Търсене в текстове за 'Подтик'

54. Трудът - изходна точка при обучението по всички други учебни предмети Детският труд сред природата трябва да стане център, около който щ - Боян Боев (1883 – 1963)

У него да се яви подтик да преброи, колко семена има в тях, какви са семките и пр.
Защото нагледността е необходимост за децата като изходна точка за броене и смятане. Смятането у децата не е чисто мисловен процес, както това твърдят Хегелиянците. То е свързано с осезаемата действителност и вътрешно съединено с движенията и пространството.”[1] Учителят казва: „Най-напред при заниманието на децата с математика не ги занимавайте с отвлечените принципи, а си служете с живите форми. Например, детето има работа с дини, круши и ябълки. У него да се яви подтик да преброи, колко семена има в тях, какви са семките и пр. Да се яви у него интерес да види, колко семена има във всеки плод, да изучи тяхната форма, цвят и пр. Това има значение. Така ще научат децата известни закони.” „Паралелно с природознанието ще се почне най-напред със смятане и геометрия, но във връзка с живата природа. Ще се брои, колко клона има дръвчето първия месец, втория месец, третия месец и пр., в края на първата година; после във втората година ще се броят пак по месеци. Ще се брои, колко зърна има в класа на пшеницата, ечемика, овеса, в кочана на царевицата.
към текста >>

Ето добър случай да се яви у детето подтик към четене и писане във връзка с нуждите на неговия труд в градината.
могат да се драматизират. Така ще се запомнят по-добре уроците и от друга страна, децата ще се научат на правилен говор, на свободно изказване и пр. Някои стихотворения могат да се превърнат в ритмични движения, придружени с музика. Ученето на буквите също трябва да се свърже с художествения елемент. Детският труд непременно ще роди нуждата от четене и писане защото това, което детето наблюдава, трябва да се опише и върху него трябва да се прочетат по-нататъшни обяснения и осветления в книга. Ето добър случай да се яви у детето подтик към четене и писане във връзка с нуждите на неговия труд в градината. История и география Множество въпроси ще възникват във връзка с детския труд. И много от тях имат допирни точки с историята и географията. Например отглеждането на царевицата ще стане причина детето да научи, че тя е пренесена от Америка. Тогава то ще се заинтересува, как е станало това, каква е тая страна, от където е пренесена царевицата и пр.
към текста >>

55. Трудът - изходна точка при обучението по природознание - Боян Боев (1883 – 1963)

По вътрешен почин и подтик да пристъпи към тяхното проучаване.
Например, то ще изучава, ще наблюдава водата в разните нейни състояния: извори, езера, поточета, реки, сняг, лед, град, пара, роса, мъгла, облаци, дъжд и пр. По същия начин детето ще се запознае с разните явления, свързани с въздуха, със светлината и пр. За да бъдат детските наблюдения в природата творчески процес, трябва да се спазват при тях следните правила: По възможност детето само да открива фактите, които ще проучава. То да влезе по възможност в непосредствен досег с тях. По вътрешен почин и подтик да пристъпи към тяхното проучаване. При изследването на фактите у него ще изпъкнат въпроси, проблеми, които да го заинтересуват да търси разрешението им. Децата чрез колективна работа на целия клас въз основа на направените от тях наблюдения и опити, и въз основа на проучвания на съществуващата популярно-научна литература, която ще потърсят и ще намерят, да дойдат до разрешението на тия въпроси, които са възникнали при тяхния досег с природата. Така сами да дойдат до целесъобразността в организма, т.е. до връзката между строежа на органите, техните функции, живота на организма и околната среда. Децата чрез подобно проучаване на множество факти в природата сами да дойдат до установяване на следните три принципа:
към текста >>

56. Ново отношение към природата - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато детето се свърже чрез любовта с обектите на разумната природа, то тая разумност, която работи в тях, се влива в него и го учи, възпитава характера му, внася в него светлина, подтик и му дава знание.
И си отминавам.” Учителят казва: „Когато минавате покрай едно цвете, ако можете да прочетете това, което е писала разумната природа в него, вие ще придобиете нещо и ще се зарадвате. Цветето е книга, в която великата разумност, която работи в природата, е писала нещо. Отивате при една мушичка и пак правите същото.” Детето чрез влизане в интимно общение с природата при своя труд, ще се възпитава от нея. Всеки обект на разумната природа действа възпитателно върху детето и внася хармония в неговото съзнание. Тя го учи, и той се възпитава и развива. Когато детето се свърже чрез любовта с обектите на разумната природа, то тая разумност, която работи в тях, се влива в него и го учи, възпитава характера му, внася в него светлина, подтик и му дава знание. Всеки по-интимен досег с природата събужда възвишеното в човешката природа. Учителят казва: „В който дом има много цветя, там хората не се карат.” Всичко в природата има дълбок смисъл, разумно предназначение. Нейните методи са ценни и имат голямо образователно значение за детето. Детският труд сред природата е едно хубаво условие, за да бъде възпитавано детето от една страна чрез труда и от друга страна от самата природа. Каква мъдрост виждаме разлята навсякъде в природата!
към текста >>

57. Работата на детето в цветната, зеленчукова и овощна градини и в околната природа. - Боян Боев (1883 – 1963)

2/ У детето трябва да се събуди подтик да очисти извора от любов към хората и животните, които ще се ползват от него.
Учителят дава още следните обяснения за изворите: „Като отидат някои при извора, събуват се и си турят нозете в извора. Не, ще гребнете вода от извора и настрани от него ще ги измиете. Тъй трябва да се възпитават малките деца.” За да бъде чистенето на извора от децата възпитателна работа, тя не трябва да е механична: 1/ Детето трябва да си представи извора като живо същество, което страда, когато е неочистено. 2/ У детето трябва да се събуди подтик да очисти извора от любов към хората и животните, които ще се ползват от него. 3/ У детето трябва да има подтик да превърне грозното в красиво, безредното в ред и хармония. Разбира се, вещият учител може да улесни раждането на тия чувства в децата. Но всичко трябва да става по собствен почин на децата, за да вложи детето творчество, самодейност. И в украсяването на извора детето трябва да се остави свободно да прояви самодейност. От детето, което очисти един извор с такива подбуди, може да се очаква после много.
към текста >>

3/ У детето трябва да има подтик да превърне грозното в красиво, безредното в ред и хармония.
Не, ще гребнете вода от извора и настрани от него ще ги измиете. Тъй трябва да се възпитават малките деца.” За да бъде чистенето на извора от децата възпитателна работа, тя не трябва да е механична: 1/ Детето трябва да си представи извора като живо същество, което страда, когато е неочистено. 2/ У детето трябва да се събуди подтик да очисти извора от любов към хората и животните, които ще се ползват от него. 3/ У детето трябва да има подтик да превърне грозното в красиво, безредното в ред и хармония. Разбира се, вещият учител може да улесни раждането на тия чувства в децата. Но всичко трябва да става по собствен почин на децата, за да вложи детето творчество, самодейност. И в украсяването на извора детето трябва да се остави свободно да прояви самодейност. От детето, което очисти един извор с такива подбуди, може да се очаква после много. Ще се сее във физическото и ще се жъне в духовното!
към текста >>

58. ТРУДЪТ КАТО ОБРАЗОВАТЕЛЕН ФАКТОР В лоното на живата природа - Боян Боев (1883 – 1963)

При днешните форми на дейност, човек не проявява своята индивидуалност, не твори, понеже подтикът за дейността му не идва от висшето му естество.
А трудът ще стане ценен образователен фактор, само когато при него бъде засегнат целият човек. Само тогава човек се проявява при труда. Тогава целият човек е раздвижен. Само труд, подбуден от любовта, развива всички сили на човешкия дух. А трудът като образователен фактор е ценен, само когато помага за разцъфтяване на детските сили. При днешните форми на дейност, човек не проявява своята индивидуалност, не твори, понеже подтикът за дейността му не идва от висшето му естество. Такава дейност, при която човек не твори, го обезличава. Обезличаване е всяка дейност, при която човек не проявява своята висша божествена природа. Човешката дейност трябва да послужи като повод да се изяви онзи красив вътрешен свят, който образува истинската му природа. Тогава трудът ще носи красотата и отблясъка на един висш свят. Така трудът ще се одухотвори.
към текста >>

Всяка работа, чийто подтик е любовта, носи радост.
Всеки вид дейност чрез любовта става нещо духовно. Така всяка постъпка става ценна. И най-малката наглед постъпка по този начин добива вътрешна красота, представя възвишен акт за проява на човешката душа. Само при тия нови форми на труда човек ще добие своята свобода. Тогава трудът ще бъде творчество. Всяка работа, чийто подтик е любовта, носи радост. Тогава животът става по-изобилен, идват идеи, идва подем. Човек чрез този вид труд се издига на една по-висока степен на съзнание. В човек се крият много спящи таланти и дарби. За да се проявят, трябва благоприятна среда. Такава среда е дейната любов.
към текста >>

Когато подтикът на детето да учи, да изследва е любознателността, това е любовен акт, понеже тогава детето е движено от любов към знанието, към истината.
Срещам го на улицата в количка. Движа пред погледа му блестящ предмет. Следи го и често така извива главичката си, че явно е - страда от това неестествено положение на главата. Колкото повече расте детето, толкова по-ясно става, че изследователският му рефлекс се превръща във вечно будна, съзнателна любознателност. В основата на целокупния ни духовен живот лежи вечната, неуморимата ни потребност да си обясняваме фактите или света.”[2] Когато подтикът на детето да учи, да изследва е любознателността, това е любовен акт, понеже тогава детето е движено от любов към знанието, към истината. б/ Детският труд трябва да бъде подтикнат от насъщните външни нужди, родени от конкретната детска среда. Целта е детето никога да не чувства, че му се натрапва известен материал, към който няма интерес. Само така може да се осъществи свободното възпитание. Цв. Петков казва по това: „Немислима е никаква плодотворна дейност, когато в нейните основи не лежи трайна и дълбока нужда. Душевният живот като цяло и в частичните си прояви като мислене и фантазия, възприемане и памет, чувство и воля, е оръдие, инструмент, за да се справим ние като живи същества с нуждите си в цялата им широта и дълбочина.
към текста >>

