Търсене в текстове за 'Подтик'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 126 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 3_30 Песните на Учителя в Мърчаево

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Понякога тези лични несгоди и затруднения се предизвикваха от Невидимия свят, за да може да се даде подтик и повод на някои от нас да посетят Учителя.
Обикновено към Мърчаево имаше непрекъснато движение на приятелите - от София до Мърчаево и обратно. Приятелите от София и провинцията бяха свикнали да посещават Учителя и това голямо разстояние не представляваше за тях пречка. А бяха наистина усилни времена, беше дошло времето за финал, за разрешаване на много световни проблеми. Но ние, околните, не съзнавахме това. Приятелите, със своите ежедневни човешки грижи, посещаваха Учителя за съвети и помощ. Понякога тези лични несгоди и затруднения се предизвикваха от Невидимия свят, за да може да се даде подтик и повод на някои от нас да посетят Учителя. Времената бяха такива, че хората забравяха за Божественото и за Школата и само настъпилите страдания и несгоди ни подтикваха да посещаваме Учителя. Това нещо го осъзнах много по-късно. Учителят ни приемаше, срещаше се с нас, даваше съвети, преспивахме и след някой и друг ден се връщахме в София. Този непрекъснат поток от хора и движение бе живият мост между нас и Учителя и между Учителя и света. Понякога правехме екскурзии от Мърчаево до съседни местности.
към текста >>

Времената бяха такива, че хората забравяха за Божественото и за Школата и само настъпилите страдания и несгоди ни подтикваха да посещаваме Учителя.
Приятелите от София и провинцията бяха свикнали да посещават Учителя и това голямо разстояние не представляваше за тях пречка. А бяха наистина усилни времена, беше дошло времето за финал, за разрешаване на много световни проблеми. Но ние, околните, не съзнавахме това. Приятелите, със своите ежедневни човешки грижи, посещаваха Учителя за съвети и помощ. Понякога тези лични несгоди и затруднения се предизвикваха от Невидимия свят, за да може да се даде подтик и повод на някои от нас да посетят Учителя. Времената бяха такива, че хората забравяха за Божественото и за Школата и само настъпилите страдания и несгоди ни подтикваха да посещаваме Учителя. Това нещо го осъзнах много по-късно. Учителят ни приемаше, срещаше се с нас, даваше съвети, преспивахме и след някой и друг ден се връщахме в София. Този непрекъснат поток от хора и движение бе живият мост между нас и Учителя и между Учителя и света. Понякога правехме екскурзии от Мърчаево до съседни местности. Така беше направена една екскурзия и до хижа "Острец".
към текста >>

Защото онзи свят от музика е едно състояние, където Духът преминава и организира тези музикални светове, дава подтика за едно състояние на Духа, изразяващо се в мелодия.
След свършването на песента, Учителят се обърна и й каза: "Това не е най-доброто изпълнение на тази песен". Учителят я сряза и тя се сконфузи и си прибра разперените криле на примадона. Учителят се обърна към нея и й каза: "Тя, тази песен, може да се изпълни по друг начин, а не както я изпълнявате сега". Това бе опитност за Beca Несторова, но Учителят показа как не трябва да се изпълнява тази песен. Във всяка песен има вътрешен мотив, който е връзката, по която тази песен е слязла от Невидимия свят, в който тя обитава. Защото онзи свят от музика е едно състояние, където Духът преминава и организира тези музикални светове, дава подтика за едно състояние на Духа, изразяващо се в мелодия. В зависимост от това в какво поле, в каква сфера е това движение - такова е и състоянието на онези същества, чийто живот е да изявят живота на Духа чрез музиката. Та Учителят сваляше тази песен не когато Той искаше, а когато песента идваше отгоре, достъпна за Него и Той вземаше цигулката и я изсвирваше или я изпяваше. Понякога ставаше веднага, а понякога това беше труден процес, отнемащ часове, дори и дни. Учителят обичаше да казва: "Песента си замина". Или: "Трябва да се чака, за да дойдат съществата, за да я донесат".
към текста >>

2. 3_55 Учителят и толстоистите

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Много пъти Учителят бе споменал, че жената на Сократ - Ксантипа - със своя активен ум е подтиквала Сократ за работа, понеже той бил много пасивен.
Тези учения са продукт на човешкия ум, а Учението на Учителя е изява и проява на Бога. Ето там е разликата. Много пъти Учителят в беседите Си е споменавал за Лев Толстой и за него ще намерите много написани неща. Учителят каза, че Лев Толстой е прероденият Сократ. Така че Толстой не беше случаен дух. Много пъти Учителят бе споменал, че жената на Сократ - Ксантипа - със своя активен ум е подтиквала Сократ за работа, понеже той бил много пасивен. И всички комични истории от техния съвместен живот се дължат именно на това. Тя е била активен, а той пасивен принцип. Така, както Сократ навремето не можа да разреши въпроса с жена си, така и по наше време прероденият Сократ, тоест Лев Толстой, не можа да разреши въпроса с жена си - София Андреевна. А коя бе София Андреевна? Тя беше преродената Ксантипа от времето на Сократ.
към текста >>

3. 3_57 Трите клона на Бялото Братство в Школата на Учителя

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

"Трите клона на Бялото Братство в Школата на Учителя" Всемирното Велико Бяло Братство е давало подтик за създаване на всички минали човешки култури.
"Трите клона на Бялото Братство в Школата на Учителя" Всемирното Велико Бяло Братство е давало подтик за създаване на всички минали човешки култури. Ако исторически се проследи пътят, по който са минали тези култури, ще се види, че те възлизат от едно и също място и правят един кръг, като минават от място на място през всички народи, които са обозначени от един Божествен план. Накрая се връщат на същото място откъдето са излезли. Първата култура на петата раса е индуската и тя опира на Хималаите. Пътят минава на запад и започва да прави кръг, като минава през Персия, Египет, Палестина, Гърция, Рим, отива в западна Европа и се връща отново на изток, като минава през славяните, за да стигне до планината Памир, която се допира до Хималаите и е част от тях. Това е затвореният кръг на тези култури на петата раса.
към текста >>

Като последователи се явяват Питагор, Талес, Платон, които дават подтик на гръцката култура. 6.
5. Гърция. В древна Тракия Учител е Орфей. Неговото учение е орфеизъм. То имало за цел да посвети учениците си в едно висше знание за силите в природата и да посеят своите идеи в готовите за това души. Неговото учение го намираме записано като легенди в гръцката митология, където висшите истини за живота са дадени в символична форма. Като последователи се явяват Питагор, Талес, Платон, които дават подтик на гръцката култура. 6. След като Гърция била завладяна от Римската империя, египетският клон преминава и отива в Рим. И той там се запознава с християнството, като се пресича с втория, палестинския клон. След като се запознава с християнството, представителите му са били изпратени между славяните. 7. От Римската империя този клон отива между славяните и пребивава между българите в един дълъг период. От българите преминава в Русия и стига до Памир.
към текста >>

4. 3_66 Ясновидци и светци

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

А най-важното бе, че те използуваха това течение на Бялото Братство и онзи вътрешен подтик на всички братя и сестри при откриването на Школата и от идването на Учителя при българския народ, те започнаха в самото Братство да прилагат методите на ложата на Черното Братство.
За нас те бяха лентяи, а за тях бяха ясновидци, светци и пророци. Освен това, те си служеха с нещо по-лошо - служеха си с лъжа и заблуждаваха онези, които бяха решили да тръгнат по друг път, по пътя на духовното преобразяване на човека. Това се даваше чрез Словото на Учителя. По този начин те загърбваха Словото на Учителя и подвеждаха, заблуждаваха и лъжеха с единствената цел да привлекат приятелите на своя страна, за да им слугуват. Така започнаха да ги ограбват чрез средства, чрез време и чрез сили. А най-важното бе, че те използуваха това течение на Бялото Братство и онзи вътрешен подтик на всички братя и сестри при откриването на Школата и от идването на Учителя при българския народ, те започнаха в самото Братство да прилагат методите на ложата на Черното Братство. Те бяха се определили вече да се оженят за света и се бяха оженили, и светът се проявяваше чрез тях. Те станаха поданици на Княза на този свят. И си свършиха много добре работата като поданици - това го видяхме ние много добре през следващите десетилетия на Школата чрез делата им, а и след заминаването на Учителя видяхме как опорочават всичко. Във връзка с това Учителят каза: "Който иска да бъде Мой ученик трябва да се откаже от баща, от майка, от своя си живот и да служи на Бога." Това означава да живее в Духа, а Духът се проявява чрез Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта - това е Пентаграмът, това е печатът на Третия Завет на Бога, който Той слага на челата на Синовете Божии. Ето това е Пентаграмът, който виси по стените в домовете на приятелите от нашето поколение, но който трябва да се сложи като дамга върху челата ви - на вас, от следващите поколения, които ще вървите по този път.
към текста >>

5. 3_68 Самозванецът

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Случиха се такива събития, че Михаил през 1936-1937 година започна да изучава активно френски език и този подтик не беше случаен, а дойде от друго място.
Не мога да ги нарека приятели, дори и условно в кавички. Мога да ги нарека само "хубавци". А с тази дума означавахме навремето онези, които позираха, които се окичваха външно с разни неща, за да направят впечатление. Не само така безобидно да обърнат внимание, но да привлекат, а после да използуват всичко за лична и користолюбива цел. Учителят беше споменал за тях, че ако искат да гадаят на ръце, на кафе или чрез астрологията, за да печелят пари - да отидат в Англия, да отидат във Франция, но тук Той не позволяваше тия неща. Случиха се такива събития, че Михаил през 1936-1937 година започна да изучава активно френски език и този подтик не беше случаен, а дойде от друго място. После той направи постъпки за заминаване във Франция за Парижкото изложение през 1937 година, замина и там остана. Събитията се развиха така, че той се свърза само с жени, започна да проповядва, направи група - групата се разраства в такива размери, че се образува Братство. Дори това предизвика идването на група французи през 1939 година, която направи контакт с Учителя и с нас. Отначало Михаил изнасяше идеи от Словото и Учението на Учителя, но по- късно сметна, че френският народ и френският език не са подходящи за Словото на Учителя и че Словото първо трябва да се преразказва и чак тогава интелигентните французи ще Го разберат. И това бе пътят на подхлъзване - Михаил започна да си дава свои неща, които бяха плод на онези сили, с които беше свързан.
към текста >>

6. 4_10 Музикалните опитности на учениците

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

ТОМ 1

А слушателите в салона го усетиха освен като успешно наше представяне, освен като вдъхновение, но и като общо радостно състояние, което нахлу в салона, създаде радост в сърцата на всички, оживление и подтик в душите им за нещо хубаво и възвишено.
След години, когато се огледахме, видяхме, че Школата има свой облик, свое лице, свой живот - беседите на Учителя, Паневритмията, екскурзиите на Витоша, летуванията на Седемте езера на Рила - съпровождани винаги с песните на Учителя. А музикалният живот течеше в своя естествен порядък - и индивидуално, и колективно. Веднъж дадохме вокален концерт с Митко Сотиров, тогава мой съпруг. След концерта Учителят каза, че имало присъствие от Невидимия свят. Ние двамата с него го усетихме като необикновено вдъхновение и пяхме така, че бяхме прехласнати в необикновено изживяване. А слушателите в салона го усетиха освен като успешно наше представяне, освен като вдъхновение, но и като общо радостно състояние, което нахлу в салона, създаде радост в сърцата на всички, оживление и подтик в душите им за нещо хубаво и възвишено. Ето така се изрази едно Небесно присъствие чрез Музиката на Учителя. Веднъж беше изпълнена песента "Идилията". Застанах пред Учителя и Го запитах за нея. Той каза: "Идилията още не е снета отгоре". Аз ахнах от почуда - "Как така, Учителю?
към текста >>

Това го разказвам на младите приятели, за да получат подтик и да знаят, че нещата не са крайно ограничени.
Ами тази, която свирите Вие, тази която свири брат Петър Камбуров, ами разработката на Кирил Икономов, която той свири? " Отначало сметнах, че Учителят има предвид точно и чисто изпълнение по оригинала, който Той бе свалил отгоре и познат като "Идилията". Но Той продължи: "Не, тя още не е снета отгоре! ". Въпросът за мен бе изяснен. Трябваше да се чака друга епоха, при едно друго човечество, когато щеше да дойде Онзи, Който трябва да свали истинската "Идилия" за онова истинско човечество, което трябва да дойде. Това го разказвам на младите приятели, за да получат подтик и да знаят, че нещата не са крайно ограничени. Затова, който иска и може, нека я снеме отгоре. За в бъдеще ще имаме духовни музиканти, които ще имат ръководство отгоре и пряка връзка с Небето. В това съм убедена. Тогава ще се оправят онези грешки при записа на песните, които ние допуснахме. Те ще имат ръководство отгоре, от Небето, но дали тогава ще им вярват другите?
към текста >>

7. 4_12 Музикална пауза в живота на ученика

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

ТОМ 1

Учителят се стараеше,освен чрез Словото Си, но и нагледно да ни предава онзи подтик, който може да задвижи живота ни в пътя на ученика.
Спомням си например сцената от една пиеска за стария и новия турист, изиграна пред Учителя. Този със старите разбирания, като отиде на извора да се напие със студена вода, ще си натопи краката в него - ще се измие, но ще го размъти, после ще се нахрани, но ще разхвърли разни книги и кутии и ще си отиде. После ще дойде другият турист, с новите разбирания. Той застава пред извора, ще го погледне с благоговейно чувство, ще се помоли, ще го изчисти, ще направи вадичка, за да отведе водата, ще почисти наоколо, после ще се измие настрана от извора, ще отпие няколко глътки от хубавата, чиста вода, която ще утоли жаждата му и ще благодари. Това бяха сценки по идеи на Учителя, взети от братския ни живот, а приятелите ги написаха и ние ги изиграхме пред всички на поляната. Учителят се стараеше,освен чрез Словото Си, но и нагледно да ни предава онзи подтик, който може да задвижи живота ни в пътя на ученика. Имаше моменти, които са записани в съзнанието ни като очевидци на онази епоха. Но те идват понякога спонтанно и ни връщат назад във времето на Учителя. Те се явяваха като музикална пауза в живота на ученика. Затова ние се спираме пред тях - защото те бяха част от нашия живот, те са уловени мигове от онзи миг на Вечността, когато Божественият Дух се изля чрез Всемировия Учител, дошъл между българите в Сила и Живот.
към текста >>

8. 4_13 Фрагменти от музикалния живот на Изгрева

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

ТОМ 1

Преградите са книжни за този, който има подтик в себе си, има висок идеал, има желание да учи.
Пресрещнахме се, а Той ми казва: "Ти, сестра, вече можеш. То преградите са книжни." Трепнах от радост, но пропуснах да Го попитам за какво ми Го каза. Има една беседа на Учителя, в която Той разказва как двама момъка обичали едновременно една мома и тя им рекла: "Който мине през тази преграда - прескочи я с коня си, него ще взема за мъж." Един от момците яхнал коня, препуснал, но стигнал до стената, уплашил се и се върнал. Другият момък не се уплашил, прескочил с коня и чак тогава видял, че преградата е книжна. Така взел момата за жена. Преградите са книжни за този, който има подтик в себе си, има висок идеал, има желание да учи. Като малка свирех на цигулка народни хора, пеехме в къщи и мечтаех да свиря на явно място и пред хора. Дойде това време, когато свирех в салона на "Изгрева", пеех пред Братството и Учителя, а след това работех години наред за създаване на симфоничния оркестър на Влади Симеонов в Пионерския дворец. Бях преподавател на учениците-цигулари - момчета и момичета. Оттам се пенсионирах. Когато бях малка, бяхме бедни, бях дрипава, живеехме в неуредена къща.
към текста >>

Настоящите бележки, които предоставям, имат за цел да подтикнат младите музиканти в техния път към изучаване песните на Учителя, за да могат от своя страна да ги предадат на следващите поколения.
Помагах им да влязат в Музикалното училище и да продължат да учат. Сега младите братски музикални деца израснаха. Станаха добри музиканти и продължават музикалния живот на Братството. През времето на Школата непрекъснато съм била на всички екскурзии с Учителя на Витоша и на Рила и непрекъснато съм свирила на Паневритмия. Изминаха много години, младите братски деца израснаха, станаха добри музиканти и сега те осъществяват музикалния живот на Братството. Настоящите бележки, които предоставям, имат за цел да подтикнат младите музиканти в техния път към изучаване песните на Учителя, за да могат от своя страна да ги предадат на следващите поколения. Моите заключителни думи за Школата на Учителя и Словото на Всемировия Учител са следните: Словото Му бе Дух на Бога Живаго. Песните Му бяха отзвук на Божествената Душа. Музиката Му бе творчески акт на Божествения Дух и творение на Божествената Душа. Амин. Записвал между 1976 - 1980 година д-р Вергилий Кръстев Уважаема сестра Мария Златева, След последната ни среща, аз продължавам да умувам и смятам, че Вашият материал е от изключително историческо значение за Школата, отнасящ за музикалния живот на "Изгрева". В това съм убеден.
към текста >>

9. 5_07 Закони на музиката

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

ТОМ 1

Беше невероятно летуване и мистично изживяване - вглъбяване в онези Начала, от които идва Духът на Орфея, който сътвори Школата си, дала подтик на гръцката цивилизация чрез неговия ученик Питагор.
Овидий, в своята книга "Хероиди", споменава за Хелбрус (Марица), която извира из стръмните, голи стени на ледовитите Родопи. Това показва, че в старите времена, са смятали Мусала и изворите на река Марица за част от Родопите. Действително, нашите географи и историци доскоро спореха дали Мусала е към Родопите или към Рила, но го зачислиха към Рила. В старите географии е част от Родопите. Ние няколко пъти сме летували на Маричините езера - там, където според думите на Учителя е била Школата на Орфея. Беше невероятно летуване и мистично изживяване - вглъбяване в онези Начала, от които идва Духът на Орфея, който сътвори Школата си, дала подтик на гръцката цивилизация чрез неговия ученик Питагор. Направете и вие същия опит и летувайте на Маричините езера. Ще имате подобно преживяване като нас. Старинна песен Учителят даде на 20 декември 1932 година следната песен на старинен език. 1. МЕР ХАИНЗИ 2. ВЕХЕР ДЕ ХАНЗИ 3.
към текста >>

10. 5_09 Песни и танци на слънцето

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

ТОМ 1

Той работеше естествено, просто, но не пропускаше момента на вдъхновението - вслушваше се във вътрешния подтик.
Паневритмията е един от методите, които Той е дал. Това са песни и танци на слънцето. Спомняме си как започна създаването на Паневритмията. Като че бе случайно. Учителят не обичаше да чертае предварително планове. Той работеше естествено, просто, но не пропускаше момента на вдъхновението - вслушваше се във вътрешния подтик. В онази пролетна привечер, Учителят и няколко сестри бяха на поляната край боровете и разговаряха. Ставаше въпрос за народните хора и танци. Учителят изпя малка мелодия и каза: "С какви движения ще изразите тази мелодия? " Направиха опит да намерят стъпки и движения, но не бяха сполучливи. Тогава Учителят показа движения - плавни, естествени, ритмични.
към текста >>

Така се роди първото упражнение на Паневритмията, като че случайно, но то послужи като подтик.
Ставаше въпрос за народните хора и танци. Учителят изпя малка мелодия и каза: "С какви движения ще изразите тази мелодия? " Направиха опит да намерят стъпки и движения, но не бяха сполучливи. Тогава Учителят показа движения - плавни, естествени, ритмични. Те отговаряха на мелодията. Така се роди първото упражнение на Паневритмията, като че случайно, но то послужи като подтик. Учителят хвана идеята, оттегли се в стаичката Си и започна да работи. Упражненията се раждаха едно след друго. Творческият огън се разпалваше и усилваше. Той тъй се увлече в работата Си, че нощем до късно можеше да се чуе цигулката Му в неговата стаичка. На сутринта Той опитваше с учениците новите упражнения.
към текста >>

