НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
167
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието
Този
подтик
на человеческия Дух е спомогнал на образованието да стане общо, а с това наедно да тури край на грубото невежество.
Науката с почването на новата християнска епоха е направила гигантски крачки както в полето на физиката, химията, геологията, астрономията, тъй също и в областта на физиологията, биологията, анатомията, психологията и френологията. Тя ни е открила неизчерпаемите богатства на Природата, от които вече се ползваме. Знанието е дало ключа на ума, с който да отваря различните стаи на това природно съкровище, в което са поместени всичките провизии, приготвени за всевъзможните нужди на человеческия живот. Науката е станала днес мощен двигател и спомагателна жизнена сила за напредъка и просвещението. Тя е станала вече преимущество и привилегия на всички, които я любят.
Този
подтик
на человеческия Дух е спомогнал на образованието да стане общо, а с това наедно да тури край на грубото невежество.
Ние сме почнали да гледаме умствено на света с друго око – езика на Природата ни е станал по-общо понятен. Науката вече отвсякъде ни е озарила със своята небесна светлина. Физиката ни е запознала със законите и силите на физическия свят, химията – със състава и елементите на веществото, геологията – с миналото на земята, астрономията – с небесните тела и устройство на Вселената. Когато, на другата страна, физиологията ни е запознала с органите и функциите на человеческото тяло, биологията – с началото на органическия му живот, анатомията – с устройството на тялото, психологията – с относителното естество на душата, френологията – със способността на ума и характера на человека. Человеческият мозък не се вече сматря като едно просто оръдие, което умът употребява за каквото му скимне, но че е седалище на всичките душевни дарби и способности.
към текста >>
От този първоначален
подтик
на съзерцанието, колкото и малко да е било отпървом и колкото малко да се е усещало от человечеството, то е послужило да се положи основата за нашия разумен живот.
Кой би работил тогава и кой би се трудил, ако да не ни заставляваше гладът – тази вопиюща нужда на нашия органически живот? Никой. И кой би си болил главата да мисли, и кой би се лутал да вниква в бъдещето, ако да не ни заставляваха различни сили и всевъзможни явления и събития, които произтичат от един свят, който стои много по-горе в своите действия, отколкото природния? Никой. И кой би желал да се облече в по-висшия духовен живот, ако да не съществуваха онези дълбоки подбудителни желания в душата да люби подобните си? Никой. То е великата нужда на умствения и духовен живот, които са заставили человеческия Дух да излезе вън от ограничената си животинска черупка и да се залови да мисли и разсъждава за бъдещето. Неговият троеличен живот го е подбудил да се развива в три противоположни направления – той почва с природния живот като основа, съгражда и развива умствения като среда и пробужда духовния като връх над всичко в своята душа.
От този първоначален
подтик
на съзерцанието, колкото и малко да е било отпървом и колкото малко да се е усещало от человечеството, то е послужило да се положи основата за нашия разумен живот.
От това първо начало на знанието вътре в Духа на человека се е развила днешната културна християнска цивилизация, която се е подигнала върху пепелта на много други, които са погинали и разкапали преди нея. Те са погинали, понеже не са съдържали всичките нужни добродетели, които съставляват главната необходима храна за поддържането на духовния живот на человека. Добрата храна е необходимият елемент за поддържането на какъвто и да е жизнен организъм. Без това й качество тя произвожда във физическия органически свят мършавост, в умствения – заблуждения и мрак, в Духовния – разврат и нравствен упадък на человеческите общества. Не трябва да се мамим – общите закони на Природата са еднакви навсякъде и във всяка област на мировия свят.
към текста >>
7.
Подтиквани
постоянно от вътрешните пориви на животинското си естество, хората често избират такива идеи за свой идеал и такива обекти за своя цел, които носят със себе си най-лошите и гибелни резултати, спъващи духовното им растене – растене, което засяга целия душевен живот на човека, а не само част от него, както твърдят някои изтъкнати философи.
5. Зародишите както на доброто, тъй и на злото по наследство ще се пренесат от един род в друг и по такъв начин ще станат семена в почвата за бъдещата жътва. Кои от тези зародиши ще успеят да се развият, ще зависи до голяма степен от външните и вътрешни условия, при които се развива социалният организъм, а така също и от свободната воля на човека. 6. От самия него зависи кои зародиши ще приеме в душата си и ще им позволи да виреят и растат свободно у него. Възприети веднъж по този начин, те ще очакват благоприятен момент да проявят вътрешните си природни заложби. В естественото предразположение на волята да храни лошите зародиши и желания в душата се крие една от най-големите опасности за успеха на просветата.
7.
Подтиквани
постоянно от вътрешните пориви на животинското си естество, хората често избират такива идеи за свой идеал и такива обекти за своя цел, които носят със себе си най-лошите и гибелни резултати, спъващи духовното им растене – растене, което засяга целия душевен живот на човека, а не само част от него, както твърдят някои изтъкнати философи.
8. Този факт се потвърждава от историята на човешкия напредък. Духът на просвещението винаги е имал за задача да се справя и бори със заблудата, лъжата, измамата, неправдата, порока и беззаконието. 9. По природа човешкото сърце е по-разположено към тези неща[21], отколкото към истината, добродетелта, правдата, човеколюбието и благочестието. Това проличава от факта, че поради изопачените си понятия за живота хората постоянно пренебрегват истината и нейните изисквания, вследствие на което постоянно страдат. Какви ли не злини и нещастия са ги постигали поради този им единствен грях!
към текста >>
5. Само по този начин човек би могъл да влезе в оня духовен свят, където Любовта и Истината действат непрекъснато в душата и я
подтикват
да се стреми към неизвестните за нея области във вселената.
2. Този порок според Дарвиновата[29] теория на еволюцията[30] е останал у човека от онази епоха, когато той е минавал през различните етапи на своето физическо и органическо развитие; когато борбата за самосъхранение, за живот, е била в своя апогей; когато всички други човешки благородни качества и способности са спели дълбоко, затиснати от тая всевластна по онова време сила.[31] 3. И действително, на нас не са ни необходими доказателства, за да се убедим в това, че в естеството на човека все още тлеят хитростта на лисицата, лукавството на змията, ненаситността на акулата, свирепостта на тигъра и зверското поведение на горилата. 4. Колко хиляди години са били необходими на човешкия дух, за да се освободи от тия животински недъзи! Колко хиляди и милиони невинни жертви е трябвало да се принесат, докато човек дойде до онова по-високо съзнание за смисъла на своя живот, докато прозре, че има да изпълнява една по-важна длъжност в този свят, че не се е родил само за да яде, да пие и да умира като животно, а за да се усъвършенства, да укрепва в сила и мощ и чрез силата на разума си да прозира общия план на мирозданието. А посредством своя ум, подпомогнат от пробудените сили на безсмъртната си душа, той трябва да се възвиси до понятието за нравствения свят.
5. Само по този начин човек би могъл да влезе в оня духовен свят, където Любовта и Истината действат непрекъснато в душата и я
подтикват
да се стреми към неизвестните за нея области във вселената.
9. Вярата и религията 1. Някои философи могат да повдигнат друго едно възражение. „Добре – ще кажат те, – щом поддържате, че науката и възпитанието са единствените средства, от които човечеството трябва да очаква своето бъдещо спасение, къде остава вярата в Бога и религията? Къде отиват те, които от толкова хиляди години са ръководили човешкия род и постоянно са го учили как да изпълнява своя дълг към Бога и към ближния? ”
към текста >>
Този
подтик
на човешкия дух към знание, към наука е спомогнал за това образованието да стане общо, като по този начин грубото невежество сред широките маси значително е намаляло.
4. Със започване на християнската епоха науката е направила гигантски крачки почти във всички клонове на познанието – в областта на физиката, химията, астрономията, математиката, геологията; анатомията, физиологията, биологията, психологията и френологията[45]. Тя разкри неизчерпаемите природни богатства, от които днес хората се ползват тъй безогледно и безотговорно. Даде на ума оня ключ, с който той да отваря различните стаи на природната съкровищница, в която има всичко необходимо за задоволяване всички нужди на човешкия живот. 5. Днес науката е мощен двигател и спомагаща жизнена сила за напредъка и просвещението. Тя е станала вече преимущество и привилегия на всички, които я обичат.
Този
подтик
на човешкия дух към знание, към наука е спомогнал за това образованието да стане общо, като по този начин грубото невежество сред широките маси значително е намаляло.
Човек е започнал да гледа на света с други очи – с очите на своя просветен ум. Езикът на природата му е станал по-понятен. 6. Науката днес отвсякъде ни е озарила със своята светлина. Физиката ни е запознала със законите и силите на физическия свят, химията – със състава и елементите на веществото, геологията – с миналото на земята, астрономията – с небесните тела и устройството на вселената. От друга страна физиологията ни е запознала с органите и функциите на човешкото тяло, биологията – със зараждането на органическия живот, анатомията – с устройството на тялото, психологията – с относителното естество на душата, френологията – със способностите на ума и характера на човека.
към текста >>
Троичният живот на човека му е дал
подтик
да се развива в три различни направления:
Тия закони заставят човека да се стреми към съвършенство чрез постоянна работа. 2. И наистина, кой би работил и би се трудил, ако не го заставяше гладът – тази въпиюща нужда на органическия живот? Кой би си блъскал главата да мисли, кой би се мъчил да прозре в бъдещето, ако не го заставяха всевъзможни сили, явления и събития, произтичащи от един свят, който стои много по-високо от физическия в своите проявления? Кой би се стремял към по-висшия духовен живот, ако не съществуваха онези дълбоки подтици в душата, които я карат да люби ближния си? 3. Без съмнение една велика нужда на умствения и духовен живот е заставила човешкия дух да излезе вън от ограничената си животинска черупка и да започне да мисли и да разсъждава за бъдещето.
Троичният живот на човека му е дал
подтик
да се развива в три различни направления:
– започва с физическия живот като основа; – съгражда и развива умствения като среда; – пробужда духовния като връх в своята душа. 1.5. Необходимостта от добра храна 1. Първоначалният подтик към наблюдаване и съзерцаване[48], колкото и малък да е бил той, колкото и малко да се е съзнавал от човека, е послужил за основа на неговия умствен живот.
към текста >>
1. Първоначалният
подтик
към наблюдаване и съзерцаване[48], колкото и малък да е бил той, колкото и малко да се е съзнавал от човека, е послужил за основа на неговия умствен живот.
Троичният живот на човека му е дал подтик да се развива в три различни направления: – започва с физическия живот като основа; – съгражда и развива умствения като среда; – пробужда духовния като връх в своята душа. 1.5. Необходимостта от добра храна
1. Първоначалният
подтик
към наблюдаване и съзерцаване[48], колкото и малък да е бил той, колкото и малко да се е съзнавал от човека, е послужил за основа на неговия умствен живот.
От това първо начало на знанието, което се зародило в духа на човека, се е развила днешната култура на християнската цивилизация, която се е повдигнала върху пепелта на много други, изчезнали преди нея.[49]Те са загинали, понеже не са съдържали всички нужни добродетели – най-важната храна за поддържане на духовния живот на човека. 2. Добрата храна е необходима за поддържането на който и да е жив организъм. Без това ú качество тя произвежда: – във физическия свят – хилавост; – в умствения – заблуждение и мрак;
към текста >>
2.
1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието
Неговата вътрешна чувствителност и душевни усещания, неговите вътрешни мисли и умствени центрове претърпели едно коренно преобразувание, което дало
подтик
на неговата духовна еволюция, която създала в него понятията за нравствения свят.
Само тази единствена сила в дълбочините на душата му е била възможна да го избави от разкапване и преждевременна смърт. Любовта е съдържала условията, качествата и средствата, с които да обуздава влеченията на грубата му натура и да го подготви да се облече в благородното си естество, нему подобающо като человек, като същество разумно. Любовта е била могъща със своите добродетели, за да го убеди и изведе вън от пътя на варварството и да му покаже правия път на просвещението. За да се постигнат тия резултати в неговия живот, не е била лесна работата. Цяла върволица от променения са били необходими да вземат място в неговия душевен организъм, в неговия духовен живот.
Неговата вътрешна чувствителност и душевни усещания, неговите вътрешни мисли и умствени центрове претърпели едно коренно преобразувание, което дало
подтик
на неговата духовна еволюция, която създала в него понятията за нравствения свят.
Само след това радикално променение в естеството на человека той е бил вече в състояние да разпознава дясната си ръка от лявата, правото от кривото, злото от Доброто и истинното от лъжливото. От този духовно-нравствен подтик той е бил принуден да следва пътя на разума. В този път той е трябвал да се подвизава винаги, макар и да е правил чести отклонения. Обаче Любовта вдъхнала в душата му нов живот, истински понятия, добри желания и стремления към Доброто, към истинното и хубавото – самия център на всичкото му съществувание. От естествата на тия два закона именно – закона на самосъхранението и закона на дълга вътре в человека се е породила борба, която е произлязла от пробуждането на неговата духовна природа, която предизвикала человеческия Дух да се яви на сцената и да вземе управлението на своите действия и отчета на своите дела и работи.
към текста >>
От този духовно-нравствен
подтик
той е бил принуден да следва пътя на разума.
Любовта е била могъща със своите добродетели, за да го убеди и изведе вън от пътя на варварството и да му покаже правия път на просвещението. За да се постигнат тия резултати в неговия живот, не е била лесна работата. Цяла върволица от променения са били необходими да вземат място в неговия душевен организъм, в неговия духовен живот. Неговата вътрешна чувствителност и душевни усещания, неговите вътрешни мисли и умствени центрове претърпели едно коренно преобразувание, което дало подтик на неговата духовна еволюция, която създала в него понятията за нравствения свят. Само след това радикално променение в естеството на человека той е бил вече в състояние да разпознава дясната си ръка от лявата, правото от кривото, злото от Доброто и истинното от лъжливото.
От този духовно-нравствен
подтик
той е бил принуден да следва пътя на разума.
В този път той е трябвал да се подвизава винаги, макар и да е правил чести отклонения. Обаче Любовта вдъхнала в душата му нов живот, истински понятия, добри желания и стремления към Доброто, към истинното и хубавото – самия център на всичкото му съществувание. От естествата на тия два закона именно – закона на самосъхранението и закона на дълга вътре в человека се е породила борба, която е произлязла от пробуждането на неговата духовна природа, която предизвикала человеческия Дух да се яви на сцената и да вземе управлението на своите действия и отчета на своите дела и работи. Без тази вътрешна борба и без това вътрешно възпитание в изпълнението на върховните закони, и без посредството на Любовта человек завинаги би останал там, гдето си е бил отначало, и не би се различавал твърде много от другите животни. В такъв случай не щеше да има нужда да му се търси т.нар.
към текста >>
Тук сме задължени от фактите да признаем една естествена причина, която е дала
подтик
в человека към това странно явление, наречено разстройство, несъобразност, непоследователност в стъпките на цивилизования живот.
Оттук става необходимост за живота ни да се отворят замижалите очи на разума, за да можем да предвидим опасностите, които са общи за всякой народ, за всякое общество и за всякой человек. Но всичко това няма да се поправи, докато не са даде място и свобода на разума да управлява и ръководи кризите на Живота. Само тогава ще имаме сила да поправим изопачения ред, от който сме страдали и още страдаме. В това именно са притичва истинският дух на науката и възпитанието да ни помогне да уредим живота си както подобава. Но нека разгледаме вкратце от где е произлязла несъстоятелността на нашия обществен живот, по какви причини человек е пренебрегнал своята свята длъжност и защо е почнал да върши дела, които никак не отговарят на званието му, нито пък го препоръчат за разумно същество, притежающо духовно-нравствени сили и качества.
Тук сме задължени от фактите да признаем една естествена причина, която е дала
подтик
в человека към това странно явление, наречено разстройство, несъобразност, непоследователност в стъпките на цивилизования живот.
Тази причина е следующата: под внушенията на първия закон на самосъхранението, който е имал предвид единичния живот и щастие на индивидиума, человек криво изтълкувал постановленията на общият Дух на Природата. Той се хванал до онова частно впечатление и усещане, което му дало подтик да усвои тази странна мисъл, че неговият живот и щастие са най-важните и съществени неща в цялата Природа и че всички други твари и същества, каквито те и да са, трябва да служи за този живот, за това щастие, което е било мираж, голо провидение гонено в пустинята. Человек разбрал това щастие в буквалния смисъл, във веществения му вид и образ – да яде, да пие и да се весели. По-ясно казано, да му е охолно около врата, да има слободия да върши всичко, що му хрумне в мозъка. – „Може ли да има нещо по-добро от това?
към текста >>
Той се хванал до онова частно впечатление и усещане, което му дало
подтик
да усвои тази странна мисъл, че неговият живот и щастие са най-важните и съществени неща в цялата Природа и че всички други твари и същества, каквито те и да са, трябва да служи за този живот, за това щастие, което е било мираж, голо провидение гонено в пустинята.
Само тогава ще имаме сила да поправим изопачения ред, от който сме страдали и още страдаме. В това именно са притичва истинският дух на науката и възпитанието да ни помогне да уредим живота си както подобава. Но нека разгледаме вкратце от где е произлязла несъстоятелността на нашия обществен живот, по какви причини человек е пренебрегнал своята свята длъжност и защо е почнал да върши дела, които никак не отговарят на званието му, нито пък го препоръчат за разумно същество, притежающо духовно-нравствени сили и качества. Тук сме задължени от фактите да признаем една естествена причина, която е дала подтик в человека към това странно явление, наречено разстройство, несъобразност, непоследователност в стъпките на цивилизования живот. Тази причина е следующата: под внушенията на първия закон на самосъхранението, който е имал предвид единичния живот и щастие на индивидиума, человек криво изтълкувал постановленията на общият Дух на Природата.
Той се хванал до онова частно впечатление и усещане, което му дало
подтик
да усвои тази странна мисъл, че неговият живот и щастие са най-важните и съществени неща в цялата Природа и че всички други твари и същества, каквито те и да са, трябва да служи за този живот, за това щастие, което е било мираж, голо провидение гонено в пустинята.
Человек разбрал това щастие в буквалния смисъл, във веществения му вид и образ – да яде, да пие и да се весели. По-ясно казано, да му е охолно около врата, да има слободия да върши всичко, що му хрумне в мозъка. – „Може ли да има нещо по-добро от това? “ – ще каже някой. Разбира се, че не може да има за подобно същество.
към текста >>
Тази велика сила събужда и
подтиква
към развитие всички наши способности, като съгласува тяхната дейност с общата, колективна дейност на вселената.
– добрата почва ще ни се даде от природата, щом започнем да работим съобразно нейните закони; – истинските и благородни средства ще ни се посочат от науката, почиваща на положителен опит; – разумните начала ще ни бъдат дадени от възпитанието, изградено върху споменатата по-горе основа.[90] 2. Истината, когато се разбере от ума и усвои от волята, става един от най-съществените елементи за възраждането, повдигането и напредъка на който и да е индивид, на което и да е общество, на който и да е народ. Тя пробужда онази сила в душата на човека, която наричаме Любов.
Тази велика сила събужда и
подтиква
към развитие всички наши способности, като съгласува тяхната дейност с общата, колективна дейност на вселената.
Под нейно влияние в човешкия дух се заражда великият стремеж да твори, да гради, да създаде култура. 3. Истината, която е почнала да озарява народите по света, ще ни накара да тръгнем по пътя на истинското образование. В този път ние ще придобием сила да се избавим в живота си от корабокрушение и съвършено разорение. Дълго време човечеството се е скитало из пустинята, както израилският народ се е скитал, преди да влезе в Обетованата земя.[91]Настанало е вече времето да се заловим сериозно за работата, която ни предстои като членове на човешкия организъм. 4. Безчестието и порокът са пуснали дълбоки корени в нашия живот, загнездили са се като у дома си.
към текста >>
13. Подчинявайки се на този мощен духовен
подтик
, произтичащ от Любовта, човекът бил принуден да следва пътя на разума.
Само Любовта посредством своите добродетели можела да го извади от варварското състояние, в което се намирал, и да му покаже правия път на възрастване. 11. Постигането на всичко това било една трудна и деликатна задача. Трябвало да станат редица промени в психиката и духовния живот на човека. Неговата вътрешна чувствителност и душевни възприятия, както и неговите мисли и умствени центрове претърпели коренно преобразование. 12. Това дало нов тласък на духовната му еволюция, в резултат на което в съзнанието му се оформили понятията за нравствения свят.[109] След тази радикална промяна в естеството на човека той бил вече в състояние да разпознава дясната си ръка от лявата, правото от кривото, доброто от злото, истината от лъжата.
13. Подчинявайки се на този мощен духовен
подтик
, произтичащ от Любовта, човекът бил принуден да следва пътя на разума.
В този път именно той трябвало постоянно да се подвизава, макар и да правел чести отклонения. Любовта вдъхнала в душата му: – нов живот; – истински разбирания; – добри желания и стремеж към Доброто, към Истината и Красотата[110] – центъра на цялото му съществуване.
към текста >>
Тя била резултат от пробуждането на неговата духовна природа, която
подтикнала
човешкия дух да излезе на сцената на живота, за да поеме управлението на своите действия и отговорността за извършените дела.
– нов живот; – истински разбирания; – добри желания и стремеж към Доброто, към Истината и Красотата[110] – центъра на цялото му съществуване. 3. Действието на двата закона 1. Под въздействието на тия два закона – закона за Самосъхранението и закона на Дълга – в душата на човека се зародила борба.
Тя била резултат от пробуждането на неговата духовна природа, която
подтикнала
човешкия дух да излезе на сцената на живота, за да поеме управлението на своите действия и отговорността за извършените дела.
2. Без тази вътрешна борба, без това вътрешно възпитание[111], което човек получавал при изпълняването на върховните закони, и без посредничеството на Любовта той завинаги би останал там, където си е бил отначало, и не би се различавал твърде много от другите животни. 3. В такъв случай нямаше да има нужда да се търси тъй нареченото „изгубено звено”, което го свързва с по-низшия род животни.[112] Тогава това звено щеше да си е на мястото. Днес обаче то е изгубено. 4. Дали ще се намери в скоро време, или не, това не трябва ни най-малко да ни безпокои, защото с изгубването на едно нещо развитието на човека е спечелило друго, много по-ценно. „Когато човекът се изправил на двата си крака на земята, той се научил да мисли” – казва един учен мъж.
