Търсене в текстове за 'Дядо'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени резултати от текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 273 резултата в 91 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Биографични бележки

Дядо по майчина линия му е Атанас Георгиев родолюбив българин, радетел за църковна независимост.

Дядо по майка на Петър Дънов и деец на просветното и църковно-националното движение.

2. Неподправеният Петър Дънов

Дадени са и кратки биографични данни за Петър Дънов, д-р Георги Миркович, отец Константин Дъновски баща на Дънов, и на Атанас Георгиев дядо на Дънов по майчина линия.

3. Биографични бележки

Дядо по майчина линия му е Атанас Георгиев родолюбив българин, радетел за църковна независимост.

Дядо по майка на Петър Дънов и деец на просветното и църковно-националното движение.

4. 13.Червено тефтерче

На 13 март 1888 година имахме в село Тетово един разговор, на което и дядо поп (вероятно дядо поп Константин Дъновски) присъства; разговаряхме в кръчмата.

5. Пеню Киров - №5

И тъй по този начин ме отстраниха и аз не се уверявах, че те по причина на неделята ме отстраняват, но след няколко дни се говорило между търговците за мен, откъдето се научава дядо ми19 и [той] говорил [у] дома, че аз с моя протестантлък20 не ще мога да намеря работа.

19. В семейната йерархия с „дядо" в Бургаския край се назовава тъста, така че тук се има предвид бащата на Ерифили - Анастас Георгиев.

6. Петър Дънов - №23

от Атанас Георгиев Хадърчалията (дядо на Петър Дънов, баща на майка му Добра).

7. Пеню Киров - №34

". Казвам му: „Дядо попе, аз не съм православен, казал съм ти да ме оставиш на покой".

8. Пеню Киров - №43

сливналията дядо Киро, по прякор Савака, изградил край село Касъмово гробница с турски вид.

9. 02_1898г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

И тъй по този начин ме отстраниха и аз не се уверявах, че те по причина на неделята ме отстраняват, но след няколко дни се говорило между търговците за мен, откъдето се научава дядо ми19 и [той] говорил [у] дома, че аз с моя протестантлък20 не ще мога да намеря работа.

19. В семейната йерархия с „дядо" в Бургаския край се назовава тъста, така че тук се има предвид бащата на Ерифили - Анастас Георгиев.

10. 03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

от Атанас Георгиев Хадърчалията (дядо на Петър Дънов, баща на майка му Добра).

11. 04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

". Казвам му: „Дядо попе, аз не съм православен, казал съм ти да ме оставиш на покой".

сливналията дядо Киро, по прякор Савака, изградил край село Касъмово гробница с турски вид.

12. 06_БИОГРАФИЯ - ПЕНЮ КИРОВ - първият ученик на Учителя

На баща ми баща му се именувал Велико, бащата на дяда ни Велико се казвал Стоян, а братът на дядо ни Велико се именувал Драган.

Дядо ни Велико водил две жени.

Тази си първа жена дядо ни напуснал още преди, в първия бозгун, когато са бягали във Влашко, където я оставил.

От тази си жена дядо ни имал само един син - Теню, който аз, пишещият настоящето, запомних, защото той се помина след Руско-турската война - 1878 г.

Баба ми Ана - втората жена на дядо ми Велико, от която се ражда баща ми Киро, чичо ми Иван и леля ми Мария, била Ибрикчи Стойчева, дъщеря от махалата в Сливен „Клисохор".

А дядо ми Велико изхожда от самия Сливен.

Баща ми и другите деца на дядо ми са се раждали в Сливен и когато били доста възрастни, се преселили в Карнобат, където пък сме раждани ние.

После се върнали и останали да живеят в село Докузек, Карнобатско, гдето майка и, баба Велика, се оженила за втори мъж, някой си дядо Желехчо Чорбаджи, който наистина бил много богат человек и при когото отраснала майка ми Петра.

Дядо П.

13. 07_БИОГРАФИЯ - ГЕОРГИ МИРКОВИЧ

Миркович, заедно с Драган Цанков, Йосиф Соколски, дякон Рафаил Попов и лазариста Еужени Боре, заминават като делегация за Рим при папа Пий 1Х за ръкополагането на дядо Йосиф като глава на Унията в България.

Влад Пашов в своята книга „Необикновеният живот на Учителя Петър Дънов" пише: „Случая ми разправи Дядо Благо (детският писател Стоян Русев), който беше близък с Тодор Стоименов.

14. №47 /Пеню Киров/

1 С „дядо“ и „баба“ в Бургаския край се назовават тъстът и тъщата, така че тук се имат предвид бащата и майката на Ерифили – Анастас Георгиев и Марийонка Тенева.

15. №61 (Петър Дънов) [отворена карта]

Поздрави и госпожа си и дядо си.

16. №62 (Петър Дънов)

Поздрави и госпожа си и дядо си.

17. №54 /Пеню Киров/

Аз му писах, че твърде ми е присърце да почна комисионерство при дядо си и ако се може, да ми се помогне с 50 наполеона.

