НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
118
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_14 Великата симфония на теменужките
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Учителят бе казал навремето, че когато цветята и дърветата цъфтят, то ангелите слизат на земята и пресъздават с песните си този чуден свят от цветове и
багри
и че с песните си славословят Бога.
Това беше истинският път на Школата и на онези, които искаха да се подвизават в Пътя Господен. И оттогава, всяка година, с голямо оживление и нетърпение аз очаквам пролетта. Когато пролетта настъпи, природата се събуди, тревата поникне, дърветата се разлистят и всичко се раззелени наоколо, аз тръгвам към Витоша и търся горска пътечка. Вървя по нея и с отворени ноздри чакам да усетя благоуханието на горски теменужки. Та това е най-великата симфония на пролетните цветя.
Учителят бе казал навремето, че когато цветята и дърветата цъфтят, то ангелите слизат на земята и пресъздават с песните си този чуден свят от цветове и
багри
и че с песните си славословят Бога.
Вървя аз по горската пътечка, долавям дъха на нежна горска теменуга и с мириса и уханието си тя ме поздравява. Веднъж Учителят бе споменал, че уханието на цветята - това е тяхното страдание на земята. Страданието на теменужките е мирисът и благоуханието, което те ни дават. Страданието на человеците по земята е благоухание за ангелите, те го приемат и го преработват. То е почвата, с която те работят, а като работят с тази човешка почва, те посаждат в умовете и съзнанието на човеците семената на светли мисли и новите идеи на човечеството.
към текста >>
2.
3_23 Окултната музика на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Мелодията навлиза в Словото на песента, а песента представлява в този случай един хубав цвят, съставен от листа и
багри
.
"Окултната музика на Учителя" Характерно за окултните песни е, че текстът и мелодията напълно се сливат.
Мелодията навлиза в Словото на песента, а песента представлява в този случай един хубав цвят, съставен от листа и
багри
.
Листенцата са думите на песента, а багрите - мелодията. Това е най-простото обяснение как текстът и мелодията могат да се слеят в едно. Под музика Учителят не разбира само музиката като тоново изкуство. Тя само влиза вътре, но Неговото понятие е много по-широко и дълбоко. Човек трябва да има музикално състояние най-първо в душата си, ума си, сърцето си и това музикално състояние на съзнанието си трябва постепенно да го материализира, като го прекара в ларинкса си и го изрази в думи чрез песен.
към текста >>
Листенцата са думите на песента, а
багрите
- мелодията.
"Окултната музика на Учителя" Характерно за окултните песни е, че текстът и мелодията напълно се сливат. Мелодията навлиза в Словото на песента, а песента представлява в този случай един хубав цвят, съставен от листа и багри.
Листенцата са думите на песента, а
багрите
- мелодията.
Това е най-простото обяснение как текстът и мелодията могат да се слеят в едно. Под музика Учителят не разбира само музиката като тоново изкуство. Тя само влиза вътре, но Неговото понятие е много по-широко и дълбоко. Човек трябва да има музикално състояние най-първо в душата си, ума си, сърцето си и това музикално състояние на съзнанието си трябва постепенно да го материализира, като го прекара в ларинкса си и го изрази в думи чрез песен. "Можеш мислено да пееш, а това мислено пеене може да го материализираш, да го прекараш в ларинкса и да го изразиш с думи." "Аз под музика не разбирам това изкуство, което хората разбират", казва Учителят.
към текста >>
3.
5_03 Златните копринени нишки на Димитринка Антонова
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
"Аз искам да видя одеждата бяла - Говори и пее душата, - Аз искам да видя как там се прелива С безсмъртните
багри
душата." "Аз искам" - говори и пее душата И пръстите странно смълчани, Отново докосват вълшебните нишки От мене до Него прострени!
Благата трябва да бъдат достояние за всички. Благата идват от Небето, слизат на земята и чрез хората се претворяват в дела, угодни Богу. Нишки Вий нишки, от мене до него прострени, Вий, златни, копринени нишки, Недейте се счупва, недейте се къса, О, златни, копринени нишки! Основа красива на тъкан вълшебна, Където душата е бдяла, От много години където тъче се Одежда красива и бяла. Под моите пръсти потрепвате вие И пеете под моите длани, В безмълвна мъка - безмълвното бдение, О, нишки, от слънце облени.
"Аз искам да видя одеждата бяла - Говори и пее душата, - Аз искам да видя как там се прелива С безсмъртните
багри
душата." "Аз искам" - говори и пее душата И пръстите странно смълчани, Отново докосват вълшебните нишки От мене до Него прострени!
Димитрина Антонова
към текста >>
4.
81. ВАСКО ИСКРЕНОВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Лекарите я лекуваха с мазане на различни
багрила
.
Изведнъж от носа му протича кръв. Олеква му. Болестта му минава. Васко почувствал присъствието на Учителя. По онези години „Червения вятър" беше много опасна, като инфекциозна болест.
Лекарите я лекуваха с мазане на различни
багрила
.
Тогава нямаше още лекарства против инфекцията. И много болни от нея си заминаваха. Така Васко получи отговор на своята телеграма и оздравя.
към текста >>
5.
6. ИЗКАЧВАНЕ НА ВРЪХ МУСАЛА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Зората
багри
, сменя цветовете.
От тук групата тръгва нагоре. Напред светлинките, а след тях фенерите. Вървим и вървим. Започва да се зазорява. Небето се просветлява на изток.
Зората
багри
, сменя цветовете.
Достигаме до най-високото езерце, което Учителят нарече „Окото". Кръгло, красиво езерце под самият връх. На възлизане се спирахме при рекичката, която изтича от езерото, там където пресича пътечката, по която вървим. На отиване си миехме лицето, ръцете при рекичката на „Окото", при пътеката. Учителят правеше същото.
към текста >>
6.
38 . МОЛИТВЕНИЯТ ВРЪХ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
А на самият Молитвен връх, след като прекарвахме първо в мълчание, в размишление и съзерцание, след това гледахме зората, която менеше
багрите
си всяка минута, очаквайки първия лъч на слънцето.
Все пак на скалите останаха и някои надписи, които брат Борис Николов, който е каменар и каменоделец изсече в твърдата стена с длето и тези надписи остават за вечни времена. Това са формули, които Учителя ни е дал. Например единия от тях гласи: „Люби Бога, обичай ближния си, търси съвършенството". За тази формула Учителят казва: „Народ, който пази тези свещени думи има бъдеще". Аз не зная как ще ги опази този народ тези думи, но аз ги изсякох с длето и чук, за да ги има.
А на самият Молитвен връх, след като прекарвахме първо в мълчание, в размишление и съзерцание, след това гледахме зората, която менеше
багрите
си всяка минута, очаквайки първия лъч на слънцето.
Той е за нас не само образ на изгрева, но и свещена идея. Ние винаги гледаме да доловим първият лъч на слънцето, т. е. Божественият лъч във всяка работа. Със скалите тук се сближихме. Те станаха като наша домашна обстановка и тези твърди, недостъпни камъни ние ги обикнахме като наше родно място.
към текста >>
7.
ПОД НЕБЕСНАТА ДЪГА НА СЛОВОТО -ПРЕДГОВОР
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Правим това, което прави малката росна капка, пожелала да разкаже за слънчевите
багри
, носени от утринните лъчи.
Не сме белетристи. Разбираме, че за да се снеме на лист хартия изминатия път по Неговите стъпки, трябва да се владее не само голямото изкуство на белетриста, но е необходимо поетичното перо на поета и мистика - одарени майстори на словото. Нещо повече, ако към всичко това се прибави и задълбочения поглед на онзи, виждащ зад завесата на живота, перото ще може да извае Образа на УЧИТЕЛЯ, извисен в непознатите светове, които „око не е видяло". За Неговото Величие ние имаме само усещане, ограничено в скромната духовна култура. Нямаме избор и затова правим, което можем.
Правим това, което прави малката росна капка, пожелала да разкаже за слънчевите
багри
, носени от утринните лъчи.
Тя успява ли да разкаже за слънцето дори онова, което ние, обикновените люде, знаем? Безспорно не! Какво е нашето познание за слънцето в сравнение със знанието на напредналите в своето развитие същества? Въпреки ограниченото разби-ране, нито росната капка, нито ние не преставаме да мислим и разказваме за слънцето. Разказваме това, което сме възприели, което усещаме.
към текста >>
8.
І.ПО НЕГОВИТЕ СТЪПКИ 1. И СЛЪНЦЕТО НИ ОБИЧА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Багрите
на слънчевите лъчи са още далеч под хоризонта.
А по езерата се носеха успокоени мъгли, все още напомнящи за утринната прохлада. Чудесна утрин! Около нас буйната и силна алпийска трева бе приведена и натежала от едри и светли капчици, а клековите клонки бяха накитени с бисерните огърлици на росните капки. Росата днес е изобилна. Няма полъх.
Багрите
на слънчевите лъчи са още далеч под хоризонта.
Тази ранна утрин бе по-свежа и по-ведра. Поемаме дъх от пречистения въздух, слязъл от мокрите била. За нас - зад молитвения връх, на запад, последните звезди още блестяха в сгъстената синева на небосвода, а далеч от нас, много далеч, на изток, зад купола на Мусала напираше светлината на деня. Бързо се сменяваха дългите и широки ивици, обагрени в нежните цветове на дъгата - великолепен прелюд към раждането на деня. Долу, под молитвеният връх, долините още спяха, загърнати от мантията на спокойната пелена на мъглата.
към текста >>
9.
І.7. ЕДИН ДЕН ОТ ЛЕТУВАНЕТО НА РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Понякога, след редица дни, през които светлината щедро раздава
багри
и живот, се зареждат дни, когато плътна, мъглива завеса скрива сътворения свят.
Невидимите архитекти с естетично умение са подредили един неръкотворен храм с просторни салони за лекции, с акустични зали за вдъхновено музициране, с поляни за Паневритмия и с една каменна аудитория - Молитвения връх, откъдето всяка сутрин се очаква раждането на деня и милувката на първия слънчев лъч. Панорамата, която се открива от този каменен престол е величествена. Надалеч се простира широка и просторна долина, приютена между спокойно слизащи склонове, в които доминира свежо-зеленият цвят на боровите гори. А още по-далеч към хоризонта се нижат една след друга планинските вериги и облесени възвишения, които скромно заемат своите места около голямата Рила. Програмата на тази планина е написана.
Понякога, след редица дни, през които светлината щедро раздава
багри
и живот, се зареждат дни, когато плътна, мъглива завеса скрива сътворения свят.
Молитвеният връх тогава остава като едно единствено място, което напомня за познатия нам живот. Често млечно-бялата пелена забулва само долините, над които се извиват смълчани високопланинските вериги. Тогава небосвода е потопен в нюансите на синия цвят, който оцветява и езерата. Такива дни наричаме библейски, понеже напомнят Сътворението. Учителят е назовал някои от езерата с имена на стар и древен език.
към текста >>
10.
І.17. В ТЯХНАТА АУРА - ШВЕЙЦАРИЯ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Богат на ароматни съединения, соли, плодови киселини,
багрилни
вещества и витамини от най-активна категория, този плод е не само храна, но и вълшебно лекарство при стомашни, чревни неразположения и чернодробни смущения.
17. В ТЯХНАТА АУРА - ШВЕЙЦАРИЯ Вишните на китния Изгрев бяха отрупани със сочен и ароматен плод. В страните, където това дърво расте и се развива, познават лечебността и хранителността на вишната.
Богат на ароматни съединения, соли, плодови киселини,
багрилни
вещества и витамини от най-активна категория, този плод е не само храна, но и вълшебно лекарство при стомашни, чревни неразположения и чернодробни смущения.
УЧИТЕЛЯТ обичаше този плод. Той Го препоръчваше както в сурово състояние, така и във формата на сладка, конфитюри, желета и сиропи. Слънчевият следобед, в който посетих УЧИТЕЛЯ, бе един от онези, определен от добрите домакини на Изгрева за вишнобер. Част от набрания плод бе вече в голямата тава, сложена на бавен, но голям огън. Тази тава е обиколила Търновските огнища по време на съборите, посетила и Рилските езера.
към текста >>
11.
І.18. БЪЛГАРИЯ
,
,
ТОМ 4
Но красотата не бе изтъкана само от
багрите
на утрото и зелено оцветения губер на земята.
Зад нея, като през малко прозорче се виждат някои от оснежените върхове на Рила - тази вълшебница на планинския чар, която е приютила в своите пазви най-красивото, което може да има в една планина - остри върхове, неспокойни била, неизброими весели поточета, синеоки езера с кристално чисти води, в които се отразяват и земята, и небето, гори с горди борове, които познават не само гласа на човека. Рила е запазила в своите каменни скрижали спомените от сегашни и най-отдалечените геологични времена. Обширна панорама. Погледът ми сновеше напред, встрани и се радваше на красотата на родната земя. Убедих се, че родината ми е ненагледна и красива.
Но красотата не бе изтъкана само от
багрите
на утрото и зелено оцветения губер на земята.
В тази красота бе втъкано нещо от незримото и неуловимо съдържание, което действа непосредствено на сърцето и окриля душата. Душата знае кое и как да цени. Тези мисли споделих с УЧИТЕЛЯ, когато ме прие след завръщането от дългия път. Очаквах разговора да обхване фронтови въпроси, които бях подредил в своя бележник. Но УЧИТЕЛЯТ поде темата за България и каза следното: - Действително дивна и величествена е картината, която се открива от западния вход на България.
към текста >>
12.
ІІ.27. БЕЛЕЖИТИ ПРЕРАЖДАНИЯ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Само онзи, достигнал върховете на едно изкуство знае, колко е дълъг изминатия път, колко много качества трябва да се придобият, за да се стигне до момента, когато ръката на художника ще нанесе на платното
багрите
, които окото вижда.
Въпросът не е разрешен. Кармичното разрешение се отлага. Зареждат се нови прераждания. Стъпка по стъпка се изграждат условията, когато така ожидания момент за разплатата наближи - кармата да назрее. Разплатата е факт.
Само онзи, достигнал върховете на едно изкуство знае, колко е дълъг изминатия път, колко много качества трябва да се придобият, за да се стигне до момента, когато ръката на художника ще нанесе на платното
багрите
, които окото вижда.
Изминатият път се измерва с прераждания. Само виртуозът музикант знае, както дивно съчетание от способности трябва да се придобият, така хармонично да се координират, за да се претвори нотното писмо във вълшебство. Талантът се придобива от живот в живот. Придобитите качества се пренасят. Опитът е градивен материал, валиден за векове.
към текста >>
13.
ІІ.33. ЛУНАТА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Изгревяни, особено тези, които успяха да посрещнат деня, изпитаха радостта да видят как внезапно лумна първият слънчев лъч, привлечен от чистотата на окъпаното утро, и като че ли по-бързо от всякога озари мълчаливите върхове на Витоша,
обагри
ги с пурпур, заслиза към Изгрева, за да се ръкува с тези, които го очакваха.
Една след друга светкавиците показваха пътя на мълниите и осветяваха с блясък небе и земя. В подобни дни природата ликува. Обилният дъжд е желан. Той носи благодатна влага, носи чистота, а бурните въздушни маси поднасят ведрина и свежест. Винаги след буря настъпват спокойни дни, а нощите привличат погледа с нежния трепет на звездите - вестители на лъчезарно утро.
Изгревяни, особено тези, които успяха да посрещнат деня, изпитаха радостта да видят как внезапно лумна първият слънчев лъч, привлечен от чистотата на окъпаното утро, и като че ли по-бързо от всякога озари мълчаливите върхове на Витоша,
обагри
ги с пурпур, заслиза към Изгрева, за да се ръкува с тези, които го очакваха.
Подобни утрини са редки дори и за Рилските езера. Ние, живущите в града, лишени от възможността да приветстваме настъпилия лъчезарен ден, оставахме до късна вечер на Изгрева, между приятелите, и ако случаят можеше да ни поднесе среща, или разговор с УЧИТЕЛЯ, приемахме това като богат дар на красивия ден. Тази вечер диханието на Изгрева бе така спокойно, на душите ни бе така приятно, че не ни се прибираше в аурата на големия град. Лунният изгрев ни завари в кръга на добрите приятели. Тя изплува над хоризонта като огромно светило и за кратко време се извиси на небосвода.
към текста >>
14.
6.59. ТРУДНИ МОМЕНТИ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Човек трябва да има вдъхновеното перо на истинския художник - поет, или четката на гениалния живописец, за да може да разкаже с думи и
багри
това, което стана някога тук и да се разнесе по етера, за да обхване в своята красота цялата земя.
Помолих Учителя да излезем на поляната да поговорим. Точно на това място исках да водя този разговор, защото тук бяха написани страниците от най-хубавите моменти, преживени в моя живот. На тази прекрасна поляна, от която се откриваше прекрасен изглед към мощно издигащата се Витоша на юг. Поляната беше обкръжена от нежни млади борчета, които бяха немите свидетели на онзи красив живот, който дойде чрез вълната на Любовта. Тези борчета растяха заедно с нас, с обществото и се издигнаха високо.
Човек трябва да има вдъхновеното перо на истинския художник - поет, или четката на гениалния живописец, за да може да разкаже с думи и
багри
това, което стана някога тук и да се разнесе по етера, за да обхване в своята красота цялата земя.
Тази красива поляна беше като някакъв вълшебен, приказен оазис, при който оазис са идвали да пият от великия извор на живота - Учителят, жадните за Великото Божествено Слово - душите от цялата наша планета. Тук идваше смирено да слуша словото на Учителя, изгорен от знойното слънце на Индия, от запад идваше високомерният учен - да провери своите теории. Будни души от цяла Европа - от Франция, от Италия, от Чехословакия, от Югославия и от много други страни, също от Близкия Изток - египтяни, турци, евреи и др. Разнасяше се по етера вестта, че е пристигнал Пратеник от Небето, вест, която се долавяше от най-будните души на човечеството. При тази красива обстановка, всяка душа, която пристъпваше, чувстваше в душата си Словото на Учителя, неизказан мир и огнен подтик за подвизи, за творчество, да бъде Апостол на великите идеи, които ще разтопят омразата, която се шири между човеците и народите, ще даде утеха на страдущата душа, вдъхновение на поета да напише най-хубавите свои песни и сонети, на художника - подтик да нарисува със своята четка красивите картини на природата, на скулптура - с длетото си да оживи мъртвия камък в образи и идеи, на музиканта - да схване и възпроизведе чудните мелодии, които непрестанно звучат в пространството.
към текста >>
15.
116. БЪЛГАРСКАТА КИТЕНИЦА
,
,
ТОМ 5
Ето един обикновен пример от богатата българска китеница, нали знаете, че българите когато тъкат чергите си втъкават безброй
багри
, цветове и чудни са техните китеници.
Този офицер бе брат Божков. За него това изказване на Учителя не бе противоречие, но за нас бе любопитно. След свършването на беседата той отиде да се извини на Учителя и ни каза, че наистина в джоба му има пистолет, защото той е висш офицер и е задължен да носи оръжие за охрана. Та изводът е този, че човешката душа, за да направи връзка с Бога и да чуе Словото Му трябва да бъде от вътре чист и най-важното е да има вяра, а чрез вярата човек се доближава до вътрешната връзка, която осъществява общението му с Бога. А да сложиш пистолет в джоба си означава, че ти не разчиташ на връзката си с Бога, а на човешки изобретения и затова Учителят започна така ни в клин, ни в ръкав.
Ето един обикновен пример от богатата българска китеница, нали знаете, че българите когато тъкат чергите си втъкават безброй
багри
, цветове и чудни са техните китеници.
Та всеки един от нас представляваше цвят, представляваше отделна нишка, втъкана и изтъкана в тази българска китеница. А сега ще разкажа някои подобни случаи. В салона един страничен посетител дошъл от любопитство, за да чуе какво говори Дънов. Като слушал понеже дошъл от любопитство нищо не разбирал и говорът на Учителя му изглеждал на обикновена попщина. Така навремето свещениците говореха едно, а вършеха друго и това се казваше попщина.
към текста >>
Всеки един от нас имаше свой път, беше нишка в този стан, който се тъчеше и който изтъка една българска китеница с български
багри
и това е българска китеница.
