НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
259
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
3_02 Чужди по дух хора
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Те знаят ли, че ние с поповете едва държим фронта, а тия ще ни ударят в
гръб
и ще ни унищожат!
След свършването на беседата, всички отидоха да поздравят Говедаров за участието му и за първото му излизане на наша сцена и пред наша публика. Учителят ме извика при Себе Си чрез една сестра, която ме заведе при него, защото аз стоях като замаяна от целия този случай. Застанах пред него, а Учителят ме изгледа строго и каза: "Друг път няма да му даваш да свири! " Аз стоях като закована, но едва промълвих: "Учителю, аз не се съгласявах, но братята и сестрите от салона ме накараха насила и ми се наложиха! ". "Те какво искат, той да докара всички католически духове тук в Школата ли?
Те знаят ли, че ние с поповете едва държим фронта, а тия ще ни ударят в
гръб
и ще ни унищожат!
С тях шега не бива - та те избиха 40 милиона човека през време на Инквизицията в Европа - имат опит и ще ни смелят за броено време! ". Учителят свърши, а аз продължавах да стоя като статуя. Беше ми дошло премного за днес - две коренно различни положения и при двете аз бях поставена да отговарям пред Учителя: за онова, което направиха приятелите и за онова, което не направих аз. Следващият път бе неделя към десет часа сутринта, когато Учителят държеше общи неделни беседи и на които бе позволено да присъствуват и външни хора от града. Говедаров пак дойде, вероятно му бе харесало нашето гостоприемство и искаше отново да свири, но аз му казах, че Учителят не позволява да свири човек извън Школата.
към текста >>
Обиди се, завъртя
гръб
и отиде, че седна най-накрая в салона, напълно усмирен и укротен, така си мислех.
". Учителят свърши, а аз продължавах да стоя като статуя. Беше ми дошло премного за днес - две коренно различни положения и при двете аз бях поставена да отговарям пред Учителя: за онова, което направиха приятелите и за онова, което не направих аз. Следващият път бе неделя към десет часа сутринта, когато Учителят държеше общи неделни беседи и на които бе позволено да присъствуват и външни хора от града. Говедаров пак дойде, вероятно му бе харесало нашето гостоприемство и искаше отново да свири, но аз му казах, че Учителят не позволява да свири човек извън Школата. Той не очакваше такъв отказ, опъна се, но аз бях този път твърда в отказа си.
Обиди се, завъртя
гръб
и отиде, че седна най-накрая в салона, напълно усмирен и укротен, така си мислех.
Тогава нашите братя и сестри, като разбраха за отказа ми, че като скочиха, че като гракнаха срещу мен и искаха да ме разкъсат. Заобиколиха ме и ме наричаха какво ли не: че съм била толкова себична, че не съм нищо пред него, че не мога да му стъпя на малкото пръстче, че съм едно нищо, че съм никаквица, която иска само да се налага и т.н. Откъде дойде това ожесточение у тях към мене? В очите им играеха пламъчета на омразата и ако се съберяха ведно, от тях щеше да се направи цяла клада и щях да бъда изгорена веднага, нямаше да се чака съда на Инквизицията, че да ме завържат на стълба, да накладат огън под мен и да ме изгорят. Огънят в очите им бе запален, кладата всеки момент се очакваше да бъде запалена и аз щях да изгоря отвътре за броени минути тук, насред салона на "Изгрева", пред лицето на Всемировия Учител.
към текста >>
2.
3_53 На път за Америка в търсене на Христа при розенкройцерите
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
"На път за Америка в търсене на Христа при розенкройцерите" Величко
Гръблашев
бе един от онези, които бяха съвременници на Петър Дънов и негови състуденти в Америка.
"На път за Америка в търсене на Христа при розенкройцерите" Величко
Гръблашев
бе един от онези, които бяха съвременници на Петър Дънов и негови състуденти в Америка.
Бяха следвали заедно. По- късно той разказваше някои интересни неща за Петър Дънов от студентските му години, които са описани и ще ги прочетете в спомените на други приятели. Още в Америка се запознава с окултизма на розенкройцерите, а връщайки се тук, той преведе някои от техните книги. В началото на века той е адвокат. Върнал се от Америка, той се занимава с окултизма, написва книгата "Спиритически чудеса" и я издава през 1906 година.
към текста >>
През 1912 година
Гръблашев
пише един труд - "философията на живота според розенкройцерското учение".
Не след дълго време Стефан Стамболов бил убит. След това Живков търси доктор Миркович от Сливен, който първи у нас пропагандира спиритизма чрез своето списание "Нова светлина" и заедно правят сеанс. Извикват духа на Раковски и искат духът да ги убеди в това дали наистина е Раковски. Масата, на която правили сеанса, се вдигнала високо до тавана, с трясък паднала на земята и се разбила на парчета. Това е за сведение, за да се знае какви ветрове вееха в онези години.
През 1912 година
Гръблашев
пише един труд - "философията на живота според розенкройцерското учение".
Той е първият у нас, който превежда литература на розенкройцерите и пише за тях. През 1459 година, Кристиян Розенкройц създава "Ордена на Розата и Кръста" в Германия. Този орден не е секта или друга религиозна форма. Той е вътрешна езотерична Школа за запазване чистотата на Христовото Учение. Този тайнствен орден има за цел да хвърли окултна светлина върху кривото разбиране на християнска религия и да обясни тайната на живота и съществуванието му от научна гледна точка и в хармония с религията.
към текста >>
Гръблашев
превежда "Практически окултизъм на розенкройцерите",1919 година и "философията на йогите" от Йог Рамачарака.
През 1459 година, Кристиян Розенкройц създава "Ордена на Розата и Кръста" в Германия. Този орден не е секта или друга религиозна форма. Той е вътрешна езотерична Школа за запазване чистотата на Христовото Учение. Този тайнствен орден има за цел да хвърли окултна светлина върху кривото разбиране на християнска религия и да обясни тайната на живота и съществуванието му от научна гледна точка и в хармония с религията. Това учение говори за произхода, еволюцията и бъдещото развитие на човека, като посочва духовната и научната страна на този процес.
Гръблашев
превежда "Практически окултизъм на розенкройцерите",1919 година и "философията на йогите" от Йог Рамачарака.
Има към двадесет превода на книги - теософски, на розенкройцерите и други окултни книги. Особено интересна е книгата "При адептите" на Франц Хартман. Там се описва едно приключение сред розенкройцерите. Един изследовател на розенкройцерите решава да ги изучава и потегля към Алпите. Ляга и заспива под едно дърво.
към текста >>
Този случай е свързан с една опитност, която разправяха приятелите - че се е случило нещо подобно на Величко
Гръблашев
с Петър Дънов, когато са били в Америка.
Един изследовател на розенкройцерите решава да ги изучава и потегля към Алпите. Ляга и заспива под едно дърво. И тогава тялото му остава долу под дървото, а него го извеждат от тялото и го завеждат при един от адептите на розенкройцерите, който не е във физическо тяло. Там го развеждат и му обясняват много неща от учението на розенкройцерите. След време той се завръща в тялото си и се събужда под дървото.
Този случай е свързан с една опитност, която разправяха приятелите - че се е случило нещо подобно на Величко
Гръблашев
с Петър Дънов, когато са били в Америка.
Опитността е разказвана от различни приятели. В САЩ, когато са следвали заедно, на Гръблашев му направило впечатление, че не минава седмица и Петър Дънов се отдалечавал от състудентите си, изчезвал и го нямало по няколко дни. Накрая го запитва къде се губи и къде ходи, а Дънов му казал, че ходи при свои приятели на гости. Гръблашев се заинтересувал много и тогава Петър Дънов го поканил да тръгнат заедно на екскурзия. Решили и тръгнали.
към текста >>
В САЩ, когато са следвали заедно, на
Гръблашев
му направило впечатление, че не минава седмица и Петър Дънов се отдалечавал от състудентите си, изчезвал и го нямало по няколко дни.
И тогава тялото му остава долу под дървото, а него го извеждат от тялото и го завеждат при един от адептите на розенкройцерите, който не е във физическо тяло. Там го развеждат и му обясняват много неща от учението на розенкройцерите. След време той се завръща в тялото си и се събужда под дървото. Този случай е свързан с една опитност, която разправяха приятелите - че се е случило нещо подобно на Величко Гръблашев с Петър Дънов, когато са били в Америка. Опитността е разказвана от различни приятели.
В САЩ, когато са следвали заедно, на
Гръблашев
му направило впечатление, че не минава седмица и Петър Дънов се отдалечавал от състудентите си, изчезвал и го нямало по няколко дни.
Накрая го запитва къде се губи и къде ходи, а Дънов му казал, че ходи при свои приятели на гости. Гръблашев се заинтересувал много и тогава Петър Дънов го поканил да тръгнат заедно на екскурзия. Решили и тръгнали. Отначало пътували с влак, после - с кола, след това стигнали до едно езеро и там ги чакал един лодкар. Качили се на лодката, лодкарят загребал с греблата и накрая пристигнали на отсрещния бряг.
към текста >>
Гръблашев
се заинтересувал много и тогава Петър Дънов го поканил да тръгнат заедно на екскурзия.
След време той се завръща в тялото си и се събужда под дървото. Този случай е свързан с една опитност, която разправяха приятелите - че се е случило нещо подобно на Величко Гръблашев с Петър Дънов, когато са били в Америка. Опитността е разказвана от различни приятели. В САЩ, когато са следвали заедно, на Гръблашев му направило впечатление, че не минава седмица и Петър Дънов се отдалечавал от състудентите си, изчезвал и го нямало по няколко дни. Накрая го запитва къде се губи и къде ходи, а Дънов му казал, че ходи при свои приятели на гости.
Гръблашев
се заинтересувал много и тогава Петър Дънов го поканил да тръгнат заедно на екскурзия.
Решили и тръгнали. Отначало пътували с влак, после - с кола, след това стигнали до едно езеро и там ги чакал един лодкар. Качили се на лодката, лодкарят загребал с греблата и накрая пристигнали на отсрещния бряг. Там влезнали в някакъв дом като храм, построен в самата планина. Влезнали вътре и какво било учудването на Гръблашев, когато вижда, че на една огромна кръгла маса ги чакали официално облечени хора.
към текста >>
Влезнали вътре и какво било учудването на
Гръблашев
, когато вижда, че на една огромна кръгла маса ги чакали официално облечени хора.
Гръблашев се заинтересувал много и тогава Петър Дънов го поканил да тръгнат заедно на екскурзия. Решили и тръгнали. Отначало пътували с влак, после - с кола, след това стигнали до едно езеро и там ги чакал един лодкар. Качили се на лодката, лодкарят загребал с греблата и накрая пристигнали на отсрещния бряг. Там влезнали в някакъв дом като храм, построен в самата планина.
Влезнали вътре и какво било учудването на
Гръблашев
, когато вижда, че на една огромна кръгла маса ги чакали официално облечени хора.
Петър Дънов влезнал вътре, всички станали на крака и му се поклонили. После седнали и започнали разговори. Гръблашев чувал, че се говори по окултни въпроси, за проблеми по религия и богопознание, чувал всичко, но нищо не разбирал. След като свършили, те си тръгнали по обратния път - първо с лодка, после с кола и накрая с влак, и пристигнали у дома си. Това изумило Гръблашев и той решава втори път сам да тръгне, да намери онова духовно общество и да направи личен контакт с тях.
към текста >>
Гръблашев
чувал, че се говори по окултни въпроси, за проблеми по религия и богопознание, чувал всичко, но нищо не разбирал.
Качили се на лодката, лодкарят загребал с греблата и накрая пристигнали на отсрещния бряг. Там влезнали в някакъв дом като храм, построен в самата планина. Влезнали вътре и какво било учудването на Гръблашев, когато вижда, че на една огромна кръгла маса ги чакали официално облечени хора. Петър Дънов влезнал вътре, всички станали на крака и му се поклонили. После седнали и започнали разговори.
Гръблашев
чувал, че се говори по окултни въпроси, за проблеми по религия и богопознание, чувал всичко, но нищо не разбирал.
След като свършили, те си тръгнали по обратния път - първо с лодка, после с кола и накрая с влак, и пристигнали у дома си. Това изумило Гръблашев и той решава втори път сам да тръгне, да намери онова духовно общество и да направи личен контакт с тях. Тръгнал с влака, слязъл на същата спирка, наел кола и тръгнал към езерото. Оказало се, че в този край не съществувало никакво езеро. Накрая се върнал посрамен обратно.
към текста >>
Това изумило
Гръблашев
и той решава втори път сам да тръгне, да намери онова духовно общество и да направи личен контакт с тях.
Влезнали вътре и какво било учудването на Гръблашев, когато вижда, че на една огромна кръгла маса ги чакали официално облечени хора. Петър Дънов влезнал вътре, всички станали на крака и му се поклонили. После седнали и започнали разговори. Гръблашев чувал, че се говори по окултни въпроси, за проблеми по религия и богопознание, чувал всичко, но нищо не разбирал. След като свършили, те си тръгнали по обратния път - първо с лодка, после с кола и накрая с влак, и пристигнали у дома си.
Това изумило
Гръблашев
и той решава втори път сам да тръгне, да намери онова духовно общество и да направи личен контакт с тях.
Тръгнал с влака, слязъл на същата спирка, наел кола и тръгнал към езерото. Оказало се, че в този край не съществувало никакво езеро. Накрая се върнал посрамен обратно. Вероятно, според Гръблашева, това са били розенкройцери. Но завинаги в него останало учудването и онази неразрешена загадка, че той не могъл да открие езерото, понеже не съществувало на физическото поле.
към текста >>
Вероятно, според
Гръблашева
, това са били розенкройцери.
След като свършили, те си тръгнали по обратния път - първо с лодка, после с кола и накрая с влак, и пристигнали у дома си. Това изумило Гръблашев и той решава втори път сам да тръгне, да намери онова духовно общество и да направи личен контакт с тях. Тръгнал с влака, слязъл на същата спирка, наел кола и тръгнал към езерото. Оказало се, че в този край не съществувало никакво езеро. Накрая се върнал посрамен обратно.
Вероятно, според
Гръблашева
, това са били розенкройцери.
Но завинаги в него останало учудването и онази неразрешена загадка, че той не могъл да открие езерото, понеже не съществувало на физическото поле. Оттук вадим заключението, че тази екскурзия с Петър Дънов не е била на физическото поле. Това е едното обяснение. Вероятно има и друго обяснение, но нашите знания са много малки за него. Ние имаме опитности с Учителя, при които са Го посещавали адепти от Индия, които са се явявали в плът пред Него и в присъствието на някои от приятелите.
към текста >>
Величко
Гръблашев
е съвременник на Учителя между двете войни 1912 и 1918 години, участник е още в първите събори на Учителя и е очевидец на разгърналата се дейност на Учителя.
Оттук вадим заключението, че тази екскурзия с Петър Дънов не е била на физическото поле. Това е едното обяснение. Вероятно има и друго обяснение, но нашите знания са много малки за него. Ние имаме опитности с Учителя, при които са Го посещавали адепти от Индия, които са се явявали в плът пред Него и в присъствието на някои от приятелите. След което са изчезвали, като са оставяли неоспоримо доказателство и следа, че са се явявали с физическото си тяло и са ходили по земята.
Величко
Гръблашев
е съвременник на Учителя между двете войни 1912 и 1918 години, участник е още в първите събори на Учителя и е очевидец на разгърналата се дейност на Учителя.
Той имаше семейство и деца, които оставаха тук, докато той няколко пъти отиваше в САЩ и се връщаше. Той е свидетел на нападките срещу Учителя, решава да Го защити и издава през 1922 година, след събора в Търново, една своя книга: "Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов". От тази книга виждаме, че Той познава Учителя най-малко от двадесет години и е сигурен в Неговата искреност и чистота. Най-интересното е, че според него не може да се направи справедлива преценка за личността на Дънов и учението Му, ако не се запознае човек с учението на окултизма, мистицизма и теософията. Тук се вижда началото на една теза, според която се цели да се постави учението на Дънов на една и съща маса с окултните науки.
към текста >>
Гръблашев
отхвърля твърденията на нападателите, че учението на Дънов е чуждестранно учение и течение, твърдейки, че то не представлява никаква църква, секта или течение, а се стреми да научи хората да прилагат в живота си Учението на Христа.
Той имаше семейство и деца, които оставаха тук, докато той няколко пъти отиваше в САЩ и се връщаше. Той е свидетел на нападките срещу Учителя, решава да Го защити и издава през 1922 година, след събора в Търново, една своя книга: "Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов". От тази книга виждаме, че Той познава Учителя най-малко от двадесет години и е сигурен в Неговата искреност и чистота. Най-интересното е, че според него не може да се направи справедлива преценка за личността на Дънов и учението Му, ако не се запознае човек с учението на окултизма, мистицизма и теософията. Тук се вижда началото на една теза, според която се цели да се постави учението на Дънов на една и съща маса с окултните науки.
Гръблашев
отхвърля твърденията на нападателите, че учението на Дънов е чуждестранно учение и течение, твърдейки, че то не представлява никаква църква, секта или течение, а се стреми да научи хората да прилагат в живота си Учението на Христа.
Ето тук, за пръв път с познанията, които има, Гръблашев казва, че Учението на Учителя не е нито църква, нито секта, нито е дошло като учение от Изтока или от Запада. А след заминаването на Учителя, нашите умници от "Изгрева" се зачислиха в Комитета по вероизповеданията заедно с всички църкви и секти. Гръблашев отхвърля обвинението, че Дънов бил натоварен от някаква външна организация да я представлява в България. Споменава, че Той проповядва публично в неделни дни, че неговите беседи се стенографират и имат за цел да събудят съзнанието на човека, за да заживее съгласно Учението на Христа. От друга страна, Гръблашев вижда, че учението на Дънов не е нещо ново, а е същото, което е проповядвал и Христос.
към текста >>
Ето тук, за пръв път с познанията, които има,
Гръблашев
казва, че Учението на Учителя не е нито църква, нито секта, нито е дошло като учение от Изтока или от Запада.
Той е свидетел на нападките срещу Учителя, решава да Го защити и издава през 1922 година, след събора в Търново, една своя книга: "Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов". От тази книга виждаме, че Той познава Учителя най-малко от двадесет години и е сигурен в Неговата искреност и чистота. Най-интересното е, че според него не може да се направи справедлива преценка за личността на Дънов и учението Му, ако не се запознае човек с учението на окултизма, мистицизма и теософията. Тук се вижда началото на една теза, според която се цели да се постави учението на Дънов на една и съща маса с окултните науки. Гръблашев отхвърля твърденията на нападателите, че учението на Дънов е чуждестранно учение и течение, твърдейки, че то не представлява никаква църква, секта или течение, а се стреми да научи хората да прилагат в живота си Учението на Христа.
Ето тук, за пръв път с познанията, които има,
Гръблашев
казва, че Учението на Учителя не е нито църква, нито секта, нито е дошло като учение от Изтока или от Запада.
А след заминаването на Учителя, нашите умници от "Изгрева" се зачислиха в Комитета по вероизповеданията заедно с всички църкви и секти. Гръблашев отхвърля обвинението, че Дънов бил натоварен от някаква външна организация да я представлява в България. Споменава, че Той проповядва публично в неделни дни, че неговите беседи се стенографират и имат за цел да събудят съзнанието на човека, за да заживее съгласно Учението на Христа. От друга страна, Гръблашев вижда, че учението на Дънов не е нещо ново, а е същото, което е проповядвал и Христос. Идва до прозрението, че съществува Велико Бяло Братство, глава на което е Христос.
към текста >>
Гръблашев
отхвърля обвинението, че Дънов бил натоварен от някаква външна организация да я представлява в България.
Най-интересното е, че според него не може да се направи справедлива преценка за личността на Дънов и учението Му, ако не се запознае човек с учението на окултизма, мистицизма и теософията. Тук се вижда началото на една теза, според която се цели да се постави учението на Дънов на една и съща маса с окултните науки. Гръблашев отхвърля твърденията на нападателите, че учението на Дънов е чуждестранно учение и течение, твърдейки, че то не представлява никаква църква, секта или течение, а се стреми да научи хората да прилагат в живота си Учението на Христа. Ето тук, за пръв път с познанията, които има, Гръблашев казва, че Учението на Учителя не е нито църква, нито секта, нито е дошло като учение от Изтока или от Запада. А след заминаването на Учителя, нашите умници от "Изгрева" се зачислиха в Комитета по вероизповеданията заедно с всички църкви и секти.
Гръблашев
отхвърля обвинението, че Дънов бил натоварен от някаква външна организация да я представлява в България.
Споменава, че Той проповядва публично в неделни дни, че неговите беседи се стенографират и имат за цел да събудят съзнанието на човека, за да заживее съгласно Учението на Христа. От друга страна, Гръблашев вижда, че учението на Дънов не е нещо ново, а е същото, което е проповядвал и Христос. Идва до прозрението, че съществува Велико Бяло Братство, глава на което е Христос. Според него, учението на Дънов е окултно учение и по примера на Христа Дънов не само прилага учението, но и изнася много нови истини. Освен това, Той знае много неща, предсказва събития от съдбоносна важност и Неговите предсказания са се сбъдвали.
към текста >>
От друга страна,
Гръблашев
вижда, че учението на Дънов не е нещо ново, а е същото, което е проповядвал и Христос.
Гръблашев отхвърля твърденията на нападателите, че учението на Дънов е чуждестранно учение и течение, твърдейки, че то не представлява никаква църква, секта или течение, а се стреми да научи хората да прилагат в живота си Учението на Христа. Ето тук, за пръв път с познанията, които има, Гръблашев казва, че Учението на Учителя не е нито църква, нито секта, нито е дошло като учение от Изтока или от Запада. А след заминаването на Учителя, нашите умници от "Изгрева" се зачислиха в Комитета по вероизповеданията заедно с всички църкви и секти. Гръблашев отхвърля обвинението, че Дънов бил натоварен от някаква външна организация да я представлява в България. Споменава, че Той проповядва публично в неделни дни, че неговите беседи се стенографират и имат за цел да събудят съзнанието на човека, за да заживее съгласно Учението на Христа.
От друга страна,
Гръблашев
вижда, че учението на Дънов не е нещо ново, а е същото, което е проповядвал и Христос.
Идва до прозрението, че съществува Велико Бяло Братство, глава на което е Христос. Според него, учението на Дънов е окултно учение и по примера на Христа Дънов не само прилага учението, но и изнася много нови истини. Освен това, Той знае много неща, предсказва събития от съдбоносна важност и Неговите предсказания са се сбъдвали. Споменава, че в първите години Дънов е увещавал своите сподвижници да ходят на църква, но по- късно, след нападките срещу Него от страна на православната църква, Неговите хора я напускат. Онова ,което вижда Гръблашев, че последователите на Дънов смятат, че техният Дънов черпи светлина от Бога, Който Му открива Своята Воля.
към текста >>
Онова ,което вижда
Гръблашев
, че последователите на Дънов смятат, че техният Дънов черпи светлина от Бога, Който Му открива Своята Воля.
От друга страна, Гръблашев вижда, че учението на Дънов не е нещо ново, а е същото, което е проповядвал и Христос. Идва до прозрението, че съществува Велико Бяло Братство, глава на което е Христос. Според него, учението на Дънов е окултно учение и по примера на Христа Дънов не само прилага учението, но и изнася много нови истини. Освен това, Той знае много неща, предсказва събития от съдбоносна важност и Неговите предсказания са се сбъдвали. Споменава, че в първите години Дънов е увещавал своите сподвижници да ходят на църква, но по- късно, след нападките срещу Него от страна на православната църква, Неговите хора я напускат.
Онова ,което вижда
Гръблашев
, че последователите на Дънов смятат, че техният Дънов черпи светлина от Бога, Който Му открива Своята Воля.
Учениците на Дънов са сбор от всички слоеве на обществото. Според Гръблашев, едни гледат на Дънов като на обикновен проповедник, втори - като на човек напреднал много духовно, трети - като на един адепт, четвърти - като на един Велик Учител, дошъл да помогне на човечеството. А пети отдават на Дънов и по-голямо значение, като смятат, че чрез Него българският народ ще се повдигне и ще получи светлина, която никой друг народ не притежава. Та всеки схваща личността на Дънов според своето развитие. Споменава, че в определени дни се събират на едно място, гдето се хранят заедно, че са правили опити за комунален живот, че са вегетарианци, че ходят на екскурзии.
към текста >>
Според
Гръблашев
, едни гледат на Дънов като на обикновен проповедник, втори - като на човек напреднал много духовно, трети - като на един адепт, четвърти - като на един Велик Учител, дошъл да помогне на човечеството.
Според него, учението на Дънов е окултно учение и по примера на Христа Дънов не само прилага учението, но и изнася много нови истини. Освен това, Той знае много неща, предсказва събития от съдбоносна важност и Неговите предсказания са се сбъдвали. Споменава, че в първите години Дънов е увещавал своите сподвижници да ходят на църква, но по- късно, след нападките срещу Него от страна на православната църква, Неговите хора я напускат. Онова ,което вижда Гръблашев, че последователите на Дънов смятат, че техният Дънов черпи светлина от Бога, Който Му открива Своята Воля. Учениците на Дънов са сбор от всички слоеве на обществото.
Според
Гръблашев
, едни гледат на Дънов като на обикновен проповедник, втори - като на човек напреднал много духовно, трети - като на един адепт, четвърти - като на един Велик Учител, дошъл да помогне на човечеството.
А пети отдават на Дънов и по-голямо значение, като смятат, че чрез Него българският народ ще се повдигне и ще получи светлина, която никой друг народ не притежава. Та всеки схваща личността на Дънов според своето развитие. Споменава, че в определени дни се събират на едно място, гдето се хранят заедно, че са правили опити за комунален живот, че са вегетарианци, че ходят на екскурзии. Гръблашев споменава, че Дънов обявява, че е пратеник Божий - да изяви Божията Истина на земята. Гръблашев разказва как Дънов е предсказал погрома на Европейската война и е предупредил властите да се избегне тази трагедия.
към текста >>
Гръблашев
споменава, че Дънов обявява, че е пратеник Божий - да изяви Божията Истина на земята.
Учениците на Дънов са сбор от всички слоеве на обществото. Според Гръблашев, едни гледат на Дънов като на обикновен проповедник, втори - като на човек напреднал много духовно, трети - като на един адепт, четвърти - като на един Велик Учител, дошъл да помогне на човечеството. А пети отдават на Дънов и по-голямо значение, като смятат, че чрез Него българският народ ще се повдигне и ще получи светлина, която никой друг народ не притежава. Та всеки схваща личността на Дънов според своето развитие. Споменава, че в определени дни се събират на едно място, гдето се хранят заедно, че са правили опити за комунален живот, че са вегетарианци, че ходят на екскурзии.
Гръблашев
споменава, че Дънов обявява, че е пратеник Божий - да изяви Божията Истина на земята.
Гръблашев разказва как Дънов е предсказал погрома на Европейската война и е предупредил властите да се избегне тази трагедия. От всичко, което изнася, Гръблашев идва до заключението, че Дънов не е обикновен човек. "И ако се вслушаме в онова, което някои от учениците Му казват за Него, онова, що те са видели и преживели, следва да приемем, че Той е представител на Великото Бяло Братство". Така завършва Гръблашев своята книга. Трябва да се даде заслуженото, че той защитава Дънов, но сам стига до третото стъпало - стъпалото, на което последователите на Дънов Го възприемат просто като един адепт.
към текста >>
Гръблашев
разказва как Дънов е предсказал погрома на Европейската война и е предупредил властите да се избегне тази трагедия.
Според Гръблашев, едни гледат на Дънов като на обикновен проповедник, втори - като на човек напреднал много духовно, трети - като на един адепт, четвърти - като на един Велик Учител, дошъл да помогне на човечеството. А пети отдават на Дънов и по-голямо значение, като смятат, че чрез Него българският народ ще се повдигне и ще получи светлина, която никой друг народ не притежава. Та всеки схваща личността на Дънов според своето развитие. Споменава, че в определени дни се събират на едно място, гдето се хранят заедно, че са правили опити за комунален живот, че са вегетарианци, че ходят на екскурзии. Гръблашев споменава, че Дънов обявява, че е пратеник Божий - да изяви Божията Истина на земята.
Гръблашев
разказва как Дънов е предсказал погрома на Европейската война и е предупредил властите да се избегне тази трагедия.
От всичко, което изнася, Гръблашев идва до заключението, че Дънов не е обикновен човек. "И ако се вслушаме в онова, което някои от учениците Му казват за Него, онова, що те са видели и преживели, следва да приемем, че Той е представител на Великото Бяло Братство". Така завършва Гръблашев своята книга. Трябва да се даде заслуженото, че той защитава Дънов, но сам стига до третото стъпало - стъпалото, на което последователите на Дънов Го възприемат просто като един адепт. Той не можа да прескочи четвъртото стъпало и.
към текста >>
От всичко, което изнася,
Гръблашев
идва до заключението, че Дънов не е обикновен човек.
А пети отдават на Дънов и по-голямо значение, като смятат, че чрез Него българският народ ще се повдигне и ще получи светлина, която никой друг народ не притежава. Та всеки схваща личността на Дънов според своето развитие. Споменава, че в определени дни се събират на едно място, гдето се хранят заедно, че са правили опити за комунален живот, че са вегетарианци, че ходят на екскурзии. Гръблашев споменава, че Дънов обявява, че е пратеник Божий - да изяви Божията Истина на земята. Гръблашев разказва как Дънов е предсказал погрома на Европейската война и е предупредил властите да се избегне тази трагедия.
От всичко, което изнася,
Гръблашев
идва до заключението, че Дънов не е обикновен човек.
"И ако се вслушаме в онова, което някои от учениците Му казват за Него, онова, що те са видели и преживели, следва да приемем, че Той е представител на Великото Бяло Братство". Така завършва Гръблашев своята книга. Трябва да се даде заслуженото, че той защитава Дънов, но сам стига до третото стъпало - стъпалото, на което последователите на Дънов Го възприемат просто като един адепт. Той не можа да прескочи четвъртото стъпало и. да Го приеме като Велик Учител на Всемирното Велико Бяло Братство.
към текста >>
Така завършва
Гръблашев
своята книга.
Споменава, че в определени дни се събират на едно място, гдето се хранят заедно, че са правили опити за комунален живот, че са вегетарианци, че ходят на екскурзии. Гръблашев споменава, че Дънов обявява, че е пратеник Божий - да изяви Божията Истина на земята. Гръблашев разказва как Дънов е предсказал погрома на Европейската война и е предупредил властите да се избегне тази трагедия. От всичко, което изнася, Гръблашев идва до заключението, че Дънов не е обикновен човек. "И ако се вслушаме в онова, което някои от учениците Му казват за Него, онова, що те са видели и преживели, следва да приемем, че Той е представител на Великото Бяло Братство".
Така завършва
Гръблашев
своята книга.
Трябва да се даде заслуженото, че той защитава Дънов, но сам стига до третото стъпало - стъпалото, на което последователите на Дънов Го възприемат просто като един адепт. Той не можа да прескочи четвъртото стъпало и. да Го приеме като Велик Учител на Всемирното Велико Бяло Братство. Дотам беше стигнал и там спря. Накрая Величко Гръблашев, виждайки, че дейността на Дънов взима такъв размах, решава и той да направи нещо, и той да принесе нещо в духовната съкровищница на окултизма.
към текста >>
Накрая Величко
Гръблашев
, виждайки, че дейността на Дънов взима такъв размах, решава и той да направи нещо, и той да принесе нещо в духовната съкровищница на окултизма.
Така завършва Гръблашев своята книга. Трябва да се даде заслуженото, че той защитава Дънов, но сам стига до третото стъпало - стъпалото, на което последователите на Дънов Го възприемат просто като един адепт. Той не можа да прескочи четвъртото стъпало и. да Го приеме като Велик Учител на Всемирното Велико Бяло Братство. Дотам беше стигнал и там спря.
Накрая Величко
Гръблашев
, виждайки, че дейността на Дънов взима такъв размах, решава и той да направи нещо, и той да принесе нещо в духовната съкровищница на окултизма.
За онова време той е един от най- образованите приятели в обществените науки, а по познанието си за окултизма може да му се даде докторска степен и професорска катедра. Та той не бе случаен човек и затова разказът ни за него не е случаен, а може би един от класическите разкази за познанието на Христа, за срещата на ученика с Христа, за срещата на ученика с Великия Учител. Решава Величко Гръблашев, че неговият живот на земята ще премине без да е постигнал нещо, а според него най-важното нещо е да намери Христа и да се срещне с Него на земята. Величко Гръблашев е напълно убеден, че Христос е вече на земята. Това негово убеждение е вътрешно, то е категорично становище на неговия дух, а че трябва да се срещне с Христос е категорично изискване на неговата душа.
към текста >>
Решава Величко
Гръблашев
, че неговият живот на земята ще премине без да е постигнал нещо, а според него най-важното нещо е да намери Христа и да се срещне с Него на земята.
да Го приеме като Велик Учител на Всемирното Велико Бяло Братство. Дотам беше стигнал и там спря. Накрая Величко Гръблашев, виждайки, че дейността на Дънов взима такъв размах, решава и той да направи нещо, и той да принесе нещо в духовната съкровищница на окултизма. За онова време той е един от най- образованите приятели в обществените науки, а по познанието си за окултизма може да му се даде докторска степен и професорска катедра. Та той не бе случаен човек и затова разказът ни за него не е случаен, а може би един от класическите разкази за познанието на Христа, за срещата на ученика с Христа, за срещата на ученика с Великия Учител.
Решава Величко
Гръблашев
, че неговият живот на земята ще премине без да е постигнал нещо, а според него най-важното нещо е да намери Христа и да се срещне с Него на земята.
Величко Гръблашев е напълно убеден, че Христос е вече на земята. Това негово убеждение е вътрешно, то е категорично становище на неговия дух, а че трябва да се срещне с Христос е категорично изискване на неговата душа. И така - и душа, и дух се съединяват в него, неговото духовно естество се изпълва с вътрешен заряд и сила и той решава, че трябва да се срещне с Христа, защото според него Христовият Дух е вече на земята. Иначе неговият живот на земята ще бъде безпредметен и пропилян. И къде да търси Христос?
към текста >>
Величко
Гръблашев
е напълно убеден, че Христос е вече на земята.
Дотам беше стигнал и там спря. Накрая Величко Гръблашев, виждайки, че дейността на Дънов взима такъв размах, решава и той да направи нещо, и той да принесе нещо в духовната съкровищница на окултизма. За онова време той е един от най- образованите приятели в обществените науки, а по познанието си за окултизма може да му се даде докторска степен и професорска катедра. Та той не бе случаен човек и затова разказът ни за него не е случаен, а може би един от класическите разкази за познанието на Христа, за срещата на ученика с Христа, за срещата на ученика с Великия Учител. Решава Величко Гръблашев, че неговият живот на земята ще премине без да е постигнал нещо, а според него най-важното нещо е да намери Христа и да се срещне с Него на земята.
Величко
Гръблашев
е напълно убеден, че Христос е вече на земята.
Това негово убеждение е вътрешно, то е категорично становище на неговия дух, а че трябва да се срещне с Христос е категорично изискване на неговата душа. И така - и душа, и дух се съединяват в него, неговото духовно естество се изпълва с вътрешен заряд и сила и той решава, че трябва да се срещне с Христа, защото според него Христовият Дух е вече на земята. Иначе неговият живот на земята ще бъде безпредметен и пропилян. И къде да търси Христос? Христос според него е само в Америка, в САЩ, защото там е обществото на розенкройцерите.
към текста >>
Идва
Гръблашев
и Учителят взема сериозен и строг вид.
Значи Христос се намира там и той трябва да Го намери и да се срещне с Него. Взима си паспорт, купува си билет и идва да се сбогува с Петър Дънов на ул."Опълченска" 66. За него Той е само Петър Дънов. Точно по това време при Учителя се намира един брат - това е Борис Николов. Учителят е седнал на стола, преметнал крак връз крак, една любима Негова поза и Борис разговаря с него по дадени въпроси.