18. №88 (Петър Дънов)

По-късно стихотворението е редактирано още един път, като е прибавен и припев, най-вероятно от Дядо Благо (Стоян Русев).

19. № 81 (Пеню Киров)

Относително работата при дядо ми още всичко стои тъй: пратих заявление в Министерството, за да ми се даде свидетелство за комисионерство, но още няма отговор и не зная дали ще бъде.

Поисках да направя яхър за целта, но по- преди жена ми не даваше, а сега пък дядо ми; нито пък искат да купя крава.

20. №83 (Пеню Киров)

Сега [...] ставаме около 8-9 человека с дядо Георги172, когото протестантите натирили, че им искал пари.

172 Няма данни за дядо Георги.

21. №100 (Петър Дънов)

Ще опитате с дядо си.

22. №85 (Пеню Киров)

Дядо ми не ми дава място да си направя яхър и аз я дадох на други хора да я гледат.

23. №88 (Петър Дънов)

От последното ми писмо и досега други рани се отвориха – те са за земни неща, със съдружника на дядо ми, който всячески иска да ме погълне.

24. №91 (Пеню Киров)

Макар че изново около 10 пъти бях канен от дядо ми за същата работа, а така и за друга.

Това бе казал, когато аз бях решил да остана при дядо ми.

25. №100 (Пеню Киров)

За това употребих и жребий, та се падна, че трябва да почна комисионерството, което след като уговорих с дядо ми, то и почнах.

26. №102 (Пеню Киров)

Стоянов изпращайте, защото направо изпратените дядо ми ги отваря.

27. Показалец на личните имена

Дядо Георги (Бургас) – П.К. 83

Дядо ми – т. е.

28. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА

1 С „дядо“ и „баба“ в Бургаския край се назовават тъстът и тъщата, така че тук се имат предвид бащата и майката на Ерифили – Анастас Георгиев и Марийонка Тенева.

29. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 9

По-късно стихотворението е редактирано още един път, като е прибавен и припев, най-вероятно от Дядо Благо (Стоян Русев).

30. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 14

172 Няма данни за дядо Георги.

31. 262 ПИСМО

Дядо ви е добре.

Дядо ви замина като делегат от вашия дом.

32. Първа част- ПРЕДИСЛОВИЕТО КРАТКА ИСТОРИЯ НА СЕЛО НИКОЛАЕВКА

по споразумение между дядо Ананас и варненските български първенци едно събрание от представители на българите във Варненско, а именно от селата Девня, В.

33. СЕЛО ХАДЪРДЖА И ВЪЗРАЖДАНЕТО ВЪВ ВАРНЕНСКО

(по споразумение между дядо Атанаса и варненските български първенци) едно събрание от представители на българите във Варненско, именно от варненските села Девня, Козлуджа, Хасърджик, Караач, Юшенлии (Ботево), Кумлуджа (Крумово), Суджаскьой, Гевреклер, Гюндогду, Чатма и Куюджук, в което било решено, че се отказват от Цариградската гръцка патриаршия и нейните владици и признават оттук нататък за свое църковно началство новата Българска самостойна църква в Цариград, начело с Илариона Макариополски.

34. АТАНАС ЧОРБАДЖИ (ХЪДЪРЖАЛИЯТА) Иконом Ив. К. Радов

Енорийский свещеник, отец Михал, имал няколко селски момчета, които учил в къщата си и при него завел дядо Георги сина си Атанаса да го учи.

Докато отиде дядо Георги в затвора, присъдата за отца Михаила и други гръцки свещеници и миряни била решена и те, отец Михаил и дядо Георги, едвам що са се видели, и първият бил откаран и заедно с други хвърлен в морето!

За добра чест дядо Георги се отървал заедно с други и той го отдавал това на Божието провидение: Настанало едно много бурно време, силен дъжд-град с много светкавици и гърмежи уплашили пашата и той казал: Баашладжъм калан християнларън джанларън (харизвам на останалите християни душите).

И така отпуснали всичките затворени, между които бил и дядо Георги.

Дядо Георги не останал в Гулица, а заедно с някои свои съселяни преминали къде Варненско и се заселили в село Хъдърча (сега Николаевка), гдето имали там свои роднини, преселени от по-преди.

Като си наредил дядо Георги работата, намислил, че е време да ожени сина си Атанаса и това направил.

След 5-6-годишен спокоен живот дядо Георги се поминал и синът му вече останал да гледа и управлява сам домашната си работа.

Говорело се, че в тая работа имало малко гръцка интрига, но дядо Атанас успял да убеди правителството да проводи една комисия, която да отиде на мястото да направи оглед на постройката и да се свърши работата.

Когато свършили зданието, дядо Атанас вече захванал да работи и пред владиката Порфирий и пред пашата, за да се издейства Царски Ферман за Църквата, та да се освети.

На дядо Атанаса му дошло наум да си търсят вече и свещеник-българин, защото досегашният им бил грък, и за такъв повикали свещеника Иван Громов, родом от Беброво, който им све-щенодействал допреди 7-8 години.