Това е разрешението на задачата." Сестрата слуша и вече разбира, че Учителят е дошъл с джобното фенерче да я освети и да даде един лъч на надежда, а останалото тя ще разреши сама като се свърже с Духът, който носи Светлина в ума и Виделина в душата на човека. Ето тук разказах няколко случая, които носеха съдбовен порядък за онези, които ги изпитваха. За нас останалите бяха обикновени опитности от времето на Школата. Тук имаше образи най-различни и ние се оглеждахме в Словото на Учителя и понякога на неговото огледало ние не можехме да се познаем. Впоследствие когато част от това Слово и от светлината на това Слово се втъкаваше в нас по най-необикновен начин то тогава в съзнанието ни проблясваше светлинка и ние търсехме тази светулка, която ни извеждаше на правия път.
Всеки един от нас имаше свой път, беше нишка в този стан, който се тъчеше и който изтъка една българска китеница с български
багри
и това е българска китеница.
Нашите опитности от времето на Учителя изплетоха и изтъкаха разноцветната българска китеница. Такива бяхме -многообразни и в това многообразие виждахме как Словото на Учителя минаваше и търсеше да изтъче чрез нашият живот най-красивата форма, зад която трябваше да се прикрие големият и Високият идеал от Словото на Учителя. За света Школата на Учителя остана непозната, но за нас бе живот и съдба. Аз съм на разговор пред Учителя. „Представи си, че се намираш на дъното на кладенеца и досега капака от горе бил затворен.
към текста >>
16.
185. БОИ ЗА ХУДОЖНИЧКАТА ЦВЕТАНА СИМЕОНОВА
,
,
ТОМ 5
Художниците идваха на Изгрева, споделяха за тяхното изкуство и Учителят им даваше съвети за светлината, за цветовете, за
багрите
и за проекцията.
185. БОИ ЗА ХУДОЖНИЧКАТА ЦВЕТАНА СИМЕОНОВА На Изгрева имаше няколко художника, които рисуваха умело и имаха сполучливи платна. Учителят имаше отношение към това изкуство и няколко пъти сме ходили на изложби на художници. Дори има и една такава снимка където сме тримата - аз, Учителя и Боян Боев застанали пред сградата на Художествената галерия.
Художниците идваха на Изгрева, споделяха за тяхното изкуство и Учителят им даваше съвети за светлината, за цветовете, за
багрите
и за проекцията.
Учителят имаше друг поглед, друг взор и друго виждане за цветовете понеже за него те бяха живи светлини. По този въпрос той е говорил много особено, когато той даде за задача да се работи с краските, т.е. с цветовете и дори издаде една книжка „Завета на цветните лъчи на светлината". Тези краски и цветове той ги даваше от дъгата на спектъра, бяха сложени по особен начин и дори в Горницата на вилата при лозето в Търново имаше разноцветни ленти, които бяха закачени на стената по особен начин. На много места в беседите му ще намерите мисли на Учителя изказани във връзка с вътрешното съдържание и смисъл на различните краски от спектъра на светлината и за светлината изобщо.
към текста >>
17.
68. НА ЕКСКУРЗИЯ ДО БИВАКА - ЕЛ ШАДАЙ
,
,
ТОМ 6
Изтока се
багри
в розово.
Седнали са с групичката да ни чакат. Сядаме и ние да починем. Блестящи звезди, тъмни силуети. Леко, сребристо зазоряване. Една чучулига се издигна над нас и запя.
Изтока се
багри
в розово.
Учителят говори тихичко. Продължаваме по сипеите. Там на полянката над тях Той пак е спрял и ни чака. Ще посрещнем слънцето - този символ на Великото Слънце, което дава живот на всичко. Той е изправен с шапка в ръка.
към текста >>
Изтока е красив със своите розововиолетови
багри
, които се менят всеки миг и стават все по-бледи и по-бледи, почват да златят и първият лъч ги пробожда и заиграва в пространството.
Там на полянката над тях Той пак е спрял и ни чака. Ще посрещнем слънцето - този символ на Великото Слънце, което дава живот на всичко. Той е изправен с шапка в ръка. Той е тържествен, загледан в далечината и сякаш не гледа в тази точка, от където ще изгрее слънцето, а някъде далеч, далеч - шеметно далеч зад нея. Ние се нареждаме край Него.
Изтока е красив със своите розововиолетови
багри
, които се менят всеки миг и стават все по-бледи и по-бледи, почват да златят и първият лъч ги пробожда и заиграва в пространството.
След него два, три, четири... Светлото око трепти от радост и буди радост в нас. Ние започваме молитва, а то се издига, издига пред нашите възхитени очи и бърза да обгърне с лъчите си всичко и всички, да ги поздрави, да ги целуне, да ги зарадва и ободри. Когато завършихме молитвата, картината беше прекрасна и толкова различна от преди половин, един час. „Светлината разкрива славата на деня, а тъмнината - величието на нощта", каза Учителят тихо и продължихме нагоре. Сега разбрах какво беше онова, което дирех да назова, което чувствувах, особеното, което ме вълнуваше в нощта - нейното величие.
към текста >>
18.
75. ЛЕТУВАНЕ НА СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА
,
,
ТОМ 6
Хоризонтът почва да се
багри
.
Какво знаем ние, малките, за Него? Гледаш Го човек като човек! Седнал редом с нас в студената утрин, наметнат с шал. А такива нечовешки, Божествени слова чуваме от Него и такива нечовешки, Божествени дела видяхме от Него. Изтокът светлее.
Хоризонтът почва да се
багри
.
Невидим художник мени картините пред очите ни ежеминутно в най-нежни тонове и краски -розови, златисти, пурпурни, виолетови и им придава най-причудливи фантастични, форми. Всяка сутрин картината е нова и неповторима. Над нас е лазур, а под нас - океан, вълни - мъгли. Или пък долу картината е ясна, а над нас са облаци. Понякога мъгли пропълзяват завчас от долу към нас и ни обгръщат така гъсто, че ние не можем един друг да се разпознаем.
към текста >>
19.
86. СВЕЩЕНИЯТ ОБРАЗ
,
СТОЯНКА ИЛИЕВА
,
ТОМ 8
В една хубаво нарисувана картина, в която художникът е постигнал хармонично съчетание между идея, съдържание и форма, между израз, линия и
багри
, може ли да се подчертава една страна, а да се подценява друга?
Учителят ни правеше достъпното постепенно. Той не бързаше, работеше с необикновено постоянство, с ненадминато усърдие и даде незабелязано за нас самите голям тласък на нашето духовно развитие, на нашата еволюция. Затова и ние Му дължим и във вековете обич, признателност, благодарност. Без това знание и светлина, бихме били в безпътица сега, в усилното време, в което живеем, предсказано от Учителя. Когато се запитваме, кое беше характерно за Учителя, изпадам в голямо затруднение.
В една хубаво нарисувана картина, в която художникът е постигнал хармонично съчетание между идея, съдържание и форма, между израз, линия и
багри
, може ли да се подчертава една страна, а да се подценява друга?
И външно и вътрешно Учителят беше нещо завършено, цялостно, изградено напълно. Ако Той изискваше ние да постигнем това, колко повече Той го притежаваше в голяма мяра. Един образец неповторим на външен и вътрешен финес и съвършенство. У Него беше видимо покритието между живота Му, постъпките Му и онова, което проповядваше. Иначе как би могъл да изисква от нас искреност, правдивост?
към текста >>
20.
87. ПОЕЗИЯТА ОТ МОЕТО ВЪТРЕШНО НЕБЕ
,
СТОЯНКА ИЛИЕВА
,
ТОМ 8
Всяка песен, всеки бисер светъл от дъгата
багри
озарява, на криле ефирни възвисява в скръб сърцето залиняло. 6.
С бисерно огърлие от песни ангел от небето долетя още в утрото прозрачно, ведро, на събудената младост. 2. С тях възтрога дивен, красотата от лазурни светове дойде, сноп лъчи разкри ни чистотата, съхранената в капката роса. 3. В слънчевата люлка залюляха те душите и мечтите, разпиляха облаците тъмни, буреносни не веднъж от нашето небе. 4. Втурнаха се като свежа струя и наситиха сърцата с радост, с тях живяхме, с тях вървяхме в устрем все към озарени върхове. 22Ж1964 г. 5.
Всяка песен, всеки бисер светъл от дъгата
багри
озарява, на криле ефирни възвисява в скръб сърцето залиняло. 6.
Но по пътя връхлетя ни буря, остър трясък, грохот заглуши песните ни като ято птици в бурята затихнаха дори. 7. И сега звучат унило, тъжно, като хубав спомен отлетял, тук и там от скъсаните струни те извличат нашата печал. 8 Нали всяка буря отминава, и през облак слънце се усмихва, песните ни пак ще ни издигнат на криле към слънчеви простори. Песните са публикувани, а историята на тяхното създаване е описана в поредиците на "Изгревът", том ПЕСНИТЕ НА УЧИТЕЛЯ Днес тя е останала заградена от висока ограда в територията на посолството на бившия СССР, т.е. днешна Русия.
към текста >>
21.
6. ПРИ СТЪЛБАТА
,
,
ТОМ 8
От изгряването на слънцето, той е започвал като него: великолепен, вълшебен със своите
багри
и красота, със своята поезия; работлив, уморителен, очакващ своята почивка след това.
Пред стаята на Учителя! По двора! Денят е отминал. Всеки му е платил своя дан. От ранно утро той е бил интересен.
От изгряването на слънцето, той е започвал като него: великолепен, вълшебен със своите
багри
и красота, със своята поезия; работлив, уморителен, очакващ своята почивка след това.
И ето я. Учителят я прави по-хубава, по-желана, неописуема. В стаята на Учителя е светло. Учителят още говори с ученик. Пред стаята на Учителя е светло.
към текста >>
22.
32.СЕСТРА ДАРЛИНКА СЪНУВА
,
,
ТОМ 8
- Надпреварвани в
багри
и хубост.
32. СЕСТРА ДАРЛИНКА СЪНУВА Някаква вълшебна музика я понася, издига. Една гиздава полянка -посреща. Маргаритите надянали разкошни венци, карамфилите облекли скъпи премени. А другите цветя.
- Надпреварвани в
багри
и хубост.
Полянката е в най-празничен вид. Полянката посреща гости. Тук-там някои нагиздени хубавици пошушват. Други - кокетно усмихва-т.А младите момци. Издигнали високо глави над тях, оглеждат ги и им се радват, радват.
към текста >>
23.
74. НЯКОГА С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША
,
,
ТОМ 8
Виолетовото небе сменя бързо тон към сивосинкаво, към син, а слънчевите предвестници се надпреварват да покажат своето изкуство в съчетание на
багри
и да представят слънцето в най-тържествен вид.
Оросен от утринната роса, свеж и благосклонен той ни повежда нагоре, нагоре. Малки храсти и ранни пролетни цветя приветствуват ранните гости и някои от тях възкликват: "Слънцето". Учителят се спира, обръща се към изток и снема своята бяла шапка. Всички се обръщаме. Една чудна картина е нарисувало утрото за наша голяма радост и изненада.
Виолетовото небе сменя бързо тон към сивосинкаво, към син, а слънчевите предвестници се надпреварват да покажат своето изкуство в съчетание на
багри
и да представят слънцето в най-тържествен вид.
Една истинска, сърдечна и неизмерима благодарност отправях тогава към моя Учител благ, Който ме изведе в този ранен час от моето легло, Който ме доведе до тук и ме изправи пред тази чудна красота. А полето ухаеше на цъфнал цвят, разбуждаше се от сладък сън и отмяташе сребристи завивки от топлата снага. "Сипеят". - Колко съм била внимателна докато премина това място. Учителят стъпва смело. Внимателно, но смело.
към текста >>
24.
77. НА СЛЕДВАЩИЯ ДЕН В РАННИ ЗОРИ
,
,
ТОМ 8
Предвестници бързат, светилници носят, явяват се в блясък и
багри
безброй, злато разтопяват, със него рисуват и диплят коприна, разтилат, кроят. 5.
прелитам крилата към върха там горе, беседа да слушам. Учителю благ! 3. Пътеката бързо минавам без отдих, там горе пристигам в предслънчев живот, безшумно присядам, на изток поглеждам. А там! се открива безмер красота. 4.
Предвестници бързат, светилници носят, явяват се в блясък и
багри
безброй, злато разтопяват, със него рисуват и диплят коприна, разтилат, кроят. 5.
Слушатели идват, поспират и сядат, и те се заглеждат в зората брилянт, Учителят благи пристигна и спре се -в този миг Първенецът долитна крилат. 6. Донесе ни поздрав, донесе ни здраве, донесе обилно богатство - без мер -откри ни полето, небето, простора донесе ни чакан топлик през студа. 7. Полето отметна сребристи воали, лъчи заиграха по росни треви, небето наметна великата дреха, а ние запяхме: Грее слънцето... 8. Изпяхме задружно таз хубава песен, любима на всички тук братя, сестри, Учителят благи, Учителят светъл, отвори уста, това ни каза: "...Иска ли да се развива правилно, човек първо ще приеме светлина, после - топлина, след това - въздух и най-после твърда храна за тялото. И тъй, като живее на земята, човек се нуждае от въздух, като храна за своя етерен двойник, за астралното си тяло.
към текста >>
25.
82. СТИХОВЕТЕ НА ДИМИТРИНА АНТОНОВА
,
,
ТОМ 8
2. С цигулка, дигната в ръка за песента на
багри
рой и на лъчи на сутринта -То беше Той!
Чак лещакът оттогава спомени е съхранил. 6. Ти вървиш, вървиш нагоре по пътечката сама. И люлее те безбрежна, пълна с радост тишина. На Ел-Шадай 1. На Ел-Шадай, когато бях, веднъж видях: при изгрев слънце образ свят, в лъчи порой -то беше Той!
2. С цигулка, дигната в ръка за песента на
багри
рой и на лъчи на сутринта -То беше Той!
3. То беше Той. При изгрев тих на Ел-Шадай. И не в един, и не във два порой лъчи се Той яви. 4. И днеска знам, отде е Той. На Ел-Шадай, когато бях, видях Го аз -в лъчи порой, то беше Той. 5.
към текста >>
3. Не съм ли песен аз във Тебе родена кой знай, де, кога... Родена с
багрите
красиви на седмоцветната дъга. 4.
От бездна към изход, към радост и песни, нагоре се вие пътека една. Свободно здрависва просторите златни, и пърхат над нея блестящи крила. 1. Сред струните не съм ли струна на твойта арфа, що трепти в ръката ти през вековете по пътя пламнал от звезди? 2. Не съм ли песен аз на нея, не съм ли звук и тих акорд? Не ме ли слушаш Ти притихнал и слънчевият небосвод?
3. Не съм ли песен аз във Тебе родена кой знай, де, кога... Родена с
багрите
красиви на седмоцветната дъга. 4.
Сред струните не съм ли струна, на Твойта арфа, тих акорд, симфония на вековете и на безсмъртния живот? Песен 5. Но кой ме знай и кой ме слуша, не Ти ли само, само Ти? Защото само Ти си арфа през вековете, що трепти. 6. Във звезден свят ме Ти намери, оттам ме кротко призова.
към текста >>
26.
37. ТЕОСОФИТЕ
,
,
ТОМ 8
Но той с такива подробности описваше всяко табло, всяко творение на художника когото разглеждаше, с всичките подробности в рисунъка, било в нюансите на цветовете, на
багрите
.
Това беше нещо много елементарно, детско, наивно в техните очи за изостанали в развитието си души, които трябва сега да се учат на такива елементарни неща. Затова те със своето големство пропуснаха да пият от най-чистия извор на Словото. Аз познавам Николай Райнов, зная го като професор по история на изкуствата в художествената академия, където изявяваше огромни знания, голяма ерудиция. Неговите лекции по история на изкуството съм посещавала с интерес. Тогава академията нямаше още прожекционен апарат.
Но той с такива подробности описваше всяко табло, всяко творение на художника когото разглеждаше, с всичките подробности в рисунъка, било в нюансите на цветовете, на
багрите
.
Но той самият пиеше до вцепеняване, пушеше и т.н. макар че през последните години на живота си той пожела да види Учителя. Неделчо Попов е бил с него голям приятел, пожелава да го заведе в Мърчаево при Учителя. Щото Николай Райнов казал така на Неделчо: "Аз чувствам, че Той ме ръководи, когато аз пиша вдъхновено". Николай Райнов има разкошна литература на един така богат български език, че вие можете да се учудите само на това богатство.
към текста >>
27.
10.Учителят ни води по нов път
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Или когато утринното слънце освети някоя полянка цяла осеяна с цветя, по които росните капки отразяват слънцето в разни
багри
, за кого е тази красота?
Ако човек вижда красотата и величието на природата, много по-големи радости би имал. Човек още не е видял, нито осъзнал богатството, разнообразието, големия живот в природата от който той е част. Ние тепърва трябва да се възпитаваме, да развиваме нашето вътрешно виждане по отношение на природата. Всякога, когато съм ходила из планините и съм се спирала да наблюдавам живота, който блика във всяко кътче, например покрай някое малко изворче забутано някъде, той извира, носи живот около себе си, множество цветя са нацъфтяли около него, красота и свежест лъхат покрай него и съм се питала кой вижда тази красота? За кого природата е създала такава красота?
Или когато утринното слънце освети някоя полянка цяла осеяна с цветя, по които росните капки отразяват слънцето в разни
багри
, за кого е тази красота?
Или тяхното бълбукане на малките поточета, които унасят човека в света на музиката, внасят мир и тишина в него, ако се остави на техните песни. Има ли място в природата където да няма живот? Дори тревните постелки, по които ние стъпваме, каква красота на зелени багри и форми, на тревицата, природата е надарила. Ако човек има очи навсякъде може да вижда красота и красота. За кого е създадена и кому е необходима?
към текста >>
Дори тревните постелки, по които ние стъпваме, каква красота на зелени
багри
и форми, на тревицата, природата е надарила.
Всякога, когато съм ходила из планините и съм се спирала да наблюдавам живота, който блика във всяко кътче, например покрай някое малко изворче забутано някъде, той извира, носи живот около себе си, множество цветя са нацъфтяли около него, красота и свежест лъхат покрай него и съм се питала кой вижда тази красота? За кого природата е създала такава красота? Или когато утринното слънце освети някоя полянка цяла осеяна с цветя, по които росните капки отразяват слънцето в разни багри, за кого е тази красота? Или тяхното бълбукане на малките поточета, които унасят човека в света на музиката, внасят мир и тишина в него, ако се остави на техните песни. Има ли място в природата където да няма живот?
Дори тревните постелки, по които ние стъпваме, каква красота на зелени
багри
и форми, на тревицата, природата е надарила.
Ако човек има очи навсякъде може да вижда красота и красота. За кого е създадена и кому е необходима? Животът се изразява в красотата. Животът е мощното, което твори и създава формите в природата в едно велико разнообразие. Неизброими са формите, които животът създава в природата.
към текста >>
28.
12. НОВИТЕ СКРИЖАЛИ
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
Росни капки по нея пречупваха меките, топли слънчеви лъчи и багреха чудната завеса с най-нежни фини
багри
на слънчевия спектър, което я правеше омайна, нежна гледка.
(Циркусът на този връх е наречен от Учителя „Олтар"). Видях Новите скрижали в тишината на святата Рилска пустиня, дето ни звяр минава, нито птички прелитат, дето само ангелите пеят, дето само тихият Божи глас се чува. Сама, уединена в тази обител, млъкнах и аз, млъкна и сърцето, едва се чуваше да бие. Видях, нещо особено видях. Някаква необикновена завеса, грандиозна, спокойна, от никакъв вятър неполъхвана, ръце не я държаха, нито подпора някаква я крепеше - свободно, тихо се движеше в пространството като волна птичка, непознала страх, ни мъка на гонение.
Росни капки по нея пречупваха меките, топли слънчеви лъчи и багреха чудната завеса с най-нежни фини
багри
на слънчевия спектър, което я правеше омайна, нежна гледка.
Да кажа каква беше материята на тази завеса, не мога - нито наяве, нито насън съм виждала такава. Зная само, че изпитвах страх и трепет, да не би тази истинска и немиражна гледка изчезне някак от пред очите ми. Чувствувах, че има още нещо недовършено. Както чувствувах, така излезе. В един момент на платното се очертаха два почти еднакви образа - единият на лявата му страна, другият на дясната.
към текста >>
29.
26. АУРАТА НА УЧИТЕЛЯ
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
Обаче това, което видях при Учителя, беше друго: Цветна обвивка с
багрите
на спектъра обграждаха цялото тяло на Учителя и тялото като че се губеше в нея.
