НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
103
резултата в
70
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
, 14.09.1898 г.
Дънов казва: „Под думата „отгоре" аз разбирам Великото, Красивото, Разумното в света, което осмисля нещата и дава
подтик
на всяко живо същество в света". (вж.
на съвкупността от всички вярващи (в Стария завет - на Израил, а в Новия завет - на „воюващата църква"); Гавраил - известен предимно с участието си в благовещението; Рафаил - Архангел-лечител. (У., №1, 14.09.1898 г.) 10. Вероятно става дума за Орифил (вж бел. 16). (У., №1, 14.09.1898 г.) 11. По-късно Учителя П.
Дънов казва: „Под думата „отгоре" аз разбирам Великото, Красивото, Разумното в света, което осмисля нещата и дава
подтик
на всяко живо същество в света". (вж.
беседата му „Закон на вярата" от 11.12.1938 г. в книгата „Любовта дава живот", Неделни Беседи, София, 1999, с. 141). В този смисъл би трябвало да се подразбира употребата на израза „от горе" по-нататък в писмата. (У., №1, 14.09.1898 г.) 12. По това време общественият транспорт в България е силно ограничен.
към текста >>
2.
(стар стил) Учителя свиква първият годишен събор, 1900 - Варна
, 6.04.1900 г.
Тишина.Всички вие, които сте дошли от близо и далеч, за да се опознаете, за да получите ново прозрение за Живота, нов
подтик
, вие жадувате за един нов ред на Земята.
Тогава мисълта се издигаше до недосегаеми мистични висини, дето витае свободният и просветлен човешки Дух.Спомена за тези светли дни всички носят в душата си през цялата година и от него черпят сила за работа в живота. Привечер, когато Слънцето залезе, станът добива друг вид. Из въздуха се носи нежният дъх на хиляди цветя. Долавят се отделни разговори за преживяното през деня,проекти за работа, ала и те скоро стихват.Ясен покой се спуща над стана. Разхождам се край палатките, съзерцавам горите и звездното небе.
Тишина.Всички вие, които сте дошли от близо и далеч, за да се опознаете, за да получите ново прозрение за Живота, нов
подтик
, вие жадувате за един нов ред на Земята.
Вие не сте празни мечтатели. С трезвен поглед за бъдещето и с ясно съзнание за мъчнотиите, които имате да превъзмогвате, вие ковете една по-добра съдба за страдалческото измъчено човечество. "Учередяване на съборите" от книгата "Учителя" 1947 г., автори Методи Константинов, Боян Боев, Мария Тодорова, Борис Николов 39. СПОМЕНИ ЗА ПЪРВИЯТ СЪБОР, РАЗКАЗАНИ ОТ БРАТ ТОДОР СТОИМЕНОВ
към текста >>
3.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, София
, 19.05.1908 г.
Настоящето брожение може или да
подтикне
работите напред, или да ги задържи назад задълго.
Случва се често, когато се сее доброто семе, враждебник посява и плевелите. Във всичко се изисква Мъдрост и знание. Спазвания на основните искания. Невидимият свят работи. Съвременното человечество наближава да излезе из тесните рамки на египетското робство.
Настоящето брожение може или да
подтикне
работите напред, или да ги задържи назад задълго.
Трябва под краката добра почва, за да даде семето добра жетва. Чистота в живота, чистота в мислите, чистота в желанията. Само тогава Бог в нас работи. Не се заблуждавайте само със своите деца. Человеческото естество е капризно, а человеческото сърце ― непостояно.
към текста >>
4.
Писмо на Учителя до д-р Дуков, София
, 25.03.1910 г.
В техния начинающ мозък не могат да проникнат ония високи вибрации, които дават
подтик
за истинското знание на живота, на тях трябва да се говори с притчи.
Любез. д-р Дуков, Получих вашето писмо. Духовната атмосфера на България не е още пречистена. Има възможност за ония, които се подвизават в добрия път на самоусъвършенству-ването, да бъдат обезпокоявани от разните скитающи се микроби. Няма съмнение - тия елементарни същества разбират живота по своему.
В техния начинающ мозък не могат да проникнат ония високи вибрации, които дават
подтик
за истинското знание на живота, на тях трябва да се говори с притчи.
За да може человек да разбира пътя на Истината и смисъла на живота, в неговата душа трябва да са развити и съответствующите чувства, чрез които да влезе в съприкосновение с тия области. Извън това всичко ще бъде тъмно и неясно за ум, лишен от тия способности, чрез които да може да долавя по-дълбоките наредби на природата. Щом съзнавате, че настоящето е следствие на миналото и във вас има добро желание да изправите следствието и да възстановите първоначалната хармония, вие сте в пътя, който води към Вечната виделина, гдето царуват радостта и веселието и обичта е закон на разумните същества. Няма съмнение, изпитите в тоя живот се зле отразяват върху някои, временно ги сплитат и забавят в пътя им. Нима онова зрънце, което е заровено в земята, не усеща голяма мъчнотия, докато го отделя от слънчевите лъчи?
към текста >>
5.
Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 11 август
, 11.08.1911 г.
А всяко желание, за да принесе полза, трябва да се впрегне, защото едно желание може да ви
подтикне
към зло, а може да ви
подтикне
и към добро.
Ако плодовете на една ябълка, например, искат да паднат преждевременно, господарят няма да ги приеме. В процеса на нашето развитие ние никога не можем да бързаме и това правило ако приложим, нашият живот ще стане по-светъл. Ние не можем да се избавим от хилядите въжета в света и един човек, който е оплетен така, най-много не може да се закачи на духовния свят, та затова всичките тия нишки трябва да се премахнат. Така, ако една душа иска с едно свое желание да влезе в небето, тя ще страда. Христос казва: „Думите ми да пребъдат във вас.“ Често пъти хората много искат, а някои никак не искат, обаче, както едните, така и другите са в погрешка, защото човек не може, па и не бива да убива своите желания.
А всяко желание, за да принесе полза, трябва да се впрегне, защото едно желание може да ви
подтикне
към зло, а може да ви
подтикне
и към добро.
И когато Христос говори за самоотричане от себе си, то значи самоотричане от онези наклонности, които събарят душата; а да слугува човек на своята душа значи да привлича и присвоява всички благородни качества, които я подигат. Мнозина са опитали като как да впрегнат духовете. Как впрягат земеделците воловете? Изпърво добитъкът се малко поколебава, подскача, докато най-после започне да кротува. Така е с духовете.
към текста >>
6.
Писмо на Учителя до Стефан Тошев, Търново
, 2.12.1911 г.
Всяка работа в тоя свят си има свойте спънки и само постоянството и усърдната молитва могат да
подтикнат
душата напред към разбирание вътрешния смисъл на живота.
Получих вашето писмо. Засега мога да ви дам само това наставление. Пазете сърцата си чисти, умовете си безкористни. Имайте пълна вяра и Господ ще ви направлява стъпките. Да ви не смущават противоречията.
Всяка работа в тоя свят си има свойте спънки и само постоянството и усърдната молитва могат да
подтикнат
душата напред към разбирание вътрешния смисъл на живота.
За да може да се придобие правилно общение с духовния свят, трябва душевна чистота. Чистите по сърце ще видят Бога. Не пресиляйте нещата. Започнете с вашата опитност, която имате. Там гдето се намерите в затруднение Аз ще ви помогна.
към текста >>
7.
Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 17 август
, 17.08.1912 г.
И на всичко онуй, което е във вас най-благородно и възвишено, дайте храна и
подтик
.
Пътят, по който сега вървим, е път твърде естествен, та затова не бива да се оплакваме от никаква работа. Човешкият живот е ограничен; човек ще достигне до известен размер и тогава ще спре; затова колкото и да искате да работите, като изработите това, което е определено, ще спрете. Защото в живота има прилив и отлив и по нея причина, когато дойдат дни на несгоди, неприятности и нещастия, именно тогава е, когато трябва да се подигнем. Нашата работа през тази година е да се използуват благоприятните условия, които ще се дадат за работа. Тази година ще работите само лично върху себе си, за своето индивидуално развитие и за Веригата.
И на всичко онуй, което е във вас най-благородно и възвишено, дайте храна и
подтик
.
Но като дадете простор на всичко туй, гледайте и внимавайте винаги да избягвате закона на стълкновението — не давайте място на никакво съмнение, не допускайте такова. Колебание може да има; то често пъти е в реда на нещата, но съмнението ако допуснете, то вече, да ви кажа, е черв10. Не бива да влизат във вашия ум мисли, например, като „Дали следвам Господа? “ и прочее, защото аз знам, че вие всички ще излезете от това блато, в което се намирате. Имате хиляди ръце на ваши братя, които се простират из невидимия свят, за да ви помогнат.
към текста >>
8.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София
, 30.03.1913 г.
Тя осветлява живота, подслажда горчивините, изпъжда съмненията и дава
подтик
за работа.
Всякой трябва да се радва, да се весели в делата на Господа. Природата е пълна с добрини. Тя говори повседневно. Любов, която не може да издържа страдания, лишения, унижение, пренебрежение, не носи живот в себе си. Любовта прави всички, които я имат, герои.
Тя осветлява живота, подслажда горчивините, изпъжда съмненията и дава
подтик
за работа.
Когато тя се появи в кръвта, образува бащите, майките, братята, сестрите, роднините и дома. Когато тя се появи в сърдцето и в неговите сокове, образува дружбата, приятелството и обичта между хората. Когато се появи в ума, образува хубавото, красивото, съзвучието и подтика към мисълта на идейното. Когато се появи в душата, образува любовта към Бога и към всичко, което страда и дава подтик за самопожертвувайие. Тази Любов не мисли за себе си, не дири своето си, но това, което принадлежи на Небето.
към текста >>
Когато се появи в ума, образува хубавото, красивото, съзвучието и
подтика
към мисълта на идейното.
Любов, която не може да издържа страдания, лишения, унижение, пренебрежение, не носи живот в себе си. Любовта прави всички, които я имат, герои. Тя осветлява живота, подслажда горчивините, изпъжда съмненията и дава подтик за работа. Когато тя се появи в кръвта, образува бащите, майките, братята, сестрите, роднините и дома. Когато тя се появи в сърдцето и в неговите сокове, образува дружбата, приятелството и обичта между хората.
Когато се появи в ума, образува хубавото, красивото, съзвучието и
подтика
към мисълта на идейното.
Когато се появи в душата, образува любовта към Бога и към всичко, което страда и дава подтик за самопожертвувайие. Тази Любов не мисли за себе си, не дири своето си, но това, което принадлежи на Небето. Искам всички постепенно да станете такива. Само тогава ще можете да разберете дълбините, висините, ширините на Божествения Дух. Тогава ще познаете както сте познати.
към текста >>
Когато се появи в душата, образува любовта към Бога и към всичко, което страда и дава
подтик
за самопожертвувайие.
Любовта прави всички, които я имат, герои. Тя осветлява живота, подслажда горчивините, изпъжда съмненията и дава подтик за работа. Когато тя се появи в кръвта, образува бащите, майките, братята, сестрите, роднините и дома. Когато тя се появи в сърдцето и в неговите сокове, образува дружбата, приятелството и обичта между хората. Когато се появи в ума, образува хубавото, красивото, съзвучието и подтика към мисълта на идейното.
Когато се появи в душата, образува любовта към Бога и към всичко, което страда и дава
подтик
за самопожертвувайие.
Тази Любов не мисли за себе си, не дири своето си, но това, което принадлежи на Небето. Искам всички постепенно да станете такива. Само тогава ще можете да разберете дълбините, висините, ширините на Божествения Дух. Тогава ще познаете както сте познати. Но сега - на работа при обикновените работи на тоя свят, на тоя живот.
към текста >>
9.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София
, 21.04.1913 г.
Аз познавам добрите страни на вашата душа, И всяко добро усилие от ваша страна е един
подтик
да ви доведе по-близо до великата Истина на Живота.
Имайте онова търпение, което дава мир на душата. Има Божествени закони, които трябва да спазваме постоянно е душата си. Законът е: Любовта Любов ражда, но Любовта, в която Бог се проявява, има за задача спасяванието на света. Тази Любов е постоянна и тя носи в себе си всичкия живот и тя е обща на всички души. Мен ме радват добрите усилия, които всички правите за доброто на другите.
Аз познавам добрите страни на вашата душа, И всяко добро усилие от ваша страна е един
подтик
да ви доведе по-близо до великата Истина на Живота.
Казано е: Истината ще ви направи свободни. Работите ще се оправят, макар и да изглеждат забъркани - в това не се съмнявайте. Всичко ще се изведе на добър край. Ако Пеню напусне Бургас, то е пак за добро. Той ще работи и там, гдето ще иде.
към текста >>
10.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, Търново
, 21.12.1913 г.
Да му дават
подтик
за работа и смелост да побеждава мъчнотиите в ежедневния живот.
Любезни К. Стойчев, Получих вашето писмо, а така също и колета с рибите и лимоните. Благодарим за вашата услужливост. Рибата, това е добра емблема на християнството. Думите: Исус, Христос, Син Божий, Победител трябва да бъдат лозинка на човека в негова земен живот.
Да му дават
подтик
за работа и смелост да побеждава мъчнотиите в ежедневния живот.
Човек на Земята има да учи много работи и му е потребно да се запознае с много закони на живота. Всеки трябва да стане вещ в своята работа. Временните изпити и страдания, които се случават на човека на земята, са неща, които му показват истинския път на неговото духовно развитие. Всеки е длъжен да работи в своя живот тъй, както Бог го е научил и го учи да се ползва от всички блага. Да благодари на Бога за здравието, за живота, за добрите мисли, за добрите желания, които му е дал.
към текста >>
11.
Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 14 август
, 14.08.1914 г.
Като се ожени един момък за една мома, той се оженва, за да я храни, и я храни на драго сърце, а тя пък го обича и му дава радост и
подтик
в живота.Ние следва да дадем на Христа стимул, щото чрез нашия добър живот Той да влезе в нас и да ни благослови.
