НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
14
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
14
:
579
резултата в
78
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Обикновени и необикновени идеи / Обикновени и идейни мисли
,
МОК
, София, 8.5.1931г.,
– По
радостта
, която изпитваме.
– Защо? – Той е високо организиран. Материята, от която е направен, е фина, устойчива. Обходата му е съвършена. Как познавате, че вашият ангел ви е посетил?
– По
радостта
, която изпитваме.
– Щом започнете да плачете и да страдате, ангелът ви е напуснал. Ако ви посети пак, отново ставате радостни и весели. Значи, докато ангелът ви е с вас, вие сте смели и решителни, радостни и весели, въодушевявате се от необикновени идеи; когато ангелът ви се отдалечи от вас, вие изгубвате радостта си, влизате в областта на обикновените идеи и казвате, че всичко с вас е свършено. Ангелите посещават хората по невидим път, като им предават своята разумност и светлина, както огънят предава топлината си на добрите проводници. По отношение на ангелите, хората са добри проводници.
към беседата >>
Ако ви посети пак, отново ставате
радостни
и весели.
Материята, от която е направен, е фина, устойчива. Обходата му е съвършена. Как познавате, че вашият ангел ви е посетил? – По радостта, която изпитваме. – Щом започнете да плачете и да страдате, ангелът ви е напуснал.
Ако ви посети пак, отново ставате
радостни
и весели.
Значи, докато ангелът ви е с вас, вие сте смели и решителни, радостни и весели, въодушевявате се от необикновени идеи; когато ангелът ви се отдалечи от вас, вие изгубвате радостта си, влизате в областта на обикновените идеи и казвате, че всичко с вас е свършено. Ангелите посещават хората по невидим път, като им предават своята разумност и светлина, както огънят предава топлината си на добрите проводници. По отношение на ангелите, хората са добри проводници. Обаче понякога става пропукване на тяхната инсталация, вследствие на което те губят топлината и светлината, която възприемат от ангелите. Щом изгубят светлината и топлината си, те изгубват и знанието си.
към беседата >>
Значи, докато ангелът ви е с вас, вие сте смели и решителни,
радостни
и весели, въодушевявате се от необикновени идеи; когато ангелът ви се отдалечи от вас, вие изгубвате
радостта
си, влизате в областта на обикновените идеи и казвате, че всичко с вас е свършено.
Обходата му е съвършена. Как познавате, че вашият ангел ви е посетил? – По радостта, която изпитваме. – Щом започнете да плачете и да страдате, ангелът ви е напуснал. Ако ви посети пак, отново ставате радостни и весели.
Значи, докато ангелът ви е с вас, вие сте смели и решителни,
радостни
и весели, въодушевявате се от необикновени идеи; когато ангелът ви се отдалечи от вас, вие изгубвате
радостта
си, влизате в областта на обикновените идеи и казвате, че всичко с вас е свършено.
Ангелите посещават хората по невидим път, като им предават своята разумност и светлина, както огънят предава топлината си на добрите проводници. По отношение на ангелите, хората са добри проводници. Обаче понякога става пропукване на тяхната инсталация, вследствие на което те губят топлината и светлината, която възприемат от ангелите. Щом изгубят светлината и топлината си, те изгубват и знанието си. Като говорим за идеите, явява се въпросът, как се раждат те.
към беседата >>
Отклони ли се от пътя на природата и поеме свой специфичен път, той изгубва
радостта
и въодушевлението.
Детето расте първо физически. Щом намалява физическото растене, чувствата започват да се проявяват, а след тях – мислите. Ако чувствата и мислите не се проявяват, животът на човека се обезсмисля. Изобщо, в човека стават такива процеси, каквито и в природата. Докато между природата и човека има съгласие, той се въодушевява, радва се на живота.
Отклони ли се от пътя на природата и поеме свой специфичен път, той изгубва
радостта
и въодушевлението.
Много естествено! Човешките процеси са временни и преходни, а природните – вечни. Казвате: „Какво значение имат идеите в света? “ – Каквото и златните монети. Може ли златната монета да изгуби стойността си?
към беседата >>
Когато ангелите слизат на земята, хората са винаги
радостни
и весели; но когато си заминават ангелите, хората винаги плачат.
(втори вариант)
И ако дойде на земята някое същество, някой ангел, ще се събере целият свят, няма да остане жив човек, който да не види този ангел; всички хора ще се струпат да видят този ангел. Ако той се яви, говоря за съзнанието на ония хора, защото ако един човек е в спящо състояние, той няма да го види, а и ангелът не може да го интересува него света. Сега вие може да направите едно възражение: Защо аз ще ида да гледам един ангел? Че ангелите слизат по някой път на земята. Кога слизат ангелите на земята?
Когато ангелите слизат на земята, хората са винаги
радостни
и весели; но когато си заминават ангелите, хората винаги плачат.
И когато човек плаче, показва, че неговият ангел, който той е видял, е заминал. Когато човек е радостен и весел, той е видял ангела. Щом си радостен, идеи имаш, весел си, смел си, решителен; щом ти замине ангела, казваш: Всичко се свърши. Защото ангелите са същества психически, които имат една висока разумност, те имат това свойство, че където отиват, предават. Както огънят предава на някои метали, които са добри проводници своята топлина, така и ангелът предава своята разумност и интелигентност.
към втори вариант >>
Когато човек е
радостен
и весел, той е видял ангела.
(втори вариант)
Сега вие може да направите едно възражение: Защо аз ще ида да гледам един ангел? Че ангелите слизат по някой път на земята. Кога слизат ангелите на земята? Когато ангелите слизат на земята, хората са винаги радостни и весели; но когато си заминават ангелите, хората винаги плачат. И когато човек плаче, показва, че неговият ангел, който той е видял, е заминал.
Когато човек е
радостен
и весел, той е видял ангела.
Щом си радостен, идеи имаш, весел си, смел си, решителен; щом ти замине ангела, казваш: Всичко се свърши. Защото ангелите са същества психически, които имат една висока разумност, те имат това свойство, че където отиват, предават. Както огънят предава на някои метали, които са добри проводници своята топлина, така и ангелът предава своята разумност и интелигентност. А понеже в сегашното развитие на хората има една слабост в техния организъм или в тяхното естество, те губят своята топлина и светлина. Вследствие на това, те губят и знанието.
към втори вариант >>
Щом си
радостен
, идеи имаш, весел си, смел си, решителен; щом ти замине ангела, казваш: Всичко се свърши.
(втори вариант)
Че ангелите слизат по някой път на земята. Кога слизат ангелите на земята? Когато ангелите слизат на земята, хората са винаги радостни и весели; но когато си заминават ангелите, хората винаги плачат. И когато човек плаче, показва, че неговият ангел, който той е видял, е заминал. Когато човек е радостен и весел, той е видял ангела.
Щом си
радостен
, идеи имаш, весел си, смел си, решителен; щом ти замине ангела, казваш: Всичко се свърши.
Защото ангелите са същества психически, които имат една висока разумност, те имат това свойство, че където отиват, предават. Както огънят предава на някои метали, които са добри проводници своята топлина, така и ангелът предава своята разумност и интелигентност. А понеже в сегашното развитие на хората има една слабост в техния организъм или в тяхното естество, те губят своята топлина и светлина. Вследствие на това, те губят и знанието. Знанието е свързано с топлината и светлината.
към втори вариант >>
2.
Свещеният трепет
,
ООК
, София, 13.5.1931г.,
От вас зависят добрите работи,
радостите
и успехите в живота.
– „С тебе не мога да свържа приятелство“ – и не свързва. Всичко отрицателно, което хората са допуснали и в което са повярвали, се е сбъднало. След всичко това те се запитват защо Бог е създал света така. Защо е допуснал страданията? Защо животът им е пълен с неуспехи?
От вас зависят добрите работи,
радостите
и успехите в живота.
Вие сами си предсказахте неуспехите. Вие сами повярвахте, че не можете да учите, че не можете да свършите училището. Бог няма да учи заради вас. Никой не може да учи за вас. Вие сами ще учите за себе си.
към беседата >>
Любовта е сила, която внася светлина и
радост
в ума на невежия, повдига падналия, възкресява мъртвия.
Като съм наблюдавал живота на любещите души, никъде не съм намерил лъжа. Любовта не търпи даже микроскопическа частица от лъжата. В нея всичко е чисто и истинно. Колкото малка да е любовта на някое същество към вас, щом ви люби, то ще ви даде повече, отколкото можете да предполагате. Следователно, като си помислите за Любовта, кажете си: „Любовта никога не си служи с лъжа“.
Любовта е сила, която внася светлина и
радост
в ума на невежия, повдига падналия, възкресява мъртвия.
Влезеш ли при Любовта, събуй обувките си. Това значи, че си почувствал свещен трепет към Любовта. Който е почувствал само за момент свещения трепет на Любовта, той никога не се лъже. Той разбира нещата тъй, както са в действителност. Той не казва, че обича този повече, онзи – по-малко.
към беседата >>
3.
Новата епоха
,
МОК
, София, 15.5.1931г.,
За всеки човек е определено какво му предстои да мине, какви страдания и
радости
го очакват, на какви успехи и неуспехи ще се натъкне.
Значи в живота подражаването не води всякога към добър резултат. Това, което се отнася до една майка, не важи за друга. Ако един тухлар работи добре, това не значи, че в същата местност трябва да се явят още няколко тухлари. Голямото производство на тухли в едно и също място намалява цената им, а с това се влошава положението на тухларите. Ето защо, помнете, че астрологията, хиромантията, физиономиката, като науки, имат отношение, както към цялото, така и към частите.
За всеки човек е определено какво му предстои да мине, какви страдания и
радости
го очакват, на какви успехи и неуспехи ще се натъкне.
Същевременно, определени са и неговите отношения към окръжаващите, към цялото Битие. Днес много хора се оплакват, че нямат работа. – Защо нямат работа? – Защото производството на учените е голямо. Всяка година завършват университет хиляди души, за които няма вакантни места.
към беседата >>
4.
Музикални прояви
,
ООК
, София, 20.5.1931г.,
Като се изучава, човек идва до заключение, че и страданията, и
радостите
носят известни придобивки.
В продължение на няколко минути раните заздравяват. Ще кажете, че това е фокус. – Може да е фокус, а може да е някакво изкуство, резултат на известно постижение. Не може ли и вие, по някакъв начин, да заздравите раната, причинена от някоя обидна или отрицателна дума? За да понесе лесно обидата, човек трябва да се самонаблюдава, да види, има ли някаква придобивка от нея.
Като се изучава, човек идва до заключение, че и страданията, и
радостите
носят известни придобивки.
За пример, спояването на две дъски с помощта на менгеме е добро за дъските. Обаче ако поставите двама души, които не се обичат, под закона на менгемето, те няма да бъдат доволни. Вие ще им причините голямо страдание. Значи раздялата, като закон, който причинява страдания на хората, за тия двама души ще бъде щастие. В първия случай, под напора на менгемето, дъските се радват, защото придобиват нещо, а двамата неприятели страдат.
към беседата >>
Примири ли се с природата, той става доволен и
радостен
.
Христос казва: „Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие“. Значи човек трябва да бъде от онези разумни, послушни деца, за които Христос говори. Има деца и старци послушни и разумни, но има деца и старци непослушни и неразумни. Неразумният е в стълкновение с природата, вследствие на което е постоянно недоволен. Нищо не е в състояние да го задоволи.
Примири ли се с природата, той става доволен и
радостен
.
Един американски лекар страдал от ипохондрия. За да го излекуват от това крайно недоволство и мрачно гледане на живота, колегите му решили да отрежат един от пръстите на ръката му. Като отрязали пръста му, той започнал да цени живота и се излекувал от ипохондрията си. Ето защо, когато питате защо идват страданията в света, ще знаете, че те имат предвид освобождаването на човека от вътрешното недоволство, което може да се превърне в безразличие – едно от опасните състояния, в което може да изпадне човек. За такъв човек и радостите, и скърбите се обезсмислят.
към беседата >>
За такъв човек и
радостите
, и скърбите се обезсмислят.
Примири ли се с природата, той става доволен и радостен. Един американски лекар страдал от ипохондрия. За да го излекуват от това крайно недоволство и мрачно гледане на живота, колегите му решили да отрежат един от пръстите на ръката му. Като отрязали пръста му, той започнал да цени живота и се излекувал от ипохондрията си. Ето защо, когато питате защо идват страданията в света, ще знаете, че те имат предвид освобождаването на човека от вътрешното недоволство, което може да се превърне в безразличие – едно от опасните състояния, в което може да изпадне човек.
За такъв човек и
радостите
, и скърбите се обезсмислят.
Той не намира смисъл в живота и идва най-после до крайно отчаяние. Днес всички хора търсят нещо ново в живота. Какво представлява новото? Ново е онова, което може да предаде нещо на човека, да започне вътрешно да расте. Отворете Евангелието и ще видите колко нови неща има за вас.
към беседата >>
Достатъчно е да се засегне един от тези тонове, за да предизвика
радостно
или тъжно чувство в човека.
За да се разбере тази музика, музикантът трябва да я нагоди към ухото на слушателите, т.е. да направи превод от нея. Ако тази музика не се нагоди според трептенията на човешкото ухо, тя ще остане незабелязана. В предната част на човешкия мозък, където се намира музикалното чувство, има 35,000 клавиши, т.е. 35,000 музикални тонове, които очакват своето развитие.
Достатъчно е да се засегне един от тези тонове, за да предизвика
радостно
или тъжно чувство в човека.
Като ученици, вие трябва да пеете и да свирите, да развивате своето музикално чувство. Като развивате това чувство, вие постепенно прилагате един след друг музикалните тонове, които се намират в мозъка, и ставате все по-музикални. Забелязано е, че при неправилното съчетаване на тоновете струните на цигулката се късат. Съчетавайте тоновете така, че да не късат струните на цигулката. Когато цигулката се подчинява на човешкия дух, музикантът изкарва тонове, които отговарят на трептенията на душата.
към беседата >>
Дали сте скръбни или
радостни
, мислете право.
Той ще пее на глас, а всички ще пеем тихо, вътрешно, за да му пригласяме. Така трябва да постъпваме и по отношение на доброто: един да прави добро, а всички да го подкрепват. Човек може да се прояви в живота само когато мисълта му е силна и подкрепена от неговите близки. Без подкрепата на близките си човек не може да върви напред. Не прекъсвайте хода на вашата мисъл, нито хода на музиката в себе си.
Дали сте скръбни или
радостни
, мислете право.
Дали сте скръбни или радостни, пейте и свирете. Прекъсването на правата мисъл води към вътрешно обезверяване, което разяжда човешката душа, както прахът – цигулката. Чистете праха от цигулката си, да не я разяжда. Помнете: Никой не може да влезе в Царството Божие, ако не може да мисли, да чувства и да постъпва право. Ще обичате по всички правила.
към беседата >>
Дали сте скръбни или
радостни
, пейте и свирете.
Така трябва да постъпваме и по отношение на доброто: един да прави добро, а всички да го подкрепват. Човек може да се прояви в живота само когато мисълта му е силна и подкрепена от неговите близки. Без подкрепата на близките си човек не може да върви напред. Не прекъсвайте хода на вашата мисъл, нито хода на музиката в себе си. Дали сте скръбни или радостни, мислете право.
Дали сте скръбни или
радостни
, пейте и свирете.
Прекъсването на правата мисъл води към вътрешно обезверяване, което разяжда човешката душа, както прахът – цигулката. Чистете праха от цигулката си, да не я разяжда. Помнете: Никой не може да влезе в Царството Божие, ако не може да мисли, да чувства и да постъпва право. Ще обичате по всички правила. – „Кого да обичаме?
към беседата >>
Бог има желание да задоволи всички хора, да ги направи
радостни
и щастливи.
Когато приема нещо, човек се радва; когато му отнемат нещо, той скърби. Значи даването, придобиването е прилив; вземането, отнемането е отлив. Бог се проявява в даване. За да задоволи човека, Той го слага в голямо изобилие. Ако и тогава не се задоволи, Той го изпраща вън, в широкия свят, да опита всички условия и да се научи да цени и най-малките блага, които му се дават.
Бог има желание да задоволи всички хора, да ги направи
радостни
и щастливи.
към беседата >>
5.
Съществено и несъществено
,
ООК
, София, 3.6.1931г.,
Благодарете и на богатството, и на сиромашията; благодарете и на страданията, и на
радостите
; благодарете и за падането, и за ставането.
– „Какво ще стане с нас, като умрем? “ – Отново ще живеете. Човек се ражда и преражда много пъти на земята. – „Ама ще осиромашеем.“ – Пак ще забогатеете. – „Ще паднем.“ – Пак ще станете.
Благодарете и на богатството, и на сиромашията; благодарете и на страданията, и на
радостите
; благодарете и за падането, и за ставането.
– Защо трябва да благодарим за тия неща? – Защото само по този начин човек има възможност да познае величието на Бога. Не мислете за несгодите и мъчнотиите, мислете за новия живот, който обхваща само положителни идеи. Започнете ли някаква добра работа, вярвайте, че ще я свършите с успех. Когато направи човека, Бог видя, че го е направил добре.
към беседата >>
Радвайте се и за
радостите
, и за скърбите.
Днес ви чакат нови, хубави работи. Като наблюдавате изгряването и залязването на слънцето, това е едно велико благо за вас. Радвайте се на изворите, на цветята, на тревите, на плодовете, които ви обикалят. Радвайте се, че живеете в Бога и Той във вас. Радвайте се и благодарете за всичко, което ви е дадено.
Радвайте се и за
радостите
, и за скърбите.
Радвайте се, че от всичко можете да се учите. Стремете се към същественото – към живота. Придобиеш ли го, не се обезсърчавай от нищо. Ако се обезсърчиш, кажи в себе си: „Силен съм и крепък“. Ако се страхуваш от нещо, повтаряй в себе си думата „безстрашие“.
към беседата >>
6.
Трите отношения / Първите отношения
,
МОК
, София, 5.6.1931г.,
Изгубите ли приятелството на човек, когото обичате, вие губите светлината и
радостта
си.
И великите хора са били свързани със същества от разумния свят. Колкото и да е силен и велик, човек не може сам да свърши работата си, все трябва да бъде подпомогнат от някого. Нуждата от близък, от приятел, която всеки човек изпитва, се дължи именно на необходимостта да бъде подпомогнат. Само по този начин човек има възможност да се прояви, да даде простор на своите дарби да се развиват. Като знаете това, вие трябва да оценявате приятелството, да не го губите.
Изгубите ли приятелството на човек, когото обичате, вие губите светлината и
радостта
си.
Какво ще правите без светлина и радост? Истински приятел е онзи, който може да ви помага в трудните моменти на живота. Затова е казано, че приятел се в нужда познава. Ценете приятеля си, ценете приятелството и се стремете да го запазите. – Как може човек да запази приятелството си?
към беседата >>
Какво ще правите без светлина и
радост
?
Колкото и да е силен и велик, човек не може сам да свърши работата си, все трябва да бъде подпомогнат от някого. Нуждата от близък, от приятел, която всеки човек изпитва, се дължи именно на необходимостта да бъде подпомогнат. Само по този начин човек има възможност да се прояви, да даде простор на своите дарби да се развиват. Като знаете това, вие трябва да оценявате приятелството, да не го губите. Изгубите ли приятелството на човек, когото обичате, вие губите светлината и радостта си.
Какво ще правите без светлина и
радост
?
Истински приятел е онзи, който може да ви помага в трудните моменти на живота. Затова е казано, че приятел се в нужда познава. Ценете приятеля си, ценете приятелството и се стремете да го запазите. – Как може човек да запази приятелството си? – Като отговаря с величина, равносилна на дадената.
към беседата >>
Един ден, когато придобиете ново знание, ново богатство, други синове и дъщери, тогава ще получите истинска слава, истинска
радост
, истинска любов.
Няма човек в света, който да не мине през пещта на Йов. За да издържи на страданията, човек трябва да има характера на Йов. Ще минете през отчаяния, съмнения и протести, но в края на краищата трябва да издържите, както Йов издържа. Когато минете през тези изпитания, тогава ще придобиете нов живот, ново знание и големи богатства. Сега сте богати, имате знание, имате синове и дъщери, но всичко това ще изгубите.
Един ден, когато придобиете ново знание, ново богатство, други синове и дъщери, тогава ще получите истинска слава, истинска
радост
, истинска любов.
Разбрахте ли това, което днес ви говорих? Ако не сте го разбрали, като минете през изпитанията, ще го разберете.
към беседата >>
7.
Свобода на съзнанието
,
ООК
, София, 10.6.1931г.,
Радостта
произтича от факта, че човек поддържа връзката си със своите приятели.
Следователно, когато не учи уроците си и се занимава с ненужни работи, ученикът остава в същия клас. Остане ли да повтаря класа, той страда. Когато човек пълни съзнанието си с ненужни работи, нарушава Божиите закони и сам се спъва. След това започва да страда и се чуди защо идват страданията. Причината на страданията е, че поради непослушанието си хората прекъсват връзката си със своите приятели, които им помагат.
Радостта
произтича от факта, че човек поддържа връзката си със своите приятели.
Колкото повече връзки има човек с разумните същества, толкова по-големи са придобивките му. Като знаете това, правете връзки с разумните същества, които не виждате. Вашите добри мисли и чувства стават причина за свързването ви с тях. Държите ли в съзнанието си някаква материална връзка със същества, подобни на вас, вие непременно ще се разочаровате. Всяка материална връзка води към разочарование.
към беседата >>
Съзнателно или несъзнателно, човек участва в общите
радости
и страдания, в общите печалби и загуби.
Важно е човек да знае защо страда. И ако се радва, пак трябва да знае защо се радва. Дали се радва или страда, дали е добър или лош, човек трябва да знае причините за тия неща. Освен за себе си, човек страда още и за своите ближни. Това е неизбежен закон.
Съзнателно или несъзнателно, човек участва в общите
радости
и страдания, в общите печалби и загуби.
Ако се откаже от участието си в общите страдания и загуби, човек се лишава и от участието си в общите радости и печалби. Ако участвате в страданията на Христос, ще участвате и в Неговите радости и благословения. Христос пострада, за да възстанови хармонията в света, да примири хората с Бога. Какво означава примиряване на човека с Бога? – Възстановяване на първичната връзка на човешката душа с Бога.
към беседата >>
Ако се откаже от участието си в общите страдания и загуби, човек се лишава и от участието си в общите
радости
и печалби.
И ако се радва, пак трябва да знае защо се радва. Дали се радва или страда, дали е добър или лош, човек трябва да знае причините за тия неща. Освен за себе си, човек страда още и за своите ближни. Това е неизбежен закон. Съзнателно или несъзнателно, човек участва в общите радости и страдания, в общите печалби и загуби.
Ако се откаже от участието си в общите страдания и загуби, човек се лишава и от участието си в общите
радости
и печалби.
Ако участвате в страданията на Христос, ще участвате и в Неговите радости и благословения. Христос пострада, за да възстанови хармонията в света, да примири хората с Бога. Какво означава примиряване на човека с Бога? – Възстановяване на първичната връзка на човешката душа с Бога. Това не се прави само веднъж.
към беседата >>
Ако участвате в страданията на Христос, ще участвате и в Неговите
радости
и благословения.
Дали се радва или страда, дали е добър или лош, човек трябва да знае причините за тия неща. Освен за себе си, човек страда още и за своите ближни. Това е неизбежен закон. Съзнателно или несъзнателно, човек участва в общите радости и страдания, в общите печалби и загуби. Ако се откаже от участието си в общите страдания и загуби, човек се лишава и от участието си в общите радости и печалби.
Ако участвате в страданията на Христос, ще участвате и в Неговите
радости
и благословения.
Христос пострада, за да възстанови хармонията в света, да примири хората с Бога. Какво означава примиряване на човека с Бога? – Възстановяване на първичната връзка на човешката душа с Бога. Това не се прави само веднъж. Всеки ден, всеки момент човек трябва да следи върху себе си, върху живота си, да не наруши с нещо тази връзка.
към беседата >>
– Защото срещата ви с кого и да е подразбира проява на
радост
и веселие.
Къде остава тяхната собственост? Човек говори за неща, които не познава, не притежава и не разбира. За пример, някой казва, че срещнал един познат, който му казал няколко обидни думи. – Никого не е срещнал той. – Защо?
– Защото срещата ви с кого и да е подразбира проява на
радост
и веселие.
Ако сте тъжен, никого не сте срещнали. Сега аз говоря за онези, на които ушите са отворени. Някои ще възразят, че са чели Писанието, слушали са го и знаят вече, че Бог е Любов. – Коя любов познават те? Ако е въпрос за Любовта, тя има 35 милиона форми само на физическия свят.
към беседата >>
8.
1931_06_12 Неизбежен път / Двете посоки – В и С (неминуемият път на страданието за Благото)
,
МОК
, София, 12.6.1931г.,
Това са примери, с които донякъде можем да обясним защо при известни явления в природата първият подтик започва със страдание, а при други – първият подтик започва с
радост
.
Вие минавате от светлина в тъмнина, от простор в ограничителни условия. След известно време идва един ваш приятел, подава ви въже и започва да ви тегли навън. Състоянието ви се подобрява, вследствие на което първият момент още е хармоничен. Следващите моменти също са хармонични. Значи, докато условията се подобряват, и хармонията продължава.
Това са примери, с които донякъде можем да обясним защо при известни явления в природата първият подтик започва със страдание, а при други – първият подтик започва с
радост
.
Като не мислят право, някои казват, че е все едно, дали са в кладенец, или на повърхността на земята. Значи все едно е, дали човек е на небето, или на земята. Така не се говори. Може ли да бъде все едно, дали сте в кладенец, дълбок 1000 метра, или на повърхността на земята, при чист въздух, светлина и простор? Когато се произнася върху известни въпроси и положения, човек трябва да има предвид резултатите.
към беседата >>
Точката C представя областта на
радостта
.
Под напора на глада той постоянно пита защо страда, защо никой не му помага. Обаче като получи храна, той вече не страда, нищо друго не го интересува, освен хляба. Той сяда пред трапезата и започва да яде. Следователно, докато не е минал от A към B и от B към C, човек не яде, но само се мъчи и страда. Щом дойде до точка C, той постига желанията си, дава му се да яде.
Точката C представя областта на
радостта
.
Закон е: След всяко страдание иде радост. Който иска да участва в радостите, непременно трябва да приеме страданията като неизбежен път в живота си. Страданието всякога се стреми към радостта. В този смисъл страданието е стремеж на човешкия дух да мине в областта на радостта. Обаче никой не може да направи стъпка напред към радостта, ако не е минал през страданието.
към беседата >>
Закон е: След всяко страдание иде
радост
.
Обаче като получи храна, той вече не страда, нищо друго не го интересува, освен хляба. Той сяда пред трапезата и започва да яде. Следователно, докато не е минал от A към B и от B към C, човек не яде, но само се мъчи и страда. Щом дойде до точка C, той постига желанията си, дава му се да яде. Точката C представя областта на радостта.
Закон е: След всяко страдание иде
радост
.
Който иска да участва в радостите, непременно трябва да приеме страданията като неизбежен път в живота си. Страданието всякога се стреми към радостта. В този смисъл страданието е стремеж на човешкия дух да мине в областта на радостта. Обаче никой не може да направи стъпка напред към радостта, ако не е минал през страданието. И сегашните хора се радват, но повечето им радости са остатъци от миналото.
към беседата >>
Който иска да участва в
радостите
, непременно трябва да приеме страданията като неизбежен път в живота си.
Той сяда пред трапезата и започва да яде. Следователно, докато не е минал от A към B и от B към C, човек не яде, но само се мъчи и страда. Щом дойде до точка C, той постига желанията си, дава му се да яде. Точката C представя областта на радостта. Закон е: След всяко страдание иде радост.
Който иска да участва в
радостите
, непременно трябва да приеме страданията като неизбежен път в живота си.
Страданието всякога се стреми към радостта. В този смисъл страданието е стремеж на човешкия дух да мине в областта на радостта. Обаче никой не може да направи стъпка напред към радостта, ако не е минал през страданието. И сегашните хора се радват, но повечето им радости са остатъци от миналото. Значи днес хората участват в чужди радости.
към беседата >>
Страданието всякога се стреми към
радостта
.
Следователно, докато не е минал от A към B и от B към C, човек не яде, но само се мъчи и страда. Щом дойде до точка C, той постига желанията си, дава му се да яде. Точката C представя областта на радостта. Закон е: След всяко страдание иде радост. Който иска да участва в радостите, непременно трябва да приеме страданията като неизбежен път в живота си.
Страданието всякога се стреми към
радостта
.
В този смисъл страданието е стремеж на човешкия дух да мине в областта на радостта. Обаче никой не може да направи стъпка напред към радостта, ако не е минал през страданието. И сегашните хора се радват, но повечето им радости са остатъци от миналото. Значи днес хората участват в чужди радости. Когато говорим за радостта, ние имаме предвид истинската радост, която е собствено притежание на всеки човек.
към беседата >>
В този смисъл страданието е стремеж на човешкия дух да мине в областта на
радостта
.
Щом дойде до точка C, той постига желанията си, дава му се да яде. Точката C представя областта на радостта. Закон е: След всяко страдание иде радост. Който иска да участва в радостите, непременно трябва да приеме страданията като неизбежен път в живота си. Страданието всякога се стреми към радостта.
В този смисъл страданието е стремеж на човешкия дух да мине в областта на
радостта
.
Обаче никой не може да направи стъпка напред към радостта, ако не е минал през страданието. И сегашните хора се радват, но повечето им радости са остатъци от миналото. Значи днес хората участват в чужди радости. Когато говорим за радостта, ние имаме предвид истинската радост, която е собствено притежание на всеки човек. Има ли такава радост, той никога не може да я изгуби.
към беседата >>
Обаче никой не може да направи стъпка напред към
радостта
, ако не е минал през страданието.
Точката C представя областта на радостта. Закон е: След всяко страдание иде радост. Който иска да участва в радостите, непременно трябва да приеме страданията като неизбежен път в живота си. Страданието всякога се стреми към радостта. В този смисъл страданието е стремеж на човешкия дух да мине в областта на радостта.
Обаче никой не може да направи стъпка напред към
радостта
, ако не е минал през страданието.
И сегашните хора се радват, но повечето им радости са остатъци от миналото. Значи днес хората участват в чужди радости. Когато говорим за радостта, ние имаме предвид истинската радост, която е собствено притежание на всеки човек. Има ли такава радост, той никога не може да я изгуби. Тя е негов собствен капитал.
към беседата >>
И сегашните хора се радват, но повечето им
радости
са остатъци от миналото.
Закон е: След всяко страдание иде радост. Който иска да участва в радостите, непременно трябва да приеме страданията като неизбежен път в живота си. Страданието всякога се стреми към радостта. В този смисъл страданието е стремеж на човешкия дух да мине в областта на радостта. Обаче никой не може да направи стъпка напред към радостта, ако не е минал през страданието.
И сегашните хора се радват, но повечето им
радости
са остатъци от миналото.
Значи днес хората участват в чужди радости. Когато говорим за радостта, ние имаме предвид истинската радост, която е собствено притежание на всеки човек. Има ли такава радост, той никога не може да я изгуби. Тя е негов собствен капитал. Чуждото всякога остава чуждо.
към беседата >>
Значи днес хората участват в чужди
радости
.
Който иска да участва в радостите, непременно трябва да приеме страданията като неизбежен път в живота си. Страданието всякога се стреми към радостта. В този смисъл страданието е стремеж на човешкия дух да мине в областта на радостта. Обаче никой не може да направи стъпка напред към радостта, ако не е минал през страданието. И сегашните хора се радват, но повечето им радости са остатъци от миналото.
Значи днес хората участват в чужди
радости
.
Когато говорим за радостта, ние имаме предвид истинската радост, която е собствено притежание на всеки човек. Има ли такава радост, той никога не може да я изгуби. Тя е негов собствен капитал. Чуждото всякога остава чуждо. Какво разбираме под думата „собственост“?
към беседата >>
Когато говорим за
радостта
, ние имаме предвид истинската
радост
, която е собствено притежание на всеки човек.
Страданието всякога се стреми към радостта. В този смисъл страданието е стремеж на човешкия дух да мине в областта на радостта. Обаче никой не може да направи стъпка напред към радостта, ако не е минал през страданието. И сегашните хора се радват, но повечето им радости са остатъци от миналото. Значи днес хората участват в чужди радости.
Когато говорим за
радостта
, ние имаме предвид истинската
радост
, която е собствено притежание на всеки човек.
Има ли такава радост, той никога не може да я изгуби. Тя е негов собствен капитал. Чуждото всякога остава чуждо. Какво разбираме под думата „собственост“? Всяко нещо, от което човек се ползва в даден момент, е негова собственост.
към беседата >>
Има ли такава
радост
, той никога не може да я изгуби.
В този смисъл страданието е стремеж на човешкия дух да мине в областта на радостта. Обаче никой не може да направи стъпка напред към радостта, ако не е минал през страданието. И сегашните хора се радват, но повечето им радости са остатъци от миналото. Значи днес хората участват в чужди радости. Когато говорим за радостта, ние имаме предвид истинската радост, която е собствено притежание на всеки човек.
Има ли такава
радост
, той никога не може да я изгуби.
Тя е негов собствен капитал. Чуждото всякога остава чуждо. Какво разбираме под думата „собственост“? Всяко нещо, от което човек се ползва в даден момент, е негова собственост. Ако някой се опита да притежава същия предмет в същия момент, той посяга на чужда вещ.
към беседата >>
Пътят AB представлява път към страдания и противоречия; пътят BC води към
радостта
и най-после, пътят AC представлява условия за реализиране на живота.
Който не разбира живота, той умира, без да възкръсва; който разбира живота, той умира и вечно живее. Смърт без живот подразбира лишаване от благата на живота. Ако смъртта е резултат на живота, какво представлява тогава самият живот? Той е резултат на Великия живот, в който се проявява разумността на великите и възвишени същества. Докато дойде до Великия живот, човек неизбежно ще мине пътя от A до B и от B до C, при което имате отношенията AB:BC:CA.
Пътят AB представлява път към страдания и противоречия; пътят BC води към
радостта
и най-после, пътят AC представлява условия за реализиране на живота.
С други думи казано: Човек може да очаква разумни резултати от живота само след като е минал през страданията. Като ученици, вие трябва да си изработите нова философия на живота. Това значи да сте минали през страданията. Само онзи може да разбира живота, да има свой морал и да помага на хората, който е страдал. Той има право да употреби най-хубавата храна, която природата дава.
към беседата >>
вие ще имате всичката
радост
, вие ще имате най-хубавото място, дето някога сте сънували.
(втори вариант)
В тази тъмнина у вас се заражда една тежест вътре, един копнеж има у вас да излезнете навънка от тази дупка, 1000 метра вътре в земята. Тогава къде ще бъде посоката? Перпендикулярно, това е от нашето гледище. Вие се движите сега в посоката към C. След като излезнете от тази точка, тази дупка B.
вие ще имате всичката
радост
, вие ще имате най-хубавото място, дето някога сте сънували.
И във вас ще се яви една радост, че ще имате най-хубавите условия, най-хубавата обстановка, която човек може да изпита някога. Но за да дойдете до C., вие ще кажете: По който и да е начин, както и да минете, във вас ще се роди едно желание, че може да се мине от A. към C. Питам може ли да се образува линията AC. преди да се яви счупената линия A.B.C.?
към втори вариант >>
И във вас ще се яви една
радост
, че ще имате най-хубавите условия, най-хубавата обстановка, която човек може да изпита някога.
(втори вариант)
Тогава къде ще бъде посоката? Перпендикулярно, това е от нашето гледище. Вие се движите сега в посоката към C. След като излезнете от тази точка, тази дупка B. вие ще имате всичката радост, вие ще имате най-хубавото място, дето някога сте сънували.
И във вас ще се яви една
радост
, че ще имате най-хубавите условия, най-хубавата обстановка, която човек може да изпита някога.
Но за да дойдете до C., вие ще кажете: По който и да е начин, както и да минете, във вас ще се роди едно желание, че може да се мине от A. към C. Питам може ли да се образува линията AC. преди да се яви счупената линия A.B.C.? Не може.
към втори вариант >>
Всеки един човек, който е минал по закона на страданието, след страданието иде
радостта
.
(втори вариант)
След като си минал състоянието на AB. – глада, това е онова състояние на мъчение; и след това ще дойде яденето. След това ще дойдеш до точката C. Онова, което ти желаеш, ще го постигнеш. Това вече е един закон.
Всеки един човек, който е минал по закона на страданието, след страданието иде
радостта
.
Две мнения в живота няма! Всеки един човек, който е минал през страданията, не говори за мъченията. Мъченията спадат към друга категория. И всеки трябва да знае, че след всяко едно страдание то е неизбежно, щом не искате да участвувате в страданието, не може да участвувате и в радостта. Тогава кое е по-мощно в света?
към втори вариант >>
И всеки трябва да знае, че след всяко едно страдание то е неизбежно, щом не искате да участвувате в страданието, не може да участвувате и в
радостта
.
(втори вариант)
Това вече е един закон. Всеки един човек, който е минал по закона на страданието, след страданието иде радостта. Две мнения в живота няма! Всеки един човек, който е минал през страданията, не говори за мъченията. Мъченията спадат към друга категория.
И всеки трябва да знае, че след всяко едно страдание то е неизбежно, щом не искате да участвувате в страданието, не може да участвувате и в
радостта
.
Тогава кое е по-мощно в света? Страданието или радостта? (страданието). Ако страданието беше мощно и силно, защо то не остава в себе си, ами се стреми на някъде? Страданието всякога има желание да се домогне до радостта. В него има един такъв копнеж, в който се ражда радостта.
към втори вариант >>
Страданието или
радостта
?
(втори вариант)
Две мнения в живота няма! Всеки един човек, който е минал през страданията, не говори за мъченията. Мъченията спадат към друга категория. И всеки трябва да знае, че след всяко едно страдание то е неизбежно, щом не искате да участвувате в страданието, не може да участвувате и в радостта. Тогава кое е по-мощно в света?
Страданието или
радостта
?
(страданието). Ако страданието беше мощно и силно, защо то не остава в себе си, ами се стреми на някъде? Страданието всякога има желание да се домогне до радостта. В него има един такъв копнеж, в който се ражда радостта. Тогава какво нещо е самото страдание? Страданието е състояние на човешкия дух, който иска да се домогне до радостта.
към втори вариант >>
Страданието всякога има желание да се домогне до
радостта
.
(втори вариант)
Мъченията спадат към друга категория. И всеки трябва да знае, че след всяко едно страдание то е неизбежно, щом не искате да участвувате в страданието, не може да участвувате и в радостта. Тогава кое е по-мощно в света? Страданието или радостта? (страданието). Ако страданието беше мощно и силно, защо то не остава в себе си, ами се стреми на някъде?
Страданието всякога има желание да се домогне до
радостта
.
В него има един такъв копнеж, в който се ражда радостта. Тогава какво нещо е самото страдание? Страданието е състояние на човешкия дух, който иска да се домогне до радостта. И следователно, когато човешкия дух минава през страданието, той търси радостта. Но непременно той ще мине през страданието.
към втори вариант >>
В него има един такъв копнеж, в който се ражда
радостта
.
(втори вариант)
И всеки трябва да знае, че след всяко едно страдание то е неизбежно, щом не искате да участвувате в страданието, не може да участвувате и в радостта. Тогава кое е по-мощно в света? Страданието или радостта? (страданието). Ако страданието беше мощно и силно, защо то не остава в себе си, ами се стреми на някъде? Страданието всякога има желание да се домогне до радостта.
В него има един такъв копнеж, в който се ражда
радостта
.
Тогава какво нещо е самото страдание? Страданието е състояние на човешкия дух, който иска да се домогне до радостта. И следователно, когато човешкия дух минава през страданието, той търси радостта. Но непременно той ще мине през страданието. То е една област, тогава може да го впрегнете, както искате; една област, която трябва да минете.
към втори вариант >>
Страданието е състояние на човешкия дух, който иска да се домогне до
радостта
.
(втори вариант)
Страданието или радостта? (страданието). Ако страданието беше мощно и силно, защо то не остава в себе си, ами се стреми на някъде? Страданието всякога има желание да се домогне до радостта. В него има един такъв копнеж, в който се ражда радостта. Тогава какво нещо е самото страдание?
Страданието е състояние на човешкия дух, който иска да се домогне до
радостта
.
И следователно, когато човешкия дух минава през страданието, той търси радостта. Но непременно той ще мине през страданието. То е една област, тогава може да го впрегнете, както искате; една област, която трябва да минете. Следователно, ти не можеш да минеш радостта, докато не минеш областта на страданието. Не че нарочно за вас се създава страданието, не мислете, че някой за вас го създава, но понеже искате да идете в радостта, трябва да минете през страданието.
към втори вариант >>
И следователно, когато човешкия дух минава през страданието, той търси
радостта
.
(втори вариант)
(страданието). Ако страданието беше мощно и силно, защо то не остава в себе си, ами се стреми на някъде? Страданието всякога има желание да се домогне до радостта. В него има един такъв копнеж, в който се ражда радостта. Тогава какво нещо е самото страдание? Страданието е състояние на човешкия дух, който иска да се домогне до радостта.
И следователно, когато човешкия дух минава през страданието, той търси
радостта
.
Но непременно той ще мине през страданието. То е една област, тогава може да го впрегнете, както искате; една област, която трябва да минете. Следователно, ти не можеш да минеш радостта, докато не минеш областта на страданието. Не че нарочно за вас се създава страданието, не мислете, че някой за вас го създава, но понеже искате да идете в радостта, трябва да минете през страданието. Законът е такъв!
към втори вариант >>
Следователно, ти не можеш да минеш
радостта
, докато не минеш областта на страданието.
(втори вариант)
Тогава какво нещо е самото страдание? Страданието е състояние на човешкия дух, който иска да се домогне до радостта. И следователно, когато човешкия дух минава през страданието, той търси радостта. Но непременно той ще мине през страданието. То е една област, тогава може да го впрегнете, както искате; една област, която трябва да минете.
Следователно, ти не можеш да минеш
радостта
, докато не минеш областта на страданието.
Не че нарочно за вас се създава страданието, не мислете, че някой за вас го създава, но понеже искате да идете в радостта, трябва да минете през страданието. Законът е такъв! Сега ясна ли е мисълта? Или не е ясна? Тя не е ясна по причина на вашите дребнави желания.
към втори вариант >>
Не че нарочно за вас се създава страданието, не мислете, че някой за вас го създава, но понеже искате да идете в
радостта
, трябва да минете през страданието.
(втори вариант)
Страданието е състояние на човешкия дух, който иска да се домогне до радостта. И следователно, когато човешкия дух минава през страданието, той търси радостта. Но непременно той ще мине през страданието. То е една област, тогава може да го впрегнете, както искате; една област, която трябва да минете. Следователно, ти не можеш да минеш радостта, докато не минеш областта на страданието.
Не че нарочно за вас се създава страданието, не мислете, че някой за вас го създава, но понеже искате да идете в
радостта
, трябва да минете през страданието.
Законът е такъв! Сега ясна ли е мисълта? Или не е ясна? Тя не е ясна по причина на вашите дребнави желания. Сегашните ваши радости, това са остатъци на някои блага на страдания, от хиляди поколения са останали от техните блага, и ние участвуваме в тях; някой път участвуваме в радостите на другите хора, но за да добием ние една своя радост; радостен е човек само тогава, когато той е добил една своя радост.
към втори вариант >>
Сегашните ваши
радости
, това са остатъци на някои блага на страдания, от хиляди поколения са останали от техните блага, и ние участвуваме в тях; някой път участвуваме в
радостите
на другите хора, но за да добием ние една своя
радост
;
радостен
е човек само тогава, когато той е добил една своя
радост
.
(втори вариант)
Не че нарочно за вас се създава страданието, не мислете, че някой за вас го създава, но понеже искате да идете в радостта, трябва да минете през страданието. Законът е такъв! Сега ясна ли е мисълта? Или не е ясна? Тя не е ясна по причина на вашите дребнави желания.
Сегашните ваши
радости
, това са остатъци на някои блага на страдания, от хиляди поколения са останали от техните блага, и ние участвуваме в тях; някой път участвуваме в
радостите
на другите хора, но за да добием ние една своя
радост
;
радостен
е човек само тогава, когато той е добил една своя
радост
.
Чуждата радост не може да бъде наша! Може ли да бъде наша? Тогава чуждият хляб може ли да бъде ваш? Не може. Чуждата дреха, ваша може ли да бъде?
към втори вариант >>
Чуждата
радост
не може да бъде наша!
(втори вариант)
Законът е такъв! Сега ясна ли е мисълта? Или не е ясна? Тя не е ясна по причина на вашите дребнави желания. Сегашните ваши радости, това са остатъци на някои блага на страдания, от хиляди поколения са останали от техните блага, и ние участвуваме в тях; някой път участвуваме в радостите на другите хора, но за да добием ние една своя радост; радостен е човек само тогава, когато той е добил една своя радост.
Чуждата
радост
не може да бъде наша!
Може ли да бъде наша? Тогава чуждият хляб може ли да бъде ваш? Не може. Чуждата дреха, ваша може ли да бъде? Чуждите очи ваши могат ли да бъдат?
към втори вариант >>
Второто BC., то е процес на изявление, излизане навънка към
радостта
, а AC?
(втори вариант)
AB:BC, а тази линия AC каква е тя? AB:BC:AC добре. Сега да видим отношенията. Първото отношение AB, какво е то? Това е отношението на всички противоречия по отношение на страданията.
Второто BC., то е процес на изявление, излизане навънка към
радостта
, а AC?
Означава вече извора, в който животът се развива, може да се реализира. Или да преведем. Ако след като се оформи човешкият ум, човешкото сърдце и човешката воля, какво остава на човека? Само тогава може човек да живее, да има един резултат разумен. И следователно, най-първото положение, всеки един от вас трябва да си създаде една нова философия за себе си.
към втори вариант >>
9.
Музикален живот
,
ООК
, София, 17.6.1931г.,
Ако е бил обезсърчен, насърчава се; ако е бил тъжен, става
радостен
и готов за всякакви жертви за Великото в света.
Ние говорим за онази музика и за онова пеене, които тонират човешките чувства. По този начин те тонират и нервната му система. Ако това отчасти поне може да направи обикновената музика, колко повече може да се очаква от духовната! Тази музика внася мекота в човека, но същевременно го прави активен. Той има желание да приложи своите добродетели.
Ако е бил обезсърчен, насърчава се; ако е бил тъжен, става
радостен
и готов за всякакви жертви за Великото в света.
Духовната музика създава около човека особена аура, с която той разполага хората към добро. Чрез музиката човек идва до онова вътрешно, духовно разбиране на живота, което му помага да осмисли страданията. Той гледа на страданията и на радостите като на една необходимост, през която неизбежно трябва да мине, както пътникът неизбежно минава през долини и височини. Като знаете това, стремете се да вложите музиката и в говора, и в мисълта си. – „Ама нервен съм, не мога да бъда музикален.“ – Нервността не изключва музикалността.
към беседата >>
Той гледа на страданията и на
радостите
като на една необходимост, през която неизбежно трябва да мине, както пътникът неизбежно минава през долини и височини.
Тази музика внася мекота в човека, но същевременно го прави активен. Той има желание да приложи своите добродетели. Ако е бил обезсърчен, насърчава се; ако е бил тъжен, става радостен и готов за всякакви жертви за Великото в света. Духовната музика създава около човека особена аура, с която той разполага хората към добро. Чрез музиката човек идва до онова вътрешно, духовно разбиране на живота, което му помага да осмисли страданията.
Той гледа на страданията и на
радостите
като на една необходимост, през която неизбежно трябва да мине, както пътникът неизбежно минава през долини и височини.
Като знаете това, стремете се да вложите музиката и в говора, и в мисълта си. – „Ама нервен съм, не мога да бъда музикален.“ – Нервността не изключва музикалността. Ако нервният употребява енергията си разумно, нервността е ценно качество. Нервният върши повече работа, отколкото онзи, който не е нервен. Мисълта се предава чрез нервната система, а не чрез мускулната.
към беседата >>
10.
Свиване и разширяване
,
МОК
, София, 19.6.1931г.,
Често този цвят се явява на устните на здравия,
жизнерадостен
човек.
Щом кръвта е нечиста, устните, лицето на човека посиняват. Цветовете се делят на топли и на студени. За пример, червеният цвят е топъл, магнетичен. Ако искате да растете, да се развивате правилно, свържете се с червения цвят, не червеният, бояджийски цвят, но с живия червен цвят, с който природата си служи. Достатъчно е един път да видите този цвят, за да не го забравите никога.
Често този цвят се явява на устните на здравия,
жизнерадостен
човек.
За да бъде здрав, човек трябва да вижда красотата в природата и да я цени. Красотата храни човека. Изучавайте природата с любов, да се свържете с нейните красиви линии, които помагат за правилното свиване и разширяване на капилярите. Излизайте сутрин, да наблюдавате изгрева на слънцето, и вечер, да наблюдавате звездите, да видите красивите линии на природата. Благословение е да гледа човек красивото.
към беседата >>
11.
Мистично разбиране
,
УС
, София, 21.6.1931г.,
„Вие ще бъдете оскърбени, но скръбта ви ще се промени на
радост
.“ (– 20-та глава.) – Скръбта им била човешка.
– Лъжете се, никога не съм говорил върху това, което вие сте мислели. Никой говорител не изказва това, върху което слушателите ми мислят или са мислили. В 16-та глава от Евангелието на Йоан Христос казва на учениците си: „А сега отхождам при Тогоз, Който ме е проводил“. (– 5-та глава.) – Откъде е дошъл Христос, учениците не знаят; къде отива, и това не знаят. Те знаят само, че Христос е дошъл отнякъде и ще отиде някъде, нищо повече не знаят.
„Вие ще бъдете оскърбени, но скръбта ви ще се промени на
радост
.“ (– 20-та глава.) – Скръбта им била човешка.
Те мислели, че Христос ще основе царството си на земята, но като им казал, че ще си отиде, започнали да скърбят и да се питат: „Какво ще стане с нас? “ – Много просто. И с тях е станало това, което става с децата, когато майката напуща дома. Това е голям обществен въпрос. Когато майката напусне дома, настава рев, плач – всички деца плачат.
към беседата >>
От този момент ти придобиваш вечна
радост
, вечно блаженство.
– Защо е така? – На този въпрос сами ще си отговорите. Ако аз ви отговоря, вместо да ме разберете, повече ще се объркате и ще изгубите и това, което имате. Има нещо съществено в живота и то е познаването на Бога. Да познаеш Бога, това значи да си намерил великия смисъл на живота.
От този момент ти придобиваш вечна
радост
, вечно блаженство.
И колкото по-големи стават страданията ти, толкова повече се увеличава радостта ти. Така е за мистика. Колкото по-големи са страданията му, толкова повече се радва той. По 20 пъти на ден да го бият, той повече се радва. Всичко да му отнемат, той остава тих и спокоен, не губи своя вътрешен мир.
към беседата >>
И колкото по-големи стават страданията ти, толкова повече се увеличава
радостта
ти.
– На този въпрос сами ще си отговорите. Ако аз ви отговоря, вместо да ме разберете, повече ще се объркате и ще изгубите и това, което имате. Има нещо съществено в живота и то е познаването на Бога. Да познаеш Бога, това значи да си намерил великия смисъл на живота. От този момент ти придобиваш вечна радост, вечно блаженство.
И колкото по-големи стават страданията ти, толкова повече се увеличава
радостта
ти.
Така е за мистика. Колкото по-големи са страданията му, толкова повече се радва той. По 20 пъти на ден да го бият, той повече се радва. Всичко да му отнемат, той остава тих и спокоен, не губи своя вътрешен мир. Ако това стане с човек, който има обикновено разбиране за живота, той ще се почувства най-нещастен в света.
към беседата >>
Щом я придобие, той понася и най-големите страдания с
радост
.
Колкото по-големи са страданията му, толкова повече се радва той. По 20 пъти на ден да го бият, той повече се радва. Всичко да му отнемат, той остава тих и спокоен, не губи своя вътрешен мир. Ако това стане с човек, който има обикновено разбиране за живота, той ще се почувства най-нещастен в света. Според мене нещастен е онзи, който е лишен от любовта на Бога.
Щом я придобие, той понася и най-големите страдания с
радост
.
Той има опитността на мистика. Когато Любовта посети човека, тя го свързва с Бога. Тогава, именно, идат и страданията, но човек е силен, лесно се справя с тях. Като ви наблюдавам, виждам, че лицата ви са посърнали, нещо ви мъчи. Казвате: „Едно време бяхме ревностни, радостни.
към беседата >>
Казвате: „Едно време бяхме ревностни,
радостни
.
Щом я придобие, той понася и най-големите страдания с радост. Той има опитността на мистика. Когато Любовта посети човека, тя го свързва с Бога. Тогава, именно, идат и страданията, но човек е силен, лесно се справя с тях. Като ви наблюдавам, виждам, че лицата ви са посърнали, нещо ви мъчи.
Казвате: „Едно време бяхме ревностни,
радостни
.
Какво стана с нас, не знаем“. – Каквито бяхте едно време, такива сте и сега. Едно време имахте любов, която ту се увеличаваше, ту се намаляваше. И сега имате такава любов. Когато мислехте, че имате любов, тя ви посещаваше; когато мислехте, че ще изгубите любовта си, тя ви напущаше.
към беседата >>
12.
Учителю, да прогледам!
,
НБ
, София, 21.6.1931г.,
Онзи, който диша в нечист въздух, ще има жълт цвят на лицето, очи мътни, уморени, тяло слабо, хилаво; вторият, който диша чист въздух, ще бъде постоянно свеж и бодър,
жизнерадостен
, ще има желание да учи и да се повдига.
Сега, аз не искам да се афектирате от моите думи, но казвам, че тия неща ще се проверят за в бъдеще от самите вас. За мене всичко това е абсолютна Истина, без никакви противоречия. Един ден, когато и вие дойдете до тези въпроси, ще извадите същите заключения. Като говоря върху тия въпроси, искам да разбирате правилно, защото аз ги разглеждам от друго становище, не тъй, както вие ги знаете и разбирате. Ако оставите един човек да живее в стая със съвършено нечист въздух, а друг – в стая с чист, свеж въздух, в двата случая ще имате два различни резултата.
Онзи, който диша в нечист въздух, ще има жълт цвят на лицето, очи мътни, уморени, тяло слабо, хилаво; вторият, който диша чист въздух, ще бъде постоянно свеж и бодър,
жизнерадостен
, ще има желание да учи и да се повдига.
Това, обаче, дали човек ще попадне в едното, или в другото условие, зависи напълно от него, от неговото вътрешно устройство. Това определя, дали човек ще се движи в по-гъста, или в по-рядка среда. И сега, за да се подобри положението на съвременната култура, хората трябва да се заемат основно с изучаването на човешката глава. Съвременната наука изучава главно човешкия череп. Например, Ломброзо е изучавал черепа на човека и по него съдел за престъпността, дали даден човек проявява престъпни наклонности, или не.
към беседата >>
Само по този начин той може да бъде
радостен
и весел.
Казвам: това не са само думи, но има плеяда учени хора, и във Франция, и в Англия, и в Германия, по целия свят; които вече прилагат тия методи за лекуване. Обаче, както днес се прилагат тия методи, в тях има нещо търговско, вследствие на което болестта пак се връща. В лекуването се изисква пълно безкористие. Значи, за да се излекува човек, има и друг начин. Той се заключава в следното: човек трябва да освободи мозъка си от всички странични смущения и да се свърже с разумната природа.
Само по този начин той може да бъде
радостен
и весел.
И тогава, човек ще дойде до положението, щото успехът на другите хора да бъде и негов успех; щастието на другите хора да бъде и негово щастие. Този е начинът, по който човек може да пресъздаде лицето си, и ако е почнал да остарява, той може да се подмлади. А сега, колкото по-кисел става човек, толкова и лицето му става по-кисело. Ако устните на човека станат съвсем тънки, какво показва това? – Този човек Изгубил своята чувствителност.
към беседата >>
13.
Красивите линии / Линиите на красотата в природата!
,
МОК
, София, 26.6.1931г.,
Докато не страда, той е извън реалността, но същевременно и вън от
радостите
.
Колкото и да ви се доказва, че е сладка, ако вкусът не вземе участие, всички доказателства остават напразно. Като знаете свойствата на чистата вода и сложите после 1–2 бучки захар в нея, вие веднага се убеждавате, че захарта е сладка. За да се убедите в съществуването на някои неща, в помощ ви идват мъчнотиите и страданията. Чрез тях човек придобива опитности и знания, които пък усилват вярата му. Когато страда, човек постепенно влиза в реалността на живота.
Докато не страда, той е извън реалността, но същевременно и вън от
радостите
.
Радостите и благата идват след страданията. На физическия свят страданията предшестват радостите. Като знаете това, не очаквайте радости преди страдания. Който очаква първо радости в живота, той не разбира закона. За онзи, който не разбира този закон, лесно е да каже, че еди-кой си човек свършил университет, че еди-кой си открил нещо или дал някакъв концерт.
към беседата >>
Радостите
и благата идват след страданията.
Като знаете свойствата на чистата вода и сложите после 1–2 бучки захар в нея, вие веднага се убеждавате, че захарта е сладка. За да се убедите в съществуването на някои неща, в помощ ви идват мъчнотиите и страданията. Чрез тях човек придобива опитности и знания, които пък усилват вярата му. Когато страда, човек постепенно влиза в реалността на живота. Докато не страда, той е извън реалността, но същевременно и вън от радостите.
Радостите
и благата идват след страданията.
На физическия свят страданията предшестват радостите. Като знаете това, не очаквайте радости преди страдания. Който очаква първо радости в живота, той не разбира закона. За онзи, който не разбира този закон, лесно е да каже, че еди-кой си човек свършил университет, че еди-кой си открил нещо или дал някакъв концерт. Той вижда, че хората се радват, но какво е било преди радостта, не знае.
към беседата >>
На физическия свят страданията предшестват
радостите
.
За да се убедите в съществуването на някои неща, в помощ ви идват мъчнотиите и страданията. Чрез тях човек придобива опитности и знания, които пък усилват вярата му. Когато страда, човек постепенно влиза в реалността на живота. Докато не страда, той е извън реалността, но същевременно и вън от радостите. Радостите и благата идват след страданията.
На физическия свят страданията предшестват
радостите
.
Като знаете това, не очаквайте радости преди страдания. Който очаква първо радости в живота, той не разбира закона. За онзи, който не разбира този закон, лесно е да каже, че еди-кой си човек свършил университет, че еди-кой си открил нещо или дал някакъв концерт. Той вижда, че хората се радват, но какво е било преди радостта, не знае. Той не подозира през какви мъчнотии и страдания е минал ученикът, докато свърши гимназия.
към беседата >>
Като знаете това, не очаквайте
радости
преди страдания.
Чрез тях човек придобива опитности и знания, които пък усилват вярата му. Когато страда, човек постепенно влиза в реалността на живота. Докато не страда, той е извън реалността, но същевременно и вън от радостите. Радостите и благата идват след страданията. На физическия свят страданията предшестват радостите.
Като знаете това, не очаквайте
радости
преди страдания.
Който очаква първо радости в живота, той не разбира закона. За онзи, който не разбира този закон, лесно е да каже, че еди-кой си човек свършил университет, че еди-кой си открил нещо или дал някакъв концерт. Той вижда, че хората се радват, но какво е било преди радостта, не знае. Той не подозира през какви мъчнотии и страдания е минал ученикът, докато свърши гимназия. Той не знае какъв труд, какви усилия е положил младежът, за да свърши университет и да стане учен.
към беседата >>
Който очаква първо
радости
в живота, той не разбира закона.
Когато страда, човек постепенно влиза в реалността на живота. Докато не страда, той е извън реалността, но същевременно и вън от радостите. Радостите и благата идват след страданията. На физическия свят страданията предшестват радостите. Като знаете това, не очаквайте радости преди страдания.
Който очаква първо
радости
в живота, той не разбира закона.
За онзи, който не разбира този закон, лесно е да каже, че еди-кой си човек свършил университет, че еди-кой си открил нещо или дал някакъв концерт. Той вижда, че хората се радват, но какво е било преди радостта, не знае. Той не подозира през какви мъчнотии и страдания е минал ученикът, докато свърши гимназия. Той не знае какъв труд, какви усилия е положил младежът, за да свърши университет и да стане учен. Колко пъти е пропадал ученият, докато придобие знанието, докато стане виден професор.
към беседата >>
Той вижда, че хората се радват, но какво е било преди
радостта
, не знае.
Радостите и благата идват след страданията. На физическия свят страданията предшестват радостите. Като знаете това, не очаквайте радости преди страдания. Който очаква първо радости в живота, той не разбира закона. За онзи, който не разбира този закон, лесно е да каже, че еди-кой си човек свършил университет, че еди-кой си открил нещо или дал някакъв концерт.
Той вижда, че хората се радват, но какво е било преди
радостта
, не знае.
Той не подозира през какви мъчнотии и страдания е минал ученикът, докато свърши гимназия. Той не знае какъв труд, какви усилия е положил младежът, за да свърши университет и да стане учен. Колко пъти е пропадал ученият, докато придобие знанието, докато стане виден професор. Радва се човек на знанието, на успехите си, на придобитата любов, но радостта му иде като резултат на нещо. Тя е плод, завързал и узрял на дървото на живота, което е расло при мъчнотии, при бури и ветрове.
към беседата >>
Радва се човек на знанието, на успехите си, на придобитата любов, но
радостта
му иде като резултат на нещо.
За онзи, който не разбира този закон, лесно е да каже, че еди-кой си човек свършил университет, че еди-кой си открил нещо или дал някакъв концерт. Той вижда, че хората се радват, но какво е било преди радостта, не знае. Той не подозира през какви мъчнотии и страдания е минал ученикът, докато свърши гимназия. Той не знае какъв труд, какви усилия е положил младежът, за да свърши университет и да стане учен. Колко пъти е пропадал ученият, докато придобие знанието, докато стане виден професор.
Радва се човек на знанието, на успехите си, на придобитата любов, но
радостта
му иде като резултат на нещо.
Тя е плод, завързал и узрял на дървото на живота, което е расло при мъчнотии, при бури и ветрове. Ето защо, ще знаете, че огъването е неизбежен процес. Ръката се огъва, а понякога се проточва. И огъването, и проточването ѝ носят благословение. Когато огъваш ръката си, за да спасиш давещия, това е благословение.
към беседата >>
Защото всяка една
радост
идва подир едно страдание.
(втори вариант)
Казвам каква е сега водата? Сладка е. В това отношение всичките мъчнотии в живота и страданията са необходими, за да докажат, че нещата съществуват. Защото дебелата човешка глава като започне да страда и се мъчи, казва: Реално е това. Щом човек не се мъчи, той казва: Нещата не са реални.
Защото всяка една
радост
идва подир едно страдание.
Радостите и благата в живота не идват преди страданията. Всякога страданията на физическото поле предшествуват радостите. Никога една радост не може да дойде първа, ако не е предшествувана от страдание или мъчение. И който очаква радостта преди страданието, той не разбира закона. Не разбира физическия закон на земята.
към втори вариант >>
Радостите
и благата в живота не идват преди страданията.
(втори вариант)
Сладка е. В това отношение всичките мъчнотии в живота и страданията са необходими, за да докажат, че нещата съществуват. Защото дебелата човешка глава като започне да страда и се мъчи, казва: Реално е това. Щом човек не се мъчи, той казва: Нещата не са реални. Защото всяка една радост идва подир едно страдание.
Радостите
и благата в живота не идват преди страданията.
Всякога страданията на физическото поле предшествуват радостите. Никога една радост не може да дойде първа, ако не е предшествувана от страдание или мъчение. И който очаква радостта преди страданието, той не разбира закона. Не разбира физическия закон на земята. Та това трябва във вашето учение.
към втори вариант >>
Всякога страданията на физическото поле предшествуват
радостите
.
(втори вариант)
В това отношение всичките мъчнотии в живота и страданията са необходими, за да докажат, че нещата съществуват. Защото дебелата човешка глава като започне да страда и се мъчи, казва: Реално е това. Щом човек не се мъчи, той казва: Нещата не са реални. Защото всяка една радост идва подир едно страдание. Радостите и благата в живота не идват преди страданията.
Всякога страданията на физическото поле предшествуват
радостите
.
Никога една радост не може да дойде първа, ако не е предшествувана от страдание или мъчение. И който очаква радостта преди страданието, той не разбира закона. Не разбира физическия закон на земята. Та това трябва във вашето учение. След като си се занимавал 10 години, учен човек си.
към втори вариант >>
Никога една
радост
не може да дойде първа, ако не е предшествувана от страдание или мъчение.
(втори вариант)
Защото дебелата човешка глава като започне да страда и се мъчи, казва: Реално е това. Щом човек не се мъчи, той казва: Нещата не са реални. Защото всяка една радост идва подир едно страдание. Радостите и благата в живота не идват преди страданията. Всякога страданията на физическото поле предшествуват радостите.
Никога една
радост
не може да дойде първа, ако не е предшествувана от страдание или мъчение.
И който очаква радостта преди страданието, той не разбира закона. Не разбира физическия закон на земята. Та това трябва във вашето учение. След като си се занимавал 10 години, учен човек си. Но знанието свършено ли е?
към втори вариант >>
И който очаква
радостта
преди страданието, той не разбира закона.
(втори вариант)
Щом човек не се мъчи, той казва: Нещата не са реални. Защото всяка една радост идва подир едно страдание. Радостите и благата в живота не идват преди страданията. Всякога страданията на физическото поле предшествуват радостите. Никога една радост не може да дойде първа, ако не е предшествувана от страдание или мъчение.
И който очаква
радостта
преди страданието, той не разбира закона.
Не разбира физическия закон на земята. Та това трябва във вашето учение. След като си се занимавал 10 години, учен човек си. Но знанието свършено ли е? Ти се радваш, но колко безсънни нощи си прекарал над книгата, колко мъчения, какъв страх!
към втори вариант >>
Слугата е
радостен
.
(втори вариант)
Е, тогава, кое може да произведе мир? Като се приближи слугата, господарят е малко недоволен, той се приближи и каже: Иване, ти си отличен човек! Аз съм много доволен от тебе! Извади му една пълна кесия и му каже: Днес имаш отпуска, ти си свободен днес, ето да си походиш малко като в празничен ден. Погледне го той, господарят го потупа по рамото му.
Слугата е
радостен
.
В това движение господарят е предал нещо тайно от себе си. И това, което той е предал в душата си, той е предал едно вътрешно общение между ума на господаря и слугата, между добрите чувства има едно съединение вътре. Та казвам сега, вие искате да живеете духовен живот. Но духовен живот сам по себе си ти не можеш да живееш. За да живееш духовен живот, ти трябва да бъдеш в общение с духовни същества.