б/ Детският труд трябва да бъде подтикнат от насъщните външни нужди, родени от конкретната детска среда.
Движа пред погледа му блестящ предмет. Следи го и често така извива главичката си, че явно е - страда от това неестествено положение на главата. Колкото повече расте детето, толкова по-ясно става, че изследователският му рефлекс се превръща във вечно будна, съзнателна любознателност. В основата на целокупния ни духовен живот лежи вечната, неуморимата ни потребност да си обясняваме фактите или света.”[2] Когато подтикът на детето да учи, да изследва е любознателността, това е любовен акт, понеже тогава детето е движено от любов към знанието, към истината. б/ Детският труд трябва да бъде подтикнат от насъщните външни нужди, родени от конкретната детска среда. Целта е детето никога да не чувства, че му се натрапва известен материал, към който няма интерес. Само така може да се осъществи свободното възпитание. Цв. Петков казва по това: „Немислима е никаква плодотворна дейност, когато в нейните основи не лежи трайна и дълбока нужда. Душевният живот като цяло и в частичните си прояви като мислене и фантазия, възприемане и памет, чувство и воля, е оръдие, инструмент, за да се справим ние като живи същества с нуждите си в цялата им широта и дълбочина. Благодарение на нуждите дейността - безразлично дали е телесна или духовна - се отправя в различни посоки, към различни обекти.”[3]
към текста >>

Общението на детето с природата е естествен подтик у него.
Основното начало си остава винаги едно: лично общение с действителността като условие за цялостното образование на личността по пътя на изследователската дейност.” Б/ Някои би могъл да каже: „Принципът на свободата изисква да не натрапваме на детето труд сред природата. То може да чувства такъв труд като наложен отвън. Може би детският интерес е насочен в друго направление, може би го вълнуват други въпроси и задачи? ” На това може да се отговори така: Общението на детето с природата е естествен подтик у него. То с радост отива в нейното чаровно царство. Детето обича природата. При днешните образователни методи детето с часове стои в класната стая. Това е неестествено за него. Но оставете го свободно, и то веднага ще се намери в градината сред цветята и дърветата, в гората, при реката, на полето.
към текста >>

У децата тогава естествено ще се яви подтик да направят това.
След обмяна на мисли помежду им и с учителя ще им стане ясно, че за да се отговори на тия въпроси, необходимо е посаждане на някои семенца в училищната градина, отглеждане на поникналите растения и наблюдение върху тях. Тогава по естествен начин децата ще поискат това, подбудени от своята любознателност. б/ При друг случай учителят ще им раздаде череши, ябълки, сливи или круши и ще им каже: Как можем да се отплатим на тия плодове, които вкусихме преди малко? След обмяна на мисли децата сами ще намерят, че могат да им се отплатят само по един начин: като им се направи една малка услуга - като се посадят техните семена или костилки. У децата тогава естествено ще се яви подтик да направят това. Ето по такъв естествен, непринуден начин децата могат по вътрешна подбуда да дойдат до занимание в цветната, зеленчукова и плодна градини. в/ Ето друг начин: Учителят ще посети с децата някоя близка, добре уредена градина и ще ги разведе навсякъде. Децата ще останат доволни от видяното. Учителят ще им разкаже, как с труд и с търпение този човек е успял да създаде такъв красив райски кът. Ще им каже:
към текста >>

Тогава у децата ще се яви естествен подтик да предприемат същото в тяхния училищен двор.
Учителят ще им разкаже, как с труд и с търпение този човек е успял да създаде такъв красив райски кът. Ще им каже: - Какъв красив пример за подражание! Много дворове стоят пусти, незаградени, с купища тор и др. нечистотии, когато могат да бъдат превърнати в китни градина. Тогава у децата ще се яви естествен подтик да предприемат същото в тяхния училищен двор. г/ При разходка или излет децата ще видят, че много мъчно се върви по горската пътека, по която има разхвърлени много камъни. Или ще видят извори, замърсени от жабуняк, тиня, клечки, сламки и пр. Или ще констатират, че на едно място реката се нуждае от мостче. Подобни факти могат да ги подтикнат по естествен начин към труд, за да внесат подобрение в околната местност. По този начин детският труд сред природата няма да бъде наложен на децата от вън като нещо чуждо на тях, но той ще се свърже с принципа на свободата, самодейността и творчеството.
към текста >>

Подобни факти могат да ги подтикнат по естествен начин към труд, за да внесат подобрение в околната местност.
нечистотии, когато могат да бъдат превърнати в китни градина. Тогава у децата ще се яви естествен подтик да предприемат същото в тяхния училищен двор. г/ При разходка или излет децата ще видят, че много мъчно се върви по горската пътека, по която има разхвърлени много камъни. Или ще видят извори, замърсени от жабуняк, тиня, клечки, сламки и пр. Или ще констатират, че на едно място реката се нуждае от мостче. Подобни факти могат да ги подтикнат по естествен начин към труд, за да внесат подобрение в околната местност. По този начин детският труд сред природата няма да бъде наложен на децата от вън като нещо чуждо на тях, но той ще се свърже с принципа на свободата, самодейността и творчеството. Това е нужно, за да създаде училището творци в живота. Ако натрапваме на детето този или онзи вид дейност, това или онова занимание, ще получим пасивни натури, негодни за създаване нови културни ценности. В/ Чрез този начин на обучение - приложение на трудовия принцип сред природата - се осъществяват основните дидактични принципи: природосъобразност, нагледност, активност, творчество и трудов принцип. При този начин на обучение се прилага принципът: обучение чрез дейност.
към текста >>

Ако е механична, тя не дава никакъв подтик.
И/ Общението с енергиите на разумната природа действа образователно и в друго отношение в нея действат разумни сили, с които детето влиза в общение, и по такъв начин общуването с природата съдейства на развитието на душевния живот у детето, събужда в него нови идеи, нова светлина, нови подтици, внася мир и хармония във вътрешния му живот. Даже простото съзерцание на едно цвете не внася ли в душата светлина, идеи и хармония? Учителят казва: „Чрез садене и поливане плодни дървета, чрез чистене извори и пр. у детето ще се събудят висши подтици. Но тая работа не трябва да е механична. Ако е механична, тя не дава никакъв подтик. Всяко растение, всеки плод, с който човек се занимава, внася у него известни качества. Ако искате да събудите духовната си природа, трябва да се занимавате с отглеждането на цветя, зеленчуци и плодни дървета.” Ето защо в програмата на всяка образователна система като метод трябва да влезе отглеждането на растения. В училищната градина трябва да има хубави череши, ябълки, круши, сливи, зарзали и пр. И като общува детето с тях, ще получава нещо.
към текста >>

Разумното, което е в дървото, се предава на детето и подтиква неговия ум, сърце и воля.
Ако искате да събудите духовната си природа, трябва да се занимавате с отглеждането на цветя, зеленчуци и плодни дървета.” Ето защо в програмата на всяка образователна система като метод трябва да влезе отглеждането на растения. В училищната градина трябва да има хубави череши, ябълки, круши, сливи, зарзали и пр. И като общува детето с тях, ще получава нещо. Те действат върху него. Разумното, което е в дървото, се предава на детето и подтиква неговия ум, сърце и воля. Става една обмяна между дървото и детето. Учителят казва: „Трябва да учим любовта от черешите, ябълките, крушите, сливите и пр. Тия плодни дървета са форми на любовта. Когато учим любовта от тях, ние ще бъдем по-близки до Великата реалност. Като отидете при дървото, не се изисква да стоите много, за да получите нещо.
към текста >>

59. ХУДОЖЕСТВЕНИЯТ ЕЛЕМЕНТ ТРЯБВА ДА ПРОНИКВА ЦЯЛОТО ОБУЧЕНИЕ И ВЪЗПИТАНИЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Поради този особен характер на втория период, само това обучение, което е проникнато от такъв елемент, указва дълбоко действие върху детето, прониква в глъбините на естеството му и раздвижва всичките му психофизични сили, трансформира ги, обновява ги, внася в тях нов живот, подтиква развитието и разцвета им.
Познато е определението: „Изкуството е познание на истината под образа на прекрасното.” Изкуството е един от пътищата, чрез които се свързваме с Първичната Причина. Ето защо художественият елемент е духовен по естеството си. Изкуството освобождава, понеже събужда възвишеното у човека. През втория период се събуждат и развиват естетичните чувства у детето. Ето защо цялото обучение през този период трябва да се прониква от художествения елемент. Поради този особен характер на втория период, само това обучение, което е проникнато от такъв елемент, указва дълбоко действие върху детето, прониква в глъбините на естеството му и раздвижва всичките му психофизични сили, трансформира ги, обновява ги, внася в тях нов живот, подтиква развитието и разцвета им. Всяко обучение, което е лишено от такъв елемент, е безжизнено, мъртво, анемично, без никакво влияние върху психофизичния му строй, и тогава вехнат и гаснат детските сили и заложби. Изкуството действа върху целия човек. Че това е така, можем да се уверим и опитно, като вмъкнем художествения елемент в обучението. Класът е безжизнен, учениците са пасивни, бездейни, разсеяни, но внасяме художествен елемент и ето, става голяма промяна в класа: апатичните лица стават будни, разсеяността се заменя със съсредоточено внимание, умората изчезва, всички са увлечени в учебната работа. Тогава няма вече немирни ученици.
към текста >>

Изкуството буди възвишени чувства, а те дават направление и подтик на волята.
Голяма е зависимостта между света на красотата и света на доброто. По този въпрос много е писано в педагогичната литература, но малко се прилага. Шилър в "”Писма за естетичното възпитание на човечеството” казва, че свободата ще дойде чрез разбиране на красивото, чрез естетичното възпитание. Висшето добро и висшата красота са всъщност едно и също нещо от висше гледище. Че изкуството, художественият елемент възпитава и волята, това е много лесно обяснимо, като се знае, че изкуството засяга целия човек, цялата човешка природа и я облагородява, а волята влиза в основната същина на тая природа. Изкуството буди възвишени чувства, а те дават направление и подтик на волята. Кл. Скопаков казва по този въпрос: „Изкуството стимулира най-живо и най-резултатно въображението. То има най-голямо значение за целия духовен живот. Художественото произведение действа не само на мисълта чувството и волята, а на цялостния човек, т.е. и на ония страни в духовния живот и в цялото човешко същество, които още никоя наука не е разкрила, които никое друго образователно средство не е достигнало.”[1]
към текста >>

