече и повече от тесните теологични схващания на средновековието за живота.

Тя е станала почти напълно позитивна наука, занимаваща се не вече с причините и крайната цел на всичко живо, а с жизнените прояви на целия органически мир и със закономерността на явленията, които се наблюдават в него.

След много и много търсения, учените дойдоха до откритието, че тайната на живота, началото на всичко, което виждаме създадено около нас и което ще съгради всичко и за в бъдеще, е клетката.

Дати на велики събития почнаха да се записват в историята на всяка от новите науки: с триумф почнаха да се празнуват дните, в които се е „открило" някое ново растение, или животно, или пък когато се е изкопал из земята някой зъб или кост от скелета на животно, запълващо една от празнините на биологичната стълба между амебата и човека.

Отначало, учените виждаха потвърждението на този закон само в животинското царство, после в растителното, а сега вече се говори за живот и развитие и у кристалите.

Доказа се, че всемирният живот се е разлял на много вълни върху лицето на земята и че точна граница между „живо" и „мъртво" не може да се прокара.

Нещо повече – дефиницията за мъртво се губи пред безбройните форми, в които животът кипи навсякъде.

Всичката светлина, която днешната наука хвърли върху въпросите за живота, човека, вселената и пр., за малцината, които истински знаят, е само начало.

Приравниха го с животните и го накараха да се хвърли в безпределното време и пространство и там да търси онова, което го интересува и което всъщност той винаги е носил в себе си.

Земята, като една от многото школи на живота, никога не е оставала без учители.

17. ТРИ ЖИВОТОРАЗБИРАНИЯ - П.Г.П. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

От хармоничното съчетание на тия два основни процеса се зараждат условията за проявата на живота.

Каква е същността на самия живот, ние днес за днес не знаем.

Със средствата, с които разполага днес, биологията може да постигне само едно: да констатира и опише съществуващите в живата материя химични и физични процеси.

Животът обаче далеч не е идентичен с тия процеси, нито с тяхната съвкупност.

Животните, които днес се употребяват за храна също я черпят от тях.

От което пък следва, че нашият живот е напълно обусловен от него.

При това, трябва да отбележим, че при сегашното си устройство физическото тяло не е в състояние да поддържа своя живот чрез непосредствено възприемане на слънчевата енергия.

В него функционират редица енергии на природата, които имат свой независим живот, свой път на развитие.

Така че при сегашните условия човешкият живот почива върху друга (енергия) и усилията на хиляди други същества, за които човек даже и не помисля.

А те изживяват целия си живот само да му дадат необходимото и при това те са тъй тихи, тъй безмълвни, че никога не очакват отплата.

И не стига това, а при сегашния режим на хранене, за да си достави повече удоволствия, той убива животните и заграбва по един такъв насилнически начин и последното им благо – живота.

А те, потънали в скръб и ужас, умират за да влеят своя живот в човека...

Изобщо може да се каже, че стомахът е базата на физическия живот в човека.

От страна пък на психиката – инстинктивния живот на човека – инстинктите.

Ненормалното функциониране на тоя център причинява в психическия живот на човека редица отрицателни състояния: тегота, неразположение, раздразнителност и пр.

Единствените въпроси които вълнуват един подобен човек са: охолен живот, добра храна, благоприятна обстановка и пр.

Подобно нему, то непрекъснато цял живот праща все нови и нови струи на жизненост, които поддържат живота на целия организъм.

Всеки момент, който поставя тоя център в благоприятно състояние, поражда цяла промяна в психическия живот.

Всички дотогавашни дисхармонии, грижи, страдания започват да му се струват само като случайности в живота, незаслужаващи внимание.

Самият живот изпъква в него с една нова красота.

Поражда се един дълбок стремеж към нещо възвишено, това обаче е само едно минутно преживяване, което при сегашния човек се явява само при изключителни условия.

Изобщо, тия две състояния могат да бъдат преживени в по-слаба или по-силна форма от всекиго.

Умствения живот става интензивен, мисълта ясна, бърза, разрешаването на възникналите проблеми става с известна лекота, явява се стремеж към въпроси от по-висше естество и пр.

Описаните дотук три центъра играят най-важна роля в целия психически живот на човека, всяко нарушение, смущение в тяхната функция поражда дисхармонии и в резултат – страдания.

Стремеж чист, светъл, по-скъп от всички блага на живота.

18. НОВИТЕ ПЪТИЩА В ИЗКУСТВОТО - Х.К. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

ТРИ ЖИВОТОРАЗБИРАНИЯ

Съзнателният живот на човека, както и на човечеството, преминава трите фази, през които преминава и копринената буба.

Изпърво човекът живее само за себе си, поставя живота на своята личност по-горе от всичко, единствен подтик за дейност у него е насладата и за свое лично благо той е готов да лиши от благо всички околни същества.

Това е първобитното животоразбиране, това е животът на гъсеницата, която се отличава със своята лакомия – всичко изпояжда.

Втората фаза на съзнателния живот е, когато човек надрасне личното съзнание, разшири своята любов към група от личности – семейство, народ - и заради благото на тези лица, жертвува своето лично благо.

Това е общественото животоразбиране, както го нарича Толстой.

Това е животът на отделните семейства и народи, оградени в своите черупки, които подобно на какавидата, не признават друг живот вън от своята черупка.

Третата фаза на съзнателния живот е пробуждането на Божественото съзнание, когато човек разшири своята любов към всички хора и народи, когато обгърне в своята любов цялата вселена – от необятните слънца и вселени, до най-малките буболечки и тревици; това е животът на свободната и красива пеперуда, която вече се храни не както гъсеницата – всичко да изпояжда, а както пчелата – всичко оплодотворява, смучейки сокове от разните цветя.

Подтик за дейност в тази фаза на съзнателния живот не е нито насладата, нито славата, а божествената, необятна любов.

Всички страдания, всички противоречия и бедствия които измъчват съвременното човечество, се дължат на туй, че то преживява една преходна стадия от общественото към божественото животоразбиране, от живота на какавидата в живота на пеперудата.

Всички граници, които делят затворените в своите черупки отделни личности, класи и народи, ще се разрушат и хората ще разберат, че по цялата земя няма много народи, а един народ - Божия народ; няма много закони, а един закон, законът на любовта към всичко живо; ще разберат, че всички хора - преди да са немци, французи, руси, англичани, християни, мохамедани - преди всичко са братя - човеци - свързани с един общ произход, с едно общо предназначение и с една обща цел.

19. ПРИКАЗКИТЕ НА АБЕН ЕЛ ХАСАД - Х.К. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И само в нашия ум природата добива живот.

Осмисляне идеите в границите на видимото, откриване и уясняване самата негова същина и нейното изобразяване живо, творчески, в което липсва индивидуалната красота - такъв е идеалът на Изтока.

Той никога не е зацапал своята ръка, за да изрази низшето в живота.

Той го обогати, внесе живота на безкрайно менящата се форма, той разпростря ръце по всичките гънки на природата, той внесе геометричността и симетрията на видимото.

Западът за това говори: „В безпристрастният култ на красотата се намира крайно и пълно завършване духовното аз на човека, което в художествените преживявания, познава най-възвишените наслади - сливане с мировата душа".

То ще изрази живата природа.

Любовта, вечна и непостижима, положена в основите на живота, в основанията на световете.

Постигането на тоя идеал ще внесе новото в живота.

20. *** – Ст. К-в Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

А всичко това оживено с две смижени тихи и радостни весели очи, чийто отблясък като да изразява сините води на топлото море или лазурно испанско небе.

В планините над Кордова живеел Абен Ел Хасад.

Говорят, че в схлупената колиба, където той живеел, често дохождали за съвет при мъдреца философи, поети, лекари, астрономи и алхимици.

„Той разправяше за уреченият час на хиляди народи, за изминалият път на безбройните животи, за отбелязаните брегове на целият човешки живот."

Полуживи ги изнасяли из дворците на страшната царица, без да има надежда в тях за живот.

21. ОБИЧАЙТЕ СЕБЕ СИ - П. Мълфорд Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Отдавна, отдавна живее тя....................................................................

Откога живее - никой не знае.

Блясъка на нейните очи им откриваше тайната на световете и източника на живота.

Дълго живее тя в самота, съзерцавана само от малцината си беловласи поклонници.

И като виждаше, че злото още дълго може да се крие в тъмнината и да трови живота на нещастното човечество, тъга сви сърцето й.

Той почувствува, че е готов в същия момент, когато я видеше, да положи живота си за нея.

Така го хулеха, защото живееха във вечна нощ, виждаха само около себе си и, не вярвайки, че след нощта може да настане ден – не вярваха в светлината.

В сърцата и в умовете им зацарува само тя и те решиха да жертвуват живота си за нея.

22. СИЛАТА НА ДУХА - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Ако тази мисъл е възвишена, тя ще стане за тоя човек един истински елемент, носител на живот и здраве, дотолкова, доколкото той е годен да го възприеме и асимилира.

Ако наопаки, ние не се почитаме в своята мисъл; ако ние сме просяци в духовна смисъл на думата, доволни да живеем от чужда щедрост, ако ние не полагаме никаква грижа и преглед за нашата външност, погълнати едничко в залиса да печелим пари с простени и непростени средства; ако ние не вярваме, че има една Върховна Сила, която управлява всичко – следователно и нашия собствен живот – по неприложими закони, а мислим че всичко е предоставено на произвол и случайност, ние изпращаме чрез своята мисъл тия вярвания на човека, който ни е любил.

Ни мъж, ни жена не могат да работят успешно за себе си и за другите, ако живеят в някой бордей, ако се обличат сиромашки или изпостят духа си, като го лишават от възможност да утоли най-светлите си, най-възвишени копнежи.

Въззоваваме ли към духовното, направлява ли се животът ни от едно ръководно начало, не се ли ръководим от страх пред обществено мнение или от грижа да добием чужда похвала, ние можем да бъдем уверени, че висшето ще ни подкрепя.

Ако наопаки, ние се силим да живеем, за да се нравим на другите, ние никога не ще сварим да им угодим и колкото се по-силим, толкова по взискателни и неразумни ще станат те.

Управата на вашия живот е нещо, което трябва да остане изцяло между Бога и вас.

Бъде ли животът ви повлиян и от други извор, вие вървите крив път.

Защото тази обич придава един все по-възрастващ живот на снагата, па придава и повече способност да се ползуваме от нея – нещо, което рядко се среща.

Този начин на обичане се отпечатва в начина, по който ние носим своите дрехи и никой живот не е в състояние да скрои тая кройка.

Да живееш с едно полугладно тяло, да се лишиш от всеки лукс, да се задоволяваш с най-сиромашки, с най-евтини неща, да си откажеш всяко развлечение, всяка забава, за да трупаш пари – това бездруго не е от обич към себе си.

Когато, по един или други начин, някой разпъва или изтерзава тялото си, било чрез пост, било като се облича бедно и живее в сиромашко жилище, той чисто и просто поражда омраза към това тяло и я внедрява в него.

Тялото не бива да бъде изкуствено пречистено от своите нисши или животински склонности, като го държиш отговорно за техните грехове и го наказваме заради тях; не бива да го считаме за пречка или спънка, от която се бихме драговолно отървали.

23. СЪКРОВИЩЕ НА СЪРЦЕТО - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Вътре в тебе живее твоят Учител, изобилстващ с плодове на жив опит, и всяка мъдрост, писана на книга, е само песъчинка при онова, що душата ти крие вътре в "себе си."

24. *** – Рафаил Соловьов Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Други път стана дума за това, как трябва да се ценят преживяванията на земния живот в светлината на духа – и Възвишеният заговори:

„Ти трябва да излъскаш своята преживелица, както се излъсква елмаз – в собственият й прах!...

Ти трябва да си „обковал" своята преживелица като драгоценен камък.

Като златар трябва ти опазливо да изковеш „златния пръстен", който ще стане достойна „обкова" на твоята „изгладена" преживелица!

Ти сам си свое преживяване!

Ти сам си майстор изглеждач и златар на пръстена на твоя живот!

Като съкровище на сърцето твоята преживелица вечно ще грее в светлината на вечността!

25. Б О Г (стихотворение) - Глинка Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Широко се разлива кипящ живот – силен и могъщ.

Остави тоя кален и низък живот, ела на този вечен пир, слей се с тези мисли и се унеси по-далеко към престола на Твореца и почерпи там сили.

26. ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Това е проветряването или духовния живот, това е религията – кръговрата на човешките идеали между небето и земята.

По този начин е опетнен духовният живот – религията от колективният егоизъм на народите.

Духовен живот, това е освобождение на съзнанието.

Когато ние достигнем такъв живот, ще открием непосредствен достъп към душата.

Духовия живот е освобождение на съзнанието.