към втори вариант >>
14.
Любовта към Бога
,
РБ
, 7-те езера, 12.7.1931г.,
И съвременните хора сутрин са в рая, весели,
радостни
; сгрешат ли нещо, изпъдят ги оттам и те слизат в ада.
След това почва да плаче, да се моли, пак го приемат. По същия начин и Адам сгреши, за което го изпъдиха от рая. Той слезе в ада, където плака, разкая се, докато пак го приеха в рая. Откак Адам сгреши, много пъти досега той е влизал и излизал от рая. Сутрин е в рая, вечер е в ада.
И съвременните хора сутрин са в рая, весели,
радостни
; сгрешат ли нещо, изпъдят ги оттам и те слизат в ада.
Тук плачат, молят се, пак ги приемат в рая. Така с години се повтаря една и съща история, докато дойде ден, когато човек вече няма да греши и ще запази своето място в рая. Сега, току-що упътят човека как да живее, поставят го в рая, но не се минава много, той пак сгреши и вечерта е в ада. Някой, като вижда, че не може да запази положението си в рая, казва: „Сега не мога да се изправя, ще остане за друг живот. Уж влязох в пътя, но не можах да устоя, затова поне ще се оженя, да си уредя работите“.
към беседата >>
– Когато човек възлюби Господа с всичката си душа, с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си сила и работи съзнателно, да превърне страданията в
радост
, т.е.
Дадено ти е да ме опиташ, но аз не съм от тези, които се отказват. Готов съм да понеса всички последствия. Любовта ми към Бога е толкова силна, че мога да понеса този кръст“. Както знаете, Христос понесе толкова страдания и поругания, а съвременните хора искат да прекарат живота си без никакви страдания. Може и без страдания. Кога?
– Когато човек възлюби Господа с всичката си душа, с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си сила и работи съзнателно, да превърне страданията в
радост
, т.е.
да носи страданията и скърбите с радост. Ако човек не възлюби Бога, тогава и страданията му ще бъдат непоносим товар за него. Сега, да стигнем до основната мисъл – Любов към Бога. Мнозина постоянно запитват: „Бог обича ли ни? “ От първия до последния ден на живота си вие ще проверявате това, но и себе си ще проверявате.
към беседата >>
да носи страданията и скърбите с
радост
.
Готов съм да понеса всички последствия. Любовта ми към Бога е толкова силна, че мога да понеса този кръст“. Както знаете, Христос понесе толкова страдания и поругания, а съвременните хора искат да прекарат живота си без никакви страдания. Може и без страдания. Кога? – Когато човек възлюби Господа с всичката си душа, с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си сила и работи съзнателно, да превърне страданията в радост, т.е.
да носи страданията и скърбите с
радост
.
Ако човек не възлюби Бога, тогава и страданията му ще бъдат непоносим товар за него. Сега, да стигнем до основната мисъл – Любов към Бога. Мнозина постоянно запитват: „Бог обича ли ни? “ От първия до последния ден на живота си вие ще проверявате това, но и себе си ще проверявате. Ако любовта ви към Бога е по-силна, отколкото към желанията ви, на прав път сте.
към беседата >>
Ще им кажете, че ако искат да бъдат щастливи,
радостни
и весели, да имат на страната си всички възвишени, добри и разумни хора, те трябва да обичат Бога повече от всички свои желания.
За вас е важно, като отивате в света, да говорите и да слушате с Божията Любов. Какво става, обаче? Някой отива в света, иска да го подобри, да го оправи, но опълчва хората против себе си. Отивате ли в света, първо ще се справите със себе си, ще проверите любовта ви към Бога по-силна ли е, отколкото към всяко ваше желание, или към всяка ваша мисъл. Щом се справите със себе си, щом се опитате, само тогава ще можете да говорите и на хората.
Ще им кажете, че ако искат да бъдат щастливи,
радостни
и весели, да имат на страната си всички възвишени, добри и разумни хора, те трябва да обичат Бога повече от всички свои желания.
Една от нашите сестри ми каза: „Аз дойдох на езерата, на тези високи места и на този чист въздух, да се освежа, да разреша един въпрос“. Питам я: „Как ще го разрешиш? “ – „Ще се моля на Бога, постоянно ще бъда в молитва.“ Казвам: ти можеш цял ден да се молиш, но това е само външна молитва. Истинската молитва се изразява чрез Любовта. Ти трябва да си зададеш въпроса: „Мога ли да обичам Бога повече от своите желания?
към беседата >>
И в ада да е, между грешниците, той винаги ще бъде
радостен
и весел.
“ Смисълът на живота се състои в Любовта към Бога. Човек се е родил, за да обича Бога и да запечата живота си с тази Любов, а не да бъде слуга на хората. Постигне ли това, всички въпроси са разрешени. Този е смисълът на стиха, който Христос е изказал: „Това е Живот Вечен, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога“. Възлюби ли човек Бога, където и да отиде, пътят му винаги ще бъде отворен.
И в ада да е, между грешниците, той винаги ще бъде
радостен
и весел.
Сега, няма да ви желая да постигнете това нещо, но ще ви питам: обичате ли Бога? Казвате: „Как се познава човек, който обича Бога? “ Ако обичате Бога, вие ще приличате на онова момче, което яздело магаре и по пътя го настигнал един старец, който започнал да разговаря с него. Старецът казал: „Момче, хайде да се поразговорим за възможни неща, които могат да станат“. Момчето отговорило: „Добре, дядо, можем да поговорим“.
към беседата >>
15.
Симон Петър
,
РБ
, 7-те езера, 12.7.1931г.,
Бръснарят излязъл от двореца свободен,
радостен
, че животът му е подарен.
Когато викали бръснар да му услужва, след свършване на работата си царят заповядвал да обезглавят бръснаря, да не издаде някому тайната, че царят имал рога. Един ден в двореца бил повикан един млад бръснар, но той знаел какво го чака и затова, като свършил работата си, казал на царя: „Царю честити, смили се над мене! Не взимай главата ми! Обещавам, че никому няма да издам тайната и ще ти услужвам, както искаш“. Царят се смилил над него и го пуснал да си отиде, като имал предвид обещанието му.
Бръснарят излязъл от двореца свободен,
радостен
, че животът му е подарен.
Той дълго време пазил тайната на царя, но по едно време почувствал, че отвътре нещо силно го мъчи, не могъл повече да държи тайната в себе си. Какво да прави, как да се освободи от тази мъка? Да каже някому, главата му ще отиде. Един ден отишъл в гората и там му дошла една светла идея, да направи под някое дърво една дупка и в нея да изговори тихичко: „Нашият цар има рога“. Както намислил, така и направил.
към беседата >>
16.
Денят на Божията работа
,
РБ
, 7-те езера, 16.7.1931г.,
Като работите с Любов, вие ще бъдете
радостни
и весели.
Каквито промени направите отвън, каквото изчистите отвън, това става и вътре във вас. Колко часа ще определите за работа за Бога? (– „Три часа.“) Значи всеки ще даде три часа от времето си за работа, за чистене; като погледнете около лагера и вие да сте доволни, и външните хора, които идват тук, да са доволни. Който дойде отвън, да види, че тук живеят хора с велики идеи. Вие трябва да изчистите така, като че Господ ще ви посети.
Като работите с Любов, вие ще бъдете
радостни
и весели.
Мнозина седят, мислят за работите си, безпокоят се, че не са уредени. Трябва да знаете, че днешният ден съдържа всички блага в себе си. Щом този ден е добър, и утрешният ще бъде такъв. Ако днешният ден е лош, и утрешният ще бъде лош. Такъв е Божият закон.
към беседата >>
17.
Човекът на новото
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 19.7.1931г.,
Неговата
радост
, именно, означава познаване на Бога.
Казвате: „Тогава защо хората страдат? “ – Защото не познават Бога. – Защо се радват? – Защото познават Бога. Някой казва, че не познава Бога, а при това се радва.
Неговата
радост
, именно, означава познаване на Бога.
Кога се радва човек на крушата? – Когато я види, помирише и вкуси. Само по този начин той може да познае крушата. И след това ще дойде някой да го съветва да не пипа крушата, да не я изяжда, защото ще ѝ причини големи страдания. Според тази философия кога човек се радва на свещта: когато е запалена, или когато не е запалена?
към беседата >>
Дойде ли Бог в човека, той става
радостен
, весел, готов на всякакво служене.
Тогава той ще види, че във всичко има смисъл. Всяко нещо, в което има смисъл, там е Бог; всяко нещо, в което няма смисъл, там Бог отсъства. Където Бог присъства, там е доброто; където Бог отсъства, там е злото. Следователно, който върви в правия път, той е в пътя на доброто; който върви в кривия път, той е в пътя на злото. Момента, в който Бог се проявява, човек е добър; момента, в който Бог не се проявява, човек е лош.
Дойде ли Бог в човека, той става
радостен
, весел, готов на всякакво служене.
Откаже ли се от служенето, Бог го напуска. Днес всички хора искат да бъдат обичани. И ако не се намери някой да ги обича, те страдат, оплакват се, че са самотни. Питам: какво значи да ви обича някой? Когато обичате крушата, какво правите с нея?
към беседата >>
Когато човек е
радостен
, когато придобива нещо, той има изгрев в себе си; когато е тъжен, когато губи нещо, той има залез в себе си.
Отварянето на книгата и четенето от нея представлява изгрев на слънцето. Свършването на четенето и затварянето на книгата представлява залез на слънцето. Отварянето на Библията и четенето от нея представлява изгрев. Затварянето на Библията е залез. Значи при изгряване на слънцето човек учи, а при залеза той вече е научил урока си и го повтаря, да не го забрави.
Когато човек е
радостен
, когато придобива нещо, той има изгрев в себе си; когато е тъжен, когато губи нещо, той има залез в себе си.
Следователно, когато слънцето изгрява, човек учи; когато слънцето залязва, той вече е научил урока си. Не е ли научил урока си, той трябва да се помоли на Бога, да продължи деня още малко. За най-даровитите, за най-способните ученици денят има 12 часа; за по-малко даровитите денят има 24 часа; за обикновените ученици денят продължава шест месеца. И така, обикновените ученици идват от северния полюс, защото за тях денят продължава шест месеца, докато научат уроците си. Думите „северен полюс“ в този случай означават неблагоприятни условия.
към беседата >>
– „Едно време ядох сладко.“ – Как си ял едно време, не е важно; днешният обяд, например, струва повече от вчерашния – той струва хиляди
радости
.
Оставете разочарованията настрана! Оставете изгубеното настрана! Не търсете това, което сте изгубили. Ако търсите един модерен часовник, който не можете да използвате, какво струва той за вас? Това, което днес ви дава Бог, струва повече, отколкото онова, което ви е дал в миналото.
– „Едно време ядох сладко.“ – Как си ял едно време, не е важно; днешният обяд, например, струва повече от вчерашния – той струва хиляди
радости
.
Забравете миналото! Използвайте това, което сегашният момент носи. Не мислете за утрешния ден; той сам ще се погрижи за себе си. Миналото се е погрижило за себе си; днешният ден се грижи за себе си; следователно и ние, които сме в днешния ден, трябва да мислим и да се грижим само за него. Мнозина от вас, които сте дошли тук, са обременени, загрижени, че нямат достатъчно средства, че палатките им не ще издържат много и т.н.
към беседата >>
Отваряйте и затваряйте торбата си, ако искате да бъдете млади и
радостни
.
Питам: какво по-добро от това, човек да бъде обект на ангелите, на светиите и на добрите хора? Какъв по-велик смисъл може да има животът от този? Казвате: „Как да се подмладим? “ – Отворете торбите си, раздавайте на страдащи и нуждаещи се и вие ще се подмладите. Който е остарял и закъсал, той не отваря торбата си и никому не дава.
Отваряйте и затваряйте торбата си, ако искате да бъдете млади и
радостни
.
И тогава, дойде ли скръбта при вас, радвайте се! Дойде ли радостта при вас, пак се радвайте! Разликата в радостта ще бъде тази, че на радостта ще се радвате само един път, а на скръбта – два пъти. Казано е в Писанието: „Жена, като ражда, на скръб е, но когато роди, скръбта ѝ се превръща в радост, че се е родил човек на света“. При възпитанието на съвременните хора трябва да се внесе новото, което коренно да измени възгледите им за живота.
към беседата >>
Дойде ли
радостта
при вас, пак се радвайте!
Казвате: „Как да се подмладим? “ – Отворете торбите си, раздавайте на страдащи и нуждаещи се и вие ще се подмладите. Който е остарял и закъсал, той не отваря торбата си и никому не дава. Отваряйте и затваряйте торбата си, ако искате да бъдете млади и радостни. И тогава, дойде ли скръбта при вас, радвайте се!
Дойде ли
радостта
при вас, пак се радвайте!
Разликата в радостта ще бъде тази, че на радостта ще се радвате само един път, а на скръбта – два пъти. Казано е в Писанието: „Жена, като ражда, на скръб е, но когато роди, скръбта ѝ се превръща в радост, че се е родил човек на света“. При възпитанието на съвременните хора трябва да се внесе новото, което коренно да измени възгледите им за живота. Например, какво лошо има в скръбта? При всяка скръб се ражда нещо ново, нещо велико в душата на човека.
към беседата >>
Разликата в
радостта
ще бъде тази, че на
радостта
ще се радвате само един път, а на скръбта – два пъти.
“ – Отворете торбите си, раздавайте на страдащи и нуждаещи се и вие ще се подмладите. Който е остарял и закъсал, той не отваря торбата си и никому не дава. Отваряйте и затваряйте торбата си, ако искате да бъдете млади и радостни. И тогава, дойде ли скръбта при вас, радвайте се! Дойде ли радостта при вас, пак се радвайте!
Разликата в
радостта
ще бъде тази, че на
радостта
ще се радвате само един път, а на скръбта – два пъти.
Казано е в Писанието: „Жена, като ражда, на скръб е, но когато роди, скръбта ѝ се превръща в радост, че се е родил човек на света“. При възпитанието на съвременните хора трябва да се внесе новото, което коренно да измени възгледите им за живота. Например, какво лошо има в скръбта? При всяка скръб се ражда нещо ново, нещо велико в душата на човека. Човек скърби, докато в душата му се роди нещо ново.
към беседата >>
Казано е в Писанието: „Жена, като ражда, на скръб е, но когато роди, скръбта ѝ се превръща в
радост
, че се е родил човек на света“.
Който е остарял и закъсал, той не отваря торбата си и никому не дава. Отваряйте и затваряйте торбата си, ако искате да бъдете млади и радостни. И тогава, дойде ли скръбта при вас, радвайте се! Дойде ли радостта при вас, пак се радвайте! Разликата в радостта ще бъде тази, че на радостта ще се радвате само един път, а на скръбта – два пъти.
Казано е в Писанието: „Жена, като ражда, на скръб е, но когато роди, скръбта ѝ се превръща в
радост
, че се е родил човек на света“.
При възпитанието на съвременните хора трябва да се внесе новото, което коренно да измени възгледите им за живота. Например, какво лошо има в скръбта? При всяка скръб се ражда нещо ново, нещо велико в душата на човека. Човек скърби, докато в душата му се роди нещо ново. Щом се роди новото, той не помни вече скръбта си и радостта му е двойно по-голяма от скръбта.
към беседата >>
Щом се роди новото, той не помни вече скръбта си и
радостта
му е двойно по-голяма от скръбта.
Казано е в Писанието: „Жена, като ражда, на скръб е, но когато роди, скръбта ѝ се превръща в радост, че се е родил човек на света“. При възпитанието на съвременните хора трябва да се внесе новото, което коренно да измени възгледите им за живота. Например, какво лошо има в скръбта? При всяка скръб се ражда нещо ново, нещо велико в душата на човека. Човек скърби, докато в душата му се роди нещо ново.
Щом се роди новото, той не помни вече скръбта си и
радостта
му е двойно по-голяма от скръбта.
При скръбта човек вижда Бога и затова трябва да се радва. Днешният ден нарекохме ден на проявената Божия Любов, ден на Божията Доброта. При това, забележете, колко приготовления имаше за този ден от страна на невидимия свят! Днес е 19 юли, при това имаме и пълнолуние. Вчера и онзи ден имаше голямо чистене: дъждът изми палатките, отвън и отвътре.
към беседата >>
18.
Отпечатъци
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 21.7.1931г.,
Дойде ли някаква
радост
, кажете: „Аз се радвам сега, но с мене заедно се радват още много хора“.
И чувствата на човека трябва да бъдат благородни, възвишени. Никаква горчивина не се позволява в чувствата! Казвате: „Какво трябва да правим, когато дойде някакво страдание? “ Скърбите, страданията са на мястото си. Дойде ли някаква скръб или страдание, кажете: „Не страдам само аз; в този момент, с мене заедно, страдат още много хора“.
Дойде ли някаква
радост
, кажете: „Аз се радвам сега, но с мене заедно се радват още много хора“.
Следователно скърбите, както и радостите, биват частни и общи. Някой казва: „Какво ме интересува, че с мене заедно страдали и други хора? За мене е важно, че аз страдам“. Казвам: колкото е важно, че ти страдаш, толкова е важно, че и други хора страдат. Защо? – Защото скръбта, страданието е работа, която трябва да се свърши; колкото повече хора страдат едновременно, толкова по-голяма е възможността за успешното свършване на работата.
към беседата >>
Следователно скърбите, както и
радостите
, биват частни и общи.
Никаква горчивина не се позволява в чувствата! Казвате: „Какво трябва да правим, когато дойде някакво страдание? “ Скърбите, страданията са на мястото си. Дойде ли някаква скръб или страдание, кажете: „Не страдам само аз; в този момент, с мене заедно, страдат още много хора“. Дойде ли някаква радост, кажете: „Аз се радвам сега, но с мене заедно се радват още много хора“.
Следователно скърбите, както и
радостите
, биват частни и общи.
Някой казва: „Какво ме интересува, че с мене заедно страдали и други хора? За мене е важно, че аз страдам“. Казвам: колкото е важно, че ти страдаш, толкова е важно, че и други хора страдат. Защо? – Защото скръбта, страданието е работа, която трябва да се свърши; колкото повече хора страдат едновременно, толкова по-голяма е възможността за успешното свършване на работата. Ето защо, скърбите, страданията не са произволни неща, но понеже разбиранията на хората за страданията не са прави, те страдат повече, отколкото трябва.
към беседата >>
Както при
радостите
, така и при страданията, човек изпитва, проверява и калява себе си.
Казвам: колкото е важно, че ти страдаш, толкова е важно, че и други хора страдат. Защо? – Защото скръбта, страданието е работа, която трябва да се свърши; колкото повече хора страдат едновременно, толкова по-голяма е възможността за успешното свършване на работата. Ето защо, скърбите, страданията не са произволни неща, но понеже разбиранията на хората за страданията не са прави, те страдат повече, отколкото трябва. За онези, които разбират страданията, те са Божие благословение. Аз нямам предвид ненужните страдания, които хората сами създават, но говоря за онези страдания, които се явяват като необходимо условие в развитието на човечеството.
Както при
радостите
, така и при страданията, човек изпитва, проверява и калява себе си.
Един ден разговаряме с един наш приятел за щедростта. Той казва: „Аз съм научил този урок, проявил съм щедростта много пъти и мога смело да кажа за себе си, че съм щедър“. – Можеш ли сега да проявиш щедростта си? – „Мога, разбира се.“ – Тогава, услужи на един наш приятел с пет хиляди лева, защото е в голямо затруднение. – „Ще помисля малко.“ Казвам: както те виждам, ръцете ти треперят, не можеш да бръкнеш в джоба си, да извадиш изведнъж пет хиляди лева.
към беседата >>
19.
Недоказани истини
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 22.7.1931г.,
Значи, между глада и яденето от една страна, както и между страданията и
радостите
от друга, може да се направи паралел.
Кога човек разбира смисъла на глада? – Когато се нахрани. И обратно: човек разбира смисъла на яденето, когато огладнее. Следователно, гладът ще осмисли яденето, а яденето ще осмисли глада. Ако човек не огладнява, той ще изгуби смисъла на живота.
Значи, между глада и яденето от една страна, както и между страданията и
радостите
от друга, може да се направи паралел.
Страданието е глад, радостта е ядене. Ако човек не скърби и не се радва, той няма да разбере смисъла на живота. Скръбта и радостта са неизбежни спътници в живота на човека. При това човек няма само един път да скърби и да се радва, но постоянно ще скърби и постоянно ще се радва. При всяка скръб той ще разбира смисъла на яденето и ще си представя богата трапеза, на която ще има хубави баници, кокошки и др.
към беседата >>
Страданието е глад,
радостта
е ядене.
– Когато се нахрани. И обратно: човек разбира смисъла на яденето, когато огладнее. Следователно, гладът ще осмисли яденето, а яденето ще осмисли глада. Ако човек не огладнява, той ще изгуби смисъла на живота. Значи, между глада и яденето от една страна, както и между страданията и радостите от друга, може да се направи паралел.
Страданието е глад,
радостта
е ядене.
Ако човек не скърби и не се радва, той няма да разбере смисъла на живота. Скръбта и радостта са неизбежни спътници в живота на човека. При това човек няма само един път да скърби и да се радва, но постоянно ще скърби и постоянно ще се радва. При всяка скръб той ще разбира смисъла на яденето и ще си представя богата трапеза, на която ще има хубави баници, кокошки и др. Това събужда в него енергия за работа.
към беседата >>
Скръбта и
радостта
са неизбежни спътници в живота на човека.
Следователно, гладът ще осмисли яденето, а яденето ще осмисли глада. Ако човек не огладнява, той ще изгуби смисъла на живота. Значи, между глада и яденето от една страна, както и между страданията и радостите от друга, може да се направи паралел. Страданието е глад, радостта е ядене. Ако човек не скърби и не се радва, той няма да разбере смисъла на живота.
Скръбта и
радостта
са неизбежни спътници в живота на човека.
При това човек няма само един път да скърби и да се радва, но постоянно ще скърби и постоянно ще се радва. При всяка скръб той ще разбира смисъла на яденето и ще си представя богата трапеза, на която ще има хубави баници, кокошки и др. Това събужда в него енергия за работа. Ситият не работи, гладният работи. Кое кара хората да работят?
към беседата >>
Невъзможно е
радост
без страдание и страдание без
радост
.
Иначе от тях нищо не би излязло. Гладът, страданието са потоци, стимули, които заставят хората да работят, да се развиват. Някой казва: „Главата ми побеля от страдания! “ Този човек иска да се радва, без да страда. Това нещо е невъзможно.
Невъзможно е
радост
без страдание и страдание без
радост
.
Понеже Бог е допуснал страданията, този живот засега е най-добър. След този живот ще дойде друг, по-добър. По-добрият живот не изключва страданията, но обяснява техния дълбок смисъл. Днес хората страдат и са недоволни от страданията. Те се радват и са недоволни от радостите.
към беседата >>
Те се радват и са недоволни от
радостите
.
Невъзможно е радост без страдание и страдание без радост. Понеже Бог е допуснал страданията, този живот засега е най-добър. След този живот ще дойде друг, по-добър. По-добрият живот не изключва страданията, но обяснява техния дълбок смисъл. Днес хората страдат и са недоволни от страданията.
Те се радват и са недоволни от
радостите
.
Който е недоволен от страданието, той е недоволен и от радостта. Някой казва: „Радвам се, но не зная докога. Направих си къща, но не зная докога ще бъде моя. Ожених се за добра жена, но не зная докога ще бъде моя; утре може да я хареса друг някой“. Това показва, че във всяка човешка радост, във всяка човешка придобивка се крие един червей, който мъчи човека.
към беседата >>
Който е недоволен от страданието, той е недоволен и от
радостта
.
Понеже Бог е допуснал страданията, този живот засега е най-добър. След този живот ще дойде друг, по-добър. По-добрият живот не изключва страданията, но обяснява техния дълбок смисъл. Днес хората страдат и са недоволни от страданията. Те се радват и са недоволни от радостите.
Който е недоволен от страданието, той е недоволен и от
радостта
.
Някой казва: „Радвам се, но не зная докога. Направих си къща, но не зная докога ще бъде моя. Ожених се за добра жена, но не зная докога ще бъде моя; утре може да я хареса друг някой“. Това показва, че във всяка човешка радост, във всяка човешка придобивка се крие един червей, който мъчи човека. Преди всичко Бог не е изпратил човека на земята да има жена, нито жената е създадена да има мъж и деца.
към беседата >>
Това показва, че във всяка човешка
радост
, във всяка човешка придобивка се крие един червей, който мъчи човека.
Те се радват и са недоволни от радостите. Който е недоволен от страданието, той е недоволен и от радостта. Някой казва: „Радвам се, но не зная докога. Направих си къща, но не зная докога ще бъде моя. Ожених се за добра жена, но не зная докога ще бъде моя; утре може да я хареса друг някой“.
Това показва, че във всяка човешка
радост
, във всяка човешка придобивка се крие един червей, който мъчи човека.
Преди всичко Бог не е изпратил човека на земята да има жена, нито жената е създадена да има мъж и деца. Срещате един българин, облечен в европейски дрехи, хвърлил своята национална носия, мисли, че никой няма да го познае какъв е. Каквито дрехи да облече човек, той все същият ще си остане. Дрехите не правят човека. Те са моди, които имат временно значение.
към беседата >>
В ума ви ще се яви светлина, в сърцето ви – разширение, мир,
радост
и ще разберете, че Божията Любов ви е посетила.
Като се говори за Любов между хората, това не значи, че трябва да обичаш човека външно, но да направиш връзка с него, да му окажеш пълно доверие. Имаш ли вяра в човека, когото обичаш, тогава Бог ще се прояви в тебе. Същото се отнася и до обичта ви към Бога. Обичате ли Бога, ще направите връзка с Него. Щом направите тази връзка, всякаква тъмнина от ума ви ще изчезне и всякакво притеснение от сърцето ви ще се премахне.
В ума ви ще се яви светлина, в сърцето ви – разширение, мир,
радост
и ще разберете, че Божията Любов ви е посетила.
Това проблясване на светлина в ума и на радост в сърцето е признак, че вие можете да работите, да постигнете всичко, което душата ви желае. Сега, вие трябва да направите едно малко усилие, да възстановите връзката си с Бога, да възстановите вярата си към Него. Аз наричам вярата закон на хранене. Вярата означава правилни отношения между ума и сърцето. Щом съществуват такива отношения между ума и сърцето, в ума ще се яви светлина, в сърцето – разширение; тогава тъмните неща ще станат ясни, а неразбраните – разбрани.
към беседата >>
Това проблясване на светлина в ума и на
радост
в сърцето е признак, че вие можете да работите, да постигнете всичко, което душата ви желае.
Имаш ли вяра в човека, когото обичаш, тогава Бог ще се прояви в тебе. Същото се отнася и до обичта ви към Бога. Обичате ли Бога, ще направите връзка с Него. Щом направите тази връзка, всякаква тъмнина от ума ви ще изчезне и всякакво притеснение от сърцето ви ще се премахне. В ума ви ще се яви светлина, в сърцето ви – разширение, мир, радост и ще разберете, че Божията Любов ви е посетила.
Това проблясване на светлина в ума и на
радост
в сърцето е признак, че вие можете да работите, да постигнете всичко, което душата ви желае.
Сега, вие трябва да направите едно малко усилие, да възстановите връзката си с Бога, да възстановите вярата си към Него. Аз наричам вярата закон на хранене. Вярата означава правилни отношения между ума и сърцето. Щом съществуват такива отношения между ума и сърцето, в ума ще се яви светлина, в сърцето – разширение; тогава тъмните неща ще станат ясни, а неразбраните – разбрани. От този момент ще се прояви истинският живот.
към беседата >>
Човек трябва да работи с
радост
, с Любов, никога да не се отегчава.
– Остарял си от леност. Човек остарява от леност, от мързел. Мързеливите хора остаряват, а работливите – никога. Някой казва: „Дотегна ми вече да работя! “ Така може да каже само мързеливият.
Човек трябва да работи с
радост
, с Любов, никога да не се отегчава.
Художникът рисува, наблюдава, пак рисува, докато най-после свърши картината си. Всичко това той прави с Любов. Какво правят хората? Докато са млади, работят много; щом започнат да остаряват, те казват: „Старини идват, трябва вече да си починем“. – Това е криво разбиране.
към беседата >>
Този човек и в скърбите, и в
радостите
остава един и същ.
Кой стана причина те да напуснат своето свещено място? Аз няма да обяснявам причините за падането на ангелите, но казвам: човек може да се усъмни и на небето, и в ада. Съмнението прониква навсякъде. Затова само онзи дух е съвършен, който нито на небето, нито в ада може да се усъмни. Само онзи човек може да възприеме Божията Любов, който и в ада, и на небето остава един и същ.
Този човек и в скърбите, и в
радостите
остава един и същ.
Законът е еднакъв и в двата случая. Трябва ли човек да се усъмни, когато дойдат скърби и страдания? Ако много страдате, Господ нищо не печели; и ако много се радвате, Той пак нищо не печели. Бог всичко има, няма какво да печели повече. Обаче, човек губи. Защо?
към беседата >>
И в страданията, и в
радостите
Бог е предвидил по едно благо за човека.
Трябва ли човек да се усъмни, когато дойдат скърби и страдания? Ако много страдате, Господ нищо не печели; и ако много се радвате, Той пак нищо не печели. Бог всичко има, няма какво да печели повече. Обаче, човек губи. Защо? – Понеже той се лишава от едно благо.
И в страданията, и в
радостите
Бог е предвидил по едно благо за човека.
Скръбта е благо, и радостта е благо. Бог оставя тези блага на човека, да ги събере и използва. Той изисква от хората да направят връзка, да създадат отношения между радостта и скръбта и по този начин да ги помирят. Казвам: на всеки човек е дадена задача, да примири радостта със скръбта. Животът е пълен с такива задачи.
към беседата >>
Скръбта е благо, и
радостта
е благо.
Ако много страдате, Господ нищо не печели; и ако много се радвате, Той пак нищо не печели. Бог всичко има, няма какво да печели повече. Обаче, човек губи. Защо? – Понеже той се лишава от едно благо. И в страданията, и в радостите Бог е предвидил по едно благо за човека.
Скръбта е благо, и
радостта
е благо.
Бог оставя тези блага на човека, да ги събере и използва. Той изисква от хората да направят връзка, да създадат отношения между радостта и скръбта и по този начин да ги помирят. Казвам: на всеки човек е дадена задача, да примири радостта със скръбта. Животът е пълен с такива задачи. Който може правилно да съпостави, да примири радостта със скръбта в себе си, той минава за ученик и върви вече в правия път.
към беседата >>
Той изисква от хората да направят връзка, да създадат отношения между
радостта
и скръбта и по този начин да ги помирят.
Обаче, човек губи. Защо? – Понеже той се лишава от едно благо. И в страданията, и в радостите Бог е предвидил по едно благо за човека. Скръбта е благо, и радостта е благо. Бог оставя тези блага на човека, да ги събере и използва.
Той изисква от хората да направят връзка, да създадат отношения между
радостта
и скръбта и по този начин да ги помирят.
Казвам: на всеки човек е дадена задача, да примири радостта със скръбта. Животът е пълен с такива задачи. Който може правилно да съпостави, да примири радостта със скръбта в себе си, той минава за ученик и върви вече в правия път. Тази е великата задача на живота – да примиряваме скърбите с радостите. И така, главната мисъл на тази беседа е, че в ада и на небето да сте, да не се роди у вас никакво съмнение, но да останете едни и същи и да благодарите на Бога, че Той е и в ада, и в рая.
към беседата >>
Казвам: на всеки човек е дадена задача, да примири
радостта
със скръбта.
– Понеже той се лишава от едно благо. И в страданията, и в радостите Бог е предвидил по едно благо за човека. Скръбта е благо, и радостта е благо. Бог оставя тези блага на човека, да ги събере и използва. Той изисква от хората да направят връзка, да създадат отношения между радостта и скръбта и по този начин да ги помирят.
Казвам: на всеки човек е дадена задача, да примири
радостта
със скръбта.
Животът е пълен с такива задачи. Който може правилно да съпостави, да примири радостта със скръбта в себе си, той минава за ученик и върви вече в правия път. Тази е великата задача на живота – да примиряваме скърбите с радостите. И така, главната мисъл на тази беседа е, че в ада и на небето да сте, да не се роди у вас никакво съмнение, но да останете едни и същи и да благодарите на Бога, че Той е и в ада, и в рая. Момента, в който се намирате в ада и дойдете до правилното разрешение на отношенията между скръбта и радостта, вие веднага ще отидете на небето.
към беседата >>
Който може правилно да съпостави, да примири
радостта
със скръбта в себе си, той минава за ученик и върви вече в правия път.
Скръбта е благо, и радостта е благо. Бог оставя тези блага на човека, да ги събере и използва. Той изисква от хората да направят връзка, да създадат отношения между радостта и скръбта и по този начин да ги помирят. Казвам: на всеки човек е дадена задача, да примири радостта със скръбта. Животът е пълен с такива задачи.
Който може правилно да съпостави, да примири
радостта
със скръбта в себе си, той минава за ученик и върви вече в правия път.
Тази е великата задача на живота – да примиряваме скърбите с радостите. И така, главната мисъл на тази беседа е, че в ада и на небето да сте, да не се роди у вас никакво съмнение, но да останете едни и същи и да благодарите на Бога, че Той е и в ада, и в рая. Момента, в който се намирате в ада и дойдете до правилното разрешение на отношенията между скръбта и радостта, вие веднага ще отидете на небето. Ако пък сте на небето и не можете да разберете това отношение, вие веднага ще се намерите в ада. Например, вие сте в едно добро, щастливо разположение на духа, като че сте на небето, но намерите ли се пред някакво противоречие, веднага изгубвате мястото си и слизате в ада.
към беседата >>
Тази е великата задача на живота – да примиряваме скърбите с
радостите
.
Бог оставя тези блага на човека, да ги събере и използва. Той изисква от хората да направят връзка, да създадат отношения между радостта и скръбта и по този начин да ги помирят. Казвам: на всеки човек е дадена задача, да примири радостта със скръбта. Животът е пълен с такива задачи. Който може правилно да съпостави, да примири радостта със скръбта в себе си, той минава за ученик и върви вече в правия път.
Тази е великата задача на живота – да примиряваме скърбите с
радостите
.
И така, главната мисъл на тази беседа е, че в ада и на небето да сте, да не се роди у вас никакво съмнение, но да останете едни и същи и да благодарите на Бога, че Той е и в ада, и в рая. Момента, в който се намирате в ада и дойдете до правилното разрешение на отношенията между скръбта и радостта, вие веднага ще отидете на небето. Ако пък сте на небето и не можете да разберете това отношение, вие веднага ще се намерите в ада. Например, вие сте в едно добро, щастливо разположение на духа, като че сте на небето, но намерите ли се пред някакво противоречие, веднага изгубвате мястото си и слизате в ада. Вие ставате недоволен, кисел и казвате: „Всичко е изгубено!
към беседата >>
Момента, в който се намирате в ада и дойдете до правилното разрешение на отношенията между скръбта и
радостта
, вие веднага ще отидете на небето.
Казвам: на всеки човек е дадена задача, да примири радостта със скръбта. Животът е пълен с такива задачи. Който може правилно да съпостави, да примири радостта със скръбта в себе си, той минава за ученик и върви вече в правия път. Тази е великата задача на живота – да примиряваме скърбите с радостите. И така, главната мисъл на тази беседа е, че в ада и на небето да сте, да не се роди у вас никакво съмнение, но да останете едни и същи и да благодарите на Бога, че Той е и в ада, и в рая.
Момента, в който се намирате в ада и дойдете до правилното разрешение на отношенията между скръбта и
радостта
, вие веднага ще отидете на небето.
Ако пък сте на небето и не можете да разберете това отношение, вие веднага ще се намерите в ада. Например, вие сте в едно добро, щастливо разположение на духа, като че сте на небето, но намерите ли се пред някакво противоречие, веднага изгубвате мястото си и слизате в ада. Вие ставате недоволен, кисел и казвате: „Всичко е изгубено! “ Не се минава един ден, вие се намирате пред някаква светла идея и отново се връщате на небето. Човек постоянно ту се качва, ту слиза.
към беседата >>
20.
Нашето място
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 30.7.1931г.,
Този кафеджия ще има грижа само да отопли салона и да приеме всекиго с
радост
.
“ Ако сте постъпили правилно, кафеджията не трябва да иска нищо от вас. Той ще ви се поклони само и ще каже: „Заповядайте и друг път! “ Ако искате, вие ще дадете нещо на кафеджията; ако не искате, свободни сте да излезете. Обаче, днес няма нито едно заведение, в което да се постъпва по новия начин. Ако всеки човек, който отива в кафенето, носи своето мляко или кафе и го излива в общ съд, кафеджията ще раздава на всеки посетител, по колкото мляко иска.
Този кафеджия ще има грижа само да отопли салона и да приеме всекиго с
радост
.
Ако всички хора отиваха в кафенето да дадат нещо, а не само да вземат, положението щеше да бъде съвсем друго. Тогава нито посетителите на кафенето, нито кафеджията щяха да се натъкват на противоречия. Ако ние излизаме сутрин да се помолим на Бога и мислим само да вземем нещо, а не и да дадем, при слизане от височината кафеджията ще ни хване и ще каже: „Платете сега! “ Студът, който имате днес, не е нищо друго, освен този кафеджия, който казва: „Платете сега! “ Казвате: „Студено е!
към беседата >>
21.
Чистене на съзнанието
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 31.7.1931г.,
Казвам: когато няма връзка между живота и законите на Любовта, Мъдростта и Истината, хората не могат да правят връзка и между
радост
и страдание Като дойде
радостта
в живота, те казват, че това е в реда на нещата; дойде ли страданието, те намират, че това не е в реда на нещата.
Щом се събуди, той вече познава, съзнава себе си. Това съзнание се отнася само за физическия свят. Заспи ли човек, той отново се забравя. Това показва, че между физическия свят и закона на Любовта няма връзка. Щом няма връзка между живота и Любовта, тогава няма връзка и между живота и Мъдростта, между живота и Истината.
Казвам: когато няма връзка между живота и законите на Любовта, Мъдростта и Истината, хората не могат да правят връзка и между
радост
и страдание Като дойде
радостта
в живота, те казват, че това е в реда на нещата; дойде ли страданието, те намират, че това не е в реда на нещата.
Питам: На какво основание идването на радостта е в реда на нещата, а идването на скръбта не е в реда на нещата? Хората не разбират, че радостта и скръбта са две състояния, неразривно свързани. Страданието и радостта са брат и сестра. В един момент ще дойде радостта — сестрата, но следния момент ще дойде скръбта — братът. Щом радостта влезе в някой дом, тя отваря прозореца, поглежда на пътя и като види страданието, веднага го извиква.
към беседата >>
Питам: На какво основание идването на
радостта
е в реда на нещата, а идването на скръбта не е в реда на нещата?
Това съзнание се отнася само за физическия свят. Заспи ли човек, той отново се забравя. Това показва, че между физическия свят и закона на Любовта няма връзка. Щом няма връзка между живота и Любовта, тогава няма връзка и между живота и Мъдростта, между живота и Истината. Казвам: когато няма връзка между живота и законите на Любовта, Мъдростта и Истината, хората не могат да правят връзка и между радост и страдание Като дойде радостта в живота, те казват, че това е в реда на нещата; дойде ли страданието, те намират, че това не е в реда на нещата.
Питам: На какво основание идването на
радостта
е в реда на нещата, а идването на скръбта не е в реда на нещата?
Хората не разбират, че радостта и скръбта са две състояния, неразривно свързани. Страданието и радостта са брат и сестра. В един момент ще дойде радостта — сестрата, но следния момент ще дойде скръбта — братът. Щом радостта влезе в някой дом, тя отваря прозореца, поглежда на пътя и като види страданието, веднага го извиква. Тя не иска да знае, че на хората от този дом става неприятно, щом видят страданието.
към беседата >>
Хората не разбират, че
радостта
и скръбта са две състояния, неразривно свързани.
Заспи ли човек, той отново се забравя. Това показва, че между физическия свят и закона на Любовта няма връзка. Щом няма връзка между живота и Любовта, тогава няма връзка и между живота и Мъдростта, между живота и Истината. Казвам: когато няма връзка между живота и законите на Любовта, Мъдростта и Истината, хората не могат да правят връзка и между радост и страдание Като дойде радостта в живота, те казват, че това е в реда на нещата; дойде ли страданието, те намират, че това не е в реда на нещата. Питам: На какво основание идването на радостта е в реда на нещата, а идването на скръбта не е в реда на нещата?
Хората не разбират, че
радостта
и скръбта са две състояния, неразривно свързани.
Страданието и радостта са брат и сестра. В един момент ще дойде радостта — сестрата, но следния момент ще дойде скръбта — братът. Щом радостта влезе в някой дом, тя отваря прозореца, поглежда на пътя и като види страданието, веднага го извиква. Тя не иска да знае, че на хората от този дом става неприятно, щом видят страданието. Защо човек е недоволен от страданието, а доволен от радостта?
към беседата >>
Страданието и
радостта
са брат и сестра.
Това показва, че между физическия свят и закона на Любовта няма връзка. Щом няма връзка между живота и Любовта, тогава няма връзка и между живота и Мъдростта, между живота и Истината. Казвам: когато няма връзка между живота и законите на Любовта, Мъдростта и Истината, хората не могат да правят връзка и между радост и страдание Като дойде радостта в живота, те казват, че това е в реда на нещата; дойде ли страданието, те намират, че това не е в реда на нещата. Питам: На какво основание идването на радостта е в реда на нещата, а идването на скръбта не е в реда на нещата? Хората не разбират, че радостта и скръбта са две състояния, неразривно свързани.
Страданието и
радостта
са брат и сестра.
В един момент ще дойде радостта — сестрата, но следния момент ще дойде скръбта — братът. Щом радостта влезе в някой дом, тя отваря прозореца, поглежда на пътя и като види страданието, веднага го извиква. Тя не иска да знае, че на хората от този дом става неприятно, щом видят страданието. Защо човек е недоволен от страданието, а доволен от радостта? Ще обясня това нещо със следния пример.
към беседата >>
В един момент ще дойде
радостта
— сестрата, но следния момент ще дойде скръбта — братът.
Щом няма връзка между живота и Любовта, тогава няма връзка и между живота и Мъдростта, между живота и Истината. Казвам: когато няма връзка между живота и законите на Любовта, Мъдростта и Истината, хората не могат да правят връзка и между радост и страдание Като дойде радостта в живота, те казват, че това е в реда на нещата; дойде ли страданието, те намират, че това не е в реда на нещата. Питам: На какво основание идването на радостта е в реда на нещата, а идването на скръбта не е в реда на нещата? Хората не разбират, че радостта и скръбта са две състояния, неразривно свързани. Страданието и радостта са брат и сестра.
В един момент ще дойде
радостта
— сестрата, но следния момент ще дойде скръбта — братът.
Щом радостта влезе в някой дом, тя отваря прозореца, поглежда на пътя и като види страданието, веднага го извиква. Тя не иска да знае, че на хората от този дом става неприятно, щом видят страданието. Защо човек е недоволен от страданието, а доволен от радостта? Ще обясня това нещо със следния пример. Представете си, че вие сте по състояние положителен и радостта ви направи посещение.
към беседата >>
Щом
радостта
влезе в някой дом, тя отваря прозореца, поглежда на пътя и като види страданието, веднага го извиква.
Казвам: когато няма връзка между живота и законите на Любовта, Мъдростта и Истината, хората не могат да правят връзка и между радост и страдание Като дойде радостта в живота, те казват, че това е в реда на нещата; дойде ли страданието, те намират, че това не е в реда на нещата. Питам: На какво основание идването на радостта е в реда на нещата, а идването на скръбта не е в реда на нещата? Хората не разбират, че радостта и скръбта са две състояния, неразривно свързани. Страданието и радостта са брат и сестра. В един момент ще дойде радостта — сестрата, но следния момент ще дойде скръбта — братът.
Щом
радостта
влезе в някой дом, тя отваря прозореца, поглежда на пътя и като види страданието, веднага го извиква.
Тя не иска да знае, че на хората от този дом става неприятно, щом видят страданието. Защо човек е недоволен от страданието, а доволен от радостта? Ще обясня това нещо със следния пример. Представете си, че вие сте по състояние положителен и радостта ви направи посещение. Вие веднага се зарадвате, защото по състояние тя е негативна; тя се явява пред вас като красива мома, на която се радвате.
към беседата >>
Защо човек е недоволен от страданието, а доволен от
радостта
?
Хората не разбират, че радостта и скръбта са две състояния, неразривно свързани. Страданието и радостта са брат и сестра. В един момент ще дойде радостта — сестрата, но следния момент ще дойде скръбта — братът. Щом радостта влезе в някой дом, тя отваря прозореца, поглежда на пътя и като види страданието, веднага го извиква. Тя не иска да знае, че на хората от този дом става неприятно, щом видят страданието.
Защо човек е недоволен от страданието, а доволен от
радостта
?
Ще обясня това нещо със следния пример. Представете си, че вие сте по състояние положителен и радостта ви направи посещение. Вие веднага се зарадвате, защото по състояние тя е негативна; тя се явява пред вас като красива мома, на която се радвате. Вие представлявате ума, а тя — сърцето, което веднага харесвате. Тази мома има брат, който е положителен като вас и тя го извиква да дойде при нея.
към беседата >>
Представете си, че вие сте по състояние положителен и
радостта
ви направи посещение.
В един момент ще дойде радостта — сестрата, но следния момент ще дойде скръбта — братът. Щом радостта влезе в някой дом, тя отваря прозореца, поглежда на пътя и като види страданието, веднага го извиква. Тя не иска да знае, че на хората от този дом става неприятно, щом видят страданието. Защо човек е недоволен от страданието, а доволен от радостта? Ще обясня това нещо със следния пример.
Представете си, че вие сте по състояние положителен и
радостта
ви направи посещение.
Вие веднага се зарадвате, защото по състояние тя е негативна; тя се явява пред вас като красива мома, на която се радвате. Вие представлявате ума, а тя — сърцето, което веднага харесвате. Тази мома има брат, който е положителен като вас и тя го извиква да дойде при нея. Щом дойде при нея, вие ставате недоволен. Братът представлява страданието, което предизвиква вашето недоволство.
към беседата >>
Тогава вие казвате: „Отде се взе този нехранимайко да задигне
радостта
ми?
Вие представлявате ума, а тя — сърцето, което веднага харесвате. Тази мома има брат, който е положителен като вас и тя го извиква да дойде при нея. Щом дойде при нея, вие ставате недоволен. Братът представлява страданието, което предизвиква вашето недоволство. Следователно недоволството ви се дължи на това, че братът взима сестра си и заминава заедно с нея.
Тогава вие казвате: „Отде се взе този нехранимайко да задигне
радостта
ми?
" Това са образи, фигури, които служат за обяснение на ефектите, които се предизвикват у човека при явяването на радостта и скръбта. И тъй, има ли човек желание, което силно обича, той изпитва вече неразположение към всяко друго желание, което иде да измести или да отнеме първото. В него се явява съмнение, подозрение, че щом се отнеме желанието му, което пази като зеницата на окото си, той ще изгуби вече своето щастие. Тъй щото радостта понякога иде като негативно състояние — във форма на жена, а понякога като положително състояние — във форма на мъж. Ако по състояние вие сте негативен — във форма на жена, радостта ви ще бъде положителна — във форма на мъж.
към беседата >>
" Това са образи, фигури, които служат за обяснение на ефектите, които се предизвикват у човека при явяването на
радостта
и скръбта.
Тази мома има брат, който е положителен като вас и тя го извиква да дойде при нея. Щом дойде при нея, вие ставате недоволен. Братът представлява страданието, което предизвиква вашето недоволство. Следователно недоволството ви се дължи на това, че братът взима сестра си и заминава заедно с нея. Тогава вие казвате: „Отде се взе този нехранимайко да задигне радостта ми?
" Това са образи, фигури, които служат за обяснение на ефектите, които се предизвикват у човека при явяването на
радостта
и скръбта.
И тъй, има ли човек желание, което силно обича, той изпитва вече неразположение към всяко друго желание, което иде да измести или да отнеме първото. В него се явява съмнение, подозрение, че щом се отнеме желанието му, което пази като зеницата на окото си, той ще изгуби вече своето щастие. Тъй щото радостта понякога иде като негативно състояние — във форма на жена, а понякога като положително състояние — във форма на мъж. Ако по състояние вие сте негативен — във форма на жена, радостта ви ще бъде положителна — във форма на мъж. Тя ще извика от пътя скръбта, страданието, което ще бъде в женска форма.
към беседата >>
Тъй щото
радостта
понякога иде като негативно състояние — във форма на жена, а понякога като положително състояние — във форма на мъж.
Следователно недоволството ви се дължи на това, че братът взима сестра си и заминава заедно с нея. Тогава вие казвате: „Отде се взе този нехранимайко да задигне радостта ми? " Това са образи, фигури, които служат за обяснение на ефектите, които се предизвикват у човека при явяването на радостта и скръбта. И тъй, има ли човек желание, което силно обича, той изпитва вече неразположение към всяко друго желание, което иде да измести или да отнеме първото. В него се явява съмнение, подозрение, че щом се отнеме желанието му, което пази като зеницата на окото си, той ще изгуби вече своето щастие.
Тъй щото
радостта
понякога иде като негативно състояние — във форма на жена, а понякога като положително състояние — във форма на мъж.
Ако по състояние вие сте негативен — във форма на жена, радостта ви ще бъде положителна — във форма на мъж. Тя ще извика от пътя скръбта, страданието, което ще бъде в женска форма. Това показва, че има скръб на мъже и скръб на жени. Женските скърби се отличават от мъжките: женските скърби са мъжки, а мъжките — женски. Същото може да се каже и за радостите: женските радости са мъжки, а мъжките — женски.
към беседата >>
Ако по състояние вие сте негативен — във форма на жена,
радостта
ви ще бъде положителна — във форма на мъж.
Тогава вие казвате: „Отде се взе този нехранимайко да задигне радостта ми? " Това са образи, фигури, които служат за обяснение на ефектите, които се предизвикват у човека при явяването на радостта и скръбта. И тъй, има ли човек желание, което силно обича, той изпитва вече неразположение към всяко друго желание, което иде да измести или да отнеме първото. В него се явява съмнение, подозрение, че щом се отнеме желанието му, което пази като зеницата на окото си, той ще изгуби вече своето щастие. Тъй щото радостта понякога иде като негативно състояние — във форма на жена, а понякога като положително състояние — във форма на мъж.
Ако по състояние вие сте негативен — във форма на жена,
радостта
ви ще бъде положителна — във форма на мъж.
Тя ще извика от пътя скръбта, страданието, което ще бъде в женска форма. Това показва, че има скръб на мъже и скръб на жени. Женските скърби се отличават от мъжките: женските скърби са мъжки, а мъжките — женски. Същото може да се каже и за радостите: женските радости са мъжки, а мъжките — женски. Това значи: онзи, който може да причини радост на жената, той непременно ще бъде мъж.
към беседата >>
Същото може да се каже и за
радостите
: женските
радости
са мъжки, а мъжките — женски.
Тъй щото радостта понякога иде като негативно състояние — във форма на жена, а понякога като положително състояние — във форма на мъж. Ако по състояние вие сте негативен — във форма на жена, радостта ви ще бъде положителна — във форма на мъж. Тя ще извика от пътя скръбта, страданието, което ще бъде в женска форма. Това показва, че има скръб на мъже и скръб на жени. Женските скърби се отличават от мъжките: женските скърби са мъжки, а мъжките — женски.
Същото може да се каже и за
радостите
: женските
радости
са мъжки, а мъжките — женски.
Това значи: онзи, който може да причини радост на жената, той непременно ще бъде мъж. И обратно: на жената може да причини скръб само подобното на нея — пак жената. Същото се отнася и за мъжа. Мъжът причинява скръб на подобното на себе си; жената причинява радост на мъжа. Дойде ли подобното в човека, той започва да се безпокои, става недоволен, че ще му отнемат радостта.
към беседата >>
Това значи: онзи, който може да причини
радост
на жената, той непременно ще бъде мъж.
Ако по състояние вие сте негативен — във форма на жена, радостта ви ще бъде положителна — във форма на мъж. Тя ще извика от пътя скръбта, страданието, което ще бъде в женска форма. Това показва, че има скръб на мъже и скръб на жени. Женските скърби се отличават от мъжките: женските скърби са мъжки, а мъжките — женски. Същото може да се каже и за радостите: женските радости са мъжки, а мъжките — женски.
Това значи: онзи, който може да причини
радост
на жената, той непременно ще бъде мъж.
И обратно: на жената може да причини скръб само подобното на нея — пак жената. Същото се отнася и за мъжа. Мъжът причинява скръб на подобното на себе си; жената причинява радост на мъжа. Дойде ли подобното в човека, той започва да се безпокои, става недоволен, че ще му отнемат радостта. На научен език това означава: когато в съзнанието на човека се яви идеята, че могат да му вземат нещо, което му е потребно, в него се явява недоволство.
към беседата >>
Мъжът причинява скръб на подобното на себе си; жената причинява
радост
на мъжа.
Женските скърби се отличават от мъжките: женските скърби са мъжки, а мъжките — женски. Същото може да се каже и за радостите: женските радости са мъжки, а мъжките — женски. Това значи: онзи, който може да причини радост на жената, той непременно ще бъде мъж. И обратно: на жената може да причини скръб само подобното на нея — пак жената. Същото се отнася и за мъжа.
Мъжът причинява скръб на подобното на себе си; жената причинява
радост
на мъжа.
Дойде ли подобното в човека, той започва да се безпокои, става недоволен, че ще му отнемат радостта. На научен език това означава: когато в съзнанието на човека се яви идеята, че могат да му вземат нещо, което му е потребно, в него се явява недоволство. За пример: гладен сте, имате парче хляб, което пазите като очите си. В този момент срещу вас иде човек, който е също тъй гладен и вие веднага изпитвате неприятност, защото не искате да дадете от своя хляб. Вие намирате, че това парче хляб едва ще стигне за вас.
към беседата >>
Дойде ли подобното в човека, той започва да се безпокои, става недоволен, че ще му отнемат
радостта
.
Същото може да се каже и за радостите: женските радости са мъжки, а мъжките — женски. Това значи: онзи, който може да причини радост на жената, той непременно ще бъде мъж. И обратно: на жената може да причини скръб само подобното на нея — пак жената. Същото се отнася и за мъжа. Мъжът причинява скръб на подобното на себе си; жената причинява радост на мъжа.
Дойде ли подобното в човека, той започва да се безпокои, става недоволен, че ще му отнемат
радостта
.
На научен език това означава: когато в съзнанието на човека се яви идеята, че могат да му вземат нещо, което му е потребно, в него се явява недоволство. За пример: гладен сте, имате парче хляб, което пазите като очите си. В този момент срещу вас иде човек, който е също тъй гладен и вие веднага изпитвате неприятност, защото не искате да дадете от своя хляб. Вие намирате, че това парче хляб едва ще стигне за вас. Значи подобното всякога иска да отнеме нещо на подобното.
към беседата >>
При това всяко желание трябва да дойде навреме, както
радостите
и скърбите идат навреме.
Този човек е сграбчил желанието с крака си и нито крака си може да освободи, нито желанието пуща. Това желание не е негово. Ако човек иска с едно неестествено желание да постигне нещо хубаво, той няма да успее. Неестествените желания са не-съвместими със законите на разумната Природа. Такива желания причиняват скърби, страдания.
При това всяко желание трябва да дойде навреме, както
радостите
и скърбите идат навреме.
Има времена на радост и има времена на скръб. Христос казва: „Жена кога ражда — на скръб е, но кога роди, скръбта й се превръща на радост, защото се е родил човек на света! " казвате: „Защо Господ е създал страданията? Не можа ли да създаде свят без страдания? " Господ е създал хармоничен свят, а страданията в него са човешко дело.
към беседата >>
Има времена на
радост
и има времена на скръб.
Това желание не е негово. Ако човек иска с едно неестествено желание да постигне нещо хубаво, той няма да успее. Неестествените желания са не-съвместими със законите на разумната Природа. Такива желания причиняват скърби, страдания. При това всяко желание трябва да дойде навреме, както радостите и скърбите идат навреме.
Има времена на
радост
и има времена на скръб.
Христос казва: „Жена кога ражда — на скръб е, но кога роди, скръбта й се превръща на радост, защото се е родил човек на света! " казвате: „Защо Господ е създал страданията? Не можа ли да създаде свят без страдания? " Господ е създал хармоничен свят, а страданията в него са човешко дело. Желанието на човека да яде е Божествено, но ако той яде повече, отколкото трябва, това вече е човешко.
към беседата >>
Христос казва: „Жена кога ражда — на скръб е, но кога роди, скръбта й се превръща на
радост
, защото се е родил човек на света!
Ако човек иска с едно неестествено желание да постигне нещо хубаво, той няма да успее. Неестествените желания са не-съвместими със законите на разумната Природа. Такива желания причиняват скърби, страдания. При това всяко желание трябва да дойде навреме, както радостите и скърбите идат навреме. Има времена на радост и има времена на скръб.
Христос казва: „Жена кога ражда — на скръб е, но кога роди, скръбта й се превръща на
радост
, защото се е родил човек на света!
" казвате: „Защо Господ е създал страданията? Не можа ли да създаде свят без страдания? " Господ е създал хармоничен свят, а страданията в него са човешко дело. Желанието на човека да яде е Божествено, но ако той яде повече, отколкото трябва, това вече е човешко. Всяко човешко желание носи скръб.
към беседата >>
Тя казва: „Това дете или ще се роди, или не — не се знае какво ще стане с мене и какво с детето." След тази скръб
радостта
непременно ще дойде.
Не можа ли да създаде свят без страдания? " Господ е създал хармоничен свят, а страданията в него са човешко дело. Желанието на човека да яде е Божествено, но ако той яде повече, отколкото трябва, това вече е човешко. Всяко човешко желание носи скръб. Когато Христос казва, че всяка раждаща жена скърби, Той е имал предвид, че тази скръб се дължи на неизвестността, в която жената се намира.
Тя казва: „Това дете или ще се роди, или не — не се знае какво ще стане с мене и какво с детето." След тази скръб
радостта
непременно ще дойде.
Сега ще изнеса друго положение. Представете си, че вие ядете някаква неестествена храна, която ви причинява скръб. Причината за тази скръб се дължи на вашето неразбиране на храната, която сте употребили. В първо време вие се радвате, че ще ядете. Гладен сте, не сте яли два-три деня и щом ви предложат ядене, вие веднага започвате да ядете.
към беседата >>
По този начин ще усетите облекчение и страданието ви ще се превърне на
радост
.
Че храната е развалена, че хлябът е мухлясал — това не виждате. Вие бързате да се нахраните и не мислите какво е яденето. Обаче нахраните ли се, и горчивото дохожда. Горчивото предизвиква страдания. След това трябва да изхвърлите тази развалена храна от стомаха си, да се освободите от нея.
По този начин ще усетите облекчение и страданието ви ще се превърне на
радост
.
Законът за чистене на съзнанието е следният: между две радости всякога се крие една скръб.Първо е радостта, в центъра е скръбта, мъчението,а след него иде пак радостта. Това положение е най-естествено. Някой иска да бъде постоянно радостен. И това е възможно, но само за човек, който върви по Божия закон и изпълнява Неговата воля. Тъй както съвременните хора живеят, те не могат винаги да бъдат радостни.
към беседата >>
Законът за чистене на съзнанието е следният: между две
радости
всякога се крие една скръб.Първо е
радостта
, в центъра е скръбта, мъчението,а след него иде пак
радостта
.
Вие бързате да се нахраните и не мислите какво е яденето. Обаче нахраните ли се, и горчивото дохожда. Горчивото предизвиква страдания. След това трябва да изхвърлите тази развалена храна от стомаха си, да се освободите от нея. По този начин ще усетите облекчение и страданието ви ще се превърне на радост.
Законът за чистене на съзнанието е следният: между две
радости
всякога се крие една скръб.Първо е
радостта
, в центъра е скръбта, мъчението,а след него иде пак
радостта
.
Това положение е най-естествено. Някой иска да бъде постоянно радостен. И това е възможно, но само за човек, който върви по Божия закон и изпълнява Неговата воля. Тъй както съвременните хора живеят, те не могат винаги да бъдат радостни. Казвам: Физическият свят е свят на промени.Той се движи между радости и скърби,между приятности и неприятности.
към беседата >>
Някой иска да бъде постоянно
радостен
.
Горчивото предизвиква страдания. След това трябва да изхвърлите тази развалена храна от стомаха си, да се освободите от нея. По този начин ще усетите облекчение и страданието ви ще се превърне на радост. Законът за чистене на съзнанието е следният: между две радости всякога се крие една скръб.Първо е радостта, в центъра е скръбта, мъчението,а след него иде пак радостта. Това положение е най-естествено.
Някой иска да бъде постоянно
радостен
.
И това е възможно, но само за човек, който върви по Божия закон и изпълнява Неговата воля. Тъй както съвременните хора живеят, те не могат винаги да бъдат радостни. Казвам: Физическият свят е свят на промени.Той се движи между радости и скърби,между приятности и неприятности. Представете си, че вашето дете тежи няколко килограма и вие го носите на ръце — приятно ви е. Обаче то постепенно расте, теглото му се увеличава и когато стане 35-40 кг, вие не искате вече да го носите, защото тежи.
към беседата >>
Тъй както съвременните хора живеят, те не могат винаги да бъдат
радостни
.
По този начин ще усетите облекчение и страданието ви ще се превърне на радост. Законът за чистене на съзнанието е следният: между две радости всякога се крие една скръб.Първо е радостта, в центъра е скръбта, мъчението,а след него иде пак радостта. Това положение е най-естествено. Някой иска да бъде постоянно радостен. И това е възможно, но само за човек, който върви по Божия закон и изпълнява Неговата воля.
Тъй както съвременните хора живеят, те не могат винаги да бъдат
радостни
.
Казвам: Физическият свят е свят на промени.Той се движи между радости и скърби,между приятности и неприятности. Представете си, че вашето дете тежи няколко килограма и вие го носите на ръце — приятно ви е. Обаче то постепенно расте, теглото му се увеличава и когато стане 35-40 кг, вие не искате вече да го носите, защото тежи. Ако го носите 10 км път, уморявате се, искате да се освободите от него. Този товар става вече неприятен за вас.
към беседата >>
Казвам: Физическият свят е свят на промени.Той се движи между
радости
и скърби,между приятности и неприятности.
Законът за чистене на съзнанието е следният: между две радости всякога се крие една скръб.Първо е радостта, в центъра е скръбта, мъчението,а след него иде пак радостта. Това положение е най-естествено. Някой иска да бъде постоянно радостен. И това е възможно, но само за човек, който върви по Божия закон и изпълнява Неговата воля. Тъй както съвременните хора живеят, те не могат винаги да бъдат радостни.
Казвам: Физическият свят е свят на промени.Той се движи между
радости
и скърби,между приятности и неприятности.
Представете си, че вашето дете тежи няколко килограма и вие го носите на ръце — приятно ви е. Обаче то постепенно расте, теглото му се увеличава и когато стане 35-40 кг, вие не искате вече да го носите, защото тежи. Ако го носите 10 км път, уморявате се, искате да се освободите от него. Този товар става вече неприятен за вас. На същото основание, колкото и да е хубаво някое желание, щом се задържи дълго време в съзнанието на човека, то започва да го обременява и той иска да се освободи от него.Искате ли желанията да не ви обременяват, впрегнете ги на работа.
към беседата >>
Питам: какво правите, когато скръбта ви се превръща на
радост
?
Ще кажете: “Добро нещо е новото, но без старото не може." Това мяза на положението на един българин, който си купил нови дрехи и търговецът му ги загънал в хартия. Тръгнал да си отива за селото, но по пътя му се додрямало. Той се излегнал под едно дърво, турил вързопа близо до себе си и заспал. В това време покрай него минал един апаш, видял вързопа с новите дрехи и го взел. Събужда се селянинът и вижда, че вързопа го няма — новите дрехи изчезнали.
Питам: какво правите, когато скръбта ви се превръща на
радост
?
Вие веднага събличате скръбта си, т. е. старите си дрехи, и се обличате в радостта, т. е. в новите си дрехи. Истинска радост обаче е тази, при която човек забравя скръбта си. Затова именно Христос казва: „Жена кога ражда — на скръб е; щом роди, скръбта й се превръща на радост, понеже се е родил човек на света." Следователно ако радостта, която имате, не може да заличи скърбите ви, тя не е донесла нищо ценно за вас.
към беседата >>
старите си дрехи, и се обличате в
радостта
, т. е.
Той се излегнал под едно дърво, турил вързопа близо до себе си и заспал. В това време покрай него минал един апаш, видял вързопа с новите дрехи и го взел. Събужда се селянинът и вижда, че вързопа го няма — новите дрехи изчезнали. Питам: какво правите, когато скръбта ви се превръща на радост? Вие веднага събличате скръбта си, т. е.
старите си дрехи, и се обличате в
радостта
, т. е.
в новите си дрехи. Истинска радост обаче е тази, при която човек забравя скръбта си. Затова именно Христос казва: „Жена кога ражда — на скръб е; щом роди, скръбта й се превръща на радост, понеже се е родил човек на света." Следователно ако радостта, която имате, не може да заличи скърбите ви, тя не е донесла нищо ценно за вас. Искате ли да работите върху себе си, винаги трябва да имате предвид закона за чистене на съзнанието. Някой казва:” Дали съм напреднал в развитието си, дали вървя в правия път?
към беседата >>
Истинска
радост
обаче е тази, при която човек забравя скръбта си.
Събужда се селянинът и вижда, че вързопа го няма — новите дрехи изчезнали. Питам: какво правите, когато скръбта ви се превръща на радост? Вие веднага събличате скръбта си, т. е. старите си дрехи, и се обличате в радостта, т. е. в новите си дрехи.
Истинска
радост
обаче е тази, при която човек забравя скръбта си.
Затова именно Христос казва: „Жена кога ражда — на скръб е; щом роди, скръбта й се превръща на радост, понеже се е родил човек на света." Следователно ако радостта, която имате, не може да заличи скърбите ви, тя не е донесла нищо ценно за вас. Искате ли да работите върху себе си, винаги трябва да имате предвид закона за чистене на съзнанието. Някой казва:” Дали съм напреднал в развитието си, дали вървя в правия път? " Това вие знаете. То е все едно да питате дали сте се нахранили добре.
към беседата >>
Затова именно Христос казва: „Жена кога ражда — на скръб е; щом роди, скръбта й се превръща на
радост
, понеже се е родил човек на света." Следователно ако
радостта
, която имате, не може да заличи скърбите ви, тя не е донесла нищо ценно за вас.
