НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
47
резултата в
32
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - Разговор втори - СЪРЦЕТО И БОГ
, 30.06.1900 г.
Нравите отслабват, добрите привички губят своето назначение, светлите мисли чезнат, добрите чувства се покварят и доброто семе, което трябваше да принесе плод, се изгуби изпомежду
тръните
и бодилите, които са обраснали около человека.
Сърцето, което е средоточие на душевния живот, ако не се управлява добре, може да разруши самата душа, като й похарчи всичките жизнени сили и произведе онова вътрешно разрушение, което се нарича отчаяние, ожесточение, омраза към всеки живот. Сърцето, което е похарчило всичко и не е спестило и придобило нищо в замяна, непременно, според условията на самия живот, ще се намери в оскъдност и лишение от всяко вътрешно благо, а тъй като не е научено да пренася подобни лишения, то се решава да се самоунищожи, отколкото да понесе неизгодите. Ето че в такъв случай человек сам по себе си дава място на лошите духове да го завладат и отведат далеко от мястото на истинската Свобода. Това е злощастието с днешния свят, че той харчи повече в душевно отношение, отколкото да придобива. И ето че се ражда криза в техния живот.
Нравите отслабват, добрите привички губят своето назначение, светлите мисли чезнат, добрите чувства се покварят и доброто семе, което трябваше да принесе плод, се изгуби изпомежду
тръните
и бодилите, които са обраснали около человека.
Тази е причината, която погубва самия человек – неговото нерадение да узнае Доброто на своята душа. Но мисля, че с теб не трябва да бъде така. Ти трябва във всичко да се подвизаваш към Доброто, да го вършиш всякой ден, всякой час – никога, дори при каквито условия и да се поставяш, не трябва да се скъпиш да го направиш. Винаги трябва да ходиш в пътят на Виделината. Никакъв грях да те не блазни, никакво лошо чувство да те не мами, защото подобни неща са разрушителни за твоето усъвършенстване.
към текста >>
2.
Учителя е във Варна - Слово, 22 август 1904 г.
, 22.08.1904 г.
Ако вие оставяте да израснат
трънките
наоколо ви и да ви заглушат, кой е крив за това?
В един миг вие сте готови пред една слугиня да се отречете от мене. Като старите фарисеи вие сте готови да извикате в душата си: "На Мойсея ние знаем, че Бог е говорил, а на този не знаем." Вие вярвате, че съм говорил на другите, а че на вас съм говорил, това не го вярвате. На другите вярвате, а на мене не вярвате. Ето коя е причината, дето сте изгубили вашия мир, ето причината на скърбите ви. Когато говорих, вие не внимавахте, когато ви съветвах, вие не слушахте и когато ви заповядвах, вие не изпълнявахте.
Ако вие оставяте да израснат
трънките
наоколо ви и да ви заглушат, кой е крив за това?
Ако аз говоря и вие събаряте, кой ще спечели? Обърнете очите си към тоя свят, погледнете на всички неща наоколо ви, погледнете на това множество, което се движи наоколо ви, кой промишлява за техните нужди? Не говори ли това всичко вкупом, всичко според заслугите на всекиго? Ще бъде ли прилично да се предпочете недостойният пред достойния, болният пред здравия, злият пред добрия, злоезичният пред праведния? – Не, небето и земята са наследство на кротките и чистосърдечните.
към текста >>
3.
Писмо на Учителя до Пеню Киров, Варна
, 9.09.1904 г.
Мен мнозина са ми вършали
тръни
на главата.
Поменах и за обещаните 20 лв. Вам и тя обеща да ги внесе на Ваша сметка181. Как е Арнаудов? Струва ми се, семето, което падна на камък, гдето има малка почва, за малко вирее. Но Господ се не лъже, нито се от зло изкушава.
Мен мнозина са ми вършали
тръни
на главата.
Но няма нищо. На мнозина съм помагал и са си обръщали петата против. В Бога измяна няма. Той ще отдаде всекиму заслуженото. И това е най- правото и доброто.
към текста >>
4.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, София
, 21.11.1905 г.
Посятото расте само на добрата почва, в
тръните
заглъхва, а на пътя го изкълвават. М.
Четох внимателно всичко. Радва ме твоето духовно повдигане и твоето усърдие. То принася изобилни плодове, кога се ръководи от Духа на Господа. Вслушвай се повече в тихия глас. Слушай благите му съвети.
Посятото расте само на добрата почва, в
тръните
заглъхва, а на пътя го изкълвават. М.
Георгиев идва и ми връчи ваш ръкопис, пратен по него да го прегледам. Случката във вашия дом можете да оповестите, за другото не е позволено. Когато дойде определеният час, той сам по себе си ще стане явен. Когато слезе Христос от планината, заповяда на учениците си да не казват никому това, което са чули и видели до онзи час. Така трябваше и вий да сторите, но вий не сте взели във внимание, че Божествените работи са наредени по един съвършен план и по този план трябва да се следи стъпка по стъпка.
към текста >>
5.
В Бургас се създава първата духовна група
, 27.07.1907 г.
Бургас през Анхиало /Поморие/, Месемврия /Несебър/, Варна, Русе, покрай Дунав –Свищов, Лом, Видин, на юг към Цариброд, София,
Трън
, южната граница и Странджа планина.
сутринта, освободен от греха, е бил погребан в Христа Господа – е бил облечен в Духа Христов /Учителя/, в река Девня, при моста на жп. линия край гр. Варна – от Учителя, наречен г-н Петър Дънов. 9. На 35-годишна възраст, 1903-1904 г. е ходил да проповядва Господа из България, като е тръгнал от гр.
Бургас през Анхиало /Поморие/, Месемврия /Несебър/, Варна, Русе, покрай Дунав –Свищов, Лом, Видин, на юг към Цариброд, София,
Трън
, южната граница и Странджа планина.
Спрял се в манастира „Св. Параскева, Св. Пантелеймон” при с. Коджа бук…. Карабунар и се завръща в Бургас.
към текста >>
6.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, София
, 17.11.1908 г.
Трънът
ще си расте като
трън
, вълкът ще се развива като вълк, ябълката ще си расте като ябълка и овцата — като овца.
Но поставете медта, желязото, при все че вършат добра работа, щом се поставят даже при най-малките атмосферни промени, изменят се. Значи, те са отзивчиви на външните влияния — ръждясват. Така е и с хората. Някои при големи изпити, при големи мъчнотии, при най-лошите сгоди на живота остават си чисти, без петно като златото, а други при най-малките спънки ръждясват като желязото. Защо? Защото тяхното естество е такова.
Трънът
ще си расте като
трън
, вълкът ще се развива като вълк, ябълката ще си расте като ябълка и овцата — като овца.
Да се преобърне трънът в ябълка, вълкът — в овца, това не е по силите на человека. Ако милваш вълка и те ухапе, това е по естеството му. Ако галиш котката и те одращи, това е по нрава й . Не само тия животни се провиняват, но даже и конят, ако го дразниш, може да те ритне, кравата — да те убоде, овцата — да те настъпи и да ти причини болка. На кого да се отдаде вината.
към текста >>
Да се преобърне
трънът
в ябълка, вълкът — в овца, това не е по силите на человека.
Значи, те са отзивчиви на външните влияния — ръждясват. Така е и с хората. Някои при големи изпити, при големи мъчнотии, при най-лошите сгоди на живота остават си чисти, без петно като златото, а други при най-малките спънки ръждясват като желязото. Защо? Защото тяхното естество е такова. Трънът ще си расте като трън, вълкът ще се развива като вълк, ябълката ще си расте като ябълка и овцата — като овца.
