НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
14
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
14
:
430
резултата в
99
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Слушайте Го! (Слушайте Го! Дай свобода!)
,
УС
, София, 22.10.1933г.,
Щом Бог е в мене,
свободата
е в туй, че мога да Му заповядвам, мога да Го ограничавам и щом Го ограничавам, Той ще се смири и Той нищо не може да каже.
Когато Бог живее в нас, Бог е вътре, а ние сме вън. Тъй щото, когато Бог живее вътре, ти си отвънка, когато ти живееш в Бога, Той е отвънка. Защото в света и всичкото нещастие във вашия живот, доколкото аз съм изследвал живота, произлиза от две противоречия, които съществуват. Щом Бог живее вътре в мене, аз мога да Го огранича. Аз мога да Му заповядам, в мене е Той.
Щом Бог е в мене,
свободата
е в туй, че мога да Му заповядвам, мога да Го ограничавам и щом Го ограничавам, Той ще се смири и Той нищо не може да каже.
Той ми казва нещо и аз казвам, че не е така. „Ти ще ме слушаш, аз каквото кажа, така ще бъде.“ Ти Му заповядваш и Той казва: „Да бъде твоята воля.“ Но щом ти Го ограничаваш отвътре, а понеже Той е отвънка, Той там е свободен и тогава ти си в зависимост и Той те стегне оттам, отвън. Ти Го стягаш отвътре, Той толкова повече те стяга отвън. Тогава не ти вървят работите, нещастие след нещастие. Но дойдеш ли отвътре до съзнанието и кажеш: „Не правя добре!
към беседата >>
Най-първо ще дадеш абсолютна
свобода
на себе си и на Господа.
Ти Го стягаш отвътре, Той толкова повече те стяга отвън. Тогава не ти вървят работите, нещастие след нещастие. Но дойдеш ли отвътре до съзнанието и кажеш: „Не правя добре! “ и почваш да се отпущаш отвътре, тогава и отвън се пооправя положението. Туй правило трябва да го знаете, ако искате да ви вървят работите.
Най-първо ще дадеш абсолютна
свобода
на себе си и на Господа.
Ще кажеш: „Господи, прави това, което Ти е угодно! “ И той ще направи тъй. Тогава и отвънка ще се промени положението за тебе. Съответствие има. Туй трябва да го пазите.
към беседата >>
Щом дадеш
свобода
отвънка, светиите всички ще дойдат вътре.
Тогава и отвънка ще се промени положението за тебе. Съответствие има. Туй трябва да го пазите. Не го ли пазите това, никакъв морал, никаква философия, никакви ангели не могат да ви помогнат. Защото ангелите и светиите все са отвънка.
Щом дадеш
свобода
отвънка, светиите всички ще дойдат вътре.
Ти като дадеш в себе си свобода на Бога, и Той в Себе Си ще ти даде свобода. За да дадеш свобода на Бога, трябва да Го обичаш. Значи да имаш пълно доверие в Него! А вие мислите, че като Му дадете пълна власт, ще ви дойде някоя беля на главата. Това е първото правило.
към беседата >>
Ти като дадеш в себе си
свобода
на Бога, и Той в Себе Си ще ти даде
свобода
.
Съответствие има. Туй трябва да го пазите. Не го ли пазите това, никакъв морал, никаква философия, никакви ангели не могат да ви помогнат. Защото ангелите и светиите все са отвънка. Щом дадеш свобода отвънка, светиите всички ще дойдат вътре.
Ти като дадеш в себе си
свобода
на Бога, и Той в Себе Си ще ти даде
свобода
.
За да дадеш свобода на Бога, трябва да Го обичаш. Значи да имаш пълно доверие в Него! А вие мислите, че като Му дадете пълна власт, ще ви дойде някоя беля на главата. Това е първото правило. Като дойде Бог, не трябва да се тревожиш.
към беседата >>
За да дадеш
свобода
на Бога, трябва да Го обичаш.
Туй трябва да го пазите. Не го ли пазите това, никакъв морал, никаква философия, никакви ангели не могат да ви помогнат. Защото ангелите и светиите все са отвънка. Щом дадеш свобода отвънка, светиите всички ще дойдат вътре. Ти като дадеш в себе си свобода на Бога, и Той в Себе Си ще ти даде свобода.
За да дадеш
свобода
на Бога, трябва да Го обичаш.
Значи да имаш пълно доверие в Него! А вие мислите, че като Му дадете пълна власт, ще ви дойде някоя беля на главата. Това е първото правило. Като дойде Бог, не трябва да се тревожиш. Преди няколко дни ме пита един, според това правило, като дадеш свобода отвътре, може да дойде дяволът и да почне да те притеснява, какво ще правиш с дявола?
към беседата >>
Преди няколко дни ме пита един, според това правило, като дадеш
свобода
отвътре, може да дойде дяволът и да почне да те притеснява, какво ще правиш с дявола?
За да дадеш свобода на Бога, трябва да Го обичаш. Значи да имаш пълно доверие в Него! А вие мислите, че като Му дадете пълна власт, ще ви дойде някоя беля на главата. Това е първото правило. Като дойде Бог, не трябва да се тревожиш.
Преди няколко дни ме пита един, според това правило, като дадеш
свобода
отвътре, може да дойде дяволът и да почне да те притеснява, какво ще правиш с дявола?
Казвам: Щом дадеш свобода на Бога, Той ще те управлява, а Той е всесилен, тогава кой дявол може да те притеснява? Кой е дяволът? Дяволът е същество, което ограничава, притеснява Бога отвътре и затова Бог притеснява дявола отвънка. Ще кажеш: „Господи, Ти създаде този дявол, кажи му да излезе.“ И тогава, когато дойде дяволът да те притеснява, Господ ще го стисне отвънка. Знаете ли Бог как стиска?
към беседата >>
Казвам: Щом дадеш
свобода
на Бога, Той ще те управлява, а Той е всесилен, тогава кой дявол може да те притеснява?
Значи да имаш пълно доверие в Него! А вие мислите, че като Му дадете пълна власт, ще ви дойде някоя беля на главата. Това е първото правило. Като дойде Бог, не трябва да се тревожиш. Преди няколко дни ме пита един, според това правило, като дадеш свобода отвътре, може да дойде дяволът и да почне да те притеснява, какво ще правиш с дявола?
Казвам: Щом дадеш
свобода
на Бога, Той ще те управлява, а Той е всесилен, тогава кой дявол може да те притеснява?
Кой е дяволът? Дяволът е същество, което ограничава, притеснява Бога отвътре и затова Бог притеснява дявола отвънка. Ще кажеш: „Господи, Ти създаде този дявол, кажи му да излезе.“ И тогава, когато дойде дяволът да те притеснява, Господ ще го стисне отвънка. Знаете ли Бог как стиска? Като стискаше дяволът апостол Павел, онзи трън в петата какво беше?
към беседата >>
Три пъти се моли Павел на Господа и пак му каза Господ: „Достатъчна ти е Моята благост.“ Бог искаше да каже: „Ти няма какво да се безпокоиш с твоите трънчета.“ Ти дай
свобода
на Господа и ти като Му дадеш
свобода
, Той казва: „Аз ще се разправя с твоите търнаци.“ Апостол Павел беше много голям патриот, ходеше да гони християните.
Кой е дяволът? Дяволът е същество, което ограничава, притеснява Бога отвътре и затова Бог притеснява дявола отвънка. Ще кажеш: „Господи, Ти създаде този дявол, кажи му да излезе.“ И тогава, когато дойде дяволът да те притеснява, Господ ще го стисне отвънка. Знаете ли Бог как стиска? Като стискаше дяволът апостол Павел, онзи трън в петата какво беше?
Три пъти се моли Павел на Господа и пак му каза Господ: „Достатъчна ти е Моята благост.“ Бог искаше да каже: „Ти няма какво да се безпокоиш с твоите трънчета.“ Ти дай
свобода
на Господа и ти като Му дадеш
свобода
, Той казва: „Аз ще се разправя с твоите търнаци.“ Апостол Павел беше много голям патриот, ходеше да гони християните.
Казва Господ тогава: „Когато ти си слаб, Аз съм силен и когато ти си силен, Аз съм слаб.“ Сега, туй е правилото. Вътре Бог да бъде силен, отвънка ти да бъдеш силен. Защото, ако отвънка си силен, отвътре ще бъдеш слаб. Или казано другояче, Христос казва: „Отец пребъдва в Мене и Аз пребъдвам в Отца.“ Ако Бог пребъдва в мене, Бог ще бъде силен в мене.
към беседата >>
Но като Му дадеш
свобода
в тебе, веднага ще избелееш.
Значи искаш да кажеш: „Аз дишам добре.“ На такъв човек ще му препоръчам да диша, да пие топла вода, да се поизпоти малко. Да бъде естествен. И като стане Господ в него свободен, ще стане червен като ябълка. Ама, почернял си. Да, почернял си, защото в тебе няма място за Господа.
Но като Му дадеш
свобода
в тебе, веднага ще избелееш.
Е, остарял си. Защо? Не даваш свобода на Господа. Пак същият закон е. Изгубиш силата си. Защо? Не даваш свобода на Господа.
към беседата >>
Не даваш
свобода
на Господа.
И като стане Господ в него свободен, ще стане червен като ябълка. Ама, почернял си. Да, почернял си, защото в тебе няма място за Господа. Но като Му дадеш свобода в тебе, веднага ще избелееш. Е, остарял си. Защо?
Не даваш
свобода
на Господа.
Пак същият закон е. Изгубиш силата си. Защо? Не даваш свобода на Господа. Дай свобода на Господа! Ще дам свобода на Господа и ще се подмладя!
към беседата >>
Не даваш
свобода
на Господа.
Но като Му дадеш свобода в тебе, веднага ще избелееш. Е, остарял си. Защо? Не даваш свобода на Господа. Пак същият закон е. Изгубиш силата си. Защо?
Не даваш
свобода
на Господа.
Дай свобода на Господа! Ще дам свобода на Господа и ще се подмладя! Нищо повече! Тайната на живота е там. Ама, как?
към беседата >>
Дай
свобода
на Господа!
Е, остарял си. Защо? Не даваш свобода на Господа. Пак същият закон е. Изгубиш силата си. Защо? Не даваш свобода на Господа.
Дай
свобода
на Господа!
Ще дам свобода на Господа и ще се подмладя! Нищо повече! Тайната на живота е там. Ама, как? Най-първо, научи се да дадеш свобода на Господа!
към беседата >>
Ще дам
свобода
на Господа и ще се подмладя!
Не даваш свобода на Господа. Пак същият закон е. Изгубиш силата си. Защо? Не даваш свобода на Господа. Дай свобода на Господа!
Ще дам
свобода
на Господа и ще се подмладя!
Нищо повече! Тайната на живота е там. Ама, как? Най-първо, научи се да дадеш свобода на Господа! Поразсърдил си се, някой път си недоволен от нещо, искаш да покажеш, че си силен.
към беседата >>
Най-първо, научи се да дадеш
свобода
на Господа!
Дай свобода на Господа! Ще дам свобода на Господа и ще се подмладя! Нищо повече! Тайната на живота е там. Ама, как?
Най-първо, научи се да дадеш
свобода
на Господа!
Поразсърдил си се, някой път си недоволен от нещо, искаш да покажеш, че си силен. Ако онзи човек, който те е онеправдал, е 10 пъти по-силен от тебе, какво ще правиш? Ама, ти може да говориш за него, че той това, онова. Питам: Какво се ползуваш, ако говориш лошо за другите хора? Нищо няма да говориш за другите, но ще кажеш: „Господи, тази работа е Твоя, оправи я както Ти искаш.“ А пък ти си бъди спокоен отвътре.
към беседата >>
Ще дадеш в себе си
свобода
на Господа и няма да се тревожиш, че си беден, гол, бос, че гладен ще умреш, че хората говорят лошо за тебе.
И Христос казва: „Ако Ме любите, отвътре да Ме любите! Тогава Аз и Отца Ми ще дойдем и ще направим жилище във вас. И Аз ще ви се изявя.“ Много пъти ние цитираме този стих: „Ако Ме любите“. Кой може да люби Господа?
Ще дадеш в себе си
свобода
на Господа и няма да се тревожиш, че си беден, гол, бос, че гладен ще умреш, че хората говорят лошо за тебе.
Ще оставиш всички тия неща, те са празни работи. Нека си духа вятърът колкото си иска, нека си седи сиромашията, нека говорят хората. Че някой говорил лошо за тебе – нека говори. Ама ходя бос, ама вятър духа – какво лошо има в това? Нека дойде вятърът.
към беседата >>
Но да дадем
свобода
на Господа да управлява във всички работи – да работи вътре в нас!
Тъй ще бъде, но ако ти си Го стягал Господа в този свят, аз отсега зная всичко, какво ще бъде на онзи свят. Аз гледам в този свят какво правят хората. Като погледна на някой дом, виждам как живеят и казвам: Вие стягате Господа в себе си, но и вас ще ви стегнат. Много вярно е това правило и в него няма изключения. Да оправим този свят не значи да оправим нашите работи. Не.
Но да дадем
свобода
на Господа да управлява във всички работи – да работи вътре в нас!
Каквото Господ направи в нас, всичко ще бъде добро. И талантливи ще бъдем, и каквото поискаме, всичко ще стане. Това, което Господ направи, никой друг няма да го направи. Това е Словото за днес: Дайте свобода на Господа в своята душа! И когато почва да ви говори Той отвътре, слушайте Го!
към беседата >>
Това е Словото за днес: Дайте
свобода
на Господа в своята душа!
Да оправим този свят не значи да оправим нашите работи. Не. Но да дадем свобода на Господа да управлява във всички работи – да работи вътре в нас! Каквото Господ направи в нас, всичко ще бъде добро. И талантливи ще бъдем, и каквото поискаме, всичко ще стане. Това, което Господ направи, никой друг няма да го направи.
Това е Словото за днес: Дайте
свобода
на Господа в своята душа!
И когато почва да ви говори Той отвътре, слушайте Го! А отвънка вие приемайте и прилагайте. Отвътре Господ да действува. Това е правилният израз на живота. Това е новото учение.
към беседата >>
2.
За да благовествам
,
НБ
, София, 29.10.1933г.,
Без душа светът няма да има
свобода
и простор, а без дух никакво творчество няма да има в природата.
Това са Божествени качества, които отличават човека. Понякога сърцето на човека може да се окаля малко, то е друг въпрос, но сърцето представя цял свят. Без сърце човек не може да има чувствителност, не може да има радостни преживявания. Ако няма ум, той не може да възприема външната, физическата светлина. Без ум целият свят ще бъде тъмнина.
Без душа светът няма да има
свобода
и простор, а без дух никакво творчество няма да има в природата.
Когато говоря за духа, аз разбирам творчеството; когато говоря за душата, разбирам простора; когато говоря за ума, разбирам светлината, която произтича; а когато говоря за сърцето, разбирам всички ония блага, които човек може да изпита. Човек има право да се стреми към тях, но трябва да бъде много внимателен. Сега пак ще се върна към щастливите числа. Човек сам може да си определя какво може да му се случи през деня. За тази цел той може да прави малки психологически опити.
към беседата >>
Това е
свобода
.
Някой път обичам свързаните работи, някой път обичам развързаните. Кога обичам развързаните работи? Когато кофата е извадила вода от кладенеца. Вземи си тогава кофата под мишница, вземи си и въженцето и си върви. Но като дойдеш до друг кладенец, отдето искаш да извадиш вода, пак ще свържеш кофата за въженцето и ще я пуснеш в кладенеца.
Това е
свобода
.
Следователно ще се развързваш, когато излизаш вън от кладенеца, а ще се завързваш, когато слизаш в кладенеца да вадиш вода. Никога не ставайте въже на кладенец, всеки да ви върти, да ви връзва и завързва. Когато отивате да вадите вода от кладенеца, всеки трябва да си носи свое въже и своя кофа. Като дойде някой да му услужите, ще кажете: „Заповядайте, господине“, ще вземете кофата си, ще му извадите вода и после ще вземете кофата и въжето си назад. Сега да се върнем пак към щастливите числа.
към беседата >>
3.
Човешките и Божествените порядки в живота
,
ООК
, София, 1.11.1933г.,
В какво седи лошото, когато аз ограничавам някого или ограничавам неговата
свобода
?
Чувствата му играят. Един момък да се разиграе, нищо никой няма да му каже, но ако един поп се разиграе, всички ще се смеят и ще го осъдят. Ако един обикновен човек отиде на угощение и почне да пие и да играе, нищо от това, но ако поп отиде на угощение и пие, лошо било. Какво лошо има в това? Лошото във виното седи в това, че то изменя общия характер на нещата и създава една вътрешна дисхармония.
В какво седи лошото, когато аз ограничавам някого или ограничавам неговата
свобода
?
Ако аз застана пред вашите очи така, че не виждате, лошото не е в това, че съм застанал пред вас, но като съм застанал, нямам пред вид, че ще ви препятствувам. Всяка моя постъпка, която се отнася до мене аз в нея съм свободен, но когато тя се отнася и към другите хора, тя трябва да бъде направена така, че всички хора, били мои близки, приятели и познати, трябва да бъдат доволни от нея. Сега мисълта, която искам да ви оставя е, че вие искате да бъдете добри. В какво се изявява добрият човек? Ние трябва да бъдем благоприятни на Бога, на ангелите, на светиите, на всички праведни и добри хора на земята.
към беседата >>
4.
Общото благо
,
УС
, София, 5.11.1933г.,
Свободата
се дължи на истината, която човек има.
Ти можеш да говориш за знанието, без да имаш знание. Туй, което имаш, то не е знание. Или можеш да говориш за силата, без да имаш тази сила. Силата е обусловена от знанието, което човек притежава. Любовта се дължи на живота, който човек има.
Свободата
се дължи на истината, която човек има.
Ако ти не разбираш истината, ти не можеш да опазиш свободата, ти ще я изгубиш, защото и свободата, и тя се губи. Ако не се губеше, питам тогава: защо воюваме ние за свободата? Но трябваше да бъдем тогава свободни хора на Земята. Как изгубиха хората своята свобода? Има едно заблуждение у хората, мъчно е да им се покаже къде е причината за загубването на свободата.
към беседата >>
Ако ти не разбираш истината, ти не можеш да опазиш
свободата
, ти ще я изгубиш, защото и
свободата
, и тя се губи.
Туй, което имаш, то не е знание. Или можеш да говориш за силата, без да имаш тази сила. Силата е обусловена от знанието, което човек притежава. Любовта се дължи на живота, който човек има. Свободата се дължи на истината, която човек има.
Ако ти не разбираш истината, ти не можеш да опазиш
свободата
, ти ще я изгубиш, защото и
свободата
, и тя се губи.
Ако не се губеше, питам тогава: защо воюваме ние за свободата? Но трябваше да бъдем тогава свободни хора на Земята. Как изгубиха хората своята свобода? Има едно заблуждение у хората, мъчно е да им се покаже къде е причината за загубването на свободата. Често в менажериите, където има лъвове, някой път ги изкарват и с такива прътове като почнат да ги мушкат, те почват да се нахвърлят един срещу друг и се изяждат.
към беседата >>
Ако не се губеше, питам тогава: защо воюваме ние за
свободата
?
Или можеш да говориш за силата, без да имаш тази сила. Силата е обусловена от знанието, което човек притежава. Любовта се дължи на живота, който човек има. Свободата се дължи на истината, която човек има. Ако ти не разбираш истината, ти не можеш да опазиш свободата, ти ще я изгубиш, защото и свободата, и тя се губи.
Ако не се губеше, питам тогава: защо воюваме ние за
свободата
?
Но трябваше да бъдем тогава свободни хора на Земята. Как изгубиха хората своята свобода? Има едно заблуждение у хората, мъчно е да им се покаже къде е причината за загубването на свободата. Често в менажериите, където има лъвове, някой път ги изкарват и с такива прътове като почнат да ги мушкат, те почват да се нахвърлят един срещу друг и се изяждат. Те не знаят, че други ги мушкат.
към беседата >>
Как изгубиха хората своята
свобода
?
Любовта се дължи на живота, който човек има. Свободата се дължи на истината, която човек има. Ако ти не разбираш истината, ти не можеш да опазиш свободата, ти ще я изгубиш, защото и свободата, и тя се губи. Ако не се губеше, питам тогава: защо воюваме ние за свободата? Но трябваше да бъдем тогава свободни хора на Земята.
Как изгубиха хората своята
свобода
?
Има едно заблуждение у хората, мъчно е да им се покаже къде е причината за загубването на свободата. Често в менажериите, където има лъвове, някой път ги изкарват и с такива прътове като почнат да ги мушкат, те почват да се нахвърлят един срещу друг и се изяждат. Те не знаят, че други ги мушкат. Та, и хората някой път ги мушкат отвън. Двама братя, две сестри се нахвърлят един върху друг и се давят.
към беседата >>
Има едно заблуждение у хората, мъчно е да им се покаже къде е причината за загубването на
свободата
.
Свободата се дължи на истината, която човек има. Ако ти не разбираш истината, ти не можеш да опазиш свободата, ти ще я изгубиш, защото и свободата, и тя се губи. Ако не се губеше, питам тогава: защо воюваме ние за свободата? Но трябваше да бъдем тогава свободни хора на Земята. Как изгубиха хората своята свобода?
Има едно заблуждение у хората, мъчно е да им се покаже къде е причината за загубването на
свободата
.
Често в менажериите, където има лъвове, някой път ги изкарват и с такива прътове като почнат да ги мушкат, те почват да се нахвърлят един срещу друг и се изяждат. Те не знаят, че други ги мушкат. Та, и хората някой път ги мушкат отвън. Двама братя, две сестри се нахвърлят един върху друг и се давят. Всеки мисли, че защищава себе си, казва: „Ти си причина за всичките ми нещастия!
към беседата >>
Защото имат
свобода
.
Защото са силни хората, сила имат. Защо стават престъпленията? Защото хората са богати. Защо правят хората престъпления? Защото имат знание.
Защото имат
свобода
.
Но всяка една свобода, неизползувана както трябва, ограничава човека. И хората са изгубили свободата си по единствената причина, че не са постъпили тъй, както трябва. И туй ограничение седи в тези недъзи, най-първо органически недъзи – хиляди болести има, какви ли не и с какви ли не имена. След това имаме обществени болести, имаме сърдечни болести и умствени болести. Навсякъде светът е пълен само с болести.
към беседата >>
Но всяка една
свобода
, неизползувана както трябва, ограничава човека.
Защо стават престъпленията? Защото хората са богати. Защо правят хората престъпления? Защото имат знание. Защото имат свобода.
Но всяка една
свобода
, неизползувана както трябва, ограничава човека.
И хората са изгубили свободата си по единствената причина, че не са постъпили тъй, както трябва. И туй ограничение седи в тези недъзи, най-първо органически недъзи – хиляди болести има, какви ли не и с какви ли не имена. След това имаме обществени болести, имаме сърдечни болести и умствени болести. Навсякъде светът е пълен само с болести. Тогава човек си задава въпроса: „Какъв е церът на тези болести?
към беседата >>
И хората са изгубили
свободата
си по единствената причина, че не са постъпили тъй, както трябва.
Защото хората са богати. Защо правят хората престъпления? Защото имат знание. Защото имат свобода. Но всяка една свобода, неизползувана както трябва, ограничава човека.
И хората са изгубили
свободата
си по единствената причина, че не са постъпили тъй, както трябва.
И туй ограничение седи в тези недъзи, най-първо органически недъзи – хиляди болести има, какви ли не и с какви ли не имена. След това имаме обществени болести, имаме сърдечни болести и умствени болести. Навсякъде светът е пълен само с болести. Тогава човек си задава въпроса: „Какъв е церът на тези болести? “
към беседата >>
А той наново трябва да се роди от Онзи Баща, Който ще му даде пълната
свобода
и безсмъртието.
Първият наш баща, Той е Бог. Да се върнем при Него! Туй е спасението сега. От Него трябва да се родим наново. Ако човек уповава на туй рождение, което има сега, той ще умре, както всички умират.
А той наново трябва да се роди от Онзи Баща, Който ще му даде пълната
свобода
и безсмъртието.
Аз няма да описвам какво е това раждане, но ето какво ще донесе то: щом се родиш по новия начин, ти ще почувствуваш, че си свободен човек; ти ще почувствуваш, че си в един свят на светлина, дето всичко е уредено. Ти ще се чувствуваш, че си в един свят на живота, никакъв страх няма да имаш. И след като живееш хиляди години, туй ще го проверяваш, че е така. След хиляди години ти ще видиш, че тази истина не се изменя. А сега какво става с нас?
към беседата >>
“ Онзи, който живее в Любовта, онзи, който има истинския живот, онзи, който има знание, истинска
свобода
, който е свързан с Бога, неговата глава никога не пада.
Но, който знае законите. Нашите глави постоянно падат. Сега има адепти и във войната, всички не се убиват. Идва до някой войник някой с намерение да го убие, но като го погледне, ръката му се спре. Разправяше ми един български офицер: „През войната, като дойдох до един човек, той така ме погледна, че аз се спрях и отминах с коня си.“ Някой му казал: „Този няма да го буташ!
“ Онзи, който живее в Любовта, онзи, който има истинския живот, онзи, който има знание, истинска
свобода
, който е свързан с Бога, неговата глава никога не пада.
И няма сила, която може да причини смърт на този човек. Такъв човек сиромашия няма да го гази, болест няма да го гази, смърт няма да го гази. Той ще бъде свободен. Истината вие отвътре ще я разберете. Вие ще кажете: „Ние тогава нямаме нужда от хората.“ Не, хората ще бъдат едно условие за вас, за да развиете вашата сила.
към беседата >>
Силата, тя е необходима, за да се познае
свободата
на човека.
Ще ида в дома му, мога да услужвам, ще седя ден, два, но това, което аз търся, той не може да ми го даде. Аз търся знание. Знанието не е при бедния човек. Търся сила. Силата не е в бедния човек.
Силата, тя е необходима, за да се познае
свободата
на човека.
Човек, който иска да бъде свободен, трябва да бъде силен. Силата е необходима за свободата. А знанието е необходимо за силата. Човек, който иска да бъде силен, да запази силата си, той трябва да има знание. А животът е необходим за знанието, защото знание без живот не може.
към беседата >>
Силата е необходима за
свободата
.
Знанието не е при бедния човек. Търся сила. Силата не е в бедния човек. Силата, тя е необходима, за да се познае свободата на човека. Човек, който иска да бъде свободен, трябва да бъде силен.
Силата е необходима за
свободата
.
А знанието е необходимо за силата. Човек, който иска да бъде силен, да запази силата си, той трябва да има знание. А животът е необходим за знанието, защото знание без живот не може. Любовта е една необходимост за живота. Тогава имаме любов, живот, знание, сила, свобода.
към беседата >>
Тогава имаме любов, живот, знание, сила,
свобода
.
Силата е необходима за свободата. А знанието е необходимо за силата. Човек, който иска да бъде силен, да запази силата си, той трябва да има знание. А животът е необходим за знанието, защото знание без живот не може. Любовта е една необходимост за живота.
Тогава имаме любов, живот, знание, сила,
свобода
.
Този е редът на нещата. Ти не можеш да бъдеш свободен, ако не си силен. Ти не можеш да бъдеш силен, ако нямаш знание. Ти не можеш да имаш знание, ако нямаш живот. Ти не можеш да имаш живот, ако нямаш любов.
към беседата >>
Свободата
седи в туй, че вие може да опитате Божията Любов, още днес, и да я опитате в нейната пълнота.
Всички се вслушваме във виенето на вятъра.) Вятърът показва, че трябва да се излезе из болницата навън. Вие не сте в сила да поправите света. Не сте в сила да измените порядъка на природата. Има нещо друго, което изменя. Но във вашата сила е да измените вашето положение.
Свободата
седи в туй, че вие може да опитате Божията Любов, още днес, и да я опитате в нейната пълнота.
Всички жизнени въпроси, които сега ви смущават, за вас самите ще се разрешат, не за другите. Да допуснем, че вие сте болен, хилав, невежа, с лош характер, но в момента, когато опитате тази Божия Любов, всичките тия положения ще се изменят. И вие ще почувствувате едно подобрение в света, подобрение в здравето си, подобрение между хората, между които живеете, между които влизате, ще се споразумеете, ще ги обичате, ще стане един коренен преврат във вас. Вие ще станете силен човек, силен в този смисъл, че замязвате на един извор, че всичките хора ще имат нужда от вас. Защото дотолкова можем да бъдем силни, доколкото можем да бъдем полезни [на себе си], същевременно полезни на ближните си.
към беседата >>
5.
Там ще бъде и слугата Ми
,
НБ
, София, 5.11.1933г.,
Докато ти мислиш, че си едно слабо, беззащитно същество, което няма кой да защищава и докато ти очакваш
свободата
си само от хората, питам: какъв дух и каква душа си?
И никакво знание не може да се добие без светлина. Умът и сърцето пък ще бъдат слуги на жената и на мъжа. Но сега най-първо вие трябва да дойдете до положение да се убедите, че имате душа, имате и дух, и душа. Оставяте този въпрос неразрешен. А пък от този въпрос именно зависи цялата съдба на човека.
Докато ти мислиш, че си едно слабо, беззащитно същество, което няма кой да защищава и докато ти очакваш
свободата
си само от хората, питам: какъв дух и каква душа си?
Като четете Стария и Новия Завет, ще срещнете там стихове, в които се казва, че да уповаваш и да разчиташ само на хората, това е най-голямата грешка, която човек може да направи в живота си. Или ако поставиш своето бъдеще в ръцете на хората, че в каквото те вярват, и ти да вярваш или каквото те правят, и ти да правиш, ти се намираш на един опасен път. И казвам: Така не се живее! – „Но хората така живеят сега.“ Та кои хора как живеят? Ние отиваме много далече.
към беседата >>
6.
Работа и почивка. Любов и Мъдрост
,
НБ
, София, 12.11.1933г.,
Тази
свобода
трябва да дойде, но ум се изисква за това.
И на човека не остава нищо друго освен да остави любовта да действува в него и в другите така, както тя се проявява. Не диктувайте на човека как да ви обича, нито пък той да ви заповядва как да го обичате. И той да вярва в тебе както си знае, и ти да вярваш в него както знаеш. Нека всеки прави работите така, както той си разбира, и ако не разбира нещо, тогава да пита. Само по този начин вие ще имате съдействието на по-висшите същества от вас.
Тази
свобода
трябва да дойде, но ум се изисква за това.
Най-първо, вие не постъпвате свободно. Вие въздействувате на своите мисли, чувства и постъпки. Ако някой от вас прояви любовта си, тогава всички му казват: „Много си се увлякъл. Посвий се малко, много далеч си отишъл.“ Какво остава тогава? Ако отиде много надалече, не бива; ако остане много назад, и това не бива.
към беседата >>
Направете тази услуга на
свобода
и не очаквайте нищо.
Те ще ви бъдат в пълна услуга. Сега няма да ви говоря за онзи свят, защото и в този свят вие живеете. Този закон работи навсякъде. Ако вие дадете ход на една ваша добра мисъл или на едно добро ваше чувство, те ще се възприемат и от окръжаващите и ще принесат своя плод. Тъй щото, дойде ли до някаква услуга, каквато и да е тя, направете я и не се страхувайте.
Направете тази услуга на
свобода
и не очаквайте нищо.
Като я направите, няма да мине дълго време и вие ще видите какви добри резултати има тя. И тъй, на хората е нужна почивка. Под думата „почивка“ аз разбирам човек да се спре от работата и да си почине, през което време да обмисли. Когато искаш да направиш някакво добро, спри работата си, не работи, но мисли в това време. Доброто може да се тури за основа само при работата.
към беседата >>
7.
Силен и умен – Двете погрешки. Трите категории. Третото положение
,
УС
, София, 12.11.1933г.,
Това не е
свобода
.
Две мерки трябва да имате. И тия мерки трябва да бъдат абсолютни! Първото: Като даваш, ти трябва да бъдеш абсолютно свободен, никой да не те ограничава. И онзи, който взема, да е доволен, колкото и малко да му е дадено. Ако той е недоволен, значи иска да те ограничава, да ти се наложи.
Това не е
свобода
.
Той иска от тебе, казва: „Толкова трябва да ми дадеш! “ Това не е свобода! Ако дойде някой при мене и иска аз да му помогна, да каже: „Направете ми една услуга, тъй както вие намерите за добре. Каквото намерите за добре, туй ми дайте. Направете както искате и колкото искате.“ И да не определи какво да направя.
към беседата >>
“ Това не е
свобода
!
Първото: Като даваш, ти трябва да бъдеш абсолютно свободен, никой да не те ограничава. И онзи, който взема, да е доволен, колкото и малко да му е дадено. Ако той е недоволен, значи иска да те ограничава, да ти се наложи. Това не е свобода. Той иска от тебе, казва: „Толкова трябва да ми дадеш!
“ Това не е
свобода
!
Ако дойде някой при мене и иска аз да му помогна, да каже: „Направете ми една услуга, тъй както вие намерите за добре. Каквото намерите за добре, туй ми дайте. Направете както искате и колкото искате.“ И да не определи какво да направя. И не само външно, но и вътрешно да не помисли, че малко съм му дал. Всеки един от вас да бъде свободен!
към беседата >>
Аз разбирам
свободата
в моите действия: туй, което аз направя, да е закон.
Ако дойде някой при мене и иска аз да му помогна, да каже: „Направете ми една услуга, тъй както вие намерите за добре. Каквото намерите за добре, туй ми дайте. Направете както искате и колкото искате.“ И да не определи какво да направя. И не само външно, но и вътрешно да не помисли, че малко съм му дал. Всеки един от вас да бъде свободен!
Аз разбирам
свободата
в моите действия: туй, което аз направя, да е закон.
Мене никой да не ме ограничава. Второто положение – туй, което ми дават хората, да зная как да го приема. И да съм благодарен, колкото и малко да ми дадат. Ти казваш: „Аз не го искам това от тебе! “ Ти го ограничаваш.
към беседата >>
Ти приеми тази услуга, не нарушавай неговата
свобода
.
“ Ти го ограничаваш. „Аз от тебе не искам никаква услуга! “ Че къде е твоето разбиране, как не искаш никаква услуга? Ти не искаш друг да ти направи услуга, а ти искаш да направиш услуга някому. Някой иска да ти направи една услуга – остави този човек, нека ти направи услугата той както иска, остави го свободен!
Ти приеми тази услуга, не нарушавай неговата
свобода
.
И ти, като искаш да направиш услуга някому, и твоята свобода ще се наруши, ще се ограничи. Това са разбирания, които могат да се приложат като един морал. Ти казваш: „Ами той е едно дете.“ Оставете това дете да постъпи както иска в дадения случай. Туй дете няма да го оставиш да бъде господар на твоята съдба. Остави го да бъде господар на своята съдба.
към беседата >>
И ти, като искаш да направиш услуга някому, и твоята
свобода
ще се наруши, ще се ограничи.
„Аз от тебе не искам никаква услуга! “ Че къде е твоето разбиране, как не искаш никаква услуга? Ти не искаш друг да ти направи услуга, а ти искаш да направиш услуга някому. Някой иска да ти направи една услуга – остави този човек, нека ти направи услугата той както иска, остави го свободен! Ти приеми тази услуга, не нарушавай неговата свобода.
И ти, като искаш да направиш услуга някому, и твоята
свобода
ще се наруши, ще се ограничи.
Това са разбирания, които могат да се приложат като един морал. Ти казваш: „Ами той е едно дете.“ Оставете това дете да постъпи както иска в дадения случай. Туй дете няма да го оставиш да бъде господар на твоята съдба. Остави го да бъде господар на своята съдба. Остави това дете вкъщи!
към беседата >>
Ако в смъртта ти не придобиеш своята
свобода
, смъртта ти не е на място, не е навреме.
Но раната трябва да се заздрави! Това е новото, което трябва да остане в ума ви. Не че онова, което досега сте мислили, е криво, не е лошо. Не е лошо човек че се е родил, но не е и добро. Не е лошо, че умира, но не е и добро, че умира.
Ако в смъртта ти не придобиеш своята
свобода
, смъртта ти не е на място, не е навреме.
И ако в живота ти не можеш да опиташ любовта, и животът не е на място! Следователно ние се раждаме да опитаме любовта; ние умираме, за да придобием своята свобода. Умирал е онзи човек, който е придобил свободата си. Жив е онзи човек, който е опитал любовта. Той живее.
към беседата >>
Следователно ние се раждаме да опитаме любовта; ние умираме, за да придобием своята
свобода
.
Не че онова, което досега сте мислили, е криво, не е лошо. Не е лошо човек че се е родил, но не е и добро. Не е лошо, че умира, но не е и добро, че умира. Ако в смъртта ти не придобиеш своята свобода, смъртта ти не е на място, не е навреме. И ако в живота ти не можеш да опиташ любовта, и животът не е на място!
Следователно ние се раждаме да опитаме любовта; ние умираме, за да придобием своята
свобода
.
Умирал е онзи човек, който е придобил свободата си. Жив е онзи човек, който е опитал любовта. Той живее. Сега ви представям тия неща, към тях да се стремите. Туй разбирам да имате.
към беседата >>
Умирал е онзи човек, който е придобил
свободата
си.
Не е лошо човек че се е родил, но не е и добро. Не е лошо, че умира, но не е и добро, че умира. Ако в смъртта ти не придобиеш своята свобода, смъртта ти не е на място, не е навреме. И ако в живота ти не можеш да опиташ любовта, и животът не е на място! Следователно ние се раждаме да опитаме любовта; ние умираме, за да придобием своята свобода.
Умирал е онзи човек, който е придобил
свободата
си.
Жив е онзи човек, който е опитал любовта. Той живее. Сега ви представям тия неща, към тях да се стремите. Туй разбирам да имате. Този, сегашният живот, който имате, ще се оформи само по този начин на мислене.
към беседата >>
8.
Най-малката любов
,
ООК
, София, 15.11.1933г.,
Нека положим Истината, от която
свободата
ще дойде.
Дава се само онова, което имате даро[м], а от онова, което вие имате, помагайте. Помощта трябва да бъде взаимна. Всякога трябва да се помага. И тъй, нека положим сега закона на Любовта, като закон на изправление. Нека положим Мъдростта, от която светлината ще дойде.
Нека положим Истината, от която
свободата
ще дойде.
И да направиме първо опит. За една седмица да бъде този опит. Сега аз искам онези от вас, които вземат участие в този опит, да станат силни, велики. Какъвто опит да ви се даде, вие искате на готово, да влезете в опита, а другите да го правят. Без опити не може да се влезе в Царството Божие.
към беседата >>
9.
Произход и значение на светилника
,
НБ
, София, 19.11.1933г.,
Питам: Де е
свободата
на човека?
Те започват да спорят за известни идеи и ще видите, че в края на краищата се скарват. Това скарване произтича от известни сили, които не са под контрола на човешкия ум. Като се минат няколко часа, те казват: „Защо ми трябваше да се разправям? Не може ли по друг начин? “
Питам: Де е
свободата
на човека?
Някой казва: „Аз нямам ли право да говоря? “ Имаш право да говориш, но аз ще ви кажа де седи вашето право. Когато на сцената едно дете излезе да декламира едно стихотворение, де е неговото право? Това дете изнася идеята на поета, но същевременно то ще вложи нещо и от себе си, което поетът не е вложил. Въпросът е как ще декламира, каква интонация ще вложи – това е новото, което детето ще вложи и за което ние ще му благодарим.
към беседата >>
Въжето, с което били вързани ръцете му, прегоряло и той почувствувал
свобода
на ръцете си.
Хванала го полиция и го турила в затвора. Стражарят вързал добре ръцете и краката му с въжета и като го оставил сам в стаята, дал му една свещ, да не седи на тъмно. Като се видял самичък, апашът започнал да мисли как да излезе от това положение. Изведнъж му дохожда мисълта да прегори по някакъв начин въжето. Доближил [се] по някакъв начин до свещта и поставил ръцете си над пламъка.
Въжето, с което били вързани ръцете му, прегоряло и той почувствувал
свобода
на ръцете си.
След това той взел свещта в ръце и я доближил до краката, да прегори въжето, с което били вързани. Въжето прегоряло и той бил вече съвършено свободен. Като се видял напълно свободен, с развързани ръце и крака, той почнал да мисли как да избяга вън от затвора. Като се огледал натук-натам, видял на леглото си един чаршаф. Взел чаршафа и го разкъсал на парчета, които свързал добре едно с друго, направил ги като въже и се спуснал с него от прозореца.
към беседата >>
10.
Търпелив и добър човек
,
ООК
, София, 22.11.1933г.,
Там законът е закон на
Свободата
!
Сега на нас не ни трябва Содом и Гомор, нас не ни интересува и ада, понеже адът е царството на дявола. Господ казва: „Ти в царството на дявола нямаш работа! “ И там имат дипломати, учени, и там имат свои дипломатически посланици, свои училища, закони, но навсякъде насилие съществува, там никой не е свободен. Там законът е абсолютен. А Царството Божие е друго Царство.
Там законът е закон на
Свободата
!
Там всички са свободни. И сега между тези две царства има война. Но и между тях има отношение на учтивост. Посланикът на държавата на дявола като се види победен, отива в другите царства и моли да го простят. От вън той е много учтив, външно не може да познаете, кой от коя държава е.
към беседата >>
“
Свободата
е резултат на същества, които са над тебе.
А припадаща част от това, което си придобил се дължи на тях. Та, мислите ли или говорите или ходите или пеете, туй е резултат на разумните същества. Казвате: „Защо ще си губя времето? “ Щом си губиш времето, ти не знаеш какво правиш, щом не си губиш времето, ти си един изпълнител на един велик закон, който действува в света. Сега някой казва: „Аз съм свободен човек!
“
Свободата
е резултат на същества, които са над тебе.
Твоята свобода е резултат на тяхната мисъл. Ако ти си свободен, тяхната мисъл е изразител. И е реализирана във физическия свят. Ако не си свободен, трябва да се стремиш да се освободиш. Как ще се освободиш?
към беседата >>
Твоята
свобода
е резултат на тяхната мисъл.
Та, мислите ли или говорите или ходите или пеете, туй е резултат на разумните същества. Казвате: „Защо ще си губя времето? “ Щом си губиш времето, ти не знаеш какво правиш, щом не си губиш времето, ти си един изпълнител на един велик закон, който действува в света. Сега някой казва: „Аз съм свободен човек! “ Свободата е резултат на същества, които са над тебе.
Твоята
свобода
е резултат на тяхната мисъл.
Ако ти си свободен, тяхната мисъл е изразител. И е реализирана във физическия свят. Ако не си свободен, трябва да се стремиш да се освободиш. Как ще се освободиш? – Ще се научиш, как да говориш, ще се научиш, как да мислиш, ще се научиш как да пееш.
към беседата >>
Та първото нещо е законът на
свободата
.
Доброто в света се цени. Ти носиш едно име. Твоето име не трябва да има никакво петно. Щом се опетни името ти, ти трябва да го промениш, щом се опетни телото ти, трябва да го промениш. Всичко в света трябва да се промени!
Та първото нещо е законът на
свободата
.
Търпението вие ще го придобиете. И доброто ще го придобиете. Доброто е Бог в света. Той се казва дълготърпелив. Ако Бог имаше нашия характер, Той би унищожил света.
към беседата >>
11.
Красивата страна на живота
,
УС
, София, 26.11.1933г.,
Свободата
, която човек трябва да има, светлината, която човек трябва да има, животът, който трябва да има.
Там, в рудника, щастлив живот не може да има! Единственото нещо, което може да ни изведе от тъмния рудник, то е Божията Любов. Без любов не може да се постигне нищо. Тя ще надделее над всички мъчнотии. Божията Любов трябва да влезе като една мощна сила, да обнови живота ви, да преодолее всички мъчнотии; тя е спасението, което трябва да стане.
Свободата
, която човек трябва да има, светлината, която човек трябва да има, животът, който трябва да има.
Човек трябва да разбере чрез тях новата любов. Не се смущавайте за живите и за мъртвите; не се смущавайте, че едни са будни, други спят! Които спят, си почиват, а които са будни, работят. И едните, и другите нека си свършат работата. Не е лошо човек да спи и не е лошо човек да работи.
към беседата >>
12.
Красна като Луната и чиста като Слънцето
,
НБ
, София, 26.11.1933г.,
Най-първо, дългият живот зависи от качествата на любовта, която имаш; дългият живот зависи от качеството на знанието, което имаш; дългият живот зависи от качеството на
свободата
, която имаш.
Това се нарича аркана на нещата – положение, до което никой не е проникнал, положение в битието, което носи в себе си безсмъртие, което съдържа в себе си всички ония качества, до които учените хора сега искат да проникнат. Така е наречено това положение от учените хора, от алхимиците. Красота и чистота, разумност и здраве, богатство и слава, и живот – всичко се крие в тази тайна, в това състояние на битието. Мнозина искат да живеят дълъг живот. Аз съм чел много книги, в едни от тях се препоръчват едни правила, в други – други правила, но всичко това са все палиативни средства.
Най-първо, дългият живот зависи от качествата на любовта, която имаш; дългият живот зависи от качеството на знанието, което имаш; дългият живот зависи от качеството на
свободата
, която имаш.
Това аз разбирам под дълъг живот. Тъй щото, от качеството на любовта зависи не само дългият живот, но и здравословното състояние на човека, както и неговото щастие. Щастливият живот зависи от качеството на любовта. Качеството на любовта ще даде известно направление в твоя живот. И здравословното състояние зависи пак от качеството на тази любов.
към беседата >>
Те щяха да изгубят
свободата
си.
Те се приспособяват към условията, към студа, но пак не излизат от парахода, защото там има какво да се яде. Най-голямата промяна, която става с тях, е, че те променят цвета си – от сиви стават бели. Казвам: Месечината, която минава за някои учени като мъртво тяло, упражнява голямо влияние върху човека, както и върху цялата Земя. И ако някога не упражнява влияние върху Земята, това се дължи на особени причини; тогава тя попада под друга категория влияния. И това е добре, защото ако Месечината беше съвършено господарка на Земята, хората нямаше да бъдат свободни.
Те щяха да изгубят
свободата
си.
И Слънцето упражнява известно влияние върху Земята. И Слънцето не е пълен господар на Земята. Месечината регулира слънчевата светлина. Ако Месечината не съществуваше, тогава светлината, която излиза от Слънцето, нямаше да се регулира правилно. Вследствие на това и нашият организъм щеше да бъде устроен другояче.
към беседата >>
Да се покланяш на Бога значи да носиш в душата си Неговата любов, да носиш знанието Му, да носиш
свободата
Му, да носиш Неговия Дух.
