Търсене в текстове за 'Естетика'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 80 резултата в 32 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 2_05 На концерт с Учителя Беинса Дуно

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Учителят особено ценеше естетиката в изкуството, но и естетиката в поведението не бе подценявана.
Обикновено се взимаха места на втория или третия ред за малките салони или на централния балкон в средата - в единствената за времето си зала "България". Когато Учителят се премести да живее на "Изгрева", поради отдалечеността ни от центъра на столицата, където бяха залите за концерти или изложби, то трябваше да се осигури превозът със съответно транспортно средство. През тези години приятелите не притежаваха леки коли. Придружаването на Учителя бе рядка и щастлива привилегия за този, който можеше да осъществи подобна възможност. В духа на взаимното уважение и ученическа привързаност, всеки от нас полагаше грижи да даде израз на най-добро и изискано представяне в тези зали, където посетителите държаха за спретнато, чисто и добро облекло и поведение - по всички линии издържано и представително. Учителят особено ценеше естетиката в изкуството, но и естетиката в поведението не бе подценявана. В това отношение най-изпълнителен бе Неделчо Попов, който имаше грижата далеч преди концерта да се договори с Учителя за деня и часа на посещението и, освен това, да се погрижи за Неговото облекло. Например, ако Неделчо някъде забележеше някакъв хубав и качествен плат за костюм, взимаше мостри, показваше на Учителя, съобразяваше се с Неговия вкус и тогава купуваше плата и го даряваше на традиционните празници на Братството - Петровден, съборните дни и пр. Концертната зала "България" по това време беше построена и бе достатъчно голяма за концертиращите артисти и музикалните състави. За нас, приятелите на Учителя, особено приятно бе да Го видим нейде по средата на първия балкон. Неговата впечатляваща фигура се открояваше.
към текста >>

2. 6_04 Мория и Кут Хуми

НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

ТОМ 1

От гледище на естетиката, образите бяха безупречни, красиви.
То намери добра почва у нас и неговите последователи пълнеха страната ни с преводна и оригинална литература, в която се излагаха идеите и схващанията на това движение. Между другото те прекарваха мисълта, че учението се ръководи и вдъхновява от двамата Велики Учители с надчовешки качества, имената на които бяха Мория и Кут Хуми. Казваха, че живеели някъде в Хималаите, но не казваха къде, както не се поясняваше дали тези Учители са във физически тела или в някакви други тела, за каквито те тъй много говореха в своята литература. Пишеха и говореха за тела, които могат да се видят само от избраници. Образите на тези Учители бяха отпечатани на картички с обикновен пощенски формат и се разпространяваха от последователите им в България. От гледище на естетиката, образите бяха безупречни, красиви. От френологично гледище бяха напълно издържани, отговарящи на образи, имащи наистина високи качества. Беше много приятно да ги гледа човек. Освен това, онзи, който ги бе нарисувал - известният и талантлив художник Николай Рьорих - с много тънък усет, с разбиране за съвършенство и с рядко умение беше изобразил тези два човешки образа. Всякога, когато съм имал случай да наблюдавам тези портрети, съм се запитвал, че ако наистина това са великите създатели и ръководители на теософското учение, защо тогава имаше смисъл тези, които първи изнесоха пред света това учение - Блаватска, Ани Безант, Ледбитер и други - да вземат и да издигнат човека с име Кришнамурти и да го обявят за Миров Учител и за един нов Христос? Щом като не е един, а двама или трима са тези Учители, то тогава кой е техният истински Учител?
към текста >>

3. І.10. ЗА ПРАЗНИКА

Галилей Величков

ТОМ 4

С отговорно чувство за естетика и чистота - важно условие за добрия прием, всеки правеше възможното, за да създаде уют и приветлива обстановка за гостите.
10. ЗА ПРАЗНИКА (Олга Славчева) Изгревът бе в предпразнични дни. Наближаваше Петровден. В подобни случаи Изгревяни трябваше да посрещнат гости от цялата страна. С отговорно чувство за естетика и чистота - важно условие за добрия прием, всеки правеше възможното, за да създаде уют и приветлива обстановка за гостите. А те - живели дълго с мисълта да посетят Изгрева, да се срещнат с УЧИТЕЛЯ и добрите приятели, да чуят Неговото слово, да освежат душите си с Неговите съвети, пристигат с добро настроение. Домакините - изгревяни имаха опит. Не веднъж те са посрещали и не веднъж са се радвали на добро посрещане. Прочутите Търновски събори са известни като блестящ пример за взаимните отношения. А това привлича.
към текста >>

4. 6.08. КОТВАТА

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ТОМ 4

Всекидневните лекции, които слушах в университета по история на философията, по психология, по логика, по естетика, ставаха все по-безинтересни за мен.
8. КОТВАТА След интимната и съдбоносна среща, която имах с Учителя, станах мълчалив, така силно се вглъбих в себе си, като че ли обкръжаващата среда остана за мене зад завеса. Всекидневните лекции, които слушах в университета по история на философията, по психология, по логика, по естетика, ставаха все по-безинтересни за мен. Душата ми копнееше за нещо друго. За да ознаменувам тези духовно - мистични преживявания, които избликваха дълбоко в моето съзнание, реших да направя сред поляната, близо до палатката, една малка градинка във вид на морска котва, която употребяваха моряците, за да закрепят кораба на едно място, за да не го отвява морското течение. В тази идея влагах дълбоко символично съдържание. Тази котва направих сам, без участието на никой от моите съученици. В деня, когато очертах контурите на този велик символ, почувствах, че тази котва, в най-високото и чисто място в околностите на София, ще бъде стимул за българския народ - символ на надежда в пътя на цялото човечество към Вечното космично начало.
към текста >>

5. 43. УЧИТЕЛКА В СЕЛО МАКОЦЕВО

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Вече когато отидох при Казанджиев, този професор ми е бил по психология и естетика и аз като отидох при него, не знам дали той ме позна, не му казах че съм била негова студентка, той каза: „Много интересно госпожице, този, попът който повдига въпроса срещу Вас, най-ласкаво пише за Вас.
Пък и хората, естествено, аз като съм била в това учение съм искала да се обхождам хубаво с всичките. И с учениците си и с родителите. И по този начин аз съм спечелила тяхното доверие и на някои обичта. И когато даже ме уволниха цяло село се подписаха да ме искат назад. Имаше някакво дружество подофицерско, те отделно правят пак искане да ме върнат, но тогава беше след като Кимон Георгиев направи преврата с лозунга: „Една религия, един народ", в тоя дух беше настроението и затуй ме уволниха от Министерството. Вече когато отидох при Казанджиев, този професор ми е бил по психология и естетика и аз като отидох при него, не знам дали той ме позна, не му казах че съм била негова студентка, той каза: „Много интересно госпожице, този, попът който повдига въпроса срещу Вас, най-ласкаво пише за Вас. А пък повдига въпроса за идеите Ви. И затова ние не можем да Ви върнем на работа, но подайте едно заявление че се отказвате от идеите. Ние знаем че това е формално. Пък един учител с религиозно съзнание е много по-ценен, даже така ми каза той, отколкото друг учител, но няма как да Ви върнеме". И аз казах: „Ще си помисля".
към текста >>

6. 06.Кой бе Любомир Лулчев и откъде дойде?

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Като студентка, аз като стенографка, стенографирах лекциите по естетика при проф. Казанджиев.
Аз обичах математиката и имах желание да следвам математика, но се страхувах, че ще остана с едностранчиво образование, няма да имам широк поглед за живота. От учителите си по математика бях останала с такова впечатление. Но аз останах разочарована от това, което получих от университета. Трябваше да изучавам разни философски системи, повечето от които ми се виждаха умствени спекулации, но не и мъдрост. Професорите се държаха официално, далечно от нас и аз се чувствах чужда на тях. Като студентка, аз като стенографка, стенографирах лекциите по естетика при проф. Казанджиев. Слушах редовно лекциите му по естетика, дешифрирах лекциите, диктувах ги на един машинописец, но пари не получих, които за мене бяха така необходими. Не разбрах кой взе парите, останах с впечатление, че машинописецът ги е взел, защото той беше връзка между мене и дружеството, което искаше да има коли и лекции по естетика. Мене ме досрамя да си искам парите. Не бях способна да си защитя интересите, а нямах и близък, който можеше да ми помогне. Аз имах нужда от тези пари и много време ми отне работата.
към текста >>

Слушах редовно лекциите му по естетика, дешифрирах лекциите, диктувах ги на един машинописец, но пари не получих, които за мене бяха така необходими.
От учителите си по математика бях останала с такова впечатление. Но аз останах разочарована от това, което получих от университета. Трябваше да изучавам разни философски системи, повечето от които ми се виждаха умствени спекулации, но не и мъдрост. Професорите се държаха официално, далечно от нас и аз се чувствах чужда на тях. Като студентка, аз като стенографка, стенографирах лекциите по естетика при проф. Казанджиев. Слушах редовно лекциите му по естетика, дешифрирах лекциите, диктувах ги на един машинописец, но пари не получих, които за мене бяха така необходими. Не разбрах кой взе парите, останах с впечатление, че машинописецът ги е взел, защото той беше връзка между мене и дружеството, което искаше да има коли и лекции по естетика. Мене ме досрамя да си искам парите. Не бях способна да си защитя интересите, а нямах и близък, който можеше да ми помогне. Аз имах нужда от тези пари и много време ми отне работата. Редовно посещавах лекциите, дешифрирах ги, диктувах ги.
към текста >>

Не разбрах кой взе парите, останах с впечатление, че машинописецът ги е взел, защото той беше връзка между мене и дружеството, което искаше да има коли и лекции по естетика.
Но аз останах разочарована от това, което получих от университета. Трябваше да изучавам разни философски системи, повечето от които ми се виждаха умствени спекулации, но не и мъдрост. Професорите се държаха официално, далечно от нас и аз се чувствах чужда на тях. Като студентка, аз като стенографка, стенографирах лекциите по естетика при проф. Казанджиев. Слушах редовно лекциите му по естетика, дешифрирах лекциите, диктувах ги на един машинописец, но пари не получих, които за мене бяха така необходими. Не разбрах кой взе парите, останах с впечатление, че машинописецът ги е взел, защото той беше връзка между мене и дружеството, което искаше да има коли и лекции по естетика. Мене ме досрамя да си искам парите. Не бях способна да си защитя интересите, а нямах и близък, който можеше да ми помогне. Аз имах нужда от тези пари и много време ми отне работата. Редовно посещавах лекциите, дешифрирах ги, диктувах ги. Никой от познатите ми, на които споделих случая не изяви желание да ми помогне.
към текста >>

7. 03 - 03. ПАНЕВРИТМИЯТА

АЙТОС - БРАТСКАТА ГРАДИНА 12 ЮЛИ, ПЕТРОВДЕН, 1968 г.

ТОМ 10

Тя е най-високото, съвършено постижение, в което етика и естетика, хигиена и духовен растеж се сливат в едно... Тя е това, което човечеството несъзнателно търси, към което се стреми, от което преди всичко друго се нуждае, макар все още да не знае къде ще го намери.
Не може да се сравни с нищо земно небесното, несравнимото. Не може да се определи, да се изрази Божественото. Какво струва всяко човешко, всяко земно изкуство пред това, което Учителят е снел от Небесата, което Той е подарил нам - на братята и сестрите, на българския народ, на цялото човечество? Идва денят, когато очите на хората ще се отворят, умовете им ще се пробудят, съзнанието им ще просветне и те ще видят и разберат какво несравнимо, неземно, Божествено Съкровище ни е донесъл и завещал Учителят - Съкровище, способно да превъзпита, да прероди народа ни, поколенията, човечеството, когато неговите могъщи сили се сложат в действие. Паневритмията е Божествен синтез на всички възвишени изкуства. Тя е най-високото, съвършено постижение, в което етика и естетика, хигиена и духовен растеж се сливат в едно... Тя е това, което човечеството несъзнателно търси, към което се стреми, от което преди всичко друго се нуждае, макар все още да не знае къде ще го намери. Защото, ще повторим: Това е Небето, слязло на земята. Музиката и хореографията на паневритмията, това е изкуството на Ангелите.
към текста >>

8. 6. КАКВО Е ЛЮБОВТА. МЯСТОТО НИ ПРИ ЛЮБОВТА. ЗА ВСЯКА ПО НЕЩО

Трети разговор с Учителя:

ТОМ 12

И естетика има у нея.
Някои от вас ще схванат много добре външния строеж и ефекта от известно музикално парче. Някои ще схванат идейното, дали има нещо идейно, вложено в парчето. Някои ще се интересуват от артиста как свири. Други ще се интересуват от музиката; трети - от публиката. ([За]Сотирка): Ръката й е малка, значи преобладава умът. И естетика има у нея. Тя е от миролюбивите натури. Тя казва тъй: „Ако ми е късмет, на краката ми да дойде.“ (С.): В един концерт, не само какво свири музиката, а как е изчесан музикантът и заедно с това какво впечатление прави. Доброто е всякога красиво, по закон. Но красивото не всякога е добро. Когато красотата няма доброта, не е красота, тя е маска.
към текста >>

9. РУСИН КИРОВ СИРАКОВ - ЧОВЕК НА КРЪСТОПЪТЯ НА ЖИВОТА

РУСИН КИРОВ СИРАКОВ

ТОМ 13

В осми клас като изучавахме физика, астрономия и химията, изучавахме и по-сложни науки, като психология, логика, която учихме в шести и в седми клас - етика и естетика.
Пети клас се записах в Кърджали, но пак ме изключиха, понеже бях буен и трябваше да се явя като частен ученик да си взема свидетелство за трети клас. В Ямбол завърших вече 1937 година гимназията. Но аз завърших две години по- късно от моите съученици. Последната година бях освободен по всички предмети от матурата. Бях силен ученик, макар че бях изключван. В осми клас като изучавахме физика, астрономия и химията, изучавахме и по-сложни науки, като психология, логика, която учихме в шести и в седми клас - етика и естетика. Учихме и за атома на водорода, който има относително тегло единица. Този атом на водорода се състои от един протон, зареден с положително електричество и с един електрон, зареден с отрицателно електричество. И електронът обикаля непрекъснато около протона. Въпрос: Значи това е била първата среща с материализма. Р.С.: Разстоянието от електрона до протона, както е начертано на дъската водородният атом, в средата има черта, разстоянието от електрона до протона, който се нанася 1800 пъти с какво е попълнено?
към текста >>