60. Втори образователен период Основно училище ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА - Боян Боев (1883 – 1963)

През този период умът трябва да се подтиква към развитие между другото и чрез развитието на въображението.
През втория период, и особено през първите три отделения, могат да се разправят на децата фантастични приказки, в които героите са скалите, изворът, вятърът, планината, цветята, животните, дърветата и пр. Това развива въображението. И ако през този период не се използват методите за развитието му, детето после, когато порасне, ще има слабо въображение. За развитието му може да се използва и рисуването по фантазия, илюстративно рисуване, и пр. Въображението съдейства за развитието на ума, понеже и то е от познавателната или умствената област на душевния живот. През този период умът трябва да се подтиква към развитие между другото и чрез развитието на въображението. Ето защо Мойман казва по този въпрос: ”Въображението се явява тая област и тая форма на умствената дейност, при която най-рано може да се пробуди умствената самостойност на детето, радостта при откритието, търсенето и изнамирането, защото тази форма му е по-достъпна, отколкото действителното размишление. Ясно е от тук, че формалното развитие на самодейно въображение трябва да служи за изходна педагогическа точка при пробуждането на умствената самодейност у детето въобще.”[5] [1] Д-р Н.Кръстников – „Опит за психологически анализ на нашия обществен живот” [2] Хр. Ковачев - сп.
към текста >>

61. СЛЕДВАНЕ МЕТОДИТЕ НА ПРИРОДАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Всичко подтиква към работа неговото въображение и неговата воля.
И тъй, природата кара човека да работи и чрез работата го учи. Разумната природа е поставила човека в една обстановка, пълна с красота и разнообразие. Тя съдържа всички условия за неговото преуспяване, само че той трябва да работи, да учи, за да се справи с мъчнотиите и нуждите, които изпъкват на всяка крачка. Всички неща и явления, които са около него, са предметно учение за него. Всичко го учи: тревите, цветята, дърветата, светлината, вятърът, облаците, реките, планините и пр. Всичко подтиква към работа неговото въображение и неговата воля. Природата не дава на човека наготово знание и сръчности, а само го поставя в условия да ги добие. И той трябва да прави усилия, да бъде активен, за да ги добие. При преодоляване на трудности човек развива своите сетива, наблюдателност, търпение, хладнокръвие, смелост, съобразителност, творчество и пр. Природата възпитава човека както с трудностите, които той среща на всяка крачка по своя път, тъй и с хармонията и красотата, които я изпълват. И тъй, подтикът към учение у първия човек е неговата любознателност и желанието му да задоволи нуждите на живота.
към текста >>

И тъй, подтикът към учение у първия човек е неговата любознателност и желанието му да задоволи нуждите на живота.
Всичко подтиква към работа неговото въображение и неговата воля. Природата не дава на човека наготово знание и сръчности, а само го поставя в условия да ги добие. И той трябва да прави усилия, да бъде активен, за да ги добие. При преодоляване на трудности човек развива своите сетива, наблюдателност, търпение, хладнокръвие, смелост, съобразителност, творчество и пр. Природата възпитава човека както с трудностите, които той среща на всяка крачка по своя път, тъй и с хармонията и красотата, които я изпълват. И тъй, подтикът към учение у първия човек е неговата любознателност и желанието му да задоволи нуждите на живота. Всичко, което е около него, го кара да мисли, да чувства и да действа. Всичко това трябва да се приложи в образованието. Детето трябва да бъде поставено в една красива, разнообразна обстановка с всички условия. Както у първия човек, така и у детето ще възникнат много въпроси и задачи, които ще го подтикнат да учи и да работи. И чрез такава работа детето ще развие своите сили.
към текста >>

Както у първия човек, така и у детето ще възникнат много въпроси и задачи, които ще го подтикнат да учи и да работи.
Природата възпитава човека както с трудностите, които той среща на всяка крачка по своя път, тъй и с хармонията и красотата, които я изпълват. И тъй, подтикът към учение у първия човек е неговата любознателност и желанието му да задоволи нуждите на живота. Всичко, което е около него, го кара да мисли, да чувства и да действа. Всичко това трябва да се приложи в образованието. Детето трябва да бъде поставено в една красива, разнообразна обстановка с всички условия. Както у първия човек, така и у детето ще възникнат много въпроси и задачи, които ще го подтикнат да учи и да работи. И чрез такава работа детето ще развие своите сили. В хармония с методите, с които си служи разумната природа и детето ще се учи чрез дейност. Чрез своята работа то ще се учи, ще се запознава с фактите и ще развие ума, чувствата и волята си. Някой ще каже: „Вие не искате ли да повторите при образователния процес пътя, по който е вървял първобитният човек? ”
към текста >>

Природата поставя своите любими деца в трудности, пред неразрешени задачи, за да ги подтикне към работа.
Не, съвсем друга е идеята. Това са вечни методи на природата, които не зависят от епохата и от съществата, върху които тя ги прилага. Тия методи тя ги прилага и днес, и то към всички същества. Както към хората, тъй и към растения и животни. Например, на всяко същество тя дава условия и материали, поне ги дава в готова форма, а трябва съществото да направи усилия, за да ги преработи и използва. Природата поставя своите любими деца в трудности, пред неразрешени задачи, за да ги подтикне към работа. Един лишей, мъх или тревичка ще срещне много трудности в своя живот, с които трябва да се справи, и така развива и проявява своите сили. 2. Нека вземем друг пример. Посятата ябълкова семка пуща в почвата корен, нагоре стрък, който развива листа и цветове, а след това дава и плодове. Коренът пуща разклонения във всички посоки, изтегля от почвата хранителни материали и ги праща нагоре към листата, дето се обработват с помощта на слънчевата светлина. Получените обработени материали се пращат навсякъде да хранят всички растителни части.
към текста >>

62. Създаването на новия тип човек - човекът на дейната любов – мисия на днешното училище - Боян Боев (1883 – 1963)

Подтикът у децата да не ги късат да се роди у самите тях отвътре: любовта да им пошепне този подтик.
По този начин ги възпитавайте. Не им казвайте, че това е грях, че онова е грях. Те нямат опитност от греха.” Днес, когато децата отидат на разходка или излет се връщат с букети цветя, които на другия ден увяхват и се изхвърлят. Учителят да ги подготви за едно ново отношение към цветята. Подтикът у децата да не ги късат да се роди у самите тях отвътре: любовта да им пошепне този подтик. Учителят казва: „Аз не съм против даването на цветя, но казвам: Не късайте цветя. Искате ли да дадете някому цвете, извадете го с корена заедно, турете го в малка саксия и така го подайте на човека, когото обичате. С късането на цветята хората се научават да умъртвяват нещата. Всяко цвете трябва да цъфне, да завърже плод, и плодът да узрее. Не е ли по-хубаво да имаме една жива роза, отколкото една увяхнала?
към текста >>

Ако мислите, че той е несправедлив и нервен, то подхранвате неговата нисша природа и го подтиквате да се прояви към вас по този начин.
„Веселостта е една Божествена черта. Да бъде човек весел, е нещо духовно.” Учителят трябва да постави децата, които имат усмихнати лица, на по-видно място в класа. За да действат възпитателно върху меланхоличните. Вторият закон, който следва от закона на Хелмхолц и който също има голямо практическо приложение в педагогиката, гласи: „Каквото вярвате и каквото мислите, че има в един човек, то тая страна на неговия характер стимулирате и й давате възможност да се прояви.” Когато отидете при някого и мислите, че той е добродетелен, справедлив и пр., то давате благоприятни условия да се проявят у него тия качества. Ако мислите, че той е несправедлив и нервен, то подхранвате неговата нисша природа и го подтиквате да се прояви към вас по този начин. Ако мислите, че възвишеното живее в един човек, вие създавате условията да се прояви у него. Тоя закон трябва да се използва във възпитанието. Ето защо Учителят казва: „Не унижавайте никого в сърцето си.” [1] Списание „Възраждане” -1923 год., XII год. 7 кн.
към текста >>

63. Любовта като образователен фактор - Боян Боев (1883 – 1963)

От това доверие Учителят ще черпи подтик и вдъхновение за своята дейност.
А този досег е възможен само при любовта! Изходна точка на любовта е доверието. Учителят казва: „Първа стъпка на всяко възпитание е доверието на учителя към ученика.” Доверието тук се разбира в по-широк смисъл - доверие не само в смисъл, че детето няма да злоупотреби с това или онова, което му се поверява, но доверие в божествените сили, които работят в него, доверие в добрите заложби, които то крие в себе си. Това доверие произтича от увереността, че във всяка детска душа има един олтар, в който гори вечният пламък на любовта. Именно това доверие е ключът на цялата педагогика. От това доверие Учителят ще черпи подтик и вдъхновение за своята дейност. И тогава цялата му педагогическа работа ще бъде планомерна дейност за постигане на една ясно съзнавана цел. Учителят пояснява това така: „Великата наука на възпитанието седи в това, да намерите доброто у детето и него да извикате към проява. Да виждате лошото у него, това всеки може.” Това доверие към ученика ще роди любовта към него. Когато съзнаваме, че в един човек се крие един красив свят, нещо ценно, ние не можем да не го обикнем.
към текста >>

При такава любовна атмосфера детето ще учи със сърце, ще помни всичко, защото любовта е мощен подтик, който развива усърдие, усилва ума, разсъдъчните способности, калява волята и й дава несломима енергия.
При гимнастика той ги строява. В училище той е хигиенист; грижи се за реда в класната стая и пр. И такъв ученик коренно се преобразява. При такава любов между учители и ученици ще се разцъфтят с всичката си красота детският ум, сърце и воля, неговите таланти и дарби; така то ще живее в едно красиво, щастливо, радостно състояние, защото любовта е извор на радост и щастие. Ето начин да направим детето щастливо. При такава любовна атмосфера детето ще учи със сърце, ще помни всичко, защото любовта е мощен подтик, който развива усърдие, усилва ума, разсъдъчните способности, калява волята и й дава несломима енергия. Всеки учител знае от своята практика, че децата никога не забравят това, което обичат, а което не обичат, забравят. Което човек научи само с ума си, може да го забрави, но ако е взело участие сърцето, любовта, няма да го забрави. Всички неща, които обичаме, помним, защото ги възприемаме с интерес ”Някой се оплаква от слаба памет. Тя е слаба, понеже любовта е слаба. Някой се оплаква, че не може да работи.
към текста >>

