Търсене в текстове за 'Багри'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 56 резултата в 44 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 07. СИМФОНИЯТА НА ПЛАНИНАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Тя крие в себе си зеления цвят на горите, хилядите багри на цветята и аромата на плодовете!
Над снега се вижда да се носи като лека мъгла една бледо виолетова краска! Що е това? Това е новата прана, която почва вече да приижда! Всяка година по това време почва нейният прилив! Тя раздвижва, тя възкресява всичко, до което се докосне! Тя крие в себе си зеления цвят на горите, хилядите багри на цветята и аромата на плодовете! При спирките, които правим, Учителят ни говори. Но що става? Вятърът почва да става вече стихиен! Особено на по-откритите възвишения той става неудържим! Принуждаваме се да образуваме вериги от по няколко души.
към текста >>

2. 14. ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ЗА МУЗИКАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Чувствуваш вечния химн на живота, който гради и твори богатото разнообразие на линии, форми и багри около нас!
И последните звезди се губят една след друга. Времето тихо. Красив изгрев. Хиляди брилянти трептят по треви и цветя. Как красиво се оглеждат в тях слънцето и небето! Чувствуваш вечния химн на живота, който гради и твори богатото разнообразие на линии, форми и багри около нас! На полянката са вече събрани за ритмичните упражнения. Редуват се те едно след друго като велика поема, изразяваща чрез движения и музика вечните природни закони и методите за работа. В символизма на тия движения е изразен великият път на живота с всичкото му разнообразие. Всяко движение говори с жив език на душата и буди нови сили и нови страни на нейното естество. Упражненията завършват с музикални дихателни упражнения.
към текста >>

3. 17. ЕЗЕРОТО НА ЧИСТОТАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Лъчите му се пречупват с хиляди багри във водите му.
На китните околни полянки изобилие от морави иглики! Кристални реки се втичат в него, идещи от снажни преспи. Седя на една от големите скали край него. Животът му не е ли чуден наниз от скъпи мигове? Ето, с радостно очакване то посреща слънцето. Лъчите му се пречупват с хиляди багри във водите му. То всеки ден приказва с околните треви, цветя, скали и върхове, и те му разправят за своите блянове, сънища, мечти и радости! На есен и зиме гъсти мъгли бавно лазят над него и околните върхове! Когато ледове и снегове го сковат, под тях пак текат бистрите му води. На оногова, в чието сърце гори непреодолим копнеж за свещената красота и истина, то дарява прозрение за вечните устои на битието, за красивата вътрешна страна на реалността, за мистичните закони на любовта, за нейното могъщество и всепобедност. Аз ставам.
към текста >>

4. 58. ПРОЛЕТЕН ИЗЛЕТ - Боян Боев (1883 – 1963)

Розовите багри на изток, радостната песен на чучулигата и славея, музиката на планинския поток — всичко тъй живо ни говори, че светът е създаден не за страдания, а за радост!
Около нас пръснати по полето цъфнали дървета, те внасят нов, празничен вид на цялата природа. Като че ли една музика пълни въздуха — песента на тържествуващия, всепобедния живот! Незабелязано се изкачваме и навлизаме в недрата на планината. Живо се чувствува радостта на всеки стрък тревичка, кукуряк, теменужка или медуница, които смирено се показват из храстите. Те са тъй доволни, че отново са излезли из студените земни пазви, за да бъдат милвани от слънчевите лъчи и лекия утринен ветрец, за да съзерцават отново синьото небе и да се вслушват унесени в музиката, която тихо слиза към тях с всеки слънчев лъч. Розовите багри на изток, радостната песен на чучулигата и славея, музиката на планинския поток — всичко тъй живо ни говори, че светът е създаден не за страдания, а за радост! Животът е радост, а не скръб! Последната е само временно отклонение от радостта, която пълни всемира. Човек днес се учи във великото училище на живота, за да се домогне до оная светлина, която ще го доведе до мировата радост! Човек не е създаден, за да страда, а за да живее и твори, потопен в мировата радост! И той наближава със сигурни крачки към това велико осмисляне на живота.
към текста >>

5. 051 ТИХИЯТ ГЛАС - Боян Боев (1883 – 1963)

Денят прехожда, ярките багри гаснат, формите се губят, друга реалност изпъква пред нашия взор.
[[Книги със спомени за Учителя]] [[Изворът на доброто]] ТИХИЯТ ГЛАС ''В тихите топли вечери ние се събирахме около нашия обичан Учител, под големите дървета на градината, пеехме песни и разговаряхме. Никога не ще забравим тези вечери. Денят прехожда, ярките багри гаснат, формите се губят, друга реалност изпъква пред нашия взор. Учителят говори:'' – Вътре в невидимото, в дълбочината на Битието, Господ работи тайно в умовете и сърцата на човеците. Той работи във всяка клетка и поправя всички охкания и стенания в света. Един ден ще докара всичко в ред и порядък. Той казва: "Не бой се, почакай, потърпи, след малко болката ще престане." Гладен си.
към текста >>

6. 05 ИЗГРЕЙ, ИЗГРЕЙ, ТИ МОЕ СЛЪНЦЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Те създаваха чудна феерия от приятно преливащи се багри в тъмни и по-светли тонове.
Словата Му разкриваха за душите все светли истини, ценни правила и методи за един жадуван и красив живот. След беседата всички, изпълнени с надежда и упование, тръгнахме обратно към равнините." Гледката от Изгрева към Витоша беше с особено приятна и неземна красота. Една беше тя, когато слънцето изгряваше в утринта и друга, когато се прибираше привечер. Косите слънчеви лъчи някак особено се плъзгаха по гънките на планината и леките възвишения пред нас. Те създаваха чудна феерия от приятно преливащи се багри в тъмни и по-светли тонове. Тишината и спокойствието, нарушавани само от звънките тонове на пойните птички, допълваха мига. Градът със своите пушеци, изпарения и миризми, беше далеч. Хора почти не се мяркаха наоколо. Този чуден кът стана постоянен обект на разходките ми, когато бях свободен.
към текста >>

7. 23 ДРЪВЧЕТО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Една привечер аз съм се изправил на границата между двете части на поляната и се възхищавам на игривите багри, с които лъчите на залязващото слънце шареха по Витоша.
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] ДРЪВЧЕТО Част от южния дял на Изгревската поляна, където играехме гимнастическите упражнения, бяхме разработили. Бяхме посадили плодни дръвчета, лози, а между тях и някои зарзавати, предимно домати и картофи. Една привечер аз съм се изправил на границата между двете части на поляната и се възхищавам на игривите багри, с които лъчите на залязващото слънце шареха по Витоша. Бях потънал в дълбок размисъл. В този момент идва при мен Учителя и ми казва: "Слушай, виждаш ли това дръвче, внимавай да не дойде някой да го изкастри! " Аз се наведох към мястото, което ми показваше и видях пред себе си високо около 70 сантиметра дръвче, кайсийка, с идеално оформена коронка. След като ми го показа, Учителя си отиде. Думите Му не можаха да ме изкарат от залисията, в която бях потънал, не изостриха вниманието ми, за да предотвратя посегателството върху това дръвче.
към текста >>

8. 59 ИЗГРЕВА И НЕГОВОТО БЛАГОУСТРОЯВАНЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Особено през пролетта и лятото те бяха облечени с багрите и аромата на горските и полските цветя.
На самото изворче, приятелите мозайкаджии около брат Бертоли, направиха кокетна чешмичка, с широк, постлан с мозаечни плочи площад пред нея. Водата, макар и с неголям дебит, беше много приятна и пивка. От него най-често си носехме вода. Учителя казваше, че носенето на вода от извор е лековито. Ние с радост отивахме там, още повече, че пътечката, по която се движехме, минаваше през ниви и ливади. Особено през пролетта и лятото те бяха облечени с багрите и аромата на горските и полските цветя. От близката гора пък лъхаше боровият аромат. Изкарването на отровите от тялото чрез потни бани е едно ефикасно средство за лекуване. Затова Учителя препоръчва изпотяването, при специални условия. Даде ни и следното упражнение (това беше през лятото на 1928 година) – много добре облечени, с по-дебели дрехи, да си носим вода с две стомни от тази чешмичка. Първия ден един път се донася вода и като се върнеш, се обливаш с топла вода и се преобличаш с чисти и сухи дрехи.
към текста >>