Ами че ако дойде Христос, с какво ще Го нахраните? Кокошки не яде, домати чорба не яде, дървено масло, и него не яде, осветен хляб също не яде. А вие трябва да имате хляб заради Христа, защото Той казва: „Ще дойда и ще вечерям с вас." Ако ли пък сте много беден, Той ще донесе хляб със Себе си. Но щом вие Го викате, вие трябва да Му сложите хляб, защото учтивостта изисква да Го нагостим.Ето защо от единия до другия край се препоръчва добрият ум и доброто сърце, за да може да дойде Христос и да се всели в нас, Това се явява една необходимост за нас, защото виждаме, че Христос простря ръката Си към онова еврейско дърво, което като нямаше плод, прокле го и то изсъхна. А всичко това е емблема - еврейският народ близо 2000 години нищо не роди.Та, Христос за да остане между нас, трябва да работим заради Него.
Като се ожени един момък за една мома, той се оженва, за да я храни, и я храни на драго сърце, а тя пък го обича и му дава радост и
подтик
в живота.Ние следва да дадем на Христа стимул, щото чрез нашия добър живот Той да влезе в нас и да ни благослови.
И тогава всичките ни работи ще се благословят, всичко ще върви с благословение. Затова всеки от нас трябва да се старае да има поне една от тия дарби, за които четем в днешната 12 глава от Първото послание към Коринтяните, 28 стих. Там се говори за апостоли, учители и пророци. Но апостолството е високо, учители имаме много, пророци можем да бъдем. Можем да правим чудеса, можем да имаме и дарби на изцеление, помагания, управления и да притежаваме разни езици.
към текста >>
12.
Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 16 август
, 16.08.1914 г.
Като се ожени един момък за една мома, той се оженва, за да я храни, и я храни на драго сърце, а тя пък го обича и му дава радост и
подтик
в живота.Ние следва да дадем на Христа стимул, щото чрез нашия добър живот Той да влезе в нас и да ни благослови.
Кокошки не яде, домати чорба не яде, дървено масло, и него не яде, осветен хляб също не яде. А вие трябва да имате хляб заради Христа, защото Той казва: „Ще дойда и ще вечерям с вас." Ако ли пък сте много беден, Той ще донесе хляб със Себе си. Но щом вие Го викате, вие трябва да Му сложите хляб, защото учтивостта изисква да Го нагостим.Ето защо от единия до другия край се препоръчва добрият ум и доброто сърце, за да може да дойде Христос и да се всели в нас. Това се явява една необходимост за нас, защото виждаме, че Христос простря ръката Си към онова еврейско дърво, което като нямаше плод, прокле то и то изсъхна. А всичко това е емблема - еврейският народ близо 2000 години нищо не роди.Та, Христос за да остане между нас, трябва да работим заради Него.
Като се ожени един момък за една мома, той се оженва, за да я храни, и я храни на драго сърце, а тя пък го обича и му дава радост и
подтик
в живота.Ние следва да дадем на Христа стимул, щото чрез нашия добър живот Той да влезе в нас и да ни благослови.
И тогава всичките ни работи ще се благословят, всичко ще върви с благословение. Затова всеки от нас трябва да се старае да има поне една от тия дарби, за които четем в днешната 12 глава от Първото послание към Коринтяните, 28 стих. Там се говори за апостоли, учители и пророци. Но апостолството е високо, учители имаме много, пророци можем да бъдем. Можем да правим чудеса, можем да имаме и дарби на изцеление, помагания, управления и да притежаваме разни езици.
към текста >>
13.
Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 5 август
, 5.08.1915 г.
Човек, който е станал безверник към тази наука на формите, за Бога трябва някой писател да създаде
подтик
в неговия ум и сърце и тогава ще каже: „Разбирам." Аз ви зададох един въпрос: Какво е Бог отвън?
Не е глупаво да се чеше, то има дълбок смисъл.Ние сме изгубили законите на тази велика наука и у нас сега работи подсъзнанието. Хората в подсъзнанието по-добре ще напредват, отколкото с нашето съзнание. Да се молим Богу било глупаво. Кое е умното тогава? Всяка форма, която се изгуби в нашия ум, то е вече глупаво.
Човек, който е станал безверник към тази наука на формите, за Бога трябва някой писател да създаде
подтик
в неговия ум и сърце и тогава ще каже: „Разбирам." Аз ви зададох един въпрос: Какво е Бог отвън?
Какво ще ми отговорите? Как се проявява Той. каква форма има? Търсили ли сте Неговата форма? И когато я намерите, тя е скрита в главата потайно, вие веднага ще се повдигнете.
към текста >>
Вие сега създавате това тяло и следователно всички тия добри мисли и желания трябва да ги пращате във форми.Ако се събираме веднъж в годината, то е просто да ни се даде известен
подтик
.
Когато искате искрено вие да изпълните вашата задача както трябва, непременно след ден-два ще ви се даде формата, начинът, по който трябва да действувате. Като кажем „без смущение", казваме вътре в дълбочината на вашата душа, в дълбочината на вашия дух да бъде тихо, а не вън, където може да има бури.Може би в следващата беседа ще ви говоря за великия закон на формата, за великия закон, който твори тези форми. Всичко, което сте припечелили, не може да се разруши. Първата мисъл е да измените вашата форма и след туй да създадете в себе си добри желания, да имате лица по-красиви, да проектирате тези мисли върху вас. Ама ще кажете: „Това тяло е изгнило." То ще ви трябва за бъдеще.
Вие сега създавате това тяло и следователно всички тия добри мисли и желания трябва да ги пращате във форми.Ако се събираме веднъж в годината, то е просто да ни се даде известен
подтик
.
Да не мислите, че тази среща произтича от мене, тя произтича от Бога. от невидимия свят. Искам да нахвърля тия мисли върху вас, аз съм длъжен да сторя това по една необходимост, по един дълг в мене. И ако не дам изпит за тия форми, ще се деградирам. Това не е похвала за мене, а е един дълг: трябва да бъда верен на този Божествен закон.
към текста >>
14.
Светият Синод на Българската православна църква убеждава правителството на Васил Радославов да отс...
, 1917 г.
Дънов и чрез задкулисни внушения и инсинуации
подтикна
и изиска от тогавашното правителство да интернира П.
СПОМЕНИ НА ИВАН РАДОСЛАВОВ (от книгата „Где е истината" стр. 5 и 47) През 1917 г. Светия Синод решава да вземе особени мерки спрямо П.
Дънов и чрез задкулисни внушения и инсинуации
подтикна
и изиска от тогавашното правителство да интернира П.
Дънов във Варна, под благовидния предлог, че неговото зловредно учение разколебавало и внасяло смут в духа на войниците, намиращи се на фронта. Тази акция бе предшествана от статии, писани в „Църковен вестник" (под редакцията на Д.Ласков) в които, като се представяше учението на П. Дънов за антиправославно и се подлагаше на осмиване, се преследваше главно целта - да се изобрази самата негова личност по такъв начин, щото да се втълпи у читателя понятие за него като за психически анормален и нравствено крайно покварен човек. Защото само по тоя начин би могло да се въздейства върху просветената публика, за съчувствието на която, във вземането на принудителни мерки, се домогваха тия, които се криеха зад гърба на градоначалници, военни коменданти, министри и продажни писатели от типа на покойния Д.Т.Ласков. Независимо от това, което се пишеше, в обществото устно се пръскаха, с упорита настойчивост от устата на църковни служители, най-нелепи и отвратителни измислици за частния живот на нарочения от висшите църковни началници и неугодния тям П. Дънов.
към текста >>
15.
Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1920
, 19.08.1920 г.
Днес, вече 22 години откак Учителят не е между нас физически, но нито Словото Му е престанало да звучи и отеква в душите ни, нито методите Му са остарели, нито
подтикът
и импулсът, който ни даде, е престанал да работи у нас.
Сила е старото, силен е старият човек. Това видях аз навсякъде в живота; между прости и учени, между богати и бедни, между стари и млади, между болни и здрави. Повтарям: Всичко това не ме учудва днес. Чудя се, обаче, на умението на Учителя, как можа да организира, да хармонизира, да обедини всички тия хора да слушат с години Новото Учение, предадено с любов и свобода, без никакво насилие, без никаква външна дисциплина и дресировка. Който е познал отчасти Учителя и видял и приложил неговите методи, от ден на ден се учудва и възхищава.
Днес, вече 22 години откак Учителят не е между нас физически, но нито Словото Му е престанало да звучи и отеква в душите ни, нито методите Му са остарели, нито
подтикът
и импулсът, който ни даде, е престанал да работи у нас.
Времето не заличава Великото и Мощното. И напротив, то все повече го осветява, усилва и работи в човека, докато стане негова нова плът и кръв, докато го направи нов, истински човек, докато думите му, словото и животът му станат единни, истинни и правдоподобни. Не е лесно да станеш нов, истински човек; качества, добродетели, труд, усилия и работа са нужни, за да се преобрази човек, да стане нов. И всичко това да се прилага без компромиси, без лъжа и измама. И ако днес можем да говорим смело за новия човек, да го познаваме и ценим, то е защото видяхме образец на този човек жив, безсмъртен, верен и истинен.
към текста >>
16.
Учителя организира екскурзия до връх Мусала
, 12.07.1922 г.
Христос нарича това новораждане."„Учителят трябва да съдейства на ученика, но ученикът трябва да учи."„Гениалните хора идват да дадат
подтик
на човечеството.
Пращаме ти една топла нощница, кашкавал и други неща. Пращам ти няколко мисли от Учителя.Сряда. "Всеки човек е предназначен за известна служба в космоса. Значи трябва да намери своя първичен план и да може да се реализира. Когато човек намери своето предназначение, той усеща едно проблясване.
Христос нарича това новораждане."„Учителят трябва да съдейства на ученика, но ученикът трябва да учи."„Гениалните хора идват да дадат
подтик
на човечеството.
Който дава подтик, той може да се сметне за гениален. А това не значи да напишеш една книга. Един чист живот, чиста мисъл и чувство са дали вече този подтик".„Ще се стремите към постоянна връзка с Бога. Годината 1929 благоприятства за такава връзка."Петък. Продължаваме разглеждането на произведенията на Толстой и Юго.
към текста >>
Който дава
подтик
, той може да се сметне за гениален.
Пращам ти няколко мисли от Учителя.Сряда. "Всеки човек е предназначен за известна служба в космоса. Значи трябва да намери своя първичен план и да може да се реализира. Когато човек намери своето предназначение, той усеща едно проблясване. Христос нарича това новораждане."„Учителят трябва да съдейства на ученика, но ученикът трябва да учи."„Гениалните хора идват да дадат подтик на човечеството.
Който дава
подтик
, той може да се сметне за гениален.
А това не значи да напишеш една книга. Един чист живот, чиста мисъл и чувство са дали вече този подтик".„Ще се стремите към постоянна връзка с Бога. Годината 1929 благоприятства за такава връзка."Петък. Продължаваме разглеждането на произведенията на Толстой и Юго. „Немислимо е човек да се бори със себе си.
към текста >>
Един чист живот, чиста мисъл и чувство са дали вече този
подтик
".„Ще се стремите към постоянна връзка с Бога.
Значи трябва да намери своя първичен план и да може да се реализира. Когато човек намери своето предназначение, той усеща едно проблясване. Христос нарича това новораждане."„Учителят трябва да съдейства на ученика, но ученикът трябва да учи."„Гениалните хора идват да дадат подтик на човечеството. Който дава подтик, той може да се сметне за гениален. А това не значи да напишеш една книга.
Един чист живот, чиста мисъл и чувство са дали вече този
подтик
".„Ще се стремите към постоянна връзка с Бога.
Годината 1929 благоприятства за такава връзка."Петък. Продължаваме разглеждането на произведенията на Толстой и Юго. „Немислимо е човек да се бори със себе си. Човек трябва да бъде зрител на борбата, която става в него. Ако вземе участие, ще пострада, а ако чака, колкото и да трае тази борба, тя ще свърши в негова полза."„Всеки трябва да има своята магическа пръчица - вярата в Бога.
към текста >>
17.
Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1922
, 19.08.1922 г.
Трети пример: Минаваш покрай едно страдащо същество и се явява
подтик
да му помогнеш, но ти идва мисъл да си вървиш по пътя, да го отминеш.
Тук ще дадем три примера: Ако при някоя неприятност, по-малка или по-голяма, или при някоя мъчнотия или препятствие, които среща човек в живота, човек губи куража, своя вътрешен мир, самообладание и падне духом, той е пропаднал на изпита. Пример втори: човек губи ценен предмет. Например, правил е изследване в продължение на 20 години и приготовлява научен труд и този труд е изгубен. Да не трепне окото му и сърцето му — все едно, че нищо не е станало. Да не изгуби присъствие на духа, самообладание, това значи, че той е издържал изпита си.
Трети пример: Минаваш покрай едно страдащо същество и се явява
подтик
да му помогнеш, но ти идва мисъл да си вървиш по пътя, да го отминеш.
Ако направиш последното, значи не си издържал изпита си. (17)УЧИТЕЛЯ - КЪМ ПРАВДАТА Втората картина - Учителя, когото ученикът среща. Намираме във върха на Истината, в началото на зеления лъч на Правдата, по който ще вървим. В черно-белия Пентаграм е изобразена глава на мъж Христос.
към текста >>
Първият
подтик
на ума трябва да бъде към Бога.
— Ще направиш движението (А) (фиг. 3), т. е. ще отправиш ума си нагоре към Бога и после ще свалиш ръката си надолу (В). Ръката представлява женския принцип, движение на волята. Значи, за да се освободиш, ти непременно трябва да отправиш и ума си, и сърцето си към Бога.
Първият
подтик
на ума трябва да бъде към Бога.
Не направиш ли така, може да мислиш, колкото искаш, но всичкото мислене ще отиде на вятъра. Съединиш ли се, обаче, с Бога по ум, сърце и воля, ти веднага ще почнеш да пъплиш нагоре като охлюв. Петоъгьлникът започва с движение нагоре (А), после слиза надолу (В), което движение представлява рефлексия на първото. После иде третото движение отдясно към ляво (С). След туй и четвъртото движение, хоризонтално, отляво към дясно (Д), най-после петото движение надолу, отдясно към ляво (Е).
към текста >>
Ще ви се яви нов
подтик
за работа, ще ви се покажат нови методи за работа.
