НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
5
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
5
:
396
резултата в
92
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Чий е този образъ? / Чий е този образ
,
НБ
, София, 15.4.1923г.,
Не да се показватъ привидно такива, но прѣзъ цѣлото врѣме 40 дни като постятъ, да бѫдатъ
радостни
и весели.
Ще започнемъ единъ день, два, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, послѣ 20, 25, 30, 35, 40 дни. Мислите ли, като дойдеме до 40 дни, колко владици и колко попове ще останатъ? И тъй, всички онѣзи християни, които вѣрватъ, ще имъ кажемъ: На пость! Понеже сега се спориха главатаритѣ, ще ги видимъ колко дни може да издържатъ. И не само да постьтъ, но слѣдъ като постьтъ, да бѫдатъ весели и бодри.
Не да се показватъ привидно такива, но прѣзъ цѣлото врѣме 40 дни като постятъ, да бѫдатъ
радостни
и весели.
Тъй трѣбва да бѫде! На лицето да се не прояви никаква неблагодарность. И тъй, ще дойдемъ до всички православни, католици, протестанти, да докажемъ коя вѣра е най-права – съ поста. Да кажемъ, че този изпитъ издържаха. Ще кажемъ: не ни костува много да постимъ.
към беседата >>
„Господи, ако съмъ намѣрилъ благодатъ прѣдъ Тебе, въ името на Твоята Любовь, въ името на Твоята Мѫдрость, и въ името на Твоята Истина, нѣка почувствувамъ Твоята
радость
.“
Спрете се, направете единъ малъкъ опитъ, и знаете ли какво ще почувствувате? Сега, азъ казвамъ на онѣзи отъ васъ, които ме слушате: Не се страхувайте, оставете вашата философия, не казвайте че не сте готови, че не сте приготвени. Този методъ е единъ естественъ методъ, това е единъ малъкъ, микроскопически опить, но като е вѣренъ той, всичкитѣ други неща вие сами ще си ги намѣрите, нищо нѣма да изгубите. Вие ще се спрете за една минута въ себе си, и ще кажете тъй: Господи, азъ съмъ готовъ сега да изпѫлня Твоята воля, но ще подразбирашъ тази велика воля, която движи всичко живо въ свѣта. Подъ „Всичко живо въ свѣта“, ще подразбирашъ не само хората, но всичко въ свѣта.
„Господи, ако съмъ намѣрилъ благодатъ прѣдъ Тебе, въ името на Твоята Любовь, въ името на Твоята Мѫдрость, и въ името на Твоята Истина, нѣка почувствувамъ Твоята
радость
.“
И знаете ли какво ще стане съ васъ? Вие ще почувствувате въ себе си единъ свещенъ трепетъ, такъвъ, какъвто никога не сте почувствували, и ще олекнете. Като излѣзете навънка, всички онѣзи утайки на умраза, на съмнения, на раздори, всичко туй ще слети отъ васъ, и вие ще се усѣтите възродени, ще бѫдете готови за всѣка една работа. Ако ти си богатъ, ще кажешъ: „Сега зная какъ да живѣя“. Сега, не искамъ да си играя съ чувствата на никого.
към беседата >>
И като го имашъ, животътъ е свещенъ; и като го имашъ, животътъ е
радость
, животътъ е песѣнъ, музика, богатство.
Има друга сила по-велика отъ това! И когато момата търси Любовьта, тя търси този свещенъ образъ. И когато момъкътъ търси Любовьта, той търси този свещенъ образъ. Всинца ние търсимъ този свещенъ образъ. Ще кажете: „Да, този образъ е на моя възлюбленъ, възлюблениятъ на моята душа.
И като го имашъ, животътъ е свещенъ; и като го имашъ, животътъ е
радость
, животътъ е песѣнъ, музика, богатство.
Нѣма ли този образъ…“ Придобиете ли този образъ, стомахъ нѣма да ви боли, глава нѣма да те боли, ишиасъ нѣма да имашъ, сърдцебиене нѣма да имашъ, изкривяване на гръбнака нѣма да имашъ, подлудяване нѣма да имашъ. Хората подлудяватъ. Защо? – Защото нѣматъ този образъ, свѣщениятъ образъ трѣбва да се придобие отъ всички! Трѣбва да се проповѣдва сега тази положителна, Божествена наука.
към беседата >>
Тогава лозята, нивите, градините, обработени по този начин, с
радост
и хармония, ще дадат голямо плодородие.
(втори вариант)
Не, още искат от нас: Да отидем на нивата. И ние ще кажем: Елате, братя, да разработим тази земя, да насеем ниви ; да посадим градини със зеленчуци; плодни дръвчета да посадим. С труд и пот на лицето ще изкарваме прехраната си. Не само това, но ще пеем псалмите на Давида и ще работим. Няма да пеем в църквите, а като излезем сутрин на работа, всички заедно ще пеем нашите и други религиозни песни.
Тогава лозята, нивите, градините, обработени по този начин, с
радост
и хармония, ще дадат голямо плодородие.
Който яде от техните плодове, няма да боледува. Като ме слушате да говоря така, мнозина ще кажат: Тия неща са неприложими, това е утопия. Вчера един приятел казваше, че спорил с едного, който казал: Според вашите умове, и след 2 000 000 години едва ли ще се разбере този човек. – Не, това учение е дошло вече, може да се приложи още сега. "Чий е този образ?
към втори вариант >>
Кажете: Ако съм намерил благодат пред Тебе, нека да почувствувам
радостта
Ти в името на Твоята Любов, Мъдрост и Истина.
(втори вариант)
Сега аз говоря за онези от вас, които имат желание да ме слушат. Казвам: Оставете вашата философия настрана и не казвайте, че не сте готови да следвате това учение. Направете следния опит. Вдълбочете се в себе си и кажете: Господи, готов съм още сега да изпълня Твоята воля, която движи всичко живо в света. Под "всичко живо" разбирам не само хората, но растенията и животните.
Кажете: Ако съм намерил благодат пред Тебе, нека да почувствувам
радостта
Ти в името на Твоята Любов, Мъдрост и Истина.
Знаете ли, какво ще почувствувате? – Ще олекнете, и в душата си ще изпитате такъв трепет, какъвто никога не сте почувствували. Така, всички утайки и наслоявания от миналото – омраза, съмнение, раздори, сами по себе си, ще отпаднат, и вие ще се почувствувате възродени, готови за всякаква работа. Ако си богат, ще кажеш: Зная вече, как се живее. Като говоря така, аз не искам да си играя с чувствата ви.
към втори вариант >>
Този образ внася в човека мир и
радост
.
(втори вариант)
Не, това е правило, което еднакво важи и за мене, и за вас. Бог, Който е създал света, иска да живеем в мир и съгласие. Той е строг към всеки, който не изпълнява Неговите закони. С хиляди години човек ще изкупва своите погрешки и престъпления. Вложете в себе си образа на любовта.
Този образ внася в човека мир и
радост
.
Питам: Колко от вас сте готови да влезете в огъня на любовта? Ще кажете, че всички сте готови. Може да сте готови, но не сте точни. Ако закъснеете половин минута, ще изгубите условията. В този огън се влиза точно навреме и се излиза точно навреме.
към втори вариант >>
Радост
, музика и песен е животът, когато имаш този образ.
(втори вариант)
Когато момата търси любовта, всъщност, тя търси свещения образ на Бога. Когато момъкът търси любовта, и той се стреми към свещения образ на Бога. Всички хора търсят този свещен образ. Той е възлюбеният на човешката душа. Свещен е животът, когато имаш този образ.
Радост
, музика и песен е животът, когато имаш този образ.
Когато придобиеш този образ, ще бъдеш абсолютно здрав. Хората боледуват и страдат, защото не са познали още този образ. На хората трябва да се проповядва положителната, Божествена наука. Ето какво зная аз: В скоро време, тази година, в свещения огън на любовта ще влязат 4 444 души българи. Знаете ли, на какво ще прилича България, когато те влязат и излязат?
към втори вариант >>
2.
Петимата братя
,
НБ
, София, 22.4.1923г.,
Един ден се явил при него приятелят му и казал: „Знаеш ли, че в света се явило едно красиво, светло слънце, с приятна светлина и топлина, които възрастват всичко живо и носят навсякъде
радост
и веселие?
– Защо? Защото не можете да ги разберете. Ще ви разкажа една легенда. В далечното минало, когато светът се създавал, явил се и снегът в чиста, бяла премяна. Той запазил чистотата си с хиляди и милиони години.
Един ден се явил при него приятелят му и казал: „Знаеш ли, че в света се явило едно красиво, светло слънце, с приятна светлина и топлина, които възрастват всичко живо и носят навсякъде
радост
и веселие?
“ Снегът казал: „И аз искам да преживея тази радост, да почувствам това веселие“. – „Не може, то не е за тебе“ – отговорил приятелят му. Най-после снегът се наложил. Завели го при слънцето, което му се усмихнало кротко и благо. Какво станало със снега?
към беседата >>
“ Снегът казал: „И аз искам да преживея тази
радост
, да почувствам това веселие“.
Защото не можете да ги разберете. Ще ви разкажа една легенда. В далечното минало, когато светът се създавал, явил се и снегът в чиста, бяла премяна. Той запазил чистотата си с хиляди и милиони години. Един ден се явил при него приятелят му и казал: „Знаеш ли, че в света се явило едно красиво, светло слънце, с приятна светлина и топлина, които възрастват всичко живо и носят навсякъде радост и веселие?
“ Снегът казал: „И аз искам да преживея тази
радост
, да почувствам това веселие“.
– „Не може, то не е за тебе“ – отговорил приятелят му. Най-после снегът се наложил. Завели го при слънцето, което му се усмихнало кротко и благо. Какво станало със снега? Чудо!
към беседата >>
Тогава и мъжът, и жената, и децата са
радостни
и весели, като че са на небето.
И аз, като проповядвам на синовете и дъщерите ви, възпитани в дух на безверие, те казват: „Не му вярвай! “ – Какво ще стане, ако и аз, като проповядвам, кажа: Не вярвайте на тези! Аз съм искрен и като казвам „не им вярвайте“, имам предвид да вярвате в онова висше, Божествено съзнание, което се преплита с вашето. Това е съзнанието на Бога, Който живее по особен начин във вас. Има светли моменти в човешкия живот, както и в целокупния живот, когато Бог се проявява в своята пълнота.
Тогава и мъжът, и жената, и децата са
радостни
и весели, като че са на небето.
Прояви се Бог за момент и после се оттегля. След това идат споровете, недоразуменията. Бог ту се проявява, ту се оттегля, за да ни възпитава. Той иде. „Търсете ме – казва Бог – докато съм близо до вас.“ Бог изгрява между хората и залязва както слънцето.
към беседата >>
3.
Методи и насърчения за хармонизиране
,
КД
, София, 25.4.1923г.,
Човек е доволен вътре в себе си,
радостен
е.
За него това е една приятна разходка. Даже има пространства толкова далечни, че ангелите, за да дойдат на земята от тия пространства, употребяват 10 - 15 дни. От много далечни системи идват. Докато дойдат на земята, доста време им трябва. (Какви са признаците, по които можем да познаем, че един такъв ангел е дошъл?) - Когато дойде един такъв ангел, има разширение, светлина.
Човек е доволен вътре в себе си,
радостен
е.
Леко му е на душата. Където и да ходи, който и да го срещне, всеки иска да му направи услуга. (Значи този ангел озарява?) - Да, Той озарява и ти си като една хубава местност, всички искат да разработват тази местност, явяват се много кандидати за нея. Ако е някоя камениста почва, всички я избягват. А за добрата почва дохождат мнозина, искат да вземат тази земя под наем, защото тя представлява много добри условия.
към беседата >>
Да нямате пет пари в джоба си и да сте
радостни
и весели.
Корените си дръжте, не ги изтегляйте, дръжте ги дълбоко в земята. Божественото подразбира човек да бъде вечно млад. Постоянно да се подмладявате, това е Божественото, а постоянно да остарявате, това е да бъдете в светското. Да нямате нито пет пари, но да считате, че имате всичкото богатство. Обезсърчили сте се, веднага да отмахнете туй състояние.
Да нямате пет пари в джоба си и да сте
радостни
и весели.
(Олга: Ами които са родени в събота?) - Вашата събота може да се измени. Има човешка събота, има и Божествена събота. Ще се подмладявате. Представете си как живеят децата, момиченцата и момченцата, как си играят те, как се забавляват. Това ще внесе обнова у вас.
към беседата >>
Та под „вечен живот" подразбирам пълното,
жизнерадостното
.
Трябва да избегнете тази опасност, но ще я избегнете, като любите Бога. Бог е всичко. У Бога няма смърт. Той е вечно млад, вечно жив, у него е вечният живот. Смъртта е остаряване, а животът е подмладяване.
Та под „вечен живот" подразбирам пълното,
жизнерадостното
.
Старайте се да бъдете жизнерадостни. А пък вие, като поседите, почнете да мислите за небето. Небето е хубаво нещо, но човек трябва да бъде готов за него. Ще учите този закон. Алхимиците са учили закона на подмладяването.
към беседата >>
Старайте се да бъдете
жизнерадостни
.
Бог е всичко. У Бога няма смърт. Той е вечно млад, вечно жив, у него е вечният живот. Смъртта е остаряване, а животът е подмладяване. Та под „вечен живот" подразбирам пълното, жизнерадостното.
Старайте се да бъдете
жизнерадостни
.
А пък вие, като поседите, почнете да мислите за небето. Небето е хубаво нещо, но човек трябва да бъде готов за него. Ще учите този закон. Алхимиците са учили закона на подмладяването. За да се подмладиш, няма да се грижиш много, ще повярваш в онзи, великия закон.
към беседата >>
4.
Четирите съзнания
,
МОК
, София, 25.4.1923г.,
Сега, като разсъждавате върху различни въпроси, като търсите начин за правилно разрешаване на задачите си, имайте предвид следното правило: всяка задача, правилно разрешена, предизвиква в ума ви появяване на малка светлинка, която пък внася у вас
радост
.
Не само имената, но и много неща са произволно създадени. Следователно вие трябва да различавате произволните, нереалните неща от тия, които природата е създала и вложила в нейния списък. В природата съществуват трептения, но не тонове. Тя не знае какво нещо са тоновете до, ре, ми, фа, сол, ла, си. Ние взимаме тоновете само като помагало в музиката, като основни белези, чрез които можем да изразяваме това, което чувстваме и преживяваме.
Сега, като разсъждавате върху различни въпроси, като търсите начин за правилно разрешаване на задачите си, имайте предвид следното правило: всяка задача, правилно разрешена, предизвиква в ума ви появяване на малка светлинка, която пък внася у вас
радост
.
Щом решаването на една задача не е съпроводено с поява на светлина, задачата не е правилно решена. Това правило се прилага навсякъде в живота, в науката. Запример съвременната механика разполага с много принципи, според които могат да се построят цели машини или части от тях. В една машина искат да турят едно колело в движение. За тази цел правят ред изчисления, основани на известен принцип.
към беседата >>
5.
Живот вечен
,
НБ
, София, 29.4.1923г.,
Всичко правели с
радост
и веселие.
Щом всички хора остаряват и не са доволни, това показва, че не са намерили живота. И на Христа се зададе този важен въпрос: „Що да сторя, за да наследя живот вечен? “ Сега ще ви занимая с един важен въпрос, за разбирането на който ще си послужа с няколко примера. В градината на един богат чифликчия расли и се развивали красиви, редки видове цветя. Целият дом – чифликчията, жена му, децата, слугите, се грижели за тези цветя: поливали ги, разкопавали ги, чистели ги от бурените.
Всичко правели с
радост
и веселие.
И цветята се радвали и казвали, че никой няма такива добри условия като техните. Някъде в полето расла самотна слива. Никой не се грижел за нея. Тя често си въздъхвала и казвала: „Никой човек не се грижи за мене, никой не ми се радва, но пак не съм сама. Небето ме мило поглежда, слънцето ми се усмихва и дъждецът ме оросява“.
към беседата >>
Когато Божията Любов дойде в света, хората ще се почувстват свободни,
радостни
и весели.
– Човешкият дух, който осветява пътя на самия човек. Всичко това се съчетава в целокупния живот. Всичко това принадлежи на Любовта. – На коя любов? – Не на ограничената човешка любов, но на безграничната Божия Любов, която включва всичко в себе си и осмисля живота.
Когато Божията Любов дойде в света, хората ще се почувстват свободни,
радостни
и весели.
За тази Любов се казва, че тя ражда живота. Тогава страхът ще бъде вън от вас. Защо трябва да се страхувате? От какво се страхувате? От живота ли?
към беседата >>
Тя цяла сияе от
радост
.
Миналата неделя говорих за жените. Ще кажете, че повдигнах жената. Аз говоря за жената – носителка на Любовта. Тя не е дошла още на земята. Сега се готви да дойде в света.
Тя цяла сияе от
радост
.
Тя е жената на бъдещето, а не на настоящето. Като дойде, тя ще хване първо жената и ще я пита: „Дъще, какво правиш? Защо забрави майка си? “ Сегашните дъщери ще се изменят и ще станат дъщери на тази Дева-майка. – „Може ли, като живеем на земята, да бъдем девствени?
към беседата >>
Новата култура изисква от хората няколко неща: да се справят с неврастенията си; в скърбите си да бъдат
радостни
; в сиромашията си да бъдат благородни.
Значи ще бъдете учители-амбуланти. Сега вие чакате да ви назначат официално и тогава да влезете в клас да преподавате. Това са идеалните условия. Какво ще правят онези деца, на които никой не може да им помогне? И религиозните очакват да дойде Христос, да прояви своето благоволение към тях.
Новата култура изисква от хората няколко неща: да се справят с неврастенията си; в скърбите си да бъдат
радостни
; в сиромашията си да бъдат благородни.
Когато нямаш нищо в джоба си, да считаш, че си богат. Ще кажете, че това е изкушение. – Не е изкушение. Какво по-голямо богатство от това да знаеш, че никой не те преследва, никой не ти завижда. Павел казва: „Нашето богатство не е на земята.
към беседата >>
6.
Работа на окултните сили
,
ООК
, София, 29.4.1923г.,
Изпитайте една
радост
, кажете я и бъдете уверени, че туй, което вие сте дълбоко почувствали, и другите ще го почувстват.
Не, тук ще се проявите най-естествено, по Божествено. Ти искаш да кажеш нещо, кажи го, но тъй, че да се почувства, че дълбоко си го преживял. За пример ти излизаш в света като някой автор, който иска да учуди хората и започва тъй, бомбастически. Така и вие сега искате да кажете нещо, както светът казва. Не, вие ще кажете една мисъл, която дълбоко сте изживели.
Изпитайте една
радост
, кажете я и бъдете уверени, че туй, което вие сте дълбоко почувствали, и другите ще го почувстват.
Ако не сте почувствали дълбоко тази мисъл и я изкажете, никой не ще може да я почувства. Да бъдем естествени! За пример искаш да прокараш ръката си през челото, какво искаш да изразиш с това, туй Божествено ли е, или човешко? Защото някой път ние, като не можем да разрешим един въпрос, искаме да замаскираме положението и правим туй движение с ръката. Някой автор не може да разреши задачата, той взима чаша, пълна с вода.
към беседата >>
7.
Движение на разумните сили
,
МОК
, София, 9.5.1923г.,
На тези външни и вътрешни отдалечавания и приближавания на хората един към друг се дължат състоянията на
радост
и скръб, които всеки ден изпитват.
Тези идеи имат приложение само в съзнанието на човека. Например, с помощта на съзнанието си човек може да познае дали един индивид се приближава или отдалечава от него. Защо? Защото приближаването на един човек към друг не е външен процес, но вътрешен. Един човек може физически да се приближава към вас, а вътрешно, духовно да се отдалечава и обратно – той може физически, външно да се отдалечава, а вътрешно да се приближава. Това показва, че физическата близост всякога не отговаря на близостта между душите, умовете и сърцата.
На тези външни и вътрешни отдалечавания и приближавания на хората един към друг се дължат състоянията на
радост
и скръб, които всеки ден изпитват.
Ако към вас се приближи човек, който не ви е симпатичен, вие изпитвате неприятност, а понякога и скръб, особено ако този човек успее насила да вземе нещо от вас. Щом този човек се отдалечи от вас, вие изпитвате приятност, радвате се, че не е близо до вас нито физически, нито по ум или сърце. И обратно – когато се приближи при вас човек, който ви е приятен, вие се радвате; отдалечи ли се от вас, вие започвате да скърбите. Значи и двамата произвеждат във вас радост и скръб, само че при съвършено различни случаи. Когато несимпатичният се приближава към вас с цел да вземе нещо, вие усещате скръб; когато се отдалечава, усещате радост.
към беседата >>
Значи и двамата произвеждат във вас
радост
и скръб, само че при съвършено различни случаи.
Това показва, че физическата близост всякога не отговаря на близостта между душите, умовете и сърцата. На тези външни и вътрешни отдалечавания и приближавания на хората един към друг се дължат състоянията на радост и скръб, които всеки ден изпитват. Ако към вас се приближи човек, който не ви е симпатичен, вие изпитвате неприятност, а понякога и скръб, особено ако този човек успее насила да вземе нещо от вас. Щом този човек се отдалечи от вас, вие изпитвате приятност, радвате се, че не е близо до вас нито физически, нито по ум или сърце. И обратно – когато се приближи при вас човек, който ви е приятен, вие се радвате; отдалечи ли се от вас, вие започвате да скърбите.
Значи и двамата произвеждат във вас
радост
и скръб, само че при съвършено различни случаи.
Когато несимпатичният се приближава към вас с цел да вземе нещо, вие усещате скръб; когато се отдалечава, усещате радост. Когато симпатичният се приближава към вас, усещате радост; когато се отдалечава, усещате скръб. На какво се дължат тия състояния? – На съзнанието ви. В съзнанието си човек носи някакъв смътен, далечен спомен, че онзи, който му е несимпатичен, някога му е причинил пакост, някакво зло и днес иде със същата мисъл.
към беседата >>
Когато несимпатичният се приближава към вас с цел да вземе нещо, вие усещате скръб; когато се отдалечава, усещате
радост
.
На тези външни и вътрешни отдалечавания и приближавания на хората един към друг се дължат състоянията на радост и скръб, които всеки ден изпитват. Ако към вас се приближи човек, който не ви е симпатичен, вие изпитвате неприятност, а понякога и скръб, особено ако този човек успее насила да вземе нещо от вас. Щом този човек се отдалечи от вас, вие изпитвате приятност, радвате се, че не е близо до вас нито физически, нито по ум или сърце. И обратно – когато се приближи при вас човек, който ви е приятен, вие се радвате; отдалечи ли се от вас, вие започвате да скърбите. Значи и двамата произвеждат във вас радост и скръб, само че при съвършено различни случаи.
Когато несимпатичният се приближава към вас с цел да вземе нещо, вие усещате скръб; когато се отдалечава, усещате
радост
.
Когато симпатичният се приближава към вас, усещате радост; когато се отдалечава, усещате скръб. На какво се дължат тия състояния? – На съзнанието ви. В съзнанието си човек носи някакъв смътен, далечен спомен, че онзи, който му е несимпатичен, някога му е причинил пакост, някакво зло и днес иде със същата мисъл. Това може да е някаква илюзия, някакво заблуждение.
към беседата >>
Когато симпатичният се приближава към вас, усещате
радост
; когато се отдалечава, усещате скръб.
Ако към вас се приближи човек, който не ви е симпатичен, вие изпитвате неприятност, а понякога и скръб, особено ако този човек успее насила да вземе нещо от вас. Щом този човек се отдалечи от вас, вие изпитвате приятност, радвате се, че не е близо до вас нито физически, нито по ум или сърце. И обратно – когато се приближи при вас човек, който ви е приятен, вие се радвате; отдалечи ли се от вас, вие започвате да скърбите. Значи и двамата произвеждат във вас радост и скръб, само че при съвършено различни случаи. Когато несимпатичният се приближава към вас с цел да вземе нещо, вие усещате скръб; когато се отдалечава, усещате радост.
Когато симпатичният се приближава към вас, усещате
радост
; когато се отдалечава, усещате скръб.
На какво се дължат тия състояния? – На съзнанието ви. В съзнанието си човек носи някакъв смътен, далечен спомен, че онзи, който му е несимпатичен, някога му е причинил пакост, някакво зло и днес иде със същата мисъл. Това може да е някаква илюзия, някакво заблуждение. Отде знаете, че несимпатичният човек иде да ви причини някакво зло?
към беседата >>
8.
Дерзайте, Аз съм
,
НБ
, София, 13.5.1923г.,
Противоречията се дължат на раздвояването на човешкия ум, поради което той се движи в полюсите на живота, между
радост
и скръб.
Физическият живот се отличава с контрасти, т.е. с противоречия. Философите обясняват тия противоречия по един начин, религиозните ги обясняват по друг начин, а обикновените хора – хората на всекидневния живот – по трети начин.
Противоречията се дължат на раздвояването на човешкия ум, поради което той се движи в полюсите на живота, между
радост
и скръб.
Скръбта е трън, а радостта – плодно дърво. И апостол Павел се оплаква от трън в плътта си. Поради противоречията, на които човек се натъква, в душата му се явява страх. Няма живо същество на земята, което в даден момент да не е изпитало страх. Казваш: „Аз съм безстрашен“.
към беседата >>
Скръбта е трън, а
радостта
– плодно дърво.
Физическият живот се отличава с контрасти, т.е. с противоречия. Философите обясняват тия противоречия по един начин, религиозните ги обясняват по друг начин, а обикновените хора – хората на всекидневния живот – по трети начин. Противоречията се дължат на раздвояването на човешкия ум, поради което той се движи в полюсите на живота, между радост и скръб.
Скръбта е трън, а
радостта
– плодно дърво.
И апостол Павел се оплаква от трън в плътта си. Поради противоречията, на които човек се натъква, в душата му се явява страх. Няма живо същество на земята, което в даден момент да не е изпитало страх. Казваш: „Аз съм безстрашен“. – В известно отношение си безстрашен, но в друго си страхлив.
към беседата >>
9.
Правилно разпределение на енергиите
,
ООК
, София, 13.5.1923г.,
Като кажеш истината веднъж, колкото и да си изгубил, да си
радостен
.
“ – Не трябва да лъжем. Това нещо, именно, в живота си трябва да го прилагаме. Има обаче някои, които изкривяват истината несъзнателно, не могат да я предадат. – Е, ако някой несъзнателно изкриви един факт, то е друго нещо, ние говорим за съзнателното изкривяване на истината. Правилото е: когато кажеш истината, да не съжаляваш; ако съжаляваш, по-добре кажи лъжата, нищо повече!
Като кажеш истината веднъж, колкото и да си изгубил, да си
радостен
.
Туй е изпълнение на Божия закон! Ако кажеш: „Защо бях толкова глупав, та казах истината“, по-добре не я казвай, ти вече си допуснал лъжата. Изпитвай себе си! Човек трябва съзнателно да прави нещата. Като направи нещо, да счита своята постъпка права, да се радва, че е постъпил тъй и да не съжалява.
към беседата >>
10.
За Името Ми / Ще му покажа все, що има, да пострада за името ми
,
НБ
, София, 20.5.1923г.,
Ние понасяме страданията съзнателно и с
радост
.
Не си правете илюзии, че ще ги избегнете. Някои казват: „Да дойдем при вас“. – Добре, елате между нас, но като дойдете ще страдате и ние ще ви научим как да понасяте страданията. Казват: „Каква е разликата между нас и вас? “ – Няма разлика, само че ние знаем защо страдаме, а вие не знаете.
Ние понасяме страданията съзнателно и с
радост
.
Като знаем, че законът е неизбежен, не може да се освободим от него. Като сме дошли на земята, ние знаем, че ще дойдат страданията. Мнозина казват: „Това е лесно, но в живота е мъчно“. Всяко учение, което не се прилага, е мъчно. Художникът, който рисува картината си, той трябва да знае как да я нарисува.
към беседата >>
Можеш ли да издържиш този закон, ще дойде още по-големият – законът на
радостта
.
– „Хората с черните коси.“ За ония с черните очи казват: „Изгориха ми сърцето! “ За хора със сини очи казват: „Студен е като лед“. Какво означава това? – Има нещо съществено, което трябва да се разбере. Най-първо, Любовта трябва да се изяви чрез закона на страданието.
Можеш ли да издържиш този закон, ще дойде още по-големият – законът на
радостта
.
Ако издържиш и него, ще дойде законът на истинския смисъл на нещата. Трябва да минете през тези две положения – най-голямата скръб и най-голямата радост; след това ще разберете вътрешния, истинския смисъл на живота. Най-после ще дойдете до онова блаженство, до онзи Божествен покой на нещата, както го рисуват индусите, дето всички неща така се хармонизират, че не може да се изрази с човешки език. Господ казва: „Аз ще му покажа все що има да пострада за името Ми“. В страданието човешката душа трябва да се повдигне.
към беседата >>
Трябва да минете през тези две положения – най-голямата скръб и най-голямата
радост
; след това ще разберете вътрешния, истинския смисъл на живота.
Какво означава това? – Има нещо съществено, което трябва да се разбере. Най-първо, Любовта трябва да се изяви чрез закона на страданието. Можеш ли да издържиш този закон, ще дойде още по-големият – законът на радостта. Ако издържиш и него, ще дойде законът на истинския смисъл на нещата.
Трябва да минете през тези две положения – най-голямата скръб и най-голямата
радост
; след това ще разберете вътрешния, истинския смисъл на живота.
Най-после ще дойдете до онова блаженство, до онзи Божествен покой на нещата, както го рисуват индусите, дето всички неща така се хармонизират, че не може да се изрази с човешки език. Господ казва: „Аз ще му покажа все що има да пострада за името Ми“. В страданието човешката душа трябва да се повдигне. Често пъти виждам някой паднал духом, навел главата си. Защо е навел главата си?
към беседата >>
Там е Божествената
радост
.
И в най-големите страдания старайте се да бъдете тихи и спокойни в душата си. Не е лесно изкуство – да страдаш вътре в себе си и да се покажеш спокоен. Изкуство е да страдаш и да си кажеш: „Не съм само аз, милиони хора страдат едновременно с мене“. Когато страдам аз, в същото време се продава един вол, да го колят, или агънце колят; мъж и жена се карат; един си счупил крака; друг си пукнал главата – цял свят страда заедно с мене. Моите страдания са нищо пред техните: след това идат по-страшните, по-ужасните страдания – моралните.
Там е Божествената
радост
.
След тях иде светлият живот на безсмъртието. Господ казва: „След като минете огъня на 35 милиона градуса топлина, иде светлият живот, дето няма смърт“. – Защо страдат хората? – Знаете ли колко се радват ангелите на тези страдания? Ти си прекарал една тежка нощ, съмняваш се в жена си.
към беседата >>
А струва си да мине човек от една по-низша скръб в по-висше страдание и оттам – в една по-висша
радост
.
Ние се радваме на техните страдания. Ангелите се радват на нашите страдания. Обаче и те страдат, и над тях има по-висши същества, които се радват на техните страдания. Над всички страдания се радва Господ. Той е глава на всичко.
А струва си да мине човек от една по-низша скръб в по-висше страдание и оттам – в една по-висша
радост
.
Да страдаш съзнателно, да знаеш, че твоето страдание един ден ще донесе големи блага на света, това има смисъл. Господ казва: „Ще му покажа все що има да пострада за името Ми“. Великото Божие име трябва да бъде във вашите умове, във вашите сърца. Смисълът на нашия живот – това е великото, Божествено име. Само така може да бъдете герои; само така може да бъдете възвишени, разумни същества; само това е името, което може да ви издигне.
към беседата >>
И ние имаме страдания, но ги понасяме съзнателно и с
радост
, знаем, че този закон е неизбежен, не можем да се освободим от него.
(втори вариант)
Не си правете илюзии, че ще ги избегнете. Някои казват: „Да дойдем между вас.“ Да, елате. Като дойдете между нас, ще страдате, но ние ще ви научим, ще ви обясним как да страдате, как да пренасяте страданията. Казват: „Каква е разликата между нас и вас? “ Няма разлика, само че ние страдаме и знаем защо страдаме, а вие страдате, без да знаете защо страдате.
И ние имаме страдания, но ги понасяме съзнателно и с
радост
, знаем, че този закон е неизбежен, не можем да се освободим от него.
Ние, като сме дошли на земята, знаем, че ще дойдат тия страдания и ще страдаме. Сега мнозина се спират и казват: „Туй е лесно, но в живота е мъчно.“ Мъчно е, разбира се. Всяко едно учение, което не се прилага с правила, то е мъчно. Онзи художник, който рисува своята картина, той трябва да знае как да я нарисува. Онзи велик цигулар трябва да знае как да свири.
към втори вариант >>
Можеш ли да издържиш закона на страданията, ще дойде още по-големият – законът на
радостите
.
(втори вариант)
А хората със сините очи? „Студени – казват – като лед.“ Какво означава това? Не са виновати очите. Има нещо съществено в човешката душа и трябва да се разбере. Най-първо любовта трябва да се изяви чрез закона на страданието.
Можеш ли да издържиш закона на страданията, ще дойде още по-големият – законът на
радостите
.
И ако тях издържите, ще дойде законът на истинския смисъл на нещата. Трябва да минете тия две положения – най-голямата скръб и най-голямата радост, и след това ще разберете вътрешния закон на истинския смисъл на живота. Най-после ще дойдете до онова блаженство, до онзи Божествен покой на нещата, както индусите го рисуват, гдето всички неща тъй хармонират, че не може да се изрази с човешки език. Господ казва: „Аз ще му покажа все, що има, да пострада за името ми.“ Сега в туй страдание човешката душа трябва да се повдигне.
към втори вариант >>
Трябва да минете тия две положения – най-голямата скръб и най-голямата
радост
, и след това ще разберете вътрешния закон на истинския смисъл на живота.
(втори вариант)
Не са виновати очите. Има нещо съществено в човешката душа и трябва да се разбере. Най-първо любовта трябва да се изяви чрез закона на страданието. Можеш ли да издържиш закона на страданията, ще дойде още по-големият – законът на радостите. И ако тях издържите, ще дойде законът на истинския смисъл на нещата.
Трябва да минете тия две положения – най-голямата скръб и най-голямата
радост
, и след това ще разберете вътрешния закон на истинския смисъл на живота.
Най-после ще дойдете до онова блаженство, до онзи Божествен покой на нещата, както индусите го рисуват, гдето всички неща тъй хармонират, че не може да се изрази с човешки език. Господ казва: „Аз ще му покажа все, що има, да пострада за името ми.“ Сега в туй страдание човешката душа трябва да се повдигне. Много пъти, виждам, някой паднал духом, така навел главата си. Защо си навел главата?
към втори вариант >>
Там е Божествената
радост
.
(втори вариант)
Туй е едно от великите изкуства – да страдаш и да кажеш: „Не съм само аз. Има милиони хора, които страдат едновременно с мене. Като страдам аз, сега един вол се продава, главата му отрязват, едно агънце колят, жена и мъж се карат, някой друг си счупил крака, друг си пукнал главата – цял свят страда заедно с мене. Моите страдания са нищо пред техните.“ Туй е външният смисъл на страданията. След туй идват други – моралните страдания, още по-страшните, по-ужасните страдания.
Там е Божествената
радост
.
След тия страдания идва един светъл живот на безсмъртие. Казва Господ: „След като минете тия страдания на тридесет и пет милиона градусния огън, след тях идва този светлият живот, гдето няма смърт.“ Казвате: „Защо страдат хората? “ Знаете ли колко се радват ангелите на тия страдания. Ти си прекарал една лоша, тежка нощ, съмняваш се в жена си и си страдал толкова много, че главата ти побеляла, а в туй време страданията ти са тъй свързани с духовния свят, че от тия страдания се образувала една череша. Ангелите взимат от този плод и казват: „Колко е сладък този плод!
към втори вариант >>
А струва си човек да мине от една по-нисша скръб в едно по-висше страдание и оттам – в една по-висша
радост
.
(втори вариант)
Други пък – ангелите, се радват от нашите страдания. И ангелите страдат. Над тях има други същества по-висши, които се радват на техните страдания. Над всички страдания Господ се радва. Той е глава на всички.
А струва си човек да мине от една по-нисша скръб в едно по-висше страдание и оттам – в една по-висша
радост
.
Да страдаш съзнателно, да знаеш, че твоето страдание един ден ще причини голямо благо в света. Казва Господ: „Ще му покажа все, що има, да пострада за името ми.“ И сега това е великото име Божие, което трябва да бъде вътре във вашите умове, вътре във вашите сърца. Туй великото, Божественото име, то е смисълът на нашия живот. Само така може да бъдете герои, само така може да бъдете възвишени, разумни същества, само туй е името, което може да ви въздигне. Туй е името, което може да направи за в бъдеще мъжете и жените идеални мъже и идеални жени.
към втори вариант >>
11.
Напразно Ме почитат
,
НБ
, София, 3.6.1923г.,
То носи
радост
, мир, светлина; то носи всички благородни пориви.
Ще видим какво е казал Христос; какво са казали апостолите; какво – светите отци. Ще поставим всяко учение на опит, за да познаем истината. Христос казва: „Каквото ме е научил Отец ми, туй говоря; от само себе си нищо не говоря“. Следователно той не изнася свое учение. Божественото учение се познава по един елемент, влязъл в душата.
То носи
радост
, мир, светлина; то носи всички благородни пориви.
Влезеш ли в човешкото учение, там има раздвояване, поляризиране, омраза, завист. Дребнавости вълнуват хората в човешкото учение: кой да бъде пръв, кой да заеме първо място в обществото. И ако не им се отдаде нужното внимание и място, явяват се претенции, обиди. Говорят за несправедливости. А че бедната вдовица умира от глад; че оставя сирачета гладни, голи, това е второстепенен въпрос.
към беседата >>
При победа той изпитва голяма
радост
.
А сегашните хора, като чуят за страдания, настръхват им косите. Ще се бориш докрай. Страдания идват, те са изпити за вас. А вие казвате: „Страх ме е“. Когато не може да победи, човек страда.
При победа той изпитва голяма
радост
.
Значи в живота човек се бори да преодолее мъчнотиите. Не успееш ли, ще се бориш, докато докараш борбата до крайна победа. На всички казвам: Трябва да се свържете с Бога. Ще ви попитам: Направихте ли връзка с Бога? – „Направихме, Учителю, имаме вече връзка с Бога.“ – Радвам се, дръжте тази връзка!
към беседата >>
12.
Разпятаго търсите / Зная, че Исуса разпятаго търсите
,
НБ
, София, 10.6.1923г.,
И като ги видите, ще кажете: „Каква
радост
настана в душата ми!
Не търсете този Господ вън от себе си; търсете го вътре в себе си. Ще Го чуете вътре в душата си. Господа можете да видите в неговите микроскопически проявления. За това ви трябва особен микроскоп, който увеличава 35,000,000 пъти. За моя микроскоп, с който можете да видите проявленията на Бога, е нужно напрежение на ума.
И като ги видите, ще кажете: „Каква
радост
настана в душата ми!
“ Там вътре, в невидимото, в дълбочините на Битието, Господ работи тайно в човешките сърца и умове. Той работи във всяка клетка и поправя всички охкания, стенания в света. Един ден Той ще докара всичко в ред и порядък. Като поправя болките, Той казва: „Не бой се! “ – „Много боли, Господи.“ – Почакай, потърпи малко, ти си юнак; след половин час болката ще престане.
към беседата >>
И като видите тия проявления на Бога, казвате: „А, каква
радост
настана в душата ми.“ Там вътре, в невидимото, в тия дълбочини на битието, Господ работи тайно в човешките сърца и в човешкия ум.
(втори вариант)
Затуй ви трябва особен микроскоп. Няма да ги видите като по бял ден. Особен микроскоп има, който може да увеличава тридесет и пет милиона пъти. За моя микроскоп, с който можете да видите проявлението на Бога, трябва едно напрежение на ума. И като видите тия проявления на Бога, трябва едно напрежение на ума.
И като видите тия проявления на Бога, казвате: „А, каква
радост
настана в душата ми.“ Там вътре, в невидимото, в тия дълбочини на битието, Господ работи тайно в човешките сърца и в човешкия ум.
Той работи във всяка една клетка отвътре и поправя, поправя. Той поправя всички тия охкания в света и един ден всичко туй ще го докара в ред и порядък. И казва: „Не бойте се.“ „Ама, Господи, много ме боли.“ „Почакай, почакай, понеси малко. Ти си юнак, след половин час болката ти ще престане.“ „Но пари нямам.“ „Ще имаш след половин час.“ „Гладен съм.“ „След половин час ще имаш.“ „Ама жена ми е болна.“ „Не бой се.“ „Ама жена ми е болна, ще умре.“ „Не бой се. Тя ще възкръсне, втори път ще дойде.“ „Ама дълги години.“ „Друга ще ти дам.“ „Ама може ли?
към втори вариант >>
13.
Вяра и съмнение
,
ООК
, София, 17.6.1923г.,
Тогава всички ще говорите от изблика на сърцето си, ще бъдете
радости
и весели и ще кажете: „Минахме през най-големите страдания, но най-после добихме това, което търсихме.
Туй е моето желание. Като се уверите в истинността на думите ми, да кажете: „Учителят е бил нещо по-хубаво, отколкото в постскриптума. Сега разбираме вътрешния, скрития смисъл на живота и можем вече да започнем една нова работа“. Само по този начин ще се осмисли вашият живот. И в душата на млади и стари нещо ново ще прозре.
Тогава всички ще говорите от изблика на сърцето си, ще бъдете
радости
и весели и ще кажете: „Минахме през най-големите страдания, но най-после добихме това, което търсихме.
Сега ще работим за Господа“. Не само тогава, но и сега ще работим за Господа. Аз ви казвам: Ще дойдат съмненията, но чрез вяра трябва да победим! Аз трябва да ви запозная с Бялото Братство. Вие още не го познавате.
към беседата >>
Тогава всички ще говорите отъ изблика на сърцето си, ще бѫдете
радостни
и весели и ще кажете: минахме прѣзъ най-голѣмитѣ страдания, но най-послѣ добихме това, което търсихме.
(втори вариант)
Туй е моето желание. Като се увѣрите въ истиностьта на думитѣ ми, да кажете: Учительтъ е билъ нѣщо по-хубаво, отколкото въ постскриптума. Сега разбираме вѫтрѣшния, скрития смисъль на живота и можемъ вече да започнемъ една нова работа. Само по този начинъ ще се осмисли вашия животъ. И въ душата на млади и стари нѣщо ново ще прозре.
Тогава всички ще говорите отъ изблика на сърцето си, ще бѫдете
радостни
и весели и ще кажете: минахме прѣзъ най-голѣмитѣ страдания, но най-послѣ добихме това, което търсихме.
Сега ще работимъ за Господа. Не само тогава, но и сега ще работимъ за Господа. Азъ ви казвамъ: ще дойдатъ съмнѣнията, но чрѣзъ вѣра трѣбва да побѣдимъ! Азъ трѣбва да ви запозная съ Бѣлото Братство. Вие още не го познавате Искамъ всинца вие да се наричате ученици на Всемирното Бѣло Братство, на което Христосъ е глава.
към втори вариант >>
14.
Имаше двама синове
,
НБ
, София, 17.6.1923г.,
Вторият ангел, който донесъл хубавите плодове, намислил да влезе в семката на една ябълка, та като се насади в земята и се развие в голямо дърво, да доставя
радост
на прекрасната Елита.
Първият ангел си казал: „Ще вляза в скъпоценния камък, та като го носи Елита, да усещам диханието ѝ“. Неговото решение се съобщило в ангелския свят. Амерфил влязъл в камъка, но се свързал със земята. Той усещал диханието на Елита, но почувствал скръб – вързан бил вече. Тя носела камъка на ръката си, но той не могъл нито да се изяви, нито да се освободи.
Вторият ангел, който донесъл хубавите плодове, намислил да влезе в семката на една ябълка, та като се насади в земята и се развие в голямо дърво, да доставя
радост
на прекрасната Елита.
И неговата мисъл се отбелязала на небето. Влязъл той в семката, но се свързал със земята. Третият ангел си казал: „Ще вляза в коня, та когато се разхожда с него, да чувствам нейното присъствие“. Често хората се запитват коя е причината за тяхното нещастие. Не са изпълнили своите задължения.
към беседата >>
Тя се движи между два полюса –
радостите
и страданията.
Вашият изток не е точен. Сегашните хора се отклонили от правия път на 90 градуса. Не им остава нищо друго, освен да се върнат в правия път, в посоката на Любовта. Изток е горе, а не там, дето се обръщате днес. Дето е изток, там е и Любовта.
Тя се движи между два полюса –
радостите
и страданията.
Дето няма радости и страдания, там никаква Любов не съществува. Чрез страданията Любовта приготвя условия за нови блага, за нови радости. Сегашното страдание е условие за бъдеща радост. – „Как мога да почувствам Господа? “ – Направи добро на някого, без да те види и разбере той, без да те видят окръжаващите.
към беседата >>
Дето няма
радости
и страдания, там никаква Любов не съществува.
Сегашните хора се отклонили от правия път на 90 градуса. Не им остава нищо друго, освен да се върнат в правия път, в посоката на Любовта. Изток е горе, а не там, дето се обръщате днес. Дето е изток, там е и Любовта. Тя се движи между два полюса – радостите и страданията.
Дето няма
радости
и страдания, там никаква Любов не съществува.
Чрез страданията Любовта приготвя условия за нови блага, за нови радости. Сегашното страдание е условие за бъдеща радост. – „Как мога да почувствам Господа? “ – Направи добро на някого, без да те види и разбере той, без да те видят окръжаващите. След това ще чуеш тихия глас на Господа.
към беседата >>
Чрез страданията Любовта приготвя условия за нови блага, за нови
радости
.
Не им остава нищо друго, освен да се върнат в правия път, в посоката на Любовта. Изток е горе, а не там, дето се обръщате днес. Дето е изток, там е и Любовта. Тя се движи между два полюса – радостите и страданията. Дето няма радости и страдания, там никаква Любов не съществува.
Чрез страданията Любовта приготвя условия за нови блага, за нови
радости
.
Сегашното страдание е условие за бъдеща радост. – „Как мога да почувствам Господа? “ – Направи добро на някого, без да те види и разбере той, без да те видят окръжаващите. След това ще чуеш тихия глас на Господа. Той ще ти проговори, ще одобри постъпката ти.
към беседата >>
Сегашното страдание е условие за бъдеща
радост
.
Изток е горе, а не там, дето се обръщате днес. Дето е изток, там е и Любовта. Тя се движи между два полюса – радостите и страданията. Дето няма радости и страдания, там никаква Любов не съществува. Чрез страданията Любовта приготвя условия за нови блага, за нови радости.
Сегашното страдание е условие за бъдеща
радост
.
– „Как мога да почувствам Господа? “ – Направи добро на някого, без да те види и разбере той, без да те видят окръжаващите. След това ще чуеш тихия глас на Господа. Той ще ти проговори, ще одобри постъпката ти. Казано е: „Бог, Който вижда в тайно, ще ти въздаде наяве“.
