НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
152
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ОБЩИ БЕЛЕЖКИ ЗА ОКУЛТИЗМА - В.
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Път неутъпкан и
трънлив
.
Първото е по-лесно, второто – по-трудно. Заживяването с окултните истини днес не е още свойствено на всеки човек. Затова се изискват вътрешни предразположения добити от миналото. Пътят към окултното ученичество поема всеки сам доброволно. Това е вътрешен път, към вътрешно съвършенство.
Път неутъпкан и
трънлив
.
Път, в който всеки сам твори съдбата си. Път, в който у тръгналия по него възникват въпроси често непонятни и странни за околните, които може да разреши само с помощта на своя Учител, ако го е намерил. Вътрешният живот на окултния ученик, който определя външното му държане не може да се изрази с думи. В пътя на окултното ученичество има и други начини за взаимно разбиране. Мистичната страна на окултизма може би прилича на религия.
към текста >>
2.
ОБИЧАЙТЕ СЕБЕ СИ - П. Мълфорд
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Той увисна на кръста, увенчан с
трънен
венец,.
Той бе изправен пред духовен съд като богохулник и бе осъден на кръстна смърт. В ранна сутрин шумна тълпа се движеше към лобното място. Натоварен с тежък кръст, той пристъпваше с мъка. Обилна пот се струеше по прашното му лице... Когато слънцето кърваво-червено възлезе над хоризонта и хвърли първи лъчи, на Голгота се разкри великото човешко безумие. Чуковете на палачите работеха и зловещите им удари далеч се носеха над стихналите тълпи.
Той увисна на кръста, увенчан с
трънен
венец,.
изпод който алена кръв се струеше и под палещите слънчеви лъчи засъхваше по лицето му. Но очите му не губеха светлината си. Той я виждаше и тя го виждаше. И когато склони глава и изпусна сетен дъх, тя го увенча с венец от златни лъчи, които проникнаха света от край до край и разкъсаха веригите на нощта. Земята се разтърси.
към текста >>
3.
ЛЕГЕНДА - Г. Т.
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Тя има дебел
трънен
покрив, на който отгоре се е засяла вече ръж.
Валхалла цяла трепери. Ние надяваме широките си рубашки и панталони с големи на коленете кръпки, обуваме разкривени сандали и излизаме един след друг. Последният остава да реди леглата. Валхалла е нашата спалня. Това е сенник, построен до плевнята за сушина на каруцата.
Тя има дебел
трънен
покрив, на който отгоре се е засяла вече ръж.
Отстрани ние го изградихме с трънен плет, а вътре настлахме с ръжена слама. Там са наредени нашит осем легла. Били ли сте някое лято на село ? – Тържество е разбуждането на селото през работните топли дни... Дебела роса е натегнала по огънатите високи треви. Летен утринен хлад се таи във въздуха.
към текста >>
Отстрани ние го изградихме с
трънен
плет, а вътре настлахме с ръжена слама.
Ние надяваме широките си рубашки и панталони с големи на коленете кръпки, обуваме разкривени сандали и излизаме един след друг. Последният остава да реди леглата. Валхалла е нашата спалня. Това е сенник, построен до плевнята за сушина на каруцата. Тя има дебел трънен покрив, на който отгоре се е засяла вече ръж.
Отстрани ние го изградихме с
трънен
плет, а вътре настлахме с ръжена слама.
Там са наредени нашит осем легла. Били ли сте някое лято на село ? – Тържество е разбуждането на селото през работните топли дни... Дебела роса е натегнала по огънатите високи треви. Летен утринен хлад се таи във въздуха. Влаги се носят и застилат по низините.
към текста >>
Кривим из селските улици, оградени с плетове от
тръни
.
Кашата се разсипва и хлябът начупва. Една две минути всички мълчат, някакво тържество разперва криле. Толкова устни повтарят думи на най-върховното в живота... Очите светлеят, ръцете поднасят храна, естествени усмивки огряват по лицата. Слънцето е вече хубаво изгряло. Селяните отиват към полето.
Кривим из селските улици, оградени с плетове от
тръни
.
Близо към мегдана срещаме една от учителките в селото. Тя е твърде любезна с нас и свободно разговаря с всички. Няколко думи, разделяме се. „Приятна работа! " „Приятни занимания!
към текста >>
4.
ПРИНЦИПИ НА НОВИЯ МОРАЛ - К. П-в
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Остава единствения верен път, а защото е малко стръмен и
трънлив
понякога, затова е неверен.
– Сигурно някои други условия. А другите условия знаят ли се? Не, защото при днешните „условия" не могат да се знаят другите и т.н. Лъжата става ултра. Ако имаше други пътища, освен тоя тесен, но красив път на себеиздигането и личното усилие, то сигурно на земята досега щяха да настъпят очакваните дни на щастие, защото всички те се извървяха.
Остава единствения верен път, а защото е малко стръмен и
трънлив
понякога, затова е неверен.
И ония даже, които никога не са помисляли за причините, които ни въведоха в тоя затворен, тъмен път, се сещат при даден случай веднага да възразят, че себеиздигането, личната контрола и съвършенство е нещо бавно, скучно. „Кога ще дойде добруването на земята, ако ние чакаме човеците един по един да се издигнат? " – казват някои. Кога ще дойде това добруване – питаме ние, ако никой не работи над себе си, а само пита кога ще дойде? Кога е по-голяма вероятността да се напълни една стомна с вода, когато пускаме в нея капка по капка пречистена вода, или когато нищо не наливаме, а гледаме само и умуваме, че тя е все още празна?
към текста >>
5.
Из „Книга на любовта от Бо-Ин-Ра
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
IV СВЕТЛИНА Слънцето свети от сини простори и никнат от него най-красни цветя: в полето, в
трънака
, в скалата планинска — Вред слънцето ражда живот — красота.
II ТИ Птиченце край мене ли прехвръкне, горски лист от вятър ли шуми — трепвам аз, душата ми настръхне — мисля си, дали не ще си Ти?... Образи ли гледам в небесата, нежни сенки в синия ефир — Теб, незнайни, виждам в зората, Ти изпълваш сявга моят мир. Ти във слава сявга си облечен, Властелин на светли небеса; Ти за мен единствен си и вечен— Вечен Бог във моята душа! ІІІ ДЕТЕ Любов велика пълни ми сърцето детенце взема ли в ръце — милувам, галя му лицето и радвам му се от сърце. И къдриците му целувам..., но после плача в самота, че виждам колко малко струвам пред неговата чистота.
IV СВЕТЛИНА Слънцето свети от сини простори и никнат от него най-красни цветя: в полето, в
трънака
, в скалата планинска — Вред слънцето ражда живот — красота.
А Божията милост невидимо свети; тя ражда пречисти и светли души,— в селяка, в учения, в детето, в жената, разцъфва в сърцата любов, чистота.
към текста >>
6.
Пирамидата - из „Посвещения от Седир
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Между другото те целуват знамето и тоягата на ватафина и полагат клетва: "В къщата ми огнище да не гори, комин да не пуши, змии и гущери гнездо да вият в нея; кукумявки и бухали да живеят и мътят; жена ми да не трае, люлка да не видя, дете да ми не заплаче; на гумното овца да не блее, вол и крава да не мучат, кон и кобила да не цвилят, петел да не пее;
тръне
и бурен да расте, пусто и пометено да бъде.
Н a чело на дружината им стои ватафин. Той получава знанието от баща си, то е наследствено по права мъжка линия. Той знае кои са чародейните билки и какви заклинания и магии трябва да се правят и нему се подчиняват всички останали русалци. Последните са обикновени хора, които пожелават да влязат в дружината и които се избират от ватафина по пъргавина, честност, способност да издържат големи душевни напрежения и способност да пазят тайна. Ватафинът избира хората си добре и едва когато се убеди, че те отговарят на всички условия, посвещава ги в занаята.
Между другото те целуват знамето и тоягата на ватафина и полагат клетва: "В къщата ми огнище да не гори, комин да не пуши, змии и гущери гнездо да вият в нея; кукумявки и бухали да живеят и мътят; жена ми да не трае, люлка да не видя, дете да ми не заплаче; на гумното овца да не блее, вол и крава да не мучат, кон и кобила да не цвилят, петел да не пее;
тръне
и бурен да расте, пусто и пометено да бъде.
Аз самичък с очи да не видя, с уши да не чуя, с език да не говоря, с крака да не ходя, с ръце да не ловя, от нищо насищане да нямам, дето стъпя да съхне, що похвана да гори, пред мене чуми, зад мене холери; земя кости да не приеме." Тия думи са клетви и заричания за спазване на поверената тайна. Като ги произнесе, русалецът целува ръка на ватафина и получава русалската тояга. Числото на русалците не бива никога да бъде четно; то е 3, 5, 7 и т.н. Най-обикновеното число е 7. Русалците са облечени както всички други, само че на калпака си, кога ще играят, имат венец и китка от чудните лековити билки, а на нозете си опинци с железни бодли, дрънкалки и малки звънчета.
към текста >>
7.
Стихове - Стефан
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Те забелязали, че и други животни напущали своите скривалища из
трънливите
храсталаци и други още работи.
Черните керкенези се виели в чудното небе. Неговото залязващо великолепие багрело с царствен блясък бедните, покъсани туники. Един до друг, едрите брадати бедуини застанали, за да поздравят стария Йосиф и младата му мълчалива съпруга, а сетне, си поигравали с малкото русичко дете. Това дете ги било зачудило вече. Един ден, отдалеко, те видели една лъвица да му ближе крачката, а друг път веднъж те видели един заек, който е тъй-плах, да излиза от своята дупка и да тича с него.
Те забелязали, че и други животни напущали своите скривалища из
трънливите
храсталаци и други още работи.
Най-сетне един от тези самотници поискал от Йосиф датата на раждането на това дивно дете. Докле баща му и майка му приказвали, малкият Исус, застанал под една канара, изглеждало че се забавлява, като си чертае по земята разни резки с една тръстика. Сетне - се завтекъл към най-стария от бедуините и го завел при своето творение, като всички деца, които са направили нещо, което им харесва. Ала старецът със спокойното си лице едвам хвърлил поглед върху рисунката и тутакси малко побледнял. Той бързо се привел над този смътен чертеж и открил в един голям равнобедрен триъгълник планът, по който са строени постройките във вътрешността на пирамидата: крипта, горниците на царя и царицата, ходовете, кладенците, с една реч, всичко.
към текста >>
8.
Звезда – В. Вересаев
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Той скърби, когато вижда някой
трън
, бодил, коприва — някое лошо, нечисто желание, някоя завист, някоя злоба, някоя гордост, някое полакомяване и се радва, когато погледне, как никнат цветята на любовта, как вчерашният враг е почувствувал като брат, как сърцето се е отворило в една благодарност за хляба, за водата, за въздуха, за слънцето, как нови знания се нареждат до старите.
Последното разглежда, анализира, проучва всички положения на душата. То проверява естеството на всяка мисъл: откъде иде и накъде води. То скоро разбира, че както във външния свят има бурени и плодоносни растения, така и в душата не всичко е доброкачествено. То преоценява всяка мисъл, изчиства плевелите, насажда добри, плодоносни растения, разхубавява градината на душата и я полива. При тая работа, еднакво трудна, както и работата във външната вселена, човек изпитва също така и скърби и радости.
Той скърби, когато вижда някой
трън
, бодил, коприва — някое лошо, нечисто желание, някоя завист, някоя злоба, някоя гордост, някое полакомяване и се радва, когато погледне, как никнат цветята на любовта, как вчерашният враг е почувствувал като брат, как сърцето се е отворило в една благодарност за хляба, за водата, за въздуха, за слънцето, как нови знания се нареждат до старите.
Но душата и тук не спира. Тя почувства своята реалност, реалността на злото и доброто, тя се навдига до неговия извор, до изворите на живота: животворящи извори, покачени на високи планини, до които се достига със страшни усилия. Душата търси основата, причината, Майстора на природата, за да му се радва и благодари. Тя се рови с окрилена мисъл между звездите, гдето същият Майстор е подредил в чуден порядък гигантите, милиарди слънца и вселени, та съзерцава милиардите мирове в капка вода, гдето Бог е все тъй вещ, мощен, мъдър. Свръхсъзнанието хвърля мост между човека и Бога.
към текста >>
9.
Когато бях - Мара Белчева
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Високите треви,
трънливите
храсталаци и скалите на тези планини бяха обитавани от тигри.
Чувствувах ледения лъх на въздуха, идещ от вечните снегове и повтарях формули от Пътя на ученика, какъвто бях тогаз. Андреас ми разправи за едно свое пътуване в Сиам и Бирмания: – Говорех вече индуски. Научих езика пали, за да мога да чета текста на свещените източни книги Веднъж пътувах сам из горите на Бирмания. С нищо не можех да избегна змиите. Оставих се на добрата си звезда.
Високите треви,
трънливите
храсталаци и скалите на тези планини бяха обитавани от тигри.
На втората вечер след тръгването почвах да ги чувам. Трябваше нощно време за спане да се качвам доста високо по дърветата. Вода намерих на шестия ден от тръгването си и пих дълго. Ориентирах се по звездите. Като дойдох до една река, направих си лодка от бамбукова тръст и лиани; с нея почнах да плавам надолу по течението на реката.
към текста >>
10.
КНИГОПИС
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Той може да ни даде сили да се качим на Голгота, дето Царят на Юдеите, коронясан с
трънен
венец, победи света.
ВЕСТИ Движение за идеите на Блото Братство в чужбина Италия Италианският писател Джино Сордели е написал следния предговор по повод италианския превод на беседи от Учителя: „Спиритуалисти, деца на светлината! Обръщам се към вас, братя и сестри, които желаете да се родите към нов живот и да дойдете в хармония с вашата безсмъртна същина чрез добри депа, чрез любовта, която всичко прощава. Високият идеал, към който Учителят Дънов ни зове, ни учи да любим с всичките сили на ума и сърцето си.
Той може да ни даде сили да се качим на Голгота, дето Царят на Юдеите, коронясан с
трънен
венец, победи света.
Братя, не се спирайте на скръбта, която ви потиска, на злото, което ви пречи, на спънките, които смущават високия идеал на живота ви. Съдбата ви не е да се връщате назад, но да се стремите напред, да се качите на върха на планината. Там ни чака слънцето на вечния ни дух. Учителят П. Дънов работи за високия идеал: обнова на духовния живот както на индивида, така и на обществото.
към текста >>
11.
Списанието PDF
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Поточета - се вливаме в реки на
тръните
под свода.
Мара Белчева СТЪЛБА През огън водят наште стъпала; през огъня на дните мъртви. И нигде вратня, нигде перила, вред върхове от жертви. Осъдени на смърт, не се боим, на смърт осъждаме ний други: и в Божите очи тогава дим са нашите заслуги. На времето си – слепи ний стрелки посочваме на ден и нощ прехода.
Поточета - се вливаме в реки на
тръните
под свода.
* * * МОЛИТВА След буря в нежънати ниви денят си почива, след град, сред сломената ръж - за хляба насъщ помак във молитва се кланя. Убита прехрана! Отплаща за някой ли грях? Знай само Аллах. И утре Аллах ще помага и в суша и влага: в ръце му е всеки живот и всеки имот.
към текста >>
12.
НЯКОЛКО ДУМИ ЗА ДВИЖЕНИЕТО ООМОТО
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Властимир: Тъй както вехта дреха се докъсва, от
трън
на
трън
се къс по къса от мойта гордост късаха парчета, и на Смирението из полето по моя минал път се веят.
– Избухне ли, на дъното те би отнесла, тя би те потопила, о, плувецо мощен! Властимир: В пустинята на Посвещението – там до едно аз догорих съмненията. Десирад: А гордостта е камък воденичен, завързан на плувеца на врата. Надолу все дълбоко го завлича. – Не се преплувва с него таз ръка.
Властимир: Тъй както вехта дреха се докъсва, от
трън
на
трън
се къс по къса от мойта гордост късаха парчета, и на Смирението из полето по моя минал път се веят.
Гол сега, стоя възправен на брега. Княз Властимир става. След него всички стават. Десирад: Венец победен сплита близък ден и пиршество приготвя ти от манна. Готов си веч.
към текста >>
13.
СТИХОВЕ - ЕДЕЛВАЙС
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Болката, която ще чувствам, ще бъде като болката на тоя, от ръката на когото изваждат
трън
.
И ето, че те докосва по челото зеленото клонче, поросява те с росата, която е събрало в тая дивна утрин. С какво ще сравниш ти тоя привет... нито с целувката на тая, която люби, нито с милувката на тая, която обича, защото нямат тая чистота. Да бъде благословено небето, което е така щедро и така чисто спрямо нас. III ЗНАЯ, че когато трябва да затворя очите си за това, което сега виждам, ще дойдеш да ме поведеш Ти, да ми покажеш други красоти, да отвориш очите ми за друг свят, много по-красив от тоя. Тогава няма да те видя, но ще съзнавам, как ме водиш за ръка през тая тъмнина, от която ще ме изведеш.
Болката, която ще чувствам, ще бъде като болката на тоя, от ръката на когото изваждат
трън
.
Аз те моля да ме поведеш напред през стръмнините, където косите настръхват, през пътя на тия, които са герои... защото зная, че ще достигнем уморени върха, от където ще видим надалеч: това, което отдолу е невидимо, защото е далечно и ще разберем смисъла, който отдолу е недоловим. И ще се поздравим на върха на светлината и свободата, аз човекът, който ида отдолу, гдето съм бил окован във вериги, и Ти, Ангелът на Смъртта и Свободата, който ме поведе да ме освободиш, да ми покажеш наново хоризонта... да ме доведеш тука, гдето ще почина, за да поема дъха си наново.
към текста >>
14.
В ПАМЕТ НА ГУСТАВ МАЙРИНК - Д-Р Е.К.
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
В началото е малко труден: каменист
трънлив
, с ями няколко бездънни, но ти се не плаши.
Стъпки Теофана Красив е Твоя път. Красив за този, който го познава. Вдъхва страх на онзи, кой не го познава. — Красив е Твоя път.
В началото е малко труден: каменист
трънлив
, с ями няколко бездънни, но ти се не плаши.
Приготви се като планинец: вземи въжета, куки. И още нещо ти вземи. Вземи въже от Любовта. Нейното въже е здраво. Твоите ще се строшат и скъсат, но нейното е вечно здраво.
към текста >>
15.
А ТИ ?- ТЕОФАНА
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ ЧОВЕКЪТ Тогава Исус излезе с
трънения
венец и с багреницата.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ ЧОВЕКЪТ Тогава Исус излезе с
трънения
венец и с багреницата.
И рече им Пилат: „Ето човекът! " Могат ли хората, като излезете в света, да кажат и за вас: „Ето човекът! " За да се удостои човек с това име, той трябва да съдържа в себе си четири неща: той трябва да бъде богат , той трябва да бъде силен, той трябва да бъде умен , той трябва да бъде добър. Богат човек е само оня, който има богата душа, богат ум, богато сърце и силна воля. Само човек, който служи на Бога, е в пълния смисъл на думата богат.
към текста >>
16.
ПРЕКАТУРЕНАТА КОЛА - ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ
ТРЪНИТЕ
И КАРАМФИЛА В древността един адепт се заселил в една пустиня, дето прекарал голяма част от живота си.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ
ТРЪНИТЕ
И КАРАМФИЛА В древността един адепт се заселил в една пустиня, дето прекарал голяма част от живота си.
Около жилището му расли много тръни. Като нямал други цветя около себе си, той често поливал тръните, грижил се за тях. Един ден на адепта донесли един бял, хубав карамфил. Като видели карамфила, тръните се зарадвали и казали: „Ето, иде един нов жител между нас. Той ще бъде нашето знаме!
към текста >>
Около жилището му расли много
тръни
.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ ТРЪНИТЕ И КАРАМФИЛА В древността един адепт се заселил в една пустиня, дето прекарал голяма част от живота си.
Около жилището му расли много
тръни
.
Като нямал други цветя около себе си, той често поливал тръните, грижил се за тях. Един ден на адепта донесли един бял, хубав карамфил. Като видели карамфила, тръните се зарадвали и казали: „Ето, иде един нов жител между нас. Той ще бъде нашето знаме! " Тръните започнали да се разговарят с карамфила.
към текста >>
Като нямал други цветя около себе си, той често поливал
тръните
, грижил се за тях.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ ТРЪНИТЕ И КАРАМФИЛА В древността един адепт се заселил в една пустиня, дето прекарал голяма част от живота си. Около жилището му расли много тръни.
Като нямал други цветя около себе си, той често поливал
тръните
, грижил се за тях.
Един ден на адепта донесли един бял, хубав карамфил. Като видели карамфила, тръните се зарадвали и казали: „Ето, иде един нов жител между нас. Той ще бъде нашето знаме! " Тръните започнали да се разговарят с карамфила. Той им разправял своята история.
към текста >>
Като видели карамфила,
тръните
се зарадвали и казали: „Ето, иде един нов жител между нас.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ ТРЪНИТЕ И КАРАМФИЛА В древността един адепт се заселил в една пустиня, дето прекарал голяма част от живота си. Около жилището му расли много тръни. Като нямал други цветя около себе си, той често поливал тръните, грижил се за тях. Един ден на адепта донесли един бял, хубав карамфил.
Като видели карамфила,
тръните
се зарадвали и казали: „Ето, иде един нов жител между нас.
Той ще бъде нашето знаме! " Тръните започнали да се разговарят с карамфила. Той им разправял своята история. Той казал, че бил от високо произхождение, и че преди да дойде при тях, живял в хубав цветарник, добре отоплен и хубаво осветлен. След разговора си с тръните, карамфилът се обърнал към адепта и казал: „Аз съм живял при добра почва, при хубава топлина и светлина, и на широко.
към текста >>
"
Тръните
започнали да се разговарят с карамфила.
Около жилището му расли много тръни. Като нямал други цветя около себе си, той често поливал тръните, грижил се за тях. Един ден на адепта донесли един бял, хубав карамфил. Като видели карамфила, тръните се зарадвали и казали: „Ето, иде един нов жител между нас. Той ще бъде нашето знаме!
"
Тръните
започнали да се разговарят с карамфила.
Той им разправял своята история. Той казал, че бил от високо произхождение, и че преди да дойде при тях, живял в хубав цветарник, добре отоплен и хубаво осветлен. След разговора си с тръните, карамфилът се обърнал към адепта и казал: „Аз съм живял при добра почва, при хубава топлина и светлина, и на широко. Искам и тука да ми създадеш същите условия." За да го задоволи, адептът започнал да корени един след друг тръните. Да направи място на карамфила, който бил научен да живее нашироко.
към текста >>
След разговора си с
тръните
, карамфилът се обърнал към адепта и казал: „Аз съм живял при добра почва, при хубава топлина и светлина, и на широко.
Като видели карамфила, тръните се зарадвали и казали: „Ето, иде един нов жител между нас. Той ще бъде нашето знаме! " Тръните започнали да се разговарят с карамфила. Той им разправял своята история. Той казал, че бил от високо произхождение, и че преди да дойде при тях, живял в хубав цветарник, добре отоплен и хубаво осветлен.
След разговора си с
тръните
, карамфилът се обърнал към адепта и казал: „Аз съм живял при добра почва, при хубава топлина и светлина, и на широко.