към текста >>
2. Фактите ни задължават да изтъкнем естествената причина, дала
подтик
в човека към това странно явление, наречено несъответствие, несъобразност, непоследователност в стъпките на цивилизования живот.
В това именно на помощ ни идва истинският дух на науката и възпитанието – да ни помогне да уредим живота си така, както подобава. 5. Егоизмът – майка на всички пороци 1. Нека разгледаме накратко въпроса откъде е произлязъл този пълен с недъзи обществен ред. Какви причини са накарали човека да пренебрегне повеленията на разума и своята свята длъжност? Защо той е почнал да върши дела, които далеч не отговарят на неговото истинско призвание, нито пък го препоръчват пред останалите видове в природата като разумно същество, притежаващо високо развити интелектуални и морални качества?
2. Фактите ни задължават да изтъкнем естествената причина, дала
подтик
в човека към това странно явление, наречено несъответствие, несъобразност, непоследователност в стъпките на цивилизования живот.
3. Тази причина се корени в следното. Намирайки се под внушенията на първия закон – за Самосъхранението, който закон има предвид изключително живота и щастието на отделния индивид, човек неправилно е изтълкувал постановленията на общия дух на природата. 4. Усвоявайки този първи закон, той останал с впечатлението и усещането, че неговият личен живот и щастие са най-важното, най-същественото в света и че всички други същества, каквито и да са те, трябва да служат на неговия живот, на неговото лично щастие, което щастие от своя страна представлявало пълна илюзия. 5. Човек схванал идеята за щастие в буквален смисъл, в най-материалния ú израз: да яде, да пие и да се весели. С други думи – да живее охолно и да има свободата да върши всичко, каквото му хрумне на ум.
към текста >>
В тези центрове има особен род клетки, които, съчетани с определени физико-психични подбуди, ни
подтикват
да вършим добро или зло.
Без тези елементи силата сама по себе си няма никакъв смисъл. 9. Истинското преобразяване в човека ще настъпи тогава, когато той започне напълно да усеща и съзнава източника на злото в себе си и когато у него се зароди силно желание да се освободи от това робство. Болният е принуден да повика добър лекар да му помогне, щом като усети опасност за живота си. 10. Злото и порокът не са вън, а вътре в човека, те са загнездени в самия организъм. Те са следствие от определени предходни причини, които са тясно свързани с нашите мозъчни центрове.
В тези центрове има особен род клетки, които, съчетани с определени физико-психични подбуди, ни
подтикват
да вършим добро или зло.
11. За дълбоките причини на тази двояка дейност на душата ще говорим по-нататък. ІІІ. Причини за двояката дейност на душата 1. Първородният грях 1. Извращаването на човешките сили и способности идва още от нашите най-далечни деди и прадеди. То е една дълбока, първична склонност в душевно-нравствения живот на човека.
към текста >>
8. Това, разбира, се зависи твърде много от първоначалния
подтик
, който получават нашите наклонности и сили вътре в клетките ни, т.е.
6. Тук се крие една от тайните за естеството на нашия ум и една неоспорима истина. Мозъкът е седалище на всички наши сили и способности. В сложния мозъчен лабиринт всяка сила и способност има свой собствен център, чрез който проявява вродената ú деятелност. 7. От преобладаването на една или друга сила у нас, на една или друга наклонност нашият характер придобива определени черти и до голяма степен определя живота ни. Всички други сили и способности се съсредоточават около вътрешната цел, която сме избрали и която определя нашето действително положение – към кой тип на нравствения свят принадлежим и какъв човек предстои да станем.
8. Това, разбира, се зависи твърде много от първоначалния
подтик
, който получават нашите наклонности и сили вътре в клетките ни, т.е.
от това, какво направление ще вземем – съзнателно или несъзнателно. Тези вътрешни подбудителни мотиви окончателно решават нашата участ. 4. Причините за злото 1. Възможно е срещу тази научна теория да се повдигнат куп възражения от страна на определени учени и мислители. Без да се спираме засега на тия възражения, ние ще им зададем следния въпрос: Кои са причините за изопачаването на ония основни принципи, на ония основни истини, които ръководят нашия живот?
към текста >>
3.
1896_3 Външните условия на Живота - Науката и възпитанието
Атомите почват все повече и повече да стават безпокойни, немирни и предприемчиви и готови за какъвто да е случай, стига само да им се даде пръв
подтик
.
Онова начало, за което Мойсей споменува в първата глава на „Битие“ за Небето и Земята, не е друго начало, освен началото, когато всемирният закон на сродството, т.е. на Любовта проявил своята деятелност както помежду монадите, тъй също и помежду естеството на Силите. Да си представим индувидиумите на веществото, които са били в покой, седящи независими и хладнокръвни един към друг, като да са нямали никоя обща връзка помежду си. С влизането и пробуждането на тази вътрешна сила нещо особено се проявява – цял ред от революции и еволюции се извършват във веществения свят. Особена страст се пробужда в естеството на тия малки същества, наречени атоми или монади – стават безпокойни, като че ли се наелектрисват и намагнитизирват от особена сила, някоя скрита деятелност.
Атомите почват все повече и повече да стават безпокойни, немирни и предприемчиви и готови за какъвто да е случай, стига само да им се даде пръв
подтик
.
В средата на това безбройно множество два първоначални атома, x плюс y (да допуснем, че са кислород и водород), които се спущат един против друг с такава сила и се сграбчват и хващат, като че ли почват някоя частна разправия за неща стари, както человеците на тази земя често правят. Чудим се защо е тази свада, т.е. това явление – търсим някоя причина, но не виждаме никоя, не можем по никой начин да отгадаем това вътрешно произшествие. Най после идваме до заключението, че всичко това не значи нищо. Така въобще покриваме своето честолюбиво невежество – няма нищо, празна работа.
към текста >>
– Върховният закон вътре в душата, който я
подтиква
да се стреми към съвършенство;
– формите – умът. 5. Всеки атом във вселената съдържа свойствата, качествата и формите, отпечатани в него от Първото Начало. 6. Това Начало е: – Духът на живота – вечната животворяща енергия, която изпълва цялата вселена; – Първичната и Единствена Същност, от Която произтичат всички разумни действия и стремежи;
– Върховният закон вътре в душата, който я
подтиква
да се стреми към съвършенство;
– Върховната сила на самосъзнанието вътре в духа на човека, която постоянно го подбужда да се подвизава в доброто, да търси благородното и възвишеното, да обича Истината. 7. Всичко това ни води към Великия върховен разум – да знаем какво правим, да разбираме и проумяваме към какво се стремим, т.е. да живеем. 8. За да се постигне всичко, към което се стреми душата на всяко разумно същество, са се изисквали преди всичко време, място и условия, където да се посади първото семе на живота. 9. Природата е трябвало да работи и да приготвя всевъзможни бъдещи условия, така богати и разнообразни, за това толкова деликатно чедо на вечността.
към текста >>
4.
01.Тефтерче с размишления 3.03.1899 - 16.10.1900
Всички действия се извършват от различни класове същества, които в общия
подтик
на нещата си служат едни на други.
Животът на всички се определя от него. Според степента, на която стои една душа или един дух, се определя и неговата работа. Вън от своя кръг едно същество не може нищо да направи и вън от своята среда не може нищо да създаде. От тая вътрешна наредба, тъй определена от волята на Господаря на всички, произтича тъй наречената необходимост относително всяко същество да се съобразява със своята длъжност, с която се занимава, защото вън от дадените условия по никой начин не е възможно да се извърши каква годе работа, която би влезла в някоя полза. Защото, за да се създаде нещо, то трябва в реда на нещата да има каква годе нужда и вътре в живота каква годе потреба за появяването на известни действия.
Всички действия се извършват от различни класове същества, които в общия
подтик
на нещата си служат едни на други.
От това следва, че за успеха на едно същество или на един человек се изисква съдействието на всички по-горни твари, които да го подкрепят със своята сила да извърши то определената от Божия промисъл работа. А за да се добие съдействието на съществата, първо трябва да се изисква съдействието на Господнята сила, която да подведе умовете и сърцата на всички да съдействат за общата полза в общото добро. И тъй, всяко добро действие е резултат на служителите Господни, а всяко добро е пряко действие на Бога. Безпокойствието днес е общо и навред. Пази душата си от неговото влияние да не би да се уплетеш в мрежите му.
към текста >>
5.
Петър Дънов - №1
Дънов казва: „Под думата „отгоре" аз разбирам Великото, Красивото, Разумното в света, което осмисля нещата и дава
подтик
на всяко живо същество в света". (вж.
на съвкупността от всички вярващи (в Стария завет - на Израил, а в Новия завет - на „воюващата църква"); Гавраил - известен предимно с участието си в благовещението; Рафаил - Архангел-лечител. (У., №1, 14.09.1898 г.) 10. Вероятно става дума за Орифил (вж бел. 16). (У., №1, 14.09.1898 г.) 11. По-късно Учителя П.
Дънов казва: „Под думата „отгоре" аз разбирам Великото, Красивото, Разумното в света, което осмисля нещата и дава
подтик
на всяко живо същество в света". (вж.
беседата му „Закон на вярата" от 11.12.1938 г. в книгата „Любовта дава живот", Неделни Беседи, София, 1999, с. 141). В този смисъл би трябвало да се подразбира употребата на израза „от горе" по-нататък в писмата. (У., №1, 14.09.1898 г.) 12. По това време общественият транспорт в България е силно ограничен.
към текста >>
6.
02_1898г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
Дънов казва: „Под думата „отгоре" аз разбирам Великото, Красивото, Разумното в света, което осмисля нещата и дава
подтик
на всяко живо същество в света". (вж.
на съвкупността от всички вярващи (в Стария завет - на Израил, а в Новия завет - на „воюващата църква"); Гавраил - известен предимно с участието си в благовещението; Рафаил - Архангел-лечител. (У., №1, 14.09.1898 г.) 10. Вероятно става дума за Орифил (вж бел. 16). (У., №1, 14.09.1898 г.) 11. По-късно Учителя П.
Дънов казва: „Под думата „отгоре" аз разбирам Великото, Красивото, Разумното в света, което осмисля нещата и дава
подтик
на всяко живо същество в света". (вж.
беседата му „Закон на вярата" от 11.12.1938 г. в книгата „Любовта дава живот", Неделни Беседи, София, 1999, с. 141). В този смисъл би трябвало да се подразбира употребата на израза „от горе" по-нататък в писмата. (У., №1, 14.09.1898 г.) 12. По това време общественият транспорт в България е силно ограничен.
към текста >>
7.
№76 (Пеню Киров)
Дълго 277 време не иска да се омъжи и най-накрая,
подтикната
от недоимъка, се решава на тази стъпка.
В зенита на славата си през 1908 г. била наречена „Светата пророчица Кортеза“. Нейната житейска орис има допирни точки със съдбата на Ванга. Родена през 1865 г., и тя в своето детство като петричката врачка преживява инцидент, от който се разболява. Успява да възстанови силите си, но според малкото запазени документи има бедна и тъжна младост.
Дълго 277 време не иска да се омъжи и най-накрая,
подтикната
от недоимъка, се решава на тази стъпка.
Кортеза обаче сънува, че венчавката няма да завърши добре, и действително годеникът получава сърдечен удар пред олтара и умира пред очите на младоженката. Така Кортеза остава завинаги сама. Вероятно би завършила живота си като никому неизвестна жена, ако не става свидетел на спиритическите занимания на д-р Миркович. Те предизвикват интереса на младата жена и по време на сеансите тя започва да чува гласове и да получава видения. Присъствалите на сеансите установяват, че всичко, казано от Кортеза, се сбъдва.
към текста >>
8.
№87 (Пеню Киров)
Правя големи отстъпки, само и само делото да
подтикнем
да тръгне, но и аз сам имам нужда още да се лекувам.
[до] гр. София Любез. бр. Дънов, Писмото Ви от 11-и того вчера получих. То ме завари с подновени сили засега. Ний едвам миналата седмица имахме от толкова време първото ни събрание между Тодор, Мелкон и аз, и след това второ събрание – ний тримата, с Арнаудов.
Правя големи отстъпки, само и само делото да
подтикнем
да тръгне, но и аз сам имам нужда още да се лекувам.
Преди 2-3 дни наново сънувах, че убих една голяма змия. Така в сънищата става четири: сънувам и все аз съм победителят. Поздрав нарочен от Тодор и Мелкон. Приеми и моя сърдечен поздрав. Поздрави бр.
към текста >>
9.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 13
време не иска да се омъжи и най-накрая,
подтикната
от недоимъка, се решава на тази стъпка.
Нейната житейска орис има допирни точки със съдбата на Ванга. Родена през 1865 г., и тя в своето детство като петричката врачка преживява инцидент, от който се разболява. Успява да възстанови силите си, но според малкото запазени документи има бедна и тъжна младост. Дълго
време не иска да се омъжи и най-накрая,
подтикната
от недоимъка, се решава на тази стъпка.
Кортеза обаче сънува, че венчавката няма да завърши добре, и действително годеникът получава сърдечен удар пред олтара и умира пред очите на младоженката. Така Кортеза остава завинаги сама. Вероятно би завършила живота си като никому неизвестна жена, ако не става свидетел на спиритическите занимания на д-р Миркович. Те предизвикват интереса на младата жена и по време на сеансите тя започва да чува гласове и да получава видения. Присъствалите на сеансите установяват, че всичко, казано от Кортеза, се сбъдва.
към текста >>
10.
226 ПИСМО
Господ да ви дава Мир и
подтик
да работите усърдно, вътрешно за делото.
София, 27. XII. 1926 г. Любезна Е. Желая всички да бъдете весели, бодри и да се радвате на живота и здравето, което Господ ви дава. Поздрав на всички приятели.
Господ да ви дава Мир и
подтик
да работите усърдно, вътрешно за делото.
Четете беседите и ги разбирайте добре, те носят Божията светлина. Любов и свобода за душите ви. Само Божията Любов. (Свещеният подпис) ->-
към текста >>
11.
234 ПИСМО
В техния начинающ мозък не могат да проникнат ония високи вибрации, които дават
подтик
за истинското знание на живота, на тях трябва да се говори с притчи.
Любез. д-р Дуков, Получих вашето писмо. Духовната атмосфера на България не е още пречистена. Има възможност за ония, които се подвизават в добрия път на самоусъвършенству-ването, да бъдат обезпокоявани от разните скитающи се микроби. Няма съмнение - тия елементарни същества разбират живота по своему.
В техния начинающ мозък не могат да проникнат ония високи вибрации, които дават
подтик
за истинското знание на живота, на тях трябва да се говори с притчи.
За да може человек да разбира пътя на Истината и смисъла на живота, в неговата душа трябва да са развити и съответствующите чувства, чрез които да влезе в съприкосновение с тия области. Извън това всичко ще бъде тъмно и неясно за ум, лишен от тия способности, чрез които да може да долавя по-дълбоките наредби на природата. Щом съзнавате, че настоящето е следствие на миналото и във вас има добро желание да изправите следствието и да възстановите първоначалната хармония, вие сте в пътя, който води към Вечната виделина, гдето царуват радостта и веселието и обичта е закон на разумните същества. Няма съмнение, изпитите в тоя живот се зле отразяват върху някои, временно ги сплитат и забавят в пътя им. Нима онова зрънце, което е заровено в земята, не усеща голяма мъчнотия, докато го отделя от слънчевите лъчи?
към текста >>
12.
Сегашното положение на човечеството
Започне ли се уж реформиране на политическия живот, уж
подтикване
на народите в нов път, като ходжата пак се пее старото.
Колкото минарето и да е високо, ходжата все си пее, което знае. Не трябва да се повтаря това, което ходжата повтаря. Във всички области на живота, в неговите индивидуални, обществени, политически и духовни прояви се забелязва същото повторение, което ходжата прави. И в личния живот на хората не се показват признаци, че са напуснали старите схващания; и много малко, даже едва се забелязва какъв-годе интерес към личен напредък. И в просветното дело пак се пее старото учение на ходжата.
Започне ли се уж реформиране на политическия живот, уж
подтикване
на народите в нов път, като ходжата пак се пее старото.
Могат да се проповядват разни висши идеи, може да се говори за Бога, за общи идеали, за народа, за човечеството, но всякога си вършат това, което си знаят. Но съвременният живот е решил да не се качва на старото минаре. Новият живот е решил вече да не слуша гласа на ходжата, понеже от него с хиляди години се е чувало все един и същи глас и все едно и също пеене. За да се поправи съвременното общество, има в природата само два метода, с които тя си служи: единият метод или закон е законът за прецеждане, който подразбира сгъстяване, изстудяване, слизане надолу в почвата, в пластовете на която трябва да се оставят всички ония утайки, които са се натрупали, и водата да излезе в някоя долина опреснена и пречистена. Но за този процес всякога се изисква едно голямо налягане: водата трябва да слезе отгоре надолу.
към текста >>
Те ще опреснят живота на новооживелите кости, ще им дадат
подтик
към нова работа, да почнат да създават своите клонове и клончета, своите пъпки и листа, да образуват своите цветове и плодове, за да узреят семките на живота вътре в тях.
Заражда се вече една нова идея за братство; например Обществото на народите, стремежът за сближение на народите, за взаимодействие, за икономическо разбиране между народите, за даване свобода на подтиснатите и пр. Остава още последният момент, да каже пророкът: „Да дойде Духът“. Тогава всички тия кости ще станат на краката си като едно цяло и всички ще се намерят пред свършения факт на обединеното човечество в закона на човешкото братство. Тогава ще бъде денят на общото възкресение на всички народи по лицето на Земята. На тия живи кости, които са почнали да се съединяват и обединяват, да се обличат в жили, в мускули, в плът и кръв, и които наскоро трябва да станат на краката си, ние препоръчваме горе споменатите две течения; топлото и студеното, едното от които върви отдолу нагоре, а другото – отгоре надолу.
Те ще опреснят живота на новооживелите кости, ще им дадат
подтик
към нова работа, да почнат да създават своите клонове и клончета, своите пъпки и листа, да образуват своите цветове и плодове, за да узреят семките на живота вътре в тях.
Следователно трябват учители умни и добри, себеотвержени и безкористни, които да живеят за другите. Тия кости, които сега се събират, са костите на младите, на ония деца, които сега се раждат, на ония момци и моми, които сега стават, на ония обществени дейци, които сега започват своята работа. И всичката философия седи в това, да не се спъват в тая тяхна работа. Ще стане по същия начин, както пророкът е видял, че костите се събират, и той не е отивал да посочва коя с коя да се събере, нито на мускулите – кой мускул кое място да заеме, нито на кръвта – в коя посока да се движи, нито на Духа – как да слезе. Нека като този старовременен пророк всеки да изказва това мощно слово с вяра от ума си, с любов от душата си, с надежда от сърцето си.
към текста >>
13.
Пред новата епоха. Развитието на народите. Идването на шестата раса
Светлината за организма представлява ония принципи, от които всеки човек и народ се нуждае, за да се дава правилна насока на неговия ум, а топлината – това са ония благородни чувства и възвишени стремежи на неговото сърце, които чувства, подкрепени от волята, го
подтикват
към осъществяването на великите цели на живота му.
За тази цел тя изисква от всекиго следните условия: 1) Семето или зародишът на живота трябва да има сила в себе си, за да се прояви. 2) На това семе природата дава почвата, влагата и другите два необходими елемента – топлината и светлината. Лесно е да се разбере, че ако семето или зародишът няма сила и разумност в себе си, т.е. ако един народ или индивид няма интелигентност в себе си, той не може да се прояви. След това първо условие трябват му материални условия: земя и пространство, за да прояви своята дейност.
Светлината за организма представлява ония принципи, от които всеки човек и народ се нуждае, за да се дава правилна насока на неговия ум, а топлината – това са ония благородни чувства и възвишени стремежи на неговото сърце, които чувства, подкрепени от волята, го
подтикват
към осъществяването на великите цели на живота му.
До сега всички народи са се стремели да прилагат, според знанията и силата си, тези изисквания на природата. Но в своя напредък те са пренебрегнали външните условия и не са могли да постигнат целите си във всичката им пълнота. Така при обстоятелствата, в които са се намирали, те са изпаднали в положението на онова семе, което расте в мочурлива почва, и не са давали резултати. Или пък влагата им изчезвала съвършено и тогава са живеели в обратния процес – на изсъхването. Най-сетне, липсвали са им и светлина, и топлина; тогава е ставало общо смразяване, всяко растене е преставало.
към текста >>
14.
Към великата цел.
Или, казано с други думи, ако преведем този символизъм в природата: човек трябва да има воля, а на тази воля трябват кинетически сили и чувства, за да ѝ дадат
подтик
към дейност.
Тоя велик закон е създал дихателната система и кръвообръщението в човешкия организъм, което показва, че жизнените сокове не трябва да седят в неговото сърце, в артериите и във вените му, а трябва да се разпространяват из цялото тяло по такъв начин, та всичките му органи да се ползуват от тия блага. Това показва още, че не само благата трябва да се разпределят, но излишъците трябва да се изхвърлят навън. А за да може да схване човек тоя широк план на живата природа, трябва да има ум. Следователно човек е едно мислещо същество. Природата е създала главата на човека с мозъка му, вложила е в него мозъчна система, чрез която умът действува и направлява всичките процеси в тялото.
Или, казано с други думи, ако преведем този символизъм в природата: човек трябва да има воля, а на тази воля трябват кинетически сили и чувства, за да ѝ дадат
подтик
към дейност.
Но за да могат тия сили и чувства да действуват, трябва един метод. Тоя метод винаги се дава чрез човешкия ум. Сега като изтъкнахме причините на разделението и взаимните противодействия между народите, нека покажем какъв метод се налага на славяните, за да постигнат своето обединение, но не обединение частично – само помежду си, – но обединение общочовешко. Славяните трябва да се ползуват от положителната и отрицателна страна на еврейската, латинската и англосаксонската култури. Виждаме, че у тия култури плюсът и минусът се неутрализират.