към беседата >>
Каква по-голяма
радост
от тази, да ти проговори Бог?
– „Как мога да почувствам Господа? “ – Направи добро на някого, без да те види и разбере той, без да те видят окръжаващите. След това ще чуеш тихия глас на Господа. Той ще ти проговори, ще одобри постъпката ти. Казано е: „Бог, Който вижда в тайно, ще ти въздаде наяве“.
Каква по-голяма
радост
от тази, да ти проговори Бог?
Прави добро и не мисли за нищо. Безкористието води в пътя на Любовта. Опитай се да направиш едно престъпление, да видиш как ще се почувстваш. Веднага ще чуеш гласа на Господа, Който ще ти каже: „Постъпката ти не е добра, не съм доволен от тебе“. Ще кажете, че това е гласът на съвестта.
към беседата >>
Следователно вътре в тия
радости
и страдания, там се движи Божествената любов.
(втори вариант)
“ Аз мога да ви кажа да направите един малък опит. По нашите изчисления човек се е отдалечил от Бога, от правата посока, от първоначалния живот на деветдесет градуса. Ние сме се отклонили на деветдесет градуса от правата линия на нашия живот. И следователно нашият изток е неточен, в обратна посока е, там, гдето не е изток. Запример изток е горе, а ние го търсим в друга посока.
Следователно вътре в тия
радости
и страдания, там се движи Божествената любов.
Дето има радост и страдания, там е любовта. Дето няма радости и страдания, никаква любов няма. Следователно страданията, това е любовта в своите приготовления, тя ни приготвя нови блага. Туй, което сега ни причинява скръб, за в бъдеще ще ни причини радост. Следователно вие не знаете где е причината, где е Господ.
към втори вариант >>
Дето има
радост
и страдания, там е любовта.
(втори вариант)
По нашите изчисления човек се е отдалечил от Бога, от правата посока, от първоначалния живот на деветдесет градуса. Ние сме се отклонили на деветдесет градуса от правата линия на нашия живот. И следователно нашият изток е неточен, в обратна посока е, там, гдето не е изток. Запример изток е горе, а ние го търсим в друга посока. Следователно вътре в тия радости и страдания, там се движи Божествената любов.
Дето има
радост
и страдания, там е любовта.
Дето няма радости и страдания, никаква любов няма. Следователно страданията, това е любовта в своите приготовления, тя ни приготвя нови блага. Туй, което сега ни причинява скръб, за в бъдеще ще ни причини радост. Следователно вие не знаете где е причината, где е Господ. Идете да направите някому добро, но без да знае той или който и да било друг.
към втори вариант >>
Дето няма
радости
и страдания, никаква любов няма.
(втори вариант)
Ние сме се отклонили на деветдесет градуса от правата линия на нашия живот. И следователно нашият изток е неточен, в обратна посока е, там, гдето не е изток. Запример изток е горе, а ние го търсим в друга посока. Следователно вътре в тия радости и страдания, там се движи Божествената любов. Дето има радост и страдания, там е любовта.
Дето няма
радости
и страдания, никаква любов няма.
Следователно страданията, това е любовта в своите приготовления, тя ни приготвя нови блага. Туй, което сега ни причинява скръб, за в бъдеще ще ни причини радост. Следователно вие не знаете где е причината, где е Господ. Идете да направите някому добро, но без да знае той или който и да било друг. След като се върнете, ще усетите вътре във вас да трепне нещо живо, нещо вътре ви говори.
към втори вариант >>
Туй, което сега ни причинява скръб, за в бъдеще ще ни причини
радост
.
(втори вариант)
Запример изток е горе, а ние го търсим в друга посока. Следователно вътре в тия радости и страдания, там се движи Божествената любов. Дето има радост и страдания, там е любовта. Дето няма радости и страдания, никаква любов няма. Следователно страданията, това е любовта в своите приготовления, тя ни приготвя нови блага.
Туй, което сега ни причинява скръб, за в бъдеще ще ни причини
радост
.
Следователно вие не знаете где е причината, где е Господ. Идете да направите някому добро, но без да знае той или който и да било друг. След като се върнете, ще усетите вътре във вас да трепне нещо живо, нещо вътре ви говори. Никой нищо не ви е платил, но Господ ви е проговорил. Той казва: „Синко, много добре си направил.
към втори вариант >>
15.
Приложение
,
ИБ
,
БС
, София, 21.6.1923г.,
Ще направите опит с един, с втори, с трети – навсякъде ще внасяте Мир и
Радост
и ще видите, че носите в себе си едно велико изкуство, каквото никога не сте имали.
Вървите по улицата и чувате как някое, останало без майка, младо момиче плаче или някой болен охка. Вие ще минете без да казвате нищо, само ще се доближите, ще го докоснете без да ви забележат и ще си заминете. После ще гледате резултата на вашето докосване. Резултатът от вашето пипане е този, че от вас ще премине един ток и човекът ще се затече подире ви, ще ви познае, вашата ръка веднага ще му подейства. Няма да му казвате, че ще го излекувате.
Ще направите опит с един, с втори, с трети – навсякъде ще внасяте Мир и
Радост
и ще видите, че носите в себе си едно велико изкуство, каквото никога не сте имали.
Сега някои от вас ще кажат: „Щом като зная това изкуство, ще мина покрай някой милионер, ще го пипна и той ще раздаде богатството си.” И това ще бъде, но сега правете опита с болните. По-късно ще го правите и с богатите: някоя бедна вдовица ще се моли на някой милионер, а сърцето му ще бъде като камък свито; вие ще минете полекичка край него, ще го докоснете с пръста си и той веднага ще извади кесията си и ще даде. Силата е в нашите ръце, разбирате ли. На света ние заповядваме, а не друг някой! Аз, който съм ученик на Бялото Братство, на което Христос е глава, аз заповядвам!
към беседата >>
” Не, това за нас трябва да бъде едно очакване, една
Радост
!
Аз не познавам още нито една църква, която познава Христа. Всички тези, които Го познават, трябва да служат без пари, даром. Ще бъде безобразно от моя страна, ако отида при един мой приятел да му работя и вечерта му кажа: „Плати ми сега! ” Не, даром ще работя! Ще бъде смешно, когато обичам Христа, да му кажа: „Сега плати!
” Не, това за нас трябва да бъде едно очакване, една
Радост
!
Ние считаме това за дълг и като знае това, и Той ще работи заради нас. Ние заради Него и Той заради нас, Бог заради нас и ние заради Него, Учителя за учениците и учениците за Учителя – вие трябва да се проникнете от тези принципи. Казвате, че това е подобно на старото. Не, това са две абсолютно верни положения. Вие можете да отидете в онзи свят, но ако не работите, както ви казвам, никакви съществени резултати няма да постигнете.
към беседата >>
Тишина и
Радост
трябва да се прояви.
Казва Господ: „Измени ролята си сега! ” Не, ние не искаме да заменяме ролята си с никого. Тези неща, като ученици, трябва да ги спазвате. Ще искам в бъдеще да се образува помежду ви една благоприятна атмосфера. Когато се събирате тук, в зданието, да се образуват благоприятни влияния помежду ви, а когато излизате, да се чувствате свободни.
Тишина и
Радост
трябва да се прояви.
Искам да бъдете свободни. Ако искате свободно да действа волята ви, трябва да дойде във вас Любовта, която ще ви донесе широчина и свобода. Също трябва да се задоволят вътрешните нужди на всички ви. Трябва да бъдете внимателни. Когато седите вечерно време, няма да мислите само за себе си, но ще размислите за кого мисли Господ, та и вие да мислите за него.
към беседата >>
16.
Първичната връзка
,
ИБ
, София, 22.6.1923г.,
Като се ползвате от своите опитности, виждате, че някога преживявате състояния на скръб, някога – на
радост
; някога сте спокойни, някога раздразнени.
Най-тягостното състояние в живота на човека е, когато не знае посоката на своето движение или на своя стремеж.
Като се ползвате от своите опитности, виждате, че някога преживявате състояния на скръб, някога – на
радост
; някога сте спокойни, някога раздразнени.
На какво се дължат тези състояния, не знаете. Сега, като ви говоря, искам да схващате добре, да не изпадате в заблуждения. Когато говорим на деца от първо отделение, те ни разбират по един начин; когато говорим на деца от второ, трето или четвърто отделение, те ни разбират по друг начин. Когато говорим на ученици от гимназията, те ни разбират по своему. И най-после, когато говорим на ученици, които са свършили гимназия, те ни разбират най-добре – те имат вече по-определени понятия за живота.
към беседата >>
17.
След три дни
,
НБ
, София, 24.6.1923г.,
Щом Господ те обича, ти ще Му служиш с Любов и
радост
и ще кажеш: „Господи, както искаш, да бъде волята ти!
А сега седят и пишат какво съм казал аз. По някой път аз плаша владиците, като казвам: Без пари ще служите. Казват: „Как е възможно това? “ Ето как разбирам аз: Ако нямаш Любов, ще служиш с пари; щом дойде Любовта, без пари ще служиш. Ако те любя, има ли по-голяма гаранция от Любовта?
Щом Господ те обича, ти ще Му служиш с Любов и
радост
и ще кажеш: „Господи, както искаш, да бъде волята ти!
“ Христос каза: „След три дни ще възкръсна“. Питам: Не е ли дошло време за възкресението? Казват, че Христос щял да дойде отгоре на облаците. Но Писанието казва: „Присъствието на Сина Человечески ще бъде като светлината, като светкавицата – от единия до другия край“.
към беседата >>
18.
Нежност и грубост
,
МОК
, София, 27.6.1923г.,
Като се заговори нещо за
радостта
, веднага се усмихвате.
Докато човек е здрав, докато е богат, докато има приятели, Бог няма да му проговори. Всички могат да му говорят, но не и Бог. Който е страдал, той е придобил по-голяма мекота, по-голяма нежност, повече знания и опитност от онзи, който не е страдал. Въпреки това всички хора искат да прекарат живота си без страдания. Като се заговори за страданието, вие казвате: Далеч да е от мен страданието.
Като се заговори нещо за
радостта
, веднага се усмихвате.
Обаче радостта и скръбта вървят винаги една след друга. Ако повикате скръбта, веднага след нея ще дойде радостта. Когато скръбта се разговаря дълго време с някой човек, тя му казва: Досега аз орах и копах. Това зная да правя. След като разорах нивата, ще повикам моята сестра — радостта, да я посее.
към беседата >>
Обаче
радостта
и скръбта вървят винаги една след друга.
Всички могат да му говорят, но не и Бог. Който е страдал, той е придобил по-голяма мекота, по-голяма нежност, повече знания и опитност от онзи, който не е страдал. Въпреки това всички хора искат да прекарат живота си без страдания. Като се заговори за страданието, вие казвате: Далеч да е от мен страданието. Като се заговори нещо за радостта, веднага се усмихвате.
Обаче
радостта
и скръбта вървят винаги една след друга.
Ако повикате скръбта, веднага след нея ще дойде радостта. Когато скръбта се разговаря дълго време с някой човек, тя му казва: Досега аз орах и копах. Това зная да правя. След като разорах нивата, ще повикам моята сестра — радостта, да я посее. Тя знае добре да сее.
към беседата >>
Ако повикате скръбта, веднага след нея ще дойде
радостта
.
Който е страдал, той е придобил по-голяма мекота, по-голяма нежност, повече знания и опитност от онзи, който не е страдал. Въпреки това всички хора искат да прекарат живота си без страдания. Като се заговори за страданието, вие казвате: Далеч да е от мен страданието. Като се заговори нещо за радостта, веднага се усмихвате. Обаче радостта и скръбта вървят винаги една след друга.
Ако повикате скръбта, веднага след нея ще дойде
радостта
.
Когато скръбта се разговаря дълго време с някой човек, тя му казва: Досега аз орах и копах. Това зная да правя. След като разорах нивата, ще повикам моята сестра — радостта, да я посее. Тя знае добре да сее. Ако някой човек повика радостта преди още нивата да е прекопана и разорана, тя ще му каже: Аз имам една сестра, която знае да оре и копае.
към беседата >>
След като разорах нивата, ще повикам моята сестра —
радостта
, да я посее.
Като се заговори нещо за радостта, веднага се усмихвате. Обаче радостта и скръбта вървят винаги една след друга. Ако повикате скръбта, веднага след нея ще дойде радостта. Когато скръбта се разговаря дълго време с някой човек, тя му казва: Досега аз орах и копах. Това зная да правя.
След като разорах нивата, ще повикам моята сестра —
радостта
, да я посее.
Тя знае добре да сее. Ако някой човек повика радостта преди още нивата да е прекопана и разорана, тя ще му каже: Аз имам една сестра, която знае да оре и копае. Тя трябва да дойде преди мене, да свърши тази работа, тогава ще дойда аз да засея нивата. Ние работим задружно — тя започва една работа, аз я свършвам. После аз започвам, тя свършва.
към беседата >>
Ако някой човек повика
радостта
преди още нивата да е прекопана и разорана, тя ще му каже: Аз имам една сестра, която знае да оре и копае.
Ако повикате скръбта, веднага след нея ще дойде радостта. Когато скръбта се разговаря дълго време с някой човек, тя му казва: Досега аз орах и копах. Това зная да правя. След като разорах нивата, ще повикам моята сестра — радостта, да я посее. Тя знае добре да сее.
Ако някой човек повика
радостта
преди още нивата да е прекопана и разорана, тя ще му каже: Аз имам една сестра, която знае да оре и копае.
Тя трябва да дойде преди мене, да свърши тази работа, тогава ще дойда аз да засея нивата. Ние работим задружно — тя започва една работа, аз я свършвам. После аз започвам, тя свършва. Следователно без радост и скръб животът на човека би бил нещастен. Като работят едновременно, те облагородяват човека, внасят в него нежност, мекота.
към беседата >>
Следователно без
радост
и скръб животът на човека би бил нещастен.
Тя знае добре да сее. Ако някой човек повика радостта преди още нивата да е прекопана и разорана, тя ще му каже: Аз имам една сестра, която знае да оре и копае. Тя трябва да дойде преди мене, да свърши тази работа, тогава ще дойда аз да засея нивата. Ние работим задружно — тя започва една работа, аз я свършвам. После аз започвам, тя свършва.
Следователно без
радост
и скръб животът на човека би бил нещастен.
Като работят едновременно, те облагородяват човека, внасят в него нежност, мекота. Ако само скръбта работи върху него, тя ще го огруби; ако само радостта работи, тя ще го втвърди. Двете заедно обаче, внасят в човешкия характер меки, нежни, благородни чувства и възвишени стремежи. Същото се забелязва и между учените хора. Докато човек се занимава изключително само с един предмет, в края на краищата той огрубява.
към беседата >>
Ако само скръбта работи върху него, тя ще го огруби; ако само
радостта
работи, тя ще го втвърди.
Тя трябва да дойде преди мене, да свърши тази работа, тогава ще дойда аз да засея нивата. Ние работим задружно — тя започва една работа, аз я свършвам. После аз започвам, тя свършва. Следователно без радост и скръб животът на човека би бил нещастен. Като работят едновременно, те облагородяват човека, внасят в него нежност, мекота.
Ако само скръбта работи върху него, тя ще го огруби; ако само
радостта
работи, тя ще го втвърди.
Двете заедно обаче, внасят в човешкия характер меки, нежни, благородни чувства и възвишени стремежи. Същото се забелязва и между учените хора. Докато човек се занимава изключително само с един предмет, в края на краищата той огрубява. Ако един учен посвети 20-30 години от живота си изключително за изучаване на пеперудите, той ще огрубее. Каква полза от това, че той е уловил хиляди пеперуди през живота си и ги е препарирал?
към беседата >>
19.
Божественото и човешкото
,
ООК
, София, 28.6.1923г.,
И в смъртта има задачи, и в страданията, и в
радостите
, навсякъде има задачи, които трябва да разрешавате.
Едно време те са били ваши неприятели и са били толкова гневни спрямо вас, че в друго време биха ви изтрепали, но сега гърлата им тъй изсъхнали за вода, че всичко това са забравили и ви питат: „Нямате ли малко вода? “ Дадете им шишетата, обърнат ги, задоволят се и казват: „Много благороден човек сте“. Тъй се ликвидира вашата стара карма. След това си тръгнете в пътя и се върнете в местожителството си примирен вътре в себе си. Следователно навсякъде в живота – и в едно, и в друго отношение, и в училището, и вън от училището, и в пустинята, и вън от пустинята, и в смъртта, и вън от смъртта, трябва да прилагаме един и същ закон, защото не мислете, че след като умрете, няма задачи.
И в смъртта има задачи, и в страданията, и в
радостите
, навсякъде има задачи, които трябва да разрешавате.
Онази философия, която ви казва, че след смъртта няма живот, няма задачи, не е вярна. Това е вашата крива философия. И след смъртта, и в тъмнината няма освобождение. Освобождение има само когато изпълниш волята Божия. Не я ли изпълниш – няма освобождение.
към беседата >>
20.
Проява на разумните сили в природата
,
ООК
, София, 1.7.1923г.,
И няма да се минат 5–10 минути, ще се изпълниш с
радост
.
Ще кажат: „Един приятен инцидент се случил с един от учениците, имал един приятен разговор, написал едно приятно писмо“. Те ще хроникират това в техните вестници. Ще кажете: „А, с такива работи ще се занимаваме! “ Едно приятно упражнение е това. Най-учените, Белите Братя, като ви видят, спират се и казват: „Тъй, тъй, много хубаво, много добре постъпи, според нашите закони“.
И няма да се минат 5–10 минути, ще се изпълниш с
радост
.
Ще кажете: „Без движения не може ли? “ – Не може без движения. Как без движения? Ще седнеш на земята, ще прекръстосаш краката си, натук-натам, все ще вземеш някоя поза. Или ще седнеш в килията си, все по някакъв начин ще сгънеш ръцете си, те все ще заемат някакво положение.
към беседата >>
21.
Разцъфтяване на човешката душа
,
МС
, София, 2.7.1923г.,
И тогава вие ще почувствате в себе си един особен аромат на живота – ще станете тъй силни и мощни, тъй
радостни
и весели, тъй млади и пъргави, както никога досега не сте били, в никое свое съществуване, в никое свое раждане и прераждане.
И тогава, не само земята, но и небето няма да ви бъде чуждо. И по този начин, вашият живот, сега на земята, който съставлява една микроскопическа част от тази целокупност, ще се осмисли само от тази велика идея. Мнозина от вас може би да имате известни наследени недъзи, те са само външни, защото всичките болести и недъзи, са по повърхността или на вашите умове, или на вашите сърца. При този, великият ден, който иде сега в света, вашите недъзи ще изчезнат изведнъж. Когато вие се разтворите за тази Божествена светлина, и влезе тази Божествена топлина, всичките ви минали недъзи, всичко туй ще изчезне, и помен няма да остане от него.
И тогава вие ще почувствате в себе си един особен аромат на живота – ще станете тъй силни и мощни, тъй
радостни
и весели, тъй млади и пъргави, както никога досега не сте били, в никое свое съществуване, в никое свое раждане и прераждане.
Туй разцъфтяване ще бъде в онзи момент, когато ще скъсате всички връзки на робството, с което душата е била свързана. Щом ги разкъсате, тогава Божественият Дух ще се всели в душата ви, и ще се образува една връзка между вас и Бога, между човека и Бога. И тъй, аз искам да ви представя небето като нещо близко, достъпно за вас, да не мислите, че то е място на чужбина. Не, то е за вас. И когато Божественият лъч ви озари, тогава, още първата вечер, като излезете и погледнете небето, всички звезди ще ви проговорят и ще ви кажат по една сладка дума; ще разберете, че и звездит, и те могат да говорят.
към беседата >>
Тогава всичко ще вършите с
радост
и веселие.
И когато Божественият лъч ви озари, тогава, още първата вечер, като излезете и погледнете небето, всички звезди ще ви проговорят и ще ви кажат по една сладка дума; ще разберете, че и звездит, и те могат да говорят. И всички тия думи ще бъдат тъй съчетани, че ще образуват една нова книга на вашия живот. Вие ще имате тогава всичкия кодекс, всичките правила, всичките закони, всичките методи и начини, по които да живеете. Всичко това ще ви бъде тъй ясно, че когато искате да извършите една работа, всяка звезда, на която погледнете, ще ви се усмихне и ще ви ободри. По този начин няма да има нещо невъзможно.
Тогава всичко ще вършите с
радост
и веселие.
И аз желая, сега, вие да се считате, като ученици на Великото Всемирно Бяло Братство, за което се приготовлявате, и изкушенията да не съставляват мъчнотия, или нещо, което може да ви спъне, а да бъдете герои. Разбирате ли какво значи – герои? – Без страх и без тъмнина, или с Любов и светлина – туй наричам аз герои. И тъй, аз ви пожелавам, работата, която имате в туй ваше събрание, да е успешна. Вие ще напишете само няколко реда, но гледайте да ги напишете много хубаво.
към беседата >>
22.
Първото правило
,
МС
, София, 3.7.1923г.,
Тогава ще кажем: Разбираме сега, че животът ни има смисъл, има смисъл и цел има, има и
радост
в живота ни.
Има такава перспектива на душата. За тази перспектива може да жертвате всичко. Не в един живот, но в целокупността на цялото битие ще ви се дадат възможности да опитате всичко. И туй е красивото в живота, че имаме възможност за постигане всичко онова, за което копнее душата, ума, сърцето и волята. Всичко туй един ден ще може да се реализира.
Тогава ще кажем: Разбираме сега, че животът ни има смисъл, има смисъл и цел има, има и
радост
в живота ни.
Тъй щото, тази мисъл трябва да залегне като основа у нас. Тя ще ви повдигне, и тогава няма да се усещате като странници, но ще усещате, че има нещо във вашата душа. И затуй ние работим, а не за настоящето, нито за бъдещето. Сега, това е противоречие, нали? Ние работим за Божественото настояще, а не за човешкото бъдеще.
към беседата >>
23.
Речи само реч
,
НБ
, София, 8.7.1923г.,
Това е истинска
радост
за нас.
Например докато е далеч от слънцето, човек се чувства добре; колкото повече се приближава към слънцето, състоянието му се влошава. Стотникът разбра, че не е готов да издържи на силите, които излизат от Христа, затова каза: „Кажи само реч! “ Той не можеше да издържи присъствието на Христа в своя дом, но можа да чуе Словото Му. Голяма привилегия, голямо благо е за нас да ни посети някой велик човек – учен, музикант или проповедник. След това ще показваме на хората стола, дето е седял видният гост, или приборите, с които се е хранил.
Това е истинска
радост
за нас.
Стотникът, макар и езичник, имаше по-дълбоко разбиране от обикновените хора. Ако ви зададат въпроса: Какво предпочитате – видният учен да дойде при вас, или да каже само реч, и момчето ви да оздравее. „Кажи само реч! Нека твоята дума остане в моя дом“ – това избра стотникът. Той каза: „За другото не съм достоен, но кажи само реч!
към беседата >>
То носи
радост
за човешката душа.
Казваш за нещо, че ще продължи хиляда години и мислиш, че говориш за безграничното. И хилядата години имат край. Следователно, и то е човешко. Божественото няма край, няма и начало, затова в него е вечният живот. Всяко нещо, което няма граница в мисълта и в съзнанието ни, е Божествено, и като такова – безгранично.
То носи
радост
за човешката душа.
Щом туриш граница или преграда на своята мисъл или на своя живот, ти започваш да страдаш. Казваш: „Ще живея 120 години“. – После? – „Ще отида на небето.“ – Какво има зад небето? – „Нищо няма, там е краят на живота.“ – Щом мислиш така, ти влизаш в ограниченията на живота, в робството.
към беседата >>
Бог е
радост
.
Бог, Който е дал всички блага на света, всеки ден, по няколко пъти, е игнориран и отричан. Може ли след това всички да говорят за твоята книга? Що е Бог? – Бог е Любов. Бог е мир.
Бог е
радост
.
Бог е истина. Той носи безграничния живот в себе си. Той никого не ограничава. Той няма никаква форма, никакъв външен образ. Смешно е малкият, обикновен човек да си представя Бога като себе си.
към беседата >>
Докато те са в двора му, той е доволен и
радостен
.
Какво получавате от вълка и от мечката? Какво е донесла вълчата култура? Ако вълкът и мечката са толкова ценни, защо ги убивате? Ако откраднат вола на някого, веднага завеждат дело. Всеки пази вола, кравата си.
Докато те са в двора му, той е доволен и
радостен
.
Влезе ли вълк в двора му, той търси начин да се освободи от него. Значи културата на тревопасните е за предпочитане пред културата на месоядните. Днес всички казват: „Да обичаме народа си, да се жертваме за отечеството“. – Добре е това, но защо никой не казва да не лъжем? Каква култура е тази, която допуща лъжата?
към беседата >>
24.
Абсолютното малко и абсолютното велико
,
ООК
, София, 12.7.1923г.,
От друга страна, щом усещате веселие и
радост
, вие се движите към великото.
Следователно ще имате два резултата. Когато се движите към абсолютно малкото, всякога ще усещате нещо ужасно, едно безсилие в живота, което не може да си обясните на какво се дължи. Веднъж подвижени от великото към малкото, вие не може да вземете обратно движение назад. Обратно движение в Природата няма. По посоката, в която вървите, вие трябва да минете до абсолютно малкото, трябва да изпитате безсмислието на живота, защото тъй малкото ще ви даде една нова идея.
От друга страна, щом усещате веселие и
радост
, вие се движите към великото.
Сега, няма да се спирате да питате защо са тия страдания, или да питате защо са тия радости. Радостите и страданията са резултати от тия две насоки. За да може да живеете, за да има каквото и да е съзнание във вас, непременно трябва да имате или едната, или другата насока. И всеки философ, който се е опитал да коригира тия два закона, всякога е полудявал. Според тия два закона ти ще приемеш страданията тъй, както са.
към беседата >>
Сега, няма да се спирате да питате защо са тия страдания, или да питате защо са тия
радости
.
Когато се движите към абсолютно малкото, всякога ще усещате нещо ужасно, едно безсилие в живота, което не може да си обясните на какво се дължи. Веднъж подвижени от великото към малкото, вие не може да вземете обратно движение назад. Обратно движение в Природата няма. По посоката, в която вървите, вие трябва да минете до абсолютно малкото, трябва да изпитате безсмислието на живота, защото тъй малкото ще ви даде една нова идея. От друга страна, щом усещате веселие и радост, вие се движите към великото.
Сега, няма да се спирате да питате защо са тия страдания, или да питате защо са тия
радости
.
Радостите и страданията са резултати от тия две насоки. За да може да живеете, за да има каквото и да е съзнание във вас, непременно трябва да имате или едната, или другата насока. И всеки философ, който се е опитал да коригира тия два закона, всякога е полудявал. Според тия два закона ти ще приемеш страданията тъй, както са. Нищо повече!
към беседата >>
Радостите
и страданията са резултати от тия две насоки.
Веднъж подвижени от великото към малкото, вие не може да вземете обратно движение назад. Обратно движение в Природата няма. По посоката, в която вървите, вие трябва да минете до абсолютно малкото, трябва да изпитате безсмислието на живота, защото тъй малкото ще ви даде една нова идея. От друга страна, щом усещате веселие и радост, вие се движите към великото. Сега, няма да се спирате да питате защо са тия страдания, или да питате защо са тия радости.
Радостите
и страданията са резултати от тия две насоки.
За да може да живеете, за да има каквото и да е съзнание във вас, непременно трябва да имате или едната, или другата насока. И всеки философ, който се е опитал да коригира тия два закона, всякога е полудявал. Според тия два закона ти ще приемеш страданията тъй, както са. Нищо повече! Защо и за какво, философия няма там.
към беседата >>
Някои казват: „Аз без
радости
в живота не мога да живея“.
Детето без майка си може. Чудни сте вие! Майката не може без детето. Ами ти преди да се ожениш, когато нямаше деца, как живееше без тях? Защо се държиш в тази крива философия?
Някои казват: „Аз без
радости
в живота не мога да живея“.
– Можеш. Всеки иска да живее в радости, а без скърби. Не, ако щастието е една необходимост, тогава и скръбта е друга необходимост. Не е вярно, че щастието е една необходимост за душата. Душата може и без щастие.
към беседата >>
Всеки иска да живее в
радости
, а без скърби.
Майката не може без детето. Ами ти преди да се ожениш, когато нямаше деца, как живееше без тях? Защо се държиш в тази крива философия? Някои казват: „Аз без радости в живота не мога да живея“. – Можеш.
Всеки иска да живее в
радости
, а без скърби.
Не, ако щастието е една необходимост, тогава и скръбта е друга необходимост. Не е вярно, че щастието е една необходимост за душата. Душата може и без щастие. Ще кажете: „Какво ще бъде състоянието на душата тогава? “ Да кажем, че ти имаш един обект, който ти причинява известно приятно настроение, но ти искаш да го хванеш с ръцете си и да го стиснеш до гърдите си.
към беседата >>
“ – „Аз мисля да се върна назад, познах погрешките си.“ И Христос казва: „Голяма е
радостта
на ангелите горе на небето, когато една душа се обръща към Бога“.
“ Те са дошли до едно умиление и разкаяние. Тогава почват ангелите да слизат отгоре, да носят писма от къщи. Те четат писмата, текат им сълзи и питат: „Какво прави моята сестра? “ – „Мисли за тебе. Ами ти?
“ – „Аз мисля да се върна назад, познах погрешките си.“ И Христос казва: „Голяма е
радостта
на ангелите горе на небето, когато една душа се обръща към Бога“.
Човек минава през абсолютно малкото и отива към абсолютно великото, безграничното. Само в този момент ще дойде Божествената Любов. Сега вие ще кажете: „Тия работи ние ги знаем“. Да, но тази философия има приложение. Някой ден сте разтревожени, може би случайно, гледайте в една минута да измените състоянието си.
към беседата >>
Какво геройство е, когато видиш един човек, срещу когото всички се опълчват, носи големи несгоди, неприятности, беднотия, недоразумения и всички тия страдания понася мълчаливо, с
радост
в живота си!
Вие забелязвате ли какви стават тия деца, които много плачат? Идете в училището и вижте дали някой ученик, който е започнал с плач, е станал велик човек в живота! Не. Следователно скръбта трябва във вашия живот. И аз бих желал скръбта ви да е тъй дълбока, че който влезе вътре във вас и погледне скръбта ви, да му настръхнат косите. Като съзре тази ви скръб, да не се отчайва, но да каже: „В този човек има воля“.
Какво геройство е, когато видиш един човек, срещу когото всички се опълчват, носи големи несгоди, неприятности, беднотия, недоразумения и всички тия страдания понася мълчаливо, с
радост
в живота си!
Каква велика гледка представлява такъв човек! Това е живот! А когато всички ви видят, че плачете, те ви водят за ръка. Този ви утеши, онзи ви утеши. Е, кой няма да ходи така?
към беседата >>
25.
Ученикът трябва да разбира
,
ООК
, София, 12.7.1923г.,
И обратно: друг човек няма нищо, но неговата душа е
радостна
– той има същественото.
Едни от тия същества са отишли малко по-далече, отколкото светлината е отишла, понеже те са духовете на материалния свят. Те са излезли извън светлината и са се превърнали на тъмнина. Като казвам, че са се превърнали на тъмнина, разбирам, че светлината е останала отвън, а тъмнината – отвътре, и затова са останали недоволни от живота. Някой богат човек деца има, жена има, власт има, всичко има, но той е недоволен от туй положение, има нещо, което му липсва. Всичко има, но същественото няма.
И обратно: друг човек няма нищо, но неговата душа е
радостна
– той има същественото.
Сега има два вида ученици: едни са богати, талантливи, гениални, силни, способни ученици. Тях постоянно ги хвалят, те обещават много и свършват с отличие. Другите ученици са бедни, посредствени, с тройки минават, по някой път имат и двойки, и в края на годината едва поправят двойката в тройка, и казват: „Слава Богу, намерихме смисъла на живота“. За тях тройката е смисълът в живота. Под „живот“ разбирам стремежа на човека.
към беседата >>
26.
Който слуша вас, Мене слуша
,
НБ
, София, 15.7.1923г.,
Според мене човек може да се разстрои и в скръбта, и в
радостта
.
Ще кажат за него, че дъската му е мръднала. Чудно нещо! Ако скърби и плаче за умрялата си жена, това е нормално. Ако се радва, че тя е жива, това не е нормално. Значи, ако се радваш, дъската ти е мръднала; ако скърбиш, ти си нормален.
Според мене човек може да се разстрои и в скръбта, и в
радостта
.
Едно е важно: Божествената наука продължава човешкия живот и внася нещо ново в него. Христос казва: „Който слуша вас, Мене слуша“. От всички се иска работа, а не забавления. Доста сте се забавлявали. Някой казва: „Добре е Учителят да махне с ръка и да ни освободи от крадците и разбойниците“.
към беседата >>
„Който слуша вас, мене слуша.“ Ще ни слушат хората, но когато бъдем носители на Божественото учение, което носи
радост
и утеха в света.
само неговият живот. Ако ръката е същественото, каква беше твоята ръка преди 18 милиона години? Ами преди 100 милиона години? Каква ще бъде твоята ръка в далечното бъдеще? Това, което се променя, не е съществено.
„Който слуша вас, мене слуша.“ Ще ни слушат хората, но когато бъдем носители на Божественото учение, което носи
радост
и утеха в света.
Божественото учение прави човека силен, интелигентен и добродетелен. Помни: Силният мъчно се побеждава. Силният и добродетелният по-мъчно се побеждават. Силният, добродетелният и интелигентният никога не се побеждават. Значи, смисълът на живота се заключава в това да придобием Божествената светлина, при която зреят плодовете на човешката душа.
към беседата >>
27.
Двата метода на природата
,
НБ
, , 9.9.1923г.,
Защо
радостите
и страданията постоянно се сменят, а не са нещо постоянно?
Както онзи, който иска да дигне някой товар, има опорна точка или отгоре, или отдолу, така и вие трябва да имате една опорна точка. Защо трябва да имате една опорна точка? – За да дигнете вашия товар. Мъчнотиите и страданията в живота аз ги наричам, в едно отношение, опорни точки. Но ако ви запитат тъй: Защо са страданията и защо се радваш ти в живота?
Защо
радостите
и страданията постоянно се сменят, а не са нещо постоянно?
Ако една минута си радостен, следната минута ще бъдеш скърбен. Ако ви дадат една задача, да определите какво нещо е радостта и какво нещо – страданието, как ще ги определите? Радост и страдание – това са граници на една абсолютна величина. Страданието – това е крайният предел, до който тази абсолютна величина може да се доближи до своя първичен извор. Радостта, от една страна, и скръбта, от друга, определят тази абсолютна реалност, която се проявява в себе си.
към беседата >>
Ако една минута си
радостен
, следната минута ще бъдеш скърбен.
Защо трябва да имате една опорна точка? – За да дигнете вашия товар. Мъчнотиите и страданията в живота аз ги наричам, в едно отношение, опорни точки. Но ако ви запитат тъй: Защо са страданията и защо се радваш ти в живота? Защо радостите и страданията постоянно се сменят, а не са нещо постоянно?
Ако една минута си
радостен
, следната минута ще бъдеш скърбен.
Ако ви дадат една задача, да определите какво нещо е радостта и какво нещо – страданието, как ще ги определите? Радост и страдание – това са граници на една абсолютна величина. Страданието – това е крайният предел, до който тази абсолютна величина може да се доближи до своя първичен извор. Радостта, от една страна, и скръбта, от друга, определят тази абсолютна реалност, която се проявява в себе си. Следователно, за да узнаем радостта, нужни са две точки.
към беседата >>
Ако ви дадат една задача, да определите какво нещо е
радостта
и какво нещо – страданието, как ще ги определите?
– За да дигнете вашия товар. Мъчнотиите и страданията в живота аз ги наричам, в едно отношение, опорни точки. Но ако ви запитат тъй: Защо са страданията и защо се радваш ти в живота? Защо радостите и страданията постоянно се сменят, а не са нещо постоянно? Ако една минута си радостен, следната минута ще бъдеш скърбен.
Ако ви дадат една задача, да определите какво нещо е
радостта
и какво нещо – страданието, как ще ги определите?
Радост и страдание – това са граници на една абсолютна величина. Страданието – това е крайният предел, до който тази абсолютна величина може да се доближи до своя първичен извор. Радостта, от една страна, и скръбта, от друга, определят тази абсолютна реалност, която се проявява в себе си. Следователно, за да узнаем радостта, нужни са две точки. Страданието в крайния предел аз го наричам радост.
към беседата >>
Радост
и страдание – това са граници на една абсолютна величина.
Мъчнотиите и страданията в живота аз ги наричам, в едно отношение, опорни точки. Но ако ви запитат тъй: Защо са страданията и защо се радваш ти в живота? Защо радостите и страданията постоянно се сменят, а не са нещо постоянно? Ако една минута си радостен, следната минута ще бъдеш скърбен. Ако ви дадат една задача, да определите какво нещо е радостта и какво нещо – страданието, как ще ги определите?
Радост
и страдание – това са граници на една абсолютна величина.
Страданието – това е крайният предел, до който тази абсолютна величина може да се доближи до своя първичен извор. Радостта, от една страна, и скръбта, от друга, определят тази абсолютна реалност, която се проявява в себе си. Следователно, за да узнаем радостта, нужни са две точки. Страданието в крайния предел аз го наричам радост. Ако ви запитам защо ние се изменяме, защо ние се движим в една или друга посока, какво ще кажете?
към беседата >>
Радостта
, от една страна, и скръбта, от друга, определят тази абсолютна реалност, която се проявява в себе си.
Защо радостите и страданията постоянно се сменят, а не са нещо постоянно? Ако една минута си радостен, следната минута ще бъдеш скърбен. Ако ви дадат една задача, да определите какво нещо е радостта и какво нещо – страданието, как ще ги определите? Радост и страдание – това са граници на една абсолютна величина. Страданието – това е крайният предел, до който тази абсолютна величина може да се доближи до своя първичен извор.
Радостта
, от една страна, и скръбта, от друга, определят тази абсолютна реалност, която се проявява в себе си.
Следователно, за да узнаем радостта, нужни са две точки. Страданието в крайния предел аз го наричам радост. Ако ви запитам защо ние се изменяме, защо ние се движим в една или друга посока, какво ще кажете? Питам тогава: Какъв смисъл ще има вашия живот без страдания и без радости? Сега това са методи вътре в природата.
към беседата >>
Следователно, за да узнаем
радостта
, нужни са две точки.
Ако една минута си радостен, следната минута ще бъдеш скърбен. Ако ви дадат една задача, да определите какво нещо е радостта и какво нещо – страданието, как ще ги определите? Радост и страдание – това са граници на една абсолютна величина. Страданието – това е крайният предел, до който тази абсолютна величина може да се доближи до своя първичен извор. Радостта, от една страна, и скръбта, от друга, определят тази абсолютна реалност, която се проявява в себе си.
Следователно, за да узнаем
радостта
, нужни са две точки.
Страданието в крайния предел аз го наричам радост. Ако ви запитам защо ние се изменяме, защо ние се движим в една или друга посока, какво ще кажете? Питам тогава: Какъв смисъл ще има вашия живот без страдания и без радости? Сега това са методи вътре в природата. Всяко създание природата е определила с две граници.
към беседата >>
Страданието в крайния предел аз го наричам
радост
.
Ако ви дадат една задача, да определите какво нещо е радостта и какво нещо – страданието, как ще ги определите? Радост и страдание – това са граници на една абсолютна величина. Страданието – това е крайният предел, до който тази абсолютна величина може да се доближи до своя първичен извор. Радостта, от една страна, и скръбта, от друга, определят тази абсолютна реалност, която се проявява в себе си. Следователно, за да узнаем радостта, нужни са две точки.
Страданието в крайния предел аз го наричам
радост
.
Ако ви запитам защо ние се изменяме, защо ние се движим в една или друга посока, какво ще кажете? Питам тогава: Какъв смисъл ще има вашия живот без страдания и без радости? Сега това са методи вътре в природата. Всяко създание природата е определила с две граници. В чувствения свят са страданията и радостите; в мисловния свят пак имаме две граници: мисълта може да бъде права, логическа, или неправа, нелогическа.
към беседата >>
Питам тогава: Какъв смисъл ще има вашия живот без страдания и без
радости
?
Страданието – това е крайният предел, до който тази абсолютна величина може да се доближи до своя първичен извор. Радостта, от една страна, и скръбта, от друга, определят тази абсолютна реалност, която се проявява в себе си. Следователно, за да узнаем радостта, нужни са две точки. Страданието в крайния предел аз го наричам радост. Ако ви запитам защо ние се изменяме, защо ние се движим в една или друга посока, какво ще кажете?
Питам тогава: Какъв смисъл ще има вашия живот без страдания и без
радости
?
Сега това са методи вътре в природата. Всяко създание природата е определила с две граници. В чувствения свят са страданията и радостите; в мисловния свят пак имаме две граници: мисълта може да бъде права, логическа, или неправа, нелогическа. Можем да имаме прави мисли и неправи мисли, умни мисли и глупави мисли. Къде се раждат глупавите мисли?
към беседата >>
В чувствения свят са страданията и
радостите
; в мисловния свят пак имаме две граници: мисълта може да бъде права, логическа, или неправа, нелогическа.
Страданието в крайния предел аз го наричам радост. Ако ви запитам защо ние се изменяме, защо ние се движим в една или друга посока, какво ще кажете? Питам тогава: Какъв смисъл ще има вашия живот без страдания и без радости? Сега това са методи вътре в природата. Всяко създание природата е определила с две граници.
В чувствения свят са страданията и
радостите
; в мисловния свят пак имаме две граници: мисълта може да бъде права, логическа, или неправа, нелогическа.
Можем да имаме прави мисли и неправи мисли, умни мисли и глупави мисли. Къде се раждат глупавите мисли? – В тъмнината. А къде се раждат умните мисли? – В светлината.
към беседата >>
Онзи човек, който може да издържи едно страдание, в него има много по-голяма воля, отколкото онзи, който може да издържи една
радост
.
Тогава и обратното е вярно: ако слугата изпита господаря си, като забие 10 милиметра иглата в неговото съзнание, и господарят каже: „Още 5 милиметра можеш да забиеш“, слугата ще каже: „Господарю, ти си идеалният господар, когото аз търся“. Значи чрез закона на страданията ще ви изпитат. И природата тъй постъпва: дойде най-напред, забие 1 милиметра, ти поскърцаш, забие 2–3 милиметра, пак скърцаш; тогава казва: „Хайде, върви си! “ Ще дойде да ви опита: ще забие 2–5–10 милиметра. Затова истинската философия в живота е: Човек в дадения момент да може да издържи страданията.
Онзи човек, който може да издържи едно страдание, в него има много по-голяма воля, отколкото онзи, който може да издържи една
радост
.
Ако туриш 100 души на една равна плоскост, каква разлика има между тези герои и една скала? Един човек може да направи едно добро на 100 души, но тази скала не може да направи никакво добро на тия 100 души. Ако падне тази скала върху им, тя може да ги убие, не може да ги изкачи нагоре. Обаче те могат да се изкачват нагоре по нея – те са разумни същества, с воля. Търпението е едно качество на разумните и велики хора: само здравият човек, само благородният, само умният, само съзнателният човек може да бъде търпелив.
към беседата >>
Когато дойде Божествената светлина, бъдете уверени, че тя ще внесе истински мир, истинска
радост
.
Казвам: На тези 100 свещи може ли да узрее някой плод? Не може. Идва някой и казва: „Вън от този замък има едно светило, което има 8,000,000 свещи, и на неговата светлина зреят най-хубавите плодове“. Следователно нашата сегашна светлина е знанието на тези свещи. И ние трябва да излезем на тази светлина, на която зреят нашите плодове.
Когато дойде Божествената светлина, бъдете уверени, че тя ще внесе истински мир, истинска
радост
.
Сега у вас се заражда мисълта и казвате: „Значи толкова сме низки, нямаме Божествена светлина! “ Вие имате Божествена светлина, но не се задоволявате от нея. Тя, в сравнение с безграничната Божествена светлина, е много малка. Еднакво ли приемат светлината мравката, рибата, човекът, растенията? Възприемането на Божествената светлина зависи от човешкото съзнание.
към беседата >>
28.
Основният закон на съзнателния живот
,
ИБ
,
БР
, София, 9.9.1923г.,
– От една страна,
радостта
, от друга страна – болката.
Този е бил спорният въпрос, за да се раздели братството на две страни. Тези, които са казвали, че трябва да се започне с любовта към Бога, са Бялото Братство, а другите, които са казвали, че трябва да се започне с любовта към ближния – това е черното братство. Имате ли първия закон, ще можете да изпълните втория закон, а само вторият не може да се изпълни. Любовта към Бога е първият, великият закон. Кои са крайните точки на любовта?
– От една страна,
радостта
, от друга страна – болката.
Както имаме ден и нощ. Тези два предела са, когато любовта влезе в сърцето. С тази мярка ще мериш нещата. Когато всичката Божествена Любов влезе в сърцето ти, тогава тази любов ще мине в ума ти, там има друга мярка: права мисъл. С тази мярка ще мериш.
към беседата >>
Помагай на учениците, задавай им въпроси, да не ги скъсаш." И тогаз, след часа, учениците ще си кажат: "Много е разположен нашият учител днес, много е добър днес." Също така и вие казвате за учениците, че са много
радостни
и добри днес.
Предстои ви да направите нещо. Божественото съзнание може да ви каже: "Не прави това." А друг път ще ви каже: "Направи това." Да кажем, че си учител. Влизаш в класа си и си казваш: "Днес ще изпитвам учениците, да видя, кои ученици знаят и кои не." Но Бог ти казва: "Днес няма да изпитваш, ще предаваш." Ще предаваш за това и това, по този и този предмет. Послушай вътрешния си глас. Друг път отиваш и си казваш: "Няма да изпитвам, ще предавам." Но Духът дойде вътре в тебе и ти каже: "Днес няма да предаваш, ще изпитваш.
Помагай на учениците, задавай им въпроси, да не ги скъсаш." И тогаз, след часа, учениците ще си кажат: "Много е разположен нашият учител днес, много е добър днес." Също така и вие казвате за учениците, че са много
радостни
и добри днес.
Слушаш ли Господа, всичко ще върви добре. Тези неща аз съм ги проверявал в миналото, проверявам ги и сега. Този метод може да приложите, но бъдете искрени, чистосърдечни към себе си! Ще си кажеш: "Заради любовта към Бога всичко мога да направя." Друго заблуждение във вас е, че вие всички мислите, че сте бедни хора, посредствени по ум, това нямате, онова нямате, не сте учени.
към беседата >>
И трябва да бъдете
радостни
, че можете да вкусите благото, което Бог донася.