Искам и тука да ми създадеш същите условия." За да го задоволи, адептът започнал да корени един след друг тръните. Да направи място на карамфила, който бил научен да живее нашироко. Тръните се наскърбили. Те започнали да се оплакват от карамфила, че заради него адептът ги изхвърлил навън. Тръните си казвали: „Този бял карамфил не трябва да се гордее толкова много.
към текста >>
Искам и тука да ми създадеш същите условия." За да го задоволи, адептът започнал да корени един след друг
тръните
.
Той ще бъде нашето знаме! " Тръните започнали да се разговарят с карамфила. Той им разправял своята история. Той казал, че бил от високо произхождение, и че преди да дойде при тях, живял в хубав цветарник, добре отоплен и хубаво осветлен. След разговора си с тръните, карамфилът се обърнал към адепта и казал: „Аз съм живял при добра почва, при хубава топлина и светлина, и на широко.
Искам и тука да ми създадеш същите условия." За да го задоволи, адептът започнал да корени един след друг
тръните
.
Да направи място на карамфила, който бил научен да живее нашироко. Тръните се наскърбили. Те започнали да се оплакват от карамфила, че заради него адептът ги изхвърлил навън. Тръните си казвали: „Този бял карамфил не трябва да се гордее толкова много. Наистина, той има хубав аромат и ароматът му може да се използува като лечебно средство, но нали всички тия кошери с мед са пълни все от нас?
към текста >>
Тръните
се наскърбили.
Той им разправял своята история. Той казал, че бил от високо произхождение, и че преди да дойде при тях, живял в хубав цветарник, добре отоплен и хубаво осветлен. След разговора си с тръните, карамфилът се обърнал към адепта и казал: „Аз съм живял при добра почва, при хубава топлина и светлина, и на широко. Искам и тука да ми създадеш същите условия." За да го задоволи, адептът започнал да корени един след друг тръните. Да направи място на карамфила, който бил научен да живее нашироко.
Тръните
се наскърбили.
Те започнали да се оплакват от карамфила, че заради него адептът ги изхвърлил навън. Тръните си казвали: „Този бял карамфил не трябва да се гордее толкова много. Наистина, той има хубав аромат и ароматът му може да се използува като лечебно средство, но нали всички тия кошери с мед са пълни все от нас? "
към текста >>
Тръните
си казвали: „Този бял карамфил не трябва да се гордее толкова много.
След разговора си с тръните, карамфилът се обърнал към адепта и казал: „Аз съм живял при добра почва, при хубава топлина и светлина, и на широко. Искам и тука да ми създадеш същите условия." За да го задоволи, адептът започнал да корени един след друг тръните. Да направи място на карамфила, който бил научен да живее нашироко. Тръните се наскърбили. Те започнали да се оплакват от карамфила, че заради него адептът ги изхвърлил навън.
Тръните
си казвали: „Този бял карамфил не трябва да се гордее толкова много.
Наистина, той има хубав аромат и ароматът му може да се използува като лечебно средство, но нали всички тия кошери с мед са пълни все от нас? "
към текста >>
17.
Вести и книгопис
Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Камъни от стичащи се надолу порои те блъскат, остри
тръни
и шипове от храсти край тясна пътека се впиват в лицето, ръцете и дрехата ти, студен вятър те брули, но ти вървиш нагоре, под неравния припев на дъждовните капки, с нестихващ устрем в сърцето.
Но ти вървиш със задъхване, с умора и все нагоре, натам, където облаците и мъглите скриха прицелния връх. Ти изгуби пътя, но по нашепването на сърцето, държиш все още вярната посока. Очите ти сега са тъжни и те изливат заедно с небето сълзи, които с глух стон падат по вяло отпуснатите струни на твоята лира. А нея ти здраво държиш с уморена ръка, като нещо свидно и ревниво криеш под мократа си дреха. Ти се изкачваш и всяка твоя стъпка е победа и малък подвиг.
Камъни от стичащи се надолу порои те блъскат, остри
тръни
и шипове от храсти край тясна пътека се впиват в лицето, ръцете и дрехата ти, студен вятър те брули, но ти вървиш нагоре, под неравния припев на дъждовните капки, с нестихващ устрем в сърцето.
Ето веч денят преваля, бурята се умори и стихна, низко над хоризонта из разкъсаните облаци наднича залязващият слънчев диск и златната му багра целува откритото чело на върха. И ти си там, най-после там и сам, поете. Уморените ти нозе отмерват бавна стъпка и край тях примирено ръката ти слага на земята в бурята разбитата лира. И пак си в захлас, но молитвен. И пак вее зефир, и пак гали.
към текста >>
18.
АЙНЩАЙН ЗА СВЕТА И СЕБЕ СИ - ЕЛИ
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Тя пееше за сълзите, които стават на бисери, за
трънения
венец, който се преобразява в слънчево сияние, за ония умрели, които можеха да възкръсват... Тя пееше за великото освобождение на този, който се мъчи, труди и работи.
Тогава, тя, светещата неусетно се настани у мен и аз населих бялото жилище. Тя влезе у мен и изпълни с радостен живот всичките ми клетки От всеки храст на моята градина в сребърни гнезда пееха пойни птици. Сърничка бяла дойде - кротко създание и склони глава върху коляното ми. Смоковницата спускаше зрели плодове в скута ми. Тогава Тя засвири у мен със своята златна лира и пригласяше стихове със своя дълбоко прочувствен глас.
Тя пееше за сълзите, които стават на бисери, за
трънения
венец, който се преобразява в слънчево сияние, за ония умрели, които можеха да възкръсват... Тя пееше за великото освобождение на този, който се мъчи, труди и работи.
към текста >>
19.
ОПИТ ЗА ОЧЕРТАВАНЕ ПЪТЯ НА НОВАТА МУЗИКА-АС. А.
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
В своя
трънен
път Рузвелт е побеждавал с необикновения си кураж и настойчивост.
Той се е издигнал чрез голяма борба в живота. Страдал е от голяма инфантилна парализа. Това го подтиква към големи благодетелни дела след пълното му оздравяване. Преди да стане председател на Съед. Щати, бил е председател на щата Ню Йорк и се е проявил като един от най-вдъхновените политически мъже.
В своя
трънен
път Рузвелт е побеждавал с необикновения си кураж и настойчивост.
Като председател на републиката, той предприе редица финансови опити от голямо значение за заздравяване на икономическото положение на Щатите. Реналд дава в ръката на Рузвелт като най-характерна линията на ненадминатия кураж и неустрашимост. Той я свързва с дебелата Сатурнова линия, която се свързва със сърдечната, образуваща върху юпитеровия хълм характерен ъгъл. Силното отклонение на линията на съдбата (сатурновата линия) към юпитеровия хълм говори за славата, която е достигнал Рузвелт. Въздългото лице, носът, брадата и енергичният поглед ни говорят за един двигателен натюрел, застанал на едно върховно ръководно място, поради своя ненадминат кураж, постоянство и ум.
към текста >>
20.
СФЕРА НА САТУРН- Г.
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Зависи, дали една възвишена идея ще бъде посята в нива от
тръни
или в добре разкопана земя.
Нови идеи се възприемат и разнасят от хора, които не представляват нищо в света. И те стават фактор в живота на много хора, те с новото, което носят, тикат живота напред. И тъй, психологическият фактор е онзи неразбираем път, по който мълчаливо и неусетно една зародена идея става действителност като минава през ред глави и сърца, неусетно, без външна закономерност и натиск. Психологическият фактор работи еднакво силно и в пътя на доброто и в пътя на злото. Еднакво е в състояние да възпита човека и масите или в зло и разрушителност, или в добро и творчество.
Зависи, дали една възвишена идея ще бъде посята в нива от
тръни
или в добре разкопана земя.
На всеки случай, психологическият фактор служи най-интензивно на доброто, светлото, благородното и напредничавото. За него е необходимо само време, за да се реализират нещата. За една светла идея могат да минат стотици и хиляди години, но тя ще си пробие път и ще се реализира. По този наглед бавен, но мощен ирационален път върви развитието на човечеството и от звяр става човек с божествена искра - душа. Ако хората биха знаели колко важен фактор в развитието на човечеството е психологическия, те биха държали много голяма сметка за всичко, което мислят, което чувствуват и което вършат, защото неусетно всичко това с време дава голям плод, който може да бъде горчив или сладък.
към текста >>
21.
ПРИТЧА ЗА САМАРЯНИНА
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
И от опитността на всички, които са вървели по
трънливия
път на лутанията, които са почвали от уреждане на своя личен материален живот, на своя дом, на своето семейство, на политическия живот и порядък - все неща, поглъщащи цялото внимание на човека навън - и са намерили пътя, за нас е ясно, че най-важното отношение в живота е отношението към Великото.
А въпросът за растенето и съвършенството на човека е въпрос важен, както за всеки човек - прост или учен, така и за обществото. Само когато в едно общество има личности отишли напред в своето съвършенство, само тогава това общество е добро и върви по прав път. В случая, думата съвършенство не се разбира като развитие само на ума, растене в технически знания - ако е за „технически" знания, днес целия свят е пълен, с такива хора - думата е за едно душевно, духовно съвършенство, при което и простият, и ученият имат богата духовна опитност в живота и могат да я проявят в ежеминутна разумност, напредничавост, благородство и творческа, високо идейна воля. Труден е пътят до тази духовна опитност, до това душевно съвършенство. В тяхното достигане, за да тръгне нашият живот по път целесъобразен и смислен, по път на правилно лично развитие и цялостно обществено изграждане, необходимо е човек да съзнава дълбоко в себе си - защото, само ако човек съзнава, ще разбира какви отношения трябва да изгради с всичко, което го заобикаля - вън от него и вътре в него.
И от опитността на всички, които са вървели по
трънливия
път на лутанията, които са почвали от уреждане на своя личен материален живот, на своя дом, на своето семейство, на политическия живот и порядък - все неща, поглъщащи цялото внимание на човека навън - и са намерили пътя, за нас е ясно, че най-важното отношение в живота е отношението към Великото.
Великото в живота е Първопричината - този Разум, който владее във всичко и който представя подтика и целта на развитието, на еволюцията. Великата хармония, която владее в цялото мироздание, в цялото творение са достатъчни да ни подскажат за първичния Разум в битието, който обуславя всичко и има отношение към всичко. От тук и отношението на всичко към Великото, към Първопричината. И щом нещата се обуславят от Великото в живота, явно е че за да се развиваме правилно, ние трябва да съградим най-първо нашите отношения към Него. В този кръг на мисли, ние намираме у Учителя в една от недавнашните му беседи онези отношения, които трябва да изградим към Великото, за да вървим в пътя.
към текста >>
22.
НА УЧИТЕЛЯ
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
От няколко месеца Максим Горки напусна нещастната земя, на която живя, страда безкрайно и работи за повече правда, за повече светлина и добро, Неговият
трънлив
път говори за хиляден път, че човек се ражда велик, ражда се такъв, какъвто впоследствие ще се прояви. М.
РЪЦЕТЕ НА МАКСИМ ГОРКИ И НА ГЕНЕРАЛ ЕРИХ ЛУДЕНДОРФ Ръката на Максим Горки Неотдавна целият културен свят отдаде последна почит на големия писател на необятната руска земя.
От няколко месеца Максим Горки напусна нещастната земя, на която живя, страда безкрайно и работи за повече правда, за повече светлина и добро, Неговият
трънлив
път говори за хиляден път, че човек се ражда велик, ражда се такъв, какъвто впоследствие ще се прояви. М.
Горки от „босяк" стана светилник на човечеството. Но пътят му е бил трънен път - болен телесно, в началото без материални условия, пълен с горчивини и страдания - за себе си и за другите. На ръката му кръстът на Сатурновия хълм ни говори за многострадалния път на Горки. Островите пък на линията на живота, говорят, че той е бил поне на два пъти в смъртна криза, веднъж на средна възраст, а друг път към края на живота си. Може би неговият извисен и голям интелектуален живот (линията на ума и челото), неговата воля, изразена в брадата и в цялото динамично лице, неговото търпение и благородство (погледът, ноздрите на носа и хубавата линия на сърцето) - всичко това е давало на М.
към текста >>
Но пътят му е бил
трънен
път - болен телесно, в началото без материални условия, пълен с горчивини и страдания - за себе си и за другите.
РЪЦЕТЕ НА МАКСИМ ГОРКИ И НА ГЕНЕРАЛ ЕРИХ ЛУДЕНДОРФ Ръката на Максим Горки Неотдавна целият културен свят отдаде последна почит на големия писател на необятната руска земя. От няколко месеца Максим Горки напусна нещастната земя, на която живя, страда безкрайно и работи за повече правда, за повече светлина и добро, Неговият трънлив път говори за хиляден път, че човек се ражда велик, ражда се такъв, какъвто впоследствие ще се прояви. М. Горки от „босяк" стана светилник на човечеството.
Но пътят му е бил
трънен
път - болен телесно, в началото без материални условия, пълен с горчивини и страдания - за себе си и за другите.
На ръката му кръстът на Сатурновия хълм ни говори за многострадалния път на Горки. Островите пък на линията на живота, говорят, че той е бил поне на два пъти в смъртна криза, веднъж на средна възраст, а друг път към края на живота си. Може би неговият извисен и голям интелектуален живот (линията на ума и челото), неговата воля, изразена в брадата и в цялото динамично лице, неговото търпение и благородство (погледът, ноздрите на носа и хубавата линия на сърцето) - всичко това е давало на М. Горки жизнени сили от друг род, посредством които той е крепял своя разнебитен организъм, своя нерадостен, но много плодотворен, за полза и слава на човечеството, трънлив път. Много светлина и добри подтици е оставил Горки зад себе си като светла памет!
към текста >>
Горки жизнени сили от друг род, посредством които той е крепял своя разнебитен организъм, своя нерадостен, но много плодотворен, за полза и слава на човечеството,
трънлив
път.
Горки от „босяк" стана светилник на човечеството. Но пътят му е бил трънен път - болен телесно, в началото без материални условия, пълен с горчивини и страдания - за себе си и за другите. На ръката му кръстът на Сатурновия хълм ни говори за многострадалния път на Горки. Островите пък на линията на живота, говорят, че той е бил поне на два пъти в смъртна криза, веднъж на средна възраст, а друг път към края на живота си. Може би неговият извисен и голям интелектуален живот (линията на ума и челото), неговата воля, изразена в брадата и в цялото динамично лице, неговото търпение и благородство (погледът, ноздрите на носа и хубавата линия на сърцето) - всичко това е давало на М.
Горки жизнени сили от друг род, посредством които той е крепял своя разнебитен организъм, своя нерадостен, но много плодотворен, за полза и слава на човечеството,
трънлив
път.
Много светлина и добри подтици е оставил Горки зад себе си като светла памет! Ръката на ген. Ерих Лудендорф Генерал Лудендорф е всеизвестният помощник на фелдмаршал Хинденбург, ръководещ германската войска през общоевропейската война. Това ръководство в по-голямата си част остава в ръцете на ген. Лудендорф. На 26.X.
към текста >>
23.
СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Шипка, цъфнала китно с развети клонки и отворени цветове, разнася своя аромат, примесен с аромат от
трънка
, из гладкия и тежък гръб на планински склон.
Когато пчеличките се разшават прилежно и кацват от цвят на цвят, ние знаем, че е настъпила пролет. В разцъфнали клонки от ябълка и праскова, живее в мене пролетта. На тънка гранка са накацали бели чашки-цветя, изпъстрени с морави нишки и петна - праскова. Това е пролет. И едрите бели или розови чашки на ябълка с тънък аромат, оставят в душата ти вечен спомен за пролетта.
Шипка, цъфнала китно с развети клонки и отворени цветове, разнася своя аромат, примесен с аромат от
трънка
, из гладкия и тежък гръб на планински склон.
И буйни потоци вода се блъскат и пенят по изгладените от времето блокове на планинските ручеи и реки. И шумно отеква техния рев по скалния бряг. Години наред следях бавните пристъпи на пролетта. От разтапящия се сняг и появяването на малката бяла драба по полянките, и минзухарите около снежните петна, и кокичетата, и игликите, и срамежливо наведените цветове на подбела, и анемоните, и лютичетата, и жълтата водна калта, и златистото слънце на планинските долини, и омайниците и песните на славеите и птиците, следях и виждах победния, слънчев и радостен път на пролетта! И в душите, и сърцата на хората, обременени от тежкото бреме на живота, настъпва нова радост, нови надежди и смисъл.
към текста >>
24.
МИТОЛОГИЯТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ-БОЯН БОЕВ
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Наистина, днес са създадени много по-либерални и човеколюбиви закони, както относно бракоразвода, така и относно
трънливия
въпрос за „регламентиране на проституцията".
Само праведните имат това право! " Какъв магичен ефект са произвели думите на Христа върху обвинителите на жената - прелюбодейка, виждаме от думите на стиха, който гласи: „А те като чуха това, разотидоха се един по един, като почнаха от най-старите, та до последните*. Тия вехтозаветни обвинители не са имали смелостта да направят ни най-малко възражение на Исуса. А навярно те са могли най-красноречиво да защитят със силни аргументи старите постановления на Мойсевия закон. Ако бихме дали един съвременен превод на техните вероятни доводи, бихме могли да си послужим с езика на днешните правници и социолози, заети с разрешаване на парливите въпроси около прелюбодейството и проституцията.
Наистина, днес са създадени много по-либерални и човеколюбиви закони, както относно бракоразвода, така и относно
трънливия
въпрос за „регламентиране на проституцията".
Ала тия въпроси си остават по същина все пак неразрешени. Негли затова, защото разрешаването им си остава все още под знака на вехтозаветния Мойсеев закон, който е бил уместен за ония времена, но се оказва напълно негоден в наши дни. Че това е така, показва фактът, дето днес тия въпроси се разглеждат на дълго и широко, по тях премного се пише и говори. В тяхното разглеждане започва да взема живо участие с перо и слово и жената, която от векове е носела най-тежкия товар на закона. Жената днес, просветена юридически и социологично, задава въпрос на мъжете, които еднички са ковали законите, как трябва да се разглежда от чисто правно гледище проституцията, считана от някои за явление на „женска престъпност" (Ломброзо).
към текста >>
25.
ЖИВЕЕНЕ ЗА ЦЯЛОТО - Г. ТАХЧИЕВ
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Той е минал по
трънливия
път на себе издигането, на себе изправянето, той е убеден, че живота не се свършва с нашето еднократно жалко земно съществувание.
Всичко това не вещае добро! Някои казват, че когато човек мисли за себе си, щял да бъде полезен и за другите. Това е вярно само по себе си. Ала днешния човек, възпитан от всичко безпътно в следвоенния живот, далеч, като мисли за себе си, не мисли да направи добро на другите, а още по-малко мисли за своето духовно растене, което е най-важното нещо в живота. Духовно порасналият човек е развил в себе си една права мисъл, той знае защо трябва да помага на другите и може да им помогне.
Той е минал по
трънливия
път на себе издигането, на себе изправянето, той е убеден, че живота не се свършва с нашето еднократно жалко земно съществувание.
Той е убеден в разумната вечност и смисъл на живота. В това се крие неговото благородно, себеотдайно и пожертвувателно отношение към другите - той има едно благородно, красиво сърце. Той не е безволен. У него струи активна, но разумна, творческа воля. За него няма спънки, които да не могат да се преодолеят.
към текста >>
26.
DU MAITRE - IDEES DIVINES ET HUMAINES
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
В "О, бурен ручей" той казва, че за него не е достатъчно само тихото дело, но той се чувствува, че е готов и за мъченичество, за венец от
тръни
; той копне за тях, за да украсят неговия възторг.
Той чувствува общение в този момент с Великото, което работи в цялата природа. В стихотворението: "Тъй съм слаб" поетът се чувствува слаб, изнурен, но знае, че чудният подтик в него, който го обновява, иде от Божественото, от Великата Разумност, която работи вътре в него. Той чувствува своите връзки с този великия извор на живота и че всичко добро, красиво в него иде оттам. В "Другите" авторът, изпълнен с жажда за красота, светлина, чистота и хармония, изпитва болка, като гледа, как човешкият живот е пълен с тъмнина, насилия, неправди. Как всичко това е противоположно на тоя копнеж, който пълни душата му!
В "О, бурен ручей" той казва, че за него не е достатъчно само тихото дело, но той се чувствува, че е готов и за мъченичество, за венец от
тръни
; той копне за тях, за да украсят неговия възторг.
В "Не убивай" авторът говори за една нова култура, когато ще бъде изключено всяко убийство и изобщо всяко насилие! В стихотворението "Откъде съм? " авторът се чувствува чужденец, изгнаник от родина и пита цветята, звездите за своя род, но и те не знаят! И блуждае той в чуждата страна, замечтан по вечната родина. В "Сладък дъх* той посещава градина, вслушва се в хора на пчелите и добива вяра, че "иде златният век на бъднините", когато човек отново ще се върне в рая!
към текста >>
27.
СФЕРА НА СЛЪНЦЕТО - Г.
Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Или река се разлее извън коритото си, обърне полетата и ораните земи на угари, пълни с камънак и
тръни
.
Природата, която създава всичко разумно, познава добре закона за регенерацията. Когато тя иска да възобнови нещо, тя го оставя на спокойствие. След време ние виждаме всичко поправено, възстановено в прежната красота. Ураган опустошава някоя гора. След време от тази опустошена гора изниква нова, също така красива и благодатна.
Или река се разлее извън коритото си, обърне полетата и ораните земи на угари, пълни с камънак и
тръни
.
Ала природата използува всичко това за тор, и с време пред очите ни изпъкват свежи, обновени полета, готови да дадат наново своето благословение. Животът върши разумно, неуморно своята творческа работа, ала човек не може да се ползува майсторски от този дълбок регенерационен процес. В живота на хората, на народите, на човечеството стават толкова много разрушения и ако се остави всичко спокойно на силите си, би се възрастило и възобновило в своя прежен вид. Ала ние хората сме свикнали да поддържаме с жар разрушенията, унищоженията. И ако светът все още съществува, то е за туй, защото регенеративната способност на живота работи с по-бръз темп, отколкото разрушителното действие на човека.
към текста >>
28.
Сфера на Нептун – Г.
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Третото падна всред
трънете
.
Тя разгръща цялото човешко битие, живота му, пътя му, неговия растеж, стремежите му, душевните му копнежи и потребности. Вие слушате някой проповедник отворил библията и чете: „Ето, излезе сеятелят да сее и когато сееше, едно падна край пътя и дойдоха птиците и озобаха го. Друго падна на каменисти места, дето нямаше много пръст. Скоро изникна, защото нямаше дълбока земя. А като изгрее слънцето припламна и изсъхна.
Третото падна всред
трънете
.
Пораснаха трънете и заглушиха го. А друго падна на добра земя и даваше плод едно сто, друго шестдесет, а друго тридесет. Вие прочее, чуйте притчата за сеятеля. На всекиго, който слуша словото на царството и не го разумява идва лукавият и грабва посятото от сърцето му: той е посеяното край пътя. А посеяното на каменистите места - той е, който слуша словото и го приема скоро с радост.
към текста >>
Пораснаха
трънете
и заглушиха го.
Вие слушате някой проповедник отворил библията и чете: „Ето, излезе сеятелят да сее и когато сееше, едно падна край пътя и дойдоха птиците и озобаха го. Друго падна на каменисти места, дето нямаше много пръст. Скоро изникна, защото нямаше дълбока земя. А като изгрее слънцето припламна и изсъхна. Третото падна всред трънете.
Пораснаха
трънете
и заглушиха го.
