НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
171
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_20 Цигулката на Игнат и запалената клечка кибрит от Учителя
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Но внимавай да не те разкъсат зверовете на джунглата." Беседата продължава, а Игнат седи като на
тръни
на своя стол.
Той беше първият в Школата. Ние мълчим. Тишина. Учителят спира да говори и го поглежда: "Да, ти Игнате, не можеш да станеш музикант. Твоят път не минава през музиката. Твоят път минава през джунглата.
Но внимавай да не те разкъсат зверовете на джунглата." Беседата продължава, а Игнат седи като на
тръни
на своя стол.
Не се примирява. След беседата той чака Учителя, за да се дообясни с Него. Ето Учителят излиза от салона и се насочва към стъпалата, които водят към Неговата стая на втория етаж. Но Игнат стои на пътя Му и чака обяснение. Учителят го вижда, бърка в джоба Си и изважда спокойно една кутия кибрит, после изважда една кибритена клечка, драсва с клечката върху кутията и тя се запалва.
към текста >>
2.
2_40 Заключената врата и стълбата пред лицето на Бога
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Така и Учителят в една Школа, преди да посее, трябва да изоре нивата и да я направи на угар, защото умът на ученика е обрасъл с плевели и
тръне
.
Предварително се знае кога и какъв урок да се предаде на учениците. Когато орачът изоре нивата, преди него сеячът е посял житото на нивата. Понякога орачът и сеячът са едно и също лице. Този, който сее и този, който оре - за него няма разсеяни неща, а има точно определени действия и точно определена цел. Той трябва да изоре нивата и да посее житото.
Така и Учителят в една Школа, преди да посее, трябва да изоре нивата и да я направи на угар, защото умът на ученика е обрасъл с плевели и
тръне
.
Важно е да се посее едно житно зърно от Словото на Бога точно в строго определено време." Така започна тази беседа и Учителят даде отговор на повдигнатите въпроси. Но тази случка трябва да има и финал, Финалът бе даден десетки години преди тази случка, защото Учителят преди нас беше орал и сял от Божието Слово в умовете и главите на възрастните приятели. Този случай е някъде от 1919 година и се развива в Търново. Учителят е на гости на приятелите в града. Там всички бяха начетени, просветени и ученолюбиви хора.
към текста >>
3.
2_14 Великата симфония на теменужките
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Ще се обърнеш наляво, после - надясно, нищо не виждаш - тя се е скрила в
тръните
, в храсталаците, между тревичките.
Онези приятели, които са до Учителя, се усмихват, едва сдържат смеха си. Учителят го поглежда строго, внимателно го изслушва и много тихо, но отчетливо набляга на всяка своя дума: "Този метод, за който говориш, го опитахме през вековете и се отказахме от него. Отрекохме се от него! Сега ще работим по метода на горската теменуга. Ще вървиш бавно по горската пътечка и изведнъж ще усетиш мириса и уханието на горската теменуга.
Ще се обърнеш наляво, после - надясно, нищо не виждаш - тя се е скрила в
тръните
, в храсталаците, между тревичките.
Само мирисът издава, че тук някъде има горска теменуга. И ще благодариш на Бога за това. Така и ние ще работим в света при най-ограничените и тежки условия, при най- неблагоприятните условия, ще бъдем между тръни и бодили. Но с делата си, угодни Богу, ще ухаем на нещо красиво и хубаво. Когато се обърнат да видят кои са тия хора, няма да ни намерят, защото ние ще бъдем скрити от погледите на хората, ще бъдем между народа и ще работим в най- ограничителните условия на живота.
към текста >>
Така и ние ще работим в света при най-ограничените и тежки условия, при най- неблагоприятните условия, ще бъдем между
тръни
и бодили.
Сега ще работим по метода на горската теменуга. Ще вървиш бавно по горската пътечка и изведнъж ще усетиш мириса и уханието на горската теменуга. Ще се обърнеш наляво, после - надясно, нищо не виждаш - тя се е скрила в тръните, в храсталаците, между тревичките. Само мирисът издава, че тук някъде има горска теменуга. И ще благодариш на Бога за това.
Така и ние ще работим в света при най-ограничените и тежки условия, при най- неблагоприятните условия, ще бъдем между
тръни
и бодили.
Но с делата си, угодни Богу, ще ухаем на нещо красиво и хубаво. Когато се обърнат да видят кои са тия хора, няма да ни намерят, защото ние ще бъдем скрити от погледите на хората, ще бъдем между народа и ще работим в най- ограничителните условия на живота. Нали е казано в Писанието: "По делата им ще ги познаете". Който служи на Бога, за него е най-важно да изпълни Волята Божия". Учителят свършва и се усмихва.
към текста >>
4.
3_09 Игнат Котаров и концертът с тенекията
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Но имахме бурени, имаше
тръне
, имаше бодили, включително и магарешки
тръне
- всичко това ни заобикаляше през време на Школата.
"Игнат Котаров и концертът с тенекията" На "Изгрева" градината бе осеяна от пъстри цветя, ливадата също бе покрита с многообразие от тревички и цялото това многообразие и разноцветие бе представено и с личности и характери толкова различни, каквото бе разнообразието по цветята и тревите.
Но имахме бурени, имаше
тръне
, имаше бодили, включително и магарешки
тръне
- всичко това ни заобикаляше през време на Школата.
Каквото бе в света, таквоз бе и у нас, на "Изгрева". Само че тук беше Школа и трябваше да се учи и да се прилага заученото. В първите години, на всички, които постъпиха на "Изгрева", Учителят препоръчваше да започнат да се учат да свирят на някакъв инструмент. Всички си купиха цигулки и започнаха да вземат уроци - едни по-сполучливо, така че след време мнозина свиреха добре и от тях се излъчиха музиканти, които образуваха братския оркестър, а други нямаха талант и се прехвърлиха да свирят на китари. Трети свиреха на виолончело, а ние, които бяхме минали през Консерваторията, свирехме на пиано.
към текста >>
5.
3_11 На музикален обяд до Учителя с доктор Жеков
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Аз прекарах на стола му, като че бях седнала на
тръни
, като че под него гореше огън.
Всички му отстъпваха стола до Учителя - никой не смееше да седне до Него. Веднъж - бях аранжирала песента "Химн на Великата Душа" - отидох до салона. Видях свободното място на доктор Жеков и без да му мисля много, седнах на този стол до Учителя. Всички ме изгледаха, изтръпнаха и зачакаха какъв ли скандал ще стане. Доктор Жеков дойде, огледа се, седна на друг стол и нищо не каза.
Аз прекарах на стола му, като че бях седнала на
тръни
, като че под него гореше огън.
Това бе усещането ми в този момент. Аз бях седнала до Учителя, говорех за аранжираната песен и Му задавах въпроси. След като обядвахме, доктор Жеков се приближи до Учителя, а аз бях до Него. Учителят се обърна към него и каза: "Сестрата иска да Ми изсвири една нейна разработка. Искаш ли да я чуем заедно?
към текста >>
6.
8_05 Катя Грива - певица и ученик
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Катя е учителствувала в Ловеч, Самоков, Пазарджик и накрая - в
Трън
.
Това било много трудно за Катя. Но накрая духовият оркестър изсвирва първия марш, марширувайки през града, а през цялото време Катя върви след духовия оркестър и плаче, че е сполучила. И, което е най-важното, във всички градове, където е била учителка, трябвало да работи като военен капелмайстор с духови оркестри. По онова време всяка гимназия имаше духов оркестър. Той беше най-голямата гордост за училището и за града.
Катя е учителствувала в Ловеч, Самоков, Пазарджик и накрая - в
Трън
.
След като Учителят си заминава, чак тогава тя разбира какво е направил за нея. Ако не беше учителка, нямаше да има с какво да се изхранва. Тогава тя не беше млада и виждаме как Учителят има грижа за всеки един от нас. През време на всички ваканции тя идваше на "Изгрева" и прекарваше с Братството на Рила. Но вече имаше професия, пари и бе сигурна в себе си.
към текста >>
7.
Разговор Вторий. Сърцето и Бог
,
,
ТОМ 2
Нравите отслабват, добрите привички губят своето назначение, светлите мисли чезнат, добрите чувства се покваряват и доброто семе, което трябваше да принесе плод, се изгуби изпомежду
тръните
и бодилите, които са обраснали около человека.
Сърцето, което е средоточие на душевния живот, ако не се управлява добре, може да разруши самата душа, като ѝ похарчи всичките жизнени сили и произведе онова вътрешно разрушение, което се нарича отчаяние, ожесточение, омраза към всеки живот. Сърцето, което е похарчило всичко и не е спестило и придобило нищо в замена, непременно според условията на самия живот ще се намери в оскъдност и лишение от всяко вътрешно благо, а тъй като не е научено да пренася подобни лишения, то се решава да се самоунищожи, отколкото да понесе неизгодите. Ето че в такъв случай человек сам по себе си дава място на лошите духове да го завладеят и отведат далеко от мястото на истинската свобода. Това е злощастието с днешния свят, че той харчи повече в душевно отношение, отколкото да придобива. И ето, че се ражда криза в техния живот.
Нравите отслабват, добрите привички губят своето назначение, светлите мисли чезнат, добрите чувства се покваряват и доброто семе, което трябваше да принесе плод, се изгуби изпомежду
тръните
и бодилите, които са обраснали около человека.
Тази е причината, която погубва самия человек. Неговото нерадение да узнае доброто на своята душа. Но мисля, че с теб не трябва да бъде така. Ти трябва във всичко да се подвизаваш към доброто, да го вършиш всякой ден, всякой час, никога, дори при каквито условия и да се поставяш, не трябва да се скъпиш да го направиш. Винаги трябва да ходиш в пътят на виделината.
към текста >>
8.
24. ПЪРВИТЕ СБЛЪСЪЦИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
А ние си ходехме боси, макар че по пътеките да имаше доста много
тръне
и често се набождахме.
Какво му провървя на този Жечо, че му дойдоха толкова много помощници. Така си говориха в кръчмата, а кръчмаря ги насъскваше срещу нас, защото беше разбрал, че ние сме против пиянството. Попът се присъедини към него в тая злостна кампания срещу нас като разбра, че ние в черква не ходим. Гледаха ни, че ходим боси. А това не им допадаше, защото в най-големите горещини селяните ходеха обути в цървули и навуща.
А ние си ходехме боси, макар че по пътеките да имаше доста много
тръне
и често се набождахме.
Ние бяхме възхитени от братския живот, бяхме весели, пеехме песни и забравяхме университета и големия град. Тук, сред природата приобщени към един общ живот се чувствахме добре. Изникнаха посевите, изкласиха нивите, а ние свикнахме с работата. След качамачената вечеря се прибирахме в нашата стая, обикновено четехме някоя хубава книга или пеехме заедно песни. Селяните се учудваха на нашия живот, но под въздействието на попа и кръчмаря, а след него и на кмета, ни оглеждаха недоверчиво.
към текста >>
9.
35. ПИСМО ОТ ЖЕЧО ВЪЛКОВ, С.АЧЛАРЕ ДО БОРИС НИКОЛОВ - СОФИЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Как се ходи с деветима с една кола за
тръне
и след като обикалят и се измъчат и изпободат ръцете, изпокъсат дрехите и се върнат с празна кола, а за да се огради е нужно повече от пет кола
тръне
.
Викам да ги приберат, или да ги изкарват на свинаря, или да ги затварят, а те отговарят, какво правели ако дохождат? А какво не! Изпреровиха двора, изровиха цветята, до самата къща изровено и разкаляно, влизат в обора и събарят кошовете с плява и разравят постелката на добитъка. Братя софиянци ще кажат то е лесно да се избегне това безпокойствие: Загради двора, затвори портите и не ще идват. Много лесно е да се каже, но да не питат мене, а братята комунари, които бяха в Ачларе, как лесно става това.
Как се ходи с деветима с една кола за
тръне
и след като обикалят и се измъчат и изпободат ръцете, изпокъсат дрехите и се върнат с празна кола, а за да се огради е нужно повече от пет кола
тръне
.
А портите щом мине добитъка и да си опрат конете дирницата и говедата главите, за да се чешат и ето ти портите строшени. Ще кажете: „трябва да ги чешеш и чистиш, за да не се чешат и събарят оградата." И на това ще ви отговарят братята: че друго е чужда ръка да чеше, а друго е сам да се почеше. Това брат Коста вярвам, че ще помни. Всяка сутрин се чешат добитъците, а погледни, конете са захапани, а кравите заблизани. И той си отиде.
към текста >>
10.
20. БОЯН БОЕВ (17.Х. 1883,гр. Бургас - 21.07.1963,18.35 мин, в София)
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Боян до края имаше „
трън
в плътта си", а дойде време когато това го скова на легло, но той продължаваше да работи.
Боян се стресна, леко подскочи както бе седнал и отсече бързо, напористо с неговия висок глас. „Сега, сега, сега, Учителю! " Всички се стреснахме. Учителят се усмихна. След това разговорът потече в друга посока.
Боян до края имаше „
трън
в плътта си", а дойде време когато това го скова на легло, но той продължаваше да работи.
Разчиташе стенограмите си и ги диктуваше на някои от сестрите, които пишеха на пишеща машина. По този начин излезнаха много неща от него за живота на Школата по това време, които трябва да бъдат отпечатани от следващото поколение. На една екскурзия, която направихме с група приятели на планината през зимата, беше много студено, до минус 10 градуса. Не можехме да му откажем на брат Боев да дойде с нас. Тогава му измръзнаха ръцете.
към текста >>
11.
ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Които идват от интерес, за корист, приличат на зърното паднало в
трънете
.
Повече идват от мода, още повече от интерес. Които идват от убеждение устояват на всичко. Те са „добрата почва", зърното паднало на нея принася плод много. Който иде, защото е модно - прилича на зърното паднало на пътя. Птиците небесни го изкълвават.
Които идват от интерес, за корист, приличат на зърното паднало в
трънете
.
„Избуяха и заглушиха го". 86. Бялото Братство не може да бъде слуга на една партия. Партията ще бъде слуга на Братството. Всемирното Бяло Братство е навсякъде в цялата Вселена. То е господар и на планетата.
към текста >>
12.
XVI. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО ПО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ - БЕИНСА ДУНО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
От
трънения
венец на България ще се изплете великото благо на балканските народи и Славянството и само по този път ще се дойде до обединението.
В света има обща власт, правова държава, която казва: всяка власт от Бога е дадена. Бог е внимателен към тази власт. И ако тази власт е от Бога дадена, трябва да е право дадена. Всички онези, които служат на тази власт, Той ги държи отговорни. Единственото нещо, което иска Господ, то е абсолютно всички същества да бъдат свободни като Него.
От
трънения
венец на България ще се изплете великото благо на балканските народи и Славянството и само по този път ще се дойде до обединението.
Българинът е взел от Славянина самопожертвуванието. От Аспаруховата чета е дошла храбростта на българина. Духът на самопожертвованието го има у славяните. Бог извика Славяните, за да съдействуват за Божието Царство на земята. Славяните са определени от Бога да бъдат носители на една нова идея.
към текста >>
13.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 4
Трите
тръна
в плътта ми 66.
Дъщерята Савка и майката Тереза Керемидчиева 61. Как Константин Иларионов не си реши задачата 62. На, целувай десницата ми! 63. Савка и телескопа на Учителя 64. Журналисти на Изгрева 65.
Трите
тръна
в плътта ми 66.
Верни и предани приятели 67. Човешките флуиди и река Сена 68. Учителят като лечител 69. Пробудените човешки съзнания 70. Светлината за другите 71.
към текста >>
14.
ІІІ.65. ТРИТЕ ТРЪНА В ПЛЪТТА МИ
,
,
ТОМ 4
65. ТРИТЕ
ТРЪНА
В ПЛЪТТА МИ Знаехме от Евангелието, че апостол Павел е имал
трън
в плътта си и много пъти се е молил Богу да го премахне.
65. ТРИТЕ
ТРЪНА
В ПЛЪТТА МИ Знаехме от Евангелието, че апостол Павел е имал
трън
в плътта си и много пъти се е молил Богу да го премахне.
Накрая научил отговора, че този трън му се дава, да бъде смирен и чрез него да се разплати с греховете си и да познае милостта на Бога, че му се дава възможност чрез този трън да се разплати. Това го знаех много добре като метод от Словото на Учителя. Аз също имах трън в плътта, който трън много ме смущаваше. Имах вътрешни и външни хемороиди, които ме измъчваха много, понякога не можех да ходя пеша, особено ако се възпаляваха. Това много ми пречеше при излети и екскурзии.
към текста >>
Накрая научил отговора, че този
трън
му се дава, да бъде смирен и чрез него да се разплати с греховете си и да познае милостта на Бога, че му се дава възможност чрез този
трън
да се разплати.
65. ТРИТЕ ТРЪНА В ПЛЪТТА МИ Знаехме от Евангелието, че апостол Павел е имал трън в плътта си и много пъти се е молил Богу да го премахне.
Накрая научил отговора, че този
трън
му се дава, да бъде смирен и чрез него да се разплати с греховете си и да познае милостта на Бога, че му се дава възможност чрез този
трън
да се разплати.
Това го знаех много добре като метод от Словото на Учителя. Аз също имах трън в плътта, който трън много ме смущаваше. Имах вътрешни и външни хемороиди, които ме измъчваха много, понякога не можех да ходя пеша, особено ако се възпаляваха. Това много ми пречеше при излети и екскурзии. В раницата си имах специално приготвена кутия за тях.
към текста >>
Аз също имах
трън
в плътта, който
трън
много ме смущаваше.
65. ТРИТЕ ТРЪНА В ПЛЪТТА МИ Знаехме от Евангелието, че апостол Павел е имал трън в плътта си и много пъти се е молил Богу да го премахне. Накрая научил отговора, че този трън му се дава, да бъде смирен и чрез него да се разплати с греховете си и да познае милостта на Бога, че му се дава възможност чрез този трън да се разплати. Това го знаех много добре като метод от Словото на Учителя.
Аз също имах
трън
в плътта, който
трън
много ме смущаваше.
Имах вътрешни и външни хемороиди, които ме измъчваха много, понякога не можех да ходя пеша, особено ако се възпаляваха. Това много ми пречеше при излети и екскурзии. В раницата си имах специално приготвена кутия за тях. След изхождане и изпразване на дебелото черво и ректума аз се подмивах с вода, подсушавах хемороидите, намазвах ги с паста. Какво ли не съм правил.
към текста >>
Имах "
трън
в плътта", както казва апостол Павел, за да не се превъзнасям, а да зная, че съм простосмъртен.
В раницата си имах специално приготвена кутия за тях. След изхождане и изпразване на дебелото черво и ректума аз се подмивах с вода, подсушавах хемороидите, намазвах ги с паста. Какво ли не съм правил. Какви ли не бани, различни мазила, пиене на билки. Нямах видимо облекчение.
Имах "
трън
в плътта", както казва апостол Павел, за да не се превъзнасям, а да зная, че съм простосмъртен.
Понякога наставаха дни, положението ми бе нетърпимо и аз стоя разкрачен като малко дете, което си е напълнило гащите и чака майка му да го почисти. Така аз веднъж тръгнах разкрачен към Изгрева и полека - полека стигнах до Учителя. Той ми беше дал преди това съвети, които изпълнявах, но без никакво подобрение. Учителят ме прие, изслуша ме и каза: „Трябва да опитаме и друг начин. Трябва да излъжем духовете.
към текста >>
Имах и втори "
трън
" в плътта.
Имах подобрение. Дълги години правих тези неща при влошаване на състоянието ми. Не смеех да кажа никому. Щяха да ми се смеят, че съм ученик в Младежкия Клас, че съм цигуларят на Младежкия Клас, а съжителствам със свиня и то с плътта на свиня. Е, какво ще кажете?
Имах и втори "
трън
" в плътта.
Вероятно имах много грехове от миналото и сега трябваше да се разплащам чрез страдания. Имах камъни в бъбреците и два пъти годишно получавах бъбречни кризи. Навремето това се лекуваше с пиене на топла минерална вода, със слагане на топли грейки на кръста и пиене на аналгин срещу болките. Нямаше ги днешните модерни средства, наречени спазмолитици, които да отпуснат гладката мускулатура на уретерите и на бъбреците, за да премине камъка надолу с урината. Сега го има, но по-рано ги нямаше.
към текста >>
Накрая се появи и третият "
трън
" в плътта ми.
Аз стоях до Него и най-внимателно наблюдавах. Това бе един начин, където Учителят се стараеше да работи чрез етерния двойник на онзи, който имаше нужда. Как ставаше това, само Учителят можеше да отговори. Нашите очи бяха затворени за този свят на страданието. Сестрата оживя.
Накрая се появи и третият "
трън
" в плътта ми.
Обади се и хипотрофия в простатата в старите ми години. Така преминах през две операции. Винаги имах добро отношение към хирургията, вярвах на лекарите и получавах помощ от тях. Знаех отношението на Учителя към хирургията и се възползвах от Неговото знание. Когато чуха приятелите, че боледувам, казаха: „Галилей се е отклонил от Школата, затова плаща".
към текста >>
Но че имам три
тръна
в плътта си, говори много за моите полици от миналото.
Когато чуха приятелите, че боледувам, казаха: „Галилей се е отклонил от Школата, затова плаща". Като чух това, аз тутакси си спомних как в миналите прераждания съм държал меч в ръката си и всички тия глави, които са сега пред мен, са били посичани от мен в името на Бога. А днес на тези глави, които ми се присмиват, аз им свиря на цигулка песните на Учителя. Аз знаех от Учителя за своята карма и знаех, че трябва да се разплащам с новите методи на учението. Дали се разплатих напълно, не зная.
Но че имам три
тръна
в плътта си, говори много за моите полици от миналото.
Трябва да се погасят и да се разплатя с длъжниците. Аз от живота си направих съдба за Учението на Учителя. Горях заради Него и изгарях като факла през годините. В страданията си от тези три тръна в плътта ми бях положен на вътрешна клада. Бях завързан и тази клада гореше и трябваше да изгори всичко у мен.
към текста >>
В страданията си от тези три
тръна
в плътта ми бях положен на вътрешна клада.
Дали се разплатих напълно, не зная. Но че имам три тръна в плътта си, говори много за моите полици от миналото. Трябва да се погасят и да се разплатя с длъжниците. Аз от живота си направих съдба за Учението на Учителя. Горях заради Него и изгарях като факла през годините.