27. КНИГОПИС Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

В редакцията постъпиха няколко въпроса; за свободата на човешката воля, за границите на човешкото познание, за методите на себепознанието, за природосъобразния живот, за материализма и пр.

28. Списанието PDF Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

1. „Орфей" – месечно списание за окултизъм, книжнина, изкуство и духовен живот. г.

2. „Свободно общество" — месечник за свободно разбиране на живота г.

5. „Свобода" – седмичен вестник за обнова на живота. год.

9. „Факел" – списание за изкуство и чист живот.

29. Идващият ден - Г.Т. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

„Сила и Живот" – беседи от Дънов.

Малцина го познават, още по-малцина го живеят.

Още един път хората разпънаха едно живо учение на кръста на едно име и се втурнаха да го охулят.

И живите духом човеци я знаят, защото очите на десетки вехтозаветни пророци, избивани от онези, на които те са вещаели словото божие, гледат през техните пробудени съвести, окото на Христа гледа през сърцата на пробудените човеци, и те виждат онова, което е ставало, става и сега.

Виждат как хората прокуждат живия дух на всяко учение, на всяка религия в някакво измислено от тях, човешко „небе", заточват неговите вещатели в това небе, а тук наземи им правят мъртви истукани и им въздигат мъртъв култ.

Всички живи хора днес знаят това – всички ония, които кърмят в себе си една жива идея, от опит го знаят, макар често да не разбират защо.

„Това учение, казва Дънов, включва всички сили на живата природа, включва учението за разумното – човека, и учението за любовта – за Бога".

(Сила и Живот, беседи от Дънов 6 серии).

И това учение е достъпно за всички, които имат пробудени сърца и гладуват за жив плод – така достъпно, както са зрелите плодове в една овощна градина.

И този е един от най-главните белези на живото слово: че е като плода.

Може всеки да го опита – всеки жив човек, сир.

За да схване човек същината на едно учение трябва да дойде по вътрешен път до неговите основни идеи, до неговите живи елементи – и да ги намери вътре в себе си.

Те не са отвлечени, а живи.

И това е един от основните белези на това учение – че неговите елементи, закони и принципи са живи, защото могат да се опитат.

Че живота не се доказва, а се изпитва.

Не, той дори трепери да му не умъртвят хляба със своите мъртви анализи, а го изяжда и не след дълго усеща как живота на хляба се прелива в него и започва да работи.

Говоря само за ония дълбоки белези в него, които могат се постигна опитно, кога човек се опита да го заживее.

И който иска да го проучи, нека се приближи към него с живо сърце и свой ум, освободен от разни „възгледи" и „системи".

А след като композиторът изучи теория на музиката, той може свободно вече, заживял със законите на музикалното творчество, да твори под ритъма на своето вдъхновение.

Но да вземеш да човъркаш и разглобяваш едно житно зърно, един жив плод, то ще рече да го убиеш.

И ето, живото слово се яде и се посажда в душата.

Ония, които знаят нещо за живото познание, ще разберат това.

И ако някой би попитал какво носи новото учение отговаряме: то носи учението за Божията Любов, онази велика, разумна Любов в която ние живеем, движим се и съществуваме.

И бих казал на ония, които биха прочели тази глава да не я четат като „евангелие", като „свето писание", а като жива лирична поема, в която се разнася мистичния трепет на едно дълбоко преживяване на божията любов.

За тази любов, разумната Божия Любов, в която „всичко живее, движи се и съществува", – а не човешката – ни вестù Дънов в новото учение.

Той иска да направи да затрепти със своето слово основния тон в нашата душа – любовта, защото с него ще трепнат и всички обертонове на великия живот на безсмъртието.

И както в лествицата (стълбицата) на обертоновете, които произлизат от основния тон се таят всички закони на музиката така и в обертоновете на Божията Любов се крият всички сили, условия и закони на разумния живот.

И той не само вестù това учение, а го учи: живото учение, което Христос донесе преди 2000 години на човеците, и което и до днес не е приложено, защото е велико.

Първият закон, с който започва животът, е любовта" (из „Христа разпети" 5-а серия беседи на Дънов").

А трябва да турим тази основа, за да се осмисли живота ни.

За великата музика на това учение сега се готви оркестъра – оркестърът от живи души по цялата земя.

И музиката ще започне, новият живот ще зазвучи.

30. Новото време - В. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Желае го природата, желае го самия живот, затова всичко каквото човеците предприемат срещу него, ще бъде като фон, на който ярко и по-релефно ще изпъкне неговата величествена фигура.

Животът на човека е изпълнен със страдания.

Училище е човешкия живот, голяма, трудна школа, но велик замисъл има Оня, който ни е пратил.

В гъстата инертна среда на земния живот има много противодействия, но в усилието да се превъзмогнат е закрит залогът за бъдната му красота.

Така е нареден животът, щото всеки да върши онова, което повелява нему самият живот и после да сравни това с верния глас в своята душа и да се учи.

Тая цел ще ни открие за цел целия безкрай, защото в безпределността е отредено да живее човекът, но малцина познаваме собствения си път.

Настъпва новото, което всякога осмисля, опреснява човешкия живот.

Те свалят гордите монарси от троновете на своята висока личност и живеят сред другите.

Човекът и днес живее, но в тъмнина се движим ние, та го не видим.

Сега е тежко, мъчително е нам, защото живеем сред шума на заобикалящата действителност.

в нов живот, в нова ера.

Има нещо, което не може да се спре, което измества бавно старото, което събужда човека за нов живот.

31. Ритмус и мелодия - К.Ик. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Докато едни мислят, че този въпрос ще остане още за дълго неразрешен, други са обхванати от вярата, че нашето време е епоха, в която по силата на досегашното историческо развитие с необходимост ще настъпи общ мирен трудов живот на земята.

Ще оставим тук на страна всички теории, учения и авторитети и изхождайки от обективното наблюдение на живота, ще отбележим някои положения, които пречат за вярната постановка на въпроса и ще посочим някои нови и правдиви, според нас, идеи по него.

Днес всички са съгласни с мисълта на Аристотел, че „човек е социално животно", че той не може да живее сам, че обществото е за него една необходимост, че отделният човек следователно трябва всеки миг да бъде готов на жертва за обществото.

Мнозина пренебрегват и дори отричат своя личен живот и се отдават изцяло в служба на обществото.

Въпреки това обаче, унинието и общото творческо безсилие във всички области на живота продължава. Защо?

Защото, наред с грубия материален егоизъм днес и в духовния живот на хората (до колкото го има), владее стария свещен егоизъм.

То ще продължава дотогава, докогато продължава човешкото неведение върху основните въпроси на живота.

И ако да ни се струва, че материално задоволяване и външни, съставени от хората норми, биха преобразили техния живот, ние се заблуждаваме, защото съществуват и други фактори.

Има установени от природата закони, по които протича животът на всички и които ничия човешка воля не може да пренебрегне или обходи.

Тия закони не са някакви метафизически абстракции, а живи сили които регулират живота ни всеки миг.

И няма по-красиви мигове от тия на вътрешно просветление и радост, преживени при проучване на разумното и великото в света, мигове в които човек добива вътрешна мощ за преодоляване на външните несгоди и страдания, в които захваща да намира поука и смисъл.

И една от нашите скромни задачи е да посочваме, че доброто и великото не са изгубени, че и днес те се проявяват къде по-скрито, къде по-явно във всички области на живота.

Изказаните от нас мисли може да се сторят твърде идеалистични на ония, които смятат, че гледат по-реално на живота.

У всички племена и народи по цялото лице на земята захващат несетно да се зараждат някакви нови идеи, да се явяват нови хора, които мълком, но уверено работят за коренна обнова на живота – от начина на храненето до най-дълбоките душевни преживявания.

То иде чрез душите на изстрадалите, забравените, на ония, които са изходили суетните пътищата на днешния живот и отново се възвръщат към себе си...

32. За братското сдружаване - К. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Ще разгледаме сега ритмуса и мелодията, като основи, които създава музикалният тон, за да изрази чрез тях силите и потенциалностите на онова, което пък него е извикало на живот.

Ритмусът в музиката е отражение на един всеобщ миров закон, чиято управа може да се констатира във всяка област на проявения живот.

Не само това, но ако се проследят и всички закони, които обусловят музикалното разнообразие, като установяват отношенията между отделните музикални елементи и така създават това, което в музиката се нарича хармония и са причината на нейното обаяние и силно психическо въздействие, което тя оказва над слушащите я, и ако съпоставим тия закони със законите на светлината, електричеството па дори и с тия, които са легнали в основата на психическият живот на човека и управлявате неговите духовни прояви – не можем да не отбележим аналогията между тия закони.

Наблюдавайте живата природа, която ни заобикаля и в промените, ставащи всеки месец, всеки ден, всеки час в нея, ще забележите присъствието и управата на този велик закон – законът на ритмуса.

Вие ще схванете оня живия ритмус, чрез който тя завладява гори, полета, балкани: ще усетите и вътре в себе си свежест, бодрост, ведрина, нещо ново – вашия дял от пролетта – и то напира отвътре и сякаш ще му се да се разтвори, да цъфне – така, както напират отвътре натрупаните енергии в назряла пролетна пъпка И този ритмус отвътре побеждава и донася своето: нов живот, експанзивност, здраве, творчество.

Та не е ли този същият ритмус, който кара човека да стои захласнат с часове пред зазоряващия се изток и с трепет на душата си да изживява всички ония дивни композиции на бои, сменящи се всеки миг, за да създават все нови и нови комбинации.

Те от своя страна се раздробяват на още по-малки групи, които пък са съставени от най-малките мелодични елементи – мотивите Последните, свързани помежду си с жива, органическа връзка, образуват по-големи групи, откъслеци, последните на свой ред – предложения, докато стигнем така до тъй наречените периоди, които имат значението и стойността на вече изказана и завършена мисъл.

С различието на тоновете по височина, последните дават повод за пораждане на взаимоотношения помежду си и образуват така наречените интервали и редувания на интервали и с получените в последствие осмислени елементи, образуващи мелодията, се внася нещо ново в музиката, което въздействува по-иначе върху човека и събужда у него способности и потенциални възможности, различни от тия, които се привикват на живот от ритмуса.

Тя свободно прониква до запасните богатства на човешката душа — множеството представи, понятия, образи, уталожени чувства, мисли, поспрели стремежи и въжделения — добити през изминалия живот на човека, отделя и завлича със себе си ония именно от тях, които ù резонират и с помощта на ритмуса, изгражда нови форми, поражда нови копнежи и замисли, които ще легнат в основата на последващата проява на човека.

Може би защото е в жива зависимост от времето, а човешкото съзнание за сега не може да работи вън от него.

33. ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Група съидейници по въпросите за вътрешното растене, поставили като първа своя задача, да завладат в себе си силите на нисшата си природа, да поставят за реализиране идеята за доброто и да изучават законите и проявите на живата природа – това са първите насоки, осветяващи пътя за братското сдружаване.

Предварителна подготовка за това са обаче, съчиненията на западните окултисти, па и тези на изтока биха помогнали в случая, но те далеч не биха дали истинските материали за основата на един нов живот, който ученикът при настоящата българска действителност, да разбира и следва с пълно съзнание.

И тази литература расте всеки ден и носи все по-нови и нови средства за решение на голямата задача, защото жив е нейния източник... Казват, че мислите, изнесени в тази литература – въпросът е за беседите на г.

Както за математиката в случая е необходимо не прочитане, а изучаване, така и мислите в беседите на г.Дънов трябва дълбоко да бъдат проучвани, защото това са математически формули на живота, които приложени правилно, единствено разрешават задачата ни в света.

Вътрешната подготовка за братския живот ни пренася няколко мига назад, когато новата школа на живота събаря старите устои на нашия мироглед и поставя коренна преоценка на всяка, добита в миналото, ценност.

И като критерий за новите насоки в живота, тя поставя идеята за доброто в света.

Всеки живее за себе си и всеки се цени според това, което има.

И след всичко това ние поставяме следния избор на нашия читател: Интелигентният ум на един магистрат, който с абсолютно спокойствие изпраща своя брат на бесилката и простият наглед добряк, готов да даде правото на живот и на най-дребната мушица.

От друга страна съвременната наука дотолкова, доколкото тя ни дава установени факти за изучаване на проявите и живота в природата е ценна, толкова повече, колкото тези знания нам са непознати.

Когато ще говорим в страниците на това списание за живота на тази нова школа, ние ще излагаме факти и ще подлагаме на критика само онези въпроси, които лично сме опитали и проверили.

Теоретични мъдрувания по въпроса за братския живот са излишни, тъй като те не ще представляват опитана, приложена идея и навременна жива опитност.

В отделния живот нашите взаимни отношения са облечени в една по-вече или по-малка неискрена форма.

Човек се затваря още по-здраво в себе си и личният му живот става за него цел.

