Търсене в текстове за 'Багри'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 127 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. *** – Ст. К-в Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Нямали нито рани, нито болки, нито помнели за миналото страдание... ................................................................................................................ Красиви цветя с чудни багри цъфтели в Ниневия нявга.
Тя заповядала - най-благородните и знатни девойки на царството да ги довеждат в палатите и да поливат цветята със своите сълзи. Жестоки палачи биели знатните нежни девойки, за да извират сълзите... Полуживи ги изнасяли из дворците на страшната царица, без да има надежда в тях за живот. Изнесените девойки трябвало да минат покрай храма на богинята Митра. А от храма тайнствено излизали двама жреци. Те слагали ръце върху носилките и момите оздравявали. Нямали нито рани, нито болки, нито помнели за миналото страдание... ................................................................................................................ Красиви цветя с чудни багри цъфтели в Ниневия нявга. Царицата Алпомс ги отглеждала. Само боговете слизали и откъсвали тия цветя, поливани с девичи сълзи. А тия цветя, отнесени в царството на боговете, ставали красиви човешки души.
към текста >>

2. СИЛАТА НА ДУХА - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Да беше Безграничното работило на такава основа, небесата не щяха да свидетелствуват за великолепието на слънцата и полята не ще отразяваха неговата слава чрез многочислени отсенки на листа, цветя, чрез перушината на птиците и багрите на дъгата.
Защото, несправедливи ли сме към себе си, ще бъдем неизбежно несправедливи и към ония, за които ние имаме неоспорима стойност. Онова което е най-нужно да знаем и което Безграничното ще ни засвидетелства, стига да го помолим за това – то е ценността, която ние представяме за другите. Съразмерно на нашата сила, да уголемяваме човешката доброчестина и съразмерно на нашата способност да съзнаваме тази сила, необходимите природни сили ще ни се притекат на помощ, за да подобрят и направят по-охолни материалните условия на нашето съществувание. Ни мъж, ни жена не могат да работят успешно за себе си и за другите, ако живеят в някой бордей, ако се обличат сиромашки или изпостят духа си, като го лишават от възможност да утоли най-светлите си, най-възвишени копнежи. Навред, дето свърнат, те ще влачат атмосферата и влиянието на своя бордей, който и ще ги подцени. Да беше Безграничното работило на такава основа, небесата не щяха да свидетелствуват за великолепието на слънцата и полята не ще отразяваха неговата слава чрез многочислени отсенки на листа, цветя, чрез перушината на птиците и багрите на дъгата. Онова което се противи повечето пъти при упражняване това право на правда и обич към себе си, е мисълта: „Що ще кажат другите? Какво ще рекат за мене, ако отдам сам на себе си почитта, що заслужвам? " Въззоваваме ли към духовното, направлява ли се животът ни от едно ръководно начало, не се ли ръководим от страх пред обществено мнение или от грижа да добием чужда похвала, ние можем да бъдем уверени, че висшето ще ни подкрепя. Ако наопаки, ние се силим да живеем, за да се нравим на другите, ние никога не ще сварим да им угодим и колкото се по-силим, толкова по взискателни и неразумни ще станат те. Управата на вашия живот е нещо, което трябва да остане изцяло между Бога и вас.
към текста >>

3. ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

По пътя на вътрешното комунизиране, ние неминуемо ще се срещнем с един стар наш съветник – горделивеца-индивидуалист, с когото ще трябва по един мирен и разумен начин да ликвидираме известни негови навици, нехармониращи с дисциплината на сдружението, а други – да облечем в новата форма, представляваща синтез от най-различни багри.
и дух. живот в школата на братското сдружение предизвикат онези вътрешни несъгласия в кой и да е от членовете на последното, той – като силен мъж, с всичкото търпение на един ученик трябва да издигне поставената си цел по-горе от всякакви противоречия и лични неудобства. Така дисциплината ще почива на едни от най-сигурните устои, които ние познаваме: – Съзнателно и вътрешно зачитане и пазене целостта и хармонията в бр. сдружение, защото разделението винаги се предизвиква от едно ненадейно егоистично настроение. При несъгласия вътре в сдружението, въпроса става още по-деликатен, като се има предвид пълната вътрешна свобода с която разполага всеки. По пътя на вътрешното комунизиране, ние неминуемо ще се срещнем с един стар наш съветник – горделивеца-индивидуалист, с когото ще трябва по един мирен и разумен начин да ликвидираме известни негови навици, нехармониращи с дисциплината на сдружението, а други – да облечем в новата форма, представляваща синтез от най-различни багри. Този индивидуализъм, само в известни свои прояви, разбира се, е необходим при общия живот, за да се проявява всеки в своя естествен обзор и да се избегне опасността от подражанието, което е изправния, нестабилизиран още път на търсещия, представлява не малко зло. Да убиваме своята разумна природа, това рано или късно ще ни доведе до големи разочарования. И нашият читател много добре вижда сега, какво единомислие трябва да има между членовете на сдружението, та по един чисто вътрешен път всеки един безпогрешно да гради сградата на общия стремеж. Ние няма да премълчим фалша, че под силния товар на противоречията от една страна и от неизживения още процес на индивидуализирането (от друга), в известни членове на бр. сдружение може да възникнат противни на реда настроения (да ги владеят индивидуално-егоистични настроения).
към текста >>

сдружение, като преди всичко имахме в предвид правите пътеки, допустими при този живот, затова нашата беседа се обагри малко тъмно.
– И ето явява се страха от новия път. И пак си спомням думите на мъдреца: „Не се плашете. Вие сте наторена нива, в която плевелите растат тъй бърже, както и житото". И в това изречение стои всъщност окултният метод за превъзмогване на страха от тежестите на новия живот. Понеже ние си зададохме още от началото задачата да изложим това, което се налага на първо време на всеки начеващ опита на бр. сдружение, като преди всичко имахме в предвид правите пътеки, допустими при този живот, затова нашата беседа се обагри малко тъмно. Старите грешки не трябва да се повтарят, защото често пъти големият ентусиазъм и несериозното отнасяне, към този въпрос, води до разочарование и криви заключения. А колкото за другата, положителната страна на живота в бр. сдружения, ние тук не ще говорим, па и безсмислено е да я описваме. Ние мислим, че перото няма право да я закача Тя не се описва, а се изживява. Ще поменем само за онези редки мигове, когато след редки, но тежки преживелици, зидарите на новите устои на живота, биват посетени от чудна сила!..
към текста >>

4. Дух, сила и материя Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Изследванията на различно обагрените растения показват, че червеният цвят се явява като багрило за цветовете на дадено растение винаги, когато клетъчният сок на това растение реагира кисело, когато тази реакция е основна, растението образува хубави сини цветове, а виолетовия цвят се оказва винаги, когато клетъчния сок има неутрална реакция.
Тия няколко примера ясно говорят, че червените лъчи имат способността да стимулират растежа у някои растения. Интересно би било да се направят известни опити със семена, изложени на цветна светлина известно време и след това посадени, за да се установи тая стимулационна способност и по друг път. Изследванията на някои биолози установяват, че и виолетовите лъчи по отношение на рибите имат тая съща способност. Изложените яйца на тая светлина много по скоро се развили, отколкото при другите лъчи. В тая насока цветните лъчи представляват още едно богато поле за работа, както за ботаници, физици, химици, тъй и за биолозите. Изследванията на различно обагрените растения показват, че червеният цвят се явява като багрило за цветовете на дадено растение винаги, когато клетъчният сок на това растение реагира кисело, когато тази реакция е основна, растението образува хубави сини цветове, а виолетовия цвят се оказва винаги, когато клетъчния сок има неутрална реакция. В психологично отношение краските имат голямо значение за човека. От окултна гледна точка, тая страна на въпроса представлява най-голям интерес Влиянието, което цветните лъчи оказват не се отнася само до зрителните, но и до телесните възприятия. Не е достатъчно, за да получим известен ефект, едно лице да гледа известна краска. Необходимо е цялото му тяло да бъде излагано на тия лъчи. Особено това има значение за терапията.
към текста >>

5. ЛЕГЕНДА - Г. Т. Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Въззеленикави маси се наслагват мълком, нови и все нови багри прииждат от изток, за да добие своя пурпурен тен.
Над тях се извиват тънки плетеници сиво-син дим. Зорницата примигва високо. Усеща се сутринен хлад. Жълти ивици прибягват на изток. Морско синьото небе губи своята чистота. Въззеленикави маси се наслагват мълком, нови и все нови багри прииждат от изток, за да добие своя пурпурен тен. Далеч, далеч чертаят сини гърбове високи планини. Разведрява се... От съседният двор идва мирис на сира, един след друг поудрят звънци от почиващото стадо овци. Звън... звън... звън – тънки – трептящи низки – заглушени, пискливи и звънки. Изрядко сплашени и бързи и най-сетне тропот от копита... Заградени в кошара недалеч, изблейват треперливи гласчета на агънца. Хе! На край село като из фуния се чува яростен лай, а след това мъдър басов приглас на стар домашен пес.
към текста >>

6. КНИГОПИС Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

...Като се понесе този самотен и тържествен звук, за да разбуди живота, той се разделичи и се разби в много багри и от всеки негов атом се родиха нови звукове – различните напеви на живота.
ЛЕГЕНДА Това е било в незнайната нощ на предсъзданието, в далечните и необхватни за нас векове, когато Той е пожелал да сътвори живота и слънцето. В един величав миг от дълбините на страшната и тайнствена предвечност, сред ненарушимото мълчание и размисъл, Той роди първия тон. Това е бил първият знак за живота, първата видима искра в лоното на вечният огън, който е горял без да бъде видян и чут. ...Като се понесе този самотен и тържествен звук, за да разбуди живота, той се разделичи и се разби в много багри и от всеки негов атом се родиха нови звукове – различните напеви на живота. Те политнаха из цялата вселена до безкрая. Това беше един дълъг ден на творчество и в неговата светлина се създаде един закон на хармония, отражение от душата на Оногова, из когото излезе, създаде се едно велико цяло, което взе участие после във всяко дихание на живите души, което доби име – песен или музика. От тоя божествен ден стана всичко възможно. Животът тръгна по своя път към една поставена голяма, светла задача. Творецът сам се зае и със светлината на своя лъчезарен замисъл, сътвори човешката душа, една хилядоструна арфа, от която дишаха мелодии и в която можеше да се отеква върховният напев на божествената музика.
към текста >>

7. ИЗ СБИРКАТА „ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЕКОВЕТЕ - Ив. Толев Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Цветята добивали нови багри, нова красота и техният дъх ставал омайно хубав.
Така тя летяла от слънце до слънце. Нейните очи пиели от светлината, що пръскали тия слънца, а душата ù се пълнела с дивната музика на звездите, що се разливала от неизмеримите пространства на небето. Тя не била вече глуха, светлината ставала за нея музика и музиката – светлина – в тази музика и светлина, тя долавяла живота на различните същества, които обитават тия светове. И като прелитала край всички слънца и звездни системи, за да се опие от красотата, музиката и живота на тия небесни извори – пръснати по сребърния млечен път – тя се отправяла към последното слънце, към онази земя, която щяла да стане нейна нова родина и царство. И когато тя наближава до своята любима звезда, в последната настъпвало неизразимо тържество. Цветята добивали нови багри, нова красота и техният дъх ставал омайно хубав. Птичките запявали нови, непознати дотогава песни, а сърцата на човеците трептели в неземна радост; те започвали да се обичат, славели небето и пеели химни на великата любов. „Защото идела тяхната богиня, изгрявало и тяхното слънце, разцъфвала тяхната душа, но хората не знаели това...” * След една тиха нощ, пълна с омая и трепет, необикновената песен на ранните птички събудила жителите на земята. Бил първият ден на пролетта, когато красотата облича своята цветна премяна и посреща с китна усмивка новата година. Удивление и възторжена радост заиграла в сърцата на всички, когато отправили поглед към изток. Вместо трептящия пламък, който Агни запалвал сутрин на изток, там се издигало едно ярко огнено кълбо, чиято сияйна усмивка, разливала хилядоцветни трептящи лъчи, които будели в сърцето нова радост и музика.
към текста >>

8. ВЕСТИ Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Ледени дворци, по които играе слънчевата светлина в многоцветни преливащи се багри, са предградията на тоя вечно леден свят.
Георги Северов І СЕВЕРНАТА СТРАНА Колко красива, вълшебна страна е тая, към която прелита от време на време душата в моите сънища, страната, към която ме носи моят размисъл в тихите самотни часове. Дирейки малкия блестящ отломък от истината, който всякой намира в своя ден, мисълта по нявга се докосва до дверите на далечната страна, която блести в дните с омайваща строга прелест, пропита със синкавия цвят на полярните сияния, а в нощите с вледененото тъмносиньо небе, по което в кръг околовръст пътуват звездите, като върволица от грамадни, драгоценни перли. Ледени дворци, по които играе слънчевата светлина в многоцветни преливащи се багри, са предградията на тоя вечно леден свят. Там спират корабите на странниците, защото корпусите им се запират в смразяващите се води, в ледовете и там е сетната стъпка на всеки човешки крак. Тая страна е отечеството на ледените вихри, които духат през далечните страни и охлаждат вечерите на юга. Очите там гледат смело, разкрито и зениците са изтъкани от студената, чиста синевина на небето или от багрите на зеленикавите смразени води. Там някъде, в недрата на това строго студено царство, където има богатство на светлина, що се разбива в седмобагра дъга във всяка капка, прилична на замръзнала сълза, живеят верността, чистотата и свободата. Това са трите сестри на севера, очите на които гледат с величествената глъбина на модрото небе, буйните коси на които са изтъкани от лъчите на слънцето, челата на които сияят с блясъка на ледените планини.
към текста >>

Очите там гледат смело, разкрито и зениците са изтъкани от студената, чиста синевина на небето или от багрите на зеленикавите смразени води.
Георги Северов І СЕВЕРНАТА СТРАНА Колко красива, вълшебна страна е тая, към която прелита от време на време душата в моите сънища, страната, към която ме носи моят размисъл в тихите самотни часове. Дирейки малкия блестящ отломък от истината, който всякой намира в своя ден, мисълта по нявга се докосва до дверите на далечната страна, която блести в дните с омайваща строга прелест, пропита със синкавия цвят на полярните сияния, а в нощите с вледененото тъмносиньо небе, по което в кръг околовръст пътуват звездите, като върволица от грамадни, драгоценни перли. Ледени дворци, по които играе слънчевата светлина в многоцветни преливащи се багри, са предградията на тоя вечно леден свят. Там спират корабите на странниците, защото корпусите им се запират в смразяващите се води, в ледовете и там е сетната стъпка на всеки човешки крак. Тая страна е отечеството на ледените вихри, които духат през далечните страни и охлаждат вечерите на юга. Очите там гледат смело, разкрито и зениците са изтъкани от студената, чиста синевина на небето или от багрите на зеленикавите смразени води. Там някъде, в недрата на това строго студено царство, където има богатство на светлина, що се разбива в седмобагра дъга във всяка капка, прилична на замръзнала сълза, живеят верността, чистотата и свободата. Това са трите сестри на севера, очите на които гледат с величествената глъбина на модрото небе, буйните коси на които са изтъкани от лъчите на слънцето, челата на които сияят с блясъка на ледените планини. Това е страната в далечния север, строгата прелестна родина на трите приказни сестри. Вечният я е надарил със смразяващо дихание, в което се дочува да звънти като гласът на пролетно пробуждане чистата песен на вечния идеал. Синовете, що се раждат там, носят в сърцата си запален свещения плам на безкористието и любов към небето и затова огънят на земята и жаркият плам на южните очи не могат да метнат було над тоя светлик и девиците на юга не могат да познаят тяхната любов.
към текста >>

Приказна страна с гирлянди от замръзнали кристали, у които слънчевите отблясъци играят във фантастични багри.
Северна земя, твоят чар като светъл трепет долита на крилете на някой час от моето време и донася поздравите и ведрият взор на трите златокоси сестри. Часове на съзерцание, редки, златни минути на отдих, идвайте по-често на безшумните криле на сънищата или на крилете на белите, безшумни птици – гостенки на моята душа. Минути на отдих, когато погледът се откъсва от калта, която сътворяваме ние с грешките на нашето незнание, прилетете над гъмтежа на земната борба и пришъпнете на душите на всички будни хора за чистата далечна страна, където живеят и отиват най-смелите, които в многократната борба са закалили своя меч в звънтящо, живо слово. Заведете за миг душата на човека в царството на великото мълчание, където звездите описват на околовръст своя денонощен път и където се дочуват изказани с неземни слова мислите на Вечния Творец - колко малки, колко незначителни ще се покажат тогава тия неща, за които очите ни се напълват със злоба и за които даваме на халост най-скъпия си дар – душата. Северна ледена земя, препълнена с неземна красота, в атмосферата на която се носи като зов на пролетно пробуждане звънливата песен на вечната идея, която зове душата към неизмеримите висоти на човешкия възход. Приказна страна с гирлянди от замръзнали кристали, у които слънчевите отблясъци играят във фантастични багри. Очите на твоите деца имат зеници, изтъкани от чистата синевина на твоето небе, или от зеленикавите игриви цветове на вледеняващите води. Твоите празници са препълнени с тайнствена красота и мълчание. Твоите знамения са сиянията, които небето ти изпраща и ония часове, когато Вечният сам те посети и в мълчанието на твоите нощи слага безшумните си стъпки. Северна страна, обичам когато ме гледат зениците на твоите очи, пълни с чистота и преданост; обичам часовете, когато при мене долита приветственият синкав лъх на твоите нощи и звънливата чаровна песен на вечния идеал, която вдъхновява ония, що влизат във войнството на белите, синовете що влизат в бран за свещеното име на Вечния! II ЧОВЕКЪТ По океанските вълни, над страшни водни бездни плуваше ладия, която личеше по блещукащата светлинка в мрачината.
към текста >>

9. ИСАВАР (стихове) - Д. Б. Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Слънчевите лъчи ги обливат с живот, сълзите се превръщат в изумруди и плуват във великолепие от багри, а Феб ги изсушава с целувките си.
Напрегнахте ли вниманието си да разберете езика му, да отгадаете шумоленето му, което като дивна мелодия се разнася из шубраците? Всеки звук се превръща в малка русалка и цял рой от тях се втурват шеметно по тревата измежду храстите, милват ги нежно и ненаситно целуват заспалите чашки на цветенцата, гонят се, играят, танцуват и най-после, сити от блаженство и чар, отлитат към звездите, а подире им идат други. И така цяла нощ веселие и радост, а спящите цветя и треви тръпнат в сладки сънища. Когато при първите стъпки на Феб те ce събудят и видят, че всичко е било сън, обилни сълзи бликват по листата им, а утринния хлад ги кара да треперят. Но скоро сладките сънища се сбъдват. Слънчевите лъчи ги обливат с живот, сълзите се превръщат в изумруди и плуват във великолепие от багри, а Феб ги изсушава с целувките си. Чарът на звездната нощ омайва, а ручеят и звездите разказват чудни приказки, знаят много тайни. Чуйте, какво ми разказа веднъж ручеят, когато морен и отпаднал от далечен път, търсех да облегна мишци за почивка : „— Седни, странниче, до мене на росната трева и погледни величието на звездното небе. То е свидетел на това, което ще чуеш. От памтивека тези безброй очи са впили поглед в необятната бездна и не изпускат нищо от това, което става. Дай ръката си, натопи я в моите къдрави струи, за да изсмуча топлината ù, а ти слушай в безмълвието на тая нощ да ти пошепва нещо за вечното, за това, което не се губи.
към текста >>

10. Слепецът (стихотворение) - Х. Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

В малката скрита стаица живее и пустинята със своето мълчание, с багрите от пожара на залеза.
Когато влизаш там, прахът от суетата на деня ще трябва да отърсиш от нозете си. Ще влизаш със своето чувство, защото в свето място влизаш. Когато съм далеч от туй, което ми носи радост, аз влизам там в светото кътче на душата си и слушам приказките, които ражда Оня, що вечно там живее. Морето, което гледам пред очите си, мисля че живее в мен. Живо море, с вити гривести вълни, с облаци над него, като политнали стада на лебеди, с шум на вечна песен! В малката скрита стаица живее и пустинята със своето мълчание, с багрите от пожара на залеза. И тъжният пустинен такт на бродещи кервани чувам, и молитвата на далечни пътници. Колко пъти е затъвал моя собствен поглед в безкрая да дири знак на хладен оазис! Скалите горди на най-високи върхове, издигат мраморни чела в скрития кът на душата. Бяг на луди вихри разгонват мъгли, и шумът на вековна гора повтаря заедно с вятъра, словата на стара, тъжна песен. И всичките звезди като че ли живеят в свещеното кътче на душата.
към текста >>

Вечната сила на съграждането ви създава в скритите дълбини на своето царство и едва проникващия лъч в бездната ви носи чудни багри от дъгата, да ви направи красиви, та окото ни да се усмихне, когато се спре на вас.
Всичко там е широко, волно. Животът е пъстър като приказка, като светливата, набагрена страна на мидена черупка. В една песъчинка там ще найдеш толкова красота, колкото ще найдеш другаде в цял низ перли. Една черупчица на охлювче е така напъстрена, както може би не е напъстрен палатът на най-знатния владетел и, кой знае защо, окото там се спира на нея и дири тънката игра на боите без досада. Мънички творби на морето. Вечната сила на съграждането ви създава в скритите дълбини на своето царство и едва проникващия лъч в бездната ви носи чудни багри от дъгата, да ви направи красиви, та окото ни да се усмихне, когато се спре на вас. Къде на друго място умът ще се досети, че и най-малките зърна на пясъка са сътворени, за да видим отглас в тях на вечната хубост! Златна земя. Часовете на времето в тебе преминават като отблясъците по игривите ивици на водата; в тях ce преживява нещо, което прави живота ни красив и волен. Всеки ден в тебе е откровение а всяко зрънце скъпоценност. Благословеният те е надарил с чар, в който тъгата се превръща на търпима хубава неможка, а омразата излита като капчица вода на пладнен пек.
към текста >>

