НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
128
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Малкият Петър Дънов започва своето начално образование в училището на родното си село Хадърча
, 1871 г.
основава спиритическо общество и го регистрира с устав, утвърден от Министерството на народната просвета -„Устав на психическото дружество" в град София, 1906 г.; председател на обществото - Величко
Гръблашев
, секретар - Васил Узунов.
Един ден той срещнал намиращия се също в Америка българин Величко Граблашев, който бе известен навремето като ревностен член на спиритическото общество." Нямаме абсолютно никаква фактическа документация за описания случай, че Учителя се е срещал в Америка с Граблашев, че бил отведен в някаква непозната местност с някакви видени и чути странни неща, че след това Граблашев отишъл сам да търси това място, но не го намерил и т.н. Ако беше имал още в Америка такава опитност с Учителя, той непременно щеше да бъде негов първи ученик след завръщането си в България. Известно е, че Граблашев работи отделно от Учителя като спиритист, издава свое спиритическо списание „Задгробен мир" и спиритическа литература. В 1906 г.
основава спиритическо общество и го регистрира с устав, утвърден от Министерството на народната просвета -„Устав на психическото дружество" в град София, 1906 г.; председател на обществото - Величко
Гръблашев
, секретар - Васил Узунов.
В официалните списъци на учениците, поканени на годишните събори на Веригата (по реда на поканването), намираме, че Величко Гръблашев присъства на събор за пръв път през 1910 г. и за последен път през 1922 г., след което заминава за Америка и повече не се е завръщал в България. Там се е и поминал. Стр. 47 (92):„След като приключи своите френологически изследвания към 1900 г., в началото на столетието Учителя започна да говори на народа и създаде своите забележителни беседи... Учителя се завръща от Америка през 1895 г.
към текста >>
В официалните списъци на учениците, поканени на годишните събори на Веригата (по реда на поканването), намираме, че Величко
Гръблашев
присъства на събор за пръв път през 1910 г.
Нямаме абсолютно никаква фактическа документация за описания случай, че Учителя се е срещал в Америка с Граблашев, че бил отведен в някаква непозната местност с някакви видени и чути странни неща, че след това Граблашев отишъл сам да търси това място, но не го намерил и т.н. Ако беше имал още в Америка такава опитност с Учителя, той непременно щеше да бъде негов първи ученик след завръщането си в България. Известно е, че Граблашев работи отделно от Учителя като спиритист, издава свое спиритическо списание „Задгробен мир" и спиритическа литература. В 1906 г. основава спиритическо общество и го регистрира с устав, утвърден от Министерството на народната просвета -„Устав на психическото дружество" в град София, 1906 г.; председател на обществото - Величко Гръблашев, секретар - Васил Узунов.
В официалните списъци на учениците, поканени на годишните събори на Веригата (по реда на поканването), намираме, че Величко
Гръблашев
присъства на събор за пръв път през 1910 г.
и за последен път през 1922 г., след което заминава за Америка и повече не се е завръщал в България. Там се е и поминал. Стр. 47 (92):„След като приключи своите френологически изследвания към 1900 г., в началото на столетието Учителя започна да говори на народа и създаде своите забележителни беседи... Учителя се завръща от Америка през 1895 г. и прекарва във Варна до 1899 г.
към текста >>
2.
Учителя Петър Дънов заминава за САЩ
, 08.1888 г.
Защо вмъкваме името на Величко
Гръблашев
?
Тя създава много бели и проблеми на Учителя на Изгрева. В Изгревът" т. XXII, на снимка 48 виждаме Мария Граблашева с Учителя. Виждаме я и в "Изгревът", т. IX, на снимка N 33.
Защо вмъкваме името на Величко
Гръблашев
?
Защото е негов състудент в САЩ. И трябва да се знае през какви етапи на развитие преминава в България. И как напуска България и Учителя Дънов, заминава за САЩ, за да търси Христа. Ето затова го включваме тук, за поучение на поколенията след нас. Виж "Изгревът", т.
към текста >>
3.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
, 20.01.1900 г.
Дотогава човек е бил с
гръб
към Бога, към Великия център на живота, и при тази първа стъпка се обръща с лице към Него.
Човек в известна фаза от своето развитие преживява дълбок преврат, вътрешна криза, една вътрешна буря. Дотогава човек е живял несъзнателно, без да се запитва за целта и смисъла на живота, но в известен момент той чувства пустота и съзнава, че досегашният му живот е без основа и без посока. И във времето на най-големите вътрешни бури проблясва в него една малка светлинка, която започва да расте и която го изпълва с мир и радост. Тази светлинка е идеята за Бога, за Разумното начало, което работи в целия всемир. Това именно е първата степен на човешкото пробуждане - Обръщението.
Дотогава човек е бил с
гръб
към Бога, към Великия център на живота, и при тази първа стъпка се обръща с лице към Него.
Тази фаза е дълбок вътрешен, мистичен процес. Това е озарение на човешката душа от един лъч, който иде от Великото разумно начало. Ето защо Христос казва: „Никой не може да дойде при Мене, ако не го призове Отец ми! ". (Йоан. 6:65). Втората фаза е Покаяние.
към текста >>
4.
Първа среща на Учителя с д-р Миркович и Тодор Стоименов
, 9.04.1900 г.
Така и потеглихме сутринта с по едно палтенце на
гръб
.
Не беше възможно да се мисли, че той ще пусне нас двамата едновременно, както беше необходимо да отсъстваме. И все пак чудото стана. Когато излезе разписанието за отпуските на чиновниците, беше предвидено ние двамата да бъдем в отпуска точно през дните, които бяха предвидени за конгреса. Тъй като ни пуснаха три дни по-рано от датата на парахода, ние решихме да не се бавим нито час - кой знае какво може да му дойде на началника на ума и да вземе да ни спре. Затова решихме да тръгнем пеш.
Така и потеглихме сутринта с по едно палтенце на
гръб
.
Пътят беше 120 км, през мъчнопроходими места, покрити с гори и планини. Последният ден Пеню Киров, понеже му се подбиха краката и ходенето му стана затруднено, можа да се качи на една селска кола със сено и така ме изпревари. Когато пристигнах сам във Варна, той вече се беше окъпал и преоблякъл. На другия ден пристигна и третият конгресист - д-р Миркович, идвайки от Сливен и с параход през Бургас. Той малко се разсърди, че не сме го чакали, но му мина.
към текста >>
А за по-нататък имат думата: за Тодор - началството му; а за останалите пет протестанти - гражданите, на чийто
гръб
трупат богатства.
Нека каже сега Тодор Стоянов, като е чиновник, като е евангелист, а ругае властта, която го храни, не му ли шепне нещо съвестта? На, тук ний сме виновати, че дирим съвест в человек, който безразсъдно е станал отстъпник от Светата Христова Църква. Протестантин и съвест... Хайде, Тодор е едно глупаво още момче и като зашеметен в заблуждението не знае какво прави; ами какво да кажем за Велчев, който е станал негов съучастник, като напечатал такова едно безбожно пасквилче по адрес на Църквата и народа? От наша страна ний ще молим Бога да вразуми и просвети заблудените и ги настави в пътя на истината.
А за по-нататък имат думата: за Тодор - началството му; а за останалите пет протестанти - гражданите, на чийто
гръб
трупат богатства.
Те могат да им внушат благоразумие." Така завършва протойерея своята брошурка. К. Христов обвинява Тодор Стоименов за написаното, но дали е така? Отговора го дава самият протоиерей в брой 26 на в. „Нова Епоха" от 26 юни 1904 г., публикувайки едно „Предизвикано обяснение". „Обаче работата излиза съвсем другояче.
към текста >>
5.
Учителя прави водно кръщение на П.Ки�ров, д-р Миркович и Т.Стоименов
, 23.07.1900 г.
Така и потеглихме сутринта с по едно палтенце на
гръб
.
Не беше възможно да се мисли, че той ще пусне нас двамата едновременно, както беше необходимо да отсъстваме. И все пак чудото стана. Когато излезе разписанието за отпуските на чиновниците, беше предвидено ние двамата да бъдем в отпуска точно през дните, които бяха предвидени за конгреса. Тъй като ни пуснаха три дни по-рано от датата на парахода, ние решихме да не се бавим нито час - кой знае какво може да му дойде на началника на ума и да вземе да ни спре. Затова решихме да тръгнем пеш.
Така и потеглихме сутринта с по едно палтенце на
гръб
.
Пътят беше 120 км, през мъчнопроходими места, покрити с гори и планини. Последният ден Пеню Киров, понеже му се подбиха краката и ходенето му стана затруднено, можа да се качи на една селска кола със сено и така ме изпревари. Когато пристигнах сам във Варна, той вече се беше окъпал и преоблякъл. На другия ден пристигна и третият конгресист - д-р Миркович, идвайки от Сливен и с параход през Бургас. Той малко се разсърди, че не сме го чакали, но му мина.
към текста >>
А за по-нататък имат думата: за Тодор - началството му; а за останалите пет протестанти - гражданите, на чийто
гръб
трупат богатства.
Нека каже сега Тодор Стоянов, като е чиновник, като е евангелист, а ругае властта, която го храни, не му ли шепне нещо съвестта? На, тук ний сме виновати, че дирим съвест в человек, който безразсъдно е станал отстъпник от Светата Христова Църква. Протестантин и съвест... Хайде, Тодор е едно глупаво още момче и като зашеметен в заблуждението не знае какво прави; ами какво да кажем за Велчев, който е станал негов съучастник, като напечатал такова едно безбожно пасквилче по адрес на Църквата и народа? От наша страна ний ще молим Бога да вразуми и просвети заблудените и ги настави в пътя на истината.
А за по-нататък имат думата: за Тодор - началството му; а за останалите пет протестанти - гражданите, на чийто
гръб
трупат богатства.
Те могат да им внушат благоразумие." Така завършва протойерея своята брошурка. К. Христов обвинява Тодор Стоименов за написаното, но дали е така? Отговора го дава самият протоиерей в брой 26 на в. „Нова Епоха" от 26 юни 1904 г., публикувайки едно „Предизвикано обяснение". „Обаче работата излиза съвсем другояче.
към текста >>
6.
Писмо на Учителя до Пеню Киров [отворена карта] (снимка на писмото), Варна
, 25.07.1901 г.
Пътят стана кален и Бъчваров нарами своето колело на
гръб
.
Дънов разказва следната случка от това време: „Преди години, когато идвах от Варна за пръв път в София – дотогава не бях идвал в София, –тръгваме с един приятел, Бъчваров, издател на сп. „Родина“, много практичен, духовит, съобразителен, разговорчив човек, който разбираше много добре интересите си. Пътуваме пеша през Стара планина за Бургас. Приятелят ми си взел велосипед със себе си и го кара бавно, а аз нося едно малко куфарче, ръчна чанта. По едно време заваля проливен дъжд и всичко се покри с вода.
Пътят стана кален и Бъчваров нарами своето колело на
гръб
.
Стигаме до р. Камчия. Тя така придошла, целия път заляла, не се вижда мостът, до четири-пет километра цялото пространство залято. Той казва: „Как ще минем,трябва да се спрем“. 3а да преминем реката, трябва да се събуем боси ида нагазим до колене във водата. Казва: „Не можем да минем, трябва да намерим някой да ни прекара, половин метър е водата над пътя, неможе да минем, ще се издавим...“ „Ще минем – рекох – по водата“.
към текста >>
7.
Учителя предприема първата обиколка на България
, 26.07.1901 г.
Пътят стана кален и Бъчваров нарами своето колело на
гръб
.
Дънов разказва следната случка от това време: „Преди години, когато идвах от Варна за пръв път в София – дотогава не бях идвал в София, –тръгваме с един приятел, Бъчваров, издател на сп. „Родина“, много практичен, духовит, съобразителен, разговорчив човек, който разбираше много добре интересите си. Пътуваме пеша през Стара планина за Бургас. Приятелят ми си взел велосипед със себе си и го кара бавно, а аз нося едно малко куфарче, ръчна чанта. По едно време заваля проливен дъжд и всичко се покри с вода.
Пътят стана кален и Бъчваров нарами своето колело на
гръб
.
Стигаме до р. Камчия. Тя така придошла, целия път заляла, не се вижда мостът, до четири-пет километра цялото пространство залято. Той казва: „Как ще минем,трябва да се спрем“. 3а да преминем реката, трябва да се събуем боси ида нагазим до колене във водата. Казва: „Не можем да минем, трябва да намерим някой да ни прекара, половин метър е водата над пътя, неможе да минем, ще се издавим...“ „Ще минем – рекох – по водата“.
към текста >>
8.
Учителя пристига в Бургас - първия град от обиколката му на България през 1901 г.
, 28.07.1901 г.
Пътят стана кален и Бъчваров нарами своето колело на
гръб
.
Дънов разказва следната случка от това време: „Преди години, когато идвах от Варна за пръв път в София – дотогава не бях идвал в София, –тръгваме с един приятел, Бъчваров, издател на сп. „Родина“, много практичен, духовит, съобразителен, разговорчив човек, който разбираше много добре интересите си. Пътуваме пеша през Стара планина за Бургас. Приятелят ми си взел велосипед със себе си и го кара бавно, а аз нося едно малко куфарче, ръчна чанта. По едно време заваля проливен дъжд и всичко се покри с вода.
Пътят стана кален и Бъчваров нарами своето колело на
гръб
.
Стигаме до р. Камчия. Тя така придошла, целия път заляла, не се вижда мостът, до четири-пет километра цялото пространство залято. Той казва: „Как ще минем,трябва да се спрем“. 3а да преминем реката, трябва да се събуем боси ида нагазим до колене във водата. Казва: „Не можем да минем, трябва да намерим някой да ни прекара, половин метър е водата над пътя, неможе да минем, ще се издавим...“ „Ще минем – рекох – по водата“.
към текста >>
9.
Учителя организира втория събор на Веригата - Бургас
, 08.1901 г.
Пътят стана кален и Бъчваров нарами своето колело на
гръб
.
Дънов разказва следната случка от това време: „Преди години, когато идвах от Варна за пръв път в София – дотогава не бях идвал в София, –тръгваме с един приятел, Бъчваров, издател на сп. „Родина“, много практичен, духовит, съобразителен, разговорчив човек, който разбираше много добре интересите си. Пътуваме пеша през Стара планина за Бургас. Приятелят ми си взел велосипед със себе си и го кара бавно, а аз нося едно малко куфарче, ръчна чанта. По едно време заваля проливен дъжд и всичко се покри с вода.
Пътят стана кален и Бъчваров нарами своето колело на
гръб
.
Стигаме до р. Камчия. Тя така придошла, целия път заляла, не се вижда мостът, до четири-пет километра цялото пространство залято. Той казва: „Как ще минем,трябва да се спрем“. 3а да преминем реката, трябва да се събуем боси ида нагазим до колене във водата. Казва: „Не можем да минем, трябва да намерим някой да ни прекара, половин метър е водата над пътя, неможе да минем, ще се издавим...“ „Ще минем – рекох – по водата“.
към текста >>
10.
Учителя посещава Ямбол
, 12.08.1901 г.
Пътят стана кален и Бъчваров нарами своето колело на
гръб
.
Дънов разказва следната случка от това време: „Преди години, когато идвах от Варна за пръв път в София – дотогава не бях идвал в София, –тръгваме с един приятел, Бъчваров, издател на сп. „Родина“, много практичен, духовит, съобразителен, разговорчив човек, който разбираше много добре интересите си. Пътуваме пеша през Стара планина за Бургас. Приятелят ми си взел велосипед със себе си и го кара бавно, а аз нося едно малко куфарче, ръчна чанта. По едно време заваля проливен дъжд и всичко се покри с вода.
Пътят стана кален и Бъчваров нарами своето колело на
гръб
.
Стигаме до р. Камчия. Тя така придошла, целия път заляла, не се вижда мостът, до четири-пет километра цялото пространство залято. Той казва: „Как ще минем,трябва да се спрем“. 3а да преминем реката, трябва да се събуем боси ида нагазим до колене във водата. Казва: „Не можем да минем, трябва да намерим някой да ни прекара, половин метър е водата над пътя, неможе да минем, ще се издавим...“ „Ще минем – рекох – по водата“.
към текста >>
11.
Учителя Петър Дънов - статия по френология “Разпределение на умствените способности” в сп. 'Ро...
, 02.1902 г.
Големият и малкият мозък, както и другите мозъчни части, са свързани с Варолиевия мост - една широка маса от влакна, размесени със сиво вещество, което лежи отдолу и помежду полушарията, и непосредствено над медула облонгата или продълговатия мозък, наречен столица на
гръбначния
стълб.
Масата на мозъка е съставена от две главни части, наречени церебрум и серебелум,или голям мозък и малък мозък, които в пълно развитата глава се различават по размера си и се отнасят един към друг, както 1:8 или с други думи казано, малкият мозък съставлява една осма част от величината на големия. Малкият мозък е поставен направо отдолу под задната част на големия и е отделен от него с една яка ципа, която произлиза от дура матер, външната обвивка на мозъка - тази ципа е наречена тенториум. В някои животни тези две части на мозъка са разделени с една тънка костна пластинка. Малкият мозък е разделен на полушарие и лобове, но не е надиплен на гънки както големия. Обаче неговата повърхност е напрече- на с много закривени браздички, които се различават по размера на дълбочината си.
