Търсене в текстове за 'Свобода'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 227 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ПСИХОФИЗИОЛОГИЧНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА МУЗИКАТА ВЪРХУ ЧОВЕКА - К.И. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

ЗА СВОБОДАТА Свободата е идеал на мнозина, даже на всички съзнателни същества в живота.
ЗА СВОБОДАТА Свободата е идеал на мнозина, даже на всички съзнателни същества в живота. Ако спрем малко по-отблизо нашето внимание, ще открием, че усилията на всеки почти индивид са насочени към смъкване веригите на едно ограничение, което спъва неговото свободно проявяване. Свободата е най-силно желана от човешката душа, защото наистина душата на човека най-добре познава свободата. Но въпреки това, днес царува ограничение, властвува насилие на човек върху човека, шири се мизерията във всички области на живота и няма свобода. Над главите на измъченото човечество тежнее страхотната фигура на мъстта и недоволството и всички изнемогват под тях. Коя е причината, загдето ние, живущите днес в новото време, сред културата на нашия век, който е така щедро надарен с удобства, с разнообразие, да се чувствуваме все роби, все оковани във веригите на ограничението?
към текста >>

Свободата е най-силно желана от човешката душа, защото наистина душата на човека най-добре познава свободата.
ЗА СВОБОДАТА Свободата е идеал на мнозина, даже на всички съзнателни същества в живота. Ако спрем малко по-отблизо нашето внимание, ще открием, че усилията на всеки почти индивид са насочени към смъкване веригите на едно ограничение, което спъва неговото свободно проявяване. Свободата е най-силно желана от човешката душа, защото наистина душата на човека най-добре познава свободата. Но въпреки това, днес царува ограничение, властвува насилие на човек върху човека, шири се мизерията във всички области на живота и няма свобода. Над главите на измъченото човечество тежнее страхотната фигура на мъстта и недоволството и всички изнемогват под тях. Коя е причината, загдето ние, живущите днес в новото време, сред културата на нашия век, който е така щедро надарен с удобства, с разнообразие, да се чувствуваме все роби, все оковани във веригите на ограничението? Една от главните, ако не и единствените причини, това е лошото разбиране на свободата. Днес човекът схваща свободата само като нещо външно.
към текста >>

Но въпреки това, днес царува ограничение, властвува насилие на човек върху човека, шири се мизерията във всички области на живота и няма свобода.
ЗА СВОБОДАТА Свободата е идеал на мнозина, даже на всички съзнателни същества в живота. Ако спрем малко по-отблизо нашето внимание, ще открием, че усилията на всеки почти индивид са насочени към смъкване веригите на едно ограничение, което спъва неговото свободно проявяване. Свободата е най-силно желана от човешката душа, защото наистина душата на човека най-добре познава свободата. Но въпреки това, днес царува ограничение, властвува насилие на човек върху човека, шири се мизерията във всички области на живота и няма свобода. Над главите на измъченото човечество тежнее страхотната фигура на мъстта и недоволството и всички изнемогват под тях. Коя е причината, загдето ние, живущите днес в новото време, сред културата на нашия век, който е така щедро надарен с удобства, с разнообразие, да се чувствуваме все роби, все оковани във веригите на ограничението? Една от главните, ако не и единствените причини, това е лошото разбиране на свободата. Днес човекът схваща свободата само като нещо външно. Ако му е добре, ако може да се движи и произволничи, непрепятстван от нищо, ако може да използува, т.е.
към текста >>

Една от главните, ако не и единствените причини, това е лошото разбиране на свободата.
Ако спрем малко по-отблизо нашето внимание, ще открием, че усилията на всеки почти индивид са насочени към смъкване веригите на едно ограничение, което спъва неговото свободно проявяване. Свободата е най-силно желана от човешката душа, защото наистина душата на човека най-добре познава свободата. Но въпреки това, днес царува ограничение, властвува насилие на човек върху човека, шири се мизерията във всички области на живота и няма свобода. Над главите на измъченото човечество тежнее страхотната фигура на мъстта и недоволството и всички изнемогват под тях. Коя е причината, загдето ние, живущите днес в новото време, сред културата на нашия век, който е така щедро надарен с удобства, с разнообразие, да се чувствуваме все роби, все оковани във веригите на ограничението? Една от главните, ако не и единствените причини, това е лошото разбиране на свободата. Днес човекът схваща свободата само като нещо външно. Ако му е добре, ако може да се движи и произволничи, непрепятстван от нищо, ако може да използува, т.е. да прахоса най-разнообразно часовете на своето време, ако има наоколо си почит, той мисли че е свободен, мисли, че е самостоятелен. Не, това не е фигурата на свободата. Това са само желания на нашата нисша природа, това е проява на нашия егоизъм.
към текста >>

Днес човекът схваща свободата само като нещо външно.
Свободата е най-силно желана от човешката душа, защото наистина душата на човека най-добре познава свободата. Но въпреки това, днес царува ограничение, властвува насилие на човек върху човека, шири се мизерията във всички области на живота и няма свобода. Над главите на измъченото човечество тежнее страхотната фигура на мъстта и недоволството и всички изнемогват под тях. Коя е причината, загдето ние, живущите днес в новото време, сред културата на нашия век, който е така щедро надарен с удобства, с разнообразие, да се чувствуваме все роби, все оковани във веригите на ограничението? Една от главните, ако не и единствените причини, това е лошото разбиране на свободата. Днес човекът схваща свободата само като нещо външно. Ако му е добре, ако може да се движи и произволничи, непрепятстван от нищо, ако може да използува, т.е. да прахоса най-разнообразно часовете на своето време, ако има наоколо си почит, той мисли че е свободен, мисли, че е самостоятелен. Не, това не е фигурата на свободата. Това са само желания на нашата нисша природа, това е проява на нашия егоизъм. Такава свобода никога не е давана на човека и неговата душа не я познава, не вкусва от плодовете ù, защото тя е отнета.
към текста >>

Не, това не е фигурата на свободата.
Коя е причината, загдето ние, живущите днес в новото време, сред културата на нашия век, който е така щедро надарен с удобства, с разнообразие, да се чувствуваме все роби, все оковани във веригите на ограничението? Една от главните, ако не и единствените причини, това е лошото разбиране на свободата. Днес човекът схваща свободата само като нещо външно. Ако му е добре, ако може да се движи и произволничи, непрепятстван от нищо, ако може да използува, т.е. да прахоса най-разнообразно часовете на своето време, ако има наоколо си почит, той мисли че е свободен, мисли, че е самостоятелен. Не, това не е фигурата на свободата. Това са само желания на нашата нисша природа, това е проява на нашия егоизъм. Такава свобода никога не е давана на човека и неговата душа не я познава, не вкусва от плодовете ù, защото тя е отнета. Свободата, изградена със средствата на силата, е тъкмо противоположна на онова, което е истинската свобода. Затова днес, когато доброто, благото се изграждат върху основата на чуждите страдания, смело може да се каже, че няма свободни хора, че на земята живеят само роби. Насилието, егоизма, страхът са двигателите на голямата световна машина.
към текста >>

Такава свобода никога не е давана на човека и неговата душа не я познава, не вкусва от плодовете ù, защото тя е отнета.
Днес човекът схваща свободата само като нещо външно. Ако му е добре, ако може да се движи и произволничи, непрепятстван от нищо, ако може да използува, т.е. да прахоса най-разнообразно часовете на своето време, ако има наоколо си почит, той мисли че е свободен, мисли, че е самостоятелен. Не, това не е фигурата на свободата. Това са само желания на нашата нисша природа, това е проява на нашия егоизъм. Такава свобода никога не е давана на човека и неговата душа не я познава, не вкусва от плодовете ù, защото тя е отнета. Свободата, изградена със средствата на силата, е тъкмо противоположна на онова, което е истинската свобода. Затова днес, когато доброто, благото се изграждат върху основата на чуждите страдания, смело може да се каже, че няма свободни хора, че на земята живеят само роби. Насилието, егоизма, страхът са двигателите на голямата световна машина. Ничие око не се стреми да се издигне над хаоса на собствените си заблуди, да подири образец от хармоничния живот на природата и да построи своя живот, съгласно ритъма на общото мирово сърце. Ничия ръка не се отказва от насилието върху своя брат, а после всички в глас роптаем от живота и светът ни се вижда твърде зле устроен, когато това насилие се върне върху самите нас.
към текста >>

Свободата, изградена със средствата на силата, е тъкмо противоположна на онова, което е истинската свобода.
Ако му е добре, ако може да се движи и произволничи, непрепятстван от нищо, ако може да използува, т.е. да прахоса най-разнообразно часовете на своето време, ако има наоколо си почит, той мисли че е свободен, мисли, че е самостоятелен. Не, това не е фигурата на свободата. Това са само желания на нашата нисша природа, това е проява на нашия егоизъм. Такава свобода никога не е давана на човека и неговата душа не я познава, не вкусва от плодовете ù, защото тя е отнета. Свободата, изградена със средствата на силата, е тъкмо противоположна на онова, което е истинската свобода. Затова днес, когато доброто, благото се изграждат върху основата на чуждите страдания, смело може да се каже, че няма свободни хора, че на земята живеят само роби. Насилието, егоизма, страхът са двигателите на голямата световна машина. Ничие око не се стреми да се издигне над хаоса на собствените си заблуди, да подири образец от хармоничния живот на природата и да построи своя живот, съгласно ритъма на общото мирово сърце. Ничия ръка не се отказва от насилието върху своя брат, а после всички в глас роптаем от живота и светът ни се вижда твърде зле устроен, когато това насилие се върне върху самите нас. Ние днес познаваме само собствените си мъки и чуждото насилие, а чуждите страдания и нашето насилие ние не познаваме.
към текста >>

Всеки вика, протестира за своята свобода и иска да я извоюва, а като средство избира това, което ще направи другия роб.
Така е днес в нашето време. Така е във всичките слоеве на нашето общество, във всички нации е така. Със средствата на грубата сила човекът днес премахва злото, със същата тая сила той изгражда своето благо и с това не усеща как поставя основанието на едно бъдно зло, което чака да се разрази, защото никога плодовете на насилието не са били повече, от едно ново насилие. Никога злото не е родило добро и този велик закон в живота си остава все така ясен, неотменен, въпреки че всички бягат, заобикалят неговата страшна фигура, боейки се от собствените си дела, оправдавайки своите собствени методи. Днес всички, които чувствуват теготата на своя ярем, се мъчат да открият в ближния си причината за своето нещастие. Всеки вика, протестира за своята свобода и иска да я извоюва, а като средство избира това, което ще направи другия роб. Ето, това е линията, по която се развива културния живот. Това е кривото разбиране на великото слово свобода и докато живеем в отровата на тая заблуда, все ще тегне над нас неправдата, все ще градим новото и все ще падаме под развалините на собствените си дела, а, летописите ще записват тия заблуждения на човечеството, ще се образуват големи томове книги, които ще носят името история. Така са записани в тия големи книги всички човешки падения и когато някой пожелае да заживее живот, какъвто изисква неговата съвест и душа, все ще се намери авторитет на новото време да му каже: „Защо се отклоняваш от естествения развой на нещата? Хвърли поглед и виж как се е развивало човечеството в своята история. Историята, авторитета, ето едно робство.
към текста >>

Това е кривото разбиране на великото слово свобода и докато живеем в отровата на тая заблуда, все ще тегне над нас неправдата, все ще градим новото и все ще падаме под развалините на собствените си дела, а, летописите ще записват тия заблуждения на човечеството, ще се образуват големи томове книги, които ще носят името история.
Със средствата на грубата сила човекът днес премахва злото, със същата тая сила той изгражда своето благо и с това не усеща как поставя основанието на едно бъдно зло, което чака да се разрази, защото никога плодовете на насилието не са били повече, от едно ново насилие. Никога злото не е родило добро и този велик закон в живота си остава все така ясен, неотменен, въпреки че всички бягат, заобикалят неговата страшна фигура, боейки се от собствените си дела, оправдавайки своите собствени методи. Днес всички, които чувствуват теготата на своя ярем, се мъчат да открият в ближния си причината за своето нещастие. Всеки вика, протестира за своята свобода и иска да я извоюва, а като средство избира това, което ще направи другия роб. Ето, това е линията, по която се развива културния живот. Това е кривото разбиране на великото слово свобода и докато живеем в отровата на тая заблуда, все ще тегне над нас неправдата, все ще градим новото и все ще падаме под развалините на собствените си дела, а, летописите ще записват тия заблуждения на човечеството, ще се образуват големи томове книги, които ще носят името история. Така са записани в тия големи книги всички човешки падения и когато някой пожелае да заживее живот, какъвто изисква неговата съвест и душа, все ще се намери авторитет на новото време да му каже: „Защо се отклоняваш от естествения развой на нещата? Хвърли поглед и виж как се е развивало човечеството в своята история. Историята, авторитета, ето едно робство. Да си принуден да повтаряш грешките на миналите векове, да си принуден да тънеш във влажната и сурова тъмница на човешкия егоизъм, заради създадената традиция на миналите дни, това не е новото в живота, а това са новите затвори за човешката душа. Свободата, тя е още далече от нас, защото онова, което ние наричаме свобода, е робство за другия.
към текста >>

Свободата, тя е още далече от нас, защото онова, което ние наричаме свобода, е робство за другия.
Това е кривото разбиране на великото слово свобода и докато живеем в отровата на тая заблуда, все ще тегне над нас неправдата, все ще градим новото и все ще падаме под развалините на собствените си дела, а, летописите ще записват тия заблуждения на човечеството, ще се образуват големи томове книги, които ще носят името история. Така са записани в тия големи книги всички човешки падения и когато някой пожелае да заживее живот, какъвто изисква неговата съвест и душа, все ще се намери авторитет на новото време да му каже: „Защо се отклоняваш от естествения развой на нещата? Хвърли поглед и виж как се е развивало човечеството в своята история. Историята, авторитета, ето едно робство. Да си принуден да повтаряш грешките на миналите векове, да си принуден да тънеш във влажната и сурова тъмница на човешкия егоизъм, заради създадената традиция на миналите дни, това не е новото в живота, а това са новите затвори за човешката душа. Свободата, тя е още далече от нас, защото онова, което ние наричаме свобода, е робство за другия. Свободата, тя е за всички. Няма благо днес на света, няма добруване, няма свобода, в основата на която да не лежи измъченият стон на оногова, от когото тя е отнета, защото днес само силата, само ударът създават свободата. От всички опити, които човек може да направи, най-добре ще бъде награден оня, при който усилието е насочено навътре в него, оня, при който погрешките в живота се подирят(търсят) в самите нас. Няма по-красив, по-тържествен момент за човешката душа от тоя мъничък незабелязан миг, когато човек реши да каже на себе си: „Ти няма да вършиш вече насилие, защото искаш да познаеш свободата.” Кой познава великолепието на това не външно, а дълбоко вътрешно преустройство? Кой знае тихата пламтяща радост, заради малкото добро, което можем да направим?
към текста >>

Свободата, тя е за всички.
Така са записани в тия големи книги всички човешки падения и когато някой пожелае да заживее живот, какъвто изисква неговата съвест и душа, все ще се намери авторитет на новото време да му каже: „Защо се отклоняваш от естествения развой на нещата? Хвърли поглед и виж как се е развивало човечеството в своята история. Историята, авторитета, ето едно робство. Да си принуден да повтаряш грешките на миналите векове, да си принуден да тънеш във влажната и сурова тъмница на човешкия егоизъм, заради създадената традиция на миналите дни, това не е новото в живота, а това са новите затвори за човешката душа. Свободата, тя е още далече от нас, защото онова, което ние наричаме свобода, е робство за другия. Свободата, тя е за всички. Няма благо днес на света, няма добруване, няма свобода, в основата на която да не лежи измъченият стон на оногова, от когото тя е отнета, защото днес само силата, само ударът създават свободата. От всички опити, които човек може да направи, най-добре ще бъде награден оня, при който усилието е насочено навътре в него, оня, при който погрешките в живота се подирят(търсят) в самите нас. Няма по-красив, по-тържествен момент за човешката душа от тоя мъничък незабелязан миг, когато човек реши да каже на себе си: „Ти няма да вършиш вече насилие, защото искаш да познаеш свободата.” Кой познава великолепието на това не външно, а дълбоко вътрешно преустройство? Кой знае тихата пламтяща радост, заради малкото добро, което можем да направим? А този миг.
към текста >>

Няма благо днес на света, няма добруване, няма свобода, в основата на която да не лежи измъченият стон на оногова, от когото тя е отнета, защото днес само силата, само ударът създават свободата.
Хвърли поглед и виж как се е развивало човечеството в своята история. Историята, авторитета, ето едно робство. Да си принуден да повтаряш грешките на миналите векове, да си принуден да тънеш във влажната и сурова тъмница на човешкия егоизъм, заради създадената традиция на миналите дни, това не е новото в живота, а това са новите затвори за човешката душа. Свободата, тя е още далече от нас, защото онова, което ние наричаме свобода, е робство за другия. Свободата, тя е за всички. Няма благо днес на света, няма добруване, няма свобода, в основата на която да не лежи измъченият стон на оногова, от когото тя е отнета, защото днес само силата, само ударът създават свободата. От всички опити, които човек може да направи, най-добре ще бъде награден оня, при който усилието е насочено навътре в него, оня, при който погрешките в живота се подирят(търсят) в самите нас. Няма по-красив, по-тържествен момент за човешката душа от тоя мъничък незабелязан миг, когато човек реши да каже на себе си: „Ти няма да вършиш вече насилие, защото искаш да познаеш свободата.” Кой познава великолепието на това не външно, а дълбоко вътрешно преустройство? Кой знае тихата пламтяща радост, заради малкото добро, което можем да направим? А този миг. това е един желан мъничък момент, който преобръща резултантната на целия ни живот.
към текста >>

Няма по-красив, по-тържествен момент за човешката душа от тоя мъничък незабелязан миг, когато човек реши да каже на себе си: „Ти няма да вършиш вече насилие, защото искаш да познаеш свободата.” Кой познава великолепието на това не външно, а дълбоко вътрешно преустройство?
Да си принуден да повтаряш грешките на миналите векове, да си принуден да тънеш във влажната и сурова тъмница на човешкия егоизъм, заради създадената традиция на миналите дни, това не е новото в живота, а това са новите затвори за човешката душа. Свободата, тя е още далече от нас, защото онова, което ние наричаме свобода, е робство за другия. Свободата, тя е за всички. Няма благо днес на света, няма добруване, няма свобода, в основата на която да не лежи измъченият стон на оногова, от когото тя е отнета, защото днес само силата, само ударът създават свободата. От всички опити, които човек може да направи, най-добре ще бъде награден оня, при който усилието е насочено навътре в него, оня, при който погрешките в живота се подирят(търсят) в самите нас. Няма по-красив, по-тържествен момент за човешката душа от тоя мъничък незабелязан миг, когато човек реши да каже на себе си: „Ти няма да вършиш вече насилие, защото искаш да познаеш свободата.” Кой познава великолепието на това не външно, а дълбоко вътрешно преустройство? Кой знае тихата пламтяща радост, заради малкото добро, което можем да направим? А този миг. това е един желан мъничък момент, който преобръща резултантната на целия ни живот. Тогава оня мрачен кораб, който плава запокитен в бурните вълни на океана, ще почувствува крепката ръка на един кормчия, която ще го напътва сигурно и смело, а над висинето на неговия дълъг път, не ще се вият облаците на тъмна буря, а кротко ще трептят милионите звездици на ведро небе. Да хванеш кормилото на твоя собствен кораб, да запреш разюзданите свои страсти, които в своя бесен рев са способни да потъпчат най-нежните цветчета в житейската градина, да възправиш високо челото си и да кажеш в своята душа: „Аз съм човек, защото усещам вярната ръка на Оногова, който живее в мене и който ме води сред вълните на широкото море".
към текста >>

Тогава ще се зазори едва в твоя живот, тогава ще се покаже светлината и на желаната свобода.
Кой знае тихата пламтяща радост, заради малкото добро, което можем да направим? А този миг. това е един желан мъничък момент, който преобръща резултантната на целия ни живот. Тогава оня мрачен кораб, който плава запокитен в бурните вълни на океана, ще почувствува крепката ръка на един кормчия, която ще го напътва сигурно и смело, а над висинето на неговия дълъг път, не ще се вият облаците на тъмна буря, а кротко ще трептят милионите звездици на ведро небе. Да хванеш кормилото на твоя собствен кораб, да запреш разюзданите свои страсти, които в своя бесен рев са способни да потъпчат най-нежните цветчета в житейската градина, да възправиш високо челото си и да кажеш в своята душа: „Аз съм човек, защото усещам вярната ръка на Оногова, който живее в мене и който ме води сред вълните на широкото море". Тогава ще се зазори едва в твоя живот, тогава ще се покаже светлината и на желаната свобода. Няма опит, който да не е възнаграден, няма усилие, което да не вкуси плода, когато то е насочено вътре в самите нас, защото първата крачка към свободата е себевъзпитанието и всички, които вървят по този път, предвкусват за себе си нейното приближаване. Оня, който е разбрал свободата, който е разбрал величието и силата на доброто в живота, когато срещне окаян друмник да се лута в мрачината на своето незнание, натоварен с тежкото тегло на лъжливото великолепие, не ще го отмине или с удар отстрани, а ще го хване кротко за ръка и ще му каже: Кому са потребни златото и накитите на миналото време? Защо се луташ с този товар да търсиш загасващото бледо светило на изминалите дни, когато на изток ще възлезе ново слънце, което залива вече с предвестно сияние света. Хвърли одеждата на твоето лъжливо величие, извезана с окраски, що мамят чуждия взор. Облечи чистата, бяла риза на честен труженик и иди та се приближи при своите.
към текста >>

Няма опит, който да не е възнаграден, няма усилие, което да не вкуси плода, когато то е насочено вътре в самите нас, защото първата крачка към свободата е себевъзпитанието и всички, които вървят по този път, предвкусват за себе си нейното приближаване.
А този миг. това е един желан мъничък момент, който преобръща резултантната на целия ни живот. Тогава оня мрачен кораб, който плава запокитен в бурните вълни на океана, ще почувствува крепката ръка на един кормчия, която ще го напътва сигурно и смело, а над висинето на неговия дълъг път, не ще се вият облаците на тъмна буря, а кротко ще трептят милионите звездици на ведро небе. Да хванеш кормилото на твоя собствен кораб, да запреш разюзданите свои страсти, които в своя бесен рев са способни да потъпчат най-нежните цветчета в житейската градина, да възправиш високо челото си и да кажеш в своята душа: „Аз съм човек, защото усещам вярната ръка на Оногова, който живее в мене и който ме води сред вълните на широкото море". Тогава ще се зазори едва в твоя живот, тогава ще се покаже светлината и на желаната свобода. Няма опит, който да не е възнаграден, няма усилие, което да не вкуси плода, когато то е насочено вътре в самите нас, защото първата крачка към свободата е себевъзпитанието и всички, които вървят по този път, предвкусват за себе си нейното приближаване. Оня, който е разбрал свободата, който е разбрал величието и силата на доброто в живота, когато срещне окаян друмник да се лута в мрачината на своето незнание, натоварен с тежкото тегло на лъжливото великолепие, не ще го отмине или с удар отстрани, а ще го хване кротко за ръка и ще му каже: Кому са потребни златото и накитите на миналото време? Защо се луташ с този товар да търсиш загасващото бледо светило на изминалите дни, когато на изток ще възлезе ново слънце, което залива вече с предвестно сияние света. Хвърли одеждата на твоето лъжливо величие, извезана с окраски, що мамят чуждия взор. Облечи чистата, бяла риза на честен труженик и иди та се приближи при своите. Кому са потребни песните на дълго робство когато тихия напев на свободата започва да се чува!
към текста >>

Оня, който е разбрал свободата, който е разбрал величието и силата на доброто в живота, когато срещне окаян друмник да се лута в мрачината на своето незнание, натоварен с тежкото тегло на лъжливото великолепие, не ще го отмине или с удар отстрани, а ще го хване кротко за ръка и ще му каже: Кому са потребни златото и накитите на миналото време?
това е един желан мъничък момент, който преобръща резултантната на целия ни живот. Тогава оня мрачен кораб, който плава запокитен в бурните вълни на океана, ще почувствува крепката ръка на един кормчия, която ще го напътва сигурно и смело, а над висинето на неговия дълъг път, не ще се вият облаците на тъмна буря, а кротко ще трептят милионите звездици на ведро небе. Да хванеш кормилото на твоя собствен кораб, да запреш разюзданите свои страсти, които в своя бесен рев са способни да потъпчат най-нежните цветчета в житейската градина, да възправиш високо челото си и да кажеш в своята душа: „Аз съм човек, защото усещам вярната ръка на Оногова, който живее в мене и който ме води сред вълните на широкото море". Тогава ще се зазори едва в твоя живот, тогава ще се покаже светлината и на желаната свобода. Няма опит, който да не е възнаграден, няма усилие, което да не вкуси плода, когато то е насочено вътре в самите нас, защото първата крачка към свободата е себевъзпитанието и всички, които вървят по този път, предвкусват за себе си нейното приближаване. Оня, който е разбрал свободата, който е разбрал величието и силата на доброто в живота, когато срещне окаян друмник да се лута в мрачината на своето незнание, натоварен с тежкото тегло на лъжливото великолепие, не ще го отмине или с удар отстрани, а ще го хване кротко за ръка и ще му каже: Кому са потребни златото и накитите на миналото време? Защо се луташ с този товар да търсиш загасващото бледо светило на изминалите дни, когато на изток ще възлезе ново слънце, което залива вече с предвестно сияние света. Хвърли одеждата на твоето лъжливо величие, извезана с окраски, що мамят чуждия взор. Облечи чистата, бяла риза на честен труженик и иди та се приближи при своите. Кому са потребни песните на дълго робство когато тихия напев на свободата започва да се чува! Хвърли веригите и нека твоите ръце бъдат свободни.
към текста >>

Кому са потребни песните на дълго робство когато тихия напев на свободата започва да се чува!
Няма опит, който да не е възнаграден, няма усилие, което да не вкуси плода, когато то е насочено вътре в самите нас, защото първата крачка към свободата е себевъзпитанието и всички, които вървят по този път, предвкусват за себе си нейното приближаване. Оня, който е разбрал свободата, който е разбрал величието и силата на доброто в живота, когато срещне окаян друмник да се лута в мрачината на своето незнание, натоварен с тежкото тегло на лъжливото великолепие, не ще го отмине или с удар отстрани, а ще го хване кротко за ръка и ще му каже: Кому са потребни златото и накитите на миналото време? Защо се луташ с този товар да търсиш загасващото бледо светило на изминалите дни, когато на изток ще възлезе ново слънце, което залива вече с предвестно сияние света. Хвърли одеждата на твоето лъжливо величие, извезана с окраски, що мамят чуждия взор. Облечи чистата, бяла риза на честен труженик и иди та се приближи при своите. Кому са потребни песните на дълго робство когато тихия напев на свободата започва да се чува! Хвърли веригите и нека твоите ръце бъдат свободни. С тях ще вдигнеш своята окаяна сестра от тинята на изминалата черна нощ, ще стискаш ралото на твоята нива, ще сочиш лазура на чистото небе, където свободни птички летят, отнасяйки във висинето своята волна песен... Кому са желани воплите на робството, когато има други слова, друга песен – песента на свободата. Едно е необходимо да каже на себе си човек: „Ти не ще вършиш насилие, защото искаш да познаеш свободата" – и да го изпълни.
към текста >>

С тях ще вдигнеш своята окаяна сестра от тинята на изминалата черна нощ, ще стискаш ралото на твоята нива, ще сочиш лазура на чистото небе, където свободни птички летят, отнасяйки във висинето своята волна песен... Кому са желани воплите на робството, когато има други слова, друга песен – песента на свободата.
Защо се луташ с този товар да търсиш загасващото бледо светило на изминалите дни, когато на изток ще възлезе ново слънце, което залива вече с предвестно сияние света. Хвърли одеждата на твоето лъжливо величие, извезана с окраски, що мамят чуждия взор. Облечи чистата, бяла риза на честен труженик и иди та се приближи при своите. Кому са потребни песните на дълго робство когато тихия напев на свободата започва да се чува! Хвърли веригите и нека твоите ръце бъдат свободни. С тях ще вдигнеш своята окаяна сестра от тинята на изминалата черна нощ, ще стискаш ралото на твоята нива, ще сочиш лазура на чистото небе, където свободни птички летят, отнасяйки във висинето своята волна песен... Кому са желани воплите на робството, когато има други слова, друга песен – песента на свободата. Едно е необходимо да каже на себе си човек: „Ти не ще вършиш насилие, защото искаш да познаеш свободата" – и да го изпълни.
към текста >>

Едно е необходимо да каже на себе си човек: „Ти не ще вършиш насилие, защото искаш да познаеш свободата" – и да го изпълни.
Хвърли одеждата на твоето лъжливо величие, извезана с окраски, що мамят чуждия взор. Облечи чистата, бяла риза на честен труженик и иди та се приближи при своите. Кому са потребни песните на дълго робство когато тихия напев на свободата започва да се чува! Хвърли веригите и нека твоите ръце бъдат свободни. С тях ще вдигнеш своята окаяна сестра от тинята на изминалата черна нощ, ще стискаш ралото на твоята нива, ще сочиш лазура на чистото небе, където свободни птички летят, отнасяйки във висинето своята волна песен... Кому са желани воплите на робството, когато има други слова, друга песен – песента на свободата. Едно е необходимо да каже на себе си човек: „Ти не ще вършиш насилие, защото искаш да познаеш свободата" – и да го изпълни.
към текста >>

2. ЗА ПРАВИЛНИЯ МЕТОД В ПЕДАГОГИЧЕСКАТА ПРАКТИКА - Х. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Свободната воля, обаче, играе роля, която никой сериозен астролог не е отричал." „Астрологията е едничката наука, способна да даде що-годе представа за смесицата от фаталност и лична свобода, която съставя нашата земна орис, независимо от непосредната намеса на Провидението." „Последният фактор изисква компетентност от друго естество, а това ние почтително предоставяме и на други." „Една бележита фаза от човешкото съществуване не идва никога без рязко изразена намеса на планетните влияния.
От тия изследвания с научна очевидност произтича онова, което Астрологията твърди: че човек не се ражда кога да е, произволно). 3-то. Статистики на хора, чийто характер носи известни ясно определени, отличителни черти. 4-то. Планетни преходи (транзити), които показват важността от преминаване на планетите през различни точки на рождения хороскоп (едни от най-важните преходи са тия, които указват смъртта). 5-то. Различни тълкувания и предсказания и т.н." „Светилата управляват в известни граници съдбата на човека. Бъдещето е донейде отнапред дадено, ако не поформа, то поне в потенциал. Свободната воля, обаче, играе роля, която никой сериозен астролог не е отричал." „Астрологията е едничката наука, способна да даде що-годе представа за смесицата от фаталност и лична свобода, която съставя нашата земна орис, независимо от непосредната намеса на Провидението." „Последният фактор изисква компетентност от друго естество, а това ние почтително предоставяме и на други." „Една бележита фаза от човешкото съществуване не идва никога без рязко изразена намеса на планетните влияния. Това условие, ако не е винаги достатъчно, е поне необходимо." „Като познаваме обществената среда, лесно е да предвидим формата, в която ще се развие дадено планетно течение, в което попадат по необходимост хората и което те не могат да избегнат, защото е по-силно от тях. А оттук и предсказването на събитията, което е почти винаги възможно, като се подпомогне астрологичното издирване с психологичната интуиция." „Явно е следователно, че астрологията може да предскаже бъдещето, сир. една фаза от човешкото развитие, без да е потребно за това никакво вълшебство, както не е потребно то и на астронома, когато той предсказва едно слънчево затъмнение запример." „И така астрологията, астралната психология, в своя математически език, притежава един напълно научен критерий, който произтича от законите на астралните съответствия". Лесно може да се провиди тогава ползата от прилагане на астрологията в медицината, психологията, педагогиката, социологията и всички отрасли на живота. Науката за „времената" – астрологията е ключ на всички окултни науки.
към текста >>

3. ВЕЛИКИЯТ СМИСЪЛ - Г.Т. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Само когато всеки започне да зачита другия и да му дава свобода, хората ще разберат и истинския живот на братството и любовта.
Като развием в него желания и изисквания, като го накараме да служи на своята личност, или като го освободим от нейното владичество и го накараме да бъде господар на своите страсти? В този свят, само този, който има най-малко да получава от другите, само този, който уповава на себе си, може да живее. Човекът трябва да бъде благороден, да остави другите абсолютно свободни. Той няма право да очаква от никого нищо. Той трябва да очаква само от природата, която, щом го е създала, дала му е и всички средства за живот. Само когато всеки започне да зачита другия и да му дава свобода, хората ще разберат и истинския живот на братството и любовта.
към текста >>

4. ПРИКАЗКИТЕ НА АБЕН ЕЛ ХАСАД - Х.К. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Но те също тъй имат свободата да подирят и намерят символи за тия идеали в глъбините на дълбокия интуитивен усет.
Тъй всяка идея в своето съвършенство е обща за всички хора. Творците на изкуството - гениите, това са цветята на човечеството. Те са му тъй необходими, както ключът за една врата. Те изразяват неговите идеали. Природата охотно дава образци, за да се сведат тия идеали в реални форми. Но те също тъй имат свободата да подирят и намерят символи за тия идеали в глъбините на дълбокия интуитивен усет. Там да съзерцават вечното и неизменното в нещата. На човечеството са нужни образци - неговите вождове-избраници ги творят. Някои намират, че изкуството е свободно от постигането на каквито и да било идеали, освен този на съвършената красота; те казват, че истински прекрасното в изкуството е плод на свободна творческа фантазия. И само в нашия ум природата добива живот. Тогава изпъква въпросът, съществува ли красота сама по себе си, вън от нашите представи за нея?
към текста >>

Той непрестанно диреше свобода, а сам се ограничаваше.
Той го обогати, внесе живота на безкрайно менящата се форма, той разпростря ръце по всичките гънки на природата, той внесе геометричността и симетрията на видимото. Но едно липсваше на реализма - неговият идеал беше близък, достигаем, нему му липсваше и дълбокото вътрешно вдъхновение. Затова и той постоянно черпи вдъхновение от непостижимите класически образци. Причината за всичко това беше, че западният творец координираше своят мироглед с тоя на наука, философия, религия, общество, култура. Той не се вслушваше в дълбоките пориви на своята душа. Той непрестанно диреше свобода, а сам се ограничаваше. В древността, па и днес на изток общият мироглед е ехо, е следа от стъпките на шепата гении, в своите стремежи единствени проникнати с мисълта за „Великото". Не традиции, не указания на жреците са ограничавали художника, а това, че пътят към изразяване на абсолютното е само един. – Той е символът. А в символа на изтока е положена една математична мисъл. Реализмът обаче не е само един отпечатък от разните дипли на хармоничното цяло - природата. Не.
към текста >>

5. СЪКРОВИЩЕ НА СЪРЦЕТО - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Твоят дух трябва да бъде винаги свободен и на свобода де изпитва своите сили!
СИЛАТА НА ДУХА (Из „Книга на беседите” от Бо Ин Ра) Пак попитах аз веднъж мъдреца, който ми предаваше своето познание преди сам да бях станал „познание в духа" дали не може да се придобие никаква мъдрост, някаква важна сила от древните, съхранявани на затул книги, притежание едничко на „зналците". И той ми отговори: „Ти трябва да се радваш много повече на всяка дребна мъдрост, която твоят дух ти дава, нежели на товар „изучено" знание! Много повече трябва да се радваш ти на всяка малка случка, която твоят дух ти праща, нежели на всяко „изучено" знание и изкуство на земята! Ти нямаш нищо общо с ония, които трябва всичко да са „чули" или „чели" за да знаят! Твоят дух трябва да бъде винаги свободен и на свобода де изпитва своите сили! Твоят дух трябва да бъде винаги учител и господар на всички твои душевни сили и да ги обедини под своя власт!... Истина ти казвам, дълбоко в душата ти се таят сили, които никой още не е напълно изведал, но и в тялото ти има сума скрита мощ, която никой още не е досущ узнал!... Аз искам да освободя твоето тяло и да ти дам за слуги, които да ти бъдат винаги послушни силите на твоята собствена душа! Не от книги ще добиеш онова, което се нарича мъдрост и не от други трябва да заемаш мощ!... Вътре в тебе живее твоят Учител, изобилстващ с плодове на жив опит, и всяка мъдрост, писана на книга, е само песъчинка при онова, що душата ти крие вътре в "себе си."
към текста >>

6. КНИГОПИС Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ В редакцията постъпиха няколко въпроса; за свободата на човешката воля, за границите на човешкото познание, за методите на себепознанието, за природосъобразния живот, за материализма и пр.
ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ В редакцията постъпиха няколко въпроса; за свободата на човешката воля, за границите на човешкото познание, за методите на себепознанието, за природосъобразния живот, за материализма и пр. Това са, както се вижда основните въпроси, които мислещото човечество през всички векове си е задавало и над разрешението на които е работило и продължава да работи. На тях са били давани често различни и дори противоречиви отговори и с това се е полагала основата на различните философски, етични и религиозни системи. Тия въпроси и днес занимават мислещото човечество. Те са тъй сложни, че кратки обяснения едва ли биха били задоволителни. Нататък ние ще се върнем към тях по възможност в отделни статии.
към текста >>

7. Списанието PDF Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

„Свобода" – седмичен вестник за обнова на живота. год.
Адрес: ул. „Цар Борис" 99 4. „Еделвайс" – списание г. І, кн. 1, Казанлък. 5. „Свобода" – седмичен вестник за обнова на живота. год. I, брой 14, 15, 16 и 17. Адрес: ул. „Бачо Киро" 13, София. 6. „Ново общество" – орган на съюза на свободните човеци – братя и свободните братски общества. Редактор Ст.
към текста >>

8. Идващият ден - Г.Т. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Нима крепкият напън на масите да съберат своята пръсната душа и да изкажат ропотно своята роля за свобода не говори, че нещо ново се заражда в човешката душа?
От години насам в България се проповядва учението на любовта. И не само в България – по цял свят. Но сега са още ранните зори на това учение. И само най-ранобудните са приели първите трепети на зората, макар, че душите на всички хора сънно предусещат, че иде нещо ново в света. Та мигар трепетните предчувствия на сума днешни поети, техните копнежи по една нова действителност, тяхното болно усилие да скъсат веригите, в които бездушния материализъм бе оковал душите, оня мистичен трепет, който се долавя в песните на някои от тях, все по-често и по-често звучащата и добиваща все по-дълбок и по-дълбок смисъл дума „любов" не са откровения за оня, който има око за дълбоките движения на човешката душа? Нима крепкият напън на масите да съберат своята пръсната душа и да изкажат ропотно своята роля за свобода не говори, че нещо ново се заражда в човешката душа? И малко ли още личби на времето? Който има будно сърце и буден ум – вижда. От години насам Новото Учение се проповядва у нас. Учение – а не религия, не религиозна секта. „Това учение, казва Дънов, включва всички сили на живата природа, включва учението за разумното – човека, и учението за любовта – за Бога".
към текста >>