Идва
Гръблашев
и Учителят взема сериозен и строг вид.
Гръблашев разказва как е решил да се връща в Америка, за да търси Христос и излага всички свои съображения защо Христос трябва да бъде в Америка. Учителят слуша, заел строга поза. А брат Борис е принуден да стои и слуша целият разговор. Гръблашев Го пита дали ще намери там Христос. Учителят мълчи, не отговаря.
към текста >>
Гръблашев
разказва как е решил да се връща в Америка, за да търси Христос и излага всички свои съображения защо Христос трябва да бъде в Америка.
Взима си паспорт, купува си билет и идва да се сбогува с Петър Дънов на ул."Опълченска" 66. За него Той е само Петър Дънов. Точно по това време при Учителя се намира един брат - това е Борис Николов. Учителят е седнал на стола, преметнал крак връз крак, една любима Негова поза и Борис разговаря с него по дадени въпроси. Идва Гръблашев и Учителят взема сериозен и строг вид.
Гръблашев
разказва как е решил да се връща в Америка, за да търси Христос и излага всички свои съображения защо Христос трябва да бъде в Америка.
Учителят слуша, заел строга поза. А брат Борис е принуден да стои и слуша целият разговор. Гръблашев Го пита дали ще намери там Христос. Учителят мълчи, не отговаря. Накрая Гръблашев се сбогува - протяга ръка, ръкостиска се с Него и си заминава.
към текста >>
Гръблашев
Го пита дали ще намери там Христос.
Учителят е седнал на стола, преметнал крак връз крак, една любима Негова поза и Борис разговаря с него по дадени въпроси. Идва Гръблашев и Учителят взема сериозен и строг вид. Гръблашев разказва как е решил да се връща в Америка, за да търси Христос и излага всички свои съображения защо Христос трябва да бъде в Америка. Учителят слуша, заел строга поза. А брат Борис е принуден да стои и слуша целият разговор.
Гръблашев
Го пита дали ще намери там Христос.
Учителят мълчи, не отговаря. Накрая Гръблашев се сбогува - протяга ръка, ръкостиска се с Него и си заминава. Брат Борис стои и наблюдава Учителя - а той е строг, като каменна статуя изваян, не трепва мускул в Него. 'Учителю, чухте ли как Гръблашев тръгва да търси Христос в Америка? " Учителят отговаря: "Чухме това." "Но, Учителю, Христос е тук, пред мене!
към текста >>
Накрая
Гръблашев
се сбогува - протяга ръка, ръкостиска се с Него и си заминава.
Гръблашев разказва как е решил да се връща в Америка, за да търси Христос и излага всички свои съображения защо Христос трябва да бъде в Америка. Учителят слуша, заел строга поза. А брат Борис е принуден да стои и слуша целият разговор. Гръблашев Го пита дали ще намери там Христос. Учителят мълчи, не отговаря.
Накрая
Гръблашев
се сбогува - протяга ръка, ръкостиска се с Него и си заминава.
Брат Борис стои и наблюдава Учителя - а той е строг, като каменна статуя изваян, не трепва мускул в Него. 'Учителю, чухте ли как Гръблашев тръгва да търси Христос в Америка? " Учителят отговаря: "Чухме това." "Но, Учителю, Христос е тук, пред мене! " "И това чухме." "Учителю, ама какво ще търси той там в Америка? " "Нека търси каквото иска!
към текста >>
'Учителю, чухте ли как
Гръблашев
тръгва да търси Христос в Америка?
А брат Борис е принуден да стои и слуша целият разговор. Гръблашев Го пита дали ще намери там Христос. Учителят мълчи, не отговаря. Накрая Гръблашев се сбогува - протяга ръка, ръкостиска се с Него и си заминава. Брат Борис стои и наблюдава Учителя - а той е строг, като каменна статуя изваян, не трепва мускул в Него.
'Учителю, чухте ли как
Гръблашев
тръгва да търси Христос в Америка?
" Учителят отговаря: "Чухме това." "Но, Учителю, Христос е тук, пред мене! " "И това чухме." "Учителю, ама какво ще търси той там в Америка? " "Нека търси каквото иска! " "Ама, Учителю, аз нищо не разбирам от всичко това! " "Напротив, всичко е ясно и разбрано." Накрая Борис се усмихва и казва: "Учителю, аз оставам тук!
към текста >>
Борис върви и се моли: "Господи, благодаря Ти, че на ранина и в зори Те познах в моя живот."
Гръблашев
пристигна в Америка, свърза се с розенкройцерите и там остана.
" "Ама, Учителю, аз нищо не разбирам от всичко това! " "Напротив, всичко е ясно и разбрано." Накрая Борис се усмихва и казва: "Учителю, аз оставам тук! " "Ето, виждаш ли как се проясняват нещата и стават ясни за онези, които имат очи да видят и уши да слушат, какво Бог в тези времена говори чрез Великия Учител! " Борис се сбогува. Учителят протяга десницата си за да я целуне.
Борис върви и се моли: "Господи, благодаря Ти, че на ранина и в зори Те познах в моя живот."
Гръблашев
пристигна в Америка, свърза се с розенкройцерите и там остана.
Намери не онова, което търсеше, защото се беше разминал с Христа, защото не го разпозна и то тук, в България!
към текста >>
3.
3_58 Философията на йогите и Школата на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Пръв я преведе Величко
Гръблашев
.
Учителят споменава, че Хималаите представляват един велик център, в който е складирано знанието на човешката цивилизация и истината за пребиваването на Великите Учители. Но това се осъществява не на физическото поле, а в други полета, където е записано като акашиеви записи. През 1898 година двама индийски професори Брахман Чатърджи и Йог Рамачарака отидоха в Европа и започнаха да изнасят лекции върху потайната религиозна философия на Индия. Бяха отпечатани на английски език редица техни научни трудове. След като Учителят основа първите кръжоци и събра първите приятели, те започнаха да превеждат тази литература.
Пръв я преведе Величко
Гръблашев
.
Той преведе няколко книги. След това в печатниците на нашите приятели Димитър Голов и Лазар Котев започна да се печата литература за религиите и философите на Изтока, както и за йогите. Така че първите приятели от обкръжението на Учителя превеждаха и печатаха тази литература. Тогава единствено се печаташе теософска литература. Тодор Бъчваров също създаде библиотека и започна да издава такава литература.
към текста >>
Спомням си, Величко
Гръблашев
тогава преведе книгата "Науката за дишането" на Йог Рамачарака и тя бе издадена през 1914 година в Сливен.
Тогава единствено се печаташе теософска литература. Тодор Бъчваров също създаде библиотека и започна да издава такава литература. Какво бе мнението на Учителя по тази въпрос? Тогава Учителят разгледа въпроса и каза, че учението и философията на древна Индия е от инволюционния период на човечеството и че сега европейската раса има друга задача и други методи за работа. Методите от инволюционния период на човечеството не са методи в еволюционния период.
Спомням си, Величко
Гръблашев
тогава преведе книгата "Науката за дишането" на Йог Рамачарака и тя бе издадена през 1914 година в Сливен.
Нашите приятели тутакси се хванаха за нея, но Учителят ги възпря, като каза в една своя беседа: "Сега, като говоря за дълбокото дишане, нямам намерение да препоръчвам специалните упражнения на индусите. Те имат специални упражнения за дишане, които не са приложими за европейците. Ако европейците ги приложат, ще се натъкнат на големи противоречия. Затова ви казвам: "Дишайте дълбоко, като се стремите да дишате плавно и ритмично." По-късно, през време на Школата, Учителят даде различни упражнения и обяснения по този въпрос. Ще ги намерите в Словото Му.
към текста >>
Навремето Величко
Гръблашев
в своята защита на Учителя искаше да докаже, че Великото Бяло Братство е имало две главни Окултни Школи на земята.
Учителят е дал песни на санскритски език. Това е един стар език, чрез който Великите Учители са свалили Божествени Истини през време на инволюционния период. Но Учителят ги предаде, свали песните и им даде тласък нагоре, за да завършат своя еволюционен цикъл. Ние ги пеехме, а и вие ще ги пеете, ако сте последователи на това Учение и сте в тази Школа. Разбрахме се, че Школата е със свои вътрешни измерения, параметри и свое поле.
Навремето Величко
Гръблашев
в своята защита на Учителя искаше да докаже, че Великото Бяло Братство е имало две главни Окултни Школи на земята.
Едната - западна Школа, а другата- източна Школа. Това не е вярно. Школата на Всемирното Велико Бяло Братство е една и тя за пръв път се откри на земята и във Вселената, и то на "Изгрева", в София - в страна България. Неин Учител е Великият Учител Беинса Дуно. А че на изток и на запад има Школи - това са човешки изобретения.
към текста >>
4.
3_66 Ясновидци и светци
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Имаше един възрастен приятел, Величко
Гръблашев
.
("Беседи - обяснения и упътвания", Търново, 1922 год., стр. 39-40) Учителят отиде в Търново да използува онова космическо течение и онова земно влияние на земния магнетизъм и електричество, за да ги закрепи едновременно с изявлението на Божествения и Христовия Дух, изявяващи се чрез Него и да създаде една благоприятна атмосфера в Търново, а оттам - едно омекотяване на атмосферата около българските глави и в българската аура изобщо. Но освен че това не се разбра от обществеността, от духовенството се поде една страшна кампания срещу Учителя, а то повлече и обществеността и тя се обяви срещу Учителя. Това беше един външен фронт срещу Учителя с хули, заплахи и лъжи. Освен този външен фронт имаше и друг, вътрешен фронт в самата Школа - това бяха всички онези, които волно или неволно работеха срещу Учителя в самата Школа с методите на Черната ложа.
Имаше един възрастен приятел, Величко
Гръблашев
.
Той беше много начетен, запознат с много неща, беше превел окултни книги от английски на български за розенкройцерите в Америка. Беше написал и много книги за появата на Учителя и Неговото Учение във връзка с европейския и световния окултизъм. Дотук всичко беше хубаво. Но нали бяха спиритисти, нали желаеха лична опитност с Невидимия свят, нали желаеха да чуят, да видят и да пипнат всичко онова, което не се чува, не се вижда и не се пипа - те сами попаднаха в мрежата на Черната ложа. Онези двамата хубавци Михаил Иванов и Кръстю Христов се свързаха с Гръблашев.
към текста >>
Онези двамата хубавци Михаил Иванов и Кръстю Христов се свързаха с
Гръблашев
.
Имаше един възрастен приятел, Величко Гръблашев. Той беше много начетен, запознат с много неща, беше превел окултни книги от английски на български за розенкройцерите в Америка. Беше написал и много книги за появата на Учителя и Неговото Учение във връзка с европейския и световния окултизъм. Дотук всичко беше хубаво. Но нали бяха спиритисти, нали желаеха лична опитност с Невидимия свят, нали желаеха да чуят, да видят и да пипнат всичко онова, което не се чува, не се вижда и не се пипа - те сами попаднаха в мрежата на Черната ложа.
Онези двамата хубавци Михаил Иванов и Кръстю Христов се свързаха с
Гръблашев
.
Той се подлъга, захапа въдицата им и се хвана от тях, че са ясновидци, че са преродени свети Кирил и свети Методий. И тръгнаха приятелите да ги посещават - да ходят на поклонение там, където бяха отседнали. А те бяха заели вилата на лозето - там, където ставаха съборите. Тогава Учителят каза: "Гръблашев е виновен, той ги разглези. Всички ходеха при тях на поклонение." Тях ги обгърнаха с внимание, предоставяха им къщите си, дадоха им вилата на лозето, предоставяха им средства и препитание.
към текста >>
Тогава Учителят каза: "
Гръблашев
е виновен, той ги разглези.
Но нали бяха спиритисти, нали желаеха лична опитност с Невидимия свят, нали желаеха да чуят, да видят и да пипнат всичко онова, което не се чува, не се вижда и не се пипа - те сами попаднаха в мрежата на Черната ложа. Онези двамата хубавци Михаил Иванов и Кръстю Христов се свързаха с Гръблашев. Той се подлъга, захапа въдицата им и се хвана от тях, че са ясновидци, че са преродени свети Кирил и свети Методий. И тръгнаха приятелите да ги посещават - да ходят на поклонение там, където бяха отседнали. А те бяха заели вилата на лозето - там, където ставаха съборите.
Тогава Учителят каза: "
Гръблашев
е виновен, той ги разглези.
Всички ходеха при тях на поклонение." Тях ги обгърнаха с внимание, предоставяха им къщите си, дадоха им вилата на лозето, предоставяха им средства и препитание. А те там не работеха нищо, по цял ден се подвизаваха "на ужким" в Господа. По-късно Учителят заяви: "Аз имам и камшик. Такива светии Кирил и Методий не признавам. Ония бяха титани, а тия са бръмбари." За да бъдат по-убедителни започнаха да говорят, че имат видения, че очите им са отворени за Невидимия свят и че над групата на търновци, когато се съберат при тях, виждат да се играе хоро от лазарки, но то е видимо само за тях двамата.
към текста >>
Така Величко
Гръблашев
им написва писмо, като ги помолва да попитат горе духовете и да се съсредоточат, за да получат откровение, дали той отново да отиде в Америка или не?
Такива светии Кирил и Методий не признавам. Ония бяха титани, а тия са бръмбари." За да бъдат по-убедителни започнаха да говорят, че имат видения, че очите им са отворени за Невидимия свят и че над групата на търновци, когато се съберат при тях, виждат да се играе хоро от лазарки, но то е видимо само за тях двамата. Всички бяха във възторг и в умиление от тях. Когато някои споделиха по-късно с Учителя за това, чуха отговора Му: "За лазарките ли? - те са техни илюзии и фикции." Ето това беше становището на Учителя за тези двамата, но приятелите не се съобразяваха с мнението Му, а продължаваха да се кланят на тези ясновидци и светци.
Така Величко
Гръблашев
им написва писмо, като ги помолва да попитат горе духовете и да се съсредоточат, за да получат откровение, дали той отново да отиде в Америка или не?
Онези двамата се чудят какво да правят, защото ако кажат каквото им дойде на ума, то Гръблашев ще го приеме като откровение свише и ще го изпълни. И тогава, ако съветът не е точен, те ще се изложат и компрометират като ясновидци и пророци. А Величко Гръблашев не е случаен човек. И ако се изложат пред него, ще им се наруши авторитетът пред всички. Тогава те отиват при Учителя и по заобиколен път споменават пред Учителя, че на Величко Гръблашев му предстои път, та дали ще бъде сполучлив за него или не.
към текста >>
Онези двамата се чудят какво да правят, защото ако кажат каквото им дойде на ума, то
Гръблашев
ще го приеме като откровение свише и ще го изпълни.
Ония бяха титани, а тия са бръмбари." За да бъдат по-убедителни започнаха да говорят, че имат видения, че очите им са отворени за Невидимия свят и че над групата на търновци, когато се съберат при тях, виждат да се играе хоро от лазарки, но то е видимо само за тях двамата. Всички бяха във възторг и в умиление от тях. Когато някои споделиха по-късно с Учителя за това, чуха отговора Му: "За лазарките ли? - те са техни илюзии и фикции." Ето това беше становището на Учителя за тези двамата, но приятелите не се съобразяваха с мнението Му, а продължаваха да се кланят на тези ясновидци и светци. Така Величко Гръблашев им написва писмо, като ги помолва да попитат горе духовете и да се съсредоточат, за да получат откровение, дали той отново да отиде в Америка или не?
Онези двамата се чудят какво да правят, защото ако кажат каквото им дойде на ума, то
Гръблашев
ще го приеме като откровение свише и ще го изпълни.
И тогава, ако съветът не е точен, те ще се изложат и компрометират като ясновидци и пророци. А Величко Гръблашев не е случаен човек. И ако се изложат пред него, ще им се наруши авторитетът пред всички. Тогава те отиват при Учителя и по заобиколен път споменават пред Учителя, че на Величко Гръблашев му предстои път, та дали ще бъде сполучлив за него или не. Изпитват Учителя, защото знаят, че каквото каже Учителят е истина и тази изречена истина ще могат да я споделят с Гръблашев и да я разменят срещу верност и подчинение от негова страна.
към текста >>
А Величко
Гръблашев
не е случаен човек.
Когато някои споделиха по-късно с Учителя за това, чуха отговора Му: "За лазарките ли? - те са техни илюзии и фикции." Ето това беше становището на Учителя за тези двамата, но приятелите не се съобразяваха с мнението Му, а продължаваха да се кланят на тези ясновидци и светци. Така Величко Гръблашев им написва писмо, като ги помолва да попитат горе духовете и да се съсредоточат, за да получат откровение, дали той отново да отиде в Америка или не? Онези двамата се чудят какво да правят, защото ако кажат каквото им дойде на ума, то Гръблашев ще го приеме като откровение свише и ще го изпълни. И тогава, ако съветът не е точен, те ще се изложат и компрометират като ясновидци и пророци.
А Величко
Гръблашев
не е случаен човек.
И ако се изложат пред него, ще им се наруши авторитетът пред всички. Тогава те отиват при Учителя и по заобиколен път споменават пред Учителя, че на Величко Гръблашев му предстои път, та дали ще бъде сполучлив за него или не. Изпитват Учителя, защото знаят, че каквото каже Учителят е истина и тази изречена истина ще могат да я споделят с Гръблашев и да я разменят срещу верност и подчинение от негова страна. Учителят ги оглежда и казва: "Нали сте светци, нали сте свети Кирил и Методий, нали знаете - кажете му." Онези стреснати, учудени и уплашени напускат бързо-бързо стаята на Учителя, после се поокопитват и продължават своята работа. А каква ли е тази работа?
към текста >>
Тогава те отиват при Учителя и по заобиколен път споменават пред Учителя, че на Величко
Гръблашев
му предстои път, та дали ще бъде сполучлив за него или не.
Така Величко Гръблашев им написва писмо, като ги помолва да попитат горе духовете и да се съсредоточат, за да получат откровение, дали той отново да отиде в Америка или не? Онези двамата се чудят какво да правят, защото ако кажат каквото им дойде на ума, то Гръблашев ще го приеме като откровение свише и ще го изпълни. И тогава, ако съветът не е точен, те ще се изложат и компрометират като ясновидци и пророци. А Величко Гръблашев не е случаен човек. И ако се изложат пред него, ще им се наруши авторитетът пред всички.
Тогава те отиват при Учителя и по заобиколен път споменават пред Учителя, че на Величко
Гръблашев
му предстои път, та дали ще бъде сполучлив за него или не.
Изпитват Учителя, защото знаят, че каквото каже Учителят е истина и тази изречена истина ще могат да я споделят с Гръблашев и да я разменят срещу верност и подчинение от негова страна. Учителят ги оглежда и казва: "Нали сте светци, нали сте свети Кирил и Методий, нали знаете - кажете му." Онези стреснати, учудени и уплашени напускат бързо-бързо стаята на Учителя, после се поокопитват и продължават своята работа. А каква ли е тази работа? Ще спомена. Учителят по този случай каза: "Това е едно общо течение, което слиза от Всемирното Велико Бяло Братство чрез Божествения и Христовия Дух в България чрез Учителя на Бялото Братство и те искат да Го използуват." А какво използуваха ли?
към текста >>
Изпитват Учителя, защото знаят, че каквото каже Учителят е истина и тази изречена истина ще могат да я споделят с
Гръблашев
и да я разменят срещу верност и подчинение от негова страна.
Онези двамата се чудят какво да правят, защото ако кажат каквото им дойде на ума, то Гръблашев ще го приеме като откровение свише и ще го изпълни. И тогава, ако съветът не е точен, те ще се изложат и компрометират като ясновидци и пророци. А Величко Гръблашев не е случаен човек. И ако се изложат пред него, ще им се наруши авторитетът пред всички. Тогава те отиват при Учителя и по заобиколен път споменават пред Учителя, че на Величко Гръблашев му предстои път, та дали ще бъде сполучлив за него или не.
Изпитват Учителя, защото знаят, че каквото каже Учителят е истина и тази изречена истина ще могат да я споделят с
Гръблашев
и да я разменят срещу верност и подчинение от негова страна.
Учителят ги оглежда и казва: "Нали сте светци, нали сте свети Кирил и Методий, нали знаете - кажете му." Онези стреснати, учудени и уплашени напускат бързо-бързо стаята на Учителя, после се поокопитват и продължават своята работа. А каква ли е тази работа? Ще спомена. Учителят по този случай каза: "Това е едно общо течение, което слиза от Всемирното Велико Бяло Братство чрез Божествения и Христовия Дух в България чрез Учителя на Бялото Братство и те искат да Го използуват." А какво използуваха ли? Отначало дойдоха от Варна и не искаха да работят - да си изкарват хляба и да дават своя труд на обществото, от което получават всичко.
към текста >>
5.
3_68 Самозванецът
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
"Ама на нас Учителят каза." "И на нас Учителят каза." Ще ги турим на изпит." Замесени: Олга Славчева, Райна Стефанова, Виктория Христова, Дафинка Казанлъклиева, Цочев, Стефан Цонев, цялата софийска комуна, Динова и пр., Балтова, Савов,
Гръблашев
, Велева, Р.Петкова, Дончо Попов, варненския ясновидец." Предоставяме ви оригиналния текст от частния разговор на Учителя във връзка с тези събития.
Когато някой дойде и каже, че Господ тъй казва, ще кажем: "Както Господ е казал, тъй ще направим." (Това ще кажем в себе си.) Ако на тях говори Духът, то ние живеем с Духът. И аз бих желал, като дойдат, да ни покажат знанието си. А пък тази формула ще се измени (поздравът "Няма Любов като Божията Любов" - Н.Л.К.Б.Л.). За вътрешен кръг ще турим друга формула. Като дойде - брат, сестра, млад, стар - ще се поставя на изпит.
"Ама на нас Учителят каза." "И на нас Учителят каза." Ще ги турим на изпит." Замесени: Олга Славчева, Райна Стефанова, Виктория Христова, Дафинка Казанлъклиева, Цочев, Стефан Цонев, цялата софийска комуна, Динова и пр., Балтова, Савов,
Гръблашев
, Велева, Р.Петкова, Дончо Попов, варненския ясновидец." Предоставяме ви оригиналния текст от частния разговор на Учителя във връзка с тези събития.
Проучете го добре. И след това решете дали това, което съм говорила, е вярно или е лъжа. Ние се определихме и застанахме зад думите на Учителя зад и Словото Му. Аз първа се противопоставих на цялата михайловистка мрежа, която бе хвърлена тук на "Изгрева" след заминаването на Учителя. Трябваше някой да се противопостави на измамата, лъжата и опорочаването на Школата.
към текста >>
6.
3_76 Болшевиките и Всемировият Учител
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Бил обърнат с
гръб
към онази врата, зад която се скривала Елена Казанлъклиева.
Една вечер Учителят излязъл пред хотела, застанал по средата на двора, вдигнал глава и се загледал към Небето. Била тиха, лятна, звездна вечер. Небето било чисто, а звездите блещукали, като че ли са запалени свещи и някой ги е закачил на този небесен олтар. Елена Казанлъклиева решила да провери какво прави Учителят на двора в тази звездна нощ и тайно Го наблюдавала през открехнатата външна врата на хотела. Учителят стоял на двора с вдигната нагоре глава и разглеждал звездното Небе.
Бил обърнат с
гръб
към онази врата, зад която се скривала Елена Казанлъклиева.
Както е бил с гръб към нея, по едно време тя чува гласът Му: "Еленке, ела тук при Мене! " Тя се стресва, след това се уплашва,че Учителят е открил по някакъв Негов начин, че тя Го наблюдава скришно. Тя стои и се чуди какво да прави. Изпитва срам от своята постъпка, че е следила без разрешение Учителя, че е следила личния Му живот. Отново чува гласа на Учителя, който я приканва да отиде при Него.
към текста >>
Както е бил с
гръб
към нея, по едно време тя чува гласът Му: "Еленке, ела тук при Мене!
Била тиха, лятна, звездна вечер. Небето било чисто, а звездите блещукали, като че ли са запалени свещи и някой ги е закачил на този небесен олтар. Елена Казанлъклиева решила да провери какво прави Учителят на двора в тази звездна нощ и тайно Го наблюдавала през открехнатата външна врата на хотела. Учителят стоял на двора с вдигната нагоре глава и разглеждал звездното Небе. Бил обърнат с гръб към онази врата, зад която се скривала Елена Казанлъклиева.
Както е бил с
гръб
към нея, по едно време тя чува гласът Му: "Еленке, ела тук при Мене!
" Тя се стресва, след това се уплашва,че Учителят е открил по някакъв Негов начин, че тя Го наблюдава скришно. Тя стои и се чуди какво да прави. Изпитва срам от своята постъпка, че е следила без разрешение Учителя, че е следила личния Му живот. Отново чува гласа на Учителя, който я приканва да отиде при Него. Няма как, престрашава се, прекрачва през прага на вратата, полека-полека застава пред Него и виновно навежда глава.
към текста >>
7.
3_77 Човек предполага, а Бог разполага със съдбините на света
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
След няколко дни - 5 юни 1944 година - по радиото се съобщава, че е открит западният фронт, съюзниците са дебаркирали с флотата си и са ударили в
гръб
германските войски.
Един ден Учителят пристига на извора, а там са Владо и Весела. Той се обръща към тях и им казва: "Време е. Днес ще отворим западния фронт." Владо и Весела Го поглеждат учудено. Не разбират нищо. Учителят се навежда, взима един инструмент и на това корито прави изход - отверстие, през което водата да изтича от коритото.
След няколко дни - 5 юни 1944 година - по радиото се съобщава, че е открит западният фронт, съюзниците са дебаркирали с флотата си и са ударили в
гръб
германските войски.
Започва освобождаването на Франция и Европа от германците. Чак тогава Владо-руснака и Весела Несторова разбират, че са присъствували на един исторически момент в разрешаване на съдбините на света от Учителя. Този случай Весела и Владо го разказваха години наред на всички. А е дошъл моментът, когато Учителят излиза на терасата и казва пред всички: "Ние решихме да пуснем руснаците и комунистите в България." Онези, които бяха долу на пейката, бяха свидетели на думите на Учителя. Те станаха също и свидетели, че тези думи се сбъднаха.
към текста >>
8.
5_53 Учителят е болен
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Защото се изискваше да носим храна, която се изкачваше на
гръб
в раници, трябваха завивки, подслон, чайници, топла вода, топла храна.
При тези излизания с Учителя в планината времето винаги беше хубаво и, след като прекарвахме определеното за престоя време, Учителят винаги намираше начин да го удължи. По-късно разбрахме, че Учителят си е вземал сбогом с планините на България. При тези излизания в планината с Учителя ние бяхме свидетели на всичко това, което описах. Учителят се изморяваше, често спираше за почивка, залюляваше се понякога, но Сам тръгваше и вървеше. Тези групи от приятели, които придружаваха Учителя, не бяха големи, а от по няколко души - толкова, че да се осигури пътят ни дотам и да се осигури пребиваването ни.
Защото се изискваше да носим храна, която се изкачваше на
гръб
в раници, трябваха завивки, подслон, чайници, топла вода, топла храна.
Не беше лесно да се осигури всичко това. Винаги имаше с нас братя и сестри, които се грижеха за бита и обходата на Учителя. Ние донасяхме дърва, вода, храна, палехме огън, белехме картофи, а сестрите готвеха супите и се справяха с други неща, които вършеха много добре. Те се грижеха за Учителя, за целия Му бит и обслужване. Учителят се завърна на "Изгрева" от Мърчаево, а с Него и цялата група.
към текста >>
9.
6_03 Паневритмията на Учителя и българският народ
,
НИКОЛАЙ ДОЙНОВ
,
ТОМ 1
Ако стъпвате на петите си, става сътресение на
гръбначния
мозък." За Паневритмията Учителят също е казал: "Ако българският народ приеме и прилага Паневритмията, ЩЕ БЪДЕ СПАСЕН.
При упражненията мисълта трябва да я прекарвате през ръцете и краката си. Те трябва да се правят бавно, с участието на ума. Съзнанието привлича енергиите. Като вдигнете ръката си нагоре, тя трябва да образува ъгъл 45 градуса. При играта се стъпва първо на пръстите, а после на петите.
Ако стъпвате на петите си, става сътресение на
гръбначния
мозък." За Паневритмията Учителят също е казал: "Ако българският народ приеме и прилага Паневритмията, ЩЕ БЪДЕ СПАСЕН.
Както се разбира, Учителят е смятал, че това приемане и прилагане на Паневритмията ще стане най-добре като се въведе в училищата. Тази идея бе дадена от Учителя. Но за да се осъществи, беше необходимо специално време в тези размирни години и хора, които трябваше да я осъществят до края. Проводници на тази идея за приложение на Паневритмията в училищата стават Милка Периклиева и Любомир Лулчев. Милка Периклиева е била една от най-изтъкнатите учителки в детските градини в София.
към текста >>
10.
8_15 Кои изпълниха Волята на Учителя?
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Обръща
гръб
и си тръгва.
Това са Гради Минчев, Николай Дойнов и брат му, Стефан Дойнов. Последните двама са рождени братя на Борис Николов. Никола Антов иска да влезе в салона, а те му отговарят: "За такова побесняло куче като тебе няма място в братския салон! " Антов ги поглежда и им казва: "Така ли? Аз на този салон ще му сложа катинар".
Обръща
гръб
и си тръгва.
До това време, Никола Антов беше директор на братската печатница и завеждаше книговезницата, където работеше и жена му. Тогава Борис Николов имаше една теория, според която Никола Антов представлява едно куче, което пази Братството на "Изгрева". И като всяко добро куче, освен че трябва да пази "Изгрева", трябва да върти опашка и да скимти пред този, който му дава хляба. Така смятаха и другите. Но те бяха забравили, че това куче не беше поставено от тях, а от Учителя.
към текста >>
11.
72. ПОСТЪТ В ШКОЛАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Житото действа на
гръбначния
стълб. 2.
Той е един процес не само на физическо изчистване на организма, но и на духовно обновление и приближаване към идеала, към който се е устремил ученика. Наряд за десетдневния пост. Започва от началото на февруари, първия ден от разсипа на луната. Формула: „Господи, приеми ме в лечебницата на природата за 10 дни." Казва се само един път преди започване на поста. Ползотворните сили, с които храните действат при поста: 1.
Житото действа на
гръбначния
стълб. 2.
Орехите - на мозъка. 3. Ябълките - на сърцето. 4. Медът - на кръвта. 100 грама жито се сварява от вечерта. Захлупва се, завива се, за да набъбне през нощта.
към текста >>
12.
84. ПЕЧАТАРСКАТА БАРАКА НА УЛ. „ОБОРИЩЕ 14
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Понякога буквите ги пренасяха на
гръб
с чували.
Тук свързваха буквите на страници. Наберат една кола и я сложат на едноколна ръчна количка и я търкалят до земеделския дом на ул. „Врабча" 1, където имаше печатница. Отпечатат колата, после върнат буквите, разсипят ги и със същите букви наберат следващата кола. Трудна работа.
Понякога буквите ги пренасяха на
гръб
с чували.
А те са оловни и тежат много. Влад Пашов бе скромен, мълчалив и работлив брат. Димитър Стоянов - всеотдаен. Към тях се присъедини Кирил Михайлов (Кирчо-лъвчето). Чрез тази барака се отпечатаха няколко томчета.
към текста >>
След това дойдоха други, които си направиха барачка и носеха на
гръб
букви, когато имаше пари да се обзаведе цяла печатница.
Той работеше педагогично и тактично. Накрая ще спомена и нещо, което непременно трябва да кажа: Братството имаше тогава пари, имаше средства да обзаведе печатница с машини, постройка и с всички удобства. Но това не бе направено. А защо? Нямаше ги хората, които да го направят.
След това дойдоха други, които си направиха барачка и носеха на
гръб
букви, когато имаше пари да се обзаведе цяла печатница.
Но те не отиват при Учителя да Го питат какво да направят, а решават да си направят барака и да си набират букви. Това можеха, това направиха. Какъвто съд има човек в себе си, толкова количество течност събира. Имаш съд и стомна за един литър, може да си и при Божествения извор, можеш да си налееш само един литър от него. Затова е важно да има готови души и души, които да са подготвени.
към текста >>
13.
103. ЗАЩО ПЕТЪР ДЪНОВ НЕ СТАНА ЕВАНГЕЛСКИ ПРОПОВЕДНИК?
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
По това време негов състудент е и Величко
Гръблашев
.
А те пък без заплата не искат да Го приемат, понеже Той ще им разруши цялата система. Така по един много прост начин Учителят се освобождава от евангелистите. Като студент в САЩ Той се е издържал сам. Ходел е да мие чинии в гостилници, ходил е да почиства комините на къщите и е бил хамалин в пристанището. Отивал е и е чакал посрещачи, след това им е помагал при пренасянето на багажа и те Го питали, колко струва, а Той казвал: „Колкото обичате." Те са пъхали едри банкноти в джобовете Му и така с тях е прекарвал по някой месец.
По това време негов състудент е и Величко
Гръблашев
.
Него го е било срам да носи багаж като хамалин или да мие чинии в гостилници и затова е отивал та е ставал или учител или е гледал като е занимавал в определени часове децата на богати американци. Това по-късно Величко Гръблашев ми го разказваше. Учителят имаше един дневник от следването си в САЩ и след това, но Той в Мърчаево го изгори заедно с други Негови тефтерчета. Този случай е вече разказан и аз няма да се спирам на него. В София като идва, още не е имал познати и затова е прекарвал в една страноприемница на ул.
към текста >>
Това по-късно Величко
Гръблашев
ми го разказваше.
Като студент в САЩ Той се е издържал сам. Ходел е да мие чинии в гостилници, ходил е да почиства комините на къщите и е бил хамалин в пристанището. Отивал е и е чакал посрещачи, след това им е помагал при пренасянето на багажа и те Го питали, колко струва, а Той казвал: „Колкото обичате." Те са пъхали едри банкноти в джобовете Му и така с тях е прекарвал по някой месец. По това време негов състудент е и Величко Гръблашев. Него го е било срам да носи багаж като хамалин или да мие чинии в гостилници и затова е отивал та е ставал или учител или е гледал като е занимавал в определени часове децата на богати американци.
Това по-късно Величко
Гръблашев
ми го разказваше.
Учителят имаше един дневник от следването си в САЩ и след това, но Той в Мърчаево го изгори заедно с други Негови тефтерчета. Този случай е вече разказан и аз няма да се спирам на него. В София като идва, още не е имал познати и затова е прекарвал в една страноприемница на ул. „Леге" на протестантите. Там е пренощувал, там е имало легла за проходящи техни хора.
към текста >>
14.
110. ТЪРНОВСКИТЕ СЪБОРИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Но вода се носеше на
гръб
.
Обзаведе се кухня, където сестрите дежуреха на смени. Поставиха се казани на удобни и подходящи места. Изобщо се създаде обстановка за общ братски живот, много приятна и много хубава. Помощници имаше винаги за чистене на зарзавата. Младите братя носеха вода от далече от една чешма в лозята, която беше далеч може би на километър.
Но вода се носеше на
гръб
.
Винаги имаше доброволци и имаше изобилно вода. Така се организира братския живот. Повечето от приятелите си бяха опънали палатки в лозята и там живееха. Други си бяха наели стаи в по-далечните вили за приспиване. Трети бяха си наели квартира в Търново и сутрин една малка група идваше в лозята.
към текста >>
15.
157. ОТКУПВАНЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
А имаше една друга сестра
Гръблашева
, която по това време беше много медиумична и в нея влизаха пакостливи духове.
„И цяла кола с ряпа да изядеш, няма да оздравееш. Неговата болест бе поради подпушване. Беше награбил чужди блага и трябваше да жертва от тях, за да се отпуши. Болестта му беше задръстване от чуждо богатство! " Сестрата чак сега разбира каква е работата и го разказа на нас.
А имаше една друга сестра
Гръблашева
, която по това време беше много медиумична и в нея влизаха пакостливи духове.