Големият и малкият мозък, както и другите мозъчни части, са свързани с Варолиевия мост - една широка маса от влакна, размесени със сиво вещество, което лежи отдолу и помежду полушарията, и непосредствено над медула облонгата или продълговатия мозък, наречен столица на
гръбначния
стълб.
От продълговатия мозък, като радиален център или изходна точка, мозъчните влакна или фибри излизат и започват да се разклоняват към всички части на главния мозък. Затова тази част на нервния организъм се счита изобщо като съобщителна среда между тялото и мозъка. Мозъчните полушария. Големият или главният мозък е разделен на две главни части, наречени дясно и ляво полушарие, отделени чрез една дълбока бразда, образувана от процесус фалциформис - един сърпообразен израстък, проточен от ципестия слой, който обвива вътрешното лице на черепа. Този проточен израстък се спуща надолу около две трети от дълбочината на мозъка и преминава през цялата му дължина.
към текста >>
12.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, София
, 7.02.1906 г.
Гръблашев
ще ви пише каква сума да внесете.
София, 7. II. 1906 г. Люб. сестро М. Казакова, За портретите г.
Гръблашев
ще ви пише каква сума да внесете.
Нищо да не помрачава вярага ви. Силата на добрите хора се показва във време на изпитите. Аз ще уредя разбърканите работи. Вий трябва да учите. Знанието не се добива лесно.
към текста >>
13.
Снимка на Учителя Петър Дънов с приятели, около 1907 г.
, 1907 г.
дъщерята на
Гръблашеви
, 7.
Величко Граблашев, 2. Петко Гумнеров, 3. Петър Дънов, 4 Прави: 5. Мария Граблашева, 6.
дъщерята на
Гръблашеви
, 7.
Гина Гумнерова, 8.,9 Децата са на Величко Граблашев. Той е имал две дъщери и двама сина.
към текста >>
14.
В Бургас се създава първата духовна група
, 27.07.1907 г.
Цялото това обикаляне е извършено пеш, на своя издръжка, като е носил на
гръб
духовна литература за продан, от която се е издържал.
Спрял се в манастира „Св. Параскева, Св. Пантелеймон” при с. Коджа бук…. Карабунар и се завръща в Бургас.
Цялото това обикаляне е извършено пеш, на своя издръжка, като е носил на
гръб
духовна литература за продан, от която се е издържал.
Така му е било наредено от Небето, от Отца /както лично ми е казвал/. По-късно през годините е прекосил и центъра на България – от изток към Ямбол, Нова Загора, Старозагорско, Казанлък и др. Този наш мил брат, образец на кротост и смирение, на велики знания и добри услуги, на жертви от любов. До колкото ни е известно той е имал ред срещи през годините с Учителя на Всемирното Бяло Братство. Някои от тези срещи са били изпълнявани инкогнито, като например да тръгне от Бургас за Варна, където тогава е бил Учителя, и да избягва да срещне какъвто и да е човек по пътя си.
към текста >>
15.
Учителя участва в събора, 1908 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол за 11 август
, 11.08.1908 г.
Когато се случи да не можете да хванете един дух, който е дошъл в стомаха, тогава той ще обхване и
гръбнака
ви, ще обсеби ушите ви, което лекарите наричат шумение в ушите.
Той и възкресява, и телата дава; затова трябва да действуваме чрез Господа и да изпълняваме винаги Неговата воля. Нашата работа тази година трябва да бъде активна, не само да вярваме, но да приложим нашата вяра в действителния живот. А когато имате изпитание, радвайте се, защото толкова по-добре Господ ще извърши работата Си. Когато отвсякъде настъпи отчаяние, тогава именно Той идва и помага. Тогава ще разберем именно, че само Той може да изпълни всичко.
Когато се случи да не можете да хванете един дух, който е дошъл в стомаха, тогава той ще обхване и
гръбнака
ви, ще обсеби ушите ви, което лекарите наричат шумение в ушите.
Дяволът като влезе в един человек, прави си бентове и с това шумоли. Щом веднъж се обсебят ушите, един дух много по-мъчно се изпъжда, отколкото да се изпъди от дробовете. Вътрешният смисъл е човек да даде сърцето си на Бога, защото когато Духът постоянно живее и пребивава в сърцето и дробовете, то никакъв лош дух не може да влезе в человека и да засегне неговите висши проявления и да се докосне до мозъка. И. Стойчев: - В стиха се говори за вълци, които разграбват и разпръскват овцете. Кои са вълците?
към текста >>
16.
Учителя участва в събора, 1908 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол за 13 август
, 13.08.1908 г.
Но вие може да си кажете да изпрати Той хората при вас, или пък да сдъвче храната ви - това вече е грешка, която трябва да избягвате; и много християни тук са счупвали своите глави и
гръбнаци
.
Така вие само трябва да се радвате, че сте се нахранили, а не да се грижите за смилането на храната.Да допуснем, че някой от вас е търговец на дребно, продава сапуни. Моли се на Бога да отпусне сърцата на хората, да дойдат и си купят сапун, та да може да изхрани семейството си. Провидението иде да помогне - ще заведе търговеца там, където може да продаде сапуна. Но ако той почне да се съмнява, да отказва да отиде на мястото, където би могъл да продаде стоката, ще заприлича на онзи, който размишлява дали храната ще се смели в стомаха му, където я е положил. Вие като сте се помолили и пожелали, по-нататък Господ ще изпълни Своята работа.
Но вие може да си кажете да изпрати Той хората при вас, или пък да сдъвче храната ви - това вече е грешка, която трябва да избягвате; и много християни тук са счупвали своите глави и
гръбнаци
.
Господ всичко върши от любов, но Той не е наш слуга, нито пък имаме право да Му се сърдим, че не е сторил според както ние сме искали. Според старите учители и кабалисти думата „Яме" е сила и значи, че да се събираме в Името Божие, то ще рече да се събираме вие Неговата сила. Името Божие е сила, а не само понятие. И който призовава Името Божие като активна сила, той всякога ще има отговор. Да призоваваш Името Божие като понятие, то е да имаш книжен кон, а впрегнато Името Божие като книжен кон -не се разочаровайте за последствията.
към текста >>
17.
Учителя участва в събора, 1910 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 14 август
, 14.08.1910 г.
Бъчварова, Величко
Гръблашев
, Михалаки Георгиев, :в.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО 14 АВГУСТ, СЪБОТА Протоколи от годишната среща на Веригата, 1910 г. 14 АВГУСТ, СЪБОТА Срещата на членовете на Веригата тази година стана в Търново, в лятната къща, или по търновски ― в колибата, на търновеца г-н Анастас Бойнов, гдето в 7 часа заранта се събрахме всички, поканени да учствуваме в тазгодишната среща. Явиха се поканените: От София ― Тодор Бъчваров, Дим. Голов, Петко Гумнеров, Гина Гумнерова, Пенка Т.
Бъчварова, Величко
Гръблашев
, Михалаки Георгиев, :в.
Тачев и Спас Димитров; от Търново ― Конст. Иларионов, Елена Иларионова, Ив. Дойнов, Мария Дойнова, Анастас Бойнов, Парашкева Бойнова, Драган Попов и Здравка Попова; от Русе ― Никола Ватев, Величка Ватева, Петър Тихчев; от Бургас ― Никола Янев, Кънчо Стойчев, Величка Стойчева, Деню Цанев, Тодор Стоименов и Пеню Киров; от Пловдив ― Петко Епитропов; от Шумен ― Васил Узунов. Гореизброените, по ред ― според датата и времето на тяхното приемане за членове на Веригата ― един подир друг биваха извиквани и -изпращани в заседателната стая, където всички насядахме около масата под следния долуозначен ред (стр. 118). На масата личаха три ленти, прострени от изток към запад, с цветове розов, жълт и син, поставени тъй, както е отбелязано по-горе.
към текста >>
18.
Учителя участва в събора, 1910 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 15 август
, 15.08.1910 г.
Гръблашев
— грозде, Сп.
Епитропов — захар, П. К. Стойчев — грозде и хляб, Ник. Ватев — вино, Ив. Тачев — вино, Др. Попов — диня, В.
Гръблашев
— грозде, Сп.
Димитров - диня и смокини, Гина Гумнерова — грозде, Ел. Иларионова — вино, Вел.Стойчева — хляб и бадеми, Здравка Попова — праскови, Петко Бъчваров грозде, Парашкева Бойнова — вино, Мария Дойнова — диня, Величка Затева — сливи. По покана на г-н Дънов следните лица прочетоха: Пеню Киров — Матея: 26, 26-30; Тодор Стоименов — Лука: 22,14-20; Т. Бъчваров — Марко: 14, 22-26; Дим. Голов — Матея: 26, 26-20; Петко Гумнеров — Йоан: 13, 1-29; К.Иларионов — Коринтяном: 11, 23-32; Петър Тихчев — Римляном: 5,15; В.Гръблашев — Йоан: 6, 61; Гина Гумнерова — Йоан: 6, 53-59; Елена Иларионова— Йоан: 6, 49-52.
към текста >>
Голов — Матея: 26, 26-20; Петко Гумнеров — Йоан: 13, 1-29; К.Иларионов — Коринтяном: 11, 23-32; Петър Тихчев — Римляном: 5,15; В.
Гръблашев
— Йоан: 6, 61; Гина Гумнерова — Йоан: 6, 53-59; Елена Иларионова— Йоан: 6, 49-52.
Гръблашев — грозде, Сп. Димитров - диня и смокини, Гина Гумнерова — грозде, Ел. Иларионова — вино, Вел.Стойчева — хляб и бадеми, Здравка Попова — праскови, Петко Бъчваров грозде, Парашкева Бойнова — вино, Мария Дойнова — диня, Величка Затева — сливи. По покана на г-н Дънов следните лица прочетоха: Пеню Киров — Матея: 26, 26-30; Тодор Стоименов — Лука: 22,14-20; Т. Бъчваров — Марко: 14, 22-26; Дим.
Голов — Матея: 26, 26-20; Петко Гумнеров — Йоан: 13, 1-29; К.Иларионов — Коринтяном: 11, 23-32; Петър Тихчев — Римляном: 5,15; В.
Гръблашев
— Йоан: 6, 61; Гина Гумнерова — Йоан: 6, 53-59; Елена Иларионова— Йоан: 6, 49-52.
Подир прочитането на горните стихове от книгата Господня г-н Дънов ра здаде хляба и виното, преди което всички заедно с него изказахме кратки молитви, които са пропуснати да се отбележат от протоколиста. Вечерята свършихме в десет и половина часа и г-н Дънов ни съобщи, ч е сме задължени да се явим на заседание и утре, 16-того, понеделник, в 10 часа сутринта, след което се разотидохме. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО 15 АВГУСТ, НЕДЕЛЯ от "Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1 (1900-1913г.)"
към текста >>
19.
Учителя участва в събора, 1910 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 17 август
, 17.08.1910 г.
( Г-н
Гръблашев
и г-н Танев разказват своята опитност по зададения въпрос.)
Трябва тогава да губя време, та да се връщам и бия този, който въздействува. Не би трябвало така да си въздействувате, защото, бъдете сигурни, че тия приятели от вас, които са материално спънати, препятствуват и на вас. А пък тия приятели, които въздействуват, понеже завиждат, нека не гледат така на работите — да бъдат уверени, че ще дойде и техният ред да им се помогне. Спънката на тия приятели от материалните мъчнотии е дяволска мрежа, която трябва да се разкъса и която е изместена отдавна. Но когато искате да помогнете на някой човек, питам аз как трябва да го заобиколите с вашите мисли?
( Г-н
Гръблашев
и г-н Танев разказват своята опитност по зададения въпрос.)
— При прилагането на психологическите закони има много методи, но ние имаме често пъти отрицателната страна на субекта, на когото искаме да помогнем. Например, искате да нахраните един човек, дадете му храна, а той я повърне; искате да помогнете на човек материално, но той е чрезвичайно честолюбив. Тоя, последният, трябва да счита, че тия мисли на неговите приятели са от Бога, а не от хората. Защото ако мисли, че са от хората, то в него случай, като честолюбив, неутрализира мислите на своите приятели, а така не могат да се уреждат работите му. Искам от всички вас, които сте в мъчнотия, да имате самообладание и да се не страхувате.
към текста >>
20.
Учителя участва в събора, 1910 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 18 август
, 18.08.1910 г.
ОТГОВОР: Този въпрос е въпрос на г-н
Гръблашев
.
Всичките работи са добри, за който добре ги извършва. Но има духове, които се занимават с работите на человеците; та человек, като се обръща към Бога, Той ще ги прати и така ще се оправят работите му. В небето има специалисти за всичките работи и няма работа, която духовете в небето да не могат да оправят. ШЕСТИ ВЪПРОС: Ще оздравее ли окото ми и какво да правя да стане изцерението? Ще стана ли консул в Америка и добро ли ще бъде за мен?
ОТГОВОР: Този въпрос е въпрос на г-н
Гръблашев
.
На първата част отговорът е да започнеш, казва Духът, постоянно да мислиш, че окото е нормално и да престанеш да се съмняваш, че в окото има нещо. Освен това, да започнеш да направляваш над себе си зелената и синята краска и то веднъж в седмицата, а именно в петък, след като си направил упражненията. И това ти се дава за една година, та ще се види какви резултати ще се добият. Това така се дава. защото окото ви не е болно — ако беше болно, щеше да се отправя портокалената краска.
към текста >>
На втората час на въпроса на г-н
Гръблашев
Духът казва, че за тази година няма условия.
Освен това, да започнеш да направляваш над себе си зелената и синята краска и то веднъж в седмицата, а именно в петък, след като си направил упражненията. И това ти се дава за една година, та ще се види какви резултати ще се добият. Това така се дава. защото окото ви не е болно — ако беше болно, щеше да се отправя портокалената краска. Никаква операция не бива да се прави на окото; пак ще се каже: то е здраво, но само има някои вещества в него, та трябва да се очистят.
На втората час на въпроса на г-н
Гръблашев
Духът казва, че за тази година няма условия.
СЕДМИ ВЪПРОС: Ще оздравее ли ръката ми? ОТГОВОР: На Тодор Стоименов по този въпрос се казва да насочва портокалената краска върху ръката си. ОСМИ ВЪПРОС: Какъв съм бил, какъв съм сега, какъв ще бъда? (Този въпрос носи подпис Ив. Танев.) ОТГОВОР: Сега си един човек, който изкупува миналото, а за в бъдеще ще бъдеш човек, който е изправил своето минало.
към текста >>
Гръблашев
: А не желае ли д-р Миркович да каже нещо и на мене?
Дойнов: Явява ли се г-жа Казакова тази година някъде и колко п ъти? — Явявала съм се на три места: при г-жа Елена Тодорова, г-жа Маркова и пр. Но жалко е, че между вас съществуват същите разпри, както когато аз бях жива. Приятно ми е, че г-жа Величка е тук. Сега ще работиш за мене.В.
Гръблашев
: А не желае ли д-р Миркович да каже нещо и на мене?
— Радвам се, че ти поддържаш каузата, която аз съм поддържал, и за усилията, които правиш. Поздравявам ви и да се не боиш. Аз ще ви съдействувам в работата. Българите мъчно стават спиритисти.Конст. Иларионов: Доволна ли е г-жа Казакова от направлението, което се дава на възпитанието на Марийка?
към текста >>
Гръблашев
отговори:
За материализация е готова, стига да има условия, сходни с нейните вибрации. Но такъв подходящ медиум аз не зная. В пространството има много препятстващи духове, та не мога да върша тази работа. Работа ми е, добави Казакова, да внушавам добри мисли на всекиго от вас. Това е много мъчна работа, защото много пъти, когато ви шепна на ухото, вие ме не слушате А пък тук аз сега си върша стария занаят - даскалувам, защото това ми е присърце.На въпроса на В.
Гръблашев
отговори:
— Тук има и съдилища, следователно има нужда и от адвокати, само че държат добри адвокати, а лошите ги отстраняват.На въпроса на Бойнов г-жа Казакова отговори: — Няма нужда да се явявам често.А на въпроса от Д. Голов г-жа Казакова каза: — Да не бъдеш малодушен като мене, когато бях на земята. За всекиго, Димитре, малодушието не е.
към текста >>
Гръблашев
: Сега ли знае Докторът повече или когато беше на земята?
- Да, портрета ти даже държа и в книжарницата стои право над мене. Виждаш ли го там? Мнозина те оприличават на Евл. Георгиев. - Само че не съм толкова богат, колкото него. Благодаря за чувствата, които храните към мене и за това ще ви се отплатя.В.
Гръблашев
: Сега ли знае Докторът повече или когато беше на земята?
— Сега каквото зная, зная го по-добре. Светът е вода, която не стои на едно място.Величка Ватева пита г-жа Казакова: Виждала ли си сестра ми? — Да, виждам твоята сестра, но тя е с тежка карма.Тодор Стоименов пита д-р Миркович: Дойде ли моето време да си се прибера, Докторе? — Не е още готово мястото ти тук и щом като го приготвят, ще те повикат. най-после, какво ще прави Пеню тук без тебе?
към текста >>
Дванадесетия петък — за обединението на славяните и за идването на Царството Божие между тях.Най-сетне всичките станахме прави около масата в колело, хванахме четирите ленти — жълтата, синята, портокалената и розовата — и след като се молихме с „Добрата молитва“, поддържахме лентите с мълчание за минута, когато Духът даде следното благословение за всички: „Ако Ме любите, ще опазите закона и Аз ще умоля Отца да ви даде Утешител“ В 9 часа вечерта, с изключение на г-н
Гръблашев
и г-н Ив.
