НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
176
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ЕЗИКЪТ НА ЗВЕЗДНИТЕ НЕБЕСА - H. P. Burgoyne
 
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Барабанът може да се употреби при нервните заболявания, особено ония на
гръбначния
мозък, които докарват двигателни разстройства.
Контрабасът оказва чудесно влияние при нервна отпадналост, а така също и при флегматичните състояния. Арфата е полезна при истерията, а флейтата против досадните страсти и започващата туберкулоза. Кларнетът действува против нервните безсилия. Английският рог успокоява яростта. Ловджийската тръба действува много добре против лудостта от преследване.
Барабанът може да се употреби при нервните заболявания, особено ония на
гръбначния
мозък, които докарват двигателни разстройства.
Фойхтерслебен цитира един английски лекар, който дава следните данни за влиянието на различните инструменти върху косата. Така напр. пианото, цигулката, виолончелото и контрабасът помагат за никненето и запазването на косата. И като примери за горното твърдение се сочат Лист, Рубенщайн, Талберг, Паганини, Падаревски, Сарасати, които са имали хубави коси. Напротив, металическите инструменти разрушават за 5-6 години и най-разкошната коса.
към текста >>
2.
МАГИЧЕСКАТА ПРЪЧКА - Waniel
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Морфинът действува на нервната система, стрихнинът – на
гръбначният
мозък, сублимата – на бъбреците и пр.. Независимо от характера на дадена храна, тук играе съществена роля и количеството.
Едни хора са по-податливи на такова едно влияние на храната, други – с по-груба конструкция (телесна и душевна) – по-слабо. На това свойство на известни храни или треви или химикали се базира съвременната медикаментозна терапия на медицината. Има известни лекарства, треви или храни поети от организма през храносмилателния канал отправят своето действие не върху цялото тяло, а само върху известен орган или система. Така напр. листата на растението Digitalis оказват благотворен ефект върху сърцето.
Морфинът действува на нервната система, стрихнинът – на
гръбначният
мозък, сублимата – на бъбреците и пр.. Независимо от характера на дадена храна, тук играе съществена роля и количеството.
Има известни храни, както и медикаменти, взети в по-голямо количество, не само че са вредни, но и много опасни за живота. Напр. стрихнинът в доза 0'001 има лечебно свойство, но взето в доза 0'01 причинява смърт. Същото нещо е и с храните. Съвременните хора считат, че силата на храната се състои в нейното количество. Това е едно от най големите заблуждения, които съществуват днес.
към текста >>
3.
КНИГОПИС
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Та ние и без това го изпитваме върху нашия
гръб
, но не знаем само откъде идва.
Мнозина, които са захапали кървавия нож на отмъщението, ще намерят някакво оправдание в думите на писателя и тогава вместо нещо по-добро, повече кръв ще се пролее, повече престъпления ще се извършат на земята. Ролята на тия, които смятат, че могат да кърмят с духовна храна душата на един народ, е да кажем най-полезното, най-доброто в даден момент. Ако една ръка се вдигне под подстрекателството на някого и вземе една невинна жертва, тогава тежка е участта на тоя, що я казва. Това мнозина от нас не вземат в съображение, обаче то е един закон, който за ония, що гледат през пáрите на кръвта и дима на отмъщението се явява отпосле като едно необяснимо страдание, като едно несправедливо нещастие в техния живот. Тоя закон в живота, законът за вечната правда, всеки от нас може да опита.
Та ние и без това го изпитваме върху нашия
гръб
, но не знаем само откъде идва.
Ако застанем на Мойсеевия принцип на отмереното отмъщение, тогава къде е краят на човешката лудост? Ще отговорят, че за края не се грижим. Ами един писател, един мислител, по що се отличава от всеки обикновен човек? Не ли по това, че той гледа по-далече в бъдещето на човешкия живот и линиите, които той му чертае в своето творчество, не целят ли да дадат ония основни насоки, по които ще се излезе от вечното колело на борбите и отмъщенията! Докъде ще се иде по тоя път?
към текста >>
4.
В хармония със законите на живата природа - Б. Боев
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.
Трябваше да минат столетия, за да се откърти онази дебела кора от клевети и обвинения, с която го бяха покрили тогавашните духовници, мятайки своите собствени престъпления на негов
гръб
, за да блесне отново чиста и лъчезарна, истината за него.
В тия си бегли бележки той казва : „Но вие вече се досещате, че аз нямам умисъл да третирам сериозно този въпрос". Тези думи изразяват напълно отношението на официалната наука към астрологията, – и вие виждате доколко то е научно! Поменавам тия неща не за друго, а защото – за мислещия човек, който се интересува от психология – те представят голям психологичен интерес. Ние се намираме пред едно колективно внушение, което, за да бъде изкоренено от човешките мозъци, са нужни големи усилия и много светлина. Случаят с астрологията не е единствен – спомнете си напр. богомилството.
Трябваше да минат столетия, за да се откърти онази дебела кора от клевети и обвинения, с която го бяха покрили тогавашните духовници, мятайки своите собствени престъпления на негов
гръб
, за да блесне отново чиста и лъчезарна, истината за него.
Това време е настанало и за астрологията. И днес, въпреки осъждането, което тегне над нея просветени умове в Англия, Америка, Франция, Германия, а къде по-малко, къде повече и в другите страни, изучават астрологията, проучват – строго и опитно – законите на този звезден език на природата и се учат да разчитат нейната веща мисъл. В тези страни има създадена богата астрологична книжнина - книги, списания, алманаси, годишници. Има основани и астрологични бюра, които засягат най-вече практичната астрология – нейните многообразни приложения в различните отрасли на живота. В Америка освен това има и Висше училище по астрология и сродните ней науки.
към текста >>
5.
ВЕСТИ
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Истина, Истина, ви казвам, че който
гръб
даде на маяка, ще изгуби в тъмнината собствената си сянка; а който с надежда загребе с веслата си към него, ще има винаги неговата светлина.
Аз минавах из гората с радостта си и тя пееше в сърцето ми: – Какви чудни са делата на твоята любов, какво чудо е пътят на твоята светлина. ПРИТЧИ (Из белите полета на Евангелията) I Подобно е царството божие на буря, която обрулва изгнилите плодове от китните дървета, за да не би да прогният и здравите, нито пък с алчна ненаситност да смучат сок, за да усилят и разпространяват своята гнилота, та да не могат и здравите хубаво и навреме да узреят. Истина, Истина, ви казвам – Ще паднат прогнилите, за да узреят здравите. ІІ Пак подобно е царството небесно на маяк всред развълнувано море, що чертае около себе светъл кръг дълбоко в хоризонта. Който поглед и платна се обърнат към него, ще бъдат спасени, а пък който го не види или си крие погледа от него, ще изчезне беззаветно в тъмнината на развилнялата се буря.
Истина, Истина, ви казвам, че който
гръб
даде на маяка, ще изгуби в тъмнината собствената си сянка; а който с надежда загребе с веслата си към него, ще има винаги неговата светлина.
Това ви казвам, защото маякът свети, но едни в гърба осветява и си мислят, че е тъмно, а други гледат неговите светли лъчи и гребат към него за спасение. Гребете, дерзайте вий, настрадали се плувци, защото близо е вече спасителния бряг.
към текста >>
6.
Окултна педагогика - В. В.
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Ще взема за пример опита на Густав Волф с тритона (Triton taeniatus).[1] Знае се, че в зародиша на
гръбначните
очната леща се образува от епидермиса.
А това е, защото той си мисли, че природата се изчерпва само с физикохимичните сили, които той изучава! Еволюция има, обаче както начина, по който се извършва еволюцията, така и факторите на еволюцията не могат да се разберат без окултизма. Ще дам само един пример от масата натрупани вече факти, които доказват, че естественият подбор не е достатъчен да обясни еволюцията. Чрез естественият подбор искаха да обяснят еволюцията механически, но „прякото приспособление” – т.е. целесъобразността, добита без действието на естествения подбор – доказва, че има по-дълбоки фактори за еволюцията.
Ще взема за пример опита на Густав Волф с тритона (Triton taeniatus).[1] Знае се, че в зародиша на
гръбначните
очната леща се образува от епидермиса.
Ако очната леща се отстрани чрез операция, то тя не може да се образува пак от епидермиса, понеже епидермисът е далеч. Освен това, ако се образува от епидермиса, той не би могъл да влезе през тесния отвор на очната ябълка. Волф отстранил очната леща на тритона. Още след 1—2 дена той забелязал промяна в тъканите на окото. По вътрешния ръб на ириса се събрали множество бели кръвни телца (левкоцити).
към текста >>
7.
ВЪПРОСЪТ ЗА ФАКТОРИТЕ НА ЕВОЛЮЦИЯТА В ДНЕШНОТО СИ СЪСТОЯНИЕ В ОФИЦИАЛНАТА НАУКА - Б. Боев
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
По-висшите
гръбначни
, напр.
Сега трябваше да се каже същото и за душевния живот. И това стана чрез напредъка на разните науки. Преди всичко сравнителната анатомия, която достигна до голям разцвет в 19 век, изтъкна голямата зависимост между мозъка и душевния живот. У нисшите живот ни нервната система или съвсем отсъства или е в зачатък. Но от друга страна виждаме, че там и душевният живот слабо се проявява.
По-висшите
гръбначни
, напр.
членестоногите показват по-висш душевен живот, но затова и по-добре развита нервна система: Напр., може ли да се сравни нервната система на една медуза с нервната система на една пчела или мравка! И затова колко по-горе стои и в душевния си живот пчелата или мравката в сравнение с медузата! Като отидем по-нагоре, виждаме у гръбначните постепенен развой на нервната система, като почнем от безчерепните и вървим през рибите, земноводните, влечугите, птиците и бозайниците до човека. И как тази постепенност се съвпада с все по-богатото проявление на душевния живот! Нима не е тук явна, очевидна зависимостта между нервната система и душевния живот!
към текста >>
Като отидем по-нагоре, виждаме у
гръбначните
постепенен развой на нервната система, като почнем от безчерепните и вървим през рибите, земноводните, влечугите, птиците и бозайниците до човека.
У нисшите живот ни нервната система или съвсем отсъства или е в зачатък. Но от друга страна виждаме, че там и душевният живот слабо се проявява. По-висшите гръбначни, напр. членестоногите показват по-висш душевен живот, но затова и по-добре развита нервна система: Напр., може ли да се сравни нервната система на една медуза с нервната система на една пчела или мравка! И затова колко по-горе стои и в душевния си живот пчелата или мравката в сравнение с медузата!
Като отидем по-нагоре, виждаме у
гръбначните
постепенен развой на нервната система, като почнем от безчерепните и вървим през рибите, земноводните, влечугите, птиците и бозайниците до човека.
И как тази постепенност се съвпада с все по-богатото проявление на душевния живот! Нима не е тук явна, очевидна зависимостта между нервната система и душевния живот! Защо душевният живот да не се вземе тогаз като последствие просто от функцията на нервната система, а не като нещо особено, самостоятелно? Ето – казваха, – как естествознанието става крепост, най-силната позиция на материализма! При ланцетника почти нямаме главен мозък.
към текста >>
Изучиха се и центровете на подсъзнателния и рефлексивния живот в продълговатия мозък,
гръбначния
мозък, симпатичната нервна система.
при удар, се поврежда и душевният живот и то, в съответната област. Ако повредата на нервната система е по-голяма, напр. при по-силен удар, човек изгубва и съзнание! Материални причини, напр. приемане на спиртни пития, видоизменят процесите в мозъка и заедно с това се изменя и състоянието на съзнанието.
Изучиха се и центровете на подсъзнателния и рефлексивния живот в продълговатия мозък,
гръбначния
мозък, симпатичната нервна система.
Все по-нагледна ставаше зависимостта на душевния живот от физико-химичните сили. По отношение на зависимостта между душевния живот и нервната система се явиха няколко предположения: или душевният живот е плод от особена комбинация и движение на материалните частици в мозъка или пък изобщо мисленето е свойство на материята. Но какъвто и отговор да се дадеше на този въпрос, повечето бяха единодушни, че без материална основа няма душевен живот. Нещо повече: сполучиха да добият по изкуствен начин чрез неорганични вещества явления, които да наподобяват жизнените явления у нисшите организми: Квинке в 1888 г. постави капка масло в сода: капката почнала да образува лъжекрачка, както едноклетъчните животни.
към текста >>
8.
Ученик на живота - Цветан
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
главоногите и нисшите
гръбначни
.
Такива са напр. насекомите. 3 група. Още по-съвършени. Те притежават качествата на предишните две групи, но освен това имат способност да образуват идеи, макар и смътни и да действат чрез своята воля, която обаче още е зависима от наклонностите: последните я водят изключително към обекта. Такива са по-висшите мекотели, напр.
главоногите и нисшите
гръбначни
.
4 група. Най-съвършени. Те имат във висока степен способностите на всички предишни групи. Те могат да си образуват по-чисти и точни идеи за предметите, които са привлекли тяхното внимание. Те могат да сравняват и комбинират своите идеи. Така се получават сложните идеи.
към текста >>
Такива са висшите
гръбначни
.
Те имат във висока степен способностите на всички предишни групи. Те могат да си образуват по-чисти и точни идеи за предметите, които са привлекли тяхното внимание. Те могат да сравняват и комбинират своите идеи. Така се получават сложните идеи. По този начин те имат по-свободна воля, която им позволява да видоизменят повече или по-малко своите действия.
Такива са висшите
гръбначни
.
У растенията и най-нисшите животни раздразняемостта е на най-ниска степен, която Ламарк нарича оргазъм. Както раздразняемостта, така и оргазмът не са придружени от психични процеси. У по-висшите животни (от втората група нагоре) Ламарк вижда в психичния принцип фактор еволюционен. Този инстинкт, това чувствуване на нуждата видоизменя крака, шията, изобщо органическите процеси, за да се задоволи нужда. Ламарк говори, как се видоизменя кракът на птиците, които почват да живеят в блатата или по дърветата.
към текста >>
9.
Вести
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Тук кончето за обща наша скръб Възседнало Ивановия
гръб
.
И щом Иван излязъл пак на друм, Насреща му ага, като пред кум, Придържа кон и маха, вика, Тъй както е за свет прилика. Зарадвал се, обрадвал се Иван На своя си чудесно хубав план. И отърчал засмян и весел, – Зер, как на кон се би понесъл, Но тутакси той видял и разбрал, Че още по на зло е връхлетял. Агата тоз държал кобила, Наскоричко що е ожребила, Та кончето не могло е да върви, И чудел се как път да продължи. И ето му рая безправна – Нечакано Иван изпадна.
Тук кончето за обща наша скръб Възседнало Ивановия
гръб
.
На турците, тогаз гневливи, Кой можеше да се противи? Тръгнал Иван с живия товар, И новия нескромен господар, Па се диви и чудом чуди – Кой тук сега тоз дявол тури! ? – О, Господи въздъхнал най-подир, Възлизайки по стръмния баир, Дали сгреших аз моята молба, Или ме Ти накриво днес разбра? Аз исках кон да го възседна.
към текста >>
10.
Съдържание на бр. 3
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
При това присадката може да има различни положения на новото си място: може да има или нормално положение по отношение на
гръбо
-коремната ос (т.е.
ОПИТИ НА Г. ХАРИСОН[2] Той е правил опити с американското опашато земноводно Amblystoma. Опитите му се състоят в присаждане на крайници в зародишите на Amblystoma. Той е видоизменявал опита по всевъзможни начини. Присаждал е цял зачатък на крайник върху тялото на друг зародиш и то или от същата страна на тялото, от която е взета присадката, или от другата страна.
При това присадката може да има различни положения на новото си място: може да има или нормално положение по отношение на
гръбо
-коремната ос (т.е.
гръбната страна на присадката да си остане пак на гръбната страна и в новото си положение) или пък да се завърти на 1800, тъй че коремната страна на присадката сега да стане гръбна. При това предният и задният край могат да запазят и при новото си положение своето нормално место, а могат да дойдат и в обратно положение, т.е. предният край да стане заден, а задният – преден. Възможни са и много други видоизменения на опитите (всички случаи са 271). Ето примери за някои негови опити: а).
към текста >>
гръбната
страна на присадката да си остане пак на
гръбната
страна и в новото си положение) или пък да се завърти на 1800, тъй че коремната страна на присадката сега да стане
гръбна
.
ХАРИСОН[2] Той е правил опити с американското опашато земноводно Amblystoma. Опитите му се състоят в присаждане на крайници в зародишите на Amblystoma. Той е видоизменявал опита по всевъзможни начини. Присаждал е цял зачатък на крайник върху тялото на друг зародиш и то или от същата страна на тялото, от която е взета присадката, или от другата страна. При това присадката може да има различни положения на новото си място: може да има или нормално положение по отношение на гръбо-коремната ос (т.е.
гръбната
страна на присадката да си остане пак на
гръбната
страна и в новото си положение) или пък да се завърти на 1800, тъй че коремната страна на присадката сега да стане
гръбна
.
При това предният и задният край могат да запазят и при новото си положение своето нормално место, а могат да дойдат и в обратно положение, т.е. предният край да стане заден, а задният – преден. Възможни са и много други видоизменения на опитите (всички случаи са 271). Ето примери за някои негови опити: а). Десен зачатък на крайник се присажда от лява страна, при което гръбната страна на присадката става коремна чрез завъртване около надлъжната ос.
към текста >>
Десен зачатък на крайник се присажда от лява страна, при което
гръбната
страна на присадката става коремна чрез завъртване около надлъжната ос.
гръбната страна на присадката да си остане пак на гръбната страна и в новото си положение) или пък да се завърти на 1800, тъй че коремната страна на присадката сега да стане гръбна. При това предният и задният край могат да запазят и при новото си положение своето нормално место, а могат да дойдат и в обратно положение, т.е. предният край да стане заден, а задният – преден. Възможни са и много други видоизменения на опитите (всички случаи са 271). Ето примери за някои негови опити: а).
Десен зачатък на крайник се присажда от лява страна, при което
гръбната
страна на присадката става коремна чрез завъртване около надлъжната ос.
Обаче последната не си променя положението, т.е. предният край на зачатъка си остава пак преден. В този случай присадката дава крайник съвсем подобен на нормален ляв крайник, т.е. пръстите са разположени, както в левия крайник. в). Обратно, същият десен зачатък, присаден от лява страна без завъртване около надлъжната ос, т.е.
към текста >>
гръбната
страна си остава
гръбна
, а коремната – коремна.
Обаче последната не си променя положението, т.е. предният край на зачатъка си остава пак преден. В този случай присадката дава крайник съвсем подобен на нормален ляв крайник, т.е. пръстите са разположени, както в левия крайник. в). Обратно, същият десен зачатък, присаден от лява страна без завъртване около надлъжната ос, т.е.
гръбната
страна си остава
гръбна
, а коремната – коремна.
Обаче самата надлъжна ос на крайника завъртваме около гръбно-коремната ос. Значи предният крайник става заден, а задният - преден. Такава присадка дава крайник строго десен, т.е. пръстите му са разположени в обратен ред на пръстите в преден лъв крайник. От ред подобни примери следва, че надлъжната ос е фиксирана у зачатъка, а напречната (гръбно-коремна) ос – не.
към текста >>
Обаче самата надлъжна ос на крайника завъртваме около
гръбно
-коремната ос.
предният край на зачатъка си остава пак преден. В този случай присадката дава крайник съвсем подобен на нормален ляв крайник, т.е. пръстите са разположени, както в левия крайник. в). Обратно, същият десен зачатък, присаден от лява страна без завъртване около надлъжната ос, т.е. гръбната страна си остава гръбна, а коремната – коремна.
Обаче самата надлъжна ос на крайника завъртваме около
гръбно
-коремната ос.
Значи предният крайник става заден, а задният - преден. Такава присадка дава крайник строго десен, т.е. пръстите му са разположени в обратен ред на пръстите в преден лъв крайник. От ред подобни примери следва, че надлъжната ос е фиксирана у зачатъка, а напречната (гръбно-коремна) ос – не. Значи при първия от горните опити се добива една нова диференциация в присадката, а при вторият случай действува вече една добре фиксирана (установена) диференциация.
към текста >>
От ред подобни примери следва, че надлъжната ос е фиксирана у зачатъка, а напречната (
гръбно
-коремна) ос – не.
гръбната страна си остава гръбна, а коремната – коремна. Обаче самата надлъжна ос на крайника завъртваме около гръбно-коремната ос. Значи предният крайник става заден, а задният - преден. Такава присадка дава крайник строго десен, т.е. пръстите му са разположени в обратен ред на пръстите в преден лъв крайник.
От ред подобни примери следва, че надлъжната ос е фиксирана у зачатъка, а напречната (
гръбно
-коремна) ос – не.
Значи при първия от горните опити се добива една нова диференциация в присадката, а при вторият случай действува вече една добре фиксирана (установена) диференциация. Оттам в последния случай се явява асиметрията. Нека първия случай да наречем хармонично развитие на присадения крайник, а вторият случай - дисхармонично развитие. Горните опити имат за цел само да установят, коя ос е фиксирана у зачатъка и коя – не. Това е нужно да знаем при по-нататъшните опити.
към текста >>
две
гръбни
половини), може да се образува при присаждане нормален крайник, само когато има съвпадение по надлъжните им оси (т.е.
Това е нужно да знаем при по-нататъшните опити. Като знаем, коя ос е фиксирана у зачатъка на крайника и коя - не, ние ще знаем, в какви посоки организмът ще има отворени врата да действува, и в кои посоки няма да има такива врата. Защото, когато организмът реагира (отговаря) целесъобразно на дадени външни дразнения, винаги това реагиране е в зависимост и в границите на средствата и възможностите, с които той разполага в дадения случай. За да хвърли светлина върху по-дълбоките сили в организма, Харисон е слял два полузачатъка от крайници. Когато сливаме две еднакви надлъжни половини от зачатъчни крайници (напр.
две
гръбни
половини), може да се образува при присаждане нормален крайник, само когато има съвпадение по надлъжните им оси (т.е.
предният край на едната половина се съвпадне с предния край на другата половина). От голямо теоретично значение са онези по-сложни случаи, когато се явява тъй нареченото удвояване на органите. Това ще каже следното: по някой път до присадения крайник се образуват още един-два нови допълнителни крайници. И тогаз изгледа на животното е много необикновен: представете си, че от една и съща точка на тялото излизат два или три крайника, когато нормално трябва да излиза само един. Това не става винаги.
към текста >>
Тук са възможни множество случаи:
гръбно
-коремната ос на присадката може да има различно ориентиране спрямо тялото на животното: може да бъде отклонена от нормалното си положение на 90, 135, 180, 225, 270 градуса и пр.
ОПИТИТЕ HА Ж. С. НИКОЛАС[3] Опитите си с Amblystoma, този американски зоолог правил през 1924 година. Целта му е била да направи по-дълбоко изследване върху регулацията на присадения крайник у Amblystoma. Той присадил зачатък на един преден десен крайник от лява страна и то или на същото място или малко по-назад (в същия или друг индивид). Когато е на същото място, присаждането се нарича ортотопично, а когато е малко по-назад или изобщо на друго място, нарича се хетеротопично.
Тук са възможни множество случаи:
гръбно
-коремната ос на присадката може да има различно ориентиране спрямо тялото на животното: може да бъде отклонена от нормалното си положение на 90, 135, 180, 225, 270 градуса и пр.
За да ни стане ясно казаното, нека си послужим с тая рисунка, която представлява схематично напречен разрез на крайника. Крайникът има дланна и гръбна страна. Да кажем, че дланната страна на крайника при нормално положение трябва да бъде при 0 градуса. Можем да завъртим крайника така, че дланната страна да дойде при 90 градуса, при 180 градуса и пр. При ортотопичното присаждане крайникът почва да нараства, като първоначално запазва ориентирането, в което е бил поставен при присаждането.
към текста >>
Крайникът има дланна и
гръбна
страна.
Целта му е била да направи по-дълбоко изследване върху регулацията на присадения крайник у Amblystoma. Той присадил зачатък на един преден десен крайник от лява страна и то или на същото място или малко по-назад (в същия или друг индивид). Когато е на същото място, присаждането се нарича ортотопично, а когато е малко по-назад или изобщо на друго място, нарича се хетеротопично. Тук са възможни множество случаи: гръбно-коремната ос на присадката може да има различно ориентиране спрямо тялото на животното: може да бъде отклонена от нормалното си положение на 90, 135, 180, 225, 270 градуса и пр. За да ни стане ясно казаното, нека си послужим с тая рисунка, която представлява схематично напречен разрез на крайника.
Крайникът има дланна и
гръбна
страна.
Да кажем, че дланната страна на крайника при нормално положение трябва да бъде при 0 градуса. Можем да завъртим крайника така, че дланната страна да дойде при 90 градуса, при 180 градуса и пр. При ортотопичното присаждане крайникът почва да нараства, като първоначално запазва ориентирането, в което е бил поставен при присаждането. След това започва едно завъртване. Ако отклонението е било 90 градуса (т.е.
към текста >>
При отклонение 180 градуса кракът вече не се завъртва, но се диференцира така, че тръбната страна на присадката става коремна и коремната –
гръбна
(по този начин кракът дохожда в съгласие с новото си място и положение).
След това започва едно завъртване. Ако отклонението е било 90 градуса (т.е. ако дланната страна на зачатъка е била обърната настрани с отклонение от нормалното положение с ъгъл 90 градуса), то завъртването на крайника, за да се завърне в нормалното си положение, се извършва в обратна посока. Това завъртване се извършва, когато почва утайване на хрущялно вещество в присадката. Ако присадката на новото си място има отклонение 135 градуса от нормалното, то регулацията са извършва пак чрез завъртване в обратна посока до 0 градуса, но явлението се придружава с тенденция към удвояване.
При отклонение 180 градуса кракът вече не се завъртва, но се диференцира така, че тръбната страна на присадката става коремна и коремната –
гръбна
(по този начин кракът дохожда в съгласие с новото си място и положение).
Колкото се отнася до симетрията, то присаденият от лява страна десен крак става ляв, т.е. пръстите са наредени както при лъв крак. Ако отклонението при присаждането е 225 градуса, тогаз кракът претърпява завъртване в обратна посока, додето дойде до положение 180 градуса, и както по-рано, дава ляв крак. Изобщо това явление се усложнява от удвояване. Когато зачатъкът е присаден с ъгъл 270 градуса, тогаз той претърпява завъртване 90 градуса в същата посока, в която е станало отклонението, додето стигне до нормалното си положение.
към текста >>
В последния случай, ако
гръбо
-коремната ос на крайника не е още напълно диференцирана, фиксирана, то се получава ляв крак (от лява страна), както при предидущите случаи Но ако
гръбо
-коремната ос е вече напълно диференцирана, то се получава десен крак (от лява страна), но дланта е обърната нагоре.
пръстите са наредени както при лъв крак. Ако отклонението при присаждането е 225 градуса, тогаз кракът претърпява завъртване в обратна посока, додето дойде до положение 180 градуса, и както по-рано, дава ляв крак. Изобщо това явление се усложнява от удвояване. Когато зачатъкът е присаден с ъгъл 270 градуса, тогаз той претърпява завъртване 90 градуса в същата посока, в която е станало отклонението, додето стигне до нормалното си положение. Обаче по някой път той прави завъртване 90 градуса в обратна посока на отклонението, додето стигне до положение 180 градуса.
В последния случай, ако
гръбо
-коремната ос на крайника не е още напълно диференцирана, фиксирана, то се получава ляв крак (от лява страна), както при предидущите случаи Но ако
гръбо
-коремната ос е вече напълно диференцирана, то се получава десен крак (от лява страна), но дланта е обърната нагоре.
Това е крак, обърнат с гърба надолу. При хетеротопочното присаждане имаме приблизително същите явления на регулация, макар и малко по-непълни и почти винаги усложнени с удвояване. Както при опитите на Харисон и Бранд, така и тук виждаме ясни случаи на пряко приспособление, понеже това саморегулиране не се е добило чрез естествен подбор. Кога е имало в естествения си живот животното такива присаждания? Нека направим анализ на горните случаи.
към текста >>
гръбната
страна да се видоизмени в коремна и коремната в
гръбна
.
При всички горни случаи завъртването на присадката не е произволно, но винаги се избира най-късия и най-добрия път, за да заеме крайникът положение по-близо до нормалното при по-малко изхарчване на енергия. Напр. ако отклонението на присадката е 90 градуса, то това положение е еднакво далеч от 0 и 180 градуса. Тук става завъртване в обратна посока до 0 градуса. Така се спестява повече енергия, понеже крайникът ще дойде напълно в нормално положение. А ако присадката от положение 90 се завърти до положение 180 градуса, тогаз щеше да трябва да се направи и друга регулация, т.е.
гръбната
страна да се видоизмени в коремна и коремната в
гръбна
.
Ако отклонението е 135 градуса, пак става завъртване в обратна посока. Защото, макар и пътят да е доста дълъг – 135 градуса, но така се спестява труда да се видоизменява гръбната страна в коремна и обратно. Интересен е случаят, когато отклонението на присадката е 225 гр. В този случай положението ù е такова, че тя е по-близо до положение 180 градуса, отколкото до положение 360 (0) градуса. Ето защо присаденият крайник се завъртва на 45 градуса в обратна посока, додето стигне до положение 180 градуса.
към текста >>
Защото, макар и пътят да е доста дълъг – 135 градуса, но така се спестява труда да се видоизменява
гръбната
страна в коремна и обратно.
Тук става завъртване в обратна посока до 0 градуса. Така се спестява повече енергия, понеже крайникът ще дойде напълно в нормално положение. А ако присадката от положение 90 се завърти до положение 180 градуса, тогаз щеше да трябва да се направи и друга регулация, т.е. гръбната страна да се видоизмени в коремна и коремната в гръбна. Ако отклонението е 135 градуса, пак става завъртване в обратна посока.
Защото, макар и пътят да е доста дълъг – 135 градуса, но така се спестява труда да се видоизменява
гръбната
страна в коремна и обратно.
Интересен е случаят, когато отклонението на присадката е 225 гр. В този случай положението ù е такова, че тя е по-близо до положение 180 градуса, отколкото до положение 360 (0) градуса. Ето защо присаденият крайник се завъртва на 45 градуса в обратна посока, додето стигне до положение 180 градуса. Тук се прави избор между две евентуалности: ако се направи завъртване в права посока до 0 градуса, ще трябва да се измине дълъг път. А ако се направи обратно завъртване до 180 градуса, ще трябва да се измине сравнително по-къс път: само 45 градуса, но затова ще трябва да се направи и втора регулация: гръбната страна трябва да се видоизмени в коремна.
към текста >>
А ако се направи обратно завъртване до 180 градуса, ще трябва да се измине сравнително по-къс път: само 45 градуса, но затова ще трябва да се направи и втора регулация:
гръбната
страна трябва да се видоизмени в коремна.
Защото, макар и пътят да е доста дълъг – 135 градуса, но така се спестява труда да се видоизменява гръбната страна в коремна и обратно. Интересен е случаят, когато отклонението на присадката е 225 гр. В този случай положението ù е такова, че тя е по-близо до положение 180 градуса, отколкото до положение 360 (0) градуса. Ето защо присаденият крайник се завъртва на 45 градуса в обратна посока, додето стигне до положение 180 градуса. Тук се прави избор между две евентуалности: ако се направи завъртване в права посока до 0 градуса, ще трябва да се измине дълъг път.
А ако се направи обратно завъртване до 180 градуса, ще трябва да се измине сравнително по-къс път: само 45 градуса, но затова ще трябва да се направи и втора регулация:
гръбната
страна трябва да се видоизмени в коремна.
Виждаме, че когато положението е 135 и 225 градуса, имаме различни начини на постъпване. Забелязва се значи едно колебание в организма. Това е обяснимо, като се знае, че удобството в едно отношение се нарушава от неудобство в друго отношение. Може би и завъртването в една посока да е по-удобно за организма, отколкото в друга посока. Ако отклонението е 270 гр., то разстоянието до положение 0 и 180 градуса е еднакво: 90 градуса.
към текста >>
Обаче ако се завърти присадката до положение 180 градуса, губи се малко повече енергия, понеже ще трябва още малко енергия, за да стане коремната страна
гръбна
и обратно.
Виждаме, че когато положението е 135 и 225 градуса, имаме различни начини на постъпване. Забелязва се значи едно колебание в организма. Това е обяснимо, като се знае, че удобството в едно отношение се нарушава от неудобство в друго отношение. Може би и завъртването в една посока да е по-удобно за организма, отколкото в друга посока. Ако отклонението е 270 гр., то разстоянието до положение 0 и 180 градуса е еднакво: 90 градуса.
Обаче ако се завърти присадката до положение 180 градуса, губи се малко повече енергия, понеже ще трябва още малко енергия, за да стане коремната страна
гръбна
и обратно.
А при завъртване до 0 градуса, веднага се дохожда до нормално положение. Тук има едно колебание: животното прибягва в някои случаи към единия начин, в други случаи - към другия. Обаче се предпочита положението 0 гр. и в повечето случаи става завъртване към 0 градуса. Може да се направи анализ и по въпроса: кога има удвояване?
към текста >>
Същото колебание се забелязва и при положение на присадката 225 гр.: вярно е, че завъртването е само 45 градуса, значи не е голямо, но след това ще трябва организмът да прави нови усилия за да се видоизмени
гръбната
страна в коремна.
с изхарчване на голямо количество енергия. Ето защо тогаз се явява тенденция, вместо да се измени положението на присадения крайник, да се образува в нормално положение съвсем нов крайник и той да замести присадката. Така е при положение 135 градуса. В този случай завъртването от 135 до 0 градуса е голямо; значи изисква се доста голямо усилие. Ето защо организмът се колебае, дали да направи такова усилие (да завърти крайника) или да образува съвсем нов крайник в нормално положение.
Същото колебание се забелязва и при положение на присадката 225 гр.: вярно е, че завъртването е само 45 градуса, значи не е голямо, но след това ще трябва организмът да прави нови усилия за да се видоизмени
гръбната
страна в коремна.
Ето защо и тук има тенденция към удвояване. Друг въпрос. Защо при хетеротопичното присаждане имаме по-чести случаи на раздвояване? Много лесно обяснимо, ако се поставим на гледището на целесъобразността. В този случай, понеже присадката е в съвсем неудобно място и положение (не само че не е в нормална посока, (но не е и на нормалното си място върху тялото,) то видоизменението му в нормален крайник би коствало сигурно повече енергии на организма, отколкото образуването на нов крайник.
към текста >>
Шулц, че способността да се регенерира крака между две стави се е изработил у типа членестоноги, и много е вероятно, казва той, че тая способност трябва да се отнесе към първичните свойства на живото вещество – Шулц казва:[7] „Регенерацията на вътрешните органи у
гръбначните
, която Вайсман отхвърляше, сега стои вън от всяко съмнение.
в средата на пищяла или на някое стъпално членче, т.е. в такива места, които в никой случай не могат да бъдат предназначени да дадат нови крайници чрез естествен подбор. И при тези опити кракът на паяците регенерира. Пжибрам доказа същото за ракообразните. Трудно е да се предположи, казва Е. А.
Шулц, че способността да се регенерира крака между две стави се е изработил у типа членестоноги, и много е вероятно, казва той, че тая способност трябва да се отнесе към първичните свойства на живото вещество – Шулц казва:[7] „Регенерацията на вътрешните органи у
гръбначните
, която Вайсман отхвърляше, сега стои вън от всяко съмнение.
Ако регенерационната способност е основно свойство на живото вещество, то вследствие на специализацията натъканите, тя може да се ограничи в този или онзи орган, може да претърпява всякакъв вид вторични приспособления, но потенциално винаги трябва да присъствува. По някой път може да има пречки за регенерацията, както напр. у много членестоноги пречи за това присъствието на твърдата хитинена покривка. Като признаем регенерационната способност за първично свойство на живото вещество, ние, разбира се, се отдалечаваме от обяснението на жизнените явления, което ни дава принципът на естествения подбор. Но това не е единственото явление, което е необяснимо чрез борбата за съществуване.
към текста >>
11.
Изследванията на Гурвич и учениците му – Б. Боев
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
После
гръбната
страна на присадката може на новото си място да се постави така, че да стане коремна или да си остане пак
гръбна
.
НОВИТЕ ОПИТИ НА В. БРАНД[2] През последните 2-3 години Бранд е предприел нови опити, за да се уяснят известни биологични въпроси. Опитите му се състоят в присаждане на крайници у опашатото земноводно тритон. Присажданията, които е правил, са от най-различен вид. То бива автопластично (присадката е върху същия индивид), хомопластично (присадката се поставя върху друг индивид от същия вид), хетеропластично (върху друг вид), хомоплеврално (лява присадка присадена от лява страна на тялото), хетероплеврално (обратното) и пр.
После
гръбната
страна на присадката може на новото си място да се постави така, че да стане коремна или да си остане пак
гръбна
.
При всички тези случаи се получават най-разнообразни резултати. Чрез последните може да се хвърли светлина върху много теоретични въпроси. От многото опити на Бранд нека спомена някои: У зародиша на тритона се отстранява десния зачатъчен крайник и зад него се поставя десен зачатък от друга личинка без завъртване. В такъв случай не се извършва регенерацията на отстранения крайник, а присадката се развива като нормален крайник с всички кости; гръбната му страна се пигментира нормално. Тук пак имаме проява на целесъобразност: няма нужда от регенерация на отстранения крайник, щом има присадка на също такъв крайник, макар и малко по-назад Друг негов опит: Зачатъчен крайник, завъртян на 180 градуса, се поставя от същата страна на тялото и то зад нормалния крайник.
към текста >>
В такъв случай не се извършва регенерацията на отстранения крайник, а присадката се развива като нормален крайник с всички кости;
гръбната
му страна се пигментира нормално.
То бива автопластично (присадката е върху същия индивид), хомопластично (присадката се поставя върху друг индивид от същия вид), хетеропластично (върху друг вид), хомоплеврално (лява присадка присадена от лява страна на тялото), хетероплеврално (обратното) и пр. После гръбната страна на присадката може на новото си място да се постави така, че да стане коремна или да си остане пак гръбна. При всички тези случаи се получават най-разнообразни резултати. Чрез последните може да се хвърли светлина върху много теоретични въпроси. От многото опити на Бранд нека спомена някои: У зародиша на тритона се отстранява десния зачатъчен крайник и зад него се поставя десен зачатък от друга личинка без завъртване.
В такъв случай не се извършва регенерацията на отстранения крайник, а присадката се развива като нормален крайник с всички кости;
гръбната
му страна се пигментира нормално.
Тук пак имаме проява на целесъобразност: няма нужда от регенерация на отстранения крайник, щом има присадка на също такъв крайник, макар и малко по-назад Друг негов опит: Зачатъчен крайник, завъртян на 180 градуса, се поставя от същата страна на тялото и то зад нормалния крайник. Тези два зачатъка отначало растат отделно, но после, започват да се сливат, след известно време, в основната си част. И най-после след 6 седмици основните им части се сливат, а краищата им остават разделени. Станалото сливане не е съвършено: микроскопските изследвания доказват, че сливането важи само за кожата и други някои тъкани, обаче двете раменни кости са си останали отделни, тъй че сливането е било външно. Но тук е важна проявата на тенденция към сливане.
към текста >>
12.
Кабир
 
