НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
373
резултата в
90
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Вероятно това е първата публична беседа на Учителят в България
, , Варна, 17.11.1895г.,
Находката ни дава ценна информация за това, че Учителят още на млади години
започва
да изнася беседи веднага след пристигането си от САЩ.
"Днес открихме в архива на Варненската библиотека "Пенчо Славейков" брой 33 на "Варненский общинский вестникъ", в който е обявена предстояща "сказка на учителя П. К. Дънов". Вероятно това е първата публична беседа на Учителят в България. През 1895 година Петър Дънов (на тридесет и една годишна възраст) се завръща в България след седем години прекарани в САЩ. Първоначално отсяда при рождената си сестра Мария във Варна.
Находката ни дава ценна информация за това, че Учителят още на млади години
започва
да изнася беседи веднага след пристигането си от САЩ.
Сказката е направена пред едни от най-образованите хора за времето си - Учителското дружество в град Варна
към беседата >>
2.
Тайните на Духа
,
ИБ
, Варна, 1897г.,
Който оре, ще приготви
почва
за сеитба, и който сее, ще събира.
Понеже ако отровиш своя ближен, що ще се ползваш от делото си? Или ако погълнеш брата си, що ще добиеш? Животът на брата ти няма да стане стежание твое никога и по никой начин. Добре да живееш, добре да работиш, добре да се отнасяш – това изисква Животът. Трябва да даваш от онова, което си приел от него.
Който оре, ще приготви
почва
за сеитба, и който сее, ще събира.
Законът е: каквото посее человек, това и ще да пожъне. И тъй, да се не устрашава Духът ти от никого. Надей се на Господа, защото Той е вече много близо. Ще чуеш гласа Му и ще се възрадваш. Той ще ти направи знамение голямо, ще ти засвидетелства, че е верен.
към беседата >>
3.
Хио Ели Мели Месаил
,
ИБ
, София, 14.9.1897г.,
Който оре, ще приготви
почва
за сеитба, и който сее, ще събира.
Понеже, ако отровиш своя ближен, що ще се ползуваш от делото си? Или ако погълнеш брата си, що ще добиеш? Животът на брата ти няма да стане стежание твое никога и по никой начин. Добре да живееш, добре да работиш, добре да се отнасяш - това изисква Животът. Трябва да даваш от онова, което си приел от него.
Който оре, ще приготви
почва
за сеитба, и който сее, ще събира.
Законът е: каквото посее човек, това и ще да пожене. И тъй, да се не устрашава духът ти от никого. Надей се на Господа, защото Той е вече много близо. Ще чуеш гласа Му и ще се възрадваш. Той ще ти направи знамение голямо, ще ти засвидетелствува, че е верен.
към беседата >>
Който оре ще приготви
почва
за сѣидба, и който сѣе, ще и да сѫбира.
(втори вариант)
Понеже ако отровишъ своя ближенъ, що ще се ползувашъ отъ дѣлото си? Или ако погълнешъ брата си що ще добиешъ? Живота на брата ти нѣма да стане стежание твое никога, и по никой начинъ. Добрѣ да живѣешъ, добрѣ да работишъ, добрѣ да се отнасяшъ, това изисква живота. Трѣбва да давашъ отъ онова което си приелъ отъ него.
Който оре ще приготви
почва
за сѣидба, и който сѣе, ще и да сѫбира.
Законьтъ е: каквото посѣе человѣкъ, това и ще и да пожене. И тъй да се не устрашава духътъ ти отъ никого. Надѣй се на Господа, защото той е вече много близо. Ще чуешъ гласътъ му и ще се възрадвашъ. Той ще ти направи знамѣние голѣмо, ще ти засвидѣтелсвува, че е вѣренъ.
към втори вариант >>
4.
Призвание към народа ми Български синове на семейството славянско / Призив
,
ИБ
, Варна, 20.10.1898г.,
Небето, в знак на своето благоволение, ви е дало един свят залог на велика милост и любов, който се пази помежду ви, и от този ден, в който е даден отговор,
започва
вашето изкупление и ви предупреждавам да пазите това, което градя, да го не съборите, защото е свято, и ако се опитате да светотатствувате, три злини ще ви допусна глад, мор и разорение, и няма да ви пощадя, но ще се съдя с вас и ще помните винаги, че Бог е говорил.
Нарушителите на Божия Мир ще бъдат наказани навсякъде и правдата Му ще се възстанови на земята. Царството, което ида да възстановя, не е Царство на омраза, но на любов. Повдигнете очите си и вижте, че светът е узрял за жътва. В скоро време ще заверя верността на моите Божествени думи. Още един велик подвиг и всички сърца ще треперят и мъдруванията на света ще престанат веднъж за всякога.
Небето, в знак на своето благоволение, ви е дало един свят залог на велика милост и любов, който се пази помежду ви, и от този ден, в който е даден отговор,
започва
вашето изкупление и ви предупреждавам да пазите това, което градя, да го не съборите, защото е свято, и ако се опитате да светотатствувате, три злини ще ви допусна глад, мор и разорение, и няма да ви пощадя, но ще се съдя с вас и ще помните винаги, че Бог е говорил.
Пазете думите ми. В тоя залог, който съм ви поверил, почива бъдещето ви, той е скрижалът на дома ви, надежда и живот за рода ви. Слушай ме, доме славянски, да сте ми свидетели, че съм ви говорил. Обръщам се към вас сега, мои служители, водители и учители, и към вас, книжници, фарисеи и лицемери, и ви заповядвам да не развращавате народа ми, който съм ви поверил Престанете от лошите си пътища, време е за вас да поразмислите, водете народа ми в пътя на Истината и не го заблуждавайте, помагайте на беззащитните в теготите им и не оскърбявайте бедните. Напуснете беззаконието, отхвърлете неправдата, оставете развращението, защото Бог не може да гледа на това отвратително дело, което се върши пред Него навсякъде.
към беседата >>
5.
Разговор първи - Упътване
,
ИБ
, , 8.7.1900г.,
Обаче да бъдеш в сила да ги премахнеш, трябва да съпоставиш душата си в пряма връзка с този Живия Бог, Господ на Виделината, и да Му изкажеш по един прям начин своите нужди, своите намерения и да видиш какви ще бъдат неговите одобрения Понеже, ако една мисъл, която се е загнездила в душата ти, или едно семе – ако тя или то са от Божествено произхождение, щом те дойдат в съприкосновение със своя източник или
почва
, изведнъж ще покажат своето произхождение и своето естество.
