НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
72
резултата в
51
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
5_15 ) Като седнеш да разсъждаваш
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Киселицата,
трънката
можеш да облагородиш – всички погрешки можеш да облагородиш.
Когато работиш върху една своя добродетел или работиш за изкореняване на един свой недостатък, но не виждаш резултат, то резултатът е налице вече горе, а по-после ще се проектира и тук, на Земята. Една сестра каза: „Ние сега работим върху себе си, но нямаме резултат.“ Резултат имате, но той е горе, в душата, после ще се изяви и тук. Ще дойде време, когато ще ви посрещнат с финикови вейки. Облагородете вашите погрешки.
Киселицата,
трънката
можеш да облагородиш – всички погрешки можеш да облагородиш.
Грехът е духовна проказа и всички трябва да се освободите от известни присадки, предадени ви от деди и прадеди. Когато видиш една лоша постъпка, изваждай поука и си кажи: „Няма да постъпвам като него.“ Допуснете, че имате да давате на сто души доста крупни суми; изплатете им дълговете и лихвите. Така можем да изправим някои работи. Човек се докача за нищо и никакво!
към текста >>
2.
7_04 ) Смирение
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
И апостол Павел каза, че има
трън
в петата си.
Старото възпитание трябва да се замести с ново. Христос съзна, че трябва да се смири. Трябва да започнеш със смирението на Христа. И Йоан Кръстител прояви смирение. Той беше Илия и каза: „Тази работа с рязане на глави не може, трябва да се смири човек и силата да се подчини на разумността.“ А Мойсей се издигна благодарение на недостатъка си, че беше гьгнив и това го смиряваше.
И апостол Павел каза, че има
трън
в петата си.
Също така и неговото издигане се дължи на този недостатък, който имаше. Похвалите карат човека да пада. Ала във всеки човек има по един трън, който му помага в издигането, понеже го смирява и по този начин го предпазва от падение. Ще ви дам едно правило: когато човек дойде в изкушение, нека се смири, веднага да се почувства малък пред Бога; тогава изкушението го отминава. Като се смирява, да почувства, че Бог е всичко, че трябва да изпълнява Волята на Великия и че ще прави това, което Той иска.
към текста >>
Ала във всеки човек има по един
трън
, който му помага в издигането, понеже го смирява и по този начин го предпазва от падение.
И Йоан Кръстител прояви смирение. Той беше Илия и каза: „Тази работа с рязане на глави не може, трябва да се смири човек и силата да се подчини на разумността.“ А Мойсей се издигна благодарение на недостатъка си, че беше гьгнив и това го смиряваше. И апостол Павел каза, че има трън в петата си. Също така и неговото издигане се дължи на този недостатък, който имаше. Похвалите карат човека да пада.
Ала във всеки човек има по един
трън
, който му помага в издигането, понеже го смирява и по този начин го предпазва от падение.
Ще ви дам едно правило: когато човек дойде в изкушение, нека се смири, веднага да се почувства малък пред Бога; тогава изкушението го отминава. Като се смирява, да почувства, че Бог е всичко, че трябва да изпълнява Волята на Великия и че ще прави това, което Той иска. Господ да те хвали, а ти да хвалиш Господа. Това е едно мистично разбиране. Човек сам себе си не може да хвали.
към текста >>
3.
60) Планина на знанието и самоусъвършенстването
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Когато облечеш една дреха и не си доволен, тя непременно ще се закачи нейде на някой
трън
и ще се скъса.
Днес времето е тихо, но ако имаше буря, виелица, не щяхме да можем да говорим, щеше да бъде този свят, а не Онзи свят. Сега започваме да пренасяме Онзи свят в този свят. Материалите от Онзи свят ги пренасяме в този свят. Как трябва да живее човек на Земята при сегашните условия? – Една доста трудна задача, която трябва да се разреши по много умен начин.
Когато облечеш една дреха и не си доволен, тя непременно ще се закачи нейде на някой
трън
и ще се скъса.
И когато направиш къща и не си доволен, тя бързо ще се развали. Ако къщата ти има някой недостатък, не бъди недоволен; когато направиш втора къща, ще туриш тази прибавка, която е липсвала при първата. Когато мечката е доволна, тя се разхожда като царица и никой не я закача. Но щом стане недоволна от живота, тогава дохождат ловците, мерят се в козината ѝ и казват: „Чакай да ѝ вземем дрехата“. Ние живеем в един век на интензивна дейност.
към текста >>
4.
34) Какво учение имате
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
“ Отвърнах му: „Бог търпи бодили,
тръни
.
И сега набожните отричат Божественото. Това, което се говори, трябва да се провери, и като се провери, трябва да се приеме, ако тези мисли могат да внесат Любов, Мъдрост и Истина. На Изгрева има братя и сестри, които идват отвън и правят нежелателни работи: те не са за тук, а са дошли. Веднъж един ми каза: „Как търпиш всичко това? Постегни тези хора!
“ Отвърнах му: „Бог търпи бодили,
тръни
.
И аз ще потърпя, присаждам ги.“ Новото учение е опасно, понеже за него няма граници – то руши всички прегради. Като се пробуди душата, на какви работи е способна! И нищо не може да я спре. На Изгрева няма нужда всички да са светии, но важното е да имат стремеж да вървят еднакво нагоре към планината. Мисълта трябва да се впрегне като мощна сила, за да бъде проводник на Божественото.
към текста >>
5.
56) Нужда от работници
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Едно семе ще падне в
тръни
, друго – на пътя, трето – на камък, а четвърто – на добра почва.
И той, като я прочете, ще иска да говори с вас. Поставете се на една нога с него, а не по-горе. Когато говориш с някого по някой въпрос, не му предоставяй веднага книги, но му препоръчай да купи еди-коя си и да я прочете, за да видиш дали има у него ревност. Образувайте подвижни библиотеки. Създайте ги навсякъде, заедно и всеки поотделно.
Едно семе ще падне в
тръни
, друго – на пътя, трето – на камък, а четвърто – на добра почва.
Трябва една мълчалива работа за разпространение на беседите. Може да се проповядва, може да се работи, но ако отгоре не дойдат Съществата да помагат, не би вървяла работата. Целият двадесети век е важен. Ако се заема, за един ден мога да разпространя много книги. Ще изтъквам, че ако се прочете тази книга, в живота им ще потръгне, болният в дома им ще оздравее.
към текста >>
6.
Трудът - изходна точка при обучението по всички други учебни предмети Детският труд сред природата трябва да стане център, около който щ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
И тогава като отклик ще се облагородят
тръните
и дивачките в детската душа, и ние ще създадем рай отвън и отвътре.”
От нашия опит в с. Ребърково и в с. Оплетня се убедихме в следното: Чрез работата на децата сред природата, нейната красота по естествен начин въздейства на детето и облагородява душата му. Това облекчава до голяма степен задачата на възпитателя. Нека поведем и приучим децата да облагородяват дивачките и храстите в полето и гората, да залесят голите хълмове и поройни места.
И тогава като отклик ще се облагородят
тръните
и дивачките в детската душа, и ние ще създадем рай отвън и отвътре.”
Първоначалната учителка Р.Г, която се е стараела да приложи някои от педагогическите идеи на Учителя, ето как е възпитавала децата за едно ново, по-интимно, по-вътрешно отношение към природата: „Гледах да развия у децата любов към дърветата, да се роди у тях желание да им помагат. Насадихме с децата една овощна градина с 80 -100 плодни дръвчета, като им напомних, че както те идат от къщи нахранени, така трябва да поливат и дърветата. Казвах им: „Напоихте ли вашите дървета? Те са вашите деца. Вие ги отглеждате Когато вие се храните в къщи, трябва да си спомняте, че имате приятели, за които трябва да мислите.” Те поливаха дърветата.
към текста >>
7.
Трудът - изходна точка при обучението по природознание
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Било обрасло с
тръни
и диви цветя.
В свободното си време с най-голяма любов изучавал живота на насекомите. Той е могъл да се снабди с едно диво, пусто място, негодно за земеделска работа. Земеделецът не би му поверил и една шепа репени семена, казва Фабр. Но за него това място е било „великолепен Едем”. Той е бил цял рай за ципокрилите.
Било обрасло с
тръни
и диви цветя.
Тук живеели насекоми - „строители от глина”, „тъкачи на книжна тъкан”, „листорезачи”, „строители от картон”, „каменари”, „дърводелци”, „земекопачи” и пр. За да изтъкнем любовта и търпението, с които Фабр правил своите наблюдения, ще цитираме един случай, разправен от самия него: Веднъж още от ранна сутрин седнал на камъка в дъното на една яма и наблюдавал внимателно живота на ципокрилото насекомо сфекс /Sphex occidentalis/. Минала група от три гроздоберки, които отивали на работа. Те съгледали Фабр, който приличал на човек, вдаден в размишление. На мръкване същите лица се завръщали с пълни кошници на глава, Фабр стоял още на същия камък с поглед устремен към една точка.
към текста >>
8.
За смирението
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
И апостол Павел казва, че има
трън
в петата си.
Трябва да започнеш със смирението на Христа. Йоан Кръстител прояви смирение. Той беше Илия и каза:“Тази работа с рязане на глави не става. Трябва да се смири човек.“ Мойсей се издигна благодарение на недостатъка си, че бе гъгнив, понеже този недостатък го смиряваше.
И апостол Павел казва, че има
трън
в петата си.
Също така неговото издигане се дължи на този недостатък, който е имал. Похвалите карат човека да пада. Във всеки човек има по един трън, който му помага за издигането, като го смирява и по този начин го предпазва от падане. Ще ви дам едно правило: Когато човек дойде в изкушение, да се смири, веднага да се почувствува малък и нищожен пред Бога и тогава изкушението минава. Като се смирява, да почувствува, че Бог е всичко, че трябва да изпълни волята на великия.
към текста >>
Във всеки човек има по един
трън
, който му помага за издигането, като го смирява и по този начин го предпазва от падане.
Трябва да се смири човек.“ Мойсей се издигна благодарение на недостатъка си, че бе гъгнив, понеже този недостатък го смиряваше. И апостол Павел казва, че има трън в петата си. Също така неговото издигане се дължи на този недостатък, който е имал. Похвалите карат човека да пада.
