НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
235
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1_02 ) Разумното начало в света
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
То внася голяма
Радост
и Светлина.
Сблъскваш се веднъж – заболи те, втори път, трети, додето най-после се научиш да не се сблъскаш с Него. Проучвайте Бога, който живее в хората, и Бога, който живее във вас. Без онази интензивна връзка с Първото начало, човек може да има смущения, недоразумения и пр. Бог е онова Начало, което осмисля Живота. Няма по-красив момент от това, човек да почувства за миг присъствието на това Начало в себе си.
То внася голяма
Радост
и Светлина.
Тогава човек разрешава всички въпроси на света и у него почва да работи онази сила и той престава да се спъва в живота си. Казват: „Къде е Господ? “ Господ се проявява във всеки човек и във всички неща. Който го разбира, така е, а който не го разбира, търси го там, дето не е. Когато Давид искаше да съгради дом на Бога, Бог каза: „Когато се съгради един дом, това не е място, дето Бог може да обитава.“ Има едно място, дето Бог може да обитава – човешкото сърце.
към текста >>
Във вечната
Радост
човек трябва да влезе готов.
Той отвътре ти сигнализира: „Не е хубаво това, което правиш.“ А пък падналите духове, когато правиш грях, ти нашепват: „Добре е това, което правиш.“ Правиш ли грях, този, който го одобрява отвътре, е паднал дух, а пък Този, който отвътре не го одобрява, е Бог. Бог никога не обича външно. Например човек иска богатство, обаче Бог не му дава, понеже това ще му повреди. Когато човек не прониква в далечния добър замисъл на Бога, той не разбира нещата. Ако Бог не ти причини страдание, няма да можеш да се изцелиш.
Във вечната
Радост
човек трябва да влезе готов.
Какво е Бог? Бог е това, което те прави доволен, радостен, чувстващ пълнота и нямащ нужда от нищо. Дето е Бог, там е силата, там е красивото. За Великото разумно начало ние имаме механически схващания, от които трябва да се освободим. Щом имаш Живот, Бог е в теб.
към текста >>
Бог е това, което те прави доволен,
радостен
, чувстващ пълнота и нямащ нужда от нищо.
Например човек иска богатство, обаче Бог не му дава, понеже това ще му повреди. Когато човек не прониква в далечния добър замисъл на Бога, той не разбира нещата. Ако Бог не ти причини страдание, няма да можеш да се изцелиш. Във вечната Радост човек трябва да влезе готов. Какво е Бог?
Бог е това, което те прави доволен,
радостен
, чувстващ пълнота и нямащ нужда от нищо.
Дето е Бог, там е силата, там е красивото. За Великото разумно начало ние имаме механически схващания, от които трябва да се освободим. Щом имаш Живот, Бог е в теб. Щом имаш Знание, Бог е в теб. Щом имаш най-малката Свобода, то е вече присъствие на Великото разумно начало.
към текста >>
Той казва: „Заслужава този малък живот една малка
радост
.“ Няма друг като Бога.
Кое у Великото разумно начало е най-силно? Това, което Го отличава – милосърдието. При всичката си заетост, дето и да мине, каквото и да работи, види ли, че страдаш дълбоко, Той ще се спре да ти услужи и ще си замине. Бог е внимателен, колкото и малко да е твоето желание, за онова, което е необходимо, Той веднага се досеща и услужва. Това е характерно за Великото разумно начало.
Той казва: „Заслужава този малък живот една малка
радост
.“ Няма друг като Бога.
Тази черта само Бог я има. Когато човек е изоставен от всички, последният, който ще се намери до него, е Бог. Той е последното прибежище, последната инстанция, на която се спираме. И веднага настава Мир в теб, идва утеха. Паднеш; Бог ще ти каже: „Бъди спокоен, твоята работа ще се уреди.“ И от последната инстанция насетне всичко ще тръгне напред.
към текста >>
2.
1_03 ) Езикът на Разумното начало
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Под думата Истина се разбира, че когато тя е вътре в теб, ти можеш да направиш това, което душата ти иска и да си доволен и
радостен
.
Всички народи си имат по някоя хубава черта. На другия ден сутринта Учителя каза в разговор: Когато някой направи добро и ако забележа, че това добро не е така добре направено, аз няма да го коригирам. Ако той е дал някому малко хляб, който не стига и е сух, ще довърша неговото добро, като дам топъл хляб и няма да ида да кажа на първия: „Ти защо не направи това и това добро на онзи? “
Под думата Истина се разбира, че когато тя е вътре в теб, ти можеш да направиш това, което душата ти иска и да си доволен и
радостен
.
Изразът каквото душата ти иска значи да направиш това, което Божественото в теб иска да го направиш. На Скакавците и Рупите има Напреднали същества, но там, дето човешки крак не е стъпвал. Казано е: „Изуй си обущата, понеже мястото, на което стъпваш, е свято.“ Това не се отнася до физическите обуща; краката означават Добродетелите, значи трябва да стане една промяна в съзнанието на онзи, който отива по места в Природата, които са по-чисти, по-свещени. Там живеят Висши същества и ако дойде един човек, който не е готов, ще се осакати от силните им вибрации. Един брат попита: „Но ако отиде готов, очистен, нали ще може да издържи?
към текста >>
3.
1_04 ) Единството в света
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Тази реалност, която образува скръбта и тази реалност, която образува
радостта
, не са реални.
Да, докато не си в Реалността, всички гласове, които чуваш в природата са груби. А когато дойдеш до Реалността, чуваш един глас, който ти е приятен и като че ли мед пада на сърце ти. И после пак почнеш да се съмняваш, пак дойдат грубите гласове, пак те объркват. Но и тихият глас, който пак ще дойде, ще разведри небето. Някой път мислиш, че животът няма смисъл, обезсърчиш се и изведнъж отнякъде някой те погледне мило и тогава за теб тревите, цветята, всичко добива смисъл.
Тази реалност, която образува скръбта и тази реалност, която образува
радостта
, не са реални.
Светът на Реалността е със светъл цвят, светът на промените е с разни цветове. Самата Реалност е безпространствена. Ако Слънцето би се приближило и би запълнило цялото небе, тогава какво щеше да бъде нашето положение? Ние не сме до Слънцето, но то отдалеч ни грее, за да има място и другаде да се проявява. Същият закон: ти никога не трябва да изискваш от някой човек да запълва съзнанието си само с теб; няма такова нещо в света.
към текста >>
4.
1_05 ) Посещение на Бога
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Бог казва: „Търсете Ме, докато съм близо.“ Когато дойде
радост
, която не знаеш защо е, то е защото тази
радост
е от най-висш порядък.
След това почна разговор по разни въпроси. Засегна се и въпросът за посещение на Бога. Има два момента, когато Бог ни търси и когато ние Го търсим. Да наблюдаваме съвпадението на тези два момента, защото тогава най-лесно се постигат нещата. И ако Бог е далеч, тогава е мъчно.
Бог казва: „Търсете Ме, докато съм близо.“ Когато дойде
радост
, която не знаеш защо е, то е защото тази
радост
е от най-висш порядък.
Причинното тяло не е още развито и затова ние само я чувстваме, без да знаем източника. Псалмопевецът казва: „Като види лицето Ти, ще се развесели сърцето му.“ Радостта и Веселието идат от присъствието на Бога. Когато Духът Господен посети човека, тогава човек е радостен. Когато човек е готов да извърши Волята Божия, тогава идва Радостта. Един брат сподели: „В една от последните недели, в 5 ч., на събранието в салона имах едно Божествено състояние.“
към текста >>
Псалмопевецът казва: „Като види лицето Ти, ще се развесели сърцето му.“
Радостта
и Веселието идат от присъствието на Бога.
Има два момента, когато Бог ни търси и когато ние Го търсим. Да наблюдаваме съвпадението на тези два момента, защото тогава най-лесно се постигат нещата. И ако Бог е далеч, тогава е мъчно. Бог казва: „Търсете Ме, докато съм близо.“ Когато дойде радост, която не знаеш защо е, то е защото тази радост е от най-висш порядък. Причинното тяло не е още развито и затова ние само я чувстваме, без да знаем източника.
Псалмопевецът казва: „Като види лицето Ти, ще се развесели сърцето му.“
Радостта
и Веселието идат от присъствието на Бога.
Когато Духът Господен посети човека, тогава човек е радостен. Когато човек е готов да извърши Волята Божия, тогава идва Радостта. Един брат сподели: „В една от последните недели, в 5 ч., на събранието в салона имах едно Божествено състояние.“ Човек може да влезе в пътя на „Eternal generation“, т.е. вечното обновяване.
към текста >>
Когато Духът Господен посети човека, тогава човек е
радостен
.
Да наблюдаваме съвпадението на тези два момента, защото тогава най-лесно се постигат нещата. И ако Бог е далеч, тогава е мъчно. Бог казва: „Търсете Ме, докато съм близо.“ Когато дойде радост, която не знаеш защо е, то е защото тази радост е от най-висш порядък. Причинното тяло не е още развито и затова ние само я чувстваме, без да знаем източника. Псалмопевецът казва: „Като види лицето Ти, ще се развесели сърцето му.“ Радостта и Веселието идат от присъствието на Бога.
Когато Духът Господен посети човека, тогава човек е
радостен
.
Когато човек е готов да извърши Волята Божия, тогава идва Радостта. Един брат сподели: „В една от последните недели, в 5 ч., на събранието в салона имах едно Божествено състояние.“ Човек може да влезе в пътя на „Eternal generation“, т.е. вечното обновяване. Вечното обновяване иде от Духа, който изхожда от Бога.
към текста >>
Когато човек е готов да извърши Волята Божия, тогава идва
Радостта
.
И ако Бог е далеч, тогава е мъчно. Бог казва: „Търсете Ме, докато съм близо.“ Когато дойде радост, която не знаеш защо е, то е защото тази радост е от най-висш порядък. Причинното тяло не е още развито и затова ние само я чувстваме, без да знаем източника. Псалмопевецът казва: „Като види лицето Ти, ще се развесели сърцето му.“ Радостта и Веселието идат от присъствието на Бога. Когато Духът Господен посети човека, тогава човек е радостен.
Когато човек е готов да извърши Волята Божия, тогава идва
Радостта
.
Един брат сподели: „В една от последните недели, в 5 ч., на събранието в салона имах едно Божествено състояние.“ Човек може да влезе в пътя на „Eternal generation“, т.е. вечното обновяване. Вечното обновяване иде от Духа, който изхожда от Бога. Имаше разговор с Учителя и при езерото „Окото“ в 13 ч.
към текста >>
5.
1_11 ) Музикално състояние на човешката душа – благодарност и доволство
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
През целия ден правете това, което е в съгласие с Божественото, че вечерта като се върнете, да сте тихи, спокойни,
радостни
и хармонични.
Ние виждаме несметни богатства. Ние не оценяваме колко струва картината, която ни огражда – ясно небе, сини висини, хубав извор, минаващ през тревите. Сега трябва да предадете една телеграма по радиото до Слънцето, че сте благодарни от днешния ден. Един добър ден като този е незаменим, с пари не може да се купи, съдържа голямо богатство. Във всеки момент иде нещо ново и през цялата вечност ще имате да получавате и да учите.
През целия ден правете това, което е в съгласие с Божественото, че вечерта като се върнете, да сте тихи, спокойни,
радостни
и хармонични.
Изпяхме няколко песни и Учителя каза: Да благодарим на Онзи, който е създал в нас органи на гласа. Казват, че недоволството стимулирало. Това е погрешно схващане. Само Любовта стимулира хората.
към текста >>
Като дойдат
радостите
, благодари на Бога; и като дойдат страданията, пак благодари.
Казват, че недоволството стимулирало. Това е погрешно схващане. Само Любовта стимулира хората. А недоволството показва, че не си постъпил както трябва. Щом не постъпваш според Вярата, Надеждата и Любовта, ти си недоволен.
Като дойдат
радостите
, благодари на Бога; и като дойдат страданията, пак благодари.
Всичко, каквото Бог е допуснал в света, ще се превърне на добро. Скръбта донася материал за Радостта. Радостта е придобит материал, а скръбта е това, което е посято. Идната година скръбта ще ти донесе радост. Благодари, че си болен и пак се лекувай.
към текста >>
Скръбта донася материал за
Радостта
.
Само Любовта стимулира хората. А недоволството показва, че не си постъпил както трябва. Щом не постъпваш според Вярата, Надеждата и Любовта, ти си недоволен. Като дойдат радостите, благодари на Бога; и като дойдат страданията, пак благодари. Всичко, каквото Бог е допуснал в света, ще се превърне на добро.
Скръбта донася материал за
Радостта
.
Радостта е придобит материал, а скръбта е това, което е посято. Идната година скръбта ще ти донесе радост. Благодари, че си болен и пак се лекувай. Като падне човек, да благодари. И като стане, да благодари.
към текста >>
Радостта
е придобит материал, а скръбта е това, което е посято.
А недоволството показва, че не си постъпил както трябва. Щом не постъпваш според Вярата, Надеждата и Любовта, ти си недоволен. Като дойдат радостите, благодари на Бога; и като дойдат страданията, пак благодари. Всичко, каквото Бог е допуснал в света, ще се превърне на добро. Скръбта донася материал за Радостта.
Радостта
е придобит материал, а скръбта е това, което е посято.
Идната година скръбта ще ти донесе радост. Благодари, че си болен и пак се лекувай. Като падне човек, да благодари. И като стане, да благодари. При най-големите страдания да кажеш: „За добро е.“ Голямо нещо е, когато си в противоречия, да си благодарен на Бога.
към текста >>
Идната година скръбта ще ти донесе
радост
.
Щом не постъпваш според Вярата, Надеждата и Любовта, ти си недоволен. Като дойдат радостите, благодари на Бога; и като дойдат страданията, пак благодари. Всичко, каквото Бог е допуснал в света, ще се превърне на добро. Скръбта донася материал за Радостта. Радостта е придобит материал, а скръбта е това, което е посято.
Идната година скръбта ще ти донесе
радост
.
Благодари, че си болен и пак се лекувай. Като падне човек, да благодари. И като стане, да благодари. При най-големите страдания да кажеш: „За добро е.“ Голямо нещо е, когато си в противоречия, да си благодарен на Бога. Тогава се опитва характера ти.
към текста >>
6.
1_12 ) Активен в живота
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Работете с
радост
за днешния ден и не се безпокойте за утрешния ден.
Когато човек е недоволен, в недоволството си да е доволен. Това е новото. Когато човек се обезсърчи, Бог, който е създал света, идва при него и го утешава. Бог не е Бог на мъртвите, а на живите. При новото разбиране на Живота, считайте, че всеки ден е Божествен и се радвайте на това.
Работете с
радост
за днешния ден и не се безпокойте за утрешния ден.
Радвайте се на онова, което е станало, и на онова, което има да става. Каквото и да стане, кажи: „Да бъде за Слава Божия! “ Извади тефтерите, в които е писано кои имат да ти дават, и всичко заличи. Бях ви дал в Школата задачата Един ден в Царството Божие, която се състоеше в следното: да прекарате денят в радост и да не допускате никаква тревога в душата си, да считате, че всичко е за добро, да имате красиво отношение към всички души, към всички същества. Разработете я.
към текста >>
Бях ви дал в Школата задачата Един ден в Царството Божие, която се състоеше в следното: да прекарате денят в
радост
и да не допускате никаква тревога в душата си, да считате, че всичко е за добро, да имате красиво отношение към всички души, към всички същества.
При новото разбиране на Живота, считайте, че всеки ден е Божествен и се радвайте на това. Работете с радост за днешния ден и не се безпокойте за утрешния ден. Радвайте се на онова, което е станало, и на онова, което има да става. Каквото и да стане, кажи: „Да бъде за Слава Божия! “ Извади тефтерите, в които е писано кои имат да ти дават, и всичко заличи.
Бях ви дал в Школата задачата Един ден в Царството Божие, която се състоеше в следното: да прекарате денят в
радост
и да не допускате никаква тревога в душата си, да считате, че всичко е за добро, да имате красиво отношение към всички души, към всички същества.
Разработете я. Радвай се на здравите и ще станеш здрав. Радвай се на щастливите и ще станеш щастлив. И най-лошото да ви се случи, радвайте се и не се обезсърчавайте. Съществата от Невидимия свят биха дали милиони, за да имат опитността на Земята, а хората считат страданията за излишни.
към текста >>
Няма по-хубаво нещо от това, човек да има една вътрешна
радост
, един вътрешен изблик.
Мен ме интересуват камъните, небето, облаците. Красиво е, когато човек посред дъжда не мисли, че ще се наквасят дрехите му, и никак не се мръщи: „Сега ли намери дъжд да вали, развали ми фасона на дрехите.“ Трябва да ти е приятно, че вали и като те напече Слънцето, пак да не роптаеш, че било горещо. Защо страдаме? Понеже ние ограничаваме Бога. Страдаш, защото си първият, който взема.
Няма по-хубаво нещо от това, човек да има една вътрешна
радост
, един вътрешен изблик.
Всички дни носят благословения. Някои благословения ти са приятни, а други – не. Небето най-първо те изпитва колко си доволен. Какво нещо е човек да бъде разумен и доволен? Да ви поставят и при най-лошите условия, но да не се измени състоянието ви, да не се обезсърчите, защото при едно хубаво положение всеки е доволен.
към текста >>
Нека слушаме езика на Природата и ще бъдем
радостни
.
Сега вие се учете да оценявате нещата. Скръбта разстройва нервната система на човека. Той не бива да мисли, че тази работа не може да се постигне, че никой не го обича и пр. Така вие си подрязвате всички условия, в които живеете. Ако ти повярваш, че никой не те обича, веднага ще умреш, не би могъл да живееш.
Нека слушаме езика на Природата и ще бъдем
радостни
.
Най-първо ще повярваш, че има поне Един, който те обича. В края на краищата всичко, което си изгубил, ще ти го донесат. Когато човек е доволен и благодарен, тръгва му! Когато някой има противоречия, да мълчи и да не мърмори, за да не знаят духовете къде му е слабостта. Съвременният човек трябва да се освободи от недоволството си, което наричам проказа на съзнанието.
към текста >>
7.
1_14 ) Седмият ден, седмият час, седмата минута
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Когато човек се реши да служи на Бога, сърцето му се изпълва с
Радост
, умът му – със Светлина, а волята му – с активност.
Когато човек се реши да служи на Бога, той гради на друга база, не се излиза от едно лично гледище; тогава Животът има друг смисъл. Единствената работа на човека, която остава за вековете, то е работата за Бога. Щом изпълняваш Волята на Бога, Животът се осмисля. Често хората се запитват какъв е смисълът на Живота, а той се заключава в служенето. Това е главната задача, която човек трябва да реши.
Когато човек се реши да служи на Бога, сърцето му се изпълва с
Радост
, умът му – със Светлина, а волята му – с активност.
Мислете за следното: „С онова, което Бог ми е дал, какво мога да направя за другите? “ Бъдете толкова безкористни както едно перо – като се натопи в мастилото, всичко, каквото вземе, го дава. И после пак го топнат. На перото му е приятно, когато взема, да дава. При Любовта трябва да се смириш, да слезеш да помагаш.
към текста >>
8.
1_16 ) Божията воля
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Когато изпълним Волята Божия, имаме Мир,
Радост
, Свобода, простор, широта, а когато не я изпълним – смущение, недоволство, неразположение.
Има врагове, които искат да те накарат да имаш желания, противни на Волята Божия. На Земята, като вършиш Волята Божия, близо си до Господа, а като не я вършиш, далеч си от Него. Престъплението стои в това, че не изпълняваш Волята Божия. Една сестра попита: „Как се познава, че сме изпълнили Волята Божия? “
Когато изпълним Волята Божия, имаме Мир,
Радост
, Свобода, простор, широта, а когато не я изпълним – смущение, недоволство, неразположение.
Христос казва: „Тези цветя Господ ги е облякъл с такива дрехи, а вас още повече ще облече, като вършите Волята Божия.“ Ти ще бъдеш облечен така, както и княгиня не е била обличана. Глава на всичко е Волята Божия. Като я извършиш, ще дойдат Разумността, Любовта, здравето, Мъдростта, богатството, щастието; началото на всекиго ще бъде изпълнението на Волята Божия. Един брат попита: „Какво е изпълнение на Божията Воля? “
към текста >>
9.
2_01 ) Любов към Бога
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Голяма е
радостта
на Любовта.
Да обичам Бога е най-голямата привилегия, а хората могат да ме славят, че съм написал нещо; това са мимолетни работи, т.е. външни. Най-голямото благо за мен е, че обичам Бога! Като виждам Слънцето и се ползвам от лъчите му, тогава могат ли да ме ползват хилядите свещи, които хората ще запалят? Има един важен въпрос, който трябва да разреша -каква трябва да бъде любовта ми към Бога. Ето важният въпрос!
Голяма е
радостта
на Любовта.
Без да я изказваш, ще се радваш. Обичаш Бога -тайната е там! Че не могат всички да се обичат, това е вярно. Но че могат всички да се обичат, и това е вярно. Задача ни е да кажем на хората, че като имаме Любов, всичко имаме.
към текста >>
10.
2_02 ) Как ще обичаш Бога
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Когато любиш, обичаш и служиш, ти си от новите хора и сърцето ти ще се изпълни с
Радост
!
Любовта към Бога може да поправи света и ще дойде истинският Живот. Ще имаш само един Баща и всички други ще ти бъдат братя и сестри. Като оживее тази идея във вас, ще се оправят работите. Идеята Любов към Бога влезе ли в света, ще разреши кардинално всички въпроси. Когато възлюбим Великото в света и Го виждаме и в светлината, и във вятъра, и във водата, и във всички същества, и във всички най-малки работи, светът ще се поправи.
Когато любиш, обичаш и служиш, ти си от новите хора и сърцето ти ще се изпълни с
Радост
!
След като пихме чай, изпълнихме Паневритмията на полянката. След това се събрахме около обичния ни Учител и изпяхме много песни. Към 10 ч. Учителя ни нареди да се пръснем по отделно в лещаците за размишление. Общият обед направихме на полянката, като се наредихме в голям кръг.
към текста >>
11.
2_09 ) Когато ме потърсите с всичкото си сърце, ще ме намерите
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Страданието е материал, който след като обработиш, ще получиш
Радост
.
Любовта е един красив свят. Писанието казва: „Когато Ме потърсите с всичкото си сърце, ще Ме намерите.“ А кой търси? Който люби! С Любовта човек търси Бога! Самоотричането е духовна Любов.
Страданието е материал, който след като обработиш, ще получиш
Радост
.
А самоотричането е материал, от който се образува Ангелската любов. Ангелът, само като помисли за Бога, отрича се от своето блаженство в Рая и идва на Земята да помага. Сам слиза да помага, само като помисли за Бога, а не по заповед. Човешката и Духовната любов са материал за Божествената Любов. Човешката любов започва с щастие и свършва с нещастие, без изключение.
към текста >>
12.
2_10 ) Степени на Любовта
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Създаваше се
радостна
, приповдигната атмосфера.
СТЕПЕНИ НА ЛЮБОВТА Една от красивите традиции бяха т. нар. братски вечери, когато отделни семейства на Изгрева канеха на вечеря Учителя и около 25-30 братя и сестри.
Създаваше се
радостна
, приповдигната атмосфера.
Влизането на Учителя се ознаменуваше с радостен трепет, който преминаваше през душите ни. Вълнувахме се, че Той е между нас. След вечерята почваха песни, разговори, споделяхме свои спомени и опитности. Учителя винаги изказваше много важни мисли, които бяха и най-интересната част от братските вечери. Тук ще изложа мисли от Учителя, изказани при една такава братска вечеря:
към текста >>
Влизането на Учителя се ознаменуваше с
радостен
трепет, който преминаваше през душите ни.
СТЕПЕНИ НА ЛЮБОВТА Една от красивите традиции бяха т. нар. братски вечери, когато отделни семейства на Изгрева канеха на вечеря Учителя и около 25-30 братя и сестри. Създаваше се радостна, приповдигната атмосфера.
Влизането на Учителя се ознаменуваше с
радостен
трепет, който преминаваше през душите ни.
Вълнувахме се, че Той е между нас. След вечерята почваха песни, разговори, споделяхме свои спомени и опитности. Учителя винаги изказваше много важни мисли, които бяха и най-интересната част от братските вечери. Тук ще изложа мисли от Учителя, изказани при една такава братска вечеря: В нашето свръхсъзнание ние получаваме чиста Любов, но тя, като слиза и дойде в самосъзнанието, добива известен примес и тогава човек почва да обича доброто и злото.
към текста >>
В човешката любов има
радост
и страдание, в Духовната любов има промени, т.е.
Старото го оставете и като градите новото, гледайте да не се вдига прах. Това ще влезе в новото възпитание. Малката Любов минава през малка тръба и има спънки – това е човешката любов. А голямата Любов минава през голяма тръба – тя е Божествената Любов. Човешката любов е в астралния човек, а Божествената Любов е в Духа.
В човешката любов има
радост
и страдание, в Духовната любов има промени, т.е.
усилване и отслабване, а истинската Любов е Божествената. Този човек, който манифестира с любовта си, е слаб в Любовта. При Божествената Любов много нещо остава непроявено. При човешката любов всичко се проявява, а при Божествената това, което не се проявява, е много повече от онова, което се проявява; тя има дълбочина. Сегашната обикновена любов е кармична, тя не е чиста и затова не е устойчива.
към текста >>
Ако ти се усмихне този, когото обичаш, ти си
радостен
.
Човек трябва да различава човешката любов от Ангелската и от Божествената. Когато някой мъж се съблазни от формите на жената и обратно, това не е от тях. Тъмните духове правят това чрез тях. Човешката любов се проявява чрез целувки и прегръдки. Ангелската или Духовната любов се проявява чрез усмивката.
Ако ти се усмихне този, когото обичаш, ти си
радостен
.
При Божествената Любов само като зърнеш този, когото обичаш, или като си помислиш за него, радваш се. При Божествената Любов няма противоречия, няма страдания. Тя се проявява чрез Светлина. Погледнеш Светлината и виждаш Бога навсякъде. При човешката любов се хвърля магнетична мрежа между двама души, за да се въплъти някой.
към текста >>
13.
2_11 ) Качества на Божествената Любов
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
При Божествената Любов човек има любов към всички същества и голямата
Радост
, която изпитва, е присъствието на Бога, който обича и змиите, и зверовете, и червеите наравно с вас.
Да, някой ви обича, услужва ви и като проявява така любовта си, това е Божествена Любов. Обаче по този въпрос има и една друга, по-дълбока, вътрешна страна – преживяванията вътре, които остават скрити, са Божественото, Реалното. Изявява ли се вече Любовта, тя не е любов. Сега тя не може да се изяви във физическия свят в своята пълнота, защото тук е много груба материята, но в бъдеще ще може да се проявява и тук така, както в Божествения свят. Щастието е във възприемането на Божествената Любов.
При Божествената Любов човек има любов към всички същества и голямата
Радост
, която изпитва, е присъствието на Бога, който обича и змиите, и зверовете, и червеите наравно с вас.
И от това състояние по-високо няма. Милиарди са изразходвали отгоре, за да ни дадат днешния хубав ден. Никой цар не може да направи това. Колко е часа, каква е температурата, колко души са се записали на тази екскурзия? Беше 12 ч.
към текста >>
14.
2_12 ) Аз и Отец ми ще направим жилище във вас
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Тогава вие ще създадете един свят на Красота около себе си, един свят само на Любов, Мир,
Радост
, Веселие, Хармония и Блаженство.
Ще кажеш: „Христос можеше и аз мога! Любовта е само тази, която може да издържи всички безконечни грехове на хората и да ги повдигне.“ Моето определение за Любовта е: ако любовта ти може да заличи вътре в теб твоите погрешки и погрешките на твоите ближни, това е Любов. Значи няма да се спреш на греховете на хората и когато дойдете до съвършената Любов, вие ще се намерите в един безконечен свят. Много мъчно е да простиш; не само да простиш, но и да забравиш и не само да забравиш, но и помен да не остане от това. Дойдете ли до тази Любов, вие сте безсмъртни, вие сте безгранични.
Тогава вие ще създадете един свят на Красота около себе си, един свят само на Любов, Мир,
Радост
, Веселие, Хармония и Блаженство.
Когато си във връзка с тази Велика любов, тогава разбираш Учителя си. Когато намериш Учителя си и когато Той те намери, Той ще бъде сляп за всички твои погрешки. Любовта ви в бъдеще трябва да бъде такава, за да можем да вървим напред. Всеки един от вас чрез Любовта трябва да заличи в своя ум и в своето сърце всички погрешки и тогава ще дойде Господ да пише. На Господа Му трябва чиста книга, на която Той може да пише Своето Слово.
към текста >>
15.
2_16 ) Любов към врага – това е една школа
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Еднакво трябва да обичаш и тези, които ти причиняват скръб, и онези, които ти причиняват
радост
.
За Бога ще го обичаш. Ще постъпиш така, както Бог постъпва. Дали заслужава или не, това ще го оставиш настрана. Господ, когато ти правеше добро, дали го правеше за твоята добрина? – Правеше Го за Любовта, която има!
Еднакво трябва да обичаш и тези, които ти причиняват скръб, и онези, които ти причиняват
радост
.
Писанието казва: „Ако не простите, и на вас няма да простят.“ То е Школа. Това не е нещо, което човек може да научи за един ден, за една седмица. Трябва цял живот. Двама души се карали и най-сетне единият казал: „Това, което ти каза, е право.“ И онзи отговорил: „Това, което ти каза, е право.“ Хванали се за ръка и тръгнали заедно. Апостол Павел казва: „Бог беше в Христа и примиряваше света със Себе Си, като че им вменяваше греха“; значи прощаваше.
към текста >>
16.
2_22 ) Някои правила на Любовта
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Като я научите, тогава ще знаете как да сменяте страданията в
радост
.
Когато ме обича някой, аз съм врата за него. Когато аз обичам някого, той е врата за мен. Като обичаме Христа, Той става за нас врата. Докато Любовта действа в теб, има какво да те привлича, а като не обичаш и не те обичат, не ти се иска вече да живееш. Има една тънка философия в Любовта.
Като я научите, тогава ще знаете как да сменяте страданията в
радост
.
Когато имате тъга, чиято причина не знаете, това може да се дължи на факта, че няма кой да ви обича. Но не че няма кой да ви обича, ами вие търсите Любовта там, отдето тя не може да дойде, чакаме обич от хората, а не от Бога чрез хората. Вие трябва само да се стремите да обичате и ще предоставите на Бога Той да прояви Любовта си както намери за добре и чрез когото иска. Когато не обичат човек, той трябва да се измени, да внесе нещо ново в себе си и под новата форма да го обичат. Някой пита за някого: „Какво има в него?
към текста >>
Търсете вашата
Радост
в дребните неща.