Затова са обагрени в чудновати багри светливите мидени черупки и дребните корали, за да познаем чудото на Великият Майстор.
Всеки ден в тебе е откровение а всяко зрънце скъпоценност. Благословеният те е надарил с чар, в който тъгата се превръща на търпима хубава неможка, а омразата излита като капчица вода на пладнен пек. Аз диря те в моите сънища и в самотните си часове да направиш смислен моя ден. Затова създава Творецът красивите страни, затова е създадено морето, пенливите води, вечната му песен! Затова вее лъх на далечни ветрове, затова грее слънцето и всички светила. Затова са обагрени в чудновати багри светливите мидени черупки и дребните корали, за да познаем чудото на Великият Майстор. Пришелец далечен е човекът, да обходи цялото царство... Искам ногата ми да стъпи пак в страната, където животът протича в песни, приказки, без остра болка, а само с лека тъга, която те издига на мощни невидими крила... По морето, което мие с водите си златните ù брегове, пращам далечния си привет. * * * V. БЪДНИЯТ ДЕН Ще секне тая бурна песен на нашите дни. Нова песен ще пеят тогава живите човеци. Изпъстрените гемии на стари рибари край брега ще грохнат и платната им не ще се белеят в морето.
към текста >>

11. Житно зърно – А. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Какъв мощен напор на живот, какъв обилен приток на енергия, каква трескава дейност: Всяко семе намира, де да пъхне своето връхче, тревите и цветята се надпреварят да накитят стволчетата и цветовете си с багри и форми.
Цв. Стайков МАЛКИТЕ ВЕЛИЧИНИ В ЖИВОТА ЕНЗИМИ, ХОРМОНИ, ВИТАМИНИ Ще оставя големите проблеми - нека философите ги решават, ще оставя и „важните обществени и житейски проблеми" - нека обществениците ги решават. Аз ще се постарая да въведа за малко читателя в една малка губерния от царството на малките неща - едно царство наистина вълшебно затова, защото там ние ще се срещнем, може би, с повече разумност, с повече предвидливост и с по-добра организация. Нека погледнем полето напролет, когато Аве Натюра събужда своите деца с музиката на прииждащите слънчеви лъчи! Какъв мощен напор на живот, какъв обилен приток на енергия, каква трескава дейност: Всяко семе намира, де да пъхне своето връхче, тревите и цветята се надпреварят да накитят стволчетата и цветовете си с багри и форми. И къде се крие чудната способност на живите същества да градят тия странни сложни постройки, каквито са организмите? Биохимичните изследвания от последните три-четири десетилетия отговарят отчасти на този въпрос. - Тия изследвания и допринесоха за оформянето на понятието жив организъм в следния вид: Основната черта на живия организъм е автоматична регулация на функциите на отделните органи, които (функции) са отправени към една цел - да се запази при дадени условия формата, в която животът се проявява. А кой върши тази целесъобразна регулация? Навярно си спомняте приказката, в която се разказва, че органите на човешкото тяло един по един се отказвали от своята работа, но най-после се убедили, че един без друг не могат.
към текста >>

12. Насаме със себе си – Боян Планински Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Разбира се, слаба бе четката на художника за да нанесе вярно, точно да обрисува картината, която видях пред себе си, да изрази туй дивно величие – хиляди нюанси, преливащи се в всички багри на небесната дъга.
Опитах се да изрисувам очите му, ала те постоянно меняха своята форма и цвят според моето собствено настроение. Усилията ми не се увенчаха с успех. Взирах се доста в тях и какво бе моето изумление, когато на тяхното място аз съзрях безброй малки изворчета, които се сливаха отпосле в един мощен, буен поток, готов да понесе със себе си всичко, което би се изпречило пред неговия път. Над тоя образ аз видях огнени езици, които постепенно се разгаряха в един истински огън, от който се струеше обилна светлина. Когато се опитах да изразя всичко това върху сложеният пред мен лист, огнените езици направлявани от невидим вихър, докосваха душата ми, търсейки в нея тленното и нечистото за да го претворят със своите пламъци в чисти безценни елмази, които да красят нея самата. Разбира се, слаба бе четката на художника за да нанесе вярно, точно да обрисува картината, която видях пред себе си, да изрази туй дивно величие – хиляди нюанси, преливащи се в всички багри на небесната дъга. (След туй сияние ти виждаш образа на мъж, ала ще поискаш ли да го изрисуваш)! Образът, който прозира през светлото сияние, рисуван като мъж – ето, това не бе мъж, а ликът на мило дете или нежна девойка. Позираше ми сякаш геният-поет, а през хартията рисува образа на философ, музикант или мистик, но не и поет. По неговото лице се рисуваше една безпределна скръб, която в миг се превръщаше на усмивка, изразяваща едно безкрайно блаженство. Как ясно можеше да се открие в този портрет едно чисто любящо детско сърце, един светъл ум, един силен и мощен дух.
към текста >>

13. Звездна симфония – Gis Moll Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Незнайна ръка я премени в тая одежда, уми листата с утринната роса, набагри цветята, проясни небето като син кристал и така я остави да Го срещне.
Georg Nordmann ГЛАСОВЕ В ПЛАНИНАТА І ПРАЗНИК Кой може да запре буйния поток на обновителния Дух? Коя ръка ще може да задръсти течението на пълноводната, буйна река, която бучи надолу с тържествен, гръмък вик. Ще правят хиляди прегради, ще върти колела на воденици, канари ще закривява, но пак ще стигне широките обятия на океана... Днес е празник. Природата е като млада, накитена невеста в ново, скъпо руво, готова да се поклони пред своя избраник. Незнайна ръка я премени в тая одежда, уми листата с утринната роса, набагри цветята, проясни небето като син кристал и така я остави да Го срещне. На изток се разкрехна вратата на нощта и Неговото око погледна света. Реката бумти със своите големи снопове вода, плиска из камъните и пее песента за вечно съграждащия Дух. Ние хората живеем в красотата на никога не свършващия празник на природата. Тя ни е подслонила под своето крило, храни ни, облича ни, показва ни всеки ден драгоценностите на своята съкровищница и ни облива с обилна светлина. Ние живеем, вярваме във великия и мъдър господар на света, или не вярваме в Него, но нито миг светът не ни оставя без своята радост, нито миг не спира буйният поток на обновяващия Дух, както се не спира буйната ръка със своята вечна песен към морето.
към текста >>

14. Най-красивият орган в човешкото тяло Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

VIII Отшелникът обагря дрехите си, вместо душата си, с багрите на Любовта.
VII Защо, о сърце мое, си тъй нетърпеливо? Оня, Който бди върху птичките, животните и мушиците, Оня, Който пое грижата за тебе, докато беше още в утробата на майка ти, Не ще ли те закриля сега, когато си вече излязъл из нея? О сърце мое, как можеш да се отвръщаш от усмивката на твоя Бог и да скиташ тъй далеч от Него? Ти остави своя Възлюблен и почна да мислиш за други. Затова твоята работа е празна. VIII Отшелникът обагря дрехите си, вместо душата си, с багрите на Любовта. Той стои седнал в храма, напуснал Брама, за да се кланя на един камък. Той си продупчва ушите, носи дълга брада и нечисти дрипи. Прилича на козел. Той броди в пустинята, убил в себе си всяко желание и заприличва на скопец. Той си стриже косата и боядисва дрехите.
към текста >>

15. Стихове - Стефан, Иедидия Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Тая скъпоценност е изгладена от веща ръка и така е надарена, че от ден в ден става все по-красива все по-ценна с хилядите багри, които се преплитат в нея.
Всеки миг Неговото мълчание прорязва нова бразда по наченатата статуя, всеки миг отронва нов отломък от камъка, избран да бъде образ на Неговата мисъл, облечена в безгранична красота! Милиони светове летят като запратени стрели в пространството, безброй реки от светлина се изливат, като гигантски артерии с кръв в тялото на гигантския, великият човек... Но всичко това е сбрано в едно малко, светло камъче като житено зърно. Той седи потънал в своето мълчание. На ръката му свети пръстен. Безкрайно хубав, синкав камък блести на него. Тая скъпоценност е изгладена от веща ръка и така е надарена, че от ден в ден става все по-красива все по-ценна с хилядите багри, които се преплитат в нея. Тоя камък е жив. Из него излизат безброй стрели на светлина и хубостта му се доближава до хубостта на оная зеница, която го гледа с радост. Безмълвен е Вечният! Вътре в тоя камък, когото Той сътвори летят световете. Там сме ние, там светят нашите души, там туптят сърцата ни.
към текста >>

Багрите по тях напомняха за далечни земи, до които се отива със страхове и бури.
Посегна чужденецът в пъстроткан със сърма пояс, извади кутия от скъпо дърво, обковано със злато и бисери. Той я подаде смирено, а коляното му досегна земята. С трепетни ръце посегна младата княгиня и взе дара от Оногова, който стои на кораба далече в морето. Хубав б пратеникът. Косата му се спускаше на кичури, когато се наведе да целуне края на нейната дреха, а когато се възправи и я погледна, тя видя в очите му погледа на Оня, що начена да люби, бъз да го е срещнала по своя път... Пъстри бяха дрехите на чужденците. Багрите по тях напомняха за далечни земи, до които се отива със страхове и бури. Гласът на тоя що я приближи беше дълбок, потаен, сякаш ехо от гласа на Оня, който, стъпил на белия кораб, очакваше вест. Той там, далеко, Любовта му е по сладка от сока на гроздето, а очите му имат ведрината на утринното небе. Тия думи прозвучаха в душата ù, нараниха я леко, а от раната роди се любов по незнайния! Тя сне от главата си воала с извезаните царски символи и им го подаде с трепет. — На - рече им.
към текста >>

Той грееше със силата на слънчевата светлина и менеше багрите си всеки миг.
Той тихо ще потропа на вратата ти — Странникът, що броди из морето". И те отминаха – тугинците, що гребяха с яки весла и другият, който стоеше при кормилото с пъстрите чудновати дрехи, с везания пояс и с очите, в които грееше любовното приветствие- Скри се ладията в хоризонта на зелено-синьото море. скри се и царицата в белите дворци, издигнати високо като исполини към изгрев слънце. Там отвори тя кутията. В нея драгоценен камък имаше. Той грееше със силата на слънчевата светлина и менеше багрите си всеки миг. До него имаше писмо на непознат език, със символи неясни, а вътре в сгънатия пергамент скрит бе сребърен ключ. Дълго мисли княгинята да найде тълкувание, а душата ù гореше в неизвестност и любов. .................................................................. Измина време. Корабът с белите платна лягаше. Там беше Оня, който любеше царкинята затворена в тихите чертози и в ръцете си държеше тънкият воал с извезаното, царско име.
към текста >>

16. Пролетта на свободния – Иедидия Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Лъчите на слънцето, багрите на росната капка и възторжените гласове на птичките имат от мъдростта на вековете, която мъдрост дирим в книгите и строгите писания.
Georg Nordmann I ПРОЛЕТ Всяка сутрин в песните на пролетта ние можем да научим нещо от великата мъдрост на живота. Лъчите на слънцето, багрите на росната капка и възторжените гласове на птичките имат от мъдростта на вековете, която мъдрост дирим в книгите и строгите писания. Вървях веднъж из гората, спирах се по полянките, гледах дърветата и захласнат в шепота на листята загубих една голяма книга, що носех в ръце. Душата ми се натъжи. Дълго време ходих безутешно да я търся, защото тя носеше в себе си слова на мъдрост и след като я не намерих, седнах до стъблото на един стар бук и се отдадох на своята тъга. Гората беше пуста, нямаше никой да ме утеши. Потокът, запътен отдалеко течеше бъблив надолу и неговата песен беше чужда на моята тъга.
към текста >>

Аз се унесох в тия трели и кога повдигнах глава, съзрях как седемте багри на светлината играеха по капките роса.
Неговите лъчи минаваха вече през клоните на дърветата, през трепкащите листи и падаха като малки златни дискове по меката постилка на гората. Някъде на клоните по стария бук кацна славей и запя своята утринна песен. Никога не бях чувал да пеят птичките така. Това не беше само песен. Това бе някаква хвала или химн на пролетта, на цялата човешка радост. Аз се унесох в тия трели и кога повдигнах глава, съзрях как седемте багри на светлината играеха по капките роса. В дълбочината на леса някой мълчеше и слушаше тая песен, потънал в размисъл. Аз го не виждах, но усещах диханието Му... Никой не дойде да ме утеши в моята скръб, само славеят със своята песен, само капчиците на росата със своя чуден, диамантен блясък. ..................................................................................................................... Аз загубих книгата, в която бяха изписани символи на мъдрост, но в своята тъга смирен, заслушан в себе си, открих мъдростта на вековете в песните на една птичка и погледа на една росна капка. Те ме утешиха. Разбрах къде е написана мъдростта: по листата, по небето, в песните на птиците, в тайнственото шумолене на стария лес.
към текста >>

17. КНИГОПИС Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Само съвършенството на Вайдхава позволяваше да я съзерцава, а пред нея, подобно на ефирно видение, отразяващо всичките багри на дъгата, стоеше един от гениите - страж на свещената ограда.
И някъде от висините блясваше светлината, която в хармонични звуци им отговаряше: „Продължавайте своят път, той още е далеч от вас". И Вайдхава все повече и повече се повдигаше, той се бе превърнал на светлозарен облак. Знанието му бе грамадно, а могъществото му почти безгранично; но все още жадуваше за правосъдието на Брама и за наградата на своя труд. И така той преминаваше от сфера в сфера и накрай достигна до центъра на Вселената. Пред него се представи една стена с ослепителна светлина, състояща се от съединението на редица слънца, пределите на които бяха безконечни и неизмерими. Само съвършенството на Вайдхава позволяваше да я съзерцава, а пред нея, подобно на ефирно видение, отразяващо всичките багри на дъгата, стоеше един от гениите - страж на свещената ограда. „Ето ни пред чертога на Брама" - радостно извика Вайдхава на съпровождащата го дружина от праведници" „О ти, Гений на сферата, пазещ свещената тайна, отвори ни вратата на Небето'', викаха те. „Ние заслужаваме да се явим пред светещия лик на Брама, ние търпеливо пренасяхме несправедливостите и обидите. Ние без отдих работихме, за да продължим пътя си, дотук нашата вяра никога не отслабваше в изпитанията и страданията. И даже през времето на нашия труд ние всякога възпявахме славата и добрината на Брама. Поддържахме слабите, ободрявахме невежите, убеждавахме недоволните... Сега, уморени от нашия път, ние искаме да бъдем пред трона на Брама и да се насладим от покоя и обещаната справедливост - наказание за нашите неприятели".
към текста >>

18. Вести Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Но още по-величествен е Гур, когато грейне слънце; дрехите му заблестяват с многоцветни багри и на главата си носи кристален дворец.
Някакъв чужди овчар доведе стадото. Тогава Гур построи величествен замък от белоснежни кристали и ледени блокове. И направи Айя царица там. Величествена е планината Ашар. Плещите ù са покрити с борови гори, а от недрата ù текат божествени реки. Но още по-величествен е Гур, когато грейне слънце; дрехите му заблестяват с многоцветни багри и на главата си носи кристален дворец. Някой се наричаше На-Ну. Овчар бвше... И певец беше. Най-добрият от певците, най силният от силните, най-смелият от безстрашните. Това беше На-Ну овчарят. Няма овчар равен на него: и по хубост, и по глас.
към текста >>

19. ПСАЛМИ ЗА ЖИВИЯ БОГ- GEORG NORDMANN Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

А другите три сестри добили багри, каквито няма на нашата земя.
Той видял, що сторила мухата, спрял се пред спящата царкиня и със скръб и погнуса гледал мъничкото тъмно петно, което цапало устната на хубавата царкиня. И в него се зародило силно желание да го премахне някак. Па мигом се приближил - тихо и опасливо, с надежда, че царкинята не ще се пробуди - и с езика си отнел извержението на мухата. Ала тъкмо в този миг царкинята се сепнала от сън, видяла приведения над устните ù момък и станала бяла като платно - тя изгубила своята светлина, която преди миг само трептяла като зора по нейното лице. Видели постъпката на царския син и нейните сестри и една тутакси почервеняла, другата - пожълтяла; четвъртата - позеленяла, петата - посиняла, шестата станала виолетова, седмата - почерняла. А другите три сестри добили багри, каквито няма на нашата земя. С ужас гледал царският син, как царкините се обагрят в тия груби краски. Напразно се мъчели и сестрите да премахнат своя цвят - мили се, чистили, трили, но напусто - краските си били краски: ярки, груби, невзрачни. И когато цар Ормузд се научил за станалото, той призовал сина на Слънцето и му повелил да се върне в своята родина. А вестта за станалото се разнесла навред из царството на Ормузд и смут обхванал Синовете на Мъдростта, и смут и негодувание против Сина на Слънцето. И достигнал този смут до Господа.
към текста >>

Затуй има цветя на нашата земя - бели, жълти, червени, сини, от всички багри на дъгата.
И разбрал Господ и се усмихнал. А в усмивката на Господа оживял цял един свят, в Който се криело изкуплението на греха. И възсияла тая усмивка в ума на Ормузд като светло видение и творчески замисъл се родила в него. Па призовал Синовете на Мъдростта и им повелил да създадат сегашната земя. А дъщерите си, задето не бдели върху своите чувства, той изпратил на тая земя, тогава още неустроена и пуста, като ги преобърнал на цветя. Затуй има цветя на нашата земя - бели, жълти, червени, сини, от всички багри на дъгата. То са все дъщерите на царя Ормузд. И те растат и цъфтят непрестанно на нея, за да възвърнат прежната си хубост. Така е писано във великия Летопис на Времената. А синът на Слънцето се върнал наскърбен в своята родина. Той жалел за неволната пакост, що причинил в желанието си да премахне поруганието на оная муха.
към текста >>

От тия му сълзи се образувала росата - и тя безспирно къпела цветята, дано измие грубите багри.
И те растат и цъфтят непрестанно на нея, за да възвърнат прежната си хубост. Така е писано във великия Летопис на Времената. А синът на Слънцето се върнал наскърбен в своята родина. Той жалел за неволната пакост, що причинил в желанието си да премахне поруганието на оная муха. И колчем погледнал към земята, дето били заточени царските дъщери, топял се в жалба по тях и ронел светли сълзи. От тия му сълзи се образувала росата - и тя безспирно къпела цветята, дано измие грубите багри. И къпел ги в росни сълзи Синът на Слънцето и греел ги в лъчите на своята обич, ала напразно - краските не се махвали. Ала след време той с радост забелязал, че краските се проясняват, избистрят, започват живо да трептят и сякаш засияват. И до днес дъщерите на Ормузд са на земята. И цъфтят те под обичта на Слънчевия Син и в ранни зари пият неговите сълзи, за да просветнат в изпръвната си хубост. И само вечер, кога окото на Слънцето се склопи, те в жалба привеждат главици и излъхват своята ароматна тъга. Г.
към текста >>

20. НА ПЪТ ЗА МУСАЛА - П.Г. ПАМПОРОВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Чист е брилянтът, защото е бил във вещата ръка на майстора, която го е направила годен да ломи в багри светлината.
Кажи с устата си: „Благословен Тоя, който е Любов. Благословена царската дума, блага като сикера, силна като гръм и ясна като черта на светкавица." Не бъди роб на робите, защото ти си царски син! Псалом двадесет и първи: ЧИСТ Изворът е чист, защото идва дълбоко из недрата на коравата земя, през чиято мъка е преминал. Чиста е капката на дъжда, защото идва от далеко, преминала през бездната между небе и земя. Чиста е сълзата, защото идва от сърцето - през огън е преминала. Чист е брилянтът, защото е бил във вещата ръка на майстора, която го е направила годен да ломи в багри светлината. Страданието чисти. Огънят е, който чисти - дай ни сила да го понесем! Водата е, що умива - направи ни крепки да устоим! Въздухът е, що разведря - смелост ни дай да го прекосим. Земята е, която избистря - търпение ни дай да я преминем.
към текста >>

21. ИЗ ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ДЬО РОША ВЪРХУ ЧОВЕШКОТО ЕСТЕСТВО - Б. БОЕВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Невидими досега неща ще станат видими за моите деца: багри от невъобразима красота и светлина ще блеснат пред техния поглед.
Когато се пречистите и завладеете вашите душевни вълнения, ще бъдете свободни от яд. Ала чувствителни за другите, тъй че да разбирате нуждите на околните и веднага да им се отзовавате. Тая самоотричаща се чувствителност, разбира се, ще се развива с растежа на чистите чувства. Новата раса ще бъде свръхчувствителна - ала не сантиментална. Изтънченото чувствуване ще принесе неизчислимо нови впечатления на чувствителните органи: природни явления, за чието съществувание едва ли бихте вярвали сега - защото сте слепи и глухи и вашите органи още не са в състояние да възприемат по-висши трептения. Невидими досега неща ще станат видими за моите деца: багри от невъобразима красота и светлина ще блеснат пред техния поглед. Хармонията на сферите, освободена от ограниченията на земните инструменти, ще им звучи като музика. Те ще почувствуват, че въздухът е пълен с тънки чисти благоухания. Неща, които досега не са били забелязани, ще очароват с краски, звуци и ухания. Безкрайни съкровища ще дари природата на децата на новата раса. Тоест: вам - ако вие се приготвите за нея, ако пречистите душевните си вълнения.
към текста >>

