НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
160
резултата в
87
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
УВОД
114, л. 120-
гръб
868, а.е. 114. л. 85-86 21. НБКМ-БИА, Ф. 868, а.е. 114. л. 121-122 22. НБКМ-БИА, ф. 868, а.е.
114, л. 120-
гръб
23. НБКМ-БИА, Ф. 868. а.е. 114, л. 123-гръб * * * Личният бележник на Учителя П.Дънов от 1899г.
към текста >>
114, л. 123-
гръб
22. НБКМ-БИА, ф. 868, а.е. 114, л. 120-гръб 23. НБКМ-БИА, Ф. 868. а.е.
114, л. 123-
гръб
* * * Личният бележник на Учителя П.Дънов от 1899г. (правя това уточнение, защото е възможно в бъдеще да се открият други негови бележници) се намира В архивния фонд на Лалка Найденова Кръстева - Ф. № 868, в Български исторически архив при Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий" (НБКМ-БИА) в София.
към текста >>
За да се избегнат възможни грешки обаче, всеки номер на страница е придружен в разчетения текст с бележка под линия със съответния архивен номер на листа (лице или
гръб
), по който се извършват и цитиранията в научната литература.
Внимателният читател ще забележи, че съществуват две номерации: едната с направена от самия П. Дънов с мастило в средата или в десния горен ъгъл на всяка страница. Номерираните от него страници са 87, като в това число влиза и вътрешната страна на последната корица. Втората номерация е направена след постъпване на документа в Български исторически архив и тя е част от професионалния печат, който съдържа номера на листа и други данни. За улеснение на читателите документът в изданието е представен по номерацията на автора, която започва от страница 1, допълнително от мен е въведена само страница ,1-а", обозначаваща вътрешната страна на първа корица, която Дънов не е пагинирал.
За да се избегнат възможни грешки обаче, всеки номер на страница е придружен в разчетения текст с бележка под линия със съответния архивен номер на листа (лице или
гръб
), по който се извършват и цитиранията в научната литература.
.................... 31. Сигнатурата на документа е НБКМ-БИА. ф. 868, а.е. 114, л. 82-125. В поредната номерация на листовете на бележника са включени вътрешните страни на кориците и л. 107-а
към текста >>
2.
01.Тефтерче с размишления 3.03.1899 - 16.10.1900
И каква радост ми остава още в този свят, когато всичко, даже най-близките ми са обърнали
гръб
и дават място на дявола в себе си да събере всичко добро.
Сърцето на този народ блудува весден, само смрад и гнусота излиза. Безнадеждно е нашето положение. Тръните и бодилите са заглушили всичко добро у нас. Навсякъде само насилие съществува. Поради техните престъпления Господ и мен е забравил.
И каква радост ми остава още в този свят, когато всичко, даже най-близките ми са обърнали
гръб
и дават място на дявола в себе си да събере всичко добро.
Съкрати Господ дните на своето присъствие. Кой ще се застъпи за нас? Ти си ме оставил като майка, лишена от чадата си. Макар и да усилих гласа си, но ти не отговаряш. Счел си ме като един от твоите неприятели.
към текста >>
3.
Петър Дънов - №30
Дотогава човек е бил с
гръб
към Бога, към Великия център на живота, и при тази първа стъпка се обръща с лице към Него.
Човек в известна фаза от своето развитие преживява дълбок преврат, вътрешна криза, една вътрешна буря. Дотогава човек е живял несъзнателно, без да се запитва за целта и смисъла на живота, но в известен момент той чувства пустота и съзнава, че досегашният му живот е без основа и без посока. И във времето на най-големите вътрешни бури проблясва в него една малка светлинка, която започва да расте и която го изпълва с мир и радост. Тази светлинка е идеята за Бога, за Разумното начало, което работи в целия всемир. Това именно е първата степен на човешкото пробуждане - Обръщението.
Дотогава човек е бил с
гръб
към Бога, към Великия център на живота, и при тази първа стъпка се обръща с лице към Него.
Тази фаза е дълбок вътрешен, мистичен процес. Това е озарение на човешката душа от един лъч, който иде от Великото разумно начало. Ето защо Христос казва: „Никой не може да дойде при Мене, ако не го призове Отец ми! ". (Йоан. 6:65). Втората фаза е Покаяние.
към текста >>
4.
04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
Дотогава човек е бил с
гръб
към Бога, към Великия център на живота, и при тази първа стъпка се обръща с лице към Него.
Човек в известна фаза от своето развитие преживява дълбок преврат, вътрешна криза, една вътрешна буря. Дотогава човек е живял несъзнателно, без да се запитва за целта и смисъла на живота, но в известен момент той чувства пустота и съзнава, че досегашният му живот е без основа и без посока. И във времето на най-големите вътрешни бури проблясва в него една малка светлинка, която започва да расте и която го изпълва с мир и радост. Тази светлинка е идеята за Бога, за Разумното начало, което работи в целия всемир. Това именно е първата степен на човешкото пробуждане - Обръщението.
Дотогава човек е бил с
гръб
към Бога, към Великия център на живота, и при тази първа стъпка се обръща с лице към Него.
Тази фаза е дълбок вътрешен, мистичен процес. Това е озарение на човешката душа от един лъч, който иде от Великото разумно начало. Ето защо Христос казва: „Никой не може да дойде при Мене, ако не го призове Отец ми! ". (Йоан. 6:65). Втората фаза е Покаяние.
към текста >>
5.
06_БИОГРАФИЯ - ПЕНЮ КИРОВ - първият ученик на Учителя
Бъчваров, Димитър Голов, Димитър Добрев, Кортеза Стефанова, Величко
Гръблашев
.
Пантелеймон) и остава на тоя пост до 25 юли 1914 г., тоест 7 години. Това пише самият той в Първото си тетрадче. Членове: Матей Попов, Деню Цанев, Тодор Стоименов, Сотир Щерев, Кънчо Стойчев с госпожата си, Георги Курустов, Никола Янев с госпожата си, Стефан Андреев с госпожата си, Илия Зурков, Мелкон Партомян, Димитър Македонски с госпожата си, Георги Давидов, Иван Славов, Иван Стоянов, Никола Колдамов, Темистокъл Янков, Александър Кръстников, Отец Никон, Кица (шивачка) и други подходящи, някои от които с госпожите си. Посещения на членове от други кръжоци: Учителя П. К. Дънов, Т. Ив.
Бъчваров, Димитър Голов, Димитър Добрев, Кортеза Стефанова, Величко
Гръблашев
.
На събранията на кръжока брат Пеню е изнасял написаната от него беседа върху текстове от Библията и Евангелието, грижливо написани на ръка с много красив почерк. От тях има някои запазени и досега и не са загубили своето значение. При все че е имало братя и сестри с по-голямо образование от неговото - Илия Зурков (висшист), Деню Цанев, Матей Попов и др. (със средно образование), работата изцяло е падала върху брат Пеню. Много рядко, и то като голямо изключение, е правил опит Тодор Стоименов да изнесе една-две беседи.
към текста >>
6.
07_БИОГРАФИЯ - ГЕОРГИ МИРКОВИЧ
Вие уважавате богатите хора, искате да отнемете техния товар, да го сложите на вашия
гръб
.
Богатството Д-р Миркович, наш приятел, казваше: „Втори път аз не искам да бъда богат, искам да бъда слуга при някой добър господар". Вие искате да бъдете господари, да имате милиони левове. Тогава именно ще бъдете най-нещастните хора; вие ще бъдете затворници, оградени във вашите пари. Един милион лева на гърба ви - това е голям товар.
Вие уважавате богатите хора, искате да отнемете техния товар, да го сложите на вашия
гръб
.
Това не е разбрано учение. Нима ще се сравните с онзи осел, натоварен с икони? Когато всички почнали да се кланят на иконите, той започнал да рита, като помислил, че на него се кланят. Следователно, ако хората ви почитат и уважават, това е за кръстовете и иконите, които носите. Д-р Ксанти
към текста >>
7.
08_БИОГРАФИЯ - ТОДОР СТОИМЕНОВ
Така и потеглихме сутринта с по едно палтенце на
гръб
.
Не беше възможно да се мисли, че той ще пусне нас двамата едновременно, както беше необходимо да отсъстваме. И все пак чудото стана. Когато излезе разписанието за отпуските на чиновниците, беше предвидено ние двамата да бъдем в отпуска точно през дните, които бяха предвидени за конгреса. Тъй като ни пуснаха три дни по-рано от датата на парахода, ние решихме да не се бавим нито час - кой знае какво може да му дойде на началника на ума и да вземе да ни спре. Затова решихме да тръгнем пеш.
Така и потеглихме сутринта с по едно палтенце на
гръб
.
Пътят беше 120 км, през мъчнопроходими места, покрити с гори и планини. Последният ден Пеню Киров, понеже му се подбиха краката и ходенето му стана затруднено, можа да се качи на една селска кола със сено и така ме изпревари. Когато пристигнах сам във Варна, той вече се беше окъпал и преоблякъл. На другия ден пристигна и третият конгресист - д-р Миркович, идвайки от Сливен и с параход през Бургас. Той малко се разсърди, че не сме го чакали, но му мина.
към текста >>
А за по-нататък имат думата: за Тодор - началството му; а за останалите пет протестанти - гражданите, на чийто
гръб
трупат богатства.
Нека каже сега Тодор Стоянов, като е чиновник, като е евангелист, а ругае властта, която го храни, не му ли шепне нещо съвестта? На, тук ний сме виновати, че дирим съвест в человек, който безразсъдно е станал отстъпник от Светата Христова Църква. Протестантин и съвест... Хайде, Тодор е едно глупаво още момче и като зашеметен в заблуждението не знае какво прави; ами какво да кажем за Велчев, който е станал негов съучастник, като напечатал такова едно безбожно пасквилче по адрес на Църквата и народа? От наша страна ний ще молим Бога да вразуми и просвети заблудените и ги настави в пътя на истината.
А за по-нататък имат думата: за Тодор - началството му; а за останалите пет протестанти - гражданите, на чийто
гръб
трупат богатства.
Те могат да им внушат благоразумие." Така завършва протойерея своята брошурка. К. Христов обвинява Тодор Стоименов за написаното, но дали е така? Отговора го дава самият протоиерей в брой 26 на в. „Нова Епоха" от 26 юни 1904 г., публикувайки едно „Предизвикано обяснение". „Обаче работата излиза съвсем другояче.
към текста >>
8.
№60 /Петър Дънов/ [отворена карта]
Пътят стана кален и Бъчваров нарами своето колело на
гръб
.
Дънов разказва следната случка от това време: „Преди години, когато идвах от Варна за пръв път в София – дотогава не бях идвал в София, –тръгваме с един приятел, Бъчваров, издател на сп. „Родина“, много практичен, духовит, съобразителен, разговорчив човек, който разбираше много добре интересите си. Пътуваме пеша през Стара планина за Бургас. Приятелят ми си взел велосипед със себе си и го кара бавно, а аз нося едно малко куфарче, ръчна чанта. По едно време заваля проливен дъжд и всичко се покри с вода.
Пътят стана кален и Бъчваров нарами своето колело на
гръб
.
Стигаме до р. Камчия. Тя така придошла, целия път заляла, не се вижда мостът, до четири-пет километра цялото пространство залято. Той казва: „Как ще минем,трябва да се спрем“. 3а да преминем реката, трябва да се събуем боси ида нагазим до колене във водата. Казва: „Не можем да минем, трябва да намерим някой да ни прекара, половин метър е водата над пътя, неможе да минем, ще се издавим...“ „Ще минем – рекох – по водата“.
към текста >>
9.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 3
Пътят стана кален и Бъчваров нарами своето колело на
гръб
.
„Родина“, много практичен, духовит, съобразителен, разговорчив човек, който разбираше много добре интересите си. Пътуваме пеша през Стара планина за Бургас. Приятелят ми си взел велосипед със себе си и го кара бавно, а аз нося едно малко куфарче, ръчна чанта. По едно време заваля проливен дъжд и всичко се покри с вода.
Пътят стана кален и Бъчваров нарами своето колело на
гръб
.
Стигаме до р. Камчия. Тя така придошла, целия път заляла, не се вижда мостът, до четири-пет километра цялото пространство залято. Той казва: „Как ще минем, трябва да се спрем“. 3а да преминем реката, трябва да се събуем боси и да нагазим до колене във водата. Казва: „Не можем да минем, трябва да намерим някой да ни прекара, половин метър е водата над пътя, не
към текста >>
10.
87 ПИСМО
Надявам се да сте се срещнали с
Гръблашев
в Бургас.
Пиша ви тия няколко реда, с които желая да ми съобщите как е духовно Милкан. Него го бори духът на плътта. Светът го привлича с примамките си. Той като Израил все му се иска от пустинята да се върне в Египет, да прави тухли за фараоновите житници. Ний скоро ще се видим.
Надявам се да сте се срещнали с
Гръблашев
в Бургас.
Няма съмнение, вие сте добре. Слугувайте Господу в душата си вярно и не бойте се. Когото Господ благославя, Той благословен ще бъде. Моя поздрав на Т. и М.
към текста >>
11.
129 ПИСМО
Гръблашев
ще ви пише каква сума да внесете.
София, 7. II. 1906 г. Люб. сестро М. Казакова, За портретите г.
Гръблашев
ще ви пише каква сума да внесете.
Нищо да не помрачава вярага ви. Силата на добрите хора се показва във време на изпитите. Аз ще уредя разбърканите работи. Вий трябва да учите. Знанието не се добива лесно.
към текста >>
12.
223 ПИСМО
Да си пече
гръбначния
стълб постоянно.
Всичко съдействува за добро. Само человек да има търпение да издържа. Четете беседите, прилагайте онова, което е казано в тях, и Бог ще благослови плода на негова Дух. К. да бъде твърд и решителен, смел, с вяра и надежда, да се не плаши. Да използува слънчевите лъчи.
Да си пече
гръбначния
стълб постоянно.
Съборът тази година ще се прекара духовно. Това, което Бог вложи в сърцата ви. Н.Л.К.Б.Л. (Свещеният подпис)
към текста >>
13.
Старото и новото човечество. Инволюция и еволюция – методите на новия живот
Честността ще създаде
гръбнака
на човешкия характер, справедливостта – неговата сила, умът – направлението му, а добротата ще създаде неговия капитал.
Кои са по-силните крепости: да има богати търговци, които да разполагат с големи капитали, или да има благородни учители и свещеници? Няма съмнение, че силата и якостта на един народ се състои в живите морални принципи, проявени във всичките области на неговия бит. Тия принципи трябва да се приложат навсякъде – във всички области на живота. Те са методите на новия живот. Всички хора трябва да бъдат честни, справедливи, умни и добри.
Честността ще създаде
гръбнака
на човешкия характер, справедливостта – неговата сила, умът – направлението му, а добротата ще създаде неговия капитал.
към текста >>
14.
Светът на великите души
Не се лакоми за многото , за да не се огъне
гръбнакът
ти.
Туй, което мери, а сам 6 не се измерва, е разумното. Мерù с разумното, което мери, а него не се труди да измериш. Не преяждай, за да не ти стане тежко. Не препивай, за да не се обезсмили животът ти. Не израствай повече, отколкото трябва, за да не се пречупиш.
Не се лакоми за многото , за да не се огъне
гръбнакът
ти.
Мътна вода не пий; скъсани обуща не носи; върху глупавото не гради. Когато пияният говори, знай, че не той говори, а виното в него. Досега виното не е казало нито една истина. В живота твърдото търси повърхността, течното - наклона, въздухообразното-обема, а светлината-простора. Духът създава, душата съгражда, умът нарежда, а сърцето изтърсва.
към текста >>
15.
СЪДЪРЖАНИЕ
Във Варна през 1926 година Никола
Гръблев
.................................................207
Пеньо Киров.................................................................................................183 Тодор Стоименов........................................................................................186 Кратки бележки за началото на братската група във Варна Велко Петрушев.........................................................................................188 Варненските години на Михаил Иванов Димитър Н. Калев.....................................................201
Във Варна през 1926 година Никола
Гръблев
.................................................207
Как се създаде Вътрешната школа Люба Стойкова..................................214 Предговор към драмата „Девор" от Веселин Петрушев Петър Списаревски......................................223 Нов храм Зафира Иванова.....................................225
към текста >>
16.
БЕЛЕЖКИ ВЪРХУ КНИГАТА
основава спиритическо общество и го регистрира с устав, утвърден от Министерството на народната просвета -„Устав на психическото дружество" в град София, 1906 г.; председател на обществото - Величко
Гръблашев
, секретар - Васил Узунов.
Един ден той срещнал намиращия се също в Америка българин Величко Граблашев, който бе известен навремето като ревностен член на спиритическото общество." Нямаме абсолютно никаква фактическа документация за описания случай, че Учителя се е срещал в Америка с Граблашев, че бил отведен в някаква непозната местност с някакви видени и чути странни неща, че след това Граблашев отишъл сам да търси това място, но не го намерил и т.н. Ако беше имал още в Америка такава опитност с Учителя, той непременно щеше да бъде негов първи ученик след завръщането си в България. Известно е, че Граблашев работи отделно от Учителя като спиритист, издава свое спиритическо списание „Задгробен мир" и спиритическа литература. В 1906 г.
основава спиритическо общество и го регистрира с устав, утвърден от Министерството на народната просвета -„Устав на психическото дружество" в град София, 1906 г.; председател на обществото - Величко
Гръблашев
, секретар - Васил Узунов.
В официалните списъци на учениците, поканени на годишните събори на Веригата (по реда на поканването), намираме, че Величко Гръблашев присъства на събор за пръв път през 1910 г. и за последен път през 1922 г., след което заминава за Америка и повече не се е завръщал в България. Там се е и поминал. Стр. 47 (92): „След като приключи своите френологически изследвания към 1900 г., в началото на столетието Учителя започна да говори на народа и създаде своите забележителни беседи...
към текста >>
В официалните списъци на учениците, поканени на годишните събори на Веригата (по реда на поканването), намираме, че Величко
Гръблашев
присъства на събор за пръв път през 1910 г.
Нямаме абсолютно никаква фактическа документация за описания случай, че Учителя се е срещал в Америка с Граблашев, че бил отведен в някаква непозната местност с някакви видени и чути странни неща, че след това Граблашев отишъл сам да търси това място, но не го намерил и т.н. Ако беше имал още в Америка такава опитност с Учителя, той непременно щеше да бъде негов първи ученик след завръщането си в България. Известно е, че Граблашев работи отделно от Учителя като спиритист, издава свое спиритическо списание „Задгробен мир" и спиритическа литература. В 1906 г. основава спиритическо общество и го регистрира с устав, утвърден от Министерството на народната просвета -„Устав на психическото дружество" в град София, 1906 г.; председател на обществото - Величко Гръблашев, секретар - Васил Узунов.
В официалните списъци на учениците, поканени на годишните събори на Веригата (по реда на поканването), намираме, че Величко
Гръблашев
присъства на събор за пръв път през 1910 г.
и за последен път през 1922 г., след което заминава за Америка и повече не се е завръщал в България. Там се е и поминал. Стр. 47 (92): „След като приключи своите френологически изследвания към 1900 г., в началото на столетието Учителя започна да говори на народа и създаде своите забележителни беседи... Учителя се завръща от Америка през 1895 г.
към текста >>
17.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1908 ГОДИНА
Когато се случи да не можете да хванете един дух, който иде в стомаха ви, тогава той ще обсеби
гръбнака
ви, ще обсеби ушите ви, което докторите наричат шумене.
Затова трябва да действаме чрез Господа, за да изпълним Неговата Воля. Нашата работа тая година трябва да бъде активна: не само да вярваме, а и да приложим нашата вяра в действителния живот. А когато имате изпитание, радвайте се, защото толкова по-добре Господ ще изпълни работата Си. Когато отвсякъде настъпи отчаяние, тогава именно Господ изпълнява своята работа. Тогава именно ще разберем, че само Той може да изпълни всичко.
Когато се случи да не можете да хванете един дух, който иде в стомаха ви, тогава той ще обсеби
гръбнака
ви, ще обсеби ушите ви, което докторите наричат шумене.
Дяволът като влезе в един человек, прави си бентове и с това шумоли. Щом веднъж се обсебят ушите, един дух много по-мъчно се изпъжда, отколкото да се изпъди из дробовете. Но вътрешният смисъл е в това, че човек трябва да предаде сърцето си на Бога, защото когато Духът постоянно пребивава и живее в белите дробове, то никакъв дух не може да влезе в человека, да засегне неговите висши проявления и да се докосне до мозъка. (И. Стойчев): В стиха се говори за вълци, които разграбват и разпръскват овцете. Пита се кои са вълците.