А друго падна на добра земя и даваше плод едно сто, друго шестдесет, а друго тридесет. Вие прочее, чуйте притчата за сеятеля. На всекиго, който слуша словото на царството и не го разумява идва лукавият и грабва посятото от сърцето му: той е посеяното край пътя. А посеяното на каменистите места - той е, който слуша словото и го приема скоро с радост. Корен, обаче, в себе си няма.
към текста >>
Посеяното в
трънете
, той е който слуша словото, а грижите на този век и измамата на богатството заглушава словото и бива безплодно.
На всекиго, който слуша словото на царството и не го разумява идва лукавият и грабва посятото от сърцето му: той е посеяното край пътя. А посеяното на каменистите места - той е, който слуша словото и го приема скоро с радост. Корен, обаче, в себе си няма. Привременно е всичко. И когато настане скръб или гонение за словото, тоз час се съблазнява.
Посеяното в
трънете
, той е който слуша словото, а грижите на този век и измамата на богатството заглушава словото и бива безплодно.
Посеяното на добрата земя, той е който слуша словото и го разумява, който дава плод и прави един сто, друг шестдесет, а друг тридесет." След тази притча, слушана в своята естествена среда, както Христос я е изрекъл край брега на морето - при тази обстановка, която предразполага към по-голямо углъбяване, човек би се замислил дълбоко върху всичко. Той ще види едно огледало на самия себе си. Един път на себепознанието: път и сила към възход. Ала вие слушате да се говори за притчата на сеятеля от някой проповедник, някой свещеник или пастор. Той почва своята реч: Често към нас християните се отправя упрека, че от две хиляди години откак Христос биде разпнат за света, светът не възприе Христа и не тръгна по вярата Христова.
към текста >>
Третата категория души - това са тия, които представят добра почва, ала са покрити с
тръне
.
Това са души със закоравели сърца, там има малко почва, затова нищо не никне. Те са толкова безразлични към всички, че и на доброто не обръщат внимание. Кой е виновен, че и тази категория души не може да възприеме християнството? Безспорно светът. Защото всички тия души живеят в него.
Третата категория души - това са тия, които представят добра почва, ала са покрити с
тръне
.
Семето пада всред трънете, пониква, но трънете го заглушават. Това са души заети така много със славата и богатствата на света, че за Словото не остава място. Всяко външно нещо, всяко удоволствие е в състояние да ги спъне и съблазни, да убие семето на Словото. Кой е виновен за това - християнството или светът? Явно е и това - светът.
към текста >>
Семето пада всред
трънете
, пониква, но
трънете
го заглушават.
Те са толкова безразлични към всички, че и на доброто не обръщат внимание. Кой е виновен, че и тази категория души не може да възприеме християнството? Безспорно светът. Защото всички тия души живеят в него. Третата категория души - това са тия, които представят добра почва, ала са покрити с тръне.
Семето пада всред
трънете
, пониква, но
трънете
го заглушават.
Това са души заети така много със славата и богатствата на света, че за Словото не остава място. Всяко външно нещо, всяко удоволствие е в състояние да ги спъне и съблазни, да убие семето на Словото. Кой е виновен за това - християнството или светът? Явно е и това - светът. А четвърто падна на добра почва и даде многоброен плод.
към текста >>
Това е вашата собствена душа, вашето същинско аз, което е неизменно, чисто, разумно, което не може да върши престъпление и не може да бъде ни „път", ни „каменлива почва", ни „
трънеста
почва".
Защото в живота има коравини и хлъзгави места. И след всяко подхлъзване, нов още по-голям огън се разраства във вас. Чувствувате дъхът, присъствието на Бога до вас. Неговият нов импулс и творческа радост. При всяко вглъбяване в себе си, след всяка грешка и след всяко страдание, вие чувствувате, вие изживявате, разбирате, че във вас има една друга същност, която не греши, която е абсолютно разумна, която е абсолютно чиста, която е част от Бога и „едно с Бога" - както е казано в Писанието.
Това е вашата собствена душа, вашето същинско аз, което е неизменно, чисто, разумно, което не може да върши престъпление и не може да бъде ни „път", ни „каменлива почва", ни „
трънеста
почва".
Вие, вашата душа сте само добра почва за всичко разумно, възвишено, благородно! Тя, живият Бог във вас, е която се проявява в света и която превръща всяко зло в него в добро. У всеки човек и най-лошия наглед работи душата, Бог. У всеки човек се проявява тя и го издига. Чрез всеки човек се праща добро на земята.
към текста >>
В тях може да намерят место
тръне
и бодили.
Вие разсъждавате върху притчата изречена от Христа. Виждате, че Той е прав. Христос прави един дълбок анализ на човешкото сърце, на човешките чувства. Те могат да бъдат твърди като камък. Те могат да бъдат така безцеремонно разпуснати и всеки и всичко може да гази и бърка там.
В тях може да намерят место
тръне
и бодили.
Христос намеква за мислите на човека, които се движат в една широка амплитуда между „зло" и „добро". Христос намеква за волята на човека, която ту е пригодна да прави зло, ту е воля за благородни и възвишени дела. В своята цялост волята, чувствата и мисълта в човека правят неговия характер. Христос сигурно намеква за характера на човека, който се поддава на толкова много колебания и следователно, на класификация и поделение. Вероятно в притчата на Христа трябва да доловим трите главни прояви на характера, на неговите прояви като темпераменти.
към текста >>
29.
СЪВРЕМЕННАТА МЛАДЕЖ И ЗАДАЧИТЕ НА ЕПОХАТА- БОЯН БОЕВ
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Всеки ден посажда в живота едно семе, което ще порасне в плодно дърво или от него ще израснат
тръни
и бодили.
НОВОГОДИШНИ РАЗМИШЛЕНИЯ Д-р Ел. Р. Коен Година след година се нижат те. Отлитат във вечността казват едни. Други казват – те отиват в забвение. И все пак всеки отминаващ ден оставя своята следа – добра или лоша.
Всеки ден посажда в живота едно семе, което ще порасне в плодно дърво или от него ще израснат
тръни
и бодили.
Всеки ден, всяка година гради по нещо в сградата на живота, а от друга страна руши. Има нещо също съграждащо в това, което животът разрушава. Мъдреците свързват живота с водата. В природата тя разрушава, после гради. И пак разрушава, и пак гради, до безконечност.
към текста >>
30.
ФИЛОСОФИЯ НА ДЕЛОТО. ИДЕЙТЕ НА АВГУСТ ЦЕЙЕШКОВСКИ -П.Г. ПАМПОРОВ
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
И в тъмната нощ, която покривала земята, Адам разбрал, че имаше да извърви страшен и
трънлив
път.
Неговата работа била свършена. Адам бил изпъден от рая. Адам не могъл вече да върви по пътищата, начертани от Всевишния. Адам не могъл да се нарече Син Божи. Той не послушал; затова неговите пътища тепърва ще се кръстосат с тия на Луцифер.
И в тъмната нощ, която покривала земята, Адам разбрал, че имаше да извърви страшен и
трънлив
път.
Така и стана... Луцифер не го остави вече. Той тръгна по неговите следи. Ден и нощ човек усеща зад себе си фаталната му сянка. С кървави слова се пише историята на човека. Тя е тъмна и мрачна.
към текста >>
31.
ЖИТНО ЗЪРНО - НЕДЕЛЧО
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Трънаци
са пътищата му, рани глождят нозете и сърцето му, безответна хладина го огражда!
До кога по неговите сирашки сълзи ще се отразяват далечните блясъци на късните съзвездия? Ти чуваш ли го, чиста небесна жено, когато то проплаква в нощта? Не е ли пълно с отровна скръб сърцето ти, че то не те познава, а ти не можеш да го приближиш и да избършеш с топли устни тия едри, много печални сълзи? Навън бушува късния повей от планината и ридае, защото без обич е останала земята! Сирак е човек без тебе, любов небесна!
Трънаци
са пътищата му, рани глождят нозете и сърцето му, безответна хладина го огражда!
Прекрасна девице! Ти, която ни роди през огъня на сърцето си, ти, която чакаш да те позовем, да откъснеш узрелия житен клас от нашата нива и да го отнесеш в небесната житница, преминала чертата и синора, които отделят живота от смъртта. Ти, небесна майко, която ще ни направиш силни, ти, която ще ни направиш безсмъртни . . . Тъжна е земята без обич!
към текста >>
32.
DU MAITRE. UNE DEMI - HEURE PAR JOUR
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Всяка лоша мисъл е един психичен
трън
.
Г. Пампоров. Тази книга не само заслужава да бъде четена, но трябва да бъде изучавана, защото от нея може да се черпи божествена мъдрост. Всяко изречение е ценно за размисъл и запомняне. П. Г, Пампоров е направил прекрасен дар на есперантския свят чрез своя сполучлив превод на „Свещени думи на Учителя", защото от тази книга ние се учим да живеем по-разумно, отколкото сега живеем. Ето пример: „Ученикът трябва да мисли само Доброто!
Всяка лоша мисъл е един психичен
трън
.
Ученикът трябва да го намери и извади. Така той ще трансформира енергията на лошата мисъл и ще я използува за Добро". (Трансформиране – 254) Книгата има красив изглед и се харесва по външност, макар че колите не са пришити. Аз лично я препоръчвам на всички, защото тя е божествена книга. Подвързана, тя би могла да бъде най-добрия и най-разумният подарък.
към текста >>
33.
СТИХОВЕ - Д. А-ВА
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
По лицето Му течеше алена струя от забитите по челото Му
тръни
.
Тя стискаше до гърдите си вече бездушното тяло на първата си рожба, плачеше и викаше: „Боже Мой, Боже Мой, сега кой ще му даде живот, когато Той е разпнат! " Прашна, изпокъсана тя коленичи под дървения кръст. — Човече Божи, молеше се тя, речи една реч и то ще оживее! Ти можеш, Господи! Капки кръв капеха от продупчените с гвоздеи ръце.
По лицето Му течеше алена струя от забитите по челото Му
тръни
.
— Отковете за миг ръката ми, помоли Той копиеносеца. Една алена капка падна върху малкото сърце, бледите устни се оживиха и наново продумаха: „Мамо"! Тя беше вече далеч, когато чукът отново забиваше гвоздея в ръката. — Боже Мой, Боже Мой, защо си ме оставил, извика Исус. Като видя това, разбойникът, който стоеше отдясно Му рече: — Господи, когато бъдеш при Отца, помени ме.
към текста >>
34.
СТИХОВЕ - Д. АН-ВА
Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Преминати са
тръните
на съмнението и коравите скали на самотната скръб.
Обилна жетва пада по нивята. Пеят хоризонтите, блестят сърповете, тракат налетите класове и зърното чака своята съдба. Слънцето се приближава до великото сърце на Всемира. Там го чака най-светото кръщение, чието тайнство е любов. Изминат е трудният път на възхода.
Преминати са
тръните
на съмнението и коравите скали на самотната скръб.
Пътят се насочва вече към великото сърце, което раздава щедро своята любов. Няма по-голям празник от тоя миг, когато ще познаем обичта, когато душата ни ще стане бликащ извор. Колко е хубаво да дойдат жадните и да напълнят своите шепи от него! Жетва е на земята, а на небето, в модрата мрач, когато пее щурчето и вечерният покой тихо гали уморените жетвари, сияе Лъвът — знакът на пламналото в обич сърце. Жетварите събират зърното, пее полето, звучат лъчите на слънцето, звънкат сърповете и един глас се носи над разлюлените ниви.
към текста >>
35.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ СЛЕД ЛЕКЦИЯ - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Нека погледнем към слънцето, което всеки ден излива върху земята океани от светлина, топлина и живителна сила, и раздава с безкрайна щедрост даром на добрите и на лошите, и на невинното дете, и на жестокия убиец, и на злия
трън
, и на прекрасната благоуханна роза, и на хищния звяр, и на кроткото агне.
От огромното слънце, хиляди и милиони пъти по-голямо от нашата планета — прашинка, до полското цвете и пеперудата — всичко диша красота. И в шарките на гъсеницата и в ритмичното движение на многобройните й крака има красота. И в царствения полет на орела, и в гугукането на гълъба, и в песента на славея и в бръмченето на буболечката, и в шумоленето на гората, и в плисъка на морските вълни, всичко е изпълнено с красота — частица от чудната, необхватна и непостижима красота, от хармонията и музиката на движещите се в незнайни вечни пътища милиарди слънца, планети и комети, тласнати в пространството от една предвечна всеобхватна сила! Каква възхитителна красота има в цветята и плодовете с тяхната свежест и чистота, безкористно предлагащи се на човека, без да искат нещо от него! А докато блеснат тия цветя и плодове в пълната си завършена красота, с каква любов са обливани те от светлината и топлината на слънцето, с каква майчинска грижа са поливани от небето, с какво търпение и неповторимо майсторство невидимите сили на природата са изписали чудните им багри и изваяли прекрасните им форми!
Нека погледнем към слънцето, което всеки ден излива върху земята океани от светлина, топлина и живителна сила, и раздава с безкрайна щедрост даром на добрите и на лошите, и на невинното дете, и на жестокия убиец, и на злия
трън
, и на прекрасната благоуханна роза, и на хищния звяр, и на кроткото агне.
Човек в своята жестокост и грубост не е наклонен и една благословия да даде даром! Нека погледнем животворната вода, която гдето мине, носи живот и благодат Нейните следи се виждат в изобилните цветя, плодове, зеленина и красота. И всред мъртвата пустиня водата въздига стройните стволове на кокетни палми, отрупани с чудно сладки плодове, и под благодатната им сянка създава живи островчета всред пясъчния океан! А кой буден човешки дух не се е възхищавал от блестящата красота на снежния планински връх, от ведрината на безкрайното, бездънното синьо небе, от величието и могъществото на безбрежния океан! Красотата е навред и човек се движи всред нея.
към текста >>
36.
В МРЕЖАТА НА ИЗМАМИТЕ - G.N.
Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Тя сее бодили и събира
тръни
.
В това дело няма живот и красота, защото не е оплодено от духа на вечния живот, защото е родено без любов. Умът, който живее окован в железни закони и обръчи, мисли само за лична угода, стреми се към успехи и външен блясък. Той създава черупки без живот, създава собствената си гробница. Какво може да се очаква друго от него, от една егоцентрична култура на ума? – Тя сее безумие и ражда смърт.
Тя сее бодили и събира
тръни
.
Тя търси успехи, правда и добро, а жъне нещастия, неправди и омраза.... Така загива рожбата на ума, културата на днешния "разумен" човек. Из глъбините на човешката душа по цялата земя се повдига зов: стига тоя луд набег навън, край на тази външна динамичност, обърнете погледа си навътре, към себе си! Погледнете към душата си, към сърцето си! Обърнете очите си навътре и извадете безчетните ценности, които се таят в техните глъбини. Всичко там е чисто, красиво и вечно.
към текста >>
37.
НА ВЪРХА - В.Н.
Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Да търсиш ти в човека — свръхчовека и да вървиш все през
трънлива
тук пътека... Неспирно ти да търсиш вредом своя брат — кат призрак блед да скиташ вечер в старий град.
Зорка Стайкова НАМЕРИХ! Търсих себе си, но без да се намеря, и с лутане в света изгубих сетна вера... Не знам, безумие ли бе от мен това, че болката изливах във всякакви слова?
Да търсиш ти в човека — свръхчовека и да вървиш все през
трънлива
тук пътека... Неспирно ти да търсиш вредом своя брат — кат призрак блед да скиташ вечер в старий град.
И в самота да мине твоят път — без радост, отзвук в душа да нямаш нивга — само жалост сърце ти да разкъсва. Всеки час и ден живота ти тъга да бъде или само блен! Потърсих себе си накрай в природата велика, в усоите й, гдето бистър извор блика... И там с цветята свежи — в синия простор, от красота опи се моят жаден взор! И сякаш, тук намерих радост и утеха, далеч от хората — мечтите отлетяха... И тук при слънцето и чистия лазур, сред теменугите, синчеца и яркия божур не се облива веч в сълзи и скръб лицето, защото зърнах най-подир и в сърцето и там намерих Теб, Велики Боже и отмора за моя път. Тогава чак възлюбих всички хора.
към текста >>
38.
СЕГАШНАТА ЕПОХА И ОКУЛТИСТИТЕ - ЕЛИСАВЕТА КИДАЛОВА
Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Остатъци от тая ранна фаза имахме до скоро в нашите задруги (в
Трънско
, Радомирско, Царибродско и пр.) След това идва индивидуализирането на човека.
Това е от една страна идейният живот, научните интереси, а от друга страна — любовта! Хубаво е да разгледаме образователните цели и методи в свръзка с историчната фаза, в която се намира днес човечеството. В ранната фаза на своето развитие, в първите раси, то е имало племенно съзнание. Членовете на племето се чувствували като едно. Това съзнание се е отразяло и в техния обществен живот.
Остатъци от тая ранна фаза имахме до скоро в нашите задруги (в
Трънско
, Радомирско, Царибродско и пр.) След това идва индивидуализирането на човека.
Всеки човек се чувствува като нещо отделно, обособено. Той счита като най-важно своето щастие, своите интереси. Индивидуализирането беше стигнало до своя връх в 19 век. Но сега се забелязва един обратен процес — събуждат се в човешката природа силите на обединение, на сгрупирване. Днес постепенно се пробужда едно ново съзнание — космичното.
към текста >>
39.
ОБЯСНЕНИЯ 1919 Г.
Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
" "Тогава Исус излезе с
трънения
венец и с багреницата.
НЕДЕЛНИ БЕСЕДИ "ЕТО ЧОВЕКЪТ" Неделните беседи на Учителя отварят онзи небесен прозорец през който Светлината на Знанието с мощ и сила прокарва един нов път към умовете на хората. Из „Ето Човекът!
" "Тогава Исус излезе с
трънения
венец и с багреницата.
И рече им Пилат: Ето човекът! ' Под думата "човек" или "человек" на български се разбира същество, което живее цял век, обаче, в първообразния език; в езика на който е написана тази фраза, "човек" има друго значение - значи: Исус, Човекът, Който иде на земята, Брат на страдущите. Какво трябва да разбираме под тия думи? Могат ли, като излезем пие пред света, да кажат хората за нас: "Ето човекът"? За да се удостои човек с това име, трябва да съдържа в себе си четири неща: да е богат, да е силен, да има Знания, да има добродетели.
към текста >>
Бурени и
тръни
.
Както градинарят, когато присажда борове, снети от високо място прави разни присадки, докато ги аклиматизира, тъй и Небесният Отец не може да ни вземе оттук и направо да ни посади в Райската градина. Дори и нашата училищна система е тъй наредена: най-напред трябва да минем първо отделение, че после - второ, по-нататък - класовете, университета и най-после да влезем в света. Това са все методи на културата, към които трябва да се приспособи онзи, който иска да напредне. Един християнин, по моето схващане, не трябва да бъде глупав човек и да казва: "Както gage Господ". Когато сте изорали нивата си, вие посявате жито, защото ако не посеете жито, какво ще даде Господ?
Бурени и
тръни
.
Обработете лозето, посадете го, и то ще ви даде плод. И каквато лоза посадите, такъв плод ще даде -ако посадите долнокачествени пръчки, ще ви даде киселица. Господ даде на вашето дете добър ум, но вие какво посадихте в неговия ум - дали ония зародиши, които ще дадат добър плод? Ние искаме да бъдем добродетелни, силни, богати. Можем да имаме и добродетел, и сила, и богатство, и е потребно да ги имаме.
към текста >>
40.
Съборни беседи
Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
СИЛА И ЖИВОТ* ЕТО ЧОВЕКЪТ Първа серия (София, 1914) "Тогава излезе Исус вън и носеше
трънения
венец и багрената дреха.
ТЕ ТРЯБВА ДА ПРЕСЪЗДАДАТ СВОЯ ЖИВОТ СЪОБРАЗНО С ПЪРВИЧНИЯ ЖИВОТ, КОЙТО Е ВЛОЖЕН В ТЯХ. КОЙТО НЕ РАЗБИРА СЛОВОТО, НЕ МОЖЕ ДА РАЗБЕРЕ И ИСТИНАТА, НЕ МОЖЕ ДА РАЗБЕРЕ И ДУХА. ЗАЩОТО ДУХЪТ СЛИЗА В СЛОВОТО, А СЛОВОТО ЗА СЕГА Е ГЛАВАТА, Т.Е. ХРИСТОС Е СЛОВОТО, А ГЛАВА НА ХРИСТА Е БОГ. УЧИТЕЛЯТ НЕДЕЛНИ БЕСЕДИ 1.
СИЛА И ЖИВОТ* ЕТО ЧОВЕКЪТ Първа серия (София, 1914) "Тогава излезе Исус вън и носеше
трънения
венец и багрената дреха.
И казва им Пилат: Ето човека! " /Евангелие от Йоана 19:5/ - Ето Човекът, който ви носи светлина. Търсете сами тази светлина, която носи Човекът - тя ще ви помогне да намерите пътя, по който трябва да вървите.*** Факсимиле от сборник беседи "Сила и живот" 2. СИЛА И ЖИВОТ ДУХЪТ И ПЛЪТТА Втора серия (София, 1914-1917) Закопа па плътта - то е законът на отлива, закона на Духа - то е законът на прилива. Законът на противоположностите включва в себе си закона на отлива, а законът на подобието-закона на прилива.
към текста >>
41.
Д-р Методи Константинов (1902-1979)
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
“По свещената пътека”, “(Цветя сред
тръни
”, Шепа плодове”, “През зеницата на есето”, “Майстор Стоян Везенков", “Душата на Македония”, “Крушовската република”, “Воденските майстори”, “Цветя сред
тръни
”, “Слънце след буря”, “Зодияк”, “Безсмъртната", “Всекидневни чудеса”, “Псалми за живия Бог“, “Вечната приказка”, “Сигнали”, “Човек, природа и Бог“ и др. Г.
Вслушайте се в шума на буйната планинска река, която слиза в долините, потънете в тая песен наводните снопове, вие ще чуете многогласната музика на вековете, прилична на хвалебствен химн. В тоя бумтящ глас ще чуете родената от памтивека приказка за света, която единствено водата и вятърът – тия най-стари свидетели на развитието, разказват сред дълбокото и замечтано мълчание на природата. Г. Томалевски Из “всекидневните чудеса” Погледнат през погледа на своите колеги писатели Г.Томалевски е един талантлив, скромен и трудолюбив творец, един принципен и честен човек, гражданин и общественик. Те са убедени, че неговите произведения ще вдъхновяват нови поколения читатели и всякога ще ги учат на добро, на любов, на красота. Г. Томалевски е издал е 19 белетристични и есеистични книги.
“По свещената пътека”, “(Цветя сред
тръни
”, Шепа плодове”, “През зеницата на есето”, “Майстор Стоян Везенков", “Душата на Македония”, “Крушовската република”, “Воденските майстори”, “Цветя сред
тръни
”, “Слънце след буря”, “Зодияк”, “Безсмъртната", “Всекидневни чудеса”, “Псалми за живия Бог“, “Вечната приказка”, “Сигнали”, “Човек, природа и Бог“ и др. Г.
Томалевски се роди и живя като космополит. Той се чувстваше през целия си живот като гражданин на света. Знаеше откъде идва и какво търси тук на Земята. Но не бе от нея. Подсказа ни го в една от своите поеми:“От слънцето дойдохме и слънчевата радост дирим...” Само в тази слънчева радост можеше да се осъществи един оригинален творец, един певец на словото, какъвто беше Георги Томалевски.