22. ПРОЗРЕНИЯ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Направи да чуя отново тихата песен на утринта, когато пастирите тръгват със своите стада и росата блести с много багри!
Бразди на тъмна кръв бавно текат надолу и капят по земята, заедно с моите сълзи. С тях пиша, с тях живея сега, братя мои. Дали ще дойде отново ден на радост? Ще се протегне ли десницата на Благия по моите рани, ще запали ли отново угасналото кандило? На Тебе се моля. Направи да чуя отново тихата песен на утринта, когато пастирите тръгват със своите стада и росата блести с много багри! Благословен и велик! Прати белия воин да разсече тъмните крила на Дракона, който хвана душата ми в колелото на зодиака. Аз те чакам, аз викам по Тебе, защото си благ и милосърден! Направи да прозвучи заглъхналата тънкострунна вùна, както тогава, когато посрещах с нея сините очи на деня и пеех химн за слънцето. Душата ми е като земя, заета и оставена от вражески войски.
към текста >>

23. СТЪПКИ - Т. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

В дни, когато аз слушам в сърдцето си тая мелодия, когато тръгна по пътеките, които показва, тогава то ликува, радва се, небето ми се вижда по-синьо, гласът и провикването на птиците – като познат приятелски зов, а седемте багри в капките на росата – като седем милувки, които докосват душата ми.
То има свой език, свои песни, свой път. То ме вика след себе си и ми говори в часовете, когато съм самотен. Колчем съм се опитвал да извикам из неговите струни други песни, извън тия, които то желае, аз съм страдал, плакал съм и през тия дни синевината на небето не ми се е усмихвала. Разбирам, че моето сърце долавя по-лесно от моя разум словата от песента на утрото, шепненето в ромона на дъжда, провикването на ранобудните птици. Разбирам, че сърдцето ми е подарено от Него – от великия Господар на световете и то ме учи да слушам през него мелодиите на кротката Му ръка. В дни, когато аз слушам в сърдцето си тая мелодия, когато тръгна по пътеките, които показва, тогава то ликува, радва се, небето ми се вижда по-синьо, гласът и провикването на птиците – като познат приятелски зов, а седемте багри в капките на росата – като седем милувки, които докосват душата ми. Онова, което разумът тълкува с дни и години, сърдцето ми го знае в миг, то различава по-лесно, по-ясно вижда, и би ме учило по-добре, стига да знаех и да можах всякога да чувам неговия глас. Аз имам сърце, което познава четирите годишни времена, седемте тайни на света. То е мое тогава, когато аз го слушам, защото колчем искам да засвиря на неговите струни друга мелодия, вън от песните за Великия Господар на световете, то ридае, мъчи се и плаче заедно с разплаканото, тъжно небе на тоя ден. Аз знам, че ще стана господар на своето сърце в деня, когато го подаря завинаги на неговия Господар.
към текста >>

24. КНИГОПИС Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Аз на свой ред ви питам: дали, когато вие се приближите до една розова градина и дойдете в екстаз от багрите, прелестта и благоуханието на нейните рози, дали, казвам, вие се запитвате на кое семейство принадлежат тия рози, кое е тяхното име?
Ето нейните уводни думи, с които открила събранието, в което била четена беседата „Великият закон" от Учителя на 21 септември 1930 год. в Буенос Айрес: „Наново Ви поднасям словото на Учителя. Струва ми се, че ви чувам да питате: дали сестра Магдалина е ученичка на Учителя? Нима го познава? Кой е Учителят? Аз на свой ред ви питам: дали, когато вие се приближите до една розова градина и дойдете в екстаз от багрите, прелестта и благоуханието на нейните рози, дали, казвам, вие се запитвате на кое семейство принадлежат тия рози, кое е тяхното име? Сигурно, че не. Първото, което ще направите, е да вдъхнете благоуханието им, да благоговеете пред тяхната прелест и после може би ще ги определяте и класифицирате, но тя вече изпълни своята мисия: да ви даде красотата си в своите багри, своята любов в уханието си. Красотата влиза през сърцето. Така аз поднасям Учителя. Формата, която представлява красотата – е красота чиста и спокойна.
към текста >>

Първото, което ще направите, е да вдъхнете благоуханието им, да благоговеете пред тяхната прелест и после може би ще ги определяте и класифицирате, но тя вече изпълни своята мисия: да ви даде красотата си в своите багри, своята любов в уханието си.
Струва ми се, че ви чувам да питате: дали сестра Магдалина е ученичка на Учителя? Нима го познава? Кой е Учителят? Аз на свой ред ви питам: дали, когато вие се приближите до една розова градина и дойдете в екстаз от багрите, прелестта и благоуханието на нейните рози, дали, казвам, вие се запитвате на кое семейство принадлежат тия рози, кое е тяхното име? Сигурно, че не. Първото, което ще направите, е да вдъхнете благоуханието им, да благоговеете пред тяхната прелест и после може би ще ги определяте и класифицирате, но тя вече изпълни своята мисия: да ви даде красотата си в своите багри, своята любов в уханието си. Красотата влиза през сърцето. Така аз поднасям Учителя. Формата, която представлява красотата – е красота чиста и спокойна. Предлагам ви в думите му, уханието на неговата разляна любов – осъществена. Най-искрено ви казвам: Аз искам да представя една градина от рози от голямата божествена градина, в която има безчет рози, от която градина днес е попаднала една роза в моите ръце.
към текста >>

25. ПЪРВИЯТ ЛЪЧ - Б. БОЕВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Те не умеят много-много да се обличат, обичат ярките цветове и крещящите багри.
Той има бърз вървеж; не ходи сякаш, а тича. Като че ли иска да си проправи път през тия, що среща на пътя си. Той обича улицата, събранията, авантюрите. Ще го срещнеш навред, дето има свади, крамоли и злополуки. Жените от тоя тип имат повече мъжки ход, резки движения и креслив глас. Те не умеят много-много да се обличат, обичат ярките цветове и крещящите багри. Нервно-злъчният, дребен на ръст, добре сложен, с гъвкави и закръглени рамене и доволно широки плещи, с тънки, но стройни ръце и крака, изящен, макар и не дотам едър, има младежки ход, дори и кога остарее. Пъргав, жив, гъвкав, сръчен и грациозен, той ходи чевръсто и тича на драго сърце. Той е всякога в движение: Жените от тоя тип са поети, винаги грациозни. Гъвкави, с хубави маниери, кокетливи, те се обличат с вкус и правят всичко, за да се харесат. Изглеждат по-млади, отколкото са, още повече, че умеят майсторски да крият възрастта си.
към текста >>

26. УВОД В СРАВНИТЕЛНАТА ХАРАКТЕРОЛОГИЯ-Д-Р ЕЛИ РАФАЙЛОВА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Спектърът, спектроскопската картина от багри, прорязана с многобройни, прости и многократни спектрални линии – това е образният език на невидимия атом, неговата симболична проява чрез светлинните краски.
СПЕКТРИ Когато физикът иска да проследи интимните процеси, които стават в атома, невидим сам по себе си дори и с най-силен микроскоп, той получава неговия спектър. Спектърът, спектроскопската картина от багри, прорязана с многобройни, прости и многократни спектрални линии – това е образният език на невидимия атом, неговата симболична проява чрез светлинните краски. Него физикът тълкува, него се мъчи да разгадае. По него се старае да отгатне, що става вътре в атома. Чрез него той „вижда” кръженето на електроните около централното ядро и въртежа им около себе си, чрез него следи „каскадните скокове” на електроните от орбита на орбита, чрез него открива промените, които настъпват в малкия свят на атома при поглъщане на енергия отвън и т.н. С една реч, по една видима за окото проява – спектъра, физикът следи онова, което става вътре в невидимия атом. Е добре, по същия начин и един мъдрец, когато следи промените, които настъпват в съзнанието на хората, вълнувани от едни или други идеи, насочва своя поглед върху различните екрани, където проектира своите „спектри" човешкият дух: наука, изкуство, обществен живот.
към текста >>

27. СВИДЕТЕЛИТЕ - НОВИ МЕРКИ ЗА ХАРАКТЕРА - ЕЛИ Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

В течение на два часа, зората се разпуква като цвят, обогатява се откъм багри, светлината приижда на плавни вълни и слънцето цъфва на изгрев.
Сега ще се спра по-подробно върху известни съответствия между двата цикъла: годишния и денонощния. Като отнесем денонощния кръг към годишния ще констатираме следните съотношения: изгревът на годината за северното полукълбо настъпва когато слънцето встъпи в пролетната равноденствена точка. Пладне съвпада с лятното слънцестоене, залезът – с есенното равноденствие, а среднощ – със зимното слънцестоене. Ако вземем 6 часа сутринта като момент на изгрева, тогава ще имаме следните съвпадения. Почти два часа преди изгрев слънце, значи от 4 часа, започва да се зазорява. В течение на два часа, зората се разпуква като цвят, обогатява се откъм багри, светлината приижда на плавни вълни и слънцето цъфва на изгрев. В 6 часа сутринта в деня на пролетното равноденствие, съвпадат два изгрева: изгревът на деня и изгревът на годината. Това става на 21 март. Ето защо този момент е момент на най-интензивния изгрев: сливат се две изгревни вълни. Ако през първите дни на месец февруари излезе човек в ранни зори, когато времето е ясно и тихо, той ще преживее двойно зазоряване: зазоряване на деня в зората на годината. Но тишината и великото вълшебство на това двойно зазоряване човек може да го почувствува най-добре по планинските върхове, покрити с дълбоки снегове.
към текста >>

28. ПОД БЕЛИЯ ПОКРОВ Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

И колко цветове и багри ще цъфтят, И колко плодове ще пак да се родят.
Рига, 29.Ш. 1933. Aмалiя Вайланд Под белия покров Под белия покров спят своя сън зърната, Под белия покров на майката-земя. И сещат те на сън, как майчината гръд Притопля ги да спят, спокойно те да спят. И милва ги, завива майчината пазва И приказките свои тихо им разказва: Как слънцето ще дойде от далечен път, Как слънцето ще дойде — нека те да спят! Че слънцето е там, при Бога, да научи, Какво на таз земя ще има да се случи. И колко цветове и багри ще цъфтят, И колко плодове ще пак да се родят. И с нови сили то когато се завърне, Земята, тяхна майка, с радост ще прегърне, А дотогава те под белия покров Да спят и да растат под майчина любов. О майчина любов! Щом пролетното слънце Изпрати първий лъч, пробуденото зрънце Ще бутне тя тогаз, ще му рече: „Излез, И своя ден рожден празнувай, чедо, днес.” „Излез и покажи на Бога наш чадата, Готови да са те за жетвата богата. И всичко що видя от мен, о зрънце, В човека го вложи, в човешкото сърце. Човешкото сърце да бъде кат земята, И в свойте пазви да възраства семената".
към текста >>

29. ВЕСТИ Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

И колко цветове и багри ще цъфтят, И колко плодове ще пак да се родят.
Под белия покров Под белия покров спят своя сън зърната, Под белия покров на майката-земя. И сещат те на сън, как майчината гръд Притопля ги да спят, спокойно те да спят. И милва ги, завива майчината пазва И приказките свои тихо им разказва: Как слънцето ще дойде от далечен път, Как слънцето ще дойде — нека те да спят! Че слънцето е там, при Бога, да научи, Какво на таз земя ще има да се случи. И колко цветове и багри ще цъфтят, И колко плодове ще пак да се родят. И с нови сили то когато се завърне, Земята, тяхна майка, с радост ще прегърне, А дотогава те под белия покров Да спят и да растат под майчина любов. О майчина любов! Щом пролетното слънце Изпрати първий лъч, пробуденото зрънце Ще бутне тя тогаз, ще му рече: „Излез, И своя ден рожден празнувай, чедо, днес.” „Излез и покажи на Бога наш чадата, Готови да са те за жетвата богата. И всичко що видя от мен, о зрънце, В човека го вложи, в човешкото сърце. Човешкото сърце да бъде кат земята, И в свойте пазви да възраства семената".
към текста >>

30. ЗА ВЕЖДИТЕ-ЕМИЛ ПЕТЕРС-ОТ НЕМСКИ Д-Р К. Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Те се движат ритмично по грифа на цигулката, те стискат лъка и му дават размах, те кадансират плавния и ритмичен танц на балерината, те слагат линии и багри по платното на художника, те украсяват домовете, те създават разнообразието на модите и изпипват с художествена вещина дрехи, шапки, накити, мебели, украса.
Жизнената енергия на един човек е погълната от една безпощадна машина, за да даде фиктивната печалба – „пенсията”, спестените във формата на рента късове от „заплатата”. Това е то „прозата на живота”. А де му е поезията? Тя изтича и се въплъщава в живота през заострените пръсти на „коничния тип”. През тях се излива поезията и движи перото на поета, писателя, композитора. Те се движат ритмично по грифа на цигулката, те стискат лъка и му дават размах, те кадансират плавния и ритмичен танц на балерината, те слагат линии и багри по платното на художника, те украсяват домовете, те създават разнообразието на модите и изпипват с художествена вещина дрехи, шапки, накити, мебели, украса. Те милват, те прегръщат, те излъчват магията на пленителния жест. И когато часовникът, който отмерва движението на монотонния апарат на труда, удари 6 и квадратните пръсти престанат да тракат, започва ритмичната игра на коничните пръсти. Взрете се в човешката вълна, която се движи по булеварда с блестящите витрини – изложби на коничните пръсти. Като пъстра мрежа минават хората на коничните пръсти и улавят очарованите погледи. Те бродират еднообразната канава на коректно облечените квадратопръстци със свилените нишки на своята фина елегантност.
към текста >>

31. ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Росните капки затварят в себе си цели светове светлина, която отразяват в хиляди багри – дивни брилянти на пролетните утрини.
За миг пламват всички върхове, обграждащи отвсякъде пространната котловина. – Слънцето изгрява! С трепет дочакват изгрева на Светилото на деня всички. Изгревът и в душите им – великото слънце на живота. Всичко е грейнало в сияйна светлина. Росните капки затварят в себе си цели светове светлина, която отразяват в хиляди багри – дивни брилянти на пролетните утрини. Мълчаливо всички хора се нареждат в стройни редове с лице към изток, на западния край на пространната поляна, заградена от изток, север и запад с борова гора. Мъжете стоят в редове отпред, а жените държат тила – те са тилът на живота. С лице към всички други стои на десетина разкрача беловлас мъж, строен, с правилни, внушителни черти. Това е Учителят – Този, който води по неведоми пътеки на възход всички тия хора, който събужда в душите им великия трепет пред всичко хубаво, велико и добро; Този, който ги учи, как да ценят и творят в живота истински ценности и блага. Неговият образ говори повече от всякакви думи.
към текста >>

32. НОВИТЕ ПЪТИЩА В МЕЖДУНАРОДНИЯ ЖИВОТ-Б.БОЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Учените ентомолози са назовали с хубави имена - гръцки и латински - тия явления на наподобяване и по багри, и по форма, явления, които се срещат толкова често в животинския и растителен свят.
Мисълта на живата природа, написана върху крилцата на тази пеперуда, е ясна. Ясна е мисълта, написана и върху крилцата на пеперудата Kallima inachus oisduvalii. Написана - не, а живописана. Кацне ли тази пеперуда с разперени крилца, наподобява два листа, допрени едно до друго - с цялата им нерватура. Всичко напомня лист - и изострения горен край на крилата, и удължения като дръжка долен край. Учените ентомолози са назовали с хубави имена - гръцки и латински - тия явления на наподобяване и по багри, и по форма, явления, които се срещат толкова често в животинския и растителен свят. И изтъкват, че биологичният смисъл на тия наподобявания: „хомохромия", „миметизъм" „мимикрия" - е очевиден: предпазване от врагове. Това наистина е очевидно - и без гръко-латински имена. Но друга една очевидност - че във всички тия явления има разумност - повечето от естествениците не искат да признаят. Защото предпочитат да останат верни на своите предвзети материалистични теории, отколкото на простата, жизнена правда. И те измислят цял един апарат от технически термини - от всевъзможните „тропизми" и „таксии" до „адаптацията" - за да обяснят сложно тия прости иначе, прости по смисъл поне, явления.
към текста >>

33. СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕШКОТО УХО КАТО ИЗРАЗ НА ХАРАКТЕРА-Н.ДОЙНОВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Той свети – за окото на ясновидеца – не само на тъмно, а при известни условия и на дневна светлина – във всички багри на дъгата.
За експериментално установяване явленията на жизнения магнетизъм едничък най-годен инструмент се е оказало досега човешкото тяло и по-специално тялото на така наречените „сензитиви." „В човешкия организъм", казва Дюрвил, – нашият обект за наблюдаване на анимистичните явления, този агент може да предизвиква действието на почти всички други агенти или да се превръща в тях. Той предизвиква механично движение под форма на привличане и отблъскване, както и увеличаване или намаляване на органичната дейност. Констатират се също така известни топлинни явления въз основа покачването или понижаването на телесната температура. Установява се освен това, че един къс стомана, чрез допиране до човешкото тяло, се намагнитва, и че този магнетизъм – колкото и слаб да е – предизвиква образуването на електричен ток, който от своя страна пък може да произведе топлина, движение, светлина и химични реакции. „Освен това, този агент притежава особени физиологично-химични свойства. Той свети – за окото на ясновидеца – не само на тъмно, а при известни условия и на дневна светлина – във всички багри на дъгата. „А повече не е необходимо, заключава Дюрвил, за да се докаже, че той е в пряка връзка с другите природни сили, и че има пълно право да образува отделна глава в нашите съчинения по физика и физиология". Казахме, че човешкото тяло днес за днес е едничкият инструмент, който ни дава възможност да проучим със сравнително по-голяма точност и подробност, явленията на жизнения магнетизъм. Физичните инструменти, с които днес се разполага, са твърде груби и несъвършени, за да могат да послужат за целта. Ето защо, налага се преди всичко необходимостта да се намери начин за лесно установяване на сензитивността, а също така и нейната степен. За целта е изнамерен един прост инструмент, наречен сензитивометър.
към текста >>

34. Списанието PDF Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Едно истинско реално начало, обаче, скрито дълбоко в нас, я наблюдава и остава в центъра на тая шеметна игра на сили, форми и багри..." Ето пътя, който Т.
Ако в България се говори за обнова, то възприемането на "духовното" и живеенето с него, е най-великата обнова, която ще може да се направи! Томалевски говори за "Вечното" и "Разумното" в живота и природата. Той не засяга неговата същина, но той ни показва неговите следи в природата, в живота чрез данни от науката, чрез непосредствено изживяна опитност. "Бог, за него, е жив във вечните, неотменни закони на природата - разумна и прекрасна". "Видимият свят, в който живеем, е една относителна реалност, определена с нашит пет възприятия. Едно истинско реално начало, обаче, скрито дълбоко в нас, я наблюдава и остава в центъра на тая шеметна игра на сили, форми и багри..." Ето пътя, който Т. рисува на края на тази книга, някои глави от която сме помествали, още преди да излезе от печат, в списанието "Житно Зърно": "Сърцето е, което ще ни поучи да хвърлим кървавия нож и да изпълним шепите си със златните зърна на светлината и да закрачим по дългите бразди на разораната нива, която копне за своя сеяч". Широко и сърдечно препоръчваме тази книга, чието заглавие, обаче, можеше да бъде по-друго. Д-р Е. К.
към текста >>

35. ФИЗИОГНОМИЧНАТА КАРТИНА Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Защото не всяко звукосъчетание е музика и не всяка смесица от багри и форми е художество.
Но достатъчно е да проникнеш в него един път само за няколко мига и ти ще имаш дълго време стимул за работа. Повече от „жреците" в храма на изкуството са прониквали истински един или два пъти през живота си в това дивно царство и цялото им творчество отпосле, колкото и да е обилно то, е изградено върху спомена за тия няколко кратки, но интензивно изживени мига. А не са малко и ония негови служители, които обикалят около това царство, без да могат да проникнат в него, поради това, че им липсват необходимите душевни качества. Когато казвам душевни качества, подразбирам известни вътрешни условия, с които човек се ражда и които не се постигат с учене в академии и консерватории. Не всеки, който е минал курса по хармония, може да композира и не всеки, който е следвал художество, може да стане художник. Защото не всяко звукосъчетание е музика и не всяка смесица от багри и форми е художество. Изкуството е колективно творчество. При създаването на една картина, на една музикална творба, при написването на една хубава книга, хиляди същества вземат участие, а художник, музикант и поет са само фокуси, в които тия същества концентрират своята дейност, за да ù дадат външен израз, пригоден за времето и условията, при които живеем. Онова, което наричаме творчески екстаз и творческо вдъхновение, е идване във връзка с тия същества и даване възможност те да се проявят чрез нас. Ето защо поет, художник и музикант трябва да насочват погледа си навътре и там .да търсят пътищата за общуване с гениите на изкуството и никога да ги не напуска чувството на скромност. Че те не са тия, които творят и създават, но поради специфичната си вътрешна и външна природа, могат да послужат за проводници на ония, чиито образ и живот са светлина, хармония и красота.
към текста >>