Питам: какво правите, когато скръбта ви се превръща на радост? Вие веднага събличате скръбта си, т. е. старите си дрехи, и се обличате в радостта, т. е. в новите си дрехи. Истинска радост обаче е тази, при която човек забравя скръбта си.
Затова именно Христос казва: „Жена кога ражда — на скръб е; щом роди, скръбта й се превръща на
радост
, понеже се е родил човек на света." Следователно ако
радостта
, която имате, не може да заличи скърбите ви, тя не е донесла нищо ценно за вас.
Искате ли да работите върху себе си, винаги трябва да имате предвид закона за чистене на съзнанието. Някой казва:” Дали съм напреднал в развитието си, дали вървя в правия път? " Това вие знаете. То е все едно да питате дали сте се нахранили добре. И това само вие знаете; вие сте авторитет сам за себе си.
към беседата >>
Казвам: Често хората изпадат в много смешни положения, като очакват другите да ги направят
радостни
и щастливи.
Щом срещнете такъв човек, ще отидете близо до него и ще му кажете:„Ела да те заведа в дрехарницата, да си избереш каквито дрехи искаш." Той ще се зарадва и ти ще се зарадваш. Срещнете друг човек, който е тъжен, скръбен — ще го извивате настрана и ще му кажете няколко сладки думи. Защо е скръбен — не питайте. Човек може да бъде скръбен или защото е гол, или защото е беден, или защото е гладен, или по друга някаква причина. Изобщо страданията на хората биват от различни категории.
Казвам: Често хората изпадат в много смешни положения, като очакват другите да ги направят
радостни
и щастливи.
Да очаквате щастие от другите хора, то е все едно, като ставате сутрин, да очаквате на близките си — те да ви обличат. Не е ли смешно голяма мома или голям момък да очакват на майка си сутрин да ги облича и вечер да ги съблича? Някой е скръбен. Защо? Защото очаква да дойде някой да го облече или да свали раницата от гърба му. Казвам: Сам хвърли каишите на раницата си!
към беседата >>
Някой казва: „Аз не искам да работя на лозе, не искам да бера грозде." Щом не искаш да береш грозде, и
радости
няма да имаш.
Утре пак ще отидете на гроздобер. Ако сте в духовния свят и пожелаете грозде, трябва да се качите на планината, дето всеки ден има гроздобер. Не мислете за утрешния ден. Като работиш в духовния свят, там всеки ден има прясно грозде, от което ще ядеш. Вечер, като се връщаш дома си, ще имаш опитността от това, че ще платят за труда ти.
Някой казва: „Аз не искам да работя на лозе, не искам да бера грозде." Щом не искаш да береш грозде, и
радости
няма да имаш.
Христос казва: Ако искаш да работиш на някое чуждо лозе,, да береш грозде, ти трябва да намериш някой беден, окъсан човек и да му направиш едно добро. Ти не знаеш какъв е този беден човек. Той може да е някой светия, макар да е окъсан, бос и гол. Щом му направиш добро, ти ще научиш много работи от него. Разправят за един американски професор по богословие следния случай.
към беседата >>
22.
Обич, разумност и истинолюбие
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 1.8.1931г.,
Познава ли ви Бог, вие ще бъдете
радостни
, весели и силни.
Без тях ще бъдете по-добре; вие не сте родени с тях. Те след това са дошли. Купете нови, хубави, чисти гърнета! Щом се освободите от старите, вмирисаните, у вас ще остане само Божественото. Тогава Бог ще ви познава и вие ще Го познавате.
Познава ли ви Бог, вие ще бъдете
радостни
, весели и силни.
Познава ли ви Бог, вие ще имате връзка с Него. Няма по-велико нещо за човека от това, да е свързан с Бога! Някой казва: „Като се свържа с Бога, ще Го виждам ли? “ Какво значи да виждаш нещо? Човек може да вижда един предмет или едно лице само ако го обича.
към беседата >>
23.
Хигиена на живота
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 2.8.1931г.,
Казвам: нощта представлява страданията в живота, а денят –
радостите
.
Какво може да се роди в нощта? През нощта житото не расте и плодовете не зреят. Нощта е създадена само за почивка. Истинският живот, истинското растене и узряване става денем. Нощем се обработват материалите, които организмът е възприел през деня.
Казвам: нощта представлява страданията в живота, а денят –
радостите
.
Казвате: защо идват скърбите и страданията? – Между страданията и радостите има известно съотношение. Скърбите, страданията са необходими за почивка на човека, а радостите – за работа. Вън от живота скръбта и радостта не съществуват, нито могат да се отделят от него. Ако отделите скърбите и радостите от живота, последният напълно ще се обезсмисли.
към беседата >>
– Между страданията и
радостите
има известно съотношение.
Нощта е създадена само за почивка. Истинският живот, истинското растене и узряване става денем. Нощем се обработват материалите, които организмът е възприел през деня. Казвам: нощта представлява страданията в живота, а денят – радостите. Казвате: защо идват скърбите и страданията?
– Между страданията и
радостите
има известно съотношение.
Скърбите, страданията са необходими за почивка на човека, а радостите – за работа. Вън от живота скръбта и радостта не съществуват, нито могат да се отделят от него. Ако отделите скърбите и радостите от живота, последният напълно ще се обезсмисли. И тогава няма по-страшно страдание за човека от това, да се обезсмисли живота му. Само при това положение човек вижда, че страданията, както и радостите в живота, са на мястото си.
към беседата >>
Скърбите, страданията са необходими за почивка на човека, а
радостите
– за работа.
Истинският живот, истинското растене и узряване става денем. Нощем се обработват материалите, които организмът е възприел през деня. Казвам: нощта представлява страданията в живота, а денят – радостите. Казвате: защо идват скърбите и страданията? – Между страданията и радостите има известно съотношение.
Скърбите, страданията са необходими за почивка на човека, а
радостите
– за работа.
Вън от живота скръбта и радостта не съществуват, нито могат да се отделят от него. Ако отделите скърбите и радостите от живота, последният напълно ще се обезсмисли. И тогава няма по-страшно страдание за човека от това, да се обезсмисли живота му. Само при това положение човек вижда, че страданията, както и радостите в живота, са на мястото си. Обаче, ако страданията и радостите не могат да се използват правилно, те не са изиграли ролята си.
към беседата >>
Вън от живота скръбта и
радостта
не съществуват, нито могат да се отделят от него.
Нощем се обработват материалите, които организмът е възприел през деня. Казвам: нощта представлява страданията в живота, а денят – радостите. Казвате: защо идват скърбите и страданията? – Между страданията и радостите има известно съотношение. Скърбите, страданията са необходими за почивка на човека, а радостите – за работа.
Вън от живота скръбта и
радостта
не съществуват, нито могат да се отделят от него.
Ако отделите скърбите и радостите от живота, последният напълно ще се обезсмисли. И тогава няма по-страшно страдание за човека от това, да се обезсмисли живота му. Само при това положение човек вижда, че страданията, както и радостите в живота, са на мястото си. Обаче, ако страданията и радостите не могат да се използват правилно, те не са изиграли ролята си. Който не е използвал радостите и страданията, той се намира в положението на слепец и не вижда благата, които минават пред него.
към беседата >>
Ако отделите скърбите и
радостите
от живота, последният напълно ще се обезсмисли.
Казвам: нощта представлява страданията в живота, а денят – радостите. Казвате: защо идват скърбите и страданията? – Между страданията и радостите има известно съотношение. Скърбите, страданията са необходими за почивка на човека, а радостите – за работа. Вън от живота скръбта и радостта не съществуват, нито могат да се отделят от него.
Ако отделите скърбите и
радостите
от живота, последният напълно ще се обезсмисли.
И тогава няма по-страшно страдание за човека от това, да се обезсмисли живота му. Само при това положение човек вижда, че страданията, както и радостите в живота, са на мястото си. Обаче, ако страданията и радостите не могат да се използват правилно, те не са изиграли ролята си. Който не е използвал радостите и страданията, той се намира в положението на слепец и не вижда благата, които минават пред него. За пример, срещате човек, който разполага с голямо материално богатство, изразено в пари, но живее в постоянен страх, да не вземат парите му, да не ги изгуби по някакъв начин и да стане сиромах.
към беседата >>
Само при това положение човек вижда, че страданията, както и
радостите
в живота, са на мястото си.
– Между страданията и радостите има известно съотношение. Скърбите, страданията са необходими за почивка на човека, а радостите – за работа. Вън от живота скръбта и радостта не съществуват, нито могат да се отделят от него. Ако отделите скърбите и радостите от живота, последният напълно ще се обезсмисли. И тогава няма по-страшно страдание за човека от това, да се обезсмисли живота му.
Само при това положение човек вижда, че страданията, както и
радостите
в живота, са на мястото си.
Обаче, ако страданията и радостите не могат да се използват правилно, те не са изиграли ролята си. Който не е използвал радостите и страданията, той се намира в положението на слепец и не вижда благата, които минават пред него. За пример, срещате човек, който разполага с голямо материално богатство, изразено в пари, но живее в постоянен страх, да не вземат парите му, да не ги изгуби по някакъв начин и да стане сиромах. Питам: какво се ползва този човек от своето богатство. Каква радост му носи това богатство?
към беседата >>
Обаче, ако страданията и
радостите
не могат да се използват правилно, те не са изиграли ролята си.
Скърбите, страданията са необходими за почивка на човека, а радостите – за работа. Вън от живота скръбта и радостта не съществуват, нито могат да се отделят от него. Ако отделите скърбите и радостите от живота, последният напълно ще се обезсмисли. И тогава няма по-страшно страдание за човека от това, да се обезсмисли живота му. Само при това положение човек вижда, че страданията, както и радостите в живота, са на мястото си.
Обаче, ако страданията и
радостите
не могат да се използват правилно, те не са изиграли ролята си.
Който не е използвал радостите и страданията, той се намира в положението на слепец и не вижда благата, които минават пред него. За пример, срещате човек, който разполага с голямо материално богатство, изразено в пари, но живее в постоянен страх, да не вземат парите му, да не ги изгуби по някакъв начин и да стане сиромах. Питам: какво се ползва този човек от своето богатство. Каква радост му носи това богатство? – Никаква.
към беседата >>
Който не е използвал
радостите
и страданията, той се намира в положението на слепец и не вижда благата, които минават пред него.
Вън от живота скръбта и радостта не съществуват, нито могат да се отделят от него. Ако отделите скърбите и радостите от живота, последният напълно ще се обезсмисли. И тогава няма по-страшно страдание за човека от това, да се обезсмисли живота му. Само при това положение човек вижда, че страданията, както и радостите в живота, са на мястото си. Обаче, ако страданията и радостите не могат да се използват правилно, те не са изиграли ролята си.
Който не е използвал
радостите
и страданията, той се намира в положението на слепец и не вижда благата, които минават пред него.
За пример, срещате човек, който разполага с голямо материално богатство, изразено в пари, но живее в постоянен страх, да не вземат парите му, да не ги изгуби по някакъв начин и да стане сиромах. Питам: какво се ползва този човек от своето богатство. Каква радост му носи това богатство? – Никаква. Този човек живее в страх, в мъчение, да не изгуби своето щастие.
към беседата >>
Каква
радост
му носи това богатство?
Само при това положение човек вижда, че страданията, както и радостите в живота, са на мястото си. Обаче, ако страданията и радостите не могат да се използват правилно, те не са изиграли ролята си. Който не е използвал радостите и страданията, той се намира в положението на слепец и не вижда благата, които минават пред него. За пример, срещате човек, който разполага с голямо материално богатство, изразено в пари, но живее в постоянен страх, да не вземат парите му, да не ги изгуби по някакъв начин и да стане сиромах. Питам: какво се ползва този човек от своето богатство.
Каква
радост
му носи това богатство?
– Никаква. Този човек живее в страх, в мъчение, да не изгуби своето щастие. Следователно щастието или благото на този човек му причинява повече страдания, отколкото радости. Кога благото на един човек му създава страдание, а не радост? – Когато хората около него искат да бъдат богати, без да работят.
към беседата >>
Следователно щастието или благото на този човек му причинява повече страдания, отколкото
радости
.
За пример, срещате човек, който разполага с голямо материално богатство, изразено в пари, но живее в постоянен страх, да не вземат парите му, да не ги изгуби по някакъв начин и да стане сиромах. Питам: какво се ползва този човек от своето богатство. Каква радост му носи това богатство? – Никаква. Този човек живее в страх, в мъчение, да не изгуби своето щастие.
Следователно щастието или благото на този човек му причинява повече страдания, отколкото
радости
.
Кога благото на един човек му създава страдание, а не радост? – Когато хората около него искат да бъдат богати, без да работят. Нещастието на съвременните хора се състои в това, че малцина от тях обичат да работят. Всеки иска да работи, колкото може по-малко. И аз съм съгласен с това.
към беседата >>
Кога благото на един човек му създава страдание, а не
радост
?
Питам: какво се ползва този човек от своето богатство. Каква радост му носи това богатство? – Никаква. Този човек живее в страх, в мъчение, да не изгуби своето щастие. Следователно щастието или благото на този човек му причинява повече страдания, отколкото радости.
Кога благото на един човек му създава страдание, а не
радост
?
– Когато хората около него искат да бъдат богати, без да работят. Нещастието на съвременните хора се състои в това, че малцина от тях обичат да работят. Всеки иска да работи, колкото може по-малко. И аз съм съгласен с това. Чрезмерният труд е неразумен.
към беседата >>
24.
Ценното в малкото
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 2.8.1931г.,
За пример, някой има една малка
радост
, но не е доволен от нея, иска още
радости
, да напълни торбата си.
Обаче просякът не прави така. Цял ден той ходи от къща на къща и навсякъде казва: „Бог ме изпрати да ми дадете нещо“. Всъщност той си служи с лъжа. Бог го е изпратил само на едно място, да му дадат нещо, а не да ходи по всички къщи. Казвам: просията е отрицателно качество, което съществува и в духовния свят.
За пример, някой има една малка
радост
, но не е доволен от нея, иска още
радости
, да напълни торбата си.
Имаш ли една малка радост в себе си, бъди доволен от нея. Благодари на Бога, че ти е дал тази радост за деня, и не искай повече радости. Вие трябва да научите закона, който регулира радостите и скърбите в живота. Представете си, че дрехите, шапката, обувките ви са скъсани и вие се чудите какво да правите, как да излезете пред хората. В това време идва при вас един познат и ви донася нови, хубави обувки.
към беседата >>
Имаш ли една малка
радост
в себе си, бъди доволен от нея.
Цял ден той ходи от къща на къща и навсякъде казва: „Бог ме изпрати да ми дадете нещо“. Всъщност той си служи с лъжа. Бог го е изпратил само на едно място, да му дадат нещо, а не да ходи по всички къщи. Казвам: просията е отрицателно качество, което съществува и в духовния свят. За пример, някой има една малка радост, но не е доволен от нея, иска още радости, да напълни торбата си.
Имаш ли една малка
радост
в себе си, бъди доволен от нея.
Благодари на Бога, че ти е дал тази радост за деня, и не искай повече радости. Вие трябва да научите закона, който регулира радостите и скърбите в живота. Представете си, че дрехите, шапката, обувките ви са скъсани и вие се чудите какво да правите, как да излезете пред хората. В това време идва при вас един познат и ви донася нови, хубави обувки. Трябва ли сега да мислите, че нямате нови дрехи и нова шапка?
към беседата >>
Благодари на Бога, че ти е дал тази
радост
за деня, и не искай повече
радости
.
Всъщност той си служи с лъжа. Бог го е изпратил само на едно място, да му дадат нещо, а не да ходи по всички къщи. Казвам: просията е отрицателно качество, което съществува и в духовния свят. За пример, някой има една малка радост, но не е доволен от нея, иска още радости, да напълни торбата си. Имаш ли една малка радост в себе си, бъди доволен от нея.
Благодари на Бога, че ти е дал тази
радост
за деня, и не искай повече
радости
.
Вие трябва да научите закона, който регулира радостите и скърбите в живота. Представете си, че дрехите, шапката, обувките ви са скъсани и вие се чудите какво да правите, как да излезете пред хората. В това време идва при вас един познат и ви донася нови, хубави обувки. Трябва ли сега да мислите, че нямате нови дрехи и нова шапка? Не, скрийте се някъде, никой да не види, и благодарете на Бога за обувките, които сте получили.
към беседата >>
Вие трябва да научите закона, който регулира
радостите
и скърбите в живота.
Бог го е изпратил само на едно място, да му дадат нещо, а не да ходи по всички къщи. Казвам: просията е отрицателно качество, което съществува и в духовния свят. За пример, някой има една малка радост, но не е доволен от нея, иска още радости, да напълни торбата си. Имаш ли една малка радост в себе си, бъди доволен от нея. Благодари на Бога, че ти е дал тази радост за деня, и не искай повече радости.
Вие трябва да научите закона, който регулира
радостите
и скърбите в живота.
Представете си, че дрехите, шапката, обувките ви са скъсани и вие се чудите какво да правите, как да излезете пред хората. В това време идва при вас един познат и ви донася нови, хубави обувки. Трябва ли сега да мислите, че нямате нови дрехи и нова шапка? Не, скрийте се някъде, никой да не види, и благодарете на Бога за обувките, които сте получили. Ако благодарите на Бога за обувките, и другите неща ще дойдат.
към беседата >>
Дойде ли Любовта у нас, ние ставаме силни, бодри и
радостни
.
После погледне към пълните класове, тежки, увиснали надолу, и казва: „Хубаво е това жито! “ Казвам: няма по-хубаво нещо в живота от пълните класове! Пълните класове представляват Любовта на Бога към нас. Като влезе Любовта у нас, тя оплодотворява всичко, развива деятелността ни и осмисля нашите мисли, чувства и постъпки.
Дойде ли Любовта у нас, ние ставаме силни, бодри и
радостни
.
При Любовта нашето състояние е подобно на този ден: чисто, ясно небе; слънцето хубаво, приятно грее и времето тихо, спокойно.
към беседата >>
25.
Съчетание, приложение и изпълнение
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 3.8.1931г.,
Сега, желая на всички да бъдете
радостни
и весели, с широки сърца, да съзнавате, че Божиите блага са дадени за вас и да ги използвате разумно.
Колко клекове станаха жертва за нас, но те са доволни, защото по този начин се освободиха много същества, затворени в тях. Така само може да се оправдае горенето им. Когато освобождаваш някого, всичко е на време и на място; когато заробваш някого, нищо не е на място и на време. Същото може да се каже и за самия човек. Когато човек се освобождава, всичко е на време и на място; когато човек се заробва, нищо не е на време и на място.
Сега, желая на всички да бъдете
радостни
и весели, с широки сърца, да съзнавате, че Божиите блага са дадени за вас и да ги използвате разумно.
Обаче ние трябва да бъдем носители на Божиите мисли и да работим за Неговата слава. Работим ли за Бога, ние ще се ползваме от Неговото благословение и където минем, всички хора ще ни познават. Минавате ли покрай някои хора, които се карат, спрете се и отдалеч ги погледайте. Пожелайте дълбоко в себе си да се разберат; в случай, че те се сбият и наранят, повалете ги на земята и след това ги поканете у дома си, да превържете раните им. Като превържете раните им, поговорете им за Божията Правда, за Божията Любов.
към беседата >>
26.
Тези три неща
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 6.8.1931г.,
“ Новото ще внесе мир,
радост
и веселие в душата на човека.
Той обезсърчава ли се? Не, той разорава нивата добре, изхвърля старото семе навън и посажда ново. Казвам: време е вече да се ликвидира със старото, да се изхвърли навън и да се замести с ново! Всичко, което досега е измъчвало човека и внасяло смут в душата му, трябва да се изхвърли навън и замести с нещо ново. Казвате: „Какво ще внесе новото?
“ Новото ще внесе мир,
радост
и веселие в душата на човека.
Искате ли постепенно да дойдете до това положение, всяка сутрин отправяйте ума си към Бога! Велик е този момент, защото тогава малки и големи, добри и лоши същества отправят мисълта си към Бога и придобиват нещо. В този момент и звярът е добър. След това всеки проявява естеството си. Следователно, когато някой човек е добър, това показва, че или е отправил мисълта си към Бога, или без да е направил това, той е добър, защото естеството му е такова.
към беседата >>
27.
Ден на Божието изявление
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 7.8.1931г.,
Щом делата на хората са чисти, те всякога ще бъдат
радостни
и весели.
И мене фотографират, но и аз правя фотографии. Сега, аз желая всички хора да дойдат в единение, да придобият Божествена свобода. Който живее в тази свобода, той няма страх от нищо. Че някой щял да фотографира делата му, той не се смущава. Защо? – Защото делата му са чисти.
Щом делата на хората са чисти, те всякога ще бъдат
радостни
и весели.
Нямат ли тази чистота в себе си, те ще бъдат изложени на ред мъчнотии и страдания. Аз желая хората да бъдат доволни, радостни и щастливи. И тъй, три пътища има, по които човек може да достигне истинското щастие: пътят на Любовта, пътят на Мъдростта и пътят на Истината. Освен тях, други пътища няма. Вървите ли по тези пътища, където и да отидете, в рая или в ада, на този или на онзи свят, Истината е навсякъде една и съща.
към беседата >>
Аз желая хората да бъдат доволни,
радостни
и щастливи.
Който живее в тази свобода, той няма страх от нищо. Че някой щял да фотографира делата му, той не се смущава. Защо? – Защото делата му са чисти. Щом делата на хората са чисти, те всякога ще бъдат радостни и весели. Нямат ли тази чистота в себе си, те ще бъдат изложени на ред мъчнотии и страдания.
Аз желая хората да бъдат доволни,
радостни
и щастливи.
И тъй, три пътища има, по които човек може да достигне истинското щастие: пътят на Любовта, пътят на Мъдростта и пътят на Истината. Освен тях, други пътища няма. Вървите ли по тези пътища, където и да отидете, в рая или в ада, на този или на онзи свят, Истината е навсякъде една и съща. И адът, и раят са основани върху Истината. И този, и онзи свят са основани върху Истината.
към беседата >>
28.
Запечатал е
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 8.8.1931г.,
Направи ли това, той започва да се движи, да ходи из стаята, да яде по малко и скръбта му се превръща на
радост
.
“ Защо плаче този млад човек? Той иска да работи, чувства, че не е завършил работата си. Как може да му се помогне? Кой ще го дигне от леглото? Трябва да дойде някой човек при него, да го убеди, че той може да стане от леглото си, може да отвори очите си и да си хапне нещо.
Направи ли това, той започва да се движи, да ходи из стаята, да яде по малко и скръбта му се превръща на
радост
.
Той се убеждава, че Бог не го е сложил на леглото, да лежи с месеци на гърба си, но го е изпратил в света да работи, да разреши някоя задача. Следователно животът на човека е мил, защото той съзнава в себе си, че не е завършил работата си, а трябва да замине за онзи свят неподготвен. Някой казва: „Аз спя като кон“. Какво иска да каже с това? Той иска да каже, че е много буден.
към беседата >>
Ще излезе, че Бог създал едни хора господари, други – роби; едни създал здрави, други – болни; едни създал да живеят в
радост
и щастие, а други – да бъдат изнасилвани.
Следователно само онзи може да ви даде свобода, който е запечатал в себе си, че Бог е истинен. И тогава, ако Бог е освободил някого, братът няма право да го заробва. Кой е дал право на господаря да заробва слугата си и на слугата да заробва господаря си? Казвате, че Бог е наредил нещата така, че Той определил отношенията между хората. Това е лъжа.
Ще излезе, че Бог създал едни хора господари, други – роби; едни създал здрави, други – болни; едни създал да живеят в
радост
и щастие, а други – да бъдат изнасилвани.
Това не е никакво верую! Та когато казвате, че Бог е създал света с всички ограничения, противоречия, болести, насилия и ред още отрицателни прояви, това е заблуждение. Бог е свободен и вие можете да бъдете свободни като Него. Синът запитва баща си: „Как мога да бъда свободен? “ – „Като постъпваш като мене.“ Дъщерята запитва майка си: „Как мога да бъда свободна?
към беседата >>
Целият ден ще бъдете
радостни
и весели.
Казвате: „Добре е човек да се освободи от оковите и от затвора, но опасно е да не го хванат отново“. Не, освободи ли се човек веднъж, той трябва вече да се определи, да служи на Бога. И затова, всяка сутрин, като става, той трябва да се затова: „Живее ли Бог в мен и живея ли аз в Бога? “ Няма по-красива мисъл от тази! Проверявате ли се по този начин, вие всякога ще бъдете свободни.
Целият ден ще бъдете
радостни
и весели.
Каквато работа започнете, ще върви добре. Само по този начин човек ще мисли право и ще има правилни отношения към Бога и към ближните си. Само така той ще разбере, че Бог е истинен и верен. Ако Бог е във вас и вие в Него, животът ви ще се осмисли и ще заживеете по нов начин. Този нов живот наричам живот на праведните – живот на зазоряване.
към беседата >>
Нека сърцата ви днес бъдат
радостни
и весели и кажете: „Да е благословено името Божие!
Тя е вратата на затвора. Това показва, че е дошло времето да излезете от вратата на затвора. Ако не излезете доброволно, мечът показва какво ви чака. И тъй, осветете Божието име! Благодарете на Бога за всички блага, които ви е дал от памтивека досега!
Нека сърцата ви днес бъдат
радостни
и весели и кажете: „Да е благословено името Божие!
Да вървим по Божиите пътища! “ Само по този начин Бог ще бъде с нас през всички векове и ние ще бъдем с Бога през цялата вечност и ще вкусим от всички Негови блага. Божиите блага ще бъдат наши блага. Запомнете днешната картина на небето! Тя е една от най-хубавите картини, каквито някога сте виждали.
към беседата >>
29.
Соковете на Любовта, Мъдростта и Истината
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 9.8.1931г.,
Мълчат ли, ще има
радост
и веселие.
И тъй, основната мисъл, която трябва да остане в ума ви, е мисълта за трите правила. Живеете ли според тях, вие ще чуете гласа на Бога. Бог говори само там, където са Любовта, Мъдростта и Истината. Когато Бог говори, всички трябва да мълчат. Ако не мълчат, ще има страдания.
Мълчат ли, ще има
радост
и веселие.
Който не мълчи, страданията се качват на гърба му, както децата се качват на някой кон. И той, ще не ще, носи. Същото става и с крушата. Когато някоя круша роди плодове, хората се натрупват около нея, обират плодовете ѝ, изпочупват клоните ѝ и след това казват: „Хайде, догодина пак ще дойдем да те оберем! “ Ако и вие бъдете круши, които хората обират, нищо няма да спечелите.
към беседата >>
Тогава настава мир и
радост
в душата на човека, каквито той никога не си е представял.
“ Питам: тази сутрин, за пример, трябваше ли аз да ви доказвам, че това, което виждате, е слънцето? Щом видите, че слънцето изгрява, не очаквайте друго слънце. Това е слънцето, на което всички плодове зреят. Това слънце всички познават, но щом стане въпрос за Бога, казват: „Как ще познаем Бога? “ Щом Бог изгрее в душата на човека, всички облаци, болести, страдания и противоречия изчезват.
Тогава настава мир и
радост
в душата на човека, каквито той никога не си е представял.
Значи всички страдания, противоречия в живота на човека се дължат на това, че той е далеч от Бога, далеч от Божията светлина. Който не се грее на тази светлина, той живее във влажна, тъмна къща, вследствие на което и той, и жена му, и децата му постоянно боледуват. Как няма да боледуват? Нека Божествената светлина влезе в тази къща, да видите какво ще стане с болестите. Където е Божията Любов и светлина, никаква лоша мисъл не прониква в ума на човека.
към беседата >>
30.
Сила, разумност и добро
,
СБ
, София, 19.8.1931г.,
Някога човек направи толкова малко Добро, едва видимо под микроскоп, но той е доволен от себе си, цял ден е
радостен
, щастлив – защо?
– „Ти не си даровит човек.” Вярно е, че не съм даровит, защото не съм работил както трябва; ще работя повече, за да развия дарбите си. Не само това, но хората още не са дошли до положението така да правят Добро, че и те да са доволни от себе си, и Бог да е доволен от тях. Всеки има опитност, знае какво нещо е Бог да е доволен от него и какво нещо е Бог да не е доволен от него. Някой може да е направил голямо добро, съградил църква или училище, и всички вестници да пишат за него, но въпреки това той е недоволен от себе си – защо е недоволен от себе си? Защото Бог е недоволен от него, не е видял неговото Добро и не е дал мнението си.
Някога човек направи толкова малко Добро, едва видимо под микроскоп, но той е доволен от себе си, цял ден е
радостен
, щастлив – защо?
Защото само Бог е видял това малко Добро и го е похвалил. След известно време човешкото дойде в него и той си казва: „Направих едно малко добро, но то нищо не струва; сега ще направя едно голямо добро, че да хване място.” Наистина, направи едно голямо добро, но с него заедно изгубва и малкото. Истинско Добро е това, което никой друг не го и видял освен Бог. С големите работи човек изгубва и малките – който се е стремял към големи работи, той е изгубил всичкото си състояние. Ако някой ви убеждава, че с големите работи, с големите предприятия вие ще станете светии, ще наследите Царството Божие, не хващайте вяра на думите му.
към беседата >>
Детето вземам в смисъл на малко смирено същество, пълно с
Радост
и Чистота – всички му се радват и то на всички се радва – детето постоянно мисли как да зарадва скръбните хора, как да ги направи щастливи; старият човек вземам в смисъл на мъдрец – човек пълен със знания, с богатства, със сили, за които търси най-правилен начин да ги раздаде; младата мома пък символизира посвещение, смирение, служене на Бога.
Христос казва: „Само чистите по сърце ще видят Бога“ – с други думи казано, девиците ще видят Бога, младите деца ще почувстват Божиите ръце, а старите ще изпитат Божието благоволение – този е идеалът на всяка душа. Който разбира идеала на душата си, той ще разбере и смисъла на Живота; не разбира ли идеала на душата си по този начин, Животът за него ще остане без цел и без смисъл. Тогава хората ще бъдат деца, без да знаят защо са деца, ще бъдат стари, без да знаят защо са стари, ще бъдат деви, без да знаят защо са деви. Човек непреривно трябва да мени състоянията си в Живота – ту дете трябва да бъде, ту стар мъдър човек, ту млада красива мома-дева. Като казвам, че човек трябва да минава през фазите на детето, на стария човек и на девата, аз вземам тия състояния като символи.
Детето вземам в смисъл на малко смирено същество, пълно с
Радост
и Чистота – всички му се радват и то на всички се радва – детето постоянно мисли как да зарадва скръбните хора, как да ги направи щастливи; старият човек вземам в смисъл на мъдрец – човек пълен със знания, с богатства, със сили, за които търси най-правилен начин да ги раздаде; младата мома пък символизира посвещение, смирение, служене на Бога.
По този начин се осмисля целокупният Живот. И наистина, каква по-висока идея може да съществува от служене на Бога? Казано е в Писанието: „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго истиннаго Бога” – да познаем Бога като деца, които постоянно мислят да направят нещастните хора щастливи; да познаем Бога като стари хора, които търсят начин да предадат знанието и богатството си на другите, да се ползват от него; да познаем Бога като млади моми, като деви, които искат да внесат велик идеал в Живота – Любов към Бога и Любов към ближния. Съвременните хора могат да бъдат щастливи, могат да бъдат съвършени. Щастието и съвършенството са извън времето и пространството – няма същество, което може да ви ограничи в правене на Добро.
към беседата >>
Слаби са децата, които искат да направят всички хора щастливи и
радостни
; с други думи казано, слаби са онези, които абсолютно не мислят за себе си.
Казано е в Писанието: „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго истиннаго Бога” – да познаем Бога като деца, които постоянно мислят да направят нещастните хора щастливи; да познаем Бога като стари хора, които търсят начин да предадат знанието и богатството си на другите, да се ползват от него; да познаем Бога като млади моми, като деви, които искат да внесат велик идеал в Живота – Любов към Бога и Любов към ближния. Съвременните хора могат да бъдат щастливи, могат да бъдат съвършени. Щастието и съвършенството са извън времето и пространството – няма същество, което може да ви ограничи в правене на Добро. Дойде ли се до Доброто, даже идват Същества да помагат на човека; тъй щото станете ли като дете, всеки ще ви помага, всеки ще се притичва да ви услужва – и забележете, когато детето заплаче, всеки се притичва да му услужи. Казано е, че Бог помага на слабите – кои са слаби?
Слаби са децата, които искат да направят всички хора щастливи и
радостни
; с други думи казано, слаби са онези, които абсолютно не мислят за себе си.
Това не подразбира, че те са забравили себе си, но те казват: „Ние ще намерим себе си, когато намерим всички хора, понеже всички сме излезли от Бога.” Когато хората са недоволни от нас, и ние сме недоволни от себе си – само по този начин ще разберем, че сме удове на едно цяло. Когато един пръст от ръката заболее, болката ще се предаде на цялото тяло, следователно докато насилието, лъжата и злото съществуват в света, в най-малката форма даже, те винаги се отразяват върху Божествения организъм, в който и ние живеем – при това положение вече ние не можем да бъдем щастливи. Ето защо всички трябва да работим заедно с Бога, да изхвърлим от Божественото тяло, в което и ние живеем, насилието, лъжата и злото. Като освободим, като очистим Божественото тяло от тия утайки, ние ще бъдем щастливи, доволни, че сме извършили една работа. Сега аз искам да бъдете свободни, да не допускате в ума си мисълта, че сте най-грешните хора в света.
към беседата >>
Когато човек затваря очите си, това изразява скръбно състояние; когато отваря очите си, туй представя
радостно
състояние.
Един художник поиска да ме рисува и ме нарисува със затворени очи; някои запитваха защо този художник ме нарисувал със затворени очи. Казвам: понеже в света има много насилия, много лъжи и много злини, аз не искам да гледам. След това друг художник ме нарисува с отворени очи; запитваха защо този художник ме нарисувал с отворени очи. Казвам: понеже в света дойдоха съвършените, аз искам да ги гледам. По същия начин и вас могат да ви рисуват със затворени очи.
Когато човек затваря очите си, това изразява скръбно състояние; когато отваря очите си, туй представя
радостно
състояние.
Желая да ви рисуват с отворени очи, да бъдете радостни и весели, да се радвате на Божията Любов, на Божията Мъдрост и на Божията Истина. Желая ви да се радвате на Живота, който ви е даден на Земята; не е нужно да мечтаете за Ангелите – който може да живее на Земята добре, той ще живее добре и на Небето между Ангелите. Желая ви да се радвате на трите живота – живота на Силата, живота на Разумността и живота на Доброто, т.е. на Божествения, на Ангелския и на човешкия живот. Тези три живота трябва да се съединят в едно, за да придобиете целокупния Живот.
към беседата >>
Желая да ви рисуват с отворени очи, да бъдете
радостни
и весели, да се радвате на Божията Любов, на Божията Мъдрост и на Божията Истина.
Казвам: понеже в света има много насилия, много лъжи и много злини, аз не искам да гледам. След това друг художник ме нарисува с отворени очи; запитваха защо този художник ме нарисувал с отворени очи. Казвам: понеже в света дойдоха съвършените, аз искам да ги гледам. По същия начин и вас могат да ви рисуват със затворени очи. Когато човек затваря очите си, това изразява скръбно състояние; когато отваря очите си, туй представя радостно състояние.
Желая да ви рисуват с отворени очи, да бъдете
радостни
и весели, да се радвате на Божията Любов, на Божията Мъдрост и на Божията Истина.
Желая ви да се радвате на Живота, който ви е даден на Земята; не е нужно да мечтаете за Ангелите – който може да живее на Земята добре, той ще живее добре и на Небето между Ангелите. Желая ви да се радвате на трите живота – живота на Силата, живота на Разумността и живота на Доброто, т.е. на Божествения, на Ангелския и на човешкия живот. Тези три живота трябва да се съединят в едно, за да придобиете целокупния Живот. Това всички можете да постигнете не изведнъж, но постепенно.
към беседата >>
Желая на всинца ви, като дойде Бог между вас, да не ви лиши, но да ви освободи от отрицателното в Живота, за да станете весели,
радостни
и щастливи.
Дето Бог минава, всичко лошо, всичко криво изчезва – насилието, лъжата и злото моментално изчезват. Ако сте готови да изпълните Волята Божия, Той ще мине покрай вас и вие моментално ще станете щастливи; ако не сте готови да изпълните Волята Божия, тогава и да мине Бог покрай вас, вие пак ще останете нещастни, каквито сте били и по-рано – вие ще искате да бъдете господари, но Бог ще ви лиши от господарството. Достатъчно е за момент само да мине Бог покрай хората, за да ги лиши от насилието, от лъжата, от злото, което са техен капитал, помощна сила, с която те работят. Следователно някои хора са нещастни, а други са щастливи – защо? Първата категория хора Бог лишава от възможността да си служат с насилието, лъжата и злото; втората категория хора Бог пък освобождава от тия отрицателни прояви на Живота.
Желая на всинца ви, като дойде Бог между вас, да не ви лиши, но да ви освободи от отрицателното в Живота, за да станете весели,
радостни
и щастливи.
Сега всички заедно трябва да благодарите, че Бог ви е освободил от насилието, а в замяна на него ви е дал Силата; освободил ви е от лъжата, в замяна на която ви е дал Разумността; освободил ви е от злото, в замяна на което ви е дал Доброто. Тъй щото животинското, човешкото трябва да остане настрана: насилието е животинско качество – да остане настрана, лъжата е човешко качество – да остане настрана, злото е придобито от падналите Ангели – и то да остане настрана. Нека останат у човека Силата, Разумността и Доброто, в които Бог живее – само по този начин новото ще дойде у човека.
към беседата >>
31.
Най-високото място
,
СБ
, София, 20.8.1931г.,
И Христос е казал: „Когато един грешник реши да заживее чист живот, голяма
радост
настава между ангелите на небето.” Когато светията вземе тоягата си и тръгне по света да проповядва, цялото Небе се радва, че той е решил да изправи погрешките си и да забрави миналото си – миналото е сянка на Живота.
Тъй щото в един живот човек ще бъде генерал с меч в ръка – ще сече и ще коли, в друг живот той ще бъде светия с тояга в ръка – ще ходи да учи хората как да живеят по Бога. И едното е на мястото си, и другото е на мястото си: докато човек не бъде генерал и не получи кръст за храброст, той не може да бъде светия – като генерал той си е създал работа за светия. Може ли светията да изправи погрешките си, които като генерал е направил, той има вече Божието благословение, цялото Небе ще говори за този човек, че наистина е герой, защото знае да греши, но знае и да изправя погрешките си. Ако човек може само да греши, а не може да изправя погрешките си, Небето не се интересува от него и казва: „Този е един забравен човек от всички, понеже не може да изправя погрешките си” – всички ще го съжаляват, без да му помогнат. Защо? Всеки сам трябва да изправя погрешките си.
И Христос е казал: „Когато един грешник реши да заживее чист живот, голяма
радост
настава между ангелите на небето.” Когато светията вземе тоягата си и тръгне по света да проповядва, цялото Небе се радва, че той е решил да изправи погрешките си и да забрави миналото си – миналото е сянка на Живота.
Както човек е станал причина за внасянето на греха в света, така той трябва да работи за неговото премахване. Това не значи, че всеки човек трябва да се заеме с великата идея да спаси света – достатъчно е човек да изправи една своя погрешка, за да се нарече велик. Който може да изправи една своя погрешка, той минава за велик човек в Небето; не може ли да изправи една своя погрешка, той е обикновен човек и като такъв е осъден на страдания. Кои хора страдат? Само обикновените хора страдат, великите хора не страдат.
към беседата >>
Само по този начин вие ще бъдете
радостни
и каквато работа започнете, ще я свършите с успех – този е един вътрешен ключ на Живота.
След няколко години този адвокат бил в Англия и един ден трябвало да отиде с трена до една близка станция; отишъл на гарата да си купи билет, но какво било учудването му, когато видял, че не му стигали само тридесет пени за билета. Обърнал се тук-там да поиска тридесет пени, но не се решил и се принудил да тръгне пеш. Като изпаднал в това положение, той веднага си спомнил за селянина на горнооряховската гара, на когото той не пожелал да услужи с тридесет стотинки; тогава той си казал: „Каквото правиш, ще ти се върне.” Тази е истинската философия на Живота и затова казвам: искате ли да имате Божието благословение, правете това, което Бог изисква от вас – този е пътят, по който можете да постигнете своето щастие. Вършите ли Волята Божия, вие ще осеете своя път със скъпоценни камъни – тогава хората ще дойдат да ви помагат.
Само по този начин вие ще бъдете
радостни
и каквато работа започнете, ще я свършите с успех – този е един вътрешен ключ на Живота.
Тъй щото иска ли някой човек нещо от вас, спрете се, помислете как да постъпите и тогава действайте. Преди години бях в Америка, дето имах една особена опитност: вървя по една улица, срещам един господин, бедно облечен, той ме спира и започва да разправя своята история: „Аз съм семеен човек, имам деца и жена, която от дълго време е болна; служба нямам, никакви средства нямам, в голяма мизерия съм, ако обичате, помогнете ми.” Аз го погледнах, влязох в положението му и му дадох една помощ, с която да си услужи. Дали говори истината, или не, това не проверих – аз приех факта, както ми го предаде. Той взе парите, които му дадох, и отиде в една кръчма да пие; след четири часа пак го срещам, но той не ме позна и започна отново да разправя същата история. Тогава аз му казах: „Слушай, това, което правиш, не е хубаво, аз мога и сега да ти помогна, но ти си служиш с лъжата, която няма да те изведе на добър път – с тази лъжа и жена ти все болна ще бъде, и децата ти гладни ще ходят.
към беседата >>
Защото на всяко страдание отговаря
Радост
, следователно колкото време е траело страданието, толкова време ще трае и
Радостта
– щом страданието се продължи по-дълго време, и
радостта
ще трае същото време, законът е такъв.
Те ще слизат на Земята, ще се качват на Небето, докато един ден окончателно решат да заживеят за Бога и приложат Неговото учение. Това може да стане и след осем хиляди години, а може да стане и сега – от човека зависи; дали по-рано, или по-късно ще стане това нещо, зависи от усилието, което човек прави, както и от резултатите на това усилие. Казвате: „Кой ще чака цели осем хиляди години? ” Наистина, дълъг период е осем хиляди години, но и дължината е относителна величина. Когато става въпрос за лошото, човек иска час по скоро времето да се съкрати; става ли въпрос за Доброто, той иска времето да се продължи; обаче дойде ли до страданието, не желайте времето да се съкрати – защо?
Защото на всяко страдание отговаря
Радост
, следователно колкото време е траело страданието, толкова време ще трае и
Радостта
– щом страданието се продължи по-дълго време, и
радостта
ще трае същото време, законът е такъв.
Сега, тия неща са второстепенни, същественото за всички хора е да бъдат носители на Божественото – само тогава те могат да бъдат силни, разумни и добри. Бъде ли човек силен, разумен и добър, той ще бъде в състояние да постигне копнежите на своята душа. Щом има тия условия в себе си, той няма да се моли на този, на онзи да му помагат, но хората сами ще му се притичват на помощ. Бъдете всички носители на Божественото, а за останалите работи не мислете – не мислете как да предадете Любовта си на хората или как да им правите Добро. От вас се изисква да вършите Добро, да обичате хората и нищо повече.
към беседата >>
32.
Отиване и връщане
,
СБ
, София, 21.8.1931г.,
Радостта
и доволството на хората от вкусните плодове на крушата мязат на
радостта
на генерала за славата, която придобил на бойното поле; там той рязал глави, сякъл хора и за тези подвизи се прославил – всички казват за него: „Юнак е нашият генерал, голям герой е, заслужава да получи кръст за храброст!
Съществените неща за жадния пътник са кофата и въжето – чрез тях той ще разреши една задача, която го измъчва. Казвам: ако човекът, който носи въжето, е ваш приятел, вие ще се радвате, че го срещате, той ще ви спаси от голямата жажда. Обаче ако е ваш неприятел, вие няма да се радвате, защото той може да увие въжето около врата ви и вие като круша да увиснете на някое дърво – какво ще стане после с вас? Ще узреете – който ви опита, ще каже: „Хубава е тази круша”, обаче вие ще кажете: „Само аз зная през колко страдания преминах, докато дойда до това положение. Какво постигнах от това, хората се радват, опитват ме, но аз страдам.” Тъй щото крушите не са нищо друго, освен хора, закачени на дърветата от своите неприятели; тези круши са пролели безброй сълзи, защото са минали през най-лошите условия на Живота – лошите условия за крушите дават добри плодове на хората.
Радостта
и доволството на хората от вкусните плодове на крушата мязат на
радостта
на генерала за славата, която придобил на бойното поле; там той рязал глави, сякъл хора и за тези подвизи се прославил – всички казват за него: „Юнак е нашият генерал, голям герой е, заслужава да получи кръст за храброст!
” Даже историята говори за подвизите на този генерал, обаче проповедникът казва: „Жесток е този генерал.” Няма по-голяма жестокост от тази, да снемате главите на хората, големи са страданията на пострадалите от сабята на генерала; питам в края на краищата какво е постигнал генералът, който е изсякъл много неприятелски глави – той си е навлякъл ред страдания като последствие на насилието, с което си е служил. Казвате: „Такова насилие между нас не съществува, по никой начин ние не можем да сваляме главите на хората.” Питам, когато измествате някого от мястото му с цел вие да се настаните на неговото място, това не е ли равносилно на снемане глави; когато убивате благородните чувства на човека, не снемате ли главата му; когато противодействате на добрите стремежи на човека, не снемате ли главата му? В някои отношения съвременните хора поддържат почти животински морал и казват за някого: „Този човек е вреден за обществото, да снемем главата му! ” Питам, знаете ли какво представлява главата на човека? Главата е столицата, дето Духът на човека обитава, следователно в мозъка обитава едно същество, в белите дробове – друго, а в сърцето – трето.
към беседата >>
Това връщане ще бъде пълно с
Радост
и Веселие – защо?
Всички хора се плашат от Истината, избягват я – защо? Защото имат обикновено разбиране за Живота, т.е. всички търсят лесен път – живот без страдания. Обаче както и да живеят, в края на краищата те пак ще отидат при Истината. Има един начин, по който всеки ще отиде при Истината и ще се върне назад – славно е връщането на човека от Истината!
Това връщане ще бъде пълно с
Радост
и Веселие – защо?
Защото човек отива болен, стар, а се връща здрав, млад, силен, богат, красив. Тогава той ще каже: „Болен бях – сега съм здрав, стар бяха – сега съм млад, грозен бях – сега съм красив, беден бях – сега съм богат” – това подразбира стиха, който Христос е казал: „Сляп бях, но прогледнах”. При това положение всеки ще пожелае да отиде при Истината; и наистина има едно положение, когато човек отива при Истината и не се връща назад. Обаче има друго положение, когато човек отива при Истината и се връща назад. Да се върне човек назад, подразбира да се върне по онзи път, който вече е изминал; не, Истината не връща човека в същия път, по който е минал, защото той нищо няма да придобие – Истината връща човека пак на Земята, но вече с нови придобивки и го кара да върви напред.
към беседата >>
Дадат ли му пари, къща, той става
радостен
и казва: „Има смисъл да се живее на Земята”; утре изгуби парите и къщата, казва: „Животът на Земята няма смисъл.” Докато има брашно в една къща, лесно се живее – няма ли брашно, трудно се живее; докато има мир в една държава, весело се живее – няма ли мир, тъжно се живее; докато училището дава знания, учениците го посещават и учат – престане ли да дава знания, учениците го напускат.
Щом намери Истината, човек отново трябва да се върне на Земята при онези души, които той обича и които го обичат. Някои хора, като намерят Истината, не се връщат на Земята под предлог, че имат друга мисия; други хора пък, като намерят Истината, връщат се на Земята да помагат на своите братя. Желал бих и вие да сте от последните – да намерите Истината и да се върнете да помагате на по-слабите от вас. Красив е животът на Земята, когато човек живее съзнателно и разумно! Когато някой казва, че му е дотегнало вече да живее, той подразбира друго нещо – с това той иска да каже, че няма пари, няма къща, намира се в големи лишения.
Дадат ли му пари, къща, той става
радостен
и казва: „Има смисъл да се живее на Земята”; утре изгуби парите и къщата, казва: „Животът на Земята няма смисъл.” Докато има брашно в една къща, лесно се живее – няма ли брашно, трудно се живее; докато има мир в една държава, весело се живее – няма ли мир, тъжно се живее; докато училището дава знания, учениците го посещават и учат – престане ли да дава знания, учениците го напускат.
Сега като говоря така, искам да имате добро разположение, да не се чувствате като подсъдими. Мнозина се чувстват като подсъдими, водени от стражари в съда, дето ще им четат обвинителен акт. Вие трябва да бъдете свободни, да се чувствате в положението на земеделец, който очаква само да получи плодове от своя труд; или трябва да се намирате в положението на ученик, който е завършил образованието си, издържал с успех изпитите си и сега очаква да получи диплом. Човек може да придобие тази Свобода само след като намери Истината. Само завършилият образованието си ученик може да разбере Истината, подсъдимият не може да я разбере.
към беседата >>
Само онзи напуска детинството, който върви в Божествените пътища; докато е дете, човек казва: „Това е невъзможно, онова е невъзможно”, но като стане възрастен и влезе в Божиите пътища, невъзможните неща за него стават възможни и той става
радостен
и весел.
За човека е важно да има желания, реализирането на които става точно на определеното за тях време – това значи да живее човек в Божествения свят, да постъпва съобразно с Божиите пътища. Никой не може да застави Бога да върви по неговите пътища – Бог е мислил и мисли преди нас, а ние вървим след Него. Следователно който мисли и върви след Бога, той не може да измени Неговия план. Ще дойде ден, когато вие ще си служите правилно с Божествените формули и те моментално ще окажат своето влияние върху вас: употребите ли формулата за младостта, моментално ще станете млади; след това ще се погледнете в огледалото и ще се зарадвате. Дойдете ли до положението да си служите с тия формули, вие ще минете от детинство в пълна възраст – това е подразбирал Апостол Павел, като изказал стиха: „Докато бях дете, по младенчески постъпвах, но като станах възрастен мъж, напуснах детинството.” Кой напуска детинството?
Само онзи напуска детинството, който върви в Божествените пътища; докато е дете, човек казва: „Това е невъзможно, онова е невъзможно”, но като стане възрастен и влезе в Божиите пътища, невъзможните неща за него стават възможни и той става
радостен
и весел.
И тъй, ще дойде ден, когато всеки човек ще върви в Божиите пътища, но след различен период от време: за едного са нужни два дена, за другиго – три дена, за трети – четири дена и т.н. Важно е обаче още днес всеки да разбере какво нещо е Истината. Аз проповядвам онази Истина, която може да даде на човека всичко, каквото душата му желае; аз проповядвам онази Истина, която внася Свобода, а не ограничения, и при която отиде ли човек веднъж, той сам пожелава да се върне, да помага на своите братя. Всички Божествени желания се реализират именно в тази истина – тя дава възможност на човека да реализира ония свои желания, които са потребни за душата му; всички други желания, изостанали от вековете, тя ги отхвърля като непотребни, като чужди за неговата душа. Реализирате ли желанията на вашата душа, вие ще бъдете радостни и блажени, животът ви ще се осмисли и каквото пожелаете, ще можете да направите, стига това желание да е разумно.
към беседата >>
Реализирате ли желанията на вашата душа, вие ще бъдете
радостни
и блажени, животът ви ще се осмисли и каквото пожелаете, ще можете да направите, стига това желание да е разумно.
Само онзи напуска детинството, който върви в Божествените пътища; докато е дете, човек казва: „Това е невъзможно, онова е невъзможно”, но като стане възрастен и влезе в Божиите пътища, невъзможните неща за него стават възможни и той става радостен и весел. И тъй, ще дойде ден, когато всеки човек ще върви в Божиите пътища, но след различен период от време: за едного са нужни два дена, за другиго – три дена, за трети – четири дена и т.н. Важно е обаче още днес всеки да разбере какво нещо е Истината. Аз проповядвам онази Истина, която може да даде на човека всичко, каквото душата му желае; аз проповядвам онази Истина, която внася Свобода, а не ограничения, и при която отиде ли човек веднъж, той сам пожелава да се върне, да помага на своите братя. Всички Божествени желания се реализират именно в тази истина – тя дава възможност на човека да реализира ония свои желания, които са потребни за душата му; всички други желания, изостанали от вековете, тя ги отхвърля като непотребни, като чужди за неговата душа.
Реализирате ли желанията на вашата душа, вие ще бъдете
радостни
и блажени, животът ви ще се осмисли и каквото пожелаете, ще можете да направите, стига това желание да е разумно.
Когато малкото дете върши неща, които съответстват на неговата възраст, те са разумни; върши ли неща, които не отговарят на неговата възраст, те са глупави. Когато възрастният върши неща, които отговарят на възрастта му, те са разумни – всяко нещо, което отговаря на случая, е на мястото си. За тази цел всеки трябва да мисли, чувства и действа право. Сега, като ви говоря, виждам, че някои се безпокоят, поглеждат към часовника, гледат да не закъснеят – те са чиновници, намират се под закон. Това потвърждава мисълта, че само онзи може да разбере Истината, който е свободен от външните условия на Живота.
към беседата >>
Каква по-голяма
радост
за родителите от тази, да имат деца-ангели?
Тъй щото всичко добро, което днес става в света, трябва само да ни радва и да му съдействаме – това показва, че Бог работи в света. Следователно всички трябва да освободите ума, сърцето и волята си от ония спънки, вериги, които ви ограничават – само така ще дойдете до истинските отношения на братство, до взаимни отношения на Любов. Аз не говоря за любовта, от която утре ще се разочаровате, аз не говоря за знанието, от което утре съзнанието ви ще потъмнее, но имам предвид онази Любов, онова Знание, онези блага, които Бог е дал на хората. Дойде ли положителното в света, ще дойдат и хората от Шестата раса; вие можете да вярвате, а можете и да не вярвате на моите думи, но един ден ще проверите всичко това. Ще дойде ден, когато хората ще имат деца-ангели; и тогава всеки ден Ангели и светии ще слизат от Небето да носят подаръци на вашите деца, домовете на хората ще бъдат пълни с Божиите благословения.
Каква по-голяма
радост
за родителите от тази, да имат деца-ангели?
Дойде ли тази епоха, децата ще помагат на родителите си, а не родителите на децата, както е било досега. Родителите ще казват: „Заслужава човек да носи името баща или майка”; децата ще обичат родителите си и ще им помагат. Питам, какво по-хубаво от това, да бъде човек обичан – всеки се стреми към това да бъде обичан. Кой ще обича хората и как ще ги обича? Онзи, който истински обича хората, няма да им се изяви цял, но ще се изяви или само чрез очите на някого, или само чрез ръцете му и т.н.
към беседата >>
Слънцето, четвъртият пръст, е музикант, художник, който носи Живота; той е весел,
жизнерадостен
, богат, на всички дава – с това той иска да обърне внимание на Венера.
Щом дойде въпрос за работа, всички се съединяват в едно и свършват работата, после пак се отделят – всеки отива на мястото си. Всички пръсти се стремят към Венера, всеки иска от нея да им даде по един поглед. Тя отправя към всички по един поглед, с което ги изпитва. Сатурн, средният пръст, който е израснал най-високо, иска да обърне внимание на Венера със своята височина, като й казва: „Аз съм най-високият връх” – Сатурн е философ, той разглежда нещата от причините към последствията. Юпитер пък иска да й обърне внимание със своето величие – той е неподражаем в поклоните, които прави на Венера.
Слънцето, четвъртият пръст, е музикант, художник, който носи Живота; той е весел,
жизнерадостен
, богат, на всички дава – с това той иска да обърне внимание на Венера.
Най-малкият пръст, Меркурий, е опитен търговец, който върти търговия, ходи натук-натам; щом се оплетат работите на другите богове, всички се обръщат към Меркурий – той да ги оправя; не само боговете се обръщат към Меркурий, но и целият космос търси неговата помощ. Показалецът е най-много влюбен във Венера – дето ходи, той все нея търси. Казвам: човек трябва да има ясна представа за ръката си, да знае какво съдържа тя в себе си; щом погледне ръката си, той трябва да се зарадва, като че вижда Бога в нея. Велико нещо е човек да обича, да излива Любовта си; същевременно той иска другите да приемат тази Любов и да й се отзоват. Тъй щото всеки пръст на ръката представлява особен свят с определени отношения към другите пръсти, т.е.
към беседата >>
Например Сатурн е представител на Причинния свят – чрез него човек изучава причините и последствията на нещата; Слънцето е представител на изобилието – то носи
радостите
и веселието в Живота; Меркурий е представител на практичността – той поставя човека в положение да знае какво да прави.
Показалецът е най-много влюбен във Венера – дето ходи, той все нея търси. Казвам: човек трябва да има ясна представа за ръката си, да знае какво съдържа тя в себе си; щом погледне ръката си, той трябва да се зарадва, като че вижда Бога в нея. Велико нещо е човек да обича, да излива Любовта си; същевременно той иска другите да приемат тази Любов и да й се отзоват. Тъй щото всеки пръст на ръката представлява особен свят с определени отношения към другите пръсти, т.е. към другите светове.
Например Сатурн е представител на Причинния свят – чрез него човек изучава причините и последствията на нещата; Слънцето е представител на изобилието – то носи
радостите
и веселието в Живота; Меркурий е представител на практичността – той поставя човека в положение да знае какво да прави.
Тъй щото погледнете ли ръката си, кажете: „Аз искам да обичам Бога, да Му служа – аз искам да обичам дъщерите на Бога.” Като слушате да се говори така, някои ще се намерят в противоречие и ще кажат: „Половината човечество ще обича дъщерите на Бога, ами какво трябва да прави другата половина? ” Питам, вие разсъждавали ли сте по въпроса как Бог създаде жената от Адама, как е възможно от мъж да се роди жена. Според законите, които вие познавате, мъжът ражда мъж, а жената – жена; тогава как е възможно от реброто на Адама да излезе жена? Казвам: когато хората работят в света, те трябва да бъдат разделени на мъже и жени, но когато работят за Бога, те трябва да се съединят в едно цяло.
към беседата >>
Ако някой носи товар, раница на гърба си, нека я тури настрана, да се освободи от нея, защото днес е денят на Любовта, която носи
Радост
и Веселие за човека – тя осмисля и продължава неговия живот.
Приложение се иска сега от всички – вземете за образец Христа и постъпвайте като Него! Той страда, разпнаха Го на кръста и най-после възкръсна; след възкресението Той получи големи блага – даде Му се власт и на Небето, и на Земята. Тогава Христос се яви на учениците си и каза: „Идете из света и проповядвайте, както и Аз проповядвах – каквато работа свърших Аз, такава и вие можете да свършите.” И наистина от работата за Бога зависи и подобрението на вашия живот. Сега желая на всички да бъдете свободни, както Бог ви е създал. Божията Свобода произлиза от Истината, а човешката свобода носи робство, ограничение.
Ако някой носи товар, раница на гърба си, нека я тури настрана, да се освободи от нея, защото днес е денят на Любовта, която носи
Радост
и Веселие за човека – тя осмисля и продължава неговия живот.
към беседата >>
33.
Душата ми е отегчена от живота ми
,
НБ
, София, 27.9.1931г.,
От злото и доброто произтичат
радостите
и скърбите.
Един ден, като вземете овцете, говедата и камилите на този вярващ, той ще каже: „Аз не вярвам вече в този Бог." Вземете пък един материалист, който не вярва в Бога, дайте му щастие - той веднага ще повярва. Аз говорих един ден с един материалист, който казваше, че няма щастие в света и го питам: ако Бог ти даде най-хубава, най-умна, най-даровита жена, тогава ще повярваш ли в Бога? - „Да, тогава ще повярвам." То е според турската поговорка, която казва: дай ми пари, че и в джендема отивам. Както виждате, светът не е лош, той си върви по един естествен път на своето развитие. Злото и доброто се преплитат.
От злото и доброто произтичат
радостите
и скърбите.
Това и някои философи поддържат. И прави са донякъде. В света съществуват две воли: едната воля ражда сладостите, а другата воля ражда горчивините. Мнозина не знаят положително дали съществува такава воля, но съществуват такива явления. Горчивината съществува в света, но тя никога не може да произтича от един сладък принцип.
към беседата >>
И колкото едно същество е по-силно, толкова и
радостта
в него е по-голяма.
Така е психологически, от човешко гледище. Сладчината произтича от сладко, горчивината произтича от горчиво. Те се различават в своя строеж, в своя състав. Защото горчивина има само в едно разумно същество. Колкото едно същество е по-разумно, толкова и горчивината в него е по-силна.
И колкото едно същество е по-силно, толкова и
радостта
в него е по-голяма.
Колкото едно същество е по-развито, щастието за него е по-разбрано, и нещастието за него е по-разбрано. Следователно ние се намираме в една сфера, в едно общо поле, дето сами трябва да изправим своя живот, сами да станем господари на своя живот. Човек в своя индивидуален живот съставлява един елемент на битието. Или, под думата „душа" разбираме това в света, което не може да се измени, което не може да изчезне. То не може да изчезне в развоя, в неговото проявление, т.е., в съединенията, в които влиза; тези съединения могат да изчезнат, резултатите на този елемент могат да изчезнат - всичко е възможно, но самият елемент де ще изчезне?
към беседата >>
За мен е реално това, което всеки момент може да ми помага във всички
радости
, скърби, страдания, неволи и мъчения.
Но умният човек не трябва да се лъже, да вярва в това, което утре ще му вземат. Аз не считам умен човек онзи, което се е натоварил с 60-70 килограма злато на гърба си и му кажат: ти ми го пренеси, че после аз ще ти го дам на теб; а като го пренесе и като дойде до крайния предел, нищо не му дават. Аз не искам да ми вземат това злато, което нося на гърба си. Това злато трябва да си остане с мен. Реално е това, което никой не може да ти вземе.
За мен е реално това, което всеки момент може да ми помага във всички
радости
, скърби, страдания, неволи и мъчения.
Това, което може да ми помага вътре в мен тогава, когато някой не може да ми помогне, само това е реално за мен. Ако аз съм в един затвор и знам как да изляза, а не излизам, който ме гледа няма ли да каже: „Колко е хладнокръвен този човек! Може да излезе от затвора, а седи вътре." - Представете си обаче, че след като съм в затвора, дето отвън ме пазят стражари, те поглеждат по едно време вътре, не ме намират, търсят ме тук-там и най-после ме виждат вън да се разхождам свободно. Хванат ме полицаите, турят ме отново в затвора, заключат здраво килията и казват: „Тук има ред и порядък. Тук ще стоиш!
към беседата >>
Или с други думи казано: Истината е най-разумното в света, което урежда щастието и
радостите
на всички хора.
Щом в едно общество или в едно учение пребъдва Истината, то е хармонично устроено. Според мен Истината е само това, което никога не се изменя. Истината е само това, което всякога е живо, което всякога пребъдва в човешкия ум и сърце, в човешката душа. Истината е най-мощният елемент, който върви с всички души заедно. Истина е това, което никога не прави зло в света.
Или с други думи казано: Истината е най-разумното в света, което урежда щастието и
радостите
на всички хора.
Това нещо някои хора наричат Бог, но думата „Бог" е изкривена дума. Какво означава думата „Бог"? Думата „Бог" означава, че Той всичко може. Мнозина считат, че Бог е вън от хората. Питам: ако Бог е всесилен, а аз съм слаб човек, как е възможно това нещо?
към беседата >>
Ние участвуваме сега и в скърбите, и в
радостите
на живота.
И най-после, Бог няма да иска да държи на ръцете си един инвалид. Не, разумното и силното в света ражда само разумни и силни работи, Бог не може да роди едно слабо, едно хилаво същество. Аз не мога да защитавам такава, теория, но правя психологически извод. Този Бог, за когото се проповядва в света, че е силен, че е всемогъщ, Той не може да роди едно слабо, хилаво и неспособно същество. И затова животът, в който живеем, трябва да го разрешим много правилно.
Ние участвуваме сега и в скърбите, и в
радостите
на живота.
Как ще си помогнете тогава? Как ще си помогнете, ако в света дойде едно голямо земетресение, или една чума, или един голям циклон, или ураган? Умният човек предвижда нещата отдалече и затова ги избягва. Когато един разумен човек пусне един кораб в морето, той сто на сто ще го осигури, ще предвиди всички възможности за аварии и по този начин ще ги избегне. При сегашните условия на живота трябва да бъдете крайно разумни.
към беседата >>
Учени хора сме, а погубваме
радостите
си.
Наука е това, след като те затворят в затвора, да излезеш от него; наука е това, като лежиш от няколко епидемични болести, като проказа да кажеш на болестта: „Махни се от мен, аз съм човек, с когото не можеш да се разправяш. Никой няма право да ме закача! " - и тя да се махне. Някой казва: учени хора сме. Щом сме учени, защо страдаме?
Учени хора сме, а погубваме
радостите
си.
Може да е приятно да живеем в илюзиите на живота, но това няма смисъл. Поне да съзнаваме това положение. И за един живот по-красив от този, който сега живеем. Както има живот по-красив от животинския, така има живот по-красив от сегашния човешки. Съществува на Земята една човешка раса, която живее някъде, но още не е известна на хората.
към беседата >>
Ако някой път се обезсърчите, влезте по-дълбоко и по-дълбоко в себе си, докато дойдете във вашия свят на щастие, на
радост
и на веселие.
- С простотията си ще си умрете - нищо повече. Може ли да бъде това? Когато казвам на едно малко дете, че то ще расте, ще порасне, ще стане момък или мома и после ще остарее, това дете ме пита: може ли да бъде това? Това ще бъде не защото аз го казвам, но защото и без това то ще стане така - това е вложено в самото дете вътре. Следователно ние всички трябва да вярваме в онова, което Бог е вложил в нас - то е Божественото, абсолютното, за което всички трябва да държите.
Ако някой път се обезсърчите, влезте по-дълбоко и по-дълбоко в себе си, докато дойдете във вашия свят на щастие, на
радост
и на веселие.
И ще кажете тогава: „Сега разбирам Истината." Ще ви приведа един пример. Представете си, че сте в един затвор, дето постепенно прокопавате, прокопавате и дойдете до едно положение от малката дупчица, която сте прокопали, да може малко светлина да влезе. Всяка сутрин слънчевата светлина ще прониква през тази малка дупчица. Колкото нещата стават по-тънки, толкова и Светлината повече прониква през тях.
към беседата >>
Както нашата слънчева система се стреми към своя център, така и нашият живот се стреми към един център - към великото благо на Живота, към
радостта
, към Любовта, към Мъдростта, към Истината и към Свободата.