Във всеки човек има по един
трън
, който му помага за издигането, като го смирява и по този начин го предпазва от падане.
Ще ви дам едно правило: Когато човек дойде в изкушение, да се смири, веднага да се почувствува малък и нищожен пред Бога и тогава изкушението минава. Като се смирява, да почувствува, че Бог е всичко, че трябва да изпълни волята на великия. И че ще прави това, което Бог иска. Един художник няма защо да се хвали; да изнесе картините и да остави хората да ги видят. Господ да те хвали, а ти да хвалиш Господа, това е едно мистическо разбиране.
към текста >>
9.
Методи за самовъзпитание
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Трънката
можеш да я облагородиш.
Учителя каза: Резултат имате, но той е горе, в душата, после ще се яви и тук. Ще дойде време, когато ще ви посрещнат с финикови вейки. Ние трябва да облагородим нашите погрешки. Киселицата може да я облагородиш.
Трънката
можеш да я облагородиш.
Всички погрешки можеш да облагородиш. Грехът е проказа, духовна проказа. Всички трябва да се освободите от известни присадки, които имате. Предали са ви ги деди и прадеди. Когато виждаш една лоша постъпка, изваждай и си кажи: „Няма да постъпвам като него. “
към текста >>
10.
Връзка с Бога
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Розите имат
тръни
.
Стига човек да се реши да върви в правия път, тогава е хубаво. Може да има падане, ставане, това да не го смущава. Първоначално този път не е послан с рози, понеже пътят на розите е път на страданията. А път без рози е път на радостта. По пътя ти има рози, но те са откъснати и са поставени по пътя.
Розите имат
тръни
.
И като я късаш, тя ти казва: „Не ме вземай, ще страдаш от тръните. “ Светът върви по пътя на розите. Та животът, който сега живеем, е неестествен. Ние колко часа на ден сме щастливи? У човека идват нисши мисли, чувства и постъпки.
към текста >>
И като я късаш, тя ти казва: „Не ме вземай, ще страдаш от
тръните
.
Може да има падане, ставане, това да не го смущава. Първоначално този път не е послан с рози, понеже пътят на розите е път на страданията. А път без рози е път на радостта. По пътя ти има рози, но те са откъснати и са поставени по пътя. Розите имат тръни.
И като я късаш, тя ти казва: „Не ме вземай, ще страдаш от
тръните
.
“ Светът върви по пътя на розите. Та животът, който сега живеем, е неестествен. Ние колко часа на ден сме щастливи? У човека идват нисши мисли, чувства и постъпки. Тогава питам: Де е красотата на живота?
към текста >>
Тогава, докато възстанови връзката, той си изгубва пътя, ходи из драките и докато го намери , дере се от
трънките
.
Понеже в този стимул е онзи Божествен Дух, който работи и събужда всички хора, във всички тези хора Бог е скрит. Той се изявява чрез тях. Ако небето събере всичкия дъжд и полива един камък, то той пак камък си остава. Значи трябва да бъдем възприемчиви към Божественото. Човек губи връзка с Бога - там е една от главните мъчнотии.
Тогава, докато възстанови връзката, той си изгубва пътя, ходи из драките и докато го намери , дере се от
трънките
.
Когато си из трънака, има бодли, това те закача, онова те закача - не върви. Като се отдели човек от Бога, започват противоречията му, светът го отделя. Малкото дете не се отделя от майка си, а пък възрастният има самонадеяност, увлича се отвън и забравя своето отношение. Бог всичко може да направи, когато сме във връзка с Него. Който отива при Бога, се подмладява, а който не отива, казва: „Остарях.“ Ако познаеш Бога, раят-е за тебе.
към текста >>
Когато си из
трънака
, има бодли, това те закача, онова те закача - не върви.
Той се изявява чрез тях. Ако небето събере всичкия дъжд и полива един камък, то той пак камък си остава. Значи трябва да бъдем възприемчиви към Божественото. Човек губи връзка с Бога - там е една от главните мъчнотии. Тогава, докато възстанови връзката, той си изгубва пътя, ходи из драките и докато го намери , дере се от трънките.
Когато си из
трънака
, има бодли, това те закача, онова те закача - не върви.
Като се отдели човек от Бога, започват противоречията му, светът го отделя. Малкото дете не се отделя от майка си, а пък възрастният има самонадеяност, увлича се отвън и забравя своето отношение. Бог всичко може да направи, когато сме във връзка с Него. Който отива при Бога, се подмладява, а който не отива, казва: „Остарях.“ Ако познаеш Бога, раят-е за тебе. Ако не го познаеш, адът е за тебе.
към текста >>
11.
Притчи Соломонови
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тръне
и сетима има в пътя на строптивия.
„Человек, който свърне от пътя на разума, ще стигне в събранието на мъртвите." „Който следва правда и милост, ще намери живот, правда и слава." В 22-ра глава пак дава мъдри мисли и съвети за живота. „По-предпочитателно е доброто име, нежели голямо богатство." „Следствие на смирението и на страха Господен е богатство и слава и живот.
Тръне
и сетима има в пътя на строптивия.
Който пази душата си, ще бъде далеч от тях." „Който има добро око, ще бъде благословен, защото дава от хляба си на сиромаха." „Очите на Господа пазят знанието, а съсипва Той думите на законопрестъпника." „Който угнетява сиромаха, за да умножи богатството си и който дава на богатия, непременно ще дойде в скудост." „Не прави приятелство с яростен човек и с гневлив човек не ходи заедно, за да не научиш пътищата му и да не поставиш сет на душата си."
към текста >>
12.
2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Когато се живее в това чувство, той ще изпита като убождане на главата и като астрално видение изживява сцената със слагането на
трънения
венец на главата на Христа.
Вторият е астралното видение на бичуването на Христа. Ученикът го вижда в астралния мир. Това са опитности, през които са минали стотици хора и чрез което те са придобили способността да се издигат в духовните светове. При третата степен ученикът трябва да си представи, че най-свещеното, което той има, за което той се застъпва с цялото си същество, е обсипано с поругание, кал и позор. При това той трябва да си каже: каквото и да стане, аз трябва да стоя изправен и да се застъпя за това, което е свещено за мене.
Когато се живее в това чувство, той ще изпита като убождане на главата и като астрално видение изживява сцената със слагането на
трънения
венец на главата на Христа.
Отново трябва да си каже: важното тук не са симптомите, но те настъпват като резултат на упражненията, които ученикът прави. Вземат се всички мерки, за да не става дума за внушение или самовнушение. Четвъртата степен, придружена със съответни упражнения, се състои в следното: ученикът трябва да стигне дотам, да чувства своето тяло толкова чуждо за него като един външен предмет, запример като едно парче дърво и да не счита своето тяло като свое аз. Той трябва да развива това чувство, като си казва: аз нося със себе си моето тяло, както нося моята дреха. Той не свързва вече своя аз със своето тяло.
към текста >>
13.
6. ПРЕДАВАНЕ И СЪДЕНЕ НА ХРИСТА - СМЪРТ И ВЪЗКРЕСЕНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Войниците изплели
трънен
венец и го сложили на главата на Исуса, и Го облекли в морава мантия.
Аз затова се родих на този свят, за да свидетелствам за Истината. Всеки, който е от Истината, слуша Моя глас". Пилат не намира никаква вина в Него и иска да Го пусне, но юдеите настояват да им пусне един разбойник Варава, а Него да разпъне. И Пилат сторил, каквото искали юдеите. От 19 глава се описва процесът около разпъването и самото разпъване и след това погребението от Йосиф от Ариматея и Никодим.
Войниците изплели
трънен
венец и го сложили на главата на Исуса, и Го облекли в морава мантия.
Пилат пак казва на юдеите, че не намира вина в Него и им казва: "Ето Човекът". Върху този стих Учителят е държал първата си печатана беседа - Ето Човекът. Пилат като чул, че бил Божи Син, се уплашил, но в разговора с Исуса, той Му казва, че има власт да Го разпне и има власт да Го пусне. Тогава Исус му казва: "Ти не би имал никаква власт над Мене, ако не бе ти дадена отгоре. Затова по-голям грях имат онези, които Ме предават на тебе".
към текста >>
14.
2. ЕТЕРНИЯТ ХРИСТОС В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Другите Евангелия ни показват Христос в пурпурна мантия и с
трънен
венец пред Пилат.
Обаче, Небесното се изявява на пастирите така, че те го виждат да слиза на Земята и могат да Го търсят и да Му се поклонят на Земята. Тук темата на етерния Христос е третирана образно, живописно. Пастирите приеха Неговите първи лъчи от Светлина. Така темата преминава през цялото Евангелие, за да се разгърне накрая с явяването на Възкръсналия, когато учениците ядат с Христа на брега на езерото. Но преди това Лука ни показва една сцена, която другите Евангелия не съобщават.
Другите Евангелия ни показват Христос в пурпурна мантия и с
трънен
венец пред Пилат.
Лука ни показва Христос в бяла дреха пред Ирод. Ирод, който е жаден за сензации, е разочарован от Христос и като знак, че Христос не е някакъв маг, а един невинен, религиозен човек, го облича с бяла дреха. В Евангелието тази сцена е предадена по следния начин: "Когато Ирод видя Исуса, той много се зарадва, защото отдавна горещо желаеше да Го види. Той беше слушал за Него и се надяваше, че ще види едно знамение от Него. И разпита Го за някои неща, но Той не му отговори нищо.
към текста >>
Както Христос с
трънения
венец и пурпурната мантия е изявление на душевните Тайни на Христа, Христос, страдащ в човешката душа, така Христос с бялата дреха е символ и изявление на етерните Тайни на Христос, Христос, изявяващ се в етерната Светлина.
В Евангелието тази сцена е предадена по следния начин: "Когато Ирод видя Исуса, той много се зарадва, защото отдавна горещо желаеше да Го види. Той беше слушал за Него и се надяваше, че ще види едно знамение от Него. И разпита Го за някои неща, но Той не му отговори нищо. И Ирод Го презря и се подигра облече Го в бяла дреха и отново Го изпрати на Пилата" (23;8-11). Тук Ирод, без да знае, разкрива не с думи, а символично една от най-важните Тайни.
Както Христос с
трънения
венец и пурпурната мантия е изявление на душевните Тайни на Христа, Христос, страдащ в човешката душа, така Христос с бялата дреха е символ и изявление на етерните Тайни на Христос, Христос, изявяващ се в етерната Светлина.