Седмият петък ще бъде за духовното възраждане на България. Осмият петък ще бъде за плодородието на България. Деветият петък — за умственото и духовно единично развитие на членовете на Веригата, като се споменават и техните имена при молитвата върху тоя предмет. Десетият за подобрението на всичките народи в Европа в духовно и политическо отношение. Единадесетия ще посветите да ви научи Господ как да мълчите.
Дванадесетия петък — за обединението на славяните и за идването на Царството Божие между тях.Най-сетне всичките станахме прави около масата в колело, хванахме четирите ленти — жълтата, синята, портокалената и розовата — и след като се молихме с „Добрата молитва“, поддържахме лентите с мълчание за минута, когато Духът даде следното благословение за всички: „Ако Ме любите, ще опазите закона и Аз ще умоля Отца да ви даде Утешител“ В 9 часа вечерта, с изключение на г-н
Гръблашев
и г-н Ив.
Тачев, които поради сказката, която първият даваше в града, отсъствуваха, всички други се събрахме на молитва в олтара и като се молихме, най-накрай г-н Дънов възгласи: Господ ще изпълни Своето обещание. Идете си с миром.КРАЙ НА ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 г. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО 18 АВГУСТ, СРЯДА от "Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1 (1900-1913г.)"
към текста >>
21.
Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 15 август
, 15.08.1912 г.
от София: Тодор Бъчваров, Димитър и Сусана Голови, Петко и Гина Гумнерови, Михалаки и Магдалина Георгиеви, Спас Димитров, Величко
Гръблашев
, Йордан и Елена Иванови, Мария Недялкова, Надежда Бъчварова, Матей Попов и Георги Давидов;
Колибата на първия служеше за събранията, а оная на последния за трапезария. От поканените за срещата се явиха всички присъствующи миналата година и 27 други новопоканени, заедно с неколцина стари членове, които за една-две години не бяха се явили. Не се явиха само двама числящи се във Веригата: Серафим Шиваров от Варна и Ст. Чалгяджян от Пловдив. И така, присъствующи на тазгодишната среща на Веригата бяха:
от София: Тодор Бъчваров, Димитър и Сусана Голови, Петко и Гина Гумнерови, Михалаки и Магдалина Георгиеви, Спас Димитров, Величко
Гръблашев
, Йордан и Елена Иванови, Мария Недялкова, Надежда Бъчварова, Матей Попов и Георги Давидов;
от Бургас: Пеню Киров, Тодор Стоименов, Деню и Минка Цаневи, Никола Янев, Кънчо и Величка Стойчеви, Илия Зурков, Нейчо и Йорданка Паскалеви, Иван и Мария Гаравалови; от Търново: Константин и Елена Иларионови, Иван и Мария Дойнови, Анастас и Параскева Бойнови, Драган и Здравка Попови; от Русе: Илия и Анка Стойчеви, Петър Тихчев, Никола и Величка Ватеви, Иван Русев; от Варна: Сотир Щерев и Сава Великов; от Шумен: Цани Боздуганов;
към текста >>
22.
Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 20 август
, 20.08.1912 г.
Малцина между вас имате нужда за много пари, а другите не сте готови за богатство, защото човек, за да бъде богат, трябва да има
гръбнак
.
Например, някой даде пет хиляди лева в заем и ти, който ще ги вземеш, да ги вземеш с мисълта, щото печалбата от тях да бъде в голям размер, доброжеланието да бъде пълно; а не бива, като вземем парите, да си помислим и кажем: „хе, той има, нека дава.“ Тук именно е грешката и тая мисъл не е хубава. Защото и в духовния свят има кражба, има алчност и в умствено отношение. Но законът е, че който престъпва един закон, той не се благославя. Ние трябва да се пазим да причиняваме вреда или страдание на който и да било човек и всякой да си се върне и заживее, и примири с условията, които му са дадени. Ако, например, е определено да станеш богат, тогава ще те срещнат с такива хора, които ще те направят богат; а пък ако е определено да те прекарат през сиромашия и после да ти дадат богатство, тогава не можеш нищо да сториш.
Малцина между вас имате нужда за много пари, а другите не сте готови за богатство, защото човек, за да бъде богат, трябва да има
гръбнак
.
Човек с богатство, без да бъде готов за него, усеща известна унилост и тежест. Покойният д-р Миркович казваше, че е богат, но желаеше в следващото му прераждане да го направят сиромах, но при добър господар, отколкото богат. Колко ли не медиуми са го лъгали. Но някои от вас трябва да имате пари, та да се не спъвате. За такива парата е като морската сол: много хора трябва да се приспособят в живота със самото средство на живота.
към текста >>
23.
Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 14 август
, 14.08.1914 г.
Аз не подразбирам поповете, които са в църквата и служат, а подразбирам вашите попове, които седят над
гръбначния
стълб, който когато кади, е толкова лош, щото може да запали нещата около вас.
И това терзание не произтича от незнание и безверие. Така и вие може да сте много учен човек, но ако влезе един трън в крака ви, колкото и учен да сте, не можете да ходите. Не можете да кажете: „Нека си седи трънът." Ако го оставите, обаче, той ще гангряса и вие, щете-не щете, ще трябва да го извадите. Такива тръне може да имате и във вашия ум и те могат да ви спъват.Има, казва се, дарби на пророци, учители, апостоли и пр., но едновременно човек не може да притежава всичките дарби, а трябва да отправи ума си към една посока и да проучава нещата. Казах ви днес, например, да се освободите от мислите на вашите попове, а с това аз исках да ви кажа да се освободите от вашия поп - попа вътре и около вас.
Аз не подразбирам поповете, които са в църквата и служат, а подразбирам вашите попове, които седят над
гръбначния
стълб, който когато кади, е толкова лош, щото може да запали нещата около вас.
И когато ви казвам да се освободите от вашите жени, ни най-малко не разбирам да оставите вашите съпруги или да ги изполовите за гушата. Не, тази жена е отзад на черепа ви, тя е вратарка, всичките пари са в нейните ръце и затова е поговорката: „Дом без жена и мъж без пари, огън да ги гори." От чисто френологическо гледище ние трябва да въздействуваме на нашето естество. Някои хора имат вяра, но нямат надежда и по тоя начин дяволът ги много измъчва. А пък човек, който има надежда, мяза на онзи бивол, върху който кацнала една муха и го питала усеща ли я. А той спокойно отговорил, че не е усетил кога е дошла.Някой път се оплаквате от дявола, но той на нас не ни е крив.
към текста >>
24.
Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 16 август
, 16.08.1914 г.
Аз не подразбирам поповете, които са в църквата и служат, а подразбирам вашите попове, които седят над
гръбначния
стълб, който когато кади, е толкова лош, щото може да запали нещата около вас.
И това терзание не произтича от незнание и безверие. Така и вие може да сте много учен човек, но ако влезе един трън в крака ви, колкото и учен да сте, не можете да ходите. Не можете да кажете: „Нека си седи трънът." Ако го оставите, обаче, той ще гангряса и вие, щете-не щете, ще трябва да го извадите. Такива тръне може да имате и във вашия ум и те могат да ви спъват.Има, казва се, дарби на пророци, учители, апостоли и пр., но едновременно човек не може да притежава всичките дарби, а трябва да отправи ума си към една посока и да проучава нещата. Казах ви днес, например, да се освободите от мислите на вашите попове, а с това аз исках да ви кажа да се освободите от вашия поп - попа вътре и около вас.
Аз не подразбирам поповете, които са в църквата и служат, а подразбирам вашите попове, които седят над
гръбначния
стълб, който когато кади, е толкова лош, щото може да запали нещата около вас.
И когато ви казвам да се освободите от вашите жени, ни най-малко не разбирам да оставите вашите съпруги или да ги изполовите за гушата. Не, тази жена е отзад на черепа ви, тя е вратарка, всичките пари са в нейните ръце и затова е поговорката: „Дом без жена и мъж без пари, огън да ги гори." От чисто френологическо гледище ние трябва да въздействуваме на нашето естество. Някои хора имат вяра, но нямат надежда и по тоя начин дяволът ги много измъчва. А пък човек, който има надежда, мяза на онзи бивол, върху който кацнала една муха и го питала усеща ли я. А той спокойно отговорил, че не е усетил кога е дошла.Някой път се оплаквате от дявола, но той на нас не ни е крив.
към текста >>
25.
Димитър Голов завършва земния си път.
, 8.11.1917 г.
Тази дата може да се приеме и като своеобразно начало на неделните беседи, които са
гръбнака
на Учението.
Бъчваров, Петко и Гина Гумнерови. Впоследствие се присъединява и Михалаки Георгиев. На една съхранена бележка от неделя 7 октомври 1907 г. Учителя П. Дънов казва: „Занапред нашите събрания ще подкачаме с Добрата молитва, а ще свършваме с Господнята молитва.
Тази дата може да се приеме и като своеобразно начало на неделните беседи, които са
гръбнака
на Учението.
Постепенно от година на година слушателите в дома на „Опълченска № 66 се увеличават толкова, че се налагало да се отварят прозорците за тези, които са на двора. След 1913 г. последователите толкова нарастват, че дворът вече не ги побира и се налага да се наемат салони и клубове, като клуба на радикалите, клуба на журналистите, Немския клуб „Турферайн“, докато през 1922 г. не се изгражда салон на ул. „Оборище“ №24, където Учителя П.
към текста >>
26.
Учителя провежда разговор с Лазар Котев, Константин Иларионов и Димитър Добрев, Търново
, 12.02.1921 г.
Гръблашев
им е писал да ги пита, дали да отиде в Америка, а те идат при мене и искат, по един околен път, аз да им кажа, а те да му пишат, че сами са му предсказали.
Те могат да отидат да работят, а не да лежат. Като дойдат, всички искат да мижат, а не да работят. Котката, когато е пред дупката на мишката, мижа, но като хване мишката, не мижа вече. Те имат тактиката на Черната ложа... Михаил е без сърце.
Гръблашев
им е писал да ги пита, дали да отиде в Америка, а те идат при мене и искат, по един околен път, аз да им кажа, а те да му пишат, че сами са му предсказали.
Аз им казах: „Нали знаете, кажете му." Това е общо течение – да използват. Никой не ги е вързал. Свободни са да си отидат. Старите приятели да стоят на постовете си, да си отварят очите, за да не се крият зад гърба им подобни хора. Аз ще ги изкарам на фронта, вие няма какво да се борите.
към текста >>
27.
Алфиери Бертоли построява първата палатка на Изгрева
, 21.03.1921 г.
Трима от тях са: Савка , Никол а
Гръбле
в и Неделч о Попов .
Наистина тя беше мила към всички. Както живя скромно, така и скромно си замина от този свят на 25.08.1958 г. Нейният живот, изпълнен с доброто и любовта остави дълбока следа в моето съзнание и в съзнанието на много братя и сестри. В неделните беседи и Общия клас има над 350 души, които са слушатели и ученици, а в Младежкия клас - 87 кандидати за ученици. Освен тези класове Учителят има и една най-вътрешна Школа, в която влизат девет от най-скромните и смирени ученици, които заедно с Учителя чрез духовните си тела, посещават планетите и Слънцето.
Трима от тях са: Савка , Никол а
Гръбле
в и Неделч о Попов .
При разговор Никола Гръблев описа едно отиване на вътрешната Школа до Слънцето. Заедно с Учителя те се излъчват, минават през Луната, Венера, Меркурий и стигат на Слънцето. Виждат, че Слънчевите градове са изградени от злато и улиците постлани със злато. Жителите на Слънцето са наредени в шпалир в две редици, през средата на който минава Учителят с нашите приятели, и те го поздравяват. Там прекарват известно време и се връщат отново на Земята.
към текста >>
При разговор Никола
Гръблев
описа едно отиване на вътрешната Школа до Слънцето.
Както живя скромно, така и скромно си замина от този свят на 25.08.1958 г. Нейният живот, изпълнен с доброто и любовта остави дълбока следа в моето съзнание и в съзнанието на много братя и сестри. В неделните беседи и Общия клас има над 350 души, които са слушатели и ученици, а в Младежкия клас - 87 кандидати за ученици. Освен тези класове Учителят има и една най-вътрешна Школа, в която влизат девет от най-скромните и смирени ученици, които заедно с Учителя чрез духовните си тела, посещават планетите и Слънцето. Трима от тях са: Савка , Никол а Гръбле в и Неделч о Попов .
При разговор Никола
Гръблев
описа едно отиване на вътрешната Школа до Слънцето.
Заедно с Учителя те се излъчват, минават през Луната, Венера, Меркурий и стигат на Слънцето. Виждат, че Слънчевите градове са изградени от злато и улиците постлани със злато. Жителите на Слънцето са наредени в шпалир в две редици, през средата на който минава Учителят с нашите приятели, и те го поздравяват. Там прекарват известно време и се връщат отново на Земята. Красивата връзка между братята и сестрите от вътрешната Школа може да ни обясни донякъде голямата любов и благост която Неделчо Попов проявява към Учителя и винаги го придружава при излизането му на концерт или други посещения в обществото.
към текста >>
Голямата храброст на Никола
Гръблев
,********с която преодолява трудните моменти в живота си, се дължи на това, че той винаги си представя живо образа на Учителя близо до себе си.
Заедно с Учителя те се излъчват, минават през Луната, Венера, Меркурий и стигат на Слънцето. Виждат, че Слънчевите градове са изградени от злато и улиците постлани със злато. Жителите на Слънцето са наредени в шпалир в две редици, през средата на който минава Учителят с нашите приятели, и те го поздравяват. Там прекарват известно време и се връщат отново на Земята. Красивата връзка между братята и сестрите от вътрешната Школа може да ни обясни донякъде голямата любов и благост която Неделчо Попов проявява към Учителя и винаги го придружава при излизането му на концерт или други посещения в обществото.
Голямата храброст на Никола
Гръблев
,********с която преодолява трудните моменти в живота си, се дължи на това, че той винаги си представя живо образа на Учителя близо до себе си.
Търпението, постоянството и умилението, с които Савка обгръща Учителя всекидневно, говори за нейната особена връзка с него. Веднъж в Общия клас Учителят дава задача на учениците всеки да отиде до Слънцето за осем минути и половина и да се върне обратно на Земята. Всички се концентрират, вглъбяват се и след определеното време Учителят отбелязва, че никой от класа не е изпълнил задачата да отиде на Слънцето. След няколко дни на Изгрева идва една сестра от провинцията. Учителят я посреща и й казва, че я чака да дойде, за да изпълнят заедно задачата за отиването на Слънцето.
към текста >>
28.
Учителя изнася първата лекция от МОК - 'Двата пътя'
, 24.02.1922 г.
3апример, някой се оплаква от болки по цялото тяло: ръцете, краката го болят; главата го боли,
гръбнакът
го боли, стомахът му е разстроен.
Всяко теоретическо знание трябва да се приложи в живота, там да се разработи и изпита. Който иска да се занимава с окултизъм, той трябва да знае, че ще бъде подложен на известни изпитания и мъчнотии, които трябва правилно да разреши. Казвате: „И без това ние имаме мъчнотии“. Да, но сега ще разберете смисъла на тия мъчнотии. Като разберете смисъла им, ще можете да ги употребите като методи за лекуване.
3апример, някой се оплаква от болки по цялото тяло: ръцете, краката го болят; главата го боли,
гръбнакът
го боли, стомахът му е разстроен.
От всички тия болки невидимият свят ще му създаде само една болка, но по-голяма, към която ще насочи неговия ум и ще го застави да се лекува. По този начин той ще забрави малките болки и ще започне усилено да работи в едно направление. Значи голямата мъчнотия привлича силите към един център. Иначе става разпиляване, разсейване на силите и на вниманието в човека. И природата действа по същия начин.
към текста >>
29.
Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици, 4 март
, 4.03.1922 г.
Всички с раници на
гръб
.
Не се плашим ние. Рано сутринта, още в тъмно сме на път. Сборният пункт е трамвайната спирка в Лозенец. Чакаме се. Ето далеч из мрачината, човешки сенки ни приближават. „Наши".
Всички с раници на
гръб
.
Още не достигнали до нас, чува се из мрака, веселите им поздрави - „Само Божията Любов носи Пълният Живот". Дружни гласове отговарят същото. Събираме се, изчакваме се и изведнъж песни, една, две, три. С нас е Той - Учителят. Гледа ни ласкаво с усмихнати очи.
към текста >>
Стара планина, проточила дългият си бял
гръб
, като уморено добиче, пътува из вечността.
Наистина само бяло. Слънцето разстила по пътя светла бяла мантия от бисери що блестят ослепително. Всеки хълм, всяка долчинка, шубрак, клонче, пъпка е получила обилно от тези слънчеви бисери, що слънцето само изпива с жадни уста и така бодро, и така весело се втурва по ведрия свод. Вредом белина. София е потънала в сива мъгла.
Стара планина, проточила дългият си бял
гръб
, като уморено добиче, пътува из вечността.
Отсам Люлин сребърно бял е в ослепително сияние. Оттатък Рила и неуловимите светли очертания на Родопите. Не зная, но струва ми се, че днес ръката на велик майстор се е размахала и рисува на своето неизмеримо платно, една от най-хубавите си картини. Из въздуха лети самотна снежинка и пада върху ръката ми. Колко е нежна.
