НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
30
резултата в
18
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Раждане на Петър Константинов Дънов - Учителя. Ранно детство
, 11.07.1864 г.
Прибрали добитъка под
крушата
, а жътварите се скупчили под каруцата да се пазят от градушката.
Така класовете се затискат от следващия сноп, че ако завали дъжд или град, да не може да ги очука. Другите селяни гледали как жътварите на дядо поп спрели да жънат по никое време и подреждат снопите на кръстци. Споглеждали се селяните, подсмихвали се и рекли: "Е, нали проговори на попа момчето, дойде време да му вървят по гайдата". Но не минал и час, тъкмо подредили снопите, и небето почерняло от облаци. Задухал силен вятър, започнала буря, пороен дъжд и градушка.
Прибрали добитъка под
крушата
, а жътварите се скупчили под каруцата да се пазят от градушката.
След като спряла градушката, селяните, които преди това се подсмихвали и подигравали, сега били като попарени, а нивите им били очукани до зърно. Нямало в тоя ден по-щастлива майка от Добра. От тоя ден нататък, селяните вече знаели, че Петърчо може да предсказва времето и когато имали нещо да вършат на полето, казвали: "Питайте първо поповото дете". Петър започва да се учи на българско четмо и писмо при баща си в село Николаевка, околия Варненска. Когато бил във второ отделение, сестра му Мария била на 18 години и дошло време да бъде омъжена.
към текста >>
2.
Учителя Петър Дънов издава брошурата Хио-Ели-Мелли-Месаил - Глас Божий. София
, 2.09.1897 г.
Няма вече да приема от ръката ви поношенията - денят на изкуплението за умилостивление и примирение с Бога Отца на всичките векове; ида пак, но не като изкупител, не като жертва за поругание, но като Господ, като вечен цар на всяка Правда, да посетя земята с жезъл железен, да
съкруша
всеки горделив, що се дига, и ще измета и премета всички, що господаруват с неправда.
Ето, Словото Божие, Духът на завета. Радвай се ти, който познаваш Господа и който си познат и разбран от веки. Благословен Господ Бог наш Отец.Ида, говори Господ, направете прав път за царството на Мира, за царството на Правдата. Ето заветното обещание, което е отдавна очаквано; възвестяването на синовете Божии - синовете на вечната Любов, които зова мои братя. Затова, синове человечески, внимавайте на делата си.
Няма вече да приема от ръката ви поношенията - денят на изкуплението за умилостивление и примирение с Бога Отца на всичките векове; ида пак, но не като изкупител, не като жертва за поругание, но като Господ, като вечен цар на всяка Правда, да посетя земята с жезъл железен, да
съкруша
всеки горделив, що се дига, и ще измета и премета всички, що господаруват с неправда.
Няма вече да търпя този род лукав и прелюбодеен, който осквернява и безчести святото Ми име за суетно тщеславие, защото всякой гледа да измами и подкопае живота на ближния си - на своя брат. В кое име се вършат днес всичките беззакония, ако не в Моето? Това ли ще наречете Любов за брата ви, за вашия небесен и благ Отец? Жив съм! Аз ще поям, ще изтребя всяка нечестива душа.
към текста >>
Ето, ще
съкруша
оръжията на народите и оръжията на воюващите, защото Избраний Ми иде да приеме своето наследие.
Осана, Осана, Месаил, Халилуя, Халилуя Ели. Аз съм Бог и няма да се повърна от благите Си намерения. Душата Ми се привърза за Сион; затова Го възлюбих, защото познах, че той ще Ме познае и ще възложи своята надежда и спасение в Мен. И действително, той Ме позна и възвиси гласа си за помощ. Той се уподоби като жена, раждающа о време; и труди се и роди син, когото Бог прие за наследник, понеже той е син, син Негов, когото направи цар на народите.
Ето, ще
съкруша
оръжията на народите и оръжията на воюващите, защото Избраний Ми иде да приеме своето наследие.
Ще го облека в слава и мощ и ще стъпчи и съкруши със силата на Духа си всички, които се противят. Защото истина ви казвам, че войнството небесно ще предхожда пред Него и Той ще предходи пред тях. Той ще бъде непобедим. Ето, ще заповяда и ще стане според желанието на сърцето му, защото правдата Господня обитава в Него. Той е скромен и смирен по сърце, но строг в съд и правда.
към текста >>
Нѣма вече да приема отъ рѫката ви поношенията — денътъ на искуплението за умилостивление и примирение съ Бога Отца на всичкитѣ вѣкове, ида пакъ но не като искупитель, не като жертва за поругание, но като Господъ, като вѣченъ царь на всѣка правда, да посѣтя земята съ жезалъ желѣзенъ, да
съкруша
всѣкъ горделивъ що се дига, и ще измѣта и премета всички що господаруватъ съ неправда.