Благодарение на него поетът, който е изгубил способността да говори, все още може да пише чудни стихове; и художникът, като загуби зрение, все още може да вижда вътре в себе красиви образи и чудни багри.
Въображението събужда у човека вътрешното зрение и вътрешния слух, а те са основата за всяко творчество. Няма ли ги някой, всуе ще се сили да „създаде" нещо, да „сътвори" ново, защото ще трябва да го види с око, което не вижда и да го чуе с ухо, което не чува, осланяйки се единствено на правила и сръчности, добити в академии и консерватории. Човекът на изкуството се ражда такъв, никакво училище не може да го създаде, а ако той се учи някъде, то това е само да дисциплинира и обиграе своите сръчности и дарования, та технически да бъде подготвен за бъдещето си творчество, което се обуславя единствено от вдъхновеното въображение, с което човек требва да се роди. Въображението, което носи в себе си прометеевата искра, не може да се купи с пари, нито да се придобие с труд. То е една чудна дарба, която събужда скрити възможности у човека и която далеч още не е проучена от съвременните психолози. Благодарение на него поетът, който е изгубил способността да говори, все още може да пише чудни стихове; и художникът, като загуби зрение, все още може да вижда вътре в себе красиви образи и чудни багри. Та нямаме ли случая с Бетовен, който ни даде най-хубавите си творби, когато беше вече съвършено глух? За него не е легенда, че в момент на творческо вдъхновение е чувал дивна музика и неисказуеми хармонии. Човекът на изкуството не трябва да забравя, каква е неговата роля и заслуга в собственото му творчество и най-вече ревниво да се пази от гордост и тщеславие. Нито за момент да не изпуска из предвид, че не е той, който твори изкуството, а е само един проводник на чуждо творчество. И каквото му се дава, дава му се само като отражение.
към текста >>

36. АЙНЩАЙН ЗА СВЕТА И СЕБЕ СИ - ЕЛИ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Розов пламък грееше по бузите й, подобно багрите на слънцето пред изгрев.
Устните ми се отключиха - аз пея, пея... Ах, сама се наслаждавам от своята песен, извираща от гърдите ми като водите на Елбурския извор. И тъй весело се смея, че сама подскачам от радост при екота на този волен смях. Моите ръце заякнаха като крилете на мощния орел - нозете ми бягат живо като хвърковати. Аз съм тази, която някога бях твоя тъжна спътница, ела с мен! " Тя ме поведе. Розов пламък грееше по бузите й, подобно багрите на слънцето пред изгрев. Аз едвам я познах. Тя ме заведе в една райска градина с благоуханни цветя и зреещи плодове. Там пееха водите на вечно бликащ извор и чудно хубава къщичка се белееше през дървесата. Тогава тя ми каза: „Ти ще живееш с мене вече, тук е най-хубаво отвсякъде". Но аз я попитах: „Как се ти преобрази?
към текста >>

37. ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Почти всички от тях, ръстът на които не е по-голям от човешки пръст, са украсени с великолепни багри.
Но не, това не е шега. Никъде няма по-големи загадки и чудновати неща, отколкото в царството на природата. В това царство има една порода риби, които се срещат в материка Азия. Зоолозите наричат тази порода риби - Лабиринтни риби. те са във всяко отношение едно много чудновато творение на майката природа. Почти всички от тях, ръстът на които не е по-голям от човешки пръст, са украсени с великолепни багри. Кафяво, зелено, алено червено и кадифено черно са главните цветове на техните промени. Мъжките от някои родове на тези риби, като че ли недоволни само от великолепието на багрите, са се натруфили още и със специални, в някои случаи много куриозни, израстъци по перките. Поради този си разкошен вид, тези малки азиатчета са станали скоро любимци на много притежатели на аквариуми. За това благоприятствува и обстоятелството, че отглеждането и развъждането им не е никак трудно. Даже и в най-малкия съд, тези животинки пристъпят веднага към грижи за запазване на рода.
към текста >>

Мъжките от някои родове на тези риби, като че ли недоволни само от великолепието на багрите, са се натруфили още и със специални, в някои случаи много куриозни, израстъци по перките.
В това царство има една порода риби, които се срещат в материка Азия. Зоолозите наричат тази порода риби - Лабиринтни риби. те са във всяко отношение едно много чудновато творение на майката природа. Почти всички от тях, ръстът на които не е по-голям от човешки пръст, са украсени с великолепни багри. Кафяво, зелено, алено червено и кадифено черно са главните цветове на техните промени. Мъжките от някои родове на тези риби, като че ли недоволни само от великолепието на багрите, са се натруфили още и със специални, в някои случаи много куриозни, израстъци по перките. Поради този си разкошен вид, тези малки азиатчета са станали скоро любимци на много притежатели на аквариуми. За това благоприятствува и обстоятелството, че отглеждането и развъждането им не е никак трудно. Даже и в най-малкия съд, тези животинки пристъпят веднага към грижи за запазване на рода. За тази цел мъжките построяват специални гнезда от въздушни мехурчета, които образуват нещо като петна. В тази пяна от въздушни мехурчета женските снасят яйцата.
към текста >>

В Сиам има един род от тези риби, за които великолепните багри, лилипутският ръст, особеният начин на отглеждане малките, най-после, даже и въздушният орган, не са достатъчни чудновати свойства и особености и за да бъдат на първо место по отношение на ексцентричността на рибното царство, те притежават още една особеност.
Помислете си само - риби задушени във вода - в най-естествената за рибите среда. Този факт и по-нататъшни подробни изследвания са установили, че лабиринтът на тези риби е главният орган за дишане и пречистване на кръвта. Интересно е да се отбележи, че новото поколение, докато са още малки рибките, нямат такъв лабиринт; този орган се образува впоследствие. Природата е направила така, навярно за да предпази малките, които още не могат добре да плават, от удавяне. Нали чудесно ?! В Сиам има един род от тези риби, за които великолепните багри, лилипутският ръст, особеният начин на отглеждане малките, най-после, даже и въздушният орган, не са достатъчни чудновати свойства и особености и за да бъдат на първо место по отношение на ексцентричността на рибното царство, те притежават още една особеност. Сиамците наричат тази риба - риба борец - а това има основателна причина. В Испания съществува борбата с бикове, в Яфа борбата на петли, в Китай борбата на плъхове, в Британска Индия са любими страшните борби на живот и смърт на слонове. Преди борбата на такива слонове наточват зъбите им с пили и ги напойват с алкохол. В Сиам използуват рибата борец за удовлетворяване скритата у човека дива страст. За тази цел се взимат две мъжки рибки-борци, големината на които е колкото кибритена клечка и се поставят в две отделни стъкленици.
към текста >>

38. ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Багрите на слънчево утро, звуците и песните на славея, чистите води на извора планински, милват и лекуват през израза на твоето лице.
Сърце, и днес я пеш ти. Ти инструмент от славния оркестър, Където зазвучават струните единно, В мелодия единна и неземна. Д. Антонова КРАСОТАТА НА ЧОВЕШКОТО ЛИЦЕ Необятното небе, слънцето и безбройните звезди, чудните планети с тайнственост светят през израза на твоето лице. Далечни планини с бели върхове, извори и сини езера, трептят с могъщество и сила през израза на твоето лице. Обширните долини с пъстрите цветя, безбройните градини с зрели плодове, цъфтят, ухаят, хранят през израза на твоето лице. Багрите на слънчево утро, звуците и песните на славея, чистите води на извора планински, милват и лекуват през израза на твоето лице. В лазурни колесници с крила от багри и лъчи, самите ангели и Бог твори, поглежда през израза на твоето лице. Ц. Г. Симеонова
към текста >>

В лазурни колесници с крила от багри и лъчи, самите ангели и Бог твори, поглежда през израза на твоето лице.
Ти инструмент от славния оркестър, Където зазвучават струните единно, В мелодия единна и неземна. Д. Антонова КРАСОТАТА НА ЧОВЕШКОТО ЛИЦЕ Необятното небе, слънцето и безбройните звезди, чудните планети с тайнственост светят през израза на твоето лице. Далечни планини с бели върхове, извори и сини езера, трептят с могъщество и сила през израза на твоето лице. Обширните долини с пъстрите цветя, безбройните градини с зрели плодове, цъфтят, ухаят, хранят през израза на твоето лице. Багрите на слънчево утро, звуците и песните на славея, чистите води на извора планински, милват и лекуват през израза на твоето лице. В лазурни колесници с крила от багри и лъчи, самите ангели и Бог твори, поглежда през израза на твоето лице. Ц. Г. Симеонова
към текста >>

39. В УЧИЛИЩЕТО НА ПРИРОДАТА - Г. СЪБЕВ Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Той знае, че красиво е звездното небе; той знае, че велик чар и красота има в безбройните отблясъци на слънчевите багри; той знае, че пленително е когато човек диша чист планински въздух и погледът му не може да се насити на чудните гледки, що се откриват от планината, в далечните простори след дъжд, когато въздухът е чист; той знае, че красиво е, когато вижда хармония да царува навсякъде; когато хармония има в мислите, чувствата и постъпките на човека; той знае, че красива е правата мисъл, която издига винаги човека и го освобождава от всякакви лоши внушения.
Тогава вдъхновението ще следва винаги пътя на човека. И няма по-хубаво нещо от това, защото само вдъхновението подържа жизнения, творческия пулс в човешкия живот. Що е красиво, какво е красота? - Ето един вечен въпрос. Малцина могат да отговорят на него, Ала всеки дълбоко в душата си разбира що е красота. Той знае, че красиво е звездното небе; той знае, че велик чар и красота има в безбройните отблясъци на слънчевите багри; той знае, че пленително е когато човек диша чист планински въздух и погледът му не може да се насити на чудните гледки, що се откриват от планината, в далечните простори след дъжд, когато въздухът е чист; той знае, че красиво е, когато вижда хармония да царува навсякъде; когато хармония има в мислите, чувствата и постъпките на човека; той знае, че красива е правата мисъл, която издига винаги човека и го освобождава от всякакви лоши внушения. И ето, красотата я живее всеки, макар че не я разбира, не знае от кое царство иде тя, не знае нейното естество. Ала всеки чувствува, че тя го издига, че тя го води винаги напред. Красотата взима най-простите форми. Тя чрез най-простото ще създаде най-свършеното. Истинската красота има една мярка, тя от най-простите неща и форми създава най-свършеното, което можем да срещнем.
към текста >>

40. СФЕРАТА НА МАРС - Г. Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Всяка пролет цветята се разцъфтяват и украсяват с разнообразието на своите багри полята и планините!
Ако една музика може да накара богатия да раздаде своето състояние на бедните и да заживее за един висок идеал, ако една музика може да направи човека готов за една велика любов и една велика жертва, то тая музика е психична. При нея небето и земята се сливат в едно, при нея се допират абсолютното и относителното. Всички човешки черти минали през нейния огън, се пречистват и просветват. Всяка епоха, всяка култура намира своя израз в поезията, науката, живописта, архитектурата, музиката и пр. Всяка сутрин при слънчевия изгрев цветята отварят своите венчета за новия живот, който новият ден носи със себе си! Всяка пролет цветята се разцъфтяват и украсяват с разнообразието на своите багри полята и планините! Тъй и при изгрева на нова култура душите се отварят и изливат своите мисли, чувства, копнежи в музика! Всякога една нова култура се ражда с музика! И тая музика е нещо съвсем ново, тя е ново откровение на небесния свят, разкритие на нови страни на човешката душа! Новата музика, която днес иде, тя ще роди шестата раса! Славянството има особено важна мисия в свръзка с новата музика, музиката на бъдещето!
към текста >>

41. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ. ЕДИНСТВЕНИЯ СВИДЕТЕЛ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Тя крие в себе си зеления цвят на горите, хилядите багри на цветята и аромата на плодовете!
Над снега се вижда да се носи като лека мъгла една бледо виолетова краска! Що е това? Това е новата прана, която почва вече да приижда! Всяка година по това време почва нейният прилив! Тя раздвижва, тя възкресява всичко, до което се докосне! Тя крие в себе си зеления цвят на горите, хилядите багри на цветята и аромата на плодовете! При спирките, които правим, Учителят ни говори. Но що става? Вятърът почва да става вече стихиен! Особено на по-откритите възвишения той става неудържим! Принуждаваме се да образуваме вериги от по няколко души.
към текста >>

42. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Тя създава разнообразието на багрите, тяхната игра и съчетание, тя ни разкрива всичките тайни на природата.
Тя урегулира, уравновесява и подтиква всичките процеси в природата. Затова има растеж, затова всичко в природата цъфва и зрее, когато светлината грее. И тъй, в светлина никне, цъфти и зрее всичко. Така зреят всичките хубави, светли мисли, всичките благородни чувства, всяка красива и благородна постъпка. Светлината дава сила на ума, благородство на сърцето и мощ на волята, няма по-красиво нещо от светлината. Тя създава разнообразието на багрите, тяхната игра и съчетание, тя ни разкрива всичките тайни на природата. Айнщайн откри две велики неща: че светлината е мярка, граница на всяко движение, че само благодарение на нея и на устройството на нашите очи ние виждаме нещата така. Айнщайн откри, че светлината има тежест. Тя е, следователно, двигател на всичко в живота. Едва ли има друг по-красив, по-велик, по-пленителен и по-мощен свят от този на светлината! Учителите на човечеството твърдят, че света на чувствата, света на мисълта, света на душата въобще, са само светлина, от нежна по-нежна и от мощна по-мощна.
към текста >>

43. ЕЗИКЪТ НА ЦВЕТЯТА - Г. СЪБЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Техният вид, тяхното устройство, техният цвят, багри, техният аромат, това са все символи на живота.
Цветята пленяват със своя цвят, с устройството си и със своя аромат. Колко ум е употребила природата докато създаде тези дрехи на изящество на тоя свят на цветята. Красотата на цветята само тогава се цени, когато те са редки. Обикновената радика, глухарчето би било хубаво декоративно цвете, ако би било по-рядко. Ала колко символичен е светът на цветята. Техният вид, тяхното устройство, техният цвят, багри, техният аромат, това са все символи на живота. Най-голям жизнен символ за човека е способността на цветята и растенията да поддържат живота. Никои същества досега не са съумели да използуват направо слънчевата енергия, както това правят растенията със своя хлорофил. Чрез него те превръщат неорганическите вещества, просмуквани чрез корените, в органически, годни за възприемане от цялото растение. От цветята и растенията можем да научим велики уроци на кураж, непоколебимост и жизнеспособност. От корените на остарели растения поникват нови, млади фиданки.
към текста >>

44. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Коренчетата си аз спускам дълбоко в почвата и смуча хранителен сок, а в моята малка лаборатория от листа аз старателно обръщам въздушните газове в храна и жива тъкан; аз черпя с чашката си от слънчевите лъчи, багрите и парфюма си.
Обикнем ли ги, те ще ни проговорят. От тях човек може да научи чудни неща. От цветята може човек да научи тайни, които само те знаят. Има хора, които разбират езика на цветята и те се разговарят с тях. Ето как един поет разказва за един свой разговор с цветята: Веднъж погледът ми се спря върху едно малко цвете, сгушено в един храст; то приветливо ме поздрави и заговори: „Виж, каза то, Творецът ме е надарил с корени и листа, необходими за моето съществуване; и аз добре ги използувам. Коренчетата си аз спускам дълбоко в почвата и смуча хранителен сок, а в моята малка лаборатория от листа аз старателно обръщам въздушните газове в храна и жива тъкан; аз черпя с чашката си от слънчевите лъчи, багрите и парфюма си. Аз разумно използувам средствата, що ми са дадени, а за слънце и роса, без които не мога, не се безпокоя. Оставям за това на Твореца да промисли. И Той промисля. Виж, всяка година полето, гората и планината са обкичени с милиони цветя. Те всички живеят под грижите на създателя.
към текста >>

45. СТИХОВЕ - ДИМИТРИНА АНТОНОВА, S Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Душевно приятните летни утрини, тишината която царува в природата навсякъде тогава, ненадминатата красота на багрите на небето пред изгрев слънце и величественият изгрев на слънцето, ето една друга страна, от великата симфония на живота.
ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ Великата симфония Велика е симфонията на живота. Човек трябва да умее да я разбира и да я живее, Разцъфването на пролетта, с пробуждането на целия живот в природата, с безчетните разнообразни, хубави цветя, с пеперудките и пчелите, които кацат от цвят на цвят, с песните на птиците и чарът на звездите - това е една от тържествените и радостни страни на тази велика симфония на живота. Душевно приятните летни утрини, тишината която царува в природата навсякъде тогава, ненадминатата красота на багрите на небето пред изгрев слънце и величественият изгрев на слънцето, ето една друга страна, от великата симфония на живота. В тази страна ние виждаме онази разработка и углъбяване на тематиката на самия живот. Тук чувствуваме онова непосредствено въздействие на първопричината върху човека. Някакво величествено „анданте", което те обзема изцяло на своите криле, се изпълнява в този миг в цялата природа. Ти се намираш в една плодна и цветна градина - есен е. В пъстри багри, приятна топлина и красиви криви се излива целия живот на плодните дървета и дивната есен.
към текста >>

В пъстри багри, приятна топлина и красиви криви се излива целия живот на плодните дървета и дивната есен.
Душевно приятните летни утрини, тишината която царува в природата навсякъде тогава, ненадминатата красота на багрите на небето пред изгрев слънце и величественият изгрев на слънцето, ето една друга страна, от великата симфония на живота. В тази страна ние виждаме онази разработка и углъбяване на тематиката на самия живот. Тук чувствуваме онова непосредствено въздействие на първопричината върху човека. Някакво величествено „анданте", което те обзема изцяло на своите криле, се изпълнява в този миг в цялата природа. Ти се намираш в една плодна и цветна градина - есен е. В пъстри багри, приятна топлина и красиви криви се излива целия живот на плодните дървета и дивната есен. И бързо и често се менят като в „скерцо" или „алегро", мотивите на времето, на багрите и на свежестта в цялата природа. И бури, и слънце, и тишина, и радост, и песен, и тъга, и скръб се гонят във величествена красота и изящество. И неусетно настъпва: неземната тишина, слънчевата белина или страшните дни на бури през зимата. Сила, мощ, унес и глъбина - това е една от най-красивите страни на великата симфония на живота. Като велик символ се редят годишните времена безкрай, с всичките свои хубости, радости, слънце, бури, дъжд, вятър и сняг и ни говорят с езика на мъдростта за невидимия път на живота, който в своята дълбока същина е радост, музика и хармония.
към текста >>

И бързо и често се менят като в „скерцо" или „алегро", мотивите на времето, на багрите и на свежестта в цялата природа.
В тази страна ние виждаме онази разработка и углъбяване на тематиката на самия живот. Тук чувствуваме онова непосредствено въздействие на първопричината върху човека. Някакво величествено „анданте", което те обзема изцяло на своите криле, се изпълнява в този миг в цялата природа. Ти се намираш в една плодна и цветна градина - есен е. В пъстри багри, приятна топлина и красиви криви се излива целия живот на плодните дървета и дивната есен. И бързо и често се менят като в „скерцо" или „алегро", мотивите на времето, на багрите и на свежестта в цялата природа. И бури, и слънце, и тишина, и радост, и песен, и тъга, и скръб се гонят във величествена красота и изящество. И неусетно настъпва: неземната тишина, слънчевата белина или страшните дни на бури през зимата. Сила, мощ, унес и глъбина - това е една от най-красивите страни на великата симфония на живота. Като велик символ се редят годишните времена безкрай, с всичките свои хубости, радости, слънце, бури, дъжд, вятър и сняг и ни говорят с езика на мъдростта за невидимия път на живота, който в своята дълбока същина е радост, музика и хармония. Животът е велика симфония, за разбирането на която се иска голяма мъдрост.
към текста >>

46. СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Росните утрини, когато цветя, растения и трева са обкичени от капки бисери роса, които отразяват в хиляди багри благодатните слънчеви лъчи, подържат непрекъснато вдъхновение в нашата душа и вечен копнеж по тебе, о Пролет !
ПРОЛЕТ Ние те призоваваме с трепет и със свещено чувство произнасяме твоето име, когато в душите настъпи студ и мрак. Защото ти носиш радостта, топлината и живота. Каква сладка нега внася тихия ветрец, който слиза от планината привечер. Сякаш е преизпълнен със слънчевата свежест, що обновява всичко и го събужда към нов живот. А вълшебните звездни нощи, които приковават погледа на човека към тия безчетни небесни светила, що оглеждат непрестанно земята, ни мамят със своя чар. Росните утрини, когато цветя, растения и трева са обкичени от капки бисери роса, които отразяват в хиляди багри благодатните слънчеви лъчи, подържат непрекъснато вдъхновение в нашата душа и вечен копнеж по тебе, о Пролет ! С твоето слънце пълно с радост, с твоите утрини пълни със свежест и красота, пъстрите и многообразни цветя, чудните привечери, пропити с обновителна тишина, звездните нощи и топлия ветрец, ти ни привличаш и събуждаш всякога нашата любов към теб. Пролет! - Колко чувства, колко радост, какъв копнеж, какво вътрешно задоволство, събужда това красиво име в нас! Ние те познаваме с малките цветя, които поединично почват да цъфтят и после пълнят китни поляни. И ги пъстрят със своите чудни багри и ги правят примамливи и упоителни с кадифената мекота и аромата, що се излъчва от цветята по тях. Когато пчеличките се разшават прилежно и кацват от цвят на цвят, ние знаем, че е настъпила пролет.
към текста >>