10. СЪДЪРЖАНИЕ

ТОМ 15

Нова естетика ...............................................................................................................................817 V.
Силите в живата природа ............................................................................................................590 2. Една велика идея : Мир на земята ..............................................................................................635 3. Ив. Толев - гл. редактор и издател на сп. "Всемирна летопис" ................................................750 4. Нова естетика ...............................................................................................................................817 V. ДУХЪТ НА ИСТИНАТА И ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО ..............................................................875 VI. БЕЛЕЖКИ КЪМ СНИМКИТЕ ..........................................................................................................991
към текста >>

11. 37. МОРИЯ И ХУТ ХУМИ

Николай Дойнов

ТОМ 15

От гледище на естетиката, образите бяха безупречно красиви.
Едно от тях беше и Теософското движение, което имаше своето седалище в Индия. То намери добра почва у нас и неговите последователи пълнеха страната ни с преводна и оригинална литература, в която се излагаха идеите и схващанията на това движение. Между другото те прокарваха мисълта, че учението се ръководи и вдъхновява от двама велики Учители със свръхчовешки качества - Мория и Хут Хуми, живяли някъде в Хималаите, но не казваха къде, както и не се поясняваше, дали тези Учители са във физически тела, или в някакви други, за каквито те в своята литература, тъй много говореха. Тела, които могат да се видят само от избраници. Образите на тези Учители, бяха отпечатани в картички в обикновен формат и се разпространяваха от последователите им. От гледище на естетиката, образите бяха безупречно красиви. От френологично гледище, напълно издържани, отговарящи на образи, имащи наистина изключително високи качества. Беше много приятно да ги гледа човек. Всякога, когато имах случая да правя това, съм се запитвал обаче, ако наистина това са великите създатели и ръководители на Теософското учение, защо тогава имаше смисъл, тези, които изнесоха първи пред света за това учение - Блаватска, Ана Безант, Ледбитър и други да издигнат и оповестят човека Кришна Мурти, като миров Учител, като един нов Христос. Щом като не един, а двама има? Този въпрос така остана в мене без отговор.
към текста >>

12. 25. НАЙ-НЕБЛАГОДАРНОТО СЪЩЕСТВО

Николай Дойнов

ТОМ 15

Разгледахме ги от гледище на естетиката и от гледище на френологията, и заключихме, че наистина представляват едно съвършенство.
Сега, това е за човека, че е най-неблагодарното същество. Интересува ме този случай, когато в салона разглеждате портретите. Н.Д. Малкият салон, където се хранехме беше много приятно място за събиране, приказвахме, споделяхме и т.н. И привечер особено, когато всички приятели се приберат от града, особено оживено беше там, разговаряхме и споделяхме всичко преживяно през деня. И в един такъв момент, някой донася картички, в пощенски размер образите на тези двама учители, които после разбрах Рьорих е нарисувал по желание на неговата жена. Разгледахме ги от гледище на естетиката и от гледище на френологията, и заключихме, че наистина представляват едно съвършенство. В тоз момент както се"наведох и гледам Учителя излиза от стаичката си, грабнах картичките и отивам при него. И му казвам: „Учителю, какво ще кажете за тях? " Той ме погледна, усмихна се и каза: „Такива ще бъдат хората след 2000 години". И от туй разбрах, че това не са образи на някакви теософски учители, защото ако е тъй, защо трябваше господата теософи Ана Безант, Ледбитър и др. да ходят да търсят великия Учител и да го намерят в лицето на Кришнамурти.
към текста >>

13. I. ИВАН ТОЛЕВ - Ефросина Ангелова - Пенкова

Иван Толев

ТОМ 15

Превежда от руски език, както в периодичните списания, така и отделни книги: „Изповедите на Песталоци" (Пловдив, 1897), „Автобиографията ми" на Джон Мил (Пловдив, 1898) и „Естетика" на Робърт Прьолс (Пловдив, 1898).
Особено популярен е оформения като постоянна рубрика „Ученически отдел" - читателите могат да видят своите произведения отпечатани. Тук са публикували първите свои стихотворения утвърдените по-късно творци Иван Арнаудов и Христо Силянов (Ружкин). В списанието Толев отпечатва не само поетическите си опити, но и преводи: на Робърт Бърнс „Песента на сиромаха" и разкази. Пише и под псевдонима Е. Маркулев. Това е времето и на първата му самостоятелна стихосбирка - „Китара" (Варна, 1895). Превежда от руски език, както в периодичните списания, така и отделни книги: „Изповедите на Песталоци" (Пловдив, 1897), „Автобиографията ми" на Джон Мил (Пловдив, 1898) и „Естетика" на Робърт Прьолс (Пловдив, 1898). Издава и труда си „Систематичен курс на логиката за средните учебни заведения и ръководство за самообразование" (1898). На 6 март 1898 година Толев получава своята диплома и възможност да работи като юрист. Без да пренебрегва литературната си дейност той с присъщата си енергия и амбиция започва и адвокатската работа. Активно се включва в политиката. Участвува с материали, мнения и препоръки във „25 април": вестник за избир.
към текста >>

14. НОВА ЕСТЕТИКА IV раздел

Иван Толев

ТОМ 15

НОВА ЕСТЕТИКА IV раздел 1.
НОВА ЕСТЕТИКА IV раздел 1. ТРИЛОГИЯ - сонети 2. Из "ТРЕПЕТИ НА ЕДНА ДУША" - сонети 3. POESIA MYSTICA 4. ОКУЛТНА ЕСТЕТИКА: поезия, музика, живопис, архитектура, мимически изкуства
към текста >>

ОКУЛТНА ЕСТЕТИКА: поезия, музика, живопис, архитектура, мимически изкуства
НОВА ЕСТЕТИКА IV раздел 1. ТРИЛОГИЯ - сонети 2. Из "ТРЕПЕТИ НА ЕДНА ДУША" - сонети 3. POESIA MYSTICA 4. ОКУЛТНА ЕСТЕТИКА: поезия, музика, живопис, архитектура, мимически изкуства
към текста >>

15. 1. ТРИЛОГИЯ - (СОНЕТИ)

Иван Толев

ТОМ 15

2 - рубрика Нова естетика В Храма - "Небесата разказват славата на Бога и твърдта възвестява делото на ръцете му", казва псалмопевецът Давид, а апостол Павел обяснява: "понеже невидимите негови, сиреч, присносещната негова сила и божественост, виждат се явно, от създание мира, разумевани чрез творенията"... - Към Римл.
Мощта не сещате ли на Духа Велик? О земни твари, роби на плътта, що гние, бъдете светила във Храма необятен и грейте със лъча на Неговия лик! "Всемирна летопис", Г. I, кн. 1 (22.111.1919), с. 2 - рубрика Нова естетика В Храма - "Небесата разказват славата на Бога и твърдта възвестява делото на ръцете му", казва псалмопевецът Давид, а апостол Павел обяснява: "понеже невидимите негови, сиреч, присносещната негова сила и божественост, виждат се явно, от създание мира, разумевани чрез творенията"... - Към Римл. 1; 20. "Защото видимите са привременни, а невидимите вечни" (II Коринт. - 4; 18). "Бог е Дух, и които му се кланят, с дух и истина трябва да се кланят" (Ев. Йоан - 4; 24).
към текста >>

2 - рубрика Нова естетика ЕЛА!
И, в спомени за щастье отлетяло, трепери изтощеното му тяло и горко той въздиша и ридай... Но таен глас му шъпне: възкресенье душата стига чрез тегла! Спасенье жадуваш ли-страдай, страдай, страдай! "Всемирна летопис", Г. I, кн. 1 (22.111.1919), с. 2 - рубрика Нова естетика ЕЛА! На Ст. Ти си отиде веч, дете прекрасно, кат блян чаровен, тихо отлетя! Душата ти светна, кат слънце ясно, в зари, в акорди чудни и цветя! И литнах аз след теб, виденье мило, и викнах с глас, вселената кой спря: постой за миг, о щастье лекокрило, не давам те - сърдце ми изгоря! Върни се пак: с нектар ще те обливам, в лъчи ще те окъпя и приспивам - в легло от теменуги и звезди!
към текста >>

2 • рубрика Нова естетика НА ХРИСТО БОТЙОВ "И търсят духа на Караджата.. Безценна жертва за свобода свята, ти падна на Голгота тих и благ - отронен слънчев лъч от небесата, светна във мрака и изчезна пак... И от тогаз потомство оскотяло духа ти търси в свойта нищета и се терзай, в огнище запустяло да възкреси живот из пепелта... Ела, о светъл дух, при своите братя, де няма злост, ни срам, нито проклятья - ела на обща служба на любов!
Върни се пак: с нектар ще те обливам, в лъчи ще те окъпя и приспивам - в легло от теменуги и звезди! Ела, душа, с безмерен жар любима: ти сродна си със мен, неразделима, или - и мен за винаги вземи!... "Всемирна летопис", Г. I, кн. 1 (22.111.1919), с. 2 • рубрика Нова естетика НА ХРИСТО БОТЙОВ "И търсят духа на Караджата.. Безценна жертва за свобода свята, ти падна на Голгота тих и благ - отронен слънчев лъч от небесата, светна във мрака и изчезна пак... И от тогаз потомство оскотяло духа ти търси в свойта нищета и се терзай, в огнище запустяло да възкреси живот из пепелта... Ела, о светъл дух, при своите братя, де няма злост, ни срам, нито проклятья - ела на обща служба на любов! Веч храмът е открит, олтарът святи и ангелите пеят химна святи - и жертвеникът пак е тук готов... "Всемирна летопис", Г. I, кн. 3 (1.VI. 1919), с. 24 - рубрика Нова естетика Христо Ботйов - Никой у нас още не е разбрал, кой бе поетът и "революционерът" Христо Ботйов.
към текста >>

24 - рубрика Нова естетика Христо Ботйов - Никой у нас още не е разбрал, кой бе поетът и "революционерът" Христо Ботйов.
2 • рубрика Нова естетика НА ХРИСТО БОТЙОВ "И търсят духа на Караджата.. Безценна жертва за свобода свята, ти падна на Голгота тих и благ - отронен слънчев лъч от небесата, светна във мрака и изчезна пак... И от тогаз потомство оскотяло духа ти търси в свойта нищета и се терзай, в огнище запустяло да възкреси живот из пепелта... Ела, о светъл дух, при своите братя, де няма злост, ни срам, нито проклятья - ела на обща служба на любов! Веч храмът е открит, олтарът святи и ангелите пеят химна святи - и жертвеникът пак е тук готов... "Всемирна летопис", Г. I, кн. 3 (1.VI. 1919), с. 24 - рубрика Нова естетика Христо Ботйов - Никой у нас още не е разбрал, кой бе поетът и "революционерът" Христо Ботйов. Той дойде в България да довърши делото си от преди неколко века... Но и този път, погрешил в методите си, той се пожертвува, без да изпълни докрай своята мисия. Той можа да се прояви само отчасти, за да остане неразбран от потомството. Неговият духовен мироглед личи най-ясно в стихотворението му Молитва: О мой Боже, правий Боже, Не ти, що си в небесата, а ти, що си, в мене, Боже, в мен - В сърдцето и душата... " (к. н.)
към текста >>

16. 2. ИЗ ТРЕПЕТИ НА ЕДНА ДУША (СОНЕТИ)

Иван Толев

ТОМ 15

3 - рубрика Нова естетика БЛЯН С възторг и умиление, душа пречиста, при теб пристъпвам аз, и сещам всеки час като разливаш тайно негата лъчиста... И вслушвам се в хармонията с упоенье, с която ти звучиш и сладостно кънтиш, като акорд от арфа, кат неземно пенье... И дишам твоя аромат с безмерна жажда, кат пътник морен, чий живот се пак услажда след участ тежка, зла... И тъй бих аз желал навеки да живея, в божествена любов със тебе да се слея, със теб - в една душа!..
Светилникът догаря, в суетни питанья животът ти изгаря! Денът преваля веч - при страдните иди! "... И смислих се тогаз за земните беди, и жалба горестна разкъса ми душата, че нищо не сторих за ближния, за брата... "Всемирна летопис", Г. I, кн. 5 (1.Х.1919), с. 3 - рубрика Нова естетика БЛЯН С възторг и умиление, душа пречиста, при теб пристъпвам аз, и сещам всеки час като разливаш тайно негата лъчиста... И вслушвам се в хармонията с упоенье, с която ти звучиш и сладостно кънтиш, като акорд от арфа, кат неземно пенье... И дишам твоя аромат с безмерна жажда, кат пътник морен, чий живот се пак услажда след участ тежка, зла... И тъй бих аз желал навеки да живея, в божествена любов със тебе да се слея, със теб - в една душа!.. "Всемирна летопис", Г. I, кн. 10 (22.Ш.1920), с. 3 рубрика Нова естетика СЪЛЗИТЕ И ден, и нощ, проливах ги всечасно, и всички до една ги аз пролях, но само зарад теб, дете прекрасно, - за тебе в тях сърдцето си излях... И капеха те в моята градина, где крин и рози цъвнаха от тях, но призори и розите, и крина За теб, дете невинно, ги събрах... И с туй венче със трепет се допрях до теб, виденье сияйно, ненагледно - чело ти мъченишко увенчах... Но да продумаш щом те призовах, уви, върху венчето ти последно Сълзите ми, кат перли, пак съзрех... "Всемирна летопис", Г. I, кн.
към текста >>