Тя наляво и надясно разказваше, че Учителят изнудва хората да си дават парите и ги взима от този или онзи. Ето ви два примера на две сестри на Изгрева и една история за едно откупване. На времето богатите хора са се откупвали от разбойниците като са изкопавали имане и са давали злато за откуп. Даваш злато, даряват ти живот. Това е правилото на разбойниците.
към текста >>
16.
183. ГАРГИТЕ И РАЗРУШИТЕЛИТЕ НА ИЗГРЕВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
После обърна
гръб
и влезна в салона.
А на отсрещната страна, oттатък пътя на електрическите жици бяха накацали гарги една до друга и прииждаха все нови и нови. Горната жица се огъна от тежестта на накацалите гарги и се допря до долната жица. Стана късо съединение, избухна пламък, гаргите се запалиха, разнесе се мирис на изгоряла перушина и мнозина тупнаха на земята. Всички гледат изумени от тази гледка. Учителят също гледа това и казва: „Всеки, който посегне на Изгрева ще изгори като тези гарги и ще го сполети същата участ".
После обърна
гръб
и влезна в салона.
Един брат стои и продължава да наблюдава скъсаните жици, изгорелите гарги паднали на земята, а наоколо мирис на изгоряла перушина. Този брат се казваше Желю Ганев. Той доживя да види как дойдоха онези, които разрушиха Изгрева. А други пък ще дочакат да видят участта на" онези, които посегнаха върху Изгрева и го разрушиха. Тези гарги не случайно кацнаха на онези жици.
към текста >>
17.
184. ЗАБЛУЖДЕНИЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
" Учителят мълчи, обръща
гръб
и си тръгва.
" Учителят му отговаря кратко: „Не си прав. Не говори така, защото ще пострада главата ти". Свещеникът скача и размахва ръце. „Какво, Ти заплашваш ли ме? Къде е Божията Любов, която Ти проповядваш?
" Учителят мълчи, обръща
гръб
и си тръгва.
Свещеникът не послушва Учителя и продължава да хули Братството. След няколко дни като пътувал по влака за София, на един пътник като гледал през прозореца, му паднала шапката и той дръпнал ръчката на внезапната спирачка. Влакът спрял изведнъж, пътниците се въргаляли един връз друг, а този пътник слезнал от влака и си прибрал шапката. Идва кондукторът и глобява онзи, който е дръпнал внезапната спирачка без да има основателна причина. Обаче в един от вагоните пътувал нашият свещеник, за който говорим.
към текста >>
" Обръща
гръб
и напуска двора на „Опълченска" 66.Заблуждението също има цена.
А наоколо има приятели, намират се и такива, които са били на събора в Търново и са запомнили този свещеник, как е ръкомахал срещу Учителя и как е говорил срещу Него. След малко Учителят излиза и се запътва към него. Свещеникът става и Му казва: „Извини ме, аз съм се заблуждавал в Тебе". Учителят кимва с глава, давайки знак, че е приел извинението му. Свещеникът оглежда наоколо приятелите, промълвява едно „Извинявайте!
" Обръща
гръб
и напуска двора на „Опълченска" 66.Заблуждението също има цена.
За всяка вина човек заплаща с живота си, с време, сили и енергия чрез метода на страданието. Затова страданието на земята е един велик Учител на човечеството.
към текста >>
18.
4. ЖЪЛТЕНИЦАТА
,
,
ТОМ 2
Раницата е пак на неговия
гръб
, но той като че не я чувствува толкова тежка.
Кой ще иде? Все брата. Забрави той болестта си, цял ден тича за всичко. Вечерта се връщат. Но това са десет километра още.
Раницата е пак на неговия
гръб
, но той като че не я чувствува толкова тежка.
Като стигат на Изгрева, братът оставя раницата пред вратата на Учителя. Но чудното е, че от умората му няма нито следа. Усеща се силен, здрав, бодър, освежен. Като си отива вкъщи, поглежда се в огледалото. От жълтеницата нито следа.
към текста >>
19.
20.Лудият кон
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Казваше се Никола
Гръблев
.
20. ЛУДИЯТ КОН Имахме брат в Търново военен, мисля че с чин капитан.
Казваше се Никола
Гръблев
.
Човек смел, пъргав, подвижен. Един ден трябва да отиде на гарата да приема стоки и товари дошли за полка. Тъкмо да тръгва за гарата, гледа на двора четирима войници развеждат един кон, толкова буен и силен, че не могат да го удържат. И други офицери са излезли да гледат, а фелдфебела мърмори: „Това не е кон, това е бяс. Кой може да го язди?
към текста >>
Брат
Гръблев
казва на фелдфебела: „Наредете да се оседлае този кон за мен, с него ще отида на гарата." фелдфебела цял изтръпва.
И други офицери са излезли да гледат, а фелдфебела мърмори: „Това не е кон, това е бяс. Кой може да го язди? - Никой. Само яде на халос храната. Да остане на мен, ще го застрелям".
Брат
Гръблев
казва на фелдфебела: „Наредете да се оседлае този кон за мен, с него ще отида на гарата." фелдфебела цял изтръпва.
„Но г-н капитан, как е възможно това, той е луд кон, ще Ви убие! " Братът казва: „Оседлайте този кон". Заповед. Няма какво да се прави, с големи усилия оседлават коня и четирима войника го държат. Приближава братът до него, говори му меко, успокоява го, даже го поглажда по врата и изведнъж докато се усети коня, мята се на седлото. Войниците пускат коня.
към текста >>
Как е успял конят да измести юздата и желязото да не тормози езика му, но
Гръблев
това не знае.
После хваща юздата. Юздата има едно желязо в устата на коня, което тормози езика и небцето болезнено. Усеща коня, здрава ръка го държи, примирява се и стъпва в пътя. Стигат до гарата, слиза братът от коня, връзва го за едно дърво, свършва си работата, после качва се на коня и тръгва обратно като през всичкото време съзнанието му е будно, държи се здраво за коня. Но тъкмо на баира среща го един негов приятел, заприказва го и брата за момент изпуска от вниманието си коня.
Как е успял конят да измести юздата и желязото да не тормози езика му, но
Гръблев
това не знае.
Щом го бутва брата, коня се устремява с всичка сила напред. Дърпа брата юздата, но тя не действува. А конят взема все по-голяма скорост, разгорещява се. В това време насред пътя една жена се спряла и връзва обувката си. Конят както се е засилил, прескача жената, тя изпищява, а конят още по-лудо тича нататък.
към текста >>
". Разправяше ми по-късно брат
Гръблев
: „Усетих, че една мощна сила ни хвана, мен и конят и ни пови на завоя.
В това време насред пътя една жена се спряла и връзва обувката си. Конят както се е засилил, прескача жената, тя изпищява, а конят още по-лудо тича нататък. Наближават големия завой при моста, който е почти на 90 градуса. Вижда братът, че при тази скорост на коня няма да могат да вземат завоя и ще се хвърлят в пропастта. Братът затваря очи и извиква: „Учителю, загивам!
". Разправяше ми по-късно брат
Гръблев
: „Усетих, че една мощна сила ни хвана, мен и конят и ни пови на завоя.
Една сила от светлина, блясък, която ме ослепи. Като отворих очите си, конят си тича направо към казармата. Офицери и войници бяха наизлезли да гледат. Пристигнахме на двора, коня целия в пяна". Притичаха се войници, хващат го, той слиза, офицерите го поздравяват.
към текста >>
А
Гръблев
мълчи смутен, объркан и благодари мислено на Бога, че е останал жив.
Една сила от светлина, блясък, която ме ослепи. Като отворих очите си, конят си тича направо към казармата. Офицери и войници бяха наизлезли да гледат. Пристигнахме на двора, коня целия в пяна". Притичаха се войници, хващат го, той слиза, офицерите го поздравяват.
А
Гръблев
мълчи смутен, объркан и благодари мислено на Бога, че е останал жив.
В това време сестра Иларионова е в София при Учителя. Дошла да си вземе сбогом. Ще тръгва на другия ден за Търново. Както разговарят, изведнъж Учителят спира думата си, затваря очи и после като ги отваря казва: „Спасихме брат Гръблев! " Сестрата се учудва на думите му, но записва в тефтерчето си датата, часа, минутата и думите, които Учителят казва.
към текста >>
Както разговарят, изведнъж Учителят спира думата си, затваря очи и после като ги отваря казва: „Спасихме брат
Гръблев
!
Притичаха се войници, хващат го, той слиза, офицерите го поздравяват. А Гръблев мълчи смутен, объркан и благодари мислено на Бога, че е останал жив. В това време сестра Иларионова е в София при Учителя. Дошла да си вземе сбогом. Ще тръгва на другия ден за Търново.
Както разговарят, изведнъж Учителят спира думата си, затваря очи и после като ги отваря казва: „Спасихме брат
Гръблев
!
" Сестрата се учудва на думите му, но записва в тефтерчето си датата, часа, минутата и думите, които Учителят казва. След два-три дни в Търново сестрата се среща с брат Гръблев и го пита: „Брат Гърблев, на тази и тази дата, в толкова часа не Ви ли се е случвало някакво премеждие? " Брат Гръблев й разправя случая с коня. А Елена Иларионова добавя: „Да, Учителят каза тогава: „Спасихме брат Гръблев! " „Аз извиках към Учителя, нямах друго спасение." Какви възможности има Духът, неограничени.
към текста >>
След два-три дни в Търново сестрата се среща с брат
Гръблев
и го пита: „Брат Гърблев, на тази и тази дата, в толкова часа не Ви ли се е случвало някакво премеждие?
В това време сестра Иларионова е в София при Учителя. Дошла да си вземе сбогом. Ще тръгва на другия ден за Търново. Както разговарят, изведнъж Учителят спира думата си, затваря очи и после като ги отваря казва: „Спасихме брат Гръблев! " Сестрата се учудва на думите му, но записва в тефтерчето си датата, часа, минутата и думите, които Учителят казва.
След два-три дни в Търново сестрата се среща с брат
Гръблев
и го пита: „Брат Гърблев, на тази и тази дата, в толкова часа не Ви ли се е случвало някакво премеждие?
" Брат Гръблев й разправя случая с коня. А Елена Иларионова добавя: „Да, Учителят каза тогава: „Спасихме брат Гръблев! " „Аз извиках към Учителя, нямах друго спасение." Какви възможности има Духът, неограничени. Той владее силите, и условията. Когато идва в София Гръблев благодари на Учителя за спасението си.
към текста >>
" Брат
Гръблев
й разправя случая с коня.
Дошла да си вземе сбогом. Ще тръгва на другия ден за Търново. Както разговарят, изведнъж Учителят спира думата си, затваря очи и после като ги отваря казва: „Спасихме брат Гръблев! " Сестрата се учудва на думите му, но записва в тефтерчето си датата, часа, минутата и думите, които Учителят казва. След два-три дни в Търново сестрата се среща с брат Гръблев и го пита: „Брат Гърблев, на тази и тази дата, в толкова часа не Ви ли се е случвало някакво премеждие?
" Брат
Гръблев
й разправя случая с коня.
А Елена Иларионова добавя: „Да, Учителят каза тогава: „Спасихме брат Гръблев! " „Аз извиках към Учителя, нямах друго спасение." Какви възможности има Духът, неограничени. Той владее силите, и условията. Когато идва в София Гръблев благодари на Учителя за спасението си. А Той му посочва строго с пръст: „И друг път да не изкушаваш Господа Твоего с неблагоразумието си." Какви задължения има Духът!
към текста >>
А Елена Иларионова добавя: „Да, Учителят каза тогава: „Спасихме брат
Гръблев
!
Ще тръгва на другия ден за Търново. Както разговарят, изведнъж Учителят спира думата си, затваря очи и после като ги отваря казва: „Спасихме брат Гръблев! " Сестрата се учудва на думите му, но записва в тефтерчето си датата, часа, минутата и думите, които Учителят казва. След два-три дни в Търново сестрата се среща с брат Гръблев и го пита: „Брат Гърблев, на тази и тази дата, в толкова часа не Ви ли се е случвало някакво премеждие? " Брат Гръблев й разправя случая с коня.
А Елена Иларионова добавя: „Да, Учителят каза тогава: „Спасихме брат
Гръблев
!
" „Аз извиках към Учителя, нямах друго спасение." Какви възможности има Духът, неограничени. Той владее силите, и условията. Когато идва в София Гръблев благодари на Учителя за спасението си. А Той му посочва строго с пръст: „И друг път да не изкушаваш Господа Твоего с неблагоразумието си." Какви задължения има Духът! Към всички и дори към Едного.
към текста >>
Когато идва в София
Гръблев
благодари на Учителя за спасението си.
След два-три дни в Търново сестрата се среща с брат Гръблев и го пита: „Брат Гърблев, на тази и тази дата, в толкова часа не Ви ли се е случвало някакво премеждие? " Брат Гръблев й разправя случая с коня. А Елена Иларионова добавя: „Да, Учителят каза тогава: „Спасихме брат Гръблев! " „Аз извиках към Учителя, нямах друго спасение." Какви възможности има Духът, неограничени. Той владее силите, и условията.
Когато идва в София
Гръблев
благодари на Учителя за спасението си.
А Той му посочва строго с пръст: „И друг път да не изкушаваш Господа Твоего с неблагоразумието си." Какви задължения има Духът! Към всички и дори към Едного.
към текста >>
20.
55. ВЪЛЦИТЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
55. ВЪЛЦИТЕ Брат
Гръблев
служи в Дели Ормана, на границата, охранява границата.
55. ВЪЛЦИТЕ Брат
Гръблев
служи в Дели Ормана, на границата, охранява границата.
Тази зима е била зима с дълбоки снегове и студ, че чак дърветата се пукат. Брат Гръблев обхожда на кон границата от пост на пост през дивите гори на Дели Ормана. От Румъния нахлуват вълци, страшно става да се ходи из горите. Като идва в София в отпуска брат Гръблев пита Учителя: „Какво да правя? Нося оръжие.
към текста >>
Брат
Гръблев
обхожда на кон границата от пост на пост през дивите гори на Дели Ормана.
55. ВЪЛЦИТЕ Брат Гръблев служи в Дели Ормана, на границата, охранява границата. Тази зима е била зима с дълбоки снегове и студ, че чак дърветата се пукат.
Брат
Гръблев
обхожда на кон границата от пост на пост през дивите гори на Дели Ормана.
От Румъния нахлуват вълци, страшно става да се ходи из горите. Като идва в София в отпуска брат Гръблев пита Учителя: „Какво да правя? Нося оръжие. Да ги избивам ли? " Учителят му казва: „Няма да убиваш!
към текста >>
Като идва в София в отпуска брат
Гръблев
пита Учителя: „Какво да правя?
55. ВЪЛЦИТЕ Брат Гръблев служи в Дели Ормана, на границата, охранява границата. Тази зима е била зима с дълбоки снегове и студ, че чак дърветата се пукат. Брат Гръблев обхожда на кон границата от пост на пост през дивите гори на Дели Ормана. От Румъния нахлуват вълци, страшно става да се ходи из горите.
Като идва в София в отпуска брат
Гръблев
пита Учителя: „Какво да правя?
Нося оръжие. Да ги избивам ли? " Учителят му казва: „Няма да убиваш! Когато си в опасност ще Ме призовеш, ще си представиш живо Моят образ." След няколко дни като се връща брат Гръблев, върви през гората и ето заобикаля го глутница вълци. Носи оръжие, пушка, има пистолет, но не ги употребява.
към текста >>
Когато си в опасност ще Ме призовеш, ще си представиш живо Моят образ." След няколко дни като се връща брат
Гръблев
, върви през гората и ето заобикаля го глутница вълци.
От Румъния нахлуват вълци, страшно става да се ходи из горите. Като идва в София в отпуска брат Гръблев пита Учителя: „Какво да правя? Нося оръжие. Да ги избивам ли? " Учителят му казва: „Няма да убиваш!
Когато си в опасност ще Ме призовеш, ще си представиш живо Моят образ." След няколко дни като се връща брат
Гръблев
, върви през гората и ето заобикаля го глутница вълци.
Носи оръжие, пушка, има пистолет, но не ги употребява. Призовава Учителя. Вълците наклякват наоколо и нищо не му правят. Спомня си думите на Учителя: „Когато си в опасност, представи си живо моят образ и Ме призови." Той преминава покрай тях, а те го гледат, гледат ли, гледат и мируват. Човек минава покрай тях.
към текста >>
21.
58. ВЯРАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
58. ВЯРАТА Брат Никола
Гръблев
, военен, охранява границата в Добруджа, Дели Ормана.
58. ВЯРАТА Брат Никола
Гръблев
, военен, охранява границата в Добруджа, Дели Ормана.
Наоколо турски села, но турците го почитат като праведен човек. Тази година сушата е голяма. Месеци дъжд не вали. Събира се народа, прави молебствия за дъжд, колят курбани, отговор няма. Сушата продължава.
към текста >>
Тогава турците изпращат делегация до брат
Гръблев
.
Тази година сушата е голяма. Месеци дъжд не вали. Събира се народа, прави молебствия за дъжд, колят курбани, отговор няма. Сушата продължава. Всички поселища изгорели.
Тогава турците изпращат делегация до брат
Гръблев
.
„Помоли се ти, дано Аллах те чуе да завали дъжд", казва делегацията. А фелдфебела се смее на брат Гръблев, казва му: „Търсят те, да им дадеш дъжд! " Братът казва: „Нека дойдат! " Предрича на делегацията: „В петък ще вали! Но да се съберат всички ваши, всеки, който е завел дело срещу брата си, да го прекрати.
към текста >>
А фелдфебела се смее на брат
Гръблев
, казва му: „Търсят те, да им дадеш дъжд!
Събира се народа, прави молебствия за дъжд, колят курбани, отговор няма. Сушата продължава. Всички поселища изгорели. Тогава турците изпращат делегация до брат Гръблев. „Помоли се ти, дано Аллах те чуе да завали дъжд", казва делегацията.
А фелдфебела се смее на брат
Гръблев
, казва му: „Търсят те, да им дадеш дъжд!
" Братът казва: „Нека дойдат! " Предрича на делегацията: „В петък ще вали! Но да се съберат всички ваши, всеки, който е завел дело срещу брата си, да го прекрати. Които имат вражда да се опростят, които имат вземане-даване да се разплатят, да няма омраза, да няма вражда, всички примирени ще дойдете на събора в петък, на определеното място и никакви курбани няма да се колят! " Отива си делегацията и донася нарежданията на брат Гръблев.
към текста >>
" Отива си делегацията и донася нарежданията на брат
Гръблев
.
А фелдфебела се смее на брат Гръблев, казва му: „Търсят те, да им дадеш дъжд! " Братът казва: „Нека дойдат! " Предрича на делегацията: „В петък ще вали! Но да се съберат всички ваши, всеки, който е завел дело срещу брата си, да го прекрати. Които имат вражда да се опростят, които имат вземане-даване да се разплатят, да няма омраза, да няма вражда, всички примирени ще дойдете на събора в петък, на определеното място и никакви курбани няма да се колят!
" Отива си делегацията и донася нарежданията на брат
Гръблев
.
Турците са изпълнителни. Брат Гръблев ходи и се моли: „Господи, Учителю, отговори на молитвата ми, нека да завали дъжд в петък". Денят, когато беше определена срещата и молитвата за дъжд пристига и брат Гръблев на мястото. И той ще се моли с тях, с турците - те на турски, а той на български. А небето е ясно, нито едно облаче по него.
към текста >>
Брат
Гръблев
ходи и се моли: „Господи, Учителю, отговори на молитвата ми, нека да завали дъжд в петък".
" Предрича на делегацията: „В петък ще вали! Но да се съберат всички ваши, всеки, който е завел дело срещу брата си, да го прекрати. Които имат вражда да се опростят, които имат вземане-даване да се разплатят, да няма омраза, да няма вражда, всички примирени ще дойдете на събора в петък, на определеното място и никакви курбани няма да се колят! " Отива си делегацията и донася нарежданията на брат Гръблев. Турците са изпълнителни.
Брат
Гръблев
ходи и се моли: „Господи, Учителю, отговори на молитвата ми, нека да завали дъжд в петък".
Денят, когато беше определена срещата и молитвата за дъжд пристига и брат Гръблев на мястото. И той ще се моли с тях, с турците - те на турски, а той на български. А небето е ясно, нито едно облаче по него. Почва молитвата и ето задава се едно облаче, друго облаче, небето се покрива с облаци, духва вятър, блясват светкавици, почва дъжд като из ведро. Брат Гръблев само повтаря в себе си: „Господи, благодаря Ти!
към текста >>
Денят, когато беше определена срещата и молитвата за дъжд пристига и брат
Гръблев
на мястото.
Но да се съберат всички ваши, всеки, който е завел дело срещу брата си, да го прекрати. Които имат вражда да се опростят, които имат вземане-даване да се разплатят, да няма омраза, да няма вражда, всички примирени ще дойдете на събора в петък, на определеното място и никакви курбани няма да се колят! " Отива си делегацията и донася нарежданията на брат Гръблев. Турците са изпълнителни. Брат Гръблев ходи и се моли: „Господи, Учителю, отговори на молитвата ми, нека да завали дъжд в петък".
Денят, когато беше определена срещата и молитвата за дъжд пристига и брат
Гръблев
на мястото.
И той ще се моли с тях, с турците - те на турски, а той на български. А небето е ясно, нито едно облаче по него. Почва молитвата и ето задава се едно облаче, друго облаче, небето се покрива с облаци, духва вятър, блясват светкавици, почва дъжд като из ведро. Брат Гръблев само повтаря в себе си: „Господи, благодаря Ти! Ти ме послуша Учителю." След този случай авторитета му сред турците порасна много.
към текста >>
Брат
Гръблев
само повтаря в себе си: „Господи, благодаря Ти!
Брат Гръблев ходи и се моли: „Господи, Учителю, отговори на молитвата ми, нека да завали дъжд в петък". Денят, когато беше определена срещата и молитвата за дъжд пристига и брат Гръблев на мястото. И той ще се моли с тях, с турците - те на турски, а той на български. А небето е ясно, нито едно облаче по него. Почва молитвата и ето задава се едно облаче, друго облаче, небето се покрива с облаци, духва вятър, блясват светкавици, почва дъжд като из ведро.
Брат
Гръблев
само повтаря в себе си: „Господи, благодаря Ти!
Ти ме послуша Учителю." След този случай авторитета му сред турците порасна много. За тях той беше Божий човек, чийто молитви се чуват и изпълняват.
към текста >>
22.
СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ III
,
,
ТОМ 3
Никола
Гръблев
(1893-1968) -117 - 101.
Стенографката Савка Керемидчиева и съществените неща -108 от живота на Учителя. 96. Архивът на Савка Керемидчиева -109 97. Кражбата на архива на Савка и последствията -113 98. Светското знание предхожда Божественото -115 99. Женени в Младежкия окултен клас не се допущат -116 100.
Никола
Гръблев
(1893-1968) -117 - 101.
Цочо Диков и луната -118 102. Ръката, която пишеше лъжи и хули -119 103. Димитър Звездински -120 104. Един ден на Изгрева -120 105. фото д-р Жеков - право запазено -121 106.
към текста >>
23.
18. ПОСЛЕДНОТО ПОСЕЩЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ В ДОМЪТ ГУМНЕРОВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Извади от сандъка си една кутия и я подаде на Методий: „Тези неща ще ги предадеш на
Гръблашева
".
Там какво е правил ние не знаем. След туй ни повика. Беше отворил сандъка си. Имаше един голям сандък в стаята. Имаше книжа, предмети и други неща.
Извади от сандъка си една кутия и я подаде на Методий: „Тези неща ще ги предадеш на
Гръблашева
".
Те бяха ценности, които тя бе оставила Учителят да ги пази. Методий взе кутията, понеже живееше у Гръблашеви. Имаше връзка с тях - с майката и дъщерята. След това Учителят взе тетрадките на Петко Гумнеров, в които той е записал първите беседи, които Учителят е държал в София. Учителят ги предаде на Боян Боев.
към текста >>
Методий взе кутията, понеже живееше у
Гръблашеви
.
Беше отворил сандъка си. Имаше един голям сандък в стаята. Имаше книжа, предмети и други неща. Извади от сандъка си една кутия и я подаде на Методий: „Тези неща ще ги предадеш на Гръблашева". Те бяха ценности, които тя бе оставила Учителят да ги пази.
Методий взе кутията, понеже живееше у
Гръблашеви
.
Имаше връзка с тях - с майката и дъщерята. След това Учителят взе тетрадките на Петко Гумнеров, в които той е записал първите беседи, които Учителят е държал в София. Учителят ги предаде на Боян Боев. На мен предаде кристали направени от стъкло, специални големи, едри кристали. Те бяха направени по кристалографски-те системи - имаше от кубичната система, комбинация на куб с октоедър.
към текста >>
Гръблашева
си взе скъпоценностите и само тя знае какво направи с тях.
Кражбата винаги е кражба. А на Галилей извади от чекмеджето един портрет на дядо поп Константин Дъновски, както и няколко малки негови портрети. Така Учителят разпореди някои неща, кой какво да носи. Това беше жива символика. Какво стана с нещата, които Учителят ни предаде?
Гръблашева
си взе скъпоценностите и само тя знае какво направи с тях.
Методий след това написа очерк за Гръбла-шева. Тетрадките на Гумнеров, които Боян Боев държа при себе си, му ги взеха при последният обиск заедно с неговите тетрадки. Не можа Боев да ги запази. Но предполагам да са запазени в Народната Библиотека в някоя скришна стаичка. Аз бях подал молба при последните обиски до директора на Народната библиотека, за да се заинтересува и запази архива на Учителя.
към текста >>
Методий след това написа очерк за
Гръбла
-шева.
А на Галилей извади от чекмеджето един портрет на дядо поп Константин Дъновски, както и няколко малки негови портрети. Така Учителят разпореди някои неща, кой какво да носи. Това беше жива символика. Какво стана с нещата, които Учителят ни предаде? Гръблашева си взе скъпоценностите и само тя знае какво направи с тях.
Методий след това написа очерк за
Гръбла
-шева.
Тетрадките на Гумнеров, които Боян Боев държа при себе си, му ги взеха при последният обиск заедно с неговите тетрадки. Не можа Боев да ги запази. Но предполагам да са запазени в Народната Библиотека в някоя скришна стаичка. Аз бях подал молба при последните обиски до директора на Народната библиотека, за да се заинтересува и запази архива на Учителя. И той изпрати двама човека на Изгрева, когато товареха литературата на камионите.
към текста >>
24.
70. ГЕОРГИ РАДЕВ И ЦЕНАТА НА ОТКУПА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Той не си взема дипломата и им обърна
гръб
.
Защото професор Цанков тогава и Министър председателят издадоха наредба: „Хора от Бялото Братство не могат да бъдат назначавани на държавна служба ако не дадат декларация, че се отказват от идеите си." Вижте сега каква диващина. И ние, завършилите факултета се отказахме от всякаква държавна служба. Мен ме канеха във факултета като асистент, но отказах. Жорж можеше да заеме каквато си служба иска. Професорите го обичаха и ценяха много.
Той не си взема дипломата и им обърна
гръб
.
Аз също не си взех дипломата и отидох да работя в своя занаят, а Жорж стана преводач. Знаеше много езици. Говореше френски като парижанин. Като го слушаха и го гледаха французите, не можеха да го различат, че не е парижанин, физиономията му бе френска. Имаше отличен стил и бе много начетен човек.
към текста >>
25.
87. РАНИЦАТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
И Олга с раница на
гръб
се качва на влака.
През 1921 г. майка й се разболява и тя прави постъпки, получава открит лист за посещение в Цариброд. На тръгване отива при Учителя и Му съобщава, че ще посети Цариброд за една седмица около Великденските празници. „Учителю, Вие говорите в беседите Си, че в Новата Култура, която иде, волът доброволно ще иде при господаря си да го впрегне в колата, също и да иде на нивата и там отново да го впрегнат в ралото, за да изоре нивата. Ето аз сега сама идвам при Вас и моля да ми кажете какво мога да направя за моите братя българи оттатък границата." Учителят без да говори, слага на масата една раница, напълва я с томчета беседи, посочва с пръст да я сложи на гърбът си и прави жест, че може да тръгва.
И Олга с раница на
гръб
се качва на влака.
Слиза на Царибродската гара. Жена на митницата я преглежда в една стая. Забранено е лист българска литература да се пренася в Цариброд. Сърбите се стремят да асимилират това население. Олга Славчева я претърсват именно за това.
към текста >>
26.
100. НИКОЛА ГРЪБЛЕВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
100. НИКОЛА
ГРЪБЛЕВ
Никола
Гръблев
е роден на 11 май 1893 г.
100. НИКОЛА
ГРЪБЛЕВ
Никола
Гръблев
е роден на 11 май 1893 г.
в Габрово. Баща му беше пощенски раздавач, а майка му тъкачка в една фабрика. Баща му умира рано и той остава сирак с две сестри. Минал през голяма мизерия, израснал и като беден се свързал с комунистите. По-късно завършва военното училище и като офицер служи в различни гарнизони.
към текста >>
Има хора неженени, но са женени." Брат
Гръблев
си отива озадачен, понеже нищо не разбрал от това, което му казал Учителят.
Но през останалия си съзнателен живот той служеше на идеите на Братството. А какъв бурен живот имаше само той. Пълен с превратности. Веднъж отиде при Учителя и Го пита нещо за бъдещето си и време ли е да се ожени. По този повод Учителят му казва: „Има хора - женени, но са неженени.
Има хора неженени, но са женени." Брат
Гръблев
си отива озадачен, понеже нищо не разбрал от това, което му казал Учителят.
А той отишъл, за да го пита, дали да се ожени. Преди да се ожени той отново отива при Учителя. А Той му казва: „Разбойници ли искаш да раждаш? " Не послуша думите на Учителя, ожени се, родиха му се двама синове, от които той и досега плаче. А това бяха онези разбойници, които бяха най-великите корсари на Средиземно море и от които се страхуваха три флоти - английската, испанската и френската.
към текста >>
Три империи трепереха на времето от тези двама корсара, а сега те се бяха преродили като синове на Никола
Гръблев
и той и досега плаче от тях.
А той отишъл, за да го пита, дали да се ожени. Преди да се ожени той отново отива при Учителя. А Той му казва: „Разбойници ли искаш да раждаш? " Не послуша думите на Учителя, ожени се, родиха му се двама синове, от които той и досега плаче. А това бяха онези разбойници, които бяха най-великите корсари на Средиземно море и от които се страхуваха три флоти - английската, испанската и френската.
Три империи трепереха на времето от тези двама корсара, а сега те се бяха преродили като синове на Никола
Гръблев
и той и досега плаче от тях.
Какъв бурен живот преминаха нашите приятели по времето на Школата на Учителя. Преминаха през всички етапи - от просяка та чак до Царя на Духа - Учителя! Той си замина на 24 май 1968 г. в София.
към текста >>
27.
2. ПЪРВИТЕ ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ ДО МУСАЛА. ЧАМ КУРИЯ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
На всичко отгоре, понеже ние пиехме само гореща вода някои приятели бяха измислили и измайсторили самовари, които да се носят на
гръб
.
Обикновено се търси и облича най-старото облекло, износени дрехи и обуща. Нямахме този днешен спортен екип с всичките удобства. И така тази пъстра група минава - млади, стари, баби с патерички-те си и те отиват на Рила. За изтънчените курортисти това бе една весела картина, напълно оригинална. Насмешливо се отнасяха към нас.
На всичко отгоре, понеже ние пиехме само гореща вода някои приятели бяха измислили и измайсторили самовари, които да се носят на
гръб
.
Значи на гръб носиш един самовар от около 20-25 литра. А самоварът е разпален с дървени въглища. Водата е завряла, кипи. По якичките братя носеха тези два-три самовара. Вдига се пара, а когато парата стигне много голяма сила има една свирка предупредителна.
към текста >>
Значи на
гръб
носиш един самовар от около 20-25 литра.
Нямахме този днешен спортен екип с всичките удобства. И така тази пъстра група минава - млади, стари, баби с патерички-те си и те отиват на Рила. За изтънчените курортисти това бе една весела картина, напълно оригинална. Насмешливо се отнасяха към нас. На всичко отгоре, понеже ние пиехме само гореща вода някои приятели бяха измислили и измайсторили самовари, които да се носят на гръб.
Значи на
гръб
носиш един самовар от около 20-25 литра.
А самоварът е разпален с дървени въглища. Водата е завряла, кипи. По якичките братя носеха тези два-три самовара. Вдига се пара, а когато парата стигне много голяма сила има една свирка предупредителна. Тя свири нагоре, вдига се пара като свирка на парен локомотив.
към текста >>
28.
20. ЕКСКУРЗИЯ ДО 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА ПРЕЗ 1942 г.
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
От там поех с раницата на
гръб
и пристигнах в 3 часа след обед на езерата.
Стигнах до хижа Скакавица. Аз съм се изморил, не съм се хранил, изпотен съм вир вода и виждам един селянин с два. коня отива на горе. „Абе, момче, я дай раницата да я турим на коня! " Рекох: „Аа, вземи я." Та той ми изнесе раницата до петото езеро.
От там поех с раницата на
гръб
и пристигнах в 3 часа след обед на езерата.
Ама голям зор видях, защото бе голям Пътя и тежка раницата. Всички се зарадваха. Прекарахме още 4-5 дни. Продуктите стигнаха до толкова и слезнахме през Сапарева баня. Туй беше прощалното излизане с Учителя на 7-те езера.
към текста >>
29.
43. ПАНЕВРИТМИЯ КРАЙ ПЕТОТО ЕЗЕРО „МАХАБУР
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Веднъж Учителят нареди всички ученици да се наредят в кръг, обърнати с
гръб
към центъра и след това всеки трябваше да върви по посока на радиуса на кръга, независимо кой каква пречка ще срещне.
Веднъж те дойдоха между нас, застанаха помежду ни като преди това се бяха наредили в права редица и ни наблюдаваха. След като свърши Паневритмията ние се скупчихме около Учителя да Му целуваме ръка и когато се огледахме видяхме, че конете са се размесили между нас. Като че ние се намирахме между конете, а не конете между нас. Учителят ги погледна, усмихна се и рече: „Тези коне са кандидати за бъдещи ученици на Братството." Да, чуден е животът, неповторим, неразгадаем. Понякога Учителят даваше упражнения според местноста, според обстановката и според духа, който създава обстановката.
Веднъж Учителят нареди всички ученици да се наредят в кръг, обърнати с
гръб
към центъра и след това всеки трябваше да върви по посока на радиуса на кръга, независимо кой каква пречка ще срещне.
Дали ще бъде камък, храст или вода. Всички тръгнахме и извървяхме доста голямо пространство. Някои дойдоха дори до езерото, но не влязоха в него. Тогава Учителят каза: „Това упражнение направихте добре. Това показва, че за в бъдеще ще имате добри условия за работа." Голямата площ на езерото „Махабур" наистина удивлява и създава страх.
към текста >>
30.
51. „ВЪРХЪТ НА СЪЗЕРЦАНИЕТО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
51. „ВЪРХЪТ НА СЪЗЕРЦАНИЕТО" Един обширен
гръб
на планината покрит със зелена трева излиза от горите и води до един връх.
51. „ВЪРХЪТ НА СЪЗЕРЦАНИЕТО" Един обширен
гръб
на планината покрит със зелена трева излиза от горите и води до един връх.
Той се казва „Зеления Рид", а върха, до който стига Учителят го нарече „Върхът на Съзерцанието". От този връх се вижда една невероятна панорама. В ляво се вижда „Езерото на Чистотата" във всичката му красота - и езерото и долината, поляните, върховете и скалите наоколо, всичко тук те обгръща като една дреха и те изпълва с възторг. „Върхът на Съзерцанието" облечен в скали, които представляват серпентини, най-старите скали на земното кълбо. Те имат чудновати форми.
към текста >>
31.