Само Първата Причина, само Вечният, Който регулира всички неща, само Той е достоен да Му се кланя човек. Иначе нито на Луната, нито на Месечината, нито на когото и да е, трябва човек да се кланя. Човек може да се кланя на когото иска, но това не е право. Поклонението, служенето на Бога се отличава по това, че онзи, който се кланя на Бога, Той му дава живот. Защо? Защото в поклонението на Бога ние изразяваме Божиите идеи.
Да се покланяш на Бога значи да носиш в душата си Неговата любов, да носиш знанието Му, да носиш
свободата
Му, да носиш Неговия Дух.
Казвам: Служенето на Бога в света е необходимо за вярващите, както и за онези, които искат да се запознаят с тайните на Индия и на Египет. Казвам: Тайната седи в това да бъдеш облечен в красотата, да бъдеш облечен в чистотата. Мислете една година наред върху красотата и чистотата и няма да сгрешите. После, често, при разположение от ваша страна, наблюдавайте Слънцето и Месечината – пак няма да сгрешите. Сега, аз искам да ви избавя от едно заблуждение.
към беседата >>
13.
Стани и яж!
,
НБ
, София, 3.12.1933г.,
За любовта да имате само едно мнение, за мъдростта да имате само едно мнение и за истината да имате само едно мнение, за
свободата
да имате само едно мнение, за знанието да имате само едно мнение, за живота да имате само едно мнение – 6 неща, за които трябва да имате само едно мнение, да не сте раздвоени.
Защото, ако бъдеш верен на малкото, ще бъдеш верен и на по-голямото, което Бог е определил. Защото целият живот е едно училище, за което има много блага, които тепърва има да се дават. Аз мога да се спра и да ви разправям какво е било вашето положение в миналото и какво може да бъде вашето положение за бъдеще. Но то ще се обуслови от настоящия момент – как учите. Учиш ли, възприемаш ли, обичаш ли – три неща трябва да имате във вас.
За любовта да имате само едно мнение, за мъдростта да имате само едно мнение и за истината да имате само едно мнение, за
свободата
да имате само едно мнение, за знанието да имате само едно мнение, за живота да имате само едно мнение – 6 неща, за които трябва да имате само едно мнение, да не сте раздвоени.
Дойдеш ли до свободата, желай я за всичките хора. Дойдеш ли до любовта, желай я за всичките хора. Дойдеш ли до знанието, желай го за всичките хора, не само за себе си. Туй знание е спасително за всички хора. Дойдеш ли до любовта, дойдеш ли до мъдростта, дойдеш ли до истината, желай я за всички.
към беседата >>
Дойдеш ли до
свободата
, желай я за всичките хора.
Защото целият живот е едно училище, за което има много блага, които тепърва има да се дават. Аз мога да се спра и да ви разправям какво е било вашето положение в миналото и какво може да бъде вашето положение за бъдеще. Но то ще се обуслови от настоящия момент – как учите. Учиш ли, възприемаш ли, обичаш ли – три неща трябва да имате във вас. За любовта да имате само едно мнение, за мъдростта да имате само едно мнение и за истината да имате само едно мнение, за свободата да имате само едно мнение, за знанието да имате само едно мнение, за живота да имате само едно мнение – 6 неща, за които трябва да имате само едно мнение, да не сте раздвоени.
Дойдеш ли до
свободата
, желай я за всичките хора.
Дойдеш ли до любовта, желай я за всичките хора. Дойдеш ли до знанието, желай го за всичките хора, не само за себе си. Туй знание е спасително за всички хора. Дойдеш ли до любовта, дойдеш ли до мъдростта, дойдеш ли до истината, желай я за всички. Като дойдеш до живота, желай го за всички.
към беседата >>
И Писанието казва: „Онова, което е приготвил за бъдеще, е повече от това, което сега иде.“ Нито око е видяло, нито ухо е чуло, нито на сърцето и на ума е дохождало за онова, което Бог е приготвил за онези, които служат на Великата истина, които служат на мъдростта, които служат на любовта, които служат на Божия живот, които служат на знанието, които служат на Божията
свобода
.
Шест неща, които ни поставят, и вследствие на това онзи процес на благото, което имаме сега. Днес имаме много повече блага, отколкото Адам имаше в рая. Адам нямаше туй, което ние имаме сега. Той нямаше някои работи, които ние имаме. И бъдещето ще има повече, отколкото ние сега имаме.
И Писанието казва: „Онова, което е приготвил за бъдеще, е повече от това, което сега иде.“ Нито око е видяло, нито ухо е чуло, нито на сърцето и на ума е дохождало за онова, което Бог е приготвил за онези, които служат на Великата истина, които служат на мъдростта, които служат на любовта, които служат на Божия живот, които служат на знанието, които служат на Божията
свобода
.
Такова е великото бъдеще, което стои пред вас. Христос казва: „Който Ме яде, жив ще бъде. Аз съм живият хляб.“ Сега, аз желая да мислите хубаво върху него. Не го разбирайте по буква, защото буквата умъртвява. Буквалното умъртвява нещата.
към беседата >>
14.
Единният живот. Обичай общия живот!
,
ООК
, София, 6.12.1933г.,
Там е вече индивидуалната
свобода
.
Светът е уреден, но нашето живение не е уредено. Това е философията. Бащата не може да научи сина си да живее, но бащата може да научи сина си да обича живота. Но да го научи да живее, това е невъзможно. Синът е свободен вече.
Там е вече индивидуалната
свобода
.
Някой човек може да ти каже: „Аз мога да ти покажа как трябва да се живее.“ Онзи ще те попита, как живееш ти? Първият ще му отговори: „Аз ям малко, не преяждам, не спя много, по четири часа на ден, на денонощие, после в кръчма не ходя. Занимавам се с умни работи с света, защото в света трябва да има нещо, което да ни занимава вътре в света.“ Истинското разрешение седи в това да обичаме живота. Истинският живот носи в себе си истинските блага, всичките блага.
към беседата >>
Излез вън в природата, излез на
свобода
, дишай чист въздух!
Той разрешава въпроса и човек трябва да бъде силен по дух, ум, сърдце и душа. Малодушието, което по някой път ви обхваща е една голяма спънка, за да можете да живеете. Аз не казвам, че не можете да живеете. Аз засягам въпроса за живота. Аз не засягам въпроса, че ти не даваш правилно.
Излез вън в природата, излез на
свобода
, дишай чист въздух!
Там е всичкото онова богатство, въздухът не се продава. Ще излезнеш свободно на планината и там горе ще приемеш въздух. Ти изпадаш в малодушие – излез горе и ти ще превърнеш мислите си. Там ще намериш онези хора, на които сърдцата са запалени с любов. Паднал си духом, ще намериш онези хора, които не са паднали духом.
към беседата >>
Като минем страданията и спечелим любовта, знанието и
свободата
, това е печалбата ви.
Бог не е само извън, но и във всички страдущи вътре. Той утешава всеки страдущ и му казва: „Не бой се, аз ще уредя работите ти. Потърпи малко.“ И като умира някой, Бог му казва: „Не бой се, ти ще дойдеш при мене.“ Той утешава всичките. Аз виждам свободният човек, като умре, лицето му е спокойно, като на светия. Бог му казва: „Ще престанат твоите страдания.Това е един изпит, който ще мине.“ И след като мине, като дойде любовта у вас, това е печалбата ви.
Като минем страданията и спечелим любовта, знанието и
свободата
, това е печалбата ви.
Като миЮeм страданията и спечелим любовта, знанието и свободата, това е печалбата. Ако аз умирам и спечеля любовта, ако аз умирам и спечеля знанието и свободата, тогава какво има? Мога да погледна смъртта, тя ме държи и аз я държа и смъртта ще ми каже: „Нямам заповед да се отнасям с тебе зле. Ти си свободен.“ Сега всички трябва да разберете живота.
към беседата >>
Като миЮeм страданията и спечелим любовта, знанието и
свободата
, това е печалбата.
Той утешава всеки страдущ и му казва: „Не бой се, аз ще уредя работите ти. Потърпи малко.“ И като умира някой, Бог му казва: „Не бой се, ти ще дойдеш при мене.“ Той утешава всичките. Аз виждам свободният човек, като умре, лицето му е спокойно, като на светия. Бог му казва: „Ще престанат твоите страдания.Това е един изпит, който ще мине.“ И след като мине, като дойде любовта у вас, това е печалбата ви. Като минем страданията и спечелим любовта, знанието и свободата, това е печалбата ви.
Като миЮeм страданията и спечелим любовта, знанието и
свободата
, това е печалбата.
Ако аз умирам и спечеля любовта, ако аз умирам и спечеля знанието и свободата, тогава какво има? Мога да погледна смъртта, тя ме държи и аз я държа и смъртта ще ми каже: „Нямам заповед да се отнасям с тебе зле. Ти си свободен.“ Сега всички трябва да разберете живота. Всички трябва да обичате знанието, свободата.
към беседата >>
Ако аз умирам и спечеля любовта, ако аз умирам и спечеля знанието и
свободата
, тогава какво има?
Потърпи малко.“ И като умира някой, Бог му казва: „Не бой се, ти ще дойдеш при мене.“ Той утешава всичките. Аз виждам свободният човек, като умре, лицето му е спокойно, като на светия. Бог му казва: „Ще престанат твоите страдания.Това е един изпит, който ще мине.“ И след като мине, като дойде любовта у вас, това е печалбата ви. Като минем страданията и спечелим любовта, знанието и свободата, това е печалбата ви. Като миЮeм страданията и спечелим любовта, знанието и свободата, това е печалбата.
Ако аз умирам и спечеля любовта, ако аз умирам и спечеля знанието и
свободата
, тогава какво има?
Мога да погледна смъртта, тя ме държи и аз я държа и смъртта ще ми каже: „Нямам заповед да се отнасям с тебе зле. Ти си свободен.“ Сега всички трябва да разберете живота. Всички трябва да обичате знанието, свободата. Това се изисква сега и върху тях трябва да се работи.
към беседата >>
Всички трябва да обичате знанието,
свободата
.
Като миЮeм страданията и спечелим любовта, знанието и свободата, това е печалбата. Ако аз умирам и спечеля любовта, ако аз умирам и спечеля знанието и свободата, тогава какво има? Мога да погледна смъртта, тя ме държи и аз я държа и смъртта ще ми каже: „Нямам заповед да се отнасям с тебе зле. Ти си свободен.“ Сега всички трябва да разберете живота.
Всички трябва да обичате знанието,
свободата
.
Това се изисква сега и върху тях трябва да се работи. И за това ви свиря. Не ви свирих една тъжна песен, но една ясна, не е лъжлива, на радост. Болестта ревматизъм и други такива ще ги оставите на страна. Като почнете правилно да мислите, като обикнете живота, като станете свободни и влезете в новия живот, вие тези работи няма да ги имате.
към беседата >>
15.
Законът на молитвата
,
УС
, София, 10.12.1933г.,
Ти като направиш един опит, истината е вече пред тебе, ти си на границата на това, което наричат
свобода
, на границата на това, което наричат знание, на границата на това, което наричат любов.
С това иска да каже, че нещо не се знае. Та, второто положение на реалността е това, което наричат придобивките на човека. Третата черта на реалността е опитът. Всички правите опити. Опитът е първата стъпка към истината.
Ти като направиш един опит, истината е вече пред тебе, ти си на границата на това, което наричат
свобода
, на границата на това, което наричат знание, на границата на това, което наричат любов.
Хората говорят за любовта, но не знаят какво е тя. Много пъти вие говорите за любовта, но не зная колцина от вас имат това, новото на любовта. По едно нещо се отличава любовта, което някои знаят, а някои не знаят. Ти не можеш по никой начин да скъсаш нишката на любовта. Не само че не можеш да я скъсаш, но колкото се мъчиш да я скъсаш, толкова тази нишка става по-дебела.
към беседата >>
Значи и злото, и доброто показват
свобода
, а пък резултатите са различни.
Аз имам съвсем друго понятие за лошия човек. Аз не искам да направя лошия човек да стане добър, нито пък добрия човек да направя лош, защото това не е моя работа. Един човек, който прави зло, показва, че е свободен. И един човек, който прави добро, е свободен. Но се различават по резултатите.
Значи и злото, и доброто показват
свобода
, а пък резултатите са различни.
Някой прави една погрешка – свободен е. Прави добро – пак е свободен. Аз се радвам на свободата, но не се радвам на погрешките си. Човек, като е лош, има възможност и да изправи погрешките си, свободен е. Следователно човек и като направи погрешка, е свободен, и като я изправя, е свободен.
към беседата >>
Аз се радвам на
свободата
, но не се радвам на погрешките си.
И един човек, който прави добро, е свободен. Но се различават по резултатите. Значи и злото, и доброто показват свобода, а пък резултатите са различни. Някой прави една погрешка – свободен е. Прави добро – пак е свободен.
Аз се радвам на
свободата
, но не се радвам на погрешките си.
Човек, като е лош, има възможност и да изправи погрешките си, свободен е. Следователно човек и като направи погрешка, е свободен, и като я изправя, е свободен. Какво значи новият опит? Опит на постижението, което ще внесе свободата във вашия живот. Опитът, който ще направите, ще ви даде пълна свобода, която ще ви даде възможност да живеете така, както вие чувствувате в душата си.
към беседата >>
Опит на постижението, което ще внесе
свободата
във вашия живот.
Прави добро – пак е свободен. Аз се радвам на свободата, но не се радвам на погрешките си. Човек, като е лош, има възможност и да изправи погрешките си, свободен е. Следователно човек и като направи погрешка, е свободен, и като я изправя, е свободен. Какво значи новият опит?
Опит на постижението, което ще внесе
свободата
във вашия живот.
Опитът, който ще направите, ще ви даде пълна свобода, която ще ви даде възможност да живеете така, както вие чувствувате в душата си. А пък сега вие чувствувате по един начин, а живеете по друг начин. Това не е от зла воля, но има външни и вътрешни спънки. Сега, някой път вие мислите, че сте свободни. Аз не намирам, че съвременните хора са свободни.
към беседата >>
Опитът, който ще направите, ще ви даде пълна
свобода
, която ще ви даде възможност да живеете така, както вие чувствувате в душата си.
Аз се радвам на свободата, но не се радвам на погрешките си. Човек, като е лош, има възможност и да изправи погрешките си, свободен е. Следователно човек и като направи погрешка, е свободен, и като я изправя, е свободен. Какво значи новият опит? Опит на постижението, което ще внесе свободата във вашия живот.
Опитът, който ще направите, ще ви даде пълна
свобода
, която ще ви даде възможност да живеете така, както вие чувствувате в душата си.
А пък сега вие чувствувате по един начин, а живеете по друг начин. Това не е от зла воля, но има външни и вътрешни спънки. Сега, някой път вие мислите, че сте свободни. Аз не намирам, че съвременните хора са свободни. Той взел пари назаем и казва: „Не мога да ги платя.“ Един приятел отишъл при него и му казал: „Я ми дай назаем 1000 лева.“ Той от честолюбие, от тщеславие взема назаем от едно място и ги дава на друго.
към беседата >>
Да дадеш чужди пари, това не е
свобода
.
А пък сега вие чувствувате по един начин, а живеете по друг начин. Това не е от зла воля, но има външни и вътрешни спънки. Сега, някой път вие мислите, че сте свободни. Аз не намирам, че съвременните хора са свободни. Той взел пари назаем и казва: „Не мога да ги платя.“ Един приятел отишъл при него и му казал: „Я ми дай назаем 1000 лева.“ Той от честолюбие, от тщеславие взема назаем от едно място и ги дава на друго.
Да дадеш чужди пари, това не е
свобода
.
Да вярваш в това, в което другите хора вярват, това не е свобода. Да вярваш в това, [в] което другите хора не вярват, това е свобода. Където отидеш, ако станеш такъв, каквато е средата, това не е свобода. Желязото, като влезе в огъня, е червено, а пък като излезе, не е червено. Това не е свобода.
към беседата >>
Да вярваш в това, в което другите хора вярват, това не е
свобода
.
Това не е от зла воля, но има външни и вътрешни спънки. Сега, някой път вие мислите, че сте свободни. Аз не намирам, че съвременните хора са свободни. Той взел пари назаем и казва: „Не мога да ги платя.“ Един приятел отишъл при него и му казал: „Я ми дай назаем 1000 лева.“ Той от честолюбие, от тщеславие взема назаем от едно място и ги дава на друго. Да дадеш чужди пари, това не е свобода.
Да вярваш в това, в което другите хора вярват, това не е
свобода
.
Да вярваш в това, [в] което другите хора не вярват, това е свобода. Където отидеш, ако станеш такъв, каквато е средата, това не е свобода. Желязото, като влезе в огъня, е червено, а пък като излезе, не е червено. Това не е свобода. Страданията и изпитанията са пробният камък, с който се опитва дали сте свободни или не сте свободни.
към беседата >>
Да вярваш в това, [в] което другите хора не вярват, това е
свобода
.
Сега, някой път вие мислите, че сте свободни. Аз не намирам, че съвременните хора са свободни. Той взел пари назаем и казва: „Не мога да ги платя.“ Един приятел отишъл при него и му казал: „Я ми дай назаем 1000 лева.“ Той от честолюбие, от тщеславие взема назаем от едно място и ги дава на друго. Да дадеш чужди пари, това не е свобода. Да вярваш в това, в което другите хора вярват, това не е свобода.
Да вярваш в това, [в] което другите хора не вярват, това е
свобода
.
Където отидеш, ако станеш такъв, каквато е средата, това не е свобода. Желязото, като влезе в огъня, е червено, а пък като излезе, не е червено. Това не е свобода. Страданията и изпитанията са пробният камък, с който се опитва дали сте свободни или не сте свободни. Това е един пробен камък.
към беседата >>
Където отидеш, ако станеш такъв, каквато е средата, това не е
свобода
.
Аз не намирам, че съвременните хора са свободни. Той взел пари назаем и казва: „Не мога да ги платя.“ Един приятел отишъл при него и му казал: „Я ми дай назаем 1000 лева.“ Той от честолюбие, от тщеславие взема назаем от едно място и ги дава на друго. Да дадеш чужди пари, това не е свобода. Да вярваш в това, в което другите хора вярват, това не е свобода. Да вярваш в това, [в] което другите хора не вярват, това е свобода.
Където отидеш, ако станеш такъв, каквато е средата, това не е
свобода
.
Желязото, като влезе в огъня, е червено, а пък като излезе, не е червено. Това не е свобода. Страданията и изпитанията са пробният камък, с който се опитва дали сте свободни или не сте свободни. Това е един пробен камък. Това е наука вече.
към беседата >>
Това не е
свобода
.
Да дадеш чужди пари, това не е свобода. Да вярваш в това, в което другите хора вярват, това не е свобода. Да вярваш в това, [в] което другите хора не вярват, това е свобода. Където отидеш, ако станеш такъв, каквато е средата, това не е свобода. Желязото, като влезе в огъня, е червено, а пък като излезе, не е червено.
Това не е
свобода
.
Страданията и изпитанията са пробният камък, с който се опитва дали сте свободни или не сте свободни. Това е един пробен камък. Това е наука вече. Аз не говоря за една вътрешна наука. По този начин може да познаете дали сте свободни, или не.
към беседата >>
Писанието казва: „Гдето е Духът, там е
свободата
.“ Гдето е
свободата
, там е знанието.
Това е наука вече. Аз не говоря за една вътрешна наука. По този начин може да познаете дали сте свободни, или не. Когато сте свободни, всичко може да постигнете. Където не сте свободни, постижение не може да имате.
Писанието казва: „Гдето е Духът, там е
свободата
.“ Гдето е
свободата
, там е знанието.
Гдето е знанието, там е добрият живот. Гдето е добрият живот, там е щастието. Гдето е щастието, там е запознаването. Само ако се запознаеш с един щастлив човек, това е запознанство. Щом се срещнеш с един болен човек, това не е запознанство.
към беседата >>
Но вие още не сте придобили вашата
свобода
.
Гдето е добрият живот, там е щастието. Гдето е щастието, там е запознаването. Само ако се запознаеш с един щастлив човек, това е запознанство. Щом се срещнеш с един болен човек, това не е запознанство. Това, което имате, е добро.
Но вие още не сте придобили вашата
свобода
.
Вие не сте свободни. Някой казва: „Искат да ми повлияят, искат да ограничат моята свобода.“ Чудни сте. Покажете ми един свободен човек. Как може да се ограничи един човек, който е ограничен? Онзи, който е свободен, може да се ограничи.
към беседата >>
Някой казва: „Искат да ми повлияят, искат да ограничат моята
свобода
.“ Чудни сте.
Само ако се запознаеш с един щастлив човек, това е запознанство. Щом се срещнеш с един болен човек, това не е запознанство. Това, което имате, е добро. Но вие още не сте придобили вашата свобода. Вие не сте свободни.
Някой казва: „Искат да ми повлияят, искат да ограничат моята
свобода
.“ Чудни сте.
Покажете ми един свободен човек. Как може да се ограничи един човек, който е ограничен? Онзи, който е свободен, може да се ограничи. Как може да се обере един човек, който няма нито пет пари в джоба си? Онзи, който е с пълен джоб или с пълна раница, може да се обере.
към беседата >>
Всъщност вие сте свободни, но не използувате вашата
свобода
.
Онзи, който е с пълен джоб или с пълна раница, може да се обере. Само свободният може да се ограничи, а онзи, който не е свободен, той не може да се ограничи. Сега вие ще кажете: „Не разбираме това.“ Свободни сте във вашите разбирания. И щастливи сте. Вие ще ме извините, че ви смутих малко, но то е, за да ви покажа, че не сте свободни.
Всъщност вие сте свободни, но не използувате вашата
свобода
.
Богати сте, но не използувате богатството си. Имате знания, но не използувате знанията си. А пък това за мене е равносилно на всички отрицателни черти. Според мене всеки учен човек, който не използува знанието, е невежа. Всеки човек, който не използува своята сила, е безсилен човек.
към беседата >>
16.
Земята на живите
,
НБ
, София, 10.12.1933г.,
“ Ако думата „смърт“ означава излизане от затвор и влизане в живота, разбирам, но ако мислиш, че
свободата
може да дойде чрез смъртта, то е криво схващане.
Той като жив не е щастлив, че като умре, ще е щастлив! Логика! Щастието е качество на живота, не е качество на смъртта. Смъртта е ограничение. Сегашните хора казват: „Да умра, че да се освободя!
“ Ако думата „смърт“ означава излизане от затвор и влизане в живота, разбирам, но ако мислиш, че
свободата
може да дойде чрез смъртта, то е криво схващане.
Даже такъв велик човек като Христа три пъти се моли и каза: „Ако е възможно, да се отмахне тази чаша.“ Най-после, като не видя отговор, възприе смъртта и разреши друг един въпрос, една наука много по-дълбока. Няма някой от вас, който да не дойде до тази граница, той все ще дойде да разреши този въпрос. Ние ще го оставим, да не ни смущава. Смъртта в пълния смисъл е едно освобождаване на човека от нещо. Неразбраната смърт е крайно ограничение на един човек.
към беседата >>
Според мене ето какво определя
свободата
– негативно определям.
Отде знаете, че не се разтопяват? Понеже не сте ги разтопили, да. Много неща, много навици трябва да се разтопят. Сега, запример, мнозина мислят, че са свободни. Аз да ви кажа защо не сте свободни.
Според мене ето какво определя
свободата
– негативно определям.
Човек, който направи погрешка, не е свободен. Човек, който оправя тази погрешка, е свободен. Човек, който направи погрешка и не може да я изправи, той е роб. Следователно, негативно за да определя свободата: ще направиш един опит, ще направиш една погрешка, казваш: „Аз съм свободен и да изправя погрешката.“ Ти си свободен. То е негативната страна.
към беседата >>
Следователно, негативно за да определя
свободата
: ще направиш един опит, ще направиш една погрешка, казваш: „Аз съм свободен и да изправя погрешката.“ Ти си свободен.
Аз да ви кажа защо не сте свободни. Според мене ето какво определя свободата – негативно определям. Човек, който направи погрешка, не е свободен. Човек, който оправя тази погрешка, е свободен. Човек, който направи погрешка и не може да я изправи, той е роб.
Следователно, негативно за да определя
свободата
: ще направиш един опит, ще направиш една погрешка, казваш: „Аз съм свободен и да изправя погрешката.“ Ти си свободен.
То е негативната страна. Положителната страна: ти може да направиш едно добро – свободен си. Щом не правиш добро, ти си роб. Щом ти не си щедър, ти си роб; щом си щедър, ти си свободен. Щом се учиш и любиш науката, ти си свободен; щом кажеш: „Това не ми трябва“, ти си роб, ти не си свободен.
към беседата >>
Свободата
може да се прояви само в един човек, който е здрав.
Любовта може да се прояви само в един здрав човек. Не че тя не съществува. В един добър човек тя може да се прояви. Тя е като цвят, който трябва да цъфне. Знанието може да се прояви само в един човек, който е здрав.
Свободата
може да се прояви само в един човек, който е здрав.
Свободата е само за здравите хора. Болните хора може да се ползуват от благата на свободата, на знанието. Здравият човек може да живее в любовта. Казвам: Чрез закона на дишането може да поправиш много погрешки. Да допуснем, че вие сте чиновник, имаш някой директор.
към беседата >>
Свободата
е само за здравите хора.
Не че тя не съществува. В един добър човек тя може да се прояви. Тя е като цвят, който трябва да цъфне. Знанието може да се прояви само в един човек, който е здрав. Свободата може да се прояви само в един човек, който е здрав.
Свободата
е само за здравите хора.
Болните хора може да се ползуват от благата на свободата, на знанието. Здравият човек може да живее в любовта. Казвам: Чрез закона на дишането може да поправиш много погрешки. Да допуснем, че вие сте чиновник, имаш някой директор. По някой път по някакви съображения директорът не постъпва тъй, както трябва.
към беседата >>
Болните хора може да се ползуват от благата на
свободата
, на знанието.
В един добър човек тя може да се прояви. Тя е като цвят, който трябва да цъфне. Знанието може да се прояви само в един човек, който е здрав. Свободата може да се прояви само в един човек, който е здрав. Свободата е само за здравите хора.
Болните хора може да се ползуват от благата на
свободата
, на знанието.
Здравият човек може да живее в любовта. Казвам: Чрез закона на дишането може да поправиш много погрешки. Да допуснем, че вие сте чиновник, имаш някой директор. По някой път по някакви съображения директорът не постъпва тъй, както трябва. Веднага разсъждаваш и казваш: „Аз искам да покажа на този директор, че не трябва така да постъпва.“ Какво ще направиш?
към беседата >>
Втория път, ако ти не можеш да поправиш погрешката, ти ще изгубиш своята
свобода
.
Ако аз съм директор на банка, така бих желал да постъпят. Аз веднага ще дойда и ще кажа: „Има нещо, умен е.“ Някой път обичаш един слуга защото е умен. Някой път човек казва: „Трябва да бъда силен.“ Силата на човека седи другаде. Ти може да влезеш, да завъртиш един ключ, щото да направиш много работи. Но само веднъж може да направиш едно престъпление.
Втория път, ако ти не можеш да поправиш погрешката, ти ще изгубиш своята
свобода
.
Щом направиш погрешката, казвам: „Радвам се, че си свободен.“ Като изправиш погрешката, казвам: „От тебе нещо става.“ Щом може да направиш погрешка и може да я изправиш, от тебе може да стане нещо. Щом ти виждаш, че можеш да дишаш, с дишането свършва работата. Казваш: „Сега ще дишам? Друга работа имам! “ Ти първо ще дишаш, после ще мислиш.
към беседата >>
Щом дойде знанието,
свободата
в света ще се яви.
Свободен човек е онзи, който обича Истината. Знаещ човек е онзи, който обича Мъдростта. Живее онзи, който обича или държи Любовта в сърцето си. Дишането е процес да възприемеш живота. Щом възприемеш живота, знанието ще дойде.
Щом дойде знанието,
свободата
в света ще се яви.
Това са сега специфични работи, които остават, те се отнасят във вътрешната школа, да мислите. Ако някой от вас направи малък опит, елате при мене, ще ви дам малки упътвания.
към беседата >>
17.
Пътят към свободата
,
ООК
, София, 13.12.1933г.,
Сега вие ще кажете, че единият и другият се нуждаят от
свобода
.
Оставете го! Но всички задачи трябва да се разрешат. Не е въпросът защо така ние живеем, а въпросът е как трябва да се живее. Да допуснем, че са затворени в клетки един вълк и една овца. Умният ще пусне най-първо овцата, а глупавият ще пусне най-първо вълка.
Сега вие ще кажете, че единият и другият се нуждаят от
свобода
.
Така е, но ако пуснете този вълк, вие най-първо трябва да го превъзпитате. Вие казвате, че овцата е много кротка, понеже пасе трева, а пък вълкът е жесток, понеже яде овцете. Вълкът не плаща за това, което взема. Всичките му заемодавци ходят да го гонят. Овцата е изяла тревата, но дава мляко и вълна – плаща.
към беседата >>
В лъжата искат да намерят своята
свобода
.
Те не мислят. Ако мислеха, то света щеше да бъде свободен и докато хората не почнат да мислят, светът не може да се освободи, но не да мислят, както до сега, а с тази мисъл, която разтопява всичко. Добрата, силната мисъл разтопява всичко. Като дойде някой при мене, не да ме лъже, не да се представя такъв какъвто не е. Аз се чудя, по някой път, на голямото падение, което имат някои.
В лъжата искат да намерят своята
свобода
.
По този път, по който вървят хората, ще намерят много по-големи мъчнотии и никаква свобода. Свободата е нещо Божествено. Ние трябва да мислим, да чувствуваме и да действуваме, както Бог мисли, чувствува и действува. Или с други думи – трябва да бъдем носители на Божествените идеи в нас. Трябва да знаем, че някой път сме носители на човешките идеи и чувства, а пък човешкото не носи свобода.
към беседата >>
По този път, по който вървят хората, ще намерят много по-големи мъчнотии и никаква
свобода
.
Ако мислеха, то света щеше да бъде свободен и докато хората не почнат да мислят, светът не може да се освободи, но не да мислят, както до сега, а с тази мисъл, която разтопява всичко. Добрата, силната мисъл разтопява всичко. Като дойде някой при мене, не да ме лъже, не да се представя такъв какъвто не е. Аз се чудя, по някой път, на голямото падение, което имат някои. В лъжата искат да намерят своята свобода.
По този път, по който вървят хората, ще намерят много по-големи мъчнотии и никаква
свобода
.
Свободата е нещо Божествено. Ние трябва да мислим, да чувствуваме и да действуваме, както Бог мисли, чувствува и действува. Или с други думи – трябва да бъдем носители на Божествените идеи в нас. Трябва да знаем, че някой път сме носители на човешките идеи и чувства, а пък човешкото не носи свобода. Онова, което освобождава е само Божественото в света.
към беседата >>
Свободата
е нещо Божествено.
Добрата, силната мисъл разтопява всичко. Като дойде някой при мене, не да ме лъже, не да се представя такъв какъвто не е. Аз се чудя, по някой път, на голямото падение, което имат някои. В лъжата искат да намерят своята свобода. По този път, по който вървят хората, ще намерят много по-големи мъчнотии и никаква свобода.
Свободата
е нещо Божествено.
Ние трябва да мислим, да чувствуваме и да действуваме, както Бог мисли, чувствува и действува. Или с други думи – трябва да бъдем носители на Божествените идеи в нас. Трябва да знаем, че някой път сме носители на човешките идеи и чувства, а пък човешкото не носи свобода. Онова, което освобождава е само Божественото в света. И всеки един от вас трябва да се научи да различава Божественото и като се научи да го различава и да го следва, той ще бъде свободен.
към беседата >>
Трябва да знаем, че някой път сме носители на човешките идеи и чувства, а пък човешкото не носи
свобода
.
В лъжата искат да намерят своята свобода. По този път, по който вървят хората, ще намерят много по-големи мъчнотии и никаква свобода. Свободата е нещо Божествено. Ние трябва да мислим, да чувствуваме и да действуваме, както Бог мисли, чувствува и действува. Или с други думи – трябва да бъдем носители на Божествените идеи в нас.
Трябва да знаем, че някой път сме носители на човешките идеи и чувства, а пък човешкото не носи
свобода
.
Онова, което освобождава е само Божественото в света. И всеки един от вас трябва да се научи да различава Божественото и като се научи да го различава и да го следва, той ще бъде свободен. И тогава ще може да придаде на другите това, което е придобил. Или да спомогне и те да придобият своята свобода. Четох ви 45-а глава от Исая.
към беседата >>
Или да спомогне и те да придобият своята
свобода
.
Или с други думи – трябва да бъдем носители на Божествените идеи в нас. Трябва да знаем, че някой път сме носители на човешките идеи и чувства, а пък човешкото не носи свобода. Онова, което освобождава е само Божественото в света. И всеки един от вас трябва да се научи да различава Божественото и като се научи да го различава и да го следва, той ще бъде свободен. И тогава ще може да придаде на другите това, което е придобил.
Или да спомогне и те да придобият своята
свобода
.
Четох ви 45-а глава от Исая. В тази глава се употребяват думите: „Аз Господ.“ Това значи: „Аз съм любов, знание, свобода, истина, живот в света.“ Всичко в света е изявление на Божественото. Въздухът ти казва: „Само при мене може да имаш живот.“ Ако той се оттегли, ти какво ще имаш? Чрез водата ще придобиеш нещо, но във въздуха ще живееш. Ако разбирате какво нещо са хляб, въздух, вода и светлина и онези методи, които са свързани с хляба, водата, въздуха и светлината, вие ще имате вече едно разрешение.
към беседата >>
В тази глава се употребяват думите: „Аз Господ.“ Това значи: „Аз съм любов, знание,
свобода
, истина, живот в света.“ Всичко в света е изявление на Божественото.
Онова, което освобождава е само Божественото в света. И всеки един от вас трябва да се научи да различава Божественото и като се научи да го различава и да го следва, той ще бъде свободен. И тогава ще може да придаде на другите това, което е придобил. Или да спомогне и те да придобият своята свобода. Четох ви 45-а глава от Исая.
В тази глава се употребяват думите: „Аз Господ.“ Това значи: „Аз съм любов, знание,
свобода
, истина, живот в света.“ Всичко в света е изявление на Божественото.
Въздухът ти казва: „Само при мене може да имаш живот.“ Ако той се оттегли, ти какво ще имаш? Чрез водата ще придобиеш нещо, но във въздуха ще живееш. Ако разбирате какво нещо са хляб, въздух, вода и светлина и онези методи, които са свързани с хляба, водата, въздуха и светлината, вие ще имате вече едно разрешение. X, Y, Z. X е материалния свят.
към беседата >>
18.
Освободеният роб
,
НБ
, София, 17.12.1933г.,
Свободата
, която има човек, която му е дадена, тази
свобода
на човека не може да се ограничи с никакво условие.
Ние виждаме вятъра да духа, водата тече, тревата никне, стават разни промени, като че всичко туй е безразборно. [Но] има една нишка, която свързва всички явления в света. Зад всички явления седи нещо разумно. Ако по някой път се оказват известни нещастия в света, туй показва разумното в дадения случай. Две условия има: или разумното не е извършило никаква погрешка, или че нарочно е предписало тия неща да станат.
Свободата
, която има човек, която му е дадена, тази
свобода
на човека не може да се ограничи с никакво условие.
И не може да се ограничи тъй, както ние искаме. Човек не може да се поправи механически. И човек с думи не се поправя. Казва Писанието: „Молете се! “ С молитва не може да се поправиш.
към беседата >>
Всичко е празно, всичко ще се свърши.“ Да, всичко ще се свърши, но човек ще изгуби своята
свобода
.
Така че, който съблюдава с любовта... Ако искаш да прогресираш, ако искаш да се повдигнеш, ако искаш да добиеш благословението на природата, не само веднъж ще дойдеш на Земята. Може би много пъти тя ще те кредитира. За бъдеще пак ще се намериш в нейните владения. Какво трябва да правиш сега? Някой казва: „Няма кой да те види, направи го.
Всичко е празно, всичко ще се свърши.“ Да, всичко ще се свърши, но човек ще изгуби своята
свобода
.
Та, казвам сега: На апостол Павел какво му даде подтик да пише? Понеже апостол Павел едно време и той беше роб, и той съизволяваше с избиването на християните. Срещна го Христос и той тръгна подир Христа и Той го спаси. Той казва: „На моите очи имаше люспи, които трябваше да паднат.“ Тези люспи, това е кривият начин на мислене. Ако съвременните християни разбират, туй, което очаква човечеството, може да се предотврати.
към беседата >>
Питам те тогава, де е
свободата
?
Ще те държи при себе си и роб ще му бъдеш. Ако ти се плашиш от някой човек, ти си роб на него. Ако мразиш някого, ти си пак негов роб. Ако го обичаш, пак си роб на него. Три вида робство има: ако те е страх от него, роб ще му бъдеш; ако го мразиш, роб ще му бъдеш; ако го любиш, роб ще му бъдеш.
Питам те тогава, де е
свободата
?
Тъй, както ние разглеждаме, в какво седи робството в света? Роб, не се подчинявам на хората, аз сам се заробвам. В мене има едно желание да пия – аз отивам в кръчмата, всичката си свобода давам. Аз имам едно чувство: обичам да пипам пари – тук мина, там мина, взема. Страшно робство е вътре!
към беседата >>
В мене има едно желание да пия – аз отивам в кръчмата, всичката си
свобода
давам.
Ако го обичаш, пак си роб на него. Три вида робство има: ако те е страх от него, роб ще му бъдеш; ако го мразиш, роб ще му бъдеш; ако го любиш, роб ще му бъдеш. Питам те тогава, де е свободата? Тъй, както ние разглеждаме, в какво седи робството в света? Роб, не се подчинявам на хората, аз сам се заробвам.
В мене има едно желание да пия – аз отивам в кръчмата, всичката си
свобода
давам.
Аз имам едно чувство: обичам да пипам пари – тук мина, там мина, взема. Страшно робство е вътре! Следователно, за да се освободим... Тебе те е страх от някого. Защо е страхът в тебе? Омразата е в тебе или любовта е в тебе.
към беседата >>
Давайте
свобода
на хората.
Тогава ние се осмеляваме да убием един човек и после казваме: „Юнак е! “ Но в моите очи той е голям страхливец. Също и онзи, който се самоубива. Който убива сам себе си или който убива другите, е едно и също нещо. Човек, който дава живот на другите и който дава живот на себе си, той е свободен човек.
Давайте
свобода
на хората.
Христос казва: Сега тъй коренно трябва да се измените за вас, за самите вас. Вие не може да проявите това учение, докато не осветлите неговите закони, да видите доколко е вярно то, доколко има резултати. И тогава, ако вие така се освободите, вие ще бъдете щастливи и няма да знаете какво нещо е страдание. Всякога всички страдания ще престанат. Един човек, даже когато умира, може да го турим в магнетичен сън и ще престане смъртта му, може да му задържим живота.
към беседата >>
Човек, който е лош, той ще лъже, казва: „Мразя те.“ Като те срещне друг, казва: „Ти си добър човек.“ Срещне някой, който лъже, казва: „Слушай, с мене няма да си играеш, няма да заповядваш, ще ме оставиш.“ Ако аз обичам, той е лош човек, никой не обича да му заповядва, оставям [го] на
свобода
, оставям го, нека извърши това, което знае, това, което казва неговото верую.
Навсякъде ги има, гледайте да ги срещнете навсякъде. Съвременните хора се обезверяват. Казвате: „Лоши са хората. Държавата е лоша.“ Много добра е държавата. Във вашата държава лошо има в стремежите, лоши условия има и материални интереси.
Човек, който е лош, той ще лъже, казва: „Мразя те.“ Като те срещне друг, казва: „Ти си добър човек.“ Срещне някой, който лъже, казва: „Слушай, с мене няма да си играеш, няма да заповядваш, ще ме оставиш.“ Ако аз обичам, той е лош човек, никой не обича да му заповядва, оставям [го] на
свобода
, оставям го, нека извърши това, което знае, това, което казва неговото верую.
Отива един селянин при един княз, който го поканил на трапезата. Селянинът взема по български, без вилушка. Князът започва като него. Умен е този княз. Той не му казва: „Вземи вилушката, нали знаеш какви етикеции съществуват!
към беседата >>
19.
Въздухът и мисълта – нови начини за хранене
,
ООК
, София, 20.12.1933г.,
Ако не изпълниш ще останеш в затвора.“ При тези правила няма никакъв ред, никакво право, никаква
свобода
.
Този B, аз наричам ъгъл на Любовта, по какво се различават сега? Ето аз как различавам нещата. В сегашния закон, законът на физическия свят, правото е само на страната на силния, на страната на онзи, който има да взема, на кредитора. Следователно, законът не е на страната на онзи, който има да дава. Ще те затворят, ще те глобят и силният казва на слабия: „Ще изпълниш!
Ако не изпълниш ще останеш в затвора.“ При тези правила няма никакъв ред, никакво право, никаква
свобода
.
Това право е един механически закон. Законът на любовта се отличава с друго нещо. Той еднакво се застъпва и за праведните и на онзи, който има да взема и на онзи, който има да дава. На онзи, който има да взема, Любовта казва: „Колко има да вземаш? “ – „Имам да вземам 10 000 лева.“ – „Но първоначално 10 000 лева ли бяха?
към беседата >>
20.
Постигни реалността
,
ООК
, София, 27.12.1933г.,
Той може да си мисли, че е свободен, но каква
свобода
има?
Всичко, каквото човек има, може да му се вземе. След като му се вземе това, което човек има – ръка, крак, очи и прочие, где остава човекът? Но това не е човекът. Човек, на когото може да му вземеш ръката, краката, окото и пр, де остава човекът? Той е ограничен човек.
Той може да си мисли, че е свободен, но каква
свобода
има?
Това е временна свобода. Та казвам, има преходни неща в света. Прочетената глава говори, че този порядък, който съществува, ще се измени. Всичко това, което съществува, за което живеете, за което всичко давате, ще се измени, за да дойде това положение, което не се мени. И всички вие казвате: „Какво ще бъде това?
към беседата >>
Това е временна
свобода
.
След като му се вземе това, което човек има – ръка, крак, очи и прочие, где остава човекът? Но това не е човекът. Човек, на когото може да му вземеш ръката, краката, окото и пр, де остава човекът? Той е ограничен човек. Той може да си мисли, че е свободен, но каква свобода има?
Това е временна
свобода
.
Та казвам, има преходни неща в света. Прочетената глава говори, че този порядък, който съществува, ще се измени. Всичко това, което съществува, за което живеете, за което всичко давате, ще се измени, за да дойде това положение, което не се мени. И всички вие казвате: „Какво ще бъде това? “ – Тези неща не могат да се разправят.
към беседата >>
Жертва има само там дето е
свободата
.
Защо ти е един живот такъв, когато един ден ще станеш жертва? Та има една жертва в света без мисъл. Истинската жертва е само когато придобива човек. Истинска жертва е само това, което прави човека силен. Което внася в него истинско знание.
Жертва има само там дето е
свободата
.
Та казвам, напуснете формите, вие, някой път, се сравнявате един с друг, кой живее по-добре. Не се сравнявайте един с друг! Един човек може да бъде сам образец, но [не] вземайте нито един човек за мярка. В природата единствената мярка, която мери, е Слънцето, светлината му. Мерки не могат да бъдат нашите лампи, колкото и да са силни.
към беседата >>
21.
Да живее душата ми
,
НБ
, София, 31.12.1933г.,
От безграничното влиза в граничното и излиза в
свободата
.
Отпосле са дошли. Има известни причини за това. Да оставим причините. Животът се ражда без ограничения. После слиза в ограниченията.
От безграничното влиза в граничното и излиза в
свободата
.
Ако ти не минеш от безграничното в граничното, ти не може да влезеш в закона на свободата. Туй е човешко разбиране. Ти ще минеш по една крива линия. По тази крива линия ти ще дойдеш до закона на своята свобода. Туй е стремежът на цялото човечество.
към беседата >>
Ако ти не минеш от безграничното в граничното, ти не може да влезеш в закона на
свободата
.
Има известни причини за това. Да оставим причините. Животът се ражда без ограничения. После слиза в ограниченията. От безграничното влиза в граничното и излиза в свободата.
Ако ти не минеш от безграничното в граничното, ти не може да влезеш в закона на
свободата
.
Туй е човешко разбиране. Ти ще минеш по една крива линия. По тази крива линия ти ще дойдеш до закона на своята свобода. Туй е стремежът на цялото човечество. То е свободата.
към беседата >>
По тази крива линия ти ще дойдеш до закона на своята
свобода
.
После слиза в ограниченията. От безграничното влиза в граничното и излиза в свободата. Ако ти не минеш от безграничното в граничното, ти не може да влезеш в закона на свободата. Туй е човешко разбиране. Ти ще минеш по една крива линия.
По тази крива линия ти ще дойдеш до закона на своята
свобода
.
Туй е стремежът на цялото човечество. То е свободата. То е прицелната точка. Идеалът на цялото човечество е свободата. Тия неща са само условия: знанието, религията, всичко туй, каквото съществува, това са само средства, пособия, за да се постигне свободата.
към беседата >>
То е
свободата
.
Ако ти не минеш от безграничното в граничното, ти не може да влезеш в закона на свободата. Туй е човешко разбиране. Ти ще минеш по една крива линия. По тази крива линия ти ще дойдеш до закона на своята свобода. Туй е стремежът на цялото човечество.
То е
свободата
.
То е прицелната точка. Идеалът на цялото човечество е свободата. Тия неща са само условия: знанието, религията, всичко туй, каквото съществува, това са само средства, пособия, за да се постигне свободата. Когато човек придобие свободата, той ще бъде щастлив в този смисъл, в който вие разбирате. Какво нещо е свободата?
към беседата >>
Идеалът на цялото човечество е
свободата
.
Ти ще минеш по една крива линия. По тази крива линия ти ще дойдеш до закона на своята свобода. Туй е стремежът на цялото човечество. То е свободата. То е прицелната точка.
Идеалът на цялото човечество е
свободата
.
Тия неща са само условия: знанието, религията, всичко туй, каквото съществува, това са само средства, пособия, за да се постигне свободата. Когато човек придобие свободата, той ще бъде щастлив в този смисъл, в който вие разбирате. Какво нещо е свободата? Свободата ще ви донесе щастие. Щом достигнете до свободата, тогава няма да бъдете подложени на всичките всевъзможни органически промени, които сега стават.
