Търсене в текстове за 'Естетика'

Превежда от руски език, както в периодичните списания, така и отделни книги: „Изповедите на Песталоци" (Пловдив, 1897), „Автобиографията ми" на Джон Мил (Пловдив, 1898) и „Естетика" на Робърт Прьолс (Пловдив, 1898).

Превежда от руски език, както в периодичните списания, така и отделни книги: „Изповедите на Песталоци" (Пловдив, 1897), „Автобиографията ми" на Джон Мил (Пловдив, 1898) и „Естетика" на Робърт Прьолс (Пловдив, 1898).
Особено популярен е оформения като постоянна рубрика „Ученически отдел" - читателите могат да видят своите произведения отпечатани. Тук са публикували първите свои стихотворения утвърдените по-късно творци Иван Арнаудов и Христо Силянов (Ружкин). В списанието Толев отпечатва не само поетическите си опити, но и преводи: на Робърт Бърнс „Песента на сиромаха" и разкази. Пише и под псевдонима Е. Маркулев. Това е времето и на първата му самостоятелна стихосбирка - „Китара" (Варна, 1895). Превежда от руски език, както в периодичните списания, така и отделни книги: „Изповедите на Песталоци" (Пловдив, 1897), „Автобиографията ми" на Джон Мил (Пловдив, 1898) и „Естетика" на Робърт Прьолс (Пловдив, 1898). Издава и труда си „Систематичен курс на логиката за средните учебни заведения и ръководство за самообразование" (1898). На 6 март 1898 година Толев получава своята диплома и възможност да работи като юрист. Без да пренебрегва литературната си дейност той с присъщата си енергия и амбиция започва и адвокатската работа. Активно се включва в политиката. Участвува с материали, мнения и препоръки във „25 април": вестник за избир.
към текста >>

се доближават до естетиката на италианския ренесанс

Носител е на “Командорския знак на Ордена на Италианската корона” за портрет на кардинал Мери дел Вал, 1937 г. Въпреки че е попивал различни култури и релгии, винаги е приемал християнството за своя религия. Акцент в изкуството му са човекът и природата, духовният растеж, далеч от всяка агресия и деформация. Приятелството му с Николай Рьорих, скулптора Андрей Николов, кардинал Мери дел Вал, Алберт Айнщайн, Борис Христов, Петър Дънов, Владимир Димитров-Майстора, Стефан Митов, семейство Владигерови, Ромен Ролан, Махатма Ганди и други представители на духовната култура е увековечено в поредица от портрети, подписани с „Борис Георгиев от Варна" (Boris Georgiev di Varna). “Портретите на Борис Георгиев се доближават до естетиката на италианския ренесанс и неслучайно се намира сходство между неговите съвършени рисунки и изкуството на Леонардо да Винчи," смята изкуствоведът Пламена Димитрова-Рачева. "Борис Георгиев е искал публиката да възприема картините му и чрез неговото слово. Той е виждал в изкуството си изповед, книга на живота си. Бил е своеборазен посланик на доброто, изпълнен с идеализъм. Той е бил харизматична личност, скромен, състрадателен, артистичен и най-малко егоистичният човек, както го определят италианците”, допълва г-жа Рачева.
към текста >>

Словото му бе геометрично, свежо, с изящен стил, с гъвкава грациозност, с трепетен усет за естетика.