9. МЕРКУРИЕВ ТИП - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Там са центровете, които дават възможност за опознаване, схващане и разбиране на околната среда, обстановката, формите, размерите, теглото, багрите, околния ред, а също и стремеж последният да се използва за постигане на собствени задачи и нужди.
МЕРКУРИЕВ ТИП Силовите течения на Меркурий създават и оформят чрез Звездното тяло мозъчните центрове, които се намират в долната предна част на мозъка - около веждите. Затова хората с подчертано влияние на Меркурий имат добре оформена и развита тази част на челото. Там са центровете, които дават възможност за опознаване, схващане и разбиране на околната среда, обстановката, формите, размерите, теглото, багрите, околния ред, а също и стремеж последният да се използва за постигане на собствени задачи и нужди. Художниците и скулпторите трябва да имат добре развити такива центрове, а също и хората, които ще трябва да решават практически задачи, свързани с обикновените човешки нужди. Там са разположени и мозъчните центрове на общуването чрез говор, затова при хора със силно Меркуриево влияние говорът е добре поставен, те обичат да говорят и умеят да вършат това. Когато въздействието на планетата е силно и центровете са добре оформени, Меркурий се изразява и върху другите части и органи по лицето, главата и тялото. Тялото е ниско, слабо, подвижно, с мургав цвят на кожата. Лицето има крушообразна форма, а главата е с издължен предно-заден размер на черепа.
към текста >>

10. ВЕНЕРА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Изобщо, хората под силното влияние на Венера, са хора на изкуството и със своите творби допринасят за красотата на света: художниците - с картини и багри, скулпторите - с изваяни форми, музикантите - с мелодии, които не се разнасят, но плуват из пространството като нещо цяло и внасят своя принос към хармонията в света.
Също и в недрата на водните басейни - реки, езера, морета и океани - съществува пъстър свят от красиви създания. Най-после идва и човек, при който голяма част от вниманието, времето и дейността му, е погълната от чувствата и то от най-красивото и съвършено чувство, наречено Любов. Благодарение на неразтеглената Венерина орбита, Слънцето дарява Венерините типове с най-богати и обилни блага. Затова хората, родени под силното влияние на Венера, имат най-добрите условия за живот, радост и щастие, изобилие от материални блага, от приятни и разнообразни пътувания. От тях лъха мекота, приятност и симпатия. Изобщо, хората под силното влияние на Венера, са хора на изкуството и със своите творби допринасят за красотата на света: художниците - с картини и багри, скулпторите - с изваяни форми, музикантите - с мелодии, които не се разнасят, но плуват из пространството като нещо цяло и внасят своя принос към хармонията в света. При горно съединение, когато Венера е зад Слънцето, тя отстои от Земята на 259 милиона километра, което се равнява на голяма разлика от 219 милиона километра. Въпреки това нейното влияние е пак силно и добро, но в значително по-слаба степен. Околоосното въртене на Венера е много бавно и се равнява на 250 земни денонощия, което говори че тя се върти обратно. Бавното й въртене определя особеността на нейното влияние - стремеж към спокоен, уреден, без напрежение и усилия живот, старателно избягване на груба работа, неизбежно свързана с напрежение за задоволяване на обикновените човешки нужди. По-низшите типове със силното влияние на Венера, са общо взето мързеливи.
към текста >>

11. ИДИ СЕГА! - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Чудните багри на есента красяха превалящия ден.
В инспекцията бяха обявени последните списъци с назначения за детски учителки в София. Моето име не фигурираше там. Предстоеше ми да пътувам обратно за Варна и да продължа да учителствам там. Унила, тръгнах към Изгрева, за да се сбогувам с Учителя и да се видя с някои приятели. Обиколих полянката и пих вода от хубавата Изгревска чешма. Чудните багри на есента красяха превалящия ден. По алеята около чешмата бяха нападали сухи листа. Без да разсъждавам, взех от братската кухня метла и почнах да ги мета. Поне за сбогом да свърша някаква работа тук. - Е, ти метеш! Добре правиш, Милке - чух изведнъж гласа на Учителя.
към текста >>

12. Говорната реч и детето. Приказката в говорната реч. Драматизация. Стихотворения, книжовна реч и картини. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Художествената изразност действува като музика, изразена в слова, оцветени с живите багри на мисъл и идейност.
Един репертоар от няколко стихотворения, подбрани в духа на времето, сезона и интереса на децата, са всякога приятно и полезно упражнение на детската памет и говор. Книжовна реч. Обикновено децата предпочитат живата, говорна реч. Прочетената приказка обаче въвежда детето в света на книжовността, поради което по-късно добре е от време на време да прочитаме приказка или разказче. При тези случаи трябва да имаме пред вид следното: 1) изборът на четивото да отговаря на възрастта, интереса и духовния ръст на децата; 2) едно изкусно художествено четене може да затрогне слушателите много повече от простото ' разказване. Художествената изразност действува като музика, изразена в слова, оцветени с живите багри на мисъл и идейност. И ето защо една приказка, прочетена художествено, би изпълнила задачата си; 3) преди да започнем четенето, необходимо е да се справим с обстановката, групата и времето, с което разполагаме. Освен това, ще имаме пред вид, че четенето пред голяма група деца разсейва, поради което следва то да бъде кратко. Всички слушатели трябва да са седнали удобно, така че, слушайки, да виждат четеца. Картини. Хубава картина действува непосредствено. Тя успокоява, вдъхновява и възпитава.
към текста >>

13. ЗА МОРЕТО - Теофана Савова

Отказвам се да ви описвам багрите, строежа, уханието.
Цветна слънчева поляна ме бе приютила в своя скут. Погледнах морето. Над всеки водовъртеж, над всяка яма и въртоп стоеше страж. * Аз се отказвам да ви описвам хубавите цветя от Страната на слънцето! Отказвам се да ви описвам багрите, строежа, уханието. Те са непонятни за хората... А сега съм отвъд бялото море, в Страната на слънцето. И аз бях между тях. И аз не знаех за вас. Но моята сестра ми разправи.
към текста >>

Преплувах бялото море до Страната на слънцето и сега живея сред цветя и багри.
Те са непонятни за хората... А сега съм отвъд бялото море, в Страната на слънцето. И аз бях между тях. И аз не знаех за вас. Но моята сестра ми разправи. Преплувах бялото море до Страната на слънцето и сега живея сред цветя и багри. Отказвам се да ги описвам, но ви казвам, че има такава страна. Сред най-високите върхове е тя. Най-красивите извори бликат из нейните пазви. Най-красивите цветя покриват Страната на слънцето!
към текста >>

14. С ПОГЛЕД КЪМ ИЗГРЕВА - Теофана Савова

И се превръщат в скъпоценни камъни, блестят с разноцветни багри и превръщат полето в съкровищница.
Но Учителя е дошъл за нея. Той обича тази дъщеря на Бога и е дошъл да я освободи от робство. И сега, при изгрева на слънцето тя се моли, радва се и благодари. Тя дочаква целувката на първия слънчев лъч и с целувка му отговаря. Росните капки в този момент получават целувката на първия слънчев лъч и с целувка му отговарят. И се превръщат в скъпоценни камъни, блестят с разноцветни багри и превръщат полето в съкровищница. В какво ли превръща тази целувка душата - прекрасната и любима дъщеря на Бога, и в какво ли ще превърнат те всички заедно земята? А Учителя беше дошъл да я освободи. Той постепенно разбиваше твърдата черупка, в която беше затворена, и с трепет очакваше момента на нейното новораждане. Изгревът започваше да се раздвижва. В началото се построи палатка, после малка къщичка, че втора, че трета!
към текста >>

15. Сряда, 4 юли - Теофана Савова

и приказни форми, и багри омайни
приказки разказва чудни и неземни, за светове нови, за земи богати, на знание, мъдрост, красота и сила. На ранина вдига завеси сияйни, открива отвъдни космични картини, и приказни форми, и багри омайни в изгрева слънчев с обич дарява. Протяга ръце си с любов да приеме на слънцето новата утринна вяра послание ново за новото време изпълва сърцето й с обич без мяра.
към текста >>

