НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
250
резултата в
104
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Сказания на двадесети век
 
- Дядо Благо - Стоян Русев (1864 -1938)
Сказания на двадесети век -
Дядо
Благо- Стоян Русев Category: Последователи на Учителя
2.
1_03 ) Езикът на Разумното начало
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Имаш ли скръб,
дядо
ти, баба ти са в теб и ти шепнат скръбта си.
3.
3_14 ) Силни трептения
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Спиритизмът е една опасна област: дошли баба ти,
дядо
ти, говорят ти и минават пред теб като духове на светии, на Ангели.
4.
3_28 ) Поставете телата си в жертва жива, свята и благоугодна Богу
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Като пипнеш космите на един човек, ще познаеш как е живял той,
дядо
му,
прадядо
му.
5.
6) В посока към екватора
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Едно време
дядо
Господ минавал, срещнал един говедар и го попитал къде е пътят.
Дядо
Господ си казал: „Ще го отуча от този навик да се изтяга!
6.
14) Възкресение, ангел и синовете Божии
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Селяните го посрещат: „Тук беше един
дядо
, който ни каза много мъдрости!
Ще го питат: „Я ни кажете нещо за този
дядо
“.
Това е изкуство: да бъдеш и
дядо
, и млад, когато трябва.
7.
46) Мъдреците от изток
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
За пример би могла да послужи и историята на Рут в Стария Завет, която ражда син на име Овид, а той става
дядо
на Давид, който улучва с прашка великана Голиат.
8.
ТРАГЕДИЯТА В ДЕТСКАТА ДУША. ДУШАТА НА СРЕДНОШКОЛСКАТА МЛАДЕЖ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
То самото преди лягане се моли на „
Дядо
Боже” да даде здраве и щастие на тате, мама и на всички хора.
9.
МЕТОД НА СЪПОСТАВЯНЕ ИЛИ УПОДОБЯВАНЕ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ще приведа друг пример от същата учителка В: „Идването на пролетта се представя като борба между
дядо
Мраз и Слънчо.
Слънчевите лъчи стопяват дрехите и кожуха на
дядо
Мраз и той бяга.
А Слънчо води борба с
дядо
Мраз, за да възцари царица Пролет.
10.
Екскурзия на 30 януари 1928 година
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Селяните му казват: „Тук беше дошъл един
дядо
, който ни говори много хубави работи"!
Ще го попитат: „Я ни кажете нещо за тоя
дядо
!
" Той им разправя: „Тоя
дядо
е...такъв и такъв..." И те слушат да им проповядва за
дядото
.
Това е изкуството - и
дядо
да бъдеш, и момък да бъдеш, когато трябва.
11.
Спиритизмът
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Дошли баба ти и
дядо
ти, говорят ти, а за теб минават като духове на светии и ангели.
12.
Развитие на новите сетива
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Някой казва, че вижда
дядо
си, който е заминал за другия свят.
Обаче аз Виждам, че
дядо
му е там.
13.
Екскурзия на Витоша на 16 юни 1941 г.
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
- Има една такава приказка: Едно време
дядо
Господ минавал и срещнал един говедар.
Дядо
Господ си казал: „Ще го отуча от този навик да лежи на гърба си и да се из-тяга".
14.
005 СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Нека всеки, на когото говорите да разбере, че Бог, за Когото му говорите, не сте Го наследили от
дядо
си и баба си, но имате една велика опитност, на която се дължи вашата вътрешна Светлина.
15.
Упражнения с Учителя
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Селяните му казват: „Тук беше един
дядо
, който ни говореше много хубави работи/момъкът ще им каже: „Той ще се върне.
“ Ще го питат: „Я ни кажете нещо за този
дядо
.“ Той им казва: „Този
дядо
е такъв и такъв човек.
Това е изкуството: И
дядо
да бъдеш, и млад да бъдеш, когато трябва.
16.
Странникът и красотата на живота
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Едно време
дядо
Господ минавал и срещнал един говедар.
Дядо
Господ казал: „Ще го отуча от този навик да се изтяга“ и пратил муха-стършел.
17.
01 ИЗПРАВЕН С ЛИЦЕ КЪМ НАЧАЛОТО
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
На тази бистра и пенлива, пълна с пъстърва и раци планинска река, моят
дядо
по баща е имал примитивен струг за правене на гаванки, задвижван от водата.
18.
03 ЗА АНТИМИНСА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Препечатването е станало към 1925 година в Москва, по желанието на
дядо
поп Константин със съгласието на Учителя.
19.
23 ДРЪВЧЕТО
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Между нашите по-възрастни братя имаше един много мил и симпатичен, наричаха го
дядо
Благо.
20.
56 КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ (ДЪНОВИСТИТЕ)
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Все таки, това е убеждението на неговите предани последователи, че Той е епохална, историческа личност; затова не Го наричат "
дядо
Дънов" или "господин Дънов", а Учителя.
21.
АВРААМ И ПРОИЗХОДА НА ЕВРЕЙСКИЯ НАРОД
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И понеже наследствеността се предава не от баща на син, а от
дядо
на внук, то в такъв случай са необходими не седем поколения, за развиване и оформяне на едно тяло, но четиринадесет поколения.
22.
БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
А това значи, че човек наследява нещо от баща си и майка си, нещо от
дядо
си и баба си и т.н.
23.
ДЕЙНОСТТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В АРАБСКИЯ СВЯТ МОХАМЕД И НЕГОВОТО ДЕЛО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Детето израсло в дома на своя
дядо
.
Подир няколко години умира и неговият
дядо
.
24.
ЗАПАДНОАРАБСКА ФИЛОСОФИЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Дядо
му и баща му са изпълнявали висши съдийски служби.
25.
2. Новото време, 6 март 1932 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Сега вие живеете с теориите на вашия
дядо
и
прадядо
.
26.
10. Основите на новата култура, 11 февруари 1934 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Старият човек и той има два полюса - като
дядо
и като баба.
27.
МАГ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Интересен е и случаят, който научих от
дядо
Стефан Камбуров. В
28.
МИСИЯТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
разказва
дядо
Петър: „Евангелистите от града оповестиха, че е пристигнал от
дядо
Петър Тихчев
Дядо
Петър започна да разправя:
29.
ИДЕИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Дядо
Благо водел разговор с Учителя и го запитал за произхода на
30.
ПРИРОДАТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Друг случай е впечатлил
дядо
Благо: „Една година, заедно с Учителя и
31.
ИЗЦЕЛЕНИЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
От
дядо
Ст.
твоята къща има едно шкафче, в което има една двойна чаша, останала от
дядо
- че била от
дядо
му, но я намерил.
32.
ПРОРИЦАТЕЛ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Вкъщи дошли годежарите и в една стая разговаряли с
дядо
поп и с момата. По
33.
СМЪРТТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Учителят. Случая ми разправи
дядо
Благо, който беше близък с Тодор
34.
Задача за размишление
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Докато живее със старите идеи и възгледи, с идеите на
дядо
си и баба си, човек всякога ще бъде недоволен.
35.
БЪДЕЩЕТО
 