11. 5_26 Ще се развеселя премного заради Господа

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

ТОМ 1

При другото човечество, което ще дойде, човек няма да бъде ограничен и ще борави със свободата и с вдъхновението си така, както изисква подтикът на неговата душа.
При отклонение от геометричните форми в изкуството се чувствува свобода. С помощта на вдъхновението тя се доближава до висшите измерения на реалността, чрез образите и формите на преходното човешко измерение. Учителят свали новата песен и я изпълняваше с вдъхновение, с широта и висота, отиваща до Небесните Селения, откъдето бе дошла. Ушиха й дрешка, нотираха я и я ограничиха. Това може да направи днес теорията на музиката с истинското вдъхновение. При другото човечество, което ще дойде, човек няма да бъде ограничен и ще борави със свободата и с вдъхновението си така, както изисква подтикът на неговата душа. Войната завърши така, както предсказа Учителят - германците загубиха и заедно с тях и България претърпя втора национална катастрофа. Не послушаха и този път Учителя - толкоз можа да направи този народ. Колко пъти го спаси Той от нещастие. Българите не знаят какво дължат на Учителя.
към текста >>

12. 6_04 Мория и Кут Хуми

НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

ТОМ 1

В човечеството след това се събуди подтикът за търсене на смисъла в порядките на този свят, жаждата към нови идеи, нови мисли, които като резултат да дойдат до едно по-ново и по-съвършено човешко общество.
"Мория и Кут Хуми" След Първата световна война, човечеството беше преживяло безсмислието на егоизма, чудовищната лакомия, вкостенелите и назадничави идеи, че силният трябва да ограбва благата на мирния и работлив човек, за да живее охолно и безгрижно, за да командува и управлява. Хората, които бяха проводници на тези идеи не знаеха един велик и основен закон в природата, който беше изнесен от Учителя: "Колкото и голяма да е дадена сила, ще дойде друга, по-голяма сила, да я ликвидира". Историята по блестящ начин е показала правотата на този закон. Къде са великите империи на миналото: Вавилонската, Персийската, Египетската, Римската, империята на Чингиз-хан и коя ли още не? Тези разбирания бяха хвърлили човешкия род в една безумна кървава баня, в която загинаха милиони хора, съпроводена с чудовищни разрушения, мъки и страдания. В човечеството след това се събуди подтикът за търсене на смисъла в порядките на този свят, жаждата към нови идеи, нови мисли, които като резултат да дойдат до едно по-ново и по-съвършено човешко общество. Всичко това създаде условия за раждането на ред идейни течения, които бързо намираха почва в жадния за нещо по-ново и по-съвършено човешки ум. Едно от тях беше и теософското движение, което водеше своето начало от Индия. То намери добра почва у нас и неговите последователи пълнеха страната ни с преводна и оригинална литература, в която се излагаха идеите и схващанията на това движение. Между другото те прекарваха мисълта, че учението се ръководи и вдъхновява от двамата Велики Учители с надчовешки качества, имената на които бяха Мория и Кут Хуми. Казваха, че живеели някъде в Хималаите, но не казваха къде, както не се поясняваше дали тези Учители са във физически тела или в някакви други тела, за каквито те тъй много говореха в своята литература.
към текста >>

13. 8_02 Как се записаха и издадоха песните на Учителя

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 1

Всички приеха този метод като удар с нож в гърба на всички онези, които работеха от няколко години и бяха подтиквани да работят.
Постъпката бе грозна и не беше метод на Школата. Всички се ожесточиха срещу Борис и книгата, вместо да се радват на това издание, което бе за времето си много сполучливо. Борис допусна още една грешка. Трябваше да охрабри онези, които работеха и бяха събрали материали, та да ги накара да издадат втора книга за Учителя и така да бъдат поместени и техните материали. Но това не стана и оттук започна разединението, което трае и до днес сред нашето поколение. Всички приеха този метод като удар с нож в гърба на всички онези, които работеха от няколко години и бяха подтиквани да работят. Те го схванаха така - че по този начин са били заблуждавани и отклонявани да не обърнат внимание, че в пълна тайна се печата книга. Това бе първата част от една грозна история. Втората част - една друга грозна история - стана след като излезе Песнарката, една година след книгата "Учителят". Това издание бе на Мария Тодорова. То взриви и останалите, които не бяха засегнати лично от хвърлената бомба при издаването на книгата "Учителят".
към текста >>

14. 8_07 Кога и как бе създадена Паневритмията

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 1

По този начин Той ги подтикваше към творчество.
Пред Него стояха Катя Грива и още няколко сестри. Те разучаваха упражненията в салона. Но Учителят приложи особен метод на разучаване. Свиреше се мелодията, а Той чакаше и искаше да види какво ще се сетят те, според мелодията и какво ще покажат като подходящо движение за тази мелодия. Учителят искаше да види дали те ще се сетят, дали ще налучкат най-правилното разрешение. По този начин Той ги подтикваше към творчество. След като са направили вече няколко опита по изсвирената мелодия, накрая Той им даваше упражнението. Показваше им го и те го разучаваха. Но и тук Той прилагаше същия метод - показваше упражнението, но не до края, с последната му фаза. Трябваше те да се сетят. Това беше доста интересно.
към текста >>

15. 8_14 Дни и години на драматични развръзки

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 1

И културата, правдивостта в света, се подтикват все от тяхната мощна сила, от техния мощен Дух.
Всемирното Бяло Братство не може да избере такъв един малък народ за свое седалище. То не е избрало нито Англия, нито Франция , нито Германия, нито Русия. Другаде си има свое седалище. Единственото нещо, което съществува в света, то е Всемирното Бяло Братство. Всички други хора: писатели, свещеници, проповедници, философи, всички те са служители на Бялото Братство. И културата, правдивостта в света, се подтикват все от тяхната мощна сила, от техния мощен Дух. Когато Христос дойде на земята, тия велики Бели Братя изпратиха от небето един полк ангели, служители техни, да пеят. След тях дойдоха тия трима мъдреци, адепти от Изток, да се поклонят на Христа. И те бяха техни служители. И някои казват: Бялото Братство в България не вирее. Българите трябва да знаят, че свободата им е дадена от Бялото Братство!
към текста >>

16. 9_05 Кой бе Учителят?

АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )

ТОМ 1

Всеки жест, всяко движение и всичко в Него даваше подтик за един възвишен живот.
Аз съм Бащата, а Христос преди две хиляди години бе Синът! Днес Бащата е на "Изгрева" и Всемировият Учител е тук". И действително, каквото предприемеше Учителят да върши, свършваше го и то - образцово. В Него имаше отношение към всяка една малка работа. Имаше маниер, грация и съвършенство в Неговите движения, каквито никъде не съм видял. Всеки жест, всяко движение и всичко в Него даваше подтик за един възвишен живот. В ежедневния живот на "Изгрева" Той беше навсякъде - в приемната за гости, където идваха при Него отвсякъде за съвет, в кухнята, в градината. Той бе навсякъде и намираше време да отскочи и да навести всички. И на всички даваше съвети, както за обикновените неща в нашия бит, така и съвети, които имаха пророчески и духовен смисъл. Той беше навсякъде точен и акуратен. Каквото обещаваше, навреме го изпълняваше.
към текста >>

17. 10_11 Исус Христос - Глава на Великото Бяло Братство

ТОМ 1

Христовият Дух създава онази мощна Душа, която прониква всички хора, прониква навсякъде като мощен Подтик на цялото човечество, за да върви напред.
Той ще се прояви като Светлина и Виделина в Човешкото съзнание и тогава ще дойде Царството Божие на земята: "Аз съм с вас до скончанието на века". И тогава: "И ще ви дам от Духа си" - ще се прояви Ново съзнание, с което ще се ознаменува идването на Христа. Как? С пробуждането на човешкото съзнание в свръхсъзнанието, защото Христовият Дух е във всички светове - на физическия свят, Духовния свят и Божествения свят. Христовият Дух създава тясната връзка между човека и Духовния свят, а от друга страна прекарва връзката между човешката душа и Божествената Душа. Затова е необходимо будно съзнание, Светлина в ума, Светлина в съзнанието му, за да се установи връзката между човешката душа и Христовия Дух, чрез Виделината, която Той носи в духовния свят на човека. Христовият Дух създава онази мощна Душа, която прониква всички хора, прониква навсякъде като мощен Подтик на цялото човечество, за да върви напред. С възкресението на Христа настъпва нова епоха - епоха на ликвидацията на човешката карма. Как? Чрез закона на прераждането. Пътят на прераждането е път на страданието на човешката душа и мъчението на човешкия дух. Единственият път за познаване на Бога и Христа от човека на земята е пътят на страданието. Да приеме страданието с радост и мъчението с търпение, при това с будно съзнание - това означава, че е дошъл моментът за човешкото пробуждане на съзнанието му.
към текста >>

18. 10_13 Великият Учител Беинса Дуно и Космогонията на музиката Му

ТОМ 1

Но тя може да послужи за разширяване на човешкото съзнание и да послужи като подтик на съвременната музика и човека.
Тук има движения в две противоположни посоки, тук става едно прекръстосване между ума и човешкия дух, защото умът е мъжът на сърцето, а човешката душа е невестата на човешкия дух. Така се създава хармонията и съединението с Бога. Окултната музика е непреривна - тя се движи нагоре-надолу с по- силни трептения и с по-къси вибрации, за да разширят съзнанието на човека. Тя е за пробуденото човешко съзнание, което има връзка с Невидимия свят и има пряко съобщение на Светлината в ума му и Виделината в душата му. За другите хора тя е затворена, понеже не може да влезне в тяхното съзнание, защото то няма съобщение с Невидимия свят. Но тя може да послужи за разширяване на човешкото съзнание и да послужи като подтик на съвременната музика и човека. И да се изложи пред света, и да се представи от първокласни изпълнители, тя е скрита за обикновеното човешко съзнание, защото човешкото съзнание е заключено за нея. Когато Музиката, слезнала от Небето стане Светлина на физическото поле, тя може да проникне в ума на човека и да даде полет на мисълта към по-висши полета. Това е целта на окултната музика - да даде непреривност на Светлината в човешкия ум и непреривност на Виделината в човешкото съзнание. Музиката слиза чрез Виделината. Музиката влиза в човешката мисъл като Светлина.
към текста >>

19. 1. СПОМЕНИТЕ - Пътя на ученика

Борис Николов

ТОМ 2

Братския живот носех в душата си и го прилагах по свой вътрешен подтик.
Като че ли съвсем случайно. Бях отишъл да заверявам документите си в окръжния град, защото предстоеше да замина на запад да уча. Случи се тъй, че попаднах на събора на Братството, който по това време ставаше в Търново. За Бялото Братство до тогава не бях чувал нищо, но с идеите на Братството живея откакто се познавам. По тези идеи и мисли постоянно мислех. Братския живот носех в душата си и го прилагах по свой вътрешен подтик. Тъй че аз бях подготвен отдавна за тази среща и се почувствах в сродна среда. Тук срещнах хора, които ми бяха близки по мисъл, родни, макар че не бях се срещал с тях до тогава. В живота има едно чудесно съчетание на невидимото с видимото, на незнайното с знайното, на рационалното с ирационалното. Това съчетание на незнайното със знайното е едно от най-дълбоките трогващи преживявания. И тъй животът на човек е включен в друг голям живот, свързан с живота на много същества, негови близки, връзките от едно далечно минало се реализират в този голям живот.
към текста >>

20. 7. ДЯДО БОТЮ - ЖИТОТО И ЦАРСКАТА ХАЗНА

Борис Николов

ТОМ 2

Тя го подтиква да отиде втори път.
Накрая решава да угоди на баба и тръгва за Балкана да търси пещерите. Отива и ги намира. Намира и знаците така както са обозначени в писмото. Но той не предприема нищо, защото е отишъл тъй с голи ръце само да огледа. Връща се и съобщава на баба ми. Тя го подтиква да отиде втори път. С голям зор той тръгва, но когато отива за втори път да търси съкровището, то пещерите са били пълни със змии и той се уплашил. Лятото е било минало и е била ранна есен. А отровата на змиите през есента е най-силна. Да те ухапе една от тези змии, смъртта ти е сигурна. Трябва да избираш: или злато или смърт от змия.
към текста >>

21. 73. БИТ НА УЧИТЕЛЯ

Борис Николов

ТОМ 2

Учителят даде подтик на туризма като явление у нас.
На екскурзии ходеше с нас. Изкачваше се на височини. Издържаше продължително пътуване пешком. Издържаше на суровия живот. Спали сме с Него по планините зиме, при сняг, при дъжд, при студ и пек. Учителят даде подтик на туризма като явление у нас. Тогава ни се смееха отначало. Масовото ходене по планините ние го дадохме. По времето когато Учителят е съставял „Завета на цветните лъчи на светлината" е бил в колибата на Иларионова в тяхното лозе извън града. Учителят е боледувал известно време по това време както ми казваше сама Еленка. После на събора в Търново Той споменава, че когато готвел тази книжка е бил атакуван и че са опитвали да посегнат на здравето Му онези от другата Ложа.
към текста >>

22. 94. СПИСАНИЕ „ЖИТНО ЗЪРНО

Борис Николов

ТОМ 2

Това подтикна приятелите и те създадоха редакционен комитет в София, в който влязоха 5 братя и пет сестри с литературни наклонности.
Тиражът не бе голям, не се целяха никакви печалби и едва се покриваха разноските. Сътрудниците работеха безвъзмездно, нямаше хонорари, нито заплати. Редовно се изпращаха писма за нови абонати и за изплащане на вноските. През втората годишнина на списанието Учителят подсети на събора в Търново 1923 г. да се организира издаването на книжнината. Това подтикна приятелите и те създадоха редакционен комитет в София, в който влязоха 5 братя и пет сестри с литературни наклонности. Редакцията на „Житно зърно" се помещаваше в салона на „Оборище" 14. По-късно като главен редактор се оформи Георги Радев. Но първите години се движеше от Георги Марков и Методи Константинов. Днес списание „Житно зърно" едва ли го има някъде напълно запазено от всичките му годишнини. Много от нашите поетеси писаха първите си стихове там.
към текста >>

23. 124. ПЕСЕНТА „СЪРДЕЧНИЯТ ЗОВ

Борис Николов

ТОМ 2

Братът разбира, че Учителят е видял цялото положение там, че сам го е подтикнал именно в онзи момент да напише музиката на песента, като му е внушил думите: „Сега или никога!
Учителят го приема в стаичката Си и му посочва стола да седне. Ковачев изважда нотирания лист на песента и Му го подава без да промълви и дума, обзет предварително от необикновено вълнение. Учителят го взима, оглежда го и казва: „Ако не пишеше музиката на тази песен когато падаха гранатите около палатката ти, то и ти щеше да пострадаш. Тази музика те спаси." Ковачев седи настръхнал. Той още нищо не е казал, не е отворил устата си да каже дума, а ето Учителят пред него знае при какви условия е писал песента там на фронта в онази палатка. Братът разбира, че Учителят е видял цялото положение там, че сам го е подтикнал именно в онзи момент да напише музиката на песента, като му е внушил думите: „Сега или никога! " Разбира се, че Учителят го е охранявал и предпазвал от опасността през време на сражението там на фронта. Той пада на колене пред Учителя както започва песента: „Пред Теб припадаме Господи днес с чисти трепетни души". Учителят пристъпва към него, вдига го и му казва: „Да видим как звучи песента". После изважда цигулката си, слага нотния лист на стойката и започва да я свири. Учителят я изсвирва няколко пъти, а Ковачев стои и слуша.
към текста >>

24. 128. ПАНЕВРИТМИЯТА

Борис Николов

ТОМ 2

Така че подтикът да се даде Пентаграмата беше дошъл от Цочо Диков, който бе направил първият опит.
След това Той започна да дава движенията, мелодията и текста на Пентаграмата. Така се получи следващото упражнение-мелодия, думи и'движения все от Него. То е едно важно упражнение и не е лесно за изпълнение. Доста трудно се обучиха приятелите. И мина известно време докато се заучи. Така че подтикът да се даде Пентаграмата беше дошъл от Цочо Диков, който бе направил първият опит. Той бе оригинален брат и беше лаборант на професор Консулов. Той непрекъснато работеше върху проблема за движението на Луната около Земята и обясняваше защо обиколката й около оста и около земята са едни и същи. Проблемът за луната му бе проблем на живота. Той издаде съчинение за тази своя работа. Не зная къде се намира.
към текста >>

25. 34. ЗА ГОДИШНИНАТА НА БРАТ ГЕОРГИ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Те ще ни дават винаги подтик и сила да ходим в този светъл път.
Отминал ли е той? Не е отминал. И до колкото ние имаме този живот и носим това служение, той е с нас! Учителят казва: „В Любовта раздяла няма! " Колко хубави дела ни показа брат Георги. Те ще ни дават винаги подтик и сила да ходим в този светъл път. Брат Георги беше истински ученик на Учителя. Пътят на учениците на Бялото Братство е път през вековете, белязан със святи подвизи. Път на служение и жертви. Всички си спомняме брат Георги работлив, скромен, изпълнен с дух и вяра, предан на Учителя и неговото дело. Спомняме си много примери от неговия живот разказвани от него самият, в разговори, простичко, естествено, свенливо, поетично.
към текста >>

26. 64. ХУДОЖНИКЪТ БОРИС ГЕОРГИЕВ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Защо имаше този подтик да Го рисува и от къде беше дошъл ние не знаем.
64. ХУДОЖНИКЪТ БОРИС ГЕОРГИЕВ Случи се така, че след откриването на Школата 1922 г. на ул. „Опълченска" 66, където живееше Учителят идва Борис Георгиев - художник с намерение и желание да нарисува образа на Учителя. Защо имаше този подтик да Го рисува и от къде беше дошъл ние не знаем. На други хора Учителят не разрешаваше да бъде рисуван, но на него разреши. По това време във вестниците имаше написани и клевети срещу Учителя и за доказателство на техните писания бяха сложили снимка на Учителя в профил и върху този образ Му се об-ругаваха. Затова Учителят в онези години не разрешаваше да бъде заснеман от фотографи. И след тази фотография трябваше да изминат почти десет години, та чак накрая Учителят да разреши да бъде заснеман. Учителят се съгласи след това да бъде фотографиран, защото един от фотографите поиска от Него разрешение да остави на идущото човечество доказателства, че Учителят е бил в плът и кръв между българите.
към текста >>

27. 96. АРХИВЪТ НА САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Изгоряха в борбите, които водеха помежду си подтиквани и направлявани от жени.
Тя приживе си ги пръскаше и тогава сама си раздаваше тефтерчетата на този или онзи, на своите познати. А онова, което остана и аз съхранявах 35 години до 1980 г., моите най-верни сътрудници ги откраднаха под внушение на жена и провалиха всичко. Влезне ли жена в една Окултна Школа и започне ли да управлява, то се проваля всичко. Така една жена провали Боян Златарев и Петър Филипов. Така изгоряха много братя в Братството от жени и заради жени. Изгоряха в борбите, които водеха помежду си подтиквани и направлявани от жени. Аз съм свидетел на всички тези неща и преживях всички и дочаках когато младите трябваше да видят как се изпълнява Окултния закон за съхранение Словото на Учителя. В Окултната Школа на Бялото Братство не трябва да има жени, а само сестри. Жената трябва да се превърне на сестра само чрез проучване Словото на Учителя и изпълняване на волята Му. Тогава сестрата става духовна сестра и тя работи за Делото на Учителя. Накрая тя трябва да стане съработница на Бога и да съхрани в себе си Божествения хляб от Словото на Учителя.
към текста >>

28. 99. ЖЕНЕНИ В МЛАДЕЖКИЯ ОКУЛТЕН КЛАС НЕ СЕ ДОПУСКАТ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

От къде беше дошъл подтика ние не знаем.
99. ЖЕНЕНИ В МЛАДЕЖКИЯ ОКУЛТЕН КЛАС НЕ СЕ ДОПУСКАТ Ние младежите се събрахме, пожелахме и помолихме Учителя да ни държи Слово. От къде беше дошъл подтика ние не знаем. Но ние бяхме първи, които поискахме Учителят да ни говори. Така се оформи Младежкия Клас и от там започна всичко. Старите приятели като видяха това започнаха да ревнуват и отидоха при Учителя и настояваха да им говори на тях, а не само на нас младите. Учителят се съгласи и така се оформи общият Окултен Клас. Ние от Младежкия Окултен Клас можехме да посещаваме Общия Окултен Клас, но женените и възрастните приятели не можеха да посещават Младежкия.
към текста >>