Аз не го считам лош, но го разглеждам в широк смисъл: като имам предвид и вярващи, и безверници, той съответствува точно на техните вярвания, на техните копнежи. Аз не правя разлика между народите. Този строй, този живот, какъвто и да е, той повдига цялото човечество. И той е добър, но още не е идеален. Следователно има още един по-възвишен живот, към който човечеството се стреми.
Както нашата слънчева система се стреми към своя център, така и нашият живот се стреми към един център - към великото благо на Живота, към
радостта
, към Любовта, към Мъдростта, към Истината и към Свободата.
И тогава ще кажем като Йова: няма да мислим по старому, няма да живеем по старому, няма да чувствуваме по старому, няма да постъпваме по старому! Тези мисли може да ги поставите за основа. Ако живеете така няколко години, вие ще създадете от себе си такива хора, каквито искате да бъдете създадени. Казваме тогава: блажени вярващите в новото схващане на Любовта; блажени вярващите в Мъдростта; блажени вярващите в Истината и Свободата! Нещастни онези, които вярват в сегашното и мислят по сегашному, и чувствуват и постъпват по сегашному.
към беседата >>
34.
Събуждане / Събуди се
,
ООК
, София, 30.9.1931г.,
- Другарка, която да му помага в живота, и с която да споделя
радости
и скърби.
И тук условията са тежки. Тази форма се видоизменя в друга, по-добре построена, с криле, чрез които се движи свободно във въздуха. Обаче, и от тази форма човешкият дух е недоволен, затова го пратили между млекопитаещите, докато най-после влязъл във формата на човека. Така той се задоволил, но временно. - Какво искал още?
- Другарка, която да му помага в живота, и с която да споделя
радости
и скърби.
И това му се дало, но и до ден днешен, човек философства, трябва ли да има жена, или и без нея може да живее. Въпросът се решава просто: жената е сърцето на човека, което извършва кръвообръщението. Ако можеш без сърце, ще можеш и без жена. Следователно, не търсете жената вън от себе си. Тя е във вас, и без нея не можете.
към беседата >>
Скръбта е състояние на червея, а
радостта
- на пеперудата.
Ако не са разумни, те могат да изпаднат в положението на червея, да ги тъпчат. Ще кажете, че нещата се постигат лесно, както червеят става пеперуда. Обаче, всички червеи не стават пеперуди: едни се увиват в какавиди, които се превръщат в пеперуди, а други си остават червеи. Да бъдеш червей, или пеперуда, това са две различни състояния. Червеят разбира нещата по един начин, а пеперудата - по друг начин.
Скръбта е състояние на червея, а
радостта
- на пеперудата.
Червеят, както лошата мисъл, прояжда листата на дърветата, а пеперудата, както добрата мисъл, се храни със сладкия сок на цветята. Отрицателните и низши мисли са червеи, които глождат съзнанието на човека. - Какво да се прави с червеите? - Да се продадат, както градинарят продава краставици на пазара. Следователно, който има червеи, т.е.
към беседата >>
Стремете се към постоянната
радост
, а не към временната.
Съзнанието на пеперудата е готово за цветовете, но не и за плодовете. Който иска да бъде пеперуда, трябва да се облича като нея, да си боядисва дрешките. Да боядисваш крилцата си, както пеперудата, това показва, какви дарби и способности се крият в тебе. При това, ти трябва да ги прилагаш, а не само да им се радваш. И пеперудата се радва на своите дарби и способности, но временно; човек, обаче, се радва всякога.
Стремете се към постоянната
радост
, а не към временната.
Задачата на всеки човек е да развива своите дарби и способности. Ще кажете, че това не зависи от вас, но от вложеното във вас. - Всеки има някаква дарба или способност в себе си, но тя може да остане неразвита. Следователно, от съзнателната работа на човека върху себе си зависи неговото развитие. Като работи върху себе си, той се свързва с възвишените същества, които му помагат.
към беседата >>
от състоянието на червей, той минава в
радостта
- в състоянието на пеперудата.
И състоянието на пеперудата не разрешава смисъла на живота. Пеперудата е разрешила само един въпрос, а именно, да мине в по-високо състояние от червея, но по-нататък не отива. Тя се връща отново в състоянието на червей. Значи, пеперудата отива от А до В и от В до А. Такова е положението и на обикновения човек: от скръбта, т.е.
от състоянието на червей, той минава в
радостта
- в състоянието на пеперудата.
Понеже не може да задържи радостта си, той се връща в състоянието на червей - в скръбта. Не става ли същото и с вашите деца, т.е. с вашите мисли? Ту се повдигате, ту се понижавате. Павел казва: "Ние няма да умрем, но ще се изменим." Човек трябва да се измени, да напусне стария живот и да се събуди.
към беседата >>
Понеже не може да задържи
радостта
си, той се връща в състоянието на червей - в скръбта.
Пеперудата е разрешила само един въпрос, а именно, да мине в по-високо състояние от червея, но по-нататък не отива. Тя се връща отново в състоянието на червей. Значи, пеперудата отива от А до В и от В до А. Такова е положението и на обикновения човек: от скръбта, т.е. от състоянието на червей, той минава в радостта - в състоянието на пеперудата.
Понеже не може да задържи
радостта
си, той се връща в състоянието на червей - в скръбта.
Не става ли същото и с вашите деца, т.е. с вашите мисли? Ту се повдигате, ту се понижавате. Павел казва: "Ние няма да умрем, но ще се изменим." Човек трябва да се измени, да напусне стария живот и да се събуди. Това значи, да живееш за Божията слава, да се радваш на всичко, което Бог е създал.
към беседата >>
Само така човек може да си обясни причината на своите скърби и
радости
.
Това значи, да изработиш себе си като жива картина, достойна да живее между жителите на Царството Божие. Това се иска от човека, това е неговата задача на земята. И тъй, човек трябва да наблюдава и изучава живите форми в природата, като преходни положения на живота. Започнете от формите в неорганическия свят - камъните и минералите, и постепенно вървете към тези от органическия свят. Само така ще видите връзката между тях.
Само така човек може да си обясни причината на своите скърби и
радости
.
Да намериш извора на своята радост или скръб, това значи, да знаеш, да черпиш ли от него вода, или да го заобиколиш, без да се ползваш от водата му. Кой човек, като знае, че на пътя му се открива голяма пропаст, няма да я заобиколи? Или, кой човек, като знае, къде има чиста планинска вода, няма да отиде и задоволи жаждата си? Разумният знае, къде се намират добрите неща и съзнателно отива при тях; той знае, къде се намират лошите и ги избягва; той знае, къде се намират тъмни и светли места в съзнанието му и първите от тях запазва, а вторите избягва. Защо ще се натъкваш на недоволството в себе си?
към беседата >>
Да намериш извора на своята
радост
или скръб, това значи, да знаеш, да черпиш ли от него вода, или да го заобиколиш, без да се ползваш от водата му.
Това се иска от човека, това е неговата задача на земята. И тъй, човек трябва да наблюдава и изучава живите форми в природата, като преходни положения на живота. Започнете от формите в неорганическия свят - камъните и минералите, и постепенно вървете към тези от органическия свят. Само така ще видите връзката между тях. Само така човек може да си обясни причината на своите скърби и радости.
Да намериш извора на своята
радост
или скръб, това значи, да знаеш, да черпиш ли от него вода, или да го заобиколиш, без да се ползваш от водата му.
Кой човек, като знае, че на пътя му се открива голяма пропаст, няма да я заобиколи? Или, кой човек, като знае, къде има чиста планинска вода, няма да отиде и задоволи жаждата си? Разумният знае, къде се намират добрите неща и съзнателно отива при тях; той знае, къде се намират лошите и ги избягва; той знае, къде се намират тъмни и светли места в съзнанието му и първите от тях запазва, а вторите избягва. Защо ще се натъкваш на недоволството в себе си? За какво е недоволен човек?
към беседата >>
Представете си, че имате една
радост
- това е една пеперуда.
(втори вариант)
Червейчетата стават пеперуди и после - пак червеи. С това нищо не се постига. Децата трябва да се родят не червеи. Пеперуди трябва да се родят. Ако вие сте дошли до едно положение и след като родите една мисъл - и вашата мисъл е в положението на един червей, вие нямате още ония познания за ония закони, които управляват природата.
Представете си, че имате една
радост
- това е една пеперуда.
Имате една скръб - това е един червей, защото пеперудите не отиват да прояждат растенията, а червеите. И само един червей, само една мисъл, която е подобна на червей, тя ще ви гложди съзнанието. Кое е онова, което ви обезпокоява? Самата мисъл ви обезпокоява. Вие някой път може да мислите, че никой не ви обича.
към втори вариант >>
И тя има едно състояние, дето вижда и се радва на хубостта, но кратковременна е тази
радост
.
(втори вариант)
Това е един идеал за човека. И човек един (Iс11 ще бъде тъй облечен както една пеперуда, но той трябва да има онова истинско познание, да запази тия дарби. Защото украшението - крилцата на пеперудата, показва дарбата на една душа, способностите, с които човек трябва да бъде облечен. И ако един човек един ден няма да бъде в състояние да показва тая дарба, да употреби своите дарби и своите блага, които Бог му е дал, каква полза от тази хубава картина. Някой път пеперудата и тя съзнава своята красота.
И тя има едно състояние, дето вижда и се радва на хубостта, но кратковременна е тази
радост
.
А у човека е постоянна. Тези дарби трябва да бъдат у самия себе си. Човек вижда своите дарби и съзнава, че тия дарби и способности са негови. Та казвам, сега всички трябва да развивате дарбите и способностите вътре у вас. Не какво е направено за вас, не какво Бог е вложил във вас, но какво може да развиете в даден случай.
към втори вариант >>
Състоянието на пеперудата, това е вашата
радост
.
(втори вариант)
Сега това е превод. Постиженията на пеперудите, и те още не разрешават въпроса. Те са дали едно разрешение, но в пеперудата няма онова схващане – да задържа онова, което има да задържи. В следующото поколение пак ще се върне оттам, откъдето е била - същата философия, пак ще започне от "А, Б" - ще има едно връщане. Тия две състояние съществуват у вас.
Състоянието на пеперудата, това е вашата
радост
.
Аз правя една аналогия, едно съпоставяне - да ги имате в ума си. А състоянието на вашата скръб, това е състоянието на червея. Докато вашата радост слиза до радостта на червея, вие още не сте разбрали великия Божи закон. Вие имате радост, но вие още не можете да я задържите. Вашите деца, или вашите мисли, които вие създавате, веднага те се връщат в старото положение.
към втори вариант >>
Докато вашата
радост
слиза до
радостта
на червея, вие още не сте разбрали великия Божи закон.
(втори вариант)
В следующото поколение пак ще се върне оттам, откъдето е била - същата философия, пак ще започне от "А, Б" - ще има едно връщане. Тия две състояние съществуват у вас. Състоянието на пеперудата, това е вашата радост. Аз правя една аналогия, едно съпоставяне - да ги имате в ума си. А състоянието на вашата скръб, това е състоянието на червея.
Докато вашата
радост
слиза до
радостта
на червея, вие още не сте разбрали великия Божи закон.
Вие имате радост, но вие още не можете да я задържите. Вашите деца, или вашите мисли, които вие създавате, веднага те се връщат в старото положение. Затова ви казвам, в този живот ние не можем да изменим външния физически живот. Апостол Павел казва на едно място: "Всички няма да умрем, но всички ще се изменим." И трябва да се изменим, да напуснем това състояние. Трябва да се събудим.
към втори вариант >>
Вие имате
радост
, но вие още не можете да я задържите.
(втори вариант)
Тия две състояние съществуват у вас. Състоянието на пеперудата, това е вашата радост. Аз правя една аналогия, едно съпоставяне - да ги имате в ума си. А състоянието на вашата скръб, това е състоянието на червея. Докато вашата радост слиза до радостта на червея, вие още не сте разбрали великия Божи закон.
Вие имате
радост
, но вие още не можете да я задържите.
Вашите деца, или вашите мисли, които вие създавате, веднага те се връщат в старото положение. Затова ви казвам, в този живот ние не можем да изменим външния физически живот. Апостол Павел казва на едно място: "Всички няма да умрем, но всички ще се изменим." И трябва да се изменим, да напуснем това състояние. Трябва да се събудим. Може да не се измени животът.
към втори вариант >>
Радостен
си, пак не знаещ причината на твоята
радост
.
(втори вариант)
Някои деца работят, работят - никаква фигура не могат да направят. А някои знаят. Та и ние в съвременната наука - всички тия фигури и упражнения, които са дадени, те са разумни - ако знаем как да поставим всяко нещо, ще имаме известни постижения. Ние можем да създадем едно ново положение. Сега, намираш се в трудно положение и не знаеш защо си тъжен.
Радостен
си, пак не знаещ причината на твоята
радост
.
Ти като намериш извора на твоята радост, това трябва да бъде, като ожаднееш, да знаеш как да отидеш. Щом не знаеш - например паднал си 6 някоя дупка или някой трап или блъснал си се на някой камък, ти, като дойдеш до камъка, трябва да го заобиколиш. И като влезеш в трапа, втори път да не влизаш там. Разумният човек трябва да знае къде се намират добрите работи. А като дойдеш до лошите, да ги заобиколиш.
към втори вариант >>
Ти като намериш извора на твоята
радост
, това трябва да бъде, като ожаднееш, да знаеш как да отидеш.
(втори вариант)
А някои знаят. Та и ние в съвременната наука - всички тия фигури и упражнения, които са дадени, те са разумни - ако знаем как да поставим всяко нещо, ще имаме известни постижения. Ние можем да създадем едно ново положение. Сега, намираш се в трудно положение и не знаеш защо си тъжен. Радостен си, пак не знаещ причината на твоята радост.
Ти като намериш извора на твоята
радост
, това трябва да бъде, като ожаднееш, да знаеш как да отидеш.
Щом не знаеш - например паднал си 6 някоя дупка или някой трап или блъснал си се на някой камък, ти, като дойдеш до камъка, трябва да го заобиколиш. И като влезеш в трапа, втори път да не влизаш там. Разумният човек трябва да знае къде се намират добрите работи. А като дойдеш до лошите, да ги заобиколиш. Това е, което в съзнанието си трябва да знаем.
към втори вариант >>
Тогава нашата душа ще се зарадва и ние ще се усетим
радостни
.
(втори вариант)
И ти трябва да обичаш Бога. Той те е обикнал вече. Ти си един израз на неговата любов. Сега втората фаза - ние трябва да обичаме Бога. Щом ние обичаме Бога, в този случай да мислим, че всичко принадлежи на него.
Тогава нашата душа ще се зарадва и ние ще се усетим
радостни
.
Има смисъл вече. Скърбите и страданията ще изчезнат. И Писанието казва - скърбите, сълзите ще се изчистят от нашите очи. Но казва Писанието - само тогава ще се очистят, когато ние обикнем Бога. Та първата фаза, която имате - Бог ни обича.
към втори вариант >>
35.
Да се облечете в новия човек
,
НБ
, София, 4.10.1931г.,
В Божественото управление съществуват само
радост
и мир, а извън него в света съществуват само страдания и мъчения.
Нима ако някой баща е оставил голямо наследство на своя син, а той се предава на пиянство и изхарчва всичко, това значи, че бащата го е оставил на сина си за тази цел именно? Ни най-малко. И когато Бог е създал света, нима Той го е създал с цел хората да вършат ред престъпления, както виждаме, че става? И ако хората вършат престъпления, те са извън естествения ред на нещата. И всякога, щом човек излезе от този ред на синархичното, на Божественото управление, започват постепенно да го сполетяват всички нещастия и страдания.
В Божественото управление съществуват само
радост
и мир, а извън него в света съществуват само страдания и мъчения.
Защото всички хора на Земята все имат някакво заблуждение: те искат да станат царе, да станат управители на света, да станат богати и т.н. Да станеш цар, това е в реда на нещата; да станеш богат, пак е в реда на нещата. Защото всеки човек, който е създаден от Бога, има вече царско произхождение, а Бог е цар на царете. И затова ние казваме, че всеки човек, който е създаден от Бога, не може да бъде прост човек. Прост човек е само онзи, който не е създаден от Бога.
към беседата >>
Божественият живот седи в
радостта
, която трябва да се прояви.
Знаете ли какво нещо е умирането? Смъртта подразбира глупавите условия в живота. Глупавият човек е поставен в непоносими условия, в ада, да страда и да не знае какво нещо е светъл ден. Тъмнина, страдание е това. Но животът не седя в страданието.
Божественият живот седи в
радостта
, която трябва да се прояви.
Скръб и радост -това аз не подразбирам живот. Щом дадат някому скръб, вземат” му радостта; ако пък му дадат радост, вземат му скръбта. Обаче човек не е нито в радостта, нито в скръбта. Скръбта и радостта са елементи извън човека. Който съзнава тези две състояния на скръб и на радост, които съществуват в живота, и ако той може да се справи с тях, това е човекът.
към беседата >>
Скръб и
радост
-това аз не подразбирам живот.
Смъртта подразбира глупавите условия в живота. Глупавият човек е поставен в непоносими условия, в ада, да страда и да не знае какво нещо е светъл ден. Тъмнина, страдание е това. Но животът не седя в страданието. Божественият живот седи в радостта, която трябва да се прояви.
Скръб и
радост
-това аз не подразбирам живот.
Щом дадат някому скръб, вземат” му радостта; ако пък му дадат радост, вземат му скръбта. Обаче човек не е нито в радостта, нито в скръбта. Скръбта и радостта са елементи извън човека. Който съзнава тези две състояния на скръб и на радост, които съществуват в живота, и ако той може да се справи с тях, това е човекът. Радостта на човека може да се отнеме и той да изпита скръб, но това още не е човекът.
към беседата >>
Щом дадат някому скръб, вземат” му
радостта
; ако пък му дадат
радост
, вземат му скръбта.
Глупавият човек е поставен в непоносими условия, в ада, да страда и да не знае какво нещо е светъл ден. Тъмнина, страдание е това. Но животът не седя в страданието. Божественият живот седи в радостта, която трябва да се прояви. Скръб и радост -това аз не подразбирам живот.
Щом дадат някому скръб, вземат” му
радостта
; ако пък му дадат
радост
, вземат му скръбта.
Обаче човек не е нито в радостта, нито в скръбта. Скръбта и радостта са елементи извън човека. Който съзнава тези две състояния на скръб и на радост, които съществуват в живота, и ако той може да се справи с тях, това е човекът. Радостта на човека може да се отнеме и той да изпита скръб, но това още не е човекът. Или може да се вземе скръбта и да изпиташ радост, но и това още не е човекът.
към беседата >>
Обаче човек не е нито в
радостта
, нито в скръбта.
Тъмнина, страдание е това. Но животът не седя в страданието. Божественият живот седи в радостта, която трябва да се прояви. Скръб и радост -това аз не подразбирам живот. Щом дадат някому скръб, вземат” му радостта; ако пък му дадат радост, вземат му скръбта.
Обаче човек не е нито в
радостта
, нито в скръбта.
Скръбта и радостта са елементи извън човека. Който съзнава тези две състояния на скръб и на радост, които съществуват в живота, и ако той може да се справи с тях, това е човекът. Радостта на човека може да се отнеме и той да изпита скръб, но това още не е човекът. Или може да се вземе скръбта и да изпиташ радост, но и това още не е човекът. Това не е животът.
към беседата >>
Скръбта и
радостта
са елементи извън човека.
Но животът не седя в страданието. Божественият живот седи в радостта, която трябва да се прояви. Скръб и радост -това аз не подразбирам живот. Щом дадат някому скръб, вземат” му радостта; ако пък му дадат радост, вземат му скръбта. Обаче човек не е нито в радостта, нито в скръбта.
Скръбта и
радостта
са елементи извън човека.
Който съзнава тези две състояния на скръб и на радост, които съществуват в живота, и ако той може да се справи с тях, това е човекът. Радостта на човека може да се отнеме и той да изпита скръб, но това още не е човекът. Или може да се вземе скръбта и да изпиташ радост, но и това още не е човекът. Това не е животът. Човек трябва да бъде господар и на скръбта, и на радостта в себе си.
към беседата >>
Който съзнава тези две състояния на скръб и на
радост
, които съществуват в живота, и ако той може да се справи с тях, това е човекът.
Божественият живот седи в радостта, която трябва да се прояви. Скръб и радост -това аз не подразбирам живот. Щом дадат някому скръб, вземат” му радостта; ако пък му дадат радост, вземат му скръбта. Обаче човек не е нито в радостта, нито в скръбта. Скръбта и радостта са елементи извън човека.
Който съзнава тези две състояния на скръб и на
радост
, които съществуват в живота, и ако той може да се справи с тях, това е човекът.
Радостта на човека може да се отнеме и той да изпита скръб, но това още не е човекът. Или може да се вземе скръбта и да изпиташ радост, но и това още не е човекът. Това не е животът. Човек трябва да бъде господар и на скръбта, и на радостта в себе си. Като дойде радостта при него, той трябва да я приеме.
към беседата >>
Радостта
на човека може да се отнеме и той да изпита скръб, но това още не е човекът.
Скръб и радост -това аз не подразбирам живот. Щом дадат някому скръб, вземат” му радостта; ако пък му дадат радост, вземат му скръбта. Обаче човек не е нито в радостта, нито в скръбта. Скръбта и радостта са елементи извън човека. Който съзнава тези две състояния на скръб и на радост, които съществуват в живота, и ако той може да се справи с тях, това е човекът.
Радостта
на човека може да се отнеме и той да изпита скръб, но това още не е човекът.
Или може да се вземе скръбта и да изпиташ радост, но и това още не е човекът. Това не е животът. Човек трябва да бъде господар и на скръбта, и на радостта в себе си. Като дойде радостта при него, той трябва да я приеме. И като дойде скръбта, той пак трябва да я приеме.
към беседата >>
Или може да се вземе скръбта и да изпиташ
радост
, но и това още не е човекът.
Щом дадат някому скръб, вземат” му радостта; ако пък му дадат радост, вземат му скръбта. Обаче човек не е нито в радостта, нито в скръбта. Скръбта и радостта са елементи извън човека. Който съзнава тези две състояния на скръб и на радост, които съществуват в живота, и ако той може да се справи с тях, това е човекът. Радостта на човека може да се отнеме и той да изпита скръб, но това още не е човекът.
Или може да се вземе скръбта и да изпиташ
радост
, но и това още не е човекът.
Това не е животът. Човек трябва да бъде господар и на скръбта, и на радостта в себе си. Като дойде радостта при него, той трябва да я приеме. И като дойде скръбта, той пак трябва да я приеме. Радостта мяза на една хубава мома която като дойде при теб, ти ще я приемеш, ще й дадеш една българска кобилица на рамо, два кърчага на кобилицата и ще я изпратиш за вода.
към беседата >>
Човек трябва да бъде господар и на скръбта, и на
радостта
в себе си.
Скръбта и радостта са елементи извън човека. Който съзнава тези две състояния на скръб и на радост, които съществуват в живота, и ако той може да се справи с тях, това е човекът. Радостта на човека може да се отнеме и той да изпита скръб, но това още не е човекът. Или може да се вземе скръбта и да изпиташ радост, но и това още не е човекът. Това не е животът.
Човек трябва да бъде господар и на скръбта, и на
радостта
в себе си.
Като дойде радостта при него, той трябва да я приеме. И като дойде скръбта, той пак трябва да я приеме. Радостта мяза на една хубава мома която като дойде при теб, ти ще я приемеш, ще й дадеш една българска кобилица на рамо, два кърчага на кобилицата и ще я изпратиш за вода. После ще й дадеш нощвите и брашното и ще я накараш да омеси хляб; после да го опече и той ще бъде най-вкусният хляб. Като дойде скръбта при теб, ти пак ще я приемеш.
към беседата >>
Като дойде
радостта
при него, той трябва да я приеме.
Който съзнава тези две състояния на скръб и на радост, които съществуват в живота, и ако той може да се справи с тях, това е човекът. Радостта на човека може да се отнеме и той да изпита скръб, но това още не е човекът. Или може да се вземе скръбта и да изпиташ радост, но и това още не е човекът. Това не е животът. Човек трябва да бъде господар и на скръбта, и на радостта в себе си.
Като дойде
радостта
при него, той трябва да я приеме.
И като дойде скръбта, той пак трябва да я приеме. Радостта мяза на една хубава мома която като дойде при теб, ти ще я приемеш, ще й дадеш една българска кобилица на рамо, два кърчага на кобилицата и ще я изпратиш за вода. После ще й дадеш нощвите и брашното и ще я накараш да омеси хляб; после да го опече и той ще бъде най-вкусният хляб. Като дойде скръбта при теб, ти пак ще я приемеш. Тя е също така мома, както и радостта, но толкова грозна, че едва ще я издържиш; но като дойде при теб, ти веднага ще й дадеш мотиката и ще я изпратиш да ти копае на нивата или на лозе то Ще я впрегнеш на работа.
към беседата >>
Радостта
мяза на една хубава мома която като дойде при теб, ти ще я приемеш, ще й дадеш една българска кобилица на рамо, два кърчага на кобилицата и ще я изпратиш за вода.
Или може да се вземе скръбта и да изпиташ радост, но и това още не е човекът. Това не е животът. Човек трябва да бъде господар и на скръбта, и на радостта в себе си. Като дойде радостта при него, той трябва да я приеме. И като дойде скръбта, той пак трябва да я приеме.
Радостта
мяза на една хубава мома която като дойде при теб, ти ще я приемеш, ще й дадеш една българска кобилица на рамо, два кърчага на кобилицата и ще я изпратиш за вода.
После ще й дадеш нощвите и брашното и ще я накараш да омеси хляб; после да го опече и той ще бъде най-вкусният хляб. Като дойде скръбта при теб, ти пак ще я приемеш. Тя е също така мома, както и радостта, но толкова грозна, че едва ще я издържиш; но като дойде при теб, ти веднага ще й дадеш мотиката и ще я изпратиш да ти копае на нивата или на лозе то Ще я впрегнеш на работа. Като се върне от работа, ще я Поставиш в една стая, в съседство със стаята на радостта, и там ще си приказвате. Радостта ще бъде една слугиня, и скръбта ще бъде друга слугиня на човека.
към беседата >>
Тя е също така мома, както и
радостта
, но толкова грозна, че едва ще я издържиш; но като дойде при теб, ти веднага ще й дадеш мотиката и ще я изпратиш да ти копае на нивата или на лозе то Ще я впрегнеш на работа.
Като дойде радостта при него, той трябва да я приеме. И като дойде скръбта, той пак трябва да я приеме. Радостта мяза на една хубава мома която като дойде при теб, ти ще я приемеш, ще й дадеш една българска кобилица на рамо, два кърчага на кобилицата и ще я изпратиш за вода. После ще й дадеш нощвите и брашното и ще я накараш да омеси хляб; после да го опече и той ще бъде най-вкусният хляб. Като дойде скръбта при теб, ти пак ще я приемеш.
Тя е също така мома, както и
радостта
, но толкова грозна, че едва ще я издържиш; но като дойде при теб, ти веднага ще й дадеш мотиката и ще я изпратиш да ти копае на нивата или на лозе то Ще я впрегнеш на работа.
Като се върне от работа, ще я Поставиш в една стая, в съседство със стаята на радостта, и там ще си приказвате. Радостта ще бъде една слугиня, и скръбта ще бъде друга слугиня на човека. Те ще се разговарят през преградата, а човекът ще ги навестява от време на време. Всяка сутрин той ще отива при едната и при другата и ще каже на първата: сестра Скръб, вземи мотиката и иди на нивата да копаеш. После ще каже на радостта: сестра Радост, вземи кобилицата и иди за вода, а после размеси хляба в нощвите я го приготви.
към беседата >>
Като се върне от работа, ще я Поставиш в една стая, в съседство със стаята на
радостта
, и там ще си приказвате.
И като дойде скръбта, той пак трябва да я приеме. Радостта мяза на една хубава мома която като дойде при теб, ти ще я приемеш, ще й дадеш една българска кобилица на рамо, два кърчага на кобилицата и ще я изпратиш за вода. После ще й дадеш нощвите и брашното и ще я накараш да омеси хляб; после да го опече и той ще бъде най-вкусният хляб. Като дойде скръбта при теб, ти пак ще я приемеш. Тя е също така мома, както и радостта, но толкова грозна, че едва ще я издържиш; но като дойде при теб, ти веднага ще й дадеш мотиката и ще я изпратиш да ти копае на нивата или на лозе то Ще я впрегнеш на работа.
Като се върне от работа, ще я Поставиш в една стая, в съседство със стаята на
радостта
, и там ще си приказвате.
Радостта ще бъде една слугиня, и скръбта ще бъде друга слугиня на човека. Те ще се разговарят през преградата, а човекът ще ги навестява от време на време. Всяка сутрин той ще отива при едната и при другата и ще каже на първата: сестра Скръб, вземи мотиката и иди на нивата да копаеш. После ще каже на радостта: сестра Радост, вземи кобилицата и иди за вода, а после размеси хляба в нощвите я го приготви. Светските хора поне има с какво да се залъгват.
към беседата >>
Радостта
ще бъде една слугиня, и скръбта ще бъде друга слугиня на човека.
Радостта мяза на една хубава мома която като дойде при теб, ти ще я приемеш, ще й дадеш една българска кобилица на рамо, два кърчага на кобилицата и ще я изпратиш за вода. После ще й дадеш нощвите и брашното и ще я накараш да омеси хляб; после да го опече и той ще бъде най-вкусният хляб. Като дойде скръбта при теб, ти пак ще я приемеш. Тя е също така мома, както и радостта, но толкова грозна, че едва ще я издържиш; но като дойде при теб, ти веднага ще й дадеш мотиката и ще я изпратиш да ти копае на нивата или на лозе то Ще я впрегнеш на работа. Като се върне от работа, ще я Поставиш в една стая, в съседство със стаята на радостта, и там ще си приказвате.
Радостта
ще бъде една слугиня, и скръбта ще бъде друга слугиня на човека.
Те ще се разговарят през преградата, а човекът ще ги навестява от време на време. Всяка сутрин той ще отива при едната и при другата и ще каже на първата: сестра Скръб, вземи мотиката и иди на нивата да копаеш. После ще каже на радостта: сестра Радост, вземи кобилицата и иди за вода, а после размеси хляба в нощвите я го приготви. Светските хора поне има с какво да се залъгват. Те от единия до другия края на живота си се трудят, трудят, като казват: да си създадем една работа, да си направим една къща, че поне на стари години да има де да живеем.
към беседата >>
После ще каже на
радостта
: сестра
Радост
, вземи кобилицата и иди за вода, а после размеси хляба в нощвите я го приготви.
Тя е също така мома, както и радостта, но толкова грозна, че едва ще я издържиш; но като дойде при теб, ти веднага ще й дадеш мотиката и ще я изпратиш да ти копае на нивата или на лозе то Ще я впрегнеш на работа. Като се върне от работа, ще я Поставиш в една стая, в съседство със стаята на радостта, и там ще си приказвате. Радостта ще бъде една слугиня, и скръбта ще бъде друга слугиня на човека. Те ще се разговарят през преградата, а човекът ще ги навестява от време на време. Всяка сутрин той ще отива при едната и при другата и ще каже на първата: сестра Скръб, вземи мотиката и иди на нивата да копаеш.
После ще каже на
радостта
: сестра
Радост
, вземи кобилицата и иди за вода, а после размеси хляба в нощвите я го приготви.
Светските хора поне има с какво да се залъгват. Те от единия до другия края на живота си се трудят, трудят, като казват: да си създадем една работа, да си направим една къща, че поне на стари години да има де да живеем. Във Варненско един български адвокат се заловил за едно предприятие, от което спечелил 500 000 лева. Той си казал: „Поне се осигурих вече." На другия ден обаче четат некролог,, че еди-кой си богаташ умрял и оставил 500 000 лева на държавата. Във време на войната един български полковник, като се страхувал да отиде на солунския фронт, там да участвува, пожелал да остане някъде в тила, да запази живота си, и успял, взел някаква служба в тила.
към беседата >>
36.
Оставената торба
,
ООК
, София, 7.10.1931г.,
Радост
, или страдание, които идват от Бога, са добри и на място.
Любовта изключва страха, следователно, освобождава човека от тъмнината и ограниченията. Ако обичта и любовта ви не са в сила да изпъдят страха навън, те не са истински. - Как да се примирим със страданията? - Няма защо да се примирявате със страданията, но ще ги приемете, като неща, които идват от Бога. Следователно, всичко, което идва от Бога, е добро.
Радост
, или страдание, които идват от Бога, са добри и на място.
Обаче, трябва да различавате това, което идва от хората, от онова, което идва от Бога. За следващия път пишете върху темата: "Най-големият страх и най-голямата обич." Като развивате темата, ще се стремите да внесете нещо ново в разбирането си, а не както са разбирали хората преди вас. За всяко нещо се иска ново разбиране. И пророците са имали някакво разбиране за Бога, например, но вие трябва да се отличавате от тях. От вас се иска още по-ново разбиране, да се приближавате до разбирането на Христa за Бога.
към беседата >>
37.
Опитност и знание / Десетях възпитани деца
,
МОК
, София, 9.10.1931г.,
Тази е причината, поради която всички имат дял, както в благата и
радостите
, така и в страданията на човечеството.
Де е нейната грешка? Има нещо криво в разсъжденията на кокошката, за което тя е отговорна. Същото се отнася и до човека. Човек отчасти е отговорен за погрешките си, но той не носи отговорност за съдбата на цялото човечество. Ако е въпрос за отговорност, всички същества, всички поколения на миналото носят колективна отговорност за съдбата на света.
Тази е причината, поради която всички имат дял, както в благата и
радостите
, така и в страданията на човечеството.
Какво представя страданието и какво – радостта? – Страданието е пасив, а радостта – актив. – Какво се разбира в търговията под „пасив и актив“? – Това, което дължим е пасив; което притежаваме и придобиваме, това е актив. Активът е обръщение на пасива, т.
към беседата >>
Какво представя страданието и какво –
радостта
?
Има нещо криво в разсъжденията на кокошката, за което тя е отговорна. Същото се отнася и до човека. Човек отчасти е отговорен за погрешките си, но той не носи отговорност за съдбата на цялото човечество. Ако е въпрос за отговорност, всички същества, всички поколения на миналото носят колективна отговорност за съдбата на света. Тази е причината, поради която всички имат дял, както в благата и радостите, така и в страданията на човечеството.
Какво представя страданието и какво –
радостта
?
– Страданието е пасив, а радостта – актив. – Какво се разбира в търговията под „пасив и актив“? – Това, което дължим е пасив; което притежаваме и придобиваме, това е актив. Активът е обръщение на пасива, т. е. плащане.
към беседата >>
– Страданието е пасив, а
радостта
– актив.
Същото се отнася и до човека. Човек отчасти е отговорен за погрешките си, но той не носи отговорност за съдбата на цялото човечество. Ако е въпрос за отговорност, всички същества, всички поколения на миналото носят колективна отговорност за съдбата на света. Тази е причината, поради която всички имат дял, както в благата и радостите, така и в страданията на човечеството. Какво представя страданието и какво – радостта?
– Страданието е пасив, а
радостта
– актив.
– Какво се разбира в търговията под „пасив и актив“? – Това, което дължим е пасив; което притежаваме и придобиваме, това е актив. Активът е обръщение на пасива, т. е. плащане. От придобитото човек всякога туря известен капитал в обръщение.
към беседата >>
И обратно: ако
радостта
не се използва разумно, тя се превръща в пасив.
В мисълта равновесието се сменя с колебание, а колебанието – с равновесие. – От какво зависи активът и пасивът в човешкия живот? – От умението или неумението на човека да се справи със своя капитал. Страдание, разумно използвано, увеличава кредита на човека. Той вади от пасива и го превръща в актив.
И обратно: ако
радостта
не се използва разумно, тя се превръща в пасив.
Тогава радостта не се пуска в обръщение и се превръща в пасив. И науката върви по крива линия, по каквато върви и змията, и светлината. Когато тази линия се повдига нагоре, явява се една светлина. При слизането на тази линия се забелязва едно ограничаване, намаляване светлината на вашите мисли, докато изпаднете в тъмнина. Това състояние продължава секунда – две, докато отново започне подем на мисълта.
към беседата >>
Тогава
радостта
не се пуска в обръщение и се превръща в пасив.
– От какво зависи активът и пасивът в човешкия живот? – От умението или неумението на човека да се справи със своя капитал. Страдание, разумно използвано, увеличава кредита на човека. Той вади от пасива и го превръща в актив. И обратно: ако радостта не се използва разумно, тя се превръща в пасив.
Тогава
радостта
не се пуска в обръщение и се превръща в пасив.
И науката върви по крива линия, по каквато върви и змията, и светлината. Когато тази линия се повдига нагоре, явява се една светлина. При слизането на тази линия се забелязва едно ограничаване, намаляване светлината на вашите мисли, докато изпаднете в тъмнина. Това състояние продължава секунда – две, докато отново започне подем на мисълта. Започвате една работа и казвате: Ще имам успех, няма да имам; ще имам, няма да имам, докато най-после линията престава да се колебае.
към беседата >>
А
радостта
?
(втори вариант)
До известна степен ние сме отговорни само отчасти за участието, което ние вземаме, за съдбата на света ние не сме отговорни. Ако има една отговорност то имат отговорност всичките същества, всичките поколения, които са живяли досега, те имат дял в живота и за благата и за страданията, актив и пасив. Какво е страданието в света? Актив или пасив? Нали е пасив.
А
радостта
?
(Актив.) И в какво седи пасивността на страданията? Какво подразбира в търговските книги, пасив има? (Това, което дължим, то е пасив.) А актив? (Което е налице, наше притежание.) Тогава де стават загубите? В актива или в пасива?
към втори вариант >>
Всяка една
радост
, постигната от вас, тя се превръща в пасив.
(втори вариант)
Зависи, как ще използувате вие вашия капитал. Ако на вас ви е дошло едно страдание, вие може да го използувате, вие ще увеличите вашия кредит. При страданието ние вземаме от пасива. От пасива ще извадиш този капитал, ще го направиш активен. (Обръщение ще има.) За да се разбере законът.
Всяка една
радост
, постигната от вас, тя се превръща в пасив.
Имате един придобит капитал отвън, имате един излишък от сто до двеста в злато, няма къде да го турите. В оборота не го влагате, в пасива го внасяте. Следующия момент оказва се друга нужда, веднага вие пак този пасив го тургате в оборот, в обращение; и тъй капиталът влиза и излиза. В науката имате една крива линия, по която змията върви, по която светлината върви и почти всички неща вървят по тази линия. В тази линия някой път има едно малко колебание и всякога в подигането на тази хубавата линия вие имате една голяма светлина, а при слизането, то е ограничение, вие усещате едно намаление на вашата личност, на вашата мисъл, чувствата, на схващането и се намирате в тъмното, не можете да се ориентирате, всичко потъмнява във вас и този момент може да трае една секунда, втора секунда веднага пак ще се смени състоянието ви, пак има подем нагоре, пак се развидели.
към втори вариант >>
38.
Проводници на Любовта / Пътищата на живота. (Кой може да обича.) Проводници на Любовта – светлина, звук и въздух
,
ООК
, София, 14.10.1931г.,
Как ще си обясните
радостното
състояние, което сте придобили при светлината на някой човек?
Следователно, ако за обикновеното знание трябва да посветиш цял живот, може да си представите, колко време е нужно за придобиване на духовното знание. Човек едва е започнал да мисли за изкуството да се превръща в светлина. Придобие ли това изкуство, той ще може да приложи любовта по нов начин, ще си създаде нови, правилни отношения с хората. - Възможно ли е човек да се превърне в светлина? - Възможно е, разбира се.
Как ще си обясните
радостното
състояние, което сте придобили при светлината на някой човек?
Вървите по улицата замислен, съсредоточен в нещо; срещате един човек, който не ви казва нищо, само се разминавате с него. Обаче, веднага се изпълвате с радост, чувствувате се разположен, готов на всякакви услуги. - Коя е причината за това? - Човекът, когото сте срещнали, ви обича и, без да знаете, той прониква във вас като светлина. Щом възприемете неговата светлина, вие се изпълвате с радост, сърцето ви се разширява, умът ви се пробужда и лесно решавате въпросите си.
към беседата >>
Обаче, веднага се изпълвате с
радост
, чувствувате се разположен, готов на всякакви услуги.
Придобие ли това изкуство, той ще може да приложи любовта по нов начин, ще си създаде нови, правилни отношения с хората. - Възможно ли е човек да се превърне в светлина? - Възможно е, разбира се. Как ще си обясните радостното състояние, което сте придобили при светлината на някой човек? Вървите по улицата замислен, съсредоточен в нещо; срещате един човек, който не ви казва нищо, само се разминавате с него.
Обаче, веднага се изпълвате с
радост
, чувствувате се разположен, готов на всякакви услуги.
- Коя е причината за това? - Човекът, когото сте срещнали, ви обича и, без да знаете, той прониква във вас като светлина. Щом възприемете неговата светлина, вие се изпълвате с радост, сърцето ви се разширява, умът ви се пробужда и лесно решавате въпросите си. Значи, където е любовта, там е и светлината. Отворете се за Божията Любов, за да се превърнете на светлина и да помагате на ближните си.
към беседата >>
Щом възприемете неговата светлина, вие се изпълвате с
радост
, сърцето ви се разширява, умът ви се пробужда и лесно решавате въпросите си.
Как ще си обясните радостното състояние, което сте придобили при светлината на някой човек? Вървите по улицата замислен, съсредоточен в нещо; срещате един човек, който не ви казва нищо, само се разминавате с него. Обаче, веднага се изпълвате с радост, чувствувате се разположен, готов на всякакви услуги. - Коя е причината за това? - Човекът, когото сте срещнали, ви обича и, без да знаете, той прониква във вас като светлина.
Щом възприемете неговата светлина, вие се изпълвате с
радост
, сърцето ви се разширява, умът ви се пробужда и лесно решавате въпросите си.
Значи, където е любовта, там е и светлината. Отворете се за Божията Любов, за да се превърнете на светлина и да помагате на ближните си. Ако не срещнете човек, който ви обича, вие дълго време ще носите скръбта си. Всеки е имал такава опитност. Помнете: когато сте радостни, срещнало ви е същество, което ви обича.
към беседата >>
Помнете: когато сте
радостни
, срещнало ви е същество, което ви обича.
Щом възприемете неговата светлина, вие се изпълвате с радост, сърцето ви се разширява, умът ви се пробужда и лесно решавате въпросите си. Значи, където е любовта, там е и светлината. Отворете се за Божията Любов, за да се превърнете на светлина и да помагате на ближните си. Ако не срещнете човек, който ви обича, вие дълго време ще носите скръбта си. Всеки е имал такава опитност.
Помнете: когато сте
радостни
, срещнало ви е същество, което ви обича.
То е предало любовта си към вас чрез светлината, която излиза от него. Любете и вие, за да предадете любовта си на другите хора. Един ден, когато ви срещне Христос, ще ви пита: Научихте ли закона за превръщане на любовта в светлина? Можете ли да си служите със светлината, като проводник на любовта? Казано е в Писанието: "Невъзможното за човека е възможно за Бога." Следователно, истински вярващ е онзи, който вярва в невъзможното.
към беседата >>
Неразрешените въпроси причиняват страдание, а разрешените -
радост
.
От тези яйца започнали да излизат звезди, слънца, планети, растения, животни, докато най-после, в последния, т.е. шестия ден, излязъл човекът. Децата се радват, че научили нещо ново и разказват на майките си, на по-малките си братчета и сестричета, как бил създаден светът. Възрастните, обаче, веднага се запитват, кокошката ли е създадена първа, или яйцето. Всички философи разглеждат този въпрос, но никой не е дошъл до истинското му разрешение.
Неразрешените въпроси причиняват страдание, а разрешените -
радост
.
Всички се запитват, защо идват страданията. Отговорът е прост и категоричен: страданията освобождават човека от ограниченията. Какво прави бременната жена? Девет месеца носи детето в утробата си, но след деветия месец тя го изпъжда навън. Колкото и да е било добре в утробата на майката, детето трябва да излезе навън, да се освободи от ограничителните условия и да започне да учи.
към беседата >>
Той казва: "Ако не се родите от вода и дух, не можете да влезете в Царството Божие." Христос казва: "Жена кога ражда, на скръб е; като роди, скръбта и се превръща на
радост
, защото се е родил човек на света." В широк смисъл, детето представлява новородена идея.
Той знае вече, че е нов човек, преобразен, сам себе си родил. Ще кажете, че това е невъзможно. За невежия е невъзможно, но не и за учения и просветен човек. Ще дойде ден когато жените ще раждат по нов начин. За този ден и Христос говори.
Той казва: "Ако не се родите от вода и дух, не можете да влезете в Царството Божие." Христос казва: "Жена кога ражда, на скръб е; като роди, скръбта и се превръща на
радост
, защото се е родил човек на света." В широк смисъл, детето представлява новородена идея.
За да се роди тя, човек минава през големи страдания. Щом се роди, той се радва, че тя излиза на бял свят и започва да работи. Животът се заключава в страданието. Който страда, той живее; който се радва, той влиза вече съзнателно в предверието на живота. Като не разбират дълбокия смисъл на страданието и на радостта, хората се радват на това, на което не трябва, а бягат от страданието, което осмисля живота им.
към беседата >>
Като не разбират дълбокия смисъл на страданието и на
радостта
, хората се радват на това, на което не трябва, а бягат от страданието, което осмисля живота им.
Той казва: "Ако не се родите от вода и дух, не можете да влезете в Царството Божие." Христос казва: "Жена кога ражда, на скръб е; като роди, скръбта и се превръща на радост, защото се е родил човек на света." В широк смисъл, детето представлява новородена идея. За да се роди тя, човек минава през големи страдания. Щом се роди, той се радва, че тя излиза на бял свят и започва да работи. Животът се заключава в страданието. Който страда, той живее; който се радва, той влиза вече съзнателно в предверието на живота.
Като не разбират дълбокия смисъл на страданието и на
радостта
, хората се радват на това, на което не трябва, а бягат от страданието, което осмисля живота им.
Радвайте се не на самата радост, а на това, което страданието носи. Страданието е ценно за това, което носи в себе си. Същото се отнася и до радостта. Ако не знаеш, защо страдаш и защо се радваш, ти си вън от живота. Ако знаеш, защо страдаш и защо се радваш, ти си придобил живота - най-ценното в света.
към беседата >>
Радвайте се не на самата
радост
, а на това, което страданието носи.
За да се роди тя, човек минава през големи страдания. Щом се роди, той се радва, че тя излиза на бял свят и започва да работи. Животът се заключава в страданието. Който страда, той живее; който се радва, той влиза вече съзнателно в предверието на живота. Като не разбират дълбокия смисъл на страданието и на радостта, хората се радват на това, на което не трябва, а бягат от страданието, което осмисля живота им.
Радвайте се не на самата
радост
, а на това, което страданието носи.
Страданието е ценно за това, което носи в себе си. Същото се отнася и до радостта. Ако не знаеш, защо страдаш и защо се радваш, ти си вън от живота. Ако знаеш, защо страдаш и защо се радваш, ти си придобил живота - най-ценното в света. И пияният не знае, защо играе.
към беседата >>
Същото се отнася и до
радостта
.
Животът се заключава в страданието. Който страда, той живее; който се радва, той влиза вече съзнателно в предверието на живота. Като не разбират дълбокия смисъл на страданието и на радостта, хората се радват на това, на което не трябва, а бягат от страданието, което осмисля живота им. Радвайте се не на самата радост, а на това, което страданието носи. Страданието е ценно за това, което носи в себе си.
Същото се отнася и до
радостта
.
Ако не знаеш, защо страдаш и защо се радваш, ти си вън от живота. Ако знаеш, защо страдаш и защо се радваш, ти си придобил живота - най-ценното в света. И пияният не знае, защо играе. Казват за него: Пиян е този човек, играе, буйства; и той не знае, защо прави това. Докато е пиян, той не знае, защо играе, но като отрезнее, знае, защо е пял и играл.
към беседата >>
Чрез
радостите
пък влизате в живота и започвате да растете.
Ако знаеш, защо вярваш и защо не вярваш, ти си на прав път; ако не знаеш, ще се блъскаш натук-натам, без да използваш живота. Ще кажете, че не е ваша работа да знаете, защо скърбите и се радвате, защо вярвате. - Всичко е за вас. Светът е създаден за вас, да се учите, да придобивате знания и опитности. И тъй, когато страдате, не питайте, защо страдате; не казвайте, че вашите страдания са големи, но благодарете, защото чрез страданията придобивате живота.
Чрез
радостите
пък влизате в живота и започвате да растете.
Когато се радваш, не отивай между хората, да се хвалиш с радостта си. Така постъпват някои майки с децата си. Майката вземе детето на ръце и тръгва от къща на къща, да го показва на съседките си. По този начин детето губи красивото, което е вложено в него. Майката трябва да излиза с детето сред природата и да се моли на Бога, да му даде възможност да се превърне на светлина, с която да радва хората.
към беседата >>
Когато се радваш, не отивай между хората, да се хвалиш с
радостта
си.
Ще кажете, че не е ваша работа да знаете, защо скърбите и се радвате, защо вярвате. - Всичко е за вас. Светът е създаден за вас, да се учите, да придобивате знания и опитности. И тъй, когато страдате, не питайте, защо страдате; не казвайте, че вашите страдания са големи, но благодарете, защото чрез страданията придобивате живота. Чрез радостите пък влизате в живота и започвате да растете.
Когато се радваш, не отивай между хората, да се хвалиш с
радостта
си.
Така постъпват някои майки с децата си. Майката вземе детето на ръце и тръгва от къща на къща, да го показва на съседките си. По този начин детето губи красивото, което е вложено в него. Майката трябва да излиза с детето сред природата и да се моли на Бога, да му даде възможност да се превърне на светлина, с която да радва хората. Ще се радваш на светлината на хората, а не на самите тях.
към беседата >>
Страданието и
радостта
са второстепенни неща.
Светът се нуждае от нови хора - хора на възкресението, граждани на Царството Божие. Силата, знанието и богатството са за вас. Вървете напред, в новия път на светлината. Само така можете да преобразите живота си, да приемете първичната форма, която Бог е замислил преди създанието. Човек е дошъл на земята да бъде съработник на Бога, а не да страда и да се радва.
Страданието и
радостта
са второстепенни неща.
Първото е работата: да работиш така, че да се превърнеш на светлина и на топлина, за да се учиш и да любиш. Страдайте, за да придобиете живота. Радвайте се, за да придобиете сила за работа. Работете, за да изпълните своето предназначение. Каквато работа и да свършите, все ще внесете малък тласък в космоса.
към беседата >>
Когато някой ни обича - някой път има хора, същества в света, които ни обичат, на земята ходят те в плът, - та когато някое същество, което ходи на земята, ви срещне, него ден - вие не го познавате, той няма да ви каже нищо, но целия ден вие сте
радостен
, ме що вътре във вас като че пърка.
(втори вариант)
Та казвам, тепърва трябва да научите онзи закон, да можете да се превръщате на виделина вътре, и тогава ще се образуват тия новите отношения, новата любов вътре. Сега, щом се говори за любовта, веднага изпъква едно еротическо чувство. В какво чувство може да се превърне онова чувство - онзи, който те обича, да влезе вътре в тебе. Това всякога ние го чувстваме като светлина. Какво престъпление има в това?
Когато някой ни обича - някой път има хора, същества в света, които ни обичат, на земята ходят те в плът, - та когато някое същество, което ходи на земята, ви срещне, него ден - вие не го познавате, той няма да ви каже нищо, но целия ден вие сте
радостен
, ме що вътре във вас като че пърка.
Срещнал ви е той, Име ме го знаете. Пък някой ден, когато не ви срещне, вие сте тъжен, мъчно ви е, като че някой камък е паднал отгоре ви. Тази опитност вие я имате. Но всякога, когато имаме известна радост, положителното е, че ни е срещнало едно от тия същества на светлината и ние се радваме на неговото присъствие. Та казвам, същият закон е и за вас.
към втори вариант >>
Но всякога, когато имаме известна
радост
, положителното е, че ни е срещнало едно от тия същества на светлината и ние се радваме на неговото присъствие.
(втори вариант)
Какво престъпление има в това? Когато някой ни обича - някой път има хора, същества в света, които ни обичат, на земята ходят те в плът, - та когато някое същество, което ходи на земята, ви срещне, него ден - вие не го познавате, той няма да ви каже нищо, но целия ден вие сте радостен, ме що вътре във вас като че пърка. Срещнал ви е той, Име ме го знаете. Пък някой ден, когато не ви срещне, вие сте тъжен, мъчно ви е, като че някой камък е паднал отгоре ви. Тази опитност вие я имате.
Но всякога, когато имаме известна
радост
, положителното е, че ни е срещнало едно от тия същества на светлината и ние се радваме на неговото присъствие.
Та казвам, същият закон е и за вас. Като идете на небето, Христос ще ви попита: "Учихте ли се да ставате проводници на светлината? " Сега какво разбрахте? Силата на вярата седи в това, да вярваш в невъзможното.
към втори вариант >>
А в
радостта
ще разбирате началото на живота.
(втори вариант)
За сегашния прогрес то е така, но няма да остане за дълго време. И казва Христос: "Ако вие не се родите изново от вода и дух, не можете да влезете в Царството Божие." Та сега казвам, всяка една идея, щом ти се ражда, в това раждане - защо жена, кога ражда, в скръб е, а щом роди, Христос взема в прямата смисъл, щом роди, излязла е тази идея; значи, щом се роди това дете, тогава то почва да живее и тя се зарадва - тази идея и тя почва да живее. Когато вие почвате да страдате в живота, тогава вие почвате да живеете. В страданието е животът.
А в
радостта
ще разбирате началото на живота.
А сегашните хора, те се радват на това, на което не трябва да се радват, а скръбта, която носи живот, те отричат скръбта. Страданията, които ми се причиняват, скръбта за мене не важи, а онова, което скръбта носи, мене това ме интересува. Не радостта. Онова, което радостта ще внесе в моето развитие, то е радост заради мене. Което скръбта ще донесе, то е радост заради мене.
към втори вариант >>
Не
радостта
.
(втори вариант)
Когато вие почвате да страдате в живота, тогава вие почвате да живеете. В страданието е животът. А в радостта ще разбирате началото на живота. А сегашните хора, те се радват на това, на което не трябва да се радват, а скръбта, която носи живот, те отричат скръбта. Страданията, които ми се причиняват, скръбта за мене не важи, а онова, което скръбта носи, мене това ме интересува.
Не
радостта
.
Онова, което радостта ще внесе в моето развитие, то е радост заради мене. Което скръбта ще донесе, то е радост заради мене. Това ме радва, не външната привидност. Та дълбокият смисъл е онова, което вътре се развива. Ако една скръб може да разгадаете какво може да донесе, то тази скръб е полезна.
към втори вариант >>
Онова, което
радостта
ще внесе в моето развитие, то е
радост
заради мене.
(втори вариант)
В страданието е животът. А в радостта ще разбирате началото на живота. А сегашните хора, те се радват на това, на което не трябва да се радват, а скръбта, която носи живот, те отричат скръбта. Страданията, които ми се причиняват, скръбта за мене не важи, а онова, което скръбта носи, мене това ме интересува. Не радостта.
Онова, което
радостта
ще внесе в моето развитие, то е
радост
заради мене.
Което скръбта ще донесе, то е радост заради мене. Това ме радва, не външната привидност. Та дълбокият смисъл е онова, което вътре се развива. Ако една скръб може да разгадаете какво може да донесе, то тази скръб е полезна. Същото е и за радостта.
към втори вариант >>
Което скръбта ще донесе, то е
радост
заради мене.
(втори вариант)
А в радостта ще разбирате началото на живота. А сегашните хора, те се радват на това, на което не трябва да се радват, а скръбта, която носи живот, те отричат скръбта. Страданията, които ми се причиняват, скръбта за мене не важи, а онова, което скръбта носи, мене това ме интересува. Не радостта. Онова, което радостта ще внесе в моето развитие, то е радост заради мене.
Което скръбта ще донесе, то е
радост
заради мене.
Това ме радва, не външната привидност. Та дълбокият смисъл е онова, което вътре се развива. Ако една скръб може да разгадаете какво може да донесе, то тази скръб е полезна. Същото е и за радостта. И тогава казвам тъй: ако не знаеш защо страдаш и не знаеш защо се радваш, ти си един престъпник.
към втори вариант >>
Същото е и за
радостта
.
(втори вариант)
Онова, което радостта ще внесе в моето развитие, то е радост заради мене. Което скръбта ще донесе, то е радост заради мене. Това ме радва, не външната привидност. Та дълбокият смисъл е онова, което вътре се развива. Ако една скръб може да разгадаете какво може да донесе, то тази скръб е полезна.
Същото е и за
радостта
.
И тогава казвам тъй: ако не знаеш защо страдаш и не знаеш защо се радваш, ти си един престъпник. Максима е това. Ако знаеш защо се радваш и защо скърбиш, ти си един праведник и в единия, и в другия случай. Значи ти се радваш. Трябва да знаеш, защото и пияният, като се напие, почне да играе, да се кълчи насам-натам, но не знае защо.
към втори вариант >>
" Но дойде
радостта
, Бог дава
радостта
.
(втори вариант)
Дошло е страданието. Няма да питаш: "Господи, само аз ли съм, който трябва да страдам така? " Ти си човекът, в когото Бог чрез страданието ти праща живота. Ти казваш: "Само аз ли съм? Защо трябва да ми пращаш живота?
" Но дойде
радостта
, Бог дава
радостта
.
Ти имаш радост, за да растеш, а не да я показваш на хората. Аз съм виждал много майки - като роди едно детенце, че ходи да го показва. Облякла го, понесла го, на тази го покаже, на онази го покаже. И след десет-двайсет години това дете не е както преди е било. Аз ако съм една жена, че родя едно дете, като го занеса някъде, ще кажа: "В моето дете има едно особено свойство.
към втори вариант >>
Ти имаш
радост
, за да растеш, а не да я показваш на хората.
(втори вариант)
Няма да питаш: "Господи, само аз ли съм, който трябва да страдам така? " Ти си човекът, в когото Бог чрез страданието ти праща живота. Ти казваш: "Само аз ли съм? Защо трябва да ми пращаш живота? " Но дойде радостта, Бог дава радостта.
Ти имаш
радост
, за да растеш, а не да я показваш на хората.
Аз съм виждал много майки - като роди едно детенце, че ходи да го показва. Облякла го, понесла го, на тази го покаже, на онази го покаже. И след десет-двайсет години това дете не е както преди е било. Аз ако съм една жена, че родя едно дете, като го занеса някъде, ще кажа: "В моето дете има едно особено свойство. Може да стане на светлина." И като се превърне детето ми на светлина, изчезне.
към втори вариант >>
Не сте пратени за страдания и за
радости
.
(втори вариант)
А при новото - там, дето всички можем да станем светлина. Ние сме хора на новото, хора на възкресението, хора на Царството Божие, бъдещето е пред нас, знанието е пред нас, силата е за нас. И в света ние сме работници. Само по този начин ние можем да преустроим света, за да му дадем една нова форма - не както сегашната, а както Бог е турил в своя план. И всеки един от вас е пратен за работник.
Не сте пратени за страдания и за
радости
.
Това са посторонни работи. Но сте пратени за светлина и топлина. И всинца ще се учите. В скръбта живот се дава. В радостта той ви дава сили да се развивате.
към втори вариант >>
В
радостта
той ви дава сили да се развивате.
(втори вариант)
Не сте пратени за страдания и за радости. Това са посторонни работи. Но сте пратени за светлина и топлина. И всинца ще се учите. В скръбта живот се дава.
В
радостта
той ви дава сили да се развивате.
А вашата работа е работа, която трябва да свършите в живота. Колкото и да е малка работата, работете. Все ще остане нещо в космоса недовършено. Един ден, ако не работите, ще дойдете до едно място, ще ви кажат: "Не си свършил работата си." Станете сега.
към втори вариант >>
39.
Отношение на два закона
,
НБ
, София, 18.10.1931г.,
От спазването и неспазването на тези два закона се явяват
радостите
и скърбите в живота.
И тъй, човек трябва да разреши две важни неща в живота си. Те представят начало и край, алфа и омега в неговия живот. Първо, човек трябва да определи отношението си към Първата Причина, което е изказано в заповедта: „Да възлюбиш Господа, Бога твоего." Второ, той трябва да определи отношенията си към ближния, което е изказано в заповедта: „Да възлюбиш ближния си като себе си! " Тези две заповеди са началото и краят на живота.
От спазването и неспазването на тези два закона се явяват
радостите
и скърбите в живота.
Страданията в живота са необходими, понеже те оросяват Земята. Всички блага на Земята се дават по причина на това, че хората страдат. Страданията са влагата на земята. Ако нямаше страдания, нямаше да има влага, а оттам и блага нямаше да има. Значи без страдания нямаше да има влага, нямаше да има вода на земята.
към беседата >>
Колкото страданията са необходими, толкова и
радостите
са необходими.
Страданията в живота са необходими, понеже те оросяват Земята. Всички блага на Земята се дават по причина на това, че хората страдат. Страданията са влагата на земята. Ако нямаше страдания, нямаше да има влага, а оттам и блага нямаше да има. Значи без страдания нямаше да има влага, нямаше да има вода на земята.
Колкото страданията са необходими, толкова и
радостите
са необходими.
Ако нямаше радости, нямаше да има никаква светлина, никаква топлина. Като обяснявам смисъла на страданията и радостите в живота, искам да ме разбирате правилно. Това не са мои твърдения, но те представят велик закон, който е валиден за всички същества, от най-малките до най-големите. Няма същество на земята, колкото малко или голямо да е, което да не чувствува радости и скърби. При сегашното развитие на съществата този закон е неизбежен.
към беседата >>
Ако нямаше
радости
, нямаше да има никаква светлина, никаква топлина.
Всички блага на Земята се дават по причина на това, че хората страдат. Страданията са влагата на земята. Ако нямаше страдания, нямаше да има влага, а оттам и блага нямаше да има. Значи без страдания нямаше да има влага, нямаше да има вода на земята. Колкото страданията са необходими, толкова и радостите са необходими.
Ако нямаше
радости
, нямаше да има никаква светлина, никаква топлина.
Като обяснявам смисъла на страданията и радостите в живота, искам да ме разбирате правилно. Това не са мои твърдения, но те представят велик закон, който е валиден за всички същества, от най-малките до най-големите. Няма същество на земята, колкото малко или голямо да е, което да не чувствува радости и скърби. При сегашното развитие на съществата този закон е неизбежен. Казано е в Писанието, че Бог е дълготърпелив.
към беседата >>
Като обяснявам смисъла на страданията и
радостите
в живота, искам да ме разбирате правилно.
Страданията са влагата на земята. Ако нямаше страдания, нямаше да има влага, а оттам и блага нямаше да има. Значи без страдания нямаше да има влага, нямаше да има вода на земята. Колкото страданията са необходими, толкова и радостите са необходими. Ако нямаше радости, нямаше да има никаква светлина, никаква топлина.
Като обяснявам смисъла на страданията и
радостите
в живота, искам да ме разбирате правилно.
Това не са мои твърдения, но те представят велик закон, който е валиден за всички същества, от най-малките до най-големите. Няма същество на земята, колкото малко или голямо да е, което да не чувствува радости и скърби. При сегашното развитие на съществата този закон е неизбежен. Казано е в Писанието, че Бог е дълготърпелив. Вън от скръбта, дълготърпението няма смисъл.
към беседата >>
Няма същество на земята, колкото малко или голямо да е, което да не чувствува
радости
и скърби.
Значи без страдания нямаше да има влага, нямаше да има вода на земята. Колкото страданията са необходими, толкова и радостите са необходими. Ако нямаше радости, нямаше да има никаква светлина, никаква топлина. Като обяснявам смисъла на страданията и радостите в живота, искам да ме разбирате правилно. Това не са мои твърдения, но те представят велик закон, който е валиден за всички същества, от най-малките до най-големите.
Няма същество на земята, колкото малко или голямо да е, което да не чувствува
радости
и скърби.
При сегашното развитие на съществата този закон е неизбежен. Казано е в Писанието, че Бог е дълготърпелив. Вън от скръбта, дълготърпението няма смисъл. Във всяка душа са вложени богатства, капитали, които тя трябва да разработва. При това на човека е дадена свобода да работи, както разбира.
към беседата >>
Тази мисъл, преведена с други думи означава: аз желая душите на всички хора да се изпълнят с любов; аз желая всички да светят, да бъдат запалени свещи, да бъдат щастливи и
радостни
, да са готови на всички услуги.
Днес гледат на жената като на същество, което има нужда от мъж да я гледа. Казвам: тора не е жена, това е инвалид в болницата. Според мен, жена е тази, която спасява света; жена е тази, която държи ключовете на живота; жена е тази, чрез която се проявява великата и мощна сила на любовта, която носи живота. Следователно спасението на света ще дойде чрез жената, а не чрез мъжа. Сега аз желая на всички да станете жени!
Тази мисъл, преведена с други думи означава: аз желая душите на всички хора да се изпълнят с любов; аз желая всички да светят, да бъдат запалени свещи, да бъдат щастливи и
радостни
, да са готови на всички услуги.
Това значи да бъде човек майка. В този смисъл желая всички да бъдат майки. Днес под понятието „майка" разбират жена, която ражда. Не, майка е само тази, децата на която не умират. Умират ли децата на някоя жена, тя не е майка.
към беседата >>
40.
Разбраната скърб / Разбраните скърби
,
ООК
, София, 21.10.1931г.,
как ще се превърне скръбта в
радост
.
Тази песен е съставена от две части: първата част - аин фаси - е началото на всяка работа. Какво е началото, знаем; какъв ще бъде краят, не знаем. В тази песен има два противоположни момента, които не изразяват истинското положение на нещата. Който разбира елементите на думите "аин фаси", може да се домогне до смисъла на живота и да се ползва от него. Така той ще разбере, как ще свърши животът, т.е.
как ще се превърне скръбта в
радост
.
Да превърнеш скръбта в радост, това значи, да превърнеш неразбраната скръб в разбрана. Неразбраната скръб причинява страдание, а разбраната - радост. При неразбрания живот човек се колебае, люшка се от една страна на друга. Колебанието създава големи противоречия. Обичаш някого, но се колебаеш, дали и той те обича.
към беседата >>
Да превърнеш скръбта в
радост
, това значи, да превърнеш неразбраната скръб в разбрана.
Какво е началото, знаем; какъв ще бъде краят, не знаем. В тази песен има два противоположни момента, които не изразяват истинското положение на нещата. Който разбира елементите на думите "аин фаси", може да се домогне до смисъла на живота и да се ползва от него. Така той ще разбере, как ще свърши животът, т.е. как ще се превърне скръбта в радост.
Да превърнеш скръбта в
радост
, това значи, да превърнеш неразбраната скръб в разбрана.