Той влива в тях възторг, подтик, живот, който им дава крила.
Някой се оплаква, че не може да учи. Слаба е любовта. Някой няма любов, няма и обхода. Щом има любов, ще има и обхода.” Любовта на учителя ражда у учениците вдъхновение. Той влива в тях възторг, подтик, живот, който им дава крила. Всички техни сили са в подем. Това е така, понеже любовта на учителя е една реална сила, която храни ума, сърцето и волята на ученика. Също така, когато учениците обичат учителя си, те го вдъхновяват, вливат в него своята чистота, своята невинност, своите енергии, своята жар. Ето защо Учителят казва: „Когато учениците любят учителя, той е учител. И когато учителят люби учениците, те са ученици.”
към текста >>

64. Основни образователни принципи - Боян Боев (1883 – 1963)

„Две велики неща има в света, които дават подтик на човешката душа: да знаете, че ви обичат, и да знаете, че обичате”.
Не можете да намерите по-добра работа от тази да служите на любовта. Това е най-голямото щастие - да служите от любов! ” „Единствената сила, която може да ни научи как да живеем, е любовта”. ”Любовта е родила най-хубавите идеи, най-благородните чувства, най-великите дела и най-великите хора.” „Две велики неща има в света, които дават подтик на човешката душа: да знаете, че ви обичат, и да знаете, че обичате”. „Пред нас седи едно велико бъдеще: тепърва има да учите какво нещо е любовта”. „Безлюбието е сляпо. Щом някой не вижда, той е без любов. Аз ви говоря за любовта за да прогледнете. Любовта е, която отваря очите.
към текста >>

Любовта ще го подтикне да прави усилия, за да причини радост или да задоволи някоя нужда на този, когото обича.
Тя е най-мощният стимулатор на човешката природа. Знанието, мъдростта правят това, което любовта иска. Любовта дава насока на силите, на знанието, на мъдростта. Дава насока и на волята. Любовта към някой човек или към знанието ще подбуди човека да учи. Любовта ще го подтикне да прави усилия, за да причини радост или да задоволи някоя нужда на този, когото обича. Животът, вдъхновението, които се вливат в човека чрез любовта, имат силата да организират целия психофизически човек - неговите мисли, чувства, воля и тяло и да внесат в тях подем и разцвет. Любовта просветлява ума, повдига чувствата, усилва волята. „Любовта е великият процес, който усилва светлината на човешкия ум, топлината на човешкото сърце и силата на човешкото тяло. Тя е причина за вечното обновяване на човешката душа.” „Любовта е най-деликатната храна, която се доставя на човешкия ум, сърце, душа и дух.
към текста >>

Така човек внася нещо ново у оня, когото обича - подтиква неговото развитие.
Учителят казва: „Забравяме, защото не обичаме. Когато обичаме, не забравяме. Това има голямо приложение във възпитанието.” Като вижда човек доброто, красивото у някого, то се разцъфтява. Той го подхранва, дава му храна, и то се засилва. Така човек внася нещо ново у оня, когото обича - подтиква неговото развитие. А когато човек държи в ума си лошите черти на някого, той ги стимулира и усилва. Ето защо Учителят казва: „Като видите един човек, интересувайте се, какво е писало Великото Разумно Начало в него, и го прочетете. Не да обръщате внимание само на подвързията. Ако искате да въздействате на един човек, каквито и лоши черти да има, дръжте в ума си най-добрите негови черти. Така ще му помогнете много по-добре, отколкото ако го морализирате.
към текста >>

65. 01. Доброто разположение - Боян Боев (1883 – 1963)

Тогава ти не му отговаряй, но като си отидеш вкъщи, кажи на себе си: „Вярно е, аз в сравнение с великата наука, която трябва да изучавам, наистина съм невежа." Тази мисъл ще ти даде подтик да учиш.
За това нямаш основание. Дъждът е необходим за природата, за нивите на земеделеца. В природата всичко е за добро. Ти може да си неразположен по други причини. Някой те обиди, каже ти, че си невежа. Тогава ти не му отговаряй, но като си отидеш вкъщи, кажи на себе си: „Вярно е, аз в сравнение с великата наука, която трябва да изучавам, наистина съм невежа." Тази мисъл ще ти даде подтик да учиш. Когато си в мрачно състояние и посрещаш някой човек, твой приятел, ти ще развалиш неговото добро разположение. Затова се препоръчва да не ходим на гости, когато сме зле разположени. Тогава сме бедни и нищо не можем да дадем на другите. Доброто разположение зависи от знанието да имаш самообладание, а то предполага силна воля. Ако при една малка промяна в живота ти изпаднеш в разочарование, това показва, че нямаш самообладание.
към текста >>

66. 17. Първи стъпки на ученика – II - Боян Боев (1883 – 1963)

Човешката душа трябва да получава от Бога този подтик към знанието и добродетелите, за да се развива правилно.
Значи растението си служи с два метода - стреми се към земята и към слънцето. Човекът също трябва да има две посоки на растене. Освен към материалното, човек трябва да се стреми и към Божественото, така той правилно ще се развива. Като се стремим към материалния свят, ние изучаваме и неговите материални закони. Както растението не може да направи нищо без слънчевата енергия, така и човек нищо не може да направи без Бога. Човешката душа трябва да получава от Бога този подтик към знанието и добродетелите, за да се развива правилно. Нека наблюдаваме едно плодно дърво - това, което произвежда, то го предлага на всички. Изворът също предлага своята вода на всички. Така и човекът всичко, което изработва, трябва да го предлага на всички. Това значи да си служим и прилагаме методите на природата. Човешкото тяло представя микрокосмос, построен по законите на макрокосмоса, или голямата вселена.
към текста >>

67. 18. Първи стъпки на ученика - III - Боян Боев (1883 – 1963)

По този начин ти ще подтикнеш неговата еволюция напред.
Ще ви кажа и няколко формули, нужни на ученика в живота. Методите, които Учителят е казвал, не са само за четене, а за приложение. Методите, законите трябва да се опитват постоянно. Когато срещнеш когото и да е, обърни ума си към Бога и кажи така: „Господи, този човек да се прояви така, както Ти се проявяваш." Тази формула ще се каже мислено, човекът, към когото я отправяш, да не чуе нищо. Ти апелираш към доброто, Бога в този човек и тогава Божествените сили в него се събуждат. По този начин ти ще подтикнеш неговата еволюция напред. Други формули, които постоянно могат да се прилагат, са следните: „Господи, огради ни с благия Си дух, за да изпълняваме Твоята свята воля. Господи, огради ни с благия Си дух, за да осветим Твоето име на земята." Тази формула е за ограждане, когато се намираме в много тъмна среда. „Господи, огради ни с благия Си дух, за да работим за идването на Твоето царство на земята." „Господи, помогни ни да се проявим така, както Ти искаш и всичко да бъде за Твоята слава и за доброто на всички." Каква е крайната цел на ученичеството? Хубаво е ученикът да знае тази крайна цел, за да работи съзнателно.
към текста >>

68. Екскурзия на 8 ноември 1927 година - Боян Боев (1883 – 1963)

Това са избраните души, които ще станат подтик.
" А в Новото учение се казва: ,Любете се един друг, за да живеете". Ще бъде то! Това не е за целия свят. Защото в тази, третата фаза, в „Епохата на Третия Адам" само най-напредналите души ще се събудят най-първо. Това го наричат Първо възкресение. Това са избраните души, които ще станат подтик. Защото ще има хора, които след хиляди години и те ще се повдигнат. А други ще има, ще останат след още Векове. С векове трябва да се работи, за да се преобрази съзнанието им. Ние говорим сега за напредналите души, които ще реализират Царството Божие на Земята. Царството Божие начало има, но край няма.
към текста >>

69. Качества на Божествената Любов - Боян Боев (1883 – 1963)

Любовта ти към някого да ти дава подтик за твоето издигане, да растеш като душа и едновременно да работиш за неговото повдигане, да му помагаш.
Когато едно същество минава не през центъра на друго същество, а през по-външните му части, в този случай любовта е по-слаба. (Фиг. 2) А когато едно същество покрива друго, това е обсебване. (Фиг. 3) Това е Любов, когато работиш за този, когото обичаш и растеш. Любовта ти към някого да ти дава подтик за твоето издигане, да растеш като душа и едновременно да работиш за неговото повдигане, да му помагаш. Ако любовта ти дава подтик за работа в живота, тя е истинската любов. Реките се сливат, вливат се една в друга. Преливането на душите е един процес не външен, а вътрешен. Реките се сливат, бреговете преливат. Когато реките не се сливат, бреговете не се преливат.
към текста >>

Ако любовта ти дава подтик за работа в живота, тя е истинската любов.
(Фиг. 2) А когато едно същество покрива друго, това е обсебване. (Фиг. 3) Това е Любов, когато работиш за този, когото обичаш и растеш. Любовта ти към някого да ти дава подтик за твоето издигане, да растеш като душа и едновременно да работиш за неговото повдигане, да му помагаш. Ако любовта ти дава подтик за работа в живота, тя е истинската любов. Реките се сливат, вливат се една в друга. Преливането на душите е един процес не външен, а вътрешен. Реките се сливат, бреговете преливат. Когато реките не се сливат, бреговете не се преливат. И двата процеса вървят едновременно.
към текста >>

70. Любовта в новата епоха - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато влезе в човека, тя му дава подтик да чете, да учи, да работи за Господа.
Не очаквай никакви лични облаги от любовта. Да имаш Божествена любов, това значи да се стремиш към Центъра, към Бога. Ако двама отивате към Бога, вие сте приятели. Ако се отдалечавате от Бога, вие сте неприятели. Любовта има съвсем особено качество. Когато влезе в човека, тя му дава подтик да чете, да учи, да работи за Господа. Човек се възхищава от всичко красиво, във всичко вижда възвишеното. Това, което хората проявяват като любов, не е Любов, то е едно обикновено чувство. Като намериш Божественото в човека, ти си намерил същинския човек. А човешкото е сянка. При Божествената Любов ти виждаш и обичаш Бога в човека.
към текста >>