към текста >>
Всички с раници на
гръб
.
Не веднъж буря ни е гонила от планината, не веднъж мокри до кости сме пели бодри песни, и Слънчо, наш Приятел верен стар, не закъснява да се яви и ни стопли с блага бащинска милувка. Не се плашим ний.Рано сутринта, още в тъмно сме вече на път. Сборният пункт е трамвайната спирка в Лозенец. Чакаме се. Ето, далеч из мрачината -човешки сенки - приближават ни. Наши!
Всички с раници на
гръб
.
Още не достигнали до нас, чуват се из мрака веселите им поздрави: „Божията Любов носи пълния живот! ” Дружни гласове отговарят същото. Събираме се, изчакваме се и изведнъж-песни-една, две, три. С нас е Той-Учителя. Гледа ни ласкаво с усмихнати очи.
към текста >>
Стара планина проточила дългия си бял
гръб
, като уморено добиче пътува из вечността.
Иска да им разкаже хубавите приказки за снежния великан, останал горе на най-високия връх...Навлизаме вече съвсем в бялото царство. Наистина - само бяло. Слънцето разлива по тая светла бяла мантия разтопени бисери, що блестят ослепително. Всеки хълм, всяка долчинка, шубрак, клонче, пъпка, е получило обилно от тия слънчеви бисери, що слънцето самичко изпива с жадни уста, и така бодро, и така весело, весело се втурва по ведрия свод.Вредом белина. София е потънала в сиви мъгли.
Стара планина проточила дългия си бял
гръб
, като уморено добиче пътува из вечността.
Отсам Люлин - сребърно-бял в ослепително сияние. Оттатък Рила, не, Верила и неуловимите светли очертания на Родопите. Не зная, но струва ми се, че днес Ръка на велик Майстор се е размахала и рисува на своето неизмеримо платно една от най-хубавите си картини.Из въздуха лети самотна снежинка и пада върху ръкава ми. Колко е нежна! Колко чиста и красива е тя!
към текста >>
30.
Учителя организира първо посрещане на пролетта на Изгрева
, 22.03.1922 г.
Трима от тях са: Савка , Никол а
Гръбле
в и Неделч о Попов .
Наистина тя беше мила към всички. Както живя скромно, така и скромно си замина от този свят на 25.08.1958 г. Нейният живот, изпълнен с доброто и любовта остави дълбока следа в моето съзнание и в съзнанието на много братя и сестри. В неделните беседи и Общия клас има над 350 души, които са слушатели и ученици, а в Младежкия клас - 87 кандидати за ученици. Освен тези класове Учителят има и една най-вътрешна Школа, в която влизат девет от най-скромните и смирени ученици, които заедно с Учителя чрез духовните си тела, посещават планетите и Слънцето.
Трима от тях са: Савка , Никол а
Гръбле
в и Неделч о Попов .
При разговор Никола Гръблев описа едно отиване на вътрешната Школа до Слънцето. Заедно с Учителя те се излъчват, минават през Луната, Венера, Меркурий и стигат на Слънцето. Виждат, че Слънчевите градове са изградени от злато и улиците постлани със злато. Жителите на Слънцето са наредени в шпалир в две редици, през средата на който минава Учителят с нашите приятели, и те го поздравяват. Там прекарват известно време и се връщат отново на Земята.
към текста >>
При разговор Никола
Гръблев
описа едно отиване на вътрешната Школа до Слънцето.
Както живя скромно, така и скромно си замина от този свят на 25.08.1958 г. Нейният живот, изпълнен с доброто и любовта остави дълбока следа в моето съзнание и в съзнанието на много братя и сестри. В неделните беседи и Общия клас има над 350 души, които са слушатели и ученици, а в Младежкия клас - 87 кандидати за ученици. Освен тези класове Учителят има и една най-вътрешна Школа, в която влизат девет от най-скромните и смирени ученици, които заедно с Учителя чрез духовните си тела, посещават планетите и Слънцето. Трима от тях са: Савка , Никол а Гръбле в и Неделч о Попов .
При разговор Никола
Гръблев
описа едно отиване на вътрешната Школа до Слънцето.
Заедно с Учителя те се излъчват, минават през Луната, Венера, Меркурий и стигат на Слънцето. Виждат, че Слънчевите градове са изградени от злато и улиците постлани със злато. Жителите на Слънцето са наредени в шпалир в две редици, през средата на който минава Учителят с нашите приятели, и те го поздравяват. Там прекарват известно време и се връщат отново на Земята. Красивата връзка между братята и сестрите от вътрешната Школа може да ни обясни донякъде голямата любов и благост която Неделчо Попов проявява към Учителя и винаги го придружава при излизането му на концерт или други посещения в обществото.
към текста >>
Голямата храброст на Никола
Гръблев
,********с която преодолява трудните моменти в живота си, се дължи на това, че той винаги си представя живо образа на Учителя близо до себе си.
Заедно с Учителя те се излъчват, минават през Луната, Венера, Меркурий и стигат на Слънцето. Виждат, че Слънчевите градове са изградени от злато и улиците постлани със злато. Жителите на Слънцето са наредени в шпалир в две редици, през средата на който минава Учителят с нашите приятели, и те го поздравяват. Там прекарват известно време и се връщат отново на Земята. Красивата връзка между братята и сестрите от вътрешната Школа може да ни обясни донякъде голямата любов и благост която Неделчо Попов проявява към Учителя и винаги го придружава при излизането му на концерт или други посещения в обществото.
Голямата храброст на Никола
Гръблев
,********с която преодолява трудните моменти в живота си, се дължи на това, че той винаги си представя живо образа на Учителя близо до себе си.
Търпението, постоянството и умилението, с които Савка обгръща Учителя всекидневно, говори за нейната особена връзка с него. Веднъж в Общия клас Учителят дава задача на учениците всеки да отиде до Слънцето за осем минути и половина и да се върне обратно на Земята. Всички се концентрират, вглъбяват се и след определеното време Учителят отбелязва, че никой от класа не е изпълнил задачата да отиде на Слънцето. След няколко дни на Изгрева идва една сестра от провинцията. Учителят я посреща и й казва, че я чака да дойде, за да изпълнят заедно задачата за отиването на Слънцето.
към текста >>
31.
Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици (до Резньовете)
, 16.02.1923 г.
Движим се бодро и леко.Стигаме равна поляна от дето се вижда цялата Софийска долина и отсреща огромния
гръбнак
на Стара планина.Доброволци момци вече са ни изпреварили и наклали буен огън.
Из процепите на гигантските скали се издигат мъгли на възбог - величествени сенки като някои исполински духове, които се крият из пещерите подобно крилати змейове.Сега пък градът на свой ред е закрит зад тъмна преграда. Над него се носят малки бели облачета, подобно кораби по смръщено море.Витоша вече разкрива и главата си. Ето го и коронования с бяла тиара връх. Как блестят мириадите [мириади - десетки хиляди] брилянти по нея! Въздухът е мек, напоен с топли лъчи.
Движим се бодро и леко.Стигаме равна поляна от дето се вижда цялата Софийска долина и отсреща огромния
гръбнак
на Стара планина.Доброволци момци вече са ни изпреварили и наклали буен огън.
Там вече врят големите ни бакърени чайници - готова вода за ароматичен чай.Пристигаме пламнали от топлите слънчеви лъчи. Вадим чисти дрехи за преобличане, тичаме по шубраките - първо потните дрехи да снемем. После поднасяме чашки под чучура на големия чайник, пущаме захар и резенче лимон в чашата и - почва едно от най-приятното действие на планината. След първата чашка следва втора, трета - дордето се изстиска целия лимон в добре подзахарения ароматичен чай.После развързваме раниците; тогава започва истинската закуска. Ето го надутичко бяло самунче, ето ги лъскавите маслинки, бялата ряпа, крехкия праз, орехите, халвата, ябълките, зимовките круши.
към текста >>
32.
Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици
, 4.03.1923 г.
От няколко дула тече обилна, бистра като сълза и сладка като цветен нектар вода.Улеят на воденицата е размразен, водата тиха и бистра се носи в него като кротко животно.Изкачваме се полека по хребета на планината, заморени, запъхтени.- Ех, да има сега поне една глътка гореща водица, казва някой и слага на устните си малко снежец, останал още нестопен по сухите горски листа.- Има, отговаря друг, след нас върви чайникът и огнището.- Как, какво огнище, чудим се.- Ей такова, отговарят, прилича на лозова пръскачка, носи се на
гръб
с ремъци.
Селяните се разшавали - повечето празнично пременени - сякаш готови за сбор. Рояк деца накацали по стоборите, облечени с бели кожухчета, с почервенели от студ ръчички и нослета, любопитно ни гледат. Някой от пътниците се спира, вади от джоба си пликче дребни бонбони и им раздава. Чува се дружния им радостен смях - нещо като благодарност. Край тях са и кучетата, весело въртят опашките, облизват се и умолително скимтят към раниците ни... Те си знаят, че има и за тях, но не сега, а на връщане...Всред селото, над черквата се разлива голяма чешма.
От няколко дула тече обилна, бистра като сълза и сладка като цветен нектар вода.Улеят на воденицата е размразен, водата тиха и бистра се носи в него като кротко животно.Изкачваме се полека по хребета на планината, заморени, запъхтени.- Ех, да има сега поне една глътка гореща водица, казва някой и слага на устните си малко снежец, останал още нестопен по сухите горски листа.- Има, отговаря друг, след нас върви чайникът и огнището.- Как, какво огнище, чудим се.- Ей такова, отговарят, прилича на лозова пръскачка, носи се на
гръб
с ремъци.
Снабден е с пещичка, която подварява непрекъснато цели 8 килограма вода.- Не е възможно, такова нещо, обажда се някой възмутено. - На гръб носи ли се гореща пещ...- Носи се, как да не се носи, отговаря същия глас. Чайникът е сложен върху азбестова плоча и пречи на високата температура да изгори гърба.След малко някой извика: - Ето го чайника! Пристига Цеко - червендалест юначага - сложил на гърба си чудния предмет. Наистина като лозова пръскачка - ето и пещичката.
към текста >>
- На
гръб
носи ли се гореща пещ...- Носи се, как да не се носи, отговаря същия глас.
Някой от пътниците се спира, вади от джоба си пликче дребни бонбони и им раздава. Чува се дружния им радостен смях - нещо като благодарност. Край тях са и кучетата, весело въртят опашките, облизват се и умолително скимтят към раниците ни... Те си знаят, че има и за тях, но не сега, а на връщане...Всред селото, над черквата се разлива голяма чешма. От няколко дула тече обилна, бистра като сълза и сладка като цветен нектар вода.Улеят на воденицата е размразен, водата тиха и бистра се носи в него като кротко животно.Изкачваме се полека по хребета на планината, заморени, запъхтени.- Ех, да има сега поне една глътка гореща водица, казва някой и слага на устните си малко снежец, останал още нестопен по сухите горски листа.- Има, отговаря друг, след нас върви чайникът и огнището.- Как, какво огнище, чудим се.- Ей такова, отговарят, прилича на лозова пръскачка, носи се на гръб с ремъци. Снабден е с пещичка, която подварява непрекъснато цели 8 килограма вода.- Не е възможно, такова нещо, обажда се някой възмутено.
- На
гръб
носи ли се гореща пещ...- Носи се, как да не се носи, отговаря същия глас.
Чайникът е сложен върху азбестова плоча и пречи на високата температура да изгори гърба.След малко някой извика: - Ето го чайника! Пристига Цеко - червендалест юначага - сложил на гърба си чудния предмет. Наистина като лозова пръскачка - ето и пещичката. Но чува се свирка - тя звучи от горния край на чайника.- Защо свири, питаме Цеко.- Свири, казва Цеко, защото водата е завряла - парата бие в свирката и тя запищява от вътре нагоре. Елате си налейте.Цеко застава, приближава ме се при врящия самовар, отвинтваме кранчето на долния край и о, чудо!
към текста >>
33.
Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици, чешмата - Ел Ше-дар
, 27.05.1923 г.
Юнаци пренасят на
гръб
циментови торби и дълга желязна тръба.
Горката трънка, горката подранила скромна хубавица, що първа накичи слоговете с бели китки, първа изнесе на показ своето нежно изтъкано платно.Пристигаме в нашата гостна - Ел-Ше-Дар, както я нарече Учителят. Колко хубаво е постлана сега тя! Копринен плюшен килим с бели ледничета, теменужки и цъфнали храсти покрая го обикалят. Бяла брезичка е преплела клони с леска и бук, като че нещо се додумват тихичко, да не ги чуе вятърко, далеч приказките им да разнесе на любопитните върхове и на приказливите долини.Изворът клокочи, буйни води разлива, радва се и пей. Чува се удар на търнокоп.
Юнаци пренасят на
гръб
циментови торби и дълга желязна тръба.
Що ли ще стане? Около извора няколко чифта ръце копаят дълбок трап...Дава се команда. Нареждаме се дълга редица по един от извора към уломъците скали в долината. От ръка на ръка, за един час до чешмата натрупахме голяма камара. В трапа влязоха двама души и от подадените камъни бърже изградиха резервоар, като го замазваха с цимент.
към текста >>
Той ни води, а след нас - ето ги и всичките човеци.А Цеко е турил на
гръб
големия бакърен чайник.
Но то е вече друго, друго, не това, което на Витоша ни се усмихваше. Прекрасните гледки на природата тук са закрити от големи здания; въздухът е пропит от хиляди миризми, които го тровят. Той е опушен, сив, тежък. Нечиста краска е потопила всички творби на природата.Кой си ти нов Паисий, който ще викнеш с мощен глас и ще изведеш притиснатото човечество отново към своите чисти животворни недра? Този Паисий вече е дошел.
Той ни води, а след нас - ето ги и всичките човеци.А Цеко е турил на
гръб
големия бакърен чайник.
Коминчето още дими - зер топла вода за пиене трябва за жедните и при връщането. Изгревът - Том 262.1.8. Ел Ше-дар. Чешма. 27 - 28 май 1923 г., [Витоша]
към текста >>
34.
Екскурзия до Сливен - Сините камъни на група ученици (без Учителя)
, 1.08.1923 г.
Ние пъплим по голия
гръб
на планината, а над нас се разстила Божественото небе.
Сгушил се той в скутите на планината под лъчите на заника, сякаш си отпочива от дневния труд.Срещу нас лъха вече здравият планински ветрец. Скоро ногата ни ще стъпи на този приказен Балкан, на тайнствените „Сини камъни”, върху които са отбелязани толкоз човешки съдбини.Младият момък ни разправя, че на Сините камъни ще видим голяма каменна халка, която някога си, когато тук доле било море, на нея гемиджиите завързвали (гемиите си)... корабите си и тук дето гърмотят сега железните колела на каруците, тогава е било морско дъно... Тогава людете били същински великани и по цялата тракийска долина се биели вълните на бурни морета... Да, вредом гдето сега се шири тая плодородна низина с нейните живописни села и градове е било обширно и неизмеримо морско дъно, където никому не е било угодно да надникне.Слизаме на прашния път. Дирим нашите съмишленици, гдето след малко сме приютени с топла вода за пиене, приятна вечеря и място за почивка.Но още среди нощи сме пак на крак и потегляме по сипеите на прочутите „Сини камъни”. Да, те са сини, защото са голи и се ронят опасно под нозете ни. Навярно те някога са били „зелени”, но топорът ги е оголил и ги е направил скривалище само на гущери и змии.Заспалият град остава под нозете ни.
Ние пъплим по голия
гръб
на планината, а над нас се разстила Божественото небе.
Тишина и покой. От тук като че ли се чува говорът на златните звезди. Цялата природа се вслушва в техния нежен шепот и слухти за чудните слова.Внезапно една от присъединилите се към нас туристка запява с топъл мощен алт:Аз се чудя на земята Колко хиляди души, Ражда храни и отглежда
към текста >>
Слънцето, подобно пламенно рубиново кълбо вече е изплавало на хоризонта и позлатяваше мощния
гръб
на планината.Колко е хубаво!
Копаем го,, ограждаме го по образеца на Учителя.Наклаждаме буен огън. Накамарваме отгоре му цяла могила сухи дърва и лягаме край него. Бурни искри политат възбог и пращят весело.Спим като убити. Над нас греят звезди, из гората бучи вятърът, сякаш че ни успива.У зори, тичаме към скалите за Слънцето. Но и днес го изпуснахме, и днес се лишихме, а може би кой знае до кога, да видим изгрева от Стара планина, този същия, който ни се явява гледайки го от Витоша мила, а също може би и от Рила.
Слънцето, подобно пламенно рубиново кълбо вече е изплавало на хоризонта и позлатяваше мощния
гръб
на планината.Колко е хубаво!
Качваме се по живописните скали нашарени с мъх и лишеи. Техните чудни шарки изглеждат тъй стари, както и самата майка земя. Върху тях природата, тая велика художница бе изобразила чудати образи на човешки лица, на йероглифи, жигосани с огнено длето черни слова върху измития камък. Кой може да ги прочете? Скали натрупани една върху друга равно изрязани като гигантска библиотека.
към текста >>
35.
Група ученици от Братството образуват комуната Арбанаси
, 09.1923 г.