Това, което става, то е най-великото. В човешката история, откак се е започнала човешката еволюция, в слизането и качването на човешкия дух, до сега, по-велика от тази епоха няма. А за в бъдеще, от тази ще има по-велика епоха. Но от миналите епохи, до сега, по-велика епоха не е имало. Това е най-великата епоха, в която се проявява Божествената Любов, Божествената Мъдрост.
И трябва да бъдете
радостни
, че можете да вкусите благото, което Бог донася.
Да не чакате, когато станете стари, че тогава да започне Божественото. По този начин никой не е успявал до сега. Божественото започва, когато човек е млад. Нашите Бели Братя ще дойдат да ви опитат. Ще дойде някой при вас и ще ви каже: "Нямате ли 500 лева?
към беседата >>
29.
Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът
,
НБ
, Русе, 1.10.1923г.,
И от тази основа произтича любовта, от която пък произтича тази вътрешна
радост
, която всички ние хора на миналото и настоящето търсим.
Като говориш на съвременните хора за духове, те се плашат. Духът, това е разумното. Когато ти казват, че говориш разумно, това е духът, движение на Словото. Този дух е нещо велико и той не е като вятъра. И вятърът е образуван от дух, но духът е нещо велико, духът е тази вътрешна основа, върху която ние сега живеем.
И от тази основа произтича любовта, от която пък произтича тази вътрешна
радост
, която всички ние хора на миналото и настоящето търсим.
И казва Христос: „Отец ми е земеделецът.“ Значи в този смисъл земеделецът е духът. Той ще роди любовта. Синът я представлява любовта, истинната лоза, а ние – пръчките, това е изявление на живота. Това можем да го опитаме. Сега питам всички, които сте се събрали да ме слушате, доволни ли сте от живота си, осигурени ли сте.
към беседата >>
След големите скърби идват големите
радости
.
“ Мнозина хора казват: „Нещо ми казва на ума.“ Този ум, това е Божественото, което те въздържа. Въздържай се, не бързай. Някой път може да дойдете до края на отчаянието си, този глас ще ти проговори. Когато един човек дойде до положението на най-голямото отчаяние, зад тази граница седи онова Божественото начало. Не се обезсърчавай.
След големите скърби идват големите
радости
.
И когато човек се намира в едно затруднено положение, нещо му казва: „Не бой се, ще се оправят работите.“ И действително, няма да минат една-две години, всичко ще се оправи. Преди една-две години ме питат какво ще стане с България. Казвам, а, България е в най-добро положение, щастлива е тя. Че как? Ние имаме толкова големи загуби с гърците на солунския фронт, наложиха ни такава голяма контрибуция, всичко ни продадоха.
към беседата >>
Нека дойде при мене някой, който е напълно нещастен, да живее с мене една цяла седмица и след това ще бъде
радостен
, ще се разхождаме заедно.
Аз ще дойда при тебе, ще ти покажа любовта. Правило е: учителят показва, а ученикът ще следва подире му. Учителят ще решава, а ученикът ще върви подир учителя си. Свещеници и учители ще работят заедно. Вие казвате: „Покажете ни как се живее сега.“ Ако дойде при мене някой, аз ще му покажа как се живее.
Нека дойде при мене някой, който е напълно нещастен, да живее с мене една цяла седмица и след това ще бъде
радостен
, ще се разхождаме заедно.
Тъй правя аз. Мога да ви приведа един пример. Изведох сто и четири-сто и пет души на Мусала, и то не само юнаци на двадесет-двадесет и пет години. Имаше и една стара жена на седемдесет и две години. Имаше и деца, момичета и момчета на десет, шестнадесет, седемнадесет години.
към беседата >>
30.
Разумност в природата
,
ООК
, София, 18.10.1923г.,
Човек, който е започнал с линията АС, е започнал с
радостта
.
Да кажем, че имате точката А (фиг. 1). Тази точка е едно силово движение, един подтик. Вие не го знаете. Имате линията АС. Тя представлява едно движение, едно състояние в човека.
Човек, който е започнал с линията АС, е започнал с
радостта
.
Като дойде горе до точката С, тази радост започва да слиза надолу. Под думата радост разбирам най-голямата интензивност на силата, с която започва всяко движение. Радостта е подтик отвътре. Значи точката С е крайната, прицелната точка на движението. Тя е краят, докъдето може да се достигне.
към беседата >>
Като дойде горе до точката С, тази
радост
започва да слиза надолу.
Тази точка е едно силово движение, един подтик. Вие не го знаете. Имате линията АС. Тя представлява едно движение, едно състояние в човека. Човек, който е започнал с линията АС, е започнал с радостта.
Като дойде горе до точката С, тази
радост
започва да слиза надолу.
Под думата радост разбирам най-голямата интензивност на силата, с която започва всяко движение. Радостта е подтик отвътре. Значи точката С е крайната, прицелната точка на движението. Тя е краят, докъдето може да се достигне. Оттук нагоре радостта не може да отиде.
към беседата >>
Под думата
радост
разбирам най-голямата интензивност на силата, с която започва всяко движение.
Вие не го знаете. Имате линията АС. Тя представлява едно движение, едно състояние в човека. Човек, който е започнал с линията АС, е започнал с радостта. Като дойде горе до точката С, тази радост започва да слиза надолу.
Под думата
радост
разбирам най-голямата интензивност на силата, с която започва всяко движение.
Радостта е подтик отвътре. Значи точката С е крайната, прицелната точка на движението. Тя е краят, докъдето може да се достигне. Оттук нагоре радостта не може да отиде. От точката С започва обратно движение надолу, което се изразява с линията СВ.
към беседата >>
Радостта
е подтик отвътре.
Имате линията АС. Тя представлява едно движение, едно състояние в човека. Човек, който е започнал с линията АС, е започнал с радостта. Като дойде горе до точката С, тази радост започва да слиза надолу. Под думата радост разбирам най-голямата интензивност на силата, с която започва всяко движение.
Радостта
е подтик отвътре.
Значи точката С е крайната, прицелната точка на движението. Тя е краят, докъдето може да се достигне. Оттук нагоре радостта не може да отиде. От точката С започва обратно движение надолу, което се изразява с линията СВ. От тази точка С започвате вече с най-малката скръб, с най-малкото страдание, защото трябва да слизате, но когато слезете в точка В, имате най-голямото страдание.
към беседата >>
Оттук нагоре
радостта
не може да отиде.
Като дойде горе до точката С, тази радост започва да слиза надолу. Под думата радост разбирам най-голямата интензивност на силата, с която започва всяко движение. Радостта е подтик отвътре. Значи точката С е крайната, прицелната точка на движението. Тя е краят, докъдето може да се достигне.
Оттук нагоре
радостта
не може да отиде.
От точката С започва обратно движение надолу, което се изразява с линията СВ. От тази точка С започвате вече с най-малката скръб, с най-малкото страдание, защото трябва да слизате, но когато слезете в точка В, имате най-голямото страдание. Значи тук процесът е обратен. От точка А започва радостта, С е точката на най-голямата радост, отдето надолу тя почва да се намалява, минава в малка скръб, която постепенно се увеличава и като достигне точка В, това е мястото на най-голямата скръб. От точка В по-надолу туй страдание не може да слезе.
към беседата >>
От точка А започва
радостта
, С е точката на най-голямата
радост
, отдето надолу тя почва да се намалява, минава в малка скръб, която постепенно се увеличава и като достигне точка В, това е мястото на най-голямата скръб.
Тя е краят, докъдето може да се достигне. Оттук нагоре радостта не може да отиде. От точката С започва обратно движение надолу, което се изразява с линията СВ. От тази точка С започвате вече с най-малката скръб, с най-малкото страдание, защото трябва да слизате, но когато слезете в точка В, имате най-голямото страдание. Значи тук процесът е обратен.
От точка А започва
радостта
, С е точката на най-голямата
радост
, отдето надолу тя почва да се намалява, минава в малка скръб, която постепенно се увеличава и като достигне точка В, това е мястото на най-голямата скръб.
От точка В по-надолу туй страдание не може да слезе. И тъй, в Природата има един закон, който превръща тия две енергии. Тогава имате движение на радост АС и движение на скръб СВ, т.е. А:С=С:В. Човек накопява в себе си тия природни сили, за да може да се прояви наново. Този, първият подтик АС, ние го наричаме подтик на Живота – Ж.
към беседата >>
Тогава имате движение на
радост
АС и движение на скръб СВ, т.е. А:С=С:В.
От тази точка С започвате вече с най-малката скръб, с най-малкото страдание, защото трябва да слизате, но когато слезете в точка В, имате най-голямото страдание. Значи тук процесът е обратен. От точка А започва радостта, С е точката на най-голямата радост, отдето надолу тя почва да се намалява, минава в малка скръб, която постепенно се увеличава и като достигне точка В, това е мястото на най-голямата скръб. От точка В по-надолу туй страдание не може да слезе. И тъй, в Природата има един закон, който превръща тия две енергии.
Тогава имате движение на
радост
АС и движение на скръб СВ, т.е. А:С=С:В.
Човек накопява в себе си тия природни сили, за да може да се прояви наново. Този, първият подтик АС, ние го наричаме подтик на Живота – Ж. От Живота се ражда растенето – Р. Този процес, растенето – това са корените надолу. Значи животът ражда растенето, т.е.
към беседата >>
Гдето има растеж, там се явява
радост
и скръб.
Казвате: „Животът няма смисъл.“ Да, няма смисъл, но кой живот? Когато ние казваме, че животът няма смисъл, подразбираме живот, употребен не съобразно законите на разумността, но вън от тази разумност. И тогава казваме: такъв един живот, употребен вън от разумността, няма смисъл. И тъй, животът започва с чувстването. Там, дето има растене, има и едно малко чувстване, а там, дето може да се появи едно чувстване, има и растеж.
Гдето има растеж, там се явява
радост
и скръб.
Това е неизменен закон. Щом чувствате, щом имате разумен живот, неизбежно ще дойдат и радостите, и скърбите. И ако вие искате да имате живота, без да растете, без да чувствате, такива неща в Природата не съществуват. Следователно, когато един човек скърби или казва, че скърби, това е доказателство, че в него съществува един разумен живот. Той прави разлика между радост и между скръб, значи той едновременно с това мисли.
към беседата >>
Щом чувствате, щом имате разумен живот, неизбежно ще дойдат и
радостите
, и скърбите.
И тогава казваме: такъв един живот, употребен вън от разумността, няма смисъл. И тъй, животът започва с чувстването. Там, дето има растене, има и едно малко чувстване, а там, дето може да се появи едно чувстване, има и растеж. Гдето има растеж, там се явява радост и скръб. Това е неизменен закон.
Щом чувствате, щом имате разумен живот, неизбежно ще дойдат и
радостите
, и скърбите.
И ако вие искате да имате живота, без да растете, без да чувствате, такива неща в Природата не съществуват. Следователно, когато един човек скърби или казва, че скърби, това е доказателство, че в него съществува един разумен живот. Той прави разлика между радост и между скръб, значи той едновременно с това мисли. Питам: вие досега виждали ли сте какво нещо е скръбта, какво нещо е радостта? Някои казват: „Всяко нещо, което човек знае, той го вижда.“ Не може да знаеш нещо, преди да си го видял.
към беседата >>
Той прави разлика между
радост
и между скръб, значи той едновременно с това мисли.
Гдето има растеж, там се явява радост и скръб. Това е неизменен закон. Щом чувствате, щом имате разумен живот, неизбежно ще дойдат и радостите, и скърбите. И ако вие искате да имате живота, без да растете, без да чувствате, такива неща в Природата не съществуват. Следователно, когато един човек скърби или казва, че скърби, това е доказателство, че в него съществува един разумен живот.
Той прави разлика между
радост
и между скръб, значи той едновременно с това мисли.
Питам: вие досега виждали ли сте какво нещо е скръбта, какво нещо е радостта? Някои казват: „Всяко нещо, което човек знае, той го вижда.“ Не може да знаеш нещо, преди да си го видял. Знанието произтича от виждането. Трябва да видиш, за да знаеш. И в Природата е така.
към беседата >>
Питам: вие досега виждали ли сте какво нещо е скръбта, какво нещо е
радостта
?
Това е неизменен закон. Щом чувствате, щом имате разумен живот, неизбежно ще дойдат и радостите, и скърбите. И ако вие искате да имате живота, без да растете, без да чувствате, такива неща в Природата не съществуват. Следователно, когато един човек скърби или казва, че скърби, това е доказателство, че в него съществува един разумен живот. Той прави разлика между радост и между скръб, значи той едновременно с това мисли.
Питам: вие досега виждали ли сте какво нещо е скръбта, какво нещо е
радостта
?
Някои казват: „Всяко нещо, което човек знае, той го вижда.“ Не може да знаеш нещо, преди да си го видял. Знанието произтича от виждането. Трябва да видиш, за да знаеш. И в Природата е така. Знанието се е появило отпосле.
към беседата >>
И тъй,
радостта
и скръбта, това са две качества на всичките чувства, които се появяват в човека.
Знанието се е появило отпосле. Най-първо се е появило чувстването и когато човек е придобил външни впечатления, на тази почва се е появил органът за досегашното гледане. Например в глистите няма очи, което потвърждава мисълта, че очите се явяват късно. Какво мислят съвременните учени хора по този въпрос, не зная. Глистите имат само зачатък от очи, но нямат орган за зрение.
И тъй,
радостта
и скръбта, това са две качества на всичките чувства, които се появяват в човека.
Сега аз ви говоря върху този предмет, защото във вашия ум има забъркани работи. Вие казвате: „Защо светът не е така направен, не е иначе направен, че ние ли трябва да страдаме? “, и т.н. Оставете тия глупави разсъждения! Вие сте родени да страдате, но вие сте родени и да се радвате; следователно вие сте родени и за радост, и за скръб.
към беседата >>
Вие сте родени да страдате, но вие сте родени и да се радвате; следователно вие сте родени и за
радост
, и за скръб.
И тъй, радостта и скръбта, това са две качества на всичките чувства, които се появяват в човека. Сега аз ви говоря върху този предмет, защото във вашия ум има забъркани работи. Вие казвате: „Защо светът не е така направен, не е иначе направен, че ние ли трябва да страдаме? “, и т.н. Оставете тия глупави разсъждения!
Вие сте родени да страдате, но вие сте родени и да се радвате; следователно вие сте родени и за
радост
, и за скръб.
Родени сте да живеете: да чувствате, да скърбите и да се радвате. Защо имате толкова долно мнение за страданието? Защо сте тъй неприязнени към него? Едно от най-великите проявления на Живата природа – това са страданията, това са скърбите. И като отидете на Небето, няма да ви питат колко сте се радвали, но ще ви питат през колко страдания, през какви скърби сте минали.
към беседата >>
Там
радостите
не ги турят в сметка, както тук, на Земята, не питат за бедните.
Родени сте да живеете: да чувствате, да скърбите и да се радвате. Защо имате толкова долно мнение за страданието? Защо сте тъй неприязнени към него? Едно от най-великите проявления на Живата природа – това са страданията, това са скърбите. И като отидете на Небето, няма да ви питат колко сте се радвали, но ще ви питат през колко страдания, през какви скърби сте минали.
Там
радостите
не ги турят в сметка, както тук, на Земята, не питат за бедните.
Като дойдете на Земята, всеки пита богат ли си. И ако си богат, интересува се за тебе; ако си беден, не се интересува. А като отидеш на Небето, там те питат скърбял ли си, и по това те зачитат. Ако кажеш, че си се радвал, казват: „Оставете този човек, той е харчил само.“ В радостта човек нищо не придобива, той само харчи готовата енергия. Онзи, който скърби, придобива знание, придобива мъдрост, облагородява се, повдига се.
към беседата >>
Ако кажеш, че си се радвал, казват: „Оставете този човек, той е харчил само.“ В
радостта
човек нищо не придобива, той само харчи готовата енергия.
И като отидете на Небето, няма да ви питат колко сте се радвали, но ще ви питат през колко страдания, през какви скърби сте минали. Там радостите не ги турят в сметка, както тук, на Земята, не питат за бедните. Като дойдете на Земята, всеки пита богат ли си. И ако си богат, интересува се за тебе; ако си беден, не се интересува. А като отидеш на Небето, там те питат скърбял ли си, и по това те зачитат.
Ако кажеш, че си се радвал, казват: „Оставете този човек, той е харчил само.“ В
радостта
човек нищо не придобива, той само харчи готовата енергия.
Онзи, който скърби, придобива знание, придобива мъдрост, облагородява се, повдига се. И мен ми е чудно, че вие, които сте толкова умни, всички искате само Радостта. Обърнете Библията и ми кажете где се казва: „Блажени, които се радват“? Напротив, за тях се казва: „Горко вам, които ядете и пиете.“ А Христос казва: „Блажени нищите духом! Блажени, които гладуват и жадуват за Правдата!
към беседата >>
И мен ми е чудно, че вие, които сте толкова умни, всички искате само
Радостта
.
Като дойдете на Земята, всеки пита богат ли си. И ако си богат, интересува се за тебе; ако си беден, не се интересува. А като отидеш на Небето, там те питат скърбял ли си, и по това те зачитат. Ако кажеш, че си се радвал, казват: „Оставете този човек, той е харчил само.“ В радостта човек нищо не придобива, той само харчи готовата енергия. Онзи, който скърби, придобива знание, придобива мъдрост, облагородява се, повдига се.
И мен ми е чудно, че вие, които сте толкова умни, всички искате само
Радостта
.
Обърнете Библията и ми кажете где се казва: „Блажени, които се радват“? Напротив, за тях се казва: „Горко вам, които ядете и пиете.“ А Христос казва: „Блажени нищите духом! Блажени, които гладуват и жадуват за Правдата! Блажени, които страдат! “ И при все това всички искате да бъдете щастливи.
към беседата >>
“ Не забравяйте, че вашите страдания образуват
радостите
на другите, а вашите
радости
са скърби за другите хора.
И досега още този закон не е изяснен. Следователно страданията – това са Божествен език. И аз ви казвам: когато започнете да страдате, вие сте в границите на разярения живот. Страдате ли, Бог ви обича, не страдате ли, вие нямате нищо общо с Бога, с Любовта. Сега вие ще кажете: „Защо са тия страдания?
“ Не забравяйте, че вашите страдания образуват
радостите
на другите, а вашите
радости
са скърби за другите хора.
Аз ще ви приведа един пример, за да изясня тази своя мисъл. Някой здрав, тежък старец, качил се на коня, язди и се радва. Конят обаче радва ли се? – Не, не се радва. Дойдат в гората и конят по някакъв начин се освободи от юларя си – и хайде в гората.
към беседата >>
Някой път човек може да се смее, да е
радостен
, без да подозирате в него някаква скръб.
Дайте ход на Божествените мисли, на Божествените желания, на Божествените действия! Само по този начин може да растете правилно, да придобивате знание и мъдрост. Всичко туй зависи от вашата свободна воля. Никой не може да каже как сте изпълнили Волята Божия, само вие знаете. Щом вие почувствате едно малко страдание, вие знаете как сте изпълнили Волята Божия.
Някой път човек може да се смее, да е
радостен
, без да подозирате в него някаква скръб.
Външно той е много радостен, но зад тази външна радост се крие една голяма скръб. Някой път човек е скръбен, но зад тази скръб се крие радост. Ние не можем да знаем каква е същността на нещата. Следователно всеки човек, у когото разумното е започнало да се проявява, той трябва да проверява тия свои състояния, защото само след като ги проверява, той ще може да се домогне до тази вътрешна Светлина, която е необходима за живота. Така той ще нареди живота си по най-добрия начин.
към беседата >>
Външно той е много
радостен
, но зад тази външна
радост
се крие една голяма скръб.
Само по този начин може да растете правилно, да придобивате знание и мъдрост. Всичко туй зависи от вашата свободна воля. Никой не може да каже как сте изпълнили Волята Божия, само вие знаете. Щом вие почувствате едно малко страдание, вие знаете как сте изпълнили Волята Божия. Някой път човек може да се смее, да е радостен, без да подозирате в него някаква скръб.
Външно той е много
радостен
, но зад тази външна
радост
се крие една голяма скръб.
Някой път човек е скръбен, но зад тази скръб се крие радост. Ние не можем да знаем каква е същността на нещата. Следователно всеки човек, у когото разумното е започнало да се проявява, той трябва да проверява тия свои състояния, защото само след като ги проверява, той ще може да се домогне до тази вътрешна Светлина, която е необходима за живота. Така той ще нареди живота си по най-добрия начин. Кой е най-добрият начин?
към беседата >>
Някой път човек е скръбен, но зад тази скръб се крие
радост
.
Всичко туй зависи от вашата свободна воля. Никой не може да каже как сте изпълнили Волята Божия, само вие знаете. Щом вие почувствате едно малко страдание, вие знаете как сте изпълнили Волята Божия. Някой път човек може да се смее, да е радостен, без да подозирате в него някаква скръб. Външно той е много радостен, но зад тази външна радост се крие една голяма скръб.
Някой път човек е скръбен, но зад тази скръб се крие
радост
.
Ние не можем да знаем каква е същността на нещата. Следователно всеки човек, у когото разумното е започнало да се проявява, той трябва да проверява тия свои състояния, защото само след като ги проверява, той ще може да се домогне до тази вътрешна Светлина, която е необходима за живота. Така той ще нареди живота си по най-добрия начин. Кой е най-добрият начин? – Този, по който Бог е създал света.
към беседата >>
Растенето поражда чувстване, а в чувстването има
радост
и страдание.
Всяко предложение в късата беседа е нещо отделно, като житно зърно. Веднъж посято туй зърно вътре в тебе, то постепенно ще се размножава и след време тази беседа ще стане дълга. Вземете например колко малко е записано в Евангелието от това, което Христос е говорил, но върху туй, малкото, колко много са писали хората! И ако разгледате цялата литература, ще видите, че тя се гради върху туй, малкото, останало от Христа. И тъй, в живота трябва растене!
Растенето поражда чувстване, а в чувстването има
радост
и страдание.
Със страданието започва Разумният живот. Радост и скръб – това са двата елемента на Разумния живот. Щом дойдем до Разумния живот, ще се яви Светлината, а дето има Светлина, там има и Знание. Щом дойде Знанието, ще има Свобода, ще се прояви свободната воля. Тогава Висшият разумен живот може да се прояви в своята пълнота, а това е целта, към която всички ученици на окултните школи в света се стремят – да подготвят почва за Разумния живот на Земята.
към беседата >>
Радост
и скръб – това са двата елемента на Разумния живот.
Вземете например колко малко е записано в Евангелието от това, което Христос е говорил, но върху туй, малкото, колко много са писали хората! И ако разгледате цялата литература, ще видите, че тя се гради върху туй, малкото, останало от Христа. И тъй, в живота трябва растене! Растенето поражда чувстване, а в чувстването има радост и страдание. Със страданието започва Разумният живот.
Радост
и скръб – това са двата елемента на Разумния живот.
Щом дойдем до Разумния живот, ще се яви Светлината, а дето има Светлина, там има и Знание. Щом дойде Знанието, ще има Свобода, ще се прояви свободната воля. Тогава Висшият разумен живот може да се прояви в своята пълнота, а това е целта, към която всички ученици на окултните школи в света се стремят – да подготвят почва за Разумния живот на Земята. Под думата земя се разбира разумният човек вътре в неговата душа. Тези Божествени мисли трябва да се посеят в неговия ум, че за в бъдеще да няма нужда да се занимаваме с елементарни работи и да ги доказваме.
към беседата >>
31.
Разумният живот
,
МОК
, София, 21.10.1923г.,
Затова разумният живот започва с проявяване на две преходни състояния – състояния на
радост
и скръб, но не тъй, както вие ги разбирате.
Тази вечер ще ви говоря върху „разумния живот“. Съвременната наука определя живота по разни начини. Тя го определя в неговата проста форма, като подтик отвътре навън, т.е. от центъра към периферията. Окултната наука определя живота като едно условие за проявление на разумното в света.
Затова разумният живот започва с проявяване на две преходни състояния – състояния на
радост
и скръб, но не тъй, както вие ги разбирате.
Скръбта, това е едно от великите условия в живота. Няма по-велико благо от скръбта, затова тя предшества радостта. Тия състояния на скръб и радост графически може да се изразят по следния начин: от точка A нагоре започва едно движение към точка C. Туй движение е възходяще, което изразява възходящето състояние на ума. От точка C към точка B има друго движение надолу, което изразява низходящето състояние на сърцето.
към беседата >>
Няма по-велико благо от скръбта, затова тя предшества
радостта
.
Тя го определя в неговата проста форма, като подтик отвътре навън, т.е. от центъра към периферията. Окултната наука определя живота като едно условие за проявление на разумното в света. Затова разумният живот започва с проявяване на две преходни състояния – състояния на радост и скръб, но не тъй, както вие ги разбирате. Скръбта, това е едно от великите условия в живота.
Няма по-велико благо от скръбта, затова тя предшества
радостта
.
Тия състояния на скръб и радост графически може да се изразят по следния начин: от точка A нагоре започва едно движение към точка C. Туй движение е възходяще, което изразява възходящето състояние на ума. От точка C към точка B има друго движение надолу, което изразява низходящето състояние на сърцето. Третото движение пък е от точка B към точка A – примирителното състояние, което изразява творческото набиране на изразява творческото набиране на волевата енергия. Тъй могат да се класифицират и всичките състояния на радост и скръб в живота.
към беседата >>
Тия състояния на скръб и
радост
графически може да се изразят по следния начин: от точка A нагоре започва едно движение към точка C.
от центъра към периферията. Окултната наука определя живота като едно условие за проявление на разумното в света. Затова разумният живот започва с проявяване на две преходни състояния – състояния на радост и скръб, но не тъй, както вие ги разбирате. Скръбта, това е едно от великите условия в живота. Няма по-велико благо от скръбта, затова тя предшества радостта.
Тия състояния на скръб и
радост
графически може да се изразят по следния начин: от точка A нагоре започва едно движение към точка C.
Туй движение е възходяще, което изразява възходящето състояние на ума. От точка C към точка B има друго движение надолу, което изразява низходящето състояние на сърцето. Третото движение пък е от точка B към точка A – примирителното състояние, което изразява творческото набиране на изразява творческото набиране на волевата енергия. Тъй могат да се класифицират и всичките състояния на радост и скръб в живота. Запример, при възходящето състояние от A към C вие харчите енергия, краката ви отмаляват, но понеже целта ви е високо нагоре, към C и се приближавате към нея, вие се радвате, защото щом стигнете в точка C, всичките жертви, които сте направили, ще се възнаградят.
към беседата >>
Тъй могат да се класифицират и всичките състояния на
радост
и скръб в живота.
Няма по-велико благо от скръбта, затова тя предшества радостта. Тия състояния на скръб и радост графически може да се изразят по следния начин: от точка A нагоре започва едно движение към точка C. Туй движение е възходяще, което изразява възходящето състояние на ума. От точка C към точка B има друго движение надолу, което изразява низходящето състояние на сърцето. Третото движение пък е от точка B към точка A – примирителното състояние, което изразява творческото набиране на изразява творческото набиране на волевата енергия.
Тъй могат да се класифицират и всичките състояния на
радост
и скръб в живота.
Запример, при възходящето състояние от A към C вие харчите енергия, краката ви отмаляват, но понеже целта ви е високо нагоре, към C и се приближавате към нея, вие се радвате, защото щом стигнете в точка C, всичките жертви, които сте направили, ще се възнаградят. Дойдете ли в точка C, започва вече слизането към точка B, т. е. започват страданията. Тогава вие казвате: всичко се свършва вече, няма накъде, ще се слиза надолу. Обаче страните AC и CB постоянно се движат, а същевременно постоянно се увеличават и скъсяват, вследствие на което вие имате по-големи и по-малки радости и скърби.
към беседата >>
Обаче страните AC и CB постоянно се движат, а същевременно постоянно се увеличават и скъсяват, вследствие на което вие имате по-големи и по-малки
радости
и скърби.
Тъй могат да се класифицират и всичките състояния на радост и скръб в живота. Запример, при възходящето състояние от A към C вие харчите енергия, краката ви отмаляват, но понеже целта ви е високо нагоре, към C и се приближавате към нея, вие се радвате, защото щом стигнете в точка C, всичките жертви, които сте направили, ще се възнаградят. Дойдете ли в точка C, започва вече слизането към точка B, т. е. започват страданията. Тогава вие казвате: всичко се свършва вече, няма накъде, ще се слиза надолу.
Обаче страните AC и CB постоянно се движат, а същевременно постоянно се увеличават и скъсяват, вследствие на което вие имате по-големи и по-малки
радости
и скърби.
Засега се спирам само върху тия две състояния: CA и CB. Друг път ще ви обясня как се свързват двете точки A и B и каква роля играят в живота. Понякога вие предизвиквате страданията преждевременно, а то става всякога, когато предизвиквате и радостите преждевременно. Следователно, ако вие оставите нещата да текат по своя Божествен, естествен път, по законите, които природата е определила, страданията и радостите ще идват у вас точно на време и животът ви тогава ще бъде приятен и осмислен. Сега, аз ще ви запитам: как ще ми обясните философски отде произлиза желанието в човека да търси радостта?
към беседата >>
Понякога вие предизвиквате страданията преждевременно, а то става всякога, когато предизвиквате и
радостите
преждевременно.
започват страданията. Тогава вие казвате: всичко се свършва вече, няма накъде, ще се слиза надолу. Обаче страните AC и CB постоянно се движат, а същевременно постоянно се увеличават и скъсяват, вследствие на което вие имате по-големи и по-малки радости и скърби. Засега се спирам само върху тия две състояния: CA и CB. Друг път ще ви обясня как се свързват двете точки A и B и каква роля играят в живота.
Понякога вие предизвиквате страданията преждевременно, а то става всякога, когато предизвиквате и
радостите
преждевременно.
Следователно, ако вие оставите нещата да текат по своя Божествен, естествен път, по законите, които природата е определила, страданията и радостите ще идват у вас точно на време и животът ви тогава ще бъде приятен и осмислен. Сега, аз ще ви запитам: как ще ми обясните философски отде произлиза желанието в човека да търси радостта? Какво е забелязано при радостите и страданията в живота? – Всяка радост за едно същество е скръб за друго същество. И обратно: скръбта за едно същество е радост за друго същество.
към беседата >>
Следователно, ако вие оставите нещата да текат по своя Божествен, естествен път, по законите, които природата е определила, страданията и
радостите
ще идват у вас точно на време и животът ви тогава ще бъде приятен и осмислен.
Тогава вие казвате: всичко се свършва вече, няма накъде, ще се слиза надолу. Обаче страните AC и CB постоянно се движат, а същевременно постоянно се увеличават и скъсяват, вследствие на което вие имате по-големи и по-малки радости и скърби. Засега се спирам само върху тия две състояния: CA и CB. Друг път ще ви обясня как се свързват двете точки A и B и каква роля играят в живота. Понякога вие предизвиквате страданията преждевременно, а то става всякога, когато предизвиквате и радостите преждевременно.
Следователно, ако вие оставите нещата да текат по своя Божествен, естествен път, по законите, които природата е определила, страданията и
радостите
ще идват у вас точно на време и животът ви тогава ще бъде приятен и осмислен.
Сега, аз ще ви запитам: как ще ми обясните философски отде произлиза желанието в човека да търси радостта? Какво е забелязано при радостите и страданията в живота? – Всяка радост за едно същество е скръб за друго същество. И обратно: скръбта за едно същество е радост за друго същество. Конят, върху гърба на който язди някой човек, страда, но за човека това е приятност, даже голяма радост.
към беседата >>
Сега, аз ще ви запитам: как ще ми обясните философски отде произлиза желанието в човека да търси
радостта
?
Обаче страните AC и CB постоянно се движат, а същевременно постоянно се увеличават и скъсяват, вследствие на което вие имате по-големи и по-малки радости и скърби. Засега се спирам само върху тия две състояния: CA и CB. Друг път ще ви обясня как се свързват двете точки A и B и каква роля играят в живота. Понякога вие предизвиквате страданията преждевременно, а то става всякога, когато предизвиквате и радостите преждевременно. Следователно, ако вие оставите нещата да текат по своя Божествен, естествен път, по законите, които природата е определила, страданията и радостите ще идват у вас точно на време и животът ви тогава ще бъде приятен и осмислен.
Сега, аз ще ви запитам: как ще ми обясните философски отде произлиза желанието в човека да търси
радостта
?
Какво е забелязано при радостите и страданията в живота? – Всяка радост за едно същество е скръб за друго същество. И обратно: скръбта за едно същество е радост за друго същество. Конят, върху гърба на който язди някой човек, страда, но за човека това е приятност, даже голяма радост. Значи радостта за човека не е радост и за коня.
към беседата >>
Какво е забелязано при
радостите
и страданията в живота?
Засега се спирам само върху тия две състояния: CA и CB. Друг път ще ви обясня как се свързват двете точки A и B и каква роля играят в живота. Понякога вие предизвиквате страданията преждевременно, а то става всякога, когато предизвиквате и радостите преждевременно. Следователно, ако вие оставите нещата да текат по своя Божествен, естествен път, по законите, които природата е определила, страданията и радостите ще идват у вас точно на време и животът ви тогава ще бъде приятен и осмислен. Сега, аз ще ви запитам: как ще ми обясните философски отде произлиза желанието в човека да търси радостта?
Какво е забелязано при
радостите
и страданията в живота?
– Всяка радост за едно същество е скръб за друго същество. И обратно: скръбта за едно същество е радост за друго същество. Конят, върху гърба на който язди някой човек, страда, но за човека това е приятност, даже голяма радост. Значи радостта за човека не е радост и за коня. Но ако конят на този човек успее да избяга някъде в гората, той се радва, скача, защото е свободен.
към беседата >>
– Всяка
радост
за едно същество е скръб за друго същество.
Друг път ще ви обясня как се свързват двете точки A и B и каква роля играят в живота. Понякога вие предизвиквате страданията преждевременно, а то става всякога, когато предизвиквате и радостите преждевременно. Следователно, ако вие оставите нещата да текат по своя Божествен, естествен път, по законите, които природата е определила, страданията и радостите ще идват у вас точно на време и животът ви тогава ще бъде приятен и осмислен. Сега, аз ще ви запитам: как ще ми обясните философски отде произлиза желанието в човека да търси радостта? Какво е забелязано при радостите и страданията в живота?
– Всяка
радост
за едно същество е скръб за друго същество.
И обратно: скръбта за едно същество е радост за друго същество. Конят, върху гърба на който язди някой човек, страда, но за човека това е приятност, даже голяма радост. Значи радостта за човека не е радост и за коня. Но ако конят на този човек успее да избяга някъде в гората, той се радва, скача, защото е свободен. В този случай пък човекът скърби.
към беседата >>
И обратно: скръбта за едно същество е
радост
за друго същество.
Понякога вие предизвиквате страданията преждевременно, а то става всякога, когато предизвиквате и радостите преждевременно. Следователно, ако вие оставите нещата да текат по своя Божествен, естествен път, по законите, които природата е определила, страданията и радостите ще идват у вас точно на време и животът ви тогава ще бъде приятен и осмислен. Сега, аз ще ви запитам: как ще ми обясните философски отде произлиза желанието в човека да търси радостта? Какво е забелязано при радостите и страданията в живота? – Всяка радост за едно същество е скръб за друго същество.
И обратно: скръбта за едно същество е
радост
за друго същество.
Конят, върху гърба на който язди някой човек, страда, но за човека това е приятност, даже голяма радост. Значи радостта за човека не е радост и за коня. Но ако конят на този човек успее да избяга някъде в гората, той се радва, скача, защото е свободен. В този случай пък човекът скърби. Казвам: когато ти яздеше коня, радваше се, а сега конят се радва – значи състоянията се сменят.
към беседата >>
Конят, върху гърба на който язди някой човек, страда, но за човека това е приятност, даже голяма
радост
.
Следователно, ако вие оставите нещата да текат по своя Божествен, естествен път, по законите, които природата е определила, страданията и радостите ще идват у вас точно на време и животът ви тогава ще бъде приятен и осмислен. Сега, аз ще ви запитам: как ще ми обясните философски отде произлиза желанието в човека да търси радостта? Какво е забелязано при радостите и страданията в живота? – Всяка радост за едно същество е скръб за друго същество. И обратно: скръбта за едно същество е радост за друго същество.
Конят, върху гърба на който язди някой човек, страда, но за човека това е приятност, даже голяма
радост
.
Значи радостта за човека не е радост и за коня. Но ако конят на този човек успее да избяга някъде в гората, той се радва, скача, защото е свободен. В този случай пък човекът скърби. Казвам: когато ти яздеше коня, радваше се, а сега конят се радва – значи състоянията се сменят. Човекът казва: отиде ми конят!
към беседата >>
Значи
радостта
за човека не е
радост
и за коня.
Сега, аз ще ви запитам: как ще ми обясните философски отде произлиза желанието в човека да търси радостта? Какво е забелязано при радостите и страданията в живота? – Всяка радост за едно същество е скръб за друго същество. И обратно: скръбта за едно същество е радост за друго същество. Конят, върху гърба на който язди някой човек, страда, но за човека това е приятност, даже голяма радост.
Значи
радостта
за човека не е
радост
и за коня.
Но ако конят на този човек успее да избяга някъде в гората, той се радва, скача, защото е свободен. В този случай пък човекът скърби. Казвам: когато ти яздеше коня, радваше се, а сега конят се радва – значи състоянията се сменят. Човекът казва: отиде ми конят! Как ще пътувам пеш?
към беседата >>
Когато пък искат да ви покажат, че сте придобили нещо в това, което са ви учили, създават ви една малка
радост
.
Другото положение, което трябва да имате предвид, е, че животът, който сега ви е даден, не е произволен. Има хиляди разумни същества, които се грижат за вашия живот. Всички мисли, чувства, желания, всички подтици, импулси, вдъхновения, които имате за доброто, са все резултати на тия разумни сили в живота, които работят върху вашия живот, за да го оползотворите в права посока. Те никога не ви изнасилват, оставят ви да действате свободно, понеже работят разумно. Но когато искат да ви покажат, че сте прегрешили, създават ви едно малко страдание.
Когато пък искат да ви покажат, че сте придобили нещо в това, което са ви учили, създават ви една малка
радост
.
Ако разберете живота по този начин, съвременната наука ще ви ползва във всяко отношение. Запример, ако сте лекар и разбирате живота разумно, вашите лекарства, вашите методи ще дадат добри резултати. Другояче вие скоро ще загрубеете между болните и ще избегнете тази работа. Незавидно е днес положението па лекаря при съвременните разбирания на живота! Той отиде при един болен, при друг болен, този пипне, онзи пипне, все дава нещо от себе си и всички болни очакват да им помогне нещо.
към беседата >>
Някой човек скърби или се радва, пък аз да вляза в себе си, за да разбера причината на неговата скръб или
радост
.
Някой човек страда. Влез вътре в себе си и ти ще разбереш защо страда, а не се старай да разбереш отвън каква е неговата скръб. Някой човек се радва, а ти искаш да разбереш защо се радва. Влез вътре в себе си и ще разбереш защо този човек се радва. Вие ще кажете: Ами как може така?
Някой човек скърби или се радва, пък аз да вляза в себе си, за да разбера причината на неговата скръб или
радост
.
Аз ще ви обясня как може да стане това и защо е необходимо. Допуснете, че отивате в дома на някой ваш приятел и на двора още виждате неговото малко момиченце или момченце, че скача, радва се за нещо. Вие се запитвате: защо ли това дете се радва? Аз казвам: влезте в стаята на това дете и ще видите защо се радва. Като влезете в стаята му, ще видите, че баща му купил една хубава кукла, ако то е момиченце, или един хубав кон, ако то е момченце.
към беседата >>
Тази е причината за
радостта
му – никоя друга!
Аз ще ви обясня как може да стане това и защо е необходимо. Допуснете, че отивате в дома на някой ваш приятел и на двора още виждате неговото малко момиченце или момченце, че скача, радва се за нещо. Вие се запитвате: защо ли това дете се радва? Аз казвам: влезте в стаята на това дете и ще видите защо се радва. Като влезете в стаята му, ще видите, че баща му купил една хубава кукла, ако то е момиченце, или един хубав кон, ако то е момченце.
Тази е причината за
радостта
му – никоя друга!
Оттук изваждам следния окултен закон: 3а да разбереш живота на другите хора, трябва да влезеш в себе си, да знаеш как да отваряш ключа на светлината и да осветяваш всичкото пространство наоколо. Само така ще разбереш причината на страданията и радостите в хората. Светлина трябва на всички ви! Човек разбира другите хора дотолкова, доколкото може да хвърли светлина в полето, в което те живеят. Може ли да хвърли светлина, той ще ги разбере; не може ли да хвърли светлина, техният живот остава непонятен за него.
към беседата >>
Само така ще разбереш причината на страданията и
радостите
в хората.
Вие се запитвате: защо ли това дете се радва? Аз казвам: влезте в стаята на това дете и ще видите защо се радва. Като влезете в стаята му, ще видите, че баща му купил една хубава кукла, ако то е момиченце, или един хубав кон, ако то е момченце. Тази е причината за радостта му – никоя друга! Оттук изваждам следния окултен закон: 3а да разбереш живота на другите хора, трябва да влезеш в себе си, да знаеш как да отваряш ключа на светлината и да осветяваш всичкото пространство наоколо.
Само така ще разбереш причината на страданията и
радостите
в хората.
Светлина трябва на всички ви! Човек разбира другите хора дотолкова, доколкото може да хвърли светлина в полето, в което те живеят. Може ли да хвърли светлина, той ще ги разбере; не може ли да хвърли светлина, техният живот остава непонятен за него. И тогава ние казваме: животът се разбира само при онази абсолютна вяра, която човек трябва да има към Бога, Който е цел и смисъл на разумния живот. Всички същества се стремят към Него, защото Той осмисля живота им.
към беседата >>
Радостите
, това е пътят нагоре; скърбите, това е пътят надолу.
Кое е съществувало по-напред, кесията или парите? Това е един дълбок въпрос, който засега ще оставим. За следния път ще ви задам тема № 1: „Произход на яйцето и кокошката“. Тази тема ще я развиете философски, научно обосновано и доказано. Важната мисъл, която ви оставям тази вечер във връзка с другите посторонни мисли, е, че животът е едно велико условие за проявление на разумното в света.
Радостите
, това е пътят нагоре; скърбите, това е пътят надолу.
Следователно, когато разумният живот се прояви в света, той носи със себе си скръбта като необходим указател на пътя. Затова разумните същества, когато се радват и благуват, всякога отделят половината от своето благо и го дават на онези, които страдат. По такъв начин те разрешават правилно задачите в живота. Аз ви говоря сега върху този въпрос, защото забелязвам, че често отпадате духом. Някой път сте въодушевени, подигнати, мислите, че можете да направите всичко, но не се мине много време, виждам ви с оскубани пера и казвате: свърши се с нас!
към беседата >>
Имайте предвид, че когато ви дойде една голяма
радост
, зад нея седи една голяма скръб; и когато ви сполети някоя голяма скръб, зад нея седи една голяма
радост
.
Някои мислят, че имат по-гол ям а любов от другите. Любовта не може да бъде нито по-голяма, нито по-малка. Всички вие трябва да се стремите към здраво разсъждение, а не към обикновеното разсъждение. Щом започнеш да страдаш много, ще разсъждаваш защо страдаш, кои са причините и т. н. Това ви е необходимо, за да извлечете полза от тия страдания.
Имайте предвид, че когато ви дойде една голяма
радост
, зад нея седи една голяма скръб; и когато ви сполети някоя голяма скръб, зад нея седи една голяма
радост
.
Например, някой ваш чичо умира и ви оставя едно голямо наследство от 10 милиона лева. Вие се зарадвате. Но зад тази радост седят големи нещастия. Какви нещастия ще ви последват например? Ами че вие дотогава сте имали вяра в Бога, обичали сте своите ближни, но след като забогатеете, вие се отдръпвате от всички хора, започвате да мислите само за себе си, загубвате вяра в ближните си, ставате краен егоист.
към беседата >>
Но зад тази
радост
седят големи нещастия.
Щом започнеш да страдаш много, ще разсъждаваш защо страдаш, кои са причините и т. н. Това ви е необходимо, за да извлечете полза от тия страдания. Имайте предвид, че когато ви дойде една голяма радост, зад нея седи една голяма скръб; и когато ви сполети някоя голяма скръб, зад нея седи една голяма радост. Например, някой ваш чичо умира и ви оставя едно голямо наследство от 10 милиона лева. Вие се зарадвате.
Но зад тази
радост
седят големи нещастия.
Какви нещастия ще ви последват например? Ами че вие дотогава сте имали вяра в Бога, обичали сте своите ближни, но след като забогатеете, вие се отдръпвате от всички хора, започвате да мислите само за себе си, загубвате вяра в ближните си, ставате краен егоист. Всичко това носи вашето нещастие. Но ако при това си богатство можете да запазите вярата си в Бога и обичта си към ближните, това богатство ще бъде за вас едно благо. Ако пък богатството ви донесе едно голямо нещастие, то не ви е потребно.
към беседата >>
32.
Стремежите на ума и сърцето
,
ООК
, София, 24.10.1923г.,
На вас ще ви бъде
радостно
за реализирането на мислите или желанията на когото и да е.
Каквото и да е вашето състояние, трябва да знаете, че вторичните състояния у вас са ваши, те не са от Божествен произход. Имаш омраза – ще се обърнеш към Бога, ще кажеш: „В Бога всичко е Добро. Бог е Любов, следователно туй, което сега съм загубил, за в бъдеще ще го постигна.“ Туй, казано на философски език, не е въпрос на време и пространство, защото в Духовния свят няма време и пространство. Може ли да мислиш, че само ти желаеш Доброто? Един ден, когато ще се обедините с цялото човечество, вие ще чувствате всички заедно нещата.
На вас ще ви бъде
радостно
за реализирането на мислите или желанията на когото и да е.
Сега ние се радваме за реализирането само на нашите желания, на нашите мисли. Ние не се радваме на Божиите мисли. Защо да не се радваш, като погледнеш звездите? Всяка звезда е Божествена мисъл. Защо да не ¢ се радваш?
към беседата >>
Първото дърво изсъхне, ти отидеш при него и му кажеш: „Ти не оцени моята любов.“ Не, има още 9999 дръвчета, покрай които, като мине твоята любов, те ще я почувстват и ще ти пратят своята
радост
.
“ Всяка проявена Любов е на място. Ако този, когото любиш, не я оцени, зад него седят хиляди същества, които ще я оценят. Да ви обясня тази мисъл. Например тук имате вадичка, която тече на дължина 10 километра. Покрай нея посадиш 10 000 дръвчета.
Първото дърво изсъхне, ти отидеш при него и му кажеш: „Ти не оцени моята любов.“ Не, има още 9999 дръвчета, покрай които, като мине твоята любов, те ще я почувстват и ще ти пратят своята
радост
.
Туй, че едно не я е оценило, нищо не значи. Най-малко едно от тях ще я оцени. Едно от тях да я оцени, достатъчно е. Казвате: „Моята любов никой не я оценява.“ Как никой не я оценява? Най-първо Бог я оценява.