Хадърча един бюлюк отделение редовна войска, която пазила селото до края на войната и така дядо Атанас със своето влияние направил едно добро на селото си, за което му са вечно признателни хадърчани.

След Кримската война на дядо Атанас му се искало да бъде учителят Константин свещеник, понеже той му бил станал вече и зет, и със съгласието на селяните го препоръчали на владиката Порфирий, който го приел на драго сърце, понеже познавал лично учителя Константина и го ръкоположил за свещеник на с.

Дядо Атанас намерил случай да възбуди българщината във Варна чрез зетя си и действително успял.

В тоя случай вече се захванала открита борба между българи и гърци в град Варна и дядо Атанас вече се готвел да замине на свое иждивение в Цариград по църковния въпрос, който е бил в това време в своя разгар.

Преди да замине обаче, дядо Атанас решил със споразумение с варненските първенци българи Хаджи Рали, Сава Георгиевич, В.

Дядо Лука от с.

Сярю и дядо Димитър... Караач

Дядо Атанас съобщил това решение и на 24 юлий същата година имало друго събрание, в което присъстствали първенци и от околните градове: Провадия, Добрич и Балчик, които единогласно приели държания в село Хадърча протокол и упълномощили дяда Атанаса да отиде в Цариград, което той решил и да говори от името на всичките българи на Варненския санджак.

Дядо Атанас Чорбаджи подир всичко това заминал в Цариград и по неговото настояване и със съдействието на варненския мутесарифин Ашир-Бей и мюфтията Кълъчлълъ-Мемиш ефенди наскоро били получили ферманите за училището и църквата.

Дядо Атанас Чорбаджи след толкова трудове за Българската църковна независимост оставил своите кости в Цариград в гробищата на Елри Каау, като предал Богу дух на юлий 20-й 1865 година.

35. АТАНАС ГЕОРГИЕВ

В ближнето село Еркеч енорийският свещеник Михаил имал няколко селски момчета, които учел в къщата си; при него завел дядо Георги сина си Атанаса да го учи.

Докато отишъл дядо Георги в затвора, присъдата за отца Михаила и други гръцки свещеници и миряни била решена.

За добра чест дядо Георги се отървал заедно с други; той отдавал това на Божието провидение.

И така, отпуснали останалите затворници, между които е бил и дядо Георги.

Когато свършили зданието, дядо Атанас вече захванал да работи и пред владиката Порфирий и пред пашата, за да се издейства царски ферман за черквата, та да се освети.

Дядо Атанас намерил случай да възбуди българщината във Варна чрез зетя си.

Преди да замине обаче, дядо Атанас решил да се споразумее с варненските първенци българи и да направи едно събрание в село Николаевка.

В събранието председателствал дядо Атанас.

На 24 юлий същата година имало друго събрание, в което присъствали първенци от околните градове: Провадия, Добрич и Балчик, които единогласно приели държания в село Николаевка протокол и упълномощили дядо Атанаса да отиде в Цариград, дето да говори заедно с добришкия представител Хаджи Иван Вълков от името на всичките българи на Варненския окръг (санджак).

36. ЗАВЕТНИЦИ НА СВОБОДАТА НИ

Припомням си и днес първите си впечатления от срещата ми с дядо попа.

След време много от преживелиците на дядо попа ми се разказаха, но остави у мен най-трайни следи само разказът за неговото юношество, когато той, подбуждан и от своята майка, искал да се покалугери, още съвсем млад, 16-17-годишен.

в отделна брошура спомени на дядо попа за тая случка.

Аз ще цитирам разказа на дядо поп Константин, както го намирам в издадената в 1905 г. брошура*.

Дядо поп не довършва разказа си в тази брошура и с това той прикрива най-мистериозните факти в своя живот и които той е доверил на верующия.

На свои близки дядо поп разказвал, че за първи път видял своя покровител в 1854 г., когато на малко гръцко параходче той с тримата си другари от Варна - Белю Пипин, Тодор х.Мавродиев и Петър Атанасов, излизат от Цариград и навлизат в Мраморно море.

Дядо попа познавах лично.

37. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1909 ГОДИНА

Узунов - 3 дини, 9/ Михалаки Георгиев и Милкон Партомиян - три кила сухи стафиди, 10/ дядо П.

Георгиев, дядо П.

38. Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г.

За Господнята вечеря всякой от вас ще вземе следните продукти: Димитър Голов и Петко Епитропов27 ще донесат 6 кила грозде; Тодор Бъчваров и Тодор Стоянов – 6 оки круши; Илия Стойчев и Кънчо Стойчев28 – 6 оки праскови; Константин Иларионов и Петко Гумнеров – 3 оки маслини; Иван Дойнов29 и Анастас Бойнов – три големи самуна хляб; Гина Гумнерова, Елена Иларионова и Величка Стойчева30 – 3 оки пресни лешници; Деньо Цанев31 и Никола Янев32 – 4 кила вино; Пеню Киров и Васил Узунов33 – три дини; Михалаки Георгиев и Милкон Партомиян – 3 кила сухи стафиди; дядо Петър Тихчев34 и Никола Ватев35 –7 кила от едрите смокини; Серафим Шиваров36 и Сава Великов37 – 6 кила сливи от едрите и жълтите; Анастасия Железкова, която отсъства в тоя момент, ще донесе 3 оки захар.