В страданията си от тези три
тръна
в плътта ми бях положен на вътрешна клада.
Бях завързан и тази клада гореше и трябваше да изгори всичко у мен. Какво изгоря и какво пречисти у мен, това ще проверя при следното си прераждане. Разказвам тук за моите три тръна в плътта ми, за да знаете, че учениците през време на Школата също боледуваха, страдаха, минаваха през мъчения, защото всеки един от тях имаше по един трън в плътта си. А аз при това имах три тръна в плътта си. А това не беше малко.
към текста >>
Разказвам тук за моите три
тръна
в плътта ми, за да знаете, че учениците през време на Школата също боледуваха, страдаха, минаваха през мъчения, защото всеки един от тях имаше по един
трън
в плътта си.
Аз от живота си направих съдба за Учението на Учителя. Горях заради Него и изгарях като факла през годините. В страданията си от тези три тръна в плътта ми бях положен на вътрешна клада. Бях завързан и тази клада гореше и трябваше да изгори всичко у мен. Какво изгоря и какво пречисти у мен, това ще проверя при следното си прераждане.
Разказвам тук за моите три
тръна
в плътта ми, за да знаете, че учениците през време на Школата също боледуваха, страдаха, минаваха през мъчения, защото всеки един от тях имаше по един
трън
в плътта си.
А аз при това имах три тръна в плътта си. А това не беше малко. И затова аз имам тези три опитности от Учителя, за тези три тръна в моята плът.
към текста >>
А аз при това имах три
тръна
в плътта си.
Горях заради Него и изгарях като факла през годините. В страданията си от тези три тръна в плътта ми бях положен на вътрешна клада. Бях завързан и тази клада гореше и трябваше да изгори всичко у мен. Какво изгоря и какво пречисти у мен, това ще проверя при следното си прераждане. Разказвам тук за моите три тръна в плътта ми, за да знаете, че учениците през време на Школата също боледуваха, страдаха, минаваха през мъчения, защото всеки един от тях имаше по един трън в плътта си.
А аз при това имах три
тръна
в плътта си.
А това не беше малко. И затова аз имам тези три опитности от Учителя, за тези три тръна в моята плът.
към текста >>
И затова аз имам тези три опитности от Учителя, за тези три
тръна
в моята плът.
Бях завързан и тази клада гореше и трябваше да изгори всичко у мен. Какво изгоря и какво пречисти у мен, това ще проверя при следното си прераждане. Разказвам тук за моите три тръна в плътта ми, за да знаете, че учениците през време на Школата също боледуваха, страдаха, минаваха през мъчения, защото всеки един от тях имаше по един трън в плътта си. А аз при това имах три тръна в плътта си. А това не беше малко.
И затова аз имам тези три опитности от Учителя, за тези три
тръна
в моята плът.
към текста >>
15.
ІІІ.68. УЧИТЕЛЯТ КАТО ЛЕЧИТЕЛ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Аз имах три
тръна
в плътта, имах три заболявания.
За всеки ученик има строго определено време да изплати своята карма. За някои е пет години, за други десет години, за трети - цял живот. Изплащането става чрез страданието. Болестите и заболяванията на отделни системи у човека са врати, чрез които е станало нарушението на закона от човека. Чрез тях той може да изплати кармата си, като за нея плаща жизнен кредит.
Аз имах три
тръна
в плътта, имах три заболявания.
Чрез тях аз трябваше да изплащам своята карма. Това бяха три каси, зад които стояха касиери, искаха да им бъде заплатено, за да погася своите полици от миналото. Плащаше се не с пари, а с жизнен капитал. Ето това е развръзката. И когато Учителят се намесваше със своите съвети и своята помощ, то Учителят заплащаше за нашите полици пред нашите невидими кредитори.
към текста >>
16.
5.12. Изгревът и Духът на Словото
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
И виждам наоколо висока трева и
тръни
високи по тревата.
Сънувам, че тръгвам към Изгрева, но него го няма. Тук Изгрев, там Изгрев, няма го. Дойдох до бирарията на Танушев, която се намираше на 100 метра от Изгрева. Виждам, че Танушев си е на мястото, а гледам нататък, че Изгрева го няма. Това го сънувам.
И виждам наоколо висока трева и
тръни
високи по тревата.
Виждам, в далечината свети нещо жълто. Спуснах се през тревата и тръните да тичам към мястото, откъдето свети това жълто кълбо. Приближавам се до мястото, където обичаше да седи Учителя - до една лоза. Впоследствие на това място бе направен гроба на Учителя и положено Неговото тяло. Но това бе по-късно.
към текста >>
Спуснах се през тревата и
тръните
да тичам към мястото, откъдето свети това жълто кълбо.
Дойдох до бирарията на Танушев, която се намираше на 100 метра от Изгрева. Виждам, че Танушев си е на мястото, а гледам нататък, че Изгрева го няма. Това го сънувам. И виждам наоколо висока трева и тръни високи по тревата. Виждам, в далечината свети нещо жълто.
Спуснах се през тревата и
тръните
да тичам към мястото, откъдето свети това жълто кълбо.
Приближавам се до мястото, където обичаше да седи Учителя - до една лоза. Впоследствие на това място бе направен гроба на Учителя и положено Неговото тяло. Но това бе по-късно. А сега, в съня си, аз приближавам към това жълто кълбо и виждам храм от жълт мрамор със стъпала. Виждам една жена, като Богородица, загърната с наметало, която стои на входа на храма, а отдолу по стъпалата идват човешки сенки.
към текста >>
А
тръните
от Изгрева, в моя сън, това бяха блоковете на борците против фашизма, които сгради се построиха над разрушения Изгрев.
Стана. След заминаването на Учителя много хора отпаднаха и не си издържаха изпита. Останаха само онези, които бяха верни, които бяха положили живота си за Делото на Учителя чрез саможертвата на един човешки живот. Само те бяха допуснати в онзи храм от моя сън, който храм е сътворен от Духа на Словото. Това бяха малцината, които влезнаха в храма от моя сън. А другите бяха отделени и насочени да си вървят и да си тъпчат човешката земя.
А
тръните
от Изгрева, в моя сън, това бяха блоковете на борците против фашизма, които сгради се построиха над разрушения Изгрев.
Там се построиха и Посолства. Така се смесиха и тръните, и високата трева, която закри някогашния Изгрев. Сбъднаха се думите на Учителя. Значи ми бе дадено на сън да видя, че физическият Изгрев ще се разруши. Учителят това в Мърчаево го потвърди.
към текста >>
Така се смесиха и
тръните
, и високата трева, която закри някогашния Изгрев.
Само те бяха допуснати в онзи храм от моя сън, който храм е сътворен от Духа на Словото. Това бяха малцината, които влезнаха в храма от моя сън. А другите бяха отделени и насочени да си вървят и да си тъпчат човешката земя. А тръните от Изгрева, в моя сън, това бяха блоковете на борците против фашизма, които сгради се построиха над разрушения Изгрев. Там се построиха и Посолства.
Така се смесиха и
тръните
, и високата трева, която закри някогашния Изгрев.
Сбъднаха се думите на Учителя. Значи ми бе дадено на сън да видя, че физическият Изгрев ще се разруши. Учителят това в Мърчаево го потвърди. А истинският Изгрев е в Слънцето. А онази Богородица от съня ми каза: „Ето го Изгрева!
към текста >>
17.
СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ IV
,
,
ТОМ 4
Трите
тръна
в плътта ми -169 66.
Дъщерята Савка и майката Тереза Керемидчиева -162 61. Как Константин Иларионов не си реши задачата -164 62. На, целувай десницата ми -165 63. Савка и телескопа на Учителя -166 64. Журналисти на Изгрева -167 65.
Трите
тръна
в плътта ми -169 66.
Верни и предани приятели -171 67. Човешките флуиди и река Сена -172 68. Учителят като лечител -173 69. Пробудените човешки съзнания -175 70. Светлината за другите -175 71.
към текста >>
18.
71. КАК СЕ ОХРАНЯВАШЕ ДЕВАТА
,
,
ТОМ 5
Та на тази нива бяха посети много семена от различни сортове, от различни школи, от различни епохи, но като покълнаха в Школата, та да се чудиш от къде дойде тази пъстрота, такова разнообразие, че имаше всичко онова, което растеше като цветя, като трева, като бурене, като
тръне
.
Готови ли сте да понесете отговорността за тяхната смърт? " Те си заминаха умълчани и уплашени.. Не посмяха да правят повече опити. Тази сестра - Анка Динова бе от фарисейската школа - всички от тази школа се правят, че са много напреднали, онези дето се молят на всяко кюше, за да ги видят хората колко са богоугодни и колко духовни. Затова за външно показване и позьорство е говорено още от времето на Христа. И сега през времето на Учителя това нещо също го имаше, онези посети семена от фарисеите чакаха две хиляди години, за да възрастат отново на Божията нива.
Та на тази нива бяха посети много семена от различни сортове, от различни школи, от различни епохи, но като покълнаха в Школата, та да се чудиш от къде дойде тази пъстрота, такова разнообразие, че имаше всичко онова, което растеше като цветя, като трева, като бурене, като
тръне
.
Така че света дойде и тук в Школата, където всяка една минала школа от памти века си имаше по един представител като негов слушател пред Учителя. Така Учителят беше оставил всичко да расте както по времето на Христа, та накрая на века да се отдели бурена от житото. Но тук на Изгрева виждахме, че ако някой много избуява и пречеше на другите, протягаше се Божията ръка и изтръгваше бурена с корена му и после не се виждаше повече, Това лице постепенно се отдалечаваше от Изгрева. Така че тази сестра Динова имаше дъщеря, която искаше да се ожени за Борис. В това няма нищо лошо, че има дъщеря и че иска да ожени дъщеря си за някого, включително и за Борис.
към текста >>
19.
115. НЕЗАДОВОЛЕНОТО ЖЕЛАНИЕ
,
,
ТОМ 5
Тези слабости бяха заровени далеч в миналото и ние ги носехме с отминалите си пререждания, но тук в Школата на Учителя те се разрастваха от неговото присъствие, защото то бе благодатно и под него възрастваха както житото, така и бурените, плевелите и
тръните
в нас.
Но да се доближим до ученичеството това бе живот посветен на Бога и служение за Бога. Това изключваше всякакви съблазни и слабости, а ние трябваше да ги прескочим, но не можехме, защото ние притежавахме всичко в себе си: съблазните, слабостите, ревността и какви ли не още неща. Имаше интересни положения - ти имаш някаква малка слабост, която не се проявява на друго място, но тук в Школата на Учителя ще върти, ще суче тази невидима, малка слабост, но ще излезе на бял свят и то пред всички и пред Учителя. А после иди, че се оправяй със себе си и гледай как ще я оправиш когато има безброй свидетели и си се изложил пред Учителя. При тия случаи човек изпитваше вътрешен срам не от несъвършенството си, но от това, че не можеше още да владеем тези малки, съвсем малки слабости.
Тези слабости бяха заровени далеч в миналото и ние ги носехме с отминалите си пререждания, но тук в Школата на Учителя те се разрастваха от неговото присъствие, защото то бе благодатно и под него възрастваха както житото, така и бурените, плевелите и
тръните
в нас.
Така че ние бяхме тук в Школата под покрива на Всевишнаго и всичко растеше бързо с бързината на мисълта и точно онова, което бе в нас засято и вложено от миналото било като недостатък, било като постижение, то изникваше за броени дни, изникваше и се виждаше. Чудехме се как могат такива неща да се случат с нас. Ето защо Учителят работеше не със самите нас, а с човешката душа. Той я издигаше горе високо, работеше със своите методи и ние усещахме, че нашите души възрастваха и политаха като свободни същества към Невидимия свят. Когато при него идваше някоя сестра със специални изисквания той оглеждаше нещата много точно и преценяваше какво да се направи с тази сестра, с нейните проблеми и с тази човешка душа.
към текста >>
20.
146. ИЖДИВЯВАНЕТО НА БОЖЕСТВЕНАТА ЕНЕРГИЯ
,
,
ТОМ 5
Момчето ти е добре и
трън
няма да го убоде, ще се върне жив и здрав".
Има един стих от Писанието: „На ранина ще те видя, Господи". На ранина човешката душа може да направи общение с Бога. Разказваше същата сестра, че нейния син тръгнал и заминал в Италия на някаква екскурзия и дълго време не се обаждал. Отново отива при Учителя и го запитва какво става с нейния син, да не би да му се е случило нещо, че няма никаква вест от него. Учителят вдигнал глава, загледал се в пространството, мълчал дълго време, накрая свел глава към нея, погледнал я и казал: „Нищо му няма.
Момчето ти е добре и
трън
няма да го убоде, ще се върне жив и здрав".
Минават десетина дена и в един ден тревожен за майката на вратата се чука и влиза завърналият се син. Майката плаче от радост и го прегръща, че синът й се е върнал жив и здрав. А пък той за утеха казва: „Какво си заплакала, не бой се. Дори с трън не се убодох". Той без да иска повтаря думите на Учителя, сестрата трепва, усмихва се и мислено изказва благодарност към Учителя: „Не нам Господи, а на Твоето име въздай слава".
към текста >>
Дори с
трън
не се убодох".
Учителят вдигнал глава, загледал се в пространството, мълчал дълго време, накрая свел глава към нея, погледнал я и казал: „Нищо му няма. Момчето ти е добре и трън няма да го убоде, ще се върне жив и здрав". Минават десетина дена и в един ден тревожен за майката на вратата се чука и влиза завърналият се син. Майката плаче от радост и го прегръща, че синът й се е върнал жив и здрав. А пък той за утеха казва: „Какво си заплакала, не бой се.
Дори с
трън
не се убодох".
Той без да иска повтаря думите на Учителя, сестрата трепва, усмихва се и мислено изказва благодарност към Учителя: „Не нам Господи, а на Твоето име въздай слава". Ето това е един стих от Писанието, където човек е разрешил правилно задачата си и когато е направил общение с Бога, и когато е получил закрила от него той може правилно да оцени и да каже, че не на него, а на Онзи, Който с десницата го е окрилял в бедата, само тази десница е свещена и славата принадлежи на Нея. Аз съм на разговор при Учителя. „Учителю, трябва ли човек да има желание или пък да се отрече от тях? " „Има три вида желания: на настроението, на разумността и на Любовта.
към текста >>
21.
229. КАТЯ ГРИВА
,
,
ТОМ 5
Накрая тя бе принудена, подаде документите си и бяха я назначили учителка по пеене и то в град
Трън
.
Катя Грива беше направила опит да работи като певица в операта, но след като видя, че това не е за нея, не е в нейния характер и не отговаря на нейните идеи, то тя се отказа. Не че нямаше глас, не че нямаше сценична фигура и знания, напротив тя ги превъзхождаше по всичко. Но се върна на Изгрева и по едно време не искаше да работи, а очакваше онези скромни средства, които тя получаваше от родителите си. Учителят няколко пъти я караше да отиде да работи, но тя не искаше. Ето защо Учителят към нея приложи един необикновен метод и в разстояние на шест месеца не й обърна никакво внимание, не разговаряше с нея и не я приемаше.
Накрая тя бе принудена, подаде документите си и бяха я назначили учителка по пеене и то в град
Трън
.
Тя отначало не искаше. Мотае се известно време накрая отива при Учителя, поднася му заповедта и пита какво да прави. Той й казва: „Ще отидеш там, защото имаш работа. Чрез теб ще се помогне на младежите, които са там комунисти и могат да пострадат и дори да им се отнеме живота от властта. Чрез теб ще се помогне на тези души".
към текста >>
На пръв поглед тя нищо не правеше, но вероятно чрез нея и чрез нейното присъствие там Учителят работеше посредством нейното съзнание върху всички жители на
Трън
.
Мотае се известно време накрая отива при Учителя, поднася му заповедта и пита какво да прави. Той й казва: „Ще отидеш там, защото имаш работа. Чрез теб ще се помогне на младежите, които са там комунисти и могат да пострадат и дори да им се отнеме живота от властта. Чрез теб ще се помогне на тези души". Катя си прибра куфарите и 1 замина там и стана една обикновена, провинциална учителка по пеене.
На пръв поглед тя нищо не правеше, но вероятно чрез нея и чрез нейното присъствие там Учителят работеше посредством нейното съзнание върху всички жители на
Трън
.
Тогава на някакъв учителски съвет тя е успяла да прикрие една комунистическа група на гимназистите в Трън и да ги спаси не само от изключване от гимназията, но и от полицията. Така че думите на Учителя се сбъднаха и те бяха изпълнени от Катя Грива без да иска и без да осъзнава след време как това бе точно станало. Спомням си Катя живееше в една барака и имаше навика да оставя свои вещи и пари така наяве. Оставаше ги на масата, на кревата и беше немарлива. Имаше един приятел, който често я посещаваше и той й взимаше скришно й посягаше върху парите.
към текста >>
Тогава на някакъв учителски съвет тя е успяла да прикрие една комунистическа група на гимназистите в
Трън
и да ги спаси не само от изключване от гимназията, но и от полицията.
Той й казва: „Ще отидеш там, защото имаш работа. Чрез теб ще се помогне на младежите, които са там комунисти и могат да пострадат и дори да им се отнеме живота от властта. Чрез теб ще се помогне на тези души". Катя си прибра куфарите и 1 замина там и стана една обикновена, провинциална учителка по пеене. На пръв поглед тя нищо не правеше, но вероятно чрез нея и чрез нейното присъствие там Учителят работеше посредством нейното съзнание върху всички жители на Трън.
Тогава на някакъв учителски съвет тя е успяла да прикрие една комунистическа група на гимназистите в
Трън
и да ги спаси не само от изключване от гимназията, но и от полицията.
Така че думите на Учителя се сбъднаха и те бяха изпълнени от Катя Грива без да иска и без да осъзнава след време как това бе точно станало. Спомням си Катя живееше в една барака и имаше навика да оставя свои вещи и пари така наяве. Оставаше ги на масата, на кревата и беше немарлива. Имаше един приятел, който често я посещаваше и той й взимаше скришно й посягаше върху парите. А нейните парички са скромни и са от спестяванията на нейните родители, които са в Пловдив.
към текста >>
22.
291. НИКОЛА АНТОВ
,
,
ТОМ 5
Аз изохках тогава все едно, като че ли беше ме убол
трън
, но това изказване на Учителя се оказа вярно и имахме възможност да проверим всичко това по време на разкола на Братството и предстоящия процес.
След това се върна отново на Изгрева. Веднъж той ме среща, насочва се към мен и изрича следното: „Досега аз бях в затвора, а сега ти ще ходиш там". Точно по това време бяха започнали големите крамоли и разправии около ръководството на Братството. Спомням си веднъж Учителят беше казал следното: „Някои духове са изключително пакостни духове и затова са завързани като ученици в Школата, че ако ги пуснем навън в света ще направят много повече поразии. А тук са вързани и няма къде да мърдат".
Аз изохках тогава все едно, като че ли беше ме убол
трън
, но това изказване на Учителя се оказа вярно и имахме възможност да проверим всичко това по време на разкола на Братството и предстоящия процес.
В новия Братски съвет бяха влезнали седем човека и след канчината на Тодор Стоименов беше предложено на Борис Николов да бъде председател. Връща се той у дома важен-важен, защото е поставен на първо място, което означава голямо уважение, голямо зачитане и прочие, и прочие. Аз го изслушвам каквото ми разказва, но на мен хич не ми харесваше това, защото родът им беше щестлавен и една от най-лошите черти на рода беше щестлавието, а те бяха трима братя и една сестра и без изключение бяха от щестлавни, по-щестлавни. Знаех, че Борис не може да се справи с щестлавието на рода и по този начин обрича сам себе си на провал. Освен това бях сигурна, че това не е случайна работа и че това е клопка на онези духове, които воюваха срещу Учителя.
към текста >>
23.
291. НИКОЛА АНТОВ
,
,
ТОМ 5
Аз изохках тогава все едно, като че ли беше ме убол
трън
, но това изказване на Учителя се оказа вярно и имахме възможност да проверим всичко това по време на разкола на Братството и предстоящия процес.
След това се върна отново на Изгрева. Веднъж той ме среща, насочва се към мен и изрича следното: „Досега аз бях в затвора, а сега ти ще ходиш там". Точно по това време бяха започнали големите крамоли и разправии около ръководството на Братството. Спомням си веднъж Учителят беше казал следното: „Някои духове са изключително пакостни духове и за- това са завързани като ученици в Школата, че ако ги пуснем навън в света ще направят много повече поразии. А тук са вързани и няма къде да мърдат".
Аз изохках тогава все едно, като че ли беше ме убол
трън
, но това изказване на Учителя се оказа вярно и имахме възможност да проверим всичко това по време на разкола на Братството и предстоящия процес.
В новия Братски съвет бяха влезнали седем човека и след кончината на Тодор Стоименов беше предложено на Борис Николов да бъде председател. Връща се той у дома важен-важен, защото е поставен на първо място, което означава голямо уважение, голямо зачитане и прочие, и прочие. Аз го изслушвам каквото ми разказва, но на мен хич не ми харесваше това, защото родът им беше щестлавен и една от най-лошите черти на рода беше щестлавието, а те бяха трима братя и една сестра и без изключение бяха от щестлавни, по-щестлавни. Знаех, че Борис не може да се справи с щестлавието на рода и по този начин обрича сам себе си на провал. Освен това бях сигурна, че това не е случайна работа и че това е клопка на онези духове, които воюваха срещу Учителя.
към текста >>
24.
39. ПОЛЯНКАТА
,
,
ТОМ 6
Един полива, друг изкоренява
трънчета
, друг сади здравец в някой кът, друг сковава скамейки, боядисва с блажна боя и т.н.
Околовръст са борове, кипариси, ели, плодни дървета. Те така са преплетени, че образуват един живописен борд1ор достоен за четката на голям майстор. Когато за пръв път посетих поляната преди 47 години тези борове бяха малки, крехки, нежни борчета, които не можеха и сянка да хвърлят, под която да се подслониш. С каква любов бяха посадени, с каква грижа бяха поливани през сухите лета. Всеки свещенодействуваше тука.
Един полива, друг изкоренява
трънчета
, друг сади здравец в някой кът, друг сковава скамейки, боядисва с блажна боя и т.н.