към беседата >>
33.
Живите точки в природата
,
МОК
, София, 28.10.1923г.,
Тогава вашата мисъл ще се качи в свръхсъзнанието, от там ще слезе в подсъзнанието да почерпи необходимата за целта сила, после в самосъзнанието, дето ще се реализира и ще донесе
радостта
, която чакате.
От тук минава през животинския свят, влиза след това в самосъзнанието, докато най-после се реализира във вашия живот. Сега, онези от вас, които изучават живата природа, които се занимават с растенията, какво правят, когато забележат, че някои дървета са безплодни или раждат хилави плодове? – Наторяват почвата с тор. Следователно, когато почвата е бедна, тя трябва да се натори, за да се реализират някои ваши желания, мисли, идеи. За да стане това наторяване, непременно трябва да имате една несполука.
Тогава вашата мисъл ще се качи в свръхсъзнанието, от там ще слезе в подсъзнанието да почерпи необходимата за целта сила, после в самосъзнанието, дето ще се реализира и ще донесе
радостта
, която чакате.
Това е един закон, в който няма изключение. И всеки, който има търпение, разумност и поезия може да стане музикант. Търпението не е неволя, то е качество на разумния човек. Само разумният човек търпи. Той трябва да е свободен, да не е ограничен.
към беседата >>
34.
Изпитвайте Писанията!
,
НБ
, София, 28.10.1923г.,
Любов трябва на всинца ни, тази свещена Любов, която да донесе мир и
радост
.
Това не е упрек. Досега аз не съм имал предвид никого да упреквам. И Христос е говорил против тези криви убеждения, против тези криви закони. Аз нямам предвид нито един свещеник, те не ме интересуват, мене ме интересува само Божията Любов. Ако река да се занимавам с тях, с дребнавости, с мене всичко е свършено.
Любов трябва на всинца ни, тази свещена Любов, която да донесе мир и
радост
.
Сега те казват: „Да направим такива закони, че да ги ограничим“. Кого? Това, което говоря, е Божествено, а то няма да се ограничи и не може да се ограничи. Ако вие ограничите Божественото в себе си, вашият живот е свършен. „Изпитвайте – казва Христос – Писанията! “ Аз бих желал всички свещеници да се обърнат към Бога.
към беседата >>
35.
Най-добрият начин за разсъждение
,
ООК
, София, 31.10.1923г.,
Най-първо вие искате да бъдете
радостни
, спокойни, да имате добро разположение на духа, искате да имате връзка с Бога.
И ако вие не сте готови, тя ще постъпи тъй: ще премахне снега от света, семенцата, които са потиснати, ще ги извади от земята, болните ще излекува и всички нечистотии ще очисти. Това са твърдения. Ще каже някой: „Докажи! “ Тия неща не се доказват, вие ще ги видите. Тия неща няма какво да ги виждате отвън – те са вътре във вас.
Най-първо вие искате да бъдете
радостни
, спокойни, да имате добро разположение на духа, искате да имате връзка с Бога.
Тогава защо ще Го търсите горе на небето? Толкоз години Го търсите, а не сте мислили, че Бог, който прониква във всички същества, прониква чрез Духа и във вашето сърце. Някой път вие сте недоволни. Дойде някой приятел при вас – натъжен, скърбен, иска утеха. Вие казвате: „Днес не съм разположен, махни се оттука, друг път ела при мен!
към беседата >>
36.
Божественото съвършенство
,
ООК
, София, 7.11.1923г.,
Те имат една възвишена идея, в тях се събужда безкористието и те веднага стават доволни,
радостни
, весели.
Животът има смисъл само тогава, когато в нас се изразява Божественото съвършенство. Може да направите опит със себе си. Всички хора, които живеят с Бога, са доволни, а всички хора, които са недоволни, са сами – те живеят без Бога. Това е факт. Ония хора, в които се събужда един идеал – това е събуждане на Божественото в тях.
Те имат една възвишена идея, в тях се събужда безкористието и те веднага стават доволни,
радостни
, весели.
Ако този човек е поет, неговата поезия диша живот; ако е художник, неговите картини дишат живот; ако е проповедник, професор или какъвто и да е друг, всичко в него диша живот. И тъй, в тази Окултна школа най-първо вие трябва да имате стремеж, импулс, за да дадете възможност на Божественото да се прояви във вас и да можете да правите в себе си различие между двете състояния А и В. С Абсолютното, с Бога човек не може да има никаква връзка. Ако човек, при сегашното си състояние, направи връзка с Бога, той би се превърнал в газообразно състояние и би изчезнал. Човек в своето въображение трябва да има Бога като една мечта – Той да бъде за него един стимул в живота му.
към беседата >>
37.
Излишък и недоимък в живота
,
ООК
, София, 14.11.1923г.,
Всички недоволни хора имат недоимък, а всички хора, които са
радостни
, които скачат насам-натам, имат излишък.
Говоря за необходимата кесия в Природата. Ще направиш сметката си добре и ще гледаш да имаш толкова, колкото ти е необходимо – нито недоимък, нито излишък да има. Най-сигурната почва е това. Като срещнете един човек, който е недоволен от живота, как мислите, от кои е той? Той е от хората, които имат един недоимък.
Всички недоволни хора имат недоимък, а всички хора, които са
радостни
, които скачат насам-натам, имат излишък.
Ха сега, улових ви натясно! Някой казва: „Зарадвах се в Господа! “ Зарадвал се в Господа, но след като изял кокошката и след като пийнал. Не, не, тази не е Радостта в Господа. Или спечелил си 10 000 лева от някоя лотария, казваш: „Благодаря на Господа.“ – Не, това не е Радост в Господа, това е излишък.
към беседата >>
Не, не, тази не е
Радостта
в Господа.
Той е от хората, които имат един недоимък. Всички недоволни хора имат недоимък, а всички хора, които са радостни, които скачат насам-натам, имат излишък. Ха сега, улових ви натясно! Някой казва: „Зарадвах се в Господа! “ Зарадвал се в Господа, но след като изял кокошката и след като пийнал.
Не, не, тази не е
Радостта
в Господа.
Или спечелил си 10 000 лева от някоя лотария, казваш: „Благодаря на Господа.“ – Не, това не е Радост в Господа, това е излишък. Божествената радост от обикновената радост се различава. И тъй, недоволни сте – ще знаете, че имате недоимък, и ще наваксате този недоимък. Ще намерите някой доволен човек, който и да е той, и ще допълните вашия недоимък. Много доволният човек има излишък, затова и той трябва да има толкова, колкото му е потребно.
към беседата >>
Или спечелил си 10 000 лева от някоя лотария, казваш: „Благодаря на Господа.“ – Не, това не е
Радост
в Господа, това е излишък.
Всички недоволни хора имат недоимък, а всички хора, които са радостни, които скачат насам-натам, имат излишък. Ха сега, улових ви натясно! Някой казва: „Зарадвах се в Господа! “ Зарадвал се в Господа, но след като изял кокошката и след като пийнал. Не, не, тази не е Радостта в Господа.
Или спечелил си 10 000 лева от някоя лотария, казваш: „Благодаря на Господа.“ – Не, това не е
Радост
в Господа, това е излишък.
Божествената радост от обикновената радост се различава. И тъй, недоволни сте – ще знаете, че имате недоимък, и ще наваксате този недоимък. Ще намерите някой доволен човек, който и да е той, и ще допълните вашия недоимък. Много доволният човек има излишък, затова и той трябва да има толкова, колкото му е потребно. После, много сте радостен – имате излишък.
към беседата >>
Божествената
радост
от обикновената
радост
се различава.
Ха сега, улових ви натясно! Някой казва: „Зарадвах се в Господа! “ Зарадвал се в Господа, но след като изял кокошката и след като пийнал. Не, не, тази не е Радостта в Господа. Или спечелил си 10 000 лева от някоя лотария, казваш: „Благодаря на Господа.“ – Не, това не е Радост в Господа, това е излишък.
Божествената
радост
от обикновената
радост
се различава.
И тъй, недоволни сте – ще знаете, че имате недоимък, и ще наваксате този недоимък. Ще намерите някой доволен човек, който и да е той, и ще допълните вашия недоимък. Много доволният човек има излишък, затова и той трябва да има толкова, колкото му е потребно. После, много сте радостен – имате излишък. Ще намерите някого в света, който е недоволен, и ще му дадете от него.
към беседата >>
После, много сте
радостен
– имате излишък.
Или спечелил си 10 000 лева от някоя лотария, казваш: „Благодаря на Господа.“ – Не, това не е Радост в Господа, това е излишък. Божествената радост от обикновената радост се различава. И тъй, недоволни сте – ще знаете, че имате недоимък, и ще наваксате този недоимък. Ще намерите някой доволен човек, който и да е той, и ще допълните вашия недоимък. Много доволният човек има излишък, затова и той трябва да има толкова, колкото му е потребно.
После, много сте
радостен
– имате излишък.
Ще намерите някого в света, който е недоволен, и ще му дадете от него. Умните хора търсят някой недоволен човек да вземе от техния излишък. Защо умните хора не искат да имат излишък? Окултният ученик няма нужда от излишък. И всички велики Учители, като идват в света, имат свои ученици все по закона на самоотричането.
към беседата >>
Този беден човек взема парите и
радостен
отива у дома си, но, рече ли да се моли, касата изпъквала пред очите му.
Молил се тук, молил се там – отникъде няма помощ, а кредиторът си иска парите. Една вечер, като се връща от молитвено събрание, дето пак се молил за подобрение на материалното си положение, вижда един прозорец отворен и там наблизо – торба със злато. Вътре – светло, обаче никой няма. Дръпва той торбата и си казва: „Господ чу молбата ми.“ Това била къщата на един банкер. Касата му била близо до прозореца и той, като броил парите си, забравил да я затвори.
Този беден човек взема парите и
радостен
отива у дома си, но, рече ли да се моли, касата изпъквала пред очите му.
Молил се час, два, обаче молитвата му стигала до торбата и по-нагоре не отивала. „Може би трябва да направя нещо“, казва си той. На другия ден сутринта пак започва да се моли. Десет дена наред се молил, но молитвата му не могла да се качи нагоре – все торбата изпъквала отпреде му. Взема той торбата, отива при банкера и му казва: „Аз взех тази торба от тебе и не бих я донесъл, но не мога да се моля Богу.
към беседата >>
38.
Гняв и страх
,
МОК
, София, 18.11.1923г.,
–
Радостта
, Онзи, който се влюбва, нали се радва най-напред?
Когато вашата нервна система или когато вашият умили вашето сърце почнат да обедняват, във вас се заражда съмнението. Щом сте обеднели, представяйте си едновременно следните три цвята: розов, жълт и зелен. Като се съединят тия три цвята, правят едно съединение, което предразполага човека да се чувствакато самостоятелен индивид, И тогава той казва: Сега аз мога да направя всичко. Коя дума съответства на розовия цвят? Кое предизвиква да се яви външно розовият цвят?
–
Радостта
, Онзи, който се влюбва, нали се радва най-напред?
Всеки предмет или всяко лице, което обичате, предизвиква във вас радост. Коя дума външно съответства на жълтия цвят или на Мъдростта? По какво се познава мъдрия човек. Вече за влюбения знаете, той се радва. Детето, като получи нещо от баща си, скача, радва се.
към беседата >>
Всеки предмет или всяко лице, което обичате, предизвиква във вас
радост
.
Щом сте обеднели, представяйте си едновременно следните три цвята: розов, жълт и зелен. Като се съединят тия три цвята, правят едно съединение, което предразполага човека да се чувствакато самостоятелен индивид, И тогава той казва: Сега аз мога да направя всичко. Коя дума съответства на розовия цвят? Кое предизвиква да се яви външно розовият цвят? – Радостта, Онзи, който се влюбва, нали се радва най-напред?
Всеки предмет или всяко лице, което обичате, предизвиква във вас
радост
.
Коя дума външно съответства на жълтия цвят или на Мъдростта? По какво се познава мъдрия човек. Вече за влюбения знаете, той се радва. Детето, като получи нещо от баща си, скача, радва се. Ами мъдрият човек какво качество ще прояви?
към беседата >>
И тъй, любящият човек се познава по
радостта
, а мъдрият – по работата.
В каквото и да е направление, той е деятелен – работи. Той работи, не се труди. Трудът не е качество на мъдрите хора, а на обикновените. Само мъдрият човек работи и на лицето му се изразява удоволствие. Мъдрият човек работи с удоволствие.
И тъй, любящият човек се познава по
радостта
, а мъдрият – по работата.
Някой казва: Какво трябва да направя, за да стана мъдър? Няма да се трудиш, а ще работиш. Всеки човек има какво да работи: да изглажда своя характер, да чисти лошото от своя ум, от своето сърце. Да изглаждаш известни свои недъзи или да придобиваш някоя добри качества, това е работа! Ти искаш да станеш мъдър.
към беседата >>
Най-първо ще започнеш с
радостта
и след туй ще дойде добродетелта.
Например идеята „да бъдем добри“ тя счита като едно предложение, като един орех, който може да се изяде. Не, за да бъдеш добър, ти трябва да превърнеш своята противоположна идея 2–3 пъти, да разореш тази земя, да посадиш в нея ореха и да чакаш плода. Добротата е плод. Най-мъчното изкуство е да бъдем добри. Ти не можеш да станеш добър изведнъж.
Най-първо ще започнеш с
радостта
и след туй ще дойде добродетелта.
Тя ще се яви като резултат на радостта и работата. Природата не обича разхвърляните идеи. Ние сме много логични, но Истината я няма в тази наша логичност. Природата пък е толкова прецизна, че не търпи никаква лъжа, никаква измама. Не мислете, че като ни търпи, така ще мине.
към беседата >>
Тя ще се яви като резултат на
радостта
и работата.
Не, за да бъдеш добър, ти трябва да превърнеш своята противоположна идея 2–3 пъти, да разореш тази земя, да посадиш в нея ореха и да чакаш плода. Добротата е плод. Най-мъчното изкуство е да бъдем добри. Ти не можеш да станеш добър изведнъж. Най-първо ще започнеш с радостта и след туй ще дойде добродетелта.
Тя ще се яви като резултат на
радостта
и работата.
Природата не обича разхвърляните идеи. Ние сме много логични, но Истината я няма в тази наша логичност. Природата пък е толкова прецизна, че не търпи никаква лъжа, никаква измама. Не мислете, че като ни търпи, така ще мине. Един ден тя ще вземе всичко, каквото имаме, ще го разсипе и няма да ни остави нищо.
към беседата >>
Сега, как ще изтълкувате думата
радост
?
И без да се говори, чрез страдания хората постепенно ще достигнат до същите резултати, но който е разумен, може да се ползва от опитността на другите. Човек като страда дълго време, добива Истината. Тогава той разбира думите на ап. Павла: „Винаги се радвайте и постоянно се молете! “
Сега, как ще изтълкувате думата
радост
?
Представете си, че радостта е една монада. Какво означава буквата Р, с която започва думата радост? Вие знаете, че в природата няма случайности. Значи този знак не е взет случайно. Той може да е взет от латинската азбука, но го има и в египетските йероглифи.
към беседата >>
Представете си, че
радостта
е една монада.
Човек като страда дълго време, добива Истината. Тогава той разбира думите на ап. Павла: „Винаги се радвайте и постоянно се молете! “ Сега, как ще изтълкувате думата радост?
Представете си, че
радостта
е една монада.
Какво означава буквата Р, с която започва думата радост? Вие знаете, че в природата няма случайности. Значи този знак не е взет случайно. Той може да е взет от латинската азбука, но го има и в египетските йероглифи. Тия знаци съществуват и в природата.
към беседата >>
Какво означава буквата Р, с която започва думата
радост
?
Тогава той разбира думите на ап. Павла: „Винаги се радвайте и постоянно се молете! “ Сега, как ще изтълкувате думата радост? Представете си, че радостта е една монада.
Какво означава буквата Р, с която започва думата
радост
?
Вие знаете, че в природата няма случайности. Значи този знак не е взет случайно. Той може да е взет от латинската азбука, но го има и в египетските йероглифи. Тия знаци съществуват и в природата. Буквата Р представлява една монада.
към беседата >>
Горчивина и сладост съответстват на двете състояния скръб и
радост
.
Тия знаци съществуват и в природата. Буквата Р представлява една монада. Буквата А – коренът на тази монада, спуснат надолу. Следователно щом е корен, той е двояк в себе си, едновременно е и сладък, и горчив. Като корен той изразява всички ония неща, които се явяват в материята.
Горчивина и сладост съответстват на двете състояния скръб и
радост
.
Тия две противоположности се срещат при сегашните състояния на живота. След една голяма радост идва една голяма скръб. Някой приятел ви услужи е 10 000 лева и вие се радвате. Не се минава много време, той ви казва: Я ми върни парите назад! Питам: кои са причините да ви даде парите и след известно време да си ги иска назад?
към беседата >>
След една голяма
радост
идва една голяма скръб.
Буквата А – коренът на тази монада, спуснат надолу. Следователно щом е корен, той е двояк в себе си, едновременно е и сладък, и горчив. Като корен той изразява всички ония неща, които се явяват в материята. Горчивина и сладост съответстват на двете състояния скръб и радост. Тия две противоположности се срещат при сегашните състояния на живота.
След една голяма
радост
идва една голяма скръб.
Някой приятел ви услужи е 10 000 лева и вие се радвате. Не се минава много време, той ви казва: Я ми върни парите назад! Питам: кои са причините да ви даде парите и след известно време да си ги иска назад? Ако вие не му ги върнете назад, той казва: Едно време те мислех за мой приятел, но сега се разочаровах. Върни ми назад парите!
към беседата >>
39.
Който люби
,
НБ
, София, 2.12.1923г.,
Първият лъч, който влезе в твоя ум, първият лъч, който влезе в твоята душа, първият лъч, който внесе тази
радост
, ти трябва да го обичаш.
Казват ни: „Чалмата гори, чалмата гори“. – „Не разбирам.“ Всички говорим за Любовта, но както агата, разбираме тази любов по турски. „Който ме люби – казва Христос, – ще опази моето Слово.“ Законът е такъв: Трябва да любиш някого в света. Ако човек не може да люби онзи първият лъч, който е влязъл в окото му, той не е човек. Аз това наричам Любов.
Първият лъч, който влезе в твоя ум, първият лъч, който влезе в твоята душа, първият лъч, който внесе тази
радост
, ти трябва да го обичаш.
Може да е малък този лъч – нищо, ти ще го обичаш. Мислите ли, че не трябва да обичате онази малка божа кравичка, която по някой път може да се качи по вас и да лази? Вие даже не се спирате да помислите и казвате: „Нямаш право да ходиш отгоре ми“. Мислите ли вие, че сте постъпили по закона на Любовта? Аз се учудвам, срещам много религиозни хора, ученици имам, които за една божа кравица казват: „Тази божа кравица не трябва да лази по мене“.
към беседата >>
И онзи, който има тази велика Любов в душата си, за него тези малките неща внасят
радост
и веселие.
“ Но я попитайте онези, млада мома или момък, които ме обичат, какво ще кажат? „А, карамфилче! “ – Скачат, радват се. Защо? – Любовта говори вътре в тях! Това е факт.
И онзи, който има тази велика Любов в душата си, за него тези малките неща внасят
радост
и веселие.
И колко пъти днес Господ ще изпрати едно малко дете да ви донесе едно карамфилче! Още като се събуди някой, рано сутринта, Господ ще му изпрати едно карамфилче. Виждам, някой се радва, скача, а някой ще изхвърли карамфилчето, казва: „Аз съм стар“. Аз гледах, едно дете донесе на една стара баба едно карамфилче, тя казва: „Синко, стара съм“. Не, не, макар и стара, нека вземе туй карамфилче.
към беседата >>
Неразположени сте, кажете си: „Бог е сега разположен, всички светове, всички ангели са
радостни
.
Още днес можете да направите това. Всички тези недоразумения, всички караници, всички тия лоши неща, които имате помежду си, всичко туй скъсайте! Вие ще кажете да дойде Христос, че тогава. Не, не, няма да оставите нищо лошо в сърцето си! Аз, когато се събуждам сутрин, гледам как си препятстват хората.
Неразположени сте, кажете си: „Бог е сега разположен, всички светове, всички ангели са
радостни
.
Тук има някакво заблуждение. Тогава защо аз да се спъвам? “ Така си казвам аз, така си кажете и вие. На тази беседа, която сега ви държа, вие се усмихвате, казвате: „Има някои думи, тъй, особени ни се виждат“. Законът е такъв: Вие ще скъсате тези връзки!
към беседата >>
40.
Каквото чух
,
НБ
, София, 9.12.1923г.,
И при това ще има скачане,
радост
!
И после питате: „Дали е Христос или не? “ Той казва: „Иди, еди-коя си вдовица има нужда“. Вие казвате: „Дали Христос ми говори? Не ме ли поставят на изпитание? “ Но ако влезе сега Христос, вие всички ще се изпровървите да Му целувате по 10 пъти ръка.
И при това ще има скачане,
радост
!
Не, не, това не е живот! Аз мога да накарам всинца ви да скачате. Ако ви дам едно голямо угощение, ще скачате. Отишли 10 ханъмки при един българин чорбаджия на гости. Той имал вино хардалия, но не могъл хубаво да го пресече, та станало много силно.
към беседата >>
41.
Той ги изпита
,
НБ
, София, 16.12.1923г.,
Аз съм за онази велика Божествена мисъл, която внася
радост
, която внася братство в света.
Вие разбирате колко струва един наполеон, разбирате колко струва една къща и разбирате, като видите един човек, колко му струва пипката. И като дойде някой религиозен човек, вие казвате: „Този е един религиозен човек“. Хайде да не му казвам името. И прави сте, много религиозни маниаци има в света. Аз не съм за тях.
Аз съм за онази велика Божествена мисъл, която внася
радост
, която внася братство в света.
Не привидното богатство, не привидната мисъл, но туй сърце да тупти вътре, а не да питаш по 400 пъти: „Обичаш ли ме? “ Когато аз ви обичам, където и да сте в света, моята обич ще я чувствате, всичко ще ви върви по мед и масло, ще ви помагам във всичко. В Любовта има култура. За нея има само един израз: Тя е всесилна. А от нашата любов хората умират.
към беседата >>
А като ме срещне, да се зарадва и тази ѝ
радост
да се оправдае.
Някой път аз говоря на светските хора, те ме разбират. Представете си, че вие сте една млада и красива жена. Изкушение са младите жени, нали? Та като срещна една такава млада, красива жена, тъй да я погледна, че да не ѝ трепне сърцето. Иначе тя може да си помисли: „Този човек може да ме изнасили“.
А като ме срещне, да се зарадва и тази ѝ
радост
да се оправдае.
И този мек поглед да не е само при един случай в живота ни. Туй наричам аз морал, това наричам аз възвишена Любов на човешката душа. И знаете ли колко сестри и братя сега в тези гори са продали своя живот? Едно време само жените развратничеха, а сега и мъжете развратничат. Едно време само жените продаваха своите души, а сега и мъжете продават своите души.
към беседата >>
И нейната
радост
да се оправдае от всичките мои постъпки.
И какво се изисква сега от вас? – Да бъдете непоколебими. Аз съм говорил толкова пъти за Любовта, но Любовта с думи не се изказва. Аз наричам говора едно приятно забавление, един разказ. Туй нежно чувство на Любовта аз го определям така: Когато ме види тази красивата жена, сърцето ѝ да не трепне и аз да не бъда тъй намръщен, но да ѝ отправя един мек поглед, и в моите очи да види, че пред себе си има една душа, един човек в пълния смисъл на думата и да се зарадва.
И нейната
радост
да се оправдае от всичките мои постъпки.
Няма нищо по-благородно от това на света! Желая ви това да бъде ваш идеал. Не само да ви бъде идеал, но да го приложите: ако го приложите, вашите домове ще се спасят, или по-добре, вие ще подобрите вашето положение. Нищо повече! Туй значи да събудим в себе си Божественото.
към беседата >>
42.
Окултната музика в живота
,
ООК
, София, 19.12.1923г.,
Животът не седи нито в скръбта, нито в
радостта
.
“ Да, не мислите като Бога. Преди хиляди години пророкът е казал за Господа: „Неговите мисли не са като нашите.“ Колкото е разстоянието от небето до Земята, толкова е разстоянието между Божествените и нашите мисли. Следователно, като има такава разлика, какви ще са нашите мисли? Вследствие на това крайните мисли, от които вадите заключение, органически произвеждат известни резултати във вас, които се отразяват върху вашето развитие. В живота има две крайности.
Животът не седи нито в скръбта, нито в
радостта
.
Днес хората говорят за радостта, но Радостта е достояние само на ангелите. Скръбта обаче е непонятна за един ангел. Ако му говорите за скръб, той не я разбира, защото скръбта е признак на малка чистота. Всеки един, който е свързан с материята, който се е вплел в нея, скърби. „Ама скръбен е.“ Че как да не скърби?
към беседата >>
Днес хората говорят за
радостта
, но
Радостта
е достояние само на ангелите.
Преди хиляди години пророкът е казал за Господа: „Неговите мисли не са като нашите.“ Колкото е разстоянието от небето до Земята, толкова е разстоянието между Божествените и нашите мисли. Следователно, като има такава разлика, какви ще са нашите мисли? Вследствие на това крайните мисли, от които вадите заключение, органически произвеждат известни резултати във вас, които се отразяват върху вашето развитие. В живота има две крайности. Животът не седи нито в скръбта, нито в радостта.
Днес хората говорят за
радостта
, но
Радостта
е достояние само на ангелите.
Скръбта обаче е непонятна за един ангел. Ако му говорите за скръб, той не я разбира, защото скръбта е признак на малка чистота. Всеки един, който е свързан с материята, който се е вплел в нея, скърби. „Ама скръбен е.“ Че как да не скърби? Щом се е вплел в материята, ще скърби.
към беседата >>
Падналите духове пък са запознати само със скръбта, те не познават
радостта
.
„Ама скръбен е.“ Че как да не скърби? Щом се е вплел в материята, ще скърби. Един ангел не може да скърби. Казвате: „Ама Господ не скърби ли? “ – Господ никак не скърби, нито тъга има.
Падналите духове пък са запознати само със скръбта, те не познават
радостта
.
Ангелът не познава скръбта, но като гледа, че някой човек скърби, пита го: „Скърбиш ли? “ – Бутне тук, бутне там, вижда кои са причините за твоята скръб, махне туй-онуй от товара ти и облекчи душата ти. Казваш: „Поолекна ми малко.“ Туй, което за тебе е нещо субективно, за него е обективно. И като отидеш при него, той вижда скръбта ти, вижда, че един трън се е забил някъде в тебе, хване с щипците и те освободи. Този трън е една малка мисъл, едно малко желание, загнездило се в тебе – извади го и всичко ще се свърши.
към беседата >>
Понеже човек е в едно средно състояние – между падналите духове и ангелите – по туй се отличава от тях, че отчасти разбира скръбта и отчасти разбира
радостта
.
Този трън е една малка мисъл, едно малко желание, загнездило се в тебе – извади го и всичко ще се свърши. Казвате: „Ама как тъй ангелът да не скърби! “ Ангелите не могат да скърбят, понеже у тях съзнанието е толкова будно, техните крака са тъй хубаво обути, техните тела са тъй хубаво облечени, че никакъв трън, т. е. никаква посторонна мисъл не може да влезе. Техните трептения са толкова бързи и толкова силни, че никаква скръб не може да мине през тия трептения, всичко туй се отблъсква.
Понеже човек е в едно средно състояние – между падналите духове и ангелите – по туй се отличава от тях, че отчасти разбира скръбта и отчасти разбира
радостта
.
Вие мислите, че разбирате Радостта! Отчасти я разбирате. Вие още не разбирате Радостта, която ангелите имат, не разбирате и скръбта, и мъчнотиите, които падналите духове имат. Това са философски разсъждения. Аз изваждам от тях един извод.
към беседата >>
Вие мислите, че разбирате
Радостта
!
Казвате: „Ама как тъй ангелът да не скърби! “ Ангелите не могат да скърбят, понеже у тях съзнанието е толкова будно, техните крака са тъй хубаво обути, техните тела са тъй хубаво облечени, че никакъв трън, т. е. никаква посторонна мисъл не може да влезе. Техните трептения са толкова бързи и толкова силни, че никаква скръб не може да мине през тия трептения, всичко туй се отблъсква. Понеже човек е в едно средно състояние – между падналите духове и ангелите – по туй се отличава от тях, че отчасти разбира скръбта и отчасти разбира радостта.
Вие мислите, че разбирате
Радостта
!
Отчасти я разбирате. Вие още не разбирате Радостта, която ангелите имат, не разбирате и скръбта, и мъчнотиите, които падналите духове имат. Това са философски разсъждения. Аз изваждам от тях един извод. Следователно вие в Школата ще се стремите да имате една трезва мисъл, за да имате простор в мисълта, да можете да се развивате.
към беседата >>
Вие още не разбирате
Радостта
, която ангелите имат, не разбирате и скръбта, и мъчнотиите, които падналите духове имат.
никаква посторонна мисъл не може да влезе. Техните трептения са толкова бързи и толкова силни, че никаква скръб не може да мине през тия трептения, всичко туй се отблъсква. Понеже човек е в едно средно състояние – между падналите духове и ангелите – по туй се отличава от тях, че отчасти разбира скръбта и отчасти разбира радостта. Вие мислите, че разбирате Радостта! Отчасти я разбирате.
Вие още не разбирате
Радостта
, която ангелите имат, не разбирате и скръбта, и мъчнотиите, които падналите духове имат.
Това са философски разсъждения. Аз изваждам от тях един извод. Следователно вие в Школата ще се стремите да имате една трезва мисъл, за да имате простор в мисълта, да можете да се развивате. Аз забелязвам често едно отклонение във вашата мисъл и то е следното: понеже вие не сте на един уровен на развитие, всеки един от вас си има специално разбиране – слушате ме, каквото казвам, и си казвате: „Аз разбирам като онзи брат.“ – Не, не, всеки брат си има свое разбиране. „Ама аз разбирам, зная нещата като него.“ – Не, не, ти още не знаеш как разбира той.
към беседата >>
Той има разнообразието на съществата на скръбта, има разнообразието и на съществата на
Радостта
, при това има още и свое собствено разнообразие.
Това са забъркани понятия, а вие трябва да имате строго определени понятия. Трябва да имате такива понятия, с които ще си помагате, затова ще се стремите животът ви да бъде разнообразен. За вас трябва разнообразие. Еднообразието е убийствено. Човек е същество на разнообразието.
Той има разнообразието на съществата на скръбта, има разнообразието и на съществата на
Радостта
, при това има още и свое собствено разнообразие.
Какво е неговото собствено разнообразие? – Че някой път си прави букет – свива цветя от своята радост и от своята скръб и така ги предлага другиму. Когато ангелът ви дава един букет, той е букет само от радост. Човек не може да даде букет само от радост. Например един момък откъсне едно цвете и го даде на приятелката си.
към беседата >>
– Че някой път си прави букет – свива цветя от своята
радост
и от своята скръб и така ги предлага другиму.
За вас трябва разнообразие. Еднообразието е убийствено. Човек е същество на разнообразието. Той има разнообразието на съществата на скръбта, има разнообразието и на съществата на Радостта, при това има още и свое собствено разнообразие. Какво е неговото собствено разнообразие?
– Че някой път си прави букет – свива цветя от своята
радост
и от своята скръб и така ги предлага другиму.
Когато ангелът ви дава един букет, той е букет само от радост. Човек не може да даде букет само от радост. Например един момък откъсне едно цвете и го даде на приятелката си. Тя се радва, казва: „А, колко ме обича! “ – Не, не, в туй, откъснатото цвете, се крие една голяма скръб, която момата не вижда.
към беседата >>
Когато ангелът ви дава един букет, той е букет само от
радост
.
Еднообразието е убийствено. Човек е същество на разнообразието. Той има разнообразието на съществата на скръбта, има разнообразието и на съществата на Радостта, при това има още и свое собствено разнообразие. Какво е неговото собствено разнообразие? – Че някой път си прави букет – свива цветя от своята радост и от своята скръб и така ги предлага другиму.
Когато ангелът ви дава един букет, той е букет само от
радост
.
Човек не може да даде букет само от радост. Например един момък откъсне едно цвете и го даде на приятелката си. Тя се радва, казва: „А, колко ме обича! “ – Не, не, в туй, откъснатото цвете, се крие една голяма скръб, която момата не вижда. Какво означава откъснатото цвете?
към беседата >>
Човек не може да даде букет само от
радост
.
Човек е същество на разнообразието. Той има разнообразието на съществата на скръбта, има разнообразието и на съществата на Радостта, при това има още и свое собствено разнообразие. Какво е неговото собствено разнообразие? – Че някой път си прави букет – свива цветя от своята радост и от своята скръб и така ги предлага другиму. Когато ангелът ви дава един букет, той е букет само от радост.
Човек не може да даде букет само от
радост
.
Например един момък откъсне едно цвете и го даде на приятелката си. Тя се радва, казва: „А, колко ме обича! “ – Не, не, в туй, откъснатото цвете, се крие една голяма скръб, която момата не вижда. Какво означава откъснатото цвете? Ще ви го изтълкувам сега.
към беседата >>
Прекарате деня в скръб, легнете си, но на другата сутрин станете, чувствате се
радостни
.
Въодушевлението в света е извън времето и пространството. То идва и си заминава моментално. То не съществува във времето и пространството. Наблюдавайте какво е състоянието ви при всяка ваша скръб. Събудите се сутрин, чувствате се, като че сте изгубили нещо.
Прекарате деня в скръб, легнете си, но на другата сутрин станете, чувствате се
радостни
.
Някой път седите, дойде ви някакво въодушевление и след 3-4 часа дойде радостта. Някой път идват тъжни мисли, че от вас нищо няма да стане! Нещо ти говори, говори, натиска те и, като си въздъхнеш, изчезне като кошмар. След това друго нещо ти казва: „Не, от тебе нещо ще стане.“ И тъй: нагоре-надолу, нагоре-надолу – това са промени в състоянията, които не стават с всички същества, но с по-напредналите. Опасността за окултните ученици седи в това, че те, като развиват своята чувствителност, пропорционално на това се увеличават и страданията им в света.
към беседата >>
Някой път седите, дойде ви някакво въодушевление и след 3-4 часа дойде
радостта
.
То идва и си заминава моментално. То не съществува във времето и пространството. Наблюдавайте какво е състоянието ви при всяка ваша скръб. Събудите се сутрин, чувствате се, като че сте изгубили нещо. Прекарате деня в скръб, легнете си, но на другата сутрин станете, чувствате се радостни.
Някой път седите, дойде ви някакво въодушевление и след 3-4 часа дойде
радостта
.
Някой път идват тъжни мисли, че от вас нищо няма да стане! Нещо ти говори, говори, натиска те и, като си въздъхнеш, изчезне като кошмар. След това друго нещо ти казва: „Не, от тебе нещо ще стане.“ И тъй: нагоре-надолу, нагоре-надолу – това са промени в състоянията, които не стават с всички същества, но с по-напредналите. Опасността за окултните ученици седи в това, че те, като развиват своята чувствителност, пропорционално на това се увеличават и страданията им в света. „Едно време – казва, – аз бях щастлив, а сега, вместо да съм по-радостен, страдам повече.“ – Не, ти сега си по-щастлив, повече радости имаш. Как?
към беседата >>
„Едно време – казва, – аз бях щастлив, а сега, вместо да съм по-
радостен
, страдам повече.“ – Не, ти сега си по-щастлив, повече
радости
имаш. Как?
Някой път седите, дойде ви някакво въодушевление и след 3-4 часа дойде радостта. Някой път идват тъжни мисли, че от вас нищо няма да стане! Нещо ти говори, говори, натиска те и, като си въздъхнеш, изчезне като кошмар. След това друго нещо ти казва: „Не, от тебе нещо ще стане.“ И тъй: нагоре-надолу, нагоре-надолу – това са промени в състоянията, които не стават с всички същества, но с по-напредналите. Опасността за окултните ученици седи в това, че те, като развиват своята чувствителност, пропорционално на това се увеличават и страданията им в света.
„Едно време – казва, – аз бях щастлив, а сега, вместо да съм по-
радостен
, страдам повече.“ – Не, ти сега си по-щастлив, повече
радости
имаш. Как?
Ами че какво по-хубаво от това, вместо през целия си живот да пееш „цвете мило, цвете красно“, да пееш все разнообразни песни? Все едно ли е? Станеш сутрин: „цвете мило, цвете красно“, станеш на другата сутрин – пак същото. Ще кажете: „Е, това е хубаво! “ Ами хубаво ли е през целия живот все боб да ти готвят?
към беседата >>
Когато искаш да изкажеш нещо умилно, меко или силно, тия тонове се турят в известна връзка и изразяват това, което желаеш, било то
радостно
или скръбно.
Те са създали музиката. И туй, което за нас е безсмислено, тоновете например, за тях те са говор. Когато един ден стигнете до туй развитие, ще видите, че в един тон сол има нещо повече, отколкото вие може да разберете. В даден случай той ще ви проговори. В музиката ние схващаме само външната страна – нищо друго не схващаме, никакъв смисъл не схващаме.
Когато искаш да изкажеш нещо умилно, меко или силно, тия тонове се турят в известна връзка и изразяват това, което желаеш, било то
радостно
или скръбно.
Питам ви: кой застави човека да направи цигулката? Тя е един инструмент, снет, копиран приблизително само от един по-висш свят и така пренесен на Земята. Според тези материали, които сега съществуват на Земята, човек е направил приблизително подобна цигулка на тази от по-висшия свят, за да може да свири и да се разговаря с нея. Каквито и да са сегашните свирци, благодарение на тях човечеството се облагородява. Те са като онези буболечици, глисти долу в земята, които си правят дупки там и помагат на орача.
към беседата >>
Но престанат ли да пеят, и
радостта
ще изчезне.
Каквито и да са сегашните свирци, благодарение на тях човечеството се облагородява. Те са като онези буболечици, глисти долу в земята, които си правят дупки там и помагат на орача. Сегашната човешка култура е приготовление за бъдещата култура. Казвате: „Е, не ни трябва светско знание.“ Ако тези светски хора не пееха, знаете ли, че вие не бихте могли да излезете навън в света? Докато те пеят, вие ще се радвате.
Но престанат ли да пеят, и
радостта
ще изчезне.
И аз гледам – някои светски хора пеят с въодушевление. Вие тук, откакто се заехте с окултното пеене, забравихте вашето обикновено пеене. Да изпеем сега Мир с постепенно отслабване на гласа. То е леко упражнение. Още един път!
към беседата >>
43.
Скръб и радост
,
НБ
, София, 23.12.1923г.,
„И скръбта ви – казва Христос – ще се превърне на
радост
.“
Щом говоря за любов, за обич, казваш: „С тези празни, детински работи нямам нищо общо“. Щом ти кажа „лъжец“, „вагабонт“, казваш: „А, защо ме обиждаш? “ Е, питам тогава: Где е смисълът на нашия език? Казвам: Това не е правило за всички хора. Има хора, които правят изключение.
„И скръбта ви – казва Христос – ще се превърне на
радост
.“
Ще примирим тези две противоречия. Нашата култура е култура на скръбта. Един брат във вестник „Лъч“ се обръща към всички, прави цял един поменник, като казва: „Оставете сега вегетарианството, оставете вашите идеи, вижте сега, вашите страждущи братя искат помощ“. Че това е Христовото учение! Христос ще съди света.
към беседата >>
И тъй, тази култура на скръбта ние искаме да я направим култура на
радостта
.
Това е игра на думи. Ако повикаш земята на гости, ще ти дойде ли? – Няма да ти дойде. Ако повикаш слънцето на гости, ще ти дойде ли? – Няма да ти дойде.
И тъй, тази култура на скръбта ние искаме да я направим култура на
радостта
.
Че човечеството успявало, това-онова, не е важно. Има неща, в който успява човечеството, но аз виждам този успех на друго място. Аз виждам този успех само в единици хора, в благородни хора. Ще ви дам един пример, да видите где седи това благородство. Той е един мит или едно предание, не казвам, че е реалност.
към беседата >>
За нас не е въпрос дали тия доказателства са верни или не, въпрос е, че ние имаме друг метод, чрез който тази скръб може да се превърне на
радост
.
“ – „Е, малко ще цръкна, Готов ли си на това? “ След като му цръкна, казва: „Брей, не било илюзия това! Опасни неща са тия! “ Сега ще дойде някой от този свят, ще каже: „Слушай, дали е вярно това или не е вярно? “ Ние имаме много начини за доказване на нещата, само че ще имате търпение за тия доказателства.
За нас не е въпрос дали тия доказателства са верни или не, въпрос е, че ние имаме друг метод, чрез който тази скръб може да се превърне на
радост
.
Ще дойда сега до Сафио, за да обясня мисълта си. Той бил изпратен от своя Учител за 20 години на уединение. Това е било един голям изпит, като на ученик от една мистическа школа. Дали вярвате в мистицизъм и окултизъм, то е друг въпрос. Съвременните хора вярват в реалното.
към беседата >>
Праща го неговият Учител 20 години на уединение и му казва: „Ще научиш един велик закон и само тогава ще минеш към втората стадия на своето посвещение, да разбереш смисъла на истинския живот, да видиш как ще дойде
радостта
на този свят.
За отечеството ще те заколи. Все за отечеството, за народа, за религията. Ама без клане не може ли? – Може. Да се върнем сега към Сафио.
Праща го неговият Учител 20 години на уединение и му казва: „Ще научиш един велик закон и само тогава ще минеш към втората стадия на своето посвещение, да разбереш смисъла на истинския живот, да видиш как ще дойде
радостта
на този свят.
Сега ти живееш в един свят от скърби, трябва да завършиш своя изпит, да опиташ най-големите скърби и ако издържиш, ще минеш в по-горно положение“. Като християнин, изпраща го в пустинята, дето 20 години отлично се подвизавал. Изпокъсал си дрехите, обущата, съвършено оголял. Той бил един от видните римски патриций, от високо произхождение бил. Един ден се заражда у него желание да се пооблече и си казва: „Е, хубаво е да има човек едно топло облекло, пък и едни здрави обуща, изпоядоха ме тия животни“.
към беседата >>
„И скръбта ви ще се промени на
радост
.“
И от там всички се провикват: „Разсипаха нашето отечество! “ Разсипаха нашето отечество! Че вие отечество не сте имали! Аз наричам отечество онзи дом, дето брат брата не е убил, дето братя и сестри живеят в Любов. Ами че ако вие се намирате в едно отечество, както в дома на Давида, дето братята постъпват малко по-другояче, как ще наречем този дом?
„И скръбта ви ще се промени на
радост
.“
Кога? – Когато ние, като този Сафио, вътрешно се освободим, а не да дойде някой да ни налага нещата отвън. Всеки да действа според Любовта Христова. Не само това, да се добереш до Любовта Христова, но да можеш съвършено да се отречеш от себе си, да стане в ума, в сърцето и в душата ти такъв един преврат, че да се почувстваш напълно свободен. Ние можем това да го направим, ние сме способни да го направим.
към беседата >>
И тъй, как ще се превърне вашата скръб в
радост
?
“ Да, простак. При сегашните условия, при тези разбирания, в които живеем, заблуждения, и само заблуждения! Сега ще им говоря за какво? – Ще им говоря за булските дрехи. Да, но булските дрехи, това не е същността на нещата.
И тъй, как ще се превърне вашата скръб в
радост
?
Ако някой от вас е много нещастен, нека направи един опит. Ако някой от вас постъпи подобно на Сафио, той ще опита. Не трябва да напуснете службата си. Някои мислят, че ако напуснат службата си, ако се отрекат от дома си, този е начинът за постигане щастието. Ако е въпрос за отричане, аз не бих проповядвал в този дом.
към беседата >>
Красивият живот ще дойде само когато ние превърнем скръбта в
радост
.
Това е заплатата! Тия две сълзи имат смисъл. И когато онзи силният застане пред слабия и го защитава, от очите на слабия да потекат две сълзи и да каже: „Братко, благодаря ти“. Това е човечество! Може ли да се установят между нас тези отношения, ще дойде и истинската философия на живота.
Красивият живот ще дойде само когато ние превърнем скръбта в
радост
.
Скръбта и радостта вървят по един велик закон. Аз ви казах, че в света има същества, които знаят само какво е радост. Те са ангелите. За тях скръбта е непонятна. Те знаят причините на човешката скръб.
към беседата >>
Скръбта и
радостта
вървят по един велик закон.
Тия две сълзи имат смисъл. И когато онзи силният застане пред слабия и го защитава, от очите на слабия да потекат две сълзи и да каже: „Братко, благодаря ти“. Това е човечество! Може ли да се установят между нас тези отношения, ще дойде и истинската философия на живота. Красивият живот ще дойде само когато ние превърнем скръбта в радост.
Скръбта и
радостта
вървят по един велик закон.
Аз ви казах, че в света има същества, които знаят само какво е радост. Те са ангелите. За тях скръбта е непонятна. Те знаят причините на човешката скръб. А ние знаем една малка радост и една малка скръб.
към беседата >>
Аз ви казах, че в света има същества, които знаят само какво е
радост
.
И когато онзи силният застане пред слабия и го защитава, от очите на слабия да потекат две сълзи и да каже: „Братко, благодаря ти“. Това е човечество! Може ли да се установят между нас тези отношения, ще дойде и истинската философия на живота. Красивият живот ще дойде само когато ние превърнем скръбта в радост. Скръбта и радостта вървят по един велик закон.
Аз ви казах, че в света има същества, които знаят само какво е
радост
.
Те са ангелите. За тях скръбта е непонятна. Те знаят причините на човешката скръб. А ние знаем една малка радост и една малка скръб. Междините на тези две неща не ги знаем.
към беседата >>
А ние знаем една малка
радост
и една малка скръб.
Скръбта и радостта вървят по един велик закон. Аз ви казах, че в света има същества, които знаят само какво е радост. Те са ангелите. За тях скръбта е непонятна. Те знаят причините на човешката скръб.
А ние знаем една малка
радост
и една малка скръб.
Междините на тези две неща не ги знаем. Ангелите знаят една голяма радост и една малка радост. Междините не ги знаят. Падналите духове, падналите ангели знаят една малка скръб и една голяма скръб. А човекът се отличава и от едните, и от другите по това, че у него тия две състояния, радост и скръб, са преплетени.
към беседата >>
Ангелите знаят една голяма
радост
и една малка
радост
.
Те са ангелите. За тях скръбта е непонятна. Те знаят причините на човешката скръб. А ние знаем една малка радост и една малка скръб. Междините на тези две неща не ги знаем.
Ангелите знаят една голяма
радост
и една малка
радост
.
Междините не ги знаят. Падналите духове, падналите ангели знаят една малка скръб и една голяма скръб. А човекът се отличава и от едните, и от другите по това, че у него тия две състояния, радост и скръб, са преплетени. Някой казва: „Развали се настроението ми“. Има един музикален закон, според който между тоновете винаги има една малка междина.