“ Той е семка, може да не е израснал, но в себе си има сила да израсне. Той е недовършена картина. В Любовта има 35 милиона форми и колко години трябват, за да ги опитате всички. Направете сметка, ако е по три пъти на ден. Трябва да имате една положителна философия.
Търсете вашата
Радост
в дребните неща.
Когато на Земята някои хора се обичат, това може да е тайна, но горе Ангелите знаят и гледат дали си играят правилно ролите. Любовта е специфична. Такава Любов, с каквато ти обичаш, никой друг не може да я има. Но и ти не можеш да обичаш като другите. Любовта е ценна, понеже никой не може да прояви такава любов, каквато вие проявявате.
към текста >>
17.
2_32 ) Ела с мен при извора
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
При всяка добра постъпка човек чувства в себе си една
радост
, влиза в един нов свят, усеща се силен, мощен.
ЕЛА С МЕН ПРИ ИЗВОРА Разговорите с Учителя почваха съвсем неочаквано и импровизирано. Надвечер братята и сестрите обичаха да се разхождат на Изгревската полянка. И по някой път Учителя излизаше там и почваха разговори.
При всяка добра постъпка човек чувства в себе си една
радост
, влиза в един нов свят, усеща се силен, мощен.
Намира се израснал и като че ли завеса след завеса се вдигат пред него. Защо човек при Доброто се чувства радостен? Защото е в хармония с основния закон на Битието – Единството. И тогава приток на сили от целия всемир се влива в него. В процеса на злото изобилието се превръща в немотия, а в процеса на Доброто немотията се замества с изобилие.
към текста >>
Защо човек при Доброто се чувства
радостен
?
Разговорите с Учителя почваха съвсем неочаквано и импровизирано. Надвечер братята и сестрите обичаха да се разхождат на Изгревската полянка. И по някой път Учителя излизаше там и почваха разговори. При всяка добра постъпка човек чувства в себе си една радост, влиза в един нов свят, усеща се силен, мощен. Намира се израснал и като че ли завеса след завеса се вдигат пред него.
Защо човек при Доброто се чувства
радостен
?
Защото е в хармония с основния закон на Битието – Единството. И тогава приток на сили от целия всемир се влива в него. В процеса на злото изобилието се превръща в немотия, а в процеса на Доброто немотията се замества с изобилие. Доброто е капитал, с който в бъдеще ще се функционира. Всяко направено добро е щастие за човека.
към текста >>
18.
3_05 Закони на мисълта
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Когато една мисъл е дошла в теб от Божествения свят, тя внася светлина, хармония, лекота, през целия ден си
радостен
.
ЗАКОНИ НА МИСЪЛТА След Младежкия клас разговорът се проведе върху идеите на текущо държаната лекция. Често ставаше така, че да засегнем главно въпросите на самата лекция, защото тя бе събудила нови въпроси в нас. Една сестра запита: „Как ще познаем дали една мисъл е от Бога или не? “
Когато една мисъл е дошла в теб от Божествения свят, тя внася светлина, хармония, лекота, през целия ден си
радостен
.
Тази мисъл е дошла отгоре. А когато една мисъл ти причини скръб, тъмнина, тежина, неразположение, това показва, че тя е дошла от низшите области. Ако искате да се запазите от влиянието на лошите мисли и чувства, оградете се с положителни мисли и чувства. Те са здрава ограда, щит срещу злото. Не се връзвай с лоши мисли, мисълта е здраво въже; ако се свържеш с лоши мисли, то е едно внушение.
към текста >>
19.
3_06 ) Правата мисъл
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Всяка
радост
е плод на една права мисъл.
Мисли за тях! Като почнеш да мислиш за тях, ще видиш, че те не са глупави. Камъкът също мисли; нали като носиш един диамант, няма да боледуваш. Простите камъни са по-невежи, а скъпоценните камъни мислят, само че не както хората. Като дойде скръбта, зарадвай се, че чрез нея идваш до правата мисъл.
Всяка
радост
е плод на една права мисъл.
Що е права мисъл? Права мисъл е Божествената мисъл. Права мисъл е да мислиш както Бог мисли. Ще възприемеш Любовта на Бога и най-малкото добро чувство, което се роди в теб, е от Божествения свят. То показва, че имаш права мисъл.
към текста >>
Еднакво трябва да обичаш и тези, които ти причиняват скръб, и тези, които ти причиняват
радост
.
Що е права мисъл? Права мисъл е Божествената мисъл. Права мисъл е да мислиш както Бог мисли. Ще възприемеш Любовта на Бога и най-малкото добро чувство, което се роди в теб, е от Божествения свят. То показва, че имаш права мисъл.
Еднакво трябва да обичаш и тези, които ти причиняват скръб, и тези, които ти причиняват
радост
.
Любовта към Бога и любовта към ближния е цяла наука в Окултната школа. За да се реализира твоята мисъл, ти трябва да обичаш ближния и с това да му помогнеш да мисли както Бог мисли. Коя мисъл е права? Всяка мисъл, която произвежда Любов, е права мисъл. И всяка Любов, която произвежда мисъл, е права Любов.
към текста >>
Ако мислиш, скръбта ти ще се превърне в
Радост
.
Любовта към Бога и любовта към ближния е цяла наука в Окултната школа. За да се реализира твоята мисъл, ти трябва да обичаш ближния и с това да му помогнеш да мисли както Бог мисли. Коя мисъл е права? Всяка мисъл, която произвежда Любов, е права мисъл. И всяка Любов, която произвежда мисъл, е права Любов.
Ако мислиш, скръбта ти ще се превърне в
Радост
.
Ако престанеш да мислиш, твоята Радост ще се превърне в скръб. Щом престанеш да мислиш за Бога, то веднага скръбта ще дойде. Това, което приемаме от Бога, то е Неговата мисъл. Аз трябва да имам желание Божията мисъл да се реализира в мен като Любов. Да схвана Божията мисъл като Любов, това е реализираната мисъл на Бога.
към текста >>
Ако престанеш да мислиш, твоята
Радост
ще се превърне в скръб.
За да се реализира твоята мисъл, ти трябва да обичаш ближния и с това да му помогнеш да мисли както Бог мисли. Коя мисъл е права? Всяка мисъл, която произвежда Любов, е права мисъл. И всяка Любов, която произвежда мисъл, е права Любов. Ако мислиш, скръбта ти ще се превърне в Радост.
Ако престанеш да мислиш, твоята
Радост
ще се превърне в скръб.
Щом престанеш да мислиш за Бога, то веднага скръбта ще дойде. Това, което приемаме от Бога, то е Неговата мисъл. Аз трябва да имам желание Божията мисъл да се реализира в мен като Любов. Да схвана Божията мисъл като Любов, това е реализираната мисъл на Бога. Праведността е на степени.
към текста >>
20.
3_07 ) Единство на живота
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Радост
, Мир и Светлина го изпълнили и нови идеи нахлули в него.
Погрешките на другите са наши погрешки. Животът е един. Животът в нас и във всички същества е един и същ. В някои избрани моменти на живота, когато си в повдигнато състояние, за миг проблясва великата истина за единството на всички и после се връщаш в своето обикновено съзнание. Един човек ми разказа, че една нощ излязъл да види звездите и се почувствал в едно с планините, тревите, цветята, животните, с всички хора.
Радост
, Мир и Светлина го изпълнили и нови идеи нахлули в него.
Това състояние траело много малко време. Една сестра си спомни: „Спомням си, Учителю, веднъж: на една наша екскурзия на Ел-Шадай пред Вас имаше кошница с череши и Вие казахте: „Измийте ги на чешмата и раздайте на всички, защото Аз имам хиляди уста.“
към текста >>
21.
3_08 ) Възвишеното в човека
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Тежко е да се носи скръбта, но два пъти по-тежко е да се носи голямата
Радост
.
И красивото е там, че се добива нишка по нишка. Всеки път мъчнотиите идат, за да се види, дали може да се самообладава човек. Страданието е Божествен огън, който чисти човека. То внася нова Божествена струя на Живот. Най-напред мислим, че губим нещо, но после забелязваме една малка придобивка.
Тежко е да се носи скръбта, но два пъти по-тежко е да се носи голямата
Радост
.
Онзи, който те обича, ще ти даде толкова подаръци, че ще се умориш да ги носиш. Учителя погледна отсрещните върхове на Скакавците, западно от Мусала и каза: Това място прилича на цветове. Това са все цветове на една Нова култура. Чакат за Божието благословение.
към текста >>
22.
3_09 ) Един закон за развитие
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
“ Ние се радваме, понеже Същества от Невидимия свят слизат при нас и ни предават своята
Радост
.
Да, едно време сте били на онзи свят, но сега той е друг, проветрил се е. Ние още не сме в реалния свят. Ако кажеш на гъсеницата, че може да живее, без да лази и без да хрупа листак, тя ще каже: „Как, не може да бъде това! “ Ще ѝ кажеш, че има такива същества, които хвърчат. Тя ще каже: „Не, не ги виждам, къде са?
“ Ние се радваме, понеже Същества от Невидимия свят слизат при нас и ни предават своята
Радост
.
Те са Същества от горния отдел на онзи свят, за тях ние сме като деца, с които те се забавляват. Сега ние сме в онзи свят и в този свят. Има три причини за прераждане: първата е, че има души, които са дошли за изкупление; втората е че, има души, които са родени, за да се усъвършенстват и третата е, че има души, дошли да помагат. Последните са свободни. Човек, като излезе от една къща, отива в друга, после – в трета и тъй нататък, додето намери най-хубавата.
към текста >>
23.
3_10 ) Законът за причини и последствия
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Страданията и
радостите
, които е причинил на другите хора, непременно ще се върнат при него.
В края на века всички, които са взели участие в доброто и злото, ще бъдат съдени, ще се ликвидира кармата. Има една вечна справедливост в света. Всяка мисъл и всяко чувство, които човек е създал, след като извършат един кръг, непременно ще се върнат при него. Където и да ги изпрати той, дори в безпределното пространство на Вселената, те пак ще се върнат при него. Такъв е законът.
Страданията и
радостите
, които е причинил на другите хора, непременно ще се върнат при него.
Един човек носи семена и откъдето минава, заравя тук-таме. След десет години той, като мине оттам, ще може да вкуси от плодовете. Друг пък един човек, като мине покрай едно място и изкорени дърветата, които са расли там, след десет години ще търси и пита: „Защо няма нищо тук? Какъв пущинак! “ – “Така е тук, защото си изкоренил дръвчетата.“ От мислите, чувствата и стремежите на човека зависи неговото здраве и неговото бъдеще на Земята.
към текста >>
Значи страданието е едно,
радостите
са две.
Има горе Същества, които разбират твоите замисли – какво ще направиш. Щом постъпваш невярно, ще вдигнат доверието си от теб. Със страданията се изплаща кармата. Бог е в началото и в края, а средата е изкуплението на кармата. Значи човек почва отначало с доброто, после средата е лоша и накрая пак свършва с доброто.
Значи страданието е едно,
радостите
са две.
Един брат запита: „Как човек може да ликвидира със своята карма? “ Човек ликвидира със своята карма като работи за другите, за Бога. Чрез Любовта човек ликвидира със своята карма. Казано е в Писанието: „Любовта ще покрие множество грехове.“ Всяка погрешка трябва да се покрие с едно добро.
към текста >>
24.
3_15 ) Развитие на новите сетива
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Такава
радост
бликаше в мен, изпитвах любов към децата, към всичко – към тревичките, цветенцата, мушичките и пр.
Трябва първо да станете господари и да можете да спрете това, което бързо се мени. Трябва да почнете с най-малкото: с Любовта, с общение с Природата и с дълбокото дишане. Сестрата каза: „Аз и без това обичам да общувам с Природата.“ Ще ходите всред Природата, ще се свържете с нея. Сестрата каза: „Бях млада, свърших гимназия и станах учителка.
Такава
радост
бликаше в мен, изпитвах любов към децата, към всичко – към тревичките, цветенцата, мушичките и пр.
Защо не обичам сега така? “ Тогава Вие сте имала Любовта като чувство, а сега имате Любовта като мисъл. След това ще дойдете до по-висшите форми на Любовта. Приложете сега горните три неща, а другите упражнения – по-нататък.
към текста >>
25.
3_16 ) Съзнателно излъчване
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
През всичкото това време на излъчване чувствала Мир,
Радост
и Любов към всички.
Това е вярно както в обикновения живот, така и в духовния. Нали има някои затворници – пущат ги да отиват в града, после се връщат, а други не ги пущат вън от затвора. Една сестра разказа, че тази пролет, през месец май, имала случай на излъчване. Било привечер и както лежала почувствала, че е извън тялото си на известна височина, около 20-30 см, минала през стената и се понесла напред. Виждала селото под себе си и релефа на планините.
През всичкото това време на излъчване чувствала Мир,
Радост
и Любов към всички.
Като се върнала в тялото си, веднага разбрала огромната разлика: летяла като птица и се радвала като облак, а сега трябвало да ходи по земята със своите земни грижи. След това един брат запита: „Как може да стане съзнателно излъчване? “ Това става като се концентрираш и излъчването иде само. Обаче изисква се и друго условие и то може да се постигне, само ако имаш мир, хармония и временно да не се мисли за външния свят.
към текста >>
26.
3_17 ) Нашите по-малки братя, растенията
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
То внесло
Радост
в душата му.
Тя имала едно цвете, тубероза, което изсъхнало и тя със саксията го захвърлила на двора. Той я помолил да му го даде и тя се съгласи. Взел го и почнал да се грижа за него, да го полива и всеки ден отивал при него с Любов. И това цвете се съвзело, почнало буйно да расте, станало по-едро и пуснало красиви големи цветове. Веднъж, като стоял една сутрин при цветето, видял, че над него се сформира един светъл облак; тази прозирна пара се сгъстила и се оформила на едно красиво Същество, усмихнало се ангелски и изчезнало.
То внесло
Радост
в душата му.
На другия ден пак се случило същото. Красотата на това Същество, била неземна. След няколко дни хазайката дошла и казала: „Виждам, че това цвете вирее добре, но то е мое и аз си го искам.“ Казал ѝ: „Но нали аз го видях захвърлено на земята и Вие ми разрешихте да го отгледам! “ Тя не искала и да чува. Братът ѝ предложил да ѝ купи друго такова цвете, пак така хубаво, но тя отсякла, че иска това.
към текста >>
27.
3_20 ) Фази при възлизането на човешката душа
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
И във време на най-големите вътрешни бури проблясва в него малка светлинка, която почва да расте и която го изпълва с неподозирани дотогава Мир и
Радост
.
Когато човешката душа почва да се пробужда и поема пътя на въз-лизането, минава през седем фази: Първа фаза – Обръщение, която е от Бога. Човешката душа прилича на семка, заровена в земята, и така, обвита в гъстата материя, тя заспива, изгубва съзнание за своя произход и естество, но след като събере достатъчно опитности, у нея почва постепенно да проблясва едно по-високо съзнание. Човек в известна фаза на своето развитие преживява дълбок преврат, вътрешна криза, една вътрешна буря. Дотогава човек е живял несъзнателно, без да се запитва за целта и за смисъла на Живота, но в известен момент той чувства пустота и съзнава, че досегашният му живот е без основа и без насока. Тогава минава през тъмен период на търсене, преживява голямо вътрешно страдание.
И във време на най-големите вътрешни бури проблясва в него малка светлинка, която почва да расте и която го изпълва с неподозирани дотогава Мир и
Радост
.
Тази светлинка е идеята за Бога, за Разумното начало, което работи в целия всемир и вътре в него. Това именно е първата степен на човешкото пробуждане – Обръщение. Дотогава човек е бил гърбом към Бога, към великия център на Живота и при Обръщението се обръща с лице към Него. Защо в известна степен на своето развитие човек идва до идеята за Великото разумно начало? Защото тази идея е вродена в него, той иде с нея на Земята, тя живее в глъбините на неговата душа.
към текста >>
Когато ученикът влезе в Божествената школа, отначало животът му е лек, пълен само с
радости
и възторзи.
Новораждането се предшества от голяма скръб, голямо страдание. Това се нарича ускорена ликвидация на кармата и са родилните мъки на новия човек. Защото всеки, който иска да работи за едно велико дело, за Бога, трябва да е свободен от карма, а това се постига чрез ускорена ликвидация на кармата – чрез страдания. Това, което трябва да плати, останало от многото прераждания, в този случай се плаща в много по-скоро време, за да стане и по-скоро свободен гражданин на Новия живот. Ето защо, когато един ученик на Божествената школа минава през големи страдания, той трябва да знае, че е пред Новораждане.
Когато ученикът влезе в Божествената школа, отначало животът му е лек, пълен само с
радости
и възторзи.
Широко ли му е около врата, това показва, че той е още слушател, а не ученик и стои още в преддверието на Школата. А когато дойдат големите изпити (външни и вътрешни), скърби и страдания, това показва, че е приет за ученик, че е влязъл вече в Школата. И след като ги издържи, ученикът влиза в новата фаза – Новораждане. Той е свободен от кармичен закон. У него се пробужда Космическото съзнание, чувства единството на Живота и има Любов към всичко; той идва до по-дълбоко разбиране на Любовта.
към текста >>
28.
3_25 ) Жизнен магнетизъм
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
В Божествения свят страданията на едного са страдания на другите и
радостите
на едного са
радости
на другите.
В личния живот има големи заблуждения. Когато хората разглеждат нещата от лично гледище, там не могат да се спогодят. Животът трябва да се разгледа не от лично гледище, но като една целокупност. Обичай другите, понеже Бог ги обича. Прощавай им, понеже Бог им прощава.
В Божествения свят страданията на едного са страдания на другите и
радостите
на едного са
радости
на другите.
Към това се стремим. Съвършените хора са съвършени, защото считат скърбите и радостите на другите хора за свои. В новата епоха човек ще знае, че щастието му зависи от щастието на другите хора. За да можеш да работиш, трябва да имаш здрави крака, ръце, очи и пр. Също така има хора, които за теб са като краката, други – като ръцете, очите и пр.; ако те пострадат, и ти ще пострадаш.
към текста >>
Съвършените хора са съвършени, защото считат скърбите и
радостите
на другите хора за свои.
Животът трябва да се разгледа не от лично гледище, но като една целокупност. Обичай другите, понеже Бог ги обича. Прощавай им, понеже Бог им прощава. В Божествения свят страданията на едного са страдания на другите и радостите на едного са радости на другите. Към това се стремим.
Съвършените хора са съвършени, защото считат скърбите и
радостите
на другите хора за свои.
В новата епоха човек ще знае, че щастието му зависи от щастието на другите хора. За да можеш да работиш, трябва да имаш здрави крака, ръце, очи и пр. Също така има хора, които за теб са като краката, други – като ръцете, очите и пр.; ако те пострадат, и ти ще пострадаш. Всички тези идеи трябва да легнат в основата на Новия строй, който иде.
към текста >>
29.
3_26 ) Нещо за звездното небе
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
И всеки, който е чувствителен, при съзерцанието на Сириус ще усети, че в него затрептява една тиха
Радост
.
Всеки, който духа тиквите по плета, е бил в Сатурн. Всеки, който обича да воюва, да спори, е бил на Марс. Ние виждаме само физическите планети, виждаме само резултатите, а причините – не. Често излизайте да наблюдавате Сириус. През юли и август той изгрява на изток известно време преди изгрев Слънце, а през пролетта – вечер.
И всеки, който е чувствителен, при съзерцанието на Сириус ще усети, че в него затрептява една тиха
Радост
.
Тази Радост е предчувствие на онова велико щастие, което очаква човека, когато отиде да живее в Сириус. В Сириус има по-усилен живот, отколкото в Слънчевата система, защото е по-напреднала като система. В далечното бъдеще, като напуснете Слънчевата система, ще отидете в Сириус. Хората са слезли от Луната. Земята е най-ниската точка.
към текста >>
Тази
Радост
е предчувствие на онова велико щастие, което очаква човека, когато отиде да живее в Сириус.
Всеки, който обича да воюва, да спори, е бил на Марс. Ние виждаме само физическите планети, виждаме само резултатите, а причините – не. Често излизайте да наблюдавате Сириус. През юли и август той изгрява на изток известно време преди изгрев Слънце, а през пролетта – вечер. И всеки, който е чувствителен, при съзерцанието на Сириус ще усети, че в него затрептява една тиха Радост.
Тази
Радост
е предчувствие на онова велико щастие, което очаква човека, когато отиде да живее в Сириус.
В Сириус има по-усилен живот, отколкото в Слънчевата система, защото е по-напреднала като система. В далечното бъдеще, като напуснете Слънчевата система, ще отидете в Сириус. Хората са слезли от Луната. Земята е най-ниската точка. От Земята ще отидат в други небесни тела.
към текста >>
Като дадат, чувстват се
радостни
.
Там температурата навсякъде е еднаква. Една част от слънчевата светлинна енергия, като достигне до пределите на Слънчевата система, се връща обратно, а друга част, която не принадлежи на Слънцето, отива в безкрайните предели. Като отидете на Слънцето, ще видите милиони пъти по-хубави планини и полета. Там има планини с дължина няколко хиляди километра и няма този недоимък както тук. Там е невъзможно хората да се карат, те имат повече, отколкото им трябва, и като видят някого, зарадват се и искат да дадат.
Като дадат, чувстват се
радостни
.
Някой път един слънчев жител те забележи, че тук се мъчиш, прехвръкне от Слънцето и те повдигне. Това му коства няколко секунди; после пак се върне. Нему му е приятно, че е слязъл и е направил една малка услуга. Малките мистерии са знание за Земята, а тайните на Слънцето са Големите мистерии. Съществата, които живеят на Слънцето, чрез своята интелигентност, чрез своите мисли развиват тази грамадна топлина, която е във фотосферата на Слънцето или в аурата му.
към текста >>
30.
4_04 ) Живот за цялото
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
В Божествения свят страданията на едного са страдания на другите и
радостите
на едного са
радости
на другите.
В личния живот има големи заблуждения. Когато хората разглеждат нещата от лично гледище, там не могат да се спогодят. Животът трябва да се разгледа не от лично гледище, но като една целокупност. Обичай другите, понеже Бог ги обича. Прощавай им, понеже Бог им прощава.
В Божествения свят страданията на едного са страдания на другите и
радостите
на едного са
радости
на другите.
Към това се стремим. Съвършените хора са съвършени, защото считат скърбите и радостите на другите хора за свои. В новата епоха човек ще знае, че щастието му зависи от щастието на другите хора. За да можеш да работиш, трябва да имаш здрави крака, ръце, очи и пр. Също така има хора, които за теб са като краката, други – като ръцете, очите и пр.; ако те пострадат, и ти ще пострадаш.
към текста >>
Съвършените хора са съвършени, защото считат скърбите и
радостите
на другите хора за свои.
Животът трябва да се разгледа не от лично гледище, но като една целокупност. Обичай другите, понеже Бог ги обича. Прощавай им, понеже Бог им прощава. В Божествения свят страданията на едного са страдания на другите и радостите на едного са радости на другите. Към това се стремим.
Съвършените хора са съвършени, защото считат скърбите и
радостите
на другите хора за свои.
В новата епоха човек ще знае, че щастието му зависи от щастието на другите хора. За да можеш да работиш, трябва да имаш здрави крака, ръце, очи и пр. Също така има хора, които за теб са като краката, други – като ръцете, очите и пр.; ако те пострадат, и ти ще пострадаш. Всички тези идеи трябва да легнат в основата на Новия строй, който иде.
към текста >>
31.
4_05 ) Ново направление на труда
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
В работата има
радост
: художникът работи и поетът, като пише, работи.
Един общественик посети Учителя. Той се интересуваше от въпроса какъв характер ще вземе труда в Новата култура. В течение на историческото развитие на човечеството има три фази в човешката дейност: мъчение, труд и работа. Мъчението е за животните, трудът – за хората, а работата – за Ангелите. Трудът е по задължение – трябва да се трудиш, за да изкараш нещо за препитание.
В работата има
радост
: художникът работи и поетът, като пише, работи.
Работата става с най-малки усилия, с най-малко енергия. При труда се иждивява много енергия, а в мъчението – още повече. Работата показва, че си свободен от труда и от мъчението. Мъчението е слизане надолу, трудът е качване нагоре, а работата е пребивание във висините. Мъчението е робство, трудът е слугуване, а работата е Свобода.
към текста >>
Пак ѝ се плаща, но по друг начин – чрез чувството на
радост
и на приятност, които изпитва.
А сега всички съзнаваме недъзите и не знаем как да ги поправим. Затова изпърво трябва да се образуват малки общества, които да прилагат тези правила; например, ще посадите една градина по тези правила. При стария порядък тези, при които работиш, ти плащат и ти показват пътя. А при новия порядък не ти плащат нищо, но те оставят като член на своето семейство и ти дават всичко на разположение. Майката носи детето си на ръце, слугинята – също, но на нея се плаща, а майката работи от Любов.
Пак ѝ се плаща, но по друг начин – чрез чувството на
радост
и на приятност, които изпитва.
На слугите плащат за свършената работа, а на синовете – не. Синът даром служи. Някой се пита: „Без пари може ли? “ Хубаво, онази семка, която посаждаш, колко пари ти е платила? Мисълта за парите е хипноза.
към текста >>
32.
4_08 ) Без насилие
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Новото учение е живот на красивото, на
радостното
, на веселото, на доброто.
Това, което вършат – войната, не е по Волята Божия и ще страдат. Един певец ми бе казал, че като давал концерт, между присъстващите дошъл и един инвалид – без крака и без ръце, труп, който слушал с интерес концерта. Певецът много се развълнувал, като го видял, мъчно понесъл тази картина. Ето такъв е резултатът на войната. Новото учение и Новият живот не допускат такива картини в Живота.
Новото учение е живот на красивото, на
радостното
, на веселото, на доброто.
Това е Божественият живот, който ще дойде, защото такава е Волята Божия. В Божествения живот всеки трябва да се остави свободен. Частното воюване между индивидите ражда колективното. Бог не създаде света за роби, за слуга, за затвори, за наслаждения. Бог създаде света за училище на своите деца.
към текста >>
33.
5_01 ) Завеждам ви при извора
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Един свещеник ми писа, че се е отчаял, защото нямал какво да говори, но почнал да чете беседите, животът му се осмислил, станал
радостен
и весел и ме питаше дали има право да ги изнесе пред своите слушатели.
Досега не съм ви говорил за Любовта, досега съм стигал до Причинния свят. Тази Школа върви по Абсолютния път; щом искате да вървите по относителния път, вие се изключвате от нея. И вън от Школата пак е школа. Всичко е в плана на Бога. Веднъж казах на едни външни хора: „Ако искате да чуете това, което е писано, то недейте идва при мен, има книги, четете ги, но ако искате да чуете това, което никъде не е писано, елате при мен.“
Един свещеник ми писа, че се е отчаял, защото нямал какво да говори, но почнал да чете беседите, животът му се осмислил, станал
радостен
и весел и ме питаше дали има право да ги изнесе пред своите слушатели.
Той се е ободрил от новото. Аз никой път не съм преповтарял нещата. Това, което съм казал, целият свят да ми дадете, не го повтарям. Онова, което говорих двадесет и пет години, то вече изпълни света и от него светът не може да се освободи. То не е мое, то е Божествено и един ден хората отвътре ще го приемат.
към текста >>
34.
5_03 ) Разкрити и неразкрити планове
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Най-първо ще взема от неговата скръб и ще му предам от своята
радост
.
Някой идва при мен и иска да му направя услуга, да му помогна с нещо. Аз се вдълбочавам в себе си и мислено се обръщам към Господа да ми каже по какъв начин да направя добро на този човек. Поставям се в приемателно състояние. Небето вътре в мен става облачно, студено -това не е моето състояние, възприел съм неговото. Така, като се поставя в неговото положение, вземам товара му и скръбта му минава.
Най-първо ще взема от неговата скръб и ще му предам от своята
радост
.
А като взема скръбта му, ще я трансформирам. Веднъж пътувах с една каруца и предупредих каруцаря: „Почакай онзи малък облак да отмине.“ Той не обърна никакво внимание, махна с ръка и каза: „Какво, страх те е от облака? Хайде да вървим! “ След половин час удари такъв дъжд, че по пътя водата беше висока половин метър. Чак тогава той каза: „Ако знаех, нивга не щях да тръгна.“
към текста >>
35.
5_06 ) Опитът ще бъде през тази нощ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Спуща се
радостна
да Го поздрави.
Учителя ѝ отговаря, че може да отиде. На другия ден, когато била горе по височините, пада гъста мъгла и тя изгубва пътя си. Обръща се с молитва към Бога, обръща се и към Учителя за подкрепа. Седяла сред тревата, когато чува стъпки зад гърба си. Обръща се и вижда, че към нея пристъпва Учителя.
Спуща се
радостна
да Го поздрави.
Учителя казва: „Върви след мен! “ След малко излезли на пътя и докато хвърли един поглед, Учителя се изгубва. На другия ден тя отива да Му благодари. През 1924 г. назначиха един брат за дезинфектор на гара Дупница, но той отива в София при Учителя да му каже, че не иска да остава там.
към текста >>
На сутринта Апостолиди пристигнал
радостен
и съобщил, че син му е здрав.
При обиколка из провинцията Учителя посетил Бургас. Събрали се на братска вечеря у Димитър Македонски и Тодор Стоименов. По средата на вечерята пристигнал Апостолиди, който живеел в близка къща и бил хазяин на Македонски и Стоименов. Бил силно развълнуван и съобщил, че синът му е тежко болен, в агония и помолил Учителя да помогне. След излизането на Апостолиди Учителя дал една кърпа на Епитропов и му казал да отиде при болното дете и да я сложи върху лицето му и така да стои цяла нощ.
На сутринта Апостолиди пристигнал
радостен
и съобщил, че син му е здрав.
И от тогава той станал ревностен член на Братството. *** На една екскурзия във Витоша един наш брат, бивш учител в Техническата гимназия, разказа: „Поканиха и мен на среща на завършилите гимназията и за моя изненада изказаха ми благодарност за напътствията, които съм им давал. Казаха ми, че всяка дума била като светъл фар в техния живот. Зарадвах се.
към текста >>
36.
5_07 ) Отношение между Учител и ученик
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Първо посвещение за ученика е да мине през страдания и да устои в мир, равновесие и
радост
.
Където и да си, може в друга държава, на друга планета, Тя е винаги с теб. Бог е създал човека, за да има към кого да прояви Любовта Си. Любов има само към Едного и когато обичаш някого, то ти си способен да виждаш в тази форма Едного. За да се види дали ученикът е верен на една идея, той ще страда за нея. Да можеш да устоиш във всички съблазни, това значи да познаеш Бога.
Първо посвещение за ученика е да мине през страдания и да устои в мир, равновесие и
радост
.