9. Новото време - В. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Те са силни, знаят да въртят и меч, но не убиват, защото знаят три неща: 1) Знаят, че не може да се бори никой срещу настъпващото ново, което носи свобода.
А те са много, пръснати са по цялата земя, малцина ги познават. Те не са бездейните и мирни монаси в килиите, броящи сетните часове на своето време. Това са човеци, които рушат царствата на заблудата в самите себе си. Те свалят гордите монарси от троновете на своята висока личност и живеят сред другите. Те рушат кумирите, възраснали като бурени в умовете им и в техните сърца. Те са силни, знаят да въртят и меч, но не убиват, защото знаят три неща: 1) Знаят, че не може да се бори никой срещу настъпващото ново, което носи свобода. 2) Те знаят, че не бива да се вдига меч, защото най-трудно се измива кръвта от всичко на земята. 3) Те вярват в своя Творец и знаят, че всеки миг ги гледа Неговото будно око. Кой може с борба да издигне падналия? Кой е оня, който ще срути жертвеника, на който се принасят невинни жертви, догдето сам той принася в жертва най-хубавите чувства на своя ближен? Нима оня, що руши идолите отвън, не ще направи нови, догдето има идоли в душата си.
към текста >>

10. ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

сдружение, според нас, оставù в пълна свобода да ги разреши всеки брат в себе си.
работа, между другото и от чисто хигиенични съображения. Пасивната природа на тялото обаче ще ни създаде едно малка, но доста опасна съпротива, която с усилие на волята, разбира се, трябва да бъде надделяна. Тук, при трениране на тялото към новите условия на живот, ние можем не без вътрешна радост да наблюдаваме иззиждането на ценни качества – бъдещите устои на един диамантен характер. За това пак се иска духовна сила и „високо съзнание", защото механическата воля в случая е недостатъчно силна: за да се бори против инерцията и хилядите противодействащи сили на винаги мърморещия противник на трудните и усилени моменти – обективният ум. По въпросите за живота, реда и дисциплината в бр. сдружение, според нас, оставù в пълна свобода да ги разреши всеки брат в себе си. Ще изнесем някои изживени психологически факти по въпроса; за дисциплината в сдружението, защото няма ли такова, животът му става съмнителен. Липсата на вътрешна дисциплина, почиваща на законните на съзнателната жертва на личното пред общото – говори за липса или най-малко за изпразване на духовните импулси – елемент, без който едно бр. сдружение не може да живее. Едно от основните начала в сдружението е прилагане закона на свободата. Понеже братята гледат на своята школа, като едно от средствата за постигне на една вътрешна цел, те съзнателно са поставили или взели пред вид всички възможни жертви, които ще трябва да се направят за разрешение на първите си задачи.
към текста >>

Едно от основните начала в сдружението е прилагане закона на свободата.
По въпросите за живота, реда и дисциплината в бр. сдружение, според нас, оставù в пълна свобода да ги разреши всеки брат в себе си. Ще изнесем някои изживени психологически факти по въпроса; за дисциплината в сдружението, защото няма ли такова, животът му става съмнителен. Липсата на вътрешна дисциплина, почиваща на законните на съзнателната жертва на личното пред общото – говори за липса или най-малко за изпразване на духовните импулси – елемент, без който едно бр. сдружение не може да живее. Едно от основните начала в сдружението е прилагане закона на свободата. Понеже братята гледат на своята школа, като едно от средствата за постигне на една вътрешна цел, те съзнателно са поставили или взели пред вид всички възможни жертви, които ще трябва да се направят за разрешение на първите си задачи. И всичко това се прави съзнателно, при пълно вътрешно спокойствие. Заради това, когато многобройните трудности на физ. и дух. живот в школата на братското сдружение предизвикат онези вътрешни несъгласия в кой и да е от членовете на последното, той – като силен мъж, с всичкото търпение на един ученик трябва да издигне поставената си цел по-горе от всякакви противоречия и лични неудобства.
към текста >>

При несъгласия вътре в сдружението, въпроса става още по-деликатен, като се има предвид пълната вътрешна свобода с която разполага всеки.
Заради това, когато многобройните трудности на физ. и дух. живот в школата на братското сдружение предизвикат онези вътрешни несъгласия в кой и да е от членовете на последното, той – като силен мъж, с всичкото търпение на един ученик трябва да издигне поставената си цел по-горе от всякакви противоречия и лични неудобства. Така дисциплината ще почива на едни от най-сигурните устои, които ние познаваме: – Съзнателно и вътрешно зачитане и пазене целостта и хармонията в бр. сдружение, защото разделението винаги се предизвиква от едно ненадейно егоистично настроение. При несъгласия вътре в сдружението, въпроса става още по-деликатен, като се има предвид пълната вътрешна свобода с която разполага всеки. По пътя на вътрешното комунизиране, ние неминуемо ще се срещнем с един стар наш съветник – горделивеца-индивидуалист, с когото ще трябва по един мирен и разумен начин да ликвидираме известни негови навици, нехармониращи с дисциплината на сдружението, а други – да облечем в новата форма, представляваща синтез от най-различни багри. Този индивидуализъм, само в известни свои прояви, разбира се, е необходим при общия живот, за да се проявява всеки в своя естествен обзор и да се избегне опасността от подражанието, което е изправния, нестабилизиран още път на търсещия, представлява не малко зло. Да убиваме своята разумна природа, това рано или късно ще ни доведе до големи разочарования. И нашият читател много добре вижда сега, какво единомислие трябва да има между членовете на сдружението, та по един чисто вътрешен път всеки един безпогрешно да гради сградата на общия стремеж. Ние няма да премълчим фалша, че под силния товар на противоречията от една страна и от неизживения още процес на индивидуализирането (от друга), в известни членове на бр.
към текста >>

11. Псалом - Р. Соловьов Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Явява се въпросът: къде остава тогава нашата лична свобода?
Природата в своята същина е жива и разумна. В нея има точно установени закони, които регулират всяка проява. Докато човек живее в хармония с тия закони, той расте и се развива правилно. Влезе ли в разрез с тях, настъпва обратният процес – раждат се страданията. В това отношение животът представлява една велика школа, в която ние нагледно и с личен опит проучваме тия закони. Явява се въпросът: къде остава тогава нашата лична свобода? Да допуснем, че вие стоите пред един огън. В природата съществува закон, че като си допрете ръката до него, ще се изгорите. Тогава в тоя случай къде ви е свободата? Ясно е, че тя се простира дотам, догдето правите своя избор – да си допрете ли ръката или не. Щом я допрете, свободата изчезва, вие сте нарушили закона и ще претърпите последствията.
към текста >>

Тогава в тоя случай къде ви е свободата?
Влезе ли в разрез с тях, настъпва обратният процес – раждат се страданията. В това отношение животът представлява една велика школа, в която ние нагледно и с личен опит проучваме тия закони. Явява се въпросът: къде остава тогава нашата лична свобода? Да допуснем, че вие стоите пред един огън. В природата съществува закон, че като си допрете ръката до него, ще се изгорите. Тогава в тоя случай къде ви е свободата? Ясно е, че тя се простира дотам, догдето правите своя избор – да си допрете ли ръката или не. Щом я допрете, свободата изчезва, вие сте нарушили закона и ще претърпите последствията. Ако сега се обърнем лично до нас; то ние отчасти поне сме запознати със законите, които регулират физическия ни живот. Всеки знае, че ако е силно изпотен и се изложи на едно силно студено течение ще се простуди и разболее. В това отношение съвременната хигиена си има своите правила и закони.
към текста >>

Щом я допрете, свободата изчезва, вие сте нарушили закона и ще претърпите последствията.
Явява се въпросът: къде остава тогава нашата лична свобода? Да допуснем, че вие стоите пред един огън. В природата съществува закон, че като си допрете ръката до него, ще се изгорите. Тогава в тоя случай къде ви е свободата? Ясно е, че тя се простира дотам, догдето правите своя избор – да си допрете ли ръката или не. Щом я допрете, свободата изчезва, вие сте нарушили закона и ще претърпите последствията. Ако сега се обърнем лично до нас; то ние отчасти поне сме запознати със законите, които регулират физическия ни живот. Всеки знае, че ако е силно изпотен и се изложи на едно силно студено течение ще се простуди и разболее. В това отношение съвременната хигиена си има своите правила и закони. Всичко това е хубаво, но въпросът е там, че не само физическият живот е подчинен на природните закони, но и психическият. Ние не можем да мислим и чувствуваме каквото си щем.
към текста >>

12. Кога узреят плодовете, излиза всичко наяве - Г. Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

За свободата в духовното разбиране на живота Едностранчивото материалистично схващане на живота отвикна съвременните хора да мислят правилно върху духовните въпроси.
За свободата в духовното разбиране на живота Едностранчивото материалистично схващане на живота отвикна съвременните хора да мислят правилно върху духовните въпроси. На етичните проблеми те дадоха твърде механично обяснение, а религията остана за официалното научно светоразбиране само един стадий в развитието на човечеството. Неправилното разпределение на благата и изкуственото увеличение на материалните нужди от друга страна ограничиха интереса към големите въпроси, които битието в своята цялост ни представя. Нравствеността, чиято правдива основа не се оспорваше теоретически от никого, остана до голяма степен чужда за живота. За религията, доколкото продължаваше да се проявява тук и там, се сложи негласно популярното схващане, че по традиция тя е област, отредена специално за черквата. Това мълком се прие и от представителите на самата черква, които нямаха вече в своя защита друг по-силен аргумент от тоя.
към текста >>

Като запазва своите естествени индивидуални особености и съблюдава природните закони, той придобива истинска вътрешна свобода, към която днес мнозина се стремят, но често забравят, че пълната свобода предполага и пълна искреност, творческа работа и съвършенство в трите основни прояви на човешкия живот – умът, волята и сърцето.
Окултното ученичество не ограничава разбиранията на никого, доколкото те не излизат из границите на природосъобразното духовно разбиране. Ученият нека си бъде учен, музикантът – музикант, общественикът – общественик. Всеки е и може да бъде полезен най-много в своята естествена среда. Това, което отличава при днешните условия истински духовния човек от обикновения, е първо – безкористието в работата и второ – стремежът към всестранно телесно и душевно усъвършенствуване, защото големите духовни въпроси на своя живот той разрешава не само с ума, а с цялото свое същество. Истинският окултен ученик е свободен от всякакъв догматизъм. Като запазва своите естествени индивидуални особености и съблюдава природните закони, той придобива истинска вътрешна свобода, към която днес мнозина се стремят, но често забравят, че пълната свобода предполага и пълна искреност, творческа работа и съвършенство в трите основни прояви на човешкия живот – умът, волята и сърцето.
към текста >>

13. ЛЕГЕНДА - Г. Т. Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Простор, широта, свобода!
Тя е твърде любезна с нас и свободно разговаря с всички. Няколко думи, разделяме се. „Приятна работа! " „Приятни занимания! " Минаваме и селския мегдан, още малко по кривите улички и ето ни вън от село. Простор, широта, свобода! Радост! С жива радост се пълни погледът. – Безкраят, далечината, едва в мъгливи очертания граничи, заградена с планини, и всичко това са ниви, това е човешки труд. Десет или двадесет минути по пътя ние прекарваме винаги в разговори. Ние вървим по селският отъпкан път, всред нас вървят тия, които знаят въпроса, които са сведущи.
към текста >>

14. Списанието PDF Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Свобода, год.
III, брой 20-22 3. Възраждане, год. ХІІІ, книга 7 и 8 4. Свободно общество, год. II, книга 1 5. в. Свобода, год. I, бр. 20-27. 6. Ново Звено, год. I, кн. 4 и 5. 7.
към текста >>

15. НАШИТЕ ЗАДАЧИ Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Човеци на свободата, които да пеят химна на оная слава зад пределите на нашата низост, а не рапсодии на кръвта, стихотворци, дошли в помощ на търговците с живите души... Дни на кървави борби живеем днес, когато душата на народа, натегнала бди, кога ще настъпи оня час, та брат на брата си подло да забие нож.
Ако имаше светлина в нашите души, не щеше да има робство, всички щяхме да работим, всеки със своя дар. С ралото, с перото, с лъка на цигулката и един за други щяхме да сме толкова необходими, колкото удовете (органите) един за друг в едно тяло. Ако имаше светлина, нямаше да се издигат в святост нашите измислени идоли пред святостта на обичта, която трябва да имаме. Хора, човеци трябват днес. Души пробудени, свободни, смели, човеци, които да мислят със своите удове, да живеят със своите сърца, да обичат Бога. Човеци на свободата, които да пеят химна на оная слава зад пределите на нашата низост, а не рапсодии на кръвта, стихотворци, дошли в помощ на търговците с живите души... Дни на кървави борби живеем днес, когато душата на народа, натегнала бди, кога ще настъпи оня час, та брат на брата си подло да забие нож. Ония, които са призвани да учат народа, държат великото слово, написано в златни книги, не го тълкуват, а правят панихида, да упокои Бог душите на техните жертви. Бог не упокоява души. Бог праща душите да изправят своите погрешки и е отвърнал лицето си от дима на техните кадилници и блясъка на техните одежди. Бог тихо чака да се пробуди из рутината на нашия свет – човекът! Спрете с кървите!
към текста >>

16. ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА - Рабиндранат Тагор Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Никъде няма толкова простор, толкова свобода, толкова приказки и тайни, както в морето, както в душата.
В морето само, има песни, никъде другаде - в ония, най редките часове, когато неговият могъщ и страшен Бог се развесели и почне да приглася на певеца с плисъка на вълните и шепота на балата им грива... Морето е моето царство. Там ще отида отново, и нека слънцето и суровият солен вятър отново превърнат гърдите ми в бронз и в тях нека отново да затрепка сърцето на плувец, сърце което нищо не знае, освен безумно силно да обича морето, суровото, широко море... Морето. Само то разбира моята душа. Две морета са те. В две бездни живея аз. Никъде няма толкова простор, толкова свобода, толкова приказки и тайни, както в морето, както в душата. Не мога да ги отделя, те се оглеждат едно в друго и все по-нови, все по непознати стават с своите загадки. Отново ще стъпи моя крак на крилатия ми кораб и аз самотен и горд пак ще целуна кормилото, което всякога съм държал със своята ръка. Никъде слънцето и звездите не възрастват така величествено над хоризонта както тука. Никъде мислите не са по-чудати и молитвата по свещена от тука, в тоя храм, над необятната шир, над която се разстила небесният свод... Морето. Отново ще го видя обградило ме от вси страни и когато стигна малко островче, където се отдъхва в сън, ще ти изпратя приветствие със стрелите на новата зора, която подканя в нов път с вятъра, що надува белите платна на моя кораб.
към текста >>

17. ЗАМИНА СИ ХРИСТО ДЪРЗЕВ Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Това е свободата, това е освобождението от мъгливия воал, който обвива вашия дух и дава вида на вашата старост.
Простите тонове на чистата песен се удрят в сложните гънки на живота и там се поражда мъката, която разстила сянка върху моите мисли. Тъгата оформя своята мелодия в песента, която радостта ни носи от небето. Тая тъга ще се превърне само чрез нея в радост, която грапавият, остър кремък се заобля и сгажда само във водите на веселия, усмихнат поток. * * * Животът е вечно бликащия извор на безсмъртието. Окъпете ли вашите души във водите му, вие, които наричате себе си стари, ще почувствувате така младостта, че ще заприличате на цветец, който тая сутрин за първи път е разкрил своята чашка, като светлината, която носи на своя лик тихата усмивка на творението. Това е свободата, това е освобождението от мъгливия воал, който обвива вашия дух и дава вида на вашата старост. Той пречи да видите истината, че вие сте деца на безсмъртието. Можеше ли да даде детето толкова радост на човешкото сърце, ако старостта и смъртта бяха истината? И тая радост не е ли от непосредственото познаване на истината на безсмъртния живот, радостта от вечната и подмладяваща се у нас надежда за съвършената пълнота. Превод от немски
към текста >>

18. ПРИНЦИПИ НА НОВИЯ МОРАЛ - К. П-в Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Нам е дадена свобода да отдалечим в безкрая дори неговото появяване, ние сме творци да го приближим до прага на една най-скорошна епоха... Единият, силният, свободен един, е творец на цялото, защото цялото се раздробява и едното е неговата съставна част!
Животът-Училище ще ни покаже онова, което не можем да намерим в книгите. Когато над главите на отруденото човечество изгрее слънцето на новия живот, тогава ще преминат сенките на заблуждението и нам ще остане само споменът за дните, през които сме живели в духовно неведение. Но кога ще стане туй? Тоя въпрос тревожи всички и него задават тия, които ден и нощ хабят сили – искрено стремящите се и ония даже, които никога в живота си не са мислили за туй що става. От нас зависи. Нам е дадена свобода да отдалечим в безкрая дори неговото появяване, ние сме творци да го приближим до прага на една най-скорошна епоха... Единият, силният, свободен един, е творец на цялото, защото цялото се раздробява и едното е неговата съставна част!
към текста >>

19. ВЛИЯНИЕ НА МУЗИКАТА - Добран Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Няма много науки – а има само една наука на светлината, Любовта и Свободата и всички науки изразяват тази светлина, любов и свобода по особен начин.
Но дошло е време да се разруши илюзията на формите, илюзиите на Мая. Дошло е време вече да се разлее вместо студената вълна на разделение – пролетната, топлата вълна на единение в любовта, която не знае никакви граници, защото е вечна и неизменна като върховен закон на Битието, разкриващ ни Бога като любов. Защото няма много религии – а има само една религия – на Духа и Истината. И всички религии изразяват този Дух и тази Истина по особен начин. Истинската религия обаче ни учи, че няма по-важно нещо от туй: Да служим на Бога в дух и истина, с живот и приложение, а не с догми и обреди по буквата на закона. Няма много науки – а има само една наука на светлината, Любовта и Свободата и всички науки изразяват тази светлина, любов и свобода по особен начин. Истинската наука обаче ни учи, на законите на живата природа-чрез живия опит. А в хармонията с тия закони е радостта и свободата. Няма много изкуства, а само едно изкуство – изкуството да живеем един чист възвишен, светъл живот, живот на творчество и героизъм. Изкуството да бъдем герои в доброто, герои, които не с перо и мастило, а с кръвта на своето сърце ще пишат епопеята на своя живот, тъй както са писали пророците, светиите и учителите на човечеството. И всяко изкуство отразява живота във всичките му форми, истинското изкуство обаче отразява Висшата красота и Висшето Добро – чрез въплъщаване в красиви форми красивия и възвишен живот.
към текста >>

А в хармонията с тия закони е радостта и свободата.
Защото няма много религии – а има само една религия – на Духа и Истината. И всички религии изразяват този Дух и тази Истина по особен начин. Истинската религия обаче ни учи, че няма по-важно нещо от туй: Да служим на Бога в дух и истина, с живот и приложение, а не с догми и обреди по буквата на закона. Няма много науки – а има само една наука на светлината, Любовта и Свободата и всички науки изразяват тази светлина, любов и свобода по особен начин. Истинската наука обаче ни учи, на законите на живата природа-чрез живия опит. А в хармонията с тия закони е радостта и свободата. Няма много изкуства, а само едно изкуство – изкуството да живеем един чист възвишен, светъл живот, живот на творчество и героизъм. Изкуството да бъдем герои в доброто, герои, които не с перо и мастило, а с кръвта на своето сърце ще пишат епопеята на своя живот, тъй както са писали пророците, светиите и учителите на човечеството. И всяко изкуство отразява живота във всичките му форми, истинското изкуство обаче отразява Висшата красота и Висшето Добро – чрез въплъщаване в красиви форми красивия и възвишен живот. Ние всички сме едно – както лъчите са едно в Слънцето, както капките са едно в морето, както листата са едно в дървото. Светлината, която ни оживотворява е една, въздухът, който дишаме е един, водата, която пием, е една, хлябът, който ядем, е един.
към текста >>

20. МИГ ОТ ПРИРОДАТА - К-в Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Необятна ширина, простор и свобода възкръснаха у мене в тоя величав момент.
И разбрах в тоя миг, колко е велико да Те познаваме в своята душа. Вслушах се в бурята, която в късна доба превиваше със страшна сила стенещите вейки на старите букаци. Вслушах се в трясъка на гърма, и зърнах ослепителния блясък на светкавицата. В тях долових малко от Твойта мощ, и сила облада цялото ми същество, защото не проумях по-голяма сила от тая, що Ти таиш в себе си. .......................................................... Изправих се пред морето. Необятна ширина, простор и свобода възкръснаха у мене в тоя величав момент. Морето, царството на необятността ми спомни за Твоята свобода, с която си ни надарил, о Вечний. Вслушах се в песента на птичките, които прелитаха към лазурното небе. Тяхната радост отекна в сърцето ми и разбрах, че Ти си радост. В спотайна нощ видях звездите на Твоето небе и занемях в нейното мълчание. Велко тържество, за него нищо не можах да кажа и разбрах, че неизразим си ти Вечният.
към текста >>

Морето, царството на необятността ми спомни за Твоята свобода, с която си ни надарил, о Вечний.
Вслушах се в бурята, която в късна доба превиваше със страшна сила стенещите вейки на старите букаци. Вслушах се в трясъка на гърма, и зърнах ослепителния блясък на светкавицата. В тях долових малко от Твойта мощ, и сила облада цялото ми същество, защото не проумях по-голяма сила от тая, що Ти таиш в себе си. .......................................................... Изправих се пред морето. Необятна ширина, простор и свобода възкръснаха у мене в тоя величав момент. Морето, царството на необятността ми спомни за Твоята свобода, с която си ни надарил, о Вечний. Вслушах се в песента на птичките, които прелитаха към лазурното небе. Тяхната радост отекна в сърцето ми и разбрах, че Ти си радост. В спотайна нощ видях звездите на Твоето небе и занемях в нейното мълчание. Велко тържество, за него нищо не можах да кажа и разбрах, че неизразим си ти Вечният. Надникнах в себе си и видях че живее там отломък от Теб самия.
към текста >>

21. ТЕЛЕСНО И ДУШЕВНО - В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА - В. Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Второто рушене, е освобождаване душата от бурените на нашето заблуждение То е падането на фетишите от техните пиедестали, на мястото на които трябва да застане светлата жива фигура на свободата.
Единствено идеята импулсира енергиите у човека, каквато и да е тя и най-често даже ония, които повече разрушават, отколкото да градят, са идеалисти някакви, които вярват, че в развалините и пепелището на онова, което презират, ще се роди чудния феникс – тяхната желана цел. Ние сме също за събарянето, обаче мислим, че то трябва да започне непременно от идолите и кумирите и то не чуждите, а най-напред от тия, които са в самите нас. Има два вида разрушение. Едното вдига шум, трясък, прахове. То запълва нашата марсова естетика, храни и удовлетворява един отдавнашен инстинкт, но принася по-малко полза, далече даже да компенсира изразходваната енергия. Второто рушене, е освобождаване душата от бурените на нашето заблуждение То е падането на фетишите от техните пиедестали, на мястото на които трябва да застане светлата жива фигура на свободата. Първото рушене е акт на нашата емоционална природа и се извършва най-често с катализатори върху нашата грубо-чувствена природа, като викове, барабани, ура, крясъци и др. Някога за същата цел по-малко културните племена са удряли о тенекии, тъпани и са надавали ужасни викове, с които постигат все един и същ ефект: полуужасяване, настръхване и частично или пълно затъмняване на нашето мисловно естество. Така хипнотизираната почти маса е готова вече за най-крайните задачи. Попитайте всекиго, който е направил даже стъпка към някой краен акт, дали не е усетил нуждата от това психично опияняване, което мята булото на едно временно (за някои даже приятно) замъгляване на нашето аз. Ония, у които животът протича по-интензивно, по-шумно, ония които дават видим отглас на онова, що става в тях.
към текста >>

22. МОЛИТВАТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ - Б. Б. Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Свободата е нещо вътрешно, духовно и се определя от степента на нашата истинска културност.
Тогава чак ще види Бога. Учението на Бялото Братство няма за цел да показва или описва Бога на хората, то може само да покаже пътя за там, а всеки със собствени усилия да го измине. Никой никого не може да изнесе на светлите върхове на съвършенството, а миналите напред могат само да подпомагат, както учителят подпомага ученика при разрешение зададената му задача. И така, докато не подобрим нашите взаимоотношения и отношенията си спрямо Бога, не можем да очакваме резултати, като подобрение условията на нашето развитие, не може да настъпи часът на освобождението. Защото, въпреки претенциите на съвременната културна европейска цивилизация, тя робува най-смирено на капризите на своите низки наклонности и пороци. Свободата е нещо вътрешно, духовно и се определя от степента на нашата истинска културност. В зоологическата градина, запример, големината на зъбите на животното определят дебелината на решетката, която му препречва пътя към вършене на зло. Вътре в своята килия, то има абсолютна свобода. Опита ли се, обаче, да сгризе решетката, ще си строши зъбите. Единствения път за разширение границите на неговата свобода е да стане то по-благородно, да намали своите кръвожадни инстинкти. Това са положения верни по отношение на индивида, обществото, народа, човечеството.
към текста >>

Вътре в своята килия, то има абсолютна свобода.
Никой никого не може да изнесе на светлите върхове на съвършенството, а миналите напред могат само да подпомагат, както учителят подпомага ученика при разрешение зададената му задача. И така, докато не подобрим нашите взаимоотношения и отношенията си спрямо Бога, не можем да очакваме резултати, като подобрение условията на нашето развитие, не може да настъпи часът на освобождението. Защото, въпреки претенциите на съвременната културна европейска цивилизация, тя робува най-смирено на капризите на своите низки наклонности и пороци. Свободата е нещо вътрешно, духовно и се определя от степента на нашата истинска културност. В зоологическата градина, запример, големината на зъбите на животното определят дебелината на решетката, която му препречва пътя към вършене на зло. Вътре в своята килия, то има абсолютна свобода. Опита ли се, обаче, да сгризе решетката, ще си строши зъбите. Единствения път за разширение границите на неговата свобода е да стане то по-благородно, да намали своите кръвожадни инстинкти. Това са положения верни по отношение на индивида, обществото, народа, човечеството. Те са си били такива и в далечното минало, такива са и сега, те са вечни, неизменни. И така, учениците на Бялото Братство зоват всички мислещи хора и (онези), у които братското чувство е поставено като основа на техния живот, за да се създаде едно общество не в количествено, а в качествено отношение силно, което не вече да теоретизира, а да приведе на практическа почва великите принципи на това учение, да тръгне по пътя на богопознанието и свободата.
към текста >>

Единствения път за разширение границите на неговата свобода е да стане то по-благородно, да намали своите кръвожадни инстинкти.
Защото, въпреки претенциите на съвременната културна европейска цивилизация, тя робува най-смирено на капризите на своите низки наклонности и пороци. Свободата е нещо вътрешно, духовно и се определя от степента на нашата истинска културност. В зоологическата градина, запример, големината на зъбите на животното определят дебелината на решетката, която му препречва пътя към вършене на зло. Вътре в своята килия, то има абсолютна свобода. Опита ли се, обаче, да сгризе решетката, ще си строши зъбите. Единствения път за разширение границите на неговата свобода е да стане то по-благородно, да намали своите кръвожадни инстинкти. Това са положения верни по отношение на индивида, обществото, народа, човечеството. Те са си били такива и в далечното минало, такива са и сега, те са вечни, неизменни. И така, учениците на Бялото Братство зоват всички мислещи хора и (онези), у които братското чувство е поставено като основа на техния живот, за да се създаде едно общество не в количествено, а в качествено отношение силно, което не вече да теоретизира, а да приведе на практическа почва великите принципи на това учение, да тръгне по пътя на богопознанието и свободата.
към текста >>

И така, учениците на Бялото Братство зоват всички мислещи хора и (онези), у които братското чувство е поставено като основа на техния живот, за да се създаде едно общество не в количествено, а в качествено отношение силно, което не вече да теоретизира, а да приведе на практическа почва великите принципи на това учение, да тръгне по пътя на богопознанието и свободата.
Вътре в своята килия, то има абсолютна свобода. Опита ли се, обаче, да сгризе решетката, ще си строши зъбите. Единствения път за разширение границите на неговата свобода е да стане то по-благородно, да намали своите кръвожадни инстинкти. Това са положения верни по отношение на индивида, обществото, народа, човечеството. Те са си били такива и в далечното минало, такива са и сега, те са вечни, неизменни. И така, учениците на Бялото Братство зоват всички мислещи хора и (онези), у които братското чувство е поставено като основа на техния живот, за да се създаде едно общество не в количествено, а в качествено отношение силно, което не вече да теоретизира, а да приведе на практическа почва великите принципи на това учение, да тръгне по пътя на богопознанието и свободата.
към текста >>

23. ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Затова, когато човек проявява божественото, достига до истинската свобода.
Ако искаме да разберем действителността, ние значи трябва да изучим вътрешната страна на явленията. Ние сега изучаваме само външната им страна. Другото, което е необходимо, е да събуди творческите сили в нас. Това е вследствие от връзката с Бога. Истинският човек е божествената искра, която живее в човека, а тя представлява една частица от Бога. Затова, когато човек проявява божественото, достига до истинската свобода. Музикантът твори истинска музика, когато е в контакт с невидимото. И тогаз тая музика ще ни плени, ще събуди висшето в нас. Не само в музиката, но и във всичките области на живота, всяко истинско творчество е следствие от връзката с висшите божествени сфери. Това е изразено в една старогръцка легенда. В „лабиринта" живее чудовището минотавър.
към текста >>

За да стане това, отдръпвай се често от всичко външно и се вдълбочи в размишление или съзерцание на висшите божествени истини, потопи се в техния мир и из него почерпи импулс; така ще дойдеш до извора на свободата, истината, красотата.
Човек колкото е по-чист, толкоз по-силно действуваща е неговата молитва. Това не ще каже, че онзи, който не е на тази висота, не трябва да се моли. Напротив, молитвата ще помогне на неговия растеж. Молитвата е важно средство за развитие на всички висши способности, за развитие на интуицията и творчеството. Ученият, философът, поетът, музикантът, художникът, ако искат да събудят висшето в себе си, трябва да влязат в контакт с Бога. За да стане това, отдръпвай се често от всичко външно и се вдълбочи в размишление или съзерцание на висшите божествени истини, потопи се в техния мир и из него почерпи импулс; така ще дойдеш до извора на свободата, истината, красотата. Ако практикуваме това, ще забележим голяма промяна да става с нас. Преди всичко ще се събуди у теб нов импулс за работа. Изворът на творчеството се събужда чрез свързване с Бога. Когато влезеш в контакт с Бога, ще се образува, тъй да се каже, път, по който божествените сили ще озарят душата ти. Милосърдието, любовта и пр., които ще се родят в тебе, ще бъдат проявление на Бога.
към текста >>

24. КНИГОПИС Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Накрая Максим Горки завършва писмото си така: „Но има в страната и една друга сила, една светла сила, въодушевена от една велика мисъл, вдъхновена от ослепителната мечта за едно царство на правдата, на свободата, красотата... Ала каква полза, любезна Госпожо, да се описва с думи красотата и величието на морето томува, който няма очи, за да ги види!
Той искаше да обърне нейната светлина срещу очите на тогавашните потисници, той искаше да освети пътя и на тогавашните руски революционери, които го не разбраха. И едните и другите не го разбраха. Едните, защото не желаеха да отпуснат своите роби, а другите, защото в душата им се бе набрала една омраза, което те трябваше да изразят в нещо. Днес, след като Толстой напусна Русия, на земята стана трагедията и не е по-добре нито на едните, нито на другите. Това е, защото не Толстой, а една върховна правда говореше чрез устата на Толстой. Накрая Максим Горки завършва писмото си така: „Но има в страната и една друга сила, една светла сила, въодушевена от една велика мисъл, вдъхновена от ослепителната мечта за едно царство на правдата, на свободата, красотата... Ала каква полза, любезна Госпожо, да се описва с думи красотата и величието на морето томува, който няма очи, за да ги види! " Не е ясно. Вярва ли писателят в царството на свободата, на правдата или не. Ако не вярва, ако мисли, че трябва да се ходи по тоя страшен път на братоубийствено изтребление, тогава горко на Горки; ако ли пък вярва, тогава как ще се въдвори то при тоя принцип вечно на отмъщение? Защо тогава Горки да не каже своята дума за тая красота на по-малките от него? Да каже тия думи ясно, смело, пред целия руски народ, пред цялото човечество, пред Бога!
към текста >>

Вярва ли писателят в царството на свободата, на правдата или не.
Едните, защото не желаеха да отпуснат своите роби, а другите, защото в душата им се бе набрала една омраза, което те трябваше да изразят в нещо. Днес, след като Толстой напусна Русия, на земята стана трагедията и не е по-добре нито на едните, нито на другите. Това е, защото не Толстой, а една върховна правда говореше чрез устата на Толстой. Накрая Максим Горки завършва писмото си така: „Но има в страната и една друга сила, една светла сила, въодушевена от една велика мисъл, вдъхновена от ослепителната мечта за едно царство на правдата, на свободата, красотата... Ала каква полза, любезна Госпожо, да се описва с думи красотата и величието на морето томува, който няма очи, за да ги види! " Не е ясно. Вярва ли писателят в царството на свободата, на правдата или не. Ако не вярва, ако мисли, че трябва да се ходи по тоя страшен път на братоубийствено изтребление, тогава горко на Горки; ако ли пък вярва, тогава как ще се въдвори то при тоя принцип вечно на отмъщение? Защо тогава Горки да не каже своята дума за тая красота на по-малките от него? Да каже тия думи ясно, смело, пред целия руски народ, пред цялото човечество, пред Бога!
към текста >>

25. Списанието PDF Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Свобода Седмичен вестник за обнова на живота. 6.
КНИГОПИС Получиха се в редакцията следните списания и вестници: 1. Възраждане Списание за живота в светлината на разума и любовта. 2. Свободно общество Месечник на свободното разбиране на живота. 3. Наука и разум Списание за обнова на живота. 4. Южни зари Литературно обществено списание. 5. Свобода Седмичен вестник за обнова на живота. 6. Рампа Седмичен вестник за театър, литература и критика. 7. Устрем Орган на македонската младеж. 8. Витлеемска звезда Орган на обществото за психични издирвания и дух. знание в България. 9. Ново общество Орган на съюза на свободните братски общества. 10.
към текста >>

26. Мисли за ученика - Борис Николов Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Вечерта, преди да зададе третият въпрос на мъдрият Абар, странникът му върна празния кафез и каза му: — Разбрах, че свободата е най-желаното в света.
Тежко е в този затвор, рече на себе си странникът и разбра защо светеха пламъчетата на неизвестната тъга в малките очи. Той си спомни тогава, че тая горест е отпечатана и в очите на много хора, които бият криле в решетката на тежко робство. В сърцето му премина някаква радостна вълна, породена от една внезапна мисъл. Ръката му инстинктивно като че ли досегна вратичката на кафеза и я отвори. След няколко кратки мига на изумление, птичето като малка лека стрела, опъвана дълго на жилав лък, се стрелна и сигурно в някаква небивала, лудешка радост се загуби във висината. Вечерта, преди да зададе третият въпрос на мъдрият Абар, странникът му върна празния кафез и каза му: — Разбрах, че свободата е най-желаното в света. Абар леко се усмихна и добави : – Но знай, че няма по-голямо робство от онова, което сам човекът си поставя и няма по-тържествен час от тоя, когато сам разтрошиш веригите на своята душа, сам разтвориш дверите на собствения си затвор. Кое е най-потребното, мъдри Абар, запита за трети път странникът. Мъдрецът тогава повдигна глава и каза: "Кое е онова, което кара посятото житно зърно в земята да прояви толкова много упорито усилие, толкова много постоянство? Към какво се стреми всяка жива твар и кое ни храни във всеки миг на нашия живот ? Кой сътворява плодовете, кой движи земята по нейния път и я дарява с толкова блага?
към текста >>

Отново той изреди в своя ум деветтях малки тайни: най-красивото – небето, най-желаното – свободата, най- потребното – слънцето, най-чудното – окото, най-вълшебното – музиката, най-истинното – приказката, най-примамливо – тайната, най-чистото – детето, най-великото – любовта.
Той се вгледа добре в живота и потърси да сглоби свещената дума. Дълго гледа вечерта в звездите, мисли за малката птичка, за душата, за сфинкса и заспа в унес. На сутринта, когато слънцето заля света със своята радостна виделина, когато се въздигна модрият ден и когато, набрал в душата си семенцата на великата мъдрост, чужденецът превали хълма, зад който остана белият каменен град, разбра че най-велико е любовта. И стана му изново радостно, светло широко. Той почувства, че девет звезди огръха в неговото небе като корона, в средата на която блестеше като ярък диамант една звезда, – звездата на свещеното слово. Отново той изреди в своя ум деветтях малки тайни: най-красивото – небето, най-желаното – свободата, най- потребното – слънцето, най-чудното – окото, най-вълшебното – музиката, най-истинното – приказката, най-примамливо – тайната, най-чистото – детето, най-великото – любовта. Вечерта, когато нощта го свари изново в път, той седна да почине. Погледът му се отправи неволно към небето. Там, на север, за първи път видя той няколко звезди, наредени като корона, прилични на тия, които oгряxa в душата му. Посред тях наистина блестеше една ярка звезда като лъчезарен диамант и странникът помисли, че това ще е звездата –ответ на деветото му питане – звездата на свещеното слово.
към текста >>

27. В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Боян Боев Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Противоречията се раждат тогава, когато човек или не вярва в онзи идеал, към който го насочва разумният стремеж, или пък изобщо отрича всякакъв разумен стремеж и дава пълна свобода на своята низша природа и на своите похоти и низки желания.
Животът на човека, следователно, се слага от две сили, които са взаимно перпендикулярни. И животът отива по равнодействуващата на тези две сили. Едната сила са животинските инстинкти и страсти, другата е разумният стремеж към идеала. Сега, когато пред човека е ясно очертан един висок идеал, в който той искрено вярва и към който насочва всичките си сили, силата на разумния стремеж към идеала, ще бъде точно на 90° от силата на плоскостта, на животинската нисшата природа и тогава животът ще потече по равнодействуващата – правилно и нормално. Противоречия няма. Противоречията се раждат тогава, когато човек или не вярва в онзи идеал, към който го насочва разумният стремеж, или пък изобщо отрича всякакъв разумен стремеж и дава пълна свобода на своята низша природа и на своите похоти и низки желания. Сега фазите, през които минава човешкото съзнание в своето развитие и разцъфтяване – могат да се уподобят на трите състояния на копринената буба. Както копринената буба преминава един период на лакомия – като гъсеница, която всичко изпояжда около себе си, втори период на ограничение и отделеност – като какавида затворена в пашкул и трети период – на свобода като пеперуда – така и човешкото съзнание, ръста на което се изразява в отношението на това съзнание към заобикалящия го безкраен свят – преминава тези три фази. Първата е фаза на първобитния живот, когато човек се е движил само от своите низши желания и склонности, безпрепятствено ги е удовлетворявал и в това е виждал смисъла н назначението на живота. Той е поставял своята личност за център на всичко, живеел е само за себе си – като гъсеницата. Втората фаза е тая на обществения живот, когато в човека се пробуждат семейни и обществени чувства, които ограничават себичните чувства.
към текста >>