- Лалка Кръстева (1927-1998)
* Ако днес някой каже, че вярва в Господа или че е говорил с умрелия си
дядо
, всички ще го считат за умопобъркан.
36.
Съдържание
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Дядо
Иван — Прасковата.
Дядо
Коледа.
Морската царица и нейния
дядо
.
Дядо
Коледа и джуджетата.
37.
Музиката, като метод за работа с малките
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Ще пеем песнички за сладкото, за панталонките, за добрите деца, за майка и татко, за дърводелеца, миньора, за работника и селянина, за баба Зима и
дядо
Коледа.
38.
Извънредни събития
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
На 22 декември ще посрещнем
дядо
Мраз и баба Зима, на първи март — баба Марта, а на 22 март — царица Пролет.
за 22 декември ще облечем децата като
дядо
Мраз и баба Зима, около тях ще хвърчат снежинки — памучета или книжки, приготвени за целта.
Беше в^ме, когато децата вярваха в
дядо
Коледа.
Приведен до езика на децата, тоя празник се изразява в посрещане на
дядо
Коледа.
Дългият път и далечната страна, откъдето пристига
дядо
Коледа, достатъчно, ясно ни разкриват символичния му образ.
Ще готвим и ще посрещаме
дядо
Коледа, баба Марта или Мартичка.
39.
27. Просякът
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
".
Дядо
поп го загледал: „Кой беше?
"
Дядо
поп се уплашил и разтревожен казал: „Боже, какво направих?!
Така
дядо
поп се разминал с Христос, въпреки че бил негов служител.
40.
65. Разказът на брат Темелко
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
Аз я гледах и не знаех за какво говори, попитах я: „Кой е този
дядо
?
Аз го поправих: „Аз съм ти
дядо
." Той ми отговори: „Ти сега си ми
дядо
, а ми беше тате." Седна до мен и започна да говори като голям човек: „Слушай, тате, сега ще ти разкажа какво се случи с мене.
После дойде един
дядо
и каза: Хайде, слизай на земята, че майка ти и баща ти много плачат за тебе!
- И ето сега аз съм пред тебе, ти си ми тате и
дядо
." Дойде и ме прегърна.
41.
79. Срещата ми с Петър Димков
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
За мене той е един от преродените Апостоли на Христа... Наскоро за Нова година получихме честитка от владиката
дядо
Йосиф, назначен за духовен представител на България в Ню Йорк и Торонто.
Изненадана виждам
дядо
Йосиф с духовни дрехи, не като владика, сам.
42.
1924 г.
 