3 рубрика Нова естетика СЪЛЗИТЕ И ден, и нощ, проливах ги всечасно, и всички до една ги аз пролях, но само зарад теб, дете прекрасно, - за тебе в тях сърдцето си излях... И капеха те в моята градина, где крин и рози цъвнаха от тях, но призори и розите, и крина За теб, дете невинно, ги събрах... И с туй венче със трепет се допрях до теб, виденье сияйно, ненагледно - чело ти мъченишко увенчах... Но да продумаш щом те призовах, уви, върху венчето ти последно Сълзите ми, кат перли, пак съзрех... "Всемирна летопис", Г.
5 (1.Х.1919), с. 3 - рубрика Нова естетика БЛЯН С възторг и умиление, душа пречиста, при теб пристъпвам аз, и сещам всеки час като разливаш тайно негата лъчиста... И вслушвам се в хармонията с упоенье, с която ти звучиш и сладостно кънтиш, като акорд от арфа, кат неземно пенье... И дишам твоя аромат с безмерна жажда, кат пътник морен, чий живот се пак услажда след участ тежка, зла... И тъй бих аз желал навеки да живея, в божествена любов със тебе да се слея, със теб - в една душа!.. "Всемирна летопис", Г. I, кн. 10 (22.Ш.1920), с. 3 рубрика Нова естетика СЪЛЗИТЕ И ден, и нощ, проливах ги всечасно, и всички до една ги аз пролях, но само зарад теб, дете прекрасно, - за тебе в тях сърдцето си излях... И капеха те в моята градина, где крин и рози цъвнаха от тях, но призори и розите, и крина За теб, дете невинно, ги събрах... И с туй венче със трепет се допрях до теб, виденье сияйно, ненагледно - чело ти мъченишко увенчах... Но да продумаш щом те призовах, уви, върху венчето ти последно Сълзите ми, кат перли, пак съзрех... "Всемирна летопис", Г. I, кн. 5 (1.Х.1919), с. 3 - рубрика Нова естетика Сълзите - Символизмът на цветята - поради техната видима форма, краска и дъх - не би изразил в всичката й пълнота космическата идея, въплътена в тия нежни и финни творения на Божията Мъдрост и Любов, ако не се знае и техното вътрешно съдържание - химическите елементи в тях - и особено техното магическо (лечебно и мистично) свойство. Всеко цвете изпълнява важна мисия в света, за който е създадено. Има цветя не само във физическия, но и в астралния свет.
към текста >>

3 - рубрика Нова естетика Сълзите - Символизмът на цветята - поради техната видима форма, краска и дъх - не би изразил в всичката й пълнота космическата идея, въплътена в тия нежни и финни творения на Божията Мъдрост и Любов, ако не се знае и техното вътрешно съдържание - химическите елементи в тях - и особено техното магическо (лечебно и мистично) свойство.
I, кн. 10 (22.Ш.1920), с. 3 рубрика Нова естетика СЪЛЗИТЕ И ден, и нощ, проливах ги всечасно, и всички до една ги аз пролях, но само зарад теб, дете прекрасно, - за тебе в тях сърдцето си излях... И капеха те в моята градина, где крин и рози цъвнаха от тях, но призори и розите, и крина За теб, дете невинно, ги събрах... И с туй венче със трепет се допрях до теб, виденье сияйно, ненагледно - чело ти мъченишко увенчах... Но да продумаш щом те призовах, уви, върху венчето ти последно Сълзите ми, кат перли, пак съзрех... "Всемирна летопис", Г. I, кн. 5 (1.Х.1919), с. 3 - рубрика Нова естетика Сълзите - Символизмът на цветята - поради техната видима форма, краска и дъх - не би изразил в всичката й пълнота космическата идея, въплътена в тия нежни и финни творения на Божията Мъдрост и Любов, ако не се знае и техното вътрешно съдържание - химическите елементи в тях - и особено техното магическо (лечебно и мистично) свойство. Всеко цвете изпълнява важна мисия в света, за който е създадено. Има цветя не само във физическия, но и в астралния свет. Върху магическите растения изобщо и тяхната служба в живота може да се напише цяло съчинение. Какво символизират в този сонет кринът, розата и перлите, съпоставени в техната вътрешна връзка? СЛАВЕЙ Кой ангел, скрит във храсталака, небесните си жалби пей?
към текста >>

3 рубрика Нова естетика Славей -Душата е крилата, тя пее, желай, копнее.
Ту дръпне струните, ту нежно проточи сребърен гласец, ту пак заплаче безнадеждно, кат безутешен младенец... О химн пленителен, омаен, на Слънцето псалом безкраен, чрез теб Велики Дух ридай! Но нивга твойта прелест вечна и радостта, скръбта сърдечна човекът няма да узнай!... "Всемирна летопис", Г. I, кн. 10 (22.X.1920), с. 3 рубрика Нова естетика Славей -Душата е крилата, тя пее, желай, копнее. Нейният псалом е химнът на живота. Великата му тайна се разкрива в магическата хармония на Духа. Всемирът говори чрез индивидуалната душа. Славеят, гълъбът и др. подобни пойни птици са висши символи на космическата реалност.
към текста >>

3 • рубрика Нова естетика СТРАННИК Похлопах на вратата на твоя светъл дом, о сияйна хубавице... Излей, деннице, зарите си в тъмата на странник клет и хром, скиталец жалък по света!...
.. Вслушвай се, братко, в последния час в тайния глас! Той е мощният глас, зов за живот - за живот в небесата! "Всемирна летопис", Г. I, кн. 6 (1.XI.1919), с. 3 • рубрика Нова естетика СТРАННИК Похлопах на вратата на твоя светъл дом, о сияйна хубавице... Излей, деннице, зарите си в тъмата на странник клет и хром, скиталец жалък по света!... Виж, рани по краката: път стръмен, каменист минах за теб, сестрице... О грей, звездице, и разпилей тъгата със образа лъчист на ангелската красота!... И нека в вечна младост безкрайна сладост от Слънцето да пием - да я изпием! Побързай! Аз съм веч готов! Тогаз ти ще познаеш по ведрото лице, че аз съм половина от твоето сърдце, че мойто име е - Любов!...
към текста >>

3 - рубрика Нова естетика РАНАТА И ден, и нощ аз търся те суетно, о мое свидно, миличко сърдце, и викам, и зова те безответно, но праздни са трептещите ръце... Къде летиш, дете незабравимо?
Аз съм веч готов! Тогаз ти ще познаеш по ведрото лице, че аз съм половина от твоето сърдце, че мойто име е - Любов!... "Всемирна летопис", Г. I, кн. 6 (1.XI.1919), с. 3 - рубрика Нова естетика РАНАТА И ден, и нощ аз търся те суетно, о мое свидно, миличко сърдце, и викам, и зова те безответно, но праздни са трептещите ръце... Къде летиш, дете незабравимо? В кой мир блести блажения ти лик? Или те късат йощ неотразимо болежки зли, мой мили мъченик? Не знам, в кои чертози необятни, в какви лъчи - одежди непонятни - витае властно чистият ти дух. Но твоят страшен писък, жертво свята, и днес с отрова пълни ми душата, и досега раздира моя слух! .. "Всемирна летописГ.
към текста >>

3 рубрика Нова естетика Раната - Тялото на праведниците в сферата на славата е облечено в разноцветната одежда на дъгата.
Но твоят страшен писък, жертво свята, и днес с отрова пълни ми душата, и досега раздира моя слух! .. "Всемирна летописГ. I, кн. 6 (1.XI. 1919), с. 3 рубрика Нова естетика Раната - Тялото на праведниците в сферата на славата е облечено в разноцветната одежда на дъгата. БЪЛГАРИЯ "При вавилонските реки седнахме иплакахме, кога поменахме Сион"... Пс. 137 След кървав пир и ликованья шумни, Българио, аз виждам твоя срам, и чувам на чадата ти безумни плача пред поругания ти храм... Но тоя плач на роби вавилонски не ще укрие грозния разврат!... Или ще екнат песните сионски над съсипните над пламтещи ад - и ти тогаз, Българио разбита, ще светнеш пак доволна и честита, властителка на своите съдби - или ще гръмне мщение правдиво и твойте младенци немилостиво о камък ще удари и разбий! "Всемирна летопис", Г. I, кн.
към текста >>

3 рубрика Нова естетика България - Това, което хората означават обикновено с човешкия термин "държава", с определена територия на земята и име, според живеещата там нация, е само материално отражение на едно колективно духовно същество.
Или ще екнат песните сионски над съсипните над пламтещи ад - и ти тогаз, Българио разбита, ще светнеш пак доволна и честита, властителка на своите съдби - или ще гръмне мщение правдиво и твойте младенци немилостиво о камък ще удари и разбий! "Всемирна летопис", Г. I, кн. 6 (1.XI. 1919), с. 3 рубрика Нова естетика България - Това, което хората означават обикновено с човешкия термин "държава", с определена територия на земята и име, според живеещата там нация, е само материално отражение на едно колективно духовно същество. Всеки народ си има своя ангел-ръководител. "И яви се Павлу нощем видение: човек некой-си македонец стоеше, та му се молеше и казваше: мини в Македония и помогни ни" (Деяния Апост. -16; 9). Бог е определил границите на народите, според броя на ангелите, на които ги е поверил. Всеки народ треба да изпълнява волята на Бога чрез точното прилагане учението на Христа - законът за любовта - ако иска да благоденствува трайно и да напредва духовно.
към текста >>

3 - рубрика Нова естетика АНГЕЛ Кажи ми ти, изгнаниче от небесата, какъв ли грях с позор чело ти е покрил, та тъй си долетял тук долу, на земята?
1919 г. "Всемирна летопис", Г. I, кн. 7 (1.XII. 1919), с. 3 - рубрика Нова естетика АНГЕЛ Кажи ми ти, изгнаниче от небесата, какъв ли грях с позор чело ти е покрил, та тъй си долетял тук долу, на земята? Кажи, о ангел мил, какво си там сторил? Виж. душно е, простор тук няма за крилата, неволи и тъги ни носи всеки ден, и в болки свиват се на двама ни сърдцата... Защо ти пожела да се вестиш при мен? - О братко мой, над мен отдавна не тегней ни грех, нито позор, ни сянка от проклятья, и не за скръб и плач душата ми копней. Но теб възлюбих аз и жадно прилетях, да те притисна с жар в лъчистите обятья: о колко бисери за теб се крият в тях!... "Всемирна летопис", Г.
към текста >>

3 рубрика Нова естетика Ангел - Създаването и съществуването на ангелския свят, както и проблемът за падението и връщането на ангелите, са сюжети твърде интересни за изследване и проучване.
Но теб възлюбих аз и жадно прилетях, да те притисна с жар в лъчистите обятья: о колко бисери за теб се крият в тях!... "Всемирна летопис", Г. I, кн. 7 (1.XII. 1919), с. 3 рубрика Нова естетика Ангел - Създаването и съществуването на ангелския свят, както и проблемът за падението и връщането на ангелите, са сюжети твърде интересни за изследване и проучване. По тия въпроси може да се препоръча, покрай съч[ине]нията на окултистите-класици (между които, на първо место, е Сведенборг), и една ценна студия на французина Шарл Ланслен: L'humanitn posthume et le monde angnlique, която може c полза да се консултира от ония, които се интересуват. Ангелите са чисто духовни същества. Те са деца на светлината, благостта и милосърдието -служебни духове. Ангел, от гръцката дума "ангелос", значи посланик, пратеник: те изпълняват посланията на Бога. На старо-еврейски: "мелхъ".
към текста >>

3 - рубрика Нова естетика Брак - Езотеричният смисъл на легендата за Адама и Ева, които са яли от плода на дървото, се състои, между другото, и в концепцията за брака между Духа и материята.
Тоз слънчев дар съм аз, душа безценна, ти с мен навеки си обединена: аз - лъч, ти - роза в моите гърди! .. "Всемирна летопис", Г. I, кн. 7 (1.XII. 1919), с. 3 - рубрика Нова естетика Брак - Езотеричният смисъл на легендата за Адама и Ева, които са яли от плода на дървото, се състои, между другото, и в концепцията за брака между Духа и материята. В друг смисъл - това е мистичния брак на Духа с душата, която трябва да премине през огъня на страданието или на розата. В сонета се прави алюзия и за химическия или херметическия брак в братството на Розата и златния кръст. Тук спада и митът за Люцифера, носителятъ на светлината, за когото говори ап. Петър: "светило, което свети в тъмно место, догде се зазори денятъ и зорницата изгрее в сърдцата ваши" (II -1 ; 19) и пр. Последните звезди - кои са последните звезди, които постепенно гаснат преди изгрева на слънцето и преди залеза на човешкия живот на земята?
към текста >>

3 - рубрика Нова естетика Слънце и земя - Космическа обич. Уподобление.
Ще дойде ден блажен на битието, кога не ще линее веч сърдцето в отровата на първата змия, и в сетна страст пламналата вселена ще изгори във любовта свещена на Слънцето и милата Земя! .. "Всемирна летопис", Г. I, кн. 7 (1.XII. 1919), с. 3 - рубрика Нова естетика Слънце и земя - Космическа обич. Уподобление. У Бога всичко е възможно: за любовта прегради няма, тя е безгранична и необятна като Него. Първата змия - старовременната. Неразривната магнетична връзка между слънцето и земята. Астрализирането на земята. НА УЧИТЕЛЯ Каква наслада сещам, душа велика, чиста, кога се вслушвам в твоите божествени слова - кога от теб се лее, с аурата златиста, поток от светлина!
към текста >>

3 - рубрика Нова естетика Лилия - Душата, чиста и светла като лилия, е най-въжделения другар в живота на оногова, който с всичките си сили се стреми към великото, божественото.
Кажи, кой вдъхна в теб това благоуханье, що ти разливаш в мен в най-сладостни струи, и с него ме топиш в безспирно обаянье - във блян за щастие всред мразовити дни?... Не знам, дали сам Бог, о цвете ненагледно, не те изпрати тук, кат перл от своя рай - на Гения Му чист творение последно... Но моето сърдце, изстрадало и бедно, в теб сродната душа можа веч да узнай: цял свят от красоти и светлини без край!... "Всемирна летопис", Г. I, кн. 9 (1.II.1920), с. 3 - рубрика Нова естетика Лилия - Душата, чиста и светла като лилия, е най-въжделения другар в живота на оногова, който с всичките си сили се стреми към великото, божественото. Такава душа, сродна с лилията, със своята външна и вътрешна чистота, с нежността на своите духовни краски и с трепетите на своето благоухание, изразявано постоянно във възвишена интелигентност, благородство, доброта, търпение, въздържание, самообладание, благост, смирение, кротост, самопожертвуване, милосърдие и любов-т. е. с всичките плодове на Духа - е един идеал, свят от красоти и светлини без край, с който може и заслужава да се живее. Шестолистното венче на лилията, със златното слънце в центъра, символизира закона на еволюцията: то образува двата триъгълника - на Духа и материята. ПРЕЗ ОГЪНЯ Как виждам, в пазвата си как стоплих змията, а тя сърдцето ми изглозга и изпи, и в ангелския храм кат подслоних душата, как вдигна се ръка и там, да ме убий, аз питам, в смут дълбок: змиярника - земята как е можал до днес Творецът да търпи? Как ангелът лъчист в скинията си свята дръзна убийцата от мен да утаи?...
към текста >>