Както копринената буба преминава един период на лакомия – като гъсеница, която всичко изпояжда около себе си, втори период на ограничение и отделеност – като какавида затворена в пашкул и трети период – на свобода като пеперуда – така и човешкото съзнание, ръста на което се изразява в отношението на това съзнание към заобикалящия го безкраен свят – преминава тези три фази.
Едната сила са животинските инстинкти и страсти, другата е разумният стремеж към идеала. Сега, когато пред човека е ясно очертан един висок идеал, в който той искрено вярва и към който насочва всичките си сили, силата на разумния стремеж към идеала, ще бъде точно на 90° от силата на плоскостта, на животинската нисшата природа и тогава животът ще потече по равнодействуващата – правилно и нормално. Противоречия няма. Противоречията се раждат тогава, когато човек или не вярва в онзи идеал, към който го насочва разумният стремеж, или пък изобщо отрича всякакъв разумен стремеж и дава пълна свобода на своята низша природа и на своите похоти и низки желания. Сега фазите, през които минава човешкото съзнание в своето развитие и разцъфтяване – могат да се уподобят на трите състояния на копринената буба. Както копринената буба преминава един период на лакомия – като гъсеница, която всичко изпояжда около себе си, втори период на ограничение и отделеност – като какавида затворена в пашкул и трети период – на свобода като пеперуда – така и човешкото съзнание, ръста на което се изразява в отношението на това съзнание към заобикалящия го безкраен свят – преминава тези три фази. Първата е фаза на първобитния живот, когато човек се е движил само от своите низши желания и склонности, безпрепятствено ги е удовлетворявал и в това е виждал смисъла н назначението на живота. Той е поставял своята личност за център на всичко, живеел е само за себе си – като гъсеницата. Втората фаза е тая на обществения живот, когато в човека се пробуждат семейни и обществени чувства, които ограничават себичните чувства. Докато в първата фаза съзнанието на човека е съсредоточавало всичките си сили и цялата си обич към своята личност, при втората фаза не съзнанието – той разширява своята обич към близките в семейството, а по-късно в племето и народа. И заради благото на семейството и народа или племето – отделният човек се е жертвувал.
към текста >>

Той може да достигне това само тогава, когато разшири съзнанието си и обгърне в любовта си всичко живо, тъй както какавидата може да се радва на свободата, светлината и красотата – само когато пробие пашкула и излезе от него като пеперуда.
И като се отделя по този начин от другите личности – предизвиква борба, а взаимната борба унищожава разумния смисъл на този стремеж. Тя е отрицание на това благо. Тя лишава човека от благото, понеже се явяват победители и победени, явяват се насилие, неправда, грабеж. Но освен това, че чрез взаимна борба на всички против всички, не може да се достигне осигуряването, нито на материални, нито на духовни блага, страданията, старостта и смъртта, които са неизбежни за всеки човек – унищожават всеки смисъл на личния живот – взет отделно от целокупния живот на човечеството и на живата природа. Всъщност тук има едно непознаване на себе си. Той може да достигне това само тогава, когато разшири съзнанието си и обгърне в любовта си всичко живо, тъй както какавидата може да се радва на свободата, светлината и красотата – само когато пробие пашкула и излезе от него като пеперуда. Тогава само тя се освобождава от затвора, в който е стояла, отделена от всичко останало, ограничена в тъмнина. Следователно, причината на противоречията е в отъждествяване на самия живот с формата. Животът е вечно творчество, той постоянно се развива и разцъфтява в сила, красота, хармония и затова да се мисли, че сегашното състояние на съзнанието у хората е неизменно – значи да се създават противоречия, Противоречия в самия живот няма. Противоречията се раждат вътре в човека, в неговия ум и сърце, когато той, не познавайки още великите закони на живата природа и без да познава себе си – отъждествява живота с дадени форми от дадено време. Социалните и международни противоречия, са отражения на личното противоречие.
към текста >>

Следователно, основното заблуждение у съвременните хора, които искат чрез насилие и кървава революция – да изменят съществуващия строй е, че те не спазват естествения процес на развитието и потъпкват най-ценното в човека – неговата свобода, при която само е възможно творчество и хармония.
Всъщност – онази разумна сила на живота, която се е проявила и се проявява у хората – тя е причина за всички форми, тя е създала философиите, религиите, науките изкуствата – всичко това е дело на човека. Е, добре, кое стои по-високо, делото или твореца който го е създал? И кой ще промени сегашните форми на живота, ако не пак онази разумна творческа сила, която във взаимодействие със средата (но не обусловена изцяло от нея, защото тя се подчинява на свои закони) – ще измени сегашното състояние и ще създаде нови форми? Кой кого създава, пашкулът – какавидата или какавидата – пашкула? И кой може да накара какавидата да стане пеперуда, освен естествения процес на растене и онази вътрешна сила у нея, която във връзка с условията се проявява по един или друг начин. Следователно, основното заблуждение у съвременните хора, които искат чрез насилие и кървава революция – да изменят съществуващия строй е, че те не спазват естествения процес на развитието и потъпкват най-ценното в човека – неговата свобода, при която само е възможно творчество и хармония. Новото общество от свободни хора в свободни братски комуни е възможно само тогава, когато революцията стане вътре в тяхното съзнание и те се обърнат от какавиди на пеперуди, когато надраснат както личния, така и класовия и народния егоизъм. Тогава ще се срутят всички закони, ще изчезнат всички прегради, светлина ще озари умовете на хората и животът ще бъде свободен и радостен. Тъй, че всички противоречия се разрешават сами по себе си – щом се разреши основното противоречие, щом човек познае живота в себе си и го отдели от формите и проявите му, каквито са мисълта, чувствата и волята. Щом човек познае единния живот и го възлюби във всички форми – той вече е пробил пашкула на егоизма – бил той личен или народен и се е родил за новия живот на пеперудите, за живота на космичното съзнание, чийто основен закон е любовта – жертвата. Тогава човек може да люби както слънцето – слънчева любов, която нищо не иска за себе си, а всичко дава; и тази именно слънчева любов е, която ще разреши всичките противоречия.
към текста >>

Ще достигнат света на светлината, където те ще могат да се движат към истината, ще достигнат света на красотата и хармонията, където сърцето ще се радва и ликува и ще осъществят своите блянове за свобода и блаженство – във волния живот на пеперудите.
Тогава ще се срутят всички закони, ще изчезнат всички прегради, светлина ще озари умовете на хората и животът ще бъде свободен и радостен. Тъй, че всички противоречия се разрешават сами по себе си – щом се разреши основното противоречие, щом човек познае живота в себе си и го отдели от формите и проявите му, каквито са мисълта, чувствата и волята. Щом човек познае единния живот и го възлюби във всички форми – той вече е пробил пашкула на егоизма – бил той личен или народен и се е родил за новия живот на пеперудите, за живота на космичното съзнание, чийто основен закон е любовта – жертвата. Тогава човек може да люби както слънцето – слънчева любов, която нищо не иска за себе си, а всичко дава; и тази именно слънчева любов е, която ще разреши всичките противоречия. Досега хората се любеха с любовта, която само взема, а не дава, а отсега новите хора с новото съзнание ще любят живота във всички форми и ще различават формите от живота, както сенките от светлината и ще достигнат онова, за което е копняла душата. Ще достигнат света на светлината, където те ще могат да се движат към истината, ще достигнат света на красотата и хармонията, където сърцето ще се радва и ликува и ще осъществят своите блянове за свобода и блаженство – във волния живот на пеперудите. Животът на човека може да се оприличи още на житното зърно, което посяваме. И ето – житното зърно ще ни каже в какво се състои разрешението на противоречията – в жертвата. Но що е жертвата? Жертвуването не е тъй страшно, както си мислим. Да се жертва човек – значи да познае, че животът не е във формите.
към текста >>

Светът на свободата, красотата и хармонията, ще бъде недостъпен за тях.
Съвременните хора, които чакат спасението си от социалните учения – от кървавата революция; които вярват само в черквите, науката, философията, а не и в разумното творческо начало в себе си, всички те се греят на месечина и затова няма никакво растене, няма радост, светлина, топлина, сила, движение. Съвременните хора са идолопоклонници. Те са създали науката, изкуствата, философията, религията, соц. учения и после чакат спасението от тях. Не, докато те сами не се превърнат в пеперуди, докато не излязат из затворите на лъжата, лицемерието, измамата, порока, затворите на личния и груповия егоизъм – дотогава светлината ще бъде скрита за тях. Светът на свободата, красотата и хармонията, ще бъде недостъпен за тях. Трябва да познаят себе си като творци, като герои и светии, като сила непобедима, като хармония и красота, само тогава ще влязат в новия живот, където няма противоречия. Следователно противоречията се разрешават – щом зърното е посято, има влага и слънчева светлина и с тях и растене, т.е. човек напредва и влиза в новия живот, когато се храни правилно, когато неговият ум е изпълнен с възвишени мисли, сърцето му с – благородни чувства, волята му – с творческа сила. Слънчева любов е нужна преди всичко. И само тя първо, а с нея и Истината и Мъдростта разрешават противоречията в света.
към текста >>

28. РЕЛИГИОЗНОТО УЧЕНИЕ НА ТОЛСТОЙ И ОКУЛТНАТА НАУКА - Вел. Вл. Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

А от свободата на духа, като първи негови рожби ще се появят и възвишените мисли и проекти, и благородните чувства и желания, и героичните стремежи и подтици.
Да преведеш музиката в мисли и да я ограничиш в рамките на известни чувства, ще рече да я понижиш до себе си, вместо ти да се издигнеш до висотата на нейното положение. А това понижаване на музиката става разбира се за сметка на нейната цена и богатствата от възможности, които тя носи. Човек трябва да слуша музика без да се поражда у него желание да я облече във форма, достъпна за неговия ум или сърце. Той трябва да разтвори не само ума си, а и сърцето си, и цялата си душа – доверчиво да я разтвори за въздействието на музиката, да се остави в нейните обятия и съсредоточен вътре в себе си, в своя дух – не обаче в ума си или в чувствата си – да съзерцава само прииждането на тоновите съчетания и мотиви. И такова възприемане на музиката ще му донесе най-много богатство, тя ще го повдигне изцяло, ще пробуди в него гласа на по-висшето съзнание, ще разтроши оковите, сковаващи неговия дух, който ще се почувствува облекчен в студената и тъмна материя, в която е въплътен. А от свободата на духа, като първи негови рожби ще се появят и възвишените мисли и проекти, и благородните чувства и желания, и героичните стремежи и подтици. Не искайте да слушате музиката да ви говори на ума, защото две трети от нейните богатства ще бъдат загубени за вас; нито искайте да ви говори тя на сърцето, защото пак две трети от богатствата ù ще загубите; нито искайте да ви импулсира само във вашата работа – пак ще загубите. А издигнете себе си над мисъл, чувство и воля, потопете се в свръхсъзнанието на своя живот и тогава тя ще ви въздействува най-хармонично и най-пълно. А езикът на музиката тогава ще бъде онзи вътрешен и творчески процес, който спонтанно и неусетно ще облагородява и въздига душата, докато постепенно я издигне до лъчезарните висини на духа, където се разнасят блестящите мажорни акорди на божествената музика. [1]Думата идеи тук и нататък ще използувам не в общоупотребителния ù смисъл, а условно избрах това име по липса на друго по-подходящо, за да именувам ония сложни зародиши, които идат от дълбочината на човешкото съзнание и които при съответната почва на една от трите посоки, по които се проявява засега човешкият живот, се конкретизират в мисли, чувства и действия. Областта на идеите, там дето те се явяват цялостни и неразложени, е свръсъзнанието, което стон надъ ума, сърцето и волята на човека, проникващо ги и обединяващо ги в едно.
към текста >>

29. ЗА СВОБОДАТА - К-в Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

И нищо по-красиво от това, да се бори човек за свобода, за правдини – особено когато противодействието е силно... Че Толстой не отрича изцяло днешната наука и култура, както първоначално се струваше на мнозина, е вече безспорно.
За тях Толстой е ценен повече с втората половина на своята деятелност и на своя живот. Вътрешните лутания и кризата, която преживя Толстой и просветлението, което настъпи отпосле у него, ги преживяха и преживяват мнозина. Пресищането от удобствата и охолството на материалната култура и стремежа към един опростен и по-природосъобразен живот бяха изразени от Толстой с поразителна искреност и прямота. Толстой стана учител за мнозина. Неговото учение има последователи и те го прилагат в живота си. И нищо по-красиво от това, да се бори човек за свобода, за правдини – особено когато противодействието е силно... Че Толстой не отрича изцяло днешната наука и култура, както първоначално се струваше на мнозина, е вече безспорно. Но, че едно пълно опростяване на разбиранията и живота от гледна точка на действителността и прогреса е невъзможно – това изглежда не е още ясно. Доколкото религиозното учение на Толстой иска да задоволи духовните потреби само на дадена категория хора, то е достатъчно обосновано. Но доколкото то, в своя стремеж към простота, иска да ограничи вродената у човека любознателност към по-далечните въпроси (вън от теоретично моралните), то не е в съгласие с естественото развитие на живота – Защо? Знайно е, че основа на Толстоевото учение е познаването Бога като любов. Опростеното до максимум отношение на човека към Бога съставлява истинската религия.
към текста >>

30. Градина – Из „Книгата на беседите – Бо Ин Ра Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

ЗА СВОБОДАТА (Едно лично схващане) През всяко време свободата е била обект на занимание и идея за постижение, както на отделната личност, така и на обществото.
ЗА СВОБОДАТА (Едно лично схващане) През всяко време свободата е била обект на занимание и идея за постижение, както на отделната личност, така и на обществото. В зависимост от различните схващания, стремежи, потребности, начин на живеене н културата на личността или обществото, днес идеята за свободата и стремежите към нея са най-различни. Поради това обществото днес е диференцирано на отделни групи или различни течения, които са тръгнали по различни насоки, но все към една обща цел – свободата. Едни схващат, че тя трябва да се намери или дойде отвън; други – че тя требва да се извоюва или даде от някого, че тя изобщо може да се отнема или дава. (Все пак, за ония, които така я схващат и дирят, справедливо е да се допусне, че известни външни фактори оказват, макар и минимално влияние при постижение свободата). Повечето от ония, които намират, че тя е само външно придобиване, в стремежа си към нея, си служат със средствата, каквито днешната култура в своите отрицателни насоки към робство, мъст и неправда, е изготвила.
към текста >>

В зависимост от различните схващания, стремежи, потребности, начин на живеене н културата на личността или обществото, днес идеята за свободата и стремежите към нея са най-различни.
ЗА СВОБОДАТА (Едно лично схващане) През всяко време свободата е била обект на занимание и идея за постижение, както на отделната личност, така и на обществото. В зависимост от различните схващания, стремежи, потребности, начин на живеене н културата на личността или обществото, днес идеята за свободата и стремежите към нея са най-различни. Поради това обществото днес е диференцирано на отделни групи или различни течения, които са тръгнали по различни насоки, но все към една обща цел – свободата. Едни схващат, че тя трябва да се намери или дойде отвън; други – че тя требва да се извоюва или даде от някого, че тя изобщо може да се отнема или дава. (Все пак, за ония, които така я схващат и дирят, справедливо е да се допусне, че известни външни фактори оказват, макар и минимално влияние при постижение свободата). Повечето от ония, които намират, че тя е само външно придобиване, в стремежа си към нея, си служат със средствата, каквито днешната култура в своите отрицателни насоки към робство, мъст и неправда, е изготвила. Като следствие, налице остават само жертви от скъпи хора, най-често инспирирани от горещ идеализъм и справедлив копнеж по свободата.
към текста >>

Поради това обществото днес е диференцирано на отделни групи или различни течения, които са тръгнали по различни насоки, но все към една обща цел – свободата.
ЗА СВОБОДАТА (Едно лично схващане) През всяко време свободата е била обект на занимание и идея за постижение, както на отделната личност, така и на обществото. В зависимост от различните схващания, стремежи, потребности, начин на живеене н културата на личността или обществото, днес идеята за свободата и стремежите към нея са най-различни. Поради това обществото днес е диференцирано на отделни групи или различни течения, които са тръгнали по различни насоки, но все към една обща цел – свободата. Едни схващат, че тя трябва да се намери или дойде отвън; други – че тя требва да се извоюва или даде от някого, че тя изобщо може да се отнема или дава. (Все пак, за ония, които така я схващат и дирят, справедливо е да се допусне, че известни външни фактори оказват, макар и минимално влияние при постижение свободата). Повечето от ония, които намират, че тя е само външно придобиване, в стремежа си към нея, си служат със средствата, каквито днешната култура в своите отрицателни насоки към робство, мъст и неправда, е изготвила. Като следствие, налице остават само жертви от скъпи хора, най-често инспирирани от горещ идеализъм и справедлив копнеж по свободата. Но те ще разрешат ли правилно този въпрос, ще се оправдаят ли жертвите, ще се доберат ли до каквито и да било желани резултати, тъй като за реализирането, за приближаването към тази благородна цел, не са подбрали съответните благородни средства, не са се отказали от тероризиране, и изобщо не са игнорирали принципа: отвръщане на злото със зло.
към текста >>

(Все пак, за ония, които така я схващат и дирят, справедливо е да се допусне, че известни външни фактори оказват, макар и минимално влияние при постижение свободата).
ЗА СВОБОДАТА (Едно лично схващане) През всяко време свободата е била обект на занимание и идея за постижение, както на отделната личност, така и на обществото. В зависимост от различните схващания, стремежи, потребности, начин на живеене н културата на личността или обществото, днес идеята за свободата и стремежите към нея са най-различни. Поради това обществото днес е диференцирано на отделни групи или различни течения, които са тръгнали по различни насоки, но все към една обща цел – свободата. Едни схващат, че тя трябва да се намери или дойде отвън; други – че тя требва да се извоюва или даде от някого, че тя изобщо може да се отнема или дава. (Все пак, за ония, които така я схващат и дирят, справедливо е да се допусне, че известни външни фактори оказват, макар и минимално влияние при постижение свободата). Повечето от ония, които намират, че тя е само външно придобиване, в стремежа си към нея, си служат със средствата, каквито днешната култура в своите отрицателни насоки към робство, мъст и неправда, е изготвила. Като следствие, налице остават само жертви от скъпи хора, най-често инспирирани от горещ идеализъм и справедлив копнеж по свободата. Но те ще разрешат ли правилно този въпрос, ще се оправдаят ли жертвите, ще се доберат ли до каквито и да било желани резултати, тъй като за реализирането, за приближаването към тази благородна цел, не са подбрали съответните благородни средства, не са се отказали от тероризиране, и изобщо не са игнорирали принципа: отвръщане на злото със зло. Ние мислим, че хора, които могат да умират за свободни идеи, са хора по-непосредствени, значително издигнати, но приели този начин на действие, не ще постигнат нищо, защото той прегражда пътя към свободата и оставя изобилно жертви. Да погледнем на държавата, ще видим едно сполучливо очертание на горното: - тя също си е поставила цел – свободата; и като преимущество тя е най-силна, с най-много средства и възможности да постигне своята цел.
към текста >>

Като следствие, налице остават само жертви от скъпи хора, най-често инспирирани от горещ идеализъм и справедлив копнеж по свободата.
В зависимост от различните схващания, стремежи, потребности, начин на живеене н културата на личността или обществото, днес идеята за свободата и стремежите към нея са най-различни. Поради това обществото днес е диференцирано на отделни групи или различни течения, които са тръгнали по различни насоки, но все към една обща цел – свободата. Едни схващат, че тя трябва да се намери или дойде отвън; други – че тя требва да се извоюва или даде от някого, че тя изобщо може да се отнема или дава. (Все пак, за ония, които така я схващат и дирят, справедливо е да се допусне, че известни външни фактори оказват, макар и минимално влияние при постижение свободата). Повечето от ония, които намират, че тя е само външно придобиване, в стремежа си към нея, си служат със средствата, каквито днешната култура в своите отрицателни насоки към робство, мъст и неправда, е изготвила. Като следствие, налице остават само жертви от скъпи хора, най-често инспирирани от горещ идеализъм и справедлив копнеж по свободата. Но те ще разрешат ли правилно този въпрос, ще се оправдаят ли жертвите, ще се доберат ли до каквито и да било желани резултати, тъй като за реализирането, за приближаването към тази благородна цел, не са подбрали съответните благородни средства, не са се отказали от тероризиране, и изобщо не са игнорирали принципа: отвръщане на злото със зло. Ние мислим, че хора, които могат да умират за свободни идеи, са хора по-непосредствени, значително издигнати, но приели този начин на действие, не ще постигнат нищо, защото той прегражда пътя към свободата и оставя изобилно жертви. Да погледнем на държавата, ще видим едно сполучливо очертание на горното: - тя също си е поставила цел – свободата; и като преимущество тя е най-силна, с най-много средства и възможности да постигне своята цел. Обаче историята и до днес не е отбелязала държава, където да е била въдворена свободата, тъй като винаги тя е ангажирала максимум насилнически средства за воюване и пазене свободата. Ежедневното увеличаване редовете на пазителите на свободата с хора, чужди ней, сочат колко тя е оскъдна и не вдъхват никаква надежда за установяването ù.
към текста >>

Ние мислим, че хора, които могат да умират за свободни идеи, са хора по-непосредствени, значително издигнати, но приели този начин на действие, не ще постигнат нищо, защото той прегражда пътя към свободата и оставя изобилно жертви.
Едни схващат, че тя трябва да се намери или дойде отвън; други – че тя требва да се извоюва или даде от някого, че тя изобщо може да се отнема или дава. (Все пак, за ония, които така я схващат и дирят, справедливо е да се допусне, че известни външни фактори оказват, макар и минимално влияние при постижение свободата). Повечето от ония, които намират, че тя е само външно придобиване, в стремежа си към нея, си служат със средствата, каквито днешната култура в своите отрицателни насоки към робство, мъст и неправда, е изготвила. Като следствие, налице остават само жертви от скъпи хора, най-често инспирирани от горещ идеализъм и справедлив копнеж по свободата. Но те ще разрешат ли правилно този въпрос, ще се оправдаят ли жертвите, ще се доберат ли до каквито и да било желани резултати, тъй като за реализирането, за приближаването към тази благородна цел, не са подбрали съответните благородни средства, не са се отказали от тероризиране, и изобщо не са игнорирали принципа: отвръщане на злото със зло. Ние мислим, че хора, които могат да умират за свободни идеи, са хора по-непосредствени, значително издигнати, но приели този начин на действие, не ще постигнат нищо, защото той прегражда пътя към свободата и оставя изобилно жертви. Да погледнем на държавата, ще видим едно сполучливо очертание на горното: - тя също си е поставила цел – свободата; и като преимущество тя е най-силна, с най-много средства и възможности да постигне своята цел. Обаче историята и до днес не е отбелязала държава, където да е била въдворена свободата, тъй като винаги тя е ангажирала максимум насилнически средства за воюване и пазене свободата. Ежедневното увеличаване редовете на пазителите на свободата с хора, чужди ней, сочат колко тя е оскъдна и не вдъхват никаква надежда за установяването ù. По-различни биха били, обаче, резултатите на свободните постижения ако държавата се съобразяваше с принципа: свободата за свободата. Факт е, че от насилията изхождат върволица насилия.
към текста >>

Да погледнем на държавата, ще видим едно сполучливо очертание на горното: - тя също си е поставила цел – свободата; и като преимущество тя е най-силна, с най-много средства и възможности да постигне своята цел.
(Все пак, за ония, които така я схващат и дирят, справедливо е да се допусне, че известни външни фактори оказват, макар и минимално влияние при постижение свободата). Повечето от ония, които намират, че тя е само външно придобиване, в стремежа си към нея, си служат със средствата, каквито днешната култура в своите отрицателни насоки към робство, мъст и неправда, е изготвила. Като следствие, налице остават само жертви от скъпи хора, най-често инспирирани от горещ идеализъм и справедлив копнеж по свободата. Но те ще разрешат ли правилно този въпрос, ще се оправдаят ли жертвите, ще се доберат ли до каквито и да било желани резултати, тъй като за реализирането, за приближаването към тази благородна цел, не са подбрали съответните благородни средства, не са се отказали от тероризиране, и изобщо не са игнорирали принципа: отвръщане на злото със зло. Ние мислим, че хора, които могат да умират за свободни идеи, са хора по-непосредствени, значително издигнати, но приели този начин на действие, не ще постигнат нищо, защото той прегражда пътя към свободата и оставя изобилно жертви. Да погледнем на държавата, ще видим едно сполучливо очертание на горното: - тя също си е поставила цел – свободата; и като преимущество тя е най-силна, с най-много средства и възможности да постигне своята цел. Обаче историята и до днес не е отбелязала държава, където да е била въдворена свободата, тъй като винаги тя е ангажирала максимум насилнически средства за воюване и пазене свободата. Ежедневното увеличаване редовете на пазителите на свободата с хора, чужди ней, сочат колко тя е оскъдна и не вдъхват никаква надежда за установяването ù. По-различни биха били, обаче, резултатите на свободните постижения ако държавата се съобразяваше с принципа: свободата за свободата. Факт е, че от насилията изхождат върволица насилия. И това е един продължителен процес, който може да преустанови и измени едничък законът на не отвръщане на злото със зло.
към текста >>

Обаче историята и до днес не е отбелязала държава, където да е била въдворена свободата, тъй като винаги тя е ангажирала максимум насилнически средства за воюване и пазене свободата.
Повечето от ония, които намират, че тя е само външно придобиване, в стремежа си към нея, си служат със средствата, каквито днешната култура в своите отрицателни насоки към робство, мъст и неправда, е изготвила. Като следствие, налице остават само жертви от скъпи хора, най-често инспирирани от горещ идеализъм и справедлив копнеж по свободата. Но те ще разрешат ли правилно този въпрос, ще се оправдаят ли жертвите, ще се доберат ли до каквито и да било желани резултати, тъй като за реализирането, за приближаването към тази благородна цел, не са подбрали съответните благородни средства, не са се отказали от тероризиране, и изобщо не са игнорирали принципа: отвръщане на злото със зло. Ние мислим, че хора, които могат да умират за свободни идеи, са хора по-непосредствени, значително издигнати, но приели този начин на действие, не ще постигнат нищо, защото той прегражда пътя към свободата и оставя изобилно жертви. Да погледнем на държавата, ще видим едно сполучливо очертание на горното: - тя също си е поставила цел – свободата; и като преимущество тя е най-силна, с най-много средства и възможности да постигне своята цел. Обаче историята и до днес не е отбелязала държава, където да е била въдворена свободата, тъй като винаги тя е ангажирала максимум насилнически средства за воюване и пазене свободата. Ежедневното увеличаване редовете на пазителите на свободата с хора, чужди ней, сочат колко тя е оскъдна и не вдъхват никаква надежда за установяването ù. По-различни биха били, обаче, резултатите на свободните постижения ако държавата се съобразяваше с принципа: свободата за свободата. Факт е, че от насилията изхождат върволица насилия. И това е един продължителен процес, който може да преустанови и измени едничък законът на не отвръщане на злото със зло. Има и други обществени групи, стремежите на които също имат отношение към свободата.
към текста >>

Ежедневното увеличаване редовете на пазителите на свободата с хора, чужди ней, сочат колко тя е оскъдна и не вдъхват никаква надежда за установяването ù.
Като следствие, налице остават само жертви от скъпи хора, най-често инспирирани от горещ идеализъм и справедлив копнеж по свободата. Но те ще разрешат ли правилно този въпрос, ще се оправдаят ли жертвите, ще се доберат ли до каквито и да било желани резултати, тъй като за реализирането, за приближаването към тази благородна цел, не са подбрали съответните благородни средства, не са се отказали от тероризиране, и изобщо не са игнорирали принципа: отвръщане на злото със зло. Ние мислим, че хора, които могат да умират за свободни идеи, са хора по-непосредствени, значително издигнати, но приели този начин на действие, не ще постигнат нищо, защото той прегражда пътя към свободата и оставя изобилно жертви. Да погледнем на държавата, ще видим едно сполучливо очертание на горното: - тя също си е поставила цел – свободата; и като преимущество тя е най-силна, с най-много средства и възможности да постигне своята цел. Обаче историята и до днес не е отбелязала държава, където да е била въдворена свободата, тъй като винаги тя е ангажирала максимум насилнически средства за воюване и пазене свободата. Ежедневното увеличаване редовете на пазителите на свободата с хора, чужди ней, сочат колко тя е оскъдна и не вдъхват никаква надежда за установяването ù. По-различни биха били, обаче, резултатите на свободните постижения ако държавата се съобразяваше с принципа: свободата за свободата. Факт е, че от насилията изхождат върволица насилия. И това е един продължителен процес, който може да преустанови и измени едничък законът на не отвръщане на злото със зло. Има и други обществени групи, стремежите на които също имат отношение към свободата. Обаче със сполучливо подбраните средства, при наличността на техния фанатизъм, стремежът към крайно опростяване живота, отказване значението на научните и културни придобивки и удобства, свеждане разбиранията и цялата дейност до еднообразна работа, едностранчивост – тия средства остават безплодни.
към текста >>

По-различни биха били, обаче, резултатите на свободните постижения ако държавата се съобразяваше с принципа: свободата за свободата.
Но те ще разрешат ли правилно този въпрос, ще се оправдаят ли жертвите, ще се доберат ли до каквито и да било желани резултати, тъй като за реализирането, за приближаването към тази благородна цел, не са подбрали съответните благородни средства, не са се отказали от тероризиране, и изобщо не са игнорирали принципа: отвръщане на злото със зло. Ние мислим, че хора, които могат да умират за свободни идеи, са хора по-непосредствени, значително издигнати, но приели този начин на действие, не ще постигнат нищо, защото той прегражда пътя към свободата и оставя изобилно жертви. Да погледнем на държавата, ще видим едно сполучливо очертание на горното: - тя също си е поставила цел – свободата; и като преимущество тя е най-силна, с най-много средства и възможности да постигне своята цел. Обаче историята и до днес не е отбелязала държава, където да е била въдворена свободата, тъй като винаги тя е ангажирала максимум насилнически средства за воюване и пазене свободата. Ежедневното увеличаване редовете на пазителите на свободата с хора, чужди ней, сочат колко тя е оскъдна и не вдъхват никаква надежда за установяването ù. По-различни биха били, обаче, резултатите на свободните постижения ако държавата се съобразяваше с принципа: свободата за свободата. Факт е, че от насилията изхождат върволица насилия. И това е един продължителен процес, който може да преустанови и измени едничък законът на не отвръщане на злото със зло. Има и други обществени групи, стремежите на които също имат отношение към свободата. Обаче със сполучливо подбраните средства, при наличността на техния фанатизъм, стремежът към крайно опростяване живота, отказване значението на научните и културни придобивки и удобства, свеждане разбиранията и цялата дейност до еднообразна работа, едностранчивост – тия средства остават безплодни. Това са неща, които преди всичко ограничават и отдалечават от едно по точно схващане и приближение към свободата.
към текста >>

Има и други обществени групи, стремежите на които също имат отношение към свободата.
Обаче историята и до днес не е отбелязала държава, където да е била въдворена свободата, тъй като винаги тя е ангажирала максимум насилнически средства за воюване и пазене свободата. Ежедневното увеличаване редовете на пазителите на свободата с хора, чужди ней, сочат колко тя е оскъдна и не вдъхват никаква надежда за установяването ù. По-различни биха били, обаче, резултатите на свободните постижения ако държавата се съобразяваше с принципа: свободата за свободата. Факт е, че от насилията изхождат върволица насилия. И това е един продължителен процес, който може да преустанови и измени едничък законът на не отвръщане на злото със зло. Има и други обществени групи, стремежите на които също имат отношение към свободата. Обаче със сполучливо подбраните средства, при наличността на техния фанатизъм, стремежът към крайно опростяване живота, отказване значението на научните и културни придобивки и удобства, свеждане разбиранията и цялата дейност до еднообразна работа, едностранчивост – тия средства остават безплодни. Това са неща, които преди всичко ограничават и отдалечават от едно по точно схващане и приближение към свободата. За свободата са писали видни теоретици, учителите на човечеството са казали по нещо, обаче, както вече казахме, поради голямото различие на хората тя се схваща и търси нееднакво. Но все пак радостно явление и възродително движение в личността е, когато нуждата от свобода разрасне и се очертае като насъщна потребност. Копнеещият, освободен от долни амбиции, като че направляван от някакво прочувствие, се добира до афористичните принципи, изказани от мъдрите учители, намира в тях смисъл и достатъчно ориентировка, чувствува необходимост да насочи поглед най вече към себе си, където действително проглежда, и намира заложби за съвършенство и свобода.
към текста >>

Това са неща, които преди всичко ограничават и отдалечават от едно по точно схващане и приближение към свободата.
По-различни биха били, обаче, резултатите на свободните постижения ако държавата се съобразяваше с принципа: свободата за свободата. Факт е, че от насилията изхождат върволица насилия. И това е един продължителен процес, който може да преустанови и измени едничък законът на не отвръщане на злото със зло. Има и други обществени групи, стремежите на които също имат отношение към свободата. Обаче със сполучливо подбраните средства, при наличността на техния фанатизъм, стремежът към крайно опростяване живота, отказване значението на научните и културни придобивки и удобства, свеждане разбиранията и цялата дейност до еднообразна работа, едностранчивост – тия средства остават безплодни. Това са неща, които преди всичко ограничават и отдалечават от едно по точно схващане и приближение към свободата. За свободата са писали видни теоретици, учителите на човечеството са казали по нещо, обаче, както вече казахме, поради голямото различие на хората тя се схваща и търси нееднакво. Но все пак радостно явление и възродително движение в личността е, когато нуждата от свобода разрасне и се очертае като насъщна потребност. Копнеещият, освободен от долни амбиции, като че направляван от някакво прочувствие, се добира до афористичните принципи, изказани от мъдрите учители, намира в тях смисъл и достатъчно ориентировка, чувствува необходимост да насочи поглед най вече към себе си, където действително проглежда, и намира заложби за съвършенство и свобода. С помощта на своето научно, културно и духовно съвършенство, той формира своите понятия за свободата и спонтанно със своите разбирания и стремежи той се приближава към нея. Той намира, че свободата е вътрешен, органически, сърдечен, умствен и духовен процес, който се развива правилно под знака на онези възвишени и благородни принципи, които Христос е формулирал.
към текста >>

За свободата са писали видни теоретици, учителите на човечеството са казали по нещо, обаче, както вече казахме, поради голямото различие на хората тя се схваща и търси нееднакво.
Факт е, че от насилията изхождат върволица насилия. И това е един продължителен процес, който може да преустанови и измени едничък законът на не отвръщане на злото със зло. Има и други обществени групи, стремежите на които също имат отношение към свободата. Обаче със сполучливо подбраните средства, при наличността на техния фанатизъм, стремежът към крайно опростяване живота, отказване значението на научните и културни придобивки и удобства, свеждане разбиранията и цялата дейност до еднообразна работа, едностранчивост – тия средства остават безплодни. Това са неща, които преди всичко ограничават и отдалечават от едно по точно схващане и приближение към свободата. За свободата са писали видни теоретици, учителите на човечеството са казали по нещо, обаче, както вече казахме, поради голямото различие на хората тя се схваща и търси нееднакво. Но все пак радостно явление и възродително движение в личността е, когато нуждата от свобода разрасне и се очертае като насъщна потребност. Копнеещият, освободен от долни амбиции, като че направляван от някакво прочувствие, се добира до афористичните принципи, изказани от мъдрите учители, намира в тях смисъл и достатъчно ориентировка, чувствува необходимост да насочи поглед най вече към себе си, където действително проглежда, и намира заложби за съвършенство и свобода. С помощта на своето научно, културно и духовно съвършенство, той формира своите понятия за свободата и спонтанно със своите разбирания и стремежи той се приближава към нея. Той намира, че свободата е вътрешен, органически, сърдечен, умствен и духовен процес, който се развива правилно под знака на онези възвишени и благородни принципи, които Христос е формулирал. Схващайки така, неизбежно се налага на личността да постави любовта, мъдростта и истината в устоите на своя живот и своите деяния.
към текста >>

Но все пак радостно явление и възродително движение в личността е, когато нуждата от свобода разрасне и се очертае като насъщна потребност.
И това е един продължителен процес, който може да преустанови и измени едничък законът на не отвръщане на злото със зло. Има и други обществени групи, стремежите на които също имат отношение към свободата. Обаче със сполучливо подбраните средства, при наличността на техния фанатизъм, стремежът към крайно опростяване живота, отказване значението на научните и културни придобивки и удобства, свеждане разбиранията и цялата дейност до еднообразна работа, едностранчивост – тия средства остават безплодни. Това са неща, които преди всичко ограничават и отдалечават от едно по точно схващане и приближение към свободата. За свободата са писали видни теоретици, учителите на човечеството са казали по нещо, обаче, както вече казахме, поради голямото различие на хората тя се схваща и търси нееднакво. Но все пак радостно явление и възродително движение в личността е, когато нуждата от свобода разрасне и се очертае като насъщна потребност. Копнеещият, освободен от долни амбиции, като че направляван от някакво прочувствие, се добира до афористичните принципи, изказани от мъдрите учители, намира в тях смисъл и достатъчно ориентировка, чувствува необходимост да насочи поглед най вече към себе си, където действително проглежда, и намира заложби за съвършенство и свобода. С помощта на своето научно, културно и духовно съвършенство, той формира своите понятия за свободата и спонтанно със своите разбирания и стремежи той се приближава към нея. Той намира, че свободата е вътрешен, органически, сърдечен, умствен и духовен процес, който се развива правилно под знака на онези възвишени и благородни принципи, които Христос е формулирал. Схващайки така, неизбежно се налага на личността да постави любовта, мъдростта и истината в устоите на своя живот и своите деяния. Това са принципи, които обуславят средствата и начина на движение по посока към придобиване на свобода.
към текста >>

Копнеещият, освободен от долни амбиции, като че направляван от някакво прочувствие, се добира до афористичните принципи, изказани от мъдрите учители, намира в тях смисъл и достатъчно ориентировка, чувствува необходимост да насочи поглед най вече към себе си, където действително проглежда, и намира заложби за съвършенство и свобода.
Има и други обществени групи, стремежите на които също имат отношение към свободата. Обаче със сполучливо подбраните средства, при наличността на техния фанатизъм, стремежът към крайно опростяване живота, отказване значението на научните и културни придобивки и удобства, свеждане разбиранията и цялата дейност до еднообразна работа, едностранчивост – тия средства остават безплодни. Това са неща, които преди всичко ограничават и отдалечават от едно по точно схващане и приближение към свободата. За свободата са писали видни теоретици, учителите на човечеството са казали по нещо, обаче, както вече казахме, поради голямото различие на хората тя се схваща и търси нееднакво. Но все пак радостно явление и възродително движение в личността е, когато нуждата от свобода разрасне и се очертае като насъщна потребност. Копнеещият, освободен от долни амбиции, като че направляван от някакво прочувствие, се добира до афористичните принципи, изказани от мъдрите учители, намира в тях смисъл и достатъчно ориентировка, чувствува необходимост да насочи поглед най вече към себе си, където действително проглежда, и намира заложби за съвършенство и свобода. С помощта на своето научно, културно и духовно съвършенство, той формира своите понятия за свободата и спонтанно със своите разбирания и стремежи той се приближава към нея. Той намира, че свободата е вътрешен, органически, сърдечен, умствен и духовен процес, който се развива правилно под знака на онези възвишени и благородни принципи, които Христос е формулирал. Схващайки така, неизбежно се налага на личността да постави любовта, мъдростта и истината в устоите на своя живот и своите деяния. Това са принципи, които обуславят средствата и начина на движение по посока към придобиване на свобода. Те установяват правилните отношения с хората и природата, внасят едно ново просветление и един друг начин на виждане и проумяване нещата.
към текста >>