към текста >>
15.
***
Надеждата поддържа живота, вярата – разума, а Любовта – вечния
подтик
в глъбините на душата.
Великият Закон на живота се мени, без да се изменя; изявява се, без да се изяви. Дано един Лъч от тая Любов достигне до твоята душа, до твоето сърце – до тебе и до всички! Какво по-добре от чистата вода на живота, от чистата светлина на Мьдростта, от чистата Любов на Божествената Същина! Човек трябва да развие в себе си възприемчивост към нея. Защото светлината е за оня, който има очи; любовта е за оня, който има сърце възприемчиво; животът е за оня, който има будна душа.
Надеждата поддържа живота, вярата – разума, а Любовта – вечния
подтик
в глъбините на душата.
Любовта иска изявление; Мъдростта – приложение; Истината – осъществяване. Само чистата Божествена Любов прави душите съвършени. „Чистите по сърце ще видят Бога.“ Великото и малкото си в хармония само в Любовта, в която Бог се изявява. Любовта говори на душите за радости и скърби.
към текста >>
16.
100–150
Всичко в живота на ученика да става под силния
подтик
на Духа, без да има примесено нещо човешко.
100–150 100 Духът.
Всичко в живота на ученика да става под силния
подтик
на Духа, без да има примесено нещо човешко.
101 Чистота. Бъди чист като дете. 102 Вярност.
към текста >>
17.
250–300
Той участвува във външния градеж, но неговият
подтик
иде отвътре.
И само това знание ще върви винаги след тебе. 283 Вътрешен стимул. Ученикът трябва да има вътрешен стимул, за да работи Божественото. Той живее повече вътрешно.
Той участвува във външния градеж, но неговият
подтик
иде отвътре.
284 Отговорност. Ученикът не може да се оправдае с нищо, ако не направи това, което знае. Законът гласи: Без Любовта ти ще съгрешиш.
към текста >>
18.
350–400
Тя дава
подтик
дълбоко в душата на човека към Бога.
За да се изпита Любовта на ученика, той ще бъде прекаран през ред изпитания, съблазни, съмнения, разочарования. Ако издържи всичките до край и не се съблазни в Любовта – тогава иде посвещението. 364 Любовта. Любовта е един вътрешен свят, който осмисля живота.
Тя дава
подтик
дълбоко в душата на човека към Бога.
Това е за оня, който разбира! Тогава човек може и сам да живее, т.е. с Любовта. А Бог е Любов, и дето е Бог, там е всичко! 365
към текста >>
19.
ФОРМУЛИ - Всички
Бог е това, което ни
подтиква
да мислим и да работим.
Ние ще бъдем мъдри. Бог е вселюбящ. Ние ще бъдем любещи. Бог е всесилен. Ние ще бъдем силни.
Бог е това, което ни
подтиква
да мислим и да работим.
Паднал си духом, Той те повдига нагоре. Искаш да умреш, Той ти дава подтик да живееш. Не искаш да работиш, Бог отвътре ти казва: — Иди да работиш! формула-упражнение (345)
към текста >>
Искаш да умреш, Той ти дава
подтик
да живееш.
Ние ще бъдем любещи. Бог е всесилен. Ние ще бъдем силни. Бог е това, което ни подтиква да мислим и да работим. Паднал си духом, Той те повдига нагоре.
Искаш да умреш, Той ти дава
подтик
да живееш.
Не искаш да работиш, Бог отвътре ти казва: — Иди да работиш! формула-упражнение (345) (Дадено при изкачване на връх Мусалла на 28.07.1928г. и записано в лекцията "Единство и общност")
към текста >>
Пеенето внася
подтик
в човека, събужда енергията му, прави го активен.
Благодарете, че музиката е вложена във вас и можете да пеете. Кажете си: Когато са създавали световете, Ангелите са пеели и до днес Те пеят. Понеже работя върху себе си, и аз ще пея. Забелязано е, че ако човек пее, работите му се нареждат по-добре.
Пеенето внася
подтик
в човека, събужда енергията му, прави го активен.
Формула 363 Свързвам се с Господа Бога Нашего Отца, за да живея съгласно законите и повеленията Му, да живея с ценностите, способностите и знанията, които е вложил в мен, да ги разкривам и прилагам в живота, да разкривам Божествените и природните закони, да ги изучавам и прилагам, да водя чист и свят живот и всеки миг с мисъл, думи и дела да изпълнявам Волята Му. Свързвам се и с Господа Нашего Иисуса Христа, свързвам се и със Светата Богородица. Свързвам се с всички Серафими, Херувими, Престоли, Господства, Сили, Власти, Началства, Архангели и Ангели. Свързвам се и с всички Светли и Разумни същества, които работят за моето духовно повдигане, свързвам се и с Ръководителя си.
към текста >>
20.
ФОРМУЛИ - (331-344) 'Аз в тях и Ти в мене'
Бог е това, което ни
подтиква
да мислим и да работим.
Ние ще бъдем мъдри. Бог е вселюбящ. Ние ще бъдем любещи. Бог е всесилен. Ние ще бъдем силни.
Бог е това, което ни
подтиква
да мислим и да работим.
Паднал си духом, Той те повдига нагоре. Искаш да умреш, Той ти дава подтик да живееш. Не искаш да работиш, Бог отвътре ти казва: — Иди да работиш! формула-упражнение (345)
към текста >>
Искаш да умреш, Той ти дава
подтик
да живееш.
Ние ще бъдем любещи. Бог е всесилен. Ние ще бъдем силни. Бог е това, което ни подтиква да мислим и да работим. Паднал си духом, Той те повдига нагоре.
Искаш да умреш, Той ти дава
подтик
да живееш.
Не искаш да работиш, Бог отвътре ти казва: — Иди да работиш! формула-упражнение (345) (Дадено при изкачване на връх Мусалла на 28.07.1928г. и записано в лекцията "Единство и общност")
към текста >>
21.
ФОРМУЛИ - (348-365) 'Царството Божие вътре във вас е'
Пеенето внася
подтик
в човека, събужда енергията му, прави го активен.
Благодарете, че музиката е вложена във вас и можете да пеете. Кажете си: Когато са създавали световете, Ангелите са пеели и до днес Те пеят. Понеже работя върху себе си, и аз ще пея. Забелязано е, че ако човек пее, работите му се нареждат по-добре.
Пеенето внася
подтик
в човека, събужда енергията му, прави го активен.
Формула 363 Свързвам се с Господа Бога Нашего Отца, за да живея съгласно законите и повеленията Му, да живея с ценностите, способностите и знанията, които е вложил в мен, да ги разкривам и прилагам в живота, да разкривам Божествените и природните закони, да ги изучавам и прилагам, да водя чист и свят живот и всеки миг с мисъл, думи и дела да изпълнявам Волята Му. Свързвам се и с Господа Нашего Иисуса Христа, свързвам се и със Светата Богородица. Свързвам се с всички Серафими, Херувими, Престоли, Господства, Сили, Власти, Началства, Архангели и Ангели. Свързвам се и с всички Светли и Разумни същества, които работят за моето духовно повдигане, свързвам се и с Ръководителя си.
към текста >>
22.
Формули 356 - 373 Аз в тях и Ти в мене
Бог е това, което ни
подтиква
да мислим и да работим.
Ние ще бъдем мъдри. Бог е вселюбящ. Ние ще бъдем любещи. Бог е всесилен. Ние ще бъдем силни.
Бог е това, което ни
подтиква
да мислим и да работим.
Паднал си духом, Той те повдига нагоре. Искаш да умреш, Той ти дава подтик да живееш. Не искаш да работиш, Бог отвътре ти казва: Иди да работиш! Размишление Вашата любов към Бога се проявява в три направления: първо, в стремление, което значи правда; второ, в единство, което значи добродетел; и трето, в образ, което значи живот.
към текста >>
Искаш да умреш, Той ти дава
подтик
да живееш.
Ние ще бъдем любещи. Бог е всесилен. Ние ще бъдем силни. Бог е това, което ни подтиква да мислим и да работим. Паднал си духом, Той те повдига нагоре.
Искаш да умреш, Той ти дава
подтик
да живееш.
Не искаш да работиш, Бог отвътре ти казва: Иди да работиш! Размишление Вашата любов към Бога се проявява в три направления: първо, в стремление, което значи правда; второ, в единство, което значи добродетел; и трето, в образ, което значи живот. А Божията любов спрямо вас се показва в падение, което значи истина; в страдание, което значи благост; и в смърт, което значи осиновление. формула 373
към текста >>
23.
Формули 374 - 393 Царството Божие вътре във вас е
Пеенето внася
подтик
в човека, събужда енергията му, прави го активен.
Благодарете, че музиката е вложена във вас и можете да пеете. Кажете си: Когато са създавали световете, ангелите са пеели и до днес те пеят. Понеже работя върху себе си, и аз ще пея. Забелязано е, че ако човек пее, работите му се нареждат по-добре.
Пеенето внася
подтик
в човека, събужда енергията му, прави го активен.
формула 390 Свързвам се с Господа Бога Нашего Отца, за да живея съгласно законите и повеленията Му, да живея с ценностите, способностите и знанията, които е вложил в мен, да ги разкривам и прилагам в живота, да разкривам Божествените и природните закони, да ги изучавам и прилагам, да водя чист и свят живот и всеки миг с мисъл, думи и дела да изпълнявам волята Му. Свързвам се и с Господа Нашего Исуса Христа, свързвам се и със Светата Богородица. Свързвам се с всички серафими, херувими, престоли, господства, сили, власти, началства, архангели и ангели. Свързвам се и с всички светли и разумни същества, които работят за моето духовно повдигане, свързвам се и с ръководителя си.
към текста >>
24.
Писма
Това служение винаги трябва да става по дух, в него да участва умът, сърцето и душата А главният
подтик
на служението е любовта.
ОБИЧНИ ТОДОРЧО Обични Тодорчо, Получих вашето писмо. Животът на земята е едно благо, което трябва да се използва в служение на Бога.
Това служение винаги трябва да става по дух, в него да участва умът, сърцето и душата А главният
подтик
на служението е любовта.
Само тя едната, като първия плод на Духа, осмисля живота, дава подтик на душата да расте. Тя е заквасата на новия живот. От тази сила човек трябва да придобива все повечко всеки ден. Тя прониква едновременно през ума и сърцето. В писанията се казва „Сине мой, дай ми сърцето си"; Аз превеждам „Сине мой, отвори ми сърцето си". Защо?
към текста >>
Само тя едната, като първия плод на Духа, осмисля живота, дава
подтик
на душата да расте.
Обични Тодорчо, Получих вашето писмо. Животът на земята е едно благо, което трябва да се използва в служение на Бога. Това служение винаги трябва да става по дух, в него да участва умът, сърцето и душата А главният подтик на служението е любовта.
Само тя едната, като първия плод на Духа, осмисля живота, дава
подтик
на душата да расте.
Тя е заквасата на новия живот. От тази сила човек трябва да придобива все повечко всеки ден. Тя прониква едновременно през ума и сърцето. В писанията се казва „Сине мой, дай ми сърцето си"; Аз превеждам „Сине мой, отвори ми сърцето си". Защо? Да влезе тази жива сила.
към текста >>
25.
УЧИТЕЛЯ ВЪВ ВАРНА
Може да се твърди, че всеки исторически документ съдържа скрита мъдрост и ни
подтиква
към езотерична интерпретация.
Или че историята и нейната физически представяща я събитийност са неразчленимо слети. Очевидно и у най-неподготвения съвременен читател се налага ново умонастроение, което схваща единството на историята не толкова субстанциално, колкото екзистенциално. Това ново умонастроение е истински удовлетворено, когато се опитва да разгадава и тълкува знаците на историческите образи и събития. По този начин, освободени от диктата на обективността, те стават притежание на индивидуалното ни съзнание, претърпяват почти метафизическо превръщане и започват обратно да ни диктуват повелите на натрупаната в тях култура. За съвременния наблюдател всеки исторически документ е семиотична система и функционира в съзнанието му с духовния импулс и с психичните енергии на културата, която го е породила.
Може да се твърди, че всеки исторически документ съдържа скрита мъдрост и ни
подтиква
към езотерична интерпретация.
„ Учителя във Варна " на пръв поглед продължава документалната поредица, започната в двата тома на „Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново", публикувани през 1995 и 1996 г. Хронологично, разбира се, събитията във Варна далеч предшестват тези в Търново и понеже на практика представляват начало на всички начала, като че ли най-чувствително са застрашени от примитивизма на историческата обективност. Езотеричната интерпретация на появата на Учителя и на неговото първо варненско Слово е не по-настойчиво необходима, отколкото внимателното вникване в духовните приморски пространства на град Варна. Дори в лаконизма на Евангелието градовете не са просто социален декор на Христовите събития — и Кана Галилейска, и Капернаум са първите участници в Евангелската драма, не само защото са крайморски, но и защото са преизпълнени с древна култура. Като че ли винаги, когато историята вдига сценичната си завеса, първо се вижда море.
към текста >>
26.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1911 г.
А всяко желание, за да принесе полза, трябва да се впрегне, защото едно желание може да ви
подтикне
към зло, а може да ви
подтикне
и към Добро.
Ако плодовете на една ябълка например искат да паднат преждевременно, господарят няма да ги приеме. В процеса на нашето развитие ние никога не можем да бързаме и това правило ако приложим, нашият живот ще стане по-светъл. Ние не можем да се избавим от хилядите въжета в света и един човек, който е оплетен така, не може да се закачи на Духовния свят, та затова всичките тия нишки трябва да се премахнат. Така, ако една душа иска с едно свое желание да влезе в Небето, тя ще страда. Христос казва: „Думите Ми да пребъдат във вас." Често пъти хората много искат, а някои никак не искат, обаче както едните, така и другите са в погрешка, защото човек не може, па и не бива да убива своите желания.
А всяко желание, за да принесе полза, трябва да се впрегне, защото едно желание може да ви
подтикне
към зло, а може да ви
подтикне
и към Добро.
И когато Христос говори за самоотричане от себе си, то значи самоотричане от онези наклонности, които събарят душата. А да слугува човек на своята душа, значи да привлича и присвоява всички благородни качества, които я повдигат. Мнозина са опитали като как да впрегнат духовете. Как впрягат земеделците воловете? Изпърво добитъкът се малко поколебава, подскача, докато най- после започне да кротува.
към текста >>
27.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1912 г.
И навсичко онуй, което е във вас най-благородно и възвишено, дайте храна и
подтик
.
Човешкият живот е ограничен - човек ще достигне до известен размер и тогава ще спре. Затова колкото и да искате да работите, като изработите това, което е определено, ще спрете. Защото в Живота има прилив и отлив и по нея причина, когато дойдат дни на несгоди, неприятности и нещастия, именно тогава е, когато трябва да се повдигнем. Нашата работа през тази година е да се използват благоприятните условия, които ще се дадат за работа. Тази година ще работите само лично върху себе си, за своето индивидуално развитие и за Веригата.
И навсичко онуй, което е във вас най-благородно и възвишено, дайте храна и
подтик
.
Но като дадете простор на всичко туй, гледайте и внимавайте винаги да избягвате закона на стълкновението - не давайте място на никакво съмнение, не допускайте такова. Колебание може да има (то често пъти е в реда на нещата), но съмнението ако допуснете, то вече, да ви кажа, е червей. Не бива да влизат във вашия ум мисли например като: „Дали следвам Господа? ", и прочее, защото аз знам, че вие всички ще излезете от това блато, в което се намирате. Имате хиляди ръце на ваши братя, които се простират из Невидимия свят, за да ви помогнат.
към текста >>
28.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г
Като се ожени един момък за една мома, той се оженва, за да я храни и храни я на радо сърце, а тя пък го обича и му дава радост и
подтик
в живота.
А вие трябва да имате хляб заради Христа, защото Той казва: „Ще дойда и ще вечерям с вас." 353 Ако ли пък сте много бедни, Той ще донесе хляб със Себе Си, но щом вие Го викате, трябва и вие да Му сложите хляб, защото учтивостта изисква да Го нагостим. Ето защо от единия до другия край се препоръчва доброто сърце и добрият ум, за да може да дойде Христос и да се всели в нас. Това се явява една необходимост за нас, защото виждаме, че Христос простря ръката Си към онова еврейско дърво, което като нямаше плод, прокле го и то изсъхна. Всичко туй е емблема - еврейският народ близо за две хиляди години нищо не роди. Та Христос, за да остане между нас, трябва да работим заради Него.
Като се ожени един момък за една мома, той се оженва, за да я храни и храни я на радо сърце, а тя пък го обича и му дава радост и
подтик
в живота.
Ние следва да дадем на Христа стимул, щото чрез нашия Живот Той да влезе в нас и да ни благослови. И тогава всичките ни работи ще се благословят, всичко ще върви с благословение. Затова сега всеки от вас трябва да се старае да има поне една от тия дарби, които четем в днешната 12-а глава от Първото послание Коринтяном, 28-и стих. Там се говори за апостоли, учители и пророци. Но апостолството е високо, учители имаме много, пророци не можем354 да бъдем.
към текста >>
29.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915 г.
Човек, който е станал безверник към тази наука за формите, за Бога, трябва някой писател да създаде
подтик
в неговите ум и сърце и тогава ще каже: „Разбирам." Ако ви зададох този въпрос - какъв е Бог вън, какво ще ми отговорите?
На ден се чешем по стотина пъти, без да знаем защо - не е глупаво да се чешем, то има смисъл. Ние сме изгубили законите на тази велика наука и у нас сега работи подсъзнанието. Хората в подсъзнанието по-добре ще напредват, отколкото с нашето съзнание. Да се молим Богу, било глупаво - кое е умно тогава? Всяка форма, която се изгуби в нашия ум, то вече е глупаво.
Човек, който е станал безверник към тази наука за формите, за Бога, трябва някой писател да създаде
подтик
в неговите ум и сърце и тогава ще каже: „Разбирам." Ако ви зададох този въпрос - какъв е Бог вън, какво ще ми отговорите?
Как се Той проявява, каква форма има, търсили ли сте Неговата форма? И когато я намерите (тя е скрита в главата потайно), вие веднага ще се повдигнете. И религията е именно наука да разклати тия гънки на мозъка - това, което тя прави, е разкопки. Божествените форми са във вас, от тези форми ще почнете да работите. Всякой един от вас може да влияе по този закон.
към текста >>
Ако се събираме веднъж в годината, то е просто да ни се даде известен
подтик
.
Може би в следующата беседа ще ви говоря за великия закон за формите, за великия закон, който твори тези форми. Всичко, което сме припечелили, не може да се разруши. Първата мисъл е да измените вашите форми и след туй да създадете в себе си добри желания, да имате лица по-красиви, да проектирате тези мисли върху вас. - „Ама - ще кажете - това тяло е изгнило." То ще трябва в бъдеще. Вие сега създайте това тяло и следователно всички тия добри мисли и желания трябва да ги пращате във форми.
Ако се събираме веднъж в годината, то е просто да ни се даде известен
подтик
.
Да не мислите, че тази сила произтича от мен - тя произтича от Бога, от Невидимия свят. Искам да нахвърля тия мисли върху вас - аз съм длъжен да сторя това по една необходимост, по един дълг за мен. И ако не дам изпит за тия форми, ще деградирам. Това не е похвално за мен, а един дълг - трябва да бъда верен на този Божествен закон. Ако хората не се ползват, поне да се ползва Бог и аз, и то е една печалба.
към текста >>
30.
Писма до Мария Казакова - 1908
Настоящето брожение може или да
подтикне
работите напред, или да ги задържи назад задълго.
Случва се често, когато се сее доброто семе, враждебник посява и плевелите. Във всичко се изисква Мъдрост и знание. Спазвания на основните искания. Невидимият свят работи. Съвременното человечество наближава да излезе из тесните рамки на египетското робство.
Настоящето брожение може или да
подтикне
работите напред, или да ги задържи назад задълго.
Трябва под краката добра почва, за да даде семето добра жетва. Чистота в живота, чистота в мислите, чистота в желанията. Само тогава Бог в нас работи. Не се заблуждавайте само със своите деца. Человеческото естество е капризно, а человеческото сърце ― непостояно.
към текста >>
31.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО
А всяко желание, за да принесе полза, трябва да се впрегне, защото едно желание може да ви
подтикне
към зло, а може да ви
подтикне
и към добро.
Ако плодовете на една ябълка, например, искат да паднат преждевременно, господарят няма да ги приеме. В процеса на нашето развитие ние никога не можем да бързаме и това правило ако приложим, нашият живот ще стане по-светъл. Ние не можем да се избавим от хилядите въжета в света и един човек, който е оплетен така, най-много не може да се закачи на духовния свят, та затова всичките тия нишки трябва да се премахнат. Така, ако една душа иска с едно свое желание да влезе в небето, тя ще страда. Христос казва: „Думите ми да пребъдат във вас.“ Често пъти хората много искат, а някои никак не искат, обаче, както едните, така и другите са в погрешка, защото човек не може, па и не бива да убива своите желания.
А всяко желание, за да принесе полза, трябва да се впрегне, защото едно желание може да ви
подтикне
към зло, а може да ви
подтикне
и към добро.
И когато Христос говори за самоотричане от себе си, то значи самоотричане от онези наклонности, които събарят душата; а да слугува човек на своята душа значи да привлича и присвоява всички благородни качества, които я подигат. Мнозина са опитали като как да впрегнат духовете. Как впрягат земеделците воловете? Изпърво добитъкът се малко поколебава, подскача, докато най-после започне да кротува. Така е с духовете.
към текста >>
32.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО
И на всичко онуй, което е във вас най-благородно и възвишено, дайте храна и
подтик
.
Пътят, по който сега вървим, е път твърде естествен, та затова не бива да се оплакваме от никаква работа. Човешкият живот е ограничен; човек ще достигне до известен размер и тогава ще спре; затова колкото и да искате да работите, като изработите това, което е определено, ще спрете. Защото в живота има прилив и отлив и по нея причина, когато дойдат дни на несгоди, неприятности и нещастия, именно тогава е, когато трябва да се подигнем. Нашата работа през тази година е да се използуват благоприятните условия, които ще се дадат за работа. Тази година ще работите само лично върху себе си, за своето индивидуално развитие и за Веригата.