- Теофана Савова
„Госпожо, дойде един човек, същински
дядо
Господ!
43.
ВРЪЗКА С БОГА
 
- Теофана Савова
" Питам: Кой от вас има опитността, да е разбрал от своя земен живот, бащаили майка,
дядо
или баба, какво има на онзи свят?
44.
УЧИТЕЛЯ ЗА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ
 
- Теофана Савова
„
Дядо
Благо попита Учителя за произхода на името „българи".
45.
НА ПОСТ ПРЕД ВРАТАТА НА ЛЮБОВТА
 
- Теофана Савова
Това дете бил моят
дядо
.
46.
ДЕНЯТ НА ЗНАНИЕТО
 
- Теофана Савова
Приказката й започна с думите: „Когато едно време
Дядо
Господ ходеше по земята..." Захласнато в разказа, детето запита майка си:
- А сега
Дядо
Господ слиза ли на земята?
- Майко, това е
дядо
Господ!
- Не е
Дядо
Господ, но нека отидем при него, защото той ще ни заведе при при Онзи, когото всички търсят!
47.
СЪДЪРЖАНИЕ
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Стоян Русев -
Дядо
Благо.............................................................................. 232
48.
4. ДУХОВНА ДЕЙНОСТ НА УЧИТЕЛЯ С ВЕРИГАТА В БЪЛГАРИЯ ОТ 1900 ГОДИНА ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ШКОЛАТА ПРЕЗ 1922 г.
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Дядо
ми Кънчо отива във Варна да съобщи на Учителя.
Текстът е написан от Стоян Русев —
Дядо
Благо.
49.
7. УЧЕНИЦИ, УЧАСТВАЛИ В ШКОЛАТА, И ТЕХНИТЕ ПРОЯВИ В ЖИВОТА
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Стоян Русев -
Дядо
Благо.............................................................................. 232
50.
7.12 Стоян Русев - Дядо Благо
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Стоян Русев -
Дядо
Благо
Дядо
Благо — Стоян Русев е от най-интелигентните ученици на Учителя, директор на гимназия и председател на Славянското дружество в България.
Дядо
Благо отива на погребението, където му пожелава мир и светлина в пътя.
Дядо
Благо отговаря на поздрава и отива при него да му целуне ръка.
Веднъж
Дядо
Благо изпада в безсъзнание.
Скоро
Дядо
Благо идва в съзнание и казва: „Благодаря ви за доброто, което ми направихте."
След кратко боледуване на 15 януари 1938 г., събота, си заминава Стоян Русев —
Дядо
Благо, един от най-преданите ученици.
На 16 януари, неделя, Учителя държи беседа в 5 часа сутринта, за която казва, че е първата свещ, запалена за
Дядо
Благо.
Учителя за пръв път казва за някого: „Аз обичах
Дядо
Благо и тази беседа е втората свещ, която запалих за него." Беседата е изнесена на много висок стил и братята и сестрите почти нищо не разбират.
След свършване на беседата Учителя обяснява: „Вие не можахте да разберете тази беседа, защото тя беше за ония възвишени същества, дошли от края на Вселената, за да чуят как Бог изявява своята любов към свой ученик." Една сестра, която присъства на погребението, казва на Учителя, че
Дядо
Благо го няма в катафалката.
"
Дядо
Благо минава през всички състояния след заминаването си и отива да работи в Света на Светлините.
51.
7.34 Катя Грива
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Той идва и казва: „
Дядо
Благо, не я стискай за гърлото!
52.
7.40 Гавраил Величков
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Още преди раждането му Учителя посещава техния дом, запознава се с майка му, баба му,
дядо
му и подготвя неговото идване.
53.
7.43 Крум Няголов
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Построява една барака до Иван Антонов за майка ми Стефка и
дядо
ми Кънчо.
Баба ми Величка Заимова произхожда от богат габровски род — Заимови, които имат няколко фабрики в Габрово и една в София, в която работи
дядо
ми Костадин Стойчев като пазач.
Главната тежест за издръжката на семейството се пада на
дядо
Кънчо, който получава през 3 месеца пенсия.
Когато
дядо
ми получи пенсията, изплаща всичките задължения по тефтера.
54.
7.68 Темелко Гьорев и Симеон Костов
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Петър я взима, занася я при
дядо
си Темелко и му казва: „
Дядо
, защо сте ми хвърлили тук обувката?
55.
Ill ЦЕНТЪРЪТ НА ПЕНТАГРАМА
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Учителя казва за
дядо
Благо - Стоян Русев, който е прероденият Климент Охридски, че го обича много, и в неделята след заминаването му държи две беседи - запалва две свещи, и така дава зелена улица на душата му да замине направо от Земята за Света на Светлините, без да бъде засегнат от митарството на смъртта и земните закони.