3 рубрика Нова естетика МЪЧЕНИЦА Разбит от скръб и взрян във твоето разпятье, аз моля те със плач, о прелестна душа, слезни от кръста веч, и в моите обятья ела, ела, ела!
Нек слънцето тогаз по-светло да изгрее и с пламъка си нов сърдцето да съгрее на моя чародей, на моя чародей!... "Всемирна летопис", Г. I, кн. 9 (1. II. 1920), с. 3 рубрика Нова естетика МЪЧЕНИЦА Разбит от скръб и взрян във твоето разпятье, аз моля те със плач, о прелестна душа, слезни от кръста веч, и в моите обятья ела, ела, ела! Отровата изпи до край, видя и ада - нек паднат гвоздейте от милите ръце и нек забие пак сърдцето ти с наслада до моето сърдце... И в новия живот крила ти ще разпериш, безкрайно щастие, блаженство ще намериш, о ангелска душа! Тогаз, с сълзите ми обляна мъченица, ще засияйш като божествена царица в света на любовта... "Всемирна летопис", Г. I, кн. 10 (22.II.1920), с. 3 рубрика Нова естетика ПРОЛЕТ Предвечният и мощен Извор веч разкрива с съкровища препълнените си гърди и в малкия ни свят обилно Той разлива потоци блясъци и розови венци... И от чертозите невидими долитат мелодий чудни от нечуван нивга хор, упиват ме с неземен чар и пак отлитат далеч в безкрайния, пленителен простор- но тез цветя, тез краски, звуци и лъчи, това си ти, изтъкана от тях омая, душа, прозряла през небесните очи!
към текста >>

3 рубрика Нова естетика ПРОЛЕТ Предвечният и мощен Извор веч разкрива с съкровища препълнените си гърди и в малкия ни свят обилно Той разлива потоци блясъци и розови венци... И от чертозите невидими долитат мелодий чудни от нечуван нивга хор, упиват ме с неземен чар и пак отлитат далеч в безкрайния, пленителен простор- но тез цветя, тез краски, звуци и лъчи, това си ти, изтъкана от тях омая, душа, прозряла през небесните очи!
3 рубрика Нова естетика МЪЧЕНИЦА Разбит от скръб и взрян във твоето разпятье, аз моля те със плач, о прелестна душа, слезни от кръста веч, и в моите обятья ела, ела, ела! Отровата изпи до край, видя и ада - нек паднат гвоздейте от милите ръце и нек забие пак сърдцето ти с наслада до моето сърдце... И в новия живот крила ти ще разпериш, безкрайно щастие, блаженство ще намериш, о ангелска душа! Тогаз, с сълзите ми обляна мъченица, ще засияйш като божествена царица в света на любовта... "Всемирна летопис", Г. I, кн. 10 (22.II.1920), с. 3 рубрика Нова естетика ПРОЛЕТ Предвечният и мощен Извор веч разкрива с съкровища препълнените си гърди и в малкия ни свят обилно Той разлива потоци блясъци и розови венци... И от чертозите невидими долитат мелодий чудни от нечуван нивга хор, упиват ме с неземен чар и пак отлитат далеч в безкрайния, пленителен простор- но тез цветя, тез краски, звуци и лъчи, това си ти, изтъкана от тях омая, душа, прозряла през небесните очи! И аз, в възторг свещен през теб, дете на рая, кат блян, долавям те, зова те ежечасно: о моя жива пролет, колко си прекрасна! "Всемирна летопис", Г. I, кн. 10 (22.II.1920), с. 3 - рубрика Нова естетика Пролет - Единението на душите в Любовта е една насъщна нужда и бленувано състояние.
към текста >>

3 - рубрика Нова естетика Пролет - Единението на душите в Любовта е една насъщна нужда и бленувано състояние.
3 рубрика Нова естетика ПРОЛЕТ Предвечният и мощен Извор веч разкрива с съкровища препълнените си гърди и в малкия ни свят обилно Той разлива потоци блясъци и розови венци... И от чертозите невидими долитат мелодий чудни от нечуван нивга хор, упиват ме с неземен чар и пак отлитат далеч в безкрайния, пленителен простор- но тез цветя, тез краски, звуци и лъчи, това си ти, изтъкана от тях омая, душа, прозряла през небесните очи! И аз, в възторг свещен през теб, дете на рая, кат блян, долавям те, зова те ежечасно: о моя жива пролет, колко си прекрасна! "Всемирна летопис", Г. I, кн. 10 (22.II.1920), с. 3 - рубрика Нова естетика Пролет - Единението на душите в Любовта е една насъщна нужда и бленувано състояние. Обмената на духовните енергии, особено когато и природата празднува своята пролет - началото на новия живот и растеж - е едно мистично упоение от неизразима радост и възторг, чрез което душата се повдига и прониква в благодатта, изпитана от апостола Павла. Тогава изчезва преградата между малкия и големия ГРЕТХЕН На Е .В. Из бисерни води изплува в миг сирена с разпуснати коси и страстно дишащ взор, и нежно, на брега примамливо опрена, зовеше, шъпнеше, във таен разговор... Тозчас косите й засъскаха кат змии и пламнаха със жар два въглена-очи, за буйни сладости в несбъднати оргии тело си алабастр отчаяно сгърчи... Коварна Гретхен, скрий отровното си жило: душата нивга то не би ми доближило, кога ме ти лъстиш с лукавите уста... Но теб, ехидна зла, стократната награда ще ти въздам, щом кат с целувката на ада предателски дръзна да оскверниш Христа... "Всемирна летопис", Г. II, кн. 1-2 (I.1921), с.
към текста >>

3 - рубрика Нова естетика Гретхен - Съвременната Ева - прекрасната, приказната Елена - не се различава от ветхозаветната по низшето си естество.
Обмената на духовните енергии, особено когато и природата празднува своята пролет - началото на новия живот и растеж - е едно мистично упоение от неизразима радост и възторг, чрез което душата се повдига и прониква в благодатта, изпитана от апостола Павла. Тогава изчезва преградата между малкия и големия ГРЕТХЕН На Е .В. Из бисерни води изплува в миг сирена с разпуснати коси и страстно дишащ взор, и нежно, на брега примамливо опрена, зовеше, шъпнеше, във таен разговор... Тозчас косите й засъскаха кат змии и пламнаха със жар два въглена-очи, за буйни сладости в несбъднати оргии тело си алабастр отчаяно сгърчи... Коварна Гретхен, скрий отровното си жило: душата нивга то не би ми доближило, кога ме ти лъстиш с лукавите уста... Но теб, ехидна зла, стократната награда ще ти въздам, щом кат с целувката на ада предателски дръзна да оскверниш Христа... "Всемирна летопис", Г. II, кн. 1-2 (I.1921), с. 3 - рубрика Нова естетика Гретхен - Съвременната Ева - прекрасната, приказната Елена - не се различава от ветхозаветната по низшето си естество. Тя е вечната Дона-Жуана, женският принцип в предателя Юда. Необходима е постоянна борба с нейната лъст, егоизъм, суетност и порочност, за да се запази чиста и невредима човешката душа. ПИЯВИЦАТА "... Нечестивият вземаи не връща, а праведният помилва и дава... " Пс. 37;21. Аз бях във пусто, чисто място, дето се къпех само в слънчеви лъчи, и в нега сладка плувах из Небето, без облак нявга да ме помрачи. Но нечестивият и там се мерна, за да разкрие прелести безкрай, да пие кръв, пиявицата черна, и царствата си да ми обещай... Напи се жадно тя с кръвта ми чиста, без да смути душата ми лъчиста, и падна в преизподнята - в калта... Тогаз духът, по-лек и от зората, хвърлил окови, с радост непозната към светлите чертози отлетя... "Всемирна летопис", Г.
към текста >>

3 - рубрика Нова естетика ПРИ НЕГО Изминах път дълъг при Теб, Елохим, и пак се завърнах във моя дом малък.
ПИЯВИЦАТА "... Нечестивият вземаи не връща, а праведният помилва и дава... " Пс. 37;21. Аз бях във пусто, чисто място, дето се къпех само в слънчеви лъчи, и в нега сладка плувах из Небето, без облак нявга да ме помрачи. Но нечестивият и там се мерна, за да разкрие прелести безкрай, да пие кръв, пиявицата черна, и царствата си да ми обещай... Напи се жадно тя с кръвта ми чиста, без да смути душата ми лъчиста, и падна в преизподнята - в калта... Тогаз духът, по-лек и от зората, хвърлил окови, с радост непозната към светлите чертози отлетя... "Всемирна летопис", Г. II, кн. 1-2 (I.1921), с. 3 - рубрика Нова естетика ПРИ НЕГО Изминах път дълъг при Теб, Елохим, и пак се завърнах във моя дом малък. Къде бях, какво преживях - като дим се скри пред дъха Ти животът ми жалък... Но днес пак се нося на Твоите крила и пия потира на вечната младост: о пролет, зари и цветя, би ль могла душата да плува безкрай в вашта сладост?... Кат птичка пред изгрев, трепти тя, се моли за щастье, за радост - живот без неволи - далеч в некой кът, непонятен и нов... Но Ти, Елохим, пак Си тук и с ръце Си завесата вдигаш, разкриваш сърдце Си: "виж, няма любов като Мойта любов!... 24. XII. 1920 г. "Всемирна летопис", Г.
към текста >>

35 - рубрика Нова естетика COR CORDIUM Самотно бе сърдцето ми, далеч от алчност хорска, кат мида светла, бисерна, всред глъбината морска - и там крадци ограбиха, с нечистите ръце, най-блескавите бисери на моето сърдце... Небе, лазур безкрай, бе то, обсипано с звездици, де чезнеха кат пламъци, рой бленове-зарници - и там, и там посегнаха кощунствени ръце и грабнаха брилянтите на моето сърдце... Но то е слънце ярко веч, разпалена жерава, що грее, свети и гори, и камък разтопява - ехидните безмилостно изгаря, умъртвява... Ще го ли зърне нявга пак човешкото лице?
24. XII. 1920 г. "Всемирна летопис", Г. II, кн. 3 (II-III.1921), с. 35 - рубрика Нова естетика COR CORDIUM Самотно бе сърдцето ми, далеч от алчност хорска, кат мида светла, бисерна, всред глъбината морска - и там крадци ограбиха, с нечистите ръце, най-блескавите бисери на моето сърдце... Небе, лазур безкрай, бе то, обсипано с звездици, де чезнеха кат пламъци, рой бленове-зарници - и там, и там посегнаха кощунствени ръце и грабнаха брилянтите на моето сърдце... Но то е слънце ярко веч, разпалена жерава, що грее, свети и гори, и камък разтопява - ехидните безмилостно изгаря, умъртвява... Ще го ли зърне нявга пак човешкото лице? Ще смогнат ли да осквернят предателски ръце нетленните съкровища на моето сърдце?... "Всемирна летопис", Г. II, кн. 3 (II-III.1921), с. 35 • рубрика Нова естетика ВЪЗХОД На ранина се спрях предтвойта малка стая, в зори, пред залеза на бледната луна, но с колко нега и божествена омая бе ти обляна там, и с колко светлина!
към текста >>

35 • рубрика Нова естетика ВЪЗХОД На ранина се спрях предтвойта малка стая, в зори, пред залеза на бледната луна, но с колко нега и божествена омая бе ти обляна там, и с колко светлина!
35 - рубрика Нова естетика COR CORDIUM Самотно бе сърдцето ми, далеч от алчност хорска, кат мида светла, бисерна, всред глъбината морска - и там крадци ограбиха, с нечистите ръце, най-блескавите бисери на моето сърдце... Небе, лазур безкрай, бе то, обсипано с звездици, де чезнеха кат пламъци, рой бленове-зарници - и там, и там посегнаха кощунствени ръце и грабнаха брилянтите на моето сърдце... Но то е слънце ярко веч, разпалена жерава, що грее, свети и гори, и камък разтопява - ехидните безмилостно изгаря, умъртвява... Ще го ли зърне нявга пак човешкото лице? Ще смогнат ли да осквернят предателски ръце нетленните съкровища на моето сърдце?... "Всемирна летопис", Г. II, кн. 3 (II-III.1921), с. 35 • рубрика Нова естетика ВЪЗХОД На ранина се спрях предтвойта малка стая, в зори, пред залеза на бледната луна, но с колко нега и божествена омая бе ти обляна там, и с колко светлина! Душа, измъчена във непосилна битва, ти цяла грееше в лъчите на Христа и лейше кат поток, в горещата молитва, сълзи на жребия - данта на горестта... Но аз съм пак със теб, готов за нова служба: да нося своя кръст в ненарушима дружба по всички стръмнини на общия ни път! Стани, о ангел свят, отново тържествувай, към светли бъднини стреми се и бленувай: Христос бе сявга в мен - аз победих врагът! 27. XII. 1920 г. "Всемирна летопис", Г.
към текста >>

35 рубрика Нова естетика ВЕРИГИТЕ "И наговориха се да го уловят с измама"... Матея, 26; 4 Благодаря Ти, Боже, че роди ме волен и чист от извора на Твоите лъчи, че ме избра служител Твой, честит, доволен, с дара, със който Ти ме щедро отличи... Но тук намерих сонм окаляни предтечи, на всяка стъгда кръст видях аз да стърчи и чух закани зли, за смърт витийски речи, и светнаха със мъст препълнени очи... Плениха ме врази,вързаха, оковаха и викнаха: "влачи веригите, влачи, за волност и живот, за щастье не плачи!
27. XII. 1920 г. "Всемирна летопис", Г. II, кн. 3 (II-III.1921), с. 35 рубрика Нова естетика ВЕРИГИТЕ "И наговориха се да го уловят с измама"... Матея, 26; 4 Благодаря Ти, Боже, че роди ме волен и чист от извора на Твоите лъчи, че ме избра служител Твой, честит, доволен, с дара, със който Ти ме щедро отличи... Но тук намерих сонм окаляни предтечи, на всяка стъгда кръст видях аз да стърчи и чух закани зли, за смърт витийски речи, и светнаха със мъст препълнени очи... Плениха ме врази,вързаха, оковаха и викнаха: "влачи веригите, влачи, за волност и живот, за щастье не плачи! "... И на Голгота с мен докат се озоваха, все този глас зловещ дочувах да звучи: "душа-титан, влачи веригите, влачи! "... "Всемирна летопис", Г. II, кн. 3 (II-III.1921), с. 35 рубрика Нова естетика ПСАЛОМ ЧЕТВЪРТИ "И Дух Божи се носеше върху водата"... Битие -1:2 Диханйе страшно се понесе над водите и в стон повдигна на вселената гърдите и в бездните й в миг отвея земния прашец.
към текста >>