И на всичко онуй, което е във вас най-благородно и възвишено, дайте храна и
подтик
.
Но като дадете простор на всичко туй, гледайте и внимавайте винаги да избягвате закона на стълкновението — не давайте място на никакво съмнение, не допускайте такова. Колебание може да има; то често пъти е в реда на нещата, но съмнението ако допуснете, то вече, да ви кажа, е черв10. Не бива да влизат във вашия ум мисли, например, като „Дали следвам Господа? “ и прочее, защото аз знам, че вие всички ще излезете от това блато, в което се намирате. Имате хиляди ръце на ваши братя, които се простират из невидимия свят, за да ви помогнат.
към текста >>
33.
1914_4 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА-2
Като се ожени един момък за една мома, той се оженва, за да я храни и храни я на радо сърце, а тя пък го обича и му дава радост и
подтик
в живота.
Кокошки не яде, доматена чорба не яде, дървено масло – и него не яде, осветен хляб тоже не яде. А вие трябва да имате хляб, заради Христа, эащото Той казва: „Ще дойда и ще вечерям с вас." Ако ли пък сте много беден, Той ще донесе хляб със Себе Си, но щом вие Го викате, трябва да My сложите хляб, защото учтивостта изисква да Го нагостим. Ето защо, от единия до другия край, се препоръчва доброто сърце и добрия ум, за да може да дойде Христос и да се всели в нас. Това се явява една необходимост за нас, защото виждаме, че Христос простря ръката Си към онова еврейско дърво, което, като нямаше плод, прокле го, а всичко туй е емблема: еврейският народ, близо за две хиляди години, нищо не роди. Та Христос, за да остане между нас, трябва да работим заради Него.
Като се ожени един момък за една мома, той се оженва, за да я храни и храни я на радо сърце, а тя пък го обича и му дава радост и
подтик
в живота.
Ние следва да дадем на Христа стимул, щото чрез нашия живот Той да влезе в нас и да ни благослови. И тогава всичките ни работи ще се благословят, всичко ще върви с благословение. Затова сега всеки от вас трябва да се старае, да има поне една от тия дарби, които четем в днешната 12-та глава от 1-во Коринтяном, 28-ми стих. Там се говори за апостоли, учители и пророци. Но апостолството е високо, учители имаме много, пророци не можем да бъдем.
към текста >>
34.
1915_6 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА
Човек, който е станал безверник към тази наука за формите, за Бога, трябва някой писател да създаде
подтик
в неговите ум и сърце и тогава ще каже „разбирам".
Ние сме изгубили законите на тази велика наука и у нас сега работи подсъзнанието. Хората в подсъзнанието пo-добре ще напредват, отколкото с нашето съзнание. Да се молим Богу било глупаво. Кое е умно тогава? Всяка форма, която се изгуби в нашия ум, то вече е глупаво.
Човек, който е станал безверник към тази наука за формите, за Бога, трябва някой писател да създаде
подтик
в неговите ум и сърце и тогава ще каже „разбирам".
Ако ви зададях този въпрос: „Какъв е Бог вън", какво ще ми отговорите? Как се Той проявява, каква форма има? Търсили ли сте Неговата форма? И когато я намерите, тя е скрита в главата потайно, вие веднага ще се повдигнете. И религията е, именно, наука да разклати тия гънки на мозъка.
към текста >>
Ако се събираме веднъж в годината, то е просто да ни се даде известен
подтик
.
Всичко, което сме припечелили, не може да се разруши. Първата мисъл е да измените вашите форми и след туй да създадете в себе си добри желания, да имате лица по-красиви, да проектирате тези мисли върху вас. „Ама – ще кажете – това тяло е изгнило". То ще трябва за в бъдеще. Вие сега създайте това тяло и следователно, всички тия добри мисли и желания трябва да ги пращате във форми.
Ако се събираме веднъж в годината, то е просто да ни се даде известен
подтик
.
Да не мислите, че тази сила произтича от мене, тя произтича от Бога, от невидимия свят. Искам да нахвърля тия мисли върху вас, аз съм длъжен да сторя това по една необходимост, по един дълг за мене. И ако не дам изпит за тия форми, ще се деградирам. Това не е похвално за мене, а един дълг: трябва да бъда верен на този Божествен закон. Ако хората не се ползват, поне да се ползва Бог и аз.
към текста >>
35.
1917_2 СПОМЕНИ НА ИВАН РАДОСЛАВОВ
Дънов и чрез задкулисни внушения и инсинуации
подтикна
и изиска от тогавашното правителство да интернира П.
СПОМЕНИ НА ИВАН РАДОСЛАВОВ (от книгата „Где е истината" стр. 5 и 47) През 1917 г. Светия Синод решава да вземе особени мерки спрямо П.
Дънов и чрез задкулисни внушения и инсинуации
подтикна
и изиска от тогавашното правителство да интернира П.
Дънов във Варна, под благовидния предлог, че неговото зловредно учение разколебавало и внасяло смут в духа на войниците, намиращи се на фронта. Тази акция бе предшествана от статии, писани в „Църковен вестник" (под редакцията на Д.Ласков) в които, като се представяше учението на П. Дънов за антиправославно и се подлагаше на осмиване, се преследваше главно целта - да се изобрази самата негова личност по такъв начин, щото да се втълпи у читателя понятие за него като за психически анормален и нравствено крайно покварен човек. Защото само по тоя начин би могло да се въздейства върху просветената публика, за съчувствието на която, във вземането на принудителни мерки, се домогваха тия, които се криеха зад гърба на градоначалници, военни коменданти, министри и продажни писатели от типа на покойния Д.Т.Ласков. Независимо от това, което се пишеше, в обществото устно се пръскаха, с упорита настойчивост от устата на църковни служители, най-нелепи и отвратителни измислици за частния живот на нарочения от висшите църковни началници и неугодния тям П. Дънов.
към текста >>
36.
1920_9 Картините в горницата
Когато решите да живеете по Бога, щом излезете от Божествената душа като мъже и жени, ще ви срещнат сродни на вас души, които ще внесат у вас
подтик
, сила и стремеж в света и горе (показва върха на средния триъгълник) ще се слеят.
Не се бойте от никаква катастрофа, духът ви никой не може да спъне, той ще излезе. Усъмните ли се, оставате на дъното, смъртта дохожда. В Окултната Школа не се позволява никакво съмнение в душите и в сърцата на учениците (90-91 стр.) IV) Четвъртата картина показва истинския метод, по който човек може да се развива, т.е. пътя на неговата еволюция.
Когато решите да живеете по Бога, щом излезете от Божествената душа като мъже и жени, ще ви срещнат сродни на вас души, които ще внесат у вас
подтик
, сила и стремеж в света и горе (показва върха на средния триъгълник) ще се слеят.
Тогава човек завършва своята еволюция. Ако се усъмните в Пътя, който следвате, няма да се срещнете със сродната вам душа и животът за вас изгубва смисъл. (92 стр.) Живата Картина Сега ще ви покажа една жива картина.
към текста >>
Ако запомните светлината, която ще видите, ще ви бъде помощ и
подтик
в живота.
Там ще влезете само със сърцето си, а не и с ума си. Ще направите разлика между светлината в тази стая и светлината, която ще видите те около живата картина. Светлината, която ще видите там, е фиксирана, няма никакво движение. Ние обичаме чистото и възвишеното. То е стремежът на душата.
Ако запомните светлината, която ще видите, ще ви бъде помощ и
подтик
в живота.
Ще влизате само по шест души и ще стоите по две минути. След изреждането на всички Учителя продължи: Този образ, който видяхте, се нарича образ на 12-те добродетели. Светлината е произведена по един прост, обикновен начин, но енергията е окултна, трансформира се по известни закони. Там става бързо движение, бързо вибриране ш светлината, затова и трептенията й не се забелязват.
към текста >>
37.
1920_10 СЪБОРНО СЛОВО 1920 г.
Едни от тях са писатели, други — поети, учени, и всички
подтикват
човечеството в пътя към новата идея, към Божественото.
Евангелист Йоан още преди 2000 години е видял бременната жена с тази велика идея, „новото човечество", и той е определил числото на тези избраници, носители на тази идея - 144 000 души. Като съберете числата 1+4+4=9. Числото 9 е резултат на една еволюция на хората, които имат всички положителни, благородни качества. Някои ще кажат, че тези 144 000 души са горе на Небето. Не, тези хора са сега тук, на земята, те са дошли вече на земята и са се въплътили между образованите хора.
Едни от тях са писатели, други — поети, учени, и всички
подтикват
човечеството в пътя към новата идея, към Божественото.
(7 стр. „Новото човечество") Сега идат носителите на новите идеи, на алтруистичните чувства, идеите на Божественото учение и те са хората, които ще се застъпят за всички онеправдани и паднали. Тези хора не са случайни, те имат признаци на лицата си, в очите си, на ръцете си. (14 стр.
към текста >>
38.
1922_15 ПЕНТАГРАМЪТ - Средният кръг
Трети пример: Минаваш покрай едно страдащо същество и се явява
подтик
да му помогнеш, но ти идва мисъл да си вървиш по пътя, да го отминеш.
Тук ще дадем три примера: Ако при някоя неприятност, по-малка или по-голяма, или при някоя мъчнотия или препятствие, които среща човек в живота, човек губи куража, своя вътрешен мир, самообладание и падне духом, той е пропаднал на изпита. Пример втори: човек губи ценен предмет. Например, правил е изследване в продължение на 20 години и приготовлява научен труд и този труд е изгубен. Да не трепне окото му и сърцето му — все едно, че нищо не е станало. Да не изгуби присъствие на духа, самообладание, това значи, че той е издържал изпита си.
Трети пример: Минаваш покрай едно страдащо същество и се явява
подтик
да му помогнеш, но ти идва мисъл да си вървиш по пътя, да го отминеш.
Ако направиш последното, значи не си издържал изпита си. (17) УЧИТЕЛЯ - КЪМ ПРАВДАТА Втората картина - Учителя, когото ученикът среща. Намираме във върха на Истината, в началото на зеления лъч на Правдата, по който ще вървим. В черно-белия Пентаграм е изобразена глава на мъж Христос.
към текста >>
39.
1922_18 ПЕНТАГРАМЪТ - Влияние на Пентаграма и работа с него
Първият
подтик
на ума трябва да бъде към Бога.
— Ще направиш движението (А) (фиг. 3), т. е. ще отправиш ума си нагоре към Бога и после ще свалиш ръката си надолу (В). Ръката представлява женския принцип, движение на волята. Значи, за да се освободиш, ти непременно трябва да отправиш и ума си, и сърцето си към Бога.
Първият
подтик
на ума трябва да бъде към Бога.
Не направиш ли така, може да мислиш, колкото искаш, но всичкото мислене ще отиде на вятъра. Съединиш ли се, обаче, с Бога по ум, сърце и воля, ти веднага ще почнеш да пъплиш нагоре като охлюв. Петоъгьлникът започва с движение нагоре (А), после слиза надолу (В), което движение представлява рефлексия на първото. После иде третото движение отдясно към ляво (С). След туй и четвъртото движение, хоризонтално, отляво към дясно (Д), най-после петото движение надолу, отдясно към ляво (Е).
към текста >>
40.
1922_ 21 СЪБОРНО СЛОВО 1922 г.
Ще ви се яви нов
подтик
за работа, ще ви се покажат нови методи за работа.
(7-8 стр.) Вие ще си премерите силите и ще видите, дали можете да го направите съзнателно. Не искам да се разкайвате. Ако във вас работи законът на Любовта, опитът ще бъде много сполучлив, обаче дойде ли най-малкото съмнение, резултатите са лоши. Ако го направите със съзнание заради Бога, Бялото Братство ще ви съдейства.
Ще ви се яви нов
подтик
за работа, ще ви се покажат нови методи за работа.
Другояче колкото и да ви разправям, няма да го разберете. (74 стр.) Никой от вас да не даде едно обещание и да не го изпълни. Аз го освобождавам, нека си стои свободен. Но който иска да даде обещание за една година, той трябва да седи на думата си, да го изпълни точ в точ... Като казвам, че който го е страх, нека си помисли, ние не бързаме.
към текста >>
Ще наредим във всички градове, в които има Школа, да идват братята да ви посещават, ще има обмяна, ще бъдем всички праволинейни и искрени, за да може знанието, Истината, Любовта, Мъдростта да се вселят, да се назидаваме и да даваме
подтик
за работа.
(Запитват: Във всеки град не са всички записани в Школата. Тия Зължения важат ли и за тях?) – Те ще бъдат свободни, като слушатели. Тук, в нас, няма закон да заставяме, всеки трябва да слуша сам себе си, в него трябва да се роди едно желание. Нали всички сме без закон; без закон да работим, а при това да изпълняваме Божествения закон. (360 стр.)
Ще наредим във всички градове, в които има Школа, да идват братята да ви посещават, ще има обмяна, ще бъдем всички праволинейни и искрени, за да може знанието, Истината, Любовта, Мъдростта да се вселят, да се назидаваме и да даваме
подтик
за работа.
Не да идем в някой град, да създадем малко разногласие, но да дадем подтик за работа. (73 стр.) Във всеки един град трябва да има братски дом, да има поне две легла, та като дойде един брат, да има къде да се спре. Като дойде един брат и остане в някой дом, той му оставя своето благословение; а ако дойде и не го приемат, той е недоволен, оставя една лоша мисъл и си отива. А защо да не оставим туй благословение в домовете?
към текста >>
Не да идем в някой град, да създадем малко разногласие, но да дадем
подтик
за работа.
Тия Зължения важат ли и за тях?) – Те ще бъдат свободни, като слушатели. Тук, в нас, няма закон да заставяме, всеки трябва да слуша сам себе си, в него трябва да се роди едно желание. Нали всички сме без закон; без закон да работим, а при това да изпълняваме Божествения закон. (360 стр.) Ще наредим във всички градове, в които има Школа, да идват братята да ви посещават, ще има обмяна, ще бъдем всички праволинейни и искрени, за да може знанието, Истината, Любовта, Мъдростта да се вселят, да се назидаваме и да даваме подтик за работа.
Не да идем в някой град, да създадем малко разногласие, но да дадем
подтик
за работа.
(73 стр.) Във всеки един град трябва да има братски дом, да има поне две легла, та като дойде един брат, да има къде да се спре. Като дойде един брат и остане в някой дом, той му оставя своето благословение; а ако дойде и не го приемат, той е недоволен, оставя една лоша мисъл и си отива. А защо да не оставим туй благословение в домовете? Сега, желателно е във всичките градове да се зароди тази инициатива, да има две-три легла, та като дойде един брат, да не става потриване: „тук не може, там не може".
към текста >>
41.
1926_2 Последни писма до Елена Иларионова
Господ да ви даде мир и
подтик
да работите усърдно вътрешно за делото.
* * * София, 24.12.1926 г. Любезна Елена, Желая всички да бъдете весели, бодри и да се радвате на живота и здравето, което Господ ви дава. Поздрав на всички приятели.
Господ да ви даде мир и
подтик
да работите усърдно вътрешно за делото.
Четете беседите и ги разбирайте добре. Те носят Божията светлина, любов и свобода за душите ви. Само Божията Любов. Подпис * * *
към текста >>
42.
025. Руският консул Александър Рачински и въвеждане на славянско богослужение
Закрилата на руския представител вляла нова сила и самонадеяност в националноосвободителното движение и
подтикнала
българите към по-голяма сплотеност при отстояване на техните патриотични интереси.
025. Руският консул Александър Рачински и въвеждане на славянско богослужение Идването на Рачински във Варна съвпада с отхвърля-нето от Иларион Макариополски през април 1860 г. на опекунството от гръцката фенерска патриар-шия в Цариград и започването на борбата за независима Бъл-гарска църква. Това значително облекчило дейността на Рачински и внесло самоувереност всред раздвижените духове на българите. Рачински установява най-тесни връзки с Атанас Чорбаджи, отец Константин и други български патриоти от Варна.
Закрилата на руския представител вляла нова сила и самонадеяност в националноосвободителното движение и
подтикнала
българите към по-голяма сплотеност при отстояване на техните патриотични интереси.
Нещо повече, Атанас Чорбаджи става едно от най-доверените лица на Рачински. За да се види тясната им връзка, достатъчно е да се отбележи, че двамата, преоблечени като обикновени търговци на вълна, пропътуват цяла Източна България, за да съберат сведения за състоянието и теглото на българското население. С всички средства, с които разполагал, Рачински се опитвал да издейства свещенослуженето в някоя варненска църква да става на старобългарски език. След дълго настояване от страна на Рачински гръцкият митрополит Порфирий разрешил един път седмично църковнослуженето във варненската църква “Свети Геор-гий” да става на старобългарски език, за да се черкува руският консул. Тези служби започнали от март 1860 г.
към текста >>
43.
ОБРАЗЪТ НА УЧИТЕЛЯ
Той даде
подтик
на туризма като явление у нас.
На екскурзии ходеше с нас. Изкачваше се на височини. Издържаше продължително пътуване пешком. Издържаше на суровия живот. Зиме сме спали с Него по планините при сняг, дъжд и студ.
Той даде
подтик
на туризма като явление у нас.
Масовото ходене по планините ние го дадохме. Когато беше на седемдесет земни години и предприемаше екскурзия на Витоша, ние, макар че бяхме с тридесет-четиридесет години по-млади от Него, едва Го стигахме по пътя. Той така се движеше, като че ли вървеше не по земята, а на десет сантиметра над нея. Походката Му беше такава, сякаш не стъпваше по земята, а някъде по въздуха вървеше. Стъпваше отмерено, имаше красота и хармония в движенията Му.
към текста >>
Те ми даваха знание, сила,
подтик
, самочувствието ми беше повишено.
Всичко, което чух, ми се видя истинно, приемах го, то ме пълнеше с нова светлина и необикновена радост. Всичко в мене трептеше. Нещо ново долавях и казах в себе си: "Това търся! " Този ден, когато посетих беседата, беше първият неделен ден на 1920 г. Оттогава аз посещавах беседите на Учителя редовно - чувствах, че ми бяха необходими.
Те ми даваха знание, сила,
подтик
, самочувствието ми беше повишено.
Чувствах, че съм изпълнена с нещо ново, което ми носеше радост. След свършването на беседата изпяха една песен, Учителят стана и всички казаха обща молитва гласно. Той излезе във вестибюла. Когато и ние излязохме във вестибюла, той беше пълен със слушателите на групи и между тях видях Учителя да разговаря с някои от тях. Образът, който видях при първата беседа, остана в съзнанието ми и досега Го виждам вътрешно.
към текста >>
44.
УЧИТЕЛЯТ ЗА ПЛАНЕТИТЕ
Пълненето на Луната внася
подтик
, импулс за растеж на растенията.
Аз говоря за Истината, която може да помогне за вашето повдигане. Аз се интересувам за Луната, за Слънцето и всички планети, понеже те имат отношение към нас. С една Луна, с една планета може да се разговаряш с разумните им същества, които я населяват. Има радио, специално радио за това. Когато садите боб, царевица, пшеница, любеници или други неща, добре е това да става в периода на пълнене на Луната.
Пълненето на Луната внася
подтик
, импулс за растеж на растенията.
Но в това време те не могат да растат. Те имат само вътрешен подтик за растеж, обаче самото растене спира. Щом Луната започне да се празни, започва и растежа на растението. Значи, светлината на Луната, при пълненето й, се отразява отрицателно върху растението т.е. спира растежа на растението.
към текста >>
Те имат само вътрешен
подтик
за растеж, обаче самото растене спира.
С една Луна, с една планета може да се разговаряш с разумните им същества, които я населяват. Има радио, специално радио за това. Когато садите боб, царевица, пшеница, любеници или други неща, добре е това да става в периода на пълнене на Луната. Пълненето на Луната внася подтик, импулс за растеж на растенията. Но в това време те не могат да растат.
Те имат само вътрешен
подтик
за растеж, обаче самото растене спира.
Щом Луната започне да се празни, започва и растежа на растението. Значи, светлината на Луната, при пълненето й, се отразява отрицателно върху растението т.е. спира растежа на растението. Същият закон се отнася и до растежа на човека. Когато болният иска да се лекува от болестта си, лекарите му препоръчват да гледа Луната, когато се празни и да се свързва с нея.
към текста >>
45.
УЧИТЕЛЯТ И ЛИЧНОСТИ
Вие знаете причините, които ме
подтикнаха
да се откажа от престола.
Той излиза над дребнавите човешки слабости: гордост, честолюбие, присмеха на хората и техните одумки, личната изгода. Пожертва всичко това, заради любовта. С това показа на целия свят, на целия човешки род, какво свято и велико нещо е любовта. Наистина, с тази си постъпка, той стана за присмех на някои хора, но за онези Разумни Същества, които се грижат за човешкия род - той беше ученик на Бялото Братство, който издържа един изпит с отличие, като поднесе на човешкия род бляскав пример на достойна постъпка. Обръщайки се към своя народ при подписването на акта за своята абдикация, той произнесе пред микрофона реч, в която между другото каза: ''Много съм щастлив, че най-сетне ми се отдава случай да говоря направо на своя народ, без всякакви странични формалности.
Вие знаете причините, които ме
подтикнаха
да се откажа от престола.
Аз намерих за невъзможно, без подкрепата на жената, която обичам, да нося тежкия товар на отговорността и да изпълнявам моите кралски задължения така, както желая да ги изпълнявам". Това голямо и необичайно събитие, прогърмя по целия свят, дойде и на Изгрева. Всички го коментираха с най-голямо оживление и възторг от постъпката на младия крал. Учителят много, ласкаво се произнесе за този ярък представител на човешкия род и каза, че този човек, който пожертва всички съблазни на Земята заради Любовта, в бъдещия си живот, ще бъде поставен на първо място всред човешкото общество, ще заеме най-високото място, което може да се даде на един човек. Защо дойде Едуард VIII в България?
към текста >>
Много пъти Учителят бе споменал, че жената на Сократ - Ксантипа - със своя активен ум е
подтиквала
Сократ за работа, понеже той е бил много пасивен.