Тука всичко е бяло, бяло, слънчево. Тука за пръв път Учителят ни позова към природата. Тука за пръв път Той ни научи да обичаме, да посрещаме и да търсим слънцето, да се ползуваме от неговите целебни сили, да се вдъхновяваме от неговите красиви изгреви, да се стремим към него, като символ на Нещо Велико, Мощно, Светло, Красиво, Благодатно! Тука ни научи да дишаме дълбоко ранния сутрешен, прекрасен, чист и свеж въздух напоен с боров и цветен ароматен дъх, тъй необходим за здравето на човека. Тука ни даде Паневритмията.
към текста >>
25.
НИКОЛА ГРЪБЛЕВ (1893-1968)
,
ДУХОВНИ ОПИТНОСТИ /Спомени на Никола Христов Гръблев/ 1. ВРЪЩАНЕ КЪМ МИНАЛОТО
,
ТОМ 6
При настроение, което ме обхващаше сегиз-тогиз, аз се отделях от другите и отивах между гъсто израслите магарешки
тръни
, близо до „конското".
в Габрово бедни семейства, къщите на които бяха пострадали от наводнението, се приютиха в едно необитавано, полуразрушено здание, на края на града, близо до Падалокия (Ловчанския) мост. Назоваха го „конското" и държаха катафалката там. Ние често се катерехме по нея и лягахме в вдлъбнатината гдето слагаха ковчега. Майките ни бяха вдовици и ходеха на работа. Ние, десетина хлапака играехме по „Падалото" боси, окъсани, а често и гладни.
При настроение, което ме обхващаше сегиз-тогиз, аз се отделях от другите и отивах между гъсто израслите магарешки
тръни
, близо до „конското".
Бях намерил полянка от около 1 кв. метър, почвах да гледам синьото небе и се захласвах. Един ден майка ми беше останала вкъщи. Аз още от обед отидох на въпросната полянка, без да усетя минал целия следобед. Било е вероятно към 6-7 часа вечерта, когато изскочих от там.
към текста >>
" Казах й, че съм бил в
тръните
.
метър, почвах да гледам синьото небе и се захласвах. Един ден майка ми беше останала вкъщи. Аз още от обед отидох на въпросната полянка, без да усетя минал целия следобед. Било е вероятно към 6-7 часа вечерта, когато изскочих от там. Като ме видя майка ми ме запита: „Ти къде беше?
" Казах й, че съм бил в
тръните
.
„Защо, каза - ме лъжеш, аз толкова пъти виках и така силно, че и заспал да беше, щеше да се събудиш." И ме натупа здравата, въпреки моите уверения, че не лъжа. В „Конското" живяхме 1-2 години. През това време майка ми успя да постегне къщата и се върнахме в нея. Тя беше на ул.'„Брянска" N 18 на около 100 метра от моста „Игото", гдето е сега паметника на Рачо Ковача към гарата. Река Янтра беше на 2-3 метра от къщата ни и често ни идваше на гости, като ни караше да бягаме у съседите насреща.
към текста >>
26.
8. ОРИСНИЦИ НА СЪДБАТА
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Другата орисница започна да ми говори и ми представя живота на една жена поставена при много сурови условия, пътят бе
трънлив
, каменист, бурен, пълен със страдание и мъчение.
Около мен слезнаха и ме заобиколиха светли същества. Бяха орисници на съдбата. Едната орисница започна да ми говори и да ми представя в образи един свят на жена поставена при много благоприятни условия и материално изобилие, която бе заобиколена от висше общество и с подходящ външен блясък. Отвориха ми и другата страница на предстоящия ми живот, за да видя и вътрешното съдържание на този светски живот. Видях никаква придобивка за душата и живот без съдържание и кух отвътре, от беден победен на празнота и безсмислие!
Другата орисница започна да ми говори и ми представя живота на една жена поставена при много сурови условия, пътят бе
трънлив
, каменист, бурен, пълен със страдание и мъчение.
Сурови условия - ледени блокове от човешки сърца, които с човешки сълзи трябва да се разтопяват. Отвориха ми и другата страница, показаха ми вътрешното съдържание на този живот: богати опитности, дълбочина на мисълта и съдържание. След това светлите същества - орисници ме запитаха: „Кой път желаеш да избереш? От тебе зависи да си избереш. Имаш привилегията да избираш.
към текста >>
А той беше такъв, какъвто си го избрах -
трънлив
, че каменист, че ледени блокове се изправяха в сърцата на ония, които се срещах.
Ние веднага щете поставим при тези условия". Без колебание казах: „Избирам пътя на най-мъчните условия, но да е пълен с вътрешно съдържание". Завесата пред очите ми се спусна. Видението изчезна. Аз поех моят път.
А той беше такъв, какъвто си го избрах -
трънлив
, че каменист, че ледени блокове се изправяха в сърцата на ония, които се срещах.
Бури, урагани се изсипваха върху главата ми. Градушки ме брулиха и аз се олюлявах в своя път. Веднъж не издържах и отидох на Изгрева да се оплаквам на Учителя от всичко това, което ме връхлита. Учителят ме изслуша внимателно, после се усмихна и ми каза: „Сестра, защо се оплаквате? Нали вие такъв път си избрахте пред орисниците?
към текста >>
27.
20. НА РАБОТА В АДА И КОНЦЕРТ ЗА ИЗБРАНИТЕ
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Аз знаех, че се откачвам от
трън
и че ще се закача на глог, че е по-висок.
А дали то влизаше в онези мои роднини на мъжа ми в Габрово или влизаше в тази приятелка на брат ми, или в брат ми, беше все едно! Чудовището съществуваше, то бе реално и то воюваше с мен! Да, всички имаха зверско отношение към мен. А сега брат ми ме пъди от бараката и от стаята, която е за гости, за такива като мен дошли от провинцията. Замълчах си, взех си куфара и отидох при другия ми рожден брат Николай и жена му Тодора.
Аз знаех, че се откачвам от
трън
и че ще се закача на глог, че е по-висок.
Но нямаше как? Отидох при втория ми брат Николай и те ми казаха, че мога да спя на тавана на тяхната барака. Отдъхнах си, защото това все пак бе едно прилично разрешение на въпроса. От единия рожден брат ме гонеха, но при другия рожден брат ме качваха на тавана. Това бе голям успех за мене.
към текста >>
Ето, това е да се отървеш от
трън
, та да се закачиш на глог, че е по-висок.
Нямаше нито дюшек, нито завивки. Легнах и изведнъж ме нападнаха дървеници и не можах да спя и цяла нощ трепех дървеници под светлината на лоена свещ. Тук на този таван водех сражение с адовите сили на преизподнята цяла нощ до сутринта. Сутринта изметох една лопатка дървеници - избити неприятели от сражението. Та така освен със змея, който влизаше в разни човеци, аз водих сражение и със змея, който бе наел като войници онези дървеници на братовия ми таван.
Ето, това е да се отървеш от
трън
, та да се закачиш на глог, че е по-висок.
За пръв път и за последен път излизаме на един концерт в София. Брат ми Борис беше взел три билета и ми предложи да дойда в зала „България", за да чуя знаменитият цигулар-музикант Чомпи. Аз се съгласих, макар че умувах и се колебаех, защото бях отседнала да пренощувам на друго място на Изгрева и не желаех да имам повече неприятности с Мария. Срещнахме се тримата пред входа на залата. Аз влезнах след тях и седнах на своето място.
към текста >>
28.
КРУМ ВЪЖАРОВ (3.IV.1908 - 2.III.1991 г.) 1. КЪДЕ И КАК НАМЕРИХ УЧИТЕЛЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО И НЕГОВАТА ШКОЛА
,
Крум Въжаров
,
ТОМ 6
Баща ми се казваше Янаки, роден в село Слишовци,
Трънско
.
КРУМ ВЪЖАРОВ (3.IV.1908 - 2.III.1991 г.) 1. КЪДЕ И КАК НАМЕРИХ УЧИТЕЛЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО И НЕГОВАТА ШКОЛА Казвам се Крум Янакиев Въжаров, роден съм в София през 1908 г. на 3 април.
Баща ми се казваше Янаки, роден в село Слишовци,
Трънско
.
Баща ми живя 100 години, а майка му 93 години. Баща ми беше преподавател по физика в Софийския университет, а майка ми беше завършила „Нотър Дам Де Сион" в Цариград. Бащата на майка ми е бил свещеник-бунтовник и като млад е бил заточен от турците в Диар Бекир, където е загинал. И така тя останала без баща на 2 ^ 3 годинки. Имах сестричка две години по-голяма от мене, но за три дена умря от дифтерит, а тя беше смъртоносна болест в онези години.
към текста >>
29.
6. ВЕСТНИК „БРАТСТВО
,
Станка Иванова Тотева
,
ТОМ 6
Като мина ваканцията ние си тръгнахме, но не минахме пеша през
Трън
, а тръгнахме с влака, който отива до Ниш и слязохме на спирка Владишки хан.
6. ВЕСТНИК „БРАТСТВО" Сега ще ви разкажа един случай, при който Учителят може да лекува през пространството, През 1942 г. беше военно положение и мъжът ми беше назначен учител в западните покрайнини. Понеже нямахме деца заминах и аз с него, да го придружавам. Отидохме при Учителя на тръгване, казахме му и заминахме. За Нова година си дойдохме в София.
Като мина ваканцията ние си тръгнахме, но не минахме пеша през
Трън
, а тръгнахме с влака, който отива до Ниш и слязохме на спирка Владишки хан.
От там през Сурдулица пеш, да се изкачим на Власина планина, където беше нашето село Власина. Там се бяхме установили. Но във влака, в нашето купе имаше сърби, които разбраха, че мъжът ми е учител в с. Власина във Власина планина, а те тогава преследваха българите. Беше около 10 ч.
към текста >>
Сурдулица или от гр.
Трън
.
Аз бях все тъй схваната, като парализирана, креех с всеки изминат ден и освен това имах ужасни болки. Цялото тяло ме болеше и костите, и мускулите, всичко и бях все със затворени очи. Мъжът ми край мене се чудеше какво да прави. По него време заваля голям сняг до три метра натрупа. Хората не можеха да се снабдят с брашно, което трябваше да дойде или от гр.
Сурдулица или от гр.
Трън
.
Не можеше и шейна да премине, защото имаше посред пътя едно езеро, което беше 14 км дълго и около един км широко. Над него имаше направен още в миналото един насип и мост. Но сега, когато беше навалял снега не можеше да намерят къде е точно моста, за да разкопаят и го открият. 40 души мъже излезли с кирки и лопати, но напразно отишъл трудът им. Един от тях починал и другите захвърлили всичко и се отказали да търсят моста, като казали, че ще изкарат с компюрища (картофи).
към текста >>
30.
7. КОЙ И КАКЪВ БЕШЕ ПО ВРЕМЕТО НА ХРИСТА
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
И Учителят ми каза веднъж, че сравнява моята карма така: че и апостол Павел имал
трън
в плътта и три пъти се молил, но оставял всичко на Божията Воля, за да си изплати кармата.
Ето вече 40 години след заминаването на Учителя аз гледам как този закон действува безотказно. И вие ще, го проверите чрез вашия живот. На времето аз имах хубави идеали, хубави образи за подражание. Но мога да ти кажа, какво нещо е кармата. Аз това съм преживял и го живея досега.
И Учителят ми каза веднъж, че сравнява моята карма така: че и апостол Павел имал
трън
в плътта и три пъти се молил, но оставял всичко на Божията Воля, за да си изплати кармата.
Господ му казал: „Стига ти моята благодат, че моята помощ в немощта на човека се изявява и проявява! " Та Учителят сравняваше моята карма с кармата на апостол Павел, който бе гонил апостолите, защото искаше да ми даде подтик и метод, който е използвал апостол Павел. Учителят ми даде този метод, но аз не Го послушах. От майка си нося чистотата, а от баща си противоречията и онези камъни, с които ме замерват онези седем хиляди попски духове. С тях се боря.
към текста >>
31.
1. ПРИДВИЖВАМЕ НА РОДА КЪМ СОФИЯ
,
Надежда Георгиева Кьосева
,
ТОМ 6
Така сестра ми Илина е родена в
Трън
.
Втората е Илина Билдирева по мъж, после Славчо, брат ми. Първоначално се водил Печеников, а после Славянски. Той завърши II мъжка гимназия. Славчо е роден в Асеновград. Баща ми е бил телеграфопощенски чиновник и е живял на много места в България и така, където е живял в момента, там са родени и децата му.
Така сестра ми Илина е родена в
Трън
.
Брат ми в Станимъка - Асеновград, аз съм родена в Гюмюрджина, другата ми сестра Милка - пет години по- голяма от мене е родена в София. Всички на различни места. Тридесет години баща ми е бил телеграфопощенски чиновник и е живял на различни места. Така накрая идваме в София. Аз съм родена в Гюмюрджина в 1915 г.
към текста >>
32.
2. СРЕЩАТА С УЧИТЕЛЯ
,
Надежда Георгиева Кьосева
,
ТОМ 6
в
Трън
, брат ми -1908 г.
Той е роден през 1907 г. в Асеновград, но не зная точно кога. Вероятно Христина, съпругата му ще знае точно датата. Другата ми сестра, голямата Сашка - 1904 г. в София, Йлина - 1909 г.
в
Трън
, брат ми -1908 г.
в Станимъка, Милка в 1910 г. в София, аз - 1915 г. в Гюмюрджина. Брат ми е завършил II мъжка гимназия, отдели се от къщи и отиде да живее на Изгрева. Как и с кого е влязъл във връзка не зная.
към текста >>
33.
3. ЕСПЕРАНТИСТИ НА ИЗГРЕВА
,
Маргарита Рангелова Стратева
,
ТОМ 6
му каза: „Атанасе, Атанасе, не си слагай здрава глава в
тръне
, тя не е добре със здравето!
На един есперантски конгрес Емил взема малката ни сестра Лили, която беше учила есперанто. А Лили беше хубава, способна и ученолюбива, но като ученичка се беше разболяла от туберкулоза и не можа да завърши. Състоянието й се беше подобрило, тя се беше освежила и като се запознала на конгреса с Атанас Николов, последният много я харесал и пожелал да се оженят. Може би си е мислил, като я гледа, че е наперена и ученолюбива - вместо да седи на село, по- добре е с него да ходи по конгреси, екскурзии и т. н. Гита: Дори баща ми преди да се оженят през пролетта на 1939 г.
му каза: „Атанасе, Атанасе, не си слагай здрава глава в
тръне
, тя не е добре със здравето!
" Но Атанас не слуша и се ожениха. Лили се запозна с идеите на Учителя от Атанас, Първоначално те живееха в Севлиево, но климата в Севлиево беше суров и не й повлия добре. Там имаше често мъгли и Лили се разболя отново. Лили беше по-малка, но тя по-рано се запозна с Учението. Тя ни подпомогна в това отношение да се запознаем по-отблизо с него.
към текста >>
34.
7. ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ЗРЯЛАТА КАРМА
,
Маргарита Рангелова Стратева
,
ТОМ 6
Една вечер дошъл на село Славчо
Трънски
.
аз карах самарянски курсове, за да ида на фронта да помагам, но когато обесиха Емил, тогава ми стана нещо на ръката и когато по-късно се представих казаха, че не вземат вече милосърдни сестри за фронта. И така останах. Емил казваше в тетрадката си, че леля ви Кина и моите приятели няма да ви оставят и наистина, понеже аз не съм имала деца почувствувах Йоанна и Георги, пък и Божидарчо като мои деца. На 10.V.1943 г, Гита дошла отново в София, защото на село останал военен гарнизон, а семейството им се считало неблагонадеждно. Голямата ми сестра Здравка била женена за известен комунист, който бил лежал в затвора в Сливен.
Една вечер дошъл на село Славчо
Трънски
.
Те били заподозрени в участие с него, сестра ми Здравка била интернирана в едно близко село, а Гита отишла в Севлиево, където седяла два месеца.
към текста >>
35.
9. Разговори на Илия Младенов с Учителя в с. Мърчаево
,
Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)
,
ТОМ 7
Ако на една
трънка
присадите череша, то соковете от
трънката
като додат до черешата няма да дадат плод
трънка
, а ще се роди череша и обратното.
Капитулация чака само тази обсада, иначе тя може да се премахне. Всички трябва да капитулират пред Божествената сила. Само когато хората го видят, тогава ще го повярват това. За войните майките са виновни. Ако майките започнат още от утробата да възпитават детето си да не прави зло никому и да не убива и това възпитание продължи докато детето порасне, ще има ли хора способни да убиват?
Ако на една
трънка
присадите череша, то соковете от
трънката
като додат до черешата няма да дадат плод
трънка
, а ще се роди череша и обратното.
Има хора присадени на трънка - череши, и обратното. Някои казват, че ще оправят света. Светът е оправен, но трябва да възприемаме нещата както са. Душата е благородна, само дайте й простор да се прояви. Законите и парите са водители на Любовта, а трябва обратното - те да станат слуги на Любовта.
към текста >>
Има хора присадени на
трънка
- череши, и обратното.
Всички трябва да капитулират пред Божествената сила. Само когато хората го видят, тогава ще го повярват това. За войните майките са виновни. Ако майките започнат още от утробата да възпитават детето си да не прави зло никому и да не убива и това възпитание продължи докато детето порасне, ще има ли хора способни да убиват? Ако на една трънка присадите череша, то соковете от трънката като додат до черешата няма да дадат плод трънка, а ще се роди череша и обратното.
Има хора присадени на
трънка
- череши, и обратното.
Някои казват, че ще оправят света. Светът е оправен, но трябва да възприемаме нещата както са. Душата е благородна, само дайте й простор да се прояви. Законите и парите са водители на Любовта, а трябва обратното - те да станат слуги на Любовта. Една майка като гледа детето си и бди над него денонощно, жертвува всичко за него - колко й се плаща?
към текста >>
36.
3. Писма на Учителя Дънов до Елена Казанлъклиева
,
Елена Казанлъклиева
,
ТОМ 7
Някои хора Божествената Любов ги прави като рози, а други като
тръни
.
Не са всичките цветя на полето с еднакъв мирис. И не всички души са еднакви по уровен на развитие. И не можем от всички да очакваме еднакъв плод. Само Господ е в сила да преобръща злоточ да работи за добро. И религиозните хора си имат своите особености.
Някои хора Божествената Любов ги прави като рози, а други като
тръни
.
Някой прави като сочни смокви, а други като стипчиви трънки. И всеки си стреми според разбиранията си. Трябва Мъдрост, трябва знание. Трябва Сила и търпение, да се победи злото в човека. Който иска да следва Господа трябва да дигне своят кръст и да го носи с търпение и радост.
към текста >>
Някой прави като сочни смокви, а други като стипчиви
трънки
.
И не всички души са еднакви по уровен на развитие. И не можем от всички да очакваме еднакъв плод. Само Господ е в сила да преобръща злоточ да работи за добро. И религиозните хора си имат своите особености. Някои хора Божествената Любов ги прави като рози, а други като тръни.
Някой прави като сочни смокви, а други като стипчиви
трънки
.
И всеки си стреми според разбиранията си. Трябва Мъдрост, трябва знание. Трябва Сила и търпение, да се победи злото в човека. Който иска да следва Господа трябва да дигне своят кръст и да го носи с търпение и радост. В кръста е скрита и смъртта, и живота, и радостта, и скръбта, и славата, и безчестието.
към текста >>
37.
Първи разговое с Темелко на 27.1.1978 г.
,
Темелко Стефанов Гьорев
,
ТОМ 7
Погледнеш, потърсиш, а тя се крие у
трънете
.
Учителят го погледна и му казал: „Това нещо и този метод е отречен от вековете. Така сега няма да се върви. Сега ще вървим по пътя на теменугата. Като тръгнеш по пътеката, изведнъж ще почувствуваш някакво дихание на теменужка. Обърнеш се, мирише, обърнеш се гледаш - няма нищо.
Погледнеш, потърсиш, а тя се крие у
трънете
.
Там е и не се вижда, но мирише на теменуга“. Т.: Там се е скрила. И чека, който трябва. С добрите си дела, с делата си ще миришеш на добро. В.: И Учителят продължава: „И вие сега ще работите като теменугата.
към текста >>
Майстори-
трънчани
беха.
А ти си я строил тогава. Ти ли си прави плана? Майсторите от къде ги намери? Т.: План не съм правил. Така на ум го направих.
Майстори-
трънчани
беха.
В.: И къде ги намери тия? Т.: Тука работеха из селата. В.: По селата ти ги хвана. Скъпо ли ти взеха. Тогава скъпо ли вземаха за строежа?
към текста >>
38.
Трети разговор с Темелко, септември 1978 г.
,
Темелко Стефанов Гьорев
,
ТОМ 7
Т.: Майсторите бяха от
трънския
край.
В.: Как реши да направиш къща? Т.: При тия деца трябваше да направим къща. Четири деца имам - трябва да се разширим някъде. Там старата къща вече бе фалирала - от плет бе направена. В.: А майсторите от къде ги докарахте?
Т.: Майсторите бяха от
трънския
край.
Плащахме, работят хората. В.: Ти ли ми разправяше, като правели къщата все са пеели. Т.: Това е стар обичай. Като правят къщи да пеят. Значи това е по стар трънски обичай.
към текста >>
Значи това е по стар
трънски
обичай.
Т.: Майсторите бяха от трънския край. Плащахме, работят хората. В.: Ти ли ми разправяше, като правели къщата все са пеели. Т.: Това е стар обичай. Като правят къщи да пеят.
Значи това е по стар
трънски
обичай.
Но сега като правят къщи никой не пее нищо, дори псуват стопанина, че малко им плаща. Всичко е наопаки. В.: Исках друго да те питам. Бях чул, пък не знам дали е вярно, когато Учителят за пръв път да дойде тука, твоята дъщеря го е сънувала, че щял да дойде. Т.: Не е сънувала.
към текста >>
39.
13. Съдбата на братската градина
,
Ангел Вълков
,
ТОМ 7
Той беше се втвърдил и обрасъл с шипки и храсти и
тръне
, че ми отне 20 дена докато го обърна с права лопата.
Когато ние влезнахме и поехме работата всичко беше занемарено. Мястото на Учителя беше обрасло с висока трева до над пояса. Вътре лежеше едно черно куче. Най-напред очистихме тревата, прекопахме мястото около гроба, като посяхме половината с теменуги, а другата половина с петунии. След това се заех да обработя мястото около гроба.