За да изживеем макар и няколко мига от истинското приятелство, ние трябва да бъдем готови да принесем най-скъпата си жертва заради него.

А подобни възможности в отделния живот са почти изключени.

Високи съзнания се искат за този живот".

С това ние нямаме ни най-малкото (намерение) да представим този нов живот за толкова страшен.

„Високи съзнания се искат за този живот" и ние вярваме, че всеки в когото тази идея започва да работи, съзнава напълно сериозността, а не „страшното" в този живот.

– Факти из живота на сдруженията, които налагат корекция в разбиранията на всеки работник за тяхното реализиране.

Ние ще предадем в няколко книжки съкратено историята на тези комуни, които ще ни дадат освен знанието, за което говорихме по-горе, но и един жив образ за освежаване на мислите в нашата теоретична беседа.

Слабости и недостатъци във всеки човек има и като че ли повечето от тях изтичат из света на неговия личен живот.

Много форми може би ще бъдат сменени, много методи ще бъдат коригирани – но вътре идеята за братство ще бъде постоянно жива, излъчваща непрекъснато импулси за нови и нови опити...

Тук, при трениране на тялото към новите условия на живот, ние можем не без вътрешна радост да наблюдаваме иззиждането на ценни качества – бъдещите устои на един диамантен характер.

По въпросите за живота, реда и дисциплината в бр.

Ще изнесем някои изживени психологически факти по въпроса; за дисциплината в сдружението, защото няма ли такова, животът му става съмнителен.

сдружение не може да живее.

живот в школата на братското сдружение предизвикат онези вътрешни несъгласия в кой и да е от членовете на последното, той – като силен мъж, с всичкото търпение на един ученик трябва да издигне поставената си цел по-горе от всякакви противоречия и лични неудобства.

Този индивидуализъм, само в известни свои прояви, разбира се, е необходим при общия живот, за да се проявява всеки в своя естествен обзор и да се избегне опасността от подражанието, което е изправния, нестабилизиран още път на търсещия, представлява не малко зло.

Ние няма да премълчим фалша, че под силния товар на противоречията от една страна и от неизживения още процес на индивидуализирането (от друга), в известни членове на бр.

Пак ще напомним на нашия читател мисълта: „Високи съзнания се искат за новия живот"... Как трябва тогава да се постъпва при подобни случаи?

Може би тази бъдеща форма на прехрана ще ни изложи на обществена „критика", може би ще произведе даже в самите нас противотечения, изтичащи от старите консервативни елементи, които още носим – ние знаем, че всяка нова работа се започва трудно и че за изграждането на всяка нова форма на живот, жертви от всякакъв вид са необходими.

Тази централизирана комуна е, разбира се, една по-далечна цел, защото ние смятаме, че за нея ще бъдат необходими изпитани и изживели описаните по-горе процеси, ученици.

Като хвърлим един общ поглед на изказаните дотук мисли, в нас остава убеждението че в този нов живот има само мъчнотии и пречки за преодоляване.

И нашия читател може би да е изживял преждевременно онова състояние, в което изпада всеки почти член на сдружението в момента, когато му бъде открит вътрешният фронт.

Изведнъж той се намира обграден от много недостатъци, за които преди, в отделния живот, не е дори подозирал.

И в това изречение стои всъщност окултният метод за превъзмогване на страха от тежестите на новия живот.

сдружение, като преди всичко имахме в предвид правите пътеки, допустими при този живот, затова нашата беседа се обагри малко тъмно.

А колкото за другата, положителната страна на живота в бр.

Ние мислим, че перото няма право да я закача Тя не се описва, а се изживява.

Ще поменем само за онези редки мигове, когато след редки, но тежки преживелици, зидарите на новите устои на живота, биват посетени от чудна сила!..

34. Псалом - Р. Соловьов Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Природата в своята същина е жива и разумна.

Докато човек живее в хармония с тия закони, той расте и се развива правилно.

В това отношение животът представлява една велика школа, в която ние нагледно и с личен опит проучваме тия закони.

Ако сега се обърнем лично до нас; то ние отчасти поне сме запознати със законите, които регулират физическия ни живот.

Всичко това е хубаво, но въпросът е там, че не само физическият живот е подчинен на природните закони, но и психическият.

Това се предизвиква от всички ония фактори, които отклоняват нормалния ход на жизнените отправления, като такива се сочат: вродено предразположение, нехигиенични условия на живота, физично изтощение, простуда, ненормално хранене – глад или преяждане, алкохолизъм, психични разстройства и пр.

Същият закон има отношение и към психическия ни живот.

В това отношение ние ще трябва да погледнем на мислите и чувствата не само като на физиологически процеси или пък една фикция, но като на реални и живи същини, които имат свой живот и свое развитие.

Явява се отчаяние, светът става безсмислен, обектът на живота изчезва.

Вие сам се чудите: обективните условия са останали все едни и същи, а сте изживели цял психически процес без да виждате неговите причини.

Причината не е никъде другаде, освен в това първоначално чувство – то е живо, реално.

При едно такова положение пред ученика на окултизма неволно възниква въпросът: може ли един човек с известни физични недъзи да стане носител на висшия живот.

Същият отговор има значение и за окултния ученик: висшият живот може да се прояви само в здрава душа.

35. Воля за радост - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Дайте ми струни и аз ще възпея, Несравнения, Великата тайна, която се нарича живот...

Аз гледам на светлото слънце, към което се стреми всичко живо, гледам на зеления мъх, на весело блещукащите росни капки, гледам на облака, който се носи далеко по кристалното синьо небе, на стройните, високи дървета и виждам Него Единия.

Желал бих да за питам, защо се носи облакът, гъстият лес хвърля своята сянка и зове под своето крило всичко живо, но аз видях Тебе, Несравнения, Великата тайна и замлъкнах... Ще посекат леса, ще се разпилее облака, ще зайде слънцето, но Ти, Великий, ще останеш както сега, защото Твоето име е Вечност!

Войн, обкован с оръжие, с блестящ шлем, руши – ще се промени този лес, ще се промени морето, сушата, но кой ще унищожи това, което Ти си – Живота?

Кой ще даде сега живота на мъртвия?

Аз слушах този шум, стараех се да се вживея в него и да разбера живота.

Ето умира старецът, но редом с безобразният череп, тихо блещука живота на младенеца.

Ще оживее красотата, и истината, и благото...

Там видях написано: Живот.

36. Списанието PDF Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Бог живее в радост, не във скръб!

Ние знаем, че живия Бог се отвръща от врявата на въпръшателите (просителите) си.

И ти трябва в тебе самия да приготвиш едно място за тишината, за да ти стане твоя жив Бог приятел и гост!

Не търси Бога в „утеснението на сърцето си", кога наистина поискаш да намериш в себе си твоя жив Бог – защото тебе те е родила волята за радост на твоя Бог...

И сам трябва да бъдеш там, където твоят жив Бог се оставя да бъде слушан вътре в теб!

37. Кога узреят плодовете, излиза всичко наяве - Г. Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

За свободата в духовното разбиране на живота

Едностранчивото материалистично схващане на живота отвикна съвременните хора да мислят правилно върху духовните въпроси.

Нравствеността, чиято правдива основа не се оспорваше теоретически от никого, остана до голяма степен чужда за живота.

И какви възгледи имаме днес по отношение на основните въпроси на живота.

Самият живот, обаче, е нещо различно от тях и иска и търси своето.

Народът, който непосредствено се сблъсква с всички най-разнообразни въпроси на живота, загубил вяра в искреността и силата на своите официални водители, винаги съзнателно или подсъзнателно се е стремил към едно единно и цялостно схващане на живота.

И тоя стремеж е естествен и прав, защото за единия живот може да има само едно право и цялостно схващане, което еднакво може задоволи материалните и духовни нужди.

И в средата на народа винаги, наред с борците за материални, правдини е имало и такива, които с едно искрено вътрешно увлечение и безкористие са се стремили към изяснение на духовните въпроси за нуждите на самия народ, на самия живот.

Така са възникнали всички знайни и незнайни групи, общества и ордени, които по самостойни пътища са творили духовни ценности – ценни затова, защото са извлечени от самия живот и привнесени отново пак в него.

И в тия отделни общества – духовни средоточия и огнища понякога е имало фанатизъм и самооблащение, но в своята цялост те са изразявали и изразяват постоянно повтарящия се опит и неспирен стремеж към едно единно и живо разбиране на живота.

Тоя ритъм в развитието на човечеството и живота работи и днес.

Днес мнозина, след дълъг вековен сън, се пробуждат за един по-възвишен и по-светъл живот.

У мнозина се заражда нещо ново, което ще трябва да мине през ред изпитания докато завършено излезе навън от границите на личните преживявания и се превърне в жив плод и жертва за другите.

окултните ученици, са хора ограничени, които изпущат из предвид успеха на науката и изискванията на обществения живот и са погълнати изключително от техните едностранчиви идеи и блянове.

Истинският окултен ученик еднакво го интересуват всички въпроси на живота със следното естествено ограничение.

В кръга на тия индивидуални качества спада и областта, в която той се движи и на която посвещава живота си (наука, религия, изкуство, занятие и т.н.) с други думи, всеки човек има свой определен жизнен път, по който ще мине само той, макар, че насоката в която се движат всички хора е една.

Това, което отличава при днешните условия истински духовния човек от обикновения, е първо – безкористието в работата и второ – стремежът към всестранно телесно и душевно усъвършенствуване, защото големите духовни въпроси на своя живот той разрешава не само с ума, а с цялото свое същество.

Като запазва своите естествени индивидуални особености и съблюдава природните закони, той придобива истинска вътрешна свобода, към която днес мнозина се стремят, но често забравят, че пълната свобода предполага и пълна искреност, творческа работа и съвършенство в трите основни прояви на човешкия живот – умът, волята и сърцето.

38. Влиянието на цветните лъчи - Добран Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Ръката на живота ще обере истинските зрели плодове от дървото на тази култура, а всичко друго – листа и сухи вейки ще бъдат хвърлени в огън.

И на тия човеци се види излишно да се въртят по оня кръг, който наистина някога е бил жив, но днес е мъртъв, защото животът го е напуснал и е преминал в друг, по-горен завитък на голямата спирала на развитието.

Те не могат вече да живеят в ония изкуствени граници, които човешкото налага и тръгват по ония живи пътища, които душата познава.

Мнозина може би във войната са видели и преживяли, а други поне слушали за ония мънички, тихи събития, когато някой прост войник, пиян още от виното на боя, се сепва в миг от стона на някой, проснат наземи ранен „враг", спира пред него отрезвен и притихнал, превързва му раните и го отвежда нейде на лечение.

На това кърваво парче земя в този миг е станало нещо свещено: срещнали са се две души И в този миг те са отхвърлили от себе си всички излишни одежди, забравили са всичко – и народност и вражда и подвиг – и са застанали един срещу други в своята първичност – две живи човешки души.

Спомням си преживелицата на един художник, който стига на африканския бряг без пет пари.

Всекидневния живот на човека често носи такива случки.

А на тях се крепи животът на човека – без тях човечеството би се разложило.

Те са онази вътрешна светлина, която осветява живота на човека.

Човекът днес все повече и повече се приближава до тази вътрешна действителност на живота, освобождава се все повече и повече от своите окови и по-силно възраства копнежа по върховното единение на човеците в едничкия закон – Любовта.

В нея отпадат всички граници, стапят се всички човешки форми като в жив огън; там човеците престават да бъдат от еди каква си народност или религия – там те се явяват в своята чиста първичност.

Толстой е преди всичко една жива душа, до която човек трябва да се приближи вътрешно.

Да се приближи и изживее ония нейни мигове на докосване с първичното.

Толстой е в ония къси моменти, като оня там на ливадата, ведно с изгубилия смисъла на живота Левин, когато чува простите думи на селяните що минават край него.

Толстой е писал като човек онова, което е живял като душа.

Те погребват живия човек с неговите преживявания под купчина мъртви и ненужни препирни и после пеят песнопения над неговия гроб.

Препирните са излишни – за каквото и да е – защото опитът, където действуват живите сили на природата, ще даде истинско разрешение на всички въпроси.

Та вместо да се препират хората за правотата на своите убеждения, нека по-добре ги посеят в почвата на живота.

39. Дух, сила и материя Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Изучаването на краските е стар въпрос, роден много преди нас, но неговото научно обоснование и практично приложение в живота, е една нова материя, която тепърва ще се проучва.

Тия последните обаче, са видими за някои животни, напр. мравките.

Аз чух и биолозите да казват: животът е плод на светлината, а хората са деца на слънцето.

Ако нямаше светлина, живот не щеше да има, ако нямаше слънце, земя не щеше да има, защото нали тя от слънцето се е откъснала?