Радвай се ти който познавашъ Господа и който си познатъ и избранъ отъ вѣки. Благословенъ Господъ Богъ нашъ Отецъ. Ида, говори Господъ, направете правъ пѫть за царството на мира, за царството на правдата. Ето завѣтното обѣщание, което е отдавна очаквано; възвѣстяването на синоветѣ Божии —синовете на вѣчната любовъ които зова мои братя. Затова синове человѣчески внимавайте на дѣлата си.
Нѣма вече да приема отъ рѫката ви поношенията — денътъ на искуплението за умилостивление и примирение съ Бога Отца на всичкитѣ вѣкове, ида пакъ но не като искупитель, не като жертва за поругание, но като Господъ, като вѣченъ царь на всѣка правда, да посѣтя земята съ жезалъ желѣзенъ, да
съкруша
всѣкъ горделивъ що се дига, и ще измѣта и премета всички що господаруватъ съ неправда.
Нѣма вече да търпя този родъ лукавъ и прѣлюбодѣенъ, който осквернява и бѣзчести святото ми име за суетно щеславие, защото всѣкой гледа да измами и подкопае живота на ближния си, — на своя братъ. Въ кое име се вършатъ днесъ всичкитѣ безакония, ако не въ моето — ? Това ли ще наречете любовь за брата ви, за вашия небесенъ и благъ Отецъ? Живъ съмъ. Азъ ще поямъ, ще истребя всѣка нечестива душа.
към текста >>
3.
Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 20 август
, 20.08.1912 г.
Мога да одесеторя и плодоприноса на една
круша
и ябълка.
Почне ли да се безпокои и тревожи, законът не работи. — Могат ли да се предизвикат елементалните духове да творят метали? На това питане г-н Дънов отговори: — Аз мога да направя, щото да одесеторя деятелността на един декар място.
Мога да одесеторя и плодоприноса на една
круша
и ябълка.
А с метали не съм правил опит, защото те не са така пластични и за това се иска много време, а с такова време аз не разполагам. Опит с никакви метали не съм правил. — В любовта няма врагове. Но и ако стане мост на всекиго, тогава пак човек сава лош, защото ще се мисли, че на единия работиш повече, отколкото
към текста >>
4.
Учителя изнася беседата 'Беседа за празника на пролетта'
, 9.03.1914 г.
Който опита ябълката или
крушата
, само той я познава.
Някои може да кажат: "Защо? " - Защото, ако през тук минеше знаменит композитор и дадеше един концерт, мнозинството ще е на работа. Някои от присъстващите ще се възхитят, а за ония, които разбират от музикалното изкуство, ще е един знаменит ден. Понеже поканените на царската сватба не се отзоваха на поканата, то царят каза на слугите си да поканят где кого намерят по улиците (поканените сме ние) и понеже дошлите не са облечени със сватбарски дрехи, то Господарят на сватбата ще им приготви сватбарските дрехи. Най-важният фактор за една душа е възкресението.
Който опита ябълката или
крушата
, само той я познава.
Така е и с възкресението. Всичко, което мислим и чувстваме, не е истинският живот, защото ежедневно се мени. В човека има три неща, които се лъжат и нас излъгват. То са: вкусът, сърцето и интелектът, защото с вкуса се излъгваме да претоварваме стомаха си и си причиняваме страдание; със сърцето си обикваме близките си - някои от които ни причиняват неприятности; интелектът, който ни увлича в едно или друго желание и ни създава тежки главоболия и страдания. Обаче стомахът, душата и духът са реалните, неизменчивите, вечните, защото стомахът приема толкова храна, колкото му е нужна, ако не е вкусът, който да го изнасили.
към текста >>
5.
Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 12 август
, 12.08.1914 г.
Ще вземем например един плод: ябълка,
круша
, слива или череша.
Слънцето идеше през редки бели красиви облаци. В 5 часа сутринта хората в Търново усетили земетресение, което отсетне се оповести в пресата. Приятелите са весели и спокойни. От 5 до 9 часа има бдение по трима.В 10 часа се събрахме в заседателния салон и след като изпяхме „Всяко дихание да хвали Господа", Учителят каза:- Ще ви говоря върху думата „познание". За да може човек да добие качеството да познава нещата, трябва да има ума на един мъдрец.
Ще вземем например един плод: ябълка,
круша
, слива или череша.