към текста >>
42.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 3
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И този път е обсипан с
тръни
, а тия върхове са покрити с вечни снегове и леден мраз е тяхното дихание.
Защото човек е нещо повече от тяло, чувства и животински инстинкти! Защото в него има нещо друго, което не може да се задоволи със солената вода на егоистичните удоволствия и, докато то не бъде нахранено и задоволено, човек вечно ще бъде гладен и жаден и няма никога да намери щастие и покой. * Има една радост неопитана, има едно щастие непожелано още от по-голямата част от хората! — Това е радостта на жертвата и щастието на самоотречението! Има път неизвървян, има върхове недостигнати още.
И този път е обсипан с
тръни
, а тия върхове са покрити с вечни снегове и леден мраз е тяхното дихание.
Но пред тези, в душите на които гори вечния Огън на Любовта, снеговете се топят, а обсипания с тръни път се превръща в песен. В ледения мраз на заледените върхове те се чувстват като в рай, а болките на изранените им нозе са за тях най-висшето щастие. Защото Любовта, която стопля сърцата им, е по-силна от студа, по-силна от страданията, по-силна от смъртта, по-силна от всичко! Няма радост по-голяма от радостта да даваш! Това не е теория, а факт, реална опитност, преживяна и проверена хилядократно.
към текста >>
Но пред тези, в душите на които гори вечния Огън на Любовта, снеговете се топят, а обсипания с
тръни
път се превръща в песен.
Защото в него има нещо друго, което не може да се задоволи със солената вода на егоистичните удоволствия и, докато то не бъде нахранено и задоволено, човек вечно ще бъде гладен и жаден и няма никога да намери щастие и покой. * Има една радост неопитана, има едно щастие непожелано още от по-голямата част от хората! — Това е радостта на жертвата и щастието на самоотречението! Има път неизвървян, има върхове недостигнати още. И този път е обсипан с тръни, а тия върхове са покрити с вечни снегове и леден мраз е тяхното дихание.
Но пред тези, в душите на които гори вечния Огън на Любовта, снеговете се топят, а обсипания с
тръни
път се превръща в песен.
В ледения мраз на заледените върхове те се чувстват като в рай, а болките на изранените им нозе са за тях най-висшето щастие. Защото Любовта, която стопля сърцата им, е по-силна от студа, по-силна от страданията, по-силна от смъртта, по-силна от всичко! Няма радост по-голяма от радостта да даваш! Това не е теория, а факт, реална опитност, преживяна и проверена хилядократно. Иначе не би било възможно съществуването на хилядите мъченици, на хилядите пионери на човечеството, живели и умрели за своите идеали!
към текста >>
43.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 7
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
След дългий път по друма каменист,
трънлив
!
А това, че вегетарианството придобива все повече масов характер, сведочи, че в цялото днешно човечество зрее един друг морал, който с течението на годините ще стане меродавен. Ние смеем да твърдим, че това върви успоредно с появяването на нов човешки тип, на нова култура върху лицето на земята. Възвръщане. Ето: Аз ида! — — — — Кротък и смирен, Любящ и верен — Аз ида, Господи, пред жертвеника свят! И слагам всичко, всичко що ми ощ остана.
След дългий път по друма каменист,
трънлив
!
* * * Цветя — и тръне; Аромат от рози — и жлъч отровна; Разтворени обятия — и присмехи ехидни; Звезди слънца, безкрайни хоризонти — и бездни черни, демонски коварни мрежи — — Аз всичко срещнах в своя път! До дъното на бездната слезнах, де нощ кат черна плащеница бе обгърнала ума ми! И пих! — Изпих до капка чашата горчива. На блуден син, помамен след миражите на светска мъдрост !
към текста >>
* * * Цветя — и
тръне
; Аромат от рози — и жлъч отровна; Разтворени обятия — и присмехи ехидни; Звезди слънца, безкрайни хоризонти — и бездни черни, демонски коварни мрежи — — Аз всичко срещнах в своя път!
Ние смеем да твърдим, че това върви успоредно с появяването на нов човешки тип, на нова култура върху лицето на земята. Възвръщане. Ето: Аз ида! — — — — Кротък и смирен, Любящ и верен — Аз ида, Господи, пред жертвеника свят! И слагам всичко, всичко що ми ощ остана. След дългий път по друма каменист, трънлив!
* * * Цветя — и
тръне
; Аромат от рози — и жлъч отровна; Разтворени обятия — и присмехи ехидни; Звезди слънца, безкрайни хоризонти — и бездни черни, демонски коварни мрежи — — Аз всичко срещнах в своя път!
До дъното на бездната слезнах, де нощ кат черна плащеница бе обгърнала ума ми! И пих! — Изпих до капка чашата горчива. На блуден син, помамен след миражите на светска мъдрост ! Аз Те отрекох!
към текста >>
44.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 8
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И този път е обсипан с
тръни
, а тия върхове са покрити с вечни снегове и леден мрак е тяхното дихание.
Защото той ни възвестява великата и вечна истина, че „има само един път, по който може да се постигне щастие за всички. И този път е същия, по който можеш да достигнеш и своето лично щастие: да поставиш благото и интереса на цялото над всяко друго благо и над всеки друг интерес". Защото той иде да ни посочи, че „има една радост неопитана, има едно щастие непожелано още от по-голямата част на хората. — Това е радостта на жертвата и щастието на самоотречението. Има път неизвървян, има върхове недостигнати още.
И този път е обсипан с
тръни
, а тия върхове са покрити с вечни снегове и леден мрак е тяхното дихание.
Но пред тези, в душите на които гори вечния огън на Любовта, снеговете се топят, а обсипалия с тръни път се превръща в песен. В ледения мраз на заледените върхове те се чувствуват като в рай, а болките на изранените им нозе са за тях най-висшето щастие. Защото любовта, която стопля сърцата им, е по-силна от студа, по-силна от страданията, по-силна от смъртта, по-силна от всичко! “ Защото, да, той ще бъде един от редките ония у нас светещи и неугасваеми фарове, които ще изведат на спасителния бряг и отърват от отчаяние и погибел всички ония души, които са се загубили и безпомощно залутали всред необятния, бурния и покрит с непроницаема тъмнота океан на живота ... И каква ще бъде благодарността на тия отчаяни и обезверени, когато, зърнали блясъка на струящата от него ослепителна светлина, добият крепкост и вяра за спасение, насочат лодките си по новия път, бодро загребат лопатите и, озарени от светлината на божествената любов, се озоват на спасителния бряг, готови за нов, възроден, чист, свят, красив и изпълнен с радост и щастие живот? ... Да виждам — Вий сте намерили вече истинския смисъл на живота: да се работи за тържеството на любовта, за братството в света.
към текста >>
Но пред тези, в душите на които гори вечния огън на Любовта, снеговете се топят, а обсипалия с
тръни
път се превръща в песен.
И този път е същия, по който можеш да достигнеш и своето лично щастие: да поставиш благото и интереса на цялото над всяко друго благо и над всеки друг интерес". Защото той иде да ни посочи, че „има една радост неопитана, има едно щастие непожелано още от по-голямата част на хората. — Това е радостта на жертвата и щастието на самоотречението. Има път неизвървян, има върхове недостигнати още. И този път е обсипан с тръни, а тия върхове са покрити с вечни снегове и леден мрак е тяхното дихание.
Но пред тези, в душите на които гори вечния огън на Любовта, снеговете се топят, а обсипалия с
тръни
път се превръща в песен.
В ледения мраз на заледените върхове те се чувствуват като в рай, а болките на изранените им нозе са за тях най-висшето щастие. Защото любовта, която стопля сърцата им, е по-силна от студа, по-силна от страданията, по-силна от смъртта, по-силна от всичко! “ Защото, да, той ще бъде един от редките ония у нас светещи и неугасваеми фарове, които ще изведат на спасителния бряг и отърват от отчаяние и погибел всички ония души, които са се загубили и безпомощно залутали всред необятния, бурния и покрит с непроницаема тъмнота океан на живота ... И каква ще бъде благодарността на тия отчаяни и обезверени, когато, зърнали блясъка на струящата от него ослепителна светлина, добият крепкост и вяра за спасение, насочат лодките си по новия път, бодро загребат лопатите и, озарени от светлината на божествената любов, се озоват на спасителния бряг, готови за нов, възроден, чист, свят, красив и изпълнен с радост и щастие живот? ... Да виждам — Вий сте намерили вече истинския смисъл на живота: да се работи за тържеството на любовта, за братството в света. И сте тръгнали по новия път.
към текста >>
45.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 10
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ние всички го познаваме, него и неговите плодове, и знаем, „че
трънката
никога не ще роди грозде“!
И тъй, виждайки че днешните изпитания, на които е подложен българския народ, са един дял уречен ни от съдбата, са едно пряко следствие от дейността на българите в миналото, ние намираме, че единствения щастлив изход от това положение е: българите, целият български народ да се смири, като признае престъпленията си и сам да ликвидира веднъж за винаги с миналото, като избере и тръгне пръв по пътя на Любовта. Ако това стане така, ако българите изберат този път за разрешаване на националните противоречия,тe ще видят, че вмecто тази жертва, която ще направят, тe ще получат, в известен смисъл, всичко; те ще добият това, което по друг начин никога не биха достигнали. По пътя на Любовта ще бъде разрешен веднъж за винаги болния въпрос, който тъй дълго измъчва народите и ще настъпи царството на новата ера, ерата на мир, любов и братство между хората и народите. Но за това трябва да се даде път на новите хора, които носят нови разбирания и могат да приложат нови методи за установяване на правилни отношения между индивиди, класи, съсловия и народи. Старото е изживяло своето време.
Ние всички го познаваме, него и неговите плодове, и знаем, „че
трънката
никога не ще роди грозде“!
И тъй, хора на новото време, ставайте от кътищата, в които до сега сте се тулили, явете се в светлината на слънчевия ден пред лицето на народа и го поведете напред към едно по-светло бъдеще! Целта на живота. Полъхва тих ветрец, носейки утринната свежест, раздвижват се сенките; аз виждам орел, който слиза от планинските височини; с неподвижно разпрострени криле се спуска той в долината и потъва в черната сянка, която планината отхвърля. Когато денят почва да клони към вечер, аз отново виждам орела, възвръщащ се към своето жилище, всред планинските висини, далеч от разделението, борбите и бъркотиите на живота. Същото нещо е и с човека, пред когото е проблеснало видението на Истината, който всред житейската борба е установил за себе си една вечна, неизменна цел.
към текста >>
46.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 12
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Хората сеят
тръне
, а очакват да берат рози!
Тъй е и до днес. Само в уреждането на живота си на земята хората са останали с старите желания — правят каквото си щат според своите собствени желания и прищевки, според своите човешки разбирания и закони. Те се гонят и мразят едни други, избиват се, съдят се, изтребват се масово под форма на войни като при това обезлюдяват и разрушават цели области, изобщо, те във всяко едно време вършат всичко противно на Божията воля, на Божиите закони и, въпреки това, те очакват плодовете на техните дела да бъдат сладки! Колко глупаво, колко смешно дори! Но същевременно и колко трагично!
Хората сеят
тръне
, а очакват да берат рози!
И когато дойде време да жънат истинските плодове на своите дела, те негодуват, те обвиняват съдбата т. е. Бога за своите нещастия! Време е вече хората да разберат, че няма нищо случайно на този свят! Че няма никаква съдба, която те сами, със своите собствени ръце да не са изковали! И че всички ние живеем под всевиждащото око на Бога, от което нищо не може да се укрие!
към текста >>
47.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 25
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
„От
трън
, че на глог", казва народната пословица.
Макар че много е направено в това направление, то обаче засяга предимно интелигенцията, висшите ръководни слоеве и спира до чертата на града. Централното, здравото ядро на народа ни още не е отровено и разядено от гнилостния дъх на Запада. Под тежестта на своите ужасни противоречия днес западната цивилизация агонизира, лутайки се безпомощно в пълна тъмнина, защото за нея изход няма. Разочаровала се в политическо отношение от демокрацията и парламентаризма, тя търси спасението си в диктатурата, във фашизма. Разбира се, и това няма да й помогне.
„От
трън
, че на глог", казва народната пословица.
Фашизмът е едно естествено продължение на старата култура на насилието, социалната несправедливост и националния егоизъм. Голяма разлика между него и днес съществуващата политико-икономическа система няма. В него няма нищо ново, което да отговори на нуждите на времето и да разреши крещящите противоречия на днешния живот. Следователно въпроса за нас е: да тръгнем ли и ние след тия отчаяни и жалки опити да се продължат с грубо насилие и жестокости последните дни на една отживяла система, или пък, уповавайки се на своя собствен национален гений, да потърсим и намерим един съвършено нов изходен път, който да ни поведе към възход, към нещо ново и по-хубаво, а не из омагьосания кръг на старото. Да тръгнем ли и ние, по примера на другите народи, по пътя на увековечаване насилието, несправедливостта, тъмнината, или пък потърсвайки и намирайки висшите ценности, висшите духовни сили в сами себе си, в народната душа, да поемем пътя на доброто, на социалната справедливост, пътя на братството и светлината?
към текста >>
48.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 27
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И трябва да подчертаем, че най-ревностните, най-ожесточените от тях, най-верните съюзници на православното духовенство в задачата му да очерни колкото се може повече едно неприятно нему учение, това бяxa и са жълтата преса, — помийната яма на нашия обществен живот и всички патентовани лъжеродолюбци, за които светлината е като
трън
в очите.
Свидетели сме от десетина и повече години насам, на една ожесточена и отвратителна кампания от хули и клевети, насочена срещу окултното общество „Бяло Братство" и частно срещу неговия основател и водител — Петър Дънов. Първите вдъхновители и подбудители на тази клеветническа кампания, които са също и нейните постоянни и ревностни досегашни крепители, произлизат из средите на българското православно духовенство. Те първи измислиха и хвърлиха срещу Бялото Братство и неговия водител обвиненията за „рушене на обществения морал", за „подкопаване устоите на държавата", за „идолопоклонство“, „сектантство" и т. н. Те първи чрез своите писания и речи, във вестници и брошури, през устата на 2500 български свещеници, от амвоните на 2500 български църкви, по нареждане „от горе" дадоха мощния тласък на клеветата, която от ден на ден все продължаваше да расте и расте, да изпълня и най-затънтените кътчета па страната ни, за удоволствие и радост на съчинителите й. Пусната по такъв начин всред обществото клеветата, тя скоро намери своите волни и неволни, заинтересувани и незаинтересувани, платени и безплатни проводници, разпространители и крепители.
И трябва да подчертаем, че най-ревностните, най-ожесточените от тях, най-верните съюзници на православното духовенство в задачата му да очерни колкото се може повече едно неприятно нему учение, това бяxa и са жълтата преса, — помийната яма на нашия обществен живот и всички патентовани лъжеродолюбци, за които светлината е като
трън
в очите.
— Те бяxa и са, които най-охотно разпространяват всички плитко скроени измислици, всички обвинения и хули. Tе бяxa и а, които ръка за ръка с духовенството, инспирират гонения и преследвания, раздухват дремещото в тълпите чувство на сляп фанатизъм, настояват, изискват от властта да разтури и преследва Бялото Братство. За голямо съжаление, — за срам, бихме казали ние, на българското общество, последното, в по-голямата си част, се подаде на козните на духовенството, то прие с отворени обятия и безкритичен ум клеветите, стана им проводник и носител. Изобщо, черта на българина е, а донякъде и на всеки човек, да не подлага на преценка достоверността на клеветата, на злото, което чуе за другите. На клеветниците не се искат доказателства.
към текста >>
- Не е ли тя само тази, че в техния живот и в тяхното учение има светлина, която е
трън
в очите на някои?
Нали само защото беше „сектант“, неприятен на тогавашното духовенство? Какво зло сториха на българския народ богомилите, тия кротки проповедници на мир и братство, на любов и истинско християнство, та бяxa гонени, избивани и прокудени от родната им земя от нашето „православно“ духовенство? Що стори Хус на своите палачи-духовници, та го изгориха жив? Можем да питаме още много, можем да задаваме безкрай въпросите за мъченичеството на носителите на светлината — отговора е само един: Те нямат друга вина, — единствената тяхна вина е тази, че бяха проводници на светлината, че говореха истината! И ние днес питаме: Каква е вината на Петър Дънов и на неговите последователя, та да бъдат те тъй жестоко гонени и преследвани?
- Не е ли тя само тази, че в техния живот и в тяхното учение има светлина, която е
трън
в очите на някои?
И ние питаме още: Кои са тези, които днес гонят Бялото Братство и неговият основател и ръководител? Кои са тези, които днес хулят, оплюват и клеветят, които искат гонения и преследвания? Не е ли ясно, че това са същите ония тъмни сили, които умъртвиха Сократа, Исуса, Ян Хуса и още стотици хиляди неизвестни мъченици? Не е ли ясно, че това са същите, които винаги и на всякъде са преследвали всяка светлина, защото тя, като такава, им „пречи", както светулката пречила на бухала в общоизвестната басня? И до кога българският народ ще се води по ума и прищевките на своите приспиватели, които имат всичкия интерес да го държат в тъмнина и заблуда, които извратиха, фалшифицираха чистото Христово учение, поставяйки го в услуга на насилието, пародирайки само с тържествени церемонии и обреди и все още продължавайки да се кичат с името му?
към текста >>
49.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 32
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
В своето безумие те сеят днес
тръне
и бодили, но ветрове и бури ще пожънат утре.
За да спрат представянето на пиесата, родозащитниците прекъснаха електрическото осветление на театъра още в началото и се опитаха да всеят суматоха, обаче не ycпяxa. Представянето не пиесата продължи при газово осветление чак към края бe възстановено електрическото. Като видяха, че с това не постигнаха целта си, те още веднъж се опитаха да смутят събранието със счупване на прозорци и с викове „Пожар, пожар", но и този път не им се удаде. Всичко това се върши от младежи хлапетии, които сами не знаят какво правят, когато се опитват да заглушат повика за мир и братство между народите и затова те заслужават само съжаление. Срам и позор обаче за ония възрастни — генерали, адвокати и други, които с думи и писания възбуждат дивашки, кръвожаден шовинизъм, раздухват омразата, раздухват огъня на бъдещи братоубийства.
В своето безумие те сеят днес
тръне
и бодили, но ветрове и бури ще пожънат утре.
И огъня, с който те искат да запалят цел народ, ще падне първом на техните глави.
към текста >>
50.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 42
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Дънов към своя Учител е оная непристъпна твърд, в която ще се разбият всички опити на фарисейското духовенство и на подклажданите от него религиозен фанатизъм и просташки шовинизъм — да унищожат едно обновително движение, да загасят един фар на истината и любовта, да очернят този, чиято светлина е
трън
в очите им.
Той никога няма да си построи техните палати, да се заобиколи с всевъзможни скъпо платени лакеи, с разкош и светски блясък, както те правят това на гърба на народа. Това, в което той ги превъзхожда, не е материалното, а духовното. Той не получава милионни субсидии от държавата. Но това, което той има като възнаграждение за своите непрестанни безкористни усилия, то са неговите предани последователи, които са готови да живеят и умрат за него. Беззаветната любов и привързаност на последователите на г.
Дънов към своя Учител е оная непристъпна твърд, в която ще се разбият всички опити на фарисейското духовенство и на подклажданите от него религиозен фанатизъм и просташки шовинизъм — да унищожат едно обновително движение, да загасят един фар на истината и любовта, да очернят този, чиято светлина е
трън
в очите им.
И не напразно последователите на г. Дънов се отличават с такава привързаност към своя Учител и неговото учение. Мнозина от тях са били духовно мъртви и той ги е възкресил. Мнозина от тях са се лутали навсякъде в живота, търсили са неговия смисъл, търсили са истината навсякъде, увличали са се, но само при него, само в неговото слово са могли да намерят истинския хляб на живота. Как ще могат те след това да го забравят?
към текста >>
51.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 70
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Паралелно със свиждането между владетелите на двете страни, заговори се усилено за сближение, помирение, братство, за ликвидиране с
трънливите
въпроси, разделящи ни до сега.
Животът е толкова богат, такива неизчерпаеми съкровища той крие в себе си, че всеки който влезе в хармония с него, ще бъде завинаги обезпечен и задоволен. Животът е вечна хармония, и, ние, хората, не трябва да я нарушаваме, не трябва да правим изключение. Използваме ли разумно благата, които живота всеки ден ни носи, ние ще бъдем винаги здрави, доволни и щастливи. Да се възвърнем към златните правила за разумния живот, за да го почувстваме като истинско, непрекъсващо благо, и да бъдем вечно радостни. За българо-югославянското сближение Като че ли по силата на някакъв магически знак, изведнъж, отношенията между България и Сърбия влязоха в една съвсем нова, неочаквана фаза.
Паралелно със свиждането между владетелите на двете страни, заговори се усилено за сближение, помирение, братство, за ликвидиране с
трънливите
въпроси, разделящи ни до сега.
Някакъв нов вятър като че ли завея над Балканите. И той проникна в кабинетите на политиците, журналистите. Сломи, като че ли, натрупани през десетилетия пречки. Смекчи до известна степен дори най-закоравелите противници на всяко сближение с братята-сърби. Изведнъж неочакван обрат: — дружество за българо-югославянско сближение, в което влизат редица видни лица — политици, учени, генерали и т. н.
към текста >>
52.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 86
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ако не сееш нивата си и се молиш на Бога да я благослови, Той ще я благослови, но ще израстнат само
тръни
и бодили на нея.
Когато хората обръщат особено внимание върху някого, то всъщност те обръщат внимание върху някаква придобита от него добродетел или необикновена способност. За да се развият добродетели и способности у човека, необходими ни са естествени методи за самовъзпитанието му. Необходимо е да знае човек, как да впрегне всичките си сили на работа. Религиозните хора казват, че Бог ще ни вразуми. Но знаете ли какво значи, Бог да ни вразуми?
Ако не сееш нивата си и се молиш на Бога да я благослови, Той ще я благослови, но ще израстнат само
тръни
и бодили на нея.
Бог възраства у човека това, което сам е посял в себе си от мисли и желания. Ако някой иска да възрастне в него това, от което може да има полза, то ще трябва да го посее в себе си и Бог ще го възрасти. Това е един природен закон, който има голямо значение за самовъзпитанието на човека. Каквото човек посее в себе си, това ще му възрасти Бог. А от това, което има възрастнало вече, се определя неговата съдба и отношения в света.
към текста >>
53.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 96
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Свободна жрица за нов живот възкръсва, поема смело
трънливий
път, в спирал що вий се ярко на вечността в развоя към живий център.
Чрез разкази да се обясни на децата, че природата е отзивчива, че и растенията чувстват болни, и тъй те сами да почувстват, че не трябва да убиват животните и да късат цветята. Да се привикне детето да прави всичко това от любов към цветята и животните и то да почувства, че неговите любов, грижи и внимание намират отзвук в тях. Г. С ъ б е в Новата Ева Послушна щерка на волята върховна изстъпва Ева на сцената световна, призвана роля завидна да играй. Засвятка чиста, пламтяща диадема, от Бога нявга дарена й в Едема, в гърдите нежни отново днес сияй. На стара клетва веригите разкъсва.
Свободна жрица за нов живот възкръсва, поема смело
трънливий
път, в спирал що вий се ярко на вечността в развоя към живий център.
