Търсене в текстове за 'Естетика'

Той е министър и член на тайния съвет на Ваймарското княжество, грижи се за финансите, за разработването на мини, създава национален театър, занимава се с литература, естетика, анатомия, минералогия, физика и др.

Той е министър и член на тайния съвет на Ваймарското княжество, грижи се за финансите, за разработването на мини, създава национален театър, занимава се с литература, естетика, анатомия, минералогия, физика и др.
През 1756-1768 г. следва право в Лайпциг. Продължава следването си в Страсбург (1770-1771), където се сближава с видния немски просветител Хердер. Вторият период в живота и творчеството на Гьоте е свързан с неговата многостранна дейност във Ваймар при херцог Карл Август (от 1775 г. до смъртта му). Той е министър и член на тайния съвет на Ваймарското княжество, грижи се за финансите, за разработването на мини, създава национален театър, занимава се с литература, естетика, анатомия, минералогия, физика и др. През 1794 г. започва дружбата му с Шилер, извънредно плодотворна и за двамата. В областта на естествените науки Гьоте споделя идеята за единство и развитие на органичната и неорганичната природа. През 1784 г. открива междучелюстната кост на човека.
към текста >>

Като музикант и надарена с природна пластичност и естетика, В.

Тя е един от самоотвержените работници за Новото около Учителя. Педагог по професия и талантлив музикант по призвание, тя влиза в духовния кръг около Учителя, за да остане завинаги в тази животворна и мистична среда, даряваща я с постоянен прилив на творческа енергия. По поръчение на Учителя разработва композиции по неговата музика. Като преводач прави преводи на посочени от него беседи на английски език. Той многократно й е подчертавал голямото значение и необходимост да се преведе Словото на английски език и по тази задача тя работи всеотдайно и безкористно до края на земния си път. Като музикант и надарена с природна пластичност и естетика, В. Несторова взима дейно участие и в Паневритмията и особено в „Слънчеви лъчи“. Ето какво споделя тя в автобиографичната си книга „Път към светлината“: „След една беседа (през 1942 г.), на която Учителя бе дал следния завършек: „Зора се е чудна зазорила, тя живота нов е проявила“, ми дойде идея да напиша думи за упражненията „Слънчеви лъчи“ и да ги пеем. Отидох на полянката и вдъхновено започнах да ги пиша. Но реших, че най-напред трябва да попитам Учителя дали е съгласен да напиша стиховете. Той одобри идеята и аз седнах сред полянката на Изгрева и започнах да пиша.
към текста >>