26. АУРАТА НА УЧИТЕЛЯ Видях аурата на Учителя няколко пъти и то обикновено неделен ден след беседата, която Учителят държеше редовно от 10 до 11 и половина, 12 часа преди обяд. Защо това ставаше след неделната беседа, а не след някои от другите беседи, които Учителят изнасяше в сряда, петък или неделя в 5 часа сутринта? Аз това го обяснявам: Неделните беседи винаги биваха по-дълги и аз имах възможност да концентрирам вниманието си по-продължително. Когато за пръв път видях аурата на Учителя, изненадах се много, защото дотогава имах друга представа за аурата на човека. Нали още от детство виждах образи на светии в църква - образи с ореол около главата.
Обаче това, което видях при Учителя, беше друго: Цветна обвивка с
багрите
на спектъра обграждаха цялото тяло на Учителя и тялото като че се губеше в нея.
Ясно виждах образа на Учтиля, но вниманието ми се приковаваше от хармонично преливащите се цветни нюанси около него. Светлинната обвивка остана до края на молитвата, която редовно правехме след завършване на беседата. Тя може би се е запазила и след това, но аз вече не я виждах, вероятно поради разсейването на вниманието ми, причинено от движението и шума, които настъпват след беседата. Ето какво наблюдавах в аурата на Учителя през цялото време: Светлите багри не бяха наредени както при небесната дъга, а разпръснато, но пак хармонично, някъде преобладаваше розовата багра, другаде - виолетовата, жълтата, зелената и т.н. Защо беше така?
към текста >>
Ето какво наблюдавах в аурата на Учителя през цялото време: Светлите
багри
не бяха наредени както при небесната дъга, а разпръснато, но пак хармонично, някъде преобладаваше розовата багра, другаде - виолетовата, жълтата, зелената и т.н.
Нали още от детство виждах образи на светии в църква - образи с ореол около главата. Обаче това, което видях при Учителя, беше друго: Цветна обвивка с багрите на спектъра обграждаха цялото тяло на Учителя и тялото като че се губеше в нея. Ясно виждах образа на Учтиля, но вниманието ми се приковаваше от хармонично преливащите се цветни нюанси около него. Светлинната обвивка остана до края на молитвата, която редовно правехме след завършване на беседата. Тя може би се е запазила и след това, но аз вече не я виждах, вероятно поради разсейването на вниманието ми, причинено от движението и шума, които настъпват след беседата.
Ето какво наблюдавах в аурата на Учителя през цялото време: Светлите
багри
не бяха наредени както при небесната дъга, а разпръснато, но пак хармонично, някъде преобладаваше розовата багра, другаде - виолетовата, жълтата, зелената и т.н.
Защо беше така? Наблюдавах аурата и я съпоставях с преобладаващата идея в беседата: когато Учителят застъпваше повече идеята за любовта, преобладаваше розовата багра; когато той говореше за мъдростта, преобладаваше жълтата багра; застъпваше ли повече материалните въпроси - зелената багра и пр. Но и която багра от спектъра и да доминираше, останалите повече или по-малко бяха запазени. Така че ако някой не чува беседата, а вижда аурата, стига да я разбира, би могъл да каже коя е основната тема на беседата. По същата причина всеки път, когато виждах аурата на Учителя, тя биваше различна.
към текста >>
Светлите
багри
се пръскаха надалеч от тялото на Учителя и вероятно мнозина от присъствуващите са ги чувствували.
Защо беше така? Наблюдавах аурата и я съпоставях с преобладаващата идея в беседата: когато Учителят застъпваше повече идеята за любовта, преобладаваше розовата багра; когато той говореше за мъдростта, преобладаваше жълтата багра; застъпваше ли повече материалните въпроси - зелената багра и пр. Но и която багра от спектъра и да доминираше, останалите повече или по-малко бяха запазени. Така че ако някой не чува беседата, а вижда аурата, стига да я разбира, би могъл да каже коя е основната тема на беседата. По същата причина всеки път, когато виждах аурата на Учителя, тя биваше различна.
Светлите
багри
се пръскаха надалеч от тялото на Учителя и вероятно мнозина от присъствуващите са ги чувствували.
към текста >>
30.
19. СТРЕЛКАТА НА ВРЕМЕТО
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
Както слъчевите лъчи се пречупват от росните капки и правят
багрите
на цветята още по-красиви, така и Словото, разляло се върху цветните коронки, усилва аромата им, за да могат отдалеч да привличат работливите пчели и игривите пеперудки.
Катедрата на Учителя беше земята, специално Българската земя: дето ходеше, дето стъпваше или сядаше, той навсякъде говореше. Когато отиваше на планината, на екскурзия, с него и около Него всякога имаше хора: негови ученици, негови последователи и външни хора - любители на планината и на екскурзиите. Седнал на камък на висок планински връх, и там Учителят говори. И от най-високия планински връх на България - върхът Мусала, се разнасяше Словото на Учителя. И широките равнини и разноцветните поляни не са лишени от този дар.
Както слъчевите лъчи се пречупват от росните капки и правят
багрите
на цветята още по-красиви, така и Словото, разляло се върху цветните коронки, усилва аромата им, за да могат отдалеч да привличат работливите пчели и игривите пеперудки.
Какво ще кажат бистрите и кристалночисти води на планинските езера? И те няма да премълчат за Словото, което водите им отнасяха към океана на живота. Но и черноморските води ще озвучават Словото, което се е докосвало до техните непрестанно разливащи се вълни. И малките, обикновени стаи, както и малките, и по-големи салони чакат реда си, и те да кажат, че и в тях десетки години се е слушал гласа на Словото, предшествувано от песните и молитвите на души, жадни за Него. Дето и да проповядваше Словото, в малки или големи салони, то не оставаше там, затворено, ограничено от четири стени.
към текста >>
31.
7. ПЪРВИ МАЙ 1935 г. - ЦЕНТРАЛНИЯТ ЗАТВОР (РОЗОВОТО КЪТЧЕ)
,
Милка Говедева
,
ТОМ 13
Кожената змия се уви около раменете и разкъса блузата, израни лицето - потеклата кръв
обагри
страните й.
Той удряше с бича по вратата на първа килия и крещеше: „Дайте по-скоро ключа! " Побледнял, с изпъната суха кожа по черепа, той действително напомняше символична фигура на смъртта. Липсваше му само традиционната коса, заменена сега с по-свирепо оръжие - коженият бич, който свистеше яростно. Когато най-сетне вратата на килията се отвори, ударите на бича се понесоха върху главите на затворничките. На предна линия бе Милка.
Кожената змия се уви около раменете и разкъса блузата, израни лицето - потеклата кръв
обагри
страните й.
Политзатворничките бяха натикани в карцера - циментена тясна дупка с желязна решетка вместо врата. Карцерът бе разположен под клозета на горния етаж. Оттам се просмукваха нечистотии и таеха върху главите ни, проникваше смрад. В десния ъгъл имаше дупка - гнездо на плъхове, които свободно пъплеха между нас. Не можахме нито да легнем, нито да седнем дори - така плътно бяхме натъпкани.
към текста >>
32.
1. УВОД
,
Цветана Щилянова
,
ТОМ 13
И да свалиш тази Виделина от духовния свят чрез
багрите
на светлината и цветовете на лъчите на физическата светлина, означава не само умение в това изкуство, а означава общение на човешката душа с Бога.
Те са част от грешките на някои от последователите на Учителя. Истинският морал е общ за всички същества. Това е вътрешният път за всеки, който иска да върви по пътя на съвършенството, а това е път на чистотата, която е Виделина в духовния свят. Именно там, духовните очи на художника съзират Виделината, която е свят на хармония от светлини, звуци и форми. Това е свят на Мъдростта, чрез който работят Великите Учители.
И да свалиш тази Виделина от духовния свят чрез
багрите
на светлината и цветовете на лъчите на физическата светлина, означава не само умение в това изкуство, а означава общение на човешката душа с Бога.
Когато човек има общение със светлината, той влиза в порядъка на чистата и светлата мисъл, слизаща от духовния свят. Когато човек има общение с Виделината, той влиза в общение с хармонията на формите и звуците от света на Мъдростта, и когато прехвърли и пресъздаде част от тази хармония, и част от тази светлина, то неговата аура носи светлия отпечатък на едно състояние на човешката душа и на човешкия дух. Тези състояния са свещени, но към тези състояния се стремят и други сили, които желаят да обсебят това състояние, и тогава в човешкото съзнание настъпва тъмнина и той загубва връзката си със собствената си душа и със собствения си дух. Тогава човек става плячка на сили, които се изразяват и се проявяват чрез онези, които се подвизават около него, и тогава започва онази дисхармония в ума, сърцето и постъпките на хората. И оттам идват и започват човешките страдания.
към текста >>
33.
2) Второ тефтерче
,
Цветана Щилянова
,
ТОМ 13
Сребристи и златисти
багри
, напластени нежно червеникави, сивкави и синкави бои в потрета на един военен.
Четвъртък - благородство, мощ. Петък - облагородяване сърцето. * * * Сряда, 16 май 1928 г. Гойя - изучавал, проповядвал на много художници, като проучавал какво те мислят върху човека и живота, така се е избавил от чужди влияния. В неговите работи личи хумор и тънка наблюдателност, особена близост към народния бит.
Сребристи и златисти
багри
, напластени нежно червеникави, сивкави и синкави бои в потрета на един военен.
Дамски портрети - особен майстор бил на тях. Той дири живописното и характерното, независимо от предписанията на църквата. Няколко картини на тореадори и пикадори. Гойя е и майстор на цялата природа - одушевена и неодушевена. Картини, с които бичува обществени недъзи, а особено управлението, поради което бил принуден да напусне Мадрид и Испания, и да се посели в Бордо, гдето изработил нова сюита картини от този род.
към текста >>
По-живи и по-хубави са рисунките му - Маргарита Валоа, Анжуйски херцог, Елисавета Австрийска (с
багри
), конен портрет на Хенрих II, Карл IX (Лувър), Елисавета Австрийска (най-хубавият му портрет, подробностите са изписани по-модерно, свободно), Мария Стюарт (един от най-мрачните му портрети).
* * * Французко изкуство Миниатюристи... 16-то столетие. Архитектура - градеж на замъци - национални особености. Амбоас, Шотодьо... Скулптура - франко-фламандска... Жан Бужн - Декор на Лувър, Диана със сърна. Жермен Пилон - Гробница на Хенрих II Живопис - Жан Кузен (преди Ренесанса), Семейство Ку - известно в историята на живописта - портретисти и миниатюристи - Жан Клуе и внукът му Франсоа Клуе. Екатерина Медичи, Хенрих II французки, конен портрет на Франциск I.
По-живи и по-хубави са рисунките му - Маргарита Валоа, Анжуйски херцог, Елисавета Австрийска (с
багри
), конен портрет на Хенрих II, Карл IX (Лувър), Елисавета Австрийска (най-хубавият му портрет, подробностите са изписани по-модерно, свободно), Мария Стюарт (един от най-мрачните му портрети).
17-то столетие...
към текста >>
34.
5. ОТЗИВИ И ВПЕЧАТЛЕНИЯ
,
Цветана Симеонова
,
ТОМ 13
Даровита художница, изложителката Цветана Гатева Симеонова е представителка на реалистичната живопис с подсилена изразност на
багрите
.
5. ОТЗИВИ И ВПЕЧАТЛЕНИЯ Независимо от дружеството на жените художнички, една негова членка, Цветана Гатева Симеонова в салона Ars излага свои картини самостоятелно. Завършва нашата академия, ученичка на професор Иван Мърквичка и на Цено Тодоров, Симеонова излага за втори път в София самостоятелно. Излагала е често обаче в провинцията.
Даровита художница, изложителката Цветана Гатева Симеонова е представителка на реалистичната живопис с подсилена изразност на
багрите
.
Работите й излъчват весело настроение, съгласувано с леката светла багра. Разнообразна със сюжетите, тя е разнообразна и в материалите; работи с акварел, маслени бои, пастел и молив. Разнообразна е и по художнически интереси. У нея се срещат религиозни сюжети с неизяснени идеи; най-много обработва обаче пейзажа - предимно планински пейзаж - пожънат от Рила и Витоша. Пейзажът й обикновено е откъс с вода, чиито светлинни отрази твърде много допадат на багровата песен, която трепти в пейзажите на Симеонова.
към текста >>
35.
10. КРАСОТАТА НА ЧОВЕШКОТО ЛИЦЕ Стихотворение
,
Цветана Симеонова
,
ТОМ 13
Багрите
на слънчево утро, звуците и песните на славея, чистите води на извора планински, милват и лекуват през израза на твоето лице.
10. КРАСОТАТА НА ЧОВЕШКОТО ЛИЦЕ Стихотворение Необятното небе, слънцето и безбройните звезди, чудните планети с тайнственост светят през израза на твоето лице. Далечни планини с бели върхове, извори и сини езера, трептят с могъщество и сила през израза на твоето лице. Обширните долини с пъстрите цветя, безбройните градини със зрели плодове, цъфтят, ухаят, хранят през израза на твоето лице.
Багрите
на слънчево утро, звуците и песните на славея, чистите води на извора планински, милват и лекуват през израза на твоето лице.
В лазурни колесници с крила от багри и лъчи, самите ангели и Бог твори, поглежда през израза на твоето лице. Цв. Г. Симеонова Източник: „Житно зърно", г. IX (1935), кн. 4-5, с. 117.
към текста >>
В лазурни колесници с крила от
багри
и лъчи, самите ангели и Бог твори, поглежда през израза на твоето лице.
10. КРАСОТАТА НА ЧОВЕШКОТО ЛИЦЕ Стихотворение Необятното небе, слънцето и безбройните звезди, чудните планети с тайнственост светят през израза на твоето лице. Далечни планини с бели върхове, извори и сини езера, трептят с могъщество и сила през израза на твоето лице. Обширните долини с пъстрите цветя, безбройните градини със зрели плодове, цъфтят, ухаят, хранят през израза на твоето лице. Багрите на слънчево утро, звуците и песните на славея, чистите води на извора планински, милват и лекуват през израза на твоето лице.
В лазурни колесници с крила от
багри
и лъчи, самите ангели и Бог твори, поглежда през израза на твоето лице.
Цв. Г. Симеонова Източник: „Житно зърно", г. IX (1935), кн. 4-5, с. 117.
към текста >>
36.
8. ПОСТРОЯВАНЕ НА ИЗГРЕВА
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
като създаваха чудна феерия от приятно преливащи се
багри
в тъмни и по-светли тонове.
След това чухме Неговата беседа. Тихите му Слова се разнесоха наоколо като шепот на дълбоко шумящи води. Словата му разкриваха за душите все нови и нови истини, ценни правила и методи, за един нов и красив живот. След беседата всички изпълнени с надежди и упования, тръгнаха обратно към равнините." Особена и приятна, и с неземна красота беше гледката от „Изгрева" към Витоша, сутрин, когато слънцето изгряваше и вечер при залеза. Косите слънчеви лъчи, някак особено се плъзгаха по гънките на планината и леките възвишения пред нас.
като създаваха чудна феерия от приятно преливащи се
багри
в тъмни и по-светли тонове.
Тишината и спокойствието нарушавано само от звънките тонове на пойните птички, допълваха красотата му. Градът със своите пушеци, изпарения и миризми, беше далеч. Хора почти не се мяркаха наоколо. Този чуден кът, стана постоянен обект на разходките ми, когато бях свободен.
към текста >>
37.
32. ДРЪВЧЕТО
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Гледах Витоша и се възхищавах от игривите
багри
, които даваха лъчите на залязващото Слънце.
32. ДРЪВЧЕТО Част от Южният дял на Изгревската поляна, където играехме гимнастическите упражнения, бяхме разработили и посадили плодни дръвчета, лози, а между тях някои зарзавати, предимно домати и картофи. Един ден, беше привечер, аз съм се изправил на границата между двете части на поляната - разработена и затревена.
Гледах Витоша и се възхищавах от игривите
багри
, които даваха лъчите на залязващото Слънце.
Бях потънал в размисъл. В този момент при мене идва Учителят и ми казва: „Слушай, виждаш ли това дръвче, внимавай да не дойде някои да го изкастри". Аз се наведох към мястото, което ми показваше и видях пред себе си, малко високо около 70 сантиметра дръвче - кайсия, с идеално оформена коронка, което преди това не бях забелязал. След като ми го показа, Учителят си отиде. Тези думи не проникнаха дълбоко в мене, не можаха да ме изкарат от залесията, в която бях потънал, не подостриха вниманието ми, за да предотвратя посегателството върху това дръвче.
към текста >>
38.
77. ИЗВОРЪТ НА ДИАНАБАД
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Ние с радост отивахме там за вода, още повече, че пътечката, по която се движехме, минаваше през ниви, ливади, а особено през пролетта и лятото, те бяха облечени с
багрите
и аромата на горските и полски цветя от близката гора.
Учителят прояви особено внимание към него. Мястото облагородихме, направихме бетонно мостче над рекичката водещо до изворчето зад нея. На самото изворче, приятелите мозайкаджии около брат Бертоли, направиха кокетна чешмичка с широк, постлан с мозаични плочи площад пред нея. Водата му, макар и с неголям дебит, беше много приятна и пивка.[1] От него най- често си носехме вода. Учителят казваше, че носенето на вода от извор е лековито.
Ние с радост отивахме там за вода, още повече, че пътечката, по която се движехме, минаваше през ниви, ливади, а особено през пролетта и лятото, те бяха облечени с
багрите
и аромата на горските и полски цветя от близката гора.
Изкарването на отровите от тялото, чрез потни бани е едно ефикасно средство за лекуване. Затова Учителят препоръча изпотяването при специалните условия, които Той даде. Даде ни следното упражнение. Това беше през лятото на 1928 г. Много добре облечени, с дебели дрехи, да се носи вода с две стомни от тази чешмичка.
към текста >>
39.
15. СЕДМОТО НЕБЕ
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Вместо един лъч ще имаме да излезнат седем лъча от призмата, със следните
багри
: Червен, Оранжев, Жълт, Зелен, Гълъбов, Син и Виолетов.
Затова именно, че идват от различни небесни образувания, те са различни по вид и качества. Слънчевите лъчи и те не са нищо друго освен елементарни частици - силови ядра, които учените нарекоха „фотони". Оказа се обаче, че слънчевият лъч не е хомогенен, не е еднороден. Той е една сложна система от седем различни по вид и качества силови ядра. Защото, ако прекараме един слънчев лъч през тристенна призма, то ще получим нещо изненадващо.
Вместо един лъч ще имаме да излезнат седем лъча от призмата, със следните
багри
: Червен, Оранжев, Жълт, Зелен, Гълъбов, Син и Виолетов.
Ако сега прекараме кой и да е от тези седем лъча отново през призма, то той излиза пак само същият, един със същият цвят. Повече разпадане нямаме. Следователно всеки един от тези седем лъча е вече прост, хомогенен - еднороден. Излезлите от призмата седем лъча се отклоняват на различни по размер ъгли. Червеният се отклонява на най-малък ъгъл, като последователно ъглите при другите цветове се увеличават и при виолетовият той е най-голям.
към текста >>
Тези които дават червените
багри
са носители на живота.
Тези седем типа фотони са продукт на седем висши разумни иерархии. Всяка една от тях със своите силови течения упражняват въздействие, както върху планетите от Слънчевото семейство, така и върху живота на тях. Най- висшата иерархия е седмата, онази, която дава виолетовите фотони. Затова онези, които са казали за седмото небе, са имали предвид мястото, седалището обитавано от най-висшата иерархия от братята на Слънцето - разумни същества. Всяка една от седемте йерархии е със своята задача.
Тези които дават червените
багри
са носители на живота.
Оранжевите носят Любовта и връзките между живите същества. Жълтите се грижат за знанието и мъдростта. Зелените - уреждат материалните блага, необходими за изява на живота. Гълъбовите - грижата за всяка жива форма, създаването на условията необходими за нейното развитие. Синият - стремежа и утвърждаването на Истината.
към текста >>
Седемте природи, седемте йерархии са подчертани не само в
багрите
, но и в музиката.