С помощта на своето научно, културно и духовно съвършенство, той формира своите понятия за свободата и спонтанно със своите разбирания и стремежи той се приближава към нея.
Обаче със сполучливо подбраните средства, при наличността на техния фанатизъм, стремежът към крайно опростяване живота, отказване значението на научните и културни придобивки и удобства, свеждане разбиранията и цялата дейност до еднообразна работа, едностранчивост – тия средства остават безплодни. Това са неща, които преди всичко ограничават и отдалечават от едно по точно схващане и приближение към свободата. За свободата са писали видни теоретици, учителите на човечеството са казали по нещо, обаче, както вече казахме, поради голямото различие на хората тя се схваща и търси нееднакво. Но все пак радостно явление и възродително движение в личността е, когато нуждата от свобода разрасне и се очертае като насъщна потребност. Копнеещият, освободен от долни амбиции, като че направляван от някакво прочувствие, се добира до афористичните принципи, изказани от мъдрите учители, намира в тях смисъл и достатъчно ориентировка, чувствува необходимост да насочи поглед най вече към себе си, където действително проглежда, и намира заложби за съвършенство и свобода. С помощта на своето научно, културно и духовно съвършенство, той формира своите понятия за свободата и спонтанно със своите разбирания и стремежи той се приближава към нея. Той намира, че свободата е вътрешен, органически, сърдечен, умствен и духовен процес, който се развива правилно под знака на онези възвишени и благородни принципи, които Христос е формулирал. Схващайки така, неизбежно се налага на личността да постави любовта, мъдростта и истината в устоите на своя живот и своите деяния. Това са принципи, които обуславят средствата и начина на движение по посока към придобиване на свобода. Те установяват правилните отношения с хората и природата, внасят едно ново просветление и един друг начин на виждане и проумяване нещата. И човек може да бъде свободен дотолкоз, доколкото той живее с тези именно принципи.
към текста >>

Той намира, че свободата е вътрешен, органически, сърдечен, умствен и духовен процес, който се развива правилно под знака на онези възвишени и благородни принципи, които Христос е формулирал.
Това са неща, които преди всичко ограничават и отдалечават от едно по точно схващане и приближение към свободата. За свободата са писали видни теоретици, учителите на човечеството са казали по нещо, обаче, както вече казахме, поради голямото различие на хората тя се схваща и търси нееднакво. Но все пак радостно явление и възродително движение в личността е, когато нуждата от свобода разрасне и се очертае като насъщна потребност. Копнеещият, освободен от долни амбиции, като че направляван от някакво прочувствие, се добира до афористичните принципи, изказани от мъдрите учители, намира в тях смисъл и достатъчно ориентировка, чувствува необходимост да насочи поглед най вече към себе си, където действително проглежда, и намира заложби за съвършенство и свобода. С помощта на своето научно, културно и духовно съвършенство, той формира своите понятия за свободата и спонтанно със своите разбирания и стремежи той се приближава към нея. Той намира, че свободата е вътрешен, органически, сърдечен, умствен и духовен процес, който се развива правилно под знака на онези възвишени и благородни принципи, които Христос е формулирал. Схващайки така, неизбежно се налага на личността да постави любовта, мъдростта и истината в устоите на своя живот и своите деяния. Това са принципи, които обуславят средствата и начина на движение по посока към придобиване на свобода. Те установяват правилните отношения с хората и природата, внасят едно ново просветление и един друг начин на виждане и проумяване нещата. И човек може да бъде свободен дотолкоз, доколкото той живее с тези именно принципи. Свръх човеците или учителите на човечеството са свободни, защото те са обосновали живота си изключително на тези абсолютни принципи, за тях загадки в природата не съществуват, а разумни закони, които те познават и никога не нарушават.
към текста >>

Това са принципи, които обуславят средствата и начина на движение по посока към придобиване на свобода.
Но все пак радостно явление и възродително движение в личността е, когато нуждата от свобода разрасне и се очертае като насъщна потребност. Копнеещият, освободен от долни амбиции, като че направляван от някакво прочувствие, се добира до афористичните принципи, изказани от мъдрите учители, намира в тях смисъл и достатъчно ориентировка, чувствува необходимост да насочи поглед най вече към себе си, където действително проглежда, и намира заложби за съвършенство и свобода. С помощта на своето научно, културно и духовно съвършенство, той формира своите понятия за свободата и спонтанно със своите разбирания и стремежи той се приближава към нея. Той намира, че свободата е вътрешен, органически, сърдечен, умствен и духовен процес, който се развива правилно под знака на онези възвишени и благородни принципи, които Христос е формулирал. Схващайки така, неизбежно се налага на личността да постави любовта, мъдростта и истината в устоите на своя живот и своите деяния. Това са принципи, които обуславят средствата и начина на движение по посока към придобиване на свобода. Те установяват правилните отношения с хората и природата, внасят едно ново просветление и един друг начин на виждане и проумяване нещата. И човек може да бъде свободен дотолкоз, доколкото той живее с тези именно принципи. Свръх човеците или учителите на човечеството са свободни, защото те са обосновали живота си изключително на тези абсолютни принципи, за тях загадки в природата не съществуват, а разумни закони, които те познават и никога не нарушават. Свободният е силен да ограничи себе си. Той може да желае – и постига; да не желае и отстъпва.
към текста >>

31. ВЕСТИ Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Там някъде, в недрата на това строго студено царство, където има богатство на светлина, що се разбива в седмобагра дъга във всяка капка, прилична на замръзнала сълза, живеят верността, чистотата и свободата.
Дирейки малкия блестящ отломък от истината, който всякой намира в своя ден, мисълта по нявга се докосва до дверите на далечната страна, която блести в дните с омайваща строга прелест, пропита със синкавия цвят на полярните сияния, а в нощите с вледененото тъмносиньо небе, по което в кръг околовръст пътуват звездите, като върволица от грамадни, драгоценни перли. Ледени дворци, по които играе слънчевата светлина в многоцветни преливащи се багри, са предградията на тоя вечно леден свят. Там спират корабите на странниците, защото корпусите им се запират в смразяващите се води, в ледовете и там е сетната стъпка на всеки човешки крак. Тая страна е отечеството на ледените вихри, които духат през далечните страни и охлаждат вечерите на юга. Очите там гледат смело, разкрито и зениците са изтъкани от студената, чиста синевина на небето или от багрите на зеленикавите смразени води. Там някъде, в недрата на това строго студено царство, където има богатство на светлина, що се разбива в седмобагра дъга във всяка капка, прилична на замръзнала сълза, живеят верността, чистотата и свободата. Това са трите сестри на севера, очите на които гледат с величествената глъбина на модрото небе, буйните коси на които са изтъкани от лъчите на слънцето, челата на които сияят с блясъка на ледените планини. Това е страната в далечния север, строгата прелестна родина на трите приказни сестри. Вечният я е надарил със смразяващо дихание, в което се дочува да звънти като гласът на пролетно пробуждане чистата песен на вечния идеал. Синовете, що се раждат там, носят в сърцата си запален свещения плам на безкористието и любов към небето и затова огънят на земята и жаркият плам на южните очи не могат да метнат було над тоя светлик и девиците на юга не могат да познаят тяхната любов. Те не могат да познаят тяхната любов, защото верните синове на севера нивга не оставят бранния меч на словото, с което пазят в душите си името на своя творец, за да прегърнат техните южни глави, увенчани с коса на черен кедър... Чудна страна е северната ледена земя.
към текста >>

32. Списанието PDF Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

За свободата – К-в Градина Северната страна – Георги Северов Вести Съдържание на 2 и 3 книжка
2-3 (февруари, март 1925 г) Правият път на живота Противоречията в света – П. Пампоров В хармония със законите на живата природа – Б. Боев За мирогледа – Георги Северов Нестинарски игри – Добран Възкачване на соковете и пулсация у растенията Научна астрология – Г. Езикът на музиката – К. Ик. Религиозното учение на Толстой и окултната наука – Вел. Вл. За свободата – К-в Градина Северната страна – Георги Северов Вести Съдържание на 2 и 3 книжка
към текста >>

33. В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Б. Боев Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Защо да не им дадем волен замах и свобода да се проявяват в живота ни и те?
Нима не чувствуваме, или не виждаме техните отпечатъци на нашето лице? Дошло е вече време, когато човек трябва да погледне по-трезво на нещата. Нима човек се е родил да гледа само лошите страни на живота? Само да бъде роб на невежеството, на отрицателните действия, който носят хилядите нещастия на нашия живот? Ако сме надарени – като същества с чувство на любов и мисъл за красота, които съставляват всякога истинското ни богатство. Защо да не им дадем волен замах и свобода да се проявяват в живота ни и те? — Животът е взискателен и ние трябва да му служим разумно Не е меродавно мнението на този или онзи мислител, който разглежда едностранчиво нещата. Опитността и фактите, които всеки ден проверяваме, ни довеждат до заключението, че животът е в зависимост от велики сили, които за чуждите мнения не се изменят. И по-велики закони има в природата, които ни тласкат с глава и крака напред, без да ни питат дали техните действия са в съгласие с нашите мисли или не. А днешните мислители, хората на съвременната култура и морал имат особени схващания, особени възгледи. Предписват методи и средства на които и сами те не знаят ползата.
към текста >>

34. НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Ако вие се освободите и влезете в свободата на божествения живот, ще научите всичко".
Оттам можем да си обясним, че музиката може да действува даже върху здравословното състояние на тялото. ИЗВОРЪТ НА ТВОРЧЕСТВОТО, ОСНОВЕН ЗАКОН НА ДУХОВНИЯ РАСТЕЖ „Човешкото в човека – това е опаковката, а божественото – това е същността на човешкото естество". „Вие имате сили, скрити богатства в себе си. Човешката душа още не се е напълно проявила. У човека има сили, които чакат най-благоприятни условия за развиване. Ако вие се освободите и влезете в свободата на божествения живот, ще научите всичко". „Вън от Бога няма свобода". „Когато човек се обърне нагоре към божествения свят, то почва да тече божественият нектар на живота в него". „Вярата е една връзка, за да протече онази божествена сила в душата ти". „Ако турите вярата във вас, и разумът ще се усили, и вие ще придобиете онази мощна сила". „Аз не съм за онази вяра: лековерие.
към текста >>

„Вън от Бога няма свобода".
ИЗВОРЪТ НА ТВОРЧЕСТВОТО, ОСНОВЕН ЗАКОН НА ДУХОВНИЯ РАСТЕЖ „Човешкото в човека – това е опаковката, а божественото – това е същността на човешкото естество". „Вие имате сили, скрити богатства в себе си. Човешката душа още не се е напълно проявила. У човека има сили, които чакат най-благоприятни условия за развиване. Ако вие се освободите и влезете в свободата на божествения живот, ще научите всичко". „Вън от Бога няма свобода". „Когато човек се обърне нагоре към божествения свят, то почва да тече божественият нектар на живота в него". „Вярата е една връзка, за да протече онази божествена сила в душата ти". „Ако турите вярата във вас, и разумът ще се усили, и вие ще придобиете онази мощна сила". „Аз не съм за онази вяра: лековерие. Аз съм за искреността.
към текста >>

Чрез свързване с Бога човек добива своята свобода.
Инак остава безчувствена, макар и вълните да блъскат върху нея. Видяхме, че това важи и за Кортиевия орган в човешкото ухо, за безжичния телеграф и телефон и пр. Също така божественият живот се излива към всички същества. Обаче всяко едно от тях приема дотолкоз, до колкото е в хармония с него, т.е. доколкото притежава качества, които са в хармония с този божествен живот. Чрез свързване с Бога човек добива своята свобода. Понеже свобода значи проявяване на истинското естество, а истинското човешко естество е божествено. При всяко истинско творчество човек е в контакт с божествения живот. Ето защо изворът на всеки духовен подем, на всеки духовен растеж е поставяне в хармония с божествения живот, в хармония с Бога. Нежно е развитието на тези качества, които поставят все повече и повече в хармония с божествения живот. Така ние влизаме в контакт със силите, които лежат в основите на битието и последните се вливат в нас.
към текста >>

Понеже свобода значи проявяване на истинското естество, а истинското човешко естество е божествено.
Видяхме, че това важи и за Кортиевия орган в човешкото ухо, за безжичния телеграф и телефон и пр. Също така божественият живот се излива към всички същества. Обаче всяко едно от тях приема дотолкоз, до колкото е в хармония с него, т.е. доколкото притежава качества, които са в хармония с този божествен живот. Чрез свързване с Бога човек добива своята свобода. Понеже свобода значи проявяване на истинското естество, а истинското човешко естество е божествено. При всяко истинско творчество човек е в контакт с божествения живот. Ето защо изворът на всеки духовен подем, на всеки духовен растеж е поставяне в хармония с божествения живот, в хармония с Бога. Нежно е развитието на тези качества, които поставят все повече и повече в хармония с божествения живот. Така ние влизаме в контакт със силите, които лежат в основите на битието и последните се вливат в нас. Нека вземем един пример: художественото творчество.
към текста >>

35. Произхода на световете според дуалистичната космогония на Емил Белό - К. К. Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Всеки може да върши каквото желае, да избира един или други път, да върши едно или друго, да вярва в нещо или не, обаче издълбоко погледнато тая свобода не е безгранична, защото всичката тая мрежа от различни пътища, от различни убеждения се събират в една точка, както лъчите в пламъчето на свещта.
Такова разбиране не може да има в пълнота никой от нас и затова няма право никой от нас да дири съвършенство у другия. Единственото най-умно, най-полезно в живота ни остава това да се учим. В това се свежда всичко в нашия живот и най-сетне, като че и затова сме сътворени и изпратени на земята. Тая стара истина е основата, върху която почива цялата древна наука за живота; именно това, че човекът е едно творение нагласено така, че вечно да възприема, вечно да расте. Привидно, разбира се, изглежда че всеки е свободен. Всеки може да върши каквото желае, да избира един или други път, да върши едно или друго, да вярва в нещо или не, обаче издълбоко погледнато тая свобода не е безгранична, защото всичката тая мрежа от различни пътища, от различни убеждения се събират в една точка, както лъчите в пламъчето на свещта. Ние често се упрекваме защо един се е запътил по едно направление, а други – в друго. Това са отделни моменти само, отделни отсечки от една обща голяма крива линия, която се затваря далече някъде от нас и нам е трудно да схванем нейната кривина, нейното единство. Също така е трудно, невъзможно нам, в началото да схванем единството в цялата обстановка на живота. Ако между нас съществува разногласие и дисхармония, причината за това сме самите ние. Нам е трудно да си представим, че всички хора имат еднакво право да са свободни като нас, и друго, че има и друга работа в света, която е по-важна, поне еднакво важна с нашата.
към текста >>

36. Списанието PDF Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Свобода – седмичен вестник за обнова на живота. 9.
Възраждане – месечно списание за обнова на живота в светлината на разума и любовта. 4. Наука и Разум – месечно списание за обнова на живота. 5. Ново Човечество – месечно окултно списание. 6. Учителска мисъл – месечен педагогически орган на Българския учителски съюз. 7. Bulgara Esperantisto – списание на есперанто. 8. Свобода – седмичен вестник за обнова на живота. 9. Устрем – седмичен орган на македонската младеж в България. 10. Витлеемска звезда – седмичен вестник на окултно-мистичното общество; издава се във Бургас. Преведена е на италиански език беседата на П. Дънов „Високият идеал", придружена с хубав предговор от писателката Мара Белчева. Същата беседа е преведена и на английски език в Америка.
към текста >>

37. За живата вода - Д. Стоянов Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Щом изгубиш своята свобода, своите знания, своя живот , – ти си мъртъв.
И съвременните хора вярват повече в смъртта, нежели в живота. Отрицателните истини в света са по-силни от положителните. Но тогава защо ни е религия, защо ни са, всички научни теории, ако един ден смъртта унищожи всичко? Смъртта – по наше схващане – е изобретение на човешкия ум. В една стара книга се казва: „В който ден престъпиш великия закон на Любовта, Мъдростта и Истината, ще умреш." И тогава имаме вече определение на смъртта. Щом изгубиш своята свобода, своите знания, своя живот , – ти си мъртъв. Щом изгубиш живота си, ще из.губиш своето движение, ще се парализираш и в тебе ще остане само едно голо съзнание, ще съзнаваш, че имаш ръце, крака, но не можеш да се движиш; ще съзнаваш, че имаш сърце, но то не ще може да тупти; ще съзнаваш, че имаш нерви, кръвоносна система, а нямаш кръвообращение. И тъй, щом човек сгреши против великия закон на Любовта, изгубва живота; щом сгреши против великия закон на мъдростта, изгубва знанието си; а щом сгреши против великия закон на Истината, изгубва свободата си. Следователно, под смърт ние разбираме лишаване от три велики добродетели, които подтикват човека към развитие и усъвършенстване: те са Животът, Знанието и Свободата. Без Свобода Истината не може да се намери, без знание Мъдростта не може да се разбере, без живот Любовта не може да се придобие. Казва се: „Бог – Висшето – не е Бог на мъртвите, но на живите." Значи абсолютно се отрича смъртта.
към текста >>

И тъй, щом човек сгреши против великия закон на Любовта, изгубва живота; щом сгреши против великия закон на мъдростта, изгубва знанието си; а щом сгреши против великия закон на Истината, изгубва свободата си.
Но тогава защо ни е религия, защо ни са, всички научни теории, ако един ден смъртта унищожи всичко? Смъртта – по наше схващане – е изобретение на човешкия ум. В една стара книга се казва: „В който ден престъпиш великия закон на Любовта, Мъдростта и Истината, ще умреш." И тогава имаме вече определение на смъртта. Щом изгубиш своята свобода, своите знания, своя живот , – ти си мъртъв. Щом изгубиш живота си, ще из.губиш своето движение, ще се парализираш и в тебе ще остане само едно голо съзнание, ще съзнаваш, че имаш ръце, крака, но не можеш да се движиш; ще съзнаваш, че имаш сърце, но то не ще може да тупти; ще съзнаваш, че имаш нерви, кръвоносна система, а нямаш кръвообращение. И тъй, щом човек сгреши против великия закон на Любовта, изгубва живота; щом сгреши против великия закон на мъдростта, изгубва знанието си; а щом сгреши против великия закон на Истината, изгубва свободата си. Следователно, под смърт ние разбираме лишаване от три велики добродетели, които подтикват човека към развитие и усъвършенстване: те са Животът, Знанието и Свободата. Без Свобода Истината не може да се намери, без знание Мъдростта не може да се разбере, без живот Любовта не може да се придобие. Казва се: „Бог – Висшето – не е Бог на мъртвите, но на живите." Значи абсолютно се отрича смъртта. Всичко онова, което хората говорят за смъртта, за „оня свят" са само техни детски предположения. Съвременните учени по 99 пъти проверяват един научен факт и тогава се произнасят, а тук без всякаква проверка твърдят, че човек умира.
към текста >>

Следователно, под смърт ние разбираме лишаване от три велики добродетели, които подтикват човека към развитие и усъвършенстване: те са Животът, Знанието и Свободата.
Смъртта – по наше схващане – е изобретение на човешкия ум. В една стара книга се казва: „В който ден престъпиш великия закон на Любовта, Мъдростта и Истината, ще умреш." И тогава имаме вече определение на смъртта. Щом изгубиш своята свобода, своите знания, своя живот , – ти си мъртъв. Щом изгубиш живота си, ще из.губиш своето движение, ще се парализираш и в тебе ще остане само едно голо съзнание, ще съзнаваш, че имаш ръце, крака, но не можеш да се движиш; ще съзнаваш, че имаш сърце, но то не ще може да тупти; ще съзнаваш, че имаш нерви, кръвоносна система, а нямаш кръвообращение. И тъй, щом човек сгреши против великия закон на Любовта, изгубва живота; щом сгреши против великия закон на мъдростта, изгубва знанието си; а щом сгреши против великия закон на Истината, изгубва свободата си. Следователно, под смърт ние разбираме лишаване от три велики добродетели, които подтикват човека към развитие и усъвършенстване: те са Животът, Знанието и Свободата. Без Свобода Истината не може да се намери, без знание Мъдростта не може да се разбере, без живот Любовта не може да се придобие. Казва се: „Бог – Висшето – не е Бог на мъртвите, но на живите." Значи абсолютно се отрича смъртта. Всичко онова, което хората говорят за смъртта, за „оня свят" са само техни детски предположения. Съвременните учени по 99 пъти проверяват един научен факт и тогава се произнасят, а тук без всякаква проверка твърдят, че човек умира. Те смесват човека с неговото тяло!
към текста >>

Без Свобода Истината не може да се намери, без знание Мъдростта не може да се разбере, без живот Любовта не може да се придобие.
В една стара книга се казва: „В който ден престъпиш великия закон на Любовта, Мъдростта и Истината, ще умреш." И тогава имаме вече определение на смъртта. Щом изгубиш своята свобода, своите знания, своя живот , – ти си мъртъв. Щом изгубиш живота си, ще из.губиш своето движение, ще се парализираш и в тебе ще остане само едно голо съзнание, ще съзнаваш, че имаш ръце, крака, но не можеш да се движиш; ще съзнаваш, че имаш сърце, но то не ще може да тупти; ще съзнаваш, че имаш нерви, кръвоносна система, а нямаш кръвообращение. И тъй, щом човек сгреши против великия закон на Любовта, изгубва живота; щом сгреши против великия закон на мъдростта, изгубва знанието си; а щом сгреши против великия закон на Истината, изгубва свободата си. Следователно, под смърт ние разбираме лишаване от три велики добродетели, които подтикват човека към развитие и усъвършенстване: те са Животът, Знанието и Свободата. Без Свобода Истината не може да се намери, без знание Мъдростта не може да се разбере, без живот Любовта не може да се придобие. Казва се: „Бог – Висшето – не е Бог на мъртвите, но на живите." Значи абсолютно се отрича смъртта. Всичко онова, което хората говорят за смъртта, за „оня свят" са само техни детски предположения. Съвременните учени по 99 пъти проверяват един научен факт и тогава се произнасят, а тук без всякаква проверка твърдят, че човек умира. Те смесват човека с неговото тяло! Религиозните хора ще кажат, може би, че е грешно да се проверява дали има живот след смъртта, или не, защото това било признак на съмнение.
към текста >>

Не, за Бога можем да имаме едно понятие – Светлина без сенки – Живот без ограничения – Любов без промени и измени, Знание без погрешки, Свобода без ограничения.
Ако хората не учат на земята, мигар на небето ще учат? Тази философия не издържа критика. Нима една муха, като влезе в един човешки университет, от това ще стане учена? Кой университет не е пълен с мухи! Една от най-големите заблуди в наше време, е твърдението, че за Бога не можем да имаме определено понятие. Не, за Бога можем да имаме едно понятие – Светлина без сенки – Живот без ограничения – Любов без промени и измени, Знание без погрешки, Свобода без ограничения. Съвременните хора ги е срам да казват, че вярват в Бога. Ала да те е срам, че вярваш в Бога – това е престъпление. Дойде ли до Бога, разумният, живият човек казва: „аз зная Бога. за Него имам само едно мнение. Аз го познавам, защото живея, а Бог е живот.
към текста >>

Те търсят живот, търсят знания, търсят свобода, но отвън.
Туй е най-силното доказателство. Когато умра, аз ще престана да вярвам в Бога, но докато живея – животът, това е Бог. Тази мисъл, тази воля, този подтик, това е Бог. Колкото по-силно се проявява, толкова повече Го познавам". Хората днес търсят нещата чисто външно. Те търсят живот, търсят знания, търсят свобода, но отвън. А всички тия елементи трябва да влязат с цялата си същина в нашия живот, да го проникнат напълно. Тогава ще настъпи в човека оня дълбок вътрешен процес на пробуждането и всички ония въпроси, има ли Бог или не, ще станат за него излишни. Той ще разбере, че не във външното седи службата на Бога: защото човек може да се откаже от своето богатство, може да се оттегли и в гората и пак да не извърши волята на Бога на Живите. Ще му се сторят излишни и всички ония дребнички въпроси на хората с тъмно съзнание: „Ти вярваш ли в св. Троица, вярваш ли в...” – хиляди вярвания!
към текста >>

38. Един факир в Париж - Реймонд Но Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Тогава ще дойде пролетта на великата свобода и ще посее земята със своята прелест.
Сърцето ми биеше тревога, за да не заспя по пътя си и разказа мечтите на душата ми, която аз не познавах. Там, където сутрин бавно чезнат големите звезди, посред блясъка на милиардите слънца, живее душата ми. Но тя ще дойде тук през времето на великите дни. Когато хората престанат да се гледат със злоба и омразата изчезне от сърцата им, когато ще видят, че лъжата е позор, а начинът за живот чрез лъжа е мрак. Когато няма да има нито едно петно кръв по лицето на земята и нито един писък от насилие над слабия. Тогава ще дойде пролетта на великата свобода и ще посее земята със своята прелест. Тогава цветята ще бъдат свещени, защото са мечта на херувимите и децата няма да ги късат. Тогава ще дойдат думите на хората и ще направят небе от всяко сърце, всяка душа ще стане слънце в своето небе, а нейните мечти ще бъдат милиарди звезди. Каква голяма светлина ще има тогава върху пътя на човека и колко много ще бъдат делата на любовта! Аз погледнах в сърцето си, което знаеше дълбочините на велика печал и видях в него светлина, подобна на слънчев лъч, отразен в бисер от роса. Това бе светлината на сърцето ми.
към текста >>

39. Природата – Тотю Брънеков Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Робиндранат Тагор ДУХЪТ НА СВОБОДАТА Докато свободата не е едно вътрешно, интимно разбиране, което да укрепва нашата деятелност и да разширява творчеството ни; докато тя е само един обикновен въпрос на външни обстоятелства, дотогава тя ще прилича на това, което би било едно обширно, свободно пространство за един индивид, на който очите са вързани.
Робиндранат Тагор ДУХЪТ НА СВОБОДАТА Докато свободата не е едно вътрешно, интимно разбиране, което да укрепва нашата деятелност и да разширява творчеството ни; докато тя е само един обикновен въпрос на външни обстоятелства, дотогава тя ще прилича на това, което би било едно обширно, свободно пространство за един индивид, на който очите са вързани. От последните ми пътувания на Запад, аз добих впечатлението, че там Свободата като идея е почти мъртва и че нейната мощ там е загубила ефикасността си. Като последствие на това, политико-социалните отношения на народите там явно свидетелствуват за един дух на потисничество и насилие. Във време на монархията, царят живееше в една среда, отровена от миазмите на интригата. В двореца се ширеше лъжата и клеветата, дворянитe плетяли разни мрежи и съзаклятия, за да водят царя според амбициите си. В същност интригата действувала тогава в по-широк мащаб и бе нахлула в цялата страна.
към текста >>

От последните ми пътувания на Запад, аз добих впечатлението, че там Свободата като идея е почти мъртва и че нейната мощ там е загубила ефикасността си.
Робиндранат Тагор ДУХЪТ НА СВОБОДАТА Докато свободата не е едно вътрешно, интимно разбиране, което да укрепва нашата деятелност и да разширява творчеството ни; докато тя е само един обикновен въпрос на външни обстоятелства, дотогава тя ще прилича на това, което би било едно обширно, свободно пространство за един индивид, на който очите са вързани. От последните ми пътувания на Запад, аз добих впечатлението, че там Свободата като идея е почти мъртва и че нейната мощ там е загубила ефикасността си. Като последствие на това, политико-социалните отношения на народите там явно свидетелствуват за един дух на потисничество и насилие. Във време на монархията, царят живееше в една среда, отровена от миазмите на интригата. В двореца се ширеше лъжата и клеветата, дворянитe плетяли разни мрежи и съзаклятия, за да водят царя според амбициите си. В същност интригата действувала тогава в по-широк мащаб и бе нахлула в цялата страна. Тогава тровеха народа с хашиша на измамените надежди и предизвикваха предварително нагласени паники.
към текста >>

Без съмнение, той се радваше повече от всеки друг на една по-голяма външна свобода, но фактически, той живееше в един тщеславен затвор на измами.
В двореца се ширеше лъжата и клеветата, дворянитe плетяли разни мрежи и съзаклятия, за да водят царя според амбициите си. В същност интригата действувала тогава в по-широк мащаб и бе нахлула в цялата страна. Тогава тровеха народа с хашиша на измамените надежди и предизвикваха предварително нагласени паники. Неговите най-благородни чувства бяха експлоатирани по околните пътища на подмазващото се лицемерие; като го упойваха с ласкателство те изпразваха джобовете му и в същото време изкълчваха и душата му като си служеха с двойното вьздействие на парите и на безскрупулната дипломация. При стария порядък на нещата, караха царя да вярва, че той е най-свободното същество на света. Без съмнение, той се радваше повече от всеки друг на една по-голяма външна свобода, но фактически, той живееше в един тщеславен затвор на измами. Западните народи сега са жертва на същите самолъжи. За да ги ласкаят, те днес ги убеждават, че са свободни и че върховната мощ е в собствените им ръце, но тази мощ им е отнета от едно грамадно мнозинство егоисти, както и човекът е отнел свободата и лишил от простор конят, когато го е хванал, за да го опитоми. На Запад оставят общественото мнение да се радва на една външна свобода, за да му отнемат истинската свобода с всички средства. Мислите на всички са фасонирани според плановете на един организиран интерес; в избора дори на идеите и формацията на преценките, общественото мнение е спъвано, било от някое заплашване с наказание, било с постоянни лъжливи внушения; общественото мнение е принудено да живее сред един изкуствен свят на хипнотически фрази. Накратко казано, народът там е превърнал в крепост онази сила, която привлича около него рояк авантюристи, които тайно го обсаждат, за да го експлоатират според плановете си.
към текста >>

За да ги ласкаят, те днес ги убеждават, че са свободни и че върховната мощ е в собствените им ръце, но тази мощ им е отнета от едно грамадно мнозинство егоисти, както и човекът е отнел свободата и лишил от простор конят, когато го е хванал, за да го опитоми.
Тогава тровеха народа с хашиша на измамените надежди и предизвикваха предварително нагласени паники. Неговите най-благородни чувства бяха експлоатирани по околните пътища на подмазващото се лицемерие; като го упойваха с ласкателство те изпразваха джобовете му и в същото време изкълчваха и душата му като си служеха с двойното вьздействие на парите и на безскрупулната дипломация. При стария порядък на нещата, караха царя да вярва, че той е най-свободното същество на света. Без съмнение, той се радваше повече от всеки друг на една по-голяма външна свобода, но фактически, той живееше в един тщеславен затвор на измами. Западните народи сега са жертва на същите самолъжи. За да ги ласкаят, те днес ги убеждават, че са свободни и че върховната мощ е в собствените им ръце, но тази мощ им е отнета от едно грамадно мнозинство егоисти, както и човекът е отнел свободата и лишил от простор конят, когато го е хванал, за да го опитоми. На Запад оставят общественото мнение да се радва на една външна свобода, за да му отнемат истинската свобода с всички средства. Мислите на всички са фасонирани според плановете на един организиран интерес; в избора дори на идеите и формацията на преценките, общественото мнение е спъвано, било от някое заплашване с наказание, било с постоянни лъжливи внушения; общественото мнение е принудено да живее сред един изкуствен свят на хипнотически фрази. Накратко казано, народът там е превърнал в крепост онази сила, която привлича около него рояк авантюристи, които тайно го обсаждат, за да го експлоатират според плановете си. От всичко това на мене ми става все по-очевидно, че идеалът на Свободата се е изпарил в атмосферата на Запада. Манталитетът на неговите жители е този на едно общество от собственици-роби или по-скоро на едно мнозинство от обезобразени индивиди, впрегнати във воденичното колело на своята търговска или политична воденица.
към текста >>

На Запад оставят общественото мнение да се радва на една външна свобода, за да му отнемат истинската свобода с всички средства.
Неговите най-благородни чувства бяха експлоатирани по околните пътища на подмазващото се лицемерие; като го упойваха с ласкателство те изпразваха джобовете му и в същото време изкълчваха и душата му като си служеха с двойното вьздействие на парите и на безскрупулната дипломация. При стария порядък на нещата, караха царя да вярва, че той е най-свободното същество на света. Без съмнение, той се радваше повече от всеки друг на една по-голяма външна свобода, но фактически, той живееше в един тщеславен затвор на измами. Западните народи сега са жертва на същите самолъжи. За да ги ласкаят, те днес ги убеждават, че са свободни и че върховната мощ е в собствените им ръце, но тази мощ им е отнета от едно грамадно мнозинство егоисти, както и човекът е отнел свободата и лишил от простор конят, когато го е хванал, за да го опитоми. На Запад оставят общественото мнение да се радва на една външна свобода, за да му отнемат истинската свобода с всички средства. Мислите на всички са фасонирани според плановете на един организиран интерес; в избора дори на идеите и формацията на преценките, общественото мнение е спъвано, било от някое заплашване с наказание, било с постоянни лъжливи внушения; общественото мнение е принудено да живее сред един изкуствен свят на хипнотически фрази. Накратко казано, народът там е превърнал в крепост онази сила, която привлича около него рояк авантюристи, които тайно го обсаждат, за да го експлоатират според плановете си. От всичко това на мене ми става все по-очевидно, че идеалът на Свободата се е изпарил в атмосферата на Запада. Манталитетът на неговите жители е този на едно общество от собственици-роби или по-скоро на едно мнозинство от обезобразени индивиди, впрегнати във воденичното колело на своята търговска или политична воденица. Това е един манталитет на общ страх и на взаимно недоверие.
към текста >>

От всичко това на мене ми става все по-очевидно, че идеалът на Свободата се е изпарил в атмосферата на Запада.
Западните народи сега са жертва на същите самолъжи. За да ги ласкаят, те днес ги убеждават, че са свободни и че върховната мощ е в собствените им ръце, но тази мощ им е отнета от едно грамадно мнозинство егоисти, както и човекът е отнел свободата и лишил от простор конят, когато го е хванал, за да го опитоми. На Запад оставят общественото мнение да се радва на една външна свобода, за да му отнемат истинската свобода с всички средства. Мислите на всички са фасонирани според плановете на един организиран интерес; в избора дори на идеите и формацията на преценките, общественото мнение е спъвано, било от някое заплашване с наказание, било с постоянни лъжливи внушения; общественото мнение е принудено да живее сред един изкуствен свят на хипнотически фрази. Накратко казано, народът там е превърнал в крепост онази сила, която привлича около него рояк авантюристи, които тайно го обсаждат, за да го експлоатират според плановете си. От всичко това на мене ми става все по-очевидно, че идеалът на Свободата се е изпарил в атмосферата на Запада. Манталитетът на неговите жители е този на едно общество от собственици-роби или по-скоро на едно мнозинство от обезобразени индивиди, впрегнати във воденичното колело на своята търговска или политична воденица. Това е един манталитет на общ страх и на взаимно недоверие. Ужасните сцени на безчовечност и неправда, които са станали там фамилиарни, са резултат на една систематично експлоатирана с насилие психика. А никоя жестокост не е по-ужасна, ни по-свирепа, от тази на подлеца. Народът, които е посветил цялата си душа на страстта за забогатяване и се е отдал на опиянението от властта, този народ постепенно е преследван от сянката на ужаса и позорното; в последствие този народ ще бъде толкова по-необуздан, колкото по-малко се бои от катастрофални приключения.
към текста >>

Той става морално неспособен да цени свободата на другите и в своето увлечение да се домогне до величието на силният не само че затваря очи пред неправдите на своите собствени съучастници в политичната игра, но и самия той взема участие в тях.
Манталитетът на неговите жители е този на едно общество от собственици-роби или по-скоро на едно мнозинство от обезобразени индивиди, впрегнати във воденичното колело на своята търговска или политична воденица. Това е един манталитет на общ страх и на взаимно недоверие. Ужасните сцени на безчовечност и неправда, които са станали там фамилиарни, са резултат на една систематично експлоатирана с насилие психика. А никоя жестокост не е по-ужасна, ни по-свирепа, от тази на подлеца. Народът, които е посветил цялата си душа на страстта за забогатяване и се е отдал на опиянението от властта, този народ постепенно е преследван от сянката на ужаса и позорното; в последствие този народ ще бъде толкова по-необуздан, колкото по-малко се бои от катастрофални приключения. Той става морално неспособен да цени свободата на другите и в своето увлечение да се домогне до величието на силният не само че затваря очи пред неправдите на своите собствени съучастници в политичната игра, но и самия той взема участие в тях. Вечното неспокойствие, в което го въвлече протекцията на собствените му облаги, напада и унищожава любовта му към свободата и правдата, докато един ден той бъде готов да се отрече от собствената си свобода и тази на подобните му. В пътуванията си на Запад; в които можах да констатирам повсеместната власт на парите и на организираната пропаганда, действаща винаги зад екрана на язвителността и създаваща една атмосфера на съмнение, страхливост и омраза — всичко това дълбоко ме убеди, че истинската, реална свобода, е само свобода на душата и на духът; тя не може никога да ни дойде отвън. Само онзи е свободен, който обича свободата си и е щастлив, когато я разпростре и върху другите. Този който иска да има роби, трябва сам да стане роб; този, който се обгражда от стени, за да се изолира от другите, обгражда сам собствената си свобода; този, който отрича правото на свободата на ближния си, губи морално своето право, защото рано или късно той ще бъде увлечен в примката на морално или физическо раболепие. Ето защо аз искам да ангажирам моите съотечественици* с въпроса за свободата – дали тя, за която те така аспирират трябва да бъде само външна свобода?
към текста >>