към текста >>
Това е една от грешките, които трябва да се избягват, защото водят неприятности в живота и много християни в света тук са чупили своята глава и
гръбнак
.
Щом той се моли, изведнъж провидението ще го изпрати и заведе на мястото, на което трябва да продаде. Но ако той започне да се съмнява дали някой ще го приеме или не, то той ще прилича на онзи, който размишлява дали храната ще се смели в стомаха му, където я е положил. Вие, като сте се помолили и пожелали от Бога, изпълнили сте вече своята длъжност, а по-нататък остава Господ да изпълни Своята работа. Може у вас да се зароди желание, щото Господ да изпрати хората при вас, т.е. казвате си: „Нека Господ сдъвче храната".
Това е една от грешките, които трябва да се избягват, защото водят неприятности в живота и много християни в света тук са чупили своята глава и
гръбнак
.
Господ върши всичко от Любов, но Той не е наш слуга, нито пък имаме право да му се караме. Христос казва: „Гдето са двама или трима, събрани в Мое име". При всички стари Учители и кабалисти думата „име" е Сила и значи, че да се съберем в Името Божие, то ще рече, да са съберем във и със Неговата Сила. Името Божие е Сила, а не само понятие и който призовава Името Божие като активна Сила, той всякога ще има отговор. Да призоваваш Името Божие като понятие, то е да имаш книжен кон, а впрегнато като книжен кон, то ще ви разочарова с последствията.
към текста >>
18.
ВАРНЕНСКИТЕ ГОДИНИ НА МИХАИЛ ИВАНОВ
Всички легнали по корем, излагайки
гръб
на слънчевите лъчи.
Д-р Иван Жеков поканил веднъж Учителя в кьошка си сред лозята на Варна, а на сутринта потеглили с голяма група към Ташла-тепе. Изгряло слънцето, дълго следили неговия път. Последвали дихателни упражнения. — Сега ще се проснем - казал внезапно Учителя. После хвърлил едно след друго нагоре няколко камъчета.
Всички легнали по корем, излагайки
гръб
на слънчевите лъчи.
Михаил почувствал гърба си като батерия, изпълнена със светлина, обхванало го някакво съно-подобно състояние. Когато дошъл на себе си, Учителя го гледал усмихнато: — Знаеш ли къде бяхме? — Не, Учителю, но ще се радвам да ми кажете. — Отидохме в Причинния свят.
към текста >>
19.
ВЪВ ВАРНА ПРЕЗ 1926 ГОДИНА Никола Гръблев*
Никола
Гръблев
*
ВЪВ ВАРНА ПРЕЗ 1926 ГОДИНА
Никола
Гръблев
*
Веднъж през лятото на 1926 г., когато отивах към осми пост, чух глас, който ми каза: „Тръгни веднага за Варна". Конят ми вървеше ходом и аз си тананиках в момента мотив от нашите песни. Щом чух гласа, веднага се стреснах, пришпорих коня и оставащите до поста три километра ги взех много бързо. Слязох от коня и викнах на войниците: — Момчета, идвах при вас за по-дълго време, но сега трябва веднага да се върна.
към текста >>
Той ми отговори: „Няма какво да го питам, защото ми е казал за теб: „
Гръблев
е подивял в Делиор-мана, гледай сегиз-тогиз да ходи във
За разлика от румънските граничари, които със страх и трепет посрещаха своите началници, понеже ги строяваха, ругаеха ги, за да си спечелят „авторитет" пред тях. Капитан Ене, например, командир на румънската гранична рота, се отнасяше така зле с войниците, че веднъж в мое присъствие взе пушката, насочи я срещу един войник и му викна: „Сега ще те застрелям! " Оня започна робски да хленчи: „Домнуле капитан! " и да се оправдава на румънски пред него... Върнах се от поста в щаба и веднага по телефона помолих началника на участъка да поиска разрешение от началника на сектора да отида във Варна, уж да си ушия нов костюм.
Той ми отговори: „Няма какво да го питам, защото ми е казал за теб: „
Гръблев
е подивял в Делиор-мана, гледай сегиз-тогиз да ходи във
Варна, в Шумен, да се среща с хора. Пущай го без да ме питаш! " Това и чаках. Веднага заповядах да впрегнат каруцата и почти без багаж тръгнах за Каспичан, за да хвана нощния влак и сутринта към 6 ч.
към текста >>
*Никола Христов
Гръблев
- роден на 11 май 1893 г.
— Учителя е тук - отговори ми той. — Затова нещо ме накара да дойда! — Довечера у брат Калудов Учителя ще държи беседа. Братът от будката ми посочи адреса на Калудов, след което аз отидох и се настаних във Военния клуб. Явих се при началника на сектора да му се представя и той ме посрещна с думите:
*Никола Христов
Гръблев
- роден на 11 май 1893 г.
в Габрово, артилерийски офицер, ученик на Учителя от ок. 1920 г., участва в Арбанашката комуна, завършва земния си път на 25 май 1968 г.в София (бел. състав.) — Ха така, бе, да те видя и теб между хората! Има дансинги, има курортистки. Подивя там в този Де-лиорман.
към текста >>
— Брей, интересна работа,
Гръблев
- продължи по телефона адютантът.
Не се мина и месец и адютантът ми телефонира от Варна: — Глъблев, същият този стражар, който на Ташла-тепе арестувал Учителя и после го блъснал с приклада на пушката си, вчера бил пробо-ден с нож и починал веднага. Бил изпратен в с. X да пази реда на тамошния събор. Някакви се сбили, той отишъл да ги разтървава, един от тях забил ножа си в гърба му и го убил на място.
— Брей, интересна работа,
Гръблев
- продължи по телефона адютантът.
- Ти каза, че може да му се случи нещо, и виж какво стана! Аз мисля, че всичко това е станало по силата на Възмездието. Учителя не си отмъщава, а това е естествена последица от човешката постъпка: хвърляш един камък - той пада на земята. В случая Учителя може да се сравни с канара, о която се блъска една бутилка; много естествено, бутилката ще се счупи. Или когато една пеперуда лети над пламъка на свещ; много естествено е, че ще си изгори крилцата.
към текста >>
— Аз мислех, че
Гръблев
е дошъл да види свят, дошъл да се повесели, а то било, защото Дънов бил тук!
Отидох пред кабинета на началника, почуках на вратата и влязох: — Здраве желая, г-н полковник! — Ех, че не можаха да те арестуват тези стражари - извика той, -че какво щяхме да правим! — Още не са се родили такива стражари, които да ме арестуват! -отговорих му аз.
— Аз мислех, че
Гръблев
е дошъл да види свят, дошъл да се повесели, а то било, защото Дънов бил тук!
Идват вчера двама журналисти от вестник „Варненска поща" и ме питат: „Станал един инцидент на Ташла-тепе с един ваш офицер, да го опишем ли? " - „Няма нищо да пишете! " Хайде, махай се! - продължи той. - Веднага да си вървиш в Делиормана!
към текста >>
20.
Годишна среща на Веригата - Варна, 1908г.
Когато се случи да не можете да хванете един дух, който иде в стомаха ви, тогава той ще обсеби
гръбнака
ви, ще обсеби ушите ви, което докторите наричат шумене.
Затова трябва да действаме чрез Господа, за да изпълним Неговата воля. Нашата работа тая година трябва да бъде активна: не само да вярваме, а и да приложим нашата вяра в действителния живот. А когато имате изпитание, радвайте се, защото толкова по-добре Господ ще изпълни работата Си. Когато отвсякъде настъпи отчаяние, тогава именно Господ изпълнява своята работа. Тогава именно ще разберем, че само Той може да изпълни всичко.
Когато се случи да не можете да хванете един дух, който иде в стомаха ви, тогава той ще обсеби
гръбнака
ви, ще обсеби ушите ви, което докторите наричат шумене.
Дяволът като влезе в един човек, прави си бентове и с това шумоли. Щом веднъж се обсебят ушите, един дух много по-мъчно се изпъжда, отколкото да се изпъди из белите дробове. Но вътрешният смисъл е в това, че човек трябва да предаде сърцето си на Бога, защото, когато Духът постоянно пребивава и живее в белите дробове, то никакъв дух не може да влезе в човека, да засегне неговите висши проявления и да се докосне до мозъка. И. Стойчев: В стиха се говори за вълци, които разграбват и разпръскват овцете. Пита се кои са вълците.
към текста >>
казвате си: „Нека Господ сдъвче храната.“ Това е една от грешките, които трябва да се избягват, защото водят неприятности в живота и много християни в света тук са чупили своята глава и
гръбнак
.
Да допуснем, че някой от вас е търговец на дребно – продава сапуни, та от това да може да прехрани дома си. Щом той се моли, изведнъж Провидението ще го изпрати и заведе на мястото, на което трябва да продаде. Но ако той започне да се съмнява дали някой ще го приеме, или не, то той ще прилича на онзи, който размишлява дали храната ще се смели в стомаха му, където я е положил. Вие, като сте се помолили и пожелали от Бога, изпълнили сте вече своята длъжност, а по-нататък остава Господ да изпълни Своята работа. Може у вас да се зароди желание, щото Господ да изпрати хората при вас, т.е.
казвате си: „Нека Господ сдъвче храната.“ Това е една от грешките, които трябва да се избягват, защото водят неприятности в живота и много християни в света тук са чупили своята глава и
гръбнак
.
Господ върши всичко от Любов, но Той не е наш слуга, нито пък имаме право да му се караме. Христос казва: „Гдето са двама или трима събрани в мое име.“ При всички стари Учители и кабалисти думата име е Сила и значи, че да се съберем в Името Божие, то ще рече, да се съберем във и със Неговата Сила. Името Божие е Сила, а не само понятие, и който призовава Името Божие като активна Сила, той всякога ще има отговор. Да призоваваш Името Божие като понятие, то е да имаш книжен кон, а впрегнато като книжен кон, то ще ви разочарова с последствията. Всякога, когато се призовава Името Божие, трябва да се приеме, че се призовава Сила.
към текста >>
21.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1912 г.
Малцина между вас имате нужда от много пари, а другите не сте готови за богатство, защото човек, за да бъде богат, трябва да има
гръбнак
.
А не бива, като вземем парите, да си помислим и кажем: „Хе, той има, нека дава" - тук именно е грешката и тая мисъл не е хубава. Защото и в Духовния свят има кражба, има алчност и в умствено отношение. Но законът е, че който престъпва един закон, той не се благославя. Ние трябва да се пазим да причиняваме вреда или страдание на който и да било човек и всякой да си се върне и заживее, и примири с условията, които му са дадени. Ако например е определено да станеш богат, тогава ще те срещнат с такива хора, които ще те направят богат; а пък ако е определено да те прекарат през сиромашия и после да ти дадат богатство, тогава не можеш нищо да сториш.
Малцина между вас имате нужда от много пари, а другите не сте готови за богатство, защото човек, за да бъде богат, трябва да има
гръбнак
.
Човек с богатство, без да бъде готов за него, усеща известна унилост и тежест. Покойният д-р Миркович казваше, че е богат, но желаеше в следващото му прераждане да го направят сиромах, но при добър господар, отколкото богат (колко ли медиуми не са го лъгали). Но някои от вас трябва да имате пари, та да се не спъвате. За такива парлта е като морската сол: много хора трябва да се приспособят в живота със самото средство на живота. И няма съмнение, на вас ви трябват пари и понеже винаги ви е в ума тази мисъл, не сте свободни.
към текста >>
22.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г
Защото ако вие сте с
гръб
, непременно ще бъдете изтикани - тия духове, които са пред Господа, ще ви изтласкат и ще ви дадат урок за няколко години.
Първата е обръщане към центъра, който е причинил нашето действане - да се обърнем към Бога. Когато една войска воюва, тя никога не дава на своя неприятел да дойде зад гърба и. И следователно вие винаги трябва да държите вашия неприятел отпред - или отляво, или отдясно, а никога не бива да го държите отзад. Никога не бива да се молите на Бога с гърба си към Него. И когато се изправите да се молите, вие трябва да знаете дали сте с лице към Господа.
Защото ако вие сте с
гръб
, непременно ще бъдете изтикани - тия духове, които са пред Господа, ще ви изтласкат и ще ви дадат урок за няколко години.
И така, да сме готови да умрем за Господа, значи да жертваме нашите сокове, за да бъдем присадени в Христа - да сме готови да се жертваме и да ни присаждат. Ако не сте готови да ви присаждат, тогава няма какво да очаквате. Дали сте пред лицето на Господа, или не, вие ще познавате от туй, че ще усещате Светлина и ще сте спокойни. Когато дойде лоша мисъл, да знаете, че е дошла една страдаща душа във вас и ако искате, можете да и помогнете. Имате някоя лоша мисъл към някого - в такъв случай намерете добър човек и ще ви олекне.
към текста >>
Аз не подразбирам поповете, които са вън и служат в църквите, а подразбирам вашия поп, който седи над
гръбначния
стълб и който, когато кади, е толкова лош, щото може да запали и къщата около него.
Така вие може да сте много учен човек, но ако влезе един трън в крака ви, колкото и учен да сте, не можете да ходите. Но може да кажете: „Нека седи трънът." Да, обаче ще гнояса и вие, щете не щете, ще трябва да го извадите. Такива тръни може да имате и вие във вашия ум и те могат да ви спъват. Има, казва се, дарби на пророци, учители, апостоли и прочее, но едновременно човек не може да притежава всичките дарби, а трябва да отправи ума си към една посока и да проучва нещата. Казах ви днес например да се освободите от мислите на вашите попове, а с това исках да ви кажа да се освободите от вашия поп - попът вътре и около вас.
Аз не подразбирам поповете, които са вън и служат в църквите, а подразбирам вашия поп, който седи над
гръбначния
стълб и който, когато кади, е толкова лош, щото може да запали и къщата около него.
И когато ви казвам да се освободите от вашите жени, ни най-малко искам да разбирам да оставите съпругите ваши или да ги изловите за гушите. Не, тази жена е отзад на черепа ви - тя е вратарка, всичките пари са в нейни ръце. И затова е и поговорката: Дом без жена и мъж без пари огън да ги гори. От чисто френологическо гледище ние трябва да въздействаме на своето естество. Някои хора имат Вяра, но нямат Надежда и по този начин дяволът ги много измъчва.
към текста >>
И онези, които от по-отдалеч го видели в
гръб
, вече си казали: „НС, ето цар, свършена работа!
Проучвайте и тяхното лице. Главата и лицето са писмо, което говори за човека: очите, носът, устата, езикът, ушите - всичко говори, всеки уд на човека говори. Някои хора, само като погледнат ухото или окото ти, ще познаят какъв си. Знаете ли колко и колко обявления Господ е турил върху вас? Преди години в един от американските щати, а именно в град Бостън, се разиграла следнатасцена: всред улицата на града се разхождало лице с царски одежди - корона на главата и мантия върху снагата му.
И онези, които от по-отдалеч го видели в
гръб
, вече си казали: „НС, ето цар, свършена работа!
" А то какво се оказа - оказа се просто човек, накичен цял с обявления от една компания, която така изкусно съчетала обявленията, щото изглеждало същинска царска мантия. Та в живота ние, когато носим една мантия, трябва да знаем дали действително сме царе, или просто носим обявленията на някоя компания; и тогава всеки ще каже: „Ето ти един човек, прост като фасул." Сега всеки човек може да бъде едно обявление на дявола, в което се рекламира неговата фабрика. Затова дрехата, която туряте върху вас, обърнете се и я вижте, и я проучете. Така вас може да ви направят свещеник, офицер, чиновник и прочее. Дават ви форма, която може да има значение, в смисъл да бъде и една сянка, а и да бъде една дълбока наука.
към текста >>
23.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Бъчварова, Величко
Гръблашев
, Михалаки Георгиев, :в.
14 АВГУСТ, СЪБОТА Срещата на членовете на Веригата тази година стана в Търново, в лятната къща, или по търновски ― в колибата, на търновеца г-н Анастас Бойнов, гдето в 7 часа заранта се събрахме всички, поканени да учствуваме в тазгодишната среща. Явиха се поканените: От София ― Тодор Бъчваров, Дим. Голов, Петко Гумнеров, Гина Гумнерова, Пенка Т.
Бъчварова, Величко
Гръблашев
, Михалаки Георгиев, :в.
Тачев и Спас Димитров; от Търново ― Конст. Иларионов, Елена Иларионова, Ив. Дойнов, Мария Дойнова, Анастас Бойнов, Парашкева Бойнова, Драган Попов и Здравка Попова; от Русе ― Никола Ватев, Величка Ватева, Петър Тихчев;
към текста >>
24.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Гръблашев
— грозде, Сп.
Епитропов — захар, П. К. Стойчев — грозде и хляб, Ник. Ватев — вино, Ив. Тачев — вино, Др. Попов — диня, В.
Гръблашев
— грозде, Сп.
Димитров - диня и смокини, Гина Гумнерова — грозде, Ел. Иларионова — вино, Вел.Стойчева — хляб и бадеми, Здравка Попова — праскови, Петко Бъчваров грозде, Парашкева Бойнова — вино, Мария Дойнова — диня, Величка Затева — сливи. По покана на г-н Дънов следните лица прочетоха: Пеню Киров — Матея: 26, 26-30; Тодор Стоименов — Лука: 22,14-20; Т. Бъчваров — Марко: 14, 22-26; Дим. Голов — Матея: 26, 26-20; Петко Гумнеров — Йоан: 13, 1-29; К.Иларионов — Коринтяном: 11, 23-32; Петър Тихчев — Римляном: 5,15; В.Гръблашев — Йоан: 6, 61; Гина Гумнерова — Йоан: 6, 53-59; Елена Иларионова— Йоан: 6, 49-52.
към текста >>
Голов — Матея: 26, 26-20; Петко Гумнеров — Йоан: 13, 1-29; К.Иларионов — Коринтяном: 11, 23-32; Петър Тихчев — Римляном: 5,15; В.
Гръблашев
— Йоан: 6, 61; Гина Гумнерова — Йоан: 6, 53-59; Елена Иларионова— Йоан: 6, 49-52.
Гръблашев — грозде, Сп. Димитров - диня и смокини, Гина Гумнерова — грозде, Ел. Иларионова — вино, Вел.Стойчева — хляб и бадеми, Здравка Попова — праскови, Петко Бъчваров грозде, Парашкева Бойнова — вино, Мария Дойнова — диня, Величка Затева — сливи. По покана на г-н Дънов следните лица прочетоха: Пеню Киров — Матея: 26, 26-30; Тодор Стоименов — Лука: 22,14-20; Т. Бъчваров — Марко: 14, 22-26; Дим.
Голов — Матея: 26, 26-20; Петко Гумнеров — Йоан: 13, 1-29; К.Иларионов — Коринтяном: 11, 23-32; Петър Тихчев — Римляном: 5,15; В.
Гръблашев
— Йоан: 6, 61; Гина Гумнерова — Йоан: 6, 53-59; Елена Иларионова— Йоан: 6, 49-52.
Подир прочитането на горните стихове от книгата Господня г-н Дънов ра здаде хляба и виното, преди което всички заедно с него изказахме кратки молитви, които са пропуснати да се отбележат от протоколиста. Вечерята свършихме в десет и половина часа и г-н Дънов ни съобщи, ч е сме задължени да се явим на заседание и утре, 16-того, понеделник, в 10 часа сутринта, след което се разотидохме.
към текста >>
25.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО
( Г-н
Гръблашев
и г-н Танев разказват своята опитност по зададения въпрос.)
Трябва тогава да губя време, та да се връщам и бия този, който въздействува. Не би трябвало така да си въздействувате, защото, бъдете сигурни, че тия приятели от вас, които са материално спънати, препятствуват и на вас. А пък тия приятели, които въздействуват, понеже завиждат, нека не гледат така на работите — да бъдат уверени, че ще дойде и техният ред да им се помогне. Спънката на тия приятели от материалните мъчнотии е дяволска мрежа, която трябва да се разкъса и която е изместена отдавна. Но когато искате да помогнете на някой човек, питам аз как трябва да го заобиколите с вашите мисли?
( Г-н
Гръблашев
и г-н Танев разказват своята опитност по зададения въпрос.)
— При прилагането на психологическите закони има много методи, но ние имаме често пъти отрицателната страна на субекта, на когото искаме да помогнем. Например, искате да нахраните един човек, дадете му храна, а той я повърне; искате да помогнете на човек материално, но той е чрезвичайно честолюбив. Тоя, последният, трябва да счита, че тия мисли на неговите приятели са от Бога, а не от хората. Защото ако мисли, че са от хората, то в него случай, като честолюбив, неутрализира мислите на своите приятели, а така не могат да се уреждат работите му. Искам от всички вас, които сте в мъчнотия, да имате самообладание и да се не страхувате.
