НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
90
резултата в
42
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Бележки по повод статията „Астрология и медицина”
 
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Докато у животните ние можехме да говорим само за музикални прояви, у тия нисши човешки раси намираме зачатъци от всички изкуства, с всичките елементи на
естетиката
.
Векове са минали, но до нас са стигнали само имената на Орфей, Паганини, Моцарт, Бетховен... Трудно се раждат велики музиканти. Интересни са някои важни данни за първите прояви на музикалното чувство у човека. Теософите твърдят, че зачатъкът на музиката се намира в Атлантида, а може би в Лемурия, но това е една по скоро хипотетична за сега почва. Първичните прояви на музиката се намират още в прехода между човека и животното. И действително, най-опростотворена музика, с най-примитивни музикални прояви намираме в австралийските негри, фуегинците от Огнена земя, африканските негри и пр.
Докато у животните ние можехме да говорим само за музикални прояви, у тия нисши човешки раси намираме зачатъци от всички изкуства, с всичките елементи на
естетиката
.
Ритмичното чувство вече се проявява до висша степен не само в техните танци и игри, но и в примитивните песни и музикални инструменти Характерно е да се отбележи, че не е намерено нито едно диво племе, у което да липсват музикални прояви. Те се изразяват в най-нисшите племена като песни, придружаващи игрите им. Регистърът на тия песни не е повече от 3-4 ноти. Според лингвистичната теория, човекът е викал и пял преди да почне да говори. Първите прояви са били хорово пение.
към текста >>
Ако се хвърли един общ поглед върху първоначалната проява на музикалната
естетика
ще се констатира, че такава
естетика
е съществувала у всички човешки раси, племена в всички времена.
Тук намираме арфа с много струни и малка арфа с четири струни, служащи за акомпанимент. Музиката е била силно застъпена, особено в религиозния живот на египтяните. В малките олтари на всички храмове е имало особени певци. Според Климент Александрийски, при религиозните процесии, лицето което откривало шествието е било един певец, носещ някакъв музикален символ. По отношение на Индия и другите древни страни, нещо особено, нещо типично, не може да се каже.
Ако се хвърли един общ поглед върху първоначалната проява на музикалната
естетика
ще се констатира, че такава
естетика
е съществувала у всички човешки раси, племена в всички времена.
Дори някои считат, че първоначалния говор е бил или вик или пеене. Даже ако наблюдаваме малките деца, те пеят много по-рано от времето, когато почват да говорят. Изобщо, в човека ние намираме една музикална основа, втъкана в неговата природа. Къде се намират първите музикални зачатъци, ние не знаем. Знаем само, че почти у всички същества има пряко или косвено проявление на музикалното чувство.
към текста >>
2.
ТЕЛЕСНО И ДУШЕВНО - В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА - В.
 
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
То запълва нашата марсова
естетика
, храни и удовлетворява един отдавнашен инстинкт, но принася по-малко полза, далече даже да компенсира изразходваната енергия.
Общо би могло да се каже, че това са ония, които нямат определен обект за своето движение, нямат идеи. Единствено идеята импулсира енергиите у човека, каквато и да е тя и най-често даже ония, които повече разрушават, отколкото да градят, са идеалисти някакви, които вярват, че в развалините и пепелището на онова, което презират, ще се роди чудния феникс – тяхната желана цел. Ние сме също за събарянето, обаче мислим, че то трябва да започне непременно от идолите и кумирите и то не чуждите, а най-напред от тия, които са в самите нас. Има два вида разрушение. Едното вдига шум, трясък, прахове.
То запълва нашата марсова
естетика
, храни и удовлетворява един отдавнашен инстинкт, но принася по-малко полза, далече даже да компенсира изразходваната енергия.
Второто рушене, е освобождаване душата от бурените на нашето заблуждение То е падането на фетишите от техните пиедестали, на мястото на които трябва да застане светлата жива фигура на свободата. Първото рушене е акт на нашата емоционална природа и се извършва най-често с катализатори върху нашата грубо-чувствена природа, като викове, барабани, ура, крясъци и др. Някога за същата цел по-малко културните племена са удряли о тенекии, тъпани и са надавали ужасни викове, с които постигат все един и същ ефект: полуужасяване, настръхване и частично или пълно затъмняване на нашето мисловно естество. Така хипнотизираната почти маса е готова вече за най-крайните задачи. Попитайте всекиго, който е направил даже стъпка към някой краен акт, дали не е усетил нуждата от това психично опияняване, което мята булото на едно временно (за някои даже приятно) замъгляване на нашето аз.
към текста >>
Неусетно те въстават из развалините, из пепелищата, създадени от тия които „не вегетират", хора с нов морал, с нова
естетика
.
Какво по-лесно от това да посегнеш и откъснеш чуждия плод. Нима има геройство в това? Нима ония, които днес се възпират нямат смелост за това, или друго движи душата им? Не вегетират, а живеят, учат най-великото изкуство да служат на Богочовека в нас, а не на мъничката плашлива животинка, която унищожава като гъсеницата, мислят с ума на паяка, който плете изкусни мрежи, стреля от засада с продуктите на съвременния гений и люби така, както вълкът люби малките агънца. Нови хора се раждат сега.
Неусетно те въстават из развалините, из пепелищата, създадени от тия които „не вегетират", хора с нов морал, с нова
естетика
.
Те не са свързани още в никакви стройни редици, а са разпилени по света, както звездите по небето. Техният живот често протича неусетно, незабелязано за ония, които „не вегетират", но в края дървото на живота им има плодове. Тия хора не са необикновени, от тях сме виждали и те се познават по радостта, която усмивката на любовта е сложила като печат на лицето им За нас обаче, които желаем да следваме техния път, те са необикновени и нашето поведение към тях е поведението, което имат залутаните пътници към ония, които са им посочили действителната пътека в мъглява зимна нощ. Тях ги дава времето, вековете и нито куршумите, нито огнените клади могат да унищожат онова, което те носят със себе си от своя Творец. Те са, които ще издигнат пряпореца на едно ново царство, когато ранената птица на нощта ще сбере своите разперени криле и ще пусне ведрината на високото небе да нахлуе в душите ни.
към текста >>
3.
ЗВЕЗДНИ СКАЗАНИЯ - Cis moll
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Затова той се явява и като един новатор, който открива нови земи, нови стремежи в областта на философия, изкуство, поезия, метафизика, теология, педагогика,
естетика
.
В това време на зараждащото се ново движение в духовния живот на човечеството се явява на философския хоризонт слънцето на Бергсон, което огрява философския хаос, създаден от „школския" интелектуализъм на 19-то столетие. Със своята философска система достига до една друга способност на познанието и изгражда интуицията. В какво се състои тая философия на интуицията в Анри Берсон, аз няма надълго да се разпростирам, а само ще изложа в общи характерни черти интуитивния метод и новото, което внася той във философията и духовния живот на човечеството. Сам Бергсон не е завършил своята философска система, за да ни даде един напълно изчерпателен метод на познание. Той слага едно ново начало, което тепърва трябва да се разработи и разшири от бъдещите мислители в един колективен и прогресиращ труд.
Затова той се явява и като един новатор, който открива нови земи, нови стремежи в областта на философия, изкуство, поезия, метафизика, теология, педагогика,
естетика
.
Мнозина виждат в неговата философия освобождение на философската мисъл от оная схоластична паяжина на най-противоречиви системи, които се израждат в диалектически словопрения. Философията престава да бъде вече оная антична суха абстракция, годна само за старците; тя се превръща в сюрприз и дихание на самия живот. Тя е вечно трептяща младост. В какво се състои прочее тая интуиция? Бергсон, преди да даде своята нов метод на интуицията, критикува метода на интелекта, разглежда основно и инстинкта и от недостатъците на интелекта изтъква, че интуицията сама по себе си е точно обратния метод на интелекта.
към текста >>
4.
Физиогномия – Г.
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Днес философията се възражда не само за туй, че философските дисциплини психология, етика,
естетика
и гносеология добиват нова стойност за живота. Не.
ФИЛОСОФИЯТА определят обикновено като обобщение, синтез от крайните изводи на науката. Тя борави следователно не с отделни факти, а с общите въпроси и принципи на знанието и живота. Наука и философия се взаимно допълват и психологически и исторически. Само във втората половина на миналия век под влиянието на бързия развой на естествознанието, се беше създало у някои убеждение, че философията като опит да се схване света в едно цяло, е умряла и трябва да отстъпи местото си на специалните науки. Но, животът скоро опроверга това.
Днес философията се възражда не само за туй, че философските дисциплини психология, етика,
естетика
и гносеология добиват нова стойност за живота. Не.
Всички, включително и учените специалисти, схванаха вече едностранчивостта на натрупаните факти и подробности от диференцираните науки. „Специалистите се залутаха между дърветата и изгубиха из пред очи гората." Това сравнение сполучливо характеризира положението на днешния ограничен специалист. - Противодействие на тази едностранчивост е новата и разпространяваща се вече натурфилософия, която иска да измести старата метафизика. Но, забележителното е не толкоз възобновявания интерес към философията, отколкото някои нови и характерни за времето философски проблеми. Методите и пътищата на класическата философия, бяха тия на класическата наука - сетивните данни, експеримента и умозаключението.
към текста >>
5.
Уводни думи към окултната биология. Новите насоки в биологията – Б. Боев
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Илиев –
Естетика
и психоанализа С портрета на Фройд.
24) Luce е Omdra. 25) Кронит – Произход на света от светлината, цена 6 лв. 26) от Натурфилософско четиво: № 26. Ат. Илиев, – Психоанализа пансексуализъм и изкуство. Критичен очерк, цена 15 лева; № 25. Ат.
Илиев –
Естетика
и психоанализа С портрета на Фройд.
Цена 10 лева; 27. от Четиво Наука и Живот: № 23. Емил Куе – Чрез самовнушение към здраве. Лекуване на душата и тялото чрез самовнушение. С портрета на автора.
към текста >>
6.
Психология на вярата
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Великите компонисти (имам пред вид тези, които основно познават музикалното изкуство и долавят личната
естетика
на всеки едного) знаят сполучливо да изразят посредством хармонични комбинации всички човешки страсти и по закона на съответствието събуждат у слушателите си същия род чувства, изразени чрез техните музикални акорди.
Но сега нека отбележим, че създаването на оркестъра в древния йерусалимски храм не е било нещо случайно, а е почивало на точното прилагане на науката за съответствието между силите на духовния свят и нещата на физическия свет. Музиката там е била употребявана по научен начин като една висша духовна сила и музикантите са били третирани като свещенослужители, изпълняващи важен религиозен обред. Да поясним сега горното твърдение: „когато има хармонично съчетание, емоциите са сполучливо възпроизведени от инструментите". И тъй е. Музиката не би могла да оставя такива дълбоки впечатления в душата на човека, ако самата хармония не беше присъща на чувствата в човешкото сърце.
Великите компонисти (имам пред вид тези, които основно познават музикалното изкуство и долавят личната
естетика
на всеки едного) знаят сполучливо да изразят посредством хармонични комбинации всички човешки страсти и по закона на съответствието събуждат у слушателите си същия род чувства, изразени чрез техните музикални акорди.
Всека страст, събудена у човека, се развива в неговото въображение, където приема съответната форма и ако волята не противопостави нужната за случая сила, човек би удовлетворил всяко свое желание. Мнозина мислят, че това омагьосващо изкуство е безопасно; те не могат да разберат, че то е една дълбока сила, която докосва и най-тънките струни на човешкото сърце; те третират музиката като абсолютно безвредна, като прост шум без всякакво значение. Ние обаче, които от личен опит познаваме силата на организирания звук, можем да представим следното на тези, които си въобразяват, че музиката е само сбор от звукове без стойност. Вечер е. Тълпи от народ се стичат към театрите или концертните зали.
към текста >>
7.
Няколко думи за окултната биология. Новите насоки в биологията – Б. Боев
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
В този случай – казано на езика на
естетиката
– той ще ни даде красотата, пречупена през призмата на своята индивидуалност, като подчертае една или друга страна на нейното художествено битие.
