НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
16
резултата в
13
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
***
Въгленът, подложен на висока температура и силно налягане, добива красотата и чистотата на диаманта, който пречупва слънчевите личи с ярък блясък, и ги отразява в хиляди
багри
.
Те я събуждат за една нова среда, в нови условия, за нова дейност. Тя влиза в един нов свят! И силата на всеки човек седи в минатите изпити и страдания. Силата на ученика се познава при изпитание. При страданията изгаря всичко натрупано през вековете, и душата застава със своята невинност и чистота, и с ново прозрение за пътищата на Бога.
Въгленът, подложен на висока температура и силно налягане, добива красотата и чистотата на диаманта, който пречупва слънчевите личи с ярък блясък, и ги отразява в хиляди
багри
.
Може да се допусне да минеш през известни изпити и скърби, за да се кали духът ти. Скърбите са привилегия за разумния човек, а радостите сa благо за него, ТЕ вървят заедно. Знай: от мъки и страдания се излиза с Мъдрост и Лю6ов! Дръж изпита се добре във всяко отношение. Имай вяра!
към текста >>
2.
АСЕН АРНАУДОВ
С безсмъртните
багри
душата."
В безмълвна мъка - безмълвното бдение, О, нишки, от слънце облени. "Аз искам да видя одеждата бяла - Говори и пее душата, Аз искам да видя как там се прелива
С безсмъртните
багри
душата."
"Аз искам" - говори и пее душата И пръстите странно смълчани, Отново докосват вълшебните нишки От мене до Него прострени! Димитрина Антонова
към текста >>
3.
ПЛАНИНИ. ЕКСКУРЗИИ ДО МУСАЛА. СЛУЧКИ НА ПЛАНИНАТА
Всеки сядаше на мястото, което си е избрал и прекарвахме в мълчание, съзерцание и размишление, гледахме зората, която менеше
багрите
си всяка минута, очаквайки първия лъч на Слънцето.
За нас това е и момент, това е и свещена идея и ние никога не пропущахме този момент. Ние винаги гледаме да доловим първия лъч на Слънцето, т.е. Божественият лъч на всяка работа. Още в 4 часа, когато започват големите летни дни, ние ставахме, събуждани от песента "Събуди се, братко мили", изпята от сестрите. Пристъпвахме полека един след друг по тясната пътека и излизахме на Молитвения връх.
Всеки сядаше на мястото, което си е избрал и прекарвахме в мълчание, съзерцание и размишление, гледахме зората, която менеше
багрите
си всяка минута, очаквайки първия лъч на Слънцето.
Щом Слънцето изгрее, ние правехме нашата молитва общо. Изпявахме песни и след това Учителят държеше кратка беседа. Тук са държани едни от най-вдъхновените беседи на Учителя. Самата обстановка, изгревът на Слънцето, безкрайните далечини, голямото небе над нас, всичко това вдъхновява и създава условия да кажеш и да чуеш прекрасни неща. Беседите, държани тук, са отпечатани и достъпни за всички.
към текста >>
4.
ДА ПОЗНАЕШ ГОСПОДА
Обаче това, което видях при Учителя, беше друго: цветна обвивка с
багрите
на спектъра обграждаха цялото тяло на Учителя и тялото, като че ли се губеше в нея.
Видях аурата на Учителя няколко пъти и то обикновено неделен ден след беседата, която Учителят държеше редовно от 10 до 11 и половина, 12 часа преди обяд. Защо това ставаше след неделната беседа, а не след някои от другите беседи, които Учителят изнасяше в сряда, петък или неделя в 5 часа сутринта? Аз това го обяснявам: Неделните беседи винаги биваха по-дълги и аз имах възможност да концентрирам вниманието си по- продължително. Когато за пръв път видях аурата на Учителя, изненадах се много, защото дотогава имах друга представа за аурата на човека. Нали още от детство виждах образи на светии в църква - образи с ореол около главата.
Обаче това, което видях при Учителя, беше друго: цветна обвивка с
багрите
на спектъра обграждаха цялото тяло на Учителя и тялото, като че ли се губеше в нея.
Ясно виждах образа на Учителя, но вниманието ми се приковаваше от хармонично преливащите се цветни нюанси около него. Светлинната обвивка остана до края на молитвата, която редовно правехме след завършване на беседата. Тя може би се е запазила и след това, но аз вече не я виждах, вероятно поради разсейването на вниманието ми, причинено от движението и шума, които настъпват след беседата. Ето какво наблюдавах в аурата на Учителя през цялото време: светлите багри не бяха наредени както при небесната дъга, а разпръснато, но пак хармонично, някъде преобладаваше розовата багра, другаде - виолетовата, жълтата, зелената и т.н. Защо беше така?