Да се преобърне
трънът
в ябълка, вълкът — в овца, това не е по силите на человека.
Ако милваш вълка и те ухапе, това е по естеството му. Ако галиш котката и те одращи, това е по нрава й . Не само тия животни се провиняват, но даже и конят, ако го дразниш, може да те ритне, кравата — да те убоде, овцата — да те настъпи и да ти причини болка. На кого да се отдаде вината. Затова е дал Господ очи на человека.
към текста >>
Кога ходиш, гледай
трънът
да е далеч от тебе.
Ако милваш вълка и те ухапе, това е по естеството му. Ако галиш котката и те одращи, това е по нрава й . Не само тия животни се провиняват, но даже и конят, ако го дразниш, може да те ритне, кравата — да те убоде, овцата — да те настъпи и да ти причини болка. На кого да се отдаде вината. Затова е дал Господ очи на человека.
Кога ходиш, гледай
трънът
да е далеч от тебе.
Вълкът да е без зъби, котката — без нокти, кравата — без рога, а конят — без копита. Само по този начин человек може да му е свободна главата от бели. Но знаеш ли, че вол без рога и кон без копита хората ги не щат; те искат рога и копита, и зъби, и нокти — трябват, казват. Поздрав на Марийка. Ваш верен: П.
към текста >>
7.
Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 11 август
, 11.08.1911 г.
Така и
тръните
и бодилите в човешката душа Бог може да преобръща в добро.
Кога е това „с време и без време“? Седете си вкъщи и не сейте там и тогава, гдето и когато Господ не е орал. Та, преди да отидем да работим негде, трябва да внимаваме Господ дали е предшествувал пред нас и дали е орал. Как мислите се е образувала материята? Малките животни са причинили напластяването, в което са израснали бурените, които са се впоследствие облагородили в сочните плодове, от които човечеството се толкоз продоволствува и наслаждава.
Така и
тръните
и бодилите в човешката душа Бог може да преобръща в добро.
И така, вие не бива да се спирате в себе си, че в миналото на живота вие сте били грешни. А от тия ваши грехове вие трябва да извлечете поука, като се ползувате в живота, без ни най-малко да се повръщате назад. Дяволът може да се подчини само когато го държите гладен — не го нахранвайте добре, а му давайте по малко хлебец, както старите българи са хранили мечките си с по малко брашанце. Виждате от картината (сочи Пентаграма), че главата на дявола мистически е вътре в нас. А при подвига ще трябва да се започне с ножа, който представлява силата, след който иде чашата, която символизира страданията и оттам — към правдата.
към текста >>
8.
Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 16 август
, 16.08.1912 г.
Моето положение е като на малко дете, което ходи по
тръните
.
При все това аз ще река на себе си: „Хак ти е, да не си отишъл. Но щом си се ангажирал, носи си последствията.“ Ако искате да работите за Господа, без любов и себеотрицание не може. Христос ми казва: „Ида да помогна на този народ, да загладя всичките недоразумения и да разбия всичките препятствуващи духове.“ Аз и Христос едно сме. И с нищо друго не можете да ме подмамите, освен с вашата любов. Вашите мисли ме измъчват, те са едно страдание за мен.
Моето положение е като на малко дете, което ходи по
тръните
.
Аз ще направя наследници само тия, които се държат с мене. Заради Бог искам да направите този велик подвиг — помирението, защото длъжен съм ви, казвам ви го, и искам да ви се отплатя.Тук се споменаха имената на тия, които са скарани и пр. Подир известни обяснения настана помирение и г-н Дънов продължи: — Да, Христос ме срещна в Арбанаси и ми говори върху всички тия спънки. Христос е сега в България — присъствува и в този час тук.
към текста >>
9.
Писмо на Учителя до Елена Казанлъклиева, София
, 10.12.1912 г.
Някои хора Божествената Любов ги прави като рози, а други като
тръни
.
Не са всичките цветя на полето с еднакъв мирис. И не всички души са еднакви по уровен на развитие. И не можем от всички да очакваме еднакъв плод. Само Господ е в сила да преобръща злоточ да работи за добро. И религиозните хора си имат своите особености.
Някои хора Божествената Любов ги прави като рози, а други като
тръни
.
Някой прави като сочни смокви, а други като стипчиви трънки. И всеки си стреми според разбиранията си. Трябва Мъдрост, трябва знание. Трябва Сила и търпение, да се победи злото в човека. Който иска да следва Господа трябва да дигне своят кръст и да го носи с търпение и радост.
към текста >>
Някой прави като сочни смокви, а други като стипчиви
трънки
.
И не всички души са еднакви по уровен на развитие. И не можем от всички да очакваме еднакъв плод. Само Господ е в сила да преобръща злоточ да работи за добро. И религиозните хора си имат своите особености. Някои хора Божествената Любов ги прави като рози, а други като тръни.
Някой прави като сочни смокви, а други като стипчиви
трънки
.
И всеки си стреми според разбиранията си. Трябва Мъдрост, трябва знание. Трябва Сила и търпение, да се победи злото в човека. Който иска да следва Господа трябва да дигне своят кръст и да го носи с търпение и радост. В кръста е скрита и смъртта, и живота, и радостта, и скръбта, и славата, и безчестието.
към текста >>
10.
Писмо на Учителя до д-р Дуков, София
, 14.02.1914 г.
Има скърби, има страдания, има заплювания, ругания, има и плесници, има
трънен
венец, но има и възкресение, има слава, има сила, власт и венец на радост от Оня, Който наблюдава съдбините.
Печалбата в едно отношение е загуба в друго. На земята един трябва да умре, за да направи място на двама. Има закони в природата, които по своя замах и обмисленост съставляват нещо велико от творческия принцип на Бога. България минава през най-благословения път на Божието Царство. Тя минава по същия път, по който Нейният Господ преди хиляди години е минал, спасител на света.
Има скърби, има страдания, има заплювания, ругания, има и плесници, има
трънен
венец, но има и възкресение, има слава, има сила, власт и венец на радост от Оня, Който наблюдава съдбините.
По-добре е да умре някой и възкръсне, отколкото да се сплуе в грях. За предпочитане е чистото сърце, благородната душа, възвишеният ум, светлият характер пред всяко друго богатство. И нашият Велик Баща иска ний да сме достойни синове, достойни служители на Неговото Царство. Да ви не смущават вестникарските празнословия. Сега има думата Нашият Господ и Той ще я каже на своето време.
към текста >>
11.
Учителя изнася беседата 'Ето човека' - първата (официално стенографирана) неделна беседа
, 16.03.1914 г.
„Тогава излезе Исус вън и носеше
трънения
венец и багрената дреха.
София, Издателска къща „Жануа-98“, 1999Книгата за теглене - PDFСъдържаниена томчетоОт книгата "Сила и живот", Начала на новото учение на Всемирното Бяло Братство, т.I Издателство "Захарий Стоянов", Издателство "Бяло Братство", София, 2006 г.Книгата за теглене - PDFСъдържание на томчетоОт книгата „Ето човѣкътъ! “. Сила и Животъ Първа серия. Бесѣди, държани от Дѫновъ, София, Царска Придворна Печатница, 1915, (фототипно издание)Книгата за теглене - PDFСъдържание на томчето ЕТО ЧОВЕКА
„Тогава излезе Исус вън и носеше
трънения
венец и багрената дреха.