Вечното неспокойствие, в което го въвлече протекцията на собствените му облаги, напада и унищожава любовта му към свободата и правдата, докато един ден той бъде готов да се отрече от собствената си свобода и тази на подобните му.
Това е един манталитет на общ страх и на взаимно недоверие. Ужасните сцени на безчовечност и неправда, които са станали там фамилиарни, са резултат на една систематично експлоатирана с насилие психика. А никоя жестокост не е по-ужасна, ни по-свирепа, от тази на подлеца. Народът, които е посветил цялата си душа на страстта за забогатяване и се е отдал на опиянението от властта, този народ постепенно е преследван от сянката на ужаса и позорното; в последствие този народ ще бъде толкова по-необуздан, колкото по-малко се бои от катастрофални приключения. Той става морално неспособен да цени свободата на другите и в своето увлечение да се домогне до величието на силният не само че затваря очи пред неправдите на своите собствени съучастници в политичната игра, но и самия той взема участие в тях. Вечното неспокойствие, в което го въвлече протекцията на собствените му облаги, напада и унищожава любовта му към свободата и правдата, докато един ден той бъде готов да се отрече от собствената си свобода и тази на подобните му. В пътуванията си на Запад; в които можах да констатирам повсеместната власт на парите и на организираната пропаганда, действаща винаги зад екрана на язвителността и създаваща една атмосфера на съмнение, страхливост и омраза — всичко това дълбоко ме убеди, че истинската, реална свобода, е само свобода на душата и на духът; тя не може никога да ни дойде отвън. Само онзи е свободен, който обича свободата си и е щастлив, когато я разпростре и върху другите. Този който иска да има роби, трябва сам да стане роб; този, който се обгражда от стени, за да се изолира от другите, обгражда сам собствената си свобода; този, който отрича правото на свободата на ближния си, губи морално своето право, защото рано или късно той ще бъде увлечен в примката на морално или физическо раболепие. Ето защо аз искам да ангажирам моите съотечественици* с въпроса за свободата – дали тя, за която те така аспирират трябва да бъде само външна свобода? Аз се питам, дали моите съотечественици са въодушевявани от една истинска обич към свободата и дали имат вяра в нея?
към текста >>

В пътуванията си на Запад; в които можах да констатирам повсеместната власт на парите и на организираната пропаганда, действаща винаги зад екрана на язвителността и създаваща една атмосфера на съмнение, страхливост и омраза — всичко това дълбоко ме убеди, че истинската, реална свобода, е само свобода на душата и на духът; тя не може никога да ни дойде отвън.
Ужасните сцени на безчовечност и неправда, които са станали там фамилиарни, са резултат на една систематично експлоатирана с насилие психика. А никоя жестокост не е по-ужасна, ни по-свирепа, от тази на подлеца. Народът, които е посветил цялата си душа на страстта за забогатяване и се е отдал на опиянението от властта, този народ постепенно е преследван от сянката на ужаса и позорното; в последствие този народ ще бъде толкова по-необуздан, колкото по-малко се бои от катастрофални приключения. Той става морално неспособен да цени свободата на другите и в своето увлечение да се домогне до величието на силният не само че затваря очи пред неправдите на своите собствени съучастници в политичната игра, но и самия той взема участие в тях. Вечното неспокойствие, в което го въвлече протекцията на собствените му облаги, напада и унищожава любовта му към свободата и правдата, докато един ден той бъде готов да се отрече от собствената си свобода и тази на подобните му. В пътуванията си на Запад; в които можах да констатирам повсеместната власт на парите и на организираната пропаганда, действаща винаги зад екрана на язвителността и създаваща една атмосфера на съмнение, страхливост и омраза — всичко това дълбоко ме убеди, че истинската, реална свобода, е само свобода на душата и на духът; тя не може никога да ни дойде отвън. Само онзи е свободен, който обича свободата си и е щастлив, когато я разпростре и върху другите. Този който иска да има роби, трябва сам да стане роб; този, който се обгражда от стени, за да се изолира от другите, обгражда сам собствената си свобода; този, който отрича правото на свободата на ближния си, губи морално своето право, защото рано или късно той ще бъде увлечен в примката на морално или физическо раболепие. Ето защо аз искам да ангажирам моите съотечественици* с въпроса за свободата – дали тя, за която те така аспирират трябва да бъде само външна свобода? Аз се питам, дали моите съотечественици са въодушевявани от една истинска обич към свободата и дали имат вяра в нея? Готови ли са те да ù дадат място в своето общество, за да може духът на децата им да израсне в един идеал на човешко достойнство, без да бъдат спъвани от несправедливи и неразумни ограничения?
към текста >>

Само онзи е свободен, който обича свободата си и е щастлив, когато я разпростре и върху другите.
А никоя жестокост не е по-ужасна, ни по-свирепа, от тази на подлеца. Народът, които е посветил цялата си душа на страстта за забогатяване и се е отдал на опиянението от властта, този народ постепенно е преследван от сянката на ужаса и позорното; в последствие този народ ще бъде толкова по-необуздан, колкото по-малко се бои от катастрофални приключения. Той става морално неспособен да цени свободата на другите и в своето увлечение да се домогне до величието на силният не само че затваря очи пред неправдите на своите собствени съучастници в политичната игра, но и самия той взема участие в тях. Вечното неспокойствие, в което го въвлече протекцията на собствените му облаги, напада и унищожава любовта му към свободата и правдата, докато един ден той бъде готов да се отрече от собствената си свобода и тази на подобните му. В пътуванията си на Запад; в които можах да констатирам повсеместната власт на парите и на организираната пропаганда, действаща винаги зад екрана на язвителността и създаваща една атмосфера на съмнение, страхливост и омраза — всичко това дълбоко ме убеди, че истинската, реална свобода, е само свобода на душата и на духът; тя не може никога да ни дойде отвън. Само онзи е свободен, който обича свободата си и е щастлив, когато я разпростре и върху другите. Този който иска да има роби, трябва сам да стане роб; този, който се обгражда от стени, за да се изолира от другите, обгражда сам собствената си свобода; този, който отрича правото на свободата на ближния си, губи морално своето право, защото рано или късно той ще бъде увлечен в примката на морално или физическо раболепие. Ето защо аз искам да ангажирам моите съотечественици* с въпроса за свободата – дали тя, за която те така аспирират трябва да бъде само външна свобода? Аз се питам, дали моите съотечественици са въодушевявани от една истинска обич към свободата и дали имат вяра в нея? Готови ли са те да ù дадат място в своето общество, за да може духът на децата им да израсне в един идеал на човешко достойнство, без да бъдат спъвани от несправедливи и неразумни ограничения? Не сме ли самите, ние които изградихме с едно упорито постоянство оградите на нашите социални ограничения?
към текста >>

Този който иска да има роби, трябва сам да стане роб; този, който се обгражда от стени, за да се изолира от другите, обгражда сам собствената си свобода; този, който отрича правото на свободата на ближния си, губи морално своето право, защото рано или късно той ще бъде увлечен в примката на морално или физическо раболепие.
Народът, които е посветил цялата си душа на страстта за забогатяване и се е отдал на опиянението от властта, този народ постепенно е преследван от сянката на ужаса и позорното; в последствие този народ ще бъде толкова по-необуздан, колкото по-малко се бои от катастрофални приключения. Той става морално неспособен да цени свободата на другите и в своето увлечение да се домогне до величието на силният не само че затваря очи пред неправдите на своите собствени съучастници в политичната игра, но и самия той взема участие в тях. Вечното неспокойствие, в което го въвлече протекцията на собствените му облаги, напада и унищожава любовта му към свободата и правдата, докато един ден той бъде готов да се отрече от собствената си свобода и тази на подобните му. В пътуванията си на Запад; в които можах да констатирам повсеместната власт на парите и на организираната пропаганда, действаща винаги зад екрана на язвителността и създаваща една атмосфера на съмнение, страхливост и омраза — всичко това дълбоко ме убеди, че истинската, реална свобода, е само свобода на душата и на духът; тя не може никога да ни дойде отвън. Само онзи е свободен, който обича свободата си и е щастлив, когато я разпростре и върху другите. Този който иска да има роби, трябва сам да стане роб; този, който се обгражда от стени, за да се изолира от другите, обгражда сам собствената си свобода; този, който отрича правото на свободата на ближния си, губи морално своето право, защото рано или късно той ще бъде увлечен в примката на морално или физическо раболепие. Ето защо аз искам да ангажирам моите съотечественици* с въпроса за свободата – дали тя, за която те така аспирират трябва да бъде само външна свобода? Аз се питам, дали моите съотечественици са въодушевявани от една истинска обич към свободата и дали имат вяра в нея? Готови ли са те да ù дадат място в своето общество, за да може духът на децата им да израсне в един идеал на човешко достойнство, без да бъдат спъвани от несправедливи и неразумни ограничения? Не сме ли самите, ние които изградихме с едно упорито постоянство оградите на нашите социални ограничения? – Ние сме упорито горди да признаем това; ние се хвалим даже, че в този свят никое друго същество, освен нашето не се е домогнало до абсолютната класификация на своите живи членове.
към текста >>

Ето защо аз искам да ангажирам моите съотечественици* с въпроса за свободата – дали тя, за която те така аспирират трябва да бъде само външна свобода?
Той става морално неспособен да цени свободата на другите и в своето увлечение да се домогне до величието на силният не само че затваря очи пред неправдите на своите собствени съучастници в политичната игра, но и самия той взема участие в тях. Вечното неспокойствие, в което го въвлече протекцията на собствените му облаги, напада и унищожава любовта му към свободата и правдата, докато един ден той бъде готов да се отрече от собствената си свобода и тази на подобните му. В пътуванията си на Запад; в които можах да констатирам повсеместната власт на парите и на организираната пропаганда, действаща винаги зад екрана на язвителността и създаваща една атмосфера на съмнение, страхливост и омраза — всичко това дълбоко ме убеди, че истинската, реална свобода, е само свобода на душата и на духът; тя не може никога да ни дойде отвън. Само онзи е свободен, който обича свободата си и е щастлив, когато я разпростре и върху другите. Този който иска да има роби, трябва сам да стане роб; този, който се обгражда от стени, за да се изолира от другите, обгражда сам собствената си свобода; този, който отрича правото на свободата на ближния си, губи морално своето право, защото рано или късно той ще бъде увлечен в примката на морално или физическо раболепие. Ето защо аз искам да ангажирам моите съотечественици* с въпроса за свободата – дали тя, за която те така аспирират трябва да бъде само външна свобода? Аз се питам, дали моите съотечественици са въодушевявани от една истинска обич към свободата и дали имат вяра в нея? Готови ли са те да ù дадат място в своето общество, за да може духът на децата им да израсне в един идеал на човешко достойнство, без да бъдат спъвани от несправедливи и неразумни ограничения? Не сме ли самите, ние които изградихме с едно упорито постоянство оградите на нашите социални ограничения? – Ние сме упорито горди да признаем това; ние се хвалим даже, че в този свят никое друго същество, освен нашето не се е домогнало до абсолютната класификация на своите живи членове. Обаче в нашите политични агитации ние сякаш забравяме всичко онова, което е неестествено в лицето на управници и подчинени й което ни унижава и създава големите дефекти в нашия обществен живот, защото тази неестественост е натрапена във вид на закони с военно нападение.
към текста >>

Аз се питам, дали моите съотечественици са въодушевявани от една истинска обич към свободата и дали имат вяра в нея?
Вечното неспокойствие, в което го въвлече протекцията на собствените му облаги, напада и унищожава любовта му към свободата и правдата, докато един ден той бъде готов да се отрече от собствената си свобода и тази на подобните му. В пътуванията си на Запад; в които можах да констатирам повсеместната власт на парите и на организираната пропаганда, действаща винаги зад екрана на язвителността и създаваща една атмосфера на съмнение, страхливост и омраза — всичко това дълбоко ме убеди, че истинската, реална свобода, е само свобода на душата и на духът; тя не може никога да ни дойде отвън. Само онзи е свободен, който обича свободата си и е щастлив, когато я разпростре и върху другите. Този който иска да има роби, трябва сам да стане роб; този, който се обгражда от стени, за да се изолира от другите, обгражда сам собствената си свобода; този, който отрича правото на свободата на ближния си, губи морално своето право, защото рано или късно той ще бъде увлечен в примката на морално или физическо раболепие. Ето защо аз искам да ангажирам моите съотечественици* с въпроса за свободата – дали тя, за която те така аспирират трябва да бъде само външна свобода? Аз се питам, дали моите съотечественици са въодушевявани от една истинска обич към свободата и дали имат вяра в нея? Готови ли са те да ù дадат място в своето общество, за да може духът на децата им да израсне в един идеал на човешко достойнство, без да бъдат спъвани от несправедливи и неразумни ограничения? Не сме ли самите, ние които изградихме с едно упорито постоянство оградите на нашите социални ограничения? – Ние сме упорито горди да признаем това; ние се хвалим даже, че в този свят никое друго същество, освен нашето не се е домогнало до абсолютната класификация на своите живи членове. Обаче в нашите политични агитации ние сякаш забравяме всичко онова, което е неестествено в лицето на управници и подчинени й което ни унижава и създава големите дефекти в нашия обществен живот, защото тази неестественост е натрапена във вид на закони с военно нападение. Когато Индия, в епохата на своето могъщество и в своята най-зряла жизненост.
към текста >>

Великата епична поема за душата на нашия народ – „Махабхарата” – съдържа едно предвиждане за един живот, преливащ от свободата в издирванията и изследванията.
Не сме ли самите, ние които изградихме с едно упорито постоянство оградите на нашите социални ограничения? – Ние сме упорито горди да признаем това; ние се хвалим даже, че в този свят никое друго същество, освен нашето не се е домогнало до абсолютната класификация на своите живи членове. Обаче в нашите политични агитации ние сякаш забравяме всичко онова, което е неестествено в лицето на управници и подчинени й което ни унижава и създава големите дефекти в нашия обществен живот, защото тази неестественост е натрапена във вид на закони с военно нападение. Когато Индия, в епохата на своето могъщество и в своята най-зряла жизненост. се изразяваше в безсмъртни идеи, тогава нейните деца имаха неустрашимостта на търсещи истината. Великата епична поема за душата на нашия народ – „Махабхарата” – съдържа едно предвиждане за един живот, преливащ от свободата в издирванията и изследванията. Когато настъпи ерата на Буда, човечността в страната ни ще бъде из дъно разклатена само от себе си. Свободата на духа, който тя ще роди, ще се изрази в едно богатство на творчество и ще се разпростре в изобилие из целият Азиатски континент. Но заедно със залеза на живота на индийците духът на творчеството ще угасне и ще се вгради в една конструктивна инерция. Органичното единство на едно разнообразно и подвижно общество ще се измести от един условен ред на нещата, който ще открие своя изкуствен характер чрез неумолимия си закон за изключителността. Животът има своите неравенства, признавам това, но те са естествени в хармония с нашите жизнени функции.
към текста >>

Свободата на духа, който тя ще роди, ще се изрази в едно богатство на творчество и ще се разпростре в изобилие из целият Азиатски континент.
Обаче в нашите политични агитации ние сякаш забравяме всичко онова, което е неестествено в лицето на управници и подчинени й което ни унижава и създава големите дефекти в нашия обществен живот, защото тази неестественост е натрапена във вид на закони с военно нападение. Когато Индия, в епохата на своето могъщество и в своята най-зряла жизненост. се изразяваше в безсмъртни идеи, тогава нейните деца имаха неустрашимостта на търсещи истината. Великата епична поема за душата на нашия народ – „Махабхарата” – съдържа едно предвиждане за един живот, преливащ от свободата в издирванията и изследванията. Когато настъпи ерата на Буда, човечността в страната ни ще бъде из дъно разклатена само от себе си. Свободата на духа, който тя ще роди, ще се изрази в едно богатство на творчество и ще се разпростре в изобилие из целият Азиатски континент. Но заедно със залеза на живота на индийците духът на творчеството ще угасне и ще се вгради в една конструктивна инерция. Органичното единство на едно разнообразно и подвижно общество ще се измести от един условен ред на нещата, който ще открие своя изкуствен характер чрез неумолимия си закон за изключителността. Животът има своите неравенства, признавам това, но те са естествени в хармония с нашите жизнени функции. Главата, например, в равновесието на тялото ни има една строго различна роля от тази на краката, което не се дължи на външно устройство или някакво организирано насилие. Ако тялото би било принудено да направи опасни скокове през един период от неопределено време, главата не би изменила своята функция по отношение на краката.
към текста >>

Дотогава, докогато ние нямаме една истинска вяpa в свободата, в оная свобода, която твори и приемайки с едно мъжество всички нейни рискове, ние не само губим правото да претендираме за политическа свобода, но даже загубваме възможността да я закрепим с всичките си усилия, защото това би било като да доверим култа към Бога на един доказан атеист.
Ние сме приучили тези същества към една постоянна пасивност, като сме ги направили неспособни да се приспособят към условията на собствения си живот и да бъдат господари на собствената си съдба. Заемайки нашият идеал за живота от един мрачен период на израждане ние сме погребали чувствителността на душата си под неизменната тежест на едно далечно минало. Ние упорито сме въздигали в култ тъмнината и сме изскубвали всичките пера от крилата на живия дух на нашия на род. А колкото за нас – с нашите векове на упадък и позор, неоснователността на идеала ни за национално единство, нашето бзсилие пред атаките на бедствията от вън и пречките, които ние неблагоразумно сме създали сами в страната си — нашето наказание би било ужасно. Нашето изумяване е достигнало до такава степен, че ние осъществяваме само тази упорита зла съдба, която ни преследва още от раждане, ние се намираме пред един прост случай от историята, който може да се поправи само от друг такъв дошъл от вън. Дотогава, докогато ние нямаме една истинска вяpa в свободата, в оная свобода, която твори и приемайки с едно мъжество всички нейни рискове, ние не само губим правото да претендираме за политическа свобода, но даже загубваме възможността да я закрепим с всичките си усилия, защото това би било като да доверим култа към Бога на един доказан атеист. А хората, които третират с презрение своите собствени братя и сестри като вечно маловръстни деца, на които не се доверяват дори в най малките подробности на личния им живот, насилвайки ги винаги с заплашване, че ще бъдат наказани да следват един безизходен път, осъждайки голямо число от тях на лицемерие и на морална инерция – напразно ще се опитват да постигнат своята истинска и справедлива отговорност. Те ще бъдат неспособни да запазят една вярна политическа свобода, да се борят за нейната кауза. Западната цивилизация носи в себе си духа на машината, която трябва да върви, а животът на хората е вложен в това сляпо движение като прост горивен материал, който трябва да подържа парата на тази машина. Западната цивилизация е само един активен изглед на инерцията, която има видимоста на свободата, но не и истинската свобода. И така, тази цивилизация създава робство в своите вътрешни и външни предели.
към текста >>

Те ще бъдат неспособни да запазят една вярна политическа свобода, да се борят за нейната кауза.
Ние упорито сме въздигали в култ тъмнината и сме изскубвали всичките пера от крилата на живия дух на нашия на род. А колкото за нас – с нашите векове на упадък и позор, неоснователността на идеала ни за национално единство, нашето бзсилие пред атаките на бедствията от вън и пречките, които ние неблагоразумно сме създали сами в страната си — нашето наказание би било ужасно. Нашето изумяване е достигнало до такава степен, че ние осъществяваме само тази упорита зла съдба, която ни преследва още от раждане, ние се намираме пред един прост случай от историята, който може да се поправи само от друг такъв дошъл от вън. Дотогава, докогато ние нямаме една истинска вяpa в свободата, в оная свобода, която твори и приемайки с едно мъжество всички нейни рискове, ние не само губим правото да претендираме за политическа свобода, но даже загубваме възможността да я закрепим с всичките си усилия, защото това би било като да доверим култа към Бога на един доказан атеист. А хората, които третират с презрение своите собствени братя и сестри като вечно маловръстни деца, на които не се доверяват дори в най малките подробности на личния им живот, насилвайки ги винаги с заплашване, че ще бъдат наказани да следват един безизходен път, осъждайки голямо число от тях на лицемерие и на морална инерция – напразно ще се опитват да постигнат своята истинска и справедлива отговорност. Те ще бъдат неспособни да запазят една вярна политическа свобода, да се борят за нейната кауза. Западната цивилизация носи в себе си духа на машината, която трябва да върви, а животът на хората е вложен в това сляпо движение като прост горивен материал, който трябва да подържа парата на тази машина. Западната цивилизация е само един активен изглед на инерцията, която има видимоста на свободата, но не и истинската свобода. И така, тази цивилизация създава робство в своите вътрешни и външни предели. Настоящата индийска цивилизация прилича на едно компресорно колело, тя включва живото същество в една рамка от сурови правила и като притиска индивидуалната свобода тя прави от хората само по-лека жертва на подчинението, било то от един или друг род и степен. В тези две традиции животът е посветен на това, което не е самия живот; това е едно пожертвуване, което не е посветено на никой Бог и следователно е извършено абсолютно напразно.
към текста >>

Западната цивилизация е само един активен изглед на инерцията, която има видимоста на свободата, но не и истинската свобода.
Нашето изумяване е достигнало до такава степен, че ние осъществяваме само тази упорита зла съдба, която ни преследва още от раждане, ние се намираме пред един прост случай от историята, който може да се поправи само от друг такъв дошъл от вън. Дотогава, докогато ние нямаме една истинска вяpa в свободата, в оная свобода, която твори и приемайки с едно мъжество всички нейни рискове, ние не само губим правото да претендираме за политическа свобода, но даже загубваме възможността да я закрепим с всичките си усилия, защото това би било като да доверим култа към Бога на един доказан атеист. А хората, които третират с презрение своите собствени братя и сестри като вечно маловръстни деца, на които не се доверяват дори в най малките подробности на личния им живот, насилвайки ги винаги с заплашване, че ще бъдат наказани да следват един безизходен път, осъждайки голямо число от тях на лицемерие и на морална инерция – напразно ще се опитват да постигнат своята истинска и справедлива отговорност. Те ще бъдат неспособни да запазят една вярна политическа свобода, да се борят за нейната кауза. Западната цивилизация носи в себе си духа на машината, която трябва да върви, а животът на хората е вложен в това сляпо движение като прост горивен материал, който трябва да подържа парата на тази машина. Западната цивилизация е само един активен изглед на инерцията, която има видимоста на свободата, но не и истинската свобода. И така, тази цивилизация създава робство в своите вътрешни и външни предели. Настоящата индийска цивилизация прилича на едно компресорно колело, тя включва живото същество в една рамка от сурови правила и като притиска индивидуалната свобода тя прави от хората само по-лека жертва на подчинението, било то от един или друг род и степен. В тези две традиции животът е посветен на това, което не е самия живот; това е едно пожертвуване, което не е посветено на никой Бог и следователно е извършено абсолютно напразно. Западът създава по един последователен ред една механична власт, която превишава своя контрол над духа. Индия е създала една система от механичен контрол, който надвишава нейната жизненост.
към текста >>

Настоящата индийска цивилизация прилича на едно компресорно колело, тя включва живото същество в една рамка от сурови правила и като притиска индивидуалната свобода тя прави от хората само по-лека жертва на подчинението, било то от един или друг род и степен.
А хората, които третират с презрение своите собствени братя и сестри като вечно маловръстни деца, на които не се доверяват дори в най малките подробности на личния им живот, насилвайки ги винаги с заплашване, че ще бъдат наказани да следват един безизходен път, осъждайки голямо число от тях на лицемерие и на морална инерция – напразно ще се опитват да постигнат своята истинска и справедлива отговорност. Те ще бъдат неспособни да запазят една вярна политическа свобода, да се борят за нейната кауза. Западната цивилизация носи в себе си духа на машината, която трябва да върви, а животът на хората е вложен в това сляпо движение като прост горивен материал, който трябва да подържа парата на тази машина. Западната цивилизация е само един активен изглед на инерцията, която има видимоста на свободата, но не и истинската свобода. И така, тази цивилизация създава робство в своите вътрешни и външни предели. Настоящата индийска цивилизация прилича на едно компресорно колело, тя включва живото същество в една рамка от сурови правила и като притиска индивидуалната свобода тя прави от хората само по-лека жертва на подчинението, било то от един или друг род и степен. В тези две традиции животът е посветен на това, което не е самия живот; това е едно пожертвуване, което не е посветено на никой Бог и следователно е извършено абсолютно напразно. Западът създава по един последователен ред една механична власт, която превишава своя контрол над духа. Индия е създала една система от механичен контрол, който надвишава нейната жизненост. ------------------------------------------------------------ *)Тази глава представя писмо от автора, адресирано от Ню Йорк до съотечествениците му. От френски: Г.
към текста >>

40. Сини нощи – Георги Северов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

А на другите пък, като например нам, възвърнал свободата.
Те основали царство, което господствувало и над съседите; даже и част от материка била под негова власт. Цялата Либия до самия Египет и цялата Европа до Тирения били тяхно владение. По едно време тая могъща държава се засилила да покори всички народи, живущи отсам Херкулесовите стълбове, в това число и нашата (Египет) и вашата (Гърция) страни. И тогава именно вашият град показал пред целия свят своята сила и могъщество. Той противостоял на най-страшните опасности и издържал победи над завоевателя, като спасил от робство не само себе си, но и народите, които още не били поробени от Анлантида. А на другите пък, като например нам, възвърнал свободата. И ето, че скоро след това започнали страшни наводнения и земетресения. Всичките войски на Атлантида, които нападнали нас, били погълнати от разтворената земя в течение на един ден и една нощ. А самият остров Атлантида изчезнал под водата. В сегашно време на това място, дето е бил той, е невъзможно да се плава по морето и да се изследва; на плаването по тези места пречи огромното количество тиня, оставена от острова във водата, докато той се потопявал под морските вълни". Римския историк Тимаген живял в 1 век преди Христа споменава в съчинението си „Преадамит", че в Галия са обитавали три раси: първо – туземско население, (б.а.
към текста >>

41. Един Иван – Дядо Благо Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Христос казва: „Аз и Отец ми ще дойдем, ще направим жилище във вас и ще ви се изявим." Това са великите слова, великите Истини, които ще внесат свобода в света.
И тъй, веруюто е, че Духът Божий живее в нас и всеки от нас трябва да съзнава, че е гражданин на великото Царство Божие и нека чувствува радост и веселие в себе си, да се не съмняваме. Борете се всички против съмнението, .изхвърлете го вън от душата си. Тогава на лицето ви ще дойде онази мека светлина, ще знаете че Бог живее във вас. Тогава всеки от вас ще носи новото. Носете го, работете, но всяко семенце нека падне на своето място! Христос казва: „Аз и Отец ми ще дойдем, ще направим жилище във вас и ще ви се изявим." Това са великите слова, великите Истини, които ще внесат свобода в света. * * * Човек, който поставя държавните, политическите обязаности по-близо от всичко друго до сърцето си, той не прощава на онези, които турят нещо по-високо от интересите на неговата партия. Ернес Ренан Във всяка красота лежи чудна симетрия. Бейкън Добрите художници оживотворяват природата чрез своите произведения; средните я коригират, а лошите я обезобразяват. Сервантес
към текста >>

42. Съдържание на бр. 9-10 Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

СВОБОДА – седмичен вестник за обнова на живота. 8.
Издания на „Акация" – София, улица Витошка 21 (вход улица Денкоглу). 3. ВЪЗРАЖДАНЕ месечно списание за въпросите на живота. 4. НОВО ЧОВЕЧЕСТВО – месечно списание. 5. ПСИХИК МАГАЗИН – месечно френско списание за духовни науки. 6. ЛУЧЕ Е ОМБРА – италианско месечно списание за духовен живот. 7. СВОБОДА – седмичен вестник за обнова на живота. 8. ЛЬО ФРАТЕРНИСТ – френски вестник за духовен живот. 9. ВИТЛЕЕМСКА 3ВЕЗДА – седмичен вестник на обществото за психични издирвания в България – Бургас. 10. УСТРЕМ – седмичен вестник – орган на македонската младеж. 11. ЕСПЕРАНТО – вестник на българските есперантисти. 12. ЕВАНГЕЛИСТ – орган на Българския Евангелистки Баптистки съюз – Лом. 13.
към текста >>

43. Съдържание на II годишнина Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Духът на свободата – Робиндранат Тагор (От френски: Г. Ст.
СЪДЪРЖАНИЕ Стари и нови мехове Духовните движения и общественият живот – С.Г.С. Духът на свободата – Робиндранат Тагор (От френски: Г. Ст. Кьосев) Природата – Тотю Брънеков Една стъпка навътре – Г. Драганов Загиналите светове – ДОБРАН Сини нощи – Георги Северов Да намерим истинския лекар – Д. Стоянов Съзнанието, Последната симфония, Реализъм – Стека Звезда – В. Вересаев Едната религия Един Иван – Дядо Благо Вести Книжнина
към текста >>

44. Списанието PDF Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Духът на свободата – Робиндранат Тагор (От френски: Г. Ст.
Един факир в Париж – превод. 20) Опити върху научната астрология 21. Акварел – Ире. 22. Вести. СЪДЪРЖАНИЕ НА ДЕВЕТА И ДЕСЕТА КНИЖКИСтари и нови меховеДуховните движения и общественият живот – С.Г.С. Духът на свободата – Робиндранат Тагор (От френски: Г. Ст. Кьосев)Природата – Тотю БрънековЕдна стъпка навътре – Г. ДрагановЗагиналите светове – ДОБРАНСини нощи – Георги СеверовДа намерим истинския лекар – Д. СтояновСъзнанието, Последната симфония, Реализъм – СтекаЗвезда – В. ВересаевЕдната религияЕдин Иван – Дядо БлагоВестиКнижнина
към текста >>

45. Из „Книгата на разговорите“ - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Огъват се, увиват се и пак нагоре се изправят: „Ние бяхме в мрак, в ограничения, в невежество, ние мъртви бяхме, но разбрахме, че Бог е светлина без сенки; живот и свобода без ограничения; знания без погрешки." „По Твоята реч ще хвърлим мрежата." Знойно слънце грее сух вятър вее - да пресуши всички жизнени сокове на младия живот, крехкият му цвят да погуби.
Бог е една реалност и първото съприкосновение с Него, със слънцето на Живота, ще внесе в нас една нова струя, едно ново прозрение. Ние вече схващаме живота тъй, както никога друг път и започваме да живеем другояче. Едно знаем: „Всичко в света работи за доброто на онези, които са в Любовта! " „Бог не е Бог на мъртвите, но Бог на живите." Силни, бурни ветрове се извиват - крехки, млади стъбълца да пречупят. Не се поддават тия нежни стъбълца, на Бога уповават. Огъват се, увиват се и пак нагоре се изправят: „Ние бяхме в мрак, в ограничения, в невежество, ние мъртви бяхме, но разбрахме, че Бог е светлина без сенки; живот и свобода без ограничения; знания без погрешки." „По Твоята реч ще хвърлим мрежата." Знойно слънце грее сух вятър вее - да пресуши всички жизнени сокове на младия живот, крехкият му цвят да погуби. „В нас, дълбоко вътре в нас е написано: „хвърлете вашата мрежа в морето на Добродетелите! " Де е това море? - То е великият капитал, около който почват да циркулират великите сили в природата. ,,Оттам ще черпим ние нашите жизнени сокове за поддържане своя млад живот докато уякнем и се засилим. ,,И всичко, каквото чух от Отца си, явих ви го." Защо?
към текста >>

Божественият оркестър от множество светли същества, с мелодични цигулки и сърповидни лъкове изливаха нежни звуци, възпяваха свободата, която радостта ще донесе.
- Всичко съдържа. Излязло веднъж житното зрънце на слънчевата светлина, резултат на Божествената Любов, то е прозряло вече Бога. „Той ги изпита." – Изпитва се човек, изпитват се житните зрънца, за да се калят в живота, да познаят себе си, да изразят навън своя идеал. „И скръбта ви ще се превърне на радост." И всичката красота на съвременната култура, и всичкият капитал на живота, и великата симфония на природата - всичко това седи в скръбта. Красивият живот ще дойде, когато ние превърнем скръбта в радост. Божественият оркестър от множество светли същества, с мелодични цигулки и сърповидни лъкове изливаха нежни звуци, възпяваха свободата, която радостта ще донесе. Светът на радостта е Божий свят! - всички едновременно пригласяха. ,,И скръбта ви тогаз ще се превърне на радост". „Възможно ли е това? " Паузата в тоз симфонически оркестър не бе в сила да отговори.
към текста >>

46. Уводни думи към окултната биология. Новите насоки в биологията – Б. Боев Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

15) Свобода, бр. 124.
12) Борба, въздърж. орган, бр 8. 13) Есперанто, бр. 18. 14) Към Здраве, бр. 2 - 5, 6. 15) Свобода, бр. 124. 16) Устрем, бр. 31. 17) Пътник. 18) Ново общество. 19) Евангелист. 20) Покровител на животните, книга 1.
към текста >>

47. Идващата раса – Г. Томалевски Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Често ще срещнеш хора, които говорят за свобода – било индивидуална или обществена, които обаче не държат на Истината като на един абсолютен принцип в живота.
И ако окултният ученик проучва тези неща, конкретно ги проверява – а не само декламира, както разните ония рицари на фразите – може ли той да продължава да си играе с „истината" и „лъжата"? Той преживява Истината и затова туй, което е за него преживяване на душата е и незиблемо убеждение на неговия ум. Истина, вяра, обич са за ученика биологически живи. Те произтичат дълбоко из изворите на неговото съзнание, а не пълзят като сухи понятия по кората на неговия мозък. Съвременните люде имат много чудновати понятия за духовните неща. Често ще срещнеш хора, които говорят за свобода – било индивидуална или обществена, които обаче не държат на Истината като на един абсолютен принцип в живота. Те подържат, че човек може да бъде свободен и без да живее в Истината. Тия хора всъщност не знаят, що приказват. Защото свободата, това е резултат на Истината, неин плод. „Истината ще ви направи свободни” е казал Христос. С това той е изразил онази космическа връзка, онова първично, божествено отношение, което съществува между Истината и Свободата.
към текста >>

Защото свободата, това е резултат на Истината, неин плод.
Те произтичат дълбоко из изворите на неговото съзнание, а не пълзят като сухи понятия по кората на неговия мозък. Съвременните люде имат много чудновати понятия за духовните неща. Често ще срещнеш хора, които говорят за свобода – било индивидуална или обществена, които обаче не държат на Истината като на един абсолютен принцип в живота. Те подържат, че човек може да бъде свободен и без да живее в Истината. Тия хора всъщност не знаят, що приказват. Защото свободата, това е резултат на Истината, неин плод. „Истината ще ви направи свободни” е казал Христос. С това той е изразил онази космическа връзка, онова първично, божествено отношение, което съществува между Истината и Свободата. И следователно да искаш да имаш свобода без да имаш Истината, ще рече запример да искаш да се родят круши без да има крушови дръвчета. Ето защо във всеки импулс към свобода, или във всеки акт на свобода, колко и малък да е той, където и от когото да се прояви, окултният ученик вижда проява на Истината. А в Истината се изявява Бог.
към текста >>

С това той е изразил онази космическа връзка, онова първично, божествено отношение, което съществува между Истината и Свободата.
Често ще срещнеш хора, които говорят за свобода – било индивидуална или обществена, които обаче не държат на Истината като на един абсолютен принцип в живота. Те подържат, че човек може да бъде свободен и без да живее в Истината. Тия хора всъщност не знаят, що приказват. Защото свободата, това е резултат на Истината, неин плод. „Истината ще ви направи свободни” е казал Христос. С това той е изразил онази космическа връзка, онова първично, божествено отношение, което съществува между Истината и Свободата. И следователно да искаш да имаш свобода без да имаш Истината, ще рече запример да искаш да се родят круши без да има крушови дръвчета. Ето защо във всеки импулс към свобода, или във всеки акт на свобода, колко и малък да е той, където и от когото да се прояви, окултният ученик вижда проява на Истината. А в Истината се изявява Бог. Следователно там, където Истината я няма, няма го и Бог. Хората могат да приказват колкото щат за Бога, могат да му строят храмове, да му палят свещи, да му кадят тамян, но няма ли го великото присъствие на Истината, отсъствува и Бог.
към текста >>

И следователно да искаш да имаш свобода без да имаш Истината, ще рече запример да искаш да се родят круши без да има крушови дръвчета.
Те подържат, че човек може да бъде свободен и без да живее в Истината. Тия хора всъщност не знаят, що приказват. Защото свободата, това е резултат на Истината, неин плод. „Истината ще ви направи свободни” е казал Христос. С това той е изразил онази космическа връзка, онова първично, божествено отношение, което съществува между Истината и Свободата. И следователно да искаш да имаш свобода без да имаш Истината, ще рече запример да искаш да се родят круши без да има крушови дръвчета. Ето защо във всеки импулс към свобода, или във всеки акт на свобода, колко и малък да е той, където и от когото да се прояви, окултният ученик вижда проява на Истината. А в Истината се изявява Бог. Следователно там, където Истината я няма, няма го и Бог. Хората могат да приказват колкото щат за Бога, могат да му строят храмове, да му палят свещи, да му кадят тамян, но няма ли го великото присъствие на Истината, отсъствува и Бог. И чудни са наистина хората в своите схващания: те мислят, че могат да заменят Истината, Любовта, Мъдростта, чрез които живият Бог се изявява и на които почива божествения ред на нещата с някакъв мъртъв култ, с някакви отживели религиозни форми, от които животът се е отдръпнал.
към текста >>

Ето защо във всеки импулс към свобода, или във всеки акт на свобода, колко и малък да е той, където и от когото да се прояви, окултният ученик вижда проява на Истината.
Тия хора всъщност не знаят, що приказват. Защото свободата, това е резултат на Истината, неин плод. „Истината ще ви направи свободни” е казал Христос. С това той е изразил онази космическа връзка, онова първично, божествено отношение, което съществува между Истината и Свободата. И следователно да искаш да имаш свобода без да имаш Истината, ще рече запример да искаш да се родят круши без да има крушови дръвчета. Ето защо във всеки импулс към свобода, или във всеки акт на свобода, колко и малък да е той, където и от когото да се прояви, окултният ученик вижда проява на Истината. А в Истината се изявява Бог. Следователно там, където Истината я няма, няма го и Бог. Хората могат да приказват колкото щат за Бога, могат да му строят храмове, да му палят свещи, да му кадят тамян, но няма ли го великото присъствие на Истината, отсъствува и Бог. И чудни са наистина хората в своите схващания: те мислят, че могат да заменят Истината, Любовта, Мъдростта, чрез които живият Бог се изявява и на които почива божествения ред на нещата с някакъв мъртъв култ, с някакви отживели религиозни форми, от които животът се е отдръпнал. И когато те се мъчат да задушат всяка проява на свободната и жива мисъл, която носи в себе си светлината на Истината, те извършват троен грях, те, трижди-еретиците: Против Любовта, която носи живот, защото убиват.
към текста >>

Против Истината, която носи свобода, защото потъпкват с насилие всеки устрем на човешката душа за освобождение от робството на многоликата заблуда.
Следователно там, където Истината я няма, няма го и Бог. Хората могат да приказват колкото щат за Бога, могат да му строят храмове, да му палят свещи, да му кадят тамян, но няма ли го великото присъствие на Истината, отсъствува и Бог. И чудни са наистина хората в своите схващания: те мислят, че могат да заменят Истината, Любовта, Мъдростта, чрез които живият Бог се изявява и на които почива божествения ред на нещата с някакъв мъртъв култ, с някакви отживели религиозни форми, от които животът се е отдръпнал. И когато те се мъчат да задушат всяка проява на свободната и жива мисъл, която носи в себе си светлината на Истината, те извършват троен грях, те, трижди-еретиците: Против Любовта, която носи живот, защото убиват. Против Мъдростта, която носи Светлина и Знание, защото искат да погасят светлината на живите идеи. Против Истината, която носи свобода, защото потъпкват с насилие всеки устрем на човешката душа за освобождение от робството на многоликата заблуда. Ала ония, които са поели с пълни гърди диханието на Истината, никой не може да ги убие, никой не може да ги лиши от тяхната светлина и свобода. Защото свободата, това е великото дихание на Истината. Г.
към текста >>