Простила се с покоя издига с трепет природния скрижал. За любовта й предел не съществува, една идея душата й вълнува: от егоизма сърцата да спаси, при вечний извор наново да ги върне. В таз себежертва, тя знай, че хлад и тръни без жал ще милват сърцето й в гърди. — Навлиза крепко във Вавилон великий, на пир кой свикал, в съблазни многолики, чедата нейни с ласкателен език. Поклонници са те нему днес нещастни, пои ги със сока на палещите страсти и тъй приспива духа им всеки миг.
към текста >>
В таз себежертва, тя знай, че хлад и
тръни
без жал ще милват сърцето й в гърди.
Засвятка чиста, пламтяща диадема, от Бога нявга дарена й в Едема, в гърдите нежни отново днес сияй. На стара клетва веригите разкъсва. Свободна жрица за нов живот възкръсва, поема смело трънливий път, в спирал що вий се ярко на вечността в развоя към живий център. Простила се с покоя издига с трепет природния скрижал. За любовта й предел не съществува, една идея душата й вълнува: от егоизма сърцата да спаси, при вечний извор наново да ги върне.
В таз себежертва, тя знай, че хлад и
тръни
без жал ще милват сърцето й в гърди.
— Навлиза крепко във Вавилон великий, на пир кой свикал, в съблазни многолики, чедата нейни с ласкателен език. Поклонници са те нему днес нещастни, пои ги със сока на палещите страсти и тъй приспива духа им всеки миг. Но таз, която от милост ги обикна, кат лъч целебен в душите им проникна, сърца ранени обгърна с топлота. Разлива нежност гласът й там в душата, зеници светват и виждат през мъглата любящата ги във нова красота. Закон божествен на братство и сестринство тя вниса мълком чрез свойто Материнство в душите — рози на пролетен цъфтеж.
към текста >>
54.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 114
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Но този път рицаря отговаря другояче: „И Сър Лоунфал каза: „Аз виждам във теб образа на Тогова, който на кръста умре: Като Него ти носиш
трънения
венец.
Истинската милостиня не е тази, която може да се даде с ръка; Тя дава само бездушното злато, Но този, който дава от малкото, което има. И го дава с нежно чувство и доброта. Тази нишка на всеподържащата Красота, Която минава през всичко и всичко обединява, Ръката не може да поеме пълнотата на неговия дар, Сърцето простира своите пламтящи пръсти, Защото един Бог върви с него и дава преизобилието На душата, гаснеща в мрака преди“. При своето връщане Сър Лоунфал намира че друг е обсебил неговия замък и бива изпъден при вратата му: „Един стар, прегърбен човки, окъсан и слаб. Той се връща назад, след като е търсил Светата Чаша; Малко го е грижа за загубата на неговия графски дом, Няма вече на дрехата му да е извезан кръста — златния герб, Но дълбоко в сърцето му е заседнал знака, който той носи,— Печата на страданието и скръбта“ Отново той среща прокажения, който пак поисква милостиня.
Но този път рицаря отговаря другояче: „И Сър Лоунфал каза: „Аз виждам във теб образа на Тогова, който на кръста умре: Като Него ти носиш
трънения
венец.
Като Него търпиш човешките удари и глуми, И в твоя живот аз виждам раните, които Ти носиш на ръцете и нозете Сине на Мария, аз ида при Тебе! Ето, чрез него, аз давам на Теб! “ Един поглед в очите на прокажения го кара да си припомни миналото и да го познае: „Сърцето му пламна и превърна в прах Твърдата покривка, която го бк обвила: То стопи леда, сковаващ буйния поток И даде ма прокажения да яде и пие“ И тогава става следното преображение: „Прокаженият не е вече същия немощен старик. Но възстава пред него във величие и слава. - - - - - - - - - - - - - - - - И Гласът, който е по-тих и от мълчанието казва: „Виж, това съм Аз, не се страхувай!
към текста >>
55.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 117
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Напред, по святий път отивай — По святий път ще стигнеш свойта цел Да, зная, пътя дълъг е, неравен, — Скали и
тръне
, пропасти навред, Но трудний път е най-велик и славен — Не бой се чадо, пак тръгни напред!
Той допуска и търпи нашите грехове и престъпления, защото иска ние съзнателно и свободно да отидем при Него. И затова, в своята безгранична мъдрост, той е поставил Страданието като компас, като вечно бдящ ръководител, който ни показва винаги кога сме сгрешили и ни напътва в правата посока на живота. Чрез Страданието, което идва винаги когато нарушаваме Божествените закони на живота, Бог ни учи и така превръща всичко, което става около нас и което ние вършим, за наше добро. Напред! Напред, в несгоди не унивай! Не се плаши от тежък земен дял!
Напред, по святий път отивай — По святий път ще стигнеш свойта цел Да, зная, пътя дълъг е, неравен, — Скали и
тръне
, пропасти навред, Но трудний път е най-велик и славен — Не бой се чадо, пак тръгни напред!
Не си самин, над теб око свещено — Око па Бога зорко севга бди. Не ще пропаднеш. Бог е яко звено — Висок твой стълб е, Нему се подпри! Олга Славчева Прентис Мълфорд НЯКОИ ЗАКОНИ НА СИЛАТА И КРАСОТАТА (Из „Нашите сили — как да ги използваме“) Нашите мисли оформяват лицето ни и му дават своя личен отпечатък. Мислите ни обуславят движенията, държанието и образа на цялото тяло.
към текста >>
56.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 118
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Колкото по-голямо желание имаме да учим по тоя именно начин, толкова по-малко ще чувстваме бодливите
тръни
по „пътя на страданието“ и толкова по-бързо ще достигнем до „пътя на мира“.
Това ще продължи до тогава, докато най-после ние се принудим да вземем една нова насока и да направим една стъпка нагоре, към по-добър живот. Опитността е „знание за следствията, които се явяват като резултат от известни действия“. Това е именно задачата на живота, заедно с развитието на волята, която пък е средството, с което прилагаме резултатите от опитността. Опитността може да бъде придобита, но ние имаме право на избор да я добием по трудния път на личната опитност или пък чрез наблюдение делата на другите и размишлявайки върху тях, ръководени от светлината на опитността, която вече имаме. Този е начина, по който окултният ученик трябва да учи, вместо да изпитваме ударите на несгодите и страданията.
Колкото по-голямо желание имаме да учим по тоя именно начин, толкова по-малко ще чувстваме бодливите
тръни
по „пътя на страданието“ и толкова по-бързо ще достигнем до „пътя на мира“.
Изборът е наш, но дотогава, докато ний не сме научили всичко, което има до си учи на този свят, ние ще трябва да cе връщаме пак на него. Ний не можем до останем във висшите светове и да учим там, докато не сме усвоили уроците на земния живот. Това би било тъй безсмислено, както да изпращаме едно дете днес в детската градина, а утре направо в гимназията. Детето трябва да ходи много пъти, ден след ден, в детската градина (детско училище) и след това да употреби години за преминаване курса на първоначалното училище и на прогимназията и чак тогава то ще стане способно да възприема и разбира уроците, които се преподават в гимназията. Човек е също тъй в едно училище — училището на опитността.
към текста >>
57.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 123
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Винаги по тоя път ще има и
тръни
.
Нищо в природата не се губи (Из беседата от Учителя, държана на 2 декември 1935 г.) Към възраждане на астрологията (Ф. А. Пренгел - продължение от бр.121 и край) Еволюция и раса (Макс Хайндел) Из света на тайнственото (Из в. „Возрождение“ № 3540) Ястреб, Врана и Орехче (басня – Дядо Благо) Истината ще ви направи свободни (из беседите) Бирникът от Петерзебет Пътят към Новото Винаги, когато се ражда нещо ново, ние имаме преди това, или паралелно с него, разрушението на нещо старо и отживяло. А това е съпроводено с известно страдание, а същевременно — с известни опасности, известен риск. Няма, обаче, на земята, път постлан само с рози.
Винаги по тоя път ще има и
тръни
.
Дори и самите рози си имат своите тръни. И който иска да се наслади от красотата и аромата на тия хубави рози, трябва да знае, че същевременно той може и да се убоде. Затова никой не трябва да си въобразява, че може да влезе в Света на Новото, че може да придобие красотата, величието и богатствата на Новия Живот по тихия, спокоен, обикновен, не вълнуван от никакви по-силни преживявания и не съпроводен с никакви страдания и опасности път на живота. „Който рискува, той печели“, казва народната мъдрост. И така е.
към текста >>
Дори и самите рози си имат своите
тръни
.
Пренгел - продължение от бр.121 и край) Еволюция и раса (Макс Хайндел) Из света на тайнственото (Из в. „Возрождение“ № 3540) Ястреб, Врана и Орехче (басня – Дядо Благо) Истината ще ви направи свободни (из беседите) Бирникът от Петерзебет Пътят към Новото Винаги, когато се ражда нещо ново, ние имаме преди това, или паралелно с него, разрушението на нещо старо и отживяло. А това е съпроводено с известно страдание, а същевременно — с известни опасности, известен риск. Няма, обаче, на земята, път постлан само с рози. Винаги по тоя път ще има и тръни.
Дори и самите рози си имат своите
тръни
.
И който иска да се наслади от красотата и аромата на тия хубави рози, трябва да знае, че същевременно той може и да се убоде. Затова никой не трябва да си въобразява, че може да влезе в Света на Новото, че може да придобие красотата, величието и богатствата на Новия Живот по тихия, спокоен, обикновен, не вълнуван от никакви по-силни преживявания и не съпроводен с никакви страдания и опасности път на живота. „Който рискува, той печели“, казва народната мъдрост. И така е. За да спечелиш Новото, за да придобиеш това.
към текста >>
В това време изскочила из един
трън
малка птичката наречена Орехче.
Аз имам право на трупа, защото съм гладен, а ти имаш право на пуха, защото гнездото ти е от клечки и има дупки! Ще го постелиш с пух — да ти е меко и топло. — Но не е такова условието ни, драги Ястребчо! Нали всичко наполовина ще делим? Аз имам право на половината труп и половината пух, и ти имаш право на половината труп и половината пух!
В това време изскочила из един
трън
малка птичката наречена Орехче.
Разперила се пред тях и завикали: — Каква е тази нечувана делба! И в джендема така не делят! Аз съм велможа на Правдата, седя в двореца й, пазач съм на законите й. И трупът и пухът не са ли имот на яребицата? Кое туряте за неин дял?
към текста >>
Спуснал се и Ястребът, но Орехчето се мушнало в гъстия
трън
, където никой не можел да го доближи.
Искате ли сега да ви арестувам и да ви заведа при Правдата? Тя веднага ще ви отреже крилата. — Га ! извикала Враната и се спуснала към Орехчето. — Дръж го, Ястребе, да видим какъв велможа е този!
Спуснал се и Ястребът, но Орехчето се мушнало в гъстия
трън
, където никой не можел да го доближи.
А те в озлоблението си не видели, че там била простряна някаква мрежа, която съборили и тя ги похлупила. Яребицата в това време изтърчала назад и се скрила във високата трева. И тъй, Ястребът и Враната, вместо до делят лов, те самите станали лов. Когато дошъл стопанинът на мрежата и ги видял, ожесточил се против тях. Хванал ги, отрязал им крилата до рамената и ги пуснал така да се наказват цял живот.
към текста >>
58.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 124
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
От онази минута то напуснало овцете и отишло, та легнало под един
трън
.
Тирела заключава: „Редовното дълбоко дишане е най-доброто средство за високото налягане и артериосклерозата, и при различните страдания на критичната възраст.“ Д-р Н. Станчев Куче и осел (б а с н я) Едно голямо овчарско куче се разсърдило на Господаря си, че го хранел в общото корито, пред което никое куче нямало право да ръмжи, или да протестира, без да рискува да остане гладно. — Да, казвало в себе си то, — аз съм голямо, красиво, благородно и храбро куче. А моят господар ме сравнява с щенетата, които лаят по пеперудите. Ще го напусна!
От онази минута то напуснало овцете и отишло, та легнало под един
трън
.
И започнало да пази тръна, както би пазило една кошара. Не дава никому да, доближи тръна, нито врабче да кацне но него. Видял всичко това овчарският осел, изправил се насреща и запитал! — Карамане, какво представлява този трън, та го пазиш толкова ревностно? — Нищо не представлява.
към текста >>
И започнало да пази
тръна
, както би пазило една кошара.
Станчев Куче и осел (б а с н я) Едно голямо овчарско куче се разсърдило на Господаря си, че го хранел в общото корито, пред което никое куче нямало право да ръмжи, или да протестира, без да рискува да остане гладно. — Да, казвало в себе си то, — аз съм голямо, красиво, благородно и храбро куче. А моят господар ме сравнява с щенетата, които лаят по пеперудите. Ще го напусна! От онази минута то напуснало овцете и отишло, та легнало под един трън.
И започнало да пази
тръна
, както би пазило една кошара.
Не дава никому да, доближи тръна, нито врабче да кацне но него. Видял всичко това овчарският осел, изправил се насреща и запитал! — Карамане, какво представлява този трън, та го пазиш толкова ревностно? — Нищо не представлява. Трън като трън — празна работа?
към текста >>
Не дава никому да, доближи
тръна
, нито врабче да кацне но него.
— Да, казвало в себе си то, — аз съм голямо, красиво, благородно и храбро куче. А моят господар ме сравнява с щенетата, които лаят по пеперудите. Ще го напусна! От онази минута то напуснало овцете и отишло, та легнало под един трън. И започнало да пази тръна, както би пазило една кошара.
Не дава никому да, доближи
тръна
, нито врабче да кацне но него.
Видял всичко това овчарският осел, изправил се насреща и запитал! — Карамане, какво представлява този трън, та го пазиш толкова ревностно? — Нищо не представлява. Трън като трън — празна работа? Но защитавам го, да видят хората, че съм честен и храбър, достоен за голяма и благородна служба.
към текста >>
— Карамане, какво представлява този
трън
, та го пазиш толкова ревностно?
Ще го напусна! От онази минута то напуснало овцете и отишло, та легнало под един трън. И започнало да пази тръна, както би пазило една кошара. Не дава никому да, доближи тръна, нито врабче да кацне но него. Видял всичко това овчарският осел, изправил се насреща и запитал!
— Карамане, какво представлява този
трън
, та го пазиш толкова ревностно?
— Нищо не представлява. Трън като трън — празна работа? Но защитавам го, да видят хората, че съм честен и храбър, достоен за голяма и благородна служба. Да ме повикат. — Не.
към текста >>
Трън
като
трън
— празна работа?
И започнало да пази тръна, както би пазило една кошара. Не дава никому да, доближи тръна, нито врабче да кацне но него. Видял всичко това овчарският осел, изправил се насреща и запитал! — Карамане, какво представлява този трън, та го пазиш толкова ревностно? — Нищо не представлява.
Трън
като
трън
— празна работа?
Но защитавам го, да видят хората, че съм честен и храбър, достоен за голяма и благородна служба. Да ме повикат. — Не. никой няма да те повика,— отговорил оселът. Знам, че всеки ще ти се присмее, като види, че си седнал да пазиш трън.
към текста >>
Знам, че всеки ще ти се присмее, като види, че си седнал да пазиш
трън
.
Трън като трън — празна работа? Но защитавам го, да видят хората, че съм честен и храбър, достоен за голяма и благородна служба. Да ме повикат. — Не. никой няма да те повика,— отговорил оселът.
Знам, че всеки ще ти се присмее, като види, че си седнал да пазиш
трън
.
На него никой не налита, никой го не желае. Затова и няма нужда от никаква защита. Напротив, който тръните защитава, за глупец минава. И тебе за глупец ще те таксуват, с камъни ще те отминуват. Не знаеш ли, че никой си не зима глупеца за слуга?
към текста >>
Напротив, който
тръните
защитава, за глупец минава.
— Не. никой няма да те повика,— отговорил оселът. Знам, че всеки ще ти се присмее, като види, че си седнал да пазиш трън. На него никой не налита, никой го не желае. Затова и няма нужда от никаква защита.
Напротив, който
тръните
защитава, за глупец минава.
И тебе за глупец ще те таксуват, с камъни ще те отминуват. Не знаеш ли, че никой си не зима глупеца за слуга? * * * Празна мисъл, туй е трън! — тя отвежда зиме вън. Дядо Благо Писмо от странство През последните няколко години много чужденци учат български език с едничката цел да се запознаят по отблизо с новото учение, да четат в оригинал беседите на Учителя.
към текста >>
* * * Празна мисъл, туй е
трън
!
На него никой не налита, никой го не желае. Затова и няма нужда от никаква защита. Напротив, който тръните защитава, за глупец минава. И тебе за глупец ще те таксуват, с камъни ще те отминуват. Не знаеш ли, че никой си не зима глупеца за слуга?
* * * Празна мисъл, туй е
трън
!
— тя отвежда зиме вън. Дядо Благо Писмо от странство През последните няколко години много чужденци учат български език с едничката цел да се запознаят по отблизо с новото учение, да четат в оригинал беседите на Учителя. Да учат български език не са причината материалните сметки, нито търговски цели. В тях е заговорил един вътрешен глас, който ги направлява към истината, които ги води към големия Извор на знание и светлина. Тук долу, даваме извадки от едно писмо от Данциг.
към текста >>
59.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 169
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Но ако в него не е пробудено още висшето съзнание, ако в неговия живот още доминират грубите животински инстинкти, чиито алчност и свирепост не се спират пред нищо и поради сметките и съображенията на грубия материалистичен ум, който изключва изпредвид благото не другите, създава хаос и борби — сее бури, но после, както става винаги, без изключение, жъне
тръни
.
Пред прага на Новото (По беседа от Учителя – неизвестна дата) Христос и развитието на човечеството (Влад Пашов) Белият лотос (Мейбъл Колинз) Идеите на Всемирното Братство в света (N.) На човека (Т. Ч.) Часовник и Косъмче (басня – Дядо Благо) Книжнина Пред важна задача „Тия, у които съзнанието се е пробудило, разрешават една велика задача“. Учителя Различни задачи за разрешение стоят пред всеки човек, пред цялото човечество. И какви разрешения ще се дадат на тия индивидуални и обществени проблеми ще зависи от степента на човешкото развитие. Ако в тоя, пред когото стои важна задача за разрешение, се е пробудило Божественото, космичното съзнание, той ще даде вярно разрешение, което няма да внесе дисхармония и горчиво чувство в отношенията към другите, нито пък ще стане причина да избухне никакъв обществен конфликт, който би коствал живота на мнозина себеподобни.
Но ако в него не е пробудено още висшето съзнание, ако в неговия живот още доминират грубите животински инстинкти, чиито алчност и свирепост не се спират пред нищо и поради сметките и съображенията на грубия материалистичен ум, който изключва изпредвид благото не другите, създава хаос и борби — сее бури, но после, както става винаги, без изключение, жъне
тръни
.
Но вън от тоя груб инстинктивен ум, съществува друго съзнание, друга област, стояща по-високо от първата и в която като влезем не можем да действаме другояче, освен според нейните закони. Ние можем да направим сравнение с едно низше и с едно висше съзнание. При низше съзнание, при проява на ограниченост и егоизъм, се явява като резултат конфликта, грубото стълкновение, каквото сега имаме между Италия и Абисиния. А при един висш потик и стремеж, при едно пробудено съзнание, ние никога не бихме се изправили пред конфликт, пред подобен труден проблем. Тогава на едно недоразумение не би се дало такова грубо отживяло много отдавна времето си разрешение.
към текста >>
60.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 178
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Но питам: когато в ума на един учен се роди идеята да отреже един клон от
тръна
и го присади с клон от друго дърво, какво ще мисли
трънът
за това?
Тогава как е възможно един свят, създаден от най-разумното същество, да има толкова много противоречия? Религиозните не могат да обяснят това противоречие. Има ред теории, с които хората се стремят да обяснят противоречията. В Индия си обясняват противоречията с теорията за кармата; други пък ги обясняват с теориите за предопределението, съдбата и пр. Възможно е всички тези теории да са прави — все има известна истина в тях.
Но питам: когато в ума на един учен се роди идеята да отреже един клон от
тръна
и го присади с клон от друго дърво, какво ще мисли
трънът
за това?
Това е цяло нещастие за него. Ще го присадят и след време на това клонче ще се роди нещо, което съвсем се различава от тръна. Това клонче няма да се развива вече като трън. И обратното може да се случи: на една хубава ябълка може да се присади дивачка. Тогава питомната ябълка ще се чуди, как именно израснаха върху нея тези диви клончета.
към текста >>
Ще го присадят и след време на това клонче ще се роди нещо, което съвсем се различава от
тръна
.
Има ред теории, с които хората се стремят да обяснят противоречията. В Индия си обясняват противоречията с теорията за кармата; други пък ги обясняват с теориите за предопределението, съдбата и пр. Възможно е всички тези теории да са прави — все има известна истина в тях. Но питам: когато в ума на един учен се роди идеята да отреже един клон от тръна и го присади с клон от друго дърво, какво ще мисли трънът за това? Това е цяло нещастие за него.
Ще го присадят и след време на това клонче ще се роди нещо, което съвсем се различава от
тръна
.
Това клонче няма да се развива вече като трън. И обратното може да се случи: на една хубава ябълка може да се присади дивачка. Тогава питомната ябълка ще се чуди, как именно израснаха върху нея тези диви клончета. Та и сегашните хора са присадки. Науката едва сега започва да изучава законите на наследствеността.
към текста >>
Това клонче няма да се развива вече като
трън
.
В Индия си обясняват противоречията с теорията за кармата; други пък ги обясняват с теориите за предопределението, съдбата и пр. Възможно е всички тези теории да са прави — все има известна истина в тях. Но питам: когато в ума на един учен се роди идеята да отреже един клон от тръна и го присади с клон от друго дърво, какво ще мисли трънът за това? Това е цяло нещастие за него. Ще го присадят и след време на това клонче ще се роди нещо, което съвсем се различава от тръна.
Това клонче няма да се развива вече като
трън
.
И обратното може да се случи: на една хубава ябълка може да се присади дивачка. Тогава питомната ябълка ще се чуди, как именно израснаха върху нея тези диви клончета. Та и сегашните хора са присадки. Науката едва сега започва да изучава законите на наследствеността. Наследствеността е една присадка.
към текста >>
—
Тръни
и бодили ще израстат върху нея.
Сега както се насърчава размножаването, хората не правят сметка, че няма условия за това. Като се увеличават децата, живота става все по несносен, защото хората нямат необходимите средства и условия. Нека се раждат толкова хора, за колкото има средства и условия в света, а другите нека чакат. Ще кажат някои: да оставим всеки човек да се роди според както Господ е дал. Питам: ако оставим нивата си неразорана, какво ще израсне в нея?
—
Тръни
и бодили ще израстат върху нея.
Ако я разореш, все ще даде нещо, макар и най-проста да е почвата й. Значи, в живота е нужна една пра вилна философия. Хората трябва да бъдат искрени, честни, справедливи и да желаят доброто на своите ближни, преди те да са дошли на земята. Трябва да знаете, че като дойдат на земята, децата трябва да имат всички необходими условия за развиване. Преди да станат бащи и майки, родителите трябва да знаят с какви материални и духовни условия разполагат, за да осигурят условията за правилното развиване на детето.
към текста >>
61.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 182
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Когато и аз се изкачих отгоре на баира, там се откриваше една хубава полянка, всред която беше разположено селското гробище, обградено с
трънен
плет.
Отворих очи. Развиделяваше се. Веднага ставам, поглеждам през прозореца и виждам една женска фигура да се движи по баира над училището. — Учителката е, си казах. Набързо се облякох и тръгнах след нея, но тя беше се вече скрила зад баира.