Отпървом тя може да не е имала този изглед, но с течение на времето, със слагането на истините в правия си път, ще се окаже най-после, че Бог е работил тук; а такива дела на Бога не се мерят само с преходящето време, но с вечността, в която всичко, което се развие в своята пълнота, ще докаже своето Божествено произхождение. Сега на делото. Каква полза, ако се съмняваш в своето призвание или се двоумиш за работата, която ти се дава да извършиш. Твоето съмнение или двоумение, което изпитваш, може да не е плод на твоята душа. То може да е натрапено отвънка от някои неща на твоя ум, за които Бог не е отговорен.
Обаче да бъдеш в сила да ги премахнеш, трябва да съпоставиш душата си в пряма връзка с този Живия Бог, Господ на Виделината, и да Му изкажеш по един прям начин своите нужди, своите намерения и да видиш какви ще бъдат неговите одобрения Понеже, ако една мисъл, която се е загнездила в душата ти, или едно семе – ако тя или то са от Божествено произхождение, щом те дойдат в съприкосновение със своя източник или
почва
, изведнъж ще покажат своето произхождение и своето естество.
Защото всякой зародиш се опитва или оплодотворява на своето място. Зародишът на кой и да е живот изисква своята подходяща утроба. Следователно, ако условията са такива, че изискват подходящи средства за постигането на едно благородно дело, то е вече време да се потърсят те, където и да са. В тия условия се изпълня послушанието на Волята Божия. Защото Бог не само иска да вършим Неговото дело, но и добре да го вършим.
към беседата >>
Ето днес
почвам
да ти разкривам едно по едно някои неща, които ще ти са необходими, и приготви се следователно да ме слушаш докрай.
Но все-таки, всичко трябва да върви вътре в своите граници. Погрешките се превръщат на ползи само тогава, когато Любовта влезе да работи като сила. Тук се указва същият този закон, който работи в Природата и който обръща ония вредителни елементи да работят за полза на человечеството. Знай, че животът ти зависи от много малки неща, с които Бог те е поставил във връзка и не могат те да се пренебрегват, без щета на самаго теб. Затова, като си тъй изложен на опасности, нужно е да си постоянно под ръководството на зоркото око Божие, което бди.
Ето днес
почвам
да ти разкривам едно по едно някои неща, които ще ти са необходими, и приготви се следователно да ме слушаш докрай.
Защото ще ти говоря като на разумен. И тъй, пътят на Живота е продължителен и при това – труден за възкачване. Всяка стъпка да се вземе на нагоре изисква усилия, труд и постоянство. Висшите блага не се придобиват лесно. Казва се: който победи, нему ще се даде венеца на Живота.
към беседата >>
Той вече създава път, план на живота си, който с всички непростими средства
почва
да изпълнява.
Грехът всякой може да извърши, щом се отрече от Бога и почне да не зачита Неговата Воля в себе си, в своето сърце. Затова безверието в живота винаги води греха след себе си. Защото, преди человек да съгреши, той трябва да се отрече от Бога и да помисли, че Той не е всеприсъстващ и всезнающ, че може да се извърши престъплението, без да го забележи някой. Ето корена на греха. Когато някой человек затвори своите очи и сърце и каже в себе си: „няма мен кой да ме вижда, аз сам трябва да се грижа за всичко, за себе си“, той вече е извършил греха в своето сърце.
Той вече създава път, план на живота си, който с всички непростими средства
почва
да изпълнява.
Такова едно дело, колкото успешно и да е, няма в себе си Божието благословение. Скоро или късно, краят ще е гибелен. В светът само Бог има правото да създава и урежда Живота, според както иска. Всякой, който казва, че не познава Бога и не иска да изпълнява Неговата добра и блага Воля, е роден от лукаваго. Такъв человек, какъвто и да е, каквото и положение да занимава, ще се намери един ден в това място и положение, в което само бесовете на поднебесная обитават.
към беседата >>
Грехът се
почва
от сърцето, после минава в мислите, а най-после – във волята и ето това, което беше скрито, става вече явно, т.е.
Всякой, който казва, че не познава Бога и не иска да изпълнява Неговата добра и блага Воля, е роден от лукаваго. Такъв человек, какъвто и да е, каквото и положение да занимава, ще се намери един ден в това място и положение, в което само бесовете на поднебесная обитават. Грехът в живота е двояк: когато една душа върши всичко според щението на своето сърце и се отрича от Господа да е Той господар и когато една душа възпира Духа в себе си да стори Доброто, което може, и възпира Господа от да го извърши чрез него. Виждам сега, че моите казвания те безпокоят, защото си много чувствителен да не би и ти да си замесен в някое престъпление, но не бой се. Трябва да се осветлиш сам от себе си и да приемеш Истината като Виделина в душата си – да ти покаже кое е добро, кое е лошо.
Грехът се
почва
от сърцето, после минава в мислите, а най-после – във волята и ето това, което беше скрито, става вече явно, т.е.
почва да се извършва. Затова Духът Божий винаги настоява да има най-първо в ръката си сърцето, от което излизат всичките лоши помисли. 25 юни 1900 г. Словата на Истината ще се сбъднат през този ден, идущия ден и ще се утвърдят всичките думи Господни, които е казал на всички свои раби, пророци и свещеници. Знаменията на века, които настъпват, са предпоследни на времето на праведния съд Божи, който ще посети Земята и всички живи и мъртви на нея.
към беседата >>
почва
да се извършва.
Такъв человек, какъвто и да е, каквото и положение да занимава, ще се намери един ден в това място и положение, в което само бесовете на поднебесная обитават. Грехът в живота е двояк: когато една душа върши всичко според щението на своето сърце и се отрича от Господа да е Той господар и когато една душа възпира Духа в себе си да стори Доброто, което може, и възпира Господа от да го извърши чрез него. Виждам сега, че моите казвания те безпокоят, защото си много чувствителен да не би и ти да си замесен в някое престъпление, но не бой се. Трябва да се осветлиш сам от себе си и да приемеш Истината като Виделина в душата си – да ти покаже кое е добро, кое е лошо. Грехът се почва от сърцето, после минава в мислите, а най-после – във волята и ето това, което беше скрито, става вече явно, т.е.
почва
да се извършва.
Затова Духът Божий винаги настоява да има най-първо в ръката си сърцето, от което излизат всичките лоши помисли. 25 юни 1900 г. Словата на Истината ще се сбъднат през този ден, идущия ден и ще се утвърдят всичките думи Господни, които е казал на всички свои раби, пророци и свещеници. Знаменията на века, които настъпват, са предпоследни на времето на праведния съд Божи, който ще посети Земята и всички живи и мъртви на нея. Разтлението и безверието, които носят греха в себе си, ще бъдат погубени отсред.
към беседата >>
6.