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
А третият, минавайки край храма на Изгряващото Слънце, внезапно му обърнал
гръб
.
7и8 МЛАДИЯТ ЕГИПТЯНИН В царската летопис на древен Египет е съхранена следната случка. При фараона Тот, мъдър и правдив цар, били доведени на съд трима египтяни - и тримата провинени в тежко светотатство. Първият бил плюл пред свещения бик Апис. Вторият дръзнал да убие една котка. (Котките са били тачени в Египет като свещени животни и който убиел котка се наказвал със смърт).
А третият, минавайки край храма на Изгряващото Слънце, внезапно му обърнал
гръб
.
Фараонът се обърнал към първия от провинените и го запитал, защо плюл пред Апис. „Не мога да кажа", отговорил той и замълчал. „Тогава знай, че ще те подложа на тежък изпит! " „А ти защо уби котката? ", запитал фараонът втория от обвиняемите.
към текста >>
„А ти, защо обърна
гръб
пред Храма на Изгряващото Слънце?
„Тогава знай, че ще те подложа на тежък изпит! " „А ти защо уби котката? ", запитал фараонът втория от обвиняемите. „Не искам да кажа". „И тебе ще подложа на тежък изпит" – Обвиняемият покорно оборил глава.
„А ти, защо обърна
гръб
пред Храма на Изгряващото Слънце?
" „Царю, заповядай да ме затворят за десет години и като изтекат, ще ти кажа." „Да бжде", рекъл фараонът. По нататък в летописа се разправя как фараонът, посветен в мистериите на Изгряващото Слънце и вещ в езика на символите, разгадал защо първият и вторият извършили тия кощунствени деяния. В нея е вписан и отговорът на третия: „Като минавах край Храма на Изгряващото Слънце, видях да излиза с бързи стъпки из него сама богиня Изис. Аз с трепет се обърнах към нея. Главата ù бе извърната настрани, очите ù бяха приклопени като че ли да не виждат нещо гнусно, а дясната ù ръка бе протегната с разперели пръсти назад, сякаш отблъскваше нещо.
към текста >>
Той узнал по-рано причината, по която младият египтянин обърнал
гръб
на храма.
Та „кощунници" като младия египтянин днес има много. И техният брой всеки ден расте. Те са видели „Изис'' да излиза възмутена от каменния храм. Видели са, знаят истината, и са готови заради нея 10 години да пролежат в затвора. Летописът по-нататък разправя, че фараонът не дочакал десетте години.
Той узнал по-рано причината, по която младият египтянин обърнал
гръб
на храма.
И казва, че Тот, който бил мъдър и правдив цар, взел мерки за да се ограничи произвола на самозабравилите се жреци. И сега „младите египтяни" са изправени пред Тот. Държавниците - това са Тот. И „младите египтяни" заговорват вече. Ще бъдат ли управниците така разумни както фараона Тот?
към текста >>
13.
Бъдещи насоки в музиката – К. Ик.
 
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Бастунът, вдигнат върху нечий
гръб
, сам падаше.
Но някой път, когато той нямаше сънища, или когато изясненията му се виждаха неточни, Негова Святост се усмихваше добросърдечно и заповядваше да направят така, или иначе. – Заповедта беше закон, който никой не можеше да измени, освен само в изпълнение на детайлности. В следобедните часове Негова Святост, носен в носило, се показваше на своята вярна гвардия и после се качваше на терасата и гледаше и на четирите части на земята, за да прати и на тях своите благословии. Тогава върху възвишението на кулите развяваха флагове и се разнасяха звукове на звънчета, които, който ще да чуеше в града или в полето, египтянин или варварин, падаха по лицето си, та също върху неговата глава да падне част от най-висшата благосклонност. В такъв момент не беше разрешено да се бие човек, нито животно.
Бастунът, вдигнат върху нечий
гръб
, сам падаше.
Ако престъпник, осъден на смърт докаже, че присъдата му е четена в момента на появяването на „Господаря на небето и на земята", намаляваха неговото наказание. Защото пред Фараона крачеше силата, зад него – прошката. Ощастливил така своя народ, Началникът на всичко, което е под слънцето, разхождаше се в своите градини, между палмите и дивите смокини. Там той оставаше най-дълго. Там го поздравяваха неговите жени и играеха пред него децата на неговия дом.
към текста >>
14.
ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли
 
Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Той страда и все пак пада и се покланя на оня бич, който го шиба в лицето; превива
гръбнак
пред ,,силните", а сам би могъл да бъде силен; бори се с ярост, за да препречи пътя на онзи лъч, който му осветлява пътя към свобода, мир и щастие!..
Доколкото човек е по-добродетелен, дотолкова е по-неограничен в своето съзнание, а ако е егоистична и злобна натура, то в съотношение с неговия егоизъм се определят границите на неговата свобода, тъй както в зоологическата градина големината на зъбите и свирепостта на животните определят дебелината на решетките, които ги ограждат. Защото в живота има един ръководен принцип, който определя възмездието - всекиму според делата. Малко по малко човек се е отклонявал от истинския път на своето развитие, условията в живота му са се влошавали и неговите идеали са ставали все по-дребнави и по-дребнави. Човешкото достойнство се продава на нищожна цена; братските чувства се погазват за нищо и никакви дребнавости. Дори често пъти човек оплаква загубата на онова, което го измъчва и води към опропастяване.
Той страда и все пак пада и се покланя на оня бич, който го шиба в лицето; превива
гръбнак
пред ,,силните", а сам би могъл да бъде силен; бори се с ярост, за да препречи пътя на онзи лъч, който му осветлява пътя към свобода, мир и щастие!..
Надникнете вие във всички слоеве на обществото, от най-висшите до най-низшите, надникнете в ония среди, които претендират да бъдат носители на разните изкуства и ще видите, каква безпощадна война за надмощие се води там. Всеки вижда в своя съработник един противник, който е в състояние да засенчи неговото творчество и се стреми да му отговори със същото. При такива условия не може да се говори за истинско изкуство. Това е признак, че никой не е сигурен в своето изкуство. Ако хората биха заработили с вяра в духовните принципи на човечеството, те коренно биха променили своя живот и отношенията си един спрямо друг.
към текста >>
15.
РАЗУМНОСТ В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА - Б. Боев
 
Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Той не обича да ласкае, имайки съзнание за своето достойнство и заслуги; пред никого не превива
гръб
.
Като писател, той няма равен на себе си; той е забележителен като велик художник. Благородното му и нежно сърце е всякога пропито с меланхолия и тъга. Той. е изкусен дипломат, забележителен държавен мъж; има големи политически планове и обширни замисли; партизанин на мъдрата, широка и честна политика, той не одобрява и презира низките средства и околните пътища. Надарен с силна воля, той е непоколебим в своите мнения и принципи. Ревниво пази своята независимост и обича свободата.
Той не обича да ласкае, имайки съзнание за своето достойнство и заслуги; пред никого не превива
гръб
.
Не може да бъде сразен от враговете си. Той стъпва смело в борбата и с риск да изгуби свободата си, задържа се на политическото поприще със своето смело и остро осъждане силните на деня. Дълбоко предан на отечеството си, той мечтае само за неговото щастие и величие. Той не е обикновен честолюбец; неговото честолюбие е благородно и гордо. Той е справедлив, честен и безкористен.
към текста >>
16.
Физиогномия – Общо описание на петте геометрични типа
 
Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Те не са разхвърляни безразборно, но всеки е поставен в съответната си система: сърцето - в кръвоносната система,
гръбнакът
- в костната и т.н.
Всичко това се увековечи със съграждане науката за окото, добре систематизирана и разпределена. В окото са поместени всички органи и части на човешкото тяло. В окото, добре класифицирани и точно разделени, намираме различните системи на човешкия организъм: нервна, кръвоносна, мускулна, костна и т.н. В окото се намират всички органи. Всеки орган има свое специално място.
Те не са разхвърляни безразборно, но всеки е поставен в съответната си система: сърцето - в кръвоносната система,
гръбнакът
- в костната и т.н.
В окото се изразяват още и функциите на органите: дишане, гълтане дъвчене и др. Казахме, че в окото е представена и втората страна на човека - душевните му прояви и сили, мислителната сила, нервният живот, симпатичната нервна система и др. В душевните прояви и живот на човека намираме и Solarplexxus`а – в VII кръг на окото. Сега, към науката за окото. Книгата, по която четем за човека в окото, е ирисът.
към текста >>
Петият малък кръг на ириса обхваща костната система на човека ребра,
гръбнак
, бедра, костите на ръката и на краката и зъбите.
А и в двата ириса се намират бъбреците, артериите и вените. Вторият или четвъртият по ред малък кръг (IV) представлява царството на мускулите. Тук са посветени на съответни места всички мускули на човешкото тяло. Голяма част от този кръг се заема от дробовете, които минават и в другите кръгове. Най-после иде третият голям кръг, който заема последната трета на ириса Той също така е подразделен на два по малки кръга, а, именно, пети и шести по ред (V, VI).
Петият малък кръг на ириса обхваща костната система на човека ребра,
гръбнак
, бедра, костите на ръката и на краката и зъбите.
Едно опитно око, без да разглежда тялото на човека и без да се допитва до самия човек, в очите може да види, какво е състоянието на костната му система Не е също за чудене, ако в очите на човека се прочете, колко от зъбите на човека липсват или са болни и кои, или всички, ако са здрави и това се вижда на мястото, дето са поместени зъбите в окото. Последният кръг, шестият малък кръг е най-външният кръг на ириса, и обхваща външността - кожата на човека със своите крайни органи: брадата, устата, носа, челото, главата, косата, ухото, пръстите на ръцете, ходилото на краката и т.н. Шестият кръг на окото свършва с един тъмен пояс. Това е жизненият кръг на човека. Колкото е по-тъмен този пояс, толкова и човек разполага с по-големи жизнени припаси.
към текста >>
17.
Съвременната медицина и израждането на човечеството – Добран
 
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Тенията, казва той, е
безгръбначно
, принадлежащо към типа червей - много по-стар от човека; следователно, за да се поддържа този вид тения, тя трябва да е живяла в организма още на нашия прадед - т.е.
А и все едно ли е да изядеш една ябълка, пиперка или че от чашата вода сте изпили някакъв микроорганизъм, или да повалиш на земята, за да убиеш един вол, който съзнава, чувствува и има интелект, който още така енергично се съпротивлява? Най-главно този български учен се стреми да докаже, че месната храна е естествена за човека, като твърди, че някогашният човек, нашият прадед, е бил месоядец. За тая цел той разсъждава така: „Видът Tenia solium, който живее в тънките черва на човека, минава в ларвената си фаза през свинския организъм. Тази тения живее само в човека. И човек, за да се зарази от нея, трябва да е ял заразено от цистицеркуса (ларвата) на тенията в свинско месо.
Тенията, казва той, е
безгръбначно
, принадлежащо към типа червей - много по-стар от човека; следователно, за да се поддържа този вид тения, тя трябва да е живяла в организма още на нашия прадед - т.е.
първия човек още е бил месоядец, защото иначе не би се заразил от тения; следва, че месото е естествена храна за човека", заключава той. Ние мислим, обаче, че това е едно неточно, несолидно твърдение, защото къде е живяла тази тения, ако действително е по-стара от вида човек, преди човек да е бил обособен като човек, защото ние не я намираме в маймуните, които се третират като родоначалници на човека (а и те са също по-млади от типа червеи). А от друга страна нека се има пред вид и следното: В природата всякога са се създавали нови видове, било чрез бавни промени или мутации. Така, че Tenia solium може би е един нов вид, приспособен да живее в човешкия организъм от времето, когато човек си е присадил привичката да се храни с месо, макар и да принадлежи към действително стария тип червеи. Следователно положението, че човешкият прадед е бил месоядец, съдено от развоя и местожителството на поменатата тения, не търпи никаква научна критика.
към текста >>
18.
Вести
 
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
– Дайте му, – рече сърдито Ара-Вана и обърна
гръб
.
Дай ми я. И аз ще възпея красотите на твоите очи и нежността на ръцете ти там горе на Великите ветрове. И ще разкажа чудна приказка за дворците на морската царица. О, Ара-Вана. Дай ми струна, че още дълъг е пътят до Айя.
– Дайте му, – рече сърдито Ара-Вана и обърна
гръб
.
А когато На-Ну изплува на повърхността на морето, беше ранен утринен час и то още спеше... Трудно е да се намери Ан-Хор, земният цар. Дълбоко в земята е домът му. Жилището му има много входове. – О, Ан-Хор, – рече му овчарят, – дай ми третата струна за лирата ми и аз ще ти изпея най-хубавата си песен. – Аз, – отвърна земният цар, – не се нуждая от песен.
към текста >>
19.
КНИГОПИС
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Измежду успешните случаи на излекуване или облекчение могат да се споменат следните болести: безсъница, шум в главата, катар, обикновени настинки, диспепсия на нервна почва, обща слабост, усложнения след операция, ревматизъм, болести на кръвоносната система, задух, строшена кост, болест на
гръбначния
стълб, някои форми на глухота, неврастения, умопобъркване, вода в коляното и пр.
Тя живее понастоящем в Оксфорд и държи често лекции с вокални демонстрации. Правила е изследвания от дълги години и е открила метод, при който звуковете могат да бъдат използувани лечебно, без да се прибягва до изкуство, естетични ефекти, внушение или психични методи. Докато от една страна е вярно, че артистът може да бъде един посредник за лекуване чрез изкуство и че музиката може да стане посредник за въвеждане на неизвестни сили в човешкия живот, също така е вярно. че такива фактори могат да бъдат пренебрегнати, и че само прости звукови вълни могат да се употребят по начин, че да упражнят точно определено благотворно въздействие. Резултатите не изглежда, че са добити чрез внушение; иначе и животните биха могли да се възползуват от този начин на лекуване.
Измежду успешните случаи на излекуване или облекчение могат да се споменат следните болести: безсъница, шум в главата, катар, обикновени настинки, диспепсия на нервна почва, обща слабост, усложнения след операция, ревматизъм, болести на кръвоносната система, задух, строшена кост, болест на
гръбначния
стълб, някои форми на глухота, неврастения, умопобъркване, вода в коляното и пр.
Фонотерапията не е лек за всичко. Резултатите от фонотерапията, обаче, са достатъчно задоволителни да оправдаят надеждата, че тя може да отвори нови хоризонти на науката и изкуството, защото нейното упражняване изисква силите на двете, и тясно сътрудничество между лекаря и музиката. Възможността за лекуване или облекчение чрез употребата на звука изглежда да бъде голяма. Диагностицирането чрез звука е един важен клон от тая терапия и много нещо е вече направено в тая посока. Мистично движение „Нова мисъл" (International new thougtht alliance) Ето извлечение из една декларация на това движение: 1) Ние утвърждаваме свобода на всяка душа, умствена, нравствена и духовна.
към текста >>
20.
НАШИЯТ СОЦИАЛЕН ИДЕАЛ - А. ТОМОВ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Манголд в 1923 година установи факта, че в гаструлата на тритона (земноводно животно, което живее в нашите блата), ако се вземе част от ектодермата и се присади близо до храносмилателната система, ще даде
гръбна
струна,
гръбначни
прешлени и пр., вместо да даде мозък или епидермис. А.
Контролни опити били правени с картофени грудки, в които напълно или почти липсвали лико-дървесни снопчета. Резултатът бил отрицателен. Мария Статкевич заключава, че с тези опити се доказва динамическото действие на лико-дървесните снопчета (като център, който изпуща митогенетични лъчи), като не се изключва обаче, че едновременно могат да действат и хормони (но при опита действието на хормоните било изключено, поради разстоянието между картофените плочки и корените). Но тези „митогенетични лъчи" не са ли едно и също нещо с „радиациите" на Лаковски, с „животния магнетизъм" на Месмер и пр.? ОПИТИТ НА МАНГОЛД И ШПЕМАН, „ОРГАНИЗАТОРСКИ ЦЕНТРОВЕ" О.
Манголд в 1923 година установи факта, че в гаструлата на тритона (земноводно животно, което живее в нашите блата), ако се вземе част от ектодермата и се присади близо до храносмилателната система, ще даде
гръбна
струна,
гръбначни
прешлени и пр., вместо да даде мозък или епидермис. А.
Маркс в 1925 година доказа с опити, че гръбната част на първичната храносмилателна тръба у тритоновия зародиш ако се откъсне и се постави на друго място (като присадка), то ще предизвика в ектодермата, която е над нея, образуването на нервна тръба. В първия случай пренесената тъкан се индуцира (влияе се) от околните тъкани, при които е пренесена, а във втория случай новата тъкан (присадката) влияе на околните тъкани (индуцира ги) и ги предизвиква към образуването на специални тъкани и органи. Хилда Манголд в 1924 година е направила следния опит: ако част от първичната горна устна на тритоновия зародиш се присади в ектодермата, то ще даде съвсем ново образование, заедно с участието на околните тъкани. Това показва, че клетките на горната устна могат да се считат като „организатори" на цялата околна област, значи са като „организационен център". Шпеман въвежда и термина „организационно поле"; това е полето, в което действа организационният център.
към текста >>
Маркс в 1925 година доказа с опити, че
гръбната
част на първичната храносмилателна тръба у тритоновия зародиш ако се откъсне и се постави на друго място (като присадка), то ще предизвика в ектодермата, която е над нея, образуването на нервна тръба.
Резултатът бил отрицателен. Мария Статкевич заключава, че с тези опити се доказва динамическото действие на лико-дървесните снопчета (като център, който изпуща митогенетични лъчи), като не се изключва обаче, че едновременно могат да действат и хормони (но при опита действието на хормоните било изключено, поради разстоянието между картофените плочки и корените). Но тези „митогенетични лъчи" не са ли едно и също нещо с „радиациите" на Лаковски, с „животния магнетизъм" на Месмер и пр.? ОПИТИТ НА МАНГОЛД И ШПЕМАН, „ОРГАНИЗАТОРСКИ ЦЕНТРОВЕ" О. Манголд в 1923 година установи факта, че в гаструлата на тритона (земноводно животно, което живее в нашите блата), ако се вземе част от ектодермата и се присади близо до храносмилателната система, ще даде гръбна струна, гръбначни прешлени и пр., вместо да даде мозък или епидермис. А.
Маркс в 1925 година доказа с опити, че
гръбната
част на първичната храносмилателна тръба у тритоновия зародиш ако се откъсне и се постави на друго място (като присадка), то ще предизвика в ектодермата, която е над нея, образуването на нервна тръба.
В първия случай пренесената тъкан се индуцира (влияе се) от околните тъкани, при които е пренесена, а във втория случай новата тъкан (присадката) влияе на околните тъкани (индуцира ги) и ги предизвиква към образуването на специални тъкани и органи. Хилда Манголд в 1924 година е направила следния опит: ако част от първичната горна устна на тритоновия зародиш се присади в ектодермата, то ще даде съвсем ново образование, заедно с участието на околните тъкани. Това показва, че клетките на горната устна могат да се считат като „организатори" на цялата околна област, значи са като „организационен център". Шпеман въвежда и термина „организационно поле"; това е полето, в което действа организационният център. И Шпеман направил множество подобни опити.
към текста >>
21.
СТЪПКИ
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Ако присадим тази ектодерма на друго място в същия или в друг организъм, ще видим, че тя ще създаде в съседните тъкани ред органи: нервна тръба, хорда,
гръбначни
прешлени.
Б. Боев ПОДЕМ В БИОЛОГИЯТА Новият термин „организатор" в биологията Въз основа на ред свои и чужди изследвания Шпеман пръв въведе в биологията в 1924 година термина „организатор". Под думата „организатор" се разбира такава част от организма, която определя посоката на развитието на други по-близки или по-далечни индиферентни части на организма. Действието на „организатора" се нарича „индукция". Изследователите са констатирали няколко „организационни центрове" в организмите. Напр. ектодермата от ушната област в зародиша на тритона (опашато земноводно) е един такъв организатор.
Ако присадим тази ектодерма на друго място в същия или в друг организъм, ще видим, че тя ще създаде в съседните тъкани ред органи: нервна тръба, хорда,
гръбначни
прешлени.
Резултатът е сполучлив, когато това присаждане става не само върху индивид от същия вид, но и върху други видове (по-близки или по-далечни); последният вид присаждания се наричат ксенопластични (напр. между опашати и безопашати земноводни). Някой път присадката влияе и организира тъканите на организма, а някой път обратното. У зародиша индукционното действие може да бъде сравнително по-голямо, после с възрастта може да се намалява, обаче след това пак може да се увеличава. Това е доказано експериментално.
към текста >>
22.
МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Първият закон, който е силно изразен в минералното царство, съвсем слабо в растителното и също така силно в животинското царство, е законът на симетрията, в случая у висшите
гръбначни
организми включително и в човека - на двустранната симетрия.
При анализа на отделните способности и качества, без съмнение ще се обърнем към данните на френологията, систематичната физиогномика, хирологията, графологията, науката за походката или движенията изобщо и т.н. Мнозина мислят, че като знаят мястото на даден център по главата, могат да кажат вече какво се крие зад това. Даден център това е кристализационното звено, но то само по себе си е нищо - необходима е кристализационна среда. Някои знаят, че носът е израз на ума и щом видят у някого голям нос казват, че бил много интелигентен, а той всъщност е един първокласен глупак. При аналитичното изучаване на способностите и основните качества у човека важат същите два много важни закона, които съставят основата на целия строеж у почти всички организмови същества.
Първият закон, който е силно изразен в минералното царство, съвсем слабо в растителното и също така силно в животинското царство, е законът на симетрията, в случая у висшите
гръбначни
организми включително и в човека - на двустранната симетрия.
Затова имаме две очи, две уши, две ноздри и въобще по надлъжната линия на медианата, човек е двустранно симетричен. Ако аз видя развит един център на главата от едната страна, а от другата го няма, то без съмнение моето заключение ще бъде съвсем друго. Другият важен и основен закон е законът на корелацията - т. е. законът за съотношението на органите помежду си. Нам ни е чудно, че един палеонтолог може по една малка костица да възстанови скелета на едно умряло преди милиони години животно.
към текста >>
23.
БОГОМИЛСТВОТО НА ЗАПАД
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Обикновено имат силно развит стомах и вгьнати рамена и
гръб
.
Нос – крайно неграциозен, сплескан, даващ счупена крива, с чип муцунест връх. Бузи – продълговати. Уста – почти винаги отворена, с дебели, заострени по средата нависнали устни. Брадичка (чоканче) – почти неразвито или съвсем малко. Кожата им бива землиста, червеникава до черна.
Обикновено имат силно развит стомах и вгьнати рамена и
гръб
.
Ръце – лапести, твърди, възловидни безформени. Движения и жестове – тежки, повлечени. Глас – глух, гърлест. В душевно отношение тия хора са също така тежки, свадливи. Те биват доста лицемерни, безочливи и затова могат да минат за умни.
към текста >>
24.
ЗА ФИЗИОГНОМИЧНАТА ПРИЛИКА МЕЖДУ ЖИВОТНИТЕ И ЧОВЕКА-Д-Р ЕЛИ РАФАИЛОВА
 
Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Знае се, че ектодермата в зародишното развитие дава
гръбначния
и главния мозък, но не дава тръбната струна, понеже последната има мезодермален произход.
Именно този разумен, психичен принцип, който работи в растението, дава целесъобразност на силите, които работят върху формите. Днешната биология вече постепенно все повече се доближава до окултните схващания. Много научни факти вече се трупат, които биомеханизмът е безсилен да обясни и които потвърждават окултните схващания. И наистина, биологията вече говори за „организаторски центрове”, за „организаторски сили” в организма. Напр. видният съвременен немски биолог Шлеман вече въвежда в биологията термина „организационно, организаторско поле” Това е полето, в което действува даден организационен център в организма.
Знае се, че ектодермата в зародишното развитие дава
гръбначния
и главния мозък, но не дава тръбната струна, понеже последната има мезодермален произход.
Но О. Манголд показа със своите опити, че ако в гаструлата (зародишна фаза) на тритона се вземе част от ектодермата и се присади близо до храносмилателната система, ще даде гръбна струна, гръбначни прешлени и пр. От този и от много други такива опити, събрани вече в биологията, се вижда, че формата, в която ще се развие една тъкан, не зависи само от физико-химичното устройство на клетките ù, но от действието на един по-висок принцип, а именно на силите-организаторки. Но вече биологията прави и втора крачка напред и още повече се приближава до твърденията на окултната наука, като приема психичния фактор на еволюцията и на целесъобразността в организма. Това е онова течение в биологията, което напоследък мощно се издига; това е така нареченият психо-ламаркизъм.
към текста >>
Манголд показа със своите опити, че ако в гаструлата (зародишна фаза) на тритона се вземе част от ектодермата и се присади близо до храносмилателната система, ще даде
гръбна
струна,
гръбначни
прешлени и пр.
Много научни факти вече се трупат, които биомеханизмът е безсилен да обясни и които потвърждават окултните схващания. И наистина, биологията вече говори за „организаторски центрове”, за „организаторски сили” в организма. Напр. видният съвременен немски биолог Шлеман вече въвежда в биологията термина „организационно, организаторско поле” Това е полето, в което действува даден организационен център в организма. Знае се, че ектодермата в зародишното развитие дава гръбначния и главния мозък, но не дава тръбната струна, понеже последната има мезодермален произход. Но О.
Манголд показа със своите опити, че ако в гаструлата (зародишна фаза) на тритона се вземе част от ектодермата и се присади близо до храносмилателната система, ще даде
гръбна
струна,
гръбначни
прешлени и пр.
От този и от много други такива опити, събрани вече в биологията, се вижда, че формата, в която ще се развие една тъкан, не зависи само от физико-химичното устройство на клетките ù, но от действието на един по-висок принцип, а именно на силите-организаторки. Но вече биологията прави и втора крачка напред и още повече се приближава до твърденията на окултната наука, като приема психичния фактор на еволюцията и на целесъобразността в организма. Това е онова течение в биологията, което напоследък мощно се издига; това е така нареченият психо-ламаркизъм. Има вече събрани много опити в биологията, които показват, че организмът се приспособява пряко към околните условия. Правени са опити при условия, при които абсолютно е изключено да се мисли за действието на естествения подбор, напр.
към текста >>
25.
Вегетарианството като идея за побратимяване - Г. С. Г
 
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Многобройни опити от този характер, в най-различни вариации, както върху дясната и лавата страна на тялото, тъй и върху предната - лицевата и задната (
гръбната
) страна, са установили по един безспорен начин анимистичната полярност на човешкото тяло.
Ако веднага след това се насочи дясната ръка срещу лявата ръка на субекта, контракцията в дясната му ръка ще изчезне, без обаче да настъпи в лявата. При по-нататъшно облъчване с десен магнетизъм, лявата ръка на субекта ще се парализира - ще се отпусне халтаво и безжизнено, неспособна за никакво движение. Изобщо, ако се насочат излъчванията на двете ръце едноименно дясна към дясна и лява към лява - и двете ръце на субекта се вцепеняват. Насочат ли се разноименно – парализират се. Същите ефекти се получават като се действува върху краката, респ. бедрата.
Многобройни опити от този характер, в най-различни вариации, както върху дясната и лавата страна на тялото, тъй и върху предната - лицевата и задната (
гръбната
) страна, са установили по един безспорен начин анимистичната полярност на човешкото тяло.
Дюрвил представя схематично общата полярност на човешкото тяло с помощта на два подковообразни магнита. На фигурата това ясно личи. С (+) е означена дясната страна, респективно предната. С (–) е означена лявата, респ. задната страна.
към текста >>
26.
Влияние на електричеството върху човешкия организъм – В.
 
Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Човек без
гръбнак
.
Избягва трудностите на живота, със склонност към удобство, мекота, уютност. Повече дейност в психическата област: да гледа, да слуша, да пътува, но не със собствените крака. Ако ръката е много малка, означава: мързел, пасивност, отпуснатост на физическото поле. Преобладаване на лимфатичната система. Без воля, лесно податлив към влияния.
Човек без
гръбнак
.
На него не може да се уповава. Непостоянен, без ред и порядък. Това са крайно медиумични и възприемчиви към чужди влияния и внушения. Лесно се обезличават, лесно се вдъхновяват и живеят с илюзии и преувеличения. Понеже в тях често са развити склонностите към удоволствия, слабата им воля не е в състояние да устои на тия влечения и те стават играчка на своите чувства.
към текста >>
27.
ЕВОЛЮЦИЯТА ПО ФОРМАТА НА НОСА - ПО КАРЛ ХУТЕР
 