Очите на човек, пък и на животните се явяват като най-важен орган при възприемане на цветната светлина.

Известно е, че нощните животни са грабливи, грозни и силно егоистични.

За изучаване физиологическото влияние на цветните лъчи, особено върху растенията, па даже и върху животни, са правени множество опити.

Оранжевия цвят се препоръчва за оживяване на периферните нерви, той се препоръчва и за настроение при мрачност.

Всичко това показва великото бъдеще на науката за цветните лъчи, които в действителност имат приложение в живота още от утробата на човека.

Умелото използване естествените природни методи за възпитание на човешките характери в един нов дух, за изцеление на човешките психически и физически недъзи по един нов метод, ще намалят страданията и ще облекчат човешкия живот.

40. ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К. П-в Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Сила Възприемане (перцепция) Животна сила или животен магнетизъм Светлина, Топлина

По таблицата може лесно да се проследи и изучи взаимодействието на трите – нещо, което обяснява най-ясно всички проявления на живота.

41. В ЛУННОТО СИЯНИЕ - стихотворение Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Жив пример за това представя Христос.

Тя неминуемо навлиза в все по-нисшите степени на живота.

Причината за това са условията при които е трябвало да се прилагат, а именно: културният уровен (културното ниво) на хората, техния психически и физиологически живот и т.н.

За изяснение на мисълта си ще приведа следния конкретен пример: представете си, че един лекар отиде при някой болен, прегледа го и констатира напр., че е тежко заболял от пневмония, която застрашава живота му.

Същата аналогия съществува и по отношение душевния живот на човека Непосредствената борба с един недъг не дава особено големи резултати.

Само тя единствена е в състояние да влее в душата живот и даде необходимите условия да се проявят добродетелите.

42. КАРТИНКИ ОТ КОМУНАТА НИ - Беллий Здруг Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

То откри за мене ритъма на великия оня пулс под който се движат всички живи.

43. ЛЕГЕНДА - Г. Т. Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Впрочем в нашия задружен живот библиотечката ни играе важна роля – тя е читалня, там се събираме понякога на разговор, там е старият мешинен портфейл, който служи за каса на комуната и в който рядко ще случиш някой лев...

Толкова устни повтарят думи на най-върховното в живота...

С жива радост се пълни погледът.

Нещо изхвръква из нас, размества се, допълня се, всяка дума се изживява, недомлъвките носят след себе си порой от мисли, и всичко става ясно и тъй леко. Защо?

44. КНИГОПИС Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Това е било в незнайната нощ на предсъзданието, в далечните и необхватни за нас векове, когато Той е пожелал да сътвори живота и слънцето.

Това е бил първият знак за живота, първата видима искра в лоното на вечният огън, който е горял без да бъде видян и чут.

...Като се понесе този самотен и тържествен звук, за да разбуди живота, той се разделичи и се разби в много багри и от всеки негов атом се родиха нови звукове – различните напеви на живота.

Това беше един дълъг ден на творчество и в неговата светлина се създаде един закон на хармония, отражение от душата на Оногова, из когото излезе, създаде се едно велико цяло, което взе участие после във всяко дихание на живите души, което доби име – песен или музика.

Животът тръгна по своя път към една поставена голяма, светла задача.

Всичко стоеше като загадка, като една заключена гатанка в недрата на мълчаливото минало и още малко може би и тия знаци щяха да се изтрият, а животът щеше да стане още по неявен, още по загадъчен.

За човека нямаше да остане нищо, което да му спомня в някой неуловимо кратък миг за величието на неговата душа, ако не бе песента, що се засели да живее на земята, заедно с душата му.

живееше сред горите, където се отекваше сред глухия кънтеж на букаците.

Кой ще покаже колко дълбочина, колко тайнственост има в живота, ако не си ти.

Кой ще убие мъртвилото и пустошта на безлюдната пустиня, ако не си ти да я оживиш с гласа на твоите птички...

Тя се е родила в първия ден на предвечността, когато Той е пожелал да сътвори живота.

45. Списанието PDF Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Списанието е малко, обаче спретнато и съдържа няколко хубави статийки, в които се изтъква необходимостта за по-разумен и природосъобразен живот, възможен при днешните условия Поменатото списание, с п-вече постоянство и усилие, ще може да допринесе доста за поставената ни обща задача.

46. НАШИТЕ ЗАДАЧИ Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Живеем дни на борба, дни на духовно робство, когато, всички са настръхнали и чакат повика към кървава разплата, чакат часа, когато брат на брата си ще трябва да забие нож в гърдите.

Тя е изместила мирния и честен труд, изместила е великия божествен принцип в живота – взаимната помощ.

Изживяваме времена на падения!

А вие, които се борите срещу невежия и наричате вашата борба свещена борба за хляб, като влезете в трена на оня, що владее, не ще ли насочите другите срещу вас, щом като във вашето сърце живее червеят на личния свещен егоизъм?

Живеем дни на срам.

Двадесет века след най-великата жертва, двадесет века след словото за любов, ние лъжем себе си и поколението, че има нещо свято, достойно в животинските наши изтребления, че робството е от Бога, че нашият свещен егоизъм, по-алчен от Молоха е някаква добродетел, благородство, традиция.

Те мислят, защото живеят в непрогледна тъма, че когато поставят в гроба пронизания „враг", свършват с него.

Да знаехте вие, които така глупаво и безславно напущате арената-земя, странната истина, че няма смърт, че бездна на окаян живот се разкрива за вашата виновна съвест!

Да носите тежкото бреме на живота ще ви се види хиляди пъти по-светло и по-красиво от оня час, когато пробудилата се душа види кръвта и когато от всяка нейна капка се повдига сянката на загинал брат!

Души пробудени, свободни, смели, човеци, които да мислят със своите удове, да живеят със своите сърца, да обичат Бога.

Човеци на свободата, които да пеят химна на оная слава зад пределите на нашата низост, а не рапсодии на кръвта, стихотворци, дошли в помощ на търговците с живите души...

Дни на кървави борби живеем днес, когато душата на народа, натегнала бди, кога ще настъпи оня час, та брат на брата си подло да забие нож.

47. НАУКА И МЕТАФИЗИКА - Ст. К-в Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Ние всички често говорим за нова наука, нов морал, ново изкуство, нов живот и т.н.

Кое е новото, което нашето учение внася и може да внесе в живота.

Па и не е за сега някой недостатък в науката, който създава празнотата в живота на хората изобщо.

Па и всички знаем, че вътрешният духовен живот си има свои закони и не винаги признава външните постановления и правилници.

Като изхожда от целокупното възможно окултно знание, той ни показва как трябва да живеем, за да можем сами непосредствено да опитаме първата велика основа на живота – любовта, която с думи нито се изявява, нито се предава, а само се живее.

Въпросът е сега, как може любовта, тъй както се изнася от новото учение, да се приложи в личния и колективен живот при тъй диференцираните икономически, културни и обществени условия.

Тя признава учеността на учения, преживяванията на религиозния, социалните наклонности на общественика, но тя има към тях отношение не толкова като специалисти, а като хора.

Например, един човек може да бъде учен и вещ специалист в известна област (нещо, което сигурно дължи на своя ум), но вън от специалността си, той може да бъде груб егоист или просто невежо дете пред по-общите въпроси на живота.

Но то може да даде подтик на нашия вътрешен живот и косвено да съдействува за нашето развитие не само като хора, но и като специалисти (учени и професионалисти).

От гледището на това разбиране, новото в разните области на живота може да се изрази занапред в следното:

Ученият – продължава да държи за опита и последователността в изследването, но той признава вече ограничеността на своето знание, замества постепенно опитите, съпроводени с насилие и жестокост над живи същества и най-главно, работи с всичка сила, щото научните открития да се използват безкористно – само за доброто на цялото човечество.

Той е достатъчно толерантен да изслушва и търпи най-противоречиви разбирания, проучва кои работи спъват и какви закони регулират колективния живот на хората при днешните условия, размисля върху това, как би могла да се опрости до максимум обществената организация и се стреми да скъса връзките си с институти, които по своите цели са в противоречие с неговото основно разбиране.

Религиозният – не отрича силата и значението на своите религиозни преживявания, но той знае, че времето на буквално разбиране на свещените писания и едностранчиви мистични блянове е вече минало, че религията има нужда от една рационална обосновка (на официалната и окултна наука) и най-сетне, че религията води само до прага на ученичеството.

Новите хора на изкуството, артистите (музиканти, поети, художници) в противовес на днешните, ще водят един по-многостранен и по-интензивен вътрешен живот.

Новото като че ли започва да прониква бавно и незабелязано във всички най-разнообразни и най-тънки разклонения на живота.

Схващането на новото и неговото приложение е тясно свързано с въпроса за нашия вътрешен и външен живот – въпрос, който често се е повдигал и който подлежи на изяснение не само сега, а и занапред.

Външният си живот ние взаимно познаваме, по своя вътрешен живот Всеки познава сам най-добре.

В нашия вътрешен живот ние имаме неща общи, които ни сближават, но има и неща, които ни различават.

Всеки от нас сам знае, че от мига, в който е тръгнал в новия път, чувствува едно непрекъснато вътрешно разширение и растеж, и че всеки от ден на ден се убеждава, че вътрешният живот, който е и същественото в нас, не може, па и не е нужно да се изнася навън с думи.

Тук трябва, обаче, да отбележим, че често натрупването на много въпроси или бързината, с която искаме да ги разрешим или изявим навън, могат да причинят смущения в нашия живот.

Неговото приемане и приложение не е само даден момент, след който настъпва един равен, еднообразен живот (както е в някои религиозни общества), а тъкмо от тоя момент започва цяла верига от въпроси, съмнения, разочарования, възторзи – неща малко много познати на всички от нашия мъничък опит на ученици.

Как, прочее, можем да направим едно общо разграничение между вътрешния ни и външен живот.

Новото учение има преди всичко една окултно-мистична основа, която ние познаваме теоретически от западноевропейската окултна литература – и на тая същата основа почива до голяма степен нашия вътрешен живот.

Ние сме до известна степен отраснали и възпитани в духа на преобладаващото днес, ограничено материалистично разбиране на живота.

Не е лесно може би при днешните суетни условия на живота, при които сме заставени да живеем, да приложим едно учение на абсолютно безкористие, което според основателните понякога думи на някои писатели – може да се схване и приложи само от хора, които живеят далеч от житейската суета.

Нашият общ живот е тясно свързан и с въпроса за новото учение и други сходни нему учения.

Днес за днес, особено в лицето на множеството млади учители, те са един положителен и отраден елемент в нашия ограничен духовен живот.

Истинското християнство е вътрешна школа, подчинена на строгите закони на живата природа, и никога не е било в противоречие с обективния опит.

48. ВЛИЯНИЕТО НА МУЗИКАТА - Добран Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Докато науката борави с несъмнени истини, които могат да имат полезно практическо приложение в живота и да послужат за основа на нови истини, метафизиката борави с умувания, които нямат реална основа и, като така, отдалечават човека от материалната реалност и го отвличат в духовния мир на абстракциите.

Ако човекът не е останал с едното, двете или трите сетива на по-низшите си животни форми и със степента на тяхното развитие, то нищо не сочи, че и за в бъдеще ще остане само с днешните си пет сетива в днешната им форма на развитие.

Днес не само простите хора, но и така наречените интелигентни, не се поддават на новите „необикновени" истини, понеже са свикнали да живеят в един много ограничен вътрешен и външен мир, първият от които се заключава в границите на „егото", което е неразделно с грубата материя, а вторият – това са предметите, материалните условия и отношения между хората, които не преминават рамките на непосредственото триизмерно схващане и не позволяват на духа да литне към безпределното непознато.

Днес не малко интелигенти биха се смаяли и учудили на своето невежество и ограниченост, ако се отделиха временно от всекидневния живот, от тесните му рамки, в които го поставя нашата планета – прашинка и се пренесяха в безкрайния всемир и проникнеха в неговите безбройни сили, енергии, движения, закони и форми.

Тя отчасти познава външния живот на световете, но какво знае за техния вътрешен живот за първопричините, които чрез законите го управляват?

Ако този разум не беше поставил в движение електроните и йоните и не беше вложил в тях способността да се съединяват в атоми, а тези последните – в молекули и ако тази способност на съединение не беше различна за атомите на разните елементи, то не само, че не щяхме да имаме някакви елементи, сложни тела (съединения на елементи), растения и животни, но, преди всичко, не бихме имали материя!

тази – 2X2 = 4; той не вижда съвестта, която му казва кое е лошо и кое добро и му иска отчет за неговите дела; той не вижда волята, която движи живота на индивида и на човечеството; той не вижда онова възвишено чувство, което в известни моменти побеждава всичко и кара човека да се жертвува за мило същество или за цялото човечество; той не вижда любовта, която поддържа живота; той не вижда и онази сила, която чрез тъй наречения закон за гравитацията, държи в непостижим за човешкия разум ред и порядък във вселената; той не познава и всички онези закони на природата, които в продължение на милиони години неизменно действуват.