Второ посвещение за ученика е да мине през радостта и пак да устои, без да се разколебае. Сестрата каза: „Вие говорихте в една от последните лекции за значението на формулата „Бог е Любов“. За произнасяне на формулата Бог е Любов трябва да се направят три подготвителни упражнения: Първо, посещение на един беден. Второ, в бурен облачен ден да посрещнеш изгрева. И трето, да видиш едно малко дете, което лази и гледа нагоре.
към текста >>
Второ посвещение за ученика е да мине през
радостта
и пак да устои, без да се разколебае.
Бог е създал човека, за да има към кого да прояви Любовта Си. Любов има само към Едного и когато обичаш някого, то ти си способен да виждаш в тази форма Едного. За да се види дали ученикът е верен на една идея, той ще страда за нея. Да можеш да устоиш във всички съблазни, това значи да познаеш Бога. Първо посвещение за ученика е да мине през страдания и да устои в мир, равновесие и радост.
Второ посвещение за ученика е да мине през
радостта
и пак да устои, без да се разколебае.
Сестрата каза: „Вие говорихте в една от последните лекции за значението на формулата „Бог е Любов“. За произнасяне на формулата Бог е Любов трябва да се направят три подготвителни упражнения: Първо, посещение на един беден. Второ, в бурен облачен ден да посрещнеш изгрева. И трето, да видиш едно малко дете, което лази и гледа нагоре. Посещението на бедния значи следното, да намериш човек, който няма нищо, а е доволен.
към текста >>
37.
5_10 ) Път на ученика
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Когато човек се намира в най-големи противоречия, страдания, трябва да бъде благодарен на Бога, да има
радост
и хармония в себе си.
В Окултната школа има хиляди изпити, на които могат да се подложат учениците. Например един ученик тъкмо се разговаря с един свой другар и водят много пълноценен и вдъхновен разговор, а едно лице му казва: „Можеш ли да ми донесеш вода? “ Той трябва да отиде, да не наруши хармонията и после пак да продължи разговора, без ни най-малко недоволство. В живота всичко е изпит. Някой човек страда и не знае защо страда, а за ученика това е предметно учение.
Когато човек се намира в най-големи противоречия, страдания, трябва да бъде благодарен на Бога, да има
радост
и хармония в себе си.
Това е изпит. Господ казва: „Много работи мога да ти кажа, но по-напред искам да знам дали можеш да носиш товара, който ще ти дам.“ Всеки човек е подложен на изкушение. Някой път все ще дойдат изкушения. Без страдания може, ако не грешиш; и с радости може, ако живееш чист и свят живот. Но всички трябва да минете през огън; нали златото, докато не мине през огън, не може да се пречисти.
към текста >>
Без страдания може, ако не грешиш; и с
радости
може, ако живееш чист и свят живот.
Някой човек страда и не знае защо страда, а за ученика това е предметно учение. Когато човек се намира в най-големи противоречия, страдания, трябва да бъде благодарен на Бога, да има радост и хармония в себе си. Това е изпит. Господ казва: „Много работи мога да ти кажа, но по-напред искам да знам дали можеш да носиш товара, който ще ти дам.“ Всеки човек е подложен на изкушение. Някой път все ще дойдат изкушения.
Без страдания може, ако не грешиш; и с
радости
може, ако живееш чист и свят живот.
Но всички трябва да минете през огън; нали златото, докато не мине през огън, не може да се пречисти. Когато човек стане коравосърдечен, тогава го слагат на огън. Като мине огънят, човек казва: „Сега почнах да поумнявам.“ Докато дойде съзнанието у хората да живеят добре, колко време ще мине! – Това е дълъг процес. Много микроби има, които живеят във вас и трябва да се пазите.
към текста >>
Тогава той разбрал, че всичко, което става, е за добро и настанал Мир и
Радост
в душата му.
Който е допуснат, той ще издържи по който и да е начин; вярно е, че има възможност да го скъсат, но пак ще държи. Доста предмети са. Всеки един от братята и сестрите трябва да издържи изпитите, когато дойдат. Когато Йов бил връхлетян от страдания, отначало видял близо до себе си грозните духове, но като отправил поглед по-далеч, видял Светлите духове. Значи близкото около него било мрачно, а далечното било красиво.
Тогава той разбрал, че всичко, което става, е за добро и настанал Мир и
Радост
в душата му.
Земята е място за матура. Който тук издържи, дават му билет да отиде навсякъде. Напредналите същества от Невидимия свят искат да дойдат тук, за да държат матура. Който не издържи матурата и замине, не му дават билет. Писанието казва: „Блажени, които минават през изпитания.“ Блажени написаните книги.
към текста >>
Ако ти дадат външни
радости
, ще ти дадат вътрешни мъчнотии; ако пък ти дадат вътрешни
радости
, ще ти дадат външни мъчнотии.
“ Та в Невидимия свят от човека не е скрит резултата, който ще добие във физическия свят, а са скрити изпитанията, през които ще мине. При твоето слизане на Земята ще ти кажат: „Иди с такава програма, ще имаш придобивки, ще имаш и известни мъчнотии.“ И когато минаваш през непреодолими мъчнотии, те се притичват да помагат. Изпитите на разните хора са различни. Няма двама, които да имат един и същ изпит. Има известна разлика.
Ако ти дадат външни
радости
, ще ти дадат вътрешни мъчнотии; ако пък ти дадат вътрешни
радости
, ще ти дадат външни мъчнотии.
Това не може да се избегне – няма да ти дадат мъчнотии едновременно отвътре и отвън. Глупавите хора предпочитат радостите и после страданията, а умните предпочитат най-първо страданията и после радостите. Глупавите казват: „Сега да се радваме, а после да става каквото ще“, а умните казват: „Сега да става каквото ще, но накрая ще се радваме.“ Че много хора нямат ли разсъждения на мишка? Една свободна мишка си ходила по полето, дишала си чист въздух, но един ден турили пред дупката ѝ капан, който тя веднага почнала да изследва. „Има нещо в този капан – я пастърма, я нещо друго!?
към текста >>
Глупавите хора предпочитат
радостите
и после страданията, а умните предпочитат най-първо страданията и после
радостите
.
Изпитите на разните хора са различни. Няма двама, които да имат един и същ изпит. Има известна разлика. Ако ти дадат външни радости, ще ти дадат вътрешни мъчнотии; ако пък ти дадат вътрешни радости, ще ти дадат външни мъчнотии. Това не може да се избегне – няма да ти дадат мъчнотии едновременно отвътре и отвън.
Глупавите хора предпочитат
радостите
и после страданията, а умните предпочитат най-първо страданията и после
радостите
.
Глупавите казват: „Сега да се радваме, а после да става каквото ще“, а умните казват: „Сега да става каквото ще, но накрая ще се радваме.“ Че много хора нямат ли разсъждения на мишка? Една свободна мишка си ходила по полето, дишала си чист въздух, но един ден турили пред дупката ѝ капан, който тя веднага почнала да изследва. „Има нещо в този капан – я пастърма, я нещо друго!? “ – казала си тя и се качила върху капана, без да знае, че онзи, който го е турил, бил много поучен от нея. Надзъртала оттук-оттам и най-после се хванала; не ѝ трябвало да се захваща с този капан.
към текста >>
38.
5_11 ) Стихотворение от Стела Белмен, Франция
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
извор пълноводен за жадни от неизразима
радост
!
Поел от ръцете Твои един тъй чист и нивга неотпадащ дар – дар на Небесен мир, сътворен от любяща Мъдрост, моят Аз чува широкото Небе, което пее в Твоя поглед. 0, Учителю, отново открит, Учител за чиста Любов, символ на Божественост, животворящ пример и
извор пълноводен за жадни от неизразима
радост
!
Тръгнем ли в тесния път, тръгнала е с нас светлината – светлина неугасима и блага. Париж, 30 ноември 1937 г.
към текста >>
39.
5_12 ) ПРЕД ПОРТРЕТА НА НАШИЯ УЧИТЕЛ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
извор пълноводен за жадни от неизразима
радост
!
Поел от ръцете Твои един тъй чист и нивга неотпадащ дар – дар на Небесен мир, сътворен от любяща Мъдрост, моят Аз чува широкото Небе, което пее в Твоя поглед. 0, Учителю, отново открит, Учител за чиста Любов, символ на Божественост, животворящ пример и
извор пълноводен за жадни от неизразима
радост
!
Тръгнем ли в тесния път, тръгнала е с нас светлината – светлина неугасима и блага. Париж, 30 ноември 1937 г.
към текста >>
40.
5_13 ) Издигай се към по-висшите светове
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Когато дойде глупавият отвътре и ти казва, че от теб човек няма да стане, ти скърбиш, но после дойде умният и ти нашепва отвътре, че ще станеш човек, и ти си
радостен
.
Възможностите за изкушения са толкова тънки, че човек трябва да мисли, за да ги види. Имаш неразположение; справи се с него и в теб да не остане никакво противоречие. Дойде в теб едно лошо чувство; трябва да се справиш с него. Някой път в едно изкушение е скрито уж желание да работиш за човечеството, а то е един долап. Светът е градина, в която живеем и всеки ден хората ядат от забраненото дърво.
Когато дойде глупавият отвътре и ти казва, че от теб човек няма да стане, ти скърбиш, но после дойде умният и ти нашепва отвътре, че ще станеш човек, и ти си
радостен
.
Скръб и радост! Да не сме роби на външните условия и на вътрешните желания. Ако една птичка е гонена от котката, какво трябва да направи? Дали да се надпреварва с котката или да хвръкне? – Да хвръкне.
към текста >>
Скръб и
радост
!
Имаш неразположение; справи се с него и в теб да не остане никакво противоречие. Дойде в теб едно лошо чувство; трябва да се справиш с него. Някой път в едно изкушение е скрито уж желание да работиш за човечеството, а то е един долап. Светът е градина, в която живеем и всеки ден хората ядат от забраненото дърво. Когато дойде глупавият отвътре и ти казва, че от теб човек няма да стане, ти скърбиш, но после дойде умният и ти нашепва отвътре, че ще станеш човек, и ти си радостен.
Скръб и
радост
!
Да не сме роби на външните условия и на вътрешните желания. Ако една птичка е гонена от котката, какво трябва да направи? Дали да се надпреварва с котката или да хвръкне? – Да хвръкне. Теб те гони тъмният дух; ти хвръкни нагоре със своето съзнание, издигни се към Бога и тогава той не би могъл да отиде към Бога, а само ще те погледне като котката.
към текста >>
41.
5_14 ) Будност на съзнанието на ученика
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Трябва да излезем от този свят на колебание и на страдание и да дойдем в свят на хармония, където всичко е
Радост
и Веселие.
Както има пет степени хора – обикновени, талантливи, гениални, светии и Учители, също така има и пет категории мисли, чувства и постъпки. Например ти сега можеш да имаш една обикновена мисъл, друг път можеш да имаш талантлива или гениална мисъл и пр. Трябва да различаваме мислите. Когато ви дойде една хубава мисъл, не я отхвърляйте както петел подминава диаманта. Във всеки момент трябва да знаете къде е Божественото.
Трябва да излезем от този свят на колебание и на страдание и да дойдем в свят на хармония, където всичко е
Радост
и Веселие.
Има чувствания, които са животински, а има и такива, които съдържат разумност – те са Божествени и не бива да се смесват едни с други. Когато казваме, че човек чувства, а не мисли, подразбираме едно животинско състояние. Какви ще бъдат последствията от това? Във физическия свят, когато се пързаляш надолу, няма за какво да се заловиш и продължаваш спускането през глава. Това е за света, но за ученика не е така; той трябва да е надраснал това пързаляне надолу, защото работи съзнателно.
към текста >>
А когато се чувстваш бодър,
радостен
, весел, тогава изживяваш цял един хубав минал живот.
Винаги човек трябва да има напрежение – да е напрегнат; тогава енергията идва и разумно се изразходва. Тепърва трябва да се самовъзпитаваш. Човек е странник на Земята – все ще го повикат един ден, но кога и как не знае. Ще го повикат, когато не очаква, затова трябва да е готов. Когато си омърлушен, отпаднал духом, когато се чувстваш в лошо състояние на духа, това значи, че преживяваш за един час или за един ден цял един недобър минал живот.
А когато се чувстваш бодър,
радостен
, весел, тогава изживяваш цял един хубав минал живот.
Насреща ти иде един човек; не мисли дали той ще се отбие, но отдалеч още помисли как да му сториш място. Така спестяваш време и достойнство. Мислиш ли така, и в отсрещния ще се зароди желание да се отбие. Имаш вериги, а си жаден; наблизо има вода, но не можеш да отидеш, вързани са ти краката. Обаче ключът на веригите се оказва в джоба ти – отвори веригите, остави ги, иди на чешмата и пий вода.
към текста >>
42.
5_15 ) Като седнеш да разсъждаваш
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Всички
радости
се дължат на поправените погрешки, а всички скърби – на направените.
Съжаляваш ли, губиш време. Отначало една погрешка е толкова микроскопическа, че трябва да я гледаш с увеличително стъкло, а после като се разгори, става голяма. Да се не самоосъждаш, защото така осъждаш Бога в себе си. Като се изправят всички погрешки, ще дойде вътрешният Мир. Всеки, който е поправил погрешката ни, се радва.
Всички
радости
се дължат на поправените погрешки, а всички скърби – на направените.
Щом човек изправи една погрешка, в бъдеще идва вече доброто. Животното не може да изправи една своя погрешка и затова не може да прогресира. Ако човек мисли, че някой грешен е умен, това е невъзможно. Престани да нарушаваш Божиите закони. Ние възстановяваме точно това, което сме изгубили и това считаме за печалба.
към текста >>
43.
5_16 ) Оперирай със себе си
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Тури
радост
и скръб вън от себе си и съзнай, че те са нещо външно за теб и че ти си над тях; така ще можеш да живееш в Реалното.
Когато имаш безверие, съмнение, омраза, всичко това трябва да се смени с Вяра, с Надежда, с Любов. Дойде ли омразата у теб, смени я с едно любовно състояние. В окултната наука се изискват много такива трансформации. Цяла наука е човек да оперира със себе си. Като станеш сутрин, смени състоянието си, отстрани всяко недоволство, представи си, че си в положение на един Ангел, на едно Разумно същество, което върши Волята Божия, и ще имаш вътрешен подтик.
Тури
радост
и скръб вън от себе си и съзнай, че те са нещо външно за теб и че ти си над тях; така ще можеш да живееш в Реалното.
Ти няма да презираш скръбта, защото тя е ненапреднали същества, които вървят подир теб, оплакват се и ти причиняват скръб. Ще се поспреш и ще се позанимаеш с това същество – ще го научиш да се моли или можеш да го пратиш на работа. Как ще бъде човек свободен, когато е вързан? Има нечисти мисли и желания; как ще се освободи от тях? Както виното съдържа примес от изверженията на квасните гъбички, също така и в мислите и в чувствата може да има примес.
към текста >>
44.
5_19 ) Кога ставаме благоуханни
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Например никоя пречка или опасност да не нарушат твоя Мир и
Радост
; затова ученикът трябва да има дълбоко мистично разбиране.
Гневът е всякога резултат на чувствата. Злобата, лъжата, безверието водят към смъртта, а Вярата, Любовта, Истината водят към Живот. Временните неща, които стават в живота, не бива да изменят състоянието на човека. Такива са били мъчениците, които са поддържали известна идея. Човек трябва да проучва цялата вътрешна система на Школата, която съществува от памтивека.
Например никоя пречка или опасност да не нарушат твоя Мир и
Радост
; затова ученикът трябва да има дълбоко мистично разбиране.
Ученикът трябва да се противопостави на навика. Кажи, че няма да го направиш, за да добиеш самостоятелност, да станеш господар. Ученикът трябва да се освободи от старите навици; например, речеш да тръгнеш по Божествения път, но ритнеш някого като кон, получиш си боя и решаваш да не риташ повече, но по-късно забравяш и пак риташ. Ученикът трябва да разсъждава обективно, безлично. Не е важно какво е твоето лично отношение към въпроса, а как гледа Бог на него.
към текста >>
45.
5_22 ) Имай мир, за да имаш полезна работа
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
И ти се питаш онова, което имаше къде е отишло; къде отидоха твоята
радост
, мир и хубаво разположение.
Когато конят и каруцата отиват там, където ти не искаш, това е обсебване от низши същества. Каруцата е твоето тяло, конят е твоят ум. Станеш сутрин, някой се е настанил в теб, хванал е юздите. Човек може да се намери в голямо изпитание. Имаш някои блага, но дойдат низши същества и те оберат.
И ти се питаш онова, което имаше къде е отишло; къде отидоха твоята
радост
, мир и хубаво разположение.
Не знаем да запазим това, което имаме. Като мразиш, погрозняваш, а като обичаш, ставаш красив. Низшите духове искат да мразиш, за да погрознееш, да станеш нечист и да изгубиш любовта си. За учениците идат дни на посвещение, Господ ще ви посети да види, докъде сте достигнали. Ще бъдете на изпит не в лош, а в добър смисъл; всеки трябва да е готов сега.
към текста >>
46.
5_24 ) Абсолютно възможно за силния
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Петият, ако е цигулар, ще му свири и като се изредят десетимата да внесат енергия, стимул, той ще стане
жизнерадостен
.
Някой е меланхоличен, паднал е духом. Ще направя един опит, за целта ще избера десетима. Първият като срещне нещастния човек, ще му каже: „Какво е светнало лицето ти! “ И вторият ще му каже: „Днес е важен ден, последният ден на твоите изпитания.“ Третият ще каже: „Ще станеш отличен поет“ и той ще стане. Четвъртият ще каже нещо подобно.
Петият, ако е цигулар, ще му свири и като се изредят десетимата да внесат енергия, стимул, той ще стане
жизнерадостен
.
Падналият дух ще се повдигне. Всяко насърчение си има дълбока основа. Всички положителни методи имат основа. Сега между вас ще изберем десетима оптимисти. Песимистът се е затворил, не излиза, тогава самите вие го посетете.
към текста >>
47.
6_04 ) Право на Божествения Дух
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Трябва да излезем от света на колебанието, от света на страданията и да дойдем там, дето всичко е
Радост
и Веселие и има Хармония; тогава може да се разбере Божественото.
Ще му се даде работа за Бога. Човек трябва да пречиства и хармонизира своите мисли, чувства и желания, за да влезе във връзка с Невидимия свят. Трябва да се филтрират мислите и в тях не бива да има някакво користолюбие или утайка. Всеки ден размишлявайте върху изречение от Свещени думи на Учителя, за да се види кои качества са необходими за ученика. Ученикът трябва да види докъде едно желание е Божествено и докъде не е.
Трябва да излезем от света на колебанието, от света на страданията и да дойдем там, дето всичко е
Радост
и Веселие и има Хармония; тогава може да се разбере Божественото.
Вие вземете и прочетете 150-те псалми Давидови и намерете кой псалм в коя категория спада. Вижте кои се отнасят до Божествения, кои до Духовния и до човешкия свят. Това е един мистичен метод, а методите в окултните науки всички са физически. Във всички окултни науки нямат Божествени постижения, защото с физически усилия не може и мнозина се заблуждават с окултната наука. С окултната наука не се разрешават мистични работи.
към текста >>
48.
7_01 ) Вяра
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Например вали дъжд, а ти си на планина и си мокър до кости, обаче това е едно благо за другите – влез в
радостта
на тревите, цветята и дърветата, които са чакали дни наред да завали.
“ Детинска! Човек да благодари и за това, което ще стане, и за това, което не ще стане. И когато станат нещата, и когато не станат, всяко си има своята добра страна. Човек трябва да вярва, че в Природата има нещо по-разумно, отколкото сам разбира.
Например вали дъжд, а ти си на планина и си мокър до кости, обаче това е едно благо за другите – влез в
радостта
на тревите, цветята и дърветата, които са чакали дни наред да завали.
Вярата да бъде чиста, като извор без утайка. Сега ни трябва тази Вяра, която ни учи да живеем. Щом се мъчиш, ти не живееш. Когато някой е скептик, тогава в него е настъпила нощ. За да усили Вярата си, човек трябва да работи.
към текста >>
49.
7_06 ) Развитие на добродетелите
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Днес имаш
радост
, утре си я изгубил.
Мислите на хората се блъскат като мухи. Някой път приемаме техните мисли като вълни, които трябва да превръщаме. Друго качество на ученика е издръжливост. Хората си причиняват обезсърчение един на друг. Това не е от Бога.
Днес имаш
радост
, утре си я изгубил.
Хубаво е човек да има качеството на дъба – да издържа, и на бора – да има стремеж нагоре. Важно качество на ученика е самообладанието. Избухването много пъти е несъзнателно. В дадения случай като замълчиш, печелиш. Да кажем, че някой те е обидил; ти си му казал тази обидна дума в миналото и сега той ти казва същото.
към текста >>
Аз бих желал някой от вас да направи опит за два месеца да има
радостно
лице, без да се натъжава.
И бурята си има свое място, но онова, което заповядва на света, е тихото. Това тихото, Божественото, то е мощното, то прониква навсякъде. Ако аз бих написал опера, животът бих турил в контрасти. Ако човек иска да наблюдава звездите, то небето трябва да е чисто, безоблачно. Същият закон е и по отношение на вътрешния живот: нищо не трябва да те смущава, защото, ако имаш облачно Небе, не ще можеш да възприемаш нещата отгоре.
Аз бих желал някой от вас да направи опит за два месеца да има
радостно
лице, без да се натъжава.
А вие днес сте весели, ала утре захвърляте оръжието. Има известни спонтанни движения, които правиш, без да мислиш, и после се сещаш за тях. Трябва да владеем себе си. Някой те дръпне и ти се стряскаш; значи не си станал все още герой. Когато вървиш на улицата, ненадейно избухне бомба, но трябва да си готов, да не те изненада това.
към текста >>
При тези събития да не изгубва спокойствие, Любов, Мир,
Радост
, Вяра; това е една от задачите, които той трябва да разреши правилно.
Така ще мисли окултният ученик и ще се освободи от дрязгите на живота. Всяка вечер си направете равносметка колко спечелихте и колко загубихте. Внимавайте днешните решителни времена да не отклонят вниманието ви от това да бдите над себе си. При сегашните сътресения, бури, катастрофи и бъркотии в живота на народите човек трябва да бъде спокоен и да не се смущава. Тъмните сили ще се стараят да внесат смут в него, за да го отклонят от духовната му работа и от духовното му състояние, но той да не губи вътрешните богатства.
При тези събития да не изгубва спокойствие, Любов, Мир,
Радост
, Вяра; това е една от задачите, които той трябва да разреши правилно.
Престани да се тревожиш, че са ти взели гевречето. Ако ти вземат едно, ще ти върнат пет; ако ти вземат осем, ще ти дадат шестнадесет. Едно нищо и никакво нещо – само за пет пари, а ти причинява мъчение. Внимавайте, защото докато сме ту в радост, ту в скръб, ние занемаряваме Божественото и не можем да получим онова, което трябва. Това прилича на думи, написани на морския бряг, които вълните заличават.
към текста >>
Внимавайте, защото докато сме ту в
радост
, ту в скръб, ние занемаряваме Божественото и не можем да получим онова, което трябва.
Тъмните сили ще се стараят да внесат смут в него, за да го отклонят от духовната му работа и от духовното му състояние, но той да не губи вътрешните богатства. При тези събития да не изгубва спокойствие, Любов, Мир, Радост, Вяра; това е една от задачите, които той трябва да разреши правилно. Престани да се тревожиш, че са ти взели гевречето. Ако ти вземат едно, ще ти върнат пет; ако ти вземат осем, ще ти дадат шестнадесет. Едно нищо и никакво нещо – само за пет пари, а ти причинява мъчение.
Внимавайте, защото докато сме ту в
радост
, ту в скръб, ние занемаряваме Божественото и не можем да получим онова, което трябва.
Това прилича на думи, написани на морския бряг, които вълните заличават. На пътя ти е легнал някой камък; няма как да не се спънеш, ако се блъснеш в него, но ако го заобиколиш, няма нищо, вървиш си напред без сблъсъци. За посветените Животът е светъл, а за непосветените – тъмен. Непосветеният казва, че му е дотегнал вече животът, а посветеният казва, че се радва на Живота. Едно важно качество на ученика е Безстрашието.
към текста >>
50.
7_07 ) Страданието е пробуждане на съзнанието
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
В големите страдания и мъчения християните са били
радостни
.
Тогава ще дойде едно състояние, в което хората ще станат способни да влизат в положението на другите същества. Например, ще си вземат бележка от страданието на цветето. Когато човек има пробудено съзнание, като настъпи някое цветенце, ще си каже: „Това цветенце страда, да му помогна! “ Като дойдеш в страданията, ще дойдеш в дълбочина. Дълбочината е в страданието.
В големите страдания и мъчения християните са били
радостни
.
Да бъдеш радостен в страданията, там е силата. Човек трябва да се раздруса много. Голямо сътресение трябва да дойде, за да се събуди разкаянието, че не постъпва разумно. Тогава казва, че не прави добро и съзнава погрешките си. Сега вземаме съществените работи за важни; те са едно условие, но важно е вътрешното състояние.
към текста >>
Да бъдеш
радостен
в страданията, там е силата.
Например, ще си вземат бележка от страданието на цветето. Когато човек има пробудено съзнание, като настъпи някое цветенце, ще си каже: „Това цветенце страда, да му помогна! “ Като дойдеш в страданията, ще дойдеш в дълбочина. Дълбочината е в страданието. В големите страдания и мъчения християните са били радостни.
Да бъдеш
радостен
в страданията, там е силата.
Човек трябва да се раздруса много. Голямо сътресение трябва да дойде, за да се събуди разкаянието, че не постъпва разумно. Тогава казва, че не прави добро и съзнава погрешките си. Сега вземаме съществените работи за важни; те са едно условие, но важно е вътрешното състояние. Ако ти се счупи крака и това послужи за твоето събуждане – да не живееш в тъмнина, тогава къде е злото?
към текста >>
Човек трябва да мине през страдание, за да се стопи ледената корица на неговото сърце, а
радостите
са потребни, за да се създадат условия да работи.
Сега вземаме съществените работи за важни; те са едно условие, но важно е вътрешното състояние. Ако ти се счупи крака и това послужи за твоето събуждане – да не живееш в тъмнина, тогава къде е злото? Значи всяко нещо, което се случи с човека и което изглежда наглед нещастие, трябва да се оценява с оглед на това дали допринася за растежа, разширението и събуждането на съзнанието. Какво щеше да бъде без страдание? Щеше да има само яйца неизмътени, неизлюпени.
Човек трябва да мине през страдание, за да се стопи ледената корица на неговото сърце, а
радостите
са потребни, за да се създадат условия да работи.
Страданията събуждат човека от дълбокия сън, защото без тях той е жито в житницата – ще стои в покой, но какво печели. Небето му праща страдания от Любов към него, защото в тях има придобивка. Пороят е дошъл, водата е повлякла човека, а той спи и ако не се събуди, ще се удави във водовъртежа; събуди ли се и почне да вика, ще се спуснат и ще го избавят. Водата е символ и в този случай тя представлява вълната на светския живот, която ще повлече човека и ще го удави духовно. Всички противоречия, през които минава човек, всичко каквото става с него, е една школа, която трябва да мине.
към текста >>
51.
7_08 ) Страданията водят към добро
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Нося диня на рамото си – страдание е, свалям динята да я разрежа –
радост
е.
Страданията продължават живота. Ако нямаш страдания, ще вземеш страдания на заем. Засега на Земята без страдания не може; така идат Божиите благословения. Страданията са корените на Живота и ако не ги наторяват, не могат да дойдат и Божиите благословения. Страданието произтича тогава, когато един по-висш живот се свърже с един по-низш живот.
Нося диня на рамото си – страдание е, свалям динята да я разрежа –
радост
е.
Влажното време за градинарите е отлично, а за керемидчиите е обратно. Когато ти страдаш, трябва да имаш идеята, че друг се радва, и се радвай на тази радост. Ти мислиш, че като скърбиш, целият свят скърби и че всичко е изгубено. И като се радваш, мислиш, че целият свят се радва. Нито едното е вярно, нито другото.
към текста >>
Когато ти страдаш, трябва да имаш идеята, че друг се радва, и се радвай на тази
радост
.
Засега на Земята без страдания не може; така идат Божиите благословения. Страданията са корените на Живота и ако не ги наторяват, не могат да дойдат и Божиите благословения. Страданието произтича тогава, когато един по-висш живот се свърже с един по-низш живот. Нося диня на рамото си – страдание е, свалям динята да я разрежа – радост е. Влажното време за градинарите е отлично, а за керемидчиите е обратно.
Когато ти страдаш, трябва да имаш идеята, че друг се радва, и се радвай на тази
радост
.
Ти мислиш, че като скърбиш, целият свят скърби и че всичко е изгубено. И като се радваш, мислиш, че целият свят се радва. Нито едното е вярно, нито другото. Един градинар срещнал един беден човек и му хвърлил един орех. Бедният се докачил и му го хвърлил обратно.
към текста >>
А като си
радостен
, имаш двойна придобивка.
Ще се подобри положението му! “ Всички изпитания, през които минавате, са за Добро. И ако схванете, че са за добро, те и за добро ще бъдат и така ще се ползвате. А ако не схванете, че са за добро, няма да се ползвате. Ако страдаш, това е едно условие за твоето щастие.
А като си
радостен
, имаш двойна придобивка.
Но ако всякога бъдеш щастлив, ти ще бъдеш нещастен и ще изгубиш много, затова засега на Земята не се позволява да бъдеш всякога щастлив. Едно дърво, за да го огънеш, трябва да се потопи във вода и да се понагрее. Страданията са едно благо за онзи, който ги разбира. Например страдаш като носиш четиридесет хляба на гърба си, те са ти натежали, но като ги занесеш на хората, страданието се превръща в радост. Правиш една услуга не на себе си, а на другите и същевременно с това помагаш и на себе си.
към текста >>
Например страдаш като носиш четиридесет хляба на гърба си, те са ти натежали, но като ги занесеш на хората, страданието се превръща в
радост
.
Ако страдаш, това е едно условие за твоето щастие. А като си радостен, имаш двойна придобивка. Но ако всякога бъдеш щастлив, ти ще бъдеш нещастен и ще изгубиш много, затова засега на Земята не се позволява да бъдеш всякога щастлив. Едно дърво, за да го огънеш, трябва да се потопи във вода и да се понагрее. Страданията са едно благо за онзи, който ги разбира.
Например страдаш като носиш четиридесет хляба на гърба си, те са ти натежали, но като ги занесеш на хората, страданието се превръща в
радост
.
Правиш една услуга не на себе си, а на другите и същевременно с това помагаш и на себе си. Небето и адът са два контраста. В Небето е Радостта, а в ада – скръбта. Жителите на Небето искат да повдигнат тези, които са в ада, а тези, последните, искат да свалят другите при себе си. Не може да отречем, че има излишни страдания.