Gis Moll СИМВОЛИЗЪМ В ПРИРОДАТА И СИМВОЛИЗЪМ В ИЗКУСТВОТО Символизмът в изкуството трябва да има за идеал: постигане символиката на природата. Голяма илюзия си правят ония писатели и теоретици на изкуството, които мислят, че човешкият символизъм, в известни случаи може да надмине символиката на природата, където според тях красотата, музиката, па и всичко друго е дадено в груба, сурова и нестилизирана форма – и следователно, човешкия дух трябва, както художникът, да взема от тази голяма палитра – природата: боите, тоновете, идеите и да ги подрежда, съчетава, хармонира и облича в стройни художествени форми. Това е вярно само в случаи, когато художникът почерпва идеята на своето творение не от природата, а от естетичните царства на своя дух, тогава той търси във външния свят само форми, в които да облече своята идея. Но когато художникът иска да ни предаде красотата, която е непосредствен обект на неговото естетично съзерцание, тогава неговата творческа работа е друга.
В този случай – казано на езика на
естетиката
– той ще ни даде красотата, пречупена през призмата на своята индивидуалност, като подчертае една или друга страна на нейното художествено битие.
Явлението е аналогично с разпадането на белия слънчев лъч – прекаран през стъклената призма – в седемте цветове на дъгата. Индивидуалността на художника, бидейки в невъзможност да обгърне целокупното битие на красотата, ни дава последната в нейния колорит. Оттук е ясно колко далеч стои творчеството на художника от произведенията на природата, Аз мисля, че дословно същото може да се каже и за символизма в изкуството. И той е индивидуален, а следователно – и той отстои далеч от истинската символизация на природата. Защо? Защото в природата, както за красотата, така и за символиката има общовалидни критерии и норми – докато в символиката на изкуството, поне за днес, още няма универсални критерии, които да са еднакво валидни за всички творци и ценители на красотата.
към текста >>
8.
Съдържание на бр. 7 и 8
 
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Четиво "Наука и Живот": № 5 Тира Серафимова —
Естетика
и култура.
КНИЖНИНА Получиха се в редакцията: „Натурфилософско четиво; № 28 В. Бьолше - Тайната на зачатието. Книга ІІ от Любовта в природата. 15 лв.
Четиво "Наука и Живот": № 5 Тира Серафимова —
Естетика
и култура.
III издание. С портрета на авторката. 20 лв. № 30. С. Мусин – Човекът и земята.
към текста >>
9.
ЗА ВЕЖДИТЕ-ЕМИЛ ПЕТЕРС-ОТ НЕМСКИ Д-Р К.
 
Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
В техните блюда – очите – се тегли с драмовете на изяществото и
естетиката
всеки образ, всяко впечатление от обноска, всеки жест.
Взрете се в човешката вълна, която се движи по булеварда с блестящите витрини – изложби на коничните пръсти. Като пъстра мрежа минават хората на коничните пръсти и улавят очарованите погледи. Те бродират еднообразната канава на коректно облечените квадратопръстци със свилените нишки на своята фина елегантност. Те именно са кривнали „асиметрично” леката баретка, те са метнали пак „асиметрично” флуидния ешарп, те са изписали стреловити вежди или са ги балансирали като везни. Пазете се от тия везни!
В техните блюда – очите – се тегли с драмовете на изяществото и
естетиката
всеки образ, всяко впечатление от обноска, всеки жест.
На булеварда вълната бавно замира. Тя се е разбила на отделни талази, които нахлуват по кина, концертни зали, театри, кабарета – все модерни храмове на Астарта. Тук коничните пръсти са в своята стихия. Тук те изплитат звучната, вълшебна мрежа, в която улавят квадратните пръсти. Квадратните пръсти – това са ония риби, в устата на които – според приказките и според Писанието – има „статири” и златни монети.
към текста >>
10.
Идеали на младежта
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Ако ние бихме могли да се пренесем назад в някоя отдалечена епоха и бихме се явили всред отбраното общество, нашите възгледи за
естетика
, нашият морал и маниер, с който се отнасяме към хората и проблемите на времето, биха били чудовищни, защото и те са били подложени на развитие.
Човек в известен смисъл е социално животно. Един голям фактор в неговото развитие е средата, спрямо която той някога се нагажда, други път претворява или се стреми да догони в непрестанните ù промени. И човекът е властен и свободен само в среда, която го разбира и е сродна с неговите стремежи. Нашата надареност, маниер или благородство, изразени по един начин, са понятни само в една среда. Другаде, при други условия и начини на живот, тя е чужда, незавладяваща.
Ако ние бихме могли да се пренесем назад в някоя отдалечена епоха и бихме се явили всред отбраното общество, нашите възгледи за
естетика
, нашият морал и маниер, с който се отнасяме към хората и проблемите на времето, биха били чудовищни, защото и те са били подложени на развитие.
Забележително, обаче, си остава едно: хората и до днешен ден се заблуждават относно преимуществата на епохите и времената в общото развитие. Смешно и нелепо е да се съпоставят такива разнородни неща, като отделните епохи на човешкото развитие и да се казва: днес човечеството стои по-високо във всяко отношение от някога или обратното - някога човечеството е било по-високо във всяко отношение от нашите западнали и извратени времена. И в двата случая се прави една голяма грешка, ако не се прибави едно разяснение, което да установи „в какво отношение" или в що по-горе или по-долу. Ако имаше някакъв начин, който би ни позволил да се отдръпнем като безучастни зрители в перспективата на времето и ако развоя на човешкия род би оставил никаква следа като огнена линия върху мрачния фон на вековните панорами, ние ще останем изненадани от това, че тая следа не е една наклонена линия, която започва от някаква „нула" и се стреми нагоре към безкрая, а една вълнова линия или спирала с много слизания и качвания, общата тенденция на която е все пак нагоре. Диаграмата на развоя не е една проста стълба, която изкачва човешкият род гладко, а път с мъчителни възходи и бурни слизания, път с трагически минимуми и блестящи точки на съвършенство във всеки от тия извитъци - епохи, човечеството е докосвало нови, непознати дотогава неща и е живяло под един знак на своето време, който макар и невидим, властно го е направлявал и е бил негова неуловима духовна същност.
към текста >>
11.
НА ПРИЯТЕЛЯ ВЪВ ВЕЧНОСТТА ГЕОРГИ РАДЕВ- Д-Р ЕЛ. РАФ. КОЕН
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Словото му бе геометрично, свежо, с изящен стил, с гъвкава грациозност, с трепетен усет за
естетика
.
Ще се помъча да изрисувам с твърде бегли и крайно бледи линии образа на един наш отминал брат, който образ ние сега трябва да повикаме наблизо и да му отдадем нашата размисъл, нашата непресъхваща обич, а може би и легналата в сърцата ни скръб по него, защото нека си призная, скръбта, която ни посещава дори и на една железопътна гара при заминаването на любим човек, не може да не посети сърцата ни сега, когато един от най-първите приятели и работници за светлината отмина в тайното, велико и безответно за нас царство на отвъдното съществуване. Спомням си ясно минутата, когато през 1921 год., в един прекрасен двор на град Търново, двор сияйнал от блясъка на бели премени и от възторга на едно множество, пълно с чиста жажда за светлина, аз стиснах наблизо до сенчестата чешма за първи път ръката на един строен, къдрокос младеж, чиято гъвкава походка и музикален почти говор ми направиха голямо, незабравимо впечатление. В тая минута не подозирах, колко сърдечна и братска ще бъде дружбата ми с него и колко време ще бъде той спътник в моя живот. Из ден в ден качествата на тоя рядък по интелигентност млад човек ме завладяваха и ми импонираха все по-силно и по-силно. В дълги проникновени разкази той ме посвещаваше в тайните на своята любима небесна наука – астрологията, с която аз винаги го свързвах.
Словото му бе геометрично, свежо, с изящен стил, с гъвкава грациозност, с трепетен усет за
естетика
.
Оттогава и до сетните дни, когато го бе обхванала коварната немощ, за мене е бивало неизмеримо удоволствие да беседвам с него, защото аз винаги се потапях в естетиката и брилянтното изящество на думите, както и в необикновената проницаемост на неговата остра като стрела мисъл. В моето съзнание Георги Радев – нашият Жорж – се очерта като всестранно надарена личност, защото тънкият му, понякога благородно строг критерий за философия, художество и музика, неговият звънтящ френски език, английските му и немски преводи, които са не по-лоши от всеки познат у нас превод, изисканите уроци по латински език, които той преподаваше на ученици и студенти, караха всеки, който идваше в контакт с него, да чувства един необикновен човек. Не многослед началото на моята дружба с него, съдбата ни постави един до друг на университетската скамейка. Като че виждам и сега позата на моя съсед, в която той неподвижно и унесено следеше любимите за него науки. Помня блестящите му екзамени и като че чувам тихото скрибуцане на молива, под острието на който върху бялата хартия оставаха равни и съвършени в красота и изящество букви, чертежи и символни знаци.
към текста >>
Оттогава и до сетните дни, когато го бе обхванала коварната немощ, за мене е бивало неизмеримо удоволствие да беседвам с него, защото аз винаги се потапях в
естетиката
и брилянтното изящество на думите, както и в необикновената проницаемост на неговата остра като стрела мисъл.
Спомням си ясно минутата, когато през 1921 год., в един прекрасен двор на град Търново, двор сияйнал от блясъка на бели премени и от възторга на едно множество, пълно с чиста жажда за светлина, аз стиснах наблизо до сенчестата чешма за първи път ръката на един строен, къдрокос младеж, чиято гъвкава походка и музикален почти говор ми направиха голямо, незабравимо впечатление. В тая минута не подозирах, колко сърдечна и братска ще бъде дружбата ми с него и колко време ще бъде той спътник в моя живот. Из ден в ден качествата на тоя рядък по интелигентност млад човек ме завладяваха и ми импонираха все по-силно и по-силно. В дълги проникновени разкази той ме посвещаваше в тайните на своята любима небесна наука – астрологията, с която аз винаги го свързвах. Словото му бе геометрично, свежо, с изящен стил, с гъвкава грациозност, с трепетен усет за естетика.
Оттогава и до сетните дни, когато го бе обхванала коварната немощ, за мене е бивало неизмеримо удоволствие да беседвам с него, защото аз винаги се потапях в
естетиката
и брилянтното изящество на думите, както и в необикновената проницаемост на неговата остра като стрела мисъл.
В моето съзнание Георги Радев – нашият Жорж – се очерта като всестранно надарена личност, защото тънкият му, понякога благородно строг критерий за философия, художество и музика, неговият звънтящ френски език, английските му и немски преводи, които са не по-лоши от всеки познат у нас превод, изисканите уроци по латински език, които той преподаваше на ученици и студенти, караха всеки, който идваше в контакт с него, да чувства един необикновен човек. Не многослед началото на моята дружба с него, съдбата ни постави един до друг на университетската скамейка. Като че виждам и сега позата на моя съсед, в която той неподвижно и унесено следеше любимите за него науки. Помня блестящите му екзамени и като че чувам тихото скрибуцане на молива, под острието на който върху бялата хартия оставаха равни и съвършени в красота и изящество букви, чертежи и символни знаци. Все пак, тия качества човек би могъл да намери отчасти и другаде, но онова, с което той бе най-ценен, най-скъп, това е неговата любов към великата истина, неговата жажда да знае, неговата твърдост и решение да отдаде живота си изцяло като син на виделината за великото и безмълвно дело на светлите избраници, които работят за новото царство на обичта и мира върху земята.
към текста >>
12.
За фотоизложбата Езотерична металопластика на Г.Куртев
 
Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Истина е, че днешното изкуство е точно изображение на сегашния морал и
естетика
.
14 август 1995 Вече 4 месеца чакам отговор от Организацията за защита на изкуството. Отговор още не е дошъл. Изглеждаше нямаме единомислие по отношение на изкуството. За мене истинското изкуство е израз на най-възвишеното, което импулсира душата и е израз на идеалите и принципите на Новото човечество. Израждането на божествените форми е декадентство.
Истина е, че днешното изкуство е точно изображение на сегашния морал и
естетика
.
Изглежда за мене няма пространство в света. Никой не желае да публикува моето изкуство. Новото винаги бива отхвърлено и преследвано. И великият Учител Христос също беше отхвърлен, мъчен и разпнат.всички големи мислители са имали същата съдба. Сега какво трябва да правя?
към текста >>
13.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 62
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Живота в свобода и красота, живота в хармония с природата и нейните закони, изисква и ще даде условия и възможност на всички, които го възприемат да обърнат особено внимание на
естетиката
, на естественото чувство за красивото и възвишеното, на копнежа към идеалното, към върховната реалност - Бога.