О, Витоша мила, от багри най-живи
и търсят нектара й сладък да пият. Разливат водите спокойно и волно своята песен, планинска, пенлива, живота прекрасен в звуци изливат, живота велик, необхватен празнуват. О, Витоша мила, от багри най-живи обличаш премени ти всяка минута, в одежди ефирни, капризни и дивни, все си омайваща, вечна, любима. Един ден си синя, сияйна и нежна, не могат очи ни да се нагледат,
към текста >>

В този час тя е прекрасна, мени багри и е пленителна както никога досега.
Шосето ги посреща съвсем тихо. Преди тях оттук са минали само няколко души. Но след тях идват други. В 4 часа цялата група е на определеното място и заедно с Учителя се отправят по шосето през с. Драгалевци за Витоша. В този час тя е прекрасна, мени багри и е пленителна както никога досега. Очаква гости. И те пъплят. Вече изкачват полите й и някой нетърпеливо се обръща. Слънцето! Всички се обръщат към изток и снемат почтително шапки.
към текста >>

16. 1927 г. ЕДНО УТРО - Теофана Савова

Панорамата растеше в багри и хубост... Утрото пееше величествената песен на раждащия се ден.
1927 г. ЕДНО УТРО Днес ние си устроихме един малък празник. Чучулигата извиваше дивна песен. Тя сякаш се радваше на дивната панорама, която утрото разкриваше пред ранобудните. Панорамата растеше в багри и хубост... Утрото пееше величествената песен на раждащия се ден. Сърцата на ранобудните трептяха с мировия трепет. Те бяха направили вече утринните упражнения и вдъхнали от свежия въздух на ранното утро. Сега те чакаха царския син. Ето че блесна, промъкна се между сребърните воали и с целувка ги докосна. Величествен химн на красота, благодарност и очарование затрептя във всяка клетка.
към текста >>

17. И ДНЕС - Теофана Савова

Живата картина растеше в багри и хубост.
И ДНЕС (пролетта на 1931 г.) И днес ние си устроихме един малък празник. Чучулигата извиваше дивна песен. Тя сякаш се радваше на чудната панорама, която утрото разкриваше пред ранобудните. Живата картина растеше в багри и хубост. Най-разнообразни тонове се сплитаха в чудни воали, които очакваха с трепет първия лъч. - Утрото пееше величествената песен на раждащия се ден. Сърцата на ранобудните, на възхитените от чудната гледка, пулсираха в хармония с мировия трепет. Наредени в стройни редици на поляната, братята и сестрите бяха направили утринните упражнения, бяха вдъхнали от свежестта на ранна пролет.
към текста >>

Малко след изгрева на слънцето светлината посети високите върхове и обагри морето от облаци, които се бяха сгъстили под нас през нощта.
Те са готови да се молят, да се учат и работят с радост в днешния ден. И отсега се подготвят, за да участват в утрешния празник. 12 август, сряда, 8,20 часа сутринта Мъгли обгръщаха планината и летния ни лагер при Седемте езера. Решихме да си тръгнем рано тази сутрин. Малко след изгрева на слънцето светлината посети високите върхове и обагри морето от облаци, които се бяха сгъстили под нас през нощта. Слънчевата панорама над 2300 м надморска височина беше величествена. Почувствахме непреодолим копнеж да останем още в планината, да се пречистим в нейната чистота, очаровани от неземните й красоти. Възторгът събуждаше тъга по всичко хубаво тук, но пътуването беше вече решено. Багажът беше натоварен на конете и всяка надежда да останем се беше стопила в скръбта ни. Тогава мъглата като че ли се сгъсти още повече, обгърна най-близките възвишения и ни отнесе.
към текста >>

Учителя и учениците около него се любуват на една картина, която радва окото с живите багри и нюансите им в природата.
(Година на майката на времето) Низ от празници краси нашия живот. Настъпи Новата година. След радостния празник вечерта дойде едно прекрасно утро. В големия салон пред катедрата е оживено. Учителя и учениците около него се любуват на една картина, която радва окото с живите багри и нюансите им в природата. Радостта е пълна. Присъствието на Учителя в реалността на нашия живот е силно, като реалността на безсмъртието, в което душата е свободна. Наближава 9 часа. Някой предложи утринна закуска на открито. Салонът бързо се опразва.
към текста >>

18. ЗИМНА ЕКСКУРЗИЯ НА ВИТОША - Теофана Савова

От сребърна тя се превръщаше последователно в пурпурна, в златна, във всички нюанси на съществуващите багри, за да ни изненада с последния - белия цвят.
Така го нарекох. Температурата е 11° С под нулата. Утринният студ беше готов да изплаши страхливите. Но смелите бяха възнаградени. Витоша разкриваше небивала хубост. От сребърна тя се превръщаше последователно в пурпурна, в златна, във всички нюанси на съществуващите багри, за да ни изненада с последния - белия цвят. Снегът беше толкова чист, че белината му се сливаше с дневната светлина, от което човек губеше представа за действителността и се озоваваше в един далечен звезден мир. Белотата на снега отразяваше безбрежната синева на небето. Ни сянка от облак или мъгла. В този хубав ден една велика хармония на чистота и святост владееше пространството между небето и земята. Къде започваше едното и къде завършваше другото?
към текста >>

19. Да звучиш добре - Георги Томалевски (1897-1988)

Всеки художник трябва усърдно да работи дотогава, докато линиите и багрите станат послушни на неговия замисъл.
Той трябва да си представи, че арфистът е взел ключа и започнал да изпъва струната, докато се получи чистото „ми“. Тънкото ухо на виртуоза долавя всичко най-прецизно. Този музикант не може да позволи на струната да звучи както си иска, защото тя се е разпуснала от топлина или се е свила от студа. Струната трябва да звучи с определения брой трептения и нищо повече. Всеки музикант трябва да научи великото изкуство да говори на хората със своята музика. Всеки художник трябва усърдно да работи дотогава, докато линиите и багрите станат послушни на неговия замисъл. Поетът пък - да нареди думите на човешкото слово така, че те да изразят най-добре вдъхновението на сърцето му. Това ще рече да си верующ. Верующият не е механически изпълнител на обряди, които дори и не проумява. Верующият трябва да се разговори с Господа така, както се разговаря с приятели. Ако е музикант, верующият трябва да се разговоря с Господ така, както се разговаря със своята цигулка.
към текста >>

20. Един ден от летуването на рилските езера - Георги Томалевски (1897-1988)

Случва се след редица дни, през които светлината щедро раздава великолепието на своите багри, да дойдат дни, когато плътна завеса от мъгла скрива сътворения свят.
Здравето тук укрепва, душата се вдъхновява, а духът политва, за да достигне творческите извори на битието. Невидимите архитекти с непостижимо естетическо умение са подредили един неръкотворен храм с просторни салони за лекции, с акустични зали за вдъхновено пеене, с поляни за паневритмия и с един каменен великан - Молитвения връх, откъдето всяка сутрин учениците очакват с благоговение раждането на деня заедно с милувката на първия слънчев лъч. Панорамата, която се открива от този каменен престол, е величествена. Далеко пред погледа се простира широка и просторна долина, спокойно притихнала между могъщи склонове, обрасли с елегантната и нежна красота на борови гори. По-далеко напред към хоризонта се редуват една след друга планински вериги и възвишения, които скромно са заели места около величествената Рила. Случва се след редица дни, през които светлината щедро раздава великолепието на своите багри, да дойдат дни, когато плътна завеса от мъгла скрива сътворения свят. Тогава само Молитвеният връх остава скрит и възвисен към небето. Такива дни наричаме „библейски“, защото напомнят разказа за сътворението. Учителят е назовал някои от езерата със стари непознати имена на още по-стар и непознат език. Махарзи е името на първото езеро. Елбур е второто езеро, където е и лагера на Братството.
към текста >>

21. Из спомените на сестра М. П. - Георги Томалевски (1897-1988)

Чудните багри на есента красеха превалящия ден, по алеята около чешмата бяха нападали сухи листа.
В инспекцията бяха обявени последните списъци с назначения за детски учителки в София. Моето име не фигурираше там. Предстоеше ми да се върна във Варна и да продължа там да учителствувам. Унила тръгнах към „Изгрева“, за да се сбогувам с Учителя и да се видя с някои приятели. Обиколих полянката и пих вода от хубавата изгревска чешма. Чудните багри на есента красеха превалящия ден, по алеята около чешмата бяха нападали сухи листа. Без да разсъждавам, взех от братската кухня една метла и почнах да ги мета. - Е, ти метеш! Добре правиш, Милке! - Чух гласа на Учителя, който незабелязано се беше приближил до мен. Сепнах се и се изправих.
към текста >>