И казва им Пилат: „Ето человека! “ От Йоанна 19: 5 Под думата човек или человѣкъ на български се разбира същество, което живее цял век. Обаче в първообразния език, в езика, на който е написана тази фраза, човек има друго значение – значи Исус, Човекът, който иде на Земята, брат на страдащите.
към текста >>
– Бурени и
тръне
.
Нека се повърна: изпърво трябва да живеем в този свят, да се подготвим; не можем да живеем на Небето, защото там Топлината и Светлината са много ярки. Както градинарят, когато пресажда борове, снети от високо място, прави разни присадки, додето ги аклиматизира, тъй и Небесният Отец не може да ни вземе оттук и направо да ни посади в Райската градина. Дори и нашата училищна система е тъй наредена: най-напред трябва да минем първо отделение, че после – второ, по-нататък – класовете, университета и най-после да влезем в света. Това са все методи на културата, към които трябва да се приспособи онзи, който иска да напредне. Един християнин, по моето схващане, не трябва да бъде глупав човек и да казва: „Както даде Господ.“ Когато сте изорали нивата си, вие посявате жито, защото ако не посеете жито, какво ще даде Господ?
– Бурени и
тръне
.
Обработете лозето, посадете го и то ще ви даде плод. И каквато лоза посадите, такъв плод ще даде – ако посадите долнокачествени пръчки, ще ви даде киселица. Господ даде на вашето дете добър ум, но вие какво посадихте в неговия ум – дали ония зародиши, които ще дадат добър плод? Ние искаме да бъдем добродетелни, силни, богати; можем да имаме и Добродетел, и Сила, и богатство, и е потребно да ги имаме. Условията, при които те виреят и може да се развиват, са: Божественият зародиш, Божественият закон и Божественото равновесие.
към текста >>
12.
Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 13 август
, 13.08.1914 г.
Както не е възможно един
трън
да го обърнем на лоза, така не е възможно да обърнем едно наше лошо желание в добро.
Светът, в който сте поставени, на всяка една стъпка можем да черпим сила и поука и имаме правото да творим. Всеки, който е тръгнал из пътя, трябва да има желание, а в източната философия дето е казано, че ние трябва да убием всяко наше желание, е наполовина вярно, защото с това едва ли не се казва друго освен това, че следва да се положи старание от една страна да изкореняваме всичките лоши наши желания, всички бурени, които да заместим с добри стремежи, с които да вървим из Пътя, по който ни е определено.Така първият човек, например, не трябва да иска да стане флегматичен и да изменява корена на своето естество, защото всичката опасност е там. После, за учението. Няма нужда и излишно е всички да бъдат учени, а порядъчно е да има известно съчетание в обществото в това отношение. Запример, ако майката заработи върху себе си, ще предаде своя живот и на децата си.
Както не е възможно един
трън
да го обърнем на лоза, така не е възможно да обърнем едно наше лошо желание в добро.
Ето защо далеч по-добре ще сторим, ако се обърнем да образуваме първоначалната чистота в нас, а това ще направим само при нозете на Христа, гдето има жизнен елемент, в които има всичките качества, за да изхвърлим вредните елементи на нашето естество и да ги заменим с полезни.В новата химия всички елементи имат двойни действия: има атоми положителни, има атоми отрицателни. С едно добро разположение можем да привлечем, а с лошото разположение - да отблъснем. Във връзка с този метод за лекуване на проказата аз ще туря и свържа и вчерашния предмет: да турим ли едного човека отдясно или отляво, отпред или отзад? Казва се, че когато Господ иска да забрави греховете на човеците, туря ги зад гърба Си. Много често ние неволно се намираме в големи противоречия, които не могат да не смущават сърцето и ума ни, та затова вие [не] сте сега всички еднакво спокойни и вследствие на това вас ви сполитат неща, които не сте желали, и то защото не сте били в един Божествен път.
към текста >>
13.
Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 14 август
, 14.08.1914 г.
Така и вие може да сте много учен човек, но ако влезе един
трън
в крака ви, колкото и учен да сте, не можете да ходите.
Когато човек вземе брашно да меси погача, е добре; ако развали една погача, да направи друга, но когато няма брашно, там е мъчнотията. По-добре е в живота да ни се допуща да правим опит. Този пример може да го приложим и в материалния, и в духовния живот, па и в семейния и обществения живот. Преди всичко трябва да разбираме онези дълбоки причини, които разяждат съвременното общество, и причините, които разяждат нашия живот.Запример, всички вярваме в Бога, ходим в църква, но все има във вас нещо, което ви терзае. И това терзание не произтича от незнание и безверие.
Така и вие може да сте много учен човек, но ако влезе един
трън
в крака ви, колкото и учен да сте, не можете да ходите.
Не можете да кажете: „Нека си седи трънът." Ако го оставите, обаче, той ще гангряса и вие, щете-не щете, ще трябва да го извадите. Такива тръне може да имате и във вашия ум и те могат да ви спъват.Има, казва се, дарби на пророци, учители, апостоли и пр., но едновременно човек не може да притежава всичките дарби, а трябва да отправи ума си към една посока и да проучава нещата. Казах ви днес, например, да се освободите от мислите на вашите попове, а с това аз исках да ви кажа да се освободите от вашия поп - попа вътре и около вас. Аз не подразбирам поповете, които са в църквата и служат, а подразбирам вашите попове, които седят над гръбначния стълб, който когато кади, е толкова лош, щото може да запали нещата около вас. И когато ви казвам да се освободите от вашите жени, ни най-малко не разбирам да оставите вашите съпруги или да ги изполовите за гушата.
към текста >>
Не можете да кажете: „Нека си седи
трънът
." Ако го оставите, обаче, той ще гангряса и вие, щете-не щете, ще трябва да го извадите.
По-добре е в живота да ни се допуща да правим опит. Този пример може да го приложим и в материалния, и в духовния живот, па и в семейния и обществения живот. Преди всичко трябва да разбираме онези дълбоки причини, които разяждат съвременното общество, и причините, които разяждат нашия живот.Запример, всички вярваме в Бога, ходим в църква, но все има във вас нещо, което ви терзае. И това терзание не произтича от незнание и безверие. Така и вие може да сте много учен човек, но ако влезе един трън в крака ви, колкото и учен да сте, не можете да ходите.
Не можете да кажете: „Нека си седи
трънът
." Ако го оставите, обаче, той ще гангряса и вие, щете-не щете, ще трябва да го извадите.
Такива тръне може да имате и във вашия ум и те могат да ви спъват.Има, казва се, дарби на пророци, учители, апостоли и пр., но едновременно човек не може да притежава всичките дарби, а трябва да отправи ума си към една посока и да проучава нещата. Казах ви днес, например, да се освободите от мислите на вашите попове, а с това аз исках да ви кажа да се освободите от вашия поп - попа вътре и около вас. Аз не подразбирам поповете, които са в църквата и служат, а подразбирам вашите попове, които седят над гръбначния стълб, който когато кади, е толкова лош, щото може да запали нещата около вас. И когато ви казвам да се освободите от вашите жени, ни най-малко не разбирам да оставите вашите съпруги или да ги изполовите за гушата. Не, тази жена е отзад на черепа ви, тя е вратарка, всичките пари са в нейните ръце и затова е поговорката: „Дом без жена и мъж без пари, огън да ги гори." От чисто френологическо гледище ние трябва да въздействуваме на нашето естество.