към текста >>
Ето какво наблюдавах в аурата на Учителя през цялото време: светлите
багри
не бяха наредени както при небесната дъга, а разпръснато, но пак хармонично, някъде преобладаваше розовата багра, другаде - виолетовата, жълтата, зелената и т.н.
Нали още от детство виждах образи на светии в църква - образи с ореол около главата. Обаче това, което видях при Учителя, беше друго: цветна обвивка с багрите на спектъра обграждаха цялото тяло на Учителя и тялото, като че ли се губеше в нея. Ясно виждах образа на Учителя, но вниманието ми се приковаваше от хармонично преливащите се цветни нюанси около него. Светлинната обвивка остана до края на молитвата, която редовно правехме след завършване на беседата. Тя може би се е запазила и след това, но аз вече не я виждах, вероятно поради разсейването на вниманието ми, причинено от движението и шума, които настъпват след беседата.
Ето какво наблюдавах в аурата на Учителя през цялото време: светлите
багри
не бяха наредени както при небесната дъга, а разпръснато, но пак хармонично, някъде преобладаваше розовата багра, другаде - виолетовата, жълтата, зелената и т.н.
Защо беше така? Наблюдавах аурата и я съпоставях с преобладаващата идея в беседата: Когато Учителят застъпваше повече идеята за любовта, преобладаваше розовата багра; когато Той говореше за мъдростта, преобладаваше жълтата багра; застъпваше ли повече материалните въпроси - зелената багра и пр. Но която багра от спектъра и да доминираше, останалите, повече или по-малко, бяха запазени. Така че, ако някой не чува беседата, а вижда аурата, стига да я разбира, би могъл да каже коя е основната тема на беседата. По същата причина всеки път, когато виждах аурата на Учителя, тя биваше различна.
към текста >>
Светлите
багри
се пръскаха надалеч от тялото на Учителя и вероятно мнозина от присъстващите са ги чувствали.
Защо беше така? Наблюдавах аурата и я съпоставях с преобладаващата идея в беседата: Когато Учителят застъпваше повече идеята за любовта, преобладаваше розовата багра; когато Той говореше за мъдростта, преобладаваше жълтата багра; застъпваше ли повече материалните въпроси - зелената багра и пр. Но която багра от спектъра и да доминираше, останалите, повече или по-малко, бяха запазени. Така че, ако някой не чува беседата, а вижда аурата, стига да я разбира, би могъл да каже коя е основната тема на беседата. По същата причина всеки път, когато виждах аурата на Учителя, тя биваше различна.
Светлите
багри
се пръскаха надалеч от тялото на Учителя и вероятно мнозина от присъстващите са ги чувствали.
Паша Теодорова Когато Слънцето започна да изгрява, всички се бяхме наредили за молитва. А изгревът беше особен. С първите лъчи на Слънцето видях Учителя на хоризонта, до кръста, свири на цигулка. След малко, в едно ново избликване на светлина, пак виждам същото: Учителят свири с цигулка.
към текста >>
5.
ОГРАЖДАНЕ И ЗАЩИТА
Цветовете,
багрите
са имунитет срещу греха.
Тогава лошите влияния се премахват и се урежда всичко. Кажи си: "Господи, бъди ми светилник на нозете и виделина в пътеките, бъди ми предна и задна стража в моя път! " Грехът се върши всякога на тъмни места. Цветовете прогонват греха или го изкупват.
Цветовете,
багрите
са имунитет срещу греха.
Дето има цветове, там грехът е изключен. Музиката, цветята и животните спасяват човека от греха. Затова спирайте вниманието си върху тях. За да не се простудява, човек трябва да се огражда. Това се постига чрез концентриране на мисълта и чрез молитва.
към текста >>
6.
СЪЗДАВАНЕ ОБЩЕЖИТИЕТО НА ИЗГРЕВА
Тя говори със звуци, ала тя говори и с
багри
, и с форми, и с движения.
За него може да се каже само, че е чист и светъл. Животът на Изгрева почва в ранната утрин, когато на изток се яви първата виделина и по небето се виждат още големите звезди. Въздухът е свеж, прохладен, наситен с дъха на боровете. Тогава могат да се забележат тук и там силуетите на учениците, застанали между дърветата по края на поляната в мълчанието на ранната утрин. Природата говори на богат и красив език на душата.