към беседата >>
Тия неща са само условия: знанието, религията, всичко туй, каквото съществува, това са само средства, пособия, за да се постигне
свободата
.
По тази крива линия ти ще дойдеш до закона на своята свобода. Туй е стремежът на цялото човечество. То е свободата. То е прицелната точка. Идеалът на цялото човечество е свободата.
Тия неща са само условия: знанието, религията, всичко туй, каквото съществува, това са само средства, пособия, за да се постигне
свободата
.
Когато човек придобие свободата, той ще бъде щастлив в този смисъл, в който вие разбирате. Какво нещо е свободата? Свободата ще ви донесе щастие. Щом достигнете до свободата, тогава няма да бъдете подложени на всичките всевъзможни органически промени, които сега стават. Те стават, има причини за това.
към беседата >>
Когато човек придобие
свободата
, той ще бъде щастлив в този смисъл, в който вие разбирате.
Туй е стремежът на цялото човечество. То е свободата. То е прицелната точка. Идеалът на цялото човечество е свободата. Тия неща са само условия: знанието, религията, всичко туй, каквото съществува, това са само средства, пособия, за да се постигне свободата.
Когато човек придобие
свободата
, той ще бъде щастлив в този смисъл, в който вие разбирате.
Какво нещо е свободата? Свободата ще ви донесе щастие. Щом достигнете до свободата, тогава няма да бъдете подложени на всичките всевъзможни органически промени, които сега стават. Те стават, има причини за това. Не сте вие отговорни за това, което става.
към беседата >>
Какво нещо е
свободата
?
То е свободата. То е прицелната точка. Идеалът на цялото човечество е свободата. Тия неща са само условия: знанието, религията, всичко туй, каквото съществува, това са само средства, пособия, за да се постигне свободата. Когато човек придобие свободата, той ще бъде щастлив в този смисъл, в който вие разбирате.
Какво нещо е
свободата
?
Свободата ще ви донесе щастие. Щом достигнете до свободата, тогава няма да бъдете подложени на всичките всевъзможни органически промени, които сега стават. Те стават, има причини за това. Не сте вие отговорни за това, което става. Иде една болест – не сте вие причината за болестта.
към беседата >>
Свободата
ще ви донесе щастие.
То е прицелната точка. Идеалът на цялото човечество е свободата. Тия неща са само условия: знанието, религията, всичко туй, каквото съществува, това са само средства, пособия, за да се постигне свободата. Когато човек придобие свободата, той ще бъде щастлив в този смисъл, в който вие разбирате. Какво нещо е свободата?
Свободата
ще ви донесе щастие.
Щом достигнете до свободата, тогава няма да бъдете подложени на всичките всевъзможни органически промени, които сега стават. Те стават, има причини за това. Не сте вие отговорни за това, което става. Иде една болест – не сте вие причината за болестта. Отчасти може да сте причина.
към беседата >>
Щом достигнете до
свободата
, тогава няма да бъдете подложени на всичките всевъзможни органически промени, които сега стават.
Идеалът на цялото човечество е свободата. Тия неща са само условия: знанието, религията, всичко туй, каквото съществува, това са само средства, пособия, за да се постигне свободата. Когато човек придобие свободата, той ще бъде щастлив в този смисъл, в който вие разбирате. Какво нещо е свободата? Свободата ще ви донесе щастие.
Щом достигнете до
свободата
, тогава няма да бъдете подложени на всичките всевъзможни органически промени, които сега стават.
Те стават, има причини за това. Не сте вие отговорни за това, което става. Иде една болест – не сте вие причината за болестта. Отчасти може да сте причина. Може да кажем, че ти си причината, но донякъде сте вие.
към беседата >>
Даже Адам, първият човек, тъй както първоначално е бил, не е бил доволен от ония познания, от онази
свобода
, която имал в райската градина, при онези много благоприятни условия.
В планината са хората. Тъй седи въпросът неразрешен. Но казвам: Има три начина за разбиране на живота, на съвременния живот. Туй разбиране... в най-дълбоката древност, във всички имало желание, човек всякога искал да разбере живота и да се ползува от този живот. И в най-голямата древност у човека имало понятие, че той трябва да бъде нещо повече, отколкото е.
Даже Адам, първият човек, тъй както първоначално е бил, не е бил доволен от ония познания, от онази
свобода
, която имал в райската градина, при онези много благоприятни условия.
Някои подразбират тази райска градина като епоха, една цивилизация, златна епоха на човечеството, когато хората са живели в мир и съгласие. Но човек не е бил доволен от това, което е имал. Не е доволен, понеже за него се казва, че когато прекарал всичките животни пред него и на всичките животни той е турил по едно име, кръстил ги. Той такъв богат речник е имал от думи – на всяко животно да му тури име. [На] всичките имена им дал.
към беседата >>
Майка му живее и като излезе вън от майка си, тя му дава първата
свобода
, за да живее.
И когато се сформират дробовете, той е вече в деветия месец. Непременно трябва да се роди, а след като се роди, непременно трябва да диша. Дишането дава ход на живота. Значи, в утробата на майка му, майка му го храни. Той не диша, майката диша.
Майка му живее и като излезе вън от майка си, тя му дава първата
свобода
, за да живее.
Следователно ние сме сега в епохата на живеенето и дишането. Но от туй положение трябва да намерим изходния път, от туй, което е минало; за да излезем над онова ембрионическо положение, трябва да търсим пътя на растенето. Но щом влезнем в пътя на растенето, видяхме, че въпросът не се разрешава. В растенията се роди желание да излязат от туй положение, от това ограничение, и те влязоха в положението на рибите. Рибите [влязоха в] положението на птиците.
към беседата >>
Ако ти му дадеш пълна
свобода
да се прояви, то е любов.
Ти трябва да го оставиш свободно той да се прояви. Това е сега отрицателната страна на любовта. За да се оцени любовта на онзи, който те обича, трябва да го оставиш свободно да функционира в тебе. Вие казвате някой път: „Аз искам той да ми бъде господар.“ Не разбираш въпроса. Онзи, който те люби, той трябва да се прояви чрез тебе.
Ако ти му дадеш пълна
свобода
да се прояви, то е любов.
Ако ти го ограничиш и той се проявява чрез насилие, туй е робство. Тогава, от тия вътрешни разбирания как се зараждат ония противоречиви възгледи, които може да ни спънат? Някой път мислим, че много лесно може да се разреши един въпрос. Казвате: „Може да живеем братски.“ Да се реализира братството в света е трудно. Казвате: „Да живеем по любов.“ Хубаво е.
към беседата >>
22.
Радост, която никой няма да отнеме
,
УС
, София, 31.12.1933г.,
И когато Бог се ограничил, тогава се вмъкнало страданието и човек си казал: „Сега ще направя това, което душата ми иска, свободен ще бъда.“ И в тази
свобода
, която почувствувал, се е вмъкнало сегашното страдание.
Това е качество на господаря. Всеки е господар, който, като стисне камък, отдолу да изтече вода, а отгоре да излезе огън. А когато някой стисне камъка и отгоре излезе дим, а отдолу кал, той е слуга. И като не можеш да разрешиш въпроса, ще почнеш да се сърдиш на Бога защо е направил така света. Има едно предание: Когато Бог е създал човека, очите на Господа всякога го гледали и човек се усещал стеснен и казал: „Стига вече това гледане, човек малко трябва да е свободен.“ И Господ почувствувал това нещо и се отстранил от човека – каквото прави човек, Господ да не го гледа.
И когато Бог се ограничил, тогава се вмъкнало страданието и човек си казал: „Сега ще направя това, което душата ми иска, свободен ще бъда.“ И в тази
свобода
, която почувствувал, се е вмъкнало сегашното страдание.
Има един начин, по който може да се избегне страданието. Вие може да го знаете, но и аз ще ви го припомня. Като ви го кажа, вие още по-добре ще го узнаете. Сега може само да си предполагате кое е то. Ти казваш: „Страдам.“ Казвам: Лесна работа е.
към беседата >>
Или когато животът, светлината и
свободата
те посетят, тогава имаш пълната радост.
„Какво трябва да се прави при скръбта? “ Чакай, докато радостта дойде при скръбта. Ти не чакаш да дойде радостта, да поздравиш сестра си. Да познаваш Бога по светлината и по топлината Му, това е щастието. Когато Любовта, Мъдростта и Истината ти направят визита, ти имаш пълната радост.
Или когато животът, светлината и
свободата
те посетят, тогава имаш пълната радост.
В годината 1934, 1 е бащата, 4 е големият баща – дядото, 9 и 3 са братът и сестрата. Когато махнем големите страдания и влезем в хубавата къща, ще кажем: „Много хубаво стана, че страдах. Другояче, нямаше да имам тази хубава къща.“ Ако човек върви по пътя, който му е определен, той ще бъде доволен. Човек да мисли и да работи. Той се намира в един свят с грандиозни неща.
към беседата >>
23.
Новото направление в живота
,
ООК
, София, 3.1.1934г.,
Щом започвам да се ровя във вашето ядене, вие изгубвате
свободата
си.
Като казвам: Мене не ме интересува, вие какво мислите? Вие ще кажете: „Как така? “ – Вие сте яли, мене не ми влиза в работа, понеже то е ваша работа. Не ме интересува да се ровя във вашето ядене. То е въпрос свободен.
Щом започвам да се ровя във вашето ядене, вие изгубвате
свободата
си.
Аз ви оставям свободни. Когато казвам: аз го оставям свободен, какво разбирам? Всяка кокошка, от която господаря се интересува, свободна ли е? – Не е свободна. Някой път, вие искате хората да се интересуват от вас, но вие ще изгубите свободата си.
към беседата >>
Някой път, вие искате хората да се интересуват от вас, но вие ще изгубите
свободата
си.
Щом започвам да се ровя във вашето ядене, вие изгубвате свободата си. Аз ви оставям свободни. Когато казвам: аз го оставям свободен, какво разбирам? Всяка кокошка, от която господаря се интересува, свободна ли е? – Не е свободна.
Някой път, вие искате хората да се интересуват от вас, но вие ще изгубите
свободата
си.
Даже и вие не се интересувайте от себе си. Под думата интерес, тъй както разбирам тази дума, може да ви въведе в заблуждение. Ти казваш: „Трябва да се интересуваш! “ То е от нямане на думи, се употребява с едно значение. Той казва: „Да се интересуваш!
към беседата >>
24.
Обичайте положителното
,
МОК
, София, 5.1.1934г.,
Ако ние не сме проводници на Божията Любов, ако ние не сме проводници на Божията светлина, ако ние не сме проводници на Божията
свобода
, ако ние не сме проводници на Божието милосърдие, ако ние не сме проводници на всички ония добродетели, нямаме нищо общо с човека.
Ти не може да дадеш комуто и да е вода, ако не си почерпил. Само като почерпя, мога да ви дам. Като почерпя, мога да ви услужа. Разбирайте законите на природата. Когато сме проводници на онзи велик Божествен принцип, тогава се ползуваме.
Ако ние не сме проводници на Божията Любов, ако ние не сме проводници на Божията светлина, ако ние не сме проводници на Божията
свобода
, ако ние не сме проводници на Божието милосърдие, ако ние не сме проводници на всички ония добродетели, нямаме нищо общо с човека.
Човекът е най-съвършената среда. Той се отличава от всички животни по това, че е възможно най-съвършената среда на земята за предаване на всички Божии добродетели. Това е човекът. Всички ония хора, които вие обичате, те все дават. Видиш някой човек пълен с магнетизъм, притегля те човекът.
към беседата >>
25.
Едно писмо
,
ООК
, София, 10.1.1934г.,
Разумността има предвид правия път на Живота; Силата има пред вид
Свободата
– Истината на Живота; Добротата има предвид постижението на Живота – Любовта.
Да се напише: Три неща са потребни на ученика: Разумност, Сила, Доброта.
Разумността има предвид правия път на Живота; Силата има пред вид
Свободата
– Истината на Живота; Добротата има предвид постижението на Живота – Любовта.
Разумността носи Виделина, що не гасне, ни потъмнява! Силата носи това, що побеждава, то не отслабва; Добротата носи това, що постига; Разумността води, направлява; Силата пази;
към беседата >>
26.
Силата на подсъзнанието и свръхсъзнанието
,
ООК
, София, 17.1.1934г.,
Късметът на човека е любовта му към
свободата
, любовта му към истината.
Вие седите и чакате късмет. Късметът на човека е неговото подсъзнание и свръхсъзнание. Късметът на човека е вярата, непреодолимата му вяра във Вечното и Разумното. Късметът е неговата любов, неговата непреодолима любов. Късметът на човека е в неговата разумност, която пред нищо не се спъва.
Късметът на човека е любовта му към
свободата
, любовта му към истината.
Това са силите на човешкия късмет.
към беседата >>
27.
Обичайте я!
,
НБ
, София, 21.1.1934г.,
Това са атрибутите на
свободата
.
Само едно нещо има, което не се мени – това е Мъдростта. Само едно нещо има, което не се мени – това е Истината. Те са 3 неща, които седят. Това са 3 велики атрибута на битието. Това са 3 атрибута на живота, на знанието, на онова знание, което въздига човека.
Това са атрибутите на
свободата
.
Свобода, която в себе си няма любов, свобода, която в себе си няма знание, свобода, която в себе си не носи разширение [...], свободен без никакво ограничение, без някой да те е ограничил, ти сам да се ограничиш. Там е истината. Та, казвам: Тъй трябва да се обичаме в света. Тогава нашата обич [...]. Мене мнозина ме питат какво намирам в този човек.
към беседата >>
Свобода
, която в себе си няма любов,
свобода
, която в себе си няма знание,
свобода
, която в себе си не носи разширение [...], свободен без никакво ограничение, без някой да те е ограничил, ти сам да се ограничиш.
Само едно нещо има, което не се мени – това е Истината. Те са 3 неща, които седят. Това са 3 велики атрибута на битието. Това са 3 атрибута на живота, на знанието, на онова знание, което въздига човека. Това са атрибутите на свободата.
Свобода
, която в себе си няма любов,
свобода
, която в себе си няма знание,
свобода
, която в себе си не носи разширение [...], свободен без никакво ограничение, без някой да те е ограничил, ти сам да се ограничиш.
Там е истината. Та, казвам: Тъй трябва да се обичаме в света. Тогава нашата обич [...]. Мене мнозина ме питат какво намирам в този човек. Казвам: „Какво обичаш в него?
към беседата >>
“ Ако му дам любов и той добие тази
свобода
, тогава любовта е на място.
Казва: „Много мъчно е да се обичаме. Много мъчно е да те обичам, много мъчно е да те извадя от ония условия, без да те осакатя. Ако ще те осакатя, по-добре е да си седиш на мястото. Сегашната любов струва повече, отколкото моята. Каква е тази любов, която ще те осакати?
“ Ако му дам любов и той добие тази
свобода
, тогава любовта е на място.
Това са задачи на умните хора в света. Това са задачи, с които вие трябва да се занимавате сега. Някои от вас се занимавате с любовта за парите, обичате парите. Не е лошо да обичате парите, но трябва да знаеш, че парите са много свободни, те имат голяма свобода. Какъвто контракт и да имате, щом излязат вън от ръката ви, отиват, пристават някъде.
към беседата >>
Не е лошо да обичате парите, но трябва да знаеш, че парите са много свободни, те имат голяма
свобода
.
Каква е тази любов, която ще те осакати? “ Ако му дам любов и той добие тази свобода, тогава любовта е на място. Това са задачи на умните хора в света. Това са задачи, с които вие трябва да се занимавате сега. Някои от вас се занимавате с любовта за парите, обичате парите.
Не е лошо да обичате парите, но трябва да знаеш, че парите са много свободни, те имат голяма
свобода
.
Какъвто контракт и да имате, щом излязат вън от ръката ви, отиват, пристават някъде. Сега, да дойдем до онова положение. Мнозина от вас носят едно минало, което не е наше, не е ваше положение. В магията твърдят, че има хора, които могат да изменят формата, да те направят едно животно. Тебе и учен човек може да те направят.
към беседата >>
Човек на Земята, при обикновените условия, след като се освободи, той ще почувствува една вътрешна
свобода
и той ще измени своя живот.
Така разбирам. Аз съм слушал мнозина да разправят, че човек може да се роди от Духа Божи. Аз съм виждал хора, които мислят, че са родени от Бога и след туй казват: „Пак изгубихме.“ Роденото от Бога назад не се връща. Щом се връща, той няма никакво раждане. Аз сега говоря за едно мистично реализиране, освобождение на човека.
Човек на Земята, при обикновените условия, след като се освободи, той ще почувствува една вътрешна
свобода
и той ще измени своя живот.
В неговия живот няма да стане рязка промяна: ако е музикант, пак ще пее; но този музикант, като изпее, който е веднъж роден, той ще почувствува един свещен трепет от песента. Поетът, като пише, ще остане пак поет, но, в своите стихове тъй ще нарежда думите, че ще вложи нещо ново, всяка една дума ще бъде на мястото. Сега, едно изречение пазете: „Обичай я и тя ще те варди.“ Сега ще запитате: „Къде ще я намерим, за да я обичаме? “ Питам тогава: Вън от това, което обичате в себе си, задайте следния въпрос: Кое обичате в себе си, че вие треперите? Има нещо, което вие обичате.
към беседата >>
Обичайте хората заради Божествената
свобода
, която е в тях.
Няма друг свят. Има много светове, но Божественият свят включва всички светове в себе си. Божественият свят, който е един и който е всичко. Обичайте хората заради Любовта. Обичайте хората заради Божественото знание.
Обичайте хората заради Божествената
свобода
, която е в тях.
Обичайте себе си заради Бога, Който е във вас.
към беседата >>
28.
Синовно отношение
,
УС
, София, 21.1.1934г.,
Трябва да познаем онова, което носи в нас доброто,
свободата
, любовта.
Какво излязло? Излязла истината, че и двамата имат по едно изкуствено око. Ние често познаваме истината, когато си разменим изкуствените очи. И ти казваш: „Аз познах, че лявото око е изкуствено.“ Това не е познаване. Познаването на опакото на нашия живот не е познаване.
Трябва да познаем онова, което носи в нас доброто,
свободата
, любовта.
Това, което ни свързва с Онзи, Който ни е дал живота и Който ръководи живота ни тук, на Земята, и за в бъдеще. Не да се обезсърчим в сегашния живот. Трябва ли на човека да дотегне да обича хората? Не. Да дотегне на човека да бъде в смъртта, но да дотегне на човека в живота, тази идея е малко странна. Хората, на които е дотегнал животът, те са прави, те усещат, че в тях има нещо, което постоянно умира и човек иска да се освободи от него.
към беседата >>
29.
Най-малкият опит
,
ООК
, София, 24.1.1934г.,
Може да прогресира в Любовта, да прогресира в Мъдростта, в Знанието, може да прогресира в
Свободата
, в Истината.
За да оцените доброто на който и да е човек, най-първо трябва да оцените доброто, което Бог ви е дал. Ако главата ви боли, ако нервната ви система е развалена, също и стомаха, то като отидете на гости, каквото и да ви сготвят, все ще бъдете недоволни. Сега на всинца ви трябва следното: Вложените дарби, които ги имате, Божественото, което имате, да почнете да го развивате. Някой казва: „Аз прогресирам ли? “ В три неща човек може да прогресира.
Може да прогресира в Любовта, да прогресира в Мъдростта, в Знанието, може да прогресира в
Свободата
, в Истината.
При прогресирането в Любовта трябва, да се увеличава твоята топлина, при прогресирането в силата, трябва да се увеличава твоята светлина, при прогресирането в Свободата и Истината, трябва да имаш простор, който нищо не трябва да го ограничава. Да правиш това, което Бог иска. Да правиш това, което всички искат. Като направиш нещо, то да е за доброто на всички хора. Любовта е добра за всички.
към беседата >>
При прогресирането в Любовта трябва, да се увеличава твоята топлина, при прогресирането в силата, трябва да се увеличава твоята светлина, при прогресирането в
Свободата
и Истината, трябва да имаш простор, който нищо не трябва да го ограничава.
Ако главата ви боли, ако нервната ви система е развалена, също и стомаха, то като отидете на гости, каквото и да ви сготвят, все ще бъдете недоволни. Сега на всинца ви трябва следното: Вложените дарби, които ги имате, Божественото, което имате, да почнете да го развивате. Някой казва: „Аз прогресирам ли? “ В три неща човек може да прогресира. Може да прогресира в Любовта, да прогресира в Мъдростта, в Знанието, може да прогресира в Свободата, в Истината.
При прогресирането в Любовта трябва, да се увеличава твоята топлина, при прогресирането в силата, трябва да се увеличава твоята светлина, при прогресирането в
Свободата
и Истината, трябва да имаш простор, който нищо не трябва да го ограничава.
Да правиш това, което Бог иска. Да правиш това, което всички искат. Като направиш нещо, то да е за доброто на всички хора. Любовта е добра за всички. Няма същество, към което, като изпратиш Любовта да не почувствува ефекта на тази любов.
към беседата >>
30.
Огнената пещ
,
НБ
, София, 28.1.1934г.,
Сега няма
свобода
.
Войникът, с пушката се е изправил, мисли, че е свободен. Някой кон си изправил опашката, някое куче, мисли, че е свободно. Виждаш, онзи кон тегли каруцата, казваш: „Силен кон! “ Камшик има. Сегашните хора, религиозните хора, малко хора ще намерите, които да са свободни.
Сега няма
свобода
.
Свобода търсят хората. Аз не искам да се спирам върху този въпрос, да отвличам вниманието ви. Тепърва трябва да се [открие] свободата, да се намери кой е истинският път на свободата. Не само да намериш свободата, но да остане тази свобода при тебе. Питам: Какви са били подбудителните причини на цар Навуходоносор да направи този образ?
към беседата >>
Свобода
търсят хората.
Някой кон си изправил опашката, някое куче, мисли, че е свободно. Виждаш, онзи кон тегли каруцата, казваш: „Силен кон! “ Камшик има. Сегашните хора, религиозните хора, малко хора ще намерите, които да са свободни. Сега няма свобода.
Свобода
търсят хората.
Аз не искам да се спирам върху този въпрос, да отвличам вниманието ви. Тепърва трябва да се [открие] свободата, да се намери кой е истинският път на свободата. Не само да намериш свободата, но да остане тази свобода при тебе. Питам: Какви са били подбудителните причини на цар Навуходоносор да направи този образ? На първо място, да покаже силата си, че каквото той каже, трябва да стане.
към беседата >>
Тепърва трябва да се [открие]
свободата
, да се намери кой е истинският път на
свободата
.
“ Камшик има. Сегашните хора, религиозните хора, малко хора ще намерите, които да са свободни. Сега няма свобода. Свобода търсят хората. Аз не искам да се спирам върху този въпрос, да отвличам вниманието ви.
Тепърва трябва да се [открие]
свободата
, да се намери кой е истинският път на
свободата
.
Не само да намериш свободата, но да остане тази свобода при тебе. Питам: Какви са били подбудителните причини на цар Навуходоносор да направи този образ? На първо място, да покаже силата си, че каквото той каже, трябва да стане. Той казва: „Няма никакво божество! “ Той мисли себе си за божество.
към беседата >>
Не само да намериш
свободата
, но да остане тази
свобода
при тебе.
Сегашните хора, религиозните хора, малко хора ще намерите, които да са свободни. Сега няма свобода. Свобода търсят хората. Аз не искам да се спирам върху този въпрос, да отвличам вниманието ви. Тепърва трябва да се [открие] свободата, да се намери кой е истинският път на свободата.
Не само да намериш
свободата
, но да остане тази
свобода
при тебе.
Питам: Какви са били подбудителните причини на цар Навуходоносор да направи този образ? На първо място, да покаже силата си, че каквото той каже, трябва да стане. Той казва: „Няма никакво божество! “ Той мисли себе си за божество. Той казва: „Няма божество, което може да се избави от ръката ми.
към беседата >>
Първичната любов, която съградила човека, от тази любов зависи
свободата
, знанието на човека.
Аз съм съгласен тогава. Ако се движим от подбудителните причини на любовта, аз вземам любовта като една сила, която съгражда живота, внася живот, развитие. Всичко се дължи на любовта. Не онези посторонни настроения, които ние наричаме любов. Това са изключения на любовта.
Първичната любов, която съградила човека, от тази любов зависи
свободата
, знанието на човека.
Това съм съгласен. Ако всичко вършим с любов, пак ще имаме страдания, пак ще умираме, пак ще има огнени пещи, но с нас ще бъде този ангел. Този ангел, това е нашият дух. Казва Писанието: „Духът винаги показва, че човек е роден от Бога.“ Когато говорим за човешкия дух, разбираме човек да е роден от Бога. А роденият от Бога грях не прави!
към беседата >>
Писанието казва: „Там, дето е духът, там е
свободата
.“ А
свободата
значи: туй е бащата в света, който носи истинската
свобода
, а ние сме синовете, които участвуваме и реализираме тази
свобода
, която нашият баща ни дава.
Това съм съгласен. Ако всичко вършим с любов, пак ще имаме страдания, пак ще умираме, пак ще има огнени пещи, но с нас ще бъде този ангел. Този ангел, това е нашият дух. Казва Писанието: „Духът винаги показва, че човек е роден от Бога.“ Когато говорим за човешкия дух, разбираме човек да е роден от Бога. А роденият от Бога грях не прави!
Писанието казва: „Там, дето е духът, там е
свободата
.“ А
свободата
значи: туй е бащата в света, който носи истинската
свобода
, а ние сме синовете, които участвуваме и реализираме тази
свобода
, която нашият баща ни дава.
При сегашното разбиране в света и у религиозните хора, навсякъде има едно неразбиране между хората. Всеки иска да покаже, казва: „Аз другояче мисля.“ Не мислете, че свободата седи в това аз да мисля по друг начин. Свободата седи в истината, която прониква в дадения случай в нашите умове. Тя не зависи от нашата мисъл. Мисълта е само едно проявление на истината.
към беседата >>
Всеки иска да покаже, казва: „Аз другояче мисля.“ Не мислете, че
свободата
седи в това аз да мисля по друг начин.
Този ангел, това е нашият дух. Казва Писанието: „Духът винаги показва, че човек е роден от Бога.“ Когато говорим за човешкия дух, разбираме човек да е роден от Бога. А роденият от Бога грях не прави! Писанието казва: „Там, дето е духът, там е свободата.“ А свободата значи: туй е бащата в света, който носи истинската свобода, а ние сме синовете, които участвуваме и реализираме тази свобода, която нашият баща ни дава. При сегашното разбиране в света и у религиозните хора, навсякъде има едно неразбиране между хората.
Всеки иска да покаже, казва: „Аз другояче мисля.“ Не мислете, че
свободата
седи в това аз да мисля по друг начин.
Свободата седи в истината, която прониква в дадения случай в нашите умове. Тя не зависи от нашата мисъл. Мисълта е само едно проявление на истината. Свободата е един резултат, мисълта е един проводник на тази истина, която е проникнала в нашия ум. Ние можем да мислим само тогава, когато истината е наша.
към беседата >>
Свободата
седи в истината, която прониква в дадения случай в нашите умове.
Казва Писанието: „Духът винаги показва, че човек е роден от Бога.“ Когато говорим за човешкия дух, разбираме човек да е роден от Бога. А роденият от Бога грях не прави! Писанието казва: „Там, дето е духът, там е свободата.“ А свободата значи: туй е бащата в света, който носи истинската свобода, а ние сме синовете, които участвуваме и реализираме тази свобода, която нашият баща ни дава. При сегашното разбиране в света и у религиозните хора, навсякъде има едно неразбиране между хората. Всеки иска да покаже, казва: „Аз другояче мисля.“ Не мислете, че свободата седи в това аз да мисля по друг начин.
Свободата
седи в истината, която прониква в дадения случай в нашите умове.
Тя не зависи от нашата мисъл. Мисълта е само едно проявление на истината. Свободата е един резултат, мисълта е един проводник на тази истина, която е проникнала в нашия ум. Ние можем да мислим само тогава, когато истината е наша. Без истина никой не може да мисли.
към беседата >>
Свободата
е един резултат, мисълта е един проводник на тази истина, която е проникнала в нашия ум.
При сегашното разбиране в света и у религиозните хора, навсякъде има едно неразбиране между хората. Всеки иска да покаже, казва: „Аз другояче мисля.“ Не мислете, че свободата седи в това аз да мисля по друг начин. Свободата седи в истината, която прониква в дадения случай в нашите умове. Тя не зависи от нашата мисъл. Мисълта е само едно проявление на истината.
Свободата
е един резултат, мисълта е един проводник на тази истина, която е проникнала в нашия ум.
Ние можем да мислим само тогава, когато истината е наша. Без истина никой не може да мисли. Някой казва: „Аз мисля.“ Трябва да разбираш. Ако твоята мисъл не е права, ти не може да мислиш. Каква мисъл е тази, която не може да ме освободи?
към беседата >>
31.
Съществените правила
,
ООК
, София, 31.1.1934г.,
На вас ви трябва едно определение, какво нещо е
свободата
.
Унаследено е в нашия род, така е отвън. Сприхави хора сме. След като направим някоя беля, разкайваме се. Не сме засмени хора. Не сме лоши, но отвън сме недоволни.“
На вас ви трябва едно определение, какво нещо е
свободата
.
Че ви дават една дреха да я облечете, това не е свобода. Или че ви вземат дрехата и това не е свобода. Или че ви говорят меко, това не е свобода. Или че не ви говорят, това не е свобода. Ако вие бихте писали върху свободата, как щяхте да я определите?
към беседата >>
Че ви дават една дреха да я облечете, това не е
свобода
.
Сприхави хора сме. След като направим някоя беля, разкайваме се. Не сме засмени хора. Не сме лоши, но отвън сме недоволни.“ На вас ви трябва едно определение, какво нещо е свободата.
Че ви дават една дреха да я облечете, това не е
свобода
.
Или че ви вземат дрехата и това не е свобода. Или че ви говорят меко, това не е свобода. Или че не ви говорят, това не е свобода. Ако вие бихте писали върху свободата, как щяхте да я определите? Писанието казва: „Дето е Духът, там е свободата.“ Или другояче казано: „Дето е Бог, там е свободата.“ Когато онзи, който не те обича, иска да ти наложи своето правило, то е ограничение.
към беседата >>
Или че ви вземат дрехата и това не е
свобода
.
След като направим някоя беля, разкайваме се. Не сме засмени хора. Не сме лоши, но отвън сме недоволни.“ На вас ви трябва едно определение, какво нещо е свободата. Че ви дават една дреха да я облечете, това не е свобода.
Или че ви вземат дрехата и това не е
свобода
.
Или че ви говорят меко, това не е свобода. Или че не ви говорят, това не е свобода. Ако вие бихте писали върху свободата, как щяхте да я определите? Писанието казва: „Дето е Духът, там е свободата.“ Или другояче казано: „Дето е Бог, там е свободата.“ Когато онзи, който не те обича, иска да ти наложи своето правило, то е ограничение. Животът върви по две линии, неизбежни са те, едни се ограничават и се заробват, а пък други се ограничават и се освобождават.
към беседата >>
Или че ви говорят меко, това не е
свобода
.
Не сме засмени хора. Не сме лоши, но отвън сме недоволни.“ На вас ви трябва едно определение, какво нещо е свободата. Че ви дават една дреха да я облечете, това не е свобода. Или че ви вземат дрехата и това не е свобода.
Или че ви говорят меко, това не е
свобода
.
Или че не ви говорят, това не е свобода. Ако вие бихте писали върху свободата, как щяхте да я определите? Писанието казва: „Дето е Духът, там е свободата.“ Или другояче казано: „Дето е Бог, там е свободата.“ Когато онзи, който не те обича, иска да ти наложи своето правило, то е ограничение. Животът върви по две линии, неизбежни са те, едни се ограничават и се заробват, а пък други се ограничават и се освобождават. Преди години във Варненския затвор стана следното: един затворник изкопал една дупка и влязъл в един канал, вътре в клоаката, за да излезе.
към беседата >>
Или че не ви говорят, това не е
свобода
.
Не сме лоши, но отвън сме недоволни.“ На вас ви трябва едно определение, какво нещо е свободата. Че ви дават една дреха да я облечете, това не е свобода. Или че ви вземат дрехата и това не е свобода. Или че ви говорят меко, това не е свобода.
Или че не ви говорят, това не е
свобода
.
Ако вие бихте писали върху свободата, как щяхте да я определите? Писанието казва: „Дето е Духът, там е свободата.“ Или другояче казано: „Дето е Бог, там е свободата.“ Когато онзи, който не те обича, иска да ти наложи своето правило, то е ограничение. Животът върви по две линии, неизбежни са те, едни се ограничават и се заробват, а пък други се ограничават и се освобождават. Преди години във Варненския затвор стана следното: един затворник изкопал една дупка и влязъл в един канал, вътре в клоаката, за да излезе. В затвора е много хубаво в сравнение с клоаката.
към беседата >>
Ако вие бихте писали върху
свободата
, как щяхте да я определите?
На вас ви трябва едно определение, какво нещо е свободата. Че ви дават една дреха да я облечете, това не е свобода. Или че ви вземат дрехата и това не е свобода. Или че ви говорят меко, това не е свобода. Или че не ви говорят, това не е свобода.
Ако вие бихте писали върху
свободата
, как щяхте да я определите?
Писанието казва: „Дето е Духът, там е свободата.“ Или другояче казано: „Дето е Бог, там е свободата.“ Когато онзи, който не те обича, иска да ти наложи своето правило, то е ограничение. Животът върви по две линии, неизбежни са те, едни се ограничават и се заробват, а пък други се ограничават и се освобождават. Преди години във Варненския затвор стана следното: един затворник изкопал една дупка и влязъл в един канал, вътре в клоаката, за да излезе. В затвора е много хубаво в сравнение с клоаката. Влиза той [в] тези нечистотии, с желание да излезе и като излезе вън ще се освободи.
към беседата >>
Писанието казва: „Дето е Духът, там е
свободата
.“ Или другояче казано: „Дето е Бог, там е
свободата
.“ Когато онзи, който не те обича, иска да ти наложи своето правило, то е ограничение.
Че ви дават една дреха да я облечете, това не е свобода. Или че ви вземат дрехата и това не е свобода. Или че ви говорят меко, това не е свобода. Или че не ви говорят, това не е свобода. Ако вие бихте писали върху свободата, как щяхте да я определите?
Писанието казва: „Дето е Духът, там е
свободата
.“ Или другояче казано: „Дето е Бог, там е
свободата
.“ Когато онзи, който не те обича, иска да ти наложи своето правило, то е ограничение.
Животът върви по две линии, неизбежни са те, едни се ограничават и се заробват, а пък други се ограничават и се освобождават. Преди години във Варненския затвор стана следното: един затворник изкопал една дупка и влязъл в един канал, вътре в клоаката, за да излезе. В затвора е много хубаво в сравнение с клоаката. Влиза той [в] тези нечистотии, с желание да излезе и като излезе вън ще се освободи. Ти се ограничаваш в тази дупка с нечистотии, но с желание и мисъл, че като излезеш от тази дупка, ще се освободиш.
към беседата >>
Да любиш някого, значи да разтопиш черупката и да го извадиш из нея навън, да излезе на
свобода
.
Сега, кое е основното правило, което ще остане? Кое запомнихте? (Учителят пише на дъската буквата „Л“) Какво мислите че ще напиша сега? (Учителят пише „Лук“) Сега ще заменим буквата „У“ с „Ю“, „Люк“. Сега ще преобразим тази дума, ще заменим буквата „к“ с „б“ – Люб (Любь).
Да любиш някого, значи да разтопиш черупката и да го извадиш из нея навън, да излезе на
свобода
.
Л – е свързването на две души Ю – е условията Б – е посятото семе О – са външните условия В – е вечността.
към беседата >>
При „Ю“ е
свободата
.
О – са външните условия В – е вечността. При буквата „О“ имате един кръг, а при „Б“ имате кръга разрязан на две. При произнасяне на звука „Л“ турете езика си на небцето. При „Ю“ освобождавайте езика от небцето.
При „Ю“ е
свободата
.
При „Б“ си затваряте устата, т.е. това, което трябва да расте, трябва да му затворите всички условия отвън, да го турите в най-големите ограничения, за да израсне. Та, любовта е това, което ограничава човека, за да го освободи. Следователно, всяка любов, която ограничава човека, за да го освободи, това е любов! Страданията на света са ограниченията на Любовта!
към беседата >>
Питам, вие, които искате
свобода
, свободни ли сте?
При младия всичко става, а пък като остарее човек, мисли, че знае и че е авторитет. Той казва: „Аз имам опитност.“ Това дете казва на стария: „Да говорим за това, което може да бъде! “ Старият казва: „До сега можехме да говорим за това, което може да бъде, а пък сега да говорим за това, което няма да бъде! Като стигна на местоназначението, аз ще слеза от магарето, но сега да не искаш аз да слеза от магарето! “
Питам, вие, които искате
свобода
, свободни ли сте?
Всеки човек, който търси свобода, не е свободен. И всеки човек, който търси любовта, не може да я намери. Не търси това, което не може да се намери! Не търси това, което не може да се придобие. Любовта не може да се придобие.
към беседата >>
Всеки човек, който търси
свобода
, не е свободен.
Той казва: „Аз имам опитност.“ Това дете казва на стария: „Да говорим за това, което може да бъде! “ Старият казва: „До сега можехме да говорим за това, което може да бъде, а пък сега да говорим за това, което няма да бъде! Като стигна на местоназначението, аз ще слеза от магарето, но сега да не искаш аз да слеза от магарето! “ Питам, вие, които искате свобода, свободни ли сте?
Всеки човек, който търси
свобода
, не е свободен.
И всеки човек, който търси любовта, не може да я намери. Не търси това, което не може да се намери! Не търси това, което не може да се придобие. Любовта не може да се придобие. Тя е!
към беседата >>
32.
Изпълнение волята
,
УС
, София, 4.2.1934г.,
Ако аз се моля, щях да се помоля на Бога да ми даде сила, знание, мъдрост, любов, истина,
свобода
.
Къде е стъпил Христос преди 2000 години, на каква местност. Че, Христос казва: „Преди да беше Авраам, Аз бях.“ Апостол Павел казва, че ние не познаваме вече Христа такъв, какъвто беше на Земята. Тъй че ние не познаваме Христа като онзи, слабия, с когото се подиграваха еврейските равини, но познаваме Христа като силен, да покаже пътя, по който трябва да вървим. Бъдете едно с Христа, където и да сте, развийте закона на Любовта, после ще дойдат вярата и надеждата. Как искате вие да започнете живота си?
Ако аз се моля, щях да се помоля на Бога да ми даде сила, знание, мъдрост, любов, истина,
свобода
.
Ще кажа: Дай ми, Господи, сила, знание, любов, мъдрост, истина и свобода. Знанието трябва да знаем как да го добием и как да го използуваме. Също и мъдростта трябва да знаем как да я използуваме. И любовта трябва да знаем как да я употребим. Също истината и свободата, които Бог ни е дал.
към беседата >>
Ще кажа: Дай ми, Господи, сила, знание, любов, мъдрост, истина и
свобода
.
Че, Христос казва: „Преди да беше Авраам, Аз бях.“ Апостол Павел казва, че ние не познаваме вече Христа такъв, какъвто беше на Земята. Тъй че ние не познаваме Христа като онзи, слабия, с когото се подиграваха еврейските равини, но познаваме Христа като силен, да покаже пътя, по който трябва да вървим. Бъдете едно с Христа, където и да сте, развийте закона на Любовта, после ще дойдат вярата и надеждата. Как искате вие да започнете живота си? Ако аз се моля, щях да се помоля на Бога да ми даде сила, знание, мъдрост, любов, истина, свобода.
Ще кажа: Дай ми, Господи, сила, знание, любов, мъдрост, истина и
свобода
.
Знанието трябва да знаем как да го добием и как да го използуваме. Също и мъдростта трябва да знаем как да я използуваме. И любовта трябва да знаем как да я употребим. Също истината и свободата, които Бог ни е дал. На всички ви трябва малко повече сила.
към беседата >>
Също истината и
свободата
, които Бог ни е дал.
Ако аз се моля, щях да се помоля на Бога да ми даде сила, знание, мъдрост, любов, истина, свобода. Ще кажа: Дай ми, Господи, сила, знание, любов, мъдрост, истина и свобода. Знанието трябва да знаем как да го добием и как да го използуваме. Също и мъдростта трябва да знаем как да я използуваме. И любовта трябва да знаем как да я употребим.
Също истината и
свободата
, които Бог ни е дал.
На всички ви трябва малко повече сила. Не само мускулна сила, но и мозъчна сила. Не само сърдечна сила, но и сила, която подкрепя живота, сила, която е свързана с вечния живот, с това непреривното, Божественото. Защото е казано, че Бог е всесилен. Говоря за силата, която излиза от Божието всесилие.
към беседата >>
33.
Разумните ще разберат
,
НБ
, София, 4.2.1934г.,
Помнете следното нещо:
Свободата
на един народ зависи от колективното усилие на целия народ.
Съвременните хора са в очаквания, както евреите преди 2000 години очакваха да дойде Месия, да ги освободи от робството и да заживеят щастлив живот, да бъдат независими. Но случи се точно обратното на това, което те вярваха. Откак дойде техният Месия, на Когото те не повярваха, тяхното робство и техните страдания станаха по-големи. И сегашните народи вярват, че ще дойде някой да ги освободи. Ще ги освободи толкова, колкото и евреите се освободиха, като дойде Христос.
Помнете следното нещо:
Свободата
на един народ зависи от колективното усилие на целия народ.
Но свободата не може да дойде, докато всеки индивид няма в себе си това крайно желание да се освободи и да е готов да жертвува всичко заради тази свобода. Това трябва да стане дълбоко вътрешно разбиране във всеки човек. Но понеже имаме и други желания, трябва да живеем още в света. Много пъти ние правим компромис, с който изгубваме идеала си. Някои в младините си поддържат един идеал, но като дойде в стълкновение с грубия материален живот, той постепенно отстъпва от своя идеал и казва: „Ще се живее както всички хора живеят.“
към беседата >>
Но
свободата
не може да дойде, докато всеки индивид няма в себе си това крайно желание да се освободи и да е готов да жертвува всичко заради тази
свобода
.
Но случи се точно обратното на това, което те вярваха. Откак дойде техният Месия, на Когото те не повярваха, тяхното робство и техните страдания станаха по-големи. И сегашните народи вярват, че ще дойде някой да ги освободи. Ще ги освободи толкова, колкото и евреите се освободиха, като дойде Христос. Помнете следното нещо: Свободата на един народ зависи от колективното усилие на целия народ.
Но
свободата
не може да дойде, докато всеки индивид няма в себе си това крайно желание да се освободи и да е готов да жертвува всичко заради тази
свобода
.
Това трябва да стане дълбоко вътрешно разбиране във всеки човек. Но понеже имаме и други желания, трябва да живеем още в света. Много пъти ние правим компромис, с който изгубваме идеала си. Някои в младините си поддържат един идеал, но като дойде в стълкновение с грубия материален живот, той постепенно отстъпва от своя идеал и казва: „Ще се живее както всички хора живеят.“ Сега аз ще ви задам един въпрос: Възможно ли е човек да живее, както той мисли?
към беседата >>
Тази
свобода
трябва да дойде отнякъде.
Когато тя се намали, [идва] по-голямо нещастие. Няма в света човек, в който като вярваш, да не направи едно престъпление. Като го видиш, да имаш пълна вяра. Трябва да знаеш в кого да вярваш. Много пъти се подига въпросът и вие казвате: „Кажи ни истината.“ Под думата „истина“ аз разбирам в дадения случай онези условия, при които ти можеш да бъдеш свободен.
Тази
свобода
трябва да дойде отнякъде.
Кой ще те освободи от ограничителните условия в утробата на майка ти? Природата те е турила. Има кой да те освободи. Пак разумни същества. Онази баба, която ще дойде да бабува на майка ти, тя ще те освободи.
към беседата >>
Всякога, когато се проповядваш на хората за
свободата
и не е вложено туй в думите ти, като си излезеш, после ще бъдеш недоволен, ти ще страдаш.
Не искам да го разправям. Някой път не искам да говоря за Бога, понеже е светотатство според мене. Колкото по-малко се споменава името Божие, по-добре. За името Божие не разправяй. В любовта има един закон: Когато ти изкажеш една дума, в която няма любов, ще дойде страданието.
Всякога, когато се проповядваш на хората за
свободата
и не е вложено туй в думите ти, като си излезеш, после ще бъдеш недоволен, ти ще страдаш.
Любовта ни ще ни причини щастие, любовта ни ще ни причини нещастие. Защото в любовта се изисква нещата да ги чувствуваш, да бъдеш крайно искрен в себе си. После, любовта изисква: никога не сме на другите хора. Някой казва: „Тези влюбени! “ Че какво по-хубаво от това?
към беседата >>
34.
Дружене, слушане и следване
,
ООК
, София, 7.2.1934г.,
Какво ти струва телото и знанието и
свободата
, като изгубиш живота?
Животът се подкрепя само със Закона на Любовта. Ако ти не разбираш този, Великия закон на Любовта, ти няма да знаеш, как да подкрепиш живота си и ще го изгубиш. „Защо трябва да любя“, казва някой. – За да не изгубиш живота си. Че като отиде животът, тогаз отиде всичкото.
Какво ти струва телото и знанието и
свободата
, като изгубиш живота?
Защо трябва да любиш? – Да не изгубиш живота си. Любовта трябва да дойде като средство, за да запазиш живота. „А, защо трябва да живея? “ – Защото, като не живееш, ти човек не може да бъдеш, не можеш да се проявиш, не можеш да имаш никакъв прогрес.
към беседата >>
35.
Мене слушайте
,
НБ
, София, 11.2.1934г.,
Той се възмутил, явява се съзнание за
свобода
.
Сега вие откъде идете? Ако ви попитам откъде идете... Вие сте се научили отде идете. Имате ли ясна представа за онзи момент, когато сте дошли на Земята, на пристанището, на което сте излезли? Имате ли сте ясна представа [за момента], когато сте дошли? Толстой разправя, че във втората си година той имал ясна представа и страшно се възмутил, когато майка му го повила, че не оставила ръцете му свободни.
Той се възмутил, явява се съзнание за
свобода
.
Или някой път нас ни е страх от смъртта. Разбира се, страшна е смъртта, неизвестна е. Защото да вървя по един определен път, разбирам, но да вървя по един път, който не зная какъв ще бъде, не зная кривините му, има нещо, което ме смущава. Сега да се върнем. Това са психологически моменти.
към беседата >>
Свободата
е последното богатство, което ти ще придобиеш, и като го придобиеш, трябва да го цениш.