към текста >>
26.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО
ОТГОВОР: Този въпрос е въпрос на г-н
Гръблашев
.
Всичките работи са добри, за който добре ги извършва. Но има духове, които се занимават с работите на человеците; та человек, като се обръща към Бога, Той ще ги прати и така ще се оправят работите му. В небето има специалисти за всичките работи и няма работа, която духовете в небето да не могат да оправят. ШЕСТИ ВЪПРОС: Ще оздравее ли окото ми и какво да правя да стане изцерението? Ще стана ли консул в Америка и добро ли ще бъде за мен?
ОТГОВОР: Този въпрос е въпрос на г-н
Гръблашев
.
На първата част отговорът е да започнеш, казва Духът, постоянно да мислиш, че окото е нормално и да престанеш да се съмняваш, че в окото има нещо. Освен това, да започнеш да направляваш над себе си зелената и синята краска и то веднъж в седмицата, а именно в петък, след като си направил упражненията. И това ти се дава за една година, та ще се види какви резултати ще се добият. Това така се дава. защото окото ви не е болно — ако беше болно, щеше да се отправя портокалената краска.
към текста >>
На втората час на въпроса на г-н
Гръблашев
Духът казва, че за тази година няма условия.
Освен това, да започнеш да направляваш над себе си зелената и синята краска и то веднъж в седмицата, а именно в петък, след като си направил упражненията. И това ти се дава за една година, та ще се види какви резултати ще се добият. Това така се дава. защото окото ви не е болно — ако беше болно, щеше да се отправя портокалената краска. Никаква операция не бива да се прави на окото; пак ще се каже: то е здраво, но само има някои вещества в него, та трябва да се очистят.
На втората час на въпроса на г-н
Гръблашев
Духът казва, че за тази година няма условия.
СЕДМИ ВЪПРОС: Ще оздравее ли ръката ми? ОТГОВОР: На Тодор Стоименов по този въпрос се казва да насочва портокалената краска върху ръката си. ОСМИ ВЪПРОС: Какъв съм бил, какъв съм сега, какъв ще бъда? (Този въпрос носи подпис Ив. Танев.) ОТГОВОР: Сега си един човек, който изкупува миналото, а за в бъдеще ще бъдеш човек, който е изправил своето минало.
към текста >>
В.
Гръблашев
: А не желае ли д-р Миркович да каже нещо и на мене?
Ив. Дойнов: Явява ли се г-жа Казакова тази година някъде и колко п ъти? — Явявала съм се на три места: при г-жа Елена Тодорова, г-жа Маркова и пр. Но жалко е, че между вас съществуват същите разпри, както когато аз бях жива. Приятно ми е, че г-жа Величка е тук. Сега ще работиш за мене.
В.
Гръблашев
: А не желае ли д-р Миркович да каже нещо и на мене?
— Радвам се, че ти поддържаш каузата, която аз съм поддържал, и за усилията, които правиш. Поздравявам ви и да се не боиш. Аз ще ви съдействувам в работата. Българите мъчно стават спиритисти. Конст. Иларионов: Доволна ли е г-жа Казакова от направлението, което се дава на възпитанието на Марийка?
към текста >>
Гръблашев
отговори:
Но такъв подходящ медиум аз не зная. В пространството има много препятстващи духове, та не мога да върша тази работа. Работа ми е, добави Казакова, да внушавам добри мисли на всекиго от вас. Това е много мъчна работа, защото много пъти, когато ви шепна на ухото, вие ме не слушате А пък тук аз сега си върша стария занаят - даскалувам, защото това ми е присърце. На въпроса на В.
Гръблашев
отговори:
— Тук има и съдилища, следователно има нужда и от адвокати, само че държат добри адвокати, а лошите ги отстраняват. На въпроса на Бойнов г-жа Казакова отговори: — Няма нужда да се явявам често. А на въпроса от Д. Голов г-жа Казакова каза:
към текста >>
В.
Гръблашев
: Сега ли знае Докторът повече или когато беше на земята?
- Да, портрета ти даже държа и в книжарницата стои право над мене. Виждаш ли го там? Мнозина те оприличават на Евл. Георгиев. - Само че не съм толкова богат, колкото него. Благодаря за чувствата, които храните към мене и за това ще ви се отплатя.
В.
Гръблашев
: Сега ли знае Докторът повече или когато беше на земята?
— Сега каквото зная, зная го по-добре. Светът е вода, която не стои на едно място. Величка Ватева пита г-жа Казакова: Виждала ли си сестра ми? — Да, виждам твоята сестра, но тя е с тежка карма. Тодор Стоименов пита д-р Миркович: Дойде ли моето време да си се прибера, Докторе?
към текста >>
В 9 часа вечерта, с изключение на г-н
Гръблашев
и г-н Ив.
Деветият петък — за умственото и духовно единично развитие на членовете на Веригата, като се споменават и техните имена при молитвата върху тоя предмет. Десетият за подобрението на всичките народи в Европа в духовно и политическо отношение. Единадесетия ще посветите да ви научи Господ как да мълчите. Дванадесетия петък — за обединението на славяните и за идването на Царството Божие между тях. Най-сетне всичките станахме прави около масата в колело, хванахме четирите ленти — жълтата, синята, портокалената и розовата — и след като се молихме с „Добрата молитва“, поддържахме лентите с мълчание за минута, когато Духът даде следното благословение за всички: „Ако Ме любите, ще опазите закона и Аз ще умоля Отца да ви даде Утешител“
В 9 часа вечерта, с изключение на г-н
Гръблашев
и г-н Ив.
Тачев, които поради сказката, която първият даваше в града, отсъствуваха, всички други се събрахме на молитва в олтара и като се молихме, най-накрай г-н Дънов възгласи: Господ ще изпълни Своето обещание. Идете си с миром. КРАЙ НА ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 г.
към текста >>
27.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО
от София: Тодор Бъчваров, Димитър и Сусана Голови, Петко и Гина Гумнерови, Михалаки и Магдалина Георгиеви, Спас Димитров, Величко
Гръблашев
, Йордан и Елена Иванови, Мария Недялкова, Надежда Бъчварова, Матей Попов и Георги Давидов;
Колибата на първия служеше за събранията, а оная на последния за трапезария. От поканените за срещата се явиха всички присъствующи миналата година и 27 други новопоканени, заедно с неколцина стари членове, които за една-две години не бяха се явили. Не се явиха само двама числящи се във Веригата: Серафим Шиваров от Варна и Ст. Чалгяджян от Пловдив. И така, присъствующи на тазгодишната среща на Веригата бяха:
от София: Тодор Бъчваров, Димитър и Сусана Голови, Петко и Гина Гумнерови, Михалаки и Магдалина Георгиеви, Спас Димитров, Величко
Гръблашев
, Йордан и Елена Иванови, Мария Недялкова, Надежда Бъчварова, Матей Попов и Георги Давидов;
от Бургас: Пеню Киров, Тодор Стоименов, Деню и Минка Цаневи, Никола Янев, Кънчо и Величка Стойчеви, Илия Зурков, Нейчо и Йорданка Паскалеви, Иван и Мария Гаравалови; от Търново: Константин и Елена Иларионови, Иван и Мария Дойнови, Анастас и Параскева Бойнови, Драган и Здравка Попови; от Русе: Илия и Анка Стойчеви, Петър Тихчев, Никола и Величка Ватеви, Иван Русев; от Варна: Сотир Щерев и Сава Великов; от Шумен: Цани Боздуганов;
към текста >>
28.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Малцина между вас имате нужда за много пари, а другите не сте готови за богатство, защото човек, за да бъде богат, трябва да има
гръбнак
.
Например, някой даде пет хиляди лева в заем и ти, който ще ги вземеш, да ги вземеш с мисълта, щото печалбата от тях да бъде в голям размер, доброжеланието да бъде пълно; а не бива, като вземем парите, да си помислим и кажем: „хе, той има, нека дава.“ Тук именно е грешката и тая мисъл не е хубава. Защото и в духовния свят има кражба, има алчност и в умствено отношение. Но законът е, че който престъпва един закон, той не се благославя. Ние трябва да се пазим да причиняваме вреда или страдание на който и да било човек и всякой да си се върне и заживее, и примири с условията, които му са дадени. Ако, например, е определено да станеш богат, тогава ще те срещнат с такива хора, които ще те направят богат; а пък ако е определено да те прекарат през сиромашия и после да ти дадат богатство, тогава не можеш нищо да сториш.
Малцина между вас имате нужда за много пари, а другите не сте готови за богатство, защото човек, за да бъде богат, трябва да има
гръбнак
.
Човек с богатство, без да бъде готов за него, усеща известна унилост и тежест. Покойният д-р Миркович казваше, че е богат, но желаеше в следващото му прераждане да го направят сиромах, но при добър господар, отколкото богат. Колко ли не медиуми са го лъгали. Но някои от вас трябва да имате пари, та да се не спъвате. За такива парата е като морската сол: много хора трябва да се приспособят в живота със самото средство на живота.
към текста >>
29.
1926_11 Съдържание
Спомени на Никола
Гръблев
... 170
1921 Биографична справка за Кина Попова Маркова ... 168 Спомени на Петър Камбуров ... 168 Спомени на Николай Дойнов ... 169 Спомени на Михаил Иванов ... 170
Спомени на Никола
Гръблев
... 170
Проблемът Михаил Иванов и Кръстьо Христов ... 172 Писма до семейство Иларионови ... 178 Писмо до Кольо Каишев и Петър Камбуров ... 181 СЪБОРНО СЛОВО ... 181 за учението и Учителя ... 181
към текста >>
30.
1914_4 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА-2
Аз не подразбирам поповете, които са вътре и служат в църквите, а подразбирам вашия поп, който седи над
гръбначния
стълб, и който, когато кади, е толкова лош, щото може да запали и къщата около него.
Така вие може да сте много учен човек, но ако влезе един трън в крака ви, колкото и учен да сте, не ножете да ходите. Но може да кажете: „Нека седи трънът." Да, обаче ще гнояса и вие щете-нещете – ще трябва да го извадите. Такива тръни може да имате и вие във вашия ум и те могат да ви спъват. Има, казва се, дарби на пророци, учители, апостоли и прочее, но едновременно човек не може да притежава всичките дарби, а трябва да отправи ума си към една посока и да проучава нещата. Казах ви днес, например, да се освободите от мислите на вашите попове, а с това исках да ви кажа – да се освободите от вашия поп – попът вътре и около вас.
Аз не подразбирам поповете, които са вътре и служат в църквите, а подразбирам вашия поп, който седи над
гръбначния
стълб, и който, когато кади, е толкова лош, щото може да запали и къщата около него.
И когато ви казвам – да се освободите от вашите жени, ни най-малко искам да разбирам – да оставите съпругите ваши или да ги изполовите за гушите. Не, тази жена е отзад на черепа ви, тя е вратарка, всичките пари са в нейни ръце и затова е и поговорката: „Дом без жена и мъж без пари огън да ги гори! " От чисто френологическо гледище, ние трябва да въэдействаме на своето естество. Някои хора имат вяра, но нямат надежда и по този начин дяволът ги много измъчва. А пък човек, който има надежда, мяза на онзи бивол, върху който, като кацнала една муха, питали го – усеща ли я, а той спокойно отговорил: „Не съм я усетил кога е дошла." Понякога се оплакваме от дявола, но той на нас не ни е крив.
към текста >>
И онези, които от по-отдалеч го видели в
гръб
, вече си казали: „На, ето цар и свършена работа!
Проучвайте и тяхното лице. Главата и лицето са писмо, което говори за човека: очите, носът, устата, еэикът, ушите – всичко говори – всеки уд на човека говори. Някои хора, само като погледнат ухото или окото ти, ще познаят какъв си. Знаете ли колко и колко обявления Господ е турил върху вас? Преди години, в един от американските щати, а именно Бостон, в един град се разиграла следната сцена: всред улицата на града разхождало се лице с царски одежди – корона на главата и мантия върху снагата му.
И онези, които от по-отдалеч го видели в
гръб
, вече си казали: „На, ето цар и свършена работа!
" А то, какво се оказа? Оказа се просто човек, накичен цял с обявления от една компания, която така изкусно съчетала обявленията, щото изглеждало същинска царска мантия. Та в живота, ние, когато носим една мантия, трябва да знаем дали действително сме царе, или просто носим обявленията на някоя компания; и тогава всеки ще каже: „Ето ти един човек, прост като фасул." Сега, всеки човек може да бъде едно обявление на дявола, в което се рекламира неговата фабрика. Затова дрехата, която туряте върху вас, обърнете се и я вижте, и я проучете. Така вас може да ви направят свещеник, офицер, чиновник и пр.
към текста >>
31.
1919_11 СЪБОРНО СЛОВО 1919 г.
Всички държави днес искат колонии, колонии, всеки народ иска да зароби другите и да живее на техен
гръб
.
Актуални проблеми и задачи за работа от книгата „Беседи, обяснения упътвания от Учителя". (Беседите в читалище „Надежда" са публикувани в брошурата „Мировата Любов. Космичната обич", 1919 г.) За събитията и общественият живот Най-голямото зло в света е голямата алчност на хората.
Всички държави днес искат колонии, колонии, всеки народ иска да зароби другите и да живее на техен
гръб
.
Алчността на човечеството доведе днешната война, от нея произлязоха всичките други лоши икономически условия за нещастието на хората. 28 стр.) Важно е сега моралното падане и повдигане на човека. Онези, които паднат морално, ще останат за хиляди години назад. Всичко, което става сега, става по Божията воля.
към текста >>
32.
1920_10 СЪБОРНО СЛОВО 1920 г.
През време на това упражнение съсредоточавайте мисълта си към
гръбначния
стълб.
Това упражнение служи за урегулирване предната част на мозъка. II-ро. Това упражнение е също както първото, само че се издига лявата ръка нагоре под ъгъл 45 градуса от равнището на раменете, а дясната се спуща надолу под същия ъгъл, при което се присяда пак 6 пъти. През време на това упражнение съсредоточавайте мисълта си към сърцето. Това упражнение служи за урегулирване на чувствата. III-то. Изнасяне и двете ръце назад с обърнати длани една срещу друга и гребане напред с присядане 6 пъти.
През време на това упражнение съсредоточавайте мисълта си към
гръбначния
стълб.
То служи за урегулирване на гръбначния стълб. IV-то. Издигане лявата ръка нагоре и напред към изток, а дясната надолу, въртене на тялото около кръста и плаване с ръцете. И това упражнение се прави 6 пъти. Докато се прави това упражнение, ще съсредоточвате мисълта си към стомаха. То служи за урегулирване на стомаха.
към текста >>
То служи за урегулирване на
гръбначния
стълб.
II-ро. Това упражнение е също както първото, само че се издига лявата ръка нагоре под ъгъл 45 градуса от равнището на раменете, а дясната се спуща надолу под същия ъгъл, при което се присяда пак 6 пъти. През време на това упражнение съсредоточавайте мисълта си към сърцето. Това упражнение служи за урегулирване на чувствата. III-то. Изнасяне и двете ръце назад с обърнати длани една срещу друга и гребане напред с присядане 6 пъти. През време на това упражнение съсредоточавайте мисълта си към гръбначния стълб.
То служи за урегулирване на
гръбначния
стълб.
IV-то. Издигане лявата ръка нагоре и напред към изток, а дясната надолу, въртене на тялото около кръста и плаване с ръцете. И това упражнение се прави 6 пъти. Докато се прави това упражнение, ще съсредоточвате мисълта си към стомаха. То служи за урегулирване на стомаха. V-то. Поставяне ръцете на кръста.
към текста >>
33.
1921_6 Спомени на Никола Гръблев
СПОМЕНИ НА НИКОЛА
ГРЪБЛЕВ
СПОМЕНИ НА НИКОЛА
ГРЪБЛЕВ
(От личната тетрадка на Гръблев) През есента на 1921 год. бях назначен за председател на комисиите, които получаваха санитарни материали. Пристигаха цели влакове от резервните санитарни складове в Пловдив, Шумен и Плевен. Ходех да разпечатвам вагоните и да проверявам материалите или с файтон, или с двуколка, или с кон.
към текста >>
(От личната тетрадка на
Гръблев
)
СПОМЕНИ НА НИКОЛА ГРЪБЛЕВ
(От личната тетрадка на
Гръблев
)
През есента на 1921 год. бях назначен за председател на комисиите, които получаваха санитарни материали. Пристигаха цели влакове от резервните санитарни складове в Пловдив, Шумен и Плевен. Ходех да разпечатвам вагоните и да проверявам материалите или с файтон, или с двуколка, или с кон. Една заран отидох сам да си взема коня от нестроевата рота, за да отида с него на гарата.
към текста >>
–
Гръблев
, къде си ходил, бе?
Едвам го изведох из вратата навън, качен върху него, и той хукна като бесен по Марино поле – през трапове, дупки, деренца – скачаше, докато се запени и започна да върви по-полека. Държейки здраво мундщука, аз успях да стигна до гарата. Предадох го на двама войника да го държат. Към 11 часа си свърших работата, възседнах го пак, макар и доста трудно, и тръгнах за града. На около двеста крачки от гарата, някой ми извика:
–
Гръблев
, къде си ходил, бе?
За момент си обърнах главата да видя кой е, но в този момент, вероятно съм отслабил малко държането на мундщука, конят усети това и веднага го захапа с беззъбата част на устата си. Усещайки, че не мога да го управлявам, той с най-голяма сила хукна да бяга. Веднага легнах на шията му и се помъчих с две ръце да вкарам мундщука на мястото му, но не успях. В това време той наближаваше Стамболовия мост на Янтра, където трябваше да завие под прав ъгъл. При тази скорост обаче това беше невъзможно и конят неминуемо щеше да се сгромоляса в пропастта зад моста.
към текста >>
Офицерите от щаба на полка, когато видели от прозореца как конят лети, си рекли: Сто процента е сигурно, че
Гръблев
ще бъде убит заедно с коня!
– Как изви на моста? – Ами – отговорих му – и този звяр, нали и той душа носи, и на него не му се иска да се хвърли в пропастта. – При този алюр (ход) той е сляп и нищо не вижда – ми отговори ротмистърът. – Нали аз петнадесет години се занимавам с коне. Интересно, как е могъл да завие под прав ъгъл?!
Офицерите от щаба на полка, когато видели от прозореца как конят лети, си рекли: Сто процента е сигурно, че
Гръблев
ще бъде убит заедно с коня!
" И се затичали да видят катастрофата... Предадох коня на двама войника, за да го закарат в нестроевата рота, и забравих за това произшествие. На другия ден, отивайки към казармата, срещнах брат Костакев. Той ми каза, че сутринта пристигнала от София сестра Иларионова. Погледнах си часовника, видях, че до занятията има още време и рекох да прибягам до тях, за да видя, какви новини носи от София.
към текста >>
– Как нищо – каза тя – аз вчера към 11 часа отидох при Учителя да си взема сбогом и сестра Савка излезе от стаята на Учителя, и ми разказа следното: „Както четях стенограмата на беседата за корекции от Учителя, Той изведнъж каза: „Брат
Гръблев
е в голяма опасност!
Иларионови живееха на склона към „Картала", където вместо улици имаше стълби. С бързи крачки тръгнах по стълбището и като наближих тяхната къща, сестра Иларионова излезе на площадката, като втренчено гледаше към мен. – Какво щяло да стане вчера с тебе? – ме запита тя, щом отворих вратата. – Нищо – казах аз, без да отдавам значение на вчерашното произшествие.
– Как нищо – каза тя – аз вчера към 11 часа отидох при Учителя да си взема сбогом и сестра Савка излезе от стаята на Учителя, и ми разказа следното: „Както четях стенограмата на беседата за корекции от Учителя, Той изведнъж каза: „Брат
Гръблев
е в голяма опасност!
" и затвори очи за известно време. След няколко секунди ги отвори и каза: „Мина опасността". В тези две-три секунди аз можех да полетя заедно с коня в пропастта. За тези две-три секунди Учителя от София е взел управлението на коня, управлявал го е да върви по моста, да прелети над главата на жената, за да мине всичко благополучно. Когато сестра Иларионова ми съобщи това, аз останах поразен.
към текста >>
34.
1921_12 Из частен разговор на Учителя с Лазар Котев, Константин Иларионов и Димитър Добрев
Гръблашев
им е писал да ги пита, дали да отиде в Америка, а те идат при мене и искат, по един околен път, аз да им кажа, а те да му пишат, че сами са му предсказали.