Георгиев, дядо П.

Това пояснение ни се даде, когато бяхме на софрата с г-н Дънов и дядо Тихчев.

На 19 септември 1909 г., събота, на обед около 1 ч., в присъствието на Арнаудов102 и дядо Тихчев, г-н Дънов ни поясни Деветте блаженства:

Присъстват: ние с Гина, Димитър Голов, Тодор Бъчваров, Спас Арнаудов, Никола Арнаудов, Иван Тачев103, дядо Петър Тихчев.

Тачев, дядо Сапунов от Айтос106, Д.

106 Дядо Сапунов от Айтос – последовател на Учителя Беинса Дуно, за когото липсват документални данни.

39. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1910г.

Единогласно се избра дядо П.

Дядо П.

40. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1911 г.

сутринта всички се събрахме в горницата, гдето дядо П.

Киров прочете от Матея 26:26-30, дядо П.

41. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1912 г.

По внушение на Духа дядо Тихчев избра стр.

Подир тоя прочит по разпоредба на г-н Дънов дядо П.

По внушение на Духа дядо Тихчев избра стр.

42. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г

Дядо П.

Дядо П.

43. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915 г.

Дядо Тихчев: Ама някой не усети, че е лоша, и след като яде от плода, казва: „Какво направих?

44. ПРИЛОЖЕНИЯ ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

106 Дядо Сапунов от Айтос – последовател на Учителя Беинса Дуно, за когото липсват документални данни.

45. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Единогласно се избра дядо Петър Тихчев, който заяви, че избира 999 страница.

46. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Дядо Петър Тихчев: Сестра Мария, можеш ли да кажеш нещо за мене?

47. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

В 5 часа сутринта всички се събрахме в горницата, гдето дядо Петър Тихчев в съслужение и с помощта на Ил.

По насока от г-н Дънов Пеню Киров прочете от Матея 26, 26-30; дядо Петър Тихчев — от Марка 14, 22-26; Ил.

48. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

По внушение на Духа дядо Тихчев избра стр.

49. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Подир тая прочит по разпоредба на г-н Дънов дядо Петър Тихчев раздаде на всички ни хляба и виното, след което г-н Дънов възгласи:

50. 1914_3 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА

Дядо Петър Тихчев: Ще ни почерпят ли?

Дядо Петър Тихчев: Слава на Господа, това e така, опитал съм го!

51. 1915_6 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА

(Дядо Тихчев): Ама някой не усети, че е лоша и след като яде от плода, казва: „Какво направих?

52. 1920_2 Спомени на Борис Николов

Той се казваше дядо Стефан*.

Дядо Стефан имаше дарбата да гледа на ръка.

Започна да си приказва нещо на дядо Стефан и си шушукат, та аз да не чуя.

Всички бяха наредени в редица, а отпред пред всички стои дядо Стефан.

Дядо Стефан говори и чрез него говореха все велики хора.

И това всичко става и се говори чрез устата на дядо Стефан.

Накрая дядо Стефан се освободи, сеансът завърши и всички споделяха с дядо Стефан съобщенията, които ни дадоха духовете.

А те бяха от най-различен характер: политически, обществен и личен, изобщо — сведения от Невидимия свят, а дядо Стефан с особено внимание слушаше какво му разказваха другите за онова, което той е произнесъл казал чрез устата си.

53. 1921_17 СЪБОРНО СЛОВО 1921 г - 2

Тази година ще се заемете да уредите сметките си, ще отворите тефтерите си и ще кажете: „Братко, у мене има остатък от баба ти, от дядо ти, ела да си го вземеш".

Другият ще пише: „Братко, аз имам остатък от дядо си, ще дойда да си го взема." Така ще си пишете и ще започне помежду ви обмяна и размяна.

54. 1925_14 Спомени на великотърновски граждани за .Учителя

Той му отговорил телеграфически следното: „В еди-коя си стая в твоята къща има едно шкафче, в което има една двойна чаша, останала от дядо ти.

Добревски не знаел, че имало такава чаша, и още по-малко, че била от дядо му, но я намерил.

55. 001. За книгата и нейния автор

Събирайки данни и материали за бащата на Учителя, авторът установява колко голямо е било влиянието на възрожденеца Атанас Георгиев-Чорбаджи (дядо на Петър Дънов по майчина линия) върху Константин Дъновски, с когото той установява тясно сътрудничество още в младежките си години.

56. 002. Увод

Вниманието е отправено към тях и поради един изключителен факт: единият е дядо, а другият – баща на Петър Дънов, една от най-светлите духовни личности на нашето време.

57. 003. Особености на Българското възраждане преди освобождението от турско иго

Независимо от всичко обаче българи, сърби, гърци, румънци търсят спасение от агарянското иго и от верската зависимост в лицето на Русия, която фигуративно назовават Дядо Иван.

Оттогава Дядо Иван става нарицателното име на очаквания освободител в продължение на цели три века.