29. 104. ЕДИН ДЕН НА БЕСЕДА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Така брат Звездински реализира един Божествен подтик и описа този ден.
Той пее и ние пеем! Той играе и ние играем. Колко е добре да живее човек с Господа! " Ето това е описанието на един ден на Изгрева с Учителя. Ето това е един Божествен ден на Изгрева. Така брат Звездински реализира един Божествен подтик и описа този ден. А ние откликваме на същия подтик и го поместваме.
към текста >>

А ние откликваме на същия подтик и го поместваме.
Той играе и ние играем. Колко е добре да живее човек с Господа! " Ето това е описанието на един ден на Изгрева с Учителя. Ето това е един Божествен ден на Изгрева. Така брат Звездински реализира един Божествен подтик и описа този ден. А ние откликваме на същия подтик и го поместваме.
към текста >>

30. 37. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Каквото човек изпраща отдолу нагоре под формата на молитви, това ще получи отгоре под формата на светла мисъл, сила на духа и подтик за добри дела.
А той от своя страна променяше човешката воля на началника и властите. А този ангел беше измолен с молитви към Бога, за съдействие и спасение. Много молитви бяха изречени от мен и изпратени към Небето. В отговор на това много светли мисли бяха изпратени от горе от Невидимия Свят в отговор на моите молитви. Такъв е законът. Каквото човек изпраща отдолу нагоре под формата на молитви, това ще получи отгоре под формата на светла мисъл, сила на духа и подтик за добри дела. Не зная дали ще можете да възприемете всичко, което бе написано от „Окованият ангел". Без тази история, която разказвам, без моите спомени от затвора и без да познавате историята на процеса, вие в никакъв случай не бихте могли да прочетете и разберете изповедите на „Окованият ангел". Но тук ще ви цитирам нещо от Учителя за пояснение на моите думи. „В затвора има хора, които са лежали цели десет години и в тЬва време са се молили на Бога да им отвори по някакъв начин очите да прогледат, да разберат какъв е смисълът на живота. Тъй щото попаднете ли между тези хора, проповядвайте." (Условие за разумния човек - стр. 142).
към текста >>

31. III. ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Давала е подтик, идейни импулси и се е оттегляла в своето вътрешно убежище.
Всички същества участвуват в него. Даже едно малко цветенце, което си живее някъде в планината е необходимо, необходим елемент, за да се роди една мисъл в теб. Мисълта на ученика е свързана със Словото на Учителя. 5. Школата и днешната епоха. „В миналото Школата за кратко време е излизала пред света, осветявала е живота на епохата. Давала е подтик, идейни импулси и се е оттегляла в своето вътрешно убежище. В днешната епоха сега, Школата на Бялото Братство се явява в света, но сега тя е решила да проведе всичките си принципи в целокупния живот, да одухотвори живота като внесе в него нови импулси, постави нови принципи, които като се реализират по новите методи на Школата, ще дадат нов облик на живота на човека и на целокупното човечество. Сега ние отваряме Школата. Тя не е само за избраните. Тя е за всички, които имат стремеж да учат, като стремежът за учене е за красивото и великото в живота. На няколко пъти Школата се е отваряла в Европа.
към текста >>

32. IX. НОВАТА ЕПОХА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Земята излиза от тринайстата сфера." Днес, когато Учителят изсвири тази музика у всички имаше чувство, че се даде голям подтик за идването на Новото в света!
Те идват на земята по два начина: едни от тях ще се родят на земята както обикновено, а други ще се вселят в готовите души. Тази война не е човешка! Черните Братя са виновни за тази война! Сега в днешната епоха се свършва тъмната епоха. Кали-Юга е епохата на тъмнината и почва светлата епоха! Земята излиза от тринайстата сфера." Днес, когато Учителят изсвири тази музика у всички имаше чувство, че се даде голям подтик за идването на Новото в света! Поздрав на всички братя и сестри." С братски поздрав Ваш Боян Боев МИРЪТ ИДЕ! Писмо на Боян Боев до Мария Тодорова и Борис Николов Село Мърчаево, 9.VII.1944 г. „Любезна сестра Мария, любезни брат Борисе, Вчера бях на Изгрева, но за малко и нямах време да се отбия. Желаех да дойда, за да си поговорим. Учителят каза, че ще ходим на хижа Острец по няколко дена след Петровден.
към текста >>

33. ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ ПОСЛЕСЛОВИЯ ХРОНИКА НА СЪБИТИЯТА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 3

Днес някои поддръжници на тезата за уставите твърдят, че уж Учителят лично е дал тази идея и е дал подтик да си създадат устав на времето Русенския кръжок.
Техният устав преди това е бил утвърден от Министъра на Вътрешните работи с N 1617 от 13 юли 1921 г., както е и утвърден от Министерството на земеделието с N 7808 от 22 юни 1922 г. Уставът го издават в отделна книжка, поради което е запазен и досега. Създават си Управителен съвет с мандат три години, правят си печат, издават си членски карти със снимки на всеки член. Зарегистрирани са като „Общество Бяло Братство". 2. Всеки, който днес се запознае с устава им ще види, че той няма нищо общо с Школата на Бялото Братство и със Словото на Учителя. Днес някои поддръжници на тезата за уставите твърдят, че уж Учителят лично е дал тази идея и е дал подтик да си създадат устав на времето Русенския кръжок. Това не е вярно. Това е една голословна лъжа. А защо ли? Ето защо: На този въпрос Учителят се спира и го разглежда като отговор на устава на русенци и на тяхната регистрация в 27 школна лекция на Общият Окултен Клас, II година от 29 април 1923 г. в гр.
към текста >>

34. ІІ.30. ЗЛАТИСТИЯТ КОТАРАК

Галилей Величков

ТОМ 4

Ето някои от мислите в лекцията: „Нека любовта да бъде подтик в живота ви - да прославите името Божие.
Днес той използва котарака, който се оказа добър медиум. Освен това котаракът използва погрешката на закъснелите и влезе в салона. А сега, владиката наедно с вас ще слуша лекцията. Котаракът е полузаспал, само е излъчен... Лекцията продължи. Тя бе слушана, не само от нас, не само от невидимите същества, но и от един владика. Ето някои от мислите в лекцията: „Нека любовта да бъде подтик в живота ви - да прославите името Божие. Нека мъдростта бъде подтик - да търсите Царството Божие и Неговата правда. Бъдете проводници за идването на Царството Божие на земята. Нека истината бъде подтик за изпълнението на Божията Воля. Да прославим името Божие с любовта. Да въдворим Царството Божие с мъдростта.
към текста >>

Нека мъдростта бъде подтик - да търсите Царството Божие и Неговата правда.
Освен това котаракът използва погрешката на закъснелите и влезе в салона. А сега, владиката наедно с вас ще слуша лекцията. Котаракът е полузаспал, само е излъчен... Лекцията продължи. Тя бе слушана, не само от нас, не само от невидимите същества, но и от един владика. Ето някои от мислите в лекцията: „Нека любовта да бъде подтик в живота ви - да прославите името Божие. Нека мъдростта бъде подтик - да търсите Царството Божие и Неговата правда. Бъдете проводници за идването на Царството Божие на земята. Нека истината бъде подтик за изпълнението на Божията Воля. Да прославим името Божие с любовта. Да въдворим Царството Божие с мъдростта. Да изпълним Божията Воля с истината.
към текста >>

Нека истината бъде подтик за изпълнението на Божията Воля.
Котаракът е полузаспал, само е излъчен... Лекцията продължи. Тя бе слушана, не само от нас, не само от невидимите същества, но и от един владика. Ето някои от мислите в лекцията: „Нека любовта да бъде подтик в живота ви - да прославите името Божие. Нека мъдростта бъде подтик - да търсите Царството Божие и Неговата правда. Бъдете проводници за идването на Царството Божие на земята. Нека истината бъде подтик за изпълнението на Божията Воля. Да прославим името Божие с любовта. Да въдворим Царството Божие с мъдростта. Да изпълним Божията Воля с истината. Да носим мир за всички хора на земята." От тази лекция останахме доволни ние. Вярваме да е бил доволен и гостенина - владиката.
към текста >>

35. ІІІ.105. УЧИТЕЛЯТ И МУЗИКАТА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 4

Известни тонове повишават вибрациите на организма, в следствие на което неговото състоянието се подобрява." Тъй като в учението на Бялото Братство музиката заема видно място и в ръцете на Учителя тя е един от могъщите лостове за подтикване развоя на човека, ще дадем по-долу някои места от изчерпателната статия, озаглавена „Учителят за музиката" от един от заминалите в отвъдния свят наш напреднал брат.
- Така ще направите своята песен съдържателна. През тихото пеене се привличат същества от по-висока духовна култура." Ето още някои мисли на Учителя за музиката: „Музиката е метод за трансформиране на човешките състояния, тъй като има състояния у човека, които без музика по никой начин не могат да се сменят." „Пейте всеки ден по петнадесет минути съзнателно, като спазвате правилата на окултното пеене и след една година ще видите какви ще бъдат резултатите. Ако сте редовен и съсредоточен, чрез тази музика положението ви ще се подобри с петдесет на сто във всяко отношение." „Има един начин за оправяне на света - той е прилагане на музиката в живота. Чрез нея могат да се премахнат всички лични, семейни и обществени противоречия." „Болестите и болезнените състояния се дължат на отсъствия на музика и хармония в човека. Музиката може да се приложи като лечебно средство. Известни тонове повишават вибрациите на организма, в следствие на което неговото състоянието се подобрява." Тъй като в учението на Бялото Братство музиката заема видно място и в ръцете на Учителя тя е един от могъщите лостове за подтикване развоя на човека, ще дадем по-долу някои места от изчерпателната статия, озаглавена „Учителят за музиката" от един от заминалите в отвъдния свят наш напреднал брат. „В човешкия свят проявата на музиката е свързана с пробуждане на съзнанието. Макар че самосъзнанието се е проявило у хората от преди около триста хиляди години, музиката, като творческа проява у човека, като способност, която се изразява в изкуството да пее и да свири, датира от неотдавна - от около три-четири хиляди години преди Христа. До това време музиката в сегашен смисъл на думата не е съществувала. Хората, за пример, от атлантската раса, не са били музикални. Това личи ясно от изследване на техните черепи.
към текста >>

Дето има музиканти, в сърцата на които гори свещеният огън на любовта към Бога и светлината, там се създава онази музика, която ще обнови човешката душа и ще подтикне развитието както на отделния човек, така и на човешкото общество."
Бъдещата музика на човечеството, в основата на която ще легнат окултните мотиви, ще остави в душите на хората радостно възходящо чувство - чувството на подем и творчество. Днес хората се оплакват, че мислите и желанията им не се осъществяват. Това е така, защото тези мисли и желания са лишени от музика, в най-широкия смисъл на думата. Хората, лишени от музикален живот, са загрубели и с тях е трудно да се живее. Музиката внася разширение в душата, сила в духа, мекота в сърцето и светлина в ума. Дето има музиканти, в сърцата на които гори свещеният огън на любовта към Бога и светлината, там се създава онази музика, която ще обнови човешката душа и ще подтикне развитието както на отделния човек, така и на човешкото общество."
към текста >>

36. ІІІ.106. ЗАДАЧАТА С ЛЕВЧЕТО

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 4

Когато се молим, пеем, учим и работим, този стремеж в нас се предава на всички; той влиза като добър подтик в общия живот.
ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Всеки човек чрез своя ум, сърце, воля, душа и дух е свързан с цялото човечество. Онези сили, които работят в него, работят и в Цялото. Затова не е безразлично, какво мисли, чувства и върши човек. Това се отразява върху живота на Цялото. Ако ние се стремим към чист и свят живот, този стремеж се предава по онези вътрешни пътища на човечеството. Когато се молим, пеем, учим и работим, този стремеж в нас се предава на всички; той влиза като добър подтик в общия живот. Това е една от вътрешните работи на школата - на учениците по цялата земя. Работата, която те извършват в себе си, онези задачи, които разрешават, представят вече добри възможности за другите човеци - братя, и те да ги разрешат. Учителят често даваше общи задачи, наряди, упражнения, обща духовна работа, размишления и молитви, макар и малки наглед, обаче, когато се изпълняват със съзнание, с вяра, с любов, те дават чудни резултати. Чрез тях могат да се внесат много добри подтици в душата на човечеството. Така работеше Учителят с всички ни.
към текста >>

Ние се обръщаме към всички братя и сестри - ученици в цялата страна и целия свят, с цел да им напомним и освежим една от хубавите задачи, която Учителят ни е дал някога - да изпращаме всеки ден зов към всички човеци -братя, да дадем малък подтик: всеки да направи една малка жертва за Божието Слово.
По-възрастните братя знаят, как-ва важна работа извърши Той в това отношение. Необходимо е, от време на време, да се внасят нови мисли, нови идеи, нови подтици в човешките души. За това работят всички духовни хора по света, обединени в общества или братства по цялата земя. Задачите на съзнателния живот са особено важни в днешните времена. Чрез тях ние поддържаме връзка с духовния свят и сътрудничим в неговата работа. Ние се обръщаме към всички братя и сестри - ученици в цялата страна и целия свят, с цел да им напомним и освежим една от хубавите задачи, която Учителят ни е дал някога - да изпращаме всеки ден зов към всички човеци -братя, да дадем малък подтик: всеки да направи една малка жертва за Божието Слово. Навремето, задачата е поставена от Учителя така: Всеки ден, ученикът, като прочете нарядната страница от Словото на Учителя, да пусне своята малка лепта в една кутия и каже: „Господи, както аз пускам своята скромна лепта за Твоето Слово, тъй да направят всички хора по земята." Като се изпълнява тази задача от учениците, дава се малък подтик, който действа вече в душите на всички човеци. Той ще се зароди вътре в душите им, и те да жертват за Божественото. Днес има нужда от този подтик в света. Учителят свързва тази задача с издаването на беседите. Като Ви напомняме упражнението, ние пожелаваме да се освежи то и обнови, тъй както го е поставил отначало Учителят.
към текста >>

Навремето, задачата е поставена от Учителя така: Всеки ден, ученикът, като прочете нарядната страница от Словото на Учителя, да пусне своята малка лепта в една кутия и каже: „Господи, както аз пускам своята скромна лепта за Твоето Слово, тъй да направят всички хора по земята." Като се изпълнява тази задача от учениците, дава се малък подтик, който действа вече в душите на всички човеци.
Необходимо е, от време на време, да се внасят нови мисли, нови идеи, нови подтици в човешките души. За това работят всички духовни хора по света, обединени в общества или братства по цялата земя. Задачите на съзнателния живот са особено важни в днешните времена. Чрез тях ние поддържаме връзка с духовния свят и сътрудничим в неговата работа. Ние се обръщаме към всички братя и сестри - ученици в цялата страна и целия свят, с цел да им напомним и освежим една от хубавите задачи, която Учителят ни е дал някога - да изпращаме всеки ден зов към всички човеци -братя, да дадем малък подтик: всеки да направи една малка жертва за Божието Слово. Навремето, задачата е поставена от Учителя така: Всеки ден, ученикът, като прочете нарядната страница от Словото на Учителя, да пусне своята малка лепта в една кутия и каже: „Господи, както аз пускам своята скромна лепта за Твоето Слово, тъй да направят всички хора по земята." Като се изпълнява тази задача от учениците, дава се малък подтик, който действа вече в душите на всички човеци. Той ще се зароди вътре в душите им, и те да жертват за Божественото. Днес има нужда от този подтик в света. Учителят свързва тази задача с издаването на беседите. Като Ви напомняме упражнението, ние пожелаваме да се освежи то и обнови, тъй както го е поставил отначало Учителят. Тази задача е в сила за учениците и до днес.
към текста >>

Днес има нужда от този подтик в света.
Задачите на съзнателния живот са особено важни в днешните времена. Чрез тях ние поддържаме връзка с духовния свят и сътрудничим в неговата работа. Ние се обръщаме към всички братя и сестри - ученици в цялата страна и целия свят, с цел да им напомним и освежим една от хубавите задачи, която Учителят ни е дал някога - да изпращаме всеки ден зов към всички човеци -братя, да дадем малък подтик: всеки да направи една малка жертва за Божието Слово. Навремето, задачата е поставена от Учителя така: Всеки ден, ученикът, като прочете нарядната страница от Словото на Учителя, да пусне своята малка лепта в една кутия и каже: „Господи, както аз пускам своята скромна лепта за Твоето Слово, тъй да направят всички хора по земята." Като се изпълнява тази задача от учениците, дава се малък подтик, който действа вече в душите на всички човеци. Той ще се зароди вътре в душите им, и те да жертват за Божественото. Днес има нужда от този подтик в света. Учителят свързва тази задача с издаването на беседите. Като Ви напомняме упражнението, ние пожелаваме да се освежи то и обнови, тъй както го е поставил отначало Учителят. Тази задача е в сила за учениците и до днес. Тъй се поддържа онзи естествен приток на средства за издаване на Неговото Слово, както Той нареди - по онзи Божествен начин, според който човек работи съзнателно в трите свята: физическия, духовния и Божествения. По този повод Учителят казва: „Ние ви подаряваме беседите, а вие правите своя дар за Господа.
към текста >>

Тъй ще се поддържа е човешката душа малкият подтик - да жертваме за Господа, и същевременно да се засилва все повече и повече приходът за издаване Словото на Учителя.
Като Ви напомняме упражнението, ние пожелаваме да се освежи то и обнови, тъй както го е поставил отначало Учителят. Тази задача е в сила за учениците и до днес. Тъй се поддържа онзи естествен приток на средства за издаване на Неговото Слово, както Той нареди - по онзи Божествен начин, според който човек работи съзнателно в трите свята: физическия, духовния и Божествения. По този повод Учителят казва: „Ние ви подаряваме беседите, а вие правите своя дар за Господа. Това е нов начин за работа." Днес ние се обръщаме към всички братя и сестри - ученици, напомняме Ви задачата за малката всекидневна жертва за Господа (всеки, колкото намери за добре), с пожелание тя да бъде поставена и изпълнявана, както ни я е дал нашият обичен Учител. Тъй ще се поддържа е човешката душа малкият подтик - да жертваме за Господа, и същевременно да се засилва все повече и повече приходът за издаване Словото на Учителя. Една от важните ни задачи сега е да предадем Словото на Учителя на българския народ, а оттам - на целия свят. Предвид на крайно поскъпналия живот, днес хартията и печатът също струват много скъпо. Разходите за беседите и лекциите, които печатаме годишно, не се посрещат от задачата (левчето). Налага се сумата 365 лева да се увеличи за всекиго, според възможностите и съзнанието му. София, 19 септември 1948 г.
към текста >>

37. 4.17. Кредитори и творчество

ИЛИЯ УЗУНОВ

ТОМ 4

17. Кредитори и творчество В младите си години имах вътрешен подтик да пиша.
17. Кредитори и творчество В младите си години имах вътрешен подтик да пиша. Затова бях написал една книга и я бях дал на една сестра да я прочете и да си даде мнението по нея. А тя пък беше я занесла от своя страна на Учителя и Му я показала. Учителят я прехвърлил лист по лист, прочел заглавието, огледал я оттук, оттам и казал: „Кажи му да си уреди сметките с кредиторите." Дойде сестрата, предаде думите Му и ми върна книгата. Тя имаше заглавие: „Ново творчество на нов живот". Прибрах книгата и се замислих.
към текста >>

38. 5.11. Траурът на България

ДРАГА МИХАЙЛОВА

ТОМ 4

Но това даде подтик и на двете да бъдем ревниви към Учението.
На другият ден сестрите, които бяха около Учителя ни казаха: „Знаете ли какво каза Учителят за вас двете? Една от тези две сестри е изгоряла на времето жива заради Христа. Но коя е тя, няма да ви кажа. За да не се съблазни нито тя, нито другите да се съблазнят." Не каза. Не можахме да открием коя е. Но това даде подтик и на двете да бъдем ревниви към Учението. Ако беше казал, едната щеше да се обезсърчи. Този, който е работил на времето и сега работи за Христа. Който на времето се е жертву-вал за Христа и сега се жертвува. Иначе не може. Такъв е Законът.
към текста >>