През септември 1923 година Петър Камбуров, Марин Камбуров, Никола
Гръблев
и Христо Христов образуват комуна на Бялото Братство в Арбанаси, която се разпада през 1926 година.
Група ученици от Братството образуват комуната Арбанаси
През септември 1923 година Петър Камбуров, Марин Камбуров, Никола
Гръблев
и Христо Христов образуват комуна на Бялото Братство в Арбанаси, която се разпада през 1926 година.
За тази комуна разказва Петър Камбуров: Спомен на Петър Камбуров - Основаване на комуната в Арбанаси Спомен на Петър Камбуров 20. ОСНОВАВАНЕ НА КОМУНАТА В АРБАНАСИ Идеята за предстоящото основаване на комуната в Арбанаси бе най-актуалният въпрос за нас и вече на няколко пъти се събирахме, за да уговорим и уточним подробностите по този въпрос.
към текста >>
Никола
Гръблев
от Габрово - военен капитан. 2.
Идеята за предстоящото основаване на комуната в Арбанаси бе най-актуалният въпрос за нас и вече на няколко пъти се събирахме, за да уговорим и уточним подробностите по този въпрос. Пристигна от Варна брат Стамат Тодоров, на когото предадох ръководството на братските имоти и ключовете от Колибата и през септември се пренесохме с Марин в Арбанаси.Дойдоха и другите приятели. Бяха вече пристигнали и моите родители с брат ми Костадин и сестра ми Танка. Обявихме основаването на братската комуна при следния състав. Основно ядро: 1.
Никола
Гръблев
от Габрово - военен капитан. 2.
Христо Христов от Търново - подпоручик, който си даде оставката и като цивилен пристигна в Арбанаси. 3. Марин Камбуров. 4. Аз -Петър Камбуров. Спомагателни (допълнителни) членове: Руси Събев от София, Димитър Александров от Търново, Мария Каишева от Арбанаси (Кольо и Мика Каишеви бяха временно в комуната. По-късно заминаха за София) и моите родители с двете деца, които не се считаха за членове като малолетни.
към текста >>
Бяхме всичко 11 души.Беше уговорено Никола
Гръблев
да не напуща службата си, за да може да помага със заплата си.Отначало работата тръгна добре.
Христо Христов от Търново - подпоручик, който си даде оставката и като цивилен пристигна в Арбанаси. 3. Марин Камбуров. 4. Аз -Петър Камбуров. Спомагателни (допълнителни) членове: Руси Събев от София, Димитър Александров от Търново, Мария Каишева от Арбанаси (Кольо и Мика Каишеви бяха временно в комуната. По-късно заминаха за София) и моите родители с двете деца, които не се считаха за членове като малолетни.
Бяхме всичко 11 души.Беше уговорено Никола
Гръблев
да не напуща службата си, за да може да помага със заплата си.Отначало работата тръгна добре.
Имахме на разположение над 100 хиляди лева и решихме най-напред да закупим ниви. Купихме изцяло имота на една вдовица - Мола хаджи Димитрова, която след това се изсели от Арбанаси. Имотът бе 12 декара ниви и 3 декара лозе. И от друг стопанин купихме една нива около 12 декара. Набавихме инвентар: плуг, вили, лопати, мотики и др.
към текста >>
36.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 11 август
, 11.08.1924 г.
”. За малко опираме
гръб
на някой дънер, отдъхваме си; дрямка пада върху клепачите ни, тъй стоешком и ще заспим, но пак команда: „Тръгвай!
През нея ние се нижем един след друг, като натоварени камили. Захладява не на шега. Завиждам вече на тия, които си носят по една дебела чергица, или какво да е ямурлуче.Пътуваме под сплели върховете си борове и ели. Нощта става непрогледна. Понявга се чува ободряващото: „Стой!
”. За малко опираме
гръб
на някой дънер, отдъхваме си; дрямка пада върху клепачите ни, тъй стоешком и ще заспим, но пак команда: „Тръгвай!
” и ние сънени потегляме отново. Така се редяха едно след друго: „Стой” и „Ставай”. Неотклонно се движим към една светеща точка в далечината, която отдалече ни привлича. Часове пътуваме към тази светлинка, а тя ту изчезне зад някой завой, ту пак се яви мамеща и далечна. Най-сетне голямо разжарено огнище е пред нас.
към текста >>
37.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 12 август
, 12.08.1924 г.
”. За малко опираме
гръб
на някой дънер, отдъхваме си; дрямка пада върху клепачите ни, тъй стоешком и ще заспим, но пак команда: „Тръгвай!
През нея ние се нижем един след друг, като натоварени камили. Захладява не на шега. Завиждам вече на тия, които си носят по една дебела чергица, или какво да е ямурлуче.Пътуваме под сплели върховете си борове и ели. Нощта става непрогледна. Понявга се чува ободряващото: „Стой!
”. За малко опираме
гръб
на някой дънер, отдъхваме си; дрямка пада върху клепачите ни, тъй стоешком и ще заспим, но пак команда: „Тръгвай!
” и ние сънени потегляме отново. Така се редяха едно след друго: „Стой” и „Ставай”. Неотклонно се движим към една светеща точка в далечината, която отдалече ни привлича. Часове пътуваме към тази светлинка, а тя ту изчезне зад някой завой, ту пак се яви мамеща и далечна. Най-сетне голямо разжарено огнище е пред нас.
към текста >>
38.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден - 13 август
, 13.08.1924 г.
”. За малко опираме
гръб
на някой дънер, отдъхваме си; дрямка пада върху клепачите ни, тъй стоешком и ще заспим, но пак команда: „Тръгвай!
През нея ние се нижем един след друг, като натоварени камили. Захладява не на шега. Завиждам вече на тия, които си носят по една дебела чергица, или какво да е ямурлуче.Пътуваме под сплели върховете си борове и ели. Нощта става непрогледна. Понявга се чува ободряващото: „Стой!
”. За малко опираме
гръб
на някой дънер, отдъхваме си; дрямка пада върху клепачите ни, тъй стоешком и ще заспим, но пак команда: „Тръгвай!
” и ние сънени потегляме отново. Така се редяха едно след друго: „Стой” и „Ставай”. Неотклонно се движим към една светеща точка в далечината, която отдалече ни привлича. Часове пътуваме към тази светлинка, а тя ту изчезне зад някой завой, ту пак се яви мамеща и далечна. Най-сетне голямо разжарено огнище е пред нас.
към текста >>
39.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Четвърти ден - 14 август
, 14.08.1924 г.
”. За малко опираме
гръб
на някой дънер, отдъхваме си; дрямка пада върху клепачите ни, тъй стоешком и ще заспим, но пак команда: „Тръгвай!
През нея ние се нижем един след друг, като натоварени камили. Захладява не на шега. Завиждам вече на тия, които си носят по една дебела чергица, или какво да е ямурлуче.Пътуваме под сплели върховете си борове и ели. Нощта става непрогледна. Понявга се чува ободряващото: „Стой!
”. За малко опираме
гръб
на някой дънер, отдъхваме си; дрямка пада върху клепачите ни, тъй стоешком и ще заспим, но пак команда: „Тръгвай!
” и ние сънени потегляме отново. Така се редяха едно след друго: „Стой” и „Ставай”. Неотклонно се движим към една светеща точка в далечината, която отдалече ни привлича. Часове пътуваме към тази светлинка, а тя ту изчезне зад някой завой, ту пак се яви мамеща и далечна. Най-сетне голямо разжарено огнище е пред нас.
към текста >>
40.
Писмо от Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 19.08.1924 г.
Да си пече
гръбначния
стълб постоянно.
Всичко съдействува за добро. Само человек да има търпение да издържа. Четете беседите, прилагайте онова, което е казано в тях, и Бог ще благослови плода на негова Дух. К. да бъде твърд и решителен, смел, с вяра и надежда, да се не плаши. Да използува слънчевите лъчи.
Да си пече
гръбначния
стълб постоянно.
Съборът тази година ще се прекара духовно39. Това, което Бог вложи в сърцата ви. Н.Л.К.Б.Л. (Свещеният подпис) Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.)
към текста >>
41.
Учителя до Елена и Константин Иларионови, София, 19. VIII. 1924 г.
, 19.08.1924 г.
Да си пече
гръбначния
стълб постоянно.
Всичко съдействува за добро. Само человек да има търпение да издържа. Четете беседите, прилагайте онова, което е казано в тях, и Бог ще благослови плода на негова Дух. К. да бъде твърд и решителен, смел, с вяра и надежда, да се не плаши. Да използува слънчевите лъчи.
Да си пече
гръбначния
стълб постоянно.
Съборът тази година ще се прекара духовно39. Това, което Бог вложи в сърцата ви. Н.Л.К.Б.Л. (Свещеният подпис) Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.)
към текста >>
42.
Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - Втори ден на Великден
, 3.05.1926 г.
Едно друго упражнение: може да легнете на земята на
гръб
, с двете ръце под главата.
Какво Влияние има сядането на колене? Това е изкривяване на едно учение. Земята е положителна и като дойде в съчетание положителното с положително, ще се получи война. Тези, които правят така, не са прави. Като гимнастическо упражнение сядането на колене е добро, но не и като религиозно упражнение.
Едно друго упражнение: може да легнете на земята на
гръб
, с двете ръце под главата.
Хубаво е да легнете с главата на север и с дясната ръка отдолу, а над нея лявата. И двете ръце - обърнати с гърба надолу към земята. Значи, гърбът на дясната ръка да допира до тревата. Това да става в такъв слънчев ден като днешния. При такова упражнение човек се обновява.
към текста >>
43.
Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - 6 май, Гергьовден, петък
, 6.05.1926 г.
Стара планина, с продран кожух привлича по целия си
гръб
бели кълбести облаци, прилични на пазачи -войници.Всички планини пеят.
Сини цветчета, подобно бисерни капки наръсили зелената ливада. Още по-дребни, розови, подобно карамфилчета гледат с нежни очици небето и в очите им трепка бисер сълзи роса. Резньовете бляскаво се очертават всред лазурния фон на небето. Хей там, вирнал глава в облаците пее Мусалла. Разказва той, че там живеят Богове, богове много по-красиви и съвършени, отколкото гръцките побойници наОлимп... И прав е той да се хвали, защото новите измервания доказват, че той е с няколко метра по-висок от Олимп...Родопите е синкаво бяла, прилича на забулена в тайна царкиня, скрила по светли върхове затаен копнеж.
Стара планина, с продран кожух привлича по целия си
гръб
бели кълбести облаци, прилични на пазачи -войници.Всички планини пеят.
Пеят, защото е пролет, защото тъй нам се чини може би, дошли тука и вкусили райския й чар. Пеем и ние, защото Учителят е с нас, защото Той и всред зиме е нашето пролетно небе и всред знойно лято прохладна сянка, наша вечна пролет. Блещят реките в долината. Слънчеви лъчи ги целуват и те издигат сребърни знамена в знак на радост. Въздухът свеж и приятен, като лека синкава мъгла се разстила на длъж и на шир.
към текста >>
След това се обръщате с
гръб
към Слънцето и си затваряте очите.
Олга Славчева Екскурзия на 6 май 1926 година На полянката след гимнастическите упражнения, започна разговор. Учителя каза: - Ще ви дам едно упражнение. При изгрев се обръщате с лице към Слънцето и го поглеждате.
След това се обръщате с
гръб
към Слънцето и си затваряте очите.
Пред вас ще видите една звезда, която си мени цвета - взема много цветове, които преминават един в друг. Тази звезда ще се превърне в един ангел, който ви поглежда и се отдалечава, като че ли облаци го закриват...и ще изчезне от погледа ви. Преживяването на вярата създава особен цвят в човешката аура. Също така и преживяването на Любовта, на Надеждата. Силни думи са тези, които при изговаряне дават този цвят, който дава и съответното преживяване.
към текста >>
Ще кажа няколко допълнителни обяснения за упражнението с лягане на
гръб
върху земята с глава към север.
Другите хора нямат такива съобщения. Да литнеш, да отидеш там и като се върнеш да имаш съзнание за преживяното там. Има закон: обтягането на ръцете винаги поставя човека във връзка с теченията на Природата. А при свити ръце няма такъв контакт. Когато правите тези упражнения, които ви дадох миналия път на Витоша, да сте в приятно настроение; представете си, че животът ви е уреден.
Ще кажа няколко допълнителни обяснения за упражнението с лягане на
гръб
върху земята с глава към север.
През време на това упражнение дишайте дълбоко. Всеки път ще броите до 72. След всяко броене до 72 ще се изправяте, седнали на тревата, и ще си допирате ръцете до пръстите на краката. Направихме индуското сядане, за което Учителя говори миналия път на Витоша. Сега той ни каза да направим следните упражнения:
към текста >>
44.
Разговор на Учителя с ръководителите - 26 април. София
, 26.04.1927 г.
Измивание и изтривание отвън и отвътре: ръцете, гърдите, гърба, рамената,
гръбнака
.
сутринта в „66".Учителят: Ще ви дам едно упражнение за 10 седмици, от здравословно гледище. Сутрин или вечер преди лягание, в краен случай на обед, два пъти в седмицата, понеделник и четвъртък, ще правите една измивка с топла вода, с натопен парцал, вълнен или ленен, на тялото си, съблечени до пъпа. Измивание с парцала ръцете, отвън навътре, гърдите, отзад гърба, до гдето може ръцете ви да достигнат. Само от пъпа нагоре. После със суха кърпа изтривание влагата.
Измивание и изтривание отвън и отвътре: ръцете, гърдите, гърба, рамената,
гръбнака
.
По възможност в тия 10 седмици рано да се излиза и се диша чистия въздух и бъдете в свръзка с живата природа. Един здрав човек да седи в къщи, той е затворник - дяволът го държи в къщи. Христос и той излизаше навън за молитва. Така са правили всички велики хора. Така вие ще се върнете към оня атавистичен закон, който са практикували хората преди хиляди години, така ще се опресни човек.
към текста >>
45.
Учителя е на екскурзия на Витоша - Гергьовден
, 6.05.1927 г.
Въздухът напоен с топла нега, измит, чист, лек, като че ли сме всред рая.Но едвам изминаваме селото, едвам посрещаме слънцето, разляло над света потоци отживотворна светлина, едвам полазваме по планинския
гръбнак
, изневиделица се натълпиха облаци по небето и за миг София изчезна под дебели влажни мъгли.
Звездите сияеха с празничен блясък.След снощната стихия, мислехме си, че едва ли десетина, и то най-смелите, ще тръгнат, а то какво излезе? А сега след казаната десеторка, смело може да се постави още една нула. Удивителни смелчаци. Бодри крачки отекват във ведрото утро, весели закачки и ритмична песен. Колко е хубаво!
Въздухът напоен с топла нега, измит, чист, лек, като че ли сме всред рая.Но едвам изминаваме селото, едвам посрещаме слънцето, разляло над света потоци отживотворна светлина, едвам полазваме по планинския
гръбнак
, изневиделица се натълпиха облаци по небето и за миг София изчезна под дебели влажни мъгли.
Само Мургаш издига бял калпак над това бяло мъгляво море. Още и Рилските върхове, като огромни кораби още се носят в далечината върху този бял океан и заоблачено небе. Като че всичко се помрачи. Върху копринено зелена вейка полазила мъничката калинка. И тя, като че няма сила да разтвори крилцата си да полети.
към текста >>
46.
Построяване на Салона на Изгрева
, 07.1927 г.
Тогава всички бяхме само с раници на
гръб
, почти без какъвто и да е екип.
всяко лято след Петровден правехме общи екскурзии до Мусала, В 1922 год. на събора в Търново Учителят каза, че ще ни заведе на Мусала по всяко време. При слънце, при дъжд, при вятър, при буря, при мъгла, при сняг. Беше още същата година, когато братството летува в Горското училище в Боровец. Ние направихме първата обща екскурзия до Мусала.
Тогава всички бяхме само с раници на
гръб
, почти без какъвто и да е екип.
Прекарахме около 4-5 дни край огньове. Лагерът ни беше при най-долното езеро под Мусала и цялата нощ прекарахме край огъня. Кои насядали, кои налягали, само с дрехите на гърба си. При същите условия беше и Учителя. И Той прекарваше нощите, но Той не лягаше до огъня, а далеч настрана.
към текста >>
47.
Учителя е на екскурзия на Витоша - Петровден
, 12.07.1927 г.
С лице към него, а с
гръб
към огъня - значи - двойна полза.Звездите наистина тая вечер решиха да се отличат.
Но от студ нигде те не свърта и ти, без много, съжаляваш почти за оная макар и тежка, но не и смъртоносна жега в долината. Някои по-благоразумни си носеха „за всеки случай” пелерини, шалове и палта; загърнати с тях можеха да се любуват до насита на прелестното звездно небе.Накладеният огън пръска весели искри, разстила широка жарава, но ние не сме малцина, за да може всички еднакво да го обиколим и се нагреем. Успели бяха да награмадят доста сухи дърва за през нощта, че изгледи от „замръзване” не липсваха... Някои от дошлите вечеряха, вече се разговарят.Учителят е дошел преди нас. Пие чай, обграден от братя и сестри, които му задават разни въпроси. Колко са умни!
С лице към него, а с
гръб
към огъня - значи - двойна полза.Звездите наистина тая вечер решиха да се отличат.