към текста >>
Такива
тръне
може да имате и във вашия ум и те могат да ви спъват.Има, казва се, дарби на пророци, учители, апостоли и пр., но едновременно човек не може да притежава всичките дарби, а трябва да отправи ума си към една посока и да проучава нещата.
Този пример може да го приложим и в материалния, и в духовния живот, па и в семейния и обществения живот. Преди всичко трябва да разбираме онези дълбоки причини, които разяждат съвременното общество, и причините, които разяждат нашия живот.Запример, всички вярваме в Бога, ходим в църква, но все има във вас нещо, което ви терзае. И това терзание не произтича от незнание и безверие. Така и вие може да сте много учен човек, но ако влезе един трън в крака ви, колкото и учен да сте, не можете да ходите. Не можете да кажете: „Нека си седи трънът." Ако го оставите, обаче, той ще гангряса и вие, щете-не щете, ще трябва да го извадите.
Такива
тръне
може да имате и във вашия ум и те могат да ви спъват.Има, казва се, дарби на пророци, учители, апостоли и пр., но едновременно човек не може да притежава всичките дарби, а трябва да отправи ума си към една посока и да проучава нещата.
Казах ви днес, например, да се освободите от мислите на вашите попове, а с това аз исках да ви кажа да се освободите от вашия поп - попа вътре и около вас. Аз не подразбирам поповете, които са в църквата и служат, а подразбирам вашите попове, които седят над гръбначния стълб, който когато кади, е толкова лош, щото може да запали нещата около вас. И когато ви казвам да се освободите от вашите жени, ни най-малко не разбирам да оставите вашите съпруги или да ги изполовите за гушата. Не, тази жена е отзад на черепа ви, тя е вратарка, всичките пари са в нейните ръце и затова е поговорката: „Дом без жена и мъж без пари, огън да ги гори." От чисто френологическо гледище ние трябва да въздействуваме на нашето естество. Някои хора имат вяра, но нямат надежда и по тоя начин дяволът ги много измъчва.
към текста >>
14.
Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 16 август
, 16.08.1914 г.
Така и вие може да сте много учен човек, но ако влезе един
трън
в крака ви, колкото и учен да сте, не можете да ходите.
Когато човек вземе брашно да меси погача, е добре; ако развали една погача, да направи друга, но когато няма брашно, там е мъчнотията. По-добре е в живота да ни се допуща да правим опит. Този пример може да го приложим и в материалния и в духовния живот, па и в семейния и обществения живот. Преди всичко трябва да разбираме онези дълбоки причини, които разяждат съвременното общество, и причините, които разяждат нашия живот.Запример, всички вярваме в Бога, ходим в църква, но все има във вас нещо, което ви терзае. И това терзание не произтича от незнание и безверие.
Така и вие може да сте много учен човек, но ако влезе един
трън
в крака ви, колкото и учен да сте, не можете да ходите.
Не можете да кажете: „Нека си седи трънът." Ако го оставите, обаче, той ще гангряса и вие, щете-не щете, ще трябва да го извадите. Такива тръне може да имате и във вашия ум и те могат да ви спъват.Има, казва се, дарби на пророци, учители, апостоли и пр., но едновременно човек не може да притежава всичките дарби, а трябва да отправи ума си към една посока и да проучава нещата. Казах ви днес, например, да се освободите от мислите на вашите попове, а с това аз исках да ви кажа да се освободите от вашия поп - попа вътре и около вас. Аз не подразбирам поповете, които са в църквата и служат, а подразбирам вашите попове, които седят над гръбначния стълб, който когато кади, е толкова лош, щото може да запали нещата около вас. И когато ви казвам да се освободите от вашите жени, ни най-малко не разбирам да оставите вашите съпруги или да ги изполовите за гушата.
към текста >>
Не можете да кажете: „Нека си седи
трънът
." Ако го оставите, обаче, той ще гангряса и вие, щете-не щете, ще трябва да го извадите.
По-добре е в живота да ни се допуща да правим опит. Този пример може да го приложим и в материалния и в духовния живот, па и в семейния и обществения живот. Преди всичко трябва да разбираме онези дълбоки причини, които разяждат съвременното общество, и причините, които разяждат нашия живот.Запример, всички вярваме в Бога, ходим в църква, но все има във вас нещо, което ви терзае. И това терзание не произтича от незнание и безверие. Така и вие може да сте много учен човек, но ако влезе един трън в крака ви, колкото и учен да сте, не можете да ходите.
Не можете да кажете: „Нека си седи
трънът
." Ако го оставите, обаче, той ще гангряса и вие, щете-не щете, ще трябва да го извадите.
Такива тръне може да имате и във вашия ум и те могат да ви спъват.Има, казва се, дарби на пророци, учители, апостоли и пр., но едновременно човек не може да притежава всичките дарби, а трябва да отправи ума си към една посока и да проучава нещата. Казах ви днес, например, да се освободите от мислите на вашите попове, а с това аз исках да ви кажа да се освободите от вашия поп - попа вътре и около вас. Аз не подразбирам поповете, които са в църквата и служат, а подразбирам вашите попове, които седят над гръбначния стълб, който когато кади, е толкова лош, щото може да запали нещата около вас. И когато ви казвам да се освободите от вашите жени, ни най-малко не разбирам да оставите вашите съпруги или да ги изполовите за гушата. Не, тази жена е отзад на черепа ви, тя е вратарка, всичките пари са в нейните ръце и затова е поговорката: „Дом без жена и мъж без пари, огън да ги гори." От чисто френологическо гледище ние трябва да въздействуваме на нашето естество.
към текста >>
Такива
тръне
може да имате и във вашия ум и те могат да ви спъват.Има, казва се, дарби на пророци, учители, апостоли и пр., но едновременно човек не може да притежава всичките дарби, а трябва да отправи ума си към една посока и да проучава нещата.
Този пример може да го приложим и в материалния и в духовния живот, па и в семейния и обществения живот. Преди всичко трябва да разбираме онези дълбоки причини, които разяждат съвременното общество, и причините, които разяждат нашия живот.Запример, всички вярваме в Бога, ходим в църква, но все има във вас нещо, което ви терзае. И това терзание не произтича от незнание и безверие. Така и вие може да сте много учен човек, но ако влезе един трън в крака ви, колкото и учен да сте, не можете да ходите. Не можете да кажете: „Нека си седи трънът." Ако го оставите, обаче, той ще гангряса и вие, щете-не щете, ще трябва да го извадите.
Такива
тръне
може да имате и във вашия ум и те могат да ви спъват.Има, казва се, дарби на пророци, учители, апостоли и пр., но едновременно човек не може да притежава всичките дарби, а трябва да отправи ума си към една посока и да проучава нещата.
Казах ви днес, например, да се освободите от мислите на вашите попове, а с това аз исках да ви кажа да се освободите от вашия поп - попа вътре и около вас. Аз не подразбирам поповете, които са в църквата и служат, а подразбирам вашите попове, които седят над гръбначния стълб, който когато кади, е толкова лош, щото може да запали нещата около вас. И когато ви казвам да се освободите от вашите жени, ни най-малко не разбирам да оставите вашите съпруги или да ги изполовите за гушата. Не, тази жена е отзад на черепа ви, тя е вратарка, всичките пари са в нейните ръце и затова е поговорката: „Дом без жена и мъж без пари, огън да ги гори." От чисто френологическо гледище ние трябва да въздействуваме на нашето естество. Някои хора имат вяра, но нямат надежда и по тоя начин дяволът ги много измъчва.