Ала ония, които са поели с пълни гърди диханието на Истината, никой не може да ги убие, никой не може да ги лиши от тяхната светлина и свобода.
Хората могат да приказват колкото щат за Бога, могат да му строят храмове, да му палят свещи, да му кадят тамян, но няма ли го великото присъствие на Истината, отсъствува и Бог. И чудни са наистина хората в своите схващания: те мислят, че могат да заменят Истината, Любовта, Мъдростта, чрез които живият Бог се изявява и на които почива божествения ред на нещата с някакъв мъртъв култ, с някакви отживели религиозни форми, от които животът се е отдръпнал. И когато те се мъчат да задушат всяка проява на свободната и жива мисъл, която носи в себе си светлината на Истината, те извършват троен грях, те, трижди-еретиците: Против Любовта, която носи живот, защото убиват. Против Мъдростта, която носи Светлина и Знание, защото искат да погасят светлината на живите идеи. Против Истината, която носи свобода, защото потъпкват с насилие всеки устрем на човешката душа за освобождение от робството на многоликата заблуда. Ала ония, които са поели с пълни гърди диханието на Истината, никой не може да ги убие, никой не може да ги лиши от тяхната светлина и свобода. Защото свободата, това е великото дихание на Истината. Г.
към текста >>

Защото свободата, това е великото дихание на Истината. Г.
И чудни са наистина хората в своите схващания: те мислят, че могат да заменят Истината, Любовта, Мъдростта, чрез които живият Бог се изявява и на които почива божествения ред на нещата с някакъв мъртъв култ, с някакви отживели религиозни форми, от които животът се е отдръпнал. И когато те се мъчат да задушат всяка проява на свободната и жива мисъл, която носи в себе си светлината на Истината, те извършват троен грях, те, трижди-еретиците: Против Любовта, която носи живот, защото убиват. Против Мъдростта, която носи Светлина и Знание, защото искат да погасят светлината на живите идеи. Против Истината, която носи свобода, защото потъпкват с насилие всеки устрем на човешката душа за освобождение от робството на многоликата заблуда. Ала ония, които са поели с пълни гърди диханието на Истината, никой не може да ги убие, никой не може да ги лиши от тяхната светлина и свобода. Защото свободата, това е великото дихание на Истината. Г.
към текста >>

48. Основите на духовната музика - Ами-Саж Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

След като се раздрусаха толкова империи в света, след като се свалиха толкова корони и се замениха с нещо друго, (по-добро или по-лошо), тия онеправданите, измъчените от близкия опит, сформират вече нови форми, нови методи за чакащата ги свобода, Това ще бъде една крачка напред в обществения живот, далече по-смислена, по-нравствена, отколкото начина, по който се управляваха досега държавите на личния режим.
Завоевателната политика на народите, особено на западноевропейските, „цивилизованите народи", начерта граници, които ще бъдат причина за нови размирици и нови войни. При съществуващата разпоредба за интереса на държавите, има много племена, лишени от възможността да живеят самостоятелен културен живот и да говорят своя език. Техните сили, тяхната духовна мощ, се иждивява в това, да се отбиват всички отровни стрели, целящи тяхното унищожение. Като се има пред вид и съвременния уровен на расово и национално съзнание, подобно отнасяне на силните фактори спрямо подчинените е не само неправда, а едно бавно, маскирано и жестоко насилие. Но както в личния, така и в обществения живот има вече нови насоки. След като се раздрусаха толкова империи в света, след като се свалиха толкова корони и се замениха с нещо друго, (по-добро или по-лошо), тия онеправданите, измъчените от близкия опит, сформират вече нови форми, нови методи за чакащата ги свобода, Това ще бъде една крачка напред в обществения живот, далече по-смислена, по-нравствена, отколкото начина, по който се управляваха досега държавите на личния режим. Всичкото това, що става сред видимия свят показва, че светът се движи напред по строгите отмерени закони на развитието или общ план в света, които нареждат и личния, и обществения живот; става ясно, че природата и животът в нея не са пуста, сляпа игра, а манифестация на един грандиозен замисъл и всичко, що става около нас, отсъствува за развитието, което си има своите далечни, велики цели. Ако ние хората бяхме с малко по-благородни сърца, ако можехме да виждаме страданията и бедствията на своя ближен, света щеше да има по-друга физиономия. И в новата зараждаща се епоха нещо идва да коригира нашето сърце. От там ще се коригира и светът. Това е стара, велика истина, която отдавна чака да стане практика в нашия живот.
към текста >>

49. Живите барометри – Добран Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Като такива данни могат да се вземат непосредствената преживелица, интуицията, някое естетическо или религиозно чувство, вярата в безсмъртието, Бог, свободата и пр.
Вярата и знанието по този начин стоят на една и съща плоскост. Тя не е вече религиозна догма, абстракция или дейност на сърцето, както се мислеше, но в акта на вярата са дейни всички наши психически способности, които засягат критериите на мисленето и границите на човешкото знание, открива възможност за една свръхсетивна реалност, за чието съществуване няма друго доказателство, освен вярата и нейната сигурност. Вярата е предугаждане на знанието, един опит по пътя към него и обратно, натрупани знания минават във вяра или чиста преживелица с абсолютна сигурност. Истинските познания, които имаме могат да бъдат от субективен и обективен характер. Когато една истинна почива на субективни данни, тогава имаме вяра. Като такива данни могат да се вземат непосредствената преживелица, интуицията, някое естетическо или религиозно чувство, вярата в безсмъртието, Бог, свободата и пр. Всички тия познания не могат да се докажат обективно с нашата логична способност, нито с фактите на нашите сетива. Затова вярата е ирационална, алогична, чиято сигурност превишава сигурността на външните фактически и формално логични доказателства, Знания ще имаме тогава когато данните, свидетелствата почиват на обективни данни. Мерило за обективност ще бъде нашата логична способност и нашите 5 сетива: според това ще имаме емпирични и рационални знания. Значи привидното различие, противоречието между вяра и знание се корени върху това основно противоположение субект-обект и от непознаването на тези два мира, или ще отречем единия или другия (вярата или знанието). Ho факт е, че днес науката не познава така добре субективната, психична природа на човека.
към текста >>

50. Съдържание на бр. 4 и 5 Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

9. Свобода.
– кн. 9. 7. Всемирна летопис кн. 7. 8. Есперанто, брой 20 и 21. 9. Свобода. 132, 133, 134. 10. Пътник – 124, 125, 126, 126 11. Устрем. – 40. 12. Наковалня – 26, 27, 28. 13. Добро здраве – 25. 14.
към текста >>

51. Уводни думи към окултната биология. Нови насоки в биологията - Б. Боев Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Днес имаме копнеж за свобода.
А тия закони и тая книга и днес са същите... Днес нямаме една дълбока морална криза, която озадачава всички и която трябва да се лекува. Днес имаме маса морални падения. Някои от тях са безнадеждни, но и много биха могли да се изправят. А това изправление може да се постигне, не само чрез предписания и наредби, а чрез дълбоко познаване на човешката душа. Защото моралната криза по същество е криза душевна. Днес имаме копнеж за свобода. Тоя копнеж е естествен, дълбоко мотивиран, но той погълна и поглъща много жертви вследствие неизясненото понятие за свободата. Вярно е, че свободата има една външна страна, но свободата по същество е нещо вътрешно, както хубаво обяснява Рабиндранат Тагор. Един от трагичните моменти в живота на днешния човек е тоя, че той, който не се е освободил от най-близките семейни, служебни и родови задължения, иска да услужи на цялото човечество... В тоя стремеж има нещо естествено и правдиво, но той требва да се уясни. На днешния човек трябва да се посочи вътрешната свобода и пътя към нея... Днес имаме копнеж за знание, но не само знание на тънката специализация и паметарство отвън, но знание което да прояснява и цялата душа отвътре... Днес имаме пресищане от фалша и лицемерието и стремеж към едно непринудено и естествено добротворство. Кой днес ще каже на падналите как да станат?
към текста >>

Тоя копнеж е естествен, дълбоко мотивиран, но той погълна и поглъща много жертви вследствие неизясненото понятие за свободата.
Днес имаме маса морални падения. Някои от тях са безнадеждни, но и много биха могли да се изправят. А това изправление може да се постигне, не само чрез предписания и наредби, а чрез дълбоко познаване на човешката душа. Защото моралната криза по същество е криза душевна. Днес имаме копнеж за свобода. Тоя копнеж е естествен, дълбоко мотивиран, но той погълна и поглъща много жертви вследствие неизясненото понятие за свободата. Вярно е, че свободата има една външна страна, но свободата по същество е нещо вътрешно, както хубаво обяснява Рабиндранат Тагор. Един от трагичните моменти в живота на днешния човек е тоя, че той, който не се е освободил от най-близките семейни, служебни и родови задължения, иска да услужи на цялото човечество... В тоя стремеж има нещо естествено и правдиво, но той требва да се уясни. На днешния човек трябва да се посочи вътрешната свобода и пътя към нея... Днес имаме копнеж за знание, но не само знание на тънката специализация и паметарство отвън, но знание което да прояснява и цялата душа отвътре... Днес имаме пресищане от фалша и лицемерието и стремеж към едно непринудено и естествено добротворство. Кой днес ще каже на падналите как да станат? Кой ще посочи вътрешния път към свобода?
към текста >>

Вярно е, че свободата има една външна страна, но свободата по същество е нещо вътрешно, както хубаво обяснява Рабиндранат Тагор.
Някои от тях са безнадеждни, но и много биха могли да се изправят. А това изправление може да се постигне, не само чрез предписания и наредби, а чрез дълбоко познаване на човешката душа. Защото моралната криза по същество е криза душевна. Днес имаме копнеж за свобода. Тоя копнеж е естествен, дълбоко мотивиран, но той погълна и поглъща много жертви вследствие неизясненото понятие за свободата. Вярно е, че свободата има една външна страна, но свободата по същество е нещо вътрешно, както хубаво обяснява Рабиндранат Тагор. Един от трагичните моменти в живота на днешния човек е тоя, че той, който не се е освободил от най-близките семейни, служебни и родови задължения, иска да услужи на цялото човечество... В тоя стремеж има нещо естествено и правдиво, но той требва да се уясни. На днешния човек трябва да се посочи вътрешната свобода и пътя към нея... Днес имаме копнеж за знание, но не само знание на тънката специализация и паметарство отвън, но знание което да прояснява и цялата душа отвътре... Днес имаме пресищане от фалша и лицемерието и стремеж към едно непринудено и естествено добротворство. Кой днес ще каже на падналите как да станат? Кой ще посочи вътрешния път към свобода? Кой ще даде методите на новото синтетично знание и добротворство?
към текста >>

На днешния човек трябва да се посочи вътрешната свобода и пътя към нея... Днес имаме копнеж за знание, но не само знание на тънката специализация и паметарство отвън, но знание което да прояснява и цялата душа отвътре... Днес имаме пресищане от фалша и лицемерието и стремеж към едно непринудено и естествено добротворство.
Защото моралната криза по същество е криза душевна. Днес имаме копнеж за свобода. Тоя копнеж е естествен, дълбоко мотивиран, но той погълна и поглъща много жертви вследствие неизясненото понятие за свободата. Вярно е, че свободата има една външна страна, но свободата по същество е нещо вътрешно, както хубаво обяснява Рабиндранат Тагор. Един от трагичните моменти в живота на днешния човек е тоя, че той, който не се е освободил от най-близките семейни, служебни и родови задължения, иска да услужи на цялото човечество... В тоя стремеж има нещо естествено и правдиво, но той требва да се уясни. На днешния човек трябва да се посочи вътрешната свобода и пътя към нея... Днес имаме копнеж за знание, но не само знание на тънката специализация и паметарство отвън, но знание което да прояснява и цялата душа отвътре... Днес имаме пресищане от фалша и лицемерието и стремеж към едно непринудено и естествено добротворство. Кой днес ще каже на падналите как да станат? Кой ще посочи вътрешния път към свобода? Кой ще даде методите на новото синтетично знание и добротворство? Оня, който еднакво владее и мъдростта на изтока и мъдростта на запада. Днес и изтокът, и западът еднакво очакват своя вътрешен обединител, появата на когото ще отбележи началото на една нова култура... Вел. Вл.
към текста >>

Кой ще посочи вътрешния път към свобода?
Тоя копнеж е естествен, дълбоко мотивиран, но той погълна и поглъща много жертви вследствие неизясненото понятие за свободата. Вярно е, че свободата има една външна страна, но свободата по същество е нещо вътрешно, както хубаво обяснява Рабиндранат Тагор. Един от трагичните моменти в живота на днешния човек е тоя, че той, който не се е освободил от най-близките семейни, служебни и родови задължения, иска да услужи на цялото човечество... В тоя стремеж има нещо естествено и правдиво, но той требва да се уясни. На днешния човек трябва да се посочи вътрешната свобода и пътя към нея... Днес имаме копнеж за знание, но не само знание на тънката специализация и паметарство отвън, но знание което да прояснява и цялата душа отвътре... Днес имаме пресищане от фалша и лицемерието и стремеж към едно непринудено и естествено добротворство. Кой днес ще каже на падналите как да станат? Кой ще посочи вътрешния път към свобода? Кой ще даде методите на новото синтетично знание и добротворство? Оня, който еднакво владее и мъдростта на изтока и мъдростта на запада. Днес и изтокът, и западът еднакво очакват своя вътрешен обединител, появата на когото ще отбележи началото на една нова култура... Вел. Вл. ---------------------------------------------- [1] Изложение от публична лекция
към текста >>

52. Съдържание на бр. 6 Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Свобода 9. в.
Das Goetheanum – internationale Wochenschrift fur Anthroposophie und Dreigliederung 4. Luce e Ombra 5. Sbratreni 6. Наковалня 7. Витлеемска звезда 8. Свобода 9. в. Устрем 10. в. Борба 11. в. Евангелист 12. Нова книга - периодичен лист за книжовни новини - издава книгоиздателство Ив. Куюмджиев и Сие.
към текста >>

53. Стихове - Стефан, Иедидия Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Дарил е своята любов и свобода е дал.
Тия молитви на будните излизат като струи и стигат зеницата във вечно будното око. Те извикват усмивка на лицето Му и топлото дихание на благата уста идва към нас като мелодия на далечна радост! Благословени будните! Заради тях и тяхната вяра се не явява мръщина по челото на Великия. Той чака търпеливо и най-сетните в дългата редица. Дарил е своята любов и свобода е дал. Векове летят в синкавия, блъскав камък, миг едва е преминал за будното око. Той чака, безмерно е търпението му. Той чака всички да просветнат както свети неговата размисъл!... На пръстена, в живия му камък сме ние, когато дочуем мелодията на вечността от небето, когато се издигнем над врявата по стъгдите на нашия празен живот, тогава в часа на молитвата, ние достигаме до извора на Неговата радост и чистото свето око на часа оросява долините с милионите капчици на които се разбива Неговата радостна сълза... Той – Великият, стои безмълвен, потънал в свойта размисъл. Неговото око гледа диаманта.
към текста >>

54. Мисли върху механистичното и неовиталистичното направление в биологията – П. И. Василев Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

* Свободата съществува само за идеалните, за гениалните хора.
Всеки миг носи промяна в мъртвото тяло и не минава много време, когато епителната клетка участвува по друг начин, със своята материя в процесите на живота. Материята е също вечно в движение. Следвайки темпа на жизнената стихия, тя минава от форма във форма, без да замръзва нито в една от тях. Каква величествена картина се разкрива пред взора на съзналата се като душа епидермална клетка, която чувствува единството си с целия организъм, на която временното материално съчетание не пречи да изживява всеобщия темп на грамадния според нейните размери организъм! Каква радост изпитва душата на човек, прозрял през миражните положения на временното, своето място в Божествения организъм, в който има постоянен напредък и постоянна радост! * Свободата съществува само за идеалните, за гениалните хора. Всички хора в света трябва да бъдат идеални, а не само един или двама.
към текста >>

55. Заровените таланти Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

А Слънцето възсия във всичката си светлина и слава и дойде на земята великият ден на Свободата, Братството и Любовта на всички хора - ще дойде Новият Живот.
- Техните клевети остават безрезултатни, Защото простряната ръка на невидимото Слънце все по-нежно галеше душите на хората и им носеше радост, светлина и живот. И дойде очакваният ден. Звездата-„Слънце” слезе на земята. Тогава Истината възкръсна пред очите на всички и те разбраха великата заблуда, в която ги бяха поставили мнимите небесни жреци и посланици. Тогава, камънита които бяха хвърляли тези жреци, се изсипаха върху техните глави и горка участ ги сполетя. А Слънцето възсия във всичката си светлина и слава и дойде на земята великият ден на Свободата, Братството и Любовта на всички хора - ще дойде Новият Живот. И родиха се Нови Науки, Нови Изкуства, Нов Морал, Нова Философия.
към текста >>

56. Живи барометри – Добран Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Аз виждам в дъното на морето всичкото богатство, златото и среброто, за което алчните убиват своите подобни, слабите продават свободата си, а страхливите и търговците биват принудени да лъжат през целия си живот и младите девойки да продават тялото си на онези, които имат да дават това злато и сребро.
Леко се вълнуваше морето, подобно гърдите на млада девойка, когато има в сърцето си пролетни мечти. ,,Сине мой, рече този, който ме водеше, ето, скръбта, потопи сърцето ти в разтопено желязо и ти вече виждаш в дълбочините на царството ù. Кажи какво има в дълбочините на морето? " И аз погледнах в дълбочините на морето и видях милиарди заровени таланти. „Ах, извиках аз в удивление. Аз виждам в дъното на морето всичкото богатство, златото и среброто, за което алчните убиват своите подобни, слабите продават свободата си, а страхливите и търговците биват принудени да лъжат през целия си живот и младите девойки да продават тялото си на онези, които имат да дават това злато и сребро. Наистина, по цялата земя няма толкова диаманти, рубини, скъпоценни камъни, колкото виждам в дъното на морето". Но как могат хората да извадят всичко това? „Сине мой, рече този, който ме водеше, морето със своето богатство и своята дълбочина е огледало на сърцето ти и на твоите подобни." И пак стоях на брега на морето и мислех за тайните, които крие в себе си. И развълнува се морето и аз гледах могъщата сила на вълните му. Пред мене имаше канари и аз видях как падаха грамадни късове, изкъртени от вълните.
към текста >>

57. Съдържание на бр. 7 и 8 Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Редовно се получават в редакцията: Учителска мисъл, Свобода, седмичен вестник.
Д-р К. Гълъбов: № 2. Рабиндранат Тагор - Разкази. Всички са издания на „Акация" - София, ул. Витошка № 21 - Денкоглу. Редовно се получават в редакцията: Учителска мисъл, Свобода, седмичен вестник. Ново общество, вестник, Витлеемска звезда Трезва просвета. Младежки зов. Здравец, вестник. Детска радост, списание, Наковалня, списание. Възраждане списание.
към текста >>

58. ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Доколкото човек е по-добродетелен, дотолкова е по-неограничен в своето съзнание, а ако е егоистична и злобна натура, то в съотношение с неговия егоизъм се определят границите на неговата свобода, тъй както в зоологическата градина големината на зъбите и свирепостта на животните определят дебелината на решетките, които ги ограждат.
Виждането на Бога, обаче, е резултат, а не дейност; следователно, ние не можем да имаме резултата преди дейността. Иначе казано, ние не можем да пристигнем в Париж, преди да сме тръгнали за там. Неверието в Бога е довело до тези тежки условия на живот и до тази сурова, егоистична борба за съществуване. И всички престъпления се вършат по тази причина. Може би на някои да им се вижда невероятно, че между изявленията на човешкия живот и външните условия за него има съотношение, има връзка, но все пак, това е така. Доколкото човек е по-добродетелен, дотолкова е по-неограничен в своето съзнание, а ако е егоистична и злобна натура, то в съотношение с неговия егоизъм се определят границите на неговата свобода, тъй както в зоологическата градина големината на зъбите и свирепостта на животните определят дебелината на решетките, които ги ограждат. Защото в живота има един ръководен принцип, който определя възмездието - всекиму според делата. Малко по малко човек се е отклонявал от истинския път на своето развитие, условията в живота му са се влошавали и неговите идеали са ставали все по-дребнави и по-дребнави. Човешкото достойнство се продава на нищожна цена; братските чувства се погазват за нищо и никакви дребнавости. Дори често пъти човек оплаква загубата на онова, което го измъчва и води към опропастяване. Той страда и все пак пада и се покланя на оня бич, който го шиба в лицето; превива гръбнак пред ,,силните", а сам би могъл да бъде силен; бори се с ярост, за да препречи пътя на онзи лъч, който му осветлява пътя към свобода, мир и щастие!..
към текста >>

Той страда и все пак пада и се покланя на оня бич, който го шиба в лицето; превива гръбнак пред ,,силните", а сам би могъл да бъде силен; бори се с ярост, за да препречи пътя на онзи лъч, който му осветлява пътя към свобода, мир и щастие!..
Доколкото човек е по-добродетелен, дотолкова е по-неограничен в своето съзнание, а ако е егоистична и злобна натура, то в съотношение с неговия егоизъм се определят границите на неговата свобода, тъй както в зоологическата градина големината на зъбите и свирепостта на животните определят дебелината на решетките, които ги ограждат. Защото в живота има един ръководен принцип, който определя възмездието - всекиму според делата. Малко по малко човек се е отклонявал от истинския път на своето развитие, условията в живота му са се влошавали и неговите идеали са ставали все по-дребнави и по-дребнави. Човешкото достойнство се продава на нищожна цена; братските чувства се погазват за нищо и никакви дребнавости. Дори често пъти човек оплаква загубата на онова, което го измъчва и води към опропастяване. Той страда и все пак пада и се покланя на оня бич, който го шиба в лицето; превива гръбнак пред ,,силните", а сам би могъл да бъде силен; бори се с ярост, за да препречи пътя на онзи лъч, който му осветлява пътя към свобода, мир и щастие!.. Надникнете вие във всички слоеве на обществото, от най-висшите до най-низшите, надникнете в ония среди, които претендират да бъдат носители на разните изкуства и ще видите, каква безпощадна война за надмощие се води там. Всеки вижда в своя съработник един противник, който е в състояние да засенчи неговото творчество и се стреми да му отговори със същото. При такива условия не може да се говори за истинско изкуство. Това е признак, че никой не е сигурен в своето изкуство. Ако хората биха заработили с вяра в духовните принципи на човечеството, те коренно биха променили своя живот и отношенията си един спрямо друг.
към текста >>

59. ЖИВОТЪТ НА ЧОВЕКА В ОКОТО Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Но разрешението на задачата е в самите нас, в онази свобода, която имаме да използуваме живота си повече или по-малко разумно.
А. Бертоли ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ II ПОУКА ОТ ОБИКНОВЕНИЯ ЖИВОТ Вие не можете да намерите вашето спасение другаде, освен в самите вас. Вие няма да намерите вашето спасение в никакви църкви, в никакви университети. Учителят Тук се говори за църквите и университетите на хората. Има Божествени църкви и Божествени университети. Но разрешението на задачата е в самите нас, в онази свобода, която имаме да използуваме живота си повече или по-малко разумно. Божествена църква е сърцето на човека. Божественият университет е планетата, която обитаваме, с всичката ù обстановка. Практически окултизъм е това - да използуваме в даден момент най-разумно условията, които имаме, да се запознаем по един естествен начин все повече и повече с методите и законите, които управляват живота. Ученикът знае, че всичко около него е важно; той търси причините на всяка сполука или несполука вътре в себе си. Той работи постоянно, не бърза, но използува всеки случай, за да придобие нещо; той знае, че живее за да се усъвършенствува; разбира смисъла на мъчнотиите, които изпитва, И е преизпълнен с благородство, като вижда, колко жертви се дават, Колко енергия се употребява, за да може той и всичките человеци да растат и да се учат.
към текста >>

60. ВЕСТИ И КНИЖНИНА Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Създаде закони, образец на мъдрост, лъхащи свежест свобода и милост.
Но и всеки ден прекарваше щастливи моменти в спомени за онзи, който му беше дал най-ценното в света: „Интелигентност на характера". Замина си царят и остави тежката корона на своя достоен син. Младият принц с чувство на една дълбока отговорност за съдбата на народа, намиращ се под неговия скиптър, прие короната с вяра за едно светло бъдеще. И, наистина, той стана цар. Дълбокият му проницателен поглед обхващаше цялата страна и долавяше нуждите на своя народ. Създаде закони, образец на мъдрост, лъхащи свежест свобода и милост. Но чувството за справедливост не беше озарило още човешката същина, всеки схващаше себе си като някакъв център, спрямо когото всички са задължени - те не разбираха доброто. Затова, всеки ден виждаме, младият цар, да се откъртва по една клонка от образа на неговия идеал, а тези клонки бяха живи и с остри болки отбелязваха своята смърт, а смъртта на частите носеше смъртта на цялото. Така стана необходимо да признае своята невъзможност. Дълбоки бръчки изрязаха челото му и той се потопи в царството на мисълта и възпоменанията. Спомни си и за двата образа под високите стени на големия град и сълзи за първи път се порониха от неговите царствени очи.
към текста >>

61. Списанието PDF Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Но с това не се отнема никак от свободата на Валдорфското училище.
То е двумесечно. Списанието редовно ще дава рисунки от художественото обучение във Валдорфското училище. Редакторка е д-р Каролина Фон Хайдебранд, учителка в същото училище. Щутгардската община е отпуснала сума за издигане на нова пристройка при училището. Това показва, че широките кръгове все повече се проникват от разбиране на задачите и значението на училището. Но с това не се отнема никак от свободата на Валдорфското училище. То си остава напълно независимо и свободно. Родителите на Валдорфските ученици са основали „Валдорфска община" - Щутгард. Получени са в редакцията следните списания и книги: 1. Учителска мисъл, г. 9 кн.
към текста >>

62. РАЗУМНОСТ В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА - Б. Боев Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Ревниво пази своята независимост и обича свободата.
Отличава се с необикновени способности, проницателен ум, богато въображение, със смели и дълбоки идеи. Като писател, той няма равен на себе си; той е забележителен като велик художник. Благородното му и нежно сърце е всякога пропито с меланхолия и тъга. Той. е изкусен дипломат, забележителен държавен мъж; има големи политически планове и обширни замисли; партизанин на мъдрата, широка и честна политика, той не одобрява и презира низките средства и околните пътища. Надарен с силна воля, той е непоколебим в своите мнения и принципи. Ревниво пази своята независимост и обича свободата. Той не обича да ласкае, имайки съзнание за своето достойнство и заслуги; пред никого не превива гръб. Не може да бъде сразен от враговете си. Той стъпва смело в борбата и с риск да изгуби свободата си, задържа се на политическото поприще със своето смело и остро осъждане силните на деня. Дълбоко предан на отечеството си, той мечтае само за неговото щастие и величие. Той не е обикновен честолюбец; неговото честолюбие е благородно и гордо.
към текста >>

Той стъпва смело в борбата и с риск да изгуби свободата си, задържа се на политическото поприще със своето смело и остро осъждане силните на деня.
е изкусен дипломат, забележителен държавен мъж; има големи политически планове и обширни замисли; партизанин на мъдрата, широка и честна политика, той не одобрява и презира низките средства и околните пътища. Надарен с силна воля, той е непоколебим в своите мнения и принципи. Ревниво пази своята независимост и обича свободата. Той не обича да ласкае, имайки съзнание за своето достойнство и заслуги; пред никого не превива гръб. Не може да бъде сразен от враговете си. Той стъпва смело в борбата и с риск да изгуби свободата си, задържа се на политическото поприще със своето смело и остро осъждане силните на деня. Дълбоко предан на отечеството си, той мечтае само за неговото щастие и величие. Той не е обикновен честолюбец; неговото честолюбие е благородно и гордо. Той е справедлив, честен и безкористен. Религиозен е по разсъдък и по чувство. Неговата дружба е дълбока, продължителна, но много рядко интимна.
към текста >>

63. Пътят на познанието - Рудолф Щайнер Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Желанието на Бога е да станем безсмъртни Нам трябва една велика наука, в която да влизат няколко елемента - Любовта, като основа на живота, Мъдростта - като носителка на светлина и знание, Истината - като носителка на свободата за човешката душа.
Писанието казва: „Без вяра не може да се угоди на Бога". Често хората се запитват: кое е най-важното в свята? - Най-важното за човека е да придобие безсмъртието. В безсмъртието се крие Вечният Живот, а той включва истинското знание. Главната задача на всички ни е да съградим своя живот съобразно Първичния Живот, който Бог е вложил у нас. Желанието на Бога е да станем безсмъртни Нам трябва една велика наука, в която да влизат няколко елемента - Любовта, като основа на живота, Мъдростта - като носителка на светлина и знание, Истината - като носителка на свободата за човешката душа. Какво още означават 12-те престола? - Това са великите възможности, които се крият в живота. Те са 12-те зодии на слънцето, 12-е метода за работа. У човека има ред дарби и способности, които трябва да се подхранват В човешкия организъм, както и в цялата природа еж складирани грамадни сили. В всяка човешка клетка има толкова много енергия, която може да измести оста на земята на един метър от нейния път.
към текста >>

64. НАЧАЛО НА НОВОТО - Г. Драганов Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

При новото разбиране на труда човек ще добие своята свобода.
Това важи еднакво за всеки вид дейност: от най-грубата наглед физическа до най-префинената духовна. Всеки вид дейност чрез любовта става нещо религиозно. Това е издигане цената на всяка постъпка. И най-малката наглед постъпка чрез това става свещенодействие, религиозен акт, висш акт на проява на човешката душа. Днес човек е роб на труда. При новото разбиране на труда човек ще добие своята свобода. Защото тогаз трудът ще бъде творчество, всеки миг ще бъде творчество. Тогаз чрез труда ще изявява онзи красив свят, който образува неговото истинско естество. Само при труда, в който е вложена Любовта, човек е свободен. Само тогаз той работи; инак той се мъчи или се труди. Човек от културата на мъчението и на труда трябва да се издигне до културата на „работата".
към текста >>

Свободата носи радостта.
Само тогаз той работи; инак той се мъчи или се труди. Човек от културата на мъчението и на труда трябва да се издигне до културата на „работата". Учителят казва: „Който се е мъчил, да почне да се труди, а който се е трудил, да почне да работи", т.е. Любовта да стане импулс за неговата дейност. И тогаз човек ще влезе в един нов живот на радост. Свободата носи радостта. Човек се издига до най-висшите сфери на дейност, когато последната представлява служене на Великото, служене на Първото Начало, което работи в него и в всички същества. Всичко красиво в нас иде от това Великото, Разумното, което прониква цялото битие. То е тъй близко до нас! Когато човек схване своето отношение към това Великото, тогаз той е вече от пробудените. Ти ще обичаш това великото и Неговото присъствие, ще виждаш навсякъде около себе си.
към текста >>

65. ЗА УЧЕНИЧЕСТВОТО Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Това чувствуване се изразява в стремежа за повече свобода, за повече широта в чувствата и мислите на хората.
Те също и Европа, движеща се от своя завоевателен дух, иска да обгърне всичко, да бъде подчинено под нейната сила и влияние. И тъкмо тук е завоят на Европейската култура. Оттук почва нейното слизане и падане. (Вижте какво дава Европа днес!) Може би това да е така, може би, не - доводите, признаците „за" и „против" са много, всеки може да ги наблюдава и да прави своите заключения. Но фактът, че мнозина чувствуват нуждата от един нов ред на нещата, от едно ново раздвижване на човешките души и идеи, говори, че действително идва нещо ново, желано за духа. Това чувствуване се изразява в стремежа за повече свобода, за повече широта в чувствата и мислите на хората. Погледнете делото на духовните творци на изток и в славянските земи - в България и вие ще видите първите апостоли на новата култура, които работят за идването й. В своето очертание новото се явява със свобода, вместо завоевателния дух на европееца; с ненасилие - вместо насилие. И ние не трябва да ги търсим тук или там, а в онези малки отношения, които се раждат помежду ни. Новото няма да дойде от небето. То се ражда на земята и тук, именно, трябва да израсте - в нашите души и сърца.
към текста >>

В своето очертание новото се явява със свобода, вместо завоевателния дух на европееца; с ненасилие - вместо насилие.
Оттук почва нейното слизане и падане. (Вижте какво дава Европа днес!) Може би това да е така, може би, не - доводите, признаците „за" и „против" са много, всеки може да ги наблюдава и да прави своите заключения. Но фактът, че мнозина чувствуват нуждата от един нов ред на нещата, от едно ново раздвижване на човешките души и идеи, говори, че действително идва нещо ново, желано за духа. Това чувствуване се изразява в стремежа за повече свобода, за повече широта в чувствата и мислите на хората. Погледнете делото на духовните творци на изток и в славянските земи - в България и вие ще видите първите апостоли на новата култура, които работят за идването й. В своето очертание новото се явява със свобода, вместо завоевателния дух на европееца; с ненасилие - вместо насилие. И ние не трябва да ги търсим тук или там, а в онези малки отношения, които се раждат помежду ни. Новото няма да дойде от небето. То се ражда на земята и тук, именно, трябва да израсте - в нашите души и сърца. Новата култура ще се изгради от онези отношения, които съществуват помежду ни, от онази свобода и любов, които имаме км близките си. Началото на новото ще почне от нашия дом.
към текста >>

Новата култура ще се изгради от онези отношения, които съществуват помежду ни, от онази свобода и любов, които имаме км близките си.
Погледнете делото на духовните творци на изток и в славянските земи - в България и вие ще видите първите апостоли на новата култура, които работят за идването й. В своето очертание новото се явява със свобода, вместо завоевателния дух на европееца; с ненасилие - вместо насилие. И ние не трябва да ги търсим тук или там, а в онези малки отношения, които се раждат помежду ни. Новото няма да дойде от небето. То се ражда на земята и тук, именно, трябва да израсте - в нашите души и сърца. Новата култура ще се изгради от онези отношения, които съществуват помежду ни, от онази свобода и любов, които имаме км близките си. Началото на новото ще почне от нашия дом. В него трябва да цъфне свободата, да обгърне нашите отношения - да бъдат прями, искрени и чисти. И в тях трябва да има само любов - да бъдат подчинени на великия закон на Любовта, движени с най-благоговейни чувства; така ние ще изменим коренно отношенията си един км друг и всеки ще се чувствува свободен и волен в своето проявление пълно с любов и чистота. Изменим ли нашия живот в семейството си, той ще измени и отношенията в съседния дом, а по-нататък ще измени и целия народ. Така са работили и всички водители на народни и духовни движения и то за създаването на нови отношения в духа на техните идеи, най-първо върху своите хора.
към текста >>

В него трябва да цъфне свободата, да обгърне нашите отношения - да бъдат прями, искрени и чисти.
И ние не трябва да ги търсим тук или там, а в онези малки отношения, които се раждат помежду ни. Новото няма да дойде от небето. То се ражда на земята и тук, именно, трябва да израсте - в нашите души и сърца. Новата култура ще се изгради от онези отношения, които съществуват помежду ни, от онази свобода и любов, които имаме км близките си. Началото на новото ще почне от нашия дом. В него трябва да цъфне свободата, да обгърне нашите отношения - да бъдат прями, искрени и чисти. И в тях трябва да има само любов - да бъдат подчинени на великия закон на Любовта, движени с най-благоговейни чувства; така ние ще изменим коренно отношенията си един км друг и всеки ще се чувствува свободен и волен в своето проявление пълно с любов и чистота. Изменим ли нашия живот в семейството си, той ще измени и отношенията в съседния дом, а по-нататък ще измени и целия народ. Така са работили и всички водители на народни и духовни движения и то за създаването на нови отношения в духа на техните идеи, най-първо върху своите хора. Те са настоявали, бдели, работили усърдно, докато получат известен резултат, а след това и разпространението на своето учение. Началото на новото трябва да почне от нашите отношения, ако искаме да се изгради една нова култура.
към текста >>

Той не ще долови оня велик зов на живота, който ни подканя да оправим своя живот в духа на Любовта и свободата.
Да вземем участие в тях е рисковано. Те ще ни отхвърлят настрана, защото нямаме нужната сила да устоим на движенията им. Затова, ние трябва да урегулираме своите отношения според изискването на времето, в духа на новото и когато то изпълни всички души и сърца, ще се движи тъкмо от това, което ние сме създали. Оня, който не е създал нещо ново в своята любов, в своя живот, той никога не ще разбере, че идва нова култура. Тя всякога ще бъде чужда за него. Той не ще долови оня велик зов на живота, който ни подканя да оправим своя живот в духа на Любовта и свободата. Той ще бъде един войник в живота, който не знае, защо отива на война. А колко малко знаят, защо се бият! И колко по-малко знаят защо живеят!
към текста >>

66. ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Дайте свобода на вашата душа и тя ще ви изведе на желания бряг!
Това ви казвам на всеослушание! Най-първо трябва да бъдете братя, сестри и майка - да изпълните волята Божия. Любовта трябва да стане фактор в душата, в сърцата и в духовете ви и така да се реализира и материализира и тогава вие ще бъдете пред вратата на Храма, да приемете новия живот на възкресението. Аз ви казвам: пътят е мъчен, труден, но е път, който трябва да се превъзмогне. Аз ви казвам: „За човешката душа, която иска да се подвизава в пътя, няма нищо невъзможно. Дайте свобода на вашата душа и тя ще ви изведе на желания бряг! Вашата душа ще бъде посредница да ви направи братя, сестри, и майка на Христа. Само душата ви, а не друга някоя сила е в състояние да направи това - тая душа, която някога е излязла от Бога, която е във вас, но която вие не познавате. Към нея ще се обърнете. Тя е простият редник, който ще ви запише. Не ходатайствувайте никъде другаде.
към текста >>

67. МОЛИТВА - Мара Белчева Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Те са били най-великите възпитатели, защото те са носили светлината и знанието, с което са хранили умовете; те са носили чистотата на безграничната Любов, с която са облагородявали сърцата; те са носили свободата на Вечната Истина, с която са освобождавали душите.
Най-после, изисква се и велика чистота от страна на учителите и родителите, да дадат пример и образец на идеален живот. Разумният живот изисква възпитание и образование, т.е. правилно отхранване и развитие на ума, сърцето и волята, на душата и на духа. Живот без правилно хранене не е живот. Великите Учители са били и велики педагози. Те са били най-великите възпитатели, защото те са носили светлината и знанието, с което са хранили умовете; те са носили чистотата на безграничната Любов, с която са облагородявали сърцата; те са носили свободата на Вечната Истина, с която са освобождавали душите. Те са носили Правдата и Добродетелта - които са увенчавали душата и Духа с короната на вечната слава. Христос е най-великият Учител и педагог, вдъхновение и пример на всички велики педагози - като Коменски, Песталоци, Русо, Фрьобел, Толстой. Христос е велик, защото Той изнесе в своето учение принципите на Божествената педагогика. Според съвременната педагогика, принципите, на които трябва да почива обучението, са: природосъобразния, активния, нагледния и трудовия. Същите принципи се свързват с принципите на разумния живот по следния начин: природосъобразният принцип значи съобразяване с ума, сърцето, волята, душата и духа на детето и човека изобщо, съобразяване с целокупната - видима и невидима природа - и със законите, на които тя се подчинява.
към текста >>