Всичките тези болести и страдания са само предпазителни мерки, които да ни заставят да мислим, да използваме нейните блага. При това ние имаме точно отрицателна мисъл, мислим, че всичко туй е произволно. Не, произволието седи в това, че не искаме да се подчиним на нейното естество, на малкия ред на живота. Някой казва: „Аз искам да бъда свободен! “ Няма нищо по-хубаво от това да бъдем свободни.
Свободата
е последното богатство, което ти ще придобиеш, и като го придобиеш, трябва да го цениш.
Последната придобивка е свободата. Щом придобиеш тази свобода, ти трябва да я употребиш и за своето благо, и за благото на своите ближни. По-голямо благо от свободата няма. Всички други неща, които имаме, работят, за да станем свободни. И мъже, и жени трябва да станем свободни.
към беседата >>
Последната придобивка е
свободата
.
При това ние имаме точно отрицателна мисъл, мислим, че всичко туй е произволно. Не, произволието седи в това, че не искаме да се подчиним на нейното естество, на малкия ред на живота. Някой казва: „Аз искам да бъда свободен! “ Няма нищо по-хубаво от това да бъдем свободни. Свободата е последното богатство, което ти ще придобиеш, и като го придобиеш, трябва да го цениш.
Последната придобивка е
свободата
.
Щом придобиеш тази свобода, ти трябва да я употребиш и за своето благо, и за благото на своите ближни. По-голямо благо от свободата няма. Всички други неща, които имаме, работят, за да станем свободни. И мъже, и жени трябва да станем свободни. И учители, и ученици, и деца, и родители трябва да станем свободни.
към беседата >>
Щом придобиеш тази
свобода
, ти трябва да я употребиш и за своето благо, и за благото на своите ближни.
Не, произволието седи в това, че не искаме да се подчиним на нейното естество, на малкия ред на живота. Някой казва: „Аз искам да бъда свободен! “ Няма нищо по-хубаво от това да бъдем свободни. Свободата е последното богатство, което ти ще придобиеш, и като го придобиеш, трябва да го цениш. Последната придобивка е свободата.
Щом придобиеш тази
свобода
, ти трябва да я употребиш и за своето благо, и за благото на своите ближни.
По-голямо благо от свободата няма. Всички други неща, които имаме, работят, за да станем свободни. И мъже, и жени трябва да станем свободни. И учители, и ученици, и деца, и родители трябва да станем свободни. След като станем свободни, ние трябва да приложим в света туй знание.
към беседата >>
По-голямо благо от
свободата
няма.
Някой казва: „Аз искам да бъда свободен! “ Няма нищо по-хубаво от това да бъдем свободни. Свободата е последното богатство, което ти ще придобиеш, и като го придобиеш, трябва да го цениш. Последната придобивка е свободата. Щом придобиеш тази свобода, ти трябва да я употребиш и за своето благо, и за благото на своите ближни.
По-голямо благо от
свободата
няма.
Всички други неща, които имаме, работят, за да станем свободни. И мъже, и жени трябва да станем свободни. И учители, и ученици, и деца, и родители трябва да станем свободни. След като станем свободни, ние трябва да приложим в света туй знание. Светът ще се подигне с работа, с учение и с живот.
към беседата >>
36.
Младият, възрастният и старият
,
УС
, София, 11.2.1934г.,
Важна е
свободата
.
Питам: Ти можеш да се радваш, че твоите вериги са златни. Ограничението си е ограничение – дрънкат. Казвам: Дрънкат, но златно дрънкат. Някой ще каже: „Твоите вериги са от желязо.“ От каквото и да е направено едно ограничение, то е ограничение. Трябва един ден да се почувствуваш свободен.
Важна е
свободата
.
И когато се почувствуваме един ден свободни, то е вече живот. Когато се снемат тези ограничения, някои от вас ще мислят, че са свободни. Ако сте станали свободни, по-хубаво от това състояние няма. Но по някой път сте свободни тъй временно. В старото време, като отиваха да проверяват букаите на затворниците, снемаха ги да ги прегледат да не би затворникът да ги е препилил.
към беседата >>
Онази вътрешна
свобода
, която всеки от вас трябва да има.
Не мисли пак да се връщаш. Излезни навън.“ Този ангел, като дойде при вас и ви събуди, вашето съзнание казва: „Стани, облечи се, бутни веригите, излез навън.“ Излез, защо и за какво, не питай. Като излезнеш от затвора, иди при своите братя. Най-първо Петър при тях отиде и те му казаха да се скрие някъде. Истински е вътрешният път.
Онази вътрешна
свобода
, която всеки от вас трябва да има.
Чадата Божии трябва да бъдат свободни. Всеки един човек, който няма вериги, той е чадо Божие. Всеки, който има вериги, той е затворник. Всяко чадо Божие е извън затвора вече, ангелът е дошъл. Тъй седят нещата.
към беседата >>
37.
Не я ограничавай!
,
ООК
, София, 14.2.1934г.,
Този, когото обичаш, дай му
свобода
!
Ето от какво произтича борбата, борба в любовта: ти обичаш някого и искаш да го окошариш. Друг някой те обикне, но ти нищо не знаеш и той иска да те окошари. А, някой друг иска пък, него да окошари. И нареди се цяла верига, така се явяват противоречия. След като обикнеш някой човек, остави го свободен, за да избегнете от противоречия.
Този, когото обичаш, дай му
свобода
!
Това е естествения ход на нещата. И другото е право, но любовта трябва да се изрази, както казвам, за да изчезнат противоречията. Не могат да изчезнат противоречията, ако не разберем процеса. Този процес е правилен. На земята така трябва да бъде.
към беседата >>
Но за да се премахнат противоречията, ти трябва да дадеш
свобода
на онзи, когото обичаш.
Това е естествения ход на нещата. И другото е право, но любовта трябва да се изрази, както казвам, за да изчезнат противоречията. Не могат да изчезнат противоречията, ако не разберем процеса. Този процес е правилен. На земята така трябва да бъде.
Но за да се премахнат противоречията, ти трябва да дадеш
свобода
на онзи, когото обичаш.
Всички, като дават свобода, тогаз любовта свободно ще се прояви. Другояче любовта ще бъде любов на ограничение. Едно същество, колкото и да го обичаш, колкото и добрини да му правиш, ако не го оставиш свободно, то ще образува за тебе противоположни възгледи. Ще се яви у него един антагонизъм, ще иска да те избягва. Например ти можеш да имаш такива възгледи за един свой приятел, който иска да те окошари, а пък твоя приятел може да си състави такива възгледи за друг приятел и т.н.
към беседата >>
Всички, като дават
свобода
, тогаз любовта свободно ще се прояви.
И другото е право, но любовта трябва да се изрази, както казвам, за да изчезнат противоречията. Не могат да изчезнат противоречията, ако не разберем процеса. Този процес е правилен. На земята така трябва да бъде. Но за да се премахнат противоречията, ти трябва да дадеш свобода на онзи, когото обичаш.
Всички, като дават
свобода
, тогаз любовта свободно ще се прояви.
Другояче любовта ще бъде любов на ограничение. Едно същество, колкото и да го обичаш, колкото и добрини да му правиш, ако не го оставиш свободно, то ще образува за тебе противоположни възгледи. Ще се яви у него един антагонизъм, ще иска да те избягва. Например ти можеш да имаш такива възгледи за един свой приятел, който иска да те окошари, а пък твоя приятел може да си състави такива възгледи за друг приятел и т.н. Някоя мома бяга от момъка, понеже иска да бъде свободна и момъкът бяга от момата, някой път, защото иска да бъде свободен.
към беседата >>
Та първото нещо е следното, новото учение е: На онзи, когото обичате, ще му дадете
свобода
, както на себе си!
Някой [път], майката бяга от децата или децата бягат от майката по същата причина. Това е един общ процес. Та, гореказаното е нужно, за да не се родят противоречия в бъдеще, че да дойдат толкоз много страдания, та да се чудите какво да правите! Някои, гледам, още от сега създават инквизицията, приготвят си веригите. Така ще дойдете до безизходно положение!
Та първото нещо е следното, новото учение е: На онзи, когото обичате, ще му дадете
свобода
, както на себе си!
Защото, ако онзи, когото вие обичате, е свободен и вие ще бъдете свободен. Ако той не е свободен, тогаз и вашата свобода се ограничава. Ако онези, които ние обичаме, са свободни и ние сме свободни! Но ако те не са свободни и ние не сме свободни. На вас може да ви се вижда това малко странно, но ще ви приведа един малък пример, само за разяснение.
към беседата >>
Ако той не е свободен, тогаз и вашата
свобода
се ограничава.
Та, гореказаното е нужно, за да не се родят противоречия в бъдеще, че да дойдат толкоз много страдания, та да се чудите какво да правите! Някои, гледам, още от сега създават инквизицията, приготвят си веригите. Така ще дойдете до безизходно положение! Та първото нещо е следното, новото учение е: На онзи, когото обичате, ще му дадете свобода, както на себе си! Защото, ако онзи, когото вие обичате, е свободен и вие ще бъдете свободен.
Ако той не е свободен, тогаз и вашата
свобода
се ограничава.
Ако онези, които ние обичаме, са свободни и ние сме свободни! Но ако те не са свободни и ние не сме свободни. На вас може да ви се вижда това малко странно, но ще ви приведа един малък пример, само за разяснение. Представете си, че има две другарки, които се обичат. Но на едната баща ѝ е крайно взискателен, той не дава никаква свобода на дъщеря си.
към беседата >>
Но на едната баща ѝ е крайно взискателен, той не дава никаква
свобода
на дъщеря си.
Ако той не е свободен, тогаз и вашата свобода се ограничава. Ако онези, които ние обичаме, са свободни и ние сме свободни! Но ако те не са свободни и ние не сме свободни. На вас може да ви се вижда това малко странно, но ще ви приведа един малък пример, само за разяснение. Представете си, че има две другарки, които се обичат.
Но на едната баща ѝ е крайно взискателен, той не дава никаква
свобода
на дъщеря си.
Питам тогаз, между тези две другарки, понеже бащите им ги ограничават, може ли да се развива любовта им както трябва? Не може да се развива. Защото всички нещастия в света, в живота, са станали от ограничението на любовта. Всички престъпления в живота са резултат на онова вътрешно ограничение на любовта. Оттам водят своя произход страданията.
към беседата >>
И за да се премахнат страданията, трябва да се премахне ограничението вътре или да се тури онази
свобода
, която Бог е дал на хората.
Питам тогаз, между тези две другарки, понеже бащите им ги ограничават, може ли да се развива любовта им както трябва? Не може да се развива. Защото всички нещастия в света, в живота, са станали от ограничението на любовта. Всички престъпления в живота са резултат на онова вътрешно ограничение на любовта. Оттам водят своя произход страданията.
И за да се премахнат страданията, трябва да се премахне ограничението вътре или да се тури онази
свобода
, която Бог е дал на хората.
Както ти искаш да бъдеш свободен, желай тази свобода и на другите, на противоположния на тебе. И той да има същата свобода, не повече от тебе, а толкоз, колкото и ти. Аз говоря сега за вътрешната свобода. Всички имаме еднакво схващане, но когато човек придобие истинската свобода, тогаз той е доволен от себе си. И мирът на човека произтича от онова вътрешно схващане, че той е свободен!
към беседата >>
Както ти искаш да бъдеш свободен, желай тази
свобода
и на другите, на противоположния на тебе.
Не може да се развива. Защото всички нещастия в света, в живота, са станали от ограничението на любовта. Всички престъпления в живота са резултат на онова вътрешно ограничение на любовта. Оттам водят своя произход страданията. И за да се премахнат страданията, трябва да се премахне ограничението вътре или да се тури онази свобода, която Бог е дал на хората.
Както ти искаш да бъдеш свободен, желай тази
свобода
и на другите, на противоположния на тебе.
И той да има същата свобода, не повече от тебе, а толкоз, колкото и ти. Аз говоря сега за вътрешната свобода. Всички имаме еднакво схващане, но когато човек придобие истинската свобода, тогаз той е доволен от себе си. И мирът на човека произтича от онова вътрешно схващане, че той е свободен! Според моето гледище, щастието на човека седи само в това, като съзнае, че той е свободен и че в любовта му никой не го ограничава.
към беседата >>
И той да има същата
свобода
, не повече от тебе, а толкоз, колкото и ти.
Защото всички нещастия в света, в живота, са станали от ограничението на любовта. Всички престъпления в живота са резултат на онова вътрешно ограничение на любовта. Оттам водят своя произход страданията. И за да се премахнат страданията, трябва да се премахне ограничението вътре или да се тури онази свобода, която Бог е дал на хората. Както ти искаш да бъдеш свободен, желай тази свобода и на другите, на противоположния на тебе.
И той да има същата
свобода
, не повече от тебе, а толкоз, колкото и ти.
Аз говоря сега за вътрешната свобода. Всички имаме еднакво схващане, но когато човек придобие истинската свобода, тогаз той е доволен от себе си. И мирът на човека произтича от онова вътрешно схващане, че той е свободен! Според моето гледище, щастието на човека седи само в това, като съзнае, че той е свободен и че в любовта му никой не го ограничава. Че аз съм свободен като гледам Слънцето.
към беседата >>
Аз говоря сега за вътрешната
свобода
.
Всички престъпления в живота са резултат на онова вътрешно ограничение на любовта. Оттам водят своя произход страданията. И за да се премахнат страданията, трябва да се премахне ограничението вътре или да се тури онази свобода, която Бог е дал на хората. Както ти искаш да бъдеш свободен, желай тази свобода и на другите, на противоположния на тебе. И той да има същата свобода, не повече от тебе, а толкоз, колкото и ти.
Аз говоря сега за вътрешната
свобода
.
Всички имаме еднакво схващане, но когато човек придобие истинската свобода, тогаз той е доволен от себе си. И мирът на човека произтича от онова вътрешно схващане, че той е свободен! Според моето гледище, щастието на човека седи само в това, като съзнае, че той е свободен и че в любовта му никой не го ограничава. Че аз съм свободен като гледам Слънцето. Възхищавам се.
към беседата >>
Всички имаме еднакво схващане, но когато човек придобие истинската
свобода
, тогаз той е доволен от себе си.
Оттам водят своя произход страданията. И за да се премахнат страданията, трябва да се премахне ограничението вътре или да се тури онази свобода, която Бог е дал на хората. Както ти искаш да бъдеш свободен, желай тази свобода и на другите, на противоположния на тебе. И той да има същата свобода, не повече от тебе, а толкоз, колкото и ти. Аз говоря сега за вътрешната свобода.
Всички имаме еднакво схващане, но когато човек придобие истинската
свобода
, тогаз той е доволен от себе си.
И мирът на човека произтича от онова вътрешно схващане, че той е свободен! Според моето гледище, щастието на човека седи само в това, като съзнае, че той е свободен и че в любовта му никой не го ограничава. Че аз съм свободен като гледам Слънцето. Възхищавам се. Дойде майка ми и ми казва: „Майко, недей, недей, Слънцето може да те изгори.
към беседата >>
Та от това, външното трябва да видим какво нещо е
свободата
.
Та първото нещо: майката да остави детето си свободно. Нека да слънчаса детето. Да е свободно. Нека го повее вятъра, да е свободно. Нека да си поизмие краката.
Та от това, външното трябва да видим какво нещо е
свободата
.
Някой казва някому: „Чакай, чакай, ти криво мислиш! “ Остави го! Нека си мисли криво! Има една крива мисъл, нека си носи тази крива мисъл, какво ще го оправиш! Твоите работи не са оправени!
към беседата >>
Бог се изявява в света като истина и резултат на истината, това е
свободата
.
Ти вярваш, че Христос се е родил преди 2000 години. Какво ще придобиеш? Не седи в това вяра[та], в троеличието на Бога. Троеличието на Бога се проявява в следното: Бог се изявява в света като любов, чийто резултат е живота. Бог се изявява в света като мъдрост, чийто резултати са светлината и знанието.
Бог се изявява в света като истина и резултат на истината, това е
свободата
.
Това е троеличието на Бога. За мен свободата е нещо реално. Аз я опитвам в себе си. За мен светлината е нещо реално. Всеки ден сме обгърнати в нея.
към беседата >>
За мен
свободата
е нещо реално.
Не седи в това вяра[та], в троеличието на Бога. Троеличието на Бога се проявява в следното: Бог се изявява в света като любов, чийто резултат е живота. Бог се изявява в света като мъдрост, чийто резултати са светлината и знанието. Бог се изявява в света като истина и резултат на истината, това е свободата. Това е троеличието на Бога.
За мен
свободата
е нещо реално.
Аз я опитвам в себе си. За мен светлината е нещо реално. Всеки ден сме обгърнати в нея. Троеличието на Бога, така виждам. Ако така разбираме, има смисъл.
към беседата >>
Отражението на третото лице на Бога – това е
Свободата
, широкият простор.
Първото лице на Бога – това е Любовта. Второто лице на Бога – това е Мъдростта. Третото лице на Бога – това е Истината. Отражението на първото лице на Бога – това е животът. Отражението на второто лице на Бога – това е Светлината, Знанието.
Отражението на третото лице на Бога – това е
Свободата
, широкият простор.
Троеличието на Бога има тогаз смисъл. По отражение схващаме Бога. А пък щом дойде Истината при мене, аз имам самата реалност. Щом схващам Светлината, Знанието, аз имам отражението в себе си. Щом има[м] живота в себе си, аз имам отражението на Бога.
към беседата >>
Свободата
трябва да започнем от любовта, да не се ограничаваме, за да може да бъде живота свободен.
Единствената мисъл, която ще остане от всичко това, което казах, е следната: Не ограничавай любовта в себе си, за да не създадеш всички възможности за злото и да си създадеш своето нещастие в света. Това е всичкото, което исках да кажа. Не ограничавай любовта в себе си по никой начин, за да не създадеш злото в себе си и да създадеш своето нещастие в бъдеще. Това е една философия, която можете да опитате веднъж, два пъти, три пъти, четири пъти и всякога ще намерите, че това е верно. Когато искаме да бъдем свободни, трябва да знаем от де трябва да започнем.
Свободата
трябва да започнем от любовта, да не се ограничаваме, за да може да бъде живота свободен.
След това не трябва да се ограничава знанието. Някой казва: „Много знание не трябва! “ То си има едно вътрешно естествено ограничение, което съществува. Но вие не туряйте никакво ограничение в себе си. Не туряй прегради на тези неща, на които Бог не е турил прегради.
към беседата >>
Отвън ще има едно ограничение, но на онова, което дава подтик на вашия живот, на вашата мисъл, на вашата
свобода
, не туряйте ограничение.
Още не сте разбрали. Ще го разберете. Не ограничавайте Божията любов в себе си! Дайте свободен ход на любовта! За Любовта, като дойде, имайте винаги едно свещено правило: да нямате никакво ограничение в Любовта.
Отвън ще има едно ограничение, но на онова, което дава подтик на вашия живот, на вашата мисъл, на вашата
свобода
, не туряйте ограничение.
На това, което дава подтик на вашата мисъл, на това, което дава подтик постоянно на вашата свобода, не туряйте ограничения. Това е Божествената любов! Да не туряте ограничения. Като турите ограничение, ще дойде едно състояние много тъжно. Ще дойдат скърби, страдания, от които човек много мъчно може да се освободи.
към беседата >>
На това, което дава подтик на вашата мисъл, на това, което дава подтик постоянно на вашата
свобода
, не туряйте ограничения.
Ще го разберете. Не ограничавайте Божията любов в себе си! Дайте свободен ход на любовта! За Любовта, като дойде, имайте винаги едно свещено правило: да нямате никакво ограничение в Любовта. Отвън ще има едно ограничение, но на онова, което дава подтик на вашия живот, на вашата мисъл, на вашата свобода, не туряйте ограничение.
На това, което дава подтик на вашата мисъл, на това, което дава подтик постоянно на вашата
свобода
, не туряйте ограничения.
Това е Божествената любов! Да не туряте ограничения. Като турите ограничение, ще дойде едно състояние много тъжно. Ще дойдат скърби, страдания, от които човек много мъчно може да се освободи.
към беседата >>
38.
Не пресушавай живота
,
УС
, София, 18.2.1934г.,
“
Свободата
на човека се поддържа от неговата мисъл, неговите чувства, неговите постъпки.
По-следващата мисъл трябва да бъде по-хубава. Всяка една мисъл трябва да бъде по-усъвършенствувана. Докато достигнете до едно положение, че сами да сте доволни от своите мисли. Сега говорим за комисията общо, за да каже на учениците какво трябва да правят. Мнозина казват: „Какво трябва да правим, за да бъдем свободни?
“
Свободата
на човека се поддържа от неговата мисъл, неговите чувства, неговите постъпки.
Поддържайте всякога добрите мисли, добрите чувства, добрите постъпки. Това е, което поддържа свободата. И вие ще бъдете свободни. Ако не поддържате добри мисли, добри чувства и добри постъпки, вие не можете да бъдете свободен и нищо не можете да постигнете в света и сами се осъждате на ненужни страдания, тревоги, закъснявания. Но аз изяснявам как всъщност седи работата кармически.
към беседата >>
Това е, което поддържа
свободата
.
Докато достигнете до едно положение, че сами да сте доволни от своите мисли. Сега говорим за комисията общо, за да каже на учениците какво трябва да правят. Мнозина казват: „Какво трябва да правим, за да бъдем свободни? “ Свободата на човека се поддържа от неговата мисъл, неговите чувства, неговите постъпки. Поддържайте всякога добрите мисли, добрите чувства, добрите постъпки.
Това е, което поддържа
свободата
.
И вие ще бъдете свободни. Ако не поддържате добри мисли, добри чувства и добри постъпки, вие не можете да бъдете свободен и нищо не можете да постигнете в света и сами се осъждате на ненужни страдания, тревоги, закъснявания. Но аз изяснявам как всъщност седи работата кармически. Кармата, това е разбирането на човека. Тъй както хората разбират кармата, тя никога не може да се разреши.
към беседата >>
Ако търсиш
свободата
отвътре, тогава ти ще бъдеш човек независим, отвътре ще търсиш
свободата
.
Следующият живот не може да те направи добър. Ти добър не можеш да станеш, ти си едно произведение. Мисълта, която става добра, това е външно качество на мисълта. Тази мисъл не е свободна. Ако ти търсиш своята мисъл отвън, ти не си свободен човек, ти си едно произведение.
Ако търсиш
свободата
отвътре, тогава ти ще бъдеш човек независим, отвътре ще търсиш
свободата
.
Нали русите освободиха българите. Свободни ли са българите? Турците излязоха от България. Умрелите турци останаха в България и днес живеят. Нас освободиха, но свободата трябва да дойде отвътре.
към беседата >>
Нас освободиха, но
свободата
трябва да дойде отвътре.
Ако търсиш свободата отвътре, тогава ти ще бъдеш човек независим, отвътре ще търсиш свободата. Нали русите освободиха българите. Свободни ли са българите? Турците излязоха от България. Умрелите турци останаха в България и днес живеят.
Нас освободиха, но
свободата
трябва да дойде отвътре.
Всеки народ трябва да се освободи отвътре. Трябва да се разбира добрата мисъл, добрите чувства, добрите постъпки, от които зависи свободата. Сега, всичките хора са относително добри. Не зная каква дума да употребя. Представете си, че аз съм в един ресторант.
към беседата >>
Трябва да се разбира добрата мисъл, добрите чувства, добрите постъпки, от които зависи
свободата
.
Свободни ли са българите? Турците излязоха от България. Умрелите турци останаха в България и днес живеят. Нас освободиха, но свободата трябва да дойде отвътре. Всеки народ трябва да се освободи отвътре.
Трябва да се разбира добрата мисъл, добрите чувства, добрите постъпки, от които зависи
свободата
.
Сега, всичките хора са относително добри. Не зная каква дума да употребя. Представете си, че аз съм в един ресторант. Седя и гледам в една гостилница, дето ядат милионерите, ядат богати яденета и аз гледам. Ще ме ползува ли нещо?
към беседата >>
39.
Усилни времена
,
НБ
, София, 18.2.1934г.,
И ще видите, около него има неща привидни, уж за човечеството, за морала и за
свободата
, но всички имат за задачи подобрението на личността на човека.
Много просто – от личния егоизъм на човека. Ако се освободим от него, ще влезем в колективния егоизъм. Може да се съберат 100, 200, 300 и повече хиляди хора на едно място, но при този колективен егоизъм, който съществува между тях, никакъв закон не можете да приложите. Ето, има Общество на народите създадено, но всички партии, всички общества, които съществуват в държавите, имат за принцип личния егоизъм. Той е основата.
И ще видите, около него има неща привидни, уж за човечеството, за морала и за
свободата
, но всички имат за задачи подобрението на личността на човека.
И туй е добре, не е лошо, но хората са минали вече крайния предел. Ние никога не се спираме върху онези големи страдания, които причиняваме на млекопитающите с нашия егоизъм, вследствие на което ги избиваме повече отколкото трябва. Хората не само че себе си избиват, но и млекопитающите безразборно избиват. Вследствие на това избиване в цялата сегашна култура се създаде едно положение ужасно. Всичките сегашни болести се дължат все на това избиване на млекопитающите.
към беседата >>
Там, дето е изворът, там е
свободата
.
Ти си свободен само духом. Когато ти не правиш това, което ти заповядват. Вие разбирате, че като правите туй, което искате, че вие сте свободни. Но като правите онова, което не трябва, вие ще бъдете ли свободни? Има неща естествени за човека.
Там, дето е изворът, там е
свободата
.
Дето си свободен, ти ще провериш своята свобода. Най-голямата сила на човека седи в това да се откаже да прави зло. Или другояче казано: той не трябва да става слуга на злото. Или той трябва да бъде свободен. Най-малко свободен.
към беседата >>
Дето си свободен, ти ще провериш своята
свобода
.
Когато ти не правиш това, което ти заповядват. Вие разбирате, че като правите туй, което искате, че вие сте свободни. Но като правите онова, което не трябва, вие ще бъдете ли свободни? Има неща естествени за човека. Там, дето е изворът, там е свободата.
Дето си свободен, ти ще провериш своята
свобода
.
Най-голямата сила на човека седи в това да се откаже да прави зло. Или другояче казано: той не трябва да става слуга на злото. Или той трябва да бъде свободен. Най-малко свободен. Или ако не може да бъде господар, да бъде свободен.
към беседата >>
Ако река да направя и за тебе всичко, ще наруша
свободата
, която имаш.
И ако имате микроскопически резултат в година и половина, през цялата година този резултат ще се увеличава, вие ще бъдете сигурни и мощни. Мнозина са казвали: „Кажи ни! “ Може да се храни, но казаното трябва да се направи, трябва да се приложи вече. Идва една сестра при мене и ми казва: „Аз, Учителю, имам голяма вяра в тебе, ти всичко може да направиш.“ Казвам: „Права си. Аз всичко може да направя за себе си, но всичко за тебе не може да направя.
Ако река да направя и за тебе всичко, ще наруша
свободата
, която имаш.
Аз за тебе не може да ям, не може да мисля.“ – „Дъщерята – казва тя – се намира в критическо положение.“ Аз като майка влизам ѝ в положението. Тя я обича. И тя казва: „Обещай, и от тебе зависи.“ Не мога да ти обещая. Като имаш вяра, ще оздравее дъщеря ти. Пък като нямаш, тогава?
към беседата >>
Това е ограничение на човека от
свободата
.
Но ние даваме безразборно жертви, защото в един дом трябва да умре бащата, трябва да умре майката. И всички като умрат, какво ще се ползуват в този дом, кажете ми? Под думата „смърт“ в първоначалния език подразбирам: ще дойдат неестествени страдания за човешката душа, които ще я спънат в нейния правилен развой на развитието. Някой хванал един път, обратен на живота. Смъртта е най-страшното.
Това е ограничение на човека от
свободата
.
Ти си роб, нищо не може да вършиш. Смъртта казва: „Ще бъдеш осигурен.“ За да се освободи човек от туй робство, той трябва да изтърпява. Казвате: „Да умра, да се свърши всичко! “ Ако човек в смъртта умира, за да се освободи от смъртта, то е право. Но ако от живота умира, за да влезе в смъртта, той се ограничава.
към беседата >>
Свободата
включва това.
Същността на вашето щастие, вашето подигане, като човек да бъдете полезен, зависи от самите вас – да изпълните волята Божия. Волята Божия, този велик закон, който прави човека свободен. Да бъде човек свободен, той трябва да бъде силен, да има знание, да има мъдрост, да има любов, да има живот. Той трябва да има истина в него. И най-после, той трябва да е свободен.
Свободата
включва това.
Тогава, някой път може да кажете: „Тъй е, който върви по един музикален закон.“ То е музика. Първо силата ти влагаш. В знанието може да приемеш. В силата трябва да дадеш от силата. От знанието трябва да приемеш.
към беседата >>
Свободата
пак трябва да я дадеш.
От знанието трябва да приемеш. От мъдростта пак трябва да дадеш. В любовта трябва да приемеш. Живота пак трябва да дадеш. Истината трябва да приемеш.
Свободата
пак трябва да я дадеш.
Който иска свобода за себе си, никога не може да я намери. Свободата е право на всяко живо същество. Тя е крайният предел, крайното благо, което Бог може да ни даде. То е свобода. Но без сила, без знание, без любов, без живот, без истина свобода не може да има в света.
към беседата >>
Който иска
свобода
за себе си, никога не може да я намери.
От мъдростта пак трябва да дадеш. В любовта трябва да приемеш. Живота пак трябва да дадеш. Истината трябва да приемеш. Свободата пак трябва да я дадеш.
Който иска
свобода
за себе си, никога не може да я намери.
Свободата е право на всяко живо същество. Тя е крайният предел, крайното благо, което Бог може да ни даде. То е свобода. Но без сила, без знание, без любов, без живот, без истина свобода не може да има в света. Това разбирам.
към беседата >>
Свободата
е право на всяко живо същество.
В любовта трябва да приемеш. Живота пак трябва да дадеш. Истината трябва да приемеш. Свободата пак трябва да я дадеш. Който иска свобода за себе си, никога не може да я намери.
Свободата
е право на всяко живо същество.
Тя е крайният предел, крайното благо, което Бог може да ни даде. То е свобода. Но без сила, без знание, без любов, без живот, без истина свобода не може да има в света. Това разбирам. Тогава, хората като разсъждават, закон има.
към беседата >>
То е
свобода
.
Истината трябва да приемеш. Свободата пак трябва да я дадеш. Който иска свобода за себе си, никога не може да я намери. Свободата е право на всяко живо същество. Тя е крайният предел, крайното благо, което Бог може да ни даде.
То е
свобода
.
Но без сила, без знание, без любов, без живот, без истина свобода не може да има в света. Това разбирам. Тогава, хората като разсъждават, закон има. Може да се тури един ред и порядък. Да оставим сега света, понеже в този свят вие живеете.
към беседата >>
Но без сила, без знание, без любов, без живот, без истина
свобода
не може да има в света.
Свободата пак трябва да я дадеш. Който иска свобода за себе си, никога не може да я намери. Свободата е право на всяко живо същество. Тя е крайният предел, крайното благо, което Бог може да ни даде. То е свобода.
Но без сила, без знание, без любов, без живот, без истина
свобода
не може да има в света.
Това разбирам. Тогава, хората като разсъждават, закон има. Може да се тури един ред и порядък. Да оставим сега света, понеже в този свят вие живеете. Ще видите, един ден вие ще посетите Земята и тя няма да е такава, каквато е сега.
към беседата >>
40.
Опитай!
,
ООК
, София, 21.2.1934г.,
Свободата
и силата и знанието идат при човека при едно вътрешно разбиране.
По този начин хората още хиляди години няма да знаят, как да говорят, как да гледат. Всеки един от вас има едно правило, как трябва да погледне човека, как трябва да му кажеш. И за всеки един човек има един специфичен закон, специфично правило. Трябва да обърнете погледа си върху вътрешната страна на живота. Има едно вътрешно разбиране.
Свободата
и силата и знанието идат при човека при едно вътрешно разбиране.
(Учителят показа две картини. И при двете картини е представен човек с крак върху земята и се стреми към слънцето – простира ръце към него. В едната картина около човека е тъмнина, а в другата – около човека е светло.) Тези две картини показват двете страни на закона. Черната картина е външната страна, а пък светлата картина е вътрешната страна на закона.
към беседата >>
Ти казваш: „Но какво искаш да кажеш под думата
свобода
?
Който има любовта, той е на първите столове. Който има любовта, той е на първото место. А пък, който няма любов, той и отпред да е, пак е назад. Вие можете да кажете: „Какво иска да каже? “ Аз искам да кажа: Трябва да бъдете свободни.
Ти казваш: „Но какво искаш да кажеш под думата
свобода
?
“ Казвам: Искам да обичате истината! Ти казваш: „Но какво нещо е истината? “ – Да бъдете мъдри. – „Но какво нещо е мъдростта? “ – Трябва да имате знание.
към беседата >>
Това е закона на вътрешната
свобода
.
Не, между външния и вътрешния живот има едно съответствие. Трябва да помагате на вътрешния живот. По буквата на закона, ако се върви, всичко ще се изгуби, а пък ако се върви по любовта, всичко ще се постигне. Там никакъв външен закон не може да ви каже: „Така трябва да го направите.“ Щом ви се каже: „Така трябва да го направите“, това е ограничение на човека. Той трябва да бъде абсолютно свободен.
Това е закона на вътрешната
свобода
.
Казано е: „Опитайте и вижте, че съм благ.“ И всички трябва да опитате Бога, че е благ. Това е най-хубавото нещо, което можете да направите, да опитате Бога. Това ще бъде най-знаменития ден на живота ви, когато направите първия опит. Аз го наричам това зазоряване. При първия опит вие ще видите, как слънчевите лъчи се показват на хоризонта.
към беседата >>
Щом дойде Любовта,
Свободата
ще дойде.
Вие казвате: „Когато дойде Христос.“ Щом дойде любовта, Христос ще дойде. „Кога ще станем силни? “ – Когато дойде любовта! Щом дойде Любовта, знанието ще дойде. Щом дойде Любовта, Мъдростта ще дойде.
Щом дойде Любовта,
Свободата
ще дойде.
Щом дойде Любовта, Истината ще дойде, всичко ще дойде. Първата заповед е: Да възлюбиш Господа Бога своего с всичкия си ум, с всичкото си сърдце, с всичката си душа и с всичката си сила. Този закон съдържа четири неща. Опитай в себе си да възлюбиш Господа с всичко онова, което имаш! Силата на човека седи в това постижение.
към беседата >>
41.
Ако имате Любов
,
НБ
, София, 25.2.1934г.,
Това, което съдържа в себе си начатките на човешката
свобода
, то е силата на любовта.
Когато мислим криво, ние сме в стълкновение с реалността и казваме: „Защо животът ни не върви както трябва? “ Когато животът ни не върви както трябва, това показва, че не мислим право. Аз не казвам как трябва да се обичате. Да се обичат хората, това показва тема за разискване. Това вие сами знаете, сами вие сте специалисти, аз трябва да се уча от вас, а не вие от мене.
Това, което съдържа в себе си начатките на човешката
свобода
, то е силата на любовта.
Който иска да се освободи, той непременно трябва да има тези зачатки на любовта в себе си. Като говоря за свободата, аз не разбирам тази, гражданската свобода. Гражданската свобода, това са частични проявления на свободата. Под думата „свобода“ аз разбирам да имаш условия, т.е. свобода в себе си да мислиш, да чувствуваш, да постъпваш.
към беседата >>
Като говоря за
свободата
, аз не разбирам тази, гражданската
свобода
.
Аз не казвам как трябва да се обичате. Да се обичат хората, това показва тема за разискване. Това вие сами знаете, сами вие сте специалисти, аз трябва да се уча от вас, а не вие от мене. Това, което съдържа в себе си начатките на човешката свобода, то е силата на любовта. Който иска да се освободи, той непременно трябва да има тези зачатки на любовта в себе си.
Като говоря за
свободата
, аз не разбирам тази, гражданската
свобода
.
Гражданската свобода, това са частични проявления на свободата. Под думата „свобода“ аз разбирам да имаш условия, т.е. свобода в себе си да мислиш, да чувствуваш, да постъпваш. При това няма да кажа, че трябва да си свободен да мислиш, както ти намериш за добре, да си свободен да мислиш, да чувствуваш и да постъпваш правилно. Щом туриш в себе си мисълта, че трябва да мислиш както ти искаш, ти си вече ограничен.
към беседата >>
Гражданската
свобода
, това са частични проявления на
свободата
.
Да се обичат хората, това показва тема за разискване. Това вие сами знаете, сами вие сте специалисти, аз трябва да се уча от вас, а не вие от мене. Това, което съдържа в себе си начатките на човешката свобода, то е силата на любовта. Който иска да се освободи, той непременно трябва да има тези зачатки на любовта в себе си. Като говоря за свободата, аз не разбирам тази, гражданската свобода.
Гражданската
свобода
, това са частични проявления на
свободата
.
Под думата „свобода“ аз разбирам да имаш условия, т.е. свобода в себе си да мислиш, да чувствуваш, да постъпваш. При това няма да кажа, че трябва да си свободен да мислиш, както ти намериш за добре, да си свободен да мислиш, да чувствуваш и да постъпваш правилно. Щом туриш в себе си мисълта, че трябва да мислиш както ти искаш, ти си вече ограничен. Това е частично разбиране.
към беседата >>
Под думата „
свобода
“ аз разбирам да имаш условия, т.е.
Това вие сами знаете, сами вие сте специалисти, аз трябва да се уча от вас, а не вие от мене. Това, което съдържа в себе си начатките на човешката свобода, то е силата на любовта. Който иска да се освободи, той непременно трябва да има тези зачатки на любовта в себе си. Като говоря за свободата, аз не разбирам тази, гражданската свобода. Гражданската свобода, това са частични проявления на свободата.
Под думата „
свобода
“ аз разбирам да имаш условия, т.е.
свобода в себе си да мислиш, да чувствуваш, да постъпваш. При това няма да кажа, че трябва да си свободен да мислиш, както ти намериш за добре, да си свободен да мислиш, да чувствуваш и да постъпваш правилно. Щом туриш в себе си мисълта, че трябва да мислиш както ти искаш, ти си вече ограничен. Това е частично разбиране. Когато човек мисли както той иска, тогава се възбужда.
към беседата >>
свобода
в себе си да мислиш, да чувствуваш, да постъпваш.
Това, което съдържа в себе си начатките на човешката свобода, то е силата на любовта. Който иска да се освободи, той непременно трябва да има тези зачатки на любовта в себе си. Като говоря за свободата, аз не разбирам тази, гражданската свобода. Гражданската свобода, това са частични проявления на свободата. Под думата „свобода“ аз разбирам да имаш условия, т.е.
свобода
в себе си да мислиш, да чувствуваш, да постъпваш.
При това няма да кажа, че трябва да си свободен да мислиш, както ти намериш за добре, да си свободен да мислиш, да чувствуваш и да постъпваш правилно. Щом туриш в себе си мисълта, че трябва да мислиш както ти искаш, ти си вече ограничен. Това е частично разбиране. Когато човек мисли както той иска, тогава се възбужда. Човек трябва да мисли както разбира.
към беседата >>
И тогава нито един учен професор или светия не може да злоупотреби със своята
свобода
.
Това е встъплението на любовта. Без послушание, без жертва, ти никога не може да разбереш любовта. Може да ви се вижда странна жертвата, защото криво са ви я разправили, обаче по-хубаво нещо от жертвата няма. Жертвата е един изпит, който държиш, матура, по която се определя твоето знание. Ти не можеш да имаш знание, ако не слушаш, ако не бъдеш послушен.
И тогава нито един учен професор или светия не може да злоупотреби със своята
свобода
.
Защото, ако той злоупотреби с един ученик, непременно ще изгуби свободата си. Злоупотребление между тях не съществува. В техния дом, в тяхното съзнание не съществува идеята да завладяват хората. Да владееш, това значи да имаш товар на гърба си. Ти не можеш да владаш един чувал.
към беседата >>
Защото, ако той злоупотреби с един ученик, непременно ще изгуби
свободата
си.
Без послушание, без жертва, ти никога не може да разбереш любовта. Може да ви се вижда странна жертвата, защото криво са ви я разправили, обаче по-хубаво нещо от жертвата няма. Жертвата е един изпит, който държиш, матура, по която се определя твоето знание. Ти не можеш да имаш знание, ако не слушаш, ако не бъдеш послушен. И тогава нито един учен професор или светия не може да злоупотреби със своята свобода.
Защото, ако той злоупотреби с един ученик, непременно ще изгуби
свободата
си.
Злоупотребление между тях не съществува. В техния дом, в тяхното съзнание не съществува идеята да завладяват хората. Да владееш, това значи да имаш товар на гърба си. Ти не можеш да владаш един чувал. По-скоро той ще те влада, отколкото ти него.
към беседата >>
42.
Даване – вземане. Скъпоценният камък
,
ООК
, София, 7.3.1934г.,
Искам да ви покажа закона на
свободата
, по който всички трябва да вървим.
Те седят на пътя и казват: „Имаме право да седим.“ Не им хвърляйте камъни. Не разваляйте доброто, което Бог е вложил във вас. Не поправяйте светлите мисли, които Бог е вложил във вас, не опетнявайте доброто дело, което Бог извършил във вас. Това са трите неща, които трябва да пазите. Аз не искам да остане идеята във вас, че искам да ви уча, да ви натрапя нещо.
Искам да ви покажа закона на
свободата
, по който всички трябва да вървим.
Щом изгубим посоката на свободното движение, не можем да имаме правилно разбиране. Да не чувствувате, че искам да ви морализирам, че сегашният живот не е прав. Всеки ден трябва да внасяме по една нова идея в нас. Ние живеем разнообразен живот, който не носи нищо добро. Това, което днес е добро за вас, утре ни най-малко няма да бъде добро за вас.
към беседата >>
43.
Новата дреха
,
УС
, София, 11.3.1934г.,
“ Ще кажеш: „Бог му е дал
свобода
да пие, а пък този човек не знае как да цени
свободата
си.“ Че се напил, това показва, че Бог му е дал
свобода
.
Бог се проявява всеки ден, във всички, и в умните, и в глупавите. Обхода трябва. С това Господ опитва разумните хора, светите хора, дали ще Го познаят. Минава някой пиян човек, Господ е там. Ти казваш: „Защо Господ го е оставил да пиянствува?
“ Ще кажеш: „Бог му е дал
свобода
да пие, а пък този човек не знае как да цени
свободата
си.“ Че се напил, това показва, че Бог му е дал
свобода
.
А пък той не знае как да си служи с нея. Някой казва една лоша дума – Бог му е дал свобода да говори, а той не знае да си служи с благата на езика. Бог ни е дал блага, но ние не знаем как да си служим с тях. Някой човек може да ни каже: „Ти не говориш добре.“ Най-добрият живот е: ти, като дойдеш до възвишения живот, не прави забележки никому. Не давай образец как трябва да се говори.
към беседата >>
Някой казва една лоша дума – Бог му е дал
свобода
да говори, а той не знае да си служи с благата на езика.
С това Господ опитва разумните хора, светите хора, дали ще Го познаят. Минава някой пиян човек, Господ е там. Ти казваш: „Защо Господ го е оставил да пиянствува? “ Ще кажеш: „Бог му е дал свобода да пие, а пък този човек не знае как да цени свободата си.“ Че се напил, това показва, че Бог му е дал свобода. А пък той не знае как да си служи с нея.
Някой казва една лоша дума – Бог му е дал
свобода
да говори, а той не знае да си служи с благата на езика.
Бог ни е дал блага, но ние не знаем как да си служим с тях. Някой човек може да ни каже: „Ти не говориш добре.“ Най-добрият живот е: ти, като дойдеш до възвишения живот, не прави забележки никому. Не давай образец как трябва да се говори. Ето как бих говорил с онзи, който се занимава с художество. Той нарисувал една картина не толкова добра.
към беседата >>
Един човек, който те обича, вика те на гости и ти дава
свобода
да вземеш от хляба, който е на масата – ти вземаш всичкия хляб или вземаш едно малко парче, и той те прецени.
Обичта има две страни: или трябва да дадеш, или трябва да вземеш. Когато обичаш, когато даваш, трябва да знаеш колко трябва да дадеш. Може да дадеш някому повече и без да искаш, да му повредиш. Другата любов е: като обичаш някого, непременно трябва да вземеш от него – тогава има една опасност: че може да вземеш повече или по-малко, отколкото трябва. В дадения случай трябва да вземеш толкова, колкото любовта изисква.
Един човек, който те обича, вика те на гости и ти дава
свобода
да вземеш от хляба, който е на масата – ти вземаш всичкия хляб или вземаш едно малко парче, и той те прецени.
Всякога вземай по-малко. Щом ви дадат един хляб, разделете го на 3 части. Една трета вземете, две трети остават на онзи, който ви го е дал. Щом вземете две трети, вече ще ви преценят. Аз, като отида на гости, трябва да спазвам това правило.
към беседата >>
44.
Словото
,
НБ
, София, 11.3.1934г.,
Жените се борят, мъжете се борят, децата, учените хора – за
свобода
, за отечество, за какво ли не.
Тогава вие ще мязате на онзи, който сънувал една вечер, че го коронясали за цар и му сложили на главата една голяма корона с диаманти. Идва един нехранимайко, иска да му вземе короната и скиптъра. Той дърпа и онзи дърпа. Като се събужда, държи си короната – българската си капа. Та, всички хора в света, вие се борите като този цар.
Жените се борят, мъжете се борят, децата, учените хора – за
свобода
, за отечество, за какво ли не.
Това са само заблуждения в света. Единственото реално нещо в света, това е разумното Слово, туй, което не умира. Човек, който никога не умира, той е човекът. Човек, който умира, той трябва да знае, че се намира в един преходен свят. В себе си туй трябва да го знаете, не да го учите.
към беседата >>
В Словото седи
свободата
на хората.
Една вечер вървя, идва един и ми хваща брадата. Казвам: „Какво? “ – „Избягал е един затворник, прилича на тебе.“ Казвам: „Аз съм един затворник и ти си вторият.“ Има един вътрешен начин. Ние, хората, се възмущаваме от онова, което ни се налага. В Словото има едно разбиране.
В Словото седи
свободата
на хората.
Целият космос, целият свят в дадения случай, ако ти си [в] Словото, този свят е създаден за тебе. Ти може да бъдеш свободен, няма никакво ограничение. Ако ти търсиш своята свобода вън, [в] своя физичен живот, ти си на крива посока в живота. На физическия свят никой не може да бъде свободен. Тогава ще дойде някой голям човек и някой малък човек.