Те създадоха анархия в руския ум и предизвикаха разрушителните сили в Русия да се развихрят. Защото те не приложиха Христовото Учение". Много пъти Учителят в беседите си е споменавал за Лев Толстой и за него ще намерите много писани неща. Учителят каза, че Лев Толстой е прероденият Сократ. Така че, Толстой не беше случаен дух.
Много пъти Учителят бе споменал, че жената на Сократ - Ксантипа - със своя активен ум е
подтиквала
Сократ за работа, понеже той е бил много пасивен.
И всички комични истории от техния съвместен живот се дължат именно на това. Тя е била активен, а той пасивен принцип. Така, както Сократ навремето не можа да разреши въпроса с жена си, така и по наше време прероденият Сократ, т.е. Лев Толстой, не можа да разреши въпроса с жена си - София Андреевна. А коя беше София Андреевна?
към текста >>
46.
МУЗИКА
Братът разбира, че Учителят го е
подтикнал
именно в онзи момент да напише музиката на песента, като му е внушил думите: "Сега или никога!
Ковачев изважда нотирания лист на песента и Му го подава, обзет от необикновено вълнение. Учителят го оглежда и казва: "Ако не пишеше музиката на тази песен, когато падаха гранатите, то и ти щеше да пострадаш. Тази музика те спаси". Ковачев седи настръхнал. Той още нищо не е казал, а ето Учителят знае при какви условия е писал песента на фронта в онази палатка.
Братът разбира, че Учителят го е
подтикнал
именно в онзи момент да напише музиката на песента, като му е внушил думите: "Сега или никога!
" Учителят го е охранявал от опасността през време на сраженията на фронта. Той пада на колене пред Учителя, както започва песента: "Пред Теб припадаме, Господи, днес с чисти трепетни души". Учителят пристъпва към него, вдига го и му казва: "Да видим как звучи песента". Изважда цигулката си, слага нотния лист на стойката и започва да свири.
към текста >>
47.
ПЛАНИНИ. ЕКСКУРЗИИ ДО МУСАЛА. СЛУЧКИ НА ПЛАНИНАТА
Така се създаде
подтика
за нашето редовно летуване край езерото "Ел Бур", както по-късно Учителят нарече второто от седемте Рилски езера.
Колко правилно е отсечена като Пентаграм с върха нагоре. Тя се е спряла току до брега на езерото. Това труднодостъпно езеро, "Езерото на съзерцанието", е едно тайнствено, свещено място в Рила, поради своята чистота, самотност и необикновено мълчание. Затова Учителят го нарече "Езерото на Съзерцанието". Но очертанията на Пентаграма се виждат само от Молитвения връх.
Така се създаде
подтика
за нашето редовно летуване край езерото "Ел Бур", както по-късно Учителят нарече второто от седемте Рилски езера.
Ел Бур означаваше "Езеро на Изпитанията". Първото езеро, което беше под нас, Той нарече "Махарзи" - "Голямата почивка". Езерото над нас - третото - Учителят нарече "Балдер Дару", което значи "Онзи, Който дава благодат". Четвъртото си остана с името "Близнаци". На петото езеро, което поради своята прилика с бъбрек се нарича "Бъбрека", Учителят даде името "Махабур" - "Големият, Силният".
към текста >>
48.
ПОСТ
Остави болния да гладува, за да събудиш в него
подтик
за живот.
В 24 часа съзнателен пост човек може да обнови клетките на тялото си. Постете 24ч. и бъдете радостни и весели. Пейте и благодарете на Бога за всичко. На болния не давай нищо да яде, ако искаш да оздравее.
Остави болния да гладува, за да събудиш в него
подтик
за живот.
Има болести, които не се поддават на никакво лекуване, а се лекуват само с глад. Когато се лекуваш с глад, не бива да се тревожиш, ще си потопен само в добро, мир и молитва. Ако човек гладува и се тревожи, тогава положението ще се влоши. Гладът лекува. Ако боледуваш от ревматизъм или друга болест, можеш да се лекуваш с глад.
към текста >>
49.
ЖИТО И ЖИТЕН РЕЖИМ
Житото представлява първичната материя, която е дала
подтик
на органическия свят.
Веществото на житното зърно, това са соковете, с които са се хранили ангелите. Житното зърно е емблема на Христа. И във всички плодове, които има, Христос се олицетворява в своята чистота. И тъй, ако ние се храним с жито и плодове, животът ни ще бъде по-чист и по- свят. Всички храни произлизат от житото.
Житото представлява първичната материя, която е дала
подтик
на органическия свят.
Този подтик е Божествен. Следователно, който иска да приеме този подтик в себе си, той трябва да се храни с жито. Житото е в състояние да му помогне, да му покаже начина, по който може да уреди всичките си работи. Вярно ли е това? Опитайте и ще се убедите.
към текста >>
Този
подтик
е Божествен.
Житното зърно е емблема на Христа. И във всички плодове, които има, Христос се олицетворява в своята чистота. И тъй, ако ние се храним с жито и плодове, животът ни ще бъде по-чист и по- свят. Всички храни произлизат от житото. Житото представлява първичната материя, която е дала подтик на органическия свят.
Този
подтик
е Божествен.
Следователно, който иска да приеме този подтик в себе си, той трябва да се храни с жито. Житото е в състояние да му помогне, да му покаже начина, по който може да уреди всичките си работи. Вярно ли е това? Опитайте и ще се убедите. Преди да се съмнява и да отрича нещата, човек трябва да ги опита.
към текста >>
Следователно, който иска да приеме този
подтик
в себе си, той трябва да се храни с жито.
И във всички плодове, които има, Христос се олицетворява в своята чистота. И тъй, ако ние се храним с жито и плодове, животът ни ще бъде по-чист и по- свят. Всички храни произлизат от житото. Житото представлява първичната материя, която е дала подтик на органическия свят. Този подтик е Божествен.
Следователно, който иска да приеме този
подтик
в себе си, той трябва да се храни с жито.
Житото е в състояние да му помогне, да му покаже начина, по който може да уреди всичките си работи. Вярно ли е това? Опитайте и ще се убедите. Преди да се съмнява и да отрича нещата, човек трябва да ги опита. Ще кажете, че житото е еднообразна храна, а ние сме свикнали с голямо разнообразие в храната.
към текста >>
50.
РАБОТА
Те имат само вътрешен
подтик
за растене, но самото растене спира.
Ходете при нея всеки ден, пращайте й хубави мисли, когато зреят плодовете й. Когато узреят, дайте тези плодове на онзи, когото обичате и ще видите какви резултати ще произведе. Чрез всички зеленчуци, които продава, градинарят предава своите неразположения или разположения. Когато садите боб, царевица, пшеница, дини или нещо друго, добре е това да става в периода на импулс за растене на растенията. Но в това време те не могат да растат.
Те имат само вътрешен
подтик
за растене, но самото растене спира.
Щом луната започне да се празни и растенето на растението започва. Добре е да се сеят дините, когато луната е малко празна. Те (българите) не обичат да сеят дините, когато луната е съвсем пълна, защото са забелязали, че тогава те не узряват добре. Малко лозари има, които знаят да обрязват лозите. По колко очи трябва да се оставят на лозите?
към текста >>
51.
ВОЛЯТА БОЖИЯ
Волята Божия се заключава във всяко нещо, което дава
подтик
на човека, което повдига и осмисля неговия живот.
Щом изпълни Волята Божия, и той се радва, и ближният му се радва. Когато изпълнява Волята Божия, човек е радостен и доволен от себе си. Престане ли да изпълнява Волята Божия, и радостта му изчезва. Тъй щото, когато говориш нещо на човека, говори му това, което е във връзка с Волята Божия. Дали му говориш добре или зле, щом е в съгласие с Волята Божия, то е на място.
Волята Божия се заключава във всяко нещо, което дава
подтик
на човека, което повдига и осмисля неговия живот.
В Стария завет се говори за един пророк, когото Бог изпратил при цар Йеровоам, да му предаде Словото Господне. И рече царят на Божия човек: Влез с мене у дома и обядвай и ще ти дам дар. Человекът Божи рече: Не искам, защото ми е заповядано чрез Словото Господне да не ям хляб, да не пия вода и да не се връщам през пътя, по който съм дошъл. И настигна го по пътя един стар пророк и му рече: Дойди с мене в къщата ми, та яж хляб! - Не мога, защото ми е заповядано нито хляб да ям, нито вода да пия, нито да се върна през пътя, по който съм дошъл.
към текста >>
52.
НОВОТО УЧЕНИЕ
Тя може да подобри здравето, да просветли ума, да разшири сърцето, да даде
подтик
на Духа.
Аз преподавам мир без насилие, а не учението на някакви комунисти, не учението на богатите, не учението на професорите, не на учените хора. Не, аз проповядвам друго учение, учението на онази велика истина, която засяга всинца ни еднакво, без разлика. Аз проповядвам онази Истина, приятели, на чийто пламък турям вашия пръст. И като го турите, няма да изгори. Това, което проповядвам, не е учение за обикновения морал, но за великата Любов.
Тя може да подобри здравето, да просветли ума, да разшири сърцето, да даде
подтик
на Духа.
Към каквато и партия да принадлежиш, от който народ и да излизаш, използвай това Учение. Не проповядвам никаква религия, но говоря за добър живот. Моята наука е за живота, който хората са изгубили. Тези идеи, които ви проповядвам, вие сами можете да дойдете до тях, но за всяка една Моя идея ще ви трябва 25 000 години. Вие сега ускорявате вашата еволюция, защото получавате наготово всичко и се иска само да приложите.
към текста >>
Ако не приложите туй Учение, всичката наука, която изучавате, ще бъде една лъжа; но ако го приложите, ще имате една свещена наука: и философията, и педагогията, и химията, и физиката, и геологията, и астрономията - всички тези науки ще се осмислят и ще ви дадат един велик
подтик
да изучавате живота.
И тъй, ония от вас, които се стремят към новото знание, дайте кандидатурата си. Каквото сте учили и правили досега, да остане като опити. Отсега нататък са ви нужни 27 години да учите сериозно, без никакво отклоняване. Ако не искаш да влезеш в стълкновение със себе си, ще учиш най-малко 9 години. Три години ще учиш как да постъпваш; три години да знаеш как да прилагаш желанията си и три години - да мислиш право.
Ако не приложите туй Учение, всичката наука, която изучавате, ще бъде една лъжа; но ако го приложите, ще имате една свещена наука: и философията, и педагогията, и химията, и физиката, и геологията, и астрономията - всички тези науки ще се осмислят и ще ви дадат един велик
подтик
да изучавате живота.
Но трябва да се приложи туй Учение, а да не казвате, че за в бъдеще ще се приложи. Не чакай светът да се оправи, че после ти да се оправяш. Оправи се първо ти! Това изисква Новото Учение. Сега ние отваряме Школата.
към текста >>
53.
ДАВАНЕ
Учителят се усмихва и казва: "Ще благодарите на Онзи, Който възрасна семката, че от нея се роди тиква и на Онзи, Който накара и даде
подтик
да се донесе плода на Бога при нозете на Великия Учител".
Учителят каза: "Защо благодарите на мен, благодарете на брата, който донесе тиквите". Отидоха при него, за да му благодарят, а той каза: "Братя, защо ми благодарите, аз тази тиквена семка я нарекох за Учителя и я насадих за Него. Отидете и благодарете на Него". Отново се връщат при Учителя и питат: "Учителю, какво стана сега, каква е тази работа, ядохме хубава тиква, че преядохме. Искаме да благодарим, но не знаем на кого".
Учителят се усмихва и казва: "Ще благодарите на Онзи, Който възрасна семката, че от нея се роди тиква и на Онзи, Който накара и даде
подтик
да се донесе плода на Бога при нозете на Великия Учител".
Мария Тодорова, Юрданка Жекова Първите години, когато Учителят живеел в град Варна, един летен ден тръгнал на екскурзия с още няколко души из златна Добруджа. Денят бил горещ и пътуването уморително. Никъде не се виждало дърво, под сянката на което да си отпочинат. Вече наближило обяд, а място за почивка още не се намирало.
към текста >>
В човека има вътрешен
подтик
да дава.
Щом престанат да дават, любовта ги напуща. Писанието казва: "По-блажен е онзи, който дава, отколкото този, който взима". Спазвайте закона: Даром сте взели, даром ще давате. С други думи казано: Както вземате от Бога, така и давайте. Вие вземате знание, мир, радост, това трябва да давате и на другите.
В човека има вътрешен
подтик
да дава.
Той не трябва да подпушва този подтик. И ако даром дава, даром ще получи. В който момент решите да живеете по тоя начин, вие ще имате помощта на всички добри, възвишени същества по лицето на Земята. Идеалният човек така разрешава въпросите за себе си, че за благата, които животът дава, той се явява последен кандидат. Който не е последен, нека се яви по реда си, да вземе стоте декара земя.
към текста >>
Той не трябва да подпушва този
подтик
.
Писанието казва: "По-блажен е онзи, който дава, отколкото този, който взима". Спазвайте закона: Даром сте взели, даром ще давате. С други думи казано: Както вземате от Бога, така и давайте. Вие вземате знание, мир, радост, това трябва да давате и на другите. В човека има вътрешен подтик да дава.
Той не трябва да подпушва този
подтик
.
И ако даром дава, даром ще получи. В който момент решите да живеете по тоя начин, вие ще имате помощта на всички добри, възвишени същества по лицето на Земята. Идеалният човек така разрешава въпросите за себе си, че за благата, които животът дава, той се явява последен кандидат. Който не е последен, нека се яви по реда си, да вземе стоте декара земя. След това нека се жени, нека се мъчи, нека страда, нека плаче и т.н.
към текста >>
54.
ВЪЗПИТАНИЕ НА ДЕЦАТА
Под "въздух" аз разбирам всички мисли, каквито и да са те, стига да дават стимул и благороден
подтик
на човешката душа.
Ако хората разбираха значението на готвенето, на храната, която употребяват, те биха си въздействали при самовъзпитанието. Всяка майка трябва да има това предвид при възпитанието на своето дете. До седемгодишната му възраст тя трябва сама да му готви. До тази възраст детето трябва да яде само такава храна, която майката е приготвила. Учителите трябва да учат децата най-напред как да се хранят, какво да ядат, какви са свойствата и качествата на храната, кои храни са най-полезни в здравословно отношение; след това те трябва да ги научат как да дишат, за да възприемат чистия въздух.
Под "въздух" аз разбирам всички мисли, каквито и да са те, стига да дават стимул и благороден
подтик
на човешката душа.
Каква идея се крие в динята, в пъпеша, в ябълката, крушата, сливата, черешата? Когато детето види червени череши, веднага става активно. И ябълката е червена, но не събужда такава активност, както черешата. Ябълката събужда в детето нещо по-фино, по-деликатно от черешата. При вида на ябълката, детето има един израз на лицето, а при вида на крушата - съвсем друг израз.
към текста >>
55.
ЛЮБОВ
Най-малкият
подтик
в живота, това е Любовта.
Малко е цветето, но от него зависи твоето щастие. Минавате покрай някое дръвче - погалете го. Влизате в градината - радвайте се на цветята, на децата, на хората. Любов да блика от вас... Живейте с благодарност и любов. Сърцето ви да блика с любов и радост към всичко, към всички.
Най-малкият
подтик
в живота, това е Любовта.
Качества, в които Любовта се проявява: най-нежното чувство, най-ме- кият поглед, най-сладката дума. Любов е, когато всеки ден си благодарен и казваш: "Този е най-хубавият ми ден. Като този ден съм нямал." Обичаш някого и намираш една добра черта в него - това е Любовта. Каквото направи той, намираш добро в това - това е Любов.
към текста >>
56.
МЛАДОСТ И СТАРОСТ
На младите дава
подтик
да се учат.
Възлюбете вярата, почнете да проповядвате за Бога, изхвърлете съмнението и лицето ви ще просветне, вие ще се подмладите. Подмладите ли се, тогава и знанието ще дойде. Да живее като Христа, това значи всеки ден (човек) да внася по нещо ново в живота си. В това седи истинското подмладяване. Бог е, Който превръща старите в млади.
На младите дава
подтик
да се учат.
Старите ще се молите Господ да ви измени, да ви промени. Като ти каже нещо Господ, два пъти да го не повтаря. Ще видите тогава как ще ви тръгне напред. Тия бръчки ще изчезнат. Много начини има за подмладяване.
към текста >>
Когато един адепт или един Учител види една душа, която туря всички усилия, прави всички разумни жертви, той е готов да му се притече на помощ, да му покаже начин как да превърне всички тия нови форми на неговите способности, мисли, чувства и сили и да му даде един нов
подтик
в живота.
- "Винаги съм на 33 години." Сега, аз загатнах в неделя, трябва да се стремите да преобразувате вашия череп, да дадете нова насока на мисълта си, да има един оттенък, че действително вие сте влезли в шестата раса. Най-първо лицата ви трябва да издават една светла краска. И тъй, след като постите 10-15 деня, ще забележите, че една светеща краска почва да прониква от душата във вашето лице. Сега, по-висшите същества - ангелите, праведниците, адептите, Учителите се интересуват от хората дотолкова, доколкото е степента на техния стремеж към Бога.
Когато един адепт или един Учител види една душа, която туря всички усилия, прави всички разумни жертви, той е готов да му се притече на помощ, да му покаже начин как да превърне всички тия нови форми на неговите способности, мисли, чувства и сили и да му даде един нов
подтик
в живота.
Тъй щото, в окултната наука мнозина от вас, които сте на 45-50 години може да се подмладите и да живеете един съзнателен живот, да бъдете полезни на вашите близки. Може да обновите вашето тяло, душата си, ума си. Умът може да се обнови чрез мислите, а душата може да се облагороди чрез своите чувства. Ако сте човек на 50-60 години, всяка вечер, когато си лягате, кажете на себе си: "Утре ще бъда с пет години по-млад, отколкото днес". Правете този опит една седмица.
към текста >>
57.
УСПЕХ
Когато някой изучава музика или някаква наука, но нещо не му върви, нека напише думите "търпение, разумност, мисъл, правда, работа, труд, постоянство" и като ги изговори няколко пъти, да види коя от тях ще му даде
подтик
за работа.
Онзи човек, който се храни с най-добрата, с най-здравословната храна, той ще успее. Онзи, който пие само чиста, бистра вода, каквато Природата е създала, той ще успее. Следователно, и ние на нашите умове трябва да направим широки прозорци. Напишете думите "обич, живот, знание". Произнесете ги няколко пъти и вижте какво влияние ще окажат върху вас.
Когато някой изучава музика или някаква наука, но нещо не му върви, нека напише думите "търпение, разумност, мисъл, правда, работа, труд, постоянство" и като ги изговори няколко пъти, да види коя от тях ще му даде
подтик
за работа.
Сега да ви дам едно правило: Никога не си сключвайте ръцете, защото тогава си носиш своето нещастие в себе си. Такъв човек не може да разреши никога правилно нещата. Вчера видях една сестра, че си турила ръцете отзад. Казах си: "Няма да й върви". Не си туряйте ръцете отзад.
към текста >>
58.
МОЛИТВИ И ФОРМУЛИ
Непременно ще ти се даде нещо: например, някоя нова мисъл, ново чувство, нов
подтик
или ще видиш нещо и пр.
Духът ви казва тия неща, за да не се създава у вас вътрешна мъчнотия. Като станете сутрин, отправете съзнанието си към Реалността. След това, дали ще учите, обърнете се към невидимия свят за помощ. А вие сутринта веднага почвате работа, забравяте за Великата Реалност, за разумните сили в Природата. След молитва и съзерцание не бързай да почнеш обикновената си работа, но чакай известно време пасивен, в очакване с мир, за да получиш един небесен дар.
Непременно ще ти се даде нещо: например, някоя нова мисъл, ново чувство, нов
подтик
или ще видиш нещо и пр.
Не зная как да се моля. - Знаеш, не знаеш, ще се молиш! - Какво да искам от Господа? - Ще се молиш и без да искаш нещо. Като се молиш десетина години наред, ще се оформят и челото, и брадата, и устните.
към текста >>
59.
УЧИТЕЛЯТ ЗА БЪЛГАРИТЕ
Това са лични прояви, които говорят за един атавизъм от далечното минало, един лош
подтик
в човешкия развой.
Това е човек на действието. Не му дохожда наум, че това дърво ще страда. Или ще напише името си, ще го вреже. Аз съм виждал дървета, изписани отгоре до долу. За 20 години името му е изписано - еди кой си "Стоян от село Сапарево".
Това са лични прояви, които говорят за един атавизъм от далечното минало, един лош
подтик
в човешкия развой.
Така и съвременните хора и в Америка, и в Англия, и в Русия, и във Франция, и в Германия - навсякъде трябва да се освобождават от цялата грамада атавистични идеи, вложени преди хиляди години. Атмосферата в България е много тежка. Най-много убийства стават в Балканския полуостров. Тук и доброто е голямо, и злото е голямо. Най-характерното за българите е упорството.
към текста >>
60.
РОЛЯТА НА ОТДЕЛНИЯ ЧОВЕК
Ако българите искат да съществуват като народ, трябва да си дадат
подтик
към идейното, защото само в идейното има истински живот.
Следователно, всеки човек трябва да каже: "Когато аз изправя живота си, и светът ще се изправи." Всеки човек има възможност сам да изправи себе си. Този момент е велик и важен в живота на индивида. Днес България се нуждае от такива хора. Нека бъдат те 5-10-100-1000 души - колкото повече, толкова по-добре! Такъв трябва да бъде великият идеал на всеки човек, на всеки народ.
Ако българите искат да съществуват като народ, трябва да си дадат
подтик
към идейното, защото само в идейното има истински живот.
Личността може да съществува само в идейното. Племето може да съществува само в идейното. С какво е велика днешна Гърция? Тя е велика със своите учени хора. Тя е велика със своята минала култура.
към текста >>
61.
ЛЮБОВ
Следователно, Любовта трябва да влезе като
подтик
, като начало на живота във всички държави, общества, семейства и отделни индивиди; редът и порядъкът - като основа, а развитието - като смисъл на човешкия живот.