(7-8 стр.) Вие ще си премерите силите и ще видите, дали можете да го направите съзнателно. Не искам да се разкайвате. Ако във вас работи законът на Любовта, опитът ще бъде много сполучлив, обаче дойде ли най-малкото съмнение, резултатите са лоши. Ако го направите със съзнание заради Бога, Бялото Братство ще ви съдейства.
Ще ви се яви нов
подтик
за работа, ще ви се покажат нови методи за работа.
Другояче колкото и да ви разправям, няма да го разберете. (74 стр.) Никой от вас да не даде едно обещание и да не го изпълни. Аз го освобождавам, нека си стои свободен. Но който иска да даде обещание за една година, той трябва да седи на думата си, да го изпълни точ в точ... Като казвам, че който го е страх, нека си помисли, ние не бързаме.
към текста >>
Ще наредим във всички градове, в които има Школа, да идват братята да ви посещават, ще има обмяна, ще бъдем всички праволинейни и искрени, за да може знанието, Истината, Любовта, Мъдростта да се вселят, да се назидаваме и да даваме
подтик
за работа.
(Запитват: Във всеки град не са всички записани в Школата. Тия Зължения важат ли и за тях?) – Те ще бъдат свободни, като слушатели. Тук, в нас, няма закон да заставяме, всеки трябва да слуша сам себе си, в него трябва да се роди едно желание. Нали всички сме без закон; без закон да работим, а при това да изпълняваме Божествения закон. (360 стр.)
Ще наредим във всички градове, в които има Школа, да идват братята да ви посещават, ще има обмяна, ще бъдем всички праволинейни и искрени, за да може знанието, Истината, Любовта, Мъдростта да се вселят, да се назидаваме и да даваме
подтик
за работа.
Не да идем в някой град, да създадем малко разногласие, но да дадем подтик за работа. (73 стр.) Във всеки един град трябва да има братски дом, да има поне две легла, та като дойде един брат, да има къде да се спре. Като дойде един брат и остане в някой дом, той му оставя своето благословение; а ако дойде и не го приемат, той е недоволен, оставя една лоша мисъл и си отива. А защо да не оставим туй благословение в домовете?
към текста >>
Не да идем в някой град, да създадем малко разногласие, но да дадем
подтик
за работа.
Тия Зължения важат ли и за тях?) – Те ще бъдат свободни, като слушатели. Тук, в нас, няма закон да заставяме, всеки трябва да слуша сам себе си, в него трябва да се роди едно желание. Нали всички сме без закон; без закон да работим, а при това да изпълняваме Божествения закон. (360 стр.) Ще наредим във всички градове, в които има Школа, да идват братята да ви посещават, ще има обмяна, ще бъдем всички праволинейни и искрени, за да може знанието, Истината, Любовта, Мъдростта да се вселят, да се назидаваме и да даваме подтик за работа.
Не да идем в някой град, да създадем малко разногласие, но да дадем
подтик
за работа.
(73 стр.) Във всеки един град трябва да има братски дом, да има поне две легла, та като дойде един брат, да има къде да се спре. Като дойде един брат и остане в някой дом, той му оставя своето благословение; а ако дойде и не го приемат, той е недоволен, оставя една лоша мисъл и си отива. А защо да не оставим туй благословение в домовете? Сега, желателно е във всичките градове да се зароди тази инициатива, да има две-три легла, та като дойде един брат, да не става потриване: „тук не може, там не може".
към текста >>
18.
Привършен е строежът на салона на ул. 'Оборище', 14
, 04.1923 г.
Заедно с това в него бликаше една емоционална природа, която намираше израз в един силен
подтик
към изкуството и по-специално към музиката и то с едно умение и добро разбиране.
В сряда вечерта беше школата за възрастните и младите - Общия клас, а в петък пак вечерта само за младите - Специалния клас. След завършването на салона е бил даден отчет от братята отговорни за средствата употребени за строежа. Най- живо участие в организацията и провеждането на това красиво дело на този строеж е взел брат Симеон Симеонов. Той беше висок, строен с голяма амбиция и енергия човек, рядко предан на делото наш брат. Като чиновник в Министерството на правосъдието, добре запознат със законите на страната, имаше зрял поглед и похват в практичните дела.
Заедно с това в него бликаше една емоционална природа, която намираше израз в един силен
подтик
към изкуството и по-специално към музиката и то с едно умение и добро разбиране.
Създаде и ръководи братски хор. Свиреше добре на цигулка. Всякога преди да дойде в салона Учителя за беседа, той е измежду първите. Със своята цигулка подхваща братските песни и ние след него тихо поемаме прекрасните мелодии. Не само тогава, но и при всички наши празници и по-официални случаи, където музиката е необходим и важен елемент, той беше на първо място, като организатор и изпълнител.
към текста >>
19.
Учителя държи беседи пред ръководителите на братски групи - 9 септември
, 9.09.1923 г.
Ще се съсредоточите върху него да му дадат един
подтик
, да го подкрепят.
Да се усъвършенствуваш, да имаш знание. Третото нещо е - вие взаимно може да си помагате. Да кажем, някой има немирни деца или друго главоболие. Можете един на друг да си помагате. Десет души ще си съсредоточите мисълта върху един брат.
Ще се съсредоточите върху него да му дадат един
подтик
, да го подкрепят.
Ще се молите заради него, ще му изпратите своите пожелания. Този брат, като закъса материално ще му помогнете, но да не го направите ленив. Той да види, че с Божията Любов може да се поправи всичко. Животът трябва да е сносен, да е нормален, да не е в утеснение. Всичко това пак ще става по този, великия закон.
към текста >>
20.
Излиза първият брой на сп.'Житно зърно'
, 01.1924 г.
Това
подтикна
приятелите и те създадоха редакционен комитет в София, в който влязоха 5 братя и пет сестри с литературни наклонности.
Тиражът не бе голям, не се целяха никакви печалби и едва се покриваха разноските. Сътрудниците работеха безвъзмездно, нямаше хонорари, нито заплати. Редовно се изпращаха писма за нови абонати и за изплащане на вноските. През втората годишнина на списанието Учителят подсети на събора в Търново 1923 г. да се организира издаването на книжнината.
Това
подтикна
приятелите и те създадоха редакционен комитет в София, в който влязоха 5 братя и пет сестри с литературни наклонности.
Редакцията на „Житно зърно" се помещаваше в салона на „Оборище" 14. По-късно като главен редактор се оформи Георги Радев. Но първите години се движеше от Георги Марков и Методи Константинов.Днес списание „Житно зърно" едва ли го има някъде напълно запазено от всичките му годишнини. Много от нашите поетеси писаха първите си стихове там. Накрая то стана като един извор на сведения за братския живот за следващите поколения.
към текста >>
21.
Учителя дава песента 'Грее, грее светлината'
, 03.1924 г.
Той работеше естествено, просто, но не пропускаше момента на вдъхновението - вслушваше се във вътрешния
подтик
.
Паневритмията е един от методите, които Той е дал. Това са песни и танци на слънцето. Спомняме си как започна създаването на Паневритмията. Като че бе случайно. Учителят не обичаше да чертае предварително планове.
Той работеше естествено, просто, но не пропускаше момента на вдъхновението - вслушваше се във вътрешния
подтик
.
В онази пролетна привечер, Учителят и няколко сестри бяха на поляната край боровете и разговаряха. Ставаше въпрос за народните хора и танци. Учителят изпя малка мелодия и каза: "С какви движения ще изразите тази мелодия? " Направиха опит да намерят стъпки и движения, но не бяха сполучливи. Тогава Учителят показа движения - плавни, естествени, ритмични.
към текста >>
Така се роди първото упражнение на Паневритмията, като че случайно, но то послужи като
подтик
.
Ставаше въпрос за народните хора и танци. Учителят изпя малка мелодия и каза: "С какви движения ще изразите тази мелодия? " Направиха опит да намерят стъпки и движения, но не бяха сполучливи. Тогава Учителят показа движения - плавни, естествени, ритмични. Те отговаряха на мелодията.
Така се роди първото упражнение на Паневритмията, като че случайно, но то послужи като
подтик
.
Учителят хвана идеята, оттегли се в стаичката Си и започна да работи. Упражненията се раждаха едно след друго. Творческият огън се разпалваше и усилваше. Той тъй се увлече в работата Си, че нощем до късно можеше да се чуе цигулката Му в неговата стаичка. На сутринта Той опитваше с учениците новите упражнения.
към текста >>
Ако правилно решаваше задачата си, то у него се изменяше нещо, построяваше се нещо ново и просветваше някаква нова идея в ума му и даваше нов
подтик
в живота му.
Учителят не бе помръднал дори и устните си, а Неговият говор и Слово се запечатаха като светлина в съзнанието ми. Аз се поклоних и тихо се отдалечих. Ето, това е музиката на Учителя. - Това е стремежа на човешката душа, да търси и да се стреми да постигне съзвучие с Бога.Не мога да отделя музиката на Учителя от Школата на Учителя. Колко малки наглед упражнения бяха дадени в Школата от Учителя, които ученикът трябваше да ги изпълни.
Ако правилно решаваше задачата си, то у него се изменяше нещо, построяваше се нещо ново и просветваше някаква нова идея в ума му и даваше нов
подтик
в живота му.
Това бяха музикалните упражнения дадени на ученика, които правеха чудесата в неговия път. Те го завеждаха често в незнайни светове. Често някоя фраза от Неговата музика е като запалена свещичка, която търси и намира пролука в човешката тъма, от която можеш да излезеш. Тези музикални фрази често в началото, ти не можеш да ги разбереш, но след като ги изпълниш, ти се учудваш как е станало така, че ти излизаш от това голямо противоречие на собствения си живот.Веднъж съм вързана вътрешно психически като че съм прикована за нещо. Външно се движа, ходя и говоря.
към текста >>
22.
Учителя с група ученици - екскурзия до Мусала. Първи ден - 11 юли
, 11.07.1924 г.
Първият
подтик
па човека трябва да бъде да възприеме любовта.
Но липсваха ледени маси по езерото. Окото е едно от най-мистичните езера. Всичко говори, че преди хилядолетия то е било циркус на ледник. След това почна разговор с Учителя, който каза:Любовта създаде света. Тя създаде вселената.
Първият
подтик
па човека трябва да бъде да възприеме любовта.
Вие трябва да се стремите да се освободите от ненужните неща и да виждате красивото и хубавото. При любовта всеки ще бъде задоволен с това, от което има нужда. Щастието ти зависи от любовта, която имаш. Любовта засяга всички области на материалния и духовния живот. Тогава ще имаш всичко.
към текста >>
Всеки
подтик
да се прави добро, всеки
подтик
за Любовта иде от Безграничния.
Щастието ти зависи от любовта, която имаш. Любовта засяга всички области на материалния и духовния живот. Тогава ще имаш всичко. Всички ония, които живеят в Любовта, са Божественото общество. Само чрез закона на Любовта могат да се вършат нещата правилно.
Всеки
подтик
да се прави добро, всеки
подтик
за Любовта иде от Безграничния.
Равенство има само в Любовта. За да бъдат хората равни, трябва да се обичат. Човек, който обича, не може да прави престъпление. Единствената реалност е любовта. Няма реалност извън нея.
към текста >>
23.
Учителя с група ученици - екскурзия до Мусала. Втори ден - 12 юли
, 12.07.1924 г.
Първият
подтик
па човека трябва да бъде да възприеме любовта.
Но липсваха ледени маси по езерото. Окото е едно от най-мистичните езера. Всичко говори, че преди хилядолетия то е било циркус на ледник. След това почна разговор с Учителя, който каза:Любовта създаде света. Тя създаде вселената.
Първият
подтик
па човека трябва да бъде да възприеме любовта.
Вие трябва да се стремите да се освободите от ненужните неща и да виждате красивото и хубавото. При любовта всеки ще бъде задоволен с това, от което има нужда. Щастието ти зависи от любовта, която имаш. Любовта засяга всички области на материалния и духовния живот. Тогава ще имаш всичко.
към текста >>
Всеки
подтик
да се прави добро, всеки
подтик
за Любовта иде от Безграничния.
Щастието ти зависи от любовта, която имаш. Любовта засяга всички области на материалния и духовния живот. Тогава ще имаш всичко. Всички ония, които живеят в Любовта, са Божественото общество. Само чрез закона на Любовта могат да се вършат нещата правилно.
Всеки
подтик
да се прави добро, всеки
подтик
за Любовта иде от Безграничния.
Равенство има само в Любовта. За да бъдат хората равни, трябва да се обичат. Човек, който обича, не може да прави престъпление. Единствената реалност е любовта. Няма реалност извън нея.
към текста >>
24.
Учителя с група ученици - екскурзия до Мусала. Трети ден - 13 юли
, 13.07.1924 г.
Първият
подтик
па човека трябва да бъде да възприеме любовта.
Но липсваха ледени маси по езерото. Окото е едно от най-мистичните езера. Всичко говори, че преди хилядолетия то е било циркус на ледник. След това почна разговор с Учителя, който каза:Любовта създаде света. Тя създаде вселената.
Първият
подтик
па човека трябва да бъде да възприеме любовта.
Вие трябва да се стремите да се освободите от ненужните неща и да виждате красивото и хубавото. При любовта всеки ще бъде задоволен с това, от което има нужда. Щастието ти зависи от любовта, която имаш. Любовта засяга всички области на материалния и духовния живот. Тогава ще имаш всичко.
към текста >>
Всеки
подтик
да се прави добро, всеки
подтик
за Любовта иде от Безграничния.
Щастието ти зависи от любовта, която имаш. Любовта засяга всички области на материалния и духовния живот. Тогава ще имаш всичко. Всички ония, които живеят в Любовта, са Божественото общество. Само чрез закона на Любовта могат да се вършат нещата правилно.
Всеки
подтик
да се прави добро, всеки
подтик
за Любовта иде от Безграничния.
Равенство има само в Любовта. За да бъдат хората равни, трябва да се обичат. Човек, който обича, не може да прави престъпление. Единствената реалност е любовта. Няма реалност извън нея.
към текста >>
25.
Учителя дава песента (упражнение) 'Киамет зену'
, 8.12.1926 г.
Думата киамет означава великото в Живота, онова, което се крие във времето и пространството – то е началото на нещата, онова, което дава
подтик
към творчество; означава също и силата, с чиято помощ трябва да се воюва, за да се победи ограничението и да почне възраждането.