Той беше се втвърдил и обрасъл с шипки и храсти и
тръне
, че ми отне 20 дена докато го обърна с права лопата.
И така след 2-3 години, след непрекъсната ежедневна работа мястото придоби своят хубав вид. Целогодишно растяха цветя. Бяха насадени рози, лозата бе възстановена до гроба на Учителя и дойде време, че един брат направи една елипсовидна ограда, която бе поставена до самата елипса. Така приключи един етап, който се движеше и ръководеше едновременно от Силите на разрушението и съзиданието. Последствията са ясни и видими.
към текста >>
40.
29. УРОКЪТ КЪМ ЕДНОГО, БЕ УРОК КЪМ ВСИЧКИ
,
,
ТОМ 8
Тя не можа да издържи на това и накрая бе принудена да замине и да работи като учителка в гр.
Трън
.
Просто това беше една нейна слабост да не може да си пази парите от самата себе си. Но дойде и развръзката. Учителят й нареди да отиде да работи като учителка по пеене в провинцията. Тя не искаше да напусне Изгрева и Учителя. И тогава цели шест месеца Учителят нито говори с нея, нито я поглежда.
Тя не можа да издържи на това и накрая бе принудена да замине и да работи като учителка в гр.
Трън
.
След време Катя идва през една ваканция на Изгрева, но вече като учителка. Учителят я спира и пита: "Е, рекох, какво прави учителката по пеене? Може ли вече учителката по пеене да си пази парите от самата себе си? " Катя се усмихва и отговаря: "Учителката по пеене през денят пее на учениците, а през нощта плаче за себе си. На следващият ден учителката изпитва жалост и срам от така спечелените пари и не смее да ги харчи".
към текста >>
41.
4. КРИЛЦАТА
,
,
ТОМ 8
- Издраха ми се краката от циганските
тръни
- от мъчнотиите в живота.
Ето как стана чудото. Извикал-неизвикал и Господ пред мене. "Какво има? ", ме пита. "Така и така, Господи", Му казвам.
- Издраха ми се краката от циганските
тръни
- от мъчнотиите в живота.
Моля Ти се, изпрати ми подходящи обуща, подобри ми условията на живота, че... жена, деца. Премахни циганските тръни от моя път." Поусмихна се Господ. "Слушай", ми каза, "ние тука нямаме такива обуща, каквито на тебе ти трябват, но ето, вземи тези крилца и като дойдеш до циганските тръни - мъчнотиите - сложи ги на раменете си и ги прехвръкни". Взех крилцата, сложих ги на раменете и полетях, фантазия, радост. Не бях като че ли на земята.
към текста >>
Премахни циганските
тръни
от моя път." Поусмихна се Господ.
"Какво има? ", ме пита. "Така и така, Господи", Му казвам. - Издраха ми се краката от циганските тръни - от мъчнотиите в живота. Моля Ти се, изпрати ми подходящи обуща, подобри ми условията на живота, че... жена, деца.
Премахни циганските
тръни
от моя път." Поусмихна се Господ.
"Слушай", ми каза, "ние тука нямаме такива обуща, каквито на тебе ти трябват, но ето, вземи тези крилца и като дойдеш до циганските тръни - мъчнотиите - сложи ги на раменете си и ги прехвръкни". Взех крилцата, сложих ги на раменете и полетях, фантазия, радост. Не бях като че ли на земята. Аз весел. Домът богат и весел.
към текста >>
"Слушай", ми каза, "ние тука нямаме такива обуща, каквито на тебе ти трябват, но ето, вземи тези крилца и като дойдеш до циганските
тръни
- мъчнотиите - сложи ги на раменете си и ги прехвръкни".
", ме пита. "Така и така, Господи", Му казвам. - Издраха ми се краката от циганските тръни - от мъчнотиите в живота. Моля Ти се, изпрати ми подходящи обуща, подобри ми условията на живота, че... жена, деца. Премахни циганските тръни от моя път." Поусмихна се Господ.
"Слушай", ми каза, "ние тука нямаме такива обуща, каквито на тебе ти трябват, но ето, вземи тези крилца и като дойдеш до циганските
тръни
- мъчнотиите - сложи ги на раменете си и ги прехвръкни".
Взех крилцата, сложих ги на раменете и полетях, фантазия, радост. Не бях като че ли на земята. Аз весел. Домът богат и весел. Всички хора доволни.
към текста >>
42.
14. КАТЯ ГРИВА
,
,
ТОМ 8
В: Впоследствие тя отива да работи в
Трън
.
Накрая тя пееше само песните на Учителя. В: Вие не се ли опитахте на времето да запишете гласа й. Д: Тогава тази техника я нямаше. В: Не се сетихте. Д: Ние на Учителя не записахме гласа, че на Катя ли?
В: Впоследствие тя отива да работи в
Трън
.
Д: Виж какво, тя трябваше да учителствува, да си вземе пенсия, но тъй като тя имаше висше образование от Италия, нямаше средно, една година учи и вземаше изпити, за да вземе средното си образование. В: Така ли? Д: Там е така. Имаш глас - постъпваш. Аз например, гледах когато бях в Мюнхен на командировка синът на един наш музикант, който е 12-годишен, учи висше образование - цигулар.
към текста >>
43.
16. МУЗИКАЛНАТА ТЕМА В ЖИВОТА НА ЧОВЕКА
,
,
ТОМ 8
Ти ще му пишеш ако ти създаде условия." И аз действително, знаеш как съм в България, на
тръне
съм, като странник съм.
Учителят ми каза: "Една работа напиши, но 1000 години да се свири". Такъв е завета Му. В: А беше ми казал за отношението на българския народ и условията, които би трябвало да получиш от него. Д: Той ми каза, че имам карма с българския народ. "Ще му пишеш хубава музика и нищо няма да му искаш.
Ти ще му пишеш ако ти създаде условия." И аз действително, знаеш как съм в България, на
тръне
съм, като странник съм.
Като изляза от България съм съвсем друг. Когато тръгнах за Франция, отидох при пророчи-цата от Петрич - Ванга, леля Ванга ми каза: "Тук работиш на два канала, там ще работиш на осем". Щом като влака мина Моста на Дружбата и аз бях друг в Москва. И там ми е много по-приятно. Аз съм човек за интимния кръг, за малко, не мога да работя с широката общественост.
към текста >>
44.
18. РАЗГРАНИЧАВАНЕ
,
,
ТОМ 8
Аз помня, че първото назначение като учителка беше в
Трън
и аз отидох с нея, получих телеграма веднага.
Тя Го разбра и тръгна след това. Това е нейн път. Виж какво, Той трябваше да я подготви, че утре Той си отива, Школата се закрива, идват нови времена и всякой трябваше да си поеме нещата. Хайде вече като идва отначало от Италия, като премине през операта, по-хубаво за нея няма освен да отива в Школата. Но това беше до едно време, тя започна да учи, завърши гимназия и много хубаво се справи.
Аз помня, че първото назначение като учителка беше в
Трън
и аз отидох с нея, получих телеграма веднага.
"Духова музика, пристигай веднага." Значи като учителка по музика имаше духова музика и аз отидох да я упътя как се води духова музика. В: Аз съм виждал на снимките как Катя върви отпред, а зад нея марширува и свири духовата музика. Има към двадесет ученика, вървят и свирят. Д: Голяма духова музика, тогава всяко училище имаше духов оркестър. Катя нямаше лесен път, но Катя имаше едно дълбоко разбиране за Учителя.
към текста >>
45.
25. ОСНОВНА ПОСОКА В ЖИВОТА
,
,
ТОМ 8
Д: Започна от
Трън
, всъщност.
Както и днес е така. Днеска защо компетентния човек е на преден план, защото компетентния човек ще може, като види нещо, което съвременно като го гледаш да е абсурдно, но той знае накъде отиват нещата. Не съм го казал аз. Да. В: Това не си го казал. На кои места е била учителка Катя?
Д: Започна от
Трън
, всъщност.
В: От Трън? Д: Аз помня, че когато замина за Трън получих една телеграма: "Духова музика, пристигай веднага". Понеже в гимназията има духова музика, която трябва да я води. Аз съм свирил духова музика и съм завършил в академията всички специалности и отидох. И написах там как да се справя, поне за три марша как да ги научат, нали като написах точно пръстите на всякой тон, който трябва да се вземе и действително тя се справи.
към текста >>
В: От
Трън
?
Днеска защо компетентния човек е на преден план, защото компетентния човек ще може, като види нещо, което съвременно като го гледаш да е абсурдно, но той знае накъде отиват нещата. Не съм го казал аз. Да. В: Това не си го казал. На кои места е била учителка Катя? Д: Започна от Трън, всъщност.
В: От
Трън
?
Д: Аз помня, че когато замина за Трън получих една телеграма: "Духова музика, пристигай веднага". Понеже в гимназията има духова музика, която трябва да я води. Аз съм свирил духова музика и съм завършил в академията всички специалности и отидох. И написах там как да се справя, поне за три марша как да ги научат, нали като написах точно пръстите на всякой тон, който трябва да се вземе и действително тя се справи. От Трън започна, то е, помня, че живееше в една къща където самата гора влиза в двора.
към текста >>
Д: Аз помня, че когато замина за
Трън
получих една телеграма: "Духова музика, пристигай веднага".
Не съм го казал аз. Да. В: Това не си го казал. На кои места е била учителка Катя? Д: Започна от Трън, всъщност. В: От Трън?
Д: Аз помня, че когато замина за
Трън
получих една телеграма: "Духова музика, пристигай веднага".
Понеже в гимназията има духова музика, която трябва да я води. Аз съм свирил духова музика и съм завършил в академията всички специалности и отидох. И написах там как да се справя, поне за три марша как да ги научат, нали като написах точно пръстите на всякой тон, който трябва да се вземе и действително тя се справи. От Трън започна, то е, помня, че живееше в една къща където самата гора влиза в двора. Че хубав въздух, хубаво нещо имаше в този Трън, след това мисля отиде в Харманли и в Ловеч.
към текста >>
От
Трън
започна, то е, помня, че живееше в една къща където самата гора влиза в двора.
В: От Трън? Д: Аз помня, че когато замина за Трън получих една телеграма: "Духова музика, пристигай веднага". Понеже в гимназията има духова музика, която трябва да я води. Аз съм свирил духова музика и съм завършил в академията всички специалности и отидох. И написах там как да се справя, поне за три марша как да ги научат, нали като написах точно пръстите на всякой тон, който трябва да се вземе и действително тя се справи.
От
Трън
започна, то е, помня, че живееше в една къща където самата гора влиза в двора.
Че хубав въздух, хубаво нещо имаше в този Трън, след това мисля отиде в Харманли и в Ловеч. В: Аз съм записал тук, тя не е искала да работи, Учителят не е говорил с нея шест месеца докато я накара да отиде да работи. Д: Не, това нещо не го знам. В: И накрая разбра, тя отиде да работи и след това имаше пенсия до края на живота си. Това са ми го разказвали други.
към текста >>
Че хубав въздух, хубаво нещо имаше в този
Трън
, след това мисля отиде в Харманли и в Ловеч.
Д: Аз помня, че когато замина за Трън получих една телеграма: "Духова музика, пристигай веднага". Понеже в гимназията има духова музика, която трябва да я води. Аз съм свирил духова музика и съм завършил в академията всички специалности и отидох. И написах там как да се справя, поне за три марша как да ги научат, нали като написах точно пръстите на всякой тон, който трябва да се вземе и действително тя се справи. От Трън започна, то е, помня, че живееше в една къща където самата гора влиза в двора.
Че хубав въздух, хубаво нещо имаше в този
Трън
, след това мисля отиде в Харманли и в Ловеч.
В: Аз съм записал тук, тя не е искала да работи, Учителят не е говорил с нея шест месеца докато я накара да отиде да работи. Д: Не, това нещо не го знам. В: И накрая разбра, тя отиде да работи и след това имаше пенсия до края на живота си. Това са ми го разказвали други. Д: Да, добре.
към текста >>
В: Само в
Трън
ли е имала духова музика.
В: И накрая разбра, тя отиде да работи и след това имаше пенсия до края на живота си. Това са ми го разказвали други. Д: Да, добре. Да, разбира се, тя не искаше да се откъсне от Школата. Аз тука като изтърва това Божественото, то човешкото ли да търся.
В: Само в
Трън
ли е имала духова музика.
Тук аз съм го записал и се е справила добре с духовите оркестри. В няколко града е имала духови оркестри, но Митко й е написал маршовете. Това й било много трудно. Става въпрос за теб, да. Какъв сопран беше тя?
към текста >>
46.
21. УРОК ПО МУЗИКА
,
,
ТОМ 8
21. УРОК ПО МУЗИКА 7.1Х.1943 г., гр.
Трън
.
21. УРОК ПО МУЗИКА 7.1Х.1943 г., гр.
Трън
.
Пристигнах в гр. Трън. Навън вали. В душата ми е стегнато. Без работа в Трън се чудя как ще прекарам. Защо дойдох?
към текста >>
Пристигнах в гр.
Трън
.
21. УРОК ПО МУЗИКА 7.1Х.1943 г., гр. Трън.
Пристигнах в гр.
Трън
.
Навън вали. В душата ми е стегнато. Без работа в Трън се чудя как ще прекарам. Защо дойдох? Ако знаех, че няма да мога да си свърша работата нямаше да идвам.
към текста >>
Без работа в
Трън
се чудя как ще прекарам.
21. УРОК ПО МУЗИКА 7.1Х.1943 г., гр. Трън. Пристигнах в гр. Трън. Навън вали. В душата ми е стегнато.
Без работа в
Трън
се чудя как ще прекарам.
Защо дойдох? Ако знаех, че няма да мога да си свърша работата нямаше да идвам. Със секретаря на общината се ядосах, но после се примирих. Пак ще ми даде парите, даже ги спестих, иначе щях да ги похарча. Господи, желанието ми е да си свърша благополучно работата, та да си отида да уча и да си изкарам изпита.
към текста >>
47.
29. КРАТКА БИОГРАФИЯ
,
НА ЕКАТЕРИНА ХРИСТОВА ГРИВА
,
ТОМ 8
Трън
, понастоящем партиен секретар в I.Сталински район, гр.
Не съм участвала преди 9.IХ.1944 г. в никакви организации и партии. Не съм била ръководител на организацията "Бранник". Познават ме преди 9.IХ.1944 г., както и след това следните лица, които могат да гарантират за мене: 1. Воин Кятов, бивш партизанин от гр.
Трън
, понастоящем партиен секретар в I.Сталински район, гр.
София. 2. Денков, понастоящем директор в Трън. 3. Ботю Колев - бивш партиен секретар в смесена гимназия, гр. Ловеч, сега ръководител на художествения колектив, ул. "Вълчо Димитров" 10.
към текста >>
Денков, понастоящем директор в
Трън
. 3.
Не съм била ръководител на организацията "Бранник". Познават ме преди 9.IХ.1944 г., както и след това следните лица, които могат да гарантират за мене: 1. Воин Кятов, бивш партизанин от гр. Трън, понастоящем партиен секретар в I.Сталински район, гр. София. 2.
Денков, понастоящем директор в
Трън
. 3.
Ботю Колев - бивш партиен секретар в смесена гимназия, гр. Ловеч, сега ръководител на художествения колектив, ул. "Вълчо Димитров" 10. С почит: Екатерина Грива Бележка на редактора: От 1955 г. до 1967 г.
към текста >>
Катя Грива е учителка в
Трън
.
Ботю Колев - бивш партиен секретар в смесена гимназия, гр. Ловеч, сега ръководител на художествения колектив, ул. "Вълчо Димитров" 10. С почит: Екатерина Грива Бележка на редактора: От 1955 г. до 1967 г.
Катя Грива е учителка в
Трън
.
Записана е като жител на гр. Трън в том II.-III., стр. 650 от 1955 г. с личен паспорт серия ЩП № 061063, издаден в гр. Перник на 30.Х.1966 г.
към текста >>
Трън
в том II.-III., стр.
"Вълчо Димитров" 10. С почит: Екатерина Грива Бележка на редактора: От 1955 г. до 1967 г. Катя Грива е учителка в Трън. Записана е като жител на гр.
Трън
в том II.-III., стр.
650 от 1955 г. с личен паспорт серия ЩП № 061063, издаден в гр. Перник на 30.Х.1966 г. След пенсионирането си идва на Изгрева и живее в една малка барака на ул. "10" № 6А.
към текста >>
48.
7. РАБОТАТА НА УЧЕНИКА
,
,
ТОМ 8
Решила да постъпи на работа и била назначена за учителка по пеене в гр.
Трън
.
Стигнало се до там, че няколко пъти Учителят й казал, че ако не тръгне на работа, Той няма да я приема. Тя пак не е желаела да работи, като мислела, че Учителят казва това само така. Обаче, Учителят когато я е виждал, започнал да й обръща гръб. Отначало тя помислила, че това е случайно, но един път, Той демонстративно й обърнал гръб и не си подал ръка, за да Му я целуне. Тогава тя разбрала, че Учителят сериозно иска от нея да тръгне на работа.
Решила да постъпи на работа и била назначена за учителка по пеене в гр.
Трън
.
Там тя се проявила добре и образувала хорове. Неделен ден, обаче, е искала да бъде в София на Изгрева при Учителя. Тогава, както ми казваше тя, криела се е от директора на училището, да не я види, че отива в София. Когато е отивала при Учителят, казвала Му е, как се е криела от директора си, да не я види, че заминава. Учителят по този повод й казал: "Не трябва да казваш: Да не ме види, а да казваш: Зло око да не види, защото, ако казваш: да не ме види, скъсяваш си живота".
към текста >>
49.
84. БРАТСКА УЧИТЕЛСКА СРЕЩА
,
,
ТОМ 8
Научете се да присаждате
тръни
, и да обработваме плодни дървета."
Децата познават кой ги обича. Да не усетят децата, че ти можеш да излъжеш пред тях. Учителят ще се учи от децата и децата ще се учат от него. Новото, което децата носят, е за Учителя. А това, което Учителя носи, е за децата.
Научете се да присаждате
тръни
, и да обработваме плодни дървета."
към текста >>
50.
11. ЕДНО ПИСМО ЗА ИСТИНАТА И ЛЪЖАТА
,
ВЕЛИЧКА НЯГОЛОВА
,
ТОМ 8
Ти, Вергилий, си като остър
трън
, който се впива в тези българи, които са некоректни и които спъват тази прогресивна работа по издаването на спомените на нашите стари приятели!
Бог да ви благослови за великата работа, която вършите. Моите приятели от Алпите, Гобо, желаят да имат и 5-те тома. Изпращат ти 200 франка, ако стигнат за книгите + разноските по пощата и много благодарят! Те не знаят български, но Жан-Луи учи. Благодаря ви много за вниманието ви!
Ти, Вергилий, си като остър
трън
, който се впива в тези българи, които са некоректни и които спъват тази прогресивна работа по издаването на спомените на нашите стари приятели!
Те отгоре ще ти помагат, защото горе светлината е много по-голяма. Ето вече няколко дни сме в Фрежюс и сега ти пиша от плажа на морето. Обещах да ти пиша за моите впечатления от Бон фен. Тук моят крак не е никога стъпил, сега за 1-ви път и то заради българите, които са тук, най-вече за моята племенница Надежда, дъщерята на рождения ми брат Любомир. Ние пристигнахме тук с 3-ма млади французи-синът и дъщерята на Гобо плюс един техен приятел.
към текста >>
51.
181. ЛАГЕРЪТ НА ВАДА 1970- 1975 ГОДИНА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Трън
в окото му бях.
Стоянка Илиева помня че дойде, много идваха. И тези, които отиваха нагоре за езерата на лагера и които се връщаха, те се отбиваха при нас. И така имаше един много хубав живот. Но Антов се беше заканил нещо срещу мене. Той много ме мразеше, не знам какво му бях направила.
Трън
в окото му бях.
И той като беше решил така, не помня какво нещо беше измислил, нищо не помня, да ви кажа какво беше. И аз реших на някое по-скришно място да има, та да не ни безспокои той. И Боре ме заведе на тая полянка. Като видях тая полянка, тя е до самата река. На колко, на нищо разстояние е.
към текста >>
52.
17.Учителят отвори школата на Общия клас
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Ние трябва да помогнем да пречистим умовете си от
тръните
, за да може посятото да израсте и да даде плод.
Не да оставим мисълта да се рее безконтролно. Всичко красиво в света е плод на човешката мисъл. Човек може да контролира мисълта си и да възприема мисли от възвишения свят. Учителят казваше, че нашите мозъци са ниви в които ангелите сеят своите семена, т.е. своите идеи.
Ние трябва да помогнем да пречистим умовете си от
тръните
, за да може посятото да израсте и да даде плод.
Иска ми се да разкажа няколко случая, за да се види нещо от духовните възможности на Учителя. Учителят като младеж е трябвало да се яви при военните за военната си служба. Като отишъл в поделението, имало и други хора и те влизат в разговор помежду си. Учителят е казал: „Аз няма да служа". Един от присъстващите го потупал по гърба и му казал: „Какъв топчия ще стане от тебе!
към текста >>
53.
ДЯВОЛЪТ И НЕГОВИТЕ ДВА КРАКА
,
ВТОРИЯТ МУ КРАК В ПРОВИНЦИЯТА СВИНАРНИКЪТ В СТАРА ЗАГОРА
,
ТОМ 9
А след като започна да пее „Битието" всички изтръпнаха и седнали на
тръни
слушаха.
Музикантът там бе Мария Тодорова. А че е пял „Битието" - то всеки може да си го пее. И по-рано, и сега, и утре. И ето сега на концертния подиум на 27.IX.1998 год в 17.45 минути Симеон Симеонов пее „Битието". Залата го слушаше вече с други уши и го гледаше с други очи, защото беше променена обстановката и аурата поради нарушение на програмата.
А след като започна да пее „Битието" всички изтръпнаха и седнали на
тръни
слушаха.
Тишина в залата след първата част. Във втората част изпя някои песни от Учителя и залата вече искаше да му помогне да излезе от онова състояние, в което бе изпаднал. Започнаха да му ръкопляскат от време на време. Концертът свърши и единствената музикантка от времето на Учителя Мария Славова отиде зад кулисите да му прави забележка и дава съвети, за неговото изпълнение. Аз вече помагах да се прибере инструментариума.