Когато и аз се изкачих отгоре на баира, там се откриваше една хубава полянка, всред която беше разположено селското гробище, обградено с
трънен
плет.
Малко настрана от гробищата имаше едно хубаво ябълково дърво, обкичено с червени плодове, до него една малка скамейка за двама души, а пред нея няколко красиви лехи с разнообагрени карамфили. Учителката седеше на левия край на скамейката и гледаше към далечните огнени езера на изтока, от конто щеше да изплува лъчезарният Феб. Слънцето изгря. Първият лъч прониза свежия утринен въздух и огря мраморно бялото лице на учителката; тя засия, заеме се, стана, пристъпи срамежливо напред, подаде си ръката на някой невидимо дошъл, ръкува се, взе нещо от него, направи движение, че връзва невидимо въже за ябълката и после си седна на мястото с вид като че ли до нея седна невидимия гостенин и почна да и говори, а тя, с втренчен в него поглед, внимателно слушаше. Помислих си: или аз сънувана, или тя е луда.
към текста >>
62.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 183
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ако не я изорем и не я посеем, Бог нищо няма да направи и
тръни
и бодили ще израснат на нея.
Не мислете, че нищо не можете да направите. С мисълта си всички хора могат да си взаимоспомагат. В старо време хората са вярвали, че всичко е от Бога; в новите времена вярват, че всичко е от хората — каквото те направят, това ще стане. И едното е вярно и другото е вярно, но това са относителни неща. Ако разорем и посеем нивата — това е от нас; а възрастването на нивата е от Бога.
Ако не я изорем и не я посеем, Бог нищо няма да направи и
тръни
и бодили ще израснат на нея.
Ако вие родите детето си добре и вложите а него някои възвишени принципи, Бог ще възрасти тия принципи; но ако нищо не си вложил в детето си, и Бог няма да възрасти нищо в него. Жан Жак Русо говори за свободно възпитание на детето. Под думате свободно възпитание се разбира да се даде потик на човешката мисъл свободно да се прояви, и да се даде потик на човешките чувства свободно да се развиват. Сега вие сте оставили този естествен път и мислите кой човек е по-добър. Кой човек е по-добър, това не разрешава въпроса Въпросът днес се разрешава другояче, — днес е важно доколко хората са умни, разумни.
към текста >>
63.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 186
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И даже полския бодлив и зъл
трън
, цял се е прикрил с бодлите си във бял воал!
Над себе си усещам дъх на влюбен дух. Слънцето Докоснах леко твоята смразена плът и ти въздъхна лекичко едничек път. Въздъхна ти и чух как малките тревички излязоха от коренчета и главички и с крехката си плът облякоха полята. Възлюбена, при твоята въздишка свята полята се облякоха със зеленина, облякоха се да посрещнал, теб, Жена! Земята. Ах, кой нагизди дървесата тъй засмяно със розова и бяла сватбена премяна!
И даже полския бодлив и зъл
трън
, цял се е прикрил с бодлите си във бял воал!
Слънцето Прегърнах те — леда със пламъци изпих и ти във мил погледна с поглед плах и тих. Погледна ти, а ябълки, бадеми, сливи, кокичета и теменуги миризливи и даже трънът полски се покриха с цвят, за да присъствувал на брачния обряд на вечната невеста, Слънчева Любима, възкръснала от ноктите на страшна Зима. Земята Във устните си сещам жило от пчелица, а на езика капки медена росица. Аз чувам, пеят птички във безчислен хор и виждам те над мене, Слънце с огнен взор! Слънцето Целунах те по устните с трептяща страст и моя дух във твойта плът преплетох аз.
към текста >>
Погледна ти, а ябълки, бадеми, сливи, кокичета и теменуги миризливи и даже
трънът
полски се покриха с цвят, за да присъствувал на брачния обряд на вечната невеста, Слънчева Любима, възкръснала от ноктите на страшна Зима.
Въздъхна ти и чух как малките тревички излязоха от коренчета и главички и с крехката си плът облякоха полята. Възлюбена, при твоята въздишка свята полята се облякоха със зеленина, облякоха се да посрещнал, теб, Жена! Земята. Ах, кой нагизди дървесата тъй засмяно със розова и бяла сватбена премяна! И даже полския бодлив и зъл трън, цял се е прикрил с бодлите си във бял воал! Слънцето Прегърнах те — леда със пламъци изпих и ти във мил погледна с поглед плах и тих.
Погледна ти, а ябълки, бадеми, сливи, кокичета и теменуги миризливи и даже
трънът
полски се покриха с цвят, за да присъствувал на брачния обряд на вечната невеста, Слънчева Любима, възкръснала от ноктите на страшна Зима.
Земята Във устните си сещам жило от пчелица, а на езика капки медена росица. Аз чувам, пеят птички във безчислен хор и виждам те над мене, Слънце с огнен взор! Слънцето Целунах те по устните с трептяща страст и моя дух във твойта плът преплетох аз. И ти позна, че аз бях Слънцето — женихът и устните ти във усмивка се извиха. А при усмивката ти птичи хор запя и славеите свиха своите гнезда, застлаха ги със пух, с трева и теменуга, приготвяйки легло за теб и мен, съпруго!
към текста >>
64.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 187
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Прогонил е отвсякъде „Духа на бялата магия“, който е останал да царува само в „Щастливия оазис“, а това е
трън
в очите му.
Безкрайно предана нему е неговата прекрасна жена Майа. Върху тях двамата, а едновременно и върху народа им — Бог е излял преизобилно всички блага на живота. Мъдрост и любов управляват, щастие и благоденствие царуват на всякъде. Но „Духът на черната магия” не спи. Той е завладял целия свят.
Прогонил е отвсякъде „Духа на бялата магия“, който е останал да царува само в „Щастливия оазис“, а това е
трън
в очите му.
Той успява да вложи в съзнанието на Джалма бацила на недоволството и страстното желание да намери „живата вода“, която да му даде безсмъртие. И когато, на въпроса му — где се намира живата вода, — Духът на бялата магия му отговаря, че тя се намира в самия него, Джалма не го разбира, недоволен е и го намира че е надменен и горд — че пази тайната само за себе си. Затова той решава да се обърне към духа на черната магия. И ето, с лъжата, която е ней-любимото и най-успешно средство за достигане на неговите цепи, със своята хитро изплетена лъжлива философия, тъмният дух успява да склони младия Джалма да му даде само един косъм от главата си, срещу което ще получи от него „живата вода“. Така и става.
към текста >>
Розите от венеца му са изпадали, виждат се само голи клончета, покрити с
тръни
.“ Духът на черната магия: Виждаш ли, нещастнико, чак де те прогоних?
Той поставя на карта всичко, само да получи последните капки на живата вода, с които да стане безсмъртен. Но когато венецът на престъпленията е завършен и когато той изгубва всичко, в отговор на молбата му за жива вода, духът на чернота магия със смях му отговаря, че тя се е свършила вече — стъкленицата пресъхнала. Изгонен от царството си, измъчен и изпокъсан, Джалма се скита в отчаяние в „Долината на смъртта“. Тук идват, борейки се, двата духа противници „Духът на бялата магия е с изпокъсани одежди. лицето му и ръцете му са окървавени.
Розите от венеца му са изпадали, виждат се само голи клончета, покрити с
тръни
.“ Духът на черната магия: Виждаш ли, нещастнико, чак де те прогоних?
Ти си вече в олтара на моя храм. Ти си в долината на смъртта. Виждаш ли тази могили от черепи и килими от кости по жълтия пясък ? Това е все мое творение, все мое дело! Духът на черната магия след като забива ножа си в сърцето на белия дух, който пада умиращ, отива отново в двореца.
към текста >>
65.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 213
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Човешката душа е подобна на една градина, която ще роди бурен и
тръни
, или пък най-вкусни и ароматни плодове!
Да имаме светъл ум, благородно сърце и воля мощна, това е голямо богатство! Сърцето е извора на щастието! Знанието е сила! Мъдростта е по-ценна от много злато! Който владее себе си е по-горе от оня, който владее цял град.
Човешката душа е подобна на една градина, която ще роди бурен и
тръни
, или пък най-вкусни и ароматни плодове!
Това зависи от нас — какво сме посели: каквото сеем днес — това ще получим утре. Разбираш ли сега, какво трябва да правим и как да си помогнем? Ако хората разберат това, ще намерят време де четат и размишляват да работят за Възвишеното, Разумното и Доброто! Здравей брат! Колко си бодър и радостен!
към текста >>
66.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 219
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
По царски път трябваше да върви, а мина по
трънлив
път, който окървави Неговите нозе, и тия на придружаващите го, за да се отрекат след час от Него, защото останаха измамени в своите човешки въжделения.
И когато разбра, че онова, което Той донесе, беше отхвърлено от избраните, когато почувства около себе си предателската стъпка на Юда, Исус вдигна очи нагоре и изрече най-мощното, най-съкровеното, което човечеството би трябвало да заключи в своята душа като най-сюблимната истина. Всред мрачината на една страшна нощ, Той остана сам, за да изпие горчивата чаша, която сам пожела. Той има силата да призове своя Отец и в гореше молитва да излее своята душа; след което зачака своя час. Като цар го очакваха, като разбойник го хванаха. Той спасяваше всички, а себе си не пожела да спаси.
По царски път трябваше да върви, а мина по
трънлив
път, който окървави Неговите нозе, и тия на придружаващите го, за да се отрекат след час от Него, защото останаха измамени в своите човешки въжделения.
Той знаеше всичко, Той имаше всичко, а тръгна с тия които нямаха нищо, за да свидетелства за виделината. За тълпата Исус свърши на кръста, а за ония, за които беше дошъл, Той възкръсна. Божественият план на нещата е непонятен за хората. Великата светлина идва за ония, които широко разтварят портите на своята душа; Великата жертва на Христа можеше да ползва само ония, които възприеха и повярваха в неговото слово, а любовта му можеше да дойде само в сърцата на тия, които любеха Бога. Такъв е великия Божий закон .
към текста >>
67.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 222
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ако ги тласнем към Мир, Любов и братство, ще имаме щастливо бъдеше, благоденствие, но ако ги тласнем към размирие, ако събуждаме в тях шовинизма и инстинкта на грубите и долни борби, нас ни очаква плачевно бъдеше — ще жънем бури и
тръни
.
Доста е това за него. Всичко друго е от неприятеля му. Днес трябва да се даде нова посока на възпитанието, истинска права мисъл не младежите, утрешни граждани и творци в живота. Каквато насока им даде капитане. на там ще отиде техният кораб.
Ако ги тласнем към Мир, Любов и братство, ще имаме щастливо бъдеше, благоденствие, но ако ги тласнем към размирие, ако събуждаме в тях шовинизма и инстинкта на грубите и долни борби, нас ни очаква плачевно бъдеше — ще жънем бури и
тръни
.
Хората са като градина. И тая градина може да се изостави, да избуят бурени и тръни, е може да се разработи и посее с цветя и плодни дървета. Всички трябва да насочат също поглед и към самовъзпитанието. То е мощно оръжие в ръцете на всеки. Ако човек не прави лични усилия да развива в себе си благороден характер, той не ще може да направи крачка напред.
към текста >>
И тая градина може да се изостави, да избуят бурени и
тръни
, е може да се разработи и посее с цветя и плодни дървета.
Днес трябва да се даде нова посока на възпитанието, истинска права мисъл не младежите, утрешни граждани и творци в живота. Каквато насока им даде капитане. на там ще отиде техният кораб. Ако ги тласнем към Мир, Любов и братство, ще имаме щастливо бъдеше, благоденствие, но ако ги тласнем към размирие, ако събуждаме в тях шовинизма и инстинкта на грубите и долни борби, нас ни очаква плачевно бъдеше — ще жънем бури и тръни. Хората са като градина.
И тая градина може да се изостави, да избуят бурени и
тръни
, е може да се разработи и посее с цветя и плодни дървета.
Всички трябва да насочат също поглед и към самовъзпитанието. То е мощно оръжие в ръцете на всеки. Ако човек не прави лични усилия да развива в себе си благороден характер, той не ще може да направи крачка напред. Той ще тъпче на едно място, а заедно с него и цялото общество. Да посадим в характера си благородство, в сърцето и ума си милосърдие и права мисъл.
към текста >>
68.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 223
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Кадънка и сврака (басня) Хубавата горска птичка, малката Кадънка, си направила гнезденце в една гъстолиста
трънка
.
След прекратяването но играта много от любопитните прегледаха краката на нестинарката, но за голямо учудване но всички, те бяха без всякакви признаци на изгаряне. Интересно е да се отбележи, че преди 4 години Кера е нямала абсолютно никакво намерение да става нестинарка. През тази година на Св. Св. Константин и Елена тя, като ме сила хляб, неочаквано някаква сила я подтикнала да разрине огъня, който приготвила за печене на хляба и да започне да играе върху него. От тогава вече редовно играе върху огъня в този ден.
Кадънка и сврака (басня) Хубавата горска птичка, малката Кадънка, си направила гнезденце в една гъстолиста
трънка
.
И започнала да носи, с пълна радост на сърце, всеки ден по яйченце. Но на петия прекрасен ден, като прилетяла в своя дом, разкошно украсен, да снесе и петото си яйченце, изненадано видяла, че в гнездото й яйцата, неизвестно как се наредили вече тъкмо пет. Чудила се, вгледвала се, дваж и триж ги преброила — пет, та пет. — Нищо, рекла най-подир, може да съм сбъркала във дните. Ще снеса и днес, туй ще бъде сигурно за моя чест.
към текста >>
А Кадънката със тежка грижа литнала по
тръни
и ливади, като луда, само да улови муха, бръмбар, или пеперуда, с мисълта че храни истински велможа.
А пък може да е отреден за при царя ни велможа. И започнала тя да ги храни с мишки, мравки, пеперудки, сдъвкани на кашица, или овалени на грудки. Но оказало се, че онуй, което се тъкмяло за борец, или велможа, тя, горката, да го храни едвам може. Вечно гледно, вечно ненаситно. Семо зяпало насреща и протягало червена шия, да помислиш, че припада от гладия.
А Кадънката със тежка грижа литнала по
тръни
и ливади, като луда, само да улови муха, бръмбар, или пеперуда, с мисълта че храни истински велможа.
А велможа да се храни как да е не може. Уви! Със толкоз труд и грижи тъкменият за велможа и дори за нещо по високо ако може: нямал ни осанка, ни обхода, ни забави благородни. А напротив, всякак проявявал тъпоумие, жестокост и постъпки безподобни. Всекичастно се клатушкал и намествал; шавал и преместял, докато избутал из гнездото всичките си братя и сестрици, та останал сам, за майката безчестие и срам. Но един прекрасен ден, любопитна кака Сврака кацнала на кривоклонестия дрян, па високо се изсмяла, колкото й глас държал: Ха ха-ха !
към текста >>
69.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 229
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И цели шест месеца живя горкият човек, като на
тръне
, на парила.
Мир няма. Защо му отказаха? Защо не ги дават? Не е чиста работата . . .
И цели шест месеца живя горкият човек, като на
тръне
, на парила.
Виждаха го да броди от село до града, през ден, като загубен. Ще обиколи край банката, пита, разпитва за нея, как вървят работите, вземе си вестник, дано нещо там го успокои. Върне се вечер грохнал, остарял без време, загрижен, ял-недоял, или ще заспи като ударен, или ще будува цяла нощ по двора. „Имане е това, бе хора, не е шега, цел живот пара по пара съм ги сбрал, де да знаеш, виж, че и тази банка, като оная, рече един ден: „Нямаме, не плащаме“, — мисли си бай Миньо и сълзи капят от очите му. Плаче за парите си, събрани с труд и мъка.
към текста >>
70.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 237
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Дълъг, разнообразен, ту стръмен, ту равен или с опасни завои, с
тръни
и с камъни за препъване, но всякога красив, защото е озарен от една далечна светлина, която струи от слънцето в сърцето на Великата Майка.
И виждам: тя има чудни свойства: не се цапа, не се къса, еластична е и в нея детето може да се движи и расте безпрепятствено. Багрите и краските по нея се менят, и когато детето почне с удивление да спира поглед върху тях, то ще получи първите знания за светлината и цветовете. Красива е дрехата на страданието, с която мъдрата ръка на любящата Майка облича детето — човек! Красив и свещен е момента, когато човек съзнае себе си като дете! Познавам те и като път, единствен път, по който се минава и отива към обетованата земя.
Дълъг, разнообразен, ту стръмен, ту равен или с опасни завои, с
тръни
и с камъни за препъване, но всякога красив, защото е озарен от една далечна светлина, която струи от слънцето в сърцето на Великата Майка.
Не оставя тя децата си да се изгубят в тъмнина, иначе, как биха видели прострените към тях, ръце, които милват от далеч и зоват, тъй нежно зоват! Познавам те, познавам и не виждам днес друг път освен теб, страдание, ти вечен път на стремеж и възход към Бога. Познавам те и като от чисто злато ковано светло рало. Мъдър сеяч ходи след теб и те направлява, а ти браздиш и разкриваш на слънцето глъбините на човешката душа. Щедрата Му ръка кога хвърля семена в браздите аз не виждам, но когато семената почнат да поникват, сладостните тръпки на браздите като молитва се понасят нагоре и дирят сеяча със златното рало.
към текста >>
71.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 240
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ако на нашата обществена нива ние сеем семе на бурени и
тръне
— бури и размирици ще пожънем.
Между държавите и вътре в тях съществува голямо безправие. Размирствата се дължат на безправието. Ако дипломатите в света искат мир, те трябва да приложат Правдата. Широко Правдата ще се приложи в света, когато хората приемат и култивираше в себе си всемирната любов и космичната обич. Човек не би постъпил несправедливо спрямо някого, ако има обич в себе си.
Ако на нашата обществена нива ние сеем семе на бурени и
тръне
— бури и размирици ще пожънем.
Ако обаче сеем Правда и Любов — мир ще пожънем, най-голямото благо за обществото, благоприятно условие за процъфтяване на всички добродетели и напредничави инициативи. Да приложим Правдата в живота си, за да не намери условия между нас безредието и кръвопролитието. НЕ УБИВАЙ! Ни на брата човек, ни на никое живо създание, що познава смъртта и трепери от скръб и страдание, не посягай с меч и с злоба недей го обливай, нищо живо, мой брат, нищо живо, сестра, не убива! * Че преди тоз завет посред пламък и дивно сияние да е там на Синай издълбан във велико предание, още в първия миг, от когато текат времената, той издялан е бил с огън написан в сърцата.
към текста >>
72.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 246
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Като стане сутрин, той ще се чуди как със станало това, че отдолу е
трън
, а отгоре е с благородна присадка.
Ако не си готов, ще те върнат, ще те скъсат на общо основание. Когато някой се жени, това е една задача за него. Например, някой жена се ожени за лош мъж. Какво трябва да прави? Като заспи вечер тя трябва да отреже едно клонче от него и да го присади.
Като стане сутрин, той ще се чуди как със станало това, че отдолу е
трън
, а отгоре е с благородна присадка.
Така тя ще продължава, докато ней-после той се види коренно изменен. Той сам се чуди на станалото. Казва: Тази жена съвсем ме измени. Ако жената е лоша, мъжът трябва да я присади. За да се присаждат хората, изисква се знание.
към текста >>
Порокът е един
трън
в човека.
Ако жената е лоша, мъжът трябва да я присади. За да се присаждат хората, изисква се знание. Духът е този, който присажда нещата. Научете да присаждате доброто в себе си. Ако имате един порок, не считайте, че е непоправим.
Порокът е един
трън
в човека.
Отрежи този трън и го присади. Нетърпелив си. Отрежи това клонче от себе си и го присади с търпение. Малко си скръжав. Отрежи това клонче и го присади с щедрост.
към текста >>
Отрежи този
трън
и го присади.
За да се присаждат хората, изисква се знание. Духът е този, който присажда нещата. Научете да присаждате доброто в себе си. Ако имате един порок, не считайте, че е непоправим. Порокът е един трън в човека.
Отрежи този
трън
и го присади.
Нетърпелив си. Отрежи това клонче от себе си и го присади с търпение. Малко си скръжав. Отрежи това клонче и го присади с щедрост. Малко си жесток.
към текста >>
73.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 247
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
да върви по широките и леки пътища на безгрижието и удоволствието, той не ще избегне завинаги
трънливият
и тесен нагорен път.
Колко пъти ще падаме и ставаме под тежестта на нашия кръст — материята — в пътя си към Голгота! Каква безкрайна низа от вътрешни борби, противоречия и страдания представлява човешкият път към Голгота — т. е. към възкресението! Обаче, човек не може да избегне този път. Колкото и да се старае да се отклони от него, — т. е.
да върви по широките и леки пътища на безгрижието и удоволствието, той не ще избегне завинаги
трънливият
и тесен нагорен път.
Защото иначе животът му на земята би изгубил всякакъв смисъл. Духът е вечно буден и не ще ни остави завинаги да тънем в блатото на безразличието и порока. Чрез хиляди усилия, в огъня на страданията, дошли като резултат на нашето отклонение, той ще изгори злото в нас, ще пречисти и облагороди нашето сърце, ще просвети нашия ум, ще укрепи нашата воля и ще ни направи способни да вървим с радост по този Път. Човек няма да избегне своето спасение, своето освобождение, своето възкресение, колкото и низшето в него да хитрува — да го забавя и отклонява от този пътя! Нека никога, при никакви условия и положения, да не се отчайваме!
към текста >>
74.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 252
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Пътищата от човек до човек са трудни,
трънливи
, усеяни с вълчи ями и примки на ловци.
През деня нас ни е облъхнала простата и трогателна сърдечност на някое същество, което живее без установени катадневни принципи,без огромни планове и излъчва от себе си простата и велика виталност, чистите и непокварени трепети на едно ценно сърце. Спомена за тия две простодушни зеници, е като едно далечно приветствие, долитнало от далечината на Всемира. Вечността ни е поздравила чрез тая тиха усмивка и ние сме вече щастливи. В нашия разум няма място за тия неща, но в подсъзнанието ни, в тоя лабиринт от набрани горчивини, мрачни сенки, бисери и чист звезден трепет, нещо се е отзовало и раздвижило замръзналите струни. Самите ние не знаем колко са жадни душите ни за малко ласка.
Пътищата от човек до човек са трудни,
трънливи
, усеяни с вълчи ями и примки на ловци.
Ние тръгваме към някого и оплитаме нозете си в сет. Костеливите ръце на разума и подозрението се протягат към нас и ние усещаме тяхното студено и бездушно опипване. Какви са отношенията днес между мъже и жени? Жената е побягнала от своята свещена роля да бъде сърце в живота. Тя се държи по мъжки и счита това за стъпка към надмощието.
към текста >>
75.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 258
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Неотдавнашната спогодба между България и нейните съседи, днес спогодбата, която сега се уговаря, за мирното отстъпване на Судетската област на Германия, утре, може би, друга някоя спогодба, изправяща некоя друга несправедливост в света, идват, стъпка по стъпка, да въведат новия начин за разрешението на
трънливите
междунационални спорове — да закрият ерата на войната и да открият ерата на мира.