Учителя дава песента (упражнение) "Киамет зену" Песента "Киамет зену" е дадена на 8 декември 1926 г. , Общ окултен клас, VI година, 12-а лекция "Последната постъпка", ООК, София. Киамет Зену означава, че влизаш в едно красиво място – толкова красиво, че се чудиш върху какво по-напред да спреш погледа си.
Думата киамет означава великото в Живота, онова, което се крие във времето и пространството – то е началото на нещата, онова, което дава
подтик
към творчество; означава също и силата, с чиято помощ трябва да се воюва, за да се победи ограничението и да почне възраждането.
Махар Бену е Великият, който урежда и съгражда нещата – Той е неизменен и постоянен. Текст на песента: Киамет Зену Киамет Зену, Махар Бену.
към текста >>
26.
Писмо от Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 27.12.1926 г.
Господ да ви дава Мир и
подтик
да работите усърдно, вътрешно за делото.
София, 27. XII. 1926 г. Любезна Е. Желая всички да бъдете весели, бодри и да се радвате на живота и здравето, което Господ ви дава. Поздрав на всички приятели.
Господ да ви дава Мир и
подтик
да работите усърдно, вътрешно за делото.
Четете беседите и ги разбирайте добре, те носят Божията светлина. Любов и свобода за душите ви. Само Божията Любов. (Свещеният подпис) Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.)
към текста >>
27.
Учителя дава песента 'Давай, давай' - гр.София
, 28.12.1926 г.
Даването е
подтик
.
После музиката може да мяза на сухари, трябва да ги топиш във вода, а музиката може да мяза на топъл хляб, току що изваден от пещта. Ние всички не се ползуваме от музиката, понеже е суха музика. Сухарите не са така хранителни. Вие може да пеете „Давай“ и да турите ударението или на първия слог, или на втория слог и като пеете „давай“ разбирате „и за себе си оставяй“. „Давай, давай“ може да се изпее по разни начини.
Даването е
подтик
.
Може да дадеш и без да си длъжен. Даването е импулс и ако речеш да реализираш „Давай, давай“ то прилича на плод, на хубав плод на дървото. Сега как ще се реализира песента „Давай, давай“? Още не е готов човек да дава. Дава и мисли за себе си колко да остави.
към текста >>
28.
Разговор на Учителя с ръководителите - 22 април. София
, 22.04.1927 г.
Всичко ще дойде от Духовния свят, но вътрешното съзнание да дойде - един
подтик
да дойде.
Ами, че това е най-лесното. Мерки трябва да се вземат, да не се докарва до болезнено състояние, то да се предотврати. Едно условие е - след слънце да не ядете, но и да не се съблазните. Преди слънце се нахранете малко и леко, та да не се въртите през нощта.Брат Д. Цанев: Давате ни, Учителю, по лъжичка, повече ни дайте и ще тръгне.Учителят: Който дава по лъжичка ще даде и лъжицата и чашата.
Всичко ще дойде от Духовния свят, но вътрешното съзнание да дойде - един
подтик
да дойде.
Без учител нищо не може да се направи. Или родител, или водач, все трябва да има подтик. И в света като има една натегнатост по отношение към нас, та като се яви наблягание, вземат от топлината на обществото ни. Пишат вестниците - това не трябва да ни интересува. Разликата е там, че като пишат лошо, неприятно ние, а като пишат добро - разположени сме.
към текста >>
Или родител, или водач, все трябва да има
подтик
.
Едно условие е - след слънце да не ядете, но и да не се съблазните. Преди слънце се нахранете малко и леко, та да не се въртите през нощта.Брат Д. Цанев: Давате ни, Учителю, по лъжичка, повече ни дайте и ще тръгне.Учителят: Който дава по лъжичка ще даде и лъжицата и чашата. Всичко ще дойде от Духовния свят, но вътрешното съзнание да дойде - един подтик да дойде. Без учител нищо не може да се направи.
Или родител, или водач, все трябва да има
подтик
.
И в света като има една натегнатост по отношение към нас, та като се яви наблягание, вземат от топлината на обществото ни. Пишат вестниците - това не трябва да ни интересува. Разликата е там, че като пишат лошо, неприятно ние, а като пишат добро - разположени сме. Сега вие какво искате? Брат Пан.
към текста >>
29.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Димитровден
, 8.11.1927 г.
Това са избраните души, които ще станат
подтик
.
" А в Новото учение се казва: ,Любете се един друг, за да живеете". Ще бъде то! Това не е за целия свят. Защото в тази, третата фаза, в „Епохата на Третия Адам" само най-напредналите души ще се събудят най-първо. Това го наричат Първо възкресение.
Това са избраните души, които ще станат
подтик
.
Защото ще има хора, които след хиляди години и те ще се повдигнат. А други ще има, ще останат след още Векове. С векове трябва да се работи, за да се преобрази съзнанието им. Ние говорим сега за напредналите души, които ще реализират Царството Божие на Земята. Царството Божие начало има, но край няма.
към текста >>
30.
Писмо от Учителя до учениците (и спомен на Мария Тодорова за писмата в школата), София
, 16.08.1928 г.
Те използваха различни случаи, когато идваха по работа към София или в този край и съобразно вътрешният си
подтик
посещаваха и Учителя.
Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 5 Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 25 Кореспонденция на Минчо Сотиров ----------------------------------------------------------------Спомени на Мария Тодорова за писмата:На Изгрева почти ежедневно пристигаха приятели от цялата страна. Някои бяха чули за Учителя, други идваха под влияние на различни слухове да видят какво е туй ново Учение, а мнозината идващи бяха членове на Братските кръжоци от провинцията.
Те използваха различни случаи, когато идваха по работа към София или в този край и съобразно вътрешният си
подтик
посещаваха и Учителя.
Обикновено те отсядаха в града при свои близки, после се качваха на Изгрева на следващия ден, присъстваха на беседа, а след нея заставаха пред приемната на Учителя и чакаха да им дойде реда за среща с него. Всеки идваше със своите проблеми, със своите грижи и всеки търсеше нещо от Учителя. Това бе един много важен окултен закон, че за всеки човек бе строго определено с какви задачи трябва да справя през житейския си път - ако ги разреши той продължаваше напред, но понякога те се спираха с неразрешената си задача и стояха до нея с години. Понякога, за да тръгнат напред те разбираха, че трябва да дойдат при Учителя, за да им разреши задачата. Така се осъществяваха срещите между приятелите и Учителя.
към текста >>
31.
Седемте рилски езера - Тръгване за Рила на група ученици без Учителя 14 август 1929 г.
, 14.08.1929 г.
Създаде се
подтикът
, така започна нашето редовно летуване край езерото ЕЛ-БУР, както по-късно Учителя нарече второто от седемте Рилски езера.
Затова само буйният огън беше нашият закрилник и защитник срещу хладината, която цареше по тези високи места и която бързо се засилваше с настъпването на вечерния мрак. Прекарахме ден-два в почивка и недалечни обиколки, изпълнени в приятни и полезни разговори. Вечер буйният огън под звездното небе ни събираше. Времето беше хубаво, просторът над нас - ясносин и това ни даде възможност да приемем по-пълно цялата прелест на този рилски кът. Когато се върнахме на Изгрева и изляхме в цялата му сила нашия възторг от видяното и преживяното, у всички се събуди желанието следващото лято и те да дойдат.
Създаде се
подтикът
, така започна нашето редовно летуване край езерото ЕЛ-БУР, както по-късно Учителя нарече второто от седемте Рилски езера.
За превод на тази дума, на това наименование, Той даде: „Езеро на изпитанията”. Езерото, което беше под нас - първото езеро, Той нарече МАХАРЗИ, което ще рече „Голямата почивка”. Езерото над нас - третото, нарече БАЛДЕР ДАРУ, което значи „Онзи, Който носи благодат”. Четвъртото езеро си остана с името, което имаше БЛИЗНАЦИ. На петото, или както поради своята прилика на бъбрек, се наричаше БЪБРЕКА, Учителя даде името МАХАБУР, което ще рече Големият, Силният.
към текста >>
В тишината на утринното зазоряване тази песен прозвучаваше като някакъв вълшебен зов към събуждане, като
подтик
към светлина и живот.
По-късно излизането ни на Рила започна да става от село Говедарци по долината на Искъра, откъдето беше по-удобно и по-добре. За тази промяна на маршрута ни, голяма заслуга имаше брат Славчо Славянски, който беше добре проучил пътя и с право определи и предложи да минаваме от там. Този брат даваше своя голям принос в организирането на Рилското ни летуване. Животът ни на Рила протичаше в много голямо, богато и пълно със смисъл разнообразие. Сутрин в зори от своята палатка Мария Златева-Мичето, една много добра наша цигуларка, изсвирваше с голяма топлота и мекота подходящата за случая братска песен „Събуди се, братко мили”, дадена от Учителя.
В тишината на утринното зазоряване тази песен прозвучаваше като някакъв вълшебен зов към събуждане, като
подтик
към светлина и живот.
Ставахме и се отправяхме мълчаливо към Молитвения връх, за да посрещнем Слънцето и да чуем утринното слово на Учителя. Молитви, песни и беседа. След това като привърши всичко, се връщаме обратно към лагера, обновени, освежени, с нови идеи и мисли, получени от утринната беседа. Тихите приятни разговори помежду ни в краткия обратен път запълваха прелестта на утринните ни часове. Едно приятно оживление в лагера сочеше грижата около закуската и след това внимание към стомаха, за което Учителя казваше: „Яденето е най-важната работа!
към текста >>
Имаше обаче и нещо интересно в мъгливите и дъждовни дни - те създаваха впечатления, които ни
подтикваха
към по-друга чувства, мисли и грижи.
Изящните изкуства също бяха добре застъпени - художници, поети, писатели, но най-много бяха музикантите. Музиката се ползваше с най-голямо уважение при нас. Сутрин, когато си правехме упражненията - Паневритмията, в центъра на колелото се събираше цял оркестър. Лагерът на Рила беше едно напълно оформено, пълноценно във всяко отношение общество. Хубавите, приятни и топли слънчеви дни ни носеха едни грижи и преживявания.
Имаше обаче и нещо интересно в мъгливите и дъждовни дни - те създаваха впечатления, които ни
подтикваха
към по-друга чувства, мисли и грижи.
Беше много интересно да се наблюдават в облачните дни игривите и плавни движения на облаците. Дъждът на талази пристъпваше и носеше своята обилна и оживителна влага - капки, наситени с енергия и живот. При буря, когато понякога ни спохождаше, беше интересно да се следят странните движения на палатките. Като че ли някакви неземни същества играеха екзотични танци. При една такава буря, една сестра идва при мен и ми казва: „Вятърът люлее много силно палатката на Учителя и трябва непременно да се стегне с допълнителни въжета!
към текста >>
Изобщо Учителя събуди и възпита у нас любовта към планините и
подтика
към високите върхове.
Ходихме на красивата, тъй наречена Широка поляна, и на Шумнатица. Тези две места са най-живописните около Чам-Кория. В неделя, на 9 октомври, се завърнахме на Изгрева." За екскурзиите Учителя казва: „Ученичество без екскурзии по планината е невъзможно.” За този красавец великан Мусала имаме дадена от Учителя и чудна песен. Освен на Витоша и Рила, Учителя е ходил с приятели и прекарвал известно време и на Родопите, и в Стара Планина, най-вече на Сините камъни, край град Сливен.
Изобщо Учителя събуди и възпита у нас любовта към планините и
подтика
към високите върхове.
Имах случая да разведа из Витоша някои запознати с нашите идеи чужденци. С каква жажда и доволство дишаха чистия и напоен с боров аромат планински въздух! Гледаха със захлас чистите пенливи рекички, някакво чудо за тях, ново състояние изживяваха те, пълно с доволство и възвишено благоговение пред тази носеща живота чиста вода. Като я гледаха, не можеха да й се нарадват. Да се спазва това важно единство в Природата - чиста околна среда, чист въздух, чиста пенлива вода - е нещо, което е не само приятно, но действа и възпитателно върху човека, като събужда благородната природа в него, а това е най-важното за човешкия род.
към текста >>
32.
Беседа на Учителя пред ръководителите. Протокол от 28 август
, 28.08.1930 г.
Новите схващания трябва да дойдат на мястото на Мойсея, като вътрешен
подтик
.
Хората искат доброто, но методите им са Мойсееви. Например казват: „Да обесим този човек. Не е хубаво да се обеси, но какво да правим и пак тези лоши хора ще се наплодят, какво да ги правим? "Та целият християнски свят и вие проповядвате и търсите Христа, но прилагате Мойсея. Методите на християнството тепърва трябва да дойдат.
Новите схващания трябва да дойдат на мястото на Мойсея, като вътрешен
подтик
.
Методите на Христа, които сега са отвътре, ще действуват и отвън, на мястото на Моисеивите. Мойсеевото учение няма да го има. Времето е близо. От нашето гледище е много близо, но по човешки погледнато вие ще кажете, че е много дълга работа.Та ще изучавате силата на човешката мисъл. Има един начин, по който мислите на хората могат да се сдружават.
към текста >>
33.
Учителя започва изнасянето на Утринните слово с беседата 'Абсолютната Истина'
, 21.09.1930 г.
Отречи се от себе си и от всички, които те
подтикват
към лъжа.
“ – За истината. Който влиза в клас, трябва да се разведе с лъжата и да се ожени за истината. Ако бащата е свързан с лъжата, и него ще напуснете. Ако роднините ви са свързани с лъжата, и тях ще напуснете. Това означава стихът: „Да се отречеш от баща си и майка си“.
Отречи се от себе си и от всички, които те
подтикват
към лъжа.
„За кого да се женим? “ – За истината. – „Кого да обичаме? “ – Истината. Ще обичаш баща си и майка си, които служат на истината; ще обичаш брат си и сестра си, които служат на истината.
към текста >>
34.
Учителя дава песента 'Всичко в живота е постижимо' на старинен език
, 20.12.1932 г.
Беше невероятно летуване и мистично изживяване - вглъбяване в онези Начала, от които идва Духът на Орфея, който сътвори Школата си, дала
подтик
на гръцката цивилизация чрез неговия ученик Питагор.