39. 6. ЧОВЕКЪТ ПО ПЪТЯ НА КОСМИЧЕСКАТА СПИРАЛА1. ДЕТСКИ ГОДИНИ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ТОМ 4

Въобще околната среда подтикваше хората към изкуство, театър и наука.
Градът, в който бях роден, гр. Казанлък, интелектът на хората бе много характерен. Оттам са излезнали много видни личности. Моят братовчед бе един от големите композитори на България - Петко Стайнов. Друг братовчед, който бе голям художник, бе Трингов. Въобще околната среда подтикваше хората към изкуство, театър и наука. Не беше посредствена обществената среда. А това бе голямо нещо за един малък народ, който е живял столетия под робство, а същевременно е запазил онези черти у себе си, които са необходими за интелекта. Моят роден град е Казанлък. Баща ми е кореняк и е издънка на един от най-старите и най-големите родове в града. Майка ми е родена в едно село в Средна гора.
към текста >>

Разнообразната любознателност проникваше моя интелект и му даваше подтик специално към научните занимания.
Много малко съм живял сред тях. Щом завърших гимназиалното си образование, аз трябваше да напусна града. Отидох в София, където се разкриха нови възможности пред мен. Училищните ми години минаха доста спокойно. Преминавайки в прогимназиалното образование, юношеският ми характер започна да се разцъфтява. Разнообразната любознателност проникваше моя интелект и му даваше подтик специално към научните занимания. Силно влияние върху моето духовно развитие упражни учителят ми по вероучение. Този учител по мироглед спиритуалист, прояви специално внимание към крайно любознателния ми характер. Аз съм учил в основното училище, което беше близко до една черква и често там, въпреки че в мене не е събудено религиозното чувство към ритуалите, но много пъти съм отивал там, дори съм пял там в хора на църквата. Отначало при прогимназиалното ми образование, онзи учител, който упражни влияние върху мен, беше спиритуалист, а по-късно беше последовател на Учителя Петър Дънов. Той беше много духовен човек.
към текста >>

40. 6.08. КОТВАТА

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ТОМ 4

Особено неделните дни бяха посещавани от софиянци - едни подтиквани от любопитство, други - от дълбок интерес към учението, към новите идеи, които чертаеха контурите на новото светло бъдеще, бъдеще, което носеше повече светлина, по-големи духовни познания, едно братско духовно - културно сътрудничество.
Тя написа прекрасни сонети за красивия живот на Изгрева. Изгревът за късо време се превърна в един много важен духовен център на братския живот. Той представляваше оазис, където човек може да си от-почине, да обърне своя поглед нависоко и далеч от всекидневния и еднообразен живот. Посрещането на слънчевите изгреви беше като празник. Всички приятели като че ли се окъпваха в утринните лъчи на Слънцето и с нови подтици тръгваха към своите ежедневни занимания. Особено неделните дни бяха посещавани от софиянци - едни подтиквани от любопитство, други - от дълбок интерес към учението, към новите идеи, които чертаеха контурите на новото светло бъдеще, бъдеще, което носеше повече светлина, по-големи духовни познания, едно братско духовно - културно сътрудничество. Между посетителите и учениците на Учителя ставаха интересни разисквания по ред идейно -културни въпроси. Посетителите бяха специално от средите на толстоистите, анархистите, комунистите. Много често при тези разисквания присъстваше и Учителят. Към него се отправяха всевъзможни въпроси, било от областта на науката, на изкуството, философията, или из областта на социалните проблеми. Учителят отговаряше образно, картинно, по пътя на аналогиите, даваше най-реалистични и конкретни отговори на зададените въпроси.
към текста >>

Той привличаше душите като някакъв голям магнит, източник на културен подтик към творчество и тласък към духовен подвиг.
В тези разисквания Учителят винаги изхождаше от интелектуалния уровен на присъстващите. Правеше впечатление, че между посетителите преобладаваше академичната младеж, понеже тя беше най-чутка към новите идейни насоки. Тази младеж представляваше най-чувствителните антени на изискванията на времето. Тя беше призвана да бъде осъществителка на новите големи социални, духовни и културни тежнения. Изгревът изобщо стана символ на Светлина, Свобода и Красота. Той привличаше душите като някакъв голям магнит, източник на културен подтик към творчество и тласък към духовен подвиг.
към текста >>

41. 6.10. Младежките събори

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ТОМ 4

В България, за разлика от другите страни, силен израз получи вегетарианството чрез толстоизма, даде се подтик за въздържание от алкохол и тютюнопушене, както и се насърчи туризма.
Или, по-точно, искаха да сложат и да вместят Новото Учение на Учителя съобразно обществените течения. Бяха изнесени реферати: Теофосията и Новото Учение, Толстоизмът и Новото Учение, Анархизмът и Новото Учение, Окултизмът и Новото Учение и т.н. Учителят след всеки реферат взимаше думата и казваше своето мнение по повдигнатите въпроси. Когато идва един Учител и носи нещо ново на човечеството, той трябва да има подпорни точки. А тези подпорни точки са в по-прогресивни течения, които изброихме. В България, за разлика от другите страни, силен израз получи вегетарианството чрез толстоизма, даде се подтик за въздържание от алкохол и тютюнопушене, както и се насърчи туризма. За Учителя това представляваха опорни точки, върху които да се опре и да изрази и изгради големият идеал, който Той носеше. Затуй той оставяше младежите да се изкажат свободно, като носители на различни идейни течения. Той казваше, че пълното шише с вода, докато не се изпразни, не може да се напълни с нова, жива вода. Докато човек не се освободи от старите възгледи и учения на света, не може да се добере до Учението на Учителя. Тези реферати се явиха не случайно.
към текста >>

42. 6.21. Пътят на посвещението

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ТОМ 4

В тези специални разговори, които имах с Него и с Георги Радев, започнах да чувствам как тази могъща нова сила почна да се събужда в основата на моя гръбнак, нейните електромагнитни вълни от двете страни на гръбначния ми стълб, по левия крак на Ида и по десния - Пингали, имена, дадени още от древността на Индия - спомогнаха да протече онази могъща сила в средата на моя гръбнак, наречена „Шушумна" и тази могъща сила да навлезе в моя мозък, за да събуди подтика към едно дълбоко съзерцание, света на свръхсъзнанието, където работеха напредналите същества върху човешката еволюция.
Учителят разкри нова страна на Своя живот. Той измени Своите отношения към мен, нямаше вече онази усмивка, както на нежната майка към своето дете. Той доби онази бащинска строгост, която изразяваше голямата загриженост за образованието на своя син. С една голяма настойчивост ме подкани да завърша висшето си образование, да започна сериозно да се занимавам с науката и различните окултни дисциплини. Това Негово поведение не само че ми разкри големи творчески перспективи, но събуди и онази тайнствена окултна сила - Кундалини, или Змия на огъня. В тези специални разговори, които имах с Него и с Георги Радев, започнах да чувствам как тази могъща нова сила почна да се събужда в основата на моя гръбнак, нейните електромагнитни вълни от двете страни на гръбначния ми стълб, по левия крак на Ида и по десния - Пингали, имена, дадени още от древността на Индия - спомогнаха да протече онази могъща сила в средата на моя гръбнак, наречена „Шушумна" и тази могъща сила да навлезе в моя мозък, за да събуди подтика към едно дълбоко съзерцание, света на свръхсъзнанието, където работеха напредналите същества върху човешката еволюция. Аз бях поставен пред една велика задача: да изляза от гордостта на самосъзнанието, чиято роля играеше Мара Гръблашева, наметната с мантията на гордостта. Тя беше един от странните екземпляри около Учителя, по произход от стар аристократичен род, баща й е бил дълги години консул на Царска Русия в Истанбул. Тя се е движела из по-високите обществени кръгове, запозната с европейската култура от многото си излизания в чужбина, надарена с такт и съобразителност - тя чувстваше величието на Учителя като Мъдрец. При тези обстоятелства тя живееше в един свой ексцентричен свят, напуснала семейство, мъж, деца, с един голям устрем се мъчи да напусне света на самосъзнанието, за да навлезе в света на свръхсъзнанието. Тя имаше една богата опитност.
към текста >>

43. 6.23. Бялата раса и трансформациите на съзнанието

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ТОМ 4

Всички други хора - писатели, свещеници, проповедници, философи - всички те са служители на БЯЛОТО БРАТСТВО и културата и правдивостта в света се подтиква все от Тяхната мощна сила, от Техния мощен дух.
По това време Учителят в своите публични беседи им заяви: „Някои казват, че БЯЛОТО БРАТСТВО е в България. Голяма чест би направило То на България, ако мислите, че То е тук. ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО не може да избере такъв малък народ за свое седалище. То не е избрало нито Англия, нито Франция, нито Германия, нито Русия, другаде си има Свое седалище. Единственото нещо, което сега съществува в света, то е ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО. Всички други хора - писатели, свещеници, проповедници, философи - всички те са служители на БЯЛОТО БРАТСТВО и културата и правдивостта в света се подтиква все от Тяхната мощна сила, от Техния мощен дух. И когато дойдоха тия трима Мъдреци - Адепти от Изток, да се поклонят на Христа - и Те бяха техни служители. Българите трябва да знаят, че свободата им е дадена от БЯЛОТО БРАТСТВО. И ако съгрешат, то Белите Братя ще се справят с тях. Няма народ, с който Те да не могат да се справят. Нека запомнят това нещо всички!
към текста >>

44. 6.26. Погледът на мъдреца

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ТОМ 4

Колко повече ще се даде възможност на едно високо издигнато Същество да помогне на човечеството в най-трудните му моменти, подтиквано от голямата му любов към него, когато учените използват тия сили само за зло и за разрушение.
Подобно както един държавен глава, когато подпише един указ за обявяване на война, или сключване на мир, целият народ извършва съответните действия, така също и духовните Същества, които разполагат със силите на природата, могат да предизвикват известни действия, които за обикновения човек изглеждат като чудеса. За този интересен факт години мълчах. Защо? Исках да си обясня по какъв начин силите на природата могат да бъдат респектирани от могъщата воля на едно Същество, на което е дадена картбланш от Космичния свят да разполага с Неговите сили. Какво въздействие упражни магическото движение на Неговата ръка, каква мисъл - форма изказа Той чрез произнесената формула, че електромагнитните течения, в тази географска точка на земята, бяха отправени в диаметрално противоположна посока? Правейки аналогия с последните постижения на съвременната наука, когато природата им позволи да се домогнат до тайната на атома и да използват неговите сили. Колко повече ще се даде възможност на едно високо издигнато Същество да помогне на човечеството в най-трудните му моменти, подтиквано от голямата му любов към него, когато учените използват тия сили само за зло и за разрушение. Някога, преди години, за учените беше чудо постройката на Хеопсовата пирамида с нейните 30-тонни блокове. Днес съвременната наука чрез самолета може да вдигне тежести над 100 тона, а с последните постижения на ракетната техника може да проникне в космичното пространство, чрез ракети от хиляди тона. Това действително е едно чудо. Вълшебното килимче от „Хиляда и една нощ" и фантастичните приключения на героите на Жул Верн не станаха ли една реалност? Спомням си един разговор с Учителя, когато веднъж бяхме при него с Георги Радев.
към текста >>

Натрупаните знания от конкретния и кристален ум, при светлината на Мъдростта, стават динамични и добиват онази градивна стойност и дават сила, подтик и вдъхновение за истинско творчество.
Също и в Макрокосмоса, Космичните и Слънчевите лъчи, които изпращат слънцата от Космичното пространство, имат своята спецификация, ключ на техните електромагнитни излъчвания. Какво значи това? Че в Природата има една велика отговорност за всяка енергия - свой ключ на трептения и всички същества - малки и големи, на каквато и степен на развитие да се намират, вибрациите, които излъчват от себе си и ги изпращат в пространството, винаги ги следват и съставляват от тях неразделна част. Космичната Мъдрост отваря не само висшия ум на човека, но спомага да се развие неговата интуиция. Така той започва да разбира езика, символите и образите, чрез които живата разумна природа говори и изгражда живота. Натрупаните знания от конкретния и кристален ум, при светлината на Мъдростта, стават динамични и добиват онази градивна стойност и дават сила, подтик и вдъхновение за истинско творчество. Човек събужда всички органически центрове, които са свързани с различните области на Битието; и човешката душа играе ролята на онзи чист проводник на Светлината, която непрестанно се излъчва от света на Мъдростта.
към текста >>

45. 6.34. Астрокосмична синтеза

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ТОМ 4

При тези души, в тяхното присъствие човек чувства устрема и подтика на творческото вдъхновение.
Ние няма в подробности да се спираме върху тази наука, защото тя е дадена в генералните си линии в книгата „Новата култура в ерата на Водолея". Тук само ще подчертаем, че третият вид души, които идват да помагат на човечеството, са успели да превият врата на звяра в себе си, да обуздаят своите страсти и желания, с други думи - те са завършили еволюцията на своето сърце, чрез хилядите си прераждания са закръглили способностите на своя ум и чрез ключа на търпението са изработили една диамантена воля, която има един идеал - да бъде непрекъснат сътрудник във великото дело на своя Учител. Тези души са солта на земята, те са изразители на дълбокия смисъл на живота. Тях ще ги познаем по три елемента: те носят в себе си чара на любовния магнетизъм, магичното въздействие на дълбокото знание и неизказаната красота на истината. В техния поглед се чете искреност, чистота, невинност, същевременно имат чертите на онази крайна интелигентност, на изисканата справедливост и на онова високо благородство. При тези души, в тяхното присъствие човек чувства устрема и подтика на творческото вдъхновение. Тихият и скромен ученик на Учителя Кузман Кузманов, най-добре го разбираше. Докато някои от учениците се бореха със своите слабости и страсти, други - с тъмните облаци на съмнението, то от веригата души на Кузман Кузманов търсеха с неудържим копнеж не само да чуят вътрешния глас на своя Учител, но и да видят Неговия образ, като Космична същина в милиардните слънчеви системи, милионите души, които образуват народите и във великите идеали, които са главните пружини за всеобщия прогрес на живота. В този център, в който още беше скрит, често в разговорите присъстваше и сестра Гина Гумнерова, която се бореше с наследствените отрицателни черти на българския народ. Тя най-вече имаше да се справя със задачата на користолюбието, порок, който трябваше да бъде заменен с онова безкористие, което носи сила за човешкия дух. В тази малка група Учителят изработваше новите форми, които трябваше да легнат в отношенията на хората.
към текста >>

46. 6.39. Равносметката

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ТОМ 4

Този вътрешен дълбок подтик стана причина да следвам най-напред философия.
39. Равносметката Една от най-трудните задачи в човешкия живот, която се явява като резултат не само на неговия темперамент, на неговото вътрешно естество, но до голяма степен и на външната обстановка, която го обкръжава, на времето, в което живее, то е задачата да изработи един мироглед и критерий за постъпване. От наблюденията, които съм направил върху себе си, аз имах една двойствена природа. Едната - която ме тикаше повече към един духовен живот под знака на едни философски занимания, които ме ориентираха към търсене смисъла на живота; втората моя природа беше устремена към социалните проблеми, която ме тикаше към един по-голям практицизъм, който да се изрази в една резултатна обществена дейност, която да ми донесе едно вътрешно удовлетворение. В тази сложност на моя характер най-напред дадох тласък на първата моя природа - търсене и разрешение на духовните ми и философски тежнения. Този вътрешен дълбок подтик стана причина да следвам най-напред философия. Тази дисциплина ми отне няколко години и след като бях проучил цялата философска история, всички философски системи, като резултат трябваше да направя една равносметка, един баланс на всичките мои занимания в тази насока. Ето първата част на тази равносметка. Ако разлистим историята на философията от древността, после преминем през първите векове на християнството, средновековието, ренесанса, и най-сетне достигнем до нашата съвременност, ще констатираме, че философската мисъл, с нейните най-различни системи, се е движела главно между два полюса, между двете противоположности - от едната - школите на позитивизма и материализма, а от друга - различните школи на идеализъм, разбира се разглеждани като философски схващания. Школите на позитивизма, или на материализма имат големи заслуги, понеже те са дали тласък на естествените науки, които достигнаха в своите научни изследвания, като например физиката и химията, до крайния предел на материята. Чрез разбиване на атома и чрез геохимичната идея, идея, която още алхимиците някога издигаха - за превръщането на елементите един в друг.
към текста >>

47. 6.59. ТРУДНИ МОМЕНТИ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ТОМ 4

При тази красива обстановка, всяка душа, която пристъпваше, чувстваше в душата си Словото на Учителя, неизказан мир и огнен подтик за подвизи, за творчество, да бъде Апостол на великите идеи, които ще разтопят омразата, която се шири между човеците и народите, ще даде утеха на страдущата душа, вдъхновение на поета да напише най-хубавите свои песни и сонети, на художника - подтик да нарисува със своята четка красивите картини на природата, на скулптура - с длетото си да оживи мъртвия камък в образи и идеи, на музиканта - да схване и възпроизведе чудните мелодии, които непрестанно звучат в пространството.
Човек трябва да има вдъхновеното перо на истинския художник - поет, или четката на гениалния живописец, за да може да разкаже с думи и багри това, което стана някога тук и да се разнесе по етера, за да обхване в своята красота цялата земя. Тази красива поляна беше като някакъв вълшебен, приказен оазис, при който оазис са идвали да пият от великия извор на живота - Учителят, жадните за Великото Божествено Слово - душите от цялата наша планета. Тук идваше смирено да слуша словото на Учителя, изгорен от знойното слънце на Индия, от запад идваше високомерният учен - да провери своите теории. Будни души от цяла Европа - от Франция, от Италия, от Чехословакия, от Югославия и от много други страни, също от Близкия Изток - египтяни, турци, евреи и др. Разнасяше се по етера вестта, че е пристигнал Пратеник от Небето, вест, която се долавяше от най-будните души на човечеството. При тази красива обстановка, всяка душа, която пристъпваше, чувстваше в душата си Словото на Учителя, неизказан мир и огнен подтик за подвизи, за творчество, да бъде Апостол на великите идеи, които ще разтопят омразата, която се шири между човеците и народите, ще даде утеха на страдущата душа, вдъхновение на поета да напише най-хубавите свои песни и сонети, на художника - подтик да нарисува със своята четка красивите картини на природата, на скулптура - с длетото си да оживи мъртвия камък в образи и идеи, на музиканта - да схване и възпроизведе чудните мелодии, които непрестанно звучат в пространството. Тук идваха да черпят вдъхновение от Словото на Учителя не само будните души, но и болните, страдущите, немощните - да почерпят жизнен ток от магнетичните струи, които излъчваше Учителят. В присъствието на Учителя болните моментално оздравяваха, простите ставаха учени, глупавите поумня-ваха, защото Светлината на Учителя озаряваше техните умове и те започваха да разбират причините защо са били болни, прости и глупави. При тази красива обстановка и безкрайната верига от спомени, които звучаха в душата ми като някаква вълшебна легенда, аз седнах до Учителя на скамейката, която беше поставена в средата на полянката, където някога стоеше самотната бяла палатка. Аз знаех, че този разговор, който водех с Учителя ще бъде един от последните на физическия свят. Както вече казах по-горе, външната, обществена обстановка силно ме притискаше.
към текста >>

Учителят ми даде подтик да напиша тази книга.
Втората част на тази епитафия беше дадена от Боян Боев. Когато свърши този дълъг разговор с Учителя, Той величествено се изправи, а вятърът развяваше косата и брадата Му. Имаше много могъщо в Него и ми каза: „Аз и на двете ложи, и на двата блока - Изтока и Запада, ще им дам такъв обед и така ще им говоря, както никой през вековете не им е говорил." И точно тогава Той ми даде идеята за това Послание и за онази книга, която впоследствие написах „Световна астросоциология", в която се говори за Новото човечество и за Обществото на обединените нации. Учителят ми го-вори за двете Общества на народите. Първото бе „Общество на народите" и второто бе „Общество на обединените нации", а третото общество, което ще дойде е „Общество на Новото човечество". Учителят ми даде подтик да напиша тази книга. Действително след това редакцията, която отпечата книгата каза, че това е едно послание към отруденото човечество. Разбра по дух, че това е Послание. Този момент никога няма да забравя, когато Учителят ми даде импулс да напиша тази книга. След разговора мълком тръгнахме, понеже слънцето беше залязло. Той ме извика горе в Неговата спалня, каза ми да се кача най-горе в стъклената тераса и да донеса Неговия балтон.
към текста >>