към текста >>
В Небето е
Радостта
, а в ада – скръбта.
Едно дърво, за да го огънеш, трябва да се потопи във вода и да се понагрее. Страданията са едно благо за онзи, който ги разбира. Например страдаш като носиш четиридесет хляба на гърба си, те са ти натежали, но като ги занесеш на хората, страданието се превръща в радост. Правиш една услуга не на себе си, а на другите и същевременно с това помагаш и на себе си. Небето и адът са два контраста.
В Небето е
Радостта
, а в ада – скръбта.
Жителите на Небето искат да повдигнат тези, които са в ада, а тези, последните, искат да свалят другите при себе си. Не може да отречем, че има излишни страдания. Например ядеш мъчно смилаема храна, ядеш вечерно време гъби сърненки; излишно е, има да се въртиш в леглото си. Като дойде някое страдание, знай, че то ще донесе Божие благословение, защото ако не дойде, ще се случи друго нещастие. Един човек ми се оплака: „Изкълчих си крака“; казах му: „Много добре е станало.
към текста >>
52.
7_09 ) Страданията пречистват и развиват добродетелите
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Вижте:
Радостта
е признак, че си чист, а скръбта показва, че си я изгубил.
“ Един от пътищата е страданието. Страданията причиняват едно голямо благо, понеже без тях човек много ще пострада. Без страдание човек може да ръждяса. Навсякъде в Природата има страдания: птичките нямат нито печка, нито юрган; растенията са забучени с главата си в пръста.
Вижте:
Радостта
е признак, че си чист, а скръбта показва, че си я изгубил.
Понеже човек е слязъл да работи, станал е нечист, окалял се е. И като излезе от работа, ще се очисти, както някой, който излиза от рудника, понеже там е почернял от въглищния прах. Като си болен, зарадвай се на болестта. Толстой казвал, че след всяко боледуване имал просветление, нова светлина идвала в него. Всяка болест е генерално пречистване.
към текста >>
53.
7_12 ) Чрез страданията човек се усъвършенства
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Поправяш се и ставаш
радостен
, пред Бога се реабилитираш.
Но си струва да се промени, за да бъде добър инструмент в ръцете на цигуларя. Та и вие, както страда дървото, ще приемете да станете добър инструмент в ръцете на един цигулар. Страданията са език на Бога. Господ ти говори да се поправиш. Убил си някого, окрал си някого и всички те плачат към Бога и ти усещаш тежките последствия на своите грешки.
Поправяш се и ставаш
радостен
, пред Бога се реабилитираш.
Страданията се дават в пътя на човека за изправление. Ако искате те да се отстранят, трябва да премахнете погрешките. Иначе, който наруши нещо и не може да се изправи, турят го в затвора – един вид в ограничение, в страдание, за да се повдигне. Но има начин, по който той може да съкрати своето престояване в този затвор, наречен страдание. Ако материалът, който е предвиден за петнадесет години, той мине успешно за три години и го научи, освобождава се за три, съкращава се срокът.
към текста >>
При
радостите
ние се намираме вече в един уреден свят.
Мнозина от вас имате убеждение, че трябва да бъдете гледани внимателно, дъжд да не ви навали, никой да не каже нищо лошо за вас. Трябва да знаеш, че има една друга страна: не можеш да добиеш една опитност, докато нямаш външни противоречия. Ако пък имаш външни благоприятни условия, ще имаш вътрешни противоречия. Ние не разбираме и мислим, че страданията са безпредметни. Те изграждат света.
При
радостите
ние се намираме вече в един уреден свят.
Някоя опечена пита е сложена пред теб; питай я през какви страдания е минала, за да дойде на трапезата. Всички несгоди в живота са все за опознаване на хората, другояче не биха се сближили. Някой падне и си счупи крака; ти минаваш, помагаш му и се сближаваш. При скръбта става разтоварване на парахода, разтоварва се ден, два, три. Когато една сестра е тъжна, нека друга да отиде да ѝ попее, да ѝ занесе подарък.
към текста >>
54.
7_13 ) Страданието носи благородство и красота
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
“ При
Радостта
излиза светлина от човека и казват: „Колко му е хубава дрехата!
СТРАДАНИЕТО НОСИ БЛАГОРОДСТВО И КРАСОТА Надвечер Учителя слезе при нас и се отвори разговор за придобивките от страданията. Когато хората страдат, стават по-красиви, гласът им е по-приятен и по-мек. Колкото повече страда физически или психически, толкова по-красив и по-благороден става човек. Като страдаме, в Невидимия свят излиза ухание от нас и там казват: „Колко хубаво ухае!
“ При
Радостта
излиза светлина от човека и казват: „Колко му е хубава дрехата!
“ Ако Христос не беше пострадал, никой не би Го разпознал. Страданието Го направи известен. Вашите страдания са малки, не сте изпитали големите страдания. Аз съм минал през тях и ги зная.
към текста >>
55.
7_14 ) При страданието остава божественото
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Зад страданията и зад
радостите
стоят Същества, които ни обичат.
Но като направила движението с ръката си, булото се отдръпнало и момъкът видял лицето ѝ. Той останал така удивен от дивната красотата на нейното лице, че когато един негов приятел му казал: „Каква голяма обида ти е нанесена! “, той му отвърнал, че е много доволен. Това се тълкува така: момата символизира Божественото, нейните две плесници са страданията, чрез които човек ще дигне булото и ще види лицето на Бога. Като преодолееш страданията, ти вече ще постигнеш това, което искаш.
Зад страданията и зад
радостите
стоят Същества, които ни обичат.
А някой път зад страданията и зад радостите стоят същества, които не ни обичат, и тогава радостите са като примамки. Онези, които ни обичат, започват при нас със страдания и свършват с радости, а тези същества, които не ни обичат, започват с радости и свършват със страдания.
към текста >>
А някой път зад страданията и зад
радостите
стоят същества, които не ни обичат, и тогава
радостите
са като примамки.
Той останал така удивен от дивната красотата на нейното лице, че когато един негов приятел му казал: „Каква голяма обида ти е нанесена! “, той му отвърнал, че е много доволен. Това се тълкува така: момата символизира Божественото, нейните две плесници са страданията, чрез които човек ще дигне булото и ще види лицето на Бога. Като преодолееш страданията, ти вече ще постигнеш това, което искаш. Зад страданията и зад радостите стоят Същества, които ни обичат.
А някой път зад страданията и зад
радостите
стоят същества, които не ни обичат, и тогава
радостите
са като примамки.
Онези, които ни обичат, започват при нас със страдания и свършват с радости, а тези същества, които не ни обичат, започват с радости и свършват със страдания.
към текста >>
Онези, които ни обичат, започват при нас със страдания и свършват с
радости
, а тези същества, които не ни обичат, започват с
радости
и свършват със страдания.
“, той му отвърнал, че е много доволен. Това се тълкува така: момата символизира Божественото, нейните две плесници са страданията, чрез които човек ще дигне булото и ще види лицето на Бога. Като преодолееш страданията, ти вече ще постигнеш това, което искаш. Зад страданията и зад радостите стоят Същества, които ни обичат. А някой път зад страданията и зад радостите стоят същества, които не ни обичат, и тогава радостите са като примамки.
Онези, които ни обичат, започват при нас със страдания и свършват с
радости
, а тези същества, които не ни обичат, започват с
радости
и свършват със страдания.
към текста >>
56.
7_15 ) Страданието е път към Любовта
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Страданието развива корените на Любовта, а
Радостта
– нейните клонища.
СТРАДАНИЕТО Е ПЪТ КЪМ ЛЮБОВТА Беше надвечер и Учителя бе излязъл на полянката заедно с няколко братя и сестри. Прегледахме пчелите. След това седнахме при заслона и се поведе разговор. Страданията ни правят по-чувствителни, а чувствителността е необходима за възприемане и разбиране на Любовта.
Страданието развива корените на Любовта, а
Радостта
– нейните клонища.
Като дойде Любовта, тя чисти човека от нечистотиите и това го наричаме страдание. Това е обективната страна на Любовта, за да се изяви отвътре. Когато се разяснява Животът, ние често разбираме настоящия живот, а трябва да се има предвид Целокупния живот – от началото до края, а не само някоя фаза. Смяна на страдание и радост ще има, докато дойде Любовта. Да издържиш на страданието показва наличие на Любов.
към текста >>
Смяна на страдание и
радост
ще има, докато дойде Любовта.
Страданията ни правят по-чувствителни, а чувствителността е необходима за възприемане и разбиране на Любовта. Страданието развива корените на Любовта, а Радостта – нейните клонища. Като дойде Любовта, тя чисти човека от нечистотиите и това го наричаме страдание. Това е обективната страна на Любовта, за да се изяви отвътре. Когато се разяснява Животът, ние често разбираме настоящия живот, а трябва да се има предвид Целокупния живот – от началото до края, а не само някоя фаза.
Смяна на страдание и
радост
ще има, докато дойде Любовта.
Да издържиш на страданието показва наличие на Любов. Чрез страдание съзнанието се превръща в Любов. Страданието е път към Любовта. Защо са страданията? – Бог иска да ни покаже, че страдаме поради неразбиране на Любовта.
към текста >>
А
Радостта
е плод на страданието.
Защо дойдоха страданията на Йова? – За да опита вътрешната Любов. Защо хората трябва да страдат? – За да се научат да любят. Който никога не е страдал, той не знае какво нещо е Любовта Страданието е почва, върху която Любовта расте.
А
Радостта
е плод на страданието.
Колкото повече страда човек, толкова по-сладки плодове ще има. Страданието представлява път за познаване на великото, красивото, възвишеното в света. Човек хиляди години страда, за да опита един момент от Любовта. Дойде ли Любовта, тя заличава всички страдания, мъчнотии и нещастия на вековете. Любовта ще превърне страданията на миналото във велика симфония на душата, във велика хармония.
към текста >>
57.
7_17 ) След страданието иде радостта
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
СЛЕД СТРАДАНИЕТО ИДЕ
РАДОСТТА
СЛЕД СТРАДАНИЕТО ИДЕ
РАДОСТТА
През един хубав майски ден бяхме седнали на външните маси на общ обяд. Леските навеждаха клони, окичени със слънчеви лъчи. Небето бе чисто и лазурно. Розите бяха нацъфтели и пълнеха със своето благоухание тихото пространство. Свежест, радост лъхаше от нашите лица.
към текста >>
Свежест,
радост
лъхаше от нашите лица.
СЛЕД СТРАДАНИЕТО ИДЕ РАДОСТТА През един хубав майски ден бяхме седнали на външните маси на общ обяд. Леските навеждаха клони, окичени със слънчеви лъчи. Небето бе чисто и лазурно. Розите бяха нацъфтели и пълнеха със своето благоухание тихото пространство.
Свежест,
радост
лъхаше от нашите лица.
Пред масата на Учителя един брат свири на цигулка, а ние му пригласяхме. Малко по малко братята и сестрите от другите маси се събраха пред тази на Учителя. Той помоли да донесат плодове и да раздадат на всекиго. Почна разговор. Скръбта е Ангел, който има две лица: едното е грозно, а другото – красиво.
към текста >>
Радостта
е мекият елемент, който винаги привързва болките на страданието.
Малко по малко братята и сестрите от другите маси се събраха пред тази на Учителя. Той помоли да донесат плодове и да раздадат на всекиго. Почна разговор. Скръбта е Ангел, който има две лица: едното е грозно, а другото – красиво. Най-първо тя показва грозното си лице, а после – красивото.
Радостта
е мекият елемент, който винаги привързва болките на страданието.
Страданията са подготвителен период, а Радостта е картина, изложена на показ, където всичко е хубаво. Колкото е по-голяма скръбта, толкова е по-голяма Радостта, която иде след това. Защо скърбиш? Защото не разбираш. Когато се намираш в голямо изпитание, кажи си: „О, тъмна нощ, която приготовляваш светлия ден, който иде!
към текста >>
Страданията са подготвителен период, а
Радостта
е картина, изложена на показ, където всичко е хубаво.
Той помоли да донесат плодове и да раздадат на всекиго. Почна разговор. Скръбта е Ангел, който има две лица: едното е грозно, а другото – красиво. Най-първо тя показва грозното си лице, а после – красивото. Радостта е мекият елемент, който винаги привързва болките на страданието.
Страданията са подготвителен период, а
Радостта
е картина, изложена на показ, където всичко е хубаво.
Колкото е по-голяма скръбта, толкова е по-голяма Радостта, която иде след това. Защо скърбиш? Защото не разбираш. Когато се намираш в голямо изпитание, кажи си: „О, тъмна нощ, която приготовляваш светлия ден, който иде! “ Почнем ли да разбираме страданията, те ще се превърнат на Радост.
към текста >>
Колкото е по-голяма скръбта, толкова е по-голяма
Радостта
, която иде след това.
Почна разговор. Скръбта е Ангел, който има две лица: едното е грозно, а другото – красиво. Най-първо тя показва грозното си лице, а после – красивото. Радостта е мекият елемент, който винаги привързва болките на страданието. Страданията са подготвителен период, а Радостта е картина, изложена на показ, където всичко е хубаво.
Колкото е по-голяма скръбта, толкова е по-голяма
Радостта
, която иде след това.
Защо скърбиш? Защото не разбираш. Когато се намираш в голямо изпитание, кажи си: „О, тъмна нощ, която приготовляваш светлия ден, който иде! “ Почнем ли да разбираме страданията, те ще се превърнат на Радост. След страданието иде нещо радостно за нас, понеже сме работили.
към текста >>
“ Почнем ли да разбираме страданията, те ще се превърнат на
Радост
.
Страданията са подготвителен период, а Радостта е картина, изложена на показ, където всичко е хубаво. Колкото е по-голяма скръбта, толкова е по-голяма Радостта, която иде след това. Защо скърбиш? Защото не разбираш. Когато се намираш в голямо изпитание, кажи си: „О, тъмна нощ, която приготовляваш светлия ден, който иде!
“ Почнем ли да разбираме страданията, те ще се превърнат на
Радост
.
След страданието иде нещо радостно за нас, понеже сме работили. Страданието е работа и като не разбираш, мърмориш. Никога нещата не стават така както мислим, а всякога се нареждат от добре по-добре. Радостта, като дойде след скръбта, ще те компенсира десет пъти. Някой път мислиш, че светът се е разрушил и че всичко е отишло напразно, но после виждаш, че това е съграждане.
към текста >>
След страданието иде нещо
радостно
за нас, понеже сме работили.
Колкото е по-голяма скръбта, толкова е по-голяма Радостта, която иде след това. Защо скърбиш? Защото не разбираш. Когато се намираш в голямо изпитание, кажи си: „О, тъмна нощ, която приготовляваш светлия ден, който иде! “ Почнем ли да разбираме страданията, те ще се превърнат на Радост.
След страданието иде нещо
радостно
за нас, понеже сме работили.
Страданието е работа и като не разбираш, мърмориш. Никога нещата не стават така както мислим, а всякога се нареждат от добре по-добре. Радостта, като дойде след скръбта, ще те компенсира десет пъти. Някой път мислиш, че светът се е разрушил и че всичко е отишло напразно, но после виждаш, че това е съграждане. Не можеш току-така да разбереш онзи магически закон, по който нещата се рушат и създават.
към текста >>
Радостта
, като дойде след скръбта, ще те компенсира десет пъти.
Когато се намираш в голямо изпитание, кажи си: „О, тъмна нощ, която приготовляваш светлия ден, който иде! “ Почнем ли да разбираме страданията, те ще се превърнат на Радост. След страданието иде нещо радостно за нас, понеже сме работили. Страданието е работа и като не разбираш, мърмориш. Никога нещата не стават така както мислим, а всякога се нареждат от добре по-добре.
Радостта
, като дойде след скръбта, ще те компенсира десет пъти.
Някой път мислиш, че светът се е разрушил и че всичко е отишло напразно, но после виждаш, че това е съграждане. Не можеш току-така да разбереш онзи магически закон, по който нещата се рушат и създават. Трябва да прекараш сто скърби, за да можеш да издържиш една хубава радост и да я разбереш. Иди при някое дърво, погледни го, помилвай го. То ти казва: „Ти седиш по-горе от мен!
към текста >>
Трябва да прекараш сто скърби, за да можеш да издържиш една хубава
радост
и да я разбереш.
Страданието е работа и като не разбираш, мърмориш. Никога нещата не стават така както мислим, а всякога се нареждат от добре по-добре. Радостта, като дойде след скръбта, ще те компенсира десет пъти. Някой път мислиш, че светът се е разрушил и че всичко е отишло напразно, но после виждаш, че това е съграждане. Не можеш току-така да разбереш онзи магически закон, по който нещата се рушат и създават.
Трябва да прекараш сто скърби, за да можеш да издържиш една хубава
радост
и да я разбереш.
Иди при някое дърво, погледни го, помилвай го. То ти казва: „Ти седиш по-горе от мен! “ и ти се радва. Есенно време листата му окапват. На дървото това приятно ли му е?
към текста >>
Значи скръбта се превръща в
радост
.
На дървото това приятно ли му е? Но като дойде пролетта, пак се облича. Бог му казва: „Листата ти окапаха, но пак ще поникнат.“ Съшият закон е и с хората, няма изключение. Ще минат пет-шест месеца и ще напъпят нови листа. Майката излиза от къщи и на дечицата им е скръбно, но тя отива по работа, купува топъл хляб и книжки и ги донася.
Значи скръбта се превръща в
радост
.
Трябва да се издигнем до един живот, който да е над скърбите и радостите. Това ще дойде, когато съзнанието ни почне да работи в по-високо поле. Кое е това, което е над скърбите и радостите? За това Христос споменава в следния стих: „Аз пак ще ви видя и ще имате Радост, която никой не може да ви отнеме.“ Докато мислиш по физически начин, ще имаш радост, която всеки може да отнеме, и след нея ще дойде пак скръб. Така скърбите и радостите ще се сменяват една след друга в теб.
към текста >>
Трябва да се издигнем до един живот, който да е над скърбите и
радостите
.
Но като дойде пролетта, пак се облича. Бог му казва: „Листата ти окапаха, но пак ще поникнат.“ Съшият закон е и с хората, няма изключение. Ще минат пет-шест месеца и ще напъпят нови листа. Майката излиза от къщи и на дечицата им е скръбно, но тя отива по работа, купува топъл хляб и книжки и ги донася. Значи скръбта се превръща в радост.
Трябва да се издигнем до един живот, който да е над скърбите и
радостите
.
Това ще дойде, когато съзнанието ни почне да работи в по-високо поле. Кое е това, което е над скърбите и радостите? За това Христос споменава в следния стих: „Аз пак ще ви видя и ще имате Радост, която никой не може да ви отнеме.“ Докато мислиш по физически начин, ще имаш радост, която всеки може да отнеме, и след нея ще дойде пак скръб. Така скърбите и радостите ще се сменяват една след друга в теб. Но като се издигнеш до по-високо съзнание, ще имаш Радост, която никой не може да отнеме, и именно тази висша категория Радост е над смяната на обикновените скърби и радости.
към текста >>
Кое е това, което е над скърбите и
радостите
?
Ще минат пет-шест месеца и ще напъпят нови листа. Майката излиза от къщи и на дечицата им е скръбно, но тя отива по работа, купува топъл хляб и книжки и ги донася. Значи скръбта се превръща в радост. Трябва да се издигнем до един живот, който да е над скърбите и радостите. Това ще дойде, когато съзнанието ни почне да работи в по-високо поле.
Кое е това, което е над скърбите и
радостите
?
За това Христос споменава в следния стих: „Аз пак ще ви видя и ще имате Радост, която никой не може да ви отнеме.“ Докато мислиш по физически начин, ще имаш радост, която всеки може да отнеме, и след нея ще дойде пак скръб. Така скърбите и радостите ще се сменяват една след друга в теб. Но като се издигнеш до по-високо съзнание, ще имаш Радост, която никой не може да отнеме, и именно тази висша категория Радост е над смяната на обикновените скърби и радости. Тази висша категория Радост ще бъде постоянно състояние на Новото съзнание. Една сестра попита: „За тази Радост трябва ли да чакаме да отидем на онзи свят?
към текста >>
За това Христос споменава в следния стих: „Аз пак ще ви видя и ще имате
Радост
, която никой не може да ви отнеме.“ Докато мислиш по физически начин, ще имаш
радост
, която всеки може да отнеме, и след нея ще дойде пак скръб.
Майката излиза от къщи и на дечицата им е скръбно, но тя отива по работа, купува топъл хляб и книжки и ги донася. Значи скръбта се превръща в радост. Трябва да се издигнем до един живот, който да е над скърбите и радостите. Това ще дойде, когато съзнанието ни почне да работи в по-високо поле. Кое е това, което е над скърбите и радостите?
За това Христос споменава в следния стих: „Аз пак ще ви видя и ще имате
Радост
, която никой не може да ви отнеме.“ Докато мислиш по физически начин, ще имаш
радост
, която всеки може да отнеме, и след нея ще дойде пак скръб.
Така скърбите и радостите ще се сменяват една след друга в теб. Но като се издигнеш до по-високо съзнание, ще имаш Радост, която никой не може да отнеме, и именно тази висша категория Радост е над смяната на обикновените скърби и радости. Тази висша категория Радост ще бъде постоянно състояние на Новото съзнание. Една сестра попита: „За тази Радост трябва ли да чакаме да отидем на онзи свят? “
към текста >>
Така скърбите и
радостите
ще се сменяват една след друга в теб.
Значи скръбта се превръща в радост. Трябва да се издигнем до един живот, който да е над скърбите и радостите. Това ще дойде, когато съзнанието ни почне да работи в по-високо поле. Кое е това, което е над скърбите и радостите? За това Христос споменава в следния стих: „Аз пак ще ви видя и ще имате Радост, която никой не може да ви отнеме.“ Докато мислиш по физически начин, ще имаш радост, която всеки може да отнеме, и след нея ще дойде пак скръб.
Така скърбите и
радостите
ще се сменяват една след друга в теб.
Но като се издигнеш до по-високо съзнание, ще имаш Радост, която никой не може да отнеме, и именно тази висша категория Радост е над смяната на обикновените скърби и радости. Тази висша категория Радост ще бъде постоянно състояние на Новото съзнание. Една сестра попита: „За тази Радост трябва ли да чакаме да отидем на онзи свят? “ Не, тук, на Земята, всеки път можеш да имаш тази Радост.
към текста >>
Но като се издигнеш до по-високо съзнание, ще имаш
Радост
, която никой не може да отнеме, и именно тази висша категория
Радост
е над смяната на обикновените скърби и
радости
.
Трябва да се издигнем до един живот, който да е над скърбите и радостите. Това ще дойде, когато съзнанието ни почне да работи в по-високо поле. Кое е това, което е над скърбите и радостите? За това Христос споменава в следния стих: „Аз пак ще ви видя и ще имате Радост, която никой не може да ви отнеме.“ Докато мислиш по физически начин, ще имаш радост, която всеки може да отнеме, и след нея ще дойде пак скръб. Така скърбите и радостите ще се сменяват една след друга в теб.
Но като се издигнеш до по-високо съзнание, ще имаш
Радост
, която никой не може да отнеме, и именно тази висша категория
Радост
е над смяната на обикновените скърби и
радости
.
Тази висша категория Радост ще бъде постоянно състояние на Новото съзнание. Една сестра попита: „За тази Радост трябва ли да чакаме да отидем на онзи свят? “ Не, тук, на Земята, всеки път можеш да имаш тази Радост. Да чакаш онзи свят, това значи да мислиш по физически начин и докато мислиш така, невъзможно е да имаш тази висша категория Радост, която ще дойде в човека, чак когато неговото съзнание се докосне до Христовия Дух, до Любовта.
към текста >>
Тази висша категория
Радост
ще бъде постоянно състояние на Новото съзнание.
Това ще дойде, когато съзнанието ни почне да работи в по-високо поле. Кое е това, което е над скърбите и радостите? За това Христос споменава в следния стих: „Аз пак ще ви видя и ще имате Радост, която никой не може да ви отнеме.“ Докато мислиш по физически начин, ще имаш радост, която всеки може да отнеме, и след нея ще дойде пак скръб. Така скърбите и радостите ще се сменяват една след друга в теб. Но като се издигнеш до по-високо съзнание, ще имаш Радост, която никой не може да отнеме, и именно тази висша категория Радост е над смяната на обикновените скърби и радости.
Тази висша категория
Радост
ще бъде постоянно състояние на Новото съзнание.
Една сестра попита: „За тази Радост трябва ли да чакаме да отидем на онзи свят? “ Не, тук, на Земята, всеки път можеш да имаш тази Радост. Да чакаш онзи свят, това значи да мислиш по физически начин и докато мислиш така, невъзможно е да имаш тази висша категория Радост, която ще дойде в човека, чак когато неговото съзнание се докосне до Христовия Дух, до Любовта. Бяха се приближили птички до нас.
към текста >>
Една сестра попита: „За тази
Радост
трябва ли да чакаме да отидем на онзи свят?
Кое е това, което е над скърбите и радостите? За това Христос споменава в следния стих: „Аз пак ще ви видя и ще имате Радост, която никой не може да ви отнеме.“ Докато мислиш по физически начин, ще имаш радост, която всеки може да отнеме, и след нея ще дойде пак скръб. Така скърбите и радостите ще се сменяват една след друга в теб. Но като се издигнеш до по-високо съзнание, ще имаш Радост, която никой не може да отнеме, и именно тази висша категория Радост е над смяната на обикновените скърби и радости. Тази висша категория Радост ще бъде постоянно състояние на Новото съзнание.
Една сестра попита: „За тази
Радост
трябва ли да чакаме да отидем на онзи свят?
“ Не, тук, на Земята, всеки път можеш да имаш тази Радост. Да чакаш онзи свят, това значи да мислиш по физически начин и докато мислиш така, невъзможно е да имаш тази висша категория Радост, която ще дойде в човека, чак когато неговото съзнание се докосне до Христовия Дух, до Любовта. Бяха се приближили птички до нас. Учителя им хвърли на няколко пъти трохички хляб.
към текста >>
Не, тук, на Земята, всеки път можеш да имаш тази
Радост
.
Така скърбите и радостите ще се сменяват една след друга в теб. Но като се издигнеш до по-високо съзнание, ще имаш Радост, която никой не може да отнеме, и именно тази висша категория Радост е над смяната на обикновените скърби и радости. Тази висша категория Радост ще бъде постоянно състояние на Новото съзнание. Една сестра попита: „За тази Радост трябва ли да чакаме да отидем на онзи свят? “
Не, тук, на Земята, всеки път можеш да имаш тази
Радост
.
Да чакаш онзи свят, това значи да мислиш по физически начин и докато мислиш така, невъзможно е да имаш тази висша категория Радост, която ще дойде в човека, чак когато неговото съзнание се докосне до Христовия Дух, до Любовта. Бяха се приближили птички до нас. Учителя им хвърли на няколко пъти трохички хляб. След това каза, че в техните вестници вече пише, че неизвестен благодетел ги е нахранил. Каза също, че малките добрини всеки може да ги направи.
към текста >>
Да чакаш онзи свят, това значи да мислиш по физически начин и докато мислиш така, невъзможно е да имаш тази висша категория
Радост
, която ще дойде в човека, чак когато неговото съзнание се докосне до Христовия Дух, до Любовта.
Но като се издигнеш до по-високо съзнание, ще имаш Радост, която никой не може да отнеме, и именно тази висша категория Радост е над смяната на обикновените скърби и радости. Тази висша категория Радост ще бъде постоянно състояние на Новото съзнание. Една сестра попита: „За тази Радост трябва ли да чакаме да отидем на онзи свят? “ Не, тук, на Земята, всеки път можеш да имаш тази Радост.
Да чакаш онзи свят, това значи да мислиш по физически начин и докато мислиш така, невъзможно е да имаш тази висша категория
Радост
, която ще дойде в човека, чак когато неговото съзнание се докосне до Христовия Дух, до Любовта.
Бяха се приближили птички до нас. Учителя им хвърли на няколко пъти трохички хляб. След това каза, че в техните вестници вече пише, че неизвестен благодетел ги е нахранил. Каза също, че малките добрини всеки може да ги направи.
към текста >>
58.
7_20 ) Отношение към страданието
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Скръбта е печалба, а
Радостта
е двойна печалба.
Всички бяхме насядали в кръг, а Учителя както винаги беше от страната на каменната ограда. Кръгът представлява красив символ, който всякога ни е обединявал, и тогава чувството на братство – тази велика идея – ни свързваше в едно цяло. След свършване на обеда една от темите ни беше какво трябва да бъде нашето отношение към страданието. Един страда от едно, друг – от друго и идват при мен да се оплакват. Когато условията са тежки, знам, че могат да се подобрят, да станат благоприятни.
Скръбта е печалба, а
Радостта
е двойна печалба.
Имай широко сърце! Ти си в един свят, пълен със звезди – всичко е устроено и нищо не си платил. Обезсърчиш ли се, разбери, че има други, които те обезсърчават; освободи се от тях, кажи на тези духове: „Аз съм мобилизиран, ще ме оставите на спокойствие! “ Всяка сутрин прочитайте по три стиха от Евангелието от Йоана и всичко ще отмине. Ликвидирайте със старите сметки и с всички тези заблуждения.
към текста >>
Предназначението на Живота не е в страданието, в мъчението, в скръбта, а в здравето,
Радостта
, Хармонията, Красотата и Свободата.
Този, Който е допуснал хиляди блага за теб, какво от това, че ти е дал и една малка неприятност за разрешаване? Един свещеник ми каза: „Като почнах да благодаря за страданията, те си отидоха.“ Като обикнеш скръбта, тя ще си отиде. Като обикнеш болестта, и тя си отива. Когато дойде страданието, трябва да благодарим за него, но това не ще означава, че ще се примирим. Не, ще се стараем да го отстраним, но додето то ни тъпче, ще бъдем благодарни и ще знаем, че ни възпитава, че ни пробужда, че ни чисти.
Предназначението на Живота не е в страданието, в мъчението, в скръбта, а в здравето,
Радостта
, Хармонията, Красотата и Свободата.
Някой може да каже: „Тогава не е ли по-добре да няма страдание, не може ли без страдание? “ На това ще се отговори така: първо, може без страдание, щом си чист. Щом си нечист, то ще те мачка; тогава страданието ще дойде като последствие, за да те пречисти. Второ, може без страдание, ако не грешиш, ако не нарушаваш Божествените природни закони. При най-малко нарушение страданието идва като последствие, за да те научи да не грешиш.
към текста >>
59.
14) Възкресение, ангел и синовете Божии
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Често едно Същество от Невидимия свят, след като поседи в Небето, решава да посети някой дом и излива в душите на обитателите му Светлина, благославя ги, та всички да станат весели и
радостни
; цял ден То е между тях.