22. Разговори с Учителя. Разговор първи - Георги Томалевски (1897-1988)

Ако в един стъклен съд с вместимост един литър налеем чиста вода и после капнем една капка багрилно вещество, например калиев перманганат, тази капка след разливането във водата ще се разпредели по молекулите на водата и ще се получи разтвор едно към хиляда (1:1000) при условие, че капката има обем един кубически сантиметър.
Ученикът: Толкова ли е голяма чувствителността на невидимото поле? Учителят: За чувствителността не само на невидимото, но и на човешкия организъм и на някои хора ще дам пример с хомеопатията. Хомеопатията е един от методите в медицината за лекуване на някои болести с извънредно малки дози лекарства. Забележителното в тази терапия е това, че за да стане лечебна, дозата трябва да е под един минимум. Един от начините за получаване на такава минимална доза може да се постигне по следния начин. Ако в един стъклен съд с вместимост един литър налеем чиста вода и после капнем една капка багрилно вещество, например калиев перманганат, тази капка след разливането във водата ще се разпредели по молекулите на водата и ще се получи разтвор едно към хиляда (1:1000) при условие, че капката има обем един кубически сантиметър. Ако към друг литър чиста вода капнем капка от първия разтвор, тогава ще се получи разтвор 1:1 000 000. Хомеопатите твърдят, че тази манипулация с разтворите трябва да се продължи дори до тридесет пъти, за да се получи хомеопатична доза, която е вече годна за хомеопатично лечение. Взех примера за хомеопатичното лечение, за да видите какво значение може да имат малките количества вещество при лечението, а оттам да направим извод за значението на малките идеи, които съзнателно или несъзнателно проникват в нашето съзнание. Те са много по-ефикасни от ония идеи, които наричат с името „велики“. Да имаш малката хомеопатична идея в себе си да оправиш своя живот е по-полезно и повече постижимо, отколкото идеята да оправиш света.
към текста >>

23. 1. УВОД - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Тя дава изобилен живот, младост, здраве, доволство, щедрост, взаимопомощ, красиви отношения; всичката красота от багри и звуци в природата.
Величието на живота, което понякога чувстваме, е величието на Бога, Който живее." Триизмерен трябва да стане нашият вътрешен, духовен свят! Като знаеш една истина, ти не само ще я проектираш като на екран, а ще я изваеш в себе си. Ще опиташ три пъти Любовта и ще ти трае цялата вечност. "Един път ще опиташ Любовта заради Любовта." Тя дава изобилен живот, младост, здраве, доволство, щедрост, взаимопомощ, красиви отношения; всичката красота от багри и звуци в природата. Ще обикнеш всичко, защото Любовта е Бог — ще дадеш на Бога в тебе свобода да се прояви. "Един път ще опиташ Любовта заради знанието, което тя ти дава." Когато любиш някого, ти го разбираш — само чрез Любовта познаваме нещата, хората, съществата. Знание е да виждаме Мъдростта на Бога във всяко творение и всяка красива, благородна проява в живота. Ще проучваме хората и природата чрез откровението и просветлението, което получаваме от Любовта.
към текста >>

24. 33. МИР - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Мирове на мир и хармония, където земният шум ще ни се стори кощунство, където ще се движим тихо, на пръсти, да не нарушим мира, който ни е обвил като светъл воал, изплетен от всички багри на небесната дъга.
МИР Светли и лъчисти, понесли лекия пролетен дъх на небесния си свят, те слизат при нас да ни поемат по дългия ни труден път. Те изплитат лъчиста мрежа от безсмъртните си мисли, с която обгръщат Земята, за да я извисят до онези мирове, където няма смут и сътресения, насилия и тягости. Мирове на мир и хармония, където земният шум ще ни се стори кощунство, където ще се движим тихо, на пръсти, да не нарушим мира, който ни е обвил като светъл воал, изплетен от всички багри на небесната дъга. Да, там ще шепнем, ще говорим с притаен глас, да не нарушим хармонията, която ни прониква като неизразим възторг и екстаз на душите ни. Да, те ни носят топлия повей от Царството на Любовта, който ще стопи мраза в сърцата ни завинаги. Ние скоро ще забравим онзи мрачен свят, от който те са ни извлекли със здравите нишки на любовта си. Те слизат тихо при нас, но ние ги чувстваме, а будните ни закопнели души ги виждат и общуват с тях. Те слизат да закотвят Земята в своето тихо пристанище.
към текста >>

25. 35. ЕЖЕДНЕВИЕТО - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Сивият цвят изчезва, оцветява се екранът на живота с безброй багри.
ЕЖЕДНЕВИЕТО Колко отегчително звучи тази дума за мнозина! Обикновеното, вечно повтарящо се прозаично изпълнение на ред задължения във всички области на живота, ето какво се разбира под ежедневие, умора от отегчителни действия, низ от еднакви по съдържание дни... Замисли се над това понятие и то затрептява в някаква нова светлина. Сивият цвят изчезва, оцветява се екранът на живота с безброй багри. Отпърво те само проблясват в безпорядък и изчезват, сякаш някой се опитва да прожектира недобре обработена цветна филмова лента. Но постепенно цветовете започват да стават по-ясни, да придобиват някакви форми и ето че започва чуден цветен филм! Красотата на ежедневието! Тема, достойна за перото и на най-добрия писател. Тема, достойна и за най-гениалния художник.
към текста >>

Сивотата изчезва пред чудните багри на повишеното настроение, на интереса към новото разкритие на една страница от живота пред жадните погледи на децата.
Тема, достойна и за най-гениалния художник. Как и най-обикновените действия в някой филм стават значителни и интересни, когато прозвучи красива музика, и как най-обикновеният пейзаж придобива смисъл и се обвива в някакъв ореол на вдъхновение и възторг, когато е наблюдаван от превозно средство, където внезапно прозвучават чудни звуци — симфония, цигулков концерт, голям певец — всичко се променя и пътят ти става удоволствие. Тръгвам към класната стая. С влизането се вдъхновявам от хубавите, усмихнати лица на учениците и работата става празник, не тежи времето, а всички заживяваме с нещо интересно, вдъхновяващо. Тук липсва музиката, за която споменах по-горе, но всичко е озарено от друга, по-могъща музика — вдъхновението. Сивотата изчезва пред чудните багри на повишеното настроение, на интереса към новото разкритие на една страница от живота пред жадните погледи на децата. Какво нещо е вдъхновението? Повишено настроение, повишени трептения. Музикалният тон е звук с повишени трептения в сравнение със звука-шум. Светлината има едно от най-бързите трептения, ето защо художниците са рисували светиите със светъл ореол около главата. Това са бели хора с възвишени мисли, мисли с високи трептения, равни на светлината.
към текста >>

Ежедневието става празник, когато излезе от сивотата, в която го обкръжаваме, и се изпълни с багри и звуци, с ореола на вдъхновението.
Музикалният тон е звук с повишени трептения в сравнение със звука-шум. Светлината има едно от най-бързите трептения, ето защо художниците са рисували светиите със светъл ореол около главата. Това са бели хора с възвишени мисли, мисли с високи трептения, равни на светлината. А мисълта има най- мощни трептения, далеч превишаващи тези на светлината. Вдъхновението, възторгът, творческият процес са все състояния на повишени трептения, своего рода музика. Ежедневието става празник, когато излезе от сивотата, в която го обкръжаваме, и се изпълни с багри и звуци, с ореола на вдъхновението. Всеки мисли, че за да си вдъхновен, са нужни специални външни условия и стимули. Кое отделя човека от животното — съзнанието, мисълта. Нужно е ново съзнание, нова мисъл за живота, които ще извадят човека от сивото ежедневие, в което е изпаднал. Човек е пълен господар на своето съзнание и на своята мисъл. Никой не може да прекрачи прага им, ако сам човек не допусне това.
към текста >>

26. 38. СИМФОНИЯ - Весела Нестерова (1909 - 2002)