56.
Вуйко Йоргаки Зебилев
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
- От Варненско,
дядо
, от морето.
- Бакърджия съм,
дядо
.
57.
От Устово до Варна. Четиримата младежи
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Тодор разказваше на момчетата, че
дядо
му е ходил на хаджилък и оттам е донесъл всякакви подаръци, икони и дори в къщата им там, при иконостаса е имало и венец, изплетен от тръните, които расли в Гетсиманската градина.
Понякога Тодор донасяше някоя книжка от ония, които
дядо
му четеше неделен ден.
- Ако бяхме сговорни - казваше
дядо
ми Хаджия, нямаше да сме на този хал.
- Щом като Тодор е могъл да го вземе от
дядо
си, защо да не научим нещо повече.
58.
Село Хатърджа
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Дядо
Георги завел при него сина си Атанас и го предал да го учи.3
Това не задоволило обаче
дядо
Георги.
Не стига само това, баща му -
дядо
Георги, пожелал сина му да изучи и турски език, за която цел условил един ходжа да му стане учител.
Заподозрени в заверата, били подведени под отговорност отец Михаил,
дядо
Георги заедно с други селски първенци от Голица.
Към втората група подсъдими бил причислен
дядо
Георги, който заедно с всички други бил осъден също така на смърт.
Така по чудо
дядо
Георги бил спасен от смърт, което той отдава на Божието покровителство.4
Синът на
дядо
Георги - Атанас, който както видяхме е владеел говоримо и писмено няколко езика, бива привлечен от руските войски като преводач, с които отива до Одрин.
Дядо
Георги и семейството му заедно с група съселяни напускат Голица и се запътват за Бесарабия, където имали свои роднини, заселени там преди 1812 г.
Достигнали до село Кайнаджа, близо до Варна, една част от групата, в което число и семейството на
дядо
Георги, решават да се установят в село Хатърджа (сега село Николаевка, Варненско) при свои близки роднини.
Скоро
дядо
Георги спечелва доверието на своите съселяни и бива избран за муфтия - кмет на селото.
Както
дядо
Георги Чорбаджи, така и син му Атанас Георги Чорбаджи обаче са били изпълнени със съзнанието, че възложеното им чорбаджийство и кметствуване им повелява не само да не се възползуват от създаденото обществено положение, но и дори да жертвуват свои лични средства, за да услужат на своите съселяни.
2 от 1895 г., където се казва: „По време на черковния въпрос, когато от всички наши поглавни градове се изпращаха представители в Цариград, намери се
дядо
Атанас Георгиев Чорбаджи от село Хатърджа, избран от Варненско, да отиде в Цариград и на свои лични разноски в продължение на шест години да представлява българите от варненско, без да бъде честит да дочака разрешаването на въпроса.
Блъсков като послеслов към специално посветената статия за живота и делото на Атанас Георгиев Чорбаджи пише следното: „Няма ги вече тия стари сили като
дядо
Атанас и надали нашето общество ще види някой път такива старци, които да заслужат уважението си между младите..."
Дядо
Атанас Георгиев Чорбаджи успял да убеди варненските управници да разследват случая.
И това желание на
дядо
Атанас Георгиев Чорбаджи се изпълнило.
59.
Отново в България
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Не сънуваш ли понякога
дядо
си?
-
Дядо
ти е обичал да си похапва и попийва повечко, давал е пари под лихва, а лихвата е била горе-долу колкото главницата.
60.
Времето около първия събор на Братството
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
дядо
Пеню, бащата на единствената дъщеря, се готви да побегне в Бесарабия, защото не може да гледа безчинствата на чифлик-сейбиите и разбойниците, които вилнеят по тези места.
се ражда момче, което наричат с името на единия
дядо
- Пеню.
61.
Учителят и учението на Бялото Братство във впечатленията и спомените на неговите слушатели
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
„Баща ми, майка ми, както и
дядо
и баба го познавали от времето, когато обикалял градове и села в България и е правил френологически и антропологически изследвания.
62.
ДЯДО РУСИН
 
- Борис Николов
ДЯДО
РУСИН
Дърварят
дядо
Русин преди две години ослепя.
В неделен ден син му събира в гората дърва на купчинки, магаренцето води
дядо
Русин до купчинките, а там старецът го натоварва.
То знае клиентите на
дядо
Русин в града и го води право до техния дом.
На връщане
дядо
Русин яхне магаренцето и забързват за вкъщи.
63.
ШАР ПЛАНИНА
 