към текста >>
15.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София
, 18.10.1914 г.
Трънища
, бодили тук-там ще има, но всички работи на земята така отиват.
С днешна поща Г-н Голов ви изпраща 90 екземпляра от излезлите вече три беседи, по 30 от всяка. Те ще ви послужат там, гдето трябва. Полека-лека и другите ще излязат. Това дело, което Господ върши, е велико. Трябва непреривна вяра, надежда, търпение и любов, да се осъществи Царството Божие на Земята.
Трънища
, бодили тук-там ще има, но всички работи на земята така отиват.
Трябва на дело да се изпита човешката любов. Да се самоопознае човек, това не е тъй лесна работа. Колко често човешките обещания рухват. Хората радостите на драго сърдце носят, но щом опре до изпитанията, страданията, виж, там малцина остават. Пътят е пред вас, напред вървете и докажете докрай, че обичате Господа вашего.
към текста >>
16.
Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици, чешмата - Ел Ше-дар
, 27.05.1923 г.
Габър и леска -
трънка
и шипка се преплели във венец и отдалеч ни кимат да минем край тях, че от няколко дена те чуват за нашето гостуване и добре са се приготвили.
При тия спирания пищялката подканя жедните за глътка водица.Градът потъва в бяла мъгла. Водите на Искър блещят огрени от слънцето като небесен път на земята всред тъмната зелена дреха на природата. Стара планина е махнала белия си кожух. Тя го е разкъсала на парцали, раздрала на ленти, стопила в топлите длани на пролетта. Кичести арки навред ни посрещат.
Габър и леска -
трънка
и шипка се преплели във венец и отдалеч ни кимат да минем край тях, че от няколко дена те чуват за нашето гостуване и добре са се приготвили.
Колко хубаво миришат трънките! Горката трънка, горката подранила скромна хубавица, що първа накичи слоговете с бели китки, първа изнесе на показ своето нежно изтъкано платно.Пристигаме в нашата гостна - Ел-Ше-Дар, както я нарече Учителят. Колко хубаво е постлана сега тя! Копринен плюшен килим с бели ледничета, теменужки и цъфнали храсти покрая го обикалят. Бяла брезичка е преплела клони с леска и бук, като че нещо се додумват тихичко, да не ги чуе вятърко, далеч приказките им да разнесе на любопитните върхове и на приказливите долини.Изворът клокочи, буйни води разлива, радва се и пей.
към текста >>
Колко хубаво миришат
трънките
!
Водите на Искър блещят огрени от слънцето като небесен път на земята всред тъмната зелена дреха на природата. Стара планина е махнала белия си кожух. Тя го е разкъсала на парцали, раздрала на ленти, стопила в топлите длани на пролетта. Кичести арки навред ни посрещат. Габър и леска - трънка и шипка се преплели във венец и отдалеч ни кимат да минем край тях, че от няколко дена те чуват за нашето гостуване и добре са се приготвили.
Колко хубаво миришат
трънките
!
Горката трънка, горката подранила скромна хубавица, що първа накичи слоговете с бели китки, първа изнесе на показ своето нежно изтъкано платно.Пристигаме в нашата гостна - Ел-Ше-Дар, както я нарече Учителят. Колко хубаво е постлана сега тя! Копринен плюшен килим с бели ледничета, теменужки и цъфнали храсти покрая го обикалят. Бяла брезичка е преплела клони с леска и бук, като че нещо се додумват тихичко, да не ги чуе вятърко, далеч приказките им да разнесе на любопитните върхове и на приказливите долини.Изворът клокочи, буйни води разлива, радва се и пей. Чува се удар на търнокоп.
към текста >>
Горката
трънка
, горката подранила скромна хубавица, що първа накичи слоговете с бели китки, първа изнесе на показ своето нежно изтъкано платно.Пристигаме в нашата гостна - Ел-Ше-Дар, както я нарече Учителят.
Стара планина е махнала белия си кожух. Тя го е разкъсала на парцали, раздрала на ленти, стопила в топлите длани на пролетта. Кичести арки навред ни посрещат. Габър и леска - трънка и шипка се преплели във венец и отдалеч ни кимат да минем край тях, че от няколко дена те чуват за нашето гостуване и добре са се приготвили. Колко хубаво миришат трънките!
Горката
трънка
, горката подранила скромна хубавица, що първа накичи слоговете с бели китки, първа изнесе на показ своето нежно изтъкано платно.Пристигаме в нашата гостна - Ел-Ше-Дар, както я нарече Учителят.
Колко хубаво е постлана сега тя! Копринен плюшен килим с бели ледничета, теменужки и цъфнали храсти покрая го обикалят. Бяла брезичка е преплела клони с леска и бук, като че нещо се додумват тихичко, да не ги чуе вятърко, далеч приказките им да разнесе на любопитните върхове и на приказливите долини.Изворът клокочи, буйни води разлива, радва се и пей. Чува се удар на търнокоп. Юнаци пренасят на гръб циментови торби и дълга желязна тръба.
към текста >>
17.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 11 август
, 11.08.1924 г.
Учителят се обърна към един
трън
и каза: Вие като гледате този
трън
, вижда ви се като че ли няма смисъл, като че никой не му обръща внимание.
Там, дето има силно електричество, от силните изменения стават силни изстудявания. Мусала е едно духало, хем тъй на общо основание духало. Човек дойде тук, трябва да се издуха хубаво. Това място, на което сме сега е хубаво, теченията вървят правилно надолу. Тук едната страна е електрична, другата е магнетична.
Учителят се обърна към един
трън
и каза: Вие като гледате този
трън
, вижда ви се като че ли няма смисъл, като че никой не му обръща внимание.
И вие не му обръщате внимание. Но как искате, Бог, Който е толкова високо да ви обръща внимание? Ти като искаш Бог да ти обръща внимание, значи много голяма важност си даваш. И то е много хубаво, с това ти искаш да кажеш: Господи, аз съм тъй малък, да се обърна към те са по-лоши от мене, но ти си велик, към тебе ще обърна вниманието си. И няма да се мине една минута, и Господ ще ти каже една дума.
към текста >>
18.
Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - 30 април, Ел Шадай
, 30.04.1926 г.
Славей и кадънка из цъфналите грани на дряна и
трънката
, на глога и дивата круша, леко припяват всред пролетната омая, подскачат с тъничките си грациозни крачка и се радват с целия мир.Врабче, черногръдесто, юнашко врабче, потапя клюн из водата, що от чешмата тече и жадно, жадно водица пие.
Черният бръмбар в атлазен фрак, опнал гащи - на важно свиждане отива - важна аудиенция. Гущер дългоопашат, с костюм обшит със сребристо зелени галуни [галун - ширит] примигва срещу слънцето - дрехата си пъстра на света да покаже, или просто чака своята възлюблена - гущерица млада, накичена като него. Множество птички на свой глас пълнят въздуха с весел чирик. Ето, на тънко клонче, кос се люлей и тъжна, и сладка песен той пей. От нежно гърлце той свилени струни опнал и пее ли, пей.
Славей и кадънка из цъфналите грани на дряна и
трънката
, на глога и дивата круша, леко припяват всред пролетната омая, подскачат с тъничките си грациозни крачка и се радват с целия мир.Врабче, черногръдесто, юнашко врабче, потапя клюн из водата, що от чешмата тече и жадно, жадно водица пие.