Разговор пети - Въздигане Душа и Дух
,
ИБ
, , 18.7.1900г.,
Първом – естественото, после – духовното; първом – видимото, после – невидимото; както в едно училище, гдето обучението се
почва
с предметното учение и после се стига към чистото мислене на ума.
Всичките същества, от най-малките до най-великите, са подложени на същото вътрешно променение. Не може нито една жива душа да се възкачи ни една стъпка по-горе, ако не се измени вътрешно и се приготви за по-високата среда, за по-високото положение, към което се стреми. Това е общото установление в тоя временен живот, в когото промяната, видоизменението са свойствени нему като на живот начинающ. Обаче усъвършенстването, вътрешното самосъзнание, повдигането на душевния живот, чистотата на сърцето, благородството на ума, достойнството на душата, светостта на волята са принадлежание и преимущество само на духовния человек, роден не от разтленно семе на человечески син, но от Бога, от семе свято. Нещата, които Бог е създал и наредил, трябва винаги да спазват своя ред.
Първом – естественото, после – духовното; първом – видимото, после – невидимото; както в едно училище, гдето обучението се
почва
с предметното учение и после се стига към чистото мислене на ума.
Първом окото, ухото и всяко друго чувство трябва да се възбуди и упражни посредством пипане и усещане и тогава да се мине към вътрешното понятие на нещата. Сравнението тук е подходящо. По такъв един прост и осезателен начин трябва да почне всяка неразвита душа, в която естественото има преимущество над духовното – понеже условията са такива във всяко начало. Обаче създаденият за Небето непреодолимо, вън от всяко препятствие трябва да излезе един ден от областта на естественото и временното и да влезе в границите на вечното; защото само тук се намират всичките потреби за усъвършенстването и пълното съвършенство на душата. Тя трябва да се върне там, от гдето е излязла.
към беседата >>
Грехът и измамата не могат да намерят никаква
почва
в неговата душа да растат.
Лицето на Земята трябваше да се запали от огъня на пъкала и да се промете един ден с всичките свои грехове и престъпления. Но по невъзможността на Адама (по това, че беше плътски) да стори Правдата, Господ предопредели сам да се въплъти и да изведе страждующото Адамово потомство от земята на робството. И затова Господ казва, че които се сподобят с бъдещия век и с живота на Възкресението от мъртвите, не ще се женят, нито за мъж ще отиват, но ще бъдат равно-ангели. Злото вече не ще да има място, защото всички, които са вече изкупени чрез силата на Словото на Господа, като са опитали и вкусили всичко и са се научили от дълбока вътрешна опитност, и знаят вече последствията, които произлизат от всяко желание, от всяка постъпка, ще отхвърлят бремето на греха и престъплението, което може да ги вплита и което може пак изново да произведе тяхното падение. Но духовният обаче человек не може да прави грях, понеже самият грях е нещо несвойствено нему.
Грехът и измамата не могат да намерят никаква
почва
в неговата душа да растат.
Той е свободен от тяхното влияние и примамка, както сам Бог е свободен. Защото, казва на едно място Духът Господен, че всякой се подмамва от собствената си похот, от собственото си желание, което, като се зачене, ражда грях, а грехът, като се извърши, ражда смърт. Тия вътрешни произшествия на душата са верни. Но ще попиташ на какво основание. Ето на какво: всяка сила или всяка благодат, иждивена без да принесе плод, достоен за храна на душата, е непоправима загуба за самата нея; и известно ти е, че всяка душа, която харчи без да припечеля, е осъдена на страдания, на лишения временни и вечни.
към беседата >>
7.
Разговор шести - Пътят и Истината
,
ИБ
, , 21.7.1900г.,
„Счупеният клон, казва Той, ще се пресади с много по-добро клонче.“ Оголените корени Той ще покрие с много по-добра пръст и ще тури наоколо им много по-добра
почва
, която ще обгради и запази.
Всички други неща са средства, стъпала, спомагала, удобства, улеснения, едно от друго по-приспособими, да принесат Божествената мисъл, която се отправя към вази. И когато тази Божествена мисъл проникне и се въдвори в най-съкровените станции на душата и предаде своето послание на Духа, тя образува онази вътрешна връзка, която е израз на видимата Господня Любов. И какво е това поръчителство, което един Божи пратеник донася от Него до вашата душа, освен засвидетелстване, че Неговата милост, Неговата благост за вас не се е съкратила. Не е ли Той, който постоянно изпраща Своите уверения на твоето сърце, че нещастията, които са ви постигнали, не са някои знаци и предсказания, че връзките на съюза са се скъсали помежду теб и Него и че Бог е обърнал лицето Си против теб като неприятел. Не, напротив, Той иде да ти даде удостоверение, че бурята на този свят, която е строшила някой клон на живота ти, пороят, който е оголил корените на дървото ти, или сланата, която е опарила някой и друг лист, ще се преобърнат за твое добро.
„Счупеният клон, казва Той, ще се пресади с много по-добро клонче.“ Оголените корени Той ще покрие с много по-добра пръст и ще тури наоколо им много по-добра
почва
, която ще обгради и запази.
А на мястото на повяхналите листа Той ще произрасте нови, много по-хубави от предишните, които ще са за изцелението на всички твои болки. И сега, когато сам Този, който държи юздите на всичко в тоя свят, ти обещава Своето съдействие и Своето благословение, питам има ли място за съмнение? Не, това е тъй вярно, както че Земята стои на своите основания и Небето я покрива като дреха със своите благословения. В какво има ти или друг да се съмнява в Божията благодат? В нищо.
към беседата >>
8.
Мисли и упътвания
,
ИБ
, , 1903г.,
И тъй, ако си добил Мъдрост, знай, че си добил и Добродетел, а Добродетелта никога нe посрамява, понеже тя е най-здравата
почва
, на която всичко можеш да градиш.
Доброто да вършиш не преставай, защото ако престанеш да го правиш, то бъди уверен, че скоро ще и да умреш и веднага ще усетиш в себе си, че животът няма цел. Знай, че целта на Живота е Добродетелта, а целта на Добродетелта е щастието, а целта на щастието е человека, а целта на человека е Истината, а целта на Истината е Бог, а целта на Бога е Любовта, а целта на Любовта е Всичко. И тъй, ако владееш и Всичкото, то непременно ще си и щастлив, понеже си приел Живота в пълнотата му. А онзи, който приема, приема го от Бога, който е подарител на всичко. И не бъди неблагодарен за това, което Той благоволява да ти подарява, защото неблагодарността е първия грях в живота, който го скъсява.
И тъй, ако си добил Мъдрост, знай, че си добил и Добродетел, а Добродетелта никога нe посрамява, понеже тя е най-здравата
почва
, на която всичко можеш да градиш.