- Борис Николов
Пътувахме по Балкана със стария ловец
дядо
Иван Шар планина.
64.
ВЕЗБЕНАТА ПИСМЕНОСТ
 
- Борис Николов
А псалтът,
дядо
Дянко, имаше глас, който като че идеше от бездната или от небесните висини…
65.
ХОДЖАТА ОТ КАЙМАКЛИЙ
 
- Борис Николов
Тази случка ми я разправи моят стар приятел
дядо
Стефан.
66.
ЙОСИФ
 
- Борис Николов
Отвън стоеше
дядо
Стоил, говедарят, подпрял брада на тояжката си.
– Какво има,
дядо
Стоиле?
Дядо
Стоил нещо дълго мълча, търси думи и най-после можа да каже:
Дядо
Стоил още стоеше навън.
67.
НИКИФОР ЗВЪНАРЯТ
 
- Борис Николов
– Те са правени от
дядото
на моя
дядо
, преди двеста години.
Дядо
ни Дойно беше прочут гъдулар и майстор на гъдулки.
68.
КЪРТИПЪНЯ
 
- Борис Николов
И друга бележитост имаше в тази чудна долина: тук се намираше стружнята на
дядо
Колю Къртипъня.
От долния край на големите Ветрополски поляни, където почва рекичката Озан дере, като навлезете в гората, може да попаднете на малка пътечка; народът я нарича Пътеката на
дядо
Колю Къртипъня.
Всяка година
дядо
Колю даваше змия да го ухапе, след това ги ловеше с ръце; но пиеше и някаква билка и казваше заклинания – и оставаше невредим.
69.
МЕСЕЦЪТ НА СМЪРТТА. ПОСЛЕДНИЯТ ОГЪН
 
- Борис Николов
Това бяха стари негови приятели:
дядо
Кольо, М¸рвяка и двамата им синове.
70.
СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК
 
- Павел Желязков
Учителя отново е строг и му казва: „Това са идеи на
дядо
ти." Ученикът бързо схванал какво ще загуби и останал при Учителя.
71.
Как намерих Учителя
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
Дядо
ми по майка бил свещеник, бунтовник и още съвсем млад е заточен в Диарбекир, където загива.
72.
Житейският път на хората
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
При лоши аспекти човекът ще преживее загуба - смърт на близък възрастен човек (
дядо
, баба, било негови или на жена му).
73.
От 15 септември до 15 октомври: Запознаване децата с училищната обстановка и ред.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
ИЧЛ* След като ориентираме детето с новата обстановка, време е да свържем дома с училището, като с кратки беседи, песни или приказки заговорим за мама и татко, за бате и кака, за баба и
дядо
.
74.
От 1 декем. до 16,януари: Зимни радости. Грижи за нуждаещите се.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Дочува се веселата песен на
дядо
Мраз.
С песен посрещаме
дядо
Мраз и баба Зима, декламираме за пързалката „Три богатства", „Белите снежинки" и волно се гоним със снежните звездици.
Време е да заговорим за
дядо
Коледа, приятеля на добрите деца.
Мило е децата да станат джудженца с червени шапки и бели бради, като помощници на
дядо
Коледа да приготвят подаръци за близките си, за другарчетата или за бедни хора.
75.
9. В помощ на нуждаещите се болни и бедни
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Всяко дете си избра по другарче и с ентусиазъм се залови да му приготвя подарък, в ролята на джудженце, за 'да го занесе на Коледа като
дядо
Коледа.
76.
10. Около Коледа
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Николинка, заета с работа около куклата, която щеше да подари на децата от клиниката, днес подхвърли: „Нали, госпожице, тази кукла може да я подарим на болните деца и да им кажем, че е подарък от
дядо
Коледа?
Поде се общ разговор за
дядо
Коледа и решихме от утре всеки да си направи бяла брада и червена шапка, имитирайки джудженцата на
дядо
Коледа.
Един ден обаче се запитахме ще дойде ли
дядо
Коледа и при нас.
Разказах им приказката за
дядо
Коледа в планината, Решихме да му пишем писмо, за да го поканим.
Но, ето че след десетина дни, когато заучихме много коледни песни, стихотворения и балетчета, малките започнаха да питат: Ама наистина ли ще дойде
дядо
Коледа ?
—
Дядо
Коледа живее в сърцата на добрите хора.
Този, който носи радост на хората и децата, е
дядо
Коледа.
В края дочуха се звънчетата на шейната на
дядо
Коледа.
Дядо
Коледа всред децата — картината бе трогателна.
Мина кратка беседа с
дядо
Коледа, след което той раздаде на всички деца подаръци (от родителите).
Те всички знаеха, че самите ще станат утре
дядо
Коледа за други деца.
Знаеха те, че
дядо
Коледа идва за радост при добрите деца, тъй както някога Исус Христос е дошъл на земята за радост на добрите хора.
Христос е учил хората да бъдат добри и
дядо
Коледа ни учи с примера си да бъдем добри и да радваме нашите близки.
Знаехме много приказки за
дядо
Коледа; къде живее, какво нрави през цялата година; знаехме и това, че
дядо
Коледа помага, и още какво ли не, но че всичко това са само приказки.
Облякохме един батко за
дядо
Коледа, а всички станахме джудженца.
77.
11. Игра на театър
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Всред тях вървяха баба Зима с
дядо
Мраз и пееха.
78.
16. В края на учебната година
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Това беше достатъчно да ни върне към
дядо
Мраз и царица Есен.
79.
Дядо Иван — Прасковата.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
ДЯДО
ИВАН — ПРАСКОВАТА
Един ден
дядо
Иван намислил нещо, но не казал на никого нищо.
Когато съседите открили какво е направил
дядо
Иван, нарекли го — Иван Прасковата.
Минали много години и там, дето
дядо
Иван бил посял прасковите костилки, израстнали вече красиви дървета.
80.
Плачът на елхичките.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
В нея стоял белобрад старец,
дядо
Коледа, заобиколен с безброй играчки.
Точно в средата на гората
дядо
Коледа спрял шейната и извикал :
— извикал
дядо
Коледа, като скочил от шейната и се доближил до една малка елхичка.
— Не плачи, елхичке,
дядо
Коледа ще те накичи с хубави играчки, със светли топки, с много свещички!
— Джудженца, джудженца, накичете елхичкйте с най-светлите играчки,
дядо
Коледа трябва да зарадВа всички на земята!
Така
дядо
Коледа отминал гората и тръгнал за града, да зарадва и децата.
81.
Елен и сърна.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
— Стой,
дядо
, стой! Не върви по тая пътека, защото напреде ни има трап; а ако повървим още малко, ще дойдем до новонаправената стръга.
82.
Три богатства.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
колко
дядо
Господ
83.
Дядо Коледа.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
ДЯДО
КОЛЕДА
—
Дядо
Коледа пристига,
84.
Морската царица и нейния дядо.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
МОРСКАТА ЦАРКИНЯ И НЕЙНИЯ
ДЯДО
живее там морският
дядо
85.
Игра на гърнета.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Избира се едно дете за купувач, което отива при един от продавачите, хваща го за ръка и пита: „
Дядо
(бабо), продаваш ли си гърнето?
86.
Зима
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
ДЯДО
КОЛЕДА И ДЖУДЖЕТАТА
87.
Гатанки.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Дядо
Благо
88.
Четирите съвета
 