Жълтите се грижат за знанието и мъдростта. Зелените - уреждат материалните блага, необходими за изява на живота. Гълъбовите - грижата за всяка жива форма, създаването на условията необходими за нейното развитие. Синият - стремежа и утвърждаването на Истината. Виолетовият - да тласка всяка жива форма и грижата за нейната еволюция, за нейното усъвършенствуване.
Седемте природи, седемте йерархии са подчертани не само в
багрите
, но и в музиката.
Там имаме седем тона, всеки от които е изразител на един цвят, израз на една йерархия от Слънчевото Братство. Затова някои хора с много префинена психика, когато влезнат в градина с богато обагрени цветя, те някак, като че ли слушат някаква симфония. Същото се отнася и за формите, и те са плод на седемте иерархии. „Седмото небе" място на най-висшата йерархия, изява на най- висшата мъдрост и съвършенство в кръга на Слънчевата система. В свещените книги на народите също се споменава за седемте висши Духове, които са пред престола на Бога.
към текста >>
40.
Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год.
,
,
ТОМ 16
На изток особни сияния с много красиви
багри
, на които художник земен е в абсолютна невъзможност да подражава.
В Писанието е казано: „Възлюбил е истината, която е в човека." Този живот наричаме живот на истината, която Бог е възлюбил. Бъдете благодарни, доволни и радостни, че имате този живот в себе си. За този Божествен живот трябва да работим, за да дойдат добрите външни условия и да възкръсне този живот в нас и ние да възкръснем за него. * 27.ХI.1933., понеделник Станах от сън. Студено. Облачно.
На изток особни сияния с много красиви
багри
, на които художник земен е в абсолютна невъзможност да подражава.
Много чудна гледка с много типични багри. След като си направих упражненията, без да закусвам, отидох в Учителския съюз при Д. Негенцов. Заедно с него и други колеги отидохме в Министерството на Просветата. Негенцов не повдигнал въпроса за нашето уволнение при г-н Манолов, Косачев и Кр. Петров отсъствуваха.
към текста >>
Много чудна гледка с много типични
багри
.
Бъдете благодарни, доволни и радостни, че имате този живот в себе си. За този Божествен живот трябва да работим, за да дойдат добрите външни условия и да възкръсне този живот в нас и ние да възкръснем за него. * 27.ХI.1933., понеделник Станах от сън. Студено. Облачно. На изток особни сияния с много красиви багри, на които художник земен е в абсолютна невъзможност да подражава.
Много чудна гледка с много типични
багри
.
След като си направих упражненията, без да закусвам, отидох в Учителския съюз при Д. Негенцов. Заедно с него и други колеги отидохме в Министерството на Просветата. Негенцов не повдигнал въпроса за нашето уволнение при г-н Манолов, Косачев и Кр. Петров отсъствуваха. Г-н Данов ходи при г-н Манолов и му е отговорено: в сряда, на 29, да се явим в министерството.
към текста >>
41.
Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.
,
1936 година
,
ТОМ 16
Нещо величествено, с една чудно хубава, лека като мъгла утринна омара, която разните
багри
на пречупените в облаците лъчи правят омайна.
Окъпах се в една река с дълбока вода, но хладка, не е студена, а топла. При мен са и други братя и след това отидохме на поляна с хубави кичести дървета. Зад мен, изобщо зад гърбовете ни, на запад - чудно хубава панорама с хубави долини, обраснали с хубави гори, а наоколо- височини, балкани, които дават още по-голяма великолепност на гледката. Слънцето току ще изгрее. Лъчите му се отражават високо в редките кълбести облаци и дават всеки миг чудни цветове на слънчевия спектър.
Нещо величествено, с една чудно хубава, лека като мъгла утринна омара, която разните
багри
на пречупените в облаците лъчи правят омайна.
Там бе и Еленка и други братя. На екскурзия сме. Аз поисках да направим една снимка и замолих присъствуващите да застанат, като гърбовете са към запад, с фон чудната панорама, а лицата - към изгряващото слънце. След снимката аз се качих на един алест охранен кон и заминах по посока на запад. След това се срещнах с брата си Иван, уж е кавалерист, с дълга сабя и пак яхнал на кон, и нещо и батя Бобя, и той е войник, но не запомних добре съня си.
към текста >>
42.
I. Дневник на Елена Хаджи Григорова 3.III.1929 г.-11.II.1945 г.
,
Елена Хаджи Григорова.
,
ТОМ 17
Минавайки през вълшебната поляна, чудни сияния от слънцето се явяваха на небето в различни
багри
, които се отразяваха върху планината и поляната и им придаваха неземна красота.
Не можеха хубаво да пеят. Аз искам ... 1945 година На 5ИЙ януарий срещу 6ИЙ януарий 1945 г., понеделник, сънувах великолепен сън. Изведоха ме на екскурзия, минахме през една много красива поляна, обкръжена с борови дървета, на планината. Видях прав, очертан път, който води към Годеч, и други пътища из разни места и един към Равна. Над пътищата се издига планината.
Минавайки през вълшебната поляна, чудни сияния от слънцето се явяваха на небето в различни
багри
, които се отразяваха върху планината и поляната и им придаваха неземна красота.
Спрях се, гледах и се радвах ненаситно, мъчих се да запазя тази картина в съзнанието си за вечни времена. Спрях и не исках да вървя по-нататък, но трябваше да вървя, заставена бях от невидими водачи. Тръгнах, навлязохме в красива гора, където сиянията на небето продължаваха и даваха разнообразни картини, една от друга по-очарователни, които се отпечатваха в съзнанието, за да останат завинаги с мен като постоянно място за отдих и вдъхновение. На 27ий декемврий, сряда, в 6 ч и 45 мин, 1944 г. сутринта нашият любим Учител ни напусна и си замина.
към текста >>
43.
11. Духовна работа. За село Мърчаево
,
II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова
,
ТОМ 17
Видяхме, че завесата, която делеше нощта от новия ден, беше се вдигнала някъде в небесата, или пък потънала в дълбоките недра на земята и широкият хоризонт на изток пламтеше от разноцветни
багри
, всред които величествено се показваше слънцето.
Спомнихме си за целия европейски народ, даже и за всички народи и раси по земното кълбо, като им горещо пожелавахме да възприемат любовта и братството и да заработят за мир и свобода, за щастие и блаженство в духа на ония идеали, които изтичат от вечния извор на живота. Преди да навлезем в Княжево, ний не забравихме да си спомним и за жителите на това живописно селце в полите на Витоша, които по участ не бяха далече от всички други агонизиращи в бурите на разяреното море на живота. И те ни бяха мили и ги чувствувахме като част от нашето тяло и душа, затова и те не се лишиха от нашите добри мисли и чувства, които представляваха чист, кристален извор всред оазис на безводна пустиня. И не само за хората, а и за растенията, и за птиците, и за животните, и за всички, които имат живот, нашите мисли и чувства бяха като благодатна майска роса, която им носеше сила, живот и здраве. Току-що се намерихме вън от селото, ний се обърнахме на изток.
Видяхме, че завесата, която делеше нощта от новия ден, беше се вдигнала някъде в небесата, или пък потънала в дълбоките недра на земята и широкият хоризонт на изток пламтеше от разноцветни
багри
, всред които величествено се показваше слънцето.
Последното се раждаше като младенец и лежеше в златните си люлки, а живите си и ярки лъчи разпращаше по небесните простори, възвестяваше новия ден и разнасяше скъпи дарове - любов и мъдрост, изпратени от великия Творец за всички твари по вселената, които живеят и растат заради Него. Спряхме се и с благоговение съзерцавахме великолепието на Бога, което се изразяваше в очарователната зора, що лъхаше преснота и младост, в чистото и ясно небе, което с радост очакваше великият пътник да го прекоси както всеки ден, и в слънцето, което победоносно се издигаше все по-високо и по високо в безкрайните предели на синьото небе. Ние вече се къпехме в слънчеви лъчи. По лицата ни се разнесе мек и топъл слънчев лъх. Това беше първата целувка на слънцето.
към текста >>
44.
32. Високият връх
,
II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова
,
ТОМ 17
Разни цветове и
багри
се сменяха всеки миг в него.
Погледът ми се устреми в далечния хоризонт на изтока. Със затаен дъх чаках изгрева на слънцето. На златна колесница царствено се показа то. Като червен диск, изкован от злато, се издигаше над хоризонта. То беше единственият белег на небето, който можеше да се гледа с отворени очи.
Разни цветове и
багри
се сменяха всеки миг в него.
Душата ми се изпълваше с радост, както на младата мома, която с трепет на сърцето си очаква да види и срещне своя възлюблен. Слънцето се издигаше все по-високо към небето и топлината му се чувствуваше все повече и повече. А светлината му проникваше и озаряваше навсякъде. Слънцето, това беше високият идеал, който иде да се появи на хоризонта на човешкото съзнание, за да донесе живот, светлина и свобода на човешката душа, за която тя вечно ожида. Слънцето, това е Великият Учител, който иде да донесе радост за всяка душа и да възвести идването на новия човек, на новата култура и на новия живот.
към текста >>
45.
31. Старата и новата работа
,
IV. На Изгрева и на Рила 22.VI.1935 год. - 15.VII.1936 год. (откъси от две тетрадки на Елена Хаджи Григорова)
,
ТОМ 17
Целият изток беше в жълто-оранжев червен цвят,
багрите
на което се меняваха.
Савка изчете, а аз имам още малко за изчитането. Времето, като потеглихме от Симеоново нагоре, задуха такъв силен вятър, че едвам се задържахме на краката си, заваляше ни. Дойде и групата на брат Лулчев, заедно с него, но ние с тях нито се видяхме. Долу, до реката, запалихме огън, пихме чай и в 12 ч потеглихме обратно назад. Като се отделихме от селото и поехме пътя по планината, точно в 8 ч слънцето се показа през тънък, светъл воал.
Целият изток беше в жълто-оранжев червен цвят,
багрите
на което се меняваха.
Великолепен, разкошен изгрев. По пътя дадох на една жена, млекарка, една беседа - „Аз те познах". Също и Савка и Ангел дадоха по една. В 3.15 ч следобед бяхме вече на Изгрев. Направихме обща вечеря - картофена супа, при Савка.
към текста >>
46.
62. Михал Луканов. 62.3. На събора през 1922 г. в Търново
,
I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
Тогава стана пречупване на лъчите и ризата се обагряше с разни
багри
от мехурите на сапуна.
Дойдоха още трима братя и я обиколихме. Аз бях от източната страна, двама братя - от юг и един - от запад. Дали те виждаха, че ризата ставаше по- хубава, не знаех, но аз наблюдавах. И колкото ризата ставаше по-красива, толкова аз чувствувах в слънчевия възел една приятност. В това време забелязах, че аз, като стоя от изток, й правя сянка и си припомних за случката с Диоген и Александър Велики и веднага се отстраних и слънцето, което беше още ниско, огря легена и ризата.
Тогава стана пречупване на лъчите и ризата се обагряше с разни
багри
от мехурите на сапуна.
Аз се оттеглих на една крачка, за да попадна на пълния фокус на пречупването на лъчите. Като гледах красотата на багрите от мехурите, почувствувах се не на земята. В това време преминаха край нас две сестри и попитаха сестрата какво прави. Тя им отговори: - Пера една красива ризичка - но като си повдигна главата, за да ги види, слънцето й блесна в очите и тя премигна. В това време един от братята, който беше на юг, помисли, че й пречи светлината и застана между слънцето и нея.
към текста >>
Като гледах красотата на
багрите
от мехурите, почувствувах се не на земята.
Дали те виждаха, че ризата ставаше по- хубава, не знаех, но аз наблюдавах. И колкото ризата ставаше по-красива, толкова аз чувствувах в слънчевия възел една приятност. В това време забелязах, че аз, като стоя от изток, й правя сянка и си припомних за случката с Диоген и Александър Велики и веднага се отстраних и слънцето, което беше още ниско, огря легена и ризата. Тогава стана пречупване на лъчите и ризата се обагряше с разни багри от мехурите на сапуна. Аз се оттеглих на една крачка, за да попадна на пълния фокус на пречупването на лъчите.
Като гледах красотата на
багрите
от мехурите, почувствувах се не на земята.
В това време преминаха край нас две сестри и попитаха сестрата какво прави. Тя им отговори: - Пера една красива ризичка - но като си повдигна главата, за да ги види, слънцето й блесна в очите и тя премигна. В това време един от братята, който беше на юг, помисли, че й пречи светлината и застана между слънцето и нея. В същото време ризата изгуби красотата си - а мен се стори, че паднах отвисоко на земята. В мене се появи голяма тъга.
към текста >>
47.
10. Малките камъчета
,
II. Рила, когато проговори. Орион - Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
Но за оня, който е свикнал да чувствува играта на
багрите
, който търси и разбира през форми и цветове идеята на художника, точно тия разхвърлени по пътеката малки камъчета му разкриват истински свят, чудно хубав, разнообразен и велик по замисъл, прекрасен по художествено постижение.
10. Малките камъчета Когато облаците плътно забулват небето със сиво було, когато името на слънцето звучи като полузабравена легенда, когато цялата котловина изглежда като намръщена част от преизподнята, когато власовидни мъгли засноват около човека като материализирани духове, има все пак неща, които могат да приковат неговото внимание. Точно тогава той ще види това, които иначе не би забелязал: ситно написани страници от многомилионната история на планината. От геоложка гледна точка малките камъчета по пътеката могат да не представляват някаква забележителност. Те нямат стопанско значение, защото никой не би дал пари за тях. Те не са благородни метали.
Но за оня, който е свикнал да чувствува играта на
багрите
, който търси и разбира през форми и цветове идеята на художника, точно тия разхвърлени по пътеката малки камъчета му разкриват истински свят, чудно хубав, разнообразен и велик по замисъл, прекрасен по художествено постижение.
Малко, плоско камъче, сиво-розова основна маса, изпъстрена с прекъснато-успоредни зелени ивици, на чиято повърхности цъфтят светложълти островчета лишеи. Замислен, тъмнозелен камък, колкото яйце, по чиято страна се откриват светлорозови паралелни наслоения, шисти, които земният огън и вековете са споили в неделима маса. Млечно-бял кварц, като прозрачните бузи на приказна красавица, приковава погледа с благородната си усмивка. Малък зърнест хубавец, тъмнозелена кръстословица, отпечатана върху сиво-бяла скалиста маса, закачливо се препречва пред натежалия крак. Шеговита смесица от кварц и гранит, прошарена от начупени зелени пътеки, снабдена с блестящи слюдени очи, около които, в мълчаливо съглашение, растат островчета жълт и черен лишей.
към текста >>
48.
15. Духовната призма
,
IV. Статии от д-р Стефан Кадиев във вестник Братство
,
ТОМ 17
Пъстра феерия от красиви
багри
се сипва по пода: червено, жълто, зелено, синьо.
„Братство", бр. 150, 9.II.1936 г., с. 1, 3) През прозореца, между завесата и касата му, в стаята ми пада светла пътека от игрив слънчев лъч. Съвсем обикновен, бял слънчев лъч. На пътя му поставям тристенна призма Изведнъж става едно малко чудо.
Пъстра феерия от красиви
багри
се сипва по пода: червено, жълто, зелено, синьо.
Добре познато явление, което наблюдаваме в природата, когато, измежду накъсаните облаци, слънцето се промъкне и обсипе със светлина падащите от насрещния облак дъждовни капки: красивата дъга. Ето такова едно малко чудо става в душата на човека, когато върху нея падне едно или друго възприятие. Едни и същи външни въздействия, едни и същи причини, в различните хора пораждат най-различни впечатления и създават най-различни настроения. Бил съм поканен, да кажем на сватба. Засмените младоженци, родителите, шафери и девери, посрещачи и музиканти, правят всичко възможно да направят сватбата по-весела и гостите - по-доволни.
към текста >>
49.
18. Езикът на Зодиака
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
Като художници - те са хора на детайлите, установената и прецизна линия, точното възпроизвеждане на форми и
багри
- възпроизвеждане, което у неособено оригинални натури, се приближава до фотографско изобразяване на действителността.
Методичност, систематика, отиваща дори до догматичност и педантизъм у крайни натури от тоя тип - ето една от характерните черти на тия схватливи, съобразителни, добре ориентирани, и богато запасени с фактическо знание умове. Ако са учени - което често се случва - те имат голяма ерудиция. Ако са писатели, редактори на вестници и списания - което също нерядко се случва - те добре подбират и подреждат своя материал. Техният ясен, трезв, пресметлив и утилитарно-ориентиран ум, им дава възможност да устройват практически отлично своите работи. И като учители те пак са строги методици.
Като художници - те са хора на детайлите, установената и прецизна линия, точното възпроизвеждане на форми и
багри
- възпроизвеждане, което у неособено оригинални натури, се приближава до фотографско изобразяване на действителността.
Няма защо да се поменава, че те са трудолюбиви и че смогват - чрез труд и постоянство - да добият всестранни знания, при това не като у „Близнаци” само теоретични, а и практически приложими и полезни. Една характерна черта за хората от типа „Дева” е различаването. Наблюдателни, критични, находчиви, те си служат с различаването, за да проведат всички ония тънки разграничения, без които никаква систематика не може да се постигне. У тези натури има един „концентриран” егоизъм, един тесногръд практицизъм, който те трябва да превъзмогнат. Тази скица на типа „Дева” е далеч от един портрет или фотография в негов стил - точен, прецизен, подробен, фотографски нагледен.
към текста >>
50.
24. Сфера на Венера
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
То съдържа и усет за съразмерност на формите, и за хармония на
багрите
, и ритмично, и музикално чувство.
Чрез своя инстинкт за красота, Венера чувствува доброто, което Юпитер познава и разпределя като блага в живота. Тия две сфери съдържат идеята за доброто и красивото в идеален смисъл на думата. Ала в материалния свят добро и красиво не всякога се покриват, и затова Венера често се заблуждава, отъждествявайки ги слепешката. Колко девойки са се полъгвали по външната красота на своите избраници, считайки, чете са същевременно и „добри” по венерин вкус и разбиране. Чувството за красота е вродено у Венера, и то е твърде сложно.
То съдържа и усет за съразмерност на формите, и за хармония на
багрите
, и ритмично, и музикално чувство.
И затова венерините типове, у които артистичните заложби са започнали да се развиват и оформяват, естествено минават през изкуството на танца (балерини), през музиката (певци), през лиричната поезия. Във Венерината сфера се съдържат основните елементи на изкуството, слети в един първичен синкретизъм. Астрологичната практика показва, обаче, че за да се активират, да се извадят от състоянието на женствена пасивност и да се оплодят, те трябва да се съчетаят с другите „планети”. На Венера и трябват благоприятни „аспекти” на Луната и Меркурий, за да могат да се проявят в областта на изкуството латентните й артистични сили. Така е, впрочем, и с половата енергия - една от най-мощните енергии във Венерината сфера - която функционира в цялата органическа природа.
към текста >>
51.
4. По колелото на зодиака
,
ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ
,
ТОМ 18
Дърветата са облечени с прозрачни зелени облачета, по които блести росата преломила слънчевия лъч в седем
багри
, по долините руменеят първите цветя с крехки чашки.
4. По колелото на зодиака Житно зърно, Г. XV (1940), кн. 4, с. 134 ТЕЛЕЦ Над широките поля и пресните угари се носи тихата песен на флейта, излязла от влажната хладина на горите, от цъфналите храсти и от планината, където вече са плъзнали стада и се чуват гласове на звучни хлопки.
Дърветата са облечени с прозрачни зелени облачета, по които блести росата преломила слънчевия лъч в седем
багри
, по долините руменеят първите цветя с крехки чашки.
На небето грее остър сърп на новолуние, клоните тихо прошумяват от вечерника и две очи наблизо чакат с копнежа, събуден от цъфналата пролет. Днес е празник на земята. Изпръхнала е нейната снага, и в топлите й пазви мълчаливо спи зърното, от което ще израстне пълен клас. Като невеста, която чака своя жених, земята чака часа, когато Слънцето ще я обгърне в своите обятия и ще пришепне бликащата радост на своето щедро сърце. И твоите очи са пълни с очакване и обич.
към текста >>
52.
10. По колелото на зодиака
,
ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ
,
ТОМ 18
Облечени в много
багри
, горите шумят, и листата, които се отронват от клоните, полюляват се в хладния въздух, като късове от захвърлено прощално писмо.