Това, което тримата ученици видяха на планината на Преображението духом, това, което по-късно ще стане откровение на човечеството като изживяване на апостол Павел пред Дамаск, Ирод го поставя в историята като физически образ - Христос, облечен в бяла дреха, символ на Чистота, светлата сила на етерния свят. Друга, особено характерна за Евангелието на Лука сцена, една от най-важните части на Евангелието за етерния Христос, е разговора на Христос на кръста с единия разбойник. Единият от разбойниците се противопоставя на хуленето на другия и казва на Исус: "Господи, спомни си за мене, когато дойдеш в Твоето Царство" (23:39-43). И Евангелието продължава по-нататък, като казва, че било обеден час и че тъкмо сега, когато Слънцето стои най- високо на небосвода, се затъмнило и завесата на Храма се раздрала (23:44-45). За да може разбойникът да каже на Христос "Господи, приеми ме в Царството Ти", той трябва да е възприел по някакъв начин истинската същност на Христа.
към текста >>
15.
9. ПРИТЧИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Падналото на камениста почва и в
тръните
, е падналото в душевния свят, в астралния свят, където или няма почва да се развие, или е заглушено от световните грижи и умира.
Новите сили, които Христос носи със Себе Си, изискват нови форми, с които да се изразят. Не може да се прави никакъв компромис между новото, което сега навлиза в живота и старото, което в миналото е било на мястото си и е било полезно, но сега вече то представя една отживяла времето си форма, която се явява като пречка за прогреса и развитието на човечеството. Затова всички, които искат да помиряват старото с новото, нека прочетат внимателно тази притча. Притчата за Сеятеля - за нея Учителят е говорил много и между другото казва следното: Сеятелят е Божият Дух, който сее Божественото Слово. Падналото на пътя семе е паднало на физическия свят и затова го стъпкват и изяждат птиците небесни.
Падналото на камениста почва и в
тръните
, е падналото в душевния свят, в астралния свят, където или няма почва да се развие, или е заглушено от световните грижи и умира.
А падналото на добрата почва има добри условия да се развие и да даде плод. Щайнер, говорейки за тази притча, казва почти същото с по-други думи. Така Сеятелят е Божественото - духовният свят. Това Царство на Духа трябва да се влее като семе в човешките души, трябва да стане действено на земята. Но има такива души на земята, които имат само такива душевни сили, които отхвърлят духовния светоглед, отхвърлят Духа и признават реалността само на материалния свят.
към текста >>
На трето място е семето, паднало в
тръните
.
Духовното семе при тях е изядено от пречките, съществуващи в човешката душа. То е изядено от птиците, преди още да поникне. След това идат тези семена, които са паднали на камениста почва. Каменистата почва показва, че няма дълбочина в дадена душа и не може да разбере духовните Истини. Тя ги намира за правдоподобни, но не може да намери сили в себе си да ги приложи в живота си.
На трето място е семето, паднало в
тръните
.
Там то пониква, но не може да вирее. Това са хора способни да разберат духовните Истини, но грижите на света заглушават духовните интереси. Четвъртата категория са тези, които приемат духовните истини и напълно се отдават на тях. Притчата за добрия самарянин е ясна сама по себе си, но ще кажа няколко думи и за нея. Тази притча е една от най-важните притчи в Евангелието на Лука, защото в нея е вложено разбирането, че Любовта, състраданието не трябва да бъдат само една идея, едно учение за човека, но те трябва да бъдат една действаща сила, която се проявява в живота.
към текста >>
16.
8. ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ И ГЕТСИМАНИЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тогава Пилат Го предава на войниците, които Го обличат в морава царска мантия и сплитат венец от
тръни
, и го слагат на главата Му, подиграват Му се, бият Го, ругаят Го и накрая разделят дрехите по жребие, и Го разпъват с двамата разбойници - един отдясно и един отляво.
Пилат Го пита: " Ти юдейски цар ли си? " А Исус му отговаря: " Ти казваш". След това Го разпитва още и се чуди, че не отговаря. След това Пилат иска да Го пусне по обичая им, че на празника им е пускал по един затворен. Но те искат да им пусне един разбойник и убиец, а Исус да разпъне.
Тогава Пилат Го предава на войниците, които Го обличат в морава царска мантия и сплитат венец от
тръни
, и го слагат на главата Му, подиграват Му се, бият Го, ругаят Го и накрая разделят дрехите по жребие, и Го разпъват с двамата разбойници - един отдясно и един отляво.
По пътя за Голгота срещат Симон Киринееца и го натоварват да носи кръста. "А беше третият час, когато Го разпънаха и надпис беше надписан, който гласеше: Исус, юдейски Цар. И целият народ, и първенците Го хулеха и се подиграваха, и казваха: Другите избавил, пък Себе Си не може да избави. Христос, Израилевият Цар нека слезе сега от кръста, за да видим и повярваме. Един от разпънатите разбойници Го ругаеше".
към текста >>
17.
9. СИМОН ОТ КИРИНЕЯ И ЙОСИФ ОТ АРИМАТЕЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
3. Увенчаването с
трънения
венец.
От Тайната Вечеря до Възкресението ни се представят седем степени на Пътя на окултното развитие, които са били познати на първите християни и които те са практикували в своето окултно развитие. В една от предишните глави се спрях на тези степени и обясних как се разбират те в езотеричен смисъл. Сега само ще спомена имената на тези степени, като дам някои допълнителни обяснения върху тях. 1. Измиване на нозете. 2. Бичуването.
3. Увенчаването с
трънения
венец.
4. Разпятието. 5. Полагането в гроба. 6. Възкресението. 7. Възнесението. Вече споменах, че Христос изнесе на историческата сцена Тайните на Мистериите и представи пред света целия Път, който изминава онзи, който се стреми към Посвещение, към Новораждане.
към текста >>
Първият път възлизат образите на микрокосмическата форма на човека от нозете (измиването на нозете), към гърдите (бичуването) и към главата (увенчаването с
трънения
венец).
Вече споменах, че Христос изнесе на историческата сцена Тайните на Мистериите и представи пред света целия Път, който изминава онзи, който се стреми към Посвещение, към Новораждане. Това са степените, през които са минавали учениците на Мистериите, под тази или под друга форма. И сега Христос ги изнася на историческата сцена, като същевременно с това ги обновява и осветява като Път за онези, които искат да вървят съзнателно в Пътя на съвършенството. Ако следваме простото развитие на образите, виждаме как първите три степени и след това последните три степени се групират в две съвършени симетрични части на Великата драма, които стоят една над друга като две еднакви дъги на една спирала. И двата пъти ние виждаме едно велико възлизане отдолу нагоре.
Първият път възлизат образите на микрокосмическата форма на човека от нозете (измиването на нозете), към гърдите (бичуването) и към главата (увенчаването с
трънения
венец).
Вторият път се изпълнява същия ред, обаче сега, при образите на Макрокосмоса, на възлизането нагоре, която можем да наречем макрокосмическа човешка форма, съгласно окултното схващане, че човек е малката вселена, а Вселената е големият Космичен човек. Гробът, това са краката на света. Физическият свят представя краката на Космическия човек; това е полагането в гроба. Етерната околност като място на Възкресението - това са гърдите на Космичния човек. Върхът на Небесната сфера, устроен подобно на човешката глава, това е главата на Космичния човек, Главата на света - Възнесението.
към текста >>
След завръщането на първите три степени, измиването на нозете, бичуването и увенчаването с
трънен
венец, според Евангелието на Йоан, пред двореца на Пилат са изказани тайнствените думи: "Ето Човекът!
Етерната околност като място на Възкресението - това са гърдите на Космичния човек. Върхът на Небесната сфера, устроен подобно на човешката глава, това е главата на Космичния човек, Главата на света - Възнесението. Микрокосмичният и макрокосмичният човек са устроени еднакво с техния троичен строеж, отивайки отдолу нагоре, от нозете към главата, от земните глъбини към Небесните висини. В средата, в четвъртата степен, между двете троици стои Кръстът на Голгота. Кръстът е Тайната на човешката карма.
След завръщането на първите три степени, измиването на нозете, бичуването и увенчаването с
трънен
венец, според Евангелието на Йоан, пред двореца на Пилат са изказани тайнствените думи: "Ето Човекът!
" От първите три степени израства образът на човека. На Кръста става явна Тайната на човешката форма. Физическото тяло на човека е Кръстът. От него израства неговата земна съдба. То е Кръстът, който човек трябва да се научи да взема върху себе си.
към текста >>
18.
5. ТАЙНАТА НА ИЗКУШЕНИЕТО НА ХРИСТА ОТ ДЯВОЛА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Евангелието ни разкрива и втората страна на Посвещението с разширението в Макрокосмоса, със сцената на Тайната Вечеря и представените по-нататък процеси - бичуването, слагането на
трънения
венец.
И който иска да Го търси, не би Го видял в това физическо тяло, а би трябвало да Го търси като такъв, Който е проникнал цялото пространство като Светлина. След като Христос действително извърши това, което по-рано се е извършвало в Мистериите в течение на три и половина дни с чужда помощ, сега Христос го извършва сам, за което загатва, като казва: "Съборете този храм и Аз в три дни ще го издигна." С това Той загатва още, че след тази сцена хората не трябва да Го търсят в едно физическо тяло, а в Духа, който прониква цялото пространство. Той казва: "Отсега нататък ще трябва да търсите Сина Человечески отдясно на Силата и Той ще ви се яви в облаците." Там трябва да търсим Христос, разлят в света, като образец на Великото Посвещение, което човек изживява, когато напусне тялото си и се разширява в Макрокосмоса посредством Посвещението. С това ние имаме началото и края на същинския живот на Христос, който започва с раждането на Христа в тялото, при Йоановото кръщение. Там животът започва с една страна на Посвещението - слизането във физическо и етерно тяло, което е описано в разказа за изкушението.
Евангелието ни разкрива и втората страна на Посвещението с разширението в Макрокосмоса, със сцената на Тайната Вечеря и представените по-нататък процеси - бичуването, слагането на
трънения
венец.