Потапя кпювчица, повдигне главица нагоре, глътне, пак се навежда и - после литва.Наблизо овчар разположил рудо стадо. Грамадни псета от беда го пазят и към нас въртят рунтави опашки за някой къшей. Овците са натежали от вълна. Някъде те са я вече погубили на фъндъци по драките. Скоро ножицата ще играе и видиш - отънели те, а чувала на стопанина пълен с мека вълница за здрава абица.Овчарят - с овчедушен израз, посвирва на кавала си лека, игрива песенчица.
към текста >>
19.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Великден - втори ден
, 25.04.1927 г.
Нежно благоухание лъха от разкошно нацъфтелите грани; освен него из някои дворища под кръстосани
тръне
лее сладка миризма морав и пембяв зюмбюл.
Но ние не го слушаме. Не ще му се уплашим, па и повече от 200 души сме, ще му дадем решителен отпор. Даже имаме и допълнителен набор -няколко 5-6 годишни деца - все ще ни помогнат нещо в отбраната.Горската шумица се развила. А колкото наближаваме Драгалевци, по дворищата като снежни купи са нацъфтялите вишни. Нека си духа този немирен вятърко, той върши доста работа; ще помогне по-бърже да се развие горската шума.
Нежно благоухание лъха от разкошно нацъфтелите грани; освен него из някои дворища под кръстосани
тръне
лее сладка миризма морав и пембяв зюмбюл.
Нечия моминска ръка ще да е закрила нежните им цветове с тия бодливи тръне от домашните птици и животни.Изведнъж върху ни се спущат десетина овчарски псета. Колко радост се чете в очите им, в цялото им същество! При всяко мръдване на ръцете ни те движат приветливо главите си, очаквайки някой залък. О, ние си знаем. Почва замеряне със залци в откритата им паст.
към текста >>
Нечия моминска ръка ще да е закрила нежните им цветове с тия бодливи
тръне
от домашните птици и животни.Изведнъж върху ни се спущат десетина овчарски псета.
Не ще му се уплашим, па и повече от 200 души сме, ще му дадем решителен отпор. Даже имаме и допълнителен набор -няколко 5-6 годишни деца - все ще ни помогнат нещо в отбраната.Горската шумица се развила. А колкото наближаваме Драгалевци, по дворищата като снежни купи са нацъфтялите вишни. Нека си духа този немирен вятърко, той върши доста работа; ще помогне по-бърже да се развие горската шума. Нежно благоухание лъха от разкошно нацъфтелите грани; освен него из някои дворища под кръстосани тръне лее сладка миризма морав и пембяв зюмбюл.
Нечия моминска ръка ще да е закрила нежните им цветове с тия бодливи
тръне
от домашните птици и животни.Изведнъж върху ни се спущат десетина овчарски псета.
Колко радост се чете в очите им, в цялото им същество! При всяко мръдване на ръцете ни те движат приветливо главите си, очаквайки някой залък. О, ние си знаем. Почва замеряне със залци в откритата им паст. Колко приветливост изразяват очите им!
към текста >>
Заврели се под
трънката
и там сложили свое букетче, поръсили тревицата скромна.
Бие се, мята се из камъните, пръска бяла пяна, шуми, пее, тича.Сега е царството на теменугите. Къде да се спреш, на коя да се любуваш. Всички са прелестни, омайно хубави и сладкодъхави. Всички са пълни с роса - плакали цяла нощ за топло слънце. С дружелюбна ръка те са обкичили камъните със своите нежни гирлянди.
Заврели се под
трънката
и там сложили свое букетче, поръсили тревицата скромна.
Подали цветче и на здравеца, че до него, тя мъничка, моравичка и нежна застанала и лъха своята омайна миризма; защото здравецът още не е развил своите знамена, затова и тя е дошла, малко със сестринска любяща ръка да накичи неговите двори. При всяка лехичка от тия мили цветя ти се ще да седнеш и там по-дълго да останеш, като им се любуваш до насита.Едвам пъхтим по „Бери душа”. Боже, колко е стръмно! А вятърът все духа, брули и безжалостно блъска. Цялата софийска долина е пурпурна на изгряващото слънце.
към текста >>
20.
Учителя е на Витоша с ученици - бивака. Димитровден
, 8.11.1929 г.
Една легенда казва, че тя извадила един
трън
от челото на Голготския мъченик, който я опръскал с Христовата кръв.От Ели-Шедар не се вие пушек.
Пътят е доста разкалян. По него множество следи от коли, копита, нозе - подковани и в цървули...Вървя, заставам възхитена, гледам и се радвам. Между храстите червеношийка. Сива малка птичка с червен нагръдник, малко по-голяма от врабчето. Колко е хубава!
Една легенда казва, че тя извадила един
трън
от челото на Голготския мъченик, който я опръскал с Христовата кръв.От Ели-Шедар не се вие пушек.
Нима ще съм сама гостенка на Витоша? Превалям урвата, стихи самотни стъпки се отправям в Гостната. По клоните намятани дрехи... Хм, тука са. Лудо заби сърцето ми. Ускорих крачките си и с тържествующ вик се втурнах към множеството.
към текста >>
21.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици -29 май. Възнесение
, 29.05.1930 г.
След тях остават валма по
трънаците
и миризма от непрана вълна.
Но, ако се поуспехме, това майско слънце щеше да ни поизмори доста. Вредом красива зеленина, що богато, богато се разпростряла надлъж и нашир. Хълмовете плъпнали от безброй стада, придружават ги рунтави зли псета и не дават да ги доближи чужд човек. Но къшей хляб, придобрява тия горди пазачи и те с радостно скимтене навеждат глави пред нас. Кротко звънят овците с медните си хлопки, изразявайки своето безгрижие.
След тях остават валма по
трънаците
и миризма от непрана вълна.
Виметата им са издути - сега е най-хубавото и обилно мляко.Долината вече се къпе от обилните слънчеви лъчи, сякаш помилвана от небесния лазур. Синьо, розово и лилаво се преливат на вълни върху града, сякаш му се радват, искат да обкичат главата му с пролетна диадема.Ел Шедар гъмжи от хора. Там ни чака нашето огнище, нашата почивка и приятна закуска. Учителят ни срещна с усмивка. Каза ни, че най-много сме закъснели от всички...Преобличаме се, лежим на припек.
към текста >>
22.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 31 юли
, 31.07.1932 г.
Ако не мислиш добре, ти си един воин, който изплиташ венец от
тръни
и го слагаш на главата Му.
Росата, която слиза ноще, дъждът, който слиза дене, носят Божиите блага - благата на живота. Всяка добра мисъл, всяко добро желание, това е роса... Всяка добра постъпка е дъжд, който слиза дене; ако ги приемаш, ти ще бъдеш така радостен, както малкитетревички вечерно време - т. е. ако приемаш росата. Ако приемаш дъжда, ти ще мязаш на отворен цвят, който плод ще даде. Ако не живееш добре, ти си един Пилат, който разпъва Исуса.
Ако не мислиш добре, ти си един воин, който изплиташ венец от
тръни
и го слагаш на главата Му.
И ако не постъпваш добре, ти си един служител, който оцет дава. А когато умира Божественото у тебе, умираш и ти. Защо разпънаха Исуса? За да се покажат какви са хората пред Бога и колко изпълняват Неговия закон. Защо умря Исус?
към текста >>
23.
Учителя дава песента 'Буря'. 15 декември
, 15.12.1935 г.