На пръв поглед всеки мисли, че има познание за черешата или крушата, или сливата. Но ако ни запитат в какво се състои нашето познаване, едва ли можем да дадем точно съответствуващ отговор на истината, защото, ако вземете сливата, да кажем, ще й се приложи известна киселина, а пък в края същата слива ще намерите, че й е приложена сладчина. Значи в тия три периода имаме диаметрално противоположни неща и следователно ние ще турим една и съща слива в три категории и като че ли ще имаме пред себе си три различни сливи. И ако тая слива един философ я видеше в нейния зародиш със специфичния й вкус, друг я видеше, когато е наедряла, с киселия й вкус, а трети философ я видеше, когато вече е узряла и има приятна сладчина, то питам аз: нямаше ли тия трима философи да започнат да спорят? А между това най-вярното в този спор ще е, че всеки един от тях има пред себе си една трета от същата слива, т.е.
към текста >>
На пръв поглед всеки мисли, че има познание за черешата или
крушата
, или сливата.
В 5 часа сутринта хората в Търново усетили земетресение, което отсетне се оповести в пресата. Приятелите са весели и спокойни. От 5 до 9 часа има бдение по трима.В 10 часа се събрахме в заседателния салон и след като изпяхме „Всяко дихание да хвали Господа", Учителят каза:- Ще ви говоря върху думата „познание". За да може човек да добие качеството да познава нещата, трябва да има ума на един мъдрец. Ще вземем например един плод: ябълка, круша, слива или череша.
На пръв поглед всеки мисли, че има познание за черешата или
крушата
, или сливата.
Но ако ни запитат в какво се състои нашето познаване, едва ли можем да дадем точно съответствуващ отговор на истината, защото, ако вземете сливата, да кажем, ще й се приложи известна киселина, а пък в края същата слива ще намерите, че й е приложена сладчина. Значи в тия три периода имаме диаметрално противоположни неща и следователно ние ще турим една и съща слива в три категории и като че ли ще имаме пред себе си три различни сливи. И ако тая слива един философ я видеше в нейния зародиш със специфичния й вкус, друг я видеше, когато е наедряла, с киселия й вкус, а трети философ я видеше, когато вече е узряла и има приятна сладчина, то питам аз: нямаше ли тия трима философи да започнат да спорят? А между това най-вярното в този спор ще е, че всеки един от тях има пред себе си една трета от същата слива, т.е. те говорят за процеса на един и същ предмет, който минава своето развитие.Следователно ние трябва да разбираме и да знаем основния закон на познаването, т.е.: когато искаме да изследваме един предмет, трябва да намерим двете му крайни точки, неговото начало, зародиша му, и неговото пълно развитие, както и да изследваме вътрешната междина.Във връзка с познаването аз ще ви говоря сега върху първата глава на Битието, което е и битие на човешката душа.
към текста >>
6.
Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 5 август
, 5.08.1915 г.
Представете на едно дете формата на една
круша
или какъв да е плод, то ще се съблазни.
И колкото една форма е по-близо до изразяване на външната страна на истината да я въплъти, толкова тя е по-силна. Доброто и злото или развратът, на който сме изложени, се дължат на формите. Каквато и да е мисъл и каквото и да е желание се проявява в една или друга форма. Вие сте мъже, някои даже възрастни, ще говоря по-прямо как влияят формите.Вземете най-целомъдрения мъж, покажете му хубава жена и той ще се съблазни. Представете на един човек формата на златото, той ще се съблазни.
Представете на едно дете формата на една
круша
или какъв да е плод, то ще се съблазни.
Тия форми съществуват и в астралния свят. Не може да се борите със злото, докато не измените формата, докато не измените течението на нещата. Съвременната архитектура или инженерство дава идеята как може да се отбие известно течение - правят стени и тунели. Всяка сила трябва да мине през известна форма. Вземете безжичния телеграф, отначало енергията трябва да върви през известни форми в пространството.
към текста >>
Когато едно дете желае една
круша
, чрез тази форма то заставя Господ да му я достави.От нашите мисли, доколкото тяхната форма е възвишена и правилна, дотолкова Бог се влияе от тях.
И човека ценим за неговата глава, за неговото лице. Колкото по-правилни черти можем да турим на лицето, толкова по-благоприятно ще влияе то. Тази истина, като я турим на работа, ще създаде прогрес и издигане на света, тя влияе върху него. разбирам влиянието много едностранчиво. Който разбира така, че другите да му се подчиняват, а той да бъде господар, той не разбира закона.
Когато едно дете желае една
круша
, чрез тази форма то заставя Господ да му я достави.От нашите мисли, доколкото тяхната форма е възвишена и правилна, дотолкова Бог се влияе от тях.