След закономерността, планомерността и целесъобразността на вселената, може ли да се постави безпричинното, безцелно, произволно и случайно самозараждане на живота?

Всички прояви в живота на човека и цялата природа, които не се поддават на физическо изучаване, на непосредствено изучаване, на непосредствено изследване на око, ухо и уред, са прояви на духа (каквито впрочем, са и физическите явления, само че от по-грубо естество).

Съвременният човек е на върха на интелектуалното си развитие и на дъното на материята, но загадките на света, живота и човека не е разрешил.

Време е вече науката да потърси нови пътища, да напусне повърхността на живота и да вникне в неговата вътрешност, да открие дълбоките му причини, които се коренят във великото единство на Мъдростта, Любовта и Истината.

49. БЯЛОТО БРАТСТВО - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

„Музиката е един начин, чрез който може да оживее природата за вас – камъните ще оживеят, дърветата, изворите и всичко наоколо ще оживее."

И това е тъй, защото музиката представлява една област, която има отношение с живота на всички същества във всички техни отправления.

Изследванията, обаче, откриха, че музикалният усет се корени не само в дивите некултурни племена, но много по-далеч: у животните, дори някои са склонни да виждат известна музикалност у растенията дори скалите, камъните... Може това да се види парадоксално, но факт е, мнозина автори привеждат примери за това.

Окултната наука приема музикалните отношения като база, на която се опира животът на всички същества.

Попитайте ботаника, зоолога, анатома, астронома... те всички знаят за величествената хармония, която цари в природата на кристалите, растенията, животните, човека и космоса.

Животът може да бъде разгледан от много страни.

Този път бих желал да погледна на живота от музикална гледна точка.

Да видиш живота хармоничен и го схванеш като музика!

И в живота също намираме един велик ритъм.

Животът се проявява ритмично.

Да вземем за пример живота на земята.

Това е ритъмът на живота.

Вълната на живота, която почва от детето, издига се до човека и завършва при стареца, за да започна да се издига отново от детето.

Има още много примери, които говорят, че ритмусът лежи в основата на природата и на всяко живо същество.

И така си обясняваме онова силно влечение и подсъзнателно подражание на такта от страна на животните, дори човека, по отношение на музиката.

Има моменти, когато тоя красив монотонен ритъм се отразява в човешката душа като един красиво изживян момент.

Това също явление е констатирано и за някои животни.

Колкото по-вече човек изучава проявата на живота във вселената и законите на тази проява, толкова повече се убеждава във великата хармония, която цари в целия космос.

Още Дарвин откри на времето си един основен закон за животинското и растителното царство, като база за великата регулация на живота, който нарече естествен подбор, други прибавят и законите на наследствеността, които още не са изучени добре, трети посочват закона за действието и противодействието, четвърти приемат тук и законите за равновесието в природата и т.н.

С тоя ритъм и хармония, които съществуват в света, ние можем да си обясним причината, която е накарала природата да вложи толкова музикалност в птичките, животните и човека.

Тая тенденция, на природата към музикално изявяване, някои автори намират вложена не само у животните и човека, но и у растенията, дори и в „неодушевените" скали и пясъци.

В животинското царство най-добри певци се намират между птиците.

Много животни, които макар да не са надарени с музикален глас както птичките, все пак имат достатъчно музикално чувство, за да се наслаждават от една музика дошла от вън.

Многобройните изследвания с различни инструменти при различните животни са показали, че някои измежду тях притежават високо музикална душа.

Но изобщо забелязано е, че меките ритмични и не високи тонове правят добро впечатление на животните, докато високи и шумни пиеси не само ги плашат, но ги довеждат до лудост.

Щом почвали да ръкопляскат животното се скривало в пукнатините на пода.

Днес се мисли, че преживните животни са слабо чувствителни към музиката.

Фиксирането на ушите, тяхното направление показват ясно, че животното не желае да пропусне нито една нота и че цялото му внимание е съсредоточено върху органа на слуха.

Общо взето, на животните най-много влияе флейтата, кларнета и цигулката.

Би могло да се приведат още много примери из музикалния живот на животните, но аз ще се огранича само да цитирам опитите на Franc Nohain в Jardin des plantes, направени неотдавна с грамофон, за да завърша с тоя въпрос.

Има записани още много наблюдения и факти за музикалните прояви в животните, но и тези, които изнасям тук са достатъчни, за да подчертаят съществуванието на музикални чувства и впечатления у животните.

Бъдещата дейност в това направление не ще се ограничи само да констатира музикална впечатлителност у животните, но ще трябва да проучи и влиянието върху тях на разните видове мелодии, както и различните инструменти, защото не подлежи на никакво съмнение, че влиянието на едно хороводно парче, на една миньорна песен или един марш ще е различно и то различно пак за различните животни.

От друга страна, опитите върху тях от музикална гледна точка ще решат много важния въпрос за влиянието, което отделен инструмент и различните видове мелодии указват върху организмите, още повече, че резултатите, които ще се получат от това, ще бъдат плод на подсъзнателни реакциите от страна на животните.

50. КРАЙ МОРЕТО - Георги Т. Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Членовете на това Братство не се отличават по някакъв външен белег, нито по някаква обща особеност в начина на живеене.

Други пък са знаели за това Общество, ала техния прост живот и деяния не са задоволявали пъстрата им фантазия, та са сметнали за нужно, да окичат своите съобщения с разни труфала и да представят своите по-стари братя — човеци като полубогове или поне като някакви чудновати магесници.

Те знаят, че са човеци като всички други, само ча благодарение на своята по-напреднала духовна възраст са станали способни да заемат такова положение в духовния свят, което е немислимо и непостижимо за човека, обвързан в ограничените условия на материалния живот.

В кръга на тяхното деяние влиза всеки, комуто истински лежи на сърце да достигне възможно най високо духовно развитие в този живот.

51. ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА - Рабиндранат Тагор Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Морето отнема техните души, праща ги при своя страшен повелител с всемогъщия тризъбец, а телата им, напълнени със солена, отровна вода, с безжизнени очи, изхвърля по бреговете със своите вечно живи, мощни плещи...

Дали светливите бисери по чудноватото сандъче, дали очите на медузите, дали напевите на неговите скрити поселници са ги отвлекли от тяхната свещена цел – но мнозина от тия смелчаци са удавници на морето, животът и телата им се люшкат между пянатa на тъмнозелените вълни...

В две бездни живея аз.

Щастието, това са малки мигове от времето на твоя живот, мигове на музика, на светлина.

Те светят в твоите дни, както светулките в мрачна нощ и те живеят в техния спомен, както плувецът живее в малката си ладия, заграден отвсякъде с вълни.

Едно велико изкуство трябва да научим, изкуството да живеем в краткия миг като във вечност, за да познаем щастието.

52. ЗАМИНА СИ ХРИСТО ДЪРЗЕВ Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Утринта има песните на птичките, а зората на живота – музиката на децата.

Чистите тонове на тая песен ние чуваме навсякъде да звънтят... Прахът на човешкия живот все още лежи върху най-хубавите цветове.

Повикът за живот, който идва днес при мен от вика или веселите песни на децата, събужда едно ехо в моето сърце и аз намирам, че това е гласът на Вечното, в което духът на детето има своето гнездо.

Простите тонове на чистата песен се удрят в сложните гънки на живота и там се поражда мъката, която разстила сянка върху моите мисли.

Животът е вечно бликащия извор на безсмъртието.

И тая радост не е ли от непосредственото познаване на истината на безсмъртния живот, радостта от вечната и подмладяваща се у нас надежда за съвършената пълнота.

53. ПРИНЦИПИ НА НОВИЯ МОРАЛ - К. П-в Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Всеки нов ден ни носи нещо ново, което като малка тухла се вгражда в голямата недовършена сграда на живота.

Всеки нов ден ни изправя пред нови, непознати кътчета на човешкия живот, до които не е стигал още нашият поглед и нам се чини, че в тоя сложен лабиринт, на живота гасне постепенно всичко светло, радостно...

Това е наистина привидната картина на днешния живот.

Из общата инертна маса излизат понякога по-силни, по свободни личности, които нямат звезда на водачи, но завистливите, малки, дребнави човеци ги убиват по ъглите на улиците, по пътищата, по горите, със същата безчовечност, със същата низост, с която изтребват и невинните животни.

„Иначе невъзможно е да се живее" – казват хората.

От водата на днешния живот ли ще налеем?

Век на бързина живеем.

Защо са опънати до болезненост нашите нерви и защо свойствената на живота взаимопомощ се е превърнала на борба ?

Отговорът се състои в това: Ние живеем сред погрешно грубо материалистично животоразбиране и сме загубили оная нишка на Ариадна, която в тоя сложен лабиринт всякога да ни спомня, че идем от далечна страна да научим опита на живота, да вникнем в неговия дълбок смисъл.

Това подсещане, тая тиха дума в нас е връзката с Висшето Разумно, което ръководи живота и духовни са ония хора, които знаят великото изкуство да слушат тоя глас и живеят по него.

Някои мислят, че духовният живот се състои в това, човек да промени коренно своя начин на живеене.

Това, което съставлява духовния живот, то не се вижда, то е един процес, едно отправление във вътрешната природа, който процес бавно, но смислено регулира и нашите външни постъпки.

Важно е за човека да дойде до онова място, откъдето да схване, че в живота цари една-пълна връзка, една причинна зависимост, която нарежда и обуславя всичко.

Един източен мъдрец много успешно се изразява за духовното разбиране на живота, като казва: Религиозен живот, не е нищо друго, освен освобождение на съзнанието.

Човекът е същество, което знае, то е същество, което носи в себе си в потенциално състояние знанието за живота.

Дългият обаче път на неговия развой е натрупал върху него праха на едно забвение и ние сме усвоили неща, които далече не съответствуват на истината що живее в нас.

И ролята, смисълът на човешкия живот е именно там: да открием себе си и всички, които ни заобикалят в тая тънка каузалност на живота и определим нашето отношение към самите нас и всичко, вън от нас.

Ролята на самия живот, ролята на възпитателя, ролята на мислителя, ролята на изкуството е тая – да събуди у нас Човека-Бог.

Това знание, тая истина се приближава все повече към нас и всеки нов ден ни донася нещо ново, което се вгражда като малка тухла в недовършената още сграда на живота...

Привидната картина на живота сега е най-печална.

Животът-Училище ще ни покаже онова, което не можем да намерим в книгите.

Когато над главите на отруденото човечество изгрее слънцето на новия живот, тогава ще преминат сенките на заблуждението и нам ще остане само споменът за дните, през които сме живели в духовно неведение.

Тоя въпрос тревожи всички и него задават тия, които ден и нощ хабят сили – искрено стремящите се и ония даже, които никога в живота си не са мислили за туй що става.

54. БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ - П. Г. Пампоров Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Изследванията в това направление показват, че развитието на живота се ръководи от точно установени природни закони.

От друга страна моралът се слива със самия живот.

Той става необходим за живота на душата също така, както за живия организъм са необходими: въздухът, светлината, топлината и пр.

Неговите творци го градят чрез своя ум изхождайки само от своята лична опитност, без да имат контакт с целокупния живот във всичките му прояви.

един индивид с песимистичен характер, който е наклонен да вижда винаги отрицателното в живота, за когото самия живот не е нищо друго, освен една безкрайна върволица от страдания и мъки.

Всеки от тях гледа само едната страна на живота, без да погледне на целокупния живот.

Принципите на новия морал трябва да потърсим в самата природа, в която те съществуват като живи същини Тук думата „природа" не употребявам в обикновената ù смисъл – така, както днес се схваща от науката като нещо механично, безсъзнателно, а в най-висшия смисъл на думата, като нещо живо, разумно, в която животът се проявява в своята най-съвършена форма.

Там именно трябва да потърсим тия принципи и то по също така обективен път, по който върви и биологът в диренето законите за проявите на живота.

Каква полза напр., че в моето съзнание стои идеята за любовта към ближния без да я живея?

Моралния принцип трябва да слезе в живота, ние трябва да го преживеем, защото ние засега не познаваме нещо по реално от самия живот.

55. ВЛИЯНИЕ НА МУЗИКАТА - Добран Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Бог е Светлина.Бог е Любов.Бог е Живот.Едно дърво има много корени, много клонища, много листа, много цветове, но един е животът, който се синтезира в плода.

А те са били само проводници на тази светлина – чрез своите светли умове; проводници са били на тази топлина чрез своите чисти сърца; проводници са били на тази сила – чрез непоколебимата си воля, че светлина, топлина и сила носи живия слънчев лъч – и на него само растат и зреят плодовете на живота.