Разпятието и Възкресението. Това са двете точки, между които се развиват събитията в Евангелието на Матей. Пак повтарям, че всичко, което е описано в Евангелието като исторически живот на Христос - от Кръщението до Възкресението - е действително такъв, както го описват. Но всичко това е ставало и в древните Мистерии при Посвещението. Сега Христос изнесе това, което е ставало в храмовете за Посвещение на световноисторическата сцена.
към текста >>
19.
10. ВТОРО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОРИНТЯНИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
"А за да не се превъзнасям поради премногото откровения, даде ми се
трън
в плътта, пратеник от Сатана, да ме мъчи, та да се не превъзнасям.
"Принуден съм да се хваля, при все че не е за полза; но сега ще дойда до видения и откровения от Господа." /12;1/. "Познавам един човек в Христа, който, преди 40 години (в тело ли, не зная, вън от тело ли, не зная, Бог знае), бе занесен до третото небе." /12;2/. "И такъв човек познавам, (в тело ли, без тело ли, не зная, Бог знае), който бе занесен в рая и чу неизразими думи, които на човека не е позволено да изговори. С такъв човек ще се похваля; а със себе си няма да се похваля, освен с немощите си." /12;3-5/. "Защото, даже ако поискам да се похваля за други неща, не ще бъда безумен, понеже ще говоря Истината; но въздържам се, да не би някой да помисли за мене повече, от каквото вижда, че съм, или каквото чува от мене." /12;6/.
"А за да не се превъзнасям поради премногото откровения, даде ми се
трън
в плътта, пратеник от Сатана, да ме мъчи, та да се не превъзнасям.
Затова три пъти се молих на Господа да се отмахне от мене; и Той ми рече: Доволно ти е Моята благодат, защото силата Ми в немощ се показва съвършена. И тъй, с преголяма радост по-добре ще се похваля с немощите си, за да почива на мене Христовата сила." /12;7-9/. "Затова намирам удоволствие в немощи, в укори, в лишения, в гонения, в притеснения за Христа; защото когато съм немощен, тогава съм силен." /12;10/. В приведените мисли от 12-та Павел ни се представя като голям посветен и окултист. Той сам казва, че е имал много откровения, видения, в които му са разкрити много от Тайните на Битието.
към текста >>
20.
II. ТАЙНАТА НА ГОЛГОТА ВЪВ ВРЪЗКА С РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА И ЧОВЕЧЕСТВОТО. ДВЕТЕ ГОЛГОТИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Земният път на Христа е затворен от две спирки, първата, когато Той стъпва с краката Си във водата на Йордан, за да приеме кръщението на Йоана, и когато на Лобното място наклонява увенчаната с
трънен
венец глава и умира.
Тук смъртта и новият живот граничат едно с друго, както в Палестина Голгота и гробът на Възкресението в градината на Йосиф от Ариматея граничат едно с друго. Голгота, като място на поклонение, ни насочва в настоящето, поставя пред нас образно развръзката на най-дълбоките съвременни душевни неволи на душата, обясняват ни смисъла на всяко умиране, което интелектуализмът на нашето време трябваше да разпростре над цялото човечество. Животът на Христа на Земята е като едно драматично резюме на развитие на съзнанието на човечеството. В течение на хилядолетия съзнанието на човека е извършило изкачване към Лобното място. В течение на три години Христос, завърши Пътя нагоре към Ерусалим, към Голгота.
Земният път на Христа е затворен от две спирки, първата, когато Той стъпва с краката Си във водата на Йордан, за да приеме кръщението на Йоана, и когато на Лобното място наклонява увенчаната с
трънен
венец глава и умира.
Между двете стои човекоставането, Неговото въплътяване в човешко тяло, като едно степенно изграждане на човешката форма, от нозете до главата, докато целият човек е изпълнен и благословен от Христовата съдба. Човекоставането на Христа става като издигането на виното в една чаша, когато то се налива в нея. На Голгота чашата е пълна до върха, чашата на човешкото същество е напълнена до Лобното място. И извършващата се в нашата епоха Голгота на човечеството означава, че завършва човекоставането на човека. Духовно-душевното естество на човека е потопено днес изцяло в тялото, Лобното място е фактически горната граница на човека - главата.
към текста >>
21.
III. ТРИТЕ КРЪСТА НА ГОЛГОТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тогава Пилат заповядва да бичуват Исуса и да сложат на главата Му
трънен
венец.
Ето защо Христос отхвърля това разбиране като казва: „Моето Царство не е от този свят." Пилат запитва: „Все пак Ти си Цар? " Развълнуван от впечатлението, което му прави Христос, той е готов да приеме факта, че съществува един висш Посветен, без да разполага с външна власт. И той иска да опази Христа от Неговия народ, затова той, представителят на Цезаря, казва на юдеите: „Искате ли за празника на Пасхата да ви освободя Царя на юдеите? " Като назовава Исуса публично с това име, той прокламира царския Му сан. Народът отхвърля това нечувано дело на управителя на страната.
Тогава Пилат заповядва да бичуват Исуса и да сложат на главата Му
трънен
венец.
Това, което извършва Пилат, са церемонии при Посвещението, които той се решава тук да представи пред народа открито. Пурпурната мантия, с която обличат Исуса, той не я взема като подигравка, а като знак, че той е готов да признае Исуса като Посветен, като Цар. Но отново се надига викът на юдеите: Разпни Го! Юдеите предизвикват уплаха в Пилата с думите: „Той сам нарича себе си Син Божий! " Това е вече повече от един цар.
към текста >>
Между другото Пилат, като облича Христа в пурпурната мантия и Му туря
трънения
венец, казва знаменитите думи: „Ето Човекът!
Въпреки това Пилат намира силата да нарече Христа Цар на юдеите и с всичката тържественост, сядайки на Престола на цезаревото пълновластие, в името на Цезаря, на олтаря на цезаровия култ, той дава на юдеите един Цар. Той говори с пълната сила на своята власт: „Ето вашия Цар! " Отново насреща се издига вой: „Разпни Го! " Когато той запитва: „Да разпна вашия Цар ли? ", първосвещениците отговарят: „Ние нямаме друг цар, освен Цезаря." Най-висшата еврейска инстанция прокламира подчинение под култа на Цезаря, което никога не е било изразено така открито.
Между другото Пилат, като облича Христа в пурпурната мантия и Му туря
трънения
венец, казва знаменитите думи: „Ето Човекът!
" Това е едно потвърждение, че той е видял в Него един висш Посветен, който е реализирал в себе си истинския Човек и заслужава името Ето Човекът. Той е есенцията на човечеството и затова може да се каже за Него Ето Човекът. Учителя започва своите публични неделни беседи с беседата, озаглавена „Ето Човекът! " В началото на беседата Той казва: „В първообразния език, в езика, гга който е написана тази фраза, тези думи значат: Исус, Човекът, Който иде на Земята, Брат на страдащите. За да се удостои някой с това име Човек, трябва да съдържа в себе си четири неща: да е богат, да е силен, да има знания и да има добродетели." Това са качествата на истинския Човек, на Посветения.
към текста >>
22.
IV. СЛОВАТА, ИЗКАЗАНИ ОТ ХРИСТА НА КРЪСТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Обръщайки се към хората на Пилат, към които принадлежи разбойникът, който е познал Христа, Христос казва: „Днес ще бъдеш с Мене в Рая." Това са хората, в които, макар и заглушени от
трънения
гъсталак, прониква един лъч на предчувстващо познаване на Христа.
Трите Слова на Кръста, предадени от Лука, излъчват безкрайна доброта. Те са източник на спасението на човечеството. Христос казва пълни е доброта думи, към трите течения на човечеството, на които Той е предаден. Обръщайки се към хората на Кайяфа, Той качва опрощаващите мъдри думи: „Отче, прости им, защото не знаят що вършат." Хората са оръдия на Ариман, затова те не трябва да бъдат погубени в техните души. Само че сега тяхното съзнание е затъмнено и не разбират що вършат.
Обръщайки се към хората на Пилат, към които принадлежи разбойникът, който е познал Христа, Христос казва: „Днес ще бъдеш с Мене в Рая." Това са хората, в които, макар и заглушени от
трънения
гъсталак, прониква един лъч на предчувстващо познаване на Христа.
А към хората на Ирод Христос казва думите, които разкриват Тайната на Жертвата, защото Жертвата е това, което човекът - Ирод трябва да научи: „Отче, в Твоите ръце предавам Духа Си." Тези думи не трябва да се схващат по човешки като че изразяват зов за помощ и закрила пред страха от смъртта. Тези думи трябва да се схванат по един велик и кос-мичен начин. Ръцете на Отца, това е сътвореното на Земята, заедно с човечеството. И Христос се жертва с тези последни думи на кръста в света на Земята и човечеството. Когато един човек умира, неговата душа се връща в духовния свят, от който е слязла.
към текста >>
23.
ДЕЙНОСТТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В АРАБСКИЯ СВЯТ МОХАМЕД И НЕГОВОТО ДЕЛО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Да отмахнеш от пьтя камъни,
тръни
и други такива пречки е милостиня.
1. Калимах или верую - няма друг Бог освен Бога и Мохамед е Негов пророк. 2. Закат или даване милостиня, която човек трябва да практикува към странници, бедни, сираци и роби. "Всяко добро дело е едно благодеяние. Да увещаваш подобните си да познаят добродетелите е равносилно на милостиня. Да помогнеш на слепеца е милостиня.
Да отмахнеш от пьтя камъни,
тръни
и други такива пречки е милостиня.
Да подадеш вода на жадния е милостиня." (Кор.гл.2) 3. Салат - различните пет часове, определени за молитва. 4. Роза - тридесетдневния пост на Рамазама. 5. Хажита - поклонението в Мека. Това са петте длъжности, които трябва да изпълняват всички.
към текста >>
24.
6. Кога ще се оправи светът, 14 януари 1934 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Ако не сееш нивата си и се молиш на Бога да я благослови, Той ще я благослови, но ще израстнат само
тръни
и бодили на нея.
Когато хората обръщат особено внимание върху някого, то всъщност те обръщат внимание върху някаква придобита от него добродетел или необикновена способност. За да се развият добродетели и способности у човека, необходими ни са естествени методи за самовъзпитанието му. Необходимо е да знае човек, как да впрегне всичките си сили на работа. Религиозните хора казват, че Бог ще ни вразуми. Но знаете ли какво значи, Бог да ни вразуми?