58. 005. Социална и духовна атмосфера на Родопския край след поробването

Заговорите ли със стари хора от Устово за Константин Дъновски, те ще се позамислят малко и след като засияе по лицето им бодра усмивка и с асоциация на радостни преживявания, ще отговорят: “Знам го, как да не го зная, дядо Костадина.

59. 009. Участие на младия Константин Дъновски в черковните проблеми на Варна

Мавродинов, хаджи Стамат Сидеров, а най-вече с пламенния и неуморим родолюбец от село Хадърча – дядо Атанас ГеоргиевЧорбаджи, с който по-късно се сродява, като се оженва за дъщеря му.18

60. 010. Среща с Атанас Георгиев-Чорбаджи

Съдбовен момент в живота на Константин Дъновски е срещата му с дядо Атанас Георгиев-Чорбаджи.

61. 011. Атанас Георгиев-Чорбаджи: семейна история

Изселването на семейс-твото на дядо Георги не е изолиран факт.

Организационният талант на дядо Георги Фучеджиоглу бил забелязан от съселяните му и той в скоро време бил посочен за чорбаджия на селото.

Така дядо Георги се издига до степен първенец в селото.

62. 012. Образование и възпитание на младия Атанас Георгиев

Ценейки просветата, дядо Георги имал силно желание да даде солидно образование на сина си Атанас.

Дядо Георги Фучеджиоглу завел при него сина си Атанас, като му го поверил изцяло да го възпитава и обучава.22 Малкият Атанас две зими поред ревностно се учил при отца Михаила.

Това не задоволило обаче дядо Георги.

През 1820-1821 г., по време на гръцката завера, турското правителство не оставяло на мира българските първенци по села и градове, както и тези от селата Гулица и Еркеч.(II) Заподозрени като замесени в заверата, били подведени под отговорност отец Михаил, дядо Георги и много други селски първенци от Гулица.

Към втората група подсъдими бил причислен дядо Георги.

Така по чудо дядо Георги бива спасен от смърт, което той отдал на Божието покровителство.20

Синът на дядо Георги – Атанас, който, както видяхме, е владеел говоримо и писмено няколко езика, бива привлечен от преминаващите руски войски като преводач и с тях той отива до Одрин.

Дядо Георги и се-мейството му с други още семейства решили да напус-нат Гулица, като се запътват за Бесарабия при свои роднини, заселени там отпреди 1812 г.

Кайнарджа, близо до Варна, на някои от тях, включително и на семейството на дядо Георги, местността им харесва и решават да се установят в този край.

Пооглеждайки околностите, дядо Георги и още някои от преселниците се спрели на един чуден кът земя.

Скоро тук дядо Георги спечелва доверието на своите съселяни и бива избран за мухтар – кмет на селото.

63. 013. Възрожденска дейност в с. Хадърджа

Николаевка, дядо Георги почива и семейството се възглавява от сина му Атанас.

Както дядо Георги, така и синът му Атанас са били изпълнени с високо патриотично съзнание за граждански дълг към своите съотечественици.

64. 014. Духовно ориентиране на Константин Дъновски

Събралите се селяни обаче намират направените от дядо Атанас предложения за практически неосъществими.

65. 016. Даскал в с. Хадърджа и първи български учител във Варненска кааза

И това желание на дядо Атанас Чорбаджи било удовлетворено.

Така дядо Атанас Чорбаджи съумял да спаси селото си, за което получил признателност от всички.

66. 025. Руският консул Александър Рачински и въвеждане на славянско богослужение

По това време дядо Атанас Чорбаджи се готвел да замине за Цариград като представител на варненските българи по църковния въпрос.

То се председателствало от дядо Атанас Чорбаджи, а писар (секретар) бил свещеник Константин Дъновски, който съставил протокола.

67. 026. Дейност на Атанас Георгиев в Цариград

се състояло друго събрание, в което присъствали първенците и от околните села и градове – Провадия, Добрич и Балчик, на което събрание дядо Атанас Чорбаджи съобщил решението от 11 май 1860 г.

Хадърджа протокол и се присъединили към него, като упълномощили дядо Атанас Чорбаджи да отиде в Цариград, за да го връчи лично и да говори от името на българите от Варненския санджак (окръг), че те всички се отказват от гръцката патриаршия и се присъединяват към възглавяваната от Иларион Макариополски Българска народна църква.

След като получил тези пълномощия, дядо Атанас Чорбаджи се отправил за Цариград, където остава да работи за отстояването на българските народностни интереси до края на живота си.

68. 028. Кончината на Атанас Георгиев-Чорбаджи в Цариград

След тежък и всеотдаен труд за българската църковна независимост дядо Атанас Чорбаджи оставя своите кости в Цариград.

в списание “Памятник”, където се казва: “По време на черковния въпрос, когато от всички наши по-главни градове се изпращаха представители в Цариград, намери се дядо Атанас Чорбаджи от с.