Овидий, в своята книга "Хероиди", споменава за Хелбрус (Марица), която извира из стръмните, голи стени на ледовитите Родопи. Това показва, че в старите времена, са смятали Мусала и изворите на река Марица за част от Родопите. Действително, нашите географи и историци доскоро спореха дали Мусала е към Родопите или към Рила, но го зачислиха към Рила. В старите географии е част от Родопите. Ние няколко пъти сме летували на Маричините езера - там, където според думите на Учителя е била Школата на Орфея.
Беше невероятно летуване и мистично изживяване - вглъбяване в онези Начала, от които идва Духът на Орфея, който сътвори Школата си, дала
подтик
на гръцката цивилизация чрез неговия ученик Питагор.
Направете и вие същия опит и летувайте на Маричините езера. Ще имате подобно преживяване като нас. Старинна песен Учителят даде на 20 декември 1932 година следната песен на старинен език. 1. МЕР ХАИНЗИ
към текста >>
35.
Първият ден за 1933 г. на Учителя и изгревяни, описан от Теофана Савова
, 1.01.1933 г.
Тя примири своенравния вкус на мнозина и по един чуден начин
подтикна
колесницата на общия ни живот.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Нова радост за сърцата. Една далечна мечта прекрачи прага на нашия дом - Изгрева. Малкият салон, нашата бяла обедна разтвори дверите си и ни приюти. - Скромната ни бяла обедна...Обедната, която дълги години бе мечта, а после опит, сега става действителност.
Тя примири своенравния вкус на мнозина и по един чуден начин
подтикна
колесницата на общия ни живот.
Нашата скромна бяла обедна. * Братята усърдно градят, а сестрите подават вар, камъни и пясък. Лицата на всички сияят. С любов поемат всяка дъска, тухла или камък и ги подават или слагат на определеното място.Учителя е между тях.
към текста >>
36.
Учителя дава песента 'Добър ден'
, 11.09.1933 г.
По тях можем да проследим стъпка по стъпка онази благотворна работа, която Учителя е извършил, онзи
подтик
към съзнателен живот, който е дал.Песните Събуди се, Стани, Милосърдието, Зора се чудна зазорява изразяват живота от този период.В песните Росна капко, На белия цвят, Ний сме славейчета горски се долавя вече радостният ритъм и свежият лъх на ранното утро.
Мелодията е старинна, благородна като самородно, чисто злато. Тя завършва със затихващи, милващи тонове, които утешават, успокояват, въдворяват Мира.Постепенно Учителя дава нови песни, в съответствие със засилването и разрастването на духовния живот. В някои от тях се долавят борческите мотиви на старите богомили, неустрашимите борци за Свобода и Правда. Така постепенно новите песни, изразители на новия живот, заеха своето място. Като проследим песните от онова време, тъй както ги е давал Учителя, можем да съдим за тогавашното състояние на душите, за средата, в която са живели, за мъчнотиите, които са срещали – външни и вътрешни, за борбите, които са водили.
По тях можем да проследим стъпка по стъпка онази благотворна работа, която Учителя е извършил, онзи
подтик
към съзнателен живот, който е дал.Песните Събуди се, Стани, Милосърдието, Зора се чудна зазорява изразяват живота от този период.В песните Росна капко, На белия цвят, Ний сме славейчета горски се долавя вече радостният ритъм и свежият лъх на ранното утро.
По отношение на старата религиозна музика тези песни са революционни не само по текст, но и по характера на мелодичната линия, която им е дадена, както и по свежия и бодър ритъм, който ги изпълва. Те говорят вече за излизане на съзнанието от затворения кръг на религиозните форми с неговите корави традиции, неподвижни понятия и представи всред пробуждащата се Природа – към радостния живот на новия ден.Все от това време са и благодарствените утринни песни Благославяй и Ще се развеселя – красива мелодия върху текст от пророк Исаия. В тях се чувства моментът на очакването, готовността преди да се почне истинската работа и учение. Песните Изгрява вече ден тържествен, Сине мой, Изгрей, изгрей, ти, мое слънце изразяват същия момент на живота. Всички тези песни показват, че човек се подготвя за съзнателната работа, която му предстои.
към текста >>
Пеенето трябва да бъде непреривен
подтик
в живота на човека.Задачата на музиката Учителя поставяше ясно:Помнете едно нещо: пеенето и музиката имат смисъл само тогава, когато служат за облагородяване на човека.
Това е новата философия на музиката, която Учителя преподаваше в Школите. Музикалният човек внася нещо ново във всичко, каквото прави, във всяка мисъл, чувство и постъпка, във всеки тон, който взема, във всяка песен, която пее.Гледайте музикално на всичко, което става в света, съгласувайте се с Разумното начало. В Бога живеем и се движим, в това движение има хармония.Това, което хората наричат музика, поезия и наука, представлява външно отражение на Божествената музика, поезия и наука, които се долавят от човешкия ум и сърце и се изнасят навън.Пеенето трябва да изразява правата мисъл и благородните чувства, които смекчават и облагородяват характера на човека. Истинското пеене трябва да включва три елемента:Първо, трябва да произтича от разумната Любов.Второ, трябва да се придобива с Вяра, която дава широчина и простор на гласа. Трето, в пеенето трябва да има Надежда, че това, което се пее, може да се реализира.Щом в пеенето има Вяра, Надежда и Любов, Животът се проявява.
Пеенето трябва да бъде непреривен
подтик
в живота на човека.Задачата на музиката Учителя поставяше ясно:Помнете едно нещо: пеенето и музиката имат смисъл само тогава, когато служат за облагородяване на човека.
За характера на човека се съди по неговата музикалност. Колкото по-музикален е човек, толкова характерът му е по- издържан.Да бъде човек музикален, не значи да знае да свири и да пее, но да има дълбок вътрешен усет към музиката.Музиката внася в душата на човека разширение, в Духа – Сила и мощ, в сърцето – мекота и Топлина, а в ума – Светлина и Свобода. Като говорим за музиката, намираме, че малко хора са истински музикални. Повечето започват с техническата страна на музиката. Музиката има много страни.
към текста >>
Всички движения в Природата, които имат разумен
подтик
, са музикални.
Върху тях почива неговият живот, здраве и щастие.В новата раса, която иде, музиката ще дойде до своя разцвет.Хармония, в която Любовта внася Живот. Хармония, в която Мъдростта внася Светлина. Хармония, в която Истината внася Сила – това са най- желаните неща за човешката душа. Това е бъдещото благо, което чрез идващата нова раса ще се внесе в света. * * *
Всички движения в Природата, които имат разумен
подтик
, са музикални.
Паневритмията внася Живот, Сила, Радост и Красота в човешката душа. Паневритмията е наука за приемане разумните движение на Природата. У ч и т е л я Движението изразява реалността така, както музиката и Словото. При съчетаване на трите – слово, музика и движение – се постига пълнота, дълбочина и сила.Учителя даде Гамата, изпълнена с движения – най-простото упражнение, където Той съчетава тези три изразни средства.
към текста >>
Това ще ви даде
подтик
да ги изучавате.
Движението изразява реалността така, както музиката и Словото. При съчетаване на трите – слово, музика и движение – се постига пълнота, дълбочина и сила.Учителя даде Гамата, изпълнена с движения – най-простото упражнение, където Той съчетава тези три изразни средства. Като изпълнявате това упражнение, тези широки, свободни, пълни със смисъл движения и пеете гамата, ще почувствате една малка радост, едно малко освобождение. Тези прости тонове се изпълват със съдържание, каквото не сте подозирали досега. Не ясно и определено, но вие ще се докоснете до онази неуловима, неопределима реалност, която е скрита зад тоновете.
Това ще ви даде
подтик
да ги изучавате.
Това съдържание вечно ще ви се разкрива и обогатява вашия живот. Веднъж един от младите братя изпълни Псалом 133 с движения. Той го беше научил от Учителя. Тогава почувствахме силата, красотата и смисъла на този псалм.Когато музиката се съедини с движението, тя е красива. Когато се съедини с речта, става още по-красива.
към текста >>
Той се превежда така:Излез от живота на вечния залез и влез в живота на Вечния Изгрев.Остави веригите на смъртта и влез в свободата на живота.Излез от тъмните подземия на безлюбието и влез в радостта на Любовта.Изразен с музика и движения, с мисъл и воля, този
подтик
работи в съзнанието на колективното човечество.Когато човек постигне едно осво- бождение, той е радостен.
Когато човек се стреми към един висш живот, той е в пътя на възлизането.Когато човек приема от Природата, той се отваря. Това е излизане. След това човек се отдръпва в себе си, за да обработи това, което е получил. Тъй човек се отваря и затваря, т.е. мисли и чувства разумно.Днес към човечеството се отправя зов към Свобода.
Той се превежда така:Излез от живота на вечния залез и влез в живота на Вечния Изгрев.Остави веригите на смъртта и влез в свободата на живота.Излез от тъмните подземия на безлюбието и влез в радостта на Любовта.Изразен с музика и движения, с мисъл и воля, този
подтик
работи в съзнанието на колективното човечество.Когато човек постигне едно осво- бождение, той е радостен.
Радостта има свой израз. Мария Тодорова и Ярмила Ментцлова демонстрират упражнението Запознаване За да бъде човек здрав, чистите мисли, чистите чувства и чистите постъпки трябва да се внесат в Живота.Словото на живота е зърното, човешката душа е почвата, в която трябва да се посее. За да израсне то, необходима е светлина и топлина.
към текста >>
Затова от великия Божествен свят идва един мощен
подтик
.
Следва четвърта част всички се обръщат пак напред и със същата мощна стъпка и широки движения двойките се прибират пак в един ред. Започва петата част: тържествена маршова стъпка, ръцете правят широки движения в пълен кръг нагоре и настрани с устрем нагоре.Пентаграмът е волево движение. В него е вложен дълбок смисъл. То е символично и магично упражнение. Духовната природа на човека е представена от петте основни добродетели – Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел.Те трябва да се извадят от своето инертно, неподвижно състояние, да се турят в действие, на работа в човека и в цялото човечество.
Затова от великия Божествен свят идва един мощен
подтик
.
В своя духовен път човек работи последователно с петте Добродетели, гради със силите, които те съдържат, своя дом. Чрез Пентаграма се дава подтик на цялото човечество да се приведат в действие петте Добродетели.Тържественият марш накрая показва момента, когато това движение е постигнато и започва възходящият път на човечеството.След Пентаграма Учителя даде Слънчевите лъчи. Това упражнение е с по- сложна композиция. То е разработено върху мотиви от български народни песни и игри. Слънчевите лъчи се изпълняват от групи, разположени във вид на дванадесет лъча.
към текста >>
Чрез Пентаграма се дава
подтик
на цялото човечество да се приведат в действие петте Добродетели.Тържественият марш накрая показва момента, когато това движение е постигнато и започва възходящият път на човечеството.След Пентаграма Учителя даде Слънчевите лъчи.
В него е вложен дълбок смисъл. То е символично и магично упражнение. Духовната природа на човека е представена от петте основни добродетели – Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел.Те трябва да се извадят от своето инертно, неподвижно състояние, да се турят в действие, на работа в човека и в цялото човечество. Затова от великия Божествен свят идва един мощен подтик. В своя духовен път човек работи последователно с петте Добродетели, гради със силите, които те съдържат, своя дом.
Чрез Пентаграма се дава
подтик
на цялото човечество да се приведат в действие петте Добродетели.Тържественият марш накрая показва момента, когато това движение е постигнато и започва възходящият път на човечеството.След Пентаграма Учителя даде Слънчевите лъчи.
Това упражнение е с по- сложна композиция. То е разработено върху мотиви от български народни песни и игри. Слънчевите лъчи се изпълняват от групи, разположени във вид на дванадесет лъча. Играчите са обърнати с лице към центъра. Двойките са разположени една зад друга.
към текста >>
Чрез това движение всички същества получават
подтик
в своя възходящ път.Дванадесетте лъча се приближават към центъра и се отдалечават.
Двойките са разположени една зад друга. Когато има повече играчи, образува се и един кръг от двойки около лъчите. Движенията се менят, следват мелодията и ритъма, те наподобяват някаква старинна везба, красив танц, богат с движения, мелодия и ритъм. На него най-подхожда да бъде огрян от Слънцето. Мотивите са взети от българските народни песни, ала те греят в своята чиста, нова премяна.Идеите, вложени в тази сложна и богата игра, могат да се преведат приблизително така:От великия Божествен център идва едно космично течение, което се влива в света, минава през всички същества, привежда в движение колелото на Живота.
Чрез това движение всички същества получават
подтик
в своя възходящ път.Дванадесетте лъча се приближават към центъра и се отдалечават.
При своето отдалечаване те достигат външния кръг. Тези движения символизират великия процес, който става във Всемира. Когато лъчите се приближават към центъра, възприемат в себе си това космично течение. При отдалечаване към кръга, предават го. Така колелото на Живота се привежда в движение.
към текста >>
37.
Учителя и Братството организират лагера на Витоша - Яворови Присои, 9 август
, 9.08.1934 г.
Ако нямаше този вътрешен
подтик
, никакво гнездо нямаше да направи.
Всичко, което виждаме, се дължи на Любовта. Реките текат по единствената причина - любовта. Вятърът духа по единствената причина - любовта. Онази малка птичка събира сламчици, за да направи гнездо. Причината е любовта към малките.
Ако нямаше този вътрешен
подтик
, никакво гнездо нямаше да направи.
Ако не можеш да видиш Бога в доброто, в което Той се проявява, ти не Го разбираш. Бог се крие и в мечката, и в голямата змия - кобрата. Ако видиш Бога в тази змия, тя ще се спре, няма да ти направи нищо. Един йога в Индия е потънал в съзерцание в гората, но ако спре да мисли за Бога, змията или звярът ще го нападнат. Човек да вижда нещата, да вижда Любовта в нейната велика работа.
към текста >>
38.
Учителя с група ученици на тридневна екскурзия до Рила - вр. Мусала. 9 септември
, 9.09.1935 г.
Затова първият
подтик
на човека трябва да бъде възприемане на любовта.