Тя говори със звуци, ала тя говори и с
багри
, и с форми, и с движения.
Когато е нужно, ще лъхне ветрец. Ако иска да каже нещо, тя ще разположи чудни облаци на изток, ще ги оцвети, ще ги насити със светлина, ще изпрати лъчи като струи в пространството и ще почне бавно да ги движи и променя. В същото време, ако трябва, ще изпрати утринния прохладен ветрец да мине между дърветата и листата ще зашумят. Ако е нужно, птичка ще се обади наблизо. Нови чувства ще се разцъфтят в сърцето ви и ума ви ще посетят добри мисли.
към текста >>
7.
МУСАЛА
Тези
багри
се менят постоянно, като че разказват приказка.
Наоколо безмълвни върхове са застанали молитвено. На изток живо трепти зората. В мълчание дочакваме свещения миг на изгрева. Първия лъч на Слънцето ние приемаме в душите си и нашите песни тихо, молитвено се понасят в пространството, като че звучат сами душите ни, докоснати от лъчите на Слънцето. Додето погледът стига, се редуват планини, всяка обагрена със свой цвят.
Тези
багри
се менят постоянно, като че разказват приказка.
Далечните върхове на Пирин са като корона, окичена с бисери. Родопите се диплят необозрими и се губят в далечините, а ниско в долините още спи сънливата тъмнина. Всеки глас е замлъкнал. Говори само светлината в пространството чрез вечния език на Бога, който душата знае от далечната своя родина и никога не забравя. На връх Мусала
към текста >>
8.
КРАСОТАТА
Те въведоха човечеството в света на красотата на тоновете, на формите, на
багрите
, на линиите, на словото, за да подготвят човечеството за епохата на Любовта.
Ето защо чрез Красотата човек идва до Бога, до Любовта! В това отношение изкуството има свещена задача. Красотата предшества Любовта. Тя подготвя човечеството да я приеме. От епохата на Ренесанса или Възраждането насам на човечеството бяха пратени велики гении в живописта, музиката, скулптурата и прочее.
Те въведоха човечеството в света на красотата на тоновете, на формите, на
багрите
, на линиите, на словото, за да подготвят човечеството за епохата на Любовта.
Тяхното идване на Земята през последните няколко века – тъкмо преди вълната на Любовта – не е случайно.
към текста >>
9.
ПЪТУВАНЕТО
Много години подред, в първите дни на лятото, когато снеговете по високите върхове се разкъсват и сивите студени
багри
се сменят с меки, магнетични, синкави тонове, ние се отправяхме с нашия обичен Учител към Рила и там горе установявахме нашия лагер край езерото Елбур.
ПЪТУВАНЕТО
Много години подред, в първите дни на лятото, когато снеговете по високите върхове се разкъсват и сивите студени
багри
се сменят с меки, магнетични, синкави тонове, ние се отправяхме с нашия обичен Учител към Рила и там горе установявахме нашия лагер край езерото Елбур.
Достатъчно беше присъствието на Учителя, за да се уреждат нещата по най-добрия начин и лесно, като че от само себе си. Защото в Негово присъствие всеки се стараеше да прояви най-хубавото от себе си. Тази готовност правеше трудните неща лесни. Всяка работа се извършваше с любов и по свобода. Това беше новият импулс, предвестник на новия живот, който вече почва да се пробужда в човешката душа.
към текста >>
В далечините
багрите
се смекчават във всички гами на светлината.
Когато дружината пристигне тук, огньовете вече горят и чайниците врят на тях. Всички сменят потните си дрехи, пият обилно гореща вода, прави се голяма почивка, изкачват се групите, които са изостанали и когато се съберат всички, насядали в кръг на тревата, правим общ обед. Оттук почват големите стръмнини към първото езеро. Пътеките извеждат над пояса на горите, през зоната на клековете до високите поляни. Колкото по-горе се изкачваме, планинският свят се разкрива все по-величествен и обширен – върхове, вериги, масиви със странни и страшни форми се издигат в пространството.
В далечините
багрите
се смекчават във всички гами на светлината.
Възлизането на тези стръмнини има своето благотворно влияние – откъсва човека от света на низините и го подготвя да влезе в чистия свят на планината. Същият ден край езерото Елбур възниква лагерът на учениците. За няколко часа само малките палатки, живописно пръснати по брега на езерото, са готови. Селището на учениците е школа. Тук се изучава свещената наука на всички времена – езика на Вечния.