Блъсков, като послеслов към специално посветената статия за живота и делото на Атанас Георгиев Чорбаджи, пише: “Няма ги вече тия стари сили като дядо Атанас Георгиев Чорбаджи и надали нашето общество ще види някой път такива старци, които да заслужат уважението си между младите...”

69. 031. Период след Освобождението

Въпреки че от тази среща се бяха изминали почти шестдесет години, старият учител дядо Петко, с когото пишещият тези редове разговаря през 1970 г., си спомни как отец Константин е разказвал за преживените от него драматични възрожденски перипетии.

Старите варненци си спомнят за дядо поп Константина с особено уважение.

70. 032. Послеслов

Ние, махленските малчугани, щом видехме, че дядо поп е на пейката, се втурвахме да му целунем ръка.

Един ден тъжен камбанен звън разнесе вестта, че дядо поп Константин е напуснал земните чертози... Църквата и черковният двор бяха изпълнени с хора.

С мъка децата от махалата се провираха между надошлите, за да видят за последен път дядо поп.

Не мога да си спомня какви чувства са ме вълнували тогава, но с положителност бих могъл да твърдя, че и най-малко не ми е минавало през ум, че след повече от половин век ще водя незрим разговор с дядо поп Константина, но вече не като дете, а като зрял мъж, разказвайки за неговия живот и дейност, за да получа радостното чувство, че пак съм пред него и че с голямо благоговение целувам десницата му и чакам неговото благословение.

71. КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

Дядо поп знаеше всичко това и затова отклоняваше с достойнство цялата атака на църквата и не допускаше чрез него, като свещеник на тази църква, тя да упражни някакво въздействие върху рождения му син.

Тогава църковниците са смятали, че чрез дядо поп ще могат да вразумят младия му образован син, но той знаеше кой е сина му, уважаваше го и зачитането им бе взаимно.

Дядо поп беше посещавал София, бяхме го виждали в нашите среди - седеше на стол, гледаше ни, усмихваше се и беше в едно състояние на благост като виждаше, че ние всички се движим около сина му като около някакво слънце.

Дядо поп толкова се възмутил, че станал и с голяма сила ударил плесница на владиката в присъствие на всички свещеници и си излязъл, а владиката не казал нито дума.

" Дядо поп го загледал: "Кой беше?

Изпита я си отиде." Дядо поп е вече разтревожен и уплашен.

Той си отиде там, откъдето бе дошъл." Така дядо поп се разминал с Христос, ако да бе служител на Христа.

Къщата, в която живееше дядо поп, бе ниска, едноетажна.

Дядо поп ще направи кафе.

Много добро отношение имаше Учителят с дядо поп.

Въпреки всичко положително, което знаем за дядо поп, известно е също така, че Учителят е имал неприятности с баща си, макар че същият е бил свидетел в онази кръчма как слиза Божественият Дух върху сина му Петър.

72. УЧИТЕЛЯТ

Една сутрин майка му Добра, сестра му Мария и дядо поп отишли на нивата.

Селяните се поогледали, но небето било ясно, нямало нито едно облаче, а детето на дядо поп, което до вчера било нямо, сега като е проговорило, та плещи глупости.

Другите селяни гледали как жътварите на дядо поп спрели да жънат по никое време и подреждат снопите на кръстци.

Дядо поп решил да я сгодява за един богаташки син.

Казала на баща си, че имала друг на сърце, но дядо поп бил твърд и й казал, че неговата дума на две не се троши и се изпълнява точно, не само от българи, не само от гърци и турци, но и от ходжи и от паши и че думата му се чува чак до Истанбул, та дори в най-голямата джамия.

Дядо Петър имал две дъщери ученички, които били вече девойки.

Понякога разговарял с двете дъщери на дядо Петър, но разговорите били изключително върху музика, наука и други въпроси, засягащи духовния живот на човека.

През зимата на третата година съпругата на дядо Петър започнала да се безпокои непрекъснато.

По цяла нощ не спяла, непрекъснато ръгала дядо Петър и му думала едно и също: "Ще изпуснем този ангел от къщи и ще отлети по света, а той е само за голямата дъщеря.

Дядо Петър все се дърпал, било му неудобно, как да говори такива неща на това скромно момче.

Накрая дядо Петър започнал да го посещава и да разговаря с него.

Но разговорът все се въртял на богословски теми - нали дядо Петър Тихчев бил евангелски проповедник, а Петър Дънов учи в евангелско училище.

А дядо Петър влизал при квартиранта си съвсем за друго.

От една страна бабата непрекъснато го ръчкала, от друга страна дядо Тихчев се съгласил на нейния план, но нищо не излязло наяве.

Гръмотевица раздира дома на дядо Тихчев.

Дядо Петър Тихчев десетки години като евангелски проповедник посещава градове и села.

Няколко години Учителят посвещава на вътрешна работа, но на гражданите от Нови Пазар им се струвало, че нищо не върши и са говорели пред дядо поп, че синът му се е завърнал от Америка и вместо да се захване с някоя работа, все мързелувал и нищо не правел.

Дядо поп слушал, усмихвал се, поглаждал си дългата брада и казвал: "Има време.