Следователно, за да бъдем чути, трябва формите на нашите мисли да бъдат правилни. Понеже двете братства - черното и бялото, разбират този вътрешен закон, създават форми, чрез които влияят на умовете и сърцата ни. В черното братство най-първо си служат, като ви представят красиви образи и постепенно от ден на ден изменят формите. И един ден, например, една красива мома я превръщат на едно куче или котка. Това е лоша форма, в която е скрит един лош дух.
към текста >>
7.
Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'
, 1919 г.
Че той често пада и става, бива в моменти равнодушен към доброто и злото, но върви все напред само с Божия помощ и защото знае, че ни едно от неговите усилия не пропада (фихте) и допринася нещичко за
съкрушаването
на злото.
„Всемирната летопис" си поставя невъзможни цели и се стреми да ги постигне с неразумни средства. Тя търси в мира онова, което в него няма, със безразсъдна самонадеяност. Иска да отстрани царящите в мира страдания и скърби, взаимно неразбиране и вражда със „синархията", единственото идеално устройство на общество, народа и човечеството". Забравя, че човек е активен и култивира в себе си всичките начала на истината, доброто и красотата не по готови форми, а свободно, индивидуално. Наслаждението от процеса на това свободно разкриване на силите си му доставя висше щастие.
Че той често пада и става, бива в моменти равнодушен към доброто и злото, но върви все напред само с Божия помощ и защото знае, че ни едно от неговите усилия не пропада (фихте) и допринася нещичко за
съкрушаването
на злото.
Освен това отделната личност (микрокосмоса), в която се отражава микрокосмоса, не изчерпва и не запълва живота на обществото, защото последното не е агрегат на отделни единици, а живо цяло.' Капиталните статии във „Всемирна летопис" са резултат от творческата игра на фантазията, която по научна канава създава цветисти модели. „Всемирната летопис" в подобни капитални статии свидетелствува за „мъчното и непосредственото общение с обитателите на невидимия мир". Можеме ли да подкрепиме „Всемирна летопис", като знаем, че всички видения са или лъжа, или визионерство, или двойно зрение, или полусъзнателно действие? След разкритията на проф.
към текста >>
8.
Учителя изнася лекцията 'Високият идеал' пред Общия окултен клас
, 11.09.1923 г.
Може да ти коства живота, за да го вземеш, но ако ти се качиш и го откъснеш, Природата ще каже: „Смело е това дете, взема най-хубавото.“ Но ако туй дете погледне нагоре и каже: „Кой ще се качва сега“, след туй погледне долу да види дали не е паднала една
круша
и после посегне от близките клони да си вземе, тя казва: „Това е едно от забравените деца, от него човек няма да стане.“ Сега, забележете всички, Природата гледа само на вашите вътрешни стремежи.
И знаете ли какви отлични изпити прави? За да изпита какво се крие вътре в гънките на вашата душа, какво се крие в гънките на вашия ум, в сърцето ви, за да види туй, което вие сте скрили, за да разбере какви пориви имате и какво може да стане от вас, Природата създава в градината си най-прекрасни плодни дървета и ги окичва с плодове от разни качества. Ще те пусне в тази градина и ще внимава кой плод ще вземеш. Ако имаш висок идеал и намериш най-хубавия плод, тя ще каже: „Ето едно мое умно дете.“ И веднага ще отбележи в своята книга: „От теб човек може да стане.“ Но домързи ли те да се качиш горе, тя има друго мнение за теб. Сега, тоя плод на дървото трябва да е най-добрият.
Може да ти коства живота, за да го вземеш, но ако ти се качиш и го откъснеш, Природата ще каже: „Смело е това дете, взема най-хубавото.“ Но ако туй дете погледне нагоре и каже: „Кой ще се качва сега“, след туй погледне долу да види дали не е паднала една
круша
и после посегне от близките клони да си вземе, тя казва: „Това е едно от забравените деца, от него човек няма да стане.“ Сега, забележете всички, Природата гледа само на вашите вътрешни стремежи.
Тя само констатира фактите, само ги наблюдава, и според това, което вижда, така и бележи. Следователно, ако тя е отбелязала най-хубавото за вас, причина за тази бележка сте вие. И ако тя е хроникирала нещо, което не ви препоръчва добре, причина сте пак вие. Тя не е турила нито повече, нито по-малко. Тя е отбелязала просто факта и от този факт тя изважда своите заключения.
към текста >>
По един грозд, по една
круша
, по една ябълка, по едно парче хляб – и ще си приказваме сладко, както в „Сладко,медено“.
И тогава ще взема по един грозд и ще го дам в ръката ви. Вашите паници са вашите ръце. Хляба ще го разчупя и ще ви дам по едно парче. Тъй ще ви угостя. Разбирате ли?