Кой ще разтвори на младежа необятните простори на истинското знание, кой ще му разкрие потайните дълбочини на древната като света мъдрост, кой ще му покаже живота - човека и света такива, каквито са си, сваляйки покривките на материализма? - Естествено, това ще може да направи само новото, свободно училище, ползващо се от източниците на Великата Окултна Наука, скрита за всички, които в своята надменна гордост на големи учени и просветени хора, изучават само повърхността, само външното покривало на великия живот. В трудовата задруга ще се създадат всички условия за потънкостно изучаване скритите тайни на живота, за разкриване пред всички истините на древната мъдрост, за да се популяризира и разпространи навред светлината на истинското познание за човека и света. Тук ще дойдат и ще работят хората, които ще станат творци на новата, по-дълбока наука. И светлината на тази наука ще се разлее по всички части на света.
Живота в свобода и красота, живота в хармония с природата и нейните закони, изисква и ще даде условия и възможност на всички, които го възприемат да обърнат особено внимание на
естетиката
, на естественото чувство за красивото и възвишеното, на копнежа към идеалното, към върховната реалност - Бога.
На тая почва ще възникнат истинската религия и истинското изкуство. Религията не като източник на доходи за едни и като куп предразсъдъци за други, а като отговор на най-дълбокото и реално чувство на човешката душа - чувството на единение и стремеж към нейния първоизточник - Бог. Изкуството, не като средство за спекулация и за разпалване на низките, животински страсти, а изкуство облагородено, възвишено, пречистено от отровния дим на човешките пороци, изкуство, което ни издига и приобщава с върховната красота. И от всички видове, особено и най-голямо внимание ще трябва да се обърне на музиката. Новият живот е музика.
към текста >>
14.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 88
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Естетика
и художествена история.
Изкуство и нравственост. Биологичната единица става духовно същество. В царството на изкуството. Стил в изкуството. Изкуството и човечеството.
Естетика
и художествена история.
Тази книга представлява 1 том от „История на изкуството", която ще излезе в 12 тома. Всеки том по отделно струва 150 лв. Първата серия от 4 тома, вместо 600 лв., се отстъпва на абонатите за 320 лева, платими на 4 пъти т. е. по 80 лева при получаването на всеки том. Излезлите три тома веднага се изпращат при поръчка от книгоиздателство Ст.
към текста >>
15.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 212
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Когато линията на носа следва почти линия та на челото — имаме меки хора на
естетиката
на вътрешна мярка, макар и идейни материалисти.
в какво съотношение са с околното (чело, бра да, бузи, очи, вежди, уши, форма на главата и пр.) Случаите за моста са най различни, но ще вземем като типични само няколко: 1) Моста е прав т. е. челото минава направо в нос, слива се. Такива типове са тъй наречените „гръцки“. В тия хора мисълта е обективна. Разбират от красота на формите.
Когато линията на носа следва почти линия та на челото — имаме меки хора на
естетиката
на вътрешна мярка, макар и идейни материалисти.
(А) Но ако носа, отскача (Б) на-вън — имаме дебелоглави, упорити хора, за които разумните словесни доводи имат малко значение. Те обикновено разбират нещата след като си чукнат главата и то поне два пъти в стената — чак тогава се съгласяват, че е стена, в не врата При първия удар допускат, че само така им се струва . . . 2) Колкото линията е по огъната, толкова съобразителността и отстъпчивостта са свойствени на тая натура. Но разбира се и тук имаме много възможни случаи, както се вижда от тия чертежи.
към текста >>
16.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 216
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И тук то ще развие семенцата на своята свободна воля, инициатива, предвидливост, чувство за ред, чистота,
естетика
и много други положителни качества.
Една майка, един път, викаше детето си да й услужи нещо— „Не мога“, — каза то. — „Защо не можеш“? — пита го майката — „Имам работа“. — „Че каква работа пък имаш“ — ядосва се майката — „Играя бе“ — отговаря спокойно и сериозно детето. За да играе детето, необходима е една стая или поне едно свое ъгълче да си има детето.
И тук то ще развие семенцата на своята свободна воля, инициатива, предвидливост, чувство за ред, чистота,
естетика
и много други положителни качества.
Детето ще знае, че тук всичко зависи от него. Тук то е господар и няма да чува противните: — „не слагай това тук“ — „не пипай това“ — „остави онова“... И ще видите с какво усърдие то ще работи. Надникнете в детските градини и вижте куклените къщи. Винаги са в ред и винаги се надпреварват децата да ги редят. Децата обичат работата.
към текста >>
17.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 241
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Естетика
и култура, от Т. Серафимова.
Ас. Златаров. Айнщайн и световните тайни, проф. Ас. Златаров. Въведение в метафизиката, Бергсон. Космичните лъчи и живота, Ас. Златаров.
Естетика
и култура, от Т. Серафимова.
Химичната война и гибелта на човечеството, от проф. Ас Златаров. Живот и смърт на езиците, — Ат. Яранов. Залезът на античната цивилизация, от проф. Ростовцев. Предисторичният човек, проф.
към текста >>
18.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 279
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Понеже Нептуновите вибрации са много възвишени и ни свързват с един извънсетивен свят, затова създават голяма чувствителност в организъма и дават хора с тънка
естетика
, силно съзерцателни.
Но един път опитали я, те всецяло й се отдават, стремейки се да я въплътят в живота си и да реформират обществото да заживее с нея. Те мечтаят за „Царството Божие” на земята и са проповедниците на братството, равенството и свободата между хората. Затова за човека с обикновено съзнание те са мечтатели и утописти, които си губят напразно времето. Но в същност, те живеят със съзнанието си в един реален свят, когото се стремят да въплътят в земните форми, но не им се удава. И всички съвременни мечти за нещо ново, красиво, възвишено, се дължат на мистичните влияния на Нептуна.
Понеже Нептуновите вибрации са много възвишени и ни свързват с един извънсетивен свят, затова създават голяма чувствителност в организъма и дават хора с тънка
естетика
, силно съзерцателни.
Те се стремят да проникнат във вътрешността на живота и са хора с голяма интуиция и силни предчувствия и яснослушане. Но понеже съвременните хора не могат да реагират правил но на тези възвишени вибрации, на този висш живот на Нептуна, той действа по такъв начин, че създава един силно нервен темперамент, който често върви ръка за ръка с гениалността или с лудостта. В лошите си аспекти предизвиква неврози, афазия и т. н. Предизвиква заплетеност в работите и усложнения в предприятията Когато е в лош аспект също така предразполага към измама, към двойственост в живота и невменяеми постъпки. В организъма предизвиква разпадане на тъканите и предразполага към линеене.
към текста >>
19.
 
-
Те биват събрани и подредени по законите ма
естетиката
, ритъма и нравствената воля на твореца около оста на първия импулс, долитнал от горе.
По същия начин, чрез склада на нашето подсъзнание, си обясняваме и творчеството. При творческия процес, който изцяло е вън от сферата ма обикновената деятелност, ние имаме моментно събуждане на дремещата подсъзнателна стихия от един лъч, проникнал в нея отвън. Цялата наша идейно-нравствена същност е само един миг. едно хрумване, или един глас на свръхчовешкото в човека, което пронизва като стрела душата ни, намира складираните в подсъзнанието материали и се облича в тях. Тия доспехи на творческата идея с готови елементи на нашето подсъзнателно аз.
Те биват събрани и подредени по законите ма
естетиката
, ритъма и нравствената воля на твореца около оста на първия импулс, долитнал от горе.
Това е така, защото всеки, който твори, не разчита изключително на своята съзнателна воля, а оставя около началното свое хрумване свободно да потекат без численото много материали от своя личен, житейски опит. Всеки, който започва едно дело, разчита с едно благоговейно доверие на ония ирационални закони в творческия процес, които му помагат да облече, неочаквано и за самия него леко, в образи голата и безплътна истина, стрелнала се в неговата душа. Затова е възможно странното на пръв поглед положение, в което виждаме некога творците, които казват, че сами ме с очаквали така лесно да създадат това, или онова свое творение. Творците на литературата, музиката и пластичните изкуства с най-богат материал за изследване в това отношение. Един поет или белетрист всякога изживява момента на творческото събуждане чрез внезапния повик на някой нравствен или естетичен импулс: една накърнена правда, една несправедлива присъда, или ридание, дошло от безутешната долина на човешките неволи.
към текста >>
20.
 
-
Из „Народно Здраве“
Естетика
и живот – Г.
-------------------- Абонамент: За България – 30 лева За странство – 60 лева Отделен брой 2 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Славянството – Пламен Огнено кръщение Нещо от учението на учителя за дишането (продължение от брой 280) – Б. Боев Словото на Учителя. В Негово име ще се надяват народите. (из неделна беседа „И в Неговото Име народите ще се надеят“ – 29 декември 1940 г.) Учителят на път (стих) – Елвилюри Слънце и кожа – П. В.
Из „Народно Здраве“
Естетика
и живот – Г.
С. Г. Божията воля - или човешката (Истинска случка) – П. Камбуров Из науката и живота. Чесънът. – Д-р К. Йорданов Домати - И. М.
към текста >>
Из „Народно Здраве“
ЕСТЕТИКА
И ЖИВОТ Много стремежи има вродени в човека, но стремежът към красота е един от най-важните.
Хората сами знаят, колко добре се чувстват през зимата, след като са прекарали през лятото месец или два на слънце. Просмуканите в клетките на кожата слънчеви лъчи, сгъстени в особен вид енергия, при нужда отдават тази енергия за борбата на организма срещу външни или вътрешни вреди. Затова, нека не забравяме, че чрез слънчевите бани през лятото, ние натрупваме един капитал, който е необходим на организма през зимата за защита на нашето здраве. Който милее за здравето си, не бива да изпуска да се попече малко на слънце, още повече, че тук поне не трябват никакви средства, а само желание и съзнание за доброто от това. П. В.
Из „Народно Здраве“
ЕСТЕТИКА
И ЖИВОТ Много стремежи има вродени в човека, но стремежът към красота е един от най-важните.
Красотата е една вътрешна потребност за човека, ето защо всеки средно развит човек непрестанно се стреми към нея. Тя упражнява много благотворно влияние върху възпитанието на човека и изграждането на характера. „Красотата“ поетите наричат „мълчалива музика но формите и багрите“, която чрез очите се възприема, а чрез сърцето преживява. Класическото разбиране на красотата, като симетрия, хармония между частите не е надживяно. Красота има навсякъде и във всичко, но човек трябва да се научи да я търси и намира, а затова се изисква усилена работа, дълго школуване.
към текста >>
21.
Всемирна летопис
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Нова
Естетика
.
Девиз на изданието е мисълта на Петър Дънов: „Работете между тоя народ, защото повдигането на българската душа влиза в Божествения план.“ На страниците на „Всемирна летопис“ са публикувани множество значими текстове, сред които Златните стихове на Питагор, „Смъртта и нейната тайнственост“ от Камил Фламарион, първият български превод на текст на Емануел Сведенборг (откъс от книгата „За небесата, за света на духовете и за ада“, публикуван под заглавието „Езикът на ангелите“), коментар на Сифра Дзениута от Симеон бен Йохай, резюмета от беседи на Петър Дънов, стихотворения на Иван Грозев, Дора Габе, Иван Толев и др. Списанието поддържа постоянна рубрика по окултни науки - астрология, хиромантия и др., помества сведения за наблюдавани в България и в чужбина паранормални явления, както и новини от културния живот, като посещението на Рабиндранат Тагор в България през 1926 година. Съдържание на всички броеве Година 1, Брой 1 (22 март 1919 г.) 1. X. Една велика идея. — Мир на земята — Общество на народите 2.
Нова
Естетика
.
Трилогия (сонети) от Ив Толев: I. — В Храма. — II. Възкресение — III. Ела! 3. К. У. Ледбитер.
към текста >>
2. Нова
Естетика
.
Важно съобщение за сътрудниците . Година 1, Брой 2 (1 май 1919 г.) 1. X. Болшевизмът като идейно движение. — Принципи и методи на съвременния комунизъм. — Кой е правия път?
2. Нова
Естетика
.
I. Ив. Грозев. Възкръсналият Израил (стихове). II.Рабиндранат Тагор (индуски поет). Гитанджали (мистични жертвени песни, с портрета на автора). Прев. Сава Чукалов. 3.
към текста >>
Нова
Естетика
. I.
Съобщение за смъртта на дъщеря и близък роднина. (липсват последните страници) 15. Бележка от редакцията....... Година 1, Брой 3 (1 юни 1919 г.) 1. X. Жизненият въпрос. — Законите на развитието — Условията на истинската култура. 2.