Остава великата и безответна тишина на безкрая, в която не се отеква нито буря, нито радостен вик, нито горест. Една ладия безшумно ще заплува по смълчаните води на тъмно езеро. Душата ще се понесе към острова на мълчанието. Един запален светилник, който сама тя ще донесе, ще сочи пътя й, а отражението му ще се плъзга по равното огледало на небесните води... Есен е на земята. Някой гали там долини и лесове с бледата ръка на есенната скръб.
Облечени в много
багри
, горите шумят, и листата, които се отронват от клоните, полюляват се в хладния въздух, като късове от захвърлено прощално писмо.
Върху чистото теменужено небе огромен и властен блести знакът на смъртта. Антарес се казва звездата, която грее на челото му. Безмълвно тя трепти като рубин върху тъжната корона на есенната вечер. Настъпва часът на великото изпитание. Душата е претеглена на небесните капони, начертан е пътят на безсмъртието й, който води през тясната пролука на смъртта.
към текста >>
53.
16. Астрологията в огледалото на Гьотевото творчество
,
ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ
,
ТОМ 18
”” Това, че човек е свързан с живота на земята, с нейния ритъм и нейния огън, че той е мост между това кълбо на изпитания и небето, Гьоте е изразил в следните редове: „И земни глъбини и небесни сфери Потвърдяват закона що се крие На човека в гърдите.” Между тонове,
багри
и форми има неразривна връзка.
Ако, обаче, някому Нещастие сърцето оковава, Той всуе бори се, стоманените върви да разкъса, Който все пак, сал веднъж Горчиво острие ще раздвои. Гьоте говори, че „във всяко слънце е скрита една възможност, скрит е дял от общия живот, способен да се развива и да процъфти, като розов храст. „Живот кипи във всякоя звезда, Охотно движи се тя с други По същия избран от нея равен друм. В недрата на земята се пробуждат Сили, които ни извеждат Към могъщество и светлина.” Идеята, че всяко нещо преди да се осъществи на земята се осъществява в света на идеите и творческата промисъл, е дадено в стиховете: „Още като е лежал света На Бога във вечний скут, Сътворен е бил първия му ден В чуден творчески екстаз, И после рекъл е „Да бъде! ” И когато тоя свят Властно в дело се превърнал, Чул се стон, въздишка, „ах!
”” Това, че човек е свързан с живота на земята, с нейния ритъм и нейния огън, че той е мост между това кълбо на изпитания и небето, Гьоте е изразил в следните редове: „И земни глъбини и небесни сфери Потвърдяват закона що се крие На човека в гърдите.” Между тонове,
багри
и форми има неразривна връзка.
Ония, които имат отворени духовните си очи, чувствуват тоновете като багри и багрите като тонове. Ние също говорим за цвят на тона, както и за крещящи, дисхармонични или хармонични цветове. Често в говора си ние даваме израз на онова у нас, което лежи като забравена истина. Слънцето за Гьоте не е само един център на багри и извор на светлина, но извор и на своеобразна и велика музика: „Чуйте, напрегнете слух! Бурята на хорите се чува Ясна за духовни сетива.
към текста >>
Ония, които имат отворени духовните си очи, чувствуват тоновете като
багри
и
багрите
като тонове.
Гьоте говори, че „във всяко слънце е скрита една възможност, скрит е дял от общия живот, способен да се развива и да процъфти, като розов храст. „Живот кипи във всякоя звезда, Охотно движи се тя с други По същия избран от нея равен друм. В недрата на земята се пробуждат Сили, които ни извеждат Към могъщество и светлина.” Идеята, че всяко нещо преди да се осъществи на земята се осъществява в света на идеите и творческата промисъл, е дадено в стиховете: „Още като е лежал света На Бога във вечний скут, Сътворен е бил първия му ден В чуден творчески екстаз, И после рекъл е „Да бъде! ” И когато тоя свят Властно в дело се превърнал, Чул се стон, въздишка, „ах! ”” Това, че човек е свързан с живота на земята, с нейния ритъм и нейния огън, че той е мост между това кълбо на изпитания и небето, Гьоте е изразил в следните редове: „И земни глъбини и небесни сфери Потвърдяват закона що се крие На човека в гърдите.” Между тонове, багри и форми има неразривна връзка.
Ония, които имат отворени духовните си очи, чувствуват тоновете като
багри
и
багрите
като тонове.
Ние също говорим за цвят на тона, както и за крещящи, дисхармонични или хармонични цветове. Често в говора си ние даваме израз на онова у нас, което лежи като забравена истина. Слънцето за Гьоте не е само един център на багри и извор на светлина, но извор и на своеобразна и велика музика: „Чуйте, напрегнете слух! Бурята на хорите се чува Ясна за духовни сетива. Ражда се и новий ден.
към текста >>
Слънцето за Гьоте не е само един център на
багри
и извор на светлина, но извор и на своеобразна и велика музика: „Чуйте, напрегнете слух!
” И когато тоя свят Властно в дело се превърнал, Чул се стон, въздишка, „ах! ”” Това, че човек е свързан с живота на земята, с нейния ритъм и нейния огън, че той е мост между това кълбо на изпитания и небето, Гьоте е изразил в следните редове: „И земни глъбини и небесни сфери Потвърдяват закона що се крие На човека в гърдите.” Между тонове, багри и форми има неразривна връзка. Ония, които имат отворени духовните си очи, чувствуват тоновете като багри и багрите като тонове. Ние също говорим за цвят на тона, както и за крещящи, дисхармонични или хармонични цветове. Често в говора си ние даваме израз на онова у нас, което лежи като забравена истина.
Слънцето за Гьоте не е само един център на
багри
и извор на светлина, но извор и на своеобразна и велика музика: „Чуйте, напрегнете слух!
Бурята на хорите се чува Ясна за духовни сетива. Ражда се и новий ден. Песен ни донася светлината! ” (Фауст II, 1 част) Докогато човек не превъзмогне всичко земно, докогато се не освободи от непрестанното вълнение на океана, върху плещите, на който се намира неговата ладия и се издигне до оная мъдрост, където душата и съдбата намират своето същинско начало, дотогава, той ще преминава през бурите на своята съдба, за да завърши великия кръг: „Душата на човека Прилича на водата: От небесата иде Пак издига се към тях. И в тая, вечната промяна, Наземи отново слиза.
към текста >>
54.
17. СВЕТИЛАТА И ТЯХНОТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ПРИРОДАТА И ЧОВЕКА
,
Иван Антонов
,
ТОМ 18
Въздействието на червения цвят от цъфтящи цветя, кристали,
багри
в обстановката, цветовете на дрехите и пр.
НЕПТУН е no-висока октава на Венера и има отношение към всичко, което е свързано с Венера. ПЛУТОН е октава на Земята. Човек може да придобива различните сили, качества и свойства на светилата било чрез металите, било чрез плодовете, цветята и тоновете, които са под тяхното влияния. Запример, слънчеви качества и сили човек придобива чрез слънчевите плодове, чрез музиката в ре-тоналност или като се облива мислено с оранжева светлина, също като носи дрехи с преобладаващ оранжев цвят. 17.2 ЦВЕТОВЕТЕ И ЧОВЕКЪТ Червеният цвят е свързан с принципа на Любовта, той снабдява човек предимно със сурова, неорганизирана енергия.
Въздействието на червения цвят от цъфтящи цветя, кристали,
багри
в обстановката, цветовете на дрехите и пр.
трябва да се използва за укрепване на жизнеността и при лекуване на анемия. Употребен обаче прекалено, той събужда у човека най-низшите страсти, прави го раздразнителен, несдържан и безсистемен, избухлив, свадлив и побойник. Оранжевият или слънчевият цвят употребен умерено прави човека самостоятелен и самоуверен, индивидуалист, оригинален, системен, определен, постоянен, точен, работлив, плодовит, винаги стремящ се към творчество. Когато организмът е лишен от силите на този цвят, липсват тези качества. Чрезмерно натрупване на енергии от оранжевия цвят поражда отрицателни качества: надменност, гордост, безразличие, студ, студенина, липса на индивидуализъм, постоянство, творчески стремеж, самобитност и загуба на вяра в разумността.
към текста >>
55.
1.2 СВЕТЪТ НА СЛЪНЧЕВИТЕ ДЕВИ
,
,
ТОМ 19
Тези литературни направления в своите творби са външно изящно облечени, служат си с примамливи изразни средства от
багри
и тонове, както и с всевъзможни философски системи, наситени с мъглите на песимизма и скептицизма.
Както казахме, отначало в епохата на Водолея, по-специално през мистичния деканат, ще се проявят качествата на положителните полюси на Венера и Нептун. Наместо религиозен гняв и заплахи, както и социална омраза, ще зацарува хармонията, истинската Любов за мир и сътрудничество, които ще се импулсират от идеята за единството на живота. По своето естество, планетата Венера със своите еманации не носи бунта и разрушението; тя е в основата си человеколюбива и по пътя на доброто създава условия за побратимяване на човеците и на народите. Нептун, чрез своите високи вибрации, разкрива в безкрайни линии онази чиста, възвишена мистика, която одухотворява човешкото съществувание. Също така, трябва да подчертаем, че под отрицателните полюси на Венера и Нептун попадат и ужасните влияния на онези литературни течения, чиито адепти си служат с екзотиката на странните преживявания чрез словесния опиум, както и с виденията на псевдомистицизма.
Тези литературни направления в своите творби са външно изящно облечени, служат си с примамливи изразни средства от
багри
и тонове, както и с всевъзможни философски системи, наситени с мъглите на песимизма и скептицизма.
Те са „модерни”, обаче те откъсват, отклоняват човешкото съзнание от пътя и задачите на истинския живот, от изискванията на едно разумно творчество. Тамянът на религиозния свят, както и светът на магьосниците, на факирите, не се различават по нищо от алкохолните изпарения на различните наркози и от психичните масови хипнози, които отчуждават човека от истинското му предназначение. През мистичния деканат на Водолея, всички разумни хора ще се обединят, ще координират своите творчески усилия по пътя на изкуството, музикалния ритъм и висшите морални и алтруистични чувства. Поезията, музиката и красотата ще съдействат на човешките души да Стр. 56/943 прегърнат висшите идеали и трептения на слънчевите деви и да влязат в хармония с ритъма на Космичния живот.
към текста >>
Тя ще даде творчески импулс за създаването на най-съвършените форми в изкуството, изваяни в хармонична и изящна закръгленост; възвишеното ще се изрази чрез средствата на
багрите
, на музикалната ритмичност и длетото на ваятеля.
В космичния живот няма граници, там не съществуват религии, няма научни псевдохипотези, липсват писани човешки закони. Учителят много ясно изтъква в своето Слово: „Бъдещото царство, бъдещата култура ще се създава отвътре, от дълбочините на човешката душа, а не отвън. Чрез Любовта на цялото човечество ще се реализират космичните планове, които имат за цел неговото духовно повдигане. Само тогава между хората ще настъпи желания мир”. Астросоциологически влиянието на Венера ще се изрази най-ярко при изграждането на мистичния деканат на Водолея.
Тя ще даде творчески импулс за създаването на най-съвършените форми в изкуството, изваяни в хармонична и изящна закръгленост; възвишеното ще се изрази чрез средствата на
багрите
, на музикалната ритмичност и длетото на ваятеля.
Древните много сполучливо наричаха Венера: Афродита, очарователната богиня на Олимп, пред чиято ослепителна красота Марс слага оръжие, а мрачния Сатурн спира своята омраза. Тези положителни емоционални качества на Венера, които ще обладават слънчевите деви, ще бъдат засилени и одухотворени от висшите качества на Нептун - интуиция, творческо вдъхновение и трепетите на мистичния устрем към Вечното начало, кьм Незнайното в Мирозданието. Тази мистична вълна, която ще се подеме от слънчевите деви, ще донесе велик подтик в пътя на съвършенството, който ще облагоденства всички народи на земята. Личната, социалната, народната и расовата карма и кармата на цялото човечество ще бъде изкупена чрез могъщите мирови струи на Любовта. Любовта ще събори всички прегради, издигнати между раси и народи.
към текста >>
56.
1.5 ЦИКЪЛ НА ПЛАНЕТИТЕ УРАН - ПЛУТОН*
,
,
ТОМ 19
Човекът ще развие своето духовно тяло и с всички скрити сили, които ще го поставят в директна връзка с космичния ритъм на звездния свят, който работи с число, с
багри
и със законите на живата геометрия и математика.
През епохата на Водолея, тези, които се биха опитали, особено адептите на лявото посвещение, да отклонят човешките души, народите или човечеството от свещения път на Космичното единство, ще изпитат силата и могъществото на космичната справедливост, силата на неумолимите закони на Живата разумна природа. И те ще познаят, че в света съществува само един единствен и вечен принцип, от който радиира Любовта, Мъдростта и Истината. Не съществуват вече условия, както в миналото, които биха съдействали за издигането на идоли, на божества. Човеците и народите нямат повече нужда от посредници между тях и Първата причина. Те ще влязат непосредствено в контакт с духовния свят, защото този свят е вътре в човешката душа.
Човекът ще развие своето духовно тяло и с всички скрити сили, които ще го поставят в директна връзка с космичния ритъм на звездния свят, който работи с число, с
багри
и със законите на живата геометрия и математика.
Епохата на Водолея, в противовес на древния свят, предлага посвещение във всички истини на живота на цялото човечество. Тя ще събуди онова благородство и така дългоочакваното освобождение на човешкия дух, които вещаят безкрайната красота на безсмъртието, Човекът в културата на Водолея ще мисли, ще чувства и ще действа във висшата хармония на Незнайния, * Тези три течения на християнството следваха три различни пътища: Ариан - пътя на интелектуалното; Николай - пътя на сърцето, докато пък Ориген избра най-положителния път-този на волята, на приложението на християнските принципи и разбирания. Стр. 63/943 който непрестанно създава световете и ни говори с езика на звездите, които блестят в безкрайните простори на Всемира. Епохата на Водолея е от една страна една ликвидация на кармата на народите и човечеството, а от друга страна е подготвителен период за идването на шестата раса. През този период силите на злото ще служат за реализиране идеите на Бялото братство.
към текста >>
57.
2.2 СИНОВЕТЕ НА МЪДРОСТТА
,
,
ТОМ 19
Последното е още хаотично и ексцентрично, но то постепенно ще се избистри в нови форми, чрез по-съвършени изразни средства от
багри
, ритми и поетично-лирични оформления.
Юпитеровото влияние, с помощта на съдържащите практичност радиации на Меркурий, е създало през последните столетия системата на капитализма. Тази система използва напълно цялата енергия на меркурианския дух - реклама, преса, съобщителни средства, за целите на своята индустрия и търговия. Специално печатът, тази осма сила на света, беше използвана за себичните цели на империалистическите домогвания на големите народи. Този свят на интереси и на парите постепенно залязва под мощните струи на планетата Уран. Въздействието на Уран ще се отрази не само в науката, но и в изкуството.
Последното е още хаотично и ексцентрично, но то постепенно ще се избистри в нови форми, чрез по-съвършени изразни средства от
багри
, ритми и поетично-лирични оформления.
В наше време всички колосални открития, свързани с ядрената физика, с астрофизиката, кибернетиката и пр. се дължат на това влияние на планетата Уран, което активизира творческия гений на човечеството. Тези мощни открития, дължащи се на давания от Уран устрем, подействаха за съкращаване на времето и пространството. Електрическата вълна, която кръжи около планетата, разнася дивните произведения на музиката, на говора и на светлинните образни форми със светкавична бързина. Магията и алхимията на древността, от една утопия се превърнаха чрез творческия и изобретателен гений на планетата Уран в една неоспорима реалност.
към текста >>
58.
6. МЕРКУРИЙ
,
,
ТОМ 19
Там са центровете, които дават възможността да се схваща и разбира околната среда, обстановката, при която се намира дадения човек, формите, размерите, теглото,
багрите
, реда, който съществува около него, а също и стремежа към този ред да може да го ползва в постигане на своите задачи и нужди.
Понеже се движи в една орбита, която е между тази на Земята и Слънцето - вътрешна орбита, той се приема за вътрешна планета. Този малък размер определя и нещо от естеството на силовите течения, които изхождат от него - влиянието му върху Земята, живота на нея и по специално върху човека. Тези влияния не засягат дълбоките изяви, засяга близкият, непосредствено до родения човек, свят, неговата обстановка, опознаването и използването му за задоволяване на обикновените нужди. Силовите течения на Меркурий, чрез звездното тяло на човека, създават и оформят мозъчните центрове, които се намират в долната предна част на мозъка - около веждите. Затова хората, които имат подчертано влияние на Меркурий, имат добре оформена и развита тази част на челото.
Там са центровете, които дават възможността да се схваща и разбира околната среда, обстановката, при която се намира дадения човек, формите, размерите, теглото,
багрите
, реда, който съществува около него, а също и стремежа към този ред да може да го ползва в постигане на своите задачи и нужди.
Художниците, скулптурите трябва да имат добре развити тези центрове, а също и хората, които ще трябва да решават практическите задачи, свързани с обикновените нужди на човека. Там също е мозъчния център на общуването - говора. Тези тъй създадени центрове от Меркурий, когато въздействието на планетата е силно и центровете са добре оформени, дават израза и на другите части и органи по лицето, главата и тялото. Тялото е ниско, слабичко, подвижно, с мургав цвят на кожата. Лицето има крушообразна форма, а главата с удължен отпред назад череп.
към текста >>
59.
7. ВЕНЕРА
,
,
ТОМ 19
Художниците с
багрите
и картините, скулптурите, музикантите с мелодиите, композициите, с които хармонично се оглася средата около нас.
Стремежът към красивото и изящното, стремежът, когато се прави нещото да бъде най-хубаво. В тази своя неразтеглена орбита, Слънцето дарява Венерините типове с най- богати и обилни блага. Затова хората родени под силното влияние на Венера, имат най-добрите условия за живота - радост, щастие, обилие от материални блага, пътувания, приятни разнообразия. От тях лъха една мекота, приятност, симпатични са за всички хора. Не само Венера, но и хората със силното влияние - хората на изкуството, със своите творби, допринасят за красотата на света.
Художниците с
багрите
и картините, скулптурите, музикантите с мелодиите, композициите, с които хармонично се оглася средата около нас.
Те не се разсейват, но плуват из пространството като нещо цяло и внасят своя принос към хармонията в света. При горно съединение, когато Венера е зад Слънцето по правата линия Земя Слънце-Венера, Тя тогава се намира от Земята на 259 милиона километра или с една разлика от 219 милиона километра. Макар и с тази голяма разлика, нейното влияние е пак силно и добро, но в значително по-слаба степен. Околоосното въртене на Венера е много слабо и може да се изчисли едва в последните години, на 250 земни денонощия, което говори, че тя се върти обратно. Бавното въртене на Венера определя в нейното влияние стремежа към спокойния, уредения, без напрежение и усилия живот.
към текста >>
60.
24. ЗДРАВИЯТ РАЗБИРА ЕДНО (бр. 7, 17.ІІ.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
Не се лъжете; не гледайте красивите арки и големите хвалби, с които започват в началото тия пътища - винаги краят им се намира на някое бойно поле, където ехтят топовете, смъртта коси ценен человечески живот, а кръвта
багри
земята... А всички тия, които сега тъй знаят да ви говорят, разпалват, подтикват и обещават, се изпокриват по щабове, болници, цензури, тилове... Знайте, хората са родени братя.
Така са се покварили, така и сега се покваряват нашите политици и държавници. Те правят компромиси, наемат се със задачи, които не са по силите им - даже и когато знаят предварително, че не могат ги изпълни, но облагите от властта им са по-сладки от истината...- и заради тях те жертвуват всичко. А човек, който се е отказал от Истината, той е изгубил пътя на живота си. Досега все уж умни водачи водиха, а свършихме с катастрофи. Днес също тъй умни водачи искат да тикнат народа по старите пътища.
Не се лъжете; не гледайте красивите арки и големите хвалби, с които започват в началото тия пътища - винаги краят им се намира на някое бойно поле, където ехтят топовете, смъртта коси ценен человечески живот, а кръвта
багри
земята... А всички тия, които сега тъй знаят да ви говорят, разпалват, подтикват и обещават, се изпокриват по щабове, болници, цензури, тилове... Знайте, хората са родени братя.