35 рубрика Нова естетика ПСАЛОМ ЧЕТВЪРТИ "И Дух Божи се носеше върху водата"... Битие -1:2 Диханйе страшно се понесе над водите и в стон повдигна на вселената гърдите и в бездните й в миг отвея земния прашец.
35 рубрика Нова естетика ВЕРИГИТЕ "И наговориха се да го уловят с измама"... Матея, 26; 4 Благодаря Ти, Боже, че роди ме волен и чист от извора на Твоите лъчи, че ме избра служител Твой, честит, доволен, с дара, със който Ти ме щедро отличи... Но тук намерих сонм окаляни предтечи, на всяка стъгда кръст видях аз да стърчи и чух закани зли, за смърт витийски речи, и светнаха със мъст препълнени очи... Плениха ме врази,вързаха, оковаха и викнаха: "влачи веригите, влачи, за волност и живот, за щастье не плачи! "... И на Голгота с мен докат се озоваха, все този глас зловещ дочувах да звучи: "душа-титан, влачи веригите, влачи! "... "Всемирна летопис", Г. II, кн. 3 (II-III.1921), с. 35 рубрика Нова естетика ПСАЛОМ ЧЕТВЪРТИ "И Дух Божи се носеше върху водата"... Битие -1:2 Диханйе страшно се понесе над водите и в стон повдигна на вселената гърдите и в бездните й в миг отвея земния прашец. - Това бе Той, Всесилният, Великият Отец! И се разтвориха вратите на зората и светна в тях залутаният, земният прашец... - Това бе Той, Всеблагият, Обилният Творец! И чух: "Давиде, проречи на тия твари - часа на Мойта мъст отново ще удари и зей пред тях геенната на кървавия ад!... Кажи им и запей на арфа златострунна за мълний гибелни и гръм в среднощ безлунна, - запей за ново слънце и за новия Ми град!..." "Всемирна летопис", Г. II, кн.
към текста >>

135 - рубрика Нова естетика Псалом четвърти - Четири е числото на кръста, а кръстът е символ на страданието.
И чух: "Давиде, проречи на тия твари - часа на Мойта мъст отново ще удари и зей пред тях геенната на кървавия ад!... Кажи им и запей на арфа златострунна за мълний гибелни и гръм в среднощ безлунна, - запей за ново слънце и за новия Ми град!..." "Всемирна летопис", Г. II, кн. 6-7 (22. III. 1922), с. 135 - рубрика Нова естетика Псалом четвърти - Четири е числото на кръста, а кръстът е символ на страданието. "Ново слънце" и "нов град" - вж. Откров. на св. Иван. "А според обещанието му, очакваме нови небеса и нова земя" (II Петрово -3; 13). Велика катастрофа иде за човечеството... - това говори Господ чрез всички светли духове. ПЛАЧ Кат младенец заплаках аз, и плача още; от плач клепачите ми са отекли веч, но изворат от сълзи блика дни и нощи, а Майка ми не иде - много е далеч... Изгрей ли слънце радостно отвъд гората или залязва с пламъци в чаровен здрач - все лея сълзи горестни във самотата, но никой, никой не разбира моя плач.
към текста >>

136 - рубрика Нова естетика Плач - Само оня, който живее в неизменния закон на Любовта,може да плаче за другите и за своята земна участ.
Ще капят сълзи, бисерни като росата и жежки като капки кръв от рана зла, но воплите ми все ще стигнат небесата! И мойта Майка ще ме чуй, ще дойде тя, ще ме смири до млечна гръд и на крилата ще ме издигне - в висини, зари, цветя!... "Всемирна летопис", Г. II, кн. 6-7 (22.III.1922), с. 136 - рубрика Нова естетика Плач - Само оня, който живее в неизменния закон на Любовта,може да плаче за другите и за своята земна участ. Писанието свидетелствува, че и Исус е плакал два пъти: за Ерусалим и неговото разорение, понеже не разуме мисията на Исуса, и за Лазара (Лука - 19 : 41 и Йоан - 11 : 35). Човешките сълзи са магически екстракт, когато се проливат от най-силни и най-искрени (любовни или екстазни) вълнения: тогава те са топла, целебна баня за живите и за обезплътените. Обаче, душите на последните се измъчват от сълзите на близките си. От физическо гледище, сълзите са лечебна течност - за онзи, който ги пролива и за другите. Със собствените си сълзи можете да излекувате и една своя физическа рана.
към текста >>

136 - рубрика Нова естетика Сините очи - В Божествената Истина се съдържа Висша Красота.
Но кръвта на Духа наследва Царството Божие"... Ужасен е процесът на ка[рма]ата... А общечовешката карма заслужва човешките сълзи. Но има самозвани "учители" на земята, които са неспособни да пролеят нито една сълза за никого и за нищо!... СИНИТЕ ОЧИ Напраздно взирах се, с душа изнемощяла, в прекрасните очи: в тях гаснеха на рой звезди - плеада цяла - последните лъчи... Но в час вълшебен пак душата ми, обляна със жизнени струи, заплува, в сладък блян за щастие, в океана на сините очи... Тя сети, с трепет нов, че кръстат не убива и че, след огъня, разпятйето открива върховни красоти... През тях, през тях и днес душата ми премина и сви венец от крин - в небесната градина на сините очи... "Всемирна летопис", Г. II, кн. 6-7 (22.III.1922), с. 136 - рубрика Нова естетика Сините очи - В Божествената Истина се съдържа Висша Красота. В всичките превъплътявания тя се проявява в разни форми на чистата девственост и синия цвет. Чрез очите прозира и говори самата душа. И затова поетът Емерсон е казал: "очите говорят на всички езици". Но на земята има много сини очи, които фалшифицират духовните истини и покварят живота... ПЧЕЛА Ти вече разцъфтя, мой мил цветец, и слънцето облива със целувки златни мораво-нежния трептещ венец - но що копнееш ощ в мечтите благодатни?... И твоят аромат като балсам се лей в сърдцето ми, изстрадало и жадно, и пълни тайника на моя храм - но що очакваш ти, по-свидно, по-отрадно?...
към текста >>

136 - рубрика Нова естетика В ЦАРСТВОТО "Да идат в Галилея, и там ще ме видят"... Матея-28:10 В Ерусалим, Самария и Галилея откърмих и погребах свойте младини, но, призори, аз пак се върнах да живея там, де угаснаха най-светлите ми дни... И пак видях, кат морен юноша, и нея на кладенеца в всичката й буйна сласт, но я отминах и възлязох в Галилея, за да дочакам там последния си час... И щом стъпих в онез, прекрасните, предели, напуснал мрачния затвор Ерусалим, не жалех туй, очите ми що са видели в Самария - света на бурните вълнения, а нея призовах в отвъдните селенйя - - във Царството на Любовта да отлетим!...
Като невеста, ти, в одеждата си свята, разкрий прегръдки ней, във изблик тих, и слей се - с твоя млад, велик жених!... "Всемирна летопис", Г. II, кн. 6-7 (22. III. 1922), с. 136 - рубрика Нова естетика В ЦАРСТВОТО "Да идат в Галилея, и там ще ме видят"... Матея-28:10 В Ерусалим, Самария и Галилея откърмих и погребах свойте младини, но, призори, аз пак се върнах да живея там, де угаснаха най-светлите ми дни... И пак видях, кат морен юноша, и нея на кладенеца в всичката й буйна сласт, но я отминах и възлязох в Галилея, за да дочакам там последния си час... И щом стъпих в онез, прекрасните, предели, напуснал мрачния затвор Ерусалим, не жалех туй, очите ми що са видели в Самария - света на бурните вълнения, а нея призовах в отвъдните селенйя - - във Царството на Любовта да отлетим!... "Всемирна летопис", Г. II, кн. 6-7 (22.III.1922), с. 136 - рубрика Нова естетика В Царството - Душата минава през трите света: физическия (Ерусалим), астралния или светът на чувствата (Самария) - срещата на Исуса с жената самарянка при кладенеца на Якова (Ев. Йоан - гл.
към текста >>

136 - рубрика Нова естетика В Царството - Душата минава през трите света: физическия (Ерусалим), астралния или светът на чувствата (Самария) - срещата на Исуса с жената самарянка при кладенеца на Якова (Ев.
1922), с. 136 - рубрика Нова естетика В ЦАРСТВОТО "Да идат в Галилея, и там ще ме видят"... Матея-28:10 В Ерусалим, Самария и Галилея откърмих и погребах свойте младини, но, призори, аз пак се върнах да живея там, де угаснаха най-светлите ми дни... И пак видях, кат морен юноша, и нея на кладенеца в всичката й буйна сласт, но я отминах и възлязох в Галилея, за да дочакам там последния си час... И щом стъпих в онез, прекрасните, предели, напуснал мрачния затвор Ерусалим, не жалех туй, очите ми що са видели в Самария - света на бурните вълнения, а нея призовах в отвъдните селенйя - - във Царството на Любовта да отлетим!... "Всемирна летопис", Г. II, кн. 6-7 (22.III.1922), с. 136 - рубрика Нова естетика В Царството - Душата минава през трите света: физическия (Ерусалим), астралния или светът на чувствата (Самария) - срещата на Исуса с жената самарянка при кладенеца на Якова (Ев. Йоан - гл. 4) - и духовния (Галилея). Тия три термини в Писанието са три живи символи, които говорят, както във времето на Исуса, за етапите на духовната еволюция. "И в пътуването си към Ерусалим минуваше сред Самария и Галилея" (Лука - 17 : 11), т. е. Исус слезе от духовните полета, за да се прояви в човешки организъм на физическото поле.
към текста >>

136 рубрика Нова естетика ПИЛИГРИМ* От бездната на светлините се родих - от Теб, от Твоето сърдце, и дълго скитах сам и спирах се по бреговете, изпълващ много живи храмове по световете - далеч от Твоето лице... Но ти пак бдеше вред над мен, кат майката следи невръстно си дете, кат слънцето кога наднича откъм върховете и топли крехкото кокиче между снеговете - докат укрепне, порасте... В дворците светих, идоли руших, глава поставих на жертвеника, пих отрови, пих, но не оставих нечист нито един вертеп!...
Тогаз, пантеро,ти със твоя род коварен ще се разтлееш пред триумфа лъчезарен - в сиянието на божествения свят!... "Всемирна летопис", Г. II, кн. 6-7 (22. III. 1922), с. 136 рубрика Нова естетика ПИЛИГРИМ* От бездната на светлините се родих - от Теб, от Твоето сърдце, и дълго скитах сам и спирах се по бреговете, изпълващ много живи храмове по световете - далеч от Твоето лице... Но ти пак бдеше вред над мен, кат майката следи невръстно си дете, кат слънцето кога наднича откъм върховете и топли крехкото кокиче между снеговете - докат укрепне, порасте... В дворците светих, идоли руших, глава поставих на жертвеника, пих отрови, пих, но не оставих нечист нито един вертеп!... От извора на красотите се родих - от Твоето сърдце, от Теб, Затуй туптиш Ти в мен, о Вечна Красота, и виждам Те, живея в Теб, затуй и любя - като Теб! .. "Всемирна летопис", Г. II, кн. 8-9 (16.VIII.1922), с. 200 рубрика Нова естетика Пилигрим - Вечен и неуморим пътник към лъчезарния връх.
към текста >>

200 рубрика Нова естетика Пилигрим - Вечен и неуморим пътник към лъчезарния връх.
136 рубрика Нова естетика ПИЛИГРИМ* От бездната на светлините се родих - от Теб, от Твоето сърдце, и дълго скитах сам и спирах се по бреговете, изпълващ много живи храмове по световете - далеч от Твоето лице... Но ти пак бдеше вред над мен, кат майката следи невръстно си дете, кат слънцето кога наднича откъм върховете и топли крехкото кокиче между снеговете - докат укрепне, порасте... В дворците светих, идоли руших, глава поставих на жертвеника, пих отрови, пих, но не оставих нечист нито един вертеп!... От извора на красотите се родих - от Твоето сърдце, от Теб, Затуй туптиш Ти в мен, о Вечна Красота, и виждам Те, живея в Теб, затуй и любя - като Теб! .. "Всемирна летопис", Г. II, кн. 8-9 (16.VIII.1922), с. 200 рубрика Нова естетика Пилигрим - Вечен и неуморим пътник към лъчезарния връх. Идеалът за достижение е един: Абсолютната Красота е неразделна от Абсолютната Истина на Отца на светлините. Тя е шестият сефирот. "От Сион, който е съвършенство на красотата, възсия Бог" (Пс. 50 : 2). Сион, градът на великия Цар на Господа на Силите, град на Бога нашего" (Пс.
към текста >>

по същия въпрос нашата статия: "Окултна естетика" в списанието "Всемирна Летопис", год . III).
Поетическият дар е една от силите в човека, които го свързват с рая. Външният белег на мозъчния център, който е седалище на тоя дар, се вижда на двете страни на челото, над слепите очи. Поетът снема трите була на Изида, чиято съкровищница е пълна с всичките радости и блаженства на божествения живот, които произтичат от Любовта. Истинският поет е посветен, той е божи пратеник и твори по вдъхновение с всеобемаща и вселюбеща душа, в която няма достъп никаква скръб или неприязън, никакво съмнение или тъмнина: последните са качества само на стихоплетците с материалистически мироглед. В преражданията си - посещенията на храмовете (физическите си тела) - поетът минава всички стадии и социални положения в живота Един самозван учител у нас бил казал: "поетът заема най-високото положение; той е художник в духовния свет, където рисува форми, по които хората се учат" (вж. по същия въпрос нашата статия: "Окултна естетика" в списанието "Всемирна Летопис", год . III). А американският писател Samuel R. Wells, който е изследвал разните видове поезия, е писал: "The poetry of the passions may be energetic, the poetry of the intellect may be scholarly, but the poetry of the spiritual sentiments is something above the reason - it is inspired." НА ПЛАНИНАТА Вървеше той със свойте все нагоре - към върха, като видение във светло-розово сиянйе, и в вие надоблачна се спря, жив образ на Духа, унесен в миг в вълните на възторжено мълчание... И произнесе свойта тайна реч на планината с дълбоко внятни говор на простора в утрен час, със редки нотки на пробуден, сепнат птичи глас, отронени из белите зари на синевата. "Блажени сте, блажени сте, деца на светлината, кои възлязохте след мен до тук, по стръмен път, за чист нектар от вечния потир на младостта! Души, растете в благодат безмерна, в нега свята, и в ширните чертози, дето няма тлен ни смърт, летете с мене все нагоре, там - към Любовта!... 4. III.
към текста >>