Неразбраната скръб причинява страдание, а разбраната - радост. При неразбрания живот човек се колебае, люшка се от една страна на друга. Колебанието създава големи противоречия. Обичаш някого, но се колебаеш, дали и той те обича. Ако и той те обича, пак се колебаеш, съмняваш се в него, да не би да те измести някой.
към беседата >>
Неразбраната скръб причинява страдание, а разбраната -
радост
.
В тази песен има два противоположни момента, които не изразяват истинското положение на нещата. Който разбира елементите на думите "аин фаси", може да се домогне до смисъла на живота и да се ползва от него. Така той ще разбере, как ще свърши животът, т.е. как ще се превърне скръбта в радост. Да превърнеш скръбта в радост, това значи, да превърнеш неразбраната скръб в разбрана.
Неразбраната скръб причинява страдание, а разбраната -
радост
.
При неразбрания живот човек се колебае, люшка се от една страна на друга. Колебанието създава големи противоречия. Обичаш някого, но се колебаеш, дали и той те обича. Ако и той те обича, пак се колебаеш, съмняваш се в него, да не би да те измести някой. И като обичаш се мъчиш, и като не обичаш се мъчиш.
към беседата >>
Да влезеш в Божествения живот, където има само
радост
и веселие.
Колебанието създава големи противоречия. Обичаш някого, но се колебаеш, дали и той те обича. Ако и той те обича, пак се колебаеш, съмняваш се в него, да не би да те измести някой. И като обичаш се мъчиш, и като не обичаш се мъчиш. Какво трябва да правиш тогава?
Да влезеш в Божествения живот, където има само
радост
и веселие.
Бог е създал света и внесъл в него живота и радостта. Човекът, като не разбрал живота и радостта, създал мъчението и скръбта. Кой разпъна Христос: ангелите или хората? - Хората Го разпънаха. Това показва, че те са в състояние да мъчат и да причиняват страдания.
към беседата >>
Бог е създал света и внесъл в него живота и
радостта
.
Обичаш някого, но се колебаеш, дали и той те обича. Ако и той те обича, пак се колебаеш, съмняваш се в него, да не би да те измести някой. И като обичаш се мъчиш, и като не обичаш се мъчиш. Какво трябва да правиш тогава? Да влезеш в Божествения живот, където има само радост и веселие.
Бог е създал света и внесъл в него живота и
радостта
.
Човекът, като не разбрал живота и радостта, създал мъчението и скръбта. Кой разпъна Христос: ангелите или хората? - Хората Го разпънаха. Това показва, че те са в състояние да мъчат и да причиняват страдания. Ще кажете, че евреите са жестоки хора, защото извършили това престъпление.
към беседата >>
Човекът, като не разбрал живота и
радостта
, създал мъчението и скръбта.
Ако и той те обича, пак се колебаеш, съмняваш се в него, да не би да те измести някой. И като обичаш се мъчиш, и като не обичаш се мъчиш. Какво трябва да правиш тогава? Да влезеш в Божествения живот, където има само радост и веселие. Бог е създал света и внесъл в него живота и радостта.
Човекът, като не разбрал живота и
радостта
, създал мъчението и скръбта.
Кой разпъна Христос: ангелите или хората? - Хората Го разпънаха. Това показва, че те са в състояние да мъчат и да причиняват страдания. Ще кажете, че евреите са жестоки хора, защото извършили това престъпление. Ако само евреите са жестоки, и ако жестокостта е причина за разпятието на Христос, как ще си обясните жестоките отношения на някой син или на някоя дъщеря към родителите?
към беседата >>
От способността на човека да приема и предава, зависят неговите вътрешни състояния на скръб или на
радост
.
На песента "Аин фаси" могат да се направят два превода: отрицателен и положителен. "Аин фаси" - докато си глупав; "мекри заси" - докато си лаком; "фиан земру" - работата ти няма да върви напред; "ашан" - всякога ще плащаш; "суаси зен фесул" - главата ти няма да се освободи от мъчнотии. Положителният превод на песента е следният: "аин фаси" - ако живееш с любов; "мекри заси" - ако мъдростта те озарява; "фиан земру" - ако истината царува в тебе и т.н. От това, как ще пее човек тази песен, зависи, дали ще се поддаде на нейното положително, или отрицателно влияние. Ако се пее с мекота, ще имате един резултат; ако се пее твърдо, резултатът ще бъде друг.
От способността на човека да приема и предава, зависят неговите вътрешни състояния на скръб или на
радост
.
И тъй, от пеенето на човека, от неговата музикалност зависи да бъдете доволни или недоволни от него. Музикалност има и в постъпките на човека. Всяка постъпка, която отговаря на Великия закон на живота, внася доволство и разположение в човека. Ако постъпката не е съгласна с този закон, човек изпитва скръб, недоволство. Следователно, като грешиш и страдаш за погрешката си, не се оправдавай, но изправи я по някакъв начин.
към беседата >>
- Не остава нищо друго, освен да се превърнат в
радост
.
Как е възможно да съществуват необитаеми места, щом се казва, че Бог е вездесъщ? Тогава ще излезе, че под "необитаеми" места разбираме такива, които са лишени от живот като този на земята. Изобщо, всички материални светове са свързани един с друг но животът в тях не е навсякъде еднакъв. Значи, има светове лишени от скърби и страдания. - Какво да се прави тогава със скърбите и страданията на земята?
- Не остава нищо друго, освен да се превърнат в
радост
.
Ще кажете, че това е велика наука. За вярващия това е възможно; за невярващия е почти невъзможно. Скръбта е резултат на неразбирането на живота. Забелязано е, че човек не може да пее добре, ако носи в себе си някаква голяма скръб. Друг е въпросът, ако той може да превърне скръбта в радост.
към беседата >>
Друг е въпросът, ако той може да превърне скръбта в
радост
.
- Не остава нищо друго, освен да се превърнат в радост. Ще кажете, че това е велика наука. За вярващия това е възможно; за невярващия е почти невъзможно. Скръбта е резултат на неразбирането на живота. Забелязано е, че човек не може да пее добре, ако носи в себе си някаква голяма скръб.
Друг е въпросът, ако той може да превърне скръбта в
радост
.
Тогава в гласа му има мекота и приятност. Докато пее, човек намира изходен път в скръбта. Щом престане да пее, всички пътища в живота му се затварят. Дълго време трябва да работи той върху себе си, за да намери изходен пункт и да превърне скръбта си в радост. За да се изяви, музиката се нуждае от простор.
към беседата >>
Дълго време трябва да работи той върху себе си, за да намери изходен пункт и да превърне скръбта си в
радост
.
Забелязано е, че човек не може да пее добре, ако носи в себе си някаква голяма скръб. Друг е въпросът, ако той може да превърне скръбта в радост. Тогава в гласа му има мекота и приятност. Докато пее, човек намира изходен път в скръбта. Щом престане да пее, всички пътища в живота му се затварят.
Дълго време трябва да работи той върху себе си, за да намери изходен пункт и да превърне скръбта си в
радост
.
За да се изяви, музиката се нуждае от простор. Във водата не можеш да пееш - простор няма. Най-добрата среда за музиката и пеенето е въздухът. За същества, по-напреднали от хората, етерът е най-добър проводник на музикалните тонове. Значи, разликата между възвишените същества, хората и животните се заключава във възприемането и предаването на нещата.
към беседата >>
Докато не дойдеш до положението да сменяш скръбта в
радост
, ти още не се познаваш; и докато не използваш
радостта
си за угощение на своите приятели, ти още не знаеш, какво нещо е човекът.
Утре ще те уволнят от тази служба. Какво остава от тебе? Службите се менят, но човек - никога. Следователно, всеки трябва да дойде до такова познаване на човека, че нищо да не може да прибави към него, нито да му отнеме. Докато мислиш, че някой те изместил, ти нямаш представа за себе си; докато скърбиш и се радваш, ти още не се познаваш.
Докато не дойдеш до положението да сменяш скръбта в
радост
, ти още не се познаваш; и докато не използваш
радостта
си за угощение на своите приятели, ти още не знаеш, какво нещо е човекът.
Кой човек, като е угостил приятеля си със своята скръб, е видял втори път лицето му? Друг е въпросът, ако го угостиш с радостта си. Угощавайте и себе си, и своите приятели с радостите си, за да видите лицето на Бога и да познаете себе си. Да се върнем към скръбта и радостта. Скръбта е матката на душата, където всичко расте.
към беседата >>
Друг е въпросът, ако го угостиш с
радостта
си.
Службите се менят, но човек - никога. Следователно, всеки трябва да дойде до такова познаване на човека, че нищо да не може да прибави към него, нито да му отнеме. Докато мислиш, че някой те изместил, ти нямаш представа за себе си; докато скърбиш и се радваш, ти още не се познаваш. Докато не дойдеш до положението да сменяш скръбта в радост, ти още не се познаваш; и докато не използваш радостта си за угощение на своите приятели, ти още не знаеш, какво нещо е човекът. Кой човек, като е угостил приятеля си със своята скръб, е видял втори път лицето му?
Друг е въпросът, ако го угостиш с
радостта
си.
Угощавайте и себе си, и своите приятели с радостите си, за да видите лицето на Бога и да познаете себе си. Да се върнем към скръбта и радостта. Скръбта е матката на душата, където всичко расте. Радостта е утробата на духа, където всичко зрее. Всичко живо расте, всичко велико и възвишено зрее.
към беседата >>
Угощавайте и себе си, и своите приятели с
радостите
си, за да видите лицето на Бога и да познаете себе си.
Следователно, всеки трябва да дойде до такова познаване на човека, че нищо да не може да прибави към него, нито да му отнеме. Докато мислиш, че някой те изместил, ти нямаш представа за себе си; докато скърбиш и се радваш, ти още не се познаваш. Докато не дойдеш до положението да сменяш скръбта в радост, ти още не се познаваш; и докато не използваш радостта си за угощение на своите приятели, ти още не знаеш, какво нещо е човекът. Кой човек, като е угостил приятеля си със своята скръб, е видял втори път лицето му? Друг е въпросът, ако го угостиш с радостта си.
Угощавайте и себе си, и своите приятели с
радостите
си, за да видите лицето на Бога и да познаете себе си.
Да се върнем към скръбта и радостта. Скръбта е матката на душата, където всичко расте. Радостта е утробата на духа, където всичко зрее. Всичко живо расте, всичко велико и възвишено зрее. От това гледище, като жива сила, злото расте, но не дава плод, следователно, няма условия да зрее.
към беседата >>
Да се върнем към скръбта и
радостта
.
Докато мислиш, че някой те изместил, ти нямаш представа за себе си; докато скърбиш и се радваш, ти още не се познаваш. Докато не дойдеш до положението да сменяш скръбта в радост, ти още не се познаваш; и докато не използваш радостта си за угощение на своите приятели, ти още не знаеш, какво нещо е човекът. Кой човек, като е угостил приятеля си със своята скръб, е видял втори път лицето му? Друг е въпросът, ако го угостиш с радостта си. Угощавайте и себе си, и своите приятели с радостите си, за да видите лицето на Бога и да познаете себе си.
Да се върнем към скръбта и
радостта
.
Скръбта е матката на душата, където всичко расте. Радостта е утробата на духа, където всичко зрее. Всичко живо расте, всичко велико и възвишено зрее. От това гледище, като жива сила, злото расте, но не дава плод, следователно, няма условия да зрее. Като израсте и се увеличи, най-после злото умира.
към беседата >>
Радостта
е утробата на духа, където всичко зрее.
Кой човек, като е угостил приятеля си със своята скръб, е видял втори път лицето му? Друг е въпросът, ако го угостиш с радостта си. Угощавайте и себе си, и своите приятели с радостите си, за да видите лицето на Бога и да познаете себе си. Да се върнем към скръбта и радостта. Скръбта е матката на душата, където всичко расте.
Радостта
е утробата на духа, където всичко зрее.
Всичко живо расте, всичко велико и възвишено зрее. От това гледище, като жива сила, злото расте, но не дава плод, следователно, няма условия да зрее. Като израсте и се увеличи, най-после злото умира. Такава е съдбата на всички лоши мисли, чувства и постъпки. Доброто, като жива сила в природата, има условия да расте и да се увеличава, и понеже носи зародиш в себе си, то дава плод и вечно живее.
към беседата >>
Така, именно, ще превърнеш скръбта си в
радост
.
Формата представлява видимия човек, съдържанието - неговото сърце, което изразява чувствата му, а смисълът - неговия умствен живот. Следователно, ще се пазиш да не изгубиш нито формата, нито съдържанието, нито смисъла си. Ще пазиш всичко, което ти е дадено, за да изпълниш добре своето предназначение. Не казвай, че са ти дотегнали страданията. Те са благо, чрез което разумният свят иска да те освободи от заблужденията.
Така, именно, ще превърнеш скръбта си в
радост
.
Ако си търговец, живей и работи честно, да не изгубиш не само външното, но и вътрешното си богатство. Не е страшно, когато губиш външното си богатство; страшно е, когато губиш вътрешното богатство. Докато си външно ощетен, лесно се възстановява състоянието ти. Дръж съзнанието си будно, да не опетниш ума и сърцето си, да не заробиш душата си. Ще кажеш, че Бог е всеблаг и всемъдър, ще ти помогне.
към беседата >>
Казвам: Направи нещо, което Бог изисква, и ще бъдеш
радостен
.
От думите на Господа трябва да изработиш скъпоценни камъни, на които всички да се радват. Бог ти казва да не правиш това, което си намислил. Ти трябва да Го послушаш и да кажеш: Господи, ще направя това, което Ти искаш. Да направиш това, което Божественото изисква, значи, да превърнеш обикновения камък в скъпоценен. Някой иска да направи нещо за мене.
Казвам: Направи нещо, което Бог изисква, и ще бъдеш
радостен
.
Тогава и аз ще направя нещо, което Бог изисква от мене. Така ще съберем две радости на едно място и ще бъдем щастливи. - Искам да бъда щастлив. - Много просто, събери две радости на едно място. - Не мога да ги съчетая, само на една радост се натъквам.
към беседата >>
Така ще съберем две
радости
на едно място и ще бъдем щастливи.
Ти трябва да Го послушаш и да кажеш: Господи, ще направя това, което Ти искаш. Да направиш това, което Божественото изисква, значи, да превърнеш обикновения камък в скъпоценен. Някой иска да направи нещо за мене. Казвам: Направи нещо, което Бог изисква, и ще бъдеш радостен. Тогава и аз ще направя нещо, което Бог изисква от мене.
Така ще съберем две
радости
на едно място и ще бъдем щастливи.
- Искам да бъда щастлив. - Много просто, събери две радости на едно място. - Не мога да ги съчетая, само на една радост се натъквам. - И при това положение ще бъдеш щастлив, но временно, всеки може да ти отнеме радостта и щастието. Събереш ли две радости на едно място - твоята и на твоя ближен, ти си в царството на хармонията, в областта на щастието.
към беседата >>
- Много просто, събери две
радости
на едно място.
Някой иска да направи нещо за мене. Казвам: Направи нещо, което Бог изисква, и ще бъдеш радостен. Тогава и аз ще направя нещо, което Бог изисква от мене. Така ще съберем две радости на едно място и ще бъдем щастливи. - Искам да бъда щастлив.
- Много просто, събери две
радости
на едно място.
- Не мога да ги съчетая, само на една радост се натъквам. - И при това положение ще бъдеш щастлив, но временно, всеки може да ти отнеме радостта и щастието. Събереш ли две радости на едно място - твоята и на твоя ближен, ти си в царството на хармонията, в областта на щастието. Това е закон. Правете опити в това направление, да проверите този закон.
към беседата >>
- Не мога да ги съчетая, само на една
радост
се натъквам.
Казвам: Направи нещо, което Бог изисква, и ще бъдеш радостен. Тогава и аз ще направя нещо, което Бог изисква от мене. Така ще съберем две радости на едно място и ще бъдем щастливи. - Искам да бъда щастлив. - Много просто, събери две радости на едно място.
- Не мога да ги съчетая, само на една
радост
се натъквам.
- И при това положение ще бъдеш щастлив, но временно, всеки може да ти отнеме радостта и щастието. Събереш ли две радости на едно място - твоята и на твоя ближен, ти си в царството на хармонията, в областта на щастието. Това е закон. Правете опити в това направление, да проверите този закон. Представете си, че имате рана, която носите с месеци и не можете да я излекувате.
към беседата >>
- И при това положение ще бъдеш щастлив, но временно, всеки може да ти отнеме
радостта
и щастието.
Тогава и аз ще направя нещо, което Бог изисква от мене. Така ще съберем две радости на едно място и ще бъдем щастливи. - Искам да бъда щастлив. - Много просто, събери две радости на едно място. - Не мога да ги съчетая, само на една радост се натъквам.
- И при това положение ще бъдеш щастлив, но временно, всеки може да ти отнеме
радостта
и щастието.
Събереш ли две радости на едно място - твоята и на твоя ближен, ти си в царството на хармонията, в областта на щастието. Това е закон. Правете опити в това направление, да проверите този закон. Представете си, че имате рана, която носите с месеци и не можете да я излекувате. Съберете две радости на едно място и ще се уверите в действието и силата на този закон.
към беседата >>
Събереш ли две
радости
на едно място - твоята и на твоя ближен, ти си в царството на хармонията, в областта на щастието.
Така ще съберем две радости на едно място и ще бъдем щастливи. - Искам да бъда щастлив. - Много просто, събери две радости на едно място. - Не мога да ги съчетая, само на една радост се натъквам. - И при това положение ще бъдеш щастлив, но временно, всеки може да ти отнеме радостта и щастието.
Събереш ли две
радости
на едно място - твоята и на твоя ближен, ти си в царството на хармонията, в областта на щастието.
Това е закон. Правете опити в това направление, да проверите този закон. Представете си, че имате рана, която носите с месеци и не можете да я излекувате. Съберете две радости на едно място и ще се уверите в действието и силата на този закон. В няколко минути, или най-много в два-три часа раната ви ще оздравее.
към беседата >>
Съберете две
радости
на едно място и ще се уверите в действието и силата на този закон.
- И при това положение ще бъдеш щастлив, но временно, всеки може да ти отнеме радостта и щастието. Събереш ли две радости на едно място - твоята и на твоя ближен, ти си в царството на хармонията, в областта на щастието. Това е закон. Правете опити в това направление, да проверите този закон. Представете си, че имате рана, която носите с месеци и не можете да я излекувате.
Съберете две
радости
на едно място и ще се уверите в действието и силата на този закон.
В няколко минути, или най-много в два-три часа раната ви ще оздравее. Три възможности има, чрез които човек е в състояние да се излекува и от най-опасната болест. От него се изисква само едно: да събере две радости на едно място. След това той трябва да се обърне към разумната природа, да му помогне по някакъв начин да се излекува. Тя ще му помогне, като изпрати един от своите опитни лекари; ако той не го излекува, ще му изпрати едно от възвишените, напреднали същества; ако пак не оздравее, сам Бог ще се изяви: ще плюе на земята, ще вземе малко кал и ще намаже с нея болното място.
към беседата >>
От него се изисква само едно: да събере две
радости
на едно място.
Правете опити в това направление, да проверите този закон. Представете си, че имате рана, която носите с месеци и не можете да я излекувате. Съберете две радости на едно място и ще се уверите в действието и силата на този закон. В няколко минути, или най-много в два-три часа раната ви ще оздравее. Три възможности има, чрез които човек е в състояние да се излекува и от най-опасната болест.
От него се изисква само едно: да събере две
радости
на едно място.
След това той трябва да се обърне към разумната природа, да му помогне по някакъв начин да се излекува. Тя ще му помогне, като изпрати един от своите опитни лекари; ако той не го излекува, ще му изпрати едно от възвишените, напреднали същества; ако пак не оздравее, сам Бог ще се изяви: ще плюе на земята, ще вземе малко кал и ще намаже с нея болното място. В Бога се крият много начини за лекуване. Те се съдържат във водата, във въздуха, в светлината и в храната. Как ще се лекувате, по духовен, или физически начин, не е важно.
към беседата >>
Като минеш през страданията, ще дойдеш до двете велики
радости
, които водят в областта на щастието.
От вас зависи, кой път да изберете. Няма по-велико нещо за човека от това, да върши Божията воля и да следва Божия път. Колкото грешки и недостатъци да има, той ще пада и ще става, ще се каля и чисти, но в края на краищата, ще изправи живота си. Да изправиш живота си, това значи, да минеш през известни мъчнотии, през известни скърби и страдания. Без скърби и страдания не можеш да влезеш в Царството Божие.
Като минеш през страданията, ще дойдеш до двете велики
радости
, които водят в областта на щастието.
Това значи истинско подмладяване. Да се говори на съвременните хора за подмладяване, това значи, да се залъгват. Те не вярват в подмладяването по духовен начин и със съжаление констатират, че едно време са били млади, пламенни, с идеали, а сега са остарели и всичко изгубили. Според мене, какъвто си бил на младини, такъв си и на старини. Защо изгаси огъня на твоята младост?
към беседата >>
Турете
радостта
и любовта за основа на живота си, и неразбраната скръб ще се превърне в разбрана.
Да четем ли темите сега, или да ги оставим? По-добре да не ги четем, защото самата тема може да се изкаже с две думи. Произходът на въшките се крие в неразбраната скръб. Докато скърбите остават неразбрани, все ще има въшки; хората ще се чешат по главите. Щом неразбраните скърби се превърнат в разбрани, въшките ще изчезнат.
Турете
радостта
и любовта за основа на живота си, и неразбраната скръб ще се превърне в разбрана.
към беседата >>
Да се свърши животът, това подразбира да се превърнат всички скърби в
радости
.
(втори вариант)
То е само тълкуване, частично тълкуване на самата песен. Аз съм избрал всички думи на тази песен в положителна смисъл. (Учителят пее песента на български език.) Сега, като пеете песента "Аин фаси", какво може тя да ви помогне? Който разбира смисъла на елементите, които образуват думата "аин фаси", той ще се домогне до една наука, по която ще може да познае как ще се свърши животът.
Да се свърши животът, това подразбира да се превърнат всички скърби в
радости
.
Нищо повече. Това значи свършване на живота. Да се свърши животът, това подразбира да се свърши с онзи скръбен, неразбран живот. Има един неразбран живот, при който човек се бълника. Той е неразбран живот.
към втори вариант >>
Бог създаде и
радостите
, и скърбите.
(втори вариант)
Онзи пък, който никак не ви обича, никак няма и да ви мъчи. Сега вие можете да отречете тази философия, но дали ще я отречете, или няма да я отречете, тя сама по себе си съществува. Същевременно и мъчнотията съществува. Мъчението съществува в един свят, който Бог е създал. Тогава как ще си обясните работите?
Бог създаде и
радостите
, и скърбите.
Не, Бог създаде живота и радостите, а ние създадохме мъчението. Следователно ние, като мислим-мислим и виждаме, че не можем да бъдем като Бога, създадохме най-после мъчението. Тъй щото скърбите, мъчението, ние ги създадохме. То е човешко дело. И когато Христос дойде на земята, нима ангелите го разпнаха?
към втори вариант >>
Не, Бог създаде живота и
радостите
, а ние създадохме мъчението.
(втори вариант)
Сега вие можете да отречете тази философия, но дали ще я отречете, или няма да я отречете, тя сама по себе си съществува. Същевременно и мъчнотията съществува. Мъчението съществува в един свят, който Бог е създал. Тогава как ще си обясните работите? Бог създаде и радостите, и скърбите.
Не, Бог създаде живота и
радостите
, а ние създадохме мъчението.
Следователно ние, като мислим-мислим и виждаме, че не можем да бъдем като Бога, създадохме най-после мъчението. Тъй щото скърбите, мъчението, ние ги създадохме. То е човешко дело. И когато Христос дойде на земята, нима ангелите го разпнаха? Не, ние, хората, дойдохме, разпнахме Христа на кръста и казахме: "Така ще бъде!
към втори вариант >>
Майката, която е създала своя син, която го е родила и по цели дни и нощи му е пяла, пяла е и плакала, като изливала своите възлюбени песни, своите въжделения, като е казвала: "Ти, моят син, моето ангелче, ти, моята надежда, моето спасение, моята
радост
, ти, мой идеал в живота ми, на тебе във всичко уповавам и на тебе се надея." И ред още излияния.
(втори вариант)
И когато Христос дойде на земята, нима ангелите го разпнаха? Не, ние, хората, дойдохме, разпнахме Христа на кръста и казахме: "Така ще бъде! " Ще кажете: "Защо направиха евреите така? " Те бяха неразбрани хора, те бяха такива- онакива. Добре, ще отидем по-далеч.
Майката, която е създала своя син, която го е родила и по цели дни и нощи му е пяла, пяла е и плакала, като изливала своите възлюбени песни, своите въжделения, като е казвала: "Ти, моят син, моето ангелче, ти, моята надежда, моето спасение, моята
радост
, ти, мой идеал в живота ми, на тебе във всичко уповавам и на тебе се надея." И ред още излияния.
Но виждаше, един ден този син натупва майка си, изпъжда я навън и казва: "Хайде, вън върви, ти, старуха такава! Иди си, отдето си дошла! " Аз не искам да се занимавам с посторонни въпроси, но питам, как ще си обясните това противоречие? Аз не говоря въображаеми неща, но такива, които съществуват навсякъде по света - и в Лондон, в Париж, и в Берлин, и във всички най-малки села и градове.
към втори вариант >>
Това значи - от всяко благо, което Бог ви изпраща, вие можете да си създадете и скръб, и
радост
- от вас зависи.
(втори вариант)
Но всичко това зависи от човека как ще се изпее. Ако кажеш аин фаси твърдо, а после се изпее същото нещо меко, имате два различни резултата. Мекри заси - твърдо или меко, пак два различни резултата. Суа си син месул - два различни резултата ще имате, ако го изпеете твърдо или меко. Резултатът не зависи от това, как ще се възприемат и как ще се произнесат нещата.
Това значи - от всяко благо, което Бог ви изпраща, вие можете да си създадете и скръб, и
радост
- от вас зависи.
Казвам, всеки, който не пее хубаво, както трябва, ние сме недоволни от него. Следователно и за всяка постъпка, която излиза от нас, ако не върви музикално, ако не съответства на Великия закон на живота, ние пак сме недоволни. Та и скръбта не е нищо друго освен Бог. Великият идеал на живота, който е в нас, ни кара да скърбим. Щом направим нещо, което не е съгласно с неговите закони, той казва: "Не е така." И като ти каже Господ, че не е така, душата ти се изпълни със скръб.
към втори вариант >>
Втория момент го направиш добре, и душата ти се изпълни с
радост
- ти ставаш
радостен
и весел.
(втори вариант)
Казвам, всеки, който не пее хубаво, както трябва, ние сме недоволни от него. Следователно и за всяка постъпка, която излиза от нас, ако не върви музикално, ако не съответства на Великия закон на живота, ние пак сме недоволни. Та и скръбта не е нищо друго освен Бог. Великият идеал на живота, който е в нас, ни кара да скърбим. Щом направим нещо, което не е съгласно с неговите закони, той казва: "Не е така." И като ти каже Господ, че не е така, душата ти се изпълни със скръб.
Втория момент го направиш добре, и душата ти се изпълни с
радост
- ти ставаш
радостен
и весел.
Значи два момента има в живота. Скръбта не е нищо друго освен една караница. Ти започваш да въртиш натук-натам, да разправяш, че условията, че раждането, това-онова, но Господ ти казва: "Не е така! " И ти започваш да скърбиш. Няма защо да убеждаваш Бога в едно противоречие.
към втори вариант >>
При това разрешение човек трябва да намери един преходен период, да превърне скърбите в
радости
.
(втори вариант)
Казват: "Необятни и необитаеми ширини на небето, които никой не може да ги обитава." Те искат да кажат, че на тези места не съществува живот като нашия. И действително има такива места на небето, дето живот като нашия не съществува. Но изобщо всички материални светове са свързани един е друг. Дето има светове, все се срещат и такива като нашия. Но въпросът, който човек трябва да разреши, е въпросът със скърбите и страданията.
При това разрешение човек трябва да намери един преходен период, да превърне скърбите в
радости
.
Вие казвате, че вярвате в Христа, вярвате и в Бога. Казвам, ако във вашата вяра към Христа и към Бога вие не можете да намерите една наука за превръщане на скърбите в радости, ние ще имаме един живот, който ще бъде подобен на работите на българите, когато те постоянно ту разтурят, ту притурят по нещо - и работата остава все недовършена. И тъй, скръбта е израз на онова вътрешно неразбиране на живота. И наистина човек никога не може да пее, ако той не е радостен. Ако има някаква радост в себе си, той може да пее добре.
към втори вариант >>
Казвам, ако във вашата вяра към Христа и към Бога вие не можете да намерите една наука за превръщане на скърбите в
радости
, ние ще имаме един живот, който ще бъде подобен на работите на българите, когато те постоянно ту разтурят, ту притурят по нещо - и работата остава все недовършена.
(втори вариант)
Но изобщо всички материални светове са свързани един е друг. Дето има светове, все се срещат и такива като нашия. Но въпросът, който човек трябва да разреши, е въпросът със скърбите и страданията. При това разрешение човек трябва да намери един преходен период, да превърне скърбите в радости. Вие казвате, че вярвате в Христа, вярвате и в Бога.
Казвам, ако във вашата вяра към Христа и към Бога вие не можете да намерите една наука за превръщане на скърбите в
радости
, ние ще имаме един живот, който ще бъде подобен на работите на българите, когато те постоянно ту разтурят, ту притурят по нещо - и работата остава все недовършена.
И тъй, скръбта е израз на онова вътрешно неразбиране на живота. И наистина човек никога не може да пее, ако той не е радостен. Ако има някаква радост в себе си, той може да пее добре. Но ако има някаква тъга в себе си, ако той е сгъстен в себе си, той не се усеща разположен и не може да пее. Ако скръбният човек започне да пее, това показва, че той е намерил един пункт, един преходен момент, една точка, отдето животът, колкото и да е тежък, все ще се намери в него един изходен път, за да се превърнат скърбите в радости.
към втори вариант >>
И наистина човек никога не може да пее, ако той не е
радостен
.
(втори вариант)
Но въпросът, който човек трябва да разреши, е въпросът със скърбите и страданията. При това разрешение човек трябва да намери един преходен период, да превърне скърбите в радости. Вие казвате, че вярвате в Христа, вярвате и в Бога. Казвам, ако във вашата вяра към Христа и към Бога вие не можете да намерите една наука за превръщане на скърбите в радости, ние ще имаме един живот, който ще бъде подобен на работите на българите, когато те постоянно ту разтурят, ту притурят по нещо - и работата остава все недовършена. И тъй, скръбта е израз на онова вътрешно неразбиране на живота.
И наистина човек никога не може да пее, ако той не е
радостен
.
Ако има някаква радост в себе си, той може да пее добре. Но ако има някаква тъга в себе си, ако той е сгъстен в себе си, той не се усеща разположен и не може да пее. Ако скръбният човек започне да пее, това показва, че той е намерил един пункт, един преходен момент, една точка, отдето животът, колкото и да е тежък, все ще се намери в него един изходен път, за да се превърнат скърбите в радости. И тогава човек ще почне да пее. Щом човек престане да пее, това показва, че той се намира в едно затруднено положение и няма нийде простор.
към втори вариант >>
Ако има някаква
радост
в себе си, той може да пее добре.
(втори вариант)
При това разрешение човек трябва да намери един преходен период, да превърне скърбите в радости. Вие казвате, че вярвате в Христа, вярвате и в Бога. Казвам, ако във вашата вяра към Христа и към Бога вие не можете да намерите една наука за превръщане на скърбите в радости, ние ще имаме един живот, който ще бъде подобен на работите на българите, когато те постоянно ту разтурят, ту притурят по нещо - и работата остава все недовършена. И тъй, скръбта е израз на онова вътрешно неразбиране на живота. И наистина човек никога не може да пее, ако той не е радостен.
Ако има някаква
радост
в себе си, той може да пее добре.
Но ако има някаква тъга в себе си, ако той е сгъстен в себе си, той не се усеща разположен и не може да пее. Ако скръбният човек започне да пее, това показва, че той е намерил един пункт, един преходен момент, една точка, отдето животът, колкото и да е тежък, все ще се намери в него един изходен път, за да се превърнат скърбите в радости. И тогава човек ще почне да пее. Щом човек престане да пее, това показва, че той се намира в едно затруднено положение и няма нийде простор. В музиката се изисква простор.
към втори вариант >>
Ако скръбният човек започне да пее, това показва, че той е намерил един пункт, един преходен момент, една точка, отдето животът, колкото и да е тежък, все ще се намери в него един изходен път, за да се превърнат скърбите в
радости
.
(втори вариант)
Казвам, ако във вашата вяра към Христа и към Бога вие не можете да намерите една наука за превръщане на скърбите в радости, ние ще имаме един живот, който ще бъде подобен на работите на българите, когато те постоянно ту разтурят, ту притурят по нещо - и работата остава все недовършена. И тъй, скръбта е израз на онова вътрешно неразбиране на живота. И наистина човек никога не може да пее, ако той не е радостен. Ако има някаква радост в себе си, той може да пее добре. Но ако има някаква тъга в себе си, ако той е сгъстен в себе си, той не се усеща разположен и не може да пее.
Ако скръбният човек започне да пее, това показва, че той е намерил един пункт, един преходен момент, една точка, отдето животът, колкото и да е тежък, все ще се намери в него един изходен път, за да се превърнат скърбите в
радости
.
И тогава човек ще почне да пее. Щом човек престане да пее, това показва, че той се намира в едно затруднено положение и няма нийде простор. В музиката се изисква простор. Човек трябва да намери този простор, за да може да пее. Ти не можеш да пееш във водата например, както и рибите не могат да пеят.
към втори вариант >>
Едно животно - колкото и малко да е, то еднакво чувства болки, страдания и
радости
, кактo и хората.
(втори вариант)
Ти не можеш да пееш във водата например, както и рибите не могат да пеят. В нашия свят въздухът дава възможност да се пее, а в другите светове, дето съществата дишат още по-префинена материя от въздуха, там трептенията са още по-добри. Казвам, във Всяка песен музикалните тонове трябва да съответстват на вътрешното й съдържание. Има един общ език в света, по който всички хора трябва да се разбират. При този език всички хора чувстват еднакво.
Едно животно - колкото и малко да е, то еднакво чувства болки, страдания и
радости
, кактo и хората.
Всички живи същества еднакво чувстват радостите и болките в живота. Обаче животното ще си обясни скръбта по един начин, а човек ще си обясни по друг начин. Питам сега, каква е целта на скръбта? Кой създаде скръбта в света? Хората колективно създадоха скърбите и страданията.
към втори вариант >>
Всички живи същества еднакво чувстват
радостите
и болките в живота.
(втори вариант)
В нашия свят въздухът дава възможност да се пее, а в другите светове, дето съществата дишат още по-префинена материя от въздуха, там трептенията са още по-добри. Казвам, във Всяка песен музикалните тонове трябва да съответстват на вътрешното й съдържание. Има един общ език в света, по който всички хора трябва да се разбират. При този език всички хора чувстват еднакво. Едно животно - колкото и малко да е, то еднакво чувства болки, страдания и радости, кактo и хората.
Всички живи същества еднакво чувстват
радостите
и болките в живота.
Обаче животното ще си обясни скръбта по един начин, а човек ще си обясни по друг начин. Питам сега, каква е целта на скръбта? Кой създаде скръбта в света? Хората колективно създадоха скърбите и страданията. Например отивате да се биете с някого, но в този бой ви ударят, пукнат ви или главата, или ви счупят крак или ръка, и вие тогава страдате. Защо?
към втори вариант >>
Днес си
радостен
, утре ще бъдеш скръбен.
(втори вариант)
И при това положение вие се считате човек. Това ни най-малко не показва, че сте човек, защото още утре могат други да се поставят на вашето място, и тогава какво остава от вас? Та именно човек е това, което не се изменя. Той трябва да дойде до онова място, отдето никой не може да го извади, никой не може да го смени. Дотогава, докато всеки може да те измести от мястото ти, ти още сам не се познаваш.
Днес си
радостен
, утре ще бъдеш скръбен.
Казваш: "Скръбен съм." Утре състоянието ти се измени, казваш: "Радостен съм." И така, състоянията постоянно се сменят - скръб, радост, скръб, радост. Но с това въпросът не се разрешава. След това ти трябва да дойдеш до втората фаза - да превръщаш скърбите в радости. С радостите, които придобиваш, ти ще угощаваш своите приятели.
към втори вариант >>
Казваш: "Скръбен съм." Утре състоянието ти се измени, казваш: "
Радостен
съм."
(втори вариант)
Това ни най-малко не показва, че сте човек, защото още утре могат други да се поставят на вашето място, и тогава какво остава от вас? Та именно човек е това, което не се изменя. Той трябва да дойде до онова място, отдето никой не може да го извади, никой не може да го смени. Дотогава, докато всеки може да те измести от мястото ти, ти още сам не се познаваш. Днес си радостен, утре ще бъдеш скръбен.
Казваш: "Скръбен съм." Утре състоянието ти се измени, казваш: "
Радостен
съм."
И така, състоянията постоянно се сменят - скръб, радост, скръб, радост. Но с това въпросът не се разрешава. След това ти трябва да дойдеш до втората фаза - да превръщаш скърбите в радости. С радостите, които придобиваш, ти ще угощаваш своите приятели. Защото, ако нагостиш своя приятел със скърбите си, той втори път няма да дойде при тебе.
към втори вариант >>
И така, състоянията постоянно се сменят - скръб,
радост
, скръб,
радост
.
(втори вариант)
Та именно човек е това, което не се изменя. Той трябва да дойде до онова място, отдето никой не може да го извади, никой не може да го смени. Дотогава, докато всеки може да те измести от мястото ти, ти още сам не се познаваш. Днес си радостен, утре ще бъдеш скръбен. Казваш: "Скръбен съм." Утре състоянието ти се измени, казваш: "Радостен съм."
И така, състоянията постоянно се сменят - скръб,
радост
, скръб,
радост
.
Но с това въпросът не се разрешава. След това ти трябва да дойдеш до втората фаза - да превръщаш скърбите в радости. С радостите, които придобиваш, ти ще угощаваш своите приятели. Защото, ако нагостиш своя приятел със скърбите си, той втори път няма да дойде при тебе. Като го угостиш с плодовете на радостта, той ще дойде и втори, и трети път при тебе и т.н., тъй щото смисълът на живота е в радостите.
към втори вариант >>
След това ти трябва да дойдеш до втората фаза - да превръщаш скърбите в
радости
.
(втори вариант)
Дотогава, докато всеки може да те измести от мястото ти, ти още сам не се познаваш. Днес си радостен, утре ще бъдеш скръбен. Казваш: "Скръбен съм." Утре състоянието ти се измени, казваш: "Радостен съм." И така, състоянията постоянно се сменят - скръб, радост, скръб, радост. Но с това въпросът не се разрешава.
След това ти трябва да дойдеш до втората фаза - да превръщаш скърбите в
радости
.
С радостите, които придобиваш, ти ще угощаваш своите приятели. Защото, ако нагостиш своя приятел със скърбите си, той втори път няма да дойде при тебе. Като го угостиш с плодовете на радостта, той ще дойде и втори, и трети път при тебе и т.н., тъй щото смисълът на живота е в радостите. И себе си по този начин ще храните - не със скърби, а с радости. Сега друга една философия.
към втори вариант >>
С
радостите
, които придобиваш, ти ще угощаваш своите приятели.
(втори вариант)
Днес си радостен, утре ще бъдеш скръбен. Казваш: "Скръбен съм." Утре състоянието ти се измени, казваш: "Радостен съм." И така, състоянията постоянно се сменят - скръб, радост, скръб, радост. Но с това въпросът не се разрешава. След това ти трябва да дойдеш до втората фаза - да превръщаш скърбите в радости.
С
радостите
, които придобиваш, ти ще угощаваш своите приятели.
Защото, ако нагостиш своя приятел със скърбите си, той втори път няма да дойде при тебе. Като го угостиш с плодовете на радостта, той ще дойде и втори, и трети път при тебе и т.н., тъй щото смисълът на живота е в радостите. И себе си по този начин ще храните - не със скърби, а с радости. Сега друга една философия. Аз наричам скръбта, това е матката на душата - от всичко расте.
към втори вариант >>
Като го угостиш с плодовете на
радостта
, той ще дойде и втори, и трети път при тебе и т.н., тъй щото смисълът на живота е в
радостите
.
(втори вариант)
И така, състоянията постоянно се сменят - скръб, радост, скръб, радост. Но с това въпросът не се разрешава. След това ти трябва да дойдеш до втората фаза - да превръщаш скърбите в радости. С радостите, които придобиваш, ти ще угощаваш своите приятели. Защото, ако нагостиш своя приятел със скърбите си, той втори път няма да дойде при тебе.
Като го угостиш с плодовете на
радостта
, той ще дойде и втори, и трети път при тебе и т.н., тъй щото смисълът на живота е в
радостите
.
И себе си по този начин ще храните - не със скърби, а с радости. Сега друга една философия. Аз наричам скръбта, това е матката на душата - от всичко расте. Радостта пък, това е утробата на духа, дето всичко зрее. В матката всичко се мъти, а в утробата всичко зрее.
към втори вариант >>
И себе си по този начин ще храните - не със скърби, а с
радости
.
(втори вариант)
Но с това въпросът не се разрешава. След това ти трябва да дойдеш до втората фаза - да превръщаш скърбите в радости. С радостите, които придобиваш, ти ще угощаваш своите приятели. Защото, ако нагостиш своя приятел със скърбите си, той втори път няма да дойде при тебе. Като го угостиш с плодовете на радостта, той ще дойде и втори, и трети път при тебе и т.н., тъй щото смисълът на живота е в радостите.
И себе си по този начин ще храните - не със скърби, а с
радости
.
Сега друга една философия. Аз наричам скръбта, това е матката на душата - от всичко расте. Радостта пък, това е утробата на духа, дето всичко зрее. В матката всичко се мъти, а в утробата всичко зрее. Зреят само хубавите, само великите неща.
към втори вариант >>
Радостта
пък, това е утробата на духа, дето всичко зрее.
(втори вариант)
Защото, ако нагостиш своя приятел със скърбите си, той втори път няма да дойде при тебе. Като го угостиш с плодовете на радостта, той ще дойде и втори, и трети път при тебе и т.н., тъй щото смисълът на живота е в радостите. И себе си по този начин ще храните - не със скърби, а с радости. Сега друга една философия. Аз наричам скръбта, това е матката на душата - от всичко расте.
Радостта
пък, това е утробата на духа, дето всичко зрее.
В матката всичко се мъти, а в утробата всичко зрее. Зреят само хубавите, само великите неща. А растат само растенията. Също така и злото може да расте, но то не може да зрее. Значи злото расте, увеличава се, но слабата му страна е там, че то не дава плод.
към втори вариант >>
По този начин той ти дава един елемент да превърнеш скръбта в
радост
.
(втори вариант)
Той вижда себе си. Човек има и съдържание на тоя живот. Туй, което мислиш, то е смисълът на твоя живот. Следователно ти трябва да се пазиш да не изгубиш смисъла на твоя живот, нито пък да изгубиш съдържанието на твоя живот. Казваш: "Дотегна ми да страдам." Не, в страданията Бог идва да те спаси, понеже Бог ти казва, че това, което правиш, не е добро и с това именно иска да те спаси.
По този начин той ти дава един елемент да превърнеш скръбта в
радост
.
Бог казва: "Ти си направил една търговска сделка и си изгубил." Освен че не си спечелил нищо, но си изгубил. Тогава ти казваш: "Какво да правя тогава? " Не губи. Не трябва да губиш. И след като ти каже, че не трябва да губиш, той ти оставя една торба от десет хиляди лева, като ти казва: "Втория момент бъди внимателен, да не направиш същата погрешка.
към втори вариант >>
Трябва да направя това, което той иска." Това ще ми донесе една
радост
.
(втори вариант)
Сега вие можете да казвате: "Това ми казва Господ, онова ми казва Господ." Господ може да ви говори всеки ден, но какво прилагате от това, което той ви говори? За мене е важно това, което съм приложил. Аз трябва да направя скъпоценни камъни от това, което Господ ми е говорил. Казва ми Господ: "Не прави това! " "Добре, Господи, няма да го направя." Но трябва да си кажа: "Господ ми каза да не правя това, но затуй пък трябва да направя нещо, което съответства на него.
Трябва да направя това, което той иска." Това ще ми донесе една
радост
.
Това са скъпоценните камъни - да направим това, което Божественото изисква от нас. Някой ми казва: "Учителю, какво искаш от мене да направя? " Казвам: "Направи това, което Бог иска да направиш, и тогава ще бъдеш радостен." Щом ти направиш това, което Господ иска, и аз ще направя това, което Господ иска. Тогава ще се съберат две радости на едно място, а те раждат щастието. За да бъдеш щастлив, трябва да събереш две радости на едно място.
към втори вариант >>
" Казвам: "Направи това, което Бог иска да направиш, и тогава ще бъдеш
радостен
." Щом ти направиш това, което Господ иска, и аз ще направя това, което Господ иска.
(втори вариант)
Казва ми Господ: "Не прави това! " "Добре, Господи, няма да го направя." Но трябва да си кажа: "Господ ми каза да не правя това, но затуй пък трябва да направя нещо, което съответства на него. Трябва да направя това, което той иска." Това ще ми донесе една радост. Това са скъпоценните камъни - да направим това, което Божественото изисква от нас. Някой ми казва: "Учителю, какво искаш от мене да направя?
" Казвам: "Направи това, което Бог иска да направиш, и тогава ще бъдеш
радостен
." Щом ти направиш това, което Господ иска, и аз ще направя това, което Господ иска.
Тогава ще се съберат две радости на едно място, а те раждат щастието. За да бъдеш щастлив, трябва да събереш две радости на едно място. Някой казва: "Щастлив искам да бъда." Ако ти не можеш да събереш две радости на едно място, ти щастлив не можеш да бъдеш. Временно ти можеш да бъдеш щастлив, но ако събереш две радости на едно място, тогава ти ще имаш един постоянен импулс и ще се намериш в едно царство на хармония. Но трябва да се научиш да събираш две радости на едно място.
към втори вариант >>
Тогава ще се съберат две
радости
на едно място, а те раждат щастието.
(втори вариант)
" "Добре, Господи, няма да го направя." Но трябва да си кажа: "Господ ми каза да не правя това, но затуй пък трябва да направя нещо, което съответства на него. Трябва да направя това, което той иска." Това ще ми донесе една радост. Това са скъпоценните камъни - да направим това, което Божественото изисква от нас. Някой ми казва: "Учителю, какво искаш от мене да направя? " Казвам: "Направи това, което Бог иска да направиш, и тогава ще бъдеш радостен." Щом ти направиш това, което Господ иска, и аз ще направя това, което Господ иска.
Тогава ще се съберат две
радости
на едно място, а те раждат щастието.
За да бъдеш щастлив, трябва да събереш две радости на едно място. Някой казва: "Щастлив искам да бъда." Ако ти не можеш да събереш две радости на едно място, ти щастлив не можеш да бъдеш. Временно ти можеш да бъдеш щастлив, но ако събереш две радости на едно място, тогава ти ще имаш един постоянен импулс и ще се намериш в едно царство на хармония. Но трябва да се научиш да събираш две радости на едно място. Сега, време е да се направи един опит.
към втори вариант >>
За да бъдеш щастлив, трябва да събереш две
радости
на едно място.
(втори вариант)
Трябва да направя това, което той иска." Това ще ми донесе една радост. Това са скъпоценните камъни - да направим това, което Божественото изисква от нас. Някой ми казва: "Учителю, какво искаш от мене да направя? " Казвам: "Направи това, което Бог иска да направиш, и тогава ще бъдеш радостен." Щом ти направиш това, което Господ иска, и аз ще направя това, което Господ иска. Тогава ще се съберат две радости на едно място, а те раждат щастието.
За да бъдеш щастлив, трябва да събереш две
радости
на едно място.
Някой казва: "Щастлив искам да бъда." Ако ти не можеш да събереш две радости на едно място, ти щастлив не можеш да бъдеш. Временно ти можеш да бъдеш щастлив, но ако събереш две радости на едно място, тогава ти ще имаш един постоянен импулс и ще се намериш в едно царство на хармония. Но трябва да се научиш да събираш две радости на едно място. Сега, време е да се направи един опит. Вие седите и ме гледате, но работа трябва.
към втори вариант >>
Някой казва: "Щастлив искам да бъда." Ако ти не можеш да събереш две
радости
на едно място, ти щастлив не можеш да бъдеш.
(втори вариант)
Това са скъпоценните камъни - да направим това, което Божественото изисква от нас. Някой ми казва: "Учителю, какво искаш от мене да направя? " Казвам: "Направи това, което Бог иска да направиш, и тогава ще бъдеш радостен." Щом ти направиш това, което Господ иска, и аз ще направя това, което Господ иска. Тогава ще се съберат две радости на едно място, а те раждат щастието. За да бъдеш щастлив, трябва да събереш две радости на едно място.
Някой казва: "Щастлив искам да бъда." Ако ти не можеш да събереш две
радости
на едно място, ти щастлив не можеш да бъдеш.
Временно ти можеш да бъдеш щастлив, но ако събереш две радости на едно място, тогава ти ще имаш един постоянен импулс и ще се намериш в едно царство на хармония. Но трябва да се научиш да събираш две радости на едно място. Сега, време е да се направи един опит. Вие седите и ме гледате, но работа трябва. Може да направим опит.
към втори вариант >>
Временно ти можеш да бъдеш щастлив, но ако събереш две
радости
на едно място, тогава ти ще имаш един постоянен импулс и ще се намериш в едно царство на хармония.
(втори вариант)
Някой ми казва: "Учителю, какво искаш от мене да направя? " Казвам: "Направи това, което Бог иска да направиш, и тогава ще бъдеш радостен." Щом ти направиш това, което Господ иска, и аз ще направя това, което Господ иска. Тогава ще се съберат две радости на едно място, а те раждат щастието. За да бъдеш щастлив, трябва да събереш две радости на едно място. Някой казва: "Щастлив искам да бъда." Ако ти не можеш да събереш две радости на едно място, ти щастлив не можеш да бъдеш.
Временно ти можеш да бъдеш щастлив, но ако събереш две
радости
на едно място, тогава ти ще имаш един постоянен импулс и ще се намериш в едно царство на хармония.
Но трябва да се научиш да събираш две радости на едно място. Сега, време е да се направи един опит. Вие седите и ме гледате, но работа трябва. Може да направим опит. Някой например има една рана, която от години не може да оздравее.
към втори вариант >>
Но трябва да се научиш да събираш две
радости
на едно място.
(втори вариант)
" Казвам: "Направи това, което Бог иска да направиш, и тогава ще бъдеш радостен." Щом ти направиш това, което Господ иска, и аз ще направя това, което Господ иска. Тогава ще се съберат две радости на едно място, а те раждат щастието. За да бъдеш щастлив, трябва да събереш две радости на едно място. Някой казва: "Щастлив искам да бъда." Ако ти не можеш да събереш две радости на едно място, ти щастлив не можеш да бъдеш. Временно ти можеш да бъдеш щастлив, но ако събереш две радости на едно място, тогава ти ще имаш един постоянен импулс и ще се намериш в едно царство на хармония.
Но трябва да се научиш да събираш две
радости
на едно място.
Сега, време е да се направи един опит. Вие седите и ме гледате, но работа трябва. Може да направим опит. Някой например има една рана, която от години не може да оздравее. Сега да ви докажа, че ако вие можете да съберете две радости на едно място, раната ви най-много след десет-петнайсет минути ще изчезне.
към втори вариант >>
Сега да ви докажа, че ако вие можете да съберете две
радости
на едно място, раната ви най-много след десет-петнайсет минути ще изчезне.
(втори вариант)
Но трябва да се научиш да събираш две радости на едно място. Сега, време е да се направи един опит. Вие седите и ме гледате, но работа трябва. Може да направим опит. Някой например има една рана, която от години не може да оздравее.
Сега да ви докажа, че ако вие можете да съберете две
радости
на едно място, раната ви най-много след десет-петнайсет минути ще изчезне.
Това мога да ви докажа научно. Но ако не можете да съберете две радости на едно място, могат тогава да минат ден, два, три, пет и повече, без да ви заздравее раната. Тогава в природата действа друг един закон. Ако вие имате някаква болка, която сами не можете да излекувате, природата разполага е лекари. Тя ще ви изпрати един лекар и той ще ви помогне.
към втори вариант >>
Но ако не можете да съберете две
радости
на едно място, могат тогава да минат ден, два, три, пет и повече, без да ви заздравее раната.
(втори вариант)
Вие седите и ме гледате, но работа трябва. Може да направим опит. Някой например има една рана, която от години не може да оздравее. Сега да ви докажа, че ако вие можете да съберете две радости на едно място, раната ви най-много след десет-петнайсет минути ще изчезне. Това мога да ви докажа научно.
Но ако не можете да съберете две
радости
на едно място, могат тогава да минат ден, два, три, пет и повече, без да ви заздравее раната.
Тогава в природата действа друг един закон. Ако вие имате някаква болка, която сами не можете да излекувате, природата разполага е лекари. Тя ще ви изпрати един лекар и той ще ви помогне. Ако и този лекар не може да ви помогне, тогава природата ще изпрати някои разумни същества, напреднали, те да ви помогнат. Ако и те не могат, тогава ще се обърнете с молитва към Бога - той да ви помогне.
към втори вариант >>
След това пък ще премине през две велики
радости
, за да отиде при Бога и да се съедини с него.
(втори вариант)
Щом се намеритe в това положение, ще кажете: "Какво ми трябваше да дохождам тук! Ето, намокрих се само." Няма никаква умора тук, но за да се изправи един живот, непременно трябва да се минат известни мъчнотии. Все трябва да се премине през скръбта. Ако някой би ви казал, че може да се влезе в Царството Божие без скърби и страдания, вие ще се излъжете. Аз не искам това, но за когото и да е - той непременно трябва да мине през ред скърби и страдания.
След това пък ще премине през две велики
радости
, за да отиде при Бога и да се съедини с него.
Казвам, тази ще бъде отчасти задачата ви през годината. Или казано на ваш език, вие трябва малко да се подмладите. Казвате: "Едно време какви бяхме." Едно време бяхте такива, каквито сте и сега. Старият дядо казва: "Едно време колко пламенен бях." Та, ако сте били пламенни едно време, и сега можете да бъдете такива. Снощи правих един опит, който не излезе сполучлив.
към втори вариант >>
41.
През онези дни
,
НБ
, София, 25.10.1931г.,
Любовта, за която Христос говори, носи красота,
радост
, щастие.
Йоан беше старозаветник. Той представяше стария закон: имаш да даваш, ще дадеш, по задължение. Христос обаче показа на хората друг начин за ликвидиране на сметките: ликвидиране по закона на Любовта - да дадеш от любов. Христос нямаше предвид онази любов, която не носи свобода на човека, която не е в състояние да премахне страха у човека или която не е в сила да премахне злобата, болестите, страданията и всички лоши условия в живота. Това не е любов.
Любовта, за която Христос говори, носи красота,
радост
, щастие.
Тази любов има предвид благото на всички същества. Следователно, ако някои хора казват, че са остарели, причината за това са техните стари разбирания. Старият трябва да се освободи от своите стари разбирания, ако иска да стане млад. Съвременните хора и досега още носят мислите и разбиранията на хиляди поколения преди тях. Бащата казва на сина си: „Ти ще остарееш, трябва да си направиш къща, да се осигуриш." И наистина, съвременните хора всичко знаят: и къщи могат да градят, и дрехи знаят да шият, и университети свършват, и генерали, и министри, и князе, и царе стават, но животът е все същият.
към беседата >>
След това мечката пак се снишила, момиченцето слязло от гърба ѝ и
радостно
отишло при майка си.
" Мечката се снишила още повече, за да може момиченцето да се качи на гърба й. То се качило на нея и тя продължила пътя си през гората, да заведе детето при майка му. Мечката е ясновидка, тя видяла, че бащата и майката на детето се качили на една канара, понеже се уплашили от нея. Като видели момиченцето си на гърба на мечката, майката веднага извикала: „Слез, мама, от гърба на мечката! " Те се уплашили от нея, а детето свободно седяло на гърба й.
След това мечката пак се снишила, момиченцето слязло от гърба ѝ и
радостно
отишло при майка си.
Мнозина ще кажат, че това е от приказките „Хиляда и една нощ." За забелязване е, че днес хората са изгубили всякаква вяра. Обезверяването е дошло вече до своя краен предел. Те нямат вяра едни в други. Мъжът няма вяра в жена си и жената няма вяра в мъжа си; синът няма вяра в баща си и бащата няма вяра в сина си; дъщерята няма вяра в майка си и майката няма вяра в дъщеря си.
към беседата >>
42.
Предназначението на носа / Предназначението на носа - служба и функция
,
ООК
, София, 28.10.1931г.,
Вземете двама, молите се на Бога,
радостно
ти е, но дойде ти една мисъл, един ден почне нещо да те гъделичка, не искаш да държиш езика си, така ти се е развинтил езикът - ти кажеш една дума, и изгубиш това светлото състояние, което имаш.
(втори вариант)
Щом се разболее, мисли друго. Щом е праведен, върви тъй издигнат, мисли едно. Щом съгреши, направи нещо, измени се неговото съзнание. Питам, кое е онова, което нарушава равновесието? Казваш - мирна ти е тебе главата.
Вземете двама, молите се на Бога,
радостно
ти е, но дойде ти една мисъл, един ден почне нещо да те гъделичка, не искаш да държиш езика си, така ти се е развинтил езикът - ти кажеш една дума, и изгубиш това светлото състояние, което имаш.
Станеш неспокоен, идеш да се молиш - не върви. Идеш да говориш с някого - не върви. Казвате: "Днес не съм разположен малко." Е, питам, ако в нас има една реалност, че ние мислим кое е онова истинското положение. Трябва да мислите, да разсъждавате. Вие мислите, че има нещо.
към втори вариант >>
43.
Силови центрове / Отношение на силовите центрове
,
МОК
, София, 30.10.1931г.,
Добре е да проверявате температурата при
радостно
или скръбно състояние.
– За възрастния е 36.6°. От тази температура се следи, дали се качва и с колко градуса. Ако дойде до 37°, станало е повишаване на температурата с четири десети от градуса. Коя е причината за повдигане на температурата? Според мене, причината се крие в присъствието на четири дейни единици.
Добре е да проверявате температурата при
радостно
или скръбно състояние.
Интересно е да видите, изменя ли се температурата, или остава пак 36.6°. Съзнанието ви влияе ли се от температурата? Казват, че полето на зрението на човека се увеличава и намалява. Всъщност, става ли някаква промяна със зрението? – Плоскостта на зрението се увеличава и намалява.
към беседата >>
Да кажем, вие имате едно
радостно
състояние.
(втори вариант)
С колко се е покачила от нормалната? (С 4 десети.) Кои са причините за покачването на тия 4 десети? Присъствуват значи 40 деятелни единици. Вие си вземете един барометър и проверете тази теория вярна ли е или не. Дали когато човек е здрав и се намира при най-доброто си разположение, температурата му е 36.6°.
Да кажем, вие имате едно
радостно
състояние.
Мислиш, че целия свят си спечелил! Премерил ли си температурата си? Или имаш едно мрачно състояние, като че всичко си изгубил. Пак премерил ли си температурата? Човешкото съзнание влияе ли се от температурата?
към втори вариант >>
44.
Изново
,
НБ
, София, 1.11.1931г.,
И тъй, докато човек е в съобщение с всички добри, разумни хора, с всички ангели и светии, той е доволен,
радостен
, че може да възприема техните мисли.Започнат ли неговите апарати за съобщения да се прекъсват един след друг, човек постепенно изпада в тъмнина, в мрак.
Докато сте на тази станция, вие имате възможност да приемате мислите на добрите, на разумните хора, от Англия, Германия, Франция, Русия - изобщо, от целия разумен свят. Това значи колективно съзнание: да живеете във връзка с цялото, а общото. Обаче прекъсне ли се връзката е външния свят, с общото съзнание, вие оставате сам, малкия, дребнав човек, изолиран от всякаква външна мисъл. Вие започвате да се тревожите, да се безпокоите, че връзката, съобщенията ви с разумните хора са прекъсната. Такова е положението на човек, който живее само в индивидуалното съзнание.
И тъй, докато човек е в съобщение с всички добри, разумни хора, с всички ангели и светии, той е доволен,
радостен
, че може да възприема техните мисли.Започнат ли неговите апарати за съобщения да се прекъсват един след друг, човек постепенно изпада в тъмнина, в мрак.
Прекъсне ли се и последннят апарат, той казва: „Тъмно ми е! " Казвам: в съзнанието на този човек е скъсана и последната жица на съобщение с разумния свят. Какво трябва да направи този човек? В неговата станция трябва да се направи една корекция. В какво седи тази корекция?
към беседата >>
Денем тази звезда му създавала
радост
и веселие, а нощем му осветявала пътя.
До това време той не знаел да пише, но като получил това хубаво, златно перо, научил се да пише и писал много. Така той станал виден човек. Когато срещал свои познати, разправял им: „Откак получих това перо, човек станах." Трети беден отишъл при царя. Царят му дал една звезда. Бедният закачил звездата на гърдите си и излязъл вън.
Денем тази звезда му създавала
радост
и веселие, а нощем му осветявала пътя.
Този човек постоянно разправял за своята звезда и за начина, по който я получил. Отишъл и четвърти беден при царя. Той му дал една хубава книга да чете. Обаче бедният не знаел да чете. От любов към своята книга той се научил да чете и станал учен човек.
към беседата >>
Истинска светлина е тази, която дава живот, която носи мир и
радост
на хората.
Най-после той става министър-председател, взима всичката сила в ръцете си. Този е човекът, който носи звездата на гърдите си. Той прокарва пътища, канализира реки, осветлява градове. Всички хвалят този човек, казват: „Откак дойде този министър на власт, градовете се осветлиха." Да, градовете се осветлиха, но с тази светлина хората се изгубиха. Ако човек има светлина и с нея търси да убива всеки, който е заподозрян в нещо, което не е в интерес на държавата, тази светлина не е на мястото си.
Истинска светлина е тази, която дава живот, която носи мир и
радост
на хората.
Когато преследват някого в тъмна нощ, той счита тъмнината за двой спасител. Този човек се моли на Бога, дано нощта продължи повече, да не го видят. Яви ли се първият светъл лъч, сърцето на този човек трепва; той се ужасява пред мисълта, че могат да го видят и уловят. Днес всички хора говорят за наука, за знания и казват, че знанието носи светлина на човечеството. Кое знание?
към беседата >>
Вие взимате живот, светлина, свобода, знание, мир,
радост
.
Той едновременно е към всички и баща, и майка. Човек трябва да си изработи правилна философия, да разбира кое е добро и кое зло, кое е престъпление и кое не. Престъпления се вършат там, дето отношенията между поглъщането и отделянето на светлината не са правилни. Казано е: „Даром сте взели, даром давайте! " С други думи казано: както взимате от Бога, така и вие давайте.
Вие взимате живот, светлина, свобода, знание, мир,
радост
.
Това трябва да давате и на другите. В човека има вътрешен подтик да дава. Той не трябва да подпушва този подтик. И ако даром дава, даром ще получи. В който момент решите да живеете по този нов начин, вие ще имате помощта на всички добри, възвишени същества по лицето на Земята.
към беседата >>
45.
Правилният тон
,
ООК
, София, 4.11.1931г.,
Например, някой иска да бъде
радостен
и весел.
За онзи, който дава, казват, че се е надигнал много. Нека се надига, но да изпразва джоба си. Какъв смисъл има да се надига човек, а джобът му да е пълен с пари? И тъй, всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка трябва да съдържат в себе си нещо реално. Това значи, да бъдат в съгласие с разумността.
Например, някой иска да бъде
радостен
и весел.
Кога може човек да се радва? - Когато е направил поне едно малко добро. - Каже ли някой, че иска да бъде радостен, нека направи едно добро. - Какво представлява радостта? - Условие за правене на добро.
към беседата >>
- Каже ли някой, че иска да бъде
радостен
, нека направи едно добро.
И тъй, всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка трябва да съдържат в себе си нещо реално. Това значи, да бъдат в съгласие с разумността. Например, някой иска да бъде радостен и весел. Кога може човек да се радва? - Когато е направил поне едно малко добро.
- Каже ли някой, че иска да бъде
радостен
, нека направи едно добро.
- Какво представлява радостта? - Условие за правене на добро. - Какво представлява светлината? - Условие за преодоляване на тъмнината. - Какво представлява тъмнината?
към беседата >>
- Какво представлява
радостта
?
Това значи, да бъдат в съгласие с разумността. Например, някой иска да бъде радостен и весел. Кога може човек да се радва? - Когато е направил поне едно малко добро. - Каже ли някой, че иска да бъде радостен, нека направи едно добро.
- Какво представлява
радостта
?
- Условие за правене на добро. - Какво представлява светлината? - Условие за преодоляване на тъмнината. - Какво представлява тъмнината? - Условие за отдалечаване на човека от светлината.
към беседата >>
Ако пеят така, където влязат, те ще внесат мир и
радост
.
Живот с музика е живот на любовта и на доброто. В любовта и в доброто се включва всичко. Най-възвишеният израз на любовта е музиката. Без музика любовта не може да се прояви в материалния свят. Едно се иска от съвременните хора: да пеят правилно и с любов.
Ако пеят така, където влязат, те ще внесат мир и
радост
.
Ако влязат между хора, които се бият, боят трябва да спре; ако влязат между крадци и лъжци, кражбата и лъжата трябва да престанат. Злото отстъпва пред музиката, както и пред любовта. Затова, вложете своята музикалност не само в пеенето, но и в говора. Където има музика, там е любовта, там е животът. Защо се срамувате от любовта?
към беседата >>
В заключение, обаче, и той не е абсолютно доволен от живота си и казва: Само 30 години живея като човек, с
радост
; 15 години съм осъден да служа вярно на дома си, да треперя като куче от страх, да задоволя всички; 15 години робувам, като магаре на дома, на обществото, в които се движа.
Най-после и маймуната се явила при Господ, да каже и тя своята дума. Тя казала: Господи, не искам да бъда посмешище на хората, по цял ден да се качвам и да слизам от върлината. Остави ми само 15 години, останалите дай на друго същество. И този път човекът взел още 15 години. Много естествено, човек е цар на животните, всички му се подчиняват, има смисъл да поживее повече.
В заключение, обаче, и той не е абсолютно доволен от живота си и казва: Само 30 години живея като човек, с
радост
; 15 години съм осъден да служа вярно на дома си, да треперя като куче от страх, да задоволя всички; 15 години робувам, като магаре на дома, на обществото, в които се движа.