Всички около вас - също. Както и зад тия или ония планини и зад мътния и широк Дунав, така и зад морето оттатък живеят пак хора като вас, които плачат, когато са натъжени, прегръщат като вас своите рожби и се радват на техните детски усмивки... Искайте водачи, които да обичат Истината, да обичат хората. Те ще ви изведат не към кървавите поля на миналото, а в светлия път на новия живот, който ви чака, в който вий всинца ще се познаете като братя, които са жадували отдавна да се срещнат, за да си помагат и радват заедно.
към текста >>
61.
XXI. Елена Казанлъклиева и семейство Няголови
,
Продължение
,
ТОМ 21
Кирил Казанлъклиев говори с истинския език на живописта - със силата на слънчевите
багри
успява и от най-незначителния сюжет да създаде картина, която живее, която затрогва защото художникът пристъпва с чисто сърце, с изключителна любов, без каквато и да е преднамереност.
Още в най-първите си творби - интериорите от ателието, портретите на своите близки и приятели, младият художник рисуваше онова, което му бе близко, което обичаше, което най-добре познаваше. Той можа да направи от стария шкаф картина, защото нещата го вълнуваха не само като сюжет, но и от пластическата си страна; той ги възприемаше в цялата им дълбочина. Умееше да вижда и да извлича от нещата и образите най-характерното, да улови и предаде убедително най-верните психологически състояния. Неговите пейзажи са истински поетични откровения. С лекота и смелост той ни въвежда в един претворен чрез чудни хармонии свят, в който всичко - и небе, и нивя, и планини, и гори - тупти с пулса на българската природа.
Кирил Казанлъклиев говори с истинския език на живописта - със силата на слънчевите
багри
успява и от най-незначителния сюжет да създаде картина, която живее, която затрогва защото художникът пристъпва с чисто сърце, с изключителна любов, без каквато и да е преднамереност.
И творбите му носят най-ценното качество - искреността. Живописвани смело, на едри мазки, изградени в една интензивна тоналност от топли и студени зелени, умело съпоставени с червени и розови - тези пейзажи остават едни от верните портрети на нашата земя, създадени през последните години. Когато днес прелистваме графичните творби, които Кирил Казанлъклиев създаде през 1946 ÷ 1949 г. - цикъла линорезби „Минало”, „Из съпротивата” и други - не може да не бъдем завладени от силата на експресивната им рисунка, от тяхната правдивост. В тях е изразена будната съвест на художника-гражданин, изразени са много мисли, човешка болка, много героизъм, скръб, гняв.
към текста >>
62.
6. Аз бях все със теб...
,
Невена Неделчева
,
ТОМ 23
Преливащите им се
багри
написват една дума, която се простира над цялата Земя.
След това сядах и слушах изнасяните беседи в летния есперантски университет. А вечер, край лагерния огън, където се пееха песни от всички страни, рецитираха стихове, аз чувах и едва доловимата изтръгната от гърдите ти въздишка, защото мислеше, че съм на хиляди километри далеч... а аз бях до теб! Разказваш ми в писмото си за размяната на различни вещи и семена от цветя между всички вас там от различни страни и разбиращи се на един език. Аз видях това. И видях една огромна градина, голяма, неизмерима, и в нея - нацъфтели най-чудни цветя от всички страни.
Преливащите им се
багри
написват една дума, която се простира над цялата Земя.
Знаеш ли коя е? Тя е малка и кратка, но дава условия на Земята за живот, подем, радост и щастие. Ти знаеш коя е тази дума, защото частица от тази огромна градина е и в твоята душа. А благоуханието на цветята е най-чудното благоухание, което се струи от човешката душа, когато обича. Ти познаваш това благоухание, защото частица от тези цветя цъфтят и в твоята душа.
към текста >>
63.
4. «ИДИ СЕГА!»
,
Милка Периклиева
,
ТОМ 23
Чудните
багри
на есента красяха превалящия ден.
В инспекцията бяха обявени последните списъци с назначения за детски учителки в София. Моето име не фигурираше там. Предстоеше ми да пътувам обратно за Варна и да продължа да учителствувам там. Унила, тръгнах към Изгрева, за да се сбогувам с Учителя и да се видя с някои приятели. Обиколих полянката и пих вода от хубавата Изгревска чешма.
Чудните
багри
на есента красяха превалящия ден.
По алеята около чешмата бяха нападали сухи листа. Без да разсъждавам, взех от братската кухня метла и почнах да ги мета. Поне за сбогом да свърша някаква работа тук. - Е, ти метеш! Добре правиш, Милке - чух изведнъж гласа на Учителя.
към текста >>
64.
3.4. Не се боя от смъртта, защото знам къде ще отида. Паметни слова
,
,
ТОМ 24
Нейната аура излъчваше
светлобагрите
трептения на мистична духовност, на предана, сърдечна набожност.
Службата свърши в Лютеранската църква на бул. "Дондуков" и аз прибързах от амвона да поздравя на вратата присъствуващите. Всички ми стискаха ръка и много бяха доволни от проповедта. Тогава бях методистки проповедник и защото нямаше още "Д-р Лонг", черкувахме се след немците. Между всички, обаче, една жена ми направи най-силно впечатление!
Нейната аура излъчваше
светлобагрите
трептения на мистична духовност, на предана, сърдечна набожност.
Тя грееше като зорницата, между рой от души. И ето-тя ме наближава. Стиска ми ръката, и в очите й аз видях погледа на ангел и бездната на вечност. . . Тя ме покани в старата им къща на ул.
към текста >>
65.
6.2. В стан Изгрев край София
,
,
ТОМ 24
Въобще, тук поетът ще намери вдъхновение за своите песни, художникът- за своите
багри
, ученият - за своите експерименти.
България има своето свещено място в Божествения план и Учителят е дал наряд на учениците да се молят из цялата страна за отечеството ни. Учителят учи, че всеки народ е въплощение на една Божествена идея. Така българският народ има своята мисия, както всеки народ своята Божествена мисия, така че място за антагонизъм между народите няма. Новото е, че Учението зове всички към сътрудничество и взаимно помощно творчество на земята. Има и доста последователи евреи както тук, така и в Ямбол, Бургас, Шумен и пр.
Въобще, тук поетът ще намери вдъхновение за своите песни, художникът- за своите
багри
, ученият - за своите експерименти.
Самите братя са се извъдили в творци, с чието творчество - литература - ще се занимаем при пръв удобен случай. Първият брат, с който поведохме разговор е Филип Славов, оперетен артист, родом от Пловдив, 46 годишен. Бил е учител в Пловдивското Търговско училище "Евлоги Георгиев", в Кооп. опера и пр. После 4 години е изучавал музика - пеене във Франция, Италия, Швейцария, Югославия, Германия.
към текста >>
66.
4. Детето, което напълно отрече човешкия свят
,
,
ТОМ 24
Пет души в една стая с две железни легла, маса с пет стола, етажерка за книги и зидана печка, черга на земята - обстановка за войник, но не и за едно мечтателно дете, което още живее в един свят, където
багрите
се преливат в изящни образи и лъчите на някакво незримо слънце плетат непрестанно чаровни приказки, изпълнени с феи и богини, с небесни образи и ухания, с мелодии, които никакъв земен инструмент не може да произведе!
Хората бяха сурови и груби! Те го раняваха непрестанно! Те нямаха и най-малка представа за света, в който то живееше. Какъв свят беше той! От малката къща с южен прозорец, от който се виждаше само парче небе, не можех да получа нищо, което да ме зарадва и вдъхнови.
Пет души в една стая с две железни легла, маса с пет стола, етажерка за книги и зидана печка, черга на земята - обстановка за войник, но не и за едно мечтателно дете, което още живее в един свят, където
багрите
се преливат в изящни образи и лъчите на някакво незримо слънце плетат непрестанно чаровни приказки, изпълнени с феи и богини, с небесни образи и ухания, с мелодии, които никакъв земен инструмент не може да произведе!
Свят, в който ангели живеят, където погледът е усмивка, обноската - милувка, а словото - любов. А в обстановката ми нямаше нито помен от него! Този груб, мрачен свят, затвор и пустиня бе непоносим за нежното, чувствително дете. Мечтаех за красота, за златокоси кукли, за играчки, а какво получих? Малка порцеланова кукличка, с прилепени ръце и крака, с черни порцеланови коси!
към текста >>
67.
41. На парахода през океана за САЩ
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Следях от палубата чудните миражи и картини на облаците осветявани от разноцветни
багри
при изгрев и залез.
41. На парахода през океана за САЩ След няколко дневен престой във Виена потеглихме с електрическия влак за Париж, а оттам за Шербург, откъдето щяхме да отпътуваме с презокеанския параход "Моратения", който бе най-бързия прекосвач на океана по това време. Шестдневното ни пътуване се оказа страшно мъчение за мен, тъй като от първия ден ме хвана морска болест. Лежах безпомощно на палубата и нищо не ми се ядеше. Океанът бе тих - беше юли и почти никакви силни ветрове не духаха.
Следях от палубата чудните миражи и картини на облаците осветявани от разноцветни
багри
при изгрев и залез.
Не се учудвах, че Колумб не веднъж е сметнал тази призрачна земя сред океана за реална, за което скъпо е плащал на разбунтувалите се моряци. Океанът е свят на миражи, свят, в който човек се връща към своето първично битие на забрава. Океанът стопява границите на съзнанието ти - ставаш едно с него и небето. В малкия свят на презокеанския параход хората за нещастие все още живеят с дребното си ежедневие. Не виждах замечтани погледи, отправени към залезните неземно красиви картини, които облаците непрестанно рисуваха по небето, докато сивата мантия на нощта се спусне над величествената панорама, за да разкрие нови, безкрайно по-дълбоки и мистични платна - космичният свят, отразен на земята.
към текста >>
68.
50. Сказки за България
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Черният сукман е цвета на тъжната българка през дългото робство, а пъстрата престилка изразява жизнеността й и любовта й към
багрите
.
Какво бях аз? Малка издънка от здрав български корен, но още толкоз неподготвена за обществения живот, който тъй неочаквано ми се наложи! Започвах сказките си с националното знаме, което се рисува от всяко българско село - всред зелени дървета червенеят покривите на варосани спретнати селски къщи. Ето трикольора! Носталгията ми рисуваше фантастични картини за родината ми и изпитвах щастие, когато запознавах американския народ с нея.
Черният сукман е цвета на тъжната българка през дългото робство, а пъстрата престилка изразява жизнеността й и любовта й към
багрите
.
Всяка къща е украсена с огнено мушкато - по прозорци и стълби аленеят нацъфтелите карамфили, обички, а най-много - мушкатото. Ех, Българийо, колко сълзи съм проляла за теб, да знаеш! С неудържима сила ме теглеше родината ми и чаках с нетърпение да свърша колежа и веднага да се върна. Четях и препрочитах писмата на майка си. Свидна и неповторима майко, да знаят всички как да ценят безкрайната ти любов, друг би бил света!
към текста >>
69.
143. Тялото е струна на духа
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Багри
дава само мисълта, тя има бял цвят - синтетичен, а сърцето има червен цвят.
Тялото е струна на духа. Човек може, каквото музикално парче поиска, да изсвири. Ще свири на стомаха си, на дишането, на мисленето. Да е музикант човек. Цветовете са признак, че човек е влязъл в един умствен свят на пречупване на светлината.
Багри
дава само мисълта, тя има бял цвят - синтетичен, а сърцето има червен цвят.
Мисълта дава формите, а духовния свят - съдържанието, та белият цвят от само себе си нищо не може да представи ясно, идва тогава другият - червеният цвят и заедно работят Човек по-голямата част от живота си преминава в чистене от утайки на миналото - мътната вода трябва да се филтрира. Да изучаваме природата - растенията от въглеродния двуокис се хранят и ние ще трябва да се научим от въглеродния двуокис да вадим храна. Сега в духовния свят много ядем. Правим 20 вдишки на една минута, а трябва две вдишки и две издишки на една минута да правим. Животните ядат цял ден, човек яде три пъти на ден, а колкото по-напредва, по-рядко става храната му Та в дишането сме бързи и затова ни липсва търпение.
към текста >>
70.
154. Сега се образува нов път в съзнанието на братството
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Пеперудата е дете на ангелите - има 40
багри
." На 7 януари се срещнах с Учителя.
Сега се приготовлявате за Любовта. На физическия свят ще сте дете, в духовния свят - възрастен, а в Божествения свят - стар, тогава ще се проявите правилно в Любовта. Децата носят сила, възрастните - топлина, а старите-светлина. Туйу което могат да ви вземат хората не е любов - свързвайте Любовта с безсмъртието. Божественият свят е хармоничен, човешкият е мелодичен, а духовният свят дава сила на тона.
Пеперудата е дете на ангелите - има 40
багри
." На 7 януари се срещнах с Учителя.
Той ми каза следното: "В миналото е трябвало милиони години, за да поникне нещо, а сега - само няколко месеца защото в Любовта нещата стават бързо - времето се съкратява в Любовта. В чакането на Любовта времето е дълго. Сега се образува нов път в съзнанието на братството. Опишете "Пътят на Новия Живот", (Забележка. Оттук идва заглавието на второто издание на книгата на Весела Несторова) то е както дървото - зиме е в състояние на приготовление, пролет - в цъфтене, то е обличане, а есен - плодовете са узрели, то е работа - това са етапите.
към текста >>
71.
157. Има кармични задължения и ако се влюбиш ще страдаш много
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Той изглаждаше грапавините ни, нанасяше
багри
, който хармонично действаха върху душевния ни живот, даваше дълбочина на картината - одухотворяваше я непрестанно.
Когато рисувам една картина, тя ще стане каквато я искам - да има търпение. Ученикът да иска да стане като своя Учител"-15.1.1941 г. На Богоявление, 19 януари, следобед, имах разговор с Учителя, който трая повече от два часа. Наистина, сега виждам как Той е работел върху нас при тези частни срещи, както един велик художник върху някоя любима картина. Учителят денонощно работеше върху нас, в това съм била винаги убедена.
Той изглаждаше грапавините ни, нанасяше
багри
, който хармонично действаха върху душевния ни живот, даваше дълбочина на картината - одухотворяваше я непрестанно.
Това Той вършеше с най-чиста и свята любов, която ни предаваше чрез личността и Словото си. Този следобед Учителят беше много разположен и ми даде много съвети. "Нито надценявай, нито подценявай човека, бъди справедлива и поддържай равновесието на вещите. Има кармични задължения и ако се влюбиш, ще страдаш много, ледът бързо ще се стопи и като покрие големи области, ще причини наводнения. Поддържай светлината си, както е сега - обикаляй, върви по крива линия около правата, за да стигнеш целта.
към текста >>
72.
8. Небесният живот според Емануил Сведенборг
,
Весела Несторова, Вергилий Кръстев
,
ТОМ 24
Цветята пък с многобройните си
багри
, образуват разноцветни дъги наоколо си.
Аз съм виждал такива разкошни палати, че нямам думи да ги опиша. На някои покривите блестят като че са направени от чисто злато, а стените - цели изградени от най- красиви, скъпоценни камъни. Вътрешната декорация на стаите е толкова великолепна, че не може да се подаде на описание. Откъм южната им страна се простират големи красиви паркове, където също така всичко блести. В някои места листата на дърветата светят като че ли са направени от чисто сребро,, а плодовете лъщят като злато.
Цветята пък с многобройните си
багри
, образуват разноцветни дъги наоколо си.
Човек би казал че в небето цари най- вълшебното изкуство, или същината на всяко изкуство. Та нали и изкуството на земята е също небесен дар! И още колко по-красиви гледки разкрива Бог пред очите на онези, които живеят в любов към Него! Има и други ангели, чиито домове не са един до друг, а поотделно. Тези ангели живеят в средата на небето, тъй като те са най-добрите от всички.
към текста >>
73.
1. ТРЕТИ ПЕХОТЕН БДИНСКИ ПОЛК ВЪВ ВЕЛИКАТА ОСВОБОДИТЕЛНА ВОЙНА (1915-1918 г.)
,
Минчо Сотиров
,
ТОМ 25
Победните щикове на вашите праведни легиони блестят по-ослепително от слънцето, пролятата ваша скъпа кръв
багри
по-ярко при изгрев пурпура над китните тракийски и македонски родни поля и буди ранната утринна хвалебна песен на сладкопойна чучулига... Приемете този скромен труд за възхвала на вашите безсмъртни дела от едно сърце, което след вас е обичало по-силно само България!
Защото не в отнемане хладното и огнестрелно оръжие е истинното обезоръжаване на един народ: най-силното негово оръжие е в съзнанието за мощта на неговия творчески и национален дух! Възвеличавайки делата на един полк във Великата Освободителна война, комплектуван от един благодатен кът на Родната земя, историята на който започва от Страшимировци, авторът - най-скромният участник в създаването Бдинската епопея - ще счита изпълнена поставената си задача, ако е успял с това именно оръжие да обяви мобилизацията на целокупното съзнателно и любещо своята Родина българско гражданство. 31 Март, 1925 година БДИН "...Над сянката ви клета Не мисли никой днес, освен поета И майките свети!... " Ив. Вазов Във воплите и сълзите по вашите хубави души, крилати войни - витязи, чутовните и славни подвизи, на които обезсмъртиха родното име и се носят като дивна легенда из уста в уста по поля, балкани, урви и чукари, топих аз перото, що написа наследието гордо и безценно на вашите деца.
Победните щикове на вашите праведни легиони блестят по-ослепително от слънцето, пролятата ваша скъпа кръв
багри
по-ярко при изгрев пурпура над китните тракийски и македонски родни поля и буди ранната утринна хвалебна песен на сладкопойна чучулига... Приемете този скромен труд за възхвала на вашите безсмъртни дела от едно сърце, което след вас е обичало по-силно само България!
Брезен, 1925 година Авторът
към текста >>
74.
1.4. 5-и, 6-и и 7- ОКТОМВРИЙ НА ВРЪШКА-ЧУКА (Балада)
,
Минчо Сотиров
,
ТОМ 25
" "Тези рани, дете, са от веригите, що носих дълги години, но те ще заздравеят скоро, защото моите синове, българските синове, разкъсаха тези вериги за вечни времена и възвърнаха моята сила и моята младост, а кръвта, що
багри
устата ми, е от кървавите чела на моите достойни синове, които тук целунах!
Изведнъж едно сияние заигра в ефирни вълни по склоновете на каменистия гребен и в неговия ослепителен блясък в светлорозов воал протегна мраморна ръка призрак, увенчан с корона от лаври. "Кажи ми, небесно величие, кажи ми, Богиньо, коя си ти, кое е твоето име и защо си толкоз хубава? " - "Аз не съм Богиня, A3 СЪМ БЪЛГАРИЯ! " - "Мила Българийо, майко, аз не съм те виждал така хубава, позволи ми да падна в твоите крака, да целуна ръцете ти и да те прегърна! Защо твоята уста е кървава, майко, и защо, когато си толкоз хубава, ръцете и нозете ти са покрити с рани?
" "Тези рани, дете, са от веригите, що носих дълги години, но те ще заздравеят скоро, защото моите синове, българските синове, разкъсаха тези вериги за вечни времена и възвърнаха моята сила и моята младост, а кръвта, що
багри
устата ми, е от кървавите чела на моите достойни синове, които тук целунах!
" - "Кажи ми майко, нещо за Бдинци, за нашата дружина, за нейните храбреци, които тъй беззаветно ти служиха! " - "Слушай", рече тя: Гъстеят мъглите и вятър беснее, Бушува по стръмни, скалисти върхове: как вредом е тъмно - светликът гаснее: Страхотно се носят неземни екове! И с вихри прегърната страстно в нощта, Във танци пониса се лудо смъртта: Вторачва тя поглед и впива очите Към смелите войни, пълзящи в скалите... О, чука ужасна, със кърви обляна. Ти колко живота във си бе омрази! Втората наша дружина сплотена Се с твойте стихии тук славно срази!
към текста >>
75.
1922 г. - ДЕКЕМВРИ 1923 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Дрехата му не се подава на описание - светлина в милионни
багри
.
Може ли? Веднъж само видях подобно лице; това беше Той, Учителят, когато му четох ония страници. Но ако онова лице беше неземно красиво и много прекрасно и добро, това тук е лъчезарно и блестящо, и в погледа му към мен такава обич и нежност, такава сила и любов, които проникват дълбоко в сърцето ми и запалват в него вечния огън. И кой има такава усмивка, освен боговете. Косите вълнисто трептущо слънчево сияние, дори до нозете, които едвам допират езерната повърхност.
Дрехата му не се подава на описание - светлина в милионни
багри
.