От малката точка на Земята, съзерцавайки света през прозореца на звуковете, той ми се стори една необхватна симфония, която всички природни елементи участват със своите специфични тоналности, звукове и багри се преплитат в непрестанно многообразие, което не се поддава на описание.
СИМФОНИЯ От малката точка на Земята, съзерцавайки света през прозореца на звуковете, той ми се стори една необхватна симфония, която всички природни елементи участват със своите специфични тоналности, звукове и багри се преплитат в непрестанно многообразие, което не се поддава на описание. И в тази симфония звучи хорът на човешките души, които бавно възхождат от тъмното си битие и просветват в простора. Космичната Девета симфония е светът днес, заключителна симфония на Вселенския Дух — диригент и създател, който преминава в други полета на битието и притегля тази малка земна вселена към Себе си. Да, Той зове, Той притегля, Той изтръгва звуци от безмълвието и вае велика симфония, в която всеки от нас става тон, жив тон; жизнетрептящ в слънчевата аура на новия свят, който Той изгражда.
към текста >>

27. Акордът на лалетата - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Те като че ли излагаха на показ красотата на различните си багри.
Да не слагаш перука? Почукаха на вратата и ни извикаха на обяд. Седнахме на двора, заедно с всички сестри и братя, да се храним. Дежурните сестри ми определиха място от дясната страна на Учителя, а до мен беше седнал брат Христо. Градината пред нас беше прелестно украсена с лалета. Те като че ли излагаха на показ красотата на различните си багри. Аз обърнах внимание на Учителя, да погледне тяхната красота и пъстрота. Той каза: – Те са военни. Най-ниският им чин е капитан. Ние, хората, дефилираме пред тях и те ни се радват, и ние им се радваме.
към текста >>

28. МИРЪТ - Борис Николов

По тях пробягваха светлини и багри – и те имаха свой живот, говореха на свой език.
Зад формите на Природата има скрит живот. Човек може да общува с него и да придобие неговия мир. Тогава мирът е сила, която се излъчва от човека, чрез нея той може да има всичко, каквото пожелае. Няма същество, което да не чувства мира и да не е послушно на неговите повеления. Заметнат със сивата гуна*, аз не се отличавах много от камъните наоколо. По тях пробягваха светлини и багри – и те имаха свой живот, говореха на свой език. Странно нещо! Животът има вкус и човек може да го опита, както опитва чистата планинска вода. Човек може да го изследва и анализирва с незнайните сетива на душата си и да придобива знание и сила. От скалите над бездната излезе зверче. То приличаше на лисица, но беше по-дребно.
към текста >>

29. РОЗИТЕ - Борис Николов

Какво удивително съчетание на форми, багри и аромати!
Тя се грижеше за тях както майка за децата си, но и цветята ѝ се отблагодаряваха. Особено обичаше розите – и едрите „ла франс“, с твърди цветове, и тъмночервените, със сладък аромат, и белите, с достойнство на царици, и чаените, с нежни, сложни цветове, сякаш замечтани по друг свят. Обичаше и ароматните камелии. Очите се радваха на красотата, с която се беше заобиколила. Това беше изложба на големи художници-естети, които показваха изключително изкуство, вкус и разбиране. Какво удивително съчетание на форми, багри и аромати! Човек би трябвало да знае, че чрез цветята един Велик Свят изявява Любовта си към него. И тъй, едно лято сестрата трябваше да отиде със семейството си на Хисарските бани. Не ѝ се разделяше с цветята, но като ги повери на сигурни хора, донякъде успокоена, отиде. Минават няколко дни. Една сутрин, както си почива, тя чува в себе си тихичък глас: „Ела си по-скоро, защото сме застрашени!
към текста >>

30. VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

То е вън от времето и пространството." По своята същност и съдържание Паневритмията би могла да бъде дефинирана още и като Мистерия от тонове, багри и движения или своеобразен Танц на светлината.
Дънов казва: "Най-напред човек схваща формата. Тя е във времето и пространството. После схваща движението. То е във времето. И най-после схваща Словото. То е вън от времето и пространството." По своята същност и съдържание Паневритмията би могла да бъде дефинирана още и като Мистерия от тонове, багри и движения или своеобразен Танц на светлината. В упражненията на Паневритмията има едно скрито движение, което - успоредно с тяхното изпълняване - се извършва и в човешкото съзнание, в душата. То е свързано със стремежа на душата да се издигне нагоре, към нова, по-висока степен на духовно осъзнаване, да премине през всички етапи на своето посвещение. Тези етапи (или стъпки на духовното израстване) са назовани от Учителя П. Дънов по следния начин: Обръщане към Бога; Покаяние; Спасение; Възраждане; Новораждане; Посвещение и Възкресение. Всичките седем етапа или степени на посвещение са вплетени в структурата на Паневритмията.
към текста >>

31. IX. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА СВЕТЛИНАТА - Константин Златев

А пък правилната мисъл е тази, която излъчва приятна, хармонична светлина и обагря аурата на ученика в красиви багри и цветови съчетания.
Учителят П. Дънов предлага на учениците едно ценно правило, което да им служи за обективна самооценка: „Още едно не забравяй: Ако в пътя, по който си тръгнал, твоята звезда постоянно изгрява, ти си в пътя на светлината. Ако в пътя, по който си тръгнал, твоята звезда постоянно залязва, ти си в пътя на тъмнината.“ В случай под „звезда“, която изгрява и залязва, той по всяка вероятност би трябвало да има пред вид: 1) степента на будност на съзнанието на ученика; 2) обратната връзка между окръжаващата среда и собственото битие на ученика – т.нар. „знаци на съдбата“ в езотеричното познание. Будността на съзнанието от своя страна обуславя мисловния потенциал на човека, способността му да мисли правилно (или „право“, както казва същият Учител). А пък правилната мисъл е тази, която излъчва приятна, хармонична светлина и обагря аурата на ученика в красиви багри и цветови съчетания. Мисловният процес протича нормално и конструктивно тогава, когато светлинният поток е възприет и усвоен адекватно от човека: „Който не възприема светлината правилно, не може да мисли. Колкото светлината е по-малка, толкова и умствената деятелност се намалява.“ Без наличието на светлина в душата окултният ученик не може да упражнява пълноценно различаването – първата стъпка по пътеката на самоусъвършенстването. Той не може да отличи Истината от неистината и не е в състояние да защити Божествената Правда: „Онзи ученик, който няма светлина, няма правда.“ Светлината достига до човешкото зрение в богата гама от цветове, тонове и нюанси. Всеки от тях е субект – притежател на съответна духовна информация, и всеки от тях упражнява въздействие върху определена страна или елемент на психо-физическото единство на личността: „Цветовете са форма на светлината, а светлината е носителка на Божествената храна.
към текста >>

32. XIX. ЩАСТИЕТО - Константин Златев

Учителят на ББ у нас рисува контурите на този проблем с пестеливи, но ярки багри: „Някой пък мечтае да бъде щастлив.
Такъв човек престава да бъде полезен и за себе си, и за околните, и за Космоса. Той потъва в илюзорната привлекателност на мечтите и очакванията си и още приживе умира за света. Но това не е надмогването на повика на плътта и окончателното дистанциране от празната шумотевица на цивилизацията, които постигат светците, аскетите, отшелниците, йогите, въобще истинските посланици на Духа, а преселване в едно изкуствено създадено от въображението пространство на душевен вакуум, което само по себе си не съдържа никаква форма на живот, а и не предлага пътища за развитие. Казано с други думи: беглецът в царството на илюзиите става доброволен заточеник във владенията на своята съдбоносна заблуда и бавно, но сигурно угасва под тежестта на фаталното си невежество. Единственият изход от така възникналата ситуация е осъзнаването на истинското предназначение на конкретния човек в живота и заемане на активна позиция за реализиране на това предназначение с всички физически, нравствени, умствени и духовни сили на личността. Учителят на ББ у нас рисува контурите на този проблем с пестеливи, но ярки багри: „Някой пък мечтае да бъде щастлив. Ти щастието още не си го опитал, а го търсиш. Ти не знаеш още какво е щастието. Някой казва, че щастието е във вечния живот. Кой е опитал вечния живот? Какво има зад вечния живот?
към текста >>