224 - край) – Влад Пашов БОРБА ЗА МИР „Днес бялата раса е на пят да придобие мира“. Учителя. Нов принцип се внася в света, в живота на хората. Нова страница започва да се пише в историята на народите. Обаянието, всемогъществото на силата, на грубата сила, като единствен фактор при решението на международните въпроси, почва вече да губи своето значение. Силата на насилието, силата на меча почва постепенно да бледнее и да отстъпва своето място на силата на Разума, на силата на Правдата и на съзнанието, че трябва да се избегнат безумните кръвопролития и да се намери, на всяка цена, мирно разрешение на съществуващите противоречия.
Неотдавнашната спогодба между България и нейните съседи, днес спогодбата, която сега се уговаря, за мирното отстъпване на Судетската област на Германия, утре, може би, друга някоя спогодба, изправяща некоя друга несправедливост в света, идват, стъпка по стъпка, да въведат новия начин за разрешението на
трънливите
междунационални спорове — да закрият ерата на войната и да открият ерата на мира.
Може би е още твърде рано да заспиваме с тази сладка увереност, — че войната е напълно и сигурно избягната. Може би има още много изпитания да преживее Европа и светът. Може би още страдания ни чакат. Но, във всеки случай, не може да се отрече едно: Голямата всеобща война от 1914-18 год. не е минала напразно.
към текста >>
76.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 268
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тая
трънка
, толкова реална, сякаш се напипва през блузата.
Тя не е нито поръчка, нито поза, нито състезание. Тя се ражда в душите, както белината от гърдите на натопения в езерото камък — поради плискането на езерните вълни — естествено, от само себе си, защото не може другояче. Тя се носи из котловината, защото последната сама жадува да запълни утробата си с хармония. Тя се възнася лекичко към небето, защото то тук е по-близко до човека и по-ясно чува неговото сърце. Тя е жива, топла, плавна, музикална струя, която знае да обича, да вярва, да се моли и да се надява, като девица, която открива учудена някаква нова тръпка в сърцето си.
Тая
трънка
, толкова реална, сякаш се напипва през блузата.
И все пак не може нито да се обхване, нито да се разбере! Чул ли си някога как звучат през тия вечери около пламтящия огън песните! Още не ? — Знай че твоята душа има да изживява още много дълбочини, гдето не е надникнала! Пял ли си около огъня песните: „Напред да ходим смело“ или „Един си ти, мой Мусала“ или „Братство единство, ние искаме“?
към текста >>
77.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 274
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ти вървиш и без да знаеш, убодеш се на един
трън
, който ти причинява болка.
И противоречията, които срещате в живота си, трябва да знаете, че те говорят за вашето отклоняване от правия път. Вие сте се отклонили някъде. Ако ви гази сиромашията, ако ви газят болести, ако ви газят страдания, ако падате и ставате, знайте, че това не се дължи на външни причини и противоречия. Причините са в самите вас. Това не значи че само вие сте виновни, но ще знаете, че за всичко има ред причини, които се крият в самия човек.
Ти вървиш и без да знаеш, убодеш се на един
трън
, който ти причинява болка.
Какво трябва да правиш? Няма какво да се самоосъждаш, ще извадиш тръна, ще намажеш мястото с дървено масло и ще си кажеш: Втори път трябва да бъда по-внимателен, да не стъпвам бос на такива места. Из беседата, държана от Учителя на 12 март 1939 г. София — Изгрев СВЕТЪТ Е ХУБАВ, АКО ЗНАЕТЕ КАК ДА ДИШАТЕ Веднъж имах нещастието да познавам един песимист. Имаше известно извинение за неговия песимизъм.
към текста >>
Няма какво да се самоосъждаш, ще извадиш
тръна
, ще намажеш мястото с дървено масло и ще си кажеш: Втори път трябва да бъда по-внимателен, да не стъпвам бос на такива места.
Ако ви гази сиромашията, ако ви газят болести, ако ви газят страдания, ако падате и ставате, знайте, че това не се дължи на външни причини и противоречия. Причините са в самите вас. Това не значи че само вие сте виновни, но ще знаете, че за всичко има ред причини, които се крият в самия човек. Ти вървиш и без да знаеш, убодеш се на един трън, който ти причинява болка. Какво трябва да правиш?
Няма какво да се самоосъждаш, ще извадиш
тръна
, ще намажеш мястото с дървено масло и ще си кажеш: Втори път трябва да бъда по-внимателен, да не стъпвам бос на такива места.
Из беседата, държана от Учителя на 12 март 1939 г. София — Изгрев СВЕТЪТ Е ХУБАВ, АКО ЗНАЕТЕ КАК ДА ДИШАТЕ Веднъж имах нещастието да познавам един песимист. Имаше известно извинение за неговия песимизъм. Гърдите му бяха тесни и беше предразположен към туберкулоза. Сам той нямаше никаква надежда.
към текста >>
78.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 279
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ако обаче нашият поглед бъде достатъчно проницателен и достатъчно широк за да обгърне нещата в тяхната вътрешна връзка, и да проникне до тяхната вътрешна същност — до уроците и смисъла, които те носят за нас — то ние, дори и днес, дори и при най-големия хаос в света ще открием във всичко това, което става пред очите ни, онази непрекъсната нишка на Върховна Разумност, която по заплетените, загадъчни и често
трънливи
пътища ни води към нещо по-хубаво — към една предварително набелязана, велика цел. Този.
При Рилските Езера. На изпращане французите приветствието им към учителя Новото учение – Вл. Пашов Астрология. (продължение от бр. 245) – Влад Пашов Наши издания Вести ВЯРА В БЪДЕЩЕТО Гледайки всичко, което става днес по света, около нас и далеч от нас, човек много лесно би могъл да се отчае, да заклейми с проклятие този живот и да се откаже напълно от надеждата и вярата, че Правдата стои над силата, че Истината и Доброто стоят над лъжата и злото, и че в този свят на вечни противоречия и взаимни борби може някога да се установи истинска хармония.
Ако обаче нашият поглед бъде достатъчно проницателен и достатъчно широк за да обгърне нещата в тяхната вътрешна връзка, и да проникне до тяхната вътрешна същност — до уроците и смисъла, които те носят за нас — то ние, дори и днес, дори и при най-големия хаос в света ще открием във всичко това, което става пред очите ни, онази непрекъсната нишка на Върховна Разумност, която по заплетените, загадъчни и често
трънливи
пътища ни води към нещо по-хубаво — към една предварително набелязана, велика цел. Този.
който знае, че животът не е само игра на слепи, безсъзнателни сили, а че над него вечно бди едно всевидещо Око, той не ще се уплаши, не ще се отчае от това, което става. Защото то не се съмнява, че човечеството, вървейки по днешния обгърнат в тъмнина път, е водено, от ръката на една Велика Разумност, към Светлина. ПРЕЗ МРАК, КЪМ СВЕТЛИНА! Такава е днешната реалност на нещата около нас. Такъв е смисълът на всичко онова, което става, както в индивидуалния, така и в колективния, външен и вътрешен, живот.
към текста >>
79.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 281
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
— Събрах ги под
трънний
венец.. * Кажи ни, Учителю благи,— светилните наши налял ги, отде взе свещенний елей?
* Учителю благи, кажи ни: от райски ли звездни градини словата Си мъдри береш? — От клона на вечний копнеж. * Кажи ни, Учителю благи, дали от халдейските маги получи лъчист тайнопис? — Открих го в Разума чист. * Учителю благи, кажи ни: от златен Престол ли рубини отронваш с алмазен писец?
— Събрах ги под
трънний
венец.. * Кажи ни, Учителю благи,— светилните наши налял ги, отде взе свещенний елей?
— В Любов го сърцето Ми лей. * Учителю благи, кажи ни: на Извор ли в бездните сини оглеждаш Ти наш’та съдба? — На Изгрев в победна борба. * Кажи ни, Учителю благи: река ли Си с дивни зигзаги, бездънен ли Извор в Скала? — Аз Воля съм с бряг — светила.
към текста >>
80.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 285
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Пчелата може да извади от магарешкия
трън
мед, но пчелата може да направи това, не и човек.
Утре ще се разцъфти, ще се почувства неговия аромат. Мома та го гледа като цвят, радва му се, но нещо в нея я стиска, свива й се сърцето. Този цвят още сега издава своето ухание. Чрез сърцето си тази мома чувства, че този цвят не е такъв, какъвто си го представя. За други може да е хубав, но за нея не е.
Пчелата може да извади от магарешкия
трън
мед, но пчелата може да направи това, не и човек.
Човек не може да извади никога храна от магарешкия трън. За да извади нещо от. магарешкия трън, човек трябва да има ума на пчелата. С своя ум, обаче, човек ще мине покрай магарешкия трън и ще го отмине без да се възползва от нещо. Мине ли пчелата край него, тя не го отминава.
към текста >>
Човек не може да извади никога храна от магарешкия
трън
.
Мома та го гледа като цвят, радва му се, но нещо в нея я стиска, свива й се сърцето. Този цвят още сега издава своето ухание. Чрез сърцето си тази мома чувства, че този цвят не е такъв, какъвто си го представя. За други може да е хубав, но за нея не е. Пчелата може да извади от магарешкия трън мед, но пчелата може да направи това, не и човек.
Човек не може да извади никога храна от магарешкия
трън
.
За да извади нещо от. магарешкия трън, човек трябва да има ума на пчелата. С своя ум, обаче, човек ще мине покрай магарешкия трън и ще го отмине без да се възползва от нещо. Мине ли пчелата край него, тя не го отминава. Тя се спира и му казва: И в тебе има нещо хубаво.
към текста >>
магарешкия
трън
, човек трябва да има ума на пчелата.
Чрез сърцето си тази мома чувства, че този цвят не е такъв, какъвто си го представя. За други може да е хубав, но за нея не е. Пчелата може да извади от магарешкия трън мед, но пчелата може да направи това, не и човек. Човек не може да извади никога храна от магарешкия трън. За да извади нещо от.
магарешкия
трън
, човек трябва да има ума на пчелата.
С своя ум, обаче, човек ще мине покрай магарешкия трън и ще го отмине без да се възползва от нещо. Мине ли пчелата край него, тя не го отминава. Тя се спира и му казва: И в тебе има нещо хубаво. Казвам: само умните хора могат да извадят от лошото нещо добро. Днес целият свят е разделен.
към текста >>
С своя ум, обаче, човек ще мине покрай магарешкия
трън
и ще го отмине без да се възползва от нещо.
За други може да е хубав, но за нея не е. Пчелата може да извади от магарешкия трън мед, но пчелата може да направи това, не и човек. Човек не може да извади никога храна от магарешкия трън. За да извади нещо от. магарешкия трън, човек трябва да има ума на пчелата.
С своя ум, обаче, човек ще мине покрай магарешкия
трън
и ще го отмине без да се възползва от нещо.
Мине ли пчелата край него, тя не го отминава. Тя се спира и му казва: И в тебе има нещо хубаво. Казвам: само умните хора могат да извадят от лошото нещо добро. Днес целият свят е разделен. Ние не сме против делението.
към текста >>
81.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 293
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Апостол Павел като не разбираше този закон, дадоха му един
трън
в плътта, благодарение на което отслабна.
Щом е снизходителен към малките и по-слабите от него, Бог е в него. Това нямам време да го доказвам, но щом умът ми работи, Бог е там. Щом сърцето ми работи, Бог е там Щом волята ми работи, Бог е там. Щом тялото ми е здраво, Бог е там. Аз виждам Бога навсякъде и във всичко.
Апостол Павел като не разбираше този закон, дадоха му един
трън
в плътта, благодарение на което отслабна.
Тогава той се молеше на Бога да му отнеме този трън. Тогава Бог му каза: достатъчна ти е моята благодат, понеже моята сила се явява в твоята немощ. Когато си силен, аз съм там. Когато си богат, аз съм там. Когато си сиромах, аз съм там.
към текста >>
Тогава той се молеше на Бога да му отнеме този
трън
.
Това нямам време да го доказвам, но щом умът ми работи, Бог е там. Щом сърцето ми работи, Бог е там Щом волята ми работи, Бог е там. Щом тялото ми е здраво, Бог е там. Аз виждам Бога навсякъде и във всичко. Апостол Павел като не разбираше този закон, дадоха му един трън в плътта, благодарение на което отслабна.
Тогава той се молеше на Бога да му отнеме този
трън
.
Тогава Бог му каза: достатъчна ти е моята благодат, понеже моята сила се явява в твоята немощ. Когато си силен, аз съм там. Когато си богат, аз съм там. Когато си сиромах, аз съм там. Като умираш, аз съм там.
към текста >>
82.
-
Затова той беше
трън
в очите на своите братя.
Баща му, като виждаше неговата даровитост, не можеше да скрие любовта си от другите си синове… Никой човек на земята не може да скрие любовта си. Тя е като печка. Като се запали печката, и любовта й се проявява. Йосиф имаше прозрение. Той знаеше какво може да стане в бъдеще.
Затова той беше
трън
в очите на своите братя.
Както знаете, братя го продадоха, на чужди хора. Един от братята, най-старият, каза: Да не проливаме кръвта на брата си. Какво ще се ползваме. ако го убием? По-добре да го продадем поне някоя парица ще вземем.
към текста >>
83.
-
ако искаме утре да грее слънце и да не жънем
тръни
и бури.
На помощ на Любовта се при-тичат Истината, Правдата. Мирът, а украшение на всичко това е Мъдростта, светлия ум, мощния Дух. Истинската победа, новия живот, новия ред на нещата няма да дойде от старите, прогнили. рухващи вече системи а от божествената искра в човешката душа, която се пробужда в хиляди и милиони души. Да обърнем внимание на законите на здравия живот.
ако искаме утре да грее слънце и да не жънем
тръни
и бури.
НАУКА ИЛИ ОГРАНИЧЕНИЯ? (По повод на една статия) Жестоко се лъжат всички съвременни образовани хора, когато мислят, че съвременната наука може да им даде една колко-годе ясна представа за живота и една колко-годе правилна ориентировка в него. Въпреки безбройните си и често изумителни постижения в различните свои области, по отношение на съществените въпроси на живота днешната наука е там, където е била преди хиляди години, а дори и много по-назад. Безбройните придобивки науката ни най-малко не помогнаха на съвременния човек да си уясни същината на живота. Безбройните познания по: химия, физика, математика, анатомия.
към текста >>
84.
-
За награда те ще помучат от тях
трънени
венци, плесници, заплювания и кръст.
Хората винаги са хулили истинското добро. И днес, както и преди две хиляди години, те живеят със своите фалшиви представи, хвърлят камъни и разпъват истинското добро, защото според техните мерки, то е зло. И затова носителите на доброто са били, са и ще бъдат хулени, гонени,опозорявани.уби вани, разпъвани. Другояче не може и да бъде: мнозинството е неспособно да разбере доброто, освен след като го е отрекло и осъдило. Затова кръстният път към Голгота ще бъде и ще пребъде за всички човеци, които вървят към истинско възкресение, тласкани от любов към себеподобните си.
За награда те ще помучат от тях
трънени
венци, плесници, заплювания и кръст.
В края на пътя си, обаче, ще бъдат увенчани с венеца на Бога — възкресението в сила и слава свръхчовешки. * Прави доброто така, както Божият Дух ти нашепва в тебе, а не според разбиранията на хората и не се плаши от трънения венец. Твоят път ще завърши с победа— възкресението. П л а м е н КРАСОТАТА ЩЕ СПАСИ СВЕТА Из новоизлязлата книга „ЩО Е КРАСОТА“ от Ангел Томов ... Ако се обърнем към съвременното общество с неговите борби и страдания, ако се опитаме да обгърнем неговото гигантско творческо дело, неговите грамадни напрежения, в светлината на всичко казано, в светлината на закона за красотата, пред нас ще се обрисува една грандиозна картина, твърде ясна и изразителна в основните си линии. Това, което особено ярко ще изпъкне пред нашите очи, то е, че човешките социални и индивидуални сили извънредно много са порасли и че се нуждаят от по-съвършена организация, от по-пълна хармония.
към текста >>
* Прави доброто така, както Божият Дух ти нашепва в тебе, а не според разбиранията на хората и не се плаши от
трънения
венец.
И затова носителите на доброто са били, са и ще бъдат хулени, гонени,опозорявани.уби вани, разпъвани. Другояче не може и да бъде: мнозинството е неспособно да разбере доброто, освен след като го е отрекло и осъдило. Затова кръстният път към Голгота ще бъде и ще пребъде за всички човеци, които вървят към истинско възкресение, тласкани от любов към себеподобните си. За награда те ще помучат от тях трънени венци, плесници, заплювания и кръст. В края на пътя си, обаче, ще бъдат увенчани с венеца на Бога — възкресението в сила и слава свръхчовешки.
* Прави доброто така, както Божият Дух ти нашепва в тебе, а не според разбиранията на хората и не се плаши от
трънения
венец.
Твоят път ще завърши с победа— възкресението. П л а м е н КРАСОТАТА ЩЕ СПАСИ СВЕТА Из новоизлязлата книга „ЩО Е КРАСОТА“ от Ангел Томов ... Ако се обърнем към съвременното общество с неговите борби и страдания, ако се опитаме да обгърнем неговото гигантско творческо дело, неговите грамадни напрежения, в светлината на всичко казано, в светлината на закона за красотата, пред нас ще се обрисува една грандиозна картина, твърде ясна и изразителна в основните си линии. Това, което особено ярко ще изпъкне пред нашите очи, то е, че човешките социални и индивидуални сили извънредно много са порасли и че се нуждаят от по-съвършена организация, от по-пълна хармония. Човешкият дух и човешките сили, нацията и човешкото тяло са дозрели и дозряват за една по-висша форма на битие, за една по-пълна и по-висша хармония и красота. Тая последната е вече належаща нужда за човека, нацията и човечеството.
към текста >>
85.
-
О, Тя ти шепне: „Не унивай в
трънливий
път към Ханаан!
* Любов, която отразява света в кристална глъбина — Тя с шепот тих те посещава! със шепот — живо слово — светлина! * Любов, която те издига в ефирни, светли висини! Любов — вълшебна, жива книга на мировите съдбини! * Тя с нежен шепот ти разкрива Божествений, разумен план!
О, Тя ти шепне: „Не унивай в
трънливий
път към Ханаан!
“ * Любов, която усмирява на тигъра свирепостта и дух терзан освобождава от робски гнет и тегота! * Когато Тя те озарява, ти тръпнеш във екстаз пред тайнствений всемир! Душата ти тогаз безкрай се разширява и литва с волността на пролетен зефир! * И с кротост и смирение зашепваш ти молитва в присъствие на Образ Съвършен — рой образи красиви в душата ти прелитат! Ти виждаш свят, в блаженство потопен!
към текста >>
86.
-
* Осеян с цветя и със
тръни
е пътят към върха — край роден!
Наука и материализъм — това са две абсолютно противоположни понятия. Защото не е и не може да бъде истинска наука ограничението, заблуждението и фанатичното суеверие на тези, които отричал, същността на живота — него-вият двигател, — Духа. С. Калименов КЪМ ВЪРХА - КРАЙ РОДЕН Със жертви осеян е пътят на вечната, творческа жажда Задъхан във устрем безплоден човекът опитва: руши и отново съгражда — в безброй колебания крепне дух мощен, свободен. * Епохи на падения и възходи се редуват, една след друга чезнат и възникват култури. В една симфония вечна се сливат порядък в хаос, живот в смърт, покой в бури.
* Осеян с цветя и със
тръни
е пътят към върха — край роден!
След дълги борби и смели напъни се ражда човекът — Дух светъл, свободен! * Но, смогнал най-сетне вериги вековни да счупи, той литва към своето царство — отгдето в предвека е слязъл. Той — искра от Бога, превърната в пламък, веч властно размахва магичния, творчески жезъл! В. Н. ДА СЕ МОЛИМ!
към текста >>
87.
-
Бе бит, заплюван, оклеветяван, наложен му бе
трънен
венец, с тежък кръст го пратиха на Голгота, и там наравно с разбойниците го разпнаха.
И какво получава срещу това? Но бързам да забележа, Генко не очаква нещо да получи. Той получава острите орлови клюнове по главата и само момент — да загуби живота си в пропастта под орловите гнезда. Христос не поиска ли най-безкористно да заведе падналото човечество, в бащиното му гнездо — рая — Бога? И какво получи срещу това?
Бе бит, заплюван, оклеветяван, наложен му бе
трънен
венец, с тежък кръст го пратиха на Голгота, и там наравно с разбойниците го разпнаха.
Христос бе голям извор Генко Орлето — чешмичка от този извор. Който не е стигнал до големия извор, ще пие от малките чешмички, докато стигне до извора, да пие направо от него. Генко носеше в себе си принципа на Христа, който принцип отначало се проявява в него подсъзнателно, заедно с неговото физическо и духовно развитие и следователно идване в най-различни отношения с живота той биваше все повече и повече осъзнаван, докато кака Иванка му прати новия завет, който отначало не разбираше. Защото в него Христос беше живот, а не евангелие — история за Христа. В религиите Христос е даден отвън, като писано евангелие, богослужение, ритуал, а в Генко като живот.
към текста >>
88.
-
Нима вие ще бъдете толкова наивни, да мислите, че ще можете да берете от
трънката
смокини?
Път, който води към истински, трайни и благотворни резултати. Това е Моят път — Божественият път, който е широко отворен за всички. Напуснете старите пътища и елате при Мен. Тръгнете по моя чист и свят път, който единствен ще ви заведе към истинските блага на живота. Тръгнете по истински новия и вечно нов път на братството, на любовта и на истината, защото всичките ви досегашни пътища са все стари и водят само към страдания.
Нима вие ще бъдете толкова наивни, да мислите, че ще можете да берете от
трънката
смокини?
Нима по пътищата на насилието може да се достигне до истинско добро? Нима сами не поставяте преграда пред себе си, когато употребявате методи, противоположни на Моите? Има друг път. Има нов път: — пътят на любовта! Той е Моят път — пътят на Бога.
към текста >>
89.
Всемирна летопис, год. 1, брой 01
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
* Морета бурни ще премина И
трънен
лес ще прелетя: Аз зная, няма да погина, Щом с мен е Божята ръка .
. . * Благослови ми коравия хлебец, Благослови кристалната вода, И сън ми дай детински, чист и сладък, Да бъда крепка, силна във труда * А във сърце ми младо, Творче Благи, Излей, излей от Своята Любов, — На страднит си братя да помагам И да се вслушвам в техни тъжен зов * * * ЗАКРИЛАТА Кажете ми да ида в планината, Да мина снежни върхове, Ще ида, щом кат светлината Огрява моето сърце . . . * Кажете ми да ида във гората, Где пъплят диви зверове, Ще ида, щом като душата Безспирно Господа зове . . .
* Морета бурни ще премина И
трънен
лес ще прелетя: Аз зная, няма да погина, Щом с мен е Божята ръка .
. . Олга Славчева, Проф. д-р Удроу Уйлсон, Президент на Съединените Щати ПРОГРАМА НА СВЕТОВНИЯ МИР I. Открити и открито изработени за мира договори, след което да няма тайни международни споразумения от какъвто и да било вид, и дипломацията да работи всякога откровено и пред очите на света. II. Пълна свобода на мореплаване, извън териториалните води, по всички моря, във време на мир или война, безразлично; освен кога морята бъдат затворени напълно или отчасти по международна акция в изпълнение на международни договори. III.
към текста >>
90.
Всемирна летопис, год. 1, брой 03
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
* * * В
трънливия
си път надрасна личността, към вис на свърхчовек възйе се в тъмен век — с духа си великан ти победи смъртта!