18. СЪДБАТА НА ЕДИН ПРОТОКОЛ И СЪДБАТА НА БРАТСТВОТО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
се състоя заседание на Братския съвет на верска общност „Бяло Братство" - София, на което присъстваха членовете на съвета: Борис Николов, Боян Боев, Жечо Панайотов, Паша Теодорова, а освен това и следните членове на братството: Георги Куртев, Николай Дойнов, Никола
Гръблев
, Влад Пашов, Петър Филипов, Пеню Ганев, Георги Томалевски, Желю Ганев, Вера Куртева и Елена Андреева.
В него са обозначени всички суми. Но съдът не желаеше да признае този протокол. Не му изнасяше. Той следваше друг сценарий написан на друго място. ПРОТОКОЛ Днес, 29 ноември 1957 г.
се състоя заседание на Братския съвет на верска общност „Бяло Братство" - София, на което присъстваха членовете на съвета: Борис Николов, Боян Боев, Жечо Панайотов, Паша Теодорова, а освен това и следните членове на братството: Георги Куртев, Николай Дойнов, Никола
Гръблев
, Влад Пашов, Петър Филипов, Пеню Ганев, Георги Томалевски, Желю Ганев, Вера Куртева и Елена Андреева.
Заседанието се откри от председателя на Братския съвет - Борис Николов, който каза: „Тази вечер свикахме разширен Братски съвет, за да ви запознаем с ревизията, която финансови органи извършват на Братството. Затруднението, което срещаме е установяване първоначалната сума, която е намерена в стаите на Учителя. Тогава е направен опис на сумите, обаче финансовият съвет не може да го представи. Въпросът е да се установи каква е била първоначалната сума. Понеже описът липсва, тръгнахме по друг път.
към текста >>
32.
XVI. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО ПО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ - БЕИНСА ДУНО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
по радиото се съобщава, че е открит западния фронт и че съюзниците са дебаркирали с флота си и са ударили в
гръб
германските войски.
Казва им: „Време е. Днес ще отворим западния фронт." Владо и Весела Го поглеждат учудено. Не разбират нищо. Учителят се навежда, взима един инструмент и на това корито прави изход, отверстие, през което водата да изтича от коритото. След няколко дни, на 5.VI.1944 г.
по радиото се съобщава, че е открит западния фронт и че съюзниците са дебаркирали с флота си и са ударили в
гръб
германските войски.
Започва освобождаването на Франция и Европа от германците. Чак тогава Владо-руснака и Весела Несторова разбират, че са присъствували на един исторически момент в разрешаване на съдбините на света от Учителя. Беше студен пролетен ден и прехвръкваше сняг в село Мърчаево през 1944 г. В двора на Темелко Темелков имаше много братя и сестри насядали по пейките. Три дни Учителят не приемаше никого и беше затворен в Неговата стаичка.
към текста >>
33.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 4
Одеалото на
Гръблашева
55.
Послание към Тита 50. Нямаш карма – свободен си 51. Часовникът, който не бе курдисан 52. Колко трябва да бъде висок на ръст Мировият Учител? 53. Длъжност – куриер 54.
Одеалото на
Гръблашева
55.
Михалаки Георгиев и Иван Вазов 56. Чувал брашно за комуната 57. Конят и Никола Гръблев 58. “Не е от нашите? ” 59.
към текста >>
Конят и Никола
Гръблев
58.
Колко трябва да бъде висок на ръст Мировият Учител? 53. Длъжност – куриер 54. Одеалото на Гръблашева 55. Михалаки Георгиев и Иван Вазов 56. Чувал брашно за комуната 57.
Конят и Никола
Гръблев
58.
“Не е от нашите? ” 59. Спиритисти на Изгрева 60. Дъщерята Савка и майката Тереза Керемидчиева 61. Как Константин Иларионов не си реши задачата 62.
към текста >>
34.
І.6. ЛОДКАТА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Той внимателно изслушваше предложенията за водоснабдяването и не виждаше възможност за приложение на някакви нововъведения и оставяше единствения класически метод - пренасянето на водата на ръце, или на
гръб
с подходящи самари.
В такива дни умни и добри приятели предлагаха най-различни мероприятия за водоснабдяването. Едни планираха да се направи канализиран тенекиен улей край езерото. Тази идея не се приемаше поради хигиенични съображения и непрактичното поддържане на дългата канализация. Други се спираха на идеята за каучуков провод (маркуч), но за всеобщо разочарование такъв материал липсваше на пазара. Много често подобни разговори се водеха в присъствието на УЧИТЕЛЯ.
Той внимателно изслушваше предложенията за водоснабдяването и не виждаше възможност за приложение на някакви нововъведения и оставяше единствения класически метод - пренасянето на водата на ръце, или на
гръб
с подходящи самари.
При един случай на много затруднено снабдяване с вода, УЧИТЕЛЯТ споделя с дежурните: - Не може ли водата да се пренася със сал или лодка? Повечето от приятелите повдигнали скептично рамене и никак не могли да си представят по езерото да плава лодка, носеща десетки литри вода! Така идеята за лодката щеше да остане като добро пожелание, но без практично покритие. Но ето че тази идея прониква в съзнанието на Боянчо (Боян Златарев), събужда неговият конструктивен ум, облегнат на майсторски ръце и вижда съвсем ясно, че такава лодка може да се направи, и то лично той да я измайстори. Без колебание той прави задълбочени проучвания за строежа на плоскодънни лодки, подходящи за речни и езерни води.
към текста >>
35.
І.14. НЕСТИНАРИ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
... Наново молитва пред иконата на свети Константин и баба Наста отвори очи, приведе
гръб
, взе бастунчето си и се отправи към своя дом... Специалистът на огъня довърши разказа си, като добави: - Докато моят приятел придружаваше баба Наста до параклиса, няколко деца в училищна възраст се втурнаха към огнената площадка, правеха опит да имитират играта, след което се отдалечаваха.
Наблюдатели и гости следяха със захлас и потръпваха при всяко движение и подвикване на нестинарката. А тя продължаваше играта си бурно и ритмично. Размахваше с ръце бяла кърпичка и в кръшна игра тепаше на място. От време на време под игривите й крака се разбягваха въглени, но те не припалиха сукмана й, жарта не обгори краката, не опърли ръцете, кичура коса, който се подаваше под забрадката й не припламна, парещият нажежен въздух не засуши дробовете й, не възпали гласните струни, които продължаваха да издават възторжени викове, както правят всички хороводци. Ето че нейната игра стана по-жива и по-бърза, тя прелетя от край до край огнената площ с вдигнати за поздрав ръце, прекръсти се, и все - играеща - се отправи към параклиса.
... Наново молитва пред иконата на свети Константин и баба Наста отвори очи, приведе
гръб
, взе бастунчето си и се отправи към своя дом... Специалистът на огъня довърши разказа си, като добави: - Докато моят приятел придружаваше баба Наста до параклиса, няколко деца в училищна възраст се втурнаха към огнената площадка, правеха опит да имитират играта, след което се отдалечаваха.
Нито виковете на близките им, нито големият прът, с който ги гонех, не отклони децата от огнената игра. Когато по-сетне проверих какво е станало с тях, разбрах, че нищо лошо не се е случило и по децата няма следи от обгаряния. Така че, не само баба Наста може да играе върху огъня! Играят и децата. С притаен дъх следяхме разказа на нашите съгледатели.
към текста >>
36.
І.18. БЪЛГАРИЯ
,
,
ТОМ 4
Никоя друга страна в света няма такава планинска верига като Стара планина, която се простира от единия край до другия, опъната като
гръбначен
стълб.
Тези мисли споделих с УЧИТЕЛЯ, когато ме прие след завръщането от дългия път. Очаквах разговора да обхване фронтови въпроси, които бях подредил в своя бележник. Но УЧИТЕЛЯТ поде темата за България и каза следното: - Действително дивна и величествена е картината, която се открива от западния вход на България. Познавам тези места от онези години, когато посещавах Цариброд. Българите тепърва ще почнат да оценяват своята родина, в която хармонично са съчетани планините и китните долини, напоявани от чисти и сладки води.
Никоя друга страна в света няма такава планинска верига като Стара планина, която се простира от единия край до другия, опъната като
гръбначен
стълб.
Никоя друга страна няма толкова слънчево разположение на Алпийски върхове и била, като тези на Рила. Това е планината на най-чистите и пивки води. Тя прилича на красива и умна глава. В тази глава е скрито най-скъпото и съкровено съдържание на Рила. Тя е духовното богатство на България, защото е храм на посветени.
към текста >>
Христовите последователи станаха
гръбнака
на Богомилското движение и на редица възрожденски школи.
За сега те са предтечите на новото учение. Те разбиват преградата, старателно сложена от материалистическите възгледи. Новото учение намира прием в тази страна и това не е случайно. От стотици и хиляди години се подготвя почвата за настоящите духовни движения. След закриването на Христовата школа преди 2000 години, душите на древния Израил почват да се прераждат в България.
Христовите последователи станаха
гръбнака
на Богомилското движение и на редица възрожденски школи.
Христовите ученици са работниците на Божествената нива, където новото учение дава тон на бъдещата култура. Далечната родова връзка на тези души се крие в библейското „Юдино коляно" - един от дванадесетте синове на Яков. По негова линия дойдоха Давид и Христос. Ето в какви далечни времена виждаме първите стъпки на духовните Българи, крито са съдържание на славянството, призовано да играе важна роля в съдбините на човечеството. - Още нещо, което е за отбелязване - сподели УЧИТЕЛЯТ: - Кажете ми какво знаете за произхода на българският герб, изразяващ изправен лъв?
към текста >>
37.
ІІІ.52. КОЛКО ТРЯБВА ДА БЪДЕ ВИСОК НА РЪСТ МИРОВИЯТ УЧИТЕЛ?
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
В една от беседите Той подробно обяснява как трябва да се стъпва и как трябва да се ходи, защото съвременният човек стъпва първо на петите си, че после на стъпалото, като по този начин се получава сътресение на
гръбначния
мозък.
Това усещане отговаряше на онова състояние на душите ни, в което се бяхме озовали - правеше ни волни като птици. Като че ли не бяхме в себе си, а извън себе си и се движехме във въздуха. Това бе усещане на душите ни. Това преживяване не беше наше, но на вътрешното ни духовно естество. Когато Учителят се движеше, походката Му бе плавна, стъпваше на пръсти и след това на стъпалото, нямаше никакво усилие.
В една от беседите Той подробно обяснява как трябва да се стъпва и как трябва да се ходи, защото съвременният човек стъпва първо на петите си, че после на стъпалото, като по този начин се получава сътресение на
гръбначния
мозък.
Аз много пъти съм се движил редом с Него и винаги съм се питал, как така Той можеше леко да се движи, без да употребява усилие. А Той беше на възраст, гонеше осемдесет човешки години. Веднъж се движих редом с Него на един метър разстояние и изведнъж усетих, как някаква вълна ме поде отдолу, леко ме повдигна, после ме сложи на земята и аз вече се движех леко, леко. Защото усетих, че тялото ми олекна най-малко с една трета от моето тегло. Можех да се движа леко, плавно, с удоволствие.
към текста >>
38.
ІІІ.54. ОДЕАЛОТО НА ГРЪБЛАШЕВА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
54. ОДЕАЛОТО НА
ГРЪБЛАШЕВА
Какви ли не случки и събития присъстваха през тези години на Изгрева.
54. ОДЕАЛОТО НА
ГРЪБЛАШЕВА
Какви ли не случки и събития присъстваха през тези години на Изгрева.
А какви ли не личности нямаше. Не бяха личности, а великани на миналото. И всеки искаше да наложи своето мнение, и понякога избухваше като вулкан. Друг път му се виждаше пушека, или избълваше пепел с месеци върху Изгрева. Движеха се по Изгрева безобидно, но в себе си носеха неща, по-страшни и от силата на вулкана.
към текста >>
Имаше една сестра, казваше се
Гръблашева
.
И всеки искаше да наложи своето мнение, и понякога избухваше като вулкан. Друг път му се виждаше пушека, или избълваше пепел с месеци върху Изгрева. Движеха се по Изгрева безобидно, но в себе си носеха неща, по-страшни и от силата на вулкана. Изминалите векове чрез тях присъстваха на Изгрева. Миналото и историята на човечеството се бяха събрали тук.
Имаше една сестра, казваше се
Гръблашева
.
Беше съпруга на Величко Гръблашев, който дълго време превеждаше от английски на български литературата на Розенкройцерите от Америка. Накрая замина за Америка, за да търси Христа, който трябвало да дойде в новия континент и да излезе от нова земя. Какви ли не абсурди имаше по земята българска? Отиде там и се запиля по широкия свят на Америка, за да търси Христа. Но жена му, Гръблашева, остана тук в България, беше една от верните стари сестри, още от времето на 1910 година.
към текста >>
Беше съпруга на Величко
Гръблашев
, който дълго време превеждаше от английски на български литературата на Розенкройцерите от Америка.
Друг път му се виждаше пушека, или избълваше пепел с месеци върху Изгрева. Движеха се по Изгрева безобидно, но в себе си носеха неща, по-страшни и от силата на вулкана. Изминалите векове чрез тях присъстваха на Изгрева. Миналото и историята на човечеството се бяха събрали тук. Имаше една сестра, казваше се Гръблашева.
Беше съпруга на Величко
Гръблашев
, който дълго време превеждаше от английски на български литературата на Розенкройцерите от Америка.
Накрая замина за Америка, за да търси Христа, който трябвало да дойде в новия континент и да излезе от нова земя. Какви ли не абсурди имаше по земята българска? Отиде там и се запиля по широкия свят на Америка, за да търси Христа. Но жена му, Гръблашева, остана тук в България, беше една от верните стари сестри, още от времето на 1910 година. Ние бяхме я заварили вече възрастна, защото бяхме от Младежкия окултен клас.
към текста >>
Но жена му,
Гръблашева
, остана тук в България, беше една от верните стари сестри, още от времето на 1910 година.
Имаше една сестра, казваше се Гръблашева. Беше съпруга на Величко Гръблашев, който дълго време превеждаше от английски на български литературата на Розенкройцерите от Америка. Накрая замина за Америка, за да търси Христа, който трябвало да дойде в новия континент и да излезе от нова земя. Какви ли не абсурди имаше по земята българска? Отиде там и се запиля по широкия свят на Америка, за да търси Христа.
Но жена му,
Гръблашева
, остана тук в България, беше една от верните стари сестри, още от времето на 1910 година.
Ние бяхме я заварили вече възрастна, защото бяхме от Младежкия окултен клас. Поколенията се движеха последователно - едни се раждаха, други си заминаваха. Учителят по тези години се обръщаше с по-голямо внимание към нас - младите, а възрастните ревнуваха и смятаха, че Учителят ги е изоставил, понеже са вече остарели. Това не беше така. Каквото трябваше човек да посее, той го беше посял в себе си преди десетки години.
към текста >>
Така един път
Гръблашева
се събужда с една мисъл, че трябва да подари нещо на Учителя, за да Му припомни, че тя съществува и да покаже уважението си към Него.
Това не беше така. Каквото трябваше човек да посее, той го беше посял в себе си преди десетки години. А дали беше поникнало нещо от тези идеи - това беше работа на онзи, в който е посадено - да го отхранва и отглежда, да го пои и се грижи за него. Учителят беше еднакъв за всички, за млади и стари. На всекиго раздаваше заслуженото, дори и незаслуженото, така както Той преценяваше, с Неговите мерки.
Така един път
Гръблашева
се събужда с една мисъл, че трябва да подари нещо на Учителя, за да Му припомни, че тя съществува и да покаже уважението си към Него.
Умува, решава и намира едно одеало, и го занася на Учителя. Но Той не го е приел. Защо не го приема, това не знаем. Дали е било чуждо това одеало, дали е спал с него някой друг, или при подаръка е вложен някакъв умисъл - това не знаем. Можем само да предполагаме.
към текста >>
Накрая Учителят извикал: „Излез от нея и вън от Изгрева." Чул се писък от устата на
Гръблашева
и нещо като вихър излязло от устата й и се запиляло над главите им в посока към Витоша.
Взела одеалото, наклала огън насред Изгрева и пред всички го изгорила, като казала: „Щом Учителят не приема одеалото от мен - аз ще го изгоря, за да го няма." След като изгорила одеалото, Учителят слезнал от стаята, движил се бастуна, приближил се до нея и я наложил с бастуна по гърба и задника много пъти. Тя викала и охкала. От време на време се обаждала: „Учителят не приема одеалото, но аз приемам бастуна"! Всички се чудели на тази гледка. Хем Учителят я налага с бастуна и вместо да се смири и заплаче, тя непрекъснато повтаряла една и също.
Накрая Учителят извикал: „Излез от нея и вън от Изгрева." Чул се писък от устата на
Гръблашева
и нещо като вихър излязло от устата й и се запиляло над главите им в посока към Витоша.
Гръблашева легнала на тревата и само плачела тихо. Учителят я огледал и казал: „Така е добре" и се отдалечил. На следващият ден на беседа говорил за това, че един тъмен дух, колкото по-лесно влиза в човека, то толкова по-трудно може да излезе от него. Всички се оглеждат и се усмихват. Всички знаят, че това се отнася за вчерашния случай и е за Гръблашева.
към текста >>
Гръблашева
легнала на тревата и само плачела тихо.
Тя викала и охкала. От време на време се обаждала: „Учителят не приема одеалото, но аз приемам бастуна"! Всички се чудели на тази гледка. Хем Учителят я налага с бастуна и вместо да се смири и заплаче, тя непрекъснато повтаряла една и също. Накрая Учителят извикал: „Излез от нея и вън от Изгрева." Чул се писък от устата на Гръблашева и нещо като вихър излязло от устата й и се запиляло над главите им в посока към Витоша.
Гръблашева
легнала на тревата и само плачела тихо.
Учителят я огледал и казал: „Така е добре" и се отдалечил. На следващият ден на беседа говорил за това, че един тъмен дух, колкото по-лесно влиза в човека, то толкова по-трудно може да излезе от него. Всички се оглеждат и се усмихват. Всички знаят, че това се отнася за вчерашния случай и е за Гръблашева. Но Гръблашева седи, слуша и все едно, че не се отнася за нея, а за някой друг.
към текста >>
Всички знаят, че това се отнася за вчерашния случай и е за
Гръблашева
.
Накрая Учителят извикал: „Излез от нея и вън от Изгрева." Чул се писък от устата на Гръблашева и нещо като вихър излязло от устата й и се запиляло над главите им в посока към Витоша. Гръблашева легнала на тревата и само плачела тихо. Учителят я огледал и казал: „Така е добре" и се отдалечил. На следващият ден на беседа говорил за това, че един тъмен дух, колкото по-лесно влиза в човека, то толкова по-трудно може да излезе от него. Всички се оглеждат и се усмихват.
Всички знаят, че това се отнася за вчерашния случай и е за
Гръблашева
.
Но Гръблашева седи, слуша и все едно, че не се отнася за нея, а за някой друг. Важното е да се даде окултният закон. Той бе даден. А вчера всички бяха видели как действа този закон. Стенографите записаха думите на Учителя.
към текста >>
Но
Гръблашева
седи, слуша и все едно, че не се отнася за нея, а за някой друг.
Гръблашева легнала на тревата и само плачела тихо. Учителят я огледал и казал: „Така е добре" и се отдалечил. На следващият ден на беседа говорил за това, че един тъмен дух, колкото по-лесно влиза в човека, то толкова по-трудно може да излезе от него. Всички се оглеждат и се усмихват. Всички знаят, че това се отнася за вчерашния случай и е за Гръблашева.
Но
Гръблашева
седи, слуша и все едно, че не се отнася за нея, а за някой друг.
Важното е да се даде окултният закон. Той бе даден. А вчера всички бяха видели как действа този закон. Стенографите записаха думите на Учителя. След време вие ще прочетете този закон, но няма да знаете случката и може да не му обърнете внимание.
към текста >>
39.
ІІІ.56. ЧУВАЛ БРАШНО ЗА КОМУНАТА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Всеки един бе застъпен и всеки си имаше представител на Изгрева, нещо като своего рода "посланик." Един такъв посланик на действащото офицерство бе Никола
Гръблев
между двете световни войни, т.е.
56. ЧУВАЛ БРАШНО ЗА КОМУНАТА Всички се учудваха на това, че около Учителя се движеха хора с най-различна професия и образование. Тук имаше представители на всички съсловия от обществото.
Всеки един бе застъпен и всеки си имаше представител на Изгрева, нещо като своего рода "посланик." Един такъв посланик на действащото офицерство бе Никола
Гръблев
между двете световни войни, т.е.
през цялото времетраене на Школата от 1922-1944 година. Той бе интересна личност и за него ще прочетете от неговите опитности и ще видите какви хора се движеха около Учителя. По онова време младежите от Младежкия Окултен Клас решават да правят комуна и напускат Школата Изгрева. Учителят не е бил доволен от това. Защо ли?
към текста >>
Никола
Гръблев
е офицер в гарнизона в град Варна.
Няма ли помощи, няма да има хляб и комуната ще се разтури. А всички по онова време са мечтаели за комуни. А по този въпрос Учителят е говорил в беседите си, но кой да ги прочете и кой да ги изпълни. Освен това, никой дори и не Го пита, дали трябва да правят комуни. Решават си сами - правят си сами и накрая искат помощи, за да им се запази комуната.
Никола
Гръблев
е офицер в гарнизона в град Варна.
Получил писмо от комунарите и решил да им помогне. Започнал да пуска в градска отпуска повече войници и от полагаемата им се храна напълнил няколко чувала: един с брашно, друг с боб, трети с ориз и захар, и ги изпратил. Спасил от глад комунарите и спасил комуната да не се разтури. Но това траяло само един-два месеца. Отново получава писмо за помощ.
към текста >>
Гръблев
очаква да получи похвала от Учителя за изпратените чували с продукти.
Спасил от глад комунарите и спасил комуната да не се разтури. Но това траяло само един-два месеца. Отново получава писмо за помощ. Той решава отново да им помогне. Но същият момент получава вест от Учителя, да се яви при Него в София.
Гръблев
очаква да получи похвала от Учителя за изпратените чували с продукти.
Но чува с ушите си съвсем друго. „Забранява Ви се да им изпращате чували с продукти. Забранява се да крадете от войниците храната, като ги пускате в отпуск. Забранява Ви се открадната храна да изпращате на хора, които лежат и не работят и така се развращават от безделие. Забранява Ви се да се намесвате в техния опит, защото те не попитаха никого, дори и Мен, и опразниха Школата.
към текста >>
Затова техният опит ще бъде урок и поука за следващите поколения." Никола
Гръблев
стои като опъната струна с униформата си пред Учителя, слуша и накрая казва: „Слушам", козирува с дясната си ръка, обръща се кръгом и си тръгва.
Забранява Ви се да се намесвате в техния опит, защото те не попитаха никого, дори и Мен, и опразниха Школата. Те трябва сами да си направят опита, без чужда помощ. От това, какво ще излезе от техния опит, ще зависи как ще се реализират тези идеи на земята. Тук се прави исторически опит за следващите поколения човеци на земята. Те го правят сами, без да се ползват от знанието на Словото.
Затова техният опит ще бъде урок и поука за следващите поколения." Никола
Гръблев
стои като опъната струна с униформата си пред Учителя, слуша и накрая казва: „Слушам", козирува с дясната си ръка, обръща се кръгом и си тръгва.
Връща се във Варна с научен урок. А онези, които не го бяха прочели и не изпълниха онова, което бе казал Учителят чрез Словото си: „комунизира се труда, а не капитала". А те направиха точно обратното. И се провалиха по всички правила. Остана поуката за всички.
към текста >>
40.
ІІІ.57. КОНЯТ И НИКОЛА ГРЪБЛЕВ
,
,
ТОМ 4
57. КОНЯТ И НИКОЛА
ГРЪБЛЕВ
В казармата, където е служил като офицер Никола
Гръблев
, е имало един кон, който не можел да се обязди.
57. КОНЯТ И НИКОЛА
ГРЪБЛЕВ
В казармата, където е служил като офицер Никола
Гръблев
, е имало един кон, който не можел да се обязди.
Не позволявал, хвърлял чифтета и хвърлял всеки ездач от гърба си. Чудели се, какво да го правят. А бил хубав кон, от чистокръвна порода. Като чул това, Гръблев решил да направи опит да го обязди, но всички го възпирали, страхувайки се за него - да не го пребие конят. Накрая, направил опит, хвърлил се върху гърба му и конят започнал да прави всички възможни опити да се отърве от ездача си, но не успял.
към текста >>
Като чул това,
Гръблев
решил да направи опит да го обязди, но всички го възпирали, страхувайки се за него - да не го пребие конят.
57. КОНЯТ И НИКОЛА ГРЪБЛЕВ В казармата, където е служил като офицер Никола Гръблев, е имало един кон, който не можел да се обязди. Не позволявал, хвърлял чифтета и хвърлял всеки ездач от гърба си. Чудели се, какво да го правят. А бил хубав кон, от чистокръвна порода.
Като чул това,
Гръблев
решил да направи опит да го обязди, но всички го възпирали, страхувайки се за него - да не го пребие конят.
Накрая, направил опит, хвърлил се върху гърба му и конят започнал да прави всички възможни опити да се отърве от ездача си, но не успял. Но после, в луд бяг се насочил към изхода, часовоят навреме вдигнал бариерата и конят полетял по пътя. Накрая се насочва към реката. Всички изтръпнали, защото пред коня се откривала пропаст. В този момент Гръблев разбира, че конят полита в пропастта заедно с него, а той така се е впил и вкоченил в него, движи се с голяма скорост и не може да се откачи от него.
към текста >>
В този момент
Гръблев
разбира, че конят полита в пропастта заедно с него, а той така се е впил и вкоченил в него, движи се с голяма скорост и не може да се откачи от него.
Като чул това, Гръблев решил да направи опит да го обязди, но всички го възпирали, страхувайки се за него - да не го пребие конят. Накрая, направил опит, хвърлил се върху гърба му и конят започнал да прави всички възможни опити да се отърве от ездача си, но не успял. Но после, в луд бяг се насочил към изхода, часовоят навреме вдигнал бариерата и конят полетял по пътя. Накрая се насочва към реката. Всички изтръпнали, защото пред коня се откривала пропаст.
В този момент
Гръблев
разбира, че конят полита в пропастта заедно с него, а той така се е впил и вкоченил в него, движи се с голяма скорост и не може да се откачи от него.
Нито може да откачи краката си от стремето му и да скочи от него. А това трябва да стане за няколко секунди. Разбира цялата безнадежност. Цялата казарма излязла да наблюдава и изтръпнала от ужас. Той изведнъж извиква: „Учителю"!
към текста >>
Гръблев
, целият блед, го подкарва ходом към казармата.
и в този момент той вижда една светкавица пред себе си, една светлина, която заслепява него и коня, в следващия миг вижда как Учителят е в ярка, бяла светлина пред него и държи юздите на коня, който се е изправил на двата си крака и така е изправен пред самия ръб на пропастта. Ако свали предните си крака конят, то двамата политат в пропастта. Конят тръгва заднешком на двата си крака, обръща се и сваля предните си крака. Учителят изчезва веднага пред очите му, така както е дошъл. Конят е целият в пот и пяна, но вече е спешен и обуздан.
Гръблев
, целият блед, го подкарва ходом към казармата.
Там го посрещат всички уплашени. Той мълчи и приема мълчаливо поздравленията на всички за безумната му храброст и за обяздката на необяздения кон. Вече този кон може да се използва и за езда, а не само да украсява конюшнята. Учителят през това време е на Изгрева, заобиколен от приятели на масата. Изведнъж Учителят казва: „Гръблев е в опасност." Тутакси Учителят затваря очи и главата Му леко кимва напред, сякаш като че ли е заспал.
към текста >>
Изведнъж Учителят казва: „
Гръблев
е в опасност." Тутакси Учителят затваря очи и главата Му леко кимва напред, сякаш като че ли е заспал.
Гръблев, целият блед, го подкарва ходом към казармата. Там го посрещат всички уплашени. Той мълчи и приема мълчаливо поздравленията на всички за безумната му храброст и за обяздката на необяздения кон. Вече този кон може да се използва и за езда, а не само да украсява конюшнята. Учителят през това време е на Изгрева, заобиколен от приятели на масата.
Изведнъж Учителят казва: „
Гръблев
е в опасност." Тутакси Учителят затваря очи и главата Му леко кимва напред, сякаш като че ли е заспал.
Савка, която е до Него, знае много добре, че Учителят се е извлякъл от тялото си, оставил Го е тук при тях и сега е отишъл в помощ на Гръблев. Тя дава знак с пръст другите да мируват и да не се докосват до тялото Му. След малко Учителят отваря очи и казва: „Спасихме Гръблев! " Разговорът продължава по започнатата тема. Савка записва деня, датата и часа на тази случка.
към текста >>
Савка, която е до Него, знае много добре, че Учителят се е извлякъл от тялото си, оставил Го е тук при тях и сега е отишъл в помощ на
Гръблев
.
Там го посрещат всички уплашени. Той мълчи и приема мълчаливо поздравленията на всички за безумната му храброст и за обяздката на необяздения кон. Вече този кон може да се използва и за езда, а не само да украсява конюшнята. Учителят през това време е на Изгрева, заобиколен от приятели на масата. Изведнъж Учителят казва: „Гръблев е в опасност." Тутакси Учителят затваря очи и главата Му леко кимва напред, сякаш като че ли е заспал.
Савка, която е до Него, знае много добре, че Учителят се е извлякъл от тялото си, оставил Го е тук при тях и сега е отишъл в помощ на
Гръблев
.
Тя дава знак с пръст другите да мируват и да не се докосват до тялото Му. След малко Учителят отваря очи и казва: „Спасихме Гръблев! " Разговорът продължава по започнатата тема. Савка записва деня, датата и часа на тази случка. След време Гръблев пристига на Изгрева.
към текста >>
След малко Учителят отваря очи и казва: „Спасихме
Гръблев
!
Вече този кон може да се използва и за езда, а не само да украсява конюшнята. Учителят през това време е на Изгрева, заобиколен от приятели на масата. Изведнъж Учителят казва: „Гръблев е в опасност." Тутакси Учителят затваря очи и главата Му леко кимва напред, сякаш като че ли е заспал. Савка, която е до Него, знае много добре, че Учителят се е извлякъл от тялото си, оставил Го е тук при тях и сега е отишъл в помощ на Гръблев. Тя дава знак с пръст другите да мируват и да не се докосват до тялото Му.
След малко Учителят отваря очи и казва: „Спасихме
Гръблев
!
" Разговорът продължава по започнатата тема. Савка записва деня, датата и часа на тази случка. След време Гръблев пристига на Изгрева. Приятелите го заобикалят и питат какво му се е случило, че Учителят пред тях се е излъчил и отишъл да го спасява. Разказват му тукашния случай, а той пък разказва подробно какво се бе случило.
към текста >>
След време
Гръблев
пристига на Изгрева.
Савка, която е до Него, знае много добре, че Учителят се е извлякъл от тялото си, оставил Го е тук при тях и сега е отишъл в помощ на Гръблев. Тя дава знак с пръст другите да мируват и да не се докосват до тялото Му. След малко Учителят отваря очи и казва: „Спасихме Гръблев! " Разговорът продължава по започнатата тема. Савка записва деня, датата и часа на тази случка.
След време
Гръблев
пристига на Изгрева.
Приятелите го заобикалят и питат какво му се е случило, че Учителят пред тях се е излъчил и отишъл да го спасява. Разказват му тукашния случай, а той пък разказва подробно какво се бе случило. Но пропуска пред тях да каже, че е видял как Учителят държи юздата на коня по съвсем други съображения. Отива при Учителя, за да Му благодари. Целува Му ръка и Му разказва всичко.
към текста >>
Този случай бе описан от Никола
Гръблев
.
Отива при Учителя, за да Му благодари. Целува Му ръка и Му разказва всичко. Накрая Учителят му казва: „Друг път да не изкушаваш Господа! " Целува ръка и запомня казаното. До края на живота си той втори път не си позволи да изкушава Господ.
Този случай бе описан от Никола
Гръблев
.
Бе описан и от няколко човека. Но никой не е събрал отделните части в едно цяло. Ето, аз ги събирам. Това лично ми го е разказвал Гръблев. Той също го е описал, но имаше съображения да не казва, че е видял Учителя пред себе си, как държи юздата на коня.
към текста >>
Това лично ми го е разказвал
Гръблев
.
До края на живота си той втори път не си позволи да изкушава Господ. Този случай бе описан от Никола Гръблев. Бе описан и от няколко човека. Но никой не е събрал отделните части в едно цяло. Ето, аз ги събирам.
Това лично ми го е разказвал
Гръблев
.
Той също го е описал, но имаше съображения да не казва, че е видял Учителя пред себе си, как държи юздата на коня. Смяташе, че ще даде възможност противниците на Учителя да ни критикуват, че сме хора ненормални и безумни. Така той смяташе. А трябва да се каже Истината. А така вече събраните отделни части говорят за Цялото.
към текста >>
41.
ІІІ.97. НА ПЪТ ЗА ГОЛГОТА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Един водеше юздата на коня, а други се движехме в страни, за да пазим Учителя от люлеещия се
гръб
на коня.
Подпрян на бастуна, Учителят гледаше нагоре по каменливата пътека, която свързва двете езера. Учителят се опита да продължи, кракът Му стъпи на покрития влажен мъх и леко се залюля. Ние бяхме до Него и Го задържахме да не падне. Чак тогава Той прие без колебание да бъде качен на един от конете. Няколко здрави мишци Го сложиха върху коня.
Един водеше юздата на коня, а други се движехме в страни, за да пазим Учителя от люлеещия се
гръб
на коня.
Това не беше лесно. Най-накрая се възкачихме и отдъхнахме. Горе при езерото ни чакаха приятелите. Конят бе заведен до Неговата палатка. Помогнахме на Учителя да слезне и Той пожела да полегне на леглото.
към текста >>
42.
ІІІ.107. БЕЛИЯТ КОСТЮМ ЗА БЕЛИЯ БРАТ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
На тяхно място се избират други двама човека - Никола
Гръблев
и Желю Ганев.
След това общото събрание гласува резолюция, с която освобождава Коста Стефанов като счетоводител, а пък Никола Антов го освобождават като член на Братския съвет и като председател на финансовия съвет. А сега идва най-интересното. Резолюцията се изпраща до Комитета на вероизповеданията за извършената смяна. Но те не признават събранието за законно, също и резолюцията, защото разрешение за събранието има само Никола Антов, който е отстранен. Така че това се явява като вътрешен дворцов преврат, без да се признае и узакони от властите.
На тяхно място се избират други двама човека - Никола
Гръблев
и Желю Ганев.
Но властите не ги признават. След напускането на събранието Никола Антов и Коста Стефанов изпращат доклада си до финансовото Министерство, а те от своя страна изпращат ревизорите на Изгрева, след което следва ревизия и големият погром срещу Братството. След като Никола Антов и Коста Стефанов биват изгонени от салона, след няколко дни той се запътва към салона, за да присъства на беседа, както се е случвало винаги. Но на вратата пред салона са застанали няколко човека и те не го допускат в салона, за да слуша беседата от Учителя. Това са Гради Минчев, Николай Дойнов, Стефан Дойнов - последните двама са рождени братя на Борис Николов.
към текста >>
43.
4.02. Укротяването на коня
,
ИЛИЯ УЗУНОВ
,
ТОМ 4
Този съвет е описан в една от беседите Му, там Го обяснява, че трябва да се погали коня с длан по гривата, да се пусне ръката по целия
гръбнак
до опашката и след това, с разтворена длан да се духне под опашката на коня.
По едно време при съседа се чу голямо цвилене. Конете подскачаха и настъпи суетня. Учителят пита, какво е станало. Обясняват Му. Тогава Той отива, вижда каква е работата и дава съвет на налбантина.
Този съвет е описан в една от беседите Му, там Го обяснява, че трябва да се погали коня с длан по гривата, да се пусне ръката по целия
гръбнак
до опашката и след това, с разтворена длан да се духне под опашката на коня.
Тогава Учителят Го прави и конете се усмиряват, след което биват подковани. Всички се чудят. Учителят се е върнал в къщата и говори с останалите приятели. След като подковават двата луди коня, съседът отива при Учителя да Му благодари за съвета. Учителят се усмихва и казва: „А сега е време да укротиш своя кон." „Ама, Учителю, аз нямам никакъв кон - аз съм беден човек.