към текста >>
54.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 10
Откачваш се от
трън
, та се закачваш на глог 9.
На Изгрева 4. Неделчо Попов 5. Съборите на Изгрева 6. Как се развързва кармичния възел 7. Невидимите помагачи 8.
Откачваш се от
трън
, та се закачваш на глог 9.
Как действува разрушението? 10. Невидимата сила 11. Съборите на Изгрева 12. Как ще се проповядва новото Учение? 13. Живата вода на Изгрева 14.
към текста >>
55.
01 - 12. С ПУШКА ИЛИ БИБЛИЯ
,
ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС
,
ТОМ 10
Работил той, но цял ден бил като на
тръни
.
Тревогата на брата се увеличила многократно. Вечерта се върнал от работа много обезпокоен, затова влязъл в спалнята и там останал сам. Докато жена му се занимавала с децата в кухнята, той посегнал и взел пушката, която висяла закачена над леглото, смазал я и пак я оставил на мястото. Късно вечерта си легнал, но сънят бягал от очите му. Като почнало да се разсъмва, станал и се приготвил за работа, но преди да излезе, поръчал на жена си: „Дойдат ли стопаните и почнат да разпокриват, прати едно от децата да дойде да ми каже" - и след това заминал на работа.
Работил той, но цял ден бил като на
тръни
.
Щом се хлопнела вратата, той си мислел, че идва някое от неговите деца да му съобщи неприятната вест. Денят изминал в мъчително очакване. На следния ден пак никой не дошъл с лоша вест и това малко го поуспокоило. Планът на брат Куртев бил: щом дойдат и почнат да разпокриват къщата, той веднага ще грабне пушката и ще ги избие, а после каквото ще да става. Как може новият стопанин да го принуди да излезе, да напусне къщата посред зима и то с няколко дребни деца!?
към текста >>
56.
02 - 12. ПЪРВИТЕ ДНИ НА ГРАДИНАТА
,
ИСТОРИЯ НА БРАТСКАТА ГРАДИНА В ГР. АЙТОС (1920 - 1984 Г.)
,
ТОМ 10
Картината била отчайваща: от години нивата била изоставена, неорана, обрасла с храсти и магарешки
тръни
, прокъсана от урви и чакъл, свлечен от близките височини.
12. ПЪРВИТЕ ДНИ НА ГРАДИНАТА Брат Куртев събрал приятелите от града, за да обмислят какво да правят и как да стопанисват подарения им имот. Но тъй като никой не знаел състоянието му, решили най-първо да го огледат на място и след това да решат какво да правят. На другия ден било неделя и повече от 50 души, мъже и жени били на мястото.
Картината била отчайваща: от години нивата била изоставена, неорана, обрасла с храсти и магарешки
тръни
, прокъсана от урви и чакъл, свлечен от близките височини.
Земя тук там се виждала, понеже била отнесена от поройните дъждове. Като видели тази картина, някои от приятелите се поразколебали. „Братя, ето виждате състоянието на имота. Какво ще кажете, какво да правим? " - запитал брат Куртев.
към текста >>
Нивата трябвало да се очисти от храсти и
тръне
, да се освободи от поройните камъни, да се изоре с плугове.
Но ще трябва много труд. Имотът ни е подарен и от нас се иска труд и ние можем да го дадем. " Един ден преди разговора била направена бригада за очистване камъните от изоставената и закелявяла нива. Мъжете с коли, жените с тарги, девойките с престилки, а децата с копанки събирали камъните и ги хвърляли в дерето, като по-едрите камъни, които могат да влязат в работа, трупали настрани за основа на бъдещата сграда. След като брат Куртев категорично заявил, че тук ще стане отлична градина и решението било взето от него, тогава още същия ден решили да почнат работа.
Нивата трябвало да се очисти от храсти и
тръне
, да се освободи от поройните камъни, да се изоре с плугове.
Докато плуговете орели земята, 14 здрави и силни мъже се хванали да правят изкопа от север и изток, около 300 метра. Докато слънцето клоняло към залез, нивата била дълбоко изорана и изкопът привършен. Изкопът бил метър ширина на метър дълбочина и обгръщал нивата отгоре и от източна страна. Единадесет чифта волове с плугове пристигнали рано в понеделник. Разделили земята на единадесет парцела, за да не си пречат орачите и копачите и извозвали с коли извадените от плуговете камъни.
към текста >>
57.
07 - 24. КАТО ТЕМЕНУЖКАТА
,
СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ
,
ТОМ 10
Тя се е сгушила някъде в
трънете
или храстите и оттам праща уханието си.
Ето как отговорил Учителят: „Този начин на проповядване вече е опитан от пастирите и проповедниците на Евангелието. Обаче не е дал резултат. Светът не се е променил." -„Е, как тогава? " - попитал братът. - „Рекох, по метода на теменужката.
Тя се е сгушила някъде в
трънете
или храстите и оттам праща уханието си.
Ти усещаш уханието, но не виждаш кой го изпраща. Нея не я виждаш. И вие така работете, където животът ви е поставил. Постъпвайте така, че личността ви да остане скрита. Не изтъквайте себе си.
към текста >>
58.
08 - 08. ОТКАЧВАШ СЕ ОТ ТРЪН, ТА СЕ ЗАКАЧВАШ НА ГЛОГ
,
В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ
,
ТОМ 10
8. ОТКАЧВАШ СЕ ОТ
ТРЪН
, ТА СЕ ЗАКАЧВАШ НА ГЛОГ Койна Тенева Терфелийска от село Лясково, което сега е вече квартал на град Айтос, искала да отиде на събор в Айтос за Петровден.
8. ОТКАЧВАШ СЕ ОТ
ТРЪН
, ТА СЕ ЗАКАЧВАШ НА ГЛОГ Койна Тенева Терфелийска от село Лясково, което сега е вече квартал на град Айтос, искала да отиде на събор в Айтос за Петровден.
Тя била наскоро омъжена. И искала хем да отиде на събор, и същевременно да се отдели малко от къщи, щото свекърва й, като всяка свекърва, не я оставяла за минута спокойна. „Ха, булка, туй направи, ха. булка, онуй направи" и не я оставяла крак да подгъне. И тя си рекла: „Я да отида аз на събор, да отида на градината, хем да се отърва малко от свекървата, пък да се видя с хората и да си почина малко." Вървяла тя из пътя и се радвала, че се отървала от свекървата, ама не си помисляла дори, че и там ще има други свекърви.
към текста >>
59.
08 - 12. КАК ЩЕ СЕ ПРОПОВЯДВА НОВОТО УЧЕНИЕ
,
В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ
,
ТОМ 10
Тогава виждаш, че някъде в
тръните
се сгушила една теменужка, ухае, обаче не се вижда.
Докога на Изгрева ще стоим така? " Учителят го погледнал и казал така: „Брат, този начин на проповед вече е опитан. Него го опитаха евангелистите и разни проповедници из Европа, из Америка и пр, и пр., той вече е опитан." - „Ами сега какво да правим? " Учителят отговорил: „Ще тръгнем по пътя на теменужката. Отидеш на някоя поляна в гората, почувстваш един хубав аромат, обаче не виждаш откъде идва тоя аромат.
Тогава виждаш, че някъде в
тръните
се сгушила една теменужка, ухае, обаче не се вижда.
Такъв трябва да бъде ученикът. Личността да не излиза на преден план." Туй го давам аз като тълкувание, че тази е скритата мисъл на Учителя. И да бъдеш в трънете, при най-неблагоприятните условия, и да работиш за Бога. И личността да остане на заден план. Да не бъде наяве, да се изтъква личността напред.
към текста >>
И да бъдеш в
трънете
, при най-неблагоприятните условия, и да работиш за Бога.
" Учителят отговорил: „Ще тръгнем по пътя на теменужката. Отидеш на някоя поляна в гората, почувстваш един хубав аромат, обаче не виждаш откъде идва тоя аромат. Тогава виждаш, че някъде в тръните се сгушила една теменужка, ухае, обаче не се вижда. Такъв трябва да бъде ученикът. Личността да не излиза на преден план." Туй го давам аз като тълкувание, че тази е скритата мисъл на Учителя.
И да бъдеш в
трънете
, при най-неблагоприятните условия, и да работиш за Бога.
И личността да остане на заден план. Да не бъде наяве, да се изтъква личността напред. Това е пътят на теменужката. По-ниският на снимката е Борис Димитров, а другият е Димитър Звездински. Те бяха най-добри приятели с него.
към текста >>
60.
08 - 18. НЕБЕСНОТО ПОКРОВИТЕЛСТВО
,
В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев
,
ТОМ 10
" Като чул „печения заяк", той стоял като на
тръне
и чакал да види какзо ще донесат.
Та отива на гости на Цани Боздуганов, който работеше някъде като архивар. Навярно работата му е харесвала, защото дълги години стоя на тази работа. Веднъж, като се връща от работа, заварва в къщи Петко Епитропов, който му дошъл на гости. Жена му на Боздуганов - Златка, била радостна, че им дошъл гостенин и вечерта се събрали всички на трапезата. Сложили супата за вечеря и след това Боздуганов казал на Златка: „Хайде, докога ще ни мъчиш така, донеси печения заяк!
" Като чул „печения заяк", той стоял като на
тръне
и чакал да види какзо ще донесат.
Обаче всички били сериозни, никой не се засмива. По едно време сестрата казала: „Бъдете спокойни, за всяко нещо ще му дойде реда." По едно време излязла, отива в кухнята и се връща, като носи едно плаке, покрито с бяла хартия: „Ето ви печения заяк! " Слага го на масата и като го открива, това били едри картофи, обварени и запечени с прясно масло на фурна: „Ето ви вегетариански печен заяк! " - „Хей бе, брат Цаньо, абе акъла ми изкара, бе! " - и се смеел брат Епитропов и после където отивал, разправял за вегетарианския печен заяк, който бил ял в Шумен.
към текста >>
61.
09 - 296. ТРИМАТА БРАТЯ ПРИ УЧИТЕЛЯ
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
Тримата вече стояли като на
тръни
и искали Учителя да ги освободи, но той все още ги задържал, като им задавал разни въпроси.
Учителят живеел в хотел „Лондон", на шестия етаж. Там го посетили тримата братя от Айтос: Филип, Божил и Крум. Посещението траяло повече от обикновено. Дошло време за тръгване. Те току поглеждали часовниците си и пресмятали времето до тръгването на влака.
Тримата вече стояли като на
тръни
и искали Учителя да ги освободи, но той все още ги задържал, като им задавал разни въпроси.
След като ги задържал повече от половин час от времето за тръгването им казал: „Тръгвайте, вече дойде време за влака." Те тръгнали почти бежешком към гарата. Взели си билети и щом се качили на стъпалото на вагона, влакът тръгнал. Да, този влак тръгна с 20 минути закъснение, точно толкова, колкото Учителят умишлено ги бе забавил, вероятно да им загатне с това, че той знае кога ще тръгне влакът, кога ще има закъснение и колко минути. За неговите очи няма нищо скрито. По разказа на брат Крум.
към текста >>
62.
09 - 359.ПРИ МНОГОТО ЗЛАТО
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
Разказала: сестра Пенка от град
Трън
.
Видях Учителя. Отидох при него и го запитах: „Вие ли сте, който ще ми посочите златото? " - „Да, аз съм, но аз за друго злато ви казах." Тогава тя се запознала с хората от братството и почнала да чете беседите. Така тя намерила златното съкровище и станала „богата". Душата й се пробудила за един друг живот, по-светъл, по-смислен и красив.
Разказала: сестра Пенка от град
Трън
.
към текста >>
63.
12 - 32. СИЛАТА НА МОЛИТВАТА
,
Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.
,
ТОМ 10
Румито вика: „Мамо, на
тръни
седиш." Рекох: „Руми, липсва ми моят живот.
Това са едни моменти, които ме вдъхновяват, когато си спомня тези моменти. Пак така както лежеше, ние вече привършваме песента и той, бай Слави, се поотърси, поотърси, седна и каза: „Бай Георги, ако аз оздравея, първо на Божията работа и после, казва, моята," И така изпълни обещанието си и живя много, много години - 80 години живя. Молитвата е много велико нещо, но много е важно, не с всекиго можеш да водиш молитва. Сега имаме там една група ние, работим много хубаво и много хубави моменти преживяваме. Аз затуй не ми се седи тук, в София.
Румито вика: „Мамо, на
тръни
седиш." Рекох: „Руми, липсва ми моят живот.
Вашият живот, това е за мене угнетение. Не мога." Виждам я, ние с нея влизаме в стаята, тя си има Библия, има си „Цветните лъчи", има си „Петимата братя", беседата много й харесала и си я чете, особено беседата „Малкият стрък", наизуст вече я знае. И молитвите, едно тефтерче от баща ми, формули, наряди, които Учителят е дал сутрин като станеш, като се събудиш, какво чувствуваш, така известни размишления пак той все си е записвал, тоз час това, тоз час това. Вика: Чета ги всички, каза, мамо. Тя не обича да парадира.
към текста >>
64.
20 - 6. СПОМЕНИ НА ЯНКА СИМЕОНОВА ШОПОВА /ПО МЪЖ ГРЪНЧАРОВА/ КАК НАМЕРИХ УЧИТЕЛЯ
,
Бялото Братство в град Ямбол. Спомени на Янка Симеонова Шопова.
,
ТОМ 10
Един ден, към 3 часа, цялата къща се разтърси до основи, таванът се отвори и се появи един ослепително светъл човек, качен на кон с
трънен
венец на главата.
На сутринта съм се събудила. Тогава той започна да ми говори за Кръстников, че той е Миров Учител и ако му чета книгите, ще ми се премахнат тези физически страдания и аз ще оздравея. Въпреки заболяването, аз продължавах да работя. Посрещах много хора и им помагах, каквото ме учеше Духът. Но душата ми беше неспокойна, много пъти вече се питах кой е този Миров Учител, за който ми говори Духът, че е в България и дали е същият, за който ми говори брат Георги.
Един ден, към 3 часа, цялата къща се разтърси до основи, таванът се отвори и се появи един ослепително светъл човек, качен на кон с
трънен
венец на главата.
Заговорихме и ми каза, че не е този учител, за когото ми говори брат Георги. Когато му отправих въпрос: „Кои сте вие? " - той ми отговори: „Аз съм Исус Христос " И се изгуби. Родителите ми дойдоха разтревожени да питат какво е станало. И така, душевните борби и физическите страдания започнаха отново.
към текста >>
65.
І.02.07. СТЪЛБЪТ НА ЕЗИЧЕСТВОТО
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
От едната страна на стълба виси сноп от
тръни
, като от него ще се сплете
трънен
венец на Исуса.
Тук в подножието на стълба има Свитък, хартия за написване волята на кесаря, императора. Над свитъка има напряко поставен меч, то е въоръжение на войниците, с който са пазели тълпата, за да може да бъде разпънат на кръст Исус. По-нагоре има ръкавици - това е войнишка ръкавица на римските войници, за да ги пази от нараняване. По-нагоре има бич, с който са бичували онези, които трябва да бъдат разпънати. Има прикачено въже, с което са завързвали на стълба онзи, който ще го приковават.
От едната страна на стълба виси сноп от
тръни
, като от него ще се сплете
трънен
венец на Исуса.
Над стълба има петел. Той олицетворява завършването на старозаветната епоха на юдеите. Петър ще се отрече три пъти пред юдеите, че е познавал Исус, когато Той е вече арестуван. А когато се е клел за вярност пред Исус, Той му е предсказал, че преди да пропее петелът три пъти, той ще се отрече от Него. От лявата страна на стълба има фенер.
към текста >>
А снопът
тръни
ще бъде взет и сплетен на
трънен
венец и ще бъде положен на главата на Исуса от римските войници.
А Йоан Богослов говори как ангелът със златна кадилница застанал и кадял пред жертвата, която се намирала пред престола на Бога. (Откровение, гл. 8, ст. 3). Тази горяща кадилница с тамяна символизирала, че ще дойде онзи, който ще кади, ще прави молитви пред пасхалния агнец, който се принася в жертва пред стълба езически и стълба старозаветен. Властта на кесаря и неговите войници е дадена чрез меча, чрез войнишката ръкавица, чрез въжето, с което се завързва за стълба за биене, с бича.
А снопът
тръни
ще бъде взет и сплетен на
трънен
венец и ще бъде положен на главата на Исуса от римските войници.
към текста >>
66.
І.02.10. ПОД НЕБЕСНАТА ТВЪРД
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
По средата на кръста под надписа е окачен
трънен
венец, който е бил на главата на Исуса.
Те се снишават, слизат отгоре и обграждат, заграждат кръста, на който е бил овесен, разпнат Исус. Кръстът е под формата на буквата Т. Над средата на кръста има дъсчица с надпис, на която са изписани началните букви: „I Н ЦI" от текста на Евангелието на Йоана: Исус, Назарянин, Цар, Юдейски (Евангелие от Иоанна, гл. 19, ст. 19). Той е бил очевидец при разпъването на Исуса.
По средата на кръста под надписа е окачен
трънен
венец, който е бил на главата на Исуса.
В този иконографски сюжет остава да се видят две най-важни неща. Първо: Полетът на херувимите, отляво и отдясно, които повдигат на крилата си Славата на Бога Израилева върху тях. (Иезекил, гл. 11, ст. 22). „И славата Господня се възвиси от херувимите при прага на дома и облакът изпълни дома и двора, и дворът се изпълни от сиянието на Славата Господня." (Иезекил, гл.
към текста >>
67.
І.02.28. БЕЛЕЖКИ КЪМ ПРОРОЧЕСТВОТО НА СВЕТА ГОРА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Накрая й е окачен
трънен
венец на главата, тя губи войната.
Така с намесата на германците, тази армия не е изхвърлена в морето от българските войски и тук впоследствие се създава Южния фронт. А на следващата година, 1916, той наброява 200 000 войници, които отнемат живота на хиляди български войници, но отговаря на германското командване да задържи чрез България тези войски тук, на Солунския фронт. Ето това е годината 1915 на Възнесението на кръста Господен на небето. С него се възнасят хиляди български убити войници. Разрушена България е разпъната на кръста от една страна от съюзниците си - германците, а от друга страна е пробождана с копие от Антантата.
Накрая й е окачен
трънен
венец на главата, тя губи войната.
На 14/15.IX.1918 г. е направен пробивът на Добро поле и България капитулира. Отново по вина на цар Фердинанд. Така че с навлизането на България във войната, онзи Свят Дух, който охраняваше България се възнесе на небето и я остави да премине през страданията на кръста Господен. 6. Турското царство наистина се разделя, като този процес започва през 1912 г., минава през 1913 г., а след започването на Европейската война от 1914 г., Турция също преминава през войната и накрая се разпада Турската империя.
към текста >>
68.
IV.11 август, четвъртък
,
Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ
,
ТОМ 11
Така и
тръните
и бодилите в човешката душа Бог превръща в добри.
Кога е това „с време и без време"? Седете си вкъщи и не сейте там, дето Господ не е орал. Та, преди да отидем на работа негде, трябва да внимаваме дали Господ е предшествувал пред нас и дали е орал. Как мислите се е образувала материята? Малките животинки са причинили напластявания, в които са израсли бурените, които после да се облагородили в сочни плодове, от които човечеството се толкова продоволствува и наслаждава.
Така и
тръните
и бодилите в човешката душа Бог превръща в добри.
И така, вие не бива да се спирате в себе си, че в миналите си животи вие сте били грешни, а от тия ваши грехове трябва да извлечете поучение, като се ползувате от живота, без ни най-малко да се връщате назад. Дяволът може да се подчини само като го държите гладен, не да го храните добре, а му давайте по малко хлебец, както що старите българи са хранили мечките си с по малко брашънце. Виждате от картината, Пентаграма, че главата на дявола мистически е вътре в нас. А при подвига ще трябва да се започне с ножа, който представлява силата, след който иде чашата, която символизира страданията, и оттам - към правдата. Като се завърши този кръг, слиза се вече в ъгъла на добродетелта -чисто Божествения кръг, дето става подигането.
към текста >>
69.
IV.13 август, сряда 1914г.
,
Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ
,
ТОМ 11
Както не е възможно един
трън
да го обърнем на лоза, така не е възможно да обърнем едно наше лошо желание в добро.
Всеки, който е тръгнал из пътя, трябва да има желание, а в източната философия дето е казано, че ние трябва да убием всяко наше желание, е наполовина вярно, защото с това едва ли не се казва друго освен това, че следва да се положи старание от една страна да изкореняваме всичките лоши наши желания, всички бурени, които да заместим с добри стремежи, с които да вървим из Пътя, по който ни е определено. Така първият човек, например, не трябва да иска да стане флегматичен и да изменява корена на своето естество, защото всичката опасност е там. После, за учението. Няма нужда и излишно е всички да бъдат учени, а порядъчно е да има известно съчетание в обществото в това отношение. Запример, ако майката заработи върху себе си, ще предаде своя живот и на децата си.
Както не е възможно един
трън
да го обърнем на лоза, така не е възможно да обърнем едно наше лошо желание в добро.
Ето защо далеч по-добре ще сторим, ако се обърнем да образуваме първоначалната чистота в нас, а това ще направим само при нозете на Христа, гдето има жизнен елемент, в които има всичките качества, за да изхвърлим вредните елементи на нашето естество и да ги заменим с полезни. В новата химия всички елементи имат двойни действия: има атоми положителни, има атоми отрицателни. С едно добро разположение можем да привлечем, а с лошото разположение - да отблъснем. Във връзка с този метод за лекуване на проказата аз ще туря и свържа и вчерашния предмет: да турим ли едного човека отдясно или отляво, отпред или отзад? Казва се, че когато Господ иска да забрави греховете на човеците, туря ги зад гърба Си.
към текста >>
70.
IV.14 август, четвъртък 1914г.
,
Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ
,
ТОМ 11
Така и вие може да сте много учен човек, но ако влезе един
трън
в крака ви, колкото и учен да сте, не можете да ходите.
По-добре е в живота да ни се допуща да правим опит. Този пример може да го приложим и в материалния, и в духовния живот, па и в семейния и обществения живот. Преди всичко трябва да разбираме онези дълбоки причини, които разяждат съвременното общество, и причините, които разяждат нашия живот. Запример, всички вярваме в Бога, ходим в църква, но все има във вас нещо, което ви терзае. И това терзание не произтича от незнание и безверие.