Тъмните сили са турили по пътя, по който сте тръгнали, автомати с опулени очи, изкуствени мечки, тигри, змии и навиват пружината, за да ви плашат, но вас да не ви е страх. Работете! Като отидете в една къща, спретнете се да шетате. Така ще направите цял преврат в дома. После направете същото и другаде. А сега ние искаме да се отделим някъде, но по този начин не може, той е механически начин.
Често едно Същество от Невидимия свят, след като поседи в Небето, решава да посети някой дом и излива в душите на обитателите му Светлина, благославя ги, та всички да станат весели и
радостни
; цял ден То е между тях.
После жителите на тази къща споделят колко хубаво са прекарали през този ден, но кой е работил през всичкото време върху тях? Един брат каза: „Някои наши приятели искат да правят комуна. Кое е главното условие, което трябва да спазват, за да процъфти тя? “. Ще разрешите основния въпрос: Любов към Бога.
към текста >>
60.
15) Възпитание на детето
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Радостта
, щастието и здравето зависят от чистотата.
Децата трябва да се възпитат на чистота. Трябва да им се дадат песни с движения за чистота, защото образното пеене с движения много влияе на човека. Трябва да се внесе хигиена в училище, преобуване и преобличане, щкафче за принадлежности. Преди хранене децата трябва да си мият ръцете, а след това да си измиват устата и всички събрани отпадъци да се изхвърлят на специално място. Учителите имат една голяма задача: преди всичко да създадат навици към чистота.
Радостта
, щастието и здравето зависят от чистотата.
Трябва да се внесе красота в чистотата, да е приятно и естетично, защото в Природата има идеална Чистота. Ако бях учител, нямаше да им говоря теоретически, а щях да ги заведа при един чист поток с гладки камъчета и там да преподавам за чистотата. Ще им покажа как всичко е чисто сред Природата. Хубаво е учителят да е облечен всякога спретнато и чисто, без нищо излишно, защото децата всичко забелязват. Учителят ще бъде образец в това отношение.
към текста >>
61.
17) Да станат огън
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Този, който има много
радост
, има изобилие и може да даде.
Около 150 души, братя и сестри, се качихме на Витоша. Изпълнихме Паневритмията на полянката на Ел-Шадай. След това се събрахме около Учителя и Той каза: Нашите страдания са нашият прогрес, те се отбелязват. Всичко е за добро, нека човек да се убеди в тази философия и да живее в нея.
Този, който има много
радост
, има изобилие и може да даде.
А този, който страда, има по-малко; нека му се даде. Трябва да си влизаме в положението един на друг и да си помагаме. Като мислиш все за лошите черти на един човек, ти усилваш лошото в него, а като мислиш за добрите му черти, усилваш доброто в него. Не само трябва да утешаваме един човек, но трябва да му се помогне да се учи. Силни хора са тези, които предават Любовта, а слаби хора са тези, които приемат Любовта.
към текста >>
62.
18) Да я събуди навреме
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ангелите имат скръб, но за тях скръбта е малката
радост
, а
радостта
е голямата
радост
.
Освен това с нашите възможности схващаме един много медлен живот, в неговата най-груба проява, а не онзи всемирен Живот. Животът е красив и за онзи, който го разбира, по-хубаво нещо от него няма. Ангелите искат да дойдат тука, понеже тук идва нещо ново, което те не знаят, и този живот тук за тях е чуден. Един брат попита: „Ангелите имат ли скръб? ”
Ангелите имат скръб, но за тях скръбта е малката
радост
, а
радостта
е голямата
радост
.
Като гледат хората как не се чувстват щастливи и как не им иде наум да разрешат задачите си при всичкото това благо, което Бог им дава, те скърбят. Нали учителят се тревожи за ученика си и му е мъчно, когато последният не може да реши задачата. И Ангелът, като гледа човека, казва: „Как не му стига умът? “ Поискай помощ от него и той ще ти помогне. Всички те имат търпение.
към текста >>
Обръщането на един грешник е цяло събитие за Небето и причинява голяма
радост
.
Вдъхновението в човека иде от посещението на Ангелите. Когато хората живеят по Бога, тогава Ангелите ги обичат. Ангелите се интересуват от хората по единствената причина, че Господ се интересува от тях. Ако Бог бе изтеглил въплътените Ангели, досега не щеше да остане и един човек на Земята. За Ангелите хората съставляват обект за изучаване, тъй като не е лесна работа изправлението на човечеството.
Обръщането на един грешник е цяло събитие за Небето и причинява голяма
радост
.
Един Ангел, като слезе на Земята, се интересува много повече от един грешник, който плаче и се разкайва за греховете си, отколкото от един праведник, който си мисли, че е свършил нещо. Когато Христос мина големите изпитания с пост и молитва, дойдоха Ангели да му служат. Ако човек върши Волята Божия, Ангели ще му помагат. Един Ангел е крайно внимателен, когато събужда една душа. Той гледа да я събуди навреме, да не закъснее нито една милионна част от секундата.
към текста >>
63.
20) Движения на Доброто
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Една сестра сподели: „Учителю, забележително е, че всякога след Паневритмия се чувстваме освежени, просветени и
жизнерадостни
!
ДВИЖЕНИЯ НА ДОБРОТО Веднъж след Паневритмия Учителя раздаде на участниците гевречета и, като ги разчупваше, каза: Сега имате по половин геврек, а когато дойде Любовта, ще имате по цял.
Една сестра сподели: „Учителю, забележително е, че всякога след Паневритмия се чувстваме освежени, просветени и
жизнерадостни
!
Цял ден сме в повдигнато състояние на духа. А някой път, когато по ред причини не играя Паневритмия, чувствам дълбока вътрешна липса.” Учителя каза: Тези паневритмични упражнения турят в съгласие тяло и воля с ум и с чувство, а тях четирите – в съгласие с Духа. Всичката погрешка е, че хората са изгубили връзката си с Божествения свят.
към текста >>
64.
21) Дишане
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Моята
радост
е в слизането и възлизането към Теб.”
Трябва да се стремите гръбнакът да е изправен. В началото на всяко упражнение при поемане на въздуха да се изговаря мислено следната формула: “Благодаря Ти, Господи, че мога да приема чистия въздух, в който си вложил Живота Си“. След това при присядането ще се направи издишване и ще се изговорят мислено следните думи: “Благодаря Ти, Господи, че мога да присядам.
Моята
радост
е в слизането и възлизането към Теб.”
След това тялото ще се изправи и едновременно ще се направи вдишване, като се изговорят мислено следните думи: “Благодаря Ти, Господи, че мога да се изправя. Благодаря, че мога да изправя всяка сторена моя погрешка. Радвам се, че мога да изпълня Волята Ти“. При последното или шестото гимнастическо упражнение ще има едно малко изменение, а именно: първите две формули ще се употребят по същия начин, но при шестократното духане ще се изговори мислено: „Да бъде чисто сърцето ми“, а при шестократното леко дъхане с движение на ръцете настрани ще се изговори мислено следната формула: „Така да се носи Словото на Бога по лицето на всичката Земя“.
към текста >>
65.
29) Земята е Господня
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
След всяка голяма скръб идва голяма
радост
.
Човек не цени това, което приема: въздух, вода, светлина, топлина. Не цени и тази сцена: дървета, небеса, планини, които струват милиони. Где ще намериш такава сцена като сегашната? Всякога отрицателните работи предшестват хубавите. Сиромашията предшества богатството, слабостта – силата, невежеството – знанието.
След всяка голяма скръб идва голяма
радост
.
И след всяка голяма радост има голяма скръб. Големите работи са придружени с големи разноски. В що се състои знанието? Знанието е в това, че в дадения случай пътят, по който вървиш, е верен и те завежда до целта. Някои проповедници, когато проповядват, морализират хората; това е погрешен метод.
към текста >>
И след всяка голяма
радост
има голяма скръб.
Не цени и тази сцена: дървета, небеса, планини, които струват милиони. Где ще намериш такава сцена като сегашната? Всякога отрицателните работи предшестват хубавите. Сиромашията предшества богатството, слабостта – силата, невежеството – знанието. След всяка голяма скръб идва голяма радост.
И след всяка голяма
радост
има голяма скръб.
Големите работи са придружени с големи разноски. В що се състои знанието? Знанието е в това, че в дадения случай пътят, по който вървиш, е верен и те завежда до целта. Някои проповедници, когато проповядват, морализират хората; това е погрешен метод. Човек трябва да проповядва принципите, върху които е съграден Животът, и законите, които го управляват.
към текста >>
66.
36) Лечебни методи. Болести на нервната система и главата
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
По-нататък да изговори при издишването двете думи „благост, мир“ или думите „
радост
, светлина“.
В началото е нужно да вършат всичко подчертано бавно, за да калят волята си с отмерени движения, което ще се отрази и на говора. 16.5. Майката да разказва с изразителен глас на детето си неща, които да са изпълнени с доброта и красота, после да го подканва то да ги разкаже и да следи изговора. Изобщо, да се създаде около детето една среда на мекота и разбирателство. 16.6. Детето да направи дълбока вдишка и при издишване да изговори съвсем бавно една дума, например „благост“, като я изговори няколко пъти. После по същия начин да произнася думата „мир“.
По-нататък да изговори при издишването двете думи „благост, мир“ или думите „
радост
, светлина“.
17. Гърлобол При гърлобол да се употреби млечен компрес, който се приготвя така: сварява се литър мляко и щом се свали от огъня, веднага в него се изцежда един лимон и докато все още е горещо, пресеченото мляко се прецежда през марля и с гъстата маса се налага болното място. Върху марлята се поставя гутаперча, а върху нея – вълнен плат, завит няколко пъти, и всичко това се бинтова. Важно е гутаперчата и вълненият плат да са прилепнали така добре, че да не влиза въздух под тях, за да се запази за по-дълго време топлината на пресеченото мляко даже до сутринта. Млечният компрес се поставя вечер, за да престои дванадесет часа; това се прави няколко пъти.
към текста >>
67.
38) Музиката е свещенодействие
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
след време ще имаш
радост
в душа си.
Ще ти прочета нещо оттам. Колко хубави в нея са мислите! “ После Учителя изпя друга една песен и едновременно свиреше на пиано: Имаш скръб на сърце си,
след време ще имаш
радост
в душа си.
Скръбта е майка, а радостта е дете. После Той каза: Ако дам концерт, ще ви изпея една песен за костилката, една песен за вълните на океана, една песен за падналото перце. Каква хубава ария може да се съчини за падналото перце! Като изсвириш нещо хубаво, всички духове на противоречията се отстраняват.
към текста >>
Скръбта е майка, а
радостта
е дете.
Колко хубави в нея са мислите! “ После Учителя изпя друга една песен и едновременно свиреше на пиано: Имаш скръб на сърце си, след време ще имаш радост в душа си.
Скръбта е майка, а
радостта
е дете.
После Той каза: Ако дам концерт, ще ви изпея една песен за костилката, една песен за вълните на океана, една песен за падналото перце. Каква хубава ария може да се съчини за падналото перце! Като изсвириш нещо хубаво, всички духове на противоречията се отстраняват. След това Учителя изсвири на пиано и изпя следните думи:
към текста >>
Днес свирих на пианото и пях, за да станат
радостни
всички скръбни хора на Земята.
Като се върнах вкъщи, температурата ми бе повишена без болест, нито без треска... Учителя не довърши тази песен. След това той каза:
Днес свирих на пианото и пях, за да станат
радостни
всички скръбни хора на Земята.
Сега работя върху едно ново упражнение: „Сътворението на света“. То ще бъде музика, движение и говор. Дълго време работя върху това упражнение. Музиката ще обнови света. След това Учителя изсвири на пиано и изпя следните думи:
към текста >>
68.
45) Невидими пътища
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
През тези четири дни вдъхновението и
радостта
ни бяха едно предчувствие за Новата култура, която иде на Земята.
“ Как ще бъдеш добър, ако ти не виждаш Бога и доброто навсякъде? Това е възпитание. Онова, което трябва да чуете, е: „Топли бъдете! “ Най-хубавите работи сега идват. Има невидими пътища, по които новите идеи се разпространяват.
През тези четири дни вдъхновението и
радостта
ни бяха едно предчувствие за Новата култура, която иде на Земята.
Нашето състояние бе един привкус за бъдещото състояние, което ще имат душите в Новия свят, който иде.
към текста >>
69.
46) Ние градим
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Радостта
се дължи на това, че си придобил нещо, а скръбта се дължи на това, че си изгубил нещо.
А ако дълбочината намалява постепенно, върви напред. В случая под „вода“ разбирам астрални чувства. Много хора се давят в чувствата. Астралният свят е воден и трябва да имаш лодка, за да излезеш от единия край до другия. Изгубил си едно перо; когато го намериш, се радваш.
Радостта
се дължи на това, че си придобил нещо, а скръбта се дължи на това, че си изгубил нещо.
Турил си го някъде и си забравил къде. Ще седнеш и ще си спомниш. Животът е красив и всеки ден за всеки човек има специално благо, което Бог е определил. И човек трябва да си отваря очите, за да го вземе. След това Учителя посочи книгата „Линиите на Природата“ и каза на една сестра:
към текста >>
70.
47) Но ви избрах от света
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
И така вие ще ѝ помогнете с
радост
.
Един му говори, друг му говори, но той не се обръща. Дойде някой, каже му една дума и той се обърне. Като тръгнеш от Евангелската църква, ще ти определят заплата и билет ще ти дадат, а пък тук, като тръгнеш, билет няма, заплата няма. Това е хубав метод. Когато тръгнеш, ще се спреш на едно място и ще ти кажат отвътре: „Еди на коя си улица една жена се моли и те чака“.
И така вие ще ѝ помогнете с
радост
.
На следващия ден ще отидеш при друга жена, която те чака от сто дни. И където отидеш, ще създадеш аура. Божественото учение може да се наложи в света по много начини. Ако ти не приемеш храна от царския син, най-после ще приемеш храна от слугите. Ти ще си мълчиш, когато дойде въздаяние някому за някоя неправда, която е направил на теб.
към текста >>
71.
53) Ом-ом-аумен
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Също така и преживяването на Любовта, Надеждата, Правдата и
Радостта
.
Веднага забелязвате, че се образува една точка, която почва да се движи нагоре и да се смалява, докато се изгубва в посока нагоре. После пред вас ще видите една звезда, която мени своите цветове, които преминават един в друг. Тази звезда ще се превърне в един Ангел, който ви поглежда и се отдалечава така, като че ли облаци го закриват. И той ще изчезне от погледа ви. Преживяването на Вярата създава особен цвят в човешката аура.
Също така и преживяването на Любовта, Надеждата, Правдата и
Радостта
.
Силни думи са тези, които при изговарянето им дават този цвят, който има и съответното преживяване. Например изговарянето на думата „вяра“ не дава същия цвят, както самото преживяване на Вярата. След това Учителя ни поведе към полянката срещу първия заслон, откъдето се вижда Рилската верига. Седнахме в кръг около Него. Заслушахме се в течението на една вада.
към текста >>
72.
56) От четири октави нагоре
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Хармонията на сферите е мировата музика, чрез която слизат към нас Любовта, Мирът,
Радостта
.
В музиката има магия, някой път може да се създаде цяла буря. Сега е все още механическа, органическата музика ще дойде по-после, а след нея – психическата. Без светли мисли, без топли чувства, без добри постъпки и без музика нищо не става в света. Пеенето е външен израз на Любовта. Някой когато пее, всички мъчнотии се стопяват.
Хармонията на сферите е мировата музика, чрез която слизат към нас Любовта, Мирът,
Радостта
.
Всичко е музика. Новата музика, която иде, ще събуди във вас Вярата, друго музикално парче ще събуди Любовта, трето музикално парче – Милосърдието. Но музикантът, за да може да предаде новата музика, трябва да има преживяванията на тези качества – Вяра, Любов, Милосърдие. Иначе не ще може да ги предаде чрез музиката. В обикновената музика няма нещо реално, но при истинската музика можеш да моделираш лицето, устата, носа, ръцете си.
към текста >>
73.
58) Песента „Красив е животът”
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
За всеки грешник, който се покае на Земята, се казва, че има голяма
радост
на Небето и тя се изразява в песен.
Никога не казвай, че не можеш да пееш. В музиката човек трябва да забрави своите нещастия; ние страдаме за вятъра, който духа. Всеки трябва да пее, да бъде музикален и да развие талантите си. Трябва да излезете пред света, а вие все по обикновени пътища вървите, чакате да дойде всичко наготово; имате хубави гласове, но не сте се заели да ги развиете. Мелодията е зов на човешката душа към Бога, а хармонията е отговор на този зов.
За всеки грешник, който се покае на Земята, се казва, че има голяма
радост
на Небето и тя се изразява в песен.
След изпяване на мелодията, идва отгоре хармонията като отговор, който причинява радост и веселие в човека. Мелодията е песента на душата, а хармонията е отговор на Бога. Музиката трябва да бъде една необходимост, както въздуха. Всички ученици в Школата трябва да се учат да пеят и да декламират музикално с всички модулации. И говорът е цяла музика!
към текста >>
След изпяване на мелодията, идва отгоре хармонията като отговор, който причинява
радост
и веселие в човека.
В музиката човек трябва да забрави своите нещастия; ние страдаме за вятъра, който духа. Всеки трябва да пее, да бъде музикален и да развие талантите си. Трябва да излезете пред света, а вие все по обикновени пътища вървите, чакате да дойде всичко наготово; имате хубави гласове, но не сте се заели да ги развиете. Мелодията е зов на човешката душа към Бога, а хармонията е отговор на този зов. За всеки грешник, който се покае на Земята, се казва, че има голяма радост на Небето и тя се изразява в песен.
След изпяване на мелодията, идва отгоре хармонията като отговор, който причинява
радост
и веселие в човека.
Мелодията е песента на душата, а хармонията е отговор на Бога. Музиката трябва да бъде една необходимост, както въздуха. Всички ученици в Школата трябва да се учат да пеят и да декламират музикално с всички модулации. И говорът е цяла музика! Няма да говориш по този начин: „Аз ти казвам, че така и така трябва да направиш!
към текста >>
74.
60) Планина на знанието и самоусъвършенстването
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
И още, че колкото повече се качваме, толкова по-
радостен
и по-красив става Животът.
Всички тъмни сили от върховете са пропъдени надолу. Сега приятелите, които са позакъснели долу по пътя, ще кажат: „Що ни трябваше да тръгваме, в такава мъгла ще бъдем днес! “ А които са в града, ще кажат: „Добре, че не отидохме на Витоша. В такава мъгла каква екскурзия ще бъде? “. Това показва, че когато са в обикновения живот, хората трябва да знаят, че над тях има един красив живот.
И още, че колкото повече се качваме, толкова по-
радостен
и по-красив става Животът.
Това слънчево време ознаменува, че много Светли духове са слезли от Невидимия свят. Можем да направим следното сравнение: тук е Умственият свят, в мъглата е Астралният свят, а земята под краката ни е адът. Напуснахме Зеленка и потеглихме по шосето. Скоро стигнахме Ел-Шадай. Там се поведе разговор с Учителя.
към текста >>
Днес бяхте в света на Мира,
Радостта
и Веселието цели шест часа.
Стана въпрос за положението в света. Учителя каза: Една власт ако убива своите противници, ще си приготви тежка съдба – онези, заминалите, ще отмъстят. Опасността за една власт е избиването на много хора. Преди слизането ни Учителя каза:
Днес бяхте в света на Мира,
Радостта
и Веселието цели шест часа.
Напишете един разказ: „Шест часа на Онзи свят“. От 9 ч. до 15 ч. Витоша е планина на знанието, на самоусъвършенстването. А Мусалла е връх на самоотричането.
към текста >>
75.
65) Приготви си път за работа
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
И после, когато се съгради новото, там е
Радостта
.
Ти като го обичаш, той ще хвърли оръжието и ще дойде без оръжие. Да обичаш врага си, това е най-силното оръжие. Когато влезе човек в Космическото съзнание, той влиза в Цялото, там всичко е в хармония. Когато идва новото, то съдържа и една тъжна част – тогава, когато събаря старото. Тъгата е в това дали то ще бъде по-хубаво.
И после, когато се съгради новото, там е
Радостта
.
Тъмният дух като мравешкия лъв прави конусообразна дупка. Стените на конуса са гладки и са покрити със ситни песъчинки, които са много ронливи. И когато мравката навлезе в конуса, при всяко движение се изронват песъчинките и тя пада на дъното, където е скрит мравешкият лъв, за да чака жертвите си. Какъв майстор е той! Как му стига умът?!
към текста >>
76.
67) Психично влияние на храната
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Аз опитах, така мина моето неразположение и изпитах
радост
“.
Започнете да правите опити в храненето не само за придобиване на здраве, но и за подобряване на чувствата и на мислите, на главната и симпатичната нервна система. Една сестра сподели: „Учителю, опитът, който ни дадохте в Общия окултен клас – да ядем една седмица някой плод с хляб и да видим какво ще почувстваме и какви идеи ще ни дойдат наум, аз го направих с ябълки и към края на седмицата почувствах небивало спокойствие и мир, имах добро разположение към всички хора“. Няма храна, с която да не съм правил опит как влияе върху характера. Вземете да прочетете плода, преди да го изядете. Един брат също сподели: „Учителю, Вие бяхте ни дал в Младежкия окултен клас да направим опит с череши: когато сме неразположени, отпаднали духом, да купим от пазара половин килограм най-хубави череши, да ги измием, да седнем на тревата и като сложим черешите пред нас, да ги съзерцаваме и да размишляваме 15 минути, след което бавно да ги изядем.
Аз опитах, така мина моето неразположение и изпитах
радост
“.
Когато ядем някое растение, трябва да се нагласим с неговата гама. Всяко духовно качество си има своите материални елементи. Искаме ли да бъдем меки, трябва да имаме съответна материя. Храните се делят на категории. И в разни епохи, и в разни възрасти човек употребява съответни храни.
към текста >>
77.
70) Ръководен от Любовта и Мъдростта
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Духовно състояние е човек да бъде тих и спокоен, когато е болен, да не изгубва присъствие на духа и пак да бъде
радостен
.
Религията събужда висшите духовни сили и с тях човек не може да си играе. За да могат да се използват тези сили, човек трябва да бъде внимателен. Човек трябва да бъде една среда, през която Божествените сили да минават без никакво съпротивление. Има ли съпротивление, тогава се образува вътрешна реакция в ума и чувствата и човек влиза в противоречие със себе си. Не е работата само за един ден да имате отлично настроение, това не е още духовно състояние.
Духовно състояние е човек да бъде тих и спокоен, когато е болен, да не изгубва присъствие на духа и пак да бъде
радостен
.
Като сте влезли в тази група, каква представа имате за духовния живот? На слабите хора противоречията идват отвън, а на силните идват отвътре. Щом противоречията идват отвътре, тогава човек е силен. Без тези вътрешни препятствия и мъчнотии вие не може да разберете духовния живот. Когато човек е подготвен и влезе в духовното си тяло при смъртта, тогава е добре.
към текста >>
78.
73) Спирайте се върху общите принципи
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ще можете ли да посрещнете брата си
радостно
?
Вие, като изучавате беседите, спирайте се и върху общите принципи, които са прокарани там, и върху методите. Във всичките беседи аз съм разхвърлил нещата, тъй както е в Природата. Изобщо, във всички свещени книги материалът е все разхвърлян. Вземете и Библията: и там всичко е все разхвърляно. Представете си, че вие ще посрещнете своя брат, когото очаквате десет години, но същия ден сте изгубили десет хиляди лева.
Ще можете ли да посрещнете брата си
радостно
?
Там е изкуството. Всичкото си имане сте изгубили и не сте видели брата си десет години. Той иде, как ще го посрещнете? Същия пример мога да ви го изнеса по следния начин: да кажем, че брат ви е хванат от разбойници, вие продавате всичкото си имане и го освобождавате. Той се връща при вас и вие му се радвате.
към текста >>
Ако съзнанието ти е будно, тогава всякога може да си
радостен
.
Не, вие ще считате, че сте купили с тези пари брата си. А ако си тъжен при посрещането на брата си, значи вие мислите за изгубеното си имане. Законът е такъв: тази физическа загуба ни най-малко да не повлияе на вашето сърце. Да кажем, че имаш хубава дреха, но някой те оцапа с кал и ти веднага изгубваш настроението си, не си същият. Трябва да имаш самообладание, всякога да бъде будно съзнанието ти.
Ако съзнанието ти е будно, тогава всякога може да си
радостен
.
Когато добиеш духовното съзнание, каквото и да става, ти ще бъдеш вътрешно радостен, ще имаш дълбок Мир. Когато ние си определихме среща за днешния ден, не изчислихме какво ще бъде времето сега. Някой път времето е лошо; правя си своите изчисления и тръгвам, не вземам нито чадър, нито мушама и казвам: „Времето ще се оправи“. Някой път времето е хубаво; аз се екипирам хубаво. Не искам да изменя реда на нещата в Природата, ще изразходвам много енергия.
към текста >>
Когато добиеш духовното съзнание, каквото и да става, ти ще бъдеш вътрешно
радостен
, ще имаш дълбок Мир.
А ако си тъжен при посрещането на брата си, значи вие мислите за изгубеното си имане. Законът е такъв: тази физическа загуба ни най-малко да не повлияе на вашето сърце. Да кажем, че имаш хубава дреха, но някой те оцапа с кал и ти веднага изгубваш настроението си, не си същият. Трябва да имаш самообладание, всякога да бъде будно съзнанието ти. Ако съзнанието ти е будно, тогава всякога може да си радостен.
Когато добиеш духовното съзнание, каквото и да става, ти ще бъдеш вътрешно
радостен
, ще имаш дълбок Мир.
Когато ние си определихме среща за днешния ден, не изчислихме какво ще бъде времето сега. Някой път времето е лошо; правя си своите изчисления и тръгвам, не вземам нито чадър, нито мушама и казвам: „Времето ще се оправи“. Някой път времето е хубаво; аз се екипирам хубаво. Не искам да изменя реда на нещата в Природата, ще изразходвам много енергия. Знам, че ще е студено, и вземам вълнени чорапи.
към текста >>
“В безграничната Божия Любов има
радост
и веселие за всички души“.
Ако нашата мисъл е интензивна, ако всички, които отиват на Мусалла, насочват мисълта си, можем да отбием едно отрицателно течение. Но работа се иска, колективен труд се иска. А пък ако един мисли едно, а друг – друго, освен че няма да се оправи времето, но ще се влоши. Станете сега! Ще произнесем тихо:
“В безграничната Божия Любов има
радост
и веселие за всички души“.
Три пъти тихо произнесохме тази формула полугласно. Учителя беше обърнат на юг, а ние – към него. Часът е 6.30 . Времето в началото на събранието беше дъждовно, но стана смяна.
към текста >>
79.
79) Четвъртинките тонове
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Скръбта е подтик за влизане в света на мировата
Радост
.Следователно, за да бъде на Земята разбрана
Радостта
, трябва да се започне със скръбта.
Бяхме на общ обяд в малкия салон, изпяхме няколко песни. След това почна разговор върху музиката, в който Учителя каза : Що е скръб? Това е подтик към един възвишен живот. Мирова скръб в света няма.
Скръбта е подтик за влизане в света на мировата
Радост
.Следователно, за да бъде на Земята разбрана
Радостта
, трябва да се започне със скръбта.
Низшите същества, които ни пречат, са все изостанали души. Провидението ни е облякло със скръбта, за да кажат те: „Оставете ги тези“. Както някои богати хора се обличат със скъсани, оцапани дрехи, за да не ги оберат, обаче в себе си съзнават, че са богати. Скръбта, която имате, сте я увеличили с микроскоп три-четири хиляди пъти, а тя е един много малък бръмбар. Някой път видиш едно цвете стъпкано или увехнало и един глас ти казва да го полееш, но ти не го поливаш и после чувстваш скръб.
към текста >>
80.
80) Щастието, многократно и непреривно
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Не говори на скръбния за скръбта, не говори на
радостния
за
радостта
.
Когато поставях двадесет стотинки вход, малко идваха. Числото 10 е щастливо, а числото 20 е нещастно. Ако поставиш четиридесет лева вход, то е щастливо число; ако поставиш тридесет лева вход, няма да ти върви; 30 е нещастно число. Значи числата са щастливи и нещастни. Някой път и безплатен вход да оставиш, а пак салонът може да бъде празен.
Не говори на скръбния за скръбта, не говори на
радостния
за
радостта
.
На скръбния говори за радостта, а на радостния говори за скръбта. Там е философията. Нашето съществуване на Земята показва, че има някой, който ни обича, и колкото съзнанието ни е по-бистро, по-ярко, толкова повече това показва, че някой ни обича. Аз живея, защото има Някой, който ме обича – Бог. И тогава в мен се заражда желание да Го търся.
към текста >>
На скръбния говори за
радостта
, а на
радостния
говори за скръбта.
Числото 10 е щастливо, а числото 20 е нещастно. Ако поставиш четиридесет лева вход, то е щастливо число; ако поставиш тридесет лева вход, няма да ти върви; 30 е нещастно число. Значи числата са щастливи и нещастни. Някой път и безплатен вход да оставиш, а пак салонът може да бъде празен. Не говори на скръбния за скръбта, не говори на радостния за радостта.
На скръбния говори за
радостта
, а на
радостния
говори за скръбта.
Там е философията. Нашето съществуване на Земята показва, че има някой, който ни обича, и колкото съзнанието ни е по-бистро, по-ярко, толкова повече това показва, че някой ни обича. Аз живея, защото има Някой, който ме обича – Бог. И тогава в мен се заражда желание да Го търся. Аз казвам: „Зная, че има Един, който ме обича“.
към текста >>
81.
3) Божествената наука обема всичко в себе си
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Божествените мисли внасят мекота,
радост
, мир и светлина.
Вярно, че това се случи преди, но сега плащам за всичко, което правих по-рано. Тегля сапун, турчинът не гледа какво пиша, а аз надписвам. Така забогатях. Сега разбирам защо ми тръгна назад.“ Трябва да познаваме кои мисли в нас са Божествени и кои не, трябва да знаем техния източник: дали идат отгоре, или отдолу.
Божествените мисли внасят мекота,
радост
, мир и светлина.
Радостта и веселието идат от присъствието на Бога в човека. Сега с това, което сте получили, ще помагате на другите, ще раздавате.
към текста >>
Радостта
и веселието идат от присъствието на Бога в човека.
Тегля сапун, турчинът не гледа какво пиша, а аз надписвам. Така забогатях. Сега разбирам защо ми тръгна назад.“ Трябва да познаваме кои мисли в нас са Божествени и кои не, трябва да знаем техния източник: дали идат отгоре, или отдолу. Божествените мисли внасят мекота, радост, мир и светлина.
Радостта
и веселието идат от присъствието на Бога в човека.
Сега с това, което сте получили, ще помагате на другите, ще раздавате.