към текста >>
44.
5.25. Опит с три показалеца
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Хубаво се опъни." Аз съм легнала по
гръб
и двата лакътя опират на земята.
Казвате нещо смешно и тя се смее и превива от смях." Чак тогава огледахме високата трева и виждахме как вятърът я люлееше; и той преминаваше през тревата на вълни, на вълни. Учителят се обърна към мене: „Хайде сега, легни на тревата! " Аз легнах на тревата. Около мен се изправи сестра ми, Учителят и тримата братя. „Сложи си дланите на гърдите, така че лактите да се опрат на тревата.
Хубаво се опъни." Аз съм легнала по
гръб
и двата лакътя опират на земята.
Чудя се какво Учителят ще прави с мен. Тогава Учителят се обърна към Игнат и д-р Кадиев. „Вие, със своите показалци на дясната си ръка, ще подхванете двата лакътя на сестрата отдолу, отляво и отдясно. А брат Паскалев ще си сложи показалеца под главата." Те клекнаха и всеки постави своя показалец там, където Учителят бе посочил. После Той каза: „Сега вдигайте с показалците." „Ама как така, Учителю?
към текста >>
45.
5.45. „ЕТО КОЛКО Е ДОБРО И КОЛКО УГОДНО ДА ЖИВЕЯТ БРАТЯ В ЕДИНОМИСЛИЕ
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Беше им дал инструкция да му дадат всички
гръб
, та той да говори на гърбовете им.
Сметнаха Никола Антов за комунист и за предател. Искаха да го отстранят. Направиха събрание в Салона и Антов, и Коста Стефанов трябваше да прочетат доклада на финансовия съвет. Влиза Антов в Салона и всички по команда започват да вдигат шум. Гради Минчев бе им казал да си сложат моливите под краката, както правят учениците и да стържат с моливите, като си движат краката по дъсчения под, та да се чува само шум и Антов да не може да говори.
Беше им дал инструкция да му дадат всички
гръб
, та той да говори на гърбовете им.
А Антов искаше да се прочете отчета на финансовия съвет, който е избран заедно с онези седем пожизнени ръководители. А един от тези седмина беше и самият Антов. За това нещо Гради си плати много скъпо. Заболя от Паркинсон и не можеше след това да се обслужва с ръцете. Гради стана причина заедно с Николай Дойнов и Стефан Дойнов да застанат пред вратата на Салона и да не пуснат Антов на молитвено събрание.
към текста >>
46.
6.19. Край на първото действие
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
отидох да живея в Мара
Гръблашева
.
Настъпи момент, когато моят поглед не трябваше да бъде обърнат към Небето и Звездите, към Мистичния свят на слънчевите деви. Аз трябваше да обърна своя поглед към земния конкретен емпиричен свят, да направя връзка с мъжкия принцип, който е свързан непосредствено с моето интелектуално съзнание. Този магически момент настъпи именно тук, горе на планината, особено след като бях вече завършил ролята си в първото действие на тази общопланетна драма. Учителят така нареждаше нещата, че аз трябваше да изляза вече от кръга на тези същества, в които преобладаваше емоционалното съзнание, с други думи казано - от света на женския принцип, който държи ключовете на вратите за мистичния свят, Красивия оазис на Изгрева, със своята поетична романтика, с хубавите звездни нощи, с онова поетично вдъхновение и съзерцание, към пулса на живота, трябваше да бъде заменен с аудиториите на университета, да скрия хубавата оптимистична усмивка и сложа мантията на онази сериозност, за да мога по този начин да завърша университета. Това положение се изрази чрез обстановката, като направих връзка с втората страна на малкия триъгълник, т.е.
отидох да живея в Мара
Гръблашева
.
Мария (Мара) Гръблашева бе съпруга на Величко Гръблашев. Той беше един от много известните адвокати навремето. Той е завършил в САЩ и е един от състудентите на Учителя там. Той дойде в България и направи много преводи от английски за спиритизма. После преведе литературата на Розенкройцерите и теософите.
към текста >>
Мария (Мара)
Гръблашева
бе съпруга на Величко
Гръблашев
.
Аз трябваше да обърна своя поглед към земния конкретен емпиричен свят, да направя връзка с мъжкия принцип, който е свързан непосредствено с моето интелектуално съзнание. Този магически момент настъпи именно тук, горе на планината, особено след като бях вече завършил ролята си в първото действие на тази общопланетна драма. Учителят така нареждаше нещата, че аз трябваше да изляза вече от кръга на тези същества, в които преобладаваше емоционалното съзнание, с други думи казано - от света на женския принцип, който държи ключовете на вратите за мистичния свят, Красивия оазис на Изгрева, със своята поетична романтика, с хубавите звездни нощи, с онова поетично вдъхновение и съзерцание, към пулса на живота, трябваше да бъде заменен с аудиториите на университета, да скрия хубавата оптимистична усмивка и сложа мантията на онази сериозност, за да мога по този начин да завърша университета. Това положение се изрази чрез обстановката, като направих връзка с втората страна на малкия триъгълник, т.е. отидох да живея в Мара Гръблашева.
Мария (Мара)
Гръблашева
бе съпруга на Величко
Гръблашев
.
Той беше един от много известните адвокати навремето. Той е завършил в САЩ и е един от състудентите на Учителя там. Той дойде в България и направи много преводи от английски за спиритизма. После преведе литературата на Розенкройцерите и теософите. Един човек много интересен външно.
към текста >>
Той с часове се затваряше в стаичката си, да пише писма на
Гръблашев
, който бе в САЩ.
И в един момент трябваше да напусне България и да се върне в Америка при своите двама сина. А тук развиваше една колосална дейност. Беше авторитетна личност и един от сподвижниците на Учителя след завръщането Му от Америка. Той наистина е ходил с Учителя на екскурзии, общувал е с Него, готвили са планове. Виждах как Учителят държеше за него.
Той с часове се затваряше в стаичката си, да пише писма на
Гръблашев
, който бе в САЩ.
Какво стана с тези писма не можахме да разберем. Той Му бе един от верните идейни приятели. Другите ученици, в сравнение с Гръблашев, имаха повече религиозно съзнание и имаха друго отношение към Учителя. А Гръблашев виждаше Учителя по друг начин и написа една книга за Него през 1922 г. „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов".
към текста >>
Другите ученици, в сравнение с
Гръблашев
, имаха повече религиозно съзнание и имаха друго отношение към Учителя.
Той наистина е ходил с Учителя на екскурзии, общувал е с Него, готвили са планове. Виждах как Учителят държеше за него. Той с часове се затваряше в стаичката си, да пише писма на Гръблашев, който бе в САЩ. Какво стана с тези писма не можахме да разберем. Той Му бе един от верните идейни приятели.
Другите ученици, в сравнение с
Гръблашев
, имаха повече религиозно съзнание и имаха друго отношение към Учителя.
А Гръблашев виждаше Учителя по друг начин и написа една книга за Него през 1922 г. „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов". Той замина към 1924 г. за САЩ. Тук остана жена му Мара Гръблашева.
към текста >>
А
Гръблашев
виждаше Учителя по друг начин и написа една книга за Него през 1922 г.
Виждах как Учителят държеше за него. Той с часове се затваряше в стаичката си, да пише писма на Гръблашев, който бе в САЩ. Какво стана с тези писма не можахме да разберем. Той Му бе един от верните идейни приятели. Другите ученици, в сравнение с Гръблашев, имаха повече религиозно съзнание и имаха друго отношение към Учителя.
А
Гръблашев
виждаше Учителя по друг начин и написа една книга за Него през 1922 г.
„Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов". Той замина към 1924 г. за САЩ. Тук остана жена му Мара Гръблашева. Тя беше много начетена, знаеше няколко езика.
към текста >>
Тук остана жена му Мара
Гръблашева
.
Другите ученици, в сравнение с Гръблашев, имаха повече религиозно съзнание и имаха друго отношение към Учителя. А Гръблашев виждаше Учителя по друг начин и написа една книга за Него през 1922 г. „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов". Той замина към 1924 г. за САЩ.
Тук остана жена му Мара
Гръблашева
.
Тя беше много начетена, знаеше няколко езика. Завършила е Американския Роберт колеж в Цариград, където баща й е бил по онова време там консул. Тя беше една от изтъкнатите дами в София. Тя въобще повече ходеше около Учителя, отколкото се занимаваше с модерния тогава спиритизъм. Като че ли замести мъжът си и беше непрекъснато около Учителя.
към текста >>
Мара
Гръблашева
си замина към 1940 г.
Тя беше една от изтъкнатите дами в София. Тя въобще повече ходеше около Учителя, отколкото се занимаваше с модерния тогава спиритизъм. Като че ли замести мъжът си и беше непрекъснато около Учителя. Беше зарязала всичко и от светска дама стана сестра от Изгрева. Нейната рождена сестра минаваше за ясновидка.
Мара
Гръблашева
си замина към 1940 г.
Тя има тук дъщеря. Тя имаше и друга дъщеря Теодосия, крайно красива и приличаща на египтянка. Аз живеех по това време у тях на квартира. Създаде се една близост между дъщерята Теодосия и мен. Но Учителят като видя това, веднага я изпрати за САЩ и тя там се омъжи за италиански инженер.
към текста >>
47.
6.21. Пътят на посвещението
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
В тези специални разговори, които имах с Него и с Георги Радев, започнах да чувствам как тази могъща нова сила почна да се събужда в основата на моя
гръбнак
, нейните електромагнитни вълни от двете страни на
гръбначния
ми стълб, по левия крак на Ида и по десния - Пингали, имена, дадени още от древността на Индия - спомогнаха да протече онази могъща сила в средата на моя
гръбнак
, наречена „Шушумна" и тази могъща сила да навлезе в моя мозък, за да събуди подтика към едно дълбоко съзерцание, света на свръхсъзнанието, където работеха напредналите същества върху човешката еволюция.
Учителят разкри нова страна на Своя живот. Той измени Своите отношения към мен, нямаше вече онази усмивка, както на нежната майка към своето дете. Той доби онази бащинска строгост, която изразяваше голямата загриженост за образованието на своя син. С една голяма настойчивост ме подкани да завърша висшето си образование, да започна сериозно да се занимавам с науката и различните окултни дисциплини. Това Негово поведение не само че ми разкри големи творчески перспективи, но събуди и онази тайнствена окултна сила - Кундалини, или Змия на огъня.
В тези специални разговори, които имах с Него и с Георги Радев, започнах да чувствам как тази могъща нова сила почна да се събужда в основата на моя
гръбнак
, нейните електромагнитни вълни от двете страни на
гръбначния
ми стълб, по левия крак на Ида и по десния - Пингали, имена, дадени още от древността на Индия - спомогнаха да протече онази могъща сила в средата на моя
гръбнак
, наречена „Шушумна" и тази могъща сила да навлезе в моя мозък, за да събуди подтика към едно дълбоко съзерцание, света на свръхсъзнанието, където работеха напредналите същества върху човешката еволюция.
Аз бях поставен пред една велика задача: да изляза от гордостта на самосъзнанието, чиято роля играеше Мара Гръблашева, наметната с мантията на гордостта. Тя беше един от странните екземпляри около Учителя, по произход от стар аристократичен род, баща й е бил дълги години консул на Царска Русия в Истанбул. Тя се е движела из по-високите обществени кръгове, запозната с европейската култура от многото си излизания в чужбина, надарена с такт и съобразителност - тя чувстваше величието на Учителя като Мъдрец. При тези обстоятелства тя живееше в един свой ексцентричен свят, напуснала семейство, мъж, деца, с един голям устрем се мъчи да напусне света на самосъзнанието, за да навлезе в света на свръхсъзнанието. Тя имаше една богата опитност.
към текста >>
Аз бях поставен пред една велика задача: да изляза от гордостта на самосъзнанието, чиято роля играеше Мара
Гръблашева
, наметната с мантията на гордостта.
Той измени Своите отношения към мен, нямаше вече онази усмивка, както на нежната майка към своето дете. Той доби онази бащинска строгост, която изразяваше голямата загриженост за образованието на своя син. С една голяма настойчивост ме подкани да завърша висшето си образование, да започна сериозно да се занимавам с науката и различните окултни дисциплини. Това Негово поведение не само че ми разкри големи творчески перспективи, но събуди и онази тайнствена окултна сила - Кундалини, или Змия на огъня. В тези специални разговори, които имах с Него и с Георги Радев, започнах да чувствам как тази могъща нова сила почна да се събужда в основата на моя гръбнак, нейните електромагнитни вълни от двете страни на гръбначния ми стълб, по левия крак на Ида и по десния - Пингали, имена, дадени още от древността на Индия - спомогнаха да протече онази могъща сила в средата на моя гръбнак, наречена „Шушумна" и тази могъща сила да навлезе в моя мозък, за да събуди подтика към едно дълбоко съзерцание, света на свръхсъзнанието, където работеха напредналите същества върху човешката еволюция.
Аз бях поставен пред една велика задача: да изляза от гордостта на самосъзнанието, чиято роля играеше Мара
Гръблашева
, наметната с мантията на гордостта.
Тя беше един от странните екземпляри около Учителя, по произход от стар аристократичен род, баща й е бил дълги години консул на Царска Русия в Истанбул. Тя се е движела из по-високите обществени кръгове, запозната с европейската култура от многото си излизания в чужбина, надарена с такт и съобразителност - тя чувстваше величието на Учителя като Мъдрец. При тези обстоятелства тя живееше в един свой ексцентричен свят, напуснала семейство, мъж, деца, с един голям устрем се мъчи да напусне света на самосъзнанието, за да навлезе в света на свръхсъзнанието. Тя имаше една богата опитност. Този брат, за когото говорех на събора в Търново, именно Михаил Иванов, беше упражнил силно влияние върху нейния съпруг - Величко Гръблашев, известен столичен адвокат, който впоследствие замина за Чикаго и стана професор.
към текста >>
Този брат, за когото говорех на събора в Търново, именно Михаил Иванов, беше упражнил силно влияние върху нейния съпруг - Величко
Гръблашев
, известен столичен адвокат, който впоследствие замина за Чикаго и стана професор.
Аз бях поставен пред една велика задача: да изляза от гордостта на самосъзнанието, чиято роля играеше Мара Гръблашева, наметната с мантията на гордостта. Тя беше един от странните екземпляри около Учителя, по произход от стар аристократичен род, баща й е бил дълги години консул на Царска Русия в Истанбул. Тя се е движела из по-високите обществени кръгове, запозната с европейската култура от многото си излизания в чужбина, надарена с такт и съобразителност - тя чувстваше величието на Учителя като Мъдрец. При тези обстоятелства тя живееше в един свой ексцентричен свят, напуснала семейство, мъж, деца, с един голям устрем се мъчи да напусне света на самосъзнанието, за да навлезе в света на свръхсъзнанието. Тя имаше една богата опитност.
Този брат, за когото говорех на събора в Търново, именно Михаил Иванов, беше упражнил силно влияние върху нейния съпруг - Величко
Гръблашев
, известен столичен адвокат, който впоследствие замина за Чикаго и стана професор.
Той е бил един от първите, който е превел окултната литература, специално по спиритизма, в България. Гръблашев написа тук в България една-две книги за Розенкройцерите и той направи една сериозна връзка с тях. Те са един по-висок уровен, в сравнение с другите. Той стана един мост и проводник между Новото Учение на Учителя и Розенкройцерите в САЩ, без да се смесват двете Учения. Розенкройцерите работят повече в скрит кръг.
към текста >>
Гръблашев
написа тук в България една-две книги за Розенкройцерите и той направи една сериозна връзка с тях.
Тя се е движела из по-високите обществени кръгове, запозната с европейската култура от многото си излизания в чужбина, надарена с такт и съобразителност - тя чувстваше величието на Учителя като Мъдрец. При тези обстоятелства тя живееше в един свой ексцентричен свят, напуснала семейство, мъж, деца, с един голям устрем се мъчи да напусне света на самосъзнанието, за да навлезе в света на свръхсъзнанието. Тя имаше една богата опитност. Този брат, за когото говорех на събора в Търново, именно Михаил Иванов, беше упражнил силно влияние върху нейния съпруг - Величко Гръблашев, известен столичен адвокат, който впоследствие замина за Чикаго и стана професор. Той е бил един от първите, който е превел окултната литература, специално по спиритизма, в България.
Гръблашев
написа тук в България една-две книги за Розенкройцерите и той направи една сериозна връзка с тях.
Те са един по-висок уровен, в сравнение с другите. Той стана един мост и проводник между Новото Учение на Учителя и Розенкройцерите в САЩ, без да се смесват двете Учения. Розенкройцерите работят повече в скрит кръг. Тази окултна литература, която западните окултисти са написали именно под знака на самосъзнанието, т. е. за лично издигане и благоденствие - упражни силно влияние върху Михаил, който почти беше обсебил всички преводи на нейния съпруг.
към текста >>
48.
6.22. Голямото знание
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Актьорите бяха: самосъзнанието - в лицето на бившето обществено величие Мара
Гръблашева
; и в износената мантия на старото инволюционно знание, чийто актьор беше Михаил Иванов.
Има една снимка на Учителя с Жорж на 7-те Рилски езера, при извора „Ръцете, които дават". Той бе седнал на един камък, а на друг е седнал Учителят. А фотографът така ги е хванал на снимката, че се вижда проекцията от фигурата на Жорж, като философ на миналото, настоящето и бъдещето пред лицето на Великия Учител. Всичко се смаляваше пред лицето на Учителя. Аз най-добре чувствах разликата между двете страни на малкия и големия триъгълник - страните на интелектуалното съзнание.
Актьорите бяха: самосъзнанието - в лицето на бившето обществено величие Мара
Гръблашева
; и в износената мантия на старото инволюционно знание, чийто актьор беше Михаил Иванов.
Аз чувствах цялата обществена пустота, която, ако не беше осветена от Мъдростта на Учителя, ще рухне под натиска на общественото си противоречие. Това най-вече ще бъде илюстрирано впоследствие, когато разгледаме дейността на Михаил Иванов във Франция. Учителят мълчаливо следеше духовното развитие на Своите ученици. Повечето от братята бяха заети или със своите ежедневни работи за препитанието си, или с оформяне на своето образование, докато Георги Радев беше се отдал напълно да следва тясната пътека на Мъдростта. Под неговото надарено перо излязоха някои много ценни трудове по Словото на Учителя.
към текста >>
49.
6.24. Пред прага на мъдростта
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
През този период на посвещение, през който минава братството, страната на малкия кармически триъгълник, фокусирана чрез съзнанието на Мара
Гръблашева
; и на едноименната страна на големия триъгълник - чрез съзнанието на Георги Радев, се започна една активна творческа дейност.
При това органическо знание е необходимо интуицията, която не само че прониква в съдържанието на явленията, но спонтанно разкрива тяхната вътрешна връзка. Първото -механично знание, Учителят го нарича „инволюционно", а второто - органическото, нарича „еволюционно". Еволюционното знание ще бъде предмет именно на Астрокосмичната синтеза, която ще ни изведе пред прага на Мъдростта. Само по пътя на Мъдростта човек може да се домогне до вътрешното, скритото съдържание на живота. Мъдростта, по пътя на вътрешното виждане, крие в себе си ключове, чрез които може да се отворят дверите на големите мистерии.
През този период на посвещение, през който минава братството, страната на малкия кармически триъгълник, фокусирана чрез съзнанието на Мара
Гръблашева
; и на едноименната страна на големия триъгълник - чрез съзнанието на Георги Радев, се започна една активна творческа дейност.
Школата на Учителя разкри нови страници, беседите му, които държеше в неделя, както в общия клас и в специалния клас добиха по-друг характер. Знанието чрез Неговото слово обилно се разнасяше между Неговите ученици. Почувства се дълбоката разлика между духа на християнството, което е вървяло повече по пътя на мистиката, а до голяма степен е държало един отрицателен тон към знанието. Учителят започна да разработва чрез Своите беседи пред съзнанието на Своите ученици един от най-дълбоките проблеми - Любовта, по пътя на разумността. През този период Учителят поръча един доста голям телескоп.
към текста >>
Там, при Учителя, след два-три дни, както преди с Магдалина, Той направи връзката ми със сестра
Гръблашева
.
Аз ги слушах внимателно, без да взема подаръка, като ги помолих да дам отговор на предложението им на следния ден. Спиридонова предложи Михаил и аз да отидем и да живеем заедно с тях. Още същият ден аз отидох при Учителя и Му разказах всичко. След като ме изслуша, Той със свити вежди ми даде следния лаконичен отговор: „На теб не ти трябва подарък, нека той отиде да живее при нея, а ти ела при Мен да живееш". От този ден действително започна новата линия в моя живот.
Там, при Учителя, след два-три дни, както преди с Магдалина, Той направи връзката ми със сестра
Гръблашева
.
Аз в този момент разбрах, че тази е втората артистка, която започва своята роля във второто действие в Школата на Учителя. Напущането ми на Изгрева и отиването ми да живея при сестра Гръблашева ме постави в положението на една съвсем друга обстановка, диаметрално противоположна на изгревската. Докато на Изгрева бях поставен при чист въздух и непосредствените слънчеви лъчи, необятен простор ме обкръжаваше, изобщо чувствах се като волна птица, която може да лети, когато и където си искаше. Тук, обратно - изпитах какво значи човек да бъде заключен в един свят на традиции и обществено мнение, свят на човешки закони и ограничения. Това беше светът на самосъзнанието - един свят, където силният, авторитетът разполагаше с правото, а всички други трябваше да му се подчиняват.
към текста >>
Напущането ми на Изгрева и отиването ми да живея при сестра
Гръблашева
ме постави в положението на една съвсем друга обстановка, диаметрално противоположна на изгревската.
Още същият ден аз отидох при Учителя и Му разказах всичко. След като ме изслуша, Той със свити вежди ми даде следния лаконичен отговор: „На теб не ти трябва подарък, нека той отиде да живее при нея, а ти ела при Мен да живееш". От този ден действително започна новата линия в моя живот. Там, при Учителя, след два-три дни, както преди с Магдалина, Той направи връзката ми със сестра Гръблашева. Аз в този момент разбрах, че тази е втората артистка, която започва своята роля във второто действие в Школата на Учителя.
Напущането ми на Изгрева и отиването ми да живея при сестра
Гръблашева
ме постави в положението на една съвсем друга обстановка, диаметрално противоположна на изгревската.
Докато на Изгрева бях поставен при чист въздух и непосредствените слънчеви лъчи, необятен простор ме обкръжаваше, изобщо чувствах се като волна птица, която може да лети, когато и където си искаше. Тук, обратно - изпитах какво значи човек да бъде заключен в един свят на традиции и обществено мнение, свят на човешки закони и ограничения. Това беше светът на самосъзнанието - един свят, където силният, авторитетът разполагаше с правото, а всички други трябваше да му се подчиняват. Самото семейство, в което бях въведен, беше почти като символ на управляващите фактори, които издигаха себе си като някакви божества, охраняваха с всички средства - простени и непростени - своите лични интереси, смятаха се като някакви избраници, помазани от съдбата и привилегията само те да направляват кормилото на обществения живот. Чувствах усилията на Учителя, как искаше по всички пътища да хвърли обилна светлина в този свят на самосъзнанието - чрез силата, чрез могъществото на света на свръхсъзнанието.
към текста >>
Всичките тези процеси трябваше най-напред да се извършат в новата малка лаборатория, където бяха събрани представителите, от една страна - в лицето на сестра
Гръблашева
- остарелият свят на самосъзнанието, от друга страна - добрият проводник на красивия свят на свръхсъзнанието, чиито добър проводник в момента беше Георги Радев.
Докато на Изгрева бях поставен при чист въздух и непосредствените слънчеви лъчи, необятен простор ме обкръжаваше, изобщо чувствах се като волна птица, която може да лети, когато и където си искаше. Тук, обратно - изпитах какво значи човек да бъде заключен в един свят на традиции и обществено мнение, свят на човешки закони и ограничения. Това беше светът на самосъзнанието - един свят, където силният, авторитетът разполагаше с правото, а всички други трябваше да му се подчиняват. Самото семейство, в което бях въведен, беше почти като символ на управляващите фактори, които издигаха себе си като някакви божества, охраняваха с всички средства - простени и непростени - своите лични интереси, смятаха се като някакви избраници, помазани от съдбата и привилегията само те да направляват кормилото на обществения живот. Чувствах усилията на Учителя, как искаше по всички пътища да хвърли обилна светлина в този свят на самосъзнанието - чрез силата, чрез могъществото на света на свръхсъзнанието.
Всичките тези процеси трябваше най-напред да се извършат в новата малка лаборатория, където бяха събрани представителите, от една страна - в лицето на сестра
Гръблашева
- остарелият свят на самосъзнанието, от друга страна - добрият проводник на красивия свят на свръхсъзнанието, чиито добър проводник в момента беше Георги Радев.
В тази малка лаборатория Учителят правеше своите опити, където моята роля се изразяваше именно в това, да служа като опитно поле при тези процеси. Както преди, и сега ще подчертая, че неговият образ, чрез който Учителят си изрази лицето, присъствието на двете едноименни страни на малкия и големия кармически триъгълници, в мен се събудиха могъщи сили на Кундалини, който от своя страна събуди останалите чакри в моето естество. В сърцето ми се яви особен трепет към окръжаващата среда, към различните вериги души, същевременно се оживи и центърът, който се намира в гърлото на човека при яснослушането. Докато при първото действие и при групата, която Учителят ръководеше в тази специална духовна атмосфера, се развиха в мен два важни центъра - този, на слънчевия възел, който изостри у мен усета за всички астрални течения и влияния, да мога да различавам приятелските от неприятелските влияния; също така и флуидните излъчвания, да мога да различавам от различните места, където живеят самите хора. Другият център, който се намира при човешкия далак, ми даваше възможност при нощните ми излъчвания да запазвам известен контрол и ясно да се хроникират в моята прясна памет.
към текста >>
50.
6.25. Змията ментора
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
При тези разговори често присъстваше и сестра Мара
Гръблашева
, в които Учителят скицираше беседите, които изнасяше, особено в неделен ден, пред външния свят.
25. Змията ментора Разговорите между Учителя, Георги Радев и мен зачестиха.
При тези разговори често присъстваше и сестра Мара
Гръблашева
, в които Учителят скицираше беседите, които изнасяше, особено в неделен ден, пред външния свят.
Също така интимността ми с Георги Радев се усили. В един мой интимен разговор, Учителят нарече Георги Радев „змията - ментор". Змията наистина в окултизма се взема като емблема на знанието, а менторът - това е човекът, който познава всички области на знанието. Човекът - ментор е този, който притежава една колосална култура. Менторите са били възпитатели на цезарите в римско време.Те са били крайно начетени и са играли голяма роля при възпитанието на римските цезари, и са насочвали политиката на римската империя.
към текста >>
51.
6.50. СЛАВЯНСТВОТО В ОПАСНОСТ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Германците при най-малкия неуспех ще обърнат своя
гръб
назад, докато славяните ще стъпят здраво на своите нозе.
Наистина изживявах така болезнено тази трагедия, така беше изопната нервната ми система, че рискувах да се скъсат като някои изопнати струни моите нерви. Действително изпитвах нещо, което не приличаше на някаква болка от известно мъчение, нито скръб от някаква скъпа загуба, не, то беше някакво велико страдание, свързано със свещените идеали на душата, със самите скрижали на Духа. Няма да предам целия разговор с Учителя, защо не искам да вдигам булото на откровението... Великият Мъдрец, Който притежава диамантена воля, надарена с най-високо самообладание и непоколебимо търпение, вижда не само с погледа на Учения, не само предвижда и предсказва, както древните пророци, но Той, по пътя на откровението, слага началото на епохите в историята на човечеството! Като заключение на разговора Той ми каза следното: „За да можеш правилно, трезво, обективно да тълкуваш историческите процеси, изразени чрез събитията - трябва да вземеш предвид основните черти от характера на расите и народите. Германците се въодушевяват от победите, славянството е като жена, която, колкото повече я газиш, тя повече се окуражава.
Германците при най-малкия неуспех ще обърнат своя
гръб
назад, докато славяните ще стъпят здраво на своите нозе.
Това скоро ще го видиш." Този отговор внесе у мен една ориентация за времето, което предстоеше да дойде. Още от първите дни на януари от новата 1943 г., след този съдбоносен разговор, германските войски започнаха да отстъпват от Донския басейн и на 20 януари „Ута прес" даде следното комюнике: „На 21.XI.1942г. Съветите започнаха с големи сили нападение на юг от Сталинград и в Калмуцките степи, а на 24.ХI.1942 успяха да постигнат един пробив в отбранителния фронт на Дон, югозападно от Сталинград, както и при големия завой на Дон. Тази съветска офанзива, която постепенно се разширява толкова, че обхвана по-голямата част от целия източен фронт, безспорно представлява най-голямата операция, която Съветите са предприели досега, и която налага големи усилия на нашите войски и тяхното командване." Спомних си думите, които Учителят ми каза за Хитлер през септември 1938 г., че Хитлер е един глупак и онези, които наливат вода във воденицата му, са също глупаци. Тогава беше началото на трагедията, а в тези последни събития се вижда краят.
към текста >>
52.
6.53. ГОЛЯМАТА БОМБАРДИРОВКА
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
След като ги изпъдих, отидох до къщата на
Гръблашева
, за да ги предупредя да бягат.
Казах им: „Всеки от вас ще бъде уволнен, ако не напуснете печатницата." Там имаше петстотин човека и те щяха да станат поредната жертва. Имаше някакво подземие и при тревога там се криеха. Но то не можеше да ги спаси от бомбите. То беше само да пази страх. Всички напуснаха, само онези седем човека, които бяха от противопожарната охрана останаха.
След като ги изпъдих, отидох до къщата на
Гръблашева
, за да ги предупредя да бягат.
Върнах се в печатницата и започна тревогата, но работниците бяха я напуснали вече. Ако беше ги заварила тревогата, те тутакси щяха да се напъхат в скривалищата, както всеки път и след това всички щяха да загинат от бомбите. И в този момент, в суматохата, аз трябваше да отида в скривалището на Народната банка както всеки път. Но отидох в скривалището на Д-р Лонг, където можеха да се скрият 200 човека. Успяхме да се скрием преди бомбардировката.
към текста >>
53.
6.62. ВЕЛИКАТА ФОРМУЛА
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Като чух тази формула, цялото ми тяло изтръпна, почувствах как живият огън на Кундалини се изви по целия ми
гръбначен
стълб и в мозъка ми произведе такава ослепителна светлина, като че ли всички центрове на главата ми се активизираха и аз видях една картина, която представляваше откровение.
Аз исках да питам нещо Учителя. С голямо внимание търсех удобен момент да му задам един въпрос и този момент действително настъпи. Аз запитах тихо Учителя: „Ще останете ли още на физическия свят? " Той ме погледна и само с едно отрицателно движение на главата ми даде да разбера, че няма да остане. След това Той се приближи до мен, до ухото ми и съвсем тихо, много тихо ми прошепна една магическа формула.
Като чух тази формула, цялото ми тяло изтръпна, почувствах как живият огън на Кундалини се изви по целия ми
гръбначен
стълб и в мозъка ми произведе такава ослепителна светлина, като че ли всички центрове на главата ми се активизираха и аз видях една картина, която представляваше откровение.
Тази картина ми разкри една велика тайна, тази картина съдържаше бъдещето, което ни предстоеше. В следващите страници ще посветя една глава на тази формула. Тази глава е само за онези души, които имат онзи копнеж да търсят тясната пътека, която води към Истината, за онези души, които искат да сътрудничат във "Великото дело на Учителя. Тази моя последна среща беше три дни преди заминаването на Учителя. На 27.XII.1944 г.
към текста >>
54.
6.80. СЪТРУДНИЦИТЕ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Надя
Гръблашева
бе дъщеря на Мария
Гръблашева
.
Когато напиша нещо, аз й го давам да го прочете. Винаги ми е била огледало, в което съм се оглеждал. Не мога да не се възхитя от нейното търпение и постоянство. Тя се яви накрая в моя път. Беше като редактор на това, което пиша.
Надя
Гръблашева
бе дъщеря на Мария
Гръблашева
.
Тя е един светски човек с голяма култура и знаеше много добре френски. Тя винаги ми помагаше със своите преводи. В нея имах необикновена вяра. Благодаря ти, Надя! В заключение ще кажа следното: Ложата на лявото посвещение търси две категории хора - обожатели и почитатели.
към текста >>
55.
7.19. ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Беше спукал един от
гръбначните
си прешлени.
Така че аз успях да спася апартамента на Жечо и неговия живот, както и да свършим една голяма работа за Учителя. Затова пазете онези, които се жертват за вас! И не се опълчвайте срещу тях, защото в саможертвата е складирана голяма Сила, която, ако се освободи, разрушава всичко. В двора на Жечо имаше някаква череша. Той се беше качил да я обира и беше паднал на гърба си.
Беше спукал един от
гръбначните
си прешлени.
Не обърна внимание и не пожела да се лекува при лекари. По-късно този гръбначен прешлен се деформира и Жечо получи гърбица, която с годините се увеличаваше и той се прегърби накрая. Когато отивах да разговарям с него, аз кляках, за да разговарям с него. Посрещаше ме така, както ме е посрещал по-рано - с усмивка и засмени очи. Беше с бистър ум и запазена памет до края.
към текста >>
По-късно този
гръбначен
прешлен се деформира и Жечо получи гърбица, която с годините се увеличаваше и той се прегърби накрая.
И не се опълчвайте срещу тях, защото в саможертвата е складирана голяма Сила, която, ако се освободи, разрушава всичко. В двора на Жечо имаше някаква череша. Той се беше качил да я обира и беше паднал на гърба си. Беше спукал един от гръбначните си прешлени. Не обърна внимание и не пожела да се лекува при лекари.
По-късно този
гръбначен
прешлен се деформира и Жечо получи гърбица, която с годините се увеличаваше и той се прегърби накрая.
Когато отивах да разговарям с него, аз кляках, за да разговарям с него. Посрещаше ме така, както ме е посрещал по-рано - с усмивка и засмени очи. Беше с бистър ум и запазена памет до края. Но премина през кръста на страданието, но издържа до края като рицар. И като ученик!
към текста >>
56.
СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ IV
,
,
ТОМ 4
Одеалото на
Гръблашева
-155 55.
Нямаш карма - свободен си -151 51. Часовникът, който не бе курдисан -152 52. Колко трябва да бъде висок на ръст Мировия Учител? -153 53. Длъжност - куриер -154 54.
Одеалото на
Гръблашева
-155 55.
Михалаки Георгиев и Иван Вазов -156 56. Чувал брашно за комуната -157 57. Конят и Никола Гръблев -159 58. „Не е от нашите? " -160 59.
към текста >>
Конят и Никола
Гръблев
-159 58.
-153 53. Длъжност - куриер -154 54. Одеалото на Гръблашева -155 55. Михалаки Георгиев и Иван Вазов -156 56. Чувал брашно за комуната -157 57.
Конят и Никола
Гръблев
-159 58.
„Не е от нашите? " -160 59. Спиритисти на Изгрева -161 60. Дъщерята Савка и майката Тереза Керемидчиева -162 61. Как Константин Иларионов не си реши задачата -164 62.
към текста >>
57.
19. ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ
,
,
ТОМ 4
Беше спукал един от
гръбначните
си прешлени.
Така че аз успях да спася апартамента на Жечо и неговия живот, както и да свършим една голяма работа за Учителя. Затова пазете онези, които се жертват за вас! И не се опълчвайте срещу тях, защото в саможертвата е складирана голяма Сила, която, ако се освободи, разрушава всичко. В двора на Жечо имаше някаква череша. Той се беше качил да я обира и беше паднал на гърба си.
Беше спукал един от
гръбначните
си прешлени.