200 рубрика Нова естетика ШЕСТВИЕ Проблеснаха рой пламъчета в тъмнината едно след друго в строен ред и в мир дълбок, туй е, в потайна доба, шествие възбог душите са поели висината... На ранина, през здрача спящ на синината, та се сподирили една пламтяща свещ и порят разредилия се мрак зловещ - душите веч възкачват стръмнината... В безброй премеждия, тегла - житейски гнет, прелитат те от върх на върх, от свят на свят, възлезли горе веч - на планината... И там, обливани с лъчите на зората, те стигат своя блян - вековния завет душите сляха се с Виделината... 25. V.
4. III. 1922 г. "Всемирна летопис", Г. II, кн. 8-9 (16.VIII.1922), с. 200 рубрика Нова естетика ШЕСТВИЕ Проблеснаха рой пламъчета в тъмнината едно след друго в строен ред и в мир дълбок, туй е, в потайна доба, шествие възбог душите са поели висината... На ранина, през здрача спящ на синината, та се сподирили една пламтяща свещ и порят разредилия се мрак зловещ - душите веч възкачват стръмнината... В безброй премеждия, тегла - житейски гнет, прелитат те от върх на върх, от свят на свят, възлезли горе веч - на планината... И там, обливани с лъчите на зората, те стигат своя блян - вековния завет душите сляха се с Виделината... 25. V. 1922 г. "Всемирна летопис", Г. II, кн. 8-9 (16.VIII.1922), с. 200 рубрика Нова естетика КРИН Кат крин благоухай е той между тревите, разтворил чашката на светлия ефир - бял призрак, въплътил трептежа на зарите, съзвучйе живо на незнаен някой мир... И чух от него там, под утринна позлата, тих говор, кат акорд достигнал отдалеч, слова таинствени към братята - цветята, дълбоко вслушани във тая свята реч... "Къпете се, сърдца, на Слънцето в струите, със тяхния балсам изпълвайте гърдите и наситете се от Неговия плод... Любете се, сърдца, кат Слънцето с звездите, и плувайте безспир в нектара на мечтите: любов, любов безкрай е пълният живот!..." 14. VII.
към текста >>

200 рубрика Нова естетика КРИН Кат крин благоухай е той между тревите, разтворил чашката на светлия ефир - бял призрак, въплътил трептежа на зарите, съзвучйе живо на незнаен някой мир... И чух от него там, под утринна позлата, тих говор, кат акорд достигнал отдалеч, слова таинствени към братята - цветята, дълбоко вслушани във тая свята реч... "Къпете се, сърдца, на Слънцето в струите, със тяхния балсам изпълвайте гърдите и наситете се от Неговия плод... Любете се, сърдца, кат Слънцето с звездите, и плувайте безспир в нектара на мечтите: любов, любов безкрай е пълният живот!..." 14. VII.
200 рубрика Нова естетика ШЕСТВИЕ Проблеснаха рой пламъчета в тъмнината едно след друго в строен ред и в мир дълбок, туй е, в потайна доба, шествие възбог душите са поели висината... На ранина, през здрача спящ на синината, та се сподирили една пламтяща свещ и порят разредилия се мрак зловещ - душите веч възкачват стръмнината... В безброй премеждия, тегла - житейски гнет, прелитат те от върх на върх, от свят на свят, възлезли горе веч - на планината... И там, обливани с лъчите на зората, те стигат своя блян - вековния завет душите сляха се с Виделината... 25. V. 1922 г. "Всемирна летопис", Г. II, кн. 8-9 (16.VIII.1922), с. 200 рубрика Нова естетика КРИН Кат крин благоухай е той между тревите, разтворил чашката на светлия ефир - бял призрак, въплътил трептежа на зарите, съзвучйе живо на незнаен някой мир... И чух от него там, под утринна позлата, тих говор, кат акорд достигнал отдалеч, слова таинствени към братята - цветята, дълбоко вслушани във тая свята реч... "Къпете се, сърдца, на Слънцето в струите, със тяхния балсам изпълвайте гърдите и наситете се от Неговия плод... Любете се, сърдца, кат Слънцето с звездите, и плувайте безспир в нектара на мечтите: любов, любов безкрай е пълният живот!..." 14. VII. 1922 г, Шумнатица "Всемирна летопис", Г. II, кн. 8-9 (16.VIII.1922), с. 200 рубрика Нова естетика Кринът - Цветята имат свой тайнствен език. Те са живи същества, сътворени от разните ангелски иерархии, според степента на еволюцията си, и чрез тях говорят самите ангели за истините на ония светове, от които произхождат, формата, краската и благоуханието им изразяват техния тъжен или весел говор на ония възвишени души, които, изтъкани от нишките в рая на душите - Любовта, са готови да разберат и възприемат божественото в тях.
към текста >>

200 рубрика Нова естетика Кринът - Цветята имат свой тайнствен език.
8-9 (16.VIII.1922), с. 200 рубрика Нова естетика КРИН Кат крин благоухай е той между тревите, разтворил чашката на светлия ефир - бял призрак, въплътил трептежа на зарите, съзвучйе живо на незнаен някой мир... И чух от него там, под утринна позлата, тих говор, кат акорд достигнал отдалеч, слова таинствени към братята - цветята, дълбоко вслушани във тая свята реч... "Къпете се, сърдца, на Слънцето в струите, със тяхния балсам изпълвайте гърдите и наситете се от Неговия плод... Любете се, сърдца, кат Слънцето с звездите, и плувайте безспир в нектара на мечтите: любов, любов безкрай е пълният живот!..." 14. VII. 1922 г, Шумнатица "Всемирна летопис", Г. II, кн. 8-9 (16.VIII.1922), с. 200 рубрика Нова естетика Кринът - Цветята имат свой тайнствен език. Те са живи същества, сътворени от разните ангелски иерархии, според степента на еволюцията си, и чрез тях говорят самите ангели за истините на ония светове, от които произхождат, формата, краската и благоуханието им изразяват техния тъжен или весел говор на ония възвишени души, които, изтъкани от нишките в рая на душите - Любовта, са готови да разберат и възприемат божественото в тях. Говорът на любовта е тих. Кринът е символ на истинския поет-ангел, който излива чаровните си песни... Той иде от небесните висини и пак отлита там... СРЕЩА Отидох сам, но между боровете долетяха рой прелестни другари в белоснежни облекла и с арфи, всред венци от цъфнал здравец, те запяха със мен чаровно-сладкия ни химн на любовта... И окръжихме, в кръг вълшебен, пленницата мила, очакваща, трептяща в розови вълни пред нас, зовяхме я към нов живот - наслада лекокрила от волност и любов преди дванайсетия час... Но тя, с въздишки немощни, кат ангел окован, склони глава натегнала в вериги непонятни и клетва горестна раздра простора необятни... Отстъпих аз, а с мен и ангелският лик събран, спря арфен звън, увяхнаха венците ароматни и химнат ни заглъхна, недочут и неразбран!... 21. VII. 1922 г.
към текста >>

201 - рубрика Нова естетика ПРИ ОЛТАРЯ Възлязох там, кога се тайна двер отваря - преди зори - и бдях във ням, свещен възторг, как легион жреци изпълваше олтаря на необятния, омайния чертог.
21. VII. 1922 г. Царска Бистрица "Всемирна летопис", Г. II, кн. 8-9 (16.VIII.1922), с. 201 - рубрика Нова естетика ПРИ ОЛТАРЯ Възлязох там, кога се тайна двер отваря - преди зори - и бдях във ням, свещен възторг, как легион жреци изпълваше олтаря на необятния, омайния чертог. И посред тайнството на светлините живи, всред лъх благоухан и песни и свирни, в пламтещия потир с ливантните преливи излях и чашката със моите сълзи... Ще минат векове над тез места пустинни и сенки ще мълвят за горести старинни на скитница-душа във утринния здрач... Но щом едемски хор запее с дивна мощ в олтаря химна на витлеемската нощ, ще стихне,може-би, и моят горък плач... 12. VII. 1922 Връх Мусала Забележка: Мус-аллах = Божи връх "Всемирна летопис", Г. II, кн. 10 (31.XII. 1922), с.
към текста >>

239 рубрика Нова естетика При олтаря - Ново служение... Песента на величествения ангелски хор при раждането на Христа в човека изпълва с неизразима сладост и преславна радост пробудената душа.
И посред тайнството на светлините живи, всред лъх благоухан и песни и свирни, в пламтещия потир с ливантните преливи излях и чашката със моите сълзи... Ще минат векове над тез места пустинни и сенки ще мълвят за горести старинни на скитница-душа във утринния здрач... Но щом едемски хор запее с дивна мощ в олтаря химна на витлеемската нощ, ще стихне,може-би, и моят горък плач... 12. VII. 1922 Връх Мусала Забележка: Мус-аллах = Божи връх "Всемирна летопис", Г. II, кн. 10 (31.XII. 1922), с. 239 рубрика Нова естетика При олтаря - Ново служение... Песента на величествения ангелски хор при раждането на Христа в човека изпълва с неизразима сладост и преславна радост пробудената душа. Изворът на сълзите пресъхва, защото душата се освобождава от веригите на плътта... При Мус-аллах се намира свещения олтар на някои невидими жреци... ПРИСЪДАТА "Само Ти ме познаваш" Осъдиха душата ми вразите и готвят й окови и затвор - затуй ли че, във дружба със звездите копнее тя за волност и простор?... Посягат на душата ми вразите и примки й тъкат за мрачен плен - затуй ли че с светлика на звездите изпълва тя най-чистия си блен?... Но Ти, Единият, Ти ме познаваш, кога даря това, що Ти ми даваш: лъчи, сърдечни трепети, нектар... И твоята присъда над вразите ще въздаде на жалки паразити, кога кощунствуват със моя дар!... "Всемирна летопис", Г. II, кн.
към текста >>

239 рубрика Нова естетика ОРЕЛ "На ръце ще те повдигнат, да не би да препънеш о камък ногата си"... Псалом 91:2[1] Застрелян, окървавен, той лети над зиналата бездна с болка свята, от воплите му цели шир ехти и писъци раздират небесата!...
Но Ти, Единият, Ти ме познаваш, кога даря това, що Ти ми даваш: лъчи, сърдечни трепети, нектар... И твоята присъда над вразите ще въздаде на жалки паразити, кога кощунствуват със моя дар!... "Всемирна летопис", Г. II, кн. 10 (31.XII. 1922), с. 239 рубрика Нова естетика ОРЕЛ "На ръце ще те повдигнат, да не би да препънеш о камък ногата си"... Псалом 91:2[1] Застрелян, окървавен, той лети над зиналата бездна с болка свята, от воплите му цели шир ехти и писъци раздират небесата!... И с сетен, огнен поглед устремен във чашата горчива на съдбата, той с ужас изпищя: несбъднат блен, кат остър меч, прониза му душата!... И полетя към бездната стремглаво, изгубил всяка мощ и земна слава и - перлите на своето сърдце!... Но не загина жителят небесен: към висини надзвездни, в миг потресен, поеха го невидими ръце... 10. X. 1922 г. "Всемирна летопис", Г.
към текста >>

239 - рубрика Нова естетика Орел - Орелът е едно от седемте магически животни.
1922 г. "Всемирна летопис", Г. II, кн. 10 (31.XII. 1922), с. 239 - рубрика Нова естетика Орел - Орелът е едно от седемте магически животни. Съставна част на символичната фигура на сфинкса, който представлява синтеза на четирите елементи. Езекиил (в пророчеството си) и Йоан (в Откровението) поставят орела над главата на човека, за да означат с него владетеля на въздуха и полета на Духа или волята и смелостта (изчезването на всеки страх у човека) - качество, което се е добивало и в една от стадиите на египетското посвещение - при духовния изпит. Тогава, в борбата с противодействуващите вражески сили, орелът може да бъде ранен, но той никога не умира, тъй като невидимите божествени сили постоянно бдят във време на падението и спасяват всяка душа от бездната на гибелта: душата не може да бъде погубена. Вж. Окултните печати на Откровението във Всемирна Летопис, год IV. За мото на тоя сонет са цитирани два стиха от псалом 91 на Давида.
към текста >>

17. 5. ОКУЛТНА ЕСТЕТИКА ПОЕЗИЯ, МУЗИКА, ЖИВОПИС, СКУЛПТУРА, ПЛАСТИКА, АРХИТЕКТУРА, ТЕАТЪР И ПР.