в дома на дядо поп Константин Дъновски в Нови Пазар, се явява Духът Господен над Учителя.

Още едно знамение се сбъдва през очите на дядо поп Константин Дъновски.

73. ПЪТЯ НА СЛОВОТО

В него влизаше Стефан Белев, който по това време имаше много преводи от чужди автори на окултна литература, дядо Благо - Стоян Русев, поет и писател.

74. УЧЕНИЦИ

- Чета, дядо, новините - отвърнах му аз - да видя, докъде са стигнали германците в Русия.

- Дядо, аз нямам време да чета Библия.

- Виж тоя дядо какво ми казва... - Димитър вдигна глава и аз се обърнах, за да му посоча стареца, но него вече го нямаше.

Истинското име на дядо Благо е Стоян Русев.

Дядо Благо е псевдоним, който си е сложил сам, когато е създал списание "Славейче".

Оттогава всички почват да му викат дядо Благо и така остава известен.

Дядо Благо бил на Изгрева за Новата година - 1937 г.

На другия ден дядо Благо отива на гости у бай Иван.

Дядо Благо си е бил здрав, не е боледувал и Бай Иван го обнадеждава.

Но на мен бай Иван ми е казвал, че дядо Благо все си повтарял, че той е този, за когото Учителят е казал, че ще си замине.

Някакъв близък на дядо Благо починал и дядо Благо отива на погребението му, но тъй като есента била много студена, той се разболява, защото прекарал дълго време навън.

Преди да си замине, Дядо Благо казва на жена си: "Аз сигурно ще си замина, но като си замина, ти да не тръгнеш по гробищата.

За следващите две неделни беседи в 10 часа, Учителят накрая на беседата казва: "Тия две беседи, аз ги държах за дядо Благо.

Дядо Благо беше духовен човек.

" Само дядо Благо каза "Аз".

75. УЧИТЕЛЯТ И ЛИЧНОСТИ

Обикновено пред него стоеше Евангелието, той прелистваше страниците, спираше се на някой стих, прочиташе го, тогава се обръщаше към този, който седеше пред него и дядо Влайчо му казваше това, което имаше да му каже.

В разстояние на 22 години, докато е отворена Школата, дядо Влайчо пътува по цяла България, посещава стотици хора от Братството в провинцията и е пророкувал на хиляди българи, но той нито един път през цялото време не е дошъл на Изгрева и не се е срещал с Учителя.

Дядо Влайчо накрая решава да дойде на Изгрева, за да се срещне с Учителя.

Този факт дядо Влайчо на мнозина го е разказвал, когато са го разпитвали дали има някаква опитност с Учителя.

76. КАТЯ ГРИВА

Той слиза от горницата, застава пред нея и започва да говори: "Дядо Благо, Катя Грива е много добра сестра.

Затова, дядо Благо, пусни я!

Учителят говори на дядо Благо, а него го няма, не се вижда.

"Дядо Благо" бе послушал Учителя и я бе пуснал, бе свалил невидимите си ръце от врата на Катя.

77. НЕПОСЛУШАНИЕ

Едни от тях бяха дядо Благо, Николай Дойнов и Пеню Ганев, Но понякога с нашето вироглавство и непослушание създавахме големи неприятности на Учителя.

И кой да е дванадесетият - дядо Благо.

По-късно вече дядо Благо споделя с бай Иван (Антонов): "Дете, пък да знаеш, как ми стана едно драго, драго на сърцето, че и аз съм между тия 12 души, от които и аз съм кадърен да бъда ръководител".

Всички единадесет са били хитреци, побутват дядо Благо, защото виждат, че Учителят има някакво разположение към него.

Пробутват дядо Благо, той излиза най-отпред и започва: "Учителю, ние тук 12 души сме се събрали да бъдем ръководители, ама като сме се събрали, не знаем какво да правим.

Продължаваме с дядо Благо.

78. МУЗИКА

Например, Учителят е давал на дядо Благо - поета Стоян Русев - да напише думите на някоя песен.

Той дава идеята, а дядо Благо с отмерена реч създава самия текст.

Така дядо Благо е написал текстовете на песните "Братство, единство", "Росна капко", "Любовта е извор".

Учителят дава и развива мисълта Си, а дядо Благо създава в ритмична реч останалия текст - над десет куплета.

79. ЯСНОВИДСТВО

Дядо поп го изгледал и му отговорил: "Остави се, да знаеш каква беля ме сполетя.

Дядо поп тичешком отива в стаята, отваря Библията и намира въпросната банкнота.

Замисля се дядо поп на онова, което е прочел и си казал: "Ето Израил е наистина голяма лоза и разпростира лозинките си навсякъде, ето и аз съм Божий служител, ама и този, дето ме срещна и той е клонче от голямата лоза на Израил".

Дядо Филип от Красно село бил приятел на Учителя, Който от време на време го посещавал в голямата му овощна градина.

Веднъж Учителят посетил дядо Филип, който бил неспокоен, понеже очаквал някого от влака.

" - попитал дядо Филип.

Друг път дядо Филип копаел градината, когато Учителят го посетил, но се оплакал, че работата не му споряла.