Не обърна внимание и не пожела да се лекува при лекари. По-късно този гръбначен прешлен се деформира и Жечо получи гърбица, която с годините се увеличаваше и той се прегърби накрая. Когато отивах да разговарям с него, аз кляках, за да разговарям с него. Посрещаше ме така, както ме е посрещал по-рано - с усмивка и засмени очи. Беше с бистър ум и запазена памет до края.
към текста >>
По-късно този
гръбначен
прешлен се деформира и Жечо получи гърбица, която с годините се увеличаваше и той се прегърби накрая.
И не се опълчвайте срещу тях, защото в саможертвата е складирана голяма Сила, която, ако се освободи, разрушава всичко. В двора на Жечо имаше някаква череша. Той се беше качил да я обира и беше паднал на гърба си. Беше спукал един от гръбначните си прешлени. Не обърна внимание и не пожела да се лекува при лекари.
По-късно този
гръбначен
прешлен се деформира и Жечо получи гърбица, която с годините се увеличаваше и той се прегърби накрая.
Когато отивах да разговарям с него, аз кляках, за да разговарям с него. Посрещаше ме така, както ме е посрещал по-рано - с усмивка и засмени очи. Беше с бистър ум и запазена памет до края. Но премина през кръста на страданието, но издържа до края като рицар. И като ученик!
към текста >>
58.
54. ПОСЕЩЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ В МАЛКИЯТ ДОМ
,
,
ТОМ 5
У тебе има пресичане на енергиите, които текат през
гръбначния
стълб я отпред.
Човек трябва да пие вода само от най-чистия извор. Вода, която е минала през много хора, помията на хората няма да пиеш. Да любиш Бога значи веднъж като те погледне да ти държи влага за цяла година. Аз нямам нищо против да седиш и всеки ден при мен, но трябва да знаеш, че за всеки човек е строго определено времето, което му е дадено, за да се приближи при Бога. Остави и другите да имат време, за да се приближат при Бога.
У тебе има пресичане на енергиите, които текат през
гръбначния
стълб я отпред.
Енергиите на любовта трябва да текат непрекъснато. Когато енергията се пресече става поглъщане навътре в тялото и човек се подпушва. У други хора пък става изтичане навън от тялото му. Енергията на Любовта трябва да се тури на работа. Мога да ти кажа много неща, но ще застанат пред тебе форми, които може да те съблазнят.
към текста >>
59.
71. КАК СЕ ОХРАНЯВАШЕ ДЕВАТА
,
,
ТОМ 5
По това време Борис работеше от сутрин до вечер тежка физическа работа - чукаше едни големи камъни, за да ги прави на мозайка при италианеца Бертоли и когато се върнеше късно след обяд беше изморен, капнал, едвам се дотътри до бараката си и легне на
гръб
и си дигне уморените крака нагоре, подпрени на перилата на кревата.
Така Учителят беше оставил всичко да расте както по времето на Христа, та накрая на века да се отдели бурена от житото. Но тук на Изгрева виждахме, че ако някой много избуява и пречеше на другите, протягаше се Божията ръка и изтръгваше бурена с корена му и после не се виждаше повече, Това лице постепенно се отдалечаваше от Изгрева. Така че тази сестра Динова имаше дъщеря, която искаше да се ожени за Борис. В това няма нищо лошо, че има дъщеря и че иска да ожени дъщеря си за някого, включително и за Борис. Лошото бе другото, за което ви разказвам.
По това време Борис работеше от сутрин до вечер тежка физическа работа - чукаше едни големи камъни, за да ги прави на мозайка при италианеца Бертоли и когато се върнеше късно след обяд беше изморен, капнал, едвам се дотътри до бараката си и легне на
гръб
и си дигне уморените крака нагоре, подпрени на перилата на кревата.
Тогава идваше при него Динова с две големи стомни, ама толкова големи, че по-големи стомни никога не бях виждала през живота си, и после не видях. Може би едната да събираше към 20 литра вода. Подаде му две празни стомни, усмихне се и каже: „Моля ти се, брат, донеси ми вода от Диана бад, че цял ден стоя без вода, няма кой да ми донесе, че ми са големи и тежки стомните, а само ти си тук як, другите са хилави". Борис е поласкан, че е як от по-як и той едвам се повдига и се дотътря до Диана бад, до изворчето, за което говорехме, че сме правили упражнение за носене на вода от там. Но тук това не е упражнение, а е цяла хамалогия.
към текста >>
60.
132. УЧЕНИЦИ И СЛУЖИТЕЛИ НА БОГА
,
,
ТОМ 5
Боян Боев като видя какво следва обърна се с
гръб
към платното и ребром пресече бързо пред картината и избяга напред.
За съжаление такава бе истината за наше най-голямо учудване, които бяхме около Учителя и за негово най-голямо огорчение. Бяхме отишли с Учителя на обществена изложба на художници. Вървим с Учителя, придружавахме го аз и Боян Боев. Вървим в изложбената зала и наблюдаваме картина след картина. По едно време идва наред едно платно с голо женско тяло.
Боян Боев като видя какво следва обърна се с
гръб
към платното и ребром пресече бързо пред картината и избяга напред.
Другите се опитаха, които ни придружаваха да застанат пред картината и да я прикрият от Учителя, за да не го изложим на обществено поругание чрез това голо тяло, което смятахме за пошлост, изкушение и поквара. Но Учителят се спря и с бастуна си отмести в ляво и на надясно онези, които стояха пред картината с голото женско тяло. Най-подробно я разглеждаше и накрая каза: „Добър художник, но не е спазил пропорциите на частите на тялото" и продължи по-нататък към следващите картини. Боев стоеше настрана малко напред и много му се искаше да чуе какво казва Учителя, защото той винаги записваше. А сега сам се отстрани като се поддаде на някакво изработено негово мнение за морал и чистота.
към текста >>
61.
161. ИЗКАЧВАНЕ ДО ВРЪХ МУСАЛА
,
,
ТОМ 5
После се припичахме на слънцето приседнали и облегнали се на
гръб
до скалите.
161. ИЗКАЧВАНЕ ДО ВРЪХ МУСАЛА В първите години когато пътувахме до Мусала обикновено преспивахме в старата дървена хижа на Мусала. По-късно сме преспивали и в новата хижа, която беше каменна и солидна, там бе мястото където отсядахме, почивахме и на следващата сутрин в два часа след полунощ тръгвахме, за да можем за три часа да се изкачим на връх Мусала за изгрева на Слънцето. Изкачвайки се на връх Мусала оставахме за минути да си отдъхнем и отивахме към източния склон, от където изгревът на слънцето най-добре се вижда.
После се припичахме на слънцето приседнали и облегнали се на
гръб
до скалите.
Престоявахме известно време, след което слизахме по вътрешната страна на склона до езерото наречено „Окото". Спирахме на горната поляна до езерото и така прекарвахме през целия ден. Тук бивахме огрявани от слънцето, беше завет от ветровете, откриваше се хубава гледка и беше много приятно. Тук правехме огньове, завираха чайниците, които носехме и пиехме чай. За да стъкмим огън носехме си дърва сухи от хижата.
към текста >>
62.
227. САВОВ - ОБРАЗ НА ИМИТАТОРЪТ
,
,
ТОМ 5
Сега нали можете сами да отхвърлите опита на Савов, който се стремеше да имитира, да живее на чужд
гръб
и да събира плодовете от чуждата градина.
А като изгради духовният свят у себе си той неминуемо ще преобрази и външният образ на човешкото лице и човешкото тяло. А този метод на Савов бе метод на една отречена цивилизация. Но Учителят го остави свободен, за да го има и да бъде за предметно учение на останалите. Учителят върна всички ученици до там, където се бяха спрели, за да обработват своите градини и своите души и чак тогава можеха да се връщат в света, за да прилагат това, което са научили чрез своят живот и да помагат на останалите. Ето виждате ли методът на Учителя към всеки един от нас.
Сега нали можете сами да отхвърлите опита на Савов, който се стремеше да имитира, да живее на чужд
гръб
и да събира плодовете от чуждата градина.
Но това е по същество кражба. Сега се нарича плагиатство, има защита на авторското право и още нови закони ще излезнат в тази насока. Но тогава законите на държавата не можаха да го хванат, но другият, окултният закон го хвана за брадата, а пък трети го яхнаха като муле в лицето на попа и го разхождаха по селото. Научавайки за тази случка всички се смяхме със задоволство. По-късно когато го срещнахме и го разпитахме за случая той само махна с ръка и каза: „Мани, мани, да знаеш какво ми се струпа на главата, на главата и на гърба, че едвам успях да се отърва".
към текста >>
63.
238. НЕЗАМЕНИМАТА ПАША
,
,
ТОМ 5
В Школата на Учителя на Паша и Савка Учителят им беше дал първите места, за да бъдат доволни, за да могат да работят иначе щяха да се спънат, защото бяха чрезмерни развити личности и заради тази си слабост можеха да спрат и да обърнат
гръб
на Учителя, на Школата и на Бога.
Но когато те изчезнаха, Паша не каза нито дума. Мълчеше и и знаеше цената на своята вина, защото познаваше цената на непосилния труд, чрез който се подготвяха беседите за печат. Но не си призна вината. А оригиналите ги откраднаха. Няма ги.
В Школата на Учителя на Паша и Савка Учителят им беше дал първите места, за да бъдат доволни, за да могат да работят иначе щяха да се спънат, защото бяха чрезмерни развити личности и заради тази си слабост можеха да спрат и да обърнат
гръб
на Учителя, на Школата и на Бога.
И Учителят ги разглеждаше като души и задоволяваше това, което те желаеха, за да не се спънат. За него бе най-важното те да не се спънат и да не се отдалечат от Школата. А дали ще работят това бе друг въпрос. Благодарение на подхода му към тях двете той успяваше да задоволи това усещане на личността, което изискваше да бъдат зачетени като първи ученички. Те бяха много горди духове и не бяха случайни проекции в Школата на Учителя.
към текста >>
64.
240. ДЪЖД КАТО ИЗНЕВИДЕЛИЦА И ГРЪМ ОТ ЯСНО НЕБЕ
,
,
ТОМ 5
На следващия ден питах Учителя: „Учителю, падна ли вчера
гръб
от ясно небе?
„Значи, Учителю, тя ви прави скандали? " „Ти седиш много при мен та другите отвън почват да се вкисват и какви ли не истории ми съчиняват и какви ли не мисли ми пращат." Аз станах да си тръгвам. Не исках да става поредния скандал и сцена на една ревнива жена като Савка, защото в такива случаи тя се изявяваше точно така, а трябваше да бъде ученик. Учителят се доближи до мен и каза: „За да излезнем от туй положение като влезне Савка ще кажеш: „Учителю, защо още от зарана не ми даде туй, което искам ами ме държа досега? " Аз нямаше какво да направя, в следващите секунди Савка почука, влезна в стаята и аз издекламирах туй, което трябваше да кажа, Савка ме огледа подозрително и след това спокойно си излезнах.
На следващия ден питах Учителя: „Учителю, падна ли вчера
гръб
от ясно небе?
" Учителят се усмихна и отговори: „Гърмът от ясно небе и дъжда падна сутринта когато трябваше да измокри багажа на стенографките и гръм по едно и също време и на едно и също място не пада." Аз се усмихнах, целунах ръка и се отдалечих. Бях научила урока за чистото небе, за гръмотевицата и за дъжда, падащ изневиделица.
към текста >>
65.
255. ИЗПИТЪТ НА УЧЕНИКА С БАСТУНА НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 5
Учителят отправя поглед над главата ми, някъде далеч над мене и промълвя: „Когато давам изпит на някой ученик, първо тоягата я слагам на своя
гръб
и после я турям на ученика и на неговия
гръб
".
Тя бе най-важното условие, защото само при Чистотата можеше да влезе Духът на Истината. Всички страдания и мъчнотии в човешкия живот бяха пречки, но те трябваше да се превъзмогнат с методите от Словото на Учителя. Та човек е сложна верига от безброй проекции, то е вътрешно и външно сечение на светове, той е свързан с верига, с безброй души, свързан е с тях от памти века. Спомням си какви ли не задачи ни е давал Учителя. Намирам се при Учителя и споделям, че тези задачи се разрешават лесно от просветеното съзнание, но за нас, обикновените хора, е много трудно за изпълнение.
Учителят отправя поглед над главата ми, някъде далеч над мене и промълвя: „Когато давам изпит на някой ученик, първо тоягата я слагам на своя
гръб
и после я турям на ученика и на неговия
гръб
".
Стоя и нищо не разбирам. Отидох си у дома и размишлявам, Значи Учителят всяка една задача, която приготвя за ученика знае тежестта й, преценява я колко тежи и знае колко ученикът може да издържи затова взема част от нейната тежест и после я предава на ученика и то толкова колкото може да издържи. Да, но това е теория, но как е в действителност? Най-много ме смущаваше въпросът с тоягата. От къде накъде дойде тази тояга.
към текста >>
66.
293. ДИСХАРМОНИЯ В БРАТСТВОТО
,
,
ТОМ 5
За в бъдеще онзи, който не постъпи тъй, аз да ви кажа, ще обърна
гръб
и няма да ви погледна вече!
Онзи, Който Ме е учил. Онзи, Който живее в мен, върху Него аз не искам да прехвърля никакви укори! Аз може да нося, но заради Него, щом дойде до Неговото Име - аз съм готов да жертвувам всичко! Между вас и мен трябва да се разчистят всички въпроси. Нищо повече!
За в бъдеще онзи, който не постъпи тъй, аз да ви кажа, ще обърна
гръб
и няма да ви погледна вече!
Туй е правило в Бялото Братство. Онзи, Който живее в нас, Господ си има път, по който върви и няма да ни чака. Слънцето изгрява, земята се върти всяко нещо си върви по определения път. Ние не можем да изменим законите на Битието." „Без страдания няма повдигане. Това е един велик закон.
към текста >>
67.
293. ДИСХАРМОНИЯ В БРАТСТВОТО
,
,
ТОМ 5
За в бъдеще онзи, който не постъпи тъй, аз да ви кажа, ще обърна
гръб
и няма да ви погледна вече!
Онзи, Който Ме е учил. Онзи, Който живее в мен, върху Него аз не искам да прехвърля никакви укори! Аз може да нося, но заради Него, щом дойде до Неговото Име - аз съм готов да жертвувам всичко! Между вас и мен трябва да се разчистят всички въпроси. Нищо повече!
За в бъдеще онзи, който не постъпи тъй, аз да ви кажа, ще обърна
гръб
и няма да ви погледна вече!
Туй е правило в Бялото Братство. Онзи, Който живее в нас, Господ си има път, по който върви и няма да ни чака. Слънцето изгрява, земята се върти всяко нещо си върви по определения път. Ние не можем да изменим законите на Битието." „Без страдания няма повдигане. Това е един велик закон.
към текста >>
68.
Снимки и бележки към снимките на Изгревът том VI
,
,
ТОМ 6
Никола
Гръблев
Снимка № 41.
Снимка № 38. Петър Камбуров. Снимка № 39. Марин Камбуров. Снимка № 40.
Никола
Гръблев
Снимка № 41.
Русава Стойчева. Снимка № 42. Жеко Вълканов. Снимка № 43. Пенка Краева.
към текста >>
69.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 6
Никола
Гръблев
........................................ - 137 3.
СЪДЪРЖАНИЕ НАТАЛИЯ ЧАКОВА - (9.Х.1902-10.Х.1987) БРАТЪТ НА НАЙ-МАЛКИТЕ (Спомени за Учителя и за живота ни край Него) 1. Наталия Чакова........................................... - 3 2.
Никола
Гръблев
........................................ - 137 3.
Мария Райчева........................................... - 158 4. Петър Камбуров.......................................... - 181 5. Марин Камбуров......................................... - 223 6. Цанка Екимова............................................ - 242 7. Крум Въжаров............................................. - 340 8.
към текста >>
70.
50. СХВАНАТИЯТ ГРЪБ
,
,
ТОМ 6
50. СХВАНАТИЯТ
ГРЪБ
Беше още в най-ранните години, когато Изгревът беше още необитаем и Учителят си живееше на ул.
50. СХВАНАТИЯТ
ГРЪБ
Беше още в най-ранните години, когато Изгревът беше още необитаем и Учителят си живееше на ул.
„Опълченска" 66. Беше Коледна ваканция. Аз гостувах тогава у леля си заедно с приятелката си Олга Блажева. Леля ми живееше на ул. „Нишка". Бъдни вечер прекарахме у леля си скромно, но приятно, тихо и спокойно.
към текста >>
Той ме изслуша внимателно и каза да й направя масаж с двата палеца по
гръбначния
стълб отгоре надолу няколко пъти, като сам показа на моя
гръб
.
И аз реших да отида да питам Учителя, как да й помогна. Когато пристигнах на „Опълченска" 66 къщата беше пълна с гости -братя и сестри от София и провинцията дошли с подаръци да поздравят за Коледа Учителя. Чак тогава се сетих, че е Коледа и се смутих и се засрамих, че аз отивам на празника да Го занимавам с болест, но нямаше връщане. Не след дълго Той отвори вратата на малката приемна стаичка и светнал, сякаш огрян от някакво невидимо слънце, мило, бащински усмихнат ме покани с кимане на глава като пререди всички, които чакаха вън. Аз се окуражих, влязох и Му разказах набързо за какво съм дошла.
Той ме изслуша внимателно и каза да й направя масаж с двата палеца по
гръбначния
стълб отгоре надолу няколко пъти, като сам показа на моя
гръб
.
Благодарих, целунах Му ръка и като весело птиченце изхвръкнах от стаята и полетях към дома радостна и щастлива, че ми се е удало случай да бъда рано, рано на Рождество при Него, пък и да помогна на Олга. Каква беше изненадата и възторгът ми пък, когато си отидох вкъщи и заварих Олга здрава и читава да ме посреща на вратата с думите: „Мина ми, Наталио, мина ми. Добре съм." Така ги правеше Той нещата чудно и красиво, и велико!
към текста >>
71.
НИКОЛА ГРЪБЛЕВ (1893-1968)
,
ДУХОВНИ ОПИТНОСТИ /Спомени на Никола Христов Гръблев/ 1. ВРЪЩАНЕ КЪМ МИНАЛОТО
,
ТОМ 6
НИКОЛА
ГРЪБЛЕВ
(1893-1968) „Ще уповаваш само на Бога." Учителят Дънов ДУХОВНИ ОПИТНОСТИ /Спомени на Никола Христов
Гръблев
/ 1.
НИКОЛА
ГРЪБЛЕВ
(1893-1968) „Ще уповаваш само на Бога." Учителят Дънов ДУХОВНИ ОПИТНОСТИ /Спомени на Никола Христов
Гръблев
/ 1.
ВРЪЩАНЕ КЪМ МИНАЛОТО Спомени на Никола Хр. Гръблев, роден в гр. Габрово на 11.1.1893 година, във връзка с някои негови духовни опитности преди запознаване с окултизма и с Учителя, глава на Бялото Братство, Петър Дънов и след запознаването му с Учителя. Като 5-6-годишно дете спомням си, че като се вглеждам съсредоточено в бистра течаща вода или в синьото небе, захласвах се и губех връзката с околния свят, понятието за време и пространство и виждах картини, които никога не бях срещал в тоя си живот. Например, градове или по-малки населени места, хора тъмнолики, черни и жълти много често и по-рядко от бялата раса.
към текста >>
Гръблев
, роден в гр.
НИКОЛА ГРЪБЛЕВ (1893-1968) „Ще уповаваш само на Бога." Учителят Дънов ДУХОВНИ ОПИТНОСТИ /Спомени на Никола Христов Гръблев/ 1. ВРЪЩАНЕ КЪМ МИНАЛОТО Спомени на Никола Хр.
Гръблев
, роден в гр.
Габрово на 11.1.1893 година, във връзка с някои негови духовни опитности преди запознаване с окултизма и с Учителя, глава на Бялото Братство, Петър Дънов и след запознаването му с Учителя. Като 5-6-годишно дете спомням си, че като се вглеждам съсредоточено в бистра течаща вода или в синьото небе, захласвах се и губех връзката с околния свят, понятието за време и пространство и виждах картини, които никога не бях срещал в тоя си живот. Например, градове или по-малки населени места, хора тъмнолики, черни и жълти много често и по-рядко от бялата раса. Изглежда, че то се дължи на няколко последователни мои прераждания в Индия. Това продължи до 10-12-годишната ми възраст, след което се загубиха.
към текста >>
72.
2. ПРОИЗШЕСТВИЕТО С ЛУДИЯ, НЕОБЯЗДЕН КОН
,
,
ТОМ 6
На около 200 крачки от гарата някой ми извика: „
Гръблев
, къде сиходил, бе?
Едвам го изкарах из вратата 138 навън, качен върху него и той хукна като бесен по Марно поле. През трапове, дупки, деренца, скача докато се запени и почне да върви по-полека. Така успях да стигна до гарата, като здраво държах мундщука. Дадох го на двама войника да го държат. Към 11 часа си свърших работата, качих се пак на коня макар и доста трудно и тръгнах за града.
На около 200 крачки от гарата някой ми извика: „
Гръблев
, къде сиходил, бе?
" За момент си обърнах главата да видя кой е, но в този миг съм отслабил малко държането на мундщука, конят усетил това, веднага го захапва в беззъбата част на устата си. Като вижда, че не мога да го управлявам, с най-голяма сила хукна да бяга. Веднага легнах на шията му и се помъчих с двете ръце да вкарам мундщука на мястото му, но не успях. В това време той наближаваше Стамболовия мост на Янтра, където трябваше да завие под прав ъгъл. Това обаче при тази скорост на бягане беше невъзможно поради инерцията и неминуемо щеше да се сгромоляса в пропастта зад моста.
към текста >>
- Аз вчера към 11 часа отидох при Учителя да си взема сбогом и сестра Савка излезе от стаята на Учителя и ми разпра ви следното: Както четях на Учителя стенограмата от беседата за корекция от Учителя, Той изведнъж каза: „Брат
Гръблев
е в голяма опасност" и замижа за известно време.
С бързи крачки тръгнах по стълбището и когато наближавах тяхната къща, сестра Иларионова излезе на площадката и втренчено гледаше към мен. „Какво щяло да стане с тебе вчера, бе? ", ме запита тя, щом отворих вратата. „Нищо", казах аз, без да отдавам голямо значение на вчерашното произшествие. „Как нищо, каза тя.
- Аз вчера към 11 часа отидох при Учителя да си взема сбогом и сестра Савка излезе от стаята на Учителя и ми разпра ви следното: Както четях на Учителя стенограмата от беседата за корекция от Учителя, Той изведнъж каза: „Брат
Гръблев
е в голяма опасност" и замижа за известно време.
След няколко секунди си отвори очите и каза: „Мина опасността".. Аз след 2-3 секунди трябваше да полетя заедно с коня в пропастта. 139 Учителят за тези 2-3 секунди от София взема в ръцете си управлението на коня, оправя го да върви по моста, той вдигна кон от 700-800 кг във въздуха, за да не убие жената, да прелети над главата на жената и да мине всичко благополучно. Като ми съобщи това сестра Иларионова аз останах поразен: Явно ви дях намесата на Учителя и си казах: Какви сили владее Учителят, за да може от София, като го извиках мислено тук в Търново, да ме спаси от явна гибел. Случилото се, което забравих веднага като слязох от коня, много дни не се махваше от ума ми. Мислех за Учителя и за Силите, които Той владее.
към текста >>
73.
8. ЗАМИНАВАНЕТО МИ ЗА ВАРНА
,
,
ТОМ 6
Гръблев
е подивял в Делиормана, гледай сегиз-тогиз да идва към Варна, Шумен, да се среща с хора, пущай го без да ме питаш".
Слязох от коня и викам на войниците: „Момчета, идвах при вас за по-дълго време, но сега-трябва веднага да се върна, затова сега само ще се разпиша в книгата и се връщам..." Войниците много ме обичаха и винаги ме очакваха с радостни и нетърпение, понеже си приказвахме за различни неща, носех им новини, те ми се оплакваха за нещо, изобщо радваха се много когато отивах на поста, в противовес на румънските граничари, които със страх и трепет посрещаха своите началници, понеже те ги строяваха, ругаеха, биеха ги, за да си спечелели „авторитет" пред тях. Капитан Ене, например, командир на румънската гранична рота се отнасяше така зле с войниците, че веднъж взе пушката, насочи я срещу един войник (в мое присъствие) и му вика: „Сега ще те застрелям! " Оня рабски хленчи: „Домну ле капитан" и се оправдаваше за нещо на румънски пред капитана. Върнах се от поста в щаба и веднага по телефона помолих началника на участъка да иска разрешение от началника на сектора да отида до Варна да си ушия косткш. Той ми каза: „Няма какво да го питам, защото той ми е казал за тебе.
Гръблев
е подивял в Делиормана, гледай сегиз-тогиз да идва към Варна, Шумен, да се среща с хора, пущай го без да ме питаш".
Аз това и чаках. Веднага дадох заповед да впрегнат каруцата и почти без багаж тръгнах за Каспичан да взема нощния влак и сутринта към 6 часа ще бъда във Варна, което и направих Като минах през площад „Мусала" във Варна, отбих се при една будка, продавач, в която беше наш брат. Викам му: „Здравей, какво правите тука във Варна? " „Учителят е тук", ми вика той. „Затова нещо ме кара да дойда." „Довечера в брат Калудов Учителят ще държи беседа".
към текста >>
74.
9. КАПИТАНЪТ, КОЙТО СПАСИ 54 АНТИФАШИСТИ
,
,
ТОМ 6
Водим от тая мъдрост капитан Никола
Гръблев
никога през живота си не се е хвалил с подвига, чрез който е спасил 54 антифашисти през 1925 г.
9. КАПИТАНЪТ, КОЙТО СПАСИ 54 АНТИФАШИСТИ Една стара поговорка казва „Направи добро и го хвърли в морето".
Водим от тая мъдрост капитан Никола
Гръблев
никога през живота си не се е хвалил с подвига, чрез който е спасил 54 антифашисти през 1925 г.
в гр. Бургас. Обаче, сп. „Български войн" (кн. 9 от 1965 г., стр. 12-13) Илия Величков подробно изнася този случай.
към текста >>
Никола Христов
Гръблев
е роден на 11.януари 1893 г.
Обаче, сп. „Български войн" (кн. 9 от 1965 г., стр. 12-13) Илия Величков подробно изнася този случай. Кой е този мълчалив герой и какъв подвиг е извършил той?
Никола Христов
Гръблев
е роден на 11.януари 1893 г.
в гр. Габрово. Баща му е бил пощенски раздавач, който събирал вълна по драките, която носил на жена си да плете чорапи на децата, а майка му се занимавала с чужда работа - пране и тъкане, а след това станала тъкачка във фабриката на 148 Христо Боба. На четири години останал сирак - без баща, заедно с две невръстни сестри. Още малък познал на свой гръб глада и немотията. През свободното от училище време, за да помага в прехраната навървял цървули и шиел с два дикиша имении, а после станал наблюдател в метеорологичната станция в Априловската гимназия, а през ваканциите работил в Кооперативната обущарска фабрика „Прогрес".
към текста >>
Още малък познал на свой
гръб
глада и немотията.
Кой е този мълчалив герой и какъв подвиг е извършил той? Никола Христов Гръблев е роден на 11.януари 1893 г. в гр. Габрово. Баща му е бил пощенски раздавач, който събирал вълна по драките, която носил на жена си да плете чорапи на децата, а майка му се занимавала с чужда работа - пране и тъкане, а след това станала тъкачка във фабриката на 148 Христо Боба. На четири години останал сирак - без баща, заедно с две невръстни сестри.
Още малък познал на свой
гръб
глада и немотията.
През свободното от училище време, за да помага в прехраната навървял цървули и шиел с два дикиша имении, а после станал наблюдател в метеорологичната станция в Априловската гимназия, а през ваканциите работил в Кооперативната обущарска фабрика „Прогрес". Посещавал клуба на тесните социалисти, където се запознал със социализма. През 1908-1910 г. постъпва в социалистическия кръжок „Максим Горки" в гимназията с ръководител Иван Кишмеров, който завършил гимназията в 1910 г. като останал за ръководител Фердинанд Митев Козовски от Бяла Слатина.
към текста >>
Цялата архива на кръжока била поверена след завършване на Козовски на Никола
Гръблев
, който я поставил в- газено сандъче и скрил на тавана.
През свободното от училище време, за да помага в прехраната навървял цървули и шиел с два дикиша имении, а после станал наблюдател в метеорологичната станция в Априловската гимназия, а през ваканциите работил в Кооперативната обущарска фабрика „Прогрес". Посещавал клуба на тесните социалисти, където се запознал със социализма. През 1908-1910 г. постъпва в социалистическия кръжок „Максим Горки" в гимназията с ръководител Иван Кишмеров, който завършил гимназията в 1910 г. като останал за ръководител Фердинанд Митев Козовски от Бяла Слатина.
Цялата архива на кръжока била поверена след завършване на Козовски на Никола
Гръблев
, който я поставил в- газено сандъче и скрил на тавана.
Обаче през 1925 г. арестуват зет му Иван Петков, учител. Майка "му се уплашила и хвърлила сандъчето в придошлата р. Янтра. Първият въпрос при срещата на Гръблев в София през 1945 г. с ген.
към текста >>
Първият въпрос при срещата на
Гръблев
в София през 1945 г.
като останал за ръководител Фердинанд Митев Козовски от Бяла Слатина. Цялата архива на кръжока била поверена след завършване на Козовски на Никола Гръблев, който я поставил в- газено сандъче и скрил на тавана. Обаче през 1925 г. арестуват зет му Иван Петков, учител. Майка "му се уплашила и хвърлила сандъчето в придошлата р. Янтра.
Първият въпрос при срещата на
Гръблев
в София през 1945 г.
с ген. Козовски е бил: „Какво направи със сандъчето? " „Потъна в буйните води на Янтра..." През 1913 г. Гръблев завършил Априловската гимназия и постъпил във Военното училище в София. След завършването му бил назначен в Плевенския гарнизон.
към текста >>
Гръблев
завършил Априловската гимназия и постъпил във Военното училище в София.
Майка "му се уплашила и хвърлила сандъчето в придошлата р. Янтра. Първият въпрос при срещата на Гръблев в София през 1945 г. с ген. Козовски е бил: „Какво направи със сандъчето? " „Потъна в буйните води на Янтра..." През 1913 г.
Гръблев
завършил Априловската гимназия и постъпил във Военното училище в София.
След завършването му бил назначен в Плевенския гарнизон. Редят се преместванията му в Търново, Шумен, Свищов, Бургас и Ямбол. Капитан Никола Гръблев издържал двете си сестри: едната, която станала Учителю, а другата завършила за очна лекарка в Мюнхен. Ето в какво се състои неговият подвиг: През един горещ юнски ден на 1925 г. двама души от София търсят Гръблев - капитан от 24.пех.
към текста >>
Капитан Никола
Гръблев
издържал двете си сестри: едната, която станала Учителю, а другата завършила за очна лекарка в Мюнхен.
Козовски е бил: „Какво направи със сандъчето? " „Потъна в буйните води на Янтра..." През 1913 г. Гръблев завършил Априловската гимназия и постъпил във Военното училище в София. След завършването му бил назначен в Плевенския гарнизон. Редят се преместванията му в Търново, Шумен, Свищов, Бургас и Ямбол.
Капитан Никола
Гръблев
издържал двете си сестри: едната, която станала Учителю, а другата завършила за очна лекарка в Мюнхен.
Ето в какво се състои неговият подвиг: През един горещ юнски ден на 1925 г. двама души от София търсят Гръблев - капитан от 24.пех. полк в гр. Бургас и го молят да спаси арестуваните 54 антифашисти. След кратък разговор пристъпва към дело.
към текста >>
двама души от София търсят
Гръблев
- капитан от 24.пех.
Гръблев завършил Априловската гимназия и постъпил във Военното училище в София. След завършването му бил назначен в Плевенския гарнизон. Редят се преместванията му в Търново, Шумен, Свищов, Бургас и Ямбол. Капитан Никола Гръблев издържал двете си сестри: едната, която станала Учителю, а другата завършила за очна лекарка в Мюнхен. Ето в какво се състои неговият подвиг: През един горещ юнски ден на 1925 г.
двама души от София търсят
Гръблев
- капитан от 24.пех.
полк в гр. Бургас и го молят да спаси арестуваните 54 антифашисти. След кратък разговор пристъпва към дело. Убеждава дежурният по караулите Шукаров да му отстъпи дежурството на наряда за тая нощ. Последният се съгласява да си разменят дежурството и му дава паролата.
към текста >>
Гръблев
предотвратява с помощта на войниците от караула замисленото разстрелване на антифашистите от полицейския началник Баладински и неговите заговорници.
Бургас и го молят да спаси арестуваните 54 антифашисти. След кратък разговор пристъпва към дело. Убеждава дежурният по караулите Шукаров да му отстъпи дежурството на наряда за тая нощ. Последният се съгласява да си разменят дежурството и му дава паролата. С това кап.
Гръблев
предотвратява с помощта на войниците от караула замисленото разстрелване на антифашистите от полицейския началник Баладински и неговите заговорници.
Също успял да отърве от неминуемото наказание от гарнизонния началник Пенев. Със своето убедително, хладнокръвно държание кап. Гръблев не подписва смяната на караула и с това спасява жертвите. В обвинението на полк. Пенев той смело отговаря: „Клетвопрестъпник и изменник на отечеството си не съм бил.
към текста >>
Гръблев
не подписва смяната на караула и с това спасява жертвите.
Последният се съгласява да си разменят дежурството и му дава паролата. С това кап. Гръблев предотвратява с помощта на войниците от караула замисленото разстрелване на антифашистите от полицейския началник Баладински и неговите заговорници. Също успял да отърве от неминуемото наказание от гарнизонния началник Пенев. Със своето убедително, хладнокръвно държание кап.
Гръблев
не подписва смяната на караула и с това спасява жертвите.
В обвинението на полк. Пенев той смело отговаря: „Клетвопрестъпник и изменник на отечеството си не съм бил. Правете с мен каквото искате... Ето ми бойното снаряжение! " В това време влиза писарят на полка със заповедта за смяна на караулите. „Не-е-е!... Няма да подписвам", казва с глух глас полковника.
към текста >>
Гръблев
казал да си вземе от бюрото оръжието.
" В това време влиза писарят на полка със заповедта за смяна на караулите. „Не-е-е!... Няма да подписвам", казва с глух глас полковника. „Отивай си! ", казал на писаря. А на кап.
Гръблев
казал да си вземе от бюрото оръжието.
Седнал и след като дълго гледал през прозореца се обърнал към Гръблев и казал: „Разберете най-после, че този народ с християнски добродетели не може да се управлява. С това свое разбиране вие никога няма да направите кариера във военната служба... Свободен сте да продължите носенето на гарнизонния наряд". Гръблев взел амуницията си от бюрото на полковника и напуснал бързо кабинета. На душата му било леко и приятно. В сърцето му горяло огъня на радостта за достойно изпълнен човешки дълг към народа и че е спасил арестуваните без съд и присъда.
към текста >>
Седнал и след като дълго гледал през прозореца се обърнал към
Гръблев
и казал: „Разберете най-после, че този народ с християнски добродетели не може да се управлява.
Няма да подписвам", казва с глух глас полковника. „Отивай си! ", казал на писаря. А на кап. Гръблев казал да си вземе от бюрото оръжието.
Седнал и след като дълго гледал през прозореца се обърнал към
Гръблев
и казал: „Разберете най-после, че този народ с християнски добродетели не може да се управлява.
С това свое разбиране вие никога няма да направите кариера във военната служба... Свободен сте да продължите носенето на гарнизонния наряд". Гръблев взел амуницията си от бюрото на полковника и напуснал бързо кабинета. На душата му било леко и приятно. В сърцето му горяло огъня на радостта за достойно изпълнен човешки дълг към народа и че е спасил арестуваните без съд и присъда. Друг път на гръцката граница спасил 600 руски пленници, които ги чакала същата участ - разстрел. Кап.
към текста >>
Гръблев
взел амуницията си от бюрото на полковника и напуснал бързо кабинета.