Най-после, като мина 60-те години, ставам за посмешище на хората, само слизам и се качвам като маймуната, без да върша някаква полезна работа. Днес и аз, като маймуната, отивам до "обществената безопасност" и се връщам назад, да давам обяснения, какво проповядвам на хората. Съдебният следовател ме разпитва, т.е. управлява моето качване и слизане от върлината. Сега, това не е важно.
към беседата >>
Радвай се, че ти е дадено да живееш 30 години като човек, да осмислиш страданията си, да ги носиш с
радост
и да не могат хората да те разиграват.
Това са състояния, през които човек минава. Това са състояния на човешкия ум, на човешкото сърце и на човешката воля. Докато стане разумен, човек е вече 75-годишен. До това време той минава през три животински състояния: на кучето, на магарето и на маймуната. Щом страдаш, без да разбираш смисъла на страданията, куче си; щом носиш чужд товар и пъшкаш под тежестта му, магаре си; щом те разиграват хората, маймуна си.
Радвай се, че ти е дадено да живееш 30 години като човек, да осмислиш страданията си, да ги носиш с
радост
и да не могат хората да те разиграват.
Това се иска от всеки човек. Какво трябва да направи човек, за да се освободи от обикновените условия на живота? Не е въпрос да се освободи, но той трябва да изучава условията, като символи; щом ги разбере и научи, той разполага вече с азбуката на природата. Това значи, да измени човек живота си. Не само човек може да измени живота си, но и растенията, и животните.
към беседата >>
Да кажем, че човек иска да бъде
радостен
, весел.
(втори вариант)
Стига джобът му да се е изпразнил. А това, че се е понадигнал малко, добра е тази работа. Но ако той се е надигнал при пълен джоб, това няма смисъл. Казвам, всяка мисъл, всяка постъпка трябва да има в себе си една вътрешна реална идея - не привидна, но истинска. За да бъде така, човек трябва да бъде в съгласие с разумното в света.
Да кажем, че човек иска да бъде
радостен
, весел.
Но на какво отгоре? Трябва да има някаква причина за това. Коя е причината за радостта? Ти не можеш да бъдеш радостен, ако не си направил добро някому. Следователно радостта е резултат.
към втори вариант >>
Коя е причината за
радостта
?
(втори вариант)
Казвам, всяка мисъл, всяка постъпка трябва да има в себе си една вътрешна реална идея - не привидна, но истинска. За да бъде така, човек трябва да бъде в съгласие с разумното в света. Да кажем, че човек иска да бъде радостен, весел. Но на какво отгоре? Трябва да има някаква причина за това.
Коя е причината за
радостта
?
Ти не можеш да бъдеш радостен, ако не си направил добро някому. Следователно радостта е резултат. Ще направиш едно добро - и ще бъдеш радостен. Някой от вас да каже какво нещо е доброто. Доброто е това, което дава радост.
към втори вариант >>
Ти не можеш да бъдеш
радостен
, ако не си направил добро някому.
(втори вариант)
За да бъде така, човек трябва да бъде в съгласие с разумното в света. Да кажем, че човек иска да бъде радостен, весел. Но на какво отгоре? Трябва да има някаква причина за това. Коя е причината за радостта?
Ти не можеш да бъдеш
радостен
, ако не си направил добро някому.
Следователно радостта е резултат. Ще направиш едно добро - и ще бъдеш радостен. Някой от вас да каже какво нещо е доброто. Доброто е това, което дава радост. Пита някой какво нещо е светлината.
към втори вариант >>
Следователно
радостта
е резултат.
(втори вариант)
Да кажем, че човек иска да бъде радостен, весел. Но на какво отгоре? Трябва да има някаква причина за това. Коя е причината за радостта? Ти не можеш да бъдеш радостен, ако не си направил добро някому.
Следователно
радостта
е резултат.
Ще направиш едно добро - и ще бъдеш радостен. Някой от вас да каже какво нещо е доброто. Доброто е това, което дава радост. Пита някой какво нещо е светлината. Това, което изважда човек от тъмнината.
към втори вариант >>
Ще направиш едно добро - и ще бъдеш
радостен
.
(втори вариант)
Но на какво отгоре? Трябва да има някаква причина за това. Коя е причината за радостта? Ти не можеш да бъдеш радостен, ако не си направил добро някому. Следователно радостта е резултат.
Ще направиш едно добро - и ще бъдеш
радостен
.
Някой от вас да каже какво нещо е доброто. Доброто е това, което дава радост. Пита някой какво нещо е светлината. Това, което изважда човек от тъмнината. Какво нещо е тъмнината?
към втори вариант >>
Доброто е това, което дава
радост
.
(втори вариант)
Коя е причината за радостта? Ти не можеш да бъдеш радостен, ако не си направил добро някому. Следователно радостта е резултат. Ще направиш едно добро - и ще бъдеш радостен. Някой от вас да каже какво нещо е доброто.
Доброто е това, което дава
радост
.
Пита някой какво нещо е светлината. Това, което изважда човек от тъмнината. Какво нещо е тъмнината? Това, което отдалечава човека от светлината. Това, което лишава човека от светлината, е мрак.
към втори вариант >>
46.
Везните на природата / Мене, мене, текел у фарсин. Везните на природата!
,
МОК
, София, 6.11.1931г.,
Ако мисълта внася
радост
в тебе, тя има отношение към Цялото, тя е добра мисъл.
Положителна, добра мисъл е тази, която има отношение към твоя живот. Щом една мисъл няма отношение към тебе, към твоя живот, тя е лоша, отрицателна мисъл. Всяко чувство, всяка постъпка, които имат отношение към Цялото, са добри, положителни. – Как се различават добрите от лошите мисли, желания и постъпки? – По техните резултати.
Ако мисълта внася
радост
в тебе, тя има отношение към Цялото, тя е добра мисъл.
Същото се отнася до чувствата и постъпките на хората. Не е добро едно чувство, ако не носи радост. То няма отношение към Цялото. Не можеш да работиш върху себе си, да съграждаш своето бъдеще, ако и ти нямаш отношение към Цялото. Значи, мислите имат отношение към чувствата, чувствата към постъпките, а всички заедно – към Цялото.
към беседата >>
Не е добро едно чувство, ако не носи
радост
.
Всяко чувство, всяка постъпка, които имат отношение към Цялото, са добри, положителни. – Как се различават добрите от лошите мисли, желания и постъпки? – По техните резултати. Ако мисълта внася радост в тебе, тя има отношение към Цялото, тя е добра мисъл. Същото се отнася до чувствата и постъпките на хората.
Не е добро едно чувство, ако не носи
радост
.
То няма отношение към Цялото. Не можеш да работиш върху себе си, да съграждаш своето бъдеще, ако и ти нямаш отношение към Цялото. Значи, мислите имат отношение към чувствата, чувствата към постъпките, а всички заедно – към Цялото. Висшето начало в човека е неговият дух. Духът и умът в човека са прогресивни, безформени, защото са в постоянно движение.
към беседата >>
Щом има отношение, вие чувствувате известна
радост
вече, разширение има у вас, щом няма отношение, много пъти е привидно добре, но като направите нещо, мъчи те нещо.Казваш: ХМ, не ми харесва това нещо.
(втори вариант)
И всяка мисъл, която няма отношение към цялото ти битие, тя не е добра мисъл. Щом няма отношение към цялото, тя е лоша мисъл. Всяко едно желание, което има отношение към твоето битие, към твоето сърдце, то е добро желание, щом няма отношение, то е лошо желание. И всяка постъпка, която има отношение към твоето битие, тя е добра постъпка. И тия отношения как се забелязват?
Щом има отношение, вие чувствувате известна
радост
вече, разширение има у вас, щом няма отношение, много пъти е привидно добре, но като направите нещо, мъчи те нещо.Казваш: ХМ, не ми харесва това нещо.
Другите могат да те хвалят, но ти в себе си усещаш, че това чувство или тази мисъл няма отношение, ти се мъчиш. Има нещо у тебе, което показва, че твоята мисъл, желание и чувство няма отношение, ти можеш да си разсъждаваш както си искаш, но не можеш да се убедиш, можеш да питаш учени хора, те да са авторитети, но в дадения случай, известна мисъл или трябва да има известно отношение прямо или косвено отношение или пък тази мисъл няма никакво отношение, само привидно е така. Та този е законът. Ако вие искате да работите над себе си, над своето съграждане, да се облагороди вашето сърдце и ум, ако не познавате този вътрешен закон на отношението. И мислите имат отношение.
към втори вариант >>
47.
Двоен дял / Полюси на доброто и злото (Двоен дял)
,
ООК
, София, 11.11.1931г.,
Неразбраната обич причинява страдания, а разбраната -
радост
.
- Кое е това, което човек всякога може да задържи при себе си? - Любовта. Единствената сила, която човек никога не може да отдели от себе си и която никога не го напуща, е любовта. Затова човек всякога може да обича и да го обичат. Разумна и разбрана обич е нужна на човека.
Неразбраната обич причинява страдания, а разбраната -
радост
.
Да обичаш човека разумно, това значи, да развиеш в него такива качества, които го повдигат. Развиеш ли тщеславие, гордост, ти не си го обичал правилно. Не е лесно да обичаш и да те обичат. Ако ви обича лош човек, той ще развие вашите лоши качества. Ако ви обича добър човек, той ще събуди доброто във вас.
към беседата >>
48.
Първият предвестник / Първият предвестник! – Срамът предшественик и предпазител на най-малкия грях. Срамът и радостта!
,
МОК
, София, 13.11.1931г.,
И тъй, когато попаднеш в нощта на своя живот, когато се натъкнеш на най-големите противоречия, знай, че на противоположния полюс на твоето битие живеят същества, които са в деня на своя живот, в
радостта
на живота.
Значи, когато едни хора спят, други работят. Може ли да се каже тогава, че животът е нощ? Денят и нощта в природата се сменят така, както доброто и злото в живота. Те съществуват по причина на въртенето на земята около слънцето, както и поради гъстата материя, която обикаля земята. Колкото по-гъста е материята, толкова по-мъчно проникват слънчевите лъчи през нея.
И тъй, когато попаднеш в нощта на своя живот, когато се натъкнеш на най-големите противоречия, знай, че на противоположния полюс на твоето битие живеят същества, които са в деня на своя живот, в
радостта
на живота.
Следователно, ако си умен, ти знаеш, де е денят на живота, и можеш да се повдигнеш над обикновения живот и да влезеш в светлото полушарие. Например, ти се страхуваш от своето невежество. – Не се страхувай, но се запитай, защо си невежа. Ще кажеш, че не знаеш и не помниш, кога си станал невежа. – Защо не помниш?
към беседата >>
Ще изпитате срам, но ще изпитате и
радост
.
Който разбира срама, побеждава и дявола, и смъртта; който не разбира срама, не може да победи нито дявола, нито смъртта. Който не прави грешки и престъпления, никога не се срамува. Най-малката грешка и най-малкото престъпление водят към срама. Сега, желая на всички да дойдете до оня срам, който първоначално сте имали. Това показва, че сте видели първата добродетел.
Ще изпитате срам, но ще изпитате и
радост
.
Да видиш доброто, това значи, да видиш първия лъч, който е осветил душата ти. Тогава ще кажеш: Видях изгрева на слънцето. Мога вече да работя. И тъй, срамът е предпазител от най-малкия грях; мярка, която определя наклона на падането. Радостта е подтик към търсене смисъла на живота.
към беседата >>
Радостта
е подтик към търсене смисъла на живота.
Ще изпитате срам, но ще изпитате и радост. Да видиш доброто, това значи, да видиш първия лъч, който е осветил душата ти. Тогава ще кажеш: Видях изгрева на слънцето. Мога вече да работя. И тъй, срамът е предпазител от най-малкия грях; мярка, която определя наклона на падането.
Радостта
е подтик към търсене смисъла на живота.
Срамът да бъде крепост, а радостта – подтик на човешката душа. Сега искам да остане у вас една положителна мисъл, не да не ядете, но да ядете най-хубавия плод. Не да не пиете, но да пиете най-чистата вода. Не да се отказвате от живота, но да се стремите към най-хубавия и възвишен живот. Всичко най-хубаво, най-възвишено и благородно!
към беседата >>
Срамът да бъде крепост, а
радостта
– подтик на човешката душа.
Да видиш доброто, това значи, да видиш първия лъч, който е осветил душата ти. Тогава ще кажеш: Видях изгрева на слънцето. Мога вече да работя. И тъй, срамът е предпазител от най-малкия грях; мярка, която определя наклона на падането. Радостта е подтик към търсене смисъла на живота.
Срамът да бъде крепост, а
радостта
– подтик на човешката душа.
Сега искам да остане у вас една положителна мисъл, не да не ядете, но да ядете най-хубавия плод. Не да не пиете, но да пиете най-чистата вода. Не да се отказвате от живота, но да се стремите към най-хубавия и възвишен живот. Всичко най-хубаво, най-възвишено и благородно!
към беседата >>
А като видите добродетелта, дето има срам, има и
радост
.
(втори вариант)
И няма да имате тогава тия несретици, от които сега се оплаквате. Та казвам, психологически всички ще се опитате. Всеки ще опита себе си. Аз бих желал да дойдете до този срам, който първоначално сте имали. Като дойдете до там да знаете, че сте видели първата добродетел.
А като видите добродетелта, дето има срам, има и
радост
.
Радостта е едно естествено положение. Като видиш доброто и се зарадваш, това е първият лъч, който е огрял в душата ти. И казва: Изгря слънцето! Мога да работя вече. Следователно, срамът е една предпазителна мярка от онзи първия грях, а радостта е онзи велик подтик да намерим целта на живота.
към втори вариант >>
Радостта
е едно естествено положение.
(втори вариант)
Та казвам, психологически всички ще се опитате. Всеки ще опита себе си. Аз бих желал да дойдете до този срам, който първоначално сте имали. Като дойдете до там да знаете, че сте видели първата добродетел. А като видите добродетелта, дето има срам, има и радост.
Радостта
е едно естествено положение.
Като видиш доброто и се зарадваш, това е първият лъч, който е огрял в душата ти. И казва: Изгря слънцето! Мога да работя вече. Следователно, срамът е една предпазителна мярка от онзи първия грях, а радостта е онзи велик подтик да намерим целта на живота. Това са двете положения, от които вие младите всякога трябва да изхождате.
към втори вариант >>
Следователно, срамът е една предпазителна мярка от онзи първия грях, а
радостта
е онзи велик подтик да намерим целта на живота.
(втори вариант)
А като видите добродетелта, дето има срам, има и радост. Радостта е едно естествено положение. Като видиш доброто и се зарадваш, това е първият лъч, който е огрял в душата ти. И казва: Изгря слънцето! Мога да работя вече.
Следователно, срамът е една предпазителна мярка от онзи първия грях, а
радостта
е онзи велик подтик да намерим целта на живота.
Това са двете положения, от които вие младите всякога трябва да изхождате. Срамът да седи като крепост, а радостта като един велик подтик в душата ви! Сега аз искам да остане във вас положителното, една положителна мисъл. Не, да не ядете, но да ядете най-хубавия плод! Не да не пиете, но винаги да пиете най-хубавата вода!
към втори вариант >>
Срамът да седи като крепост, а
радостта
като един велик подтик в душата ви!
(втори вариант)
Като видиш доброто и се зарадваш, това е първият лъч, който е огрял в душата ти. И казва: Изгря слънцето! Мога да работя вече. Следователно, срамът е една предпазителна мярка от онзи първия грях, а радостта е онзи велик подтик да намерим целта на живота. Това са двете положения, от които вие младите всякога трябва да изхождате.
Срамът да седи като крепост, а
радостта
като един велик подтик в душата ви!
Сега аз искам да остане във вас положителното, една положителна мисъл. Не, да не ядете, но да ядете най-хубавия плод! Не да не пиете, но винаги да пиете най-хубавата вода! Не да се отказвате от живота, но да имате най-хубавия живот! Най-хубавото всякога!
към втори вариант >>
49.
Няма да угаси
,
НБ
, София, 15.11.1931г.,
И някога има голяма
радост
, а някой път може да се причини смърт.
Има две положения в Природата: едното положение учените наричат положително, а другото отрицателно. Простите хора наричат едното положение работа, другото почивка. Зидарите едното положение наричат съграждане, а другото разграждане. Тия двата процеса са потребни, когато всеки е на своето място. Когато идват навреме, те произвеждат своите добри резултати, а когато не са навреме, човек винаги претърпява една малка несполука в живота.
И някога има голяма
радост
, а някой път може да се причини смърт.
Смъртта и животът – това са две състояния. Животът е положителен, а смъртта е отрицателна. Следователно когато човек е в съгласие с великите закони на Природата, той е в положителното на Природата, в положителното на Божественото, в положителното на събуждането - това е животът. А смъртта не е влязла в страданието. Смъртта е една вътрешна почивка.
към беседата >>
50.
Материални прояви на жвота / Животът като математически действия
,
ООК
, София, 18.11.1931г.,
Лекари, милосърдни братя и сестри се събират около него и с
радост
и песни го изпращат в дома му.
Какво представлява положението на първия? Той е богат човек, но болен, постъпил е в болница, между лекари, милосърдни братя и сестри, които се грижат за него. Лекарите го посещават по няколко пъти на ден, преглеждат го, мерят пулса и температурата му, предписват лекарства и храни, необходими за лекуването му. Милосърдните сестри и братя пречистват леглото, услужват му, галят го, по-скоро да оздравее. И природата прави своето - регулира енергиите му, докато един ден каже думата си: Този човек трябва да се отпише, той е здрав, сам може да се грижи за себе си.
Лекари, милосърдни братя и сестри се събират около него и с
радост
и песни го изпращат в дома му.
Такова е положението на богатия, който очаква на окръжаващите. Помни: онзи, за когото се казва, че работите му не вървят добре, че не е наредил живота си, е здрав, но беден; няма кой да му услужва, да се грижи за него. Той се намира в противоречие. Следователно, богатият човек е болен, лежи на леглото си и около него се движат лекари, милосърдни сестри да му услужват. Бедният е здрав човек, напуснал болницата, оставен на своите сили, сам да си услужва.
към беседата >>
51.
Човешките косми
,
МОК
, София, 20.11.1931г.,
Когато човек страда, лицето му се удължава; когато е
радостен
, лицето му се разширява.
Какво ще кажеш тогава? Ето защо, ще започнеш първо от себе си. Неразположен си – ще вземеш огледало и ще се огледаш. Огледалото отразява всички промени, които стават с човека. Всичко се пише на лицето.
Когато човек страда, лицето му се удължава; когато е
радостен
, лицето му се разширява.
При страха, човек се свива. Ако се измери ръката на човек, който изпитва страх, забелязва се известно свиване. Най-малката промяна в състоянието на човека се отпечатва на неговото лице. Като знаете това, изучавайте себе си, за да познавате и другите. Отворените очи изразяват учудване.
към беседата >>
52.
Разтоварване на съзнанието
,
ООК
, София, 25.11.1931г.,
Той е вечно млад, бодър,
жизнерадостен
и готов на всички жертви.
Ето защо е казано, че невъзможното за човека е възможно за Бога. Няма задача в света, която да е неразрешима. - Къде се решават всички задачи? - В Божествения свят. Който живее в този свят, решава задачите си сто на сто.
Той е вечно млад, бодър,
жизнерадостен
и готов на всички жертви.
Съвременните хора се страхуват от старостта, защото не могат да се справят с нея. Според мене, старият е дегизиран, не е стар. Истински стар е онзи, който разполага със знание и може да се подмлади, когато пожелае. Ще кажете, че искате да ви се дадат примери. Много хора са подмладени, но, каквото са придобили, не могат да го предадат на вас.
към беседата >>
53.
Непреодолимо желание
,
ООК
, София, 9.12.1931г.,
Когато съзнавам, че отношенията ми към тебе са от Бога определени и когато ти съзнаваш, че отношенията ти към мене са от Бога определени, аз съм
радостен
и весел.
Това е неизменен закон в природата. Ако мислите, че друга философия може да обясни тези въпроси, вие се самозалъгвате. Друга философия не съществува. Ако в света съществува добро и зло, това става по единствената причина, че две същества, събрани заедно, имат два различни възгледа за Бога. Едното същество мисли, че Бог определя отношенията им, а другото отрича това.
Когато съзнавам, че отношенията ми към тебе са от Бога определени и когато ти съзнаваш, че отношенията ти към мене са от Бога определени, аз съм
радостен
и весел.
Следователно, когато аз и ти съзнаваме, че взаимните ни отношения са от Бога определени, ние сме дошли до право разбиране на нещата. Всеки човек трябва да разбере тези връзки, да разбере Божествените отношения. Като срещнете един човек, трябва да разберете, дали връзките ви с него и отношенията ви към него и към Бога са от вечността. Зачитай всичко, което е от Бога! Вървиш из гората и виждаш, че срещу тебе идва голяма мечка.
към беседата >>
Когато аз съзнавам, че отношенията, които имам към тебе, са от Бога и когато съзнавам, че твоите отношения, които имаш към мене, са от Бога, тогава аз съм
радостен
.
(втори вариант)
Ако мислите за някоя друга философия, мамите се. Не съществува друга философия, който и да ви проповядва. И ако в света съществува добро и зло, то те съществуват по единствената причина, че две същества имат два възгледа за Бога. Едните същества мислят, че тия отношения не са от Бога, когато са от Бога. Те отказват.
Когато аз съзнавам, че отношенията, които имам към тебе, са от Бога и когато съзнавам, че твоите отношения, които имаш към мене, са от Бога, тогава аз съм
радостен
.
Същото така и ти - когато ти съзнаваш това, което Бог е направил, а именно тези отношения. Когато аз и ти съзнаваме, че отношенията, които имаме един към друг, са от Бога, тогаз ние сме дошли до онова правилно разбиране. Всеки един човек трябва да разбере тези връзки, трябва да разбере отношенията, които са Божествени. Като срещнете един човек, трябва да разрешите въпроса най-напред, дали тези връзки са от Бога, от вечността. Ако са от Бога, радвай се, зачитай ги.
към втори вариант >>
54.
Щастливи числа
,
МОК
, София, 11.12.1931г.,
Да кажем, че сте в много неблагоприятни условия, чувствувате една малка
радост
, като че нещо хубаво е станало, ще се променят условията.
(втори вариант)
При две лоши условия, резултатът може да бъде добър. Може да идете в Монако, ако може да изберете един момент, когато се събират, хвърлят и теглят някой билет, веднага ще изтеглят числото 8. 8 какво означава? – Има един закон, който трябва да проверите в себе си. Всякога, когато попаднете в едно хармонично състояние в живота, вие чувствувате една приятност.
Да кажем, че сте в много неблагоприятни условия, чувствувате една малка
радост
, като че нещо хубаво е станало, ще се променят условията.
Не че нямаш данни. Все имаш известни данни, но ти чувствуваш тази промяна, която ще дойде. Както барометърът схваща. И в човека има един психологически барометър, а пък някой път обратното: При най-голямото щастие, което имате, има нещо, което ви безпокои. Казвате: Струва ми се има нещо да стане.
към втори вариант >>
55.
Пред всичкия народ
,
НБ
, София, 13.12.1931г.,
Онзи, който проповядва истината, Тя произвежда
радост
дълбоко в душата му.
– Ти, когато си правиш прическата, първо услужи и после пак продължи с нея. Казвам: нашите нещастия стават от нашите прически. Богатият си прави прическата и казва: „Сега нямам време"; бедният си отива. Онзи, който проповядва някоя истина, той не пита Господа как да проповядва, казва: „Аз съм свободен човек." Свободен е онзи, който говори истината. Ако тази истина, която ти говориш, произвежда пертурбации в човешката душа, ако ти причинява страдание, това не е никаква истина.
Онзи, който проповядва истината, Тя произвежда
радост
дълбоко в душата му.
Вие всички говорите истина, но истина е само онова, което носи безсмъртие, сила в организма. Всичко в света се дължи на истината. В даден случай, когато вие искате да изкажете вашата любов, спрете се, попитайте как да я изкажете. При кого? При болния, който е на умиране, който се моли.
към беседата >>
Да бъдете всички
радостни
и весели, какъвто е днешният ден.
Тя му е теглила един кобур. Ти вземаш и туряш сладкото, което може да те умори, пък аз зная да го извадя навън. След като ти извадят сладкото, може да се смееш, колкото искаш. Да остане у вас идеята: нека онзи, великият Божий народ да живее в нас. Нека всички ние да живеем в този велик народ и всички да бъдем носители на онова възвишеното, Божественото.
Да бъдете всички
радостни
и весели, какъвто е днешният ден.
към беседата >>
56.
Стимул и любов
,
МОК
, София, 18.12.1931г.,
Като направиш къщата си, ти пръв ще я опиташ, пръв ще познаеш какво ти носи тя –
радост
или страдание.
Една крива, неправилна мисъл произвежда голяма или малка експлозия. Това зависи от третата дума, която определя посоката на твоята мисъл. Човек сам гради своето бъдеще. Даден ти е материал да съградиш къщата си. От тебе зависи какъв план и каква форма ще й дадеш, какви прозорци ще направиш.
Като направиш къщата си, ти пръв ще я опиташ, пръв ще познаеш какво ти носи тя –
радост
или страдание.
Ако оставиш други хора да градят къщата ти, те ще я съградят по свой план и разбиране. При направата й те ще се ръководят от своя ум. Кое е по-хубаво: ти сам да се възпееш, да си напишеш едно стихотворение, или други да те възпеят? Някой очаква след смъртта му да го възпеят. Каква нужда има от възпяване?
към беседата >>
Котката казала и аз искам да споделя тяхната
радост
.
(втори вариант)
При този хамбар се явила котката на господаря и казала на господаря: Тежка работа е да преместиш житото. Има по-лесен начин. Аз ще реша този въпрос. Това казала котката за втория хамбар. Мишките намерили и този втория хамбар.
Котката казала и аз искам да споделя тяхната
радост
.
Отворете ми място и като влязла котката в хамбаря, започнала всеки ден да изяжда по една мишка. Мишките казват: Голяма напаст дойде върху нас. Казвам: При сегашните условия, при които живеете, трябва да имате правилно схващане. Аз наричам правилно схващане това: Да мислите така, както всичките разумни хора в света мислят. Вие някой път мислите, че умни хора в света няма.
към втори вариант >>
57.
Сила, живот и здраве
,
ООК
, София, 23.12.1931г.,
Ако вляза в дома ти и мога да сменя скръбта ти в
радост
, недоволството ти в доволство, аз съм те целунал.
Разумният свят работи върху разбирането на човека, да превърне всичко на добро. Хората страдат не от много целувки, но от недостатъчно целувки. Христос казва: "Целунете се със свято целуване". На друго място в Писанието е казано: "Дойдох в дома ти и не ми даде никаква целувка". Целувката не е външен процес.
Ако вляза в дома ти и мога да сменя скръбта ти в
радост
, недоволството ти в доволство, аз съм те целунал.
Между мене и домакина е станала правилна обмяна. Две мисли, две чувства са хармонични, когато между тях има допирни точки. Между един светлинен лъч и друг светлинен лъч също има допирни точки. Като говоря за целувката, аз нямам предвид човешката, т.е. земната целувка.
към беседата >>
Божественият закон произвежда
радост
и доволство.
Помнете: Когато се говори за Божествените енергии, човек може свободно да се проявява. Дойдете ли до човешкото, там енергиите трябва да се пестят. Човешките отношения са подобни на търговските: повече даваш, по-малко получаваш. Човек е недоволен, когато почувствува, че е дал повече, а е взел по-малко. Стане ли обратното, да получиш повече, а да дадеш по-малко, ти си всякога доволен.
Божественият закон произвежда
радост
и доволство.
Да съберем следните числа: 1 + 2 = 3; 4 + 5 = 9; 8 + 7 = 15. Получаваме резултатите три, девет и петнадесет, или три, три по три и три по пет. В последния случай, тройката се взема пет пъти. Това показва, че човешката мисъл се реализира, когато мине през три свята. Първият свят е физическият, вторият - духовният, т.е.
към беседата >>
58.
Вътрешното богатство
,
МОК
, София, 25.12.1931г.,
Като приемеш светлината с
радост
, ти схващаш вече нейните трептения.
И в реалността няма наука, няма философия, няма никаква истина. – Защо? – Защото тя съдържа всичката наука, всичкото знание, всичката философия, цялата истина. Казваш: Чувствам нещата. – Прав си, при чувствата ти схващаш нещата изведнъж, без да разсъждаваш, без да ги анализираш.
Като приемеш светлината с
радост
, ти схващаш вече нейните трептения.
Всяко трептение на светлината има свое предназначение. Ако изгубиш едно от нейните трептения, ти губиш всичко. Колко цветове са нужни за създаването на една красива мисъл? Когато всичките цветове се съчетаят правилно, в съвършена форма, тогава се образува една красива мисъл. Без цветове никаква мисъл не съществува.
към беседата >>
Ще се явиш пред Бога като малко дете, на което лицето свети от
радост
, че вижда Баща си.
Първо ще пееш за себе си, а после за другите. Това значи, да пееш за Божественото в себе си. Не можеш да мислиш, да чувстваш и да постъпваш право, ако не пееш правилно. Не можеш да се явиш пред Бога, ако лицето ти е тъжно и главата увиснала надолу. Явиш ли се пред Бога, ще заличиш всякаква скръб на лицето си, всичко отрицателно в сърцето си.
Ще се явиш пред Бога като малко дете, на което лицето свети от
радост
, че вижда Баща си.
С чиста, безкористна радост ще се явиш пред Бога, без да очакваш нещо от Него. Много деца се радват на баща си, но очакват да получат от него ябълки, круши, бонбони. Това не е чистата детска радост. Користната любов е мъртво нещо. Какво е нужно на сегашните хора?
към беседата >>
С чиста, безкористна
радост
ще се явиш пред Бога, без да очакваш нещо от Него.
Това значи, да пееш за Божественото в себе си. Не можеш да мислиш, да чувстваш и да постъпваш право, ако не пееш правилно. Не можеш да се явиш пред Бога, ако лицето ти е тъжно и главата увиснала надолу. Явиш ли се пред Бога, ще заличиш всякаква скръб на лицето си, всичко отрицателно в сърцето си. Ще се явиш пред Бога като малко дете, на което лицето свети от радост, че вижда Баща си.
С чиста, безкористна
радост
ще се явиш пред Бога, без да очакваш нещо от Него.
Много деца се радват на баща си, но очакват да получат от него ябълки, круши, бонбони. Това не е чистата детска радост. Користната любов е мъртво нещо. Какво е нужно на сегашните хора? – Положително знание, положителна наука.
към беседата >>
Това не е чистата детска
радост
.
Не можеш да се явиш пред Бога, ако лицето ти е тъжно и главата увиснала надолу. Явиш ли се пред Бога, ще заличиш всякаква скръб на лицето си, всичко отрицателно в сърцето си. Ще се явиш пред Бога като малко дете, на което лицето свети от радост, че вижда Баща си. С чиста, безкористна радост ще се явиш пред Бога, без да очакваш нещо от Него. Много деца се радват на баща си, но очакват да получат от него ябълки, круши, бонбони.
Това не е чистата детска
радост
.
Користната любов е мъртво нещо. Какво е нужно на сегашните хора? – Положително знание, положителна наука. И днес съществува знание и наука, но отношението между сегашната и бъдещата наука ще бъде такова каквото е отношението на гъсеницата към пеперудата. Упражнение. Всеки от вас да си носи по едно огледалце и да се оглежда по няколко пъти на ден.
към беседата >>
При чувството без да разсъждавате, без да анализирате, схващате изведнъж нещата, усещаш
радостта
.
(втори вариант)
Тя съдържа всичките истини. В нея няма никакво знание. Тя съдържа всичкото знание в себе си. По човешки говоря. Защото в другото има нещо по-високо от чувството.
При чувството без да разсъждавате, без да анализирате, схващате изведнъж нещата, усещаш
радостта
.
Ти като схванеш с радост светлината, ти схващаш нейните трептения. Всяко едно трептение има свое предназначение. Ако ти едно трептение изгубиш, ти изгубваш всичко. Тогава червеният цвят няма това качество. За да се образува една човешка мисъл, колко цветове трябва да влязат в нея.
към втори вариант >>
Ти като схванеш с
радост
светлината, ти схващаш нейните трептения.
(втори вариант)
В нея няма никакво знание. Тя съдържа всичкото знание в себе си. По човешки говоря. Защото в другото има нещо по-високо от чувството. При чувството без да разсъждавате, без да анализирате, схващате изведнъж нещата, усещаш радостта.
Ти като схванеш с
радост
светлината, ти схващаш нейните трептения.
Всяко едно трептение има свое предназначение. Ако ти едно трептение изгубиш, ти изгубваш всичко. Тогава червеният цвят няма това качество. За да се образува една човешка мисъл, колко цветове трябва да влязат в нея. Трябва да имате съчетания, най-хубавото съчетание на всичките цветове, в тяхното съвършенство, за да имате една хубава мисъл.
към втори вариант >>
Ти трябва да приличаш тогава на едно малко дете, което като види баща си, да светнат очите му, да е
радостно
.
(втори вариант)
Аз го разбирам така. Като пея за себе си, да пея за Божественото. Аз не мога да мисля, да чувствам и да извърша каквато и да е работа, ако аз не пея правилно. Ти не може да се явиш пред Бога с тъжно лице, клюмнал. Когато ти се явиш при Бога, нито скръб, нищо отрицателно не трябва да има в тебе.
Ти трябва да приличаш тогава на едно малко дете, което като види баща си, да светнат очите му, да е
радостно
.
Но не затова, че ще чакаш, че ти е купил круши или ябълки, но да се радваш, че си видял баща си. Щом мислиш за дрехи и други работи, то са мъртви работи. Като имаш първичното онова състояние, ти всичко друго може да имаш. Ако дойдете след хиляда години ще видите, че тази наука се е изменила. Отношенията между сегашната наука и бъдещето ще бъде както между гъсеницата и пеперудата.
към втори вариант >>
59.
Думата му държа
,
НБ
, София, 27.12.1931г.,
Ако се не лъжа, така умрял един, който, като пристигнал от Англия във Франция, така добре го посрещнали, че от
радост
умрял.
Човек може да си създаде неприятности по много проста причина. Дават ви един хубав обяд - вие може да преядете. В такъв случай за предпочитане е да ядете сух хляб, да не си дояждате, отколкото хубав обяд, но да умрете след това. Много хора умират от богатство. Много хора умират от слава.
Ако се не лъжа, така умрял един, който, като пристигнал от Англия във Франция, така добре го посрещнали, че от
радост
умрял.
Доколко е вярно не зная, едно твърдение е. Значи, можем да познаем само абсолютното, реалното в живота, което седи в основата на всички неща в нашето съзнание и онзи великия вътрешен импулс на нашата душа. В нашия ум, в нашето съзнание, в дъното на всяка душа седи една способност: туй великото, реалното, неизменното, вечното, което търсим. Всеки един от вас чувствува, че има нещо реално в себе си, което не се мени. Съмнението е един негативен метод, обратен метод, по който може да се познае реалното.
към беседата >>
Седял една седмица
радостен
.
Не се спирайте и върху въображаеми работи, които ще станат за в бъдеще. Ще ви приведа пример из българския живот. Всички съвременни хора имат все същите заблуждения. Един българин след като заченала жена му отишъл в странство. След 20 години, като спечелил доста пари, се връща в къщи.
Седял една седмица
радостен
.
Един ден гледа дъщеря му плаче, жена му плаче, пита ги: – Защо плачете? – Че си толкова глупав, не знаеш нищо. Снощи детето на дъщеря ни умряло! – Какво дете?
към беседата >>
60.
Истинско познаване
,
ООК
, София, 30.12.1931г.,
Като дойде
радостта
при тебе, занимава те, люлее те, пее ти приспивна песен: Нани-нани, нани-на.
Красива е скръбта! За да не я познаят, тя се дигизира: закрива се с черен воал, облича се в скъсани дрехи и така минава незабелязано. Кой от вас е пожелал да види скръбта и да си поговори с нея? Като ви говоря за красотата на скръбта, вие мислите, че ви залъгвам и казвате: Знаем, какво нещо е скръбта, не сме забравили мъката, която ни е причинила тя. Помни: Единственото нещо, което просвещава хората, е скръбта.
Като дойде
радостта
при тебе, занимава те, люлее те, пее ти приспивна песен: Нани-нани, нани-на.
Скръбта е строга, не позволява такива неща. Като дойде при тебе, тя те бутне и казва: Хайде, ставай! Няма време за сън и почивка. Хайде, на работа! Иди да учиш, да се молиш.
към беседата >>
Радостта
обича мечтите и фантазиите.
Скръбта е строга, не позволява такива неща. Като дойде при тебе, тя те бутне и казва: Хайде, ставай! Няма време за сън и почивка. Хайде, на работа! Иди да учиш, да се молиш.
Радостта
обича мечтите и фантазиите.
Като дойде и започне да мечтае, ти отново заспиваш. Радостта и скръбта са едно и също лице с две страни. Радостта е мома, която целува и прегръща човека. Скръбта е същата мома, покрита с черен воал, облечена в стари, скъсани дрехи; тя кара човека да учи, да работи и да се моли. Чрез радостта и скръбта невидимият свят си устройва забави.
към беседата >>
Радостта
и скръбта са едно и също лице с две страни.
Няма време за сън и почивка. Хайде, на работа! Иди да учиш, да се молиш. Радостта обича мечтите и фантазиите. Като дойде и започне да мечтае, ти отново заспиваш.
Радостта
и скръбта са едно и също лице с две страни.
Радостта е мома, която целува и прегръща човека. Скръбта е същата мома, покрита с черен воал, облечена в стари, скъсани дрехи; тя кара човека да учи, да работи и да се моли. Чрез радостта и скръбта невидимият свят си устройва забави. Когато съществата на онзи свят искат да си починат, те си устройват забави с хората, ръкопляскат им и си заминават. Хората се влюбват, разлюбват, плачат, страдат, а разумните същества ги наблюдават и се смеят.
към беседата >>
Радостта
е мома, която целува и прегръща човека.
Хайде, на работа! Иди да учиш, да се молиш. Радостта обича мечтите и фантазиите. Като дойде и започне да мечтае, ти отново заспиваш. Радостта и скръбта са едно и също лице с две страни.
Радостта
е мома, която целува и прегръща човека.
Скръбта е същата мома, покрита с черен воал, облечена в стари, скъсани дрехи; тя кара човека да учи, да работи и да се моли. Чрез радостта и скръбта невидимият свят си устройва забави. Когато съществата на онзи свят искат да си починат, те си устройват забави с хората, ръкопляскат им и си заминават. Хората се влюбват, разлюбват, плачат, страдат, а разумните същества ги наблюдават и се смеят. Ти се влюбиш в един момък, без да подозираш, че той е твоята приятелка, която се е дигизирала - играе роля на момък.
към беседата >>
Чрез
радостта
и скръбта невидимият свят си устройва забави.
Радостта обича мечтите и фантазиите. Като дойде и започне да мечтае, ти отново заспиваш. Радостта и скръбта са едно и също лице с две страни. Радостта е мома, която целува и прегръща човека. Скръбта е същата мома, покрита с черен воал, облечена в стари, скъсани дрехи; тя кара човека да учи, да работи и да се моли.
Чрез
радостта
и скръбта невидимият свят си устройва забави.
Когато съществата на онзи свят искат да си починат, те си устройват забави с хората, ръкопляскат им и си заминават. Хората се влюбват, разлюбват, плачат, страдат, а разумните същества ги наблюдават и се смеят. Ти се влюбиш в един момък, без да подозираш, че той е твоята приятелка, която се е дигизирала - играе роля на момък. Ти му пишеш любовни писма, получаваш от него, а приятелката ти се смее. Един ден тя сваля булото си пред тебе и казва: Много си се влюбила в мене.
към беседата >>
61.
От смърт в живот
,
НБ
, София, 3.1.1932г.,
Как ще обясните човешката
радост
?
Ние приемаме водорода за най-лекия елемент на Земята. Но има вещества, които са хиляди път по-леки от водорода. Да оставим това дали е така, защото може да дойдем до спор. Аз не искам вие да вярвате на всичко, но като започнете да изучавате степените на елементите, на частиците, ще дойдете до същото. Има такива вещества, които съществуват в света и които вие не можете да обясните.
Как ще обясните човешката
радост
?
Вие имате известни скърби в душата си, като че ли целият свят пред вас се разрушава. Но в един момент е така - някой наш приятел е казал нещо много малко. Много малка причина може да създаде цял преврат в човешката душа. На мен ми разправяше един господин във Варна: отчаял се един ден, не му се живее, иска да си замине за другия свят. Казва: не искам да видя никого.
към беседата >>
Когато ти чувстваш, че нещо ще ти се случи, когато ти е мъчно или
радостно
, всичко това става в този физически център.
Ако вземете човека и проточите ръцете и краката му, тогава ще търсите центъра. Дето е центърът, там е най-важното място на човека. Като ви говоря, някои от вас ще кажат: в пъпа е. Не е в пъпа, но близо до сърцето. Там е най-разумното място в човека.
Когато ти чувстваш, че нещо ще ти се случи, когато ти е мъчно или
радостно
, всичко това става в този физически център.
Тук, в сърцето се намира духовното тяло, с което човек живее. Каквото и да направиш за туй физическо тяло, което така крепиш, един ден все трябва да се простиш с него. То е временно. Ние така сме свързана с физическия си живот, че искаме през целия си живот да закрепим това тяло, без да обръщаме внимание на духовното. Ако беше красиво и съвършено, то щеше да реформира физическото тяло.
към беседата >>
62.
Граници в живота
,
ООК
, София, 6.1.1932г.,
"Сила, живот и здраве, те са едно; служители на Духа, носители на
радостта
, крепители на мъдростта".
И аз търся знанието. Тогава ще се откажа от своето знание и ще приема вашето. Изпейте новата песен: "Сила, живот и здраве". Напишете си я всички, да я научите по ноти, за да я пеете правилно. Тази песен е едно живо, новородено дете, което расте и се развива.
"Сила, живот и здраве, те са едно; служители на Духа, носители на
радостта
, крепители на мъдростта".
Силни са думите на тази песен. Сега тя е петгодишно дете, ще расте, ще стигне до 33 години и ще спре, дотам ще я оставим. Думите "сила, живот и здраве" представляват идейната страна на песента. Останалите думи са в разговорна форма. Пейте песента, но вярно - това е най-важното.
към беседата >>
Като пеете "служители на Духа, носители на
радостта
, крепители на мъдростта", да чувствувате, че сте млади, че носите мъдростта в себе си.
Силни са думите на тази песен. Сега тя е петгодишно дете, ще расте, ще стигне до 33 години и ще спре, дотам ще я оставим. Думите "сила, живот и здраве" представляват идейната страна на песента. Останалите думи са в разговорна форма. Пейте песента, но вярно - това е най-важното.
Като пеете "служители на Духа, носители на
радостта
, крепители на мъдростта", да чувствувате, че сте млади, че носите мъдростта в себе си.
Младостта и мъдростта да бъдат в тебе вътре, а не вън от тебе. Пейте така, че да се храните с пеенето. Пеенето, музиката трябва да бъдат храна за човека. Ще пеете и свирите по-малко, цял ден няма да се храните само с музика. Колкото години сте пели досега, ако сте пели с любов, щяхте да станете първокласни певци.
към беседата >>
Адът, който минава за място на страдания, пак не е само страдания; и там има
радост
, музика и песен.
Води ме на събрания, където молитвата е къса. Хората, със своите разбирания, сами правят живота си несносен. Никой няма право да затруднява живота си, да го прави непоносим. Някой иска да убеди хората, че животът е пълен с мъчнотии и страдания. Че има мъчнотии и страдания в живота, вярно е, но че целият живот е само страдания, това не е право.
Адът, който минава за място на страдания, пак не е само страдания; и там има
радост
, музика и песен.
Адът представлява корените на живота. Но животът не се състои само от корени. Ако дървото има само корени, то е безпредметно. Значи, от корените животът трябва да мине в стъблото, а оттам в клоните, листата и цветовете. Корените на живота, т.е.
към беседата >>
Вие искате изведнъж да станете
радостни
- това е невъзможно.
Казаха на бащата на Елисей, че синът му напусна нивата и принесе в жертва воловете, но бащата не можа да го спре. Елисей последва Илия и стана един от великите пророци. Всички имате опитността на Илия, но трябва да чуете тихия глас на Бога и да се засрамите, не само да се зачерви лицето ви, но да се пробуди съзнанието ви. Това няма да стане в един момент, но след като запалите огъня. И огънят няма да се запали изведнъж, да избухне - постепенно ще се разгорява.
Вие искате изведнъж да станете
радостни
- това е невъзможно.
Голямата радост не показва още, че сте на правия път. Радостта, която идва и изчезва, не показва, че сте на правия път. Тази радост не е естествена. Тя не води към естествено развитие. Радостта ви трябва постепенно да се усилва.
към беседата >>
Голямата
радост
не показва още, че сте на правия път.
Елисей последва Илия и стана един от великите пророци. Всички имате опитността на Илия, но трябва да чуете тихия глас на Бога и да се засрамите, не само да се зачерви лицето ви, но да се пробуди съзнанието ви. Това няма да стане в един момент, но след като запалите огъня. И огънят няма да се запали изведнъж, да избухне - постепенно ще се разгорява. Вие искате изведнъж да станете радостни - това е невъзможно.
Голямата
радост
не показва още, че сте на правия път.
Радостта, която идва и изчезва, не показва, че сте на правия път. Тази радост не е естествена. Тя не води към естествено развитие. Радостта ви трябва постепенно да се усилва. Ще има междини, ще има сенки, но радостта не трябва никога да се прекъсва.
към беседата >>
Радостта
, която идва и изчезва, не показва, че сте на правия път.
Всички имате опитността на Илия, но трябва да чуете тихия глас на Бога и да се засрамите, не само да се зачерви лицето ви, но да се пробуди съзнанието ви. Това няма да стане в един момент, но след като запалите огъня. И огънят няма да се запали изведнъж, да избухне - постепенно ще се разгорява. Вие искате изведнъж да станете радостни - това е невъзможно. Голямата радост не показва още, че сте на правия път.
Радостта
, която идва и изчезва, не показва, че сте на правия път.
Тази радост не е естествена. Тя не води към естествено развитие. Радостта ви трябва постепенно да се усилва. Ще има междини, ще има сенки, но радостта не трябва никога да се прекъсва. Ще дойдат и страдания, но те не трябва да прекъсват радостта.
към беседата >>
Тази
радост
не е естествена.
Това няма да стане в един момент, но след като запалите огъня. И огънят няма да се запали изведнъж, да избухне - постепенно ще се разгорява. Вие искате изведнъж да станете радостни - това е невъзможно. Голямата радост не показва още, че сте на правия път. Радостта, която идва и изчезва, не показва, че сте на правия път.
Тази
радост
не е естествена.
Тя не води към естествено развитие. Радостта ви трябва постепенно да се усилва. Ще има междини, ще има сенки, но радостта не трябва никога да се прекъсва. Ще дойдат и страдания, но те не трябва да прекъсват радостта. Ще дойдат скърби, беднотия, но и те не трябва да ви лишават от радостта.
към беседата >>
Радостта
ви трябва постепенно да се усилва.
Вие искате изведнъж да станете радостни - това е невъзможно. Голямата радост не показва още, че сте на правия път. Радостта, която идва и изчезва, не показва, че сте на правия път. Тази радост не е естествена. Тя не води към естествено развитие.
Радостта
ви трябва постепенно да се усилва.
Ще има междини, ще има сенки, но радостта не трябва никога да се прекъсва. Ще дойдат и страдания, но те не трябва да прекъсват радостта. Ще дойдат скърби, беднотия, но и те не трябва да ви лишават от радостта. Някой казва, че е християнин. Какво от това?
към беседата >>
Ще има междини, ще има сенки, но
радостта
не трябва никога да се прекъсва.
Голямата радост не показва още, че сте на правия път. Радостта, която идва и изчезва, не показва, че сте на правия път. Тази радост не е естествена. Тя не води към естествено развитие. Радостта ви трябва постепенно да се усилва.
Ще има междини, ще има сенки, но
радостта
не трябва никога да се прекъсва.
Ще дойдат и страдания, но те не трябва да прекъсват радостта. Ще дойдат скърби, беднотия, но и те не трябва да ви лишават от радостта. Някой казва, че е християнин. Какво от това? Какво особено си постигнал?
към беседата >>
Ще дойдат и страдания, но те не трябва да прекъсват
радостта
.
Радостта, която идва и изчезва, не показва, че сте на правия път. Тази радост не е естествена. Тя не води към естествено развитие. Радостта ви трябва постепенно да се усилва. Ще има междини, ще има сенки, но радостта не трябва никога да се прекъсва.
Ще дойдат и страдания, но те не трябва да прекъсват
радостта
.
Ще дойдат скърби, беднотия, но и те не трябва да ви лишават от радостта. Някой казва, че е християнин. Какво от това? Какво особено си постигнал? Аз се учех преди епохата на християнството, още преди Адам бях християнин.
към беседата >>
Ще дойдат скърби, беднотия, но и те не трябва да ви лишават от
радостта
.
Тази радост не е естествена. Тя не води към естествено развитие. Радостта ви трябва постепенно да се усилва. Ще има междини, ще има сенки, но радостта не трябва никога да се прекъсва. Ще дойдат и страдания, но те не трябва да прекъсват радостта.
Ще дойдат скърби, беднотия, но и те не трябва да ви лишават от
радостта
.
Някой казва, че е християнин. Какво от това? Какво особено си постигнал? Аз се учех преди епохата на християнството, още преди Адам бях християнин. Какво от това?
към беседата >>
Както скръбта не е твоя, така и
радостта
.
Същият закон се отнася и до страданието. Някой път ви нападне едно страдание и ви мъчи. Зад страданието се крие някое същество, някой ваш познат от миналото, който ви се оплаква, че е изгубил нещо ценно, че е нещастен. Ти слушаш, как ти се оплаква и казваш, че страдаш. Значи, страданието не е твое, но на съществото, което се крие в тебе.
Както скръбта не е твоя, така и
радостта
.
Някой път и радостта ти се крие в някой твой познат от миналото, който скача, радва се. Значи, скръбта и радостта ви са чужди. На вас остава само едно: да различавате своите радости и скърби от чуждите. Чуждата радост и скръб лесно изчезват, а вашите са дълготрайни. Като не познаваш закона, ако изгубиш радостта си, казваш: Отиде ми радостта, взеха ми я.
към беседата >>
Някой път и
радостта
ти се крие в някой твой познат от миналото, който скача, радва се.
Някой път ви нападне едно страдание и ви мъчи. Зад страданието се крие някое същество, някой ваш познат от миналото, който ви се оплаква, че е изгубил нещо ценно, че е нещастен. Ти слушаш, как ти се оплаква и казваш, че страдаш. Значи, страданието не е твое, но на съществото, което се крие в тебе. Както скръбта не е твоя, така и радостта.
Някой път и
радостта
ти се крие в някой твой познат от миналото, който скача, радва се.
Значи, скръбта и радостта ви са чужди. На вас остава само едно: да различавате своите радости и скърби от чуждите. Чуждата радост и скръб лесно изчезват, а вашите са дълготрайни. Като не познаваш закона, ако изгубиш радостта си, казваш: Отиде ми радостта, взеха ми я. Никой не ти я е взел.
към беседата >>
Значи, скръбта и
радостта
ви са чужди.
Зад страданието се крие някое същество, някой ваш познат от миналото, който ви се оплаква, че е изгубил нещо ценно, че е нещастен. Ти слушаш, как ти се оплаква и казваш, че страдаш. Значи, страданието не е твое, но на съществото, което се крие в тебе. Както скръбта не е твоя, така и радостта. Някой път и радостта ти се крие в някой твой познат от миналото, който скача, радва се.
Значи, скръбта и
радостта
ви са чужди.
На вас остава само едно: да различавате своите радости и скърби от чуждите. Чуждата радост и скръб лесно изчезват, а вашите са дълготрайни. Като не познаваш закона, ако изгубиш радостта си, казваш: Отиде ми радостта, взеха ми я. Никой не ти я е взел. Тази радост е твой гост, на чийто разноски си ял и пил.
към беседата >>
На вас остава само едно: да различавате своите
радости
и скърби от чуждите.
Ти слушаш, как ти се оплаква и казваш, че страдаш. Значи, страданието не е твое, но на съществото, което се крие в тебе. Както скръбта не е твоя, така и радостта. Някой път и радостта ти се крие в някой твой познат от миналото, който скача, радва се. Значи, скръбта и радостта ви са чужди.
На вас остава само едно: да различавате своите
радости
и скърби от чуждите.
Чуждата радост и скръб лесно изчезват, а вашите са дълготрайни. Като не познаваш закона, ако изгубиш радостта си, казваш: Отиде ми радостта, взеха ми я. Никой не ти я е взел. Тази радост е твой гост, на чийто разноски си ял и пил. Той си отива, когато пожелае, като ти оставя само част от своето ухание и ти страдаш.
към беседата >>
Чуждата
радост
и скръб лесно изчезват, а вашите са дълготрайни.
Значи, страданието не е твое, но на съществото, което се крие в тебе. Както скръбта не е твоя, така и радостта. Някой път и радостта ти се крие в някой твой познат от миналото, който скача, радва се. Значи, скръбта и радостта ви са чужди. На вас остава само едно: да различавате своите радости и скърби от чуждите.
Чуждата
радост
и скръб лесно изчезват, а вашите са дълготрайни.
Като не познаваш закона, ако изгубиш радостта си, казваш: Отиде ми радостта, взеха ми я. Никой не ти я е взел. Тази радост е твой гост, на чийто разноски си ял и пил. Той си отива, когато пожелае, като ти оставя само част от своето ухание и ти страдаш. Ще знаеш, че никой на никого не може да отнеме радостта, освен онзи, на когото тя принадлежи.
към беседата >>
Като не познаваш закона, ако изгубиш
радостта
си, казваш: Отиде ми
радостта
, взеха ми я.
Както скръбта не е твоя, така и радостта. Някой път и радостта ти се крие в някой твой познат от миналото, който скача, радва се. Значи, скръбта и радостта ви са чужди. На вас остава само едно: да различавате своите радости и скърби от чуждите. Чуждата радост и скръб лесно изчезват, а вашите са дълготрайни.
Като не познаваш закона, ако изгубиш
радостта
си, казваш: Отиде ми
радостта
, взеха ми я.
Никой не ти я е взел. Тази радост е твой гост, на чийто разноски си ял и пил. Той си отива, когато пожелае, като ти оставя само част от своето ухание и ти страдаш. Ще знаеш, че никой на никого не може да отнеме радостта, освен онзи, на когото тя принадлежи. Той се счита нещастен, че си му отнел радостта; ти мислиш, че някой е откраднал твоята радост.
към беседата >>
Тази
радост
е твой гост, на чийто разноски си ял и пил.
Значи, скръбта и радостта ви са чужди. На вас остава само едно: да различавате своите радости и скърби от чуждите. Чуждата радост и скръб лесно изчезват, а вашите са дълготрайни. Като не познаваш закона, ако изгубиш радостта си, казваш: Отиде ми радостта, взеха ми я. Никой не ти я е взел.
Тази
радост
е твой гост, на чийто разноски си ял и пил.
Той си отива, когато пожелае, като ти оставя само част от своето ухание и ти страдаш. Ще знаеш, че никой на никого не може да отнеме радостта, освен онзи, на когото тя принадлежи. Той се счита нещастен, че си му отнел радостта; ти мислиш, че някой е откраднал твоята радост. И двете положения са неверни. Ако ти можеш да обърнеш една душа към Бога, тя ще ти бъде крайно благодарна.
към беседата >>
Ще знаеш, че никой на никого не може да отнеме
радостта
, освен онзи, на когото тя принадлежи.
Чуждата радост и скръб лесно изчезват, а вашите са дълготрайни. Като не познаваш закона, ако изгубиш радостта си, казваш: Отиде ми радостта, взеха ми я. Никой не ти я е взел. Тази радост е твой гост, на чийто разноски си ял и пил. Той си отива, когато пожелае, като ти оставя само част от своето ухание и ти страдаш.
Ще знаеш, че никой на никого не може да отнеме
радостта
, освен онзи, на когото тя принадлежи.
Той се счита нещастен, че си му отнел радостта; ти мислиш, че някой е откраднал твоята радост. И двете положения са неверни. Ако ти можеш да обърнеш една душа към Бога, тя ще ти бъде крайно благодарна. Не е достатъчно само да обърнеш човека към Бога, но трябва да знаеш, как да му помогнеш, да се освободи от страданията си. Иначе, той ще те безпокои постоянно.
към беседата >>
Той се счита нещастен, че си му отнел
радостта
; ти мислиш, че някой е откраднал твоята
радост
.
Като не познаваш закона, ако изгубиш радостта си, казваш: Отиде ми радостта, взеха ми я. Никой не ти я е взел. Тази радост е твой гост, на чийто разноски си ял и пил. Той си отива, когато пожелае, като ти оставя само част от своето ухание и ти страдаш. Ще знаеш, че никой на никого не може да отнеме радостта, освен онзи, на когото тя принадлежи.
Той се счита нещастен, че си му отнел
радостта
; ти мислиш, че някой е откраднал твоята
радост
.
И двете положения са неверни. Ако ти можеш да обърнеш една душа към Бога, тя ще ти бъде крайно благодарна. Не е достатъчно само да обърнеш човека към Бога, но трябва да знаеш, как да му помогнеш, да се освободи от страданията си. Иначе, той ще те безпокои постоянно. Защо идват страданията?
към беседата >>
- Докато приеме страданията като метод за възпитание и започне да ги носи с
радост
.
Ако ти можеш да обърнеш една душа към Бога, тя ще ти бъде крайно благодарна. Не е достатъчно само да обърнеш човека към Бога, но трябва да знаеш, как да му помогнеш, да се освободи от страданията си. Иначе, той ще те безпокои постоянно. Защо идват страданията? И докога човек страда?
- Докато приеме страданията като метод за възпитание и започне да ги носи с
радост
.
Какъв смисъл има да разказваш на всички, че страдаш? Някой страда, отива при приятеля си, да му разказва страданията си. Приятелят му започва да говори за своите страдания. След това двамата отиват при трети свой приятел, да му кажат, какви страдания имат. Третият говори за своите страдания.
към беседата >>
Щом ги купя, всички стават
радостни
и доволни.
Приятелят му започва да говори за своите страдания. След това двамата отиват при трети свой приятел, да му кажат, какви страдания имат. Третият говори за своите страдания. После се събират четирима, петима - всички говорят за страданията си. Аз стоя и слушам тия оплаквания и предлагам да купя страданията им.
Щом ги купя, всички стават
радостни
и доволни.
Това, от което човек се нуждае, трябва да му го даде някой: или хората, или Бог. Другояче казано: Всяко желание на душата трябва да се задоволи. Това е закон, това е новото разбиране, това е истинско служене. Ако един човек сам не може да помогне, да извика втори, трети. Казват: Ако имаме пари, ще помогнем, но какво да правим, като нямаме пари?
към беседата >>
63.
Бавни и бързи движения
,
МОК
, София, 8.1.1932г.,
Това ме прави благодарен и
радостен
.
Питам се, защо съм недоволен. Отговарям: Не съм сдъвкал храната си, както трябва – бързал съм. Не съм дишал, както трябва – бързал съм. Правилно дишане подразбира, да извадя от въздуха всичката енергия, която се съдържа в него. Мога ли да дишам така, аз съм свършил някаква работа.
Това ме прави благодарен и
радостен
.
Като дишам по този начин, аз съм доволен от себе си и от окръжаващите. Искаш да станеш поет. Ако не дишаш правилно, не можеш да напишеш нещо поетично. Галиматия може да напишеш, но не и поезия. Истинската поезия зависи от правилното дишане.
към беседата >>
След туй ще дойде друга
радост
.
(втори вариант)
Поемам въздух, концентрирам ума си да изведа из въздуха всичката сила, която е скрита да я складирам. Тя ми е работа дадена. Понеже като изхвърля вън от себе си въздуха... която работи, аз няма да извадя съдържанието, няма да извърша работа. Ще имам обратния процес. Всяко едно дишане умът трябва да присъствува, като възприема първата въздишка в себе си, след като извадя силата, ще има в душата една благодарност.
След туй ще дойде друга
радост
.
Като дишаш, в живота се получава една малка радост. Като направиш упражнение да речеш: Много съм благодарен, че направих тия упражнения. Казвам сега: Ако вашето дишане не е правилно, вие искате да дишате, да сте поети. Знаете ли каква галиматия може да напишете. Поезията ви напълно ще зависи от дишането.
към втори вариант >>
Като дишаш, в живота се получава една малка
радост
.
(втори вариант)
Тя ми е работа дадена. Понеже като изхвърля вън от себе си въздуха... която работи, аз няма да извадя съдържанието, няма да извърша работа. Ще имам обратния процес. Всяко едно дишане умът трябва да присъствува, като възприема първата въздишка в себе си, след като извадя силата, ще има в душата една благодарност. След туй ще дойде друга радост.
Като дишаш, в живота се получава една малка
радост
.
Като направиш упражнение да речеш: Много съм благодарен, че направих тия упражнения. Казвам сега: Ако вашето дишане не е правилно, вие искате да дишате, да сте поети. Знаете ли каква галиматия може да напишете. Поезията ви напълно ще зависи от дишането. Както сте дишали, тъй ще пишете, както сте яли тъй ще пишете.
към втори вариант >>
64.
Вземи детето
,
НБ
, София, 10.1.1932г.,
Ако в твоето съзнание е родено детето, усещаш, че има нещо в теб, което живее, и ти се радваш на живота, не се обезсърчаваш, има нещо, за което ти живееш, чувствуваш една неопределена
радост
в себе са.
Колко момиченца имат по 4 - 5 кукли, значи че пет деца имат. Кога са ги родили? Че тия кукли имат бащи - ония, които са ги направили. Колкото е реална куклата на малкото дете, толкова е реално и детето на една майка, която го родила. Отношението е същото.
Ако в твоето съзнание е родено детето, усещаш, че има нещо в теб, което живее, и ти се радваш на живота, не се обезсърчаваш, има нещо, за което ти живееш, чувствуваш една неопределена
радост
в себе са.
Всичките жертви, всичките страдания са на място, чувствуваш, че има защо да страдаш. Сега си бездетен - няма защо да страдаш, да живееш. Сега, аз оставям външното. Вашите възгледи са неправилни, искам да дам насока на вашите възгледи. Ако искате да знаете смисъла на вътрешния живот, силата се крие там - в детето.
към беседата >>
65.
Законът и Любовта / Противоположности на живота
,
ООК
, София, 13.1.1932г.,
Всяко нещо, което не внася
радост
в човека, не е на място.
Много тетрадки ще се изпишат и турят настрана, като непотребни, важно е да се пише и смята, да се решават задачи и да се придобива знание. Едно се иска от човека: да придобие знание. – Какво знание? – Което може да го крепи. Всяко знание, което не крепи човека, не е истинско.
Всяко нещо, което не внася
радост
в човека, не е на място.
Разумността прави човека радостен. Ето, взимате пергел и чертаете с него окръжност. Вие се радвате, че окръжността е правилна, но разумността е във вас, а не в пергела. Следователно, колкото правилна да е окръжността, никой не би желал да бъде пергел. Пергелът даже не подозира, че може да чертае окръжности.
към беседата >>
Разумността прави човека
радостен
.
Едно се иска от човека: да придобие знание. – Какво знание? – Което може да го крепи. Всяко знание, което не крепи човека, не е истинско. Всяко нещо, което не внася радост в човека, не е на място.
Разумността прави човека
радостен
.
Ето, взимате пергел и чертаете с него окръжност. Вие се радвате, че окръжността е правилна, но разумността е във вас, а не в пергела. Следователно, колкото правилна да е окръжността, никой не би желал да бъде пергел. Пергелът даже не подозира, че може да чертае окръжности. Щом го затворите, той изгубва способността си да чертае нещо.
към беседата >>
Това значи, да носиш
радост
и веселие във всеки дом.
Да любиш Бога, това значи, да придобиеш истинското знание, към което душата ти се стреми. Богатият, който дойде при Христа да иска вечен живот, знаеше, какво означава тоя живот. Да придобиеш вечен живот, това подразбира да носиш благословение във всеки дом. Ако влезеш в един дом, в който има умрял, да го възкресиш. Ако влезеш в дома на търговец, който е пред фалит, да се справиш с кредиторите му и отново да го кредитираш.
Това значи, да носиш
радост
и веселие във всеки дом.
Велико изкуство е това, всеки може да го придобие. – Как ще го придобием? – Чрез своя ум, чрез своето сърце и чрез своята воля. Сегашният живот, през който минавате, е резултат на вашите мисли от миналото. Каквото сте мислили в миналото, днес се реализира.
към беседата >>
Тогава
радостите
и страданията на хората са твои
радости
и страдания.
– Вървете нагоре и не се съмнявайте. Не се обезсърчавайте. Вървете нагоре към любовта, която още не сте опитали и познали. Любов, в която човек не може да забрави себе си, не е любов. Да забравиш себе си, това значи, да се свържеш с Бога, с всички хора, с всички живи същества.
Тогава
радостите
и страданията на хората са твои
радости
и страдания.
Да забравиш себе си, това значи, да заемеш последно място в живота. Тая сутрин ви говорих повече, за да ви оставя на светло. Вън е вече светло, но и салонът е осветен. Добре е да бъде светло отвън, и отвътре, да разбирате по-добре. Това е все едно, жененият мъж да срещне жена, по-красива от неговата.
към беседата >>
Учил я, учил я, учил я да каже "Ние сме много
радостни
, че те виждаме да си дошъл между нас".
(втори вариант)
Някои знаете, други посрещате, не знаете какво да кажете. Как се посреща един гост? Един български свещеник ми разправяше един анекдот. Един чорбаджия, на когото майка му била гъркиня, бащата - българин, щял да му дойде на гости един виден българин. Мъжът учил жена си какво да каже на госта, като дойде.
Учил я, учил я, учил я да каже "Ние сме много
радостни
, че те виждаме да си дошъл между нас".
Учил я той, но тази гъркиня казала точно обратното. Мъжът й си помислил: "Де го намисли? " Тя пита: "Казах ли го добре? " Мъжът й се извинил пред госта: "Ще извините. Жена ми е гъркиня, уплела български, че кусур няма да хващаш."
към втори вариант >>
Ти кажеш: "Не е умряло, заспало." Майката казва: "Знаеш, откъсна ми се сърцето, умря дъщеря ми." Тогава може да идеш, да се наведеш, кажеш на момичето: "Стани, преждевременно е това." Стане момичето, в тази къща ще има
радост
, всички ще се радват.