33. Меркурий - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Там са центровете, които дават възможност да се схваща и разбира околната среда, обстановката, при която се намира даден човек, формите, размерите, теглото, багрите, реда, който съществува около него, а също и стремежа към този ред, за да може да бъде ползван за,постигане на своите задачи и нужди.
Понеже се движи в орбита между тази на Земята и Слънцето (вътрешна орбита), той се приема за вътрешна Планета. Този малък размер определя и нещо от естеството на силовите течения, които изхождат от него и влияят върху Земята, живота на нея и по-специално върху човека. Тези влияния не засягат дълбоките изяви, а засягат близкия, непосредствено до родения човек свят, неговата обстановка, опознаването и използуването муза задоволяване на обикновените нужди. Силовите течения на Меркурий чрез Звездното тяло на човека създават и оформят мозъчните центрове, които се намират в долната предна част на мозъка - около веждите. Затова хората, които имат подчертаното влияние на Меркурий, имат добре оформена и развита тази част на челото. Там са центровете, които дават възможност да се схваща и разбира околната среда, обстановката, при която се намира даден човек, формите, размерите, теглото, багрите, реда, който съществува около него, а също и стремежа към този ред, за да може да бъде ползван за,постигане на своите задачи и нужди. Художниците, скулпторите трябва да имат добре развити тези центрове, а също и хората които ще трябва да решават практичните задачи, свързани с обикновения живот, с нуждите на човека. Там също е и мозъчният център общуването - говора. Фиг. 7. Мъжки Меркуриев тип Тези, създадени от Меркурий центрове, особено когато въздействието на Планетата е силно и центровете са добре оформени, дават израз и на другите части и органи на лицето, главата и тялото. Тялото е ниско, слабичко подвижно с мургав цвят на кожата.
към текста >>

34. Венера - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Не само Венера, но и хората със силно нейно влияние (хората на изкуството със своите творби) допринасят за красотата: художниците с багри и картини, скулпторите, музикантите с мелодиите, композиторите с творби, от които хармонично се оглася средата около нас.
Най-после и при човека, където голям дял от вниманието му, от времето, от дейността му е насочен и погълнат от чувствата - най-вече от красивото и съвършено чувство, наречено Любов. Също и от стремежа към красивото, изящното; стремеж, когато се прави нещо, то да бъде най-хубавото. В. тази своя неразтеглена орбита Венерините типове получават от Слънцето най-богати и обилни блага. Затова хората, родени под силното влияние на Венера, имат най-добрите условия за живот - радост, щастие, изобилие от материални блага, пътувания, приятни разнообразия. От тях лъха една мекота, приятност, симпатия към и за всички хора. Не само Венера, но и хората със силно нейно влияние (хората на изкуството със своите творби) допринасят за красотата: художниците с багри и картини, скулпторите, музикантите с мелодиите, композиторите с творби, от които хармонично се оглася средата около нас. Тези мелодии не се разсейват, но плуват из пространството като нещо цяло и внасят своя принос към хармонията в света. При горно съединение, когато Венера е зад Слънцето по права линия Земя - Слънце - Венера, тя се намира на 259 милиона километра от Земята, или с една разлика от 219 милиона километра. Макар и при такава голяма разлика, нейното влияние е пак силно и добро, но в значително по- малка степен. Околоосното въртене на Венера е много слабо и можа да се изчисли едва в последните години на 250 земни денонощия, което говори, че тя се върти обратно. Бавното въртене на Венера определя и нейното влияние: стремеж към спокоен, уреден, без напрежение и усилия живот.
към текста >>

35. Мозъчните центрове, които са извън покривката на косата - Николай Дойнов (1904 - 1997)

До този център е разположен участъкът за разпознаване на цветовете, багрите (точка В).
В тази област около веждите се намират центровете за определяне на теглото, количеството на всяко нещо, цвета, реда, пресмятането и говора, съотв. точките А, Б, В, Г, Д и Е. При моя покупка в един магазин за хранителни стоки поисках от продавача да ми даде половин килограм кашкавал. Той отряза парче, което тежеше точно половин килограм. На моето възхищение от тази му способност той ми отговори: „Аз никога не греша и всякога точно отрязвам." Погледнах го - центърът за размера и теглото беше много добре развит у него. До този център е разположен участъкът за разпознаване на цветовете, багрите (точка В). Тази способност е много необходима за художниците. Когато този център е силно развит, той прави челото в тази област добре изразено. Известно е, че между хората има голяма разлика в способностите им да разграничават различните цветове. Да се отдаде това качество само на добро зрение е неправилно, защото забелязано е, че хора, които имат добро зрение, не могат да разпознават различните багри, макар че виждат всички други качества на околната среда и предмети пред тях. Качеството да разпознаваш цветовете и особено техните нюанси е нещо различно от доброто зрение: то е отделна способност, определена от този център за виждане и разбиране на багрите.
към текста >>

Да се отдаде това качество само на добро зрение е неправилно, защото забелязано е, че хора, които имат добро зрение, не могат да разпознават различните багри, макар че виждат всички други качества на околната среда и предмети пред тях.
На моето възхищение от тази му способност той ми отговори: „Аз никога не греша и всякога точно отрязвам." Погледнах го - центърът за размера и теглото беше много добре развит у него. До този център е разположен участъкът за разпознаване на цветовете, багрите (точка В). Тази способност е много необходима за художниците. Когато този център е силно развит, той прави челото в тази област добре изразено. Известно е, че между хората има голяма разлика в способностите им да разграничават различните цветове. Да се отдаде това качество само на добро зрение е неправилно, защото забелязано е, че хора, които имат добро зрение, не могат да разпознават различните багри, макар че виждат всички други качества на околната среда и предмети пред тях. Качеството да разпознаваш цветовете и особено техните нюанси е нещо различно от доброто зрение: то е отделна способност, определена от този център за виждане и разбиране на багрите. При жените този център обикновено е по-силно развит, отколкото у мъжете. Прочутите живописци и онези, които са се отличавали със способност да избират и хармонират багрите, имат също развит този орган. Това се вижда от портрета на Алберт Дюрер, Рембранд, Ван Дайк и др. Някои хора имат способност да рисуват, но са слаби в поставяне на багрите.
към текста >>

Качеството да разпознаваш цветовете и особено техните нюанси е нещо различно от доброто зрение: то е отделна способност, определена от този център за виждане и разбиране на багрите.
До този център е разположен участъкът за разпознаване на цветовете, багрите (точка В). Тази способност е много необходима за художниците. Когато този център е силно развит, той прави челото в тази област добре изразено. Известно е, че между хората има голяма разлика в способностите им да разграничават различните цветове. Да се отдаде това качество само на добро зрение е неправилно, защото забелязано е, че хора, които имат добро зрение, не могат да разпознават различните багри, макар че виждат всички други качества на околната среда и предмети пред тях. Качеството да разпознаваш цветовете и особено техните нюанси е нещо различно от доброто зрение: то е отделна способност, определена от този център за виждане и разбиране на багрите. При жените този център обикновено е по-силно развит, отколкото у мъжете. Прочутите живописци и онези, които са се отличавали със способност да избират и хармонират багрите, имат също развит този орган. Това се вижда от портрета на Алберт Дюрер, Рембранд, Ван Дайк и др. Някои хора имат способност да рисуват, но са слаби в поставяне на багрите. По същото направление по-нататък е мозъчният център, който тласка човека към ред, порядък, план и правила, когато ще има да се осъществява някоя задача - Г - точка.
към текста >>

Прочутите живописци и онези, които са се отличавали със способност да избират и хармонират багрите, имат също развит този орган.
Когато този център е силно развит, той прави челото в тази област добре изразено. Известно е, че между хората има голяма разлика в способностите им да разграничават различните цветове. Да се отдаде това качество само на добро зрение е неправилно, защото забелязано е, че хора, които имат добро зрение, не могат да разпознават различните багри, макар че виждат всички други качества на околната среда и предмети пред тях. Качеството да разпознаваш цветовете и особено техните нюанси е нещо различно от доброто зрение: то е отделна способност, определена от този център за виждане и разбиране на багрите. При жените този център обикновено е по-силно развит, отколкото у мъжете. Прочутите живописци и онези, които са се отличавали със способност да избират и хармонират багрите, имат също развит този орган. Това се вижда от портрета на Алберт Дюрер, Рембранд, Ван Дайк и др. Някои хора имат способност да рисуват, но са слаби в поставяне на багрите. По същото направление по-нататък е мозъчният център, който тласка човека към ред, порядък, план и правила, когато ще има да се осъществява някоя задача - Г - точка. Този център способствува да се развие у човек любов към методичност и ред в разпределение на предметите, в обстановката, в която живее, и в работата, която има да извършва. Такива хора спазват времето за всяка работа и мястото за всички предмети около тях.
към текста >>