Ако не сееш нивата си и се молиш на Бога да я благослови, Той ще я благослови, но ще израстнат само
тръни
и бодили на нея.
Бог възраства у човека това, което сам е посял в себе си от мисли и желания. Ако някой иска да възрастне в него това, от което може да има полза, то ще трябва да го посее в себе си и Бог ще го възрасти. Това е един природен закон, който има голямо значение за самовъзпитанието на човека. Каквото човек посее в себе си, това ще му възрасти Бог. А от това, което има възрастнало вече, се определя неговата съдба и отношения в света.
към текста >>
25.
МАГ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
ми рече: „Не се безпокой, момчето ти е добре,
трън
няма да го убоде." И
Разтревожих се, отидох при Учителя и го попитах: „Учителю, момчето ми замина за Италия на екскурзия и ето вече месец не се е обаждал с писмо, какво става с него, да не му се е случило нещо лошо? " Учителят помълча малко, загледа се в пространството и след това
ми рече: „Не се безпокой, момчето ти е добре,
трън
няма да го убоде." И
наистина синът ми се завърна жив и здрав и като го попитах защо не се е обадил, та ни разтревожи с мълчанието си, той ме погледна: „Какво ще се тревожиш, с трън не се убодох." При тези думи аз трепнах. Той ме видя и попита: „Защо трепна така?
към текста >>
тревожиш, с
трън
не се убодох." При тези думи аз трепнах.
нещо лошо? " Учителят помълча малко, загледа се в пространството и след това ми рече: „Не се безпокой, момчето ти е добре, трън няма да го убоде." И наистина синът ми се завърна жив и здрав и като го попитах защо не се е обадил, та ни разтревожи с мълчанието си, той ме погледна: „Какво ще се
тревожиш, с
трън
не се убодох." При тези думи аз трепнах.
Той ме видя и попита: „Защо трепна така? " Казах му за думите на Учителя. Един брат се интересувал от някакъв въпрос, записал го на листче и отишъл на „Опълченска" 66 при Учителя с намерението да му го прочете и да
към текста >>
26.
ЛИКВИДИРАНЕ НА СТАРОТО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
е
трън
в крака на човека.
Като ученици вие трябва да имате ясна представа за нещата, да прилагате знанията и способностите си като методи за самовъзпитанието си. На коравото сърце например ще действате с меки и нежни отношения. За да изправят отношенията си, хората трябва да ликвидират със старите си сметки, да изправят старите си погрешки. Старото
е
трън
в крака на човека.
Съвременните хора се страхуват да си дадат вътрешен отчет. Страшно е човек да държи лоша мисъл за някого. При това трябва да знаете дали мнението, което имате за някого, почива на действителността.
към текста >>
27.
АЗ И ДРУГИТЕ
 
- Лалка Кръстева (1927-1998)
Или че водата му отишла до някой
трън
или до някоя нечистотия.
* Молете се за всеки, особено за този, когото не обичате или не можете да търпите. Помагайте чрез молитвата си да се повдигне душата, да се повдигне духът на този човек, когото не можете да понасяте. * В света съществува закон на периодичността, според който това, което човек прави по отношение на другите, след известен период от време ще се върне към него. * Като те лъжат и като знаеш, че те лъжат, пак трябва да приличаш на извора, който на всички дава. Изворът дава и не се смущава, че от него е пил вълк, мечка, подлец, змия, паяк.
Или че водата му отишла до някой
трън
или до някоя нечистотия.
Ако водата мислеше като вас, ако се откажеше да помага на хората, тогава какво щеше да стане с вас? Размътете извора и вижте след десетина минути какво ще направи - от центъра ще вземе да се чисти и ще изхвърли всичката мътилка. * Щом правиш различие между един човек и друг, вече си сгрешил. Всички хора са еднакво добри, но всички не са се проявили еднакво. * Под ближен се разбира онзи човек, у когото Божественото начало е пробудено.
към текста >>
28.
Бае Митар пророкът
 
- Михалаки Георгиев (1854 - 1916)
„Сеяно жито, порасло
тръне
, дошло порой, отвлекло го, па си нищо на света: ни по-лек, ни по-тежък, ни по-весел, ни по-жален — светски работи!
“ Иго го поизгледал малко философски и му казал: „Как да те не знам? … Нали съм те хранил, поил едно време на софрата си, па сега, вместо да познаеш аркадаша си, а ти искаш да ти се покланям — да ти правя теменна… Йок, Ахмед бей, йок, ти требва да ми се покланяш, а не аз на тебе“. Беят кипва и ни две, ни три, а ятаганът от пояса, та в гърдите на Иго. Както си седел на скемлето, с шилото в една ръка и кърпачката игла в другата, така се и търколил и — това си би от Иго и от неговите мъки, неволи и патила! …
„Сеяно жито, порасло
тръне
, дошло порой, отвлекло го, па си нищо на света: ни по-лек, ни по-тежък, ни по-весел, ни по-жален — светски работи!
“ Такъв некролог беше изрекъл за Иго бае Митар. Тетка Елисавета продължаваше разказа на бае Митра: — Курдисаха везнето, ама ни покачено, ни подпрено, така си виси само, като на въздуха. Попогледах нагоре да видя дали нема некоя връв, я друго нещо — нищо, връв немаше. Двама ангели ме възпираха така, по-настрана от другите, и рекоха: „Гледай всичко какво става и това, което видиш, да го разкажеш там, долу, на хората, та да се посвестят и разберат кои грехове са тежки, за които ще патят донекога, като дойдат тука пред тия везни!
към текста >>
29.
Думите на Видния Странник Буди-Са
 
- Любомир Лулчев (1886 – 1945)
Трънката
грозде не ражда, но и лозата
трънки
не ражда.
И лекарите лекуват, но им плащат! А за платеното веднъж не се плаща пак. Любовта ражда любов, обичта - обич, Доброто - добро. Това е закон, който никой не може да обори. Но ако ти си уж правил добро, давал яйце и взел кокошка - и после се оплакваш, че хората не искали да ти признаят доб- рото или да ти помогнат и на тебе - или хората лъжеш, или себе си!
Трънката
грозде не ражда, но и лозата
трънки
не ражда.
Всяко по вида си ражда. Сейте доброто и като не чакате плода му - той по-лесно ще дойде. Във всеки човек има по нещо добро - за него мисли! И като мислиш за доброто му - то, като поливано цвете, ще расте и ще надмине околните бурени в него. Пък и ако му подпомогнеш с нещо - то е все едно да го разкопаеш и наториш - още по-буйно ще расте.
към текста >>
30.
Новият ден - текст
 
- Любомир Лулчев (1886 – 1945)
Любимец на бащата, той беше
трън
в очите на своите братя.
Щастието на Йосифа се дължи на това, че той беше роден по любов. Баща му изля всичката си любов върху него. Той беше син на любимата жена на Якова-Рахил. Щастлив беше Йосиф, но прекара и големи нещастия. Въпреки благоприятните условия, при които се роди, Йосиф не можа да избегне съдбата си.
Любимец на бащата, той беше
трън
в очите на своите братя.
Те мислеха, че баща им иска да направи Йосифа господар над всички и намериха, че в това има голям произвол. Те не виждаха пръста на съдбата, която покровителстваше Йосифа. Йосиф беше умен, даровит човек, тълкуваше сънища, разбираше законите на налягането и напрежението е се справяше с тях. Братята му не го разбираха. Един ден братята на Йосифа пасяха стадото на баща си в Сихем.
към текста >>
31.
Човек
 
- Георги Радев (1900–1940)
Тогава Исус излезе с
трънения
венец и с багреницата.
Човек
Тогава Исус излезе с
трънения
венец и с багреницата.
И рече им Пилат: “Ето човека! ” Могат ли хората, като излезете в света, да кажат и за вас: “Ето човека! ”
към текста >>
32.
ЕДНО ПИСМО ЗА ИСТИНАТА И ЛЪЖАТА
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
Ти, Вергилий, си като остър
трън
, който се впива в тези българи, които са некоректни и които спъват тази прогресивна работа по издаването на спомените на нашите стари приятели!
Бог да ви благослови за великата работа, която вършите. Моите приятели от Алпите, Гобо, желаят да имат и 5-те тома. Изпращат ти 200 франка, ако стигнат за книгите + разноските по пощата и много благодарят! Те не знаят български, но Жан-Луи учи. Благодаря ви много за вниманието ви!
Ти, Вергилий, си като остър
трън
, който се впива в тези българи, които са некоректни и които спъват тази прогресивна работа по издаването на спомените на нашите стари приятели!
Те отгоре ще ти помагат, защото горе светлината е много по-голяма. Ето вече няколко дни сме в Фрежюс и сега ти пиша от плажа на морето. Обещах да ти пиша за моите впечатления от Бон Фен. Тук моят крак не е никога стъпил, сега за 1-ви път и то заради българите, които са тук, най-ве-че за моята племенница Надежда, дъщерята на рождения ми брат Любомир. Ние пристигнахме тук с 3-ма млади французи-синът и дъщерята на Гобо плюс един техен приятел.
към текста >>
33.
Истината за спасяването на евреите в България - текст
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Там присъства и Стефан Груев - автор на книгата „Корона от
тръни
" /бел. авт.
В канцеларията неговият секретар забелязва, че Стефан е много нервен, напрегнат и постоянно се движи из стаята. Той го пита: "Какво има? " Митрополит Стефан му отговаря: "ВМРО ме е осъдило на смърт и никой не може да ме спаси: нито полицията, нито войската, нито цар Борис." Секретарят му казва:"Има един начин да искаме помощ от господин Дънов." Стефан му отговаря: "Това е невъзможно, аз толкова лоши статии съм писал против него и много речи съм държал, че той няма даже и да ме погледне. Нямам очи да се явя пред него." Секретарят му казва: "Тогава аз ще свърша тази работа." Той отива на Изгрева и срещата е пред салона.
Там присъства и Стефан Груев - автор на книгата „Корона от
тръни
" /бел. авт.