Иван Толев

ТОМ 15

5. ОКУЛТНА ЕСТЕТИКА ПОЕЗИЯ, МУЗИКА, ЖИВОПИС, СКУЛПТУРА, ПЛАСТИКА, АРХИТЕКТУРА, ТЕАТЪР И ПР.
5. ОКУЛТНА ЕСТЕТИКА ПОЕЗИЯ, МУЗИКА, ЖИВОПИС, СКУЛПТУРА, ПЛАСТИКА, АРХИТЕКТУРА, ТЕАТЪР И ПР. (Кратки бележки) "Всемирна летопис", Г. Ill, кн. 5 (I.1924), с. 114-116; "Всемирна летопис", Г. Ill, кн.
към текста >>

Почти в същия смисъл се произнася даже и Прелс в преведеното от нас, още в 1898 г., негово съчинение Естетика, единствена по рода си книга в българската литература.
В това отношение няма напълно свободен човек. Само Бог е неограничено свободен. Следов., и художникът, като посланик на земята, е един духовен инструмент на по-високостоящи от него същества. За това именно той трябва да придобие всички необходими знания за законите, които управляват видимата и невидимата природа, т. е. за законите на Бога. Почти в същия смисъл се произнася даже и Прелс в преведеното от нас, още в 1898 г., негово съчинение Естетика, единствена по рода си книга в българската литература. Тоя немски писател, който разглежда всичките изкуства през призмата на съвременния материалистичен мироглед, все пак не може да отрече съществуването, силата и значението на човешкия дух. а така също и влиянието на природата върху естетическите произведения. Макар и да схваща само видимата страна на природата той пише, че "изучаването на природата и на законите, които я управляват, е необходимо за живописта много повече, отколкото за пластиката; треба да се знаят законите на анатомията и физиологията, законите на оптиката, направата на неорганическите тела, растенията и пр.; треба да се знае причинната връзка на явленията и да се изучават законите, по които те се управляват", ипр. (стр. 155, 158 и след ). Прелс не казва нищо само за законите, по които се развива човешката душа.
към текста >>

Прелс в цитираното по- горе негово съчинение, Анатоли Луначарски в неговата студия: "Основите на позитивната естетика" и много други съвременни автори по предмета, обсъждат всестранно произхода, назначението, формите и стиловете на строителното изкуство от най-старо време до днес, но нито на едного от тях не е дошло на ума да потърси връзката между музиката и архитектурата.
Следователно, окултният смисъл на това изкуство се състои в изображението на духовния живот. Но още по-ясно личи това значение на тъй наречените "пластически" изкуства в произведенията на окултната архитектура И тая, последнята, както музиката, се основава върху закона на небесната хармония, т. е. върху магията на числата. Архитектурата е музика, защото, като нея, разсчита върху съразмерностите и формите. Това никога досега - до откровенията на окултизма - нито се е знаело и практикувало, нито даже се е подозирало. Прелс в цитираното по- горе негово съчинение, Анатоли Луначарски в неговата студия: "Основите на позитивната естетика" и много други съвременни автори по предмета, обсъждат всестранно произхода, назначението, формите и стиловете на строителното изкуство от най-старо време до днес, но нито на едного от тях не е дошло на ума да потърси връзката между музиката и архитектурата. Тая мисъл за тех е била скрита. И затова те говорят само за материалистичните основи на това изкуство, т.е. само за външната страна на неговото предназначение (целесходност, безопасност, здравина и видима естетичност). Даже Луначарски, при определянето на понятието красота, изхожда от една кардинална погрешка, която фалшифицира всичките му заключения. Неговият постулат е, че "човек е мярка на всички неща".
към текста >>

18. ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС ОРГАН ЗА ВИСША ДУХОВНА КУЛТУРА

Иван Толев

ТОМ 15

НОВА ЕСТЕТИКА - Сонети из „Трепети на една душа", мистична поезия, окултна естетика.
/Петър Константинов Дънов/ I. СИЛИТЕ В ЖИВАТА ПРИРОДА - Статии на Петър Дънов, обозначени c Х.Х.Х. II. ЕДНА ВЕЛИКА ИДЕЯ: МИР НА ЗЕМЯТА - Уводни статии по идеи на Петър Дънов, списвани от Иван Толев, обозначени с X, X., *. III. ИВАН ТОЛЕВ - Главен редактор и издател на сп. „Всемирна летопис", адвокат в София и бивш народен представител. IV. НОВА ЕСТЕТИКА - Сонети из „Трепети на една душа", мистична поезия, окултна естетика. Това са деседте статии на Учителя извадени от списанието Всемирна Летопис В царството на Живата природа (1919–1925) Category: Текстове от Учителя Допълнителна информация от уикипедия
към текста >>

19. Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА V.

Влад Пашов

ТОМ 18

Понеже Нептуновите вибрации са много възвишени и ни свързват с един извънсетивен свят, затова създават голяма чувствителност в организма и дават хора стъпка естетика, силно съзерцателни.
Но един път опитали я, те всецяло й се отдават, стремейки се да я въплотят в живота си и да реформират обществото да заживее с нея. Те мечтаят за „Царството Божие” на Земята и са проповедниците на братството, равенството и свободата между хората. Затова за човека с обикновено съзнание те са мечтатели и утописти, които си губят напразно времето. Но в същност, те живеят със съзнанието си в един реален свят, когото се стремят да въплотят в земни форми, но не им се удава. И всички съвременни мечти за нещо ново, красиво, възвишено, се дължат на мистичните влияния на Нептуна. Понеже Нептуновите вибрации са много възвишени и ни свързват с един извънсетивен свят, затова създават голяма чувствителност в организма и дават хора стъпка естетика, силно съзерцателни. Те се стремят да проникнат във вътрешността на живота и са хора с голяма интуиция и силни предчувствия и яснослушане. Но понеже съвременните хора не могат да реагират правилно на тези възвишени вибрации, на този висш живот на Нептуна, той действа по такъв начин, че създава един силно нервен темперамент, който често върви ръка за ръка с гениалността или с лудостта. В лошите си аспекти предизвиква неврози, афазия и т. н. Предизвиква заплетеност в работите и усложнения в предприятията. Когато е в лош аспект, също така предразполага към измама, към двойственост в живота и невменяеми постъпки.
към текста >>

20. I. Георги Радев (12.IX.1900 г. ÷ 22.VII.1940 г.)

Дух на воин и душа на девойка

ТОМ 18

Словото му бе геометрично, свежо, с изящен стил, с гъвкава грациозност, с трепетен усет за естетика.
Спомням си ясно минутата, когато през 1921 г. в един прекрасен двор на град Търново, двор сяйнал от блясъка на бели премени и от възторга на едно множество, пълно с чиста жажда за светлина, аз стиснах наблизо до сенчестата чешма за първи път ръката на един строен, къдрокос младеж, чиято гъвкава походка и музикален почти говор ми направиха голямо, незабравимо впечатление. В тая минута не подозирах колко сърдечна и братска ще бъде дружбата ми с него и колко време ще бъде той спътник в моя живот. Из ден в ден качествата на тоя рядък по интелигентност млад човек ме завладяваха и ми импонирахавсе по-силно и по-силно. В дълги проникновени разкази той ме посвещаваше в тайните на своята любима небесна наука - астрологията, с която аз винаги го свързвах. Словото му бе геометрично, свежо, с изящен стил, с гъвкава грациозност, с трепетен усет за естетика. Оттогава и до сетните дни, когато го бе обхванала коварната немощ, за мене е бивало неизмеримо удоволствие да беседвам с него, защото аз винаги се потапях в естетиката и брилянтното изящество на думите, както и в необикновената проникваемост на неговата остра като стрела мисъл. В моето съзнание Георги Радев - нашият Жорж - се очерта като всестранно надарена личност, защото тънкият му, понякога благородно строг критерий за философия, художество и музика, неговият звънтящ френски език, английските му и немски преводи, които са не по-лоши от всеки познат у нас превод, изисканите уроци, по латински език, които той преподаваше на ученици и студенти, караха всеки, който идваше в контакт с него, да чувствува един необикновен човек. Не много след началото на моята дружба с него, съдбата ни постави един до друг на университетската скамейка. Като че виждам и сега позата на моя съсед, в която той неподвижно и унесено следеше любимите за него науки. Помня блестящите му екзамени и като че чувам тихото скрибуцане на молива, под острието, на който върху бялата хартия оставаха равни и съвършени в красота и изящество букви, чертежи и символни знаци.
към текста >>

Оттогава и до сетните дни, когато го бе обхванала коварната немощ, за мене е бивало неизмеримо удоволствие да беседвам с него, защото аз винаги се потапях в естетиката и брилянтното изящество на думите, както и в необикновената проникваемост на неговата остра като стрела мисъл.
в един прекрасен двор на град Търново, двор сяйнал от блясъка на бели премени и от възторга на едно множество, пълно с чиста жажда за светлина, аз стиснах наблизо до сенчестата чешма за първи път ръката на един строен, къдрокос младеж, чиято гъвкава походка и музикален почти говор ми направиха голямо, незабравимо впечатление. В тая минута не подозирах колко сърдечна и братска ще бъде дружбата ми с него и колко време ще бъде той спътник в моя живот. Из ден в ден качествата на тоя рядък по интелигентност млад човек ме завладяваха и ми импонирахавсе по-силно и по-силно. В дълги проникновени разкази той ме посвещаваше в тайните на своята любима небесна наука - астрологията, с която аз винаги го свързвах. Словото му бе геометрично, свежо, с изящен стил, с гъвкава грациозност, с трепетен усет за естетика. Оттогава и до сетните дни, когато го бе обхванала коварната немощ, за мене е бивало неизмеримо удоволствие да беседвам с него, защото аз винаги се потапях в естетиката и брилянтното изящество на думите, както и в необикновената проникваемост на неговата остра като стрела мисъл. В моето съзнание Георги Радев - нашият Жорж - се очерта като всестранно надарена личност, защото тънкият му, понякога благородно строг критерий за философия, художество и музика, неговият звънтящ френски език, английските му и немски преводи, които са не по-лоши от всеки познат у нас превод, изисканите уроци, по латински език, които той преподаваше на ученици и студенти, караха всеки, който идваше в контакт с него, да чувствува един необикновен човек. Не много след началото на моята дружба с него, съдбата ни постави един до друг на университетската скамейка. Като че виждам и сега позата на моя съсед, в която той неподвижно и унесено следеше любимите за него науки. Помня блестящите му екзамени и като че чувам тихото скрибуцане на молива, под острието, на който върху бялата хартия оставаха равни и съвършени в красота и изящество букви, чертежи и символни знаци. Все пак, тия качества човек би могъл да намери отчасти и другаде, но онова, с което той бе най-ценен, най-скъп, това е неговата любов към великата истина, неговата жажда да знае, неговата твърдости решение да отдаде живота си изцяло като син на виделината за великото и безмълвно дело на светлите избраници, които работят за новото царство на обичта и мира върху земята.
към текста >>

21. I. Въведение

ЧАСТ I АСТРОЛОГИЯТА В ШКОЛАТА ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА

ТОМ 19

Те са хора много чувствителни и с тънка естетика.
Вибрациите на Нептун са много тънки. Той повдига човека в по- висши полета. Нептун помага на човека да се повдигне в света, който ще е реалност за в бъдеще. Обикновените хора казват за нептунианците, че техните блянове са само утопии, които нямат никакво значение за реалния живот. Нептунианецът постига неща, които в бъдеще ще се осъществят. Те са хора много чувствителни и с тънка естетика. Те не са обикновени реалисти, а се мъчат да проникнат във вътрешността на живота. Тези хора схващат природата не като хората с 5 сетива, а по-дълбоко, понеже имат силна интуиция. Съзнанието на тези хора оперира в 4-то измерение. Раждането на окултизма, надмогването на съвременната действителност се дължи на Уран и Нептун. Нептун представлява вместо Венера - висшата Любов, любовта без обект.
към текста >>

22. 2. Планети, домове, аспекти

ЧАСТ I АСТРОЛОГИЯТА В ШКОЛАТА ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА

ТОМ 19

И той ще играе роля в гениите на естетиката, музиката, поезията, изкуството и пр., в които чувствата и емоциите са активни и важни.
Това се отнася повече до чувствата, отколкото до интелекта. Мненията на астролозите се твърдо разделят относно добрите и лошите качества. Като доказано е, че той повечето причинява зло с лошите си аспекти. Дава понякога разумна мисъл, която облагоприятства парите и наследствата, когато той владее II и VIII домове при добри аспекти. НЕПТУН В 12-ТЕ ДОМОВЕ Когато е на възхода (в I дом), той е тясно свързан с ясновидството, прозорливостта, яснослушането, медиумизма, хипнотизма, гледане в кристал, сънища, интуиция. И той ще играе роля в гениите на естетиката, музиката, поезията, изкуството и пр., в които чувствата и емоциите са активни и важни. Ако е зле аспектиран, той разразява смущенията, идещи от неустойчивостта, колебливостта, при един хаос за нещата и голямо изменение, понякой път измяна, измама и лъжа, понякога още безгрижие, леност, отсъствие на енергия и воля, сластолюбие, голяма снизходителност към самия себе си, пиянство и пр. той изглежда, че има връзка с морето, водата и течностите въобще. Това, което следва по-долу, е получено по експериментален път. Нептун във II дом - Вероятност да покровителства парите, ако не бъда зле аспектиран. Нептун в Ш дом - Въображение.
към текста >>

23. 25. ПЕЧАТНОТО СЛОВО

ТОМ 20

И в гонението си за тези сензации, известни журналисти забравят важната роль, която имат в обществото, границите на приличието, елементарната естетика и морал и пренебрегват дори всяка мисъл, че те първи трябва да дадат пример от възпитаност, човещина, справедливост и нравствена здравост, липсата на която тъй много обикновено им не харесва и срещу която по принцип воюва всеки вестникар.
Може ли да имаме в такива случаи оная полза, която всеки би се надявал и трябва да очаква от печата? Двадесет години се пяха хвалебни песни на Фердинанда - след това в същите вестници той бе обсипан с хули. Ругаеха и хвалиха Стамболова, Стамболийски, Генадиева - ругаят и хвалят днес и останалите по-видни българи -навярно дотогава, докато и техните глави се търколят някой ден на улицата. Види се, че ний не можем да траем някой да се издигне между нас. И ако, според словата на Христа, всеки говори от препълване на сърцето си - българското сърце изглежда, че е пълно напоследък само с жлъчка и сензации. И в гонението си за тези сензации, известни журналисти забравят важната роль, която имат в обществото, границите на приличието, елементарната естетика и морал и пренебрегват дори всяка мисъл, че те първи трябва да дадат пример от възпитаност, човещина, справедливост и нравствена здравост, липсата на която тъй много обикновено им не харесва и срещу която по принцип воюва всеки вестникар. Листове се пълнят с клевети, описания на кражби, ровят всред лични дертове, убийства... Несъмнено, че това е част от живота, но нима то е най-важното да бъде туряно на първо място, па и да бъде и цялото съдържание на някои от тях, харчещи се с хиляди? Няма ли в нашия живот нещо положително, което трябва да бъде проучено и изнесено? Достатъчно е, изглежда, някой да се залови да внесе нещо по-друго от всекидневните разбирания, за да влезе в очите на всички тия «журналисти» и бъде засипан с кал и клевети. Безсилни да спорят или доказват, те предрешават всички въпроси: Анатема на всеки, който не мисли като тях! Пред мен е един брой от «Последна поща».
към текста >>

24. 19. Характерология

(В. «Братство», г. I, бр. 180, 7.III.1937 г., стр. 4)

ТОМ 20

Когато линията на носа следва почти линията на челото имаме меки хора на естетиката, на вътрешна мярка, макар и идейни материалисти (А).
Случаите за моста са най-различни, но ще вземем като типични само 1) Мостът е прав, т.е. челото минава направо в нос, слива се. Такива типове са тъй наречените «гръцки». В тия хора мисълта е обективна. Разбират от красота на формите. Когато линията на носа следва почти линията на челото имаме меки хора на естетиката, на вътрешна мярка, макар и идейни материалисти (А). Но ако носът отскача навън (Б) имаме дебелоглави, упорити хора, за които разумните словесни доводи имат малко значение. Те обикновено разбират нещата след като си чукнат главата, и то поне два пъти, в стената чак тогава се съгласяват, че е стена, а не врата. При първия удар допускат, че само така им се струва... 2) Колкото линията е по-огъната, толкова съобразителността и отстъпчивостта са свойствени на тая натура. Но, разбира се, и тук имаме много възможни случаи, както се вижда от тия чертежи. Колкото линията е по-хармонична, толкова отстъпчивостта се дължи на разумна съобразителност.
към текста >>