По един грозд, по една
круша
, по една ябълка, по едно парче хляб – и ще си приказваме сладко, както в „Сладко,медено“.
И мърдане няма да има, нито търкане на вилици... Без шум ще мине. И кърпи няма да ви дам. Защо? Знаете ли, няма да ви дам кърпи. Щом си изцапате ръцете, ще ви заведа при най-хубавата си чешма, ще ви кажа: измийте се тук, извадете си вашите кърпи и се избършете. Туй е един идеал на съзнателния живот.
към текста >>
9.
Учителя говори пред братска среща на ръководителите - София, 1 септември
, 1.09.1924 г.
Защо един човек повече обича ябълката, друг -
крушата
?
Виждате, тоя брат колко е бил утеснен - колко се е повдигнал, та пише това! И вас като ви поставят на тясно, ще се повдигнете.Не се смущавайте от някоя Балтова, от някой Савов, или от друга някоя сестра. Питам ви: Защо вашата дъщеря, вашият син, се е оженила за оня, когото не обичате вие? Религиозните хора са още повече своенравни. Ние знаем закона.
Защо един човек повече обича ябълката, друг -
крушата
?
Един - повече водата, друг - повече винцето? Един - хляба, друг - месцето и т. н.? Виното е било първоначално сладко, но човека го направил кисело. Да обикнем винцето повече, то е почнало от 3000 години. Оттогава са почнали да го обичат и сега се опиват.Ожените се, жена ви постепенно вкисва соковете ви и ставате кисели.
към текста >>
10.
Беседа на Учителя пред ръководителите. Събора в Търново, 1925 г. Втори ден - 24 август.
, 24.08.1925 г.
Да допуснем, че имам желание да ви дам една
круша
.
Тогава, от вас търпение, а от мене вярата. Аз търпение не мога да ви дам, но вяра мога да ви дам. Ако питате: „Кога ще бъде това? ", вие сте нетърпелив човек. Ти няма да туриш в ума си тази мисъл дали сега ще бъде или след един милион години, защото един милион години може да се събере в една минута.
Да допуснем, че имам желание да ви дам една
круша
.
Но вие ме нахуквате и аз скривам крушата. Повтарям да ви я дам, на вие пак ме нахуквате и аз пак я скривам. Значи, за да получите крушата не хукайте. Вие сте причина задето не ви давам крушата. Благост и търпение трябва да имате.
към текста >>
Но вие ме нахуквате и аз скривам
крушата
.
Аз търпение не мога да ви дам, но вяра мога да ви дам. Ако питате: „Кога ще бъде това? ", вие сте нетърпелив човек. Ти няма да туриш в ума си тази мисъл дали сега ще бъде или след един милион години, защото един милион години може да се събере в една минута. Да допуснем, че имам желание да ви дам една круша.
Но вие ме нахуквате и аз скривам
крушата
.
Повтарям да ви я дам, на вие пак ме нахуквате и аз пак я скривам. Значи, за да получите крушата не хукайте. Вие сте причина задето не ви давам крушата. Благост и търпение трябва да имате. Не трябва да ми напомняте постоянно за крушата защото, ако ми напомняте за нея, аз ще я туря в торбата.Всяко благо носи първия ден.
към текста >>
Значи, за да получите
крушата
не хукайте.
", вие сте нетърпелив човек. Ти няма да туриш в ума си тази мисъл дали сега ще бъде или след един милион години, защото един милион години може да се събере в една минута. Да допуснем, че имам желание да ви дам една круша. Но вие ме нахуквате и аз скривам крушата. Повтарям да ви я дам, на вие пак ме нахуквате и аз пак я скривам.
Значи, за да получите
крушата
не хукайте.
Вие сте причина задето не ви давам крушата. Благост и търпение трябва да имате. Не трябва да ми напомняте постоянно за крушата защото, ако ми напомняте за нея, аз ще я туря в торбата.Всяко благо носи първия ден. Но дните в небето не се броят както на земята. Всеки ден носи едно велико благо.
към текста >>
Вие сте причина задето не ви давам
крушата
.
Ти няма да туриш в ума си тази мисъл дали сега ще бъде или след един милион години, защото един милион години може да се събере в една минута. Да допуснем, че имам желание да ви дам една круша. Но вие ме нахуквате и аз скривам крушата. Повтарям да ви я дам, на вие пак ме нахуквате и аз пак я скривам. Значи, за да получите крушата не хукайте.
Вие сте причина задето не ви давам
крушата
.
Благост и търпение трябва да имате. Не трябва да ми напомняте постоянно за крушата защото, ако ми напомняте за нея, аз ще я туря в торбата.Всяко благо носи първия ден. Но дните в небето не се броят както на земята. Всеки ден носи едно велико благо. Аз бих желал да ви кажа, че всеки от вас да имате тази мисъл - днешният ден изгря заради мен, днес почувствувах какво значи човек да бъде роден от Божествения Дух.