Те могат да отидат да работят, а не да лежат. Като дойдат, всички искат да мижат, а не да работят. Котката, когато е пред дупката на мишката, мижа, но като хване мишката, не мижа вече. Те имат тактиката на Черната ложа... Михаил е без сърце.
Гръблашев
им е писал да ги пита, дали да отиде в Америка, а те идат при мене и искат, по един околен път, аз да им кажа, а те да му пишат, че сами са му предсказали.
Аз им казах: „Нали знаете, кажете му." Това е общо течение – да използват. Никой не ги е вързал. Свободни са да си отидат. Старите приятели да стоят на постовете си, да си отварят очите, за да не се крият зад гърба им подобни хора. Аз ще ги изкарам на фронта, вие няма какво да се борите.
към текста >>
35.
1924_3 Спомени на Петър Камбуров: основаване на комуната в Арбанаси...924_3
1. Никола
Гръблев
от Габрово – военен капитан.
се пренесохме с Марин в Арбанаси. Дойдоха и другите приятели. Бяха вече пристигнали и моите родители с брат ми Костадин и сестра ми Танка. Обявихме основаването на братската комуна при следния състав: Основно ядро:
1. Никола
Гръблев
от Габрово – военен капитан.
2. Христо Христов от Търново – подпоручик, който си подаде оставката и като цивилен пристигна в Арбанаси. 3. Марин Камбуров. 4. Аз, Петър Камбуров. Спомагателни (допълнителни) членове: Руси Събев от София, Димитър Александров от Търново, Мария Каишева от Арбанаси (Кольо и Мика Каишеви бяха временно в комуната; по-късно заминаха за София) и моите родители с двете деца, които не се считаха за членове като малолетни.
към текста >>
Беше уговорено Никола
Гръблев
да не напуска службата си, за да помага със заплатата си.
3. Марин Камбуров. 4. Аз, Петър Камбуров. Спомагателни (допълнителни) членове: Руси Събев от София, Димитър Александров от Търново, Мария Каишева от Арбанаси (Кольо и Мика Каишеви бяха временно в комуната; по-късно заминаха за София) и моите родители с двете деца, които не се считаха за членове като малолетни. Бяхме всичко 11 души.
Беше уговорено Никола
Гръблев
да не напуска службата си, за да помага със заплатата си.
Отначало работата тръгна добре. Имахме на разположение над сто хиляди лева и решихме най-напред да закупим ниви. Купихме изцяло имота на една вдовица – Мола Хаджидимитрова, която след това се изсели от Арбанаси. Имотът бе дванадесет декара ниви и три декара лозе. И от друг стопанин купихме една нива около дванадесет декара.
към текста >>
36.
1924_6 Писма до семейство Иларионови
Да си пече
гръбначния
стълб постоянно.
Само човек да има търпение да издържа. Четете беседите, прилагайте онова, което е казано в тях, и Бог ще благослови плода на Неговия Дух. Костадин да бъде твърд и решителен. Смел, с вяра и надежда, да се не плаши. Да използва слънчевите лъчи.
Да си пече
гръбначния
стълб постоянно.
Съборът тази година ще се прекара духовно. Това, което Бог вложи в сърцата ви. Няма Любов като Божията Любов. Подпис * * *
към текста >>
37.
1925_ 5 Спомени на Петър Камбуров — за арбанашката комуна
Сега на моя
гръб
той натовари две торби и аз ги занесох; после по три торби, и най-после той и аз понесохме по четири торби, т.е.
Товарехме по двадесет торби, общо хиляда килограма. Георги беше як каруцар. Един ден решихме да си изпробваме гърбовете - кой колко торби може да занесе от каруцата до склада на работилницата. Междувременно ръката ми чувствително се подобряваше и можех да си помагам с нея при товаренето и разтоварването. Аз натоварих на гърба му две торби и той ги занесе.
Сега на моя
гръб
той натовари две торби и аз ги занесох; после по три торби, и най-после той и аз понесохме по четири торби, т.е.
200 килограма. Той искаше да ме победи, като пожела да му натоваря пет торби, но не бе възможно, тъй като петата торба трябваше да се сложи високо над главата му и той се отказа. Така направихме един глупав и рискован опит. Тогава бях на 25 години. Най-сетне катърът оздравя.
към текста >>
38.
1926_3 Спомени на Петър Камбуров — за арбанашката комуна
През лятото получихме 1000 килограма ечемик, изпратен от
Гръблев
от Делиорман*, където той беше на служба като граничен офицер.
СПОМЕНИ НА ПЕТЪР КАМБУРОВ ЗА АРБАНАШКАТА КОМУНА Зимата на 1925–26 г. горе-долу изкарахме добре, понеже все още имахме пари от захарната фабрика. Но през пролетта и лятото пак закъсахме и започнахме да търсим царевица в заем за качамак.
През лятото получихме 1000 килограма ечемик, изпратен от
Гръблев
от Делиорман*, където той беше на служба като граничен офицер.
Приятелите си внушиха, че причината за неуспеха на комуната се дължи на обстоятелството, че са приети стари хора, т.е. моите родители, и ако си отидат, работите ще потръгнат добре. Но те не вземаха под внимание, че тия стари хора си продадоха имота в Стара Загора. Изядохме им парите и сега да им кажем да си вървят! Освен това, тате през всичкото време работеше в печатарницата в Нова Загора и поддържаше учащите се Косьо и Танка.
към текста >>
39.
1926_6 Спомени на Павлина Даскалова
Помня, че на отиване брат Цеко ме носи на
гръб
върху няколко раници.
През 1939 г. мама ме заведе в София, при Учителя, на Изгрева. Учителя постави за няколко минути ръцете си над главата ми. Стояхме на Изгрева повече от седмица. Ходихме с Учителя на Витоша.
Помня, че на отиване брат Цеко ме носи на
гръб
върху няколко раници.
На връщане излезе буря с дъжд. Една сестра се приближи до Учителя и каза: „Учителю, с нас има малки деца. Спрете, моля ви, дъжда! " След това мама разказваше: „Той се отстрани, направи някакви движения и дъждът веднага спря." Когато се прибрахме в София, отново заваля проливен дъжд. По време на войната, в Търново бяха евакуирани Министерството на железниците и др.
към текста >>
40.
1926_9 Библиография
22.
Гръблев
, Никола: лична тетрадка със спомени.*
18. Събев, Георги: няколко спомена* 19. Учителя: „Обяснение на Пентаграма", дадено на 12 ученика през 1910 г., предоставено от Йорданка Попова 20. Учителя: Писма до Мария Казакова 1900-1908 г.** 21. Учителя: Писма до сем. Иларионови 1904-1941 г.***
22.
Гръблев
, Никола: лична тетрадка със спомени.*
* - от архива на Павлина Даскалова ** - от архива на Никола Нанков, предоставени от Г. Петков от Габрово *** - от архива на Вергилий Кръстев
към текста >>
41.
Съдържание
Никола
Гръблев166
Учителят и личности137 Боян Боев 150 Катя Грива 152 Николай Дойнов 156 Асен Арнаудов161
Никола
Гръблев166
Магдалена Попова 169 Методи Константинов 174 Мария Тодорова 177 Игнат Котаров179 Цанка Екимова185
към текста >>
42.
УЧИТЕЛЯТ
По това време негов състудент е Величко
Гръблашев
.
Като студент в САЩ той се е издържал сам. Ходел е да мие чинии в гостилниците, чистил е комините на къщите и е бил хамалин на пристанището. Чакал пътници, помагал при пренасянето на багажа им. Те го питали колко струва, а той отговарял: "Колкото обичате". Те му давали едри банкноти и така той прекарвал няколко месеца.
По това време негов състудент е Величко
Гръблашев
.
Него го било срам да носи багаж като хамалин, да мие чинии в гостилниците и затова ставал или учител, или занимавал в определени часове децата на богатите американци. Един спомен от студентските години на Петър Дънов разказва сестра Райна Каназирева: "Един ден през 1922г. при мене дойде известният старозагорски адвокат Иван Желязков Сливков и ме запита: "Госпожо, Вие сте били от последователите на Петър Дънов, вярно ли е? " - "Да" - отговорих аз. Той ми рече: "Аз го познавам добре, с него бяхме студенти в Америка.
към текста >>
43.
ПЪТЯ НА СЛОВОТО
Понякога буквите ги пренасяха на
гръб
с чували.
Двама братя Влад Пашов и Димитрий Стоянов напуснаха частните печатници, в които работеха и дойдоха тук, за да създадат братска печатница. Тук свързаха буквите на страници. Наберат една кола и я сложат на едноколна ръчна количка и я търкалят до земеделския дом на улица "Врабча" 1, където имаше печатница. Отпечатат колата после върнат буквите, разсипят ги и със същите букви наберат следващата кола. Трудна работа.
Понякога буквите ги пренасяха на
гръб
с чували.
А те са оловни и тежат много. Влад Пашов бе скромен, мълчалив и работлив брат, Димитър Стоянов - всеотдаен. Към тях се присъедини Кирил Михайлов (Кирчо-Лъвчето). Чрез тази барака се отпечатаха няколко томчета. Нашите сестри и братя, които бяха по-свободни, сгъваха колите и те ставаха на томчета.
към текста >>
След това дойдоха други, които си направиха барачки и носеха на
гръб
букви, когато имаше пари да се обзаведе цяла печтница.
Той работеше педагогично и тактично. Накрая ще спомена и нещо, което непременно трябва да кажа: Братството имаше тогава пари, имаше средства да обзаведе печатница с машини, постройки и всички удобства. Но това не бе направено. А защо? Нямаше ги хората, които да го направят.
След това дойдоха други, които си направиха барачки и носеха на
гръб
букви, когато имаше пари да се обзаведе цяла печтница.
Но те не отиват при Учителя да Го питат какво да направят. Борис Николов Искам да обясня как стана записването и дешифрирането на беседите от нас, трите стенографки - Паша Теодорова /1888-1972/, Савка Керемидчиева /1901 -1945/, Елена Андреева /1899-1990/. Ние трите едновременно записвахме всичко, което Учителят говореше. Дешифрирането на беседите и лекциите бяхме си разпределили помежду си.
към текста >>
44.
УЧИТЕЛЯТ И ЛИЧНОСТИ
Учителят ми отговори: "Бил е с
гръб
към слънцето, когато го е писал".
Текста на песента "Страдна душо" е написан от Михалаки Георгиев по идея на Учителя, а мелодията е дадена от Учителя. Борис Николов Наскоро беше излязла от печат книгата на Райнов "Между пустинята и живота". Прочетох я, но не се възхитих от нея, както се бях възхищавал от другите му книги. Ето защо отидох при Учителя и го попитах какво Му е мнението за този роман на Н.Райнов.
Учителят ми отговори: "Бил е с
гръб
към слънцето, когато го е писал".
За ония, които не са чели този роман ще поясним, че в него авторът оспорва непорочното зачатие на Христа, с което застава на друга позиция и дава оръжие в ръцете на ония, които са склонни всичко да отричат. През 1920 и 1921 г. ходехме у Николай Райнов аз и още двама негови почитатели, като разговаряхме, че той е прероден египетски или вавилонски жрец. Правеше ми впечатление на човек, който знае. Той долавяше това наше мълчаливо признание и често пъти вземаше позата на учител.
към текста >>
45.
НИКОЛА ГРЪБЛЕВ
НИКОЛА
ГРЪБЛЕВ
НИКОЛА
ГРЪБЛЕВ
(1893-1968) Никола Гръблев е роден на 11 май 1893 г. в Габрово. Баща му беше пощенски раздавач, а майка му - тъкачка в една фабрика. Баща му умира рано и той остава сирак с две сестри.
към текста >>
Никола
Гръблев
е роден на 11 май 1893 г.
НИКОЛА ГРЪБЛЕВ (1893-1968)
Никола
Гръблев
е роден на 11 май 1893 г.
в Габрово. Баща му беше пощенски раздавач, а майка му - тъкачка в една фабрика. Баща му умира рано и той остава сирак с две сестри. Минал през голяма мизерия, израснал и като беден се свързал с комунистите. По-късно завършва военното училище и като офицер служи в различни гарнизони.
към текста >>
Гръблев
се пенсионира и живееше със своята пенсия.
спасява живота на 54 човека антифашисти: земеделци и комунисти, които трябвало да бъдат разстреляни през една нощ. Когато погнаха Братството и заведоха процеса през 1957/58 г, тогава лично той излезе в защита на Братството, дори представи случая със спасяването на тези 54 човека, като заслуга не само на него, но и на идеите, които е изповядвал през това време. Но това не бе взето предвид от властите. При друг случай на румънската граница той бе спасил живота на руски пленници, които трябвало да бъдат разстреляни. През 1942 г.
Гръблев
се пенсионира и живееше със своята пенсия.
По- късно той отвори обущарска работилница и заяви, че не е никакво унижение за един запасен подполковник да кърпи обуща и да се труди. През останалия си съзнателен живот Никола Гръблев служеше на идеите на Братството. А какъв бурен живот имаше само той, пълен с превратности. Веднъж отиде при Учителя и Го попита нещо за бъдещето си и време ли е да се ожени. По този повод Учителят му каза: "Има хора - женени, но са неженени.
към текста >>
През останалия си съзнателен живот Никола
Гръблев
служеше на идеите на Братството.
Но това не бе взето предвид от властите. При друг случай на румънската граница той бе спасил живота на руски пленници, които трябвало да бъдат разстреляни. През 1942 г. Гръблев се пенсионира и живееше със своята пенсия. По- късно той отвори обущарска работилница и заяви, че не е никакво унижение за един запасен подполковник да кърпи обуща и да се труди.
През останалия си съзнателен живот Никола
Гръблев
служеше на идеите на Братството.
А какъв бурен живот имаше само той, пълен с превратности. Веднъж отиде при Учителя и Го попита нещо за бъдещето си и време ли е да се ожени. По този повод Учителят му каза: "Има хора - женени, но са неженени. Има хора неженени, но са женени." Брат Гръблев си отива озадачен, понеже нищо не разбрал от това, което му казал Учителят. Преди да се ожени, отново отива при Учителя.
към текста >>
Има хора неженени, но са женени." Брат
Гръблев
си отива озадачен, понеже нищо не разбрал от това, което му казал Учителят.
По- късно той отвори обущарска работилница и заяви, че не е никакво унижение за един запасен подполковник да кърпи обуща и да се труди. През останалия си съзнателен живот Никола Гръблев служеше на идеите на Братството. А какъв бурен живот имаше само той, пълен с превратности. Веднъж отиде при Учителя и Го попита нещо за бъдещето си и време ли е да се ожени. По този повод Учителят му каза: "Има хора - женени, но са неженени.
Има хора неженени, но са женени." Брат
Гръблев
си отива озадачен, понеже нищо не разбрал от това, което му казал Учителят.
Преди да се ожени, отново отива при Учителя. Той му казва: "Разбойници ли искаш да раждаш? " Не послуша думите на Учителя, ожени се, родиха му се двама синове, от които той и досега плаче. А това бяха най-великите корсари на Средиземно море, от които са се страхували три флоти - английската, испанската и френската. Три империи треперели навремето от тези двама корсари, а сега те се бяха преродили като синове на Никола Гръблев и той и досега плаче от тях.
към текста >>
Три империи треперели навремето от тези двама корсари, а сега те се бяха преродили като синове на Никола
Гръблев
и той и досега плаче от тях.
Има хора неженени, но са женени." Брат Гръблев си отива озадачен, понеже нищо не разбрал от това, което му казал Учителят. Преди да се ожени, отново отива при Учителя. Той му казва: "Разбойници ли искаш да раждаш? " Не послуша думите на Учителя, ожени се, родиха му се двама синове, от които той и досега плаче. А това бяха най-великите корсари на Средиземно море, от които са се страхували три флоти - английската, испанската и френската.
Три империи треперели навремето от тези двама корсари, а сега те се бяха преродили като синове на Никола
Гръблев
и той и досега плаче от тях.
Борис Николов В казармата, където служил като офицер Никола Гръблев, имало един кон, който не можел да се обязди. Хвърлял всеки ездач от гърба си. Чудели се, какво да го правят. А бил хубав кон от чистокръвна порода.
към текста >>
В казармата, където служил като офицер Никола
Гръблев
, имало един кон, който не можел да се обязди.
Той му казва: "Разбойници ли искаш да раждаш? " Не послуша думите на Учителя, ожени се, родиха му се двама синове, от които той и досега плаче. А това бяха най-великите корсари на Средиземно море, от които са се страхували три флоти - английската, испанската и френската. Три империи треперели навремето от тези двама корсари, а сега те се бяха преродили като синове на Никола Гръблев и той и досега плаче от тях. Борис Николов
В казармата, където служил като офицер Никола
Гръблев
, имало един кон, който не можел да се обязди.
Хвърлял всеки ездач от гърба си. Чудели се, какво да го правят. А бил хубав кон от чистокръвна порода. Гръблев решил да направи опит да го обязди. Хвърлил се върху гърба му.
към текста >>
Гръблев
решил да направи опит да го обязди.
Борис Николов В казармата, където служил като офицер Никола Гръблев, имало един кон, който не можел да се обязди. Хвърлял всеки ездач от гърба си. Чудели се, какво да го правят. А бил хубав кон от чистокръвна порода.
Гръблев
решил да направи опит да го обязди.
Хвърлил се върху гърба му. Конят започнал да прави всичко възможно да се отърве от ездача си, но не успял. В луд бяг се насочил към изхода, часовоят навреме вдигнал бариерата и конят полетял по пътя. Насочил се към реката. Всички изтръпнали, защото пред коня се откривала пропаст.
към текста >>
В този момент
Гръблев
разбира, че конят ще полети в пропастта заедно с него.
Хвърлил се върху гърба му. Конят започнал да прави всичко възможно да се отърве от ездача си, но не успял. В луд бяг се насочил към изхода, часовоят навреме вдигнал бариерата и конят полетял по пътя. Насочил се към реката. Всички изтръпнали, защото пред коня се откривала пропаст.
В този момент
Гръблев
разбира, че конят ще полети в пропастта заедно с него.
Не може да откачи краката си от стремето и да скочи от него. А това трябва да стане за няколко секунди. Разбира цялата безнадежност. Цялата казарма излязла да наблюдава и изтръпнала от ужас. Той извикал: "Учителю!
към текста >>
Гръблев
, целият блед, го подкарва ходом към казармата.
В следващия миг вижда как Учителят е в ярка, бяла светлина пред него и държи юздите на коня, който се е изправил на двата си крака и така е изправен пред самия ръб на пропастта. Ако свали предните си крака коня, то двамата политат в пропастта. Конят тръгва заднешком на двата си крака, обръща се и сваля предните си крака. Учителят изчезва веднага пред очите му така, както е дошъл. Конят е целия в пот и пяна, но вече е обуздан.
Гръблев
, целият блед, го подкарва ходом към казармата.
Там го посрещат всички уплашени. Той мълчи и приема мълчаливо поздравленията на всички за безумната му храброст и за обяздката на наобяздения кон. Вече този кон може да се използва за езда, а не само да украсява конюшната. Учителят през това време е на Изгрева, заобиколен от приятели. Изведнъж Той казва: "Гръблев е в опасност." Тутакси затваря очи и главата Му леко кимва напред, като че ли е заспал.
към текста >>
Изведнъж Той казва: "
Гръблев
е в опасност." Тутакси затваря очи и главата Му леко кимва напред, като че ли е заспал.
Гръблев, целият блед, го подкарва ходом към казармата. Там го посрещат всички уплашени. Той мълчи и приема мълчаливо поздравленията на всички за безумната му храброст и за обяздката на наобяздения кон. Вече този кон може да се използва за езда, а не само да украсява конюшната. Учителят през това време е на Изгрева, заобиколен от приятели.
Изведнъж Той казва: "
Гръблев
е в опасност." Тутакси затваря очи и главата Му леко кимва напред, като че ли е заспал.
Савка, която е до Него, знае много добре, че Учителят се е извлякъл от тялото си и е отишъл в помощ на Гръблев. След малко Учителят отваря очи и казва: "Спасихме Гръблев! " Разговорът продължава. Савка записва деня, датата и часа на тази случка. След време Гръблев пристига на Изгрева.
към текста >>
Савка, която е до Него, знае много добре, че Учителят се е извлякъл от тялото си и е отишъл в помощ на
Гръблев
.