71. Общение с Христа - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако у човек се появи подтик да служи, това е Христовият Дух.
Той е Божествено същество. Христос е Светлината, която работи В цялата природа. - Учителю, Вие казахте в една лекция напоследък, че човек, като си представи картинно сцени от живота на Христа, ще може да ги види реално. - Да, човек да си представи живо сцени от живота на Христа и тогава ще може да види това минало. Това ще улесни и виждането на Христа. Ако у човек се появи подтик да служи, това е Христовият Дух. Тези, които работят за делото Божие, са в интимна връзка с Христа. Така се влиза в интимна връзка с Христа. Когато четете произведенията на учените хора, вие не изучавате само техните книги, но се свързвате и със самите учени, с техните умове и сърца. По същия начин, като изучавате Христовото учение, вие влизате във връзка с Христа. Христос има връзка с тези, които ще образуват шестата раса.
към текста >>

72. Зазоряване на новата култура - Боян Боев (1883 – 1963)

Няма друга мощна сила, която да може да подтикне хората.
Но ще се изпълнят спрямо новия Израил. Сега се подготвя шестата раса. Сега е нужна Любов към Бога. Спасението на света е там. Друго средство вече няма. Няма друга мощна сила, която да може да подтикне хората. Законът казва: Примирете се с Бога, нищо повече. Ние не говорим за примирение, а казваме: Възлюбете Бога! Там е сега спасението. Възлюбете Бога! Светът механически не може да се подобри.
към текста >>

73. 16. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ВЪРХУ ЛЮБОВТА КЪМ БОГА - Боян Боев (1883 – 1963)

Любовта към Бога е най-великия подтик.
РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ВЪРХУ ЛЮБОВТА КЪМ БОГА Любовта към Бога е най-великия подтик. Божията Любов е сила, която разрешава напълно всички въпроси, а любовта към ближния — на половина, а пък любовта към врага (на себе си) — 1/4 (една четвърт). Дръжте Божественото в себе си, за да имате на какво да разчитате. Божествената мисъл внася радост и живот. Бог е вътре във вас и не трябва да разваляте това, което Той прави вътре във вас. Любовта към Бога заема най-високото място в човешката глава (в мозъка), а центърът на личността е зад него.
към текста >>

74. 18. НА ЕКСКУРЗИЯ С УЧИТЕЛЯ ДО МУСАЛА 9.1Х.1935г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Затова първият подтик на човека е да възприеме Любовта — от Слънцето, водата, въздуха, дърветата, хората и всичко що го заобикаля.
Любовта е по-силна от страданията и смъртта (случая с Христос). Без Любов хората не могат да се познаят. Любовта е светлината на живота и животът без Любов е безсмислен. Трябва да се обичате едни-други. ЖИВОТА Е САМО УСЛОВИЕ ДА СЕ ПРОЯВИ ЛЮБОВТА. Затова първият подтик на човека е да възприеме Любовта — от Слънцето, водата, въздуха, дърветата, хората и всичко що го заобикаля. Енергиите слизат от планините надолу в полето, за да го направят плодотворно. Напредналите същества изобщо обичат да живеят на чисти места, там, където не е стъпвал човешки крак, където няма кой да ги безпокои. Те знаят изкуството да стават видими и невидими. Те живеят полуфизически и полуастрален живот. Тези същества тук са били хора и сега са служители на други по-напреднали същества, който са завършили своето развитие и сега направляват всичко в Природата.
към текста >>

75. 20. ДРУГ ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Например, омразата, сменете я с любовта, представяйте си, че сте в положението на едно разумно същество, което върши волята Божия и веднага състоянието ви ще се смени и ще имате един подтик.
Няма да се критикувате, само ще констатирате грешката и ще се поправите. Не съжалявайте за грешките си, то е губене на време, а ги поправяйте. Та като те обиди някой, замисли се (обърни внимание), право ли е това нещо, за да се поправиш, а не да се обиждаш. Глупавият човек се учи само от своите грешки, а умният и от чуждите грешки. Щом съгрешите, обръщайте се всякога към Бога и се покайте (поправете се). Например, омразата, сменете я с любовта, представяйте си, че сте в положението на едно разумно същество, което върши волята Божия и веднага състоянието ви ще се смени и ще имате един подтик. Когато пък сте неразположени или имате голяма мъка, тогава намерете едно голямо вековно дърво, облегнете се на него с гърба и си кажете: Братко, на ти моята скръб и тегота, а ти ми дай своето спокойствие. Тогава става преливане от дървото в човека. Когато си гневен (имаш груби енергии), тогава покопай малко и те ще минат в земята. А когато искаш възвишени енергии, обърни се към небето и работете отвътре чрез молитва и съзерцание, за да се увеличи вашата възприемателна сила (психичните сили у вас). Проучвайте и прилагайте беседите.
към текста >>

76. 35. ДРУГ ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Любовта създаде света и първия подтик на човека, трябва да бъде да възприеме Любовта.
7. Седмото — Шемхаа, Главата - Божествения свят. На екскурзия, преди всичко човек трябва да диша правилно и да употреби известно време за размишление. Каквато и да е планината, тя е красива. Планината, която ни посреща със слънце, със синьо небе, с тишина е същата, която ни говори със своите бури и гръмотевици. Човек само трябва да се освободи от ненужните неща и да вижда красивото и хубавото. Любовта създаде света и първия подтик на човека, трябва да бъде да възприеме Любовта. При Любовта всеки човек ще бъде задоволен от това, от което има нужда. Така че, щастието на човека зависи от Любовта, която има в себе си. Тя засяга, както материалния, така и духовния живот на човека във всички техни области. Само чрез закона на Любовта, човек може да върши нещата правилно, защото човек, който обича не може да върши престъпления. Само при Любовта има равенство.
към текста >>

Дай на някого подтик да рисува, чете, пише, да полее някое цвете.
Всяка работа, която човек извършва, да бъде за Бога. Помогни на приятеля си. Като помагате на другите, вие служите на Бога. Който обича Бога, като види, че две мравки се карат, хвърля им шепа трохи и ги примирява; или като види наведено цвете, изправя го. Не чакайте големите работи да дойдат, за да служите на Бога, защото те идват рядко в живота на човека, но в малките работи служи — не ги отлагай. Дай на някого подтик да рисува, чете, пише, да полее някое цвете. Откъдето минават, помагай от каквото има нужда. Изпълнението волята на Бога и служенето на Него е много лесно нещо. То става в малките работи. Питайте всякога Бога в себе си какво да правите и каквото ви каже извършете НО НАЙ-ВАЖНОТО СЛУЖЕНЕ НА БОГА Е: ПЕЧЕЛЕНЕТО НА ДУШИ ЗА БОГА, НАМИРАНЕ НА ГОТОВИТЕ ДУШИ (предопределените), КОИТО СЕГА ТРЯБВА ДА ТРЪГНАТ И НАМЕРЯТ БОЖИЯ ПЪТ.
към текста >>

77. 01. НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО - Боян Боев (1883 – 1963)

Тая мисъл, която дава подтик на живота ви и която прави дишането ви правилно, е права".
Освен това, тя дава условия и за усвояване и на по-възвишените сили, които проникват въздуха. Учителя дава следните изяснения по този въпрос (10): "Можеш да опиташ чрез дишането коя мисъл е права и коя - не. Прекарай една мисъл през съзнанието си и почни да дишаш. Ако дишането ти не е ритмично и сърцето не бие равномерно, то мисълта не е права". "Дойде ли някоя права мисъл във вас, проверете веднага извършва ли се дишането правилно. Тая мисъл, която дава подтик на живота ви и която прави дишането ви правилно, е права". Тук трябва да се прибави, че както правата мисъл извиква правилното дишане, така и правилното дишане дава условия за проява на правата мисъл. Ето разясненията на Учителя по това (7): "Правилното дишане обуславя правата мисъл на човека. А като мисли човек право, издига се над животното. Започва да живее не само за себе си, но и за своите ближни". Тук има и друг важен закон, който Учителя изтъква.
към текста >>

78. 03. Връзката на дишането с вътрешния живот - Боян Боев (1883 – 1963)

Чрез дишането човек става възприемчив към Божествената мисъл и последната, като влезе в него, ще внесе светлина в ума му, ще внесе нещо ново в мисълта му, ще му даде подтик."
Животните дишат несъзнателно. Те не знаят какво представлява дишането и защо дишат. Следователно, ако не знае защо диша, човек минава за животно". По този въпрос Учителя казва още: "Нашата мисъл, качествата на кой и да е човек, се определят от това как се трансформират енергиите чрез белите дробове. Последните са, между другото, и трансформатори на енергиите, които отиват към нервната система. Чрез дишането човек става възприемчив към Божествената мисъл и последната, като влезе в него, ще внесе светлина в ума му, ще внесе нещо ново в мисълта му, ще му даде подтик."
към текста >>

79. 08. Дишането и възходът на човешкия душевен живот - Боян Боев (1883 – 1963)

От друга страна, чрез своето дишане той подтиква към дейност и своята възвишена духовна природа, която включва и разумната воля.
Щом се подобри състоянието на стомашната, дихателната и мозъчните системи, неразположението веднага изчезва. Забелязано е хора, които имат някакъв недостатък в дихателната си система, са сприхави, нервни, лесно се сърдят. Най- малката причина може да ги изкара от равновесие". Дишането усилва волята. Това е много понятно, защото за да се правят редовно всеки ден дихателни упражнения, човек трябва да употреби силна воля, постоянство; така той я калява. От друга страна, чрез своето дишане той подтиква към дейност и своята възвишена духовна природа, която включва и разумната воля. Човек, който почва да диша правилно, става спокоен. Това е, защото всички физиологични функции в организма му стават правилно и от друга страна, те внасят хармония и сила в психичния му живот. При правилно, дълбоко, ритмично дишане човек не само развива своите разсъдъчни способности, но и добива известна мекота и нежност, става магнетичен и учтив в обходата си. От друга страна, той се освобождава от всякаква апатия. При правилното дишане нервната система се усилва.
към текста >>

80. 01.ПРИ ЕЗЕРОТО 'МАХАБУР' - Боян Боев (1883 – 1963)

Реално е само туй, което дава подтик.
Има една страна на живота, която е красива. Човек е в Истината, когато изчезнат всички противоречия в душата му. Щом има някакво противоречие, той не е в истината. Онова разбиране, което не внася сила в човешката душа, не е реално разбиране. Най-първо човек трябва да различава реалността. Реално е само туй, което дава подтик. Човек трябва да се разгорява отвътре. Стремеж трябва да има той към съвършенство. Тогаз нещата са постижими. Постиженията по закон са външни постижения. Любовта работи от вътре.
към текста >>