Нова
Естетика
. I.
Зората на новия живот (песен), с ноти. II. Рабиндранат Тагор (индуски поет). Гитанджали (жертвени песнопения). 3. Д-р Р. Томсон. Расова наука.
към текста >>
Нова
Естетика
: I — „Към Христа“ от Е.
Отговор на четирите въпроси от публициста N. N. в кн. I 21. Книгопис. Съобщения Година 1, Брой 4 (1 септември 1919 г.) 1. Упадък и гибел на народите — Закони и исторически факти — Поука за българите. 2.
Нова
Естетика
: I — „Към Христа“ от Е.
Те. Летхе. II — „В тлен звезда...“, от Б. М. Албиог. III — „Гитанджали“ (жертвени песнопения), от Рабиндранат Тагор (индуски поет), прев. С. Чукалов. 3.
към текста >>
Нова
Естетика
: 1) Из „Трепети на една душа“ (сонети), от Иван Толев: I.
От редакцията 14. Теософски книги. Издания на военното книгоиздателство Гужголов и Котев Година 1, Брой 5 (1 октомври 1919 г.) 1. Международният мир — Стари грешки и заблуждения —Условия за новия живот. 2. Проектът на договора за мир с България. 3.
Нова
Естетика
: 1) Из „Трепети на една душа“ (сонети), от Иван Толев: I.
Из висините, II. Сълзите, III. Блянът IV. Славей. 2) Към светлината, от Е. Г. Лешхе и 3) Гитанджали, от Рабиндранат Тагор. 4.
към текста >>
Нова
естетика
: 1) Из „Трепети на една душа“ (сонети), от Ив.
IV — Силата на лошите пожелания и клетвата. V — Сънят на горския работник VI — Карма. 15. Съобщение на редакцията Година 1, Брой 6 (1 ноември 1919 г.) 1. Изпитанията на България — Какво ни предстои? — Мъдрост и любов. 2.
Нова
естетика
: 1) Из „Трепети на една душа“ (сонети), от Ив.
Толев: I. Тихият глас, II. Раната, III. Странник и IV. България. 2) Гитанджали (край), от Рабиндранат Тагор. 3.
към текста >>
Нова
Естетика
: 1) Из „Трепети на една душа“ (сонети), от Ив.
Поправка Година 1, Брой 7 (1 декември 1919 г.) 1. X. X. X. Сегашното положение на човечеството.— Методи за изправлението му — Бъдещето което предстои. 2. Б. М. Албиог. Низ Пътя (стихове). 3.
Нова
Естетика
: 1) Из „Трепети на една душа“ (сонети), от Ив.
Толев: I. Благодаря! II Брак. III. Ангел и IV. Слънце и Земя. 2) Изпит, разказ от А.
към текста >>
Нова
Естетика
: 1) Из „Трепети на една душа“ (сонети), от Ив.
Цифри и писмени знакове в ириса на окото. 14. Книжнина. Година 1, Брой 8 (1 януари 1920 г.) 1. Борби и насилия. — Стачките у нас — Вътрешен мир ....... 2.
Нова
Естетика
: 1) Из „Трепети на една душа“ (сонети), от Ив.
Толев: На Учителя. 2) Забравени страници, . стихове от г-ца Олга Славчева: I. Признание. II. Просяци. III. Към новата година. IV.
към текста >>
Нова
Естетика
: 1) Из „Трепети на една душа“ (сонети), от Ив.
Известия от редакцията на кориците. Година 1, Брой 9 (1 февруари 1920 г.) 1. X. X. X. Сравнителният биологически процес — Аналогии и заключения. — Новите хора. 2.
Нова
Естетика
: 1) Из „Трепети на една душа“ (сонети), от Ив.
Толев: I. Лилия, II. През огъня. 3. A. Ducasse — Harispe.
към текста >>
Нова
Естетика
: 1) Из „Трепети на една душа“ (сонети), от Ив.
Магията в услуга на полицията и VI. Връщане на духовете. Година 1, Брой 10 (22 март 1920 г.) 1. X. X. X. Старото и новото човечество — Инволюция и еволюция — Методите на новия. 2.
Нова
Естетика
: 1) Из „Трепети на една душа“ (сонети), от Ив.
Толев: I. Мъченица. II. Пролет. 3. Жюл Лермина. Магьосницата. 4. Мистицизъм: I.
към текста >>
Нова
Естетика
: 1) Из „Трепети на една душа“ (сонети), от Ив.
Книжнина: I. Пророците на възраждането, от Едуард Шюре. II. M-me W.: Сборник на медианимични съобщения 18. Писмо от редакцията (описание съдържанието и целите на списанието и относно подписката за втората годишнина) Година 2, Брой 1-2 (януари 1921 г.) 1. Новото човечество — Фалитът на старите идеи — Белият комунизъм. 2.
Нова
Естетика
: 1) Из „Трепети на една душа“ (сонети), от Ив.
Толев: I. Гретхен. II. Пиявицата. 2) Поздрав от гората, разказ от П. Списаревски. 3. Боян Боев.
към текста >>
Нова
Естетика
: 1) Из „Трепети на една душа“ (сонети), от Ив.
Година 2, Брой 3 (февруари-март 1921 г.) 1. Пред новата епоха - Развитието на народите . Идването на шестата раса. От X. X. X. 2.
Нова
Естетика
: 1) Из „Трепети на една душа“ (сонети), от Ив.
Толев: I При Него. II. Възход. III. Cor cordium. IV. Веригите. 2. Поздрав от гората, разказ от П Списаревски.
към текста >>
Нова
Естетика
.
Боз) и II. 25-годишнината от откритието на Рентген Година 2, Брой 4 (април-май 1921 г.) 1. Умът, сърцето и волята — Влиянието им върху живота — Форма, съдържание и смисъл на живота. От X. X. X. 2.
Нова
Естетика
.
Из Сюли Прюдом: Очите. Идеалът. Росата. Тук долу, на земята. Прев. Ив. Карановски. 3. Боян Боев.
към текста >>
Нова
Естетика
.
Уилсон и числото 13. IV: Който знае нещо добре, трябва да го съобщи на другите Година 2, Брой 5 (юни 1922 г.) 1. Да се самоосъзнаем! Нашите длъжности. — Положението на българския народ. 2.
Нова
Естетика
.
Под небето на Бенгалия. Стихове от Рабиндранат Тагор. Моята песен. Към четеца. Посещение на Духа. 3.
към текста >>
Нова
Естетика
.
Съобщения на кориците (може да се прочете от поставения PDF) Година 2, Брой 6-7 (22 март 1922 г.) 1. Повече светлина! Светлината като фактор в живота — Дългът на българските държавници. Статия от X, X. X........... 2.
Нова
Естетика
.
Из „Трепети на една душа“. Сонети от Ив. Толев: I. Псалом четвърти. II. Плач. III.
към текста >>
Нова
Естетика
.
23. Книжнина. 24. Разни вести. Година 2, Брой 8-9 (16 август 1922 г.) 1. Учението на любовта и братството. Неговата същност — Процесът на развитието 2.
Нова
Естетика
.
Из „Трепети на една душа“. Сонети от Ив. Толев: I. Пилигрим. II. На планината.
към текста >>
Нова
Естетика
. I.
Предизвестителен сън. V. Загадъчната къща в Братислава. 15. Книжнина Година 2, Брой 10 (31 декември 1922 г.) 1. Събитията в България — Междупартийните борби — Поуката. Статия от *. 2.
Нова
Естетика
. I.
Из .Трепети на една душа (сонети): а) При олтаря, б) Орел и в) Присъдата, от Иван Толев. II. Към върха, стихотворение от Олга Славчева. III. Мракът, стих. от Виктор Хюго, превела Аврора К. 3. В хармония с безкрайното, статия от Ралф Уалдо Трайн, сжкратено изложил П.
към текста >>
Окултна
естетика
: поезия, музика, живопис, скулптура, пластика, архитектура, театър и пр.
Характеристика на днешния момент от духовното развитие на човечеството. Статия от Боян Боев. 4. Ясновидката от Префорст Фредерика Хауфе. Статия от Д-р Юстинус Кернер (продължение от кн. III.). 5.
Окултна
естетика
: поезия, музика, живопис, скулптура, пластика, архитектура, театър и пр.
Статия от Ив. Толев. 6. Мироглед и творчество на художника Борис Георгиев. I. Кратки животописни черти. II. Задачите на изкуството, според Бор.
към текста >>
Окултна
естетика
: поезия, музика, живопис, скулптура, пластика, архитектура, театър и пр.
Небесният хляб и II. Покоят на Духа. 5. Ясновидката от Префорст Фредерика Хауфе. Статия от Д-р Юстинус Кернер (продължение от кн. V.). 6.
Окултна
естетика
: поезия, музика, живопис, скулптура, пластика, архитектура, театър и пр.
Статия от Ив. Толев. (Две картини от художника Борис Георгиев) 7. Практически окултизъм. Волята е всепобеждаваща сила. — Статия от Oттo Кюнце, резюмирана от П.
към текста >>
22.
Всемирна летопис, год. 1, брой 01
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Нова
Естетика
.
Списанието в PDF Година 1, Брой 1 (22 март 1919 г.) 1. X. Една велика идея. — Мир на земята — Общество на народите 2.
Нова
Естетика
.
Трилогия (сонети) от Ив Толев: I. — В Храма. — II. Възкресение — III. Ела! 3. К. У. Ледбитер.
към текста >>
23.
Всемирна летопис, год. 1, брой 02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
2. Нова
Естетика
.
Списанието в PDF Година 1, Брой 2 (1 май 1919 г.) 1. X. Болшевизмът като идейно движение. — Принципи и методи на съвременния комунизъм. — Кой е правия път?
2. Нова
Естетика
.
I. Ив. Грозев. Възкръсналият Израил (стихове). II.Рабиндранат Тагор (индуски поет). Гитанджали (мистични жертвени песни, с портрета на автора). Прев. Сава Чукалов. 3.
към текста >>
Нова
Естетика
ВЪЗКРЪСВАНЕТО НА ИЗРАИЛ (Езекиил, XXXVII, 1-14) Положи Бог десница върху мен И ме възведе във Духа Господен И ме постави всред долина мрачна, Изпълнена с мъртвешки кости; Обведе ме край тях околовръст: И ето — твърде много черепи и кости, Разсеяни по прашното лице На смъртната долина, И ето — бялнали се сухи кости.
За тая цел, единствения път, по който трябва да се върви е: 1) мирната и естествена еволюция на душата и духа, чрез идеално обучение и възпитание, нагодено точно според природните закони; 2) мирен апостолат, при най-рационална преуредба на църковната организация и 3) държавно управление, наречено синархия, основано също тъй на естествените закони на развитието. Само така всички хора ще могат да станат „съвършени, както е съвършен Отец наш, който е на небеса". X. ______________________ [1] Цитатът е от Евангелие на Марка, гл. 10, стих 17-23. [2]Виж и Лука, гл. 14:25-35.
Нова
Естетика
ВЪЗКРЪСВАНЕТО НА ИЗРАИЛ (Езекиил, XXXVII, 1-14) Положи Бог десница върху мен И ме възведе във Духа Господен И ме постави всред долина мрачна, Изпълнена с мъртвешки кости; Обведе ме край тях околовръст: И ето — твърде много черепи и кости, Разсеяни по прашното лице На смъртната долина, И ето — бялнали се сухи кости.
И рече Бог: „Син человечески, кажи — Ще оживеят ли тез кости? “ И рекох: Господи, Ти знаеш ! И пак ми рече Бог: „На тези кости провещай и им речи: Вий, сухи кости, чуйте Словото на Бога! Така говори Бог Адонай: Дух на живот ще вложа във вас И ще ви оживотворя, Ще ви скрепя със жили ставни И ще ви облека със плът, Ще ви обвия с кожа И ще ви вдъхна моя дух, За да възкръснете и да познайте, Че Аз Съм — Бог“. И възвешах аз Словото на Бога, Тъй както Той ми заповяда, И чу се трясък, щом прорекох, И ето — земен трус; и костите тогава Сглобяваха се — кост към кост, във същ състав.
към текста >>
През първия период на своята дейност, за Гьоте е писал още следните съчинения: „Теорията на познанието в Гьотевия мироглед,“ „Гьоте като баща на нова
естетика
“ (1889 година), „Гьотевият ми роглед“ (1897 година).