Ето я Голямата мечка, също и Малката. „Орион” е засилил всичките си ламби, грее всред другите звезди, като разкошно тежко украшение. Като гледам тия блестящи светила, неволно се замислям за земните владетели и правя сравнение между това що виждат очите ми и техните украсени диадеми...Постоплих се от чая и се примъквам до един от огньовете, защото трябваше, според Учителя, няколко огнища, за да могат всички да бъдат запазени от студа. Как тракат зъбите ми при моята тънка бяла рокличка. Та кой е мислил, че ще ядеш и такава попара, и то навръх Петровден.
към текста >>
48.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Празникът на Будителите
, 1.11.1927 г.
Само гърба й, подобно
гръбнака
на мощно животно, лъсва понякога огрян от слънчевите лъчи.
Затова пиши с ръката си и въздишай с възвишен копнеж по Божията Милост.След закуска - нагоре. Най-напред върви Той и понявга се обръща да види да не е запрял някой... Минаваме брезичките, изворите. После - по широкото открито шосе. Окото не се уморява да бяга от прелест на прелест и да предава радостта си на душата.Родопите, мощна, тъмносиня се откройва на синия фон. Стара планина, забулена в синкави мъглявини, едвам се очертава.
Само гърба й, подобно
гръбнака
на мощно животно, лъсва понякога огрян от слънчевите лъчи.
Мургаш се устремил нагоре, сякаш иска небето да целуне. Градът едвам се мержелее обвит в непрозрачно було, днес празнува „празникът на Будителите”.Резньовете пък като два гиганта - две величествени пирамиди, запазили в недрата си непроницаема тайна. Дали Гизо и Хеопс точно тях не са видели и по техния ръст и вид не са съградили своите земни скривалища.Витоша се радва на разкошна борова гора. Авлия Челеби, близо преди 200 години, казва за Витоша, че била цялата от букови и дъбови гори, по която пролет, лете и есен скитали безброй стада. Но где са вече тия гори?
към текста >>
49.
Учителя участва в двудневна екскурзия на Витоша с част от участниците в младежкия събор. 10 юли
, 10.07.1928 г.
Зеленият
гръб
на планината блести на слънцето като скъпоценна бисерна одежда.
Пътеката лъкатуши по ягодови и боровинкови поля, цветисти кичури от омайниче, папрат, Бабина душица и здравец. Колко е хубаво. Всяко кътче те кани да седнеш и никога да не си тръгваш. Птички се разпели от гората и по гласа им се познава, че са радостни, доволни и честити. Погледнеш нагоре; въздухът сякаш трепти в синината на ясния ден.
Зеленият
гръб
на планината блести на слънцето като скъпоценна бисерна одежда.
Обърнеш ли поглед към долината - море от нови прекрасни гледки. Стара планина цяла замъглена от синкави пари, долината просечена от бисерни жици на реки и рекички, Рилски дооблачни възвишения, нивите нарязани на ясни и тъмни квадрати - всичко това милва окото и прави гърдите възхитени и възторжени да примират от възхищение.Лицата ни алени - жар. Като че всяка пора е отворила устни и жадно вдъхва елексира на живота, който тука из тия чисти висини се разлива като мощно море. Какъв аромат! Сладко дъха чубриката, мащерката, бора, и боровинките.
към текста >>
50.
Учителя участва в двудневна екскурзия на Витоша с част от участниците в младежкия събор. 11 юли
, 11.07.1928 г.
Зеленият
гръб
на планината блести на слънцето като скъпоценна бисерна одежда.
Пътеката лъкатуши по ягодови и боровинкови поля, цветисти кичури от омайниче, папрат, Бабина душица и здравец. Колко е хубаво. Всяко кътче те кани да седнеш и никога да не си тръгваш. Птички се разпели от гората и по гласа им се познава, че са радостни, доволни и честити. Погледнеш нагоре; въздухът сякаш трепти в синината на ясния ден.
Зеленият
гръб
на планината блести на слънцето като скъпоценна бисерна одежда.
Обърнеш ли поглед към долината - море от нови прекрасни гледки. Стара планина цяла замъглена от синкави пари, долината просечена от бисерни жици на реки и рекички, Рилски дооблачни възвишения, нивите нарязани на ясни и тъмни квадрати - всичко това милва окото и прави гърдите възхитени и възторжени да примират от възхищение.Лицата ни алени - жар. Като че всяка пора е отворила устни и жадно вдъхва елексира на живота, който тука из тия чисти висини се разлива като мощно море. Какъв аромат! Сладко дъха чубриката, мащерката, бора, и боровинките.
към текста >>
51.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 9 юли - потегляне от София
, 9.07.1929 г.
Гръб
до
гръб
дремем или спим, унесени от благодатния планински въздух.
Тука сме в царството на Мусалла. Грандиозният му лоб се издига към облаците. Отвред ни обграждат тайнствени планински великани. Над езерата лежи непроницаема мъгла - сякаш това е омагьосан свят, където залутаният пътник би изчезнал мигновено.Полека, лека глъчката утихва. Уморените пътници кой как намери лягат край огнището.
Гръб
до
гръб
дремем или спим, унесени от благодатния планински въздух.
Не липсваше зъзнене. Но ето утрото, мъгливо и студено. Цели сме сковани. Но Учителят ни извежда за молитва, после върху разкошната поляна над първото езеро правим гимнастически упражнения. Кожухчетата се заизхвърляха.
към текста >>
52.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 10 юли
, 10.07.1929 г.
Гръб
до
гръб
дремем или спим, унесени от благодатния планински въздух.
Тука сме в царството на Мусалла. Грандиозният му лоб се издига към облаците. Отвред ни обграждат тайнствени планински великани. Над езерата лежи непроницаема мъгла - сякаш това е омагьосан свят, където залутаният пътник би изчезнал мигновено.Полека, лека глъчката утихва. Уморените пътници кой как намери лягат край огнището.
Гръб
до
гръб
дремем или спим, унесени от благодатния планински въздух.
Не липсваше зъзнене. Но ето утрото, мъгливо и студено. Цели сме сковани. Но Учителят ни извежда за молитва, после върху разкошната поляна над първото езеро правим гимнастически упражнения. Кожухчетата се заизхвърляха.
към текста >>
53.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 11 юли
, 11.07.1929 г.
Гръб
до
гръб
дремем или спим, унесени от благодатния планински въздух.
Тука сме в царството на Мусалла. Грандиозният му лоб се издига към облаците. Отвред ни обграждат тайнствени планински великани. Над езерата лежи непроницаема мъгла - сякаш това е омагьосан свят, където залутаният пътник би изчезнал мигновено.Полека, лека глъчката утихва. Уморените пътници кой как намери лягат край огнището.
Гръб
до
гръб
дремем или спим, унесени от благодатния планински въздух.
Не липсваше зъзнене. Но ето утрото, мъгливо и студено. Цели сме сковани. Но Учителят ни извежда за молитва, после върху разкошната поляна над първото езеро правим гимнастически упражнения. Кожухчетата се заизхвърляха.
към текста >>
54.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 12 юли. Петровден
, 12.07.1929 г.
Гръб
до
гръб
дремем или спим, унесени от благодатния планински въздух.
Тука сме в царството на Мусалла. Грандиозният му лоб се издига към облаците. Отвред ни обграждат тайнствени планински великани. Над езерата лежи непроницаема мъгла - сякаш това е омагьосан свят, където залутаният пътник би изчезнал мигновено.Полека, лека глъчката утихва. Уморените пътници кой как намери лягат край огнището.
Гръб
до
гръб
дремем или спим, унесени от благодатния планински въздух.
Не липсваше зъзнене. Но ето утрото, мъгливо и студено. Цели сме сковани. Но Учителят ни извежда за молитва, после върху разкошната поляна над първото езеро правим гимнастически упражнения. Кожухчетата се заизхвърляха.
към текста >>
55.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 13 юли
, 13.07.1929 г.
Гръб
до
гръб
дремем или спим, унесени от благодатния планински въздух.
Тука сме в царството на Мусалла. Грандиозният му лоб се издига към облаците. Отвред ни обграждат тайнствени планински великани. Над езерата лежи непроницаема мъгла - сякаш това е омагьосан свят, където залутаният пътник би изчезнал мигновено.Полека, лека глъчката утихва. Уморените пътници кой как намери лягат край огнището.
Гръб
до
гръб
дремем или спим, унесени от благодатния планински въздух.
Не липсваше зъзнене. Но ето утрото, мъгливо и студено. Цели сме сковани. Но Учителят ни извежда за молитва, после върху разкошната поляна над първото езеро правим гимнастически упражнения. Кожухчетата се заизхвърляха.
към текста >>
56.
Седемте рилски езера - Тръгване за Рила на група ученици без Учителя 14 август 1929 г.
, 14.08.1929 г.
Белите камъни, с които е изградена тя, са донесени тук в раници или на
гръб
от далечни места.
На този Молитвен връх почнахме да се изкачваме от 1932 г. А по-рано за молитвен връх ни служеше възвишението между второто и третото езеро. Още след слизането си от Молитвения връх посещаваме чешмичката. Там прекарваме известно време в мълчание и в тих разговор с водите, които се изливат от мраморните ръце. Чешмичката има оригинална архитектура.
Белите камъни, с които е изградена тя, са донесени тук в раници или на
гръб
от далечни места.
С любов ги е нареждал Учителя. От днес започват чудните дни при Седемструнната арфа на Рила. Във време на нашето пребиваване тук в свободното си време ние единично и на групи посещаваме всички езера и върхове. Отиваме при Езерото на съзерцанието. Тишината, която цари тук, ни поглъща.
към текста >>
57.
Учителя на седемте рилски езера с учениците. Заминаване. Буря - 23 август
, 23.08.1929 г.
Белите камъни, с които е изградена тя, са донесени тук с раници или на
гръб
от далечни места.
И сега звънят в ушите ни словата на вечните истини, произнесени тук от Учителя. На този Молитвен връх почнахме да се изкачваме от 1932 г., а по-рано за молитвен връх ни служеше възвишението между второто и третото езеро. Още след слизането си от Молитвения връх посещаваме чешмичката. Там прекарваме известно време в мълчание и в тих разговор с водите, които се изливат от мраморните ръце. Чешмичката има оригинална архитектура.
Белите камъни, с които е изградена тя, са донесени тук с раници или на
гръб
от далечни места.
С любов ги е нареждал Учителя. От днеска почват чудните дни при седемструнната арфа на Рила. По време на нашето пребиваване тук, в свободното си време, ние единично и на групи посещаваме всички езера и върхове. Отиваме при Езерото на съзерцанието. Тишината, която цари тук, ни поглъща.
към текста >>
58.
Група от Братството, без Учителя - екскурзия на Витоша. Свети Дух, 1 юни
, 1.06.1931 г.
Една жена е донесла чак тука двегодишното си дете, а друга, още по-юнакиня - 11 месечно сукалче... Донесли са ги в раници, на
гръб
...Чува се цигулка, песни.
Сега пък - глад. Ха сега питка и кашкавал, и пресен чеснов лук! Колко вкусно! После подремвам върху посланата си на тревата пелерина. Отивам при купа.
Една жена е донесла чак тука двегодишното си дете, а друга, още по-юнакиня - 11 месечно сукалче... Донесли са ги в раници, на
гръб
...Чува се цигулка, песни.
Почваме дружна песен. Гората ечи от нашите хвалебни химни към изворите, росата, цветята, птичките. Край нямат нашите хубави песни. А слънцето, скрито зад тънко свилено перде, нежно ни нагрява. Ел Шедар е нашето дома.
към текста >>
59.
Учителя и част от Братството се качват на Рила (Езерата) - лятна духовна школа (от 27 юни до 12 август).
, 27.06.1931 г.
Той идваше често при нас, може би заради мене и дори веднъж ме носи на
гръб
, понеже си бях набола с нещо крака, нали ходех понякога боса!
Много обичах да седя край Мария Златева и да я слушам, когато свири на цигулка. Веднъж една група приятели тръгнали на екскурзия към Попова шапка. Майка ми ме потърсила, но не ме видяла и понеже братовчед ми Боян, както и Яко били с групата, та майка ми, като не ме виждала наоколо, дала палтенцето ми на тях и те го разходили до Попова шапка, а аз през това време съм била край Мария Златева да я слушам, когато свири. И досега сме големи приятелки с нея. Същата година брат Цеко ни събуждаше сутрин с някаква свирка.
Той идваше често при нас, може би заради мене и дори веднъж ме носи на
гръб
, понеже си бях набола с нещо крака, нали ходех понякога боса!
Брат Звездински пък ми казваше: „Ти като отидеш в Русе, ще ме забравиш! " Аз му отговорих: „Няма да те забравя, когато поглеждам звездите, ще си спомням за тебе". Нали съм била дете, не ми се е ставало сутрин рано, пък и нали сме били само с гуменки, а сутрин призори е много студено. Но понякога, вероятно когато е било по-топло времето, майка ми ме е вдигала и аз съм отивала на Молитвения връх. Та имам една снимка, направена там с Учителя и други братя и сестри, на които сме и ние с майка ми.
към текста >>
60.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 15 юли
, 15.07.1932 г.
Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с
гръб
към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши. Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка. Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам.
Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с
гръб
към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
Учителят се съгласи и така направих и тая хубава снимка с фон бивака. Часът вече бе 1 следобед.Наобядвахме се хубаво с добре сготвения обед, зелен фасул, от сестрата Епитропова. Следобед с Владо направихме масата си.Вечерта проявих днес направените снимки и видях, че всички са горе-долу добри. Хубави са на Учителя, гдето е сам на Сърцето и при Ел-Бур, също и с фон Бъбрека дето е и горе, при раздаването на крушите. Най не е добра тая, в която Учителят излезе от помежду братя и сестри, тая с фон Калинините върхове.Легнах къде 8 ч вечерта да си поспя, почина, без да се завия.
към текста >>
61.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 16 юли
, 16.07.1932 г.
Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с
гръб
към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши. Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка. Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам.
Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с
гръб
към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
Учителят се съгласи и така направих и тая хубава снимка с фон бивака. Часът вече бе 1 следобед.Наобядвахме се хубаво с добре сготвения обед, зелен фасул, от сестрата Епитропова. Следобед с Владо направихме масата си.Вечерта проявих днес направените снимки и видях, че всички са горе-долу добри. Хубави са на Учителя, гдето е сам на Сърцето и при Ел-Бур, също и с фон Бъбрека дето е и горе, при раздаването на крушите. Най не е добра тая, в която Учителят излезе от помежду братя и сестри, тая с фон Калинините върхове.Легнах къде 8 ч вечерта да си поспя, почина, без да се завия.
към текста >>
62.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 17 юли
, 17.07.1932 г.
Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с
гръб
към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши. Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка. Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам.
Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с
гръб
към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
Учителят се съгласи и така направих и тая хубава снимка с фон бивака. Часът вече бе 1 следобед.Наобядвахме се хубаво с добре сготвения обед, зелен фасул, от сестрата Епитропова. Следобед с Владо направихме масата си.Вечерта проявих днес направените снимки и видях, че всички са горе-долу добри. Хубави са на Учителя, гдето е сам на Сърцето и при Ел-Бур, също и с фон Бъбрека дето е и горе, при раздаването на крушите. Най не е добра тая, в която Учителят излезе от помежду братя и сестри, тая с фон Калинините върхове.Легнах къде 8 ч вечерта да си поспя, почина, без да се завия.
към текста >>
63.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 18 юли
, 18.07.1932 г.
Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с
гръб
към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши. Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка. Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам.
Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с
гръб
към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
Учителят се съгласи и така направих и тая хубава снимка с фон бивака. Часът вече бе 1 следобед.Наобядвахме се хубаво с добре сготвения обед, зелен фасул, от сестрата Епитропова. Следобед с Владо направихме масата си.Вечерта проявих днес направените снимки и видях, че всички са горе-долу добри. Хубави са на Учителя, гдето е сам на Сърцето и при Ел-Бур, също и с фон Бъбрека дето е и горе, при раздаването на крушите. Най не е добра тая, в която Учителят излезе от помежду братя и сестри, тая с фон Калинините върхове.Легнах къде 8 ч вечерта да си поспя, почина, без да се завия.
към текста >>
64.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 19 юли
, 19.07.1932 г.
Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с
гръб
към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши. Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка. Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам.
Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с
гръб
към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
Учителят се съгласи и така направих и тая хубава снимка с фон бивака. Часът вече бе 1 следобед.Наобядвахме се хубаво с добре сготвения обед, зелен фасул, от сестрата Епитропова. Следобед с Владо направихме масата си.Вечерта проявих днес направените снимки и видях, че всички са горе-долу добри. Хубави са на Учителя, гдето е сам на Сърцето и при Ел-Бур, също и с фон Бъбрека дето е и горе, при раздаването на крушите. Най не е добра тая, в която Учителят излезе от помежду братя и сестри, тая с фон Калинините върхове.Легнах къде 8 ч вечерта да си поспя, почина, без да се завия.
към текста >>
65.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 20 юли
, 20.07.1932 г.
Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с
гръб
към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши. Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка. Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам.
Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с
гръб
към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
Учителят се съгласи и така направих и тая хубава снимка с фон бивака. Часът вече бе 1 следобед.Наобядвахме се хубаво с добре сготвения обед, зелен фасул, от сестрата Епитропова. Следобед с Владо направихме масата си.Вечерта проявих днес направените снимки и видях, че всички са горе-долу добри. Хубави са на Учителя, гдето е сам на Сърцето и при Ел-Бур, също и с фон Бъбрека дето е и горе, при раздаването на крушите. Най не е добра тая, в която Учителят излезе от помежду братя и сестри, тая с фон Калинините върхове.Легнах къде 8 ч вечерта да си поспя, почина, без да се завия.