(втори вариант)
Когато Христос повика богатия, казва: "Раздай всичко." Той искаше придобиване на вечния живот. То значи да придобиеш онова съзнание, че като отидеш в един дом, да няма човек в него да страда. Като влезеш в една къща, не се изисква дълго време да утешаваш хората, ако влезеш с туй знание. Влезеш в една къща, всичките плачат. Умряло едно дете.
Ти кажеш: "Не е умряло, заспало." Майката казва: "Знаеш, откъсна ми се сърцето, умря дъщеря ми." Тогава може да идеш, да се наведеш, кажеш на момичето: "Стани, преждевременно е това." Стане момичето, в тази къща ще има
радост
, всички ще се радват.
Отиваш при някой търговец, забатачил навсякъде, сто души кредитори съдят го, милиони има да дава. Срещне те, отиваш в къщата му, казва: "Запалила се къщата ми." Разправя ти човекът. Та жена му, децата му дойдат, плачат, казват: "Какво ще правим? " Аз седя, гледам тези кредитори, посрещат ме, казват: "Какво става? Този човек е пред фалимент." Аз изваждам една книжка и казвам: "Колко ви дължи той?
към втори вариант >>
Той освен че няма да фалира, но го кредитирам с още толкоз, колкото имате да вземате." Тая вечер устройват танци, вечери, цигулки, оркестри, ядене, пиене,
радост
има този човек.
(втори вариант)
Срещне те, отиваш в къщата му, казва: "Запалила се къщата ми." Разправя ти човекът. Та жена му, децата му дойдат, плачат, казват: "Какво ще правим? " Аз седя, гледам тези кредитори, посрещат ме, казват: "Какво става? Този човек е пред фалимент." Аз изваждам една книжка и казвам: "Колко ви дължи той? " "Толкоз." На всичките подпиша един чек, казвам: "Кажете на този човек, че вие уреждате въпроса.
Той освен че няма да фалира, но го кредитирам с още толкоз, колкото имате да вземате." Тая вечер устройват танци, вечери, цигулки, оркестри, ядене, пиене,
радост
има този човек.
Та казвам, ние трябва да научим туй изкуство много хубаво. Ще научим - то е материалната страна, но има и духовна страна. Силата седи в човешката мисъл. Та казвам сега, вие сега живеете или живота на своите мисли или на вашите страдания, или на вашата воля. Преди хиляда години каквото сте мислили сега се реализира.
към втори вариант >>
Любов е само туй, в което ти може да забравиш себе си и да се срещнеш с цялото, с Бога, с всичките хора, във всички ти да завземеш последно място и
радостта
и щастието на всички да са твои.
(втори вариант)
Нали има там екзерсиор? Нагоре към любовта. Вие не сте опитали любовта. Като ви казвам така, ще ме извините, но вие не сте още опитали любовта. Любовта, в която човек не може да забрави себе си, не е любов.
Любов е само туй, в което ти може да забравиш себе си и да се срещнеш с цялото, с Бога, с всичките хора, във всички ти да завземеш последно място и
радостта
и щастието на всички да са твои.
Ти, като седиш, да се радваш. Да изпъкнеш напред и никого да не виждаш, то е сегашната любов, която имаме. Сега вие се безпокоите, но аз говоря нарочно дълго време. Беше тъмно, сега светлината иде, да ви оставя на светло. Сега не искам да се загасят тия свещи.
към втори вариант >>
66.
Сенки на Битието / Сянка на нещата
,
МОК
, София, 22.1.1932г.,
– То е необходима сянка за разбиране на
радостта
.
Лъчът, който се вижда, е сянка на самия лъч. Лъч, който не хвърля сянка, е невидим. Мисъл, която не дава сянка, е неразбрана. Чувство, което не хвърля сянка, остава непознато. Така ще дойдем до въпроса, какво представя страданието.
– То е необходима сянка за разбиране на
радостта
.
Ако не съществуваше сянка, лъчът щеше да минава и заминава, без да се използва. За човешкото съзнание той щеше да бъде непознат, т. е. недостъпен. Значи, каквато и да е светлината, тя трябва да има сянка. Щом лъчът се пречупва, явяват се известни цветове.
към беседата >>
Радостта
гълта страданието.
Човек хваща птицата и нарежда: Така е определил Бог. Дойде друг човек, хване първия и казва: Това е Божията воля! Така, живите същества се изяждат едни-други. Закон е: Умният гълта глупавия. Любовта гълта безлюбието.
Радостта
гълта страданието.
Ако нямаше страдание, радостта щеше да умре гладна. Трябва да има страдание, за да го гълта радостта. За да живее радостта ви, непременно трябва да има страдание, от което тя да се храни. Като разсъждавате така, вие ставате силни, укрепвате се. Казвате: Светът не е създаден, както трябва.
към беседата >>
Ако нямаше страдание,
радостта
щеше да умре гладна.
Дойде друг човек, хване първия и казва: Това е Божията воля! Така, живите същества се изяждат едни-други. Закон е: Умният гълта глупавия. Любовта гълта безлюбието. Радостта гълта страданието.
Ако нямаше страдание,
радостта
щеше да умре гладна.
Трябва да има страдание, за да го гълта радостта. За да живее радостта ви, непременно трябва да има страдание, от което тя да се храни. Като разсъждавате така, вие ставате силни, укрепвате се. Казвате: Светът не е създаден, както трябва. – Защо?
към беседата >>
Трябва да има страдание, за да го гълта
радостта
.
Така, живите същества се изяждат едни-други. Закон е: Умният гълта глупавия. Любовта гълта безлюбието. Радостта гълта страданието. Ако нямаше страдание, радостта щеше да умре гладна.
Трябва да има страдание, за да го гълта
радостта
.
За да живее радостта ви, непременно трябва да има страдание, от което тя да се храни. Като разсъждавате така, вие ставате силни, укрепвате се. Казвате: Светът не е създаден, както трябва. – Защо? – Или светът не е разумен, или вие не го обяснявате разумно.
към беседата >>
За да живее
радостта
ви, непременно трябва да има страдание, от което тя да се храни.
Закон е: Умният гълта глупавия. Любовта гълта безлюбието. Радостта гълта страданието. Ако нямаше страдание, радостта щеше да умре гладна. Трябва да има страдание, за да го гълта радостта.
За да живее
радостта
ви, непременно трябва да има страдание, от което тя да се храни.
Като разсъждавате така, вие ставате силни, укрепвате се. Казвате: Светът не е създаден, както трябва. – Защо? – Или светът не е разумен, или вие не го обяснявате разумно. Ако, наистина, светът не е разумен, в него има някакво противоречие.
към беседата >>
Той го приема в себе си, обработва го, и вие излизате от Него
радостни
и щастливи.
Те имат съзнателно отношение към нея. Когато страдате, природата взима участие в страданието ви, иска да ви даде най-малкото щастие. Вашето щастие е и нейно щастие. – Защо страдаме, защо вършим глупости и грешки? – Всичко това е необходимо за Бога.
Той го приема в себе си, обработва го, и вие излизате от Него
радостни
и щастливи.
Без страдания и противоречия, Божественото съзнание не би ви приело в себе си. Казано е в Писанието: „Потърсете ме в ден скръбен.“ – Как да Го търсим? – Как търсите светлината? Отвори клепачите си, и светлината сама ще влезе в очите ти. Тя веднага ще разкрие пред тебе света такъв, какъвто е в действителност.
към беседата >>
– Една сянка, за да бъде разбрана
радостта
!
(втори вариант)
Или виждането на лъча, показва, че има своя сянка. Виждането на лъча не е нищо друго освен сянката на лъча. Всеки лъч, който не хвърля сянка, остава невидим. Всяка мисъл, която не пуска сянка, остава неразбрана; всяко чувство, което не хвърля сянка, остава непознато. Тогава идваме до изяснението, що е страданието?
– Една сянка, за да бъде разбрана
радостта
!
Сянка е това, но ако тази сянка не съществува в света, тогава самият лъч ще мине и замине. Той ще бъде непознат, той ще бъде недостъпен за човешкото съзнание един ден, ако си замине. Значи каквато и да е светлината, ТРЯБВА ДА ИМА СЯНКА! Следователно, от това гледище, когато един лъч се пречупи и даде цвят, когато цветовете изникнат, какво представлява цветът? Как разглеждат физиците пречупването на известен лъч, от който излизат цветовете, разлагане на цвета, елементи ли са цветовете на светлината?
към втори вариант >>
А
РАДОСТТА
ГЪЛТА СТРАДАНИЕТО.
(втори вариант)
Има един закон: Умният гълта глупавия. Любящият гълта кого? Любовта гълта безлюбието. На общо основание го гълта. И като го глътне, то стане любов.
А
РАДОСТТА
ГЪЛТА СТРАДАНИЕТО.
Следователно, ако нямаше страдание, радостта ще умре гладна. Трябва да има страдание, за да я гълта радостта. Не можеш да се радваш, ако не си страдал. Необходимо е за да живее вашата радост, непременно трябва да имате скръб, да се храни радостта. Радостта се храни със скръбта.
към втори вариант >>
Следователно, ако нямаше страдание,
радостта
ще умре гладна.
(втори вариант)
Любящият гълта кого? Любовта гълта безлюбието. На общо основание го гълта. И като го глътне, то стане любов. А РАДОСТТА ГЪЛТА СТРАДАНИЕТО.
Следователно, ако нямаше страдание,
радостта
ще умре гладна.
Трябва да има страдание, за да я гълта радостта. Не можеш да се радваш, ако не си страдал. Необходимо е за да живее вашата радост, непременно трябва да имате скръб, да се храни радостта. Радостта се храни със скръбта. По този начин, ако разсъждавате, вие ставате силни.
към втори вариант >>
Трябва да има страдание, за да я гълта
радостта
.
(втори вариант)
Любовта гълта безлюбието. На общо основание го гълта. И като го глътне, то стане любов. А РАДОСТТА ГЪЛТА СТРАДАНИЕТО. Следователно, ако нямаше страдание, радостта ще умре гладна.
Трябва да има страдание, за да я гълта
радостта
.
Не можеш да се радваш, ако не си страдал. Необходимо е за да живее вашата радост, непременно трябва да имате скръб, да се храни радостта. Радостта се храни със скръбта. По този начин, ако разсъждавате, вие ставате силни. Това е начин.
към втори вариант >>
Необходимо е за да живее вашата
радост
, непременно трябва да имате скръб, да се храни
радостта
.
(втори вариант)
И като го глътне, то стане любов. А РАДОСТТА ГЪЛТА СТРАДАНИЕТО. Следователно, ако нямаше страдание, радостта ще умре гладна. Трябва да има страдание, за да я гълта радостта. Не можеш да се радваш, ако не си страдал.
Необходимо е за да живее вашата
радост
, непременно трябва да имате скръб, да се храни
радостта
.
Радостта се храни със скръбта. По този начин, ако разсъждавате, вие ставате силни. Това е начин. Идвате до едно разсъждение, казвате: Светът не е направен разумно. Или светът не е направен разумно, или вие разумно не го обяснявате.
към втори вариант >>
Радостта
се храни със скръбта.
(втори вариант)
А РАДОСТТА ГЪЛТА СТРАДАНИЕТО. Следователно, ако нямаше страдание, радостта ще умре гладна. Трябва да има страдание, за да я гълта радостта. Не можеш да се радваш, ако не си страдал. Необходимо е за да живее вашата радост, непременно трябва да имате скръб, да се храни радостта.
Радостта
се храни със скръбта.
По този начин, ако разсъждавате, вие ставате силни. Това е начин. Идвате до едно разсъждение, казвате: Светът не е направен разумно. Или светът не е направен разумно, или вие разумно не го обяснявате. Така аз съпоставям нещата.
към втори вариант >>
Всеки един човек, който съзнава, че страда, той може да бъде
радостен
.
(втори вариант)
Така аз съпоставям нещата. Ако вие разумно направите или обясните света, в света има противоречие – светът не е направен разумно; щом вие разсъждавате по-добре, отколкото е светът, щом светът не е направен разумно, тогава вие можете да направите един разумен свят, нищо повече! Аз ви давам право да го направите. Вие казвате: Нещастен е моят живот. Щом знаеш, че е нещастен, направи по-добър живот.
Всеки един човек, който съзнава, че страда, той може да бъде
радостен
.
Всеки човек, който съзнава, че е сиромах, той може да бъде богат. Нещастни са само онези хора, които съзнават, че са сиромаси и щастливи са само онези хора, които съзнават, че са богати. Едното и другото то е богатство. Щом съзнаваш, че си богат, това е богатство. Щом съзнаваш, че си сиромах и това е богатство.
към втори вариант >>
И следователно, Той като го приеме в себе си, от другата страна ние излизаме
радостни
и честити.
(втори вариант)
Всички имат отношение към него. Природата създава съзнанието на най-разумното същество, което вземе предвид, когато вие страдате. Това същество влиза във вашето положение и се стреми да намерите вашето най-малко щастие. Вашето щастие е щастие на това същество. И някой път, ако ние страдаме, нашите нещастия са необходми за Бога; някой път нашите глупости са необходими за Бога и греховете, и те са необходими; всичко е необходимо за Него.
И следователно, Той като го приеме в себе си, от другата страна ние излизаме
радостни
и честити.
Друго яче, ако не страдахме, това съзнание не би ни приело в себе си. Някъде Писанието казва тъй, когато човек се намери в голямо противоречие, Писанието казва, Бог казва: Обърнете се към мен. Разумните хора са взели това: „Потърсете ме в ден скърбен“. Ние казваме как да Го потърсим? Как ще търсиш светлината?
към втори вариант >>
67.
Двете отверстия
,
ООК
, София, 27.1.1932г.,
Днес си
радостен
, разположен си; на другия ден си скръбен, свиеш се, наведеш глава.
Ти ходиш изпъчен, без да знаеш защо; после се свиваш, пак не знаеш защо. Вдигнеш глава нагоре, после наведеш главата си надолу, но сам не знаеш, защо правиш това. С незнание въпросите не се разрешават. Временно можеш да разрешиш един въпрос, но това не е истинско разрешаване. Утре ще се натъкнеш на същия въпрос.
Днес си
радостен
, разположен си; на другия ден си скръбен, свиеш се, наведеш глава.
Казваш: Не съм разположен. Защо не си разположен? Нямаш сто лева, да отидеш в кръчмата. Ако имаш сто лева, ще се зарадваш и ще отидеш в кръчмата. Ще кажеш: Дай едно кило вино, да пием и да се повеселим.
към беседата >>
В тоя случай за предпочитане е скръбта пред
радостта
.
Казваш: Не съм разположен. Защо не си разположен? Нямаш сто лева, да отидеш в кръчмата. Ако имаш сто лева, ще се зарадваш и ще отидеш в кръчмата. Ще кажеш: Дай едно кило вино, да пием и да се повеселим.
В тоя случай за предпочитане е скръбта пред
радостта
.
Тая радост е лична. И тя е на мястото си, но когато нуждите на окръжаващите са задоволени. Тогава, като няма какво да правиш, можеш да се радваш. Обаче, докато хората около тебе страдат, твоята лична радост носи страдание за всички. Като ученици, вие трябва да имате една свещена идея, чрез която правилно да разрешавате мъчнотиите си.
към беседата >>
Тая
радост
е лична.
Защо не си разположен? Нямаш сто лева, да отидеш в кръчмата. Ако имаш сто лева, ще се зарадваш и ще отидеш в кръчмата. Ще кажеш: Дай едно кило вино, да пием и да се повеселим. В тоя случай за предпочитане е скръбта пред радостта.
Тая
радост
е лична.
И тя е на мястото си, но когато нуждите на окръжаващите са задоволени. Тогава, като няма какво да правиш, можеш да се радваш. Обаче, докато хората около тебе страдат, твоята лична радост носи страдание за всички. Като ученици, вие трябва да имате една свещена идея, чрез която правилно да разрешавате мъчнотиите си. Само така ще намерите вратата, през която ще излезете на свобода.
към беседата >>
Обаче, докато хората около тебе страдат, твоята лична
радост
носи страдание за всички.
Ще кажеш: Дай едно кило вино, да пием и да се повеселим. В тоя случай за предпочитане е скръбта пред радостта. Тая радост е лична. И тя е на мястото си, но когато нуждите на окръжаващите са задоволени. Тогава, като няма какво да правиш, можеш да се радваш.
Обаче, докато хората около тебе страдат, твоята лична
радост
носи страдание за всички.
Като ученици, вие трябва да имате една свещена идея, чрез която правилно да разрешавате мъчнотиите си. Само така ще намерите вратата, през която ще излезете на свобода. Бъдете искрени, говорете истината, за да ви кредитират. Иначе, колкото и да се молите на Бога, молитвата ви няма да бъде чута. Докато човек не се научи да говори истината, никакъв отговор не може да очаква на молитвата си.
към беседата >>
Същото се отнася и до
радостите
, и до скърбите.
– Мога ли да благодаря за всичко това? – Можеш. Кажи: Господи, благодаря ти, задето ме водиш в тоя път. Като богат, ще научиш едно; като беден, ще научиш друго. За Бога и богатството, и беднотията са еднакво важни.
Същото се отнася и до
радостите
, и до скърбите.
Човек се учи от всичко. Питам: Колцина от вас сте готови за тоя опит? Който не се наема да изпълни задачата, нищо няма да придобие. Който не е готов, да не се наема, но и да не се страхува. В същност, задачата не е мъчна.
към беседата >>
На вас току ви дойде една
радост
- изправите се.
(втори вариант)
Когато човек ходи тъй изпъчен, той е прав, но не знае защо го прави. Пък и когато се свива, и него не знае. И когато си вдигне главата, нищо не знае. Разрешава въпроса и след туй навежда глава. Но това е само едно временно разрешение на въпроса.
На вас току ви дойде една
радост
- изправите се.
След туй дойде ви една скръб - и се свиете вътре, усещате, че сте неразположени. Казвате: "Днес нямам никакво разположение." Защо нямаш? Не са ви дали сто лева. Къде ще идеш? В кръчмата.
към втори вариант >>
Ти ще идеш, ще разправяш: "Знаеш ли колко съм
радостен
днес." И човек се тупа по корема.
(втори вариант)
След туй дойде ви една скръб - и се свиете вътре, усещате, че сте неразположени. Казвате: "Днес нямам никакво разположение." Защо нямаш? Не са ви дали сто лева. Къде ще идеш? В кръчмата.
Ти ще идеш, ще разправяш: "Знаеш ли колко съм
радостен
днес." И човек се тупа по корема.
Казваш: "Дай половин кило." Затова аз казвам, в дадения случай скръбта е за предпочитане пред онази радост вътре. Има една лична радост. Хубава е тя, но тя трябва да има своето място - когато нуждите на всички хора са задоволени, че като нямаш какво да правиш, тогава да имаш една лична радост. Но когато всички хора страдат, и ти да имаш радост, това е голямо нещастие в света. Трябва да имате една съвършена идея, да знаете вратата, през която да излезете през време на мъчнотия.
към втори вариант >>
Казваш: "Дай половин кило." Затова аз казвам, в дадения случай скръбта е за предпочитане пред онази
радост
вътре.
(втори вариант)
Казвате: "Днес нямам никакво разположение." Защо нямаш? Не са ви дали сто лева. Къде ще идеш? В кръчмата. Ти ще идеш, ще разправяш: "Знаеш ли колко съм радостен днес." И човек се тупа по корема.
Казваш: "Дай половин кило." Затова аз казвам, в дадения случай скръбта е за предпочитане пред онази
радост
вътре.
Има една лична радост. Хубава е тя, но тя трябва да има своето място - когато нуждите на всички хора са задоволени, че като нямаш какво да правиш, тогава да имаш една лична радост. Но когато всички хора страдат, и ти да имаш радост, това е голямо нещастие в света. Трябва да имате една съвършена идея, да знаете вратата, през която да излезете през време на мъчнотия. Този човек ако беше дошъл при мен да ми говори истината, аз всякога щях да го кредитирам.
към втори вариант >>
Има една лична
радост
.
(втори вариант)
Не са ви дали сто лева. Къде ще идеш? В кръчмата. Ти ще идеш, ще разправяш: "Знаеш ли колко съм радостен днес." И човек се тупа по корема. Казваш: "Дай половин кило." Затова аз казвам, в дадения случай скръбта е за предпочитане пред онази радост вътре.
Има една лична
радост
.
Хубава е тя, но тя трябва да има своето място - когато нуждите на всички хора са задоволени, че като нямаш какво да правиш, тогава да имаш една лична радост. Но когато всички хора страдат, и ти да имаш радост, това е голямо нещастие в света. Трябва да имате една съвършена идея, да знаете вратата, през която да излезете през време на мъчнотия. Този човек ако беше дошъл при мен да ми говори истината, аз всякога щях да го кредитирам. И аз го кредитирах два пъти, понеже ме лъже, не ми казва истината.
към втори вариант >>
Хубава е тя, но тя трябва да има своето място - когато нуждите на всички хора са задоволени, че като нямаш какво да правиш, тогава да имаш една лична
радост
.
(втори вариант)
Къде ще идеш? В кръчмата. Ти ще идеш, ще разправяш: "Знаеш ли колко съм радостен днес." И човек се тупа по корема. Казваш: "Дай половин кило." Затова аз казвам, в дадения случай скръбта е за предпочитане пред онази радост вътре. Има една лична радост.
Хубава е тя, но тя трябва да има своето място - когато нуждите на всички хора са задоволени, че като нямаш какво да правиш, тогава да имаш една лична
радост
.
Но когато всички хора страдат, и ти да имаш радост, това е голямо нещастие в света. Трябва да имате една съвършена идея, да знаете вратата, през която да излезете през време на мъчнотия. Този човек ако беше дошъл при мен да ми говори истината, аз всякога щях да го кредитирам. И аз го кредитирах два пъти, понеже ме лъже, не ми казва истината. Някой път ние се молим на Бога.
към втори вариант >>
Но когато всички хора страдат, и ти да имаш
радост
, това е голямо нещастие в света.
(втори вариант)
В кръчмата. Ти ще идеш, ще разправяш: "Знаеш ли колко съм радостен днес." И човек се тупа по корема. Казваш: "Дай половин кило." Затова аз казвам, в дадения случай скръбта е за предпочитане пред онази радост вътре. Има една лична радост. Хубава е тя, но тя трябва да има своето място - когато нуждите на всички хора са задоволени, че като нямаш какво да правиш, тогава да имаш една лична радост.
Но когато всички хора страдат, и ти да имаш
радост
, това е голямо нещастие в света.
Трябва да имате една съвършена идея, да знаете вратата, през която да излезете през време на мъчнотия. Този човек ако беше дошъл при мен да ми говори истината, аз всякога щях да го кредитирам. И аз го кредитирах два пъти, понеже ме лъже, не ми казва истината. Някой път ние се молим на Бога. Но Бог не ни слуша.
към втори вариант >>
Радости
и скърби са еднакво важни, защото и скръбта ще внесе нещо във вас.
(втори вариант)
Имаш да даваш - благодари на Бога. Нямаш обществено положение - благодари на Бога, защото при общественото положение ще научиш едно нещо, а при нямане на обществено положение ще научиш друго нещо. При богатство ще научиш едно, при сиромашия - друго. Всички положения са важни за Бога. И сиромашия, и богатство са еднакво важни.
Радости
и скърби са еднакво важни, защото и скръбта ще внесе нещо във вас.
Казвам, колко души от вас сте готови сега? Вие някой път ме залъгвате. Помнете, че всеки, който не е изпълнил една задача, той нищо не може да придобие. Пък и аз не искам да се ангажирате. Ще кажете: "Аз не съм готов." Който е готов, да я изпълни.
към втори вариант >>
68.
Съзнателни и несъзнателни движения
,
МОК
, София, 29.1.1932г.,
И кредиторът, който има да събира тази полица, той като вземе 100-те лева, казва си: Хабя си само времето, а като вземе 200 хиляди лева, той се усеща повече
радостен
.
– Защо при царя човек се усеща стеснен, а при овчаря е свободен? – Или да ви представя друго яче въпроса: Защо, когато човек търговец има полица от 100 лева, не се безпокои, а когато има полица от 10 хиляди лева, става неспокоен. Защо не е така разположен? Защо при 200 хиляди, които има да дава, е неспокоен, а при стоте лева е спокоен? – Има различие.
И кредиторът, който има да събира тази полица, той като вземе 100-те лева, казва си: Хабя си само времето, а като вземе 200 хиляди лева, той се усеща повече
радостен
.
Радостта при стоте лева е малка. Обратното е за онзи, който има да дава и да взема. Първият е сериозен при 200 хиляди лева, а вторият е радостен като ги получи. Една полица тежи 5, 10 грама, а на нея пише 200 хиляди лева, понеже са живи левове, а те са книжни въображаеми и той се плаши от тях. Разбира се, ако са в гората, 200 хиляди лъвове, кой може да се справи с тях.
към беседата >>
Радостта
при стоте лева е малка.
– Или да ви представя друго яче въпроса: Защо, когато човек търговец има полица от 100 лева, не се безпокои, а когато има полица от 10 хиляди лева, става неспокоен. Защо не е така разположен? Защо при 200 хиляди, които има да дава, е неспокоен, а при стоте лева е спокоен? – Има различие. И кредиторът, който има да събира тази полица, той като вземе 100-те лева, казва си: Хабя си само времето, а като вземе 200 хиляди лева, той се усеща повече радостен.
Радостта
при стоте лева е малка.
Обратното е за онзи, който има да дава и да взема. Първият е сериозен при 200 хиляди лева, а вторият е радостен като ги получи. Една полица тежи 5, 10 грама, а на нея пише 200 хиляди лева, понеже са живи левове, а те са книжни въображаеми и той се плаши от тях. Разбира се, ако са в гората, 200 хиляди лъвове, кой може да се справи с тях. Ако те пуснат между 200 хиляди лъва, какво бихте направили?
към беседата >>
Първият е сериозен при 200 хиляди лева, а вторият е
радостен
като ги получи.
Защо при 200 хиляди, които има да дава, е неспокоен, а при стоте лева е спокоен? – Има различие. И кредиторът, който има да събира тази полица, той като вземе 100-те лева, казва си: Хабя си само времето, а като вземе 200 хиляди лева, той се усеща повече радостен. Радостта при стоте лева е малка. Обратното е за онзи, който има да дава и да взема.
Първият е сериозен при 200 хиляди лева, а вторият е
радостен
като ги получи.
Една полица тежи 5, 10 грама, а на нея пише 200 хиляди лева, понеже са живи левове, а те са книжни въображаеми и той се плаши от тях. Разбира се, ако са в гората, 200 хиляди лъвове, кой може да се справи с тях. Ако те пуснат между 200 хиляди лъва, какво бихте направили? Онзи, който има да взема, и онзи, който има да дава, като ги пуснат лъвовете, да му мисли онзи, който има да взема. Ако той беше един маг, онзи му казва: Ти ми дължиш 200 хиляди лева и той му каже: Заповядайте в пустинята, ще ти платя и пуща тези 200 хиляди лъва.
към беседата >>
Например
радостен
си и след това дойде едно мрачно настроение.
Та най-първо, всички трябва да се освободите от посторонните влияния. Някой път ви дойде страх, песимизъм, обезверяване. Те са чужди мисли. Или ви дойде някоя лоша мисъл. Те са все чужди работи.
Например
радостен
си и след това дойде едно мрачно настроение.
Такива малки препятствия трябва да ги отстранявате. Има една наука, трябва да изследвате тия работи от научно гледище. Вие изучавате астрологически някои работи, но знаете ли взаимното влияние, което съществува между планетите и взаимното влияние, което съществува между звездите. Една звезда не може в две години да упражни едно и също влияние. Една звезда като упражни едно влияние, в нея стават ред промени.
към беседата >>
И кредиторът, който има да събира тази полица, той като вземе 100-те лева, казва си: Хабя си само времето, а като вземе 200 хиляди лева, той се усеща повече
радостен
.
(втори вариант)
– Защо при царя човек се усеща стеснен, а при овчаря е свободен? – Или да ви представя друго яче въпроса: Защо, когато човек търговец има полица от 100 лева, не се безпокои, а когато има полица от 10 хиляди лева, става неспокоен. Защо не е така разположен? Защо при 200 хиляди, които има да дава, е неспокоен, а при стоте лева е спокоен? – Има различие.
И кредиторът, който има да събира тази полица, той като вземе 100-те лева, казва си: Хабя си само времето, а като вземе 200 хиляди лева, той се усеща повече
радостен
.
Радостта при стоте лева е малка. Обратното е за онзи, който има да дава и да взема. Първият е сериозен при 200 хиляди лева, а вторият е радостен като ги получи. Една полица тежи 5, 10 грама, а на нея пише 200 хиляди лева, понеже са живи левове, а те са книжни въображаеми и той се плаши от тях. Разбира се, ако са в гората, 200 хиляди лъвове, кой може да се справи с тях.
към втори вариант >>
Радостта
при стоте лева е малка.
(втори вариант)
– Или да ви представя друго яче въпроса: Защо, когато човек търговец има полица от 100 лева, не се безпокои, а когато има полица от 10 хиляди лева, става неспокоен. Защо не е така разположен? Защо при 200 хиляди, които има да дава, е неспокоен, а при стоте лева е спокоен? – Има различие. И кредиторът, който има да събира тази полица, той като вземе 100-те лева, казва си: Хабя си само времето, а като вземе 200 хиляди лева, той се усеща повече радостен.
Радостта
при стоте лева е малка.
Обратното е за онзи, който има да дава и да взема. Първият е сериозен при 200 хиляди лева, а вторият е радостен като ги получи. Една полица тежи 5, 10 грама, а на нея пише 200 хиляди лева, понеже са живи левове, а те са книжни въображаеми и той се плаши от тях. Разбира се, ако са в гората, 200 хиляди лъвове, кой може да се справи с тях. Ако те пуснат между 200 хиляди лъва, какво бихте направили?
към втори вариант >>
Първият е сериозен при 200 хиляди лева, а вторият е
радостен
като ги получи.
(втори вариант)
Защо при 200 хиляди, които има да дава, е неспокоен, а при стоте лева е спокоен? – Има различие. И кредиторът, който има да събира тази полица, той като вземе 100-те лева, казва си: Хабя си само времето, а като вземе 200 хиляди лева, той се усеща повече радостен. Радостта при стоте лева е малка. Обратното е за онзи, който има да дава и да взема.
Първият е сериозен при 200 хиляди лева, а вторият е
радостен
като ги получи.
Една полица тежи 5, 10 грама, а на нея пише 200 хиляди лева, понеже са живи левове, а те са книжни въображаеми и той се плаши от тях. Разбира се, ако са в гората, 200 хиляди лъвове, кой може да се справи с тях. Ако те пуснат между 200 хиляди лъва, какво бихте направили? Онзи, който има да взема, и онзи, който има да дава, като ги пуснат лъвовете, да му мисли онзи, който има да взема. Ако той беше един маг, онзи му казва: Ти ми дължиш 200 хиляди лева и той му каже: Заповядайте в пустинята, ще ти платя и пуща тези 200 хиляди лъва.
към втори вариант >>
Например
радостен
си и след това дойде едно мрачно настроение.
(втори вариант)
Та най-първо, всички трябва да се освободите от посторонните влияния. Някой път ви дойде страх, песимизъм, обезверяване. Те са чужди мисли. Или ви дойде някоя лоша мисъл. Те са все чужди работи.
Например
радостен
си и след това дойде едно мрачно настроение.
Такива малки препятствия трябва да ги отстранявате. Има една наука, трябва да изследвате тия работи от научно гледище. Вие изучавате астрологически някои работи, но знаете ли взаимното влияние, което съществува между планетите и взаимното влияние, което съществува между звездите. Една звезда не може в две години да упражни едно и също влияние. Една звезда като упражни едно влияние, в нея стават ред промени.
към втори вариант >>
69.
Проява на живата светлина
,
НБ
, София, 31.1.1932г.,
Знанието ще внесе онзи мир в душата ти, ще имаш онази
радост
, ще станеш член на цялата земя, ще започнеш да се разговаряш с всички души.
Някои хора по един път, други - по друг път, по трети, четвърти, в края на краищата за всички ще има горе блага, всички ще се качат. Но сега въпросът е, кой да се качи пръв. Като идеш пръв, ще кажеш: "Аз съм първият, който се качих! " Без разлика е първи или втори. Въпросът е да идеш и да утолиш жаждата, защото достатъчно за всеки ще има.
Знанието ще внесе онзи мир в душата ти, ще имаш онази
радост
, ще станеш член на цялата земя, ще започнеш да се разговаряш с всички души.
Когато дойде любовта, ще започнат да работят хилядите радиоапарати в света. Вие не сте чували едно радио; тия, които вие имате, те са едно хубаво забавление, но слушали ли сте едно радио на светия? Слушали ли сте едно радио от мозъка на един велик светия, този огън на мозъка? Тогава вие ще се захласнете, знаете ли как? Да ви приведа един пример.
към беседата >>
Когато вкъщи дойде Живата Любов, тогава всички взимат участие, всички ще бъдат
радостни
, няма да има хилави.
Тогава ще има ядене и пиене, че в туй ядене да участвува не само един, цялото човечество да участвува, да няма човек гладен. Тогава ще дойде Онзи, Когото толкоз дирехме през прозорците от хиляди години, и когото чакаме. От прозорците надникнем - няма Го; в църквата идем, надникнем - няма Го; в училището надникнем - няма Го, в света надникнем - няма Го. Един ден ще дойде, ще Го зърнем, ще се зарадваме и когато дойде вкъщи, всички ще се зарадваме. Туй е законът на Любовта - по човешки да ви обясня.
Когато вкъщи дойде Живата Любов, тогава всички взимат участие, всички ще бъдат
радостни
, няма да има хилави.
Онази баба инвалид, и тя, горката, стане като млада мома. Казва: "Дойде, дойде! " Краката й се развързват, и тя сяда на трапезата, като Го погледне радва се: "Дойде вече! " Казвам: когато Любовта дойде в света, всички хора ще се подмладят, всички хора ще станат богати, всички хора ще станат щастливи. Блажени онези, при които Любовта е дошла!
към беседата >>
70.
Лица на реалността / Двете лица на реалността
,
ООК
, София, 3.2.1932г.,
Казвам: Докато ти не се включиш в страданието, не можеш да се включиш и в
радостта
.
Не се минало много време, турският началник отишъл при кмета да прегледа работите му, и понеже намерил нередовни неща, издал заповед да го набият, та да се научи да бъде изправен. Тогава кметът разбрал, какво значи да се вдига и слага тояга върху гърба ти. Той си казал: Лошо нещо било боят! Следователно, докато другите хора страдат, ние казваме, че страданията са на място. Щом дойдат страданията до нас, казваме, че това е жестоко, и започваме да търсим причината за тях.
Казвам: Докато ти не се включиш в страданието, не можеш да се включиш и в
радостта
.
Закон е това. Ако можеш да се изключиш от страданието, ще се изключиш и от радостта. Както и да философствате върху пътя, по който вървите, вашата философия нищо не разрешава. Казвате, че еди-кой си е щастлив, наредил е добре работите си. Покажете ми един човек, който е наредил всичките си работи поне за хиляда години.
към беседата >>
Ако можеш да се изключиш от страданието, ще се изключиш и от
радостта
.
Той си казал: Лошо нещо било боят! Следователно, докато другите хора страдат, ние казваме, че страданията са на място. Щом дойдат страданията до нас, казваме, че това е жестоко, и започваме да търсим причината за тях. Казвам: Докато ти не се включиш в страданието, не можеш да се включиш и в радостта. Закон е това.
Ако можеш да се изключиш от страданието, ще се изключиш и от
радостта
.
Както и да философствате върху пътя, по който вървите, вашата философия нищо не разрешава. Казвате, че еди-кой си е щастлив, наредил е добре работите си. Покажете ми един човек, който е наредил всичките си работи поне за хиляда години. Няма човек на земята, който да е наредил работите си даже за пет години. Затова се казва, че човек не е сигурен и за утрешния ден.
към беседата >>
Аз искам да ви покажа, на какви закони почива сегашният ви живот.Изучавайте скръбта и
радостта
като две лица на реалността.
Няма човек на земята, който да е наредил работите си даже за пет години. Затова се казва, че човек не е сигурен и за утрешния ден. Какво може да се очаква при противоречията на живота? Какво може да очаквате от една преходна, фалшива мисъл? Това да не ви обезсърчава, но да ви насърчи да работите повече.
Аз искам да ви покажа, на какви закони почива сегашният ви живот.Изучавайте скръбта и
радостта
като две лица на реалността.
Знайте, че вашата скръб е основа за радостта на вашия ближен. – Защо трябва да страдам? – За да се радва твоят ближен. Ако ти не страдаш, ближният ти няма да се радва. Ако ближният ти не страда, ти няма да се радваш.
към беседата >>
Знайте, че вашата скръб е основа за
радостта
на вашия ближен.
Затова се казва, че човек не е сигурен и за утрешния ден. Какво може да се очаква при противоречията на живота? Какво може да очаквате от една преходна, фалшива мисъл? Това да не ви обезсърчава, но да ви насърчи да работите повече. Аз искам да ви покажа, на какви закони почива сегашният ви живот.Изучавайте скръбта и радостта като две лица на реалността.
Знайте, че вашата скръб е основа за
радостта
на вашия ближен.
– Защо трябва да страдам? – За да се радва твоят ближен. Ако ти не страдаш, ближният ти няма да се радва. Ако ближният ти не страда, ти няма да се радваш. – Защо се радвам?
към беседата >>
Ако се радваш на страданията си, никой не може да ти отнеме
радостта
.
Същото е и за жената. Плачи за човека, докато е жив. Като умре, няма защо да плачеш. Плачи за живите, а не за умрелите. Радвай се на страданията си.
Ако се радваш на страданията си, никой не може да ти отнеме
радостта
.
Не се ли радваш на страданията си, всеки може да отнеме твоята радост. Ще се чудиш после, защо радостта те е напуснала. Като ви говоря така, аз не засягам семейните ви отношения. Те не ме интересуват. Аз засягам онова, което е болно във вашия живот.
към беседата >>
Не се ли радваш на страданията си, всеки може да отнеме твоята
радост
.
Плачи за човека, докато е жив. Като умре, няма защо да плачеш. Плачи за живите, а не за умрелите. Радвай се на страданията си. Ако се радваш на страданията си, никой не може да ти отнеме радостта.
Не се ли радваш на страданията си, всеки може да отнеме твоята
радост
.
Ще се чудиш после, защо радостта те е напуснала. Като ви говоря така, аз не засягам семейните ви отношения. Те не ме интересуват. Аз засягам онова, което е болно във вашия живот. Има нещо болно във вас, което трябва да се излекува.
към беседата >>
Ще се чудиш после, защо
радостта
те е напуснала.
Като умре, няма защо да плачеш. Плачи за живите, а не за умрелите. Радвай се на страданията си. Ако се радваш на страданията си, никой не може да ти отнеме радостта. Не се ли радваш на страданията си, всеки може да отнеме твоята радост.
Ще се чудиш после, защо
радостта
те е напуснала.
Като ви говоря така, аз не засягам семейните ви отношения. Те не ме интересуват. Аз засягам онова, което е болно във вашия живот. Има нещо болно във вас, което трябва да се излекува. Събрали се двама приятели, но приятелство между тях не съществува.
към беседата >>
Ако ши не може да се включиш в страданието, ти не може да се включиш и в
радостите
.
(втори вариант)
Един ден дошъл в селото един турски агент като началник. Кметът бил неизправен и той го набил хубаво. Кметът си казал: "Лоша работа било да се бие, понеже ме боли задницата." След като го набили, разбрал, че е лошо да бие човека. Докато другите хора страдат, ние казваме, че страданието е намясто. Щом дойде страданието до пас, ние казваме - за другите разбираме, не за нас.
Ако ши не може да се включиш в страданието, ти не може да се включиш и в
радостите
.
Законът е такъв. Ако ти можеш да се изключиш от закона на страданието, ти ще се изключиш и от закона на радостите. Какъвто и да е пътят, по който сега вървим, ние може да философстваме, казвате - еди-кой си бил щастлив, уредил си работите. За колко години ги е уредил? Кажете един човек, който за хиляда години да е уредил своя живот и да го е уредил хубаво.
към втори вариант >>
Ако ти можеш да се изключиш от закона на страданието, ти ще се изключиш и от закона на
радостите
.
(втори вариант)
Кметът си казал: "Лоша работа било да се бие, понеже ме боли задницата." След като го набили, разбрал, че е лошо да бие човека. Докато другите хора страдат, ние казваме, че страданието е намясто. Щом дойде страданието до пас, ние казваме - за другите разбираме, не за нас. Ако ши не може да се включиш в страданието, ти не може да се включиш и в радостите. Законът е такъв.
Ако ти можеш да се изключиш от закона на страданието, ти ще се изключиш и от закона на
радостите
.
Какъвто и да е пътят, по който сега вървим, ние може да философстваме, казвате - еди-кой си бил щастлив, уредил си работите. За колко години ги е уредил? Кажете един човек, който за хиляда години да е уредил своя живот и да го е уредил хубаво. Кажете ми един такъв човек. Даже за двайсет години, даже за десет години, даже за пет години да е уредил.
към втори вариант >>
Скръбта и
радостта
, това са две лица на реалността в живота.
(втори вариант)
Не мислете, че искам да ви направя нещастни. Далеч това не е мисълта ми. Не мислете, че искам да ви направя и щастливи. Нито едното, нито другото. Единственото: искам да ви покажа на какъв закон почиват противоречията в света.
Скръбта и
радостта
, това са две лица на реалността в живота.
Винаги твоята скръб е основа за твоята радост на някой друг. Ако ти не страдаш, друг не може да се радва. Ако ти не се радваш, друг няма да страда. Ти казваш: "Да не скърбим." Но щом ти не скърбиш, друг няма да се радва. Щом другите скърбят, ти се радваш.
към втори вариант >>
Винаги твоята скръб е основа за твоята
радост
на някой друг.
(втори вариант)
Далеч това не е мисълта ми. Не мислете, че искам да ви направя и щастливи. Нито едното, нито другото. Единственото: искам да ви покажа на какъв закон почиват противоречията в света. Скръбта и радостта, това са две лица на реалността в живота.
Винаги твоята скръб е основа за твоята
радост
на някой друг.
Ако ти не страдаш, друг не може да се радва. Ако ти не се радваш, друг няма да страда. Ти казваш: "Да не скърбим." Но щом ти не скърбиш, друг няма да се радва. Щом другите скърбят, ти се радваш. Ти казваш: "Защо се радвам?
към втори вариант >>
Ти казваш: "Ние не искаме страдание." Няма да има и
радост
тогава.
(втори вариант)
Ако ти не се радваш, друг няма да страда. Ти казваш: "Да не скърбим." Но щом ти не скърбиш, друг няма да се радва. Щом другите скърбят, ти се радваш. Ти казваш: "Защо се радвам? " Защото другите страдат.
Ти казваш: "Ние не искаме страдание." Няма да има и
радост
тогава.
Дето има смърт, има и живот. Дето има живот, има и смърт. Тогава какво трябва да се прави? Ще вземете смъртта в тази форма, както вие я разбирате. И ще вземете живота, както вие го познавате.
към втори вариант >>
И ако можеш да се радваш на своите страдания, то
радостта
ти никой не може да отнеме.
(втори вариант)
Като е била жива жена му, той се държал не добре с нея, а пък сега отива и плаче. Аз зная защо плаче. Плачи за един човек, докато е жив на земята, пък като умре и е в гроба, никак не ходи да плачеш. За живите хора трябва да плачем, а не за умрелите. Ние трябва да се радваме на своите страдания.
И ако можеш да се радваш на своите страдания, то
радостта
ти никой не може да отнеме.
Ако не можеш да се радваш на своите страдания, то радостта ти всеки може да я вземе. Аз не искам да засягам отношенията ви. Не се интересувам от семейния ви живот. Аз засягам един свят, който е болен. Събрали се двама души приятели, но приятелство между тях няма.
към втори вариант >>
Ако не можеш да се радваш на своите страдания, то
радостта
ти всеки може да я вземе.
(втори вариант)
Аз зная защо плаче. Плачи за един човек, докато е жив на земята, пък като умре и е в гроба, никак не ходи да плачеш. За живите хора трябва да плачем, а не за умрелите. Ние трябва да се радваме на своите страдания. И ако можеш да се радваш на своите страдания, то радостта ти никой не може да отнеме.
Ако не можеш да се радваш на своите страдания, то
радостта
ти всеки може да я вземе.
Аз не искам да засягам отношенията ви. Не се интересувам от семейния ви живот. Аз засягам един свят, който е болен. Събрали се двама души приятели, но приятелство между тях няма. Събрали се двама учени хора, но между тях няма наука.
към втори вариант >>
Но не сте родени само за
радост
.
(втори вариант)
Считайте, че това е разумно. За да се домогнете до следующия момент, понеже всеки момент има нещо разумно. Вие мислите, че сте родени само да страдате. Не е така. Вие не сте родени само да страдате.
Но не сте родени само за
радост
.
Не сте родени само за омраза. Не сте родени само за любов. В следния момент положението ще се смени. Онзи, който се оплаква, казва, че бял ден не е видял, не казва истината. Сменяват се състоянията.
към втори вариант >>
71.
Тези малките
,
НБ
, София, 7.2.1932г.,
Детето може да се радва на млякото, което майка му дава, и майката може да се радва, но между
радостта
на майката и тази на детето има голяма разлика.
За да познаеш живота, не е нужно да бъдеш велик философ, или някой светия, или някой поет, или талант. Може да бъдеш обикновен човек, много прост човек и пак да имаш правилно понятие за живота или за човека, да кажеш: ” Добър е този човек". Така също ученият и невежият, и двамата се отличават в разбирането на своето щастие. Ученият човек разбира едно, а невежият разбира друго. Ученият човек разбира от какво иде плодородието на земята, а простият не разбира.
Детето може да се радва на млякото, което майка му дава, и майката може да се радва, но между
радостта
на майката и тази на детето има голяма разлика.
Майката се радва за едно, детето за друго. Няма двама души, които да разбират живота еднакво. Изключение ще е, ако има такива. Няма двама души, които могат да се радват еднакво за едно и също явление. Пък радостта и скръбта са един резултат на самия живот.
към беседата >>
Пък
радостта
и скръбта са един резултат на самия живот.
Детето може да се радва на млякото, което майка му дава, и майката може да се радва, но между радостта на майката и тази на детето има голяма разлика. Майката се радва за едно, детето за друго. Няма двама души, които да разбират живота еднакво. Изключение ще е, ако има такива. Няма двама души, които могат да се радват еднакво за едно и също явление.
Пък
радостта
и скръбта са един резултат на самия живот.
Животът е причина за две последствия: скръб и радост. Защо трябва да скърбиш? Защото живееш. Защо трябва да се радваш? Защото живееш.
към беседата >>
Животът е причина за две последствия: скръб и
радост
.
Майката се радва за едно, детето за друго. Няма двама души, които да разбират живота еднакво. Изключение ще е, ако има такива. Няма двама души, които могат да се радват еднакво за едно и също явление. Пък радостта и скръбта са един резултат на самия живот.
Животът е причина за две последствия: скръб и
радост
.
Защо трябва да скърбиш? Защото живееш. Защо трябва да се радваш? Защото живееш. Ами после?
към беседата >>
Защото в твоята
радост
някой скърби, и в твоята скръб някой се радва.
Ами после? Ще скърбиш. Който може да даде друго определение, нека даде. Може да се дадат много дефиниции. Ти се радвай, то е резултат на живота.
Защото в твоята
радост
някой скърби, и в твоята скръб някой се радва.
Следователно твоята скръб в дадения случай не е скръб за всички, а за някои е радост. И твоята радост не е радост за всички, а е скръб за някои. Едновременно половината хора се радват, а другата половина скърбят. Но всякога радостта е по-голяма от скръбта. Денят е по-голям от нощта.
към беседата >>
Следователно твоята скръб в дадения случай не е скръб за всички, а за някои е
радост
.
Ще скърбиш. Който може да даде друго определение, нека даде. Може да се дадат много дефиниции. Ти се радвай, то е резултат на живота. Защото в твоята радост някой скърби, и в твоята скръб някой се радва.
Следователно твоята скръб в дадения случай не е скръб за всички, а за някои е
радост
.
И твоята радост не е радост за всички, а е скръб за някои. Едновременно половината хора се радват, а другата половина скърбят. Но всякога радостта е по-голяма от скръбта. Денят е по-голям от нощта. Туй няма да ви го доказвам.
към беседата >>
И твоята
радост
не е
радост
за всички, а е скръб за някои.
Който може да даде друго определение, нека даде. Може да се дадат много дефиниции. Ти се радвай, то е резултат на живота. Защото в твоята радост някой скърби, и в твоята скръб някой се радва. Следователно твоята скръб в дадения случай не е скръб за всички, а за някои е радост.
И твоята
радост
не е
радост
за всички, а е скръб за някои.
Едновременно половината хора се радват, а другата половина скърбят. Но всякога радостта е по-голяма от скръбта. Денят е по-голям от нощта. Туй няма да ви го доказвам. Но ако се занимавате с математика, ако премерите количеството на тъмнината, защото тъмнината има тежест, ще се убедите в това.
към беседата >>
Но всякога
радостта
е по-голяма от скръбта.
Ти се радвай, то е резултат на живота. Защото в твоята радост някой скърби, и в твоята скръб някой се радва. Следователно твоята скръб в дадения случай не е скръб за всички, а за някои е радост. И твоята радост не е радост за всички, а е скръб за някои. Едновременно половината хора се радват, а другата половина скърбят.
Но всякога
радостта
е по-голяма от скръбта.
Денят е по-голям от нощта. Туй няма да ви го доказвам. Но ако се занимавате с математика, ако премерите количеството на тъмнината, защото тъмнината има тежест, ще се убедите в това. За една нощ се иждивява / т. е. - изразходва / един грам тъмнина за да се покрие цялото земно кълбо с нея.
към беседата >>
Защото хората плачат и в
радостта
.
"Взех, казва ангелът, тази вода от едно същество на земята, тя изтичаше от очите му". И други ангели се събират и ги разглеждат. Те знаят причините защо е текъл този извор. Сега вие казвате, че от нещастие плачели хората. Лъжете се, и без нещастието човек плаче.
Защото хората плачат и в
радостта
.
Казвате: "Защото съм скръбен, затова плача. "Ами при радостта защо плачете? Но причината за плача не е нито радостта, нито скръбта. Няма по-хубаво нещо от това да плачете; не да ревете. Не спъвайте плача, но рева.
към беседата >>
"Ами при
радостта
защо плачете?
Те знаят причините защо е текъл този извор. Сега вие казвате, че от нещастие плачели хората. Лъжете се, и без нещастието човек плаче. Защото хората плачат и в радостта. Казвате: "Защото съм скръбен, затова плача.
"Ами при
радостта
защо плачете?
Но причината за плача не е нито радостта, нито скръбта. Няма по-хубаво нещо от това да плачете; не да ревете. Не спъвайте плача, но рева. Ревът е нещо второстепенно. Плачът е нещо възвишено, благородно.
към беседата >>
Но причината за плача не е нито
радостта
, нито скръбта.
Сега вие казвате, че от нещастие плачели хората. Лъжете се, и без нещастието човек плаче. Защото хората плачат и в радостта. Казвате: "Защото съм скръбен, затова плача. "Ами при радостта защо плачете?
Но причината за плача не е нито
радостта
, нито скръбта.
Няма по-хубаво нещо от това да плачете; не да ревете. Не спъвайте плача, но рева. Ревът е нещо второстепенно. Плачът е нещо възвишено, благородно. Когато човек иска да изрази най-хубавите си чувства, най- възвишените, ще му потекат сълзи.
към беседата >>
Ние не го знаем какво е, но от самия резултат на живота, който дава
радост
и страдание, може да предположим тези велики сили, които функционират, какви са.
"Ако ти вземат горната дреха, дайте си и другата". Преведете това. Ние придаваме само материален характер на казаното. Въпросът е и за нашите мисли, за нашите чувства и за нашите постъпки. Тогава резултатите ще имат едно съответствие, както животът е резултат на нещо разумно.
Ние не го знаем какво е, но от самия резултат на живота, който дава
радост
и страдание, може да предположим тези велики сили, които функционират, какви са.
Ти имаш едно страдание, не си доволен от нещо. Запитай се най-първо, защо не си доволен. Всичко ти е дадено даром. Майка ти те храни даром, баща ти те храни даром, навсякъде всичко даром получаваш. Ти седиш цял ден и правиш въпрос, че не си щастлив.
към беседата >>
72.
Любовта на безсмъртието / Любов на безсмъртието
,
ООК
, София, 10.2.1932г.,
Когато се раждат децата, когато се роди едно момче вкъщи, всички са
радостни
.
(втори вариант)
Защото на човека може да се каже най-хубавата истина и да има две различни разбирания. Може да имаш първото разбиране, т.е. да се веселиш, да се радваш, когато колят агнетата. А може да имаш и второто разбиране. У българите има един навик.
Когато се раждат децата, когато се роди едно момче вкъщи, всички са
радостни
.
И му правят панихида. Не е лошо нещо това. "Пан" значи голям, "хида" - ще почистят за онзи, който отишъл при Бога. Те са изопачили думата. Знаеш, вместо хората да бдят сутрин, започнали да бдят вечерно време.
към втори вариант >>
73.
Силата на възможностите
,
МОК
, София, 12.2.1932г.,
Какво представя
радостта
?
Някога може да го разплете, а някога не може. За това, което не може да се разплете, казват, че е неразрешимо. Питам: Може ли една оплетена задача да не се разреши? Щом една задача е оплетена, може да се разплете. Какво представя изпитът, мъчнотията, сплитането?
Какво представя
радостта
?
– Разрешена задача. – А скръбта? – Неразрешена задача. Скърбиш, мъчи те нещо. Гладен си, искаш да ядеш, но не можеш да намериш хляб.
към беседата >>
Вие искате да знаете, какъв е произходът на скръбта и на
радостта
.
Скърбиш, мъчи те нещо. Гладен си, искаш да ядеш, но не можеш да намериш хляб. Това е неразрешена задача. Гладът те мъчи. Намериш хляб, започваш да ядеш и се радваш – задачата е разрешена.
Вие искате да знаете, какъв е произходът на скръбта и на
радостта
.
– Никакъв не е произходът им. Те са две състояния, две фази на разбиране. Казвате, че това са отвлечени работи, които не разбирате. – Не са отвлечени работи, но аз искам да насоча мисълта ви в нова посока, да мислите за живота по нов начин. Представете си, че един голям богаташ – милиардер – е поставен в златен ковчег.
към беседата >>
Богатият, със златото и скъпоценните камъни, представя
радостта
, а бедният – скръбта.
Като те заровят в земята, смъртта ще почне да чопли и в двата сандъка по един и същ начин. Тя ще си вземе лист и молив и ще пише, какво има в главата на богатия и какво – в главата на бедния. Един ден, като разровите гробовете, в гроба на богатия ще намерите злато и скъпоценни камъни, а в гроба на бедния нищо няма да намерите. Какво означава ковчегът на богатия със златото и скъпоценните камъни, и какво – ковчегът на бедния? Това е ребус, задача за разрешаване.
Богатият, със златото и скъпоценните камъни, представя
радостта
, а бедният – скръбта.
Обаче, и радостта, и скръбта умират. Вярвате ли в това? Според мене, когато изгубите радостта си, тя умира; когато изгубите скръбта си, и тя умира. Каква е разликата между радостта и скръбта? – Когато радостта посети човека, тя оставя своето злато и скъпоценности; когато скръбта го посети, нищо не му оставя.
към беседата >>
Обаче, и
радостта
, и скръбта умират.
Тя ще си вземе лист и молив и ще пише, какво има в главата на богатия и какво – в главата на бедния. Един ден, като разровите гробовете, в гроба на богатия ще намерите злато и скъпоценни камъни, а в гроба на бедния нищо няма да намерите. Какво означава ковчегът на богатия със златото и скъпоценните камъни, и какво – ковчегът на бедния? Това е ребус, задача за разрешаване. Богатият, със златото и скъпоценните камъни, представя радостта, а бедният – скръбта.
Обаче, и
радостта
, и скръбта умират.
Вярвате ли в това? Според мене, когато изгубите радостта си, тя умира; когато изгубите скръбта си, и тя умира. Каква е разликата между радостта и скръбта? – Когато радостта посети човека, тя оставя своето злато и скъпоценности; когато скръбта го посети, нищо не му оставя. – Защо младите не обичат да скърбят и страдат?
към беседата >>
Според мене, когато изгубите
радостта
си, тя умира; когато изгубите скръбта си, и тя умира.
Какво означава ковчегът на богатия със златото и скъпоценните камъни, и какво – ковчегът на бедния? Това е ребус, задача за разрешаване. Богатият, със златото и скъпоценните камъни, представя радостта, а бедният – скръбта. Обаче, и радостта, и скръбта умират. Вярвате ли в това?
Според мене, когато изгубите
радостта
си, тя умира; когато изгубите скръбта си, и тя умира.
Каква е разликата между радостта и скръбта? – Когато радостта посети човека, тя оставя своето злато и скъпоценности; когато скръбта го посети, нищо не му оставя. – Защо младите не обичат да скърбят и страдат? – Защото, като умре, скръбта не им оставя нищо. – Защо младите обичат радостта?
към беседата >>
Каква е разликата между
радостта
и скръбта?
Това е ребус, задача за разрешаване. Богатият, със златото и скъпоценните камъни, представя радостта, а бедният – скръбта. Обаче, и радостта, и скръбта умират. Вярвате ли в това? Според мене, когато изгубите радостта си, тя умира; когато изгубите скръбта си, и тя умира.
Каква е разликата между
радостта
и скръбта?
– Когато радостта посети човека, тя оставя своето злато и скъпоценности; когато скръбта го посети, нищо не му оставя. – Защо младите не обичат да скърбят и страдат? – Защото, като умре, скръбта не им оставя нищо. – Защо младите обичат радостта? – Защото им оставя нещо.
към беседата >>
– Когато
радостта
посети човека, тя оставя своето злато и скъпоценности; когато скръбта го посети, нищо не му оставя.
Богатият, със златото и скъпоценните камъни, представя радостта, а бедният – скръбта. Обаче, и радостта, и скръбта умират. Вярвате ли в това? Според мене, когато изгубите радостта си, тя умира; когато изгубите скръбта си, и тя умира. Каква е разликата между радостта и скръбта?
– Когато
радостта
посети човека, тя оставя своето злато и скъпоценности; когато скръбта го посети, нищо не му оставя.
– Защо младите не обичат да скърбят и страдат? – Защото, като умре, скръбта не им оставя нищо. – Защо младите обичат радостта? – Защото им оставя нещо. Когато богатият умре, ако не оставя много неща, поне един златен пръстен ще остави.
към беседата >>
– Защо младите обичат
радостта
?
Според мене, когато изгубите радостта си, тя умира; когато изгубите скръбта си, и тя умира. Каква е разликата между радостта и скръбта? – Когато радостта посети човека, тя оставя своето злато и скъпоценности; когато скръбта го посети, нищо не му оставя. – Защо младите не обичат да скърбят и страдат? – Защото, като умре, скръбта не им оставя нищо.
– Защо младите обичат
радостта
?
– Защото им оставя нещо. Когато богатият умре, ако не оставя много неща, поне един златен пръстен ще остави. Радостта ще ви направи наследник на част от своето богатство. Какъв е смисълът тогава, да имаш майка на скръбта, баща на скръбта, брат на скръбта и сестра на скръбта? В реда на нещата е да избягваш скръбта.
към беседата >>
Радостта
ще ви направи наследник на част от своето богатство.
– Защо младите не обичат да скърбят и страдат? – Защото, като умре, скръбта не им оставя нищо. – Защо младите обичат радостта? – Защото им оставя нещо. Когато богатият умре, ако не оставя много неща, поне един златен пръстен ще остави.
Радостта
ще ви направи наследник на част от своето богатство.
Какъв е смисълът тогава, да имаш майка на скръбта, баща на скръбта, брат на скръбта и сестра на скръбта? В реда на нещата е да избягваш скръбта. Колкото и да се бяга от скръбта, тя е спътница на човека. Всяка неразрешена задача в живота ражда скръб. Ти скърбиш, защото преди осем или повече хиляди години не си разрешил една задача.
към беседата >>
Всяка разрешена задача в миналото произвежда
радост
.
В реда на нещата е да избягваш скръбта. Колкото и да се бяга от скръбта, тя е спътница на човека. Всяка неразрешена задача в живота ражда скръб. Ти скърбиш, защото преди осем или повече хиляди години не си разрешил една задача. Като изпъкне това в ума ти, веднага започваш да скърбиш.
Всяка разрешена задача в миналото произвежда
радост
.
Следователно, произходът на вашите скърби и радости се крие в неразрешените и разрешени задачи в миналото. И тъй, всяка задача очаква своето разрешаване. Казваш: Трябва да се живее. Това значи: дадени ти са известни задачи, и ти трябва да ги решиш. Ако ги решиш правилно, и сега ще имаш радост, и в бъдеще ще имаш радост; ако не ги решиш правилно, и сега ще скърбиш, и в бъдеще ще скърбиш.
към беседата >>
Следователно, произходът на вашите скърби и
радости
се крие в неразрешените и разрешени задачи в миналото.
Колкото и да се бяга от скръбта, тя е спътница на човека. Всяка неразрешена задача в живота ражда скръб. Ти скърбиш, защото преди осем или повече хиляди години не си разрешил една задача. Като изпъкне това в ума ти, веднага започваш да скърбиш. Всяка разрешена задача в миналото произвежда радост.
Следователно, произходът на вашите скърби и
радости
се крие в неразрешените и разрешени задачи в миналото.
И тъй, всяка задача очаква своето разрешаване. Казваш: Трябва да се живее. Това значи: дадени ти са известни задачи, и ти трябва да ги решиш. Ако ги решиш правилно, и сега ще имаш радост, и в бъдеще ще имаш радост; ако не ги решиш правилно, и сега ще скърбиш, и в бъдеще ще скърбиш. – Защо трябва да живея?
към беседата >>
Ако ги решиш правилно, и сега ще имаш
радост
, и в бъдеще ще имаш
радост
; ако не ги решиш правилно, и сега ще скърбиш, и в бъдеще ще скърбиш.
Всяка разрешена задача в миналото произвежда радост. Следователно, произходът на вашите скърби и радости се крие в неразрешените и разрешени задачи в миналото. И тъй, всяка задача очаква своето разрешаване. Казваш: Трябва да се живее. Това значи: дадени ти са известни задачи, и ти трябва да ги решиш.
Ако ги решиш правилно, и сега ще имаш
радост
, и в бъдеще ще имаш
радост
; ако не ги решиш правилно, и сега ще скърбиш, и в бъдеще ще скърбиш.
– Защо трябва да живея? – За да разрешиш задачите си. Като ги решиш правилно, ще се радваш. Радостта придава нещо към живота, а скръбта отнема. – Какво отнема?
към беседата >>
Радостта
придава нещо към живота, а скръбта отнема.
Това значи: дадени ти са известни задачи, и ти трябва да ги решиш. Ако ги решиш правилно, и сега ще имаш радост, и в бъдеще ще имаш радост; ако не ги решиш правилно, и сега ще скърбиш, и в бъдеще ще скърбиш. – Защо трябва да живея? – За да разрешиш задачите си. Като ги решиш правилно, ще се радваш.
Радостта
придава нещо към живота, а скръбта отнема.
– Какво отнема? – Благото, което носи радостта. Скръбта овлажнява гърлото. Като гълташ, от устата се отделят повече слюнки, които помагат на яденето да минава по-лесно, по-гладко. Значи, скръбта е дотолкова необходима, доколкото може да овлажни гърлото, за да минава храната по-лесно.
към беседата >>
– Благото, което носи
радостта
.
– Защо трябва да живея? – За да разрешиш задачите си. Като ги решиш правилно, ще се радваш. Радостта придава нещо към живота, а скръбта отнема. – Какво отнема?
– Благото, което носи
радостта
.
Скръбта овлажнява гърлото. Като гълташ, от устата се отделят повече слюнки, които помагат на яденето да минава по-лесно, по-гладко. Значи, скръбта е дотолкова необходима, доколкото може да овлажни гърлото, за да минава храната по-лесно. Без скръб човек не може да яде. Радостта е голяма аристократка.
към беседата >>
Радостта
е голяма аристократка.
– Благото, което носи радостта. Скръбта овлажнява гърлото. Като гълташ, от устата се отделят повече слюнки, които помагат на яденето да минава по-лесно, по-гладко. Значи, скръбта е дотолкова необходима, доколкото може да овлажни гърлото, за да минава храната по-лесно. Без скръб човек не може да яде.
Радостта
е голяма аристократка.
Като стане въпрос за хранене, тя казва на човека: Не трябва да ядеш. Като се радва, човек не мисли за ядене. Той е толкова увлечен в радостта си, че може да прекара два-три дена без ядене. Това забелязах и аз в моите наблюдения, затова казвам: Скърбящият яде много, а радостният – малко или почти никак. Това е закон, който се потвърждава в живота на грешните и на светиите.
към беседата >>
Той е толкова увлечен в
радостта
си, че може да прекара два-три дена без ядене.
Значи, скръбта е дотолкова необходима, доколкото може да овлажни гърлото, за да минава храната по-лесно. Без скръб човек не може да яде. Радостта е голяма аристократка. Като стане въпрос за хранене, тя казва на човека: Не трябва да ядеш. Като се радва, човек не мисли за ядене.
Той е толкова увлечен в
радостта
си, че може да прекара два-три дена без ядене.
Това забелязах и аз в моите наблюдения, затова казвам: Скърбящият яде много, а радостният – малко или почти никак. Това е закон, който се потвърждава в живота на грешните и на светиите. Грешният яде много, а светията – малко. – Защо? – Защото грешният скърби за греховете си, а светията живее само с любов и се радва на любовта си.
към беседата >>
Това забелязах и аз в моите наблюдения, затова казвам: Скърбящият яде много, а
радостният
– малко или почти никак.
Без скръб човек не може да яде. Радостта е голяма аристократка. Като стане въпрос за хранене, тя казва на човека: Не трябва да ядеш. Като се радва, човек не мисли за ядене. Той е толкова увлечен в радостта си, че може да прекара два-три дена без ядене.
Това забелязах и аз в моите наблюдения, затова казвам: Скърбящият яде много, а
радостният
– малко или почти никак.
Това е закон, който се потвърждава в живота на грешните и на светиите. Грешният яде много, а светията – малко. – Защо? – Защото грешният скърби за греховете си, а светията живее само с любов и се радва на любовта си. Светията е влюбен човек.
към беседата >>
Ако си
радостен
, ще знаеш, че си разрешил една от задачите си.
И той иска по-красива мома, но момите не го харесват. Като не може да намери по-хубава, той е принуден да се задоволи с тази, която има, но постоянно пъшка и плаче от нея. Значи, и светията, и грешникът са влюбени в нещо, но обектът на любовта им е различен. Като ученици, вие трябва да имате ясна представа за живота. Ако си скръбен, ще знаеш, че не си разрешил една от задачите си.