48. 6.62. ВЕЛИКАТА ФОРМУЛА

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ТОМ 4

Това учение е единствено, което носи нови елементи и тези елементи ще дадат подтик на духовната и материална култура на човечеството.
Така могат да виждат само мъдреците, които видяха звездата на Изток, знамението за идването на Христа. Велика култура очаква този народ, в който се въплътяват тези Велики Посветени, защото този народ представлява разсадникът на новите идеи, които след това трябва да се възприемат от другите народи. Българският народ сега се намира в най-интересния си момент, когато трябва да разбере дълбоката същност на Учението на Учителя. Не само трябва да го разбере, но трябва и да го приложи, да изпита всички негови методи, които ще донесат тази велика хармония между неговия ум, сърце и воля. По този начин той ще стане изразител на тези велики идеи, предвестник на новата култура, която трябва да се разпространи из всичките народи. Това учение е единствено, което носи нови елементи и тези елементи ще дадат подтик на духовната и материална култура на човечеството. Ще извадят народите от тази безпътица, в която се намират, за да си подадат ръка за едно всестранно сътрудничество. Само по този път може да се дойде до този желан мир, до тази велика свобода, за която толкова много се е писало и говорило, за която потоци кръв е пролята в историята на човечеството. Наистина Учителят донесе едно ново откровение на човечеството. Той не дойде тук на земята да създаде някаква нова религия, някакъв култ от ритуали, а напротив - Той дойде да събори всичките тези религиозни заблуждения, които през вековете създаваха чрез религиите един деспотичен йерархизъм, или пък някакви исторически божества, на които по един външен начин те им се кланят и слагат прегради между Първата Причина - Божественото Начало и своята душа. Аз точно това разбрах от Учителя, че една от най-големите Му мисии тук на земята е да разбие всички тези заблуждения на религиозното съзнание.
към текста >>

49. 7.09. НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 4

Представяте ли си: „Аз го накарах да ги напише, аз го подтиквах, и той ги написа за мен, дори ми се подписа, че ги пише само заради мен и за мен.
Отидох и го запитах за тези случки и той не ги отрече. Така че, аз съм запознат и с двете страни на медала за Николай Дойнов. Запитах го: „Защо не си удържа на обещанието и защо раздаде материала? " „Исках да видя как ще се приемат моите опитности." А те се възприеха по начин, който описах. Дори се стигна до там, че за мен нямаше копие. Представяте ли си: „Аз го накарах да ги напише, аз го подтиквах, и той ги написа за мен, дори ми се подписа, че ги пише само заради мен и за мен. А накрая да няма копие за мен. Изобщо ме отстраниха. Аз не можех да повярвам. Оставих ги да си направят опита. Минаха няколко години.
към текста >>

50. 7.19. ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 4

И докато аз работех върху спомените на Жечо Панайотов, то неговият рожден син - Благовест Жеков Панайотов, по това време написа едно изявление срещу мен и срещу цялата поредица от книгата ми „Изгревът." Това, което той написа, бе една лъжа, скроена от него и бе подтикнат от жена си.
Без страдания и без изпитания, ученикът от Школата на Учителя не може да разреши задачите си и да премине напред. През 1995 г. през месец юни, в разстояние на десет дни прехвърлях от магнетофонна лента записите на Жечо Панайотов от неговите спомени, направени през 1975 г., т.е. преди двадесет години. Смятах в този том на „Изгревът" да поместя неговите спомени, за които имам специално разрешение от него. И докато аз работех върху спомените на Жечо Панайотов, то неговият рожден син - Благовест Жеков Панайотов, по това време написа едно изявление срещу мен и срещу цялата поредица от книгата ми „Изгревът." Това, което той написа, бе една лъжа, скроена от него и бе подтикнат от жена си. Той го разпространи чрез списание „Братски живот", бр. 3-5 от 1995 г. по цяла България. Бях възмутен, защото аз нямам нищо против неговата личност. Но той бе подведен и задвижен от Сили, които навремето провалиха баща му и го вкараха в затвора.
към текста >>

51. 7.21. ЕЛЕНА АНДРЕЕВА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 4

В разстояние на деветнадесет години той бе единственият човек, който най-последователно години наред ме подтикваше, подканваше ме, а понякога и твърдо категорично изискваше от мен да опиша спомените си от епохата на Учителя, като в целия този период аз се задоволявах само да разказвам, а той да записва моя разказ. 6.
Предавам по едно копие от написаните в последните ми години от 1983-1987 г. спомени от пребиваването ми в Школата на Учителя - Беинса Дуно, които са в три отделни папки, както следва: а) Моят роман; б) Образът на Учителя; в) Записване на Словото на Учителя - Беинса Дуно. 3. В разстояние на 19 години с д-р Вергилий Кръстев съм споделяла, разказвала, разисквала и коментирала подробно за живота на Школата, както и за образа на Учителя, който той подробно записваше и си вземаше бележки, въз основа на които по-късно, работейки с него, успях да възстановя всички детайли от братския живот, така както го бях видяла като съвременничка, така както бях го живяла, като се стараех да изнеса нещата такива, каквито бяха в действителност. Всички тези неща са записани от него и подлежат на по-нататъшна обработка, както за написването им съм му гласувала пълно доверие, както за редактирането им, така и за цялостното им представяне по форма, по стил и по съдържание. 4. В обработването на записания от него материал той има пълната свобода за работа върху него, но понеже това е документален разказ, имам претенцията да запазя моят стил на изложение, моят език на разказ, така че в работата, която му предстои, да се съобразява с моята философска концепция за всички проблеми, които засягам, които му са напълно познати поради многогодишния ни контакт и сътрудничество. 5. В разстояние на деветнадесет години той бе единственият човек, който най-последователно години наред ме подтикваше, подканваше ме, а понякога и твърдо категорично изискваше от мен да опиша спомените си от епохата на Учителя, като в целия този период аз се задоволявах само да разказвам, а той да записва моя разказ. 6. След 1983 г., след като той замина на работа в чужбина и след уточняване с него, аз реших, че бе крайно време да опиша онова, на което бях свидетел и което до 1986 г. успях да приключа. По-късно д-р Вергилий Кръстев през 1987г. той се запозна лично с моите спомени, които бях написала, работихме върху тях като той лично задаваше въпроси за уточняване, но разбора по тях и коментарите само си ги записа, без да се направи ново издание върху спомените ми. 7. Поради това, че той е записал един обемист материал от мен, който материал предстои да се обработи, той има право да използва трите папки в точка 2 като основна конструкция на моето изложение и да добави всичко онова, което е записал от мен в разстояние на деветнадесет години.
към текста >>

52. 7.26. МОЯТ ПЕРСОНАЛЕН ОТГОВОР НА ПОДПИСАЛИТЕ „ОТВОРЕНО ПИСМО

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 4

Аз бях този, който й даде подтик да излезне на сцената и да изпълни песни на Учителя, защото според Галилей Величков тя беше едно рядко дарование.
На съселяните си даваха съвет: „Вържи попа да ти е мирно селото". Сега Иванушка ти от кои си? А твоят подпис под това „Отворено писмо" те определи към кои спадаш. Стефка Калименова.Тя е дъщеря на Сава Калименов. Тя също се противопостави, когато работих с баща й. Аз бях този, който й даде подтик да излезне на сцената и да изпълни песни на Учителя, защото според Галилей Величков тя беше едно рядко дарование. Тя беше разгневена, че съм изнесъл „кирливите ризи" на някои хора, включително и на баща й. Това се отнасяше за Мория и за „Агни Йога" и историята за издаването на тази книга от Сава Калименов. Случаят е описан подробно и той трябва да се знае. Трябва да се знае също, че Сава Калименов призна грешката си накрая и се опита да се коригира. Ако не се изнесе тази грешка, следващите поколения българи няма да знаят какво е становището на Учителя за Мория.
към текста >>

53. 19. ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ

ТОМ 4

И докато аз работех върху спомените на Жечо Панайотов, то не-говият рожден син - Благовест Жеков Панайотов, по това време написа едно изявление срещу мен и срещу цялата поредица от книгата ми „Изгревът." Това, което той написа, бе една лъжа, скроена от него и бе подтикнат от жена си.
Без страдания и без изпитания, ученикът от Школата на Учителя не може да разреши задачите си и да премине напред. През 1995 г. през месец юни, в разстояние на десет дни прехвърлях от магнетофонна лента записите на Жечо Панайотов от неговите спомени, направени през 1975 г., т.е. преди двадесет години. Смятах в този том на „Изгревът" да поместя неговите спомени, за които имам специално разрешение от него. И докато аз работех върху спомените на Жечо Панайотов, то не-говият рожден син - Благовест Жеков Панайотов, по това време написа едно изявление срещу мен и срещу цялата поредица от книгата ми „Изгревът." Това, което той написа, бе една лъжа, скроена от него и бе подтикнат от жена си. Той го разпространи чрез списание „Братски живот", бр. 3-5 от 1995 г. по цяла България. Бях възмутен, защото аз нямам нищо против неговата личност. Но той бе подведен и задвижен от Сили, които навремето провалиха баща му и го вкараха в затвора.
към текста >>

54. 21. ЕЛЕНА АНДРЕЕВА

ТОМ 4

В разстояние на деветнадесет години той бе единственият човек, който най-последователно години наред ме подтикваше, подканваше ме, а понякога и твърдо категорично изискваше от мен да опиша спомените си от епохата на Учителя, като в целия този период аз се задоволявах само да разказвам, а той да записва моя разказ. 6.
Предавам по едно копие от написаните в последните ми години от 1983-1987 г. спомени от пребиваването ми в Школата на Учителя - Беинса Дуно, които са в три отделни папки, както следва: а) Моят роман; б) Образът на Учителя; в) Записване на Словото на Учителя - Беинса Дуно. 3. В разстояние на 19 години с д-р Вергилий Кръстев съм споделяла, разказвала, разисквала и коментирала подробно за живота на Школата, както и за образа на Учителя, който той подробно записваше и си вземаше бележки, въз основа на които по-късно, работейки с него, успях да възстановя всички детайли от братския живот, така както го бях видяла като съвременничка, така както бях го живяла, като се стараех да изнеса нещата такива, каквито бяха в действителност. Всички тези неща са записани от него и подлежат на по-нататъшна обработка, както за написването им съм му гласувала пълно доверие, както за редактирането им, така и за цялостното им представяне по форма, по стил и по съдържание. 4. В обработването на записания от него материал той има пълната свобода за работа върху него, но понеже това е документален разказ, имам претенцията да запазя моят стил на изложение, моят език на разказ, така че в работата, която му предстои, да се съобразява с моята философска концепция за всички проблеми, които засягам, които му са напълно познати поради многогодишния ни контакт и сътрудничество. 5. В разстояние на деветнадесет години той бе единственият човек, който най-последователно години наред ме подтикваше, подканваше ме, а понякога и твърдо категорично изискваше от мен да опиша спомените си от епохата на Учителя, като в целия този период аз се задоволявах само да разказвам, а той да записва моя разказ. 6. След 1983 г., след като той замина на работа в чужбина и след уточняване с него, аз реших, че бе крайно време да опиша онова, на което бях свидетел и което до 1986 г. успях да приключа. По-късно д-р Вергилий Кръстев през 1987г. той се запозна лично с моите спомени, които бях написала, работихме върху тях като той лично задаваше въпроси за уточняване, но разбора по тях и коментарите само си ги записа, без да се направи ново издание върху спомените ми. 7. Поради това, че той е записал един обемист материал от мен, който материал предстои да се обработи, той има право да използва трите папки в точка 2 като основна конструкция на моето изложение и да добави всичко онова, което е записал от мен в разстояние на деветнадесет години.
към текста >>

55. 26. МОЯТ ПЕРСОНАЛЕН ОТГОВОР НА ПОДПИСАЛИТЕ „ОТВОРЕНО ПИСМО

ТОМ 4

Аз бях този, който й даде подтик да излезне на сцената и да изпълни песни на Учителя, защото според Галилей Величков тя беше едно рядко дарование.
Сега Иванушка ти от кои си? А твоят подпис под това „Отворено писмо" те определи към кои спадаш. Стефка Калименова. Тя е дъщеря на Сава Калименов. Тя също се противопостави, когато работих с баща й. Аз бях този, който й даде подтик да излезне на сцената и да изпълни песни на Учителя, защото според Галилей Величков тя беше едно рядко дарование. Тя беше разгневена, че съм изнесъл „кирливите ризи" на някои хора, включително и на баща й. Това се отнасяше за Мория и за „Агни Йога" и историята за издаването на тази книга от Сава Калименов. Случаят е описан подробно и той трябва да се знае. Трябва да се знае също, че Сава Калименов призна грешката си накрая и се опита да се коригира. Ако не се изнесе тази грешка, следващите поколения българи няма да знаят какво е становището на Учителя за Мория.
към текста >>

56. 6. БИТКА ЗА ЖИВОТ И ЗА ШКОЛА

МАРИЯ ТОДОРОВА

ТОМ 5

И таман се вслушвам в неговия глас, чувам как той казва: „Днес една душа възкликна „Защо Христос не е на земята, че да му стана ученик", Учителят ме погледна и продължи „Дойде ли този подтик стани, облечи се и отиди при Христа иначе утре ще бъде късно".
По-късно, когато Учителят разказваше историята на житното зърно казваше, че житното зърно се посява в земята, че то също минава през страдания и ограничения, но накрая то пониква, пробива земната гръд и изкласява като стрък. Може би тогава да съм била в същия този етап. При тези вътрешни затруднения веднъж възкликнах от горест: „Защо Христос не е на земята, щях да Му стана ученичка". На сутринта възкликнах и изпратих своя вопъл до небето, а на обед дойде една моя приятелка, която не бях виждала с години, че се разприказвахме и тя ми каза, че ходела на едно място при едни хора, където е говорел един много интересен човек и пожела да ме заведе, хем да се поразходим, хем да ми го покаже. Отивам там, заставам в двора до отворения прозорец и чувам гласа на този човек. И таман се вслушвам в неговия глас, чувам как той казва: „Днес една душа възкликна „Защо Христос не е на земята, че да му стана ученик", Учителят ме погледна и продължи „Дойде ли този подтик стани, облечи се и отиди при Христа иначе утре ще бъде късно". Аз стоях като замаяна, нещо в мен се отвори в далечината, някаква светлина навлизаше в мен, това беше като на зазоряване - нощта се оттегляше и аз вървях, вървях, а тази светлина отстъпваше пред мен, а тъмата оставаше зад мен. Повече нищо не можах да чуя от беседата, а чувах и усещах, че светлината се движи през мен. Невероятно преживяване, което продължи през цялата беседа. След като свърши беседата приятелката ме поведе и ние се наредихме в редица, за да ни дойде реда, та да Му целунем ръка така както правеха другите. Аз застанах пред Него, целунах ръка, а той се усмихна.
към текста >>

57. 8. СТАРАТА ФАНЕЛА

ТОМ 5

В мен идваше нещо като подтик отдалече и този подтик ме обхващаше и аз подскачах, опитвах се да играя и да си тананикам някакви мои познати мелодии много отдавна и да си играя някакви танци.
Моето място беше горе на Изгрева". След седем дни сънувам един от заминалите братя на Школата преди време, че идва при мене на сън и ми говори: „Учителят ме изпрати да посрещна баща ти и да го въведа в Школата". Та така по този начин си разрешихме кармата с баща ми, дъщеря му го заведе при Учителя, а жена му противодействаше, а пък приятелите го заведоха след смъртта му в другата Школа горе в невидимия свят. Ето едно разрешение, което бе дадено от Учителя. Когато бях малка и ученичка исках да стана балерина. В мен идваше нещо като подтик отдалече и този подтик ме обхващаше и аз подскачах, опитвах се да играя и да си тананикам някакви мои познати мелодии много отдавна и да си играя някакви танци. По това време родителите ми изобщо не обърнаха внимание на моето тананикане и на моите танци. Аз се въртях ту надясно, ту наляво после правех някакви кръгове, движех си ръцете насам и натам и като че ли всичко това някога и някъде го бях научила и сега го преповтарях. Моите игри и подскачания и танци те ги приемаха като че ли са игри за тази възраст и понеже само аз бях момиче в семейството на никого това не направи някакво особено впечатление. Но един път се бях така разиграла и разтанцувала, че майка ми влезна в стаята и изкряска и аз се спрях. Пита ме какво правя.
към текста >>

58. 15. БЛАЖЕНИ НИЩИТЕ ДУХОМ

ТОМ 5

Имаше нещо съвсем друго, имаше един подтик дошъл отгоре, от Божествения Дух, лъч ли бе, светлина ли беше, сноп ли беше от светлина, но онзи човечец бе озарен, онзи бе претворен в нещо друго, онзи бе възроден.
Гледах, гледах и не вярвах на очите си как това Божествено съзнание се принизи до онзи човечец, как Учителят се снижи до неговият уровен и до неговото състояние, наведе глава близко до него и започна тихо, тихо бащински да му говори. Видях как онзи човечец постепенно, постепенно започваше да повдига глава. Учителят бе сложил ръката на рамото и наведен на главата му говореше. След време когато пусна ръката си и я сне от рамото аз видях друг човек в този човечец. Онзи човечец вече го нямаше. Имаше нещо съвсем друго, имаше един подтик дошъл отгоре, от Божествения Дух, лъч ли бе, светлина ли беше, сноп ли беше от светлина, но онзи човечец бе озарен, онзи бе претворен в нещо друго, онзи бе възроден. Тогава онзи човек стана, после коленичи, целуна ръка на Учителя и си замина като човек. Един човек си тръгна от срещата си с Учителя. Повече този човек не го видях и не го срещнах. Това нямаше значение за мен тогава. За него тогава имаше значение в неговият човешки път.
към текста >>

59. 29. ПРИДРУЖИТЕЛЯТ

ТОМ 5

Та този стремеж за учителствуване на старите към нас и този подтик да бъдат проповедници непрекъснато се появяваха и избиваше в различни посоки, и се обличаше в различни форми, и се проявяваше чрез различни изопачения.
Но тогава така се стекоха обстоятелствата, че ние възприемахме Учителя за единствен Учител, а възрастните братя и сестри ги възприемахме като стари хорица. Е, понякога някой от младите се завъртяваха около тях, но това беше по съвсем други причини. Като се има предвид, че повече от възрастните братя и сестри в града бяха състоятелни, добре поставени материално, то те понякога изкушаваха някой от младите и ги канеха на техните обеди и вечери, където ги гощаваха обилно. Тогава младите бяха студенти и се прехранваха със слугуване и с тежък физически труд, който трудно можеше да се продаде, защото нямаше работа по тия години. Състоятелните софиянци си намираха слуги и слугини от беднотията на съседните села. Та този стремеж за учителствуване на старите към нас и този подтик да бъдат проповедници непрекъснато се появяваха и избиваше в различни посоки, и се обличаше в различни форми, и се проявяваше чрез различни изопачения. Това го имаше по времето на Учителя, имаше го и след него, а ще го има и в бъдеще. Разбирам да има проповедници в света, но в една окултна школа, където има Учител - ето това не го разбирам. Разбирам да се чете, да се усвоява, да се прилага от онова, което човек е прочел от Словото на Учителя, но да проповядваш, какво да проповядваш, Словото на Учителя ли? Ами ако го проповядваш трябва да го изпълняваш, а като го изпълняваш, чрез делата си, ще го проповядващ и хората ще съдят по делата ти. А то какво излизаше - излизат някои да проповядват, а животът у тях и около тях е все същият от памти века.
към текста >>

Законът е: Божественото, то винаги разширява и дава подтик за работа".
Въпросът за отношенията е важен. Ние може да поговорим друг път за него". „Учителю, как да постъпвам с възрастните братя? " „Когато ти говорят ти ги изслушвай, но ще им кажеш рязко: „Искате да ви обичаме, но трябва да се подигнете морално". Или пък ще им кажеш истината: „Аз не искам да приемам мисли и чувства, които помрачават ума ми". Законът е: Божественото, то винаги разширява и дава подтик за работа". „Учителю, набирането на енергии у човека естествено състояние ли е? " „То е естествено състояние. Това са Божествени енергии, които се проявяват според степента на развитието у човека. Енергиите могат да се трансформират само с мислите и да се изкачат и да преминат от едно състояние в друго. Трябва да бъдеш много смела и да устоиш на Божествените принципи.
към текста >>