Този слънчев лъч е живият Божествен Дух, който се е проявявал в светлината на мъдростта, в топлината на Любовта и в силата на истината – чрез всички истинно велики и мъдри хора, поети философи, учени и религиозни учители – гениите на човечеството.

Да служим на Бога в дух и истина, с живот и приложение, а не с догми и обреди по буквата на закона.

Истинската наука обаче ни учи, на законите на живата природа-чрез живия опит.

Няма много изкуства, а само едно изкуство – изкуството да живеем един чист възвишен, светъл живот, живот на творчество и героизъм.

Изкуството да бъдем герои в доброто, герои, които не с перо и мастило, а с кръвта на своето сърце ще пишат епопеята на своя живот, тъй както са писали пророците, светиите и учителите на човечеството.

И всяко изкуство отразява живота във всичките му форми, истинското изкуство обаче отразява Висшата красота и Висшето Добро – чрез въплъщаване в красиви форми красивия и възвишен живот.

Светлината, която ни оживотворява е една, въздухът, който дишаме е един, водата, която пием, е една, хлябът, който ядем, е един.

Единството на живота в разнообразие от форми е най-великата истина.

Ние всички сме едно в извора на живота, в сърцето на сърцата, в слънцето на слънцата.

56. Бележки по повод статията „Астрология и медицина” Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Първичните прояви на музиката се намират още в прехода между човека и животното.

Докато у животните ние можехме да говорим само за музикални прояви, у тия нисши човешки раси намираме зачатъци от всички изкуства, с всичките елементи на естетиката.

Музиката е била силно застъпена, особено в религиозния живот на египтяните.

Музикалните прояви в техния живот представляват почти легенди.

57. АСТРОЛОГИЯ И МЕДИЦИНА - рецензия от д-р Верн Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Знайни им са и гробовете дори: в еди коя „енциклопедия", еди кой „речник" и ония, които посещават гробищата на човешките предубеждения и догми, ала нямат око за живото; в живота ще ви се присмеят, ако им заговорите за неща „отдавна умрели", според тях.

Па и тъй е: когато хората погребват, те погребват само дрипите – живото си заминава, за да влезе в нова форма и нова фаза на развой.

И днес по разните пазарища на живота – религиозни пазарища, политически пазарища – хората си служат с тия фалшиви монети на атавизма и наричат това „почтена търговия".

И ето, опитите и наблюденията на редица учени идат да оправдаят древната астрологична истина за влиянието на звездното небе – частно за слънцето, луната и планетите, върху живота на човека и земята.

58. ПЕСНИ - Т. Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Защото знайно е, че в наши дни, осмиването на всички ония древни науки, които ни е завещало миналото, е в реда на нещата, както и възгледа, че има нещо превратно – да не кажем повече – в ума на всички ония бележити мъже, които са посветили живота си на тези науки.

59. МИГ ОТ ПРИРОДАТА - К-в Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Надникнах в себе си и видях че живее там отломък от Теб самия.

Огън е слънцето - свещен и животороден пулс на нашата вселена, огън с всичките слънца.

Ти си дарявал сила на ония, които са забравяли и себе си и своя живот за страданието на другите.

Ти имаш хиляди лица, о вечно жив пламък, и как ли да те назоват устата ни!..

В огън се зачна живота, в него се роди душата на човека.

Сред огън се родих и живота ми се чини разпалено море.

Поклон пред слънцето - символ жив, огнено око, което вечно гледа от своя огнен път.

60. ВТОРИ ПСАЛОМ - Рафаил Соловьов Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Те идат от повърхността на глъбини, криещи в себе си тайната на вековете, съкровищници на времето и начални условия на първите видими прояви на живота.

Животът: – По широки са неговите ширини, по-необятни дълбините му и велика е неговата тайна!

И когато лекият ветрец, раздухан от копнежа по Великото, на немощното същество – човек, разлюлее частица от повърхността на безкрайното море на живота, всяка сребриста къдрица нашепва по една дума на неизразим език – дума, носеща в себе си трепета на живот, изнесена от импулсите на Великото Мирово Сърце.

Велик е животът в неговата пълнота, многостранност и разнообразие...

Животът – това е най-реалното проявление на Великия Творец.

Той има своите струни, – звуците на които, съчетани в разнообразни съзвучия, съставят великата симфония, която изпълва и оживотворява природата, облича я във величествена премяна, вдъхновява нейните обитатели да пеят възторжени оди при проблясъка на първия лъч на сутринното слънце.

Велика е тайната на живота...

С безмерна любов щедро сипе животворни лъчи над всичко дишащо.

61. ТАЙНАТА НА ХУДОЖЕСТВЕНОТО ТВОРЧЕСТВО - Г. М. Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Като малки песъчинки ще събирам моето богатство и заедно с живота си ще го дам на Силния.

Аз паднах в тревата, а моето сърце се повдигна, сля се с хора на всичко живущо.

62. ОБЩЕСТВЕН ПРЕГЛЕД Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Те си поставят за цел да събудят само настроение, да извикат емоционален живот и нищо друго.

Символизмът забулва красотата в одеждите на тайната и с това я отдалечава и издига във висините на човешкия блян, отдето тя грее като слънце в неговия живот.

А на философски език: трите сюжета да бъдат индивидуализирани в цялото тъй, че имайки самостоятелен живот, да участвуват същевременно и в целокупния живот на художествената идея.

После Леонардо да Винчи, Микеланжело и Рафаело – в живописта, вторият и в скулптурата.

Безспорен е фактът, че тези гении на изкуството, са познавали много по издълбоко живота и човешката душа и са влагали законите на красотата и творчеството не само в областта на сетивния свят, но също така и в областта на психичния и символичния.

Наистина природните творби са живи, подвижни, съзнателни, защото те имат 4-то измерение, но това не трябва да смущава човешкият дух.

Ако неговите творби нямат обективен живот, те имат субективен – те живеят в неговата душа.

И ние споделяме това и поддържаме, че действително, както психичният живот на човека, така и интелектуалният – символистичният, протичат по строго определени закони също тъй, както явленията на физическия свят – и могат да се научат. Как?

63. Списанието PDF Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

За оня, който всестранно следи нашия обществен живот, безспорен факт е, че в последно време, хора от всички почти слоеве на обществото, захващат да проявяват интерес към новите религиозни, идейни и духовни движения.

Това не е явление случайно, нито преходно, както някои са склонни да мислят - това е един от признаците на новия духовен подем, който настъпва а живота на човечеството.

Всъщност обаче, всички те (като се започне от идеята за сближение на хората по цялото земно кълбо с един общодостъпен международен език, като се мине през многобройните организации за борба с милитаризма, за реформа в храненето, за природосъобразен живот и се свърши с най-новите окултни движения), показват, че човечеството губейки вече вяра в „силата на насилието", захваща да търси нови пътища, нови начини на живот Какви са те, може само в общи черти да се предвиди, а как ще се развият и оформят напълно – времето ще покаже.

64. ТЕЛЕСНО И ДУШЕВНО - В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА - В. Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

ВЕГЕТИРАНЕ И ЖИВОТ

Има една категория хора, които в своя живот нито градят, нито разрушават.

Те живеят много малко духовно, а повече вегетират.

Второто рушене, е освобождаване душата от бурените на нашето заблуждение То е падането на фетишите от техните пиедестали, на мястото на които трябва да застане светлата жива фигура на свободата.

Ония, у които животът протича по-интензивно, по-шумно, ония които дават видим отглас на онова, що става в тях.

И двата се извършват в живота, но кой е тоя на когото трябва да подражаваме?

В очите на ония, които „градят" по първия метод всичко изглежда мъртво, бездейно, защото те не виждат оня непреодолим порив за живот, скрит в малкото семенце, което с постоянство и търпение, излиза из ограничението на земята и пораства към слънцето, призовано от неговата светлина.

Животът, разбран в светлината на окултната наука, налага на ученика една сериозна ориентация в всички направления, защото едно ново, върховно съзнание осветява неговия път и му показва нещата в един нов порядък, чужд дотогава за него.

Оня, който вярва в силата на разрушението и не припознава връзката на своите деяния с общото, има за задача в своя живот да получи най-големи и най-бързи ефекти за кратко време, като при това се старае да опази себе си невредим в създадения хаос, защото се смята потребен за бъдните си задачи.

В очите на другия пък, картината на живота има друг вид Борбата се пренася вътре в него и онова, което пречи да върви успешно световната машина, той гледа да го премахне в себе си.

– Живеят живот на абсолютна пасивност и губят напразно своите дни – казват за тия, които са видели нейде изходния път за личността и за общото, за хората, крачещи по каменистия път на себеиздигането.

Такъв ще го заставят да се движи Ако доброволно не разбереш, че трябва да научиш закона на пожертвуването, ти ще бъдеш заставен в живота да се пожертвуваш няколко пъти за едно или друго, докато не направиш това сам, по собствена инициатива.

Това е, което наричаме предопределение, а че се движим, показва това че живеем.

Ония, които дирят наслада в криволиченето, естествено е, че произвеждат по-силен ефект с това, че блъскат своите колесници в камъните и произвеждат искри – те живеят (според тях), а ония, които дирят целта и смисъла на тоя път далече в хоризонта, те вървят право напред.

Дали сега това, което казваме е истина, или са само образи, измислени и нагласени, ще ни покаже самия живот, изминат от нас и оня, който ние ще извървим занапред.

Нищо в тоя свят няма да остане, без да се потвърди от опита на живота и ние, хората, всякога се учим от примера на нашите или чуждите опити.

Ние често пъти грешим, защото сме в невъзможност да определим кога човек живее върховния момент на своя живот.

Редките тия мигове на живота и ония, които ги живеят, искам да отделя от ония, които действително вегетират.

В човешкия живот има една велика задача, която всеки сам ще открие.

Как ще пресъздадем целия живот и ще премахнем със сила поетата инертност в общия живот.

Ще кажат, че и ветровете и бурите са необходими за живота, тъй като само при ветровете и бурята дърветата придобиват своята жилавост.

Това ние не отричаме, но ония от нас, на които е дадена ролята да бъдат ветрове, трябва да разберат, че има и едно друго жизнено начало, което в ненарушимия покой на своя творчески акт създава живота, който отпосле идва да се прояви.

Животът се сътворява в процеси скрити, нечути от никого.

Първата клетка на зародиша начева своя живот без особени пертурбации, които са само моменти от живота, но не и самият той.

Те не убиват, защото в тях светлина от истината е озарила арената на вътрешния живот, където скрит до тоя час се е таял най-страшният звяр – личният егоизъм, с когото предстои геройска борба.

– Вегетират, – казват тия, които не смеят да оставят живи своите врагове, защото се боят от тях.

Не вегетират, а живеят, учат най-великото изкуство да служат на Богочовека в нас, а не на мъничката плашлива животинка, която унищожава като гъсеницата, мислят с ума на паяка, който плете изкусни мрежи, стреля от засада с продуктите на съвременния гений и люби така, както вълкът люби малките агънца.

Техният живот често протича неусетно, незабелязано за ония, които „не вегетират", но в края дървото на живота им има плодове.

Това е новото войнство от издигнати, свободни души, които със своя живот ще дадат най-достойния пример.

65. ВЛИЯНИЕ НА МУЗИКАТА - Добран Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Това е очевидно абсурд, едно защото по-голямата част от хората познават своя вътрешен душевен живот, без даже да знаят за функциите на нервната система и друго, че такива експерименти са почти невъзможни, защото черепа на живия човек не се отваря тъй лесно.

При това душевния живот на упоения и опериран човек е, външно поне, толкова муден, че не се поддава на никакво изучаване.

От една страна имаме така наречената физиологическа психология, която твърде обстойно е изучила нервната система, доколкото последната обуславя душевния живот и от друга страна – душевен живот, който се проявява независимо от нервната система, извън нашите непосредствени външни триизмерни схващания на сетивата.

А нас тъкмо това ни интересува, в каква посока би могло да се търси и намери едно естествено и опитно разрешение на въпроса, което от една страна да задоволява теоретичното изяснение на психологичните проблеми и от друга – да обяснява множеството факти из ежедневния живот, които днешната психология не е в състояние напълно да обясни.

Някои от тях, както се знае са следните: Един земен живот на човека, това е само една брънка от цялата верига на неговите съществувания преди настоящето му раждане и след настоящата му смърт.

Метафизическата страна на въпроса тук в подробности не ни интересува, а само психологическата и то доколкото, ако тя се приеме за вярна, може да обясни разнообразните външни и вътрешни проявления на целокупния душевен живот.

Да вземем запример душевния живот на един нормален, средно интелигентен човек.

От друга страна обаче, непосредственият усет ни показва, че нашият душевен живот не може да бъде отнесен другаде, освен към нашето тяло.