Ще я пратим да работи като учителка в провинцията." Катя идва на себе си и скоро я назначават учителка по музика в
Трън
, където се пенсионира.
Сутринта отива при нея, извинява й се и казва, че може да остане да живее там. На Катя й става лошо и припада до стълбата пред Горницата. Викат Учителя, който е наблизо. Той идва и казва: „Дядо Благо, не я стискай за гърлото! Катя ще се оправи!
Ще я пратим да работи като учителка в провинцията." Катя идва на себе си и скоро я назначават учителка по музика в
Трън
, където се пенсионира.
Като пенсионерка тя живее в един блок към гара Искър и често се тревожи за своя Димитър Грива. От тревогите и трудния живот й излиза бучка на гърдата. При направения медицински преглед лекарите й предлагат да направят операция. Тя категорично отказва, като иска да си замине, без да нарушава целостта на тялото си - това, което Учителят съветва в Словото си. Катя с голямо вдъхновение и благодарност си спомня за най-важната част от живота си - присъствието около Учителя на Изгрева и неговото слънчево влияние върху чувствителната й душа.
към текста >>
24.
Учителя дава песента 'Да имаш вяра' - Рила, езерата
, 9.10.1936 г.
Ще я пратим да работи като учителка в провинцията." Катя идва на себе си и скоро я назначават учителка по музика в
Трън
, където се пенсионира.
Сутринта отива при нея, извинява й се и казва, че може да остане да живее там. На Катя й става лошо и припада до стълбата пред Горницата. Викат Учителя, който е наблизо. Той идва и казва: „Дядо Благо, не я стискай за гърлото! Катя ще се оправи!
Ще я пратим да работи като учителка в провинцията." Катя идва на себе си и скоро я назначават учителка по музика в
Трън
, където се пенсионира.
Като пенсионерка тя живее в един блок към гара Искър и често се тревожи за своя Димитър Грива. От тревогите и трудния живот й излиза бучка на гърдата. При направения медицински преглед лекарите й предлагат да направят операция. Тя категорично отказва, като иска да си замине, без да нарушава целостта на тялото си - това, което Учителят съветва в Словото си. Катя с голямо вдъхновение и благодарност си спомня за най-важната част от живота си - присъствието около Учителя на Изгрева и неговото слънчево влияние върху чувствителната й душа.
към текста >>
25.
Учителя изнася лекция на срещата на педагозите от Братството. Изгрев - София
, 1.09.1942 г.
Научете се да присаждате
тръните
и да обработвате плодните дървета.
Тия работи ги проверете доколко са верни. Това са хипотези и теории. Учителят ще се учи от децата и децата ще се учат от него. Новото, което децата носят, учителят ще се учи от тях. Новото, което те носят, е за учителя и туй, което учителят носи, е за децата.
Научете се да присаждате
тръните
и да обработвате плодните дървета.
„Отче наш" [1] Празно място в ръкописа, за 1-2 думи. (Бел. М.И.) [2] Празно място в ръкописа, около 1/2 машинописен ред. (Бел. М.И.)
към текста >>
26.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №60
, 28.03.1902 г.
Мен мнозина са ми вършали
тръни
на главата.
Отношението на П. Дънов към него проличава в писмото до П. Киров от 9.09.1904 г., непосредствено след събора в Бургас: „Как е Арнаудов? Струва ми се, семето, което падна на камък, гдето има малка почва, за малко вирее. Но Господ се не лъже, нито се от зло изкушава.
Мен мнозина са ми вършали
тръни
на главата.
Но няма нищо. На мнозина съм помагал и са си обръщали петата против. В Бога измяна няма. Той ще отдаде всекиму заслуженото. И това е най-правото и доброто.
към текста >>
27.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №88
, 18.11.1904 г.
А аз, като че ли зрънцето иска да се каже, че е паднало в
тръни
.
Тъй го намират. Арнаудов – Господи паз . Той само материалната страна на света е била в него. Лоши замисли. Тодор е добре, но той го е отвлякъл Дявола към мисълта за женитба.
А аз, като че ли зрънцето иска да се каже, че е паднало в
тръни
.
Но имам едно ръководство, което ще ме избави, понеже Господ ме милува. Д-рът ми изпрати няколко броя английски вестници, кажи где да ти ги пратя. В мен засега няма основа къде да се спра. Всичко много скоро се менява, здраво нещо не остава, всичко, като го изпитам, все слабо го намирам. Виж, ако има немски карти „България“ – пълни, съобщи ми, или пък ако има българска – още по-добре.
към текста >>
28.
Заминава си Боян Боев, последовател, ученик и разпространител на Словото на Учителя
, 21.07.1963 г.
Боян до края имаше „
трън
в плътта си", а дойде време когато това го скова на легло, но той продължаваше да работи.
Боян се стресна, леко подскочи както бе седнал и отсече бързо, напористо с неговия висок глас. „Сега, сега, сега, Учителю! " Всички се стреснахме. Учителят се усмихна. След това разговорът потече в друга посока.
Боян до края имаше „
трън
в плътта си", а дойде време когато това го скова на легло, но той продължаваше да работи.
Разчиташе стенограмите си и ги диктуваше на някои от сестрите, които пишеха на пишеща машина. По този начин излезнаха много неща от него за живота на Школата по това време, които трябва да бъдат отпечатани от следващото поколение. На една екскурзия, която направихме с група приятели на планината през зимата, беше много студено, до минус 10 градуса. Не можехме да му откажем на брат Боев да дойде с нас. Тогава му измръзнаха ръцете.
към текста >>
29.
Роден Георги Томалевски, писател и последовател на Учителя
, 16.09.1897 г.
Цветя сред
тръни
, новели – 1972 г.,
Всекидневните чудеса, есета –1941 г., Зодиак. поеми – 1943 г., Хора по земята, разкази –1943 г., Майстор Стоян Везенков, романизуван живот – 1964 г., Воденските майстори, новели – 1965г.,
Цветя сред
тръни
, новели – 1972 г.,
Мраморна чешма, две повести – 1976 г., Словото му е живот, есета – 1960-1970 г., Мисли за всеки ден от една година, взети от словото на Учителя Беинса Д, Един от учениците, роман – 1963-1966 г., Богомил Еремиев, роман – 1963-1966 г.,
към текста >>
Разкази за Македония”; “Самуиловото наследство”, повест; “Една пролетна нощ”, разкази; “Вечната приказка”, повест; “Безсмъртната”, роман; “Зодиак”, поеми; “Хора по земята”, разкази; “Майстор Стоян Везенков”; “Воденските майстори”; “Капитан Петко войвода – Кирияков”; “Вълшебен свят”; “Цветя сред
тръни
”; “Мраморна чешма”.
Есетата му и днес се четат с интерес, публикуват се в сборници, представящи образците на този жанр в българската литература, намират място като такива и в съвременните учебни помагала. Първото есе на Томалевски, “Душата на Македония”, отпечатано през 1927 г. и преиздадено през 1941 г., заедно със сборника му с есета “Всекидневните чудеса”, получава наградата за “Най-хубава литературна творба през 1941 година”. Следват есеистичните сборници: “Псалми за Живия бог”, “Човек, природа и Бог”, “Сигнали”, “Всекидневните чудеса”, “Слънце след буря”, “През зеницата на есето”. Публикувани са и други негови книги: “Огнена земя.