- от която се ползвам, за да допълня данните за този документ/. Секретарят на митрополита запознава Учителя със случая и той нарежда веднага да извикат Любомир Лулчев. Лулчев пристига, козирува по военному и казва:"На вашите заповеди, Учителю! " Учителя му обяснява: "Нашият брат Стефан е в голяма опасност, осъден е от ВМРО на разстрел. Отстрани тази опасност от главата му." Лулчев отговаря: "Слушам, Учителю", козирува и веднага тръгва за София.
към текста >>
34.
7.34 Катя Грива
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Ще я пратим да работи като учителка в провинцията." Катя идва на себе си и скоро я назначават учителка по музика в
Трън
, където се пенсионира.
Сутринта отива при нея, извинява й се и казва, че може да остане да живее там. На Катя й става лошо и припада до стълбата пред горницата. Викат Учителя, който е наблизо. Той идва и казва: „Дядо Благо, не я стискай за гърлото! Катя ще се оправи!
Ще я пратим да работи като учителка в провинцията." Катя идва на себе си и скоро я назначават учителка по музика в
Трън
, където се пенсионира.
Като пенсионерка тя живее в един блок към гара Искър и често се тревожи за своя Димитър Грива. От тревогите и трудния живот й излиза бучка на гърдата. При направения медицински преглед лекарите й предлагат да направят операция. Тя категорично отказва, като иска да си замине, без да нарушава целостта на тялото си — това, което Учителя съветва в Словото си. Катя с голямо вдъхновение и благодарност си спомня за най-важната част от живота си — присъствието около Учителя на Изгрева и неговото слънчево влияние върху чувствителната й душа.
към текста >>
35.
2. Мусала!
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Аз й възразих, че не е добре екипирана и е по-добре да слезе на хижата, но тя упорито
тръна
с мене.
Затова Учителя препоръчва на учениците на всяко 9 число от месеца да се ядат само плодове, за да може съзнанието ни да се върне към първичния живот, който сме водили някога в рая. Билата на планината бяха покрити със сняг. След като минах Палеца, срещнах сестра Кичка от Хасково, която слизаше от върха. Беше облечена лятно, с шлифер и гуменки. Тя, като ме видя, каза: ,Аз искам да дойда и с теб да се кача на върха."
Аз й възразих, че не е добре екипирана и е по-добре да слезе на хижата, но тя упорито
тръна
с мене.
По-нагоре срещнахме Кирчо Господинов и жена му Маргарита от Казанлък. Те ми казаха, че отиват на хижата да вземат двете си деца и да преспят на заслона. Кичка ми разправи, че се скарала със сина си и всичките си близки и не знае къде да отиде и е дошла на Мусала, за да разреши въпросите си. Каза ми, че има силно желание да си замине на Рила, на Мусала. Стигнахме заслона, където оставих багажа си, и се качихме на върха.
към текста >>
36.
4. Седемте езера
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Следователно, когато във вашия живот дойде Божественото благословение, а вие нищо не сте посели, бодили и
тръни
ще израстат и нещастията ще вървят едно подир друго, както сянката тича подир колелото.
Не, той е добър, но само за себе си." („Петимата братя", стр. 218) „Може дa попитате: „Защо седим на този дъжд? Той е предметно учение. Когато нивата е посята, дъждът е благословение; когато нивата не е посята, дъждът е нещастие. Когато нивата е посята и вали дъжд върху нея, житото ще израсте; когато нивата не е посята и дъжд пада, само бодлите ще израснат.
Следователно, когато във вашия живот дойде Божественото благословение, а вие нищо не сте посели, бодили и
тръни
ще израстат и нещастията ще вървят едно подир друго, както сянката тича подир колелото.
Не се самоизлъгвайте. Животът не седи във външните прояви." („Петимата братя", стр. 214) „Мъглата, която днес ви обикаля, е дошла, за да изпита вътрешната ви сила. В това отношение този ден за вас е пробен. Днес искат да ви изпитат какво можете да направите." („Лъчи на живота", стр. 212)
към текста >>
37.
Цветя сред тръни, новели – 1972 г.
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Цветя сред
тръни
- Георги Томалевски 1972г Category: Георги Томалевски (1897-1988)
Цветя сред
тръни
- Георги Томалевски 1972г Category: Георги Томалевски (1897-1988)
към текста >>
38.
От Устово до Варна. Четиримата младежи
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Тодор разказваше на момчетата, че дядо му е ходил на хаджилък и оттам е донесъл всякакви подаръци, икони и дори в къщата им там, при иконостаса е имало и венец, изплетен от
тръните
, които расли в Гетсиманската градина.
Доста време Константин живя самотно в този чужди град, но постепенно той се опозна с всякакви хора, най-близки от които му станаха трима младежи на неговата възраст, които за разлика от други млади хора, живееха по-смислен живот. Те се събираха в неделни дни на високите хълмове край града, където имаше лозя и откъдето градът се виждаше като на длан. Бащата на един от тях, който се наричаше Тодор Хаджимаврудиев, беше търговец. Той пътуваше с гемии надолу по морето и беше стигал до Цариград. Имаше подчинени моряци риболовци и доставяше не само на Варна, но и на много места по санджака всякаква риба.
Тодор разказваше на момчетата, че дядо му е ходил на хаджилък и оттам е донесъл всякакви подаръци, икони и дори в къщата им там, при иконостаса е имало и венец, изплетен от
тръните
, които расли в Гетсиманската градина.
Всички у тях уважавали този стар човек, който ги е учил на писмо. В дълбочината на родовете е имало и нещо гръцко, защото един от прапрадядовците бил някой си Мавридис. Семейството обаче, което живеело сред българската махала, забравило този прадядо и се сродило с българската участ, а и майката на Тодор била от чисто българските села във Варненската околия. Тодор беше сговорчиво момче и с увлечение слушаше как Константин разказваше за Родопа, за Устово и за неговия живот там и как вуйко му Йоргаки го довел с кон във Варна. Другият младеж беше арабаджия.
към текста >>
39.
63. ВЪЗКРЕСЕНИЕ
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Пътят до това Рождество бе
трънлив
и тежък.
Учителят стои на пътечката с бяла панамена шапка. Велик празник на небето. На Разпети петък, един ден преди тържеството, Христос бе свален от кръста. На мястото на кръста, изкован в скалата, бликнаха едри, бистри водни капки. Предвещаха възкресението.
Пътят до това Рождество бе
трънлив
и тежък.
Петдесет години Учителят вървя през тресавища и джунгли. Проправяше път за тези, които трябваше да тръгнат по "възходящия път на Незнайната Любов". И направи пътя — последните Му думи бяха: "Трябва да се проправи пътят за душата към Небето" — 24.12.1944 г. Новият Завет, който Той нарече "Третият завет", ще бъде съдържанието на 7000 беседи — десетки томове съвършено Божествено Слово. Ако Христос роди човечеството чрез проливане на кръвта си от любов към него, Учителят възкреси човешките души, потънали в гробницата на космичната духовна нощ.
към текста >>
40.
XIII. ЗАКЛЮЧЕНИЕ
 
- Константин Златев
Разбира се, не бива да се очаква всички вкупом да разпознаят поредната изява на Мировия Учител, да му се поклонят в знак на смирена почит и да го последват по
трънливите
друми на живота.
По това се познава: ако има сила да расте при всички условия. Разбира се, онзи, който ще го сее, трябва да е вещ и трябва да е добър земеделец, но и житото трябва да е доброкачествено. Но умният никога няма да сее недоброкачествено жито." 4. Оценката на Времето Една личност от ранга на Учителя Петър Дънов не може да остане незабелязана за своите съвременници.
Разбира се, не бива да се очаква всички вкупом да разпознаят поредната изява на Мировия Учител, да му се поклонят в знак на смирена почит и да го последват по
трънливите
друми на живота.
Ала благословена е онази душа, която го стори! Вековете и хилядолетията се сменят в ритъма на Вечността, прецеждат безпощадно дребното, делничното и тленното и остава да блести със сияйна красота само скъпоценният образ на непреходното. Всеки духовен Учител предлага безвъзмездно на съвременниците си скъпоценния бисер на Божествените Истини. Ала измежду човеците само пробудените и пробуждащите се души са способни да го възприемат и оценят по достойнство. Измежду тях именно се формира онзи кръг от последователи, които впоследствие съзряват за готовността да разнесат факела на Божественото учение навред по света.
към текста >>
41.
VIII. ТЪРПЕНИЕТО
 
- Константин Златев
Като не прощаваме, забиваме
тръни
в Божествения Дух, Който живее в нас.
Ти не гледай отвън как изглеждат привидно нещата. Той предупреждава всички, които са издигнали високия идеал като фар в океана на живота. И същевременно предлага действено средство за решаване на разглеждания морален и духовен проблем: - Ако не простите, спъвате себе си. Простете заради своя мир (курсивът мой – К.З.).
Като не прощаваме, забиваме
тръни
в Божествения Дух, Който живее в нас.
И какво ще ни ползва, ако Той ни напусне? Ще ви дам метод за помирение с онзи, когото не обичате (курсивът мой – К.З.): намерете трети човек, когото той обича. Нека този човек стане посредник между вас. Тези думи на Учителя П. Дънов ни връщат две хиляди години назад към един горестен риторичен въпрос на Спасителя Иисус Христос: „Защото каква полза за човека, ако придобие целия свят, а погуби душата си?
към текста >>
42.
Исторически предпоставки за идването на Учителя
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
Само така от
трънения
венец на България ще се изплете великото благо на балканските народи и славянството и само по този път ще се дойде до обединение."[7]
Тогава през 1914 г. започва своята масова работа Учителят Петър Дънов, за да помогне на своя народ, да му вдъхне вяра и надежда, да му посочи пътя на избавлението. Той ни учи: „Да посеем семето на любовта и радостта, за да поникне мирът в умовете ни; да посеем семето на дълготърпението и благостта, за да поникне плодът на милосърдието в сърцата ни; да посеем семето на вярата и кротостта, за да поникне плодът на въздържанието в живота ни. По този начин пълният ни живот ще се прояви, сърцето ни ще се облагороди, интелигентността ни ще просветне, любота ни ще се развие и щастието ще се придобие. Това е възходящият път на Бога за индивида, за обществото и човечеството.