Побеждавай злото чрез Любовта като велико начало на живота, като велико оръжие в ръката на добрия и разумен човек. Любовта внася ред и порядък в живота. Ако една държава няма ред и порядък, тя е лишена от основа. Ако няма ред и порядък като основа на живота, тя не може да се развива. В развитието на държавата е смисълът на нейното съществуване.
Следователно, Любовта трябва да влезе като
подтик
, като начало на живота във всички държави, общества, семейства и отделни индивиди; редът и порядъкът - като основа, а развитието - като смисъл на човешкия живот.
към текста >>
62.
БОЖЕСТВЕНИТЕ И ПРИРОДНИ ЗАКОНИ В ОБЩЕСТВЕНИЯ ЖИВОТ
Всеки Божествен
подтик
, колкото и малък да е, вложен в обръщение, след време дава грамадни резултати.
Те дишат Божествения въздух, възприемат Божествените мисли, а насочват погледа си далеч някъде в бъдещето, отгдето нищо не могат да получат. В настоящето човек може да постигне това, което желае, няма защо да очаква от бъдещето. Достатъчно е още днес да поеме той чрез въздуха Божест- вените мисли и да ги обработи в себе си. Един ден тези мисли ще израснат и ще дадат своя плод. Дойде ли това време, хората ще бъдат разположени един към други - те ще се обичат.
Всеки Божествен
подтик
, колкото и малък да е, вложен в обръщение, след време дава грамадни резултати.
Следователно, вложете най-малкото добро, което имате, в Божествената банка, да получите след време ония грамадни резултати, които тласкат цялото човечество напред. Време е човек да даде ход на Божественото в себе си. Докато дойде до това положение, човек ще срещне ред препятствия, съмнения, колебания, безверие, но в края на краищата всичко ще бъде за добро. Божественото ще си пробие път в света и ще донесе на човечеството онова, което от хиляди години насам очаква. Вие сте изпратени на Земята като в училище, за да учите заповедите на вашия Отец, Който ви е пратил да учите.
към текста >>
63.
БРАТЪТ НА НАЙ-МАЛКИТЕ
Но младото момиче, което ме бе заговорило преди няколко минути, се мярна пак пред очите ми и учтиво ме
подтикна
към Учителя, Който вече бе тръгнал.
" Аз изправих главата си и Го гледах неподвижна, незнаеща какво трябва да правя и неочакваща да се приближи към мен. Но Той тихо пристъпи и ми каза едва чуто: - Елате, сестра! - и ми кимна с глава. Отначало не можах да разбера - толкова ми бе странно, че между многото, мен първа вика и се огледах виновно наоколо - може би грешно съм разбрала.
Но младото момиче, което ме бе заговорило преди няколко минути, се мярна пак пред очите ми и учтиво ме
подтикна
към Учителя, Който вече бе тръгнал.
Тогава тръгнах след Него и влязох в стаята Му. Кой е Той и какво е Той, аз не зная. Зная само, че вървейки и влизайки в стаята Му, усетих как в душата ми се разстила някаква чудна топлинка, която кара скованата ми от напрежение и мъка фигура леко да се отпуща. Седейки на стола, аз не усещах нищо друго, освен чудна приятност, каквато не помня никога в живота си да съм усещала. Не помня колко време бях стояла така мълчаливо, гледайки Го, но когато най-после поисках да Му заговоря, не зная защо, стори ми се, че това, за което исках да Го моля, е толкова дребно, малко и не заслужава да Го безпокоя.
към текста >>
64.
ДУХОВЕНСТВОТО
В този си устрем тя не изпущаше случая да
подтикне
и официалната власт за вземане на мерки срещу Учителя и Неговото дело.
ДУХОВЕНСТВОТО Спомени на ученици Църквата, в лицето на своите владици и попове, гледаше с много лошо око на Учителя и Неговото дело, като се мъчеше с всички средства да злепостави делото Му.
В този си устрем тя не изпущаше случая да
подтикне
и официалната власт за вземане на мерки срещу Учителя и Неговото дело.
Николай Дойнов На Изгрева дойде един поп с расо и започна да ругае Учителя. Обикновено попове не идваха. Те пращаха други подкупени лица. Но този поп бе дошъл сам.
към текста >>
65.
КОСМИЧЕН ПЛАН ЗА ПРОМЯНА НА СВЕТА
Едни от тях са писатели, други поети, учени и всички
подтикват
човечеството в тоя път към новата идея, към Божественото.
Те много по-добре разбират беседите от вас, десет пъти по-добре. Те са хубавото събрание, а вие сте се сгушили между тях и от ваше гледище мислите, че ги няма. За новото човечество има загатвания тук-таме в Новия завет, в Откровението. Евангелистът Йоан още преди 2000 години е видял бременната жена с тази велика идея "Новото човечество" и той е определил числото на тези избраници, носители на тази идея - 144 000 души. Тези хора са сега тук на Земята, те са дошли вече на Земята и са се въплътили между образованите хора.
Едни от тях са писатели, други поети, учени и всички
подтикват
човечеството в тоя път към новата идея, към Божественото.
Те са врагове на онзи мрак, на онези окови, които сковават човечеството. Те така ще се съединят сега с човека, както човешката личност се съедини с животинското естество. Това ще причини една велика Божествена култура на Земята. Тия, които идват сега, ще възстановят всички европейски народи, ще турят навсякъде ред и порядък. Те работят сега отвътре, те работят в България, навсякъде работят.
към текста >>
66.
ЕПОХАТА НА ВОДОЛЕЯ
Предсказано е, че когато Слънцето влезе във Водолей, в душите на всички хора ще се вложи нещо ново - нов
подтик
, нов стремеж.
Периодът на Водолей е една мистична епоха. Главното качество на Водолей е чистотата. Културата на Водолея ще внесе хармония и примирение във всичко. Тя е като пролетта: старото ще се огледа в нея и ще съзре образа си като нещо отживяло времето си. Това е предсказано астрологически още във времето на Христа.
Предсказано е, че когато Слънцето влезе във Водолей, в душите на всички хора ще се вложи нещо ново - нов
подтик
, нов стремеж.
Народите ще се обединят, ще дойде Шестата раса на Земята - синовете на Царството Божие. Тогава оръжията ще се обърнат в плугове. Земята ще се превърне в райска градина. Пред вас се открива живот на 25 000 години. Цялото човечество отива към астралния свят.
към текста >>
67.
ПРЕДИСЛОВИЕ
Божественото започва с най-малкото, с най-слабия разумен
подтик
, който действа отвътре и отвън.
Голяма привилегия за един народ е, когато всред него дойде Учителя. Това е златният век в неговата история. Тогава той се намира под закрилата на Великия Разумен свят и през каквито изпитания и опасности да мине, излиза невредим. Ала и голяма е отговорността му, ако не го приеме и послуша. Тази книга говори за онези следи, които Учителя остави в света на формите, ала тя говори и за онези велики идеи, за онези мощни сили, които Той внесе в живота и които вече работят и преобразяват света.
Божественото започва с най-малкото, с най-слабия разумен
подтик
, който действа отвътре и отвън.
Той е началото, предвестникът на Мощния и Силния, Който иде – Божият Дух. Идването на Учителя не е еднократно явление, макар за дадено време да има конкретен израз в света на формите. От този момент Той действа като една нова сила на Живота. Той е Високият идеал, към който всички се стремят. Той работи в човешките души през цялата вечност, докато ги повдигне и въведе в света, в който Той живее.
към текста >>
68.
Дял първи Животопис и творчество
В този момент от Великия източник на Живота идва една нова вълна, един нов
подтик
, който извежда човека от това статично положение, една нова, свежа струя навлиза в живота – това е новото.
Той става лекомислен, отрича духовните ценности, Разумното начало, Вечния живот, изгубва пътя към съвършенството. Съмнението и недоволството изпълват душата му. Той става подозрителен и враждебен към всички. Страхът – древният закон на животинското царство – постепенно го обзема. В това положение човек е изложен на опасността да загуби Свободата си.
В този момент от Великия източник на Живота идва една нова вълна, един нов
подтик
, който извежда човека от това статично положение, една нова, свежа струя навлиза в живота – това е новото.
И понеже човек не го разбира, почва да му противодейства. От този момент настават борби, движения, разрушения във външния и вътрешния живот, в личния, обществения и международен живот. Учителя казва: В стария живот, който е изиграл вече своята роля, става разлагане, каквото и в органическия свят. Обаче това разлагане показва, че в този живот започват да приидват нови енергии, нови сили – условие за новия Живот.
към текста >>
69.
ПОСТАВЯНЕ ОСНОВИТЕ НА ОБЩЕСТВОТО
Както един съвършен инструмент е отзивчив под ръката на майстора, тъй трябва да бъде готова човешката душа да отзвучи на всеки Божествен
подтик
.
Тях призова Той. В своята обиколката из страната със Своите сказки и срещи Той ги призовава на работа за делото. Първата и най-съществена работа е работата над себе си. Учителя казва: Ако в света искате да имате сила, най-напред станете господари на себе си.
Както един съвършен инструмент е отзивчив под ръката на майстора, тъй трябва да бъде готова човешката душа да отзвучи на всеки Божествен
подтик
.
Броят на учениците расте постоянно и те стават ценни съработници за осъществяването на Неговото дело. Така Той намери, привлече и свърза с нишките на Любовта работници за Царството Божие. В Своите обиколки из България Учителя намери малки самородни огнища на духовен живот, малки групи, пръснати тук-там, които работят. Тях Той насърчи и упъти. Той се радва на тези прояви на духовен живот и пише на приятелите:
към текста >>
70.
УЧРЕДЯВАНЕ НА СЪБОРИТЕ
Тишина.Всички вие, които сте дошли от близо и далеч, за да се опознаете, за да получите ново прозрение за Живота, нов
подтик
, вие жадувате за един нов ред на Земята.
Привечер, когато Слънцето залезе, станът добива друг вид. Из въздуха се носи нежният дъх на хиляди цветя. Долавят се отделни разговори за преживяното през деня,проекти за работа, ала и те скоро стихват. Ясен покой се спуща над стана. Разхождам се край палатките, съзерцавам горите и звездното небе.
Тишина.Всички вие, които сте дошли от близо и далеч, за да се опознаете, за да получите ново прозрение за Живота, нов
подтик
, вие жадувате за един нов ред на Земята.
Вие не сте празни мечтатели. С трезвен поглед за бъдещето и с ясно съзнание за мъчнотиите, които имате да превъзмогвате, вие ковете една по-добра съдба за страдалческото измъчено човечество.
към текста >>
71.
ПЪРВИТЕ ГОДИНИ ОТ ЖИВОТА НА ОБЩЕСТВОТО
На нажалените Той даваше утеха, на изпадналите в съмнение – Светлина, на отчаяните –
подтик
за работа, на болните – начин да се лекуват.
Бог никого не наказва. Той само учи човека. Учителя намираше във всекиго нещо хубаво, добро и върху него спираше вниманието си, от него почваше. С недостатъците на хората не се занимаваше. И ако на някого посочваше някои недостатъци, то само ония, които той можеше да изправи, като му и помагаше в това.
На нажалените Той даваше утеха, на изпадналите в съмнение – Светлина, на отчаяните –
подтик
за работа, на болните – начин да се лекуват.
Учителя работеше много, без да дава вид, че работи. Във всяко време се чукаше на Неговата врата. При Него се вървяха непрекъснато посетители, всеки със своите скърби, неволи, болести, противоречия. Той изслушваше търпеливо, внимателно всички. Умееше да разпръсне облаците, да облекчи натоварените, да изпрати лъч Светлина на изгубилите пътя си, да подаде ръка на отпадналите, да вдъхне вяра в обезверените, да помогне на болните.
към текста >>
72.
НЕДЕЛНИ БЕСЕДИ
Понякога много малко помощ е потребна на човека – една дума, една мисъл, едно добро чувство, един малък
подтик
, за да разреши задачата си и да тръгне в Пътя.
Затова Словото на Учителя е откровение. Всяка душа носи неразрешени въпроси в себе си и мълчаливо очаква отговор на тях. Когато Учителя застане на естрадата, към Него се отправят погледите на стотици хора; в техните очи горят въпросите, които ги вълнуват, противоречията, които ги смущават, пречките, които ги спъват в пътя им, миражите, които ги заблуждават, тъмните облаци от предразсъдъци и заблуждения, които закриват Слънцето на Живота за тях. Те очакват помощ, те очакват Светлина. Те очакват една ръка да ги подкрепи или да им повдигне малко от бремето.
Понякога много малко помощ е потребна на човека – една дума, една мисъл, едно добро чувство, един малък
подтик
, за да разреши задачата си и да тръгне в Пътя.
Понякога една малка светлинка е нужна в мрака, който е обгърнал душите, за да видят пътя и тръгнат напред. Благословена е работата на Учителя. Когато един Учител дойде между човеците, към Него отправят зов за помощ всички души, които са в нужда. Той трябва да им помогне. Затова за Христа е казано: “Той взе греховете на света.”
към текста >>
73.
ТРАДИЦИИ НА БЯЛОТО БРАТСТВО
Всемирното Бяло Братство работи като Слънцето – дава топлина и светлина, дава живот, дава
подтик
.
ТРАДИЦИИ НА БЯЛОТО БРАТСТВО Великите души, Съвършените, които са завършили своето човешко развитие, образуват Всемирното Бяло Братство. С Любов и Мъдрост те ръководят човечеството в пътя на съвършенството.
Всемирното Бяло Братство работи като Слънцето – дава топлина и светлина, дава живот, дава
подтик
.
Всички велики подтици в историята на човечеството, които са давали начало на културите, са идвали винаги от този Божествен център. Учениците на Учителя се наричат ученици на Всемирното Бяло Братство, защото те са във вътрешна духовна връзка с този свещен Център, който е ръководен от Христа. Всички мистични братства на Земята, които имат Любовта, които са носители на Божественото, имат подкрепата на Всемирното Бяло Братство и така чрез него те са обединени помежду си. Всемирното Бяло Братство има свои хилядолетни традиции, следи от които са запазени всред всички народи, където то е работило. Това са методи за работа на Братството.
към текста >>
74.
ЕЛ-ШАДАЙ
Първият
подтик
в човека трябва да бъде да възприеме Любовта.
А пък Любовта – това е образът, с който познаваме Безграничния. Човек е човекът, който има образа на Любовта. Всичко зависи от Любовта, която човек има към Безграничния. Любовта създаде света. Тя създаде цялата Вселена.
Първият
подтик
в човека трябва да бъде да възприеме Любовта.
Щастието зависи от Любовта, която имаш. Всички онези, които живеят в Любовта, съставляват Божественото общество. Равенство има само в Любовта. За да бъдат хората равни, трябва да се обичат. Едничката Реалност е Любовта.
към текста >>
75.
ДУХОВНИЯТ ОБРАЗ НА УЧИТЕЛЯ
У вас идва един
подтик
да раздавате.
Заставали ли сте пред някой обилен извор? Потапяли ли сте погледа си в неговите чисти, кристални води, които сега излизат на светлината? Какви чувства изпитвате? Една радост, една благодарност, едно желание да пиете от неговите води – не само вие, но всички. У вас няма да се роди желание да обсебите това богатство.
У вас идва един
подтик
да раздавате.
Зад този извор вие долавяте присъствието на Великия, Вечния източник. Подобно нещо изпитвате и при Учителя. Всяко разумно същество, което мисли, чувства и действа като Бога, е едно с Него. За Любовта Учителя е говорил много. В своите беседи и лекции най-много е говорил за нея.
към текста >>
Тя дава дълбок
подтик
в душата на човека към Бога.
Въпреки това Той казва: Досега съм ви говорил само за даровете на Любовта. Това, което съм ви говорил досега, е само предисловие. За Любовта още не съм ви говорил. Любовта е вътрешният свят, който осмисля Живота.
Тя дава дълбок
подтик
в душата на човека към Бога.
Това е за онзи, който разбира. Тогава човек може и сам да живее, т.е. с Любовта. А Бог е Любов. И гдето е Бог, там е всичко.
към текста >>
Учителя благославяше, насърчаваше, даваше
подтик
на всичко живо да расте и да се развива.
В Своите беседи Той често вземаше за пример някое растение, някой плод, някой извор или някое животно. От този момент те се изпълваха със съдържание и смисъл, като че сега за пръв път ги виждахме. Те влизаха в нашата Школа и бяха предметно учение за нас. Той влагаше в тях идеи, извикваше добри мисли и чувства. Така внасяше в нас онези сили, необходими за нашето растене.
Учителя благославяше, насърчаваше, даваше
подтик
на всичко живо да расте и да се развива.
Хора, животни, растения – всички в Неговото присъствие се чувстваха добре. Така Той ни водеше от физическото към духовното. Когато Учителя възлюбеше нещо, всички го обикваха. То изглеждаше ново, като че сега са го открили за първи път. Учителя владееше Божественото изкуство да говори на душата, да я докосва със
към текста >>
Това е велик вътрешен
подтик
у човека, у когото се е пробудило Божественото.
Това, което не лъже у нас, е Божественият ум, който всякога говори Истината. От този ум излизат Божествените мисли. Казано е: “Истината ще ви направи свободни.” И после: “Истината носи свобода и простор за душата на човека.” Един велик стремеж и копнеж има човешката душа – да бъде свободна.
Това е велик вътрешен
подтик
у човека, у когото се е пробудило Божественото.
Учителя зачиташе свободата на всяко същество, онази свещена Свобода, която Великото Разумно начало му е дало, за да расте, да се развива, да се учи. За Него беше ценно само онова, което всеки по свобода, по вътрешен подтик, от Любов правеше. Свободата за Него беше мерило за съзнателния живот, мерило за онези постижения, които учениците имаха в своя път. Учителя обичаше всяка работа да се извършва по свобода – една вътрешна дисциплина, която идва от съзнанието, а не е наложена отвън. Той не обичаше насилието, в каквато форма и да беше то.
към текста >>
За Него беше ценно само онова, което всеки по свобода, по вътрешен
подтик
, от Любов правеше.
Казано е: “Истината ще ви направи свободни.” И после: “Истината носи свобода и простор за душата на човека.” Един велик стремеж и копнеж има човешката душа – да бъде свободна. Това е велик вътрешен подтик у човека, у когото се е пробудило Божественото. Учителя зачиташе свободата на всяко същество, онази свещена Свобода, която Великото Разумно начало му е дало, за да расте, да се развива, да се учи.
За Него беше ценно само онова, което всеки по свобода, по вътрешен
подтик
, от Любов правеше.
Свободата за Него беше мерило за съзнателния живот, мерило за онези постижения, които учениците имаха в своя път. Учителя обичаше всяка работа да се извършва по свобода – една вътрешна дисциплина, която идва от съзнанието, а не е наложена отвън. Той не обичаше насилието, в каквато форма и да беше то. Свободата – това е закон за хармонизирине в Разумния живот. Освобождението на човека не идва механично отвън.
към текста >>
76.
УЧИТЕЛ И УЧЕНИК
Защото следващият
подтик
, който се ражда в човешката душа, е да познава Великия, Вечния извор на Живота.
Тогава човек обръща лицето си към Него. Това е важен момент в неговия път. Той ознаменува една нова посока на неговото движение, една нова епоха. До този момент човек се е отдалечавал, а отсега започва да се приближава към Великия Разумен център на Природата. Досега е слизал, а отсега започва да възлиза.
Защото следващият
подтик
, който се ражда в човешката душа, е да познава Великия, Вечния извор на Живота.
Човек започва да търси пътищата си към него, да отстранява и превъзмогва препятствията – външни и вътрешни. В това усилие той отправя зов към Великото Разумно начало за помощ и получава отговор. Един нов прилив на Живот, Знание и Сила идва у него. Тогава в човека се ражда Радостта, а с нея и Любовта към Вечния. С този нов подтик той започва да устройва живота си.
към текста >>
С този нов
подтик
той започва да устройва живота си.
Защото следващият подтик, който се ражда в човешката душа, е да познава Великия, Вечния извор на Живота. Човек започва да търси пътищата си към него, да отстранява и превъзмогва препятствията – външни и вътрешни. В това усилие той отправя зов към Великото Разумно начало за помощ и получава отговор. Един нов прилив на Живот, Знание и Сила идва у него. Тогава в човека се ражда Радостта, а с нея и Любовта към Вечния.
С този нов
подтик
той започва да устройва живота си.
Когато в душата на човека се роди Любовта, той стъпва в Пътя на ученика. Бог е чувствителен и отзивчив за всеки порив в човешката душа. Той отговаря на тази Любов. И как се проявява Любовта на Вечния към човека? Той съизволява да се прояви като Велик Баща и взема положението на Учител.
към текста >>
От Божествено гледище страданието е един велик
подтик
, за да излезе човек от едно по-нисше и да влезе в едно по- висше състояние.
За да стане истински ученик, трябва да мине през ученичеството на Духовния свят, а оттам – през ученичеството на Божествения свят; значи трябва да мине от видимото, от физическото към невидимото, към безграничния свят на Бога. Природата употребява два метода за възпитание на човека: Радостта и скръбта. Най-първо тя дава, след това взема. Когато тя дава, човек се радва. Когато взема, човек страда.
От Божествено гледище страданието е един велик
подтик
, за да излезе човек от едно по-нисше и да влезе в едно по- висше състояние.
От ученика се иска безстрашие. Страхът забавя ученика в неговия път. Страхът съществува у всички животни – онова малко чувство, което прави сърцето ви да трепва от страх. Всички престъпления в света стават от страх. Ученикът трябва да бъде доблестен да изнася фактите, както са в действителност.
към текста >>
Любовта да влезе като
подтик
, а не страхът.
Той не трябва нито да намалява, нито да увеличава погрешките и Добродетелите си. На всяка Добродетел, която ученикът вижда у някого, той се радва, защото тя е Божественото в човека. От ученика се иска точност и изпълнение на обещанията. Ученикът изпълнява обещанията си доброволно, не по принуждение. За да бъде ученикът безстрашен, трябва душата му да се изпълни с Любов.
Любовта да влезе като
подтик
, а не страхът.
Само безстрашният може да остане верен на Учителя си. Правилото за ученика гласи: Без страх и без тъмнина, с Обич и Виделина. Бъди свободен и безстрашен. Знай, че у Бога няма обратни решения. Онова, което е обещал, Той всякога изпълнява.