Там го посрещат всички уплашени. Той мълчи и приема мълчаливо поздравленията на всички за безумната му храброст и за обяздката на наобяздения кон. Вече този кон може да се използва за езда, а не само да украсява конюшната. Учителят през това време е на Изгрева, заобиколен от приятели. Изведнъж Той казва: "Гръблев е в опасност." Тутакси затваря очи и главата Му леко кимва напред, като че ли е заспал.
Савка, която е до Него, знае много добре, че Учителят се е извлякъл от тялото си и е отишъл в помощ на
Гръблев
.
След малко Учителят отваря очи и казва: "Спасихме Гръблев! " Разговорът продължава. Савка записва деня, датата и часа на тази случка. След време Гръблев пристига на Изгрева. Приятелите го заобикалят и питат какво му се е случило, че Учителят пред тях се е излъчил и отишъл да го спасява.
към текста >>
След малко Учителят отваря очи и казва: "Спасихме
Гръблев
!
Той мълчи и приема мълчаливо поздравленията на всички за безумната му храброст и за обяздката на наобяздения кон. Вече този кон може да се използва за езда, а не само да украсява конюшната. Учителят през това време е на Изгрева, заобиколен от приятели. Изведнъж Той казва: "Гръблев е в опасност." Тутакси затваря очи и главата Му леко кимва напред, като че ли е заспал. Савка, която е до Него, знае много добре, че Учителят се е извлякъл от тялото си и е отишъл в помощ на Гръблев.
След малко Учителят отваря очи и казва: "Спасихме
Гръблев
!
" Разговорът продължава. Савка записва деня, датата и часа на тази случка. След време Гръблев пристига на Изгрева. Приятелите го заобикалят и питат какво му се е случило, че Учителят пред тях се е излъчил и отишъл да го спасява. Разказва подробно какво се бе случило.
към текста >>
След време
Гръблев
пристига на Изгрева.
Изведнъж Той казва: "Гръблев е в опасност." Тутакси затваря очи и главата Му леко кимва напред, като че ли е заспал. Савка, която е до Него, знае много добре, че Учителят се е извлякъл от тялото си и е отишъл в помощ на Гръблев. След малко Учителят отваря очи и казва: "Спасихме Гръблев! " Разговорът продължава. Савка записва деня, датата и часа на тази случка.
След време
Гръблев
пристига на Изгрева.
Приятелите го заобикалят и питат какво му се е случило, че Учителят пред тях се е излъчил и отишъл да го спасява. Разказва подробно какво се бе случило. Но пропуска пред тях да каже, че е видял как Учителят държи юздата на коня по съвсем други съображения. Отива при Учителя, за да Му благодари. Учителят му казва: "Друг път да не изкушаваш Господа!
към текста >>
Този случай бе описан от Никола
Гръблев
.
Но пропуска пред тях да каже, че е видял как Учителят държи юздата на коня по съвсем други съображения. Отива при Учителя, за да Му благодари. Учителят му казва: "Друг път да не изкушаваш Господа! " Целува ръка и запомня казаното. До края на живота си той втори път не си позволи да изкушава Господ.
Този случай бе описан от Никола
Гръблев
.
Бе описан от няколко човека. Никой не е събрал отделните части в едно цяло. Ето, аз ги събирам. Това лично ми го е разказвал Гръблев. Той също го е описал, но имаше съображения да не казва, че е видял Учителя пред себе си как държи юздата на коня.
към текста >>
Това лично ми го е разказвал
Гръблев
.
До края на живота си той втори път не си позволи да изкушава Господ. Този случай бе описан от Никола Гръблев. Бе описан от няколко човека. Никой не е събрал отделните части в едно цяло. Ето, аз ги събирам.
Това лично ми го е разказвал
Гръблев
.
Той също го е описал, но имаше съображения да не казва, че е видял Учителя пред себе си как държи юздата на коня. Смяташе, че ще даде възможност противниците на Учителя да ни критикуват, че сме хора ненормални и безумни. Така той смяташе. А трябва да се каже Истината. Така вече събраните отделни части говорят за Цялото.
към текста >>
Брат
Гръблев
често пъти помагал на душите под ръководството на своя ръководител, с който бил в жива връзка.
Така той смяташе. А трябва да се каже Истината. Така вече събраните отделни части говорят за Цялото. Те говорят за непознатите нам селения на Духа. Галилей Величков
Брат
Гръблев
често пъти помагал на душите под ръководството на своя ръководител, с който бил в жива връзка.
Вечерно време като заспивал, той го повеждал и отивал да помага там, където му нарежда. Една вечер неговият ръководител му казал: "Лягай си по-скоро тази вечер, защото имаме важна работа." Братът си легнал, заспал и се излъчил. Тръгнал със своя ръководител, който го завел на един самолет, който катастрофирал в момента и му казал: "Помагай сега! " Братът видял една красива жена и се спуснал да помогне на нея. Неговият ръководител веднага го спрял: "Не на тази, а на онази ще помогнеш".
към текста >>
46.
ИГНАТ КОТАРОВ
"Игнате, - казал Учителят - ти имаш деформиран прешлен в
гръбнака
си.
" Намесва се в разговора и брат Пампоров. Туй вбесява Игнат и вдига купата с кисело мляко, за да я захлупи на главата му, но в този момент се намесва друг брат: "Игнате, ти ще спориш с Учителя? Помниш ли през 1910 година, когато беше на смъртно легло, кой те върна от смърт? " - "Да, помня - казал Игнат вече с омекнал тон - Учителят дойде при мен, хвана ме за ухото и аз оздравях."
"Игнате, - казал Учителят - ти имаш деформиран прешлен в
гръбнака
си.
Ела утре при мен." - "В колко часа, Учителю? " - "Ела в десет часа." Така всичко се изглади и ние се разотидохме. Петър Камбуров Игнат се бореше малко с Учителя, възразяваше, опонираше на Учителя.
към текста >>
47.
ГЕОРГИ РАДЕВ
Той не си взе дипломата и им обърна
гръб
.
Защото професор Цанков и министър-председателят издадоха наредба: "Хора от Бялото Братство не могат да бъдат назначавани на държавна служба, ако не дадат декларация, че се отказват от идеите си". И ние, завършилите факултета, се отказахме от всякаква държавна служба. Мен ме канеха във факултета като асистент, но отказах. Жорж можеше да заеме каквато си служба иска. Професорите го обичаха и ценяха много.
Той не си взе дипломата и им обърна
гръб
.
Аз също не си взех дипломата и отидох да работя в своя занаят, а Жорж стана преводач. Знаеше много езици. Като го слушаха и гледаха французите, не можеха да го различат, че не е парижанин. Имаше отличен стил и бе много начетен. Дори един от гостите ни от Франция на Рила, сподели с нас, че Жорж така литературно говори френски, че те изпитват неудобство пред него.
към текста >>
48.
ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ
Дворците са място на интриги, на подлизурство, на превиване на
гръбнака
заради някакви интереси, на лъжи и на какви ли не низости.
Те се занимават с държавни работи, с управлението на един народ, това са сериозни и отговорни въпроси. Аз намирах, че езикът, на който си говорят, не съответства на въпросите, с които се занимават. Още от малка нямах отношение и интерес към царските особи. Понеже от историята, която изучавахме, бях разбрала, че много престъпления са ставали в дворците и имах чувството, че те не са чисти места. Пак от историята знаех, че и царе като са, не са нещо повече от другите хора.
Дворците са място на интриги, на подлизурство, на превиване на
гръбнака
заради някакви интереси, на лъжи и на какви ли не низости.
Това ми е било много противно. Така че и Любомир, каквото ми разказваше, не ми харесваше. Аз се въздържах и с никого не споделях това, което той ми казваше за разговорите си с царя. Дори съм му го съветвала това да не го разказва на никого, но може би амбицията му го караше да говори сериозни неща на места, където не трябва. Изглежда се ласкаеше, че царят го вика и иска съвети от него.
към текста >>
49.
ПАНЕВРИТМИЯ
Ако стъпвате на петите си, става сътресение на
гръбначния
мозък.
При упражненията мисълта трябва да я прекарвате през ръцете и краката си. Те трябва да се правят бавно, с участието на ума. Съзнанието привлича енергиите. Като вдигнете ръката си нагоре, тя трябва да образува ъгъл 45 градуса. При играта се стъпва първо на пръстите, а после на петите.
Ако стъпвате на петите си, става сътресение на
гръбначния
мозък.
Ако българският народ приеме и прилага Паневритмията, ще бъде спасен.
към текста >>
50.
ЗДРАВНИ СЪВЕТИ
Ако всеки ден някой ви разтрива по
гръбначния
стълб, всяка болка, която имате, ще мине.
Ще седите във водата 5-10 минути и ще си правите разтривки, докато се произведе реакция. При всяко нещастие, говорете на черния дроб, кажете: "Моля ти се, братко, като се дразниш ти, животът ни не върви, ти си благороден. Като си тъй в ненормално състояние, какви ли не работи правиш." Всяка вечер му говори и твоят живот ще се поправи. Ако човек може така да повдигне вибрациите на тялото си, с музика и песен ли, с молитва ли, с вяра ли, с мисъл ли, но да ги повдигне да станат по- силни от тези на болестта, той ще оздравее от каквато и да е болест болен, даже и на смъртно легло да е. Болният да гледа луната, когато се празни.
Ако всеки ден някой ви разтрива по
гръбначния
стълб, всяка болка, която имате, ще мине.
към текста >>
51.
ПЛАНИНИ. ЕКСКУРЗИИ ДО МУСАЛА. СЛУЧКИ НА ПЛАНИНАТА
Каквото си занесеш на
гръб
, с него ще прекараш.
Там има две езера - едното е над, а другото под "Иречек". Има и поляна. Правехме си огньове и пиехме изобилно гореща вода. Тук спяхме на земята. Тогава нямаше палатки, спални чували и хижа.
Каквото си занесеш на
гръб
, с него ще прекараш.
Учителят лежеше на дясната си страна. Бе завит само с пелерината. Спеше непробудно. Ставахме в три часа през нощта и тръгвахме към Мусала. Там посрещахме изгрева на Слънцето.
към текста >>
Няма нито една страна в света, която да има
гръбнак
и глава.
В тази глава е скрито най-скъпото и съкровено съдържание. Тя е духовното богатство на България, защото е храм на посветени. Храм, в който свещенодействат невидими същества от далечни светове. Рила е планетен оазис на великите души, които служат на всички българи и на цялото човечество. Подобни центрове на нашата планета има само на няколко места: на Алпите, на Пиринеите, на Кордилерите, на Андите, на Хималаите, на Северния полюс.
Няма нито една страна в света, която да има
гръбнак
и глава.
Гръбнак за България е Стара планина - Балканът, а главата е Рила с Мусала. Рила и Мусала съществуват повече от девет милиона години. Балканският полуостров три пъти е заливан с вода, а Рила и Мусала са стърчали над нея като неголям остров. На Земята съществуват три важни центъра на Бялото Братство. Най- старият център на Бялото Братство е Рила с Мусала.
към текста >>
Гръбнак
за България е Стара планина - Балканът, а главата е Рила с Мусала.
Тя е духовното богатство на България, защото е храм на посветени. Храм, в който свещенодействат невидими същества от далечни светове. Рила е планетен оазис на великите души, които служат на всички българи и на цялото човечество. Подобни центрове на нашата планета има само на няколко места: на Алпите, на Пиринеите, на Кордилерите, на Андите, на Хималаите, на Северния полюс. Няма нито една страна в света, която да има гръбнак и глава.
Гръбнак
за България е Стара планина - Балканът, а главата е Рила с Мусала.
Рила и Мусала съществуват повече от девет милиона години. Балканският полуостров три пъти е заливан с вода, а Рила и Мусала са стърчали над нея като неголям остров. На Земята съществуват три важни центъра на Бялото Братство. Най- старият център на Бялото Братство е Рила с Мусала. По-късно е открит този на Мон Блан и най-младият е на Хималаите с Еверест.
към текста >>
52.
ХРАНЕНЕ
Ако професорите видят, че ти захвърляш книгата и ти се отнасяш небрежно към нея и те ще ти обърнат
гръб
.
Само чрез яденето той ще добие безсмъртието. Казвам: чрез яденето той ще добие бъзсмъртие, но да знае какво да яде. Най-добрата храна е тази, която може да се намери навсякъде. Плодовете са най-добрата храна. Всеки плод прилича на хубава съдържателна книга, върху която са работили стотина професори.
Ако професорите видят, че ти захвърляш книгата и ти се отнасяш небрежно към нея и те ще ти обърнат
гръб
.
Не е позволено на човека да се отнася с пренебрежение към плодовете. Плодът е фабрика, в която са работили множество съзнания. Следователно, ако не знаете как да се отнасяте с плода, вие влизате в разрез с всички тия съзнания. Няма да мине много време и вие ще изпитате последствията на вашето невнимание и невнимателното отношение към плода. Ние се радваме на благата, но забравяме, че във всяко благо се крие Бог.
към текста >>
53.
ЛЕЧИТЕЛСТВО И ИЗЦЕЛЕНИЯ
Едно от децата на брат
Гръблев
, го заболяло ухо.
Тогава баща ми отива при Учителя за съвет. Учителят казва, че ако извади едното око, ще пострада и другото. Препоръчва му да направи млечен компрес на пострадалото око. Окото му оздравява. Георги Радев
Едно от децата на брат
Гръблев
, го заболяло ухо.
Местният лекар го лекувал цял месец, но с нищо не помогнал. За станалото след това братът разказва: "Най-после лекарят ми рече: "Господин Гръблев, аз не мога да направя нищо повече и ви съветвам да заведете детето в София и да му направите трепанация". Отговорих му, че предпочитам момчето ми да си отиде, отколкото да направят трепанация и то да остане идиот. Още на другия ден взех влака и отидох в София, за да питам Учителя какво да правя. Казах му, че лекарят препоръчва да се направи трепанация, но аз не съм съгласен.
към текста >>
За станалото след това братът разказва: "Най-после лекарят ми рече: "Господин
Гръблев
, аз не мога да направя нищо повече и ви съветвам да заведете детето в София и да му направите трепанация".
Препоръчва му да направи млечен компрес на пострадалото око. Окото му оздравява. Георги Радев Едно от децата на брат Гръблев, го заболяло ухо. Местният лекар го лекувал цял месец, но с нищо не помогнал.
За станалото след това братът разказва: "Най-после лекарят ми рече: "Господин
Гръблев
, аз не мога да направя нищо повече и ви съветвам да заведете детето в София и да му направите трепанация".
Отговорих му, че предпочитам момчето ми да си отиде, отколкото да направят трепанация и то да остане идиот. Още на другия ден взех влака и отидох в София, за да питам Учителя какво да правя. Казах му, че лекарят препоръчва да се направи трепанация, но аз не съм съгласен. Учителят ми вдъхна вяра: "Ще му мине. Ще вземеш едно памуче, ще го натопиш в зехтин и ще го сложиш в ухото - това ще направиш няколко пъти и ще му мине.
към текста >>
Никола
Гръблев
Ще вземеш едно памуче, ще го натопиш в зехтин и ще го сложиш в ухото - това ще направиш няколко пъти и ще му мине. Ще трябва малко да затоплиш зехтина." Благодарих Му, сбогувах се и си заминах. Още на другия ден направих, каквото Той ми препоръча и след седмица момчето ми беше съвършено здраво. Повиках лекаря и му показах оздравялото дете. Той само се почуди, без да може да каже нищо."
Никола
Гръблев
Жена ми заболя с ушите си. Стигна се дотам, че трима лекари я преглеждат в Лом, за консулт я пращат в София на хирург. Трепанация трябва да се прави на ухото. Тръгваме веднага за София. Тя не пожела да отиде при хирурга, а пожела да отидем при Учителя.
към текста >>
-
Гръблев
, чувам че около тебе има някакво нещастие, но ти си героичен човек, приготви се да понесеш мъжки загубата на жена си.
Тя не ще живее повече от два - три дни. След като си отидоха, аз се запътих към казармата. Случайно виждам генерала. Щом ме видя, той ми казва:
-
Гръблев
, чувам че около тебе има някакво нещастие, но ти си героичен човек, приготви се да понесеш мъжки загубата на жена си.
Аз му казах: - Може ли да ми разрешите няколко дни отпуск, да отида до един професор в София, да се консултирам с него? Той ми разреши. Веднага взех влака и заминах за София при Учителя. Още като влязох в двора на Изгрева, видях Учителят стои на вратата и гледа към мене.
към текста >>
Никола
Гръблев
- Фактът е налице, виждате я здрава, а вие казахте, че не ще доживее и три дни! След това извиках главния лекар вкъщи, където му казах как Иванка е оздравяла. Лекарят повдигна рамене и каза: - По нашата медицина, това е невъзможно, но фактът е налице и трябва да го приемем. Казах му да не доверява това на другите лекари.
Никола
Гръблев
Учителят не отрича медицината, но държеше лекарят да бъде добър, съвестен и магнетичен, лекар по призвание, а не занаятчия или чиновник, каквито ги имаше и има на всяко време. Разказвала ми е кака Райна Каназирева от Стара Загора, как Учителят е помогнал да оздравее един сляп човек чрез лекар. Не зная как и от какво е ослепял, но дълго време бил сляп. Той не е наш брат, но аз го познавам лично. Виждала съм го в Стара Загора.
към текста >>
54.
ЧУДОТВОРНИ ИЗЦЕЛЕНИЯ
То ще си грее гърба на слънце през лека дреха, всеки ден преди обед и ще се облива с вода, грята на слънцето, така че водата да се стича по
гръбнака
." Георги, като чул това напътствие за лекуване на болната му племенница, приближил се и просълзен целунал ръката на Учителя - на този, против когото бе роптал, без да го познава досега.
Нямало никаква следа от болестта й. Учителят, като видял припкането на момичето, обърнал се към Георги с думите: "Брат, вие не оставяйте детето. То още не е напълно оздравяло. Дръжте го за ръка, защото то може да се спъне и нарани. Лекуването му ще продължи цяло лято.
То ще си грее гърба на слънце през лека дреха, всеки ден преди обед и ще се облива с вода, грята на слънцето, така че водата да се стича по
гръбнака
." Георги, като чул това напътствие за лекуване на болната му племенница, приближил се и просълзен целунал ръката на Учителя - на този, против когото бе роптал, без да го познава досега.
Учителят като видял душевното му състояние, казал му: "Успокой се, брат, всичко ще се оправи." Тези думи на Учителя, казани с голяма бащинска любов и благост, разтопили всичкия лед, който от много години бе сковавал ума и сърцето на Георги. Лицето му просветнало, като че той се бе новоро- дил. Нито следа от вчерашния Георги, от вчерашния бунтар и атеист. Само за двадесет и четири часа Георги се пробуди и от атеист стана бял брат. Колю Николов - Русе
към текста >>
Вързал краката с конци, вързал ръцете, вързал
гръбнака
му.
После ми каза да ходя из стаята." Лекарят казва: "Не може така, има нещо друго, ти го криеш! " - "Не го зная скритото, каквото има! " За мен това е детинска работа. Влизам и виждам, че дяволът го е вързал.
Вързал краката с конци, вързал ръцете, вързал
гръбнака
му.
На три места го вързал дяволът и не може да мърда. Изваждам ножчето и прерязвам конците на дявола на гръбнака и човекът става на леглото. Като му приказвам, без той да знае, развързвам конците, с които са завързани краката и ръцете му, и казвам: "Стани! " Как оздравя? - Развързах конците.
към текста >>
Изваждам ножчето и прерязвам конците на дявола на
гръбнака
и човекът става на леглото.
" За мен това е детинска работа. Влизам и виждам, че дяволът го е вързал. Вързал краката с конци, вързал ръцете, вързал гръбнака му. На три места го вързал дяволът и не може да мърда.
Изваждам ножчето и прерязвам конците на дявола на
гръбнака
и човекът става на леглото.
Като му приказвам, без той да знае, развързвам конците, с които са завързани краката и ръцете му, и казвам: "Стани! " Как оздравя? - Развързах конците. А за това трябва да имаш остро ножче...
към текста >>
55.
ОТНОШЕНИЕ КЪМ ПРИРОДАТА
Важно е, че те се намират пред закон на "причини и последствия" и го изпитват на собствения си
гръб
.
Каквато загуба сте причинили на хората, рано или късно вие трябва да я платите. Индусите наричат този закон "карма". Други го наричат "съдба". Днес всички хора се запитват съществува ли карма, съществува ли съдба в света. Какъв отговор ще си дадат, това не е важно.
Важно е, че те се намират пред закон на "причини и последствия" и го изпитват на собствения си
гръб
.