От празните мъдрувания се отстранявай, понеже са примка от бащата на лъжата, за да те ограби. Помни, те са празните обещания, който съсипват щастието на Живота. И тъй, ако видиш празно място, не туряй ногата си, да не би да се хванеш и после ти стане зле; а ако ти стане зле, знай че ще избълваш щастието от сърцето си. А ако изгубиш това, което не си в сила да повърнеш, знай че си осъден да страдаш. И тъй, когато Бог говори, ти слушай с всичкото си сърце и Словото Му дръж да не би да се намериш отпосле оскуден от мъдрост и така да бъдеш изхвърлен навън.
към беседата >>
Работа кога
почваш
, никога се не колебай, понеже там, дето има колебание, има разделение.
А в три неща да се никога не облeняваш, ако желаеш да не изгубиш онова, което имаш: Вярата да не оставяш, Надеждата да не забравяш, Любовта да не угасяш, защото в тях е скрит Живота на бъдещето. Затова не събаряй основата на душата си, без която не можеш да съществуваш като человек. Знай, че светилникът на душата ти е Любовта, която те крепи с двете си ръце да не паднеш в бездната на отчаянието, отдето няма завръщане, ако сам идеш. За това мисли добре, преди да си се отправил в пътя на тоя свят, да не би да стигнеш там, дето няма да намериш нищо друго, освен празнота, скръб и отчаяние. От две мисли винаги първата приемай – не давай връх на втората да преодолее, понеже непременно ще погрешиш.
Работа кога
почваш
, никога се не колебай, понеже там, дето има колебание, има разделение.
А разделението непременно ще произведе в душата ти разногласие помежду стремленията, които сами по себе си ще възпрат хода на благородната ти цел, която си предприел. На два ума не слугувай, понеже е невъзможно да постигнеш желанието си. Пази мислите си, кога вършиш работата си. Гледай да те не знае лукавият. Не се хвали, за себе се не говори, понеже е губене на време.
към беседата >>
9.
Слово 1904, Варна
,
ИБ
, Варна, 4.9.1904г.,
Вие с вашето съмнение
започвате
да потъвате в морето.
" Не трябва ли те от по-рано да представят своите желания пред мене в молитва и пост, в тайната своя стаица? – Да, това трябва да бъде поведението им. И така, не трябва да изкушавате нито себе си, нито мене. А сега, между доброто семе лукавият е посял и своето, когато вие дремехте.
Вие с вашето съмнение
започвате
да потъвате в морето.
В морето вълните отвътре ви заплашват и вие сте в положението на един, който се дави. Гледайте нагоре към мене и аз ще простра ръката си и ще ви избавя. Брегът е близо и бурята скоро ще престане. Аз внимавам за вашия живот и всякога ви упътвам. Всичко съм наредил и ако внимавате на моите думи, няма да бъдете от нищо лишени, ще имате всички мои благословения.
към беседата >>
10.
Годишна среща на Веригата, Варна, 1907 г.
,
СБ
, Варна, 28.8.1907г.,
Приличате на един човек, който работи само когато господарят му е при него, а щом си замине,
почва
да работи, както си знае той.
Ние се страхуваме да не изгубим мнението на един човек, но добрият човек никога не си изменява мнението. Ако сте добри, няма какво да се не разберем. У вас се заражда мисъл дали сте добри. Всъщност вие сте добри, но сте лениви, имате духовна леност – не мерите и не знаете как да употребявате Добрината. Понякога се показвате много работливи, но това е само привидно.
Приличате на един човек, който работи само когато господарят му е при него, а щом си замине,
почва
да работи, както си знае той.
Леността е следствие на Земната душа, която ви завладява. И Господ, като вижда, че хората са много мързеливи, изпраща им страдание, за да напуснат мързела. От леността вие можете да се освободите по следния начин: трябва да се повдигнете духовно, за да можете да влезете в една атмосфера, която ще способства за вашето повдигане. И затова, когато ви дойде една добра мисъл, изпълнете я и не я пренебрегвайте, защото ако я изпълните, тя ще ви помогне, за да се повдигнете. На вас сега трябва да се припомнят старите светувания, защото за много хиляди години сте се скитали, та сте забравили как сте живели в Небето.
към беседата >>
Човешкият живот
започва
с Истината.
Вашите умове не могат да издържат влиянията Отгоре в тази минута и затова нека свършим засега, а утре в 9 ч. сутринта ще имаме пак събрание. 17 август, събота В 9,30 ч. заранта, след прочитането на стиховете от 17-и до 26-и от Евангелието от Йоанна, г-н Дънов каза:
Човешкият живот
започва
с Истината.
Думите в прочетеното от Книгата Господня освети ги означават очисти ги – Светостта и Чистотата са синоними. Светостта е едно състояние на Духа, в което няма никаква дисхармония. В него не могат да се появят никакви лоши чувства и желания и няма почва за грях, защото в този свят всичките желания са ясни на Духовния свят; и нищо не може да се зароди, което да бъде грях за тях. Затова в прочетеното се казва: „Освети ги чрез твоята истина“, защото ако така сте осветени, злото няма да има почва. За да бъде човек осветен от Бога, трябва да бъде готов да слезе и в ада, и да отиде на Небето – където и да го праща Господ.
към беседата >>
В него не могат да се появят никакви лоши чувства и желания и няма
почва
за грях, защото в този свят всичките желания са ясни на Духовния свят; и нищо не може да се зароди, което да бъде грях за тях.
В 9,30 ч. заранта, след прочитането на стиховете от 17-и до 26-и от Евангелието от Йоанна, г-н Дънов каза: Човешкият живот започва с Истината. Думите в прочетеното от Книгата Господня освети ги означават очисти ги – Светостта и Чистотата са синоними. Светостта е едно състояние на Духа, в което няма никаква дисхармония.
В него не могат да се появят никакви лоши чувства и желания и няма
почва
за грях, защото в този свят всичките желания са ясни на Духовния свят; и нищо не може да се зароди, което да бъде грях за тях.
Затова в прочетеното се казва: „Освети ги чрез твоята истина“, защото ако така сте осветени, злото няма да има почва. За да бъде човек осветен от Бога, трябва да бъде готов да слезе и в ада, и да отиде на Небето – където и да го праща Господ. И не бива да се поражда подозрение, че това, което Бог му дава, е зло за него. Един човек, осветен чрез Истината, ако и в ада да слезе, той и там ще хвали Светлината. Затова безразлично е къде ще го изпрати Господ.
към беседата >>
Затова в прочетеното се казва: „Освети ги чрез твоята истина“, защото ако така сте осветени, злото няма да има
почва
.