към беседата >>
А човекът се отличава и от едните, и от другите по това, че у него тия две състояния,
радост
и скръб, са преплетени.
А ние знаем една малка радост и една малка скръб. Междините на тези две неща не ги знаем. Ангелите знаят една голяма радост и една малка радост. Междините не ги знаят. Падналите духове, падналите ангели знаят една малка скръб и една голяма скръб.
А човекът се отличава и от едните, и от другите по това, че у него тия две състояния,
радост
и скръб, са преплетени.
Някой казва: „Развали се настроението ми“. Има един музикален закон, според който между тоновете винаги има една малка междина. Някой път си много щастлив, имаш едно малко щастие, но вътре в него виждаш една малка междина, казваш: „Чакай да сляза в това благо, тогава ще се кача в голямата радост“. Но знаете ли на какво мязаме тогава? Един млад момък от древността натоварва своята камила с много скъпоценности и отива да посети своята възлюбена.
към беседата >>
Някой път си много щастлив, имаш едно малко щастие, но вътре в него виждаш една малка междина, казваш: „Чакай да сляза в това благо, тогава ще се кача в голямата
радост
“.
Междините не ги знаят. Падналите духове, падналите ангели знаят една малка скръб и една голяма скръб. А човекът се отличава и от едните, и от другите по това, че у него тия две състояния, радост и скръб, са преплетени. Някой казва: „Развали се настроението ми“. Има един музикален закон, според който между тоновете винаги има една малка междина.
Някой път си много щастлив, имаш едно малко щастие, но вътре в него виждаш една малка междина, казваш: „Чакай да сляза в това благо, тогава ще се кача в голямата
радост
“.
Но знаете ли на какво мязаме тогава? Един млад момък от древността натоварва своята камила с много скъпоценности и отива да посети своята възлюбена. Минава през пустинята. Вижда по пътя една много красива кожа, като тези руските самурени кожи, и си казва: „Е, и тази кожа ще взема“. Взима я, но не я носи сам, а я туря на гърба на камилата.
към беседата >>
Но между една малка
радост
и една малка скръб винаги произтича едно малко нещастие.
Минава през пустинята. Вижда по пътя една много красива кожа, като тези руските самурени кожи, и си казва: „Е, и тази кожа ще взема“. Взима я, но не я носи сам, а я туря на гърба на камилата. От голямата тежест гърбът на камилата се счупва и този младият момък остава всред пътя. Ние сме от тези хора, за една кожа по пътя готови сме да счупим гърба на камилата.
Но между една малка
радост
и една малка скръб винаги произтича едно малко нещастие.
Между тези две течения веднага се почувства една скръб. Сега други, които са в скръбта, виждат една малка междина, казват: „Толкова съм страдал, и тук беля, и там беля, чакай поне тук, в тази междина да вляза, по-голямо от скръбта не е! “ Гмурне се там. След малко излезе, и той се учуди, че се хванал за радостта. Казва: „Слава Богу, че влязох“.
към беседата >>
След малко излезе, и той се учуди, че се хванал за
радостта
.
Ние сме от тези хора, за една кожа по пътя готови сме да счупим гърба на камилата. Но между една малка радост и една малка скръб винаги произтича едно малко нещастие. Между тези две течения веднага се почувства една скръб. Сега други, които са в скръбта, виждат една малка междина, казват: „Толкова съм страдал, и тук беля, и там беля, чакай поне тук, в тази междина да вляза, по-голямо от скръбта не е! “ Гмурне се там.
След малко излезе, и той се учуди, че се хванал за
радостта
.
Казва: „Слава Богу, че влязох“. Тези неща постоянно стават, а ти мислиш, че са случайни. Тръгва един млад момък, обиден от другаря си, да му отмъсти. Носи револвер, по-рано носеха боздуган, а сега револвер, туря го в джоба си, върви и си мисли: „Какво ли ме очаква? Онзи, при когото отивам, и той си има револвер, може той да сполучи и да ме убие“.
към беседата >>
„Скръбта ви ще се превърне в
радост
.“
Аз ще се спра при растенията и ще поговоря с тях. Техният език не е като нашия. Всички същества си имат език, имат си начин на съобщение. В тази жива природа ние сме дошли до една фаза, която трябва да преминем. Сега спорим за своите вярвания, но има една спънка, която спира умовете на хората, за да дойдат до правия път.
„Скръбта ви ще се превърне в
радост
.“
И аз желая сега всички вие да направите един малък опит. Не защото аз говоря това, но понеже всички вие сте обещали туй. Аз желая всички вие да сте доблестни и да изпълните вашето обещание. Няма нито един от вас, който да е изпълнил своето обещание. Казвам и на мъжете, и на жените: Вие сте обещали!
към беседата >>
„Скърбите ви ще се променят на
радост
.“
За тези работи сега има спорове. Някои разправят за онзи свят, какво видели там. Аз не говоря какво съм видял. В това отношение нищо не съм видял. Има едно важно виждане, но трябва да живееш в друг един свят, да имаш отношения с тия разумни същества и да постъпваш разумно.
„Скърбите ви ще се променят на
радост
.“
Сега аз ви желая едно: Вие, културните хора на скръбта, да преминете в културата на радостта, защото бъдещата култура е култура на Любов и радост. Следователно сегашната ви гама е миньорна. Нея вие научихте, специалисти сте, достатъчно е. Сега остава мажорната гама, гамата на Любовта, но не тази мажорна гама, която употребяват музикантите. Тя е едно посмешище, нея само във войните я употребяват.
към беседата >>
Сега аз ви желая едно: Вие, културните хора на скръбта, да преминете в културата на
радостта
, защото бъдещата култура е култура на Любов и
радост
.
Някои разправят за онзи свят, какво видели там. Аз не говоря какво съм видял. В това отношение нищо не съм видял. Има едно важно виждане, но трябва да живееш в друг един свят, да имаш отношения с тия разумни същества и да постъпваш разумно. „Скърбите ви ще се променят на радост.“
Сега аз ви желая едно: Вие, културните хора на скръбта, да преминете в културата на
радостта
, защото бъдещата култура е култура на Любов и
радост
.
Следователно сегашната ви гама е миньорна. Нея вие научихте, специалисти сте, достатъчно е. Сега остава мажорната гама, гамата на Любовта, но не тази мажорна гама, която употребяват музикантите. Тя е едно посмешище, нея само във войните я употребяват. В тази мажорна гама на Любовта, за която ви говоря, няма игри, няма кълчене, в нея има дълбочина и височина.
към беседата >>
А днес, който и да е съвременен поет не може да пише за
радостта
, не я познава той.
Нея вие научихте, специалисти сте, достатъчно е. Сега остава мажорната гама, гамата на Любовта, но не тази мажорна гама, която употребяват музикантите. Тя е едно посмешище, нея само във войните я употребяват. В тази мажорна гама на Любовта, за която ви говоря, няма игри, няма кълчене, в нея има дълбочина и височина. И когато вие влезете в тази гама, тогава ще я разберете.
А днес, който и да е съвременен поет не може да пише за
радостта
, не я познава той.
Ние трябва да влезем в туй чувство на радостта, красиво е то! Когато светът влезе в радостта, знаете ли какво ще остане от този свят? Ще ви представя една картина. Тази обвивка, която ви затваря, ви държи като в затвор. Представете си, че с хиляди години сте живели в този затворен замък.
към беседата >>
Ние трябва да влезем в туй чувство на
радостта
, красиво е то!
Сега остава мажорната гама, гамата на Любовта, но не тази мажорна гама, която употребяват музикантите. Тя е едно посмешище, нея само във войните я употребяват. В тази мажорна гама на Любовта, за която ви говоря, няма игри, няма кълчене, в нея има дълбочина и височина. И когато вие влезете в тази гама, тогава ще я разберете. А днес, който и да е съвременен поет не може да пише за радостта, не я познава той.
Ние трябва да влезем в туй чувство на
радостта
, красиво е то!
Когато светът влезе в радостта, знаете ли какво ще остане от този свят? Ще ви представя една картина. Тази обвивка, която ви затваря, ви държи като в затвор. Представете си, че с хиляди години сте живели в този затворен замък. Какво не са правили, за да ви освободят!
към беседата >>
Когато светът влезе в
радостта
, знаете ли какво ще остане от този свят?
Тя е едно посмешище, нея само във войните я употребяват. В тази мажорна гама на Любовта, за която ви говоря, няма игри, няма кълчене, в нея има дълбочина и височина. И когато вие влезете в тази гама, тогава ще я разберете. А днес, който и да е съвременен поет не може да пише за радостта, не я познава той. Ние трябва да влезем в туй чувство на радостта, красиво е то!
Когато светът влезе в
радостта
, знаете ли какво ще остане от този свят?
Ще ви представя една картина. Тази обвивка, която ви затваря, ви държи като в затвор. Представете си, че с хиляди години сте живели в този затворен замък. Какво не са правили, за да ви освободят! Много са идвали да ви освободят, но никой не е могъл.
към беседата >>
Идва най-после великият Учител, който казва: „
Радостта
ще ви освободи“.
Ще ви представя една картина. Тази обвивка, която ви затваря, ви държи като в затвор. Представете си, че с хиляди години сте живели в този затворен замък. Какво не са правили, за да ви освободят! Много са идвали да ви освободят, но никой не е могъл.
Идва най-после великият Учител, който казва: „
Радостта
ще ви освободи“.
И като турите в действие тази радост, този замък постепенно ще почне да се топи, топи, отънява, почват да капят капки и всичко това, което е служило като преграда между вас, ще се размахне. И пред вас ще се отвори този свят на радост и веселие. Този свят се различава от света на скръбта. Светът на скръбта е свят на изкуство, той е създаден от човека, а светът на радостта е създаден от Бога. Светът на скръбта го създадоха човеците и духовете, а светът на радостта го създаде Бог.
към беседата >>
И като турите в действие тази
радост
, този замък постепенно ще почне да се топи, топи, отънява, почват да капят капки и всичко това, което е служило като преграда между вас, ще се размахне.
Тази обвивка, която ви затваря, ви държи като в затвор. Представете си, че с хиляди години сте живели в този затворен замък. Какво не са правили, за да ви освободят! Много са идвали да ви освободят, но никой не е могъл. Идва най-после великият Учител, който казва: „Радостта ще ви освободи“.
И като турите в действие тази
радост
, този замък постепенно ще почне да се топи, топи, отънява, почват да капят капки и всичко това, което е служило като преграда между вас, ще се размахне.
И пред вас ще се отвори този свят на радост и веселие. Този свят се различава от света на скръбта. Светът на скръбта е свят на изкуство, той е създаден от човека, а светът на радостта е създаден от Бога. Светът на скръбта го създадоха човеците и духовете, а светът на радостта го създаде Бог. Следователно в сегашната епоха ние живеем в свят, създаден от човеците, а в бъдещата епоха ще живеем в свят, създаден от Бога.
към беседата >>
И пред вас ще се отвори този свят на
радост
и веселие.
Представете си, че с хиляди години сте живели в този затворен замък. Какво не са правили, за да ви освободят! Много са идвали да ви освободят, но никой не е могъл. Идва най-после великият Учител, който казва: „Радостта ще ви освободи“. И като турите в действие тази радост, този замък постепенно ще почне да се топи, топи, отънява, почват да капят капки и всичко това, което е служило като преграда между вас, ще се размахне.
И пред вас ще се отвори този свят на
радост
и веселие.
Този свят се различава от света на скръбта. Светът на скръбта е свят на изкуство, той е създаден от човека, а светът на радостта е създаден от Бога. Светът на скръбта го създадоха човеците и духовете, а светът на радостта го създаде Бог. Следователно в сегашната епоха ние живеем в свят, създаден от човеците, а в бъдещата епоха ще живеем в свят, създаден от Бога. И казва Христос: „Аз ще ви видя, вие ще се зарадвате и радостта ви никой няма да я отнеме“.
към беседата >>
Светът на скръбта е свят на изкуство, той е създаден от човека, а светът на
радостта
е създаден от Бога.
Много са идвали да ви освободят, но никой не е могъл. Идва най-после великият Учител, който казва: „Радостта ще ви освободи“. И като турите в действие тази радост, този замък постепенно ще почне да се топи, топи, отънява, почват да капят капки и всичко това, което е служило като преграда между вас, ще се размахне. И пред вас ще се отвори този свят на радост и веселие. Този свят се различава от света на скръбта.
Светът на скръбта е свят на изкуство, той е създаден от човека, а светът на
радостта
е създаден от Бога.
Светът на скръбта го създадоха човеците и духовете, а светът на радостта го създаде Бог. Следователно в сегашната епоха ние живеем в свят, създаден от човеците, а в бъдещата епоха ще живеем в свят, създаден от Бога. И казва Христос: „Аз ще ви видя, вие ще се зарадвате и радостта ви никой няма да я отнеме“. Кой ще ви види? – Ще ви види вашият възлюбен или вашата възлюбена.
към беседата >>
Светът на скръбта го създадоха човеците и духовете, а светът на
радостта
го създаде Бог.
Идва най-после великият Учител, който казва: „Радостта ще ви освободи“. И като турите в действие тази радост, този замък постепенно ще почне да се топи, топи, отънява, почват да капят капки и всичко това, което е служило като преграда между вас, ще се размахне. И пред вас ще се отвори този свят на радост и веселие. Този свят се различава от света на скръбта. Светът на скръбта е свят на изкуство, той е създаден от човека, а светът на радостта е създаден от Бога.
Светът на скръбта го създадоха човеците и духовете, а светът на
радостта
го създаде Бог.
Следователно в сегашната епоха ние живеем в свят, създаден от човеците, а в бъдещата епоха ще живеем в свят, създаден от Бога. И казва Христос: „Аз ще ви видя, вие ще се зарадвате и радостта ви никой няма да я отнеме“. Кой ще ви види? – Ще ви види вашият възлюбен или вашата възлюбена. И когато видите вашата възлюбена или вашия възлюбен, сърцето ви ще трепне.
към беседата >>
И казва Христос: „Аз ще ви видя, вие ще се зарадвате и
радостта
ви никой няма да я отнеме“.
И пред вас ще се отвори този свят на радост и веселие. Този свят се различава от света на скръбта. Светът на скръбта е свят на изкуство, той е създаден от човека, а светът на радостта е създаден от Бога. Светът на скръбта го създадоха човеците и духовете, а светът на радостта го създаде Бог. Следователно в сегашната епоха ние живеем в свят, създаден от човеците, а в бъдещата епоха ще живеем в свят, създаден от Бога.
И казва Христос: „Аз ще ви видя, вие ще се зарадвате и
радостта
ви никой няма да я отнеме“.
Кой ще ви види? – Ще ви види вашият възлюбен или вашата възлюбена. И когато видите вашата възлюбена или вашия възлюбен, сърцето ви ще трепне. Аз взимам това в най-чистия, в най-красивия смисъл. Кой ще ви види?
към беседата >>
„Скръбта ви ще се превърне в
радост
.“ Ще ми кажете: „Възможно ли е?
Кой ще ви види? – Ще ви срещне майка ви, ще ви срещне този ваш приятел, когото не сте виждали от хиляди години. И тогава не само вашето, но и неговото сърце ще заиграе. Аз бих желал сърцата на всички така да затрептят. И това време е сега.
„Скръбта ви ще се превърне в
радост
.“ Ще ми кажете: „Възможно ли е?
“ Възможно е. „След колко хиляди години? “ Никакви хиляди години! Сега, днес започва тази радост! Ама не по този начин, който вие знаете.
към беседата >>
Сега, днес започва тази
радост
!
И това време е сега. „Скръбта ви ще се превърне в радост.“ Ще ми кажете: „Възможно ли е? “ Възможно е. „След колко хиляди години? “ Никакви хиляди години!
Сега, днес започва тази
радост
!
Ама не по този начин, който вие знаете. Вашата радост е само една сянка на тази радост. А сенките показват къде е тази реалност. И няма по-хубаво нещо от това, да срещнеш в пустинята един свой приятел; няма по-хубаво нещо от това, да срещнеш в този свят майка си; няма по-хубаво нещо от това, да срещнеш в този свят баща си; няма по-хубаво нещо от това, да срещнеш в този свят брат си, сестра си, възлюбената си, да срещнеш всички онези, които обичаш и които те обичат! Няма по-хубаво нещо в света от това, да срещнеш своя Учител!
към беседата >>
Вашата
радост
е само една сянка на тази
радост
.
“ Възможно е. „След колко хиляди години? “ Никакви хиляди години! Сега, днес започва тази радост! Ама не по този начин, който вие знаете.
Вашата
радост
е само една сянка на тази
радост
.
А сенките показват къде е тази реалност. И няма по-хубаво нещо от това, да срещнеш в пустинята един свой приятел; няма по-хубаво нещо от това, да срещнеш в този свят майка си; няма по-хубаво нещо от това, да срещнеш в този свят баща си; няма по-хубаво нещо от това, да срещнеш в този свят брат си, сестра си, възлюбената си, да срещнеш всички онези, които обичаш и които те обичат! Няма по-хубаво нещо в света от това, да срещнеш своя Учител! „Скръбта ви ще се промени на радост! “
към беседата >>
„Скръбта ви ще се промени на
радост
!
Ама не по този начин, който вие знаете. Вашата радост е само една сянка на тази радост. А сенките показват къде е тази реалност. И няма по-хубаво нещо от това, да срещнеш в пустинята един свой приятел; няма по-хубаво нещо от това, да срещнеш в този свят майка си; няма по-хубаво нещо от това, да срещнеш в този свят баща си; няма по-хубаво нещо от това, да срещнеш в този свят брат си, сестра си, възлюбената си, да срещнеш всички онези, които обичаш и които те обичат! Няма по-хубаво нещо в света от това, да срещнеш своя Учител!
„Скръбта ви ще се промени на
радост
!
“ Всички вие бъдете носители на културата на радостта! Бъдете носители на културата на Любовта!
към беседата >>
Всички вие бъдете носители на културата на
радостта
!
А сенките показват къде е тази реалност. И няма по-хубаво нещо от това, да срещнеш в пустинята един свой приятел; няма по-хубаво нещо от това, да срещнеш в този свят майка си; няма по-хубаво нещо от това, да срещнеш в този свят баща си; няма по-хубаво нещо от това, да срещнеш в този свят брат си, сестра си, възлюбената си, да срещнеш всички онези, които обичаш и които те обичат! Няма по-хубаво нещо в света от това, да срещнеш своя Учител! „Скръбта ви ще се промени на радост! “
Всички вие бъдете носители на културата на
радостта
!
Бъдете носители на културата на Любовта!
към беседата >>
44.
Упътвания и образи
,
МОК
, София, 23.12.1923г.,
То е толкова чувствително, че най-малкото побутване, най-малкото докосване до него е в състояние да ви накара да подскачате от
радост
.
Ето как ме разтревожи този човек. Влязат след него трети, четвърти, пети и най-после влезе един ваш весел приятел и ви предаде едно писъмце. Взимате писъмцето и всичкото ви неразположение изчезва. Вие започвате да скачате, да се радвате. Защо? – Този ваш приятел е намерил най-чувствителното ви място.
То е толкова чувствително, че най-малкото побутване, най-малкото докосване до него е в състояние да ви накара да подскачате от
радост
.
Ще ме попитате на какво се дължи неразположението в човека. Неразположението се дължи на скъсване връзката с Бога, или аз считам неразположението резултат на една „психическа противоположност“. Неразположението, скръбта, недоволството произтичат винаги, когато съществува дисхармония между две съзнания, които са свързани заедно, а се стремят към две противоположни посоки. Вземете например човешкия ум и човешкото сърце. Да допуснем, че величината A е умът, а величината B – сърцето.
към беседата >>
Най-първо, като се разгневиш, ще превърнеш гнева на скръб, а после математически ще намериш между две скърби една малка
радост
.
Аз наричам гнева „дете недоносче“, родено на 5–6 месеца. Във всички хора въобще се заражда гняв, когато известна идея или мисъл не се постигне. Тогава човек или се разгневява, или скърби. Скръбта е само фаза на гнева. Някой път гневът лекува скръбта, някой път скръбта лекува гнева.
Най-първо, като се разгневиш, ще превърнеш гнева на скръб, а после математически ще намериш между две скърби една малка
радост
.
Между една малка скръб A и друга B има скрито едно течение C. Ще намерите туй вътрешно течение на радост и ще превърнете гнева на скръб, а скръбта в радост. Сега вие ще ме попитате възможно ли е това. Аз ще ви представя следния пример: представете си, че вие имате приятел, когото много обичате. Той е много умен, добър, но иска да ви опита.
към беседата >>
Ще намерите туй вътрешно течение на
радост
и ще превърнете гнева на скръб, а скръбта в
радост
.
Тогава човек или се разгневява, или скърби. Скръбта е само фаза на гнева. Някой път гневът лекува скръбта, някой път скръбта лекува гнева. Най-първо, като се разгневиш, ще превърнеш гнева на скръб, а после математически ще намериш между две скърби една малка радост. Между една малка скръб A и друга B има скрито едно течение C.
Ще намерите туй вътрешно течение на
радост
и ще превърнете гнева на скръб, а скръбта в
радост
.
Сега вие ще ме попитате възможно ли е това. Аз ще ви представя следния пример: представете си, че вие имате приятел, когото много обичате. Той е много умен, добър, но иска да ви опита. Вие сте студент някъде и баща ви е изпратил 10 000 лева, които туряте в сандъка си. Той намира ключа и задига парите ви.
към беседата >>
45.
Школата и развитието на ученика
,
ООК
, София, 26.12.1923г.,
Радост
носи за живота (3 пъти),
Сега ще изпеем новото упражнение „Благост“. Благост, Благост, Благост, носи, носи, носи Светлината, Светлината, Светлината.
Радост
носи за живота (3 пъти),
за живота тя (3 пъти). Стари вдига, млади вдига (2 пъти) от леглото тя (3 пъти) Болни милва, здрави радва (2 пъти), кога иде тя (3 пъти).
към беседата >>
46.
Нашите длъжници
,
НБ
, София, 30.12.1923г.,
Ако ние, при тия времена, в които живеем, при всичките тия блага, които Бог от толкова хиляди години е внесъл в нас, не внесем в душата си туй свещено чувство на благодарност, че да настане в живота ни
радост
и веселие, ние не сме разбрали нищо.
Изхвърли го. После поседи, поседи, мине се половин час, отиде да го търси, намери го, тури чайника отново. Да е слугинята или някой друг, ще го набие, ще каже: „Слушай, друг път да не туряш чайника тъй пълен“. Не, приятелю, този чайник показва, че ти, като чайник, не си изпълнил добре своята длъжност. „И прости ни дълговете наши, както ние прощаваме на нашите длъжници.“
Ако ние, при тия времена, в които живеем, при всичките тия блага, които Бог от толкова хиляди години е внесъл в нас, не внесем в душата си туй свещено чувство на благодарност, че да настане в живота ни
радост
и веселие, ние не сме разбрали нищо.
Не е въпросът за плачене. И боси, и гологлави, и които нямат дрехи, всички да кажат: „Няма нищо, все ще се намери някой добър човек да ми помогне“. Някому са скъсани обущата, да каже: „Е, толкова години съм ходил със здрави обуща, сега мога и така. Все ще ми дойде отнякъде помощ! Ами мечката, какво прави без обуща?
към беседата >>
47.
Едно ти не достига!
,
НБ
, София, 6.1.1924г.,
Като го намерите, ще бъде
радост
и веселие не за един ден, но за вековете на вашите крайни съществувания.
Богатството, което имате сега, е за да намерите туй „едното“, затова и сте дошли от небето на земята. Туй „едното“ е смисълът на вашия живот. То е задача, дадена ви за през целия живот. Аз не искам да ви я разреша. Като я решите, ще видите какво е туй „едното“, което ви не достига.
Като го намерите, ще бъде
радост
и веселие не за един ден, но за вековете на вашите крайни съществувания.
към беседата >>
48.
Отношения между проявите в природата
,
МОК
, София, 6.1.1924г.,
Вие скачате, мърдате се на брега, но успеете ли отново да влезете във водата, у вас се заражда една
радост
, че пак сте намерили вашата среда.
Там на брега започва да мърда, да се движи, явява се у нея желание да скочи по права посока и да се върне назад във водата. Мъчнотиите в живота, това са условията на една риба, която е изхвърлена на брега. Някои питат: защо хората са скръбни? – Понеже животът е едно велико море, а вие сте рибите в него. Вие си играете в това море, но някоя вълна ви изхвърли на брега, на сушата и веднага във вас се заражда една скръб.
Вие скачате, мърдате се на брега, но успеете ли отново да влезете във водата, у вас се заражда една
радост
, че пак сте намерили вашата среда.
Но вие трябва да излезете от тази среда. Защо? – Понеже вашето съзнание трябва да се диференцира, вие трябва да проявите вече една по-голяма деятелност в живота. Наред с вашите хриле ще почне да се образува дихателна система. Образуването на дихателната система в човека е начало на проявяване на съзнателния мозък, начало на мисълта. Това е вярно според законите на еволюцията.
към беседата >>
49.
Мъртвите и живите линии
,
ООК
, София, 8.1.1924г.,
Радостта
дохожда у него и след няколко години той се оженва за дъщерята.
Обаче в този граф се заражда такава омраза, че той търси начин как да отмъсти и на нея, и на мъжа ¢ по такъв начин, че и двамата да го почувстват. Той помислил да ги убие, но този начин на отмъщение му се видял слаб. Минават година, две, три – не може да намери такъв начин, че като си отмъсти, и двамата да почувстват силно това отмъщение. Графинята почувствала, че в неговия ум се заражда една мисъл да погуби и нея, и мъжа ¢, затова, като ¢ се родила дъщеря, извикала графа на частна аудиенция и му казала: „Действително ние се обичахме едно време и сега ти ми се сърдиш. Ти си млад: ето, дъщеря ми ще порасне, ако искаш, почакай я малко, ожени се за нея и считай, че за мене се оженваш.“ Той се съгласил и всичката му омраза изчезнала.
Радостта
дохожда у него и след няколко години той се оженва за дъщерята.
Следователно тази графиня е разбирала великия закон как да превърне едно чувство на омраза в едно чувство на любов. И тъй, всичките противоречия от чисто окултно гледище – това са сили. Това не са индивиди, форми, това са действащи сили, на които вие трябва да проучвате законите. Ако имате един приятел или един враг, вие трябва да го проучвате като една сила, да проучвате законите и силите, по които той се движи. Защо той те мрази?
към беседата >>
Тих и спокоен сте, вървите
радостен
, че тренът ще ви вози.
Но психологически в самия човек трябва да се присадят корените на неговите чувства. Е, питам: тия нови твърдения, които ви дадох, хвърлят ли светлина в ума ви. Освен че не хвърлят светлина върху вашия ум в дадения момент, но веднага произвеждат едно смущение във вас, и знаете ли какво смущение произвеждат? Сега аз ще ви дам един малък пример. Представете си, че вие сте турили в джоба си 20 лева и вървите с мисълта, че ще си купите билет за трен и ще направите една разходка.
Тих и спокоен сте, вървите
радостен
, че тренът ще ви вози.
Обаче аз се приближавам до вашия джоб и по правилото на мъртвите линии бръквам в джоба ви и изваждам парите. Вие сте още радостен, но дойдете до гишето за билети, бръкнете в джоба си – парите ви ги няма. Уплашите се. Защо? Какво е станало? Вие си казвате в дадения момент: „Аз ли съм, или не съм аз?
към беседата >>
Вие сте още
радостен
, но дойдете до гишето за билети, бръкнете в джоба си – парите ви ги няма.
Освен че не хвърлят светлина върху вашия ум в дадения момент, но веднага произвеждат едно смущение във вас, и знаете ли какво смущение произвеждат? Сега аз ще ви дам един малък пример. Представете си, че вие сте турили в джоба си 20 лева и вървите с мисълта, че ще си купите билет за трен и ще направите една разходка. Тих и спокоен сте, вървите радостен, че тренът ще ви вози. Обаче аз се приближавам до вашия джоб и по правилото на мъртвите линии бръквам в джоба ви и изваждам парите.
Вие сте още
радостен
, но дойдете до гишето за билети, бръкнете в джоба си – парите ви ги няма.
Уплашите се. Защо? Какво е станало? Вие си казвате в дадения момент: „Аз ли съм, или не съм аз? В джоба ми имаше пари! “ И първото нещо, което изпъква във вашия ум, е, че разходката с трена няма да я бъде, а пеша ще се ходи.
към беседата >>
50.
Оздравяха
,
НБ
, София, 13.1.1924г.,
Следователно между една голяма
радост
и една голяма скръб се заражда един велик Божествен живот.
Във всеки момент на светлината се посрещат две течения. Така става и при тъмнината. Едно тъмно течение се среща с едно светло течение. Тъмното течение, това е студеният вятър. Като се срещнат тъмнина със светлина, дето се срещнат, там започва новият живот.
Следователно между една голяма
радост
и една голяма скръб се заражда един велик Божествен живот.
Тогава в тия промени на състоянията има философия. Всичките християни в първите времена са разбирали туй учение. А сега всички искат да бъдат весели, никой не иска да бъде тъжен. И прави са. Половината живот е в скръб, половината е в радост, но те трябва да се съединят.
към беседата >>
Половината живот е в скръб, половината е в
радост
, но те трябва да се съединят.
Следователно между една голяма радост и една голяма скръб се заражда един велик Божествен живот. Тогава в тия промени на състоянията има философия. Всичките християни в първите времена са разбирали туй учение. А сега всички искат да бъдат весели, никой не иска да бъде тъжен. И прави са.
Половината живот е в скръб, половината е в
радост
, но те трябва да се съединят.
Ако вие изолирате скръбта вън от радостта, вие ще създадете най-голямата отрова. И ако изолирате радостта вън от скръбта, вие ще създадете най-голямата безсмислица в самия живот. Следователно радостта и скръбта ще съедините заедно. Тъй както се проявяват на земята, те са две противоположни течения. Когато дойдем в съприкосновение с тях, ние ще се докоснем до Онзи, Който може да ни оздрави.
към беседата >>
Ако вие изолирате скръбта вън от
радостта
, вие ще създадете най-голямата отрова.
Тогава в тия промени на състоянията има философия. Всичките християни в първите времена са разбирали туй учение. А сега всички искат да бъдат весели, никой не иска да бъде тъжен. И прави са. Половината живот е в скръб, половината е в радост, но те трябва да се съединят.
Ако вие изолирате скръбта вън от
радостта
, вие ще създадете най-голямата отрова.
И ако изолирате радостта вън от скръбта, вие ще създадете най-голямата безсмислица в самия живот. Следователно радостта и скръбта ще съедините заедно. Тъй както се проявяват на земята, те са две противоположни течения. Когато дойдем в съприкосновение с тях, ние ще се докоснем до Онзи, Който може да ни оздрави. Новото, Божественото учение е необходимо за всички съсловия.
към беседата >>
И ако изолирате
радостта
вън от скръбта, вие ще създадете най-голямата безсмислица в самия живот.
Всичките християни в първите времена са разбирали туй учение. А сега всички искат да бъдат весели, никой не иска да бъде тъжен. И прави са. Половината живот е в скръб, половината е в радост, но те трябва да се съединят. Ако вие изолирате скръбта вън от радостта, вие ще създадете най-голямата отрова.
И ако изолирате
радостта
вън от скръбта, вие ще създадете най-голямата безсмислица в самия живот.
Следователно радостта и скръбта ще съедините заедно. Тъй както се проявяват на земята, те са две противоположни течения. Когато дойдем в съприкосновение с тях, ние ще се докоснем до Онзи, Който може да ни оздрави. Новото, Божественото учение е необходимо за всички съсловия. То е необходимо и за младите, и за старите.
към беседата >>
Следователно
радостта
и скръбта ще съедините заедно.
А сега всички искат да бъдат весели, никой не иска да бъде тъжен. И прави са. Половината живот е в скръб, половината е в радост, но те трябва да се съединят. Ако вие изолирате скръбта вън от радостта, вие ще създадете най-голямата отрова. И ако изолирате радостта вън от скръбта, вие ще създадете най-голямата безсмислица в самия живот.
Следователно
радостта
и скръбта ще съедините заедно.
Тъй както се проявяват на земята, те са две противоположни течения. Когато дойдем в съприкосновение с тях, ние ще се докоснем до Онзи, Който може да ни оздрави. Новото, Божественото учение е необходимо за всички съсловия. То е необходимо и за младите, и за старите. Сега хората казват, че религията е необходима само за старите, че духовният свят е необходим само за старите, а не и за младите.
към беседата >>
Кое е това учение, което ще внесе тази
радост
, този мир вътре в живота им?
Не, не е тази моята цел. Или, ако ми дадат един кон, моята цел не е да му туря юзди и да се кача на него, но аз казвам: този кон се нуждае от свобода, той дълго време е орал. Аз не мисля за конете, но сега има много хора, които са станали коне. Някой път казват: „Горкият кон". Не, има хора, които страдат хиляди пъти повече, отколкото тези коне, и казвам: кое е това учение, което ще даде почивка на тези хора?
Кое е това учение, което ще внесе тази
радост
, този мир вътре в живота им?
—- Само онези разумни отношения между хората, само ако между хората дойде Божествената Любов. Само Божествената Любов ще внесе мекота и разумност в живота. Тази Любов ще внесе знания, духовност между хората. И държавите ще се изменят. Държавниците ще наредят разумни закони.
към беседата >>
В Бога има само една цел: Той иска всички същества да бъдат щастливи, да знаят смисъла и на Любовта, и на омразата, и на
радостите
, и на скърбите, и на доброто, и на злото, и като знаят всички тези контрасти, да разберат, че всичко това е дадено за разумния човек.
Ако се хванете в моето корито, ще преминете океана; ако се хванете за това на децата, ще опитате горещата тенджера. „И всичко, които се докоснаха до Него, оздравяха.“ Великото вътре в живота е да познаем Бога като една разумна Любов без никакво съмнение. Никога да не критикуваме Бога и Неговите постъпки, защо Господ е направил така света. Трябва да изучаваме живота и да знаем, че онова, което Бог е направил, в него няма никаква задна цел, никаква задна мисъл.
В Бога има само една цел: Той иска всички същества да бъдат щастливи, да знаят смисъла и на Любовта, и на омразата, и на
радостите
, и на скърбите, и на доброто, и на злото, и като знаят всички тези контрасти, да разберат, че всичко това е дадено за разумния човек.
Това е съобразно стиха, който казва: „Всичко действа за добро на онези, които любят Господа“. Трябва да знаете, че всички сили, които растат върху вас, работят за добро. Ако вие имате Божествената Любов, ще можете да измените тези сили да работят за вашето подигане. Ако не ви мразят хората, нищо няма да стане от вас, няма да се подигнете. Я ми кажете, кой светия в България не е бил гонен?
към беседата >>
51.
Приливи и отливи на енергиите. Произход на ума и сърцето
,
МОК
, София, 13.1.1924г.,
Страданието почва с отлив,
радостта
– с прилив.
Не, никакво полудяване няма да стане, но тук се сблъсквате с едно просто явление, което става във вас тъй, както и в самата природа и вие трябва да го проучвате – нищо повече. Сега вие минавате между тия два свята МН и РК, между които стават приливи и отливи. И когато тия приливи и отливи дойдат и във вас, там седи красотата на живота – именно в кривата линия AB. Тази линия е линията на живота. И тъй, не се обезсърчавайте от страданията!
Страданието почва с отлив,
радостта
– с прилив.
Тогава имате: радост – прилив, скръб – отлив. Значи, един път ще имате ще имате скръб в сърцето си, втори път ще имате скръб в ума си. . Един път ще имате радост в ума си, втори път ще имате радост в сърцето – редуват се тия състояния. Числата 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8 – това са радостите на двата противоположни бряга на живота, а 2', 3', 4', 5', 6', 7', 8' – това са скърбите или нещастията на двата противоположни бряга на живота. Ние ги наричаме нещастия за онези, които не разбират законите на живота, а за онези, които разбират законите, нещастието в живота е щастие за тях.
към беседата >>
Тогава имате:
радост
– прилив, скръб – отлив.
Сега вие минавате между тия два свята МН и РК, между които стават приливи и отливи. И когато тия приливи и отливи дойдат и във вас, там седи красотата на живота – именно в кривата линия AB. Тази линия е линията на живота. И тъй, не се обезсърчавайте от страданията! Страданието почва с отлив, радостта – с прилив.
Тогава имате:
радост
– прилив, скръб – отлив.
Значи, един път ще имате ще имате скръб в сърцето си, втори път ще имате скръб в ума си. . Един път ще имате радост в ума си, втори път ще имате радост в сърцето – редуват се тия състояния. Числата 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8 – това са радостите на двата противоположни бряга на живота, а 2', 3', 4', 5', 6', 7', 8' – това са скърбите или нещастията на двата противоположни бряга на живота. Ние ги наричаме нещастия за онези, които не разбират законите на живота, а за онези, които разбират законите, нещастието в живота е щастие за тях. Ще ви разправя един анекдот за един беден човек.
към беседата >>
Един път ще имате
радост
в ума си, втори път ще имате
радост
в сърцето – редуват се тия състояния.
Тази линия е линията на живота. И тъй, не се обезсърчавайте от страданията! Страданието почва с отлив, радостта – с прилив. Тогава имате: радост – прилив, скръб – отлив. Значи, един път ще имате ще имате скръб в сърцето си, втори път ще имате скръб в ума си. .
Един път ще имате
радост
в ума си, втори път ще имате
радост
в сърцето – редуват се тия състояния.
Числата 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8 – това са радостите на двата противоположни бряга на живота, а 2', 3', 4', 5', 6', 7', 8' – това са скърбите или нещастията на двата противоположни бряга на живота. Ние ги наричаме нещастия за онези, които не разбират законите на живота, а за онези, които разбират законите, нещастието в живота е щастие за тях. Ще ви разправя един анекдот за един беден човек. Този беден човек постоянно се оплаквал от своята сиромашия. Всеки ден той минавал през един мост и си казвал.
към беседата >>
Числата 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8 – това са
радостите
на двата противоположни бряга на живота, а 2', 3', 4', 5', 6', 7', 8' – това са скърбите или нещастията на двата противоположни бряга на живота.
И тъй, не се обезсърчавайте от страданията! Страданието почва с отлив, радостта – с прилив. Тогава имате: радост – прилив, скръб – отлив. Значи, един път ще имате ще имате скръб в сърцето си, втори път ще имате скръб в ума си. . Един път ще имате радост в ума си, втори път ще имате радост в сърцето – редуват се тия състояния.
Числата 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8 – това са
радостите
на двата противоположни бряга на живота, а 2', 3', 4', 5', 6', 7', 8' – това са скърбите или нещастията на двата противоположни бряга на живота.
Ние ги наричаме нещастия за онези, които не разбират законите на живота, а за онези, които разбират законите, нещастието в живота е щастие за тях. Ще ви разправя един анекдот за един беден човек. Този беден човек постоянно се оплаквал от своята сиромашия. Всеки ден той минавал през един мост и си казвал. На, като беден човек, все тъй по крака ще минавам този мост, но ако бях богат, щях да минавам с кон.
към беседата >>
Затова, за да има хармония в един клас половината от учениците трябва да бъдат
радостни
, а половината скръбни, да образуват тази осморка (8).
Как мислите сега, пълен ли е животът на линията AB? Има ли нещо, което да ѝ недостига? (– Има, ние търсим нещо.) Този чертеж сега ни представлява пълния живот. Кривите AB и A′B′ са двете са двете преплетени змии в теософията. В окултизма тия преплетени змии представляват преплетения живот на сегашното човечество, дето двата полюса на живота се редуват.
Затова, за да има хармония в един клас половината от учениците трябва да бъдат
радостни
, а половината скръбни, да образуват тази осморка (8).
Под „скръб“ аз не разбирам да проливате сълзи, защото сълзи могат да ви текат някой път и от вятъра. Сълзите по някой път са изкуствени прояви, случайности, които не трябва да внасяте в живота си. Как изгубвате вие радостта си или доброто си разположение? Ще ви приведа един пример. Имате една приятелка, която в първо време обичате, затова сте радостни, доволни и казвате за нея: колко е умна тя!
към беседата >>
Как изгубвате вие
радостта
си или доброто си разположение?
Кривите AB и A′B′ са двете са двете преплетени змии в теософията. В окултизма тия преплетени змии представляват преплетения живот на сегашното човечество, дето двата полюса на живота се редуват. Затова, за да има хармония в един клас половината от учениците трябва да бъдат радостни, а половината скръбни, да образуват тази осморка (8). Под „скръб“ аз не разбирам да проливате сълзи, защото сълзи могат да ви текат някой път и от вятъра. Сълзите по някой път са изкуствени прояви, случайности, които не трябва да внасяте в живота си.
Как изгубвате вие
радостта
си или доброто си разположение?
Ще ви приведа един пример. Имате една приятелка, която в първо време обичате, затова сте радостни, доволни и казвате за нея: колко е умна тя! Като нея няма друга. По едно време любовта ви към нея започва да охлажда, вие ставате индиферентни и. казвате: И тя е като мене.
към беседата >>
Имате една приятелка, която в първо време обичате, затова сте
радостни
, доволни и казвате за нея: колко е умна тя!
Затова, за да има хармония в един клас половината от учениците трябва да бъдат радостни, а половината скръбни, да образуват тази осморка (8). Под „скръб“ аз не разбирам да проливате сълзи, защото сълзи могат да ви текат някой път и от вятъра. Сълзите по някой път са изкуствени прояви, случайности, които не трябва да внасяте в живота си. Как изгубвате вие радостта си или доброто си разположение? Ще ви приведа един пример.
Имате една приятелка, която в първо време обичате, затова сте
радостни
, доволни и казвате за нея: колко е умна тя!
Като нея няма друга. По едно време любовта ви към нея започва да охлажда, вие ставате индиферентни и. казвате: И тя е като мене. И започвате да търсите друга, у която да има прилив. След години вие отново намирате първата си приятелка, пак се сближавате с нея и казвате: Колко е поумняла!
към беседата >>
Вие сте млади и сте същества само на
радости
и скърби – движите се между приливи и отливи.
Това значи да се запознаете дълбоко с човешкия живот. Ако това не можете, изучете поне външната му страна. Всички ученици от един клас трябва психологически да изучават както своите приливи и отливи, така и тия в живата природа. Ще разбирате добрите и лошите страни на тия приливи и отливи. Като говоря за добрите и лошите страни, аз разбирам вашия морален живот.
Вие сте млади и сте същества само на
радости
и скърби – движите се между приливи и отливи.
Гледам някой от вас, той е радостен, весел. Не се минава и един час, той плаче, скърби – отиде радостта му, стана песимист. По-рано, в радостта си, пише поезии, учи, а щом дойде скръбта, напуща и поезия, и наука. След няколко дни пак казва: Не, аз ще уча, ще свърша започнатата си работа. Ако го гледа някой човек, който не разбира тия неща, ще каже: на този момък му хлопа дъската.
към беседата >>
Гледам някой от вас, той е
радостен
, весел.
Ако това не можете, изучете поне външната му страна. Всички ученици от един клас трябва психологически да изучават както своите приливи и отливи, така и тия в живата природа. Ще разбирате добрите и лошите страни на тия приливи и отливи. Като говоря за добрите и лошите страни, аз разбирам вашия морален живот. Вие сте млади и сте същества само на радости и скърби – движите се между приливи и отливи.
Гледам някой от вас, той е
радостен
, весел.
Не се минава и един час, той плаче, скърби – отиде радостта му, стана песимист. По-рано, в радостта си, пише поезии, учи, а щом дойде скръбта, напуща и поезия, и наука. След няколко дни пак казва: Не, аз ще уча, ще свърша започнатата си работа. Ако го гледа някой човек, който не разбира тия неща, ще каже: на този момък му хлопа дъската. Не, не му хлопа дъската, но той бърже преминава известни течения.
към беседата >>
Не се минава и един час, той плаче, скърби – отиде
радостта
му, стана песимист.
Всички ученици от един клас трябва психологически да изучават както своите приливи и отливи, така и тия в живата природа. Ще разбирате добрите и лошите страни на тия приливи и отливи. Като говоря за добрите и лошите страни, аз разбирам вашия морален живот. Вие сте млади и сте същества само на радости и скърби – движите се между приливи и отливи. Гледам някой от вас, той е радостен, весел.
Не се минава и един час, той плаче, скърби – отиде
радостта
му, стана песимист.
По-рано, в радостта си, пише поезии, учи, а щом дойде скръбта, напуща и поезия, и наука. След няколко дни пак казва: Не, аз ще уча, ще свърша започнатата си работа. Ако го гледа някой човек, който не разбира тия неща, ще каже: на този момък му хлопа дъската. Не, не му хлопа дъската, но той бърже преминава известни течения. Вие не му казвайте нищо, но само изучавайте неговото естество!
към беседата >>
По-рано, в
радостта
си, пише поезии, учи, а щом дойде скръбта, напуща и поезия, и наука.
Ще разбирате добрите и лошите страни на тия приливи и отливи. Като говоря за добрите и лошите страни, аз разбирам вашия морален живот. Вие сте млади и сте същества само на радости и скърби – движите се между приливи и отливи. Гледам някой от вас, той е радостен, весел. Не се минава и един час, той плаче, скърби – отиде радостта му, стана песимист.
По-рано, в
радостта
си, пише поезии, учи, а щом дойде скръбта, напуща и поезия, и наука.
След няколко дни пак казва: Не, аз ще уча, ще свърша започнатата си работа. Ако го гледа някой човек, който не разбира тия неща, ще каже: на този момък му хлопа дъската. Не, не му хлопа дъската, но той бърже преминава известни течения. Вие не му казвайте нищо, но само изучавайте неговото естество! Някои от вас, като се подложат на опит, казват: От мен нищо няма да стане.
към беседата >>
Когато тия същества завършат своята работа, в нас се явява известна
радост
.
Ще си кажете: Сега аз имам по-голяма вяра в себе си. По рано мислих, че като ми дойде някое страдание, сърцето ми ще се пукне, а сега видях, че като дойде страданието, изживях го, то си отмина без да се пукне сърцето ми. Слава Богу, издържах всички страдания! Страданията, това са вътрешни сили, чрез които работят тия висши интелигентни същества в нас. Ние, по причина на болката, която изживяваме при страданията, не схващаме техния дълбок вътрешен смисъл, а се спираме само върху негативната им страна.
Когато тия същества завършат своята работа, в нас се явява известна
радост
.
Това е закон абсолютно верен, който ви сами ще проверите. Тъй щото вие, младите, не трябва да се обезсърчавате. (– Определено ли е времето на тия приливи и отливи?) – Различно е, но обикновено играе между числата 2–10. Те започват с числото 2, което представлява един отлив, т.е. скръб. Животът започва винаги със скръб.
към беседата >>
След това не настъпва веднага
радост
, но състоянието на равновесие, което означавам с числото 3.