към текста >>
66.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 24 юли
, 24.07.1932 г.
Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с
гръб
към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши. Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка. Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам.
Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с
гръб
към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
Учителят се съгласи и така направих и тая хубава снимка с фон бивака. Часът вече бе 1 следобед.Наобядвахме се хубаво с добре сготвения обед, зелен фасул, от сестрата Епитропова. Следобед с Владо направихме масата си.Вечерта проявих днес направените снимки и видях, че всички са горе-долу добри. Хубави са на Учителя, гдето е сам на Сърцето и при Ел-Бур, също и с фон Бъбрека дето е и горе, при раздаването на крушите. Най не е добра тая, в която Учителят излезе от помежду братя и сестри, тая с фон Калинините върхове.Легнах къде 8 ч вечерта да си поспя, почина, без да се завия.
към текста >>
67.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 25 юли
, 25.07.1932 г.
Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с
гръб
към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши. Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка. Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам.
Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с
гръб
към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
Учителят се съгласи и така направих и тая хубава снимка с фон бивака. Часът вече бе 1 следобед.Наобядвахме се хубаво с добре сготвения обед, зелен фасул, от сестрата Епитропова. Следобед с Владо направихме масата си.Вечерта проявих днес направените снимки и видях, че всички са горе-долу добри. Хубави са на Учителя, гдето е сам на Сърцето и при Ел-Бур, също и с фон Бъбрека дето е и горе, при раздаването на крушите. Най не е добра тая, в която Учителят излезе от помежду братя и сестри, тая с фон Калинините върхове.Легнах къде 8 ч вечерта да си поспя, почина, без да се завия.
към текста >>
68.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 26 юли
, 26.07.1932 г.
Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с
гръб
към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши. Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка. Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам.
Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с
гръб
към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
Учителят се съгласи и така направих и тая хубава снимка с фон бивака. Часът вече бе 1 следобед.Наобядвахме се хубаво с добре сготвения обед, зелен фасул, от сестрата Епитропова. Следобед с Владо направихме масата си.Вечерта проявих днес направените снимки и видях, че всички са горе-долу добри. Хубави са на Учителя, гдето е сам на Сърцето и при Ел-Бур, също и с фон Бъбрека дето е и горе, при раздаването на крушите. Най не е добра тая, в която Учителят излезе от помежду братя и сестри, тая с фон Калинините върхове.Легнах къде 8 ч вечерта да си поспя, почина, без да се завия.
към текста >>
69.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 27 юли
, 27.07.1932 г.
Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с
гръб
към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши. Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка. Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам.
Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с
гръб
към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
Учителят се съгласи и така направих и тая хубава снимка с фон бивака. Часът вече бе 1 следобед.Наобядвахме се хубаво с добре сготвения обед, зелен фасул, от сестрата Епитропова. Следобед с Владо направихме масата си.Вечерта проявих днес направените снимки и видях, че всички са горе-долу добри. Хубави са на Учителя, гдето е сам на Сърцето и при Ел-Бур, също и с фон Бъбрека дето е и горе, при раздаването на крушите. Най не е добра тая, в която Учителят излезе от помежду братя и сестри, тая с фон Калинините върхове.Легнах къде 8 ч вечерта да си поспя, почина, без да се завия.
към текста >>
70.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 28 юли
, 28.07.1932 г.
Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с
гръб
към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши. Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка. Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам.
Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с
гръб
към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
Учителят се съгласи и така направих и тая хубава снимка с фон бивака. Часът вече бе 1 следобед.Наобядвахме се хубаво с добре сготвения обед, зелен фасул, от сестрата Епитропова. Следобед с Владо направихме масата си.Вечерта проявих днес направените снимки и видях, че всички са горе-долу добри. Хубави са на Учителя, гдето е сам на Сърцето и при Ел-Бур, също и с фон Бъбрека дето е и горе, при раздаването на крушите. Най не е добра тая, в която Учителят излезе от помежду братя и сестри, тая с фон Калинините върхове.Легнах къде 8 ч вечерта да си поспя, почина, без да се завия.
към текста >>
71.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 29 юли
, 29.07.1932 г.
Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с
гръб
към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши. Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка. Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам.
Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с
гръб
към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
Учителят се съгласи и така направих и тая хубава снимка с фон бивака. Часът вече бе 1 следобед.Наобядвахме се хубаво с добре сготвения обед, зелен фасул, от сестрата Епитропова. Следобед с Владо направихме масата си.Вечерта проявих днес направените снимки и видях, че всички са горе-долу добри. Хубави са на Учителя, гдето е сам на Сърцето и при Ел-Бур, също и с фон Бъбрека дето е и горе, при раздаването на крушите. Най не е добра тая, в която Учителят излезе от помежду братя и сестри, тая с фон Калинините върхове.Легнах къде 8 ч вечерта да си поспя, почина, без да се завия.
към текста >>
72.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 30 юли
, 30.07.1932 г.
Часът бе 12 - обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с
гръб
към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.
Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене. Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка. Вече часът бе къде 11 1/2. Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам.
Часът бе 12 - обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с
гръб
към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.
Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище. Учителят се съгласи и така направих и тая хубава снимка с фон бивака. Часът вече бе 1 следобед. Наобядвахме се хубаво с добре сготвения обед, зелен фасул, от сестрата Епитропова. Следобед с Владо направихме масата си.
към текста >>
Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с
гръб
към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши. Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка. Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам.
Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с
гръб
към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
Учителят се съгласи и така направих и тая хубава снимка с фон бивака. Часът вече бе 1 следобед.Наобядвахме се хубаво с добре сготвения обед, зелен фасул, от сестрата Епитропова. Следобед с Владо направихме масата си.Вечерта проявих днес направените снимки и видях, че всички са горе-долу добри. Хубави са на Учителя, гдето е сам на Сърцето и при Ел-Бур, също и с фон Бъбрека дето е и горе, при раздаването на крушите. Най не е добра тая, в която Учителят излезе от помежду братя и сестри, тая с фон Калинините върхове.Легнах къде 8 ч вечерта да си поспя, почина, без да се завия.
към текста >>
73.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 1 август
, 1.08.1932 г.
Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с
гръб
към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши. Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка. Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам.
Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с
гръб
към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
Учителят се съгласи и така направих и тая хубава снимка с фон бивака. Часът вече бе 1 следобед.Наобядвахме се хубаво с добре сготвения обед, зелен фасул, от сестрата Епитропова. Следобед с Владо направихме масата си.Вечерта проявих днес направените снимки и видях, че всички са горе-долу добри. Хубави са на Учителя, гдето е сам на Сърцето и при Ел-Бур, също и с фон Бъбрека дето е и горе, при раздаването на крушите. Най не е добра тая, в която Учителят излезе от помежду братя и сестри, тая с фон Калинините върхове.Легнах къде 8 ч вечерта да си поспя, почина, без да се завия.
към текста >>
74.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 2 август
, 2.08.1932 г.
Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с
гръб
към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши. Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка. Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам.
Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с
гръб
към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
Учителят се съгласи и така направих и тая хубава снимка с фон бивака. Часът вече бе 1 следобед.Наобядвахме се хубаво с добре сготвения обед, зелен фасул, от сестрата Епитропова. Следобед с Владо направихме масата си.Вечерта проявих днес направените снимки и видях, че всички са горе-долу добри. Хубави са на Учителя, гдето е сам на Сърцето и при Ел-Бур, също и с фон Бъбрека дето е и горе, при раздаването на крушите. Най не е добра тая, в която Учителят излезе от помежду братя и сестри, тая с фон Калинините върхове.Легнах къде 8 ч вечерта да си поспя, почина, без да се завия.
към текста >>
75.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 3 август
, 3.08.1932 г.
Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с
гръб
към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши. Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка. Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам.
Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с
гръб
към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
Учителят се съгласи и така направих и тая хубава снимка с фон бивака. Часът вече бе 1 следобед.Наобядвахме се хубаво с добре сготвения обед, зелен фасул, от сестрата Епитропова. Следобед с Владо направихме масата си.Вечерта проявих днес направените снимки и видях, че всички са горе-долу добри. Хубави са на Учителя, гдето е сам на Сърцето и при Ел-Бур, също и с фон Бъбрека дето е и горе, при раздаването на крушите. Най не е добра тая, в която Учителят излезе от помежду братя и сестри, тая с фон Калинините върхове.Легнах къде 8 ч вечерта да си поспя, почина, без да се завия.
към текста >>
76.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 4 август
, 4.08.1932 г.
Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с
гръб
към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши. Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка. Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам.
Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с
гръб
към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
Учителят се съгласи и така направих и тая хубава снимка с фон бивака. Часът вече бе 1 следобед.Наобядвахме се хубаво с добре сготвения обед, зелен фасул, от сестрата Епитропова. Следобед с Владо направихме масата си.Вечерта проявих днес направените снимки и видях, че всички са горе-долу добри. Хубави са на Учителя, гдето е сам на Сърцето и при Ел-Бур, също и с фон Бъбрека дето е и горе, при раздаването на крушите. Най не е добра тая, в която Учителят излезе от помежду братя и сестри, тая с фон Калинините върхове.Легнах къде 8 ч вечерта да си поспя, почина, без да се завия.
към текста >>
77.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 5 август
, 5.08.1932 г.
Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с
гръб
към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши. Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка. Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам.
Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с
гръб
към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
Учителят се съгласи и така направих и тая хубава снимка с фон бивака. Часът вече бе 1 следобед.Наобядвахме се хубаво с добре сготвения обед, зелен фасул, от сестрата Епитропова. Следобед с Владо направихме масата си.Вечерта проявих днес направените снимки и видях, че всички са горе-долу добри. Хубави са на Учителя, гдето е сам на Сърцето и при Ел-Бур, също и с фон Бъбрека дето е и горе, при раздаването на крушите. Най не е добра тая, в която Учителят излезе от помежду братя и сестри, тая с фон Калинините върхове.Легнах къде 8 ч вечерта да си поспя, почина, без да се завия.
към текста >>
78.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 6 август
, 6.08.1932 г.
Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с
гръб
към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши. Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка. Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам.
Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с
гръб
към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
Учителят се съгласи и така направих и тая хубава снимка с фон бивака. Часът вече бе 1 следобед.Наобядвахме се хубаво с добре сготвения обед, зелен фасул, от сестрата Епитропова. Следобед с Владо направихме масата си.Вечерта проявих днес направените снимки и видях, че всички са горе-долу добри. Хубави са на Учителя, гдето е сам на Сърцето и при Ел-Бур, също и с фон Бъбрека дето е и горе, при раздаването на крушите. Най не е добра тая, в която Учителят излезе от помежду братя и сестри, тая с фон Калинините върхове.Легнах къде 8 ч вечерта да си поспя, почина, без да се завия.
към текста >>
79.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 8 август
, 8.08.1932 г.
Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с
гръб
към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши. Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка. Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам.
Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с
гръб
към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
Учителят се съгласи и така направих и тая хубава снимка с фон бивака. Часът вече бе 1 следобед.Наобядвахме се хубаво с добре сготвения обед, зелен фасул, от сестрата Епитропова. Следобед с Владо направихме масата си.Вечерта проявих днес направените снимки и видях, че всички са горе-долу добри. Хубави са на Учителя, гдето е сам на Сърцето и при Ел-Бур, също и с фон Бъбрека дето е и горе, при раздаването на крушите. Най не е добра тая, в която Учителят излезе от помежду братя и сестри, тая с фон Калинините върхове.Легнах къде 8 ч вечерта да си поспя, почина, без да се завия.
към текста >>
80.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 9 август
, 9.08.1932 г.
Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с
гръб
към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши. Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка. Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам.
Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с
гръб
към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
Учителят се съгласи и така направих и тая хубава снимка с фон бивака. Часът вече бе 1 следобед.Наобядвахме се хубаво с добре сготвения обед, зелен фасул, от сестрата Епитропова. Следобед с Владо направихме масата си.Вечерта проявих днес направените снимки и видях, че всички са горе-долу добри. Хубави са на Учителя, гдето е сам на Сърцето и при Ел-Бур, също и с фон Бъбрека дето е и горе, при раздаването на крушите. Най не е добра тая, в която Учителят излезе от помежду братя и сестри, тая с фон Калинините върхове.Легнах къде 8 ч вечерта да си поспя, почина, без да се завия.
към текста >>
81.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 10 август
, 10.08.1932 г.
Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с
гръб
към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши. Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка. Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам.
Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с
гръб
към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
Учителят се съгласи и така направих и тая хубава снимка с фон бивака. Часът вече бе 1 следобед.Наобядвахме се хубаво с добре сготвения обед, зелен фасул, от сестрата Епитропова. Следобед с Владо направихме масата си.Вечерта проявих днес направените снимки и видях, че всички са горе-долу добри. Хубави са на Учителя, гдето е сам на Сърцето и при Ел-Бур, също и с фон Бъбрека дето е и горе, при раздаването на крушите. Най не е добра тая, в която Учителят излезе от помежду братя и сестри, тая с фон Калинините върхове.Легнах къде 8 ч вечерта да си поспя, почина, без да се завия.
към текста >>
82.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 11 август
, 11.08.1932 г.
Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с
гръб
към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши. Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка. Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам.
Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с
гръб
към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
Учителят се съгласи и така направих и тая хубава снимка с фон бивака. Часът вече бе 1 следобед.Наобядвахме се хубаво с добре сготвения обед, зелен фасул, от сестрата Епитропова. Следобед с Владо направихме масата си.Вечерта проявих днес направените снимки и видях, че всички са горе-долу добри. Хубави са на Учителя, гдето е сам на Сърцето и при Ел-Бур, също и с фон Бъбрека дето е и горе, при раздаването на крушите. Най не е добра тая, в която Учителят излезе от помежду братя и сестри, тая с фон Калинините върхове.Легнах къде 8 ч вечерта да си поспя, почина, без да се завия.
към текста >>
83.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 12 август
, 12.08.1932 г.
Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с
гръб
към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши. Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка. Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам.
Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с
гръб
към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
Учителят се съгласи и така направих и тая хубава снимка с фон бивака. Часът вече бе 1 следобед.Наобядвахме се хубаво с добре сготвения обед, зелен фасул, от сестрата Епитропова. Следобед с Владо направихме масата си.Вечерта проявих днес направените снимки и видях, че всички са горе-долу добри. Хубави са на Учителя, гдето е сам на Сърцето и при Ел-Бур, също и с фон Бъбрека дето е и горе, при раздаването на крушите. Най не е добра тая, в която Учителят излезе от помежду братя и сестри, тая с фон Калинините върхове.Легнах къде 8 ч вечерта да си поспя, почина, без да се завия.
към текста >>
Кой с торба, кой с въженце, кой на
гръб
- почваме да слизаме.
Той напред, а ний по Него, с Него. Минаваме „Бал-дер-дару”, „Близнака”, „Махабур” (Бъбрека) и ето ни до „Сърцето”. Плочи, плочи, плочи. Малки и големи - има и за деца, има и за гиганти. А има и като за наша милост - средна работа.
Кой с торба, кой с въженце, кой на
гръб
- почваме да слизаме.
Ех, сега ще я покрием нашата хижа-кухня, и вътре на завет дежурните ще чистят и готвят зарзавата, а отвън, нека си вали, ако иска... След лъкатушения, почивки - наближаваме Елбур. Учителят носи големичка плоча. Нито се е навел, нито пъшка като нас. Ходи изправен - бодър.Няколко души горе - поемат плочите, други някои ги избират, подават. Полека, лека, наредените и здраво заковани греди, остават вътре.
към текста >>
84.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 13 август
, 13.08.1932 г.
Тя няма
гръб
и пр.
... Ти като се оцапаш от известни противоречия, придобиваш известна цена; цапането да бъде разумно, да не бъде боядисване. Какво нещо е чистотата? То е Божественото начало вътре в тебе, което няма сила, която може да го оцапа. Дяволът е една муха, която плюе, нищо не може да ти направи. Никой не може да те обере - какво може една муха да обере?
Тя няма
гръб
и пр.
Някой ще те излъже - това е една муха, дяволът. Дето ви е ухапала мухата, намажете със сол: по всичките правила! Който се разколебава в духовно отношение, то е един процес на гниене. Тежестта е един разумен процес. Едно чувство, една мисъл да има тяжест.
към текста >>
Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с
гръб
към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши. Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка. Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам.
Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с
гръб
към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
Учителят се съгласи и така направих и тая хубава снимка с фон бивака. Часът вече бе 1 следобед.Наобядвахме се хубаво с добре сготвения обед, зелен фасул, от сестрата Епитропова. Следобед с Владо направихме масата си.Вечерта проявих днес направените снимки и видях, че всички са горе-долу добри. Хубави са на Учителя, гдето е сам на Сърцето и при Ел-Бур, също и с фон Бъбрека дето е и горе, при раздаването на крушите. Най не е добра тая, в която Учителят излезе от помежду братя и сестри, тая с фон Калинините върхове.Легнах къде 8 ч вечерта да си поспя, почина, без да се завия.
към текста >>
85.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 15 август
, 15.08.1932 г.