68. ПЪТ НА ПОЗНАНИЕТО - Рудолф Щайнер Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

След това ще дойде нова ера на светлина, на Любов между хората, между всички живи същества - нова ера на Истина и на Правда, на безсмъртие и на свобода.
Животът на личността, на индивида, на душата и на духа трябва да се поставят на своето место. И тогава, като християни, нека всички приложат Христовото учение, Христовата Любов според своята личност, според своя индивид, според своята душа и според своя дух. По този начин ще се изпълнят Христовите думи, дето Той казва: „Аз ще бъда с вас до скончанието на века". Сега всички хора живеят в скончанието на века. Това подразбира скончание на стария свят, скончание на старите възгледи, скончание на насилието. След това ще дойде нова ера на светлина, на Любов между хората, между всички живи същества - нова ера на Истина и на Правда, на безсмъртие и на свобода.
към текста >>

69. БОГ И ЧОВЕК - Свами Вивекананда Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Това е неговата воля към Свобода, защото свободата произхожда от самия себе.
Защото нещата проявяват в него тази своя същност. По такъв начин, когато изхождайки от Вечното, той дава направление на своята деятелност, той действува в духа на вечния миров порядък. Благодарение на това той знае, че не се управлява вече от нещата; той знае, че сам ги управлява според заложените в тях закони, които са станали закони на собственото му същество. Тази деятелност вътре в нас може да бъде само идеал, към който се стремим; постигането на целта е в Безконечността. Но познаващият требва да има воля, ясно да вижда този път. Това е неговата воля към Свобода, защото свободата произхожда от самия себе. А от себе си смее да постъпва само онзи, който черпи подбуждение към действие от Вечното. Който не постъпва така, действува по други подбуждения, а не по заложените в самите неща подбуждения. Такъв човек въстава против мировия порядък и тогава последният ще трябва да вземе надмощие на него. Значи, не може най-после да се изпълни онова, което предписваш на волята си. Той не може да стане свободен.
към текста >>

70. ЗЕМЛЕТРЕСЕНИЯТА И ТЯХНОТО ПРЕДСКАЗВАНЕ - Л. Лулчев Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Това показва, че работиш в по-ниско поле, че още не си в свободата.
Човек може да проверява опитно, когато съзнанието му работи в едно по-високо поле. Ти можеш да не чакаш заплащане за това, което си направил, но можеш да чакаш да ти благодарят, да те уважават, да ти бъдат признателни. Това е все едно да искаш да ти платят, казва Учителят. Ти си тогаз още при старото разбиране на труда. Че наистина е така, се познава от следното: когато чакаш нещо за себе си от своя труд, макар и само да те почитат, уважават, да ти бъдат признателни и пр., тогаз ти няма да чувствуваш онзи подем, онази радост във време на работа, ти няма да се чувствуваш окрилен. Това показва, че работиш в по-ниско поле, че още не си в свободата. До какви скъпи, ценни състояния може да се издигне човешкото съзнание чрез нивото разбиране на труда. И всичко това може да се провери опитно. Могат да се правят опити в това отношение. Живата наука не е нещо отвлечено; тя е извлечена от самия живот, от самия опит и затова може да се провери опитно. Учителят казва: „онзи, който е отчаян, да направи нещо по новото разбиране на труда, ще изчезнат скърбите му и ще стане радостен." По този начин той ще провери един велик закон.
към текста >>

71. Бог и човек – Свами Вивекананда Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Там има свобода и Любов.
Само истински разумният, съзнателният човек живее в непреривна връзка с Първичната Причина. За всеки друг човек това положение е чуждо. Ако ти заставиш човека насила да държи тази връзка, той ще се намира в положението на дъските в някоя каца, които само под ударите на кацаря и под строгия режим на обръчите са съединени една до друга и образуват нещо цяло. Попитайте ги, защо са съединени по този начин, те ще ви кажат: не знаем, никакъв закон - обръчите - ни държат здраво свързани. Казвам: в съзнателния живот обръчи няма, кацар няма. Там има свобода и Любов. Там нещата стават по свобода и по Любов и тогава човек има вечната радост. Всеки човек, който е разбрал живота, има вечната радост. Това не подразбира, че той се е примирил с живота. Човек не може нито да се примирява с живота, нито да го отрича, а требва да го разбира. Същото отношение съществува и към Любовта: човек нито може да я отрича, нито да я възприема.
към текста >>

Там нещата стават по свобода и по Любов и тогава човек има вечната радост.
За всеки друг човек това положение е чуждо. Ако ти заставиш човека насила да държи тази връзка, той ще се намира в положението на дъските в някоя каца, които само под ударите на кацаря и под строгия режим на обръчите са съединени една до друга и образуват нещо цяло. Попитайте ги, защо са съединени по този начин, те ще ви кажат: не знаем, никакъв закон - обръчите - ни държат здраво свързани. Казвам: в съзнателния живот обръчи няма, кацар няма. Там има свобода и Любов. Там нещата стават по свобода и по Любов и тогава човек има вечната радост. Всеки човек, който е разбрал живота, има вечната радост. Това не подразбира, че той се е примирил с живота. Човек не може нито да се примирява с живота, нито да го отрича, а требва да го разбира. Същото отношение съществува и към Любовта: човек нито може да я отрича, нито да я възприема. Няма човек в света, който, като се е борил с Любовта, да е придобил нещо.
към текста >>

Извън това съзнание съществува робство; вътре в това съзнание съществува свобода.
Няма човек в света, който, като се е борил с Любовта, да е придобил нещо. И тъй, вечната радост се крие в вечното единение с Божественото съзнание, в което прониква цялото битие. Единственото нещо, което прониква цялото битие и владее нещата, това е Първичната Причина - Бог. Никой не живее извън това съзнание. То е челото, а частите без цялото нямат живот. Извън това съзнание съществува робство; вътре в това съзнание съществува свобода. Едно от заблужденията, което създава нещастията в света, седи в това, че хората мислят, какво те могат да подчинят духовното на физическото. Те могат да подчинят физическото, но духовното - никога! И затова, всеки човек, който е съзнал, че неговият дух, неговата душа са свободни, той има вечната радост и вечното веселие в себе си. Свободата не се добива сега, тя съществува. Тя е качество, атрибут или проява на Истината.
към текста >>

Свободата не се добива сега, тя съществува.
То е челото, а частите без цялото нямат живот. Извън това съзнание съществува робство; вътре в това съзнание съществува свобода. Едно от заблужденията, което създава нещастията в света, седи в това, че хората мислят, какво те могат да подчинят духовното на физическото. Те могат да подчинят физическото, но духовното - никога! И затова, всеки човек, който е съзнал, че неговият дух, неговата душа са свободни, той има вечната радост и вечното веселие в себе си. Свободата не се добива сега, тя съществува. Тя е качество, атрибут или проява на Истината. Всеки човек, който обича Истината, ще има свобода. Щом има свобода, той ще може да обича. Само свободният човек може да обича; човекът, който е в. робство, не може да обича, Само здравият човек може да обича, а болният ще се учи на Любовта, той ще гледа, как близките около него ще му присъствуват.
към текста >>

Всеки човек, който обича Истината, ще има свобода.
Едно от заблужденията, което създава нещастията в света, седи в това, че хората мислят, какво те могат да подчинят духовното на физическото. Те могат да подчинят физическото, но духовното - никога! И затова, всеки човек, който е съзнал, че неговият дух, неговата душа са свободни, той има вечната радост и вечното веселие в себе си. Свободата не се добива сега, тя съществува. Тя е качество, атрибут или проява на Истината. Всеки човек, който обича Истината, ще има свобода. Щом има свобода, той ще може да обича. Само свободният човек може да обича; човекът, който е в. робство, не може да обича, Само здравият човек може да обича, а болният ще се учи на Любовта, той ще гледа, как близките около него ще му присъствуват. Само свободният, само любещият човек може да се радва. В духовния свят, обаче, има един важен закон: който разумно влага своята радост, тя никога не може да се изгуби.
към текста >>

Щом има свобода, той ще може да обича.
Те могат да подчинят физическото, но духовното - никога! И затова, всеки човек, който е съзнал, че неговият дух, неговата душа са свободни, той има вечната радост и вечното веселие в себе си. Свободата не се добива сега, тя съществува. Тя е качество, атрибут или проява на Истината. Всеки човек, който обича Истината, ще има свобода. Щом има свобода, той ще може да обича. Само свободният човек може да обича; човекът, който е в. робство, не може да обича, Само здравият човек може да обича, а болният ще се учи на Любовта, той ще гледа, как близките около него ще му присъствуват. Само свободният, само любещият човек може да се радва. В духовния свят, обаче, има един важен закон: който разумно влага своята радост, тя никога не може да се изгуби. Човекът на радостта всякога се стреми да направи и другите хора радостни.
към текста >>

Направите ли тази връзка, оковите ви ще паднат, свободата и радостта ще дойдат.
Те с хората, които имат постоянна връзка с Първичното съзнание Вечна е радостта на онзи, който приема в ума си мисълта, че човек може да има съприкосновение с тази Първична Причина. Това е било задачата на алхимиците. Това е задачата и на съвременните химици Това е задачата и на всеки човек поотделно. И тогава, казвам: не търсете щастието на друго място, освен във връзката с Първичната Причина. Не търсете радостта другаде, освен във връзката с Първичната Причина. Направите ли тази връзка, оковите ви ще паднат, свободата и радостта ще дойдат. Казано е в Писанието: „И радостта ви ще бъде вечна! "
към текста >>

72. Келтски окултизъм – Ernest Bose Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Непокорни по природа, те не понасят никаква дисциплина; заради свободата, те са готови да направят всичко в света, а робството за тях е най-голямото зло.
Не им липсва нито прозорливост, нито проницателност, а умът им проявява трескава деятелност. Техните сложни способности са много разнообразни и често противоречиви: те са и мечтатели, и мислители, и идеалисти, и реалисти. Систематическият и изобретателен ум ги прави еднакво способни към точните науки, но в тях има същевременно и склонност км утопия. Те са разположени към лицемерието, с което често водят борба. Разположение имат също към кражба и ако от датската възраст не се ограничат и освободят от нея, впоследствие ще се отдадат на тази страст. Непокорни по природа, те не понасят никаква дисциплина; заради свободата, те са готови да направят всичко в света, а робството за тях е най-голямото зло. Подозрителни и тирани в своята привързаност, те нямат ни почивка, нито спокойствие от любовта, която за тях е извор на грижи, огорчения и измяна. Обичат пътешествията и харесват живот пълен с приключения. Повече смели и ловки, отколкото щастливи в предприятията си, те спечелват богатствата си с голям труд и с още по-голям труд ги задържат. Техният странен и раздразнителен характер ги прави много нещастни, също така и онези, които живеят с тях. Често пъти развалят другарските си отношения, поради дребнава придирчивост.
към текста >>

73. Съзерцание – Oriono Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

(Парацелз „Върху създаването на съзнателни творения във всемирния ум", 1, Предговор.) Всичко това, обаче, не е тясно свързано с целта на това съчинение и само се споменава, за да отвори път за понятието, че природата е по велика, отколкото пределите, дадени ù от материалната наука и както един философ казва: „Онова, което се знае е като зрънце от пясък на брега на океана на неизвестното”.' Истината ще ви даде свобода, светлината ще ви даде Божествено знание, а чистотата ще ви даде сила.
в) Умственият мир, или духовната област. г) Божественото състояние, царството на Бога, или небесният мир. Както ние виждаме съществуването на едно минерално, растително и животинско царство, така и те, чрез дарбата на развитото вътрешно зрение, познават четири царства, или четири духовни и за нас невидими, състояния на съществувания, които в тяхното външно проявление се наричат: земя, вода, огън, въздух. „Ние ще ви покажем, че не сме единствените разумни същества в света, но че нашето владение се простира само върху една четвърт от него. Има още три четвърти части от него и техните обитатели не стоят по-ниско от нас по отношение на умствено развитие и интелигентност; единственото нещо, с което ние ще можем да се гордеем е, че Христос (светлината на Божествената Мъдрост) бе станал обитател в нас и се бе облякъл в нашата форма, тъй като Той би могъл да избере друг един народ (друг един клас от елементали) за тази цел. (Парацелз „Върху създаването на съзнателни творения във всемирния ум", 1, Предговор.) Всичко това, обаче, не е тясно свързано с целта на това съчинение и само се споменава, за да отвори път за понятието, че природата е по велика, отколкото пределите, дадени ù от материалната наука и както един философ казва: „Онова, което се знае е като зрънце от пясък на брега на океана на неизвестното”.' Истината ще ви даде свобода, светлината ще ви даде Божествено знание, а чистотата ще ви даде сила. И чрез тази сила всичко ще изправите в този свят. Когато една мисъл е напълно чиста, тя е силна. Всяка чиста мисъл дава сила. Чистата мисъл и чистото желание усилват волята. Много от съвременните религии човечеството ги е вече надрасло; те са несъвместими с развитието на човешката душа, не отговарят на изискванията, в които човешкият ум и сърце се намират сега. Учителят
към текста >>

74. Физиогномия Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Има три първични единици: Един Бог, една Истина и една точка на свобода, сиреч точката, в която се намира равновесието на всяко противоречие. 2.
Ernest Bose КЕЛТСКИ ОКУЛТИЗМ Из „Belisima" — Друидическа Минерва (Продължение от кн. 5) Бог и вселената 1. Има три първични единици: Един Бог, една Истина и една точка на свобода, сиреч точката, в която се намира равновесието на всяко противоречие. 2. Три неща произхождат от трите първични единици: всеки живот, всяко добро и всяко могъщество. 3. Бог е по необходимост три неща, именно: най-великият извор на живот, най-великият сбор от знания и най-великият склад на могъщество. 4. Три са нещата, които Бог не може да не бъде: онова, що трябва да съставя съвършеното добро; онова, що трябва да желае съвършеното добро и онова, което трябва да изпълни съвършеното добро. 5. Три са границите за онова, което Бог е направил и не ще престане да прави: Неговото безкрайно могъщество, Неговата безконечна Мъдрост, неговата всеобгръщаща Любов. 6. Три са главните завършека на делото Божие, като създател на всички неща: намаляване на злото, засилване, уголемяване на доброто и поставяне в светлина всяко различие, по начин, щото да може да се знае онова, що трябва да бъде, както и онова, що не трябва да бъде.
към текста >>

Тази троичност развива идеята за Бога като Създател и покровител; чрез Неговото Провидение създанието може да се бори против злото и да го различи в съзнанието си пред доброто, защото злото, не бидейки създадено от Бога, не може да произтича освен от свободата, дадена на същото това създание. 7.
Три неща произхождат от трите първични единици: всеки живот, всяко добро и всяко могъщество. 3. Бог е по необходимост три неща, именно: най-великият извор на живот, най-великият сбор от знания и най-великият склад на могъщество. 4. Три са нещата, които Бог не може да не бъде: онова, що трябва да съставя съвършеното добро; онова, що трябва да желае съвършеното добро и онова, което трябва да изпълни съвършеното добро. 5. Три са границите за онова, което Бог е направил и не ще престане да прави: Неговото безкрайно могъщество, Неговата безконечна Мъдрост, неговата всеобгръщаща Любов. 6. Три са главните завършека на делото Божие, като създател на всички неща: намаляване на злото, засилване, уголемяване на доброто и поставяне в светлина всяко различие, по начин, щото да може да се знае онова, що трябва да бъде, както и онова, що не трябва да бъде. Тази троичност развива идеята за Бога като Създател и покровител; чрез Неговото Провидение създанието може да се бори против злото и да го различи в съзнанието си пред доброто, защото злото, не бидейки създадено от Бога, не може да произтича освен от свободата, дадена на същото това създание. 7. Три са нещата, които Бог не може да не съгласува и дарува: онова, което е най-полезно, онова, което е най-необходимо и онова, което е най-красиво за всяко нещо. 8. Три са възможностите на съществуването: да не може да бъде иначе, да не може да бъде друго и да не може да бъде схващано за по-добро, и в това именно седи съвършенството на всяко нещо. 9. Три неща ще трябват неизбежно: върховното могъщество, висшата интелигентност и висшата Любов на Бога. 10. Три са величията на Бога: съвършен живот, съвършена мъдрост и съвършено могъщество. 11. Три са първичните причини на живите същества: Божествената Любов, съгласуване с висшата интелигентност, висшата Мъдрост в познаване на всички възможности и Божественото могъщество в съгласие с Божествената Воля, Любов и Мъдрост.
към текста >>

Измежду Друидическите Триади е отбелязана една крайно очебиеща със своята краткост и конкретност и тя е следната: „Три неща са родени едновременно: човекът, светлината и свободата!
Развитието на моралната сила има за цел да освободи човека от злото, що го държи в кръга Абред. 17. Без тази прогресивност, човек би останал ограничен от превъплъщението и обвързан от неговите последици, сиреч, от посочените по-долу три необходимости или злочестини. Тази триада оказва единствените средства на Бога за побеждаване силите на злото. 18. Поменатите три злини са: неминуемостта, загубване на паметта и смъртта. Последните две злини, като неизменими закони на живота, позволяват на човека изново да започва нови и нови животи, сиреч борби, без да бъде спъван или възпрепятствуван в своите средства на действие от угризенията на съвестта, омразите или оскърбленията от миналото. Измежду Друидическите Триади е отбелязана една крайно очебиеща със своята краткост и конкретност и тя е следната: „Три неща са родени едновременно: човекът, светлината и свободата! " Но оттук на повърхностния мислител би се видяло, че макар и свободата да е толкова стара, колкото и светът, все пак и до днес човек е далеч от това да упражнява пълнотата на този блян (свободата), вечно бълнуван и никога не осъществяван! Като продължим изследванията си върху Езотеризма и Окултизма на Келтите, ние виждаме, че човекът пада под неизбежността на Абред и то поради липсата на достатъчни усилия за разширяване на знанията, което от своя страна го поставя в Агностицизм чрез непривързаност към доброто и чрез разрастващата се привързаност към злото. Именно чрез тези три погрешки човек попада в мрака на Абред до пълното му отъждествяване с последния и оттук той начева да странствува изново с недостатъците на своето племе, към търсене на нови съдбини, както и попреди, съдбини, обаче, които все пак ще му позволят да се разплати, да се поправи и да се усъвършенствува. Падането на съществата може да ги доведе до крайно понижение и пълното им потопяване в бездната на хаоса, където те загубват душите си, защото тук, именно, се превръщат в прашинки, в семена, откъдето започва пътят на монадите, за да навлязат в първичните стадии на съществуване. Това ще рече, че душата, която е слязла до този стадий на понижение, е загубила всички способности и ще требва съвсем изново да започне, като че тя абсолютно никога не е съществувала по-рано.
към текста >>

" Но оттук на повърхностния мислител би се видяло, че макар и свободата да е толкова стара, колкото и светът, все пак и до днес човек е далеч от това да упражнява пълнотата на този блян (свободата), вечно бълнуван и никога не осъществяван!
Без тази прогресивност, човек би останал ограничен от превъплъщението и обвързан от неговите последици, сиреч, от посочените по-долу три необходимости или злочестини. Тази триада оказва единствените средства на Бога за побеждаване силите на злото. 18. Поменатите три злини са: неминуемостта, загубване на паметта и смъртта. Последните две злини, като неизменими закони на живота, позволяват на човека изново да започва нови и нови животи, сиреч борби, без да бъде спъван или възпрепятствуван в своите средства на действие от угризенията на съвестта, омразите или оскърбленията от миналото. Измежду Друидическите Триади е отбелязана една крайно очебиеща със своята краткост и конкретност и тя е следната: „Три неща са родени едновременно: човекът, светлината и свободата! " Но оттук на повърхностния мислител би се видяло, че макар и свободата да е толкова стара, колкото и светът, все пак и до днес човек е далеч от това да упражнява пълнотата на този блян (свободата), вечно бълнуван и никога не осъществяван! Като продължим изследванията си върху Езотеризма и Окултизма на Келтите, ние виждаме, че човекът пада под неизбежността на Абред и то поради липсата на достатъчни усилия за разширяване на знанията, което от своя страна го поставя в Агностицизм чрез непривързаност към доброто и чрез разрастващата се привързаност към злото. Именно чрез тези три погрешки човек попада в мрака на Абред до пълното му отъждествяване с последния и оттук той начева да странствува изново с недостатъците на своето племе, към търсене на нови съдбини, както и попреди, съдбини, обаче, които все пак ще му позволят да се разплати, да се поправи и да се усъвършенствува. Падането на съществата може да ги доведе до крайно понижение и пълното им потопяване в бездната на хаоса, където те загубват душите си, защото тук, именно, се превръщат в прашинки, в семена, откъдето започва пътят на монадите, за да навлязат в първичните стадии на съществуване. Това ще рече, че душата, която е слязла до този стадий на понижение, е загубила всички способности и ще требва съвсем изново да започне, като че тя абсолютно никога не е съществувала по-рано. Прочее, според Келтския окултизъм регресията, сир.
към текста >>

75. Книжнина Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Имай кураж да бъдеш герой." Тъй, нека всеки човек носи любов в сърцето, светлина в ума и свобода в душата!
Така отивам аз при всички хора и им раздавам скръб. И ти, душа, ще получиш дял от тази скръб. – Дай ми колкото искаш, аз искам от тази скръб! – Не, твоето време не е дошло още; ти видя, че още половината от твоята чаша е неизпита; ти видя Луцифер и Учителя-Христос. Те ще ти бъдат сила, подкрепа в света. Имай кураж да бъдеш герой." Тъй, нека всеки човек носи любов в сърцето, светлина в ума и свобода в душата! Нека всеки човек бъде носител на Божията Любов, на Божията Мъдрост и на Божията Истина! Мисли по повод посещението на Агнеса Хофман Ако хвърлим поглед върху миналото на човечеството от едно по-дълбоко гледище, ще видим не вече един хаос, не един калейдоскоп на събития, несвързани с нищо помежду си, но едно закономерно развитие на силите, заложени в човешката душа. И всички външни прояви на дадена култура са отражение, израз на тая степен на съзнание, в което се намира тогаз човечеството. Духовната вълна, която залива днес цялото земно кълбо, според някои може да е нещо случайно, но тя си има дълбоки причини в законите на развитието на човешката душа. Тая духовна вълна показва събуждане на по дълбоките сили на душата.
към текста >>

76. Земетресенията и тяхното предсказване - Л. Лулчев Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Тогаз човек излиза от подземията на светлина и свобода, влиза в живота на радостта.
„Правилните отношения към Цялото ще направят правилни отношенията ни към всички същества". Учителят За да влезем във вътрешния живот, хубаво е да почнем да размишляваме за единството. И тогаз в слънчевия лъч, в цветята, в тревите, в дърветата, във всички същества ще виждаш израз на Цялото. И тогаз ще се образуват реални връзки с Цялото и струи от сили ще протекат в тебе и ще те преобразят Ти ще навлезеш в един нов живот (всеобемлящата любов) и всичко ще видиш вече в една нова светлина. Тогаз във всяка една форма ще видиш израза на Цялото, и ще обичаш Цялото във всяка една форма. Тогаз човек излиза от подземията на светлина и свобода, влиза в живота на радостта. Еволюция на съзнанието „Грехът е дошъл, когато човек е поискал нещо лично за себе си". Учителят Човек е влязъл в дисхармония с целокупния живот, когато поради потъване на съзнанието в материята, е изгубил съзнанието за единство. Разните степени и видове съзнание могат да се класифицират от разни гледища; напр. от едно гледище те се разпределят на подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. А от гледището на широчината на съзнанието, те се разпределят така: групово, индивидуално и космическо.
към текста >>

77. Слънчевите петна и априлските землетресения Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

По цепий свят душите чезнат за свобода, а тънат във веригите на робството, греха и престъплението.
П. Г. Пампоров БУНТЪТ НА СИНОВЕТЕ БОЖИ По целий свят сърцата копнеят за Любов, а срещат вражда да царува! По целий свят умовете търсят светлина, а блуждаят в сенките на илюзиите. По цепий свят душите чезнат за свобода, а тънат във веригите на робството, греха и престъплението. И ето, над тази окървавена земя се възвестява вече бунтът на Синовете Божии! Великата война за свобода, любов и светлина е обявена и няма да се свърши, докато не се извоюва победа! Бунтът на Синовете Божии! Разумният бунт на свободните души. Това е.бунтът на светещите души, които слизат на земята за да въдворят ред, правда и мир!
към текста >>

Великата война за свобода, любов и светлина е обявена и няма да се свърши, докато не се извоюва победа!
П. Г. Пампоров БУНТЪТ НА СИНОВЕТЕ БОЖИ По целий свят сърцата копнеят за Любов, а срещат вражда да царува! По целий свят умовете търсят светлина, а блуждаят в сенките на илюзиите. По цепий свят душите чезнат за свобода, а тънат във веригите на робството, греха и престъплението. И ето, над тази окървавена земя се възвестява вече бунтът на Синовете Божии! Великата война за свобода, любов и светлина е обявена и няма да се свърши, докато не се извоюва победа! Бунтът на Синовете Божии! Разумният бунт на свободните души. Това е.бунтът на светещите души, които слизат на земята за да въдворят ред, правда и мир! Това е бунтът на душите, които воюват не с пушка и нож, а с обич и светлина Техните мисли са светкавици и мълнии, а техните чувства са кристални струи на планински извори, утоляващи жаждата на уморените пътници в пустинята на живота. С мощта на светлината - те разпръсват тъмата, че те са живи слънчеви лъчи; с Любов - те разтапят враждата, с огъня на слънчевата Любов, защото те са живи огньове.
към текста >>

Да любиш, както Слънцето люби, да любиш, както изворът люби, да даваш без да искаш, в това е висшата радост и истинска свобода.
Царството на светлината иде! Душите ще бъдат свободни, щастливи, радостни. Те слизат - светещите и чистите души от снежните върхове на Химават, Монблан и Мусалла - те слизат! Кой ще ги посрещне? Слънчева Любов. Да любиш, както Слънцето люби, да любиш, както изворът люби, да даваш без да искаш, в това е висшата радост и истинска свобода. Да се радваш на цветята и техния дъх без да ги късаш - това е Любовта. В мъката на ограничението просветна лъч в душата ми: да любя, без да искам нещо. Да любя, както слънчевият лъч. Да светя и да топля с лъчите на светлата мисъл, с нежността на благите чувства. Да летя на крилете на свободната и мощна мисъл, с посланието на Любовта да помагам на всички страдащи души, воювайки със светлина и огън.
към текста >>

78. Книжнина Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Българинът от старо време е изобщо властническа натура, докато славянинът е обичал свободата и мирния труд.
Дълги пръсти - хора на високи идеали. Къси пръсти - обичат да бъркат в чужди джобове" и т.н. На места сказчик беше много духовите и с някои сполучливи примери разсмиваше цялата аудитория - по този начин повече от два часа той можа да държи прикована голямата аудитория. Всички отделни факти бяха свързани със закони и принципи на живата природа, подкрепени с такива из математиката и това още повече придаваше цена на изложението. Към края сказчикът много сполучливо се опита да характеризира българина и славянина като типове, от смесването на които се е получил днешният българин. Българинът от старо време е изобщо властническа натура, докато славянинът е обичал свободата и мирния труд. И двамата са работели периодично. В сливането на двата типа е и причината за раздвоението у българина. Ние виждаме тези два стремежа да се борят и днес у българския народ. Много хубаво бяха нарисувани типовете на българина и славянина. Изобщо, тази сказка, тъй богата на идеи, жива, нагледна и аргументирана, заслужено има голям успех.
към текста >>

79. Ново направление на труда – Б. Боев Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Казано е: „Невъзможното за човека е възможно за Бога; и невъзможното за Бога е възможно за човека." * * * Под скончанието на века се разбира край на старите възгледи на човечеството и начало на нова ера на светлината и любовта, край на насилието и началото на мир и свобода, край на стария свят и начало на новия свят, който ще продължава с хиляди години в бъдещето.
Без мисъл Любовта не може да се прояви. Когато човек мисли и Любовта дохожда. Мисли ли той, всичко е възможно. Защо? Понеже мисълта е Божественото у човека. Щом Бог е в нас, всичко е възможно, Невъзможното за безлюбието е възможно за Любовта. Казано е: „Невъзможното за човека е възможно за Бога; и невъзможното за Бога е възможно за човека." * * * Под скончанието на века се разбира край на старите възгледи на човечеството и начало на нова ера на светлината и любовта, край на насилието и началото на мир и свобода, край на стария свят и начало на новия свят, който ще продължава с хиляди години в бъдещето. * * * Вървете към новите велики разбирания, чрез които ще влизате в новата наука на живота. Придобиете ли новото съзнание, ще знаете как да наредите живота си на земята - ще знаете, как да се обличате, как да се храните, какви жилища да правите, как да възпитате децата си, ще знаете новите начини и методи за възпитание на цялото общество. * * * Живее ли човек в Божията любов, той постепенно се приближава към закона на безсмъртието, Учителят
към текста >>

80. Духът на неродените (Духът на новата раса) Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Във всяко нещо трябва свобода.
Ще стане едно голямо, вътрешно преобразование у хората. Вие се оплаквате, че вашите не могат да разберат ползата от вегетарианството. Не трябва да се безпокоите. Крушата не може да се откъсне, преди да е узряла. Всяко нещо има своето време. Във всяко нещо трябва свобода. Най-важното, обаче, са добрите мисли, толерантност и любов. Трябва търпение и твърдост, това е борбата между старото и новото. Хората не са лоши, но невежеството и традициите ги спъват. Всичко обаче ще се изправи. Чакали сме в по-неблагоприятни условия толкоз хиляди години, сега сме при прага на един нов живот за всички.
към текста >>

81. КНИГОПИС Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Трябваше чужденци да ни кажат, че българските богомили са предтеча на реформацията; нещо повече, че богомилството е най-великото духовно движение в средните векове за високи идеали и за свобода на съвестта и че България и славянството именно чрез богомилството са вложили своята дан в общочовешката съкровищница.
„Какво е дала България на света" Това беше заглавието на една извънредно интересна и добри аргументирана сказка, изнесена пред конференция в София - Великденската ваканция - от г. Ст. Чилингиров. След като констатира, че у българите има едно голямо незачитане на българското и непознаване на доброто и ценното в себе си, че систематически и в литература (Баю Ганю), и в църква (проповеди повече изобличителни), и в политика се е изтъквало отрицателното у българина, тъй че като се каже „българска работа", разбира се „лоша работа”, г. Чилингиров подробно изтъкна, че България е дала нещо велико и ценно в миналото, а именно богомилството; а в ново време тя е дала и много велики хора, които са гордост за съседните народи и които имат български произход. Такива има и в Румъния, и в Сърбия, и в Гърция. Трябваше чужденци да ни кажат, че българските богомили са предтеча на реформацията; нещо повече, че богомилството е най-великото духовно движение в средните векове за високи идеали и за свобода на съвестта и че България и славянството именно чрез богомилството са вложили своята дан в общочовешката съкровищница. Чехите си имат своя Ян Хус, когото те почитат и целият свят с тях. Столетие по-рано обаче преди Ян Хус, в Цариград на кладата бе жив изгорен Василий - началника на богомилите - заедно с други богомили и той се е държал не по-малко геройски, отколкото Хус. От него се изисквало не да се откаже от своите убеждения, а само да се поклони на кръста, но той не приел, издигайки лозунга за свободата на съвестта в онези времена, когато трябвало с живота си да заплати своята преданост към високия идеал. У богомилите ние виждаме най-възвишени идеали, преданост, самопожертвувание, чистота, идеализъм. За жалост обаче и днес, под влияние на Византия, духовенството и интелигенцията още не са признали истината относно богомилството, тъй както я изнася г. Ст.
към текста >>

От него се изисквало не да се откаже от своите убеждения, а само да се поклони на кръста, но той не приел, издигайки лозунга за свободата на съвестта в онези времена, когато трябвало с живота си да заплати своята преданост към високия идеал.
Чилингиров подробно изтъкна, че България е дала нещо велико и ценно в миналото, а именно богомилството; а в ново време тя е дала и много велики хора, които са гордост за съседните народи и които имат български произход. Такива има и в Румъния, и в Сърбия, и в Гърция. Трябваше чужденци да ни кажат, че българските богомили са предтеча на реформацията; нещо повече, че богомилството е най-великото духовно движение в средните векове за високи идеали и за свобода на съвестта и че България и славянството именно чрез богомилството са вложили своята дан в общочовешката съкровищница. Чехите си имат своя Ян Хус, когото те почитат и целият свят с тях. Столетие по-рано обаче преди Ян Хус, в Цариград на кладата бе жив изгорен Василий - началника на богомилите - заедно с други богомили и той се е държал не по-малко геройски, отколкото Хус. От него се изисквало не да се откаже от своите убеждения, а само да се поклони на кръста, но той не приел, издигайки лозунга за свободата на съвестта в онези времена, когато трябвало с живота си да заплати своята преданост към високия идеал. У богомилите ние виждаме най-възвишени идеали, преданост, самопожертвувание, чистота, идеализъм. За жалост обаче и днес, под влияние на Византия, духовенството и интелигенцията още не са признали истината относно богомилството, тъй както я изнася г. Ст. Чилингиров и др. наши и чужди историци, професори, познавачи на нашето минало. Време е наистина да познаем себе си - като народ да по-знаем великото, доброто, ценното; да го изнесем като идеал на младото поколение.
към текста >>

82. КНИГАТА НА ИСТИНАТА И ЖИВОТА - А.Т. Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Творецът ни е надарил с толкова блага и сили и ни е дал свобода да ги употребяваме за наше благо и това на ближните ни.
ПРАКТИЧЕСКИ ОКУЛТИЗМ Работа и почивка Човек е колективно същество Съчетанието, разнообразието е закон в природата. Обща хармония в самото разнообразие е цел на живота, а единството в разнообразието е смисъла на самия живот. За общото истинска почивка няма; такава има за частите. В нас, когато едно почива, друго работи. Ние се движим, говорим, мислим, чувствуваме и пр. Творецът ни е надарил с толкова блага и сили и ни е дал свобода да ги употребяваме за наше благо и това на ближните ни. Голямо изкуство е да използуваме разумно благата, с които разполагаме; това учим на земята; учим се да бъдем доволни, умни, будни, трудолюбиви; учим се да градим. Каквото днес сеем, утре ще пожънем. Ще употребяваме днешния ден добре; всеки ден, всеки час; винаги с положителни мисли и дела; няма да мислиш за миналото - освен за поука; на бъдещето ща се надаваме, а в настоящето ще живеем. Почиваме при спомена на минали добри опитности; добиваме подтик, когато се надяваме на бъдещето; а в настоящето берем плодовете, използуваме ги и сеем семената им за утрешни блага. И така, от трите положения настоящето е най-важно.
към текста >>

83. ЕЗИКЪТ НА ПЛАНИНАТА - П.Г. ПАМПОРОВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

* * * ІІ В царството на свободата "Ето давам ти дрехата на сърцето, окъпана в живите струи на Любовта, изтъкана от бисерна роса.
Нежният лъх на вятъра ми носи вест от Мусалла. Вървя из гората и боровете ми се усмихват, а в моя ум нахлува светлина и в моето сърце избликват живите струи на Любовта. 20. VI. 1929 г. Долна Бистрица. * * * ІІ В царството на свободата "Ето давам ти дрехата на сърцето, окъпана в живите струи на Любовта, изтъкана от бисерна роса. Пази я чиста и красива! Ето даваме ти дрехата на ума, изтъкана от слънчеви лъчи. Пази я винаги да бъде светла. Ето давам ти крила на твоята душа - не ставай роб на никого! С чистота и светлина лети към вечността!
към текста >>

Слънцето и звездите са пред тебе - вечността е пред тебе; необятната Божия Любов и безпределната Божия Мъдрост ще те озарят и вдъхновят и ти ще влезеш в царството на съвършената свобода, където царува Вечната Истина." Това чух на път за Мусалла.
Пази я чиста и красива! Ето даваме ти дрехата на ума, изтъкана от слънчеви лъчи. Пази я винаги да бъде светла. Ето давам ти крила на твоята душа - не ставай роб на никого! С чистота и светлина лети към вечността! Слънцето и звездите са пред тебе - вечността е пред тебе; необятната Божия Любов и безпределната Божия Мъдрост ще те озарят и вдъхновят и ти ще влезеш в царството на съвършената свобода, където царува Вечната Истина." Това чух на път за Мусалла. 22. VI. 1929 г. Мусалла ІІІ В царството на светлината "В нежното дихание на пролетния вятър; в светлия лъч на Слънцето; в бистрите струи на поточето и извора; в сините кристални езера; в житните зърна и в плодовете; в дърветата и в цветята; в морето и в гората; в земята и в небето; в душите и в звездите - аз всъде съм и всичко милвам с целувката на Любовта и светлината - великият Божествен Дух. И уча моите деца да бъдат като мене: нежни, чисти и ефирни; светли, мощни и крилати. Аз съм великият Божи Дух, облечен в дрехата на светлината, на лъчезарните звезди и животворни слънца.
към текста >>

84. ПСАЛМИ ЗА ЖИВИЯ БОГ- GEORG NORDMANN Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Светлина, обилна светлина; красота, неземна красота; свобода, истинска свобода ви носи Любовта чрез мен." Така говори планината 3.
С обилни слънчеви лъчи ще ви обсипя, които носят здраве и живот. С чист боров въздух ще изпълня вашите гърди и ще ви освежа и подмладя. Свещеният огън на Слънцето ще запаля във вашите души - за да гори и да не гасна. С кристална, бистра вода ще ви напоя, която във вас ще стале извор на жива вода. С най-хубавите плодове ще ви нагостя - с ягоди и малини - за да дадете и вие най-хубавите плодове на светли мисли, благородни чувства и добри дела. Светлина, обилна светлина; красота, неземна красота; свобода, истинска свобода ви носи Любовта чрез мен." Така говори планината 3. Възлюбих Възлюбих синьото небе и лъчезарните звезди. Възлюбих слънцето с всичката му царствена красота и величие. Възлюбих и земята с всички същества. Възлюбих горите и полята, птичките и цветята, морето и планината. Възлюбих всичко живо.
към текста >>

85. КНИГОПИС, Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

В тази земя, където невежество, омраза и робство гнетят душите, поетите на светлината, на любовта и свободата са наистина пратеници на Слънцето и толкова по-необходими са те днес, когато човечеството е в една духовна криза.
Особено интересни са неговите стихотворения, където той възпява свещения огън и слънцето. "Аз няма да престана да пея за слънцето" - възклицава той. Поетите, които пишат по вдъхновение, благодарение на своята интуиция - са по-близо до истината, отколкото учените, които боравят с представи и понятия, защото интуитивното познание е по-висше, то е вътрешно проникване, докато интелектуалното познание е външно, раздробено, откъслечно. И в дадения случай, когато Балмонт чете своите стихотворения за слънцето и любовта, ние действително влизаме в един нов свят и изживяваме онова, което поетът е изживял. А той ни разкрива великия, волния живот на децата на Слънцето. В тази земя, където невежество, омраза и робство гнетят душите, поетите на светлината, на любовта и свободата са наистина пратеници на Слънцето и толкова по-необходими са те днес, когато човечеството е в една духовна криза. Балмонт е един истински поет на бъдещата култура на любовта и братството, изразител на мистичното у славянската душа, певец за всеславянско единение. "Само любов", и .Песни за слънцето" - са най добрите му стихотворни сбирки. Истинското изкуство облагородява, дава криле на душата, то е препълнено с вяра в доброто и светлината. Такава е и поезията на Балмонт. Изложбата на Цветана Гатева Симеонова.
към текста >>