Любовта е, която дава подтик!
При любовта човек ще има достатъчно ясна представа за Безграничния. Всички хора, които обичат, са проводници на Безграничния! Никога не трябва да се губи връзката на любовта. Отличителната черта на любовта - това е животът. Щом дойде любовта в човека, той ще почувствува една вътрешна свобода. Любовта е, която дава подтик! Тя освобождава човека от онова стеснително състояние, в което се намира. При нея не съществуват никакви противоречия у човека. Онзи човек, който изгуби любовта, е недоволен. Щом някой иска да не се безпокои, непременно трябва да бъде при водата на любовта. Щом тя дойде в човека, всички безпокойства в душата му изчезват.
към текста >>

81. 03. КЪМ МУСАЛА - Боян Боев (1883 – 1963)

Реалност, която гради и строи, която твори и крепи, която вдъхновява и утешава, реалност, която дава подтик и светлина, която съживява и събужда, която подхранва и възраства нещата!
Те наскоро са изчезнали. Окото е едно от най-мистичните езера. Когато го съзерцаваш, като че ли се потопяваш в друг един свят, който е тъй различен от света, в който живеят хората със своите обикновени мисли, чувства, желания, стремежи, тревоги, безпокойствия и пр. И при това чувствуваш, че този свят тук е също така реален и даже нещо повече: той има много по-голяма реалност! Каква е тая реалност? Реалност, която гради и строи, която твори и крепи, която вдъхновява и утешава, реалност, която дава подтик и светлина, която съживява и събужда, която подхранва и възраства нещата! Тук като че ли долавяш мощната идея на тая реалност! Една светла мисъл като че ли достига тук до теб и ти разяснява отвътре същината на тая реалност. Ти чувствуваш, че си вътре в нея и че тя те обгръща от всички страни. Когато съзерцаваш „Окото", живо чувствуваш, че има една област, дето Вечната хармония е ненарушима и ти ясно схващаш, че тая област е и вътре в теб. И един ясен глас вътре ти казва: Всичко, което виждаш около себе си, намери го вътре в глъбините на своето естество!
към текста >>

Първият подтик на човека трябва да бъде да възприеме любовта.
Тук на тая височина, отдето се виждат очертанията на „Пирин", „Витоша", „Белмекен" и „Стара планина", ние правим нашите гимнастични упражнения. След това всички образуваме кръг около Учителя. Ето Словото на Учителя на Мусала: „Любовта създаде света. Тя създаде цялата вселена. Първият подтик на човека трябва да бъде да възприеме любовта. Някой иска да пише. Нека свърши по любовта и тогаз да пише. Вие трябва да се стремите да се освободите от ненужните работи и да виждате красивото, хубавото. При любовта всеки ще бъде задоволен от това, от което има нужда. Щастието ти зависи от любовта, която имаш.
към текста >>

Всеки подтик да правим добро, всеки подтик за любовта иде от Безграничния!
Щастието ти зависи от любовта, която имаш. Любовта засяга всички области на материалния и духовен живот. Тогаз ще имаш всичко! Всички ония, които живеят в любовта, са божественото общество. Само чрез закона на любовта могат да се вършат нещата правилно. Всеки подтик да правим добро, всеки подтик за любовта иде от Безграничния! Равенство има само в любовта. За да бъдат хората равни, трябва да се обичат. Човек, който обича, не може да прави престъпление. Едничката реалност е любовта. Няма реалност извън нея.
към текста >>

82. 04 ПРИ ЕЗЕРОТО „БАЛДЕР ДАРУ' - Боян Боев (1883 – 1963)

Всеки подтик да се прави добро, всеки подтик за любов иде от Безграничния.
Всеки човек е един извор, от който трябва да изтича божественото. При любовта Безграничният е, който действува в тебе. Ето защо, любовта е опознаване на Безграничния! Ако ние в любовта Го опознаем, тогаз ние имаме реалната любов. Единственият път, по който Безграничният се открива на човешкия ум, сърце, душа и сила, това е пътят на любовта. Всеки подтик да се прави добро, всеки подтик за любов иде от Безграничния. Любовта да ти стане път. Не си ли в пътя на любовта, ти ще попаднеш в най-големите нещастия. Пътят на усъвършенствуването е път на любовта. У човека трябва да се роди божественото съзнание, да се роди великата божествена любов. За да я възприемете, непременно у вас трябва да се роди желание да обикнете когото и да е, някоя мушичка, бръмбар, дърво, човек.
към текста >>

Знанието е подтик към любовта.
Любовта да ти стане път. Не си ли в пътя на любовта, ти ще попаднеш в най-големите нещастия. Пътят на усъвършенствуването е път на любовта. У човека трябва да се роди божественото съзнание, да се роди великата божествена любов. За да я възприемете, непременно у вас трябва да се роди желание да обикнете когото и да е, някоя мушичка, бръмбар, дърво, човек. Знанието е подтик към любовта. Човек като се научи, почва да обича. Само умният може да обича. Любовта не е наука за глупавите. Любовта, която имаш, е едно богатство. До толкоз, доколкото ставаме проводници на божествената любов, до толкоз нашата цена се увеличава Оня човек, когото вие обичате, мислите ли, че е сиромах?
към текста >>

83. 06. ЕДНА СРЕЩА В ТОПОЛИЦА - Боян Боев (1883 – 1963)

Какъв вътрешен подтик за висш живот!
На другия ден срещи на групи в разни къщи и красиви разговори върху идейни въпроси. Още в началото на разговора изпъква в очи мъдростта, сериозността и знанието, с което тия приятели от селата разглеждат сложни въпроси от областта на наука, философия, религия, изкуство и пр.. Какъв тънък усет за Истината, каква светлина, каква остра мисъл, логичност, наблюдателност и начетеност! Те постоянно четат, учат. Използуват и най-малкото свободно време за учене. Някои от тях, макар и възрастни, почват да учат цигулка! Какъв вътрешен подтик за висш живот! Казаха ми, че братството в селото имало обща земя, която всички работили. Пожелах да я видя. Това са няколко ниви - всичко около 40 декара. Много от тях са подарени от приятелите. Една висока идея е вложена в разработването на тия ниви.
към текста >>

84. 08. ЕДНА СРЕЩА В РОЗОВАТА ДОЛИНА - Боян Боев (1883 – 1963)

Нова светлина проблясва в ума ти, поток от възвишени чувства протича през сърцето ти и подтик на добро възпламенява волята ти.
Всичко около нас проговорва и ни разкрива своята същина. В тия свещени мигове ти вече разбираш езика на планините, тревите, цветята. Чувствуваш вечното си сходство с тях и добиваш прозрение за тайната на тайните: великото единство на живота. Как вълшебно действа Паневритмията върху тялото, ума, сърцето и волята. Чувствуваш как във всеки твой мускул, във всеки твой нерв и във всяка твоя фибра минава ток на живот, който слиза от вечните извори на битието. Нова светлина проблясва в ума ти, поток от възвишени чувства протича през сърцето ти и подтик на добро възпламенява волята ти. Един глас ти шепне: „Имай вяра в Доброто! Всичко ценно, което иде в нас, минава през свещените порти на Доброто. То ръководи пътя на звездите и слънцата. То кара тревите и цветята да поникват, то стопява на пролет леда, който сковава реки и езера, то праща благодатния дъжд, който оросява нашите градини.
към текста >>

85. 11. МОМЕНТИ ОТ ЕДИН СЪБОР В ТЪРНОВО - Боян Боев (1883 – 1963)

Словото му раздвижва дълбоките сили на душата и буди у нея подтик да работи за реализиране на тая красива картина!
Цялата търновска интелигенция е тук. Тържествено се носи вълната на новата песен над нас, преминава през стените, разлива се над града и в целия свят и носи навсякъде надежда в бъдния ден, вяра във великото, което крие човешкият дух и което чака да се изяви с всичката си красота. Новата музика акордира и обединява душите! Учителят почва да говори. Говори за мировата любов, за космичното съзнание, което се пробужда в човека, за новия живот, новото човечество и свързва слушателя с един красив свят, който слиза на земята, за да стане действителност. Словото му раздвижва дълбоките сили на душата и буди у нея подтик да работи за реализиране на тая красива картина! Привечер. Слънцето залязва. Станът добива друг облик. Из въздуха се носи нежният аромат на хиляди цветя. Отделни разговори за преживяното през деня, обмена на мисли, на опитности, проекти за работа и пр. Няколко часа по-късно.
към текста >>

Всички вие, които сте дошли тук от близки и далечни места, за да се опознаете и за да получите ново прозрение за живота и нов подтик за творчество!
Отделни разговори за преживяното през деня, обмена на мисли, на опитности, проекти за работа и пр. Няколко часа по-късно. Утихнал е целият стан. Той е на почивка. Разхождам се край палатките, съзерцавам горите и звездното небе. Тишина. Всички вие, които сте дошли тук от близки и далечни места, за да се опознаете и за да получите ново прозрение за живота и нов подтик за творчество! Вие жадувате за един нов ред на земята, вие работите за една култура на любовта! Това, за което са копнели всички пророци и вдъхновени души, вие искате да стане плът и кръв на земята. Вие искате да работите, за да направите живота радостен, пълен със светлина, с музика, с поезия, с дух на братство, с дух на взаимопомощ, проникнат от едно небесно сияние. Бъдете ведри, със светли лица, понеже бъдещето е ваше. След дълго лутане човечеството се пробужда и налучква вече правия път.
към текста >>

86. 25. ТВОРЧЕСКИТЕ СИЛИ НА СЕЛОТО - Боян Боев (1883 – 1963)

Защо тия хора работят вдъхновени от радостен подтик?
Работата често привършва към обяд. Някой път обхваща и няколко часа след обяд. Каква грамадна работа е свършена! Ако бяха работили само няколко души, тая работа щеше да отнеме седмица, а сега само половин ден или малко повече. До вечерта всички са в къщи. Защо тия хора работят вдъхновени от радостен подтик? Защо чувствуват, когато работят, крила в душите си? Защото тук подтикът иде от най-великата сила в света: Любовта! Подтикът им иде от една велика идея! По тоя начин тяхната работа в градината се издига до висша красота: тя е само бледен израз на онова разбиране на живота, което сгрява душите им. Плаща ли се на тия хора и какво?
към текста >>