Животът е само условие, да се прояви любовта. Целият свят е въплъщение на любовта. Целият свят е произлязъл от любовта. Любовта създаде света, цялата вселена. Когато погледнем слънцето, звездите, ние имаме предвид цялата вселена.
Затова първият
подтик
на човека трябва да бъде възприемане на любовта.
Човек, като каже:“Слънцето не мисли за мен“, се обезсърчава. Най-първо ти не казваш право. Баща ти и майка ти са мислили за тебе и затова ти живееш. Ако имаш братя и сестри, те не мислят както ти мислиш, но и те мислят за тебе. Но може би и други мислят за тебе, но ти не го съзнаваш.
към текста >>
39.
Учителя с група ученици на тридневна екскурзия до Рила - вр. Мусала. 10 септември
, 10.09.1935 г.
Затова първият
подтик
на човека трябва да бъде възприемане на любовта.
Животът е само условие, да се прояви любовта. Целият свят е въплъщение на любовта. Целият свят е произлязъл от любовта. Любовта създаде света, цялата вселена. Когато погледнем слънцето, звездите, ние имаме предвид цялата вселена.
Затова първият
подтик
на човека трябва да бъде възприемане на любовта.
Човек, като каже:“Слънцето не мисли за мен“, се обезсърчава. Най-първо ти не казваш право. Баща ти и майка ти са мислили за тебе и затова ти живееш. Ако имаш братя и сестри, те не мислят както ти мислиш, но и те мислят за тебе. Но може би и други мислят за тебе, но ти не го съзнаваш.
към текста >>
40.
Учителя с група ученици на тридневна екскурзия до Рила - вр. Мусала. 11 септември
, 11.09.1935 г.
Затова първият
подтик
на човека трябва да бъде възприемане на любовта.
Животът е само условие, да се прояви любовта. Целият свят е въплъщение на любовта. Целият свят е произлязъл от любовта. Любовта създаде света, цялата вселена. Когато погледнем слънцето, звездите, ние имаме предвид цялата вселена.
Затова първият
подтик
на човека трябва да бъде възприемане на любовта.
Човек, като каже:“Слънцето не мисли за мен“, се обезсърчава. Най-първо ти не казваш право. Баща ти и майка ти са мислили за тебе и затова ти живееш. Ако имаш братя и сестри, те не мислят както ти мислиш, но и те мислят за тебе. Но може би и други мислят за тебе, но ти не го съзнаваш.
към текста >>
41.
Задача дадена от Учителя на 30 октомври
, 30.10.1936 г.
Като туряш един лев в касата за Бога, тогава и у мнозина идва този
подтик
– да дават.
Тази задача е записана най-добре от Боян Боев: Спомен на Боян Боев: Живот на жертвата На 30 октомври 1936 г. Учителя ни бе дал задачата всеки ден да пускаме в една касичка по един лев и да изговаряме следната формула: „Господи, сега като турям един лев в тази касичка, нека всички хора по лицето на Земята да турят по един лев.“ Всяка година на същата дата – 30 октомври, тази сума се внасяше за Бога. По повод на тази задача Учителя каза:
Като туряш един лев в касата за Бога, тогава и у мнозина идва този
подтик
– да дават.
Спомен на Боян Боев ЖИВОТ НА ЖЕРТВАТА Двама братя бяха приети от Учителя в горната стая към 8 ч. вечерта. Новият живот е живот на жертвата, при него законът ще заработи и благата ще се насочат към човека. Този закон съм го проверявал.
към текста >>
Като туряш един лев в касата за Бога, тогава и у мнозина идва този
подтик
– да дават.
Някой просяк иска от мен: нямам какво да му дам, но турям мисълта той да получи и гледам – минувачите през пет минути все пускат в шапката му. И съм забелязал следното – ако кажа: „Няма да му дам“, никой няма и да му даде. На 30 октомври 1936 г. Учителя ни бе дал задачата всеки ден да пускаме в една касичка по един лев и да изговаряме следната формула: „Господи, сега като турям един лев в тази касичка, нека всички хора по лицето на Земята да турят по един лев.“ Всяка година на същата дата – 30 октомври, тази сума се внасяше за Бога. По повод на тази задача Учителя каза:
Като туряш един лев в касата за Бога, тогава и у мнозина идва този
подтик
– да дават.
Като изгуби един търговец, аз зная защо е изгубил. Ще разкажа един случай като пример. Един търговец закъсал, не можел да посреща задълженията си, даже решил да се обяви в несъстоятелност. Но един негов приятел го посъветвал да се обърне към един старец за съвет. Старецът му казал: „Опитай още едно средство и да видим какво ще стане.
към текста >>
42.
Гонения срещу Учителя. Протокол за разпит на - София, 4 октомври 1937 г.
, 2.11.1937 г.
В този си устрем тя не изпущаше случая да
подтикне
и официалната власт за взимане мерки срещу Учителя и Неговото дело.
1. Спомен на Николай Дойнов: ГОНЕНИЯТА СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ ОТ ВЛАСТИТЕ 2. Спомен на Мария Тодорова: УЧИТЕЛЯТ, ОБЩЕСТВЕНОТО МНЕНИЕ И БЪЛГАРСКИЯТ СЪД Спомен на Николай Дойнов 64. ГОНЕНИЯТА СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ ОТ ВЛАСТИТЕ Църквата, в лицето на своите владици и попове, гледаше с много лошо око на Учителя и неговото дело, като се мъчеше с всички средства да злепостави и спъне делото му.
В този си устрем тя не изпущаше случая да
подтикне
и официалната власт за взимане мерки срещу Учителя и Неговото дело.
Поддавайки се на това, тя освен интернирането на Учителя във Варна през 1917 г., още на два пъти го викат да даде своите обяснения за провежданата от Него дейност. Ето и самата история за единия случай. На гърба на оградата на Изгрева, на съседно място се построи една кръчма. Тук имат вина старите братя. На гърба на салона имаше едно празно място, което трябваше да се закупи, както бе казал Учителя.
към текста >>
43.
Разговор с Учителя ('Вътрешната свобода'), записан от Боян Боев, 22 декември 1937 г.
, 22.12.1937 г.
Ако с една постъпка спрямо някого ти го ограничаваш, ти си отговорен, но ако с нея го
подтикнеш
към Бога, ти ще бъдеш възнаграден.
Обичаш някого и намираш една добра черта в него - това е любов. Каквото направи той, намираш го добро - това е любов. Три вида целувки има: физическа, астрална и умствена. Астралната е като изпратиш към него хубаво чувство, а умствената е като изпратиш към него една хубава мисъл. Работите в любовта не са объркани, а в безлюбието.
Ако с една постъпка спрямо някого ти го ограничаваш, ти си отговорен, но ако с нея го
подтикнеш
към Бога, ти ще бъдеш възнаграден.
Женитбата е временен човешки порядък. В Божествения порядък не можеш да се жениш за две жени. Една жена трябва да имаш. И като умре тя, да не търсиш друга. Божествените женитби изключват други жени.
към текста >>
44.
Заминаването на дядо Благо - 16 януари 1938 г.
, 16.01.1938 г.
Ти създаваш всеки
подтик
,
непрестанно в теб гради! Ти си тоз живот реален, синко, себе си познай! Твойта сила е голяма, дните твои нямат край.
Ти създаваш всеки
подтик
,
благородния стремеж, идеалите високи и красивия копнеж. Тази плът ти е одежда, а Земята – школен чин;
към текста >>
45.
Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 25 април
, 25.04.1938 г.
Любовта е първичният Божествен импулс, Който осмисля живота, та тя трябва все да го
подтиква
към деятелност, за да тече.
За Брама е 1 и 17 нули (100 000 000 000 000 000) и 1 и 17 нули е издишане, та вдишка на Брама е вечност за индийците. Телевизията ще обясни телепатията. Муха не бяга от човека, защото не го вижда, но от пръста му бяга, защото пръста вижда. И ние малките неща виждаме, малките идеи. Големите идеи не виждаме.
Любовта е първичният Божествен импулс, Който осмисля живота, та тя трябва все да го
подтиква
към деятелност, за да тече.
В хлебеца има слънчева енергия. Приемем ли я, дава движение. Адам го туриха в онази култура, Великата, но Адам не устоя и го изпъдиха на земята и сега пак се връщаме към онази култура. Сега иде културата на Братството. Всичко старо ще си отиде.
към текста >>
46.
Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 27 април
, 27.04.1938 г.
Който те обича, ти дава
подтик
.
Не се обезсърчавайте! Бъдете отглас на Божията Любов, но не я гласувайте навсякъде, че ще ви дойдат лоши мисли. На Божествената фурна дайте парите и вземете хляба. Любовта, като основа, където ще се появи Божественото Слънце и тогава ще намерите вашия запад; но всички да обичаме Бога, иначе ще останем чужди за света. Той ще внесе радост, веселие, мисъл.
Който те обича, ти дава
подтик
.
Когото обичаш, там е Бог. Като обичаме, търсим Бога там. И тебе трябва да обичат, че Бог е в тебе и става обмяна. Бог да е център, не ние. Щом мислиш: „Господ ме обича", то е вече импулс за живот.
към текста >>
47.
Разговор на Учителя с жена от Норвегия, записан от Боян Боев. София
, 21.09.1938 г.
Тя трябва да създаде един мощен
подтик
в света.
Когато хората не се разбират помежду си, те са замръзнали. Любовта размразява. Никакви закони няма да оправят света, хората се спират на буквата на нещата, ала сега Любовта ще започне да функционира като принцип и това ще обнови нас и света. Досегашните форми на Любовта са внесли известни реформи, но не са били в състояние да обновят света. Сега иде новото разбиране на Любовта.
Тя трябва да създаде един мощен
подтик
в света.
Трябва да влезе в Живота като въздух. Както всички същества се ползват от въздуха, така трябва и да дишат и поемат любов; тогава непременно ще дойдат възможностите. Чукаш желязото с чук и затова вдигаш много шум. Обаче, тури го в огъня и тогава без много шум ще му дадеш каквато форма искаш. Значи с Любовта нещата се постигат много лесно.
към текста >>
48.
Учителят записва посланието към учениците 'Вечният завет на Духа'
, 22.03.1939 г.
Надеждата поддържа живота, вярата – разума, а Любовта – вечния
подтик
в глъбините на душата.
Великият Закон на живота се мени, без да се изменя; изявява се, без да се изяви. Дано един Лъч от тая Любов достигне до твоята душа, до твоето сърце – до тебе и до всички! Какво по-добре от чистата вода на живота, от чистата светлина на Мьдростта, от чистата Любов на Божествената Същина! Човек трябва да развие в себе си възприемчивост към нея. Защото светлината е за оня, който има очи; любовта е за оня, който има сърце възприемчиво; животът е за оня, който има будна душа.
Надеждата поддържа живота, вярата – разума, а Любовта – вечния
подтик
в глъбините на душата.
Любовта иска изявление; Мъдростта – приложение; Истината – осъществяване. Само чистата Божествена Любов прави душите съвършени. „Чистите по сърце ще видят Бога.“ Великото и малкото си в хармония само в Любовта, в която Бог се изявява. Любовта говори на душите за радости и скърби.
към текста >>
49.
Разговори с Учителя, записани от Ана Шишкова, 1 май
, 1.05.1940 г.
- Любовта е, което дава най-дълбокия
подтик
във всяко отношение.
Спомен на Ана Шишкова 99. Слизане на Земята и заминаване от нея 1. V. 1940 г. Разговор след гимнастичните упражнения
- Любовта е, което дава най-дълбокия
подтик
във всяко отношение.
Ако очистите калта от себе си, от нея ще направите най-хубавия порцелан. Тука да се работи, че като заминете, нямате четки, бои. Духовните хора ги дигат, те падат, дигат ги, те падат. Като ги изправят, вземат ги горе, родят се горе, както тук се роди малкото дете. Растението показва пътя на човека, надолу слиза.
към текста >>
50.
Думи на Учителя за истинският Изгрев, записани от Борис Николов. 14 юли
, 14.07.1940 г.
Давала е
подтик
, идейни импулси и се е оттегляла в своето вътрешно убежище.
Всички същества участвуват в него. Даже едно малко цветенце, което си живее някъде в планината е необходимо, необходим елемент, за да се роди една мисъл в теб. Мисълта на ученика е свързана със Словото на Учителя. 5. Школата и днешната епоха. „В миналото Школата за кратко време е излизала пред света, осветявала е живота на епохата.
Давала е
подтик
, идейни импулси и се е оттегляла в своето вътрешно убежище.
В днешната епоха сега, Школата на Бялото Братство се явява в света, но сега тя е решила да проведе всичките си принципи в целокупния живот, да одухотвори живота като внесе в него нови импулси, постави нови принципи, които като се реализират по новите методи на Школата, ще дадат нов облик на живота на човека и на целокупното човечество. Сега ние отваряме Школата. Тя не е само за избраните. Тя е за всички, които имат стремеж да учат, като стремежът за учене е за красивото и великото в живота. На няколко пъти Школата се е отваряла в Европа.
към текста >>
51.
Учителя дава тема за песента 'Житно зърно' (песента е завършена - 4 февруари 1942)
, 19.01.1942 г.
Думата киамет означава великото в Живота, онова, което се крие във времето и пространството – то е началото на нещата, онова, което дава
подтик
към творчество; означава също и силата, с чиято помощ трябва да се воюва, за да се победи ограничението и да почне възраждането.
Тя е от песните на адептите, чиято музика е създадена много време преди сегашната. 71. Киамет Зену. Дадена на 8 декември 1926 г. , Общ окултен клас, VI година, 12-а лекция. Киамет Зену означава, че влизаш в едно красиво място – толкова красиво, че се чудиш върху какво по-напред да спреш погледа си.
Думата киамет означава великото в Живота, онова, което се крие във времето и пространството – то е началото на нещата, онова, което дава
подтик
към творчество; означава също и силата, с чиято помощ трябва да се воюва, за да се победи ограничението и да почне възраждането.
Махар Бену е Великият, който урежда и съгражда нещата – Той е неизменен и постоянен. 72. Давай, давай. Дадена на 28 декември 1926 г. , Общ окултен клас, VI година, 15-а лекция. Тази песен е силен мотив, който събужда в съзнанието ред образи и картини.