", казал на писаря. А на кап. Гръблев казал да си вземе от бюрото оръжието. Седнал и след като дълго гледал през прозореца се обърнал към Гръблев и казал: „Разберете най-после, че този народ с християнски добродетели не може да се управлява. С това свое разбиране вие никога няма да направите кариера във военната служба... Свободен сте да продължите носенето на гарнизонния наряд".
Гръблев
взел амуницията си от бюрото на полковника и напуснал бързо кабинета.
На душата му било леко и приятно. В сърцето му горяло огъня на радостта за достойно изпълнен човешки дълг към народа и че е спасил арестуваните без съд и присъда. Друг път на гръцката граница спасил 600 руски пленници, които ги чакала същата участ - разстрел. Кап. Никола Гръблев се пенсионирал като подполковник и винаги и всякога се е отнасял с топли обноски към своите подчинени, които са запазили неизличими спомени за него като командир и човек. След пенсионирането си в 1942 г.
към текста >>
Никола
Гръблев
се пенсионирал като подполковник и винаги и всякога се е отнасял с топли обноски към своите подчинени, които са запазили неизличими спомени за него като командир и човек.
С това свое разбиране вие никога няма да направите кариера във военната служба... Свободен сте да продължите носенето на гарнизонния наряд". Гръблев взел амуницията си от бюрото на полковника и напуснал бързо кабинета. На душата му било леко и приятно. В сърцето му горяло огъня на радостта за достойно изпълнен човешки дълг към народа и че е спасил арестуваните без съд и присъда. Друг път на гръцката граница спасил 600 руски пленници, които ги чакала същата участ - разстрел. Кап.
Никола
Гръблев
се пенсионирал като подполковник и винаги и всякога се е отнасял с топли обноски към своите подчинени, които са запазили неизличими спомени за него като командир и човек.
След пенсионирането си в 1942 г. си отворил обущарска кърпачница на 149 ул. „Владимир Поптомов" и никога не е смятал, че е унижение от полковник да станеш кърпач. Капитан Никола Христов Гръблев починал в София на 23.май 1968г. Илия Габровски Забележка: По-съкратен очерк е публикуван във в.
към текста >>
Капитан Никола Христов
Гръблев
починал в София на 23.май 1968г.
Друг път на гръцката граница спасил 600 руски пленници, които ги чакала същата участ - разстрел. Кап. Никола Гръблев се пенсионирал като подполковник и винаги и всякога се е отнасял с топли обноски към своите подчинени, които са запазили неизличими спомени за него като командир и човек. След пенсионирането си в 1942 г. си отворил обущарска кърпачница на 149 ул. „Владимир Поптомов" и никога не е смятал, че е унижение от полковник да станеш кърпач.
Капитан Никола Христов
Гръблев
починал в София на 23.май 1968г.
Илия Габровски Забележка: По-съкратен очерк е публикуван във в. „Антени" от 6Л/1.1979г.
към текста >>
75.
10. ВЪПРОСИТЕ НА ВЛАСТТА И ОТГОВОРИТЕ НА СЪВЕСТТА
,
,
ТОМ 6
Тогава прави изложение един от комунистите, който е бил спасен от смърт от Никола
Гръблев
.
10. ВЪПРОСИТЕ НА ВЛАСТТА И ОТГОВОРИТЕ НА СЪВЕСТТА По време на процеса срещу Бялото Братство през 1957/1958 г. властите обвиняваха, че всички последователи на Дънов са поддръжници на царската власт, на буржоазията и на фашистите през 1940-1944 г. За да се защитят от тези обвинения Боян Боев изпраща една кратка бележка до всички братства в страната да издирят онези братя, които са помагали на комунистите, когато са били арестувани. Намерили се около 10 човека. Но техните показания не се взимат предвид, защото са дъновисти.
Тогава прави изложение един от комунистите, който е бил спасен от смърт от Никола
Гръблев
.
След 9.IX.1944 г. имало напечатани формуляри, на които всеки, който трябва да заеме някаква служба, е трябвало да отговори на тях. Ето защо поместване този въпросник. Доблестният комунист Петър Радев написва своите спомени, предава ги на Никола Гръблев, който ги предава за документация към делото. Те изобщо не са били взети под внимание.
към текста >>
Доблестният комунист Петър Радев написва своите спомени, предава ги на Никола
Гръблев
, който ги предава за документация към делото.
Но техните показания не се взимат предвид, защото са дъновисти. Тогава прави изложение един от комунистите, който е бил спасен от смърт от Никола Гръблев. След 9.IX.1944 г. имало напечатани формуляри, на които всеки, който трябва да заеме някаква служба, е трябвало да отговори на тях. Ето защо поместване този въпросник.
Доблестният комунист Петър Радев написва своите спомени, предава ги на Никола
Гръблев
, който ги предава за документация към делото.
Те изобщо не са били взети под внимание. Смятали са, че това е един случай без значение и напълно случаен. А е имало десетина случая когато привърженици и последователи на Учителя Дънов поради идейни подбуди са съдействували, укривали, спасявали нелегалните комунисти през 1940-1944 г. Поместеният тук разказ за спасяването на 54 комунисти от разстрел, отговаря на всички въпроси и упреци срещу идеите на Учителя и неговите последователи. Съобщение Понеже знаем, че вие сте помагали преди Девети септември на прогресивни течения - комунисти, то моля ви да отговорите на тия въпроси, които са изложени в приложения тук лист и ни го пратете.
към текста >>
76.
11. СПАСЯВАНЕ ОТ РАЗСТРЕЛ НА 54 ДУШИ КОМУНИСТИ ОТ ЕДИН ЧЛЕН НА БЯЛОТО БРАТСТВО
,
,
ТОМ 6
По заповед на полковник Пенев идем да ни предадете по този списък 54 затворници, които тези наши другари от София ще отведат в друг затвор." Последва твърдия отговор на караулния началник: „Без заповед на дежурния офицер по караулите г-н капитан
Гръблев
, не позволявам да се взема нито един от затворниците".
Кокалчето ни 153 съобщи, че през нощта се готви страхотна изненада, но и надеждата за предотвратяване не е малка - съберете сили! Ново напрежение... Към 12 часа полунощ, от към града се чуват стъпки на много хора, които бавно се приближават към вагоните. Караулът е извикан в оръжие. Караулният началник извиква: „Кой там? " Последва отговор: „Началника на обществената безопасност Баладински и неговите помощници Мандражийски и Коларов.
По заповед на полковник Пенев идем да ни предадете по този списък 54 затворници, които тези наши другари от София ще отведат в друг затвор." Последва твърдия отговор на караулния началник: „Без заповед на дежурния офицер по караулите г-н капитан
Гръблев
, не позволявам да се взема нито един от затворниците".
Възбуден от резкия отказ на караулния началник, Баладински отговаря: „Щом доброволно не ги дадете, имам хора насила да ги взема". „Това няма да позволя" и веднага последва заповед на караулния началник: „Готови за стрелба". Препълнен със злоба, Баладински пита: „Къде е дежурният офицер по караулите? " Отговор: „Не е наша длъжност да знаем къде е, щом на вас трябва, намерете го! " Пред страха от грозящата ги опасност, палачите отстъпиха, но не си отидоха, а спряха в страни от караулното помещение.
към текста >>
Само един потегли към града, навярно изпратен да търси дежурния по караулите офицер - капитан
Гръблев
.
Възбуден от резкия отказ на караулния началник, Баладински отговаря: „Щом доброволно не ги дадете, имам хора насила да ги взема". „Това няма да позволя" и веднага последва заповед на караулния началник: „Готови за стрелба". Препълнен със злоба, Баладински пита: „Къде е дежурният офицер по караулите? " Отговор: „Не е наша длъжност да знаем къде е, щом на вас трябва, намерете го! " Пред страха от грозящата ги опасност, палачите отстъпиха, но не си отидоха, а спряха в страни от караулното помещение.
Само един потегли към града, навярно изпратен да търси дежурния по караулите офицер - капитан
Гръблев
.
Караулът също остана в оръжие. Колко ясно се виждаше от малките вагонни прозорчета всичко това!... Могат ли да се намерят думи, за да се опише трагедията, изживяна от нас? Градският часовник бие един, а ние все наблюдаваме. Палачите са все на същото място, войниците са също с пушки в ръце.
към текста >>
Пред караулното помещение се показва капитан
Гръблев
.
Часовникът бие три, мрачината се усилва, уличните лампи губят сякаш от своята светлина. Близко някъде в квартала изкукурига петел, последва го втори, трети, а ние все чакаме, чакаме развръзката на тая нощна драма. А те - палачите са все на същото място, издавайки своето присъствие с малките светлинки на цигарите си. Най-после към четири часа, от към града се чуват тихи стъпки. Стъпките все повече се приближават, все по-близо и по-близо и, о чудо!
Пред караулното помещение се показва капитан
Гръблев
.
Изтръпнали от ужас, следим развръзката. Баладински се отделя от своите хора и изправяйки се гордо пред капитана, заговорва: „Господин капитан Гръблев, по заповед на полковник Пенев трябва да ми предадете по тук посочения списък 54 затворника, които пристигналите от София агенти ще отведат в друг затвор". Гръблев отговаря: „Имате ли писмена заповед за това? " „Не", отговаря твърдо Баладински - и ако доброволно не ми ги дадете, имам хора насила да ги взема". „Значи нападате караула" и веднага заповядва: „Караул, готови за стрелба!
към текста >>
Баладински се отделя от своите хора и изправяйки се гордо пред капитана, заговорва: „Господин капитан
Гръблев
, по заповед на полковник Пенев трябва да ми предадете по тук посочения списък 54 затворника, които пристигналите от София агенти ще отведат в друг затвор".
А те - палачите са все на същото място, издавайки своето присъствие с малките светлинки на цигарите си. Най-после към четири часа, от към града се чуват тихи стъпки. Стъпките все повече се приближават, все по-близо и по-близо и, о чудо! Пред караулното помещение се показва капитан Гръблев. Изтръпнали от ужас, следим развръзката.
Баладински се отделя от своите хора и изправяйки се гордо пред капитана, заговорва: „Господин капитан
Гръблев
, по заповед на полковник Пенев трябва да ми предадете по тук посочения списък 54 затворника, които пристигналите от София агенти ще отведат в друг затвор".
Гръблев отговаря: „Имате ли писмена заповед за това? " „Не", отговаря твърдо Баладински - и ако доброволно не ми ги дадете, имам хора насила да ги взема". „Значи нападате караула" и веднага заповядва: „Караул, готови за стрелба! Втората редица приготви бомбите! " Озлобен от своя неуспех, садиста Баладински, отивайки към своите хора, почти реве: „Утре ще отговаряте с главата си за неизпълнение заповедта на г-н полковник Пенев"... Почна да се развиделява.
към текста >>
Гръблев
отговаря: „Имате ли писмена заповед за това?
Най-после към четири часа, от към града се чуват тихи стъпки. Стъпките все повече се приближават, все по-близо и по-близо и, о чудо! Пред караулното помещение се показва капитан Гръблев. Изтръпнали от ужас, следим развръзката. Баладински се отделя от своите хора и изправяйки се гордо пред капитана, заговорва: „Господин капитан Гръблев, по заповед на полковник Пенев трябва да ми предадете по тук посочения списък 54 затворника, които пристигналите от София агенти ще отведат в друг затвор".
Гръблев
отговаря: „Имате ли писмена заповед за това?
" „Не", отговаря твърдо Баладински - и ако доброволно не ми ги дадете, имам хора насила да ги взема". „Значи нападате караула" и веднага заповядва: „Караул, готови за стрелба! Втората редица приготви бомбите! " Озлобен от своя неуспех, садиста Баладински, отивайки към своите хора, почти реве: „Утре ще отговаряте с главата си за неизпълнение заповедта на г-н полковник Пенев"... Почна да се развиделява. Звездите, които бяха свидетели на разигралата се нощна драма избледняваха и сякаш се стопяваха на небосвода.
към текста >>
Във Сливен научихме, че нашия благодетел капитан
Гръблев
бил от Бялото Братство.
Определеният за евакуация ден дойде. Тъй като пиша по памет, не мога да си спомня дали през юни или през 1оли беше нашата евакуация и подробностите по нея. Един прекрасен слънчев ден ни натовариха на влака за Сливен. Макар че това се пазело в тайна, гарата бе задръстена от хора. Разделени на групи, бяхме отведени в различни участъци и голяма група в полусъборената джамия, пригодена за затвор.
Във Сливен научихме, че нашия благодетел капитан
Гръблев
бил от Бялото Братство.
Във навечерието на процеса всички бяха прибрани в затвора. В деня на процеса, улиците през които трябваше да минем, бяха пълни с любопитни тълпи. Конвоирани (съпровождани) от силна охрана, влязохме в съда, който бе открит и обвинителните актове прочетени... Първом бе разпитан Ив. Георгиев. Той като студент-юрист със силни думи отрече дадените от него показания по процеса, като изтръгнати с насилие и побой, посочвайки на съда кървавите си ризи, посинелите си тела и напукани седалища. Въпреки веществените доказателства, съдът бе неумолим и прочете предварително приготвената тежка присъда... Затворът прибра своите жертви във влажните си килии... От тогава се започнаха родилните мъки на 1944 година.
към текста >>
След повече от 33 години от горните събития, случайно чух да се споменава името на другаря Никола Хр.
Гръблев
.
Във навечерието на процеса всички бяха прибрани в затвора. В деня на процеса, улиците през които трябваше да минем, бяха пълни с любопитни тълпи. Конвоирани (съпровождани) от силна охрана, влязохме в съда, който бе открит и обвинителните актове прочетени... Първом бе разпитан Ив. Георгиев. Той като студент-юрист със силни думи отрече дадените от него показания по процеса, като изтръгнати с насилие и побой, посочвайки на съда кървавите си ризи, посинелите си тела и напукани седалища. Въпреки веществените доказателства, съдът бе неумолим и прочете предварително приготвената тежка присъда... Затворът прибра своите жертви във влажните си килии... От тогава се започнаха родилните мъки на 1944 година.
След повече от 33 години от горните събития, случайно чух да се споменава името на другаря Никола Хр.
Гръблев
.
Припомняйки си, потърсих го в квартал „Изгрев" край София. Намерих го, благодарих му и го запитах: „Как да се обясни това съвпадение, че през тази нощ на замисления разстрел, той да бъде дежурен по караулите? " Той ми отговори, че има запазени бележки по това и че ще ми ги съобщи допълнително писмено. Предавам буквално неговия отговор: „Към края на месец април, току-що се бях върнал от казармата и се готвех да обядвам, ми съобщиха, че двама души ме търсят. Излязох и виждам двама души зад къщата ме викат с ръка.
към текста >>
Баладински отговорил: „Какво ще питам дежурния по караулите, те всички ги дават, освен капитан
Гръблев
, а сега е дежурен капитан Шукаров".
Като стигнах до вагоните, посрещна ме Баладински с думите: „Господин капитан, вие нарочно станахте дежурен по караулите". В това време караулния началник се приближи към мене и ми рапортува: „Караула и постовете са в добър ред". „Караулът е извикан в оръжие, понеже Баладински искаше насила да му предадем 54 арестувани от вагоните". В подробности ми разправи следното: Към 23 и половина часа Баладински отишъл при него със списък да се извадят и предадат 54 човека от вагоните. Караулният началник отговорил, че без разрешение на дежурния по караулите, не може да му ги предаде.
Баладински отговорил: „Какво ще питам дежурния по караулите, те всички ги дават, освен капитан
Гръблев
, а сега е дежурен капитан Шукаров".
„Не, казал подофицера - капитан Гръблев ми даде парола и за мен той е дежурен по караулите". „Той вчера се смени, казал Баладински - ако не ми ги дадеш, насила ще ги взема". С него имаше около 20 души убийци специално за целта, изпратени от София и той се чувствувал силен. Караулът бе 18 човека. Караулният началник веднага го извикал в оръжие и казал на Баладински, че веднага ще употреби оръжие, ако приближат вагоните.
към текста >>
„Не, казал подофицера - капитан
Гръблев
ми даде парола и за мен той е дежурен по караулите".
В това време караулния началник се приближи към мене и ми рапортува: „Караула и постовете са в добър ред". „Караулът е извикан в оръжие, понеже Баладински искаше насила да му предадем 54 арестувани от вагоните". В подробности ми разправи следното: Към 23 и половина часа Баладински отишъл при него със списък да се извадят и предадат 54 човека от вагоните. Караулният началник отговорил, че без разрешение на дежурния по караулите, не може да му ги предаде. Баладински отговорил: „Какво ще питам дежурния по караулите, те всички ги дават, освен капитан Гръблев, а сега е дежурен капитан Шукаров".
„Не, казал подофицера - капитан
Гръблев
ми даде парола и за мен той е дежурен по караулите".
„Той вчера се смени, казал Баладински - ако не ми ги дадеш, насила ще ги взема". С него имаше около 20 души убийци специално за целта, изпратени от София и той се чувствувал силен. Караулът бе 18 човека. Караулният началник веднага го извикал в оръжие и казал на Баладински, че веднага ще употреби оръжие, ако приближат вагоните. Тогава Баладински отишъл на телефона и съобщил в полка и полицейските участъци да ме търсят и ми кажат да отида на пристанището.
към текста >>
После се обърна към мене и ми извика: „
Гръблев
, с християнски чувства не се управлява тоя народ".
Правете каквото искате с мене". Той се замисли. В това време влезе писаря с новата наредба, за да я подпише, понеже беше 5 часа и комендантския адютант не бе дошъл. Писарят каза: „Господин полковник, да подпишете наредбата". Той му отговори: „Иди си, ще остане същия караул".
После се обърна към мене и ми извика: „
Гръблев
, с християнски чувства не се управлява тоя народ".
От това разбрах, че той не знае, че са идвали при мене хора от София. Понеже виждах, че ме грози голяма опасност, особено, ако са узнали, че са идвали при мене хора от София, бях скрил малък пистолет у мене и щом видя неминуемия край щях да се застрелям". Написал и записал: Петър Радев (подпис) „Орехова гора" 68, София VIII
към текста >>
77.
КОМУНИСТИЧЕСКАТА ВЛАСТ И ДЪНОВИЗМА
,
Бележки на редактора.
,
ТОМ 6
Никола
Гръблев
остана на военната си пенсия.
КОМУНИСТИЧЕСКАТА ВЛАСТ И ДЪНОВИЗМА Бележки на редактора. Едно десетилетие след 9.1Х.1944 г., когато комунистическата власт бе укрепена, беше гласуван закон за привилегии на т.нар. активни борци срещу фашизма и капитализма, като бяха включени всички онези, които съдействуваха повече или по-малко на комунистите в нелегалната им борба срещу предишната власт. За едно десетилетие те нараснаха на десетки хиляди.
Никола
Гръблев
остана на военната си пенсия.
Беше успял да премине онова сито поставено от комунистите, при което всички бивши офицери бяха уволнени и без изключение бяха разследвани за евентуални прегрешения и престъпления към комунистите. Никола Гръблев не пожела привилегирована пенсия като съдействуващ за спасяване на 54 души комунисти. А това навремето бе нещо повече от подвиг. Никой не бе спасил толкова хора от разстрел. През 1960 г.
към текста >>
Никола
Гръблев
не пожела привилегирована пенсия като съдействуващ за спасяване на 54 души комунисти.
Едно десетилетие след 9.1Х.1944 г., когато комунистическата власт бе укрепена, беше гласуван закон за привилегии на т.нар. активни борци срещу фашизма и капитализма, като бяха включени всички онези, които съдействуваха повече или по-малко на комунистите в нелегалната им борба срещу предишната власт. За едно десетилетие те нараснаха на десетки хиляди. Никола Гръблев остана на военната си пенсия. Беше успял да премине онова сито поставено от комунистите, при което всички бивши офицери бяха уволнени и без изключение бяха разследвани за евентуални прегрешения и престъпления към комунистите.
Никола
Гръблев
не пожела привилегирована пенсия като съдействуващ за спасяване на 54 души комунисти.
А това навремето бе нещо повече от подвиг. Никой не бе спасил толкова хора от разстрел. През 1960 г. бе отпечатана една книжка „Антинаучното и реакционна същност на дъновизма" от Борис Ценков. Ще цитираме извадки от нея.
към текста >>
Поместваме тези бележки, защото те много добре илюстрират като епилог необикновените духовни и житейски опитности на Никола
Гръблев
- ученик на Учителя Дънов и офицер от българските войски.
бе отпечатана книгата „Психология и психо-патология на религията" от Васил Милев. На стр. 112-119 в стаята „Секта на дъновистите" се опитва да твърди, че Петър Дънов имал слухови халюцинации, налудничави изказвания за величие, мисловна разкъсаност, цитират се различни автори преди 1944 г. срещу Петър Дънов, за да се докаже накрая, че у него съществува „наличието на сериозно психическо заболяване от кръга на парафрения, етап в развитието на параноидна шизофрения. Тези две книги се допълват една с друга и всеки един ред по това време подлежеше на строга цензура и се отпечатваше само това, което бе съгласувано с комунистическата идеология и с целите на комунистическата власт.
Поместваме тези бележки, защото те много добре илюстрират като епилог необикновените духовни и житейски опитности на Никола
Гръблев
- ученик на Учителя Дънов и офицер от българските войски.
към текста >>
78.
20. ОСНОВАВАНЕ НА КОМУНАТА В АРБАНАСИ
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
Никола
Гръблев
от Габрово - военен капитан. 2.
Пристигна от Варна брат Стамат Тодоров, на когото предадох ръководството на братските имоти и ключовете от Колибата и през септември се пренесохме с Марин в Арбанаси. Дойдоха и другите приятели. Бяха вече пристигнали и моите родители с брат ми Костадин и сестра ми Танка. Обявихме основаването на братската комуна при следния състав. Основно ядро: 1.
Никола
Гръблев
от Габрово - военен капитан. 2.
Христо Христов от Търново - подпоручик, който си даде оставката и като цивилен пристигна в Арбанаси. 3. Марин Камбуров. 4. Аз -Петър Камбуров. Спомагателни (допълнителни) членове: Руси Събев от София, Димитър Александров от Търново, Мария Каишева от Арбанаси (Кольо и Мика Каишеви бяха временно в комуната. По-късно заминаха за София) и моите родители с двете деца, които не се считаха за членове като малолетни.
към текста >>
Беше уговорено Никола
Гръблев
да не напуща службата си, за да може да помага със заплата си.
Марин Камбуров. 4. Аз -Петър Камбуров. Спомагателни (допълнителни) членове: Руси Събев от София, Димитър Александров от Търново, Мария Каишева от Арбанаси (Кольо и Мика Каишеви бяха временно в комуната. По-късно заминаха за София) и моите родители с двете деца, които не се считаха за членове като малолетни. Бяхме всичко 11 души.
Беше уговорено Никола
Гръблев
да не напуща службата си, за да може да помага със заплата си.
Отначало работата тръгна добре. Имахме на разположение над 100 хиляди лева и решихме най-напред да закупим ниви. Купихме изцяло имота на една вдовица - Мола хаджи Димитрова, която след това се изсели от Арбанаси. Имотът бе 12 декара ниви и 3 декара лозе. И от друг стопанин купихме една нива около 12 декара.
към текста >>
79.
24. КАРУЦАР ВСОФИЯ ЗА МНОГО ПАРИ
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
Сега на моя
гръб
той натовари две торби и аз ги занесох; после по три торби и най-после и той, и аз занесохме по четири торби, т.е.
Товарехме по 20 торби -1000 килограма. Георги беше як каруцар. Един ден решихме да си изпробваме гърбовете кой колко торби може да занесе от каруцата в склада на работилницата. Междувременно ръката ми чувствително се подобряваше и можех да си помагам с нея при товаренето и разтоварването на торбите. Аз натоварих на гърба му две торби и той ги занесе.
Сега на моя
гръб
той натовари две торби и аз ги занесох; после по три торби и най-после и той, и аз занесохме по четири торби, т.е.
200 килограма. Той искаше да ме победи, като пожела да му натоваря пет торби, но не бе възможно, тъй като петата торба трябваше да се сложи високо над главата му и той отказа. Така направихме един глупав и рискован опит. Тогава бях на 25 години. Най-сетне катърът оздравя.
към текста >>
80.
25. КОМУНАТА СЕ РАЗТУРЯ
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
През лятото получихме 1000 килограма ечемик, изпратен от
Гръблев
от Делиорман, където той беше на служба като граничен офицер.
25. КОМУНАТА СЕ РАЗТУРЯ Зимата на 1925/26 година горе-долу изкарахме добре, понеже все още имахме пари от Захарната фабрика. Но през пролетта и лятото пак закъсахме и пак започнахме да търсим царевица в заем за качамак.
През лятото получихме 1000 килограма ечемик, изпратен от
Гръблев
от Делиорман, където той беше на служба като граничен офицер.
Приятелите си внушиха, че причините за неуспеха в комуната се дължат на обстоятелството, че са приети в комуната стари хора, т.е. моите родители и ако си отидат, работите ще потръгнат. Добре. Но те не вземаха под внимание, че тия стари хора си продадоха имота в Стара Загора. Изядоха им парите и сега да им кажем да си вървят! Освен това тати през всичкото време работеше в печатницата в Нова Загора и поддържаше учащите се брат ми Коск) и сестричката ми Танка.
към текста >>
81.
МАРИН КАМБУРОВ
,
Допълнения и разяснения към спомените на брат му Петър Камбуров
,
ТОМ 6
Станал сутринта рано още в 4 часа, нарамил чувала на
гръб
и тръгнал.
Но турците били подушили, когато веднъж правили събрание и заградили целия квартал. Стамболов спал у дядо ми тогава. Когато разбрал опасността от турците мислел какво да прави и как да го спаси. А дядо ми беше много силен човек и два метра висок, а Стамболов бил дребен и нисък на ръст. Влиза Стамболов във чувала, натъпква още вълна и отстрани хубаво като оставил само малко място колкото да може човек да диша.
Станал сутринта рано още в 4 часа, нарамил чувала на
гръб
и тръгнал.
А отвън на улицата - турци. Дядо ми бил виден човек в града. „Стой! , извикали турците. - Къде с тоя чувал бе, камбур? " „Ще отида на дарака да влача вълна", рекъл дядо ми.
към текста >>
Бил обявен и състава на комуната: Никола
Гръблев
, Христо Христов, Марин Камбуров, Петър Камбуров.
" А това беше вуйчо Иван - бащата на Игнат Котаров. Вуйчо като хванал ръцете на попа отзад и го вдигнал го понесъл и изхвърлил. Когато е било получено писмо от Учителя в Търново. Отговор: Аз не съм бил там, а съм бил в Стара Загора. (Към N 20) В Арбанаси пристигнали родителите ми с брат ми Костадин и сестра ми Танка.
Бил обявен и състава на комуната: Никола
Гръблев
, Христо Христов, Марин Камбуров, Петър Камбуров.
Ние, Камбурови, бяхме основата. Имаше и други, които идваха и си отиваха, но ние бяхме гръбнака на комуната. Идваха много: Борис Николов, един Константинов - авиатор, много хубав човек, един Руси Събев - гърбавичък. Христо Христов и ние с бати работехме, а Гръблев, той поддържаше финансово. Гръблев искаше да дойде да работи при нас, но Учителят казваше: „Не, не, ти ще си работиш и ще ги подпомагаш".
към текста >>
Имаше и други, които идваха и си отиваха, но ние бяхме
гръбнака
на комуната.
Когато е било получено писмо от Учителя в Търново. Отговор: Аз не съм бил там, а съм бил в Стара Загора. (Към N 20) В Арбанаси пристигнали родителите ми с брат ми Костадин и сестра ми Танка. Бил обявен и състава на комуната: Никола Гръблев, Христо Христов, Марин Камбуров, Петър Камбуров. Ние, Камбурови, бяхме основата.
Имаше и други, които идваха и си отиваха, но ние бяхме
гръбнака
на комуната.
Идваха много: Борис Николов, един Константинов - авиатор, много хубав човек, един Руси Събев - гърбавичък. Христо Христов и ние с бати работехме, а Гръблев, той поддържаше финансово. Гръблев искаше да дойде да работи при нас, но Учителят казваше: „Не, не, ти ще си работиш и ще ги подпомагаш". Та той пращаше пари, петмез, с какво ли не помагаше. Тогава той беше офицер в Делиормана, някъде на румънската граница.
към текста >>
Христо Христов и ние с бати работехме, а
Гръблев
, той поддържаше финансово.
(Към N 20) В Арбанаси пристигнали родителите ми с брат ми Костадин и сестра ми Танка. Бил обявен и състава на комуната: Никола Гръблев, Христо Христов, Марин Камбуров, Петър Камбуров. Ние, Камбурови, бяхме основата. Имаше и други, които идваха и си отиваха, но ние бяхме гръбнака на комуната. Идваха много: Борис Николов, един Константинов - авиатор, много хубав човек, един Руси Събев - гърбавичък.
Христо Христов и ние с бати работехме, а
Гръблев
, той поддържаше финансово.
Гръблев искаше да дойде да работи при нас, но Учителят казваше: „Не, не, ти ще си работиш и ще ги подпомагаш". Та той пращаше пари, петмез, с какво ли не помагаше. Тогава той беше офицер в Делиормана, някъде на румънската граница. Учителят предвиждаше накъде ще отиде работата, но оставяше да си направим опита. Ние направихме опита и се свърши цялата работа.
към текста >>
Гръблев
искаше да дойде да работи при нас, но Учителят казваше: „Не, не, ти ще си работиш и ще ги подпомагаш".
Бил обявен и състава на комуната: Никола Гръблев, Христо Христов, Марин Камбуров, Петър Камбуров. Ние, Камбурови, бяхме основата. Имаше и други, които идваха и си отиваха, но ние бяхме гръбнака на комуната. Идваха много: Борис Николов, един Константинов - авиатор, много хубав човек, един Руси Събев - гърбавичък. Христо Христов и ние с бати работехме, а Гръблев, той поддържаше финансово.
Гръблев
искаше да дойде да работи при нас, но Учителят казваше: „Не, не, ти ще си работиш и ще ги подпомагаш".
Та той пращаше пари, петмез, с какво ли не помагаше. Тогава той беше офицер в Делиормана, някъде на румънската граница. Учителят предвиждаше накъде ще отиде работата, но оставяше да си направим опита. Ние направихме опита и се свърши цялата работа. Бати отиде после да работи в Захарната фабрика,но аз останах да работя земеделие.
към текста >>
82.
29. РАБОТНИК НА ШКОЛАТА
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Дори в най-критичните мигове, когато преминах през операция на
гръбначния
стълб през 1975 г.
По-късно преписвах различни теми на пишеща машина, извадки от Словото на Учителя по различни теми и ги разпространявах. Особено от 1944 г. до 1980 г. Имах стотици изписани тетрадки по теми от Словото на Учителя. Бях работник на Школата и на Учителя.
Дори в най-критичните мигове, когато преминах през операция на
гръбначния
стълб през 1975 г.
и щях за малко да си замина, работех неуморно. Дори моите кратки бележки записах на болничното легло в болницата, като изпълних едно обещание пред един млад брат, който искаше да си напиша опитностите. През 1980/81 г. бях също в критично състояние. Аз продължавах да работя на пишещата машина и да правя препис след препис.
към текста >>
83.
35. НА ЛЕТУВАНЕ НА ВИТОША С УЧИТЕЛЯ
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Накрая на поляната имаше един голям бор където Учителят сядаше, облягаше
гръб
до дървото и там държеше беседите си.
" Изглеждаше му чудно, че белобрад старец се качваше на планината. Учителят го погледна с дълбок поглед: „Аз съм много, много стар! " Зад тези думи всички почувствувахме, че стоят вековете подредени един след друг, водещи до края на вечността. Горе, на вътрешния присой, в обятията на вековните ели, на една поляна Учителят определи мястото на лагера. В средата направихме огнището за големия огън и наоколо опънахме палатките.
Накрая на поляната имаше един голям бор където Учителят сядаше, облягаше
гръб
до дървото и там държеше беседите си.
А ние бяхме насядали около Него на поляната. Незабравими дни. Пред нас се очертаваше връх „Резена". Аз често с поглед и с мисъл потъвах в този връх и се питах, защо ли носи името „Резен"? Близо до лагера, при вътрешния Присой, в малката морена, в скалите Учителят откри изворче текуща вода.
към текста >>
84.
45. ЦАНКА ЕКИМОВА
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Тя бе принудена да влезе в неврохирургията, където й предстоеше операция на един от
гръбначните
й прешлени.
А аз видях силата му. И я оцених по достойнство. Дойде време и той си замина от този свят. Много пъти уговарях с нея да напишем нейните опитности. Но тя отказваше.
Тя бе принудена да влезе в неврохирургията, където й предстоеше операция на един от
гръбначните
й прешлени.
Тогава тя взима една тетрадка и в телеграфен стил по четири-пет реда записва някои от своите опитности. На корицата бе написала; „На д-р Вергилий". След като излезе от болницата, тя ми предаде тетрадката и аз я преснех на негатив. Но както се случва винаги, при моята работа с възрастните приятели винаги се явяват по няколко човека, които да пречат. И тук се случи същото.
към текста >>
85.
2. ПЪРВИТЕ ЛЕТУВАНИЯ НА БРАТСТВОТО НА РИЛА
,
Крум Въжаров
,
ТОМ 6
Каквото си изнесеш на
гръб
лично, с него ще бъдеш и с него ще прекараш.
Бяхме преминали през братските лагери в Родопите и на „сините камъни" в Сливен. От 1922 г. той почва да ги извежда на Мусала. Тук се спеше на голата земя. Тогава нямаше палатки, нямаше спални чували, нямаше и хижа.
Каквото си изнесеш на
гръб
лично, с него ще бъдеш и с него ще прекараш.
Изкачвахме се горе и отсядахме на езерото под връх „Иречек". Под „Иречек" има две езера - едното е над, а другото под „Иречек". Там има една поляна. Правехме си малки огньове и се пиеше изобилно гореща вода. Тук спяхме на самата гола земя.
към текста >>
Онова, което трябваше за храна, облекло и завивки, всичко се носеше на
гръб
.
А там вече ни чакаше първата група, която беше пристигнала със Симеон Симеонов. На второто езеро избрахме място за лагер. Значи ние двамата с моят приятел бяхме на първото езеро и там престояхме около една седмица, а след това като дойде групата се качихме на второто езеро. Тези приятели, които Симеон доведе не носеха със себеси почти нищо. Само за най-възрастните сестри ние построихме от две платнища навес, направихме го добре и те там спяха под него.
Онова, което трябваше за храна, облекло и завивки, всичко се носеше на
гръб
.
Учителят ни оставяше свободно да се проявим такива, каквито сме. Не искаше да се налага. Оставяше ни ние сами да се организираме. Ние искахме, но не можехме. Като виждаше нашият подтик, то Учителят по вътрешен път ни помагаше.
към текста >>
86.
6. ВЕСТНИК „БРАТСТВО
,
Станка Иванова Тотева
,
ТОМ 6
От страх ли, от студ ли, от студената вода, която пих ли, не можех да мърдам, лежах по
гръб
и то не седмици, а месеци и понеже бях много зле, идваха колегите на Минко, погледнат ме и махат с глава.
Той ни прие, стояхме при него около един час да починем, стоплихме се и хапнахме, след което поехме отново пътя към Власина планина, който беше общо около 40 км. Ние бяхме установени в с. Власина, махала Рит. Като пристигнахме, аз успях да сваря само един боб, не можах дори да ям и легнах болна. Толкова бях болна, че цяла се бях схванала.
От страх ли, от студ ли, от студената вода, която пих ли, не можех да мърдам, лежах по
гръб
и то не седмици, а месеци и понеже бях много зле, идваха колегите на Минко, погледнат ме и махат с глава.
Казваха си, че няма да ме бъде. Идваше от училището една прислужничка, сваряваше мляко, но аз не можех да се храня, а Минко трябваше да яде. Моето състояние не се променяше. Аз бях все тъй схваната, като парализирана, креех с всеки изминат ден и освен това имах ужасни болки. Цялото тяло ме болеше и костите, и мускулите, всичко и бях все със затворени очи.