"Раздели градината на квадрати, копай и мисли само за единия квадрат." Така направил дядо Филип и скоро прекопал цялата градина.

Градината, преди да бъде довършена, започнало да се заоблачава, но дядо Филип не искал дъжд, за да не прекъсне работата си.

Дядо Филип се изумил от изненада и се чудел отгде знае Учителят кога ще вали, догде ще дойде дъждът и кога влакът ще има закъснение.

Разказал дядо Филип на Г. Събев

80. ПРЕДСКАЗАНИЯ

Случая ми разправи дядо Благо, който беше близък с Тодор Стоименов.

81. ЧУДОТВОРНИ ИЗЦЕЛЕНИЯ

Те бяха братя на моя дядо - баща на майка ми - Златка Стефанова Щерева - Стефан Константинов.

82. БОЖЕСТВЕНА ЗАКРИЛА

Ще търся друг лек." Някой му подхвърля да се срещне с ясновидеца дядо Влайчо от село Коньово, Сливенско.

Но дядо Влайчо през деня се укрива и отсяда в къщите на познати семейства по селата и там при него идват нуждаещите се за помощ.

Тръгнал Руси от село на село по следите на дядо Влайчо.

А дядо Влайчо взимаше пред себе си Евангелието, прелистваше страниците Му, по някой път се спре на някоя страница, прочете някой стих, помоли се и чака какво ще му каже пророческият дух, който работи чрез него.

"Докато не станеш вегетарианец и тръгнеш по нов път няма да ти се родят деца." Думите, казани чрез дядо Влайчо, били произнесени с такъв тон, че Руси веднага отсякъл: "От днес ставам вегетарианец." Отива на село при жена си, разказва подробно случилото се и тя също отсича: "От днес аз също ставам вегетарианка." Следващата година им се ражда първото дете, което кръстили Иван.

83. ПОВЕЛИТЕЛ И ГОСПОД

Тогава Учителят подканя дядо Ради да разкаже за случилото се.

84. УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ. ЖИВОТЪТ НА УЧИТЕЛЯ

Бащата на моя дядо е бил много як човек, като дъно.

85. ПОБОЯТ НАД УЧИТЕЛЯ

Дядо Благо и брат Иван Антонов са били много близки приятели.

Нашите възрастни приятели, в лицето на Тодор Стоименов, дядо Благо и другите от това поколение, виждайки, че състоянието на Учителя не се подобрява, събират се и решават, че Той не може да преживее и ще си замине.

Дядо Благо казва: "Аз ще извикам моя приятел Иван, той ще се справи.

" Дядо Благо: "Ти си един такъв, аз да не ти кажа нещо, ти ще развалиш сега цялата работа.

86. БОГ ПОРУГАЕМ НЕ БИВА

Свърши ли черквата, идат ли си хората, ние попа ще го бием." Обаче получава дядо Сапунов писмо от Учителя.

Дядо Пано беше известен не само в Ямбол с това, че прекарваше дълго време в пост.

При него идваше дядо Влайчо от Конево, посещаваха го и други хора.

Една вечер дядо Пано сънува, че полковникът идва и му иска прошка, а той му каза: "Аз ще ти простя, но ти се моли Този, на Когото стъпка портрета, Той да ти прости."

Дядо Пано почина над деветдесетгодишен, но известно време беше на легло.

Кметът се обръща към него: "Дядо попе, ти сега си пийнал.

Не се задявай с този човек, защото е добър човек и нищо лошо не ти е сторил." Но дядо поп още повече се разярил и повторил три пъти заканата си.

Всичко ще се уреди." На следващия ден дядо поп ляга тежко болен и на деветия ден си заминава.

Отива и съобщава на селяните защо дядо поп си заминава на деветия ден от обявяването на войната.

" И внучето, едно малко момиченце, и то повтаря въпроса на баба си: "Дядо, за какво ти е тази гъдулка?

87. ИЗГРЕВА И БРАТСТВОТО СЛЕД ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ

Единствен страничен наблюдател е бил дядо Ради, който е гледал и плакал, защото само той от всички на Изгрева е познавал цената на труда и цената на всеки грош.

88. БАРОМЕТЪРЪТ НА БЪЛГАРСКОТО СЪРЦЕ

И ако всички българи се съединят с Бога и заработят заедно с Него, българският Дядо с бялата брада, с благородното сърце, с възвишения ум и с бялата тога на тялото, ще дойде между тях.

89. ЛЮБОВ КЪМ ВРАГА. МИЛОСТТА

Имате да вземате от някого пари; кажете: “Заради Онзи, Който живее в мен, ще простя дълга на своя ближен.” Ако можете да простите дълга на ближния си заради Любовта си към Онзи, Който живее във вас, Той ще ви посочи да отидете някъде, дето дядо ви е заровил гърне със злато.

90. 19 август 1927, 7 часа сутринта

Вие трябва да оправите работата и на дядо си, и на прадядо си на всички четири поколения преди вас.

91. Втора част

Баща й и дядо й неучени хора, простаци.

НАГОРЕ

1.5187149047852