И ги пъстрят със своите чудни багри и ги правят примамливи и упоителни с кадифената мекота и аромата, що се излъчва от цветята по тях.
А вълшебните звездни нощи, които приковават погледа на човека към тия безчетни небесни светила, що оглеждат непрестанно земята, ни мамят със своя чар. Росните утрини, когато цветя, растения и трева са обкичени от капки бисери роса, които отразяват в хиляди багри благодатните слънчеви лъчи, подържат непрекъснато вдъхновение в нашата душа и вечен копнеж по тебе, о Пролет ! С твоето слънце пълно с радост, с твоите утрини пълни със свежест и красота, пъстрите и многообразни цветя, чудните привечери, пропити с обновителна тишина, звездните нощи и топлия ветрец, ти ни привличаш и събуждаш всякога нашата любов към теб. Пролет! - Колко чувства, колко радост, какъв копнеж, какво вътрешно задоволство, събужда това красиво име в нас! Ние те познаваме с малките цветя, които поединично почват да цъфтят и после пълнят китни поляни. И ги пъстрят със своите чудни багри и ги правят примамливи и упоителни с кадифената мекота и аромата, що се излъчва от цветята по тях. Когато пчеличките се разшават прилежно и кацват от цвят на цвят, ние знаем, че е настъпила пролет. В разцъфнали клонки от ябълка и праскова, живее в мене пролетта. На тънка гранка са накацали бели чашки-цветя, изпъстрени с морави нишки и петна - праскова. Това е пролет. И едрите бели или розови чашки на ябълка с тънък аромат, оставят в душата ти вечен спомен за пролетта.
към текста >>

47. СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Чувствуваш вечния химн на живота, който гради и твори богатото разнообразие на линии, форми и багри около нас!
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ЗА МУЗИКАТА Ранно пролетно утро. И последните звезди се губят една след друга. Времето тихо. Красив изгрев Хиляди брилянти трептят по треви и цветя. Как красиво се оглеждат в тях слънцето и небето! Чувствуваш вечния химн на живота, който гради и твори богатото разнообразие на линии, форми и багри около нас! На полянката са вече събрани за ритмичните упражнения. Редуват се те едно след друго като велика поема, изразяваща чрез движения и музика вечните природни закони и методите за работа. В символизма на тия движения е изразен великият път на жи¬вота с всичкото му разнообразие. Всяко движение говори с жив език на душата и буди нови сили и нови страни на нейното есте¬ство. Упражненията завършват с музикални дихателни упражнения.
към текста >>

48. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Че вижте вий, какво богатство, какъв разкош от багри, тонове, нюанси!
Д. Антонова АКО БЯХ ПОЕТ Вий питате, какво бих писала, ако поет се бях родила ? При слънцето бих отишла да уча, кат него аз бих писала тогаз. Че вижте вий, какво богатство, какъв разкош от багри, тонове, нюанси! Така бих писала и аз - кат светлата дъга. Така, че никой да не сети студ, нито тъга, стихът ми слънчев кат чете. Ако поет - певец се бях родила, кат славея бих пяла също аз. Така от все сърце бих пяла до тогаз, додето всяка скръб във радост не стопя; додето всяко зло в добро не се превърне, човекът като брат врага си не прегърне. Вий питате, сълзи проливала ли бих?
към текста >>

49. СТИХОВЕ -S., Д. А-ВА Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Лъчите му се пречупват с хиляди багри във водите му.
На китните околни полянки изобилие от морави иглики! Кристални реки се втичат в него, идещи от снажни преспи. Седя на една от големите скали край него. Животът му не е ли чуден наниз от скъпи мигове? Ето, с радостно очакване то посреща слънцето. Лъчите му се пречупват с хиляди багри във водите му. То всеки ден приказва с околните треви, цветя, скали и върхове, и те му разправят за своите блянове, сънища, мечти и радости! На есен и зиме гъсти мъгли бавно лазят над него и околните върхове! Когато ледове и снегове го сковат, под тях пак текат бистрите му води. На оногова, в чието сърце гори непреодолим копнеж за свещената красота и истина, то дарява прозрение за вечните устои на битието, за красивата вътрешна страна на реалността, за мистичните закони на любовта, за нейното могъщество и всепобедност. Аз ставам.
към текста >>

50. НЯКОЛКО ДУМИ ВЪРХУ СЪВРЕМЕННАТА ПСИХОЛОГИЯ - КР. В Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Такива хора приличат на селяните, които имат възможност да наблюдават в най-хубавите часове на предизгревната светлина вълшебните багри по небето, но които никога нищо не са видели, защото считат това за ненужно и безполезно.
Те всякога се разширяват и не съзнават защо. Има хора, които трупат богатство, пари, материали, но никога нямат план за тяхното използуване. Такива са и тия, които дирят много и разнообразни преживелици, но само заради преживяванията, които запълват времето, а не за мъдростта, която се добива от тях. Има човеци, които могат да пребродят света от полюс до полюс, без нищо да са видели. Впрочем, това, което са видели, стои като статична, безжизнена панорама в тяхното съзнание, или като илюстрована картичка, когато някой друг човек от същият тоя опит би могъл да направи голямо творческо депо. Такива хора приличат на селяните, които имат възможност да наблюдават в най-хубавите часове на предизгревната светлина вълшебните багри по небето, но които никога нищо не са видели, защото считат това за ненужно и безполезно. Хора с такова двуизмерно съзнание се боят от дълбочината и изпитват неловко, граничещо с неприятен страх чувство, когато се изправят пред някои от големите въпроси на живота. Разговорите, интересите, заниманията и средата им са подбрани така, че да тласкат времето, което отминава забавно, леко и епизодично. Символично, първото измерение можем да уподобим на редица фази от развитието на един индивид или даден процес, при което отделно изживените моменти се нареждат един зад друг така, че индивидът не може да има към тях общ поглед. Той може да се връща към тях само ретроспективно, по същия изминат път, като преповтаря изживелиците, без да може да ги сведе в някаква системност. Веднъж, от един силен удар в главата, при падане на лед, имах следната опитност: изкачвах се на планината като турист, с мисълта да настигна моите другари, които бяха тръгнали преди мене.
към текста >>

51. PRINCIPES FONDAMENTAUX DE L'ETAT UNIVERSEL Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Ще запеят всички сърца и седемте багри на дъгата.
Деца ще пеят, а въздухът ще звъни със звънтежа на златокрили пчелици. Кой вярва сега в тая пролет? Искам да бъда между малцината, които я чакат с обич и копнеж. Искам да бъда между тия, които будни ще дочакат жребците на слънцето, които ще пробудят света с тропота на своите огнени копита. Ще запее въздухът, водата, земята и огънят. Ще запеят всички сърца и седемте багри на дъгата. Ще си подадат ръце в мен и четирите страни на света. Небесният Водолей ще ни умие в кристалните си струи и в земните градини ще цъфне голямо бяло цвете. Сега е зима над света. Ледове са сковали потоците и житното зърно мълчи в недрата на тъжната земя. Как искам да бъда между тия, които чакат идещата пролет!
към текста >>

52. АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. ЗОДИАКАЛНИ ЗНАЦИ. -П. М-В Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

" Това, че човек е свързан с живота на земята, с нейния ритъм и нейния огън, че той е мост между това кълбо на изпитания и небето, Гьоте е изразил в следните редове: "И земни глъбини и небесни сфери Потвърдяват закона що се крие На човека във гърдите." Между тонове, багри и форми има неразривна връзка.
Гьоте говори, че "във всяко слънце е скрита една възможност, скрит е дял от общия живот, способен да се развива и да процъфти, като розов храст. "Живот кипи във всякоя звезда, Охотно движи се тя с други По същия избран от нея равен друм. В недрата на земята се пробуждат Сили, които ни извеждат Към могъщество и светлина" Идеята, че всяко нещо преди да се осъществи на земята се осъществява в света на идеите и творческия промисъл, е дадено в стиховете: "Още като е лежал света на Бога във вечний скут, Сътворен е бил първия му ден В чуден творчески екстаз. И после рекъл е "Да бъде! " И когато тоя свят Властно в дело се превърнал, Чул се стон, вздишка, "ах! " Това, че човек е свързан с живота на земята, с нейния ритъм и нейния огън, че той е мост между това кълбо на изпитания и небето, Гьоте е изразил в следните редове: "И земни глъбини и небесни сфери Потвърдяват закона що се крие На човека във гърдите." Между тонове, багри и форми има неразривна връзка. Ония, които имат отворени духовните си очи, чувствуват тоновете като багри и багрите като тонове. Ние също говорим за цвят на тона, както и за крещящи, дисхармонични или хармонични цветове. Често в говора си ние даваме израз ь на онова у нас, което лежи като забравена истина. Слънцето за Гьоте не е само един център на багри и извор на светлина, но извор и на своеобразна и велика музика: "Чуйте, напрегнете слух! Бурята на хòрите се чува Ясна за духовни сетива.
към текста >>

Ония, които имат отворени духовните си очи, чувствуват тоновете като багри и багрите като тонове.
"Живот кипи във всякоя звезда, Охотно движи се тя с други По същия избран от нея равен друм. В недрата на земята се пробуждат Сили, които ни извеждат Към могъщество и светлина" Идеята, че всяко нещо преди да се осъществи на земята се осъществява в света на идеите и творческия промисъл, е дадено в стиховете: "Още като е лежал света на Бога във вечний скут, Сътворен е бил първия му ден В чуден творчески екстаз. И после рекъл е "Да бъде! " И когато тоя свят Властно в дело се превърнал, Чул се стон, вздишка, "ах! " Това, че човек е свързан с живота на земята, с нейния ритъм и нейния огън, че той е мост между това кълбо на изпитания и небето, Гьоте е изразил в следните редове: "И земни глъбини и небесни сфери Потвърдяват закона що се крие На човека във гърдите." Между тонове, багри и форми има неразривна връзка. Ония, които имат отворени духовните си очи, чувствуват тоновете като багри и багрите като тонове. Ние също говорим за цвят на тона, както и за крещящи, дисхармонични или хармонични цветове. Често в говора си ние даваме израз ь на онова у нас, което лежи като забравена истина. Слънцето за Гьоте не е само един център на багри и извор на светлина, но извор и на своеобразна и велика музика: "Чуйте, напрегнете слух! Бурята на хòрите се чува Ясна за духовни сетива. Ражда се и новий ден.
към текста >>

Слънцето за Гьоте не е само един център на багри и извор на светлина, но извор и на своеобразна и велика музика: "Чуйте, напрегнете слух!
" И когато тоя свят Властно в дело се превърнал, Чул се стон, вздишка, "ах! " Това, че човек е свързан с живота на земята, с нейния ритъм и нейния огън, че той е мост между това кълбо на изпитания и небето, Гьоте е изразил в следните редове: "И земни глъбини и небесни сфери Потвърдяват закона що се крие На човека във гърдите." Между тонове, багри и форми има неразривна връзка. Ония, които имат отворени духовните си очи, чувствуват тоновете като багри и багрите като тонове. Ние също говорим за цвят на тона, както и за крещящи, дисхармонични или хармонични цветове. Често в говора си ние даваме израз ь на онова у нас, което лежи като забравена истина. Слънцето за Гьоте не е само един център на багри и извор на светлина, но извор и на своеобразна и велика музика: "Чуйте, напрегнете слух! Бурята на хòрите се чува Ясна за духовни сетива. Ражда се и новий ден. Песен ни донася светлината! " (Фауст II, 1 част) Докогато човек не превъзмогне всичко земно, докогато се не освободи от непрестанното вълнение на океана, върху плещите на който се намира" "неговата” ладия, и се издигне до оная мъдрост, където душата и съдбата намират своето същинско начало, дотогава, той ще преминава през бурите на своята съдба, за да завърши великия кръг: "Душата на човека Прилича на водата: От небесата иде Пак издига се към тях. И в тая, вечната промяна, Наземи отново слиза – Съперник на вълните – вятъра Издига на високо пенливите вълни.
към текста >>

53. ШИРОТА НА ДУХА - Е. Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

* * * МЛАДОСТ Още са светли багрите дивни, Младост в живота ми, младост!
Възрадван Бен Ами си тръгна, Сияние огрея му лицето. От устните му песен се изтръгна Извираща дълбоко от сърцето. – О, Господи, мой Татко вековечни! Гласът ми чуваш ли как блика? Това е обич сладка, неизречена, Която слаб е да мълви езика... И утринните пролетни зефири Подзеха песента с шеллата , Подкарани от златострунна лира Разляха радост, щастие на земята. * * * МЛАДОСТ Още са светли багрите дивни, Младост в живота ми, младост! Още са звездни и звучни нощите, Песен и блян се преплитат. Още извива низ стръмнините Пътя ми – ручей планински, Мамят красиво там далнините Будният поглед за всичко. Още са силни жажда и порив, Вечното слънце зове ме В житни полета и плодни градини – Крепки за труд са ръцете. Още далеч е там в низините Равния път на отмора, Младост разцъфнала, спри и попей ми, Дивна е твоята песен! S. * * * ТИ От далече идеш Ти и тръгнал си отдавна, Вековете дълги шепнат спомени за Тебе.
към текста >>

54. ЗАКОНИ НА ВЪЗПРИЕМЧИВОСТТА - Б. БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Цветята пък, с многобройните си багри, образуват разноцветни дъги наоколо си.
Аз съм виждал такива разкошни палати, че нямам думи да ги опиша. На някои покривите блестят като че са направени от чисто злато, а стените – цели изградени от най-красиви, скъпоценни камъни. Вътрешната декорация на стаите е толкова великолепна, че не може да се подаде на описание. Откъм южната им страна се простират големи красиви паркове, където също така всичко блести. В някои места листата на дърветата светят като че са направени от чисто сребро, а плодовете лъщят като злато. Цветята пък, с многобройните си багри, образуват разноцветни дъги наоколо си. Човек би казал, че в небето цари най-вълшебното изкуство, или същината на всяко изкуство. Та нали и изкуството на земята е също небесен дар! И още колко по-красиви гледки разкрива Бог пред очите на онзи, които живеят в любов към Него! Има и други ангели, чиито домове не са един до друг, а поотделно. Тези ангели живеят в средата на небето, тъй като те са най-дебрите от всички.
към текста >>

55. БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ И МЪДРОСТ .- ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

То съдържа и усет за съразмерност на формите и за хармония на багрите, и ритмично, и музикално чувство.
чрез своя инстинкт за красота, Венера чувствува доброто, което Юпитер познава и разпределя като блага в живота. Тия две сфери съдържат идеята за доброто и красивото в идеален смисъл на думата. Ала в материалния свят добро и красиво не всякога се покриват и затова Венера често се заблуждава, отъждествявайки ги слепешката. Колко девойки са се полъгвали по външната красота на своите избраници, считайки, че те са същевременно и "добри" по венерин вкус и разбиране. Чувството за красота е вродено у Венера, и то е твърде сложно. То съдържа и усет за съразмерност на формите и за хармония на багрите, и ритмично, и музикално чувство. И затова венерините типове, у които артистичните заложби са започнали да се развиват и оформяват, естествено минават през изкуството на танца (балерини), през музиката (певци), през лиричната поезия. Във Венерината сфера се съдържат основните елементи на изкуството, слети в един първичен синкретизъм. Астрологичната практика показва, обаче, че за да се активират, да се извадят от състоянието на женствена пасивност и да се оплодят, те трябва да се съчетаят с другите "планети". На Венера ù трябват благоприятните "аспекти" на Луната и Меркурий, за да могат да се проявят в областта на изкуството латентните ù артистични сили. Така е, впрочем, и с половата енергия – една от най-мощните енергии във венерината сфера – която функционира в цялата органическа природа.
към текста >>

56. DU MAITRE: EXPERIMENTATION DE LA MOUR Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

– Аз искам да видя одеждата бяла, - говори и пее душата, – аз искам да видя, как там ще прелива с безсмъртните багри дъгата.
Д. Антонова НИШКИ Вий, нишки, от Него до мене прострени, вий, златни, копринени нишки, недейте се губи, недейте се къса, о, златни копринени нишки! Основа красива на тъкан вълшебна, където душата е бдяла, от много години, където тъче се одежда красива и бяла. Под моите пръсти потрепвате вие и пеете под моите длани, в безмълвната мъка, безмълвното бдение, о, нишки, от слънце облени! – Аз искам да видя одеждата бяла, - говори и пее душата, – аз искам да видя, как там ще прелива с безсмъртните багри дъгата. Аз искам, говори и пее душата. И пръстите странно смълчани, отново докосват вълшебните нишки от мене до Него простряни! МОЛИТВА Ти песен си, мелодия красива на моята душа. Ти гост си мой, безмълвен и сърдечен, споходил ме в скръбта. Ти огън си, в домът ми тих запален, и литнала искра.
към текста >>

57. Отзиви, вести, книгопис Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

– Аз искам да видя одеждата бяла, - говори и пее душата, – аз искам да видя, как там ще прелива с безсмъртните багри дъгата.
Д. Антонова НИШКИ Вий, нишки, от Него до мене прострени, вий, златни, копринени нишки, недейте се губи, недейте се къса, о, златни копринени нишки! Основа красива на тъкан вълшебна, където душата е бдяла, от много години, където тъче се одежда красива и бяла. Под моите пръсти потрепвате вие и пеете под моите длани, в безмълвната мъка, безмълвното бдение, о, нишки, от слънце облени! – Аз искам да видя одеждата бяла, - говори и пее душата, – аз искам да видя, как там ще прелива с безсмъртните багри дъгата. Аз искам, говори и пее душата. И пръстите странно смълчани, отново докосват вълшебните нишки от мене до Него простряни! МОЛИТВА Ти песен си, мелодия красива на моята душа. Ти гост си мой, безмълвен и сърдечен, споходил ме в скръбта. Ти огън си, в домът ми тих запален, и литнала искра.
към текста >>

58. Из нашия живот – Разговор с Учителя при Седемте Рилски езера – Боян Боев Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Tе знаят, че разните линии и багри не са се сложили върху мъртвото платно от само себе си, че посредством тях художникът е изразил известни свои възприятия, представи, идеи.
Всичко това е може би така, но кой седи зад всички тия физико-химични сили, зад тия процеси, зад този извор на живот - слънцето? Съвременните хора обикновено не си задават този въпрос. И наистина, за да се получи отговор на този въпрос, в човека трябва да се пробудят други, по-дълбоки, по-фини сили и способности, трева да се отвори в съзнанието му един друг поглед, да се развие едно друго виждане на свята. До тогава той ще стои пред красивата изложба от живи картини, каквато представя физическия свет, без да съзнава, че зад тази изложба стоят велики художници. Хората знаят, че зад картините на един живописец се крие сам той. Tе знаят, че разните линии и багри не са се сложили върху мъртвото платно от само себе си, че посредством тях художникът е изразил известни свои възприятия, представи, идеи. Но като е реч за някой плод, който е едно истинско, живо художествено произведение, защото носи в себе си храна, живот, те не могат да допуснат, че той е дело на едно разумно същество, на един гениален художник, способен да създава творби, които са пълни с живот. А истината е, че зад този плод седи едно разумно същество. Зад това същество седи Любовта, зад Любовта седи Божият Дух, зад Божия Дух седи Той, Великият, на който не може да се даде никакво име. Той е Онзи, Единственият, който винаги ни е обичал, обича ни и ще ни обича. Той е, който ни изпраща Любовта си чрез всичко, което ни заобикаля.
към текста >>

59. Влияние на душевните прояви върху органите – Д-р Алекси Карел Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Повече от тридесет пъти слънцето изплаваше от изток, като от океан и пръскаше милиарди червени и златни зрънца по цялата земя, обвиваше я със своята светла и топла дреха, галеше я сутрин и вечер със своите огнени багри.
Той стана, погледна я още веднъж, неговият поглед потъна в нейния, и образът ú остана жив и трептящ в неговото малко сърце. Пред царските врати го чакаше скора колесница, която щеше да го отнесе в царството на мензите Придружаваше го само царят и неговият пръв съветник. Колата тръгна бързо, карана от три чифта коне, които леко се понесоха, по тихите улици на престолния град. На последното седалище седеше царският син, чиито очи сега бяха устремени към улиците, които изчезваха в предутренна мъгла. Пътуваха дълго време. Повече от тридесет пъти слънцето изплаваше от изток, като от океан и пръскаше милиарди червени и златни зрънца по цялата земя, обвиваше я със своята светла и топла дреха, галеше я сутрин и вечер със своите огнени багри. Вечер земята се покриваше със здрач и покой. Нощите биваха лунни и светли. Непобедим чар изпълваше равните полета, където те спираха на почивка. На тридесетия ден те стигнаха бреговете на широка и пълноводна ръка. Тя мъкнеше своите спокойни води, разливаше се нашир, извиваше се като сребърна ива и разсичаше полетата.
към текста >>

60. Идеали на младежта Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Georg Nordmann ВЕЧНИЯТ ЗАКОН НА РАЗВИТИЕТО През багрите на всички светоразбирания, през сложните постройки на коя да е философия, окото на един търсещ ще открие, че в живота - навсякъде, във всички кътчета, властно царува законът на развоя.
Georg Nordmann ВЕЧНИЯТ ЗАКОН НА РАЗВИТИЕТО През багрите на всички светоразбирания, през сложните постройки на коя да е философия, окото на един търсещ ще открие, че в живота - навсякъде, във всички кътчета, властно царува законът на развоя. Ако наблюдателят е естествоизпитател, той ще се натъкне неминуемо и много бързо на това, защото съвременното естествознание, в кое да е от многобройните му разклонения, е наука за развитието. Различните геологични епохи - от най-далечно време - там дето не може да проникне нашият разум, са епохи, в които животът на земята се е манифестирал по специфичен начин, като постепенно, с общата промяна на земната кора, той е изоставял едни форми, за да оживи други, като е моделирал все по-успешно и по-целесъобразно външната картина на света. Не ще бъде излишно да прелетим бързо с нашата мисъл над оня тайнствен и страхотен път от преди милиони години, когато в небесното пространство, запратена от незнайни космични сили, е летяла земята - огнено червено кълбо, пламнало в своята буйна младост. По нея са пропътували като кервани отдалечените от нас геологични епохи, но ето над пламналата ù в руменината на моминство гръд, се изливат първите дъждове, които буйно се изпаряват и отново падат над нея. Това продължава, докато при установеното вече относително равновесие, тя се обвива в гъста облачна обвивка, която затуля слънцето и другите светила в небесното пространство.
към текста >>

61. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

За Тебе аз ще се обличам, за Твойта светлина, със багри, взети от китежа на светлата дъга.
Антонова КАКВО СЪМ АЗ БЕЗ ТЕБ, ЛЮБОВ Какво съм аз без теб, любов, без тебе, слънце, разпръснало лъчи, събуждащи живот? Какво съм аз без теб, живот, покълнал в мъничкото зрънце, без тебе, топлина, родила златен плод? Какво съм аз без теб, любов, без тебе огън неугасващ, когато зима е отвън? Какво съм аз, и моя дом, и мойте песни и надежди, без теб, божествений огън! МОЛИТВАТА НА МАЛКОТО ПЛАНИНСКО ЦВЕТЕ Прати ми, Господи, росица, прати ми топлина, за да се радва сърчице ми на Твоите блага. За Тебе аз ще се обличам, за Твойта светлина, със багри, взети от китежа на светлата дъга. И който мине покрай мене, във този чуден миг, ще го приветствам в Твое име, О, Господи велик! ЗАЩО КОКИЧЕТО Е БЯЛО Учудено в снега надникна Със бузи алени дете, Наведе се и в миг с усмивка Повдигна беличко звънче. Кокиче! викна в буйна радост, Кокиче! Иде пролетта! Защо ли пък в одежда бяла То се облякло във студа?
към текста >>

62. ЧОВЕКЪТ - БУЧА БЕХАР Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Ще пеят багрите на светлината, ще звънят секундите, ще екнат часовете, ще танцуват годините и ще размърдат тежка снага хилядолетията.
Ще ликуват долините ù, ще светят върховете ù, ще пеят горите, а малките деца ще припнат с боси крачета по меката ù детелина. Ще се поздравят Изтокът и Западът, ще се прегърнат Северът и Югът; ще запеят меридианите като струни, докоснати с ръка, полюсите ще ликуват и небето ще се вслуша в тая златна пчелица, литнала към цветята на Всемира. Ще дойде пролетта, чакана от хиляди столетия, ще цъфнат белите цветове на вишните, ще ни събуди утрото с бодър вик, а орачът ще поведе из топлата угар воловете, бели като преспи сняг. Ще се стопят ледовете, ще паднат зидовете на занданите, ще тръгнат, отначало плахо, а после свободно и с широка стъпка, заключенниците. От очите им ще побегне бледата печал и ще блеснат там сълзи на радост. Ще пеят багрите на светлината, ще звънят секундите, ще екнат часовете, ще танцуват годините и ще размърдат тежка снага хилядолетията. През всички времена ще пробегне радост и бялата стъпка на обичта. Както посрещнахме в мълчаливо тържество пролетта на годината, така ще срещнем и утрото на дълго чаканата пролът, която ще ни роди отново!
към текста >>

63. ИШУА БЕНТАМ - БУЧА БЕХАР Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Познавам аз цветята в моята малка градина по чудните форми и багри, но най-вече ги познавам по тънкото нежно ухание, което излъчват.
ТАЙНАТА ГРАДИНА Само слънцето знае моята малка градинка и Градинарят, Великият Градинар, който някога грижливо я оградил и посадил. И аз след Него я зная, защото тя е мое скъпо и единствено притежание. Само слънцето и Градинарят следят от високо, как се развива животът в нея. По-рано и по-добре от мене те знаят, какви семена са посети във всяка леха, във всяко кътче и търпеливо чакат семената да поникнат. Аз пък познавам само някои цветя, които са израсли вече и цъфтят. Познавам аз цветята в моята малка градина по чудните форми и багри, но най-вече ги познавам по тънкото нежно ухание, което излъчват. Макар и да растат под светлото лазурно небе на красота, макар и да цъфтят под знака на чистотата, най-често те са скръбни; затова ухаят. Защото всяка цветна пъпка крие в листенцата си свиден копнеж. Пространна и дивна е градината на човешката душа. Там над цветните лехи по всяко време като ефирно облаче се носи тъгата на цъфналите цветя – свидни незадоволени копнежи и блянове, които често се задушват в тежкия въздух на земята. S. МИЛУВКАТА НА СЛЪНЦЕТО Една ръка с безбройни тънки пръсти, Протегната от века е в безкрая, Една ръка на всички що раздава И радост, и блага, разкрива рая На тез, които я познават.
към текста >>

64. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Когато зората на новия ден обагри хоризонта и светла ивица освети изтока, младата принцеса безшумно напусна своята стая и още по-безшумно влезе в стаята на баща си, където го завари готов за кървавия ден.
Царският дворец потъна в страхотно и мрачно мълчание, Нощта беше гъста и тъмна. Само в стаята на принцесата Земру-За беше светло, тихо и лъчезарно. Тя знаеше всичко, което беше станало и това, което се готвеше. Знаеше и нещо повече, което не беше тайно за нея и за Бентам, който виждаше всичко. Спокоен и невъзмутим, той дочакваше великия миг, когато неговата мисия в страната на Зинобий ще бъде свършена и той ще отпътува за своята страна или за друга, където не наказваха както в страната на фараона, не поробваха душите на хората. Когато зората на новия ден обагри хоризонта и светла ивица освети изтока, младата принцеса безшумно напусна своята стая и още по-безшумно влезе в стаята на баща си, където го завари готов за кървавия ден. – Какво те носи в тоя ранен час при мен, дъще ? – Дойдох да се сбогувам, Велики повелителю! – Какво значи това ? – Позволете ми да кажа нещо. – Кажи, Земру-За.
към текста >>

65. КОСМИЧНАТА ПРОЛЕТ БОЯН БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Тогава зреят плодовете, цъфтят последните цветя, листата на дърветата променят в пъстри багри своя зелен цвят.
Вие ще срещнете тогава млади хора да ходят из горите, из сенчестите места да четат книги, да правят слънчеви бани, да се къпят из реки и езера, да вършат земеделска работа, с една дума да използуват на своето време обновителните сили на лятото, на слънчевите лъчи. Само младите използуват най-разумно благата на природата през лятото. С това те поддържат своята жизнерадост, здраве и душевна бодрост. През есента младият човек е романтик, той пише любовни писма пълни с тъга и пропити с полъха на „мировата скръб". Есен е, тя внушава, тя създава в човека по-голяма глъбина, по-дълбоко чувство към природата и живота. Тогава зреят плодовете, цъфтят последните цветя, листата на дърветата променят в пъстри багри своя зелен цвят. Накрай, след като минат през пъстротата, листата стават жълти, златни. Те добиват цвета на мъдростта. Това е един символ — есента е символ на зрелостта, на мъдростта. Младите са чутки към тия повеи на есента. И те го изразяват в песни пълни със скръб и размисъл, в повик за справедливост между хората, в идейна борба.
към текста >>

66. МИР ВАМ! - ЕК. М-ВА Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Дърветата са облечени с прозрачни зелени облачета, по които блести росата преломила слънчевия лъч в седем багри, по долините руменеят първите цветя с крехки чашки.
Стрелец ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА Т Е Л Е Ц Над широките поля и пресните угари се носи тихата песен на флейта, излязла от влажната хладина на горите, от цъфналите храсти и от планината, където вече са плъзнали стада и се чуват гласове на звучни хлопки. Дърветата са облечени с прозрачни зелени облачета, по които блести росата преломила слънчевия лъч в седем багри, по долините руменеят първите цветя с крехки чашки. На небето грее остър сърп на новолуние, клоните тихо прошумяват от вечерника и две очи наблизо чакат с копнежа, събуден от цъфналата пролет. Днес е празник на земята. Изпръхнала е нейната снага и в топлите й пазви мълчаливо спи зърното, от което ще израсне пълен клас. Като невеста, която чака своя жених, земята чака часа, когато слънцето ще я обгърне в своите обятия и ще пришепне бликащата радост на своето щедро сърце. И твоите очи са пълни с очакване и обич.
към текста >>

67. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - ГОСТИ ПРИ УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Природата е разгънала пред него огромната си книга, гдето със странни знаци, линии, багри и форми тя е засвидетелствувала своето съществувание.
Но човек не само пирува на обилната трапеза на природата. Не само съзерцава непреходната й красота, не само прави вивисекция над нея, но той се стреми към едно по висше отношение, копнее да проникне в нейната Светая Светих, да стане съучастник в светото й тайнство, той копнее по-висше откровение на нейната прасъщина, той иска да стане неин тълкувател. Тези стремления се събуждат в избрано малцинство човешки съзнания, които в името на Вечната Истина напущат пътеките на дребнавите усилия. Този стремеж към Вечната Истина прави от човека, какъвто и да е той, ученик. Непроницаемото великолепие и загадъчно многообразие на природата будят у него жажда към познание. Природата е разгънала пред него огромната си книга, гдето със странни знаци, линии, багри и форми тя е засвидетелствувала своето съществувание. Великата загадка буди неговия размисъл към дейност и зове сърцето му на свято поклонение. Тя е забулената Изида, чието було той трябва да вдигне: „И ако никой смъртен не вдигне булото, ние трябва да се стремим да станем безсмъртни; а който не иска да го вдигне, той не е истински ученик от Саис! " Но труден е пътят на ученика; погледът му се губи в нескончаемото разнообразие на жизнени форми, гдето същества от най-различни йерархии громко възвестяват своето верую. В момент сякаш съзнанието му става фокус, в който отзвучават хилядогласно най-противоречиви мнения, размисли, чувствувания. Но навремени духът му се разведрява и някакъв дивен мир обладава съществото му.
към текста >>

68. СТИХОВЕ: ЦВЕТОВЕ. ЩЕ СЕ НАПЪЛНИ - Д. А-ВА Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Затуй тъй въздъхвам, птички щом съзра да вият с топъл чурулик кръг волен всред ширни небеса; и съ взор във плам разтворен, унасям се от пъстрата игра на багрите по нежния им пух.
И. Х-в. ПЕСЕНТА Тя вечно пее, клокочи във гърди, в сърце и всяка фибра на тело ми. Дори боли, че тез вълни огромни, в кои напира сявга да шурти, не могат да изхвръкнат в стълб висок на струи светли волно на възбог. Та тя е моя въздух, жаден лъх - невям ощ от преди крака да стъпят на земна твърд!...От час, кога напъпи душа отвъд под ангелския дъх, аз зра през нейний строй на красота всяк образ, мисъл, порив и мечта. Затуй тъй въздъхвам, птички щом съзра да вият с топъл чурулик кръг волен всред ширни небеса; и съ взор във плам разтворен, унасям се от пъстрата игра на багрите по нежния им пух. О, дивен си творец, Всемирний дух! Нал песенна хармония навред строи безспир и видим свят изгражда? — Затуй душа с неутолима жажда пий звук и във всяк допир до лъч и цвет. Затуй те моля, Творче, из бездън простор — чуй на сърце копнежний звън: Кога в земя ще върнеш слаба плът, ДУХ сам на кръстопът не изоставяй! Нек в песен вечно да живей, прославя всемирни ти закони!
към текста >>

69. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ СЛЕД ЛЕКЦИЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

А докато блеснат тия цветя и плодове в пълната си завършена красота, с каква любов са обливани те от светлината и топлината на слънцето, с каква майчинска грижа са поливани от небето, с какво търпение и неповторимо майсторство невидимите сили на природата са изписали чудните им багри и изваяли прекрасните им форми!
Всичко това в своето единство дава една импозантна, неизмерима, непостижима красота, която нашето бедно съзнание не може да проумее и да я направи свое достояние, защото две несъизмерими величини не могат да се проникнат взаимно, нито да се покрият. От огромното слънце, хиляди и милиони пъти по-голямо от нашата планета — прашинка, до полското цвете и пеперудата — всичко диша красота. И в шарките на гъсеницата и в ритмичното движение на многобройните й крака има красота. И в царствения полет на орела, и в гугукането на гълъба, и в песента на славея и в бръмченето на буболечката, и в шумоленето на гората, и в плисъка на морските вълни, всичко е изпълнено с красота — частица от чудната, необхватна и непостижима красота, от хармонията и музиката на движещите се в незнайни вечни пътища милиарди слънца, планети и комети, тласнати в пространството от една предвечна всеобхватна сила! Каква възхитителна красота има в цветята и плодовете с тяхната свежест и чистота, безкористно предлагащи се на човека, без да искат нещо от него! А докато блеснат тия цветя и плодове в пълната си завършена красота, с каква любов са обливани те от светлината и топлината на слънцето, с каква майчинска грижа са поливани от небето, с какво търпение и неповторимо майсторство невидимите сили на природата са изписали чудните им багри и изваяли прекрасните им форми! Нека погледнем към слънцето, което всеки ден излива върху земята океани от светлина, топлина и живителна сила, и раздава с безкрайна щедрост даром на добрите и на лошите, и на невинното дете, и на жестокия убиец, и на злия трън, и на прекрасната благоуханна роза, и на хищния звяр, и на кроткото агне. Човек в своята жестокост и грубост не е наклонен и една благословия да даде даром! Нека погледнем животворната вода, която гдето мине, носи живот и благодат Нейните следи се виждат в изобилните цветя, плодове, зеленина и красота. И всред мъртвата пустиня водата въздига стройните стволове на кокетни палми, отрупани с чудно сладки плодове, и под благодатната им сянка създава живи островчета всред пясъчния океан! А кой буден човешки дух не се е възхищавал от блестящата красота на снежния планински връх, от ведрината на безкрайното, бездънното синьо небе, от величието и могъществото на безбрежния океан!
към текста >>

70. ОБИЧАМ ЕСЕНТА - ЕК. М-ВА Съдържание на 9 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Облечени в много багри, горите шумят и листата, които се отронват от клоните, полюляват се в хладния въздух, като късове от захвърлено прощално писмо.
Остава великата и безответна тишина на безкрая, в която не отеква нито буря, нито радостен вик, нито горест. Една ладия безшумно ще заплува по смълчаните води на тъмно езеро. Душата ще се понесе към острова на мълчанието. Един запален светилник, който сама тя ще донесе, ще сочи пътя й, а отражението му ще се плъзга по равното огледало на небесните води... Есен е на земята. Някой гали там долини и лесове с бледата ръка на есенната скръб. Облечени в много багри, горите шумят и листата, които се отронват от клоните, полюляват се в хладния въздух, като късове от захвърлено прощално писмо. Върху чистото теменужено небе огромен и властен блести знакът на смъртта. Антарес се казва звездата, която грее на челото му. Безмълвно тя трепти като рубин върху тъжната корона на есенната вечер. Настъпва часът на великото изпитание. Душата е претеглена на небесните къпони[1], начертан е пътят на безсмъртието й, който води през тясната пролука на смъртта.
към текста >>

71. СТИХОВЕ - ЕК М-ВА Съдържание на 9 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Обичам есента и багрите на есенните падащи листа!
с каква тържественост поемат те своя път към майката земя, която с толкова любов ги очаква от пролетта. Обичам тайнствения поход на есенните падащи листа! Зад всеки лист откъснат аз виждам притаена нова листна пъпка и зад всеки плод откъснат, нова плодна шапка. О, тези пъпки по оголените клони! Сякаш очи затворени, които шумът и блясъкът световен веч не мами; сякаш очи, отправили поглед дълбоко в себе си, които търсят извора на живота, на живота съкровищата скрити да намерят. Обичам есента и багрите на есенните падащи листа! Тези багри, родени от затаената радост на изпълнен дълг и от копнежа отново да намерят топлите майчини обятия; тези обятия, които еднички владеят тайната да им стъкмят нови, хубави премени, да им върнат отново младостта! Обичам есента! Тя дойде и аз не чувам вече веселото чуруликане на птичките. Погледът ми не може да се радва вече на чудните краски на цветята, що изпълваха моята градина през пролетта. Не мога да долавям тяхното ухание... Аз потъвам в тишината на есента.
към текста >>

Тези багри, родени от затаената радост на изпълнен дълг и от копнежа отново да намерят топлите майчини обятия; тези обятия, които еднички владеят тайната да им стъкмят нови, хубави премени, да им върнат отново младостта!
Обичам тайнствения поход на есенните падащи листа! Зад всеки лист откъснат аз виждам притаена нова листна пъпка и зад всеки плод откъснат, нова плодна шапка. О, тези пъпки по оголените клони! Сякаш очи затворени, които шумът и блясъкът световен веч не мами; сякаш очи, отправили поглед дълбоко в себе си, които търсят извора на живота, на живота съкровищата скрити да намерят. Обичам есента и багрите на есенните падащи листа! Тези багри, родени от затаената радост на изпълнен дълг и от копнежа отново да намерят топлите майчини обятия; тези обятия, които еднички владеят тайната да им стъкмят нови, хубави премени, да им върнат отново младостта! Обичам есента! Тя дойде и аз не чувам вече веселото чуруликане на птичките. Погледът ми не може да се радва вече на чудните краски на цветята, що изпълваха моята градина през пролетта. Не мога да долавям тяхното ухание... Аз потъвам в тишината на есента. И милван от топлината на есенните слънчеви лъчи, притварям морни зеници, за да чувам туптенето на сърцето си, съкровищницата на живота.
към текста >>

Обичам багрите и тайнствения поход на есенните падащи листа!
Не мога да долавям тяхното ухание... Аз потъвам в тишината на есента. И милван от топлината на есенните слънчеви лъчи, притварям морни зеници, за да чувам туптенето на сърцето си, съкровищницата на живота. Радвам се, че то остава глухо за безцелните звуци. И знам вече, че всеки изминат ден ме приближава до онзи миг, когато по неведома повеля, като плод узрял, то ще бъде откъснато и ще краси царствената трапеза на живота. Обичам меката и приятна топлина на есенните слънчеви лъчи! Обичам багрите и тайнствения поход на есенните падащи листа! Обичам есента!
към текста >>

72. ХРОНОКОСМОГРАФСКАТА СИСТЕМА НА НОСТРАДАМУС - П. М-В Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Тя с усет на вещ художник е турила всички багри по пъстрите им одежди.
Неспирно тя върти колелото на живота и при всяка нова епоха сменява декорите на световната сцена, за да дава на своите деца все нови и нови уроци във великото училище на живота. От планините тя изпраща изворите, за да утоли жаждата на хиляди хора, тревички и цветя долу в долината. Човек набраздява земята и хвърля в браздите семената; но главният дял от работата остава на нея, великата Майка — Любовта! Тя познава нуждите на зърното, скрито в земните недра, праща му своите дарове: животворна влага, светлина и топлина, за да покълне и изкара нежен стрък нагоре — на слънце и на свобода. Когато видиш цветята по разцъфтените ливади, мисли за нея! Тя с усет на вещ художник е турила всички багри по пъстрите им одежди. За човека с новото отношение към природата цветята не са мъртви форми. Той се свързва с вътрешния им живот. И когато с такъв усет той се приближава към тях, става възприемчив към разумното начало, което работи в тях и това ражда у него нови идеи и проблясъци. Цветето му говори на своя език и той го разбира. То му казва: „С радост отварям сутрин венчето си на слънчевите лъчи!
към текста >>

73. СТИХОВЕ-S., Д. А-ВА Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Долу, в полето, омарата тежи, а слънцето я багри кървавочервена.
НА РИЛА Д. Стоянов Тихо е. Пътеките стоят самотни и нозете, що ги издълбаха, сега са някъде далеч. Едни стъпки само плахо отекват в скалите, но и те заглъхват. Долу, в полето, омарата тежи, а слънцето я багри кървавочервена. Върховете са мрачни, сякаш са доволни от своята висота, а езерото като че проплаква в тишината. Ето и мъглата, лека и прозрачна, бавно, бавно идва из дола. Спира над езерото и проточва нагоре ръце като за молитва. А там зад върховете надничат високи, бели облаци и гледат чудната картина. Денят си отива.
към текста >>

74. МОЯТ ПЪТ - ЕК. М-ВА Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Дойдох да ти разкажа, кой слага багри по крилата на пеперу¬дите и кой научи малката калинка да разтваря крилца.
Ще го познаят ли тия, които слушаха неговите песни ? Хората забравят, но в тоя час едничък Вечно Будният ще каже: „Ето едно сърце, което ме познаваше! " 3. Защо дойдох Родих се на света, за да те срещна и да ти разкажа своите приказки за слънцето. Исках да те науча да познаваш говора на дъждовните капки, които тропат по стъклата на твоя прозорец и песните на първия кос, скрит между белите цветове на сливата. Дойдох да ти разкажа, кой слага багри по крилата на пеперу¬дите и кой научи малката калинка да разтваря крилца. Дойдох да намеря опънатите- в тебе златни нишки и да събудя по тях с трепетна ръка една забравена мелодия. Исках да направя дните ти бляскави брилянти, нощите — сини приказки. Дойдох да те намеря между многото, да ти донеса един далечен поздрав и да си отида пак. 4. Градинарят Щом дойде пролетта, небето ще стане синьо и върху него ще блестят като бели видения цъфналите вишни на твоята градина, Тогава Аз ще бъда градинар. През някой час на работния ден ти ще се покажеш на прозореца, за да погледнеш лехите или веселите ята на идещите птици, Може би, ще зърна скритом твоята усмивка и пролетта ще потропа и на моето сърце.
към текста >>