Тук, трябва да отбележим веднага, ние стигаме до твърдения малко необикновени, а за някои може би и абсурдни – особено за ония, на които не е свойствено да излизат от рамките на традицията и класицизма в живота и науката.

За оня, който първи път чува такива твърдения и те му се сторят логически възможни, веднага възникват разбира се ред други въпроси, в какво по-точно се състоят тези методи, от кого и къде могат да се научат, какъв практически смисъл и какво отношение те имат към най-разнообразните и належащи въпроси на текущия живот и т.н.

И според окултните източници, след крайния във всяко отношение материализъм днес, ще настъпи с необходимост постепенно едно, тъй да се каже одухотворяване в живота, предначертано и ръководено от висшите окултни фактори на нашата планета и цялата слънчева система.

И това с основание дава вяра на мнозина, да продължат изследванията (още по-вече като имат предвид някои типични психични прояви от обикновения живот, необясними с никоя от установените теории) и в разширения по един или други начин опит, да намерят нови потвърждения на окултните истини – работи малки наглед, пръснати тук и там засега, но имащи решаващо знание за целокупния нов мироглед на човечеството .

66. ЕЗИКЪТ НА ЗВЕЗДНИТЕ НЕБЕСА - H. P. Burgoyne Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Това чувство, така да се каже, дава живота и одухотворява нотната постановка на композитора.

Ф. Пинел казва следното за влиянието на музиката върху умствените разстройства: „С прелестите на музиката, с живата и дълбока емоция, могат да се предизвикат трайни изменения у тия болни "

Особено се явява музиката от голяма важност за религиозния живот на хората.

67. ТАЙНА И СУЕТА - Кр. Т. Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Науката отново, в цикъла на своята пробуда, показва всеки ден с помощта на микроскопа, спектроскопа и камера обскура, че всичко в природата се намира в непрекъсната дейност, че не само е одарена с движение и живот, а и постоянно еволюира.

Да живееш, ще рече да притежаваш известна степен на разумност, сир.

Животът и интелигентността налагат притежаването на една или друга форма на език, присъщ на дадено поле на проява.

– Читателят ще стори добре да размисли дълбоко върху този велик закон, които прониква във всички области на живата природа.

Той може да се смята и като приемател на оня непрекъснат ток от жизнена есенция, която съдържа всички качества, присъщи на физичния живот, както и всички елементи, необходими за духовния растеж и развитие.

В окултизма това се нарича „едничкия принцип на живота".

Така че човек е в състояние да придаде на тези, що го заобикалят, или своята отровна мисъл и душевно неравновесие, или една досущ безполезна и отрицателна субстанция без определена форма (в случай, когато волята е слаба и умът суетен и повърхностен), или светлината на духовния живот, който може да пробуди околните да асимилират божествената енергия.

Най-сетне, ако човек действува и реагира постоянно вътре в себе си, то е защото той е едно съзнателно средоточие, в което се кръстосват разнообразни трептения, възбудени от живите сили на природата.

Да се проучат причините на тия трептения, ще рече да познаем сами себе си и ония вечно деятелни сили, които предизвикват различните събития и чиято съвкупност образува потока на всекидневния ни живот.

Нека не се забравя, че слънцето е първопричина на всяко земно битие, на всеки живот тук на земята, а луната – вторичен фактор.

68. *** - Цветан Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Животът тече непрестанно, незнайно откъде, незнайно накъде.

Тайна и суета – две велики състояния в течението на живота.

Между тях се движи пътникът по струите на живота.

69. ЗА ВЕЧНИЯ ЖИВОТ - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Кога бе поставено основанието на грамадната тая планина, що крие сребърно-снежните си върхове в мъгливите висоти, и таи в ненарушимия си покой дългата история на своя живот?

За първи път ли живея на земята?

Хубава песен е тая, що ни зове за нов живот, за радостта, вложена в нас, радостта на живота, която е изписана в чашката на всеки цветец, в ромона на горския ручей...

За тоя върховен и кратък миг на откровение живее всичко създадено.

70. ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА - Рабиндранат Тагор Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

ЗА ВЕЧНИЯ ЖИВОТ

Из Книга „За живия Бог” от Бо-Ин-Ра

Искам да ви покажа оная светлина на живите сърца, която може да ви просвети.

Всички вие, които желаете дз разберете смисъла на живота, отдавна вече търсите истината по залутанит пътеки на заблудата.

Достигнахме ли край, ако наистина има някакъв край, или животът ни ще продължи и след тоя край?

Вашата собствена душа е царството на душите, що живеят вечно с вас.

Вътре във вас вие преживявате онова, което е било и което е, и което ще бъде.

Вечно настояще е вашият живот.

И вие все още мислите, че царството на мира е някаква далечна страна, нейде в звездните простори; а то живее вътре във вас и вие в него.

И както вие ще намерите всяко същество, което пребивава там като вечен живот в духа, така и вас ще ви намерят като живот в духа всички ония, които са достигнали това царство заради себе си.

Безбройни са царете на това царство и всеки един живее с всички останали вътре в себе си.

Не един до друг, но един в друг живеят ония, що вечно пребъдват там.

Сами вие сте втъкани във вечния свят на светлите духове и през вас се струи техния живот, без дори и да подозирате това...

Ала живото е винаги свързано с целокупния живот.

Във вас е всеки живот и само в живота ще намерите вие Вечните, вечно Живите.

71. Списанието PDF Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Ония секти, които ревниво затварят себе си в рамките на мъртви догми и запират движението на живия дух, запазват и отглеждат една теология, обаче умъртвяват религията.

72. ЗА ЖИВОТО ПОЗНАНИЕ - Г. Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Но там пък, където то е попаднало в средата на хора непредубедени, е повдигало със своите малки наглед статийки редица въпроси и спорове от всички почти области на науката и живота – факт, който показва, че засегнатите проблеми и посочените им от окултно гледище разрешения започват да стават жизнена необходимост за днешния мислещ човек.

Мнозина чувстват, че е добре и може да се живее и по друг начин, но в тия свои въжделения те срещат студената съпротива на днешната действителност, в която често се смята едва ли не за безумие да се говори за безкористие, любов към ближния и т.н.

И новите условия на живота създават градивен материал за нея.

Не ни ли връщат тия науки към надживени вече суеверия и тяхното разпространение, няма ли да отдалечи вместо да приближи хората един към друг?

И голяма част от хората на дейния и практическия живот, без даже да знаят за съществуването на никакви окултни дисциплини като физиогномия, френология и т.н., като изключим крайностите в предубежденията, интуитивно, по своите външни проявления и характерни черти, се оценяват доста правилно и обективно един друг.

Това, което ни учи практическият живот, него системно и теоретически излагат окултните науки.

За него се допринесе повече не чрез религиозни увлечения и едностранчиви идеалистични побуждения, а чрез трезво и същевременно дълбоко и свободно от всякакви предразсъдъци познаване законите на живота.

73. ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ В ПРИРОДАТА — АНИМИЗЪМ - А. de K. Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

ЗА ЖИВОТО ПОЗНАНИЕ

Живо познание, което блика като извор извътре, което е рожба на жив опит, е чуждо на съвременния човек.

За да дам донейде една представа за различието между сухото, аналитично познание и живото познание, ще взема за пример съвременното проучване на многоизмерното пространство.

По чисто аналитичен път ние можем да изследваме свойствата на пространството с повече от три измерения и да добием една аналитична картина, съставена от различни дву- и триизмерни „сечения", без да можем да си представим живо и цялостно това пространство или неговите обекти.

Древните учени и мъдреци са имали свободен достъп в световете с повече измерения – и те за тях са били толкова живи и реални, колкото и физическият.

И те са имали жив опит, реални преживявания, а не само един калейдоскоп от мъртви проекции, от чисто геометрически абстракции.

Една мъничка, ала собствена негова преживелица, която докарва в жив трепет цялото му естество, струва много повече от куп книжни познания.

Но както листата и цветовете имат относително значение – както те окапват след като дървото върже плод – смисълът на неговия живот – така е и с обикновените познания.

Те окапват като сухи листи и стават тор в почвата на човешкото съзнание, за да остане семето, плода, а в това семе е събран опитът на години живот.

Живото познание – това са сенки.

Кой човек или кое живо същество не знае що е жажда, глад.

Поменете само тия думи – и в съзнанието на човека оживява цял свят от образи и преживявания.

Поменете пред гладния думата хляб и цялото му същество ще дойде в жив трепет.

Може човек да не знае що е всъщност глада като физиологически или психически процес – нима науката след толкова изследвания знае нещо положително – ала той го преживява.

Всяко живо познание се преживява.

И докато духовните истини, за които ние днес само спекулираме, не станат тъй реални като глада, жаждата, те не са още живи зарад нас.

Под звъна на шумните външни победи на ума, сред тракането на машините и опиянението от „културните придобивки", ние сме изгубили слух за тихото в живота, онова, което говори в глъбините на нашето сърце.

Живите постигания – това са мигове на докосване с реалното.

И колкото повече такива мигове е преживял човек, толкова е по-просветлен.

За да стане човек ученик – не на тая или оная религиозна или философска школа – а на живата природа, трябва да е преживял известна сума от такива мигове.

Ето защо живото познание не е в никоя книга – явна или скрита - в никой храм или светилище, в никоя Индия или Египет.

Всичко това – книги, религиозни и философски системи, светилища – са само подготовка, необходими външни условия, почва за онова живо семе, което никне вътре в нас, за да порасне и върже плод.

74. КЪМ БОГОПОЗНАНИЕ - Д. Стоянов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Ако звездите се движат в пространството и във взаимно притегляне и отблъскване запазват всемирната хармония и движение, ако слънцето и луната следват неизменно своя път, оказвайки признато влияние върху живота и развитието на всички същества на земята, ако растенията със своя дъх донасят успокоение и радост, замайване, а понякога и смърт на вдъхващия аромата им, ако всичко в природата е подложено на такова взаимодействие и ако всичко следва закона за причина и последица, може ли да допуснем, че само човекът е освободен от взаимодействието в природата?

– Проявите на живота идат да ни докажат обратното – и човекът, който е също живо същество попада под общия закон на взаимодействието.

Кой не е чувствувал промяна в настроението при срещата с любим приятел, лъхващ радост и живот от себе си и около себе си?

Артист на сцената, „вживявайки" се в ролята на героя, изтръгва въздишки и даже сълзи от очите на зрителя, увлича го и той заедно с него трепери и страда или се радва въодушевявайки се от благородните пориви или необикновената съдба на героя.

Достигайки крайните нервни разклонения на субекта-приемник, тези трептения се предават без каквото и да било външно усещане по обратен път на неговия мозък, където възбуждат същата идея или образ, както в първия индивид, защото проявите на живота са еднакви във всички индивиди, както са еднакви проявите на електричеството, светлината и др.

Детето се чувствува най-добре в прегръдките на своята майка, жената с радост приема закрилата на своя по-мощен другар, болният се чувствува по-добре в присъствието на здрав жизнерадостен лекар, който му вдъхва вяра в живота и в скорошно оздравяване.

И ако ние се вгледаме по-дълбоко в живота, ще се уверим скоро, че всички ония явления, които дотогава отдавахме на простия случай, всъщност са плод на несъзнателно въздействие, което индивидите оказват един върху друг.

Това е организиращата сила на тялото, която е причината за стойността на неговата морфологична структура, както и на възобновяването на неговите съставни части при смяна на материята, с една дума това е носителят на жизнената душа, в чиято дейност се съдържа и самият вегетативен живот.

– С ред опити той доказва, че анимизмът е една особена, самостойна природна сила или енергия, която не бива да се смесва с другите физически сили като топлина, светлина, електричество, магнетизъм и, привеждайки опитите на Durwllle според съчинението му „Die Physix des Animal – Magnetismus", доказва анимистичните феномени и обяснява ред явления, необяснени дотогава, като определя в закони действията и трансформациите на тази сила, като формулира основните закони на поляризацията и взаимодействието на същата и, в зависимост от източника на нейната проява, нарича тази сила човешки анимизъм, животински, растителен, минерален, магнитен, електричен, химически, звуков и пр. анимизъм.

75. МОЛИТВАТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ - Б. Б. Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Човекът, мислещият човек, винаги е търсил да открие разумния смисъл на живота, да разреши и разбули загадките, които се изпречват на пътя му; да разбере неговата настояща цел, законите, живите онези вътрешни закони, които са неговите истински двигатели и да се нагласи, да намери своите правилни отношения спрямо тях, та по такъв начин да може да дойде до по-мирно и плодоносно развитие и да излезе из вихъра, из катастрофалния път на борбата за съществуване и самоизтребление.

Той не е могъл да се примири с мисълта, че всичките тези ежби, гонения и кървави самоизтребления са единствената възможна проява на туй, което може да се обхване в понятието живот и че по-разумни отношения – по-светли дни за хората на земята не могат да настъпят.