заранта, след прочитането на стиховете от 17-и до 26-и от Евангелието от Йоанна, г-н Дънов каза: Човешкият живот започва с Истината. Думите в прочетеното от Книгата Господня освети ги означават очисти ги – Светостта и Чистотата са синоними. Светостта е едно състояние на Духа, в което няма никаква дисхармония. В него не могат да се появят никакви лоши чувства и желания и няма почва за грях, защото в този свят всичките желания са ясни на Духовния свят; и нищо не може да се зароди, което да бъде грях за тях.
Затова в прочетеното се казва: „Освети ги чрез твоята истина“, защото ако така сте осветени, злото няма да има
почва
.
За да бъде човек осветен от Бога, трябва да бъде готов да слезе и в ада, и да отиде на Небето – където и да го праща Господ. И не бива да се поражда подозрение, че това, което Бог му дава, е зло за него. Един човек, осветен чрез Истината, ако и в ада да слезе, той и там ще хвали Светлината. Затова безразлично е къде ще го изпрати Господ. Затова ние поставяме Истината да съответства на очите на човека, гдето основата на неговия мозък може да се осветлява.
към беседата >>
И ако средата, в която живее един човек, е чрезмерно гъста, те от дъното на Живота
почват
да излизат към повърхността; и колкото повече се сгъстяват долу, [толкова] излизат към повърхността и вследствие на това се явяват разните болести.
Истината във физическото поле се появява в червената краска – основна краска на Живота, гдето подкача всяко органическо развитие. Червената краска по естество е най-долна в лествицата на краските, но същевременно тя е най-високата. Когато Истината слиза Отгоре към физическото поле, в каквото състояние намира човека, такива и вибрации ще възпроизведе. В най-низшите проявления на червената краска се проявяват най-низшите организми. Тия низши организми всякога проявяват една средна деятелност към тия човеци, с които имат сходство.
И ако средата, в която живее един човек, е чрезмерно гъста, те от дъното на Живота
почват
да излизат към повърхността; и колкото повече се сгъстяват долу, [толкова] излизат към повърхността и вследствие на това се явяват разните болести.
Болестта е следствие на борбата на човешкия разум, на човешкия организъм. Така, когато един низш организъм действа върху един висш и взема надмощие, образува болест. А когато висш организъм, висш живот действа върху един низш, образува здраве. Затова ако плътта има надмощие върху Духа, човек всякога ще боледува; ако Духът има надмощие върху плътта, човек всякога ще бъде здрав. Като знаете този основен закон, прилагайте го в живота си.
към беседата >>
Всякога, когато се молите, ще го представяте пред себе си и тогава ще
започвате
всяко ваше прошение и молитва.
Сутринта се събрахме към 9 ч. и г-н Дънов между другото каза: Има нещо на всички да се даде. И това, което ще ви се даде сега, няма никому да го показвате, нито излагате на чужди очи. Това ще пазите до една година, как ви се даде.
Всякога, когато се молите, ще го представяте пред себе си и тогава ще
започвате
всяко ваше прошение и молитва.
Така е желанието на Ръководителите. Даже един на други няма да показвате това, което в тазгодишното събрание ви се даде, а всякой ще си го запази само за себе си. Защото тук е един вътрешен духовен закон: за да растете в истинската Мъдрост и Любов, трябва да спазвате абсолютно Божиите желания. Няма нужда от философии от ваша страна, защото тогава ще значи, че вие да сте по-мъдри от Бога. Само по този начин вие ще можете да възприемете Божествената Мъдрост и затова вие трябва да спазвате всичко.
към беседата >>
11.
Годишна среща на Веригата, Варна, 1908 г.
,
СБ
, Варна, 22.8.1908г.,
Тази Божествена есенция прави человека съзнателен и всякога, когато Духът се опомни, тогава той образува около себе си нещо като водовъртеж със спирала, в която се образува Божественото съзнание, чрез което
започва
да твори материя.
Причината на истинското познание е желанието на Бога да се яви на тия духове, които чакат, за да излязат от Него. Някога вие сте били такива духове, които сте били в Бога. И сега се поражда един принцип, за да се повръщате назад, та да образувате един кръг. И по законите ще се повърнете в по-голям кръг на развитие. Съществото на развитието на човешката душа зависи от туй, че в Природата има една есенция, която е толкоз деликатна, щото човек през много съществувания може да хване много малко от нея.
Тази Божествена есенция прави человека съзнателен и всякога, когато Духът се опомни, тогава той образува около себе си нещо като водовъртеж със спирала, в която се образува Божественото съзнание, чрез което
започва
да твори материя.
И така Бог твори и винаги твори чрез духовете. И чрез този творчески принцип Той развива тях самите – самите духове, а не Себе Си. В този творчески принцип отрицателните мисли разрушават спиралата и човек се повръща в своето първобитно състояние. Защото този конус подразбира един принцип на Божествен център, който се върти около себе си. Духът го изкарва на повърхността, изхвърля го от себе си.
към беседата >>
Едни искат: „Дай ми, Господи, това и това“, а пък други думат: „Дай ми, Господи, това, което Ти намериш за добре.“ Но когато Господ им даде това, което Той иска, те
започват
да казват: „Ха, аз това не съм искал!
А че имате карма, оставете това. Под думата карма се разбира нужда. Индийската карма казва: „Искаш, не искаш, трябва да работиш, а после иди където искаш“ – а това вече е неволя. За тази година направете следующия опит. По два начина можете да се молите.
Едни искат: „Дай ми, Господи, това и това“, а пък други думат: „Дай ми, Господи, това, което Ти намериш за добре.“ Но когато Господ им даде това, което Той иска, те
започват
да казват: „Ха, аз това не съм искал!
“ Ето защо вие трябва да имате един център – средоточие, към което да се движите, и искайте това нещо от Бога. Например аз съм един земеделец; искам от Бога да се благословят всичките земеделци и тогава и аз ще бъда благословен. Вие трябва да почитате Бога в себе си и в другите хора. Вие сте в българския народ и трябва да се постараете да повдигнете акциите на българския народ. В нашата Верига обаче няма равновесие, защото повечето от вас имате желания, които не могат да хващат корени.
към беседата >>
И когато един човек се обсебва, ще забележите, че най-напред
започва
да намалява дишането му, а с намаляване на дишането душата постоянно се излъчва.
Христос беше, който вдъхна Дух в устата на човека, на Адама. И затова жилището на душата, това са белите дробове. Между тия дробове е сърцето, гдето е седалището на душата. А понеже дробовете имат за цел пречистване на кръвта, то кръвта съответства на Живота. Когато душата е на мястото си, никаква болест не може да съществува, но когато душата напусне своето жилище – сърцето и белите дробове, тя се поддава на наемник, става обсебване.
И когато един човек се обсебва, ще забележите, че най-напред
започва
да намалява дишането му, а с намаляване на дишането душата постоянно се излъчва.