Съществува една последователност в света. Внесе ли известно нарушение в този закон, човек неизбежно носи последствията на това нарушаване. Като живее, човек трябва да спазва закона на последователността и в трите свята. На физическия свят той трябва да знае как да се храни, как да диша, как да пие вода и как да възприема светлината. Той трябва да има добре организирано физическо тяло.
към текста >>
56.
СТРАХ И СМЕЛОСТ
като офицер, Никола
Гръблев
бил на служба в Дели- Орман.
СТРАХ И СМЕЛОСТ Спомени на ученици През 1922-23 г.
като офицер, Никола
Гръблев
бил на служба в Дели- Орман.
Един ден, като си дошъл през зимата в София, разказал на Учителя, че Дунав е замръзнал и понеже зимата била много люта, от Румъния, от Карпатите били преминали в България много вълци, едри като магарета. Тогава Учителят му казал: - Ето ти един случай да провериш и докажеш смелостта си. Ще излезеш нощно време, по 12 часа, без никакво оръжие, и ще отидеш там, където знаеш, че има вълци. Гръблев отговорил:
към текста >>
Гръблев
отговорил:
като офицер, Никола Гръблев бил на служба в Дели- Орман. Един ден, като си дошъл през зимата в София, разказал на Учителя, че Дунав е замръзнал и понеже зимата била много люта, от Румъния, от Карпатите били преминали в България много вълци, едри като магарета. Тогава Учителят му казал: - Ето ти един случай да провериш и докажеш смелостта си. Ще излезеш нощно време, по 12 часа, без никакво оръжие, и ще отидеш там, където знаеш, че има вълци.
Гръблев
отговорил:
- Учителю, ама страшно е. Ако ме нападнат? Учителят му казал: - Щом аз те пращам, няма да те нападнат, стига да си достатъчно смел, да не се уплашиш. Ще минеш посред вълците и нищо няма да ти направят.
към текста >>
Гръблев
разказва:
- Учителю, ама страшно е. Ако ме нападнат? Учителят му казал: - Щом аз те пращам, няма да те нападнат, стига да си достатъчно смел, да не се уплашиш. Ще минеш посред вълците и нищо няма да ти направят.
Гръблев
разказва:
Аз приех задачата, която Учителят ми даде, въпреки че само като си помислех за нейното изпълнение, сърцето ми почваше лудо да бие. Една бурна нощ реших да я изпълня. Отидох при моя началник, като полкът се намираше на известно разстояние от пункта, който беше поверен на мене. Трябваше от пункта на началника да отида в моя пункт. Това аз реших да направя през нощта, за да изпълня задачата си.
към текста >>
57.
МОЛИТВИ И ФОРМУЛИ
Друг случай има също с брат Никола
Гръблев
.
Спрели на вратата, застанали мирно, поздравили и отминали. Брат Стоименов не можел да си обясни как стават тия работи, но фактът бил налице. Преминали границата и като отишъл в София се запътил направо при Учителя да Му разкаже случилото се с него. А какво било учудването му като Учителят го посрещнал на вратата с думите: "Тодорчо, как мина пътуването? "
Друг случай има също с брат Никола
Гръблев
.
Той каза, че много често неговият ръководител, нощно време, когато спи, го взема със себе си, за да помагат в най-различни случаи. А някой път казвал: "Легни да спиш, за да те взема да отидем еди къде си". И така веднъж той го взема и го завежда в Америка. В това време в някакво езеро става голяма буря и параходчето, в което са били пътниците, се обръща и те отиват да ги спасяват Хората се давят вече и брат Гръблев се спуска да спаси една красива жена. А ръководителят му казва: "Не тази жена, остави я нея.
към текста >>
В това време в някакво езеро става голяма буря и параходчето, в което са били пътниците, се обръща и те отиват да ги спасяват Хората се давят вече и брат
Гръблев
се спуска да спаси една красива жена.
" Друг случай има също с брат Никола Гръблев. Той каза, че много често неговият ръководител, нощно време, когато спи, го взема със себе си, за да помагат в най-различни случаи. А някой път казвал: "Легни да спиш, за да те взема да отидем еди къде си". И така веднъж той го взема и го завежда в Америка.
В това време в някакво езеро става голяма буря и параходчето, в което са били пътниците, се обръща и те отиват да ги спасяват Хората се давят вече и брат
Гръблев
се спуска да спаси една красива жена.
А ръководителят му казва: "Не тази жена, остави я нея. Ей тази." И му посочил неугледно, възгрозничко момиче. "То единствено се помоли, когато се качи на корабчето и попроси от Бога покровителство. Него ще спасиш." Веска Величкова
към текста >>
58.
ОГРАЖДАНЕ И ЗАЩИТА
Когато се случи да не можете да хванете един дух, който е дошъл в стомаха, тогава той ще обхване и
гръбнака
ви, ще обсеби и ушите ви, което лекарите наричат шумение в ушите.
Ако сме настроени добре и дойде лукавият и задигне от нас нещо, той бяга леко, като по наклон, но духнем ли с уста, то веднага пред него се изпречва планински непроходим връх и той е неспособен да носи нещо и пропада, безсилен остава. Духовете ни завземат чрез прозявката и гнева. Първите не са толкова опасни, но все пак затуляйте си устата, когато се прозявате. При гневно състояние, когато разсъдъкът спре да действа, духът се изтласква вън, тялото остава празно и в такъв момент може друг дух да се загнезди в кръвта, който мъчно после се изгонва. Лошите духове, които са те обсебили, могат да излязат с пост и молитва,сила и знание.
Когато се случи да не можете да хванете един дух, който е дошъл в стомаха, тогава той ще обхване и
гръбнака
ви, ще обсеби и ушите ви, което лекарите наричат шумение в ушите.
Дяволът, когато влезе в един человек, прави си бентове и с това шумоли. Щом веднъж се обсебят ушите, един дух много по-мъчно се изпъжда, отколкото да се изпъди от дробовете. Ако такъв крадец не го хванете, той ще зарази основата на мозъка, оттам в гръбнака и ушите, та ще чувствате шумтение, което докторите наричат повдигане на кръвта. А щом обсеби ушите, по-мъчно се пъди, отколкото от дробовете. Човек да предостави сърцето си на Бога, казва Христос, това е вътрешният смисъл.
към текста >>
Ако такъв крадец не го хванете, той ще зарази основата на мозъка, оттам в
гръбнака
и ушите, та ще чувствате шумтение, което докторите наричат повдигане на кръвта.
При гневно състояние, когато разсъдъкът спре да действа, духът се изтласква вън, тялото остава празно и в такъв момент може друг дух да се загнезди в кръвта, който мъчно после се изгонва. Лошите духове, които са те обсебили, могат да излязат с пост и молитва,сила и знание. Когато се случи да не можете да хванете един дух, който е дошъл в стомаха, тогава той ще обхване и гръбнака ви, ще обсеби и ушите ви, което лекарите наричат шумение в ушите. Дяволът, когато влезе в един человек, прави си бентове и с това шумоли. Щом веднъж се обсебят ушите, един дух много по-мъчно се изпъжда, отколкото да се изпъди от дробовете.
Ако такъв крадец не го хванете, той ще зарази основата на мозъка, оттам в
гръбнака
и ушите, та ще чувствате шумтение, което докторите наричат повдигане на кръвта.
А щом обсеби ушите, по-мъчно се пъди, отколкото от дробовете. Човек да предостави сърцето си на Бога, казва Христос, това е вътрешният смисъл. Щом лошият дух влезе в стомаха, очите стават мътни. Щом влезе в задната част на мозъка, очите стават с един парлив блясък. Един лош дух може да се загнезди и в гръбначния стълб и чрез мишците разхлабва всички връзки.
към текста >>
Един лош дух може да се загнезди и в
гръбначния
стълб и чрез мишците разхлабва всички връзки.
Ако такъв крадец не го хванете, той ще зарази основата на мозъка, оттам в гръбнака и ушите, та ще чувствате шумтение, което докторите наричат повдигане на кръвта. А щом обсеби ушите, по-мъчно се пъди, отколкото от дробовете. Човек да предостави сърцето си на Бога, казва Христос, това е вътрешният смисъл. Щом лошият дух влезе в стомаха, очите стават мътни. Щом влезе в задната част на мозъка, очите стават с един парлив блясък.
Един лош дух може да се загнезди и в
гръбначния
стълб и чрез мишците разхлабва всички връзки.
Ето защо, в семействата не трябва да има скарване, защото мъжът и жената са свързани в задния мозък и могат да си напакостят много лесно, могат да умрат и ако знаеха това, никога не биха се скарали. Душата на човек е влязла през ноздрите му и затова живее в белите дробове. Когато душата е на своето място, никаква болест не я хваща. Но когато се обсебва, почва да намалява дишането. Когато душата е на своето място, никакви болести не съществуват, но когато душата напусне своето жилище - сърцето и белите дробове - тя се поддава на наемник, бива обсебена.
към текста >>
59.
УЧИТЕЛЯТ ЗА БЪЛГАРИТЕ
Христовите последователи стават
гръбнака
на богомилското движение и на редица възрожденски школи.
Засега те са предтечите на Новото Учение. Те разбиват преградата, сложена от материалистичните възгледи. Новото Учение намира прием в тази страна и това не е случайно. От стотици хиляди години се подготвя почвата за настоящите духовни движения. След закриването на Христовата Школа преди 2000 години, душите на древния Израил почват да се прераждат в България.
Христовите последователи стават
гръбнака
на богомилското движение и на редица възрожденски школи.
В България има много ясновидци. Това е добър признак. Значи духовното действа в България. В тая страна кога е имало лъвове? Никога!
към текста >>
60.
ПОВЕЛИТЕЛ И ГОСПОД
Бил обърнат с
гръб
към вратата, зад която се скрила Елена.
Затова решила да Го наблюдава скришом, да види какво прави Той през свободното си време. Една вечер Учителят излязъл пред хотела, застанал посредата на двора, вдигнал глава и се загледал към небето. Била тиха лятна вечер, небе- то чисто, а звездите блещукали, като че ли са запалени свещи. Елена Казанлъклиева решила да провери какво прави Учителят на двора в тази звездна нощ и тайно Го наблюдавала през отворената врата на хотела. Учителят стоял на двора с вдигната нагоре глава и разглеждал звездното небе.
Бил обърнат с
гръб
към вратата, зад която се скрила Елена.
Както е бил с гръб към нея, по едно време тя чува гласа Му: "Еленке, ела тук при Мене! " Тя се стреснала, уплашила се, че Учителят открил по някакъв Свой начин, че тя Го наблюдава скришно. Тя стои и се чуди какво да прави. Изпитва срам от своята постъпка, че е следила Учителя. Той отново я приканва да иде при Него.
към текста >>
Както е бил с
гръб
към нея, по едно време тя чува гласа Му: "Еленке, ела тук при Мене!
Една вечер Учителят излязъл пред хотела, застанал посредата на двора, вдигнал глава и се загледал към небето. Била тиха лятна вечер, небе- то чисто, а звездите блещукали, като че ли са запалени свещи. Елена Казанлъклиева решила да провери какво прави Учителят на двора в тази звездна нощ и тайно Го наблюдавала през отворената врата на хотела. Учителят стоял на двора с вдигната нагоре глава и разглеждал звездното небе. Бил обърнат с гръб към вратата, зад която се скрила Елена.
Както е бил с
гръб
към нея, по едно време тя чува гласа Му: "Еленке, ела тук при Мене!
" Тя се стреснала, уплашила се, че Учителят открил по някакъв Свой начин, че тя Го наблюдава скришно. Тя стои и се чуди какво да прави. Изпитва срам от своята постъпка, че е следила Учителя. Той отново я приканва да иде при Него. Няма как, престрашава се, отива до Него и виновно навежда глава.
към текста >>
- по радиото се съобщава, че е открит западният фронт, съюзниците са дебаркирали с флотата си и са ударили в
гръб
германските войски.
Днес ще отворим западния фронт! " Владо и Весела Го гледат учудено. Не разбират нищо. Учителят се навежда, взема един инструмент и на това корито прави изход - отверстие, през което водата да изтича от коритото. След няколко дни - 5 юни 1944 г.
- по радиото се съобщава, че е открит западният фронт, съюзниците са дебаркирали с флотата си и са ударили в
гръб
германските войски.
Започва освобождаването на Франция и Европа от германците. Чак тогава Владо и Весела разбират, че са присъствали на един исторически момент в разрешаване на съдбините на света от Учителя. Този случай Весела и Владо го разказваха години наред на всички. Мария Тодорова Когато Учителят живееше в Мърчаево в дома на брат Темелко, имаше дни, в които беше много сериозен.
към текста >>
61.
БОГ ПОРУГАЕМ НЕ БИВА
За същия случай разказва и Никола
Гръблев
: От четирима братя, които бяха с Учителя на връщане от лозята, научих, че стражарите се държали грубо с Него, навярно по насъскване от поповете.
Отиват там, започват разпит, но се намесват прия- тели-офицери и Учителят е бил освободен. Но след месец, именно този стражар бива убит в едно село, където е отишъл да арестува едного. Името на този стражар се знаеше, но не го записахме и с годините ние го забравихме. Силите, които воюваха срещу Учителя и онези личности, които ставаха проводници на тези сили, трябваше рано или късно да дават отчет пред Невидимия свят, защото чрез своите деяния се явяват богупротивници като пречат на Делото на Великия Учител, слезнал на Земята между българите. Мария Тодорова
За същия случай разказва и Никола
Гръблев
: От четирима братя, които бяха с Учителя на връщане от лозята, научих, че стражарите се държали грубо с Него, навярно по насъскване от поповете.
Когато минавали покрай къщата на д-р Жеков, Учителят помолил да влезе за момент да си вземе мека шапка, защото носеше една плетена от лико, но стражарят не Му позволил, блъснал Го с приклада на пушката си и Го подкарал напред. Тази постъпка на стражаря аз разправих на адютанта на началник-сек- тора, който беше и адютант на началник-гарнизона. Помолих го да проучи и издири кой е бил този стражар, който е арестувал и блъскал Учителя и да следи до 1 -2 месеца дали няма да се случи на този стражар някое нещастие. Не се мина и месец и ме викат на телефона от Варна. Обажда се адютанта: "Гръблев, същият този стражар, който на Ташлъ тепе арестува Учителя и после го блъска с приклада на пушката си, вчера бил прободен с нож и починал веднага.
към текста >>
Обажда се адютанта: "
Гръблев
, същият този стражар, който на Ташлъ тепе арестува Учителя и после го блъска с приклада на пушката си, вчера бил прободен с нож и починал веднага.
За същия случай разказва и Никола Гръблев: От четирима братя, които бяха с Учителя на връщане от лозята, научих, че стражарите се държали грубо с Него, навярно по насъскване от поповете. Когато минавали покрай къщата на д-р Жеков, Учителят помолил да влезе за момент да си вземе мека шапка, защото носеше една плетена от лико, но стражарят не Му позволил, блъснал Го с приклада на пушката си и Го подкарал напред. Тази постъпка на стражаря аз разправих на адютанта на началник-сек- тора, който беше и адютант на началник-гарнизона. Помолих го да проучи и издири кой е бил този стражар, който е арестувал и блъскал Учителя и да следи до 1 -2 месеца дали няма да се случи на този стражар някое нещастие. Не се мина и месец и ме викат на телефона от Варна.
Обажда се адютанта: "
Гръблев
, същият този стражар, който на Ташлъ тепе арестува Учителя и после го блъска с приклада на пушката си, вчера бил прободен с нож и починал веднага.
Пратили го в село X. да пази реда на сбора там. Някои се сбили, той отишъл да ги разтървава и единият от тях забил нож в гърба му и на място бил убит! Брей, интересна работа, бе, Гръблев! Ти каза, че може да му се случи нещо и виж какво стана!..."
към текста >>
Брей, интересна работа, бе,
Гръблев
!
Не се мина и месец и ме викат на телефона от Варна. Обажда се адютанта: "Гръблев, същият този стражар, който на Ташлъ тепе арестува Учителя и после го блъска с приклада на пушката си, вчера бил прободен с нож и починал веднага. Пратили го в село X. да пази реда на сбора там. Някои се сбили, той отишъл да ги разтървава и единият от тях забил нож в гърба му и на място бил убит!
Брей, интересна работа, бе,
Гръблев
!
Ти каза, че може да му се случи нещо и виж какво стана!..." Никола Гръблев В нападките срещу Учителя, освен църквата, бяха включени журналисти, писатели и накрая драматурзи. Така Ст. Л. Костов пише пиеса срещу Учителя Дънов под наслов: "Пред изгрев слънце".
към текста >>
Никола
Гръблев
Пратили го в село X. да пази реда на сбора там. Някои се сбили, той отишъл да ги разтървава и единият от тях забил нож в гърба му и на място бил убит! Брей, интересна работа, бе, Гръблев! Ти каза, че може да му се случи нещо и виж какво стана!..."
Никола
Гръблев
В нападките срещу Учителя, освен църквата, бяха включени журналисти, писатели и накрая драматурзи. Така Ст. Л. Костов пише пиеса срещу Учителя Дънов под наслов: "Пред изгрев слънце". Тя се играе в Свободния театър през 1921 г. Главната роля играе Сава Огнянов - в ролята на Учителя Дънов, дегизиран по Негова снимка.
към текста >>
Само за седмици той се превил на две в
гръбначния
стълб и започнал да се движи, превит под прав ъгъл.
Влакът спира изведнъж, както става при аварийно спиране и един голям куфар пада отгоре от поставката над главата на Евтимий и го удря по гърба. Евтимий изохкал, превил се от болка, но криво-ляво стигнал у дома си. На следващия ден кръстът му се схванал. Започнали да идват лекари и знахари, да го мажат с какви ли не мехлеми и да гълта какви ли не хапове и билки. Нищо не помогнало.
Само за седмици той се превил на две в
гръбначния
стълб и започнал да се движи, превит под прав ъгъл.
Точно, както е сгънат бастунът отгоре при дръжката, така той се движеше. И така ходеше до края на живота си - превит под прав ъгъл. Със същия бастун, с който бе замахвал срещу Учителя, сега той се подпираше и пълзеше. Отидох да го видя, аз бях студент. Беше трагична картина.
към текста >>
Един от лекарите ми обясняваше, че при падането на куфара на
гръбнака
, най-вероятно се е счупил и смазал някой прешлен и затова се е получило това изкривяване.
Беше трагична картина. Мълчи, сумти и нищо не казва. Беше ми смешно да го гледам как се движи. И беше ми страшно да го гледам, само като си спомням, че той се подпира на същия бастун, който насочи срещу Учителя и Го обвини, че е кривият стълб на православието. Остана такъв до края на живота си.
Един от лекарите ми обясняваше, че при падането на куфара на
гръбнака
, най-вероятно се е счупил и смазал някой прешлен и затова се е получило това изкривяване.
Може и така да е, но аз виждах пред очите си бастуна, издигнат срещу Учителя и моето обяснение беше друго. Та Евтимий не ставаше повече за архимандрит, нито за поп, нито за човек. Ставаше само да бъде и изпълнява службата на кривия стълб на православието. Това е винаги пред очите ми, макар че оттогава минаха цели десетилетия. През 1927/1928 г.
към текста >>
Учителят каза: "Всеки, който посегне на Изгрева, ще изгори като тези гарги и ще го сполети същата участ." После обърна
гръб
и влезе в салона.
Пред салона на Изгрева няколко братя и сестри разговарят с Учителя. А на отсрещната страна, оттатък пътя, на електрическите жици бяха накацали гарги една до друга и прииждаха все нови и нови. Горната жица се огъна от тежестта на накацалите гарги и се допря до долната. Стана късо съединение, избухна пламък, гаргите се запалиха, разнесе се мирис на изгоряла перушина и няколко тупнаха на земята. Всички гледат изумени.
Учителят каза: "Всеки, който посегне на Изгрева, ще изгори като тези гарги и ще го сполети същата участ." После обърна
гръб
и влезе в салона.
Един брат стои и продължава да наблюдава скъсаните жици, изгорелите гарги на земята, а наоколо мирис на изгоряла перушина. Този брат се казваше Пеню Ганев. Той доживя да види как дойдоха онези, които разрушиха Изгрева, а други ще дочакат да видят участта на онези, които посегнаха и го разрушиха. Тези гарги неслучайно кацнаха на жиците. Това беше образен език на Невидимия свят, да покаже какво представлява Домът Господен, какъвто бе Изгревът по времето на Учителя.
към текста >>
62.
ГРЕХОПАДЕНИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
Затова очите ви са мътни и хлътнали, космите - щръкнали, лицето - набръчкано и смръщено, изразът - упорит,
гръбнакът
- изкривен.