Само така от
трънения
венец на България ще се изплете великото благо на балканските народи и славянството и само по този път ще се дойде до обединение."[7]
* Това географско название днес се среща на следните места по света. Първото, съвпадащо със сведенията на Крум Въжаров-Вено, е връх Тангра и езерото Тангра Юмко в Тибет (планината Дагор). Второто е връх Тенгри в Тян Шан, третото е планина в Антарктика, кръстена така от българска картографска експедиция. Любопитаото за нас, българите, е, че нашият връх Мусала до XV век се е казвал именно Тангра, но после турците са го кръстили Мусала, което значи „машалла“ - „браво“. „Машаллах“ е арабска дума и е словосъчетание от три отделни думи, съединени в една.
към текста >>
43.
Раздвояването, разцеплението
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
Бурени и
тръни
.“[116]Когато имаме някакъв проблем, Крум казваше, че ние трябва да направим всичко, каквото можем, т.е.
Раздвояването, разцеплението Крум многократно повтаряше: „Няма празно пространство.“ Да не се лакомим за повече, отколкото се нуждаем. Всичко, което имаме, трябва да се обработи, да се посее с доброто семе. Според Учителя: „Не трябва да бъде глупав човек и да казва: „Както даде Господ.“ Когато сте изорали нивата си, вие посявате жито, защото, ако не посеете жито, какво ще даде Господ?
Бурени и
тръни
.“[116]Когато имаме някакъв проблем, Крум казваше, че ние трябва да направим всичко, каквото можем, т.е.
да засеем нивата, и да оставим останалото в ръцете на Бога. Крум ни учеше, че раздвояването е опасно и когато се появи, трябва много да се молим за единство на съзнанието и действията. Крум разказваше, че когато Учителят е говорел, е влагал точен и еднозначен смисъл във всяка дума: „Дойдете ли в школата, не позволявайте на ума си никакви двузначещи думи.“[117] Трябва да бъдем много внимателни да не се отклоняваме от основните принципи на учението. Защото тези, които се отклоняват, се отцепват от тези, които устояват, и това води до разединение.
към текста >>
44.
Лоша дума.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
ЛОША ДУМА Народна приказка Закачило се едно мече в един
трънак
.
ЛОША ДУМА Народна приказка Закачило се едно мече в един
трънак
.
Минал дървар. Извадил мечето от трънака. Видяла го мечката. Рекла му: — Жив да си, човече! Голямо добро ми направи. Искаш ли да станем другари?
към текста >>
Извадил мечето от
трънака
.
ЛОША ДУМА Народна приказка Закачило се едно мече в един трънак. Минал дървар.
Извадил мечето от
трънака
.
Видяла го мечката. Рекла му: — Жив да си, човече! Голямо добро ми направи. Искаш ли да станем другари? — Че знам ли? — Защо бе, човече?
към текста >>
45.
Книга на загадките
 
- Николай Райнов
Раменете й се разклащаха от плач и окъсаната й дреха оставяше парцали по
трънливите
храсти.
Твоето лице ми е чуждо. Не познавам тоя глас. Наистина, коя си ти ? — Тъй й казах аз. — Но тя мълчаливо се обърна и тръгна по пътеката, отдето идех аз.
Раменете й се разклащаха от плач и окъсаната й дреха оставяше парцали по
трънливите
храсти.
Нозете й бяxa мършави, боси и посинели. Цялата й снага плачеше. Когато се отдалечи, тя извърна глава, втренчено ме загледа и каза с укор: Аз съм това, което ще станеш никога ти. — Когато се изгуби в гората, плач стисна гърлото ми. *** Аз дойдох, но Ти потрепери, сякаш бe влязъл в къщата Ти злодеец.
към текста >>
46.
Глава втора: Веригата
 
- Атанас Славов
Банкя,
Трън
, Брезник, Филиповските и Параменските колиби, с.
Желява, Аешниково, Яна, Горни Богров, Долни Богров, Враждебна и София. 11. ноември... — В с. Желява през с. Яна. Бухово (след проповедта обвиняват Пеньо, че е протестантин и го карат на сила да пие вино). Бутунец, Челопечене, Враждебна, Барловския хан, Невленските колиби, Врачанските колиби, с.
Банкя,
Трън
, Брезник, Филиповските и Параменските колиби, с.
Ребро, Конско, Видрица, Брезово. През брезнишките къшли за Перник. Слаканевските и Богдановдолските колиби, с. Батановци и с трена в Перник, после Радомир. За Кюстендил през Върба, Кошарите, Бубурици, Прибод, Извор, Клисура, Чоклъово.
към текста >>
47.
Глава четвърта: Семинаристът
 
- Атанас Славов
Бяха много мрачни, скупчени заедно, молещи се вътрешно да ги оставят на мира, и щеше да му е неприятно да им бъде като
трън
в очите.
Беше сам, пък и така и така предпочиташе да пътува без компания. Не знаеше какво го очаква напред. По време на пътуването през Европа беше почувствал как България се стопява зад него, за да остави място за големите му надежди - не за по-добро или по-лошо - не! Той просто чувстваше вътрешен порив за промяна, за това да навлезе в нов, по-смел, по-широк, по-жизнен богат свят. И с това чувство в сърцето му проникваше донякъде тъжното чувство, че вече няма да има нужда да влачи със себе си (със всяко свое сетиво и всяка своя мисъл изострени до краен предел) България и кроткото предутринно похлопване на налъмите й. Огледа се и усети, че изборът му ще бъде направен по пътя на елиминирането на възможностите, които няма да му дадат да се чувства спокойно, защото веднага забеляза, че това да се присъедини към евреите съвсем няма да свърши работа.
Бяха много мрачни, скупчени заедно, молещи се вътрешно да ги оставят на мира, и щеше да му е неприятно да им бъде като
трън
в очите.
И до италианците нямаше да е хубаво да се настани. Те бяха неспокойни, живи, кажи го, изпълнени със себе си, и палавите им очи препускаха от лице на лице и от семейно перде на перде из целия трюм още отсега. Сигурно щяха да се провъртят дупки в лицето му, ако беше по-близо, или дори може би щяха да се опитат да го включат в шумното си множество; и ето ти че един от тях вече подхващаше някаква песен от Соренто за слънцето - позната песен, но защо да не си прочисти гърлото в миришещия на мухъл прахоляк; и останалите се смееха звучно в тъмния трюм, и - изобщо - нямаше да стане работата. Искаше да го оставят на мира и просто да мисли и да гледа наоколо; превърнат на уши и очи в тъмното. Латвийците? Синеоки, високи, мълчаливи, красиви, от първия до последния - бяха като от друга планета. Не.
към текста >>
48.
I. Пробуждане на колективното съзнание или идеята за Цялото и неговите части
 
- Георги Христов
Когато на някой човек се забие един
трън
в крака му, той става нервен.
Ако един унищожи другиго, какво спечелва от това? Това е неразбиране на живота. Не само общо хората не се разбират, но и религиозните, и духовните хора, които са начело, които мислят, че имат връзка, общение с Бога, които мислят, че имат правото да ръководят, и те са изгубили правилното разбиране на живота. Аз ви говоря Истината. Другите, не че не искат да ви говорят Истината, не че умишлено я укриват, но това е естествено за тях.
Когато на някой човек се забие един
трън
в крака му, той става нервен.
Извадете тръна му и той ще се успокои. Следователно, ако днес съвременните хора са лоши, то е защото всеки си има по един трън в плътта, който не го оставя на спокойствие. Апостол Павел казва, че си имал един трън, който не му давал мира4. Аз не съм срещал човек, който да няма трън. Докато този трън е в нас, не можем да мислим разумно, не можем да разсъждаваме правилно.
към текста >>
Извадете
тръна
му и той ще се успокои.
Това е неразбиране на живота. Не само общо хората не се разбират, но и религиозните, и духовните хора, които са начело, които мислят, че имат връзка, общение с Бога, които мислят, че имат правото да ръководят, и те са изгубили правилното разбиране на живота. Аз ви говоря Истината. Другите, не че не искат да ви говорят Истината, не че умишлено я укриват, но това е естествено за тях. Когато на някой човек се забие един трън в крака му, той става нервен.
Извадете
тръна
му и той ще се успокои.
Следователно, ако днес съвременните хора са лоши, то е защото всеки си има по един трън в плътта, който не го оставя на спокойствие. Апостол Павел казва, че си имал един трън, който не му давал мира4. Аз не съм срещал човек, който да няма трън. Докато този трън е в нас, не можем да мислим разумно, не можем да разсъждаваме правилно. Нашата философия е изопачена вследствие на този трън.
към текста >>
Следователно, ако днес съвременните хора са лоши, то е защото всеки си има по един
трън
в плътта, който не го оставя на спокойствие.
Не само общо хората не се разбират, но и религиозните, и духовните хора, които са начело, които мислят, че имат връзка, общение с Бога, които мислят, че имат правото да ръководят, и те са изгубили правилното разбиране на живота. Аз ви говоря Истината. Другите, не че не искат да ви говорят Истината, не че умишлено я укриват, но това е естествено за тях. Когато на някой човек се забие един трън в крака му, той става нервен. Извадете тръна му и той ще се успокои.
Следователно, ако днес съвременните хора са лоши, то е защото всеки си има по един
трън
в плътта, който не го оставя на спокойствие.
Апостол Павел казва, че си имал един трън, който не му давал мира4. Аз не съм срещал човек, който да няма трън. Докато този трън е в нас, не можем да мислим разумно, не можем да разсъждаваме правилно. Нашата философия е изопачена вследствие на този трън. Извадете тръна и ще имате една правилна философия за живота.
към текста >>
Апостол Павел казва, че си имал един
трън
, който не му давал мира4.
Аз ви говоря Истината. Другите, не че не искат да ви говорят Истината, не че умишлено я укриват, но това е естествено за тях. Когато на някой човек се забие един трън в крака му, той става нервен. Извадете тръна му и той ще се успокои. Следователно, ако днес съвременните хора са лоши, то е защото всеки си има по един трън в плътта, който не го оставя на спокойствие.
Апостол Павел казва, че си имал един
трън
, който не му давал мира4.
Аз не съм срещал човек, който да няма трън. Докато този трън е в нас, не можем да мислим разумно, не можем да разсъждаваме правилно. Нашата философия е изопачена вследствие на този трън. Извадете тръна и ще имате една правилна философия за живота. Сега съвременните християни питат какво нещо е християнството, каква религия е то?
към текста >>
Аз не съм срещал човек, който да няма
трън
.