към текста >>
Не трябва да ми напомняте постоянно за
крушата
защото, ако ми напомняте за нея, аз ще я туря в торбата.Всяко благо носи първия ден.
Но вие ме нахуквате и аз скривам крушата. Повтарям да ви я дам, на вие пак ме нахуквате и аз пак я скривам. Значи, за да получите крушата не хукайте. Вие сте причина задето не ви давам крушата. Благост и търпение трябва да имате.
Не трябва да ми напомняте постоянно за
крушата
защото, ако ми напомняте за нея, аз ще я туря в торбата.Всяко благо носи първия ден.
Но дните в небето не се броят както на земята. Всеки ден носи едно велико благо. Аз бих желал да ви кажа, че всеки от вас да имате тази мисъл - днешният ден изгря заради мен, днес почувствувах какво значи човек да бъде роден от Божествения Дух. В този събор аз бих желал да изгрее вашия ден. Това е първото нещо.
към текста >>
Второ е да ви се даде
крушата
, но за тая цел трябва да имате търпение.
Но дните в небето не се броят както на земята. Всеки ден носи едно велико благо. Аз бих желал да ви кажа, че всеки от вас да имате тази мисъл - днешният ден изгря заради мен, днес почувствувах какво значи човек да бъде роден от Божествения Дух. В този събор аз бих желал да изгрее вашия ден. Това е първото нещо.
Второ е да ви се даде
крушата
, но за тая цел трябва да имате търпение.
Вярата ще дойде, а пък малкото нетърпение, което човек може да прояви, може да стане причина това благо да не ви се даде. Нетърпеливия човек е човек със слаба вяра и със слаба любов. Търпението показва отношението на нашата любов.Ето ви един ключ, това е ключът. Вие ще го турите у 100 ключалки, но трябва да знаете, че този ключ може да отвори само една ключалка. Може да опитате и всички ключалки и да намерите тази ключалка.
към текста >>
11.
Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - 30 април, Ел Шадай
, 30.04.1926 г.
Славей и кадънка из цъфналите грани на дряна и трънката, на глога и дивата
круша
, леко припяват всред пролетната омая, подскачат с тъничките си грациозни крачка и се радват с целия мир.Врабче, черногръдесто, юнашко врабче, потапя клюн из водата, що от чешмата тече и жадно, жадно водица пие.
Черният бръмбар в атлазен фрак, опнал гащи - на важно свиждане отива - важна аудиенция. Гущер дългоопашат, с костюм обшит със сребристо зелени галуни [галун - ширит] примигва срещу слънцето - дрехата си пъстра на света да покаже, или просто чака своята възлюблена - гущерица млада, накичена като него. Множество птички на свой глас пълнят въздуха с весел чирик. Ето, на тънко клонче, кос се люлей и тъжна, и сладка песен той пей. От нежно гърлце той свилени струни опнал и пее ли, пей.
Славей и кадънка из цъфналите грани на дряна и трънката, на глога и дивата
круша
, леко припяват всред пролетната омая, подскачат с тъничките си грациозни крачка и се радват с целия мир.Врабче, черногръдесто, юнашко врабче, потапя клюн из водата, що от чешмата тече и жадно, жадно водица пие.
Потапя кпювчица, повдигне главица нагоре, глътне, пак се навежда и - после литва.Наблизо овчар разположил рудо стадо. Грамадни псета от беда го пазят и към нас въртят рунтави опашки за някой къшей. Овците са натежали от вълна. Някъде те са я вече погубили на фъндъци по драките. Скоро ножицата ще играе и видиш - отънели те, а чувала на стопанина пълен с мека вълница за здрава абица.Овчарят - с овчедушен израз, посвирва на кавала си лека, игрива песенчица.
към текста >>
12.
Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - 6 май, Гергьовден, петък
, 6.05.1926 г.
В торбичката ми само уломъче хлебец и една големичка зряла
круша
, сочна, сочна...Зная, че нашите тръгват от „Изгрева”, през Симеоново, но понеже живея в града по ми е отръки да мина през Драгалевци, та макар че пътят както на всички ни се струва, едва ли не е двойно по-дълъг.
”Сега, почивайки си у дома, записвам тази прясна случка от близките дни, а ще запиша още една и тогава чак ще сложа глава на възглавницата.Ето и другото: Из долините на живота, много скърб; ще ти изтекат очите от сълзи, ако речеш да се вайкаш за всичко. Лесно ли се взима гимназиално образование и то с голи работни ръце... Лесно ли? Има сълзи и сълзи. Някои престават да течат при хубава гледка, при зрял плод, при сладка дума, но някои не, никак не престават от нищо. Нито нощта ги успокоява, нито утрото ги разведрява.Така тръгвам към Витоша.