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
От външната зародишна ципа се развиват, както е известно, кожата, която покрива тялото отвън, космите, жлезите и подкожните нерви, а също и централната нервна система, мозъкът и
гръбначният
стълб.
източно-балтийска, 5. фалска, 6. средиземноморска. Нека читателите сами се опитат да открият преплитането в тях на трите натюрела, които почти никога не се явяват „чисти", а винаги в „комбинация". Да пристъпим сега към описване на третия, чувствителния или психичен натюрел. Според Хутер, той се явява като резултат от по-силното развитие и диференциране на най-външната от трите зародишни ципи, които съвременната ембриология установява в развиващия се човешки зародиш.
От външната зародишна ципа се развиват, както е известно, кожата, която покрива тялото отвън, космите, жлезите и подкожните нерви, а също и централната нервна система, мозъкът и
гръбначният
стълб.
Тъй както от вътрешната зародишна ципа се развиват храносмилателната система с целия чревен и жлезен апарат, а от средната зародишна ципа - костната и мускулната системи, сир. подпорният и двигателен апарат. Очевидно, хората на чувствителния натюрел се отличават с по-диференцирана нервна система, с по-сложна нервна организация, от което пък произтичат особеностите на тяхното телесно и душевно устройство. Ако си дадете труд да хвърлите поглед върху портрета на Бергсон, даден в статията „Физиогномична картина", (9-10 кн. на „Житно зърно" VIII година, стр.
към текста >>
28.
ОКОТО И ПОГЛЕДЪТ-ХАРАКТЕРОЛОГИЧНОТО ИМ ЗНАЧЕНВИЕ- ПО ПЕТЕРС,ХУТЕР И ДР.
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
нервна (централен мозък,
гръбначен
мозък и пр.) Според тези автори, от тия 3 основни темперамента се развиват 4-те производни: а) сагвиничен (сърце, дробове) и б) флегматичен (стомах и жлези) от жизнения: е) холеричен (с преобладаващо влияние на костите, черния дроб, жлъчката и нервната система) от двигателния; и д) меланхоличен или нервен от умствения.
" Ясно е, следователно, че отдето и да излезем - било от биологичните процеси в протоплазмата на клетката, от които изхожда Фуйе, било от учението за вътрешните секреции - една от най-интересните глави на съвременната физиология, било най-сетне от 4-те елемента на древните: огън, въздух, вода и земя и свързаните с тях, поменати по-горе, 4 главни жидкости в тялото - ние идваме до четирите класични темперамента: сангвиничен, холеричен, меланхоличен и лимфатичен. Все пак не ще е безинтересно да приведа накратко някои съвременни разпределения на темпераментите, за да се види онова смешение на понятията темперамент и натюрел, за което вече неведнъж споменах. Така запример, някои приемат три основни темперамента: жизнен, двигателен и умствен, отговарящи на трите основни системи: 1. жизнена (сърце и кръвоносни съдове, дробове, стомах и жлези); 2. двигателна (кости, мускули и лигамети); 3.
нервна (централен мозък,
гръбначен
мозък и пр.) Според тези автори, от тия 3 основни темперамента се развиват 4-те производни: а) сагвиничен (сърце, дробове) и б) флегматичен (стомах и жлези) от жизнения: е) холеричен (с преобладаващо влияние на костите, черния дроб, жлъчката и нервната система) от двигателния; и д) меланхоличен или нервен от умствения.
Други автори приемат седем темперамента, които отговарят седемте системи: мозъчна, дихателна, мускулна, кръвоносна, храносмилателна, отделителна и чувствителна. Оставям на читателите, които се интересуват от теоретични въпроси, сами да преценят приведените тук разпределения на темпераментите, в които ясно личи преплитането на понятията темперамент и натюрел. И тъй, що е темперамента? Думата темперамент е означавала първоначално смес. Древните херметисти са подразбирали оная смес от органични сокове в тялото: кръв, жлъчка, лимфа и черна жлъч (меланхолия, atra bilis), която смес обуславя нрава на човека.
към текста >>
29.
ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ- ЖИЗНЕРАДОСТТА И ВДЪХНОВЕНИЕТО
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Някои от тях са тъй големи, че някои ги носят на
гръб
, а други са носени от неколцина.
Отгоре тя ще е покрита с големи плочи, с които са тъй богати тия места! Всички с радост поемат нагоре към „Сърцето", Ето горе на оня склон чешмичката при „Махабур". Ето, показва се и самото езеро „Махабур". Изкачваме се вече по склона към „Сърцето" и минаваме край третата чешмичка, направена тук! Всички вземаме големи плочи.
Някои от тях са тъй големи, че някои ги носят на
гръб
, а други са носени от неколцина.
Лицата на всички са сияещи! Как работата за другите е източник на най-чистата радост! Ето тайната на щастието! Ето ключът! Де е разгадката?
към текста >>
30.
УСЛОВИЯ И ЖИВОТ - Д. СТОЯНОВ
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
ЧЕЛОТО НА ЧОВЕКА Колко дълъг път е трябвало да се измине, за да се стигне от плоското, слято почти с
гръбнака
чело на змията, до високото, добре моделирано чело на човека.
ЧЕЛОТО НА ЧОВЕКА Колко дълъг път е трябвало да се измине, за да се стигне от плоското, слято почти с
гръбнака
чело на змията, до високото, добре моделирано чело на човека.
Изразен геометрически, този път е равен на един полукръг от 180 градуса. Начертан на книга, този полукръг не би ни казал нищо - една гола линия, еднообразна сякаш във всичките си точки. Но ако тя би се проектирала във време и пространство, ако би се превърнала в история, всеки градус от нея би оживял, би се превърнал в цял свят от живи същества, обречени от една предвечна воля да прекарате земното си съществувание при различни геологични и климатични условия, в разни среди, в разни епохи и времена, за да изпълнят своето предназначение в плана на еволюцията. И ето, ние имаме най-сетне пред себе си човека с неговото високо издигнато чело. Навярно челото на човека, както впрочем и сам той, не е достигнало своя завършен вид.
към текста >>
31.
ВОЛЯ ЗА ЖИВОТ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Тя трябваше да е живяла в нашите времена, да е виснала по цели дни из министерства и държавни учреждения, да е струвала метани и да е кършила
гръбнак
пред министри, началници, депутати, за да се изтощи в това изкуство, което днешните хора безспорно тъй майсторски владеят.
" А тъкмо за тази чаша и за това кръщение, които го очаквали, е говорил Исус на учениците си, малко преди да се приближи при него майката–ходатай. Погледът му още е бил изпълнен с трагичните видения на неговото стълкновение с първосвещениците книжници, осъждането му на смърт, предаването му на езичниците, за да му се поругаят, да го бият и да го разпнат. И майката на Заведеевите синове идва да ходатайства, един вид за служба и то - висока служба. „Зле е избрала момента", ще възразят, може би, някои. „Всеки който отива да моли някой големец, трябва преди всичко да избере сгодно време." Види се, тая жена не ще да е била тънък психолог.
Тя трябваше да е живяла в нашите времена, да е виснала по цели дни из министерства и държавни учреждения, да е струвала метани и да е кършила
гръбнак
пред министри, началници, депутати, за да се изтощи в това изкуство, което днешните хора безспорно тъй майсторски владеят.
Но както в всичко, така и в това, хората на миналото са били негли по-назад от нас. Така или иначе, но тази майка - тъй би се произнесъл всеки съвременен човек - не е могла да избере психологичния момент. Да беше отишла да моли Христа след тържественото му посрещане в Йерусалим, когато народът го е приветствувал с финикови вейки и е викал „осанна", или поне, когато е бил, да речем, на някое угощение, като онова у богатия Симона, виден тогавашен буржоа! Макар че и в случаи като последния, все има неудобства - не може винаги току-тъй публично да се ходатайствува. И най вече, щеше ли да свари да се вреди при Исус от такива „безочливи твари“ като Мария Магдалина?
към текста >>
32.
РЪЦЕТЕ НА ВИКИ БАУМ И СИНКЛЕР ЛУЙС
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Змиевидна линия - змийска гъвкавост у хора без морален
гръбнак
.
Чувството, емоцията се изразява у тях не в изменяне посоката на редовете, а във формата на буквите. Волята, от своя страна, се проявява в съответните нормални графични белези. Писането в прави, успоредни редове трябва да служи за норма и при графологичните, характерологични изследвания и при самовъзпитанието. Остава да спомена няколко думи за най-неустойчивия почерк - вълнообразният. Характерологичното му значение, в най-общ смисъл, е: гъвкавина и приспособимост на мисълта, дипломатичност, способност у човека да се огъва според обстоятелствата.
Змиевидна линия - змийска гъвкавост у хора без морален
гръбнак
.
Ясно е от изложеното дотук, колко богат по съдържание, от характерологично гледище, е един прост наглед признак - посока и вид на редовете. Той е така важен затова, защото е графичен резултат от онова общо движение, на което са подчинени енергиите на човека, към два центъра: центърът на слънцето и центърът на земята. Г.
към текста >>
33.
СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Шипка, цъфнала китно с развети клонки и отворени цветове, разнася своя аромат, примесен с аромат от трънка, из гладкия и тежък
гръб
на планински склон.
Когато пчеличките се разшават прилежно и кацват от цвят на цвят, ние знаем, че е настъпила пролет. В разцъфнали клонки от ябълка и праскова, живее в мене пролетта. На тънка гранка са накацали бели чашки-цветя, изпъстрени с морави нишки и петна - праскова. Това е пролет. И едрите бели или розови чашки на ябълка с тънък аромат, оставят в душата ти вечен спомен за пролетта.
Шипка, цъфнала китно с развети клонки и отворени цветове, разнася своя аромат, примесен с аромат от трънка, из гладкия и тежък
гръб
на планински склон.
И буйни потоци вода се блъскат и пенят по изгладените от времето блокове на планинските ручеи и реки. И шумно отеква техния рев по скалния бряг. Години наред следях бавните пристъпи на пролетта. От разтапящия се сняг и появяването на малката бяла драба по полянките, и минзухарите около снежните петна, и кокичетата, и игликите, и срамежливо наведените цветове на подбела, и анемоните, и лютичетата, и жълтата водна калта, и златистото слънце на планинските долини, и омайниците и песните на славеите и птиците, следях и виждах победния, слънчев и радостен път на пролетта! И в душите, и сърцата на хората, обременени от тежкото бреме на живота, настъпва нова радост, нови надежди и смисъл.
към текста >>
34.
Du Maitre – Au seull de la nouvelle Epoque
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Шпеман отива още по-нататък, взима части от тъй наречената медуларна плоча - предната част от зародиша вече диференциран на своите три зародишни листа (от всеки зародишен лист се развива една определена част от организма - от външния пласт - ектодермален - се образува нервната система, която се диференцира на централна и
гръбначна
; от средния - мезодермален пласт - се развива скелетът и мускулите, а от вътрешния - ектодермален - се развива храносмилателната система) и ги заменя с други части, от които би се получило не мозък, а друга част от организма; в резултат получава цялостно и нормално развит индивид.
Явно е, че Вайсмановата теория е напълно невярна. Ако всичките тези явления са резултат на една ръководна същност в развитието и жизнените отправления на организма, то при опитите трябва да се получат и други резултати. Споменатите неовиталисти, особено Манголд в последното десетилетие, предприеха нов род опити. Съединяват се две оплодени яйцеклетки, от които според Вайсман би трябвало да се получат два съвсем отделни и различни организми; получава се един цял организъм. Прекръстосани яйцеклетки в стадий на деление четири, получават се зародиши с две предни части - с две глави и пр.
Шпеман отива още по-нататък, взима части от тъй наречената медуларна плоча - предната част от зародиша вече диференциран на своите три зародишни листа (от всеки зародишен лист се развива една определена част от организма - от външния пласт - ектодермален - се образува нервната система, която се диференцира на централна и
гръбначна
; от средния - мезодермален пласт - се развива скелетът и мускулите, а от вътрешния - ектодермален - се развива храносмилателната система) и ги заменя с други части, от които би се получило не мозък, а друга част от организма; в резултат получава цялостно и нормално развит индивид.
Maнголд - съпрузи, продължават опитите от този род и получават в резултат, заменяйки средния зародишен пласт с външен или външния със среден или вътрешен, нормалния зародиш, от който ще се развие цялостния организъм. В тези опити се установи, между другото, че „първичната уста" - онази част в медуларната плоча, от която се развива мозъкът, доминира във въздействието си в останалите части, на които е присадена (инплантирана). От това се вади заключение, че седалището на този ,,организатор" в живите организми е в предната част на медуларната плоча - в мозъка. Шпеман прави още и други много интересни опити. Заменя къс от медуларната плоча на естествено обагрен тритон с парче от кожа на еднакво възрастен светъл тритон.
към текста >>
35.
ВЕЛИКИЯТ ПРОБЛЕМ - ЖОРЖ ЛАКОВСКИ
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Но в душите ви трепти нещо, което ме заставя да отместя
гръб
.
Ще го поместим! Ето камъкът се залюлява. Ей, канарата искат да помръднат тия деца - шепнат гордите скали наоколо. Не се боя от вашите мишци - иска да каже камъкът. Зная, земя земята не надвива.
Но в душите ви трепти нещо, което ме заставя да отместя
гръб
.
Аз чувам и туптежа на сърцата ви, когато опирате гърди в мене. Ще мръдна, ето на! Ей, пазете се, Ще гътнем камъка - викат бодро гласовете. А той бавно се надига, залюлява се. Напрягат сетни сили упоритите деца и най-после глухо избумтява, гътва се и възнак пада канарата.
към текста >>
36.
ЦЕННОСТИ - ЕЛ. Р. КОЕН
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Ако си спомним, че на езотеричния език на Писанието, Яков с дванадесетте му сина означава продълговатия мозък с дванадесетгв чифта нерви, които излизат от него; че "Якововият кладенец" означава в случая
гръбначния
стълб, който играе такава важна роля в душевния и телесен живот на човека и животните, ("сам Яков е пил от него, и чадата му, и добитъка му"1), ясно е на какви дълбоки проблеми за развитието на съзнанието у човека и всички живи същества, както и за изворите на познанието по пътя на виталните усещания и сетивата, ни навежда приведеният откъслек от разговора.
Исус в отговор ù рече: Ако би знаела Божия дар и кой е оня, който ти казва дай ми да пия, ти би поискала от него, и той би ти дал жива вода. Отговаря му жената: Господине, нито почерпало имаш, па и кладенецът е дълбок; тогава отде имаш живата вода? Нима си по-голям от баща ни Якова, който ни е дал кладенеца, и сам той е пил от него, и чадата му и добитъкът му? Исус в отговор ù каза: Всеки който пие от тая вода ще ожаднее, а който пие от водата, която аз ще му дам, няма да ожаднее до века; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот. Казва му жената: Господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам, нито да извървявам толкова път до тука да изваждам".
Ако си спомним, че на езотеричния език на Писанието, Яков с дванадесетте му сина означава продълговатия мозък с дванадесетгв чифта нерви, които излизат от него; че "Якововият кладенец" означава в случая
гръбначния
стълб, който играе такава важна роля в душевния и телесен живот на човека и животните, ("сам Яков е пил от него, и чадата му, и добитъка му"1), ясно е на какви дълбоки проблеми за развитието на съзнанието у човека и всички живи същества, както и за изворите на познанието по пътя на виталните усещания и сетивата, ни навежда приведеният откъслек от разговора.
Той същевременно ни загатва за един друг извор на познание – познанието на живата, вечно течуща вода, чийто източник е вътре в човека. Носител на това познание, именно, се явява Исус. То ще бъде достояние и на ония бъдни човеци, които по думите на Галилеянина, няма да се кланят Богу ни в Иерусалим (догматичните религиозни системи с техния фанатизъм и верска нетърпимост), ни в Самария (традиционализма, култа на праддите, авторитета на човешката наука, морал, обществен и държавен строй), а ще служат Богу в Дух и Истина. (Един друг, величествен по перспективите, които разкрива момент от разговора на Исуса със самарянката). Без съмнение, тази жена далеч не е била в състояние да схване всички тия проблеми, които се крият в разговора ù с Исуса.
към текста >>
37.
ИИСУС ОТ НАЗАРЕТ - GEORG NORDMANN
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Ще рече, у тая жена
гръбначният
стълб, който у нормалния човек е насочен перпендикулярно на земната повърхнина, така че главата на човека сочи винаги към небето, е претърпял известно изкривяване.
Особено непонятна би останала думата „интервал", която в Айнщайновата теория се явява един технически термин, един символ, зад който се крие цял един свят от представи из областта на неевклидовата геометрия и висшия анализ, цяла една система от сложни математични операции. Най-многото, което може да му каже тази дума, то е „разстояние по време или пространство" или, като музикален термин, „разстояние между два тона." Очевидно, това твърдение на Айнщайновата теория е облечено в познати думи, свързани с представи и понятия, присъщи на нашия мироглед и, все пак, то крие в себе си една гледка от една отвлечена математична картина на света, достъпна само за погледа на посветения в математиката. Така е негли и с приведения по-rope стих, който съдържа окултните величини „Авраамова дъщеря", „Сатана", „вързана за осемнадесет години". След това малко отклонение досежно езика на този разказ, който е изобщо език на евангелието, да се спрем на някои моменти от него. Имаме една гърбава жена – толкова сгърбена, че не можела никак да се изправи.
Ще рече, у тая жена
гръбначният
стълб, който у нормалния човек е насочен перпендикулярно на земната повърхнина, така че главата на човека сочи винаги към небето, е претърпял известно изкривяване.
Като си спомним, че гръбначният стълб на животните е насочен по тангентата към земната повърхнина и че е, следователно, перпендикулярен на гръбначния стълб на човека, явно е, че гръбнакът на тая жена се е превил по посока на животинския гръбнак, като клони постепенно да се слее с него. Едно такова сгърбено човешко същество се намира, следователно, под силното влияние на животинския принцип. То представя получовек, полуживотно. Ние не можем да кажем на колко градуса е бил отклонен гръбнакът на тая жена от нормалното направление на човешкия гръбнак, защото нямаме никакви данни. Аз ще си позволя да предположа, че това отклонение е било около 23½ градуса – толкова, колкото е наклонът на земната ос относно еклиптиката.
към текста >>
Като си спомним, че
гръбначният
стълб на животните е насочен по тангентата към земната повърхнина и че е, следователно, перпендикулярен на
гръбначния
стълб на човека, явно е, че
гръбнакът
на тая жена се е превил по посока на животинския
гръбнак
, като клони постепенно да се слее с него.
Най-многото, което може да му каже тази дума, то е „разстояние по време или пространство" или, като музикален термин, „разстояние между два тона." Очевидно, това твърдение на Айнщайновата теория е облечено в познати думи, свързани с представи и понятия, присъщи на нашия мироглед и, все пак, то крие в себе си една гледка от една отвлечена математична картина на света, достъпна само за погледа на посветения в математиката. Така е негли и с приведения по-rope стих, който съдържа окултните величини „Авраамова дъщеря", „Сатана", „вързана за осемнадесет години". След това малко отклонение досежно езика на този разказ, който е изобщо език на евангелието, да се спрем на някои моменти от него. Имаме една гърбава жена – толкова сгърбена, че не можела никак да се изправи. Ще рече, у тая жена гръбначният стълб, който у нормалния човек е насочен перпендикулярно на земната повърхнина, така че главата на човека сочи винаги към небето, е претърпял известно изкривяване.
Като си спомним, че
гръбначният
стълб на животните е насочен по тангентата към земната повърхнина и че е, следователно, перпендикулярен на
гръбначния
стълб на човека, явно е, че
гръбнакът
на тая жена се е превил по посока на животинския
гръбнак
, като клони постепенно да се слее с него.
Едно такова сгърбено човешко същество се намира, следователно, под силното влияние на животинския принцип. То представя получовек, полуживотно. Ние не можем да кажем на колко градуса е бил отклонен гръбнакът на тая жена от нормалното направление на човешкия гръбнак, защото нямаме никакви данни. Аз ще си позволя да предположа, че това отклонение е било около 23½ градуса – толкова, колкото е наклонът на земната ос относно еклиптиката. Разбира се, това е едно предположение, което не задължава никого.
към текста >>
Ние не можем да кажем на колко градуса е бил отклонен
гръбнакът
на тая жена от нормалното направление на човешкия
гръбнак
, защото нямаме никакви данни.
Имаме една гърбава жена – толкова сгърбена, че не можела никак да се изправи. Ще рече, у тая жена гръбначният стълб, който у нормалния човек е насочен перпендикулярно на земната повърхнина, така че главата на човека сочи винаги към небето, е претърпял известно изкривяване. Като си спомним, че гръбначният стълб на животните е насочен по тангентата към земната повърхнина и че е, следователно, перпендикулярен на гръбначния стълб на човека, явно е, че гръбнакът на тая жена се е превил по посока на животинския гръбнак, като клони постепенно да се слее с него. Едно такова сгърбено човешко същество се намира, следователно, под силното влияние на животинския принцип. То представя получовек, полуживотно.
Ние не можем да кажем на колко градуса е бил отклонен
гръбнакът
на тая жена от нормалното направление на човешкия
гръбнак
, защото нямаме никакви данни.
Аз ще си позволя да предположа, че това отклонение е било около 23½ градуса – толкова, колкото е наклонът на земната ос относно еклиптиката. Разбира се, това е едно предположение, което не задължава никого. То, обаче, ни навежда на една смела аналогия: в образа на тая гърбава жена е символизирана земята, чиято ос е също отклонена от перпендикуляра. Не е ли тя – по-специално човечеството, що я населява – оная „гърбава" жена, на която Христос трябваше да положи двете си ръце, за да се изправи нейната „гърбица"? Христос простира над жената двете си ръце, които имат десет пръста.
към текста >>
Ала когато един Паганини грабне цигулката, чийто гриф – „
гръбначен
стълб" – лежи хоризонтално на земята и впрегне на работа десетте си пръста, цигулката мигом „ще се изправи*, ще прозвучи и ще издаде дивни мелодии.
Поне съвременната медицина не познава такава лечебна процедура. В евангелието, обаче, това се хроникира като действителна случка. Явно е, че Христос е упражнявал с ръцете си едно рядко изкуство, което не всекиму е достъпно. Та нима всички ръце са така музикални, каквито са били ръцете на Паганини – за да споменем един класически пример на първостепенен виртуоз? Всякой може да вземе в ръцете си цигулка и лък, но не всеки може да свири на нея.
Ала когато един Паганини грабне цигулката, чийто гриф – „
гръбначен
стълб" – лежи хоризонтално на земята и впрегне на работа десетте си пръста, цигулката мигом „ще се изправи*, ще прозвучи и ще издаде дивни мелодии.
Така се е изправила и гърбавата жена, за която се говори в евангелието, след като Христос – божественият виртуоз на живота – е прострял ръцете си над нея. Изправила се е и е почнала да издава дивни звуци, да пее величествен химн – прослава на Бога. С изправянето оста на гърбавата жена, „свързана за цели 18 години" от Сатана – една мощна концентрация на животинска енергия, която е отклонила не само оста на „жената", а е внесла известни пертурбации и в движението ù по нейния път около Слънцето – тя отново тръгва по своята първоначална орбита, по своята първоначална „мирова линия". И тогава тази жена започва да слави Бога. „Като се е изправила, казва Учителят в своята беседа „Гърбавата жена", тя се е намерила в един мъдър свят.
към текста >>
38.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Така поп Грую обърна
гръб
на себе си и се върна в село, натоварен с покупки, но и с един тягостен и неприятен товар на сърце.
Малко ли сиромаси има по земята, та тъкмо на този да помогне. Че той не е някой голям чорбаджия! Един поп колко може да има, макар че имотецът се увеличаваше всяка година и парите му носеха добра лихва. Стиска зъби клетият човек, бунтува се, дано заглуши кроткия глас, който непрестанно му шепнеше: "Помогни на този човек, дай му нещо! " А поп Грую дума: "Не мога бе, не мога, как така ще ги оставя голи и боси за Великден".
Така поп Грую обърна
гръб
на себе си и се върна в село, натоварен с покупки, но и с един тягостен и неприятен товар на сърце.
Всяка дума на сутрешната му проповед му тежеше като камък. Що му трябваше да проповядва! Мира си изгуби човекът. Цяла нощ поп Грую се въртя в леглото, бори се със себе си. Сънят бягаше от очите му.
към текста >>
39.
Отзиви, вести, книгопис
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Костните обезобразявания при туберкулозата на
гръбначния
стълб, раковите възли постоянствуват още два или три дни след момента на излекуваното.
Процесът на излекуването се различава малко при разните индивиди. Често се явява силна болка. После - внезапно чувство на пълно излекуване. За няколко секунди, няколко минути, най-много за няколко часа, раните се затварят, общите оплаквания изчезват, апетитът се връща. Понякога функционалните смущения се загубват преди анатомичните повреди.
Костните обезобразявания при туберкулозата на
гръбначния
стълб, раковите възли постоянствуват още два или три дни след момента на излекуваното.
Чудото се характеризира главно с крайно ускорение на органичните възстановителни процеси. Няма съмнение, че степента на заздравяване на анатомичните повреди е много по-бърза, отколкото нормалната. Естественото условие, необходимо за настъпване на явлението, е молитвата. Но не е необходимо самият болен да се моли или да притежава религиозна вяра. Достатъчно е някой близо до него да бъде в състояние на молитва.
към текста >>
40.
Du Maitre: La manifestation du Divin en l`home
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Това се дължи на обстоятелството, че вътрешните органи налягат върху
гръбначния
стълб.
Сладко се спи само след скромна вечеря от хляб (не топъл), сирене или плодове. Особено важно е да са затоплени краката. Човек, който ляга в студено легло, се свива и нарушава правилното си храносмилане и кръвообращение. Добрият сън изисква изтегнато тяло, по възможност малко извърнато на дясно. Ония, които спят изцяло на гърба си, сънуват лоши сънища.
Това се дължи на обстоятелството, че вътрешните органи налягат върху
гръбначния
стълб.
Спането на дясната страна има преимуществото, че така сърцето работи по-спокойно. По-голямо значение от всички външни обстоятелства за добрия сън има нашето душевно състояние. Мъката, възбуденото мислене и т.н. нарушават по-силно съня от всичко друго Щом легнеш, трябва да изпъдиш всички мисли и тревоги. Из в.
към текста >>
41.
ДОБРОТО РАЗПОЛОЖЕНИЕ - ГЕОРГИ СЪБЕВ
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Никой не отрича, че висшите животни,
гръбначните
, имат психичен живот, съзнание, понеже те имат развита нервна система, сетивни органи за зрение, слух, мирис, обоняние и осезание.
Именно от такъв характер са опитите на Дюрвил. Ето в що се състои неговият опит: Той е държал от разстояние ръцете си върху растението росянка (Drosera rotundifolia) известно време всеки ден и забелязал усилване и ускорение на растежа му. Сега нека преминем от енергетичния начин на въздействие върху растежа на растенията към психичния начин. Но предварително трябва да разгледаме психичния живот на растенията. С факти из сравнителната анатомия и физиология може да се докаже, че растенията имат психичен живот.
Никой не отрича, че висшите животни,
гръбначните
, имат психичен живот, съзнание, понеже те имат развита нервна система, сетивни органи за зрение, слух, мирис, обоняние и осезание.
Обаче и безгръбначните имат нервна система и сетивни органи. А най-нисшите безгръбначни, именно първаци, нямат нервна система. Те не са диференцирани клетки, обаче същите функции, които имаме у висшите животни, у тях се изпълняват от единствената клетка. А щом приемем психичен живот у висшите животни, не можем да го отречем у едноклетъчните животни, понеже има хиляди преходни форми между едните и другите. А щом приемем веднъж психичен живот у едноклетъчните, то не можем да го отречем и у растенията, понеже едноклетъчните животни и едноклетъчните растения са тъй близки и сродни по между си, че често не се знае, дали някой организъм трябва да се изучава в ботаниката или в зоологията, напр.
към текста >>
Обаче и
безгръбначните
имат нервна система и сетивни органи.
Ето в що се състои неговият опит: Той е държал от разстояние ръцете си върху растението росянка (Drosera rotundifolia) известно време всеки ден и забелязал усилване и ускорение на растежа му. Сега нека преминем от енергетичния начин на въздействие върху растежа на растенията към психичния начин. Но предварително трябва да разгледаме психичния живот на растенията. С факти из сравнителната анатомия и физиология може да се докаже, че растенията имат психичен живот. Никой не отрича, че висшите животни, гръбначните, имат психичен живот, съзнание, понеже те имат развита нервна система, сетивни органи за зрение, слух, мирис, обоняние и осезание.
Обаче и
безгръбначните
имат нервна система и сетивни органи.
А най-нисшите безгръбначни, именно първаци, нямат нервна система. Те не са диференцирани клетки, обаче същите функции, които имаме у висшите животни, у тях се изпълняват от единствената клетка. А щом приемем психичен живот у висшите животни, не можем да го отречем у едноклетъчните животни, понеже има хиляди преходни форми между едните и другите. А щом приемем веднъж психичен живот у едноклетъчните, то не можем да го отречем и у растенията, понеже едноклетъчните животни и едноклетъчните растения са тъй близки и сродни по между си, че често не се знае, дали някой организъм трябва да се изучава в ботаниката или в зоологията, напр. камшичните инфузории – еуглените и пр.
към текста >>
А най-нисшите
безгръбначни
, именно първаци, нямат нервна система.
Сега нека преминем от енергетичния начин на въздействие върху растежа на растенията към психичния начин. Но предварително трябва да разгледаме психичния живот на растенията. С факти из сравнителната анатомия и физиология може да се докаже, че растенията имат психичен живот. Никой не отрича, че висшите животни, гръбначните, имат психичен живот, съзнание, понеже те имат развита нервна система, сетивни органи за зрение, слух, мирис, обоняние и осезание. Обаче и безгръбначните имат нервна система и сетивни органи.
А най-нисшите
безгръбначни
, именно първаци, нямат нервна система.
Те не са диференцирани клетки, обаче същите функции, които имаме у висшите животни, у тях се изпълняват от единствената клетка. А щом приемем психичен живот у висшите животни, не можем да го отречем у едноклетъчните животни, понеже има хиляди преходни форми между едните и другите. А щом приемем веднъж психичен живот у едноклетъчните, то не можем да го отречем и у растенията, понеже едноклетъчните животни и едноклетъчните растения са тъй близки и сродни по между си, че често не се знае, дали някой организъм трябва да се изучава в ботаниката или в зоологията, напр. камшичните инфузории – еуглените и пр. Те имат свойства на животни и растения.
към текста >>
42.
HЕЩO ВЪРХУ НАЦИЯТА - ГЕОРГ НОРДМАН
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
У нисшите
безгръбначни
, които идат след първаците, имаме вече начало на нервна система и затова душевният, психичният живот у тях е по-богат, по-сложен, отколкото у първаците.
По рано мислеха, че градежът на органическата материя се дължи на особена сила, която има в организма, обаче германският химик Вьолер сполучи да добие за пръв път по синтетичен начин пикочина. След Вьолер по синтетичен начин се добиха много други органически вещества. Тогава падна една от разликите между организования и неорганизования свят. Въз основа на сравнителната анатомия се вижда, че има зависимост между нервната система и душевния живот. Напр. първаците – едноклетъчните животни – нямат нервна система, обаче имат и съвсем слабо развит душевен живот, съвсем слабо развито съзнание.
У нисшите
безгръбначни
, които идат след първаците, имаме вече начало на нервна система и затова душевният, психичният живот у тях е по-богат, по-сложен, отколкото у първаците.
У по-висшите безгръбначни, напр. членестоногите – насекоми, паякообразни, ракообразни и пр. – виждаме доста развита нервна система. И заедно с това виждаме у тях и по-богат душевен живот, в сравнение с нисшите безгръбначни. Нещо аналогично забелязваме и у гръбначните.
към текста >>
У по-висшите
безгръбначни
, напр.
След Вьолер по синтетичен начин се добиха много други органически вещества. Тогава падна една от разликите между организования и неорганизования свят. Въз основа на сравнителната анатомия се вижда, че има зависимост между нервната система и душевния живот. Напр. първаците – едноклетъчните животни – нямат нервна система, обаче имат и съвсем слабо развит душевен живот, съвсем слабо развито съзнание. У нисшите безгръбначни, които идат след първаците, имаме вече начало на нервна система и затова душевният, психичният живот у тях е по-богат, по-сложен, отколкото у първаците.
У по-висшите
безгръбначни
, напр.
членестоногите – насекоми, паякообразни, ракообразни и пр. – виждаме доста развита нервна система. И заедно с това виждаме у тях и по-богат душевен живот, в сравнение с нисшите безгръбначни. Нещо аналогично забелязваме и у гръбначните. У нисшите гръбначни – рибите – предният мозък е сравнително по слабо развит и затова те имат по-беден душевен живот в сравнение с другите гръбначни.
към текста >>
И заедно с това виждаме у тях и по-богат душевен живот, в сравнение с нисшите
безгръбначни
.
първаците – едноклетъчните животни – нямат нервна система, обаче имат и съвсем слабо развит душевен живот, съвсем слабо развито съзнание. У нисшите безгръбначни, които идат след първаците, имаме вече начало на нервна система и затова душевният, психичният живот у тях е по-богат, по-сложен, отколкото у първаците. У по-висшите безгръбначни, напр. членестоногите – насекоми, паякообразни, ракообразни и пр. – виждаме доста развита нервна система.
И заедно с това виждаме у тях и по-богат душевен живот, в сравнение с нисшите
безгръбначни
.
Нещо аналогично забелязваме и у гръбначните. У нисшите гръбначни – рибите – предният мозък е сравнително по слабо развит и затова те имат по-беден душевен живот в сравнение с другите гръбначни. Земноводните имат по-развит преден мозък и заедно с това имат по-будно съзнание. У влечугите и птиците този процес продължава, додето стигнем до бозайниците, дето предният мозък – тъй нареченият голям мозък – е най-развит и същевременно виждаме у тях богат душевен живот. Човек, който има най-развит голям мозък, има същевременно и най-сложен душевен живот, най-развито съзнание.
към текста >>
Нещо аналогично забелязваме и у
гръбначните
.
У нисшите безгръбначни, които идат след първаците, имаме вече начало на нервна система и затова душевният, психичният живот у тях е по-богат, по-сложен, отколкото у първаците. У по-висшите безгръбначни, напр. членестоногите – насекоми, паякообразни, ракообразни и пр. – виждаме доста развита нервна система. И заедно с това виждаме у тях и по-богат душевен живот, в сравнение с нисшите безгръбначни.
Нещо аналогично забелязваме и у
гръбначните
.
У нисшите гръбначни – рибите – предният мозък е сравнително по слабо развит и затова те имат по-беден душевен живот в сравнение с другите гръбначни. Земноводните имат по-развит преден мозък и заедно с това имат по-будно съзнание. У влечугите и птиците този процес продължава, додето стигнем до бозайниците, дето предният мозък – тъй нареченият голям мозък – е най-развит и същевременно виждаме у тях богат душевен живот. Човек, който има най-развит голям мозък, има същевременно и най-сложен душевен живот, най-развито съзнание. Тая зависимост вече не подсказва ли – може да каже един материалист – че душевният живот, съзнанието, мисълта не са нищо друго, освен функции на мозъка.
към текста >>
У нисшите
гръбначни
– рибите – предният мозък е сравнително по слабо развит и затова те имат по-беден душевен живот в сравнение с другите
гръбначни
.
У по-висшите безгръбначни, напр. членестоногите – насекоми, паякообразни, ракообразни и пр. – виждаме доста развита нервна система. И заедно с това виждаме у тях и по-богат душевен живот, в сравнение с нисшите безгръбначни. Нещо аналогично забелязваме и у гръбначните.
У нисшите
гръбначни
– рибите – предният мозък е сравнително по слабо развит и затова те имат по-беден душевен живот в сравнение с другите
гръбначни
.
Земноводните имат по-развит преден мозък и заедно с това имат по-будно съзнание. У влечугите и птиците този процес продължава, додето стигнем до бозайниците, дето предният мозък – тъй нареченият голям мозък – е най-развит и същевременно виждаме у тях богат душевен живот. Човек, който има най-развит голям мозък, има същевременно и най-сложен душевен живот, най-развито съзнание. Тая зависимост вече не подсказва ли – може да каже един материалист – че душевният живот, съзнанието, мисълта не са нищо друго, освен функции на мозъка. Тогава е близко да приемем, че мисълта и всички други психични процеси се дължат на материални процеси, на особени трептения на мозъчната материя.
към текста >>
43.
ФИЗИКО- МЕТАФИЗИЧНО В МЕДИЦИНАТА - Д-Р И.
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Знае се, че тия първаци имат черупка, чиято
гръбна
или горна страна е изпъкнала, а долната е вдлъбната.
НОВИ НАСОКИ НА БИОЛОГИЯТА Боян Боев Както във всички области на живота, тъй и в биологията напоследък се забелязва мощен подем. Той е в две направления, които ще се постарая да очертая накратко. Интересно е наблюдението, направено от Енгелман върху едноклетъчното животно арцела.
Знае се, че тия първаци имат черупка, чиято
гръбна
или горна страна е изпъкнала, а долната е вдлъбната.
В средата на вдлъбнатата страна има отвор, от който излизат лъжекрачка, чрез които животното се движи. Енгелман е наблюдавал с микроскоп следното: когато случайно животното се допре с тръбната си страна до предметното стъкло, т.е.легне гърбом, то на едната само страна, протоплазмата развива вътре в себе си газови мехурчета. Така тая страна става по-лека, черупката с тая си страна се издига и се изправя. След това арцелата изпуща лъжекрачка (виж рисунката), чрез които се закрепва вече в нормално положение, т.е. изпъкналата страна нагоре.
към текста >>
С многобройни подобни и други опити с разни животни,
гръбначни
и
безгръбначни
, а също и с растения, Лаковски е дошъл до заключение, че организмът изпуща радиации или известен вид лъчи.
Румблер нарича ентелехията на Дриш агент с телеологичен характер. Сега нека разгледаме друга една страна на новата биология. Лаковски е правил следните опити: мъжки пеперуди, пуснати във въздуха, намирали сами женски пеперуди, скрити в тревата на известно разстояние. Някой може да помисли, че те са ги намерили чрез никаква специфична миризма. Обаче убиват женските пеперуди, и мъжките не могат вече да ги намират.
С многобройни подобни и други опити с разни животни,
гръбначни
и
безгръбначни
, а също и с растения, Лаковски е дошъл до заключение, че организмът изпуща радиации или известен вид лъчи.
Въз основа на своите опити той доказва, че организмът е едновременно радио-приемател и радио-предавател. Например, пипалата на пеперудата са антени за радио приемане и радио-предаване. Нещо повече: доказва се с по-подробни опити, че лъчите или радиациите на организма са организирани, както е организирано и физичното му тяло. Така дохождаме до едно по-дълбоко схващане на естеството на организма. Тялото на радиациите не е нещо откъснато от физичното тяло на организма, но е в жива връзка с всички жизнени процеси в организма.
към текста >>
44.
МИТОГЕННИТЕ ЛЪЧИ НА ОРГАНИЗМИТЕ. НОВИ ИЗСЛЕДВАНИЯ - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Тя се състои в една трета от дължината на
гръбначния
стълб, следователно – една трета от 24-тях
гръбначни
прешлени образуващи свободния
гръбначен
стълб.
Върху основните мерки на хармонията, красотата и съвършен¬ството на човешкото тяло са оставени твърде много мерки от разни хора през разни векове. Законите на златното сечение са посочвани многократно не само върху човешкото тяло, но и навсякъде където човек интуитивно долавя хармония и красота в природата – в рас¬тителното, животинското, минералното царства, в строителните ра¬боти, дело на човека. Посочване на примери из тези области е нещо твърде далеко от същината на тези редове. Необходимо е, обаче, да се изнесат едни други мерки върху законите на златното сечение, как¬вито се срещат в окултно-характерологичната литература, изнесени от хора, за които хармонията на тялото и красотата са тясно свързани с хармонията и красотата на душевния живот, на душевната същност на човека. Големият физиогном Д-р Карл Карус, който се счита за един от големите творци в тази наука, е изнесъл в своята капитална книга „Символика на човешкия образ" една първична мярка, която взе за основа при съжденията за човешкото тяло.
Тя се състои в една трета от дължината на
гръбначния
стълб, следователно – една трета от 24-тях
гръбначни
прешлени образуващи свободния
гръбначен
стълб.
Тази основна органична мярка съответствува на черепната дължина от основата на носа до тила на главата. Тя съот¬ветствува и на височината на черепа от темето до основата на гор¬ната челюст. Като се приложи тази единична мярка върху цялото тяло установява се, че плешките завземат две такива мерки, ръката (от пръстите до китката) една, цялата ръка – от китката до ра¬мото – 3 единици мерки. От пъпа до средата на ключичната кост – 2 мерки, от ширината на таза до коленото – две и половина мерки, от коленото до глезена – две мерки и пр. и пр.
към текста >>
45.
СИНТЕЗА НА БИОЛОГИЧНИ ФУНКЦИИ - Д-Р МЕД. ИЛ. СТР.
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Хетерогенна индукция Ще разгледаме опита на Бауцман, направен през 1928 г.[5] Той отделя внимателно
гръбната
струна от зародиша на тритона и я поставя във вътрешната празнина на зародиш на друг тритон.
Той взел тази част от ектодермата и я поставил през устния отвор в стомашната празнина на друг зародиш. У последния не само че се образува нормална нервна тръба и не само че самата присадка става на тръба, но под влиянието на присадката от ектодермата на гостоприемника се образува нова нервна тръба, но чрез индукция и то в съседство с присадката. в присадката се явяват очи, слухови мехурчета, обонятелни ямички и странична линия. Но същите тези неща се явяват чрез индукция и в ектодермата на гостоприемника, която е близо до присадката. Тая индукция наричаме хомогенна, понеже нервната тръба чрез индукция образува пак нервна тръба.
Хетерогенна индукция Ще разгледаме опита на Бауцман, направен през 1928 г.[5] Той отделя внимателно
гръбната
струна от зародиша на тритона и я поставя във вътрешната празнина на зародиш на друг тритон.
Бауцман употребява хомопластично присаждане на Triton taeniatus върху Triton taeniatus; или хетеропластично на Triton alpestris или на Triton cristatus Bpxy Triton taeniatns.[6] При всичките тези случаи резултатът е един и същ. Накратко ще изложа резултата: Присадената гръбна струна индуцира в съседната епидерма нервна тръба. т.е. под влиянието на гръбната струна в съседство се образува нервна тръба. Този случай се нарича хетерогенна индукция, понеже гръбната струна създава чрез индукция не пак гръбна струна, а нервна тръба, т.е. нещо друго.
към текста >>
Накратко ще изложа резултата: Присадената
гръбна
струна индуцира в съседната епидерма нервна тръба. т.е.
в присадката се явяват очи, слухови мехурчета, обонятелни ямички и странична линия. Но същите тези неща се явяват чрез индукция и в ектодермата на гостоприемника, която е близо до присадката. Тая индукция наричаме хомогенна, понеже нервната тръба чрез индукция образува пак нервна тръба. Хетерогенна индукция Ще разгледаме опита на Бауцман, направен през 1928 г.[5] Той отделя внимателно гръбната струна от зародиша на тритона и я поставя във вътрешната празнина на зародиш на друг тритон. Бауцман употребява хомопластично присаждане на Triton taeniatus върху Triton taeniatus; или хетеропластично на Triton alpestris или на Triton cristatus Bpxy Triton taeniatns.[6] При всичките тези случаи резултатът е един и същ.
Накратко ще изложа резултата: Присадената
гръбна
струна индуцира в съседната епидерма нервна тръба. т.е.
под влиянието на гръбната струна в съседство се образува нервна тръба. Този случай се нарича хетерогенна индукция, понеже гръбната струна създава чрез индукция не пак гръбна струна, а нервна тръба, т.е. нещо друго. Комплексна индукция Добър пример на такава индукция е опитът на Ханс Шпеман и Хилда Манголд в 1924 г. Те са взели от зародиша на Triton cristatus една част, която е тъкмо над първичните уста и която взема участие при образуване на нервната тръба, гръбната струна и първичните гръбначни прешлени.
към текста >>
под влиянието на
гръбната
струна в съседство се образува нервна тръба.
Но същите тези неща се явяват чрез индукция и в ектодермата на гостоприемника, която е близо до присадката. Тая индукция наричаме хомогенна, понеже нервната тръба чрез индукция образува пак нервна тръба. Хетерогенна индукция Ще разгледаме опита на Бауцман, направен през 1928 г.[5] Той отделя внимателно гръбната струна от зародиша на тритона и я поставя във вътрешната празнина на зародиш на друг тритон. Бауцман употребява хомопластично присаждане на Triton taeniatus върху Triton taeniatus; или хетеропластично на Triton alpestris или на Triton cristatus Bpxy Triton taeniatns.[6] При всичките тези случаи резултатът е един и същ. Накратко ще изложа резултата: Присадената гръбна струна индуцира в съседната епидерма нервна тръба. т.е.
под влиянието на
гръбната
струна в съседство се образува нервна тръба.
Този случай се нарича хетерогенна индукция, понеже гръбната струна създава чрез индукция не пак гръбна струна, а нервна тръба, т.е. нещо друго. Комплексна индукция Добър пример на такава индукция е опитът на Ханс Шпеман и Хилда Манголд в 1924 г. Те са взели от зародиша на Triton cristatus една част, която е тъкмо над първичните уста и която взема участие при образуване на нервната тръба, гръбната струна и първичните гръбначни прешлени. Тези автори са присадили тази част върху зародиша на Triton taeniatus.
към текста >>
Този случай се нарича хетерогенна индукция, понеже
гръбната
струна създава чрез индукция не пак
гръбна
струна, а нервна тръба, т.е.
Тая индукция наричаме хомогенна, понеже нервната тръба чрез индукция образува пак нервна тръба. Хетерогенна индукция Ще разгледаме опита на Бауцман, направен през 1928 г.[5] Той отделя внимателно гръбната струна от зародиша на тритона и я поставя във вътрешната празнина на зародиш на друг тритон. Бауцман употребява хомопластично присаждане на Triton taeniatus върху Triton taeniatus; или хетеропластично на Triton alpestris или на Triton cristatus Bpxy Triton taeniatns.[6] При всичките тези случаи резултатът е един и същ. Накратко ще изложа резултата: Присадената гръбна струна индуцира в съседната епидерма нервна тръба. т.е. под влиянието на гръбната струна в съседство се образува нервна тръба.
Този случай се нарича хетерогенна индукция, понеже
гръбната
струна създава чрез индукция не пак
гръбна
струна, а нервна тръба, т.е.
нещо друго. Комплексна индукция Добър пример на такава индукция е опитът на Ханс Шпеман и Хилда Манголд в 1924 г. Те са взели от зародиша на Triton cristatus една част, която е тъкмо над първичните уста и която взема участие при образуване на нервната тръба, гръбната струна и първичните гръбначни прешлени. Тези автори са присадили тази част върху зародиша на Triton taeniatus. Тогава присадката образува чрез индукция в тялото на гостоприемника нервна тръба, гръбна струна и зачатъци на гръбначните прешлени, извън тези, които последният нормално си образува.
към текста >>
Те са взели от зародиша на Triton cristatus една част, която е тъкмо над първичните уста и която взема участие при образуване на нервната тръба,
гръбната
струна и първичните
гръбначни
прешлени.
Накратко ще изложа резултата: Присадената гръбна струна индуцира в съседната епидерма нервна тръба. т.е. под влиянието на гръбната струна в съседство се образува нервна тръба. Този случай се нарича хетерогенна индукция, понеже гръбната струна създава чрез индукция не пак гръбна струна, а нервна тръба, т.е. нещо друго. Комплексна индукция Добър пример на такава индукция е опитът на Ханс Шпеман и Хилда Манголд в 1924 г.
Те са взели от зародиша на Triton cristatus една част, която е тъкмо над първичните уста и която взема участие при образуване на нервната тръба,
гръбната
струна и първичните
гръбначни
прешлени.
Тези автори са присадили тази част върху зародиша на Triton taeniatus. Тогава присадката образува чрез индукция в тялото на гостоприемника нервна тръба, гръбна струна и зачатъци на гръбначните прешлени, извън тези, които последният нормално си образува. Просто енергиите, които излъчва присадката върху околните тъкани, са от такъв характер, че изменят първоначалното предназначение на тия тъкани и им дават ново направление в развитието. Авторите нарочно взели при своите опити тези два вида животни, понеже първият зародиш има по-светли клетки, а вторият — по-тъмни и затова може да се проследи ясно произхода на образуваните чрез индукция органи; и се оказва, че материалът за тяхното образуване е взет предимно от гостоприемника. Тук трябва да допуснем, както и при по-горните опити, индукция на присадката върху съседните тъкани на гостоприемника, При третия опит присадката ясно изпъква като организатор.
към текста >>
Тогава присадката образува чрез индукция в тялото на гостоприемника нервна тръба,
гръбна
струна и зачатъци на
гръбначните
прешлени, извън тези, които последният нормално си образува.
Този случай се нарича хетерогенна индукция, понеже гръбната струна създава чрез индукция не пак гръбна струна, а нервна тръба, т.е. нещо друго. Комплексна индукция Добър пример на такава индукция е опитът на Ханс Шпеман и Хилда Манголд в 1924 г. Те са взели от зародиша на Triton cristatus една част, която е тъкмо над първичните уста и която взема участие при образуване на нервната тръба, гръбната струна и първичните гръбначни прешлени. Тези автори са присадили тази част върху зародиша на Triton taeniatus.
Тогава присадката образува чрез индукция в тялото на гостоприемника нервна тръба,
гръбна
струна и зачатъци на
гръбначните
прешлени, извън тези, които последният нормално си образува.
Просто енергиите, които излъчва присадката върху околните тъкани, са от такъв характер, че изменят първоначалното предназначение на тия тъкани и им дават ново направление в развитието. Авторите нарочно взели при своите опити тези два вида животни, понеже първият зародиш има по-светли клетки, а вторият — по-тъмни и затова може да се проследи ясно произхода на образуваните чрез индукция органи; и се оказва, че материалът за тяхното образуване е взет предимно от гостоприемника. Тук трябва да допуснем, както и при по-горните опити, индукция на присадката върху съседните тъкани на гостоприемника, При третия опит присадката ясно изпъква като организатор. Този случай наричаме комплексна индукция, понеже са образувани разнообразни органи чрез действието на индукцията. Гайниц повтори този опит, като взе присадка от Pleurodeles waitli и Ainblystoma mexicanum [7] и ги присади върху зародиша на Triton taeniatus.
към текста >>
46.
АСТРОЛОГИЯ. ТЪЛКУВАНЕ НА АСПЕКТИТЕ - П. МАНЕВ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
В централната са причислени: главния мозък (с неговите подразделения), малкия и
гръбначния
.
Като разгледаме и изследваме значението на тази енергия в тялото — като необходима за живота на клетките — установява се, че тя сама за себе си представлява един самостоятелен функционално-динамичен и психо-физичен фактор в тялото. Проявената форма на тази енергия е неизчерпаема и многообразна: тя подтиква функционалния живот не само на единичните клетки, органи и системи от тях, но и на цялото тяло — организъм, като единица в организма на една по-голяма такава единица — природата. Активирането и мобилизирането на тази енергия става всеки момент и навсякъде в сетивното биологично поле на тялото. Ние различаваме две форми на мобилизиране: рефлекторната (преди съзнанието да се намеси) и съзнателно — волевата. от друга страна, подразделяме ръководните и проводни физически центрове на тази енергия на централна и периферна нервни системи.
В централната са причислени: главния мозък (с неговите подразделения), малкия и
гръбначния
.
Периферната, която е действителният проводник, се подразделя на: анимална нервна система (моторна и сетивна) и автономна (вегетативна) симпатична, парасимпатична и самостоятелно-органна. Рефлекторната форма на инерваторната енергия е присъща на всички организми в природата, включително и растенията. Рефлекторното протичане — подбуждане и изпълняване на функциите в живия организъм на растенията, животните и човека, обхваща техния вегетативен живот. Докато растенията напълно се ръководят само от този живот животните са обвързани рефлекторно и в чувствения си живот. В животинското царство инерваторната енергия става значи проводник и на чувствения свят, а в човешкото и на душевния.
към текста >>
47.
ОТ КЛЕТКАТА КЪМ ОРГАНИЗМА - Д-Р ИЛ. СТР.
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Положението на
гръбначния
стълб и дишането.
Забележите ли, че носът ви постепенно изтънява, започнете да дишате дълбоко и пълно. У здравия човек широчината на носа трябва да бъде 3 сантиметра. Надмине ли тази мярка или се намали под нея, това е лош признак. Но като казвам 3 сантиметра, разбирам при следните условия: трябва да се вземат пред вид ръстът и възрастта. Тази мярка се разбира при ръст 165 см при здрав човек и при възраст 21 година".
Положението на
гръбначния
стълб и дишането.
Важно и необходимо условие за правилното дишане е положението на гръбначния стълб. Той трябва да е изправен. Изправеният гръбначен стълб има две значения: Тогава човек има по-пряк досег със слънчевите енергии и по-лесно ги възприема. Изправеният гръбнак прави възможно дълбокото дишане. При изкривен гръбнак дишането е плитко.
към текста >>
Важно и необходимо условие за правилното дишане е положението на
гръбначния
стълб.
У здравия човек широчината на носа трябва да бъде 3 сантиметра. Надмине ли тази мярка или се намали под нея, това е лош признак. Но като казвам 3 сантиметра, разбирам при следните условия: трябва да се вземат пред вид ръстът и възрастта. Тази мярка се разбира при ръст 165 см при здрав човек и при възраст 21 година". Положението на гръбначния стълб и дишането.
Важно и необходимо условие за правилното дишане е положението на
гръбначния
стълб.
Той трябва да е изправен. Изправеният гръбначен стълб има две значения: Тогава човек има по-пряк досег със слънчевите енергии и по-лесно ги възприема. Изправеният гръбнак прави възможно дълбокото дишане. При изкривен гръбнак дишането е плитко. Изисква се възпитание в това отношение.
към текста >>
Изправеният
гръбначен
стълб има две значения: Тогава човек има по-пряк досег със слънчевите енергии и по-лесно ги възприема.
Но като казвам 3 сантиметра, разбирам при следните условия: трябва да се вземат пред вид ръстът и възрастта. Тази мярка се разбира при ръст 165 см при здрав човек и при възраст 21 година". Положението на гръбначния стълб и дишането. Важно и необходимо условие за правилното дишане е положението на гръбначния стълб. Той трябва да е изправен.
Изправеният
гръбначен
стълб има две значения: Тогава човек има по-пряк досег със слънчевите енергии и по-лесно ги възприема.
Изправеният гръбнак прави възможно дълбокото дишане. При изкривен гръбнак дишането е плитко. Изисква се възпитание в това отношение. Дишането и физичното здраве Знае се от окултната наука каква е връзката между здравословното състояние и жизнената сила или праната. Когато органите обеднеят на прана, добиват предразположение към болести.
към текста >>
Изправеният
гръбнак
прави възможно дълбокото дишане.
Тази мярка се разбира при ръст 165 см при здрав човек и при възраст 21 година". Положението на гръбначния стълб и дишането. Важно и необходимо условие за правилното дишане е положението на гръбначния стълб. Той трябва да е изправен. Изправеният гръбначен стълб има две значения: Тогава човек има по-пряк досег със слънчевите енергии и по-лесно ги възприема.
Изправеният
гръбнак
прави възможно дълбокото дишане.
При изкривен гръбнак дишането е плитко. Изисква се възпитание в това отношение. Дишането и физичното здраве Знае се от окултната наука каква е връзката между здравословното състояние и жизнената сила или праната. Когато органите обеднеят на прана, добиват предразположение към болести. Заболяването може да дойде от някоя външна причина, но основната причина е намалението на праната в органа.
към текста >>
При изкривен
гръбнак
дишането е плитко.
Положението на гръбначния стълб и дишането. Важно и необходимо условие за правилното дишане е положението на гръбначния стълб. Той трябва да е изправен. Изправеният гръбначен стълб има две значения: Тогава човек има по-пряк досег със слънчевите енергии и по-лесно ги възприема. Изправеният гръбнак прави възможно дълбокото дишане.
При изкривен
гръбнак
дишането е плитко.
Изисква се възпитание в това отношение. Дишането и физичното здраве Знае се от окултната наука каква е връзката между здравословното състояние и жизнената сила или праната. Когато органите обеднеят на прана, добиват предразположение към болести. Заболяването може да дойде от някоя външна причина, но основната причина е намалението на праната в органа. А един от изворите на праната е въздухът.
към текста >>
48.
ПЪТЯТ НА ОСЪЗНАВАНЕТО НА ЧОВЕКА ВЪВ ФИЗИЧЕСКИЯ СВЯТ - СЛ. КАМБУРОВ
 
Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Една жена влиза в дисхармонични отношения с гостенката, която е дошла в дома ù, и заболява в
гръбначния
си стълб.
" (Из беседата на 17 май т.г. ) "Не можеш да имаш никаква хигиена без чистота, – не само физическа чистота, но и в мисли, чувства, желания и пр. Ако чистотата и любовта не влязат във вас, вие здрави не можете да бъдете". Всека мисъл, чувство или постъпка, които противоречат на любовта, създават предразположение към болести. Например, скарване на двама души води към болест.
Една жена влиза в дисхармонични отношения с гостенката, която е дошла в дома ù, и заболява в
гръбначния
си стълб.
По-после тия отношения се подобряват, гостенката си отива и болестта на домакинята минава. Даже всяко нетърпение може да предизвика болест, понеже нарушава нормалния ритъм на електромагнитните течения в организма, а това се отразява върху физиологичните процеси и докарва болезненото състояние. Ето защо, Учителят казва: "Търпението изключва болестите, но човек не може да бъде търпелив, ако няма любов". Учителят допълва горните мисли по този начин (в беседата от 18 януари т.г.): "Някой е станал чрезмерно честолюбив. Това води към болест, и болестта го освобождава от честолюбието.
към текста >>
49.
ЩО Е РЕГУЛАЦИЯ В ПРИРОДАТА - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Първият дял, който ние намираме в цялото животинско царство, е
гръбначният
мозък.
Така че лицето представлява една част от нашето тяло, върху която се отразява както външният, така и вътрешният свят на индивида. То е една приемателна и предавателна плоскост, която разделя два света. Коя е анатомо-физиологичната особеност, която дава такава характерност на лицето ни? В анатомията на човешкото тяло ние различаваме една импозантна нервна мрежа, която ръководи целия физиологичен живот на организма. Тази нервна система можем грубо да разделим на три основни дяла.
Първият дял, който ние намираме в цялото животинско царство, е
гръбначният
мозък.
Нему се пада да ръководи всички рефлекторни прояви и функции на организмите. Чрез неговите центрове всяко живо тяло се нагажда спрямо условията, които живата природа предлага на живота. Вторият дял, който намираме развит едва в по-висшите животински форми, е стеблото на черепния мозък. Този дял, който ние наричаме още продълговат мозък, съдържа в себе си всички главни ръководни станции — нервни центрове (ядки), които поддържат жизнения функционален ритъм на всички телесни органи и системи. Благодарение на тези центрове, всеки орган знае, кога и как да изпълни най-добре възложената му задача.
към текста >>
Третият дял, който е развит едва в най-висшите
гръбначни
животни, а най-вече у човека, е мозъчната кора — сивото вещество на главния мозък, или най добре казано, самият главен мозък с двете си полусфери.
Нему се пада да ръководи всички рефлекторни прояви и функции на организмите. Чрез неговите центрове всяко живо тяло се нагажда спрямо условията, които живата природа предлага на живота. Вторият дял, който намираме развит едва в по-висшите животински форми, е стеблото на черепния мозък. Този дял, който ние наричаме още продълговат мозък, съдържа в себе си всички главни ръководни станции — нервни центрове (ядки), които поддържат жизнения функционален ритъм на всички телесни органи и системи. Благодарение на тези центрове, всеки орган знае, кога и как да изпълни най-добре възложената му задача.
Третият дял, който е развит едва в най-висшите
гръбначни
животни, а най-вече у човека, е мозъчната кора — сивото вещество на главния мозък, или най добре казано, самият главен мозък с двете си полусфери.
Нему се пада ръководното право над всички органи, системи и клетки в организма. Той може, така да се каже, да възпитава и обучава всяка клетка. Чрез него психиката ни влиза в контакт с физиологичните процеси на тялото. Тези три дяла са същевременно три степени на развитие на най-външния пласт клетки (ектодермата) у зародишната клетка. На този пласт клетки се пада задачата да предпазва тялото от външни влияния и същевременно да го свързва с всяка сила и енергия от средата, при която се развива то.
към текста >>
Докато нервната енергия, предназначена да обслужва тялото ни, преминава през трите дяла на нервната система (главния мозък, продълговатия и
гръбначния
), тази която се отправя за лицевите органи, се отвежда от съответни преки пътища.
Чрез него психиката ни влиза в контакт с физиологичните процеси на тялото. Тези три дяла са същевременно три степени на развитие на най-външния пласт клетки (ектодермата) у зародишната клетка. На този пласт клетки се пада задачата да предпазва тялото от външни влияния и същевременно да го свързва с всяка сила и енергия от средата, при която се развива то. Така нервната система представлява едно проводно поле, по което протича инерваторната енергия на същата. Тази енергия преминава през трите дяла и свързва всяка клетка с мозъчното сиво вещество, а чрез него с нашето съзнание.
Докато нервната енергия, предназначена да обслужва тялото ни, преминава през трите дяла на нервната система (главния мозък, продълговатия и
гръбначния
), тази която се отправя за лицевите органи, се отвежда от съответни преки пътища.
Така ние различаваме 12 мозъчни нерва, които изхождат от продълговатия мозък и тутакси напущат черепната кухина. Първият мозъчен нерв е мирисният нерв, вторият — зрителният, третият — очнодвигателният, четвъртият — очновъртящият, петият — триклоновият сетивен лицев нерв, шестият —очносъбирателният, седмият — моторно-лицевият, осмият — слуховият, деветият — езикогълтачният, десетият — провлаченият органен, единадесетият — добавъчният и дванадесетият — подезичният нерв. От всичките само два (десетият и единадесетият) нямат специално предназначение в лицевата област. От това можем да заключим, каква голяма стойност възлага природата на лицето. Тук със съсредоточени напълно четиритях сетива: мирис, зрение, слух и вкус.
към текста >>
50.
КЪМ НОВИТЕ ФОРМИ НА ТРУДА - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Кораби плават по жилавия
гръб
на океаните, а по небето летят сиви, стоманени птици.
Това не е младежът, плувнал в призрачните мечтания. Копнежите днес с осъществявани с мисъл, с воля, с длето и чук. Лабораторията на мечтите и плановете е душата на младежа, но осъществяването в дело се извършва от зрелия човек. Земята е опасана с железни пътища. Планините с обходени.
Кораби плават по жилавия
гръб
на океаните, а по небето летят сиви, стоманени птици.
Животът е впрегнал като яки лостове зрелите хора и ги е поставил в огромната машина на цялото. Той е техен, стига те да вложат Любов в него — Любов към земята, водата, въздуха и огъня! Настъпило е времето, когато ударите се отбиват, устояват се убежденията, прикриват се болките, а любовта е като зрял плод, силна е като съдба. През младостта се правят бързи, стихийни неща, но преходни като пролетните бури! Зрелият човек прави обмислена, съзнателна и невъзвратима стъпка.
към текста >>
51.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША - Б. БОЕВ
 
Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.
Защото тя се намира във всичките стъпала на стълбата на живота, начиная от създаването, устройството на органическата клетка, от физиологичното устройство на животинското тяло, от функционирането на кръвоносната и мозъчно-
гръбначната
системи и свършвайки със свръхфизичното устройство на човека, с онова на вселената и на Бога.
Единицата представя същността на Бога, двойката — творческата Му способност. Последната създава света — видимата проява на Бога в пространството и във времето. Тъй щото, реалният свят е траен. Защото, както човек се състои от три различни елемента — слети един в друг: тялото, душата и духа, — тъй и вселената е разделена на три съответни сфери. Троичността или законът на тройката е строителният закон на нещата и съставлява същинския ключ на живота.
Защото тя се намира във всичките стъпала на стълбата на живота, начиная от създаването, устройството на органическата клетка, от физиологичното устройство на животинското тяло, от функционирането на кръвоносната и мозъчно-
гръбначната
системи и свършвайки със свръхфизичното устройство на човека, с онова на вселената и на Бога.
Така, този троичен закон разкрива вътрешното устройство на вселената; той посочва безкрайните съотношения между макрокосмоса и микрокосмоса. Същият закон на троичността действува като светлина, която прониква в нещата, за да ги направи прозрачни и дава възможност на малките и големи светове да светят като магически фар. 3. Мълчание Около мен цари мълчание. Всичко, което ме заобикаля, и всичко, което би могло да пробуди в мен спомен някакъв за външния свят, е отдалечено от мен. Цялата ми душа е преизпълнена с тишината на съзерцанието.
към текста >>
52.
ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА УЧЕНИКА
 
Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Понеже
гръбнакът
е свързан със симпатичната нервна система, той е в състояние да възприеме топлината на първите слънчеви лъчи.
Това упражнение изисква голяма точност, понеже е свързано с времето и пространството. За предпочитане е да се водите от слънчевия часовник Онези, които са чувствителни, могат да правят упражнението в момента, когато на хоризонта се яви първия слънчев лъч. При това положение ще имате отлични резултати. Който е чувствителен, той може да се обърне с гърба си към изток и да почувствува, кога се явява първия слънчев лъч. В този момент, именно, той ще почувствува на слънчевия възел слаба, приятна топлинка.
Понеже
гръбнакът
е свързан със симпатичната нервна система, той е в състояние да възприеме топлината на първите слънчеви лъчи.
Някога можем да направим следния опит: сутрин, преди изгряването на слънцето, целият клас ще излезете на открито. Ще обърнете гърба си към изток и ще се концентрирате. В това време очите на всички трябва да бъдат завързани, да не гледате. Аз ще наблюдавам, кога ще се яви първият слънчев лъч. От време на време ще ви запитвам, дали слънцето е изгряло.
към текста >>
53.
Първият ден на пролетта - Б. Боев
 
Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Ако стъпвате на петите си става сътресение на
гръбначния
мозък.
Когато ъгълът на ръцете е 45 градуса напред и назад, имаме правилно движение, има кръгообразно движение на електромагнитните енергии: Този кръг обхваща цялото тяло - отпред, отзад, отгоре и отдолу. Когато той се образува добре, човек има хубаво разположение. Ритъмът трябва да е правилен. Ще стъпвате на пръсти, а не на петите. Най-първо на пръсти, и после на петите.
Ако стъпвате на петите си става сътресение на
гръбначния
мозък.
Когато изправяте ръката си нагоре, най-първо движението на ръката да бъде напред хоризонтално и после ще я вдигнете нагоре. Предната част на ръката означава Божествения свят, средната - духовния, а основната - материалния. Когато правите движения с ръката си, проектирайте ума си в ръката. С космичния ритъм Ние правим тези упражнения, както ги правят в другия свят. Те не са измислени, те са снети отгоре.
към текста >>
54.
Няколко съвета от Учителя
 
Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Ако хубаво и правилно движите
гръбнака
и мускулите свързани с
гръбнака
, ще знаете как да се справите с растителното царство, да черпите сокове оттам.
Ръцете и краката са два противоположни полюса и играят много важна роля. Човек, който не знае как да управлява ръцете и краката малко постижения ще има. Между двата полюса е поставена главата, тя е центъра. Ако движите правилно ръцете ще се справите разумно с човешкия свят. Ако движите правилно краката, ще се справите добре с животинския свят.
Ако хубаво и правилно движите
гръбнака
и мускулите свързани с
гръбнака
, ще знаете как да се справите с растителното царство, да черпите сокове оттам.
Сега нали има масажисти, но колко от тия масажисти работят според природните закони? Няма такива. Как разтриват, като нямат понятие как да се масажира, откъде да се почне, нагоре ли, надолу ли, отвътре навън, или отвън навътре да са движенията на ръцете му? Ако човекът е алчен, ще го разтриващ отвътре навън, ако е страхлив ще го разтриваш отвън навътре. Всичките хора няма еднакво да разтриваш.
към текста >>
55.
Петър Пампоров (1894-1983)
 
Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Аз отивам при тях да слушам, но той ми обърна
гръб
.
Ние бяхме приели да дешифрираме Словото и го вършехме с чувство за отговорност.” От 1940 г. Елена Андреева се заела с дешифрирането на всички текущи беседи. Животът на “Изгрева” през тези години бил богат с опитности и нагледни уроци, които Учителят е давал на своите ученици. За два подобни случая тя разказва: “Учителят притежаваше умението да възпитава само с поглед, с една дума или с някаква постъпка. Един ден той говореше нещо оживено на една група.
Аз отивам при тях да слушам, но той ми обърна
гръб
.
Аз отидох от другата страна откъм лицето на Учителя, той пак застана с гръб. Помислих си: защо ли Учителят ми обръща гръб? След няколко дни пак отивам при друга група. Пак Учителят нещо разясняваше. Застанах очи в очи с него.
към текста >>
Аз отидох от другата страна откъм лицето на Учителя, той пак застана с
гръб
.
Елена Андреева се заела с дешифрирането на всички текущи беседи. Животът на “Изгрева” през тези години бил богат с опитности и нагледни уроци, които Учителят е давал на своите ученици. За два подобни случая тя разказва: “Учителят притежаваше умението да възпитава само с поглед, с една дума или с някаква постъпка. Един ден той говореше нещо оживено на една група. Аз отивам при тях да слушам, но той ми обърна гръб.
Аз отидох от другата страна откъм лицето на Учителя, той пак застана с
гръб
.
Помислих си: защо ли Учителят ми обръща гръб? След няколко дни пак отивам при друга група. Пак Учителят нещо разясняваше. Застанах очи в очи с него. Той се обърна на другата страна.
към текста >>
Помислих си: защо ли Учителят ми обръща
гръб
?
Животът на “Изгрева” през тези години бил богат с опитности и нагледни уроци, които Учителят е давал на своите ученици. За два подобни случая тя разказва: “Учителят притежаваше умението да възпитава само с поглед, с една дума или с някаква постъпка. Един ден той говореше нещо оживено на една група. Аз отивам при тях да слушам, но той ми обърна гръб. Аз отидох от другата страна откъм лицето на Учителя, той пак застана с гръб.
Помислих си: защо ли Учителят ми обръща
гръб
?
След няколко дни пак отивам при друга група. Пак Учителят нещо разясняваше. Застанах очи в очи с него. Той се обърна на другата страна. Когато отидох пак срещу лицето му мислено се обърнах към него с думите: Благодаря ти Учителю, че ми обръщаш гръб, защото по този начин ми обръщаш внимание.
към текста >>
Когато отидох пак срещу лицето му мислено се обърнах към него с думите: Благодаря ти Учителю, че ми обръщаш
гръб
, защото по този начин ми обръщаш внимание.
Помислих си: защо ли Учителят ми обръща гръб? След няколко дни пак отивам при друга група. Пак Учителят нещо разясняваше. Застанах очи в очи с него. Той се обърна на другата страна.
Когато отидох пак срещу лицето му мислено се обърнах към него с думите: Благодаря ти Учителю, че ми обръщаш
гръб
, защото по този начин ми обръщаш внимание.
Той веднага се обърна към мене. Това нещо той така естествено го направи, сякаш нищо не е станало. Така Учителят държеше будно съзнанието ни и ни караше да мислим, да търсим в себе си погрешката, която трябва да изправим. Веднъж тръгнах за нещо в града по работа. Учителят говореше с Паша и Савка пред приемната стая.
към текста >>
56.
Брой 3-4 -1995г.
 
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Когато получаваше някакъв подарък, дреха или друго нещо в знак на благодарност, признателност и любов от негови близки, ученици, братя и сестри, още на другия ден подаръкът красеше някакъв чужд
гръб
.
Той имаше задължения, а нямаше права; сам не ги търсеше. Той не се защищаваше и не искаше да го защищават. Той знаеше, че истината не се нуждае от защита, нито от доказателство. Ако някой кажеше нещо за негова защита, той го поглеждаше с учудването на малкото дете. Той нямаше и свой гардероб.
Когато получаваше някакъв подарък, дреха или друго нещо в знак на благодарност, признателност и любов от негови близки, ученици, братя и сестри, още на другия ден подаръкът красеше някакъв чужд
гръб
.
Той се радваше, че може да даде, да сподели своето благо. Той нямаше капитал. Своите скромни средства делеше на три: една трета даваше на своите ближни, другата - за някаква общочовешка идея и само една трета задържаше за себе си. Той нямаше склад, макар че пак от близки и приятели той получаваше кошници с плодове и други продукти; още след ден два кошниците се изпразваха. Той знаеше максимата, че благата растат и се увеличават, когато се споделят с братя и близки.
към текста >>
57.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 2
 
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
— Защото хората са обърнали
гръб
на светлината, защото те са се отклонили от правилния път на своето развитие и, вместо да вървят към слънцето, към Любовта и хармоничния колективен живот, те са се повърнали назад и обградили в тъмния и студен затвор на личния егоизъм, в който съвършено изгубват смисъла на живота.
Но това става даже въпреки желанието ни. Закона на еволюцията е този мощен лост на живота, когото нищо не може да спре и който използва всичко за великата си цел. Защо са тогава страданията? Защо са тъмните облаци и безпътицата в живота? От къде тази тъмнина в хорските разбирания?
— Защото хората са обърнали
гръб
на светлината, защото те са се отклонили от правилния път на своето развитие и, вместо да вървят към слънцето, към Любовта и хармоничния колективен живот, те са се повърнали назад и обградили в тъмния и студен затвор на личния егоизъм, в който съвършено изгубват смисъла на живота.
Наистина, земята е бойно поле за човешкия Дух, долина на сълзите, място, където той трябва да изпита и кали своите сили, да закрепне в борба с тъмнината и несъвършенството. Ето защо, страданията ще бъдат вечен спътник на човека в тази нерадостна долина, до окончателната победа на човешкия Дух над инертната материя, на светлината над тъмнината, на съвършенството над несъвършенството. Обаче, не е страданието, което може да отнеме смисъла на живота, напротив, то самото има дълбок смисъл. И затова човек може да измине своя земен път като доблестен войник, с гордо издигната глава, минавайки от победа към победа, все повече приближавайки се към крайната цел — окончателното освобождение на човешката душа от веригите на материята, което не значи да се откажем от живота тук, на земята, а напротив: да го завладеем, вместо той да ни владее и влачи в своите мътни потоци, да издигнем Духа като пълен владетел на материята, господар на живота и творец на една нова действителност. Как би могло да стане това?
към текста >>
Гръбчето
му беше издадено назад — може би, между хората то щеше да мине за гърбаво.
Това търсят будните души, знаят учителите и води към него Учителят. Л. Л. Ти! Видях Те, приел вида на малко бръмбарче. То имаше солидни криле, които свличаше на гърба си, както стопанинът стоваря от колата тежките ритли, когато се връща от тежка работа. То прибираше срамежливо украсените си с дантела долни крилца.
Гръбчето
му беше издадено назад — може би, между хората то щеше да мине за гърбаво.
Но какво значат човешките мерки за Тебе? Видях Те, когато в ранни зори озари със светлина едно облаче. То беше уединено, самотно — пурпурът вече застилаше хоризонта; беше тъмно мораво, като че натъжено. Може би някой тъжен спомен го гнетеше? Ти го целуна.
към текста >>
58.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 9
 