Той искал да изучи сина си за инженер или на някоя подобна професия. Като завършил реалното училище, Рудолф Щайнер постъпил в Политехническия институт във Виена, след което няколко години става частен учител. По-после завършва по философия във виенския университет. След завършването на университета се залавя за писателство в областта на литературната критика и философията. Ценили го като добър познавач на Гьоте и затова през 80-те години на миналия век му било поверено издаването на пълното събрание на Гьотевите съчинения, към които той е написал, като предговор, една ценна литературно-философска студия върху Гьоте.
През първия период на своята дейност, за Гьоте е писал още следните съчинения: „Теорията на познанието в Гьотевия мироглед,“ „Гьоте като баща на нова
естетика
“ (1889 година), „Гьотевият ми роглед“ (1897 година).
Писал е и за Шилер книгата: „Шилер и днешното време“. В тая книга той изтъква голямото значение за днешното време на Шилеровите „Писма върху естетичното възпитание на човека“. Други трудове на Д-р Щайнер от областта на литературната критика и философията са: „Фридрих Нитче, един борец против своето време“, „Хегел и неговите противници“, „Съвременната лирика“ и пр. Най-важни негови философски съчинения си остават „Истина и наука“. „Философия на свободата“ и „Мирогледите през 19 век“.
към текста >>
24.
Всемирна летопис, год. 1, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Нова
Естетика
. I.
Списанието в PDF Година 1, Брой 3 (1 юни 1919 г.) 1. X. Жизненият въпрос. — Законите на развитието — Условията на истинската култура. 2.
Нова
Естетика
. I.
Зората на новия живот (песен), с ноти. II. Рабиндранат Тагор (индуски поет). Гитанджали (жертвени песнопения). 3. Д-р Р. Томсон. Расова наука.
към текста >>
25.
Всемирна летопис, год. 1, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Нова
Естетика
: I — „Към Христа“ от Е.
Списанието в PDF Година 1, Брой 4 (1 септември 1919 г.) 1. Упадък и гибел на народите — Закони и исторически факти — Поука за българите. 2.
Нова
Естетика
: I — „Към Христа“ от Е.
Те. Летхе. II — „В тлен звезда...“, от Б. М. Албиог. III — „Гитанджали“ (жертвени песнопения), от Рабиндранат Тагор (индуски поет), прев. С. Чукалов. 3.
към текста >>
НОВА
ЕСТЕТИКА
КЪМ ХРИСТА .
Сакъзов „Българите в своята история“. [3] Д. Мишев, цит. съч, стр. 78 и 79.
НОВА
ЕСТЕТИКА
КЪМ ХРИСТА .
. . пожертвай живота си ако искаш да живдеш И. * * * Пожъртвай, пътнико, живота, Смири сърцето си бурливо, На страсти буйни във хомота Не се уплитай суетливо. * * * Низ пътя стръмен въземи се, Послушай на Учителя зова! От прах суетен отърси се И чуй безмлъвните слова!
към текста >>
26.
Всемирна летопис, год. 1, брой 05
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Нова
Естетика
: 1) Из „Трепети на една душа“ (сонети), от Иван Толев: I.
Списанието в PDF Година 1, Брой 5 (1 октомври 1919 г.) 1. Международният мир — Стари грешки и заблуждения —Условия за новия живот. 2. Проектът на договора за мир с България. 3.
Нова
Естетика
: 1) Из „Трепети на една душа“ (сонети), от Иван Толев: I.
Из висините, II. Сълзите, III. Блянът IV. Славей. 2) Към светлината, от Е. Г. Лешхе и 3) Гитанджали, от Рабиндранат Тагор. 4.
към текста >>
НОВА
ЕСТЕТИКА
* * * ИЗ ТРЕПЕТИ НА ЕДНА ДУША" (СОНЕТИ) * * * ИЗ ВИСИНИТЕ В минути на възход към висша красота, кога духът лети в безбрежното сиянье, аз питам, Отче мой, със вик на отчаянье: що съм пред Твойта мощ, къде съм в вечността?
Българското правителство ще отговори в срок от 25 дни, след което ще се изработи друг договор. Дотогава, обаче, обстоятелствата могат съществено да се изменят и първоначалният проект, който прониза сега българското сърце, може да стане неузнаваем. Такава е участта на всички човешки дела, на които лежи печата на неправдата и несъвършенството. * Уводна, редакторска статия, неподписана. Имало е цензура, понеже на 3 места има оставени по два празни реда, а на четвъртото място има оставени 3 празни реда.
НОВА
ЕСТЕТИКА
* * * ИЗ ТРЕПЕТИ НА ЕДНА ДУША" (СОНЕТИ) * * * ИЗ ВИСИНИТЕ В минути на възход към висша красота, кога духът лети в безбрежното сиянье, аз питам, Отче мой, със вик на отчаянье: що съм пред Твойта мощ, къде съм в вечността?
* Искра, залутана из звездния рояк, дете на Слънцето, посланик на земята, аз все се питам йощ, кат поря небесата: как сме аз и Ти, о Отче мой всеблаг?... * "- Стресни се, дух крилат! Светилникът догаря, в суетни питанья животът ти изгаря! Денът преваля веч - при страдните иди! "... * И смислих се тогаз за земните беди, и жалба горестна разкъса ми душата, че нищо не сторих за ближния, за брата... * * * БЛЯН С възторг и умиление, душа пречиста, при теб пристъпвам аз, и сещам всеки час като разливаш тайно негата лъчиста... * И вслушвам се в хармонията с упоенье, с която ти звучиш и сладостно кънтиш, като акорд от арфа, кат неземно пенье... * И дишам твоя аромат с безмерна жажда, кат пътник морен, чий живот се пак услажда след участ тежка, зла... * И тъй бих аз желал навеки да живея, в божествена любов със тебе да се слея, със теб - в една душа!..
към текста >>
27.
Всемирна летопис, год. 1, брой 06
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Нова
естетика
: 1) Из „Трепети на една душа“ (сонети), от Ив.
Списанието в PDF Година 1, Брой 6 (1 ноември 1919 г.) 1. Изпитанията на България — Какво ни предстои? — Мъдрост и любов. 2.
Нова
естетика
: 1) Из „Трепети на една душа“ (сонети), от Ив.
Толев: I. Тихият глас, II. Раната, III. Странник и IV. България. 2) Гитанджали (край), от Рабиндранат Тагор. 3.
към текста >>
28.
Всемирна летопис, год. 1, брой 07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Нова
Естетика
: 1) Из „Трепети на една душа“ (сонети), от Ив.
Списанието в PDF Година 1, Брой 7 (1 декември 1919 г.) 1. X. X. X. Сегашното положение на човечеството.— Методи за изправлението му — Бъдещето което предстои. 2. Б. М. Албиог. Низ Пътя (стихове). 3.
Нова
Естетика
: 1) Из „Трепети на една душа“ (сонети), от Ив.
Толев: I. Благодаря! II Брак. III. Ангел и IV. Слънце и Земя. 2) Изпит, разказ от А.
към текста >>
Естетиката
е дала много добро обяснение на това.
Тен говори и за статуите от бронз или мрамор, които са с еднакъв цвят и без зеница в окото. Те са красиви, макар и еднообразни по цвят. А пък статуите на Мадоната в някои западни църкви са боядисани и облечени с красиви разноцветни копринени платове, лицето й е с розов цвят, с блестящи очи и отчетливи зеници. С такова прекалено подражание, казва Тен, художникът ни докарва не удоволствие, но отблъсквателно чувство, често дори и отвращение. Сега защо това е така ?
Естетиката
е дала много добро обяснение на това.
Когато картината или статуята е с всички подробности, не се дава възможност на фантазията да работи, тя е пасивна. А когато подробностите не са представени, то фантазията сама допълва подробностите, значи твори. Творбата е най-висшата човешка дейност. Трябва да дадем и на детето възможност да твори. А това ще стане, когато то е активно в училището.
към текста >>
29.
Всемирна летопис, год. 1, брой 08
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Нова
Естетика
: 1) Из „Трепети на една душа“ (сонети), от Ив.
Списанието в PDF Година 1, Брой 8 (1 януари 1920 г.) 1. Борби и насилия. — Стачките у нас — Вътрешен мир ....... 2.
Нова
Естетика
: 1) Из „Трепети на една душа“ (сонети), от Ив.
Толев: На Учителя. 2) Забравени страници, . стихове от г-ца Олга Славчева: I. Признание. II. Просяци. III. Към новата година. IV.
към текста >>
Иван Толев НОВА
ЕСТЕТИКА
ЗАБРАВЕНИ СТРАНИЦИ * * * ПРИЗНАНИЕ Пред милото дете невинно виновна аз стоя, и в чистия му поглед право не мога да се взра.
Из „Трепети на една душа“ НА УЧИТЕЛЯ Каква наслада сещам, душа велика, чиста, кога се вслушвам в твоите божествени слова - кога от теб се лее, с аурата златиста, поток от светлина! * Как твойта благост чудна сърцето упоява във трепети безкрайни! И как бих бил готов в един миг да прегърна вселената тогава, препълнен със любов! * И с теб далеч унесен над бездните незнайни, аз искам да разкрия дълбоките им тайни - по твоето лице... * Но ще съзра ли нявга, зората де се ражда? Ще утоли ли вечно любовната ми жажда Великото Сърце?...
Иван Толев НОВА
ЕСТЕТИКА
ЗАБРАВЕНИ СТРАНИЦИ * * * ПРИЗНАНИЕ Пред милото дете невинно виновна аз стоя, и в чистия му поглед право не мога да се взра.
* Пред погледа му лъчезарен навеждам в свян очи, и нему само аз се моля, сал то да ме прости. * И никой друг не ще да види, че страдам аз всегда, че слънце колко да обичам, стоя във тъмнина. * От гордост няма да покажа сълзите пред света: светът жесток ще се надсмее, щом види, че скърбя. * Но пред детенцето невинно навеждам аз очи, покланям му се, кат в молитва, във изповед с сълзи * Пред него тихо коленича в безгласна изповед, ах, тамо сладко аз ридая, изплаквам тежък гнет * * * ПРОСЯЦИ В съседска вратня просякът почука, със плачеш глас си нещо той поиска, във миг стопанът дарът му подаде и той, доволен. весело отмина.
към текста >>
30.
Всемирна летопис, год. 1, брой 09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Нова
Естетика
: 1) Из „Трепети на една душа“ (сонети), от Ив.
Списанието в PDF Година 1, Брой 9 (1 февруари 1920 г.) 1. X. X. X. Сравнителният биологически процес — Аналогии и заключения. — Новите хора. 2.
Нова
Естетика
: 1) Из „Трепети на една душа“ (сонети), от Ив.
Толев: I. Лилия, II. През огъня. 3. A. Ducasse — Harispe.
към текста >>
Х.Х.Х НОВА
ЕСТЕТИКА
Из „Трепети на една душа“ (СОНЕТИ) ЛИЛИЯ „Разгледайте лилиите как растат, нито Соломон във всичката си слава се облаче като една от тях.
Този замък на бялата раса, с всички свои народи и общества, е вече изходен и сега става разделянето, което ни показва пътя към живата природа. Туй разделение в съвременния европейски живот се изрази в двата политически съюзи: на Централните сили и на Съглашението. Остава последната фаза: клетката да се раздели на две, за да се открие на всички народи пътя към живия Бог на любовта. И сега борбата, която става, е предвестник за прекъсването на последните нишки, които държат двете нюклиозни клетки, а с това прекъсване ще се яви новото човечество - хората на любовта, които ще преобразят съвременния живот и ще покажат, че може да се живее и по друг начин, т.е. чрез споразумение и взаимна поддръжка между народите - по-големите народи да покровителстват по-малките, а и всред самите народи да се въдвори взаимно разбиране и любов.
Х.Х.Х НОВА
ЕСТЕТИКА
Из „Трепети на една душа“ (СОНЕТИ) ЛИЛИЯ „Разгледайте лилиите как растат, нито Соломон във всичката си слава се облаче като една от тях.
Лука 2:27 О моя лилия, неизразимо мила, кажи, от де взема прекрасния си лик — във кой небесен кът ти си се украсила с таз краска бисерна, със нежния светлик? * Кажи, кой вдъхна в теб това благоуханье, що ти разливаш в мен в най-сладостни струи, и с него ме топиш в безспирно обаянье — във блян за щастие всред мразовити дни? . .. * Не знам, дали сам Бог, о цвете ненагледно, не те изпрати тук, кат перл от своя рай — на Гения Му чист творение последно . . . * Но моето сърце, изстрадало и бедно, в теб сродната душа можа веч да узнай: цял свят от красоти и светлини без край!...