към беседата >>
Ако ти търсиш своята
свобода
вън, [в] своя физичен живот, ти си на крива посока в живота.
Ние, хората, се възмущаваме от онова, което ни се налага. В Словото има едно разбиране. В Словото седи свободата на хората. Целият космос, целият свят в дадения случай, ако ти си [в] Словото, този свят е създаден за тебе. Ти може да бъдеш свободен, няма никакво ограничение.
Ако ти търсиш своята
свобода
вън, [в] своя физичен живот, ти си на крива посока в живота.
На физическия свят никой не може да бъде свободен. Тогава ще дойде някой голям човек и някой малък човек. Но голямото и малкото, това са два полюса. Слънцето е голямото, Земята е малкото. Има известно отношение между Земята и Слънцето.
към беседата >>
45.
Стана здрав
,
НБ
, София, 18.3.1934г.,
Грехът, това е човешката
свобода
.
Сега ние сме се […] (Неразчетени стенографски знаци.), че изживяваме кармата на една изгубена вселена. Туй го казват окултистите. Как са го намерили, то е тяхна работа. Как ще обясните греха в света? Казвате, че Бог направил света, като допуснал греха.
Грехът, това е човешката
свобода
.
Има грях – има свобода; няма грях – няма свобода. Какво ще кажете на това? По-голямо робство от греха няма, но и по-голяма свобода от греха няма. По-голямо робство от доброто няма, но и по-голяма свобода от доброто няма. Какво ще кажете на това?
към беседата >>
Има грях – има
свобода
; няма грях – няма
свобода
.
Туй го казват окултистите. Как са го намерили, то е тяхна работа. Как ще обясните греха в света? Казвате, че Бог направил света, като допуснал греха. Грехът, това е човешката свобода.
Има грях – има
свобода
; няма грях – няма
свобода
.
Какво ще кажете на това? По-голямо робство от греха няма, но и по-голяма свобода от греха няма. По-голямо робство от доброто няма, но и по-голяма свобода от доброто няма. Какво ще кажете на това? Как ще си го обясните?
към беседата >>
По-голямо робство от греха няма, но и по-голяма
свобода
от греха няма.
Как ще обясните греха в света? Казвате, че Бог направил света, като допуснал греха. Грехът, това е човешката свобода. Има грях – има свобода; няма грях – няма свобода. Какво ще кажете на това?
По-голямо робство от греха няма, но и по-голяма
свобода
от греха няма.
По-голямо робство от доброто няма, но и по-голяма свобода от доброто няма. Какво ще кажете на това? Как ще си го обясните? Аз няма да го обяснявам „пар екселанс“, „фет-акомпли“, „ефисо“ (може би effuse (лат.) – разточително; подробно.). Ако не знаеш доброто как да го направиш, по-голямо робство от това няма.
към беседата >>
По-голямо робство от доброто няма, но и по-голяма
свобода
от доброто няма.
Казвате, че Бог направил света, като допуснал греха. Грехът, това е човешката свобода. Има грях – има свобода; няма грях – няма свобода. Какво ще кажете на това? По-голямо робство от греха няма, но и по-голяма свобода от греха няма.
По-голямо робство от доброто няма, но и по-голяма
свобода
от доброто няма.
Какво ще кажете на това? Как ще си го обясните? Аз няма да го обяснявам „пар екселанс“, „фет-акомпли“, „ефисо“ (може би effuse (лат.) – разточително; подробно.). Ако не знаеш доброто как да го направиш, по-голямо робство от това няма. Ако знаеш злото как да го направиш, по-голямо робство от това няма.
към беседата >>
Хубавото в сегашното поколение, в младото поколение, е това, че всички търсят
свободата
.
Млад греши, стар се изправя. Когато старият се изправя, младият добре живее. Има съотношение. Всякога може да съдите от едно поколение какво ще бъде следващото поколение – от старите хора. От старите хора ще знаете какво ще бъде младото поколение, От младото поколение, което сега живее, ще знаете какви ще бъдат старите хора.
Хубавото в сегашното поколение, в младото поколение, е това, че всички търсят
свободата
.
Туй е отношение. Свобода значи как да се употреби доброто в дадения случай. Туй е хубавото. Сега младите не че не правят, но да станат умни, да знаят, при какви условия може да употребят злото и при какви условия може да употребят доброто. Та, ако вие турите ножа си в гръкляна на една кокошка, добро ли ѝ правите?
към беседата >>
Свобода
значи как да се употреби доброто в дадения случай.
Има съотношение. Всякога може да съдите от едно поколение какво ще бъде следващото поколение – от старите хора. От старите хора ще знаете какво ще бъде младото поколение, От младото поколение, което сега живее, ще знаете какви ще бъдат старите хора. Хубавото в сегашното поколение, в младото поколение, е това, че всички търсят свободата. Туй е отношение.
Свобода
значи как да се употреби доброто в дадения случай.
Туй е хубавото. Сега младите не че не правят, но да станат умни, да знаят, при какви условия може да употребят злото и при какви условия може да употребят доброто. Та, ако вие турите ножа си в гръкляна на една кокошка, добро ли ѝ правите? Когато един човек тури ножа си на човека на корема и направи разрез, ще намери затвора. Лекарят разреже корема, изчисти го, зашие го.
към беседата >>
Навсякъде тази
свобода
я няма.
Сега ще преведете. Човек трябва да бъде активен, да приложи онзи принцип, който Христос е приложил във всички области на живота. Да няма област, дето да не може да се приложи Христовото учение. Сега ние казваме: в Англия е позволено на човек с всичко да се занимава. Не ти забраняват, но като бутнеш политиката, там не ти позволяват.
Навсякъде тази
свобода
я няма.
Ще дойде ден, когато ние трябва да бъдем разумни във всичките си постъпки. Ето аз какво разбирам: работата на главата не трябва да се замества с работата на стомаха. Стомахът никога не може да разреши онези проблеми, които главата може да разреши. И другото положение: главата никога не може да разреши онова положение, което стомахът разрешава. И стомахът, и главата никога не може да разрешат въпросите, които белите дробове разрешават.
към беседата >>
46.
Разумно разбиране
,
ИБ
, София, 22.3.1934г.,
Следователно, ако не вършите волята Божия, вие не можете да разберете Неговата Любов, Мъдрост и Истина; ако не вършите Неговата воля, вие не можете да придобиете Неговия живот, Неговото знание и Неговата
свобода
.
Само при това положение, човек може да изпълни волята Божия. Няма по-велико нещо за човека от изпълнение волята Божия. В изпълнение волята Му се крие всичката наука на миналото, на настоящето и на бъдещето. Идеалът и на малките, и на големите същества седи в изпълнението на тази воля. В изпълнение волята на Бога се проявява Божията Любов, Мъдрост и Истина.
Следователно, ако не вършите волята Божия, вие не можете да разберете Неговата Любов, Мъдрост и Истина; ако не вършите Неговата воля, вие не можете да придобиете Неговия живот, Неговото знание и Неговата
свобода
.
В изпълнение волята на Бога се крие идеалът на всяка душа. За постигането на този идеал, човек трябва да бъде готов на всякакви жертви. Дойде ли до Божественото, той не трябва да има две мнения. Това значи да бъде човек господар на себе си. Да бъдете господари на положението си, това не значи, че трябва да се жертвате, но да се облечете в дрехата на смирението, за да изпълните волята Божия.
към беседата >>
Следователно, който върши волята Божия, само той може да влезе в света на
свободата
.
Като мислих така, дойде ми наум да ви посетя, да чуя, какво ще ми кажете. Тогава аз й казах: благодари на майка си, че те е ударила по главата. Това удряне е станало причина да се пробуди съзнанието ти. Върви в Божествения път и не се безпокой. Докато си в този път и вършиш волята Божия, никаква стомна няма да удря главата ти.
Следователно, който върши волята Божия, само той може да влезе в света на
свободата
.
Желая на всички да влезете в света на свободата. Как ще придобиете тази свобода? Вие ще придобиете тази свобода, когато влезете в света на Божията Любов, в света на Божията Мъдрост, в света на Божията Истина. Щом е така, няма да ви казвам, как трябва да живеете, но пожелавам ви да влезете в света на Любовта, в света на Мъдростта и в света на Истината. – Какво ще правим там?
към беседата >>
Желая на всички да влезете в света на
свободата
.
Тогава аз й казах: благодари на майка си, че те е ударила по главата. Това удряне е станало причина да се пробуди съзнанието ти. Върви в Божествения път и не се безпокой. Докато си в този път и вършиш волята Божия, никаква стомна няма да удря главата ти. Следователно, който върши волята Божия, само той може да влезе в света на свободата.
Желая на всички да влезете в света на
свободата
.
Как ще придобиете тази свобода? Вие ще придобиете тази свобода, когато влезете в света на Божията Любов, в света на Божията Мъдрост, в света на Божията Истина. Щом е така, няма да ви казвам, как трябва да живеете, но пожелавам ви да влезете в света на Любовта, в света на Мъдростта и в света на Истината. – Какво ще правим там? – Това не е ваша работа.
към беседата >>
Как ще придобиете тази
свобода
?
Това удряне е станало причина да се пробуди съзнанието ти. Върви в Божествения път и не се безпокой. Докато си в този път и вършиш волята Божия, никаква стомна няма да удря главата ти. Следователно, който върши волята Божия, само той може да влезе в света на свободата. Желая на всички да влезете в света на свободата.
Как ще придобиете тази
свобода
?
Вие ще придобиете тази свобода, когато влезете в света на Божията Любов, в света на Божията Мъдрост, в света на Божията Истина. Щом е така, няма да ви казвам, как трябва да живеете, но пожелавам ви да влезете в света на Любовта, в света на Мъдростта и в света на Истината. – Какво ще правим там? – Това не е ваша работа. По този въпрос вие не трябва да мислите.
към беседата >>
Вие ще придобиете тази
свобода
, когато влезете в света на Божията Любов, в света на Божията Мъдрост, в света на Божията Истина.
Върви в Божествения път и не се безпокой. Докато си в този път и вършиш волята Божия, никаква стомна няма да удря главата ти. Следователно, който върши волята Божия, само той може да влезе в света на свободата. Желая на всички да влезете в света на свободата. Как ще придобиете тази свобода?
Вие ще придобиете тази
свобода
, когато влезете в света на Божията Любов, в света на Божията Мъдрост, в света на Божията Истина.
Щом е така, няма да ви казвам, как трябва да живеете, но пожелавам ви да влезете в света на Любовта, в света на Мъдростта и в света на Истината. – Какво ще правим там? – Това не е ваша работа. По този въпрос вие не трябва да мислите. Като влезете в тези светове, там ще ви научат, какво да правите.
към беседата >>
47.
Какво знамение показваш нам?
,
НБ
, София, 25.3.1934г.,
Той ще ни даде
свобода
, ще ни освободи от всичките терзания, които сега имаме.
Аз съм съгласен, че външните условия трябва да се подобрят, но тия условия са разумни. Ако ние сме заобиколени с хора разумни, учени, веднага те въздействуват върху нас. Един учен човек може да направиш каквото искаш, както един грънчар е направил от пръстта каквото гърне иска. И в Писанието се казва: „Аз мога да направя от вас каквото искам.“ Когато ние искаме да вървим, когато ние живеем по този път, по който Той ни показва, когато ние искаме да вървим по Неговия път, ние живеем само в Любовта. Той може да направи в нас всичко.
Той ще ни даде
свобода
, ще ни освободи от всичките терзания, които сега имаме.
И любовта не се предава с думи. Тя се предава с контакт. Онзи човек, който има любов, той има една специфичност в своя глас. Като говори, във въздуха се предава. Чувствуваш в думите, че има една тайна сила.
към беседата >>
Оставете този човек свободен, дайте му
свобода
да покаже силата си и властта си.
Той ще започне да маже най-хубавите страни и ще каже: „Аз като тебе човек не съм срещал.“ [Той] маже, но след като те намаже, ще помниш туй намазване. Той ще ти покаже, че иска да направи някаква услуга, всичко става. Една статистика има: на 5 милиона хора може да се намери един, който да не се съблазни от жена. Ще кажеш: „Мъжете са честни.“ Закон има: На 5 милиона души само един се намира. Страх го е.
Оставете този човек свободен, дайте му
свобода
да покаже силата си и властта си.
Че турете го някъде, да го видите какъв е той. Когато ние говорим за онази вътрешна страна на човека, между 5 милиона се намира само един, който има онова благородно чувство, може да се жертвува за другите. Сега, аз не осъждам тия хора. Тия хора сами себе си не познават. Ако аз седя горе на Витоша, сняг има, който ми казва: „Уповай на нас!
към беседата >>
48.
Пътят на щастието. Единственият подтик
,
ООК
, София, 28.3.1934г.,
Няма по-хубаво нещо от
свободата
.
После устата, ушите, ръцете не са довършени. Всеки ден скулпторът идва да работи. По някой път, вий искате да бъдете красиви. Защо? Тук седи скрита една съвсем користолюбива мисъл във вашия ум. Свободни трябва да бъдете всички.
Няма по-хубаво нещо от
свободата
.
Човек, който продава своята свобода, не може да разбира смисъла на свободата. Ще оставим сега това. Любовта е, която моделира. Тя ще моделира целия човек, телото, умът, сърцето и волята. И трябва да оставите Духът, който работи във вас, да се прояви, да се вслушвате в него.
към беседата >>
Човек, който продава своята
свобода
, не може да разбира смисъла на
свободата
.
Всеки ден скулпторът идва да работи. По някой път, вий искате да бъдете красиви. Защо? Тук седи скрита една съвсем користолюбива мисъл във вашия ум. Свободни трябва да бъдете всички. Няма по-хубаво нещо от свободата.
Човек, който продава своята
свобода
, не може да разбира смисъла на
свободата
.
Ще оставим сега това. Любовта е, която моделира. Тя ще моделира целия човек, телото, умът, сърцето и волята. И трябва да оставите Духът, който работи във вас, да се прояви, да се вслушвате в него. Някои казват: „Как да му простя?
към беседата >>
Вий не сте дали
свобода
на себе си, вие не сте свободни хора.
Ако не беше тази мома играла, то главата на Йоана щеше да остане. Ако чрез кълченето на една мома трябва да се снеме една глава, питам, какъв смисъл има в това? И ако ти снемаш от небето огън и казваш: „Да умрат тези, понеже не вярват в това“, тогава какво разбиране имаш. Някой от вас ще кажете: „Колко криви сме били! “ В какво седи кривината?
Вий не сте дали
свобода
на себе си, вие не сте свободни хора.
Свободата да почва от свободното проявление. Като се говори за свободна любов, вие разбирате друго нещо. Ще дадеш свобода на Бога, на Духа в себе си, няма да ограничаваш Бога. И като ограничаваш Бога в себе си, ти ще създадеш зло на себе си и ще станеш лош човек. Ти ще искаш да ограничиш Бога, а Бог не може да се ограничи.
към беседата >>
Свободата
да почва от свободното проявление.
Ако чрез кълченето на една мома трябва да се снеме една глава, питам, какъв смисъл има в това? И ако ти снемаш от небето огън и казваш: „Да умрат тези, понеже не вярват в това“, тогава какво разбиране имаш. Някой от вас ще кажете: „Колко криви сме били! “ В какво седи кривината? Вий не сте дали свобода на себе си, вие не сте свободни хора.
Свободата
да почва от свободното проявление.
Като се говори за свободна любов, вие разбирате друго нещо. Ще дадеш свобода на Бога, на Духа в себе си, няма да ограничаваш Бога. И като ограничаваш Бога в себе си, ти ще създадеш зло на себе си и ще станеш лош човек. Ти ще искаш да ограничиш Бога, а Бог не може да се ограничи. И ти ще станеш лош и това ще покаже, че ти не вървиш по правия път.
към беседата >>
Ще дадеш
свобода
на Бога, на Духа в себе си, няма да ограничаваш Бога.
Някой от вас ще кажете: „Колко криви сме били! “ В какво седи кривината? Вий не сте дали свобода на себе си, вие не сте свободни хора. Свободата да почва от свободното проявление. Като се говори за свободна любов, вие разбирате друго нещо.
Ще дадеш
свобода
на Бога, на Духа в себе си, няма да ограничаваш Бога.
И като ограничаваш Бога в себе си, ти ще създадеш зло на себе си и ще станеш лош човек. Ти ще искаш да ограничиш Бога, а Бог не може да се ограничи. И ти ще станеш лош и това ще покаже, че ти не вървиш по правия път. Ще дадеш свобода на Бога и ще кажеш: „Всички Божии дела са съвършени! “ Това трябва да държиш постоянно в ума си.
към беседата >>
Ще дадеш
свобода
на Бога и ще кажеш: „Всички Божии дела са съвършени!
Като се говори за свободна любов, вие разбирате друго нещо. Ще дадеш свобода на Бога, на Духа в себе си, няма да ограничаваш Бога. И като ограничаваш Бога в себе си, ти ще създадеш зло на себе си и ще станеш лош човек. Ти ще искаш да ограничиш Бога, а Бог не може да се ограничи. И ти ще станеш лош и това ще покаже, че ти не вървиш по правия път.
Ще дадеш
свобода
на Бога и ще кажеш: „Всички Божии дела са съвършени!
“ Това трябва да държиш постоянно в ума си. Когато сте беден ще кажеш: „Добре съм, че съм беден! “ Когато боледуваш ще кажеш: „Добре, че боледувам! “ Когато се учиш добре ще кажеш: „Добре, че се уча добре! “ Когато не се учиш добре ще кажеш: „Добре, че не се уча добре!
към беседата >>
Моят избор е заек, понеже там е
свободата
.
От Божествено гледище всичко е за добро. Кое бихте предпочели, Господ да ви направи един кон и да ви тури позлатено седло и да носите цар на гърба си или да бъдете заек в гората, свободен да си пасе трева, с големи уши и да му трепери сърцето. Кое бихте предпочели? Кое ще изберете? Аз бих предпочел да съм заек.
Моят избор е заек, понеже там е
свободата
.
Този човек на гърба само ще ме мушка и след това ще ме турят в обора, тук ще ме турят, там ще ме турят и аз трябва да се подчинявам. За да стана кон, голяма наука се иска, голямо търпение. А пък, като заек е по-добре. При това заекът има нещо хубаво. Това, което харесвам у заека е, че при тези големи опасности, на които заекът е изложен, този заек е голям оптимист.
към беседата >>
Той казва: „Всичко това, което имам го оценявам, ценя
свободата
.“ Този заек оценява
свободата
и никога не се отчайва.
А пък, като заек е по-добре. При това заекът има нещо хубаво. Това, което харесвам у заека е, че при тези големи опасности, на които заекът е изложен, този заек е голям оптимист. В историята на зайците няма нито един случай, дето един заек да се самоубие при отчаяние. Значи какви смели са зайците!
Той казва: „Всичко това, което имам го оценявам, ценя
свободата
.“ Този заек оценява
свободата
и никога не се отчайва.
Някой ще каже: „Той е заек! “ Та сега започнете с проявляването на любовта! Не с възприятията на любовта, понеже вий сте вече възприели Божията Любов. Вий вече няма какво да се занимавате със закона на любовта, да я възприемете, а я проявете.
към беседата >>
49.
Единственият свободен
,
УС
, София, 1.4.1934г.,
Запример, на онова дете, което е в утробата на майка си, кое е най-голямото желание – един ден да се освободи, да излезе вън, на
свобода
.
Той вярва в тях дотолкова, доколкото може да се обработи този капитал, доколкото може да се ползува от него. Това са външните условия. Животът е нещо по-дълбоко. Някой път вярващите се заблуждават от външните условия на живота. Те са важни, но те са преходни.
Запример, на онова дете, което е в утробата на майка си, кое е най-голямото желание – един ден да се освободи, да излезе вън, на
свобода
.
И туй дете излиза, ражда се, но след като излезе, вижда, че пак е в зависимост. Сега, второто положение – като излезе, страх го е да не се изгуби и се хваща за майка си, търси нещо от нея, търси двете ѝ гърди. И като се хване за тях, тури устата си и мълчи. Но до колко време? Това до една, две, най-много три години и най-после майката казва: „Стига толкова, няма повече храна за теб.“ Трето положение: детето трябва да се научи да ходи, да стъпва, да се изправя, да се хване.
към беседата >>
Главната мисъл, чистата мисъл, е да служите на Бога, тъй както бихте служили на един баща, който ви обича, един баща, който ви е дал
свободата
.
И светиите го имаха. Това са утайки у човека. Съвършеният живот е освободен от тези утайки. И човек трябва да се освободи от всичките тези утайки, които спъват живота. И не само да се освободите, но и на всяка утайка да ѝ намерите мястото.
Главната мисъл, чистата мисъл, е да служите на Бога, тъй както бихте служили на един баща, който ви обича, един баща, който ви е дал
свободата
.
Да запазите тази свобода, понеже единственият свободен в света, единственият, който никога не се изменя, Той е само Този, Небесният ви Баща! И затова, докато не се свържем с Него, ние не можем да бъдем свободни да разбираме живота както трябва. Всякога тогава ще има едно противоречие. А нас не трябва да ни спират противоречията. Противоречията, това са външни условия, които ние трябва да изучаваме.
към беседата >>
Да запазите тази
свобода
, понеже единственият свободен в света, единственият, който никога не се изменя, Той е само Този, Небесният ви Баща!
Това са утайки у човека. Съвършеният живот е освободен от тези утайки. И човек трябва да се освободи от всичките тези утайки, които спъват живота. И не само да се освободите, но и на всяка утайка да ѝ намерите мястото. Главната мисъл, чистата мисъл, е да служите на Бога, тъй както бихте служили на един баща, който ви обича, един баща, който ви е дал свободата.
Да запазите тази
свобода
, понеже единственият свободен в света, единственият, който никога не се изменя, Той е само Този, Небесният ви Баща!
И затова, докато не се свържем с Него, ние не можем да бъдем свободни да разбираме живота както трябва. Всякога тогава ще има едно противоречие. А нас не трябва да ни спират противоречията. Противоречията, това са външни условия, които ние трябва да изучаваме. Срещнете един брат, когото не обичате.
към беседата >>
50.
Очите на мъдрия
,
НБ
, София, 1.4.1934г.,
Злото в човека е всадено в неговата воля, в
свободата
на неговата воля.
Той мисли, че с това нещо се разрешава въпросът. Страданията са страдания, но само умният разрешава противоречията, които съществуват. Защото противоречието е нещо вътре у нас. То съществува в нашия ум, то съществува в нашето сърце, то съществува в нашата воля. Но според онова, което ние знаем, противоречието се намира в човешката воля.
Злото в човека е всадено в неговата воля, в
свободата
на неговата воля.
Не е в неговото сърце, не е в неговия ум. Сърцето и умът в дадения случай са само условия, при които волята може да създаде някакъв порок. Защото мислите помагат на волята да създаде някакво престъпление, някакъв порок; и сърцето помага на волята да създаде някакво престъпление. Най-лошото у човека не произтича от човешкото сърце и от човешкия ум. Може някои да цитират, че сърцето е покварено.
към беседата >>
Свободата
е само в Божествения порядък на нещата.
Определено е неговото бъдеще. Ако вие вървите по човешкия ред и порядък на нещата, винаги ще имате спънки. Човешкият порядък започва винаги с едно вътрешно безпокойство; човешкият порядък винаги започва с едно боледуване; човешкият порядък винаги започва с малокръвие; човешкият порядък винаги започва с разсейване на ума, със слаба воля, със слаби чувства и със слаба мисъл. Инвалид става човек, като влезе в човешкия порядък. А като влезе в Божествения порядък, веднага става добър, разумен и след това става свободен.
Свободата
е само в Божествения порядък на нещата.
Сега ние търсим общата свобода. Може би свободата съществува, не че ние я извоюваме. Всеки човек сам ще извоюва своята свобода. Да е свободен, именно той трябва да се ползува от условията, които му са дадени в този свят. За какво има да воюва на нашата Земя?
към беседата >>
Сега ние търсим общата
свобода
.
Ако вие вървите по човешкия ред и порядък на нещата, винаги ще имате спънки. Човешкият порядък започва винаги с едно вътрешно безпокойство; човешкият порядък винаги започва с едно боледуване; човешкият порядък винаги започва с малокръвие; човешкият порядък винаги започва с разсейване на ума, със слаба воля, със слаби чувства и със слаба мисъл. Инвалид става човек, като влезе в човешкия порядък. А като влезе в Божествения порядък, веднага става добър, разумен и след това става свободен. Свободата е само в Божествения порядък на нещата.
Сега ние търсим общата
свобода
.
Може би свободата съществува, не че ние я извоюваме. Всеки човек сам ще извоюва своята свобода. Да е свободен, именно той трябва да се ползува от условията, които му са дадени в този свят. За какво има да воюва на нашата Земя? Дадени са всички условия и не може да стане повече от това, което му е дадено.
към беседата >>
Може би
свободата
съществува, не че ние я извоюваме.
Човешкият порядък започва винаги с едно вътрешно безпокойство; човешкият порядък винаги започва с едно боледуване; човешкият порядък винаги започва с малокръвие; човешкият порядък винаги започва с разсейване на ума, със слаба воля, със слаби чувства и със слаба мисъл. Инвалид става човек, като влезе в човешкия порядък. А като влезе в Божествения порядък, веднага става добър, разумен и след това става свободен. Свободата е само в Божествения порядък на нещата. Сега ние търсим общата свобода.
Може би
свободата
съществува, не че ние я извоюваме.
Всеки човек сам ще извоюва своята свобода. Да е свободен, именно той трябва да се ползува от условията, които му са дадени в този свят. За какво има да воюва на нашата Земя? Дадени са всички условия и не може да стане повече от това, което му е дадено. Не може да излезе от своите размери.
към беседата >>
Всеки човек сам ще извоюва своята
свобода
.
Инвалид става човек, като влезе в човешкия порядък. А като влезе в Божествения порядък, веднага става добър, разумен и след това става свободен. Свободата е само в Божествения порядък на нещата. Сега ние търсим общата свобода. Може би свободата съществува, не че ние я извоюваме.
Всеки човек сам ще извоюва своята
свобода
.
Да е свободен, именно той трябва да се ползува от условията, които му са дадени в този свят. За какво има да воюва на нашата Земя? Дадени са всички условия и не може да стане повече от това, което му е дадено. Не може да излезе от своите размери. Всеки човек не може да излезе от своите размери.
към беседата >>
Той няма защо да се противи, той не търси своята
свобода
по физически начин.
Той ще ти каже: „Тръгни с мене! “ и ти ще тръгнеш. И тогава Христовото правило: „Не противи се злому! “ А кой не се противи? Кога човек не се противи?
Той няма защо да се противи, той не търси своята
свобода
по физически начин.
Кой е, който побеждава? Духът е, който извоюва човешката свобода. Ако във вас няма дух… Може умът ви да е свободен, но свобода може да ви даде само духът. Ако вие имате един дух, който може да ви освободи, само вашият дух може да ви освободи. Следователно Божественото във вас като дойде, вие ще почувствувате сила, ще почувствувате ред и порядък.
към беседата >>
Духът е, който извоюва човешката
свобода
.
И тогава Христовото правило: „Не противи се злому! “ А кой не се противи? Кога човек не се противи? Той няма защо да се противи, той не търси своята свобода по физически начин. Кой е, който побеждава?
Духът е, който извоюва човешката
свобода
.
Ако във вас няма дух… Може умът ви да е свободен, но свобода може да ви даде само духът. Ако вие имате един дух, който може да ви освободи, само вашият дух може да ви освободи. Следователно Божественото във вас като дойде, вие ще почувствувате сила, ще почувствувате ред и порядък. Защо Христос се подложи на страдание? За да покаже Своята сила.
към беседата >>
Ако във вас няма дух… Може умът ви да е свободен, но
свобода
може да ви даде само духът.
“ А кой не се противи? Кога човек не се противи? Той няма защо да се противи, той не търси своята свобода по физически начин. Кой е, който побеждава? Духът е, който извоюва човешката свобода.
Ако във вас няма дух… Може умът ви да е свободен, но
свобода
може да ви даде само духът.
Ако вие имате един дух, който може да ви освободи, само вашият дух може да ви освободи. Следователно Божественото във вас като дойде, вие ще почувствувате сила, ще почувствувате ред и порядък. Защо Христос се подложи на страдание? За да покаже Своята сила. Той каза: „Имам власт да положа душата Си, имам власт и да я взема.“ Виждаме, една вечер Го хванаха толкоз римски войници, хванаха Го, биха Го.
към беседата >>
И единият, и другият начин може да се употребят, но истинската
свобода
зависи от човешкия дух.
Този, умрелият Христос запали света от единия край до другия. Някои казват, че Христос нищо не е направил. Че, Неговите идеи са навсякъде днес! И социалисти, и комунисти проповядват Неговите идеи. Само че те употребяват не силата на ума, не силата на духа, но силата на ръката.
И единият, и другият начин може да се употребят, но истинската
свобода
зависи от човешкия дух.
Където и да си, и в затвора да си, правото е право. Доброто и при най-лошите условия, и при най-добрите условия, е добро. Силният човек при всички условия е силен. Тъй седи законът. Няма какво да те е страх.
към беседата >>
Никой не може да ви лиши от истинската
свобода
на човешкия дух.
Ако всички имате тази вяра, кой е онзи, който може да ви смачка фасона? Че може да ви смачка временно фасона, няма нищо. Истинският фасон не може да се смачка. Аз се радвам, когато някой може да смачка фасона на човека. Божествения фасон на човека, фасона на неговото разбиране никой не може да смачка.
Никой не може да ви лиши от истинската
свобода
на човешкия дух.
Следователно никой не е в състояние нито мене, нито вас, да ни лиши от свободата на духа. Ако вярвате, вие ще бъдете свободни. Тогава няма да бъде: „Суета на суетите, всичко е суета! “ Тогава ще бъде: „Ето, Отец е благоволил да ви даде Царство.“ На онези от вас, които вярват, този Отец, или добрият Баща, или Единственият Баща, е благоволил да ви даде Царство и тук, и навсякъде. Амин!
към беседата >>
Следователно никой не е в състояние нито мене, нито вас, да ни лиши от
свободата
на духа.
Че може да ви смачка временно фасона, няма нищо. Истинският фасон не може да се смачка. Аз се радвам, когато някой може да смачка фасона на човека. Божествения фасон на човека, фасона на неговото разбиране никой не може да смачка. Никой не може да ви лиши от истинската свобода на човешкия дух.
Следователно никой не е в състояние нито мене, нито вас, да ни лиши от
свободата
на духа.
Ако вярвате, вие ще бъдете свободни. Тогава няма да бъде: „Суета на суетите, всичко е суета! “ Тогава ще бъде: „Ето, Отец е благоволил да ви даде Царство.“ На онези от вас, които вярват, този Отец, или добрият Баща, или Единственият Баща, е благоволил да ви даде Царство и тук, и навсякъде. Амин!
към беседата >>
51.
Условията за растеж
,
ООК
, София, 4.4.1934г.,
В какво седи тогава вашата
свобода
?
Тези идеи ние ги наричаме самостоятелни идеи. Например идеята във вас: „Аз трябва да бъда свободен.“ Или: „Аз съм свободен човек.“ Хубаво, като кажеш, че си свободен, до колко си свободен? Ти казваш: „Свободен“, но не си свободен от страха. Ти казваш, че си свободен, но не си свободен от глада, от болести, от сиромашия. Ти казваш, че си свободен.
В какво седи тогава вашата
свобода
?
Вашата свобода е много зависима. Колко други фактори могат да дойдат и да ви ограничат? И вие пак казвате, че сте свободни! Свободният човек е независим. Независимият човек седи над всички препятствия в живота.
към беседата >>
Вашата
свобода
е много зависима.
Например идеята във вас: „Аз трябва да бъда свободен.“ Или: „Аз съм свободен човек.“ Хубаво, като кажеш, че си свободен, до колко си свободен? Ти казваш: „Свободен“, но не си свободен от страха. Ти казваш, че си свободен, но не си свободен от глада, от болести, от сиромашия. Ти казваш, че си свободен. В какво седи тогава вашата свобода?
Вашата
свобода
е много зависима.
Колко други фактори могат да дойдат и да ви ограничат? И вие пак казвате, че сте свободни! Свободният човек е независим. Независимият човек седи над всички препятствия в живота. Той е приятел с глада, със сиромашията, с безсилието, със страха, защото щом те е страх, страхът е господар на тебе.
към беседата >>
52.
Слугуване
,
УС
, София, 8.4.1934г.,
Като остане само едно препятствие и като го отрежете майсторски, веднага ще се намерите в оная пълна
свобода
, ще почувствувате онзи, великия Божествен живот.
Вашите мъчнотии са обикновени и вие не се намирате пред големи опасности. Има големи опасности. Когато човек прогресира в живота, има опасни места. Засега не се плашете. Като дойдете до това място, ще го видите.
Като остане само едно препятствие и като го отрежете майсторски, веднага ще се намерите в оная пълна
свобода
, ще почувствувате онзи, великия Божествен живот.
Ако не знаете как да го отрежете, ще се намерите в много голяма тъмнина. Гледайте да влезете в тесния път. Каква е разликата между един тесен път и един широк път? На Земята кои пътища се по-добри – широките или тесните? Широките са по-удобни за ходене, защото няма блъскане.
към беседата >>
За тези същества е по-удобно, че вие пъплите, защото, ако ви вземат на ръката си, вие ще изгубите вашата
свобода
.
Питам: Ако една мравка влезе в първо отделение, какво ще разбере? Или, ако влезе в една прогимназия, в една гимназия, в зданието? Ако влезе в един университет или в църква, какво ще разбере? Така е и с хората. Вие всички сте заобиколени със знанието на същества, които ви наблюдават, гледат ви някой път, че вие пъплите и ви се радват, че вие пъплите.
За тези същества е по-удобно, че вие пъплите, защото, ако ви вземат на ръката си, вие ще изгубите вашата
свобода
.
Една пеперуда хвърчи, каца от цвят на цвят, но ако я вземете на ръката си, ще окапе нейният прашец и тя ще умре. Вие искате едно висше същество да ви помилва. Но ако то само ви поглади, вашата работа е свършена. Вие не знаете: има условия, при които формата на човешката душа не трябва да се пипа. Защото, ако се пипа, това ще причини известен дефект.
към беседата >>
53.
Тъй мисля аз
,
НБ
, София, 8.4.1934г.,
Богатия човек, който дойде при мене, ще му дам ключовете на всички каси, ще го оставя на
свобода
.
Ние всинца сме надарени с повече, отколкото можем да носим, но като не разбираме този закон, има противоречие. Всеки човек, трябва да заработи неговата мисъл. Човек трябва да мисли. Истината има едно качество. Когато дойде някой човек при мене, аз може да го изпитам по един начин.
Богатия човек, който дойде при мене, ще му дам ключовете на всички каси, ще го оставя на
свобода
.
Като се върне, ще го опитам. Аз имам неща, с които не разбирам моята сила. Възможно. Има възможност той да се изкуси. Не мислете, че аз съм задържал за себе си един плик и той ще ме опита. Ако му оставя всичкото богатство, имам доверие, този човек го обичам.
към беседата >>
54.
Идването на Господа
,
ООК
, София, 11.4.1934г.,
Где седи тогава
свободата
?
Разумните управляват! Или може[м] да кажем с други думи: Само любящите хора ще управляват, защото Бог е дал те да управляват, те да разпределят. Само любящият човек може да разпределя нещата. Има четири категории, тези, които разпределят, са любящите хора. Те са, които трябва да дойдат да разпределят.
Где седи тогава
свободата
?
Свободата е последен резултат, вътре в природата. Който показва, че нещата са станали както Бог е наредил. Казано е: „Онези, които жадуват и гладуват, ще бъдат наситени.“ Те ще бъдат наситени, щом любящите отидат при тях и им занесат. Който гладува е роб. Гладния ще го освободиш и жадния ще го освободиш.
към беседата >>
Свободата
е последен резултат, вътре в природата.
Или може[м] да кажем с други думи: Само любящите хора ще управляват, защото Бог е дал те да управляват, те да разпределят. Само любящият човек може да разпределя нещата. Има четири категории, тези, които разпределят, са любящите хора. Те са, които трябва да дойдат да разпределят. Где седи тогава свободата?
Свободата
е последен резултат, вътре в природата.
Който показва, че нещата са станали както Бог е наредил. Казано е: „Онези, които жадуват и гладуват, ще бъдат наситени.“ Те ще бъдат наситени, щом любящите отидат при тях и им занесат. Който гладува е роб. Гладния ще го освободиш и жадния ще го освободиш. Храна ще му дадеш.
към беседата >>
И идва
свободата
.
“ Какво сте разбрали? Приложение трябва. Сутринта, като се събудиш и седиш на леглото си, ти си богат. Като станеш на краката си, ти си силен човек. Като почнеш да се обличаш ти управляваш и като ядеш, ти си вече от любящите.
И идва
свободата
.
Вие седите с вашата философия и казвате: „Като дойде Господ, Той ще оправи света.“ Не зная как ще дойде. Както вие мислите, Той никога няма да дойде. Всяка сутрин Господ идва в нас. Ще дойде Господ за всички хора. Когато всички хора ще почнат да мислят така.
към беседата >>
55.
Божествен и човешки порядък
,
УС
, София, 15.4.1934г.,
Ти не можеш да придобиеш никаква
свобода
в света, ако не направиш две твърдения и две отричания.
Ти влизаш в едно общество и искаш да ти дадат едно почетно място и ако не ти го дадат, ти веднага се докачаш, обиждаш се. В Божествения свят, за да се справите с всички тези противоречия, които съществуват, има две възможности. Това е мое разбиране. Има две възможности, които съвременната наука не ги е засегнала и съвременното съзнание даже ги отминава. Христос ги е засегнал.
Ти не можеш да придобиеш никаква
свобода
в света, ако не направиш две твърдения и две отричания.
Можеш да започнеш с отричането, че нищо нямаш. Трябва да направиш това утвърждение – че нищо нямаш и че си там. И после ще направиш другото утвърждение – че всичко имаш. Представи си, че си един богат човек, който има най-малко 3–4 декара земя. Но казваш, че нищо нямаш.
към беседата >>
56.
Наяве
,
НБ
, София, 15.4.1934г.,
Един признак имам за нея: тя всякога носи пълна
свобода
и за ума, и за сърцето, и за волята.
Под думата „добър“, „справедлив“ разбираме разумен. Под думата „добър“ и „справедлив“, „разумен“ разбираме любов. Под думата „добър“, „справедливост“, „разумност“, „обич“ разбираме истина. Така върви за мене. Истината я познавам по единствен признак.
Един признак имам за нея: тя всякога носи пълна
свобода
и за ума, и за сърцето, и за волята.
Туй значи истина. Това, което при всичките условия остава. Моят ум да мисли тъй, както аз схващам, моето сърце да чувствува тъй, както аз чувствувам и моята воля да работи тъй, както аз искам да работя – аз туй наричам истина, аз туй наричам свобода. Та, казвам: Най-първо, ние трябва да проучаваме. Може да се пише за любовта, но любовта е обусловена в света.
към беседата >>
Моят ум да мисли тъй, както аз схващам, моето сърце да чувствува тъй, както аз чувствувам и моята воля да работи тъй, както аз искам да работя – аз туй наричам истина, аз туй наричам
свобода
.
Така върви за мене. Истината я познавам по единствен признак. Един признак имам за нея: тя всякога носи пълна свобода и за ума, и за сърцето, и за волята. Туй значи истина. Това, което при всичките условия остава.
Моят ум да мисли тъй, както аз схващам, моето сърце да чувствува тъй, както аз чувствувам и моята воля да работи тъй, както аз искам да работя – аз туй наричам истина, аз туй наричам
свобода
.
Та, казвам: Най-първо, ние трябва да проучаваме. Може да се пише за любовта, но любовта е обусловена в света. Вие вземете кое и да е семейство: колкото и голяма любов да имат, оставете семейството гладно 7–8 дни, веднага любовта ще изчезне. Колкото и да съществува любовта, ако влезе болестта и няма кой да помага, тази болест ще развали условията на любовта. Болният човек, като влезе болестта, той не мисли вече за любовта, но мисли само за болестта си.
към беседата >>
Ако вървите по този закон, ще дойдете до другия закон, да направите другото твърдение, до великото голямо, да добиете
свободата
на човека, да видите в какво седи
свободата
на човека.
За себе си няма да го употребиш. Ти ще бъдеш последен. След като свършиш всичката си работа, ако ти остане 1–2 минути, може да помислиш за себе си. Ако не ти остане, няма да мислиш. Туй значи самоотричане.
Ако вървите по този закон, ще дойдете до другия закон, да направите другото твърдение, до великото голямо, да добиете
свободата
на човека, да видите в какво седи
свободата
на човека.
Защото свободата на човека седи той да има власт, той да има сила, да има любов, истина. Той, за да бъде свободен, трябва да има не земя, голяма като София, но като Земята. За да бъде свободен, той трябва да има земя, подобна [на] Земята, подобна [на] Месечината, или пък като Слънцето. Туй разбирам свобода. Ако нямаме едно Слънце на разположение, каква свобода е тази?
към беседата >>
Защото
свободата
на човека седи той да има власт, той да има сила, да има любов, истина.
Ти ще бъдеш последен. След като свършиш всичката си работа, ако ти остане 1–2 минути, може да помислиш за себе си. Ако не ти остане, няма да мислиш. Туй значи самоотричане. Ако вървите по този закон, ще дойдете до другия закон, да направите другото твърдение, до великото голямо, да добиете свободата на човека, да видите в какво седи свободата на човека.
Защото
свободата
на човека седи той да има власт, той да има сила, да има любов, истина.
Той, за да бъде свободен, трябва да има не земя, голяма като София, но като Земята. За да бъде свободен, той трябва да има земя, подобна [на] Земята, подобна [на] Месечината, или пък като Слънцето. Туй разбирам свобода. Ако нямаме едно Слънце на разположение, каква свобода е тази? Ти може да си гражданин на София.
към беседата >>
Туй разбирам
свобода
.
Туй значи самоотричане. Ако вървите по този закон, ще дойдете до другия закон, да направите другото твърдение, до великото голямо, да добиете свободата на човека, да видите в какво седи свободата на човека. Защото свободата на човека седи той да има власт, той да има сила, да има любов, истина. Той, за да бъде свободен, трябва да има не земя, голяма като София, но като Земята. За да бъде свободен, той трябва да има земя, подобна [на] Земята, подобна [на] Месечината, или пък като Слънцето.
Туй разбирам
свобода
.
Ако нямаме едно Слънце на разположение, каква свобода е тази? Ти може да си гражданин на София. Аз искам, като имам свобода, да имам цялата Земя на разположение, че тогава ще викам хората, ще покажа своите чудеса. А сега има 4–5 декара земя и цял въпрос прави. Та сега, въпросът е: наяве.
към беседата >>
Ако нямаме едно Слънце на разположение, каква
свобода
е тази?
Ако вървите по този закон, ще дойдете до другия закон, да направите другото твърдение, до великото голямо, да добиете свободата на човека, да видите в какво седи свободата на човека. Защото свободата на човека седи той да има власт, той да има сила, да има любов, истина. Той, за да бъде свободен, трябва да има не земя, голяма като София, но като Земята. За да бъде свободен, той трябва да има земя, подобна [на] Земята, подобна [на] Месечината, или пък като Слънцето. Туй разбирам свобода.
Ако нямаме едно Слънце на разположение, каква
свобода
е тази?
Ти може да си гражданин на София. Аз искам, като имам свобода, да имам цялата Земя на разположение, че тогава ще викам хората, ще покажа своите чудеса. А сега има 4–5 декара земя и цял въпрос прави. Та сега, въпросът е: наяве. Трябва всички да се заемете с проучаването на Земята.
към беседата >>
Аз искам, като имам
свобода
, да имам цялата Земя на разположение, че тогава ще викам хората, ще покажа своите чудеса.
Той, за да бъде свободен, трябва да има не земя, голяма като София, но като Земята. За да бъде свободен, той трябва да има земя, подобна [на] Земята, подобна [на] Месечината, или пък като Слънцето. Туй разбирам свобода. Ако нямаме едно Слънце на разположение, каква свобода е тази? Ти може да си гражданин на София.
Аз искам, като имам
свобода
, да имам цялата Земя на разположение, че тогава ще викам хората, ще покажа своите чудеса.
А сега има 4–5 декара земя и цял въпрос прави. Та сега, въпросът е: наяве. Трябва всички да се заемете с проучаването на Земята. Съвременната култура е лишена от много блага на Земята. Лятно време ние ходим с животински обуща и ни е страх да се изуем боси.
към беседата >>
57.
Възвишеното в човека
,
ООК
, София, 18.4.1934г.,
А това агне ще каже: „Пусни ме на
свобода
, аз ще си паса трева, ще си подишам.“ А пък тази гайда току се моли и казва: „Я, ме понадуй малко, за да се покажа пред хората, че мога да свиря.“
Все има нещо, на което разчитате. У човека има един процес, който е механически, а друг е органически. Заколете едно агне, отделете кожата му и направете от нея една българска гайда. Тази гайда по какво ще се отличава от агнето? Агнето е ходило, дишало е, а пък гайдата ще ви каже: „Я ми тури нещо, понадуй ме нещо, за да се покажа пред хората, направи нещо заради мене.“ Тази гайда все си мърмори.
А това агне ще каже: „Пусни ме на
свобода
, аз ще си паса трева, ще си подишам.“ А пък тази гайда току се моли и казва: „Я, ме понадуй малко, за да се покажа пред хората, че мога да свиря.“
Кое състояние е по-хубаво? Овца ли да бъдеш или гайда? Някой казва: „Аз от себе си нищо не мога да мисля, но както Духът ме учи! “ Значи е една гайда. Кое състояние е по-хубаво?
към беседата >>
58.
Бъдете като Баща си!
,
УС
, София, 22.4.1934г.,
Те обичат
свободата
, но в притчата ние виждаме, че най-малко младият може да извоюва
свободата
си, която търси, понеже почиваше на една чисто материална основа.
Двамата синове представят двата възгледа. От един баща са раждани те. В единия, по-младия син, се заражда един възглед – да бъде свободен, да постъпи тъй, както намира за добре, както той разбира. Младият иска да бъде свободен, другият е по-старият. Младите въобще искат да се възстановят техните възгледи.
Те обичат
свободата
, но в притчата ние виждаме, че най-малко младият може да извоюва
свободата
си, която търси, понеже почиваше на една чисто материална основа.