към текста >>
Тя седи в онзи вътрешен
подтик
, който може да предаде на цялото човечество.
Гори ли свещеният огън на вашето сърце? Изпитите, които учениците минават, са проверка на техните знания. За да влезе във връзка със силите на Природата, мозъкът на ученика трябва да бъде разработен и добре сформиран. За да се ползва от силите на Природата и Знанието, което Учителят му дава, от ученика се изисква Абсолютна чистота на сърцето. Работата на ученика не е толкова външна, колкото вътрешна.
Тя седи в онзи вътрешен
подтик
, който може да предаде на цялото човечество.
Със своята чиста мисъл той може да даде един малък тласък. Ученикът не работи сам. Той работи с всички Напреднали същества, с цялото Небе. Той участва във великата Божия работа в света за повдигането на човешките души. Задачата на ученика е да възприема Божествените мисли и да ги предава.
към текста >>
77.
МУЗИКАЛНОТО ТВОРЧЕСТВО НА УЧИТЕЛЯ
По тях можем да проследим стъпка по стъпка онази благотворна работа, която Учителя е извършил, онзи
подтик
към съзнателен живот, който е дал.
Тя завършва със затихващи, милващи тонове, които утешават, успокояват, въдворяват Мира. Постепенно Учителя дава нови песни, в съответствие със засилването и разрастването на духовния живот. В някои от тях се долавят борческите мотиви на старите богомили, неустрашимите борци за Свобода и Правда. Така постепенно новите песни, изразители на новия живот, заеха своето място. Като проследим песните от онова време, тъй както ги е давал Учителя, можем да съдим за тогавашното състояние на душите, за средата, в която са живели, за мъчнотиите, които са срещали – външни и вътрешни, за борбите, които са водили.
По тях можем да проследим стъпка по стъпка онази благотворна работа, която Учителя е извършил, онзи
подтик
към съзнателен живот, който е дал.
Песните Събуди се, Стани, Милосърдието, Зора се чудна зазорява изразяват живота от този период. В песните Росна капко, На белия цвят, Ний сме славейчета горски се долавя вече радостният ритъм и свежият лъх на ранното утро. По отношение на старата религиозна музика тези песни са революционни не само по текст, но и по характера на мелодичната линия, която им е дадена, както и по свежия и бодър ритъм, който ги изпълва. Те говорят вече за излизане на съзнанието от затворения кръг на религиозните форми с неговите корави традиции, неподвижни понятия и представи всред пробуждащата се Природа – към радостния живот на новия ден. Все от това време са и благодарствените утринни песни Благославяй и Ще се развеселя – красива мелодия върху текст от пророк Исаия.
към текста >>
Пеенето трябва да бъде непреривен
подтик
в живота на човека.
Истинското пеене трябва да включва три елемента: Първо, трябва да произтича от разумната Любов. Второ, трябва да се придобива с Вяра, която дава широчина и простор на гласа. Трето, в пеенето трябва да има Надежда, че това, което се пее, може да се реализира. Щом в пеенето има Вяра, Надежда и Любов, Животът се проявява.
Пеенето трябва да бъде непреривен
подтик
в живота на човека.
Задачата на музиката Учителя поставяше ясно: Помнете едно нещо: пеенето и музиката имат смисъл само тогава, когато служат за облагородяване на човека. За характера на човека се съди по неговата музикалност. Колкото по-музикален е човек, толкова характерът му е по- издържан. Да бъде човек музикален, не значи да знае да свири и да пее, но да има дълбок вътрешен усет към музиката.
към текста >>
Всички движения в Природата, които имат разумен
подтик
, са музикални.
Хармония, в която Любовта внася Живот. Хармония, в която Мъдростта внася Светлина. Хармония, в която Истината внася Сила – това са най- желаните неща за човешката душа. Това е бъдещото благо, което чрез идващата нова раса ще се внесе в света. * * *
Всички движения в Природата, които имат разумен
подтик
, са музикални.
Паневритмията внася Живот, Сила, Радост и Красота в човешката душа. Паневритмията е наука за приемане разумните движение на Природата. У ч и т е л я Движението изразява реалността така, както музиката и Словото. При съчетаване на трите – слово, музика и движение – се постига пълнота, дълбочина и сила.
към текста >>
Това ще ви даде
подтик
да ги изучавате.
При съчетаване на трите – слово, музика и движение – се постига пълнота, дълбочина и сила. Учителя даде Гамата, изпълнена с движения – най-простото упражнение, където Той съчетава тези три изразни средства. Като изпълнявате това упражнение, тези широки, свободни, пълни със смисъл движения и пеете гамата, ще почувствате една малка радост, едно малко освобождение. Тези прости тонове се изпълват със съдържание, каквото не сте подозирали досега. Не ясно и определено, но вие ще се докоснете до онази неуловима, неопределима реалност, която е скрита зад тоновете.
Това ще ви даде
подтик
да ги изучавате.
Това съдържание вечно ще ви се разкрива и обогатява вашия живот. Веднъж един от младите братя изпълни Псалом 133 с движения. Той го беше научил от Учителя. Тогава почувствахме силата, красотата и смисъла на този псалм. Когато музиката се съедини с движението, тя е красива.
към текста >>
Изразен с музика и движения, с мисъл и воля, този
подтик
работи в съзнанието на колективното човечество.
Днес към човечеството се отправя зов към Свобода. Той се превежда така: Излез от живота на вечния залез и влез в живота на Вечния Изгрев. Остави веригите на смъртта и влез в свободата на живота. Излез от тъмните подземия на безлюбието и влез в радостта на Любовта.
Изразен с музика и движения, с мисъл и воля, този
подтик
работи в съзнанието на колективното човечество.
Когато човек постигне едно осво- бождение, той е радостен. Радостта има свой израз. Мария Тодорова и Ярмила Ментцлова демонстрират упражнението Запознаване За да бъде човек здрав, чистите мисли, чистите чувства и чистите постъпки трябва да се внесат в Живота.
към текста >>
Затова от великия Божествен свят идва един мощен
подтик
.
Пентаграмът е волево движение. В него е вложен дълбок смисъл. То е символично и магично упражнение. Духовната природа на човека е представена от петте основни добродетели – Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Те трябва да се извадят от своето инертно, неподвижно състояние, да се турят в действие, на работа в човека и в цялото човечество.
Затова от великия Божествен свят идва един мощен
подтик
.
В своя духовен път човек работи последователно с петте Добродетели, гради със силите, които те съдържат, своя дом. Чрез Пентаграма се дава подтик на цялото човечество да се приведат в действие петте Добродетели. Тържественият марш накрая показва момента, когато това движение е постигнато и започва възходящият път на човечеството. След Пентаграма Учителя даде Слънчевите лъчи. Това упражнение е с по- сложна композиция.
към текста >>
Чрез Пентаграма се дава
подтик
на цялото човечество да се приведат в действие петте Добродетели.
То е символично и магично упражнение. Духовната природа на човека е представена от петте основни добродетели – Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Те трябва да се извадят от своето инертно, неподвижно състояние, да се турят в действие, на работа в човека и в цялото човечество. Затова от великия Божествен свят идва един мощен подтик. В своя духовен път човек работи последователно с петте Добродетели, гради със силите, които те съдържат, своя дом.
Чрез Пентаграма се дава
подтик
на цялото човечество да се приведат в действие петте Добродетели.
Тържественият марш накрая показва момента, когато това движение е постигнато и започва възходящият път на човечеството. След Пентаграма Учителя даде Слънчевите лъчи. Това упражнение е с по- сложна композиция. То е разработено върху мотиви от български народни песни и игри. Слънчевите лъчи се изпълняват от групи, разположени във вид на дванадесет лъча.
към текста >>
Чрез това движение всички същества получават
подтик
в своя възходящ път.
Движенията се менят, следват мелодията и ритъма, те наподобяват някаква старинна везба, красив танц, богат с движения, мелодия и ритъм. На него най-подхожда да бъде огрян от Слънцето. Мотивите са взети от българските народни песни, ала те греят в своята чиста, нова премяна. Идеите, вложени в тази сложна и богата игра, могат да се преведат приблизително така: От великия Божествен център идва едно космично течение, което се влива в света, минава през всички същества, привежда в движение колелото на Живота.
Чрез това движение всички същества получават
подтик
в своя възходящ път.
Дванадесетте лъча се приближават към центъра и се отдалечават. При своето отдалечаване те достигат външния кръг. Тези движения символизират великия процес, който става във Всемира. Когато лъчите се приближават към центъра, възприемат в себе си това космично течение. При отдалечаване към кръга, предават го.
към текста >>
78.
ЧАСТ ПЪРВА
Досега всеки човек е живял сам за себе си, всеки е търсил за себе си спасение, а сега в цялото човечество има един вътрешен
подтик
да се подобри общото състояние; тъй че не само за една обществена класа, а за всички обществени класи да се подобри положението, и то по един разумен начин, а не да мислим, че ние сами ще подобрим живота си.
В света започва да действа сега един велик закон. Имайте предвид, че светът е минал в една нова фаза и няма да се минат и десет години, това течение ще се усили. Този велик закон работи сега във всички хора, той работи в човешките мозъци, в човешките сърца. Човечеството досега е живяло в колективното подсъзнание, като животните, а отсега цялото човечество минава в Колективното съзнание, т.е. хората започват да съзнават, че те са нужни един за друг.
Досега всеки човек е живял сам за себе си, всеки е търсил за себе си спасение, а сега в цялото човечество има един вътрешен
подтик
да се подобри общото състояние; тъй че не само за една обществена класа, а за всички обществени класи да се подобри положението, и то по един разумен начин, а не да мислим, че ние сами ще подобрим живота си.
У ч и т е л я
към текста >>
79.
РАЗЦВЕТ НА ИНДИВИДУАЛНОТО СЪЗНАНИЕ
Развитието на това чувство почва от края на Атлантската епоха, отначало като слаб
подтик
, и постепенно се усилва през всички култури на Бялата раса, за да достигне до своя разцвет в ХІХ и ХХ век.
Днешната култура има за център Западна Европа, но оттам е разпространена във всички посоки и сега господства в целия свят. Човекът на Петата култура изследва силите на електричеството, на парата, на тежестта и прочее и чрез тяхна помощ видоизменя външната действителност в много по-голям размер, отколкото това са правили старите народи. Културата става все по-материалистична. Днешната епоха е епоха на машините. Друго явление, което върви паралелно с постепенното индивидуализиране на човешкото съзнание, е чувството за Свобода.
Развитието на това чувство почва от края на Атлантската епоха, отначало като слаб
подтик
, и постепенно се усилва през всички култури на Бялата раса, за да достигне до своя разцвет в ХІХ и ХХ век.
У всеки съвременен човек има чувство за Свобода. Той не може да търпи насилие върху себе си. Днешният човек има такъв стремеж за Свобода, че самият той изключва робството от разумния човешки живот. Издигна се жената. Тя излиза от своето подчинено състояние, стреми се към Свобода.
към текста >>
80.
КОЛЕКТИВНО СЪЗНАНИЕ
Тази идея като
подтик
иде от онзи Вечен източник, от който иде самият Живот.
Втората разлика ще бъде тази: първобитното колективно съзнание е било неясно, мъгляво. А сега яснотата или будността на съзнанието, придобита при постепенната индивидуализация, ще бъде запазена при пробуждането на новото Колективно съзнание. Трето, това Колективно съзнание ще се опре на Добродетелите и Силите на душата, събудени през дългия период на развитие. А тези Добродетели и Сили са качества на новия човек. Пробуждането на Колективното съзнание е израз на идеята за единството на Живота.
Тази идея като
подтик
иде от онзи Вечен източник, от който иде самият Живот.
Животът я носи в себе си. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ 17 Силурски период - трети период от третата геологична ера - Палеозой, започнал преди около 440 млн. години. 18 Креден период - трети период от четвъртата геологична ера - Мезозой, започнал преди около 140 млн. години. 19 Гарбунов-Посадов, Иван (1864-1940) - руски педагог и публицист, последовател на учението на Лев Толстой, теоретик на т.нар.
към текста >>
81.
ИНВОЛЮЦИЯ И ЕВОЛЮЦИЯ
Христос даде тласъка или
подтика
за еволюцията.
Това е посвещение, това е пробуждане на човека в един по-висок свят. Връщането на блудния син при баща си, това значи излизане от живота на отделността и влизане в Живота на Цялото, връщане към Цялото. Какво означава бедността, мизерията на блудния син? Това е духовното обедняване на човека, когато достигне до най-ниската точка на слизането си в процеса на инволюцията. Учителя казва:
Христос даде тласъка или
подтика
за еволюцията.
Еволюцията на човечеството започва от Христа. Излизането от индивидуалното съзнание и влизането в Колективното и Космическо съзнание е начало на еволюцията. Във времето на Христа само една много малка част от човечеството започва своята еволюция. Другите още продължават своята инволюция или слизане. Но подтикът, който дава Христос, работи вече в подсъзнанието на цялото човечество и поради него все по-голяма част от човечеството постепенно преминава от инволюция в еволюция.
към текста >>
Но
подтикът
, който дава Христос, работи вече в подсъзнанието на цялото човечество и поради него все по-голяма част от човечеството постепенно преминава от инволюция в еволюция.
Христос даде тласъка или подтика за еволюцията. Еволюцията на човечеството започва от Христа. Излизането от индивидуалното съзнание и влизането в Колективното и Космическо съзнание е начало на еволюцията. Във времето на Христа само една много малка част от човечеството започва своята еволюция. Другите още продължават своята инволюция или слизане.
Но
подтикът
, който дава Христос, работи вече в подсъзнанието на цялото човечество и поради него все по-голяма част от човечеството постепенно преминава от инволюция в еволюция.
По какво се познава дали човек е почнал своята еволюция? Докато човек е още във фаза на инволюция, той слиза надолу. Той е още в личния живот. Докато човек е в личния живот, той е още в своята инволюция. Но когато излезе от личния живот и влезе в свръхличния живот, т.е.
към текста >>
За да работи в човешкото подсъзнание
подтикът
, тласъкът, даден от Него, та после, когато човечеството дойде до най-ниската точка на слизането, да има в себе си сили да се възкачи, да има сили да победи личния, егоистичния живот и да влезе в Живота за Цялото.
Такава е например духовната криза и просветлението у Гогол и Толстой във втората половина на техния живот. В този момент човек съзнава, че висшето осмисляне на Живота е в самоотричането, в жертвата, в служенето. Процеса на слизането и възхода или на инволюцията и еволюцията можем да представим със следната схема: По-горе изтъкнахме, че моментът на завоя от инволюция към еволюция е идването на Христа, но казахме че инволюцията за по-голямата част от човечеството продължава. Защо дойде тогаз Христос преди най-ниската точка на слизането?
За да работи в човешкото подсъзнание
подтикът
, тласъкът, даден от Него, та после, когато човечеството дойде до най-ниската точка на слизането, да има в себе си сили да се възкачи, да има сили да победи личния, егоистичния живот и да влезе в Живота за Цялото.
Учителя казва: Въпросите имат инволюционно и еволюционно разрешение. Работата е там, че хората ги разрешават все по инволюционен начин. Там е грешката им. Какво означава инволюционно разрешение на въпросите ?
към текста >>
82.
ЛЮБОВТА КАТО ТВОРЧЕСКИ ПРИНЦИП В БИТИЕТО
Кои са дълбоките причини, които
подтикват
човека да обича Възвишеното, Божественото в света, подобните си и всяко живо същество?
ЛЮБОВТА КАТО ТВОРЧЕСКИ ПРИНЦИП В БИТИЕТО ЛЮБОВТА СЕ ОСНОВАВА НА ЕДИНСТВОТО НА ЖИВОТА
Кои са дълбоките причини, които
подтикват
човека да обича Възвишеното, Божественото в света, подобните си и всяко живо същество?
Това е напълно естествено, защото всички живи същества са клончета и листа във Великия космичен организъм. Те са близки, сродни, понеже един и същ Живот минава през тях и този общ Живот ги обединява. Любовта произтича от единството, което съществува в света24. Където и да се проявява, тя е израз на това единство. Учителя казва:
към текста >>
Първият и най-голям
подтик
на човешката душа е да възприеме Любовта във всичката й пълнота, за да може да се освободи от ограниченията на живота.
За да ви услужват и помагат, те са готови на всякакви жертви. Каквото и да става с вас и с близките ви, да знаете, че всичко е за Добро и ще се превърне на Добро. Човек трябва да каже: “Бог е Любов, следователно светът е създаден за мен. Но аз трябва да бъда израз на тази велика Любов, която действа в света, за да заслужа този свят.” Целият свят е за мен, но кога? Когато живея по принципа на Любовта, когато живея Разумен живот.
Първият и най-голям
подтик
на човешката душа е да възприеме Любовта във всичката й пълнота, за да може да се освободи от ограниченията на живота.
Учителя казва: В името на Единия работете както за своето благо, така и за благото на своите ближни. Учителя на Рила, непосредствено след пълното възстановяване от парализата (12 август 1936 г.) Обяснителна бележка
към текста >>
83.
ТРИТЕ ФОРМИ НА ЛЮБОВТА
Любов към себе си значи човек да разпали този свещен огън, който гори в глъбините на душата му, да вземе надмощие, да подчини всички други сили, да ги организира и да ги насочи в служба на това Вечно начало, което е първоначалният
подтик
и крайната цел на Битието, т.е.
В това проявление той чувства скърбите и радостите на хората като свои, стреми се да им помага да разрешат задачите на живота си, както и разумно да използват условията. У човека живее едно висше Начало, което трябва да се изяви. Тъй човек се стреми към културата на Синовете Божии. Любов към себе си значи човек да чувства в своите глъбини Божественото, да го цени и да му даде път да се изяви. Нисшата човешка природа е неорганизирана и когато тя управлява човека, той е окован във вериги, той е в затвор, в плен на инстинктите на живота.
Любов към себе си значи човек да разпали този свещен огън, който гори в глъбините на душата му, да вземе надмощие, да подчини всички други сили, да ги организира и да ги насочи в служба на това Вечно начало, което е първоначалният
подтик
и крайната цел на Битието, т.е.
Божественото съвършенство. Учителя казва за тези три връзки следното: Трябва да обичаме Бога като едно Цяло. Когато говорим за Любовта към ближните, разбираме проявлението на Бога в целия Всемир. Да любим себе си, това значи да пазим резултатите на тази Любов!
към текста >>
84.
ЕДИНСТВО В ЛЮБОВТА – ЛЮБОВТА Е НЕДЕЛИМА
Ако човек няма вътрешен
подтик
да прояви Любовта, никаква външна причина не може да го застави да направи това.
Любовта, от който човек и да идва, трябва да я оценяваме, защото Бог е, Който се проявява. Човек трябва да каже: “Любовта, която е в мен, е Бог. И аз съм благодарен, че Бог се е ограничил в мен, за да се прояви чрез мен.” У ч и т е л я Законът на Любовта е вътрешен.
Ако човек няма вътрешен
подтик
да прояви Любовта, никаква външна причина не може да го застави да направи това.
Под вътрешен подтик се разбира Вечното начало. Учителя казва: Любовта – това е обръщане на една разумна душа към Бога. Любовта показва единството, което съществува между човешката душа и Бога. Учителя казва:
към текста >>
Под вътрешен
подтик
се разбира Вечното начало.
Човек трябва да каже: “Любовта, която е в мен, е Бог. И аз съм благодарен, че Бог се е ограничил в мен, за да се прояви чрез мен.” У ч и т е л я Законът на Любовта е вътрешен. Ако човек няма вътрешен подтик да прояви Любовта, никаква външна причина не може да го застави да направи това.
Под вътрешен
подтик
се разбира Вечното начало.
Учителя казва: Любовта – това е обръщане на една разумна душа към Бога. Любовта показва единството, което съществува между човешката душа и Бога. Учителя казва: Любовта е докосване на Бога до човешката душа.
към текста >>
85.
НОВИТЕ ПЪТИЩА НА ЛЮБОВТА
При Духовната любов човек обича някого, но като види в него нещо отрицателно, някой недостатък или лоша проява, явява се
подтик
да се отдалечи от него, понеже той не заслужава любовта му.
Човек никога не трябва да губи Любовта си. У ч и т е л я По отношение постоянството и изменчивостта на Любовта Учителя я подразделя на човешка, Духовна и Божествена Любов. За тези състояния Той казва: При човешката любов човек обича някого, но утре не иска да го види.
При Духовната любов човек обича някого, но като види в него нещо отрицателно, някой недостатък или лоша проява, явява се
подтик
да се отдалечи от него, понеже той не заслужава любовта му.
Значи Любовта му се променя. Но той веднага преодолява този подтик и казва: “При всички условия ще го обичам, понеже както и да се проявява той външно, вътрешно е винаги добър.” Това значи, че неговата Любов не се изменя. Значи Любовта му в критичен момент има раздвояване, колебание, което той преодолява. А човекът, който обича с Божествена Любов, каквито и слабости и недъзи да види в онзи, когото обича, неговата Любов не изпитва никакво раздвояване и колебание. Човешката любов трае една, две, три години, а някой пьт и двадесет години, но в края на краищата се разваля.
към текста >>
Но той веднага преодолява този
подтик
и казва: “При всички условия ще го обичам, понеже както и да се проявява той външно, вътрешно е винаги добър.” Това значи, че неговата Любов не се изменя.
По отношение постоянството и изменчивостта на Любовта Учителя я подразделя на човешка, Духовна и Божествена Любов. За тези състояния Той казва: При човешката любов човек обича някого, но утре не иска да го види. При Духовната любов човек обича някого, но като види в него нещо отрицателно, някой недостатък или лоша проява, явява се подтик да се отдалечи от него, понеже той не заслужава любовта му. Значи Любовта му се променя.
Но той веднага преодолява този
подтик
и казва: “При всички условия ще го обичам, понеже както и да се проявява той външно, вътрешно е винаги добър.” Това значи, че неговата Любов не се изменя.