- Георги Радев (1900–1940)
През тази година ще се заемете да уредите сметките си, ще отворите тефтерите си и ще кажете: „Братко, у мен има остатък от баба ти, от
дядо
ти - ела да си го вземеш.“ Другият ще пише: „Братко, аз имам при теб остатък от
дядо
си - ще дойда да го взема.“ Така ще си пишете и помежду ви ще започне обмяна и размяна.
89.
Глава пета: Баучеровото
 
- Атанас Славов
7-9 юли 1926 - Провежда се четвъртия младежки събор в София с беседата на Учителя „Вътрешни и външни връзки“ и реферати от Кръстьо Тулешков, Паскал Паскалев, Христо Койчев, Боян Боев и Стоян Русев (детският писател
Дядо
Благо)
Шепата на
дядо
Господ! Завършете София и пушеците, и ще я видите чиста както се е родила.
Шепата на
дядо
Господ наистина!!!
Дядо
й е издател на религиозна книжнина на псалтири.
90.
Глава седма: Изгрева 1936-1943
 
- Атанас Славов
Но това е Лошият човек, който преследва вашето семейство, това е
дядо
му, който се е вселил в него, за да продължава да те измъчва.
Малко по-надолу беше бараката на
Дядо
Благо! Вечно ухиления
дядо
Благо с неговите детски стихотворения и гатанки:
Дядо
Благо абсолютно мязаше само на себе си.
91.
Глава осма: Мърчаево
 
- Атанас Славов
Не всеки на когото говорите може да разбере, че Бог, за когото му говорят, не сте го наследили от
дядо
си или баба си, но имате една велика опитност, на която се дължи ватата вътрешна светлина.
92.
Глава първа: Лъкът и тетивата
 