(– Определено ли е времето на тия приливи и отливи?) – Различно е, но обикновено играе между числата 2–10. Те започват с числото 2, което представлява един отлив, т.е. скръб. Животът започва винаги със скръб. Скръбта, т.е. отливът, означавам с числото 2.
След това не настъпва веднага
радост
, но състоянието на равновесие, което означавам с числото 3.
Следното състояние е прилив – него означавам с числото 4. Този прилив ще трая толкова, колкото отливът. После имаме числата: 5 – равновесие, 6 – отлив и т.н. Разликата между един отлив и един прилив, както и от едно състояние на равновесие до друго, е с две единици: 2, 4, 6; 3, 5 и т.н. Някой път тия приливи и отливи могат да започнат и от числата 6, 7, 8 или 10, но обикновено се започва от числото 2.
към беседата >>
Защото онзи, които има
радост
, много лесно се вкисва.
– Те ги наричат „Творци“ или „Бащи на ума“. И тъй, когато мислите за сърцето, ще се свързвате с висшите същества на Любовта, а когато мислите за ума – с висшите същества на Мъдростта. Това е необходимо за вашето развитие, защото в тия същества има голяма хармония. Всички стремежи и идеали в тях са еднакви, само че в икономията на Божествения свят те заемат разни длъжности. Ще ви дам следното правило; като се радвате, да не вкисвате; и като скърбите, да се не отчайвате.
Защото онзи, които има
радост
, много лесно се вкисва.
Знаете ли кога се вкисва човек? – Щом му вземат радостта, той се вкисва, няма обект вече. Вие имате, за пример, една шапка, едни обуща или дрехи, на които се радвате. Щом ви вземат шапката, обущата или дрехите, вие веднага се вкисвате. Затова, като ви вземат радостта, гледайте да не вкисвате.
към беседата >>
– Щом му вземат
радостта
, той се вкисва, няма обект вече.
Това е необходимо за вашето развитие, защото в тия същества има голяма хармония. Всички стремежи и идеали в тях са еднакви, само че в икономията на Божествения свят те заемат разни длъжности. Ще ви дам следното правило; като се радвате, да не вкисвате; и като скърбите, да се не отчайвате. Защото онзи, които има радост, много лесно се вкисва. Знаете ли кога се вкисва човек?
– Щом му вземат
радостта
, той се вкисва, няма обект вече.
Вие имате, за пример, една шапка, едни обуща или дрехи, на които се радвате. Щом ви вземат шапката, обущата или дрехите, вие веднага се вкисвате. Затова, като ви вземат радостта, гледайте да не вкисвате. Ако пък вкисвате, гледайте да не прекисвате. Когато се обезсърчите пък, гледайте да не се отчайвате.
към беседата >>
Затова, като ви вземат
радостта
, гледайте да не вкисвате.
Защото онзи, които има радост, много лесно се вкисва. Знаете ли кога се вкисва човек? – Щом му вземат радостта, той се вкисва, няма обект вече. Вие имате, за пример, една шапка, едни обуща или дрехи, на които се радвате. Щом ви вземат шапката, обущата или дрехите, вие веднага се вкисвате.
Затова, като ви вземат
радостта
, гледайте да не вкисвате.
Ако пък вкисвате, гледайте да не прекисвате. Когато се обезсърчите пък, гледайте да не се отчайвате. Обезсърчението ще дойде, невъзможно е да не дойде, но гледайте да не се превърне в отчаяние, защото отчаянието нищо не ползва. Спрете се само до обезсърчението, то ще даде отлив. (– Само по веднъж на ден ли да правим упражнението?) Аз ви го давам един път, пък ако някой има голямо желание да го направи повече пъти, може, но да го прави усърдно и при концентриране на ума.
към беседата >>
52.
Приливи и отливи
,
ООК
, София, 16.1.1924г.,
Когато някой път вие се чувствате
радостни
, весели, това още не е вашето сърце.
Вземете момичетата и момчетата на възраст от десет до четиринайсет години. Щом почне да се развива тяхното астрално тяло, щом започнат да се развиват чувствата у тях, колкото и да са паметливи, започват да стават разсеяни, става прилив в тях и паметта им започва да се губи. Към двадесет и първата година паметта им пак почва да се възстановява. Следователно, когато енергиите слизат в сърцето, всякога в ума се явява една разсеяност, а когато става прилив в ума, всякога човек усеща, че в сърцето настъпва една студенина и той казва: „Изгубих онези благородни, хубави чувства в сърцето си.“ Това само привидно е така. Сърдечните енергии, които изразяват същността на сърцето, и енергиите, които минават през сърцето, са две различни неща.
Когато някой път вие се чувствате
радостни
, весели, това още не е вашето сърце.
Вие само изпитвате известен род енергии, които са в съгласие с вашите сърдечни енергии. Пияният, като се напие, или гладният, като се нахрани, изпитват едно приятно разположение. Ученият човек, като прочете една книга, изпитва едно приятно настроение в Умствения свят, горе. Промените на тия енергии не съставляват още същественото в живота. Тук се раждат всички противоречия.
към беседата >>
Като си помислил за детенцето, подскочил от
радост
, млякото с гърнето паднало на земята и се разляло.
И тях ще продам. От парите ще си купя едно агънце, което ще се размножи. Ще продам агнетата и ще си купя една крава.“ И тъй забогатял в мечтите си, че решил да се ожени. Ами каква ще избере? – Ще се представи на царската дьщеря, тя ще се съгласи и после ще си имат едно хубаво детенце.
Като си помислил за детенцето, подскочил от
радост
, млякото с гърнето паднало на земята и се разляло.
Сега има много учени, благородни хора, които мязат на този циганин. Някой от тия учени казва: туй ще чета, онуй ще чета, ще проучвам Библията, ще си правя извадки и т. н. Прави си той плана, подскача, но изгубва Библията. Ученият казва: „Това ново нещо ще изобретя, онова ще изобретя.“ Подскача и изгубва мисълта си. Не трябва да си правите илюзии.
към беседата >>
– „Ама Господ на едни е определил да са
радостни
, а на други – да скърбят.“ – Не, заблуждаваш се.
Казваше: аз туй ще направя, онуй ще направя, а днес си се сгушил! Как тъй от вчера до днес си друг вече? “ – „Ама такова е обществото! “ – Не, ти ще намериш същинската причина. – „Ама Господ тъй е наредил.“ – Как намери ти, че Господ е наредил така?
– „Ама Господ на едни е определил да са
радостни
, а на други – да скърбят.“ – Не, заблуждаваш се.
Господ не прави хората нито скръбни, нито радостни. Неговата задача, Неговата цел, ако мога така да се изразя, тука, на Земята, е да ни застави да мислим. Сега разберете – аз ви представям нещата в един фигуративен смисьл. Някои от вас може да кажат: „Това е една подигравка с нашите чувства.“ Аз като на ученици бих ви казал, че вие досега хиляди пъти сте се подигравали сами със себе си. Ами че ако един ден вие мислите, че сте добър и умен човек, а на другия ден мислите, че сте един идиот или един голям грешник, питам: не се ли подигравате със себе си?
към беседата >>
Господ не прави хората нито скръбни, нито
радостни
.
Как тъй от вчера до днес си друг вече? “ – „Ама такова е обществото! “ – Не, ти ще намериш същинската причина. – „Ама Господ тъй е наредил.“ – Как намери ти, че Господ е наредил така? – „Ама Господ на едни е определил да са радостни, а на други – да скърбят.“ – Не, заблуждаваш се.
Господ не прави хората нито скръбни, нито
радостни
.
Неговата задача, Неговата цел, ако мога така да се изразя, тука, на Земята, е да ни застави да мислим. Сега разберете – аз ви представям нещата в един фигуративен смисьл. Някои от вас може да кажат: „Това е една подигравка с нашите чувства.“ Аз като на ученици бих ви казал, че вие досега хиляди пъти сте се подигравали сами със себе си. Ами че ако един ден вие мислите, че сте добър и умен човек, а на другия ден мислите, че сте един идиот или един голям грешник, питам: не се ли подигравате със себе си? След като днес мислите, че сте един идиот, глупав човек, а утре мислите, че сте един гениален човек, не се ли подигравате със себе си?
към беседата >>
53.
Закон за късите и дългите линии
,
ООК
, София, 23.1.1924г.,
Думите страдание и
радоств
дадения случай имат същото отношение.
На всеки един от вашите синове и дъщери се падат по 5 милиона лева наследство. След като им дадете това наследство, питам: какво печелят те и какво печелите вие? Да дойдем до реалните неща. Ако един баща остави 5 милиона лева наследство на своя син, какво печели той и какво печели синът му? С този закон аз обяснявам защо някой път идват страданията в света.
Думите страдание и
радоств
дадения случай имат същото отношение.
В някой случай е необходимо бащата да остави 5 милиона на сина си, а в друг случай няма нужда да оставя нито пет пари. Защо? Изчислете 5 милиона лева злато в тежест колко килограма правят. Мисля, че около две хиляди лева правят 200 наполеона, а един наполеон тежи 5 грама. Тъй щото един килограм злато колко лева са? (Един милион лева злато тежат 1500 кг.) Сега представете си, че вашият син трябва да премине океана с една лодка, която само него може да побере.
към беседата >>
54.
Колко пъти да прощаваме?
,
НБ
, София, 27.1.1924г.,
Щом е естествена, тя трябва да произвежда
радост
и веселие.
Той никога не трябва да употребява излишна храна, излишно ядене, което не може да асимилира. Той трябва да си намери подходяща храна, която да произвежда всякога разнообразие в неговите чувства. Знаете ли какво значи разнообразие? – Разнообразието е закон на доброта. Всяка храна, която произвежда едно тягостно чувство, тя е неестествена храна.
Щом е естествена, тя трябва да произвежда
радост
и веселие.
Сега ние ще приложим закона на прощаването. Можем ли да простим, или не можем? Ще кажете: „Как ще се научим да прощаваме? “ Ето как. Имаш някой познат, комуто не можеш да простиш.
към беседата >>
55.
Плодовете на Духа
,
НБ
, София, 3.2.1924г.,
Там, дето този Дух дойде, ако Му дадеш място, ще видиш, че Той донася
радост
в цялата къща.
Няма да ви оставям вие да го налучквате, ще се докачи вашето честолюбие, че не сте познали, а като кажа аз, и да направя една грешка, ще кажете: „Е, Учителят направи грешка“. Значи аз взимам всичката отговорност, ще направя една погрешка. И тъй, присъствието на Духа всякога произвежда топлина на физическия свят; присъствието на Духа всякога произвежда движение на физическия свят; присъствието на Духа всякога произвежда растене в живота; присъствието на Духа във физическия свят всякога произвежда цъфтене, завързване плодове. Духът носи живот в себе си. Следователно Той разширява съзнанието.
Там, дето този Дух дойде, ако Му дадеш място, ще видиш, че Той донася
радост
в цялата къща.
Онзи, който има този Божествен Дух, от него лъха нещо обилно, той е като един планински извор и всичките растения наоколо познават този Дух. Защо? – Той внася живот. Сега не си правете никакви други илюзии. Когато Духът отсъства, у вас веднага ще се зароди друго едно състояние: меланхолия, безсмислие в живота, антипатия, съмнения, подозрения, глупости, не ти се работи, не обичаш хората и т.н. Следователно присъствието на Духа има една положителна страна.
към беседата >>
И след туй идва
радостта
.
Присъствието на Духа носи Любовта. То е един вътрешен подтик, необорим подтик. Когато в света идва нещо велико, един от признаците е, че всякога настава едно затишие без никакво движение. Туй се нарича мир, Любов. Мирът означава едно вътрешно затишие в духа, както когато очакваш да стане нещо важно.
И след туй идва
радостта
.
Радостта е един вътрешен изблик на Любовта, която е дошла. Тя се предшества от мира, който носи една вътрешна тишина. В тази тишина всички седят в недоумение, очакват великото, славното, което идва в живота. И тогава веднага виждаме туй разцъфтяване на всяка душа в света. Следователно в света идва вече тази радост.
към беседата >>
Радостта
е един вътрешен изблик на Любовта, която е дошла.
То е един вътрешен подтик, необорим подтик. Когато в света идва нещо велико, един от признаците е, че всякога настава едно затишие без никакво движение. Туй се нарича мир, Любов. Мирът означава едно вътрешно затишие в духа, както когато очакваш да стане нещо важно. И след туй идва радостта.
Радостта
е един вътрешен изблик на Любовта, която е дошла.
Тя се предшества от мира, който носи една вътрешна тишина. В тази тишина всички седят в недоумение, очакват великото, славното, което идва в живота. И тогава веднага виждаме туй разцъфтяване на всяка душа в света. Следователно в света идва вече тази радост. Радостта показва, че животът започва да цъфти.
към беседата >>
Следователно в света идва вече тази
радост
.
И след туй идва радостта. Радостта е един вътрешен изблик на Любовта, която е дошла. Тя се предшества от мира, който носи една вътрешна тишина. В тази тишина всички седят в недоумение, очакват великото, славното, което идва в живота. И тогава веднага виждаме туй разцъфтяване на всяка душа в света.
Следователно в света идва вече тази
радост
.
Радостта показва, че животът започва да цъфти. Не разбирайте, че цъфтенето се отнася само до растенията, че само вън става този процес. Не, в съзнанието на човека става това цъфтене. То значи, че този човек досега е ял, пил, крал, лъгал, и дойде един красив подтик в него, и той казва: „Отсега нататък аз ще бъда благороден човек, няма да си позволявам никакво насилие“. Има много герои в света, които мислят, че са силни хора.
към беседата >>
Радостта
показва, че животът започва да цъфти.
Радостта е един вътрешен изблик на Любовта, която е дошла. Тя се предшества от мира, който носи една вътрешна тишина. В тази тишина всички седят в недоумение, очакват великото, славното, което идва в живота. И тогава веднага виждаме туй разцъфтяване на всяка душа в света. Следователно в света идва вече тази радост.
Радостта
показва, че животът започва да цъфти.
Не разбирайте, че цъфтенето се отнася само до растенията, че само вън става този процес. Не, в съзнанието на човека става това цъфтене. То значи, че този човек досега е ял, пил, крал, лъгал, и дойде един красив подтик в него, и той казва: „Отсега нататък аз ще бъда благороден човек, няма да си позволявам никакво насилие“. Има много герои в света, които мислят, че са силни хора. И ако бих запитал в какво седи силата на един човек, как бихте отговорили?
към беседата >>
Тогава краката ще се освободят, ръцете ще се освободят и
радостта
ще дойде.
Не, първото нещо – мълчание. После, полека ще взема ножчето и внимателно ще разрежа тия въжета. Няма да говоря. Това е мир, това е разцъфтяване. Като разрежа туй въже, тогава ще дойде разцъфтяването.
Тогава краката ще се освободят, ръцете ще се освободят и
радостта
ще дойде.
Значи първото нещо: Любовта се изразява чрез освобождаване на онзи, когото обичаш. Вие ще ме питате: „Как да го освободя? “ Ако твоето сърце е стегнато и ти се тровиш отвътре, ти не можеш да го освободиш. Онзи, който те обича, той знае как да постъпи. Ще вземе ножчето си, ще бъде внимателен, няма да засегне кожата ти никак, ще засегне само това въже.
към беседата >>
„А плодът на Духа е любов,
радост
, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост и въздържание.“
Да, но тя не трябва ли да бъде? – И тя трябва да бъде благородна. От мъжа едно, от жената друго се изисква. Законът на Любовта трябва да се приложи. Павел казва кои са плодовете на Духа.
„А плодът на Духа е любов,
радост
, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост и въздържание.“
Мирът е едно вътрешно затишие. Радостта, това е цъфтене. Благостта, това е вътрешен аромат, туй, което се съдържа вътре в самия живот, в самото съзнание. В самото съзнание вътре трябва да има известна благост, т.е. в съзнанието вътре трябва да има известна мекота.
към беседата >>
Радостта
, това е цъфтене.
От мъжа едно, от жената друго се изисква. Законът на Любовта трябва да се приложи. Павел казва кои са плодовете на Духа. „А плодът на Духа е любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост и въздържание.“ Мирът е едно вътрешно затишие.
Радостта
, това е цъфтене.
Благостта, това е вътрешен аромат, туй, което се съдържа вътре в самия живот, в самото съзнание. В самото съзнание вътре трябва да има известна благост, т.е. в съзнанието вътре трябва да има известна мекота. Милосърдието, това е приложение. Значи тази благост трябва да има отвън един метод за приложение.
към беседата >>
Ако свободата действително е постигната по един разумен начин, тя съдържа едно качество в себе си – носи
радост
.
Защо отиват да се бият хората? – За да се даде свобода. Защо пишат? – За свобода. Следователно в основата си всеки има за дял да направи окръжаващите си свободни, но трябва да бъдем умни, да знаем как да приложим тази свобода.
Ако свободата действително е постигната по един разумен начин, тя съдържа едно качество в себе си – носи
радост
.
Запример, този, който като разрязва въжето, за да ме освободи, ми осакати ръцете, той неправилно ме е освободил и аз няма да съм радостен. Но ако ме освободи правилно, първото нещо, което ще стане, то е, че ще почувствам радост за свободата, която ми е дадена. Следователно радостта всякога произтича от факта, че сме свободни. Защото като видим онзи, който ни люби, сърцето ни почва да трепти, знаем, че той ни носи свобода, т.е. радост носи, а радостта, мирът означават, че всички онези препятствия, които разбъркват живота ни, ще се премахнат.
към беседата >>
Запример, този, който като разрязва въжето, за да ме освободи, ми осакати ръцете, той неправилно ме е освободил и аз няма да съм
радостен
.
– За да се даде свобода. Защо пишат? – За свобода. Следователно в основата си всеки има за дял да направи окръжаващите си свободни, но трябва да бъдем умни, да знаем как да приложим тази свобода. Ако свободата действително е постигната по един разумен начин, тя съдържа едно качество в себе си – носи радост.
Запример, този, който като разрязва въжето, за да ме освободи, ми осакати ръцете, той неправилно ме е освободил и аз няма да съм
радостен
.
Но ако ме освободи правилно, първото нещо, което ще стане, то е, че ще почувствам радост за свободата, която ми е дадена. Следователно радостта всякога произтича от факта, че сме свободни. Защото като видим онзи, който ни люби, сърцето ни почва да трепти, знаем, че той ни носи свобода, т.е. радост носи, а радостта, мирът означават, че всички онези препятствия, които разбъркват живота ни, ще се премахнат. Сега някои казват тъй: „Аз нямам мир в живота си“.
към беседата >>
Но ако ме освободи правилно, първото нещо, което ще стане, то е, че ще почувствам
радост
за свободата, която ми е дадена.
Защо пишат? – За свобода. Следователно в основата си всеки има за дял да направи окръжаващите си свободни, но трябва да бъдем умни, да знаем как да приложим тази свобода. Ако свободата действително е постигната по един разумен начин, тя съдържа едно качество в себе си – носи радост. Запример, този, който като разрязва въжето, за да ме освободи, ми осакати ръцете, той неправилно ме е освободил и аз няма да съм радостен.
Но ако ме освободи правилно, първото нещо, което ще стане, то е, че ще почувствам
радост
за свободата, която ми е дадена.
Следователно радостта всякога произтича от факта, че сме свободни. Защото като видим онзи, който ни люби, сърцето ни почва да трепти, знаем, че той ни носи свобода, т.е. радост носи, а радостта, мирът означават, че всички онези препятствия, които разбъркват живота ни, ще се премахнат. Сега някои казват тъй: „Аз нямам мир в живота си“. – Нямаш мир, понеже не си добил Любовта.
към беседата >>
Следователно
радостта
всякога произтича от факта, че сме свободни.
– За свобода. Следователно в основата си всеки има за дял да направи окръжаващите си свободни, но трябва да бъдем умни, да знаем как да приложим тази свобода. Ако свободата действително е постигната по един разумен начин, тя съдържа едно качество в себе си – носи радост. Запример, този, който като разрязва въжето, за да ме освободи, ми осакати ръцете, той неправилно ме е освободил и аз няма да съм радостен. Но ако ме освободи правилно, първото нещо, което ще стане, то е, че ще почувствам радост за свободата, която ми е дадена.
Следователно
радостта
всякога произтича от факта, че сме свободни.
Защото като видим онзи, който ни люби, сърцето ни почва да трепти, знаем, че той ни носи свобода, т.е. радост носи, а радостта, мирът означават, че всички онези препятствия, които разбъркват живота ни, ще се премахнат. Сега някои казват тъй: „Аз нямам мир в живота си“. – Нямаш мир, понеже не си добил Любовта. Любовта трябва да се получи в нейната същина.
към беседата >>
радост
носи, а
радостта
, мирът означават, че всички онези препятствия, които разбъркват живота ни, ще се премахнат.
Ако свободата действително е постигната по един разумен начин, тя съдържа едно качество в себе си – носи радост. Запример, този, който като разрязва въжето, за да ме освободи, ми осакати ръцете, той неправилно ме е освободил и аз няма да съм радостен. Но ако ме освободи правилно, първото нещо, което ще стане, то е, че ще почувствам радост за свободата, която ми е дадена. Следователно радостта всякога произтича от факта, че сме свободни. Защото като видим онзи, който ни люби, сърцето ни почва да трепти, знаем, че той ни носи свобода, т.е.
радост
носи, а
радостта
, мирът означават, че всички онези препятствия, които разбъркват живота ни, ще се премахнат.
Сега някои казват тъй: „Аз нямам мир в живота си“. – Нямаш мир, понеже не си добил Любовта. Любовта трябва да се получи в нейната същина. Не че вие нямате тази любов, имате я, но в тази любов има нещо примесено и трябва да я пречистите. Вие обичате само вашите деца, вашата жена, но и тях обичате при известни условия.
към беседата >>
„
Радост
, мир, дълготърпение.“
“ – Докато ви вземат всичкото съдържание. „Докога ще ме търпят в обществото? “ – Докато вземат всичките ти пари, всичкото ти съдържание. Или, казано на съвременен език: Ще те търпят, докато те изстискат като лимон, и ще те изхвърлят навън. Това не е култура, това не е човечество!
„
Радост
, мир, дълготърпение.“
За да се реализира каквато и да е любов, човек трябва да бъде дълготърпелив. Любовта трябва да изтърпи всички мъчнотии, които се зараждат вътре в нашето съзнание. Не е тъй лесно. Ние завъждаме приятели и тези приятели ни оставят, разваля се туй приятелство. Първото нещо е да задържим любовта си за по-дълго време.
към беседата >>
„А плодовете на Духа са любов,
радост
, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост и въздържание.“
Казвам: Защо се целуват? При баща ѝ ли я праща? Той иска нещо от нея. Когато видя, че тази целувка е чиста, мене ми е приятно и казвам: Ето двама души, които могат да живеят по Бога. А като погледна други, казвам: Далеч са още те.
„А плодовете на Духа са любов,
радост
, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост и въздържание.“
Това са плодовете на този Божествен Дух, който идва сега в света. Казвам: Една нова фаза настава сега в целия космос. Нашата вселена е достигнала наполовина своя път на развитие. Следователно ние ще имаме един обратен процес на развитие. Досега цялото човечество, не само тук на земята, но във всички светове, които съществуват вън и вътре във вселената, всички минават в една нова фаза.
към беседата >>
Всички ще бъдат весели и
радостни
, не само хората.
Когато казвам, че Христос иде, то е най-великото, което може да дойде в света. Бог ще се открие в своята красота, в своето разнообразие, и ще обърши всяка сълза от човешките очи. Ще премахне всички тъги и скърби, ще направи всички хора да живеят един чист и почтен живот, ще бъдат всички свободни граждани на земята. И крави, и волове, и мухи, всички ще скачат и ще се радват. Кравата, като я срещнеш, ще ти се усмихне, ще те пооближе малко.
Всички ще бъдат весели и
радостни
, не само хората.
А сега някои казват, че Христос умрял заради нас. Не, Христос иде! Иде не за прощение на греховете, Христос иде да донесе новия живот за възкресение на всички онези, които Го очакват.
към беседата >>
56.
Сложни движения на съзнанието. Светла точка в съзнанието
,
МОК
, София, 10.2.1924г.,
Те трябвало да търсят малката светлинка в себе си, която би им допринесла много по-голяма
радост
, отколкото всичките
радости
, които са имали до това време.
Истинският Учител ще ви покаже малката светлинка. И ако вие сте доблестен, ако имате характер, ако имате воля да се движите, ще вървите по линията на таза малка светлинка във вашето съзнание. Като се движите по тази линия, ще се намерите във възможностите на друг един свят. Мнозина от светиите, мнозина отшелници в Индия, много учени хора са изгубили своя живот в търсене на Божественото съзнание. Напразно са изгубили живота си.
Те трябвало да търсят малката светлинка в себе си, която би им допринесла много по-голяма
радост
, отколкото всичките
радости
, които са имали до това време.
И ако вие съберете всички радости, които сте имали досега, половината от тях даже не може да се сравнят с тази малка радост, която може да ви достави малката светлинка в съзнанието. В тази светлинка вие имате вече нещо реално. Към нея ще погледнете в най-големите бури на живота си. Тя ще ви допринесе нещо повече, отколкото всичките други блага, които сте имали. Свети ли тази малка светлинка във вашето съзнание, свети ли този фар, морето може да се вълнува колкото ще, но вие бъдете уверени, че нищо не е в състояние да ви извади от този път.
към беседата >>
И ако вие съберете всички
радости
, които сте имали досега, половината от тях даже не може да се сравнят с тази малка
радост
, която може да ви достави малката светлинка в съзнанието.
И ако вие сте доблестен, ако имате характер, ако имате воля да се движите, ще вървите по линията на таза малка светлинка във вашето съзнание. Като се движите по тази линия, ще се намерите във възможностите на друг един свят. Мнозина от светиите, мнозина отшелници в Индия, много учени хора са изгубили своя живот в търсене на Божественото съзнание. Напразно са изгубили живота си. Те трябвало да търсят малката светлинка в себе си, която би им допринесла много по-голяма радост, отколкото всичките радости, които са имали до това време.
И ако вие съберете всички
радости
, които сте имали досега, половината от тях даже не може да се сравнят с тази малка
радост
, която може да ви достави малката светлинка в съзнанието.
В тази светлинка вие имате вече нещо реално. Към нея ще погледнете в най-големите бури на живота си. Тя ще ви допринесе нещо повече, отколкото всичките други блага, които сте имали. Свети ли тази малка светлинка във вашето съзнание, свети ли този фар, морето може да се вълнува колкото ще, но вие бъдете уверени, че нищо не е в състояние да ви извади от този път. Загасне ли тази малка светлинка, изгубите ли този фар, тогава можете да попаднете в една погрешка.
към беседата >>
И при всички вътрешни страдания и несгоди в живота си, намерите ли тази малка светлинка, тя ще бъде една
радост
за вас.
И единственото нещо, за което може да се държите в този момент, е светлината на тази малка точица в хоризонта на вашето съзнание. Вие сте в развълнувано море. Към тази светла точица ще се стремите, тя ще бъде вашия фар. Тази опитност може да имат всички. Тъй ще имате една база в живота си, ще знаете, че има нещо Божествено в човека.
И при всички вътрешни страдания и несгоди в живота си, намерите ли тази малка светлинка, тя ще бъде една
радост
за вас.
Вие ще знаете, че при този фар някъде има бряг, има суша, дето ще можете да живеете, т.е. има възможност за растене и развиване на вашия живот. А това е достатъчно. Когато дойдете до разочарование, как ще разрешите въпроса? Аз искам да ви предам една наука, от която да може да се ползвате във всички случаи на живота си.
към беседата >>
Когато сте щастливи, когато сте
радостни
, тя почти не се вижда, но щом животът ви стане мъчен, щом дойдат най-големите нещастия, страдания, отчаяния – тя се вижда.
Всеки човек, както и всеки от вас, има тия две движения в себе си, само че у всички хора не се очертават ясно, всички не съзнават тия движения, които стават у тях. Значи, най-важното за вас е тази светла точица на съзнанието. Тя е най-важното нещо в живота ви. Тя е една постоянна светлина, която мъжделее слабо, но всякога свети. Тя е най-красивата светлина, която вие може да имате в себе си.
Когато сте щастливи, когато сте
радостни
, тя почти не се вижда, но щом животът ви стане мъчен, щом дойдат най-големите нещастия, страдания, отчаяния – тя се вижда.
И затова, за да я видите, някой път Божественото съзнание образува като в театъра пречки – затваря ви, ограничава ви, като ви насочва да мислите на друго място и казва: има нещо по-важно във вашия живот, отколкото движението AB. Вие се раздвоите, казвате: като AB няма нищо друго. Не, казва то, има нещо по-важно от AB – то е ACB. Но онзи, който не разбира този закон, страда. В живота на човека има възлизане, има и слизане–то е един процес.
към беседата >>
57.
Трите състояния у човека
,
ООК
, София, 13.2.1924г.,
Когато вие видите тази светлинка, сърцето ви ще заиграе – много
радостни
ще бъдете.
Следователно ще се обърнете точно в посоката на вашето съзнание. Някои от вас искат да видят някой ангел, но трябва да знаят, че тази малка светлинка струва повече, отколкото да видят един ангел. Един ангел може да стои при вас един ден, той е един пратеник – дойде да ви посети и си отива, но тази малка светлинка – това е специфичното, Божественото, което бди над вас във всеки момент. Това е тази мъжделива светлинка. Аз я считам за най-приятната светлинка.
Когато вие видите тази светлинка, сърцето ви ще заиграе – много
радостни
ще бъдете.
Единственото нещо в света, което може да ви причини тази Радост, това е малката светлинка. И аз казвам: най-доволните, най-щастливите хора в света са тези, които виждат най-малките, микроскопическите неща. И от тях са доволни. Туй щастие никой не може да ви вземе. Тази светлинка никой не може да изгаси: нито бури, нито отчаяние, нито неверие, нито ад, нито ангели, нито дяволи – никой не може да я изгаси.
към беседата >>
Единственото нещо в света, което може да ви причини тази
Радост
, това е малката светлинка.
Някои от вас искат да видят някой ангел, но трябва да знаят, че тази малка светлинка струва повече, отколкото да видят един ангел. Един ангел може да стои при вас един ден, той е един пратеник – дойде да ви посети и си отива, но тази малка светлинка – това е специфичното, Божественото, което бди над вас във всеки момент. Това е тази мъжделива светлинка. Аз я считам за най-приятната светлинка. Когато вие видите тази светлинка, сърцето ви ще заиграе – много радостни ще бъдете.
Единственото нещо в света, което може да ви причини тази
Радост
, това е малката светлинка.
И аз казвам: най-доволните, най-щастливите хора в света са тези, които виждат най-малките, микроскопическите неща. И от тях са доволни. Туй щастие никой не може да ви вземе. Тази светлинка никой не може да изгаси: нито бури, нито отчаяние, нито неверие, нито ад, нито ангели, нито дяволи – никой не може да я изгаси. Тя е единствената реална светлинка, която дава Живот.
към беседата >>
58.
Морални чувства
,
МОК
, София, 17.2.1924г.,
Много пъти може да ви е посрещал
радостно
и засмяно, а сега вие отивате, той е сериозен.
Ако бих ви задал темата Разлика между моралните, личните и егоистичните, или себични чувства какво бихте писали? Как ще ги определите? Сега аз искам вие да изучавате въпроса коренно. Ако вие не можете да познавате себе си коренно, всичко друго безполезно изучаване. Представете си, че вие посещавате един ваш приятел и той ви посреща много студено.
Много пъти може да ви е посрещал
радостно
и засмяно, а сега вие отивате, той е сериозен.
Вие излезете от дома му и се докачите. Туй докачение на какво чувство се дължи. (– На лично чувство.) Защо се докачате в дадения случай? (– Нашето лично чувство е засегнато.) Не, ние не разглеждаме въпроса лично, ние разглеждаме само проявата на нещата. Всеки от вас чувства това.
към беседата >>
Представете си, че вие посещавате един ваш приятел и той ви посреща много студено; много пъти може да ви е посрещал
радостно
и засмяно, а сега вие отивате – той е сериозен.
(втори вариант)
Някои благородни хора имат царско произхождение. Често отдават благородството на човека на кръвта, казват: „Този човек има благородна кръв.“ Ако бих ви задал темата: „Разлика между моралните, личните и егоистичните или себични чувства“, какво бихте писали, как ще ги определите? Сега аз искам вие да изучавате въпроса коренно. Ако вие не можете да познавате себе си коренно, всичко друго ще бъде безполезно изучаване.
Представете си, че вие посещавате един ваш приятел и той ви посреща много студено; много пъти може да ви е посрещал
радостно
и засмяно, а сега вие отивате – той е сериозен.
Вие излезете от дома му и се докачите. Туй докачане на какво чувство се дължи. (– На лично чувство.) Защо се докачате в дадения случай? (– Нашето лично чувство е засегнато.) Не, ние не разглеждаме въпроса лично, ние разглеждаме само проявата на нещата. Всеки от вас чувства това, то е едно общо явление и се предава на всички ви.
към втори вариант >>
59.
Царството Божие се благовества
,
НБ
, София, 17.2.1924г.,
Направете една рокля с пари, спечелени с труд, с пот, че да почувства вашата душа, вашият ум, вашето сърце
радостта
от това нещо.
Този момък трябва да има спестени пари с пот на лицето, а не така, останали от баща му, или от дядо му, или пък оттук-оттам откраднати. Не, парите трябва да са спестени с труд, с пот на лицето, и от тях да направи една рокля, да знае, че тези пари са излезли от неговия плат. Такава булска рокля трябва да направи той! Ще ми възразите: „Ако е за булска рокля, ние виждаме младите все с копринени рокли“. – Да, но не с пот на лицето са направени.
Направете една рокля с пари, спечелени с труд, с пот, че да почувства вашата душа, вашият ум, вашето сърце
радостта
от това нещо.
Аз констатирам нещата тъй, както са, а не се спирам върху буквата им. Когато Бог праща една душа на земята, как я облича Той? Ще каже някой: „Бог пратил някоя душа с прости дрехи“. Доколкото зная, Бог никога не облича хората с прости дрехи. Млекопитаещите, които носят тия тъй прости дрехи, то е защото те са продали своите, а сега, като са дошли на земята, са взели тия дрехи, тая козина.
към беседата >>
Любовта, която започва първо с обещания и
радости
, тя е обикновената любов, човешката любов.
От този ден вие трябва да изпитате в живота си едно доволство, да бъдете доволни от себе си. Нека хората говорят каквото искат, ние трябва да сме доволни! Като мерим нещата с тези Божествени мерки, трябва да знаем, че всяка наша мисъл, всяко наше чувство, всяко наше действие е точно определено. Днес се благовества! Великата Любов, която трябва да се приложи в живота, има два момента.
Любовта, която започва първо с обещания и
радости
, тя е обикновената любов, човешката любов.
А любовта, която започва първо с големи страдания, тя е Божествената Любов. В Божествената Любов всякога се иска едно вътрешно самопожертване. Този закон на самопожертване не можете да го приложите без туй съзнание на Любовта. Иначе вие може да си наредите една програма, как ще живеете с мъжа си, как ще постъпвате, но не действате ли съобразно закона на Любовта, нищо няма да направите. Първо, човек трябва да усили в себе си това непреодолимо желание да се свърже вътрешно с Бога.
към беседата >>
60.
Обектът на съзнанието
,
ООК
, София, 20.2.1924г.,
Когато работиш върху сърцето си, щом се очисти сърцето, непременно ще почувстваш една малка
радост
, едно успокоение.
Ще го измиеш веднъж-два пъти със сапун и вода и ще провериш. Докато има кир във водата, не си прави илюзии, че сърцето ти е чисто. Когато казвам, че умът ти е нечист, че мислите ти са нечисти, трябва да ги измиеш. Започнеш да миеш ума: измиеш го веднъж-два пъти и, след като го измиеш, ще дойде малка светлинка и ще усетиш едно успокояване. Това е един от признаците, че умът ти е чист.
Когато работиш върху сърцето си, щом се очисти сърцето, непременно ще почувстваш една малка
радост
, едно успокоение.
Това са признаци в дадения случай, че този процес на чистене е въздействал. Не мислете, че един ден, като очистите сърцето си, повече не трябва да го чистите. Всеки ден човек трябва да чисти сърцето си! Всеки ден човек трябва да чисти ума си! Даже много хубаво ще бъде, ако вечерно време, като останете сами, половин час преди лягане, си направите сметка какво сте мислили през деня, как сте го прекарали: да си дадете отчет за вашите мисли или за вашите чувства.
към беседата >>
При моралното търпение, щом ти дойде една неприятност, ти усещаш
радост
.
Тя е много весела, казва: „Аз ще ти направя това, онова – всичко.“ От морални съображения ли, или от политика е това? Вие имате ли опитността на това търпение, за което говорите. В личното търпение винаги влиза една неприязненост. Някой търпи, но прави усилия над себе си. Ние се радваме на моралното търпение.
При моралното търпение, щом ти дойде една неприятност, ти усещаш
радост
.
Например мъжът и жената не живеят добре. Няма да се докачате. Аз виждам мъжа и жената като две величини, като 1 и 2. Мъжът и жената не представляват личности, това са само символи. Мъжът може да каже най-лошите неща на жена си.
към беседата >>
61.
Моралният тип
,
МОК
, София, 24.2.1924г.,
Когато са дошли 4–5 братя, тогава и братята посрещат момичето с
радост
и казват: Да имаме едно сестриче!
Някой път тя е повече привързана към момченцето, отколкото към момиченцето и от това изниква ревността. Така е, момченцата са повече обичани. Туй е раздвояване в чувствата. Като се роди момче, считат го за благословение. Има други случаи, когато момичето е „добре дошло“.
Когато са дошли 4–5 братя, тогава и братята посрещат момичето с
радост
и казват: Да имаме едно сестриче!
Бащата, ако има двама сина, не мисли за тях как ще ги нареди, но ако има две дъщери, почва да мисли. Сега, вие не трябва да давате личен характер на вашите чувства. Вие ще ги изучавате като сили, като движения в природата. Защото щом влезе тази сила в тялото ви, тя ще произведе едно или друго влияние. Следователно силата и посоката на вашия ум ще се определи от степента на вашите чувства.
към беседата >>
62.
Що е това?
,
НБ
, София, 24.2.1924г.,
Дойде ли една заповед да слезе на земята, веднага идва една
радост
.
“ Тъй че ако един ученик, който е бил на небето, при всичкото свое щастие и блаженство, му се даде заповед да слезе на земята, да помага на човечеството, и той се сепне, в това си сепване той пропада. И след туй във всичките си съществувания той ще води един порочен живот. Така някой от вас тъкмо наредил работата си, оженил се, деца си има, само да си живее. Дойде обаче изведнъж една заповед да отиде горе на небето. Щом се даде една такава заповед да отиде в духовния свят, става едно сепване в него и в това състояние той отива на небето.
Дойде ли една заповед да слезе на земята, веднага идва една
радост
.
Питам: Колко християни има, които като ги повика Господ, да се зарадват? Туй са наблюдения, които трябва да правите. Да оставим настрана външния свят! Вие се занимавате с външния свят, като че той сам ще се уреди. Има други сили, които уреждат този свят.
към беседата >>
63.
Родени изново
,
НБ
, София, 2.3.1924г.,
Вие досега още не сте били щастливи, не сте имали още нито един момент от истинска
радост
.
Те са взели всички предпазителни мерки. И ние трябва да предвидим, няма да си сложим тъй живота. Вие казвате: „Да си уредим работите, че тогава ще мислим за това нещо“. Казвам ви: Като уреждате временните си работи, гледайте да уредите само онези от тях, които са от по-важен характер за вашето бъдещо развитие. Вие още не познавате себе си.
Вие досега още не сте били щастливи, не сте имали още нито един момент от истинска
радост
.
Целият живот, който сте живели досега, той е написан, представлява само една драма или една трагедия. Той е живот само на падания и ставания. И от единия край до другия вашият живот е изписан само от скърби и страдания. И нека, като хора, да се попитаме: „В края на краищата какво остава у нас от живота ни като хора? Кое е онова, което може да ни отличи като души?
към беседата >>
Всичките ви досегашни страдания ще изчезнат и ще настане в живота ви
радост
и веселие.
Вие нямате един определен възглед, какъв трябва да бъде животът на земята. Аз още не ви проповядвам за един живот на небето, то е невъзможно, но казвам, че за да бъде животът ви смислен, непременно трябва да се родите изново. Така ще видите царството Божие. Щом се родите изново, ще видите, че тези живи сили ще бъдат на ваше разположение, и ще знаете как да подобрите живота си. Казано на друг език: Бог е, Който ще подобри живота ви.
Всичките ви досегашни страдания ще изчезнат и ще настане в живота ви
радост
и веселие.
Казва се там в Писанието: „Царството Божие е в мир, радост, правда и Духа светаго“. Значи царството Божие е не само в радост, а в мир и в правда. А на съвременните хора им трябва най-вече правда. Справедливи трябва да бъдем! Ние не страдаме толкова от липса на любов, колкото от липса на справедливост.
към беседата >>
Казва се там в Писанието: „Царството Божие е в мир,
радост
, правда и Духа светаго“.
Аз още не ви проповядвам за един живот на небето, то е невъзможно, но казвам, че за да бъде животът ви смислен, непременно трябва да се родите изново. Така ще видите царството Божие. Щом се родите изново, ще видите, че тези живи сили ще бъдат на ваше разположение, и ще знаете как да подобрите живота си. Казано на друг език: Бог е, Който ще подобри живота ви. Всичките ви досегашни страдания ще изчезнат и ще настане в живота ви радост и веселие.
Казва се там в Писанието: „Царството Божие е в мир,
радост
, правда и Духа светаго“.
Значи царството Божие е не само в радост, а в мир и в правда. А на съвременните хора им трябва най-вече правда. Справедливи трябва да бъдем! Ние не страдаме толкова от липса на любов, колкото от липса на справедливост. В съвременния свят няма справедливост.
към беседата >>
Значи царството Божие е не само в
радост
, а в мир и в правда.
Така ще видите царството Божие. Щом се родите изново, ще видите, че тези живи сили ще бъдат на ваше разположение, и ще знаете как да подобрите живота си. Казано на друг език: Бог е, Който ще подобри живота ви. Всичките ви досегашни страдания ще изчезнат и ще настане в живота ви радост и веселие. Казва се там в Писанието: „Царството Божие е в мир, радост, правда и Духа светаго“.
Значи царството Божие е не само в
радост
, а в мир и в правда.
А на съвременните хора им трябва най-вече правда. Справедливи трябва да бъдем! Ние не страдаме толкова от липса на любов, колкото от липса на справедливост. В съвременния свят няма справедливост. Няма ли справедливост, на всяка стъпка ще има жестокосърдечие.
към беседата >>
64.
Двете граници
,
ООК
, София, 5.3.1924г.,
Но ти ще живееш между
радостта
и скръбта.
Та казвам: вие сте влезли в тази Школа и трябва да разбирате истинския Живот, трябва да разбирате Доброто и злото. Злото и Доброто – това са двете важни граници на живота. Като дойдеш до скръбта, ти си до границата на живота. Ти дойдеш до скръбта и казваш: „В моя живот има само скърби.“ – Не, ти си дошъл само до единия бряг на живота. Като дойдеш до другия бряг, ще намериш скръбта.
Но ти ще живееш между
радостта
и скръбта.
Трябва да прекопаваш бреговете на Радостта, за да разбереш какво нещо е скръбта. Ако прекопаваш бреговете на скръбта, ще разбереш какво нещо е Радостта. Ще живеете между единия и другия бряг. Ако живеете между двата бряга, все ще изкъртите по малко от тях. Тъй щото, ако искате да живеете в Живота, трябва да бъдете между бреговете му.
към беседата >>
Трябва да прекопаваш бреговете на
Радостта
, за да разбереш какво нещо е скръбта.
Злото и Доброто – това са двете важни граници на живота. Като дойдеш до скръбта, ти си до границата на живота. Ти дойдеш до скръбта и казваш: „В моя живот има само скърби.“ – Не, ти си дошъл само до единия бряг на живота. Като дойдеш до другия бряг, ще намериш скръбта. Но ти ще живееш между радостта и скръбта.
Трябва да прекопаваш бреговете на
Радостта
, за да разбереш какво нещо е скръбта.
Ако прекопаваш бреговете на скръбта, ще разбереш какво нещо е Радостта. Ще живеете между единия и другия бряг. Ако живеете между двата бряга, все ще изкъртите по малко от тях. Тъй щото, ако искате да живеете в Живота, трябва да бъдете между бреговете му. Щом искате да знаете какво нещо е скръбта, ще знаете, че сте до единия бряг на живота и трябва да се върнете назад.
към беседата >>
Ако прекопаваш бреговете на скръбта, ще разбереш какво нещо е
Радостта
.
Като дойдеш до скръбта, ти си до границата на живота. Ти дойдеш до скръбта и казваш: „В моя живот има само скърби.“ – Не, ти си дошъл само до единия бряг на живота. Като дойдеш до другия бряг, ще намериш скръбта. Но ти ще живееш между радостта и скръбта. Трябва да прекопаваш бреговете на Радостта, за да разбереш какво нещо е скръбта.
Ако прекопаваш бреговете на скръбта, ще разбереш какво нещо е
Радостта
.
Ще живеете между единия и другия бряг. Ако живеете между двата бряга, все ще изкъртите по малко от тях. Тъй щото, ако искате да живеете в Живота, трябва да бъдете между бреговете му. Щом искате да знаете какво нещо е скръбта, ще знаете, че сте до единия бряг на живота и трябва да се върнете назад. Дойдете ли до радостта, и там ще изгубите живота си.
към беседата >>
Дойдете ли до
радостта
, и там ще изгубите живота си.
Ако прекопаваш бреговете на скръбта, ще разбереш какво нещо е Радостта. Ще живеете между единия и другия бряг. Ако живеете между двата бряга, все ще изкъртите по малко от тях. Тъй щото, ако искате да живеете в Живота, трябва да бъдете между бреговете му. Щом искате да знаете какво нещо е скръбта, ще знаете, че сте до единия бряг на живота и трябва да се върнете назад.
Дойдете ли до
радостта
, и там ще изгубите живота си.
Еднакво е положението. За разяснение на мисълта си ще ви дам един пример: ако аз ям и пия в кръчмата и се радвам на това, не изгубвам ли живота си? Днес повечето хора умират от преяждане и пиене, отколкото от глад. Ще знаете, че радостите и скърбите са двете граници на живота. Значи ние вървим между радостта и скръбта.
към беседата >>
Ще знаете, че
радостите
и скърбите са двете граници на живота.
Щом искате да знаете какво нещо е скръбта, ще знаете, че сте до единия бряг на живота и трябва да се върнете назад. Дойдете ли до радостта, и там ще изгубите живота си. Еднакво е положението. За разяснение на мисълта си ще ви дам един пример: ако аз ям и пия в кръчмата и се радвам на това, не изгубвам ли живота си? Днес повечето хора умират от преяждане и пиене, отколкото от глад.