към текста >>
31.
Всемирна летопис, год. 1, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Нова
Естетика
: 1) Из „Трепети на една душа“ (сонети), от Ив.
Списанието в PDF Година 1, Брой 10 (22 март 1920 г.) 1. X. X. X. Старото и новото човечество — Инволюция и еволюция — Методите на новия. 2.
Нова
Естетика
: 1) Из „Трепети на една душа“ (сонети), от Ив.
Толев: I. Мъченица. II. Пролет. 3. Жюл Лермина. Магьосницата. 4. Мистицизъм: I.
към текста >>
Нова
Естетика
Из „Трепети на една душа“ (сонети) МЪЧЕНИЦА Разбит от скръб и взрян във твоето разпятье, аз моля те със плач, о прелестна душа, слезни от кръста веч, и в моите обятья ела, ела, ела!
Няма съмнение, че силата и якостта на един народ се състои в живите морални принципи, проявени във всичките области на неговия бит. Тия принципи трябва да бъдат еднакво приложени както в църквата, тъй и в училището, в обществото, в политиката и пр. Те са методите на новия живот. Всички хора трябва да бъдат честни, справедливи, умни и добри. Честността ще създаде гръбнака на човешкия характер, справедливостта - неговата сила, умът - направлението му, а добротата ще създаде неговия капитал. Х.Х.Х.
Нова
Естетика
Из „Трепети на една душа“ (сонети) МЪЧЕНИЦА Разбит от скръб и взрян във твоето разпятье, аз моля те със плач, о прелестна душа, слезни от кръста веч, и в моите обятья ела, ела, ела!
* Отровата изпи до край, видя и ада - нек паднат гвоздейте от милите ръце и нек забие пак сърдцето ти с наслада до моето сърдце... * И в новия живот крила ти ще разпериш, безкрайно щастие, блаженство ще намериш, о ангелска душа! * Тогаз, с сълзите ми обляна мъченица, ще засияйш като божествена царица в света на любовта... * * * ПРОЛЕТ Предвечният и мощен Извор веч разкрива с съкровища препълнените си гърди и в малкия ни свят обилно Той разлива потоци блясъци и розови венци... * И от чертозите невидими долитат мелодий чудни от нечуван нивга хор, упиват ме с неземен чар и пак отлитат далеч в безкрайния, пленителен простор- * но тез цветя, тез краски, звуци и лъчи, това си ти, изтъкана от тях омая, душа, прозряла през небесните очи! * И аз, в възторг свещен през теб, дете на рая, кат блян, долавям те, зова те ежечасно: о моя жива пролет, колко си прекрасна! Иван Толев МАГЬОСНИЦАТА От Жюл Лермина Уморен и застарял повече телесно, отколкото душевно, аз се отдалечих от столичния живот в родния ми градец. Макар и да напуснах лекарската си практика, аз не останах чужд за другите и отшелник.
към текста >>
от окултен характер, под общо заглавие „Нова
Естетика
“, за да могат окултните истини да се възприемат в по-лека и достъпна форма.
Космогония (учение за тълкуване на библейските тайни за сътворението на вселената), Ономантия (учение за значението на разните кръщелни имена на хората) и др. Освен това. в списанието се дават полезни съвети, основани на изследванията на същите науки, за запазване на физическото ни здраве и за лекуването ни, когато по небрежност, невнимание или по други причини, независещи от волята ни, повредим здравето си. В отдела: „Окултна хигиена и медицина“ се дават редица разумни правила, които трябва да изпълняваме, за да се радваме винаги на цветущо здраве, на постепенно разхубавяване и да бъдем дълголетни, а именно: кога, какво, как и колко да ядем и пием, кога и какво да обличаме, как да дишаме, кога и как да използваме лечебната и възобновителна енергия на слънцето, на електричеството, магнетизма, радия, на водата, и пр. Всичките гореспоменати науки се разработват и в художествени произведения: стихове, разкази, драми и пр.
от окултен характер, под общо заглавие „Нова
Естетика
“, за да могат окултните истини да се възприемат в по-лека и достъпна форма.
Като се изучва естеството и развитието на човека. същевременно се излагат, и законите, които действат за групирането на хората в общества, народи и раси. Цялото човечество е един божествен организъм, който е създадеш, и живее по законите на природата. В течение на вековете, това човечество е преминало няколко епохи и се е оформило до сега в пет раси. И това негово развитие е предмет на разглеждане в списанието в редица статии, в които се излага и какви ще бъдат отличителните достойнства на идещата шеста раса — божествената любов п ясновидството — и как трябва да подготвим дохождането й.
към текста >>
32.
Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Нова
Естетика
: 1) Из „Трепети на една душа“ (сонети), от Ив.
Списанието в PDF Година 2, Брой 1-2 (януари 1921 г.) 1. Новото човечество — Фалитът на старите идеи — Белият комунизъм. 2.
Нова
Естетика
: 1) Из „Трепети на една душа“ (сонети), от Ив.
Толев: I. Гретхен. II. Пиявицата. 2) Поздрав от гората, разказ от П. Списаревски. 3. Боян Боев.
към текста >>
* НОВА
ЕСТЕТИКА
Из „Трепети на една душа“ (СОНЕТИ) ГРЕТХЕН На Е. В.
И нека никой да не се плаши от червения комунизъм: ония, които сега му служат, са наши братя, с които можем да се разберем, защото няма какво да делим с тях на земята. Макар и да не вярват, за сега. в Бога, те не могат да нямат обич към ония хора, които не правят зло, а това е първото условие за взаимно разбиране и съвместен живот в пътя на доброто. Прочее, старото човечество си отива — да живее новото човечество! Нека станем негови членове, граждани на новата култура!
* НОВА
ЕСТЕТИКА
Из „Трепети на една душа“ (СОНЕТИ) ГРЕТХЕН На Е. В.
Из бисерни води изплува в миг сирена с разпуснати коси и страстно дишащ взор, и нежно, на брега примамливо опряна, зовеше, шепнеше, във таен разговор . . Тозчас косите й засъскаха кат змии и пламнаха със жар два въглена-очи, за буйни сладости в несбъднати оргии тяло си алабастър отчаяно сгърчи . . . Коварна Гретхен, скрий отровното си жило: душата нивга то не би ми доближило, кога ме ти лъстиш с лукавите уста . . .
към текста >>
33.
Всемирна летопис, год. 2, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Нова
Естетика
: 1) Из „Трепети на една душа“ (сонети), от Ив.
Списанието в PDF Година 2, Брой 3 (февруари-март 1921 г.) 1. Пред новата епоха - Развитието на народите . Идването на шестата раса. От X. X. X. 2.
Нова
Естетика
: 1) Из „Трепети на една душа“ (сонети), от Ив.
Толев: I При Него. II. Възход. III. Cor cordium. IV. Веригите. 2. Поздрав от гората, разказ от П Списаревски.
към текста >>
НОВА
ЕСТЕТИКА
Из „Трепети на една душа“ (СОНЕТИ) ПРИ НЕГО Изминах път дълъг при Теб, Елохим, и пак се завърнах във моя дом малък.
Трябва да се разбере, че всеки, който има зрение, може да възприеме светлината, но не всеки разбира смисъла и ползата от светлината; всеки, който има уши, може да схване и разбира музиката и говора, но не всеки може да схване дълбокия смисъл на живота, говоримото слово; всеки, който има сърце, може да чувствува любовта и обичта в себе си, но не всеки може да разбере нейния вътрешен стремеж и великото благо, което тя носи в обятията си за ония души, които са готови да приложат нейната жива сила. Вследствие на това, малко хора има в света, които живеят в пълния смисъл на думата: Едни - живеят и страдат, други - живеят и вегетират, трети - живеят и умират, а четвърти - живеят и възкръсват. Следователно, когато дойде туй четвърто състояние в съзнанието на обществото, тогава ние ще бъдем на границите на новата епоха, която носи истинска свобода на цялото човечество. А тя вече хлопа на всеки ум, на всяко сърце ина всяка душа. Който може да мисли, да чувствува и да се стреми, ще разбере. Х.Х.Х.
НОВА
ЕСТЕТИКА
Из „Трепети на една душа“ (СОНЕТИ) ПРИ НЕГО Изминах път дълъг при Теб, Елохим, и пак се завърнах във моя дом малък.
Къде бях, какво преживях — като дим се скри пред дъха Ти животът ми жалък. . . Но днес пак се нося на Твоите крила и пия потира на вечната младост: о пролет, зари и цветя, би л могла душата да плува безкрай във вашта сладост? . . . Кат птичка пред изгрев, трепти тя, се моли за щастие, за радост — живот без неволи — далеч в некой кът, непонятен и нов.
към текста >>
34.
Всемирна летопис, год. 2, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Нова
Естетика
.
Списанието в PDF Година 2, Брой 4 (април-май 1921 г.) 1. Умът, сърцето и волята — Влиянието им върху живота — Форма, съдържание и смисъл на живота. От X. X. X. 2.
Нова
Естетика
.
Из Сюли Прюдом: Очите. Идеалът. Росата. Тук долу, на земята. Прев. Ив. Карановски. 3. Боян Боев.
към текста >>
НОВА
ЕСТЕТИКА
Из Сюли Прюдом ОЧИТЕ Любими, сини, черни, с хубав зрак, очи безброй са видели зората; те спят сега под гробовете в мрак, а слънцето възхожда над земята!
Трябва да знаем, че всяка форма е потребна, за да се изрази чрез нея едно съдържание, а всяко съдържание е необходимо, за да се изрази вътрешния смисъл на самия живот. Следователно, формата, съдържанието и смисъла ние ги свързваме: формата с ума, съдържанието със сърцето, а смисъла с човешката воля. Когато правилно мислим, това значи, че имаме всички подходящи и красиви форми, в които можем да вложим Божественото съдържание на живота, а щом имаме това съдържание, сърцето ще почне правилно да се проявява, и пирамидалните клетки ще работят в унисон. А щом имаме съдържанието, ще имаме и вътрешната сила, която ще даде смисъла на живота, в който смисъл може да се прояви човешката воля, защото само когато разумно действуваме с волята си, ние живеем смислен живот. Следователно: правилно мислене, правилно чувствуване и правилно действуване са необходими за ума, сърцето и волята.
НОВА
ЕСТЕТИКА
Из Сюли Прюдом ОЧИТЕ Любими, сини, черни, с хубав зрак, очи безброй са видели зората; те спят сега под гробовете в мрак, а слънцето възхожда над земята!
И нощите, по-тихи и от дни, през блян очи безброй са възхитили ; звездите вечно бляскат във висини, очите с пълна сянка се покрили. Ох! погледът е в тях изгубен веч, не, не, това кой може да повярва! — обърнали се негде те далеч, незримото там дето се намерва. На заник както гаснещи звезди напущат ни, но пак в небе се спират, зениците захождат без следи, но никога за нас т не умират. Любими, сини, черни, с хубав зрак, отворени за светлина огромна, затворени, очите виждат пак зад гробовете, в тишина изтомна.
към текста >>
35.
Всемирна летопис, год. 2, брой 05
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Нова
Естетика
.
Списанието в PDF Година 2, Брой 5 (юни 1922 г.) 1. Да се самоосъзнаем! Нашите длъжности. — Положението на българския народ. 2.
Нова
Естетика
.
Под небето на Бенгалия. Стихове от Рабиндранат Тагор. Моята песен. Към четеца. Посещение на Духа. 3.
към текста >>
НОВА
ЕСТЕТИКА
Под небето на Бенгалия Стихове от Рабиндранат Тагор МОЯТА ПЕСЕН 1) Песента, която пея, сине мой, музиката си около теб разлива, в своите обятья за да те обвива с нежните ръце на любовта.
Здрави по тяло, мъдри по ум, силни по вяра, добри по душа и любвеобилни по сърце — ето великата вътрешна реформа,, която трябва да направим в нас. И тогава работите на България ще се поправят и Бог ще бъде с. нас! * _____________________________________________ 1) Виж подробно по тоя предмет в кн. X, год. I на Всемирна летопис.
НОВА
ЕСТЕТИКА
Под небето на Бенгалия Стихове от Рабиндранат Тагор МОЯТА ПЕСЕН 1) Песента, която пея, сине мой, музиката си около теб разлива, в своите обятья за да те обвива с нежните ръце на любовта.