75. ХРИСТОС ВЪЗКРЕСЕ ! - Д-Р ЕЛ. Р. К. Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Те са дали първия копнеж към опознаване света на идеите, където има един абсолютен порядък, където царува хармония и където границите на красотата в багри и форми, в музика и единство, далече надхвърлят телесния свят.
Като четете за древните халдейци, за Египет, за Вавилон, за древните гръцки философи Сократ и Платон, вие се уверявате, че наистина мъдростта е родена преди света. В човека може да възникне и едно желание да сравни тия, макар и трудно сравними величини – древната мъдрост и Христа. Ако проследите учението на Сократ и това на неговия ученик Платон, ще останете изненадани от това, че нито една точка, нито един завой или подробност на живота, не са оставени без да бъдат мъдро, остроумно и аналитично разтълкувани. Няма въпрос, зададен от страна на учениците на Сократ, без на него да не е отговорено пълно, духовито и изненадващо. Сократ, а после Платон са основали най-грандиозните мисловни доказателства за съществуването на отвъден свят и за безсмъртието на душата. Те са дали първия копнеж към опознаване света на идеите, където има един абсолютен порядък, където царува хармония и където границите на красотата в багри и форми, в музика и единство, далече надхвърлят телесния свят. Нещо повече, Сократ доказа със своята смърт непокътнатата си готовност да се отрече от видимия свят и да се прибере по-скоро в света на абсолютната красота, където душата, без посредничеството на измамните чувства, познава нещата в тяхната идейна същност. Но все пак, ние не се решаваме да сравним никоя от тия бляскави мъдрости с мълчаливото величие на Христа. Защо? Нима Христос беше по-разговорлив и по-остроумен в начина, по който общуваше с човеците? Не, Неговите отговори бяха дълбока, безкрайна кротост, а понякога Той и не отговаряше, а мълчаливо пишеше с пръст по земята. Великата тайна е там, че ония бяха мъдреци, а Христос е живот.
към текста >>

76. СТИХОВЕ - Д. А. Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

И кристалната ваза, която държах – вазата изпълнена с багрите на пролетните цветя – се счупи. Заплаках.
К. М-ва СЛЕД АЛЕНИТЕ СТРУИ Зовах го с най-нежни имена, него, когото облякох с царствената дреха на моите мечти. Но ето, с едно само свое движение той уби бялата птица, под чиито пърхкащи крила моето сърце подири прибежище. Нозете ми се припнаха о заледеното й тяло. И кристалната ваза, която държах – вазата изпълнена с багрите на пролетните цветя – се счупи. Заплаках. И сълзите на моите разплакани очи се смесиха с алените струи кръв, които потекоха из моите изранени длани. Затова така морна пристъпям след алените струи. Повелителю мой, най-съкровеното ми желание е превърнато в прах. Но аз не страдам. Радост ме обзема, защото виждам, че нозете ми стъпят всред редеещи дървета и за мене остава гъстата гора, потънала в дълбока сянка.
към текста >>

77. НОВИ НАСОКИ В ПОЗНАНИЕТО НА СВЕТА - ИНЖ. ХИМ. Д. КОЧЕВ Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Литературната творба, макар че е лишена от багри и тонове, поради силата на словото, действува едновременно като музика, като картина и като мисловна сила.
Тя крие в себе си дълговечната история на своето раждане и утвърждаване в езика на даден народ. Някога, преди да е имало литературна история, древните народи са разбирали под литература ония белези на човешката словесност, които е трябвало да подсетят читателя на някое събитие или идея. Богатството на писмеността се разрасна много по-късно, за да се превърне днес в най-могъщото средство за духовно общение, крайният, най-последният плод на човешкия дух — книгата. Може би поради множеството на написаните книги и поради склонността на съвременния човек да търси другаде разтуха както ценности за своя живот, малцина са между четците тия, които знаят, отваряйки една книга, да видят затворени в мълчаливите й страници трепетите на един дух, постиженията на един разум, огъня на едно сърце. Литературно художествено творчество е възможно тогава само, когато творецът умее да облече проблясъците в своя дух в магическата дреха на словото. Литературната творба, макар че е лишена от багри и тонове, поради силата на словото, действува едновременно като музика, като картина и като мисловна сила. Това е така, защото не се счита за майстор на словото тоя, който не познава пълната хубост на своя език, който не е художник и музикант в широк замах и който не е събудил едно виждане у себе си в света на истината. Всеки искрен литературен опит е път към истината. Тая истина ни се разкрива чрез магията на словесното съдържание, чрез красотата на художническото постижение и чрез мъдростта, която наднича зад тях. Една написана книга е един къс от нечий живот, паметник на една тъга или на една радост, който паметник отново оживява, когато се хване в ръката. Една истинска книга може да върне назад марша на хилядолетията, да ни направи да заживеем с тях или да разгъне сцената с поглед в едно бъдеще, прозряно в неповторимия творчески миг на художника.
към текста >>

78. ГЕОМЕТРИЧНИТЕ ДЕТЕРМИНАЦИИ НА ГР. ПАРИЖ - П.М. Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Само големият художник вижда минните нюанси на багрите.
* Когато човек пролива сълзи, става поет; когато престанат сълзите, става философ; когато обърше сълзите на другите, става мъдрец. Някога човек е поет, друг път е философ или мъдрец. Който цени малките добрини и не пропуща да ги прави, той е чувствителна мембрана, която възприема и най-слабите трептения на любовта. Човекът на малките добрини прилича на музикант, който долавя и най-слабия тон на симфонията на любовта. Цената и красотата на малките добрини се разбира от великите хора. Само големият художник вижда минните нюанси на багрите. * Първото най-малко постижение, с което човек трябва да започне и последното най-голямо, с което трябва да свърши, е да придобие любовта.
към текста >>

79. ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Като художник с ясен поглед, поръси багри и петна, с палитрата октомври мина и пламна цялата гора.
S. ЕСЕН Вървя ли с тихи, бавни стъпки сама из старата гора, отеква в мене тъжен шепот от пожълтелите листа. Като художник с ясен поглед, поръси багри и петна, с палитрата октомври мина и пламна цялата гора. Вървя и слушам тези жалби в осиротилата гора — отеква в мене тъжен шепот от пожълтелите листа. ДРЪВЧЕТО Ти се спираш и поглеждам: — китно, цъфнало дръвце. Отминаваш и не знаеш, че е ангелско дете. Може би затуй привлича с тайната си чистота, и в сърцето струя влива то от свойта красота. Златно лято с топли длани милва малкото дръвце, то е вече украсено с първи, зрели плодове.
към текста >>

80. ПОЕМИ В ПРОЗА - Б.К.Б. Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Там слънцето грее и в багри блести, и изворът блика: Обичай, люби!
Д. Антонова СЪРЦЕТО То тупа в гърдите, говори безспир, пулсира и пее и вечно тупти. Със ритъма вечен на всички звезди живее и пее: Обичай, люби! Градина от свежи, уханни цветя, то пей на живота велик песента. Там слънцето грее и в багри блести, и изворът блика: Обичай, люби! Не чуваш ли в него великия зов за обич към всички, за Светла любов? Сърце, със сърцата си свързано ти, ти слънце в слънцата, обичай, люби! В симфония звездна ти тон си велик, ти звук си от песен, ти чудно сърце! Бог първи запея, о, чуваш ли ти? Бог пее във тебе: Обичай, люби!
към текста >>

81. АТЛАНТИДА - ТЕОДОР ХАЙНРИХ МАЙЕР Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Освен тая красота, осъществена с формата, багрите и пространството, което ги обвива, художникът ни дава една идея — той ни води и говори с картината си за нея така, както един познавач на някоя местност ни води през непроходимите гори и планини на многообразната природа.
Големите художници са ни показали всъщност човека и природата, защото без тях ние едва ли бихме ги видели. В техните картини и скулптурни творби, ние надникваме не само в проблемите на творците, но и в собствения им живот. Наистина, природата е била и ще си остане първият и най-голям учител на човека, но все пак ние всякога сме имали нужда някой да ни разясни нейния живот и чудесата, които се извършват непрестанно в недрата й. Така е и с променящата се и жива красота на тая природа. Художникът я вижда, претворява я и ни и поднася като лично видение, като интимна изживелица, в която ние навлизаме с цялата си душа. Освен тая красота, осъществена с формата, багрите и пространството, което ги обвива, художникът ни дава една идея — той ни води и говори с картината си за нея така, както един познавач на някоя местност ни води през непроходимите гори и планини на многообразната природа. Една от най характерните и забележителни особености на изобразителното изкуство е, че то е най щастливо по отношение дълговечността на своя живот. Днес ние знаем, как са мислили и как са гледали на човека и природата художниците, съвременници на фараоните, или по-после в прекрасния цъфтеж на елинското изкуство и във всички, всички времена, от които са останали камъни и краски. По тия камъни, скрити в пазвите на земята и извадени отново, още трепти живият пулс на едно чувство, на едно човешко сърце, което отдавна е станало на прах. Ние знаем знака, смисъла и стремежите в цяла една епоха, защото, ако хората и епохите са залезли зад хоризонтите на времето, изкуството не е залязло, както никога не залязва живата душа на света. То още ни говори и ще говори и на идващите след нас.
към текста >>

Вземете коя да е художествена критика от наше време и ще останете изненадани от това, колко много място е отделено за стила, маниера и багрите и колко малко за художническия трепет в процеса на творчеството.
Една от грешките, които често правят нашите съвременни художествени ценители е, че те се спират твърде много на стила, маниера, рисунъка и колорита, а твърде малко върху изобразената и загатната идея на едно художествено произведение. С други думи, повече на външния ефект, отколкото на това, което е нарисувано и изваяно. Такова едно отношение към художествените творби показва и отношението към проблемите на изкуството. Това е изхабяване на вътрешния художнически потенциал за сметка на външните средства, които не са цел на никое изкуство. Когато едно художествено произведение се цени само поради неговите външни достойнства, това е признак за обединяване на духа. Вземете коя да е художествена критика от наше време и ще останете изненадани от това, колко много място е отделено за стила, маниера и багрите и колко малко за художническия трепет в процеса на творчеството. То е все едно, да застанем пред статуята на някои от великите и безсмъртни творци — пред Венера от Милос, пред статуята на Мойсей, или пред някоя архитектурна ценност и да се заемем с анализ на камъните, от които са те изваяни. Предназначението на художествената творба е да ни пренесе до красотата, до естетичното хрумване, до могъществото, до нежността или любовта, а не до стила на един художник и до неговите изразни средства. Маслената картина, акварелът, графиката или скулптурната творба, трябва да ви завладее с лъхащата от нея могъща сила на художествения говор, тя трябва да влезе в светая светих не с багрите, с чертите, с ръста, или с контурите, а със своята мистична сила, из която е родена. Движението, което е замръзнало за миг, да се събуди във вас, да продължи в следните минути, в дните, в годините и вековете. Такава сила в творбите си може да вложи само художникът, който обича истината, който има любов в света, към хората и към своята творба, художникът, който живее с трепетите на висшия живот.
към текста >>

Маслената картина, акварелът, графиката или скулптурната творба, трябва да ви завладее с лъхащата от нея могъща сила на художествения говор, тя трябва да влезе в светая светих не с багрите, с чертите, с ръста, или с контурите, а със своята мистична сила, из която е родена.
Това е изхабяване на вътрешния художнически потенциал за сметка на външните средства, които не са цел на никое изкуство. Когато едно художествено произведение се цени само поради неговите външни достойнства, това е признак за обединяване на духа. Вземете коя да е художествена критика от наше време и ще останете изненадани от това, колко много място е отделено за стила, маниера и багрите и колко малко за художническия трепет в процеса на творчеството. То е все едно, да застанем пред статуята на някои от великите и безсмъртни творци — пред Венера от Милос, пред статуята на Мойсей, или пред някоя архитектурна ценност и да се заемем с анализ на камъните, от които са те изваяни. Предназначението на художествената творба е да ни пренесе до красотата, до естетичното хрумване, до могъществото, до нежността или любовта, а не до стила на един художник и до неговите изразни средства. Маслената картина, акварелът, графиката или скулптурната творба, трябва да ви завладее с лъхащата от нея могъща сила на художествения говор, тя трябва да влезе в светая светих не с багрите, с чертите, с ръста, или с контурите, а със своята мистична сила, из която е родена. Движението, което е замръзнало за миг, да се събуди във вас, да продължи в следните минути, в дните, в годините и вековете. Такава сила в творбите си може да вложи само художникът, който обича истината, който има любов в света, към хората и към своята творба, художникът, който живее с трепетите на висшия живот. Днес мнозина рисувани се наричат художници, но тая лъжа се разобличава в съзнанието на тия, които гледат с просветено духовно око на творбите, които имат изработен вкус към истината. Вярно е, че не се става майстор преди да си научил всички сръчности, но не и всеки, който ги притежава, става такъв. Може да познаваш линейната и въздушна перспектива, може да си отличен рисувач и колорист, може ръката ти да прави музикални линии, но това, което създава художникът творец, то е богатството на неговата душа, която търси средства сама да се прелее в творбата.
към текста >>

82. ПОЕМИ - Б.К.Б. Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Всяка пролет, когато снежната планина се заля с румените багри на изгревната светлина, в мене трепва нещо свято, защото пред очите ми застава неизвървеният път за бялата планина на духа, където множеството се слива с Великото Едно.
Всяка пролет, когато слънцето пробие облаците и по плетищата се втурват веселите ликуващи деца, аз усещам, как се връща моето отминало детство, защото макар по косите да са цъфнали късните вишневи цветове, сърцето е все още младо и наивно както някога. Дали, наистина, е отминала пролетта на моя живот? Не съм ли аз същото онова дете, което някога се събуждаше от майчиния зов, да види ятата на идващите щъркове? Какво значат годините за тоя огнен съд, в който Бог е оставил частица от своето безсмъртие? Какво да сторя, щом в късния среднощен вятър аз чувам същите мелодии, които някога ме пробудиха от моя сън и после Неговия глас — като тиха флейта в ранната утрин. Всяка пролет, когато снежната планина се заля с румените багри на изгревната светлина, в мене трепва нещо свято, защото пред очите ми застава неизвървеният път за бялата планина на духа, където множеството се слива с Великото Едно. Всяка пролет за мене е свидетелство за безсмъртието на света, на природата и на човешката душа. Всяка пролет е късче от безкрайната радост на Всемира!
към текста >>

83. ПОДЕМ В БИОЛОГИЯТА БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

На второ място е пейзажът, симфонията на багрите, обилието на въздуха и щедро раздаваната светлина.
G. N. ЗА ИЗОБРАЗИТЕЛНИТЕ ИЗКУСТВА (продължение) Хиляди са видовете, които ни е поднесло изобразителното изкуство, но ние можем да ги класифицираме в три: едни имат отношение към човека, взет в земната му битност, други към природата, чиято красота художникът пресъздава, а трети засягат надземните проблеми и божествения живот. Човекът в неговата сурова напрегнатост, сред коравата и инертна материя на нашия свят, е представен като борец с вечното й противодействие, в което понякога се разбива неговото усилие, а други път проблясват малки надежди. Човекът — кал и мускулна сила, написан с печалните тонове на пръстта — жълтите, охровите и изпечените цветове на земята в нейните претворби, или пък с черните линии на графиката. На второ място е пейзажът, симфонията на багрите, обилието на въздуха и щедро раздаваната светлина. Според някои тоя копнеж към завладяване пространството, осъществен върху рамката на пейзажа, се е родил в епохата, когато хората са пожелали да напуснат близкото и предметното и да отлетят със своята размисъл в чезнещата далечина. Третият път към осъществяване на изобразителното изкуство е пътят, който ни показва стремежа на човека да проникне във висшите сфери на духа. Картините с религиозно мистично съдържание, черковните украси, иконописа и всички случаи, където човекът е представен с полет към висината, са на художници, които дирят начин да представят великия миг на едно съединение между аз-а на лутащия се земен човек с аз-а на Всемира. В скулптурата, първата и последната задача се постигат все посредством плоскостите и масите, построени така, че да изразят потискащата мъка на земята, непосилния труд и напрежението, а други път да се откъснат от тая твърд, да полетят във висините и да превъплътят коравия камък в жив дух, в сияние, в слово и обич! Всеки може да проследи в една история на изкуството всичко онова, което съставлява грамадното богатство на човечеството — спомените, върху които човешкият дух е оставил белезите на своето развитие.
към текста >>

84. ИЗБРАНИТЕ - ПРЕВОД ГЕО ЧАЧАРОВ Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Розовите багри на изток, радостната песен на чучулигата и славея, музиката на планинския поток — всичко тъй живо ни говори, че светът е създаден не за страдания, а за радост!
Около нас пръснати по полето цъфнали дървета, те внасят нов, празничен вид на цялата природа. Като че ли една музика пълни въздуха — песента на тържествуващия, всепобедния живот! Незабелязано се изкачваме и навлизаме в недрага на планината. Живо се чувствува радостта на всеки стрък тревичка, кукуряк, теменужка или медуница, които смирено се показват из храстите. те са тъй доволни, че отново са излезли из студените земни пазви, за да бъдат милвани от слънчевите лъчи и лекия утринен ветрец, за да съзерцават отново синьото небе и да се вслушват унесени в музиката, която тихо слиза към тях с всеки слънчев лъч. Розовите багри на изток, радостната песен на чучулигата и славея, музиката на планинския поток — всичко тъй живо ни говори, че светът е създаден не за страдания, а за радост! Животът е радост, а не скръб! Последната е само временно отклонение от радостта, която пълни всемира, Човек днес се учи във великото училище на живота, за да се домогне до оная светлина, която ще го доведе до мировата радост! Човек не е създаден, за да страда, а за да живее и твори, потопен в мировата радост! И той наближава със сигурни крачки към това велико осмисляне на живота. Незабравими остават спирките по пътя!
към текста >>

85. КРАСОТА - Д-Р С.Д. Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

— Ах, — извиках аз, изслушай ме, аз ще ти разкажа, - исках всичко да й кажа, но тя бързо ме отмина и изчезна така, каки изчезват нощните сенки, когато на изток зората багри небето.
Не повиках ли моите другарки? Оставих ли те сама? — Аз дойдох само за теб. Скъпото зрънце, което носех, беше само за твоето огърлие, а голямото богатство, което щях да ти оставя, само за твоята съкровищница. Защо ги повика? — Ах, — извиках аз, изслушай ме, аз ще ти разкажа, - исках всичко да й кажа, но тя бързо ме отмина и изчезна така, каки изчезват нощните сенки, когато на изток зората багри небето. Наведох глава и мълчалива и скръбна тръгнах към дома си Тоя път на прага беше застанал Той. Неговият вечнобуден и светещ поглед отгатна моята печал, затова, че не бях мъдра, затова, че лошо посрещнах моите спътници – другари. Той се усмихна и кротко ми рече: — Раздавай своите радости на ближните си, а задръж страданията и скърбите за себе си! Неговата сочна и жива мъдрост се вля в мен като буен поток. Свежа струя лъхна към мен и разхлади моето пламнало чело.
към текста >>

86. ЗАХРИЙ ОТ ЮДЕЯ - Д. ЗВЕЗДИНСКИ Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Преливащите се взаимно багри разтварят вещо твойта дълбина, а хладен мрамор в чувствена пластичност разлива твоя чар в пространството навън... Неуловима и безмълвна ти ме възхищаваш чрез силата на твойта безгранична мощ!
Др- С. Д. КРАСОТА Неуловима и безмълвна ти ме покоряваш чрез силата на твойта безгранична мощ! През цветни везалици на оплетени, отмерени мелодии, в начупени зигзази и каскади от акорди прозира твойта неотменна власт... Неуловима и безмълвна ти ме овладяваш чрез силата на твойта безгранична мощ! Преливащите се взаимно багри разтварят вещо твойта дълбина, а хладен мрамор в чувствена пластичност разлива твоя чар в пространството навън... Неуловима и безмълвна ти ме възхищаваш чрез силата на твойта безгранична мощ! През пламенното слово на свръхчовека обгаряш ме с божествен жар, превиваш ме под гордата си стъпка и с неумолимия си чар накарваш ме да плача... Неуловима и безмълвна ти ме натъжаваш чрез силата на твойта мощ, защото всека красота дълбоко в себе таи тъга!
към текста >>

87. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Жълти, червени багри, кехлибарени и зелени петна се преливаха и рисуваха живата картина на мълчаливата природа, която, притаила дъх, се възхищаваше от собственото си творение.
Слънцето струеше на потоци своя огнен дъх и натоварени слънчеви кервани пренасяха огнената ласка на влюбеното му сърце. Редяха се топлите летни дни и бързаха да налеят със слънчев сок плодните чашки, в чийто скрити пазви той се превръщаше на чудно питие, по-скъпо от злато, по-сладко от мед. Отдавна цветните венчета като бели снежинки летяха по въздуха, подети от вечерния ветрец, отдавна там в малкото сърчице на цветеца зрееше плод, мъничък и незнаен, рожба на слънчевата усмивка и свежата волна капка. Слънцето пътуваше все на юг. Денят намаля, когато аз тръгнах за трети път по познатата градинска пътека, която сега беше окичена с узрели плодове. Жълти, червени багри, кехлибарени и зелени петна се преливаха и рисуваха живата картина на мълчаливата природа, която, притаила дъх, се възхищаваше от собственото си творение. Незнайна ръка сега беше сложила трапеза и канеше своите деца на царски обяд. Приближих до нея. Плодовете стояха пред мен облечени в своето великолепие, ухаещи на сладък аромат и любовно ме каниха: „Опитай ни и виж, каква е нашата любов към теб, дете на нашата земя". Спрях се очарована и смутена. Развълнувано ги попитах: „Откъде идвате вие?
към текста >>

88. КЪМ НОВИТЕ ФОРМИ НА ТРУДА - БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