Той каза на баща си: „Дай ми моето, което ми се пада.“ Защо не каза на баща си: „Позволи ми да си ида, аз не искам никакъв дял.“ Защо не каза: „Аз не искам нищо от тебе, ще ида сам да опитам щастието си“? Защо не се зароди този възглед в душата на този, младия? Вие може да отнесете и към себе си тази притча. И сега тя постоянно се преповтаря. Когато човек греши, не е ли в положението на младия?
към беседата >>
59.
Три възгледа
,
НБ
, София, 22.4.1934г.,
Идеалът на човека е да излезе от затвора, да поживее на
свобода
.
Какво ще бъде, ще го видите. Прах ще се дигне. Сега, въпросът, който аз поставям, е следният: Най-важното състояние в света е човечеството да преживее един временен живот на Земята. Защото, след като затворят някого в някой затвор, затворът не е идеал на човека. Може да излежава някакво наказание.
Идеалът на човека е да излезе от затвора, да поживее на
свобода
.
В тези времена, условията, в които ние се намираме, ние сме в затвора. А ние мислим, че сме свободни. Философите философствуват, че има свобода. Аз бих желал да дойде някой да ми каже де е свободата. Нито бащите са свободни, нито майките са свободни, нито учителите са свободни, нито управляващите са свободни, никой не е свободен в света.
към беседата >>
Философите философствуват, че има
свобода
.
Защото, след като затворят някого в някой затвор, затворът не е идеал на човека. Може да излежава някакво наказание. Идеалът на човека е да излезе от затвора, да поживее на свобода. В тези времена, условията, в които ние се намираме, ние сме в затвора. А ние мислим, че сме свободни.
Философите философствуват, че има
свобода
.
Аз бих желал да дойде някой да ми каже де е свободата. Нито бащите са свободни, нито майките са свободни, нито учителите са свободни, нито управляващите са свободни, никой не е свободен в света. При това проповядват свобода. Не трябва да считаме насилието за свобода. Свободата е един Божествен атрибут.
към беседата >>
Аз бих желал да дойде някой да ми каже де е
свободата
.
Може да излежава някакво наказание. Идеалът на човека е да излезе от затвора, да поживее на свобода. В тези времена, условията, в които ние се намираме, ние сме в затвора. А ние мислим, че сме свободни. Философите философствуват, че има свобода.
Аз бих желал да дойде някой да ми каже де е
свободата
.
Нито бащите са свободни, нито майките са свободни, нито учителите са свободни, нито управляващите са свободни, никой не е свободен в света. При това проповядват свобода. Не трябва да считаме насилието за свобода. Свободата е един Божествен атрибут. Свободният човек е разрешил един от социалните въпроси, от най-важните въпроси.
към беседата >>
При това проповядват
свобода
.
В тези времена, условията, в които ние се намираме, ние сме в затвора. А ние мислим, че сме свободни. Философите философствуват, че има свобода. Аз бих желал да дойде някой да ми каже де е свободата. Нито бащите са свободни, нито майките са свободни, нито учителите са свободни, нито управляващите са свободни, никой не е свободен в света.
При това проповядват
свобода
.
Не трябва да считаме насилието за свобода. Свободата е един Божествен атрибут. Свободният човек е разрешил един от социалните въпроси, от най-важните въпроси. Той е разрешил въпроса за истината. Какво нещо е истината?
към беседата >>
Не трябва да считаме насилието за
свобода
.
А ние мислим, че сме свободни. Философите философствуват, че има свобода. Аз бих желал да дойде някой да ми каже де е свободата. Нито бащите са свободни, нито майките са свободни, нито учителите са свободни, нито управляващите са свободни, никой не е свободен в света. При това проповядват свобода.
Не трябва да считаме насилието за
свобода
.
Свободата е един Божествен атрибут. Свободният човек е разрешил един от социалните въпроси, от най-важните въпроси. Той е разрешил въпроса за истината. Какво нещо е истината? Аз бих желал всички хора да бъдат свободни.
към беседата >>
Свободата
е един Божествен атрибут.
Философите философствуват, че има свобода. Аз бих желал да дойде някой да ми каже де е свободата. Нито бащите са свободни, нито майките са свободни, нито учителите са свободни, нито управляващите са свободни, никой не е свободен в света. При това проповядват свобода. Не трябва да считаме насилието за свобода.
Свободата
е един Божествен атрибут.
Свободният човек е разрешил един от социалните въпроси, от най-важните въпроси. Той е разрешил въпроса за истината. Какво нещо е истината? Аз бих желал всички хора да бъдат свободни. Няма по-хубаво нещо от свободата.
към беседата >>
Няма по-хубаво нещо от
свободата
.
Свободата е един Божествен атрибут. Свободният човек е разрешил един от социалните въпроси, от най-важните въпроси. Той е разрешил въпроса за истината. Какво нещо е истината? Аз бих желал всички хора да бъдат свободни.
Няма по-хубаво нещо от
свободата
.
Целта на сегашния наш живот е свободата, това е истината. Средствата, с които ние трябва да работим, които трябва да ни помогнат, това е нашият ум, нашето сърце и нашата воля. В този път, в който вървим, ние не може да се домогнем до истината, до свободата, ако в нас постоянно не работи умът, ако в нас постоянно не работи сърцето и ако в нас постоянно не работи волята. Сега, опорни точки трябва да има. Сега проповядваме идеята за Бога.
към беседата >>
Целта на сегашния наш живот е
свободата
, това е истината.
Свободният човек е разрешил един от социалните въпроси, от най-важните въпроси. Той е разрешил въпроса за истината. Какво нещо е истината? Аз бих желал всички хора да бъдат свободни. Няма по-хубаво нещо от свободата.
Целта на сегашния наш живот е
свободата
, това е истината.
Средствата, с които ние трябва да работим, които трябва да ни помогнат, това е нашият ум, нашето сърце и нашата воля. В този път, в който вървим, ние не може да се домогнем до истината, до свободата, ако в нас постоянно не работи умът, ако в нас постоянно не работи сърцето и ако в нас постоянно не работи волята. Сега, опорни точки трябва да има. Сега проповядваме идеята за Бога. Сега това е най-съществената хармонична опорна точка на всичкото битие.
към беседата >>
В този път, в който вървим, ние не може да се домогнем до истината, до
свободата
, ако в нас постоянно не работи умът, ако в нас постоянно не работи сърцето и ако в нас постоянно не работи волята.
Какво нещо е истината? Аз бих желал всички хора да бъдат свободни. Няма по-хубаво нещо от свободата. Целта на сегашния наш живот е свободата, това е истината. Средствата, с които ние трябва да работим, които трябва да ни помогнат, това е нашият ум, нашето сърце и нашата воля.
В този път, в който вървим, ние не може да се домогнем до истината, до
свободата
, ако в нас постоянно не работи умът, ако в нас постоянно не работи сърцето и ако в нас постоянно не работи волята.
Сега, опорни точки трябва да има. Сега проповядваме идеята за Бога. Сега това е най-съществената хармонична опорна точка на всичкото битие. Чудно е по някой път, когато някой мисли за Бога. Ако ти може да мислиш за Бога, ти ще разрешиш всичките въпроси в света.
към беседата >>
60.
Сигурният пазител
,
ООК
, София, 25.4.1934г.,
Аз ви говоря за
свободата
, за любовта, но любовта, за която ви говоря, е една от най-пасивните в света.
Но трябва да знаеш, какви мисли, чувства и постъпки трябва да имаш за целта. Трябва да имаш хубава мисъл, чувство и постъпка, за да се образува една правилна линия, за да се образува една крива линия около устата ви, която показва любов. Някой път устата ви са стиснати. Това показва едно подтиснато чувство. Но този, който подтиска чувствата си, той прилича на един обтегнат лък и чака само да се бутне някъде.
Аз ви говоря за
свободата
, за любовта, но любовта, за която ви говоря, е една от най-пасивните в света.
Няма по-опасна любов от онази, за която аз говоря. Не че е опасна, но вие трябва да я разбирате. Онази любов, която вие имате, е естествена, аз не я засягам. Аз не се занимавам с естествената любов, нито с естествените отношения на хората. Колко трябва да ядеш, това е твоя работа.
към беседата >>
Но, доброто носи една нова
свобода
.
Това са действующите страни, които ви подтикват напред. И в доброто и в злото вие сте свободни. Докато сте свободни в доброто, вие може да правите избор в доброто, докато сте свободни в злото, вие може да правите избор в злото. Но щом направиш злото, ти не си свободен вече. Щом направиш доброто, пак не си вече свободен.
Но, доброто носи една нова
свобода
.
В ограничението, което ще дойде, което сте претърпели, ще се яви една нова свобода. И ще дойдеш до нови условия. Когато, в злото е обратен процесът. Ти ще влезеш в по-големи ограничения. Та казвам, тази е сега философията, която християните, окултните ученици пропущат.
към беседата >>
В ограничението, което ще дойде, което сте претърпели, ще се яви една нова
свобода
.
И в доброто и в злото вие сте свободни. Докато сте свободни в доброто, вие може да правите избор в доброто, докато сте свободни в злото, вие може да правите избор в злото. Но щом направиш злото, ти не си свободен вече. Щом направиш доброто, пак не си вече свободен. Но, доброто носи една нова свобода.
В ограничението, което ще дойде, което сте претърпели, ще се яви една нова
свобода
.
И ще дойдеш до нови условия. Когато, в злото е обратен процесът. Ти ще влезеш в по-големи ограничения. Та казвам, тази е сега философията, която християните, окултните ученици пропущат. Всяка мисъл все оставя известни оттенъци вътре във вас.
към беседата >>
61.
Разпаленият въглен
,
НБ
, София, 29.4.1934г.,
Ако ядеш със знание, ако ядеш със
свобода
, ти ще имаш най-голямото благословение.
Ако ти ядеш без знание, ти се тровиш. Ако ти ядеш без да си свободен, ти се тровиш. Следователно, за да ядеш, ти трябва да обичаш храната. Това е буквално. Ако го възприемете, на правата страна ще бъдете.
Ако ядеш със знание, ако ядеш със
свобода
, ти ще имаш най-голямото благословение.
Това е хигиена. Сега разправят за яденето, че било такова, че съдържало калории. Нямам нищо против калориите. Но всяка една храна, която не предизвиква в тебе любов, тази храна е отровна. Между храната, която човек трябва да яде, и между неговия живот и неговата душа има известно съотношение.
към беседата >>
Ден и нощ те мислят, само като спазват своята
свобода
, как да помогнат на човечеството по един правилен път с най-малките страдания.
Смъртта за нас е само сянка на живота. Нас ни интересуват не всичките философи, които не мислят. Когато аз говоря за учените хора, аз имам най-доброто мнение. Те имат едно и също мнение в различните неща тъй, както трябва. Не мислете, че съвременният свят се ръководи от едно общество, пак от хора, да не ви кажа ангели, от просветени хора от всички народи, които имат всичката обич към човечеството, към техните по-малки братя, които имат всичкото добро желание.
Ден и нощ те мислят, само като спазват своята
свобода
, как да помогнат на човечеството по един правилен път с най-малките страдания.
Не може да се избегнат страданията, които ще дойдат. Защото, ако тия хора не знаят да живеят, тогава в природата има и други закони на ограничения. Но те прибягват до закона на ограниченията в много редки случаи. Този въпрос трябва да се подеме научно от най-учените хора, от хората на изкуството от едната и от другата страна. Туй е една аксиома.
към беседата >>
62.
Що е човек
,
ООК
, София, 9.5.1934г.,
И после, под постижими неща се разбира следното: ти имаш
свобода
на действие.
Когато ти казваш: „Аз не мога да изпълня Волята Божия“, това е падане. Когато казваш: „Аз не мога да се примиря“, това е падане. Когато казваш: „Това е непостижимо за моя ум“, това е падане. Като говорим за постижимо, не подразбирам да развиеш всичко, та да бъдеш като Бога. Постижими неща са всички неща, от които ти, в дадения случай, ти можеш да се ползуваш.
И после, под постижими неща се разбира следното: ти имаш
свобода
на действие.
Не трябва да влизаш в стълкновение с другите хора. А, по някой път вий сте в стълкновение с вашите възгледи или в стълкновение един с други. (Учителят показва сестра Анастасия Христова и казва : Тази млада сестра не е модел сега. Някой път ми казват за някоя сестра: „Вижте, тая сестра плаче! “ Че трябва да плаче!
към беседата >>
63.
Носителят на Неговото Слово
,
УС
, София, 13.5.1934г.,
Да говориш истината на човека, това значи да му кажеш къде и как да намери своята
свобода
.
Да кажем, дойдеш ти да говориш истината. Но опитал ли си да говориш истината, да знаеш как се говори истината? Да кажеш истината на човек не значи ни най-малко да го нагрубиш; да кажеш истината на човек ни най-малко не значи да му изнесеш неговите погрешки; да кажеш истината на човека, това не значи да го направиш умен, да го направиш богат. Това не е истина. Това са ред факти.
Да говориш истината на човека, това значи да му кажеш къде и как да намери своята
свобода
.
Истината е, която ще ви направи свободни. Ти се усещаш ограничен и търсиш да намериш почва в себе си, вяра в себе си, за да се освободиш. Когато човек изгуби вяра в себе си и се отчая, първото стъпало е да му се даде една малка надежда, да не мисли, че всичко е свършено. Той казва: „Всичко е свършено.“ Да измениш хода на неговата мисъл. Това е истината.
към беседата >>
Ние търсим своята
свобода
вън от Бога.
Това е истината вън от Бога – една свещ. Щом я духнеш – угасва. И любовта вън от Бога мяза на една светилна свещ, и знанието вън от Бога, и то мяза на свещ. Щом ти чувствуваш, че твоята любов е слаба, тя е вън от Бога; щом чувствуваш, че истината не си я намерил, тя е вън, тя не е вътре, вън от Бога е. И ако търсиш едно знание, което не може да ти даде това, което търсиш, туй знание не е от Бога.
Ние търсим своята
свобода
вън от Бога.
А Бог е в нас. Защо ние страдаме? Защото сме вън от Бога и Бог е вън от нас. Ти ще кажеш: „Аз греша.“ Кога човек може да греши? Когато е вън от Бога и когато Бог е вън от него, той греши.
към беседата >>
64.
Числото 153
,
НБ
, София, 13.5.1934г.,
Или, другояче казано: дето има любов, има знание; дето има знание, има
свобода
.
И апостол Павел казва: „Сега остават вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.“ Тя е най-мощното в живота. Щом тя съществува и действува, и вярата може да действува. Надеждата е облеклото на вярата. Дето има вяра, може да има надежда; дето има надежда, има вяра; дето има надежда, може да има и живот. Любов, вяра, надежда – и тогава иде животът.
Или, другояче казано: дето има любов, има знание; дето има знание, има
свобода
.
Там, дето няма любов, няма живот; дето няма живот, няма знание; дето няма знание, няма свобода. Там, дето няма свобода, там съществува смъртта. Та, казвам: Вие може да изправите живота си, да направите един опит. Онези от вас, които сте напреднали, ще кажете: „Какъв опит може да направим? “ Какъв опит може да направи един студент, който е свършил университета?
към беседата >>
Там, дето няма любов, няма живот; дето няма живот, няма знание; дето няма знание, няма
свобода
.
Щом тя съществува и действува, и вярата може да действува. Надеждата е облеклото на вярата. Дето има вяра, може да има надежда; дето има надежда, има вяра; дето има надежда, може да има и живот. Любов, вяра, надежда – и тогава иде животът. Или, другояче казано: дето има любов, има знание; дето има знание, има свобода.
Там, дето няма любов, няма живот; дето няма живот, няма знание; дето няма знание, няма
свобода
.
Там, дето няма свобода, там съществува смъртта. Та, казвам: Вие може да изправите живота си, да направите един опит. Онези от вас, които сте напреднали, ще кажете: „Какъв опит може да направим? “ Какъв опит може да направи един студент, който е свършил университета? Какво трябва да направи един гимназист, след като свърши гимназия?
към беседата >>
Там, дето няма
свобода
, там съществува смъртта.
Надеждата е облеклото на вярата. Дето има вяра, може да има надежда; дето има надежда, има вяра; дето има надежда, може да има и живот. Любов, вяра, надежда – и тогава иде животът. Или, другояче казано: дето има любов, има знание; дето има знание, има свобода. Там, дето няма любов, няма живот; дето няма живот, няма знание; дето няма знание, няма свобода.
Там, дето няма
свобода
, там съществува смъртта.
Та, казвам: Вие може да изправите живота си, да направите един опит. Онези от вас, които сте напреднали, ще кажете: „Какъв опит може да направим? “ Какъв опит може да направи един студент, който е свършил университета? Какво трябва да направи един гимназист, след като свърши гимназия? Той трябва да провери своите знания.
към беседата >>
има; славата на човека седи в неговата вяра, да върши туй, което е; славата на човека седи в Онзи, Който е носител на любовта в света; славата на човека седи в знанието, което той носи в света; славата на човека седи в
свободата
, която той носи в последната мисъл и за себе си, и за другите.
Може да мислите каквото искате, но най-първо ще дойде правата мисъл, после ще дойдат външните условия. Сега всички вие искате да бъдете религиозни. Някои от вас искате да влезете в Небето, да бъдат обичани от Бога. Отлично е. Христос казва: „Не търсете слава от човеците, но търсете слава от Бога.“ Славата на човека седи в знанието, което има, славата на човека седи в неговата доброта, която.
има; славата на човека седи в неговата вяра, да върши туй, което е; славата на човека седи в Онзи, Който е носител на любовта в света; славата на човека седи в знанието, което той носи в света; славата на човека седи в
свободата
, която той носи в последната мисъл и за себе си, и за другите.
Казва Христос: „Донесете сега от тези риби.“ Рибата, това е знанието. Ако ние нямаме знание, с което да познаваме човешката душа, да познаваме човешкия дух, да познаваме човешкото сърце и човешката воля, съвременното общество мъчно може да се изправи и човек мъчно може да се възпита. Не че ние ще внесем нещо. Най-първо, според мене, хората трябва само да не въздействуват на младото поколение. Мъжът няма какво да възпитава жена си.
към беседата >>
Да я остави съвършено свободна да върви по онази вътрешна интуиция на любовта, на знанието и на
свободата
.
Ако ние нямаме знание, с което да познаваме човешката душа, да познаваме човешкия дух, да познаваме човешкото сърце и човешката воля, съвременното общество мъчно може да се изправи и човек мъчно може да се възпита. Не че ние ще внесем нещо. Най-първо, според мене, хората трябва само да не въздействуват на младото поколение. Мъжът няма какво да възпитава жена си. Да я остави свободна, стига той да не внася нещо лошо в нея.
Да я остави съвършено свободна да върви по онази вътрешна интуиция на любовта, на знанието и на
свободата
.
Да я остави по тези 3 закона да върви и да не внася в ума си мисъл, че може да кръшне някъде. Че, откъде тази дяволска мисъл, че ще кръшне? Тя от него е излязла. Ако тя кръшне, и той ще кръшне. Бащата казва: „Син ми може да кръшне.“ Ако син ти кръшне, и ти си кръшнал.
към беседата >>
65.
Да се не смущава сърцето ви!
,
НБ
, София, 20.5.1934г.,
Те не трябва да отричат любовта, която носи живот; те не трябва да отричат мъдростта, която носи светлината; и най-после те не трябва да отричат истината, която носи
свободата
.
Казвам: Не желайте да влезете в този забравен свят и после да казвате, че всички хора са ви забравили. Най-голямото нещастие на хората е, когато влязат в този забравен свят. Христос казва: „Да се не смущава сърцето ви.“ Той говори от Своя опитност. И съвременните хора, за да покажат, че са културни, те отричат истината. Три неща има, които хората никога не трябва да отричат.
Те не трябва да отричат любовта, която носи живот; те не трябва да отричат мъдростта, която носи светлината; и най-после те не трябва да отричат истината, която носи
свободата
.
Тези 3 максими са необходими на хората, за да могат да прогресират. Всичко друго можете да отричате, но тези 3 максими не трябва никога да отричате, защото всичко друго е резултат на тия 3 неща. Ако ги отречете, вие ще влезете в света на забравеното. Сега искам да ви говоря върху въпроса защо именно се смущавате. Вие се смущавате от мисли, които не са ваши.
към беседата >>
66.
Трите идеи / Като себе си! Трите идеи
,
УС
, София, 20.5.1934г.,
И
свобода
, която прави човека своеволен, това не е
свобода
.
Онази любов, на която човек не е опитал плодовете в себе си, никога не трябва да дава от тези плодове на другите. Опитай плода и после го препоръчай. Защо ще проповядваш за любовта това, което не е? Любов, която внася смърт в човешката душа, това не е любов. Знание, което внася смърт в човешката душа, което възгордява, това не е знание.
И
свобода
, която прави човека своеволен, това не е
свобода
.
Е, добре. Сега, ако попитате всеки религиозен човек, той ще каже: „Истина е това, в което аз вярвам.“ Но истината трябва да задоволи всичките. Всички, които я разбират. И ако тя не може да задоволи всичките, тя не е истина. Силен огън е този, който може да разтопи всички твърди вещества.
към беседата >>
Онзи свят е светът на Любовта, светът на Знанието, светът на
Свободата
.
И онзи, умрелият, трябва да се събуди, за да ви каже отишъл ли е в онзи свят, или не. Всички, които са примирали, като се връщат, не знаят къде са били. Онзи свят е светът на съзнанието. Ти днес и 10 пъти можеш да идеш на онзи свят. Онзи свят е добрият свят.
Онзи свят е светът на Любовта, светът на Знанието, светът на
Свободата
.
А този свят е светът на всички неправди, които съществуват на Земята. Тъй както хората живеят с всички пороци, че като умрат, ще идат в онзи свят? Такъв свят не съществува. Ти и да влезеш в онзи свят, не можеш да живееш. Питам: Кой създаде вълка и кой създаде овцата?
към беседата >>
Три неща трябва да спазвате, три идеи човек трябва да носи: една идея, която му дава обилен живот, втора идея, която дава обилна светлина, и третата идея, която дава обилна
свобода
.
Няма да има тогава никакъв смут. Щом събереш две противоположности на едно място, непременно ще имаш един смут. Всичките тия противоречия у вас, които не можете да разрешите, са един израз на две противоположности. Външният живот не е нищо друго освен едно изяснение на вътрешния живот. Туй, което е във вас вътре, отвънка то е вече въплътено, то е реализирано.
Три неща трябва да спазвате, три идеи човек трябва да носи: една идея, която му дава обилен живот, втора идея, която дава обилна светлина, и третата идея, която дава обилна
свобода
.
С тези три неща да живее човек: идеята, която носи обилен живот; идеята, която внася обилна светлина и идеята, която носи обилната свобода в живота. Обилен живот, обилна светлина и обилна свобода – в тях няма противоречия.
към беседата >>
С тези три неща да живее човек: идеята, която носи обилен живот; идеята, която внася обилна светлина и идеята, която носи обилната
свобода
в живота.
Щом събереш две противоположности на едно място, непременно ще имаш един смут. Всичките тия противоречия у вас, които не можете да разрешите, са един израз на две противоположности. Външният живот не е нищо друго освен едно изяснение на вътрешния живот. Туй, което е във вас вътре, отвънка то е вече въплътено, то е реализирано. Три неща трябва да спазвате, три идеи човек трябва да носи: една идея, която му дава обилен живот, втора идея, която дава обилна светлина, и третата идея, която дава обилна свобода.
С тези три неща да живее човек: идеята, която носи обилен живот; идеята, която внася обилна светлина и идеята, която носи обилната
свобода
в живота.
Обилен живот, обилна светлина и обилна свобода – в тях няма противоречия.
към беседата >>
Обилен живот, обилна светлина и обилна
свобода
– в тях няма противоречия.
Всичките тия противоречия у вас, които не можете да разрешите, са един израз на две противоположности. Външният живот не е нищо друго освен едно изяснение на вътрешния живот. Туй, което е във вас вътре, отвънка то е вече въплътено, то е реализирано. Три неща трябва да спазвате, три идеи човек трябва да носи: една идея, която му дава обилен живот, втора идея, която дава обилна светлина, и третата идея, която дава обилна свобода. С тези три неща да живее човек: идеята, която носи обилен живот; идеята, която внася обилна светлина и идеята, която носи обилната свобода в живота.
Обилен живот, обилна светлина и обилна
свобода
– в тях няма противоречия.
към беседата >>
67.
Двата порядъка / Двата порядъка. Качества на младия
,
УС
, София, 27.5.1934г.,
Аз те оставям свободен, понеже и аз обичам
свободата
.
Ще кажа: „Ти си много способен, умен човек.“ Но аз зная също, че той утре ще се разболее. И наистина той се разболява. Отива при него един лекар, втори, трети, отивам най-после и аз. Потупвам го по гърба и казвам: „Досега ти беше свободен, но сега не си. Ако ме слушаш, ще ти помогна.
Аз те оставям свободен, понеже и аз обичам
свободата
.
Ако не ме слушаш, ще те оставя да вървиш по своя път.“ Той казва: „Аз съм готов да направя каквото ми кажеш! “ Сега, кажете ми, какво ще му кажа? Ако сте вие на мястото на владиката и аз съм на мястото на лекаря, какво бихте желали аз да ви кажа сега? Ако сте една млада мома, ще ми кажете тъй: „Е, Учителю, да оздравея, че да се оправя! “ Но аз зная, че в ума на тази мома е мисълта, че като я излекувам, тя да се ожени за един красив момък.
към беседата >>
68.
Има време
,
НБ
, София, 27.5.1934г.,
Нови разбирания на любовта, нови разбирания на истината, нови разбирания на човешката
свобода
.
То[й] е изпитание, което човек минава. Съзнанието трябва да се пробуди. Като евреите, трябва да излезем от Египет, да се дигнем и да идем в Ханаанската земя. Ще минем през пустинята, за да влезем в Ханаанската земя. В новия ред на нещата трябват нови разбирания.
Нови разбирания на любовта, нови разбирания на истината, нови разбирания на човешката
свобода
.
към беседата >>
69.
Послушание
,
ООК
, София, 30.5.1934г.,
Животът го изисква това, за да браните своята
свобода
.
Доброто не се нуждае от слабостта, нито от силата. Може някой път към доброто да е прикачено и слабото и да върви с него. И силният може да бъде добър и слабият може да бъде добър. Но в дадения случай, кое бихте желали, слаби ли да бъдете или силни? (– Силни.) Защо?
Животът го изисква това, за да браните своята
свобода
.
Но може ли човек да бъде свободен, който не може да бъде добър? Кое е основното за вас? Кой е основния въпрос? В сегашния живот вий сте на земята. Някой от вас ще живее 50 години, 60, 80, 91 някой от вас ще достигнат до 120 години.
към беседата >>
70.
Изпълнѝ
,
НБ
, София, 3.6.1934г.,
Бог е дал
свобода
.
Онзи опит, който постоянно се върши, онези религиозни хора, които шиканират и някой път се повдига гонение. Че, всички тия неща са противобожествени. Защо трябва да се контролират нашите вярвания? В какво аз вярвам и в какво ти вярваш. Ако ти си надарен, както аз съм надарен, тогава всеки един човек трябва да опита.
Бог е дал
свобода
.
Всеки човек трябва да опита свободата си. Ние още не знаем. Виждаме един човек греши – ние още не знаем далечните причини. Това още не е грях. Да кажем, един човек минава българската граница, отива в Сърбия, не плаща мито.
към беседата >>
Всеки човек трябва да опита
свободата
си.
Че, всички тия неща са противобожествени. Защо трябва да се контролират нашите вярвания? В какво аз вярвам и в какво ти вярваш. Ако ти си надарен, както аз съм надарен, тогава всеки един човек трябва да опита. Бог е дал свобода.
Всеки човек трябва да опита
свободата
си.
Ние още не знаем. Виждаме един човек греши – ние още не знаем далечните причини. Това още не е грях. Да кажем, един човек минава българската граница, отива в Сърбия, не плаща мито. Престъпление ли е това?
към беседата >>
Не спъвай порива си, но дай му
свобода
,
свобода
на душата си.
То е Божествено. Трябва да правите различие между насла[да] [и порив]. Що е порив? Поривът е нещо благородно. При такъв един порив ти усещаш освобождение, усещаш, че човек расте и се подмладява и по-красив става.
Не спъвай порива си, но дай му
свобода
,
свобода
на душата си.
Какво казват философите? философите трябва да дадат и всички трябва да дадем този порив на душата си. Аз наричам този вътрешен порив: дишаш дълбоко. Вие може да избавите съвременното човечество от този път. Той ще го избави.
към беседата >>
71.
Трите страни на съзнанието
,
УС
, София, 3.6.1934г.,
Обичам човек да дойде до онази пълна
свобода
, не чрез закон да се ограничи.
Не го позна. Аз, ако бях на мястото на Диогена, щях да говоря на Александър Велики. И ако той ме попиташе: „Какво мога да направя за тебе“, щях да му кажа: „Ако обичате, влезте в моята бъчва, да опитате моите условия, а аз ще застана на Вашето място.“ Аз ако бях, тъй бих казал: „Влезте в бъчвата ми, аз ще взема Вашето място и ще разгледам света, тъй както и Вие го гледате. А Вие поживейте в тия ограничителни условия, в които аз се намирам.“ Аз ви навеждам на една права мисъл.
Обичам човек да дойде до онази пълна
свобода
, не чрез закон да се ограничи.
Ти човек можеш да го ограничиш отвънка, но ограниченията не спасяват. Те са едно условие. Трябва да дойде едно разбиране! Ако любовта в живота не дойде, то и животът сам по себе си остава неразбран. Без любов към Бога животът не може да се разбере.
към беседата >>
72.
Неразрешените задачи
,
ООК
, София, 6.6.1934г.,
Аз говоря за
свободата
, вие разбирате за собствеността и казвате тогава: „Ако нашите жени обичат другите мъже, тогава какъв морал има в това?
По някой път, толкова криво сте разбрали. Някой път аз говоря едно нещо, а пък вие ще разберете друго нещо. Аз говоря за семейството, за любовта, за мъжа и жената и някой от вас е вече докачен. Аз говоря за някоя мома, говоря за душата ѝ, а някой разбира физиката ѝ, нейният физически автомобил. Аз говоря за семейството, като един институт, който Бог е създал, а пък вие разбирате отношенията, които вие сами сте създали.
Аз говоря за
свободата
, вие разбирате за собствеността и казвате тогава: „Ако нашите жени обичат другите мъже, тогава какъв морал има в това?
Една жена няма право да люби другите мъже.“ То е право. Добре, но и мъжът няма право да люби друга жена. Питам тогава, как ще се образуват отношенията, какво трябва да се прави сега? Мъжът не трябва да се докосва до никоя друга жена, ни да се докосва, нито да я погледне. Също така и жената не трябва да се докосне до друг мъж, нито да го погледне.
към беседата >>
73.
Три фактора
,
НБ
, София, 17.6.1934г.,
Това не е
свобода
.
Какъвто ще влезеш, такъв и ще излезеш. Ще излезеш малко по-друг – в този смисъл: с една превзета идея, с възгледи, които не са верни. Вземете тия хора, тъй наречените свободомислещи. Аз се чудя по някой път. Свободомислещ, туй значи да мисли каквото той иска.
Това не е
свобода
.
После, другите казват: „Той е артист, не вярва в нищо.“ Ти може да вярваш, че е тъмно. Това в дадения случай е вярно. Ти може за вярваш, то е в дадения случай. Но трябва да знаеш отношението на светлината и тъмнината, защо са допуснати в природата и каква роля играят. Запример, вземете някои от месоядните животни, които вечерно време виждат тъй, както човек вижда денем.
към беседата >>
74.
Трите правила
,
МОК
, София, 6.7.1934г.,
Първото правило е: ако имате любов към живота, да имате правилно разбиране, ако имате любов към знанието, да го разбирате, и ако имате любов към
свободата
, да я разбирате.
Трябва да се закърпи. Сега как се закърпват джобовете? (С парче.) Когато честността се продере, как се закърпва? С парче, с постъпка. Три неща има, три неща и правила има, които може да спасят човека.
Първото правило е: ако имате любов към живота, да имате правилно разбиране, ако имате любов към знанието, да го разбирате, и ако имате любов към
свободата
, да я разбирате.
Те са три правила. Ако ги разбирате добре, вие може да живеете. И с това може да поправите всичките си погрешки - ако обичате живота, ако обичате знанието и ако обичате свободата. Под думите „да обичаш живота", се подразбира следното: да обичаш живота не само за себе си, но този живот като го обичаш в другите хора, да ти е приятно. Да обичаш живота в себе си и в другите хора, еднакво да се радваш, когато животът се усилва в другите хора и в тебе.
към беседата >>
И с това може да поправите всичките си погрешки - ако обичате живота, ако обичате знанието и ако обичате
свободата
.
С парче, с постъпка. Три неща има, три неща и правила има, които може да спасят човека. Първото правило е: ако имате любов към живота, да имате правилно разбиране, ако имате любов към знанието, да го разбирате, и ако имате любов към свободата, да я разбирате. Те са три правила. Ако ги разбирате добре, вие може да живеете.
И с това може да поправите всичките си погрешки - ако обичате живота, ако обичате знанието и ако обичате
свободата
.
Под думите „да обичаш живота", се подразбира следното: да обичаш живота не само за себе си, но този живот като го обичаш в другите хора, да ти е приятно. Да обичаш живота в себе си и в другите хора, еднакво да се радваш, когато животът се усилва в другите хора и в тебе. Защото усилването на живота седи в ценността на съзнанието в човека. Или другояче казано: колкото условията са по-добри, толкова животът ще се прояви по-добре. Колкото условията са по-лоши, толкова животът ще се прояви по-малко.
към беседата >>
И за
свободата
е същият закон.
Защото усилването на живота седи в ценността на съзнанието в човека. Или другояче казано: колкото условията са по-добри, толкова животът ще се прояви по-добре. Колкото условията са по-лоши, толкова животът ще се прояви по-малко. Колкото условията за знанието са по-добри, толкова знанието ще се увеличава. И колкото условията са по-лоши, толкова знанието ще се намали.
И за
свободата
е същият закон.
За да спазите първите три правила, които са ценни, вие може да ги приложите в живота. А който не ги знае, може да се подхлъзне. Авторитет за любовта към живота е Любовта. Авторитет за любовта към знанието е Мъдростта. Авторитет за любовта към свободата е Истината.
към беседата >>
Авторитет за любовта към
свободата
е Истината.
И за свободата е същият закон. За да спазите първите три правила, които са ценни, вие може да ги приложите в живота. А който не ги знае, може да се подхлъзне. Авторитет за любовта към живота е Любовта. Авторитет за любовта към знанието е Мъдростта.
Авторитет за любовта към
свободата
е Истината.
Ако не разбирате тия три авторитета, вие не можете да приложите тия три правила. Вие не може да приложите любов към живота, ако любовта не е авторитет за вас. Вие не може да имате любов към знанието (аз вземам знанието като една сила, която води към освобождение), ако мъдростта не е авторитет за вас. Вие не може да опазите правилата на свободата, последният авторитет, ако истината не е авторитет за вас. Може да питате какво нещо е истината.
към беседата >>
Вие не може да опазите правилата на
свободата
, последният авторитет, ако истината не е авторитет за вас.
Авторитет за любовта към знанието е Мъдростта. Авторитет за любовта към свободата е Истината. Ако не разбирате тия три авторитета, вие не можете да приложите тия три правила. Вие не може да приложите любов към живота, ако любовта не е авторитет за вас. Вие не може да имате любов към знанието (аз вземам знанието като една сила, която води към освобождение), ако мъдростта не е авторитет за вас.
Вие не може да опазите правилата на
свободата
, последният авторитет, ако истината не е авторитет за вас.
Може да питате какво нещо е истината. Истината е авторитет за свободата. Всеки един, който има този авторитет, той е свободен. Що е истина? Това, чрез което можеш да бъдеш всякога свободен.
към беседата >>
Истината е авторитет за
свободата
.
Ако не разбирате тия три авторитета, вие не можете да приложите тия три правила. Вие не може да приложите любов към живота, ако любовта не е авторитет за вас. Вие не може да имате любов към знанието (аз вземам знанието като една сила, която води към освобождение), ако мъдростта не е авторитет за вас. Вие не може да опазите правилата на свободата, последният авторитет, ако истината не е авторитет за вас. Може да питате какво нещо е истината.
Истината е авторитет за
свободата
.
Всеки един, който има този авторитет, той е свободен. Що е истина? Това, чрез което можеш да бъдеш всякога свободен. Това е истина. Някой иска да определи какво нещо е истина.
към беседата >>
Всички въпроси могат да се решат по закона на
свободата
.
Някой иска да определи какво нещо е истина. Но той го взема като нещо материално. Ти на истината не може да дадеш никаква форма. На истината може да дадеш само една форма - ако имаш този авторитет, ще бъдеш всякога свободен. Няма да бъдеш ограничен.
Всички въпроси могат да се решат по закона на
свободата
.
Но ти казваш: „Загубих своята свобода." Понеже си изгубил авторитета на истината. Следователно нямаш любов към свободата. А пък щом не прилагаш това правило за свободата, нямаш любов към нея, ти не си свободен човек. А пък щом не си свободен, оттам насетне ще се нареждат всички неприятности в живота. Сега във вашия ум кои са най-големите постижения на земята?
към беседата >>
Но ти казваш: „Загубих своята
свобода
." Понеже си изгубил авторитета на истината.
Но той го взема като нещо материално. Ти на истината не може да дадеш никаква форма. На истината може да дадеш само една форма - ако имаш този авторитет, ще бъдеш всякога свободен. Няма да бъдеш ограничен. Всички въпроси могат да се решат по закона на свободата.
Но ти казваш: „Загубих своята
свобода
." Понеже си изгубил авторитета на истината.
Следователно нямаш любов към свободата. А пък щом не прилагаш това правило за свободата, нямаш любов към нея, ти не си свободен човек. А пък щом не си свободен, оттам насетне ще се нареждат всички неприятности в живота. Сега във вашия ум кои са най-големите постижения на земята? Олге, ти кажи?
към беседата >>
Следователно нямаш любов към
свободата
.
Ти на истината не може да дадеш никаква форма. На истината може да дадеш само една форма - ако имаш този авторитет, ще бъдеш всякога свободен. Няма да бъдеш ограничен. Всички въпроси могат да се решат по закона на свободата. Но ти казваш: „Загубих своята свобода." Понеже си изгубил авторитета на истината.
Следователно нямаш любов към
свободата
.
А пък щом не прилагаш това правило за свободата, нямаш любов към нея, ти не си свободен човек. А пък щом не си свободен, оттам насетне ще се нареждат всички неприятности в живота. Сега във вашия ум кои са най-големите постижения на земята? Олге, ти кажи? Според теб кои са най-големите постижения?
към беседата >>
А пък щом не прилагаш това правило за
свободата
, нямаш любов към нея, ти не си свободен човек.
На истината може да дадеш само една форма - ако имаш този авторитет, ще бъдеш всякога свободен. Няма да бъдеш ограничен. Всички въпроси могат да се решат по закона на свободата. Но ти казваш: „Загубих своята свобода." Понеже си изгубил авторитета на истината. Следователно нямаш любов към свободата.
А пък щом не прилагаш това правило за
свободата
, нямаш любов към нея, ти не си свободен човек.
А пък щом не си свободен, оттам насетне ще се нареждат всички неприятности в живота. Сега във вашия ум кои са най-големите постижения на земята? Олге, ти кажи? Според теб кои са най-големите постижения? Но да не дадеш някое богословско тълкувание.
към беседата >>
75.
Върховният авторитет
,
УС
, София, 8.7.1934г.,
И сега агънцето трябва да го родиш, да му дадеш
свобода
, да му платиш, да му дадеш живота, който някога си му взел.
Всичките тези престъпления, които е направил, сега, като е станал човек, всички тези същества започват да идват при човека и му казват: „Върни ни това, което си взел.“ И ти трябва да плащаш. Да плащаш за старите привички и задължения. Ти казваш: „Аз живея по Бога.“ Но ще ти кажат тези същества: „Едно време беше страшен разбойник, ограби ни, изяде ни, сега ще платиш.“ Някой път ти дойде някое страдание: „Толкова много се моля, по три пъти се моля на ден, защо ми дойде това страдание, отгде дойде? “ Господ не те слуша, само казва: „Ще поправиш живота си.“ Ти си ял, ял, колко агнета само си изял. Това агънце мъчно се смила.
И сега агънцето трябва да го родиш, да му дадеш
свобода
, да му платиш, да му дадеш живота, който някога си му взел.
Човек е много скържав. Да взема може, но ако дава, страда. Така че страданието не е нищо друго освен ликвидиране с животинското, със старите сметки. За онзи, който разбира, така е. Сегашният живот ни е даден, за да се запознаем с Бога, да дойдем в съгласие с Него, да вършим Волята Му.
към беседата >>
76.
Приемете Духа
,
НБ
, София, 8.7.1934г.,
Аз бих желал да имаме един живот, който никой да не може да вземе, и една
свобода
, в която никой да не се меси, и едно знание, което никога да не ни изненадва.
Най-умният, най-добрият. Кой трябва да бъде слуга? Най-силният. Кой трябва да бъде господар? Най-слабият. Онова, което на всички бих ви препоръчал – може да имате каквото и да е вярване, то е вашият излишен багаж. Аз бих желал една дреха, която никой да не може да отмахне.
Аз бих желал да имаме един живот, който никой да не може да вземе, и една
свобода
, в която никой да не се меси, и едно знание, което никога да не ни изненадва.
Не е въпрос всичко да знаем, но онова, което зная, да мога да го опитам. Знанието е процес на степени, от разни градации. Животните имат знание, хората имат знание, ангелите имат знание, Бог има знание, но каква градация съществува! Някой път дойдат мравите, вземат нещо и ще си заминат. Някой път аз си поговоря с мравите и те казват: „Тук е само един по-голям мравуняк.“ Често аз запитвам мравите какво мислят за човека.
към беседата >>
77.
Взимане и даване. Първият и последният
,
ООК
, София, 11.7.1934г.,
Истината е вече
свобода
.
То е едно голямо благо за живота! Трябва да се мисли, понеже и то е едно благо за живота. Животът е велико благо, а пък животът се изразява само тогава правилно, когато човек мисли. Но животът се изразява и по друг начин, има и друго определение. За да се изяви животът, ти най-първо трябва да намериш Истината.
Истината е вече
свобода
.
Свободата ще даде место на знанието – Мъдростта. А пък знанието, Мъдростта са условия, за да се проявят вече Животът и Любовта. Ако ти не намериш Истината, не може да намериш Свободата. И тогава не ще може да се изяви Животът. Истината е път, за да се изяви Животът.
към беседата >>
Свободата
ще даде место на знанието – Мъдростта.
Трябва да се мисли, понеже и то е едно благо за живота. Животът е велико благо, а пък животът се изразява само тогава правилно, когато човек мисли. Но животът се изразява и по друг начин, има и друго определение. За да се изяви животът, ти най-първо трябва да намериш Истината. Истината е вече свобода.
Свободата
ще даде место на знанието – Мъдростта.
А пък знанието, Мъдростта са условия, за да се проявят вече Животът и Любовта. Ако ти не намериш Истината, не може да намериш Свободата. И тогава не ще може да се изяви Животът. Истината е път, за да се изяви Животът. Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът.“ Истината, това е Пътя.
към беседата >>
Ако ти не намериш Истината, не може да намериш
Свободата
.
Но животът се изразява и по друг начин, има и друго определение. За да се изяви животът, ти най-първо трябва да намериш Истината. Истината е вече свобода. Свободата ще даде место на знанието – Мъдростта. А пък знанието, Мъдростта са условия, за да се проявят вече Животът и Любовта.
Ако ти не намериш Истината, не може да намериш
Свободата
.
И тогава не ще може да се изяви Животът. Истината е път, за да се изяви Животът. Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът.“ Истината, това е Пътя. Със свобода трябва да започнем. Всички промени, които стават в света, трябва да ви водят към свободата.
към беседата >>
Със
свобода
трябва да започнем.
А пък знанието, Мъдростта са условия, за да се проявят вече Животът и Любовта. Ако ти не намериш Истината, не може да намериш Свободата. И тогава не ще може да се изяви Животът. Истината е път, за да се изяви Животът. Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът.“ Истината, това е Пътя.
Със
свобода
трябва да започнем.
Всички промени, които стават в света, трябва да ви водят към свободата. Ако не разбираш промените, които стават в света, ти не можеш да дойдеш до свободата. Страданието, падането, ставането, разочарованието, това е път към свободата. Щом дойдем до условията, ние ще се домогнем до знанието; щом дойдем до знанието, ние ще се домогнем до истинските форми, по които Животът може да се изяви. Тогава ще намерим щастието.
към беседата >>
Всички промени, които стават в света, трябва да ви водят към
свободата
.
Ако ти не намериш Истината, не може да намериш Свободата. И тогава не ще може да се изяви Животът. Истината е път, за да се изяви Животът. Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът.“ Истината, това е Пътя. Със свобода трябва да започнем.
Всички промени, които стават в света, трябва да ви водят към
свободата
.
Ако не разбираш промените, които стават в света, ти не можеш да дойдеш до свободата. Страданието, падането, ставането, разочарованието, това е път към свободата. Щом дойдем до условията, ние ще се домогнем до знанието; щом дойдем до знанието, ние ще се домогнем до истинските форми, по които Животът може да се изяви. Тогава ще намерим щастието. Щастието е да намериш Истината – Свободата, да намериш знанието и силата и тогава ще се домогнеш до онези форми, в които Любовта и Животът се изявяват.
към беседата >>
Ако не разбираш промените, които стават в света, ти не можеш да дойдеш до
свободата
.
И тогава не ще може да се изяви Животът. Истината е път, за да се изяви Животът. Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът.“ Истината, това е Пътя. Със свобода трябва да започнем. Всички промени, които стават в света, трябва да ви водят към свободата.
Ако не разбираш промените, които стават в света, ти не можеш да дойдеш до
свободата
.
Страданието, падането, ставането, разочарованието, това е път към свободата. Щом дойдем до условията, ние ще се домогнем до знанието; щом дойдем до знанието, ние ще се домогнем до истинските форми, по които Животът може да се изяви. Тогава ще намерим щастието. Щастието е да намериш Истината – Свободата, да намериш знанието и силата и тогава ще се домогнеш до онези форми, в които Любовта и Животът се изявяват. Животът е последният резултат от този процес.
към беседата >>
Страданието, падането, ставането, разочарованието, това е път към
свободата
.