Така и вие може да сте много учен човек, но ако влезе един
трън
в крака ви, колкото и учен да сте, не можете да ходите.
Не можете да кажете: „Нека си седи трънът." Ако го оставите, обаче, той ще гангряса и вие, щете-не щете, ще трябва да го извадите. Такива тръне може да имате и във вашия ум и те могат да ви спъват. Има, казва се, дарби на пророци, учители, апостоли и пр., но едновременно човек не може да притежава всичките дарби, а трябва да отправи ума си към една посока и да проучава нещата. Казах ви днес, например, да се освободите от мислите на вашите попове, а с това аз исках да ви кажа да се освободите от вашия поп - попа вътре и около вас. Аз не подразбирам поповете, които са в църквата и служат, а подразбирам вашите попове, които седят над гръбначния стълб, който когато кади, е толкова лош, щото може да запали нещата около вас.
към текста >>
Не можете да кажете: „Нека си седи
трънът
." Ако го оставите, обаче, той ще гангряса и вие, щете-не щете, ще трябва да го извадите.
Този пример може да го приложим и в материалния, и в духовния живот, па и в семейния и обществения живот. Преди всичко трябва да разбираме онези дълбоки причини, които разяждат съвременното общество, и причините, които разяждат нашия живот. Запример, всички вярваме в Бога, ходим в църква, но все има във вас нещо, което ви терзае. И това терзание не произтича от незнание и безверие. Така и вие може да сте много учен човек, но ако влезе един трън в крака ви, колкото и учен да сте, не можете да ходите.
Не можете да кажете: „Нека си седи
трънът
." Ако го оставите, обаче, той ще гангряса и вие, щете-не щете, ще трябва да го извадите.
Такива тръне може да имате и във вашия ум и те могат да ви спъват. Има, казва се, дарби на пророци, учители, апостоли и пр., но едновременно човек не може да притежава всичките дарби, а трябва да отправи ума си към една посока и да проучава нещата. Казах ви днес, например, да се освободите от мислите на вашите попове, а с това аз исках да ви кажа да се освободите от вашия поп - попа вътре и около вас. Аз не подразбирам поповете, които са в църквата и служат, а подразбирам вашите попове, които седят над гръбначния стълб, който когато кади, е толкова лош, щото може да запали нещата около вас. И когато ви казвам да се освободите от вашите жени, ни най-малко не разбирам да оставите вашите съпруги или да ги изполовите за гушата.
към текста >>
Такива
тръне
може да имате и във вашия ум и те могат да ви спъват.
Преди всичко трябва да разбираме онези дълбоки причини, които разяждат съвременното общество, и причините, които разяждат нашия живот. Запример, всички вярваме в Бога, ходим в църква, но все има във вас нещо, което ви терзае. И това терзание не произтича от незнание и безверие. Така и вие може да сте много учен човек, но ако влезе един трън в крака ви, колкото и учен да сте, не можете да ходите. Не можете да кажете: „Нека си седи трънът." Ако го оставите, обаче, той ще гангряса и вие, щете-не щете, ще трябва да го извадите.
Такива
тръне
може да имате и във вашия ум и те могат да ви спъват.
Има, казва се, дарби на пророци, учители, апостоли и пр., но едновременно човек не може да притежава всичките дарби, а трябва да отправи ума си към една посока и да проучава нещата. Казах ви днес, например, да се освободите от мислите на вашите попове, а с това аз исках да ви кажа да се освободите от вашия поп - попа вътре и около вас. Аз не подразбирам поповете, които са в църквата и служат, а подразбирам вашите попове, които седят над гръбначния стълб, който когато кади, е толкова лош, щото може да запали нещата около вас. И когато ви казвам да се освободите от вашите жени, ни най-малко не разбирам да оставите вашите съпруги или да ги изполовите за гушата. Не, тази жена е отзад на черепа ви, тя е вратарка, всичките пари са в нейните ръце и затова е поговорката: „Дом без жена и мъж без пари, огън да ги гори." От чисто френологическо гледище ние трябва да въздействуваме на нашето естество.
към текста >>
71.
IV.16 август, събота 1914г.
,
Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ
,
ТОМ 11
Така и вие може да сте много учен човек, но ако влезе един
трън
в крака ви, колкото и учен да сте, не можете да ходите.
По-добре е в живота да ни се допуща да правим опит. Този пример може да го приложим и в материалния и в духовния живот, па и в семейния и обществения живот. Преди всичко трябва да разбираме онези дълбоки причини, които разяждат съвременното общество, и причините, които разяждат нашия живот. Запример, всички вярваме в Бога, ходим в църква, но все има във вас нещо, което ви терзае. И това терзание не произтича от незнание и безверие.
Така и вие може да сте много учен човек, но ако влезе един
трън
в крака ви, колкото и учен да сте, не можете да ходите.
Не можете да кажете: „Нека си седи трънът." Ако го оставите, обаче, той ще гангряса и вие, щете-не щете, ще трябва да го извадите. Такива тръне може да имате и във вашия ум и те могат да ви спъват. Има, казва се, дарби на пророци, учители, апостоли и пр., но едновременно човек не може да притежава всичките дарби, а трябва да отправи ума си към една посока и да проучава нещата. Казах ви днес, например, да се освободите от мислите на вашите попове, а с това аз исках да ви кажа да се освободите от вашия поп - попа вътре и около вас. Аз не подразбирам поповете, които са в църквата и служат, а подразбирам вашите попове, които седят над гръбначния стълб, който когато кади, е толкова лош, щото може да запали нещата около вас.
към текста >>
Не можете да кажете: „Нека си седи
трънът
." Ако го оставите, обаче, той ще гангряса и вие, щете-не щете, ще трябва да го извадите.
Този пример може да го приложим и в материалния и в духовния живот, па и в семейния и обществения живот. Преди всичко трябва да разбираме онези дълбоки причини, които разяждат съвременното общество, и причините, които разяждат нашия живот. Запример, всички вярваме в Бога, ходим в църква, но все има във вас нещо, което ви терзае. И това терзание не произтича от незнание и безверие. Така и вие може да сте много учен човек, но ако влезе един трън в крака ви, колкото и учен да сте, не можете да ходите.
Не можете да кажете: „Нека си седи
трънът
." Ако го оставите, обаче, той ще гангряса и вие, щете-не щете, ще трябва да го извадите.
Такива тръне може да имате и във вашия ум и те могат да ви спъват. Има, казва се, дарби на пророци, учители, апостоли и пр., но едновременно човек не може да притежава всичките дарби, а трябва да отправи ума си към една посока и да проучава нещата. Казах ви днес, например, да се освободите от мислите на вашите попове, а с това аз исках да ви кажа да се освободите от вашия поп - попа вътре и около вас. Аз не подразбирам поповете, които са в църквата и служат, а подразбирам вашите попове, които седят над гръбначния стълб, който когато кади, е толкова лош, щото може да запали нещата около вас. И когато ви казвам да се освободите от вашите жени, ни най-малко не разбирам да оставите вашите съпруги или да ги изполовите за гушата.
към текста >>
Такива
тръне
може да имате и във вашия ум и те могат да ви спъват.
Преди всичко трябва да разбираме онези дълбоки причини, които разяждат съвременното общество, и причините, които разяждат нашия живот. Запример, всички вярваме в Бога, ходим в църква, но все има във вас нещо, което ви терзае. И това терзание не произтича от незнание и безверие. Така и вие може да сте много учен човек, но ако влезе един трън в крака ви, колкото и учен да сте, не можете да ходите. Не можете да кажете: „Нека си седи трънът." Ако го оставите, обаче, той ще гангряса и вие, щете-не щете, ще трябва да го извадите.
Такива
тръне
може да имате и във вашия ум и те могат да ви спъват.
Има, казва се, дарби на пророци, учители, апостоли и пр., но едновременно човек не може да притежава всичките дарби, а трябва да отправи ума си към една посока и да проучава нещата. Казах ви днес, например, да се освободите от мислите на вашите попове, а с това аз исках да ви кажа да се освободите от вашия поп - попа вътре и около вас. Аз не подразбирам поповете, които са в църквата и служат, а подразбирам вашите попове, които седят над гръбначния стълб, който когато кади, е толкова лош, щото може да запали нещата около вас. И когато ви казвам да се освободите от вашите жени, ни най-малко не разбирам да оставите вашите съпруги или да ги изполовите за гушата. Не, тази жена е отзад на черепа ви, тя е вратарка, всичките пари са в нейните ръце и затова е поговорката: „Дом без жена и мъж без пари, огън да ги гори." От чисто френологическо гледище ние трябва да въздействуваме на нашето естество.
към текста >>
72.
НАРЯД за 1904 година
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Ако вие оставяте да израснат
тръните
наоколо ви и да ви заглушат, кой е крив за това?
В един миг вие сте готови пред една слугиня да се отречете от мене. Като старите фарисеи вие сте готови да извикате в душата си; „На Мойсея ние знаем, че Бог е говорил, а на този не знаем." Вие вярвате, че съм говорил на другите, а че на вас съм говорил, това не го вярвате. На другите вярвате, а на Мене не вярвате. Ето коя е причината, дето сте изгубили вашия мир, ето причината на скърбите ви. Когато говорих, вие не внимавахте, когато ви съветвах, вие не слушахте и когато ви заповядвах, вие не изпълнявахте.
Ако вие оставяте да израснат
тръните
наоколо ви и да ви заглушат, кой е крив за това?
Ако аз говоря и вие събаряте, кой ще спечели? Обърнете очите си на тоя свят, погледнете на всички неща наоколо ви, погледнете на това множество, което се движи наоколо ви, кой промишлява за техните нужди? Не говори ли това всичко вкупом, всичко според заслугите на всекиго? Ще бъде ли прилично да се предпочете недостойният пред достойния, болният пред здравия, злият пред добрия, злоезичният пред праведния? - Не, небето и земята са наследство на кротките и чистосърдечните, Който има ум да слуша, нека слуша.
към текста >>
73.
НАРЯД за събора 1907 година
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Ако вие оставяте да израстнат
тръните
наоколо ви и да ви заглушат, кой е крив затова?
В един миг сте готови пред една слугиня да се отречете от мене. Като старите фарисеи, вие сте готови да извикате в душата си: „На Мойсей ние знаем, че Бог е говорил, а натози не знаем." Вие вярвате, че съм говорил на другите, а че съм говорил на вас, това не го вярвате. На другите вярвате, а на мене не вярвате. Ето коя е причината за скърбите ви. Когато говорих, вие не внимавахте, когато ви съветвах - не слушахте и когато ви заповядвах, вие не изпълнявахте.
Ако вие оставяте да израстнат
тръните
наоколо ви и да ви заглушат, кой е крив затова?
Ако Аз градя и вие събаряте, кой ще спечели от това? Обърнете очите си на този свят. Погледнете на всички неща наоколо ви, погледнете на това множество, което се движи наоколо ви - кой промишлява за техните нужди? Не говори ли всичко това вкупом - всичко според заслугите на всекиго? Ще бъде ли приятно да се предпочете недостойният пред достойния, болният пред здравия, злият пред добрия, злоезичният пред праведния?
към текста >>
74.
НАРЯД за събора 1911 година
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Моето положение е като малко дете, което ходи по
тръните
.
Обаче помнете, че положителната подкваса дава положителен резултат, когато отрицателната -отрицателен резултат. Ако искате да работите за Господа без Любов и себеотрицание, не може. Христос Ми каза: „Ида да помогна на този народ, да разгледам всичките му недоразумения и да разнебитя всички препятствуващи духове." Аз и Христос едно сме. И с нищо друго не можете да ме подмамите, освен с вашата Любов. Вашите мисли Ме измъчват, те са едно страдание за Мен.
Моето положение е като малко дете, което ходи по
тръните
.
Аз ще направя наследници само тия, които се държат с Мене. Заради Бога искам да направите този велик подвиг - ПОМИРЕНИЕТО. За вътрешната Верига не говорете никому нищо. Работниците в България са определени и Аз искам да се ползувате. Тази година ще работим за вътрешното укрепване на Веригата.
към текста >>
75.
Наряди за 1945 г.
,
,
ТОМ 12
Тези пратеници не всякога са бивали облечени в багреница и пътят им най-често е бивал стръмен и
трънлив
и често е завършвал с една голгота, ала този път, който води през страданията и смъртта, е пътят на възкресението.
На тази работа съдействува цялатажива природа. Всички условия, през които минаваме, всички изпитания, радости и скърби имат за цел да ни подготвят да служим на Бога. Това е пътят на съвършенството. От незапомнени времена Бялото Братство работи между народите, да ги подготви и постави в пътя на тяхното върховно предназначение. И ако проследим историята на кой да е народ, ще срещнем светлите образи на Божествените пратеници, които са работили всред него, пробуждали са го от неговия дълбок сън, сочили са му великото предназначение и са му предавали даровете, които Бог му изпращал чрез тях.
Тези пратеници не всякога са бивали облечени в багреница и пътят им най-често е бивал стръмен и
трънлив
и често е завършвал с една голгота, ала този път, който води през страданията и смъртта, е пътят на възкресението.
По този път са минали всички Божествени пратеници, пророци, апостоли и Учители, за да възкръснат в душите на човеците като живи сили, като светли водачи на вечни времена към Царството Божие. И днес Бог изпраща своите благословения на всички души чрез своите служители. Такъв е законът на жертвата, законът на възкресението. „Ако житното зърно не умре, остава само; ако умре, принася плод 30- 60 -100." Бялото Братство работи по Божествените методи. Те са методи на светлината, на чистотата, на Истината, на Любовта, на красотата.
към текста >>
76.
Наряди за 1949 г.
,
,
ТОМ 12
Само така, от
трънения
венец на всяка глава ще се изплете великото благо за всички народи, за цялото славянство.
И ние да сеем семето на любовта, за да изникне мирът в нашите умове. Да сеем семето на дълго търпението и благостта, за да изникне милосърдието в нашите сърца. Да сеем семето на вярата и надеждата, за да изникне в нашия живот плодът на въздържанието. Да носим новата светлина, която ще разсее всички заблуждения, всякакъв мрак. Този е възходящият път към виделината, нужна за всички общества, народи, за цялото човечество.
Само така, от
трънения
венец на всяка глава ще се изплете великото благо за всички народи, за цялото славянство.
По този път славянските народи ще дойдат до истинското обединение. Да следваме завета на Любовта - носителка на живота; на Мъдростта - носителка на знания и светлина, и на Истината,която освобождава. 19 август 1949 г. София - Изгрев 9) ЛЮБЕЗНИ БРАТ........................... , Известно Ви е, че на 28,29 и 30 август се състояха нашите братски срещи по братствата в цялата страна. Тук на Изгрева отпразнувахме тия дни добре.
към текста >>
77.
3. ВОЛЯТА БОЖИЯ
,
,
ТОМ 12
Всеки от вас си има по един
трън
в плътта.
Важното е да изпълните волята Божия. Но вие какво правите? Ако е съгласна Божествената воля с вашата воля, вие сте готови да я изпълните, но обратното - не. Новото учение калугери не иска да прави, нито калугерици, то иска хора съвсем здрави, които да могат да носят несгодите на живота. И които разберат този закон, това учение, ще сте готови да си помагате едни на други.
Всеки от вас си има по един
трън
в плътта.
Павел, и той имаше трън, за който се моли на Бога, но той не каза на Бога къде му е трънът. Бог му каза: „Доста ти е Моята благодат.“ Та, и вие трябва да кажете на Бога къде ви е трънът, за да го извади. Не трябва да бъдете всички еднакви в своите стремежи. Ако всички тъкат все платна, ще се яви голяма конкуренция. Вие всички искате да бъдете добри.
към текста >>
Павел, и той имаше
трън
, за който се моли на Бога, но той не каза на Бога къде му е
трънът
.
Но вие какво правите? Ако е съгласна Божествената воля с вашата воля, вие сте готови да я изпълните, но обратното - не. Новото учение калугери не иска да прави, нито калугерици, то иска хора съвсем здрави, които да могат да носят несгодите на живота. И които разберат този закон, това учение, ще сте готови да си помагате едни на други. Всеки от вас си има по един трън в плътта.
Павел, и той имаше
трън
, за който се моли на Бога, но той не каза на Бога къде му е
трънът
.
Бог му каза: „Доста ти е Моята благодат.“ Та, и вие трябва да кажете на Бога къде ви е трънът, за да го извади. Не трябва да бъдете всички еднакви в своите стремежи. Ако всички тъкат все платна, ще се яви голяма конкуренция. Вие всички искате да бъдете добри. Добродетелта какво нещо е?
към текста >>
Бог му каза: „Доста ти е Моята благодат.“ Та, и вие трябва да кажете на Бога къде ви е
трънът
, за да го извади.
Ако е съгласна Божествената воля с вашата воля, вие сте готови да я изпълните, но обратното - не. Новото учение калугери не иска да прави, нито калугерици, то иска хора съвсем здрави, които да могат да носят несгодите на живота. И които разберат този закон, това учение, ще сте готови да си помагате едни на други. Всеки от вас си има по един трън в плътта. Павел, и той имаше трън, за който се моли на Бога, но той не каза на Бога къде му е трънът.
Бог му каза: „Доста ти е Моята благодат.“ Та, и вие трябва да кажете на Бога къде ви е
трънът
, за да го извади.
Не трябва да бъдете всички еднакви в своите стремежи. Ако всички тъкат все платна, ще се яви голяма конкуренция. Вие всички искате да бъдете добри. Добродетелта какво нещо е? Каквото изработим, да бъде изработено добре - готвиш ли, тъчеш ли, шиеш ли и др., туй значи да сме добри.
към текста >>
78.
18. РАБОТЕТЕ С ЛЮБОВ
,
,
ТОМ 12
Представете си, че отгоре на едно цветенце турите един
трън
- ще може ли [то] да расте?
Вие вярвайте, че по душа всички сте добри. Няма защо да казвате, че „аз съм лоша“. Да, когато действуваш по воля, си лоша. Запитват: - За да намерим душата си, трябва ли еволюция или това зависи от волята на субекта? - Трябва да се премахнат препятствията.
Представете си, че отгоре на едно цветенце турите един
трън
- ще може ли [то] да расте?
Не може. Така е и с вас. Ако вие не можете да растете, то е защото някой ви е турил трън. Трябва да гледате да няма такъв трън върху вас. Ако ви дадат везни, с които мерите течностите и твърдите материали и следвате правилата, които ви са дадени, при меренето, всичко ще върви наред.
към текста >>
Ако вие не можете да растете, то е защото някой ви е турил
трън
.
Запитват: - За да намерим душата си, трябва ли еволюция или това зависи от волята на субекта? - Трябва да се премахнат препятствията. Представете си, че отгоре на едно цветенце турите един трън - ще може ли [то] да расте? Не може. Така е и с вас.
Ако вие не можете да растете, то е защото някой ви е турил
трън
.
Трябва да гледате да няма такъв трън върху вас. Ако ви дадат везни, с които мерите течностите и твърдите материали и следвате правилата, които ви са дадени, при меренето, всичко ще върви наред. Но представете си, че някой дойде и ви каже: „Тези везни не са тъй чувствителни, ние ще ви дадем други“ - тогава отношенията се изменят. Всичко трябва да турите на Божествените везни и по тях да мерите. Тогава не може да има дисхармония.
към текста >>
Трябва да гледате да няма такъв
трън
върху вас.
- Трябва да се премахнат препятствията. Представете си, че отгоре на едно цветенце турите един трън - ще може ли [то] да расте? Не може. Така е и с вас. Ако вие не можете да растете, то е защото някой ви е турил трън.
Трябва да гледате да няма такъв
трън
върху вас.
Ако ви дадат везни, с които мерите течностите и твърдите материали и следвате правилата, които ви са дадени, при меренето, всичко ще върви наред. Но представете си, че някой дойде и ви каже: „Тези везни не са тъй чувствителни, ние ще ви дадем други“ - тогава отношенията се изменят. Всичко трябва да турите на Божествените везни и по тях да мерите. Тогава не може да има дисхармония. Ако у вас има дисхармония, ще ви създадат неприятности.
към текста >>
Мехлем му туряш, но има
трън
.
Днес да помогнат на тебе, утре - на друга, после - на трета и така постепенно всички ниви ще бъдат изорани, посяти, пожънати. А сега в домовете си ще имате мъчнотии, индивидуални - вътрешни, в ума, в сърцето си. Ще имате мъчнотии от обществен характер, мъчнотии за прехраната. Тези мъчнотии са реални, трябва да ги премахнеш. Мъжът ти е недоволен - моли се, не можеш да му помогнеш.
Мехлем му туряш, но има
трън
.
Казваш: „Намазах го, но не може да му се помогне.“ Да, мехлемът помага, но дето няма трън. Дето е трънът, не помага. Ще извадиш тръна. У когото трънът не може да се извади, той си има мъчнотии, които не могат да се премахнат. Например имате такива мъчнотии, казвате: „Мене не ме обичат.“ Това е една от големите мъчнотии.
към текста >>
Казваш: „Намазах го, но не може да му се помогне.“ Да, мехлемът помага, но дето няма
трън
.
А сега в домовете си ще имате мъчнотии, индивидуални - вътрешни, в ума, в сърцето си. Ще имате мъчнотии от обществен характер, мъчнотии за прехраната. Тези мъчнотии са реални, трябва да ги премахнеш. Мъжът ти е недоволен - моли се, не можеш да му помогнеш. Мехлем му туряш, но има трън.
Казваш: „Намазах го, но не може да му се помогне.“ Да, мехлемът помага, но дето няма
трън
.
Дето е трънът, не помага. Ще извадиш тръна. У когото трънът не може да се извади, той си има мъчнотии, които не могат да се премахнат. Например имате такива мъчнотии, казвате: „Мене не ме обичат.“ Това е една от големите мъчнотии. Насила не можеш да накараш хората да те обичат.
към текста >>
Дето е
трънът
, не помага.
Ще имате мъчнотии от обществен характер, мъчнотии за прехраната. Тези мъчнотии са реални, трябва да ги премахнеш. Мъжът ти е недоволен - моли се, не можеш да му помогнеш. Мехлем му туряш, но има трън. Казваш: „Намазах го, но не може да му се помогне.“ Да, мехлемът помага, но дето няма трън.