Обикновено характерните черти на ръкописа се срещат и в рисунките на художника. В ръкописа на голям търговец, който притежава характерните за професията му качества и наклонности, ще се установят признаците на голям замах, волева сила, издръжливост, предпазливост, съвестност, а не рядко и повишено самосъзнание. Разбира се, че и тук, както и в другите професии, има изключения, защото и на търговията много често се посвещават млади хора по причини, между които най-малко място заемат дарбите и наклонностите. Б. М. Албиог. ПРЕД СВРЪХЧОВЕШКА ВИС В памет на милия Радомир Мавродиев.
* * * В
трънливия
си път надрасна личността, към вис на свърхчовек възйе се в тъмен век — с духа си великан ти победи смъртта!
И в нашата душа безсмъртен ти живееш, Величествен си ти във нашите мечти — вдън нашите сърца „хайдушка песен пееш“! * Копнеж към свобода, към нови светли дни, сред дивния полет остави ни завет: — метеж за свобода, за нови бъднини! * * * Млад, хубавец сред своите другари, пъргав и сръчен в игрите и разходките по калоферския балкан, бунтовник в училище, хайдутин-войвода в гората сред своите връстници, отрасна българският велик поет-герой. * И в ранни младини заскитал се тугин-немил-недраг на всички, с метежните слова и бунтовнишки дела върл враг и за богаташи и за попове и за всеки потисник и за всеки „вълк в овча кожа“, през своя кратък, едва тридесетгодишен живот, изпита най-големите нещастия, преброди всевъзможни сплетни и тежката мизерия... * Поет, писател, журналист; учител, обирник, артист и още кво ли не е бил тоя скитник из Русия и Румъния! . . .
към текста >>
91.
Всемирна летопис, год. 1, брой 04
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
* * * На пътя тесен в ядна стръв Отровни змии с бяс налитат; От смъртни рани блика кръв И
тръни
с рози се преплитат.
. . пожертвай живота си ако искаш да живдеш И. * * * Пожъртвай, пътнико, живота, Смири сърцето си бурливо, На страсти буйни във хомота Не се уплитай суетливо. * * * Низ пътя стръмен въземи се, Послушай на Учителя зова! От прах суетен отърси се И чуй безмлъвните слова!
* * * На пътя тесен в ядна стръв Отровни змии с бяс налитат; От смъртни рани блика кръв И
тръни
с рози се преплитат.
* * * Но ти върви и не роптай, Безмлъвни сили те крепят; Духът във чар ще засияй, Макар беди да те слетят. * * * На върха! Нежно се усмихват Цветя поникнали за теб. И бурите у теб ще стихнат, Пред блясъка на новий Феб. * * * И бързай, пътнико, лети!
към текста >>
Напусна
трънен
път, там, де духът живее, и в плен на ниска хот душа й веч мрътвее * * * Злокобен дух надвиснал е над нея — зла и змия вгнедила се у нея .
* * * И чу тя вдън душа безмлъвните слова, ала ги не разбра. * * * Сърце й закопне измамна пъстрота, плътта й лумна в тлен на светска красота . . . Безсилна за метеж душа й веч остала, заглушена в тътнеж на светската премала . . .
Напусна
трънен
път, там, де духът живее, и в плен на ниска хот душа й веч мрътвее * * * Злокобен дух надвиснал е над нея — зла и змия вгнедила се у нея .
. . * * * — „Звезда, линеe твоят зрак: ще затрепериш в страх . . . Звезда, погиваш в тежък мрак: ще се превърнеш в прах . . .“— РАБИНДРАНАТ ТАГОР.
към текста >>
92.
Всемирна летопис, год. 1, брой 08
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Но той е
трънлив
и минава през невзрачни бездни, из които само силният дух може да изскочи и се слее с вечната светлина на проявения Брама.
Но да спрем тук. Никой човешки дух още не е проникнал в великите тайни на тия две области. И векове ще се минат, и лебедът на времето хиляди пъти ще пресече орбитата на земята, без това да може да стане. Защото тоя, който може да схване истинското основание, е Всеединият; а тоя, който желае да го достигне, безусловно трябва да се слее с Него. За това има само един път — пътя на мистицизма.
Но той е
трънлив
и минава през невзрачни бездни, из които само силният дух може да изскочи и се слее с вечната светлина на проявения Брама.
От голяма важност е и това, че великият немски мистик счита първобитната основа като безосновност. Въпреки голямата парадоксалност, която на пръв поглед се съзира в това определение, то не трябва бързо да се отхвърля, защото, казано е и по-горе, че не всичко, което мистикът е схванал в минути на екстаз, може да бъде схванато и от нашия земен мозък. Безосновността на първобитната причина е чисто мистична формула. Това, което съществува непроменимо в промяната на вечностите, е в действителност в висша степен неразбираемо. Да се дири то с методите на логиката, е безцелен труд.
към текста >>
93.
Всемирна летопис, год. 1, брой 10
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Облени от отровните вълни на безверието и скептицизма, живеещи в една сфера, изпълнена с астрални елементали от най-убийствено естество, те бродят в най-
трънливите
пътеки на страданието.
(Лев Толстой) Средновековните мистици, в своите тъмни и загадъчни творения, най-добре изразяват тоя страшен, и велик едновременно, момент на сливането с Бога. Тома Кампейски и Бьоме са живели само чрез него и в него. В екстаза са корените на техния мистицизъм. Сведенборг се опитва да ни опише модуса на своя екстаз и уверява, че „неговото сношение с духовния свят е придружено от едно известно отчуждаване на умствената, но не и на волевата част на неговата душа“ и прибавя, че „той вижда с вътрешните си очи нещата на оня свят по ясно, отколкото с външните очи нещата на тоя свят“ . За някои мистици на новото време, обаче, екстазът не е тъй леко достъпен.
Облени от отровните вълни на безверието и скептицизма, живеещи в една сфера, изпълнена с астрални елементали от най-убийствено естество, те бродят в най-
трънливите
пътеки на страданието.
Но те знаят, че вървят по стъпките на Спасителя към Царството на Бога и продължават своя път с търпение. Неизразима е ролята, която играе съвременната епоха в еволюцията на духовете. Сега във всеки един миг, във всяка една част от мига, Белият Христос се проявява В нежната усмивка на детето, в благосклонния поглед на първия срещнат, в бляна на днешния „поет“ се съзира той и само той. Да се надяваме! С бързи стъпки ние се приближаваме до един неизразим момент — до Новия Йерусалим, до бляна на Сведенборг.
към текста >>
94.
Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Това се случи тъкмо пред вратнята на сиромашкия му дом, който се състоеше от една плачевна сламена къщурка, а около нея — голо празно место, оградено с нисък
трънен
плет.
Като прекараха дълго време в кръчмата, дето Горнякът пропи последното си петаче, след като заложи новата си коса, с която се готвеше да отиде на ливадата, и шарения си пояс, изтъкан наскоро от жена му, добрите приятели станаха да се разотиват. Горнякът, със замъглен поглед, с големи и смешни зигзаци, се запъти към дома си; попът отиде да лови,.'риба из реката, а кръчмарят — в града за вино и ракия. Вън от кръчмата Горнякът направи няколко несигурни крачки, стъписа се някак изведнъж, поспре се за малко, като че гледаше нещо блуждаещ, залюля се и — падна на земята. Той помисли, че някой го дърпа отзад, та промърмори сърдито: „я недей се закача! “ В същност, при него нямаше никой друг, затова той високо се изсмя на себе си.
Това се случи тъкмо пред вратнята на сиромашкия му дом, който се състоеше от една плачевна сламена къщурка, а около нея — голо празно место, оградено с нисък
трънен
плет.
Мястото, дето легна той, беше засипано с пресен тор от добитък, и, когато опипа с ръка мекия тор и разбра, де е, помъчи се да стане, но, като не успя, протегна се равнодушно, промънка нещо несвързано, отпусна глава и — заспа гладък сън върху мека постеля. — Гледайте, гледайте Горняка, как се е изтегнал, юначината! — казваха си два мина съседи, които минаваха бавно по близката отъпкана пътека. Те бяха първите, които се връщаха от работа. — Хе-хе!
към текста >>
95.
Всемирна летопис, год. 2, брой 04
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
“ „Твоите усилия и труд, с който ти ще обработваш земята, ще раждат
тръни
и бодили, и с трева ще се храниш, защото тебе ти се втръсна божествения нектар, с който се хранеше в градината на съвършените.“ „Ето, ти пожела да станеш като един от нас, но за да:е издигнеш до престола на боговете, трябва да преминеш през смъртта и греховете.
Нека бъде според волята ти“! . . . „Ето, аз ти давам условия, чрез които се придобиват всички богатства на ума, сърцето, волята, духа и душата. И ще ти направя дрехи от кожа, и ще те облека в тях, защото чрез кожата се добива опитността, а тя е основата, върху която се гради сградата на съвършенството“. „С кървава пот на челото си ще изкарваш от сега нататък прехраната на новата си дреха, в която аз те облякох, защото сурови и неумолими са законите, посред които ти пожела да те поселя да живееш!
“ „Твоите усилия и труд, с който ти ще обработваш земята, ще раждат
тръни
и бодили, и с трева ще се храниш, защото тебе ти се втръсна божествения нектар, с който се хранеше в градината на съвършените.“ „Ето, ти пожела да станеш като един от нас, но за да:е издигнеш до престола на боговете, трябва да преминеш през смъртта и греховете.
Защото: чрез смъртта се добиват страданията: чрез страданията се усъвършенстват добродетелите, като се добива опитността: чрез опитността се получава мъдростта, а мъдростта е пътя към любовта. Любовта води всякога към правдата, а чрез правдата се преминава в храма на истината и възкресението от смъртта: защото „истината ще ви направи свободни“, да се отървете от закона на превъплътяването. „Ти пожела да навлезеш в омагьосания кръг на плътта — в страшния закон на прераждането! . . . Мъчно се изскубва душата из неговите железни лапи!
към текста >>
96.
Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
В по-късните времена изображението на разпнатия приело съвършено друг вид: лъчите на божествената слава се заменили с
трънен
венец, радостно отворените очи се затворили, ръцете и нозете се пронизали с гвоздеи, а за пълнота на реализма, се появили капки кръв.
Съществува още друга форма на кръста, който е дал някога-си своето име на мистическия орден на розенкройцерите: в центъра на кръстосването се изобразявала разтваряща се пъпка от рози. Мистическият смисъл на този символ предсказвал, че когато розата се разцъфти, божественият пламък ще обхване целия кръст и той ще загори в огъня на любовта. На всички тези кръстове още няма изображение на разпънат човек. Но в християнската ера идеята за жертвоприношението на второто лице на Светата Троица се появява във вида на разпнатия Христос. Това е латинския кръст: той не е разен и Богочовекът, жертващ се, слиза в материята и лежи на кръста, но неговите очи са отворени, той цял сияе, той се отдава на света в акта на божествената любов.
В по-късните времена изображението на разпнатия приело съвършено друг вид: лъчите на божествената слава се заменили с
трънен
венец, радостно отворените очи се затворили, ръцете и нозете се пронизали с гвоздеи, а за пълнота на реализма, се появили капки кръв.
Това изменение се извършвало постепенно, едновременно с възрастващата материализация на високо духовната идея на божествената жертва, която в мистерията се е полагала като основа на целия проявен живот на космоса. Известният католишки археолог Н. Маrucchi з „Diction de Tabbc Vigoureux“ посочва на Santa Sabina в Рим и на разпятието в Британския музей, двете от V век. като на най-древни от всички разпятия, дошли до нас; на двете Христос се изобразява жив с отворени очи, и без признаци на физически страдания. В VI век разпятията се срещат все по-често, но Христос се изобразява на кръста жиз.
към текста >>
97.
Всемирна летопис, год. 2, брой 10
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Откакто се образува компанията, за която се каза по-горе, тя стана
трън
в крака на изнамервача.
Но днес ние сме много „цивилизовани“, за да изгорим или посечем тия, които работят за благото на човечеството; ние се задоволяваме да съкрушим тяхните сърца с презрението, насмешката и клеветата, и, ако това не ги доведе до самоубийство, ние им въздействаме чрез притесненията на закона, отрупваме ги с процеси и присъди, за да ги изхвърлим вън от света, който те са имали неблагоразумието да подобрят, в безумното си убеждение, че биха могли да намалят страданията му, без да се оставят самите те да бъдат разпнати. „Без задълженията, с които изнамервача се обвързва с Д-вото на мотора Keely“, на което той прие помощта, пише M-me Bloomfield Moore в сп. „Philadelphie Inquierer“ от 20 януари м. г., или с други думи, ако това бяха учените, а не спекулантите, които да му доставяха необходимите фондове за изпълнение на неговото „дело на еволюцията , секретите, които той тъй грижливо е пазил, сега щяха да бъдат публично достояние — толкова малко се грижеше той за финансовите резултати на работата си, Но тия, които са били свидетели на неговите хубави опити върху акустиката и симпатическите вибрации, бяха често хора доста невежи, за да разберат значението им; също тъй след като го славословеха, едва излезли из ателието му, те го отричаха, като един Калиостро. Други, способни да разсъждават, отказаха да бъдат свидетели при произвеждането на етера, както това сториха Sir William Thompson и лорд Raleigh, които през това време бяха в Америка“.
Откакто се образува компанията, за която се каза по-горе, тя стана
трън
в крака на изнамервача.
Жадни спекуланти, след като подкупиха американските вестници, почнаха да играят на повдигане и спадане курса на акциите му и изнамервача трябваше да понесе последиците от всичко това. От ред години компанията не бе доставила никакви суми в разположението на г-н Keely, и, според мнението на мнозина, тя пила и негласно разтурена. Следния факт, цитиран от M-m Bloomfield Мооre в по-горе цитираната статия, показва от каква проба са били признанията на компанията спрямо изнамервача; „когато г-н Kelly, излъган в надеждата си да изтръгне от природата една от нейните най-ревностно пазени тайни, изостави своя стар производител на етерична сила, той е бил даден под съд от некои членове на административния съвет и от някои акционери на Д-вото на мотора Keely, като го заплашваха със затвор. Тогава той разрушил голямо число от своите чудни образци и взел твърдото решение, в случай че бъде осъден на затвор, да затворят само трупа му“. Едип ден, когато ще бъде възможно да се пише историята на неговите открития и изнамервания, то в ничие мъченичество на гения не ще има нещо по-патетично, отколкото това на John Worre Keely.
към текста >>
98.
Всемирна летопис, год. 3, брой 07
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
И от мочурища тръстика, край друмища
трънак
със жълтите изсъхнали бодили, лилаво бленно-биле, сънливите подбели, широколистий лапад и
трънестия
глог, привдигат се и тръгват и вървят .
. . А тия се влекат, прозрачната мъгла на юлски ден ги скрила, и като сенки влекат се към голямата могила . . . А подир тях лепени из пясъчните насипи се дигат, из синорите белият равнец, зад плетищата люляката дива, камъша зашумя в котловината и, корени от тинята изтръгнал, със тях ведно отива . . .
И от мочурища тръстика, край друмища
трънак
със жълтите изсъхнали бодили, лилаво бленно-биле, сънливите подбели, широколистий лапад и
трънестия
глог, привдигат се и тръгват и вървят .
. . Със меките си листи зашумоля редицата върби и в тихи и непримирими жалби се влачи подир тях . . . А целите полета със жита откъсват се от майката-земя, като гигантски зидове застават и се възйемат и растат и плават във тоз велик разплакан час! А Ти, о Боже, а Ти, Безсмъртни, с венец от блясъци обвит, седиш на своя недостъпен трон между звездите, опрел глава на златен триъгълник, с трирамен кръст във своите нозе, пресипваш звезден прах във пясъчний часовник и в нашта юдол не поглеждаш даже!
към текста >>
Че своите ръце протяга и гледа в светлината, където плуват
трънени
венци изплетени за кръста, че слуша оня вихър, кой Ти си го създал, о Господи, за да разбираме чрез него дихането на Твойта Същина — да слуша шепота, създадений от Теб във клоните на евкалипсиси, във тихий шум на сребърни маслини и пинии и кипариси, и тях отзвука тайнствен да усетим на Твойто битие.
О рози късани с нечисти пръсти — хвалете с мен и с целий свят ведно и с брата огъня, със сестрата ни вода, и с всичко, що расте, пълзи и разцъфтява, и с всичко, що гори и що гаснее, и с всичко, що шуми, звъни и шепне — хвалете, хвалете, хвалете най-справедливий Съдия, че Той чрез любовта Съдът си ще забави . . . Стихнете, птички! Брат ви да запее, че пълно е сърцето му, че страда с онуй Страдане, от което се ражда Любовта . . .
Че своите ръце протяга и гледа в светлината, където плуват
трънени
венци изплетени за кръста, че слуша оня вихър, кой Ти си го създал, о Господи, за да разбираме чрез него дихането на Твойта Същина — да слуша шепота, създадений от Теб във клоните на евкалипсиси, във тихий шум на сребърни маслини и пинии и кипариси, и тях отзвука тайнствен да усетим на Твойто битие.
Не, не! Със мен запейте светъл химн, тъй както пее слънцето, когато върху лъките се разлива, връх тия нявгашни руини, връх моя роден град, връх тия горски върхове мъгливи! Хвалете го, хвалете го със мен, че Той крила ви даде, за да се къпете в лазура! Че Той ви даде кръглите зеници, да гледате на тоя кръст, на образа на Серафима Че Той ви даде синури и ниви и върхове дървесни, да има де да кацате за отдих· И Той на огнйовете заповяда да греят, за да може зърното да зрее, да има запас в житницата ваша! О пейте, братя птички, пей пчелице сестро, и ти щурецо полски, и ти мушице моя, и ти подрумче цвете, и ти дълбоки шуме на брата вятъра, и ти копринен лъч, що омотаваш таз скала, и ти о сестро Кларо, която сред невестите избрах, защото си и мила и работна, и твоята душа е огледало, което отражава волята на Бога!
към текста >>
99.
Всемирна летопис, год. 4, брой 06
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
В първия случай, ние имаме частични пориви на душата, която при благоприятни условия се стреми да прояви своето естество, заглушавано и угнетявано от катадневните „
тръни
“ на живота.
Незапознатите с окултизма немат никакво понятие по този въпрос, чиято теоретическа страна ние изоставяме, а ще си послужим само с практическите й резултати. Биват моменти, които не са изключение за никого, че, макар и за миг, да усетите особено душевно разположение към доброто, когато чувствате окръжаващия ви мир твърде близо до себе си, готови и на най-злия към вас човек да подадете братска ръка и да го уверите, че го обичате. След този миг отново се повръщате на старото си положение. В първия случай ви ръководи душата, на която са свойствени всички чувства и желания, възникнали върху почвата на божествената любов. В втория случай се ръководите от практическия разум — тоя най-опасен съветник, който не излиза вън от ония съображения, които целят охраната изключително на дребнави житейски интереси.
В първия случай, ние имаме частични пориви на душата, която при благоприятни условия се стреми да прояви своето естество, заглушавано и угнетявано от катадневните „
тръни
“ на живота.
Основният мотив на душевната пробуда — божествената любов — като буден страж, винаги бди да използва явилият се сгоден случай, в който душата да се прояви в своята същност. Минават периоди от време, през което душата прекарва в чуждо за нея състояние, създадено й от отклонението на човека от предначертания божествен път на живота. Когато проблясъците на пробуждането зачестят, човек почва да се замисля върху мъдростта и красотата на цялото мироздание, но не вече по начина, както хората обикновено правят, а с особено тържествено за душата благоговение и любов към всичко окръжаващо, в което е изразена проявената воля на Твореца. Тук вече вие сте близо до момента на пробуждането. С притаена радост ще забележите как почват да ви изоставят една по една всички ония черти на характера ви, с които до тогаз сте се гордеели, като ваши достойнства и които много грижливо сте бранили от всяко посторонно накърнение.
към текста >>
100.
Всемирна летопис, год. 4, брой 10
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Кой безумец, напр., би посадил в цветната си градина, между крина (богородичното цвете), върбинката (венериното цвете), розата и пр., и магарешки
тръне
?
А за другите Христос е казал: „ако иде някой при мене, и не възненавиди баща си, и майка си, и жена си, и чадата си, и братята си, и сестрите си, а още и своя живот, не може да бъде мой ученик; и който не носи кръста си и не върви след мене, не може да ми бъде ученик, тъй, прочее, всеки от вас, който не се отрече от всичкия си имот, не може да бъде мой ученик; добро нещо е солта, но ако солта се развали, с що ще се поправи? тя вече не струва нито за земята, нито за тора: вън я изхвърлят“ . . . Красноречиви доказателства за необходимостта от избор съществуват и в живата природа. Всички избират обекти и условия за живота си, за работата си, за развитието си: и хората, и животните, и растенията.
Кой безумец, напр., би посадил в цветната си градина, между крина (богородичното цвете), върбинката (венериното цвете), розата и пр., и магарешки
тръне
?
Или кой домакин би поставил отходното место в спалнята си или в молитвената си стая? Разумният градинар и добрият домакин поставят всичко и всекиго на съответното му место. Третото указание в цитирания отговор на Христа е най-същественото условие за „братството“ и „сестринството“. То е изпълнението на Словото Божие, т. е. изпълнението волята на Бога.
към текста >>
Такъв човек се намира на една от низшите стадии на умственото си развитие, ъгълът на неговата интелигентност е още много остър, неговият душевен живот е разстроен, неуравновесен и неустойчив и за това напразни са всички усилия и опити да се посее в него семето на Словото Божие: то ще падне между
трънете
на противоположните сили и влияния, които ще го задушат, и нито ще поникне и възрастне, нито ще даде плод.
Е добре, кои са и колцина са ония, самонаричащи. се с прозвището „брат“ и „сестра“, които притежават здрав, развит и дисциплиниран ум, т. е. ръководят всичките си постъпки с пълна разумност. с ясно разбиране на причините и последиците? Проявите на анормалност в мислите, думите, чувствата и действията са явен и безспорен белег, че даден човек (мъж или жена) не може да бъде изпълнител на Словото Божие.
Такъв човек се намира на една от низшите стадии на умственото си развитие, ъгълът на неговата интелигентност е още много остър, неговият душевен живот е разстроен, неуравновесен и неустойчив и за това напразни са всички усилия и опити да се посее в него семето на Словото Божие: то ще падне между
трънете
на противоположните сили и влияния, които ще го задушат, и нито ще поникне и възрастне, нито ще даде плод.
Това значи, че само би се губило скъпо време, за да се върши с него една сизифова работа, да се прелива „от пустото в празното“. А земният живот е кратък, кредитът му в божествения бюджет е строго определен и ограничен, поради което никому не се позволява да злоупотребява било със своето, било с чуждото време, по каквито и да е съображения и за каквито и да са интереси и цели. На чувствителните везни на Бога се тегли всеки прахосан напразно ден, час и минута и се държи строга сметка. Лишените от умствени способности, щом не могат да възприемат, асимилират и изпълняват Словото Божие, трябва да бъдат поставени, за тяхно добро, в условия и места, подходящи за тях, за да се подложат на систематично лекуване, а не да се увличат и насилват с недостъпни и непонятни за тях философски учения, принципи и закони, и така да се доразстрои съвсем техния и тъй немощен умствен апарат, да се спъне тяхната нормална еволюция и да се деградират до животинско състояние. Трябва ли спрямо тях да се прибягва даже и към физическо насилие?
към текста >>
НАГОРЕ