Значи Любовта му в критичен момент има раздвояване, колебание, което той преодолява. А човекът, който обича с Божествена Любов, каквито и слабости и недъзи да види в онзи, когото обича, неговата Любов не изпитва никакво раздвояване и колебание. Човешката любов трае една, две, три години, а някой пьт и двадесет години, но в края на краищата се разваля. Ако някой те обича, обича те за нещо. Не обича още твоята душа.
към текста >>
86.
КОЙТО ОБИЧА, ПОМАГА НА ЦЯЛОТО ЧОВЕЧЕСТВО
Приложи ли човек правилно закона на Любовта, този закон ще произведе в целия Всемир един малък
подтик
.
КОЙТО ОБИЧА, ПОМАГА НА ЦЯЛОТО ЧОВЕЧЕСТВО
Приложи ли човек правилно закона на Любовта, този закон ще произведе в целия Всемир един малък
подтик
.
Когато двама души се обичат, те внасят подтик към нещо велико в цялото човечество. Който се е запалил от огъня на Любовта, той е в състояние да запали всеки, който се докосне до него. У ч и т е л я Когато човек обича, неговата любов ще се разпространи навсякъде. Всички хора, които са свързани с него, където и да се намират, получават един вътрешен подтик да обичат.
към текста >>
Когато двама души се обичат, те внасят
подтик
към нещо велико в цялото човечество.
КОЙТО ОБИЧА, ПОМАГА НА ЦЯЛОТО ЧОВЕЧЕСТВО Приложи ли човек правилно закона на Любовта, този закон ще произведе в целия Всемир един малък подтик.
Когато двама души се обичат, те внасят
подтик
към нещо велико в цялото човечество.
Който се е запалил от огъня на Любовта, той е в състояние да запали всеки, който се докосне до него. У ч и т е л я Когато човек обича, неговата любов ще се разпространи навсякъде. Всички хора, които са свързани с него, където и да се намират, получават един вътрешен подтик да обичат. Така вълната на любовта расте и обхваща цялото човечество.
към текста >>
Всички хора, които са свързани с него, където и да се намират, получават един вътрешен
подтик
да обичат.
Приложи ли човек правилно закона на Любовта, този закон ще произведе в целия Всемир един малък подтик. Когато двама души се обичат, те внасят подтик към нещо велико в цялото човечество. Който се е запалил от огъня на Любовта, той е в състояние да запали всеки, който се докосне до него. У ч и т е л я Когато човек обича, неговата любов ще се разпространи навсякъде.
Всички хора, които са свързани с него, където и да се намират, получават един вътрешен
подтик
да обичат.
Така вълната на любовта расте и обхваща цялото човечество. Това е закон на скачените съдове. Ето защо човек, който люби, помага за повдигане на цялото човечество. Учителя казва: Всички трябва да дадете своята дан, за да направи човечеството връзка с Божията Любов.
към текста >>
87.
ЛЮБОВТА Е СЛУЖЕНЕ
Да обичаш, това значи да дадеш
подтик
на всяка душа да се повдига; да не се встрастяваш и да не ограничаваш!
Ако вашият приятел намери на някоя планина хубав, чист извор и ви покани да отидете заедно с него на извора да се напиете с чиста вода, в това се заключава истинската Обич и истинското приятелство. Който ви обича, той всякога желае вашето добро. Когато вие успявате, той се радва; когато не успявате, той скърби. Който люби, трябва да поощрява своя възлюбен към придобиване на знания, на всякакво изкуство. В Любовта винаги има това качество – човек да повдигне онзи, когото люби.
Да обичаш, това значи да дадеш
подтик
на всяка душа да се повдига; да не се встрастяваш и да не ограничаваш!
Милосърдието е висш израз на Любовта. Само онзи е придобил Любовта, който влиза в положението на всички страдащи на Земята и им се притича на помощ. Учителя казва: По отварянето на човешкото сърце към страдащите се познава дали някой човек люби, или не. Ако някой казва, че люби, че сърцето му гори, а не е готов да помага на страдащите, ще знаете, че няма Любов в себе си.
към текста >>
88.
СТРАДАНИЕТО
Те са
подтик
за повдигане.
Страданията са път за освобождение. Те изпъждат злото от сърцето. Господ казва: “Не считайте мъчнотиите в Живота за наказание. Те са бич на благословение. Не считайте несгодите в Живота за наказание.
Те са
подтик
за повдигане.
Не считайте нещастията в Живота за наказание. Те са целителен балсам в ръката, която повдига.” Чрез страданието човек разбира какво нещо е да служи на Великата Любов, която направи всичко в света. Като помълча малко, Учителя каза: Единственият път, който води към Живота, е Любовта.
към текста >>
В Божествения свят на страданието се гледа като на един велик
подтик
, за да излезе човек от едно нисше състояние и да влезе в едно висше.
Това са трите пътя, по които трябва да ходите, за да придобиете Живота, Знанието и Свободата. Слънчевите отблясъци играеха край бреговете на езерото Махарзи – първото езеро, а навътре водите стояха дълбоки и неподвижни... Страданието е плуг, чрез който се изорава човешката почва и след това тя се посява с чисти мисли и чувства. Страданията и скърбите чистят и приготвят човека за Великия Божествен живот, който иде на Земята. Страданието е огън, в който изгарят всички неправилни мисли и чувства, всички заблуждения, с които човек е живял в миналото, и тогава той става възприемчив към Любовта.
В Божествения свят на страданието се гледа като на един велик
подтик
, за да излезе човек от едно нисше състояние и да влезе в едно висше.
Страданията, които идат като резултат на безлюбието, аз ги наричам безсмислени страдания. Страдащ човек в пълния смисъл на думата е онзи, който е надзърнал в Любовта и страда за нея. Разумните страдания са привилегия. Когато човек отиде в кръчмата, напие се и си пукне главата, това са неразумни страдания. А когато страдаш за една идея и в работата за нея загубваш всичкия живот, здраве, богатство и всички условия, това е привилегия.
към текста >>
89.
ОПИТИ
Аз имам важна работа.” Кажеш ли така, ти не разбираш Божията Любов, изгубил си един малък Божествен
подтик
.
Само така ще познаеш Любовта и ще се наслаждаваш истински на Живота. Така ще се смени твоето състояние и ще провериш един закон на Любовта. 2. Учителя препоръчва и следния опит: ти вървиш съсредоточен. Имаш важна работа, но виждаш на улицата плачещо дете. У теб се заражда желание да се спреш и му помогнеш, но веднага си казваш: “Нека някой друг да го утеши.
Аз имам важна работа.” Кажеш ли така, ти не разбираш Божията Любов, изгубил си един малък Божествен
подтик
.
Не, каквато и важна работа да имаш, ще се спреш. Спреш ли се да помогнеш на това дете, помогнал си на себе си. Учителя дава друг подобен пример: някой върви по пътя и вижда събрани много хора, които треперят от студ. Той се спира, запалва им огън и продължава пътя си. При тези опити човек ще види какви резултати дават те у другите и у него; ще провери дали ще почувства Радост, Мир, Хармония, подем при тези опити.
към текста >>
90.
КУЛТУРА НА ЛЮБОВТА
Сега в съвременното общество липсва един велик
подтик
, едно основно начало.
За да постигнат Любовта, хората трябва да се откажат от своите стари разбирания. Придобие ли човек Любовта, за него се отваря нов свят, ново поле за работа. Целият свят, цялата Природа представляват възможности и условия за проява на Божията Любов, която някога хората ще опитат. За всички хора са предвидени несметни богатства, възможности и условия. Защо тогава човек да се обезсърчава?
Сега в съвременното общество липсва един велик
подтик
, едно основно начало.
И това начало е Любовта в нейните нови прояви – обединение, взаимопомощ и служене. Учителя казва: Какво ще донесе Любовта в света? Соковете на Новата култура, материала, който отговаря на новите форми, на формите на бъдещия строй. Днес старите форми се рушат, нови се създават.
към текста >>
Тя трябва да влезе като
подтик
в Живота на отделните индивиди, семействата, обществата и народите.
Когато говорим за Любовта, имаме предвид всичките й прояви: към личността, семейството, обществото, народа и човечеството. Единствената Сила, която разрешава всички индивидуални, семейни, обществени и общочовешки въпроси, е Любовта. Тя е най-важният въпрос в Живота. Разрешите ли го, ще разрешите и всички останали въпроси, от какъвто и характер да са, и човек ще намери своето място в Природата. Любовта внася ред и порядък в Живота.
Тя трябва да влезе като
подтик
в Живота на отделните индивиди, семействата, обществата и народите.
Всички болести, всички социални злини могат да се премахнат чрез Любовта. Светът може да се оправи само чрез Любовта. Когато тя влезе в света, плач, страдание, болести, недоразумения, престъпления няма да има. Хората ще живеят братски и ще се разбират. Учителя казва:
към текста >>
91.
В ГРАДИНАТА НА ЛЮБОВТА ПРИТЧИ ЗА ЛЮБОВТА
Надеждата ни дава
подтик
, Вярата ни показва пътя, а Любовта реализира нещата.
Тя показва силата на твоята любов и надежда. Дето е Вярата, там са Любовта и Надеждата. Дето е Любовта, там са Вярата и Надеждата. Дето е Надеждата, там са Вярата и Любовта. Любовта има отношение към човешката душа, Вярата – към ума и сърцето, а Надеждата – към волята.
Надеждата ни дава
подтик
, Вярата ни показва пътя, а Любовта реализира нещата.
С Надеждата ще станем красиви, с Вярата – силни, а пък с Любовта ще добием смисъла на Живота. Всички семенца на Любовта посей в Божествената градина на своята душа. Всички семенца на Вярата, на Знанието посей в градината на своя ум. Всички семенца на Надеждата посей в градината на своята воля. И от тия плодове, които се родят, давай на тия, които имат нужда.
към текста >>
92.
ЛЮБОВТА РАЖДА ДОБРОТО
Любовта всякога се проявява с
подтик
към Доброто.
Доброто не става механически. Даването не е механически процес. То ползва само когато е любовен акт. Доброто произтича от Любовта. Вън от Любовта Доброто не съществува и не може да се прояви.
Любовта всякога се проявява с
подтик
към Доброто.
Няма ли подтик към Доброто, няма Любов. В съвременния свят Любовта може да се прояви само чрез Добродетелта. Иначе тя е неразбрана. Учителя казва: Когато правим Добро комуто и да е, ние го правим заради онази Велика Любов, която действа в нас, в него и навсякъде.
към текста >>
Няма ли
подтик
към Доброто, няма Любов.
Даването не е механически процес. То ползва само когато е любовен акт. Доброто произтича от Любовта. Вън от Любовта Доброто не съществува и не може да се прояви. Любовта всякога се проявява с подтик към Доброто.
Няма ли
подтик
към Доброто, няма Любов.
В съвременния свят Любовта може да се прояви само чрез Добродетелта. Иначе тя е неразбрана. Учителя казва: Когато правим Добро комуто и да е, ние го правим заради онази Велика Любов, която действа в нас, в него и навсякъде. Съвременните хора правят добрини, но всичко това няма резултат. Защо?
към текста >>
93.
ДОБРОТО НОСИ УСЛОВИЯ ЗА СЪВЪРШЕНСТВО
Висшето съзнание в Космоса, ви помага и се радва, че следвате Божествения
подтик
.
За да имаме условия за съвършенство. Доброто е условие за съвършенство. Който се стреми към съвършенство, той влиза в досег с Великия Живот, който носи Мир и неописуемо Блаженство. Когато правите Добро от Любов към Бога, ще почувствате една Радост. Божественото око, т.е.
Висшето съзнание в Космоса, ви помага и се радва, че следвате Божествения
подтик
.
И вие възприемате тази Радост и се чувствате мощни. Добър човек ще нарека онзи, който, като ме срещне, ще измени моето неразположение на духа.
към текста >>
94.
КАЧЕСТВА НА ПРАВАТА МИСЪЛ
Любовта е първият
подтик
на човешката мисъл.
Кое е мерилото, по което човек може да познае дали една мисъл е Божествена, права мисъл? Учителя казва: Мисъл, която има за основа Любовта, е права. В нея има широта. Ако в мисълта няма Любов, тя не може да се развива.
Любовта е първият
подтик
на човешката мисъл.
Едно от отличителните качества на правата мисъл е правдивостта. Тя съдържа Истината в себе си. Тя е в хармония с действителността, хвърля светлина върху Живота, върху законите на Природата. В правата мисъл няма раздвояване.
към текста >>
95.
МЪДРОСТТА НОСИ СВЕТЛИНА И ЗНАНИЕ
Дето има Светлина, има Знание, а пък дето има Знание, има друг
подтик
–
подтик
към простор и Свобода.
Мисълта започва с вътрешната Светлина. Светлината е резултат на Мъдростта. Само при Светлината може да има знания. Напредналите Същества живеят в непреривна Светлина. Великото Разумно начало е Светлина без никакви сенки.
Дето има Светлина, има Знание, а пък дето има Знание, има друг
подтик
–
подтик
към простор и Свобода.
У ч и т е л я ПРОУЧВАНЕ НА ПРИРОДАТА ПО ФОРМА, СЪДЪРЖАНИЕ И СМИСЪЛ Трябва да се отвори път за едно висше Знание, което ще ни донесе непосредствена връзка с принципите на Живата Природа. То ще даде нови методи и възможности на науката, ще отвори нови пътища за изследване.
към текста >>
96.
СТРАДАНИЕТО Е ПЪТ КЪМ МЪДРОСТТА
Страданието ражда
подтик
в човека да мисли за неговото отстраняване.
Всяко нарушение на Великите Божествени закони е допиране с пръст до пламъка на свещта. Всяко такова нарушение води към страдание. И чрез тях зрее в съзнанието на човечеството една разумност, проблясва една светлина, че трябва да живее в съгласие с великите закони на Природата. Учителя казва: Противоречията в Живота са задачи, дадени на вас, за да ви накарат да мислите.
Страданието ражда
подтик
в човека да мисли за неговото отстраняване.
Ето защо чрез страданията Животът се организира и оформя. Учителя казва: Човек става велик, когато минава през големи мъчнотии, страдания и изпитания и ги преодолява. При страданията човек се свързва с всички същества, които страдат, започва да ги разбира, да влиза в положението им. Всички страдащи стават близки за него.
към текста >>
97.
ВЪТРЕШНО РЪКОВОДСТВО
Те
подтикват
човека напред.
И тези условия идват по единствената причина, че не сте послушали Разумното сърце. Светлината не иде от Слънцето непрекъснато. Тя иде на вълни. По същия начин работи и Божественият Дух върху човека. От Духа периодически идват подтици в човешката душа – Божествени подтици.
Те
подтикват
човека напред.
Всеки Божествен подтик събужда в човека нови сили, дава възможност за нови постижения, носи нови идеи. Това е великата работа на Духа върху човека! Учителя казва: Обръщайте внимание на малките подтици във вас и ги следвайте. Всяка велика мисъл се нуждае от малките подтици.
към текста >>
Всеки Божествен
подтик
събужда в човека нови сили, дава възможност за нови постижения, носи нови идеи.
Светлината не иде от Слънцето непрекъснато. Тя иде на вълни. По същия начин работи и Божественият Дух върху човека. От Духа периодически идват подтици в човешката душа – Божествени подтици. Те подтикват човека напред.
Всеки Божествен
подтик
събужда в човека нови сили, дава възможност за нови постижения, носи нови идеи.
Това е великата работа на Духа върху човека! Учителя казва: Обръщайте внимание на малките подтици във вас и ги следвайте. Всяка велика мисъл се нуждае от малките подтици. Те раждат във вас една велика идея.
към текста >>
98.
ВЪВЕДЕНИЕ В БОЖЕСТВЕНИЯ ЖИВОТ
Това събужда в него
подтик
и той да работи.
На всичко се радва, за всичко благодари. Като гледа как червеят пълзи, той се спира пред него, иска да му помогне с нещо. Като погледне към някое дърво, на което вятърът люлее листата, той изпитва разположение към него, пожелава да му помогне. Пред този човек всичко оживява. Той вижда навсякъде Божия Дух, Който работи и помага.
Това събужда в него
подтик
и той да работи.
При молитвата човек учи небесния език. При молитвата човек общува с Бога, приема Божествения живот и Божествените идеи. При истинската молитва човек поне за един миг трябва да преживее едно Божествено състояние. Без размишление за великите и красиви неща не можете да се повдигнете. Молитвата е призоваване на Бога да ни научи да мислим право.
към текста >>
99.
ВРЪЗКА С ЦЕЛОКУПНИЯ ЖИВОТ
Когато човек прояви Доброто, хиляди други хора в света, които са сродни нему, ще добият
подтик
да направят Добро.
ВРЪЗКА С ЦЕЛОКУПНИЯ ЖИВОТ Някой път изпитвате скръб, понеже някъде в света един човек е нарушил великия закон на Доброто. Друг път изпитвате Радост, понеже в някоя част на света един човек е изпълнил малкия закон на Доброто. У ч и т е л я
Когато човек прояви Доброто, хиляди други хора в света, които са сродни нему, ще добият
подтик
да направят Добро.
Когато човек направи престъпление, пак множество хора, сродни нему, ще добият подтик да сторят същото. Ето защо човек със своите мисли, чувства и постъпки е отговорен, понеже това се предава и на другите. Учителя казва: Ти отиваш при една бедна вдовица да й помогнеш. С това даваш подтик на хиляди хора да направят Добро.
към текста >>
Когато човек направи престъпление, пак множество хора, сродни нему, ще добият
подтик
да сторят същото.
ВРЪЗКА С ЦЕЛОКУПНИЯ ЖИВОТ Някой път изпитвате скръб, понеже някъде в света един човек е нарушил великия закон на Доброто. Друг път изпитвате Радост, понеже в някоя част на света един човек е изпълнил малкия закон на Доброто. У ч и т е л я Когато човек прояви Доброто, хиляди други хора в света, които са сродни нему, ще добият подтик да направят Добро.
Когато човек направи престъпление, пак множество хора, сродни нему, ще добият
подтик
да сторят същото.
Ето защо човек със своите мисли, чувства и постъпки е отговорен, понеже това се предава и на другите. Учителя казва: Ти отиваш при една бедна вдовица да й помогнеш. С това даваш подтик на хиляди хора да направят Добро. Това е закон.
към текста >>
С това даваш
подтик
на хиляди хора да направят Добро.
Когато човек прояви Доброто, хиляди други хора в света, които са сродни нему, ще добият подтик да направят Добро. Когато човек направи престъпление, пак множество хора, сродни нему, ще добият подтик да сторят същото. Ето защо човек със своите мисли, чувства и постъпки е отговорен, понеже това се предава и на другите. Учителя казва: Ти отиваш при една бедна вдовица да й помогнеш.
С това даваш
подтик
на хиляди хора да направят Добро.
Това е закон. В даден момент ти не си изпратен при всички бедни, а само до един. Ти си едно звено в Природата. И ако ти се откажеш да вървиш напред, то мнозина не ще се мръднат. Щом извършиш престъпление, всякога ще почувстваш скръб в душата си.
към текста >>
100.
ИСТИНАТА ОСВОБОЖДАВА
Тя е Божествен
подтик
, вложен в глъбините на човешката душа.
Светлината и Свободата му са се увеличавали. Поучително е да се познава този велик път, извървян от човека, осветен от безброй жертви на великите мъченици на Истината. Той е свещен. Той е път, който води към свободата. Човек винаги жадува за Свободата, винаги я търси – работи за нейното постигане.
Тя е Божествен
подтик
, вложен в глъбините на човешката душа.
Няма сила, която да премахне този подтик, понеже това е подтик на Разумното начало. Човешката душа има стремеж да бъде свободна. Това е подтик не на обикновения човек, а на съзнателния. Това е подтик на човек, у когото се пробужда Божественото. Днес човечеството се стреми към един нравствен идеал, най-високия в Битието – идеала за Свободата.
към текста >>
Няма сила, която да премахне този
подтик
, понеже това е
подтик
на Разумното начало.
Поучително е да се познава този велик път, извървян от човека, осветен от безброй жертви на великите мъченици на Истината. Той е свещен. Той е път, който води към свободата. Човек винаги жадува за Свободата, винаги я търси – работи за нейното постигане. Тя е Божествен подтик, вложен в глъбините на човешката душа.
Няма сила, която да премахне този
подтик
, понеже това е
подтик
на Разумното начало.
Човешката душа има стремеж да бъде свободна. Това е подтик не на обикновения човек, а на съзнателния. Това е подтик на човек, у когото се пробужда Божественото. Днес човечеството се стреми към един нравствен идеал, най-високия в Битието – идеала за Свободата. Свободата е висшата цел, към която се стреми човек.
към текста >>
Това е
подтик
не на обикновения човек, а на съзнателния.
Той е път, който води към свободата. Човек винаги жадува за Свободата, винаги я търси – работи за нейното постигане. Тя е Божествен подтик, вложен в глъбините на човешката душа. Няма сила, която да премахне този подтик, понеже това е подтик на Разумното начало. Човешката душа има стремеж да бъде свободна.
Това е
подтик
не на обикновения човек, а на съзнателния.
Това е подтик на човек, у когото се пробужда Божественото. Днес човечеството се стреми към един нравствен идеал, най-високия в Битието – идеала за Свободата. Свободата е висшата цел, към която се стреми човек. Това е стремеж да се освободи той от всички ограничения, които са наложени на неговата истинска природа. Безброй борби е водил човек за Свободата.
към текста >>
Това е
подтик
на човек, у когото се пробужда Божественото.
Човек винаги жадува за Свободата, винаги я търси – работи за нейното постигане. Тя е Божествен подтик, вложен в глъбините на човешката душа. Няма сила, която да премахне този подтик, понеже това е подтик на Разумното начало. Човешката душа има стремеж да бъде свободна. Това е подтик не на обикновения човек, а на съзнателния.
Това е
подтик
на човек, у когото се пробужда Божественото.
Днес човечеството се стреми към един нравствен идеал, най-високия в Битието – идеала за Свободата. Свободата е висшата цел, към която се стреми човек. Това е стремеж да се освободи той от всички ограничения, които са наложени на неговата истинска природа. Безброй борби е водил човек за Свободата. Излизал е от едно робство и е попадал в друго.
към текста >>
НАГОРЕ