към текста >>
10.
НАПРЕДНАЛИТЕ СЪЩЕСТВА
Един живот се изразява безгласно чрез камъка, водата, въздуха, светлината, чрез формите,
багрите
, аромата, чрез движение и неподвижност, всичко съчетано в съвършена хармония, живият център на която са пак човешките души, обединени чрез вечната хармония с Единия.
Картината на един велик художник не се състои само от платно и бои; смисълът е в съчетанието, в хармонията, в красотата, в идеята. Човешката душа обича този език. Тя го чувства, съзнава и превежда. Тя възприема силите, които струят през тези форми, тя се храни от тях. Мълчанието е говор.
Един живот се изразява безгласно чрез камъка, водата, въздуха, светлината, чрез формите,
багрите
, аромата, чрез движение и неподвижност, всичко съчетано в съвършена хармония, живият център на която са пак човешките души, обединени чрез вечната хармония с Единия.
Когато съзерцавате картината на един художник или слушате музиката на някой музикант, това е разговор – общение с Него. Езикът на Вечния е могъщ, силен, той е и слово, и звук, и багра, и движение, и неподвижност. Човек приема Словото на Вечния като храната, водата и светлината. То храни, възраства и укрепява всички същества. То разкрива на човека живота в неговата пълнота.
към текста >>
11.
ИЗКЛЮЧЕНИЯТА НА ЛЮБОВТА
Над езерото царуваше мир, просветлен, наситен с
багри
.
ИЗКЛЮЧЕНИЯТА НА ЛЮБОВТА Ние седяхме с нашия обичен Учител край шестото езеро, което наричаме Сърцето.
Над езерото царуваше мир, просветлен, наситен с
багри
.
Всяко камъче издаваше звук, и всяко цветче. Водите на езерото и белите преспи наоколо, и върховете пееха. Те звучаха в съвършена хармония, като тих акорд, който се издигаше към небето – безсловесните се молеха. Ние съзерцавахме чудното явление, вслушвайки се дълбоко в душите си, да доловим Словото на Вечния, което се изявява чрез всичко. Тогава Учителят почна да говори.
към текста >>
12.
ИСТИНСКИЯТ БАЩА
Над езерото царуваше мир, просветлен, наситен с
багри
.
Светлината навлиза в него в хиляди нюанси. Открояват се върхове със странни форми. Техният говор, безмълвен и мощен, кара душата да тръпне от възторг. Ние бяхме насядали по скалите около Учителя на самия връх и съзерцавахме странната гледка, като че бяхме попаднали ИЗКЛЮЧЕНИЯТА НА ЛЮБОВТА Ние седяхме с нашия обичен Учител край шестото езеро, което наричаме Сърцето.
Над езерото царуваше мир, просветлен, наситен с
багри
.
Всяко камъче издаваше звук, и всяко цветче. Водите на езерото и белите преспи наоколо, и върховете пееха. Те звучаха в съвършена хармония, като тих акорд, който се издигаше към небето – безсловесните се молеха. Ние съзерцавахме чудното явление, вслушвайки се дълбоко в душите си, да доловим Словото на Вечния, което се изявява чрез всичко. Тогава Учителят почна да говори.
към текста >>
13.
СВОБОДАТА
Бавно излизаме от прегръдките на долината към свободния простор, обилно наситен вече с топлите трепетни
багри
на зората.
По небето трептят безброй звезди и се оглеждат в тъмните води на езерото. Леката мъгла в езерната долина усилва усещането на нощния хлад и влага. По малката пътечка, която води към върховете, блещукат светлинки и отбелязват дългата редица, която бавно се придвижва нагоре. Към петото езеро небето вече просветва, очертават се ярко силуетите на върховете. Само едрите звезди тук-там остават да трептят, смутени от настъпващия ден.
Бавно излизаме от прегръдките на долината към свободния простор, обилно наситен вече с топлите трепетни
багри
на зората.
Достигаме седмото езеро, върховете отразяват първия лъч. Горе на главното било ни посреща голямото, любещо, радостно слънце. Заставаме за миг и благодарим на Великия наш Баща за даровете на живота, с които тъй обилно ни е дарил. Учителят върви с бодра стъпка напред. Насочваме се към върха Дамка и тук на широките меки поляни играем утринните гимнастики.
към текста >>
НАГОРЕ