Истината е път, за да се изяви Животът. Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът.“ Истината, това е Пътя. Със свобода трябва да започнем. Всички промени, които стават в света, трябва да ви водят към свободата. Ако не разбираш промените, които стават в света, ти не можеш да дойдеш до свободата.
Страданието, падането, ставането, разочарованието, това е път към
свободата
.
Щом дойдем до условията, ние ще се домогнем до знанието; щом дойдем до знанието, ние ще се домогнем до истинските форми, по които Животът може да се изяви. Тогава ще намерим щастието. Щастието е да намериш Истината – Свободата, да намериш знанието и силата и тогава ще се домогнеш до онези форми, в които Любовта и Животът се изявяват. Животът е последният резултат от този процес. Хората са мислили и по друг начин, но имаме сегашния резултат.
към беседата >>
Щастието е да намериш Истината –
Свободата
, да намериш знанието и силата и тогава ще се домогнеш до онези форми, в които Любовта и Животът се изявяват.
Всички промени, които стават в света, трябва да ви водят към свободата. Ако не разбираш промените, които стават в света, ти не можеш да дойдеш до свободата. Страданието, падането, ставането, разочарованието, това е път към свободата. Щом дойдем до условията, ние ще се домогнем до знанието; щом дойдем до знанието, ние ще се домогнем до истинските форми, по които Животът може да се изяви. Тогава ще намерим щастието.
Щастието е да намериш Истината –
Свободата
, да намериш знанието и силата и тогава ще се домогнеш до онези форми, в които Любовта и Животът се изявяват.
Животът е последният резултат от този процес. Хората са мислили и по друг начин, но имаме сегашния резултат. И той не е лош. Това, което сега става в света, аз не го считам, че е лошо. Този резултат е най-добрия.
към беседата >>
78.
Вътрешни състояния и външни условия
,
ООК
, София, 18.7.1934г.,
Според степента на вашето съприкосновение с истината е и вашата
свобода
.
Когато вие дойдете в съприкосновение с истината и искате да кажете нещо за нея, можете да кажете: „Много е широка истината, светло е там, нищо повече! “ Човек, който е намерил истината, се отличава с едно качество – той е свободен. Всякога е свободен! Под израза „всякога“ ще подразбирате следното: до толкова, до колкото е свързан с нея. Всякога, когато ти си в контакт с нея, ти си свободен.
Според степента на вашето съприкосновение с истината е и вашата
свобода
.
Някой път сте неразположен духом, не можеш да ядеш, не си [в] съприкосновение с истината. Казваш: „Чувствата ми са накърнени.“ – Не си в съприкосновение с истината. Казваш: „Тази работа не я разбирам.“ – Не си в съприкосновение с истината. Казваш: „Условията са такива.“ – Не си в съприкосновение с истината. Вие трябва да имате една философия.
към беседата >>
79.
Хвърлѝ хляба
,
НБ
, София, 22.7.1934г.,
Човешката душа трябва да добие своята
свобода
.
Аз съм привеждал много примери, няма какво да привеждам повече. При сегашните условия на хората се изисква много малко, за да влязат в правия път на разбиране. Защото, прави са нашите стремежи. Ние искаме да стане нещо от нас. И туй е правото.
Човешката душа трябва да добие своята
свобода
.
Потребна е свобода за човешката душа. Един съвременен учен човек прави следните изчисления. Какви възможности се крият у човека. Той казва така: Ако всичкото знание днес се събере, от хиляди години досега, се събере в 99 тома като Библията, в мозъка, след като се напечати туй знание, ще остане още място за 999 такива книги. Значи, какви грамадни условия още има в човека той да расте и да се развива.
към беседата >>
Потребна е
свобода
за човешката душа.
При сегашните условия на хората се изисква много малко, за да влязат в правия път на разбиране. Защото, прави са нашите стремежи. Ние искаме да стане нещо от нас. И туй е правото. Човешката душа трябва да добие своята свобода.
Потребна е
свобода
за човешката душа.
Един съвременен учен човек прави следните изчисления. Какви възможности се крият у човека. Той казва така: Ако всичкото знание днес се събере, от хиляди години досега, се събере в 99 тома като Библията, в мозъка, след като се напечати туй знание, ще остане още място за 999 такива книги. Значи, какви грамадни условия още има в човека той да расте и да се развива. Той още дори не е на половината на пътя на своето развитие.
към беседата >>
80.
Великото изкуство
,
ООК
, София, 25.7.1934г.,
Сега законът е: За да дадат вашата
свобода
, вие трябва да разсъждавате.
И пътува толкова бързо, че няма време да се спре. В една секунда ти не можеш да спреш светлината, да я питаш къде отива. Тя няма време сега. И даже съзнанието на един човек не може да прецени тези 300 000 километра, които светлината изминава в една секунда. Каква голяма разумност има в светлината.
Сега законът е: За да дадат вашата
свобода
, вие трябва да разсъждавате.
Вие страдате и казвате: „Защо Господ направи света такъв? “ Защо вие разбирате света такъв? Бог направи света много добре, но хората му туриха друго съдържание, преправиха работите. Да кажем имате мед, много е сладък. Турите му вода и го размивате.
към беседата >>
Има ли той
свобода
и
свободата
присъствува ли?
Всяка една дума има една сила, но един ден се отпуснеш и кажеш някому една обидна дума: „Този брат вятър го вее.“ Ти вече си допуснал нещо с тези думи. Или казваш: „Този брат е малко глупав.“ Или: „Този брат е малко зелен.“ Или: „Този брат малко обущата му не са на место.“ Вие вече с тези думи допущате нещо отрицателно. Вие обръщате внимание най-първо не на същественото. По какво се отличава този брат? Аз, като го срещна, искам да зная, има ли в него живот и животът у него присъствува ли?
Има ли той
свобода
и
свободата
присъствува ли?
Има ли знание и знанието у него присъствува ли? И знае ли да прилага? И ако знае това, той е брат. Че ако той братски не се отнася към мен и аз ако не се отнасям братски към него, тогава не разбираме изкуството на живота. Братството е изкуство.
към беседата >>
В
свободата
трябва да има резултат.
И добрият живот е изкуство. Не съдете никого в дадения случай. Като се помолиш, да знаеш, че има резултат. В молитвата трябва да има резултат. В знанието трябва да има резултат.
В
свободата
трябва да има резултат.
Да дойде нещо. Та, когато искате да направите нещо, можете. Когато не искате, тогава какво трябва да се прави? И ако не искате, причината е в живота; ако не искате причината е в знанието; ако не искате, причината е в свободата. Значи, очакваш повече свобода.
към беседата >>
И ако не искате, причината е в живота; ако не искате причината е в знанието; ако не искате, причината е в
свободата
.
В знанието трябва да има резултат. В свободата трябва да има резултат. Да дойде нещо. Та, когато искате да направите нещо, можете. Когато не искате, тогава какво трябва да се прави?
И ако не искате, причината е в живота; ако не искате причината е в знанието; ако не искате, причината е в
свободата
.
Значи, очакваш повече свобода. Ако е в знанието, очакваш повече знание да дойде; ако [е] в живота, очакваш повече живот да дойде. Това е кривото разбиране на живота. Животът, в каквато и форма да е проявен, той има всичките възможности. Зависи от съществото, което получава живота.
към беседата >>
Значи, очакваш повече
свобода
.
В свободата трябва да има резултат. Да дойде нещо. Та, когато искате да направите нещо, можете. Когато не искате, тогава какво трябва да се прави? И ако не искате, причината е в живота; ако не искате причината е в знанието; ако не искате, причината е в свободата.
Значи, очакваш повече
свобода
.
Ако е в знанието, очакваш повече знание да дойде; ако [е] в живота, очакваш повече живот да дойде. Това е кривото разбиране на живота. Животът, в каквато и форма да е проявен, той има всичките възможности. Зависи от съществото, което получава живота. […] онова същество, което е разбрало Божиите пътища, очаква все нови неща.
към беседата >>
81.
Вътрешният човек
,
НБ
, София, 29.7.1934г.,
Казвате: „Ние, съвременните хора, които сме дошли до сегашното положение на ХХ-я век, век на просвета, век на висока култура.“ Всичките християни минават за християни, говорят за любовта, говорят за общество, за морал, за гражданска
свобода
.
Тури ръката, върти колелото. Господ още държи човека на огъня, пече го. Който не разбира, казва: „Пече ме Господ.“ Радвай се, че те пече Господ, защото ако не те пече, нищо няма да стане. Опеченият хляб е, който има цена, не замесеният. Човек сега е замесен.
Казвате: „Ние, съвременните хора, които сме дошли до сегашното положение на ХХ-я век, век на просвета, век на висока култура.“ Всичките християни минават за християни, говорят за любовта, говорят за общество, за морал, за гражданска
свобода
.
За какво ли не говорят. Хубави работи са. Три неща са, които трябва да залегнат в основата навсякъде: вътрешният живот, или да го преведем – Божественият живот. Ако разберем какво нещо е Божественият живот… [Божественият живот] е туй, в което противоречие няма. В туй знание почива целият порядък, цялата природа е обоснована на това знание.
към беседата >>
После, вътрешната
свобода
, или това, което хората наричат истина, или Божествена
свобода
.
За какво ли не говорят. Хубави работи са. Три неща са, които трябва да залегнат в основата навсякъде: вътрешният живот, или да го преведем – Божественият живот. Ако разберем какво нещо е Божественият живот… [Божественият живот] е туй, в което противоречие няма. В туй знание почива целият порядък, цялата природа е обоснована на това знание.
После, вътрешната
свобода
, или това, което хората наричат истина, или Божествена
свобода
.
Три неща трябва да залегнат в душата на човека. Следователно вътрешният живот изключва всяка болест. Вътрешният живот изключва всяко вътрешно страдание. Можеш да имаш страдания отвън, но го изключва отвътре; отвън е като едно условие. Този човек, той не се влияе от болестта.
към беседата >>
Онези, които искат
свобода
, на вас показвам пътя, по който трябва да вървите.
Не месо, не прасе, не агънца, не кокошки, но най-хубавите плодове. Хубав, пресен хляб ще ядеш и с него плодове. Това са максими. Онзи, който иска да се освободи от обятията на смъртта, онзи, който иска да се освободи от страданията, от несгодите, от сиромашията, от всички неволи, на тях говоря. Онези, които нямат никакви страдания, живейте както искате.
Онези, които искат
свобода
, на вас показвам пътя, по който трябва да вървите.
Направете опит. Някои ще кажете: „Дали е правилно или не? “ Онова, което сте опитали и проверили, вярвайте в това, което сте проверили. Приемете и вярвайте в пълния смисъл само на това, което сте проверили. Това, което не сте проверили, приемайте на вяра.
към беседата >>
82.
Противоречия и възможности
,
СБ
,
ИБ
, Витоша, 12.8.1934г.,
Но ако едно желание може да ви лиши от
свободата
, от най-ценното в живота, защо ви е то?
Търговецът казал: "Ако дам още един обяд на княза, нищо няма да остане от мене. Всичкото ми имане ще отиде. И себе си да продам, нищо няма да постигна." Такова нещо е влюбването. Не желайте неща, които заробват! Ако едно желание може да ви допринесе нещо, има смисъл да го подхранвате.
Но ако едно желание може да ви лиши от
свободата
, от най-ценното в живота, защо ви е то?
Затова правете разлика между желанията си. Наблюдавайте кои желания дават свобода, кои заробват и кои ограничават. Свободният човек сам се ограничава. Това е негово право. Който не е свободен, той пък се заробва и като се зароби, трябва да дойдат други да го освобождават.
към беседата >>
Наблюдавайте кои желания дават
свобода
, кои заробват и кои ограничават.
И себе си да продам, нищо няма да постигна." Такова нещо е влюбването. Не желайте неща, които заробват! Ако едно желание може да ви допринесе нещо, има смисъл да го подхранвате. Но ако едно желание може да ви лиши от свободата, от най-ценното в живота, защо ви е то? Затова правете разлика между желанията си.
Наблюдавайте кои желания дават
свобода
, кои заробват и кои ограничават.
Свободният човек сам се ограничава. Това е негово право. Който не е свободен, той пък се заробва и като се зароби, трябва да дойдат други да го освобождават. Значи свободният сам се ограничава, сам се освобождава. Който не е свободен, други го заробват, други го освобождават.
към беседата >>
83.
Живот, знание, свобода
,
СБ
,
ИБ
, Витоша, 15.8.1934г.,
Като атрибути, присъщи на това Начало, са животът, знанието и
свободата
.
Тази енергия е необходима навсякъде, дето трябва да се пробива път. И обратно: там, дето силите трябва да се организират, е необходима енергията на овцата. Съвременният свят се нуждае от организиране. За тази организация е нужно начало. Хората наричат това начало Бог.
Като атрибути, присъщи на това Начало, са животът, знанието и
свободата
.
Значи животът, знанието и свободата излизат от това вечно Начало, от Бога. Човек може да добие живот, знание и свобода само от Бога – от никое друго същество не може той да добие тези неща. Всичките погрешки на хората се заключават в това, че търсят живота, знанието и свободата там, дето те не съществуват. Вследствие на това в тях се заражда вътрешно недоволство. Вътрешното недоволство е признак на това, че хората не вървят в правия път.
към беседата >>
Значи животът, знанието и
свободата
излизат от това вечно Начало, от Бога.
И обратно: там, дето силите трябва да се организират, е необходима енергията на овцата. Съвременният свят се нуждае от организиране. За тази организация е нужно начало. Хората наричат това начало Бог. Като атрибути, присъщи на това Начало, са животът, знанието и свободата.
Значи животът, знанието и
свободата
излизат от това вечно Начало, от Бога.
Човек може да добие живот, знание и свобода само от Бога – от никое друго същество не може той да добие тези неща. Всичките погрешки на хората се заключават в това, че търсят живота, знанието и свободата там, дето те не съществуват. Вследствие на това в тях се заражда вътрешно недоволство. Вътрешното недоволство е признак на това, че хората не вървят в правия път. Някой казва, че е недоволен от живота.
към беседата >>
Човек може да добие живот, знание и
свобода
само от Бога – от никое друго същество не може той да добие тези неща.
Съвременният свят се нуждае от организиране. За тази организация е нужно начало. Хората наричат това начало Бог. Като атрибути, присъщи на това Начало, са животът, знанието и свободата. Значи животът, знанието и свободата излизат от това вечно Начало, от Бога.
Човек може да добие живот, знание и
свобода
само от Бога – от никое друго същество не може той да добие тези неща.
Всичките погрешки на хората се заключават в това, че търсят живота, знанието и свободата там, дето те не съществуват. Вследствие на това в тях се заражда вътрешно недоволство. Вътрешното недоволство е признак на това, че хората не вървят в правия път. Някой казва, че е недоволен от живота. Той е недоволен от живота, защото го няма в себе си.
към беседата >>
Всичките погрешки на хората се заключават в това, че търсят живота, знанието и
свободата
там, дето те не съществуват.
За тази организация е нужно начало. Хората наричат това начало Бог. Като атрибути, присъщи на това Начало, са животът, знанието и свободата. Значи животът, знанието и свободата излизат от това вечно Начало, от Бога. Човек може да добие живот, знание и свобода само от Бога – от никое друго същество не може той да добие тези неща.
Всичките погрешки на хората се заключават в това, че търсят живота, знанието и
свободата
там, дето те не съществуват.
Вследствие на това в тях се заражда вътрешно недоволство. Вътрешното недоволство е признак на това, че хората не вървят в правия път. Някой казва, че е недоволен от живота. Той е недоволен от живота, защото го няма в себе си. Друг е недоволен от знанието, защото го няма в себе си.
към беседата >>
Трети пък е недоволен от
свободата
, защото я няма в себе си.
Вследствие на това в тях се заражда вътрешно недоволство. Вътрешното недоволство е признак на това, че хората не вървят в правия път. Някой казва, че е недоволен от живота. Той е недоволен от живота, защото го няма в себе си. Друг е недоволен от знанието, защото го няма в себе си.
Трети пък е недоволен от
свободата
, защото я няма в себе си.
Ако има в себе си живота, знанието и свободата, които изтичат от Бога, той щеше да бъде напълно доволен. Като се говори за доволството, мнозина се натъкват на мисълта, че доволният човек няма подтик за работа. Не, тази мисъл е погрешна. Животът започва с доволството. Трябва човек да е доволен от всичко, което му е дадено, за да няма какво да го смущава.
към беседата >>
Ако има в себе си живота, знанието и
свободата
, които изтичат от Бога, той щеше да бъде напълно доволен.
Вътрешното недоволство е признак на това, че хората не вървят в правия път. Някой казва, че е недоволен от живота. Той е недоволен от живота, защото го няма в себе си. Друг е недоволен от знанието, защото го няма в себе си. Трети пък е недоволен от свободата, защото я няма в себе си.
Ако има в себе си живота, знанието и
свободата
, които изтичат от Бога, той щеше да бъде напълно доволен.
Като се говори за доволството, мнозина се натъкват на мисълта, че доволният човек няма подтик за работа. Не, тази мисъл е погрешна. Животът започва с доволството. Трябва човек да е доволен от всичко, което му е дадено, за да няма какво да го смущава. При това положение той ще има една строго определена цел, към която ще се стреми.
към беседата >>
Ако вие не можете да впрегнете великите принципи на живота, на знанието и на
свободата
на работа, какъв смисъл ще има вашият живот?
Каква е целта на художника? – Да рисува. Ако той не може да рисува, да копира Природата, какъв художник ще излезе от него? Каква е целта на техника? – Да мисли, докато изнамери такава форма, която съответства на принципа, който иска да впрегне на работа.
Ако вие не можете да впрегнете великите принципи на живота, на знанието и на
свободата
на работа, какъв смисъл ще има вашият живот?
Без това разбиране за живота, за знанието и за свободата, колкото и да се стремите към тях, те ще бъдат нещо външно за вас – дреха, накит, с които можете само да се представите, без те да внесат във вас някакво вътрешно, дълбоко съдържание и смисъл. Всъщност животът има външна страна, но тази негова страна не представлява още истинския живот. Истинският живот е нещо постоянно, установено, което не се поддава на никаква промяна. В каквато форма и да се постави, голяма или малка, животът не се изменя, той остава един и същ. Съвременните хора искат да изменят живота си, вследствие на което някой мисли, че е успял да направи това, и казва, че е изменил живота си.
към беседата >>
Без това разбиране за живота, за знанието и за
свободата
, колкото и да се стремите към тях, те ще бъдат нещо външно за вас – дреха, накит, с които можете само да се представите, без те да внесат във вас някакво вътрешно, дълбоко съдържание и смисъл.
– Да рисува. Ако той не може да рисува, да копира Природата, какъв художник ще излезе от него? Каква е целта на техника? – Да мисли, докато изнамери такава форма, която съответства на принципа, който иска да впрегне на работа. Ако вие не можете да впрегнете великите принципи на живота, на знанието и на свободата на работа, какъв смисъл ще има вашият живот?
Без това разбиране за живота, за знанието и за
свободата
, колкото и да се стремите към тях, те ще бъдат нещо външно за вас – дреха, накит, с които можете само да се представите, без те да внесат във вас някакво вътрешно, дълбоко съдържание и смисъл.
Всъщност животът има външна страна, но тази негова страна не представлява още истинския живот. Истинският живот е нещо постоянно, установено, което не се поддава на никаква промяна. В каквато форма и да се постави, голяма или малка, животът не се изменя, той остава един и същ. Съвременните хора искат да изменят живота си, вследствие на което някой мисли, че е успял да направи това, и казва, че е изменил живота си. Това е криво разбиране.
към беседата >>
Ако не може да прояви своя живот, своето знание и своята
свобода
, човекът се намира още в зародиша, в зачатието на своята форма.
Щом се говори за живота, във връзка с него се повдига въпросът за човека. Що е човек? – Човек е същество, което мисли. Това е общ извод. С други думи казано: всяка мисъл, приложена в живота, е израз на човека.
Ако не може да прояви своя живот, своето знание и своята
свобода
, човекът се намира още в зародиша, в зачатието на своята форма.
Христос казва: "Ако Отец Ми е с вас, вие ще правите дела, каквито и Той прави." Следователно вие нищо не можете да направите, ако Бог не е с вас. Не мислете, че можете да заставите Бога да дойде при вас. Не, вашата задача е само да не противодействате на Бога – нищо повече. Какво правите вие? От една страна Му противодействате, а от друга – искате да Му покажете начин, път, как да се прояви Той във вас.
към беседата >>
Всичката философия на живота се заключава в следното: не противодействайте на Бога, когато се проявява в живота, в знанието и в
свободата
.
Не мислете, че можете да заставите Бога да дойде при вас. Не, вашата задача е само да не противодействате на Бога – нищо повече. Какво правите вие? От една страна Му противодействате, а от друга – искате да Му покажете начин, път, как да се прояви Той във вас. Това е човешка работа.
Всичката философия на живота се заключава в следното: не противодействайте на Бога, когато се проявява в живота, в знанието и в
свободата
.
– "Как се изразява това противодействие? " – Който не люби, той противодейства на Бога. Който противодейства, той се излага на вътрешна борба, от която излиза победен. Когато слабият воюва със силния, той всякога остава победен, стъпкан. Ако невежият се бори със знаещия, той всякога ще бъде стъпкан.
към беседата >>
Като размишлявате и наблюдавате себе си, ще видите, че причината се дължи на факта, че или не любите, или не учите, или нямате стремеж към
свободата
.
Който противодейства, той се излага на вътрешна борба, от която излиза победен. Когато слабият воюва със силния, той всякога остава победен, стъпкан. Ако невежият се бори със знаещия, той всякога ще бъде стъпкан. Ако робът се бори със свободния, той също така ще бъде стъпкан. Когато някой ви тъпче, трябва да намерите причината за това.
Като размишлявате и наблюдавате себе си, ще видите, че причината се дължи на факта, че или не любите, или не учите, или нямате стремеж към
свободата
.
Свободата обича Истината, знанието – Мъдростта, а животът – Любовта. Ако нямате Любов в себе си, животът във вас не може да се развива; ако нямате обич към Мъдростта, знанието във вас не може да се развива; ако нямате любов към Истината, вашата свобода не може да се прояви. Този е единственият метод да проявите живота, знанието и свободата. Сега всички трябва да се стремите към изработване на вътрешни методи за работа. Всички очакват да дойде някой отвън да ги научи на нещо.
към беседата >>
Свободата
обича Истината, знанието – Мъдростта, а животът – Любовта.
Когато слабият воюва със силния, той всякога остава победен, стъпкан. Ако невежият се бори със знаещия, той всякога ще бъде стъпкан. Ако робът се бори със свободния, той също така ще бъде стъпкан. Когато някой ви тъпче, трябва да намерите причината за това. Като размишлявате и наблюдавате себе си, ще видите, че причината се дължи на факта, че или не любите, или не учите, или нямате стремеж към свободата.
Свободата
обича Истината, знанието – Мъдростта, а животът – Любовта.
Ако нямате Любов в себе си, животът във вас не може да се развива; ако нямате обич към Мъдростта, знанието във вас не може да се развива; ако нямате любов към Истината, вашата свобода не може да се прояви. Този е единственият метод да проявите живота, знанието и свободата. Сега всички трябва да се стремите към изработване на вътрешни методи за работа. Всички очакват да дойде някой отвън да ги научи на нещо. Учителят може да предаде някакъв урок на учениците си, но ако те не приложат това, което им е предадено, знанието ще остане неразбрано за тях.
към беседата >>
Ако нямате Любов в себе си, животът във вас не може да се развива; ако нямате обич към Мъдростта, знанието във вас не може да се развива; ако нямате любов към Истината, вашата
свобода
не може да се прояви.
Ако невежият се бори със знаещия, той всякога ще бъде стъпкан. Ако робът се бори със свободния, той също така ще бъде стъпкан. Когато някой ви тъпче, трябва да намерите причината за това. Като размишлявате и наблюдавате себе си, ще видите, че причината се дължи на факта, че или не любите, или не учите, или нямате стремеж към свободата. Свободата обича Истината, знанието – Мъдростта, а животът – Любовта.
Ако нямате Любов в себе си, животът във вас не може да се развива; ако нямате обич към Мъдростта, знанието във вас не може да се развива; ако нямате любов към Истината, вашата
свобода
не може да се прояви.
Този е единственият метод да проявите живота, знанието и свободата. Сега всички трябва да се стремите към изработване на вътрешни методи за работа. Всички очакват да дойде някой отвън да ги научи на нещо. Учителят може да предаде някакъв урок на учениците си, но ако те не приложат това, което им е предадено, знанието ще остане неразбрано за тях. За учителя или за професора е ясно това, което преподава, но ако учениците му не учат и не прилагат, това знание ще остане безпредметно.Те няма да се домогнат до онова, което им е потребно в живота.
към беседата >>
Този е единственият метод да проявите живота, знанието и
свободата
.
Ако робът се бори със свободния, той също така ще бъде стъпкан. Когато някой ви тъпче, трябва да намерите причината за това. Като размишлявате и наблюдавате себе си, ще видите, че причината се дължи на факта, че или не любите, или не учите, или нямате стремеж към свободата. Свободата обича Истината, знанието – Мъдростта, а животът – Любовта. Ако нямате Любов в себе си, животът във вас не може да се развива; ако нямате обич към Мъдростта, знанието във вас не може да се развива; ако нямате любов към Истината, вашата свобода не може да се прояви.
Този е единственият метод да проявите живота, знанието и
свободата
.
Сега всички трябва да се стремите към изработване на вътрешни методи за работа. Всички очакват да дойде някой отвън да ги научи на нещо. Учителят може да предаде някакъв урок на учениците си, но ако те не приложат това, което им е предадено, знанието ще остане неразбрано за тях. За учителя или за професора е ясно това, което преподава, но ако учениците му не учат и не прилагат, това знание ще остане безпредметно.Те няма да се домогнат до онова, което им е потребно в живота. Мнозина мислят, че ще дойде ден, когато ще се освободят от ограниченията в живота, ще влязат в Царството Божие, дето царува радост, мир и веселие.
към беседата >>
И тъй: живот, знание и
свобода
– за физическия живот.
Следователно, докато сте част от Бога, Той всякога ще ви обръща внимание. Щом сте част от Бога, вие всякога ще бъдете на работа. Затова е казано: "Ние сме съработници с Бога." Който е осъзнал тази Истина, той никога не може да противодейства на Божията работа, на Божия план. И като свърши работата, която му е определена, човек може да си почине. В почивката само той е свободен.
И тъй: живот, знание и
свобода
– за физическия живот.
Любов, Мъдрост, Истина – за духовния живот на човека. Всички хора говорят за Любовта като за основа на живота и към нея се стремят. Майката обича детето си. Защо? – Защото има някаква връзка с детето си. За знанието ли го обича?
към беседата >>
Тя казва: "Каквато съм аз, такова ще стане и моето дете." Започва да прави опити с него – един, два, три, пет, десет, докато един ден види, че детето започва да проявява живота, знанието и
свободата
по същия начин, както тя ги проявява.
Те едва ли не мислят, че всичко могат да постигнат. Едно трябва да се знае: детето символизира онова начало в човека, което се стреми към развитие, към усъвършенстване. Тази е причината, заради която майката обича детето си. Тази е причината, заради която Бог обича човека. Майката вижда в детето си ония сили, способности, които Бог е вложил в него, и се радва, че един ден то ще се повдигне, ще израсте.
Тя казва: "Каквато съм аз, такова ще стане и моето дете." Започва да прави опити с него – един, два, три, пет, десет, докато един ден види, че детето започва да проявява живота, знанието и
свободата
по същия начин, както тя ги проявява.
Докато е при майка си, детето се развива свободно, без да се спира върху въпроса, дали тя го обича, или не. То не се съмнява в обичта на майка си и затова расте. В който момент се усъмни в любовта ѝ, то се спъва и престава да се развива. Същото може да се каже и за вас. В който момент се усъмните в Любовта на Бога, вашето развитие спира.
към беседата >>
Вие сте пуснали вашите вълци и овце на
свобода
, да правят каквото искат.
Следователно, ако и вие работите за постигането на Божиите желания, ще постигнете и своите. Който разбере този закон, той трябва да го приложи, да види неговите резултати. За тази цел впрегнете страданията, недоразуменията, лошите мисли, чувства и постъпки на работа! Впрегнете всички вълци, мечки, тигри във вас на работа! Не ги избивайте, но работа им дайте!
Вие сте пуснали вашите вълци и овце на
свобода
, да правят каквото искат.
Вълците, поради своята грубост и жестокост, са унищожили част от живота. Овцете, поради своята нечистота, са изцапали всички места, дето кракът им е стъпил. За да не стават тия неща, впрегнете и вълците, и овцете на работа! Кой е най-големият вълк в човека? – Недоволството.
към беседата >>
Само по този начин ще изпълните Волята Божия и ще придобиете три неща, необходими за вас: Живот, Знание и
Свобода
.
– Доволството. Вълкът е недоволството, овцата – доволството. Аз вземам вълка и овцата като образи, върху които да размишлявате. Тъй щото, дойде ли при вас недоволството – вълкът, впрегнете го на работа. Дойде ли доволството – овцата, впрегнете я на работа.
Само по този начин ще изпълните Волята Божия и ще придобиете три неща, необходими за вас: Живот, Знание и
Свобода
.
към беседата >>
84.
И помаза
,
СБ
, София, 19.8.1934г.,
Както и да се гледа на живота, той се осмисля само при Любовта, при Мъдростта, която носи светлина и знание, и при Истината, която носи
свобода
.
Сега ще ви дам някои мисли, потребни за живота ви. Животът е реалност, която се нуждае от нещо съществено. Той има външна страна, изразена в безброй залъгалки; той има и вътрешна страна, свое вътрешно, дълбоко предназначение. Философите определят вътрешното предназначение на живота по един начин; религиозните хора – по друг начин; учените – по трети начин. Обаче каквито обяснения и да се дадат за вътрешното предназначение на живота, той се осмисля само при Любовта.
Както и да се гледа на живота, той се осмисля само при Любовта, при Мъдростта, която носи светлина и знание, и при Истината, която носи
свобода
.
Значи на първо място седят Любовта, Мъдростта и Истината, от които произтичат животът, знанието и свободата. Когато се говори за Истината и за свободата, мнозина дават различни определения. Какви са техните определения, не е важно. Че някой философ се произнася за моя вкус, и това не е важно за мене. Какво аз чувствам, какво аз усещам, когато вкусвам някакъв плод, това е важно за мене.
към беседата >>
Значи на първо място седят Любовта, Мъдростта и Истината, от които произтичат животът, знанието и
свободата
.
Животът е реалност, която се нуждае от нещо съществено. Той има външна страна, изразена в безброй залъгалки; той има и вътрешна страна, свое вътрешно, дълбоко предназначение. Философите определят вътрешното предназначение на живота по един начин; религиозните хора – по друг начин; учените – по трети начин. Обаче каквито обяснения и да се дадат за вътрешното предназначение на живота, той се осмисля само при Любовта. Както и да се гледа на живота, той се осмисля само при Любовта, при Мъдростта, която носи светлина и знание, и при Истината, която носи свобода.
Значи на първо място седят Любовта, Мъдростта и Истината, от които произтичат животът, знанието и
свободата
.
Когато се говори за Истината и за свободата, мнозина дават различни определения. Какви са техните определения, не е важно. Че някой философ се произнася за моя вкус, и това не е важно за мене. Какво аз чувствам, какво аз усещам, когато вкусвам някакъв плод, това е важно за мене. Това е говор, език на Природата.
към беседата >>
Когато се говори за Истината и за
свободата
, мнозина дават различни определения.
Той има външна страна, изразена в безброй залъгалки; той има и вътрешна страна, свое вътрешно, дълбоко предназначение. Философите определят вътрешното предназначение на живота по един начин; религиозните хора – по друг начин; учените – по трети начин. Обаче каквито обяснения и да се дадат за вътрешното предназначение на живота, той се осмисля само при Любовта. Както и да се гледа на живота, той се осмисля само при Любовта, при Мъдростта, която носи светлина и знание, и при Истината, която носи свобода. Значи на първо място седят Любовта, Мъдростта и Истината, от които произтичат животът, знанието и свободата.
Когато се говори за Истината и за
свободата
, мнозина дават различни определения.
Какви са техните определения, не е важно. Че някой философ се произнася за моя вкус, и това не е важно за мене. Какво аз чувствам, какво аз усещам, когато вкусвам някакъв плод, това е важно за мене. Това е говор, език на Природата. Думите на философа не определят моя вкус, но езикът ми го определя.
към беседата >>
Те искат от другите послушание, но трябва да има на какво да го базират; искат от другите любов, но трябва да знаят на какво да я поставят; искат знание,
свобода
, но също така трябва да има на какво да ги поставят.
" Кога каза тия думи апостол Павел? – Когато падна от коня си. Повечето от съвременните хора са паднали вече от своя кон. Съвременните учени и философи разискват върху живота, развиват ред теории, без да имат предвид, че не са господари на положението. Един Господар съществува в света, към Когото те трябва да окажат пълно послушание и да поставят живота си на солидна основа.
Те искат от другите послушание, но трябва да има на какво да го базират; искат от другите любов, но трябва да знаят на какво да я поставят; искат знание,
свобода
, но също така трябва да има на какво да ги поставят.
Хората се нуждаят от принципи, общи за всички. Те се нуждаят от Правда, която да не се мени. Казвате: "Де можем да намерим живота – в младите, във възрастните или в старите? " Животът не е нито в младите, нито във възрастните, нито в старите. Това са преходни фази на живота. Защо?
към беседата >>
Как ще възпитат едно дете, ако не събудят в него любов към живота, към знанието и към
свободата
?
Не ходи да ореш, преди да имаш семе в хамбара си. Защо ще ореш, ако нямаш семе? Първо осигури семето, че тогава ори. Ако изореш нивата, а не я посееш с жито, тя ще роди хубави бодили. Съвременните хора искат да възпитават младото поколение.
Как ще възпитат едно дете, ако не събудят в него любов към живота, към знанието и към
свободата
?
Детето трябва да зачита свободата, която му е дадена. Някои мислят, че свободата се заключава в незачитане на другите хора, и следователно могат да вършат, каквото намират за добре. Свободата е качество на Истината. Тази свобода трябва да бъде в полза на всички живи същества по лицето на Земята. Всяка свобода вън от Истината принася вреда и на онзи, който я има, и на онези, до които се отнася.
към беседата >>
Детето трябва да зачита
свободата
, която му е дадена.
Защо ще ореш, ако нямаш семе? Първо осигури семето, че тогава ори. Ако изореш нивата, а не я посееш с жито, тя ще роди хубави бодили. Съвременните хора искат да възпитават младото поколение. Как ще възпитат едно дете, ако не събудят в него любов към живота, към знанието и към свободата?
Детето трябва да зачита
свободата
, която му е дадена.
Някои мислят, че свободата се заключава в незачитане на другите хора, и следователно могат да вършат, каквото намират за добре. Свободата е качество на Истината. Тази свобода трябва да бъде в полза на всички живи същества по лицето на Земята. Всяка свобода вън от Истината принася вреда и на онзи, който я има, и на онези, до които се отнася. Вън от Истината свобода не съществува.
към беседата >>
Някои мислят, че
свободата
се заключава в незачитане на другите хора, и следователно могат да вършат, каквото намират за добре.
Първо осигури семето, че тогава ори. Ако изореш нивата, а не я посееш с жито, тя ще роди хубави бодили. Съвременните хора искат да възпитават младото поколение. Как ще възпитат едно дете, ако не събудят в него любов към живота, към знанието и към свободата? Детето трябва да зачита свободата, която му е дадена.
Някои мислят, че
свободата
се заключава в незачитане на другите хора, и следователно могат да вършат, каквото намират за добре.
Свободата е качество на Истината. Тази свобода трябва да бъде в полза на всички живи същества по лицето на Земята. Всяка свобода вън от Истината принася вреда и на онзи, който я има, и на онези, до които се отнася. Вън от Истината свобода не съществува. Този е един от новите възгледи, който трябва да проникне в ума на всички хора.
към беседата >>
Свободата
е качество на Истината.
Ако изореш нивата, а не я посееш с жито, тя ще роди хубави бодили. Съвременните хора искат да възпитават младото поколение. Как ще възпитат едно дете, ако не събудят в него любов към живота, към знанието и към свободата? Детето трябва да зачита свободата, която му е дадена. Някои мислят, че свободата се заключава в незачитане на другите хора, и следователно могат да вършат, каквото намират за добре.
Свободата
е качество на Истината.
Тази свобода трябва да бъде в полза на всички живи същества по лицето на Земята. Всяка свобода вън от Истината принася вреда и на онзи, който я има, и на онези, до които се отнася. Вън от Истината свобода не съществува. Този е един от новите възгледи, който трябва да проникне в ума на всички хора. Някои казват, че не разбират новите възгледи.
към беседата >>
Тази
свобода
трябва да бъде в полза на всички живи същества по лицето на Земята.
Съвременните хора искат да възпитават младото поколение. Как ще възпитат едно дете, ако не събудят в него любов към живота, към знанието и към свободата? Детето трябва да зачита свободата, която му е дадена. Някои мислят, че свободата се заключава в незачитане на другите хора, и следователно могат да вършат, каквото намират за добре. Свободата е качество на Истината.
Тази
свобода
трябва да бъде в полза на всички живи същества по лицето на Земята.
Всяка свобода вън от Истината принася вреда и на онзи, който я има, и на онези, до които се отнася. Вън от Истината свобода не съществува. Този е един от новите възгледи, който трябва да проникне в ума на всички хора. Някои казват, че не разбират новите възгледи. Няма нищо лошо в неразбирането.
към беседата >>
Всяка
свобода
вън от Истината принася вреда и на онзи, който я има, и на онези, до които се отнася.
Как ще възпитат едно дете, ако не събудят в него любов към живота, към знанието и към свободата? Детето трябва да зачита свободата, която му е дадена. Някои мислят, че свободата се заключава в незачитане на другите хора, и следователно могат да вършат, каквото намират за добре. Свободата е качество на Истината. Тази свобода трябва да бъде в полза на всички живи същества по лицето на Земята.
Всяка
свобода
вън от Истината принася вреда и на онзи, който я има, и на онези, до които се отнася.
Вън от Истината свобода не съществува. Този е един от новите възгледи, който трябва да проникне в ума на всички хора. Някои казват, че не разбират новите възгледи. Няма нищо лошо в неразбирането. Вие трябва да ги разберете не теоретически, но практически.
към беседата >>
Вън от Истината
свобода
не съществува.
Детето трябва да зачита свободата, която му е дадена. Някои мислят, че свободата се заключава в незачитане на другите хора, и следователно могат да вършат, каквото намират за добре. Свободата е качество на Истината. Тази свобода трябва да бъде в полза на всички живи същества по лицето на Земята. Всяка свобода вън от Истината принася вреда и на онзи, който я има, и на онези, до които се отнася.
Вън от Истината
свобода
не съществува.
Този е един от новите възгледи, който трябва да проникне в ума на всички хора. Някои казват, че не разбират новите възгледи. Няма нищо лошо в неразбирането. Вие трябва да ги разберете не теоретически, но практически. Вие сте в една долина и сте облечени в тънки дрехи, защото там е топло.
към беседата >>
Тя ще донесе светлина и знание, тя ще донесе
свобода
и простор, тя ще донесе нов живот, нов подтик за всички хора по лицето на Земята.
Какво ще направят със сегашната Земя? Те ще я превърнат в рай. От сегашната Земя нищо няма да остане. Новата Земя ще бъде рай, а хората, които ще живеят на нея, ще бъдат с лица, светещи като слънце. Аз ви казвам една Истина, която ще донесе благо за всички живи същества.
Тя ще донесе светлина и знание, тя ще донесе
свобода
и простор, тя ще донесе нов живот, нов подтик за всички хора по лицето на Земята.
От това гледище аз се радвам на успеха на всички хора, аз желая всички да бъдат свободни. Свобода има само в Любовта, свобода има само в Мъдростта и знанието, свобода има само в Истината. В живот, придружен с Любовта, има свобода; в живот, придружен с Мъдростта, има свобода; в живот, придружен с Истината, има свобода. Не е истинска свобода онази, която не е придружена с Истината. Мнозина се съмняват съществува ли Бог, или не съществува.
към беседата >>
Свобода
има само в Любовта,
свобода
има само в Мъдростта и знанието,
свобода
има само в Истината.
От сегашната Земя нищо няма да остане. Новата Земя ще бъде рай, а хората, които ще живеят на нея, ще бъдат с лица, светещи като слънце. Аз ви казвам една Истина, която ще донесе благо за всички живи същества. Тя ще донесе светлина и знание, тя ще донесе свобода и простор, тя ще донесе нов живот, нов подтик за всички хора по лицето на Земята. От това гледище аз се радвам на успеха на всички хора, аз желая всички да бъдат свободни.
Свобода
има само в Любовта,
свобода
има само в Мъдростта и знанието,
свобода
има само в Истината.
В живот, придружен с Любовта, има свобода; в живот, придружен с Мъдростта, има свобода; в живот, придружен с Истината, има свобода. Не е истинска свобода онази, която не е придружена с Истината. Мнозина се съмняват съществува ли Бог, или не съществува. Ако Бог не съществува, отде излязохте вие? Ще кажете, че според Дарвин5 човек е произлязъл от една малка клетка.
към беседата >>
В живот, придружен с Любовта, има
свобода
; в живот, придружен с Мъдростта, има
свобода
; в живот, придружен с Истината, има
свобода
.
Новата Земя ще бъде рай, а хората, които ще живеят на нея, ще бъдат с лица, светещи като слънце. Аз ви казвам една Истина, която ще донесе благо за всички живи същества. Тя ще донесе светлина и знание, тя ще донесе свобода и простор, тя ще донесе нов живот, нов подтик за всички хора по лицето на Земята. От това гледище аз се радвам на успеха на всички хора, аз желая всички да бъдат свободни. Свобода има само в Любовта, свобода има само в Мъдростта и знанието, свобода има само в Истината.
В живот, придружен с Любовта, има
свобода
; в живот, придружен с Мъдростта, има
свобода
; в живот, придружен с Истината, има
свобода
.
Не е истинска свобода онази, която не е придружена с Истината. Мнозина се съмняват съществува ли Бог, или не съществува. Ако Бог не съществува, отде излязохте вие? Ще кажете, че според Дарвин5 човек е произлязъл от една малка клетка. Възможно е и това.
към беседата >>
Не е истинска
свобода
онази, която не е придружена с Истината.
Аз ви казвам една Истина, която ще донесе благо за всички живи същества. Тя ще донесе светлина и знание, тя ще донесе свобода и простор, тя ще донесе нов живот, нов подтик за всички хора по лицето на Земята. От това гледище аз се радвам на успеха на всички хора, аз желая всички да бъдат свободни. Свобода има само в Любовта, свобода има само в Мъдростта и знанието, свобода има само в Истината. В живот, придружен с Любовта, има свобода; в живот, придружен с Мъдростта, има свобода; в живот, придружен с Истината, има свобода.
Не е истинска
свобода
онази, която не е придружена с Истината.
Мнозина се съмняват съществува ли Бог, или не съществува. Ако Бог не съществува, отде излязохте вие? Ще кажете, че според Дарвин5 човек е произлязъл от една малка клетка. Възможно е и това. Че пилето е излязло от яйцето, съгласен съм, но за да се излюпи пилето, това яйце трябва да се постави при специални разумни условия.
към беседата >>
Хората искат да извоюват
свободата
си, да бъдат свободни.
Ако яйцето не се постави под топлината на квачката, или под друга някаква топлина, необходима за развитието му, то няма да се излюпи. Питам: кой създаде ония условия, при които вашият живот най-добре се развива? Нито вие, нито вашите деди и прадеди са били и могат да бъдат фактори за вашето развитие. Значи първоначално още Бог на великата Любов, на великата Мъдрост и на великата Истина е създал условия за развиването на човека. И до днес още Той работи в света, за да освободи човечеството от великото заблуждение, в което е попаднало.
Хората искат да извоюват
свободата
си, да бъдат свободни.
Няма какво да извоюват свободата си. Свободата, към която се стремят, им е дадена. Те трябва само да я възстановят. Свободата зависи от ума, от сърцето и от волята на човека. Ако има просветен ум, благородно сърце и търпелива, издръжлива воля, човек има всичко в света.
към беседата >>
Няма какво да извоюват
свободата
си.
Питам: кой създаде ония условия, при които вашият живот най-добре се развива? Нито вие, нито вашите деди и прадеди са били и могат да бъдат фактори за вашето развитие. Значи първоначално още Бог на великата Любов, на великата Мъдрост и на великата Истина е създал условия за развиването на човека. И до днес още Той работи в света, за да освободи човечеството от великото заблуждение, в което е попаднало. Хората искат да извоюват свободата си, да бъдат свободни.
Няма какво да извоюват
свободата
си.
Свободата, към която се стремят, им е дадена. Те трябва само да я възстановят. Свободата зависи от ума, от сърцето и от волята на човека. Ако има просветен ум, благородно сърце и търпелива, издръжлива воля, човек има всичко в света. Ако човек обича Онзи, Който всичко му е дал, той има свобода, каквато желае.
към беседата >>
Свободата
, към която се стремят, им е дадена.
Нито вие, нито вашите деди и прадеди са били и могат да бъдат фактори за вашето развитие. Значи първоначално още Бог на великата Любов, на великата Мъдрост и на великата Истина е създал условия за развиването на човека. И до днес още Той работи в света, за да освободи човечеството от великото заблуждение, в което е попаднало. Хората искат да извоюват свободата си, да бъдат свободни. Няма какво да извоюват свободата си.
Свободата
, към която се стремят, им е дадена.
Те трябва само да я възстановят. Свободата зависи от ума, от сърцето и от волята на човека. Ако има просветен ум, благородно сърце и търпелива, издръжлива воля, човек има всичко в света. Ако човек обича Онзи, Който всичко му е дал, той има свобода, каквато желае. Някой търси Бога тук-там, а забравя, че Той е навсякъде, във всички живи същества.
към беседата >>
Свободата
зависи от ума, от сърцето и от волята на човека.
И до днес още Той работи в света, за да освободи човечеството от великото заблуждение, в което е попаднало. Хората искат да извоюват свободата си, да бъдат свободни. Няма какво да извоюват свободата си. Свободата, към която се стремят, им е дадена. Те трябва само да я възстановят.
Свободата
зависи от ума, от сърцето и от волята на човека.
Ако има просветен ум, благородно сърце и търпелива, издръжлива воля, човек има всичко в света. Ако човек обича Онзи, Който всичко му е дал, той има свобода, каквато желае. Някой търси Бога тук-там, а забравя, че Той е навсякъде, във всички живи същества. Срещат се двама души и се поглеждат накриво, не искат да видят Божественото в себе си, гледат се като чужди. Единият иска да надхитри другия, да го оплете.