към текста >>
82.
20) Движение в хипербола
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Вие трябва да се радвате, че не сте ги постигнали, защото в непостижимото е
радостта
.
Това е успокоителното пристанище за човешката душа. Освещаването на Името Божие означава да не опетняваме възвишеното, което е в нас – нито в мисли, нито в чувства, нито в постъпки. Трябва да пазите като зеницата на окото си светостта на Името Божие в себе си. Значи да има нещо във Вас, което никога да не се опетнява. Реплика: Има много работи, които не съм постигнала.
Вие трябва да се радвате, че не сте ги постигнали, защото в непостижимото е
радостта
.
Ако непостижимите неща станат постижими, те стават и статични. Непостижението за едного е постижение за другиго. Някои хора остават на заден план, защото подтикват другите да вървят. И не че не могат да постигат, но остават отзад заради другите. Но и така те пак ще постигнат това, което другите са постигнали.
към текста >>
83.
22) Дишането и познанията, които Учителя дава за него
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
В който дом и да влезе, ще го очакват с нетърпение и
радост
.
Правите ли такива разходки, делата ви ще вървят по-добре, отколкото ако стоите в стаите си. Очистете първо машината си, нагласете я и чак тогава започнете работа с нея. Искате ли да се лекувате по природосъобразен начин, използвайте месеците април, май и юни, когато Природата е богата с прана. Не може ли човек да използва тези жизнени енергии в Природата, той изпада в положението на този, за когото е казано, че вода гази, жаден ходи. Ако знае как да ги използва, той ще си спести излишни страдания и може да придобие толкова сила и идеи, че където мине, да остави нещо бодро и свежо от себе си.
В който дом и да влезе, ще го очакват с нетърпение и
радост
.
Човек трябва да придобие магнетична енергия от Природата и да даде от нея на своите ближни.“ Човек диша не само чрез белия дроб, но и чрез цялата си кожа. Ето защо важно условие за правилното дишане е кожните пори да бъдат отворени. Това се постига не само чрез постоянни обливни бани (лятно време това може да става ежедневно със слънчева вода към обяд), но и чрез пиене на гореща вода. В „Хигиенични правила“, лекция от томчето „Святото място“, намираме следното по този въпрос: „Първата работа на ученика е да отвори порите на тялото си, като пие гореща вода, която предизвиква изпотяване.
към текста >>
Правилното дишане е основен фактор, който внася топлина и
жизнерадост
в чувствата и ги облагородява.
Между дишането и чувствата има взаимодействие. Когато се изпита голямо разочарование, например загуба на любов или някой друг крах в живота, това може да се отрази върху дишането и върху дихателната система. Ако не се трансформират отрицателните чувства, те действат разрушително върху белия дроб и това е една от причините за туберкулозата. В такъв случай, за да възстанови здравето си, болният трябва да внесе хармония в чувствата си – да ги повдигне и облагороди, а и същевременно да се приучи на правилно дишане. Добрите чувства зависят от това как е устроена дихателната система, но и обратното – ако дробовете са устроени добре, то човек ще има и добро разположение.
Правилното дишане е основен фактор, който внася топлина и
жизнерадост
в чувствата и ги облагородява.
Дълбокото дишане възвисява мисълта Белият дроб има връзка и с човешката мисъл, а това се потвърждава от историята на развитие на човешкия ум. В атлантската или четвъртата раса човек е все още неразвит умствено, но тогава и въздухът не е така чист, проникнат е от водни пари. Чак когато Земното кълбо постепенно почва да изстива, водните пари се сгъстяват и падат във вид на дъжд. Въздухът се пречиства и тогава за първи път се явява чистото синьо небе, свободно от мъгли; това става към края на атлантската епоха и е свързано с развитието на ума – има причинна връзка между тези две явления: мисъл – въздух.
към текста >>
По този начин още от сутринта, с първото дихателно упражнение, човек ще се тонира, ще се акордира с Великата разумност в света и през целия ден ще бъде в светла,
радостна
атмосфера.“ (“За дишането“, лекция, изнесена на 29.08.1941 г.)
Човек трябва да започва деня си с дихателни упражнения, които ще му донесат обнова, пречистване и издигане на съзнанието. Ако ги прави съзнателно, те ще представляват разговор, обмяна, интимна връзка с Великата разумност в света. Ето обясненията на Учителя по този въпрос: „Дишането трябва да е съзнателно. Ако не е будно съзнанието на човека, благата, които са скрити в Природата, не остават в дробовете му. От немарливите в живота и от тия, които нямат поне малко Любов към Бога, Бог крие благата Си, а и да им ги даде, те не могат да се ползват.“ „Като станете сутринта, направете дълбоко дишане, при което да влезете във връзка с Бога; така ще придобиете Неговите качества и ще имате разположението Му.
По този начин още от сутринта, с първото дихателно упражнение, човек ще се тонира, ще се акордира с Великата разумност в света и през целия ден ще бъде в светла,
радостна
атмосфера.“ (“За дишането“, лекция, изнесена на 29.08.1941 г.)
Други насоки от Учителя: „Три пъти на ден – сутрин, обед и вечер, по 10-15 мин. човек трябва да диша съзнателно, като поблагодари на Великото разумно начало в света за въздуха. А пък мнозина са заети с друго: мислят за тефтерите с пари, за личното си щастие, а на това, откъде иде истинското щастие, не обръщат внимание.“ Някои от въпросите, които могат да ни занимават по време на дишане, Учителя излага със следните думи: „Всяка сутрин и вечер човек трябва да употребява по 10 -15 мин. за размишление, за да намери отговор на въпросите защо е дошъл на Земята, какъв е смисълът на живота му, как да предприеме вътрешните си дирения на познание, и т.н.
към текста >>
Ако всеки ден децата правят дихателни упражнения под ръководството на учител, те преди всичко ще бъдат здрави и устойчиви към зарази, с бодра и свежа мисъл,
жизнерадостни
и разположени както към учене, така и към игри.
Накрая със същите движения и с вокала а се изпява три пъти мелодия в гама сол-мажор, който има вълнообразен профил. XXIX. Дишане и възпитание Много може да се постигне в педагогическата област, ако правилното дишане се приложи в училищата. Учителя казва: „Без упражнения за правилно дишане не можем да внесем никакво възпитание у децата, не можем да ги приучим да мислят и да чувстват правилно.“ (“Законите на дишането“ от книгата „Божествен и човешки свят“)
Ако всеки ден децата правят дихателни упражнения под ръководството на учител, те преди всичко ще бъдат здрави и устойчиви към зарази, с бодра и свежа мисъл,
жизнерадостни
и разположени както към учене, така и към игри.
Дишането в училище би трябвало да се прилага не само колективно, но и индивидуално. Дишането може да окаже положително въздействие на деца, изпаднали в апатия или безразличие, разсеяни или трудно запаметяващи, потиснати или подозрителни. С дишане се постига активност и работоспособност, бодрост и съсредоточеност. В бъдеще дихателните упражнения ще имат широко приложение в училищната програма. Паневритмията е много подходяща за училищна възраст.
към текста >>
84.
27) Епоха на обнова
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Като се обяснят страданията, ще се види каква велика
радост
има в това, че те се допускат, а които не разбират, казват, че сега светът се е развалил.
Това иде на Земята – душевна сплотеност. Всички вярващи в света трябва да се сплотят и да се съгласят в един принцип: от каквато и да са вяра, да турят Любовта като основа, да смятат, че трябва да имат Любов и братство помежду си. Любовта е динамо за разпространение на Божиите мисли. С такава програма светът ще се преобрази. Тази криза, това разклащане на света е Божествено.
Като се обяснят страданията, ще се види каква велика
радост
има в това, че те се допускат, а които не разбират, казват, че сега светът се е развалил.
А пък то, лошото, е било вътре и Божественото го е изхвърлило навън като мътеж. Както в едно тяло всички нечистотии се събират на едно място и се изхвърлят навън като гной, също така в човечеството има абсцес и чрез него се изхвърлят нечистотиите. Който не знае този закон, се обезсърчава. Всекиму ще се въздаде това, което заслужава, и в края на краищата всеки ще приеме хубавото. Хубави са Божиите пътища!
към текста >>
Няма да остане нито едно красиво желание в човешката душа, което Бог да не задоволи, и тогава всинца ще бъдат
радостни
и весели.
Писанието казва: „Ще им дам проповедници и работници по сърцето Си.“ Какво са мислили в миналото, нашите почитания, но днес, като дойдат и светиите, и пророците, трябва да се учат наново. Новият човек иде в света с нова мисъл. Доброто слиза – ще го видим и ще идем да работим. „Иде“ става на „Иди! “ От Невидимия свят има работници, които работят, за да се разберат и възприемат новите идеи.
Няма да остане нито едно красиво желание в човешката душа, което Бог да не задоволи, и тогава всинца ще бъдат
радостни
и весели.
Ще бъдат млади, с лица свежи и без бръчки, ще се движат с бързината на светлината. Щом лицето на човека става все по-красиво, значи условията и възможностите се подобряват. Всички нови течения вече проникват навсякъде – и в Индия, и в Япония. Които приемат тези идеи, са приготвени не от сега, а от памтивека. Те са напреднали души, те имат усет и схващат идеите, които идат от другия свят.
към текста >>
85.
32) Интуиция
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Сега работете с един метод, който е приложим за вас: щом направите нещо и почувствате
радост
в сърцето си и мир в ума си, тогава вие сте постъпили право.
Бобърът изградил своите четири бента, а инженерът построил мост. Напролет водата завлякла злополучния мост, а бентовете на бобъра останали невредими до един. От това следва, че по-учен бил бобърът, който предвидил всичко и избрал подходящото място. Във всеки от нас има един Божествен инженер, който всичко предвижда, и когато казваме, че сме закъсали, това е човешкото. А там, където закъсва човек, Божественото започва.
Сега работете с един метод, който е приложим за вас: щом направите нещо и почувствате
радост
в сърцето си и мир в ума си, тогава вие сте постъпили право.
Братът попита: Как може човек да развие интуицията в себе си? Интуицията е вложена във всеки човек, но трябва да се развие чрез ред упражнения и опити. В началото е възможно да претърпявате неуспех, но постепенно вашата интуиция ще се засили. Упражненията и опитите може да бъдат най-различни. Например: концентрирайте се да узнаете дали приятелят ви е в дома си, съсредоточете се и вижте каква мисъл най-напред ще ви изпъкне, после ще отидете да проверите дали е там, или не.
към текста >>
86.
40) Който разбира времето, той е маг
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Тогава имаме по-добро схващане за времето, отколкото при
радостта
.
Същество, което изминава това пространство за една секунда, то го схваща подробно. За да изминеш ти това пространство, колко години ще ти са нужни, ако всеки ден извървяваш пеш по 100 км? Отговорът е: за 9 години. Значи съзнанието на 9 години е събрано в една секунда. Нашето съзнание е повече развито при страданията.
Тогава имаме по-добро схващане за времето, отколкото при
радостта
.
Когато страдаме, като че ли повече време минава, отколкото при радостта. При страданието повече помним и вследствие на това страдаме повече. А времето за радостта у ангелите е толкова развито, че ако им дадеш хилядолетното страдание на един цял народ, то те ще го възприемат като едно малко щипване, като една малка аномалия, която трае кратко. Толкова е малко това страдание за ангелите в сравнение с тази голяма радост, която имат. Един човек видял, че приятелят му ще сглупи, ще извърши една беля, затова намислил да го сплаши.
към текста >>
Когато страдаме, като че ли повече време минава, отколкото при
радостта
.
За да изминеш ти това пространство, колко години ще ти са нужни, ако всеки ден извървяваш пеш по 100 км? Отговорът е: за 9 години. Значи съзнанието на 9 години е събрано в една секунда. Нашето съзнание е повече развито при страданията. Тогава имаме по-добро схващане за времето, отколкото при радостта.
Когато страдаме, като че ли повече време минава, отколкото при
радостта
.
При страданието повече помним и вследствие на това страдаме повече. А времето за радостта у ангелите е толкова развито, че ако им дадеш хилядолетното страдание на един цял народ, то те ще го възприемат като едно малко щипване, като една малка аномалия, която трае кратко. Толкова е малко това страдание за ангелите в сравнение с тази голяма радост, която имат. Един човек видял, че приятелят му ще сглупи, ще извърши една беля, затова намислил да го сплаши. Той се направил на голяма мечка и се нахвърлил ненадейно.
към текста >>
А времето за
радостта
у ангелите е толкова развито, че ако им дадеш хилядолетното страдание на един цял народ, то те ще го възприемат като едно малко щипване, като една малка аномалия, която трае кратко.
Значи съзнанието на 9 години е събрано в една секунда. Нашето съзнание е повече развито при страданията. Тогава имаме по-добро схващане за времето, отколкото при радостта. Когато страдаме, като че ли повече време минава, отколкото при радостта. При страданието повече помним и вследствие на това страдаме повече.
А времето за
радостта
у ангелите е толкова развито, че ако им дадеш хилядолетното страдание на един цял народ, то те ще го възприемат като едно малко щипване, като една малка аномалия, която трае кратко.
Толкова е малко това страдание за ангелите в сравнение с тази голяма радост, която имат. Един човек видял, че приятелят му ще сглупи, ще извърши една беля, затова намислил да го сплаши. Той се направил на голяма мечка и се нахвърлил ненадейно. После онзи разправил как го газила мечка, но казал, че в нея имало малко човещина. Усмихнал се човекът и попитал приятеля си така ли ревяла мечката – и заревал с пълно гърло.
към текста >>
Толкова е малко това страдание за ангелите в сравнение с тази голяма
радост
, която имат.
Нашето съзнание е повече развито при страданията. Тогава имаме по-добро схващане за времето, отколкото при радостта. Когато страдаме, като че ли повече време минава, отколкото при радостта. При страданието повече помним и вследствие на това страдаме повече. А времето за радостта у ангелите е толкова развито, че ако им дадеш хилядолетното страдание на един цял народ, то те ще го възприемат като едно малко щипване, като една малка аномалия, която трае кратко.
Толкова е малко това страдание за ангелите в сравнение с тази голяма
радост
, която имат.
Един човек видял, че приятелят му ще сглупи, ще извърши една беля, затова намислил да го сплаши. Той се направил на голяма мечка и се нахвърлил ненадейно. После онзи разправил как го газила мечка, но казал, че в нея имало малко човещина. Усмихнал се човекът и попитал приятеля си така ли ревяла мечката – и заревал с пълно гърло. „Ти отгде знаеш?
към текста >>
Благодарността изпъжда страданието и задържа
радостта
, а неблагодарността изпъжда доброто и задържа скръбта.
– „Ами аз я чух.“ Преводът е такъв: при страданието мечката е преоблечен приятел. Съзнание за Мъдростта се развива, когато човек не се оплаква и схваща положителната страна на страданието. Тогава той разбира причините и последствията. Когато човек е благодарен за доброто, то остава, а когато е благодарен от злото, то си заминава. И когато е неблагодарен от доброто, то си заминава, а ако е неблагодарен от злото, то остава.
Благодарността изпъжда страданието и задържа
радостта
, а неблагодарността изпъжда доброто и задържа скръбта.
Щом човек схваща, че всичко е за добро, той добива сила да носи скръбта с радост. Остава скръб само 25 на сто и се носи лесно. Изисква се знание, изисква се геройство. Забележете, че апостолите, след като ги набиха, радваха се – те се удостоиха да ги бият за Господа. Това е силата.
към текста >>
Щом човек схваща, че всичко е за добро, той добива сила да носи скръбта с
радост
.
Съзнание за Мъдростта се развива, когато човек не се оплаква и схваща положителната страна на страданието. Тогава той разбира причините и последствията. Когато човек е благодарен за доброто, то остава, а когато е благодарен от злото, то си заминава. И когато е неблагодарен от доброто, то си заминава, а ако е неблагодарен от злото, то остава. Благодарността изпъжда страданието и задържа радостта, а неблагодарността изпъжда доброто и задържа скръбта.
Щом човек схваща, че всичко е за добро, той добива сила да носи скръбта с
радост
.
Остава скръб само 25 на сто и се носи лесно. Изисква се знание, изисква се геройство. Забележете, че апостолите, след като ги набиха, радваха се – те се удостоиха да ги бият за Господа. Това е силата. Това е новото схващане.
към текста >>
Един ден народите ще разберат, че
радостта
трябва да бъде обща за цялото човечество, а не само за един народ.
Забележете, че апостолите, след като ги набиха, радваха се – те се удостоиха да ги бият за Господа. Това е силата. Това е новото схващане. При всяко страдание има Същества от Невидимия свят да помагат. Страданието не е на един човек, то е колективно.
Един ден народите ще разберат, че
радостта
трябва да бъде обща за цялото човечество, а не само за един народ.
И когато дойде това съзнание, тогава няма да има страдания. Скръбта винаги иде в резултат на допуснато престъпление. Щом дойде страданието, трябва да знаеш, че си в пещта и се печеш. Опечеш ли се, изваждат те. Като направиш погрешка, пак те турят в пещта и те пекат.
към текста >>
87.
41) Космичната пролет
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Всред трясъка на днешните събития нека с
радост
гледаме на светлото бъдеще, което иде на Земята и което ще донесе културата на Космичната пролет, културата на пробудените човешки души.
Ще има побратимяване на народите, те ще осъзнаят, че образуват заедно едно голямо семейство. В живота ще бъдат приложени братството, Любовта, взаимопомощта и ще се постигне благоденствие и благополучие, каквито никога не е имало досега на Земята. Това ще даде възможност хората да развият талантите и заложбите, вложени в душата им. Икономическият въпрос няма да съществува като спънка за никого, защото ще бъде разрешен с голямо просветление и Любов и всеки ще има нужда да работи за материални блага само няколко часа на ден, а останалото време ще бъде употребено за нуждите на Духа. Това ще се отрази и върху външния облик на цялата Природа: в бъдеще и тя ще еволюира – Космичната пролет ще я пробуди към творчество.
Всред трясъка на днешните събития нека с
радост
гледаме на светлото бъдеще, което иде на Земята и което ще донесе културата на Космичната пролет, културата на пробудените човешки души.
Тогава човечеството ще придобие прозрение за вечните закони, които царуват във Великата мирова държава. Ще се приеме основният закон на Великата мирова държава – законът на Любовта, служенето, който е написан с незаличими букви в глъбините на всяка човешка душа. Човек ще изучи Разумната Природа и нейните методи за дейност, които са предметно учение за него, и така той ще се учи постепенно да постъпва така, както постъпват разумните сили, които крепят живота в целия Всемир. Човекът трябва да приеме нейните методи, средства, мотиви и цели и да ги направи свои. С разпукването на Космичната пролет човек става съзнателен гражданин на Мировата държава, съзнателен съработник на разумните сили, които работят безкористно със самоотричане, вдъхновени от Любов и милосърдие за общото благо.
към текста >>
88.
43) Методът на цветните лъчи на светлината
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Радостта
е плод на аметистовата краска; Святостта също принадлежи на нея.
Силата произтича от виолетовата краска. Към виолетовата краска принадлежи Благостта и без тази краска човек не може да бъде благ. Смирението и Почитта също могат да се причислят към виолетовата краска. Аметистовата краска е Духът на Благодатта. Тя има по-високи вибрации от виолетовата и е също краска на Смирението.
Радостта
е плод на аметистовата краска; Святостта също принадлежи на нея.
И когато тази крас¬ка преодолее в нас, ще примири петте ни сетива, които сега са в явно противоречие. Египет, за който се говори в стиховете, в мистично отношение представлява физическия свят; Асирия представлява умствения свят, а Израил – чисто духовния човек. Нека ви обадя, че с двете последни краски – виолетова и аметистова – много трудно може да се работи. Затова ще започнете с петте краски, защото имаме пет пръста. За да можем да работим с последните две краски, трябва да имаме по-висока организация.
към текста >>
89.
48) На границата между две култури
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Да се молят хората и да бъдат
радостни
, че ще мине това изпитание.
Идат изпитания, по-големи от сегашните, и може единствено да се помогне чрез вяра и молитва. Дошла е буря, не можеш да Ă кажеш да спре; така ще дойде известно изпитание и никой отвън не може да помогне. В Откровението пише: „Отде идат тези синове човешки? “ И казва се по-нататък: „Тези синове човешки дойдоха до голяма скръб.“ Предсказано е за Новата култура, че всеки ще бъде под смоковницата и няма да бъде устрашаван. Това ще стане, като мине старото човечество и дойде новото.
Да се молят хората и да бъдат
радостни
, че ще мине това изпитание.
Живееш в къща, която не е била построена добре и се събаря. Коя е причината? Тъй като в миналото не е била съградена, както трябва, днес рухва. Същото се отнася и за днешната култура. Всички мисли и постъпки се връщат обратно при онези, които ги проявяват: ако един народ насилва друг, насилието ще дойде върху него.
към текста >>
90.
52) Ново направление на труда
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
И наистина, в живота ни има моменти на вътрешно озарение, на подем и
радост
, когато обичаме всички и изпитваме желание да се пожертваме – тогава именно се проявява вътрешното ни естество.
НОВО НАПРАВЛЕНИЕ НА ТРУДА56 1. Активното състояние Външната активност, която днес бележат хората, все още не е тьрсената – част от душевната им сила остава непроявена. При човешката деятелност е необходимо всички сили на душата да бъдат активни. Нека да се има предвид, че душата стои по-горе от личността, но само чрез едно активно състояние на духа ще се даде път на възвишеното.
И наистина, в живота ни има моменти на вътрешно озарение, на подем и
радост
, когато обичаме всички и изпитваме желание да се пожертваме – тогава именно се проявява вътрешното ни естество.
Задоволявайки единствено целите на личността си, ние живеем един ограничен живот; щом нашите дела не излизат из дълбокия извор на духовното ни естество, то тогава все още не живеем или все още Човекът не е проявен на Земята. Животът ще се изяви в своята пълнота само тогава, когато има творческо присъствие на Човека. „Ние се приготовляваме да живеем – казва Учителя, – но когато чрез своите постъпки човек черпи из вътрешния извор на своята природа, тогава той се проявява, твори и цялостният човек е раздвижен.“ Трудът раздвижва издълбоко силите на човешката душа. Ала при днешните форми на дейност човек не проявява своята индивидуалност, той не твори, защото импулсът му не иде от глъбините на душата, а отвън. Именно затова днешната култура води до обезличаване.
към текста >>
А когато има положителни мисли и чувства, той е
радостен
, защото животът тече през него изобилно.
Преди всичко е важно дали проявената дейност е плод на любовен акт. Това се отнася абсолютно еднакво за всеки вид. 3. Живот и смърт Смъртта е най-малката степен на живот. Когато човек се съмнява или мрази, той е мрачен и недоволен именно защото пропуска през себе си по-малко живот.
А когато има положителни мисли и чувства, той е
радостен
, защото животът тече през него изобилно.
Оттук може да се направи извод, че според полето на съзнанието, в което се намираме, ние се приближаваме или към живота, или към смъртта. Всяка една работа, чийто импулс е любовен, носи радост и тогава животът тече изобилно, настъпва вътрешен подем, душата добива криле, идат вдъхновяващи идеи, човек влиза в по-горните полета на съзнание и ще предизвика индивидуално и колективно благословение. Защо всяка дейност, в която е вложена Любовта, е извор на радост? Защото тогава човек изявява красивия свят, съсредоточен в него, и така се проявява изобилният живот. Когато се работи с Любов, тогава участието е цялостно, защото душата се проявява, а радостта иде от обстоятелството, че е направен контакт с едно по-висше поле; по този начин се проявява най-ценното, складирано у човешката природа.
към текста >>
Всяка една работа, чийто импулс е любовен, носи
радост
и тогава животът тече изобилно, настъпва вътрешен подем, душата добива криле, идат вдъхновяващи идеи, човек влиза в по-горните полета на съзнание и ще предизвика индивидуално и колективно благословение.
3. Живот и смърт Смъртта е най-малката степен на живот. Когато човек се съмнява или мрази, той е мрачен и недоволен именно защото пропуска през себе си по-малко живот. А когато има положителни мисли и чувства, той е радостен, защото животът тече през него изобилно. Оттук може да се направи извод, че според полето на съзнанието, в което се намираме, ние се приближаваме или към живота, или към смъртта.
Всяка една работа, чийто импулс е любовен, носи
радост
и тогава животът тече изобилно, настъпва вътрешен подем, душата добива криле, идат вдъхновяващи идеи, човек влиза в по-горните полета на съзнание и ще предизвика индивидуално и колективно благословение.
Защо всяка дейност, в която е вложена Любовта, е извор на радост? Защото тогава човек изявява красивия свят, съсредоточен в него, и така се проявява изобилният живот. Когато се работи с Любов, тогава участието е цялостно, защото душата се проявява, а радостта иде от обстоятелството, че е направен контакт с едно по-висше поле; по този начин се проявява най-ценното, складирано у човешката природа. При едно правилно разбиране за проявата на труда той е приятен и красив и носи удовлетвореност. Щастието е в служенето на Бога.
към текста >>
Защо всяка дейност, в която е вложена Любовта, е извор на
радост
?
Смъртта е най-малката степен на живот. Когато човек се съмнява или мрази, той е мрачен и недоволен именно защото пропуска през себе си по-малко живот. А когато има положителни мисли и чувства, той е радостен, защото животът тече през него изобилно. Оттук може да се направи извод, че според полето на съзнанието, в което се намираме, ние се приближаваме или към живота, или към смъртта. Всяка една работа, чийто импулс е любовен, носи радост и тогава животът тече изобилно, настъпва вътрешен подем, душата добива криле, идат вдъхновяващи идеи, човек влиза в по-горните полета на съзнание и ще предизвика индивидуално и колективно благословение.
Защо всяка дейност, в която е вложена Любовта, е извор на
радост
?
Защото тогава човек изявява красивия свят, съсредоточен в него, и така се проявява изобилният живот. Когато се работи с Любов, тогава участието е цялостно, защото душата се проявява, а радостта иде от обстоятелството, че е направен контакт с едно по-висше поле; по този начин се проявява най-ценното, складирано у човешката природа. При едно правилно разбиране за проявата на труда той е приятен и красив и носи удовлетвореност. Щастието е в служенето на Бога. 4. Един природен закон – условие за разцъфтяване на душата, за събуждане на талантите и дарбите
към текста >>
Когато се работи с Любов, тогава участието е цялостно, защото душата се проявява, а
радостта
иде от обстоятелството, че е направен контакт с едно по-висше поле; по този начин се проявява най-ценното, складирано у човешката природа.
А когато има положителни мисли и чувства, той е радостен, защото животът тече през него изобилно. Оттук може да се направи извод, че според полето на съзнанието, в което се намираме, ние се приближаваме или към живота, или към смъртта. Всяка една работа, чийто импулс е любовен, носи радост и тогава животът тече изобилно, настъпва вътрешен подем, душата добива криле, идат вдъхновяващи идеи, човек влиза в по-горните полета на съзнание и ще предизвика индивидуално и колективно благословение. Защо всяка дейност, в която е вложена Любовта, е извор на радост? Защото тогава човек изявява красивия свят, съсредоточен в него, и така се проявява изобилният живот.
Когато се работи с Любов, тогава участието е цялостно, защото душата се проявява, а
радостта
иде от обстоятелството, че е направен контакт с едно по-висше поле; по този начин се проявява най-ценното, складирано у човешката природа.
При едно правилно разбиране за проявата на труда той е приятен и красив и носи удовлетвореност. Щастието е в служенето на Бога. 4. Един природен закон – условие за разцъфтяване на душата, за събуждане на талантите и дарбите Сега във вас трябва да се роди ново съзнание – всяко ваше действие да бъде акт на Любовта. И всичко да бъде така, като че го вършите само за Бога.
към текста >>
Този, който носи в себе си старото разбиране за живота и труда, е мрачен, недоволен, изпълнен със съмнения и тревоги, ала този, който живее за Бога, е изпълнен с
радост
и прилича на съд, от който животът прелива; затова всеки, който е в съприкосновение с него, се ободрява и се изпълва с вяра.
За да стане ясна разликата между новото и старото схващане за труда, нека си послужим с едно сравнение. От извора постоянно изтича вода – това е при новото разбиране за труда – непреривно даване. А онзи, който се придържа към старото разбиране за труда, той не може да дава. И както при застоялата вода, от която не блика живот, става разлагане, така и при него се развиват психически отрови. Има едно мерило за преценка кога сме в хармония със законите на Природата.
Този, който носи в себе си старото разбиране за живота и труда, е мрачен, недоволен, изпълнен със съмнения и тревоги, ала този, който живее за Бога, е изпълнен с
радост
и прилича на съд, от който животът прелива; затова всеки, който е в съприкосновение с него, се ободрява и се изпълва с вяра.
7. В хармония с Великата действителност, която ни заобикаля Да може душата постепенно да се изявява – това е най-красивото. Сноп слънчеви лъчи проникват през листата и позлатяват лицето ви. Те са куриери, които ви носят писма от един висш свят на разумни сили и са израз на Любов. Че слънчевите лъчи не са само механичен израз на физико-химични процеси, се разбира по интуиция и чрез задълбочено изучаване на правдоподобни изяви на Духа.
към текста >>
Радостта
, която чувстваме при такава постъпка, и резултатите, които тя допринася, говорят за това.
Заложбите на душата трябва да се изявят навън. При новото разбиране за труда духовната красота намира външен израз – тогава човек сваля от Невидимия свят прекрасното и го въплътява във физическия свят. И на това, духовното, на което човек дава израз във физическия свят, не може да се намери нищо друго равноценно, с което то да бъде обменено. В чашата вода, поднесена с любов, е вложено нещо, което не може да бъде закупено с пари. Чрез новия вид труд се сваля Божественият свят във физическия – в една постъпка, направена от любов, присъства Бог.
Радостта
, която чувстваме при такава постъпка, и резултатите, които тя допринася, говорят за това.
Да положим душата си за приятеля си струва повече, отколкото всичкото злато на света. Така, както творецът създава своето художествено произведение, в което заживява част от собствената му душа, същото е и с всяка човешка постъпка, която е извършена от любов. Всяка такава постъпка е толкова свещена, колкото трудът на този творец. Този, който работи при новото разбиране за труда, той е вече творец. Да си представим една жена, която от сутрин до вечер шие ризи за един търговец.
към текста >>
При новото разбиране за труда всеки вид труд се обръща на дейност, изпълнена с вътрешен заряд, и се върши с много
радост
.
Но същата работа при друг случай може да е крайно интересна и занимателна за тази жена. Тя е и майка. Един ден получава известие, че любимият ѝ син пристига от странство след дълга раздяла и тогава с неизразима любов се заема да шие нова риза за сина си, с която да го зарадва. Тя неуморно украсява ризата, подбудена е към творчество и извезва ръкавелите и яката ѝ с коприна. Като посреща така любимото си дете, жената влага от себе си най-ценното в работата си, която ѝ носи вътрешно удовлетворение.