Някои хора имат способност да рисуват, но са слаби в поставяне на багрите.
Да се отдаде това качество само на добро зрение е неправилно, защото забелязано е, че хора, които имат добро зрение, не могат да разпознават различните багри, макар че виждат всички други качества на околната среда и предмети пред тях. Качеството да разпознаваш цветовете и особено техните нюанси е нещо различно от доброто зрение: то е отделна способност, определена от този център за виждане и разбиране на багрите. При жените този център обикновено е по-силно развит, отколкото у мъжете. Прочутите живописци и онези, които са се отличавали със способност да избират и хармонират багрите, имат също развит този орган. Това се вижда от портрета на Алберт Дюрер, Рембранд, Ван Дайк и др. Някои хора имат способност да рисуват, но са слаби в поставяне на багрите. По същото направление по-нататък е мозъчният център, който тласка човека към ред, порядък, план и правила, когато ще има да се осъществява някоя задача - Г - точка. Този център способствува да се развие у човек любов към методичност и ред в разпределение на предметите, в обстановката, в която живее, и в работата, която има да извършва. Такива хора спазват времето за всяка работа и мястото за всички предмети около тях. Прецизни са във всяко нещо и когато са се ангажирали да отидат на определено място, точно в определеното време са там. Държат се чисто, спретнато и с порядък по отношение на своята външност.
към текста >>

36. Венериният тип - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Те обичат много цветята и най-различните приятни миризми - одеколони и другите подобни козметични аромати, също в така и музиката, пластиката, багрите и всички красиви форми.
Висшите типове успяват в изящните изкуства. Венерините типове са верни в дружбата си, но не винаги верни в любовта - влюбват се лесно и силно, ала любовта им е като пламъците на сухата слама - бурно, но бързо преминава, В любовта си са нежни, добри, ласкави. Нисшите типове изразяват в своята любов подчертана сексуалност. Венерините типове се чувстват най-добре в своя будоар, обкръжени с миндери, огледала и козметика. Обичат да са елегантни и изискани във всичко. Те обичат много цветята и най-различните приятни миризми - одеколони и другите подобни козметични аромати, също в така и музиката, пластиката, багрите и всички красиви форми. Чистият Венерин тип е артист във всяко отношение. Те са весели, вежливи, добродетелни, добре разположени. Венерините влияния дават при мъжете женствена фигура и оттам склонност към женствени прояви като носене на обеци и женски накити. Ръцете на Венерините типове са доста пълни и меки. Пръстите са гладки, с нормална дължина или малко къси.
към текста >>

Венера управлява бъбреците, от металите - медта, от цветовете - светлите багри, но най- вече розовото, а от минералите - ахата.
Ръцете на Венерините типове са доста пълни и меки. Пръстите са гладки, с нормална дължина или малко къси. Кожата по цялото тяло и ръцете е бяла или бледо розова. Палецът е малък, къс, без възли. Венериният хълм е пълен, силен и богат на линии. Венера управлява бъбреците, от металите - медта, от цветовете - светлите багри, но най- вече розовото, а от минералите - ахата.
към текста >>

37. Книга на загадките - Николай Райнов

С кръвта им нашарих планините, както пастир багри руното на овцете си.
Дванадесет кървави войни завърших. Разсипах с огън много крепости, села и градове. Избих много племенни главатари, които се бунтуваха срещу мене. И много народи победих. С меч изтребих враговете си: ни един се не избави. С кръвта им нашарих планините, както пастир багри руното на овцете си. В дар на Асура пожертвувах колесниците, чашите, жените, алмазите и мечовете им, Кой е по-силен от мене, чието чело е накитено с алмази? Кой е по-властен от мене, чиято ръка е крепка като корунд? Кой е помощен от мене, чието име блести като топаз? “ И доволната ръка на царя удари с чук плочата. Но ударът бе силен, та от камъка се отломи къс от сетния ред на клинописта.
към текста >>

38. Спектри - Георги Радев (1900–1940)

Спектърът, спектроскопската картина от багри, прорязана от многобройни прости и многократни спектрални линии — това е образният език на невидимия атом, неговата символична проява чрез светлинните краски Него физикът тълкува, него се мъчи да разгадае.
Спектри Когато физикът иска да проследи интимните процеси, които стават в атома, невидим сам по себе си дори и с най-силен микроскоп, той получава неговия спектър. Спектърът, спектроскопската картина от багри, прорязана от многобройни прости и многократни спектрални линии — това е образният език на невидимия атом, неговата символична проява чрез светлинните краски Него физикът тълкува, него се мъчи да разгадае. По него се старае да отгатне, що става вътре в атома. Чрез него той „вижда“ кръженето на електроните около централното ядро и въртежа им около себе си, чрез него следи „каскадните скокове“ на електроните от орбита на орбита, чрез него открива промените, които настъпват в малкия свет на атома при поглъщане не енергия отвън и т. н. С една реч, по една видима за окото проява — спектъра, физикът следи за онова, което става вътре в невидимия атом. Е добре, по същия начин и един мъдрец кога следи промените, които настъпват в съзнанието на хората, вълнувани от едни или други идеи, насочва своя поглед върху различните екрани, където проектира своите „спектри“ човешкият дух: наука, изкуство, обществен живот. Един от най-подвижните, най-флуктуиращи спектри, това е спектъра на политико-социалния живот.
към текста >>

39. Пръсти - Георги Радев (1900–1940)

Те се движат ритмично по грифа на цигулката, те стискат лъка и му дават размах, те кадансират плавния и ритмичен танц на балерината, те слагат линии и багри по платното на художника, те украсяват домовете, те създават разнообразието на модите и изпипват с художествена вещина дрехи, шапки, накити, мебели, украса.
Жизнената енергия на един човек е погълната от една безпощадна машина, за да даде фиктивната печалба — „пенсията“, спестените във форма на рента късове от заплата. Това е то „прозата на живота“. А де му е поезията? Тя изтича и се въплъщава в живота през заострените пръсти на „коничния тип“. През тях се излива поезията и движи перото на поета, писателя, композитора. Те се движат ритмично по грифа на цигулката, те стискат лъка и му дават размах, те кадансират плавния и ритмичен танц на балерината, те слагат линии и багри по платното на художника, те украсяват домовете, те създават разнообразието на модите и изпипват с художествена вещина дрехи, шапки, накити, мебели, украса. Те милват, те прегръщат, те излъчват магията на пленителния жест. И когато часовникът, който отмерва движението на монотонния апарат на труда удари 6, и квадратните пръсти престанат да тракат, започва, ритмичната игра на коничните пръсти. Взрете се в човешката вълна, която се движи по булеварда с блестящите витрини—изложби на коничните пръсти. Като пъстра мрежа минават хората на коничните пръсти и улавят очарованите погледи. Те бродират еднообразната канава на коректно облечените квадратопръстци със свилените нишки на своята финна елегантност.
към текста >>

40. Пеперуди - Георги Радев (1900–1940)

Учените - ентомолози са назовали с хубави имена — гръцки и латински — тия явления на наподобяване и по багри и по форма, явления, които се срещат толкова често в животинския и растителен свят.
Мисълта на живата природа, написана върху крилцата на тази пеперуда, е ясна. Ясна е мисълта написана и върху крилцата на пеперудата Kalima Inachus boisduvnlii. Написана — не, а живописана. Кацне ли тази пеперуда с разперени крилца, наподобява две допрени едно до друго листа, с цялата им нерватура. Всичко напомня лист — и изострения горен край на крилата, и удължения като дръжка долен край. Учените - ентомолози са назовали с хубави имена — гръцки и латински — тия явления на наподобяване и по багри и по форма, явления, които се срещат толкова често в животинския и растителен свят. И изтъкват, че биологичният смисъл на тия наподобявания: „хомохромия“, „миметизъм“, „мимикрия“ е очевиден — предпазване от врагове. Това наистина е очевидно, и без гръколатински имена. Но друга една очевидност — че във всички тия явления има разумност — повечето от естествениците не искат да признаят. Защото предпочитат да останат верни на своите предвзети материалистични теории, отколкото на простата, жизнена правда. И те измислят цел един апарат от технически термини — от всевъзможните „тропизми“ и „таксии“ до „адаптацията“, за да обяснят сложно тия прости иначе, прости по смисъл поне, явления.
към текста >>