Усмивка, поглед с обич до сърцето чак. Трепет, що до този миг не узнах. Изправям се мигновено на нозе и простряла ръце към отдалечаващото се видение викам към спящите: - Станете, че Бог се яви. Станете. И сълзите ми текат, текат. - Лицето ти свети, казва събудената дружина - но где, какво видя?
към текста >>
76.
Нова година 1925 г. - 19 ЮЛИ 1926 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Учителят каза, че ще дойде време, когато хората ще виждат
багрите
на тоновете и ще слушат песента на светлината.
Малко си поговорихме по немски. Тя е годеница на този Gundert, който има книгоиздателство в Мюнхен. Искала жената приключения преди да се ожени. Цяла аристократка, държи се като царица. Всички са облечени някак особено, а пък аз с бялата си рокличка приличах на някое видение от катакомбите... Говориха за музика.
Учителят каза, че ще дойде време, когато хората ще виждат
багрите
на тоновете и ще слушат песента на светлината.
Говориха за Шопена, Вагнера. Споменаха за контрапунктове и дисонанси. Дисонансите вече все повече взимали гражданственост в композициите. Право да си кажа, не разбирах какво говорят. Гледах и слушах без да разбирам.
към текста >>
77.
2 СЕПТЕМВРИ 1927 г. - 4 НОЕМВРИ 1927 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
С чудни
багри
тя е предала съдържанието на цялата поема.
Но твоята, изгубената, търсена и любима твоя вещ. Така, Асавита, викайте и Вие, и ще намерите това, което сте изгубили. 10 септември Значи Вие ще ми подарите картината на Цветана Симеонова. Наистина тя е необикновена художница. Представете си, след като чула на Витоша „Асавита”, след няколко дена ми носи картинно резюме от книгата-поема.
С чудни
багри
тя е предала съдържанието на цялата поема.
Тя е художница-поет. Снощи бяхме при Учителя! Лицето Му и цялото Му същество са Вечно отворената Школа за тия, които Го обичат. Четох Му предсказанията на една американка - земята ще премине през ужасни сътресения и бедствия. Той потвърди това.
към текста >>
78.
2.1.17. Гергьовден, 6 май 1926 г., петък, [Витоша, бивака Ел Ше-дар]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Ливна след него червена светлина и
обагри
планини и долини с радостен блясък.
От всички кътища на планината ечи песен. Слизаме. Придружава ни ситен дъжд. Измокри ни до кости. Но кого е еня - песните стават по-ритмични и по-бодри. В долината слънцето пак надникна от облаците, изсуши дрехите ни и лъчезарно залезе на запад.
Ливна след него червена светлина и
обагри
планини и долини с радостен блясък.
Да, сега е друг повей и в природата, и в мене... Сега, а преди 2-3 дена, не беше така, не, не беше. Но всичко пак се обърна на добро -всичко, без най-малко изключение. Но нека да разкажа какво се случи тогава, защото още не ми се спи, а „това нещо”, беше знаменито. Да, тия дни тръгнах за Витоша. Изморих се много по дългия Драгалевски път.
към текста >>
79.
2.1.34. Еди гьол, 12-23 август 1929 г., [Рила]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Бялата мъгла в долината се
обагри
червено и като че ли слънцето се пукна и изля над света своя зрял наров сок. Гимнастика.
Нежно розова вълна обхвана хоризонта. Долината плува в бяла мъгла. Изведнъж на небето блесна острието на светло копие; денят се раждаше. Следим мълчаливо великото чудо на деня. Устните немеят.
Бялата мъгла в долината се
обагри
червено и като че ли слънцето се пукна и изля над света своя зрял наров сок. Гимнастика.
Грамаден кръг върху просторната поляна на Махабур. Учителят е в средата. Командва в леки и отсечени движения и пее: „Весел бъди, бодър стани...” Назад, напред нозете и ръцете ни. Разминаваме се един през друг. След това заставаме пак пред скалата и в до, ми, сол пеем „Аум”.
към текста >>
80.
2.1.43. Едди гьол, 21 юли - 22 август 1930 г., [Рила]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
В пурпурни
багри
и лазур блести групата около него - събрани от целия свят - българи и чужденци, ние слушаме несравнимото Слово.
Над тъмно модри долини, точно до златната черта, що то само си е начертало, изгря прекрасното светило. Ний го чакаме с мълчаливо съзерцание. Накацали по скалите, ние му се любуваме с препълнени от благодарност сърца. Учителят заговори. Това е първият ден на събора - тук на Рила.
В пурпурни
багри
и лазур блести групата около него - събрани от целия свят - българи и чужденци, ние слушаме несравнимото Слово.
Едни пишат, едни в нямо съзерцание, приклопили клепки, слушат, едва дишайки. После на огнището, после на Белия извор. Слънцето вече огрява и двата бивака и разлива приятна грейка. Мием се на чешмичката. Учителят требваше с шъпа и ни плисваше по лицето.
към текста >>
81.
2.1.49. Екскурзия от 90 човека. 15 октомври 1931 п, [Витоша, бивака Ел Шедар]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Орион засвирил на брилянтните си корди, пее с
багри
и тишина.
2.1.49. Екскурзия от 90 човека. 15 октомври 1931 п, [Витоша, бивака Ел Шедар] Тръгваме 90 души от Изгрева. Три часа след полунощ. Звездите, сякаш кълбета навити със златна прежда, трепкат над нас.
Орион засвирил на брилянтните си корди, пее с
багри
и тишина.
Алдебаран -подобно лъчиста порта пропуща да мине под нея неизмеримото време на Всемира. 90 души! Та това е цял поход! Вървим, не просто се надбягваме към Витоша. Шест часа сме точно там.
към текста >>
82.
3.2.2.5. Великото освобождение
,
3.2.2. Разкази и съобщения в списание „ЖИТНО ЗЪРНО”
,
ТОМ 26
Розов пламък грееше по бузите й, подобно
багрите
на слънцето пред изгрев.
Устните ми се отключиха - аз пея, пея... Ах, сама се наслаждавам от своята песен, извираща от гърдите ми като водите на Ел-бурския извор. И тъй весело се смея, че сама подскачам от радост при екота на този волен смях. Моите ръце заякнаха като крилете на мощния орел - нозете ми бягат живо като хвърковати. Аз съм тази, която някога бях твоя тъжна спътница, ела с мен! " Тя ме поведе.
Розов пламък грееше по бузите й, подобно
багрите
на слънцето пред изгрев.
Аз едвам я познах. Тя м,е заведе в една райска градина с благоуханни цветя и зреещи плодове. Там пееха водите на вечно бликащ извор, и чудно хубава къщичка се белееше през дървесата. Тогава тя ми каза: „Ти ще живееш с мене вече, тук е най-хубаво от всякъде". Но аз я попитах: „Как се ти преобрази?
към текста >>
83.
3.3.2. Как се запознах с Ив. Вазов и Ст. Михайловски
,
3.3. Спомени и размисли
,
ТОМ 26
Снежната още Витоша розовее - невидим художник я облива с топли
багри
.
Между впрочем почнах да посрещам първите лъчи на Слънцето. Чак откъм „Лъвовия" мост тичах в ранни зори да стигна боровата гора, за да видя Чудото. Хоризонтът открит, хладно, роса, почти студ. Цялото поле към изток ниви, ливади - незастроено, празно пространство, до де око ти види. Далече Стара планина с бялата шапка на Мургаш.
Снежната още Витоша розовее - невидим художник я облива с топли
багри
.
Пристигам запъхтяна. След малко, ето го и То - великото чудо на природата. Всяка сутрин небето е различно оцветено. И слънцето сякаш е различно - ту малиново, ту златно, или пък застрашително червено. И всички тия цветове се втъкават в сребърните облаци - близко и далече... В този ранен час, птичата гълчава в гората не е малка, а нестихваща и силна.
към текста >>
От една страна – пищност: мрамор, лак, злато, сребро, картини, кандила, тамян и почти погребален напев от натруфените в сърмени одежди служители, а от друга – утро в гората, с цялото богатство от форми,
багри
, свежест, волност и благоухания.
Русите имат най-хубавите преводи на световната литература.“ Да чета Пушкин, Лермонтов в оригинал. Черпи ме с кафе. Извика сестра си – негова домакиня и рече: „Това момиче ще ми пущаш винаги, нека идва.“ През тия няколко години пак му гостувах. Веднъж му прочетох за това що преживях от величието на храма „Ал. Невски“ и непосредствено подир туй, радостта ми от природата – великата волност и възторга ми всред гората.
От една страна – пищност: мрамор, лак, злато, сребро, картини, кандила, тамян и почти погребален напев от натруфените в сърмени одежди служители, а от друга – утро в гората, с цялото богатство от форми,
багри
, свежест, волност и благоухания.
Той кротко сложи ръка върху ръкописа с думите: „Ако излизаше сега списание „Българска мисъл“, на това тук, щях да дам първите страници.“ Изведнъж заговори: „Но вие, не бива така сама да останете. Трябва ви закрила: трябва да се приобщите негде. Може би и да се омъжите. Или пък-да влезнете в някое религиозно общество.“ Тогава, без да се бавя, аз казах: „Аз слушам „Беседите“ на Учителя; Той ни каза да посрещаме Слънцето и тъй ще видим Бога.“ Той се усмихна – зарадва се. - Хубаво, много хубаво - рече - и аз понякога ходя да го слушам.
към текста >>
84.
6. Оригиналът
,
Глава 3. Принципите на Учението.
,
ТОМ 28
Миналото, което не е минало оживява пред нас, за да разберем и видим, че всичко което сме преживяли не е било нищо друго, а верига от моменти на извисяване, когато сме заставали като ученици пред Него, за да разберем и преживеем красотата на едно ново отношение, което при всичките условия превръщаше отрицателното в положително, като намираше винаги доброто зад злото, богатството зад сиромашията, любовта зад безлюбието, красивото зад грозното, силата зад безсилието, знанието зад невежеството, реалността зад сянката - цяла гама от
багри
и тонове, които за Него звучаха винаги необикновено, зад които Той винаги намираше важното, ценното, дълбокото - оригиналното.
Защото какво представлява копието? Тоя бездушен негатив, който мами очите на обикновените хора, а никога очите на Един Учител; копието, което стоеше като жалко подражание, често окарикатурено, напластено с праха на времето -копието, което нищо не говореше за дълбокото, вечното, красивото вложено в човека. “Копието не ми трябва”, казваше Той “на мене ми трябва оригинала, а оригиналът, това е Божественото в човека.” Смисълът на живота, устрема на човека, идеалът му съзнателен или несъзнателен е да се освободи от копието, за да остане оригинала. Този оригинал, който само Той Великия Майстор - Сърцеведец можеше да види, и не само да види но и да извиква на живот. Картината е жива и релефна.
Миналото, което не е минало оживява пред нас, за да разберем и видим, че всичко което сме преживяли не е било нищо друго, а верига от моменти на извисяване, когато сме заставали като ученици пред Него, за да разберем и преживеем красотата на едно ново отношение, което при всичките условия превръщаше отрицателното в положително, като намираше винаги доброто зад злото, богатството зад сиромашията, любовта зад безлюбието, красивото зад грозното, силата зад безсилието, знанието зад невежеството, реалността зад сянката - цяла гама от
багри
и тонове, които за Него звучаха винаги необикновено, зад които Той винаги намираше важното, ценното, дълбокото - оригиналното.
Неизброими бяха формите, богат беше езика на символите, неизчерпаем беше източника на метафорите с които Той си служеше, за да изрази идеята и извиси човека и го очисти от всичките копия и накрая да го приближи до Себе си и го накара да преживее величествения миг, че е застанал пред дверите на Безконечността в своята непорочна чистота. Изумително беше Неговото майсторство да връща човека на себе си, да му върне достойнството, вярата, надеждата, самоуважението. Там беше Неговата магия. Днес от градината на нашите преживявания можем да си изберем най-хубавите цветя и да си позволим да свием китка: можем да надзърнем в тази свята интимност и да наречем отношението с истинското име - любовно. Само любовта вижда навсякъде красивото, положителното, оригинала.
към текста >>
85.
4. В света на измеренията
,
Глава 4. Мъдростта
,
ТОМ 28
Величествена е картината на живота не само със своите форми, линии и
багри
, а със своето безкрайно разнообразие.
Тогава изникваше главния въпрос - жизнения проблем за всеки отделен човек. Къде стоеше той, от какво се възпламеняваше мисълта, между кои точки и елементи според геометрията живееше той, с всичко това, което притежаваше стигаше ли до върховете на мъдростта? Измеренията се натрапваха с всичката неумолимост и точност - те определяха човека, те определяха мисленето, стремежите, идеалите и живота в последна сметка. Някои живееха с идеалите на първото измерение - правата линия, други с тия на второто измерение - плоскостта, трети с третото измерение -куба. Нека спрем до третото измерение, което познаваме, за да продължим нататък.
Величествена е картината на живота не само със своите форми, линии и
багри
, а със своето безкрайно разнообразие.
Трите измерения на физическия свят, богато изложение. Те определят красотата и преливащата хармония, идейното съдържание, те определят и човека в идейния свят. Мисълта тече различно, чувствата, постъпките, желанията също. Те определят човека. Тогава ние тръгваме към него и вече не го питаме къде е той, какъв е той, какво духовно богатство притежава.
към текста >>
86.
8. Контрастите
,
Глава 4. Мъдростта
,
ТОМ 28
Човекът е научил великия урок да различава не само
багрите
, не само сянката от предмета, но и доброто от злото - първият удар на мъдростта, която го докосва с магическия си жезъл.
Човекът са движеше около своята ос и около слънцето, около своята душа и около Великия Дух на природата, Великата Разумност, Великото Слънце извор, чийто живителни струи подрастваше, поеше и освежаваше човешкия дух. Величествен е моментът, когато човек осъзнае безспирния поход около центъра - началото на дълбок, вътрешен живот, който ражда денонощието, годишните времена и Новогодишните мигове, които капка по капка отливат големите духовни съкровища, за да станат достояние на човешкия ум, сърце и душа, копняла през вечността за тях. Кога и откъде започна възхода? О незапомнен миг, от контрастите. Един необозрим ред стои като израз на мъдростта, която реди разписанията и уточнява резултатите.
Човекът е научил великия урок да различава не само
багрите
, не само сянката от предмета, но и доброто от злото - първият удар на мъдростта, която го докосва с магическия си жезъл.
Зад нея стои нескончаемия приток на живот, на светлина и един закон блести, закон на който и земята и човекът се подчиняват. Не може тя да не се върти. Не може човек да живее истински, ако не приведе в движение своята ос и пътешествията около слънцето. Само тогава човекът разбира езика на контрастите и започва началото на духовния живот. Не се утолява глада и жаждата на човека, ако не реализира духовния си живот.
към текста >>
87.
1. Животът на проявения Бог.
,
Глава 6. Разкриване на реалността
,
ТОМ 28
Формите са различни, героите се редуват един след друг като в една фантастична галерия и всички до един ни показват разновидните
багри
от добродетелите, които не само щяха да пленят човека, но и щяха да му покажат тяхната скрита мощ и пътищата по които се стига до тях.
Като многолистна палма една Голяма книга щеше да разлиства своите страници и щеше да води за ръка човека из неръкотворните храмове на живота и света, за да му покаже не познатото, обикновеното в живота, а за да му покаже непознатия, необикновения живот за който той си позволява да мечтае в редките моменти на духовно прозрение. Нека се върнем към Библейското сказание. Какво представлява живота на Авраам например? Този праотец на Израил, този чист и кристален образ, който стига до най-високата точка на своето дълбоко вътрешно богатство, когато показва скъпоценното си огърлие на вярата. Обикновен човек дали би могъл да стигне до този шеметен връх, за да подари на света непомрачения образ на вярата за която щеше да се говори непрестанно в книгата, като се започне с Данаила и трите момци, хвърлени в огнената пещ и се свърши с Илия, пророците, за да се стигне до апостолите.
Формите са различни, героите се редуват един след друг като в една фантастична галерия и всички до един ни показват разновидните
багри
от добродетелите, които не само щяха да пленят човека, но и щяха да му покажат тяхната скрита мощ и пътищата по които се стига до тях.
Зад всеки подвиг и саможертва, които ни трогват и раздвижват, ние щяхме да видим образа на Великото и по трепета на сърцето и по вълнението, щяхме да разберем, че сме изправени пред Величествеността - Животът на Проявения Бог. Героите, които щяха да стават главни действуващи лица се избират грижливо, изработват се, организират се в началото от силната ръка на Мойсея, до тази на Давид, от ръцете на пророците и апостолите до ония безименни герои, които щяха да участвуват във великата драма. От историята на тоя нестихващ кортеж от хора щеше да блика несломима сила, твърдост и воля за живот и подвиг и едно изумително постоянство в изграждането на онова, което ония, които щяха да дойдат наричаха го убеждение, вяра, мироглед. Всичко разказано не бе нищо друго, а низ от събития, наситени с един основен елемент, една идея - Познаването на Единния Бог, което щеше да бъде като награда и резултат, благодарение на което човекът щеше да мине през дверите на любовта, на мъдростта, на истината, на правдата и на доброто, да си съгради дом - храм и се срещне със Своя Бог. Тази е била интимната идея и тя щеше да си остане през вечността, защото и тя беше вечна и несъкрушима - основания и стълб на всички ония, които щяха да четат Библията не буквално, щяха да се домогнат до този шеметен връх.
към текста >>
88.
5. Първата заповед
,
Глава 6. Разкриване на реалността
,
ТОМ 28
Първата заповед този път не бе издялана от гранит, а от чист диамант и слънцето в хиляди
багри
разкриваше тайната на светлината и на топлината.
Езикът звучеше познат, мелодиите старинни и топли, а тайната съкровена и близка сияеше в чистота и красота. Родените в началото на века бяха облъхнати от повеите на новата пролет, науката отстъпи и жадната младост се впусна с жар към нови и незнайни пътешествия, за да се върне един ден триумфираща от своите открития. Той показа път и подари новото, което искреше от светлина. Великото се раждаше в света и пътя беше проправен и чист. Познанието светеше и разкриваше богатствата скрити там от векове.
Първата заповед този път не бе издялана от гранит, а от чист диамант и слънцето в хиляди
багри
разкриваше тайната на светлината и на топлината.
Едната влезе в човешкото сърце и човекът знаеше защо трябва да обича, другата влезе в човешкия ум и човекът знаеше защо трябва да мисли. Много беше важно качеството на мислите и на чувствата. То беше цяла философия, която блестеше неотразимо. Думите звучаха кратки и мощни. Те отваряха много врати и прозорци, беше празничен час и триумф, да влизаш и да излизаш и да преживееш рядкото усещане, че се намираш пред истината.
към текста >>
89.
12. Реалността е вечно настояще.
,
Глава 6. Разкриване на реалността
,
ТОМ 28
Лист по лист искаме да разлистим цвета и се насладим на
багрите
и на аромата.
Дали ни беше нужен този път, за да стигнем до същината на темата? Ние не сме учени, не сме пътешественици или туристи в тази област и не желаем да мислим като обикновени екскурзианти водени от екскурзовод, който има точен маршрут и набелязаните обекти се преминават формално и вяло, а повечето време се поглъща от блясъка на улиците и уличните витрини. Ние не бързаме. Искаме да огледаме всичко до най-малките подробности. Интересуват ни и детайлите, искаме да обхванем всичката хубост на местността и кипящия живот в нея.
Лист по лист искаме да разлистим цвета и се насладим на
багрите
и на аромата.
В един свят на безсмъртие в който живеем има неща, които вечно живеят. Затова тях не можем да търсим в миналото, не можем да ги търсим и в бъдещето, те са в настоящето. Тяхната сила е в това, че те винаги са настояще, те никога не умират. И ако се спираме на тях, то е за да изразим нека да изглежда като поетическо хрумване, радостта и благодарността, че животът вечно шуми, пее, тържествува и вечно надвишава смъртта. Тогава би ли могло да се каже, че Христос живя преди две хиляди години в една поробена малка страна и, че там, някакъв синедрион с участието на римската власт са го убили и като са убили Него, смятали са да убият и учението Му.
към текста >>
90.
3. Слънцето и музиката
,
Глава 1. Разговор с великото
,
ТОМ 28
Незабравими по хубост и свежест са тези ранни пролетни дни, когато цялата земя е потънала в нежно сияние, ручеите, които текат, пъпките на дърветата, които се пукат и стволите на върбите, които светят от ярките
багри
.