Когато един човек се обсебва, винаги ще видите сгърчване на дробовете. По тази причина вие тогава трябва да дишате дълбоко, защото чрез дълбокото дишане вие можете да изгоните един дух из вас. А щом го изгоните из физическото поле, то в по-висшите полета по-удачно можете да се справите. Един лош дух никога не може да влезе чрез носа, а винаги ще влезе чрез устата. И като отиде в стомаха ви по течението на кръвта, връща се в сърцето чрез вените, а не чрез артериите.
към беседата >>
У вас се заражда желание, удоволствие да ядете,
почвате
с активния принцип и сдъвквате храната.
Всяко едно положение, било активно, било пасивно, си има своите блага. Пасивният принцип произвежда Любовта, а активният я проявява. Значи, за да може да се произведе Любовта, трябва да сте пасивни – в положението на Майката, а за да проявите Любовта, трябва да влезете в положението на Бащата. Тези два принципа Бог като ги съвкупи, Той ще възпроизведе Живота, съзнанието вътре във вас. Аз ще поясня тези мисли с органическия свят.
У вас се заражда желание, удоволствие да ядете,
почвате
с активния принцип и сдъвквате храната.
Но щом се нахраните, вие трябва да преминете в пасивно положение, като се удоволствате само с мисълта, че сте се нахранили, иначе ще приемате храната като отрова. И духовният закон е, че вие трябва да очаквате резултат от Бога, а не от себе си. Така вие само трябва да се удоволствате, че сте се нахранили, а не да се грижите за смилането на храната. Да допуснем, че някой от вас е търговец на дребно – продава сапуни, та от това да може да прехрани дома си. Щом той се моли, изведнъж Провидението ще го изпрати и заведе на мястото, на което трябва да продаде.
към беседата >>
се
започва
идването на добрите духове и върви до 4–5 ч., но най-усилено е идването от 3 ч.
И като знае в живота как трябва да работи, да преминава от поле в поле и ще напредва. Астралният мир е свързан с физическия с известни връзки, по известно течение. Забелязано е, че изобщо мъжете умират сутрин, а жените – вечерно време; те са позитивно и негативно течение. Това показва, че и идването на духовете тук, на Земята, не може да става по едно и също време – всичко е математически разпределено. Изобщо в цялата древност и в християнската история е прието, че сутрин от 3 ч.
се
започва
идването на добрите духове и върви до 4–5 ч., но най-усилено е идването от 3 ч.
Към 4 ч. се започва намаляване, което трае до 5 ч., а от 5 ч. вече започва друга деятелност. Връщането на духовете пък става от 2 ч. подир обед през деня и продължава до 3–4 ч.
към беседата >>
се
започва
намаляване, което трае до 5 ч., а от 5 ч.
Забелязано е, че изобщо мъжете умират сутрин, а жените – вечерно време; те са позитивно и негативно течение. Това показва, че и идването на духовете тук, на Земята, не може да става по едно и също време – всичко е математически разпределено. Изобщо в цялата древност и в християнската история е прието, че сутрин от 3 ч. се започва идването на добрите духове и върви до 4–5 ч., но най-усилено е идването от 3 ч. Към 4 ч.
се
започва
намаляване, което трае до 5 ч., а от 5 ч.
вече започва друга деятелност. Връщането на духовете пък става от 2 ч. подир обед през деня и продължава до 3–4 ч. За часовете на денонощието може да се каже следното: 11 ч. през нощта е час критически; 12 ч.
към беседата >>
вече
започва
друга деятелност.
Това показва, че и идването на духовете тук, на Земята, не може да става по едно и също време – всичко е математически разпределено. Изобщо в цялата древност и в християнската история е прието, че сутрин от 3 ч. се започва идването на добрите духове и върви до 4–5 ч., но най-усилено е идването от 3 ч. Към 4 ч. се започва намаляване, което трае до 5 ч., а от 5 ч.
вече
започва
друга деятелност.
Връщането на духовете пък става от 2 ч. подир обед през деня и продължава до 3–4 ч. За часовете на денонощието може да се каже следното: 11 ч. през нощта е час критически; 12 ч. в полунощ – сред ден; 1–2 ч.
към беседата >>
през деня, на обед,
почва
да се умалява; часовете от 3–5 ч.
сутринта – добри; 9–10 ч. вечерта са добри и са най-благоприятни часове за сеанси, защото 11 ч. вече е критически и променчив. Сутринта от 9–10 ч., това са часове почти с най-усилена деятелност; 11 ч. преди обед през деня не е благоприятен; 12 ч.
през деня, на обед,
почва
да се умалява; часовете от 3–5 ч.
подир обед – продуктивни, а оттам насетне – до 9 ч. вечерта трябва да се почива. Умствената деятелност между 5 и 9 ч. вечерта е слаба деятелност. От 9 до 10 ч.
към беседата >>
12.
Годишна среща на Веригата, Варна, 1909 г.
,
СБ
, Варна, 28.8.1909г.,
Трябва да образуваме вече една
почва
, за да дойдат в България, да се преродят по-добри духове.
Господ се интересува за всичките работи на България – и в политическо, и в икономическо, и в материално отношение. И ще видите, че в материално отношение България е по-добре от другите съседни държавици. По-добре е от другите и в други отношения. Например наводнението в Румъния, земетресението в Италия и това, което стана в Турция – подобни катастрофи щяха да станат и в България, обаче тя остана незасегната по благословение Отгоре. И това е в общия план на Небето.
Трябва да образуваме вече една
почва
, за да дойдат в България, да се преродят по-добри духове.
Защото целта на Веригата е да тури почва, тор, та като дойдат по-добрите духове, да спомогнем за тяхното въплъщение и да ги поставим на работа. Тогава ще има в България по-добри министри, по-добри управници, съдии, офицери и прочее. А пък за тези, които крадат пари, не се тревожете – те ще оставят парите тук, парите са змийски кокал. Тези от вас, които имате въпроси, макар и няколко, да си ги напишат. Но такива, с които да не се влиза в спор, защото аз не искам да влизам в обсъждане на черупките на нещата.
към беседата >>
Защото целта на Веригата е да тури
почва
, тор, та като дойдат по-добрите духове, да спомогнем за тяхното въплъщение и да ги поставим на работа.
И ще видите, че в материално отношение България е по-добре от другите съседни държавици. По-добре е от другите и в други отношения. Например наводнението в Румъния, земетресението в Италия и това, което стана в Турция – подобни катастрофи щяха да станат и в България, обаче тя остана незасегната по благословение Отгоре. И това е в общия план на Небето. Трябва да образуваме вече една почва, за да дойдат в България, да се преродят по-добри духове.