Разкази за Македония”; “Самуиловото наследство”, повест; “Една пролетна нощ”, разкази; “Вечната приказка”, повест; “Безсмъртната”, роман; “Зодиак”, поеми; “Хора по земята”, разкази; “Майстор Стоян Везенков”; “Воденските майстори”; “Капитан Петко войвода – Кирияков”; “Вълшебен свят”; “Цветя сред
тръни
”; “Мраморна чешма”.
Но една част от творчеството на писателя все още остава непубликувана. Сборникът с поетичното заглавие “Развигор и листопад” е написан, когато авторът е вече на 87 години – четири години преди края на дългия му жизнен път. Книгата съдържа есета-фрагменти, които той нарича с непретенциозното име “бележки”. Те обаче, макар и кратки, поставят важни общочовешки теми и проблеми: за човекът и Вселената, за природата, еволюцията, историческото развитие, здравословното живеене, възпитанието на детето и много други. Но няколко основни идеи винаги присъстват в това тематично многообразие.
към текста >>
“По свещената пътека”, “(Цветя сред
тръни
”, Шепа плодове”, “През зеницата на есето”, “Майстор Стоян Везенков", “Душата на Македония”, “Крушовската република”, “Воденските майстори”, “Цветя сред
тръни
”, “Слънце след буря”, “Зодияк”, “Безсмъртната", “Всекидневни чудеса”, “Псалми за живия Бог“, “Вечната приказка”, “Сигнали”, “Човек, природа и Бог“ и др.
Г. Томалевски Из “всекидневните чудеса” Погледнат през погледа на своите колеги писатели Г.Томалевски е един талантлив, скромен и трудолюбив творец, един принципен и честен човек, гражданин и общественик. Те са убедени, че неговите произведения ще вдъхновяват нови поколения читатели и всякога ще ги учат на добро, на любов, на красота. Г. Томалевски е издал е 19 белетристични и есеистични книги.
“По свещената пътека”, “(Цветя сред
тръни
”, Шепа плодове”, “През зеницата на есето”, “Майстор Стоян Везенков", “Душата на Македония”, “Крушовската република”, “Воденските майстори”, “Цветя сред
тръни
”, “Слънце след буря”, “Зодияк”, “Безсмъртната", “Всекидневни чудеса”, “Псалми за живия Бог“, “Вечната приказка”, “Сигнали”, “Човек, природа и Бог“ и др.
Г. Томалевски се роди и живя като космополит. Той се чувстваше през целия си живот като гражданин на света. Знаеше откъде идва и какво търси тук на Земята. Но не бе от нея. Подсказа ни го в една от своите поеми:“От слънцето дойдохме и слънчевата радост дирим...” Само в тази слънчева радост можеше да се осъществи един оригинален творец, един певец на словото, какъвто беше Георги Томалевски.
към текста >>
30.
Родена Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя
, 08.09.1868 г.
През огън водят наште стъпала;през огъня на дните мъртви.И нигде вратня, нигде перила,вред върхове от жертви.Осъдени на смърт, не се боим,на смърт осъждаме ний други:и в Божите очи тогава димса нашите заслуги.На времето си – слепи ний стрелкипосочваме на ден и нощ прехода.Поточета - се вливаме в рекина
тръните
под свода.
Един живот - една епоха. Мара Белчева Изгревът - Том 17 Мара Белчева СТЪЛБА
През огън водят наште стъпала;през огъня на дните мъртви.И нигде вратня, нигде перила,вред върхове от жертви.Осъдени на смърт, не се боим,на смърт осъждаме ний други:и в Божите очи тогава димса нашите заслуги.На времето си – слепи ний стрелкипосочваме на ден и нощ прехода.Поточета - се вливаме в рекина
тръните
под свода.
* * * МОЛИТВА След буря в нежънати нивиденят си почива,след град, сред сломената ръж -за хляба насъщпомак във молитва се кланя.Убита прехрана! Отплаща за някой ли грях? Знай само Аллах.И утре Аллах ще помагаи в суша и влага:в ръце му е всеки животи всеки имот.Отблясва се, грей примирениеи в светло кръжение,целува добрата земятам вита чалма.
към текста >>
31.
Напуска физическия свят Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя
, 16.03.1937 г.
През огън водят наште стъпала;през огъня на дните мъртви.И нигде вратня, нигде перила,вред върхове от жертви.Осъдени на смърт, не се боим,на смърт осъждаме ний други:и в Божите очи тогава димса нашите заслуги.На времето си – слепи ний стрелкипосочваме на ден и нощ прехода.Поточета - се вливаме в рекина
тръните
под свода.
Един живот - една епоха. Мара Белчева Изгревът - Том 17 Мара Белчева СТЪЛБА
През огън водят наште стъпала;през огъня на дните мъртви.И нигде вратня, нигде перила,вред върхове от жертви.Осъдени на смърт, не се боим,на смърт осъждаме ний други:и в Божите очи тогава димса нашите заслуги.На времето си – слепи ний стрелкипосочваме на ден и нощ прехода.Поточета - се вливаме в рекина
тръните
под свода.
* * * МОЛИТВА След буря в нежънати нивиденят си почива,след град, сред сломената ръж -за хляба насъщпомак във молитва се кланя.Убита прехрана! Отплаща за някой ли грях? Знай само Аллах.И утре Аллах ще помагаи в суша и влага:в ръце му е всеки животи всеки имот.Отблясва се, грей примирениеи в светло кръжение,целува добрата земятам вита чалма.
към текста >>
32.
Роден Крум Въжаров, ученик на Учителя
, 03.04.1908 г.
Баща ми се казваше Янаки, роден в село Слишовци,
Трънско
.
КРУМ ВЪЖАРОВ (3.IV.1908 - 2.III.1991 г.) 1. КЪДЕ И КАК НАМЕРИХ УЧИТЕЛЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО И НЕГОВАТА ШКОЛА Казвам се Крум Янакиев Въжаров, роден съм в София през 1908 г. на 3 април.
Баща ми се казваше Янаки, роден в село Слишовци,
Трънско
.
Баща ми живя 100 години, а майка му 93 години. Баща ми беше преподавател по физика в Софийския университет, а майка ми беше завършила „Нотър Дам Де Сион" в Цариград. Бащата на майка ми е бил свещеник-бунтовник и като млад е бил заточен от турците в Диар Бекир, където е загинал. И така тя останала без баща на 2 ^ 3 годинки. Имах сестричка две години по-голяма от мене, но за три дена умря от дифтерит, а тя беше смъртоносна болест в онези години.
към текста >>
Баща му е професор Въжаров по физика и родът им е от град
Трън
.
КЪДЕ И КАК НАМЕРИХ УЧИТЕЛЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО И НЕГОВАТА ШКОЛАКрум Въжаров Изгревът - Том 6 КРУМ ЯНАКИЕВ ВЪЖАРОВ Крум Янакиев Въжаров* е роден на 4.04.1908 г. , 1h22' в София.
Баща му е професор Въжаров по физика и родът им е от град
Трън
.
На Асцендента изгрява знакът Козирог, който оформя едно слабо тяло, с тесни гърди, тънка шия, тъмни фини копринени коси, бледо лице и малки подвижни очи. Говорът е спънат и долните крайници - краката, по-къси от тялото и му дават малко несигурна походка. Жизнеността му е слаба и детският му период е протекъл трудно, с много болезнени състояния. Господарят на хороскопа, (Сатурн) е в падение в Овен, където е най-слаб и най-лошо се проявява. Минавайки детския период, тялото му укрепва и към 19- годишен идва в братството.
към текста >>
НАГОРЕ