Седнала при тебе тя, кога си сам, на ухото ти ще чуеш да говори, но и всред тълпата тя ще ти разтвори дивният простор на самота. Песента ми е за твоя сладък блян две крила големи, най-могъщи, леки, с тях сърцето ти ще полети навеки към предели на незнаен свят. С песента ми — в твоята зеница лъч — ще назърнеш ти в сърцето на нещата, и когато аз замина от земята, ще звучи тя в твоето сърце. КЪМ ЧЕТЕЦА 2) Кой ли ще бъдеш ти, четецо на моите поеми невга, от днес след сто години? . . .
към текста >>
Този идеал е, на кой го служи новата
естетика
, начиная от Гьоте, когото Д-р Рудолф Щайнер справедливо нарича неин баща2).
Освен това, за характеристика на поезията му, ние даваме в тази книжка три от стихотворенията му, поместени в новите му сбирки. Четците ни сами ще се убедят, как, върху най-обикновени теми и в най-проста форма, Рабиндранат гради величествената сграда на общочовешкия идеал — растежа на душата в огъня на божествената любов. Рабиндранат Тагор (последната фотография, публикувана в списанието може да се разгледа в приложения PDF) В първото стихотворение „Моята песен“, извлечено, от сбирката му The crescent moon, авторът изтъква могъщото влияние на поетическата мисъл върху душата и сърцето. С музиката си тя прониква дълбоко в душевния мир, разлива потоци от любовни чувства в човешкото същество, унася го в далечните простори на невидимия свят и му разкрива вечните тайни на битието. Мистицизмът, след в , намира най мощен израз за себе си чрез поетическото възпроизвеждане на висшите красоти на невидимия божествен свят.
Този идеал е, на кой го служи новата
естетика
, начиная от Гьоте, когото Д-р Рудолф Щайнер справедливо нарича неин баща2).
Във второто си стихотворение „Към четеца“, извлечено от сбирката Градинарят на Любовта, Рабиндранат Тагор централизира своята мисъл върху човешкото развитие. Цикълът от сто години означава, в пряк смисъл, възрастта на човека и, следов., тълкуването на думата „човек“, а в преносен смисъл, той представлява една божествена епоха. Може ли всеки ум да схване тая дълбока концепция на един период на развитието и чувствителната душа да изпита, всичката сладост от връзката, което поетът-мистик сочи между цветята, съкровищата на пролетта, тайният произход на златните небесни светлини, милите спомени, дишащи в тънките благовония, и живата радост на сърцето, която протича през процеса на душевната еволюция? Каква велика мисъл и каква упоителна нежност в тия толкоз прости слова! Третото стихотворение „Посещение на Духа“ е едно от най-мистичните, ако може да става дума за степените на дълбочина г необятния мистицизъм на Тагора.
към текста >>
36.
Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Нова
Естетика
.
Списанието в PDF Година 2, Брой 6-7 (22 март 1922 г.) 1. Повече светлина! Светлината като фактор в живота — Дългът на българските държавници. Статия от X, X. X........... 2.
Нова
Естетика
.
Из „Трепети на една душа“. Сонети от Ив. Толев: I. Псалом четвърти. II. Плач. III.
към текста >>
ХХХ НОВА
ЕСТЕТИКА
Из „Трепети на една душа“ (СОНЕТИ) ПСАЛОМ ЧЕТВЪРТИ „И Дух Божи се носеше върху водата“.
И когато човешката душа широко се отвори за нея, тя свободно влиза и пресъздава всичко по нови начини, неизвестни на съвременните културни хора. Когато тая светлина изпълни нашите умове, проникне дълбоко в нашите сърца и обладае всестранно нашата воля, ще се въдвори мир всред всички съсловия на народа - агнетата няма да блеят жално, кокошките няма да крякат, прасетата няма да квичат, кучетата няма да лаят и да хапят - и всички спорове ще престанат, войните ще отживеят времето си и насилието ще остане като едно далечно възпоминание, видяно на съне. В човешкия дух ще се зародят тогава мисли велики, благородни, ще се явят характери самоотвержени, истински майки и бащи, чиято светлина ще излекува всички болки. И право е казал видният израилски пророк, че Бог ще обърше всички сълзи от лицето на хората. Не е ли дошло и за нашите държавници времето, да обършат сълзите на своя народ?
ХХХ НОВА
ЕСТЕТИКА
Из „Трепети на една душа“ (СОНЕТИ) ПСАЛОМ ЧЕТВЪРТИ „И Дух Божи се носеше върху водата“.
Битие — 1; 2. Дихание страшно се понесе над водите и в стон повдигна на вселената гърдите и в бездните й в миг отвея земния прашец.. — Това бе Той, Всесилният, Великият Отец! И се разтвориха вратите на зората в огньове разноцветни, в слънчева позлата, и светна в тях залутаният, земният прашец... — Това бе Той, Всеблагият, Обилният Творец! И чух: „Давиде, проречи на тия твари — часа на Мойта мъст отново ще удари и зей пред тях геенната на кървавия ад! _.“ Кажи им и запей на арфа златострунна за мълний гибелни и гръм в среднощ безлунна.
към текста >>
37.
Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Нова
Естетика
.
Списанието в PDF Година 2, Брой 8-9 (16 август 1922 г.) 1. Учението на любовта и братството. Неговата същност — Процесът на развитието 2.
Нова
Естетика
.
Из „Трепети на една душа“. Сонети от Ив. Толев: I. Пилигрим. II. На планината.
към текста >>
* НОВА
ЕСТЕТИКА
Из „Трепети на една душа" (СОНЕТИ) ПИЛИГРИМ От бездната на светлините се родих — от Теб, от Твоето сърце, и дълго скитах сам и спирах се по бреговете, изпълващ много живи храмове по световете — далеч от Твоето лице, . .
Една вълна от съзнание на тия духовни истини обхваща целия свят и не ще мине дълго време, когато великите принципи на любовта и братството ще възтържествуват. Тоя тържествен ден наближава, защото човечеството е достигнало вече кулминационната точка на своето напрежение във всичките си материални и духовни области. Опитите за изнудване между народите няма да успеят, защото съзнанието за неправдите не може да ги понася вече. Една върховна нужда от справедливост предизвиква у онеправданите колективна реакция, пред която потисниците не могат да не отстъпят. Така, учението за любовта и братството, проповядвано от великите учители на човечеството, ще се приложи, най-сетне, за обща радост и щастие на всички.
* НОВА
ЕСТЕТИКА
Из „Трепети на една душа" (СОНЕТИ) ПИЛИГРИМ От бездната на светлините се родих — от Теб, от Твоето сърце, и дълго скитах сам и спирах се по бреговете, изпълващ много живи храмове по световете — далеч от Твоето лице, . .
Но Ти пак бдеше вред над мен, кат майката следи невръстно си дете, кат слънцето кога наднича откъм върховете и топли крехкото кокиче между снеговете — докат укрепне, порасте. . . В дворците светих, идоли руших, глава поставих на жертвеника, пих отрови, пих, но не оставих нечист нито един вертеп!... От извора на красотите се родих — от Твоето сърце, от Теб, Затуй туптиш Ти в мен, о Вечна Красота, и виждам Те, живея в Теб, затуй и любя —като Теб!.. НА ПЛАНИНАТА Вървеше той със свойте все нагоре — към върха, като видение във светло-розово сиянйе, и в вис надоблачна се спря, жив образ на Духа, унесен в миг в вълните на възторжено мълчанйе . .
към текста >>
С-ранната
естетика
на лицето му не отговаряше на красотата на душата му.
„Не вярвайте на външността". Коперник. Всички знаят за „Позитивната философия“ на Огюст Конта и за съвестната му класификация на науките, която слиза постепенно от вселената до човека, от астрономията до биологията. Също така всички знаят и за Литре, последователят на Огюст Конта: неговият речник е във всички библиотеки, а съчиненията му са разпространени на всякъде. Аз лично съм ги проучил1). Той бе знаменит учен, енциклопедист, дълбок мислител, но при туй материалист и убеден, но абсолютно искрен, безбожник.
С-ранната
естетика
на лицето му не отговаряше на красотата на душата му.
Мъчно можехте да го погледнете, без да помислите за неговия маймунски произход, но при все туй духът му бе високо благороден и сърцето му много великодушно. Той живееше недалеч от моята обсерватория; жена му бе твърде набожна и той лично я завеждаше всяка неделя з църквата на „Страстите Христови“, от нежност и чиста доброта, но без да влиза сам той в църквата. Дантек, тоже безбожник и материалист, който го замести, минаваше покрай църквата до самата си смърт, за да не измъчва жена си, която бе тоже много набожна, и мнозина го съжаляваха за този жест: хората обичаха да видят тия другарки в живота да мислят като съпрузите си. И този професор го атеизма бе също тъй добър. Всичко туй е доста парадоксално.
към текста >>
38.
Всемирна летопис, год. 2, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Нова
Естетика
. I.
Списанието в PDF Година 2, Брой 10 (31 декември 1922 г.) 1. Събитията в България — Междупартийните борби — Поуката. Статия от *. 2.
Нова
Естетика
. I.
Из .Трепети на една душа (сонети): а) При олтаря, б) Орел и в) Присъдата, от Иван Толев. II. Към върха, стихотворение от Олга Славчева. III. Мракът, стих. от Виктор Хюго, превела Аврора К. 3. В хармония с безкрайното, статия от Ралф Уалдо Трайн, сжкратено изложил П.
към текста >>
НОВА
ЕСТЕТИКА
Из „Трепети на една душа (СОНЕТИ) ПРИ ОЛТАРЯ Възлязох там, кога се тайна двер отваря — преди зори — и бдях във ням, свещен възторг, как легион жреци изпълваше олтаря на необятния, омайния чертог.
Всички са длъжни да съзнаят, че българският народ има насъщна нужда от едно мъдро, честно и добро управление, от едно безкористно и любвеобилно духовенство, от едно съзнателно и предано на служебния си и обществен дълг учителство, от едно идеално съдийство и от едно неуморно трудещо се производително съсловие в разните му разклонения и области на стопанския живот. Изисква се да се въдвори, преди всичко, социален мир и правов ред в страната и да се предприемат коренни реформи в цялата обществена и държавна организация. Но това не е задача за разрешение от късогледите и дори заслепени материалистични умове: те не знаят великите закони, които регулират живота на народите и на отделната личност, лутат се в мрака, правят пакости и чупят собствените си глави. Задачата на народното и държавно преустройство може да се разреши само от ония, които са вникнали в дълбокия смисъл на живота, знаят законите и владеят силите. А тия хора са окултистите, пълни с действителни знания, с вяра в бъдещето и с любов към всички.
НОВА
ЕСТЕТИКА
Из „Трепети на една душа (СОНЕТИ) ПРИ ОЛТАРЯ Възлязох там, кога се тайна двер отваря — преди зори — и бдях във ням, свещен възторг, как легион жреци изпълваше олтаря на необятния, омайния чертог.
* И посред тайнството на светлините живи, всред лъх благоухай и песни и свирни, в пламтящия потир с ливантните преливи излях и чашката със моите сълзи. . . * Ще минат векове над тез места пустинни и сенки ще мълвят за горести старинни на скитница-душа във утринния здрач. . . * Но щом едемски хор запее с дивна мощ в олтаря химна на витлеемската нощ, ще стихне, може би, и моят горък плач.
към текста >>
39.
Всемирна летопис, год. 3, брой 05
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Окултна
естетика
: поезия, музика, живопис, скулптура, пластика, архитектура, театър и пр.
Характеристика на днешния момент от духовното развитие на човечеството. Статия от Боян Боев. 4. Ясновидката от Префорст Фредерика Хауфе. Статия от Д-р Юстинус Кернер (продължение от кн. III.). 5.
Окултна
естетика
: поезия, музика, живопис, скулптура, пластика, архитектура, театър и пр.
Статия от Ив. Толев. 6. Мироглед и творчество на художника Борис Георгиев. I. Кратки животописни черти. II. Задачите на изкуството, според Бор.
към текста >>
Окултна
естетика
Поезия, музика, живопис, скулптура, пластика, архитектура, театър и пр.