Не се лакоми за многото, за дати се не огъне
гръбнакът
ти!
Туй, което мери, а само не се измерва, е разумното. Следователно мери с разумното, което мери, и не се труди да го измериш. Не преядай, за да ти не стане тежко! Не преливай, за да се не обезсмисли животът ти! Не израствай по-високо, отколкото трябва, за да се не пречупиш!
Не се лакоми за многото, за дати се не огъне
гръбнакът
ти!
Мътна вода не пий! Скъсани обуща не носи! Над глупавото отгоре на гради! Когато пияният ти говори, знай, че не говори той, но виното в него! Виното досега нито една истина не е казало.
към текста >>
Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с
гръб
към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши. Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка. Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам.
Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с
гръб
към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
Учителят се съгласи и така направих и тая хубава снимка с фон бивака. Часът вече бе 1 следобед.Наобядвахме се хубаво с добре сготвения обед, зелен фасул, от сестрата Епитропова. Следобед с Владо направихме масата си.Вечерта проявих днес направените снимки и видях, че всички са горе-долу добри. Хубави са на Учителя, гдето е сам на Сърцето и при Ел-Бур, също и с фон Бъбрека дето е и горе, при раздаването на крушите. Най не е добра тая, в която Учителят излезе от помежду братя и сестри, тая с фон Калинините върхове.Легнах къде 8 ч вечерта да си поспя, почина, без да се завия.
към текста >>
86.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 16 август
, 16.08.1932 г.
Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с
гръб
към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши. Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка. Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам.
Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с
гръб
към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
Учителят се съгласи и така направих и тая хубава снимка с фон бивака. Часът вече бе 1 следобед.Наобядвахме се хубаво с добре сготвения обед, зелен фасул, от сестрата Епитропова. Следобед с Владо направихме масата си.Вечерта проявих днес направените снимки и видях, че всички са горе-долу добри. Хубави са на Учителя, гдето е сам на Сърцето и при Ел-Бур, също и с фон Бъбрека дето е и горе, при раздаването на крушите. Най не е добра тая, в която Учителят излезе от помежду братя и сестри, тая с фон Калинините върхове.Легнах къде 8 ч вечерта да си поспя, почина, без да се завия.
към текста >>
87.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 17 август
, 17.08.1932 г.
Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с
гръб
към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши. Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка. Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам.
Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с
гръб
към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
Учителят се съгласи и така направих и тая хубава снимка с фон бивака. Часът вече бе 1 следобед.Наобядвахме се хубаво с добре сготвения обед, зелен фасул, от сестрата Епитропова. Следобед с Владо направихме масата си.Вечерта проявих днес направените снимки и видях, че всички са горе-долу добри. Хубави са на Учителя, гдето е сам на Сърцето и при Ел-Бур, също и с фон Бъбрека дето е и горе, при раздаването на крушите. Най не е добра тая, в която Учителят излезе от помежду братя и сестри, тая с фон Калинините върхове.Легнах къде 8 ч вечерта да си поспя, почина, без да се завия.
към текста >>
88.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 186 август
, 18.08.1932 г.
Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с
гръб
към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши. Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка. Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам.
Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с
гръб
към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
Учителят се съгласи и така направих и тая хубава снимка с фон бивака. Часът вече бе 1 следобед.Наобядвахме се хубаво с добре сготвения обед, зелен фасул, от сестрата Епитропова. Следобед с Владо направихме масата си.Вечерта проявих днес направените снимки и видях, че всички са горе-долу добри. Хубави са на Учителя, гдето е сам на Сърцето и при Ел-Бур, също и с фон Бъбрека дето е и горе, при раздаването на крушите. Най не е добра тая, в която Учителят излезе от помежду братя и сестри, тая с фон Калинините върхове.Легнах къде 8 ч вечерта да си поспя, почина, без да се завия.
към текста >>
89.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 19 август
, 19.08.1932 г.
Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с
гръб
към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши. Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка. Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам.
Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с
гръб
към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
Учителят се съгласи и така направих и тая хубава снимка с фон бивака. Часът вече бе 1 следобед.Наобядвахме се хубаво с добре сготвения обед, зелен фасул, от сестрата Епитропова. Следобед с Владо направихме масата си.Вечерта проявих днес направените снимки и видях, че всички са горе-долу добри. Хубави са на Учителя, гдето е сам на Сърцето и при Ел-Бур, също и с фон Бъбрека дето е и горе, при раздаването на крушите. Най не е добра тая, в която Учителят излезе от помежду братя и сестри, тая с фон Калинините върхове.Легнах къде 8 ч вечерта да си поспя, почина, без да се завия.
към текста >>
90.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. Бурята. 20-21 август
, 20.08.1932 г.
За Лулчев се застъпват еврейската синагога, във връзка със спасяването на евреите в България, Георги Томалевски, Николай
Гръблев
.
Затворен е в мазето на съдебната палата, заедно с министрите, принц Кирил и други неучаствали във властта. Учителят казва на разтревожената сестра Невена Неделчева да му занесе едно одеало. Лулчев казва на затворените с него търговци Пиперкови, Паневи, Киндерови и други, че в скоро времете ще излязат на свобода, а той, Кирил, филови министрите са вече в духовния свят. При съдебното дирене и след разглеждане на двата му дневника на разговорите му с царя и с Учителя, съдиите не намират никаква вина у него и искат да го оправдаят.†† Оставят го свободен в една стая на съдебната палата, Стр. 16/1036 където го намира Йордан Бобев и му донася исканите от него моливи и тетрадки.
За Лулчев се застъпват еврейската синагога, във връзка със спасяването на евреите в България, Георги Томалевски, Николай
Гръблев
.
Пристига телеграма от Англия, в която молят подсъдимия Любомир Лулчев да бъде освободен и да им бъде изпратен, понеже той е техен офицер. От Москва се обажда Молотов и нарежда: „В никакъв случай Лулчев да не бъде освободен и изтърван.” Той има лична ненавист към Лулчев, понеже той е усетил навремето съветски план за договор, неизгоден за България, като е казал на царя, че съветският министър Молотов няма подписани пълномощия за такъв договор. КГБ разкрива виновника. Намесва се и Цола Драгойчева, която била в една килия с Тимеви - убийците на жена му и за „благодарност”, че Лулчев й спасил живота, извиква руския посланник в съда и заявява заедно с него, че щом е бил съветник на царя, трябва да бъде осъден на смърт. В своята последна дума пред съда Лулчеа заявява: „Не е имало гонен, онеправдан или преследван човек, на който да съм отказал помощ, щом съм имал възможност.
към текста >>
91.
Учителя организира лагеруването на Витоша - 'Яворово присое'
, 12.08.1933 г.
Накрая на поляната имаше един голям бор където Учителят сядаше, облягаше
гръб
до дървото и там държеше беседите си.
" Изглеждаше му чудно, че белобрад старец се качваше на планината. Учителят го погледна с дълбок поглед: „Аз съм много, много стар! " Зад тези думи всички почувствувахме, че стоят вековете подредени един след друг, водещи до края на вечността. Горе, на вътрешния присой, в обятията на вековните ели, на една поляна Учителят определи мястото на лагера. В средата направихме огнището за големия огън и наоколо опънахме палатките.
Накрая на поляната имаше един голям бор където Учителят сядаше, облягаше
гръб
до дървото и там държеше беседите си.
А ние бяхме насядали около Него на поляната. Незабравими дни. Пред нас се очертаваше връх „Резена". Аз често с поглед и с мисъл потъвах в този връх и се питах, защо ли носи името „Резен"? Близо до лагера, при вътрешния Присой, в малката морена, в скалите Учителят откри изворче текуща вода.
към текста >>
92.
(известна е само годината) Учителя дава Паневритмията и възлага на Олга Славчева да напише думите на първата част
, 1934 г.
Ако хубаво и правилно движите
гръбнака
и мускулите, свързани с
гръбнака
, ще знаете как да се справите с растителното царство и да черпите сокове оттам." (Мисли за всеки ден 1992-1993г., с.
Те имат съвсем друг характер. Човек, който не знае как да управлява ръцете и краката, малко постижения ще има. Между двата полюса е поставена главата, тя е центърът. Ако движите правилно ръцете, ще се справите разумно с човешкия свят. Ако движите правилно краката, ще се справите правилно с животинския свят.
Ако хубаво и правилно движите
гръбнака
и мускулите, свързани с
гръбнака
, ще знаете как да се справите с растителното царство и да черпите сокове оттам." (Мисли за всеки ден 1992-1993г., с.
109)След 1930 г. в София, кв. „Изгрева", от 22 март до 22 септември се чуваше чудната музика на Паневритмията след 6 часа сутрин, която ни караше да играем този ангелски танц. Паневритмията се играеше навсякъде: на Изгрева, на езерата - в лятната школа на Бялото Братство, и дори на връх Мусала. Приятелите постепенно я поусвоиха.В 1934 г.
към текста >>
93.
Учителя дава песента 'Буря'. 15 декември
, 15.12.1935 г.
На другия ден Катя иска да се приближи до Учителя, но той й обръща
гръб
.
Става много близка с Паша, при която постоянно пребивава. Храни се в братския стол. Един ден, вдъхновена, тя мете и мие салона, като пее братски песни. До нея се доближава сестра, която й предлага: „Вземи тези 50 лева, те са за теб." Гордата Катя рязко й отказва. Сестрата се натъжава и си отива.
На другия ден Катя иска да се приближи до Учителя, но той й обръща
гръб
.
На втория ден същото. Тя отива при Паша и й се оплаква, че Учителя не я поглежда, а тя не знае причината. Паша я разпитва подробно и и казва, че грешката е в нея - не е взела парите, които сестрата й предложила в салона. В този момент тя няма никакви средства, а има нужда от 50 лева. Тогава Катя се смирява, отива в бараката и казва: „Сестра, ако обичате, дайте ми парите, които ми предложихте преди няколко дена." Сестрата се усмихва, изважда ги изпод покривката на масата и й ги подава.
към текста >>
94.
Снимка на музиканти на Паневритмия на Изгрева - София
, 1936 г.
Галилей Величков в
гръб
с шлифера; 6.
Музиканти свирят на Паневритмия на Изгрева. 1. Пеню Ганев между два дирека; 2. Симеон Симеонов; 3. Катя Грива; 4. Ангел Вълков; 5.
Галилей Величков в
гръб
с шлифера; 6.
Пенка Михайлова; 7...; Отпред диригентът е Матей Калудов - бивш военен капелмайстор.
към текста >>
95.
Снимки на Учителя пред палатката му
, 10.07.1936 г.
Учителят е седнал, а Савка е с
гръб
към фотокамерата.
Сн. 5. Учителят Дънов пред масата, 1936 г., Рила Сн. 6. Учителят Дънов и Савка Кередмичиева, м. юли 1936 г., Рила
Учителят е седнал, а Савка е с
гръб
към фотокамерата.
Това е една снимка изпратена до Галилей Величков, на която отзад Савка пише: "На Галето, Тук имаме два върха големи и високи, много високи - Учителят и планината. Да ти бъдат за подкрепа. "Когато ме призовете, Аз ще ви се явя и ще ви помогна". Амриха. Дата - юли 1936 год. Рила. Сн. 7.
към текста >>
96.
Учителя на Рила - спомен на Олга Славчева
, 20.07.1936 г.
Малкото не ще да се дели от майка си; тогава четиригодишният Зарко ходом - на моя
гръб
.
Спуснаха се към нея с вода, а сам Учителят отвори своя термос и наля горещата вода. Водата едвам се процежда през стиснатите й зъби... След малко тя прибра отхвърлените си ръце и се опита да седне.Идват посрещани. Водят и два коня. Те там на „Вада” ще ни палят огън, да правят гореща вода и за нас... На единият кон криво-ляво сяда свестената жена, крепена от мъжа си. В скута й трябва да се настани едно от децата.
Малкото не ще да се дели от майка си; тогава четиригодишният Зарко ходом - на моя
гръб
.
Пот се лее от мене. Като че някой с маркуч ме полива. Слабичък е Зарко, но все пак - четиригодишен, а пътят почва да става все по-стръмен и по-стръмен. Той заспа. Слабите му ръчички стискат гушата ми.
към текста >>
Ами ако се отпусне от шията ми и се плъзне да падне, нали ще си счупи
гръбнака
.
Като че някой с маркуч ме полива. Слабичък е Зарко, но все пак - четиригодишен, а пътят почва да става все по-стръмен и по-стръмен. Той заспа. Слабите му ръчички стискат гушата ми. Да го събудя, не бива.
Ами ако се отпусне от шията ми и се плъзне да падне, нали ще си счупи
гръбнака
.
Едничкото средство е да вървя наведена, за да предотвратя всяко падане. А пътят стръмен, каменист - неравен. Учителят мина край мен. Как ме погледна Той! О, мили Учителю, жива в огън ще влезна за тебе, стига да видя отново твоята усмивка!
към текста >>
97.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 7 август
, 7.08.1936 г.
Аз съм седнал с
гръб
[към] външната врата за антрето.
Свирих, бръснах се, мих се и се готвя за обед да потегля за София, а утре да съм в Сливница на конференция.Сън: Сънувам, че съм си в София, в една много хубава къща, като уж бабината къща у Арабаджи Героолу - старата къща в горния етаж. Но стаи високи, чисти бели стени. Пълна стая с мебелировки, кревати и пр. Предстои ни да спим с Еленка в една стая на едно легло. Завърнали сме се от конференция.
Аз съм седнал с
гръб
[към] външната врата за антрето.
Гледам, зад мен Йовчо Рачев, на Ионета (на Рачо Узунов чичо му) от Водица, стои на салона и ни наблюдава. Искаше нещо да ни каже, но не исках да се заприказвам с него, щото много приказлив и ще отиде до късна нощ, та дръпнах вратата и затворих. Исках да си лягаме. Леглото е подредено много добре, с чисти чаршафи, юргани, подушки с хубав дървен таблен креват. Еленка цяла сияе отрадост, че съм си дошел при нея.
към текста >>
98.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 8 август
, 8.08.1936 г.
Аз съм седнал с
гръб
[към] външната врата за антрето.
Свирих, бръснах се, мих се и се готвя за обед да потегля за София, а утре да съм в Сливница на конференция.Сън: Сънувам, че съм си в София, в една много хубава къща, като уж бабината къща у Арабаджи Героолу - старата къща в горния етаж. Но стаи високи, чисти бели стени. Пълна стая с мебелировки, кревати и пр. Предстои ни да спим с Еленка в една стая на едно легло. Завърнали сме се от конференция.
Аз съм седнал с
гръб
[към] външната врата за антрето.
Гледам, зад мен Йовчо Рачев, на Ионета (на Рачо Узунов чичо му) от Водица, стои на салона и ни наблюдава. Искаше нещо да ни каже, но не исках да се заприказвам с него, щото много приказлив и ще отиде до късна нощ, та дръпнах вратата и затворих. Исках да си лягаме. Леглото е подредено много добре, с чисти чаршафи, юргани, подушки с хубав дървен таблен креват. Еленка цяла сияе отрадост, че съм си дошел при нея.
към текста >>
99.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 10 август
, 10.08.1936 г.
Аз съм седнал с
гръб
[към] външната врата за антрето.
Свирих, бръснах се, мих се и се готвя за обед да потегля за София, а утре да съм в Сливница на конференция.Сън: Сънувам, че съм си в София, в една много хубава къща, като уж бабината къща у Арабаджи Героолу - старата къща в горния етаж. Но стаи високи, чисти бели стени. Пълна стая с мебелировки, кревати и пр. Предстои ни да спим с Еленка в една стая на едно легло. Завърнали сме се от конференция.
Аз съм седнал с
гръб
[към] външната врата за антрето.
Гледам, зад мен Йовчо Рачев, на Ионета (на Рачо Узунов чичо му) от Водица, стои на салона и ни наблюдава. Искаше нещо да ни каже, но не исках да се заприказвам с него, щото много приказлив и ще отиде до късна нощ, та дръпнах вратата и затворих. Исках да си лягаме. Леглото е подредено много добре, с чисти чаршафи, юргани, подушки с хубав дървен таблен креват. Еленка цяла сияе отрадост, че съм си дошел при нея.
към текста >>
100.
Учителя и част от лагеруващите на Рила - езерат,а слизат от Рила.
, 14.08.1936 г.
Аз съм седнал с
гръб
[към] външната врата за антрето.
Свирих, бръснах се, мих се и се готвя за обед да потегля за София, а утре да съм в Сливница на конференция.Сън: Сънувам, че съм си в София, в една много хубава къща, като уж бабината къща у Арабаджи Героолу - старата къща в горния етаж. Но стаи високи, чисти бели стени. Пълна стая с мебелировки, кревати и пр. Предстои ни да спим с Еленка в една стая на едно легло. Завърнали сме се от конференция.
Аз съм седнал с
гръб
[към] външната врата за антрето.
Гледам, зад мен Йовчо Рачев, на Ионета (на Рачо Узунов чичо му) от Водица, стои на салона и ни наблюдава. Искаше нещо да ни каже, но не исках да се заприказвам с него, щото много приказлив и ще отиде до късна нощ, та дръпнах вратата и затворих. Исках да си лягаме. Леглото е подредено много добре, с чисти чаршафи, юргани, подушки с хубав дървен таблен креват. Еленка цяла сияе отрадост, че съм си дошел при нея.
към текста >>
НАГОРЕ