60. 30. ПИСМАТА

ТОМ 5

Те използваха различни случаи, когато идваха по работа към София или в този край и съобразно вътрешният си подтик посещаваха и Учителя.
30. ПИСМАТА На Изгрева почти ежедневно пристигаха приятели от цялата страна. Някои бяха чули за Учителя, други идваха под влияние на различни слухове да видят какво е туй ново Учение, а мнозината идващи бяха членове на Братските кръжоци от провинцията. Те използваха различни случаи, когато идваха по работа към София или в този край и съобразно вътрешният си подтик посещаваха и Учителя. Обикновено те отсядаха в града при свои близки, после се качваха на Изгрева на следващия ден, присъстваха на беседа, а след нея заставаха пред приемната на Учителя и чакаха да им дойде реда за среща с него. Всеки идваше със своите проблеми, със своите грижи и всеки търсеше нещо от Учителя. Това бе един много важен окултен закон, че за всеки човек бе строго определено с какви задачи трябва да справя през житейския си път - ако ги разреши той продължаваше напред, но понякога те се спираха с неразрешената си задача и стояха до нея с години. Понякога, за да тръгнат напред те разбираха, че трябва да дойдат при Учителя, за да им разреши задачата. Така се осъществяваха срещите между приятелите и Учителя.
към текста >>

61. 31. ПЪРЖЕНИТЕ ЯЙЦА

ТОМ 5

А по-късно след отварянето на Школата дойдоха много млади хора, те още не бяха въведени в Школата, но идваха с един вътрешен стремеж и подтик.
Пропаднаха и за нея, и за нас. Тя си отиде обидена и ядосана. Ние се спогледахме и усмихнахме, защото знаехме, че това бе изпит, който тя не разбра. В онези първи години не винаги разбирахме уроците на предметното учение. Някой път пропадахме и не разбирахме защо сме скъсани на изпита пред Учителя и защо трябва да повтаряме отново опитността. А по-късно след отварянето на Школата дойдоха много млади хора, те още не бяха въведени в Школата, но идваха с един вътрешен стремеж и подтик. А това не бе достатъчно да се разберат обикновените уроци в Школата. А Той използваше най-дребните случаи, които излизаха от нас, които бяха в нас, защото това беше един стар от векове живот, който носехме в себе си и сега трябваше да преустроим този стар свят съобразно Словото на Учителя. Та не бяха необходими големи събития, за да се опита на човек характера му и след това да му се даде задача от Учителя да работи върху нея. Той работеше с малките величини, За да повдигне нас, малките, по пътя на ученика. На следващият ден съм при Учителя на разговор с него.
към текста >>

62. 36. С ЛЕЙКА ЗА ВОДА

ТОМ 5

Ето, виждаш ли какво значи подтик за работа?
Затова ти трябва вяра и чрез вярата да се добереш до Истината. Вчера, например аз си рекох: „Чакай да видя какво прави Марийка". Аз се интересувах и те посетих. И какво виждам, виждам те, че беше заспала над една книга. Аз веднага те събудих и те накарах да работиш. Ето, виждаш ли какво значи подтик за работа? Говорил ли ти е някой като мене. Никой. В света си останала излъгана. Невъзможно е и аз и тука да те излъжат, защото тук присъства Бог. Друго е да се бориш с вълните на живота сам. Друго е да те носят на параход.
към текста >>

63. 39. ОГРАДАТА ПРЕД ЧЕШМИЧКАТА

ТОМ 5

Ето това е един пример, за да видите как когато някой посегне на Божественото, как когато реши да разруши Божественият подтик то разрушителните сили се насочват впоследствие към него и той трябва да ги изтърпи.
Не беше случайно. Отидете днес горе на Изгрева и ще видите как днес също минава една каменна ограда висока три метра през Изгрева. Онази ограда, която премина през извора на чешмата на Диана Бад дойде и се прехвърли на Изгрева. Тази ограда днес съществува и ще напомня на следващите поколения за опорочението. Така българският народ насочи тази разрушителна сила първо към себе си, после извън себе си и има опасност да разруши и държавата. Ето това е един пример, за да видите как когато някой посегне на Божественото, как когато реши да разруши Божественият подтик то разрушителните сили се насочват впоследствие към него и той трябва да ги изтърпи. Така българският народ вече в разстояние на трийсет години преминава през комунизма, за да научи своят урок. Този урок ние го научихме навремето с упражнението с празните стомнички - към първоизвора се върви и отива с празни стомнички. Докато този народ не тръгне с празна стомнич-ка към Словото на Учителя то неговата съдба е от ясна, по-ясна, ще опита въздействието на разрушителните сили и ще мине през страдания. Аз съм при Учителя на разговор с Него. „Ако се влюби човек във формата само, то вследствие стремежът към разнообразие отпада и той ще изпита след известно време отвращение от формата.
към текста >>

64. 46. МАЛКИТЕ ВЕЛИЧИНИ, КОИТО УПРАВЛЯВАТ СВЕТА

ТОМ 5

От къде дойде такъв подтик у нас, това не разбрахме.
46. МАЛКИТЕ ВЕЛИЧИНИ, КОИТО УПРАВЛЯВАТ СВЕТА Когато влезнахме в Школата смятахме, че започваме да се занимаваме с големи въпроси и то толкова големи, от които зависят съдбата на човека, както и съдбата на цялото човечество. От къде дойде такъв подтик у нас, това не разбрахме. Може би причината бе, че бяхме влезнали в аурата на Учителя, а тя бе толкова необхватна, защото тя засягаше човешката душа, която се поеше от този Божествен извор на Словото му и се чувствахме като души в едно неописуемо състояние. Но да не смятате, че това беше непрекъснато. Не, това се отнасяше само тогава, когато, решавахме сполучливо задачите си, когато в присъствието на Учителя се пееха песните му и когато имахме присъствие на Изгрева от невидимите посетители от Невидимата школа на Учителя. Тези състояния бяха периодически и онези, които влизаха в тях можеха да се ползват. А иначе когато тръгвахме по своят път и когато се приземявахме долу на земята с нашето несъвършенство имаше много сълзи и огорчения.
към текста >>

65. 46. МАЛКИТЕ ВЕЛИЧИНИ, КОИТО УПРАВЛЯВАТ СВЕТА

ТОМ 5

От къде дойде такъв подтик у нас, това не разбрахме.
46. МАЛКИТЕ ВЕЛИЧИНИ, КОИТО УПРАВЛЯВАТ СВЕТА Когато влезнахме в Школата смятахме, че започваме да се занимаваме с големи въпроси и то толкова големи, от които зависят съдбата на човека, както и съдбата на цялото човечество. От къде дойде такъв подтик у нас, това не разбрахме. Може би причината бе, че бяхме влезнали в аурата на Учителя, а тя бе толкова необхватна, защото тя засягаше човешката душа, която се поеше от този Божествен извор на Словото му и се чувствахме като души в едно неописуемо състояние. Но да не смятате, че това беше непрекъснато. Не, това се отнасяше само тогава, когато, решавахме сполучливо задачите си, когато в присъствието на Учителя се пееха песните му и когато имахме присъствие на Изгрева от невидимите посетители от Невидимата школа на Учителя. Тези състояния бяха периодически и онези, които влизаха в тях можеха да се ползват. А иначе когато тръгвахме по своят път и когато се приземявахме долу на земята с нашето несъвършенство имаше много сълзи и огорчения.
към текста >>

66. 50. ПЪЛНОТО ШИШЕ И МАЛКОТО СЪРЦЕ

ТОМ 5

Има две положения: едното е, когато ти имаш да учиш и майка ти и баща ти са разумни, имаш сестри, които са свършили университет и теб те подтикват да учиш.
Ти трябва сега да оправдаеш учението, което си приела. Да докажеш, че то може да научи хората на добро. Тебе ти пречи сърцето, то като вземе надмощие, умът ти се замъглява. Гледай да направиш това, което е възможно за човека. Не те карам да отидеш на месечината. Има две положения: едното е, когато ти имаш да учиш и майка ти и баща ти са разумни, имаш сестри, които са свършили университет и теб те подтикват да учиш. Другото положение е, когато ти си бедна, майка ти и баща ти те бият, сестрите ти не са свършили нищо, а ти искаш да учиш и ако издържиш на тия мъчнотии и свършиш, то е геройство. Твоето положение не е от най-лошите, ти все имаш някои, които да ти помагат. Знай, че това, което Господ ще ти даде, то на краката ти ще дойде при тебе. Учението трябва да придобиеш сама, а колкото за сърцето то ще дойде после само без дато търсиш. Трябва да учиш, да учиш в широк смисъл на думата.
към текста >>

67. 61. ИЗПРАЩАМ ТЕ В СВЕТА

ТОМ 5

По-късно брат Епитропов сподели с мене, че Учителят му направил забележка, понеже той ме е спрял да отида на събора, казал му: „Ако един подтик у човека е Божествен той не се спира, а му се дава направление".
Същата година имаше събор през месец август в Търново и аз вече разказах как исках да отида, но един възрастен брат, а това бе Петко Епитропов, ме спря. Обясни ми, че това може да стане само с официални покани и ми показа своята, която Учителят лично му беше написал и връчил. Аз не бях тогава получила такава покана и дълбоко умъчнена останах в София. Когато всички се завърнаха от събора Учителят ме запита „Вие защо не дойдохте на събора? " Аз му обясних. По-късно брат Епитропов сподели с мене, че Учителят му направил забележка, понеже той ме е спрял да отида на събора, казал му: „Ако един подтик у човека е Божествен той не се спира, а му се дава направление". По време на тази подготовка като частна ученичка бях в състояние на външно и вътрешно блаженство. Всичко около мен се движеше като на киноекран в светли краски. Живота в мен се отразяваше в една чудесна хармония от звуци и цветове. Аз свирех на пиано и музиката слизаше от небето и влизаше в мен и чрез пръстите ми по клавишите на пианото се източваше музика, която радваше другите. Такова състояние, което изпитваше душата ми ама никога, никога не се повтори.
към текста >>

68. 91. КОГАТО СЕ РАЗПОРЕЖДАШЕ ПРОСТОТИЯТА

ТОМ 5

Учителят взимаше присърце всеки подтик дошъл от нас, който трябваше да обедини усилията ни в едно цяло.
91. КОГАТО СЕ РАЗПОРЕЖДАШЕ ПРОСТОТИЯТА Бяхме на Рила, лагерът е устроен и животът ни е в своето обикновено русло както винаги при такива летувания на Седемте Рилски езера. В лагера работата беше разпределена и имаше дежурства за кухнята, за носене на вода, за домъкване на дърва. Имаше и обща работа за поддържане на лагера както и за неговото благоустрояване. Учителят взимаше присърце всеки подтик дошъл от нас, който трябваше да обедини усилията ни в едно цяло. Тук се изработваха и се даваха методите за целокупният бъдещ живот на човечеството. Всички се стараехме да не нарушаваме общата хармония, за да може животът ни тук в присъствието на Учителя да протече много по-смислено. Но нямаше ден да не се появи някоя магарешка история. Трябва да знаете, че на Рила имаше по едно-две магарета, които бяха доведени, за да носят багажа на този или онзи. Имаше и магарешки истории с тях, които са всеизвестни на всеки българин.
към текста >>

От къде дойде този подтик в нея не можах да разбера.
Този случай съм го разказвала, но в друга светлина. Сега ще го зазкажа накратко, за да видите един друг финал достоен за учудване на всички и едно потвърждение на онова, което бе споменато по-горе. Имаше една сестра, казваше се Станка, която направо казано бе пов-лекана и от която Учителят го беше гнус. Но тя беше много волева, движейки се направо без задръжка, много пробивна и като тръгнеше в някоя посока пробиваше за общо учудване на всички. Така проби за мое учудване и започна да се върти около Учителя, за да му прислужва в неговия бит. От къде дойде този подтик в нея не можах да разбера. А той веднъж ми каза в София: Измий тази чаша, за да не я мие Станка". Аз разбрах много добре всичко. Но тя стоеше при него и избута и отстрани всички ония, които се грижеха за Учителя, за неговия бит - да се поднася храната му, да се готви, да се мие, да се чисти, да се пере и т.н. Аз наблюдавах това и изчаквах как ще се развият събитията, защото трябваше да дойде особено подходящ момент. Аз го чаках, знаех, че ще дойде.
към текста >>

69. 92. КОГАТО СИ МУЛЕ И ТЕ Е ЯХНАЛА ПРОСТОТИЯТА

ТОМ 5

Затова Учителят на младите даде подтик да учат, да завършат гимназия, след това да следват университета, а на онези, които бяха учили и недоучили нареди да взимат частни уроци при Паша Теодорова или при други сестри учителки и след години те завършиха гимназиалното си образование като частни ученички.
Това общество не беше представител на народните изедници и кръвопийци както сега се пише и говори, а тези кръвопийци идваха от други среди и те нямаха нищо общо с онова буржоазно съсловие и интелигентни среди тогава в София. Така веднъж чух лично от устата на професор Михалчев да се възхищава от моята интелигентност. Аз бях скрита по форма и по дух, но след като дойдох на Изгрева в тази груба среда около мен тя ми повлия много лошо и едвам се справях с нейните груби влияния върху мен Това бяха влияния от жителите на Изгрева дошли от цялата страна при Учителя, а това беше разнороден състав, селяни, селянки, необразовани, неуки, но устати и всезнаещи по всички въпроси. А това е най-важното, което може да опропасти всяко едно общество. А за духовното общество важи стократно. Затова Учителят на младите даде подтик да учат, да завършат гимназия, след това да следват университета, а на онези, които бяха учили и недоучили нареди да взимат частни уроци при Паша Теодорова или при други сестри учителки и след години те завършиха гимназиалното си образование като частни ученички. Някои от сестрите записаха във факултета по педагогика и литература и станаха учителки. След като дойдох на Изгрева всички имаха точно обратното мнение за мене и те си го запазиха до края на живота ми. В света бях интелигентна и добре приета от моите връстници, а тук на Изгрева направо ме обявиха, че съм проста. Да не ти дава Господ неук и прост човек да те оценява, че си по-прост от него. Та тук това ми се случи и не само се случи, но се случваше дс края на живота ми.
към текста >>

70. 101. СВЕЩЕНА ПРОСТОТИЯ

ТОМ 5

Учителят се усмихва и казва: „Ще благодарите на Онзи, Който възрасна семката, че от нея се роди тиква и на Онзи, който накара и даде подтик да се донесе плодът на Бога при нозете на Великият Учител".
Учителят каза: „Защо благодарите на мен, благодарете на брата, който донесе тиквите". Отидоха при него, за да му благодарят, а той каза: „Братя, защо ми благодарите, аз тази тиквена семка я нарекох за Учителя и я насадих за него. Отидете и благодарете на него". Отново се връщат при Учителя и питат: „Учителю, какво стана сега, каква е таз работа, ядохме хубава тиква, че преядохме. Искаме да благодарим, но не знаем на кого". Учителят се усмихва и казва: „Ще благодарите на Онзи, Който възрасна семката, че от нея се роди тиква и на Онзи, който накара и даде подтик да се донесе плодът на Бога при нозете на Великият Учител". Ето това е пример за Абсолютната Истина, която цареше на Изгрева. Това е пример за свещената простота, която царуваше на Изгрева, защото Божественият Дух се изявява единствено в Абсолютната Чистота и това е синоним на свещената простота, свещената мистична простота. Аз съм при Учителя на разговор. „Учителю, аз искам хората да ме харесват, да им съм приятна и да ме обичат." „Да, ти искаш да те обичат, то е естествено. Всеки иска да го обича някой.
към текста >>

71. 124. БОЖЕСТВЕНИЯТ ОГЪН

ТОМ 5

Не се обезхрабрихме, но в нас се вля един подтик за работа върху себе си.
Настъпи мълчание, което се предаде и на нас и навлезнахме в един свят на безпределна тишина и необятна Вселена, където преобладаваше необятността и безпределността. Усетихме наяве какво означава безпределност на времето и необятност на пространството, всичко това се включваше в атрибутите на Божествения Дух, който бе тук в тялото му както тук бе и Христовия Дух, Който се изявяваше като Миров Учител, Защото само Божествения Дух може да бъде Учител, когато се изяви като Принцип, на Силите, които определят времето и Силите, които очертават пространството, в които се проявява Духа. Ние се бяхме сгушили от начало и не се чувствувахме ученици и като че ли бяхме вън от времето и пространството, в което оперираше Духа на Учителя. Но постепенно това състояние се пренесе върху нас, то заработи у нас и се включихме и ние и по време, и по пространство и се озовахме и се видяхме, че бяхме някаква една милионна част от мига на това проявление. И тогава разбрахме, че не сме и не можехме да бъде ученици в онзи смисъл, в който разглеждаше нещата Учителя. Не се обезхрабрихме, но в нас се вля един подтик за работа върху себе си. Излезнахме от тази опитност не обезсърчени, а напротив, с един подтик. После това изказване на Учителя се преразказваше и препредаваше, но онези, които го преразказваха искаха да покажат, че онези, които смятаха, че са нещо на Изгрева, че изобщо не са ученици в никакъв случай. И това имаше повече като упрек и ирония както и една категоричност, че тук на Изгрева няма ученици. Има Учител, но няма ученици. Да, може би беше така.
към текста >>

Излезнахме от тази опитност не обезсърчени, а напротив, с един подтик.
Усетихме наяве какво означава безпределност на времето и необятност на пространството, всичко това се включваше в атрибутите на Божествения Дух, който бе тук в тялото му както тук бе и Христовия Дух, Който се изявяваше като Миров Учител, Защото само Божествения Дух може да бъде Учител, когато се изяви като Принцип, на Силите, които определят времето и Силите, които очертават пространството, в които се проявява Духа. Ние се бяхме сгушили от начало и не се чувствувахме ученици и като че ли бяхме вън от времето и пространството, в което оперираше Духа на Учителя. Но постепенно това състояние се пренесе върху нас, то заработи у нас и се включихме и ние и по време, и по пространство и се озовахме и се видяхме, че бяхме някаква една милионна част от мига на това проявление. И тогава разбрахме, че не сме и не можехме да бъде ученици в онзи смисъл, в който разглеждаше нещата Учителя. Не се обезхрабрихме, но в нас се вля един подтик за работа върху себе си. Излезнахме от тази опитност не обезсърчени, а напротив, с един подтик. После това изказване на Учителя се преразказваше и препредаваше, но онези, които го преразказваха искаха да покажат, че онези, които смятаха, че са нещо на Изгрева, че изобщо не са ученици в никакъв случай. И това имаше повече като упрек и ирония както и една категоричност, че тук на Изгрева няма ученици. Има Учител, но няма ученици. Да, може би беше така. Но онези, които слушаха бяха там и изживяха безпределността на пространството и изживяха вечността на времето и имаха съвсем друго становище и разбиране за ученичеството и тези упреци вече не се отнасяха за нас.
към текста >>

72. 127. СЪН, ВИДЕНИЕ И ИСТИНАТА ЗА ЖИВОТА МИ

ТОМ 5

Самият подтик, който получих в онзи исторически за мен ден през 1916 г.
127. СЪН, ВИДЕНИЕ И ИСТИНАТА ЗА ЖИВОТА МИ Срещата ми с Учителя на земята и идването ми в Школата бе за мен епохално събитие в живота ми. Самият подтик, който получих в онзи исторически за мен ден през 1916 г. когато от мен се изтръгна един вопъл: „Защо го няма сега Христа, за да му стана ученичка" бе пророчески. И в същия ден чрез една приятелка, която не бях виждала отдавна, дойде, посети ме и ми разказа, че ходела на едно място, където един духовен човек говорел много интересни и поучителни слова. Същият ден аз се срещнах с Учителя. В този ден душата ми бе пожелала и бе изречена онази молба за среща с Христа и в него ден бе изпратен човек, който да ме заведе при Учителя и той да ме приеме и да се срещна с него. Това бе един исторически и епохален съвпад, астрологически с Христовия Дух.
към текста >>

73. 135. СЪБОРИТЕ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО

ТОМ 5

По това време търновското гражданство подтиквано от духовенството правят подписка срещу Учителя и се изисква от властите повече да не бъде допускан Дънов да прави съборите си в Търново.
Тогава се поканват ръководителите на братствата и те идват в София и Учителят държи няколко беседи пред тях. През 1924 година има също затруднение за разрешаване от властите на събора. Чак на 24 август Учителят държи една-две беседи в салона на ул. „Оборище" 14. През 1925 година съборът е в Търново от 23 до 29 август. По това време търновското гражданство подтиквано от духовенството правят подписка срещу Учителя и се изисква от властите повече да не бъде допускан Дънов да прави съборите си в Търново. През 1926 година съборите са в София на полянката на Изгрева като слушателите са насядали на тревата като преди това градоначалника на София и властите забраняват събора, но след намесата на министър-председателят Ляпчев съборът е разрешен. През 1927 година съборът е на Изгрева в току-що построеният салон като Учителят държи беседа в салона при зейнали отвори на прозорците поради това, че те още не са сложени. По-нататък съборите продължават. А между другото започват да се организират Младежките събори. Първи събор - от 1 до 5 юли 1923 г.
към текста >>