Ще знаете, че
радостите
и скърбите са двете граници на живота.
Значи ние вървим между радостта и скръбта. Те ни показват пътя към Бога. Те са успоредни линии, от които едната се движи от ляво на дясно, а другата – от дясно на ляво. В този живот вие трябва да контролирате вашите желания. Щом станеш по-голям материалист, искаш да трупаш повече, отколкото ти трябва, ще се спреш, ще помислиш, че Божият закон е крайно взискателен.
към беседата >>
Значи ние вървим между
радостта
и скръбта.
Дойдете ли до радостта, и там ще изгубите живота си. Еднакво е положението. За разяснение на мисълта си ще ви дам един пример: ако аз ям и пия в кръчмата и се радвам на това, не изгубвам ли живота си? Днес повечето хора умират от преяждане и пиене, отколкото от глад. Ще знаете, че радостите и скърбите са двете граници на живота.
Значи ние вървим между
радостта
и скръбта.
Те ни показват пътя към Бога. Те са успоредни линии, от които едната се движи от ляво на дясно, а другата – от дясно на ляво. В този живот вие трябва да контролирате вашите желания. Щом станеш по-голям материалист, искаш да трупаш повече, отколкото ти трябва, ще се спреш, ще помислиш, че Божият закон е крайно взискателен. В живота си всеки трябва да носи толкова, колкото е необходимо.
към беседата >>
Сега ти трябва да направиш един мост, по който те трябва да минат, защото единият е на брега на скръбта, а другият е на брега на
радостта
.
една хоризонтална и една перпендикулярна черта? Какво показва хоризонталната линия? – Тя показва почвата, върху която трябва да се сеят нещата. Перпендикулярната линия показва това, което е израсло отгоре, над почвата. Тези двама братя не се разбират, цяла река ги дели.
Сега ти трябва да направиш един мост, по който те трябва да минат, защото единият е на брега на скръбта, а другият е на брега на
радостта
.
Тези двама братя са двете успоредни линии и ти, за да ги събереш, трябва да прекараш един перпендикуляр между тях, т. е. да дадеш нещо от себе си. Ученикът взема тебешира и написва нещо на черната дъска? Ами ти какво ще напишеш на дъската? Как ще събереш тези двама братя, които са се скарали за имането на баща си?
към беседата >>
Единият взел 20 000 лева, а другият – 50 000 лева, затова единият е на брега на скръбта, а другият – на брега на
радостта
.
Тези двама братя са двете успоредни линии и ти, за да ги събереш, трябва да прекараш един перпендикуляр между тях, т. е. да дадеш нещо от себе си. Ученикът взема тебешира и написва нещо на черната дъска? Ами ти какво ще напишеш на дъската? Как ще събереш тези двама братя, които са се скарали за имането на баща си?
Единият взел 20 000 лева, а другият – 50 000 лева, затова единият е на брега на скръбта, а другият – на брега на
радостта
.
Какво ще направиш? Ще отидеш да убедиш брата, който е взел повече, да върне 30 000 лева на място. Значи, за да се съберат хората на едно място, всяка неправда между тях трябва да се махне. Неправдата е едно препятствие, което спъва хората да се споразумеят. Вземам неправдата във всякакво отношение: всяка лоша мисъл или всяко лошо желание, които са се загнездили в ума или сърцето, трябва да се премахнат.
към беседата >>
Тема за следния път: „Най-късият път между скръбта и
радостта
.“ Вие трябва да знаете тия къси пътища, та кой как дойде, да му кажете: „Този е най-късият път.“ Да не считаш, че като скърбиш или като се радваш, това е привилегия.
Той ще вземе Божествения чук и ще удря. Няма да ви изпотроши, но ще работи, докато изкара една хубава статуя. Той трябва да изхвърли всички непотребни вещества. Духовният човек трябва да извае своята духовна красота – да остави само онова истинско тяло, с което може да живее, без да го засяга смъртта. Това е една от великите задачи, която решават както учениците на света, така и тия, които следват Божествената школа.
Тема за следния път: „Най-късият път между скръбта и
радостта
.“ Вие трябва да знаете тия къси пътища, та кой как дойде, да му кажете: „Този е най-късият път.“ Да не считаш, че като скърбиш или като се радваш, това е привилегия.
Еднаква привилегия е и когато скърбиш, и когато се радваш.
към беседата >>
65.
Движение на енергиите. Закон за поляризиране
,
МОК
, София, 16.3.1924г.,
После ще държите в ума си думите „
радост
“ и „веселие“.
Станете прави и се разредете малко! Ще направим едно упражнение с ръцете. Ще държите в ума си думата „любов“. Любовта е проекция навън.
После ще държите в ума си думите „
радост
“ и „веселие“.
Движенията на ръцете упражняват известно влияние върху всички ваши органи и върху вашата воля. Ако движите ръцете си съзнателно, може да упражните влияние върху силата на волята си. Да кажем, че някой път сте развълнувани. Направете следното движение на ръцете си: турете ръцете си пред гърдите, а после настрана, като правите с китките леки трептения. След това поставете ръцете си пред устата.
към беседата >>
Ще изговаряте думите „любов“, „
радост
“ и „веселие“.
Дойде ви една мъчнотия – направете това упражнение 2–3 пъти и си отбележете след колко време е настъпил резултатът. Гледайте на часовника. Това са математически данни, с които ще работите за в бъдеще върху себе си и върху другите. Първия опит ще направите, когато сте развълнувани или неразположени. Това е едно упражнение, което ще възстанови равновесието ви.
Ще изговаряте думите „любов“, „
радост
“ и „веселие“.
Ще имате тия думи като ключове. Буквата „Л“ представлява човека в движение. Буквата „Р“ – ръката на човека, а буквата „В“ в този случай изразява човека, който има основа, разбира известни закони. Въобще, когато един човек разреши какъвто и да е въпрос в живота си, той има веселие, а като спечели нещо, той има радост. Когато пък вие работите дълго време, изпитвате удоволствие.
към беседата >>
Въобще, когато един човек разреши какъвто и да е въпрос в живота си, той има веселие, а като спечели нещо, той има
радост
.
Това е едно упражнение, което ще възстанови равновесието ви. Ще изговаряте думите „любов“, „радост“ и „веселие“. Ще имате тия думи като ключове. Буквата „Л“ представлява човека в движение. Буквата „Р“ – ръката на човека, а буквата „В“ в този случай изразява човека, който има основа, разбира известни закони.
Въобще, когато един човек разреши какъвто и да е въпрос в живота си, той има веселие, а като спечели нещо, той има
радост
.
Когато пък вие работите дълго време, изпитвате удоволствие. Сега, всички трябва да си създадете малко усилие да проучите вашето тяло. Тялото на човека е резултат на Божествената енергия. Тя е създала сегашния човешки организъм. И всички тия мисли, желания, пориви които човек проявява, това са сили, които са били ангажирани за създаване на неговия сложен организъм.
към беседата >>
Изобщо, подир обяд човек живее от B до C и тогава е неразположен, а сутрин той е
радостен
, разположен, отива от B към A.
Защото всичката материя на тялото ни не е още диференцирана; в него има множество още клетки, които трябва да се повдигнат. Запример, човекът сега се е поляризирал. Енергиите в него вървят към два полюса. В това отношение, ако разгледате човека, ще видите, че той е раздвоен. Всички висши енергии в него работят по направление от B към A, а всички нисши енергии работят по направление от B към C – поляризиране става.
Изобщо, подир обяд човек живее от B до C и тогава е неразположен, а сутрин той е
радостен
, разположен, отива от B към A.
Първоначално някои от висшите енергии, които са работили и са свършили своята работа горе в мозъка, трябва да слязат в по-нисшите царства на човешкото битие. Сега е епохата, когато човешкият егоизъм играе най-важна роля. Той е един господар в света, но трябва вече да отстъпи място на нещо по-възвишено и благородно. В човека сега се създава един център, който се намира още по-високо от A и пред този център енергията на личния егоизъм трябва да отстъпи. Този център хората наричат алтруизъм, разум.
към беседата >>
С формулата, която ви дадох тази вечер: движението на ръцете пред гърдите, настрани, същевременно леко издухване, трептене на ръцете и произнасяне на думите „любов“, „
радост
“, „веселие“, може да разрешите 30 на сто от мъчнотиите в живота си, но при изпълнението им има голяма отговорност.
Дайте място на всичко, което дойде. Пуснете го, но по възможност винаги си казвайте: всичко в света работи за добро. Правете малки опити със себе си! Има известни задачи, които няма да разрешите лесно. Не мислете, че тия формули, които ви давам, са лесни за приложение.
С формулата, която ви дадох тази вечер: движението на ръцете пред гърдите, настрани, същевременно леко издухване, трептене на ръцете и произнасяне на думите „любов“, „
радост
“, „веселие“, може да разрешите 30 на сто от мъчнотиите в живота си, но при изпълнението им има голяма отговорност.
Те са и за по-големи мъчнотии. А това упражнение няма да ви коства нищо. Колко време ще ви отнеме правенето на добро? – Добро всякога може да правите, при това резултатите му са винаги добри. Сутрин, като направите упражнението, ще имате 30 на сто подобрение, на обед – 30 на сто и вечер – 30 на сто, всичко 90 на сто.
към беседата >>
– Може и без наука, не е лошо, но по-хубаво е човек да живее един съзнателен живот и да участва във великата Любов на природата, в
радостите
на природата и във веселието на природата и да знае защо е дошъл на земята.
Като имате един резултат от 90 на сто, това е достатъчно, но изисква се повече работа. Вие може да кажете: и без тия упражнения може. Може, нима хората не умират без упражнения? – Умират. Някой ще каже: без наука може.
– Може и без наука, не е лошо, но по-хубаво е човек да живее един съзнателен живот и да участва във великата Любов на природата, в
радостите
на природата и във веселието на природата и да знае защо е дошъл на земята.
Как разбрахте сега закона за поляризирането? Всяка мисъл, колкото и да е добра, щом се проектира, във вас, ще хвърли сянка. Вие трябва да знаете, че се намират в среда от една гъста материя. Следователно дето и да проектирате вашата енергия, все ще се образува търкане. Туй търкане е свързано с вас.
към беседата >>
66.
Който дойде при мене
,
НБ
, София, 16.3.1924г.,
Това значи, да живееш в
радост
и веселие, да бъдеш гражданин на новия живот.
- Всичко вижда и разбира, но погледне към вас, усмихне се и казва: Слушайте ме само, и не се страхувайте! Който ме слуша, в един момент ще го освободя от страданията му. Това всеки може да опита. Когато изпаднеш в голямо отчаяние, помисли за Бога, за Неговата Любов и вложи в Него всичкото си доверие. В един момент съзнанието ти ще светне, умът ти ще почне да работи, и в тебе ще настане дълбок, вътрешен мир.
Това значи, да живееш в
радост
и веселие, да бъдеш гражданин на новия живот.
Като не можете да се справите със своя живот, казвате: Да бягаме оттук! Да напуснем земята! - Няма защо да я напускате. - Светът е лош, животът ни е тежък. - Няма защо да бягаш.
към беседата >>
Затова е казано: „Ще изтрие Бог всичките ви сълзи, ще заличи всичките ви грехове и няма да ги помене повече." Така ще дойде
радостта
и веселието в света.
– До всички се отнася. Ако имах време, щях да напиша по една покана до всеки от вас. Понеже нямам време, пиша общо до всички: Бог на Любовта ви кани, да се върнете в пътя на Любовта и да прилагате нейните закони. – Как ще познаем, че сме в този път? – Ще изчезнат страданията ви.
Затова е казано: „Ще изтрие Бог всичките ви сълзи, ще заличи всичките ви грехове и няма да ги помене повече." Така ще дойде
радостта
и веселието в света.
Млади и стари, жени и деца, всички ще живеят в радостта. Няма да има смърт на земята. Това подразбира да живееш в Любовта. „Който дойде при мене, няма да го изпъдя." – казва Христос. И днес, Христос отправя към всеки от вас, специална покана.
към беседата >>
Млади и стари, жени и деца, всички ще живеят в
радостта
.
Ако имах време, щях да напиша по една покана до всеки от вас. Понеже нямам време, пиша общо до всички: Бог на Любовта ви кани, да се върнете в пътя на Любовта и да прилагате нейните закони. – Как ще познаем, че сме в този път? – Ще изчезнат страданията ви. Затова е казано: „Ще изтрие Бог всичките ви сълзи, ще заличи всичките ви грехове и няма да ги помене повече." Така ще дойде радостта и веселието в света.
Млади и стари, жени и деца, всички ще живеят в
радостта
.
Няма да има смърт на земята. Това подразбира да живееш в Любовта. „Който дойде при мене, няма да го изпъдя." – казва Христос. И днес, Христос отправя към всеки от вас, специална покана. Вземете си поканата и като се върнете вкъщи, прочетете я още един път.
към беседата >>
67.
Познай себе си
,
ООК
, София, 19.3.1924г.,
Има Братя, които носят мир,
радост
, съзнание.
Ти не си взел твоето царство от нас. Ако Бог те остави на власт, ние нямаме нищо против, но когато Той те снеме, ние няма да те поддържаме.“ Дойде дяволът и те пита: „Ако Господ ме свали от власт, ще гласуваш ли за мене? “ – „Няма да гласувам.“ Там е туй, дълбокото разбиране на живота. Не мислете, че вие може да избегнете от тия по-висши интелигентни сили, наречени адепти на злото, на тъмните сили. Тяхната мисъл е насочена да действа разрушително, да вселява съблазън, съмнение.
Има Братя, които носят мир,
радост
, съзнание.
Тъй че в света съществува голяма борба между тия две сили, т. е. борба между Светлината и тъмнината. Сега ние ще излезем за първи път на 22 март сутринта, за да посрещнем първия лъч на Слънцето. Всичките ученици да бъдат на своето място. Дъжд, кал – каквото и да е времето, всички, без изключение, ще излезем.
към беседата >>
68.
Двете противоположности
,
ИБ
, София, 22.3.1924г.,
Едната противоположност произвежда страданията, а другата противоположност произвежда
радостите
Страданията, това са положителната страна на живота.
Следователно всичко онова, което вие мислите, което чувствате и което действате, това е израз на Божествената Любов. Ако хората не разбират тази Любов, то вината е тяхна. Един използва любовта по един начин, друг използва любовта по друг начин. Следователно онзи, който използва правилно любовта, има добри плодове, онзи, който използва любовта по крив начин, има лоши плодове. И от това се раждат двете противоположности.
Едната противоположност произвежда страданията, а другата противоположност произвежда
радостите
Страданията, това са положителната страна на живота.
Да страда човек, това значи да бъде положителен. Но страданието само по себе си руши. Ако ти би бил същество, което само страда, ти би унищожил света в един ден. Вследствие на това радостите пък, това са негативната страна на живота, те градят. Следователно радостите в живота идват да възстановят, да балансират или да видоизменят онези, разрушаващите сили на страданието, да донесат добро за душата.
към беседата >>
Вследствие на това
радостите
пък, това са негативната страна на живота, те градят.
И от това се раждат двете противоположности. Едната противоположност произвежда страданията, а другата противоположност произвежда радостите Страданията, това са положителната страна на живота. Да страда човек, това значи да бъде положителен. Но страданието само по себе си руши. Ако ти би бил същество, което само страда, ти би унищожил света в един ден.
Вследствие на това
радостите
пък, това са негативната страна на живота, те градят.
Следователно радостите в живота идват да възстановят, да балансират или да видоизменят онези, разрушаващите сили на страданието, да донесат добро за душата. Тъй е правилното схващане. Всеки един от вас може да провери това, в него абсолютно няма никакво изключение. От момента, в който вие съзнаете, че вие сте плод на Божията Любов, щом така вярвате, мислите, чувствате и действате, вие ще усетите в себе си едно разширение и светлина, и сила ще дойде. Щом мислите обратното, непременно ще дойде тъмнина, стеснение и ограничение.
към беседата >>
Следователно
радостите
в живота идват да възстановят, да балансират или да видоизменят онези, разрушаващите сили на страданието, да донесат добро за душата.
Едната противоположност произвежда страданията, а другата противоположност произвежда радостите Страданията, това са положителната страна на живота. Да страда човек, това значи да бъде положителен. Но страданието само по себе си руши. Ако ти би бил същество, което само страда, ти би унищожил света в един ден. Вследствие на това радостите пък, това са негативната страна на живота, те градят.
Следователно
радостите
в живота идват да възстановят, да балансират или да видоизменят онези, разрушаващите сили на страданието, да донесат добро за душата.
Тъй е правилното схващане. Всеки един от вас може да провери това, в него абсолютно няма никакво изключение. От момента, в който вие съзнаете, че вие сте плод на Божията Любов, щом така вярвате, мислите, чувствате и действате, вие ще усетите в себе си едно разширение и светлина, и сила ще дойде. Щом мислите обратното, непременно ще дойде тъмнина, стеснение и ограничение. Тогава идват всички тия недоразумения и страдания.
към беседата >>
69.
Брат ти си дойде
,
НБ
, София, 23.3.1924г.,
Знаете ли, че вашата
радост
се дължи на скръбта на някого?
Казвате: Той не трябваше да се гневи. Питам: Вие защо се гневите? Защо сте недоволни? Когато страдате, вие сте недоволни. Когато се радвате, доволни сте.
Знаете ли, че вашата
радост
се дължи на скръбта на някого?
Ти продаваш къщата си и скърбиш, че я губиш. Който я купува, той се радва, че е придобил нещо. Дал е пари, но срещу това е получил нещо ценно. Следователно, твоята радост не показва, че всички хора се радват. И скръбта не показва, че всички хора скърбят.
към беседата >>
Следователно, твоята
радост
не показва, че всички хора се радват.
Когато се радвате, доволни сте. Знаете ли, че вашата радост се дължи на скръбта на някого? Ти продаваш къщата си и скърбиш, че я губиш. Който я купува, той се радва, че е придобил нещо. Дал е пари, но срещу това е получил нещо ценно.
Следователно, твоята
радост
не показва, че всички хора се радват.
И скръбта не показва, че всички хора скърбят. Казвате: Ние знаем тези работи, учени хора сме. – Не е достатъчно само да си въобразявате, че сте учени. Трябва да имате ясна представа за науката, за целите, които тя преследва, и за услугите, които допринася. Например, изучавате анатомията и мислите, че много знаете.
към беседата >>
Той се разсърди и не взе участие в
радостта
на бащата.
Каквото ново знание да придобиеш, пак ще си в положението на малкото дете. – Учен човек съм аз. – Като влезеш в другия свят, там ще видиш, колко си учен и колко още трябва да знаеш. В другия свят ще видите, колко малко знаете. Рече му: „Брат ти си дойде." Тези думи произведоха в големия брат вътрешна реакция.
Той се разсърди и не взе участие в
радостта
на бащата.
– Защо се разсърди? – За нещо материално. Той си каза: Този брат, който изяде и изпи своя дял, сега се връща отново в бащиния дом, пак да яде и пие от моя дял. Мислех, че баща ми ще постъпи умно, няма да го приеме. Затова не искам да вляза при тях.
към беседата >>
Да благодарим, че той приел сина си с
радост
и устроил голямо тържество за него.
Първото дете, което се е родило, то е донесло нещастията в света. Обаче, един ден, когато жената завърши своето развитие, тя ще стане отлична сестра. Тогава всички ще кажат за нея: Тази сестра мина вече своя път. Сега тя е крилат ангел. „Брат ти си дойде." Да благодарим на бащата, че той се зарадвал на сина си и заклал най-угоеното теле.
Да благодарим, че той приел сина си с
радост
и устроил голямо тържество за него.
Да влезем и ние в неговия дом, да участваме в неговата радост. Да не се сърдим на баща си, като големия син, да не казваме, че светът е лошо направен, но да благодарим, че брат ни се завърнал.
към беседата >>
Да влезем и ние в неговия дом, да участваме в неговата
радост
.
Обаче, един ден, когато жената завърши своето развитие, тя ще стане отлична сестра. Тогава всички ще кажат за нея: Тази сестра мина вече своя път. Сега тя е крилат ангел. „Брат ти си дойде." Да благодарим на бащата, че той се зарадвал на сина си и заклал най-угоеното теле. Да благодарим, че той приел сина си с радост и устроил голямо тържество за него.
Да влезем и ние в неговия дом, да участваме в неговата
радост
.
Да не се сърдим на баща си, като големия син, да не казваме, че светът е лошо направен, но да благодарим, че брат ни се завърнал.
към беседата >>
70.
Мощните сили на разумната воля
,
МОК
, София, 23.3.1924г.,
И вследствие на това във вашия живот има повече скърби, отколкото
радости
; повече разочарования, отколкото очарования.
Животът, който се проявява, не се използва правилно: във всеки организъм остават излишни сили. Всяка фаза на живота носи със себе си тия динамически сили, които или съграждат, или разрушават. Заблуждението на съвременните хора седи в това, че те мислят как всички сили в света са само съграждащи. Не е така. Фактите в света показват, че засега силите, които разрушават, са по-силни, по-мощни, отколкото онези, които съграждат.
И вследствие на това във вашия живот има повече скърби, отколкото
радости
; повече разочарования, отколкото очарования.
Даже, колкото и да сте млади, все имате едно разочарование и някой път казвате: не струва да се живее! Искате да вземете едно въже, да направите една примка и да я турите на врата си. Разбира се, онзи, който вземе това въже, ще си намери и дърво, на което да се обеси. Знаете ли какъв е произходът на бесенето? Защо трябва хората да турят въже на шията си?
към беседата >>
Майката мислила, че синът ѝ е много
радостен
, но вечерта той се самоубил.
Казва: аз разбрах какво нещо е да се хвърли човек от канара. Та това са сили, които се натрупват във вас и вие трябва да изучавате законите, по които да разпределяте тия сили, да не остават във вас излишни енергии. Когато вие придобивате знания само от тщеславие, всякога личните чувства във вас са подбудителният мотив към това знание. Този мотив е отличен, той е едно благословение, ако вие вървите по естествен път, но ако по този начин вие усилите деятелността на вашите лични чувства, ще остане един плюс, един излишък, който ще внесе едно горчиво чувство в душата ви. След като добиете знанието, вие ще останете недоволни и ще мязате на онзи студент, който, като свършил университета, взел дипломата си, зарадвал се, че свършил и казал на майка си: свърших вече.
Майката мислила, че синът ѝ е много
радостен
, но вечерта той се самоубил.
Онези хора, които се самоубиват, не са герои. Това са хора, които не искат да изплатят своята дан честно и почтено. Те бягат от живота. Но природата ще ги хване за ухото, ще ги докара в света при още по-тежки условия. Ако и трети път ги хване така, ще им тури още по-тежки букаи, докато най-после ги накара да платят каквото дължат по всички правила на кармическия закон.
към беседата >>
71.
Добрите и лошите мисли / Добритѣ и лошитѣ мисли
,
ООК
, София, 26.3.1924г.,
В дадения момент, щом кажеш, че тази Вселена е направена заради тебе, ще почувстваш една
Радост
в душата си.
Сега ще дойдат философите, ще ти казват: „Ами, заради тебе Господ ще мисли, заради теб, малкото човече! “ Този философ, който разсъждава така, е от рода на бръмбарите. Той е бръмбарче. В него няма никаква философия, никакво разбиране.
В дадения момент, щом кажеш, че тази Вселена е направена заради тебе, ще почувстваш една
Радост
в душата си.
Няма да кажеш: „Аз направих Вселената.“ Тя не е твоя, но ще знаеш, че Бог говори, а твоят Дух ти казва, че е направена заради тебе. Господ казва: „Аз направих Слънцето.“ – „То грее заради мене.“ – „Аз направих Земята.“ – „Заради мене е.“ Господ казва: „Аз създадох дърветата.“ – „Плодовете им са заради мене.“ – „Аз направих водата.“ – „Заради мене е, аз да пия.“ Ако разсъждавате по този начин, вашата меланхолия ще изчезне. Меланхолията, която иде, произтича от личните чувства на човека. Вие сте били божество, някой виден ангел в Небето, заповядвали сте на цяла слънчева система, но един ден Господ заповядва: „Вземете този крилат ангел и го пратете на Земята като обикновен човек.“ И вие слизате на Земята не като министър на България, но като един прост слуга някъде – седите и въздишате. Вие, като ангел, знаете своето високо произхождение.
към беседата >>
Въ дадения моментъ, щомъ кажешъ, че тази вселена е направена заради тебе, ще почувствувашъ една
радость
въ душата си.
(втори вариант)
Богъ заради тебе е направилъ тази вселена. Ти ще го потвърдишъ. Сега ще дойдатъ философитѣ, ще ти казватъ: ами, заради тебе Господъ ще мисли, заради тебъ, малкото човѣче! Този философъ, който разсѫждава така е отъ рода на бръмбаритѣ. Той е бръмбарче, Въ него нѣма никаква философия, никакво разбиране.
Въ дадения моментъ, щомъ кажешъ, че тази вселена е направена заради тебе, ще почувствувашъ една
радость
въ душата си.
Нѣма да кажешъ: азъ направихъ вселената. Тя не е твоя, но ще знаешъ, че Богъ говори, а твоятъ духъ ти казва, че е направена заради тебе. Господъ казва: „Азъ направихъ слънцето.”— То грѣе заради мене. „Азъ направихъ земята.” — Заради мене. Господъ казва: ,,Азъ създадохъ дърветата.” — Плодоветѣ имъ сѫ заради мене.
към втори вариант >>
72.
Плати ми, що ми си длъжен
,
НБ
, София, 30.3.1924г.,
Великите добродетели раждат малките добродетели, а малките добродетели са носители на всички
радости
.
Ако говоря специално за философите, лекарите, богословите, някои от тях могат да се докачат. Като взема думата образован, тя обхваща всички. Ние не говорим за специалистите, но за техните схващания. Големите грешки в света раждат малките неразположения и погрешки, а малките погрешки причиняват всички нещастия на хората. Същият закон се отнася и към добродетелите.
Великите добродетели раждат малките добродетели, а малките добродетели са носители на всички
радости
.
Щастието на хората иде от малките ангелчета на небето. Когато едно благо се изпраща на земята, то иде от малките ангелчета. Бог изпраща едно малко ангелче да донесе благото на земята. В прочетената притча се казва, че един господар искал да си направи сметка със слугите си. Той намерил един от слугите неизправен в сметките си.
към беседата >>
73.
Разумното сърце
,
ООК
, София, 2.4.1924г.,
Новороденият човек ще бъде свободен от своите терзания, ще бъде
радостен
и весел.
Аз не казвам, че Господ е недоволен, защото ако кажа, че Той е недоволен, това е съдене. Вие можете да изправите всички ваши погрешки. Тази вечер Господ ще вземе всичките наши грехове и ще ги хвърли зад гърба Си. Моментално ще стане това. Тогава ще се яви това ново състояние, ново раждане на човека, ще се зароди един нов подем в човешкия Дух.
Новороденият човек ще бъде свободен от своите терзания, ще бъде
радостен
и весел.
Това може да стане още тази вечер. Този въпрос може да разрешите още тази вечер. Онези, които са готови, да не отлагат. Пък онези, които не са готови – когато им дойде времето. Които са готови, моментално могат да разрешат този въпрос.
към беседата >>
74.
Добрата страна на страданията. Чистотата
,
МОК
, София, 6.4.1924г.,
Защо идват страданията и
радостите
?
Вие сте в положението на една мишка, която се намира в капан. Тя се чувства стеснена, ходи, обикаля, прегризва железните пръчки на капака, но не може да излезе. У нея се забелязва известен страх, че не може да се освободи. Това е страдание на тялото. Всички вие имате такива страдания на тялото и ги считате за много важни, но трябва да знаете какви са качествата на тия страдания.
Защо идват страданията и
радостите
?
И затова трябва да си дадете отчет. По този начин вие ще дойдете до областта на разумното сърце, което започва с тези размишления. И най-после, след тези размишления вие ще дойдете до положение да схващате смисъла на страданията и да ги разграничавате. Това аз наричам положение на Духа – когато вие разбирате вашите страдания и сте техни господари, може да ги изменяте. Запример, има атлети, на които, ако турите на ръката желязна халка, достатъчно е само да свият пръстите си и халката се счупва.
към беседата >>
“ – И ние ще вземем участие в тази
радост
.
Тъй трябва да говорите на тялото си. То е разумно и трябва да разбере, че ние сме господари, а не то – нищо повече! „Ама то страда! “ – Ние ще отмахнем тия страдания. „Радва се!
“ – И ние ще вземем участие в тази
радост
.
Тъй е. И скръбта, и радостта трябва да имат своя стойност. И скръбта, и радостта трябва да бъдат разумни. Сега, като дойдете до страданията, вижте причините защо идват тия страдания и не ги преувеличавайте. Не казвайте: моята работа се свърши!
към беседата >>
И скръбта, и
радостта
трябва да имат своя стойност.
„Ама то страда! “ – Ние ще отмахнем тия страдания. „Радва се! “ – И ние ще вземем участие в тази радост. Тъй е.
И скръбта, и
радостта
трябва да имат своя стойност.
И скръбта, и радостта трябва да бъдат разумни. Сега, като дойдете до страданията, вижте причините защо идват тия страдания и не ги преувеличавайте. Не казвайте: моята работа се свърши! Как, че твоята работа едва сега започва. Ама струва ми се, че умът ми ще хвръкне.
към беседата >>
И скръбта, и
радостта
трябва да бъдат разумни.
“ – Ние ще отмахнем тия страдания. „Радва се! “ – И ние ще вземем участие в тази радост. Тъй е. И скръбта, и радостта трябва да имат своя стойност.
И скръбта, и
радостта
трябва да бъдат разумни.
Сега, като дойдете до страданията, вижте причините защо идват тия страдания и не ги преувеличавайте. Не казвайте: моята работа се свърши! Как, че твоята работа едва сега започва. Ама струва ми се, че умът ми ще хвръкне. Чудна работа!
към беседата >>
Страданията и
радостите
на тялото образуват най-простия материал, от който сърцето съгражда своите добродетели.
Тъй че чрез страданията ти се сближаваш и свързваш с окръжаващите хора, които са близо до тебе. Следователно днес страданията са едно благо за нас, което природата употребява. Без страдания вие ще останете чужди един на друг и никога няма да се разберете. И тъй, най-първо имате страдания на тялото. Техните качества се разглеждат от сърцето, което отпосле ги превръща в добродетели.
Страданията и
радостите
на тялото образуват най-простия материал, от който сърцето съгражда своите добродетели.
Те са, значи, материалът, върху който сърцето ще работи. Добродетелите пък стават градиво за Духа, за да създаде Той своите велики мисли. Всичко това е свързано едно с друго. Не страдате ли и не се ли радвате, сърцето не може да създава добродетели. Нямате ли добродетели, вашият дух не може да прояви своята мощна сила.
към беседата >>
Почнете да мислите върху някое страдание и ще го превърнете в
радост
.
Всичко това е свързано едно с друго. Не страдате ли и не се ли радвате, сърцето не може да създава добродетели. Нямате ли добродетели, вашият дух не може да прояви своята мощна сила. Това е естественият ред на нещата. Вие ще опитате тия неща.
Почнете да мислите върху някое страдание и ще го превърнете в
радост
.
Засега вие сте в тази фаза на живота, когато страданията идват върху ви, но те са едно незаменимо благо за вас. Ще бъдете смели и решителни, да изнесете тия страдания по един най-естествен начин. Само тогава сегашната наука има смисъл. Сега, колко желания и мисли има, които ви смущават! Ако при вас дойде някоя по-чувствителна душа, тя ще констатира една натегнатост.
към беседата >>
Когато направите първия опит и видите, че сте превърнали едно ваше състояние, ще почувствате голяма
радост
в себе си, като че сте направили някое ново откритие.
Затова трябва да приложите Любовта, да пуснете този ток. Ако е въпрос за пущане на електричество, вие знаете как става това, но как се пуща Любовта, това трябва да учите. Най-първо ще се научите да превръщате вашите състояния. Постарайте се да измените всяко ваше неразположение – и най-малкото дори. Това ще правите, когато сте свободни и няма с какво да се занимавате.
Когато направите първия опит и видите, че сте превърнали едно ваше състояние, ще почувствате голяма
радост
в себе си, като че сте направили някое ново откритие.
Може да направите един опит, 2–10–15 опити и всички да бъдат безрезултатни – това да не ви отчайва. Продължавайте опитите. И от първия опит, в който сполучите, ще добиете твърда вяра, че от вас може да стане нещо. Сега природата ви е турила известни настроения – те са хубави, но настроенията са чужд капитал. Вие отивате в една гостилница, дето някой господин ви угощава.
към беседата >>
Тогава ще усетите един вътрешен мир, една вътрешна
радост
, че сте надделяли на страха си и Любовта е станала господар на вашето сърце.
Обаче и двамата треперят. Това не е безстрашие. Безстрашливият човек е тих и спокоен. У него се забелязва едно вътрешно спокойствие и присъствие на духа. И човек трябва да прави опити веднъж, дваж, три пъти, сто пъти, а може и хиляда пъти, докато най-после добие туй състояние – спокойствие на духа.
Тогава ще усетите един вътрешен мир, една вътрешна
радост
, че сте надделяли на страха си и Любовта е станала господар на вашето сърце.
Днес ви говоря върху тия неща, понеже вие минавате през най-гъстата материя, през която човешкият дух може да мине. По закона на еволюцията част от човечеството е минала през тази гъста среда, но цялото човечество трябва да мине през нея и да излезе, както евреите, на другия край на Червеното море. Някои от вас едва сега ще се гмурнат в тази вълна. Всички трябва да минете през Червеното море. След вас иде Фараон със своята войска, а пред вас е неизвестността, отвореното море.
към беседата >>
75.
Кажи само реч
,
НБ
, София, 6.4.1924г.,
В този смисъл, всички хора трябва да станат духовни, да придобият Божията
радост
, Божията интелигентност; да разберат живата природа; да влязат в Божествения живот.
В първата вдишка се крие съзнанието на човека. Като говоря на хората за Божията Любов, те ме питат: Ти говорил ли си с Христа, говорил ли си с Бога? – Чудни са хората! Ако им кажа, че съм говорил, ще кажат, че не съм с всичкия си ум. Как ще си обясните тогава думите на Христа, Който казва: „Идете и проповядвайте моето Слово, и аз ще бъда с вас до скончанието на века." На друго място казва: „Ако вие пребъдвате в мене и изпълнявате моите заповеди, аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас." Значи, животът, сам по себе си, не е нещо реално; той е израз на Божия Дух.
В този смисъл, всички хора трябва да станат духовни, да придобият Божията
радост
, Божията интелигентност; да разберат живата природа; да влязат в Божествения живот.
Само така, животът на сегашните хора ще се преобрази. Като не разбират смисъла на живота, хората сами се тровят. Няма по-силна отрова от отрицателните мисли, чувства и състояния на човека. Страхът, омразата, съмнението, подозрението са такава отрова. Те са утайки, които се наслояват в кръвта и я тровят.
към беседата >>
76.
Тъчете мислите си!
,
ООК
, София, 9.4.1924г.,
Имаш ли брашно, масло – направиш баница на гостите,
радостен
си.
Щом се реализира мисълта, умът отслабва, енергията му се изразходва и той се нуждае от набавяне на нова енергия. Много пъти човек не може да мисли, понеже няма енергия. Някой път човек иска да чувства, но няма енергия. Той знае какво е Любовта, но енергия няма. Например дойдат ти гости, искаш да ги нагостиш, но нямаш брашно, сиренце, масло и започваш да се извиняваш – усещаш едно стеснително състояние.
Имаш ли брашно, масло – направиш баница на гостите,
радостен
си.
Сега какво е приложението на закона? Да кажем, че аз зная много добре как се прави баница. Баницата е един символ. Това значи, че аз зная символа, но нямам сирене, масло, брашно, т. е. нямам условия, за да приложа символа.
към беседата >>
77.
Търпение
,
МОК
, София, 13.4.1924г.,
Ако дойдете до човек, който е весел, търпелив, вие ще усетите една
радост
, от него лъха пролетен аромат.
Според вас, търпеливият човек има ли някакви външни признаци? Аз бих искал да зная как познавате, кой е търпелив и кой не. (– Търпеливият е външно спокоен.) Ами ако външното спокойствие е само привидно? Не, трябва да има друга някоя черта. Аз ще ви кажа как да познавате търпеливия човек.
Ако дойдете до човек, който е весел, търпелив, вие ще усетите една
радост
, от него лъха пролетен аромат.
Има някои хора, които се смеят, но вие усещате, че те не са весели. Който е весел по сърце, вие чувствате да лъха от него свежест. Търпеливият човек проявява едно отлично качество, а именно следното: каквато погрешка и да направите пред него, той никога няма да наруши своя мир; на всичко поглежда весело и спокойно. Каквато пакост и да му направите, той ще остане тих и спокоен, и то не само привидно, но и вътрешно. Отлично качество е това!
към беседата >>
Ако един човек работи с търпение и
радост
, и растенията ще вървят по-добре, отколкото на онзи, който не е търпелив и гледа да се освободи от работата си час по-скоро.
Всеки нетърпелив ще си има специално място. Ще знаем как прогресира търпението. Всеки ще сее известни продукти, от които, като израснат, ще разберем дали сте придобили търпение или не. Ако картошките станат много хубави, търпението върви добре; ако картошките не станат, още ще копаете. Съответствие има в това, защото хармоничните действия в човека се предават и на почвата, предават се и на растителното царство.
Ако един човек работи с търпение и
радост
, и растенията ще вървят по-добре, отколкото на онзи, който не е търпелив и гледа да се освободи от работата си час по-скоро.
Следователно всичко в живота се определя от търпението и вътрешното разположение на духа. Най-хубавият метод за придобиване на търпението е работата. За да стане търпелив, човек не трябва да се труди и мъчи, но да работи разумно. Сега може да изпитаме когото и да е от вас, да видим колко е търпелив. Ето де може да се изпита вашето търпение.
към беседата >>
78.
Любов към Бога
,
ООК
, София, 16.4.1924г.,
Какво нещо е вътрешната
радост
, която се явява, като направим някое Добро?
Той се е отдалечил, скрил се е далече от нас именно защото разбира законите – не иска да хвърли никаква сянка върху нас. Забележете: всякога, когато вършите добро или зло, мислите, че вие сте инициаторите на това, което вършите. Защо мислите така? Защото Бог се скрива така, че вие не Го чувствате никак. Тогава какво нещо е угризението на съвестта?
Какво нещо е вътрешната
радост
, която се явява, като направим някое Добро?
Щом направим една погрешка, Бог веднага се появява, проговори ни и скоро се скрива. Това е гласът на съвестта. Щом направим някое Добро, Бог веднага се появи като една светлинка и моментално изчезва. Някой ще каже, че му е проговорил някой ангел. Не, това е чисто Божественото влияние в човека, на което всички духове се подчиняват.
към беседата >>
Когато Бог ви проговори, вие се радвате, чувствате една малка
радост
и мислите, че самата постъпка, която сте направили, ви радва.
Това е гласът на съвестта. Щом направим някое Добро, Бог веднага се появи като една светлинка и моментално изчезва. Някой ще каже, че му е проговорил някой ангел. Не, това е чисто Божественото влияние в човека, на което всички духове се подчиняват. Това е Бог, Който проговаря в душите на всички същества и моментално се оттегля.
Когато Бог ви проговори, вие се радвате, чувствате една малка
радост
и мислите, че самата постъпка, която сте направили, ви радва.
Не, Бог в дадения случай одобрява постъпката ви. За да може човешкият ум да израсне, непременно човек трябва да се развива нормално. Нормалното развитие седи в това, че неговите добри постъпки трябва да бъдат повече от неговите погрешки. Ако направиш три погрешки през деня, трябва да направиш пет добрини. Тъй щото всякога да ви остава един малък излишък.
към беседата >>
79.
Точилото и ножът
,
ООК
, София, 23.4.1924г.,
Ето с колко малко нещо може да доставите една
радост
.
Всеки лично трябва да се занимава със своето съвършенство. Единственото нещо, което нам е позволено да дадем разумно на другите хора, то е едно малко щастие. Гледате, че някое дете плаче. Вие изваждате от джоба си една ябълка и му я давате. В продължение на 5 – 10 минути то престава да плаче.
Ето с колко малко нещо може да доставите една
радост
.
Както виждате, за човека е достатъчно пет минути щастие. Знаете ли колко струва щастието на човека? – Струва милиони левове. Но вие скоро разваляте вашето щастие. След като ви направят за пет минути щастливи, започвате да мислите за бъдещето си и разваляте вашето щастие.
към беседата >>
Тогава коя песен е по-права: тази, която внася
радост
в душата на човека, или тази, която внася тъга?
Росата, като минава през небесното пространство, минава и през водицата. Изпейте сега упражнението Тьги, скърби вдигай, слагай, право върви! Това упражнение прилича повече на светска песен. Като изпеете тази песен, ще почувствате едно ободрение. Ако изпеете една свещена, духовна песен, ще почувствате тъга.
Тогава коя песен е по-права: тази, която внася
радост
в душата на човека, или тази, която внася тъга?
Всяка дума, която внася Божественото благо в душата на човека, тя е на мястото си. Същото се отнася и до песните. Всяка песен, която внася известно Божествено благо в душата на човека, е на мястото си. Езикът изобщо трябва да бъде прост. Един ден всички езици ще се изгладят и няма да има свещен и обикновен език.
към беседата >>
80.
Съграждане на доброто
,
МОК
, София, 27.4.1924г.,
Да кажем, че днес имате отлично настроение,
радостни
, весели сте.
Учителя: Представете си, че пущаме от точката +Y две тела. Едното тежи 10 кг., а другото – 1 кг. Какво ще стане? Ученикът: Във физиката съществува следният закон: всички тела в безвъздушното пространство падат с еднаква скорост, а във въздуха леките тела падат по-бавно, тежките – по-бързо. Учителя: Добре, като имате предвид, че едно тяло при преминаването си в по-гъста материя прави по-голямо отклонение, същият закон ще приложите и във вашия живот.
Да кажем, че днес имате отлично настроение,
радостни
, весели сте.
То представлява движение нагоре. Но утре това движение се сменя и във вас се заражда скръбно състояние – то е движение надолу. Вие забравяте старото положение и взимате обратно движение – назад. От това ще заключите, че средата, в която се движите, е по-силна от вашата воля. Следователно тя ви заставя да се върнете назад.
към беседата >>
В точка A още няма
радост
, а само условия за нейната проява (OA – 1.) Това е косинус.
От това ще заключите, че средата, в която се движите, е по-силна от вашата воля. Следователно тя ви заставя да се върнете назад. Ученикът: Ако допуснем една най-висока точка, до която човек може да достигне в движението си нагоре, и една най-ниска точка, до която той може да слезе, тогава смяната на тия състояния – качване и слизане – може да се обясни със следния геометрически чертеж: Да приемем, че дадена точка M (стр. 152) се движи по кръга.
В точка A още няма
радост
, а само условия за нейната проява (OA – 1.) Това е косинус.
Когато точката M тръгне по кръга, проекцията на радиус-вектора OM върху оста OX се намалява, а проекцията му върху оста OY расте. Щом точката достигне B, косинусът е равен на нула, а синусът е добил своята най-голяма стойност, равен е на 1. От този миг започва обратният процес: радостта се намалява, синусът намалява, а косинусът расте. Оттам правилото гласи: когато синусът расте, косинусът намалява, и обратното: когато косинусът расте, синусът намалява. Учителя: Тогава, какво мислите, как се образуват състоянията у вас, сами по себе си ли идат?
към беседата >>
От този миг започва обратният процес:
радостта
се намалява, синусът намалява, а косинусът расте.
Да приемем, че дадена точка M (стр. 152) се движи по кръга. В точка A още няма радост, а само условия за нейната проява (OA – 1.) Това е косинус. Когато точката M тръгне по кръга, проекцията на радиус-вектора OM върху оста OX се намалява, а проекцията му върху оста OY расте. Щом точката достигне B, косинусът е равен на нула, а синусът е добил своята най-голяма стойност, равен е на 1.
От този миг започва обратният процес:
радостта
се намалява, синусът намалява, а косинусът расте.
Оттам правилото гласи: когато синусът расте, косинусът намалява, и обратното: когато косинусът расте, синусът намалява. Учителя: Тогава, какво мислите, как се образуват състоянията у вас, сами по себе си ли идат? Ученикът: Аз мисля, че човек пътува през различни среди и възприема различни влияния; на това се дължат разните състояния. Учителя: Друг някой да каже как определят в психологията състоянията на човека? Ученик: Зависи от това, кое в съзнанието на човека е меродавно в дадения момент: дали то е нещо предметно, дали е една емоция, една мисъл или един волев импулс, според което и състоянието на съзнанието получава един или друг тон, една или друга окраска или сила.
към беседата >>
Вижте в чертежа (стр.156): единият полукръг от едната страна означава
радостите
, които се увеличават, а от другата страна в другия полукръг са означени скърбите, които също се увеличават.
И всеки човек в света, който се спира да защитава честта си между хора, които нямат никакъв морал, всякога ще намери млякото си разсипано, другарчетата му ще го бият, и господарката му също ще го бие. Този закон е верен. Понеже вие се разправяхте с другите за себе си, господарката ви пита: ти защо остави млякото на пътя? Сега, вие мислите, че щом влезете в окултната наука, тя ще ви освободи от всичките ви погрешки. Не, тази наука може да ви даде отличен метод как да живеете по-добре.
Вижте в чертежа (стр.156): единият полукръг от едната страна означава
радостите
, които се увеличават, а от другата страна в другия полукръг са означени скърбите, които също се увеличават.
Точката B представлява едно възходяще състояние, което е излязло благодарение на основата AC. Точките B и A взимаме за двама приятели. Приятелят A влага капитала, той е основата AO, а B печели, без да има капитал. A е почвата, а B расте върху него. Следователно в дадения момент трябва да знаете, че когато вие се сдружите, един от вас ще бъде почва, а другият растението, т.е.
към беседата >>
Тя ви познава и ще ви помогне, тогава скръбта ви ще се превърне в
радост
.
Дойде ли ви някоя скръб ще знаете, че в това време сте почва. В това отношение в природата съществува следният закон: върху всяка скръб някъде в духовния свят се повдига едно велико желание. Значи, в дадения момент вашата скръб служи за създаване на едно благородно чувство някъде. И вие трябва да се радвате на тази велика мисъл, на това велико желание или чувство, което се гради върху вашата скръб. След време тази велика мисъл, която се е съградила върху вашата скръб и вашите страдания, ще ви се отплати.
Тя ви познава и ще ви помогне, тогава скръбта ви ще се превърне в
радост
.
Казва Христос: „Сега скръб имате в света“. Това значи: „Сега сте почва, но аз ще ви видя и скръбта ви ще се превърне на радост“. Голямата погрешка, която забелязвам във вас, т.е. не погрешка, но едно неразбиране на закона, то е, че вие всякога искате да бъдете големци, да растете все нагоре. Не може така, вашият растеж ще се спре.