Дето е
трънът
, не помага.
Ще извадиш тръна. У когото трънът не може да се извади, той си има мъчнотии, които не могат да се премахнат. Например имате такива мъчнотии, казвате: „Мене не ме обичат.“ Това е една от големите мъчнотии. Насила не можеш да накараш хората да те обичат. Защо не те обичат?
към текста >>
Ще извадиш
тръна
.
Тези мъчнотии са реални, трябва да ги премахнеш. Мъжът ти е недоволен - моли се, не можеш да му помогнеш. Мехлем му туряш, но има трън. Казваш: „Намазах го, но не може да му се помогне.“ Да, мехлемът помага, но дето няма трън. Дето е трънът, не помага.
Ще извадиш
тръна
.
У когото трънът не може да се извади, той си има мъчнотии, които не могат да се премахнат. Например имате такива мъчнотии, казвате: „Мене не ме обичат.“ Това е една от големите мъчнотии. Насила не можеш да накараш хората да те обичат. Защо не те обичат? Окултистите казват, че този, когото никой не обича, той се е демагнитизирал.
към текста >>
У когото
трънът
не може да се извади, той си има мъчнотии, които не могат да се премахнат.
Мъжът ти е недоволен - моли се, не можеш да му помогнеш. Мехлем му туряш, но има трън. Казваш: „Намазах го, но не може да му се помогне.“ Да, мехлемът помага, но дето няма трън. Дето е трънът, не помага. Ще извадиш тръна.
У когото
трънът
не може да се извади, той си има мъчнотии, които не могат да се премахнат.
Например имате такива мъчнотии, казвате: „Мене не ме обичат.“ Това е една от големите мъчнотии. Насила не можеш да накараш хората да те обичат. Защо не те обичат? Окултистите казват, че този, когото никой не обича, той се е демагнитизирал. Той започва да гледа на хората от лошата страна, всички го отбягват - демагнитизирал се е.
към текста >>
79.
21. СВИДЕТЕЛСТВОТО НА ДУХА
,
,
ТОМ 12
Как мислите, тия
тръне
на този таралеж Господ ли ги направи?
Той е всякога весел, има мир в душата си, него светът не го тревожи, нищо не го смущава. Такъв човек не е дребнав. Той не се спира върху дреболиите на живота. Той се спира само върху онова, великото, което Бог е създал. Сега да допуснем, че някой донесе таралеж в градината ви - когато вие рачите да хванете този таралеж, той ще ви убоде.
Как мислите, тия
тръне
на този таралеж Господ ли ги направи?
Не, те са изкуство на самия таралеж. Вие може да питате: „Защо на този таралеж Господ му е турил тръне? “ Той сам ги е създал, културата му е такава - нему му трябват тръне. Това е неговото разбиране на живота. Следователно вие няма да се питате за неговите тръне, ако вие искате да изучите таралежа, ще се спрете на основните му черти: как се храни, как си прави своето легловище, как отглежда малките си, какви са неговите отношения към неговите ближни и т.н.
към текста >>
Вие може да питате: „Защо на този таралеж Господ му е турил
тръне
?
Той не се спира върху дреболиите на живота. Той се спира само върху онова, великото, което Бог е създал. Сега да допуснем, че някой донесе таралеж в градината ви - когато вие рачите да хванете този таралеж, той ще ви убоде. Как мислите, тия тръне на този таралеж Господ ли ги направи? Не, те са изкуство на самия таралеж.
Вие може да питате: „Защо на този таралеж Господ му е турил
тръне
?
“ Той сам ги е създал, културата му е такава - нему му трябват тръне. Това е неговото разбиране на живота. Следователно вие няма да се питате за неговите тръне, ако вие искате да изучите таралежа, ще се спрете на основните му черти: как се храни, как си прави своето легловище, как отглежда малките си, какви са неговите отношения към неговите ближни и т.н. Таралежът е добър учител за змията, той като я срещне, хваща я най-напред той за опашката, скрие си главата, тя се увие около него, а той постепенно дърпа по малко, по малко, докато остане само главата, а после и нея глътне. И когато змията го пита: „Защо постъпи ти тъй нечеловеколюбиво към мен?
към текста >>
“ Той сам ги е създал, културата му е такава - нему му трябват
тръне
.
Той се спира само върху онова, великото, което Бог е създал. Сега да допуснем, че някой донесе таралеж в градината ви - когато вие рачите да хванете този таралеж, той ще ви убоде. Как мислите, тия тръне на този таралеж Господ ли ги направи? Не, те са изкуство на самия таралеж. Вие може да питате: „Защо на този таралеж Господ му е турил тръне?
“ Той сам ги е създал, културата му е такава - нему му трябват
тръне
.
Това е неговото разбиране на живота. Следователно вие няма да се питате за неговите тръне, ако вие искате да изучите таралежа, ще се спрете на основните му черти: как се храни, как си прави своето легловище, как отглежда малките си, какви са неговите отношения към неговите ближни и т.н. Таралежът е добър учител за змията, той като я срещне, хваща я най-напред той за опашката, скрие си главата, тя се увие около него, а той постепенно дърпа по малко, по малко, докато остане само главата, а после и нея глътне. И когато змията го пита: „Защо постъпи ти тъй нечеловеколюбиво към мен? “, какво й отговаря таралежът?
към текста >>
Следователно вие няма да се питате за неговите
тръне
, ако вие искате да изучите таралежа, ще се спрете на основните му черти: как се храни, как си прави своето легловище, как отглежда малките си, какви са неговите отношения към неговите ближни и т.н.
Как мислите, тия тръне на този таралеж Господ ли ги направи? Не, те са изкуство на самия таралеж. Вие може да питате: „Защо на този таралеж Господ му е турил тръне? “ Той сам ги е създал, културата му е такава - нему му трябват тръне. Това е неговото разбиране на живота.
Следователно вие няма да се питате за неговите
тръне
, ако вие искате да изучите таралежа, ще се спрете на основните му черти: как се храни, как си прави своето легловище, как отглежда малките си, какви са неговите отношения към неговите ближни и т.н.
Таралежът е добър учител за змията, той като я срещне, хваща я най-напред той за опашката, скрие си главата, тя се увие около него, а той постепенно дърпа по малко, по малко, докато остане само главата, а после и нея глътне. И когато змията го пита: „Защо постъпи ти тъй нечеловеколюбиво към мен? “, какво й отговаря таралежът? - „Ами ти как хващаш жабата? Тя кречи, ти гълташ.
към текста >>
80.
29. ВЯРАТА КАТО ЗАКОН
,
,
ТОМ 12
Че е пил някой вълк, мечка, разбойник, някоя змия, паяк - вие да кажете: „Няма нищо.“ Или че вашата вода отишла до някой
трън
или при някоя нечистотия - вие да кажете: „Няма нищо.“ Вие не трябва да се смущавате, че това, което излиза от вас, се е изцапало.
На какво основавате вашето знание? Защо е лош? Та, първото нещо е, като жена, да имате пълна, абсолютна вяра. И като те лъжат, като знаеш, че те лъжат, вие трябва да приличате на извора. Който и да дойде, и разбойник да дойде да пие, да се не смущавате.
Че е пил някой вълк, мечка, разбойник, някоя змия, паяк - вие да кажете: „Няма нищо.“ Или че вашата вода отишла до някой
трън
или при някоя нечистотия - вие да кажете: „Няма нищо.“ Вие не трябва да се смущавате, че това, което излиза от вас, се е изцапало.
Ако водата мислеше като вас, ако се откажеше да дойде да помага на хората, тогава какво щеше да стане с хората? Тогава всички вие бихте измрели. Вие имате един стремеж, искате всички да станете щастливи. Но щастието е обосновано на един вътрешен душевен закон. Цялото общество щастливо не може да бъде.
към текста >>
81.
ИДЕАЛЪТ НА ГЕРОЙСТВОТО, 29 март 1923 год. четвъртък
,
Извадки от беседи на Учителя от ученичка - Мария Тодорова
,
ТОМ 12
Това са все пелени, в които майка ти те е повила... „Волята на Отца" [ Пета серия на Сила и Живот] „Тогава Иисус излезе с
трънения
венец и с багреницата.
Това е прямия отговор. И тогава казва: „Е, какво сега като намериш Господа? " Ако си мъртъв, като го намериш, ще оживееш... И тогава обратните резултати са: Като намериш Господа, ще излезеш из православната църква, из излезеш из евангелската църква, ще излезеш из мохамеданската църква, ще излезеш из будистката църква, ще излезеш из българския народ, английския, френския и др. И какво ще остане тогава? Ще остане само човекът, тъй както го е направил Господ първоначално, тъй както майка ти те е родила.
Това са все пелени, в които майка ти те е повила... „Волята на Отца" [ Пета серия на Сила и Живот] „Тогава Иисус излезе с
трънения
венец и с багреницата.
И рече им Пилат: Ето Човекът" ...Могат ли, като излезем ние пред света, да кажат хората за нас „Ето Човекът! " „Ето Човекът" [ Първа серия на Сила и Живот] 4-те неща - богатство, сила, знания - приковани на кръста добродетели - само добродетелта на главата не е прикована ...Ние сме пратени да изпълним Волята на Отца, не само аз, но и вие... ...Има нещо велико в света, има един жив, има един жив опит, един велик жив опит. Като внесем този огън на любовта... „Волята на Отца" [Пета серия на Сила и живот] ...И тъй, когато волята на Любовта дойде, ти пак ще опиташ Неприятности, но тия неприятности ще ги превръщаш, както скулпторът превръща калта... ...Но знаете ли каква е тази душа, която ангелът носи горе на небето? Тя е една страждуща душа, която е измила своите грехове чрез страдания - само нея, само чисти души носи ангелът. Ти трябва да имаш чистота - да имаш ръце да прегърнеш този ангел... „Не бъди неверен, но верен" [Пета серия на Сила и Живот] ...Що проумява от любов онзи, който не смогва да презре любеното?...
към текста >>
82.
ТРЕТА БЕСЕДА, ДЪРЖАНА НА УЧЕНИЧКИТЕ ОТ СПЕЦИАЛНИЯ КЛАС НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ. ДА БЪДЕМ СВЪРЗАНИ С БОГА !
,
6 юли 1923 г.
,
ТОМ 12
Ако в една добра почва посееш доброто, то расте, но ако там попадне един
трън
и той расте.
Да не носите тия семенца в света на душата. [Тази кутийка няма да я подлагате на светлината. Ще направите един колет и ще пишете: До моите роднини, света на сърцето и света на ума. Там може да растат, понеже в света на сърцето и в света на ума има храна за тях.] Законът е верен. Щом човек влезе в духовния свят, той става по-добър, но и по-лош става, защото условията там са такива.
Ако в една добра почва посееш доброто, то расте, но ако там попадне един
трън
и той расте.
И лошото и хубавото растат. Тогава растенето е добро за онези идеи, на които соковете няма да бъдат за ваша полза. Но змията ще расте за себе си, на ваша сметка. Вие ще плащате, но благото е нейно. Тя за себе си расте, за себе си се развива.
към текста >>
83.
11. ПИСМА НА Д-Р ДУКОВ - КАЗАНЛЪК
,
Стефан Тошев
,
ТОМ 13
При все това аз пръскам словото в тази развратна, среда и вярвам, че не е попаднало всичкото семе в
тръни
и каменлива почва.
Изпитанията са необходими, защото те дават опитност и ще ни научат да живеем добре и в хармония с Божествените закони. Изпитанията са ключа за отваряне вратата, която загражда пътя на истината. По причина на многото работа тук в болницата мене не ми остана време да се впусна в опити, още повече средата, в която живеех беше и представляваше неподготвена почва. Много е лошо положението на един духовен человек, когато е заобиколен от лица, които се ръководят в живота от своя стомах и своите страсти. Психическата атмосфера тук беше препълнена изключително с порочни мисли и тези лоши мисли по всяка вероятност са причина на моите болки и морални страдания.
При все това аз пръскам словото в тази развратна, среда и вярвам, че не е попаднало всичкото семе в
тръни
и каменлива почва.
Даже някои лица тука бяха се обърнали на оръдия на тъмните сили и често пъти ми причиняваха неприятности и огорчения. Аз веднага узнавах това и взимах мерки да се избавя от тях. Само един път ми се удаде да сполуча в един окултен опит и на медиума се представи една кинематографическа картина, изобразяваща Будапеща цяла пламнала в пламъци и пред нея български войски, начело с престолонаследника и руски казаци. Това е погромът на Австрия през 1914 г. така щото идущата година се предвижда война с Австрия, нейното унищожение, освободението на всички славяни из под Австрия и образуването на Божия славянска конфедеративна Империя начело с България.
към текста >>
84.
11. ГЕНА ПАПАЗОВА ИДВА С РОДА СИ
,
Гена Папазова
,
ТОМ 13
Там се внесоха ангенарий, едно растение, което е като магарешки
трън
, яде му се това нещо.
Баща ми дава нашето стопанство за опитно поле на катедрата. В.К.: Вашето стопанство. Г.П.: В село Дебелец, за опитно поле на това. Там се внесоха аспержи, т.е. аспарагус, за салата обаче.
Там се внесоха ангенарий, едно растение, което е като магарешки
трън
, яде му се това нещо.
В.К.: Вътрешното. И какво се яде? Г.П.: Долната част на съцветието. В.К.: Как се казваше, дето като магарешки трън? Г.П.: Ангенарий.
към текста >>
В.К.: Как се казваше, дето като магарешки
трън
?
аспарагус, за салата обаче. Там се внесоха ангенарий, едно растение, което е като магарешки трън, яде му се това нещо. В.К.: Вътрешното. И какво се яде? Г.П.: Долната част на съцветието.
В.К.: Как се казваше, дето като магарешки
трън
?
Г.П.: Ангенарий. Аспержи беше аспарагусът. В.К.: Добре, да продължаваме нататък. Г.П.: Виж го как изскочи това нещо от акъла ми. Ей сега ви го казах.
към текста >>
Гледай, със зайча сянка и с магарешки
трън
си напълнил градината!
Ей сега ви го казах. Там се внасяше. И когато... В.К.: Значи опитното поле на баща ви е имотът? Г.П.: С тези растения баща ми засяваше най-хубавите места. Най- близката зеленчукова градина до селото и когато минат хората и викат: „Йоне Папазов полудял бе.
Гледай, със зайча сянка и с магарешки
трън
си напълнил градината!
" В.К.: Магарешки трън. Г.П.: Магарешки трън, защото друг сорт прилича на афишок, арфишок. Приличаше на истински магарешки трън, големите бодливите листа и горе този виолетов, съцветен, компузите и т.н. Там се внасяха първите пшеници. Пшеницата НОЯ, за нея помня, защото тя беше безкласна пшеница, френски сорт.
към текста >>
" В.К.: Магарешки
трън
.
Там се внасяше. И когато... В.К.: Значи опитното поле на баща ви е имотът? Г.П.: С тези растения баща ми засяваше най-хубавите места. Най- близката зеленчукова градина до селото и когато минат хората и викат: „Йоне Папазов полудял бе. Гледай, със зайча сянка и с магарешки трън си напълнил градината!
" В.К.: Магарешки
трън
.
Г.П.: Магарешки трън, защото друг сорт прилича на афишок, арфишок. Приличаше на истински магарешки трън, големите бодливите листа и горе този виолетов, съцветен, компузите и т.н. Там се внасяха първите пшеници. Пшеницата НОЯ, за нея помня, защото тя беше безкласна пшеница, френски сорт. И баба пък правеше опитните питки.
към текста >>
Г.П.: Магарешки
трън
, защото друг сорт прилича на афишок, арфишок.
И когато... В.К.: Значи опитното поле на баща ви е имотът? Г.П.: С тези растения баща ми засяваше най-хубавите места. Най- близката зеленчукова градина до селото и когато минат хората и викат: „Йоне Папазов полудял бе. Гледай, със зайча сянка и с магарешки трън си напълнил градината! " В.К.: Магарешки трън.
Г.П.: Магарешки
трън
, защото друг сорт прилича на афишок, арфишок.
Приличаше на истински магарешки трън, големите бодливите листа и горе този виолетов, съцветен, компузите и т.н. Там се внасяха първите пшеници. Пшеницата НОЯ, за нея помня, защото тя беше безкласна пшеница, френски сорт. И баба пък правеше опитните питки. Тя много обичаше баща ми.
към текста >>
Приличаше на истински магарешки
трън
, големите бодливите листа и горе този виолетов, съцветен, компузите и т.н.
Г.П.: С тези растения баща ми засяваше най-хубавите места. Най- близката зеленчукова градина до селото и когато минат хората и викат: „Йоне Папазов полудял бе. Гледай, със зайча сянка и с магарешки трън си напълнил градината! " В.К.: Магарешки трън. Г.П.: Магарешки трън, защото друг сорт прилича на афишок, арфишок.
Приличаше на истински магарешки
трън
, големите бодливите листа и горе този виолетов, съцветен, компузите и т.н.
Там се внасяха първите пшеници. Пшеницата НОЯ, за нея помня, защото тя беше безкласна пшеница, френски сорт. И баба пък правеше опитните питки. Тя много обичаше баща ми. Тя... Кой смей да каже нещо лошо за него?
към текста >>
85.
23. ОБРАЗИ НА УЧЕНИЦИ НА ИЗГРЕВА
,
Милка Говедева
,
ТОМ 13
Най-после си намери работа в
Трън
ли, къде беше.
И тя вика нямаш представа с каква красота, с какви жестове красиви, нали така, както е дал така „Запали се огънят", сложи се трапезата, както се е дала песента. А тя също разправяше един случай пак при Паша, защото и тя киснеше при Паша, както и аз цял ден, и казва: „Дойде една светска дама при Учителя. Учителят с цялата етикеция на такъв светски човек я посрещна и аз, каза, се почудих как Учителят може да бъде кавалер, такъв, каквито са, казва, в света." И такива случаи разправяше. Аз съм я виждала... После тя по едно време не искаше да работи. Нямаше работа ли, какво.
Най-после си намери работа в
Трън
ли, къде беше.
В.К.: В Трън. М.Г.: И отиде учителка там в Трън. Та така. А за Милка Периклиева, това ми направи много силно впечатление. Ние бяхме много близки с нея.
към текста >>
В.К.: В
Трън
.
А тя също разправяше един случай пак при Паша, защото и тя киснеше при Паша, както и аз цял ден, и казва: „Дойде една светска дама при Учителя. Учителят с цялата етикеция на такъв светски човек я посрещна и аз, каза, се почудих как Учителят може да бъде кавалер, такъв, каквито са, казва, в света." И такива случаи разправяше. Аз съм я виждала... После тя по едно време не искаше да работи. Нямаше работа ли, какво. Най-после си намери работа в Трън ли, къде беше.
В.К.: В
Трън
.
М.Г.: И отиде учителка там в Трън. Та така. А за Милка Периклиева, това ми направи много силно впечатление. Ние бяхме много близки с нея. И нея съм фризирала.
към текста >>
М.Г.: И отиде учителка там в
Трън
.
Учителят с цялата етикеция на такъв светски човек я посрещна и аз, каза, се почудих как Учителят може да бъде кавалер, такъв, каквито са, казва, в света." И такива случаи разправяше. Аз съм я виждала... После тя по едно време не искаше да работи. Нямаше работа ли, какво. Най-после си намери работа в Трън ли, къде беше. В.К.: В Трън.
М.Г.: И отиде учителка там в
Трън
.
Та така. А за Милка Периклиева, това ми направи много силно впечатление. Ние бяхме много близки с нея. И нея съм фризирала. И тя много хубава.
към текста >>
86.
14. РАЗДЯЛАТА
,
Лидия Соломонова Аладжем
,
ТОМ 13
Вмъкна
трънчето
, аз знаех какво е бай Васил за мен, но в тази нова звезда видях знания, моята слабост.
Когато влезнах в стаята му, започна с големи хвалби. „Един рядък човек е дошъл." Преряза ме. По-късно разбрах, че хвалбите са ограбване. Бях ограбена. Предложи ми да дружим и че аз нямам никаква полза от дружбата ми с бай Васил.
Вмъкна
трънчето
, аз знаех какво е бай Васил за мен, но в тази нова звезда видях знания, моята слабост.
Плюс това в хороскопа Анка Ненова виждаше едно ново същество надигнато - пратено ми от небето. Аз се подведох и казах: „Нима Генчо пак се връща? " Уви, друг хороскоп пък казваше, че ще се яви още едно същество, но да се пазя от него. Защото е хитрец и непостоянен, и да бъда по-осторожна с него. Отворих се, но тази любов трая само 24 часа.
към текста >>
87.
4. ЗИМАТА СВЪРШИ. ПРОЛЕТТА ДОЙДЕ И ВЪЗРАСТНАХА БУРЕНИТЕ И ЗАДУШИХА ЖИТНИТЕ КЛАСОВЕ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 13
Бурените и
тръните
покриха всичко и затриха всичко.
Борис Николов казваше така: „Сега е зима. Всичко в природата спи. Природата почива. Когато дойде пролетта и се разтопят снеговете, тогава ще дойде и нашият ред да поникнем на земята и да се възродим отново." Това време дойде след 1990 г. Но поникнаха първо бурените и плевелите и задушиха всичко, дори и тук-там изкласилите житни класове.
Бурените и
тръните
покриха всичко и затриха всичко.
Житните класове бяха задушени и унищожени. Пълен провал за едните и пълен успех за представителите на Черната ложа. Зимата свърши. Пролетта дойде и възрастнаха бурените и задушиха житните класове в нивата! Аз не бях от онези житни класове, които ги задушиха и затриха.
към текста >>
И аз бях длъжен в житен сноп да събера онези единични класове, израстнали между бурените и
тръните
и да ги включа в библиотека „Житен клас" на поредицата на „Изгревът".
Пролетта дойде и възрастнаха бурените и задушиха житните класове в нивата! Аз не бях от онези житни класове, които ги задушиха и затриха. Аз съм от останалите зърна в хамбара, които стопанинът на дома Господен бе оставил за всеки случай да ги има на разположение. И аз бях длъжен да поникна, да възрастна като житен клас и да дам зърно преизобилно, когато му дойде времето! И аз бях длъжен да съхраня Словото, да го отпечатам в Оригинала му и да го оставя за следващите поколения българи и останалото човечество.