74. 136. БЕЛИТЕ БРАТЯ НА СЪБОРИТЕ В ТЪРНОВО

ТОМ 5

Имаше редки случаи, когато някои тръгваха сами на събора подтиквани от един вътрешен импулс.
Някои от тях си пътуваха с официални костюми, но си носеха и бели дрехи за събора. На някои от снимките по съборите ще видите как те са облечени по най-различен начин. Братята са строго официални с костюм и връзки, някои от сестрите са с официални рокли, а пък други са с обикновени бели рокли. Имаше пъстрота във всичко.Тук нямаше много заможни и богати хора, те бяха малцина, а другите едвам успяваха да си платят пътните, но затова пък откликваха на този вътрешен духовен подем. В тези години Учителят поименно и по списък съобщаваше на онези, които са извикани на събора. Имаше редки случаи, когато някои тръгваха сами на събора подтиквани от един вътрешен импулс. На гарата в Търново имаше дежурни братя, които посрещаха и завеждаха групите направо в лозето, където бе направен лагер с палатки. Някои отсядаха в града при роднини, но организацията бе изрядна. Онова чувство за общност, всеотдайност се преливаше в един общ подем и тук личността се сливаше с безкрайността. Тук имахме усещането, че всичко се движи по един особен начин направлявано от едно и също място, а това беше не само присъствието на Учителя, но и самата обстановка около него предразполагаше за едно такова състояние. Тук се движеха с усмихнати лица готови да услужат всекиму като откликваха на онази изява на духа за стремежа му за обединение на мнозинството чрез Словото, което излизаше от Учителя.
към текста >>

75. 146. ИЖДИВЯВАНЕТО НА БОЖЕСТВЕНАТА ЕНЕРГИЯ

ТОМ 5

Учителят слизаше до неговият уровен и от това място започваше да внася подтик постепенно без да се усети онзи, комуто трябваше да се помогне и който бе дошъл при нозете на Учителя с примирение и вече с послушание.
Беше негова отвътре, роди го и след това то излезна отвън и зареве и му се чуе гласа. Следващият етап бе етап на оглеждане и преценяване на случката от всички и от самият него. Ако решеше да се коригира трябваше да почне от там, където бе стигнал и спрял. В този случай всеки виждаше безпомощността и безнадеждността на положението, в което бе изпаднал и на онова, което се бе проявило. И ако искаше да се поправи отиваше и се изповядваше пред Учителя, признаваше си грешката или ако не я виждаше, то той му я казваше. Учителят слизаше до неговият уровен и от това място започваше да внася подтик постепенно без да се усети онзи, комуто трябваше да се помогне и който бе дошъл при нозете на Учителя с примирение и вече с послушание. Тук го беше довела неговата опитност и неговото падение надолу в бездната. Учителят оставяше всеки да почне от там където е стигнал и всеки да се развива без скокове, и всеки да върви и да расте естествено. Той се намесваше в случаите, за да култивира у него онзи подтик около който се развиваха кълновете на някоя добродетел. Наблюдавала съм множество случаи, когато той се приближаваше и се снишаваше до онова стъпало на ученика, на което той бе застанал, подаваше му ръка и го подпомагаше да направи първата стъпка. А усилието беше от ученика.
към текста >>

Той се намесваше в случаите, за да култивира у него онзи подтик около който се развиваха кълновете на някоя добродетел.
В този случай всеки виждаше безпомощността и безнадеждността на положението, в което бе изпаднал и на онова, което се бе проявило. И ако искаше да се поправи отиваше и се изповядваше пред Учителя, признаваше си грешката или ако не я виждаше, то той му я казваше. Учителят слизаше до неговият уровен и от това място започваше да внася подтик постепенно без да се усети онзи, комуто трябваше да се помогне и който бе дошъл при нозете на Учителя с примирение и вече с послушание. Тук го беше довела неговата опитност и неговото падение надолу в бездната. Учителят оставяше всеки да почне от там където е стигнал и всеки да се развива без скокове, и всеки да върви и да расте естествено. Той се намесваше в случаите, за да култивира у него онзи подтик около който се развиваха кълновете на някоя добродетел. Наблюдавала съм множество случаи, когато той се приближаваше и се снишаваше до онова стъпало на ученика, на което той бе застанал, подаваше му ръка и го подпомагаше да направи първата стъпка. А усилието беше от ученика. Може спокойно да се каже, че всички опитности, които ви разказвах се отнасят именно до този момент. Божественото не може да слезе с единицата, с голямото, а слиза с малките величини, с множеството от дребни, мънички величини и от там тръгва. За теб, който си паднал в бездната е важно да се хванеш за онова малкото, което може да те възкачи по стъпалата на спасението.
към текста >>

В това се заключаваше силата на малкия подтик вложен в човешката душа.
Човек се въздига и расте с малките величини. А Божественото слиза върху човека с малките подтици на духовното му пробуждане, така както горе на небето слънцето е огнено кълбо, а долу то изпраща лъч и ако го прекараме този слънчев лъч през призма той се разцепва на седем цвята, заема цветовете на небесната дъга. Затова Учителят когато се приближаваше при някой то той отиваше до неговият уровен и започваше с онова, с което онзи приятел имаше и разполагаше. Иначе другото бе насилие. Учителят веднъж при един такъв случай каза: „Аз като полея едно цвете, то като видят другите, то и те идват, за да го полеят". В това се заключаваше силата на малкия подтик вложен в човешката душа. Той трябваше да покълне като засято семе и в този процес се обединяваха и другите сили вложени в човешкото естество, задействуваха се в този общ център и от подтика покълваше стремеж, а от стремежа - действия и от него се задействуваше волята на човека, за да реализира и най-малката вложена в себе си добродетел. За вас това са думи, но за мен и за останалите, които ги изживявахме това беше процес на възраждане на човешкия дух. За вас са думи, но за нас бяха вложени дела в нашият живот, за нас бяха живот изживян и извървян в Школата. Само ако Словото влезе във вас, в душите и ви задвижи тогава ще можете да изживеете всички тези неща, през които ние минахме. Бяхме официално се събрали и живеехме заедно с Борис Николов под един покрив и в един дом.
към текста >>

Той трябваше да покълне като засято семе и в този процес се обединяваха и другите сили вложени в човешкото естество, задействуваха се в този общ център и от подтика покълваше стремеж, а от стремежа - действия и от него се задействуваше волята на човека, за да реализира и най-малката вложена в себе си добродетел.
А Божественото слиза върху човека с малките подтици на духовното му пробуждане, така както горе на небето слънцето е огнено кълбо, а долу то изпраща лъч и ако го прекараме този слънчев лъч през призма той се разцепва на седем цвята, заема цветовете на небесната дъга. Затова Учителят когато се приближаваше при някой то той отиваше до неговият уровен и започваше с онова, с което онзи приятел имаше и разполагаше. Иначе другото бе насилие. Учителят веднъж при един такъв случай каза: „Аз като полея едно цвете, то като видят другите, то и те идват, за да го полеят". В това се заключаваше силата на малкия подтик вложен в човешката душа. Той трябваше да покълне като засято семе и в този процес се обединяваха и другите сили вложени в човешкото естество, задействуваха се в този общ център и от подтика покълваше стремеж, а от стремежа - действия и от него се задействуваше волята на човека, за да реализира и най-малката вложена в себе си добродетел. За вас това са думи, но за мен и за останалите, които ги изживявахме това беше процес на възраждане на човешкия дух. За вас са думи, но за нас бяха вложени дела в нашият живот, за нас бяха живот изживян и извървян в Школата. Само ако Словото влезе във вас, в душите и ви задвижи тогава ще можете да изживеете всички тези неща, през които ние минахме. Бяхме официално се събрали и живеехме заедно с Борис Николов под един покрив и в един дом. Бяхме се оженили - тази дума не ми харесва.
към текста >>

76. 154. КОМУНИТЕ

ТОМ 5

154. КОМУНИТЕ Този подтик за комунален живот не дойде от Школата, а той бе пренесен отвън.
154. КОМУНИТЕ Този подтик за комунален живот не дойде от Школата, а той бе пренесен отвън. Това беше подем в онези млади хора, които се завърнаха след войните и очакваха светът да се промени. Учителят изнасяше чрез Словото си началата на Новото Учение, което предполагаше общност на идеи, общност на трудови начала, общност и взаимопомощ на съжителство между хората. Той категорично обърна внимание на няколко принципни положения, но нямаше кой да го слуша. В нашите среди имаше представители на различни течения: социалисти, комунисти, анархисти и не знам какви си още. Всички тези течения правеха опити за комунален живот.
към текста >>

77. 163. ОГНИЩЕТО НА ПРОКУДЕНИТЕ

ТОМ 5

Това бе един вътрешен подтик да се изнасяме нагоре в по-чистите места, далеч от глъч и шум.
Вече бяха близко до новият Молитвен врьх. А пък ние с Борис изнесохме палатката си по-нагоре към езерото на „Чистотата". Пак ни критикуваха за новото ни място. Тогава Учителят доведе Братството да играе Паневритмия на онова голямо място под „Харамията", която се намираше до нашите палатки до езерото на „Чистотата". Така че ние водехме приятелите къде да ходят. Това бе един вътрешен подтик да се изнасяме нагоре в по-чистите места, далеч от глъч и шум. Това не означава, че ние се бяхме отдалечили от общия братски живот и че страняхме от него. Напротив, при нас в свободното време винаги имаше посетители, които като правеха туристически обходи на връщане минаваха край нас, ние ги гощавахме с чай, а те ни гостуваха, разказваха своите впечатления и личните ни контакти се заздравяваха още по-добре. Да, това бяха незабравими дни. Това не може да се повтори никога вече в тази форма и при тези условия и то в присъствието на Учителя слезнал на земята.
към текста >>

78. 170. ПОСЛЕДНАТА ЕКСКУРЗИЯ НА УЧИТЕЛЯ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

ТОМ 5

Най-силния подтик в живота е Любовта!
Защо сме малко? Кои са причините? Причините са войната, лошите условия за прехрана, за превозни средства. Всички нямат възможности. А пък кога до дето дойдем колко неща трябваше да се направят, колко приготовления! Най-силния подтик в живота е Любовта! Много други подтици има човека. Но когато Любовта е най-силния подтик, тогава се строят хубаво всички работи. Когато дойде Любовта в нас, ние трябва да й дадем първото място и да не спорим с нея, дали е истинска Любов или не. Коя е истинската Любов? - която ти донася живот.
към текста >>

Но когато Любовта е най-силния подтик, тогава се строят хубаво всички работи.
Причините са войната, лошите условия за прехрана, за превозни средства. Всички нямат възможности. А пък кога до дето дойдем колко неща трябваше да се направят, колко приготовления! Най-силния подтик в живота е Любовта! Много други подтици има човека. Но когато Любовта е най-силния подтик, тогава се строят хубаво всички работи. Когато дойде Любовта в нас, ние трябва да й дадем първото място и да не спорим с нея, дали е истинска Любов или не. Коя е истинската Любов? - която ти донася живот. До тогава, до като не изпъдиш Любовта, животът ще продължава. Щом изпъдиш Любовта, животът престава.
към текста >>

79. 211. ПЕТКО ЕПИТРОПОВ И БАБА ХАДЖИЙКА

ТОМ 5

По онова време да отиде някой до Божи гроб, да прекоси Турската империя, да премине средиземно море, че да премине през Английската империя и да стигне до Божи гроб не беше лесна работа, изискваше висок идеал и подтик да види и узнае нещо от историята на онази култура.
А работата в кухнята беше много трудоемка, за да се подготви храна за стотици хора не беше лека работа, защото освен да се почистят продуктите, да се нареждат, да се сложат в казана идваше и най-голямата тънкост в този занаят как да се сложат подправките, че да стане гозбата вкусна. А имаше и нещо друго, храната трябваше да стигне за всички, а прииждаха винаги допълнително хора и никой не знаеше колко човека ще се хранят. Но тя винаги правеше-струваше, но трябваше да има и допълнителна храна за онези бедните студенти, които се нареждахме накрая за още по един черпак от баба хаджийка. Тя се усмихваше и казваше: „Днес е баба хаджийка и ви храни на корем та да видите какво значи хаджилък". Ние тогава бяхме гладни, млади и вместо да я запитаме какво означава хаджилък ние си тръгвахме с пълни чинии храна, която трябваше да напълни гладните ни търбуси. По онова време да отиде някой до Божи гроб, да прекоси Турската империя, да премине средиземно море, че да премине през Английската империя и да стигне до Божи гроб не беше лесна работа, изискваше висок идеал и подтик да види и узнае нещо от историята на онази култура. Освен това човек без пари не отиваше на хаджилък. Титлата хаджилък не означаваше да си беден и без пари, а означаваше обществено признание на онова богатство, което си натрупал с честен труд. Жалко, че не ги разпитвахме онези възрастни приятели за много неща, защото те бяха пълни освен със случки от братския живот, но таяха в себе си велики откровения за Духа Господен. Защото те бяха извикани от Духа Господен да бъдат негови служители в Дух и Дело. Баба хаджийка бе една от тези.
към текста >>

80. 235. ЧЕРЕШИ ЗА ТРИТЕ СЪПЕРНИЧКИ

ТОМ 5

Да купим черешите заедно предполага подтик за обща работа, а тогава ние се дърпахме една от друга и се гледахме накриво.
Изгревът още не беше заселен, това бяха първите години на Школата, не беше построен и салона, който се построи през 1927 г. Около полянката имаше млада борова горичка колкото човешки бой, а сега вече са израснали над 30 м височина. Седнахме пред барчетата на поляната и с удоволствие си изядохме черешите и трите заедно. Упражнението беше всъщност една приятна разходка, но в самата си същност то криеше в себе си дълбок символизъм. Ние бяхме поставени трите да свършим една обща работа, да купим черешите, после бяхме поставени да се движим в една и съща посока и след това да реализираме една и съща задача. Да купим черешите заедно предполага подтик за обща работа, а тогава ние се дърпахме една от друга и се гледахме накриво. Да се тръгне по един общ път трите и да вървим няколко километра заедно и да запазим доброто си разположение една към друга, знаейки предварително, че това е една задача дадена от Учителя и че трябва да я изпълним изрядно по Високия идеал. Та общото ни движение на трите към Изгрева около пет километра означаваше, че трябваше да се движим общо по пътя очертан от Словото на Учителя до Изгрева. А че изядохме общо черешите заедно означаваше, че всеки от нас може да прилага Учението на Учителя без да пречи на другия и че всеки може да поеме от Словото на Учителя толкова колкото е необходимо на една душа със стремеж към Бога. А черешите бяха обичан плод от Учителя, той ги обичаше много. Той препоръчваше на онези, които искаха да се занимават с духовен живот да насаждат около къщата си череши и да ползват този плод.
към текста >>

81. 242. СТЕНОГРАФКАТА САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА И УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ. ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА

ТОМ 5

Не можеше личния подтик да предхожда Божественото.
Всички кусаме супата, резенчетата лимони са в чинията, вкуса на храната е отличен. Всички благодарят за хубавия обяд. Тереза и останалите около нея седят, сумтят и мълчат. Ние останалите вече бяхме научили за случая и се усмихвахме и благодаряхме за урока, който ни беше предаден. Не можеше личността да предхожда Божественото. Не можеше личния подтик да предхожда Божественото. През време на войната се получи нареждане да се затъмнят всички частни домове и обществени сгради, така че при вечерното им осветление с лампи и електрически крушки да не прозира никаква светлина през прозорците и с това да бъде ориентир на американските и английски самолети, които бомбардираха София през нощите. Това беше заповед на властта. Тереза по този случай като изпълнителен немски дух на всички разпореждания решава, че трябва да се сложи черна хартия на прозорците, за да ги затъмнят, за да не ставаме обект на самолетните нападения. Тя искаше да сложи тази черна хартия на прозорците в салона и в стаята на Учителя. Но Учителят дава да се подразбере с един жест, че не желае тази черна хартия, защото е лоша емблема.
към текста >>

82. 243. БЪДЕЩАТА ДОБРА КАРМА И БОЖИЯТ ДАР

ТОМ 5

А това бяха методи на Учителя, за да подтикне в духовна ревност ученика, да има подражание у него, за да учи.
Идва Савка, оглежда ме от горе до долу, прави едно движение с ръцете си, аз тръгвам след нея и тя ме въвежда. „Външната госпожица дойде." Ама го казва така натъртено и пренебрежително. Но Учителят ми показва с официален жест, че мога да седна, а на Савка прави жест, обикновен жест, да се отстрани и да ни остави сами, защото започват занятията на частната ученичка с Учителя. Та как ви се струва това? Трудно се преглъща такъв един горчив хап. А това бяха методи на Учителя, за да подтикне в духовна ревност ученика, да има подражание у него, за да учи. Но поради нашето несъвършенство, то се израждаше в обикновена човешка ревност. И това ни пречеше много. И от тогава започна голямото съперничество със Савка. Веднъж аз бях недоволна от нея, че Учителят я предпочита пред другите и отивам лично пред него, за да му се оплаквам. Изслуша ме и ме пита: „Какво има в нея, за да я предпочитам пред другите?
към текста >>

83. 245. НЕДОВЪРШЕНАТА РАБОТА НА УЧЕНИКА

ТОМ 5

Затова допринесе и майка й, която я подтикна в посока свойствена за амбициозния немски дух.
На нея се дължи големият труд положен десетилетия наред със стенографиране и дешифриране на Словото на Учителя. Тя подготвяше за печат беседите, след това проверяваше шпалтите и се поправяха допуснатите грешки от набора за печат. Това го вършеше сама Паша. Гигантски труд. Савка беше много ревностна отначало в Школата, но после се разглези като малко дете. Затова допринесе и майка й, която я подтикна в посока свойствена за амбициозния немски дух. По това време Савка имаше голямо мнение за себе си като символ на чистотата. От къде на къда пък символ на чистотата и от къде се беше загнездило това в умът й. На времето когато Учителят работеше с нас, с пет сестри с Пентаграмата, всяка едка от нас когато й дойдеше ред за тези упражнения работеше с една добродетел, но това съвсем не означава, че някой от нас трябваше да бъде символ на една от тези пет добродетели. Беше ми чудно много. Изразявам така учудването си пред Учителя и той каза за Савка: „Аз сега още не мога да очистя обърканите й работи за чистотата".
към текста >>

84. 265. НЕЗАМЕНЯЕМАТА

ТОМ 5

Това беше само подтик, но знаех, че това нещо нито може да стане сега, нито после, защото моето място бе друго, а мястото на Савка бе да стои и да записва свещените думи на Учителя.
Твоето е хубаво. Савка работи с разума, а ти с разсъдъка си. Важното е да решите правилно задачите си". Отново съм пред Учителя и той споделя с огорчение: „Савка има материал да работи три години, а се обленява и не работи. Само Паша работи" И той го каза с такава болка и с такова велико огорчение, че на мен тутакси ми се прииска да стана, да отида и да свърша работата на Савка. Това беше само подтик, но знаех, че това нещо нито може да стане сега, нито после, защото моето място бе друго, а мястото на Савка бе да стои и да записва свещените думи на Учителя. Това бе нейното място и нейната работа, за която бе дошла в Школата. Това бе идеалът на нейната душа и това бе нейното свещено начало в живота й. След време тя извади изреченията на Учителя, написа ги в една хубава тетрадка с хубав почерк, подреди ги както тя умееше да прави добре и веднъж както бяхме на Рила тя пристъпи при Учителя и бе решила да му направи подарък: „Учителю, ето подарявам ви Свещените думи, които ми дадохте". Протегна ръка и поднася подвързана тетрадка. Учителят я изгледа строго, скара се и я изпъди.
към текста >>