- Атанас Славов
Там са насочени лъкът и тетивата на Петровия полет още преди да се роди - там е мисията, която той поема от баща и
дядо
- Божието слово на език напълно достъпен и органичен за всекиго, език, който да те доведе толкова близо, че сам да докоснеш твореца; и Божието слово на всички - били те българи или не, били те близки или не.
Като побеснелите конници на апокалипсиса се спусна тя над пясъчната ивица край морето, стовари се връз лагера, коневръза, развя Чорбаджи Атанас Георгиев,
дядо
на Петър Дънов сламата от колите с един порив, сякаш духа разпален прахан, и додето някой се усети, изпращяха корди и въжа и голямата шатра на пашата с позлатения шип и полумесеца на върха се дигна като пола на млада невеста пред брод, шибнаха пръски, треснаха светкавици, отекнаха тътени и платното на шатрата се замята като бяла ранена птица в черното небе.
Село, в което се говори турски, полски, български, гагаузки, арабски, гръцки... Селото на чорбаджи Атанас - бъдещия
дядо
на Петър Дънов, и неговите свикнали да шарят от Шумен до Дорбич, до Варна и Нови пазар забогатели съселяни.
„Припомням си и днес първите си впечатления от срещата ми с
дядо
попа.
93.
Глава втора: Ученикът и учителите му
 
- Атанас Славов
На другите чорбаджии, на
дядо
Атанас.
А додето Петър тича и гледа да изкара първата си червена панделка в училището, събрано с толкова труд от баща му и
дядо
му, че да зарадва баща си, че се е отличил, и кака му Мария да не го гледа като че ли е някое глупаво хлапе, през океана, и то точно по това време се броят парите и хората, и умовете, с които ще се събере пък училището, дето ще се възпитат учителите, които ще дойдат да го учат в България, и учителите, които ще го учат в Америка.
На това отгоре в двора на църквата лежи, и той е ходил колко пъти да я гледа, гигантска украсена плоча с името на
дядо
му.
Голям, голям човек в Цариград! Истанбул - Босфора там, Златния рог, корабите, джамиите, италианските банки и павираните улици на Пера, островите с дворците - това е бил той, светът на
дядо
му.
Колко пъти е гледал Петър една-двете останали протрити стереоснимки през стереоочилата с дръжките!
Дядо
му е бил там... и там е бил,... и там; а тука всички са го чакали да свърши работата на българите...
На нея
дядо
му седи на стол.
Пишел и печатал наляво-надясно, тресял
дядо
-Петковото списание „Читалище“ в Цариград, дискутирал пламенно за културата и за образованието.
С хора като баща му и
дядо
му тя скоро би осъществила каквото е нужно, но техните усилия и добрите резултати, които постигат, са все още реакция срещу дразнещи неща, срещу несправедливости, защита срещу неудобства, и това още не минава през осмислени в един цялостен план координати на националната идеология.
94.
Глава трета: Колежанинът
 
- Атанас Славов
Ученици на Петър Дънов оставят спомен, че той се свързва с протестантското образование чрез семейството на майка си и на
дядо
си - хаджи Юргашев, които били протестанти.
Дядо
му едва ли е бил евангелист, при положение че са написани десетки студии за борбата му заедно с поп Константин за правата на православната църква, че са запазени протоколи на православните събори, които е свиквал, че четири години е живял в Цариград, за да подкрепя Иларион Макариополски в откърмянето на българското православие и пр.
При това
дядо
му се казва Атанас Георгиев.
Вероятно грешката иде от сходството на фамилното име на
дядо
му и първото име на брата на устовската му баба - Йоргаки Зибилев, т.е.
На Петър Славков и на
дядо
Пешо от Ат-пазар къщите останали.
На
дядо
Стефан Стоев по търновското шосе и тя.
Отначало майка му била против това и дори избягала за няколко дена при
дядо
Мито - баща си, - но баща му бил непоклатим и тя се върнала вкъщи.
Къде ще ходи! Немислимо било баща му да се връща при иконите, обредите, каденето и обредословието в църквите и живота на поповете извън църква, ако не искаме да цитираме
дядо
Никола и да кажем направо „в кръчмата“.
Е, нататък то се знае: огъват се колената на империята и ходжите надъхват простите турци срещу християните; ще се заканва зловещо бръснаря Ибрям ага срещу терзийницата на
дядо
Никола, докато заможните турци от чаршията са против развалянето на добрите отношения на градския пазар.
Когато турците се изнасяли от града преди идването на руските войски, дюкян-сайбията, в дюкяна на когото шиел
дядо
Никола, на кого мислите оставил ключовете от осемте си дюкяна да ги пази, докато се видело накъде ще идат работите?
Три нощи подред Васил Левски нощувал в таванската стая на дюкяна на
дядо
Никола.
Дядо
Никола си оставил терзийския дюкян на брат си Иванчо и заедно с Кларк отишли в Батак и стояли там до началото на зимата - три месеца.
Двамата с
дядо
Кларк набързо сковали една барака, където събирали жените и децата от гората да ги хранят.
На
дядо
по майчина линия семейството иде от Пазарджик, с две коли, защото там гъсто населено, не мож се изхрани, пък тука турците по много земя имали и като се изселили по Освобождението, можело земя да се намери, ама много, така били чули.
95.
Глава четвърта: Семинаристът
 