То не гледа само цветните картини, не се захласва само от багрите и чудните фигури на приказките.
В ранното утро на живота прелистването на тия страници става с едно напрегнато любопитство, с увлечение и с радост. Кой от нас не е заспивал в тия чисти и незабравими дни на детството с трепетно очакване на утрешния ден, който вещае нови радости и нови изненади. Нима е било възможно да се очаква иначе, освен с неудържим трепет, минутата на пробуждането, когато новият ден те посреща със снопове слънчеви лъчи, нахлули в стаята ведно с гласа на събудените птички? Какво засенчва прекрасния лик на оная света жена, която ни казва първото стани? Не е ли тоя най-прекрасен зов в живота ни... Детето, което разгръщаше голямата книга до прозореца на своя дом, е вече пораснало и знае да чете. То не гледа само цветните картини, не се захласва само от багрите и чудните фигури на приказките. То — детето срича и разбира смисъла на ония черни знаци, които разкриват един нов свят. То чете малки приказки и в сърцето си усеща първите вълнения на очакването, защото тия равни редове разказват за една човешка участ, с която детето се привързва и на която то е подарило вече своето малко нежно сърце. Какво ще стане после? Какво ще стане с прекрасната златокоса. принцеса, затворена в мрачните замъци?
към текста >>

89. ПОЕМА - S. Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Звездите — рубини, сапфири, смарагди, с потоци от слънце, с гирлянди от багри нека лумнат в небето ни родно от века до века!
И дните размирни и черни не са ли без мъка от твоите пръсти в години споени ? — Години без обич и в кърви облени; години на злоба и мъка, и смъртна разлъка... О, Време! сал ти си всевластно да пратиш забрава; да сдиплиш от блясък години за радост и песни; да вдигнеш земята с десница корава високо в безкрая, где слънце изгрява — да сети най-после, какво са чертози небесни... О, Време! Прати ни на мъките края! Прегради от злоба да няма до века в земята ни клета! Звездите — рубини, сапфири, смарагди, с потоци от слънце, с гирлянди от багри нека лумнат в небето ни родно от века до века! Дим. Антонова ВСЕКИ ДЕН Всеки ден по един ти човек обикни. Всеки ден в свят красив жив, звънлив надникни! Звезден рой, те летят покрай нас и зоват — рой слънца и звезди, рой сърца и души. Виж ги ти! — В чуден ход, как вървят светлини.
към текста >>

90. УЧИТЕЛЯ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО - Б. БОЕВ Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Друго — с по-слаби тонове на багрите празненство, пред градините на Ривиерата: великолепни петна, между зелените зеленчукови градини, които изглежда да излизат от cornu copiae на богинята на изобилието, боядисани червено, жълто и оранжево в доматените и пиперени посаждения.
Проф. Емилио Сернаджиото ди Казавекия ВИТАМИНИТЕ — ЧУДОТО НА НАУКАТА Кой от моите читатели е имал щастието да види дългите и натежали от плодове лимонови и портокалови градини, с жълти и оранжеви петна в тъмно-зелен фон, да се радва на един парфюмиран въздух, в далечината да вижда интензивно лазурно море, под едно светло-синьо небе? Сетивно празненство, при което зрението и обонянието непосредствено господствуват. Друго — с по-слаби тонове на багрите празненство, пред градините на Ривиерата: великолепни петна, между зелените зеленчукови градини, които изглежда да излизат от cornu copiae на богинята на изобилието, боядисани червено, жълто и оранжево в доматените и пиперени посаждения. Друга гама, друга радост в голeмитe овощни милански и венециански градини със сладостта на плодовете; друго празненство, дето преобладава жълтият цвят във вълнуващите се житни морета; друг празник в симфонията на сребристо-сивия цвят и на соления въздух върху фона на препълнени рибарски мрежи. Тия гледки много пъти служат за сюжет на художника, нsкои от които той нарича погрешно „мъртва природа" — natura morte. Казахме: сетивно празненство, гдето окото надделява, но, ако разтворим вратите на нашето въображение, притуряме на първото празненство едно друго, защото с помощта на модерната наука, ще можем да вникнем в същността на различните „художествени сюжети", които набързо прегледахме. Името на гномите, които живеят в зелените растения, в цветята, в овощията, в рибите с хормони, ензими и витамини. Те не произлизат от страстна фантазия, а са плод на дълги изследователски проучвания на реалната наука.
към текста >>

Той е част на една серия жълти, оранжеви и червени пигменти (каротиноиди), които съставят багрилното вещество на доматите, на пъпеша, на портокала, на шафрана и др.
(Под думата липоразтворим се разбира вещество, разтворимо в мастите; касае се за естествените масти). Що е витамин А? Жълто - оранжевият пигмент, се нарича бета-каротен. Молекулата на бета-каротина, разделена на две ражда две молекули витамин А. Точно защото ражда витамин А, бета-каротина се нарича провитамин А. Той е част на една серия жълти, оранжеви и червени пигменти (каротиноиди), които съставят багрилното вещество на доматите, на пъпеша, на портокала, на шафрана и др. (фиг. 3). Характерният цвят на яйчния жълтък се дължи също на присъствието на бета-каротин. В черния дроб на всички бозайници, а особено в маслото, извлечено от черния дроб на някои риби, като моруната, акулата и др., се намира голямо количество от това помощно ценно вещество, и точно 90- 95% от витамин А, съдържаща се в целия организъм. Кравето масло е богато на витамин А, а маргаринът не съдържа никак. Между растенията, които редовно се поднасят за ядене, най-богати на витамин А са: морковите, спанакът, доматите, зелената салата, зелената бакла, пъпешът, портокалите, кайсиите, пиперът и царевицата.
към текста >>

Интересен е фактът, че багрилното вещество на черупката на варения рак — астицинът, е близък роднина на витамин А.
(фиг. 3). Характерният цвят на яйчния жълтък се дължи също на присъствието на бета-каротин. В черния дроб на всички бозайници, а особено в маслото, извлечено от черния дроб на някои риби, като моруната, акулата и др., се намира голямо количество от това помощно ценно вещество, и точно 90- 95% от витамин А, съдържаща се в целия организъм. Кравето масло е богато на витамин А, а маргаринът не съдържа никак. Между растенията, които редовно се поднасят за ядене, най-богати на витамин А са: морковите, спанакът, доматите, зелената салата, зелената бакла, пъпешът, портокалите, кайсиите, пиперът и царевицата. Интересен е фактът, че багрилното вещество на черупката на варения рак — астицинът, е близък роднина на витамин А. Може да интересува най-вече жените — майки и съпруги — че витамин А е устойчив на варенето. Фактът, че тоя чудовищен жизнен фактор издържа на варенето и че съществува в много евтини храни, позволява на всички хора, от каквато и да е класа, да вмъкнат в организма достатъчни количества витамин А. Какъв е механизмът на неговото действие за науката още е непознато. Не е сигурно, че той упражнява едно противоположно действие на тироидната жлеза. В организма той освен действието за растене, упражнява също една роля на предпазител на мукозите, както доказва и фактът, че неговата липса предизвиква една дегенерация на повърхностните пластове на мукозите, от които един от първите симптоми е ксерофталмията, причина поради която витамин А е наречен също антиксерофталмичен.
към текста >>

91. РИТЪМЪТ В ЖИВОТА -ИНЖ. Р. НИКОЛОВ Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Ще пламне земята в багрите на тоя тъжен космичен сезон и сред огромните неизчерпаеми богатства, цъфнали през пролетта и узрели в лятото, ще се промъкне печалният повей на идещата нова зима.
Последното космично равноденствие се е случило в 5644 година преди Христа — време, което съвпада с потопа, описан в Библията. Тогава са руквали гигантските пробудени води на тая космическа пролет и земята, пробудена от тежкия сън, е сякаш проплакала от радост, и сълзите й са залели долини, поля и континенти. Великото космично лято ще се падне през 2,295 година след Христа — с други думи 352 години от днешния ден, когато по същият тия места, където е властвувала хладната сянка на космичната зима, където после са бушували ураганите и водната стихия е мятала своите талази, ще цъфти и ликува една необикновена растителна, климатична и духовна красота. Ние не се съмняваме нито за миг, че това време ще съвпадне с тържеството на новата космическа „раса", която ще изостави след печалните опити на злото всички досегашни методи и ще приеме за основен закон любовта, която в преизобилието на своя цъфтеж ще гледа с мъдра снизходителност на нашето време. И ще протекат нови хилядолетия и в 10,234 година след Христа, ще почне новата космическа есен. Ще пламне земята в багрите на тоя тъжен космичен сезон и сред огромните неизчерпаеми богатства, цъфнали през пролетта и узрели в лятото, ще се промъкне печалният повей на идещата нова зима. И ето пак ледниковата епоха, пак вечният мраз и както се изразява един от интерпретаторите на тая теория за космичната година, Европа със своя Лондон и Париж в 18,137 година, ще се превърне в ледена пустиня, където северният елен ще хрупти оскъдната растителност на тия места. Астрономът Брадлей е изчислил отклонението на северния и еклиптичния полюс за епохата на космичните равноденствия и намерил, че това отклонение е 29°58'53", В годината на великата космична есен и пролет, хората живущи в тая географска ширина на земята, ще видят слънцето да кулминира в зенита, точно над центъра на Хеопсовата пирамида, тъй като тя, както споменахме вече, лежи на паралела 29°58'51": Не е ли това едно прекрасно, дори смайващо обстоятелство за неизмеримите висини на познанието, с което разполагали просветените в древния Египет? Велики тайни! Само, когато човек мъничко прозре в неизмеримите ви дълбини, вижда и разбира, как великата ръка на Твореца, Който създава плана на развитието и космическите цикли, пише по лицето на земята като художник дълговечната история на непресекващия живот. Всичко тече, всичко се мени!
към текста >>

92. ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

Зная само, че трябва да поливат цветята и те да благоухаят, за да привличат и с багрите си и с аромата си трудолюбивите пчелици.
Какво велико благо е отредила за човека Небесната Мъдрост, като не е оставила всичките цветя на пролетта да цъфнат наведнаж! Тогава чудото на пролетта би се свършило в един ден. А сега, всяка сутрин аз отивам в градината на сърцето, за да видя, какъв нов цветец е разтворил росна чашка, пълна с младост и слънчева радост. Пролет е, аз още плета цветния венец от живи, небрани цветя и не мисля за последното цветя, което ще вплета. Защото, като зимата, и пролетта на човешкото сърце е дълга, и не зная, колко цвята ще цъфнат в градината му. Зная само, че трябва да поливат цветята и те да благоухаят, за да привличат и с багрите си и с аромата си трудолюбивите пчелици. Пролет е, красива, цветна пролет за някои пробудени души, доловили първи кроткия призив на слънцето. 2. ВСЯКА ПРОЛЕТ Аз слушам — ръми всяка есен скръбта на жълтите листа, когато с дъжд от златни капки поръсват мократа земя. На пролетта копнежа светъл разцъфна в техните сърца, познаха в лятото лъчисто и пламъка на любовта. Сега са скръбни, уморени след своя кратък, жертвен път; не знаят те, че пак на пролет отново тук ще се родят. 3. МОЛИТВА Ти само можеш, Ти Един, сърцето с вяра Те зове, О, съкрати тез дни на скръб, да стихнат сълзи и страдания.
към текста >>

93. Новото човечество - Учителят Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Розовите багри на изток, радостната песен на чучулигата и слабея, музиката на планинския поток - всичко тъй живо ни говори, че светът е създаден не за страдания, а за радост!
Те внасят нов, празничен вид на цялата природа. Като че ли една музика пълни въздуха - песента на тържествуващия, всепобеден живот! Незабелязано се изкачваме и навлизаме в недрата на планината. Живо се чувствува радостта на всеки стрък тревичка, кукуряк, теменужка или медуница, които смирено се показват от храстите. Те са тъй доволни, че отново са излезли от студените земни пазви, за да бъдат милвани от слънчевите лъчи и лекия утринен ветрец, за да съзерцават отново синьото небе и да се вслушват унесени в музиката, която тихо слиза към тях с всеки слънчев лъч. Розовите багри на изток, радостната песен на чучулигата и слабея, музиката на планинския поток - всичко тъй живо ни говори, че светът е създаден не за страдания, а за радост! Животът е радост, а не скръб! Последната е само временно отклонение от радостта, която пълни всемира. Човек днес се учи във великото училище на живота, за да се домогне до онази светлина, която ще го доведе до мировата радост! Човек не е създаден за да страда, а за да живее и твори, потопен в мировата радост! И той наближава със сигурни крачки към това велико осмисляне на живота.
към текста >>

94. КНИГИ Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

За някого цветята, със своите багри и разнообразни форми са извор на знания, за друг далечен връх е желаната цел, за трети кристалните води на езерото са повод за най-дълбок размисъл.
Можеш ли да очакваш, че в планината ще видиш нещо, което предварително си проектирал във въображението си? В планината най-привлекателното е това, че често погледът ти бива пленяван от красотата и разнообразието на природните картини. Те са, които изпълват душата с благоговение пред Великото. Така е и в Словото! Всяка беседа на Учителя образно представлява една екскурзия в красива планинска местност, където всеки един от слушателите вижда, и запомня само онова, което неговата душа цени и търси. За някого цветята, със своите багри и разнообразни форми са извор на знания, за друг далечен връх е желаната цел, за трети кристалните води на езерото са повод за най-дълбок размисъл. Всъщност, човек не може да види изведнъж всичко. Той трябва да върви, да наблюдава, да изучава, да размишлява. Разнообразието и постоянните промени в планината са израз на един по-висш живот. На този живот всеки реагира по своему. Но, в нея все пак има нещо, което вълнува по еднакъв начин всички.
към текста >>

95. Влад Пашов (1902-1974) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

В своята автобиографична книга “Път към Светлината”, тя споделя: “Пет души в една стая с две железни легла, маса с пет стола, етажерка за книги и зидана печка, черга на земята - обстановка за войник, но не и за едно мечтателно дете, което живее в един свят, където багрите се преливат в изящни образи и лъчите на някакво незримо слънце плетат непрестанно чаровни приказки изпълнени с феи и богини, с небесни образи и ухания, с мелодии, които никакъв земен инструмент не може да произведе!
Нейната духовна същност е така организирана, че музиката и поезията просто извират във всяка нейна дейност. Годините прекарани с Учителя са за нея постоянен източник на нови и нови творчески постижения. Тя поднася всеки нов плод в ръцете на този, Който е събудил душата й за Красотата на този свят и за Светлината, която свети отвътре. От ранно детство нейният вътрешен живот е пълен с поезия и музика. И въпреки, че външната обстановка на живота й е скромна и бедна, малката Весела извиква в съзнанието си онова, от което душата й чувства нужда. В своята автобиографична книга “Път към Светлината”, тя споделя: “Пет души в една стая с две железни легла, маса с пет стола, етажерка за книги и зидана печка, черга на земята - обстановка за войник, но не и за едно мечтателно дете, което живее в един свят, където багрите се преливат в изящни образи и лъчите на някакво незримо слънце плетат непрестанно чаровни приказки изпълнени с феи и богини, с небесни образи и ухания, с мелодии, които никакъв земен инструмент не може да произведе! Свят, в който ангели живеят, където погледът е усмивка, обноската - милувка, а словото - любов! ” Въпреки бедността и ежедневните лишения, животът в семейството й предлага и радостни моменти. Музиката е една необходимост, един свят от който идват нови сили. За тези блажени минути В. Несторова пише: “В малкия двор имаше единствено дърво - стара ябълка.
към текста >>

Той изглаждаше грапавините ни, нанасяше багри, които хармонично действаха върху душевния ни живот, даваше дълбочина на картината - одухотворяваше я непрестанно.
Величието на ученика е в неговия вътрешен свят, който той с любов, усилие и копнеж е изработил. Той го е копнял, възлюбил го е, стремил се е към него и го е създал. Човек е велик творец на Божественото в материалния свят.” “Ученик, който завършва Школата, трябва да стане образец! ” “Наистина сега виждам как Той е работел върху нас при тези частни срещи, както един велик художник върху някоя любима картина. Учителят денонощно работеше върху нас, в това съм била винаги убедена. Той изглаждаше грапавините ни, нанасяше багри, които хармонично действаха върху душевния ни живот, даваше дълбочина на картината - одухотворяваше я непрестанно. Това Той вършеше с най-чиста и свята Любов, която ни предаваше чрез личността и словото си.” За една душа излязла от Бога и слязла на земята да се учи, единственото определение е Ученик. Весела Несторова и сега носи тази духовна титла. Носи я с достойнство! Факсимиле от 'Sacred Words of the Master”
към текста >>

96. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 46 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всяка сутрин Изток сияе в ослепителен блясък; розовите багри се преливат; небето добива своя Божествен цвят, сякаш в него е проектирана вълшебната музика на хиляди същества.
Велико нещо е да разберем мистичната страна на всекидневните изгреви. Каква мистерия е скрита в тях, каква неизказана хубост и необятна любов! Ние сме така осиромашели, ние сме изгубили толкова много, и ето, из недрата на Всемира се издига пламтящото Сърце, от което се излива животворящия елексир. Ние виждаме всяка сутрин, как Неговата десница се простира и заповядва на слънцето да грее на всички твари. Всяка сутрин ние сме призовани на това велико тържество, което хиляди същества очакват с трепет. Всяка сутрин Изток сияе в ослепителен блясък; розовите багри се преливат; небето добива своя Божествен цвят, сякаш в него е проектирана вълшебната музика на хиляди същества. Цялата природа тръпнеща чака огнената колесница. богато натоварена, за да вземе всяка твар своя дял. А ние, умните човеци? Ние стискаме ръце и се отказваме от тия блага, които утринните изгреви ни носят. Кому е отнета тая възможност?
към текста >>

97. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 54 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Как ще се реши Да обагри земята, наша майка — кърмачка С кръвта на буен работник, който я засява?
Родени за хорско добро, вие що нас поите щедро С цицки благодатни и топлите с мека си вълна? Вий, чийто живот мирен ни е по-скъп от вашата смърт? В какво си виновен ти, воле, наш дарен помощник. Ти безмълвен и покорен роб и другар на орача? Как човек ще те прежали, та с жестока си ръка Остър топор да сложи на послушна, кротка шия, От тежък ярем стрита? Как ще се реши Да обагри земята, наша майка — кърмачка С кръвта на буен работник, който я засява? Страшен е ваший гнусен обичай и хлъзгав пътя ви Към престъпления, хора! Човек, който, слушайки Жалкия предсмъртен рев, коли, теле неповинно, Който убива агнето като дете, Който птицата небесна бие за забава. Или нарочно с ръката си я мушва и яде, — Той не трудно ще се реши и човек да погуби. На тоз жесток нрав сал людоядството подхожда. О, свестете се, не убивайте, недейте, братя!
към текста >>

98. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 66 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Фонтан на багри, песен, смях в живота.
Т. Ч. Юлий Към слънцето ТИ — светла пещ на мирова енергия! Акумулатор светнал на животи милиарди, Лаборатория на Първомайстор сребробради. Хангар планетен. Фокус на трептения на етер междузвезден. Фонтан на багри, песен, смях в живота. Вълни на вечност — отдих — прерождения, ТИ — стимул на победи във възхода И жежък враг на плесен — мрак — разтление! На пламнало сърце молитвения химн чуй: Повей на ориста от горний мир ме взе. И тука сложи ме, всред земния живот — Прашинчица в праха на царствените Ти нозе. Кат капчици, отронени от модрий свод, Дълбаят на битие минути трепкащо сърце. И малкий път чертай се — видиш!
към текста >>

99. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 67 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И в багри нови изкъпи и cгрей — от мрак зловещ, там долу, чувства светли!
Приют на птици царствени. Призвезден храм! Величествени двери към извор на вси вери на пътници в небето отвори с бял меч! В душите запали, раздухай златний плам. чий жертвеник кат фар отгоре свети нам! И в багри нови изкъпи и cгрей — от мрак зловещ, там долу, чувства светли! Сърцата наболели измий на свят покой с целебния балсам, тук бликащ — на Всемир из лъчезарна пещ! “ ... Сърцата разтуптени трепкат като свещ пред жертвеника възвисен над долний мир. На светло умилене крилата кадифени облъхват сведени чела пред Първомайстор вещ. Невидим хор разръсва химни в сяйна шир. Той на души, във възхода възродени, пир върховни придружава: прочистени, с венци на подвиг украсени, от Вечност озарени, живот те пият нов — из Звездний злат потир, на ВИСШАТА ЛЮБОВЬ под сребрите звънци ... В. С.
към текста >>

100. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 82 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Плиска и къпе с великий си ритъм Живот сонма вселенни, извили в Безкрай хоровод, Бий неуморно всемирен часовник, В песни и багри безбройни облен.
Но щом разстели нощ модра криле си, и във вис звездите запалят лъчи, стихва душата и вдига очи. Мигом разкъсват се черни завеси, свиснали тежко от свода над жизнений път; двери разкриват се светли към Вечност— отвъд. Къпан на горний мир дивен в лъха, сепнат се спирам. В покой на нощта — дребен и блед аз, прашец връх праха — в звездната книга поеми чета: Вихром летят и гърмят в мощно песен мирове дивни — безбройни слънца. Ярки комети възвиват лица все по-нагоре в Бездъна небесен. Плиска и къпе с великий си ритъм Живот сонма вселенни, извили в Безкрай хоровод, Бий неуморно всемирен часовник, В песни и багри безбройни облен. Творче, кръз земний прах в него взрен, в трепет чета ти предвечни закони: Вредом лъчи на живот си разпръснал, Благ, Ти! Дор и в атома любов ти грижовна пламти. Но тъй със слабички памят, взор земни; бързо в умора се свеждат чела, блъскани често от ледна мъгла. Затуй звезди си пални и в час дневни! — Негли ще секнат в потрес братски борби!
към текста >>

НАГОРЕ

0.20282006263733