Макар пълното възстановяване на здравето й да бе невъзможно и да оставаха още лоши белези, все пак тая нещастна жена бе толкоз много облекчена от тия средства, колкото бе позволено да се надява човек при един случай от такова естество. Но потресението, което изпита от смъртта на баща й, неутрализира това благотворно влияние и за напред живота й висеше на косъм. Събитията от тоя вътрешен неин живот и многобройните й изявления за вътрешния живот на човека, върху съществуването на един свят от духове между нас, както и върху тоя, който можем да извикаме, когато душата ни, освободена от материята, която тежи върху нея, разпери крилата си, за да лети безпрепятствено във време- то и пространството, ще бъдат по- нататък предмет на тази книга. Аз ще се огранича само да ги цитирам, като оставя на други грижата да ги тълкуват. (Следва). Ив. Толев.
Окултна
естетика
Поезия, музика, живопис, скулптура, пластика, архитектура, театър и пр.
(Кратки бележки) Изящните изкуства, взети в своята съвкупност, се стремят да изразят Висшата Красота. Те са езика на невидимия свят, чрез тях говори посредствено Бог, проявен във всичките планове на вселената. Бог е Дух, поради което и Висшата, Абсолютната Красота е духовната. Физическата красота, проявена във видимия, материалния свят, е само частичен отпечатък, мираж или бледно отражение на Духа. Бог, Абсолютното Същество, има десет прояви: те са десетте сефироти или „десетте неизповедими духове на живия Бог“, според терминологията на Сефер Йецира.
към текста >>
40.
Всемирна летопис, год. 3, брой 06
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Окултна
естетика
: поезия, музика, живопис, скулптура, пластика, архитектура, театър и пр.
Небесният хляб и II. Покоят на Духа. 5. Ясновидката от Префорст Фредерика Хауфе. Статия от Д-р Юстинус Кернер (продължение от кн. V.). 6.
Окултна
естетика
: поезия, музика, живопис, скулптура, пластика, архитектура, театър и пр.
Статия от Ив. Толев. (Две картини от художника Борис Георгиев) 7. Практически окултизъм. Волята е всепобеждаваща сила. — Статия от Oттo Кюнце, резюмирана от П.
към текста >>
Толев Окултна
естетика
Поезия, музика, живопис, скулптура (пластика), архитектура, театър и пр.
Веднъж тя бе се изгубила известно време, и после я намериха седнала върху една пясъчна купчина толкова здраво, че не бе способна да я остави. Опитите, които правехме върху г-жа Хауфе, за да изследваме действието на минералите, бяха потвърдени по разни начини, а особено като туряхме магическата пръчка или махало с връв в лавата й ръка, която държеше над разни вещества. Така можеше да се констатира, че ония от последните, които не действаха върху г-жа Хауфе, нямаха влияние и върху пръчката, и обратно. Бихме могли да прострем тия опити много по-далеч — напр., като турим тия разни вещества върху лъжичката й — ако не се опасявах да действам много силно върху нейното толкова раздразнително телосложение. (Следва) Ив.
Толев Окултна
естетика
Поезия, музика, живопис, скулптура (пластика), архитектура, театър и пр.
(Продължение от кн. V и край) Казахме, че живописта възпроизвежда видимата и невидимата природа във форми и цветове, достъпни за човешкото зрение на физическото поле. За да не бъдем криво разбрани, трябва да поясним, че възпроизвеждането на природата чрез живописта не означава „рабско подражание“ на природните форми, както некои обичат с неудоволствие да се изразяват, нито пък то подразбира изключване на индивидуалното творчество на художника. Във всичките видове живопис (битовата, пейзажната, портретната и пр.) природата непременно се изобразява повече или по-малко ясно, самостойно или в свръзка с културните придобивки на човечеството във външната страна на живота или във вътрешното му съдържание. А да изобразиш природата, това значи, да изразиш Бога, който се проявява в нея.
към текста >>
Почти в същия смисъл се произнася даже и Прелс в преведеното от нас, още в 1898 г., негово съчинение
Естетика1
).
В това отношение няма напълно свободен човек. Само Бог е неограничено свободен. Следов., и художникът, като посланик на земята, е един духовен инструмент на по-високостоящи от него същества. За това именно той трябва да придобие всички необходими знания за законите, които управляват видимата и невидимата природа, т. е. за законите на Бога.
Почти в същия смисъл се произнася даже и Прелс в преведеното от нас, още в 1898 г., негово съчинение
Естетика1
).
В, единствена по рода си книга в българската литература. Тоя немски писател, който разглежда всичките изкуства през призмата на съвременния материалистичен мироглед, все пак не може да отрече съществуването, силата и значението на човешкия дух, а така също и влиянието на природата върху естетическите произведения. Макар и да схваща само видимата страна на природата, той пише, че „изучва- нето на природата и на законите, които я управляват, е необходимо за живописта много повече, отколкото за пластиката; трябва да се знаят законите на анатомията и физиологията, законите на оптиката, направата на неорганическите тела, растенията и пр.; трябва да се знае причинната връзка на явленията и да се изучват законите, по които те се управляват“, и пр. (стр. 155 - 158 и след.). Прелс не казва нищо само за законите, по които се развива човешката душа, но тая мисъл ясно се прозира в цялото му съчинение.
към текста >>
Прелс в цитираното по-горе негово съчинение, Анатоли Луначарски в неговата студия: „Основите на позитивната
естетика
“ и много други съвременни автори по предмета, обсъждат всестранно произхода, назначението, формите и стиловете на строителното изкуство от най-старо време до днес, но нито на едного от тях не е дошло на ума да потърси връзката между музиката и архитектурата.
Но още по-ясно личи това значение на тъй наречените „пластически“ изкуства в произведенията на окултната архитектура. И тая последната, както музиката, се основава върху закона на небесната хармония, т. е. върху магията на числата. Архитектурата е музика, защото, като нея, разчита върху съразмерностите и формите. Това никога досега — до откровенията на окултизма — нито се е знаело и практикувало, нито даже се е подозирало.
Прелс в цитираното по-горе негово съчинение, Анатоли Луначарски в неговата студия: „Основите на позитивната
естетика
“ и много други съвременни автори по предмета, обсъждат всестранно произхода, назначението, формите и стиловете на строителното изкуство от най-старо време до днес, но нито на едного от тях не е дошло на ума да потърси връзката между музиката и архитектурата.
Тая мисъл за тях е била скрита. И затова те говорят само за материалистичните основи на това изкуство, т. е. само за външната страна на неговото предназначение (целесходност, безопасност, здравина и видима естетичност). Даже Луначарски, при определянето на понятието красота, изхожда от една кардинална погрешка, която фалшифицира всичките му заключения. Неговият постулат е, че „човек е мярка на всички неща“.
към текста >>
Прелс,
Естетика
.
Българското народно хоро, във всичките си разновидности, има дълбоко окултно значение. А гимнастическите упражнения, ако се правят по строго определени правила, черпени от тайните закони на природата, да- ват отлични резултати за духовната еволюция на човека. Усъвършенствани в евритмични движения, те са едновременно и израз на музикалността на човешкото същество, и могъщо средство за усъвършенстване на личността. Най-сетне, сценическото изкуство е един от способите, за да се манифестира и изучи степента на културното развитие на народа. ________________________________________________________ 1) Р.
Прелс,
Естетика
.
(Общи основи на естетиката. За културата. За изкуството изобщо. Архитектура. Скулптура. Живопис. Поезия. Пение. Музика. Танцове. Сценическо изкуство.
към текста >>
(Общи основи на
естетиката
.
А гимнастическите упражнения, ако се правят по строго определени правила, черпени от тайните закони на природата, да- ват отлични резултати за духовната еволюция на човека. Усъвършенствани в евритмични движения, те са едновременно и израз на музикалността на човешкото същество, и могъщо средство за усъвършенстване на личността. Най-сетне, сценическото изкуство е един от способите, за да се манифестира и изучи степента на културното развитие на народа. ________________________________________________________ 1) Р. Прелс, Естетика.
(Общи основи на
естетиката
.
За културата. За изкуството изобщо. Архитектура. Скулптура. Живопис. Поезия. Пение. Музика. Танцове. Сценическо изкуство. Очерк по историята на естетиката).
към текста >>
Очерк по историята на
естетиката
).
(Общи основи на естетиката. За културата. За изкуството изобщо. Архитектура. Скулптура. Живопис. Поезия. Пение. Музика. Танцове. Сценическо изкуство.
Очерк по историята на
естетиката
).
Прев. Ив. Толев. Пловдив. Издание и печат на Хр. Г. Данов. 1898 год. 2) Вж.
към текста >>
„Основите на позитивната
естетика
“, от Анатоли Луначарски, прев.
Прев. Ив. Толев. Пловдив. Издание и печат на Хр. Г. Данов. 1898 год. 2) Вж.
„Основите на позитивната
естетика
“, от Анатоли Луначарски, прев.
П. Стойчев. София, 1910 г. Стр. 38 и 70. 3) За съжаление, съставителите на Археометъра на Сент-Ив д‘Алвейдър са забранили възпроизвеждането на съдържанието му на друг език и ние не можем да дадем освен горните откъслечни сведения, без никакви илюстрации. Практически окултизъм Отто Кюнце.
към текста >>
41.
Всемирна летопис, год. 4, брой 07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Както правилата и законите на
естетиката
упътват художника при творческата му дейност, като изясняват хубавите и лошите страни в чуждите и собствените му творби, така и правилата, законите за методичното построяване на учебното градиво са ръководители на учителя.
(Следва). Violino Primo1) Личност и метод Съществува в педагогичната практика и теория едно особено течение, което може да се характеризира като „художествено“, и което издигна учителевата личност до висотата на свободен творец и „художник“, а „методите“ на обучението се оставиха на втори план. За да направим картината ясна и за ония, които са далеч от педагогични течения и школи и които малко са се интересували от тая област, ние ще си послужим с примери и сравнения из другите области на науката и изкуството. Отношението между тия две понятия: „учител“ и „метод“ е сходно с отношението между понятията „поет“ и „стихосложна наука“, „драматург“ и „драматични закони“, изобщо, „писател“ и „стилистични правила и закони“. Поетът, белетристът, романистът и драматургът са творци на художествени, изящни работи, а „теорията на словесността“ — това са законите и правилата на творчеството. Каквото е отношението между творците — писатели и теорията на езиковото художествено творчество, такова е отношението и на учителската личност към учебните методи.
Както правилата и законите на
естетиката
упътват художника при творческата му дейност, като изясняват хубавите и лошите страни в чуждите и собствените му творби, така и правилата, законите за методичното построяване на учебното градиво са ръководители на учителя.
Учителева личност и метод — това е музикант и теория на музикалното творчество: учител и метод — това е скулптор, ваятел, и теорията на ваятелството; учител и метод — това е живописец и правила за постигане на съвършена живопис. От една страна, имаме личности — творци, а от друга, закони, правила, наставления, пътища и методи. Както никой човек не е станал и не може да стане поет чрез зазубряне „теорията на словесността“ и законите на словесното творчество, така и никой не може да стане добър учител, учител-художник, чрез заучаване на методи. Както законите на музикалното творчество не могат да направят никого музикант—виртуоз, така и методичните правила не могат да създадат учителя! Първенството е на творческата личност, защото без нея и нейните творби не би съществувало никакво изкуство и никакви закони и методи, защото теорията не може да създаде личността, не може да роди личността и твореца.
към текста >>
42.
Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Още от младини пише ред трудове по гносеология,
естетика
, естествознание и ред литературно критични статии.
Възложена му била задачата да прегледа архивата на Гьоте във Ваймар и да издаде научните му трудове. Той прекарал дълго време във Ваймар и бляскаво изпълнил задачата си. Минаваше в Германия като един от най-добрите познавачи на Гьоте, върху когото е писал много3). След това отива в Берлин, дето редактира списанието „Magazine fur Litteratur“. Става и учител в едно работническо училище.
Още от младини пише ред трудове по гносеология,
естетика
, естествознание и ред литературно критични статии.
1901 година е важен момент в живота му: от тогаз почва да работи в полето на окултизма. Дейността му в това направление почва с неколко сказки в Берлин върху западно-европейските мистици: Учител Екарт (Майстер Екхарт), Таулер, Никола Кузански, Ангелус Силезиус и пр. Тези сказки после излязоха в отделна книга под заглавие: „Мистицизмът в началото на новите времена и отношението му към модерното мировъзрение“. 1901 година дели външно живота му на два периода. Този, който разглежда нещата повърхностно, ще види разликата между Щайнера, в първия и втория периоди.
към текста >>
НАГОРЕ