Защото тук подтикът иде от най-великата сила в света: Любовта!
Каква грамадна работа е свършена! Ако бяха работили само няколко души, тая работа щеше да отнеме седмица, а сега само половин ден или малко повече. До вечерта всички са в къщи. Защо тия хора работят вдъхновени от радостен подтик? Защо чувствуват, когато работят, крила в душите си? Защото тук подтикът иде от най-великата сила в света: Любовта! Подтикът им иде от една велика идея! По тоя начин тяхната работа в градината се издига до висша красота: тя е само бледен израз на онова разбиране на живота, което сгрява душите им. Плаща ли се на тия хора и какво? Да, плаща се, и то повече, отколкото обикновено се плаща в такива случаи. Това е радостта, която те преживяват; това е вътрешната светлина, с която се чувствуват озарени; тя тъй разширява тяхното съзнание!
към текста >>

Подтикът им иде от една велика идея!
Ако бяха работили само няколко души, тая работа щеше да отнеме седмица, а сега само половин ден или малко повече. До вечерта всички са в къщи. Защо тия хора работят вдъхновени от радостен подтик? Защо чувствуват, когато работят, крила в душите си? Защото тук подтикът иде от най-великата сила в света: Любовта! Подтикът им иде от една велика идея! По тоя начин тяхната работа в градината се издига до висша красота: тя е само бледен израз на онова разбиране на живота, което сгрява душите им. Плаща ли се на тия хора и какво? Да, плаща се, и то повече, отколкото обикновено се плаща в такива случаи. Това е радостта, която те преживяват; това е вътрешната светлина, с която се чувствуват озарени; тя тъй разширява тяхното съзнание! Идейната работа отваря извора на редица нови идеи в човека.
към текста >>

Даже и самите предмети, изработени с такъв свят подтик, ще носят в себе си печата на нещо свещено и чисто, на нещо светло и ценно.
Това е радостта, която те преживяват; това е вътрешната светлина, с която се чувствуват озарени; тя тъй разширява тяхното съзнание! Идейната работа отваря извора на редица нови идеи в човека. Тая братска градина е важна като символ за духа на новото, което слиза на земята. Новото направление на труда иде от любовта. И това ще внесе една неподозирана красота в света: красота в душите, красота и в целокупния живот. Даже и самите предмети, изработени с такъв свят подтик, ще носят в себе си печата на нещо свещено и чисто, на нещо светло и ценно. Здание, дреха, жито, плодове, ако при работата с тях е вложена тая велика божествена идея, са вече други. Те са пропити от нещо друго, което ще почувствува всеки, който влезе в съприкосновение с тях – той ще получи чрез тях нещо красиво в себе си. Новото съзнание, което се ражда сега, е работа за Бога, за другите. Красота носи утрешния ден – ден, в който ще се разкрият мощните сили и велики заложби, които крие народната душа. сп. „Житно зърно”, бр.
към текста >>

87. 26. ЕДНА СРЕЩА НА ИЗГРЕВА - Боян Боев (1883 – 1963)

Те са вдъхновени от подтика, пратен в света от Великото Всемирно Братство.
Вие се шегувате. А пък аз ви питам сериозно! – И аз сериозно отговарям! За да разберете моя отговор, трябва да знаете, как ние разглеждаме въпросите на живота. Всички идейни хора, всички идеалисти, които работят безкористно за доброто на човечеството, за един разумен живот на братство, красота, хармония, изключващи всяко насилие, са с нас! Те са вдъхновени от подтика, пратен в света от Великото Всемирно Братство. Те са приели вълната, която иде от онзи велик център. А такива идеалисти има навсякъде в света. Те макар и да не се познават по между си, всички са свързани в едно с една вътрешна връзка. Вълната, която иде от Великото Всемирно Братство, работи навсякъде в света! Тя работи във всички души!
към текста >>

– Именно великият подтик, импулс, който иде от висините на Духа, от Всемирното Братство, може да се сравни с един такъв камък, хвърлен в езерото.
– Представете си едно езеро. Допуснете, че някой взема един голям камък и го хвърля в средата на езерото. Какво ще се образува по езерото? Нали красиви концентрични кръгове, които се разширяват към брега? – Но каква връзка има това с казаното от вас по-рано? – Именно великият подтик, импулс, който иде от висините на Духа, от Всемирното Братство, може да се сравни с един такъв камък, хвърлен в езерото. В такъв случай кои кръгове ще имат по-голяма височина и бързина – външните или вътрешните? – Разбира се, вътрешните. – Те са запазили по-голяма сила от първоначалния тласък. И колкото отиват по-навън, кръговете стават по-слаби, по-бавни, и даже най-външните кръгове до брега едвам се забелязват, – като че ли се сливат с езерната повърхност. – На кое отговарят кръговете?
към текста >>

Навсякъде може да се види, как работи подтикът, пратен от Всемирното
– По принцип това, което съдържа в най-голяма чистота и пълнота вълната на новото, пратена в света. Понеже Христос е главата на Всемирното Братство, затова можем да кажем, че вълната, която се праща в света, иде от Христа! Да не се мамим. Някои движения могат да имат претенцията, че са нещо ново, обаче, те са само стари атавистични методи, които нямат никакво бъдеще. Всяко движение, което разделя народите един от други и всажда шовинизъм, няма нищо общо с вълната на новото, което се праща в света. Навсякъде може да се види, как работи подтикът, пратен от Всемирното Братство. Новата вълна, която се праща света, работи във всички по-будни души! Тя може да се долови не само в новите идейни движения, но и в творенията на Метерлинк, Ибсен, Емерсон, Мълфорд и пр.. Навсякъде, дето виждаме новите прояви на единение, коопериране, взаимопомощ, сътрудничество, дух на братство, на слугуване и жертва, личи действието на тая вълна. И тия общества, народи и раси, които отричат новото, което иде, ще бъдат изродени и нямат никакво бъдеще. Само тия общества и народи имат бъдеще, които имат усет за новите идеи и в които последните намират място и се разцъфтяват.
към текста >>

88. 35. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато имаш вътрешен подтик да пееш, непременно пей!
– Как може човек да получи вдъхновение при пението? – Като пееш, кажи си, че пееш за ония музиканти, които са вътре в тебе. Когато пееш, пей за всички, за Цялото, за Великото в света! И при това съзнание всички противоречия в тебе изчезват. Противоречия има само в частите, но в Цялото няма никакви противоречия. Когато имаш вътрешен подтик да пееш, непременно пей! Ако не пееш тогава, ти се осакатяваш. Така правете, за да станете певци. – Как се обяснява, че в днешната епоха има особен разцвет в музиката? – Човечеството минава днес през най-големи страдания и изпитания, и по един целесъобразен закон музиката е направила особен напредък, за да може човечеството да ги мине по-леко. Като минат сегашните изпитания, иде една велика музика.
към текста >>

89. 38. ПРИ СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА - Боян Боев (1883 – 1963)

Пак ще посетим свещената ви обител, за да почерпим от вас нов подтик за красива работа в живота.
Пред нас се открива първото езеро Махарзи. Всички се спираме. Влизаме в друго царство, в царството на една велика симфония, свещена чистота и мир, в царството на Светлите обитатели на тия девствени висоти. Разговорите спират пред неземната картина. Мили езера, тая година пак сме ви на гости. Пак ще посетим свещената ви обител, за да почерпим от вас нов подтик за красива работа в живота. Знаем, че ни чакате. Знаем, че с радост очаквате всекиго, за да го отрупате щедро със скъпите си дарове. Защо идваме тук? За да чуем, какво ще ни каже планината! Тя ни говори и ние искаме да разбираме нейния език.
към текста >>

90. 40. ГОСТ ОТ СОФИЯ ПРИ УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Едни идеи са верни, ако дават живот на хората, ако дават мир на душата, подтик за работа и посочват правилни пътища за работа.
След това да се направи избор според резултатите. Много лесно човека може да знае, дали ходи в светлина дали има правилни разбирания или не. При светлината няма спъване. Щом не се спъваш, имаш светлина. Щом се спъваш, не ходиш в светлина. Едни идеи са верни, ако дават живот на хората, ако дават мир на душата, подтик за работа и посочват правилни пътища за работа. Днес природата дава блага в изобилие всяка година, но поради неразумния живот нещастията не се премахват. В Южна Америка изхвърлили в морето 20 милиона тона кафе, за да се подрие цената му. В Северна Америка горели в машините жито вместо въглища. – Какво трябва да се прави в момента ? – Физическият, духовният и божественият живот трябва да се съединят в едно.
към текста >>

91. 42. ВЕЛИКДЕНСКИ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато направите едно добро, вие пращате подтик в света хиляди хора да направят добро.
Днес хората имат криво разбиране за любовта, за духовния свят и пр. Трябва да знаем преди всичко, че всяка постъпка има отношение към Цялото, и Цялото има отношение към своите части. Като научите урока си добре, то в този ден сте помогнали на хиляди хора; и те ще научат урока си. Ако не сте го научили, и те няма да го научат. Представете си следната аналогия: завъртите някъде един ключ и цял град се осветлява. Когато направите едно добро, вие пращате подтик в света хиляди хора да направят добро. Когато направите едно престъпление, пращате портик хиляди души да направят престъпление. И вие носите отговорността. Три неща се изискват: човек да обича, да знае и да е свободен. Всички нещастия произтичат от неразбирането на любовта. Любовта носи здраве преди всичко.
към текста >>

92. 46. СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ СЛЕД ЛЕКЦИЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

А любовта е, която дава този подтик на ума, сърцето и волята.
При нея имаме най-напред даване. Човек приема, обработва полученото и след това го връща. Казано е от Христа: „Хлопай, търси и искай." Хлопането е на волята, търсенето е на сърцето, а искането е на ума. Всяко нещо, което искаш с ума си, търсиш със сърцето си и за което хлопаш с волята си, то ти се дава. Което искаш само с ума си, или само със сърцето си, или само с волята си, то не ти се дава. А любовта е, която дава този подтик на ума, сърцето и волята. Ето защо, при любовта всичко е възможно, каквото искаш. Тогава човек иска само разумното. – Как да се освободим от отрицателните мисли и чувства? – Ако любовта протече през човешкото сърце, колко лесно ще се разрешат най-мъчните въпроси! Любовта е това, което стопява всичко и всичко преобразява.
към текста >>