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Колко пъти ние сме обръщали
гръб
на правдата, защото нейния глас е бил тих и скромен?
Всичко, което не е изгладено и излъскано от всички страни за да не дразни ушите ни, ни отблъсква. Всичко, което нарушава обикновения ход на нашите мисли по стария, отъпкан път на една наследена, шаблонизирана, общоприета логика, ни се струва фантастично. Нас ни привличат громките фрази, блестящите форми, красивите образи и сравнения. И как често, едва ли не винаги, с тия блестящи форми, чрез тия громки фрази, като със позлатени лъжици, ние сърбаме жадно най-долната, най-отвратителната, най-безсъдържателната гозба на едни дребнави и безплодни умове! А колко пъти ние сме пренебрегвали великите истини, защото те не са облечени в блестящи дрехи?
Колко пъти ние сме обръщали
гръб
на правдата, защото нейния глас е бил тих и скромен?
Колко пъти сме изричали своята тежка присъда, сме се надсмивали и подигравали тъкмо над това, което единствено би могло да ни спаси? — Да не говорим за Христа и пророци, за мъченици на науката и за всеизвестните, хулени, преследвани, наклеветявани на времето си носители на светлина... Нека всеки се обърне към себе си, нека с проницателен поглед изследва живота си, за да види колко пъти, съблазнен от красивата външност, е вземал страната на лъжата против истината, на злото против доброто! И наистина, не напразно хората се грижат преди всичко и повече от всичко за външността си: — за облеклото, за изгледа на лицето си, за думите, които ще изкажат в присъствието на известни лица! — Bcеки гледа как по-добре, как по-изкусно да излъже другите ... И тъй, привикнали на нашата лъжа, на нашето лицeмеpиe, на нашите красиви но кухи форми, да мислим ли ние, че когато дойде този, чието предназначение е да ни донесе истината, да мислим ли, че и той ще тръгне по нашия път, че и той ще заговори на нашия гладък, блестящ, изкуствен език и ще ни услади все с нашата изтъркана логика? Не!
към текста >>
59.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 20
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
То значи още: освобождаване, на първо време само частично, от огромната тежест на военните бюджети, които тегнат на народния
гръб
, освобождаване на огромни сили за творческа, а не разрушителна дейност.
Той трябва да стане достояние, в своите и най-малки подробности на цялото наше общество. Той трябва да намери своето място в съзнанието на всеки български гражданин, защото той засяга всички. * Във връзка с това, ние искаме да изкажем накратко нашето мнение по този въпрос. Не ще се разпространяваме надълго да излагаме всички преимущества, всички добри резултати, които ще даде реализирането на Балканската Федерация за всички съставящи я народи. Достатъчно е само да отбележим премахването на граничните тежести: паспорти, визи, мита, което значи: свободен достъп на лица и стоки в границите на една 30 — 40 милионна обширна държава, разкриване на нови свободни лозари за всеки вид производство; разкриване на нови обекти за духовна дейност; разширяване, издигане на гражданското съзнание до една по-висока степен.
То значи още: освобождаване, на първо време само частично, от огромната тежест на военните бюджети, които тегнат на народния
гръб
, освобождаване на огромни сили за творческа, а не разрушителна дейност.
То значи, най-после, разрешение на болния национален въпрос на Балканите и сериозна стъпка към осъществяване на още по-големия идеал — Паневропа, Европейски Съединени Щати. Всички знаем, че живота се проявява в най-разнообразни форми, и че нищо не може да задържи една вече надживяна, станала вече излишна форма. Обаче, също така трябва да се знае от всички, че всякa една нова, т. е. по-висша форма се достига, се изкупува единствено с цената на жертвата. Следователно, това общество, тия народи, които искат да облекат своя живот в една по-висша, по-целесъобразна форма, трябва да бъдат готови за жертви.
към текста >>
60.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 25
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Народът е изоставян и продължава да бъде изоставен от отхранените от него синове, които, продължавайки да живеят на негов
гръб
, влизат в съприкосновение с него само като представители на държавния механизъм и на партийните щабове.
Живот с удобства, с разни „културни“ развлечения и придобивки. Веднъж направлението дадено, потокът от хора, напущащи своите родни села и градове продължаваше да си тече с все по-голяма и по-голяма сила, докато се създадоха няколко големи центрове в страната, начело със София. Тези центрове, и особено София, се превърнаха в истински магнити, които привличат мнозина, а особено младежта, предимно със своя външен блясък. Голяма част от интелигенцията излиза от народа и после бяга, откъсва се от него. Вместо да приложи силите и способностите си за издигане на своите родни места, вместо да прояви самостоятелна творческа дейност там, където тя е най-необходима, тя увеличава все повече и повече излишъка от службогонци в големите градове, а най вече в столицата, подлагайки се на морално падение и превръщайки се в жалко оръдие в ръцете на силните на деня.
Народът е изоставян и продължава да бъде изоставен от отхранените от него синове, които, продължавайки да живеят на негов
гръб
, влизат в съприкосновение с него само като представители на държавния механизъм и на партийните щабове.
Като се прибави при това и политиката на централната власт да се грижи предимно за столицата и за големите центрове, лесно е да си обясним защо днес българското село и изобщо провинцията са останали назад в културно отношение. Въпреки това, обаче, неоспорим факт е, че българската провинция е била, е, и ще бъде завинаги източника на свежите духовни сили, които постоянно обновяват и крепят истинския културен живот на страната. Изобщо, провинцията има по-здрави морални устои, тя е повече способна за истинско творчество, в нея има по-добри условия за духовен живот и затова само тя можа да намери изход из едно безизходно на пръв поглед положение, каквото е днешното; само в нея има достатъчно сили за разрешение на трудните задачи, които днес живота ни поставя; само тя може да намери един нов път, път към спасение и със сигурност да тръгне по него! Ето защо, занапред очите на българския народ трябва да бъдат обърнати към провинцията, по-точно — към селото. От там ще дойде спасението.
към текста >>
Столицата и големите градове нямат този здрав морален
гръбнак
, който е необходим за успешното изнасяне на тези опити!
От там ще дойде спасението. От там ще дойде разрешението на трудните, неразрешимите за българските големи въпроси на нашия стопански живот. От там ще започнат първите опити за реализиране на новото, което живота днес иска. Там, и само там именно тези опити ще се увенчаят за пръв път с успех. Занапред — селото ще ни води!
Столицата и големите градове нямат този здрав морален
гръбнак
, който е необходим за успешното изнасяне на тези опити!
Те нямат сили, нямат и условия да тръгнат па новия път. * Кой е този нов път? В какво се състои новото, към което всички трябва да обърнем очи, и което, както казахме, ще дойде от селото? Това е ОБЕДИНЕНИЕТО! Пълното единство, пълното хармониране — сливането!
към текста >>
61.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 66
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Една жлеза, свързана с такова чувство имаме между веждите, друга в гърлото, трета в областта на сърцето, (в слънчевия възел) в слънчевото сплитане, четвърта в основата на
гръбначния
стълб.
Всички хора ще заемат местата си в различните части на този Колективен Човек и всеки ще изпълнява функцията си, обусловена от мястото, което заема и пак ще остане място за хиляди и милиони кандидати да живеят в него. Туй, за което ви говоря, не е само една теория; има известни начини, по които можете да проверите тази истина. Аз не искам да ви занимавам с теории, но има една истина, която може да проверите, а теориите са само за упражнение на човешкия ум. Съвременните хора имат съвсем повърхностни понятия за човека и природата. У човека има известни чувства, които са свързани с известни жлези във физическото тяло и ако човек се вслуша в тях, ще се добере до едно велико познание и ще добие голямо прозрение върху световните тайни.
Една жлеза, свързана с такова чувство имаме между веждите, друга в гърлото, трета в областта на сърцето, (в слънчевия възел) в слънчевото сплитане, четвърта в основата на
гръбначния
стълб.
Има и други такива жлези, чрез които човек може да се ориентира в много работи, които сега му са непонятни. Вие сега не знаете, какво ще бъде утре времето. А чрез тези жлези можете да схванете. Има някой да ви дава пари - пак чрез тия жлези можете да схванете. Има някой да ви дава пари - пак чрез тия жлези ще узнаете ще ви ги даде ли или не.
към текста >>
62.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 72
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
А наклонението на земната ос има отношение към нашите идеали и постижения; тя има отношение към нашия
гръбначен
стълб, който под нейното влияние също се е отклонил на 23 градуса и 27 мин.
В него няма устойчивост. И целият физически свят е такъв; цели континенти има, които са изчезнали, други са се явили, планини хлътват, други се повдигат. Всичките тези неща са свързани с неустойчивостта на физическия свят и не са достатъчно обяснени от учените. Също така, причините за отклонението на земната ос на 23 градуса и 27 мин. учените още не ги знаят; имат разни теории и хипотези, но същинската причина им е неизвестна; те обясняват всичко по един механически начин и има още нещо недообяснено.
А наклонението на земната ос има отношение към нашите идеали и постижения; тя има отношение към нашия
гръбначен
стълб, който под нейното влияние също се е отклонил на 23 градуса и 27 мин.
от онова перпендикулярно положение, което е имал по-рано. И вследствие на това отклонение на гръбначния стълб се дължи падението на човешкия род u произходът на всички слабости и неуспехи. И когато се изправи земната ос, ще се изправи и нашият- гръбначен стълб, тогава умът ще започне да мисли правилно. Защото правилното развитие на човешкия ум и сърце е в пряка зависимост от космичните условия на дадена епоха. И нашите постижения са в голяма зависимост от космичните условия.
към текста >>
И вследствие на това отклонение на
гръбначния
стълб се дължи падението на човешкия род u произходът на всички слабости и неуспехи.
Всичките тези неща са свързани с неустойчивостта на физическия свят и не са достатъчно обяснени от учените. Също така, причините за отклонението на земната ос на 23 градуса и 27 мин. учените още не ги знаят; имат разни теории и хипотези, но същинската причина им е неизвестна; те обясняват всичко по един механически начин и има още нещо недообяснено. А наклонението на земната ос има отношение към нашите идеали и постижения; тя има отношение към нашия гръбначен стълб, който под нейното влияние също се е отклонил на 23 градуса и 27 мин. от онова перпендикулярно положение, което е имал по-рано.
И вследствие на това отклонение на
гръбначния
стълб се дължи падението на човешкия род u произходът на всички слабости и неуспехи.
И когато се изправи земната ос, ще се изправи и нашият- гръбначен стълб, тогава умът ще започне да мисли правилно. Защото правилното развитие на човешкия ум и сърце е в пряка зависимост от космичните условия на дадена епоха. И нашите постижения са в голяма зависимост от космичните условия. Постиженията са резултат на два фактора - вътрешния импулс и целокупността на външните условия, т.е. докато може да се нагоди и използва тези условия, които има в дадения момент, защото дадените условия, в които се намира човек ще спомогнат за някаква придобивка; затова човек трябва да използва всички условия за възможни и разумни постижения, за да се осмисли животът му.
към текста >>
И когато се изправи земната ос, ще се изправи и нашият-
гръбначен
стълб, тогава умът ще започне да мисли правилно.
Също така, причините за отклонението на земната ос на 23 градуса и 27 мин. учените още не ги знаят; имат разни теории и хипотези, но същинската причина им е неизвестна; те обясняват всичко по един механически начин и има още нещо недообяснено. А наклонението на земната ос има отношение към нашите идеали и постижения; тя има отношение към нашия гръбначен стълб, който под нейното влияние също се е отклонил на 23 градуса и 27 мин. от онова перпендикулярно положение, което е имал по-рано. И вследствие на това отклонение на гръбначния стълб се дължи падението на човешкия род u произходът на всички слабости и неуспехи.
И когато се изправи земната ос, ще се изправи и нашият-
гръбначен
стълб, тогава умът ще започне да мисли правилно.
Защото правилното развитие на човешкия ум и сърце е в пряка зависимост от космичните условия на дадена епоха. И нашите постижения са в голяма зависимост от космичните условия. Постиженията са резултат на два фактора - вътрешния импулс и целокупността на външните условия, т.е. докато може да се нагоди и използва тези условия, които има в дадения момент, защото дадените условия, в които се намира човек ще спомогнат за някаква придобивка; затова човек трябва да използва всички условия за възможни и разумни постижения, за да се осмисли животът му. Може някой да каже, че нищо не може да постигне.
към текста >>
63.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 82
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Сплитат се клетви: в страх свива се
гръб
.
Защото робството и страданията ни са дела уречени от съдбата поради наши собствени грешки.. И само с мирни, съзнателни, творчески усилия ние ще се освободим от тях. ЗВЕЗДНИЙ АПОКРИФ В прашни стъгди — где тълпите крещящи в кръвни борби си преплитат тела, где от неслуки се бърчат чела — вдигам в юмруци ръце треперящи често и аз. И, отпънати сякаш от лък, „любя“ и „мразя“ пред взор се въртят в огнен кръг. В палящ зной гонят се съскащи злоби. Гърло задушва се в облаци скръб.
Сплитат се клетви: в страх свива се
гръб
.
А над главите със трясък злокобни бури прелитат. И гаснат очите от плач. — Бич си разметнал е, сякаш, неведом палач. Но щом разстели нощ модра криле си, и във вис звездите запалят лъчи, стихва душата и вдига очи. Мигом разкъсват се черни завеси, свиснали тежко от свода над жизнений път; двери разкриват се светли към Вечност— отвъд.
към текста >>
64.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 91
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Не неправите ли това, не заживеете ли като истински народни представители и служители, тогава знайте, че рано или късно, народа ще изгуби своето търпение и ще ви хвърли от своя изнурен
гръб
.
Виновни ще бъдете вий, защото не питахте народа, когато си гласувахте големите заплати: не питахте ония,от чийто труд идат тия ваши заплати: не питахте ония, чийто представители се наричате. Виновни ще бъдете, защото народа е господар и той трябва да определя (а не вие, слугите) какви заплати трябва да получават неговите служители. Живейте и работете като защитници на народните блага и като зидари на по-светли бъднини, а не като рушители на всяка общественост, на всяка правда и човечност. Дайте пример на човеколюбци, които заемат своите отговорни длъжности на за да използват и обременяват народа, а за да бъдат полезни в общия живот. Само така ще разбере народа, че сте негови представители, негови служители и ще повярва че го водите към по свободни и щастливи дни И само тогава ще имате, не само обичта и подкрепата на тоя народ, но и благословията на Бога.
Не неправите ли това, не заживеете ли като истински народни представители и служители, тогава знайте, че рано или късно, народа ще изгуби своето търпение и ще ви хвърли от своя изнурен
гръб
.
Защото такива, каквито сте сега, вие сте само тежко и ненужно бреме върху народните плещи. Т. Ч НАЙ-БОГАТИЯТ Той е беден — няма пари, нито външно образование, нито власт над другите — и трудът е едничкото му средство за съществуване. Но е надарен с верен инстинкт, със здрав разум, който го напътва неотклонно към всички блага на природата. Работи или почива, разхожда се или съзерцава, мисли или мечтае — той е всякога под открито небе: на нивата или в градината, на ливадата или в гората. Слънцето волно го облива със своите животворни лъчи, а вятърът го гали и освежава със своя хладен дъх.
към текста >>
65.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 99
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Няма да стана богат, но ще бъда свободен, на воля ще ходя където искам, ще работя когато искам и
гръбнак
няма да превивам на никого.
Но краката не го държат, като клечки се сгъват и при всяка стъпка тръпнат от болка. Жив е, си мисли, и то не в хотела, а у тях, при мама и татка, при верния Шара, при земята. Отива към колата, качва плуга, запряга воловете и си дума: „Земята ли да напусна? .... Никога … Стой си ти там търговец. Аз ще работя със собствените си ръце земята и тя ще ме храни.
Няма да стана богат, но ще бъда свободен, на воля ще ходя където искам, ще работя когато искам и
гръбнак
няма да превивам на никого.
И няма да ме е страх, че ще ме уволнят. От нивата смее ли да ме изпъди някой? Хей, злато е земята! ... Благословен е тоя труд! ...“ И писа Златан на чича си, че няма да отиде в града, нека друг да потърси.
към текста >>
66.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 109
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Също така земята има
гръбнак
, мускули, стомах и пр., и тя се храни.
Има същества, на които съзнанието е толкова обширно, че обгръщат земята - виждат я едновременно отвсякъде. Земята пред тях е като една точка в пространството. А съвременните хора виждат само една много малка част от земята, и то само на повърхността. Повърхността на земята, това е нейната кожа. И ние живеем на кожата на земята.
Също така земята има
гръбнак
, мускули, стомах и пр., и тя се храни.
Земята е жива и разумна - тя е външна форма на един велик Дух, чието съзнание прониква цялата земя и съзнанието на всички живи същества и ги стимулира в пътя на развитието. И ако хората искат да оправят живота си и да разрешат всички противоречия и проблеми, трябва да са във връзка с тази разумност, да внимават за подтиците и импулсите, които им идат от това велико Съзнание. Тогава противоречията, недоразуменията и сиромашията ще изчезнат от лицето на земята. Но за да могат хората да използват тези вътрешни импулси на живота, трябва да имат организиран ум и организирано сърце. Сиромашията и всички кризи и противоречия се дължат на неорганизираността на главния мозък, чрез който се проявява умът и на неорганизираността на симпатичната нервна система, чрез която се проявява сърцето.
към текста >>
67.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 116
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ще достигнат белки чак до господарските уши и току ще се намериш сам запрегнат в плуга, а на моя
гръб
да метнат някоя торба и друга * * * С хвалби се качества не придобиват.
Хвалиш ме, за да те похваля. Ще се радваш ти например, ако ей-сега ти кажа: „Имаш, Белчо, кротостта на ангел и търпението на светия! А когато тръгнеш през полето, сякаш змей се носи по небето. Теглиш рало като хала, като стоиш на мегданя, мязаш на професор в голяма зала! “ Но каква ще бъде ползата ни от такива ласки и хвалби?
Ще достигнат белки чак до господарските уши и току ще се намериш сам запрегнат в плуга, а на моя
гръб
да метнат някоя торба и друга * * * С хвалби се качества не придобиват.
Най-хвалените най-напред фалират. Дядо Благо Българската книга в Чехословашко. В Прага, столицата на Чехословашката република, се намира най-голямата на света всеславянска библиотека „Slovanska knihovna“. Уредник на българския й отдел, който през 1929 год. беше с около 303, а сега с около 7000 броя книги, които постоянно се увеличават, е Георги Бакърджиев — библиолог, музиколог, редактор на Bibljolheka „Musica slavica“ и секретар на Чехословашко-българско взаимност в Прага.
към текста >>
68.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 120
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Това е истинския
гръбнак
, истинската основа на еволюцията — единственото нещо което й дава смисъл и я прави нещо повече от едно механическо развиване на спящи възможности.
Но нека се забележи, че възвръщащия се на земята Дух сам влага в етерното тяло квинтесенцията от неговите по-раншни етерни тела и в добавка на това извършва известна оригинална самостоятелна работа. Това се прави за де може в идващия живот да има известен простор за оригинална, индивидуална дейност, необусловена от действията на миналото От голямо значение е да се запомни този факт. Изобщо съществува една силна тенденция да се мисли, че всичко, което сега съществува, е резултат от нещо, което предварително е съществувало; но ако това бе така то тогава не би съществувал никакъв простор за нови и оригинални усилия а следователно и за влагане на нови причини. Връзката между причината и следствие не е едно монотонно преповтаряне на нещата. Тук има един постоянен приток на нови и оригинални причини, които влизат в действие.
Това е истинския
гръбнак
, истинската основа на еволюцията — единственото нещо което й дава смисъл и я прави нещо повече от едно механическо развиване на спящи възможности.
Това е „Епигенезиса“ (самозараждане) — свободната воля, която се съдържа във възможността да извършим нещо свършено ново, а не само да избираме между две предварително определени начини на действие. Това е най-важния фактор, който едничък може да ни обясни по задоволителен начин развоя и естеството на системата, към която принадлежим. Инволюцията и еволюцията сами по себе си са недостатъчни: обаче като, ги комбинираме с епигенезиса (самозараждането, раждането на нови причини ,или свободната воля) тогава ний получаваме пълната троица, която всестранно ни обяснява живота. Съдбата на един индивид, произлязла под действието на закона за причинността, е твърде сложна и съдържа разнообразни връзки с индивиди, същества от физическия свят и вън от него, връзки, които датират от най различни времена. А дори и тези, които живеят едновременно на земята, не могат да бъдат на едно място и затова е невъзможно за една индивидуални съдба да бъде напълно проявена в течение на един живот или на едно място.
към текста >>
69.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 128
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Центърът на лопатката се намира в горната част на
гръбначния
стълб, между лопатките.
Център но темето, тъй нареченото „трето око“, това е тайнствения център, който спи дълбоко в обикновения човек. Никакво отправяне на жизнените сили към него, никакви усилия на слънчевия възел не ще го пробудят, но все пак отправяйки към главата потока на нашата жизнена енергия, ний оживяваме дейността на нашия мозък, ускоряваме темпа на нашата интелектуална работа, предотвратяваме умствената умора и намаляваме потребността от сън. Центърът на малкия мозък се намира в задната част на главата. От него зависи хармоничното развитие на нашия организъм. пропорционалността на различните му части.
Центърът на лопатката се намира в горната част на
гръбначния
стълб, между лопатките.
Този център спи дълбок сън и не може да се пробуди чрез отправяне към него енергията на слънчевия възел. Белодробния център управлява дейността на белите дробове, кожното дишане, а следователно, и състоянието на кожата ни. Чрез съзнателно привеждане към него на жизнената сила можем да засилим белите дробове, а в случай на заболяване и да ги излекуваме. Бъбречният център управлява дейността на бъбреците и затова от него зависи чистотата на нашия организъм. Храносмилателният център ръководи храносмилането, обмяната на веществата, и усвояването на храната.
към текста >>
В долния край на
гръбначния
стълб се намира тайнствения център „Plexus Sacralis“, по индуски „муладхара“; той е главният кондензатор на жизнена сила, в него лежат огромни неизползувани запаси от нея.
Белодробния център управлява дейността на белите дробове, кожното дишане, а следователно, и състоянието на кожата ни. Чрез съзнателно привеждане към него на жизнената сила можем да засилим белите дробове, а в случай на заболяване и да ги излекуваме. Бъбречният център управлява дейността на бъбреците и затова от него зависи чистотата на нашия организъм. Храносмилателният център ръководи храносмилането, обмяната на веществата, и усвояването на храната. При лошо хранене на организма нужно е да приведем жизнена сила към този център и храненето ще се урегулира.
В долния край на
гръбначния
стълб се намира тайнствения център „Plexus Sacralis“, по индуски „муладхара“; той е главният кондензатор на жизнена сила, в него лежат огромни неизползувани запаси от нея.
Този център управлява половата дейност на човека. Този запас от слънчева енергия обикновено се изразходва от човека най-безразсъдно за полови излишества, а при това, ако можехме правилно да го използваме, ний бихме увеличили многократно нашата работоспособност, нашата интелектуална деятелност и бихме пробудили в себе си силите, които обикновено се наричат окултни сили. Никаква подобна способност не може да бъде придобита от човека, докато той не се научи да се отнася разумно с тоя център и с изтичащия из него електрически ток. Необходимото условие за работа над този Център е половото въздържание и умението да отправим дейността му в друга посока. Индусите наричат това превръщане „пробуждане но огнената змия“.
към текста >>
Необходимо е тази огнена змия да се развие и изпълзи из „муладхара“ по
гръбначния
стълб към главата.
Този запас от слънчева енергия обикновено се изразходва от човека най-безразсъдно за полови излишества, а при това, ако можехме правилно да го използваме, ний бихме увеличили многократно нашата работоспособност, нашата интелектуална деятелност и бихме пробудили в себе си силите, които обикновено се наричат окултни сили. Никаква подобна способност не може да бъде придобита от човека, докато той не се научи да се отнася разумно с тоя център и с изтичащия из него електрически ток. Необходимото условие за работа над този Център е половото въздържание и умението да отправим дейността му в друга посока. Индусите наричат това превръщане „пробуждане но огнената змия“. Това е защото кондензираната жизнена сила на Слънцето със своите свойства и влияние напомня огъня.
Необходимо е тази огнена змия да се развие и изпълзи из „муладхара“ по
гръбначния
стълб към главата.
Това е съзнателното обратно направление на потока на жизнената сила из кондензатора, в който тя е насъбрана … Огнения поток на жизнената сила, излизащ из „Plexus Sacralls“ е известен под името „Кундалини“; при своето издигане той минава първом през храносмилателния и бъбречния центрове, изправяйки тяхната дейност като ги прави способни да работят съвършено. При достигането до другите гореизброени центрове постепенно се развиват другите окултни сили и способности. Ще трябва обаче с особена сила да подчертаем опасностите, на които се подхвърля човек при неумелото, непредпазливо отнасяне с огнения поток на Кундалини. Тези опасности са три: 1) Изпълвайки „Plexus Sacrelis“ с огнена слънчева енергия, привеждана от слънчевия възел, и не можейки да я повдигнем нагоре, ние рискуваме да засилим извънредно много нашата чувственост, затова не бива да го натоварваме с големи количества енергия, а при това, тъй като пробуждането и издигането на огнената змия е невъзможно без полово въздържание, то необходимо е да създадем условия за последното. Необходимо е също да можем да изправяме натрупванията на жизнена сила из нашите полови органи.
към текста >>
То трябва да се прави при напълно изправен
гръбначен
стълб. 2.
Тези опасности са три: 1) Изпълвайки „Plexus Sacrelis“ с огнена слънчева енергия, привеждана от слънчевия възел, и не можейки да я повдигнем нагоре, ние рискуваме да засилим извънредно много нашата чувственост, затова не бива да го натоварваме с големи количества енергия, а при това, тъй като пробуждането и издигането на огнената змия е невъзможно без полово въздържание, то необходимо е да създадем условия за последното. Необходимо е също да можем да изправяме натрупванията на жизнена сила из нашите полови органи. За тази цел може да се прави следното упражнение: всмуквайки, при ритмичното дишане, на жизнена сила в слънчевия възел, същевременно с усилие на волята се притегля към същия център жизнена енергия из половите органи: при задържане на енергията продължавайте тази работа; при издишането със силен тласък препращайте натрупаната в слънчевия възел енергия към вашия мозък: с това вий силно подтиквате напред неговата дейност, освежавате и засилвате вашия мозък и освобождавате от напрежение половите си органи. Тези упражнения са необходими за всички, макар и да не се занимават специално с пробуждането на тока Кундалини. В нашето време на мъчителна и болезнено повишена чувственост, спъваща всяка сериозна работа, е много необходимо да умеем да превърнем пречката в полза, да превърнем енергията, изхабявана обикновено от чувствеността, в енергия, засилваща нашите духовни и интелектуални прояви; това упражнение би трябвало де се въведе в училищната гимнастика.
То трябва да се прави при напълно изправен
гръбначен
стълб. 2.
При издигането на тока Кундалини има опасност от възпламенява не на центровете, през които минава огнения поток, нещо което може да предизвика тежки нервни и други заболявания. 3. Има опасност от вроденото в човека чувство на нетърпение при развитието на центровете чрез достигането до тях на тока Кундалини. Трябва да умеем да чакаме естественото им пробуждане и развитие, а не чрез насилствено напрягане на волята да ги тревожим: в този случай те биха били подобни на насилствено разтворен цвят. Огненият ток Кундалини, минавайки през центъра на темето, се връща надолу не вече през нервните центрове, а вън от човешкото тяло, образувайки около него енергетическа стена. Тъй като огненият ток, при своето движение излъчва силно кондензираната в него слънчева енергия, то пълното му движение в човешкото тяло образува около последното енергетическо светещо яйце, с много силни вибрации.
към текста >>
70.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 168
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Защото всички грешки, който отделния човек или целокупното човечество допусне в живота си, са едно отклонение от правия път, и още, те са един товар, които ще се стовари пак на неговия
гръб
.
пътя на любовта и жертвате. Остава едно: да го следваме. Днес ние каним всички човеци-братя да чуват тоя глас и да изпълнят повеленията му, до като е още време, до като още не е късно. Ние знаем, че в света нищо не е произволно; че всичко, което става си има своите и близки и далечни причини, но ние вярваме, че ако човек навреме съзнае и отбегне една грешка, едно падение. за него ще е по-добре.
Защото всички грешки, който отделния човек или целокупното човечество допусне в живота си, са едно отклонение от правия път, и още, те са един товар, които ще се стовари пак на неговия
гръб
.
Защото над всичко има едно око. което наблюдава и една Воля, която има да се изпълни. Всяко препятствие на плана на тази вечна Воля ще даде за резултат закъсняване на благата, които има да дойдат, ако не вървим в хармония с тая Воля. Това, което сега става, е за добро, но не считаме, че няма по-добро. Живота може да се устрои съзнателно и разумно, и колкото по-скоро, толкова по-добре.
към текста >>
Има огромна разлика между отношението на двата крака на човека и тия на кокошката към
гръбначния
стълб.
Ще кажете, че това не е логично. От ваше гледище не е логично, но е факт. Ако разсъждаваме по вашата логика, без да държим сметка на предпоставките, трябва да изкараме и кокошката човек, понеже ходи на два крака. Човек ходи на два крака и кокошката ходи на два крака, следователно кокошката е човек. Това, на пръв поглед, е много логично, но не е фактически вярно.
Има огромна разлика между отношението на двата крака на човека и тия на кокошката към
гръбначния
стълб.
При кокошката краката са перпендикулярни на гръбначния стълб, докато при човека те са успоредни на гръбначния стълб. Как е станала тази промяна? Това е един дълъг органически процес. Ако разгледаме лицето на кокошката и на човека, има огромна разлика. На кокошката й трябват милиони години, докато достигне до това място, където е човек.
към текста >>
При кокошката краката са перпендикулярни на
гръбначния
стълб, докато при човека те са успоредни на
гръбначния
стълб.
От ваше гледище не е логично, но е факт. Ако разсъждаваме по вашата логика, без да държим сметка на предпоставките, трябва да изкараме и кокошката човек, понеже ходи на два крака. Човек ходи на два крака и кокошката ходи на два крака, следователно кокошката е човек. Това, на пръв поглед, е много логично, но не е фактически вярно. Има огромна разлика между отношението на двата крака на човека и тия на кокошката към гръбначния стълб.
При кокошката краката са перпендикулярни на
гръбначния
стълб, докато при човека те са успоредни на
гръбначния
стълб.
Как е станала тази промяна? Това е един дълъг органически процес. Ако разгледаме лицето на кокошката и на човека, има огромна разлика. На кокошката й трябват милиони години, докато достигне до това място, където е човек. Човек е изминал един път от 1800г.
към текста >>
Опашката е свързана с
гръбначния
мозък.
Това са данни на окултната наука, които вие може да приемете или да отхвърлите, докато дойдете до положение сами да ги проверите. Вие не можете да си представите как човешкото лице е минало отзад напред. Ще ви представя още един факт - задните крака на коня (и въобще млекопитаещите) по устройството приличат на ръцете на човека, а предните им крака приличат на краката на човека. Как е станало това разместване? Задните крака на коня са като ръцете на човека, понеже интелигентността на коня е в опашката, към задните крака.