И аз бях длъжен в житен сноп да събера онези единични класове, израстнали между бурените и
тръните
и да ги включа в библиотека „Житен клас" на поредицата на „Изгревът".
И го направих. Въпреки съпротивата на бурените! И благодаря, че Стопанинът на Дома Господен избра именно мен! Амин! 11-12.12.1999 г. София.
към текста >>
88.
А. ОТ ТЕФТЕРЧЕТАТА НА ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА - 1) Първо тефтерче
,
Цветана Щилянова
,
ТОМ 13
Основната мисъл, която е потребна за сегашния живот: Най-важното в този момент е да се извади
тръна
, който имаш в крака си.
Няма да роптаеш за нищо. Ако очите са близо в основата на твоята интелигентност, ще виждаш нещата отблизо. Ако очите ти са далече, между тебе и Бога ще има много неща. Да кажеш на човека Истината не значи да му кажеш, че е добър или че е лош, а да постъпваш с него, както със себе си. Вашият ум, вашето сърце и вашата воля - те са силите, които ви препоръчват.
Основната мисъл, която е потребна за сегашния живот: Най-важното в този момент е да се извади
тръна
, който имаш в крака си.
На всинца ви трябва изкуство и знание. Всеки един от вас трябва да има едно изкуство. Ако взема правилно един тон, непременно състоянието ми ще се измени, подобри. На мъжете бих препоръчал резбарско изкуство. А на сестрите - дрехи да шият.
към текста >>
89.
I част. ПЪТЯТ НА УЧИТЕЛЯ Свещени Думи 251-300
,
Савка Керемидчиева
,
ТОМ 14
Всяка лоша мисъл е един психически
трън
.
Да дружи и с равните на себе си, за да се насърдчава в по-голяма ревност на учение. И да слиза при по-долните, за да им помага. Подкрепи ли по-долните, по-горните него ще подкрепят. 253.Трансфор- миране. Ученикът трябва да мисли само Доброто!.
Всяка лоша мисъл е един психически
трън
.
Ученикът трябва да го намери и извади. Така той ще трансформира енергията на лошата мисъл и ще я използува за Добро. 254.Новият път. Този, който облича нови дрехи, няма желание да се върне отново към старите. Ученикът, който тръгне в Божествения път, трябва да остави нравите на света.
към текста >>
90.
I. БЕЛЕЖКИ ОТ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ И ОТ БЕСЕДИ, ДЪРЖАНИ 1921 г. ЗАПИСАНИ ОТ ЕДНА ДУХОВНА СЕСТРА*
,
ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА СРЕЩИИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ
,
ТОМ 14
Трънете
- съответствуват нашето ментално поле.
Откъде иде човешкия Дух? Каква е неговата задача в природата? Този сеятел, това е Божествената майка, която иде да сее. Значи дошъл този сеятел в хората. Пръст - това е физическият живот.
Трънете
- съответствуват нашето ментално поле.
60 - показва умственото тяло. или чисто менталното тяло. 30 показва Духовното тяло. Водата е носителка на живота. Следователно едновременно вие трябва да съзнавате Бога в себе си, във вашия Дух, във вашите ближни.
към текста >>
Щом се разгневите, в духовния свят изниква един магарешки
трън
и там се чудят каква енергия се е употребила, та е изникнало това.
Най-големите чувствувания са вътре в мислите. Значи в умствено отношение голямо проветрение трябва. То иде. Великите мисли не се раждат от много мислене. Великите мисли идат отвътре, а не отвън.
Щом се разгневите, в духовния свят изниква един магарешки
трън
и там се чудят каква енергия се е употребила, та е изникнало това.
Има неща в света, които и с молитва не се постигат. Хората правят света, а не света хората. Туй е сигурното в Духовния свят, че можете да разчитате на тяхната любов. И там, като отидете, ще се почувствувате като в къщи. Вие се стараете да можете да задържите едно чувство от любовта по за дълго време.
към текста >>
91.
48. НАШИЯТ СТРОЕЖ
,
Жечо Панайотов
,
ТОМ 15
Първо, условихме се с майстора от
Трънско
- Трайко Милачков, като веднага Стоян се погрижи за тухли, вар, дървен материал и т.н.
Аз не разбирам от строеж, нито имах време за тия неща. Тогава, пак ни се яви в помощ нашият кум Антон Петков. Виждаше ни на какъв сме хал, та разбра, че ще може да ни бъде полезен пак неговият приятел Стоян Григоров. Дойде Стоян в София, запозна се с положението ни, та се съгласи да ни бъде в помощ. Той току-що беше завършил в Ребърково своя къща, но изобщо разбираше кога какво трябва да се върши при един строеж.
Първо, условихме се с майстора от
Трънско
- Трайко Милачков, като веднага Стоян се погрижи за тухли, вар, дървен материал и т.н.
През всичкото време на строежа, грижеше се майсторите да работят съвестно, да се изпълнява точно плана на постройката - все едно, че градеше дом за себе си. От сумите, които „Собствен дом" ни отпускаше, давах сутрин известна сума на Стоян, а вечер като се върнем от работа, отчиташе се и се уговаряхме какво ще купува на другия ден. Ние сутрин изкачаме с Веска, всеки отлита към работата си. Още първата вечер, като се върнахме гледаме изкопа на мазето извършен и предстои да се поставят основите. Препоръчаха ни под цялата къща да има мазе и така направихме.
към текста >>
92.
65. ПСУВНИ И ЗВЕРСТВА
,
,
ТОМ 16
Титовите партизани и тези на Славчо
Трънски
действуваха в Църна Трева и не позволиха на назначените там български учители да водят занятие с техните деца.
германските войски през България навлязоха в Югославия и я окупираха. Министерството на просветата командирова български учители в Македония, да обучават децата от Македония, Моравско, Вранско, Скопско, Битолско, Охридско и пр. Мен ме назначиха в село Сувойница, Вранска околия, близо до град Сурдулица. От 360 подлежащи за учение ученици, едва 60 деца идеха, а останалите си пасяха свинете из гората. Тъй наречените моравски българи, за които България претендира, че са българи, нямаха капка любов към българите и към българщината.
Титовите партизани и тези на Славчо
Трънски
действуваха в Църна Трева и не позволиха на назначените там български учители да водят занятие с техните деца.
Така назначените учители цяла година бяха под гнета на страха, че някоя нощ ще дойдат партизаните да ги избият. Партизаните ги извели даже една нощ и ги наредили на редица и затъкнали пушките, но после казали: „Прощаваме ви сега, но не искаме да дохождате в селото! Няма да ни учите нашите деца! " - и ги оставили. И после те вече цяла година седяха в Сурдулица, получаваха заплатите, а не ги върнаха в България да се занимават с деца.
към текста >>
93.
1925 година
,
,
ТОМ 16
24.VI.1925, Сряда През деня ходихме в голямата усойна за
тръни
и отсякохме три челика за плевнята и с
тръните
ги докарахме.
Стефанов, но си отиде, а аз ходих у П. Иванов за житото и го закарах в Курустаньоолу у Пеневи, понеже мелницата бе затворена. Нахраних се хубаво с мамалига и пиша това сега. Тази вечер написах на Методи Ж. Марков картичка и на Крум Илиев.
24.VI.1925, Сряда През деня ходихме в голямата усойна за
тръни
и отсякохме три челика за плевнята и с
тръните
ги докарахме.
Като си дойдохме, заварих у дома Н. Мисирджиев, който се връщал от Горня Оряховица, където ходил да държи частен изпит за шести клас. У дома се хранихме, после ходихме и поповчето у Павлеви за дядовото Ганчово шише с вода. После се почерпихме на Георгя Данов и оттам отидохме на пощата, а после ходихме да свирим с цигулките Г. Стефанов у Ясака и след това говорихме до 1 1 /2 ч сред нощ.
към текста >>
94.
1929 година - продължение
,
,
ТОМ 16
Вечерта им свирих с цигулката и пяхме „Кацнал бръмбар на
трънка
" и „Бялото кокиче".
Води ме и в хубава, макар и частна дъбова гора, Кюдечер, където тя си ходела често. Там изядохме един хубав портокал, който аз носех от София. С особен усет в сърцето и душата бяхме през целия ден, но мен ми бе тежко малко, защото бях изморен. Към 5 ч се завърнахме в с. Туден, за да сготвим нещо, та кога си дойдат Поп Христови, да има вечеря.
Вечерта им свирих с цигулката и пяхме „Кацнал бръмбар на
трънка
" и „Бялото кокиче".
Легнахме пак къде 11 ч . 29.IV.1929., понеделник Станахме. Ето, дъжд валяло през нощта, вали и сега. Обаче прекалено ще е да стоя, аз трябва да си ходя, защото съм на чужда къща. Еленка се приготви.
към текста >>
Кога стигнахме долу при Симеоново, ето, оказа се, че Учителят си забравил барометъра закачен на една
трънка
на бивака.
от Йоана, 10 стих: „Крадецът дохожда само да открадне, да заколи и да погуби; Аз дойдох, за да имат живот, и да го имат изобилно." След това правихме гимнастически упражнения и си потеглихме за града. Потеглиха си, а аз останах да мия чайника на Еленка. Тъкмо го измих, и ето Еленка иде, като мъмри чевръсто: „Абе, защо стоиш, абе, все терсене ходиш" и ред други. Учителят накарал всичките да разчистват пътя от малки и големи камъни, та като се разчистват камъните, така ще се разчистват мъчнотиите и пречките в живота ни. Та и ние с Еленка що камъни изпочистихме в бързината си.
Кога стигнахме долу при Симеоново, ето, оказа се, че Учителят си забравил барометъра закачен на една
трънка
на бивака.
Ази си дадох раницата на братята и се завтекох нагоре. За 28 минути отидох и се върнах, когато при обикновен ход бяха нужни 2 часа път. Кога се върнах, бях само вода - пот. Преоблякох се и ми наляха от Учителевия термос вода гореща, която изпих, защото започнах да кашлям от простиване на гърлото от силния бяг и дишането през устата. Еленка ми даде кърпата си и си огънах врата и Боев, Еленка и аз си потеглихме бавно за града, като се разговаряхме на разни теми.
към текста >>
95.
Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год.
,
,
ТОМ 16
Преспах у Иван Тасков, прогимназиален учител в Комщица, родом от Стразимировци,
Трънско
.
В 12 ч бях в Туден. Заверихме подписите и към 1 ч потеглих за Равна. Към 3 ч бях в Равна. Кметският наместник Андрея Георгиев ми подписа заверката и потеглих за Комщица при капитан Панчев - началник на Комщичкия подучастък. Той ми обеща, че ще говори на майор Цанков, началник на граничния участък в Драгоман, да ми издаде едно удостоверение, че не съм се проявил в нищо нелегално за границата.
Преспах у Иван Тасков, прогимназиален учител в Комщица, родом от Стразимировци,
Трънско
.
Той ме прие много добре и угости. В Комщица сънувах, че си извадих един зъб от лявата страна на долнята челюст, но не ме заболя. Зъбът бе кътен. 15.XI.1933 год., сряда Потеглих рано за Равна, Стигнах в 8 1/2 ч. Анто ми завери преписа от протокола на настоятелството.
към текста >>
96.
Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 2
,
,
ТОМ 16
А нагоре
трънките
колко миши уши листа имат.
След наряда и гимнастичните упражнения свирих всички упражнения.[/b] [b]Към 10 ч не можах да започна да чета беседа, защото ме измъчваше особено душевно състояние. Но докъде 11 ч го трансформирах, след 1-часова медитация и чак тогава почнах да чета последната беседа от 10 серия - „Така вписано". Извадих си хубави мисли от тая хубава беседа, която дочетох чак в 1 1/2 ч. Следобед заминах през Ахмашлар, като Арда минах с каика и се изкачих по височините над селото Посталар, Казъ-Лап и се завърнах през селото Кара-Мехмедкьови, като залезе слънцето. Днес целия ден небето е полузамрежено, но вятър нямаше, затова не е съвсем топло.[/b] [b]Тук сливите вече цъфнаха и теменуги, зюмбюл и много треви вече са поникнали.
А нагоре
трънките
колко миши уши листа имат.
Пролет е вече тук. Турците къносали кочовете и агнетата, които ще колят за утре, а децата ходиха да събират колачи - милинки, пържени в зехтин.[/b] [b][b]26.III.[1934 год.], понеделник[/b][/b] [b]Турски байрам. Ходжата стана много рано, за да пее, а аз чаках, докато се развидели.[/b] [b]След това турците от околните села се бяха събрали на молитвата. След свършването но молитвата и след закуска аз потеглих за Кърджали, за да си получа пощата. Получих от Минко Тонев писмо, а другата поща е училищна.
към текста >>
На обед аз отидох пак на поляната и се пекох 2 часа и съм си поспал на завет до
тръните
.
[/b] [b][b]17.IV.1934 год., вторник[/b][/b] [b]Още под юрганя слушам, че вънка плющи - дъжд вали. Станах и след молитва прочетох вчера получената от Еленка беседа, говорена на 1934 год. на 22 март, по пролетното равноденствие, озаглавена „Разумното разбиране". До обед се разясни. Но северен хладен вятър вее, та е хладно.
На обед аз отидох пак на поляната и се пекох 2 часа и съм си поспал на завет до
тръните
.
След първия час на обед отидохме на гимнастика, а вместо гимнастика почистихме улицата от камъни. За 1 1/2 децата изчистиха улицата от хиляди разхвърлени безразборно камъни и стана много красиво. После наизлязоха родителите и всички се радваха на чистите улици и поляната надолу и всички ни благодариха за стореното. Тъкмо разпуснахме децата и възварих вода за чай, ето, Аорул Мюмюн - Емироглорският колега, дойде. Пихме по един чай и се разговорихме.
към текста >>
97.
1934 година Продължение
,
,
ТОМ 16
А нагоре
трънките
колко миши уши листа имат.
Но докъде 11 ч го трансформирах, след 1-часова медитация и чак тогава почнах да чета последната беседа от 10 серия - „Така вписано". Извадих си хубави мисли от тая хубава беседа, която дочетох чак в 1 1/2 ч. Следобед заминах през Ахмашлар, като Арда минах с каика и се изкачих по височините над селото Посталар, Казъ-Лап и се завърнах през селото Кара-Мехмедкьови, като залезе слънцето. Днес целия ден небето е полузамрежено, но вятър нямаше, затова не е съвсем топло. Тук сливите вече цъфнаха и теменуги, зюмбюл и много треви вече са поникнали.
А нагоре
трънките
колко миши уши листа имат.
Пролет е вече тук. Турците къносали кочовете и агнетата, които ще колят за утре, а децата ходиха да събират колачи - милинки, пържени в зехтин. 26.III.[1934 год.], понеделник Турски байрам. Ходжата стана много рано, за да пее, а аз чаках, докато се развидели. След това турците от околните села се бяха събрали на молитвата.
към текста >>
На обед аз отидох пак на поляната и се пекох 2 часа и съм си поспал на завет до
тръните
.
17.IV.1934 год., вторник Още под юрганя слушам, че вънка плющи - дъжд вали. Станах и след молитва прочетох вчера получената от Еленка беседа, говорена на 1934 год. на 22 март, по пролетното равноденствие, озаглавена „Разумното разбиране". До обед се разясни. Но северен хладен вятър вее, та е хладно.
На обед аз отидох пак на поляната и се пекох 2 часа и съм си поспал на завет до
тръните
.
След първия час на обед отидохме на гимнастика, а вместо гимнастика почистихме улицата от камъни. За 1 1/2 децата изчистиха улицата от хиляди разхвърлени безразборно камъни и стана много красиво. После наизлязоха родителите и всички се радваха на чистите улици и поляната надолу и всички ни благодариха за стореното. Тъкмо разпуснахме децата и възварих вода за чай, ето, Аорул Мюмюн - Емироглорският колега, дойде. Пихме по един чай и се разговорихме.
към текста >>
98.
IV. Разговори с Учителя ОТ ТЕТРАДКИ НА ПЕНЮ ГАНЕВ И ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА
,
продължение 1
,
ТОМ 16
Магарешки
трън
Магарешкият
трън
с едно поливане не става.
Цялата природа е евангелие. Гледам, вятърът лъха. Казвам: „Като него трябва да бъда." Като видя слънцето, казвам си: „Като него трябва да бъда." Също и като цветето, като чистия извор и пр. Благодарност Сега новото е, че трябва да благодарим на Бога, че сме дошли дотук. Не сме останали назад.
Магарешки
трън
Магарешкият
трън
с едно поливане не става.
Промени ще има във вас, но време трябва. Така е с онзи, който чуе една беседа, [но] не може да се повдигне. Грехът в света е една присадка. Като счупите тази присадка, доброто само по себе си ще расте. Питомното е присадено с диво.
към текста >>
99.
Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.
,
,
ТОМ 16
Вследствие тия хубави резюмета и мислите, които размишлявах, докато ги препиша, трансформираха състоянието ми, което от дълго време все е мрачно, тъжно, замислено все върху тоя
трън
в петата.
Този ден успях да препиша от младежкия окултен клас от 19.1.1934 год. и от 21.1., неделя, 5 ч сутр. „Зазоряването в човешката душа" и Утринно слово от Учителя, държано на 29.1.1934 год. - „ Сила, с която се побеждава". По икиндия успях да препиша тия трите, като остана още едно за утре.
Вследствие тия хубави резюмета и мислите, които размишлявах, докато ги препиша, трансформираха състоянието ми, което от дълго време все е мрачно, тъжно, замислено все върху тоя
трън
в петата.
Започнах да пея, после ми се досвири и си свирих с познатото ми особно настроение, с участието на тия, които дохождат в редки моменти. До късно вечерта имах такова добро настроение, на песен. 10.V.1934 год., четвъртък Ясно небе. Приятно време. Не излязох на изгрев, защото се отдадох на дълга размисъл.
към текста >>
Това, което ме измъчва във всяко време и минута, непрестанно, то е как да засиля волята си и да се справя с
тръна
в петата си и да мога вътрешно да закрепна, за да мога в пълния смисъл на думата „ученик" да работя за делото на Учителя.
Прочетох резюметата, които Еленка ми е изпратила, и дойдох в училището, защото си мислех, че може би ще дойдат Вълко и други от Кърджали, но ги нема. Горе предварително прочетох лекцията „Начертаният план", а тук в 11 ч започнах да чета от X серия „Твърдата храна". Но до обед нямах настроение да чета. Спеше ми се, та спах много и към 1 ч следобеда дочетох тая хубава и дълбоко съдържателна беседа, която за даденото време ми дава напътствие как да работя над мене си, за да се справям с противоречията на физическото, астралкото поле и в умственото. След това се залових и си извадих по-важните мисли от резюметата на Еленка и до залез слънце привърших с резюметата.
Това, което ме измъчва във всяко време и минута, непрестанно, то е как да засиля волята си и да се справя с
тръна
в петата си и да мога вътрешно да закрепна, за да мога в пълния смисъл на думата „ученик" да работя за делото на Учителя.
Следобед пак загърмя. Валя наоколо, но далеч, а тук днес не валя. Хладно и приятно е сега вънка. Жегата е смекчена от дъждовете. 15.V.1934 год., вторник Ясно небе.
към текста >>
Все мисля по въпроса за
тръна
си в петата, как ще го разреша, сега, в близко бъдеще и изобщо как ще мога да се справя с него.
Сънувам, че съм на „Изгрева". Пенка Кънева, нашата сестра, засмяната Пенка ме посрещна и дълго време водихме с нея разговори по най-разнообразни въпроси. Разхождахме се и дълго време говорихме по най-различни въпроси из учебното дело, за разбиранията и схващанията. Следобед дойдоха българи-майстори, които са наоколо и ми казаха, че се съставил нов кабинет, непартиен, от запасни военни. Душевното ми разположение не е добро.
Все мисля по въпроса за
тръна
си в петата, как ще го разреша, сега, в близко бъдеще и изобщо как ще мога да се справя с него.
Малко си посвирих и излязох на разходка до поляната. Вследствие на това, че упрекнах силно и ядосано либералите за деянията им тая зима в просветното министерство, или пък от многото ядене днес, но ме болеше много глава. 21.V.1934 год., понеделник Ясно небе. Тихо време. Приятна утрина.
към текста >>
Пометохме училищния двор и пътя почистих до Георги Виденов от
тръните
и камъните.
Много хубав ден. Съвсем ясно небе. Никакъв вятър. Следобед ходихме с децата на монастиря. Почистихме двора му и пътя от монастиря до училището.
Пометохме училищния двор и пътя почистих до Георги Виденов от
тръните
и камъните.
Навечерях се. Ходих у дядови Цвяткови за определяне торище и нужник. На връщане се отбих у дядови Истаткови и тамо си хапнах малко. Легнах си към 9 1/2 ч, след като прочетох в „Утро", че на Софийската област се дават 17 места учителски, в което число вярвам, че влиза и за Равна едно учителско място. 27.Х.1934 год., събота Сън.
към текста >>
100.
13. Из беседа от Учителя на 31.VII.1932 г., 5 ч сутринта
,
III. Разговори с Учителя на Рила при извора Махабур и на Молитвения хълм. 1932 г. (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)
,
ТОМ 17
Ако не мислиш добре, ти си един воин, който изплиташ венец от
тръни
и го слагаш на главата Му.
И тъй, ако ти сам не пиеш от чистата вода на живота и вместо нея приемаш оцет, ще те сполети това, което сполетя Исуса, ще кажеш: „Свърши се." Росата, която слиза ноще, дъждът, който слиза дене, носят Божиите блага - благата на живота. Всяка добра мисъл, всяко добро желание, това е роса... Всяка добра постъпка е дъжд, който слиза дене; ако ги приемаш, ти ще бъдеш така радостен, както малкитетревички вечерно време - т. е. ако приемаш росата. Ако приемаш дъжда, ти ще мязаш на отворен цвят, който плод ще даде. Ако не живееш добре, ти си един Пилат, който разпъва Исуса.
Ако не мислиш добре, ти си един воин, който изплиташ венец от
тръни
и го слагаш на главата Му.
И ако не постъпваш добре, ти си един служител, който оцет дава. А когато умира Божественото у тебе, умираш и ти. Защо разпънаха Исуса? За да се покажат какви са хората пред Бога и колко изпълняват Неговия закон. Защо умря Исус?
към текста >>
НАГОРЕ