към текста >>
Тя поражда у човека
подтик
да дава, да сее в нивата на Живота.
Махар Бену е Великият, който урежда и съгражда нещата – Той е неизменен и постоянен. 72. Давай, давай. Дадена на 28 декември 1926 г. , Общ окултен клас, VI година, 15-а лекция. Тази песен е силен мотив, който събужда в съзнанието ред образи и картини.
Тя поражда у човека
подтик
да дава, да сее в нивата на Живота.
Когато пееш Давай, давай, казваш: „Аз трябва да давам“. Който дава чисто пшеничено семе, същото ще се върне при него. Давай, давай почва от тона ла, който символизира извора – значи ти си извор, трябва да течеш. Ти си се свил – стани, свърши каквато и да е работа. Понятието Давай, давай има много широк смисъл.
към текста >>
52.
Учителя дава песента 'Мога да любя'
, 12.08.1942 г.
" Любовта и обичта дават
подтик
в живота.
Датата в тази тема е избрана от беседата "Силните", съборна беседа, 12 август 1942 г. - София. В тази беседа, Учителя казва: "Нека всеки се опита да състави някаква мелодия на следните думи: „Люби ти, добър бъди! Обичай ти, силен бъди!
" Любовта и обичта дават
подтик
в живота.
Изпейте думите: „Аз мога да любя, добър да бъда. Аз мога да обичам, силен да бъда." Който иска да придобие любовта, нека се опита, да си съчини някаква мелодия на дадения текст, да затвори стария тефтер на своя живот и да отвори нов. Нека напише в новия тефтер думите: Аз мога да любя, добър да бъда. Аз мога да обичам, силен да бъда. След това всеки в себе си да каже: Господи, готов съм да направя всичко заради Тебе, защото Си ме възлюбил."
към текста >>
53.
Учителя изнася лекция на срещата на педагозите от Братството. Изгрев - София
, 1.09.1942 г.
Единственият виновен, който е
подтик
за болката, той е човекът.
Вие казвате: „Този пръст, каква беля ми направи! Колко много ме накара да страдам! " Кой стана причина да страдаш: пръстът или ти, човекът, си причина? Когато кракът страда, човек е причина. Казвате: кракът е виновен, гърдите са виновни, главата, гърбът, а само човекът не е виновен.
Единственият виновен, който е
подтик
за болката, той е човекът.
Сега трябва да се постараете да изправите погрешките, да изправите болката на пръста, болките на бъбреците, и да не търсите причините отвън. Вие трябва да им помогнете. Ако не можете да впрегнете вашия ум, вашето сърце и вашата воля, да премахнете болката, вие сте слаб човек. Това може да ви вземе 10 дена, може да ви вземе 20,30,40, месец[и], докато премахнете болката - това нищо не значи. В деня, в който премахнете една болка, вие ще почувствувате, че сте герой, и веднага ще се обновите.
към текста >>
54.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №76
, 19.01.1904 г.
Дълго 277 време не иска да се омъжи и най-накрая,
подтикната
от недоимъка, се решава на тази стъпка.
В зенита на славата си през 1908 г. била наречена „Светата пророчица Кортеза“. Нейната житейска орис има допирни точки със съдбата на Ванга. Родена през 1865 г., и тя в своето детство като петричката врачка преживява инцидент, от който се разболява. Успява да възстанови силите си, но според малкото запазени документи има бедна и тъжна младост.
Дълго 277 време не иска да се омъжи и най-накрая,
подтикната
от недоимъка, се решава на тази стъпка.
Кортеза обаче сънува, че венчавката няма да завърши добре, и действително годеникът получава сърдечен удар пред олтара и умира пред очите на младоженката. Така Кортеза остава завинаги сама. Вероятно би завършила живота си като никому неизвестна жена, ако не става свидетел на спиритическите занимания на д-р Миркович. Те предизвикват интереса на младата жена и по време на сеансите тя започва да чува гласове и да получава видения. Присъствалите на сеансите установяват, че всичко, казано от Кортеза, се сбъдва.
към текста >>
55.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №87
, 14.10.1904 г.
Правя големи отстъпки, само и само делото да
подтикнем
да тръгне, но и аз сам имам нужда още да се лекувам.
[до] гр. София Любез. бр. Дънов, Писмото Ви от 11-и того вчера получих. То ме завари с подновени сили засега. Ний едвам миналата седмица имахме от толкова време първото ни събрание между Тодор, Мелкон и аз, и след това второ събрание – ний тримата, с Арнаудов.
Правя големи отстъпки, само и само делото да
подтикнем
да тръгне, но и аз сам имам нужда още да се лекувам.
Преди 2-3 дни наново сънувах, че убих една голяма змия. Така в сънищата става четири: сънувам и все аз съм победителят. Поздрав нарочен от Тодор и Мелкон. Приеми и моя сърдечен поздрав. Поздрави бр.
към текста >>
56.
Родена Весела Несторова. Ученичка и последователка на Учителя
, 23.12.1909 г.
Нуждата й да работи, да създава, да бъде в услуга на висшето я
подтиква
към нова дейност.
в своя личен живот В.Несторова няма големи изисквания. Тя не се стреми към външни почести и величие. Иска да бъде полезна. След учителстването в Ловеч е стажант-учителка за известно време в София, а през 1939 г. я назначават за учителка в с. Ковачевци.
Нуждата й да работи, да създава, да бъде в услуга на висшето я
подтиква
към нова дейност.
Тя започва да прави преводи на английски език. Още през есента на 1938 г. Учителят й е дал за превод “Абсолютната чистота”, в която са изнесени онези важни изисквания към ученика, с помощта на които той единствено може да стане носител на Новото. А в началото на 1939 тя превежда и “Свещените думи на Учителя” - мисли на Учителя към ученика, записвани в тефтерчето на Савка Керемедчиева лично от Учителя. Превежда и беседата “Големият брат”, държана срещу новата 1939 година от Учителя.
към текста >>
На събора през същата година Учителя я
подтиква
да прочете нещо от Сведенборг.
Несторова се подписва с псевдонима Амунда. (следват стихове от Амунда) На една разходка до „Вътрешния близнак” в дълбоката тишина, тя чува пеене на някакъв висок тенор пеещ възходяща мелодия, следван от множество гласове. Това продължава само няколко минути, след което изчезва. Тя е изненадана и неподготвена и като пита Учителя за това преживяване, той отговаря, че това е природна музика.
На събора през същата година Учителя я
подтиква
да прочете нещо от Сведенборг.
Това тя го приема като един прекрасен увод към изясняване учението на Учителя. Тъй като до този момент няма нищо преведено на български тя превежда една малка част, която е публикувана през 1938 г. в сп. „Житно зърно”. В последствие В.
към текста >>
57.
Родена Олга Блажева, поетеса, последователка на Учителя
, 31.12.1901 г.
Тя е чувство, което трябва да
подтикне
към правилно, благородно действие.
Мнозина се увличат – малцина обичат! На Любовта ходът – туй е то възходът! Истинската религия на жената е да внесе Любовта в живота. Тя е, за да проповядва Любовта! Обичта трябва да се превърне в сила, особено когато трябва да се разрешават въпроси.
Тя е чувство, което трябва да
подтикне
към правилно, благородно действие.
Отсъствието на милост е най-страшният порок! Милосърдието се изразява в най-красиво отношение. Обаче милост без святост прави погрешки! Милостта трябва да бъде и свята! Когато човек има мъчнотия, най-напред да осведоми хора, които му мислят доброто.
към текста >>
58.
Роден Стоян Русев (дядо Благо), поет, последовател и ученик на Учителя
, 18.02.1865 г.
Ти създаваш всеки
подтик
,
непрестанно в теб гради! Ти си тоз живот реален, синко, себе си познай! Твойта сила е голяма, дните твои нямат край.
Ти създаваш всеки
подтик
,
благородния стремеж, идеалите високи и красивия копнеж. Тази плът ти е одежда, а Земята – школен чин;
към текста >>
59.
Роден Боян Боев, последовател, ученик и разпространител на Словото на Учителя
, 17.10.1883 г.
Това е всичко онова, което дава
подтик
.
В целокупната проява на любовта е смисълът на живота. Новото учение седи в разбирането на любовта. Новите идеи носят сега най-хубавото в света. Новото учение, това е Любовта, Мъдростта, Истината, това е всичко възвишено и благородно. Това е свободата, това е милосърдието, това е човещината в света.
Това е всичко онова, което дава
подтик
.
Нека тази идея бъде във вас. Новото учение изисква хора с гениални умове и светийски сърца. Какво е новото учение? Новото учение е това: като видиш едно живо същество, сърцето ти да трепне. Във всяко живо същество да виждаш проявление на Бога: в една ябълка, в една малка мушичка, в каквото и да е.
към текста >>
60.
Заминаване на Савка Керемедчиева, ученичка на Учителя и стенографка на Словото
, 03.05.1945 г.
Изгоряха в борбите, които водеха помежду си
подтиквани
и направлявани от жени.
Тя приживе си ги пръскаше и тогава сама си раздаваше тефтерчетата на този или онзи, на своите познати. А онова, което остана и аз съхранявах 35 години до 1980 г., моите най-верни сътрудници ги откраднаха под внушение на жена и провалиха всичко. Влезне ли жена в една Окултна Школа и започне ли да управлява, то се проваля всичко. Така една жена провали Боян Златарев и Петър Филипов. Така изгоряха много братя в Братството от жени и заради жени.
Изгоряха в борбите, които водеха помежду си
подтиквани
и направлявани от жени.
Аз съм свидетел на всички тези неща и преживях всички и дочаках когато младите трябваше да видят как се изпълнява Окултния закон за съхранение Словото на Учителя. В Окултната Школа на Бялото Братство не трябва да има жени, а само сестри. Жената трябва да се превърне на сестра само чрез проучване Словото на Учителя и изпълняване на волята Му. Тогава сестрата става духовна сестра и тя работи за Делото на Учителя. Накрая тя трябва да стане съработница на Бога и да съхрани в себе си Божествения хляб от Словото на Учителя.
към текста >>
61.
Заминава си Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя, 12 февруари 1972 г.
, 12.02.1972 г.
Любовта към музиката и любовта към словото - към Божието Слово се сливат в едно и дават
подтик
, импулс, сила и живот в работата.
Дълго я търсих, като линия, но не я намерих; като характерна черта сигурно я зная, но не мога с положителност да кажа, че тя именно отговаря на тази линия, за която Учителят говори. И още нещо каза Учителят за Аня: „Тя е музикална, има силно развито хармонично чувство и ако някой път се дразни от нещо, то е когато се наруши тази хармония." Ето къде още Аня ми е помагала в работата ми с беседите, когато тя седи пред пианото и си свири - нещо от Моцарт, Бетовен, Лист, Шопен или Хайдн, а аз в същата стая пиша беседа. Тя си свири за себе си, а аз, без да ми пречи музиката, пиша: под характера на музиката, тактът, разположението, с което Аня свири, дават тласък, импулс на мисълта ми, перото се движи по-бързо, мисълта също и аз не забелязвам как страниците се нижат една след друга. Това става и от нейна, и от моя страна незабелязано. Музиката импулсира, а не пречи.
Любовта към музиката и любовта към словото - към Божието Слово се сливат в едно и дават
подтик
, импулс, сила и живот в работата.
Какво ми остави Аня след заминаването си? - Музика, хармония и мисъл. Някои от познатите ми, които идваха у дома след заминаването на Аня, ме съветваха: „Продай пианото, да се улесниш материално." На всички отговярях: „Музиката не продавам." Други ме съветваха да дам пианото под наем. И на тях отговарях същото - „С музиката търговия не правя." Под музиката в широк смисъл разбирах Аня.
към текста >>
62.
Родена е Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя
, 0.0.1888 г.
Любовта към музиката и любовта към словото - към Божието Слово се сливат в едно и дават
подтик
, импулс, сила и живот в работата.
Дълго я търсих, като линия, но не я намерих; като характерна черта сигурно я зная, но не мога с положителност да кажа, че тя именно отговаря на тази линия, за която Учителят говори. И още нещо каза Учителят за Аня: „Тя е музикална, има силно развито хармонично чувство и ако някой път се дразни от нещо, то е когато се наруши тази хармония." Ето къде още Аня ми е помагала в работата ми с беседите, когато тя седи пред пианото и си свири - нещо от Моцарт, Бетовен, Лист, Шопен или Хайдн, а аз в същата стая пиша беседа. Тя си свири за себе си, а аз, без да ми пречи музиката, пиша: под характера на музиката, тактът, разположението, с което Аня свири, дават тласък, импулс на мисълта ми, перото се движи по-бързо, мисълта също и аз не забелязвам как страниците се нижат една след друга. Това става и от нейна, и от моя страна незабелязано. Музиката импулсира, а не пречи.
Любовта към музиката и любовта към словото - към Божието Слово се сливат в едно и дават
подтик
, импулс, сила и живот в работата.
Какво ми остави Аня след заминаването си? - Музика, хармония и мисъл. Някои от познатите ми, които идваха у дома след заминаването на Аня, ме съветваха: „Продай пианото, да се улесниш материално." На всички отговярях: „Музиката не продавам." Други ме съветваха да дам пианото под наем. И на тях отговарях същото - „С музиката търговия не правя." Под музиката в широк смисъл разбирах Аня.
към текста >>
63.
Родена Елена Андреева, ученичка и стенографка на Учителя, 21 август 1899 год
, 21.08.1899 г.
Той употребяваше един или друг метод само и само за да ни помогне, да ни
подтикне
да направим стъпка напред.”
Ръководството на Учителя, като че ли не беше на Земята, но във въздуха. Здравата ръка на Учителя сме чувствали, но сме чувствали и вътрешна свобода. Имаше желание да бъдем послушни ученици, но едно е да желаеш, а друго е да го правиш. Неизпълнението произтичаше от нашето несъвършенство, от недостатъчната яснота в съзнанието ни. Учителя непрестанно ни стимулираше със Словото си, с примера си, с постъпките си, с живота си.
Той употребяваше един или друг метод само и само за да ни помогне, да ни
подтикне
да направим стъпка напред.”