В торбичката ми само уломъче хлебец и една големичка зряла
круша
, сочна, сочна...Зная, че нашите тръгват от „Изгрева”, през Симеоново, но понеже живея в града по ми е отръки да мина през Драгалевци, та макар че пътят както на всички ни се струва, едва ли не е двойно по-дълъг.
Небето се нахмурило и то като мене. Неговите сълзи - росен дъждец и моите сълзи, стават много сълзи. Дъждът не смогна да омие лицето ми... А нозете ми като добро конче ме носят, носят. Осъмвам към селото. Тоз път извих над монастиря, оставих стръмните „Зеленка” и „Вади душа”.
към текста >>
Съединих тия два образа - синята емайлирана чашка с жълти и червени цветица и малкото уломъче хляб и
круша
.
за живота в душа скрити за бъдни добрини,за благи плодове, за светли дни, за светли дни, за светли дни, дни, дни, дни! ”Сега мога да си лягам.
Съединих тия два образа - синята емайлирана чашка с жълти и червени цветица и малкото уломъче хляб и
круша
.
Първият път той рече: „Аз пих! ”, а когато го поканиха с обяд той отвърна:„Аз се нахраних! ”. Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.17.
към текста >>
13.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Празникът на Будителите
, 1.11.1927 г.
Сам Той яде хляб и мека
круша
.
Неволно, устните ми шепнеха жарка молитва: „Господи, Боже наш, искам да служа на Тебе, комуто служи и Учителя”.На групи, на групи слизаме из кичестата гора. Разно обагрените ни облекла, всред тая зеленина приличат на красиви пъстрошарни цветя.Слънцето тъй много напече, тъй много ни сгорещи, че трябваше бързо да се преоблечем. Ел Шедар ни приюти с горещ чай и закуски до насита.Какво щастие! Но как стана тъй, че седнах на трапезата до Учителя! От всичко що му слагаха, той раздаваше, раздаваше.
Сам Той яде хляб и мека
круша
.
А пък ние, бързо и с радост унищожавахме даровете, които неговата мила щедра ръка ни раздаваше. Но още по-чудното е това, че тази щастлива круша бе моята донесена круша и тази негова бяла питичка беше моята питичка. Нищо друго не яде той, нищо друго! Как ме погледна само! Сякаш някакъв мълчалив завет ми даде.
към текста >>
Но още по-чудното е това, че тази щастлива
круша
бе моята донесена
круша
и тази негова бяла питичка беше моята питичка.
Ел Шедар ни приюти с горещ чай и закуски до насита.Какво щастие! Но как стана тъй, че седнах на трапезата до Учителя! От всичко що му слагаха, той раздаваше, раздаваше. Сам Той яде хляб и мека круша. А пък ние, бързо и с радост унищожавахме даровете, които неговата мила щедра ръка ни раздаваше.
Но още по-чудното е това, че тази щастлива
круша
бе моята донесена
круша
и тази негова бяла питичка беше моята питичка.
Нищо друго не яде той, нищо друго! Как ме погледна само! Сякаш някакъв мълчалив завет ми даде. Нещо велико радостно парна сърцето ми, че заедно със залците поглъщах и щастливите си сълзи. Да, днес е „Празникът на Будителите”.Ето ме вече в стаята си, прибрала морните си сгорещени нозе под топла завивка.
към текста >>
14.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 10 август
, 10.08.1932 г.
Стара, гнила
круша
, не я продавай, нито я препоръчвай, но посади я!
Дрехата ви да бъде без дупки, без копчета и без панделки, без шевна машина - такава дреха ви давам. Щом постъпвате добре, тя се закопчава; и обратно - тя се разтваря. Тези... Зацапването, когато не разбираш - тя е една външна обстановка от самото битие. Онова вътрешно стремление в човека да се освободи - това е чистотата в него.
Стара, гнила
круша
, не я продавай, нито я препоръчвай, но посади я!
Всички лоши мисли, които идат ... Туй, за което мислиш добро или лоши мисли, ти ги храниш и им даваш ход. Мисли за доброто! Само пътят на истината уяснява пътя на знанието и пътя на живота. Изгревът - Том 17
към текста >>
15.
Учителя с група ученици на тридневна екскурзия до Рила - вр. Мусала. 9 септември
, 9.09.1935 г.