85. 269. КОТЕШКИ ИСТОРИИ

ТОМ 5

Майката непрекъснато я подтикваше да излиза и да изпъква напред, за да бъде най-личната представителка на учениците на Изгрева.
Но тук се намесиха и външни фактори, а това бе нейната личност, индивидуалност, както и родовите сили, които кръжаха около нея. Споменах вече, че тя бе половината немкиня и половината македонка, така че Савка наследи качества и от едните, и от другите. От майка си наследи майчиния си език - немския, а от баща си - не знам какво наследи. Но от майка си наследи и нещо друго, което много ни безпокоеше и което ни караше да реагираме. Тереза бе един изключително амбициозен немски дух и това се отрази много неблагоприятно върху характера на Савка. Майката непрекъснато я подтикваше да излиза и да изпъква напред, за да бъде най-личната представителка на учениците на Изгрева. Вие сте виждали как амбициозни майки в началните класове на училището изтъкват и избутват децата си да издекламират някое стихотворение или да изпеят някоя песен, за да може да ги видят всички. А знаете ли в такъв случай как другите майки се ядосват, че техните деца не са устроени така, че не са амбициозни и че не излизат и не изпъкват отпред пред всички останали деца. И сега всичко това се премести и прехвърли тук на Изгрева и то когато ние вече бяхме големи около 25 години. А останалите бяха в различна възраст. Ние не бяхме деца и не бяхме ученици от едно обикновено училище.
към текста >>

86. 290. ТОДОР СТОИМЕНОВ И ПЪРВОРОДСТВОТО

ТОМ 5

Като подтик това е разбираемо за всички, но като умисъл Тодорчо не го разбира.
Не можехме да му се сърдим, защото преди десетилетия те бяха започнали с по няколко гроша. Но използваха една негова слабост, че обича сладкиши и курабии, подкупиха го без да се усети като спечелиха благоволението му. И го заблудиха. Явява се Люба Иванова, съпругата на Емануил Иванов, започва да прави сладкиши от хубави, по-хубави, от вкусни, по-вкусни и ги носи през ден на Тодор Стоименов. Поднася му ги, говори непрекъснато за Учителя, колко много го уважава и цени и как единствената й мечта е била да се грижи за неговата стая и за вещите му. Като подтик това е разбираемо за всички, но като умисъл Тодорчо не го разбира. Харесват му сладкишите, харесва му уважението, което му се указва, а той беше възрастен и възрастните хора харесват едно такова внимание предложено от по-младите. Но колко сладкиши той бе изял не зная, но като гръм от ясно небе дойде новината, че на едно от поредните съвещания на Братския съвет аз бях освободена от това задължение и на мое място беше назначена Иванова като ключа от стаята й бе предаден. Тодор Стоименов поиска ключа, аз му го предадох и той го връчи на Иванова. Отивам аз при него, поднасям му ключа и казвам: „Научих, че си подкупен от Иванова с курабии и сладкиши и ето предавам ти ключовете, но знай, че за това ще отговаряш пред Учителя". Той изстена все едно, че го прободоха с нож.
към текста >>

87. 290. ТОДОР СТОИМЕНОВ И ПЪРВОРОДСТВОТО

ТОМ 5

Като подтик това е разбираемо за всички, но като умисъл Тодорчо не го разбира.
Не можехме да му се сърдим, защото преди десетилетия те бяха започнали с по няколко гроша. Но използваха една негова слабост, че обича сладкиши и курабии, подкупиха го без да се усети като спечелиха благоволението му. И го заблудиха. Явява се Люба Иванова, съпругата на Емануил Иванов, започва да прави сладкиши от хубави, по-хубави, от вкусни, по-вкусни и ги носи през ден на Тодор Стоименов. Поднася му ги, говори непрекъснато за Учителя, колко много го уважава и цени и как единствената й мечта е била да се грижи за неговата стая и за вещите му. Като подтик това е разбираемо за всички, но като умисъл Тодорчо не го разбира. Харесват му сладкишите, харесва му уважението, което му се указва, а той беше възрастен и възрастните хора харесват едно такова внимание предложено от по-младите. Но колко сладкиши той бе изял не зная, но като гръм от ясно небе дойде новината, че на едно от поредните съвещания на Братския съвет аз бях освободена от това задължение и на мое място беше назначена Иванова като ключа от стаята й бе предаден. Тодор Стоименов поиска ключа, аз му го предадох и той го връчи на Иванова. Отивам аз при него, поднасям му ключа и казвам: „Научих, че си подкупен от Иванова с курабии и сладкиши и ето предавам ти ключовете, но знай, че за това ще отговаряш пред Учителя". Той изстена все едно, че го прободоха с нож.
към текста >>

88. 3. СЕЛСКАТА УЧИТЕЛКА

ТОМ 6

Разбира се, в детството и в ученичеството ми, понякога когато съм била изправена пред някаква трудност, а такива е имало доста, аз скришом подтиквана не от вън, а от вътре, от душата си някъде, съм си казвала някаква молитвичка, без обаче да проверя, дали е чута и да си извадя някакво съждение, заключение.
Като че от немай къде. Никъде и в нищо не проличаваше разбиране и убеждение. Като че ли трябваше да се изпълни нещо по задължение, което като че ли тежеше и на учители, и на ученици. И като се свършеше церемонията или урока, нито дума не се отваряше за Бога. И в мене, в моята душа, в моето съзнание беше останало само това, че има нещо, човек ли, сила ли някаква, което се нарича Бог, което стои някъде кой знае къде високо и далече от хората, че заради него трябва да се отива от време на време в църква, да се палят свещи и да се причестява... Но, какво е то всъщност, къде е и взима ли участие в нашия живот и какво, за това никой не беше ми говорил и аз нищо-не знаех. Разбира се, в детството и в ученичеството ми, понякога когато съм била изправена пред някаква трудност, а такива е имало доста, аз скришом подтиквана не от вън, а от вътре, от душата си някъде, съм си казвала някаква молитвичка, без обаче да проверя, дали е чута и да си извадя някакво съждение, заключение. И сега като завърших гимназия мъчнотиите и безизходностите, които съм срещала в ученичеството, не само че не се свършиха, но застанаха още по-остро пред мене и аз се намерих като птиченце в клетка, което се удря с крилцата си в нея и пита: Защо? Защо? Защо? Защо не мога да полетя свободно накъдето си искам? На къде?
към текста >>

89. 59. ИЗГОРЕНИЯТ КРАК

ТОМ 6

77 Просто имах вътрешен подтик да пея и да се моля.
През време на дъжда дойде ми някакво настроение да си попея. Изпях 1, 2, 3 песни, настроението ми се още повече повиши. Пях още. Помолих се. Но не за крака си и не, за да отида на Присоите, просто така, по вдъхновение, без да мисля, че ще може кракът ми, за който ми предричаха един, един и половина месеца, да искам някакво чудо, някаква свръхпомощ. 77 Просто имах вътрешен подтик да пея и да се моля. Като мина доста време, мина ми мисъл: „Я си погледни крака". Развързах го и що да видя: Всички мехури спаднали и прилепнали към крака. Ни помен от водата, която беше в тях. Силното зачервяване значително много, изчезнало. Останало по-слабо зачервяване и синьо месо, което се лекува.
към текста >>

90. 27. КРАСТАВИЧКАТА

Мария Райчева

ТОМ 6

Даваше ни подтик, повдигаше ни в онзи момент, в който се нуждаехме от помощ без да осъзнаваме това.
Какво беше вложил Учителя в нея? Чувствувах я като някакъв акумулатор на радост и блаженство. Изпълни ме такъв подем на положителна енергия, че не разбирах какво става с мене. Това беше от оная сила, която Учителят ни предаваше по някога по най-различен начин. Но кога, защо и към кого от нас трябваше той да постъпи така, това знаеше само Той. Даваше ни подтик, повдигаше ни в онзи момент, в който се нуждаехме от помощ без да осъзнаваме това. Това го разбирахме по-късно, когато идваха премеждията ни и с тях изпитите. Само с Неговата помощ можем да се справим с тях.
към текста >>

91. 12. КОЙ СЪЗДАВА И ВДИГА РЕВОЛЮЦИИ ПО СВЕТА?

Петър Камбуров

ТОМ 6

При отговор, получен по пътя на обикновеното човешко знание и наука, може да се появи съмнение, недоразумение, спор, защото това знание още не е достатъчно крайните предели на своята зрелост, а при отговор, получен по пътя на мъдростта, две мнения не може да има: там няма място за спор, затова и Кириловски не намери нито една дума, която да го подтикне към спор.
От този момент Кириловски започна последователно да задава въпроси на Учителя и последният отговаряше така изчерпателно, че по този въпрос не можеше повече да се коментира. Така в продължение на още един час слушахме отговорите на Учителя по повод въпросите на Кириловски и си говорехме помежду си: „Вижте как спореха двамата учени (в съвременния смисъл на думата) и в продължение на два часа не можаха да се разберат". За нас слушателите всичките им доводи бяха толкова интересни, доколкото виждахме как чичо ми Слави Камбуров, боравейки с новите окултни знания се мъчеше да докаже правотата на своите твърдения. А в отговорите на Учителя видяхме как говори Мъдрецът. Езикът на мъдростта е изчерпателен, категоричен. При отговор, получен по пътя на обикновеното човешко знание и наука, може да се появи съмнение, недоразумение, спор, защото това знание още не е достатъчно крайните предели на своята зрелост, а при отговор, получен по пътя на мъдростта, две мнения не може да има: там няма място за спор, затова и Кириловски не намери нито една дума, която да го подтикне към спор. Напротив, той си извади бележника и си и записваше оригиналните мисли в отговорите на Учителя, които наистина в никоя книга човек не би могъл да намери и прочете. Специална беседа Учителят този ден не изнесе, но отговорите на зададените въпроси бяха толкова интересни, че напълно замениха една цяла беседа. За съжаление, там не се оказа нито един стенограф, който да ги запише. От всички отговори аз съм запомнил само примера за „вятъра" революция и него записах, а подобни имаше не по-малко от 15-20 отговора. След общия обяд, който премина при сърдечна братска обстановка сред природата, се изнесе кратка музикална програма от млади братя-цигулари.
към текста >>

92. МАРИН КАМБУРОВ

Допълнения и разяснения към спомените на брат му Петър Камбуров

ТОМ 6

Той беше много музикален, но кой го е учил и кое го е подтикнало да свири първоначално не зная.
Той имаше една дъщеря Тинка, която почина, но доколкото зная не е оставил някакво творчество. С дъщеря му не можахме да се видим преди да почине. И тя беше в Братството, но до някъде. Синът й беше на работа на летището Граф Игнатиево и после го преместиха другаде. (Към N 3) Тати - Стефан Камбуров свиреше доста хубаво на цигулка. Той беше много музикален, но кой го е учил и кое го е подтикнало да свири първоначално не зная. Тогава на времето имаше много малко цигулари. Тати предаде тъй да се каже първите уроци по цигулка на брат ми Петър. Брат Пеню Киров идваше често в Стара Загора. Той подпомагаше материално братството през войната. И след войната пак идваше.
към текста >>

93. ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА

Цанка Екимова

ТОМ 6

Водата доставя подтик за вас да добиете чистота." 24.IX., понеделник (II ден на срещата) „Трите велики закони!
Ученикът трябва да учи. Нас ни трябва едно - то е новото. Вие като четете Писанието, всеки ден Бог влива нещо ново. В живота и страдания и радостите еднакво благо носят - който разбира. Мисълта ви трябва да бъде толкова силна, че тя да измени окръжаващата среда, в която се намирате. Водата доставя подтик за вас да добиете чистота." 24.IX., понеделник (II ден на срещата) „Трите велики закони! Човек не може да бъде умен, не може да мисли право, ако не е добър. Да бъдеш добър това значи да бъдеш господар на низшето, а слуга на висшето. Само силният човек може да бъде добър. През тази година аз искам да се стремите да станете господари на низшето. Добре ще мислим и добре ще служим.
към текста >>

94. 2. ПЪРВИТЕ ЛЕТУВАНИЯ НА БРАТСТВОТО НА РИЛА

Крум Въжаров

ТОМ 6

Имахме някакъв вътрешен подтик, че трябва да се отиде на езерата.
И от Вакарел тръгнахме пеша. Имахме само половин питка кашкавал и почти никакви пари. Пътувахме, а вечер спяхме по плевниците и селяните ни отпускаха по някоя резеница хляб. И така пеша от Вакарел, та до Сапарева Баня. Там спахме пак на открито и се качихме на хижа „Скакавица" без пари и без провизии. Имахме някакъв вътрешен подтик, че трябва да се отиде на езерата. Но изобщо не бяхме се замислили с какво ще живеем. Знаехме, че важното е да сме там. А защо трябваше да сме там - това не знаехме. И в хижа Скакавица се запознахме с един младеж, който неочаквано получи съобщение да слиза веднага. А той си беше изнесъл хранителни продукти за цял месец.
към текста >>

Като виждаше нашият подтик, то Учителят по вътрешен път ни помагаше.
Онова, което трябваше за храна, облекло и завивки, всичко се носеше на гръб. Учителят ни оставяше свободно да се проявим такива, каквито сме. Не искаше да се налага. Оставяше ни ние сами да се организираме. Ние искахме, но не можехме. Като виждаше нашият подтик, то Учителят по вътрешен път ни помагаше. Така на първо време, когато слизахме от влака на гара Дупница приятелите заангажираха разни власи с техните коне да ни карат багажа. Понеже всеки сам за себе си уреждаше въпроса с багажа си, то власите се възползваха от това да ни искат много пари. Скоро ние разбрахме, че трябва да имаме единна организация. С това се заехме ние, младите братя. Но преди това, след като Учителят разбра колко много пари ни взимат, Учителят отсече: „Другата година от тук няма да минаваме.
към текста >>

95. 7. КОЙ И КАКЪВ БЕШЕ ПО ВРЕМЕТО НА ХРИСТА

Симеон Арнаудов

ТОМ 6

" Та Учителят сравняваше моята карма с кармата на апостол Павел, който бе гонил апостолите, защото искаше да ми даде подтик и метод, който е използвал апостол Павел.
На времето аз имах хубави идеали, хубави образи за подражание. Но мога да ти кажа, какво нещо е кармата. Аз това съм преживял и го живея досега. И Учителят ми каза веднъж, че сравнява моята карма така: че и апостол Павел имал трън в плътта и три пъти се молил, но оставял всичко на Божията Воля, за да си изплати кармата. Господ му казал: „Стига ти моята благодат, че моята помощ в немощта на човека се изявява и проявява! " Та Учителят сравняваше моята карма с кармата на апостол Павел, който бе гонил апостолите, защото искаше да ми даде подтик и метод, който е използвал апостол Павел. Учителят ми даде този метод, но аз не Го послушах. От майка си нося чистотата, а от баща си противоречията и онези камъни, с които ме замерват онези седем хиляди попски духове. С тях се боря. Аз съм го преживял всичко това, че с духовния закон служа на небето, а с греховния закон на земята в това тяло. Горе на Небето бях добре, но долу на земята не можах да проявя нищо.
към текста >>

96. 3. БЕЛЕЖКИ

Русава Стойчева

ТОМ 6

Те имат подтик и желание да лагеруват на Рила, но нямат средства.
В нашия случай Димитър Явашев не остави никакви спомени, но когато се обърнахме към неговата съпруга Русава, тя ни разказа някои случки за своят рожден баща Нейчо Георгиев Чобанов и семейството му. Бяха ни предоставени някои снимки и съответни обяснения към тях. Беше ни приятно да видим как работи един закон, който се отнася за Христовия Дух, когато трябва да се прояви по закона на изобилието. Примерът ще го намерите в разказа на Русава за онези вкусни мекици правени през 1939 г. на седемте Рилски езера, която е последната година от летуването на Учителя на Рила. Те имат подтик и желание да лагеруват на Рила, но нямат средства. Нещата се завъртат в един кръг, като един дава идеята, че със собствен труд човек може да препитава себе си и семейството си, когато този труд е подчинен на една идея, да служи на организирания лагер на Рила. Вероятно мекиците са били вкусни и всеки е давал своята лепта за вкусните мекици, но това е било лепта и за осъществяване на общия братски живот, чийто изисквания целят добруването и благополучието на всяка една душа под покрива на Всевишнаго. А този покрив на Рила е било рилското небе и закрилата на Всемировия Учител. Мнозина са се подслонявали в братските палатки, а други увити в наметала и платнища са спали до лагерния огън. От образите на предоставените ни снимки ни гледат лицата на заминали души и непознати за нас и вас лица.
към текста >>

97. 2. С РАЗКАЗИТЕ НА ТОЛСТОЙ

Донка Георгиева Кънева

ТОМ 6

След смъртта му българите подтиквани от родните братя на художника изискаха картините му от Франция.
Затова, продължил свещеника, ти можеш да издигнеш себе си и твоят недъг да не прави впечатление на никого. Но не само това, но и да те уважават хората". После свещеникът му подал „Изповед" от Толстоя и му подарил тази книга за спомен на този паметен за него ден. От тогава той започнал да чете ревностно книгите на Толстоя, завършил гимназия, след това художествена академия и беше всепризнат художник. След това той отиде във Франция, където живя и твори дълго години. След смъртта му българите подтиквани от родните братя на художника изискаха картините му от Франция. Съпругата на художника, рядко благородно същество, изпратила много от картините му тук. Този художник, когото аз наричах тогава бати Минчо съдействува за моето духовно пробуждане чрез книгите, които ми е давал и дългите духовни разговори на най-различни теми, които сме имали, когато е идвал в нашето село.
към текста >>

98. 8. С КИТАРАТА ПРИ УЧИТЕЛЯ

Маргарита Рангелова Стратева

ТОМ 6

Тогава Тошко Симеонов все ни подтикваше.
Крестеняков преподаваше по пиано, по цигулка, по пеене, по хармония и т. н. Савка Керемидчиева учеше пиано, Петър Филипов - пеене, аз китара и т. н. Той ни преподаваше и изпитваше често пъти се събирахме по няколко души заедно. Той се занимаваше с всички едновременно. Имаше един период, когато ние тримата - Георги, Йоанна и аз свирехме на Рила на Паневритмия. Тогава Тошко Симеонов все ни подтикваше. Аз ставах сутрин за молитвения връх. Като се върна набързо закусим с децата и хайде на Паневритмия. Йоана: Има нещо, което майка ми е пропуснала. Когато е ходила в Мърчаево и свирила трите песни с Учителя, по същото това време освен нея тогава там е бил и един брат Ганчо Генчев. И Учителят е казвал за тях двамата, че в миналото те са били китаристи и че през времето на Давида са били също музиканти.
към текста >>

99. 5. Борбите и методите за разрешаването им

Мария Младенова

ТОМ 7

Преди борбата имах силен подтик към Бога, свещен трепет, вдъхновение.
Години по-късно в 1958 г. след големите спорове и недоразумения в Софийското братство и последиците от това ми напомниха онзи път, който минах през моите младини в 1921 и 1922 г. когато едната и другата страна се обвинявахме. Спомних си думите на Учителя от приложеното писмо: „Ние ви оставихме свободно да действувате от едната и другата страна. Ний нямаме закон, с който да съдим лошите постъпки на другите... Гдето е Любовта там съм и Аз". Преди борбата имах силен подтик към Бога, свещен трепет, вдъхновение. Всяка пробудена душа е опитала този свещен огън, този копнеж на духовен глад. Състоянието ми след борбата беше както човек усеща отпадане, обезсилване след голямо напрежение. Изчезна вдъхновението. Застой, затишие. В мене са все същите идеи, същите свещени разбирания, същото уважение и вяра в Учителя и школата.
към текста >>

100. 23. Писма на Учителя до Величка и Костадин Стойчеви

Стефка Няголова

ТОМ 7

Да му дават подтик за работа и смелост, да побеждава мъчнотиите в ежедневния живот.
Любезни К. Стойчев, Получих вашето писмо, а така също и колета с рибите и лимоните. Благодарим за вашата услужливост. Рибата това е добра емблема на Християнството. Думите Исус Христос Син Божий, Победител трябва да бъдат лозинка на човека в неговия земен живот. Да му дават подтик за работа и смелост, да побеждава мъчнотиите в ежедневния живот. Човек на земята има да учи много работи и му е потребно да се запознае с много закони на живота. Всеки трябва да стане вещ в своята работа. Временните изпити и страдания,които се случват на човека на земята са неща, които му показват истинския път на неговото духовно развитие. Всеки е длъжен да работи в своя живот тъй както Бог го е научил и го учи да се ползува от всички блага. Да благодари на Бога за здравето, за живота, за добрите мисли, за добрите желания, които му е дал.
към текста >>

НАГОРЕ

0.87993597984314