Защото целта на Веригата е да тури
почва
, тор, та като дойдат по-добрите духове, да спомогнем за тяхното въплъщение и да ги поставим на работа.
Тогава ще има в България по-добри министри, по-добри управници, съдии, офицери и прочее. А пък за тези, които крадат пари, не се тревожете – те ще оставят парите тук, парите са змийски кокал. Тези от вас, които имате въпроси, макар и няколко, да си ги напишат. Но такива, с които да не се влиза в спор, защото аз не искам да влизам в обсъждане на черупките на нещата. Всички трябва да пребъдете на една Лоза, на която вие да сте пръчките.
към беседата >>
Но понеже Бог, веднъж като се прояви, образува се едно пречупване на линиите в ъгъл, линиите
почват
да се прекръстосват и се образува волутната теория75, т.е.
Първоначалното състояние на света, състоянието на материята е било едно състояние, което не е хвърляло никаква сянка зад себе си. Материята е била съвършено ефирна, прозрачна, а в такава прозрачна материя нищо не е могло да се развива73. Следователно Бог е трябвало да видоизмени първоначалните вибрации на материята и да я сгъсти. По принцип как именно е създаден светът? Ако четете разни окултни книги, там има разни възгледи, но ето какво мисля аз: всичката Божествена енергия се движи по една права линия, следователно в това движение никакъв резултат74 не може да произлезе.
Но понеже Бог, веднъж като се прояви, образува се едно пречупване на линиите в ъгъл, линиите
почват
да се прекръстосват и се образува волутната теория75, т.е.
спиралната форма, затова движението на всичката материя става в спиралната форма. И така са образувани великите светове, а после – по-малките слънца, които постепенно са изгубвали своята светлина и са станали като нашата Земя, на която могат да живеят хора. Разбира се, този процес не е изработен за десет, двадесет или един милион години, а най-малко са били нужни десет милиарда години и ще са потребни още десет милиарда години76, за да се изготви една обща еволюция, една нова Вселена77. Следователно, като теглим аналогия и като вземем предвид движението на Слънцето, потребни са един милиард години. Значи, за да завърши човек своята еволюция, трябва да премине през тия двадесет милиарда години.
към беседата >>
Затова аз не искам да ви турям на плъзгава
почва
, избягвам това.
За най-важните събития, които има да станат, не може да се говори с положителност, защото много работи се отсрочват, понеже фактите не се подчиняват на пророчествата, а пророчествата се подчиняват на фактите. Не искам да знаете кой именно съм аз, желанието ми е други да говорят за това. Не искам да бъда известен. Ако искам това, ще отворя очите на двама слепи хора99 и те ще разправят кой съм. Но ако се повдигне едно гонение, колко души от вас ще изтърпите?
Затова аз не искам да ви турям на плъзгава
почва
, избягвам това.
Познавам душата на българския народ, та не искам да създавам карма. Исус Христос се яви на еврейския народ, но Го не приеха и така си навлякоха карма. Аз не искам да създавам карма на народа. И като не се изявявам, искам да оставя народа да се развива по естествен начин. Искате материализация, но засега няма условия.
към беседата >>
13.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1910 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 27.8.1910г.,
И първото нещо на человека е да има една основа, а то е добродетелта, която е неизменяема ядка и която с минаването ни през страдания Господ сгъстява, та в тази форма Той
започва
да гради ново тяло, което трябва да се съгради само върху добродетелта.
При разтопяването на снега възможно е да се запълни някоя долина и да се поотнесе нещо, но това нищо не значи, защото отнесеното е било на повърхността и долината в качествено отношение си остава все долина. Не осъждайте света, защото лошите, светските хора служат за нас. Па и в Писанието не е ли казано, че дъжд се изпраща на грешните и праведните? Втората мисъл е, че ние трябва да имаме прямо съединение. А третата мисъл е да имаме един център, също както когато правим къща, търсим да положим една основа.
И първото нещо на человека е да има една основа, а то е добродетелта, която е неизменяема ядка и която с минаването ни през страдания Господ сгъстява, та в тази форма Той
започва
да гради ново тяло, което трябва да се съгради само върху добродетелта.
Като дойдете до любовта, ще се научите, че трябва да слугувате и в слугуването Божествената Любов ще се прояви. Господарството е най-отегчителното. Чрез законите на любовта ние можем да преобърнем в най-добри най-лошите хора. И който знае най-добре да слугува, той е най-близо до любовта. Слугувайте, прочее, и на жена си, и на децата си, па и на всичките хора.
към беседата >>
Никога не се заемайте да се борите с плътта, греха и дявола, защото, който се помъчи да стори това, поставя се на фалшива
почва
.
Така става с всякой, който се опита да погълне добър човек, който повидимо е малък, но си плаща този, който рече да ги закача без причина. После, забележително е и друго: в турско време, разказват, всякой българин, който е бъхтал5 турчин, винаги турчинът му става приятел. Плътта, света и дявола — в тия три неща се появява нашият враг. Така плътта е жената на дявола, а дяволът е мъжът на плътта. Светът — това са синовете, които са родили плътта и дявола.
Никога не се заемайте да се борите с плътта, греха и дявола, защото, който се помъчи да стори това, поставя се на фалшива
почва
.
Ако искате да вървите добре, то на лошата мисъл и изкушението противопоставяйте една добра мисъл и тогава ти, като станеш център, ще оставиш двете мисли и желания да се борят, а ти ще си вървиш по пътя неповредим. Намразил си, например, някого, на когото често и без да щеш изпращаш лоши мисли. В такъв случай намери се и се сдобри и сприятели с друг човек, на когото животът и линията на поведение са диаметрално противоположни с живота и линията на поведение на човека, с когото си се намразил. И тогава добрите мисли и чувства, които храниш към добрия човек, с когото си се сприятелил, ще влязат в борба с лошите мисли и чувства, които изпращаш на човека, с когото си в ненавист и така ти ще останеш неуязвим. Всичките сили в света вървят по известна плоскост.
към беседата >>
Напр., има земеделец, който най-напред си търси да купи земя, работи на нея, следи какво може да роди и чрез дълъг опит най- после се приспособява на
почвата
, аклиматизира на
почвата
онова растение, което е годно.
Събранието след това се преустанови, за да се продължи днес, в 5 часа. В 5 часа след пладне, като се събрахме, г-н Дънов каза: — Една бележка ще направя върху работата, която имаме предвид тази година. В духовния и във физическия свят законите са подобни, едни и същи, само че техните приложения са различни. Разликата е само в метода и затова, ако искате да работите за Бога във физическото поле, трябва да изваждате поука от светските хора.