Който и злото не признава, Господ му праща разрушението. Астралният свят е вече очистен. Земята е вече арена и оттук тъмните сили ще отстъпят и ще отидат под земята и Земята ще се очисти. Злото е, че ние сме снели ада тук, на Земята, и го опитваме с всичкия му огън и ужас. Щом сте грозни, лоши, недъгави, мисълта ви не е Божествена, чувствала и постъпките ви не са Божествени.
Затова очите ви са мътни и хлътнали, космите - щръкнали, лицето - набръчкано и смръщено, изразът - упорит,
гръбнакът
- изкривен.
Вие не знаете да се самоуважавате. Човечеството страда и изпитва ударите на злото, поради своето непослушание, поради нарушение на Великите закони на живота. Но по- добре е най-напред да дойде лошото, че после хубавото. Питам: Мислите ли, че хората са готови днес да приемат Новото Учение? Те могат да го купят, но за да го унищожат, за да се освободят от него.
към текста >>
63.
ПРОРОЧЕСТВА ЗА БЪЛГАРИЯ
България се нуждае от честни и достойни българи, от честни мъже и жени, със здрав
гръбнак
, които да плащат своята дан на Бога и на народа.
Българският народ ще се повдигне. Бог ще даде на България толкова земя, колкото й е необходима. Още от създаването на света, Бог е начертал границите на България, предвидил е каква форма на управление да има. Един ден този план ще се приложи. Това е предвидено, както за България, така и за всички народи.
България се нуждае от честни и достойни българи, от честни мъже и жени, със здрав
гръбнак
, които да плащат своята дан на Бога и на народа.
Идат нови дни за човечеството, нови дни за всички народи, нови дни и за България! Бъдещето на българския народ, с малки изключения, е светло. Бъдещето на славянството - добро. Те носят такава култура, каквато никой не подозира. Всички народи ще черпят от тази култура.
към текста >>
64.
ЗАМИНАВАНЕ НА УЧИТЕЛЯ
Тези групи от приятели, които Го придружаваха, не бяха големи, а от няколко души - толкова, че да се осигури пребиваването ни, защото от нас се изискваше да носим храна, която се изкачваше на
гръб
в раници, трябваха завивки, подслон, чайници, топла вода, топла храна.
Посетихме Мусала, Черни връх на Витоша, а през 1944 г., когато Учителят беше в Мърчаево, посетихме хижа "Еделвайс" и връх Острец. При тези излизания в планината, времето винаги беше хубаво и след като прекарвахме определеното за престоя време, Учителят винаги намираше начин да го удължи. По-късно разбрахме, че Учителят си е вземал сбогом с планините на България. При тези излизания в планината, ние бяхме свидетели на всичко това, което описах. Учителят се изморяваше, често спираше за почивка, залюляваше се понякога, но Сам тръгваше и вървеше.
Тези групи от приятели, които Го придружаваха, не бяха големи, а от няколко души - толкова, че да се осигури пребиваването ни, защото от нас се изискваше да носим храна, която се изкачваше на
гръб
в раници, трябваха завивки, подслон, чайници, топла вода, топла храна.
Не беше лесно да се осигури всичко това. Винаги имаше с нас братя и сестри, които се грижеха за бита и обходата на Учителя. Ние донасяхме дърва, вода, храна, палехме огън, белехме картофи, а сестрите готвеха и се справяха с други неща, които вършеха много добре. Те се грижеха за Учителя, за целия Му бит и обслужване.
към текста >>
65.
ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ
Като чух тази формула, цялото ми тяло изтръпна, почувствах как живият огън на Кундалини се изви по целия ми
гръбначен
стълб и произведе в мозъка ми такава ослепителна светлина, като че ли всички центрове на главата ми се активизираха и аз видях една картина, която представляваше откровение.
Аз исках да питам нещо Учителя. С голямо внимание търсих удобен момент да Му задам един въпрос и този момент действително настъпи. Аз запитах тихо: "Ще останете ли още на физическия свят? " Учителят ме погледна и само с едно отрицателно движение на главата ми даде да разбера, че няма да остане. След това се приближи до мен, до ухото ми и съвсем тихо ми прошепна една магическа формула.
Като чух тази формула, цялото ми тяло изтръпна, почувствах как живият огън на Кундалини се изви по целия ми
гръбначен
стълб и произведе в мозъка ми такава ослепителна светлина, като че ли всички центрове на главата ми се активизираха и аз видях една картина, която представляваше откровение.
Тази картина ми разкри една велика тайна, тази картина съдържаше бъдещето, което ни предстоеше. Методи Константинов В последните дни преди да си замине Учителят, ние дежуряхме и се сменяхме пред леглото Му. Последните три дни аз бях почти непрекъснато при Него. Бях дежурен и стоях тихо, не мърдах, а до мен тефтерчето бе отворено.
към текста >>
66.
ЕДНА НЕИЗПЪЛНЕНА ЗАДАЧА
За в бъдеще оня, който не постъпва тъй, аз ще ви кажа, ще му обърна
гръб
и няма да го погледна повече.
Туй не го позволявам! Онзи, Който ме е учил, Онзи, Който живее в мен, върху Него аз не искам да прехвърлям никакви укори. Аз може да нося, но заради Него, щом дойде до Неговото Име, аз съм готов да жертвам всичко. Между вас и мен трябва да се разчистят всички въпроси. Нищо повече!
За в бъдеще оня, който не постъпва тъй, аз ще ви кажа, ще му обърна
гръб
и няма да го погледна повече.
И млади, и стари постъпвате така, че аз се срамувам от вашето поведение. Досега не съм срещал нито един от вас, комуто като се каже нещо, да се замисли поне няколко часа, да поседи на едно място и да помисли върху това, което съм му говорил. Той казва: "Аз вярвам в Бога." Какво вярва в Бога? Вие сте между българския народ и трябва да повдигнете акциите на този народ. Повдигането на българския народ зависи изключително от вас.
към текста >>
67.
ЗАКОНЪТ ЗА ХЛЯБА
Някои ученици, още при започване на разговор по въпроса, обръщат
гръб
и си тръгват, а други неохотно продължават разговора, като се опитват да сменят или приключат темата.
Те отговорили, че са запознати, след което ги запитал дали спазват този закон. Сестрите мълчали, а той отново им задал същия въпрос. Те го гледали и продължавали да мълчат, а от очите им започнали да текат сълзи. За трети път ги запитал, но отново не отговорили нищо, само сълзите им продължавали да текат. От проведените разговори с други ученици, стана видно, че те са срещали този закон в беседите, но тази тема им е неприятна.
Някои ученици, още при започване на разговор по въпроса, обръщат
гръб
и си тръгват, а други неохотно продължават разговора, като се опитват да сменят или приключат темата.
Трети реагират остро и заемат поза на обидени или се озлобяват. Различни са отговорите и реакциите на различните ученици, но положението е същото, както някога. Сред днешните ученици не се намериха такива, които да спазват Закона за хляба. Но думите на Учителя са ясни и недвусмислени: "Законът за хляба е първото условие за учениците на Новото Учение." Когато в едно духовно учение влязат хора, които не желаят да се променят и не искат да се откажат от своето старо естество, те се стремят да променят духовните учения и да ги нагодят към себе си.
към текста >>
68.
ТРУДОВИ ДНИ
Заслонът беше обърнат с
гръб
към северния вятър, а отворен към езерната долина.
За това се бяха погрижили старите ледници, които са работили по тези места. Белият гранит се цепи в правилни форми, което много улеснява градежа. Някои необходими инструменти ние носехме със себе си и един хубав, слънчев ден работата започна с песни. Очерта се мястото, използваха се някои естествени стени и около тях започна градежът. Работата вървеше спорно: едни носеха камъни, други подаваха, трети запълваха междините.
Заслонът беше обърнат с
гръб
към северния вятър, а отворен към езерната долина.
Ние не сме привърженици на квадратните форми и ръбове и, където е възможно, ги избягваме, затова задната част на заслона беше дъгообразно извита. Скоро той се издигна доста внушителен. По- труден беше въпросът за покрива. Горите бяха ниско, а пътеките – трудни, ала близо до първото езеро се намираше изгоряла някога гора. Там още стърчаха изсъхнали цели дървета.
към текста >>
69.
ПРАВИЛА И НОРМИ НА РАЗУМНИЯ ЖИВОТ
Изправете
гръбначния
стълб на човека и неговите постъпки ще бъдат правилни.
Кога става загрубяването? Когато възприемате отрицателни мисли и чувства. Някои хора погрозняват, когато мислят или говорят лошо за хората. Желая идващата година лицата ви да станат красиви. Ние сме красиви, когато нашият дух работи.
Изправете
гръбначния
стълб на човека и неговите постъпки ще бъдат правилни.
Щом почне да се изкривява гръбначният стълб на човека, почват да се изкривяват неговите мисли и постъпки. Гръбнакът е цяла азбука. Когато се изкриви, някой прешлен в човека, трябва да се види кой е този прешлен; това показва какво е изкривено вътре в човека. Трябва да имаме красиви тела, красиви лица, пластични, за да могат да изразяват всички наши чувства и движения. На вас не се позволява да ходите прегърбени.
към текста >>
Щом почне да се изкривява
гръбначният
стълб на човека, почват да се изкривяват неговите мисли и постъпки.
Когато възприемате отрицателни мисли и чувства. Някои хора погрозняват, когато мислят или говорят лошо за хората. Желая идващата година лицата ви да станат красиви. Ние сме красиви, когато нашият дух работи. Изправете гръбначния стълб на човека и неговите постъпки ще бъдат правилни.
Щом почне да се изкривява
гръбначният
стълб на човека, почват да се изкривяват неговите мисли и постъпки.
Гръбнакът е цяла азбука. Когато се изкриви, някой прешлен в човека, трябва да се види кой е този прешлен; това показва какво е изкривено вътре в човека. Трябва да имаме красиви тела, красиви лица, пластични, за да могат да изразяват всички наши чувства и движения. На вас не се позволява да ходите прегърбени. Ще ви кажа един метод, за да познаете, дали имате гърбица или не.
към текста >>
Гръбнакът
е цяла азбука.
Някои хора погрозняват, когато мислят или говорят лошо за хората. Желая идващата година лицата ви да станат красиви. Ние сме красиви, когато нашият дух работи. Изправете гръбначния стълб на човека и неговите постъпки ще бъдат правилни. Щом почне да се изкривява гръбначният стълб на човека, почват да се изкривяват неговите мисли и постъпки.
Гръбнакът
е цяла азбука.
Когато се изкриви, някой прешлен в човека, трябва да се види кой е този прешлен; това показва какво е изкривено вътре в човека. Трябва да имаме красиви тела, красиви лица, пластични, за да могат да изразяват всички наши чувства и движения. На вас не се позволява да ходите прегърбени. Ще ви кажа един метод, за да познаете, дали имате гърбица или не. Вечер, преди да си легнете, турете си гърба на вратата и вижте какво е разстоянието между кръста ви и вратата.
към текста >>
70.
ПАНЕВРИТМИЯТA
Ако стъпвате на петите си, става сътресение на
гръбначния
мозък.
Този кръг обхваща цялото тяло – отпред, отзад, отгоре и отдолу. Когато той се образува добре, човек има най-хубаво разположение. Ритъмът трябва да е правилен. Ще стъпвате на пръсти, а не на петите. Най-първо на пръсти и после на петите.
Ако стъпвате на петите си, става сътресение на
гръбначния
мозък.
Когато изправяте ръката си нагоре, най-първо движението на ръката да бъде напред хоризонтално и после ще я вдигнете нагоре. Предната част на ръката означава Божествения свят, средната – духовния, а основата – материалния. Когато правите движения с ръката си, проектирайте ума си в ръката. Ние правим тези упражнения, както ги правят в другия свят. Те не са измислени, те са снети отгоре.
към текста >>
71.
ПРИЛОЖЕНИE
Носите кожух, метнете го на неговия
гръб
, кожухът ще почне да му говори, че Господ го обича.
Не му говорете много. Една дума трябва да му кажете. Или гледате, че някому е студено. Зимно време е. Няма защо да му казвате, че Господ ще промисли за него.
Носите кожух, метнете го на неговия
гръб
, кожухът ще почне да му говори, че Господ го обича.
Вие казвате: „Господ ще промисли за тебе“, а кожух не му давате. Помнете: добрите ви дела ще останат с вас. Където и да отидете, те ще вървят подир вас. Всичко, което ви говоря, е вярно, понеже съм го опитал.
към текста >>
72.
ТРИ ПРАВИЛА
Точно при изгрев почувствахме един ток по
гръбнака
– като че ли лазят мравки.
ТРИ ПРАВИЛА Днес посрещнахме изгрев слънце при петото езеро „Махабур.“ Изкачихме се на малко възвишение до северния бряг на езерото, за да посрещнем първия слънчев лъч.
Точно при изгрев почувствахме един ток по
гръбнака
– като че ли лазят мравки.
Това е притокът на жизнената вълна, която иде от изток. В този красив момент, на това чисто място, Учителят ни даде трите правила. Той каза: – Три неща изисква Духът Божи: Да се храниш добре,
към текста >>
73.
11 август 1914 година, сутринта, понеделник
Никога не трябва да се молите на Бога с
гръб
към него.
Така един човек, след като много години е следвал Христа и е бил радостен и весел, ще достигне неминуемо до момента, когато ще настъпят за него бурите и трудностите в живота, и ако той ги посрещне без страх, може да измъкне от тях още нови жизнени сили. И вие също, след като пораснете добре, ще стигнете до момента на присаждането. Ще минете през няколко фази, от които първата представлява обръщане към центъра, който е първопричината за вашето насочване към Бога. Когато една войска воюва, никога не трябва да позволи на неприятеля да дойде зад гърба й. Следователно и вие трябва винаги да държите вашия неприятел отпред, отдясно или отляво, но никога не трябва да го държите зад вас.
Никога не трябва да се молите на Бога с
гръб
към него.
И когато се изправите за молитва трябва да знаете, дали сте с лице към Господа, защото, ако сте с гръб към него, непременно ще бъдете изтласкани. Тези духове, които са пред Господа, ще ви изтласкат и ще ви дадат урок за няколко години. И така, да сме готови да умрем за Господа, това значи да пожертваме нашите жизнени сокове, за да бъдем присадени в Христа. Ако сте готови за присаждане, тогава няма какво да очаквате. А дали сте пред Лицето на Господа или не, вие ще разберете по това, че ще почувствувате неговата светлина, която ще ни придаде спокойствие.
към текста >>
И когато се изправите за молитва трябва да знаете, дали сте с лице към Господа, защото, ако сте с
гръб
към него, непременно ще бъдете изтласкани.
И вие също, след като пораснете добре, ще стигнете до момента на присаждането. Ще минете през няколко фази, от които първата представлява обръщане към центъра, който е първопричината за вашето насочване към Бога. Когато една войска воюва, никога не трябва да позволи на неприятеля да дойде зад гърба й. Следователно и вие трябва винаги да държите вашия неприятел отпред, отдясно или отляво, но никога не трябва да го държите зад вас. Никога не трябва да се молите на Бога с гръб към него.
И когато се изправите за молитва трябва да знаете, дали сте с лице към Господа, защото, ако сте с
гръб
към него, непременно ще бъдете изтласкани.
Тези духове, които са пред Господа, ще ви изтласкат и ще ви дадат урок за няколко години. И така, да сме готови да умрем за Господа, това значи да пожертваме нашите жизнени сокове, за да бъдем присадени в Христа. Ако сте готови за присаждане, тогава няма какво да очаквате. А дали сте пред Лицето на Господа или не, вие ще разберете по това, че ще почувствувате неговата светлина, която ще ни придаде спокойствие. Когато ви дойде лоша мисъл, ще знаете, че при вас е дошла една страдаща душа, на която, ако искате може да помогнете.
към текста >>
74.
20 август 1927, 7 часа сутринта
Има един вътрешен закон в природата, според който, когато човек иска да изправи грешките на хората, всички тези грешки се натрупват на неговия
гръб
.
Туй състояние е много вярно от психологическа гледна точка, всички сте го изпитвали. Някой път мислите, че сте много праведни, вървите гордо, изправени, казвате си: „Аз съм стабилен човек, нищо в света не може да ме поклати." Да, така е, но докато си между праведни хора. Намерите ли се между грешни хора, така се опетнявате, че не може да се познаете. И тогава казвате: „Дали съм аз или не? Че съм аз, зная, но как е станало това, че толкова съм се опетнил, не зная." Опетняването на човека е външно състояние, дошло някъде от живота.
Има един вътрешен закон в природата, според който, когато човек иска да изправи грешките на хората, всички тези грешки се натрупват на неговия
гръб
.
И ние си мислим, че всичко това, което имаме в този си живот, представлява върха на живота. Не, това е едно временно, преходно състояние на нещата. Ние не знаем различните Божии пътища, които великата Божия Мъдрост е предвидила и начертала. Ние днес сме така създадени в съзнанието на Бога, според неговия велик план, това е в реда на нещата. Кой човек е праведен?
към текста >>
75.
21 август 1927, 7 часа сутринта
Да вдигнете вашия кръст на
гръб
, да разрешите противоречието, което се крие в него и да кажете: „Не моята воля, а Волята на Отца си ще изпълня!
Вие носили ли сте по този начин вашия кръст? Поносите го. малко, след това го сваляте на земята, но все питате, как може да се освободите от него. Питам: Кой ще ви освободи от този кръст? Това е великата задача, която трябва да разрешите като ученици.
Да вдигнете вашия кръст на
гръб
, да разрешите противоречието, което се крие в него и да кажете: „Не моята воля, а Волята на Отца си ще изпълня!
" това е най-страшната и същевременно най-великата задача, която трябва да разрешите. Христос казва: „Твоята Воля ще изпълня, Отче, а не моята. В Твоите ръце предавам духа си." Ти ще ме водиш! Това подразбира връщане към Бога; това подразбира знание и приложение на законите. Този процес се извършва сега у всички вас, но вие не вярвате.
към текста >>
76.
Втора част
Вие сега сте обърнати с
гръб
към Бога.
Гордостта и смирението са синоними на тези двамата фарисея и митаря... Седем са стъпките, които трябва да извървите, преди да можете да властвате над лошите духове. Нечестивите духове ги е страх от светлината. Първата стъпка, която трябва да направите, е да се обърнете към Бога. Какво означава обръщане?
Вие сега сте обърнати с
гръб
към Бога.
Във вашия свят има тъмнина и затова следва да направите "кръгом", и да се обърнете с лицето си към Господа... После идва покаянието, предшествано от преглеждане и ликвидиране на сметките. Прощаването пък е свързано със спасението. Спасението настъпва, след като сме минали двата процеса на обръщане и покаяние. Тогава Христос ще ви каже: "Давам ви нов кредит и ви пращам пак в света да работите." Четвъртата стъпка е възраждането.
към текста >>
77.
Трета част
" Когато изследвате истината, трябва да стоите изправени на краката, а не да лежите на
гръб
.
Обръщам се да видя какво е това легло и от какво е направено от желязо или от дърво, и забелязвам по едно време, че пръчките на леглото откъм главата и краката ми започват една по една да падат. Накрая остава под кръста ми само една пръчка. В това време чувам един глас: "Не мърдай повече нито с главата, нито с краката пази равновесие! " Тогава видях под себе си един голям стълб и бездънна пропаст"... Често пъти някои философи, които лежат на гърба си и изследват Божествения свят, намират, че само една пръчка остава под кръста им и Господ им казва: "Пази равновесие!
" Когато изследвате истината, трябва да стоите изправени на краката, а не да лежите на
гръб
.
Само умрелите лежат така. Взимам думата "умрял" в преносен смисъл човек, който не мисли, който е ограничен. Трябва да бъдете обърнати на изток, та, като се зададе Христос, да Го посрещнете. Мнозина постъпват като Толстой... "Истината ще Ви направи свободни." Истината е реална, тя е същинският живот.
към текста >>
78.
11. Евера
Всички са обърнати с
гръб
към центъра на кръга.
При 1-во, 2-ро и 3-то време ръцете описват дъга надолу, после преминават надясно, като дясната е опъната, а лявата е леко свита пред гърдите (Фиг. 11.2). 2-ри такт - четвърт обръщане на тялото надясно, стъпка напред с левия крак, а десният крак е опрян на пръсти. При 1-во, 2-ро и 3-то време ръцете с лек замах се издигат на височина 45°, лявата опъната, а дясната е леко свита в лакътя, длани напред. Цялото тяло изразява устрем нагоре (Фиг. 11.3). 3-ти такт - четвърт обръщане надясно, тежестта на тялото преминава върху десния крак, левият крак е опънат на пръсти.