Опашката е свързана с
гръбначния
мозък.
Всички млекопитаещи мислят повече със своя гръбначен мозък, отколкото с главата си, затова и интелигентността им е към опашката. Но там е и тяхното нещастие. Приемете и това като една от многото хипотези, които имате. И ако е вярно, то въпреки вашето резервиране ще си остане вярно. Нашето приемане или отхвърляне не намалява цената на реалността, нито пък я увеличава.
към текста >>
Всички млекопитаещи мислят повече със своя
гръбначен
мозък, отколкото с главата си, затова и интелигентността им е към опашката.
Вие не можете да си представите как човешкото лице е минало отзад напред. Ще ви представя още един факт - задните крака на коня (и въобще млекопитаещите) по устройството приличат на ръцете на човека, а предните им крака приличат на краката на човека. Как е станало това разместване? Задните крака на коня са като ръцете на човека, понеже интелигентността на коня е в опашката, към задните крака. Опашката е свързана с гръбначния мозък.
Всички млекопитаещи мислят повече със своя
гръбначен
мозък, отколкото с главата си, затова и интелигентността им е към опашката.
Но там е и тяхното нещастие. Приемете и това като една от многото хипотези, които имате. И ако е вярно, то въпреки вашето резервиране ще си остане вярно. Нашето приемане или отхвърляне не намалява цената на реалността, нито пък я увеличава. Така че, хипотезите са помощно средство при научното познание.
към текста >>
71.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 172
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Птичките запяват своите сутринни химни, вятъра разклаща върхове те на борините; планината като да раздрусва своя широк
гръб
и се пробужда.
Има нещо дивно. вълшебно, нещо приказно волно, в лагерният огън, той ни напомня онази далечна епоха, преди цивилизацията, когато човекът волно е бродил по земята, а майката природа, като новородено дете го е въвеждала в градината на благата — обилни тогава —и го е запознавала с условията и законите на живота. Ние си лягаме около огъня, на коравото легло от вейки, с песни и радост, а звездите ни гледат и също ни се усмихват и радват. И сутрин, в ранна зора, ние виждаме как изчезват звездите. Светлината се засилва бързо.
Птичките запяват своите сутринни химни, вятъра разклаща върхове те на борините; планината като да раздрусва своя широк
гръб
и се пробужда.
Даже и нешият гласовит дългоух компаньон поздравява утрото по своему. Колко лесно се вижда къде да летиш сега! Каква просторност на погледа, каква лесна ориентация. Велико нещо е светлината! Велико нещо е и планината.
към текста >>
72.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 185
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
То шепнеше на своята камила: — Върви, недей се притеснява, мила, и не мисли за тежкия товар, който ти на
гръб
отдавна носиш.
Магаре и камила Когато се роди Исус Христос в боголюбимата, далечна Палестиня, пътуваха в Арабската пустиня Камилата със верния си дост — Премъдро Дългоухово магаре. Тя носеше съкровищни товари, които щеше с поклон да даде на царя със звездата Витлеемска, след туй в градината едемска на воля златни трици да яде, свободна от всякакъв товар. Със огнени надежди във гърдите и с погледи отправени в звездите, вървеше тя след своя мил другар. Той с хитър поглед гледаше земята и покрай пътя късаше тревата. Магарето не смяташе за грях из пътя да се бави и потрива, за да напълни своя скъп стомах.
То шепнеше на своята камила: — Върви, недей се притеснява, мила, и не мисли за тежкия товар, който ти на
гръб
отдавна носиш.
Да, вярно е, сега ти постиш, но близко е часът, стократен дар ще ти се въздаде зарад товара. Живей с надежди, имай жарка вяра, надявай се н вярвай ти във мен, защото моят път извежда в рая. И двамата да стигнат края в пустинята вървят до днешен ден. Но кой ли ще заплаче с искрен плач за глупавичката добра камила, когато тя за верен свой водач магарето отдавна си е пазарила? * * * Поради низкото си културно съзнание, много хора са избирали за свои духовни и политически водачи, хора, които поради егоистични цели не ги водят към избрания идеал, а в заблуждения, които скъпо струват на народите. Радиозо
към текста >>
73.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 192
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Христовият последовател поставяше дреха от камилски косми, обръщаше
гръб
на потъналия в грехове и съблазни град и бягаше в пустинята.
Тя беше пред нас, и аз я видях, както цветето вижда слънцето, което го храни. Аз я видях непредрешена и без воал. Тъй прекрасната жена, която бе усладила скърбите на моето детство, се губеше в божественост, във величие, които изпълниха душата ми с един огън, който беше като смъртта. Обаче аз живеех; аз виждах; аз разбирах. (следва) Аскетизъм и въздържание Беше време — и цели столетия, десетки поколения, минаха под неговия знак —когато духовното подвизаване подразбираше суров аскетизъм.
Христовият последовател поставяше дреха от камилски косми, обръщаше
гръб
на потъналия в грехове и съблазни град и бягаше в пустинята.
Там, при сурова дисциплина. с дълги пости и нескончаеми молитви, се стараеше да се приобщи към обещаното от църквата Царство Божие. Рисуваните от църквите светии са изнемощели многострадалци, които безутешно гледат към някакъв друг свят, докато тялото им носи още мъчително земно съществуване. Възраждането въстана срещу диктатурата на аскетизма, който схващаше Христовия подвиг като кръст и Голгота, като отрицание и страдание, а не като победоносно шествие но Духа. Радостта се схвана като елемент от самия живот.
към текста >>
74.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 195
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Детските игри ми се виждаха унизителни, а сега—с юзда в устата и седло на
гръб
, не зная ни ден, ни нощ; търча, когато не ми се търчи и отивам накъдето не ми се отива.
. . От онзи ден конят съвсем изгубил свободата си. — Нещастен аз! — въздъхнал и извикал той един ден. — До къде ме докараха моите желания!
Детските игри ми се виждаха унизителни, а сега—с юзда в устата и седло на
гръб
, не зная ни ден, ни нощ; търча, когато не ми се търчи и отивам накъдето не ми се отива.
Изнемогна ли от умора, камшикът заплющи и махмузи се забиват в ребрата ми. ______________________ Големите желания се сбъдват, ала носят скръб; за всяка грандомания потребен с по-ячък гръб. Дядо Благо Любомир ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ За тия, които не знаят, обикновените хора, това може да бъде фантазия, измислица, разказ. Но тия, които са надникнали зад всекидневното, до душата на които се е докоснала вечната светлина, за която няма граници, време и смърт, ще разберат по-добре това, което ще четат. ... Тя помоли да я приема, макар че денят не беше обикновения.
към текста >>
______________________ Големите желания се сбъдват, ала носят скръб; за всяка грандомания потребен с по-ячък
гръб
.
— Нещастен аз! — въздъхнал и извикал той един ден. — До къде ме докараха моите желания! Детските игри ми се виждаха унизителни, а сега—с юзда в устата и седло на гръб, не зная ни ден, ни нощ; търча, когато не ми се търчи и отивам накъдето не ми се отива. Изнемогна ли от умора, камшикът заплющи и махмузи се забиват в ребрата ми.
______________________ Големите желания се сбъдват, ала носят скръб; за всяка грандомания потребен с по-ячък
гръб
.
Дядо Благо Любомир ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ За тия, които не знаят, обикновените хора, това може да бъде фантазия, измислица, разказ. Но тия, които са надникнали зад всекидневното, до душата на които се е докоснала вечната светлина, за която няма граници, време и смърт, ще разберат по-добре това, което ще четат. ... Тя помоли да я приема, макар че денят не беше обикновения. в който приемах. Не беше тя първото изключение този ден и не виждах причини да й откажа.
към текста >>
75.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 206
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Той сочи на малко корени и връзки с живота, на фин остър ум, който (особено ако е остър целия
гръб
на носът) е израз на фин остроумен, но егоистичен интелект, който може, ако стане нужда, да си изработи цяла философия, но няма да жертва нищо.
масивен, толкова е израз на физическото надмощие. Много широките носове долу, сочат на натрупана материя, болни органи (особено бъбреци) преимуществено физически живот, скрити недъзи от нравствено естество, но и добряци хора, които гледат снизходително на своите и чужди погрешки. Ненормално разширените върхове на носовете натрупани с материя са признак на изобилие във физическия свят, което ако няма достатъчно воля да бъде регулирано може да мине в „наводнение“ във физически прояви, бой, нападения, неестествени нарушения на етически закони и физиологически разстройства от невъздържание. Но по-често такива хора са милостиви и лесно влизат в положението на другия, освен когато такова разширение е извънредно и сочи на дегенерация в някоя област с всичките отрицателни, физически и нравствени последици. Тънкият връх на носът е в някои случаи опасен.
Той сочи на малко корени и връзки с живота, на фин остър ум, който (особено ако е остър целия
гръб
на носът) е израз на фин остроумен, но егоистичен интелект, който може, ако стане нужда, да си изработи цяла философия, но няма да жертва нищо.
Той обича физическите удобства, но не в грубата им форма, а в най-фината, и е склонен към някаква своего рода собствено измъдрувана философия, която в главни черти оправдава изобилието, когато е в неговите ръце. Такива хора имат много проницателни умове (разбира се в съчетание със съответно чело), но са умни за себе си и търсят изгодата си във всичко, но крайно деликатно и прикрито. Жени с такива носове, (прави с остри върхове) са често фантазьорки, които в умът си държат всевъзможни картини, а външно минават за благочестиви. Често мислят за безсмислието на живота и говорят за самоубийство. Имат финна мисъл, предпочитат външна та деликатност, изисканост, красивите форми.
към текста >>
76.
Каталог на книгите, които доставя редакцията на вестник „Братство“ (към бр. 208)
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Когато при това, самият
гръб
на носът е остър показва, че е следване известна школовка в умът, а ако е дебел закръглен, това показва, че при опитностите които са изживявали, са вземали участие чувствата.
Окултизмът изисква активни, енергична, упорита работа в света на идеите, в мисловния свят, много преди идеите да са се приближили към своята съдбоносна кристализация. И пак същият изисква насищането на идейния свят със светли, любовни, благородни, възвишени идеи, които с течение на времето ще достигнат рано или късно до своята красива, великолепна материално кристализация, до реализирането на Царството Божие на земята. С т е ф а н Характерология (продължение от бр. 175) Ако вземем трите основни форми на носът и в двете от тях прекараме линията „А“ тогава ще се получат две плоскости, които имат значение при квалифициране общото направление на характера. Така, хората на които носовете отгоре са прави, са се задоволявали с много малко опитности в едно направление, като са вземали бърза поука от събитията и са ги регистрирали в своят ум.
Когато при това, самият
гръб
на носът е остър показва, че е следване известна школовка в умът, а ако е дебел закръглен, това показва, че при опитностите които са изживявали, са вземали участие чувствата.
Това е и за трите форми (1,2,3,) Колкото се отнася за формите 2 и 3 зачертаните плоскости са мярката на въздействие — в единия случай на околното върху личното (2) и във втория случай на личното върху околното. В първия случай са се развили съответните качества, които са били съответните последици от страх, после благоразумие и като резултат са дали мекота, сърдечност. Огъването е най-силно в чувствения свят (средата на линията.) А физическият — върхът на носът дохожда на своето място (допира се до правата линия) което се проявява в характера като любопитство, желание да се влезе в контакт с околната среда, да се проникне във физическата обстановка — и като вторични белези — приказливост (словоохотливост) обичане да ходи по гости, да разнася новини, сърдечност, да ти услужи, да те посрещне, нагости и пр. Жени с такива носове са великолепни майки, действащи повече инстинктивно от колкото съзнателно, готови да се хвърлят в огъня за децата си. Ако носът е много широк при ноздрите, притежателната на такъв нос я избива на животински полови нагони.
към текста >>
77.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 213
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Но не е все едно, дали се развива главният или стомашният (
гръбначният
) мозък.
Хората не мислят достатъчно, защото, ако те мислеха, щяха да внесат повече кръв в мозъка си. Като влезе тази кръв в мозъка, тя ще почне да го обработва. Понеже мисълта на хората е много еднообразна, в мозъка не може да нахлува много кръв, вследствие на което те остаряват. Като не числят правилно, кръвта отива но друго място, а не в мозъка. Човек чувства нещата със своята симпатична нервна система, вследствие на което се развива неговия стомашен мозък.
Но не е все едно, дали се развива главният или стомашният (
гръбначният
) мозък.
За да се развива главният мозък, човек трябва да мисли право. Човек трябва да тури в действие всичките си органи, за да даде път на творческия процес но Словото, което се проявява в него. За да даде път на Словото в себе си, човек трябва да мисли и да люби. Ако не люби, човек никъде не може да си намери място. След като е мислил дълго време, най после Бог създаде света заради любовта.
към текста >>
78.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 219
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Едните и другите, изправени пред една мирова проблема, обърнаха
гръб
на Великия Учител, Който носеше най скъпоценното, което човекът и светът познават — Любовта.
А еврейската, тогавашна, е била достатъчно сляпа, за да остави едно бленувано и очаквано през векове събитие да мине незабелязано покрай нея. Едната и другата, обаче, имат своите допирни точки в онова далечно минало, когато, в свои ужасен съюз, бяха провъзгласили Истината като никому непотребна вещ. Пилат питаше: „Що е истина? “ А еврейските духовници викаха „Разпни я! “ И едните и другите, изправени пред една велика изпития, не можаха да преживеят страданията на едно ново верую.
Едните и другите, изправени пред една мирова проблема, обърнаха
гръб
на Великия Учител, Който носеше най скъпоценното, което човекът и светът познават — Любовта.
Това е, накратко, трагедията, която стана преди 2000 години. Това е, в бледи черти, историята на едно падение, на един неиздържан изпит на човешкия род, който не можа да разбере великия дар, що му носеха. Нещо повече, това, което стана тогава, се повтаряше почти всяко столетие. И ония, що осъдиха великите престъпници, що посегнаха върху невинния, не трепнаха да издигнат клади на други, които повтаряха думите Му. Такива впрочем те издигат и сега, макар и в други форми.
към текста >>
79.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 221
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Те са неговия
гръбнак
.
Христова Сеяч и житно зърно (басня) – Дядо Благо Идеята „Човек и като търговец и като писател и като художник и като музикант трябва да има една идея“. Учителя Идеята, на която един човек служи, се явява като център, около който се описва окръжност — около която човек твори, създава, расте и се развива. Идеята е стимул, който го подтиква към дейност. Тя кара човека да търси начини и условия да се прояви в дадена област. Идеите създават характер в човека.
Те са неговия
гръбнак
.
Ако човек няма идея, той се отчайва, не намира смисъл, няма успех. Без идея, човек е без гръбнак. И днес, ако няма успех в дадена област на живота, причината е в липсата на основна идея. Ако обществото претърпява неуспехи. причината за това е че то няма високи идеали, няма основни идеи, на които да служи.
към текста >>
Без идея, човек е без
гръбнак
.
Идеята е стимул, който го подтиква към дейност. Тя кара човека да търси начини и условия да се прояви в дадена област. Идеите създават характер в човека. Те са неговия гръбнак. Ако човек няма идея, той се отчайва, не намира смисъл, няма успех.
Без идея, човек е без
гръбнак
.
И днес, ако няма успех в дадена област на живота, причината е в липсата на основна идея. Ако обществото претърпява неуспехи. причината за това е че то няма високи идеали, няма основни идеи, на които да служи. Ако дадено общество, което служи на високите идеали, претърпи неуспех някъде, това не го отчайва, а го подтиква към по усилена дейност. То търси нови начини за реализирането на идеите си.
към текста >>
Болестта е един метод на природата за разтоваряне на непотребния товар, турен върху човешкия
гръб
.
Тя не е нищо друго, освен нехайно разпиляване на всички онези богатства, които ние притежаваме. Неврастеникът е богаташ, който харчи наляво и надясно без сметка. Като изхарчи всичко, и няма повече какво да харчи, казват за него, че е станал умен човек. Неврастеникът е човек. който е натрупал голямо богатство, което не знае как да използва, и в резултат на това се явява едно болезнено състояние, чрез което природата го освобождава от ненужния товар.
Болестта е един метод на природата за разтоваряне на непотребния товар, турен върху човешкия
гръб
.
Ако не се разтовареше, човек ще го разпилее, и с това разпиляване ще си причини ред нещастия. Затова природата, която обича икономията, чрез болестта разтоварва човека, да го освободи от ненужни разходи, които ще му струват скъпо. Следователно, не трябва да се харчат силите на природата безразборно, защото, ако ги изхарчите безразборно, няма да има после от где да си набавите нови сили. И когато старите хора умират, те са изгубили капитала си, и вследствие на това фирмата им се затваря. Затова разумно използвайте енергиите, които природата ви е дала на разположение, за да не фалирате.
към текста >>
Аз си нося на
гръб
хижа.
Сей ме, ако искаш, но въз угарта отгоре и покрий ме със земица само един пръст. — И така те бих посял, о, миличко зрънце, ала иде зима, студ и мраз. Ще изстинеш, ще измръзнеш, викам аз. И тогава, ни за тебе младост, ни за мене радост. — Ти посей ме, както искам, па за друго нямай грижа.
Аз си нося на
гръб
хижа.
И посял сеячът житното зрънце отгоре и покрил го със земица един пръст. Уви, скоро дошла зима и донесла що си има: мраз и студ, и северният вятър луд. Всъде всичко се сковало, заледило и зрънцето измразило. Пукнало се, разпиляло, казано на наш език умряло. __________________ Който търси лесен път, Или вечно топъл кът.
към текста >>
80.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 250
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Втория човек е средния, който включва гърдите с белите дробове, сърцето и
гръбначния
мозък и симпатичната система, като връзка между средния и долния човек.
И посветените в тайните на херметичната наука ни казват, че целия зодиак се намира в човешкия мозък. Силите на безграничния Космос строят човешкия мозък. И когато човек развие силите, които се намират за сега в потенциално състояние в мозъка, той ще бъде гражданин на Космоса, т. е. свободно ще се движи из целия Космос. Това са възможности за далечното бъдеще.
Втория човек е средния, който включва гърдите с белите дробове, сърцето и
гръбначния
мозък и симпатичната система, като връзка между средния и долния човек.
Той е свързан със силите на духовния свят, с духовното тяло на човека. Там е седалището на чувствата, на душата. Този свят в човека е свързан със силите не слънцето. Силите на слънчевата система строят този човек. Когато човек развие и завладее тези сили, той ще стане гражданин на слънчевата система — ще може свободно да се движи в пределите на слънчевата система.
към текста >>
81.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 253
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Както видяхме, тези творчески принципи се проявяват във видимия Космос в 12-те зодиакални, съзвездия, които образуват
гръбнака
на нашата вселена.
А Божидара-Лунният лъч се усмихвала радостна и литвала в градината при феите и цветята, с които си приказвали шепнешком. Тя се радвала на слънчевите лъчи, които целували косите й, на синьото небе, на приятният ветрец, който я милвал, но никога вече никому не казвала за своята тъй хубава тайна — от где тя научава чудните приказки. Н. Неделчева В. Пашов (11) АСТРОЛОГИЯТА КАТО УВОД В ХЕРМЕТИЧНАТА НАУКА И ФИЛОСОФИЯ Част I. II В Херметичната наука когато се говори за Зодиака, разбира се една система от принципи, чрез които се проявява Космичното Слово.
Както видяхме, тези творчески принципи се проявяват във видимия Космос в 12-те зодиакални, съзвездия, които образуват
гръбнака
на нашата вселена.
Казах по рано, че астрологията е окултния език, с който са си служили и си служат посветените в окултните школи, и на който са предавани тайните в школите. Въпрос не става за словесно, външно предаване, но за вътрешно преживяване на тайните. Учениците на окултните школи са преживявали тайните на зодиака, като една реалност в себе си. Защото космоса е отразен в човека, или както казва Учителя, космоса е създаден по образ и подобие на човека, на първичния човек, който е създаден по образ и подобие на Бога. При окултното развитие става едно диференциране в проявлението на тези принципи, които създават и съответни форми.
към текста >>
82.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 255
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Този именно подсъзнателен страх от истината, който се проявява в едно презрително и пренебрежително обръщане
гръб
на фактите, кара днешните учени и интелигентни да считат, че има области на живота, в които е срамно и унизително за тях да навлизат.
За щото това съвсем не показва, че тези факти не съществуват. Наистина, не са само българските учени, които ги отричат и неглижират. И в странство има много учени, които държат същото поведение. И затова професор Лодж с право казва: „Науката още не е добила своята свобода. Все още съществуват области на изследване, които не са популярни, все още съществуват предмети, за които е забранено да се говори.“ Това неестествено и противно на всякакъв разум, на всякаква логика държане на голям брой съвременни учени или само образовани хора, ние не можем да наречем другояче, освен страх от истината Да, това е чисто и просто страх пред истината — да не разруши техните любими кумири, техните близки до сърцето им схващания, техния вкостенял мироглед, с които те са живели десетки години, с които са се сраснали и с които не искат и като че ли не могат да се разделят.
Този именно подсъзнателен страх от истината, който се проявява в едно презрително и пренебрежително обръщане
гръб
на фактите, кара днешните учени и интелигентни да считат, че има области на живота, в които е срамно и унизително за тях да навлизат.
Срамно, унизително и недостойно е за днешния „учен“ и „интелигент“ да се занимава сериозно с въпроса за безсмъртието на човешката индивидуалност, с въпроса за съществуването на душа, независима от тялото! Това било област за фантазьорите и шарлатаните! . . Свещена простота! Простота, която изпълва сърцата и умовете на учените и интелигентните повече, отколкото тия на „простия“ народ!
към текста >>
83.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 259
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Трети се покачили по плещите на зеления хребет, до самия му
гръбнак
, навярно за да стигнат по-лесно косматите снаги на влачещите се по върховете облаци.
Сега е съвършено ясно и за вас, че белите петна около езерото не са изостанали снежни преспи, а разхвърлени по цялата му околност палатки. Вие вече сам добре различавате тяхната триъгълна форма, както и сгушеното всред зеленото море здание от неизгладени камъни. От целия му покрив излиза дим като от някаква фабрика. Някои палатки са долепили основите си до самата повърхност на езерото. Други, събрани па групички по три-четири, са се оградили в зеленината на клека като бели цветове в свежа градина.
Трети се покачили по плещите на зеления хребет, до самия му
гръбнак
, навярно за да стигнат по-лесно косматите снаги на влачещите се по върховете облаци.
Може би не много удобен, не съвсем модерен, лагерът все пак е за сега най-подходящото място за тия, които са решили да се радват на красотата на Рила. И които обичат да се вслушвай, в шепота на нейната душа. Седемте езера. Котловината на седемте езера е самостоятелна личност със завършена физиономия. Тя има свой собствен живот.
към текста >>
84.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 261
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Опазването на обещанията преди всичко е въпрос на честност, а тя е духовния
гръбнак
на човека.
Има хора, които не познават по-висок морал от личния си интерес, в служба на който жертват всичко друго. Тях често наричат „практични хора“. За практичния човек обещанието е нищо, или е въпрос на изгода, а честността се счита за наивност. „Практичният“ човек е готов да се откаже от всичко, което до вчера е ценял и почитал щом неговия преди всичко материален интерес ще бъде накърнен. За истински религиозните или духовни хора обещанието не е въпрос на интерес, а е въпрос на чест и достойнство За тях обещанието е подобно клетва, която не бива да се престъпва.
Опазването на обещанията преди всичко е въпрос на честност, а тя е духовния
гръбнак
на човека.
Колко по-добре би било, ако всички хора имаха такъв гръбнак. Из между нашите близки и познати кои са ония, на които можем да разчитаме? Нали са само тези, които устояват на обещанията си? Да се обещае нещо и да не се изпълни под разни предлози или да се забрави, което най-често се случва, е верен знак на едно несериозно отношение към нещата. То показва, че лицето е още в периода на своето духовно детство.
към текста >>
Колко по-добре би било, ако всички хора имаха такъв
гръбнак
.
Тях често наричат „практични хора“. За практичния човек обещанието е нищо, или е въпрос на изгода, а честността се счита за наивност. „Практичният“ човек е готов да се откаже от всичко, което до вчера е ценял и почитал щом неговия преди всичко материален интерес ще бъде накърнен. За истински религиозните или духовни хора обещанието не е въпрос на интерес, а е въпрос на чест и достойнство За тях обещанието е подобно клетва, която не бива да се престъпва. Опазването на обещанията преди всичко е въпрос на честност, а тя е духовния гръбнак на човека.
Колко по-добре би било, ако всички хора имаха такъв
гръбнак
.
Из между нашите близки и познати кои са ония, на които можем да разчитаме? Нали са само тези, които устояват на обещанията си? Да се обещае нещо и да не се изпълни под разни предлози или да се забрави, което най-често се случва, е верен знак на едно несериозно отношение към нещата. То показва, че лицето е още в периода на своето духовно детство. За да се опази едно обещание нужни са още: воля и благородство и то много повече, от колкото за кое да е друго човешко дело.
към текста >>
85.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 270
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Учителят препоръчва също да се стои на слънце, гърбом, за да се улесни проникването на слънчевата енергия в
гръбначния
стълб, в който функционира симпатичната нервна система, която управлява храненето, кръвообращението, дишането и живота на клетките в организма.
Паневритмията завършва с музикални дихателни упражнения, които свързват човека с хармонията на природата и със символично обливане на тялото, което означава приемане на всички Божии блага и методи за влизане във връзка с Идеалния свят на Духа. Казах, че на Изгрева всички жилища се къпят денем в слънчевите лъчи. На „Изгрева“ всички са обгорени от слънцето, всички са здрави и устойчиви, невъзприемчиви към болестите. Учителят казва, че бактериите не могат да живеят в чистата кръв. Вегетарианската храна, правилният начин на живот в хармония с природните закони, чистият въздух и дълбоко дишане, светлината и отправянето на мислите към възвишеното, пречистват кръвта.
Учителят препоръчва също да се стои на слънце, гърбом, за да се улесни проникването на слънчевата енергия в
гръбначния
стълб, в който функционира симпатичната нервна система, която управлява храненето, кръвообращението, дишането и живота на клетките в организма.
Аз изпитах на практика този метод през време на моето пребиваване на „Изгрева“. Седейки, обърната гърбом към слънцето, аз чувствах как животворната сила се влива в моя организъм и, цяла пропита от слънце, обгоряла от неговите лъчи, аз разбрах че сега живея истински живот, който Творецът е отредил за своите създания. Обаче последните тъй много са го извратили, поставили са го при такива ненормални, неестествени форми, та не е чудно, че постоянно боледуват и преждевременно остаряват. Остава да кажа няколко думи и за създателя на Слънчевия град, за Учителя Петър Дънов. Известно е, че Учителите в същност не принадлежат към една определена нация — тяхното учение принадлежи па цялото човечество, а тяхната Родина е онзи възвишен свят, от който те са дошли като посланици, тук, на земята.
към текста >>
86.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 288
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
От слънчевите лъчи ще се подобри здравето им: и главата им, и
гръбнакът
им ще минат.
В човешкия свят Бог е наспорил работите. Там има и горчиви и сладки и солени. Сега, като ви наблюдавам, виждам, че имате страдания и изпитания, но понякога не е добре да се казва на човека как да си помогне. Като мине изпитанието или страданието, той сам ще се научи. Идвали са при мене бедни хора, болни, и като виждам че нямат пари да се лекуват с лекари, аз ги съветвам да излизат рано сутрин, преди да изгрее слънцето да го погледнат една-две минути, да си попекат гърба на слънцето около един час и да си гледат работата.
От слънчевите лъчи ще се подобри здравето им: и главата им, и
гръбнакът
им ще минат.
Но те от голямо пристрастие отиват да гледат слънцето, стоят дълго време, като мислят че изведнъж могат да се излекуват. В това отношение те приличат на онзи турски манафин от Мала Азия, който отишъл при един турски лекар да се лекува. Лекарят му дал едно лекарство, от което да употребява по три капки по три пъти на ден. Манафинът купил лекарството и си казал: Кой ще го пие по три капки да си губи времето? Пък и цяла неделя и повече ще мине, докато оздравее.
към текста >>
Наистина, няма по-добри масажи от тия, които слънцето прави на
гръбначния
стълб на човека.
Пък и цяла неделя и повече ще мине, докато оздравее. Чакай да изпия лекарството изведнъж, че в един момент да оздравея. Той изпил цялото шише лекарство, но се прострял на земята. Няма защо да стоите пред слънцето с часове, да минавате за идолопоклонци. Видите ли, че слънцето изгрее, дайте му гърба си и си кажете: Искам да ми направиш една разтривка.
Наистина, няма по-добри масажи от тия, които слънцето прави на
гръбначния
стълб на човека.
По-добър масажист от слънчевите лъчи, които действат от сутрин до обед, няма в света. Но ако ти не вярваш в Бога и не обичаш това, което Той е създал, ти ни най малко няма да се ползваш от Неговите блага в живота. Когато се грееш на слънце и използваш слънчевата светлина, ти трябва да мислиш за светлината, и в това време умът ти трябва да бъде в главата. Ако не вярваш в силата на слънчевата светлина и си казваш: Я оздравея, я не! — ти няма да имаш никакъв резултат.
към текста >>
87.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 290
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И ето ни, кой с раница, кой с торба на
гръб
, запъхтени със зарумени лица от сутрешният, хлад се изкачваме по високите върхове!.
. . за да звъннат дъждовните капчици — злато да станат. Чувствайки този потик в себе си, гледайки и това, що става в природата през този период на младост, ти пожелаваш да напуснеш своето скривалище, да отидеш всред нея, да вдъхнеш от пресния въздух, да се обновиш. Празник през пролетта. През такъв ден, то се знае, че сме на екскурзия.
И ето ни, кой с раница, кой с торба на
гръб
, запъхтени със зарумени лица от сутрешният, хлад се изкачваме по високите върхове!.
. . Първата голяма полза е, че дълбокото дишане на чист въздух става естествено. И, ако човек се наблюдава при изкачване на високи върхове, ще забележи, че всички клетки в неговия организъм се раздвижват. Бързаме за да можем да видим изгрева на слънцето от високо. Морския изгрев е особено красив.
към текста >>
88.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 292
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Това се дължи на обстоятелството, че вътрешните органи налягат върху
гръбначния
стълб.
Сладко се спи само след скромна вечеря от хляб (не топъл), сирене или плодове. Особено важно е да са затоплени краката. Човек, който ляга в студено легло, се свива и нарушава правилното си храносмилане и кръвообращение. Добрият сън изисква изтегнато тяло, по възможност малко извърнато на дясно. Ония, конто спят изцяло на гърба си, сънуват лоши сънища.
Това се дължи на обстоятелството, че вътрешните органи налягат върху
гръбначния
стълб.
Спането на дясната страна има преимуществото, че така сърцето работи по-спокойно. По-голямо значение от всички външни обстоятелства за добрия сън има нашето душевно състояние. Мъката, възбуденото мислене и т. н. нарушават по-силно съня от всичко друго. Щом легнеш, трябва да изпъдиш всички мисли и тревоги.
към текста >>
89.
 