При новото разбиране за труда всеки вид труд се обръща на дейност, изпълнена с вътрешен заряд, и се върши с много
радост
.
Тук могат да ни послужат за пример и едни млади единбургски художници, които даром, от любов към болните, украсили с картини стените на една болница. Там атмосферата станала по-чиста и болните се почувствали по-жизнерадостни и приповдигнати. В тази болница, освен външния изящен интериор, имало и еманация на невидима красота, вложена от душите на младите художници. Чрез новата проява на труд се внася една невидима атмосфера на красота и мир, която прониква средата. 9. Труд, който отговаря на човешката природа
към текста >>
Там атмосферата станала по-чиста и болните се почувствали по-
жизнерадостни
и приповдигнати.
Един ден получава известие, че любимият ѝ син пристига от странство след дълга раздяла и тогава с неизразима любов се заема да шие нова риза за сина си, с която да го зарадва. Тя неуморно украсява ризата, подбудена е към творчество и извезва ръкавелите и яката ѝ с коприна. Като посреща така любимото си дете, жената влага от себе си най-ценното в работата си, която ѝ носи вътрешно удовлетворение. При новото разбиране за труда всеки вид труд се обръща на дейност, изпълнена с вътрешен заряд, и се върши с много радост. Тук могат да ни послужат за пример и едни млади единбургски художници, които даром, от любов към болните, украсили с картини стените на една болница.
Там атмосферата станала по-чиста и болните се почувствали по-
жизнерадостни
и приповдигнати.
В тази болница, освен външния изящен интериор, имало и еманация на невидима красота, вложена от душите на младите художници. Чрез новата проява на труд се внася една невидима атмосфера на красота и мир, която прониква средата. 9. Труд, който отговаря на човешката природа Ако работим за пари, ние сме слуги, а ако работим от Любов, тогава сме синове на Бога, тогава съзнаваме нашето синовно отношение към Бога. Праведникът, в когото Божествените мисли се явяват, ги улавя и работи над тях, докато някой друг напразно чака някое грандиозно явление в своя живот.
към текста >>
При новото разбиране за труда това става възможно, защото тогава човешкото съзнание работи в едно по-високо поле и преживява такова състояние на
радост
и вдъхновение, каквото по-рано не е констатирало.
Няма човек, който да не жадува за красивия мир на душата, който да не я дири у другите и който да не очаква мига на просветление. При старото разбиране за труда животът е неестествен, тъй като се пречи да се прояви вътрешният мир, но в това отношение новото разбиране за труда е в хармония с човешката природа, понеже дава възможност за реална и плодотворна проява. 10. Път към интензивен вътрешен живот Където се изявява Първото Начало, то винаги носи нещо ново със себе си. Познание за Първото Начало в света човек добива дотолкова, доколкото го проявява чрез своята дейност.
При новото разбиране за труда това става възможно, защото тогава човешкото съзнание работи в едно по-високо поле и преживява такова състояние на
радост
и вдъхновение, каквото по-рано не е констатирало.
Този въпрос има и друга страна – че човек може да се учи по много начини, например чрез прочит на книги и гледане на филм, ала истинското познание се придобива от самата Природа, като законите ѝ се проверяват и преживяват чрез личен опит – така те стават живи истини, които разширяват мирогледа. При новото разбиране за труда човек вече прилага някои от природните закони и ги проверявя на практика. И тогава той, който по-рано не е познавал себе си, се обръща към себепознанието. Тогава той, който по-рано не е познавал ближните си, изпитва любов към тях и е готов за самопожертвование. При новото разбиране за труда животът на човека става интензивен, той е в допир с живата опитност, достига ядката на известни закони в Природата, които не би могъл да овладее по никакъв друг начин.
към текста >>
А при новото разбиране за труда всички тези усещания се заменят с мир,
радост
, вдъхновение и доверие в разумните сили, които го подкрепят.
Новото разбиране за труда – това е пробуждане на душата. Когато почнем да работим от Любов, Великото в света присъства и донася благословение. Това е привилегия и за най-слабия човек – вложил ли е в труда си Любов, той става проводник на Великото в света. Необходими са изследвания върху психологията на труда. Когато се работи само за себе си, като че ли работещият е изоставен и откъснат от Целокупния живот – той изпитва безпокойство и тревога.
А при новото разбиране за труда всички тези усещания се заменят с мир,
радост
, вдъхновение и доверие в разумните сили, които го подкрепят.
Горните твърдения ще схванем по-добре, ако имаме предвид следния закон: когато едно състояние внушава тъга, скръб, униние, това показва, че човек е далече от Истината и следователно не пребивава в реалността, а когато едно състояние причинява радост, лекота, обхода, когато човек обича и прощава, това е знак, че той се е озовал в центъра на Истината и че е в хармония с Разумната Природа. Според това как работи човек, съзнанието му се намира в едно по-високо или по-ниско поле. Някой може да не поиска заплащане за това, което е направил, но ако очаква да му благодарят, да го уважават, да му бъдат признателни, това е все едно да иска да му платят: тогава той е все още при старото разбиране за труда, загубва подем и радост, не е окрилен и това доказва, че той работи в по-ниско поле, че все още не е в свободата. До какви ценни състояния се издига човешкото съзнание чрез новото разбиране за труда, може да се провери опитно. Живата наука не е нещо отвлечено, тя е самият живот.
към текста >>
Горните твърдения ще схванем по-добре, ако имаме предвид следния закон: когато едно състояние внушава тъга, скръб, униние, това показва, че човек е далече от Истината и следователно не пребивава в реалността, а когато едно състояние причинява
радост
, лекота, обхода, когато човек обича и прощава, това е знак, че той се е озовал в центъра на Истината и че е в хармония с Разумната Природа.
Когато почнем да работим от Любов, Великото в света присъства и донася благословение. Това е привилегия и за най-слабия човек – вложил ли е в труда си Любов, той става проводник на Великото в света. Необходими са изследвания върху психологията на труда. Когато се работи само за себе си, като че ли работещият е изоставен и откъснат от Целокупния живот – той изпитва безпокойство и тревога. А при новото разбиране за труда всички тези усещания се заменят с мир, радост, вдъхновение и доверие в разумните сили, които го подкрепят.
Горните твърдения ще схванем по-добре, ако имаме предвид следния закон: когато едно състояние внушава тъга, скръб, униние, това показва, че човек е далече от Истината и следователно не пребивава в реалността, а когато едно състояние причинява
радост
, лекота, обхода, когато човек обича и прощава, това е знак, че той се е озовал в центъра на Истината и че е в хармония с Разумната Природа.
Според това как работи човек, съзнанието му се намира в едно по-високо или по-ниско поле. Някой може да не поиска заплащане за това, което е направил, но ако очаква да му благодарят, да го уважават, да му бъдат признателни, това е все едно да иска да му платят: тогава той е все още при старото разбиране за труда, загубва подем и радост, не е окрилен и това доказва, че той работи в по-ниско поле, че все още не е в свободата. До какви ценни състояния се издига човешкото съзнание чрез новото разбиране за труда, може да се провери опитно. Живата наука не е нещо отвлечено, тя е самият живот. Онзи, който е отчаян, ако извърши нещо по новото разбиране за труда, скърбите му ще изчезнат моментално, той ще светне от радост и с тази опитност ще провери един велик закон.
към текста >>
Някой може да не поиска заплащане за това, което е направил, но ако очаква да му благодарят, да го уважават, да му бъдат признателни, това е все едно да иска да му платят: тогава той е все още при старото разбиране за труда, загубва подем и
радост
, не е окрилен и това доказва, че той работи в по-ниско поле, че все още не е в свободата.
Необходими са изследвания върху психологията на труда. Когато се работи само за себе си, като че ли работещият е изоставен и откъснат от Целокупния живот – той изпитва безпокойство и тревога. А при новото разбиране за труда всички тези усещания се заменят с мир, радост, вдъхновение и доверие в разумните сили, които го подкрепят. Горните твърдения ще схванем по-добре, ако имаме предвид следния закон: когато едно състояние внушава тъга, скръб, униние, това показва, че човек е далече от Истината и следователно не пребивава в реалността, а когато едно състояние причинява радост, лекота, обхода, когато човек обича и прощава, това е знак, че той се е озовал в центъра на Истината и че е в хармония с Разумната Природа. Според това как работи човек, съзнанието му се намира в едно по-високо или по-ниско поле.
Някой може да не поиска заплащане за това, което е направил, но ако очаква да му благодарят, да го уважават, да му бъдат признателни, това е все едно да иска да му платят: тогава той е все още при старото разбиране за труда, загубва подем и
радост
, не е окрилен и това доказва, че той работи в по-ниско поле, че все още не е в свободата.
До какви ценни състояния се издига човешкото съзнание чрез новото разбиране за труда, може да се провери опитно. Живата наука не е нещо отвлечено, тя е самият живот. Онзи, който е отчаян, ако извърши нещо по новото разбиране за труда, скърбите му ще изчезнат моментално, той ще светне от радост и с тази опитност ще провери един велик закон. Един човек, изпълнен с тягостни чувства, излязъл да се поразходи край реката. Той забелязал един давещ се и с риск да простине се хвърлил в студените води.
към текста >>
Онзи, който е отчаян, ако извърши нещо по новото разбиране за труда, скърбите му ще изчезнат моментално, той ще светне от
радост
и с тази опитност ще провери един велик закон.
Горните твърдения ще схванем по-добре, ако имаме предвид следния закон: когато едно състояние внушава тъга, скръб, униние, това показва, че човек е далече от Истината и следователно не пребивава в реалността, а когато едно състояние причинява радост, лекота, обхода, когато човек обича и прощава, това е знак, че той се е озовал в центъра на Истината и че е в хармония с Разумната Природа. Според това как работи човек, съзнанието му се намира в едно по-високо или по-ниско поле. Някой може да не поиска заплащане за това, което е направил, но ако очаква да му благодарят, да го уважават, да му бъдат признателни, това е все едно да иска да му платят: тогава той е все още при старото разбиране за труда, загубва подем и радост, не е окрилен и това доказва, че той работи в по-ниско поле, че все още не е в свободата. До какви ценни състояния се издига човешкото съзнание чрез новото разбиране за труда, може да се провери опитно. Живата наука не е нещо отвлечено, тя е самият живот.
Онзи, който е отчаян, ако извърши нещо по новото разбиране за труда, скърбите му ще изчезнат моментално, той ще светне от
радост
и с тази опитност ще провери един велик закон.
Един човек, изпълнен с тягостни чувства, излязъл да се поразходи край реката. Той забелязал един давещ се и с риск да простине се хвърлил в студените води. Като го спасил, през целия ден изпитвал неизразима радост. Когато мнозина се проникнат от Дух на саможертва, няма ли животът да бъде изпълнен с по-голяма светлина и радост? Новото разбиране за труда е един добър начин за трансформиране на недъзите.
към текста >>
Като го спасил, през целия ден изпитвал неизразима
радост
.
До какви ценни състояния се издига човешкото съзнание чрез новото разбиране за труда, може да се провери опитно. Живата наука не е нещо отвлечено, тя е самият живот. Онзи, който е отчаян, ако извърши нещо по новото разбиране за труда, скърбите му ще изчезнат моментално, той ще светне от радост и с тази опитност ще провери един велик закон. Един човек, изпълнен с тягостни чувства, излязъл да се поразходи край реката. Той забелязал един давещ се и с риск да простине се хвърлил в студените води.
Като го спасил, през целия ден изпитвал неизразима
радост
.
Когато мнозина се проникнат от Дух на саможертва, няма ли животът да бъде изпълнен с по-голяма светлина и радост? Новото разбиране за труда е един добър начин за трансформиране на недъзите. Като положи такъв вид труд, човек е проявител на един висш живот, който ще проникне и до физическото му тяло, ще го укрепи, ще повдигне физическите му сили, ще го подмлади и болестите ще изчезнат. Този, който мисли само за себе си, понеже се заключва и се затваря за течението на живота, което иде отгоре, остарява преждевременно, а онзи, който работи от любов, се подмладява. Където Слънцето прониква, там всички вредни условия изчезват и се внасят добрите условия.
към текста >>
Когато мнозина се проникнат от Дух на саможертва, няма ли животът да бъде изпълнен с по-голяма светлина и
радост
?
Живата наука не е нещо отвлечено, тя е самият живот. Онзи, който е отчаян, ако извърши нещо по новото разбиране за труда, скърбите му ще изчезнат моментално, той ще светне от радост и с тази опитност ще провери един велик закон. Един човек, изпълнен с тягостни чувства, излязъл да се поразходи край реката. Той забелязал един давещ се и с риск да простине се хвърлил в студените води. Като го спасил, през целия ден изпитвал неизразима радост.
Когато мнозина се проникнат от Дух на саможертва, няма ли животът да бъде изпълнен с по-голяма светлина и
радост
?
Новото разбиране за труда е един добър начин за трансформиране на недъзите. Като положи такъв вид труд, човек е проявител на един висш живот, който ще проникне и до физическото му тяло, ще го укрепи, ще повдигне физическите му сили, ще го подмлади и болестите ще изчезнат. Този, който мисли само за себе си, понеже се заключва и се затваря за течението на живота, което иде отгоре, остарява преждевременно, а онзи, който работи от любов, се подмладява. Където Слънцето прониква, там всички вредни условия изчезват и се внасят добрите условия. Също така човек трансформира душевните си енергии, когато е проводник на високи духовни сили.
към текста >>
Те не очакват нищо от нас, а само дават – научили са, че даването е единственият източник на
радост
, щастие, творчество.
При съзерцанието на кое да е явление в Природата ние ще развием нашите вътрешни сили. Защото щом мислим за съществата на Любовта и жертвата, веднага се свързваме с тях вътрешно и тогава мирът им се излива върху нас. Влезем ли в съприкосновение с тяхното поле на дейност, тогава явления наглед най-обикновени ще ни издигнат до интензивен вътрешен живот, напомняйки ни за възвишения свят, в който действа съзнанието на тези същества. Всичко това те го правят от Любов към Първичната Причина – те служат на Бога. Учителя казва: „Човешката личност е отражение на Бога.“ Тези същества обичат Божественото в нас.
Те не очакват нищо от нас, а само дават – научили са, че даването е единственият източник на
радост
, щастие, творчество.
Животът, който имат, ние се стремим към него. От мъчение и труд човек ще се издигне до работа. Работата, това ново направление на труда за нас, всъщност лежи в основата на Космичния живот. Този начин на дейност не е нещо необикновено, напротив – то е нормалното, естественото в живота на Вселената и е влизане в хармония със законите, лежащи в основите на цялото Битие. Когато Любовта стане импулс на труда, нашата дейност ще бъде в хармония с живота на Вселената и на тези разумни сили, които регулират целия живот.
към текста >>
Но в момента, когато се прояви душата, се чувства мир,
радост
, подем.
Също така, за да могат да се събудят у човека вътрешните, душевните органи на свръхсъзнателния живот, трябва подходяща среда. А такава среда е този дух на служене. Когато човек се издигне от мъчението и труда до работата, то у него вече се проявява не личността, но нещо по-горно от личността, а именно душата – Божественото. Всъщност днес в много редки случаи душата се проявява. Това, което се гневи, безпокои, съмнява – това е личността.
Но в момента, когато се прояви душата, се чувства мир,
радост
, подем.
Понякога тези преживявания траят само една секунда, но дават на човека реално понятие за красотата на свръхсъзнателния живот и за силата, която той придава. При новото направление на труда човек, изявявайки душата си, едновременно с това навлиза в свръхсъзнателния живот. Един материалист не може да обясни източника на радостта при себеотрицателната дейност. Тази радост е един критерий, че човек се намира в правия път, чрез който се свързва с Реалното в света. Когато считаш нещо за свое, ти си още в стария живот, но когато си изпълнен с мисълта, че всичко е на Бога, тогава си свободен.
към текста >>
Един материалист не може да обясни източника на
радостта
при себеотрицателната дейност.
Всъщност днес в много редки случаи душата се проявява. Това, което се гневи, безпокои, съмнява – това е личността. Но в момента, когато се прояви душата, се чувства мир, радост, подем. Понякога тези преживявания траят само една секунда, но дават на човека реално понятие за красотата на свръхсъзнателния живот и за силата, която той придава. При новото направление на труда човек, изявявайки душата си, едновременно с това навлиза в свръхсъзнателния живот.
Един материалист не може да обясни източника на
радостта
при себеотрицателната дейност.
Тази радост е един критерий, че човек се намира в правия път, чрез който се свързва с Реалното в света. Когато считаш нещо за свое, ти си още в стария живот, но когато си изпълнен с мисълта, че всичко е на Бога, тогава си свободен. Защо старият начин на дейност прави човека роб на труда, а новото направление на труда го освобождава? При новия начин на дейност човек проявява Разумното в себе си, а то е самият човек – ето защо тогава той е свободен, т.е. не ограничава проявата на Разумното в себе си, дава му път да се прояви.
към текста >>
Тази
радост
е един критерий, че човек се намира в правия път, чрез който се свързва с Реалното в света.
Това, което се гневи, безпокои, съмнява – това е личността. Но в момента, когато се прояви душата, се чувства мир, радост, подем. Понякога тези преживявания траят само една секунда, но дават на човека реално понятие за красотата на свръхсъзнателния живот и за силата, която той придава. При новото направление на труда човек, изявявайки душата си, едновременно с това навлиза в свръхсъзнателния живот. Един материалист не може да обясни източника на радостта при себеотрицателната дейност.
Тази
радост
е един критерий, че човек се намира в правия път, чрез който се свързва с Реалното в света.
Когато считаш нещо за свое, ти си още в стария живот, но когато си изпълнен с мисълта, че всичко е на Бога, тогава си свободен. Защо старият начин на дейност прави човека роб на труда, а новото направление на труда го освобождава? При новия начин на дейност човек проявява Разумното в себе си, а то е самият човек – ето защо тогава той е свободен, т.е. не ограничава проявата на Разумното в себе си, дава му път да се прояви. 15. Новият начин на дейност разрешава всички въпроси
към текста >>
91.
54) Новото съзнание. Закон на цялото и закон на частите
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Има закон: всяко едно действие, което е в дисхармония с Великата истина за единство, носи страдания, а всяко действие, което е в хармония с тази Истина, носи
радост
и прилив на енергия.
Живот в Цялото означава бурен цъфтеж на всички спящи сили и заложби. Този, който живее в закона на Цялото, проявява вътрешните си дарби и добродетели, защото е във връзка с Космичния живот – при това положение към него прииждат отвсякъде сили, за да го подкрепят. Какво ли може да направи ръката на човека сама? Единствено тя може да бъде полезна дотолкова, доколкото е свързана с целия организъм. Ако клетките на ръката искат да се индивидуализират, те ще разслабят връзките си с цялото и ще настъпи израждане.
Има закон: всяко едно действие, което е в дисхармония с Великата истина за единство, носи страдания, а всяко действие, което е в хармония с тази Истина, носи
радост
и прилив на енергия.
Трябва да знаем, че всички сме свързани помежду си и че никой не може да бъде щастлив сам по себе си. Нали когато едно място в организма е наранено, то и останалите клетки в организма изпитват болка; същата индикация се забелязва и в обществото на хората. Защо животът в Любовта е извор на радост? Защото човек образува връзки с Цялото и когато в него се вливат импулсите на Единния живот, всичките му заложби се раздвижват и го подтикват да върви напред. Не бива да отслабваме връзките си с Целокупния живот, за да не се лишим от животворните сили, които ни развиват.
към текста >>
Защо животът в Любовта е извор на
радост
?
Единствено тя може да бъде полезна дотолкова, доколкото е свързана с целия организъм. Ако клетките на ръката искат да се индивидуализират, те ще разслабят връзките си с цялото и ще настъпи израждане. Има закон: всяко едно действие, което е в дисхармония с Великата истина за единство, носи страдания, а всяко действие, което е в хармония с тази Истина, носи радост и прилив на енергия. Трябва да знаем, че всички сме свързани помежду си и че никой не може да бъде щастлив сам по себе си. Нали когато едно място в организма е наранено, то и останалите клетки в организма изпитват болка; същата индикация се забелязва и в обществото на хората.
Защо животът в Любовта е извор на
радост
?
Защото човек образува връзки с Цялото и когато в него се вливат импулсите на Единния живот, всичките му заложби се раздвижват и го подтикват да върви напред. Не бива да отслабваме връзките си с Целокупния живот, за да не се лишим от животворните сили, които ни развиват. При преживяване на единството се чувства пулсът на живота, който обхваща цялата Природа – това е блаженството на мъдреца, понеже музиката на Всемира преминава през него. Този, който живее в Любовта, като повдига околните, повдига себе си. Когато у човека протече новото съзнание, ориентирано към Цялото, тогава неговата най-специфична дарба се проявява: ако е музикант, разцъфтява музикалната му дарба, ако е математик – математическата му дарба.
към текста >>
Където и да ходи, такъв човек ще разнася една вътрешна светлина, мир, хармония,
радост
и живот.
И така чрез собствената си Голгота ще разбере, че всичко, което причинява на другите, го е сторил на себе си. Като страдаме, Природата ни възпитава и по този начин човешката душа научава великия урок за единството на Живота. Човек се убеждава, че ако удари някого, всъщност удря самия себе си. Човекът, който живее в закона на Цялото, т.е. в Мировата Любов, ще разбира езика на всички същества, а и той самият ще бъде разбран.
Където и да ходи, такъв човек ще разнася една вътрешна светлина, мир, хармония,
радост
и живот.
При него отчаяните ще се утешат и ще се изпълнят с надежда и вяра, болният ще оздравее, лошият ще се преобрази – у него ще се появи желание да прояви добротата си, а звярът ще седне кротко при нозете му. Такъв човек влиза във връзка със Свещения олтар, който се намира в душата на всекиго, и той е уверен, че огънят, който е разпален там, е неугасим. Защо детето е привързано към майка си и тича към нея с радост? – Защото то чувства, че майка му е едно същество, което мисли за неговото щастие и му желае доброто. По същия начин всеки обича да се сближава с този, който живее в закона на Цялото.
към текста >>
Защо детето е привързано към майка си и тича към нея с
радост
?
Човекът, който живее в закона на Цялото, т.е. в Мировата Любов, ще разбира езика на всички същества, а и той самият ще бъде разбран. Където и да ходи, такъв човек ще разнася една вътрешна светлина, мир, хармония, радост и живот. При него отчаяните ще се утешат и ще се изпълнят с надежда и вяра, болният ще оздравее, лошият ще се преобрази – у него ще се появи желание да прояви добротата си, а звярът ще седне кротко при нозете му. Такъв човек влиза във връзка със Свещения олтар, който се намира в душата на всекиго, и той е уверен, че огънят, който е разпален там, е неугасим.
Защо детето е привързано към майка си и тича към нея с
радост
?
– Защото то чувства, че майка му е едно същество, което мисли за неговото щастие и му желае доброто. По същия начин всеки обича да се сближава с този, който живее в закона на Цялото. За такъв човек да стори път на една мравка или да я спаси от капката, която ще я удави, е толкова важно, колкото и да направи някое велико дело за човечеството, защото той има ясното мировъзрение да преценява другите същества от гледището на Първичната Причина. Такъв човек изпитва радост, когато някой се издигне или прояви хармоничните си способности, или направи откритие. Когато някой види картина в нечий дом и си каже: „Ох, де да беше моя!
към текста >>
Такъв човек изпитва
радост
, когато някой се издигне или прояви хармоничните си способности, или направи откритие.
Такъв човек влиза във връзка със Свещения олтар, който се намира в душата на всекиго, и той е уверен, че огънят, който е разпален там, е неугасим. Защо детето е привързано към майка си и тича към нея с радост? – Защото то чувства, че майка му е едно същество, което мисли за неговото щастие и му желае доброто. По същия начин всеки обича да се сближава с този, който живее в закона на Цялото. За такъв човек да стори път на една мравка или да я спаси от капката, която ще я удави, е толкова важно, колкото и да направи някое велико дело за човечеството, защото той има ясното мировъзрение да преценява другите същества от гледището на Първичната Причина.
Такъв човек изпитва
радост
, когато някой се издигне или прояви хармоничните си способности, или направи откритие.
Когато някой види картина в нечий дом и си каже: „Ох, де да беше моя! “, тогава той живее в живота на частите. А този, който живее живота на Цялото, се радва, че някой е нарисувал с голям талант такава ценна картина и че друг някой я притежава. 3. Схващане за Единството Животът на Цялото е живот на частите и животът на частите е живот на Цялото.
към текста >>
Когато човек работи за себе си, той живее в закона на частите, а когато работи за другите – за Бога, той живее в закона на Цялото и с това човешкото съзнание влиза във връзка с Разумния свят –
радостта
и широтата, която се чувстват, идат именно поради тази връзка.
Но при новото съзнание силните ще отидат да слугуват на слабите. И този, който слугува, ще се смята за по-развит, по-силен, по-умен и по-високостоящ. Ще бъде същото отношение, каквото е на майката към детето – тя, по-силната по знание и по физика, слугува от Любов. Служенето е характерна черта на Разумния свят – там то е реализирано. Заедно с пробуждането на новото съзнание ще се измени и характерът на човешката дейност, защото ще се внесе нов елемент в нея.
Когато човек работи за себе си, той живее в закона на частите, а когато работи за другите – за Бога, той живее в закона на Цялото и с това човешкото съзнание влиза във връзка с Разумния свят –
радостта
и широтата, която се чувстват, идат именно поради тази връзка.
Гъсеницата, като достигне до известна степен на своето развитие, се отказва от стеснения си живот и след известни промени влиза в един съвсем нов живот, с по-големи възможности. Също така и човек с пробуждане на новото съзнание започва да намира радост не вече във вземането, а в даването, и не в трупането, а в служенето. Космичното съзнание, което иде, ще се изяви в служенето.
към текста >>
Също така и човек с пробуждане на новото съзнание започва да намира
радост
не вече във вземането, а в даването, и не в трупането, а в служенето.
Ще бъде същото отношение, каквото е на майката към детето – тя, по-силната по знание и по физика, слугува от Любов. Служенето е характерна черта на Разумния свят – там то е реализирано. Заедно с пробуждането на новото съзнание ще се измени и характерът на човешката дейност, защото ще се внесе нов елемент в нея. Когато човек работи за себе си, той живее в закона на частите, а когато работи за другите – за Бога, той живее в закона на Цялото и с това човешкото съзнание влиза във връзка с Разумния свят – радостта и широтата, която се чувстват, идат именно поради тази връзка. Гъсеницата, като достигне до известна степен на своето развитие, се отказва от стеснения си живот и след известни промени влиза в един съвсем нов живот, с по-големи възможности.
Също така и човек с пробуждане на новото съзнание започва да намира
радост
не вече във вземането, а в даването, и не в трупането, а в служенето.
Космичното съзнание, което иде, ще се изяви в служенето.
към текста >>
92.
56) Нужда от работници
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Днес душата ми е
радостна
и съм весел.
“ Така не се започва. Първо, той трябва да има една лична придобивка, тъй като е страдал доста досега. Българинът, щом вземе да чете, почва да мисли. И по-добре е да го накараш да чете, отколкото да му говориш. Наскоро един свещеник ми писа: „Бях се отчаял, животът ми се бе обезсмислил напълно, но откакто почнах да чета Вашите беседи, моят живот отново се осмисли.
Днес душата ми е
радостна
и съм весел.
Имам ли право да изнасям бисерите от Вашите беседи пред моите слушатели? “ Отговорих му: „Работете за Бога и за себе си не мислете. Като говорите за себе си, имате страдания, а като говорите за Бога – радост. Говорете и работете за Бога! “ Как трябва да се работи за Бога?
към текста >>
Като говорите за себе си, имате страдания, а като говорите за Бога –
радост
.
И по-добре е да го накараш да чете, отколкото да му говориш. Наскоро един свещеник ми писа: „Бях се отчаял, животът ми се бе обезсмислил напълно, но откакто почнах да чета Вашите беседи, моят живот отново се осмисли. Днес душата ми е радостна и съм весел. Имам ли право да изнасям бисерите от Вашите беседи пред моите слушатели? “ Отговорих му: „Работете за Бога и за себе си не мислете.
Като говорите за себе си, имате страдания, а като говорите за Бога –
радост
.
Говорете и работете за Бога! “ Как трябва да се работи за Бога? Трябва да се работи по пътя на най-малкото съпротивление. Едно цвете си стои на мястото, но като дойде вятър и го разлюлее, то пръска своите семенца навсякъде. Значи и ние като цветята можем да стоим на определеното нам място и да пръскаме семенцата навсякъде.
към текста >>
93.
63) Паневритмия
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Тогава, когато Слънцето позлатява челото на Витоша, когато цветята разтварят венчелистчетата си под животворните му лъчи, когато всичко наоколо е пълно със свежест,
радост
, хармония и музика, се правят паневритмичните упражнения.
Всемирното Бяло Братство внася Новото в света не само чрез мисъл, чувства и постъпки, но и чрез движения. Та нали и вятърът, като духа, размърдва листата и с това улеснява движението на растителните сокове? Движенията на Паневритмията имат вътрешна сила и духовно влияние върху човечеството. Всяко място, където се правят паневритмични упражнения, става център за изпращане на светли идеи в света. На 22 март ние отваряме една нова красива страница в живота на Изгрева.
Тогава, когато Слънцето позлатява челото на Витоша, когато цветята разтварят венчелистчетата си под животворните му лъчи, когато всичко наоколо е пълно със свежест,
радост
, хармония и музика, се правят паневритмичните упражнения.
С един цитат от книгата “В царството на Живата Природа“ ще отговорим защо е избран този ранен час и този сезон: „Сутрин при изгрев слънце Земята е отрицателна, т.е. приема най-много. Този факт е от извънредно голяма важност, за да се оцени значението на изгрева. При изгрев слънце човешкият организъм е най-възприемчив към слънчевите енергии, в тези часове всякога има повече прана или жизнена енергия, отколкото на обед, и тогава живият организъм поглъща най-много положителни енергии (прана). Земята в началото на пролетта е повече отрицателна и затова именно приема най-интензивно.
към текста >>
И когато напролет съзрем как растенията напъпват и цъфтят, то в човешката ни душа трябва да се роди една дълбока вът¬решна
радост
, един усет, че наближава денят на нейното освобождение.
Този факт е от извънредно голяма важност, за да се оцени значението на изгрева. При изгрев слънце човешкият организъм е най-възприемчив към слънчевите енергии, в тези часове всякога има повече прана или жизнена енергия, отколкото на обед, и тогава живият организъм поглъща най-много положителни енергии (прана). Земята в началото на пролетта е повече отрицателна и затова именно приема най-интензивно. Ето защо от всички годишни времена през пролетта слънчевите лъчи действат изключително лечебно. Благотворното влияние на Слънцето започва от 22 март – тогава Земята работи по-творчески, и дните до 22 юни са подходящи за обнова.