Ако си
радостен
, ще знаеш, че си разрешил една от задачите си.
– Защо трябва да живея добре? – За да разрешиш задачите на живота си. – Защо трябва да ги реша? – За да бъдеш радостен. Радостта носи благата на живота.
към беседата >>
– За да бъдеш
радостен
.
Ако си скръбен, ще знаеш, че не си разрешил една от задачите си. Ако си радостен, ще знаеш, че си разрешил една от задачите си. – Защо трябва да живея добре? – За да разрешиш задачите на живота си. – Защо трябва да ги реша?
– За да бъдеш
радостен
.
Радостта носи благата на живота. Който рови Божествените блага, пипа бомба. И любовта е Божествено благо, следователно, не я пипай. И животът е Божествено благо – не го пипай. Седиш и се сравняваш с другите.
към беседата >>
Радостта
носи благата на живота.
Ако си радостен, ще знаеш, че си разрешил една от задачите си. – Защо трябва да живея добре? – За да разрешиш задачите на живота си. – Защо трябва да ги реша? – За да бъдеш радостен.
Радостта
носи благата на живота.
Който рови Божествените блага, пипа бомба. И любовта е Божествено благо, следователно, не я пипай. И животът е Божествено благо – не го пипай. Седиш и се сравняваш с другите. – Не рови живота си, не се сравнявай.
към беседата >>
– Страданието ти ще се превърне на
радост
.
– А после? – После трябва да изправиш грешката си, за да ти кажат два пъти браво. – Защо трябва да сгрешиш? За да направиш един опит и да имаш поне едно малко страдание. – След това?
– Страданието ти ще се превърне на
радост
.
След всяко страдание иде радост. Силите в природата се превръщат, минават от едно състояние в друго. Скръбта е необходима в живота, като акумулатор на силите, т. е. тя ги събира. В това отношение, скръбта е начало на задачата, а радостта – разрешение на задачата.
към беседата >>
След всяко страдание иде
радост
.
– После трябва да изправиш грешката си, за да ти кажат два пъти браво. – Защо трябва да сгрешиш? За да направиш един опит и да имаш поне едно малко страдание. – След това? – Страданието ти ще се превърне на радост.
След всяко страдание иде
радост
.
Силите в природата се превръщат, минават от едно състояние в друго. Скръбта е необходима в живота, като акумулатор на силите, т. е. тя ги събира. В това отношение, скръбта е начало на задачата, а радостта – разрешение на задачата. Сега, разбрахте ли всичко, което ви говорих?
към беседата >>
В това отношение, скръбта е начало на задачата, а
радостта
– разрешение на задачата.
– Страданието ти ще се превърне на радост. След всяко страдание иде радост. Силите в природата се превръщат, минават от едно състояние в друго. Скръбта е необходима в живота, като акумулатор на силите, т. е. тя ги събира.
В това отношение, скръбта е начало на задачата, а
радостта
– разрешение на задачата.
Сега, разбрахте ли всичко, което ви говорих? Няма човек на земята, който да живее само в радостта. Скръбта и радостта са сплетени заедно; те живеят всякога заедно. – Какъв е процентът на радостта в живота? Казах ви: като скърбиш, имаш право да ти се каже един път браво; като се радваш, ще чуеш два пъти браво.
към беседата >>
Няма човек на земята, който да живее само в
радостта
.
Силите в природата се превръщат, минават от едно състояние в друго. Скръбта е необходима в живота, като акумулатор на силите, т. е. тя ги събира. В това отношение, скръбта е начало на задачата, а радостта – разрешение на задачата. Сега, разбрахте ли всичко, което ви говорих?
Няма човек на земята, който да живее само в
радостта
.
Скръбта и радостта са сплетени заедно; те живеят всякога заедно. – Какъв е процентът на радостта в живота? Казах ви: като скърбиш, имаш право да ти се каже един път браво; като се радваш, ще чуеш два пъти браво. Радостта има сто милиона. Ако и скръбта има сто милиона, радостта ще има двеста милиона лева.
към беседата >>
Скръбта и
радостта
са сплетени заедно; те живеят всякога заедно.
Скръбта е необходима в живота, като акумулатор на силите, т. е. тя ги събира. В това отношение, скръбта е начало на задачата, а радостта – разрешение на задачата. Сега, разбрахте ли всичко, което ви говорих? Няма човек на земята, който да живее само в радостта.
Скръбта и
радостта
са сплетени заедно; те живеят всякога заедно.
– Какъв е процентът на радостта в живота? Казах ви: като скърбиш, имаш право да ти се каже един път браво; като се радваш, ще чуеш два пъти браво. Радостта има сто милиона. Ако и скръбта има сто милиона, радостта ще има двеста милиона лева. Изпейте песента „Сила, живот и здраве“.
към беседата >>
– Какъв е процентът на
радостта
в живота?
тя ги събира. В това отношение, скръбта е начало на задачата, а радостта – разрешение на задачата. Сега, разбрахте ли всичко, което ви говорих? Няма човек на земята, който да живее само в радостта. Скръбта и радостта са сплетени заедно; те живеят всякога заедно.
– Какъв е процентът на
радостта
в живота?
Казах ви: като скърбиш, имаш право да ти се каже един път браво; като се радваш, ще чуеш два пъти браво. Радостта има сто милиона. Ако и скръбта има сто милиона, радостта ще има двеста милиона лева. Изпейте песента „Сила, живот и здраве“. Вън атмосферното налягане се повдига, а вашето налягане се понижава – гласовете ви са спаднали.
към беседата >>
Радостта
има сто милиона.
Сега, разбрахте ли всичко, което ви говорих? Няма човек на земята, който да живее само в радостта. Скръбта и радостта са сплетени заедно; те живеят всякога заедно. – Какъв е процентът на радостта в живота? Казах ви: като скърбиш, имаш право да ти се каже един път браво; като се радваш, ще чуеш два пъти браво.
Радостта
има сто милиона.
Ако и скръбта има сто милиона, радостта ще има двеста милиона лева. Изпейте песента „Сила, живот и здраве“. Вън атмосферното налягане се повдига, а вашето налягане се понижава – гласовете ви са спаднали. Някога гласът върви според времето: налягането се повдига, и гласът се повдига. Някога става обратно: налягането се повдига, а гласът спада.
към беседата >>
Ако и скръбта има сто милиона,
радостта
ще има двеста милиона лева.
Няма човек на земята, който да живее само в радостта. Скръбта и радостта са сплетени заедно; те живеят всякога заедно. – Какъв е процентът на радостта в живота? Казах ви: като скърбиш, имаш право да ти се каже един път браво; като се радваш, ще чуеш два пъти браво. Радостта има сто милиона.
Ако и скръбта има сто милиона,
радостта
ще има двеста милиона лева.
Изпейте песента „Сила, живот и здраве“. Вън атмосферното налягане се повдига, а вашето налягане се понижава – гласовете ви са спаднали. Някога гласът върви според времето: налягането се повдига, и гласът се повдига. Някога става обратно: налягането се повдига, а гласът спада. Сега вие сте се нагърбили с тежки задачи, много се тревожите, затова не можете да пеете.
към беседата >>
Що е една
радост
?
(втори вариант)
Някъде може да го разплетете, пък някъде не можете да разплетете. Това, което не може да се разплете, казваш: Неразрешимо е. Е, хубаво, може ли една задача, която е сплетена, да се не разреши? Онзи, който е направил една задача, значи, може да се разреши, може да се разплете. Що е един изпит, една мъчнотия,една сплетня?
Що е една
радост
?
Една разрешена задача. Що е скръбта? Неразрешена задача. Що е радостта? – Разрешена задача.
към втори вариант >>
Що е
радостта
?
(втори вариант)
Що е един изпит, една мъчнотия,една сплетня? Що е една радост? Една разрешена задача. Що е скръбта? Неразрешена задача.
Що е
радостта
?
– Разрешена задача. Аз ви давам едно ново схващане, що е скръбта? – Неразрешена задача. Има нещо, което тебе те мъчи. Гладен си, искаш да ядеш, но не можеш да намериш хляб.
към втори вариант >>
Намираш вода, пиеш, дойде
радостта
, задачата е разрешена.
(втори вариант)
Има нещо, което тебе те мъчи. Гладен си, искаш да ядеш, но не можеш да намериш хляб. Гладът те мъчи – една задача. Намираш хляба, разрешена е задачата, зарадваш се и почнеш да дъвчеш. Жаден си, не можеш да намериш вода. Страдаш.
Намираш вода, пиеш, дойде
радостта
, задачата е разрешена.
Вие питате, какъв е произходът на скръбта? Никакъв произход няма скръбта! Какъв е произходът на радостта? Никакъв произход няма радостта! Скръбта и радостта са две състояния на разбиране.
към втори вариант >>
Какъв е произходът на
радостта
?
(втори вариант)
Намираш хляба, разрешена е задачата, зарадваш се и почнеш да дъвчеш. Жаден си, не можеш да намериш вода. Страдаш. Намираш вода, пиеш, дойде радостта, задачата е разрешена. Вие питате, какъв е произходът на скръбта? Никакъв произход няма скръбта!
Какъв е произходът на
радостта
?
Никакъв произход няма радостта! Скръбта и радостта са две състояния на разбиране. Аз вземам в много обикновен смисъл. Сега целта ми е да ви наведа към друга една посока. Вие казвате: Тези работи са отвлечени работи, нас не ни занимават.
към втори вариант >>
Никакъв произход няма
радостта
!
(втори вариант)
Жаден си, не можеш да намериш вода. Страдаш. Намираш вода, пиеш, дойде радостта, задачата е разрешена. Вие питате, какъв е произходът на скръбта? Никакъв произход няма скръбта! Какъв е произходът на радостта?
Никакъв произход няма
радостта
!
Скръбта и радостта са две състояния на разбиране. Аз вземам в много обикновен смисъл. Сега целта ми е да ви наведа към друга една посока. Вие казвате: Тези работи са отвлечени работи, нас не ни занимават. Много хубаво, отвлечени работи.
към втори вариант >>
Скръбта и
радостта
са две състояния на разбиране.
(втори вариант)
Намираш вода, пиеш, дойде радостта, задачата е разрешена. Вие питате, какъв е произходът на скръбта? Никакъв произход няма скръбта! Какъв е произходът на радостта? Никакъв произход няма радостта!
Скръбта и
радостта
са две състояния на разбиране.
Аз вземам в много обикновен смисъл. Сега целта ми е да ви наведа към друга една посока. Вие казвате: Тези работи са отвлечени работи, нас не ни занимават. Много хубаво, отвлечени работи. Да ви дам една нова представа за живота.
към втори вариант >>
Богатият, който е погребан, това е
радостта
.
(втори вариант)
След години вие се връщате и виждате, златото останало не се развалило, но ковчезите и на двамата се развалили; само че при ковчега на богатия ще намерите златото и пръстените, и ценните му камъни. Сега разтълкувайте загадката, какво означава ковчегът на богатия и неговите скъпоценности, те останали; а от сиромаха и неговата сиромашия нищо не останало. Сега да ви представя малко задачата. Един ребус, нали. Сиромахът това е скръбта.
Богатият, който е погребан, това е
радостта
.
И скръбта, и радостта, и двете умират. Не вярвате ли? Щом една скръб се изгуби, тя умира и щом една радост се изгуби, и тя умира. Питам тогава, по какво се отличава радостта от скръбта? Радостта се отличава от скръбта само по това, че златото ѝ и скъпоценностите ѝ остават, а от скръбта нищо не остава.
към втори вариант >>
И скръбта, и
радостта
, и двете умират.
(втори вариант)
Сега разтълкувайте загадката, какво означава ковчегът на богатия и неговите скъпоценности, те останали; а от сиромаха и неговата сиромашия нищо не останало. Сега да ви представя малко задачата. Един ребус, нали. Сиромахът това е скръбта. Богатият, който е погребан, това е радостта.
И скръбта, и
радостта
, и двете умират.
Не вярвате ли? Щом една скръб се изгуби, тя умира и щом една радост се изгуби, и тя умира. Питам тогава, по какво се отличава радостта от скръбта? Радостта се отличава от скръбта само по това, че златото ѝ и скъпоценностите ѝ остават, а от скръбта нищо не остава. Та вие не обичате да скърбите, защо?
към втори вариант >>
Щом една скръб се изгуби, тя умира и щом една
радост
се изгуби, и тя умира.
(втори вариант)
Един ребус, нали. Сиромахът това е скръбта. Богатият, който е погребан, това е радостта. И скръбта, и радостта, и двете умират. Не вярвате ли?
Щом една скръб се изгуби, тя умира и щом една
радост
се изгуби, и тя умира.
Питам тогава, по какво се отличава радостта от скръбта? Радостта се отличава от скръбта само по това, че златото ѝ и скъпоценностите ѝ остават, а от скръбта нищо не остава. Та вие не обичате да скърбите, защо? Знаете ли това? Аз като разрешавах тази задача, казвам: Защо младите не обичат да скърбят?
към втори вариант >>
Питам тогава, по какво се отличава
радостта
от скръбта?
(втори вариант)
Сиромахът това е скръбта. Богатият, който е погребан, това е радостта. И скръбта, и радостта, и двете умират. Не вярвате ли? Щом една скръб се изгуби, тя умира и щом една радост се изгуби, и тя умира.
Питам тогава, по какво се отличава
радостта
от скръбта?
Радостта се отличава от скръбта само по това, че златото ѝ и скъпоценностите ѝ остават, а от скръбта нищо не остава. Та вие не обичате да скърбите, защо? Знаете ли това? Аз като разрешавах тази задача, казвам: Защо младите не обичат да скърбят? И като разрешавах задачата, намерих, че скръбта нищо не е оставила.
към втори вариант >>
Радостта
се отличава от скръбта само по това, че златото ѝ и скъпоценностите ѝ остават, а от скръбта нищо не остава.
(втори вариант)
Богатият, който е погребан, това е радостта. И скръбта, и радостта, и двете умират. Не вярвате ли? Щом една скръб се изгуби, тя умира и щом една радост се изгуби, и тя умира. Питам тогава, по какво се отличава радостта от скръбта?
Радостта
се отличава от скръбта само по това, че златото ѝ и скъпоценностите ѝ остават, а от скръбта нищо не остава.
Та вие не обичате да скърбите, защо? Знаете ли това? Аз като разрешавах тази задача, казвам: Защо младите не обичат да скърбят? И като разрешавах задачата, намерих, че скръбта нищо не е оставила. Щом умре, тя нищо не оставя.
към втори вариант >>
Ето за какво се радваш на
радостта
!
(втори вариант)
Аз като разрешавах тази задача, казвам: Защо младите не обичат да скърбят? И като разрешавах задачата, намерих, че скръбта нищо не е оставила. Щом умре, тя нищо не оставя. Затова не я искаме. А богатият като умре, поне пръстени оставя, затова има за какво да се радваш!
Ето за какво се радваш на
радостта
!
Защо? Тя като умре, оставя ви наследник на нещо. А скръбта като умре нищо не оставя. Струва ли си да имаш един баща на скръбта, една майка на скръбта, един брат, една сестра на скръбта? Пак не си струва. Защо?
към втори вариант >>
Като скърбиш някога, може би преди 8 хиляди години или повече, не си разрешил една задача; като изпъкне тя носи скръб всякога; а всяка една разрешена задача на миналото тя произвежда
радост
.
(втори вариант)
Струва ли си да имаш един баща на скръбта, една майка на скръбта, един брат, една сестра на скръбта? Пак не си струва. Защо? Естественият ред на нещата, ако някои неща се избягват, има си известни причини. Скръбта на земята е една вътрешна спътница. ВСЯКА ЕДНА НЕРАЗРЕШЕНА ЗАДАЧА В ЖИВОТА РАЖДА СКРЪБ.
Като скърбиш някога, може би преди 8 хиляди години или повече, не си разрешил една задача; като изпъкне тя носи скръб всякога; а всяка една разрешена задача на миналото тя произвежда
радост
.
Произходът на вашите скърби и радости се дължи на разрешението на вашите задачи. Дарвиновата теория за произхода на видовете и човека, сега аналогията. Всяка една задача иска разрешението си. Казвате трябва да се живее. Известни задачи са дадени и ако ги разрешите умно, и в сегашното ще имате радост, и за в бъдеще ще останат радости; а ако останат известни задачи неразрешени, и в сегашното ще имате скръб, и за бъдеще ще останат скърби.
към втори вариант >>
Произходът на вашите скърби и
радости
се дължи на разрешението на вашите задачи.
(втори вариант)
Пак не си струва. Защо? Естественият ред на нещата, ако някои неща се избягват, има си известни причини. Скръбта на земята е една вътрешна спътница. ВСЯКА ЕДНА НЕРАЗРЕШЕНА ЗАДАЧА В ЖИВОТА РАЖДА СКРЪБ. Като скърбиш някога, може би преди 8 хиляди години или повече, не си разрешил една задача; като изпъкне тя носи скръб всякога; а всяка една разрешена задача на миналото тя произвежда радост.
Произходът на вашите скърби и
радости
се дължи на разрешението на вашите задачи.
Дарвиновата теория за произхода на видовете и човека, сега аналогията. Всяка една задача иска разрешението си. Казвате трябва да се живее. Известни задачи са дадени и ако ги разрешите умно, и в сегашното ще имате радост, и за в бъдеще ще останат радости; а ако останат известни задачи неразрешени, и в сегашното ще имате скръб, и за бъдеще ще останат скърби. Защо трябва да живееш?
към втори вариант >>
Известни задачи са дадени и ако ги разрешите умно, и в сегашното ще имате
радост
, и за в бъдеще ще останат
радости
; а ако останат известни задачи неразрешени, и в сегашното ще имате скръб, и за бъдеще ще останат скърби.
(втори вариант)
Като скърбиш някога, може би преди 8 хиляди години или повече, не си разрешил една задача; като изпъкне тя носи скръб всякога; а всяка една разрешена задача на миналото тя произвежда радост. Произходът на вашите скърби и радости се дължи на разрешението на вашите задачи. Дарвиновата теория за произхода на видовете и човека, сега аналогията. Всяка една задача иска разрешението си. Казвате трябва да се живее.
Известни задачи са дадени и ако ги разрешите умно, и в сегашното ще имате
радост
, и за в бъдеще ще останат
радости
; а ако останат известни задачи неразрешени, и в сегашното ще имате скръб, и за бъдеще ще останат скърби.
Защо трябва да живееш? За да разрешиш дадените задачи. А после всяка разрешена задача носи радост. А радостта има и друга една придобивка. Тя е потребна, понеже тя допринася на живота.
към втори вариант >>
А после всяка разрешена задача носи
радост
.
(втори вариант)
Всяка една задача иска разрешението си. Казвате трябва да се живее. Известни задачи са дадени и ако ги разрешите умно, и в сегашното ще имате радост, и за в бъдеще ще останат радости; а ако останат известни задачи неразрешени, и в сегашното ще имате скръб, и за бъдеще ще останат скърби. Защо трябва да живееш? За да разрешиш дадените задачи.
А после всяка разрешена задача носи
радост
.
А радостта има и друга една придобивка. Тя е потребна, понеже тя допринася на живота. Скръбта отнема нещо от живота, лишава нещо от живота, тя взема онова благо, на което ти можеш да се радваш. В това отношение скръбта е полезна дотогава, има нещо в скръбта, само едно нещо намирам аз, като правех своите задачи, намерих само едно нещо.Какво е това? ЧЕ МАЛКО ОВЛАЖНЯВА ГЪРЛОТО, че като речеш да глътнеш, плюнка има турена на устата, че като глътнеш, по-гладко минава яденето.
към втори вариант >>
А
радостта
има и друга една придобивка.
(втори вариант)
Казвате трябва да се живее. Известни задачи са дадени и ако ги разрешите умно, и в сегашното ще имате радост, и за в бъдеще ще останат радости; а ако останат известни задачи неразрешени, и в сегашното ще имате скръб, и за бъдеще ще останат скърби. Защо трябва да живееш? За да разрешиш дадените задачи. А после всяка разрешена задача носи радост.
А
радостта
има и друга една придобивка.
Тя е потребна, понеже тя допринася на живота. Скръбта отнема нещо от живота, лишава нещо от живота, тя взема онова благо, на което ти можеш да се радваш. В това отношение скръбта е полезна дотогава, има нещо в скръбта, само едно нещо намирам аз, като правех своите задачи, намерих само едно нещо.Какво е това? ЧЕ МАЛКО ОВЛАЖНЯВА ГЪРЛОТО, че като речеш да глътнеш, плюнка има турена на устата, че като глътнеш, по-гладко минава яденето. ВСИЧКОТО, КОЕТО СКРЪБТА МОЖЕ ДА НАПРАВИ, Е, МАЛКО ПОНАМАЗВА ХАПЧИЦАТА С ПЛЮНКА.
към втори вариант >>
Защото
радостта
не върши тази работа, тя е много аристократическа.Тя като дойде до яденето, казва: Не ти трябва да ядеш.
(втори вариант)
ВСИЧКОТО, КОЕТО СКРЪБТА МОЖЕ ДА НАПРАВИ, Е, МАЛКО ПОНАМАЗВА ХАПЧИЦАТА С ПЛЮНКА. Малко понатърква, но все по-гладко минава. И без нея може, но така минава малко все по-гладко. И СКЪРБИТЕ СЪЩЕСТВУВАТ ДОТОЛКОВА, ДОКОЛКОТО СА НЕОБХОДИМИ ДА СЪЗДАДАТ МАЛКО ПЛЮНКА, ДА НАКВАСЯТ МАЛКО ГЪРЛОТО. Защото без нея човек не може да яде.
Защото
радостта
не върши тази работа, тя е много аристократическа.Тя като дойде до яденето, казва: Не ти трябва да ядеш.
Човек като се радва яде ли? Той не яде. Когато човек има някаква радост, той веднага мисли за радостта. Вярно ли е това? (Вярно е).
към втори вариант >>
Когато човек има някаква
радост
, той веднага мисли за
радостта
.
(втори вариант)
И СКЪРБИТЕ СЪЩЕСТВУВАТ ДОТОЛКОВА, ДОКОЛКОТО СА НЕОБХОДИМИ ДА СЪЗДАДАТ МАЛКО ПЛЮНКА, ДА НАКВАСЯТ МАЛКО ГЪРЛОТО. Защото без нея човек не може да яде. Защото радостта не върши тази работа, тя е много аристократическа.Тя като дойде до яденето, казва: Не ти трябва да ядеш. Човек като се радва яде ли? Той не яде.
Когато човек има някаква
радост
, той веднага мисли за
радостта
.
Вярно ли е това? (Вярно е). Той е толкова увлечен в радостта, че и два, и три дена не му идва на ум да яде. И в моето математическо разрешение, от моето наблюдение намерих, че хора, които много скърбят, много ядат. На скърбящия дай му хляб; а радостният лиши го от храната, малко му дай, малко му трябва.
към втори вариант >>
Той е толкова увлечен в
радостта
, че и два, и три дена не му идва на ум да яде.
(втори вариант)
Човек като се радва яде ли? Той не яде. Когато човек има някаква радост, той веднага мисли за радостта. Вярно ли е това? (Вярно е).
Той е толкова увлечен в
радостта
, че и два, и три дена не му идва на ум да яде.
И в моето математическо разрешение, от моето наблюдение намерих, че хора, които много скърбят, много ядат. На скърбящия дай му хляб; а радостният лиши го от храната, малко му дай, малко му трябва. Сега да ви обясня защо грешните хора ядат повече, а светиите не ядат? Същият закон. Казват: Ще умре гладен, светията се е захласнал с любов.
към втори вариант >>
На скърбящия дай му хляб; а
радостният
лиши го от храната, малко му дай, малко му трябва.
(втори вариант)
Когато човек има някаква радост, той веднага мисли за радостта. Вярно ли е това? (Вярно е). Той е толкова увлечен в радостта, че и два, и три дена не му идва на ум да яде. И в моето математическо разрешение, от моето наблюдение намерих, че хора, които много скърбят, много ядат.
На скърбящия дай му хляб; а
радостният
лиши го от храната, малко му дай, малко му трябва.
Сега да ви обясня защо грешните хора ядат повече, а светиите не ядат? Същият закон. Казват: Ще умре гладен, светията се е захласнал с любов. Светията е един влюбен човек, от сутрин до вечер той мисли само за любов и от любов той е забравил да яде, че му хлътнали страните; но очите му са така ококорени и където ходи все нея търси. Кого? Възлюблената. От сутрин до вечер все романи чете, любовни романи.
към втори вариант >>
Радостен
си, защото си разрешил една задача.
(втори вариант)
Значи и праведникът е влюбен, и грешникът е влюбен в нещо. Нали. Сега вие сте ученици, искам да ви представя да имате една ясна представа за живота. Скърбите вие, седите и казвате: Скръбен съм. Веднага турете: Една неразрешена задача имам, не съм я разрешил. Скръбен си, това е неразрешената задача.
Радостен
си, защото си разрешил една задача.
ЗАЩО ТРЯБВА ДА ЖИВЕЕШ ДОБРЕ? ЗА ДА РАЗРЕШИШ ЗАДАЧИТЕ НА ЖИВОТА СИ. Защо трябва да ги разрешиш? За да имаш радост. А радостта носи благото на човека.
към втори вариант >>
За да имаш
радост
.
(втори вариант)
Скръбен си, това е неразрешената задача. Радостен си, защото си разрешил една задача. ЗАЩО ТРЯБВА ДА ЖИВЕЕШ ДОБРЕ? ЗА ДА РАЗРЕШИШ ЗАДАЧИТЕ НА ЖИВОТА СИ. Защо трябва да ги разрешиш?
За да имаш
радост
.
А радостта носи благото на човека. До там ще живееш. Там ще се спреш. Който човърка Божествените блага, той човърка бомба. Който човърка любовта.
към втори вариант >>
А
радостта
носи благото на човека.
(втори вариант)
Радостен си, защото си разрешил една задача. ЗАЩО ТРЯБВА ДА ЖИВЕЕШ ДОБРЕ? ЗА ДА РАЗРЕШИШ ЗАДАЧИТЕ НА ЖИВОТА СИ. Защо трябва да ги разрешиш? За да имаш радост.
А
радостта
носи благото на човека.
До там ще живееш. Там ще се спреш. Който човърка Божествените блага, той човърка бомба. Който човърка любовта. Какво нещо е любовта?
към втори вариант >>
Дадох ви известни понятия, ново понятие за
радостта
и скръбта, какво са те.
(втори вариант)
Следователно, за всеки един ум все остават известни задачи, които трябва да се разрешат. И тъй, абсолютна реалност, като казвам, тя е недоразрешима, тя не може да се разреши. Всяко нещо, което може да се разреши, то има отношение, то е ограничено само по себе си. Добре. Какво съпоставяте сега между тази аналогия? Аз ви преведох там примера с ковчега, двамата души с букаите.
Дадох ви известни понятия, ново понятие за
радостта
и скръбта, какво са те.
Сега как ги съпоставяте във вашия живот. Запример, според мен, мнозина от вас, някои са доволни, някои са недоволни. Сега, който е недоволен, взимам числото едно и аз му казвам веднъж браво – че не е доволен. Вторият, който е доволен, на него казвам два пъти браво. Първият направил една погрешка, казвам му браво; на втория, който изправил погрешката си, казвам два пъти браво.
към втори вариант >>
После твоето страдание да се превърне в
радост
, защото след страданието ще дойде
радостта
– превръщане има.
(втори вариант)
После трябва да изправиш своята погрешка. Защо? За да ти кажат два пъти браво. Защо трябва да направиш една погрешка? За да имаш един опит. За да имаш малко страдания.
После твоето страдание да се превърне в
радост
, защото след страданието ще дойде
радостта
– превръщане има.
Преминаване на силите в природата става, от едно състояние в друго, смяна става. Скръбта е един трансформатор, акумулатор. Събира нещата. Трябва да знаете произхода ѝ. Тя е необходима да извърши една работа.
към втори вариант >>
След като акумулира енергиите в природата, защото в нея няма знания да трансформира силите ѝ, и човек остава от тази скръб – която е един помощник, той ще превърне енергиите на скръбта и тогава ще се яви
радостта
.
(втори вариант)
Преминаване на силите в природата става, от едно състояние в друго, смяна става. Скръбта е един трансформатор, акумулатор. Събира нещата. Трябва да знаете произхода ѝ. Тя е необходима да извърши една работа.
След като акумулира енергиите в природата, защото в нея няма знания да трансформира силите ѝ, и човек остава от тази скръб – която е един помощник, той ще превърне енергиите на скръбта и тогава ще се яви
радостта
.
Следователно, скръбта е начало на задачата, а радостта е разрешението на тази задача. Сега разбрахте ли? (Има ли един човек, който да живее само в радостта?) – Няма. На земята няма такива същества, все остават известни междини. На земята няма човек, който може да живее само в радостта.
към втори вариант >>
Следователно, скръбта е начало на задачата, а
радостта
е разрешението на тази задача.
(втори вариант)
Скръбта е един трансформатор, акумулатор. Събира нещата. Трябва да знаете произхода ѝ. Тя е необходима да извърши една работа. След като акумулира енергиите в природата, защото в нея няма знания да трансформира силите ѝ, и човек остава от тази скръб – която е един помощник, той ще превърне енергиите на скръбта и тогава ще се яви радостта.
Следователно, скръбта е начало на задачата, а
радостта
е разрешението на тази задача.
Сега разбрахте ли? (Има ли един човек, който да живее само в радостта?) – Няма. На земята няма такива същества, все остават известни междини. На земята няма човек, който може да живее само в радостта. Радост и скръб са сплетени.
към втори вариант >>
(Има ли един човек, който да живее само в
радостта
?) – Няма.
(втори вариант)
Трябва да знаете произхода ѝ. Тя е необходима да извърши една работа. След като акумулира енергиите в природата, защото в нея няма знания да трансформира силите ѝ, и човек остава от тази скръб – която е един помощник, той ще превърне енергиите на скръбта и тогава ще се яви радостта. Следователно, скръбта е начало на задачата, а радостта е разрешението на тази задача. Сега разбрахте ли?
(Има ли един човек, който да живее само в
радостта
?) – Няма.
На земята няма такива същества, все остават известни междини. На земята няма човек, който може да живее само в радостта. Радост и скръб са сплетени. Скръбта и радостта, като се оженят и живеят заедно, фамилно. (Какъв трябва да бъде процентът на радостта?) Аз ви казах: Като скърбиш имаш едно браво, радваш се, имаш два пъти браво.
към втори вариант >>
На земята няма човек, който може да живее само в
радостта
.
(втори вариант)
След като акумулира енергиите в природата, защото в нея няма знания да трансформира силите ѝ, и човек остава от тази скръб – която е един помощник, той ще превърне енергиите на скръбта и тогава ще се яви радостта. Следователно, скръбта е начало на задачата, а радостта е разрешението на тази задача. Сега разбрахте ли? (Има ли един човек, който да живее само в радостта?) – Няма. На земята няма такива същества, все остават известни междини.
На земята няма човек, който може да живее само в
радостта
.
Радост и скръб са сплетени. Скръбта и радостта, като се оженят и живеят заедно, фамилно. (Какъв трябва да бъде процентът на радостта?) Аз ви казах: Като скърбиш имаш едно браво, радваш се, имаш два пъти браво. Радостта има сто, скръбта има 50. Я запейте сега песента „Сила, живот и здраве“ (три пъти изпяхме песента).
към втори вариант >>
Радост
и скръб са сплетени.
(втори вариант)
Следователно, скръбта е начало на задачата, а радостта е разрешението на тази задача. Сега разбрахте ли? (Има ли един човек, който да живее само в радостта?) – Няма. На земята няма такива същества, все остават известни междини. На земята няма човек, който може да живее само в радостта.
Радост
и скръб са сплетени.
Скръбта и радостта, като се оженят и живеят заедно, фамилно. (Какъв трябва да бъде процентът на радостта?) Аз ви казах: Като скърбиш имаш едно браво, радваш се, имаш два пъти браво. Радостта има сто, скръбта има 50. Я запейте сега песента „Сила, живот и здраве“ (три пъти изпяхме песента). Атмосферата се подига, а у вас има малко развала на времето.
към втори вариант >>
Скръбта и
радостта
, като се оженят и живеят заедно, фамилно.
(втори вариант)
Сега разбрахте ли? (Има ли един човек, който да живее само в радостта?) – Няма. На земята няма такива същества, все остават известни междини. На земята няма човек, който може да живее само в радостта. Радост и скръб са сплетени.
Скръбта и
радостта
, като се оженят и живеят заедно, фамилно.
(Какъв трябва да бъде процентът на радостта?) Аз ви казах: Като скърбиш имаш едно браво, радваш се, имаш два пъти браво. Радостта има сто, скръбта има 50. Я запейте сега песента „Сила, живот и здраве“ (три пъти изпяхме песента). Атмосферата се подига, а у вас има малко развала на времето. Гласът е на всички спаднал.
към втори вариант >>
(Какъв трябва да бъде процентът на
радостта
?) Аз ви казах: Като скърбиш имаш едно браво, радваш се, имаш два пъти браво.
(втори вариант)
(Има ли един човек, който да живее само в радостта?) – Няма. На земята няма такива същества, все остават известни междини. На земята няма човек, който може да живее само в радостта. Радост и скръб са сплетени. Скръбта и радостта, като се оженят и живеят заедно, фамилно.
(Какъв трябва да бъде процентът на
радостта
?) Аз ви казах: Като скърбиш имаш едно браво, радваш се, имаш два пъти браво.
Радостта има сто, скръбта има 50. Я запейте сега песента „Сила, живот и здраве“ (три пъти изпяхме песента). Атмосферата се подига, а у вас има малко развала на времето. Гласът е на всички спаднал. По някой път, когато температурата се оправя и гласовете се оправят, а някой път, когато се подига атмосферата у хората, има едно спадане на гласа.
към втори вариант >>
Радостта
има сто, скръбта има 50.
(втори вариант)
На земята няма такива същества, все остават известни междини. На земята няма човек, който може да живее само в радостта. Радост и скръб са сплетени. Скръбта и радостта, като се оженят и живеят заедно, фамилно. (Какъв трябва да бъде процентът на радостта?) Аз ви казах: Като скърбиш имаш едно браво, радваш се, имаш два пъти браво.
Радостта
има сто, скръбта има 50.
Я запейте сега песента „Сила, живот и здраве“ (три пъти изпяхме песента). Атмосферата се подига, а у вас има малко развала на времето. Гласът е на всички спаднал. По някой път, когато температурата се оправя и гласовете се оправят, а някой път, когато се подига атмосферата у хората, има едно спадане на гласа. Гласът е малко по-дрезгав.
към втори вариант >>
74.
Да известят на учениците Му
,
НБ
, София, 14.2.1932г.,
"Известете на учениците." Известието е от разни категории, има
радостни
известия, има и скръбни известия.
Ти чувстваш, че си здрав, но не знаеш защо си здрав; боледуваш, не знаеш защо боледуваш - ти си първокачествен невежа. Казват: той е богат. Но той не знае защо е богат. Сиромах е - не знае защо е сиромах; учен е - не знае защо е учен; невежа е - не знае защо е невежа; лош е - не знае защо е лош; добър е - не знае защо е добър. Та казвам: най-хубавото нещо е да се извести.
"Известете на учениците." Известието е от разни категории, има
радостни
известия, има и скръбни известия.
В единия и в другия случай човек се различава. Радостният човек прилича на свещ, най-първо не гори, но като му кажат радостната вест, той веднага светне, свещта се запалва. А скръбният човек е горяща свещ, грее, и като му кажат скръбната вест, той изгасва. Единият се запалва, другият изгасва. Скръбните хора горят, радостните не горят.
към беседата >>
Радостният
човек прилича на свещ, най-първо не гори, но като му кажат
радостната
вест, той веднага светне, свещта се запалва.
Но той не знае защо е богат. Сиромах е - не знае защо е сиромах; учен е - не знае защо е учен; невежа е - не знае защо е невежа; лош е - не знае защо е лош; добър е - не знае защо е добър. Та казвам: най-хубавото нещо е да се извести. "Известете на учениците." Известието е от разни категории, има радостни известия, има и скръбни известия. В единия и в другия случай човек се различава.
Радостният
човек прилича на свещ, най-първо не гори, но като му кажат
радостната
вест, той веднага светне, свещта се запалва.
А скръбният човек е горяща свещ, грее, и като му кажат скръбната вест, той изгасва. Единият се запалва, другият изгасва. Скръбните хора горят, радостните не горят. Всеки радостен човек като му кажат скръбта, съвсем изгасва, побледнява лицето му, отслабва, погледът му става мътен, главата си навежда, не е така бодър, върви като пияница, вкъщи е неразположен, не може да говори, не е в духа си. "Оставете ме, казва, на спокойствие, искам да размишлявам." Каква мисъл има, той няма никаква мисъл.
към беседата >>
Скръбните хора горят,
радостните
не горят.
"Известете на учениците." Известието е от разни категории, има радостни известия, има и скръбни известия. В единия и в другия случай човек се различава. Радостният човек прилича на свещ, най-първо не гори, но като му кажат радостната вест, той веднага светне, свещта се запалва. А скръбният човек е горяща свещ, грее, и като му кажат скръбната вест, той изгасва. Единият се запалва, другият изгасва.
Скръбните хора горят,
радостните
не горят.
Всеки радостен човек като му кажат скръбта, съвсем изгасва, побледнява лицето му, отслабва, погледът му става мътен, главата си навежда, не е така бодър, върви като пияница, вкъщи е неразположен, не може да говори, не е в духа си. "Оставете ме, казва, на спокойствие, искам да размишлявам." Каква мисъл има, той няма никаква мисъл. Каква е мисълта на скръбния човек? Някой казва, че в скръбта човек мисли. Какво ще мислиш, когато ти се забие някой трън в петата?
към беседата >>
Всеки
радостен
човек като му кажат скръбта, съвсем изгасва, побледнява лицето му, отслабва, погледът му става мътен, главата си навежда, не е така бодър, върви като пияница, вкъщи е неразположен, не може да говори, не е в духа си.
В единия и в другия случай човек се различава. Радостният човек прилича на свещ, най-първо не гори, но като му кажат радостната вест, той веднага светне, свещта се запалва. А скръбният човек е горяща свещ, грее, и като му кажат скръбната вест, той изгасва. Единият се запалва, другият изгасва. Скръбните хора горят, радостните не горят.
Всеки
радостен
човек като му кажат скръбта, съвсем изгасва, побледнява лицето му, отслабва, погледът му става мътен, главата си навежда, не е така бодър, върви като пияница, вкъщи е неразположен, не може да говори, не е в духа си.
"Оставете ме, казва, на спокойствие, искам да размишлявам." Каква мисъл има, той няма никаква мисъл. Каква е мисълта на скръбния човек? Някой казва, че в скръбта човек мисли. Какво ще мислиш, когато ти се забие някой трън в петата? Ще мислиш само за него.
към беседата >>
Обаче има една
радостна
вест в света.
Някой свири на сцената и не излезе както трябва, започва да разправя, че времето било влажно, публиката не го разбрала, салонът не бил отоплен - разправя, разправя. Като не може първия път, опитай втори път! Съвременният свят е свят на разочарованите деца. Понеже им обещали куклички за Великден, но станало чудо, не дошли кукличките, сега целият въпрос е за куклите. Шум се вдига навсякъде, всеки се оплаква, че не му достига яденето, или че не било на място, дрехите не били на място, шапката не била на място, връзката, общественото положение, после, не го признали своите - навсякъде разочарования.
Обаче има една
радостна
вест в света.
Тя е магическа. "Идете известете на учениците Му." - радостната вест, че Учителят им, който бил мъртъв, оживял! Той казва: "Даде ми се всяка власт на небето и земята. Отсега, каквото искате, ще бъде. Досега не можеше, но отсега на вас, моите ученици, каквото искате, ще ви бъде." Питам: това не е ли радостна вест?
към беседата >>
"Идете известете на учениците Му." -
радостната
вест, че Учителят им, който бил мъртъв, оживял!
Съвременният свят е свят на разочарованите деца. Понеже им обещали куклички за Великден, но станало чудо, не дошли кукличките, сега целият въпрос е за куклите. Шум се вдига навсякъде, всеки се оплаква, че не му достига яденето, или че не било на място, дрехите не били на място, шапката не била на място, връзката, общественото положение, после, не го признали своите - навсякъде разочарования. Обаче има една радостна вест в света. Тя е магическа.
"Идете известете на учениците Му." -
радостната
вест, че Учителят им, който бил мъртъв, оживял!
Той казва: "Даде ми се всяка власт на небето и земята. Отсега, каквото искате, ще бъде. Досега не можеше, но отсега на вас, моите ученици, каквото искате, ще ви бъде." Питам: това не е ли радостна вест? Не е ли радостно за онзи, който е закъсал, да му кажат: "Няма плащане, кредит има отпуснат." Веднага си изправя главата. Някой учител закъсал, назначават го директор някъде в някоя гимназия.
към беседата >>
Досега не можеше, но отсега на вас, моите ученици, каквото искате, ще ви бъде." Питам: това не е ли
радостна
вест?
Обаче има една радостна вест в света. Тя е магическа. "Идете известете на учениците Му." - радостната вест, че Учителят им, който бил мъртъв, оживял! Той казва: "Даде ми се всяка власт на небето и земята. Отсега, каквото искате, ще бъде.
Досега не можеше, но отсега на вас, моите ученици, каквото искате, ще ви бъде." Питам: това не е ли
радостна
вест?
Не е ли радостно за онзи, който е закъсал, да му кажат: "Няма плащане, кредит има отпуснат." Веднага си изправя главата. Някой учител закъсал, назначават го директор някъде в някоя гимназия. Някой музикант закъсал - назначават го в операта някъде, или професор в музикалната академия. На някой писател му дават голяма премия. Някоя майка е тъжна, казват й: "Талантливо е детето ти, гениално е" - майката се радва.
към беседата >>
Не е ли
радостно
за онзи, който е закъсал, да му кажат: "Няма плащане, кредит има отпуснат." Веднага си изправя главата.
Тя е магическа. "Идете известете на учениците Му." - радостната вест, че Учителят им, който бил мъртъв, оживял! Той казва: "Даде ми се всяка власт на небето и земята. Отсега, каквото искате, ще бъде. Досега не можеше, но отсега на вас, моите ученици, каквото искате, ще ви бъде." Питам: това не е ли радостна вест?
Не е ли
радостно
за онзи, който е закъсал, да му кажат: "Няма плащане, кредит има отпуснат." Веднага си изправя главата.
Някой учител закъсал, назначават го директор някъде в някоя гимназия. Някой музикант закъсал - назначават го в операта някъде, или професор в музикалната академия. На някой писател му дават голяма премия. Някоя майка е тъжна, казват й: "Талантливо е детето ти, гениално е" - майката се радва. Радостни вести има.
към беседата >>
Радостни
вести има.
Не е ли радостно за онзи, който е закъсал, да му кажат: "Няма плащане, кредит има отпуснат." Веднага си изправя главата. Някой учител закъсал, назначават го директор някъде в някоя гимназия. Някой музикант закъсал - назначават го в операта някъде, или професор в музикалната академия. На някой писател му дават голяма премия. Някоя майка е тъжна, казват й: "Талантливо е детето ти, гениално е" - майката се радва.
Радостни
вести има.
Най-радостната вест в света е, когато един човек, който е бил осъден на смърт, го освобождават и му дават граждански права. Казва ангелът: "Идете и известете на учениците Му." Та при сегашния живот има една наука, с която всички трябва да се занимавате. Всички други неща са временни, нищо не се постига с тях. Раждането има смисъл само с разбирането на ония отношения, които съществуват между човешката душа и най-великото.
към беседата >>
Най-
радостната
вест в света е, когато един човек, който е бил осъден на смърт, го освобождават и му дават граждански права.
Някой учител закъсал, назначават го директор някъде в някоя гимназия. Някой музикант закъсал - назначават го в операта някъде, или професор в музикалната академия. На някой писател му дават голяма премия. Някоя майка е тъжна, казват й: "Талантливо е детето ти, гениално е" - майката се радва. Радостни вести има.
Най-
радостната
вест в света е, когато един човек, който е бил осъден на смърт, го освобождават и му дават граждански права.
Казва ангелът: "Идете и известете на учениците Му." Та при сегашния живот има една наука, с която всички трябва да се занимавате. Всички други неща са временни, нищо не се постига с тях. Раждането има смисъл само с разбирането на ония отношения, които съществуват между човешката душа и най-великото. Трябва да се домогнете до съществения живот.
към беседата >>
Сиромашията е цяла наука, богатството е цяла наука, страданието това е наука;
радостта
това е наука.
Защото законът в света е: никой не може да стане богат, който не е бил сиромах; никой не би могъл да стане здрав, който не е бил болен; никой не би могъл да стане светия, който не е бил грешник, и никой не може да стане грешник, който не е бил светия; никой не може да стане сиромах, който не е бил богат. Така седи въпросът. Така трябва, това не е произволно. Той е един акт, трябва да се разреша. Ние седим и се оплакваме от сиромашията.
Сиромашията е цяла наука, богатството е цяла наука, страданието това е наука;
радостта
това е наука.
Това са елементи, с които човек трябва да борави. Да кажем, ти си лош човек. Лошевината в какво седи? Ония сили, които Бог ти ги е дал, не знаеш как да ги употребиш. Може да идеш на бойното поле да се биеш, може да биеш учениците като учител, може да гониш зайците.
към беседата >>
Щом си добър, щом имаш светли, хубави мисли и желания, ти си в небето - ти си
радостен
, весел.
За глупавите, за невежите, за упоритите, за своенравните, за онези, които не искат да изпълнят Божия закон - те са създали ада. Някой мисли, че като умре човек ще иде в ада. Той и сега е в ада. Кой от вас не е ходил в ада? После, искаш да бъдеш в небета.
Щом си добър, щом имаш светли, хубави мисли и желания, ти си в небето - ти си
радостен
, весел.
Небето е място на любов. Щеш имаш едного да любиш, ти си на небето, като няма кого да любиш, ти си в ада. Когато всички те обичат в къщи, небето е там. Когато те мразят в къщи, адът е там. Когато в една държава навсякъде те гонят, адът е там; когато пътят ти е отворен и навсякъде те обичат, раят е там.
към беседата >>
"
Радостното
известие".
Или момата очаква момъкът да я обича. Кое момъкът трябва да обича в момата? Синът очаква бащата да го обича; майката очаква синът да я обича, но кое до му даде повод да обича майка си? Аз вземам общо, не вземам ония криви разбирания. В живота на съвременното семейство не се разбира един основен закон.
"
Радостното
известие".
За да дойде Христос, да възкръсне, радостната вест трябва да се разпространи навсякъде, трябва да не остане място, дето да не дойде. Този, когото очакваме да възкръсне, Той сега иде. Никоя жена, никоя мома не се жени за момък кой да е. Онзи, за когото се жени, той е нейният възлюбен. Туй е моето мнение, аз ще ви го докажа.
към беседата >>
За да дойде Христос, да възкръсне,
радостната
вест трябва да се разпространи навсякъде, трябва да не остане място, дето да не дойде.
Кое момъкът трябва да обича в момата? Синът очаква бащата да го обича; майката очаква синът да я обича, но кое до му даде повод да обича майка си? Аз вземам общо, не вземам ония криви разбирания. В живота на съвременното семейство не се разбира един основен закон. "Радостното известие".
За да дойде Христос, да възкръсне,
радостната
вест трябва да се разпространи навсякъде, трябва да не остане място, дето да не дойде.
Този, когото очакваме да възкръсне, Той сега иде. Никоя жена, никоя мома не се жени за момък кой да е. Онзи, за когото се жени, той е нейният възлюбен. Туй е моето мнение, аз ще ви го докажа. В дома майката обича сина повече отколкото дъщерята, а бащата обича повече дъщерята.
към беседата >>
Казвам една
радостна
вест: има кой да ви обича!
Питам: какви трябва да бъдат нашите отношения към Този, Който ни обича? И ние трябва да го обичаме. Обичта ражда обич. Ако ние се научим да обичаме Този, Който пръв ни обича, тогава нашата любов към окръжаващите по един естествен път ще се проява. Ако любовта ни към Бога е правилна, и любовта ни към нашите ближни ще бъде правилна; ако любовта ни към Бога е неправилна, и към ближните ни няма да бъде.
Казвам една
радостна
вест: има кой да ви обича!
Този, който ви обича, може да ви извади от златния ковчег; този, който ви обича, може да ви извади от затвора. Този, който ви обича, може да ви извади от сиромашията, болестите и всичките недъзи, които имате в света. Той е в сила да ви извади от всяка мъчнотия. Тогава откъде ще дойде спасението? Ние вече в Евангелието имаме няколко примера.
към беседата >>
"
Радостната
вест" е тази: Онзи, който ви обича, е жив, той е излязъл из гроба!
Ако тази сила в себе си няма, ако не знае как да го употреби, всичкото оръжие може да има, каква полза? Има нещо скрито в човека, което вие трябва да разкриете. Туй наричам разумното, Божественото в човека, то е хубавото, то е вътре във вас. Следователно, не търсете отвън Любовта. Събуди ли се Любовта, средствата ще дойдат.
"
Радостната
вест" е тази: Онзи, който ви обича, е жив, той е излязъл из гроба!
Според мен има една детска радост, когато децата скачат; това не е радост. Има и една особена радост, която е достояние на всички същества, тя е пълна с благост. Тази, особената радост за мен е най-важна. Никога в нея няма абсолютно никакво противоречие. Човек може да е скръбен и пак да е радостен.
към беседата >>
Според мен има една детска
радост
, когато децата скачат; това не е
радост
.
Има нещо скрито в човека, което вие трябва да разкриете. Туй наричам разумното, Божественото в човека, то е хубавото, то е вътре във вас. Следователно, не търсете отвън Любовта. Събуди ли се Любовта, средствата ще дойдат. "Радостната вест" е тази: Онзи, който ви обича, е жив, той е излязъл из гроба!
Според мен има една детска
радост
, когато децата скачат; това не е
радост
.
Има и една особена радост, която е достояние на всички същества, тя е пълна с благост. Тази, особената радост за мен е най-важна. Никога в нея няма абсолютно никакво противоречие. Човек може да е скръбен и пак да е радостен. Човек може да е недоволен и пак да е радостен.
към беседата >>
Има и една особена
радост
, която е достояние на всички същества, тя е пълна с благост.
Туй наричам разумното, Божественото в човека, то е хубавото, то е вътре във вас. Следователно, не търсете отвън Любовта. Събуди ли се Любовта, средствата ще дойдат. "Радостната вест" е тази: Онзи, който ви обича, е жив, той е излязъл из гроба! Според мен има една детска радост, когато децата скачат; това не е радост.
Има и една особена
радост
, която е достояние на всички същества, тя е пълна с благост.
Тази, особената радост за мен е най-важна. Никога в нея няма абсолютно никакво противоречие. Човек може да е скръбен и пак да е радостен. Човек може да е недоволен и пак да е радостен. Човек може да е лош и пак да е радостен.
към беседата >>
Тази, особената
радост
за мен е най-важна.
Следователно, не търсете отвън Любовта. Събуди ли се Любовта, средствата ще дойдат. "Радостната вест" е тази: Онзи, който ви обича, е жив, той е излязъл из гроба! Според мен има една детска радост, когато децата скачат; това не е радост. Има и една особена радост, която е достояние на всички същества, тя е пълна с благост.
Тази, особената
радост
за мен е най-важна.
Никога в нея няма абсолютно никакво противоречие. Човек може да е скръбен и пак да е радостен. Човек може да е недоволен и пак да е радостен. Човек може да е лош и пак да е радостен. Този човек, като е сам, има спорове вътре в себе си, има нещо в живота, което разрешава; но като дойде при него едно същество, душата му се прелива, пълен е с любов, готов е да направи най-голямото добро.
към беседата >>
Човек може да е скръбен и пак да е
радостен
.
"Радостната вест" е тази: Онзи, който ви обича, е жив, той е излязъл из гроба! Според мен има една детска радост, когато децата скачат; това не е радост. Има и една особена радост, която е достояние на всички същества, тя е пълна с благост. Тази, особената радост за мен е най-важна. Никога в нея няма абсолютно никакво противоречие.
Човек може да е скръбен и пак да е
радостен
.
Човек може да е недоволен и пак да е радостен. Човек може да е лош и пак да е радостен. Този човек, като е сам, има спорове вътре в себе си, има нещо в живота, което разрешава; но като дойде при него едно същество, душата му се прелива, пълен е с любов, готов е да направи най-голямото добро. Като замине това същество, пак разрешава въпросите си добре. Който и да дойде, богат, сиромах, еднакво е разположена неговата душа.
към беседата >>
Човек може да е недоволен и пак да е
радостен
.
Според мен има една детска радост, когато децата скачат; това не е радост. Има и една особена радост, която е достояние на всички същества, тя е пълна с благост. Тази, особената радост за мен е най-важна. Никога в нея няма абсолютно никакво противоречие. Човек може да е скръбен и пак да е радостен.
Човек може да е недоволен и пак да е
радостен
.
Човек може да е лош и пак да е радостен. Този човек, като е сам, има спорове вътре в себе си, има нещо в живота, което разрешава; но като дойде при него едно същество, душата му се прелива, пълен е с любов, готов е да направи най-голямото добро. Като замине това същество, пак разрешава въпросите си добре. Който и да дойде, богат, сиромах, еднакво е разположена неговата душа. Аз мога да кажа, че неговата радост е, както радостта на слънцето.
към беседата >>
Човек може да е лош и пак да е
радостен
.
Има и една особена радост, която е достояние на всички същества, тя е пълна с благост. Тази, особената радост за мен е най-важна. Никога в нея няма абсолютно никакво противоречие. Човек може да е скръбен и пак да е радостен. Човек може да е недоволен и пак да е радостен.
Човек може да е лош и пак да е
радостен
.
Този човек, като е сам, има спорове вътре в себе си, има нещо в живота, което разрешава; но като дойде при него едно същество, душата му се прелива, пълен е с любов, готов е да направи най-голямото добро. Като замине това същество, пак разрешава въпросите си добре. Който и да дойде, богат, сиромах, еднакво е разположена неговата душа. Аз мога да кажа, че неговата радост е, както радостта на слънцето. Слънцето като види една мома, поусмихне се; като види малка глиста, поусмихне се; като види заек, растение, поусмихне се; и на стари, и на млади, на всички се усмихва слънцето.
към беседата >>
Аз мога да кажа, че неговата
радост
е, както
радостта
на слънцето.
Човек може да е недоволен и пак да е радостен. Човек може да е лош и пак да е радостен. Този човек, като е сам, има спорове вътре в себе си, има нещо в живота, което разрешава; но като дойде при него едно същество, душата му се прелива, пълен е с любов, готов е да направи най-голямото добро. Като замине това същество, пак разрешава въпросите си добре. Който и да дойде, богат, сиромах, еднакво е разположена неговата душа.
Аз мога да кажа, че неговата
радост
е, както
радостта
на слънцето.
Слънцето като види една мома, поусмихне се; като види малка глиста, поусмихне се; като види заек, растение, поусмихне се; и на стари, и на млади, на всички се усмихва слънцето. Едно уподобление знаем, по-добро уподобление няма: нашата радост трябва да бъде като радостта на човек, който може да извести: "Изгря слънцето, дойде пролетта, дойде свободата, дойде любовта, дойде мъдростта, дойде безсмъртието! " Те са новите вести, които сега идат в света. Казва Христос: "Идете известете на моите ученици да ме срещнат в Галилея". Галилея, това е възвишеното, разумното, това е мястото на човешката душа.
към беседата >>
Едно уподобление знаем, по-добро уподобление няма: нашата
радост
трябва да бъде като
радостта
на човек, който може да извести: "Изгря слънцето, дойде пролетта, дойде свободата, дойде любовта, дойде мъдростта, дойде безсмъртието!
Този човек, като е сам, има спорове вътре в себе си, има нещо в живота, което разрешава; но като дойде при него едно същество, душата му се прелива, пълен е с любов, готов е да направи най-голямото добро. Като замине това същество, пак разрешава въпросите си добре. Който и да дойде, богат, сиромах, еднакво е разположена неговата душа. Аз мога да кажа, че неговата радост е, както радостта на слънцето. Слънцето като види една мома, поусмихне се; като види малка глиста, поусмихне се; като види заек, растение, поусмихне се; и на стари, и на млади, на всички се усмихва слънцето.
Едно уподобление знаем, по-добро уподобление няма: нашата
радост
трябва да бъде като
радостта
на човек, който може да извести: "Изгря слънцето, дойде пролетта, дойде свободата, дойде любовта, дойде мъдростта, дойде безсмъртието!
" Те са новите вести, които сега идат в света. Казва Христос: "Идете известете на моите ученици да ме срещнат в Галилея". Галилея, това е възвишеното, разумното, това е мястото на човешката душа. Сега казвам: всички вие трябва да имате туй разбиране, великото, хубавото разбиране. Да бъдете омели, решителни, не да очаквате като пишете, да ви напълнят отвън.
към беседата >>
75.
Доброто разположение
,
ООК
, София, 17.2.1932г.,
Така той ще се върне към онова вътрешно състояние, когато е живял в
радост
и веселие, в добро разположение на духа.
Първата задача на човека е да отвори пътя на доброто в себе си. – Как ще стане това? – Чрез неразположението. То е първият слуга, който иде да събуди господаря си за всички възможности, които се крият в него. Като им отвори път, господарят започва постепенно да организира своя вътрешен свят.
Така той ще се върне към онова вътрешно състояние, когато е живял в
радост
и веселие, в добро разположение на духа.
Много мога да ви говоря по този въпрос, но намирам, че още не сте готови. То е все едно, да накарам сега някой от вас да изпее песента “Аин фаси”, но хубаво, с добро разположение на духа. Ако някой се наеме да я изпее така хубаво, ще му се даде премия от 20 хиляди лева. Мнозина пеете хубаво, но нямате това разположение, което е нужно за пеене. Днес пътят за пеене у вас е затворен, не можете да пеете, както трябва.
към беседата >>
Те искат от хората само нежен поглед, милувка,
радост
.
Засега съзнанието на мнозина е пъпка, която трябва да цъфне и после да даде плод. Тогава човек се отваря за всички хора, за всички живи същества, както зрелите плодове се усмихват. Когато види някой човек, зрелият плод казва: Вземи ме, помилвай ме, порадвай ми се. Така плодовете правят връзка с хората. Плодовете обичат да ги късат хората, но цветята не обичат.
Те искат от хората само нежен поглед, милувка,
радост
.
Цветята можем да миришем, но ако ги късаме, те плачат, страдат, разочароват се. Също така, човек има желания, които са подобни на цветята. Те искат само да ги миришат, да им се радват, но да не ги късат. Има човешки желания, подобни на плодовете, които позволяват на хората да ги късат и да ги ядат, да им дават прием в себе си. Ако ги приемат добре, те казват: Благородни са тия хора, добре ни приеха.
към беседата >>
76.
Моята Любов няма да премине
,
НБ
, София, 21.2.1932г.,
Щом човек придобие туй вътрешно равновесие, той е
радостен
и весел.
Ти не можеш да мислиш правилно, ако главата ти е наляво, или ако е надясно, или назад. За да мислиш правилно, ти трябва да изправиш главата си, да е точно между слънцето и земята, да е перпендикулярно поставена спрямо земята. Като има тази посока, ти ще намериш в духовния свят една точка, която ще образува триъгълника на твоята мисъл. Щом намериш тази точка, веднага в твоето съзнание ще се яви една мисъл. В съзнанието си веднага ще почувствуваш едно просветление.
Щом човек придобие туй вътрешно равновесие, той е
радостен
и весел.
Щом като изгуби туй равновесие в себе си, той не знае към коя посока да се движи. Ние, съвременните хора губим туй вътрешно равновесие. Погледнем се някой път, наведем главата си, плачем. Поолеква ни малко. Децата като поплачат, поплачат, поолеква им, но след час пак изгубят своето равновесие.
към беседата >>
Когато иде като един брат, който иска да ви помогне, в държанието му се крие една деликатност; вие се усещате разположен, и действително, целият ви дом ще бъде
радостен
и весел.
Проследете този процес. Вижте как се изменя неговото лице, изразът на лицето, очите другояче говорят. Онзи човек, който служи на Бога, има нещо друго, особено в тона си, в движенията си, отличава се от другите. Когато дойде един човек да би иска своите пари, гласът му е един, но когато дойде да ви услужи, носи нещо в торбата си, гласът му е друг, другояче говори. Като дойде да вземе нещо, поставя се като господар, казва: "Господине, вие ми обещахте това, онова" - започне да ви чете цял поменик.
Когато иде като един брат, който иска да ви помогне, в държанието му се крие една деликатност; вие се усещате разположен, и действително, целият ви дом ще бъде
радостен
и весел.
Той носи благословение със себе си. Казвам: ние всички можем ли да бъдем носители на тази доброта, която Бог има, или на туй богатство, което Той има? За пример, мнозина от вас искате да бъдете богати. Може да ви направим богати. Отивате при един цар с молба, той веднага ви подписва и казва: "Дайте му два милиона"!
към беседата >>
77.
Човешкото лице
,
МОК
, София, 26.2.1932г.,
Веднага болката утихва и вие изпитвате
радост
, че се освободихте от тръна.
Какво правите? Цяла нощ пъшкате, обръщате се на една, на друга страна, не можете да спите. Болката ви е толкова голяма, че ви кара да плачете. Най-после дойде някой ваш приятел, вземе игла и внимателно извади тръна. След това намаже мястото с дървено масло и го превърже.
Веднага болката утихва и вие изпитвате
радост
, че се освободихте от тръна.
Той отива на друга служба. Това е алегория, която може да се пренесе в психическия живот на човека. – Докога страда човек? – Докато е в училището и се учи. Щом свърши училището, страданията изчезват.
към беседата >>
Значи справедливостта е в делението,
радостта
– в умножението, добрите условия в изваждането, приятелството – в събирането.
Девятката е щастливо число за онзи, който може да смята добре. Когато искаш да си създадеш приятели, ще прилагаш действието събиране. Ако искаш да подобриш условията, ще работиш с изваждането. Когато искаш да нагостиш приятелите си, ще приложиш умножението. Ако искаш да бъдеш справедлив, ще приложиш делението, ще дадеш на всеки, каквото му се пада.
Значи справедливостта е в делението,
радостта
– в умножението, добрите условия в изваждането, приятелството – в събирането.
Казвате: Човек трябва да има воля, гръбнак, да издържа. – Трябва да знаеш как да употребиш този гръбнак. Знаеш ли колко прешлена има гръбнакът? Знаеш ли колко дупки, т.е. каналчета, има всеки прешлен?
към беседата >>
Щом се извади трънът, изпитвате малка
радост
.
(втори вариант)
Задържане, ръцете горе. Издишване – ръцете долу. Представете си, че влиза един голям трън в крака ви, цяла нощ седите, неспокоен сте. Болките ви са толкоз големи, че даже плачете. Дойде някой и ви извади тръна, после намаже мястото с масло и ви е приятно.
Щом се извади трънът, изпитвате малка
радост
.
Радвате се, че трънът е излязъл и са го назначили на друга служба. Разбира се това са алегории. Ако бяхте един ангел, завършил своята еволюция, и дойде страданието при вас, какво разбиране щяхте да имате? – Когато сте в училището, когато учителят ви учи, щом влезете в училището, всички сте сериозни, но когато свършите гимназия, учителят има друго отношение към вас. Следователно, ако страдате, знайте, че много работи не знаете.
към втори вариант >>
Радостта
е в умножението.
(втори вариант)
Ако искаш да си създадеш добри условия за себе си, ще употребиш изваждането. Когато искаш да направиш приятелство, ще направиш събиране. Когато искаш да дадеш угощение на хората, ще дадеш умножението, да ги разположиш към себе си. Ако искаш да се покажеш много справедлив, ще употребиш делението, ще дадеш на всекиму каквото му се пада. Делението е справедливост.
Радостта
е в умножението.
Условията са в изваждането. Събирането е приятелство. Някой казва: Човек трябва да има воля, трябва да има гръбнак. Но трябва да знаеш как да употребиш гръбнака. Знаете ли колко прешлени има вашият гръбнак, не сте ги чели.
към втори вариант >>
78.
След това
,
НБ
, София, 28.2.1932г.,
Има
радости
, но, в края на краищата, всичката
радост
, която ще добием, всичко туй ще се вземе и ние ще се върнем обратно у дома си, без пет пари.
Сега да обясним нещата. Външният свят има за нас дотолкова смисъл, доколкото ние можем да обясним нашия живот и да си послужим с туй знание за напредването на нашия ум и за облагородяването на нашите чувства. Трябва да живеем, а ние не сме живели още на земята. Най - великите хора са казали, че 8 хиляди години досега, хората не са живели. Туй е било живот на вечни страдания и промени.
Има
радости
, но, в края на краищата, всичката
радост
, която ще добием, всичко туй ще се вземе и ние ще се върнем обратно у дома си, без пет пари.
Ти ще дойдеш на земята, ще направиш изобилно грехове, престъпления; ще се върнеш при Бога, да се разкайваш, ще искаш пак нов кредит. Ти казваш: "Пропадна търговията." Господ ще те погледне, ще те погледне пак, ще се поусмихне и ще каже: "Дайте му малко кредит. Пратете го пак на земята, наново да учи." Някой ще каже, че учил по математика, по геометрия, музикант бил, поет бил, художник бил и т.н., но работата не е вървяла. Тези неща трябва добре да се разбират. Да ви приведа един мит за паяка.
към беседата >>
Минавам аз покрай месарите и гледам, окачени тия същества, а те са
радостни
, че има стока, че търговията ще върви.
Ти не можеш да се освободиш от него. Някой казва: "Аз ще се освободя от злото." Така говори, защото не разбира. Щом дойде доброто естество на човека, той има едно възходящо състояние, мисли за небето, всичко е широко, умът има цел. Другото естество на човека е обратно: ти мислиш да завладееш хората; затвори правиш, букаи им слагаш на затворниците; искаш да ги бесиш, да ги колиш, на пастърма да ги правиш. Това е лошото естество на човека.
Минавам аз покрай месарите и гледам, окачени тия същества, а те са
радостни
, че има стока, че търговията ще върви.
Веднъж гледам - благородна, красива дама влиза в саламджийницата. Преди да купи салам, чертите й бяха изопнати, напрегнати, малко приличаше на уплашено животно, въпреки че беше красива. След като взе салама, пак се измени лицето й, тури маската, изразът й се успокои. Дойде някой в името на Бога, моли се, но гледа парите ти къде са. След като ти задигнал парите, и той се изпарил, няма го никъде.
към беседата >>
НАГОРЕ