- Атанас Славов
Водният камшик на
Дядо
Господ!
И сутрин, като закусят, закача столовете от масата на тези пирони, за да се знае, че сега е ден и време за работа, и чак като се свечери и всички се приберат от полето, сам ще ги свали и ще ги нареди около масата да се чете, да се пише, да се вечеря - и утре пак на стената! Така или иначе, няма: „Чакай да ти кажа,
дядо
Либене!... Тъй шъ’й то, Хаджи Генчо!... Булка, дай още една шишя!“ Иска се труд и се иска празно да не се стои.
96.
Глава пета: Ученият
 
- Атанас Славов
Боготворил го беше, както бе боготворил
дядо
си, и това му бе давало огромен стимул, огромна амбиция да върви напред.
Но ето че навътре в залива към каваците беше тихо като в котел вода, оставен под асмата на
дядо
Господ - с тъмнозелени и още по-тъмни отражения на лозите по стръмното, само тук-там прокъсани от бебешкосините парцали на небето, и сред това божествено спокойствие - върховете на коловете на таляна и една мързелива, заспала лодка, дето обикаляше от кол на кол, кажи го, през час.
След толкова четене и учене, и работа той знае, че никога няма да навакса това, което не само той е пропуснал, но и баща му, и
дядо
му са пропуснали, пък и цяла България заедно с тях.
97.
Глава шеста: Пасторът
 
- Атанас Славов
Как да му дойде времето! Може би му е минало времето, си мисли понякога самият Петър, защото общественият и духовен идеализъм, в който го закърмват баща и
дядо
, и дим не е останало от тях!
Той не може да го гледа така - човекът, който заедно с
дядо
му превръща турско-гагаузка Варна в българска Варна.
Но миналото не се връща! България ще трябва да извърви огромен път напред в кривата си линия, преди да се издигне наново на прилично духовно ниво, и дотогава баща му и
дядо
му ще бъдат забравени.
98.
Коста (Константин Константинов)
 
- Георги Христов
Там копаехме лехи и садяхме семена на борчета под мъдрото ръководство на един духовит стар градинар -
дядо
Георги.
99.
2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе
 
- Георги Христов
стар стил идва
дядо
владика.
Дядо
поп подготвя тамошните селяни и го посрещат всички събрани.
Дядо
поп прати няколко пъти да ги викат да дойдат да се молят, защото е било молебен за дъжд.
А то имало дете да се кръщава, тъй че
дядо
владика и деца в Ачларе кръщава.
После
дядо
владика ни помоли да послушаме и прочете се от един свещеник - Протопар, написано на книга, продиктувано от владиката до Царя Бориса Ш.Телеграма, с която му честитят имения ден и му съобщават, че и в с.
Дядо
попа го произведоха в свещенически сан - Протоархиерей - като заслужил.
Държа реч владиката за
дядо
попа и го похвали.
От друга страна
дядо
поп отговаря на началника си, че ще се труди да оправдае кръста, с който го натоварят - като обещава, че ще се бори с вътрешни и външни врагове на църквата.
100.
Централата на Общество „Бяло Братство' - Русе се мести в София
 
- Георги Христов
Четвъртото общо редовно годишно събрание /20 март 1938 г./ започва с отдаване почит на починалия член на Обществото Стоян Русев /
Дядо
Благо/ от София.
101.
Зараждане на идеята за комуна в Арбанаси
 
- Георги Христов
Тогава градината бе наша собственост, а след 1921 година наследниците на
дядо
ми Никола Камбуров: баща ми и двамата ми чичовци я подариха на Братството в Стара Загора.
102.
Пръв опит от ученици на Учителя за комуна в Бургас
 
- Георги Христов
Дядо
ми не ми дава място да си направя яхър и аз я дадох на други хора да я гледат.“ (Писмо от 15.09.1904 г.)
103.
Лозето на Изгрева
 
- Георги Христов
Ето, то премина и си доведе гост да му опита плода.“
Дядо
Ради се почесва по главата и казва: „Ама, Учителю, аз не исках да пророкувам, а само така го казах, защото такава е думата“.
104.
Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) - живот и дело (1864 - 1944)
 
- Филип Филипов
Негов
дядо
по майчина линия е чорбаджи Атанас Георгиев (1805-1865), възрожденски деятел за църковна независимост.
НАГОРЕ