Всички са обърнати с
гръб
към центъра на кръга.
При 1-во, 2-ро и 3-то време ръцете правят дъга надолу и надясно, като дясната е опъната, а лявата е леко свита в лакътя (Фиг. 11.4). 4-ти такт - подобен на първия, само че всички движения са в обратна посока. 5-и такт - подобен на втория, но движенията са в обратна посока. 6-и такт - подобен на третия, но движенията са в обратна посока. Движенията на тези шест такта се повтарят до края на музиката „Евера“, т.е.
към текста >>
79.
17. Квадрат
Партньорите от двойки се намират отново един зад друг с
гръб
към центъра.
16-и такт - 1-во, 2-ро и 3-то време левият крак се прибира при десния, ръцете заемат изходното положение (като се движат отвесно пред лицето). Фигура трета - на място, както първата От 17-и до 24-ти такт се повтарят движенията от 1-ви до 8-и такт. Фигура четвърта - както втората От 25-и до 31-ви такт се повтарят движенията от 9-и до 15-и такт. На 31-ви такт се прави четвърт обръщане наляво. 32-ри такт - както 16-и такт.
Партньорите от двойки се намират отново един зад друг с
гръб
към центъра.
Фигура пета - както първата От 33-ти до 40-ти такт, както от първи до 8-и такт. Фигура шеста - както втората От 41-ви до 48-и такт, както от 9-и до 16-и такт. На 47-и такт четвърт обръщане на ляво. Партньорите отново са един до друг с лявото рамо към центъра. Фигура седма - както първата От 49-и до 56-и такт, както от 1-ви до 8-и такт.
към текста >>
80.
19. Подвижност
2-ри такт - при 1-во време се прави половин обръщане надясно върху десния крак, всички са с
гръб
към центъра.
19. ПОДВИЖНОСТ Музика: „Красота“ - размер 3/4 - 90 такта. Изходно положение: Изпълнителите са наредени по двойки един зад друг, с лице към центъра. Краката прибрани, ръцете хоризонтално наляво, лявата опъната, дясната леко свита пред гърдите, с длани надолу (Фиг. 19.1). Ход на движенията: 1-ви такт - при 1-во време стъпка с десния крак надясно; при 2-ро и 3-то време левият крак на пръсти; при 1-во, 2-ро и 3-то време ръцете с пластично движение правят полукръг и отиват надясно хоризонтално (Фиг 19.2).
2-ри такт - при 1-во време се прави половин обръщане надясно върху десния крак, всички са с
гръб
към центъра.
При 2-ро време левият крак стъпва наляво и при 3-то време тежестта на тялото минава на него. При 1-во време ръцете с хоризонтални лакти се свиват пред гърдите, с длани надолу и допрени средни пръсти (Фиг. 19.3). При 2-ро време ръцете се разделят и при 3-то време отиват встрани хоризонтално, с длани надолу (Фиг. 19.4). 3-ти такт - при 1-во, 2-ро и 3-то време десният крак минава пред левия и стъпва наляво - прекръстосана стъпка. В същото време ръцете оставят хоризонталното си положение и правят вълнообразни движения с лактите и китките.
към текста >>
81.
21. Радостта на Земята
На 6-и такт тялото се обръща с
гръб
към центъра, ръцете се движат надясно като при изходната позиция, но с
гръб
към центъра.
В текста липсва движението по кръга напред, с обръщане на тялото на 90°, което се вижда на оригиналните снимки „Радостта на Земята“, 4-ти и 5-ти такт (81 стр.). То се потвърждава и от наличието му в други описания на Паневритмията. В бележката под линия прилагаме оригиналното описание*. При 2-ро и 3-то време обръщане надясно на 90° и крачка напред с левия крак, ръцете се издигат в посока надясно и нагоре. На 5-и такт в първо и второ време ръцете са в крайна позиция на 45° напред и нагоре, на 3-то време започват да се свалят пред тялото в посока надясно.
На 6-и такт тялото се обръща с
гръб
към центъра, ръцете се движат надясно като при изходната позиция, но с
гръб
към центъра.
На 2-ро и 3-то време левият крак се приближава към десния, без да допира земята (Фиг. 21.3). 7-и такт - при 1-во време стъпка с левия крак наляво; при 2-ро време полюляване на него, тежестта на тялото пада на него; 3~то време - десният крак опънат надясно на пръсти (Фиг. 21.4). 8-ми такт - краката се движат като в 6-ти такт, а ръцете с дъгообразни движения - надолу и надясно. 9-ти такт - на 2-ро и 3-то време - обръщане наляво на 90° и крачка напред с десния крак, ръцете се издигат в посока на движението и нагоре. 10-ти такт - на 1-во и 2-ро време ръцете са на 45° напред и нагоре, на 3~то време започват да се свалят пред тялото в посока наляво.
към текста >>
______________________________________________________ * 4-ти такт - при 1-во време - странична стъпка надясно с десния крак, полюляване на него; при 2-ро и 3-то време обръщане надясно, с
гръб
към центъра.
Това е възнаграждението чрез всичко, що сме придобили. Това е използване и обработване на туй, що сме придобили, и радостта заради плодовете му. Тия движения са дъгообразни и магнетични. Ръцете през цялото упражнение се движат заедно, успоредно една на друга. Това изразява единството, което трябва да съществува в нашия вътрешен живот.
______________________________________________________ * 4-ти такт - при 1-во време - странична стъпка надясно с десния крак, полюляване на него; при 2-ро и 3-то време обръщане надясно, с
гръб
към центъра.
Левият крак следва движението на тялото. При 1-во, 2-ро и 3-то време ръцете заемат изходното положение. Всички с гръб към центъра. 5-и такт - при 1-во време стъпка с левия крак наляво; при 2-ро време полюляване на него, тежестта на тялото пада на него; 3-то време - десният крак опънат надясно на пръсти. Едновременно ръцете се движат както в (третото време на) първия такт.
към текста >>
Всички с
гръб
към центъра.
Ръцете през цялото упражнение се движат заедно, успоредно една на друга. Това изразява единството, което трябва да съществува в нашия вътрешен живот. ______________________________________________________ * 4-ти такт - при 1-во време - странична стъпка надясно с десния крак, полюляване на него; при 2-ро и 3-то време обръщане надясно, с гръб към центъра. Левият крак следва движението на тялото. При 1-во, 2-ро и 3-то време ръцете заемат изходното положение.
Всички с
гръб
към центъра.
5-и такт - при 1-во време стъпка с левия крак наляво; при 2-ро време полюляване на него, тежестта на тялото пада на него; 3-то време - десният крак опънат надясно на пръсти. Едновременно ръцете се движат както в (третото време на) първия такт. 6-и такт - както втори, но с гръб към центъра. 7-и такт - както първи, но с гръб към центъра. 8-и такт - както втори, но с гръб към центъра.
към текста >>
6-и такт - както втори, но с
гръб
към центъра.
Левият крак следва движението на тялото. При 1-во, 2-ро и 3-то време ръцете заемат изходното положение. Всички с гръб към центъра. 5-и такт - при 1-во време стъпка с левия крак наляво; при 2-ро време полюляване на него, тежестта на тялото пада на него; 3-то време - десният крак опънат надясно на пръсти. Едновременно ръцете се движат както в (третото време на) първия такт.
6-и такт - както втори, но с
гръб
към центъра.
7-и такт - както първи, но с гръб към центъра. 8-и такт - както втори, но с гръб към центъра. 9-и такт - при 1-во време странична стъпка с левия крак наляво, при 2-ро и 3-то време се прави половин обръщане наляво върху левия крак, с леко залюляване, и се обръщат с лице към центъра. Десният крак, повдигнат, следва движението на тялото. Едновременно ръцете се движат както в 1-ви такт.
към текста >>
7-и такт - както първи, но с
гръб
към центъра.
При 1-во, 2-ро и 3-то време ръцете заемат изходното положение. Всички с гръб към центъра. 5-и такт - при 1-во време стъпка с левия крак наляво; при 2-ро време полюляване на него, тежестта на тялото пада на него; 3-то време - десният крак опънат надясно на пръсти. Едновременно ръцете се движат както в (третото време на) първия такт. 6-и такт - както втори, но с гръб към центъра.
7-и такт - както първи, но с
гръб
към центъра.
8-и такт - както втори, но с гръб към центъра. 9-и такт - при 1-во време странична стъпка с левия крак наляво, при 2-ро и 3-то време се прави половин обръщане наляво върху левия крак, с леко залюляване, и се обръщат с лице към центъра. Десният крак, повдигнат, следва движението на тялото. Едновременно ръцете се движат както в 1-ви такт. 10-и такт - заема се изходното положение.
към текста >>
8-и такт - както втори, но с
гръб
към центъра.
Всички с гръб към центъра. 5-и такт - при 1-во време стъпка с левия крак наляво; при 2-ро време полюляване на него, тежестта на тялото пада на него; 3-то време - десният крак опънат надясно на пръсти. Едновременно ръцете се движат както в (третото време на) първия такт. 6-и такт - както втори, но с гръб към центъра. 7-и такт - както първи, но с гръб към центъра.
8-и такт - както втори, но с
гръб
към центъра.
9-и такт - при 1-во време странична стъпка с левия крак наляво, при 2-ро и 3-то време се прави половин обръщане наляво върху левия крак, с леко залюляване, и се обръщат с лице към центъра. Десният крак, повдигнат, следва движението на тялото. Едновременно ръцете се движат както в 1-ви такт. 10-и такт - заема се изходното положение. Движенията на първите десет такта се повтарят без прекъсване до края на музиката, всичко 80 такта.
към текста >>
82.
22. Запознаване
Вътрешният кръг е с
гръб
към центъра, външният - с лице към центъра.
И ги посяваме – семе избрано, да никнат, зреят житни класове. И ги посяваме – семе избрано, да никнат, зреят житни класове. И дребен дъжд-роса ще ги полее, и Слънцето ще ги възрасти. И дребен дъжд-роса ще ги полее, и Слънцето ще ги възрасти. Изходно положение: Изпълнителите са наредени по двама, в кръг, с лице един към друг.
Вътрешният кръг е с
гръб
към центъра, външният - с лице към центъра.
Играчите са хванати за ръце. Лактите са заоблени. Ръцете образуват красив венец. (В това упражнение и следващите винаги дясната ръка се поставя върху дланта на лявата на партньора.) Вътрешен кръг Тежестта на тялото е върху десния крак, левият е опънат наляво на пръсти. Дясната ръка, издигната на височина на лицето, с длан към земята, е поставена върху дланта на лявата ръка на партньора.
към текста >>
83.
II. Слънчеви лъчи - Принципи
Ако се стъпва по-рано на петата, предизвиква се сътресение в
гръбначния
мозък, и при това тогава стъпките са по-груби, механични, нервни.
Движенията в настоящите упражнения „Слънчеви лъчи“ са взети из самата Природа. Те съдържат в себе си в чист първичен вид слънчевия ритъм. Той е вложен и в музиката им. Тия упражнения са взети от светилището на посветените, свалени са от висшите области на Природата. * * * Движенията при тия упражнения не трябва да бъдат резки; те трябва да имат известна мекота, красиви линии, грациозност; при ходене да се стъпва по възможност по-рано на пръсти и после на петата.
Ако се стъпва по-рано на петата, предизвиква се сътресение в
гръбначния
мозък, и при това тогава стъпките са по-груби, механични, нервни.
Стъпването по-рано на пръсти подтиква мисълта към активност; то има връзка с по-фините сили на душата. При правене на тия упражнения цялото тяло трябва да вземе участие при всяко движение. Всички клетки трябва да се раздвижат при всяко движение, и всяка част на тялото трябва да прави движение в полето, в което се намира. Всяка мисъл, всяка идея може да намери своя външен израз в едно движение, и тогава то има мощно действие в света. Ето защо тия упражнения трябва да се правят с пълно съсредоточаване, с будно съзнание.
към текста >>
84.
Слънчеви лъчи 1942г.
Ако се стѫпва по-рано на петата, предизвиква се сътресение въ
гръбначния
мозъкъ, и при това тогава стѫпкитѣ сѫ по-груби, механични, нервни.
Движенията въ настоящитѣ упражнения „Слънчеви лѫчи“ сѫ взети изъ самата природа. Тѣ съдържатъ въ себе си въ чистъ първиченъ видъ слънчевия ритъмъ. Той е вложенъ въ музиката и движенията имъ. Тия упражнения сѫ взети отъ светилището на посветенитѣ, свалени сѫ отъ висшитѣ области на природата. *** Движенията при тия упражнения не трѣбва да бѫдатъ рѣзки; тѣ трѣбва да иматъ известна мекота, красиви линии, грациозность; при ходене да се стѫпва по възможность по-рано на пръсти и после на петата.
Ако се стѫпва по-рано на петата, предизвиква се сътресение въ
гръбначния
мозъкъ, и при това тогава стѫпкитѣ сѫ по-груби, механични, нервни.
Стѫпването по-рано на пръсти подтиква мисъльта къмъ активность; то има връзка съ по-финнитѣ сили на душата. При правене на тия упражнения цѣлото тѣло трѣбва да вземе участие при всѣко движение. Всички клетки трѣбва да се раздвижатъ при всѣко движение, и всѣка часть на тѣлото трѣбва да прави движение въ полето, въ което се намира. Всѣка мисъль, всѣка идея може да намѣри своя външенъ изразъ въ едно движение, и тогава то има мощно действие въ свѣта. Ето защо тия упражнения трѣбва да се правятъ съ пълно съсрѣдоточаване, съ будно съзнание.
към текста >>
85.
Паневритмия 1938
Полукрѫгъ въ дѣсно и заставане съ
гръбъ
къмъ центъра; това завъртване става върху пръститѣ на дѣсния кракъ, при което лѣвиятъ минава на лѣво въ страни.
Играчитѣ сѫ обърнати съ лице къмъ центъра. Рѫцетѣ хоризонтално налѣво. Нозетѣ прибрани. Ходъ на движенията. 1. Люлѣйно движение на рѫцетѣ въ дѣсно; едновременно дѣсниятъ кракъ прави крачка въ дѣсно, лѣвиятъ на мѣсто на пръсти; леко обръщане на тѣлото въ дѣсно. 2.
Полукрѫгъ въ дѣсно и заставане съ
гръбъ
къмъ центъра; това завъртване става върху пръститѣ на дѣсния кракъ, при което лѣвиятъ минава на лѣво въ страни.
Едновременно рѫцетѣ минаватъ леко напредъ предъ гърдитѣ съ допрѣни пръсти и се разтварятъ хоризонтално въ страни. 3. Лѣвата рѫка минава въ дѣсно и леко хваща пръститѣ на дѣсната рѫка. Едновременно тежестьта на тѣлото пада върху дѣсния кракъ. Лѣвиятъ на пръсти на мѣсто. 4. Люлѣйно движение на рѫцетѣ въ лѣво; едновременно тежестьта на тѣлото пада върху лѣвия кракъ.
към текста >>
Тѣлото се обръща въ дѣсно съ
гръбъ
къмъ центъра.
Едновременно дветѣ рѫце съ дѫгообразно движение минаватъ на дѣсно, при което лѣвиятъ кракъ се дига леко и малко се приближава къмъ дѣсния. 3. Повтаря се точка 1. 4. Повтаря се точка 2. 5. Обръщане въ дѣсно. Едновременно дветѣ рѫце минаватъ напредъ нагоре, а лѣвиятъ кракъ прави крачка напредъ; дѣсниятъ на мѣсто на пръсти. 6.
Тѣлото се обръща въ дѣсно съ
гръбъ
къмъ центъра.
Дветѣ рѫце минаватъ въ дѣсно. 7. Както точка 1. 8. Както точка 2. 9. Както точка 1. 10. Обръщане въ лѣво.
към текста >>
Едновременно обръщане крѫгомъ: вѫтрешнитѣ съ лице къмъ центъра, а външнитѣ — съ
гръбъ
.
Нозетѣ на мѣсто. 2. Дветѣ двойки рѫце се премѣстватъ въ дѣсно (спрѣмо вѫтрешния крѫгъ), т. е. идватъ въ първоначалното положение. 3, Повтаря се точка 1. 4. Пускатъ се рѫцетѣ и следъ леко допиране предъ гърдитѣ се разтварятъ въ страни.
Едновременно обръщане крѫгомъ: вѫтрешнитѣ съ лице къмъ центъра, а външнитѣ — съ
гръбъ
.
5.Дѣсната рѫка на тия отъ вѫтрешния крѫгъ минава въ лѣво и леко хваща пръститѣ на лѣвата рѫка. Нозетѣ безъ движение. Лѣвата рѫка на тия отъ външния крѫгъ минава въ дѣсно и леко хваща пръститѣ на дѣсната рѫка. 6. Играчитѣ на вѫтрешния крѫгъ се обръщатъ въ дѣсно; едновременно рѫцетѣ минаватъ напредъ нагоре, при което тежестьта пада върху дѣсния кракъ, а лѣвиятъ минава въ въздуха напредъ. Играчитѣ на външния крѫгъ се обръщатъ въ лѣво; едновременно рѫцетѣ минаватъ напредъ нагоре, при което тежестьта пада върху лѣвия кракъ, а дѣсниятъ минава въ въздуха напредъ. 7.
към текста >>
86.
1. НАВЛИЗАНЕ ВЪВ ФИЗИЧЕСКИЯ СВЯТ СЛЕД СТАВАНЕ ОТ СЪН
Като се събудим, се обръщаме на
гръб
, слагаме лявата ръка върху стомаха и дясната върху нея, като казваме съкратената частна молитва № 44: Господи Исусе Христе, Йехова, Елохим, Утешителю, Дух Святий, Аоум, Учителю благи Беинса Дуно, бъдете в мен и с мен сега, всякога и през всичките векове на живота ми.
1. НАВЛИЗАНЕ ВЪВ ФИЗИЧЕСКИЯ СВЯТ СЛЕД СТАВАНЕ ОТ СЪН 1. Щом човек се събуди от сън, трябва да каже: Господи, благодаря Ти, че възкръснах и днес, кажи ми какво трябва да направя за Теб. 2.
Като се събудим, се обръщаме на
гръб
, слагаме лявата ръка върху стомаха и дясната върху нея, като казваме съкратената частна молитва № 44: Господи Исусе Христе, Йехова, Елохим, Утешителю, Дух Святий, Аоум, Учителю благи Беинса Дуно, бъдете в мен и с мен сега, всякога и през всичките векове на живота ми.
Амин 3. Правим дванадесет кръгови паси върху стомаха си с дясната ръка и дванадесет с лявата в посока, обратна на часовниковата стрелка - по движението на Паневритмията, или както се движи земята. Така ние влизаме в хармония със земните сили. 4. Правим десет кръгови паси с дясната си ръка върху слънчевия възел (plexus Solaris) - лъжичката, и десет с лявата ръка. 5. Ръцете със събрани пръсти, допрени една до друга, върху устните: Господи, вложи Любовта Си в сърцето ми да говоря меко и сладко, да постъпвам благородно, да изявя Твоята Любов. 6.
към текста >>
87.
8. НАРЯД ПРЕДИ ЛЯГАНЕ
Лягаме в леглото на
гръб
и казваме Съкратената частна молитва NU 44, (стр.
Ръцете насочени с пръстите нагоре, опрени с дланите на гърдите: Господи на силите, Ръцете със събрани пръсти, допрени една до друга, върху центъра на Духа: изпрати Духа Святи на силите и освети стаята ми със светлината и силата на Своя Дух Правим кръг с дясната ръка пред тялото: и огради леглото ми с огнения кръг на Твоята Любов, за да бъдат стаята ми и целият ми дом освободени от зли влияния. 20. Раздел III, глава 2, формули от 1 до 8 включително, (стр. 185-187). 21. Пеем шест пъти до, ре, ми числата 1, 2, 3, Любов, Мъдрост и Истина. 22. Изпяваме песента „Духът Божий". 23.
Лягаме в леглото на
гръб
и казваме Съкратената частна молитва NU 44, (стр.
67). 24. Правим 12 паси с дясната ръка на стомаха и 12 с лявата, обратно на часовниковата стрелка. 25. Правим 10 паси на слънчевия възел с дясната ръка и 10 с лявата ръка, обратно на часовниковата стрелка. 26. Ръцете със събрани пръсти, допрени една до друга, върху устните: Вложи, Господи, Любовта Си в сърцето ми да говоря меко и сладко, да постъпвам благородно, да изразя Твоята Любов. 27. Дясната ръка със събрани пръсти върху центъра на Духа: Раздел III, глава 1, формула 5, (стр.
към текста >>
НАГОРЕ