В такова сърце могат да произрастат само горчиви и отровни плодове, които ще огорчат и отровят живота на този, който ги отхранва.

Да отричаме Бога, да отричаме един жив духовен ръководен принцип в света, не е едно от многообмислените неща.

Защото има много факти, които всеки може да види като се повгледа в заобикалящите ни прояви на живота и които говорят в полза на горното твърдение.

Следва това, че животът, целокупният живот, в неговата разумна и хармонична проява, не е без диригент.

Кой е пътят, който ще ни отведе при Бога, при централните, неизчерпаеми и кристални извори на живота?

В зоологическата градина, запример, големината на зъбите на животното определят дебелината на решетката, която му препречва пътя към вършене на зло.

И така, учениците на Бялото Братство зоват всички мислещи хора и (онези), у които братското чувство е поставено като основа на техния живот, за да се създаде едно общество не в количествено, а в качествено отношение силно, което не вече да теоретизира, а да приведе на практическа почва великите принципи на това учение, да тръгне по пътя на богопознанието и свободата.

76. ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

„Проучвайте природата, всички велики закони, живите истини в природата".

„За да изправим живота си, нам е потребна една положителна божествена наука".

Който иска да работи съзнателно и разумно, трябва да има знание на законите и принципите, които лежат в основите на живота.

Истинският човек е божествената искра, която живее в човека, а тя представлява една частица от Бога.

Не само в музиката, но и във всичките области на живота, всяко истинско творчество е следствие от връзката с висшите божествени сфери.

В „лабиринта" живее чудовището минотавър.

За да открием извора на творчеството, трябва да живеем интензивен вътрешен живот.

Човек по природа е религиозен, понеже в него живее божествената искра.

Когато проявиш милосърдие, любов, когато се стремиш да живееш за нещо високо, когато се трогваш от невинността на детето, ти си в контакт с Бога.

Начало на вътрешния живот

А когато не им върви, казват, че няма смисъл в живота.

Знаещият благодари за всичко: за радостите, скърбите, слънцето, въздуха, дъжда и всички други условия, чрез което ни се дава възможност да живеем и да се развиваме.

Взаимопомощта е великия закон, върху който се крепи животът на вселената.

Можем сегиз-тогиз да се изолираме от външния живот временно, да влезем вътре в нас си, но не за да останем сами, а за да влезем във връзка със света, който е над нашия, с божествения свят.

Това чувство на благодарност към Бога, което ще преживеем тогаз, е начало на един път, който води към пробуждане на божествените сили на душата.

Когато това чувство на благодарност преживееш като живо чувство, тогаз ти си направил голяма крачка в своето развитие.

Това е началото на онзи вътрешен живот, това е началото на онази свръзка с Бога.

Подобно гледане на живота съвсем не значи примирение със злото в света.

Злото в света не изхожда от Бога, то е плод на несъвършенството на някои същества, при което те не живеят в хармония със законите на живата природа.

Преди той е бил сляп към страданията в живота, а сега си мисли, че животът е лош.

Религиозен живот има този, който има абсолютно доверие в любовта и мъдростта на Бога.

А какви творчески сили се събуждат в детската душа, която е преживяла благоговението през втория възпитателен период!

Молитвата е въведение на божествения живот.

" Ще четем това въведение, за да разберем вътрешния смисъл на свръхсъзнателния живот.

Въведение на духовните хора за духовния живот е молитвата.

И тогаз само ти имаш въведение във великия духовен живот; тогаз ти ще го разбереш".

И той, макар и крайно слаб, останал жив.

Ти си доловил нещо от мрачните мисли, с които е проживял тук болния в течение на 20 години.

Когато човек преживява силно някоя мисъл, чувство, желание и пр., то всички постоянни цветове в аурата като че ли изчезват и тя се изпълва почти цялата с онзи цвят, който съответствува на даденото преживяване.

Но дали постоянната аура преди и след това преживяване е напълно еднаква?

Значи, след всяко преживяваме на гняв, ревност, завист, състрадание, любов и пр., аурата претърпява съответна промяна.

Нали видяхме, че всяко преживяване на възвишени мисли, чувства и желания у човека, оставя трайни следи в аурата?

Нали днешната психология знае, че мислите, чувствата, желанията, ако постоянно се преживяват, стават навик и вземат голямо участие при формирането на характера?

Синята светлина слиза от божествения свят и пониква в душата и затова човек след молитвата чувствува подем, сила, желание да живее за доброто и прекрасното.

Чрез обогатяване и укрепване на вътрешния живот човек ще добие вътрешна опора, сила.

Той живее в пълнота и без нашата благодарност.

Г-н Muler, управляващ едно сиропиталище в Англия, привежда многобройни такива примери из своя живот (Виж „Moderne Rosenкreuzer” от Срна).

Толстой в „Пътя на живота" стр.

Най-нужната и най-трудната молитва е, щото всред движението на живота да си спомниш своите длъжности пред Бога и Неговия закон.”

И тогаз човек ще забележи, че молитвата не е необикновено преживяване, а е близко до онова състояние, когато човек е потопен във високи мисли и чувства.

Вътрешен живот на делата

Да изпълниш волята Божия, то е най възвишеното, най-святото, до което можем да достигнем в този живот.

Не живееш ли за другите, ти не си добър човек''.

Някой може да каже: „Ти искаш вътрешен живот, а бягаш от дела".

И след войната мнозина от тях идват до религиозния смисъл на живота.

Главната задача на окултизма е приложението в живота на тези велики закони, които намираме при изучаване на действителността.

Окултните истини са приложими във всички области на живота, защото не са плод на философски спекулации, а на опитно изследване на самата действителност.

Човек трябва да е активен в живота.

Но за да бъде човек способен за целесъобразна дейност в живота, трябва да се мобилизира.

То води от своя страна към още по-дълбок вътрешен живот, към разцъфтяване на нови идеи и благородни чувства в него, както казва и Дънов в една беседа, понеже чрез извършването на доброто Бог се проявява чрез нас.

77. МАГИЧЕСКАТА ПРЪЧКА - Waniel Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА

В тоя тъй важен процес за всички същества на земята, наречен асимилация, се намира връзката между слънчевата светлина и неорганическите материали на земята и живите организми.

Опитите показват много ясно, че при липса на светлина асимилация не може да стане в растенията и поддържане на живота при всички организми следователно става невъзможно.

Образуваната по тоя начин органическа материя има две свои характерни черти: съдържа елемента С и може да изгаря в организмите на живите същества, като отделя топлина, сиреч енергия, необходима за всички останали функции на организмите.

Такава органическа материя животните не могат да образуват в своето тяло, затова те я вземат готова, образувана от растенията.

Тревопасните животни я получават от своята растителна храна, а месоядните животни – от тревопасните.

По такъв начин и животните, включително и човекът, получават посредством своята храна, както енергетичен, тъй и пластичен материал.

От тук – и зависимостта, която съществува между нашия живот, растенията земята и слънцето.

Всъщност, крайният изходен пункт на нашия живот е слънцето.

От него е дошла земята, от него е дошла енергията, от него са дошли възможностите за нашия живот.

Храненето за един окултен ученик е една много важна страна от неговия живот.

Всички живи същества се хранят.

За животните, обаче, храната е цел, а за човека – тя е средство за постигане на всички други цели, поставени в живота.

И ето защо имаме толкова големи аномалии – и в живота на хората по отношение здравето и по отношение на патологичните изменения на тяхната психика.

У животните това явление се среща много по-рядко. Напр.

Обикновено животните имат определена храна: зърнени храни (главно птиците), треви (тревопасните) и месо (хищниците).

За един окултен ученик, който разбира живота в една нова форма, вегетарианският режим на хранене се явява като един вече предрешен въпрос.

Има известни храни, както и медикаменти, взети в по-голямо количество, не само че са вредни, но и много опасни за живота. Напр.

В живота на хората има нещо болнаво, има нещо което спъва техния свободен полет.

И когато създаде хората на земята, създала им е и условия да живеят.

Тия условия хората неразумно използваха и живота стана непоносим.

Животът ще трябва да се изучи в нова светлина.

Ако хората знаеха как да ядат и колко да ядат, биха облекчили до голяма степен своя живот.

Днес всички въздишат по нов живот.

Но новият живот изисква нови условия.

Тия нови условия подразбират ново съзнание, подразбират нов живот.

78. ФИЛОСОФИЯ НА ИНТУИЦИЯТА НА АНРИ БЕРГСОН Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Въпросът вече не се е касаел за мълчаливите страници на една книга, която допуща всичко да се пише върху ù, а един жив факт, който е ставал пред хиляди свидетели, многократно повтарян и при това при толкова условия, при които не само се изключва всяка мисъл за съмнение – но би било смешно дори всяко опитване да се отрече тая действителност.

За целта се устройва анкета, надлежно разгласена и от цяла Франция се стичат хора практици, работещи с пръчката за търсене на вода и руди, а Париж дава своите журналисти и достатъчно любопитни учени и забележителни хора, които този въпрос е живо интересувал.

Ние сме още пред входа на земните чертози, които ни поднася бъдещето и имаме право да наричаме тая малка и скромна пръчица със старото ù име, както и някога – магическа, защото не чрез чудеса ще ни даде пътя към незнайното, а защото подобна на кехлибара, тя ни връчва първичната нишка, водеща към бъдещия нов живот, в който част от невидимото ще стане осезаемо, „реално'' – и то не само по отношение на външните предмети, но и в самото човешко тяло.

79. ЗВЕЗДНИ СКАЗАНИЯ - Cis moll Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

в областта на философията се забелязва един хаос, който цари не само във философските системи, но и в целокупния духовен живот, изразен в моралния упадък на религия, изкуство, социология, икономика, политика.

През разните епохи са господствували различна системи, които са застъпвали ту една страна на целокупния душевен живот, ту друга.

Затова е нужна такава философска система, която да обхване целокупния наш живот.

Назад към чувството, което е по близо до интимния наш живот, което ще внесе мекота в живота.

В това време на зараждащото се ново движение в духовния живот на човечеството се явява на философския хоризонт слънцето на Бергсон, което огрява философския хаос, създаден от „школския" интелектуализъм на 19-то столетие.

В какво се състои тая философия на интуицията в Анри Берсон, аз няма надълго да се разпростирам, а само ще изложа в общи характерни черти интуитивния метод и новото, което внася той във философията и духовния живот на човечеството.

Философията престава да бъде вече оная антична суха абстракция, годна само за старците; тя се превръща в сюрприз и дихание на самия живот.

Тя е прост акт и ако ний нямаме интуиция за едно непрекъснато протичане, каквото наблюдаваме в нашия душевен живот, разумът никога от тия изрезки не би могъл да достигне до целостта и пълнотата на действителността.

А животът е творческа еволюция.

Значи, интелектът не може да познае целокупния живот, тъй като той е животът, гледащ навън и част от жизнената еволюция.

Пита се тогава, как ще познаем тоя живот?

Ние притежаваме друга способност, посредством която навлизаме в самия живот, в непосредствения опит на нашето съзнание.

Ние често казваме, че в дъното на душата ние знаем, но когато ние трябва да излезем вън от живота, (преживяването) и си дадем сметка – пред интелекта се явяват мъчнотии.

Първоначалното предназначение на инстинкта, както и на интелекта, е да въздействуват върху материята за утилитарните нужди в живота – инстинктът създава живите органи, а интелектът създава материалната култура – от сечивата на първобитния човек до модерната усъвършенствувана машина.

Инстинктът пък, който съвпада с основните процеси на живота, намира известни неща, но никога не започва да ги търси (не умозрява).

Когато интелектът успее да слее своите обекти и цели със самите жизнени процеси - да ги живее значи – които съвпадат със самия живот, да се обърне навътре, тогава се получава интуицията, облагороден инстинкт, съзнателен вече, но неизразим, а достъпен само за непосредственото преживяване.

Но за това той трябва да се добере до текущи понятия, способни да следват реалността във всички нейни безкрайни извивки и да възприемат движението на вътрешния живот на нещата.

Художникът, поетът, метафизикът, мистикът може да съзерцават природата и своя живот, но философът, който иска да твори и направи своя непосредствен опит достояние на човечеството, не трябва да сътрудничи с интелекта.

Наистина, в своята същност интуицията е съвсем противоположна с интелекта и казва Бергсон, „ако нашето познание се раздвоява на интелект и интуиция, то произлиза от това, че нашето съзнание едновременно трябва да се прилага, приспособява към неподвижната мъртва материя (преди всичко ние сме материални същества) и същевременно трябва да следваме живота в своето непрестанно протичане, което съвпада с интуицията." Но ние в съвсем редки моменти долавяме тоя вътрешен живот на интуицията.

НАГОРЕ

0.52842688560486