На Елена Андреева особено много й допадат планинските екскурзии. „За да ни освободи от страха, Учителя ни водеше на екскурзии не само при хубаво време, но и при дъжд, вятър, буря, сняг. Цели дни и нощи сме прекарвали на открито при всякакво време, без някой да се простуди. Учителя казваше: „Ако някой се страхува, нека се върне.” На Мусала ние денонощно бяхме на открито, край огъня, без палатки, без външен подслон, без специален екип. И наистина ние научихме нещо.
към текста >>
64.
Роден Димитър Грива, композитор и последовател на Учителя
, 30.11.1914 г.
Затова съм много предпазлив и смятам, че нямам вътрешния
подтик
да работя върху песните, уверявам.
И аз съм уверен, повтарям, че по въздействието, което имат в това състояние, което ги пеем ние в Школата е много по-голямо, неповторимо отколкото един концерт. В един концерт човек отива с друга нагласа. Той, Учителят отива да чуе, да види изкуство. А това е метод за духовна работа. Песните и молитвите в Школата.
Затова съм много предпазлив и смятам, че нямам вътрешния
подтик
да работя върху песните, уверявам.
В: Защото на този етап има някои музиканти, професионалисти-цигулари, има и някои, които свирят на хармониум, имат идеята да се откупи един салон за три часа и да се направи концертно изпълнение на песни на Учителя. Д: Вижте какво сега, направете опит, същите песни след това съберете хората пак в салон, не на концерт, на същия салон с друга идея. Да прочетем една беседа на Учителя, както си почваме с молитвата, с формулите и да ги запеем същите песни, да видите какъв ще бъде ефекта, какво ще бъде преживяването на същите тези наши хора, които са участвали в едното и в другото. Не знам, вижте какво, това е мое гледище, може би не съм прав! Може би някои искат да направят нещо.
към текста >>
65.
Роден Борис Георгиев, художник и последовател на Учителя
, 01.11.1888 г.
Защо имаше този
подтик
да Го рисува и от къде беше дошъл ние не знаем.
ХУДОЖНИКЪТ БОРИС ГЕОРГИЕВ (От Борис Николов) Случи се така, че след откриването на Школата 1922 г. на ул. „Опълченска" 66, където живееше Учителят идва Борис Георгиев - художник с намерение и желание да нарисува образа на Учителя.
Защо имаше този
подтик
да Го рисува и от къде беше дошъл ние не знаем.
На други хора Учителят не разрешаваше да бъде рисуван, но на него разреши. По това време във вестниците имаше написани и клевети срещу Учителя и за доказателство на техните писания бяха сложили снимка на Учителя в профил и върху този образ Му се об-ругаваха. Затова Учителят в онези години не разрешаваше да бъде заснеман от фотографи. И след тази фотография трябваше да изминат почти десет години, та чак накрая Учителят да разреши да бъде заснеман. Учителят се съгласи след това да бъде фотографиран, защото един от фотографите поиска от Него разрешение да остави на идущото човечество доказателства, че Учителят е бил в плът и кръв между българите.
към текста >>
66.
Роден капитан I ранг Борис Рогев, флотски хидрогаф и последовател на Учителя
, 21.09.1898 г.
Но го пропуснах, този вътрешен
подтик
у мене.
Защото го няма онзи човек, който може да я разчете на обикновен български език. Нямат език, нямат магическия ключ на математическото знание. Аз много съжалявам, че не обърнах вниманието му да разкаже на български език какво се крие зад всяка формула. От време на време през ума ми минаваше някакво изискване от някого, да отида при Рогев, за да ми разкаже подробно за всяка една формула на обикновен български език. И да разтълкува и обясни какво е искал да каже.
Но го пропуснах, този вътрешен
подтик
у мене.
А защо? Тогава бях подложен на голяма съпротива отвсякъде и още се чудя, че оживях и че сега съм още жив.Той беше математик от най-висш порядък и знаеше, че числата сами говорят за себе си. А по онези години в България властвуваше комунистическата идеология и те не биха му позволили разясненията. Затова той ги изрази математически. А днес го няма онзи, който да ни преведе тези математически формули и символи.16.
към текста >>
67.
Роден Жечо Панайотов, ученик на Учителя
, 13.09.1893 г.
И докато аз работех върху спомените на Жечо Панайотов, то не-говият рожден син - Благовест Жеков Панайотов, по това време написа едно изявление срещу мен и срещу цялата поредица от книгата ми „Изгревът." Това, което той написа, бе една лъжа, скроена от него и бе
подтикнат
от жена си.
И като ученик! Без страдания и без изпитания, ученикът от Школата на Учителя не може да разреши задачите си и да премине напред.През 1995 г. през месец юни, в разстояние на десет дни прехвърлях от магнетофонна лента записите на Жечо Панайотов от неговите спомени, направени през 1975 г., т.е. преди двадесет години. Смятах в този том на „Изгревът" да поместя неговите спомени, за които имам специално разрешение от него.
И докато аз работех върху спомените на Жечо Панайотов, то не-говият рожден син - Благовест Жеков Панайотов, по това време написа едно изявление срещу мен и срещу цялата поредица от книгата ми „Изгревът." Това, което той написа, бе една лъжа, скроена от него и бе
подтикнат
от жена си.
Той го разпространи чрез списание „Братски живот", бр. 3-5 от 1995 г. по цяла България. Бях възмутен, защото аз нямам нищо против неговата личност. Но той бе подведен и задвижен от Сили, които навремето провалиха баща му и го вкараха в затвора.
към текста >>
68.
Заминаването на дядо Благо - 16 януари 1938 г.
, 16.01.1938 г.
Ти създаваш всеки
подтик
,
непрестанно в теб гради! Ти си тоз живот реален, синко, себе си познай! Твойта сила е голяма, дните твои нямат край.
Ти създаваш всеки
подтик
,
благородния стремеж, идеалите високи и красивия копнеж. Тази плът ти е одежда, а Земята – школен чин;
към текста >>
69.
Роден Минчо Сотиров, офицер от българската армия и ученик на Учителя
, 09.10.1875 г.
През негово време имахме добър напредък: правехме екскурзии до близки места, събирахме се и в града - изобщо животът ни имаше добър
подтик
.
Писмото ми благополучно замина и аз заочаквах отговор. Минаха около 15 дни и отговор дойде от брата. Не след дълго бях препратен на служба в бригадата по искане на началник-щаба майор Николов. Тази помощ на брат Минчо Сотиров ще помня през целият си живот. Когато се завърнахме от войната -1918 година, брат Пеню Киров вече бе покойник, та ръководител на бургаското братство бе поставен брат Минчо Сотиров.
През негово време имахме добър напредък: правехме екскурзии до близки места, събирахме се и в града - изобщо животът ни имаше добър
подтик
.
Така оставих брата, когато през 1923 година заминах за София. Тогава брат Минчо ми предаде писмо до Учителя, с което Му казваше, че съм редовен член на общия и младежкия окултен клас в Бургас, с молба да ме приеме и в школата в София. Когато след заминаването на Учителя, ставаха срещи на Върховният братски съвет, брат Минчо Сотиров продължаваше да бъде ръководител на Бургас и идваше в София на заседанията на съвета. Няколко години по-късно, той напусна Бургас, премести се да живее в с. Тополица, гдето имахме силно братство.
към текста >>
Там той преосмислял по новому своите опитности, които в тишината на планината често се явявали пред очите му и го
подтиквали
към размисъл.
Днес хората идват само за екскурзия и бързат да се върнат назад. Всички тия камъни, които виждате по височините, това са все развалини, останки. Това приятно настроение, което изпитвате като се качвате нагоре, се дължи на това, че вие изживявате останките на миналото величие. което е царяло тук.” Минчо Сотиров е ходил редовно на летните лагери, които Братството организира при Седемте езера в Рила.
Там той преосмислял по новому своите опитности, които в тишината на планината често се явявали пред очите му и го
подтиквали
към размисъл.
Планината е школа, място за един по-високоидеен живот, където всяка мисъл не случайно ни спохожда. Къщата на М. Сотиров в Бургас Но в живота идват и препятствия. Едни от тях са болестите.
към текста >>
70.
Роден Крум Въжаров, ученик на Учителя
, 03.04.1908 г.
Има неспокойна природа и зовът на далечни страни са непрекъснато в ума му - Америка.Уран му е в Козирог и го
подтиква
към планината, да води групи от младежките години (Сатурн в Овен).
От това следват много ненужни тревоги и неприятности. Крум има в първи дом Уран, което го прави много оригинален и ексцентричен. Изпитва удоволствие да действа обратно на условностите и обичаите, да изглежда странен. Винаги е постъпвал оригинално, различно от другите. Уран е наранен и той защищава своите схващания против всичко до смърт.
Има неспокойна природа и зовът на далечни страни са непрекъснато в ума му - Америка.Уран му е в Козирог и го
подтиква
към планината, да води групи от младежките години (Сатурн в Овен).
Нараненият му Уран му дава колеблив, своенравен, капризен и опърничав характер, който трябва да командва. На 11 години той загубва майка си, починала от рак, но той я чувства жива до себе си и разбира, че постоянно го наблюдава - интуиция от Уран ( - Уран тригон Луна). Взел да съзнава, че не трябва да прави никакви бели, защото тя всичко вижда. Живя в кв. Павлово с баща си.
към текста >>
(Слънце квадрат Нептун) го води към съществата от невидимия свят, като извисява аурата му, но го
подтиква
към спиритически сеанси, с които се занимава повече от пет години, както споменах, преди да влезе в братството.
Виждаме, че в хороскопа му няма нито една ретроградна планета. (Сльнце квадрат Уран) го прави много чувствителен, нервен и лесно се обижда. Може да боледува от много нервни болести.В миналото не е слушал това, което Божествената мъдрост и любов () са му диктували. Бил е враг на астрологията и е гонел жестоко астролозите. Учителят променя това му отношение и той се обръща към астрологията и преведе няколко астрологии от английски.Идването му в братството, послушанието, което проявява към Учителя и активното му включване във всички екскурзии на Витоша и Рила, омекотиха тези аспекти и ги трансформира в положителни - построява му се нов хороскоп.
(Слънце квадрат Нептун) го води към съществата от невидимия свят, като извисява аурата му, но го
подтиква
към спиритически сеанси, с които се занимава повече от пет години, както споменах, преди да влезе в братството.
Обикна планината и постоянно ходеше на екскурзии. (Луна в перихелий, секстил Меркурий, съвпад Венера, съвпад Марс, квинтил Юпитер, тригон Уран.) Показва силна връзка с майка си, която рано загубва и която е била много добра душа, отзивчива към нуждите на околните. Както споменах, майка му постоянно е била духовно около него, учела го е и пазила в неразумния му младежки живот. Той има отношение към жените и обществото въобще. (Като подпредседател на профсъюзите е бил много популярен и уважаван от хората.)Луна в V дом в Телец уравновесява неустойчивостта на Луната, характерът тих, любезен, но решителен и самоуверен.
към текста >>
Няколко години,
подтикнат
от своя идеализъм, бе учил и агрономство.
Заради принадлежността си към общността на Бялото братство някои студенти са изключени от университета. На онези, които са завършили следването си, често се пречи да постъпят на работа. Георги Радев и накои други студенти завършват следването си с отличен успех, но отказват да получат дипломите си. Те искат да докажат на себе си, че ще могат да осигурят живота си единствено чрез своето знание, трудолюбие и прилежание. Вено никога не ни показа своите дипломи, макар че беше завършил педагогия и английска филология в Софийския университет.
Няколко години,
подтикнат
от своя идеализъм, бе учил и агрономство.
По това време, предвиждайки трудностите, които ще срещнат учениците му в живота, Учителя ги насърчава да учат занаяти. Известно е, че който разчита на уменията си, е независим от всякакви политически и идеологически пристрастия. Крум отива в едно кошничарско ателие и предлага безплатно труда си, за да учи този занаят. В течение на една година той плете кошници с единственото условие, че ще бъде напътстван, за да изучи добре кошничарството. После заедно с един от приятелите си съвсем сериозно се заемат с мекичарство.
към текста >>
Времето е приятно, а всичко наоколо предразполага и унася в мечтания,
подтиква
те да споделиш с ближния своите радости и тревоги.
Които го познаваха по-отблизо обаче знаеха, че в своите решения и действия той беше изключително благоразумен. Това се потвърждаваше от много събития в живота му. Очевидно съдбата му е била такава на човек, който изповядва истината чрез всяко свое действие. Очевидци разправят една забавна случка на „Изгрева". Учителя и няколко изгревчани седят на дървена пейка и разговарят.
Времето е приятно, а всичко наоколо предразполага и унася в мечтания,
подтиква
те да споделиш с ближния своите радости и тревоги.
В един момент се чува пукот на чупеща се дъска и насядалите падат на земята, но без Учителя, който спокойно се изправя сред тях. Урокът е добър във всеки момент ученикът трябва да има будност на съзнанието. Свободният човек не пада той е независим от обстоятелствата в живота. Вено бе ученикът, който винаги стоеше изправен между нас. Той никога не падна, не претърпя провал в прекия смисъл на думата.
към текста >>
Широките и силни ръце с големи пръсти
подтикват
към физическа дейност; те изискват активна ръчна работа.
Крум обаче не е адепт на Лисенковата теория. Като психолог, добър астролог и френолог той има други схващания. Той знае, че ако един орган, респективно дадени качества в човека, са по-силно развити, те изискват съответно и по-голяма активност. От Учителя знаем, че дългите ръце обичат да се протягат и да пипат, понякога и в чуждите джобове. Интелектуалците с по-тясна длан и дълги пръсти пък имат по-крехко физическо здраве.
Широките и силни ръце с големи пръсти
подтикват
към физическа дейност; те изискват активна ръчна работа.
Вено, който притежаваше високо чело и съразмерно развит нос, имаше активна мисъл и бързи интуитивни реакции в отношенията с хората. Дланите му бяха широки и силни, а ръката му бе дарена с пръсти на интелектуалец. Той въплътяваше характера на човек на делото. С тези си качества и благодарение на натрупания вече житейски опит, той успява да подобри значително условията за обучение, както и да даде добра професионална ориентация на много млади хора в България. Комунистите са доволни и му предлагат още по-висок пост с ранг на министър.
към текста >>
НАГОРЕ