към беседата >>
Ако човек обича Онзи, Който всичко му е дал, той има
свобода
, каквато желае.
Няма какво да извоюват свободата си. Свободата, към която се стремят, им е дадена. Те трябва само да я възстановят. Свободата зависи от ума, от сърцето и от волята на човека. Ако има просветен ум, благородно сърце и търпелива, издръжлива воля, човек има всичко в света.
Ако човек обича Онзи, Който всичко му е дал, той има
свобода
, каквато желае.
Някой търси Бога тук-там, а забравя, че Той е навсякъде, във всички живи същества. Срещат се двама души и се поглеждат накриво, не искат да видят Божественото в себе си, гледат се като чужди. Единият иска да надхитри другия, да го оплете. Кой кого ще надхитрява или оплита? Никой от двамата не е лисица да изяде другия, нито вълк, да го задуши като овца.
към беседата >>
Той е създал цялото Битие върху три главни закона: върху необятната, неизменна Любов, която носи живота като нещо цяло, неразделно; върху непобедимата с нищо Мъдрост, която носи светлина и знание, от нищо непомрачени, и върху безграничната Истина, която носи вечната
свобода
.
Като говоря по този начин, ни най-малко не искам да внеса във вас известни съмнения, но казвам, че в Природата, както и в живота, съществуват ред противоречия, създадени само за добро. Защо и за какво са тия противоречия, няма да обяснявам, но вземете думите ми като постулат, който ще опитате и проверите. Всички противоречия са допуснати за добро. Това е истина, която всеки може да опита. Бог е неизменен в своите прояви.
Той е създал цялото Битие върху три главни закона: върху необятната, неизменна Любов, която носи живота като нещо цяло, неразделно; върху непобедимата с нищо Мъдрост, която носи светлина и знание, от нищо непомрачени, и върху безграничната Истина, която носи вечната
свобода
.
Кой може да отнеме тези неща? Казвате, че можете да ограничите някого. Как можете да ограничите онзи, който живее с Бога? Достатъчно е той да се помоли на Бога и вие веднага ще хвърлите оръжието си и ще тръгнете с него. Срещате такъв човек и му казвате: "Знаеш ли, че аз мога да те убия?
към беседата >>
Познаването на Бога подразбира познаване на Любовта, придобиване на знание и
свобода
.
Когато рибата се превърне в птица, тя е доволна, че може свободно да хвърчи във въздуха, но пак се стреми към нещо по-високо. И човекът още не е свободен. Той се намира в точно обратно положение на растенията: след като се е завъртял и е направил ъгъл от 180º, той се е изправил на краката си, с главата нагоре. Съвременното човечество се намира вече пред новата епоха на живота. Новата епоха се заключава в познаване на Бога.
Познаването на Бога подразбира познаване на Любовта, придобиване на знание и
свобода
.
Това значи да живее човек и да чувства, че има душа в себе си. Мнозина се запитват съществува ли душа, или не. Най-великите неща в света са човешката душа и човешкият дух. Умът пък служи за украшение на човешката душа, а сърцето – за украшение на човешкия дух. Значи духът, душата, умът и сърцето представляват семейството на човека, а волята му, това е един от най-благородните слуги на това семейство.
към беседата >>
Всеки, който обича Истината и
свободата
и върши Волята Божия, има право да говори така.
Следователно, ако и вие държите връзката си с вашия овчар, с Бога, никакъв вълк няма да ви дави. Ако не държите тази връзка, всеки вълк може да ви дави. Ще кажете: "Кой има право да говори така? " – Всеки, който слуша и изпълнява онова, което Бог му говори, той има право да говори така. Всеки, който вярва в това, което Бог е създал, има право да говори така.
Всеки, който обича Истината и
свободата
и върши Волята Божия, има право да говори така.
Такъв човек няма грешки. Ако случайно направи някаква погрешка, той веднага я коригира. Всяка неизправена погрешка е грешка; всяка изправена погрешка е знание. Значи знанието произтича от изправените, от коригираните погрешки на хората. Като пострада малко, човек изправя погрешките си и придобива знания.
към беседата >>
Нали и те имат любов, знание и
свобода
в себе си?
Сега и аз ви казвам: яжте сладко, вкусвайте сладко и говорете сладко! След това отивам още по-далече: мислете сладко, чувствайте сладко и постъпвайте сладко! Съвременните хора говорят за своето християнство, за вярата си в Бога и в Христа, но имат ли те необходимата чистота в себе си? Какво ще помислят те, когато видят млад момък и млада мома сами в гората? Нали и тези млади хора са като тях?
Нали и те имат любов, знание и
свобода
в себе си?
Трябва ли да се съмняват в тяхната чистота? – "Ама обичали се! " – Какво от това? Досега в аналите на човешката история аз не съм срещнал нито един случай, дето Любовта, Мъдростта и Истината да са оцапали някого. Дето е Бог, там престъпленията са изключени.
към беседата >>
85.
Часът на Любовта
,
СБ
, София, 19.8.1934г.,
Кое е по-добре: затворът да остане неповреден, а затворникът да лежи години още в него, или затворът да се разруши, а затворникът да излезе на
свобода
?
Като гледат тия чудеса, те ще пишат за тях, ще правят свои коментари и заключения. Какво по-голямо чудо от това – да дойдат спасителите на човечеството, да разрушат стените на затворите и да освободят всички затворници, които са излежали вече наказанието си? Казвате: "Може ли да стане това без закон? " – Може, разбира се. Има ли нещо лошо в това?
Кое е по-добре: затворът да остане неповреден, а затворникът да лежи години още в него, или затворът да се разруши, а затворникът да излезе на
свобода
?
– Затворникът трябва да излезе на свобода, на чист въздух. Това, което е съградил, човек сам трябва да го разруши. Със своите отрицателни мисли и чувства, със своите криви постъпки човек е образувал затвор около себе си и сам е влязъл в него. Щом е така, той сам трябва да събори, да разруши този затвор и да излезе вън от него, на свобода. Хората днес заминават за онзи свят и не мислят как да се освободят от затвора, в който са влезли, но мислят как да наредят работите си на Земята.
към беседата >>
– Затворникът трябва да излезе на
свобода
, на чист въздух.
Какво по-голямо чудо от това – да дойдат спасителите на човечеството, да разрушат стените на затворите и да освободят всички затворници, които са излежали вече наказанието си? Казвате: "Може ли да стане това без закон? " – Може, разбира се. Има ли нещо лошо в това? Кое е по-добре: затворът да остане неповреден, а затворникът да лежи години още в него, или затворът да се разруши, а затворникът да излезе на свобода?
– Затворникът трябва да излезе на
свобода
, на чист въздух.
Това, което е съградил, човек сам трябва да го разруши. Със своите отрицателни мисли и чувства, със своите криви постъпки човек е образувал затвор около себе си и сам е влязъл в него. Щом е така, той сам трябва да събори, да разруши този затвор и да излезе вън от него, на свобода. Хората днес заминават за онзи свят и не мислят как да се освободят от затвора, в който са влезли, но мислят как да наредят работите си на Земята. Разправят един подобен случай за две бездетни етърви.
към беседата >>
Щом е така, той сам трябва да събори, да разруши този затвор и да излезе вън от него, на
свобода
.
Има ли нещо лошо в това? Кое е по-добре: затворът да остане неповреден, а затворникът да лежи години още в него, или затворът да се разруши, а затворникът да излезе на свобода? – Затворникът трябва да излезе на свобода, на чист въздух. Това, което е съградил, човек сам трябва да го разруши. Със своите отрицателни мисли и чувства, със своите криви постъпки човек е образувал затвор около себе си и сам е влязъл в него.
Щом е така, той сам трябва да събори, да разруши този затвор и да излезе вън от него, на
свобода
.
Хората днес заминават за онзи свят и не мислят как да се освободят от затвора, в който са влезли, но мислят как да наредят работите си на Земята. Разправят един подобен случай за две бездетни етърви. Едната от тях, 60-65- годишна, заболяла и била вече пътница за онзи свят, но извикала при себе си етърва си и ѝ казала: "Слушай, оставила съм една от нашите тенджери у съседката ни. Иди да я вземеш, да не остане у нея." Питам: защо ѝ е тенджерата на тази умираща? Тя не мисли, че трябва да се освободи от затвора, а започнала да се грижи за една тенджера.
към беседата >>
"Иде час и сега е, когато истинните поклонници ще служат на Бога в дух и истина." Желая и на вас да служите на Бога в Дух и Истина, да служите на Любовта в Дух и Истина, на Мъдростта в Дух и Истина, да служите на самата Истина, която носи
Свобода
за човешката душа.
Сутрин ще отивате на работа, а надвечер ще се перете. Гледате някоя жена, че е станала рано и е започнала да пере. Цял ден пере тя, но работите ѝ не се оправят. Ако привечер започне да пере, тогава само работите ѝ ще се оправят. С утринното пране светът не може да се оправи.
"Иде час и сега е, когато истинните поклонници ще служат на Бога в дух и истина." Желая и на вас да служите на Бога в Дух и Истина, да служите на Любовта в Дух и Истина, на Мъдростта в Дух и Истина, да служите на самата Истина, която носи
Свобода
за човешката душа.
Като резултат на това служене ще има следните прояви: Вечен живот, Знание и Светлина и Свобода – неща, за които вашите души копнеят. И тъй, всички трябва да се въоръжите с Любовта, да възлюбите Господа с всичката си душа, с всичкото си сърце, с всичкия си ум и с всичката си сила. Любовта да бъде идеал в живота ви! Само чрез Любовта можете да преодолеете мъчнотиите и страданията.
към беседата >>
Като резултат на това служене ще има следните прояви: Вечен живот, Знание и Светлина и
Свобода
– неща, за които вашите души копнеят.
Гледате някоя жена, че е станала рано и е започнала да пере. Цял ден пере тя, но работите ѝ не се оправят. Ако привечер започне да пере, тогава само работите ѝ ще се оправят. С утринното пране светът не може да се оправи. "Иде час и сега е, когато истинните поклонници ще служат на Бога в дух и истина." Желая и на вас да служите на Бога в Дух и Истина, да служите на Любовта в Дух и Истина, на Мъдростта в Дух и Истина, да служите на самата Истина, която носи Свобода за човешката душа.
Като резултат на това служене ще има следните прояви: Вечен живот, Знание и Светлина и
Свобода
– неща, за които вашите души копнеят.
И тъй, всички трябва да се въоръжите с Любовта, да възлюбите Господа с всичката си душа, с всичкото си сърце, с всичкия си ум и с всичката си сила. Любовта да бъде идеал в живота ви! Само чрез Любовта можете да преодолеете мъчнотиите и страданията.
към беседата >>
86.
Великото и малкото
,
СБ
, София, 20.8.1934г.,
Казвам: всеки, който е придобил живот, знание и
свобода
, той е щедър, богат.
За да дойде до будност на съзнанието, човек трябва да работи непреривно, за да различава Божествените процеси от човешките. Божествените процеси са непреривни, а човешките са прекъснати. Никоя сила в света не е в състояние да прекъсне един Божествен процес; ако някой го прекъсне, той сам ще си напакости, ще си създаде ред нещастия. Ако турите кепенци на прозорците денем, вие сами ще прекъснете пътя на слънчевите лъчи. И в края на краищата вие сами ще си напакостите, ще се намерите пред тъмнина.
Казвам: всеки, който е придобил живот, знание и
свобода
, той е щедър, богат.
И в Любовта той е щедър, дава изобилно. Мнозина говорят за щедрост, а като дойдат до Любовта, започват да я цедят, както кръчмарят цеди виното. Те турят Любовта в някой варел, поставят кран и започват да наливат чаша по чаша, като същевременно записват кому колко са дали. Това е кръчмарство. Казвате: "Аз дадох една чаша любов на еди-кого си." – Какво можете да направите с една чаша любов?
към беседата >>
Обаче когато обичаш, когато правиш Добро, когато постъпваш по закона на
свободата
, това не е занаят.
Ако няма това разположение, по никой начин той не може да възприема Божествената Истина. Ще забравите, че сте стари, с побелели коси и бради, ще се чувствате като деца, готови да слушат и да възприемат. Като гледам някои от вас, с бели бради и коси, считам, че сте в театъра, играете роля на стари хора. Да бъдеш млад, това е занаят; да бъдеш възрастен, това е занаят; да бъдеш стар, това е занаят. Да бъдеш чиновник, това е занаят.
Обаче когато обичаш, когато правиш Добро, когато постъпваш по закона на
свободата
, това не е занаят.
И тогава, който дойде при тебе, той ще остане доволен от твоята Любов. Любовта не се изразява външно, в целувки и прегръдки. Любовта към приятеля си можеш да изразиш в добрия прием, който ще му дадеш: ще го поканиш у дома си, ще му дадеш топла, чиста стая да си почине, ще го нахраниш и ще му кажеш да се чувства като у дома си. Така постъпва Бог с нас. Той е създал Земята и ни е оставил свободни, да разполагаме с всички блага.
към беседата >>
Следователно ако младият не може да придобие Живота, Любовта в него още не е дошла; ако възрастният не придобие Знанието, Мъдростта в него още не е дошла; ако старият не придобие
Свободата
, Истината в него още не е дошла.
Не е въпросът как другите хора живеят, но как вие живеете. Мнозина мислят, че живеят добре. Възможно е, но всеки трябва да знае, че животът на малкото дете не е живот на възрастния; животът на възрастния не е живот на стария. Докато е на физическия свят, човек минава през три състояния: млад, възрастен и стар. В Божествения свят тези три състояния символизират трите велики добродетели: младият представлява Любовта, възрастният – Мъдростта, а старият – Истината.
Следователно ако младият не може да придобие Живота, Любовта в него още не е дошла; ако възрастният не придобие Знанието, Мъдростта в него още не е дошла; ако старият не придобие
Свободата
, Истината в него още не е дошла.
Млад ли си, с тебе са Любовта и Животът; възрастен ли си, с тебе са Знанието и Мъдростта; стар ли си, с тебе са Истината и Свободата. Казвате: "Остаряхме." – Щом сте остарели, ще се радвате, че носите Истината и Свободата в себе си. Че косите и брадите ви са бели, това нищо не значи. Тази старост е от особено естество. Старостта подразбира състояние, в което човек се е освободил от всички ограничения на живота.
към беседата >>
Млад ли си, с тебе са Любовта и Животът; възрастен ли си, с тебе са Знанието и Мъдростта; стар ли си, с тебе са Истината и
Свободата
.
Мнозина мислят, че живеят добре. Възможно е, но всеки трябва да знае, че животът на малкото дете не е живот на възрастния; животът на възрастния не е живот на стария. Докато е на физическия свят, човек минава през три състояния: млад, възрастен и стар. В Божествения свят тези три състояния символизират трите велики добродетели: младият представлява Любовта, възрастният – Мъдростта, а старият – Истината. Следователно ако младият не може да придобие Живота, Любовта в него още не е дошла; ако възрастният не придобие Знанието, Мъдростта в него още не е дошла; ако старият не придобие Свободата, Истината в него още не е дошла.
Млад ли си, с тебе са Любовта и Животът; възрастен ли си, с тебе са Знанието и Мъдростта; стар ли си, с тебе са Истината и
Свободата
.
Казвате: "Остаряхме." – Щом сте остарели, ще се радвате, че носите Истината и Свободата в себе си. Че косите и брадите ви са бели, това нищо не значи. Тази старост е от особено естество. Старостта подразбира състояние, в което човек се е освободил от всички ограничения на живота. Старият е свободен да прави всичко, каквото пожелае.
към беседата >>
Казвате: "Остаряхме." – Щом сте остарели, ще се радвате, че носите Истината и
Свободата
в себе си.
Възможно е, но всеки трябва да знае, че животът на малкото дете не е живот на възрастния; животът на възрастния не е живот на стария. Докато е на физическия свят, човек минава през три състояния: млад, възрастен и стар. В Божествения свят тези три състояния символизират трите велики добродетели: младият представлява Любовта, възрастният – Мъдростта, а старият – Истината. Следователно ако младият не може да придобие Живота, Любовта в него още не е дошла; ако възрастният не придобие Знанието, Мъдростта в него още не е дошла; ако старият не придобие Свободата, Истината в него още не е дошла. Млад ли си, с тебе са Любовта и Животът; възрастен ли си, с тебе са Знанието и Мъдростта; стар ли си, с тебе са Истината и Свободата.
Казвате: "Остаряхме." – Щом сте остарели, ще се радвате, че носите Истината и
Свободата
в себе си.
Че косите и брадите ви са бели, това нищо не значи. Тази старост е от особено естество. Старостта подразбира състояние, в което човек се е освободил от всички ограничения на живота. Старият е свободен да прави всичко, каквото пожелае. Старият може да се подмлади, да стане колкото иска млад.
към беседата >>
" – "Не." – Щом не носиш Истината и
Свободата
в себе си, не си стар.
Старият е свободен да прави всичко, каквото пожелае. Старият може да се подмлади, да стане колкото иска млад. Той става магьосник, може да прави, каквото иска. Тъй щото, когато някой казва, че е станал стар, питам го: "Свободен ли си? Носиш ли Истината в себе си?
" – "Не." – Щом не носиш Истината и
Свободата
в себе си, не си стар.
– "Възрастен съм вече, възмъжах." – Носиш ли Мъдростта и Знанието в себе си? –”Не." – Тогава не си още възрастен. – "Млад съм.”– Носиш ли Любовта и Живота в себе си? – "Не." – Значи не си млад, не си дете. От Божествено гледище възрастта на човека се определя така: младият носи Любовта и Живота; възрастният – Знанието и Мъдростта; старият – Истината и Свободата.
към беседата >>
От Божествено гледище възрастта на човека се определя така: младият носи Любовта и Живота; възрастният – Знанието и Мъдростта; старият – Истината и
Свободата
.
" – "Не." – Щом не носиш Истината и Свободата в себе си, не си стар. – "Възрастен съм вече, възмъжах." – Носиш ли Мъдростта и Знанието в себе си? –”Не." – Тогава не си още възрастен. – "Млад съм.”– Носиш ли Любовта и Живота в себе си? – "Не." – Значи не си млад, не си дете.
От Божествено гледище възрастта на човека се определя така: младият носи Любовта и Живота; възрастният – Знанието и Мъдростта; старият – Истината и
Свободата
.
Това е новото разбиране на живота. Ако не мислите по този начин, вие ще останете в този живот, в който сега се намирате. Това е най-хубавото обяснение за живота, което може да се даде на съвременните хора. Разбира се, то не е последната дума, но това може да се даде на хората при сегашното им разбиране. В бъдеще може да се кажат много неща още, по-хубави, по-красиви, но за днес това е най-многото.
към беседата >>
Силата ми се заключава именно в това, че когато съм дете, живея с Живота и с Любовта; когато съм възрастен, живея със Знанието и Мъдростта; когато съм стар, живея с Истината и
Свободата
.
Ако не мислите по този начин, вие ще останете в този живот, в който сега се намирате. Това е най-хубавото обяснение за живота, което може да се даде на съвременните хора. Разбира се, то не е последната дума, но това може да се даде на хората при сегашното им разбиране. В бъдеще може да се кажат много неща още, по-хубави, по-красиви, но за днес това е най-многото. И аз живея с това.
Силата ми се заключава именно в това, че когато съм дете, живея с Живота и с Любовта; когато съм възрастен, живея със Знанието и Мъдростта; когато съм стар, живея с Истината и
Свободата
.
Това е Божественият живот, който може да радва човека. Само така той вижда величието на Господа. Сега за цялата година ще ви дам следната задача: първите четири месеца ще бъдете деца, вторите четири месеца ще бъдете възрастни, последните четири месеца ще бъдете стари. Направете този опит да видите какви резултати ще имате. Следователно първите четири месеца ще посветите на Живота и Любовта, вторите четири месеца – на Знанието и Мъдростта, последните четири месеца – на Истината и Свободата.
към беседата >>
Следователно първите четири месеца ще посветите на Живота и Любовта, вторите четири месеца – на Знанието и Мъдростта, последните четири месеца – на Истината и
Свободата
.
Силата ми се заключава именно в това, че когато съм дете, живея с Живота и с Любовта; когато съм възрастен, живея със Знанието и Мъдростта; когато съм стар, живея с Истината и Свободата. Това е Божественият живот, който може да радва човека. Само така той вижда величието на Господа. Сега за цялата година ще ви дам следната задача: първите четири месеца ще бъдете деца, вторите четири месеца ще бъдете възрастни, последните четири месеца ще бъдете стари. Направете този опит да видите какви резултати ще имате.
Следователно първите четири месеца ще посветите на Живота и Любовта, вторите четири месеца – на Знанието и Мъдростта, последните четири месеца – на Истината и
Свободата
.
Ще разделите живота си на три части и ще живеете съобразно трите велики добродетели – Любовта, Мъдростта и Истината. Представете си, че някоя сестра е слугиня при една лоша, строга господарка. Какво трябва да направи тя, за да я смекчи? Слугинята трябва да ѝ каже една мека дума, да я погали малко. Господарката веднага ще се смекчи, ще стане добра.
към беседата >>
Кой човек днес работи по
свобода
, по свое желание?
Ти си чиновник, отиваш на работа. Началникът заповядва да пишеш и ти пишеш. Професор си, заповядват ти да държиш лекция и ти държиш. Майка си, заповядват ти да гледаш детето и ти го гледаш. Мъж си, по заповед отиваш на работа.
Кой човек днес работи по
свобода
, по свое желание?
Всички съвременни хора работят по заповед, по закон, насила. Всички хора работят по закон, те още не са свободни. Когато изпълнят закона, те ще дойдат до пълната свобода. Според християнството законът е път към познаване на Любовта. Който изпълни закона, той ще влезе в Любовта, в детинството.
към беседата >>
Когато изпълнят закона, те ще дойдат до пълната
свобода
.
Майка си, заповядват ти да гледаш детето и ти го гледаш. Мъж си, по заповед отиваш на работа. Кой човек днес работи по свобода, по свое желание? Всички съвременни хора работят по заповед, по закон, насила. Всички хора работят по закон, те още не са свободни.
Когато изпълнят закона, те ще дойдат до пълната
свобода
.
Според християнството законът е път към познаване на Любовта. Който изпълни закона, той ще влезе в Любовта, в детинството. Детинството не е нищо друго освен процес на освобождаване. От какво? Освобождаване от ограниченията на стария живот.
към беседата >>
Станете стари, за да се запознаете с Истината и със
Свободата
!
Без него ще бъде още по-зле. Но още по-добре е да влезете в детинството. Стремете се към този живот. И тъй, станете деца, за да се запознаете с Живота и с Любовта ! Станете възрастни, за да се запознаете със Знанието и с Мъдростта!
Станете стари, за да се запознаете с Истината и със
Свободата
!
Всички трябва да минете през тази опитност. Кой е млад? Който придобива Любовта и Живота. Кой е възрастен? Който придобива Знанието и Мъдростта.
към беседата >>
Който придобива Истината и
Свободата
.
Кой е млад? Който придобива Любовта и Живота. Кой е възрастен? Който придобива Знанието и Мъдростта. Кой е стар?
Който придобива Истината и
Свободата
.
към беседата >>
87.
Дигни одъра си!
,
СБ
, София, 21.8.1934г.,
Ако неговата любов, ако неговото знание, ако неговата
свобода
приличат на статуя, поставена високо на пиедестал, да ги виждат всички хора, каква е тази любов, какво е това знание, каква е тази
свобода
?
Всеки трябва да расте, да се развива. Някой изработи една хубава статуя и всички казват: "Да турим статуята на пиедестал, да я виждат всички, които минават покрай нея." Турят статуята на пиедестала и тя стои, надува се. Да, но ако не бяха камъните отдолу, можеше ли статуята да стои тъй високо, че всички да я виждат? В това ли се заключава достойнството на човека – да стои като статуя върху един пиедестал? Ако веруюто на един човек е подобно на статуя, поставена върху пиедестал, какво верую е това?
Ако неговата любов, ако неговото знание, ако неговата
свобода
приличат на статуя, поставена високо на пиедестал, да ги виждат всички хора, каква е тази любов, какво е това знание, каква е тази
свобода
?
Това са общи принципи, общи положения. Защото великото, красивото, което е дълбоко скрито в Бога, от никого не се вижда, но се чувства. Така трябва да постъпват всички. В тайно трябва да се работи, а само резултатите да бъдат наяве. Трябва ли да поставяте добродетелите си на пиедестал като красивите статуи?
към беседата >>
Както Бог прилага Истината и
Свободата
към всички хора, така и вие трябва да имате свещен трепет към тях, да ги приложите в живота си.
Не презирайте малкото дете, което се учи да пее. То кряска, вика на майка си, сърди се, взема първите уроци по пеене: взема първия тон на живота, после втория и т. н. Като започне да пее, майката го поглади, помилва и казва: "Отлично пее, добър певец ще стане моето детенце! " Наистина, това дете, което днес кряска, някога ще стане отличен певец, музикант, художник, поет, учен или философ. За да постигнете това, всички трябва да бъдете търпеливи, както Бог е дълготърпелив; всички трябва да любите, както Бог люби; всички трябва да бъдете внимателни като Бога; всички трябва да приложите знанието си към хората, както Бог прилага своето.
Както Бог прилага Истината и
Свободата
към всички хора, така и вие трябва да имате свещен трепет към тях, да ги приложите в живота си.
Всеки трябва да бъде прозорец, през който да минава Божествената светлина. Ако Светлината и Животът влизат през вашия прозорец, вие ще бъдете проводник за щастието на цялото човечество. Когато се запитвате какво е предназначението ви на Земята, казвам: вашето предназначение е да бъдете проводници на Живота и Любовта, на Знанието и Мъдростта, на Истината и Свободата. Ако постигнете това, животът ви напълно се осмисля. Като говоря върху тия принципи на живота, вие се натъквате на вашия личен живот и започвате да се смущавате. Защо?
към беседата >>
Когато се запитвате какво е предназначението ви на Земята, казвам: вашето предназначение е да бъдете проводници на Живота и Любовта, на Знанието и Мъдростта, на Истината и
Свободата
.
" Наистина, това дете, което днес кряска, някога ще стане отличен певец, музикант, художник, поет, учен или философ. За да постигнете това, всички трябва да бъдете търпеливи, както Бог е дълготърпелив; всички трябва да любите, както Бог люби; всички трябва да бъдете внимателни като Бога; всички трябва да приложите знанието си към хората, както Бог прилага своето. Както Бог прилага Истината и Свободата към всички хора, така и вие трябва да имате свещен трепет към тях, да ги приложите в живота си. Всеки трябва да бъде прозорец, през който да минава Божествената светлина. Ако Светлината и Животът влизат през вашия прозорец, вие ще бъдете проводник за щастието на цялото човечество.
Когато се запитвате какво е предназначението ви на Земята, казвам: вашето предназначение е да бъдете проводници на Живота и Любовта, на Знанието и Мъдростта, на Истината и
Свободата
.
Ако постигнете това, животът ви напълно се осмисля. Като говоря върху тия принципи на живота, вие се натъквате на вашия личен живот и започвате да се смущавате. Защо? – Изпадате в контраст. То е все едно да имам пред себе си хора, облeчени в нечисти, изцапани дрехи, и да им говоря за чистота. Като се погледнат, в тях ще се яви желание да се окъпят.
към беседата >>
Давайте от изобилието на
свободата
си, за да премине и в ближните ви.
Какво ще направите вие? Ако нямате тази добродетел в себе си, ще свалите дрехата си от гърба си и ще я дадете на някого от любов. Дрехата на Любовта на никого не се дава. Давайте от изобилието на своя живот, и ще видите как той ще мине и в ближните ви. Давайте от изобилието на своето знание, за да премине и в ближните ви.
Давайте от изобилието на
свободата
си, за да премине и в ближните ви.
Давайте от изобилието на Любовта си, за да премине във всички хора на Земята. Как ще познаете, че Бог, т.е Любовта, е дошла във вас? Някой е болен, лежи отчаян, обезсърчен, и в това време чува тихият глас отвътре да му казва: "Стани, вдигни одъра си и ходи! " Той казва: "Татко, понеже чух Гласа Ти, ставам и съм готов да направя всичко, каквото пожелаеш." Днес хората искат да наредят работите си, да придобият знания и тогава да служат на Бога. Но Той казва: "Станете, вдигнете одъра си и идете на работа!
към беседата >>
Да имате присъствието на Божията Истина, която носи
Свобода
за човешките души!
Много години се изминаха, откак те търся." Той познал в лицето на красивата мома своята възлюбена. Ако вашата глава е пукната, ако кракът ви е счупен и ви намери вашият възлюбен, болките и страданията ви са на място. Тъй щото, както и колкото да страдате, радвайте се, ако това страдание е послужило като повод да намерите Онзи, Който ви обича. Желая на всички да имате присъствието на Божията Любов, която носи Живот в себе си. Да имате присъствието на Божията Мъдрост, която носи Знание и Светлина.
Да имате присъствието на Божията Истина, която носи
Свобода
за човешките души!
към беседата >>
88.
Търпение, чистота и приложение
,
ООК
, София, 22.8.1934г.,
И
свободата
без пеене няма приложение.
Той е един език на Небето. Трябва да усвоите музикалния ритъм. Вие казвате: „Остаряхме.“ Като остаряхте не пеете. А пък искате да ви обичат. А пък Любовта без пеене, няма приложение.
И
свободата
без пеене няма приложение.
Та музиката, пеенето трябва да станат у всинца ви нещо постоянно. Някой път казвате: „Бог е Любов.“ Че когато аз казвам думите „Бог е Любов“, всички тъги и скърби от мене трябва да се свалят и аз трябва да се намеря веднага в една празнична дреха, чист и радостен и да мисля, че съм господар. И повече няма какво да ви утешавам. Скръбен сте. Като дойда у вас и като кажа: „Бог е Любов“ и като изпея песента, всичката ваша скръб ще се стопи.
към беседата >>
89.
Който прави истината
,
НБ
, София, 26.8.1934г.,
Никога не трябва да губите вяра в Истината, която носи
свобода
.
Някои болести може да ги предвидите преди 20 години. Вие трябва да поддържате цветовете на вашите желания, на очите си. Запример, никога не трябва да губите вяра в живота. Никога не трябва да губите вяра в Любовта. Никога не трябва да губите вяра в онзи великия Промисъл, в Мъдростта, която съществува в света.
Никога не трябва да губите вяра в Истината, която носи
свобода
.
Защото Истината, и тя има свои цветове. Три основни цвята има в Божествения свят. Цветът на Любовта е най-хубавият червен цвят, който съществува в природата. Ако го видите, вие никога няма да го забравите. Най-хубавият жълт цвят, златист, който някога сте виждали, той е на Мъдростта.
към беседата >>
90.
Трите изпита (Трите велики закона)
,
УС
, София, 26.8.1934г.,
В лъжата няма
свобода
.
Децата ти, всеки, който се опита, ще намери смъртта. Какво ще трябва да правим? Ще кажеш за колко пари си продал нивата, без да задържиш нито една стотинка. Никой не те кара насила да дадеш. Ти си свободен да задържиш всичко, но не си свободен да лъжеш.
В лъжата няма
свобода
.
В лъжата всякога има смърт. Знаете тази приказка за малкото дяволче, което отишло при големия дявол и му казва една лъжа. Той му казва: „Тази стока е моя, на мене няма да я продаваш. Аз я направих за хората. На мене ще ми казваш истината.“ Туй, което носи живот, туй, което носи щастие, е да говориш истината без лъжа.
към беседата >>
Свобода
има там, дето няма лъжа.
Аз предпочитам страдание без лъжа, отколкото щастие с лъжа. Аз предпочитам всичките несгоди в света без лъжа, отколкото всичките изгоди с лъжа в живота. Защото, ако ти имаш всичките несгоди в живота и имаш истината, ще дойде Божието благословение. Ако имаш всичките благословения, които Бог ти е дал, а живееш в лъжата, всичко туй след време ще се превърне в твое нещастие. Законът е такъв.
Свобода
има там, дето няма лъжа.
Казва Писанието: „В любовта лъжата е безлюбие.“ Всякога, когато лъжеш някого, ти не го обичаш. Не може да излъжеш един човек, когото обичаш. Като дойде до езика една лъжа, като че те припари Неговото присъствие, в тебе трябва да се яви желанието да вършиш Волята Божия. Дотогава, докато в човека не се яви желание да изпълнява Волята Божия, той не може да има просветление и вдъхновението не може да дойде. Сега, аз ви говоря за едно положение.
към беседата >>
Ако ти в живота си не можеш да внесеш онзи елемент на Любовта, който носи Живот, ако ти в живота си не можеш да внесеш онзи елемент на Мъдростта, който носи Знание, ако ти в живота си не можеш да внесеш онзи елемент на Истината, която носи
Свобода
, питам тогава, каква къща ще съградиш?
„Ама аз мисля за икономия.“ Никаква икономия! Аз съм казал две тухли, а той турил половин тухла – пак за икономия. За икономия турил най-калпавите и във всичко все икономии правите. Никакви икономии не искам. Искам работата да стане добре.
Ако ти в живота си не можеш да внесеш онзи елемент на Любовта, който носи Живот, ако ти в живота си не можеш да внесеш онзи елемент на Мъдростта, който носи Знание, ако ти в живота си не можеш да внесеш онзи елемент на Истината, която носи
Свобода
, питам тогава, каква къща ще съградиш?
За да бъде човек благоприятен на Бога, за да може да му повери Бог онова, което той иска, той трябва да има елемента на Любовта, трябва да има елемента на Мъдростта и елемента на Истината. Тогава ще бъде благоприятен, тогава ще минава, както един цар минава. Цар, който е свободен, а не цар, който е роб. Сега мнозина възразявате: „Ние сме синове на Бога.“ Не. Ние сме роби на света.
към беседата >>
Не се приближавай близо до човека повече отколкото трябва, защото ако ти се приближиш много, ще нарушиш неговата
свобода
.
Ако едно тяло е далече, ще го видиш малко. Ако е близо, ще го видиш голямо. Какъвто и да е предметът, ще го туриш на мястото, където е най-приятно за очите. Един човек ако е много близо до тебе, не е добре. Мястото, откъдето може да го видиш най-добре, то е нормалното.
Не се приближавай близо до човека повече отколкото трябва, защото ако ти се приближиш много, ще нарушиш неговата
свобода
.
И ако ти се приближиш много, ще дадеш възможност друг да наруши твоята свобода. Всеки да зачита свободата на другия. Ти се интересуваш от един човек какво върши. Не се интересувай кой какво върши, но се интересувай ти какво вършиш. Ако отидете на Небето, ще ви поставят на 3 изпита.
към беседата >>
И ако ти се приближиш много, ще дадеш възможност друг да наруши твоята
свобода
.
Ако е близо, ще го видиш голямо. Какъвто и да е предметът, ще го туриш на мястото, където е най-приятно за очите. Един човек ако е много близо до тебе, не е добре. Мястото, откъдето може да го видиш най-добре, то е нормалното. Не се приближавай близо до човека повече отколкото трябва, защото ако ти се приближиш много, ще нарушиш неговата свобода.
И ако ти се приближиш много, ще дадеш възможност друг да наруши твоята
свобода
.
Всеки да зачита свободата на другия. Ти се интересуваш от един човек какво върши. Не се интересувай кой какво върши, но се интересувай ти какво вършиш. Ако отидете на Небето, ще ви поставят на 3 изпита. Първо, вие отивате като един ученик на новото учение.
към беседата >>
Всеки да зачита
свободата
на другия.
Какъвто и да е предметът, ще го туриш на мястото, където е най-приятно за очите. Един човек ако е много близо до тебе, не е добре. Мястото, откъдето може да го видиш най-добре, то е нормалното. Не се приближавай близо до човека повече отколкото трябва, защото ако ти се приближиш много, ще нарушиш неговата свобода. И ако ти се приближиш много, ще дадеш възможност друг да наруши твоята свобода.
Всеки да зачита
свободата
на другия.
Ти се интересуваш от един човек какво върши. Не се интересувай кой какво върши, но се интересувай ти какво вършиш. Ако отидете на Небето, ще ви поставят на 3 изпита. Първо, вие отивате като един ученик на новото учение. Първият изпит ще бъде пред райската врата.
към беседата >>
91.
На своето место
,
ООК
, София, 29.8.1934г.,
Не ти пази
свободата
, но те ограничава в работата за него.
Не ти плаща. А пари ти трябват – каквото обещава, изяжда го. Не ви го плаща. Как ще бъдете доволни? После не ви дава да ядете това, което искате.
Не ти пази
свободата
, но те ограничава в работата за него.
И какво е вашето желание? Апостол Павел казва: „Да се освободим от временното това селение! “ Той подразбира, че човек е влязъл в телото. Това е едно здание, което е взето под наем. Това е временно селение.
към беседата >>
Само при
свободата
можеш да Му служиш.
А, за да познавате Бога, трябва да Го обичате! Второ, трябва да славите Бога. А, за да може да Го славите, вие трябва да сте във връзка с Неговата Мъдрост, да имате знание. Трето, трябва да Му служите, а за да Му служите вие трябва да сте свободни. Да знаете Истината.
Само при
свободата
можеш да Му служиш.
Да познавате Бога, да Го славите и да Му служите! Дали знаете или не, всякога да имате това желание!
към беседата >>
92.
Изпит на ученика
,
ООК
, София, 5.9.1934г.,
Но тази
свобода
ще произведе такъв резултат, какъвто не си очаквал.
Ние сме много снизходителни към малките нарушения. Тогава де е дисциплината на вашия ум? Колцина имате самодисциплина на ума си, самодисциплина на чувствата си, самодисциплина на постъпките си. Свободен си да мислиш каквото искаш. Никой не те ограничава.
Но тази
свобода
ще произведе такъв резултат, какъвто не си очаквал.
Например думите: „Аз ви обичам“. Тези думи може да произведат два противоположни резултата. Ако отидеш при един човек и не му кажеш, че го обичаш, той ще ти даде пари на заем. Но, ако му кажеш, че го обичаш, той нищо няма да ти даде. Всякога, когато един човек каже, че обича някого, не говори истината.
към беседата >>
Но ние причиняваме в организма, в който ни е поставил Бога, при
свободата
, която ни е дал, ние причиняваме на Бога ненужна работа.
Вашето страдание аз го наричам чесане. Представи си, че ти изгубваш всичко изведнъж. Какво ще бъде състоянието, кажете ми? Какво може да изгуби Господ? Господ нищо не може да изгуби.
Но ние причиняваме в организма, в който ни е поставил Бога, при
свободата
, която ни е дал, ние причиняваме на Бога ненужна работа.
Поставил те е Господ на едно место и ти не изпълняваш функциите си, когато той иска. И тогава Господ ти казва така: „Изправи поведението си! “ Често идват при мене някои и ме занимават и казват ми: „Нали ти обичаш еди кого си повече? “ Аз се питам по някой път, аз не зная дали го обичам повече.
към беседата >>
93.
Път на Божиите блага
,
МОК
, София, 7.9.1934г.,
Те имат
свобода
да разрушават; в природата съществува един принцип, който руши.
Някой от вас има ли ясна представа за тях. Вие, които сте тук, още нямате писмо от тях, пристигнало по пощата. Разправяли са ви. Има друга, нисша природа, която е от други същества, които имат обратни качества на първите. И те са разумни, но не са така разумни.
Те имат
свобода
да разрушават; в природата съществува един принцип, който руши.
И ако попаднеш в досег с тях, за пример стане едно земетресение, може хиляди и милиони форми да се разрушат. Или стане голямо наводнение. Хората казват, че Бог е направил това. Ако някой каруцар обърне колата, или автомобил се обърне, и всички пътници се контузят, казвате, че така е писано. Така ли е писано или шофьорът писал така?
към беседата >>
То е израз на неговата
свобода
, защото
свободата
на човека седи във волята му.
Сърцето определя, че човек е животно, а пък волята определя, че човекът е произлязъл от Бога. Това са три положения. Човекът е човек, понеже мисли. Човекът е животно, понеже чувствува. Човекът има воля; то е най-висшето в него.
То е израз на неговата
свобода
, защото
свободата
на човека седи във волята му.
Човек трябва да има ум, трябва да мисли, за да бъде човек. Той трябва да има тази привилегия, за да живее в човешкия свят. Там никой друг не живее. Освен човека никое животно не живее в човешкия свят. Човек живее в три свята: в Божествения свят, в своя човешки свят и в животинския свят.
към беседата >>
94.
Мечът на Духа
,
НБ
, София, 9.9.1934г.,
Пак ще даде изменение, постепенно изменение, докато хората се осмислят, докато влезе
свободата
на онази правата мисъл.
Само разумните същества в света могат да изменят сегашния свят. Аз го вземам в много широк смисъл: да се изправи целият сегашен живот, това е нещо грандиозно. От Невидимия свят постоянно работят в това направление. Христос дойде преди 2000 години да даде една нова програма, да измени целия ход на човешката еволюция. И като дойде втори път, ще даде пак друг ход.
Пак ще даде изменение, постепенно изменение, докато хората се осмислят, докато влезе
свободата
на онази правата мисъл.
А пък права мисъл може да имаме само когато се установи любов между хората. Защото само с любовта хората може да се познаят. Ти не може да познаеш един човек, ако не го обичаш. После, обратният закон е верен: не може да го обичаш, ако не го познаваш. Две неща са верни: първо, трябва да го обичаш, после, да го познаваш.
към беседата >>
95.
Връзка с Бога
,
ООК
, София, 12.9.1934г.,
Щом Любовта дойде в човека, по какъвто и да е начин, той ще почувствува една вътрешна
свобода
, след това ще почувствува едно желание за движение.
Не, че ние самите сме причината, но ние възприемаме тези влияния от вън и не сме ги проверили. Например, как ще определите чувството на Любовта. Толкова време говорим за Любовта. Кои са отличителните черти на Любовта? Отличителната черта на Любовта е живота, добрия живот.
Щом Любовта дойде в човека, по какъвто и да е начин, той ще почувствува една вътрешна
свобода
, след това ще почувствува едно желание за движение.
Едно желание да изучава нещата. Любовта е, която дава подтик, освобождава човека от онова стеснително състояние, което той има. Ние казваме, че няма кой да ни обича. Не че няма кой да ни обича, но ние няма кого да обичаме. Ти казваш: „Още не съм срещнал този, когото да обичам.“ Тогава има Един, Когото да обичаш.
към беседата >>
96.
Призоваха Исуса
,
НБ
, Русе, 23.9.1934г.,
Човек ще се освободи от робството и ще влезе в
свободата
.
Казва се в прочетената глава, че Христос обърнал водата във вино. Така е, но водата може да се обърне във вино само тогава, когато човек се реши да служи на Бога. Виното подразбира новия живот, който човек трябва да заживее. Когато човек се реши да върши Волята Божия, и новият живот ще дойде в него. Тогава всички мъчнотии, страдания, противоречия, недоразумения, нещастия в живота ще изчезнат.
Човек ще се освободи от робството и ще влезе в
свободата
.
Това подразбира християнството в новия смисъл. Ето защо хората трябва да се освободят от стария живот и да влязат в новия.
към беседата >>
97.
Учение и работа
,
УС
, Русе, 23.9.1934г.,
Вие трябва да си поживеете, да се порадвате на
свободата
си“.
Лордът му казал, че прощава всичките му задължения, като същевременно му дава възнаграждение още толкова, колкото е дългът му. „Иди сега у дома си и живей спокойно според Божиите закони.“ Останалите длъжници, като разбрали как е постъпил лордът с бедния и окъсан длъжник, съжалявали за своето недоверие към лорда, но било вече късно. Днес всички хора стоят пред прага на Божието Царство и се колебаят, да влязат или не. Дяволът, обаче, ги съветва да не влизат. Той им казва: „Млади сте още, не е време да влизате там.
Вие трябва да си поживеете, да се порадвате на
свободата
си“.
Оттук произлиза твърдението на хората, че младият трябва да си поживее, а старият – да си почива. – „Кой ще работи тогава? “ Не. И млади, и възрастни, и стари – всички трябва да работят. Досега хората само са се мъчили и трудили.
към беседата >>
98.
Силните и слабите степени / Силни и слаби степени
,
МОК
, Русе, 28.9.1934г.,
Както и да възпитавате животните, като ги оставите на
свобода
, всяко от тях ще се прояви по свой начин, както си знае.
Като отивате при Господа, товарите се много и из пътя страдате. Има неща, които много мъчно могат да се направят. Например много мъчно можеш да превъзпиташ един вълк. Както и да му се проповядва да яде, той все ще яде по свой начин. Каквото и да проповядвате на свинята, тя все ще се прояви по свой начин.
Както и да възпитавате животните, като ги оставите на
свобода
, всяко от тях ще се прояви по свой начин, както си знае.
Де е възпитанието тогава? Та и вие често се безпокоите, какво ще стане с вълците и мечките. Въпросът за вълците и за мечките е неразбран и всякога ще си остане такъв. Човек засега трябва да се интересува от това, което е негово. Имаш дадена част, ти трябва да я обработваш.
към беседата >>
Както и да възпитавате животните, като ги оставите на
свобода
, всяко от тях ще се прояви по свой начин, както си знае.
(втори вариант)
Като отивате при Господа, товарите се много и из пътя страдате. Има неща, които много мъчно могат да се направят. Например много мъчно може да превъзпиташ един вълк. Както и да му се проповядва да яде, той все ще яде по свой начин. Каквото и да проповядвате на свинята, тя ще се прояви по свой начин.
Както и да възпитавате животните, като ги оставите на
свобода
, всяко от тях ще се прояви по свой начин, както си знае.
Де е възпитанието тогава? И вие често се безпокоите, какво ще стане с вълците и мечките. Въпросът за вълците и мечките е неразбран и всякога ще си остане такъв. Човек засега трябва да се интересува от това, което е негово. Имаш дадена част − ти трябва да я обработваш; че другите не работели, че това-онова, ти не мисли за това.
към втори вариант >>
99.
Послушание
,
УС
, Русе, 30.9.1934г.,
Това значи
свобода
.
Не е ли самоуверен, човек няма да знае нищо за себе си, за своите възможности. Работи ли човек, всичко е постижимо. Той трябва да върви в своя път, да приеме всичко онова, което е определено за него. Всеки човек трябва да върви в своя път и да не препятства на никого да приема светлината направо от слънцето. Оставете светлината свободно да влиза в очите на всеки човек.
Това значи
свобода
.
Това значи послушание към Бога.
към беседата >>
НАГОРЕ