И когато напролет съзрем как растенията напъпват и цъфтят, то в човешката ни душа трябва да се роди една дълбока вът¬решна
радост
, един усет, че наближава денят на нейното освобождение.
Човек трябва да се отзове с обич към тая животворна сила, която го обгръща, и да приеме нейното благотворно влияние за освежаване на своите мисли, чувства и сили.“ Паневритмичните упражнения се основават на космичните закони за контакт на човека с енергиите на Природата и за използването им за нейния духовен растеж. Всяко нещо трябва да се движи – това е природен закон и когато движенията са разумни, човек придобива достатъчно. При паневритмичните упражнения той влиза в обмяна с живите сили на Природата, но ако не прокара своята мисьл и воля през ръцете, краката, мускулите и прочее, не би могьл да се ползва. Може да се каже, че човешкото същество е един жив радиоапарат, който приема и предава едновременно, а и движенията при Паневритмията са от такъв характер, че човек е способен да черпи изобилно сили от безграничния резервоар на Природата и с това да повдигне своите мисли, чувства и постъпки, а от друга страна, да праща в света творчески импулси и идеи, които ще съдействат за неговата обнова и преобразяване.
към текста >>
Този процес е процес на освежаване, на обнова, на растеж, на
радост
и на сила.
3. Даване: Движенията на ръцете напред и прибирането им към гърдите означават правилната обмяна между вътрешния и външния свят, между човек и Природа. Една от духовните задачи на човека е всичко, което приема от Природата, да го обработи и да го раздаде. Тези движения магически действат за самовъзпитанието на самия човек и изобщо на човечеството, осъзнавайки великата идея на даването и приемането. А това именно е централна идея на Новата култура, идеята на Шестата раса. Всичко, което човек получава, трябва да го раздаде, за да получи новото.
Този процес е процес на освежаване, на обнова, на растеж, на
радост
и на сила.
Ако изворът не дава постоянно, то той няма да е в състояние да получава нови струи. В какво състояние е застоялата вода на едно блато и каква е разликата между нея и един жив извор: при застоялата вода имаме процес на разложение, на смърт, а при чистия извор – на движение и на живот. 4. Възлизане: Последователното вдигане на дясната и лявата ръка отвесно нагоре е израз на вечния път на Живота. То говори за слизането и възлизането като два процеса в Природата, които взаимно се сменят. Страданието е долина, а радостта е връх; сиромашията – долина, богатството – връх.
към текста >>
Страданието е долина, а
радостта
е връх; сиромашията – долина, богатството – връх.
Този процес е процес на освежаване, на обнова, на растеж, на радост и на сила. Ако изворът не дава постоянно, то той няма да е в състояние да получава нови струи. В какво състояние е застоялата вода на едно блато и каква е разликата между нея и един жив извор: при застоялата вода имаме процес на разложение, на смърт, а при чистия извор – на движение и на живот. 4. Възлизане: Последователното вдигане на дясната и лявата ръка отвесно нагоре е израз на вечния път на Живота. То говори за слизането и възлизането като два процеса в Природата, които взаимно се сменят.
Страданието е долина, а
радостта
е връх; сиромашията – долина, богатството – връх.
Нали и в обикновения вървеж, когато кракът се отлепва от земята, е възлизане, и когато той отново стъпва, е слизане. Това упражнение улеснява човека да разбере вечния път на Живота и да има правилно отношение към него и към посоката. 5. Дигане: Двете ръце се вдигат едновременно нагоре, след което се снемат и насочват назад. Вдигането на ръцете символизира приемане на Новото, изгряващото, що иде от Божествения свят, а поставянето ръцете надолу и назад – щом си приел новото, старото ще туриш отзад. Нали и лодката се движи напред чрез вдигане на лопатите и движението им назад?
към текста >>
И още: излез от тъмните подземия на безлюбието и влез в
радостта
на Любовта.
Като че ли се разкъсва всичко онова, което спъва. Посланието е: освободи се от старото и придобий новото.Това е влизане в Свободата. Упражнението можем да наречем още и „разкъсване на всички неестествени кармични връзки“. То събужда в човека онези енергии, чрез които той може да ликвидира с кармата и да възлезе към живот, изпълнен със Свобода. Това е зов за излизане от затворите – излез от живота на вечния залез и влез в Живота на вечния изгрев или остави веригите на смъртта и приеми Свободата на Вечния живот.
И още: излез от тъмните подземия на безлюбието и влез в
радостта
на Любовта.
Чрез това упражнение този импулс се праща и в света, за да работи в съзнанието на колективното съзнание и по този начин то да се подготви за Новата култура на свободните души. 8. Пляскане: Това е тържество на Свободата. Пляскането с ръце означава, че човек се е освободил от всички неестествени, стеснителни връзки, от кармичните връзки: Свободата вече е придобита. Както вълните, които пляскат на брега, показват, че са достигнали до границата и са свободни вече да се разпиляват. С тези движения се обрисува радостта на душата, която е добила освобождение.
към текста >>
С тези движения се обрисува
радостта
на душата, която е добила освобождение.
И още: излез от тъмните подземия на безлюбието и влез в радостта на Любовта. Чрез това упражнение този импулс се праща и в света, за да работи в съзнанието на колективното съзнание и по този начин то да се подготви за Новата култура на свободните души. 8. Пляскане: Това е тържество на Свободата. Пляскането с ръце означава, че човек се е освободил от всички неестествени, стеснителни връзки, от кармичните връзки: Свободата вече е придобита. Както вълните, които пляскат на брега, показват, че са достигнали до границата и са свободни вече да се разпиляват.
С тези движения се обрисува
радостта
на душата, която е добила освобождение.
Това е и радостта на пеперудата, която е излетяла из пашкула, и радостта на тревицата, която е показала своя стрък над тъмната студена земя. 9. Чистене: Ръцете се събират пред устата и се движат настрани с леко духане. Духането е Словото, а движението на ръцете встрани – посяването на Словото. Упражнението дава израз на процеса на възприемане на Словото и неговото посяване. Разумното Слово, което се дава чрез езика, трябва да се посее.
към текста >>
Това е и
радостта
на пеперудата, която е излетяла из пашкула, и
радостта
на тревицата, която е показала своя стрък над тъмната студена земя.
Чрез това упражнение този импулс се праща и в света, за да работи в съзнанието на колективното съзнание и по този начин то да се подготви за Новата култура на свободните души. 8. Пляскане: Това е тържество на Свободата. Пляскането с ръце означава, че човек се е освободил от всички неестествени, стеснителни връзки, от кармичните връзки: Свободата вече е придобита. Както вълните, които пляскат на брега, показват, че са достигнали до границата и са свободни вече да се разпиляват. С тези движения се обрисува радостта на душата, която е добила освобождение.
Това е и
радостта
на пеперудата, която е излетяла из пашкула, и
радостта
на тревицата, която е показала своя стрък над тъмната студена земя.
9. Чистене: Ръцете се събират пред устата и се движат настрани с леко духане. Духането е Словото, а движението на ръцете встрани – посяването на Словото. Упражнението дава израз на процеса на възприемане на Словото и неговото посяване. Разумното Слово, което се дава чрез езика, трябва да се посее. Това упражнение може да се нарече още „внасяне на чистото Слово в Живота“ или „правилен път за внасяне на чисти мисли, чувства и постъпки в живота“.
към текста >>
При скачането най-напред се навеждаме надолу – покланяме се пред Великото, Вечното, Божественото, което работи в света, а после самото подскачане, което последва, е поднасяне на нашата
радост
към Великото в света.
Обръщането надясно е мъжкият принцип или възприемането на Мъдростта. А пък движението напред, което следва след всяко обръщане, е движение към Истината. Значи приложението на Любовта и Мъдростта в Живота ни води към Истината, т.е. към Великата Реалност, която лежи в основата на Битието. 12. Скачане: Дава се израз на вътрешното тържество, че Любовта и Мъдростта се прилагат в Живота.
При скачането най-напред се навеждаме надолу – покланяме се пред Великото, Вечното, Божественото, което работи в света, а после самото подскачане, което последва, е поднасяне на нашата
радост
към Великото в света.
13. Тъкане: Със стъпките и характерните движения на ръцете в това упражнение се изразява един органически процес в Природата или работата на съграждащия процес в нея. Нали между Северния и Южния полюс на Земята става кръгообращение на електричеството и магнетизма? Именно в това упражнение чрез кръстосаните движения от ляво на дясно и обратно се обрисуват електричните и магнетичните течения, които циркулират между двата полюса. Обаче и всяка материална частица има свои полюси, също така – и всеки орган, или енергийните и магнетичните енергии работят във всеки човек. Правилното изиграване на това упражнение, от една страна, ни води към осъзнаване на дейността на съграждащия принцип в Природата, и от друга, то е метод за внасяне на хармония и ритъм в тези процеси както в нас, така и в живота на човечеството.
към текста >>
21.
Радостта
на Земята (Люлеене): Люлеем ръце и ту сме с лице към центъра, ту сме гърбом.
19. Подвижност: Това упражнение е продължение на предното. Извършват се плавни движения с ръцете и нозете и човек обръща ту лице към центъра, ту – гръб. Правят се меки, криви линии – тук е в действие женският, отрицателният принцип, който обработва Квадрата. Това е магнетизмът. 20. Побеждаване: Движенията на ръцете, които се изнасят напред и нагоре, като че ли блъскат въздуха, изобразяват утвърждаването на всичко онова, което е придобито – да станем разумни господари на всичко, що сме придобили.
21.
Радостта
на Земята (Люлеене): Люлеем ръце и ту сме с лице към центъра, ту сме гърбом.
Дошло е възнаграждението чрез всичко, що сме придобили, и с такива движения се изразява радостта от плодовете. Движенията са дъгообразни, магнетични. Ръцете през цялото упражнение се движат заедно, успоредно една на друга, и с това изразяват единството, което трябва да съществува в нашия вътрешен живот – единство между ум и сърце. Това упражнение съдейства за придобиване на вътрешно единство. 22. Запознаване: Паневритмията се играе в кръг и по двойки.
към текста >>
Дошло е възнаграждението чрез всичко, що сме придобили, и с такива движения се изразява
радостта
от плодовете.
Извършват се плавни движения с ръцете и нозете и човек обръща ту лице към центъра, ту – гръб. Правят се меки, криви линии – тук е в действие женският, отрицателният принцип, който обработва Квадрата. Това е магнетизмът. 20. Побеждаване: Движенията на ръцете, които се изнасят напред и нагоре, като че ли блъскат въздуха, изобразяват утвърждаването на всичко онова, което е придобито – да станем разумни господари на всичко, що сме придобили. 21. Радостта на Земята (Люлеене): Люлеем ръце и ту сме с лице към центъра, ту сме гърбом.
Дошло е възнаграждението чрез всичко, що сме придобили, и с такива движения се изразява
радостта
от плодовете.
Движенията са дъгообразни, магнетични. Ръцете през цялото упражнение се движат заедно, успоредно една на друга, и с това изразяват единството, което трябва да съществува в нашия вътрешен живот – единство между ум и сърце. Това упражнение съдейства за придобиване на вътрешно единство. 22. Запознаване: Паневритмията се играе в кръг и по двойки. И при това упражнение двамата участници се обръщат един срещу друг и си хващат ръцете, като се описва един общ венец, после ръцете се пускат и двамата са гърбом един към друг.
към текста >>
94.
65) Писма
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
С него могат да се оценят
радостите
, които ще дойдат.
Една сестра от чужбина, която отскоро бе похлопала на духовната врата, помоли Учителя да я напътства. И Той ¢ предначерта следното: Пътят на ученика е като на зазоряване. Трябва да се върви от светлина към светлина – следвайте този път. Страданието в света служи за пречистване, за избелване.
С него могат да се оценят
радостите
, които ще дойдат.
Без скръбта радостта ще остане неоценена. Страданието е подобно на изораването на една нива, то подготвя онзи процес, който създава възможност да се посее нещо хубаво в човешката душа, а пък плодът е възнаграждението за работата, която сме свършили. ПИСМО № 7 Италианецът К. попита Учителя за езотеричната страна на Евангелието.
към текста >>
Без скръбта
радостта
ще остане неоценена.
И Той ¢ предначерта следното: Пътят на ученика е като на зазоряване. Трябва да се върви от светлина към светлина – следвайте този път. Страданието в света служи за пречистване, за избелване. С него могат да се оценят радостите, които ще дойдат.
Без скръбта
радостта
ще остане неоценена.
Страданието е подобно на изораването на една нива, то подготвя онзи процес, който създава възможност да се посее нещо хубаво в човешката душа, а пък плодът е възнаграждението за работата, която сме свършили. ПИСМО № 7 Италианецът К. попита Учителя за езотеричната страна на Евангелието. Учителя отговори:
към текста >>
Когато богатството се превърне в знание, скръбта – в
радост
, слабостите – в сила, двоумението – в трезва мисъл, бързината – в търпение, надеждата – в мир, човек е на правия път да приложи Божествената мъдрост в живота си.
Писмото бе отговор до една сестра. Вяра непреодолима! Физическите пречиствания са Божии благословения. А когато благословенията дойдат, човек трябва да се радва. Когато хамбарът се изпразни, а нивата се напълни, земеделецът трябва да се радва.
Когато богатството се превърне в знание, скръбта – в
радост
, слабостите – в сила, двоумението – в трезва мисъл, бързината – в търпение, надеждата – в мир, човек е на правия път да приложи Божествената мъдрост в живота си.
Само чистата съвършена Любов прави душите съвършени. Само Любовта обединява великото и малкото. А когато те се обединят, образуват Божествената хармония, в която душите живеят. Бог е живот без прекъсване, светлина без сенки, движение без реакция, Дух на безгранична свобода, Истина, която привлича всички същества към себе си. Любовта изпълва всички празнини – и на временния, и на вечния живот.
към текста >>
Там, където са най-големите
радости
, Господ се прославя, а където са мъчнотиите, там Господ работи за човека.
Любовта изпълва всички празнини – и на временния, и на вечния живот. Блажени, които Го познаят и Му служат. ПИСМО № 14 Една сестра писа до Учителя, че минава през големи мъчнотии, и Той ¢ отговори следното: Там, където са най-големите мъчнотии, там е Господ – човек да не се съблазнява.
Там, където са най-големите
радости
, Господ се прославя, а където са мъчнотиите, там Господ работи за човека.
Ще се оправят Вашите работи, Господ ще Ви избави, ще победи. ПИСМО № 15 Писмото бе изпратено до една сестра. Благото на човека е в изпълнение Волята Божия. Светът днес се нуждае от любящи души.
към текста >>
95.
73) Послушай моята воля и ще бъдеш щастлив
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Иде космическото съзнание в човека и тогава той ще обича всички същества, ще бъде пълен с
радост
, блаженство и дух на служене.
вече сме влезли в епоха, когато всички снегове и ледове са започнали да се топят, тъй като главното качество на Водолея е чистотата и който е попаднал в тази област, той непременно ще бъде пречистен. След 2100 години Земята ще влезе в нова зодия, а сега е във Водолей, който ще примири всичко и старото ще отмине. Вече има условия да се работи физически труд четири дни от седмицата и да е достатъчно, защото пресиленият физически труд е робство и не бива да работим физически повече, отколкото трябва, защото губим духовно. Да не се смущава човек, че някои работи не ги разбира, това не е и необходимо. И след 2100 години всички хора няма да дойдат до новото съзнание, но тогава ще има голяма промяна в живота: няма да има насилие, затвори, хората няма да гладуват, няма да има и кражби, ще се излиза и не ще се заключва вратата.
Иде космическото съзнание в човека и тогава той ще обича всички същества, ще бъде пълен с
радост
, блаженство и дух на служене.
Хората не бива да задържат старото. Старото прилича на листа, които трябва да окапят и на мястото им да изникнат нови. Сегашните хора имат в съзнанието си един нов елемент – старото изобщо не ги задоволява. След няколко години ще настане голям духовен глад по Земята. Един брат попита: Учителю, в склада има много беседи непродадени, какво ще ги правим?
към текста >>
96.
75) Пробен камък
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Христос, Който умря и възкръсна, имаше една
радост
, която по-рано не би могъл да си я представи.
Цветето напъпва, дава цвят и има ухание, с което ми казва: „Ти ме поля и аз те обичам.“ Понеже съм се погрижил за цветето, то оценява това и ме обича. Откъсвам един плод и ми казват: „Това е писмо, изпратено до теб! “ Изяждането на този плод е прочитането на това писмо, а като посадя семката, аз изпращам в отговор друго писмо, написано от мен. И ако не посадя семката, пишат ми второ писмо, в което ми казват: „Защо не пишеш? “
Христос, Който умря и възкръсна, имаше една
радост
, която по-рано не би могъл да си я представи.
На Земята отначало се почва добре и с радост, после идва страданието, опакото, после пак радостта. Трябва нова философия, но хората не разбират това. Викаха ме в Обществената безопасност. При първото отиване всички бяха хладни. При второто бяха по-меки, при третото още повече омекнаха, а на петото почнаха да ме поздравяват и да ми казват: „Много ни е приятно, че идвате.
към текста >>
На Земята отначало се почва добре и с
радост
, после идва страданието, опакото, после пак
радостта
.
Откъсвам един плод и ми казват: „Това е писмо, изпратено до теб! “ Изяждането на този плод е прочитането на това писмо, а като посадя семката, аз изпращам в отговор друго писмо, написано от мен. И ако не посадя семката, пишат ми второ писмо, в което ми казват: „Защо не пишеш? “ Христос, Който умря и възкръсна, имаше една радост, която по-рано не би могъл да си я представи.
На Земята отначало се почва добре и с
радост
, после идва страданието, опакото, после пак
радостта
.
Трябва нова философия, но хората не разбират това. Викаха ме в Обществената безопасност. При първото отиване всички бяха хладни. При второто бяха по-меки, при третото още повече омекнаха, а на петото почнаха да ме поздравяват и да ми казват: „Много ни е приятно, че идвате. Вие внесохте нещо ново.“
към текста >>
97.
81) Разговор с пловдивските семинаристи
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Страданията са корените на живота, а
радостите
са клоните и цветовете му.
Братството и сестринството – това е новият ред на нещата в света. Та сега ви пожелавам, като се разхождате, да благодарите на Бога, че ви е поставил на палубата на този голям параход. Там има изобилно и въздух, и светлина, и вода, и хора. По някой път ви заливат и малко страдания – те са упражнения. Малко са, няма нищо от това – какво лошо има, че човек страда някой път?
Страданията са корените на живота, а
радостите
са клоните и цветовете му.
Страданията са една по-гъста материя, откъдето трябва да се изваждат соковете. Докато радостите са Божественото, което иде отгоре. Под „Божествено“ разбирам Разумното в света, а това, което не е Разумно, не е Божествено. Ако хвана и заколя една кокошка, то е човешко, но ако не я хвана, а я нахраня и я пусна да се разхожда, това е Божественото. Сега ви пожелавам един ден да бъдете узрели плодове, та като дойдат да ви погледнат, всеки да ви хареса: да бъдете една хубава ябълка, че който отиде при нея, да я препоръча.
към текста >>
Докато
радостите
са Божественото, което иде отгоре.
Там има изобилно и въздух, и светлина, и вода, и хора. По някой път ви заливат и малко страдания – те са упражнения. Малко са, няма нищо от това – какво лошо има, че човек страда някой път? Страданията са корените на живота, а радостите са клоните и цветовете му. Страданията са една по-гъста материя, откъдето трябва да се изваждат соковете.
Докато
радостите
са Божественото, което иде отгоре.
Под „Божествено“ разбирам Разумното в света, а това, което не е Разумно, не е Божествено. Ако хвана и заколя една кокошка, то е човешко, но ако не я хвана, а я нахраня и я пусна да се разхожда, това е Божественото. Сега ви пожелавам един ден да бъдете узрели плодове, та като дойдат да ви погледнат, всеки да ви хареса: да бъдете една хубава ябълка, че който отиде при нея, да я препоръча. Бъдете радостни и весели, че сте се удостоили да се качите на един доста хубав параход, какъвто е Земята. Един семинарист запита: Какъв е смисълът на живота?
към текста >>
Бъдете
радостни
и весели, че сте се удостоили да се качите на един доста хубав параход, какъвто е Земята.
Страданията са една по-гъста материя, откъдето трябва да се изваждат соковете. Докато радостите са Божественото, което иде отгоре. Под „Божествено“ разбирам Разумното в света, а това, което не е Разумно, не е Божествено. Ако хвана и заколя една кокошка, то е човешко, но ако не я хвана, а я нахраня и я пусна да се разхожда, това е Божественото. Сега ви пожелавам един ден да бъдете узрели плодове, та като дойдат да ви погледнат, всеки да ви хареса: да бъдете една хубава ябълка, че който отиде при нея, да я препоръча.
Бъдете
радостни
и весели, че сте се удостоили да се качите на един доста хубав параход, какъвто е Земята.
Един семинарист запита: Какъв е смисълът на живота? Смисълът на живота е Любовта. Ако Слънцето не изгрява, тогава какъв смисъл ще има животът? Ако Луната не изгрява, ако звездите не изгряват, ако дърветата не цъфтят и ако птичките не пеят, какъв смисъл ще има животът? Когато Слънцето изгрява – това е Божественото в света, когато Луната изгрява, когато звездите изгряват, когато дърветата цъфтят, когато птичките пеят – това е Божественото в света; когато хората говорят и се обичат – това е Божественото в света.
към текста >>
А щом постъпва справедливо, вътре в себе си ще има вътрешна
радост
, вътрешен мир.
Ако ме питате какво да правите, ще ви кажа да дишате Любов! Навсякъде да виждате любящи същества, като съзнавате, че Бог живее в хората. Ако ние живеем за Любовта, и тя ще живее за нас; ако не живеем и не работим за нея, и тя няма да работи за нас. Всеки човек, който не постъпва справедливо, ще опита несправедливостта върху себе си. И щом постъпва неправилно, усеща вътрешно безпокойство – това е закон.
А щом постъпва справедливо, вътре в себе си ще има вътрешна
радост
, вътрешен мир.
Слязох, за да кажа на хората следното: Бог с дошъл да създаде Нов свят, Ново небе и Нова земя и да промени хората. И това ще стане. Бог е решил да промени целия свят. Това, което аз говоря, е Божествено. Моята проповед ще я чуят всички, няма да остане нито един, който да не я чуе.
към текста >>
98.
83) Разумност в Природата и в човека
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
И след като отидем сред Природата с душа, изпълнена от Любов, Вяра, Мир,
Радост
и Благодарност, и повдигнем съзнанието си до това поле, в което действат Възвишените сили, то тогава ще почерпим благодат от нея и ще имаме ново разбиране за пълнотата на живота и за слънчевите лъчи.
Будно съзнание е необходимо и при храненето, защото то не е чисто механичен процес, нито храната е само нещо материално – освен физикохимични сили тя има и духовно съдържание; ако отчитаме това, ще влезем в контакт с вътрешната ѝ сила. След споменатото дотук нека изтъкнем следния закон: за да се свържем с известни духовни сили в Природата, трябва да се издигнем в своето съзнание до това поле, в което те действат, или по друг начин казано, да можем да се нагласим да приемаме вълни със същата честота, каквито се изпращат от Светлите същества. В Природата работят духовни сили от възвишен характер. Светли същества от йерархия, далечна в своята еволюция от тази на човечеството, са проводник, чрез който се проявяват Божествените сили. Природата, която наблюдаваме около нас, е завеса, спусната пред лабораторията, в която работят тези съзнателни същества.
И след като отидем сред Природата с душа, изпълнена от Любов, Вяра, Мир,
Радост
и Благодарност, и повдигнем съзнанието си до това поле, в което действат Възвишените сили, то тогава ще почерпим благодат от нея и ще имаме ново разбиране за пълнотата на живота и за слънчевите лъчи.
Човек влиза в контакт с живите сили около себе си, с които съзнанието му се намира в хармония. Същото важи и за отношенията между хората. Ако схващаме, че отсрещният нам човек живее само със съзнание и самосъзнание, то ще влезем с него във външни, механични отношения. Обаче ако се проникваме от мисълта, че във всяко човешко същество, даже и у падналия грешник, живее и свръхсъзнанието, то тогава ще можем да влезем в съприкосновение с благородното – душата и духа. Ако имаме духовно разбиране към частите на Природата, то ние ще бъдем свързани с вътрешния ѝ живот.
към текста >>
Всеки човек може да изживее свещения миг, когато душата – Божествената семка, се проявява от вътре на вън и донася сила,
радост
, вяра, чистота, светлина, мир, Любов.
И копнежът към красивото, чистото, свещеното, иде отвътре, макар само в някои моменти на пробуждане. За такъв пример може да ни послужи Свидригайлов, един от героите на романа „Престъпление и наказание“ от Достоевски72. Него, който е морално покварен и живее развратно и безидейно, в един момент го обхваща неудовлетвореност и пустота и той започва да изпитва духовен копнеж. Когато човек пожелае да заживее за красивото и доброто, когато закопнее за света на Истината (вж. стихотворението „Бор“ от Иван Вазов), това иде от душата – тя нашепва за всички възможности, които се крият в нейната обител.
Всеки човек може да изживее свещения миг, когато душата – Божествената семка, се проявява от вътре на вън и донася сила,
радост
, вяра, чистота, светлина, мир, Любов.
При това положение човек съзнава себе си като същество, което обича, прощава и се жертва, обхванат е от необикновено вдъхновение и приема новите идеи – и тогава той изживява връзките си с Целокупния живот на Битието и установява, че околните са му твърде близки и мили като братя, възприема ги като сродни души. Защо, когато в нас се прояви Божественото, иде радостта? Защото оковите се сгромолясват и човек възприема естеството си свободно, осмисля единството на Живота и отново блясва онази неразривна връзка между душите. И в най-големите противоречия, през които минаваме, ако се вслушваме във вътрешния глас, ще усетим радост и вяра. Учителя казва: „Постоянно ни идат светли мисли, благи чувства, благородни стремежи.
към текста >>
Защо, когато в нас се прояви Божественото, иде
радостта
?
Него, който е морално покварен и живее развратно и безидейно, в един момент го обхваща неудовлетвореност и пустота и той започва да изпитва духовен копнеж. Когато човек пожелае да заживее за красивото и доброто, когато закопнее за света на Истината (вж. стихотворението „Бор“ от Иван Вазов), това иде от душата – тя нашепва за всички възможности, които се крият в нейната обител. Всеки човек може да изживее свещения миг, когато душата – Божествената семка, се проявява от вътре на вън и донася сила, радост, вяра, чистота, светлина, мир, Любов. При това положение човек съзнава себе си като същество, което обича, прощава и се жертва, обхванат е от необикновено вдъхновение и приема новите идеи – и тогава той изживява връзките си с Целокупния живот на Битието и установява, че околните са му твърде близки и мили като братя, възприема ги като сродни души.
Защо, когато в нас се прояви Божественото, иде
радостта
?
Защото оковите се сгромолясват и човек възприема естеството си свободно, осмисля единството на Живота и отново блясва онази неразривна връзка между душите. И в най-големите противоречия, през които минаваме, ако се вслушваме във вътрешния глас, ще усетим радост и вяра. Учителя казва: „Постоянно ни идат светли мисли, благи чувства, благородни стремежи. Откъде идат те? Всички благородни подтици човек получава от Възвишеното, което работи в него.“
към текста >>
И в най-големите противоречия, през които минаваме, ако се вслушваме във вътрешния глас, ще усетим
радост
и вяра.
стихотворението „Бор“ от Иван Вазов), това иде от душата – тя нашепва за всички възможности, които се крият в нейната обител. Всеки човек може да изживее свещения миг, когато душата – Божествената семка, се проявява от вътре на вън и донася сила, радост, вяра, чистота, светлина, мир, Любов. При това положение човек съзнава себе си като същество, което обича, прощава и се жертва, обхванат е от необикновено вдъхновение и приема новите идеи – и тогава той изживява връзките си с Целокупния живот на Битието и установява, че околните са му твърде близки и мили като братя, възприема ги като сродни души. Защо, когато в нас се прояви Божественото, иде радостта? Защото оковите се сгромолясват и човек възприема естеството си свободно, осмисля единството на Живота и отново блясва онази неразривна връзка между душите.
И в най-големите противоречия, през които минаваме, ако се вслушваме във вътрешния глас, ще усетим
радост
и вяра.
Учителя казва: „Постоянно ни идат светли мисли, благи чувства, благородни стремежи. Откъде идат те? Всички благородни подтици човек получава от Възвишеното, което работи в него.“ Любовта ни обгръща както отвън, така и отвътре. Ние можем да познаем само тези, които обичаме.
към текста >>
99.
89) Сега сме в слънчевата епоха
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Една сестра каза:
Радостно
е, че вегетарианството се приема в България.
СЕГА СМЕ В СЛЪНЧЕВАТА ЕПОХА На първия ден на Коледа сестра А. ни покани на братски обяд.
Една сестра каза:
Радостно
е, че вегетарианството се приема в България.
В София има вече няколко вегетариански гостилници. Учителя каза: Някои смятат, че едно животно, което се храни с месо, мисли дълго време как да хване жертвата си. Според тях храната заставя животното да мисли, обаче слонът, който е тревопасен, е най-умното животно. В странство ядат много месо.
към текста >>
100.
90) Силата се дава на добрите
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Когато един човек счита, че твоите
радости
са негови
радости
, твоите скърби са негови скърби и твоите успехи са негови успехи, тогава сте в реалния свят.
Когато Царството Божие дойде на Земята, тя ще бъде рай. По какво се различава Божественото от човешкото? Божественото отначало дава малко и слабо, но към края дава най-хубавото и най-силното. Човешкото отначало те посреща като принц, всичко ти обещава, на втория ден дава по-малко, докато най-после се намериш в положението на вол, завързан да ядеш само плява. Новите хора трябва да имат сила, а не да биват слаби, трябва да разполагат с нещо, че като отидат нейде, да дадат и да помогнат.
Когато един човек счита, че твоите
радости
са негови
радости
, твоите скърби са негови скърби и твоите успехи са негови успехи, тогава сте в реалния свят.
И днес най-много работят Великите Учители на миналото: Хермес, Орфей, Буда, Мойсей, самият Христос и апостолите. Сега са настанали такива благоприятни времена за духовни постижения, че за една година може да добиете това, което по-рано не можеше да се добие за сто и за хиляда години. Една сестра рече: Учителю, Вие бяхте казали, че осем хиляди адепти ще се въплътят на Земята до края на този век. Тези адепти ще дадат нова насока на обществения, религиозния и семейния живот, както и на цялата култура. Всичко, досега съществуващо, ще се измени и ще се създаде нов, правилен живот, какъвто те разбират и познават.
към текста >>
НАГОРЕ