41. Жизненият магнетизъм и полярността на човешкото тяло - Георги Радев (1900–1940)

Той свети – за окото на ясновидеца – не само на тъмно, а при известни условия и на дневна светлина – във всички багри на дъгата.
За експериментално установяване явленията на жизнения магнетизъм едничък най-годен инструмент се е оказало досега човешкото тяло и по-специално тялото на така наречените „сензитиви." „В човешкия организъм", казва Дюрвил, – нашият обект за наблюдаване на анимистичните явления, този агент може да предизвиква действието на почти всички други агенти или да се превръща в тях. Той предизвиква механично движение под форма на привличане и отблъскване, както и увеличаване или намаляване на органичната дейност. Констатират се също така известни топлинни явления въз основа покачването или понижаването на телесната температура. Установява се освен това, че един къс стомана, чрез допиране до човешкото тяло, се намагнитва, и че този магнетизъм – колкото и слаб да е – предизвиква образуването на електричен ток, който от своя страна пък може да произведе топлина, движение, светлина и химични реакции. „Освен това, този агент притежава особени физиологично-химични свойства. Той свети – за окото на ясновидеца – не само на тъмно, а при известни условия и на дневна светлина – във всички багри на дъгата. „А повече не е необходимо, заключава Дюрвил, за да се докаже, че той е в пряка връзка с другите природни сили, и че има пълно право да образува отделна глава в нашите съчинения по физика и физиология". Казахме, че човешкото тяло днес за днес е едничкият инструмент, който ни дава възможност да проучим със сравнително по-голяма точност и подробност, явленията на жизнения магнетизъм. Физичните инструменти, с които днес се разполага, са твърде груби и несъвършени, за да могат да послужат за целта. Ето защо, налага се преди всичко необходимостта да се намери начин за лесно установяване на сензитивността, а също така и нейната степен. За целта е изнамерен един прост инструмент, наречен сензитивометър.
към текста >>

42. Как най-общо протичаха неделните и работните дни в комуната - Георги Христов

Пред очите ми се извисява с живи тръпнещи багри небесната дъга.
Щурчето знае това преди нас. Небето се покрива с хладна мръщина. Проехтява далечен грохот и първите капки, осветявани от слънцето, тупват, като че някой хвърля с шепи от небето скъпоценни елмази. Тупкат капките по прашния път край нивата, зънкат в класове, гъделичкат кожата по гърба през тънката риза. Заглъхва гръмотевицата, успокоена като глас на човек, който след гнева си е зърнал усмивката на дете. Пред очите ми се извисява с живи тръпнещи багри небесната дъга. Птици се стрелват, като че идат от този седмобагрен свод, и политват нагоре, отнасяйки своята пресеквана от вълнение песен. Тръгваме обратно към селото. Там имаме сайвант, застлан с ръжена слама. Ние спим на тези сламени одри като върху ложе, стократно по-хубаво от това на Соломон. Колко малко дворци има по земята, където сънищата са така вълшебни.
към текста >>

43. Георги Томалевски - Георги Христов

Пред премижалите ми клепачи слънцето праща безброй багри.
Сякаш някой ме прегръща. Сам съм в тая вълнуваща се степ, но ми се струва, че някой стои тук наблизо. Сядам на топлата пръст. Чувам сърцето си и ми се струва, че то пее някаква песничка. После лягам на браздата. Пред премижалите ми клепачи слънцето праща безброй багри. Мисля си за щастието. Има ли щастие? Има ли щастливи хора по света? Може би в „Хиляда и една нощ“. Там принцовете са щастливи.
към текста >>

44. Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век - Филип Филипов

Именно Бодхисатвата, който конкретно написа книгата, пронизала по-късно смислово Евангелието от Матея110, сега работи за реализацията на сияещото в мека духовна виделина Етерно пришествие и ни разкрива как посредством багрите на дъгата (външните етерни форми) и душевните добродетели (вътрешното етерно съдържание и силови потоци) се проявяват самите Възвишени творци на Светлината - Духовете на Огъня и Светлина.111 Учителя Петър Дънов ни учи, че различните видове външна светлина са само дрехи на духовни принципи - Същества (Духът на Любовта, Духът на Живота, Духът на Светостта, Духът на Мъдростта, Духът на Вечността, Духът на Истината, Духът на Силата и т.н./ От тях извират добродетели, жизнено необходими в настоящето за ученика, тръгнал по стъпките на възкръсналия Господ.
Бодхисатвата на XX век е посланик на Светия Дух на Земята; ето защо той има правото да изрази своето ново проявление чрез Пентаграм. Можемда направим изво да, чепратеникътна Ложата наБодхисатвите през XX век - Учителя Беинса Дуно обновява формата на Пентаграма и го превръща в основен метод на своята съвременна Езотерико-християнска Школа. 7.9. Завета на цветните лъчи на Светлината е методът, който Учителя Беинса Дуно лично получава от Христос, преминавайки критично изпитание.109 Той постига нова степен на посвещение в Христос и през 1912 г. дарява на човечеството универсален метод за облагородяване с добродетели на душата и Етерното тяло чрез размишление и медитация върху специално светлинно-цветово подбрани текстове от Книгата Господня - Библията. Словото на Бога, записано през вековете в юдео-християнската Свещена книга, има свой спектрален код. Именно Бодхисатвата, който конкретно написа книгата, пронизала по-късно смислово Евангелието от Матея110, сега работи за реализацията на сияещото в мека духовна виделина Етерно пришествие и ни разкрива как посредством багрите на дъгата (външните етерни форми) и душевните добродетели (вътрешното етерно съдържание и силови потоци) се проявяват самите Възвишени творци на Светлината - Духовете на Огъня и Светлина.111 Учителя Петър Дънов ни учи, че различните видове външна светлина са само дрехи на духовни принципи - Същества (Духът на Любовта, Духът на Живота, Духът на Светостта, Духът на Мъдростта, Духът на Вечността, Духът на Истината, Духът на Силата и т.н./ От тях извират добродетели, жизнено необходими в настоящето за ученика, тръгнал по стъпките на възкръсналия Господ. Излъчвайки този нов Христов метод през 1912 г. (в периода, в които според Сергей Прокофиев е протичало най-силно духовното влияние на Бодхисатва Майтрея върху Рудолф Щайнер чрез инспирация)112, Учителя Беинса Дуно казва: „Аз искам да образуваме силна вълна от седемте цвята, защото Христос е близо до физическото поле. И Той присъства тази година на събора. Всички тези стихове [от Завета на цветните лъчи на Светлината] са извадени под Негово ръководство, затова винаги, когато ги употребявате, Господ ще ви бъде на помощ... Христос никога не е присъствал така, както тази година присъства... Оказва се, че чрез ключовете, дадени ни от Рудолф Щайнер, можем да разпознаем в тази конкретна методологическа дейност на Учителя Петър Дънов изявлението на Бодхисатва Майтрея. Основателят на антро-пософското движение много подробно описва как Архангелите, тези Синовете на Огъня, придобиват своята човешка степен на развитие на Древното Слънце чрез излъчването и проявлението на Светлината.114 Известно е, че развитието на Бодхисатвите е дълбоко и вътрешно свързано с Архангелската йерархия и с етапа от развитието на Слънчевата система, наречен Древно Слънце.115 Съотнасянето на всички споменати факти ни помага да разберем по-ясно и конкретно следното загадъчното предсказание на Рудолф Щайнер: „Източните мистици можеха да си представят, че потопените в огъня, в светлината на Слънцето чисти акашови форми ще дойдат в течение на пет хиляди години от озарението на Буда насам като един вид свита на този, който не може да бъде познат чрез източната мистика..., ще дойде нещо, което ще направи възможно чрез една пречистена морална атмосфера на Земята... да ходят Синовете на Светлината и Огъня, не въплътени във физическата форма, а като чисто акашови форми.
към текста >>

0.26694893836975