Ще се помъча да изрисувам с твърде бегли и крайно бледи линии образа на един наш отминал брат, който образ ние сега трябва да повикаме наблизо и да му отдадем нашата размисъл, нашата непресъхваща обич, а може би и легналата в сърцата ни скръб по него, защото нека си призная, скръбта, която ни посещава дори и на една железопътна гара при заминаването на любим човек, не може да не посети сърцата ни сега, когато един от най-първите приятели и работници за светлината отмина в тайното, велико и безответно за нас царство на отвъдното съществуване. Спомням си ясно минутата, когато през 1921 год., в един прекрасен двор на град Търново, двор сияйнал от блясъка на бели премени и от възторга на едно множество, пълно с чиста жажда за светлина, аз стиснах наблизо до сенчестата чешма за първи път ръката на един строен, къдрокос младеж, чиято гъвкава походка и музикален почти говор ми направиха голямо, незабравимо впечатление. В тая минута не подозирах, колко сърдечна и братска ще бъде дружбата ми с него и колко време ще бъде той спътник в моя живот. Из ден в ден качествата на тоя рядък по интелигентност млад човек ме завладяваха и ми импонираха все по-силно и по-силно. В дълги проникновени разкази той ме посвещаваше в тайните на своята любима небесна наука – астрологията, с която аз винаги го свързвах. Словото му бе геометрично, свежо, с изящен стил, с гъвкава грациозност, с трепетен усет за естетика. Оттогава и до сетните дни, когато го бе обхванала коварната немощ, за мене е бивало неизмеримо удоволствие да беседвам с него, защото аз винаги се потапях в естетиката и брилянтното изящество на думите, както и в необикновената проницаемост на неговата остра като стрела мисъл. В моето съзнание Георги Радев – нашият Жорж – се очерта като всестранно надарена личност, защото тънкият му, понякога благородно строг критерий за философия, художество и музика, неговият звънтящ френски език, английските му и немски преводи, които са не по-лоши от всеки познат у нас превод, изисканите уроци по латински език, които той преподаваше на ученици и студенти, караха всеки, който идваше в контакт с него, да чувства един необикновен човек. Не многослед началото на моята дружба с него, съдбата ни постави един до друг на университетската скамейка. Като че виждам и сега позата на моя съсед, в която той неподвижно и унесено следеше любимите за него науки. Помня блестящите му екзамени и като че чувам тихото скрибуцане на молива, под острието на който върху бялата хартия оставаха равни и съвършени в красота и изящество букви, чертежи и символни знаци.
към текста >>

Оттогава и до сетните дни, когато го бе обхванала коварната немощ, за мене е бивало неизмеримо удоволствие да беседвам с него, защото аз винаги се потапях в естетиката и брилянтното изящество на думите, както и в необикновената проницаемост на неговата остра като стрела мисъл.

Спомням си ясно минутата, когато през 1921 год., в един прекрасен двор на град Търново, двор сияйнал от блясъка на бели премени и от възторга на едно множество, пълно с чиста жажда за светлина, аз стиснах наблизо до сенчестата чешма за първи път ръката на един строен, къдрокос младеж, чиято гъвкава походка и музикален почти говор ми направиха голямо, незабравимо впечатление. В тая минута не подозирах, колко сърдечна и братска ще бъде дружбата ми с него и колко време ще бъде той спътник в моя живот. Из ден в ден качествата на тоя рядък по интелигентност млад човек ме завладяваха и ми импонираха все по-силно и по-силно. В дълги проникновени разкази той ме посвещаваше в тайните на своята любима небесна наука – астрологията, с която аз винаги го свързвах. Словото му бе геометрично, свежо, с изящен стил, с гъвкава грациозност, с трепетен усет за естетика. Оттогава и до сетните дни, когато го бе обхванала коварната немощ, за мене е бивало неизмеримо удоволствие да беседвам с него, защото аз винаги се потапях в естетиката и брилянтното изящество на думите, както и в необикновената проницаемост на неговата остра като стрела мисъл. В моето съзнание Георги Радев – нашият Жорж – се очерта като всестранно надарена личност, защото тънкият му, понякога благородно строг критерий за философия, художество и музика, неговият звънтящ френски език, английските му и немски преводи, които са не по-лоши от всеки познат у нас превод, изисканите уроци по латински език, които той преподаваше на ученици и студенти, караха всеки, който идваше в контакт с него, да чувства един необикновен човек. Не многослед началото на моята дружба с него, съдбата ни постави един до друг на университетската скамейка. Като че виждам и сега позата на моя съсед, в която той неподвижно и унесено следеше любимите за него науки. Помня блестящите му екзамени и като че чувам тихото скрибуцане на молива, под острието на който върху бялата хартия оставаха равни и съвършени в красота и изящество букви, чертежи и символни знаци. Все пак, тия качества човек би могъл да намери отчасти и другаде, но онова, с което той бе най-ценен, най-скъп, това е неговата любов към великата истина, неговата жажда да знае, неговата твърдост и решение да отдаде живота си изцяло като син на виделината за великото и безмълвно дело на светлите избраници, които работят за новото царство на обичта и мира върху земята.
към текста >>