86. ИЗ КНИГАТА МИСТЕРИЯТА НА ГОЛГОТА - БО ИН РА Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Тя е магическата дума, която довежда до свобода, до сила, до Битие.
Няма по велико повеление от Любовта. Любовта е сила, която управлява света; всичко, каквото се прави за нея, има зад себе си силата на всемирните закони. Не смесвайте сантименталността с любовта. Любовта е Воля да помагаш. Само чрез любов може злото да бъде надвито и победено. Тя е магическата дума, която довежда до свобода, до сила, до Битие. Без силата на Любовта никаква творба не би имало. Всичко взема своето първично направление от нея - и човек трябва да отвори очите си за истината, че само в нея лежи силата да се спаси света и душата да стане свободна. Ако нямаше любов, как би съществувал светът? Чрез любов бе извикан той да съществува, чрез любов ще бъде спасен. Но сам човекът трябва да направи това.
към текста >>

87. КНИГОПИС Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Мъдростта внася в човешкия ум светлина, Любовта - топлина и Истината - свобода.
Но това, което българският народ днес дава като нещо напълно оригинално, това е така нареченото общество "Бяло Братство". Това е окултно движение в България, което обема хора от почти всички класи на обществото. То е основано на принципите на истинското християнство. Основателят му е Учителят Петър Дънов. Според него, в основата на еволюцията на човешките души лежат пет принципа: мъдрост, любов, истина, справедливост и добродетел. Мъдростта внася в човешкия ум светлина, Любовта - топлина и Истината - свобода. Но главната основа, на която почива неговото учение, е Любовта в нейното най-висше проявление. Числото на неговите последователи само в България е повече от 40,000. Има доста в Америка и другаде. Ето някои от неговите максими: "Изучи първом човешката наука и тогава влез в Божествената школа. Хвърли старата дреха на егоизма.
към текста >>

Любовта ражда Живот, Мъдростта - Светлина и Истината – Свобода.
Има доста в Америка и другаде. Ето някои от неговите максими: "Изучи първом човешката наука и тогава влез в Божествената школа. Хвърли старата дреха на егоизма. Страда оглашеният, изпитван бива верующият, а ученикът се учи (навсякъде и от всичко) Когато възлюбиш Бога, ще намериш себе си. Тогава само ще разбереш тайната на тайните - истинската поезия, живопис: когато се слееш с Любовта на Всемира. Любовта ражда Живот, Мъдростта - Светлина и Истината – Свобода. Слънцето е най-добрият лекар и учител. Пръскай и ти навред лъчи. Вселената е едно цяло. Дори и звярът е твой брат . Не лъжи, бъди смел.
към текста >>

88. Съдържание на 6 бр. Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Тези беседи ни посочват пътя към светлината, радостта и свободата.
То е подобно на зазоряване след тъмна нощ. Как дълбоко действува тяхното четене ! Като че ли се изкачваш на висок планински връх, отдето се откриват пред тебе безкрайни простори и така ти е радостно и светло на душата! Те ни въвеждат в един красив свят. Както казва един италиански отзив, като че ли виждаш пред себе си красива полянка, покрита с цветя и проникната с мир! Тези беседи ни посочват пътя към светлината, радостта и свободата. Докато старото прави последни усилия да запази своя живот, новото се издига с младенчески порив. Тези беседи дават отговор на всички въпроси, които вълнуват човешкия дух. В тях картинно, с красиви символи, легенди, сравнения и други примери са изложени дълбоките основи на живота и методите, по които той може да се издигне на по-висока степен. Те са написани така ясно, че и неподготвеният ще намери много нещо в тях, обаче в тях има такава дълбочина, че и онзи, който има дълбоки окултни познания, ще види разкриване на нови хоризонти. Изобщо в тези беседи е изложен грамаден материал, чието специално разработване чака своето време в бъдещето.
към текста >>

89. СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Винаги личният живот е живот на тревоги, безпокойствия, ограничения, а животът в Цялото дава свобода, безгранични възможности, освобождение от ограниченията на личния живот.
Такива преживявания организират духовното му тяло. А само когато духовното му тяло е организирано, той може да има интензивен вътрешен живот. Докогато човек си остава с обикновените мисли, чувства и желания, той работи с по-нисшите членове на своята природа, но духовното му тяло работи и се организира, само когато преживява Единството, любовта. Тогаз човек влиза в живота на радостта. Радостта, произтича от живота в Цялото, понеже Цялото е хармония, красота. Винаги личният живот е живот на тревоги, безпокойствия, ограничения, а животът в Цялото дава свобода, безгранични възможности, освобождение от ограниченията на личния живот. Тогаз се влиза в океана на безграничното. Но това не ще каже, че човек тогаз ще изгуби своето самосъзнание. Той ще го запази, но същевременно ще живее живота на цялото. Тогаз можем да се запитаме; „Каква е разликата между стария и новия живот? ” Старият живот е в закона на личния живот, личната любов, а новият живот е живот в цялото, живот за Бога.
към текста >>

90. ВЕСТИ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Ще пея за неизразимата и незнайната Сила, която прониква Битието, ръководи човека, облива го с любов, обсипва го с блага, и най-после му дава крила и свобода - да бъде като своя Баща.
Защото великата, безгранична Любов е вечна Дева, която вечно ражда - в чистота и светлина! II Ще пея за великото, живото Слънце, извор на светлина, топлина и сила. Ще пея за изобилната, творческа светлина, която събужда, възкресява и възраства всички живи същества. Ще пея за нежната топлота, за светия Огън, който твори условия за проява на живота: да расте семето, да цъфти цвета, да върже и зрее плода. Ще пея за чистия планински извор, за кристално бистрото езеро, за пенливия поток, за великия живот, който носят те навсякъде. Ще пея за неизразимата и незнайната Сила, която прониква Битието, ръководи човека, облива го с любов, обсипва го с блага, и най-после му дава крила и свобода - да бъде като своя Баща. Ще пея за великата любов, която е родила и крепи света. ІІІ Ние всички сме възлюбените деца на майката-природа. Като пролетни цветя, като сутринни лъчи, като кристални струи, ние крием в себе си красиви възможности - за прекрасен, чист и радостен живот. Да придобием сърце чисто като планински извор, което да блика любов, да имаме ум светъл като лъчезарно слънце, което да раздава светлина, да бъдем души всеобемлющи като вселената, свободни, крилати души; - какво има по-цевно от това? Златото, среброто и всички скъпоценни камъни са вътре в нас.
към текста >>

91. КНИГОПИС Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

И с това ще почнете новата работа; ще разберете как и защо трябва да работите за свободата на вашата душа.
Тази беседа разкрива как работят великите посветени, които са идвали в критическите периоди на човешкото развитие, за да донесат нова светлина, да импулсират новия живот. Тая книга учи майките, как да отглеждат децата си, учителите, как да учат, съдиите, как да съдят, лекарите, как да лекуват и всички как да поправим живота си. „Тесният път": Като четем това съчинение, ще видим по-ясно, защо са страданията и мъчнотиите, които подтикват напред. Тая беседа обяснява разликата между широкия път и тесния път, който води към духовно възраждане, обяснява защо красивите неща в живота се получават само с големи мъчнотии; обяснява, кой е пътят към истинския живот, кои са силите, върху които можем да разчитаме; тя говори и за любовта, която може да повдигне и най-низко падналия човек, и най разваленото сърце. Като четете това съчинение, ще си кажете: „Отсега нататък искам да бъда човек в истинския смисъл на думата". И с това ще почнете новата работа; ще разберете как и защо трябва да работите за свободата на вашата душа. „Силите на живата природа": Това са десет много важни изследвания върху силите на природата в свръзка с еволюцията на човечеството. АРЖЕНТИНА Магдалина де Пита печата във в-к „Elevation" няколко думи за Учителя: „Учението му е основано на новия живот, който има за основа любовта. Учениците му се наричат ученици на Бялото Братство. Главните учения са всецяло оригинални. Теми на неговите беседи са стихове от евангелието.
към текста >>

Освен това, той в труда „Истина и наука" изложи своите схващания на гносеологичните проблеми, а във „Философия на свободата" и др.
На този закон почива новият живот". По цялата земя вече се носят Божествените идеи за любов, братство и мир и като пролетния вятър ни вещаят новата епоха! Това може само да ни радва и да ни даде подтик за по-усилена работа. РУДОЛФ ЩАЙНЕР (по случай петгодишнината от заминаването му) На 30 март се навършват пет години от смъртта на Рудолф Щайнер. В първите години на дейността си той изучаваше Гьоте и написа съчинения върху мирогледа на Гьоте. Освен това, той в труда „Истина и наука" изложи своите схващания на гносеологичните проблеми, а във „Философия на свободата" и др. той разви по-нататък своите философски възгледи. От началото на този век той почна да работи в областта на окултизма, теософията и написа ред трудове върху разни окултни области. Отначало като главен секретар на теософското общество в Германия, а после като ръководител на Антропософското общество - той оказа грамадно влияние за вливане на духовен елемент в западно-европейската култура чрез многобройни сказки, курсове и трудове. Отначало дейността му беше чисто теоретична, по после премина към практическата област чрез построяване на окултния университет „Гьотеанум" в Швейцария (при Дорнах до Базел,) и откриването на свободното Валдорфско училище в Щутгарт, по типа на което после се отвориха множество други училища в Германия, Англия, Париж и пр. В „Гьотеанум" се разработват разните науки в този нов дух.
към текста >>

92. СТИХОВЕ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Любов и свобода — ето „оръжията" на очовечаването.
Мир между органите в организма трябва да има, за да има здраве; мир между народите трябва да има, за да има хармония и единство между всички народи. 8). Творческа еволюция - ето методите на хуманитаризма, ест, еволюция, подпомогната от ума и силата на човека. Няма съвършенство, а само стремеж и приближение към съвършенство. Войната ражда война. Революцията ражда революция. 9). Любов и свобода — ето „оръжията" на очовечаването. Познай себе си, освободи се от паразитната традиция и от егоистичната любов, която се проявява в омраза освободи се от всички тирани. Душата на човека не може да се ограничи в рамки обществени или духовни, тя твори формите. 10). Днес - не утре – ти трябва да почнеш да ставаш истински човек Не чакай заповед от никого. Толкова поколения говорят в тебе. Бъди човек, издигнал се над своята личност, класа, държава, отечество, общество, раса, запази само красивото, доброто и истинското, претопи всичко в човещината и ако някой те запита: кой си?
към текста >>

93. МЕЖДУ ДВА СВЯТА - GEORG NORDMANN Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Казвате: човек трябва да бъде свободен, но как ще придобие свободата си?
За третата било писано: който се ожени за нея, той щастлив ще бъде. Поглежда към нея, казва си: грозна си, но затова пък живот ще имам с тебе, щастие ще ми донесеш; ще се оженя за тебе, няма какво да правя. Следователно, съвременните хора знаят де е хубавото, красивото в света, но смърт има там; те знаят, де е богатството, но робство има там; те знаят, де е животът , де е щастието, което търсят на земята, но грозота е там. Обаче въпреки всичко, хората често налитат там и казват: това ще бъде! Ще ни е неприятно да гледаме всеки ден тази картина, но няма какво да се прави, трябва да се живее! Казвате: човек трябва да бъде свободен, но как ще придобие свободата си? И този въпрос е един от неопределените и незнайните. Когато се говори за свободата на човека, разбираме, че той трябва да се освободи от ред ограничения, които спъват неговата мисъл и неговите чувства. За тази цел трябва да дойдат по-напреднали от нас същества, да разрешат нашата задача. Учителят разрешава задачата на ученика, а не ученикът. Ако няма учител, ученикът сам никога не може да разреши задачата си.
към текста >>

Когато се говори за свободата на човека, разбираме, че той трябва да се освободи от ред ограничения, които спъват неговата мисъл и неговите чувства.
Следователно, съвременните хора знаят де е хубавото, красивото в света, но смърт има там; те знаят, де е богатството, но робство има там; те знаят, де е животът , де е щастието, което търсят на земята, но грозота е там. Обаче въпреки всичко, хората често налитат там и казват: това ще бъде! Ще ни е неприятно да гледаме всеки ден тази картина, но няма какво да се прави, трябва да се живее! Казвате: човек трябва да бъде свободен, но как ще придобие свободата си? И този въпрос е един от неопределените и незнайните. Когато се говори за свободата на човека, разбираме, че той трябва да се освободи от ред ограничения, които спъват неговата мисъл и неговите чувства. За тази цел трябва да дойдат по-напреднали от нас същества, да разрешат нашата задача. Учителят разрешава задачата на ученика, а не ученикът. Ако няма учител, ученикът сам никога не може да разреши задачата си. Значи, ако ученикът възприеме и приложи предаденото от учителя си, той ще може да разреши задачата си, но непременно трябва да има учител! Ако човек вярва, че без някакво верую може да постигне нещо, той е на крив път; ако човек мисли, че и без да обича, може да има живот, той е на крив път; ако човек мисли, че без да учи, може да има знание, той е на крив път.
към текста >>

94. СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА! Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Дето има наука, има връзка с Цялото; дето има връзка с Цялото, има и безсмъртие; дето има безсмъртие, има и свобода; дето има свобода, там царува любовта.
Само свързаната клетка с Цялото има наука и проявява живот и чрез вечното обновление на формата тя живее в безсмъртие. * Когато човек направи погрешка, той скъсва връзката с Цялото, и душата му се изпълва с тъга. Колкото пъти човек през деня ощети интересите на кое да е живо същество и не му е услужило в нужда, както услужва на себе си, толкова пъти връзката с Цялото е скъсана, и радостта се отдръпва далеко от него. И обратно, колкото повече пазим духовните и материални интереси на всяко същество и не изпущаме случай да се отзовем на нуждите им, връзката с Цялото се усилва, и животът в нас се проявява в пълнота. А в градина, в която тече изобилна вода, всички плодове се развиват буйно. Дето има наука, има връзка с Цялото; дето има връзка с Цялото, има и безсмъртие; дето има безсмъртие, има и свобода; дето има свобода, там царува любовта.
към текста >>

95. СВЕЩЕННИЯТ ОГЪН НА ЖИВОТА. ВИСШАТА КРАСОТА - А.Т. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Станете носител на светлината, носете Неговата вест за радост и свобода навън в целия свят.
Отворете се за великото единение с всичко и нека животът ти протече с щастието и красотата на цялото. Животът е ценен, щом можеш да се подигнеш над създадените от тебе граници. Обичай своите ближни и чувствувай блаженството на своята любов. Радост Бъдете смели в живота, готови да давате - станете сами живот и разпращайте трептенията на радостта. Направете живота си лъч на радост за другите Стремете се да бъдете все по-щастливи и по-способни - в голяма благодарност, че сте годни да работите за Него, Господарят на всичкото великолепие и всичката радост. Станете носител на светлината, носете Неговата вест за радост и свобода навън в целия свят. За Него да се работи, значи радост и блаженство. Никога не трябва да схващаш това като тежък дълг. И така, влейте във вас радост и сила, направлявайте мисълта си върху красиви неща и върху работата, която можете да извършите. Увеличете любовта и красотата в света. Научете хората да чувствуват красотата на любовта и доброто.
към текста >>

96. СЛЪНЦЕ И ЗДРАВЕ - СТ. К. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

По тоя начин въпросът за господството на тая или оная социална форма се слага все по-практически и конкретно: кой ще издържи в голямата икономическа и политическа борба, кой ще осигури на народните маси повече култура и просвета, кой ще ги ентусиазира повече и извика към свръхусилие и плодовита творческа работа; кой ще даде по-евтин хляб, по-евтини средства за съществуване и блага, като осигури чрез това и по-широка икономическа и политическа свобода на тия маси; кой ще създаде в своите граници по-пълна хармония, по-съвършено братство, по-мощен подем за всестранно развитие.
Зеленият плод тепърва има още да зрее. Бързото индустриално развитие на Съюза на Светските държави, което в скоро време ще ги издигне на първо место по техника, стопанска мощ, трудова и социална организация, - това развитие вече се чувствува на международните пазари. Евтините руски стоки внасят тревога и смущение всред страните на стария свят. Един неочакван и много опасен конкурент се явява на стеснения твърде много международен пазар, и при това не само като обикновен конкурент, а като представител на една нова система на трудова и социална организация, с която старият свят трябва вече и на почвата на международната обмена да си премери силите. Това е само едно разширение на гигантската борба, повсеместна, международна, между силите на стария и силите на новия свят. По тоя начин въпросът за господството на тая или оная социална форма се слага все по-практически и конкретно: кой ще издържи в голямата икономическа и политическа борба, кой ще осигури на народните маси повече култура и просвета, кой ще ги ентусиазира повече и извика към свръхусилие и плодовита творческа работа; кой ще даде по-евтин хляб, по-евтини средства за съществуване и блага, като осигури чрез това и по-широка икономическа и политическа свобода на тия маси; кой ще създаде в своите граници по-пълна хармония, по-съвършено братство, по-мощен подем за всестранно развитие. Явно е, че заздравяването на съветския режим и изпъкването на съветските републики в ролята на опасен конкурент, иде значително да влоши международната криза, да засили желанието на враговете на съветския строй и съветските републики да се справят решително и веднъж за винаги с тях; то иде да създаде една още по-обтегната и несигурна международна и социална атмосфера. * * * Друго едно събитие от първостепенна важност за по-нататъшното развитие и задълбочаване на всеобщата социална криза представлява борбата за икономическа и политическа независимост на Индия. Тая борба се явява и в формата на бойкот на чуждестранните и главно английски стоки. А Индия, със своето 300-милионно население и примитивно производство, е най-широкият пазар за английските стоки и най-богатият източник на сурови продукти и държавни приходи. Борбите в Индия упражняват вече голямо влияние върху икономическото положение в Англия, като преди всичко увелича-ват все повече числото на безработните.
към текста >>

97. КНИГОПИС Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Този общ език може да се нарече език на човешката любов, или аз го наричам език, който може да носи името свобода.
Това, което отличава човека от другите същества, е неговата реч. И можем да кажем, че човекът е първото същество на земята, което говори. Всички наречия, които днес съществуват на земята, са само наречия на един общ език, който съществува в живата природа. Следователно, ако човешкото съзнание се издигне на такава степен на развитие, да съзнае нуждата от един общ език, тогаз всички народи могат да изучат този език. И сега, понеже човешкото съзнание се връща към първичното си състояние, човек има желание да се създаде един общ език, на който всички хора да се разбират. Този общ език може да се нарече език на човешката любов, или аз го наричам език, който може да носи името свобода. Свобода на земята ще дойде само тогаз, когато хората имат общ език. И тогаз всички народи, които съществуват сега, ще бъдат органи на един велик организъм. Човек не е създаден само от глава, само от туловище, но той има и крака, и ръце, и дробове, и стомах, и всички тези удове съставляват едно цяло, и между тях няма никакво разногласие. Следователно, всички части на земята съставляват едно цяло. Всеки народ съставлява уд на този велик човек, който съществува.
към текста >>

Свобода на земята ще дойде само тогаз, когато хората имат общ език.
И можем да кажем, че човекът е първото същество на земята, което говори. Всички наречия, които днес съществуват на земята, са само наречия на един общ език, който съществува в живата природа. Следователно, ако човешкото съзнание се издигне на такава степен на развитие, да съзнае нуждата от един общ език, тогаз всички народи могат да изучат този език. И сега, понеже човешкото съзнание се връща към първичното си състояние, човек има желание да се създаде един общ език, на който всички хора да се разбират. Този общ език може да се нарече език на човешката любов, или аз го наричам език, който може да носи името свобода. Свобода на земята ще дойде само тогаз, когато хората имат общ език. И тогаз всички народи, които съществуват сега, ще бъдат органи на един велик организъм. Човек не е създаден само от глава, само от туловище, но той има и крака, и ръце, и дробове, и стомах, и всички тези удове съставляват едно цяло, и между тях няма никакво разногласие. Следователно, всички части на земята съставляват едно цяло. Всеки народ съставлява уд на този велик човек, който съществува. Този човек е образ на разумността.
към текста >>

Той е, който ръководи човечеството, Той е, който живее във всички хора; Той е, който мисли във всички хора, който носи вечната младост, вечния подтик, който носи науката на земята; Той е, който носи свободата на всички народи.
Човек не е създаден само от глава, само от туловище, но той има и крака, и ръце, и дробове, и стомах, и всички тези удове съставляват едно цяло, и между тях няма никакво разногласие. Следователно, всички части на земята съставляват едно цяло. Всеки народ съставлява уд на този велик човек, който съществува. Този човек е образ на разумността. Него аз наричам божествен човек, Божество. Той е, който ръководи човечеството, Той е, който живее във всички хора; Той е, който мисли във всички хора, който носи вечната младост, вечния подтик, който носи науката на земята; Той е, който носи свободата на всички народи. Онези от вас, които искате да бъдете идеалисти и искате да допринесете нещо за човечеството, винаги трябва да живеете с великата идея за свободата. Само свободните хора ще живеят на земята. А онези, които не са свободни, за тях не може да има живот. Живот и свобода - това са синоними. Свободата е израз на живота, а животът е израз на великата Разумност.
към текста >>

Онези от вас, които искате да бъдете идеалисти и искате да допринесете нещо за човечеството, винаги трябва да живеете с великата идея за свободата.
Следователно, всички части на земята съставляват едно цяло. Всеки народ съставлява уд на този велик човек, който съществува. Този човек е образ на разумността. Него аз наричам божествен човек, Божество. Той е, който ръководи човечеството, Той е, който живее във всички хора; Той е, който мисли във всички хора, който носи вечната младост, вечния подтик, който носи науката на земята; Той е, който носи свободата на всички народи. Онези от вас, които искате да бъдете идеалисти и искате да допринесете нещо за човечеството, винаги трябва да живеете с великата идея за свободата. Само свободните хора ще живеят на земята. А онези, които не са свободни, за тях не може да има живот. Живот и свобода - това са синоними. Свободата е израз на живота, а животът е израз на великата Разумност. Или, животът е израз на великия човешки дух, който работи сега и сплотява хората.
към текста >>

Живот и свобода - това са синоними.
Него аз наричам божествен човек, Божество. Той е, който ръководи човечеството, Той е, който живее във всички хора; Той е, който мисли във всички хора, който носи вечната младост, вечния подтик, който носи науката на земята; Той е, който носи свободата на всички народи. Онези от вас, които искате да бъдете идеалисти и искате да допринесете нещо за човечеството, винаги трябва да живеете с великата идея за свободата. Само свободните хора ще живеят на земята. А онези, които не са свободни, за тях не може да има живот. Живот и свобода - това са синоними. Свободата е израз на живота, а животът е израз на великата Разумност. Или, животът е израз на великия човешки дух, който работи сега и сплотява хората. Значи, в свята сега съществува една идея - да има един общ език за хората, да се разбират. И когато хората не искат да се разбират, - мен ми е чудно! Как всички хора вярват, че са създадени от един Бог, а не се разбират?
към текста >>

Свободата е израз на живота, а животът е израз на великата Разумност.
Той е, който ръководи човечеството, Той е, който живее във всички хора; Той е, който мисли във всички хора, който носи вечната младост, вечния подтик, който носи науката на земята; Той е, който носи свободата на всички народи. Онези от вас, които искате да бъдете идеалисти и искате да допринесете нещо за човечеството, винаги трябва да живеете с великата идея за свободата. Само свободните хора ще живеят на земята. А онези, които не са свободни, за тях не може да има живот. Живот и свобода - това са синоними. Свободата е израз на живота, а животът е израз на великата Разумност. Или, животът е израз на великия човешки дух, който работи сега и сплотява хората. Значи, в свята сега съществува една идея - да има един общ език за хората, да се разбират. И когато хората не искат да се разбират, - мен ми е чудно! Как всички хора вярват, че са създадени от един Бог, а не се разбират? Така всички религии вярват, че има един Бог.
към текста >>

Докато хората са гладни, те не могат да имат свобода.
Как всички хора вярват, че са създадени от един Бог, а не се разбират? Така всички религии вярват, че има един Бог. Щом има един Бог, защо съществува това разногласие между хората? Защо те не се разбират? Това разногласие е влязло в свята от онзи момент, когато човек пръв път е почнал да яде месо, да убива. Докато хората са гладни, те не могат да имат свобода. Всеки трябва да бъде сит; сит от свобода, сит от глад. Аз се радвам на младите, носители на тази идея. Има вече един общ език. Един велик човек се е постарал да създаде един общ език - есперанто, и ако той може да си пробие път, ще има още по-голямо бъдеще. Всички есперантисти са носители на тази нова идея.
към текста >>

Всеки трябва да бъде сит; сит от свобода, сит от глад.
Така всички религии вярват, че има един Бог. Щом има един Бог, защо съществува това разногласие между хората? Защо те не се разбират? Това разногласие е влязло в свята от онзи момент, когато човек пръв път е почнал да яде месо, да убива. Докато хората са гладни, те не могат да имат свобода. Всеки трябва да бъде сит; сит от свобода, сит от глад. Аз се радвам на младите, носители на тази идея. Има вече един общ език. Един велик човек се е постарал да създаде един общ език - есперанто, и ако той може да си пробие път, ще има още по-голямо бъдеще. Всички есперантисти са носители на тази нова идея. Този език ще се разпространи постепенно и ще се преобрази.
към текста >>

И само така ще заслужим да се наричаме човеци, които желаят доброто на ближния си, които имат новата мисъл и живеят под знамето на великата Истина, която е израз на човешката свобода, на човешкото безсмъртие Тя трябва да царува по лицето на земята.
И ако дойде друг език, по-съвършен, вие ще бъдете пионерите. Вашата задача ще бъде - този език да стане достояние на цялото човечество, за да може великата мисъл на всички поети на всички художници и учени да стане достояние на всички народи - на млади и на стари. И тогаз всички народи ще си подадат ръка да работят за общия човешки прогрес. Ще настане тогаз мири радост между всички хора и народи. Всички хора трябва да работят за осъществяването на тази велика идея. И само така ще заслужим да се наричаме човеци, които желаят доброто на ближния си, които имат новата мисъл и живеят под знамето на великата Истина, която е израз на човешката свобода, на човешкото безсмъртие Тя трябва да царува по лицето на земята. И тогаз всички ще бъдем млади. Днес някои казват: Старите идеи. Ние не сме за старите идеи. Това, което умира, не носи живот в себе си, то не живее. Ние търсим онова, което е вечно младо.
към текста >>

Иде истината, любовта, светлината и свободата.
Тогаз всички ще бъдем братя и сестри. Из нов път „Побеждавайте злото чрез доброто." Побеждавайте омразата с любов, тъмнината с светлина, невежеството с мъдрост, лъжата с истина. Старият свят на лъжа, насилие, омраза и робство си заминава. Иде новият свят. Иде новата култура. Иде истината, любовта, светлината и свободата. Първо в душите и в живота на малцината, а после и в живота на народите. Докато по инерция човечеството върви по-стария път, който го води към катастрофа, в лицето на най-добрите свои синове то работи за един нов свят без насилия, войни, омраза и робство. Ганди с 300 мил. индуси прилагат Христовите методи и по този начин лъжата на „християнските" народи става явна. Победата на Ганди е сигурна, защото с него са всички добри хора по целия свят.
към текста >>

Мистично движение „Нова мисъл" (International new thougtht alliance) Ето извлечение из една декларация на това движение: 1) Ние утвърждаваме свобода на всяка душа, умствена, нравствена и духовна.
Измежду успешните случаи на излекуване или облекчение могат да се споменат следните болести: безсъница, шум в главата, катар, обикновени настинки, диспепсия на нервна почва, обща слабост, усложнения след операция, ревматизъм, болести на кръвоносната система, задух, строшена кост, болест на гръбначния стълб, някои форми на глухота, неврастения, умопобъркване, вода в коляното и пр. Фонотерапията не е лек за всичко. Резултатите от фонотерапията, обаче, са достатъчно задоволителни да оправдаят надеждата, че тя може да отвори нови хоризонти на науката и изкуството, защото нейното упражняване изисква силите на двете, и тясно сътрудничество между лекаря и музиката. Възможността за лекуване или облекчение чрез употребата на звука изглежда да бъде голяма. Диагностицирането чрез звука е един важен клон от тая терапия и много нещо е вече направено в тая посока. Мистично движение „Нова мисъл" (International new thougtht alliance) Ето извлечение из една декларация на това движение: 1) Ние утвърждаваме свобода на всяка душа, умствена, нравствена и духовна. Истината е същината на новата мисъл. И всяка душа трябва да бъде свободна и да има право за ново вдъхновение, което е извор на прогресивно откровение. 2) Ние утвърждаваме всемирното върховно и вечно Добро, по чийто образ е създаден човек. Злото и страданието се явяват, когато човешката мисъл не проявява мировото единство. 3) Тялото на човека е свещен храм.
към текста >>

98. СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА! Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Той е емблема на волния стремеж към извисяване в света на свободата, на безбрежните простори, където няма мъртви пътища, изкуствени прегради и ограничения – в бездрумния свят на живите пътища, където човек описва сам своя път с летежа си, без да остави видима, „лична" диря, диря на „притежание", и „собственост!
Наричат го различно – съзряване на човешката душа, пробуждане на космичното съзнание в човека, идването на нова култура, на нова – „шеста раса" и т.н. Че това става, поличби има много, и то във всички сфери на живота. Аз взех за илюстрация техническите постижения като символи на известни вътрешни постижения на човешкия дух. Същото е и с аероплана! Той изразява оня дълбок, подсъзнателен още за мнозина, копнеж на човечеството за преодоляване на тежестта, за преодоляване на изкуствените граници – политически и икономически, които делят хората на отделни групировки. Той е емблема на волния стремеж към извисяване в света на свободата, на безбрежните простори, където няма мъртви пътища, изкуствени прегради и ограничения – в бездрумния свят на живите пътища, където човек описва сам своя път с летежа си, без да остави видима, „лична" диря, диря на „притежание", и „собственост! " Ако погледнем в политическия и икономически живот на народите – същият процес. Днес, строго взето, няма вече чисто национални въпроси – те веднага, с бързината на радиовълна, стават интернационални и влизат като елемент в един жив и непрекъснато флуктуиращ политико-икономически комплекс. И колко са наивни опитите на отделните народи – на техните назадничави водители и групировки – за затваряне в себе си, за национализиране, за „патриотизиране" и т.н. Остарели идеи, които някога може да са имали известен жизнен смисъл, но днес са надживени, вътрешно превъзмогнати в съзнанието на пробудените, мислещи човеци, а ще бъдат неумолимо превъзмогнати и външно от живия исторически процес! Ония, които нямат око да видят дълбоките причини, които предизвикват промените в света, търсят причината за рухването на известни остарели форми във външни фактори.
към текста >>

99. ВЕЛИКАТА ТАЙНА - ВЛАД ПАШОВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Свободният дава свобода, защото той знае, че неговото ограничение започва от момента, когато е наченал да ограничава.
Г. Тахчиев АФОРИЗМИ Една от великите истини, която всеки може да опита, е, че колкото е по-силна скръбта, толкова по-силна е и радостта. Доволен ли си от настоящето, ти наполовина си постигнал бъдещето. Свободният дава свобода, защото той знае, че неговото ограничение започва от момента, когато е наченал да ограничава. Който плаче, когато направи погрешка, е пътник за царството Божие, а когато я изправи, той е вътре в него. Който е готов за рая, той в ада почва да гради храм и само тези са излезли из ада, които са почнали в него да градят храм. А сега ще превърнем ада в храм и няма защо да излизаме из него. Гладният се познава по това, че никога не критикува хляба и не пита, кой го е правил, а пристъпва към ядене. Който нанесе някому обида, е по-съвършен от този, когото обижда, ако изпревари да се разкае, преди обиденият да е простил и, ако обиденият продължава да мрази обидчика, който е съзнал своята грешка, то ролите се сменят: обиденият става обидчик.
към текста >>

100. ТОЛСТОЙ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Капиталистическата класа, която зае мястото на поземлената феодална аристокрация в името на общонародни свободи и интереси и – във Франция – прокламира свободите на гражданина, имайки за свои идеолози хора като Русо, Монтескьо, Дидро, Робеспиер, Дантон и др., днес е стигнала до там да отрича на дело всякакъв демократизъм и парламентаризъм и да охранява с най-крути и насилнически средства само класовите свои привилегии и свободи и на първо место ония, които произхождат от частното владение на големите средства за производство – машините, фабриките, земята, банковия и финансов капитал, а именно свободата на експлоатиране обществения труд, на спекулата, на лихварството и пр.
Големите държави на запад преминаха от господството на феодалната поземлена аристокрация към това на днешната капиталистическа класа, без да погинат самите тия държави. Тая трансформация се извърши с различна бързина, с различен замах и различна острота на обществените конфликти. Там, където на необходимите социални реформи и подобрения се противопоставяше една непреклонна, неразумна, готова на всичко зла воля от страна на привилегированите слоеве, там се дойде до най-грозни вътрешни сътресения и революции. Такъв бе пътя на социалното преобразование в Франция. Днес – в по-нататъшното развитие на обществата – светът наново е в едно положение, когато интересите и привилегиите на господстващите слоеве и главно на тъй наречената едра буржоазия, са в коренно противоречие с тия на народните маси и са станали сериозна пречка за общественото развитие. Капиталистическата класа, която зае мястото на поземлената феодална аристокрация в името на общонародни свободи и интереси и – във Франция – прокламира свободите на гражданина, имайки за свои идеолози хора като Русо, Монтескьо, Дидро, Робеспиер, Дантон и др., днес е стигнала до там да отрича на дело всякакъв демократизъм и парламентаризъм и да охранява с най-крути и насилнически средства само класовите свои привилегии и свободи и на първо место ония, които произхождат от частното владение на големите средства за производство – машините, фабриките, земята, банковия и финансов капитал, а именно свободата на експлоатиране обществения труд, на спекулата, на лихварството и пр. и пр. С бързия ръст на техниката, с натрупване на огромни средства в ръцете на отделния човек, свободата да се използува немотията на бедния и да се експлоатира изобщо чуждия труд доби чудовищни размери. Днес разните „царе" на капитала, стоящи начело на разни тръстове, банкови концерни и акционерни предприятия, имат възможността да разширяват кръга на своето действие върху всички пазари на света, да бъркат свободно и на законно основание в джобовете на десетки и стотици милиони хора, диктувайки цените на международния пазар; нещо повече: икономическата сила на малочислената на брой индустриална, банкова и търговска аристокрация е стигнала до там, щото тая аристокрация да диктува и налага своите груби интереси на парламент, на правителство, на преса, да дава тон в образованието и възпитанието, в изкуството и да туря в движение всичко за охраняване на своите свободи и привилегии. Тъкмо последните обаче доведоха до общото обедняване на народните маси, до гибелно раздухване на социалните вражди и конфликти; те доведоха до голямата война и последвалата я революция в Русия, до гражданската война в много европейски държави, до бунтове и революционни движения в колониалните държави; тия привилегии и свободи на господстващата класа създадоха днешното всеобщо бедствено положение с неговите трескави въоръжения и назряващи катаклизми. Заедно с нарастването обаче на икономическата и политическа сила на капиталистическата класа и развитието на техниката се е извършил и един друг процес – създаването, дисциплинирането в самото производство, осъзнаването и организирането на една нова класа – класата на наемните работници.
към текста >>

С бързия ръст на техниката, с натрупване на огромни средства в ръцете на отделния човек, свободата да се използува немотията на бедния и да се експлоатира изобщо чуждия труд доби чудовищни размери.
Там, където на необходимите социални реформи и подобрения се противопоставяше една непреклонна, неразумна, готова на всичко зла воля от страна на привилегированите слоеве, там се дойде до най-грозни вътрешни сътресения и революции. Такъв бе пътя на социалното преобразование в Франция. Днес – в по-нататъшното развитие на обществата – светът наново е в едно положение, когато интересите и привилегиите на господстващите слоеве и главно на тъй наречената едра буржоазия, са в коренно противоречие с тия на народните маси и са станали сериозна пречка за общественото развитие. Капиталистическата класа, която зае мястото на поземлената феодална аристокрация в името на общонародни свободи и интереси и – във Франция – прокламира свободите на гражданина, имайки за свои идеолози хора като Русо, Монтескьо, Дидро, Робеспиер, Дантон и др., днес е стигнала до там да отрича на дело всякакъв демократизъм и парламентаризъм и да охранява с най-крути и насилнически средства само класовите свои привилегии и свободи и на първо место ония, които произхождат от частното владение на големите средства за производство – машините, фабриките, земята, банковия и финансов капитал, а именно свободата на експлоатиране обществения труд, на спекулата, на лихварството и пр. и пр. С бързия ръст на техниката, с натрупване на огромни средства в ръцете на отделния човек, свободата да се използува немотията на бедния и да се експлоатира изобщо чуждия труд доби чудовищни размери. Днес разните „царе" на капитала, стоящи начело на разни тръстове, банкови концерни и акционерни предприятия, имат възможността да разширяват кръга на своето действие върху всички пазари на света, да бъркат свободно и на законно основание в джобовете на десетки и стотици милиони хора, диктувайки цените на международния пазар; нещо повече: икономическата сила на малочислената на брой индустриална, банкова и търговска аристокрация е стигнала до там, щото тая аристокрация да диктува и налага своите груби интереси на парламент, на правителство, на преса, да дава тон в образованието и възпитанието, в изкуството и да туря в движение всичко за охраняване на своите свободи и привилегии. Тъкмо последните обаче доведоха до общото обедняване на народните маси, до гибелно раздухване на социалните вражди и конфликти; те доведоха до голямата война и последвалата я революция в Русия, до гражданската война в много европейски държави, до бунтове и революционни движения в колониалните държави; тия привилегии и свободи на господстващата класа създадоха днешното всеобщо бедствено положение с неговите трескави въоръжения и назряващи катаклизми. Заедно с нарастването обаче на икономическата и политическа сила на капиталистическата класа и развитието на техниката се е извършил и един друг процес – създаването, дисциплинирането в самото производство, осъзнаването и организирането на една нова класа – класата на наемните работници. Тая класа се разви до положението на много важен в производството и обществения живот фактор и имайки интереси противоположни на тия на капиталистическата класа, иде да отрече привилегиите и господството на последната, претендирайки да представлява при това и интересите на самото социално развитие, издигайки лозунги за социална правда, за премахването на класовата експлоатация и междунационалните потисничества, за международно организиране на труда и обмяната и за създаване условия за мир и общ прогрес. Тая класа се стреми да създаде своя международна организация и да организира своите действия международно.
към текста >>

НАГОРЕ

0.10140800476074