За да има справедливост, щедрост, подтик към знание и пр., трябва да има любов.
Божественият свят е организиран. Сега светът е неорганизиран и ние вървим към един организиран свят. – Какво е бъдещето развитие на нещата в света? – Любовта иде сега да спаси света. Който и да е народ, който не върви по закона на любовта, няма бъдеще. За да има справедливост, щедрост, подтик към знание и пр., трябва да има любов. Всяко нещо трябва да произтича от подтика на любовта. И като ядем, трябва да ядем от любов. Като изпълняваме волята Божия, ние работим за себе си, ползуваме себе си. Като работим за идването на Царството Божие и на Неговата Правда, ние работим за ближните си. Като прославяме името Божие, работим за Бога.
към текста >>

Всяко нещо трябва да произтича от подтика на любовта.
Сега светът е неорганизиран и ние вървим към един организиран свят. – Какво е бъдещето развитие на нещата в света? – Любовта иде сега да спаси света. Който и да е народ, който не върви по закона на любовта, няма бъдеще. За да има справедливост, щедрост, подтик към знание и пр., трябва да има любов. Всяко нещо трябва да произтича от подтика на любовта. И като ядем, трябва да ядем от любов. Като изпълняваме волята Божия, ние работим за себе си, ползуваме себе си. Като работим за идването на Царството Божие и на Неговата Правда, ние работим за ближните си. Като прославяме името Божие, работим за Бога. Не можеш да изпълниш волята Божия без Истината.
към текста >>

93. 51. ДРУГ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ВЪРХУ МУЗИКАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Пението дава благотворен подтик на всички органи .
Трябва да разбираме отношението между тоновете, да знаем, какви тонови отношения какво действие имат върху човека. Има тонове, които разредяват, други – които сгъстяват. Като вземете тонове, които разредяват, ако е облачно, небето ще се проясни или най- малко ще се яви един отвор и ще се види синьо небе. — Какво е действието на музиката върху човека? — Като пее, човек привлича енергиите, които обновяват цялото му тяло. Пението дава благотворен подтик на всички органи . Ако човек пее, ще бъде здрав и ще живее по-дълъг живот. Ако не пее, ще бъде по-податлив към заболявания и ще има по-къс живот. Ако всички пеят, няма да има болен човек. Болестите ще изчезнат. Музиката е най-добрият начин за внасяне живот в човека.
към текста >>

94. 58. ПРОЛЕТЕН ИЗЛЕТ - Боян Боев (1883 – 1963)

Непослушанието към един вътрешен божествен подтик винаги води към скръб.
Ако дишате повече, продължава се. Ако обичате повече, продължава се животът ви. Ако не обичате, скъсява се. Ако сте добри и справедливи, продължава се животът ви. Ако сте лоши и несправедливи, скъсява се. Непослушанието към един вътрешен божествен подтик винаги води към скръб. Например, срещате едно цвете стъпкано или увяхвало и един вътрешен глас ви казва: Полей го Вие не го поливате и после чувствувате скръб. Или минавате и виждате насред пътя един камък. Един вътрешен глас ви казва: Дигни го и го тури настрани. Вие не правите това и после чувствувате скръб. Ние страдаме от неестествени внушения.
към текста >>

Тя е подтик към един възвишен живот!
Оня, който след радостта не проявява милост, ще стане користолюбив. Ето защо, след радостта трябва да дойде милостта. Няма мирова скръб! Има само мирова радост. Що е скръб? Тя е подтик към един възвишен живот! Скръбта е подтик за влизане в света на мировата радост. Става въпрос за музиката. Учителят казва: — Животът без музика не може да бъде разбран. В божествения свят има музика с такива къси вълни, че човешкото ухо не може да ги схване.
към текста >>

Скръбта е подтик за влизане в света на мировата радост.
Ето защо, след радостта трябва да дойде милостта. Няма мирова скръб! Има само мирова радост. Що е скръб? Тя е подтик към един възвишен живот! Скръбта е подтик за влизане в света на мировата радост. Става въпрос за музиката. Учителят казва: — Животът без музика не може да бъде разбран. В божествения свят има музика с такива къси вълни, че човешкото ухо не може да ги схване. Музиката е средство, за да може чрез нея да се изрази Великата Реалност и да стане понятна.
към текста >>

95. 60. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Любовта започва с най-слабия подтик, но в края разполага с всички сили на природата.
Любовта е нещо непобедимо. Който влезе в стълкновение с нейната сила, непременно ще бъде смачкан. Какво нещо е любовта? Това, което от начало е силно, а после слабо, то не е любов. Божествена любов е тая, която непрекъснато расте. Любовта започва с най-слабия подтик, но в края разполага с всички сили на природата. Всички работи, дето любовта не функционира, стават с пари. И слугата работи, като че има любов. Обаче всички работи, които стават с любов, стават без пари. сп. „Житно зърно”, бр. 17, кн. 9
към текста >>

96. Първи стъпки на ученика - III - Боян Боев (1883 – 1963)

По този начин ти ще подтикнеш неговата еволюция напред.
Ще ви кажа и няколко формули, нужни на ученика в живота. Методите, които Учителят е казвал, не са само за четене, а за приложение. Методите, законите трябва да се опитват постоянно. Когато срещнеш когото и да е, обърни ума си към Бога и кажи така: „Господи, този човек да се прояви така, както Ти се проявяваш.” Тази формула ще се каже мислено, човекът, към когото я отправяш, да не чуе нищо. Ти апелираш към доброто, Бога в този човек и тогава Божествените сили в него се събуждат. По този начин ти ще подтикнеш неговата еволюция напред. Други формули, които постоянно могат да се прилагат, са следните: „Господи, огради ни с благия Си дух, за да изпълняваме Твоята свята воля. Господи, огради ни с благия Си дух, за да осветим Твоето име на земята.” Тази формула е за ограждане, когато се намираме в много тъмна среда. „Господи, огради ни с благия Си дух, за да работим за идването на Твоето царство на земята.” „Господи, помогни ни да се проявим така, както Ти искаш и всичко да бъде за Твоята слава и за доброто на всички.” Каква е крайната цел на ученичеството? Хубаво е ученикът да знае тази крайна цел, за да работи съзнателно.
към текста >>

97. Първи стъпки на ученика – II - Боян Боев (1883 – 1963)

Човешката душа трябва да получава от Бога този подтик към знанието и добродетелите, за да се развива правилно.
Значи растението си служи с два метода - стреми се към земята и към слънцето. Човекът също трябва да има две посоки на растене. Освен към материалното, човек трябва да се стреми и към Божественото, така той правилно ще се развива. Като се стремим към материалния свят, ние изучаваме и неговите материални закони. Както растението не може да направи нищо без слънчевата енергия, така и човек нищо не може да направи без Бога. Човешката душа трябва да получава от Бога този подтик към знанието и добродетелите, за да се развива правилно. Нека наблюдаваме едно плодно дърво - това, което произвежда, то го предлага на всички. Изворът също предлага своята вода на всички. Така и човекът всичко, което изработва, трябва да го предлага на всички. Това значи да си служим и прилагаме методите на природата. Човешкото тяло представя микрокосмос, построен по законите на макрокосмоса, или голямата вселена.
към текста >>

98. БОЯН БОЕВ - Боян Боев (1883 – 1963)

Тогава ти не му отговаряй, но като си отидеш вкъщи, кажи на себе си: „Вярно е, аз в сравнение с великата наука, която трябва да изучавам, наистина съм невежа.” Тази мисъл ще ти даде подтик да учиш.
За това нямаш основание. Дъждът е необходим за природата, за нивите на земеделеца. В природата всичко е за добро. Ти може да си неразположен по други причини. Някой те обиди, каже ти, че си невежа. Тогава ти не му отговаряй, но като си отидеш вкъщи, кажи на себе си: „Вярно е, аз в сравнение с великата наука, която трябва да изучавам, наистина съм невежа.” Тази мисъл ще ти даде подтик да учиш. Когато си в мрачно състояние и посрещаш някой човек, твой приятел, ти ще развалиш неговото добро разположение. Затова се препоръчва да не ходим на гости, когато сме зле разположени. Тогава сме бедни и нищо не можем да дадем на другите. Доброто разположение зависи от знанието да имаш самообладание, а то предполага силна воля. Ако при една малка промяна в живота ти изпаднеш в разочарование, това показва, че нямаш самообладание.
към текста >>

99. 000 СЪДЪРЖАНИЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

61. Първият подтик
56. Изпити в Любовта 57. Справедливостта 58. Смирението 59. Щастие и блаженство 60. Закони на Любовта 61. Първият подтик 62. Притчи за любовта 63. Всеобщият език 64. Практически правила 65. Космическото знание 66. Божествената Наука
към текста >>

100. 007 БЪДЕТЕ СЪВЪРШЕНИ - Боян Боев (1883 – 1963)

Бог е това, което ни подтиква да мислим и да работим.
Ние ще бъдем мъдри. Бог е вселюбящ. Ние ще бъдем любещи. Бог е всесилен. Ние ще бъдем силни. Бог е това, което ни подтиква да мислим и да работим. Паднал си духом – Той те повдига нагоре. Искаш да умреш – Той ти дава подтик да живееш. Не искаш да работиш – Бог отвътре ти казва: „Иди да работиш.” Аз гледам моите мисли и разбирания да съвпадат с разбиранията на Бога. Не искам заради мен да се изменя времето, но се съобразявам с времето, което Великото Разумно Начало нарежда.
към текста >>

Искаш да умреш – Той ти дава подтик да живееш.
Ние ще бъдем любещи. Бог е всесилен. Ние ще бъдем силни. Бог е това, което ни подтиква да мислим и да работим. Паднал си духом – Той те повдига нагоре. Искаш да умреш – Той ти дава подтик да живееш. Не искаш да работиш – Бог отвътре ти казва: „Иди да работиш.” Аз гледам моите мисли и разбирания да съвпадат с разбиранията на Бога. Не искам заради мен да се изменя времето, но се съобразявам с времето, което Великото Разумно Начало нарежда. Каква е задачата на човека? Непрекъснато самоизправление и самоусъвършенствуване.
към текста >>

НАГОРЕ

0.39217090606689