към беседата >>
Това значи: „Сега сте почва, но аз ще ви видя и скръбта ви ще се превърне на
радост
“.
Значи, в дадения момент вашата скръб служи за създаване на едно благородно чувство някъде. И вие трябва да се радвате на тази велика мисъл, на това велико желание или чувство, което се гради върху вашата скръб. След време тази велика мисъл, която се е съградила върху вашата скръб и вашите страдания, ще ви се отплати. Тя ви познава и ще ви помогне, тогава скръбта ви ще се превърне в радост. Казва Христос: „Сега скръб имате в света“.
Това значи: „Сега сте почва, но аз ще ви видя и скръбта ви ще се превърне на
радост
“.
Голямата погрешка, която забелязвам във вас, т.е. не погрешка, но едно неразбиране на закона, то е, че вие всякога искате да бъдете големци, да растете все нагоре. Не може така, вашият растеж ще се спре. Така е и в природата. До 25 юни всичко расте, а после всяко растене спира.
към беседата >>
Минават дни и седмици, но вие усещате една дълбока
радост
.
Там, дето има обич между родителите, децата са здрави. Същият закон е среща и в един клас. Всякога трябва да имате любов помежду си; аз не говоря за вашите временни проявления и промени на чувствата, но за ония правилни чувства за висша любов, които трябва да храните един към друг. Проявявайте Божественото във вас, това, което е благородно и възвишено. Щом го проявявате, вие усещате едно вътрешно задоволство.
Минават дни и седмици, но вие усещате една дълбока
радост
.
Никой не знае това, само вие го знаете. Та първото нещо: трябва да бъдете герои в малките работи. Някой път казвате за някого: той си има карма, нека си я носи! Не, този цирей трябва да излезе от него, той има нечиста кръв. Аз мога да му туря един лек и да улесня неговите страдания.
към беседата >>
Въобразявал си всичко това и подскочил от
радост
, но гърнето паднало на земята, счупило се и млякото се разляло.
Когато майката се разгневи, всички се сгушват: и бащата, и децата се страхуват. След един-два часа обаче тя вече е грохнала, разболява се, слязла е вече от висотата на своето министерство, не е пръв министър, а уволнен министър в оставка. Та някой път и вие казвате: искаме да бъдем министри, царе. Питам: кой от вас не е ставал цар за 5–10 минути? Нали знаете онзи разказ за циганина, който носил гърне с мляко и си въобразявал, че станал цар и заповядвал на света.
Въобразявал си всичко това и подскочил от
радост
, но гърнето паднало на земята, счупило се и млякото се разляло.
Често и вие при тия малки гърнета, при тия малки блага и способности, които имате, мислите си, фантазирате си, докато дойдете до въображаемите големи блага и подскочите от радост, но паднете на земята и се намерите в един реален свят. Има ред закони обаче, които регулират живота. Можем да изчислим математически какви са възможностите, за да може един човек да стане цар, например. Да кажем, че в България има 4 милиона хора, които имат нужда от цар. Значи, възможността за всеки един от тия 4 милиона да стане цар е 1 / 4 000 000.
към беседата >>
Често и вие при тия малки гърнета, при тия малки блага и способности, които имате, мислите си, фантазирате си, докато дойдете до въображаемите големи блага и подскочите от
радост
, но паднете на земята и се намерите в един реален свят.
След един-два часа обаче тя вече е грохнала, разболява се, слязла е вече от висотата на своето министерство, не е пръв министър, а уволнен министър в оставка. Та някой път и вие казвате: искаме да бъдем министри, царе. Питам: кой от вас не е ставал цар за 5–10 минути? Нали знаете онзи разказ за циганина, който носил гърне с мляко и си въобразявал, че станал цар и заповядвал на света. Въобразявал си всичко това и подскочил от радост, но гърнето паднало на земята, счупило се и млякото се разляло.
Често и вие при тия малки гърнета, при тия малки блага и способности, които имате, мислите си, фантазирате си, докато дойдете до въображаемите големи блага и подскочите от
радост
, но паднете на земята и се намерите в един реален свят.
Има ред закони обаче, които регулират живота. Можем да изчислим математически какви са възможностите, за да може един човек да стане цар, например. Да кажем, че в България има 4 милиона хора, които имат нужда от цар. Значи, възможността за всеки един от тия 4 милиона да стане цар е 1 / 4 000 000. Тъй щото, най-близките цели на всеки човек засега са определени.
към беседата >>
81.
Ще го изцеля
,
НБ
, София, 27.4.1924г.,
Страданието и
радостта
са граници на любовта.
Който е бърз, подвижен, с интензивен живот, той е в центъра на любовта. Ако няма тези качества, той излиза от друг център. Мнозина се запитват, защо страдат, защо боледуват, защо са обременени? – Защото са вън от центъра на любовта. И Христос, като говорил на болни и страдащи, имал желание да ги въведе в центъра на любовта, дето няма страдания и болести.
Страданието и
радостта
са граници на любовта.
Щом влезеш в любовта, страданието се превръща в радост. Щом излезеш от любовта, радостта ти се превръща в страдание. – Може ли човек да влиза и излиза от центъра на любовта? – Може, разбира се. Например, когато човек влиза в по-гъста среда, той среща съпротивление, поради което скоростта му се намалява.
към беседата >>
Щом влезеш в любовта, страданието се превръща в
радост
.
Ако няма тези качества, той излиза от друг център. Мнозина се запитват, защо страдат, защо боледуват, защо са обременени? – Защото са вън от центъра на любовта. И Христос, като говорил на болни и страдащи, имал желание да ги въведе в центъра на любовта, дето няма страдания и болести. Страданието и радостта са граници на любовта.
Щом влезеш в любовта, страданието се превръща в
радост
.
Щом излезеш от любовта, радостта ти се превръща в страдание. – Може ли човек да влиза и излиза от центъра на любовта? – Може, разбира се. Например, когато човек влиза в по-гъста среда, той среща съпротивление, поради което скоростта му се намалява. Това причинява страдание.
към беседата >>
Щом излезеш от любовта,
радостта
ти се превръща в страдание.
Мнозина се запитват, защо страдат, защо боледуват, защо са обременени? – Защото са вън от центъра на любовта. И Христос, като говорил на болни и страдащи, имал желание да ги въведе в центъра на любовта, дето няма страдания и болести. Страданието и радостта са граници на любовта. Щом влезеш в любовта, страданието се превръща в радост.
Щом излезеш от любовта,
радостта
ти се превръща в страдание.
– Може ли човек да влиза и излиза от центъра на любовта? – Може, разбира се. Например, когато човек влиза в по-гъста среда, той среща съпротивление, поради което скоростта му се намалява. Това причинява страдание. И обратно, като влиза в по-рядка среда, съпротивлението се намалява, скоростта на движението му се увеличава, и той се радва.
към беседата >>
82.
Добрите и лошите
,
ООК
, София, 30.4.1924г.,
Едновременно с това и
радостта
ви се увеличава, и скръбта ви се увеличава.
Докато не съградите Божественото в себе си, не хвърляйте човешкото. Вие хвърляте човешкото, а нямате още Божественото създадено, и оставате сухи кости. Дръжте човешкото, а Божественото нека работи отвътре, докато се засили. Когато всичко във вас стане Божествено, тогава всяка велика превръзка сама по себе си пада, или по-право – превръща се в Божествена. Сега помнете едно правило: при всяка беседа, която ви държа, и доброто у вас се увеличава, и страданията ви се увеличават.
Едновременно с това и
радостта
ви се увеличава, и скръбта ви се увеличава.
Затова не се стремете да ме надхитрите. Щом сте влезли в този път и не работите, няма да ви се помогне. Това не зависи от мен. От Невидимия свят се интересуват за вас, държат ви за всичко сметка. Следователно всяка вечер идват при вас и разглеждат как сте завършили деня.
към беседата >>
83.
Каквото попросите
,
НБ
, София, 4.5.1924г.,
Има тъмни, мрачни моменти в човешката душа, но когато дойде Божественият чек, тази тъмнина изчезва, и
радостта
иде.
– Не е всякога така. Има случаи в живота, когато синове на американски милиардери се самоубиват. Дъщерята или синът пише на баща си: Турям край на живота си, не намирам смисъл да живея. Значи, и богат, и беден се отчайват от живота и се самоубиват. Много причини има за самоубийството.
Има тъмни, мрачни моменти в човешката душа, но когато дойде Божественият чек, тази тъмнина изчезва, и
радостта
иде.
Питам: Ако имате тази малка пръчица, няма ли да разрешите всички въпроси изведнъж? Например, имаш да плащаш на някого. Срещаш кредитора си, и той казва: Помниш ли, че ми дължиш сто хиляди лева? – Да, зная това. – И 50 хиляди лева лихва, стават 150,000 лв.
към беседата >>
84.
Психически наслоявания. Закон за примирение
,
МОК
, София, 4.5.1924г.,
И когато всички са
радостни
, весели и скачат, тия 10 души са неразположени, недоволни. Защо?
Тогава съществото B пак ще излезе отгоре и ще бъде в светлина. Някой път вие усещате, че съзнанието ви се помрачава. Това е немислимо. Половината от класа може да го обича, трите четвърти – също, но целият клас да го обича, това е немислимо. Всякога в един клас от 100 души ще има най-малко 10 души, които ще бъдат на противоположния полюс, при особено мнение.
И когато всички са
радостни
, весели и скачат, тия 10 души са неразположени, недоволни. Защо?
Защото са под моста. Другите ще се радват. Защо? – Минават отгоре. Обаче законът се изменя. Когато тези 90 души слязат под моста, онези 10 души са весели и радостни.
към беседата >>
Когато тези 90 души слязат под моста, онези 10 души са весели и
радостни
.
И когато всички са радостни, весели и скачат, тия 10 души са неразположени, недоволни. Защо? Защото са под моста. Другите ще се радват. Защо? – Минават отгоре. Обаче законът се изменя.
Когато тези 90 души слязат под моста, онези 10 души са весели и
радостни
.
Какво трябва да се направи за уравновесяване на състоянията? Когато 90-те са щастливи, те трябва да отделят десятък от своето щастие, да го дадат на своите недоволни братя, да станат и те щастливи. Те са недоволни, защото имат в случая недоимък, намират се при особени условия. Вие сте изпитвали това състояние. Седнете, запример, да учите, решавате някоя задача, но умът ви е разсеян.
към беседата >>
85.
Страхът
,
ООК
, София, 7.5.1924г.,
В такива случаи се явява умът, който започва да прави разлика между разните образи и предмети, които са му причинили приятност или неприятност,
радост
или скръб.
Тия два процеса съвпадат. Най-първо е създадено сърцето в човека. Сърцето изразява един процес отвън навътре; а да мислиш, значи да живееш отвътре навън. Всеки човек започва да мисли, когато има вече известен образ и когато този образ, със своите впечатления, е оставил дълбоко отражение в него. Тогава човек започва да различава тия образи, започва да ги опитва.
В такива случаи се явява умът, който започва да прави разлика между разните образи и предмети, които са му причинили приятност или неприятност,
радост
или скръб.
Приятността и неприятността се предизвикват от физическия свят, а радостта и скръбта – от Духовния свят. Сега, за да може да се разберат някои неща, човек трябва душевно да се повдигне на едно по-високо ниво в своите разбирания. Обкръжаващата среда оказва влияние върху човека. Ако вие заобиколите човешкия ум с къщи, с пари, с удоволствия, с градини, с ниви, всичката му философия ще бъде материалистическа. Той ще говори за къщи, за ниви, за градини – за всичко, което е видимо.
към беседата >>
Приятността и неприятността се предизвикват от физическия свят, а
радостта
и скръбта – от Духовния свят.
Най-първо е създадено сърцето в човека. Сърцето изразява един процес отвън навътре; а да мислиш, значи да живееш отвътре навън. Всеки човек започва да мисли, когато има вече известен образ и когато този образ, със своите впечатления, е оставил дълбоко отражение в него. Тогава човек започва да различава тия образи, започва да ги опитва. В такива случаи се явява умът, който започва да прави разлика между разните образи и предмети, които са му причинили приятност или неприятност, радост или скръб.
Приятността и неприятността се предизвикват от физическия свят, а
радостта
и скръбта – от Духовния свят.
Сега, за да може да се разберат някои неща, човек трябва душевно да се повдигне на едно по-високо ниво в своите разбирания. Обкръжаващата среда оказва влияние върху човека. Ако вие заобиколите човешкия ум с къщи, с пари, с удоволствия, с градини, с ниви, всичката му философия ще бъде материалистическа. Той ще говори за къщи, за ниви, за градини – за всичко, което е видимо. Такъв човек ще бъде цял естественик.
към беседата >>
Докато ви издигнат на повърхността на Земята с това въже, вие изпитвате
радост
.
Изобщо страданието е необходимо. За да прогресирате, непременно трябва да ви се даде нещо и после да ви се вземе. Ще ви обясня мисълта си картинно. Представете си, че ви изваждат с едно дебело въже от един кладенец, дълбок 500 метра. Туй въже е необходимо за вас.
Докато ви издигнат на повърхността на Земята с това въже, вие изпитвате
радост
.
Но представете си, че това въже тежи 4 – 5 килограма и като се качите горе, ви го окачат на гърба. Питам ви: сега това въже ще ви причинява ли радост? – Не, радостта ви ще се превърне в скръб. Изобщо трябва изяснение на нещата. Вие мислите едностранчиво, понеже изхождате само от материалния свят, от настоящия живот.
към беседата >>
Питам ви: сега това въже ще ви причинява ли
радост
?
Ще ви обясня мисълта си картинно. Представете си, че ви изваждат с едно дебело въже от един кладенец, дълбок 500 метра. Туй въже е необходимо за вас. Докато ви издигнат на повърхността на Земята с това въже, вие изпитвате радост. Но представете си, че това въже тежи 4 – 5 килограма и като се качите горе, ви го окачат на гърба.
Питам ви: сега това въже ще ви причинява ли
радост
?
– Не, радостта ви ще се превърне в скръб. Изобщо трябва изяснение на нещата. Вие мислите едностранчиво, понеже изхождате само от материалния свят, от настоящия живот. Казвате: „Този живот, който ние живеем на Земята, е реалният живот.“ Да, така е, но това са ваши субективни схващания. Представете си, че вие сте радостен, понеже дъщеря ви, двайсет и две годишна мома, е завършила науките си; радостен сте още и поради това, че майка ви, с която не сте се виждали много време, дойде в дома ви по този случай.
към беседата >>
– Не,
радостта
ви ще се превърне в скръб.
Представете си, че ви изваждат с едно дебело въже от един кладенец, дълбок 500 метра. Туй въже е необходимо за вас. Докато ви издигнат на повърхността на Земята с това въже, вие изпитвате радост. Но представете си, че това въже тежи 4 – 5 килограма и като се качите горе, ви го окачат на гърба. Питам ви: сега това въже ще ви причинява ли радост?
– Не,
радостта
ви ще се превърне в скръб.
Изобщо трябва изяснение на нещата. Вие мислите едностранчиво, понеже изхождате само от материалния свят, от настоящия живот. Казвате: „Този живот, който ние живеем на Земята, е реалният живот.“ Да, така е, но това са ваши субективни схващания. Представете си, че вие сте радостен, понеже дъщеря ви, двайсет и две годишна мома, е завършила науките си; радостен сте още и поради това, че майка ви, с която не сте се виждали много време, дойде в дома ви по този случай. При тази голяма радост аз ви хващам, връзвам ви с въже и ви пущам в един дълбок кладенец.
към беседата >>
Представете си, че вие сте
радостен
, понеже дъщеря ви, двайсет и две годишна мома, е завършила науките си;
радостен
сте още и поради това, че майка ви, с която не сте се виждали много време, дойде в дома ви по този случай.
Питам ви: сега това въже ще ви причинява ли радост? – Не, радостта ви ще се превърне в скръб. Изобщо трябва изяснение на нещата. Вие мислите едностранчиво, понеже изхождате само от материалния свят, от настоящия живот. Казвате: „Този живот, който ние живеем на Земята, е реалният живот.“ Да, така е, но това са ваши субективни схващания.
Представете си, че вие сте
радостен
, понеже дъщеря ви, двайсет и две годишна мома, е завършила науките си;
радостен
сте още и поради това, че майка ви, с която не сте се виждали много време, дойде в дома ви по този случай.
При тази голяма радост аз ви хващам, връзвам ви с въже и ви пущам в един дълбок кладенец. Питам: на какво ще се обърне сега вашата радост? – На скръб. Вие започвате да се молите да ви извадя от кладенеца. Тогава аз взема да навивам въжето и да ви вадя от кладенеца.
към беседата >>
При тази голяма
радост
аз ви хващам, връзвам ви с въже и ви пущам в един дълбок кладенец.
– Не, радостта ви ще се превърне в скръб. Изобщо трябва изяснение на нещата. Вие мислите едностранчиво, понеже изхождате само от материалния свят, от настоящия живот. Казвате: „Този живот, който ние живеем на Земята, е реалният живот.“ Да, така е, но това са ваши субективни схващания. Представете си, че вие сте радостен, понеже дъщеря ви, двайсет и две годишна мома, е завършила науките си; радостен сте още и поради това, че майка ви, с която не сте се виждали много време, дойде в дома ви по този случай.
При тази голяма
радост
аз ви хващам, връзвам ви с въже и ви пущам в един дълбок кладенец.
Питам: на какво ще се обърне сега вашата радост? – На скръб. Вие започвате да се молите да ви извадя от кладенеца. Тогава аз взема да навивам въжето и да ви вадя от кладенеца. В този случай вашата скръб се изменя на радост.
към беседата >>
Питам: на какво ще се обърне сега вашата
радост
?
Изобщо трябва изяснение на нещата. Вие мислите едностранчиво, понеже изхождате само от материалния свят, от настоящия живот. Казвате: „Този живот, който ние живеем на Земята, е реалният живот.“ Да, така е, но това са ваши субективни схващания. Представете си, че вие сте радостен, понеже дъщеря ви, двайсет и две годишна мома, е завършила науките си; радостен сте още и поради това, че майка ви, с която не сте се виждали много време, дойде в дома ви по този случай. При тази голяма радост аз ви хващам, връзвам ви с въже и ви пущам в един дълбок кладенец.
Питам: на какво ще се обърне сега вашата
радост
?
– На скръб. Вие започвате да се молите да ви извадя от кладенеца. Тогава аз взема да навивам въжето и да ви вадя от кладенеца. В този случай вашата скръб се изменя на радост. Като излезете вън от кладенеца, ще ви кажа: понеже вие опитахте скръбта и радостта, няма вече да ви пущам в кладенеца с въже.
към беседата >>
В този случай вашата скръб се изменя на
радост
.
При тази голяма радост аз ви хващам, връзвам ви с въже и ви пущам в един дълбок кладенец. Питам: на какво ще се обърне сега вашата радост? – На скръб. Вие започвате да се молите да ви извадя от кладенеца. Тогава аз взема да навивам въжето и да ви вадя от кладенеца.
В този случай вашата скръб се изменя на
радост
.
Като излезете вън от кладенеца, ще ви кажа: понеже вие опитахте скръбта и радостта, няма вече да ви пущам в кладенеца с въже. Радостта и скръбта са състояния, които се сменят постоянно в човека. В един момент усещате радост, в друг – скръб. Всяко страдание е слизане в материята, за да се качите после по-високо. Следователно, когато минавате от едно състояние в друго, навлизате в една зона, която ви причинява страдание.
към беседата >>
Като излезете вън от кладенеца, ще ви кажа: понеже вие опитахте скръбта и
радостта
, няма вече да ви пущам в кладенеца с въже.
Питам: на какво ще се обърне сега вашата радост? – На скръб. Вие започвате да се молите да ви извадя от кладенеца. Тогава аз взема да навивам въжето и да ви вадя от кладенеца. В този случай вашата скръб се изменя на радост.
Като излезете вън от кладенеца, ще ви кажа: понеже вие опитахте скръбта и
радостта
, няма вече да ви пущам в кладенеца с въже.
Радостта и скръбта са състояния, които се сменят постоянно в човека. В един момент усещате радост, в друг – скръб. Всяко страдание е слизане в материята, за да се качите после по-високо. Следователно, когато минавате от едно състояние в друго, навлизате в една зона, която ви причинява страдание. Това е неизбежно.
към беседата >>
Радостта
и скръбта са състояния, които се сменят постоянно в човека.
– На скръб. Вие започвате да се молите да ви извадя от кладенеца. Тогава аз взема да навивам въжето и да ви вадя от кладенеца. В този случай вашата скръб се изменя на радост. Като излезете вън от кладенеца, ще ви кажа: понеже вие опитахте скръбта и радостта, няма вече да ви пущам в кладенеца с въже.
Радостта
и скръбта са състояния, които се сменят постоянно в човека.
В един момент усещате радост, в друг – скръб. Всяко страдание е слизане в материята, за да се качите после по-високо. Следователно, когато минавате от едно състояние в друго, навлизате в една зона, която ви причинява страдание. Това е неизбежно. Законът е такъв.
към беседата >>
В един момент усещате
радост
, в друг – скръб.
Вие започвате да се молите да ви извадя от кладенеца. Тогава аз взема да навивам въжето и да ви вадя от кладенеца. В този случай вашата скръб се изменя на радост. Като излезете вън от кладенеца, ще ви кажа: понеже вие опитахте скръбта и радостта, няма вече да ви пущам в кладенеца с въже. Радостта и скръбта са състояния, които се сменят постоянно в човека.
В един момент усещате
радост
, в друг – скръб.
Всяко страдание е слизане в материята, за да се качите после по-високо. Следователно, когато минавате от едно състояние в друго, навлизате в една зона, която ви причинява страдание. Това е неизбежно. Законът е такъв. Щом имате страдание, това показва, че пътувате през една област, неприятна вам; щом имате радост, пак пътувате, само че през една област, която е приятна вам.
към беседата >>
Щом имате страдание, това показва, че пътувате през една област, неприятна вам; щом имате
радост
, пак пътувате, само че през една област, която е приятна вам.
В един момент усещате радост, в друг – скръб. Всяко страдание е слизане в материята, за да се качите после по-високо. Следователно, когато минавате от едно състояние в друго, навлизате в една зона, която ви причинява страдание. Това е неизбежно. Законът е такъв.
Щом имате страдание, това показва, че пътувате през една област, неприятна вам; щом имате
радост
, пак пътувате, само че през една област, която е приятна вам.
И двата процеса са процеси на движение в Природата. Вашите очи не са отворени, нямате духовно зрение. Вие виждате нещата с физическите си очи. Защо не виждате нещата духовно? Защо вашите очи не са отворени?
към беседата >>
След като си вървял дълго време през Страданието, ще дойде
Радостта
, ще се компенсират.
Всички ножове, които ви пресрещат пред вратата, са все книжни. Щом къщата ви гори и избягате навън, значи Господ е съдействал да се спасите. Няма защо сега наново да иска Той да ви погуби. Това нещо хората може да го правят, но в Божествения свят няма такъв процес. В Божествения свят на страданието се гледа като на един велик подтик, за да излезеш от едно по-нисше и да влезеш в едно по-висше състояние.
След като си вървял дълго време през Страданието, ще дойде
Радостта
, ще се компенсират.
След това радостта ще се смени отново със скръб, докато вие съедините Радостта и Скръбта в едно и придобиете Божествения мир и спокойствие: да може да разгледате света, без да се движите. Да не мислите, че туй сега ще стане. То е велик идеал за всички ония напреднали души. Сега от вас се изисква безстрашие. Някой казва: „Учителю, виж еди-коя си ученичка, плаче.“ – От страх.
към беседата >>
След това
радостта
ще се смени отново със скръб, докато вие съедините
Радостта
и Скръбта в едно и придобиете Божествения мир и спокойствие: да може да разгледате света, без да се движите.
Щом къщата ви гори и избягате навън, значи Господ е съдействал да се спасите. Няма защо сега наново да иска Той да ви погуби. Това нещо хората може да го правят, но в Божествения свят няма такъв процес. В Божествения свят на страданието се гледа като на един велик подтик, за да излезеш от едно по-нисше и да влезеш в едно по-висше състояние. След като си вървял дълго време през Страданието, ще дойде Радостта, ще се компенсират.
След това
радостта
ще се смени отново със скръб, докато вие съедините
Радостта
и Скръбта в едно и придобиете Божествения мир и спокойствие: да може да разгледате света, без да се движите.
Да не мислите, че туй сега ще стане. То е велик идеал за всички ония напреднали души. Сега от вас се изисква безстрашие. Някой казва: „Учителю, виж еди-коя си ученичка, плаче.“ – От страх. „Ама скръб има тя!
към беседата >>
86.
Напразно ме почитат
,
НБ
, София, 11.5.1924г.,
Бъдете весели и
радостни
.
Разбрах, че смисълът на живота не е в големите неща. Предпотопните животни и растения бяха големи, но нямаха интелигентност. Казвам и на ябълката, и на вас: Смисълът на живота е в изпълнение волята на Бога. Христос казва: „Напразно ме почитат, като учат учения и заповеди человечески." Като ме слушате да говоря, питате: Кажи ни, как трябва да живеем ? – Много просто, бъдете спокойни, не се смущавайте за нищо.
Бъдете весели и
радостни
.
– Лесно се говори така, но ние нямаме пари, боледуваме, страдаме. – Забравете всичко. Поне за момент забравете всичко и мислете, че имате пари, че сте здрави. – Искаме да бъдем щастливи. – За да бъдете щастливи, трябва да ви се вземе нещо от това, което имате.
към беседата >>
Щом престанахте да играете, изгубихте
радостта
и веселието си.
Природата си служи с различни методи. Когато иска да помогне на човека, тя го поставя актьор в някоя класическа пиеса и ще - не ще, той започва да играе. Кой човек не е играл ? И вие сте играли. Докато играехте, бяхте добри хора.
Щом престанахте да играете, изгубихте
радостта
и веселието си.
Няма по-хубаво нещо от играта. Докато учи и работи, човек играе музикално. Това е Божествена игра. И наистина, докато цигуларят тегли лъка по струните, работите му вървят добре. Щом престане да свири, всичко му тръгва назад.
към беседата >>
87.
Четирите проекции
,
ООК
, София, 14.5.1924г.,
На Рая съответства Адът, на
радостта
съответства страданието, на Светлината съответства тъмнината, на злото съответства Доброто.
Има и Рай, има и Ад, но и Раят не е такъв, какъвто хората си го представят. Рай и Ад има и в малък размер, и в голям размер. Те не са такива, каквито хората си ги представят. Адът и Раят са два противоположни полюса. Те извършват една велика служба в живота.
На Рая съответства Адът, на
радостта
съответства страданието, на Светлината съответства тъмнината, на злото съответства Доброто.
Питам тогава онези, които казват: „Как така Бог, Който е съвършен, е допуснал злото в света? “ Злото е излишъкът на нашето развитие. Онази материя, която е останала недиференцирана, която не може да се одухотвори в нас, тя е започнала да се разлага и да ферментира. Тя именно е образувала злото. От нея започва да се формира един нисш живот, без разум.
към беседата >>
88.
Да възлюбиш Господа
,
НБ
, София, 18.5.1924г.,
– По това, че същественото носи живот, а несъщественото носи смърт; същественото носи добро, мир и
радост
, а несъщественото – зло, размирие и скръб; същественото носи разумност, а несъщественото – безумие; същественото носи светлина, а несъщественото – тъмнина.
Питам: Кой човек е видял тази пръст? Кой учен я е изследвал, да види, има ли разлика между нея и тази, с която ние работим? И тъй, щом се заговори за света, човек се натъква на нещо съществено, което не знае, и което трябва да изучава. Всеки може да опита и същественото, и несъщественото. – По какво може да се опитат?
– По това, че същественото носи живот, а несъщественото носи смърт; същественото носи добро, мир и
радост
, а несъщественото – зло, размирие и скръб; същественото носи разумност, а несъщественото – безумие; същественото носи светлина, а несъщественото – тъмнина.
Може ли да живееш в тъмнина, а да разрешаваш въпросите на светлината? Въпросите на светлината се разглеждат само в светлина, в никой случай в тъмнина. „Да възлюбиш Господа Бога твоего." – Как ще Го възлюбим, щом е казано, че Той живее в непристъпна светлина? Как ще Го възлюбим, когато от детинство са ни Го описвали като страшен, който само наказва хората? – Не говорите истината.
към беседата >>
89.
Малки придобивки в живота
,
МОК
, София, 25.5.1924г.,
Щом си
радостен
, не искай да ти дават нищо повече, защото
радостта
ти ще се развали.
Допуснете, че някой като човек то:върви из пътя, пропада в една дупка, дълбока 3–4 метра и не може да излезе от нея. Той се намира в едно тревожно състояние. Вие минавате оттам, чувате пъшкане, пущате му едно въже и го изтегляте нагоре. Той се хваща за въжето, излиза вън и се развеселява. Изобщо теченията в лявата страна на главата у човека показват, че той е свързан със Слънцето.
Щом си
радостен
, не искай да ти дават нищо повече, защото
радостта
ти ще се развали.
Ако си радостен и някой иска да ти даде още нещо, кажи му: Дай тази радост на някой, който е скръбен! Запример, вие сте весел, бодър, но дойде някой при вас и ви изказва своята любов. Вие казвате: Колко ме обича този човек! Не, тия хора не ви обичат. Помислите ли, че ви обичат, ще изгубите радостта си.
към беседата >>
Ако си
радостен
и някой иска да ти даде още нещо, кажи му: Дай тази
радост
на някой, който е скръбен!
Той се намира в едно тревожно състояние. Вие минавате оттам, чувате пъшкане, пущате му едно въже и го изтегляте нагоре. Той се хваща за въжето, излиза вън и се развеселява. Изобщо теченията в лявата страна на главата у човека показват, че той е свързан със Слънцето. Щом си радостен, не искай да ти дават нищо повече, защото радостта ти ще се развали.
Ако си
радостен
и някой иска да ти даде още нещо, кажи му: Дай тази
радост
на някой, който е скръбен!
Запример, вие сте весел, бодър, но дойде някой при вас и ви изказва своята любов. Вие казвате: Колко ме обича този човек! Не, тия хора не ви обичат. Помислите ли, че ви обичат, ще изгубите радостта си. Те само чувстват вашата радост, вашето веселие в дадения случай, а това значи, че им давате едно угощение.
към беседата >>
Помислите ли, че ви обичат, ще изгубите
радостта
си.
Щом си радостен, не искай да ти дават нищо повече, защото радостта ти ще се развали. Ако си радостен и някой иска да ти даде още нещо, кажи му: Дай тази радост на някой, който е скръбен! Запример, вие сте весел, бодър, но дойде някой при вас и ви изказва своята любов. Вие казвате: Колко ме обича този човек! Не, тия хора не ви обичат.
Помислите ли, че ви обичат, ще изгубите
радостта
си.
Те само чувстват вашата радост, вашето веселие в дадения случай, а това значи, че им давате едно угощение. Вие като каните гости у дома си всички са радостни, нали? Защо са радостни? Защото ги угощавате. Тъй щото, ако те са любезни към вас, то е заради угощението, което им давате.
към беседата >>
Те само чувстват вашата
радост
, вашето веселие в дадения случай, а това значи, че им давате едно угощение.
Ако си радостен и някой иска да ти даде още нещо, кажи му: Дай тази радост на някой, който е скръбен! Запример, вие сте весел, бодър, но дойде някой при вас и ви изказва своята любов. Вие казвате: Колко ме обича този човек! Не, тия хора не ви обичат. Помислите ли, че ви обичат, ще изгубите радостта си.
Те само чувстват вашата
радост
, вашето веселие в дадения случай, а това значи, че им давате едно угощение.
Вие като каните гости у дома си всички са радостни, нали? Защо са радостни? Защото ги угощавате. Тъй щото, ако те са любезни към вас, то е заради угощението, което им давате. Не мислете, че гостите ви придават нещо.
към беседата >>
Вие като каните гости у дома си всички са
радостни
, нали?
Запример, вие сте весел, бодър, но дойде някой при вас и ви изказва своята любов. Вие казвате: Колко ме обича този човек! Не, тия хора не ви обичат. Помислите ли, че ви обичат, ще изгубите радостта си. Те само чувстват вашата радост, вашето веселие в дадения случай, а това значи, че им давате едно угощение.
Вие като каните гости у дома си всички са
радостни
, нали?
Защо са радостни? Защото ги угощавате. Тъй щото, ако те са любезни към вас, то е заради угощението, което им давате. Не мислете, че гостите ви придават нещо. Ако мислите така, ще се самозаблудите.
към беседата >>
Защо са
радостни
?
Вие казвате: Колко ме обича този човек! Не, тия хора не ви обичат. Помислите ли, че ви обичат, ще изгубите радостта си. Те само чувстват вашата радост, вашето веселие в дадения случай, а това значи, че им давате едно угощение. Вие като каните гости у дома си всички са радостни, нали?
Защо са
радостни
?
Защото ги угощавате. Тъй щото, ако те са любезни към вас, то е заради угощението, което им давате. Не мислете, че гостите ви придават нещо. Ако мислите така, ще се самозаблудите. Възприемете ли нещо от тях, то ще бъде един отрицателен товар.
към беседата >>
Едно от най-хубавите качества на ученика е да е доволен от най-малкото проявление: от най-малката мисъл, която му причинява малка
радост
и от най-малкото чувство, което му носи щастие.
Друг някой си маха главата. И нему висшето съзнание иска да каже: Няма да гледаш надолу, нагоре ще гледаш! Той си клати главата нагоре-надолу, понеже между ума и сърцето има борба. Висшето съзнание казва, че нисшата енергия трябва да се превърне във висша; затова, за да разреши въпроса правилно, ще гледа нагоре. Сега, малките придобивки в живота седят в това, да бъдеш във всеки случай доволен в душата си от една малка мисъл, от едно малко чувство.
Едно от най-хубавите качества на ученика е да е доволен от най-малкото проявление: от най-малката мисъл, която му причинява малка
радост
и от най-малкото чувство, което му носи щастие.
Всяка малка мисъл и всяко малко чувство представляват едно малко семенце, което едва се показва из земята и се радва на белия свят. Тази малка мисъл след време ще ти донесе едно голямо благо, една голяма радост. Много от вашите погрешки се дължат на това, че вие не сте доволни от малките неща. Вие казвате: аз искам нещо голямо, ако ще е, да е. В природата няма такъв закон.
към беседата >>
Тази малка мисъл след време ще ти донесе едно голямо благо, една голяма
радост
.
Той си клати главата нагоре-надолу, понеже между ума и сърцето има борба. Висшето съзнание казва, че нисшата енергия трябва да се превърне във висша; затова, за да разреши въпроса правилно, ще гледа нагоре. Сега, малките придобивки в живота седят в това, да бъдеш във всеки случай доволен в душата си от една малка мисъл, от едно малко чувство. Едно от най-хубавите качества на ученика е да е доволен от най-малкото проявление: от най-малката мисъл, която му причинява малка радост и от най-малкото чувство, което му носи щастие. Всяка малка мисъл и всяко малко чувство представляват едно малко семенце, което едва се показва из земята и се радва на белия свят.
Тази малка мисъл след време ще ти донесе едно голямо благо, една голяма
радост
.
Много от вашите погрешки се дължат на това, че вие не сте доволни от малките неща. Вие казвате: аз искам нещо голямо, ако ще е, да е. В природата няма такъв закон. В природата всички неща започват с микроскопически проявления. И забележете, в училищата тия ученици, които в първите класове са били много способни, талантливи, в последните класове свършват като неспособни.
към беседата >>
Нека това бъде за вас една малка вътрешна
радост
.
Защото, когато някой ви хвали, че сте много талантлив като поет или писател, и вие приемете това и се зарадвате, може да пропаднете. За да проверите това, направете следния опит: напишете една статия, без да си турите името и вижте какво ще кажат хората за вас. Те може да кажат: ама че глупав човек! Кажат ли така, не се обезсърчавайте, пак пишете; не слушайте какво ще кажат хората, ще видите, че не сте такъв, какъвто те ви преценяват, защото други ще кажат, че сте гений. После, като напишете някоя статия, от която хората ще бъдат доволни, пак не си туряйте името.
Нека това бъде за вас една малка вътрешна
радост
.
Кажи в себе си: аз зная, кой е този поет. Запази в сърцето си тази малка радост, която може да ти се причини. Нека те радва вътрешно, тя ще ти даде един придатък в характера. Не излизайте в живота с всичките си сили изведнъж. Проявявайте се по малко по малко, и колкото отивате по-нататък, силите ви ще се увеличават по един естествен път, докато най-сетне целият духовен живот се прояви във вас така, че вие сте напълно в хармония с него.
към беседата >>
Запази в сърцето си тази малка
радост
, която може да ти се причини.
Те може да кажат: ама че глупав човек! Кажат ли така, не се обезсърчавайте, пак пишете; не слушайте какво ще кажат хората, ще видите, че не сте такъв, какъвто те ви преценяват, защото други ще кажат, че сте гений. После, като напишете някоя статия, от която хората ще бъдат доволни, пак не си туряйте името. Нека това бъде за вас една малка вътрешна радост. Кажи в себе си: аз зная, кой е този поет.
Запази в сърцето си тази малка
радост
, която може да ти се причини.
Нека те радва вътрешно, тя ще ти даде един придатък в характера. Не излизайте в живота с всичките си сили изведнъж. Проявявайте се по малко по малко, и колкото отивате по-нататък, силите ви ще се увеличават по един естествен път, докато най-сетне целият духовен живот се прояви във вас така, че вие сте напълно в хармония с него. Тогава ще знаете законите, как да постъпвате изобщо в живота си. Сега мнозина от вас сте започнали с големите си козове.
към беседата >>
90.
И валя дъждът
,
НБ
, София, 1.6.1924г.,
Тогава ще разберете Христовите думи, че за всеки един, който прилага любовта, настава голяма
радост
на небето.
Приписват ни, че сме били за свободния брак. – Не, ние сме за абсолютната чистота и абсолютната святост. Жената, която ражда, трябва да каже на сина си, какво е нужно да прави. Като порасне, той сам трябва да е готов да се жертвува за другите, а не да очаква на другите да се жертвуват за него. И тъй, жената ще заеме мястото председател на любовта и на волята, особено на волята.
Тогава ще разберете Христовите думи, че за всеки един, който прилага любовта, настава голяма
радост
на небето.
В Писанието стихът е поставен другояче. Там е казано: „Голяма е радостта на ангелите в небето за всяка жена, която е предала сърцето си в търсене на Божията Любов". И аз бих желал да има повече такива жени на земята, за да се радват ангелите. Те ще се радват, че ще има повече такива майки, които да възпитават синовете и дъщерите си по новия начин.
към беседата >>
Там е казано: „Голяма е
радостта
на ангелите в небето за всяка жена, която е предала сърцето си в търсене на Божията Любов".
Жената, която ражда, трябва да каже на сина си, какво е нужно да прави. Като порасне, той сам трябва да е готов да се жертвува за другите, а не да очаква на другите да се жертвуват за него. И тъй, жената ще заеме мястото председател на любовта и на волята, особено на волята. Тогава ще разберете Христовите думи, че за всеки един, който прилага любовта, настава голяма радост на небето. В Писанието стихът е поставен другояче.
Там е казано: „Голяма е
радостта
на ангелите в небето за всяка жена, която е предала сърцето си в търсене на Божията Любов".
И аз бих желал да има повече такива жени на земята, за да се радват ангелите. Те ще се радват, че ще има повече такива майки, които да възпитават синовете и дъщерите си по новия начин.
към беседата >>
91.
Добро и зло
,
ООК
, София, 11.6.1924г.,
Всяка
радост
по същия закон показва, че Божествените семена растат някъде.
Престъплението седи в туй, че ти сам или някой друг спъва растенето на каквато и да е добродетел в душата ти. Всеки, който постъпи така, той върши престъпление или спрямо себе си, или спрямо другите. Законът, който съществува в Природата, е следният: шом извършиш едно престъпление – дали съзнателно си го извършил, или не; дали ти си го извършил, или може би са го извършили хиляди други хора, които са в същото поле – всякога ти ще почувстваш скръб в душата си. Следователно всяка скръб, която съществува в света, е признак за известно престъпление, което е извършено. Всичките скърби – това са глас въпиющ, който показва, че престъпление се върши.
Всяка
радост
по същия закон показва, че Божествените семена растат някъде.
И тъй, вие питате: „Защо съм скръбен? “ – Да знаете, че престъпление се върши в света. „Защо съм радостен? “ – Да знаете, че Божествените добродетели растат. Има ли смисъл тази философия?
към беседата >>
„Защо съм
радостен
?
Следователно всяка скръб, която съществува в света, е признак за известно престъпление, което е извършено. Всичките скърби – това са глас въпиющ, който показва, че престъпление се върши. Всяка радост по същия закон показва, че Божествените семена растат някъде. И тъй, вие питате: „Защо съм скръбен? “ – Да знаете, че престъпление се върши в света.
„Защо съм
радостен
?
“ – Да знаете, че Божествените добродетели растат. Има ли смисъл тази философия? – Има. Каква философия вие може да дадете на скръбта, я ми кажете? Някой казва: „Много ми е тежко, мъчно ми е днес.“ – Това е скръб.
към беседата >>
Затуй ние в
Радостта
си имаме плода на нещата.
Туй спиране, туй подпушване на тази Божествена енергия образува скръбта. Скръбта е границата, дето започва Животът. Скръбта е основата на Живота. Който разбира Скръбта, той лесно ще изправи погрешките си. Който не я разбира, много мъчно ще може да ги изправи.
Затуй ние в
Радостта
си имаме плода на нещата.
И растенията имат скръб, но в зачатък. Спънките, които срещаме в пътя си и които трябва да се премахнат, са скръб в широк смисъл на думата. Ние схващаме скръбта като едно общо проявление в сегашния живот. Тя съществува не само в един човек, тя съществува във всички животни – от най-малките до най-големите. И животните чувстват скръбта, само че човек чувства голяма скръб.
към беседата >>
Всѣка
радость
, по сѫщия законъ, показва, че Божественитѣ сѣмена растатъ нѣкѫдѣ.
(втори вариант)
Прѣстѫплението седи въ туй, че ти самъ, или нѣкои другъ, спъва растенето на каквато и да е добродетель въ душата ти. Всѣки, който постѫпи така, той върши прѣстѫпление или спрѣмо себе си, или спрѣмо другитѣ. Законътъ, който сѫществува въ природата е слѣдниятъ: щомъ извършишъ едно прѣстѫпление, дали съзнателно си го извършилъ, или не, дали ти си го извършилъ, или, може би, хиляди други хора, които сѫ въ сѫщото поле, всѣкога ти ще почуствувашъ скръбь въ душата си. Слѣдователно, всѣка скръбь, която сѫществува въ свѣта, е признакъ за извѣстно прѣстѫпление което е извършено. Всичкитѣ скърби, това сѫ гласъ въпиющъ, който показва, че прѣстѫпление се върши.
Всѣка
радость
, по сѫщия законъ, показва, че Божественитѣ сѣмена растатъ нѣкѫдѣ.
И тъй, вий питате: защо съмъ скърбенъ? — Да знаете, че прѣстѫпление се върши въ свѣта. Защо съмъ радостенъ? — Да знаете, че Божественитѣ добродѣтели растатъ. Има ли смисълъ тази философия?
към втори вариант >>
Защо съмъ
радостенъ
?
(втори вариант)
Слѣдователно, всѣка скръбь, която сѫществува въ свѣта, е признакъ за извѣстно прѣстѫпление което е извършено. Всичкитѣ скърби, това сѫ гласъ въпиющъ, който показва, че прѣстѫпление се върши. Всѣка радость, по сѫщия законъ, показва, че Божественитѣ сѣмена растатъ нѣкѫдѣ. И тъй, вий питате: защо съмъ скърбенъ? — Да знаете, че прѣстѫпление се върши въ свѣта.
Защо съмъ
радостенъ
?
— Да знаете, че Божественитѣ добродѣтели растатъ. Има ли смисълъ тази философия? — Има. Каква философия вие може да дадете на скръбьта, я ми кажете? Нѣкой казва: много ми е тежко, мѫчно днесъ — това е скръбь.
към втори вариант >>
Затуй ние въ
радостьта
си имаме плода на нѣщата.
(втори вариант)
Туй спиране, туй подпушване на тази Божествена енергия, образува скръбьта. Скръбтьта е границата, дѣто започва живота. Скръбтьта е основата на живота. Който разбира скръбьта, той лесно ще изправи погрѣшкитѣ си. Който не я разбира, много мѫчно ще може да ги изправи.
Затуй ние въ
радостьта
си имаме плода на нѣщата.
И растенията иматъ скръбь, но въ зачатъкъ. Спънкитѣ, които срѣщаме въ пѫтя си и които трѣбва да се прѣмахнатъ, сѫ скръбь въ широкъ смисълъ на думата. Ние схващаме скръбьта, като едно общо проявление въ сегашния животъ. Тя сѫществува не само въ единъ човѣкъ, тя сѫществува въ всички животни, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ. И животнитѣ чувствуватъ скръбтьта, само че човѣкъ чувствува голѣма скръбь.
към втори вариант >>
92.
Да възлюбиш / Да възлюбиш Господа
,
МС
, София, 6.7.1924г.,
Вие преживявате заедно с него и
радостите
, и скърбите му.
Третата проява на любовта е в Божествения свят. Мястото на тази любов е в главата на човека. Който се е домогнал до тази любов, той дава на всички изобилно и не се отделя от хората. Проявите ли Божествената любов към някого, не само че не се отделяте от него, но ставате уд от неговия организъм. Вие се присъединявате към него, с готовност да му услужвате във всички случаи на мъчнотии и страдания.
Вие преживявате заедно с него и
радостите
, и скърбите му.
Божествената любов осмисля живота на всички хора. Тя създава истински връзки между хората, т. е. трайни, вечни връзки. Божествената любов внася радост и веселие, свобода и простор в човешката душа. За да дойде до нея, човек трябва да мине през първите две фази на любовта, като първи стъпала на живота.
към беседата >>
Божествената любов внася
радост
и веселие, свобода и простор в човешката душа.
Вие се присъединявате към него, с готовност да му услужвате във всички случаи на мъчнотии и страдания. Вие преживявате заедно с него и радостите, и скърбите му. Божествената любов осмисля живота на всички хора. Тя създава истински връзки между хората, т. е. трайни, вечни връзки.
Божествената любов внася
радост
и веселие, свобода и простор в човешката душа.
За да дойде до нея, човек трябва да мине през първите две фази на любовта, като първи стъпала на живота. Първото проявление на любовта на физическия свят може да се уподоби на движението на кръвта по артериите. Чистата артериална кръв се разнася по цялото тяло и го храни. Всяка клетка приема част от чистата, артериална кръв и по закона на обмяната ѝ предава нещо от себе си. Това нарушава чистотата на артериалната кръв, вследствие на което тя става нечиста.
към беседата >>
НАГОРЕ