3. СЛЪНЦЕТО И МУЗИКАТА В ранните предпролетни дни по нашите места започват да се топят снеговете. Астрономическата дата не винаги се покрива с оня капризен понякога, календар на природата.Пролетта може да подрани, но може и да закъснее. В края на февруари или в първите дни на март под снежната покривка текат потоци, водите пеят и животът е вече започнал. Снеговете тогава незабелязано се снишават, земята мълчаливо ги поглъща; слънчевите лъчи вършат своята работа, дните са пораснали, слънчевият път се увеличава и снегът най-после решава да си тръгне.
Незабравими по хубост и свежест са тези ранни пролетни дни, когато цялата земя е потънала в нежно сияние, ручеите, които текат, пъпките на дърветата, които се пукат и стволите на върбите, които светят от ярките
багри
.
Целият растителен и животински свят ожидат само слънцето. Човекът също не отсъствува от тоя изжаднял за слънцето народ. Устремът към слънцето е напълно оправдан. Всичко живо познава съживителната мощ, опитал е светлината и топлината на слънцето и нещо повече дори, неизвестно нам, което слънцето ни дава и без което животът не земята не би съществувал. Идването на пролетта и всичко онова, което е свързано с нея, целият живот, който тече и се вълнува се обуславя само от връщането на слънцето към равноденствуващата точка и отпътуването му нататък, където неговата разходка по нашето небе се увеличава на часове.
към текста >>
91.
7. Молитвата. 7.1. Разговор с Великото
,
Глава 1. Разговор с великото
,
ТОМ 28
Какво е човекът - съсъд малък, за да побере великото, величествените тонове и
багри
и сътвори велики произведения, какво е човек, за да се справи със себе си и бурите на живота?
В живота цена имат дълбоките, непресъхващите извори, блясъка на Слънцето и на звездите, красотата която на потоци извира от природата, величествения хорал, който през ясните слънчеви утра извира от слънчевия изгрев или от феерията на майското небе -нещата в живота не лежат така просто, както ние ги мислим. Вдъхновението не се движи по човешки закони и Любовта, която прониква целия живот - цялата Вселена, не идва от малкото човешко сърце, където едва има място за един човек - Любовта е нещо, което човек тепърва трябва да срича, за да си обясни отношенията, които лежат между човека и Великата Първопричина, Която е благоволила към него като му е дала възможност да намира широко отворения път към Себе си - великата утеха и великата милост да се приобщава към Бога, да се обръща към Бога, да се моли в час на дълбока скръб и непрогледна тъмнина. “Един е Той, Който никога не забравя човека, Единствен Приятел, Който му остава верен, Единствен, Който може да го извлече от голямата тъма на небитието, няма друг” - казва Учителят. Ако тази истина е още неразбрана за хората, причината седи в заблудата на миналото и в силите на злото, които винаги са спирали правилния развой на човека. Но на земята страданията са метод и условия да се домогне човек до тази истина, за да опита Голямата Любов, която го чака.
Какво е човекът - съсъд малък, за да побере великото, величествените тонове и
багри
и сътвори велики произведения, какво е човек, за да се справи със себе си и бурите на живота?
Предстои му да учи голяма наука и да извърши велики дела. Дали е много силен човекът? Дали може да притури или отнеме един миг от живота? Притокът на сила, на светлина, на топлина трябва непреривно да тече към него. Към този източник той трябва да отива и се връща, за да изпълни задачата си като човек.
към текста >>
92.
1. Движението
,
Глава 2. Движение и гимнастика
,
ТОМ 28
Вечната и непрестанна игра на светлината е успяла да си играе с палитрата си и да ни представи един фантастичен сеят на
багри
, на светлинни ефекти и на емоции.
преливат се. за да упражнят своето въздействие по неизброими пътища. Един слънчев изгрев или залез при едно чудно небе. когато облаците дефилират царствено, а синия цвят се разлива богато, и небето мигновено мени своя облик, преминава през всичките гами на цветовете, а оттам и меняващия се лик на езерните води. на зеленеещите се губери, на цъфналите дървета, на цветята, на тревите.
Вечната и непрестанна игра на светлината е успяла да си играе с палитрата си и да ни представи един фантастичен сеят на
багри
, на светлинни ефекти и на емоции.
Усещаме накрая този неизменен живителен трепет, който ни обгръща, радва, вълнува, пълни и празни нашето сърце, нашето въображение и всичко тогава край нас се превръща на живот. Ако всичко това може да се намери и в изкуството - тогава казваме движението и там е било мощно. нестихващо, красиво - трепетът се разлива като река, шуми като море. Изкуството вече не е само до нашата сетивност, не е само и до мисълта и чувствата а и до оная дълбока същност, която раздвижена и покорена. очарована и задоволена, преживява дълбокия момент, който ни дава представа за духовността у човека.
към текста >>
93.
4. Веригата
,
Глава 3. Братството - идея на нашето време
,
ТОМ 28
От всичките данни, които ни чакаха, ние изплетохме венец - жива плетеница на
багри
, на тонове - една симфония на труд, усилия и работа, които родиха изпод Неговите пръсти една нова обществена единица рядка по своята красота, чистота и топлота, а най-вече рядка по своята принципност и по своя морал.
Ние не мислехме така. Какви бяха нашите загуби - нека не се спираме на този въпрос - ще кажем само, че всичко превърнахме на ценности - на валута, която беше валидна във всичките светове, нека да звучи странно това, но няма да се доизкажем - скромността беше отличителна Негова черта, тя стана и наша . Тогава видяхме, че онова, което се разкрива е много красиво и много ценно - несъкрушимостта на идеята, несъкрушимостта на братството, което някога ние намерихме, като готова построена сграда в която топлосърдечно ни поканиха ония, които бяха дошли преди нас. Тогава ние решихме да потърсим историята, да проследим времето, да огледаме живия материал, да намерим спойката - живата спойка, които оформиха и здраво споиха братството. Нашето изследване се увенча с пълен успех.
От всичките данни, които ни чакаха, ние изплетохме венец - жива плетеница на
багри
, на тонове - една симфония на труд, усилия и работа, които родиха изпод Неговите пръсти една нова обществена единица рядка по своята красота, чистота и топлота, а най-вече рядка по своята принципност и по своя морал.
Основите бяха положени внимателно, грижливо, осторожно. И тези основи, смеем да кажем, бяха много здрави, огън нямаше да може да ги изгори, нито водата да ги унищожи. Така градеше Той. Той не обичаше крещящите тонове, не обичаше шума, не обичаше бързите темпове, големите обещания и многото думи. Той градеше за векове и всичко трябваше да бъде здраво, качествено, устойчиво.
към текста >>
94.
9. Двете поколения
,
Глава 3. Братството - идея на нашето време
,
ТОМ 28
Човешките общества представляват разноцветен букет, чиято хубост се състои единствено в разнообразието на
багрите
.
Първото, което се роди в началото на века и второто, което можеше да ни бъдат майки. Деветнадесетият век се различаваше по разбиране, по бит и по идеи от двадесетия, който започна още в началото бурно, за да даде основния тон и очертае главната линия, която остана почти непроменена до Шестдесетте, а и няма изгледи да се промени в основните си контури. Срещата между тези две поколения се състоя в Неговото присъствие. Не се съмняваме, че бяхме очаквани, не само от Него, но и от ония, които бяха край Него. Приливите в обществото са закони, които съществуват и в природата, приемствеността е признак на живот и хармония.
Човешките общества представляват разноцветен букет, чиято хубост се състои единствено в разнообразието на
багрите
.
Всички ние образувахме едно цяло - преливаща картина от различни тонове, хармонична музикална пиеса, чието съзвучие се сливаше в общ акорд. Тогава беше красиво да се живее, беше леко да се живее в атмосфера на мекота, на топлота и нека кажа и на безгрижие. Младостта не се тревожи за нищо, гледа на всичко леко и премного самоуверена, за да бъде тъжна или сериозна. Винаги тя е преливаща от сили, богата, оптимистична. А ония, които бяха преполовили живота бяха спокойни, уверени, и нека кажа дори и безгрижни.
към текста >>
95.
5. Като вик на съдба - любовта: Рила, последния събор,1939 г
,
Глава 4. Съборите - духовните празници на братството
,
ТОМ 28
Един ден те щяха да прозвучат като тържествена симфония на един живот, който бързаше да се излее в
багри
, в тонове, в Живото Слово, обвеяни от щедростта на един сезон, който беше вече към своя край.
Каква тишина и радост, какво небе и какъв урожай!... Водите на Рила се разливаха щедро, водопадите пееха пламенно, мъглите се гонеха и беше феерична тяхната игра, утрата бяха великолепни, а изгревите на Слънцето царствени; приказни бяха нощите и звездите едри и низко слезли, сякаш ни гледаха право в очите, за да ни оставят богатите златисти сияния. От 12 юли Петровден до 22 август, четиридесет дни на 2400 м. височина на лагер покрай езерата - двадесет и осем рилски беседи и четири на Изгрева събрани в едно стройно цяло! Трябва да е преживял човек тези дни, за да обхване идейното богатство скрито в тях.
Един ден те щяха да прозвучат като тържествена симфония на един живот, който бързаше да се излее в
багри
, в тонове, в Живото Слово, обвеяни от щедростта на един сезон, който беше вече към своя край.
Всичката красота и всичкото сияние, всичката благодат и радост носеха заплашителния дъх, който ние обикновените хора не искаме да видим и приемем. Пределите на две състояния, на два полюса винаги са близко; там, където радостта стига връхната си точка, започва скръбта. Годината 1939 опираше до 1940, до 41, 42, 43, 44. Колко близо, колко заплашително близко стояха тези години. Бяхме стъпили на едно от последните стъпала, а не искаме да разберем или не можехме, че нещо ще се случи, нещо, което ще погълне всичко, “като седемте мършави крави, които погълнаха седемте тлъсти”.
към текста >>
Беше наистина като прощален сезон на едно четири десетилетие, което си отиваше, отнасящо със себе си романтиката и безгрижието на века -никога вече след това нямаше да се изрази в този тон живота на Братството, тази многообразна гама на
багри
, които преливаха от душите на всички присъствуващи.
Слиза ли Великото на земята? Слиза и тогава на земята настъпват велики преобразования, тогава се раждат велики люде, тогава копнежите на народите за братство, единство и мир се превръщат на мощна вълна и историята отбелязва времето като епохален момент. Никога съборът на Рила и на Изгрева не е бил така внушителен, богат и задълбочен. Европа още свободна сякаш беше дошла да почерпи кураж и сили за предстоящите изпитания и бедствия, за да отнесе частичка от подквасата, която беше нужна на целия свят, за да участвуват всичките народи в новото, което идваше в света. Всичко през това лято беше лъчезарно, спокойно, красиво - от кристално чистото августовско небе, до разкошните утра, от щедрото преливащо Слово до голямата радост, която се разливаше от сърцата на всички, намирайки жив отклик в песните, които се носеха възторжено и непрестанно през тези богато съборни дни.
Беше наистина като прощален сезон на едно четири десетилетие, което си отиваше, отнасящо със себе си романтиката и безгрижието на века -никога вече след това нямаше да се изрази в този тон живота на Братството, тази многообразна гама на
багри
, които преливаха от душите на всички присъствуващи.
Изпращането на гостите след последния ден на събора се превърна на апотеоз на топли братски чувства - семейството се разделяше. Никой не се запита, кога ще се съберем наново? Нямаше изгледи тогава, няма изгледи и днес. Какво ще бъде утре, никой не може да каже. Европа дойде, видя Учителя и склони глава пред величието на двадесетия век, който в едната ръка държеше меча, а в другата палмата на мира.
към текста >>
96.
1. Планината
,
Глава 5. Гласове, които стигат до сърцето
,
ТОМ 28
От песента на вечерния вятър, до нежната мелодия на езерните води; от красотата на скалите и върховете до искрящата хубост на водопадите; от аромата на елите и от всичкото богатство на
багри
се изтръгваше нечут и вълнуващ трепет, който разкриваше дълбокия и незнаен живот на планината - като шум на много води гласовете й стигаха до човешкото сърце.
Както е невъзможна представата за земята лишена от планини, така е и невъзможна представата, че зад могъщото строителство на природата при изграждането на планините, са стояли само катаклизмите, резките промени на температурите, големите депресии. Всичко това може да се е случило, то е механическата страна на въпроса, механични сили са били впрегнати на работа, ала голямата наука до там ли ще спре? Само механичната ли страна на големите въпроси ще бъде интересна и важна за тях? Нещо друго ще да е стояло зад тях, един велик разум и една архитектурна мисъл, които бавно в продължение на милиарди години са строили един свят като земята чист, красив, здрав, където човекът щеше да живее, да расте и да изгражда великата наука за живота, прогреса, духовната култура. Планината ни гледа кротко и лъчезарно.
От песента на вечерния вятър, до нежната мелодия на езерните води; от красотата на скалите и върховете до искрящата хубост на водопадите; от аромата на елите и от всичкото богатство на
багри
се изтръгваше нечут и вълнуващ трепет, който разкриваше дълбокия и незнаен живот на планината - като шум на много води гласовете й стигаха до човешкото сърце.
Планината ни докосна, отзвучаването бе пълно и богато и ние се понесохме на крилете на времето - страниците бързо прошумяха и книгата се разтвори по магичен начин - трябваше да побързаме, докато миналото лежеше още свежо и недокоснато от дъха на забвението. Минело ли бе то? Твърде живо, за да бъде забравено, обвеяно с чудния аромат на планината, тя ни грабна и покорно сега трябваше да вземем перото и да нанесем следите на онзи богат живот, в който години наред сме участвували. Всичко преживяно бе силно и живо и на разбран език то ни говореше - добре, казахме ние ето, че няма да мълчим. Преживяното дефилираше пред нас, караше ни да изпитваме странно вълнение, което ни връщаше не толкова към формите на едно минало, колкото към идеята скрита в него.
към текста >>
97.
3. Среща
,
Глава 5. Гласове, които стигат до сърцето
,
ТОМ 28
Нищо, абсолютно нищо не можеше да помрачи блясъка на това творение, което блестеше в хиляди
багри
, дишаше живот, светлина, красота - великолепният дар чакаше сега човекът.
Уморени ли бяхме или малко тъжни. Нито едното, нито другото, защото когато погледът обхвана хоризонта и небето се приближи, а звездите дойдоха съвсем близко, денят тържествено оповести събитието. Идеята беше права като отвес и вечна като Любовта, нямаше никаква рязка или сянка. Неговото дело сияеше. Само Тази ръка можеше да извае образа на Истината, на Мъдростта и на Любовта, които бяха подарени на света.
Нищо, абсолютно нищо не можеше да помрачи блясъка на това творение, което блестеше в хиляди
багри
, дишаше живот, светлина, красота - великолепният дар чакаше сега човекът.
Планината по чуден начин отразяваше настъпилото, беше съхранила страничка от живота на Необикновения и нямаше да престане да ни поднася рецитала на неповторимото. Беше настъпил оня час, ден и век, когато беше възможно да се направи на човека този подарък - той го очакваше с острата жажда на пустинник. Пролетта идваше и човешкото сърце трепна. Нека годините да минават, богати или оскъдни, бурни или спокойни - виждаш накрая, че всичко се е случило, както е трябвало да стане, а не както човешкото, обикновеното мислене го прекроява. Изпълваше се в края на краищата един определен план, а не друг и тогава можеше да дадеш воля на сърцето си и да му кажеш - излей накипялата си болка - годините на сгъстената жестокост и глупост изтекоха; времето е друго и глъбините на небето откриват в снишения небосвод и в близко стоящите звезди, предопределението на една светяща съдба.
към текста >>
98.
6. Сериозни години
,
Глава 1. Когато трапезата се вдигна
,
ТОМ 28
Тогава ние само слушахме; бяхме много млади и пролетта на нашия живот беше богата на слънце, на
багри
, на звукове - нескончаем празник.
Всичките акции на братството за общ живот, общо хранене, общо летуване не беше нищо друго, а подготвителен етап за пробуждането на това съзнание, когато човекът щеше да мисли за благото на другите като за свое лично благо. Още в първата книга от Учителя “Наука и възпитание" където са сложени основните принципи на учението, Той очерта пътя на човечеството като постави на този път ярки стрелки - науката и възпитанието без които никакъв прогрес може да бъде възможен. Народите нямаше да се освободят от тази идея. Събитията, които следваха бяха естествено явление, подготовка и условия за реализиране великия замисъл на Битието. Двете беседи са база и програма на новото, което се строеше вън и вътре в човека, в тая мирова душа, която трептеше вече във всяка клетка на световния организъм.
Тогава ние само слушахме; бяхме много млади и пролетта на нашия живот беше богата на слънце, на
багри
, на звукове - нескончаем празник.
Говореше Той и всичко получаваше необикновен вид и красота. Магическата пръчица от приказките покорно лежеше в Неговите ръце. Ние само слушахме. На земята от времето, когато по улиците на Ерусалим или по бреговете на Генисаретското езеро се разнасяше Словото на Христа не беше се случило подобно събитие, което сега беше събрало около себе си цвета на една младост жадна, интелигентна, която сега образуваше Неговата аудитория. Тя не беше многочислена, цената не беше в количеството, а в трепета, чистотата, искреността с които те пристъпваха прага на школата.
към текста >>
99.
9. Школа и метод
,
Глава 1. Откриване на Школата
,
ТОМ 28
Беше от голямо значение да не се получи маса, стандарт - това убийствено уеднаквяване, което поразява аромата и
багрите
на мисълта.
Темите, които се даваха в школата имаха определен ред. С тях не се целеше да се обогатят знанията на ученика, а да се усвоява навика да мисли сам, в най-сбита форма той трябваше да отговори на зададените въпроси, не както други мислят, а както той мисли. Затова и изказванията по един и същи въпрос бяха различни. Ако тези теми бяха оцелели, днес те щяха да бъдат ценен документ в развитието и работата на школата. Те говореха за създадения навик у ученика да мисли със собствената си глава, да не подражава на никого и да бъде оригинален и неповторим в изказванията си.
Беше от голямо значение да не се получи маса, стандарт - това убийствено уеднаквяване, което поразява аромата и
багрите
на мисълта.
Целеше се да се запази оригиналното, индивидуалното, за да се предпази ученикът от всичко онова, което опошлява и обезличава човека. Скучно беше да се живее в един свят, както беше и скучно да се слушат оратори, учители, професори, учени, философи, писатели, които не притежават дарбата да накарат младите умове да пламтят, да искрят от творческа оригинална мисъл. В школата се постигаше именно това ценно качество, школата предпазваше учениците от подражание, шаблон, копиране. Резюмирането на беседи и лекции, която работа влизаше в класовете, беше също така бръмка от общия метод на работата. Нашето впечатление е, че с това не се целеше да се прави буквално резюме на лекцията, а да се даде възможност на ученика свободно да се изкаже по нея.
към текста >>
100.
4. Свещеният елей
,
Глава 2. Ученикът - път и живот
,
ТОМ 28
В тебе е вложена цяла съкровищница и едно слънце те огрява; в хиляди
багри
многоцветната дъга те облива и те увенчава с короната на разумността.
4. СВЕЩЕНИЯТ ЕЛЕЙ 1. Ти имаш едно богатство, което не подозираш. Веднъж роден на земята, магическият жезъл на любовта те е докоснал и диханието на Безконечността е вдъхнал трепета на безсмъртието - ти роденият от плът и кръв си увенчан с венеца на нетленното.
В тебе е вложена цяла съкровищница и едно слънце те огрява; в хиляди
багри
многоцветната дъга те облива и те увенчава с короната на разумността.
Ти си потопен в един свят, богат на светлина и не подозираш, защо две сили се състезават за тебе и оспорват твоето гражданство в този или онзи свят. Ако би могъл да надникнеш в това море от светлина и красота... Ако би могъл да се извисиш до това небе от чистота и разкошна синева, хармонията би стигнала до твоите уши и ти би проумял съкровищата вложени от памтивека в тебе. На земята няма нищо, с което би могло да се сравни красотата на богатството, вложено в тебе и човешкият език не би намерил думи, за да изрази великолепието на това, което притежаваш. Безумие е да се смята човек беден. Мъдреците наричат това съкровище - душа.
към текста >>
НАГОРЕ