-
— — Съгласни сме, няма да посягаме, ако се дигнеш сам и донесеш на
гръб
от Черковната гора един дъб за бйло на новия мост.
Не щеме да возиме по харманите снопи с празни класове. Как тъй? — Момчета, не са бабини деветини. Не посягайте на дървото! Добро няма да види селото, ако го отсечете!
— — Съгласни сме, няма да посягаме, ако се дигнеш сам и донесеш на
гръб
от Черковната гора един дъб за бйло на новия мост.
— Ех, да можех! въздъхна пчеларят. — Като не можеш, барем недей ни бърка. — Ще видите по късно. — Нищо няма да видиме.
към текста >>
90.
 
-
Защото съм виждал, че когато им услужват и колят кокошката, те се обръщат с
гръб
за да не гледат.
Из беседите БОЖЕСТВЕНАТА И ЛИЦЕМЕРНАТА ЛЮБОВ В ЧОВЕКА Често съм виждал по улиците да чакат жени или деца, с кокошка и нож ви ръка да молят минувачите да им услужат и заколят кокошката, но повечето от тях отказват, а по-рядко се намира човек за подобна услуга. Защо ли е това така? Запитал съм някои жени и деца, защо сами не колят, щом като е било толкоз необходимо за ядене (според тях). Отговаряли са ми почти едно и също: „Жал ни е да колим животните, и ако бихме били заставени сами да си ги колим, уверявам ви г-не, че ще се откажем от месна храна“. И вярвам, че действително повечето биха се отказали.
Защото съм виждал, че когато им услужват и колят кокошката, те се обръщат с
гръб
за да не гледат.
А много деца и юноши не позволява на родителите си да заколят купеното агне, кокошка и пр. А в случай, че ги заколят, въпреки тяхната воля и молба, те тогаз много време скърбят, в някой даже и плачат за тях. И скарват се на родителите си, за гдето са убили животното, като осъждат тяхната жестокост, свирепост и пр. Кое ли е това, което ги кара така да постъпват, т. е. да не колят, а да скърбят и плачат?
към текста >>
91.
 
-
Че когато носиш един товар на гърба си и дойде някой, че ти вземе товара,тури го на своя
гръб
, не е ли той добър?
Като срещнете един човек, вие не го изучавате, но казвате: Този е лош, или този е добър човек. Това нищо не значи. За вас всеки човек, който дава, е добър, и всеки който взема е лош. Общо е така. Но често този, който взема, и той е добър, толкоз добър както и оня, който дава.
Че когато носиш един товар на гърба си и дойде някой, че ти вземе товара,тури го на своя
гръб
, не е ли той добър?
Друг дойде, носи един товар, тури го на твоя гръб и казва: Това е за тебе. Ти ще усетиш, че в туй добро, което той ти направил, се наруши твоето равновесие. Първото нещо, от което трябва да се пазите, е самовнушението, че вие всичко знаете и че не ви трябва повече. Казвате: Научих се, зная да се моля. Нищо не си научил още.
към текста >>
Друг дойде, носи един товар, тури го на твоя
гръб
и казва: Това е за тебе.
Това нищо не значи. За вас всеки човек, който дава, е добър, и всеки който взема е лош. Общо е така. Но често този, който взема, и той е добър, толкоз добър както и оня, който дава. Че когато носиш един товар на гърба си и дойде някой, че ти вземе товара,тури го на своя гръб, не е ли той добър?
Друг дойде, носи един товар, тури го на твоя
гръб
и казва: Това е за тебе.
Ти ще усетиш, че в туй добро, което той ти направил, се наруши твоето равновесие. Първото нещо, от което трябва да се пазите, е самовнушението, че вие всичко знаете и че не ви трябва повече. Казвате: Научих се, зная да се моля. Нищо не си научил още. Ти опитал ли си, когато си сиромах, нямаш пет пари, три деня си гладувал, като се помолиш, да дойде хляба?
към текста >>
92.
 
-
Много от болките, които усещате в крака, в гърба, се дължат на това, че енергията която минава от мозъка през дванадесетте нервни двойки на
гръбначния
стълб, тия канали през които минава нервната енергия се подпушват от известни мазнини, — тогава не минава достатъчно енергия, не се изпраща достатъчно кръв, и тази част, дето се подпушва, заболява.
Ако имаш сенки под очите си, това показва едно тягостно състояние. Ако вратът ти е пълничък, хубаво е да имаш дебел врат, но ако ти си висок 165 сантиметра и имаш врат 42 или 44 сантиметра, няма да се минат една, две години и ще имаш апоплектичен удар. Вратът трябва да се намали. Този враг показва, че кръвообращението не е правилно. Тия мазнини спъват ония сили, които възлизат от мозъка през нервната система.
Много от болките, които усещате в крака, в гърба, се дължат на това, че енергията която минава от мозъка през дванадесетте нервни двойки на
гръбначния
стълб, тия канали през които минава нервната енергия се подпушват от известни мазнини, — тогава не минава достатъчно енергия, не се изпраща достатъчно кръв, и тази част, дето се подпушва, заболява.
По някой път заболява коляното, по някой път гръбначния стълб, по някой път долната част на крака, или хълбока, или слабините, или раменете някъде. Животните, които знаят този закон, често се излагат на слънце. Като станеш сутрин, трябва половин час да се попечеш, да се стопят тия мазнини от гърба ти. Животът трябва да се създаде малко по-другояче. И съвременният строй трябва да се измени.
към текста >>
По някой път заболява коляното, по някой път
гръбначния
стълб, по някой път долната част на крака, или хълбока, или слабините, или раменете някъде.
Ако вратът ти е пълничък, хубаво е да имаш дебел врат, но ако ти си висок 165 сантиметра и имаш врат 42 или 44 сантиметра, няма да се минат една, две години и ще имаш апоплектичен удар. Вратът трябва да се намали. Този враг показва, че кръвообращението не е правилно. Тия мазнини спъват ония сили, които възлизат от мозъка през нервната система. Много от болките, които усещате в крака, в гърба, се дължат на това, че енергията която минава от мозъка през дванадесетте нервни двойки на гръбначния стълб, тия канали през които минава нервната енергия се подпушват от известни мазнини, — тогава не минава достатъчно енергия, не се изпраща достатъчно кръв, и тази част, дето се подпушва, заболява.
По някой път заболява коляното, по някой път
гръбначния
стълб, по някой път долната част на крака, или хълбока, или слабините, или раменете някъде.
Животните, които знаят този закон, често се излагат на слънце. Като станеш сутрин, трябва половин час да се попечеш, да се стопят тия мазнини от гърба ти. Животът трябва да се създаде малко по-другояче. И съвременният строй трябва да се измени. Майките трябва да внушават на децата си.
към текста >>
93.
 
-
По напред змията носеше човешка глава, тя беше най-разумната от всички животни, но като направи греха, нейната глава, челото й, се срасна с
гръбначния
стълб.
Той е, който подтиква всичко. Той е направил и хората и ангелите. Всичко в света е направил Той. Ако погледнете в света и видите някои изопачени същества, знайте че те отпосле са се изопачили. Змията, като съгреши, изгуби ръцете си, краката си, главата си.
По напред змията носеше човешка глава, тя беше най-разумната от всички животни, но като направи греха, нейната глава, челото й, се срасна с
гръбначния
стълб.
Сега змията няма тази интелигентност. Едно време тя е била умна, но сега е изгубила своя ум. По отношение, на човека законът е същият: Ако човек сгреши, той изгубва своята интелигентност, изгубва своята доброта. Добротата е свързана със сърцето. И тогава сърцето става лукаво.
към текста >>
94.
 
-
Все ще имате някой мазол на пръстите, или някоя малка раничка на
гръбнака
, някоя малка раничка под гушата, някое възпаление в носа, някоя склероза в очи те и т. н.
Наместо човек да завладее своя ум, той иска да завладее чуждите умове; наместо да завладее своето сърце и да го контролира, той иска да завладее чуждите сърца. Често аз в своите беседи турям пръста си тук и там да видя дали тялото ви е здраво. Ако не се обиждате, казвам: „Тия хора са здрави“ — Ако ли някой се обиди, казвам: „Този човек има рани“. И правя диагноза да видя от какъв характер са тези рани — могат ли да се лекуват или не? И можете ли вие да ми кажете, че нямате такива ранички?
Все ще имате някой мазол на пръстите, или някоя малка раничка на
гръбнака
, някоя малка раничка под гушата, някое възпаление в носа, някоя склероза в очи те и т. н.
И всички тия недъзи се образуват само в затворите. Хората сега се намират в един голям затвор. Но истинската сила, най-великото в света, най-силното — то е молитвата. И тази молитва не е туй обикновено молене за спасение, а онова молене, когато хората се съединяват, за да избавят един брат, да го измолят от затвора. И като следствие на тази молитва, от небето слиза един ангел, който изважда човека от затвора.
към текста >>
А и нашия народ, който е опитал през хиляди години, превратностите на съдбата и е изучавал истините върху собствения си
гръб
, казва: Всяко зло за добро.
Вярваш в доброто. То иде. Вярваш в болестта — тя иде. Вярваш в здравето — то иде! Затова и Христос някога каза: — Да бъде според вярата ти!
А и нашия народ, който е опитал през хиляди години, превратностите на съдбата и е изучавал истините върху собствения си
гръб
, казва: Всяко зло за добро.
Значи, злото е само предвестник на доброто. Ако вярваш, че е така — така ще бъде за тебе в целият ти живот. И двете съществуват, но ще се спре при тебе това, в което вярваш, сиреч което викаш! Сега мнозина говорят за вяра, за убеждение, но вяра, убеждение не е само това, за което само говориш, а и което правиш и живееш. Тъй че който вярва в силата на Доброто, той го вика и кани.
към текста >>
95.
 
-
Когато слънцето светеше, те палваха своите малки свещици, обръщаха
гръб
на небето и възхваляха взаимно малките пламъчета, които мъждукаха едвам.
Защото и като го имаха, те пак търсеха друго — и това, което имаха, си отминаваше и те оставаха със своята жажда. А жаждата им бе голяма и различие. И благодарение на нея те искаха, търсеха, постигаха. И търсеха наново, и желаеха по-силно. И колкото повече пиеха - понеже незнаеха какво именно да пият — ожаднееха наново и повече.
Когато слънцето светеше, те палваха своите малки свещици, обръщаха
гръб
на небето и възхваляха взаимно малките пламъчета, които мъждукаха едвам.
Това те наричаха живот — културен живот. Понякога подухваше вятър и много пламъчета изчезваха, изгасваха. . . Те бяха и без туй бледи и едва личаха, но имаше мнозина, които тъгуваха по тях. Това те наричаха смърт, и скръб, и нещастие.
към текста >>
96.
 
-
Гръбначният
стълб те боли защото не дишаш правилно.
— Не дишат правилно. Неправилното дишане е причина на много болести: главоболие. стомах сърце, гърди и т. н. Кракът те боли. защото не дишаш правилно.
Гръбначният
стълб те боли защото не дишаш правилно.
Изобщо, всички болести се дължат на неправилно дишане. Бързото и повърхностно дишане е опасно за организма. То води към различни болести. Дишайте спокойно, плавно, с определен ритъм. СЪРАБОТНИЦИ НА БОГА Имаше време, когато хората искаха са се спасяват.
към текста >>
97.
 
-
Вързал краката с конци, вързал ръцете, вързал и
гръбнака
му.
После ми каза да стана и да ходя из стаята. Лекарят казва: Не може така, има нещо друго, ти го криеш. — Не го зная скритото каквото има. Сега за мене това е детинска работа. Влизам и виждам, че дяволът го е вързал.
Вързал краката с конци, вързал ръцете, вързал и
гръбнака
му.
На три места го вързал дяволът и не може да мърда. Изваждам ножчето, и прерязвам конците на дявола на гръбнака и той става на леглото. Като му приказвам, без той да знае, разрязвам конците, с които са завързани краката и ръцете му и казвам: „Стани! “ Как оздравя? — Разрязах конците.
към текста >>
Изваждам ножчето, и прерязвам конците на дявола на
гръбнака
и той става на леглото.
— Не го зная скритото каквото има. Сега за мене това е детинска работа. Влизам и виждам, че дяволът го е вързал. Вързал краката с конци, вързал ръцете, вързал и гръбнака му. На три места го вързал дяволът и не може да мърда.
Изваждам ножчето, и прерязвам конците на дявола на
гръбнака
и той става на леглото.
Като му приказвам, без той да знае, разрязвам конците, с които са завързани краката и ръцете му и казвам: „Стани! “ Как оздравя? — Разрязах конците. А затова трябва да имаш остро ножче. Във всички хора има желание да направят нещо, но се съмняват.
към текста >>
98.
 
-
Като помощно средство към спойка в
гръбначния
стълб се прилага и музиката, която пациентът долавя от съседното помещение чрез слушалки.
Характерен е случаят с един млад човек, който вместо упойка поискал до му се позволи да свири с устна хармоника докато хирурзите търсели куршум заседнал в бедрото му. Благодарение на музиката той могъл да понесе операцията без някакво особено страдание. Един зъболекар е приложил музиката в зъболекарската си работа, като си е приспособил стол с високоговорители за слухов контакт с мастоидната кост на пациента през време на дълбаене с машината. Музиката минава през костите и така заглушава неприятния шум на машината. Музиката идва по жица от съседно помещение и следователно не се чува направо от ухото, а през костите, и така болката причинена от операцията чувствително се намалява.
Като помощно средство към спойка в
гръбначния
стълб се прилага и музиката, която пациентът долавя от съседното помещение чрез слушалки.
По такъв начин пациентът не чува шума около себе си и благодарение на музиката понася по-леко болката хирургическата интервенция, която му се вижда твърде кратка. Италианският учен Асаджиоли е на мнение, че музиката хармонизира сложния органичен ритъм на тялото. Музиката може да хармонизира болезнени настроения и усещания. Учените вече са установили, че музикалните звукове причиняват много определени и дълбоки химически промени. Установено е също, че такива звукове разчупват или стопявал, холестерола, от който са съставени всички жлъчни камъни.
към текста >>
99.
Всемирна летопис, год. 1, брой 02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Този, който,без мигане, е навикнал да гледа на две страни в едно и също време, с малки ясни очи в неравни направления: и който освен това има черни зъби; и с наведен
гръб
, бил той висок или низък на ръст, и наклонен презрителен смях — такъв да избягвате, въпреки, всичката му проницателност, знание и остроумие, като фалшива и подла личност, лишен от чест, безсрамен, хитър и търсещ само своя интерес. 2.
Кръглия му къс, чип нос, отворената му уста, притегнатото му гърбесто чело, изпитващите му стъпки са презрение и грубост; полукачества с претенция за превъзходство; злобност с външно проявление на вежливост и добро настроение. 2. Избягвайте всеки, който беседва и решава по един твърд и принуден начин, като говори високо и кресливо, без да слуша какво се казва от другите; очите му тогава стават големи и разтегнати; веждите му тоже стават по-четинести; вените му по-издути, долната устна по-издадена, шията му издута; ръцете му стиснати — и който, като седне, става учтиво хладен: — очите и устните му се връщат в първото си положение, когато го прекъсне неочакваното присъствие на някой виден мъж, който е и ваш приятел. Мислители Няма внимателен и правдив мислители; който не показва това между веждите и спущането на челото към носа. Ако няма там врезки или ямички, изтънченост или енергия, напразно ще търсим в цялото лице целия човек и във всичките действия и операции на ума — мислителя: този е човекът, който не ще бъде задоволен, без истински, ясни, определени, последователни и свързани идеи. Избягвайте: 1.
Този, който,без мигане, е навикнал да гледа на две страни в едно и също време, с малки ясни очи в неравни направления: и който освен това има черни зъби; и с наведен
гръб
, бил той висок или низък на ръст, и наклонен презрителен смях — такъв да избягвате, въпреки, всичката му проницателност, знание и остроумие, като фалшива и подла личност, лишен от чест, безсрамен, хитър и търсещ само своя интерес. 2.
„Избягвайте големи очи в малки лица, с малки носове, в личности малки на ръст (фиг. 36), които, когато се смеят, ясно показват, че не са весели — и всред всичката радост те изглежда да манифестират, в присъствието ви една злобна усмивка, която не могат да скрият. 3. Големи-крупни личности с малки очи, закръглени пълно:висящи бузи, надути уста и брада, която прилича на кесия или торба; които са продължително заети със собствената си тлъстина, които винаги кашлят, плюят, пушат, дъвчат тютюн, духат носовете си, и при всеки случай гледат спокойствието си, без да зачитат другите — такива са, в действителност, леки, празни, безсилни, суетни, Непостоянни, не разумни, възгордени, сластолюбиви характери, мъчно се ръководят, желаят много, а се наслаждават малко — а който се наслаждава малко, дава малко. 4. Колкото и интелигентен, учен, проницателен или полезен да е един човек,;ако той постоянно преценява или изглежда да преценява себе си; ако си дава тежест, за да скрие липсата от вътрешна активна сила; ако той ходи с измерени стъпки и никога не забравя себе си, даже за момент; но излага себе си в глава; в шия, в плещи; и пак в действителност е с леко, несмислено и злобно разположение; и щом остане сам, напуска всяко достойнство, тежест и себеизтъкване, но не и своя егоизъм - той никога не ще ви бъде приятел. Предупреждения 1.
към текста >>
100.
Всемирна летопис, год. 1, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Главата стои върху
гръбначния
или прешленен стълб, който е една от най-чудните работи на природата.
Те са, заедно със зъбите, двеста и четиридесет и шест на брой, съединени чрез артикулации (връзки) по такъв начин, че да бъдат отлично пригодени към техните сложни функции. Костите на главата са осем на брой, а лицето, включително ушите, има двадесет. Има и тридесет и два зъба, така че на главата и лицето има всичко шестдесет кости. Като прибавим и язичната кост (os hyoides), която изглежда да има едно изолирано местоположение, имаме всичко шестдесет и една. Тъй като в следващите глави ще имаме случай да прибягваме до анатомията на тези части, излишно е да ги описваме подробно тук.
Главата стои върху
гръбначния
или прешленен стълб, който е една от най-чудните работи на природата.
Той е образуван от двадесет и четири кости, наречени прешлени, здраво съединени помежду си, чрез една сложна система от връзки, които му дават грамадна сила и същевременно голяма гъвкавост. Той е пробит чрез тъй наречения прешленен канал, през който минава гръбначната връв (корда, cord). Гръбначният стълб не е прав, която форма би го правила по-податлив на счупване, а образува едно двойно изкривяване, което леко се поддава на всяко необикновено налягане. Костите на гърдите са двадесет и пет на брой, състоящи се от гръдната кост и sternum’а и дванадесет чифта ребра, които съвместно с гръбначния стълб образуват гръдния кош, както се вижда във фиг. 1. Краищата на ребрата, които са откъм гръбнака, са съединени чрез ставни главички със съседните прешлени.
към текста >>
Той е пробит чрез тъй наречения прешленен канал, през който минава
гръбначната
връв (корда, cord).
Има и тридесет и два зъба, така че на главата и лицето има всичко шестдесет кости. Като прибавим и язичната кост (os hyoides), която изглежда да има едно изолирано местоположение, имаме всичко шестдесет и една. Тъй като в следващите глави ще имаме случай да прибягваме до анатомията на тези части, излишно е да ги описваме подробно тук. Главата стои върху гръбначния или прешленен стълб, който е една от най-чудните работи на природата. Той е образуван от двадесет и четири кости, наречени прешлени, здраво съединени помежду си, чрез една сложна система от връзки, които му дават грамадна сила и същевременно голяма гъвкавост.
Той е пробит чрез тъй наречения прешленен канал, през който минава
гръбначната
връв (корда, cord).
Гръбначният стълб не е прав, която форма би го правила по-податлив на счупване, а образува едно двойно изкривяване, което леко се поддава на всяко необикновено налягане. Костите на гърдите са двадесет и пет на брой, състоящи се от гръдната кост и sternum’а и дванадесет чифта ребра, които съвместно с гръбначния стълб образуват гръдния кош, както се вижда във фиг. 1. Краищата на ребрата, които са откъм гръбнака, са съединени чрез ставни главички със съседните прешлени. Двете най-долни ребра са много по-къси от останалите и се наричат плаващи ребра. Краищата на ребрата са хрущелни, и това обстоятелство допринася за еластичността на гръдния кош.
към текста >>
Гръбначният
стълб не е прав, която форма би го правила по-податлив на счупване, а образува едно двойно изкривяване, което леко се поддава на всяко необикновено налягане.
Като прибавим и язичната кост (os hyoides), която изглежда да има едно изолирано местоположение, имаме всичко шестдесет и една. Тъй като в следващите глави ще имаме случай да прибягваме до анатомията на тези части, излишно е да ги описваме подробно тук. Главата стои върху гръбначния или прешленен стълб, който е една от най-чудните работи на природата. Той е образуван от двадесет и четири кости, наречени прешлени, здраво съединени помежду си, чрез една сложна система от връзки, които му дават грамадна сила и същевременно голяма гъвкавост. Той е пробит чрез тъй наречения прешленен канал, през който минава гръбначната връв (корда, cord).
Гръбначният
стълб не е прав, която форма би го правила по-податлив на счупване, а образува едно двойно изкривяване, което леко се поддава на всяко необикновено налягане.
Костите на гърдите са двадесет и пет на брой, състоящи се от гръдната кост и sternum’а и дванадесет чифта ребра, които съвместно с гръбначния стълб образуват гръдния кош, както се вижда във фиг. 1. Краищата на ребрата, които са откъм гръбнака, са съединени чрез ставни главички със съседните прешлени. Двете най-долни ребра са много по-къси от останалите и се наричат плаващи ребра. Краищата на ребрата са хрущелни, и това обстоятелство допринася за еластичността на гръдния кош. Горните краища са съставени от шестдесет и четири кости.
към текста >>
Костите на гърдите са двадесет и пет на брой, състоящи се от гръдната кост и sternum’а и дванадесет чифта ребра, които съвместно с
гръбначния
стълб образуват гръдния кош, както се вижда във фиг. 1.
Тъй като в следващите глави ще имаме случай да прибягваме до анатомията на тези части, излишно е да ги описваме подробно тук. Главата стои върху гръбначния или прешленен стълб, който е една от най-чудните работи на природата. Той е образуван от двадесет и четири кости, наречени прешлени, здраво съединени помежду си, чрез една сложна система от връзки, които му дават грамадна сила и същевременно голяма гъвкавост. Той е пробит чрез тъй наречения прешленен канал, през който минава гръбначната връв (корда, cord). Гръбначният стълб не е прав, която форма би го правила по-податлив на счупване, а образува едно двойно изкривяване, което леко се поддава на всяко необикновено налягане.
Костите на гърдите са двадесет и пет на брой, състоящи се от гръдната кост и sternum’а и дванадесет чифта ребра, които съвместно с
гръбначния
стълб образуват гръдния кош, както се вижда във фиг. 1.
Краищата на ребрата, които са откъм гръбнака, са съединени чрез ставни главички със съседните прешлени. Двете най-долни ребра са много по-къси от останалите и се наричат плаващи ребра. Краищата на ребрата са хрущелни, и това обстоятелство допринася за еластичността на гръдния кош. Горните краища са съставени от шестдесет и четири кости. Всека от тях се състои от шийна кост или ключица (clavicle), плешка или раменна лопатка (scapula), раменна кост (humerus), совалка и вретено (ulna и radius), на ръката, костите на китката, дланните кости и костите на пръстите.
към текста >>
Краищата на ребрата, които са откъм
гръбнака
, са съединени чрез ставни главички със съседните прешлени.
Главата стои върху гръбначния или прешленен стълб, който е една от най-чудните работи на природата. Той е образуван от двадесет и четири кости, наречени прешлени, здраво съединени помежду си, чрез една сложна система от връзки, които му дават грамадна сила и същевременно голяма гъвкавост. Той е пробит чрез тъй наречения прешленен канал, през който минава гръбначната връв (корда, cord). Гръбначният стълб не е прав, която форма би го правила по-податлив на счупване, а образува едно двойно изкривяване, което леко се поддава на всяко необикновено налягане. Костите на гърдите са двадесет и пет на брой, състоящи се от гръдната кост и sternum’а и дванадесет чифта ребра, които съвместно с гръбначния стълб образуват гръдния кош, както се вижда във фиг. 1.
Краищата на ребрата, които са откъм
гръбнака
, са съединени чрез ставни главички със съседните прешлени.
Двете най-долни ребра са много по-къси от останалите и се наричат плаващи ребра. Краищата на ребрата са хрущелни, и това обстоятелство допринася за еластичността на гръдния кош. Горните краища са съставени от шестдесет и четири кости. Всека от тях се състои от шийна кост или ключица (clavicle), плешка или раменна лопатка (scapula), раменна кост (humerus), совалка и вретено (ulna и radius), на ръката, костите на китката, дланните кости и костите на пръстите. Костната структура на ръката и китката е много сложна и любопитна.
към текста >>
Но най-забележителното нещо в структурата на мозъчния глобус са неговите гънки, браздите (бръчките) между които потъват в мозъчната маса и са покрити от вътрешната мозъчна обвивка (Pia mater) — една нежна фибросъсъдеста ципа, която лежи непосредствено върху повърхността на големия и на
гръбначния
мозък, прилягайки до дъното на всички техни бръчки или други изгъвания.
— Човешкият мозък (фиг. 7), като едно цяло, е овална маса, която изпълва вътрешността на черепа и се състои от две вещества: едното сиво, пепеляво цветно, а другото бяло, фибрено или сърцевидно (мозъчно). Той е разделен, и по форма и по функции, на две главни маси, наречени голям мозък и малък мозък. В основата му има две други части, наречени пръстеновидна изпъкналост и продълговатия мозък. Мозъкът е разделен надлъжно на две равни хемисфери (полушария), всека от които в основата си е разделена на три дела.
Но най-забележителното нещо в структурата на мозъчния глобус са неговите гънки, браздите (бръчките) между които потъват в мозъчната маса и са покрити от вътрешната мозъчна обвивка (Pia mater) — една нежна фибросъсъдеста ципа, която лежи непосредствено върху повърхността на големия и на
гръбначния
мозък, прилягайки до дъното на всички техни бръчки или други изгъвания.
Посредством тези извивки, повърхността на мозъка е премного увеличена и голяма сила е спечелена при крайна икономия на пространството. Положителен факт е, че силата на мозъка е пропорционална с числото и дълбочината на тези гънки. 3. Малкият мозък.—Малкият мозък е органът на възпроизводителната функция както на физическия живот, така и на жизнената сила. Той лежи отзад и непосредствено под големия мозък (фиг. 7, а) и, по големината си, е около една осма част от него.
към текста >>
Той е конически по форма и може да се счита като глава или начало на
гръбначния
мозък, който следва подир него и като да продължава мозъка от главата надолу в
гръбначния
стълб и посредством нервите, които излизат От него и минават през дупчиците между
гръбначните
прешлени, съобщава го с всека част на тялото.
7, а) и, по големината си, е около една осма част от него. Той е разделен на части и на глобюли и се състои от една сива и една бела материя, както и големия мозък, които, обаче, са разположени различно, като бялата материя се намира отвън, а сивата отвътре, когато в големия мозък това е обратно. Двете материи са разположени във вид на плочици и клончета, вместо във вид на гънки. Смета се, че нема непосредствено съобщение между малкия и големия мозък. Продълговатият мозък лежи прострян от основата на големия мозък до атласа или костната ос, върху която е поставена главата.
Той е конически по форма и може да се счита като глава или начало на
гръбначния
мозък, който следва подир него и като да продължава мозъка от главата надолу в
гръбначния
стълб и посредством нервите, които излизат От него и минават през дупчиците между
гръбначните
прешлени, съобщава го с всека част на тялото.
Общото положение и разпределение на нервите може да се види на фиг. 8. Местото не ни позволява да разширим нашите бележки, нито пък нашия план изисква това. Тези, които желаят повече подробности, могат с полза да консултират съчинения, посветени специално на този предмет. Когато бъдат необходими по-големи подробности за пълното разбиране на материята, обяснението на която е специална наша цел, ще ги дадем на съответните места. Прев. от английски: В.
към текста >>
НАГОРЕ