Другите, не че не искат да ви говорят Истината, не че умишлено я укриват, но това е естествено за тях. Когато на някой човек се забие един трън в крака му, той става нервен. Извадете тръна му и той ще се успокои. Следователно, ако днес съвременните хора са лоши, то е защото всеки си има по един трън в плътта, който не го оставя на спокойствие. Апостол Павел казва, че си имал един трън, който не му давал мира4.
Аз не съм срещал човек, който да няма
трън
.
Докато този трън е в нас, не можем да мислим разумно, не можем да разсъждаваме правилно. Нашата философия е изопачена вследствие на този трън. Извадете тръна и ще имате една правилна философия за живота. Сега съвременните християни питат какво нещо е християнството, каква религия е то? И разказват, че християнството това било, онова било.
към текста >>
Докато този
трън
е в нас, не можем да мислим разумно, не можем да разсъждаваме правилно.
Когато на някой човек се забие един трън в крака му, той става нервен. Извадете тръна му и той ще се успокои. Следователно, ако днес съвременните хора са лоши, то е защото всеки си има по един трън в плътта, който не го оставя на спокойствие. Апостол Павел казва, че си имал един трън, който не му давал мира4. Аз не съм срещал човек, който да няма трън.
Докато този
трън
е в нас, не можем да мислим разумно, не можем да разсъждаваме правилно.
Нашата философия е изопачена вследствие на този трън. Извадете тръна и ще имате една правилна философия за живота. Сега съвременните християни питат какво нещо е християнството, каква религия е то? И разказват, че християнството това било, онова било. Не, не, Бог е Любов, която трябва да съедини хората да живеят в любов, в мир и в братство, а дали те са царе, управляващи и какво положение заемат, това са второстепенни неща.
към текста >>
Нашата философия е изопачена вследствие на този
трън
.
Извадете тръна му и той ще се успокои. Следователно, ако днес съвременните хора са лоши, то е защото всеки си има по един трън в плътта, който не го оставя на спокойствие. Апостол Павел казва, че си имал един трън, който не му давал мира4. Аз не съм срещал човек, който да няма трън. Докато този трън е в нас, не можем да мислим разумно, не можем да разсъждаваме правилно.
Нашата философия е изопачена вследствие на този
трън
.
Извадете тръна и ще имате една правилна философия за живота. Сега съвременните християни питат какво нещо е християнството, каква религия е то? И разказват, че християнството това било, онова било. Не, не, Бог е Любов, която трябва да съедини хората да живеят в любов, в мир и в братство, а дали те са царе, управляващи и какво положение заемат, това са второстепенни неща. Всички хора трябва да живеят по любов, братски, трябва да имат взаимно уважение.
към текста >>
Извадете
тръна
и ще имате една правилна философия за живота.
Следователно, ако днес съвременните хора са лоши, то е защото всеки си има по един трън в плътта, който не го оставя на спокойствие. Апостол Павел казва, че си имал един трън, който не му давал мира4. Аз не съм срещал човек, който да няма трън. Докато този трън е в нас, не можем да мислим разумно, не можем да разсъждаваме правилно. Нашата философия е изопачена вследствие на този трън.
Извадете
тръна
и ще имате една правилна философия за живота.
Сега съвременните християни питат какво нещо е християнството, каква религия е то? И разказват, че християнството това било, онова било. Не, не, Бог е Любов, която трябва да съедини хората да живеят в любов, в мир и в братство, а дали те са царе, управляващи и какво положение заемат, това са второстепенни неща. Всички хора трябва да живеят по любов, братски, трябва да имат взаимно уважение. Всичко трябва да разделят по братски; не по един насилствен начин, а по един доброволен и съзнателен начин.
към текста >>
За да разбере човек Живота и да бъде полезен на себе си и на другите, трябва да започне от физическия живот и постепенно да отива към духовния и Божествения живот.“ („Учителя говори”, Живот) 4 „А за да не се превъзнасям поради твърде многото откровения, даде ми се
трън
в плътта, пратеник от Сатана, да ме мъчи.“ (II Кор, 12: 7) 5 Заколче, заколка (ост.) - малко коляно, съчленение; означава още клонче или пръстенче на стебло.
Духовният Живот се променя, без да се изменя. Той е Живот на морските глъбини, на вътрешността на морето. А Божественият живот нито се изменя, нито се променя. Ала всички тези прояви на Живота са тясно свързани. Те са части на едно цяло - на целокупния безграничен Живот.
За да разбере човек Живота и да бъде полезен на себе си и на другите, трябва да започне от физическия живот и постепенно да отива към духовния и Божествения живот.“ („Учителя говори”, Живот) 4 „А за да не се превъзнасям поради твърде многото откровения, даде ми се
трън
в плътта, пратеник от Сатана, да ме мъчи.“ (II Кор, 12: 7) 5 Заколче, заколка (ост.) - малко коляно, съчленение; означава още клонче или пръстенче на стебло.
към текста >>
49.
Борис Николов
 
- Георги Христов
Един ден, когато констатирахме, че обувките ни са изпокъсани, една неподозирана сръчност у Борис ни спаси от опасното положение да ходим боси по
трънливите
ниви.
Там трепка много често една едва доловима хитринка. Такъв израз лицето му добива тогава, когато той наблюдава как Борис три пъти по- бързо от всеки друг селянин и пет пъти по-бързо, да речем, от Асен, натоварва цяла кола с окосена трева. Усмивката се изписва и тогава, когато Борис показва неочаквани постижения в най-трудното от селския труд - косенето. Ние вършим всички останали работи по идеален начин, но косенето на тревата остана специалност само на Борис. Като награда за това превъзходство Борис е удостоен с привилегията да коси и в неделя „вместо почивка“, както усмихнато подхвърля хитрият селяк.
Един ден, когато констатирахме, че обувките ни са изпокъсани, една неподозирана сръчност у Борис ни спаси от опасното положение да ходим боси по
трънливите
ниви.
Той ни направи сандали. Един по един сме обути в тия необикновени произведения на кожарското изкуство. Сандалите приличат на тия, които хората са носили в древността. Нещо старинно и библейско има в техния вид. Правят се от една изрезка по мярката на стъпалото и от няколко ремъчки, които придържат ходилото към крака.
към текста >>
50.
Асен Кантарджиев
 
- Георги Христов
С бледичкото си лице, заобиколено с редичка мека апостолска брадица, той прилича на ония евангелски типове, които са вървели по
трънливия
път да разнасят новото благовестие.
Асен никога не отсъства от работа, макар че винаги ни изглеждаше много уморен и изтощен. Той отхвърли предложението от наша страна да остане вкъщи. Солидарен е с нас и не иска да остави впечатление, че манкира, изостава назад. И ето той слиза методично по изкривените стъпала на нашата прословута библиотека, където в извехтялите рафтове сме натрупали много книги. Взема мотиката, поставя я внимателно на рамото си, като че тя е направена от трошливо стъкло, пъхва някоя книжка в джоба и тръгва със своя бавен, спокоен вървеж, като всяка стъпка е обмислено сложена, сякаш гази между чупливи вещи.
С бледичкото си лице, заобиколено с редичка мека апостолска брадица, той прилича на ония евангелски типове, които са вървели по
трънливия
път да разнасят новото благовестие.
Асен също чете астрология. Той владее отлично немски език и е прочут със своите миловидни умозаключения. Макар че по-рядко приказва, той вината изрича умни приказки, полезни изводи и приемливи предложения. Както всеки един от нас, така и той познава много добре бай Жечо и винаги предугажда хитрите му намерения. Асен свири на цигулка.
към текста >>
51.
2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе
 
- Георги Христов
А ние си ходехме боси, макар че по пътеките да имаше доста много
тръни
и често се набождахме.
Какво му провървя на този Жечо, че му дойдоха толкова много помощници. Така си говориха в кръчмата, а кръчмаря ги насъскваше срещу нас, защото беше разбрал, че ние сме против пиянството. Попът се присъедини към него в тая злостна кампания срещу нас като разбра, че ние в черква не ходим. Гледаха ни, че ходим боси. А това не им допадаше, защото в най-големите горещини селяните ходеха обути в цървули и навуща.
А ние си ходехме боси, макар че по пътеките да имаше доста много
тръни
и често се набождахме.
Ние бяхме възхитени от братския живот, бяхме весели, пеехме песни и забравяхме университета и големия град. Тук, сред природата приобщени към един общ живот се чувствахме добре. Изникнаха посевите, изкласиха нивите, а ние свикнахме с работата. След качамачената вечеря се прибирахме в нашата стая, обикновено четяхме някоя хубава книга или пеехме заедно песни. Селяните се учудваха на нашия живот, но под въздействието на попа и кръчмаря, а след него и на кмета, ни оглеждаха недоверчиво.
към текста >>
Как се ходи с деветима с една кола за
тръни
и след като обикалят и се измъчат и изпободат ръцете, изпокъсат дрехите и се върнат с празна кола, а за да се огради е нужно повече от пет кола
тръни
.
А тия прасета в дома отраснаха и много пакости ми направиха. Викам да ги приберат, или да ги изкарват на свинаря, или да ги затварят, а те отговарят, какво правели ако дохождат? А какво не! Изпреровиха двора, изровиха цветята, до самата къща изровено и разкаляно, влизат в обора и събарят кошовете с плява и разравят постелката на добитъка. Братя софиянци ще кажат то е лесно да се избегне това безпокойствие: Загради двора, затвори портите и не ще идват. Много лесно е да се каже, но да не питат мене, а братята комунари, които бяха в Ачларе, как лесно става това.
Как се ходи с деветима с една кола за
тръни
и след като обикалят и се измъчат и изпободат ръцете, изпокъсат дрехите и се върнат с празна кола, а за да се огради е нужно повече от пет кола
тръни
.
А портите, щом мине добитъкът и да си опрат конете дирницата и говедата главите, за да се чешат, и ето ти портите строшени. Ще кажете: „трябва да ги чешеш и чистиш, за да не се чешат и събарят оградата.“ И на това ще ви отговарят братята: че друго е чужда ръка да чеше, а друго е сам да се почеше. Това брат Коста вярвам, че ще помни. Всяка сутрин се чешат добитъците, а погледни, конете са захапани, а кравите заблизани. И той си отиде.
към текста >>
НАГОРЕ