Ето защо, когато възприемаме въздуха, водата, ябълката,
крушата
, хляба и пр., когато наблюдаваме звездите, камъните, цветята и пр., трябва да се свържем с онова, на което те са проводник.
Бог е Любов. Вие познавате сега живота, а чрез живота се изявява любовта. От звездите, от слънцето, от плодовете иде Божията Любов. Любовта е зад въздуха, зад водата, зад крушите, ябълките, зад хляба и пр. И затова всяка форма, която срещаме, нека да ни бъде като съединителна връзка, чрез която да се свържем с онова, което е зад тази форма, а именно с любовта на Бога, с Бога.
Ето защо, когато възприемаме въздуха, водата, ябълката,
крушата
, хляба и пр., когато наблюдаваме звездите, камъните, цветята и пр., трябва да се свържем с онова, на което те са проводник.
И ако при яденето на ябълките, крушите, хляба и пр. ние направим връзка с любовта, с Бога, тогава сме яли добре. Това е доброто ядене. И ако при дишането ние се докоснем и приемем любовта, която е зад въздуха, тогава ние сме дишали добре. И ако при гледането на камъните, цветята, планините, звездите и пр.
към текста >>
16.
Учителя с група ученици на тридневна екскурзия до Рила - вр. Мусала. 10 септември
, 10.09.1935 г.
Ето защо, когато възприемаме въздуха, водата, ябълката,
крушата
, хляба и пр., когато наблюдаваме звездите, камъните, цветята и пр., трябва да се свържем с онова, на което те са проводник.
Бог е Любов. Вие познавате сега живота, а чрез живота се изявява любовта. От звездите, от слънцето, от плодовете иде Божията Любов. Любовта е зад въздуха, зад водата, зад крушите, ябълките, зад хляба и пр. И затова всяка форма, която срещаме, нека да ни бъде като съединителна връзка, чрез която да се свържем с онова, което е зад тази форма, а именно с любовта на Бога, с Бога.
Ето защо, когато възприемаме въздуха, водата, ябълката,
крушата
, хляба и пр., когато наблюдаваме звездите, камъните, цветята и пр., трябва да се свържем с онова, на което те са проводник.
И ако при яденето на ябълките, крушите, хляба и пр. ние направим връзка с любовта, с Бога, тогава сме яли добре. Това е доброто ядене. И ако при дишането ние се докоснем и приемем любовта, която е зад въздуха, тогава ние сме дишали добре. И ако при гледането на камъните, цветята, планините, звездите и пр.
към текста >>
17.
Учителя с група ученици на тридневна екскурзия до Рила - вр. Мусала. 11 септември
, 11.09.1935 г.
Ето защо, когато възприемаме въздуха, водата, ябълката,
крушата
, хляба и пр., когато наблюдаваме звездите, камъните, цветята и пр., трябва да се свържем с онова, на което те са проводник.
Бог е Любов. Вие познавате сега живота, а чрез живота се изявява любовта. От звездите, от слънцето, от плодовете иде Божията Любов. Любовта е зад въздуха, зад водата, зад крушите, ябълките, зад хляба и пр. И затова всяка форма, която срещаме, нека да ни бъде като съединителна връзка, чрез която да се свържем с онова, което е зад тази форма, а именно с любовта на Бога, с Бога.
Ето защо, когато възприемаме въздуха, водата, ябълката,
крушата
, хляба и пр., когато наблюдаваме звездите, камъните, цветята и пр., трябва да се свържем с онова, на което те са проводник.
И ако при яденето на ябълките, крушите, хляба и пр. ние направим връзка с любовта, с Бога, тогава сме яли добре. Това е доброто ядене. И ако при дишането ние се докоснем и приемем любовта, която е зад въздуха, тогава ние сме дишали добре. И ако при гледането на камъните, цветята, планините, звездите и пр.
към текста >>
18.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, № 2
, 08.09.1898 г.
И сега с Волята Му аз съм щастлив в това, че ме крепи и [не]
съкрушава
сърцето ми.
Гледайте постоянно да сте в пост и молитва, във всичко ще имате благополучен край. В това се съдържа всичко напредничаво. Амин. Весели бъдете в сърцата си. Сбогом.” Касателно за мене и положението ми – все е същото. С разлика, че откакто съм се завърнал от Вас, аз добих нов мир в мен и оставих се съвсем на Бога, а не както напред.
И сега с Волята Му аз съм щастлив в това, че ме крепи и [не]
съкрушава
сърцето ми.
Поздравлявам те. Поздравява те и Тодор и с Божията воля ще очакваме да ни явиш нещо важно. Твой в Христа Господа: П. Киров Съобщи, моля, съдържанието на сеансите и на г-на д-р Мирковича7. Същий
към текста >>
НАГОРЕ