към текста >>
87.
2. КРИВИЯТ СТЪЛБ НА ПРАВОСЛАВИЕТО
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
Само за седмици той се превил на две в
гръбначния
стълб и започнал да се движи превит под прав ъгъл.
Влакът спира изведнъж както трябва при аварийно спиране и един голям куфар пада отгоре от поставката над главата му и го удря по гърба му. Ефтимий изохкал, превил се от болка, но криво ляво стигнал у дома си. На следващия ден кръста му се схванал. Започнали да идват какви ли не лекари и знахари, да го мажат с какви ли не мехлеми и да гълта какви ли не хапове и билки. Нищо не помогнало.
Само за седмици той се превил на две в
гръбначния
стълб и започнал да се движи превит под прав ъгъл.
Точно както е бастунът и както е сгънат бастуна отгоре при дръжката му, така той се движеше. Краката му бяха изправени както бастуна му, а така както беше извита дръжката на бастуна му така беше изкривен неговият кръст в гръбнака му. И така той ходеше до края на живота си - превит под прав ъгъл. Със същия бастун, който бе замахвал срещу Учителя и беше Го обвинил, че е кривият стълб на православието, той със същия бастун сега се подпираше и пълзеше. Отидох да го видя, аз бях студент.
към текста >>
Краката му бяха изправени както бастуна му, а така както беше извита дръжката на бастуна му така беше изкривен неговият кръст в
гръбнака
му.
На следващия ден кръста му се схванал. Започнали да идват какви ли не лекари и знахари, да го мажат с какви ли не мехлеми и да гълта какви ли не хапове и билки. Нищо не помогнало. Само за седмици той се превил на две в гръбначния стълб и започнал да се движи превит под прав ъгъл. Точно както е бастунът и както е сгънат бастуна отгоре при дръжката му, така той се движеше.
Краката му бяха изправени както бастуна му, а така както беше извита дръжката на бастуна му така беше изкривен неговият кръст в
гръбнака
му.
И така той ходеше до края на живота си - превит под прав ъгъл. Със същия бастун, който бе замахвал срещу Учителя и беше Го обвинил, че е кривият стълб на православието, той със същия бастун сега се подпираше и пълзеше. Отидох да го видя, аз бях студент. Беше трагична картина. Като си спомням как замахна на времето със същия бастун срещу Учителя, а сега се свил под прав ъгъл.
към текста >>
Един от лекарите ми обясняваше, че при падането на куфара от поставката във влака на
гръбнака
му, най- вероятно е счупил и смазал някой прешлен и затова се е получило това изкривяване.
Като си спомням как замахна на времето със същия бастун срещу Учителя, а сега се свил под прав ъгъл. Мълчи, сумти и нищо не казва. Беше ми смешно да го гледам как се движи. И беше ми страшно да го гледам, само като си спомням, че той се подпира на същия бастун, който го насочи срещу Учителя и Го обвини, че е кривия стълб православието. И си остана такъв до края на живота си.
Един от лекарите ми обясняваше, че при падането на куфара от поставката във влака на
гръбнака
му, най- вероятно е счупил и смазал някой прешлен и затова се е получило това изкривяване.
Може и да е така, но аз виждах пред очите си бастуна издигнат срещу Учителя и моето обяснение беше друго. Та Ефтимий вече не ставаше нито за архимандрит, нито за поп, нито за човек. Ставаше само да бъде и да изпълнява службата на кривия стълб на православието. Това е винаги пред очите ми, макар че минаха цели десетилетия от тогава. А през 1927/28 г.
към текста >>
88.
10. НЕОБИКНОВЕНАТА ТРАПЕЗА
,
Йорданка Димитрова Колева
,
ТОМ 6
Обаче той й дава
гръб
, въобще не се вземали и сестрата ми казва следното: Работели в ягодите на градината на Изгрева с.
10. НЕОБИКНОВЕНАТА ТРАПЕЗА Една сестра от Добрич, който се казва Веса Петрова, тя е стара не знам вече дали е жива ми разказа следния случай: Тя издържала един младеж, с който щели да се женят двамата, обаче нещастие се случило. Той я зарязал. Тя ходила след него в София, напуснала си работата, отишла да работи в София, ту на Изгрева, ту където намери работа, само да е при него.
Обаче той й дава
гръб
, въобще не се вземали и сестрата ми казва следното: Работели в ягодите на градината на Изгрева с.
Янакиева, брат Ради, мисля, че и Ганка даже и други, които са работили там и в гладните години си мечтаели. Ех да има сега ако може такъв хляб да има, такова ядене да има, такива плодове. Нали говорят си какво им се яде. Поспрели да говорят. Сестра Янакиева отишла за нещо до нейната барака и се показала от бараката и викала, махала с ръка възбудено: „Елате всичките!
към текста >>
89.
2. ЛЕТУВАНЕ НА РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА ПРЕЗ 1931 ГОДИНА
,
Марийка Великова Марашлиева
,
ТОМ 6
Той идваше често при нас, може би заради мене и дори веднъж ме носи на
гръб
, понеже си бях набола с нещо крака, нали ходех понякога боса!
Много обичах да седя край Мария Златева и да я слушам, когато свири на цигулка. Веднъж една група приятели тръгнали на екскурзия към Попова шапка. Майка ми ме потърсила, но не ме видяла и понеже братовчед ми Боян, както и Яко били с групата, та майка ми, като не ме виждала наоколо, дала палтенцето ми на тях и те го разходили до Попова шапка, а аз през това време съм била край Мария Златева да я слушам, когато свири. И досега сме големи приятелки с нея. Същата година брат Цеко ни събуждаше сутрин с някаква свирка.
Той идваше често при нас, може би заради мене и дори веднъж ме носи на
гръб
, понеже си бях набола с нещо крака, нали ходех понякога боса!
Брат Звездински пък ми казваше: „Ти като отидеш в Русе, ще ме забравиш! " Аз му отговорих: „Няма да те забравя, когато поглеждам звездите, ще си спомням за тебе". Нали съм била дете, не ми се е ставало сутрин рано, пък и нали сме били само с гуменки, а сутрин призори е много студено. Но понякога, вероятно когато е било по-топло времето, майка ми ме е вдигала и аз съм отивала на Молитвения връх. Та имам една снимка, направена там с Учителя и други братя и сестри, на които сме и ние с майка ми.
към текста >>
90.
5. ВОДЕН ПЛЕВРИТ
,
Марийка Великова Марашлиева
,
ТОМ 6
По
гръб
и след това по лице.
Учителят беше казал на баща ми да продължа лекуването като правя слънчеви бани макар и леко облечена, когато е облачно. Аз изпълнявах точно указанията, които ми беше дал брат Петър, както и Учителят. Аз правех слънчевите бани със зелени листа от репей, тиква или слънчоглед. Вкъщи имахме голяма тераса, на която опъвахме един брезент, по какъвто начин бях защитена от вятър. Постилахме една рогозка, върху която лягах и майка ми ме покриваше цялата със зелените листа.
По
гръб
и след това по лице.
Започнах баните най-напред по пет минути и постепенно увеличавах стоенето, след което правех охлаждаща баня на корема, пиене чай и завиване в легло, за да се изпотя. И така правех значи вместо парни бани - слънчеви като увеличавах времетраенето на банята постепенно. Когато нямах зелени листа се покривах с намокрен и изцеден чаршаф от американ, но с листата банята беше по-ефикасна. Зелените листа се покриваха с капчици пот. За известно време лицето ми се избистри, аз бях вече здрава и ходех по екскурзии с другите приятели както и на лозе, на Свирчовица.
към текста >>
91.
9. БРАКЪТ И ИЗПИТИТЕ
,
Марийка Великова Марашлиева
,
ТОМ 6
Там между другото бяха му направили пункция на
гръбнака
.
Ходих с него при много лекари, в Букурещ, в София. В края на декември 1968 г. почина съпругът ми и след това на 1 юни 1969 г. почина и детето. Пропуснах да кажа, че след като се роди детето и се разболя влязохме в болница, където прекарахме 40 дни.
Там между другото бяха му направили пункция на
гръбнака
.
Тогава майка ми се смили над мене. Прие ме в нейната стая. Междувременно бяха излезли и другите квартиранти и по такъв начин ние си освободихме цялата къща. Майка ми гледаше детето докато аз съм на работа. След това аз си го поемах или съпругът ми.
към текста >>
92.
12. ПЕТЪР ФИЛИПОВ
,
Марийка Великова Марашлиева
,
ТОМ 6
Брат Петър разказваше на приятелите от братството от какви болести е лично боледувал - ревматизъм, очи и уши-бол, туберкулоза, дори че имал каверна, че имал течащи рани на краката, от които му бяха останали белези, че имал изкривяване на
гръбнака
и т.
Това ми е разказвала Жана Новакова, дъщеря на Йордан Новаков, която често биваше при тях. И още нещо. Работниците били недоволни, че в петък им готвели картофена супа. Те са обядвали в работилницата, Петър се е стремял откъдето мине да зарази всички, да имат висок идеал, какъвто имаше и той. До известна степен той успяваше да се наложи, но понякога срещаше и противодействие от страна на братята си.
Брат Петър разказваше на приятелите от братството от какви болести е лично боледувал - ревматизъм, очи и уши-бол, туберкулоза, дори че имал каверна, че имал течащи рани на краката, от които му бяха останали белези, че имал изкривяване на
гръбнака
и т.
н., че се е лекувал по методите на Луи Куне, които били природосъобразни и че с бани коремообтривни, седящи, парни и слънчеви, пиене на чайове и пет години суровояден режим се е излекувал от всички тия болести. Баща му го изгонил от къщи, защото бил много упорит и не му се подчинявал и поради това той е живял доста време на една колиба на един приятел в лозята на Горна Оряховица. От времето на лекуването си той ни показваше снимки, правени в различни години, от които снимки можеше да се види как се е променял видът му с течение на годините когато се е лекувал и работил над себе си. Жалко, че той лично не е описал своите спомени от това време, защото той умееше много добре да разказва, той беше убедителен, имаше дар слово. С неговите снимки един наш приятел зъболекар Михаил Стоицев обиколи България като изнасяше сказки като показваше снимките на брат Петър Филипов.
към текста >>
93.
22. ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ. КАК БЯХА ЗАКУПЕНИ БРАТСКИТЕ МЕСТА ВЪВ ВАРНА?
,
Люба Стойкова
,
ТОМ 6
Влязохме вътре в салона, с
гръб
към слънцето.
И Васко ми казва: „Като си отиваш ще отидеш да питаш Учителя, ще Му обясниш дали това място да го вземеш, както си намислил". Викам: „Добре". И действително след няколко деня ни освободиха и аз пътувам за София. Отивам при Учителя и казвам: „Учителю, така и така". Учителят беше пред салона и казва: „Ела, ела, ела да влезеш вътре в салона".
Влязохме вътре в салона, с
гръб
към слънцето.
Слънцето грее и осветява прозорците и аз Му обяснявам. „Учителю, мястото е хубаво и свободно. Ташлъ тепе се казва". Така се казва то турски. Ташлъ тепе, тази местност.
към текста >>
94.
СНИМКИ И БЕЛЕЖКИ КЪМ СНИМКИТЕ НА ТОМ VII
,
,
ТОМ 7
До Учителя е
Гръблашева
.
Учителят с приятели пред приемната. От ляво: 1. Елиезер Коен. 2. Драган Петков - отзад. От дясно: Васко Искренов - клекнал, над него Матей Давидов, до него Цанка Екимова, над нея Атанас Николов - есперантист.
До Учителя е
Гръблашева
.
Снимка No 10. Георги Йорданнов пред цветната котва. Снимка No 11. Музиканти на Изгрева. 1. Симеон Симеонов. 2.
към текста >>
95.
1. Заселници на Изгрева
,
Георги Йорданов Добрев
,
ТОМ 7
Та през пролетта сложих раницата на
гръб
и сутринта рано смятах да тръгна пеш.
Аз разказах сънят си на моя зет и сестрите ми. Зет ми беше там като ръководител. И те казаха, че това е много знаменателен сън. И тогава се нареди през пролетта да отидем със сестра ми в София и за пръв път да видим Учителя. Като се върнахме у мен остана впечатлението от Изгрева и приятелите, с които се видяхме и реших.
Та през пролетта сложих раницата на
гръб
и сутринта рано смятах да тръгна пеш.
Обаче майка ми ме усети. Скрих раницата аз. Майка ми казва: „Къде? " Казвам: „Ще отида до Айтос", а тя казва: „Няма да отидеш до Айтос, по-далеч ще отидеш." Но", казвам, „пак ще се върна". И тръгнах и тя ме изпрати.
към текста >>
96.
49. Паша Теодорова
,
Георги Йорданов Добрев
,
ТОМ 7
Дори Борис критикувах и нападах и едни ме обвиняваха и се сърдеха дори, но аз им казах: „Един ден аз ще стана като тях, тези гдето ми обръщат
гръб
, пък те ще станат като мене“.
Това ще е благодарността им към вашата работа. Питат ме колко ви плащаме. Аз питам тях: „Идете, проверете колко биха получавали те на друго място със същата работа. А ние им даваме едва за храната“. Дори аз бях много буен, нервен, сприхав, недоволен от някои работи и се проявявах малко не така, не както трябва де и критикувах, особено във времето на Учителя там с другите братя.
Дори Борис критикувах и нападах и едни ме обвиняваха и се сърдеха дори, но аз им казах: „Един ден аз ще стана като тях, тези гдето ми обръщат
гръб
, пък те ще станат като мене“.
И тъй стана. И точно тъй стана. В.К.: В какъв смисъл? Г.Д.: Ами аз бях против неговите дела, против Борис. Значи един ден те като разберат какъв е, те ще станат като мене пък аз ще стана като тях.
към текста >>
97.
18. Французите и Михаил Иванов
,
Драган Петков
,
ТОМ 7
Учителят извиква сестра
Гръблашева
да Му гледа на кафе.
И те се определиха за Истината и застанаха зад Учителя. Изминаха 45 години от заминаването на Учителя. Ние бяхме свидетели да видим и разберем какви пакости направи Михаил Иванов. Той се обяви за Миров Учител и отхвърли Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. Една година сме на Рила.
Учителят извиква сестра
Гръблашева
да Му гледа на кафе.
А около Учителя има събрана група и чака да види как Гръблашева ще гледа на кафе на Учителя. Това се е случило за пръв път. По това време и Михаил Иванов е в тази група и брат Шишков. Гръблашева поема чашката от изпитото кафе на Учителя и Му гледа. Е, какво може тя да види за Учителя на кафе?
към текста >>
А около Учителя има събрана група и чака да види как
Гръблашева
ще гледа на кафе на Учителя.
Изминаха 45 години от заминаването на Учителя. Ние бяхме свидетели да видим и разберем какви пакости направи Михаил Иванов. Той се обяви за Миров Учител и отхвърли Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. Една година сме на Рила. Учителят извиква сестра Гръблашева да Му гледа на кафе.
А около Учителя има събрана група и чака да види как
Гръблашева
ще гледа на кафе на Учителя.
Това се е случило за пръв път. По това време и Михаил Иванов е в тази група и брат Шишков. Гръблашева поема чашката от изпитото кафе на Учителя и Му гледа. Е, какво може тя да види за Учителя на кафе? Но по този начин се заинтригува оня, който се интересува от бъдещето.
към текста >>
Гръблашева
поема чашката от изпитото кафе на Учителя и Му гледа.
Една година сме на Рила. Учителят извиква сестра Гръблашева да Му гледа на кафе. А около Учителя има събрана група и чака да види как Гръблашева ще гледа на кафе на Учителя. Това се е случило за пръв път. По това време и Михаил Иванов е в тази група и брат Шишков.
Гръблашева
поема чашката от изпитото кафе на Учителя и Му гледа.
Е, какво може тя да види за Учителя на кафе? Но по този начин се заинтригува оня, който се интересува от бъдещето. На следващия ден Михаил отива при нея и казва: „Сестра Гръблашева, аз имам много хубаво кафе, ела ми на гости“. Тя му отива на гости, но по пътя среща брат Шишков и тя го взема случайно с нея да пият хубаво кафе. Но това е метод на Учителя, за да има свидетели.
към текста >>
На следващия ден Михаил отива при нея и казва: „Сестра
Гръблашева
, аз имам много хубаво кафе, ела ми на гости“.
Това се е случило за пръв път. По това време и Михаил Иванов е в тази група и брат Шишков. Гръблашева поема чашката от изпитото кафе на Учителя и Му гледа. Е, какво може тя да види за Учителя на кафе? Но по този начин се заинтригува оня, който се интересува от бъдещето.
На следващия ден Михаил отива при нея и казва: „Сестра
Гръблашева
, аз имам много хубаво кафе, ела ми на гости“.
Тя му отива на гости, но по пътя среща брат Шишков и тя го взема случайно с нея да пият хубаво кафе. Но това е метод на Учителя, за да има свидетели. Накрая Гръблашева му гледа на кафе и казва: „Брат, ти много скоро ще се издигнеш с Учението на Учителя. На много високо място ще се издигнеш, но после ще загърбиш Учението на Учителя и като го загърбиш ще Му обърнеш гръб. Като Му обърнеш гръб тогава ще паднеш по гръб и за тебе никой няма за иска да чуе повече“.
към текста >>
Накрая
Гръблашева
му гледа на кафе и казва: „Брат, ти много скоро ще се издигнеш с Учението на Учителя.
Е, какво може тя да види за Учителя на кафе? Но по този начин се заинтригува оня, който се интересува от бъдещето. На следващия ден Михаил отива при нея и казва: „Сестра Гръблашева, аз имам много хубаво кафе, ела ми на гости“. Тя му отива на гости, но по пътя среща брат Шишков и тя го взема случайно с нея да пият хубаво кафе. Но това е метод на Учителя, за да има свидетели.
Накрая
Гръблашева
му гледа на кафе и казва: „Брат, ти много скоро ще се издигнеш с Учението на Учителя.
На много високо място ще се издигнеш, но после ще загърбиш Учението на Учителя и като го загърбиш ще Му обърнеш гръб. Като Му обърнеш гръб тогава ще паднеш по гръб и за тебе никой няма за иска да чуе повече“. Казала и други неща Гръблашева, които Шишков бе запомнил и после ни разказваше всеки път когато получавахме новина от Франция за поредната пакост на Михаил. Брат Шишков тогава казваше: „Е, и това се сбъдна. Така, както го каза сестра Гръблашева.“ Ето виждате метода на Учителя.
към текста >>
На много високо място ще се издигнеш, но после ще загърбиш Учението на Учителя и като го загърбиш ще Му обърнеш
гръб
.
Но по този начин се заинтригува оня, който се интересува от бъдещето. На следващия ден Михаил отива при нея и казва: „Сестра Гръблашева, аз имам много хубаво кафе, ела ми на гости“. Тя му отива на гости, но по пътя среща брат Шишков и тя го взема случайно с нея да пият хубаво кафе. Но това е метод на Учителя, за да има свидетели. Накрая Гръблашева му гледа на кафе и казва: „Брат, ти много скоро ще се издигнеш с Учението на Учителя.
На много високо място ще се издигнеш, но после ще загърбиш Учението на Учителя и като го загърбиш ще Му обърнеш
гръб
.
Като Му обърнеш гръб тогава ще паднеш по гръб и за тебе никой няма за иска да чуе повече“. Казала и други неща Гръблашева, които Шишков бе запомнил и после ни разказваше всеки път когато получавахме новина от Франция за поредната пакост на Михаил. Брат Шишков тогава казваше: „Е, и това се сбъдна. Така, както го каза сестра Гръблашева.“ Ето виждате метода на Учителя. Учителят работеше, избираше такива методи за работа, които не се повтаряха.
към текста >>
Като Му обърнеш
гръб
тогава ще паднеш по
гръб
и за тебе никой няма за иска да чуе повече“.
На следващия ден Михаил отива при нея и казва: „Сестра Гръблашева, аз имам много хубаво кафе, ела ми на гости“. Тя му отива на гости, но по пътя среща брат Шишков и тя го взема случайно с нея да пият хубаво кафе. Но това е метод на Учителя, за да има свидетели. Накрая Гръблашева му гледа на кафе и казва: „Брат, ти много скоро ще се издигнеш с Учението на Учителя. На много високо място ще се издигнеш, но после ще загърбиш Учението на Учителя и като го загърбиш ще Му обърнеш гръб.
Като Му обърнеш
гръб
тогава ще паднеш по
гръб
и за тебе никой няма за иска да чуе повече“.
Казала и други неща Гръблашева, които Шишков бе запомнил и после ни разказваше всеки път когато получавахме новина от Франция за поредната пакост на Михаил. Брат Шишков тогава казваше: „Е, и това се сбъдна. Така, както го каза сестра Гръблашева.“ Ето виждате метода на Учителя. Учителят работеше, избираше такива методи за работа, които не се повтаряха. Брат Шишков беше артист.
към текста >>
Казала и други неща
Гръблашева
, които Шишков бе запомнил и после ни разказваше всеки път когато получавахме новина от Франция за поредната пакост на Михаил.
Тя му отива на гости, но по пътя среща брат Шишков и тя го взема случайно с нея да пият хубаво кафе. Но това е метод на Учителя, за да има свидетели. Накрая Гръблашева му гледа на кафе и казва: „Брат, ти много скоро ще се издигнеш с Учението на Учителя. На много високо място ще се издигнеш, но после ще загърбиш Учението на Учителя и като го загърбиш ще Му обърнеш гръб. Като Му обърнеш гръб тогава ще паднеш по гръб и за тебе никой няма за иска да чуе повече“.
Казала и други неща
Гръблашева
, които Шишков бе запомнил и после ни разказваше всеки път когато получавахме новина от Франция за поредната пакост на Михаил.
Брат Шишков тогава казваше: „Е, и това се сбъдна. Така, както го каза сестра Гръблашева.“ Ето виждате метода на Учителя. Учителят работеше, избираше такива методи за работа, които не се повтаряха. Брат Шишков беше артист. Той беше хубав човек.
към текста >>
Така, както го каза сестра
Гръблашева
.“ Ето виждате метода на Учителя.
Накрая Гръблашева му гледа на кафе и казва: „Брат, ти много скоро ще се издигнеш с Учението на Учителя. На много високо място ще се издигнеш, но после ще загърбиш Учението на Учителя и като го загърбиш ще Му обърнеш гръб. Като Му обърнеш гръб тогава ще паднеш по гръб и за тебе никой няма за иска да чуе повече“. Казала и други неща Гръблашева, които Шишков бе запомнил и после ни разказваше всеки път когато получавахме новина от Франция за поредната пакост на Михаил. Брат Шишков тогава казваше: „Е, и това се сбъдна.
Така, както го каза сестра
Гръблашева
.“ Ето виждате метода на Учителя.
Учителят работеше, избираше такива методи за работа, които не се повтаряха. Брат Шишков беше артист. Той беше хубав човек. Беше идеалист. Беше верен на Словото на Учителя.
към текста >>
И когато брат Шишков разказваше цялата тази случка с кафето на
Гръблашева
как тя е гледала на Учителя, ние примирахме от смях.
Беше верен на Словото на Учителя. Учителят бе избрал именно него, защото беше високо идеен човек. За да има контраст. Защото високо идейният човек носи светлина в себе си. Неговите думи са точни и никой не се съмнява в него.
И когато брат Шишков разказваше цялата тази случка с кафето на
Гръблашева
как тя е гледала на Учителя, ние примирахме от смях.
Беше ни смешно, защото е толкова смешно, една гледачка на кафе да гледа и пророкува на Всемировия Учител. Но след като брат Шишков ни разказа как е гледала на кафе на Михаил - тогава ние не се смеехме. Вече не се смеехме, не беше смешно, а беше вече трагично. Ние вече знаехме какъв метод е избрал Учителят. Ние бяхме свидетели да проверим всичко това, което каза брат Шишков.
към текста >>
Ние проверихме как той загърби Учението и обърна
гръб
на Учението на Учителя.
Беше ни смешно, защото е толкова смешно, една гледачка на кафе да гледа и пророкува на Всемировия Учител. Но след като брат Шишков ни разказа как е гледала на кафе на Михаил - тогава ние не се смеехме. Вече не се смеехме, не беше смешно, а беше вече трагично. Ние вече знаехме какъв метод е избрал Учителят. Ние бяхме свидетели да проверим всичко това, което каза брат Шишков.
Ние проверихме как той загърби Учението и обърна
гръб
на Учението на Учителя.
А вие следващите поколения ще проверите как той ще падне по гръб. И тогава ще оцените метода, по който е работил Всемировият Учител Беинса Дуно.
към текста >>
А вие следващите поколения ще проверите как той ще падне по
гръб
.
Но след като брат Шишков ни разказа как е гледала на кафе на Михаил - тогава ние не се смеехме. Вече не се смеехме, не беше смешно, а беше вече трагично. Ние вече знаехме какъв метод е избрал Учителят. Ние бяхме свидетели да проверим всичко това, което каза брат Шишков. Ние проверихме как той загърби Учението и обърна гръб на Учението на Учителя.
А вие следващите поколения ще проверите как той ще падне по
гръб
.
И тогава ще оцените метода, по който е работил Всемировият Учител Беинса Дуно.
към текста >>
98.
19. Мария Гръблашева
,
Драган Петков
,
ТОМ 7
19. МАРИЯ
ГРЪБЛАШЕВА
Мария
Гръблашева
беше съпруга на Величко
Гръблашев
, който замина с единия си син за Америка и там остана.
19. МАРИЯ
ГРЪБЛАШЕВА
Мария
Гръблашева
беше съпруга на Величко
Гръблашев
, който замина с единия си син за Америка и там остана.
Гръблашева остана на Изгрева, тя беше образувала една група на Изгрева и се занимаваха със спиритизъм. Тя беше медиум и чрез нея говореха различни духове на групата. Дотук добре, защото спиритизмът в братските среди беше много популярен. Но дойде най-тревожното. Чрез нея започна да говори един дух, който наподобяваше езика на Учителя.
към текста >>
Гръблашева
остана на Изгрева, тя беше образувала една група на Изгрева и се занимаваха със спиритизъм.
19. МАРИЯ ГРЪБЛАШЕВА Мария Гръблашева беше съпруга на Величко Гръблашев, който замина с единия си син за Америка и там остана.
Гръблашева
остана на Изгрева, тя беше образувала една група на Изгрева и се занимаваха със спиритизъм.
Тя беше медиум и чрез нея говореха различни духове на групата. Дотук добре, защото спиритизмът в братските среди беше много популярен. Но дойде най-тревожното. Чрез нея започна да говори един дух, който наподобяваше езика на Учителя. Този дух говореше, че той духът чрез Гръблашева изнася истинското знание за да може да подготви слушателите, та да могат да разберат по-добре онова, което ще им говори на следващия ден Учителят Петър Дънов.
към текста >>
Този дух говореше, че той духът чрез
Гръблашева
изнася истинското знание за да може да подготви слушателите, та да могат да разберат по-добре онова, което ще им говори на следващия ден Учителят Петър Дънов.
Гръблашева остана на Изгрева, тя беше образувала една група на Изгрева и се занимаваха със спиритизъм. Тя беше медиум и чрез нея говореха различни духове на групата. Дотук добре, защото спиритизмът в братските среди беше много популярен. Но дойде най-тревожното. Чрез нея започна да говори един дух, който наподобяваше езика на Учителя.
Този дух говореше, че той духът чрез
Гръблашева
изнася истинското знание за да може да подготви слушателите, та да могат да разберат по-добре онова, което ще им говори на следващия ден Учителят Петър Дънов.
Този дух бе съобщил, че тази група е група за напредналите, а Учителят Петър Дънов говори в Салона на по-прост език, за да бъде достъпен за простите и обикновени слушатели. Ето защо тази група се е събирала във вторник, а в сряда е Класът, в който говори Учителят. Раздвоението и изкушението е на лице. Веднъж там отива сестра Мария Милева и духът на спиритическият сеанс се обръща към нея като я ласкае, че тя е най-културната от всички и тя трябва да доведе всички братя и сестри от Изгрева, за да слушат най-точното знание. Милева послушва, тръгва по Изгрева и за кратко време успява да убеди много хора и те се приобщават към тази група.
към текста >>
Обръща се към нея, вдига заканително пръст и казва: „Понеже ти си най-културната от всички, давам ти кратък срок от три дни да ми върнеш всички ученици, които заведе там при
Гръблашева
, така че Салонът се изпразни и аз няма на кого да говоря“.
Раздвоението и изкушението е на лице. Веднъж там отива сестра Мария Милева и духът на спиритическият сеанс се обръща към нея като я ласкае, че тя е най-културната от всички и тя трябва да доведе всички братя и сестри от Изгрева, за да слушат най-точното знание. Милева послушва, тръгва по Изгрева и за кратко време успява да убеди много хора и те се приобщават към тази група. По този начин Салонът се изпразва и Учителят говори само пред стенографите. Учителят ги изчаква да си направят опита и накрая извиква Милева в Неговата стая.
Обръща се към нея, вдига заканително пръст и казва: „Понеже ти си най-културната от всички, давам ти кратък срок от три дни да ми върнеш всички ученици, които заведе там при
Гръблашева
, така че Салонът се изпразни и аз няма на кого да говоря“.
Милева се стресва и запитва, не е ли той, който говори чрез Гръблашева. Учителят е строг: „Не може един Велик Учител да се завре в една канална тръба от където се изтичат всички извержения на град София. Един висш Дух може да пребивава само в чисто тяло. Чистотата на слънцето се проявява чрез светлината, а не чрез газената лампа и лоената свещ. Словото на Великия Учител може да излезне посредством тялото,което той си е подготвял милиони години.
към текста >>
Милева се стресва и запитва, не е ли той, който говори чрез
Гръблашева
.
Веднъж там отива сестра Мария Милева и духът на спиритическият сеанс се обръща към нея като я ласкае, че тя е най-културната от всички и тя трябва да доведе всички братя и сестри от Изгрева, за да слушат най-точното знание. Милева послушва, тръгва по Изгрева и за кратко време успява да убеди много хора и те се приобщават към тази група. По този начин Салонът се изпразва и Учителят говори само пред стенографите. Учителят ги изчаква да си направят опита и накрая извиква Милева в Неговата стая. Обръща се към нея, вдига заканително пръст и казва: „Понеже ти си най-културната от всички, давам ти кратък срок от три дни да ми върнеш всички ученици, които заведе там при Гръблашева, така че Салонът се изпразни и аз няма на кого да говоря“.
Милева се стресва и запитва, не е ли той, който говори чрез
Гръблашева
.
Учителят е строг: „Не може един Велик Учител да се завре в една канална тръба от където се изтичат всички извержения на град София. Един висш Дух може да пребивава само в чисто тяло. Чистотата на слънцето се проявява чрез светлината, а не чрез газената лампа и лоената свещ. Словото на Великия Учител може да излезне посредством тялото,което той си е подготвял милиони години. Чрез Гръблашева говори моят враг.
към текста >>
Чрез
Гръблашева
говори моят враг.
Милева се стресва и запитва, не е ли той, който говори чрез Гръблашева. Учителят е строг: „Не може един Велик Учител да се завре в една канална тръба от където се изтичат всички извержения на град София. Един висш Дух може да пребивава само в чисто тяло. Чистотата на слънцето се проявява чрез светлината, а не чрез газената лампа и лоената свещ. Словото на Великия Учител може да излезне посредством тялото,което той си е подготвял милиони години.
Чрез
Гръблашева
говори моят враг.
Той сега работи чрез пет човека. Той работеше чрез Стойчев, който лично те привлече към него, за да му станеш говорящ и пишеш медиум и така да говорите срещу Мен и Школата. След това той работи чрез Маркова. След това чрез Янакиева. Сега чрез Гръблашева и през цялото време чрез Лулчев.
към текста >>
Сега чрез
Гръблашева
и през цялото време чрез Лулчев.
Чрез Гръблашева говори моят враг. Той сега работи чрез пет човека. Той работеше чрез Стойчев, който лично те привлече към него, за да му станеш говорящ и пишеш медиум и така да говорите срещу Мен и Школата. След това той работи чрез Маркова. След това чрез Янакиева.
Сега чрез
Гръблашева
и през цялото време чрез Лулчев.
Този мой враг краде Словото Ми и учениците и работи срещу Школата“. А това е Духът на Антихриста от времето на Христа преди 2000 години. Сестра Милева разбира от Учителя как стоят нещата и тръгва от човек на човек и разказва всичко. Постепенно Салонът пак отново се напълва с ученици. На една от следващите беседи Учителят казва: „Забранявам на моите ученици да ходят по ясновидци, да посещават спиритически сеанси, да стават медиуми и по този начин да стават проводници на сили, които работят срещу Школата“.
към текста >>
Гръблашева
накрая често я обсебваха духовете и правеше сума бели на Учителя.
Той стана предприемач, започна да сече гори и дърветата ги изгаряше и овъгляваше, за да ги подготви за дървени въглища. Тогава това бе един начин за припечелване на пари и тогава дървените въглища се използваха за отопление чрез мангали за скари за правене на кебапчета и за печене на различни неща на скара. Той изнасяше в Турция, но след кратко време той заболя от рак и почина. И което е най-важното Учителят го предупреди да не сече дървета и да не ги овъглява, защото никой не е прокопсал от този занаят. Така че накрая всичко се намести към един финал.
Гръблашева
накрая често я обсебваха духовете и правеше сума бели на Учителя.
Това не подмина нито Янакиева, нито Маркова. Накрая окултния закон се завъртя. Окултните сили се задвижиха и потърсиха начин да възстановят нарушеното равновесие. Съдбата на всички, които споменах бе всеизвестна на нашето поколение. Ние се убедихме в думите на Учителя, че Бог поругаем не бива.
към текста >>
99.
14. Предсказанието на баба Хаджийка
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
Аз се приготвих за път, сложих раницата на
гръб
и отидох да се сбогувам с Учителя.
Там ще срещнеш един нисък, пълен човек. Там ще се разреши въпроса ти“. Това, което ми каза баба Хаджийка го запомних много добре. Не мина много време и ме извикаха в Сливен - войник. Това беше все през 1932 г.
Аз се приготвих за път, сложих раницата на
гръб
и отидох да се сбогувам с Учителя.
В тоя момент Той беше в трапезарията при рояла и наоколо Му имаше 15-20 души братя и сестри. Чудех се, какво да правя, за да се сбогувам с Учителя. Беше ми неудобно да влизам с раницата. Но по едно време Учителят дойде до вратата. Аз Му се обадих и казвам: „Учителю, аз отивам войник“.
към текста >>
100.
45. Време за равносметка
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
То е напечатано, нали, но едни го опаковат, други му слагат адреси и на другия ден сестра Анина натовари една количка със списания и аз вземах количката, минаваме през булеварди, широки улици, отиваме на пощата да предаваме списанията и видях какъв труд са положили и полагат и какъв товар са носили години наред на своя
гръб
.
Там живееха разни черни, араби, качваха се по прозорците му, чукаха по стъклата. Видях при какви трудни условия е живял и работил. После мисля, че на два пъти се случи да бъде неделен ден със сестра Анина, дъщерята на брат Бертоли. Тя приготвяше обед и по едно време пристигат братя и сестри да помагат и подготвят сп. „Житно зърно“.
То е напечатано, нали, но едни го опаковат, други му слагат адреси и на другия ден сестра Анина натовари една количка със списания и аз вземах количката, минаваме през булеварди, широки улици, отиваме на пощата да предаваме списанията и видях какъв труд са положили и полагат и какъв товар са носили години наред на своя
гръб
.
А тука, нашите „братя и сестри“ мислят, „брат Бертоли яде златото на братството в Париж“. Ще ви разкажа и един друг случай от моя живот. Бяха дошли гости - сестри от Париж. Когато стана време да си тръгват, те ме помолиха да им взема билети за връщане. Спомням си, че те ми дадоха валута, която смених в хотел „Рила“ и с парите им купих билети по железниците със запазени места.
към текста >>
НАГОРЕ