25. VI.3. Кратки бележки от Общия окултен клас, от Беседи за жените и от извънредни беседи от 1926 г.

Д-р Иван Жеков

ТОМ 23

Да разбираме първо етиката, а после естетиката.
Ще пеете за Господа. Ще пеем ангелските песни. Ако не пееш и не говориш избрана реч, не можеш да влезеш в Царството Божие! Разумно да има от вас. Велики работи ще занесем оттук в Царството Божие. Да разбираме първо етиката, а после естетиката. А вие сте почнали обратно. Който не знае да пее, ще го пенсионираме. Ще пеете. Ще се поощрявате във всичко велико, добро. Доблестни ще бъдете!
към текста >>

26. 6. Школата на любовта

Глава 1. Откриване на Школата

ТОМ 28

Школата на двадесетия век бе построена просто, видът й имаше скромен архитектурен профил, където се чувствуваше дъх от българска битова естетика.
Приложението не звучеше вече само като дума, а беше плът и кръв на ученика. И школа и Учител добиваше своя лъчезарен блясък. За такъв ученик школата блестеше като величествена сграда, окъпана в обилна светлина и топлина, издигаща своя купол до лазурните простори, с отворена врата, с широки прагове през които можеха да минат не само избраници, но всички копнеещи души, всички отрудени, страждущи, които търсеха не друго, а Любовта, светлината, свободата, единствения лек за болките на тревожното столетие. Затова никое име не бе по-подходящо за това учение, и за тази школа и за Този Учител, както името на Любовта. Тази именно школа не можеше да бъде официална и тайна, тъкмо тази школа не можеше да има тежки и масивни порти да се затварят с огромно мандало или с масивен ключ от стомана, на прага не можеше да стоят избрани пазачи с мерки и везни в ръцете, а от просторните зали да вее хлад и да се чува звъна на камбана. Школата на двадесетия век бе построена просто, видът й имаше скромен архитектурен профил, където се чувствуваше дъх от българска битова естетика. В нея нямаше кули, нито огромни библиотеки с тежки томове, липсваше и тежкия блясък на миналото, тя имаше само едно нещо, имаше го в изобилие - светлина, не само слънчева, която свободно минаваше през големите и много прозорци, в света нямаше по-светъл салон от Неговия, в тази школа имаше и обилна вътрешна, духовна светлина, която се разливаше от Неговото обилно Слово, което щеше да стигне за вековете, за да пои с живителния си сок цялото човечество. Нашата малка планинска страна в сърцето на Балканския полуостров, беше определена да приеме редкия гост. В пределите на тази страна бе открита първа по рода си школа, в родината на Орфей, в родината на Боян Мага, в родината на богомилите - старата родина на древните българи, чиято култура един ден ще се разучава. Тъкмо тя беше определена да приеме и да разпръсне това съкровище на духовни знания и свещения ключ към новото, което настъпваше в света, този ключ носеше името Любов. Друго име на тази школа не можеше да се даде.
към текста >>

27. 1. Ученичество

Глава 3. Разговор с ученика

ТОМ 28

Кривите образи на изкуството не са полезни и в тях няма никаква естетика, защото липсва истината.
Те са премного налети с понятия и биха се почувствували оскърбени. Не се опитваше да изпадне в ролята на хирурзи да прави операция, защото те намират, че всичко в тях е наред. Нека сами опитват плодовете на философията си. Ученикът не казва - кой е прав и кой е крив, защото другите отговарят - ние сме добре, нямаме нужда от доброжелатели, нашия ред си е добър, избрали сме си един път и ще го следваме, не се занимавайте с нас. Учениците тъкмо това правят, не е приятно да гледаш посредствена изложба на обикновени художници, нито да слушаш музика от некадърни музиканти, или да четеш неудачна поезия. Кривите образи на изкуството не са полезни и в тях няма никаква естетика, защото липсва истината. С проповеди блатото не се чисти. Ученикът не е дошъл на земята да чисти блата, той е дошъл само за две неща, да намери пътя и да учи, т. е. да застане пред катедрата. Едно нещо, обаче, и те биха желали - и другите да не се бъркат в техния живот - биха били доволни, ако не се занимават с тях и не им пречат. Ученикът има жив интерес само към - да слуша добре, да учи добре и да живее добре. 2.
към текста >>

28. 8. Трапезарията: малкият салон

Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)

ТОМ 28

Ние сме много доволни от нея - защото от нея лъха чистота, красота, човечност, естетика, здраве, най-важното, така безогледно пропиляно днес.
Нищо ново. До още две хиляди години има време, ще се падне на 4000 та година от новото леточисление - 2000 години от идването на Нашия Учител, Който ни учи на много неща, твърде много, за които се погрижихме, колкото можахме да ги съхраним, за да ги предложим като дар на своите си, сродни по дух люде -неизброимо много са те - заключено е всичко в многото лекции и беседи. Те няма да изчезнат от земята. Но между другото Той ни учи в тази трапезария какво да ядем, как да ядем и колко да ядем. Науката за храненето, Неговата наука беше съвършено нова и съвършено различна от съвременната. Ние сме много доволни от нея - защото от нея лъха чистота, красота, човечност, естетика, здраве, най-важното, така безогледно пропиляно днес. Нека добавим показа ни още нещо, каква може да бъде трапезата на Бъдни вечер, на Нова година, на пролетното и есенното равноденствие, тия метеорологически празници, които ние празнувахме и още един празник: Петровден - Празничната трапеза!... Господи!... съпостави я Той като очебиен контраст на всичките трапези - съвременните банкети. Нашата трапеза - варени картофи, варен ориз подсладен, плодове и пресен пшеничен хляб, жито варено по български. В трапезарията се събирахме всеки ден - обедът се сервираше обезателно в 12-часа - едно ядене и хляб - просто, питателно, обилно. В трапезарията се сервираше една супа - наша традиционна - при всичките случаи, а никога не липсваше петъчен ден, след 24 часова почивка - тогава се постеше - веднаж в седмицата и супата се взимаше общо.
към текста >>

29. 37. Първата отпечатана книга

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

ТОМ 30

Нали тя не беше външно много угледна и така написах я, до много големи разстояния на текста така, близо до края на страницата и т.н., защото и аз не съм бил опитен печатар и така от естетика в печатарството не разбирах, но както и да е, аз залегнах така и за всеки три дена да изкарам кола.
И по режима на Стамболийски вече 1922 г. аз получавам, както всички мои връстници от моята възраст, получавам повиквателна да се явим в Шумен, там ще ни разпределят. Преди туй бяхме служили по три месеца в Севлиево, обаче по домовете си, тя, и тя дълга и широка. Понеже бях получил повиквателна, аз реших докато дойде срока така да видя, да понапечатам книгата, може би я бях почнал вече, обаче аз си реших да я изкарам преди да замина. И затуй дадох едно свръхнапрежение там, за да мога да я изкарам. Нали тя не беше външно много угледна и така написах я, до много големи разстояния на текста така, близо до края на страницата и т.н., защото и аз не съм бил опитен печатар и така от естетика в печатарството не разбирах, но както и да е, аз залегнах така и за всеки три дена да изкарам кола. Кола от 16 страници, то не са много големи страниците, обаче с един гъст шрифт и набито всичкото така и кола от 16 страници, обаче туй на мене ми струваше, да ги прекарам тези 16 страници 4 000 пъти по машината. Щото колата като беше така цяла, машината хващаше осем страници и аз като набера 16 страници, осем от тях ги разполагам на машината на фундамента и ги изкарвам веднъж. Това са 2000, щото такъв беше тиража. След туй махам ги тях, слагам другите осем страници, за да стане друга количка от 16 страници. Значи една количка 4000 обръщания на машината на крак.
към текста >>

30. 82. Статията „Каква трябва да бъде първата Трудова Братска Задруга“ / Сава Калименов.- В: Братство, Севлиево. Г 5, бр. 61

III. БЕЛИЯТ КОМУНИЗЪМ - КОМУНИ, КООПЕРАЦИИ И ЗАДРУГИ.

ТОМ 30

Живота в свобода и красота, живота в хармония с природата и нейните закони, изисква и ще даде условия и възможност на всички, които го възприемат да обърнат особено внимание на естетиката, на естественото чувство за красивото и възвишеното, на копнежа към идеалното, към върховната реалност - Бога.
Кой ще разтвори на младежа необятните простори на истинското знание, кой ще му разкрие потайните дълбочини на древната като света мъдрост, кой ще му покаже живота - човека и света такива, каквито са си, сваляйки покривките на материализма? - Естествено, това ще може да направи само новото, свободно училище, ползващо се от източниците на Великата Окултна Наука, скрита за всички, които в своята надменна гордост на големи учени и просветени хора, изучават само повърхността, само външното покривало на великия живот. В трудовата задруга ще се създадат всички условия за потънкостно изучаване скритите тайни на живота, за разкриване пред всички истините на древната мъдрост, за да се популяризира и разпространи навред светлината на истинското познание за човека и света. Тук ще дойдат и ще работят хората, които ще станат творци на новата, по-дълбока наука. И светлината на тази наука ще се разлее по всички части на света. Живота в свобода и красота, живота в хармония с природата и нейните закони, изисква и ще даде условия и възможност на всички, които го възприемат да обърнат особено внимание на естетиката, на естественото чувство за красивото и възвишеното, на копнежа към идеалното, към върховната реалност - Бога. На тая почва ще възникнат истинската религия и истинското изкуство. Религията не като източник на доходи за едни и като куп предразсъдъци за други, а като отговор на най-дълбокото и реално чувство на човешката душа - чувството на единение и стремеж към нейния първоизточник - Бог. Изкуството, не като средство за спекулация и за разпалване на низките, животински страсти, а изкуство облагородено, възвишено, пречистено от отровния дим на човешките пороци, изкуство, което ни издига и приобщава с върховната красота. И от всички видове, особено и най-голямо внимание ще трябва да се обърне на музиката. Новият живот е музика.
към текста >>

31. 51. Тито Скипа на премиерата на операта „Отвличане от сарая”

ТОМ 34

И казвам на брат Христов, да каже, който много държеше на естетиката, този Арнаудов.
А тука отзад какво е това? Министерство... Л.Т.: Той изпраща едно писмо, което ми предава Арнаудов, секретаря на министъра. Секретарят на министъра влизаше в моята стая и отваряше гардероба, да ми покаже какъв тоалет да облека за един прием и ме поканиха в зала „България”, че пристига Франкфуртската опера и ще играе опери от Моцарт. Но беше обяд, но не вечеря. Аз на обяд не съм присъствала и не знам какво да облека. И казвам на брат Христов, да каже, който много държеше на естетиката, този Арнаудов. „Аз, каза, лично ще дойда да видя гардероба й.” И отвори гардероба, и каза: „Тоя тоалет ще облечеш! ” И аз имах две гълъбчета: мъжко и женско. Таман ги бях окъпала и ги бях завила с по една кърпа, и ги бях турила върху радиатора да изсъхнат. И докато говорим, те изсъхнаха. И скочиха долу и мъжкият започна да дръщи, да тропа така и да се покланя на женската.
към текста >>

”. Той каза: „Всичките ми знания по естетика пропадат пред тази картина.” В.К.: [Смее се] Това ми хареса много.
” И аз имах две гълъбчета: мъжко и женско. Таман ги бях окъпала и ги бях завила с по една кърпа, и ги бях турила върху радиатора да изсъхнат. И докато говорим, те изсъхнаха. И скочиха долу и мъжкият започна да дръщи, да тропа така и да се покланя на женската. По 3—4 пъти си удря човката на земята и вика: „Гу, гу! ”. Той каза: „Всичките ми знания по естетика пропадат пред тази картина.” В.К.: [Смее се] Това ми хареса много. Сега, историята на това писмо. „Министерство на Народното просвещение. Секретар на министъра София, 3 ноември 1942 год. Уважаема госпожица Лиляна Табакова, Позволявам си, заедно с настоящото, да Ви изпратя портрета на г-н Тито Скипа, даден ми от последния преди заминаването му, с молба да Ви го предам.” Този долния, малкия? Л.Т.: Този беше първият, а този пък дойде втория.
към текста >>

Той е следвал естетика.
Кой Арнаудов? Л.Т.: Той не е жив. В.К.: Не нашият Асен Арнаудов, той е друг Арнаудов. Л.Т.: Не, не. Много фин. Той е следвал естетика. Например как да се храниш, да спазваш естетика, какви тоалети да обличаш за дадени случаи. Например, той можеше да дава съвети даже на князе и на царе как да се държат. В.К.: Да. Той и затова е искал да Ви види гардероба, да Ви избере рокля. Л.Т.: Да.
към текста >>

Например как да се храниш, да спазваш естетика, какви тоалети да обличаш за дадени случаи.
Л.Т.: Той не е жив. В.К.: Не нашият Асен Арнаудов, той е друг Арнаудов. Л.Т.: Не, не. Много фин. Той е следвал естетика. Например как да се храниш, да спазваш естетика, какви тоалети да обличаш за дадени случаи. Например, той можеше да дава съвети даже на князе и на царе как да се държат. В.К.: Да. Той и затова е искал да Ви види гардероба, да Ви избере рокля. Л.Т.: Да. Чак вкъщи дойде да ми види гардероба.
към текста >>

32. 265. Сътрудниците, които не се явиха, а станаха по-късно врагове

ТОМ 34

Вижте каква естетика, вижте каква любов има излята тука.
В.К: Хубаво. Л.Т.: И аз й направих корекция, че не трябва да пише гласов „апарат”. „А, веднага, каза, ще коригирам. Аз съм трогната, каза, от Вашите познания по музиката и напълно Ви разбирам.” Сега, вижда се, че тя има естетично чувство. Никоя душа от Братството не работи тъй. Вижте каква естетика, вижте каква любов има излята тука. Това е ангелско отношение към Учителювата музика. Значи тя трепти цяла, цяла се е предала на Учителя. И така възпитава и дъщеря си. Само че нейното момиченце е много палавичко и то внася един детски маниер и една детска радост, и ние се отклоняваме от сериозната работа, защото то иска да му обърнем внимание. А има дарба да рисува и даже не от модел, а има фантазия и с няколко линии каквото нарисува, в него има идея, има мисъл.
към текста >>

НАГОРЕ

0.78155207633972