Напр., има земеделец, който най-напред си търси да купи земя, работи на нея, следи какво може да роди и чрез дълъг опит най- после се приспособява на
почвата
, аклиматизира на
почвата
онова растение, което е годно.
После, вземете един търговец, който взема първом предвид всичките случайности и чак тогава започва търговията си. Вземете и един адвокат, който взема в съображение разните перипетии по делото и тогава го взема или не го защищава. Така е и ако се вгледате във военния генерал и пр. Така трябва да постъпвате и вие в света.Защото, например, ако пожелаете да уловите голяма риба, а мрежата ви слаба, то е една несъобразителност, понеже ще се скъса мрежата ви. Според вашата мрежа гледайте да ловите и рибата си.
към беседата >>
После, вземете един търговец, който взема първом предвид всичките случайности и чак тогава
започва
търговията си.
В 5 часа след пладне, като се събрахме, г-н Дънов каза: — Една бележка ще направя върху работата, която имаме предвид тази година. В духовния и във физическия свят законите са подобни, едни и същи, само че техните приложения са различни. Разликата е само в метода и затова, ако искате да работите за Бога във физическото поле, трябва да изваждате поука от светските хора. Напр., има земеделец, който най-напред си търси да купи земя, работи на нея, следи какво може да роди и чрез дълъг опит най- после се приспособява на почвата, аклиматизира на почвата онова растение, което е годно.
После, вземете един търговец, който взема първом предвид всичките случайности и чак тогава
започва
търговията си.
Вземете и един адвокат, който взема в съображение разните перипетии по делото и тогава го взема или не го защищава. Така е и ако се вгледате във военния генерал и пр. Така трябва да постъпвате и вие в света.Защото, например, ако пожелаете да уловите голяма риба, а мрежата ви слаба, то е една несъобразителност, понеже ще се скъса мрежата ви. Според вашата мрежа гледайте да ловите и рибата си. В старо време, изобщо, всичките учители са постъпвали така, като първом са проучвали характера на хората и тогава са работили между тях.
към беседата >>
От един метър по-близо не се приближавайте един другиго, защото иначе се измешват вашите аури, та
започвате
да се нервирате, И когато виждате, че вашите вибрации не са като на някого си и не числите еднакво, тогава се подигнете над него и тутакси ще се измени настроението ви.
При някои от кръжоците дохождат духове, които си налагат волята и те ги слушат, но не знаят какво вършат, защото не знаят законите. А това, което се дава тук, което се преподава на годишната среща на Веригата, е по образеца, който Господ устроил в началото на сътворението на мира и са го преживели хората от памтивека. Няма човешко същество, на което, като сме направили добро, да не е признателно — повидимо може да не е признателно, но в душата си дълбоко не може да не е признателно. Този, който търси кусурите на хората, и той сам не е много на келепир12. Неговото идване при теб е като някое дошло наводнение, та затова ти се отстрани, та да те не завлече.
От един метър по-близо не се приближавайте един другиго, защото иначе се измешват вашите аури, та
започвате
да се нервирате, И когато виждате, че вашите вибрации не са като на някого си и не числите еднакво, тогава се подигнете над него и тутакси ще се измени настроението ви.
С други думи, да сте готови да правите себеотричане. Например един човек из улицата върви и без никаква причина ви накаля. Бива ли в тоя случай и ти да го накаляш? Не е ли по-добре да си заминеш и да се само очистиш от калта? В много такива предизвикателни случаи да знаете, че се изпитва вашето търпение и според каквото сте сторили, ще се отбележи и балът на вашето търпение.
към беседата >>
Трябва да обмисляте дали можете да бъдете полезни, защото ако само се включвате в политическа партия за облага, тогава да знаете, че се поставяте на плъзгава
почва
за вашето развитие.
От това се разбира, че няма да има война. Но после е и казано, че България, ако се отстрани от пътя, в който е поставена, ще претърпи наказание. За една война между България и Турция ще зависи от другите велики сили, които само ако се сритат, може да последва война между България и Турция. Сега, какви трябва да бъдат вашите отношения в България? Винаги трябва да обмисляте за постъпките си, ако се мешате в политически работи.
Трябва да обмисляте дали можете да бъдете полезни, защото ако само се включвате в политическа партия за облага, тогава да знаете, че се поставяте на плъзгава
почва
за вашето развитие.
Ето защо, желателно е, когато някой от вас иска да вземе стъпка в политическо отношение, да се отнесе до приятелите на Веригата, тримата ръководещи Духове. Тогава ще имате по-малко мъчнотии, работите ще се уреждат и ще имаме по-обширна деятелност. И като се подобри положението на България, знайте, че едновременно се подобрява и вашето положение. Войната не бива да става сега, защото ако една война стане сега, то тогава ще бъде спънка за България. Има наистина случаи, когато войната е наложителна, но то е, когато народът се е сплул, обаче тъкмо ей сега, в настоящия случай, няма такава причина за война.
към беседата >>
14.
Приложение към протокола от 1910 г.
,
СБ
, В.Търново, 31.8.1910г.,
От чисто френологическо гледище то е излизане на съзнанието от нас, за да се очистят, оправят и укрепнат клетките, та като дойде съзнанието на нова сметка,
започва
нова деятелност.
Второто същество сме ние и то е, което мисли за Небето; а първото, като грубо и недодялано, си остава тук на Земята. И когато второто същество замине за Небето, то рече на човека в плътта, на първото същество: „Сбогом, довиждане.“ За свободната воля може да се каже следното: ние например не може да се откажем да спим, но сме напълно свободни да си турим главата на изток, запад, север или юг – можеш да си избереш която искаш посока, защото в това имаме избор. От гледище на френологията нашата свободна воля много се ограничава. Що е спането?
От чисто френологическо гледище то е излизане на съзнанието от нас, за да се очистят, оправят и укрепнат клетките, та като дойде съзнанието на нова сметка,
започва
нова деятелност.
Па и в духовно отношение спането е потребно, защото ако не спяхме, щяхме да станем крайно материалисти. В спането Духът отива [там], откъдето е дошъл, странства и с това черпи сила. Човек може да стои буден до четиридесет дни. Исус Христос, като беше в пост четиридесет дни, беше буден. Човек в многото си опити ха това да стори, ха друго да извърши, губи време, даже губи предназначението си.
към беседата >>
Тогава, ако помислите за Любов, смирение и прочее, вие
започвате
да размишлявате и с това се повдигате.
Тачев, Т. Бъчваров, Сп. Димитров и ние двамата г-н Дънов между другото каза: Гневът, яростта, страстите са отрицателни качества, в които няма интелигентност, а Любовта и смирението са първоначалните добродетели, с които е създаден човек, и те са интелигентните сили, които го повдигат. Така например в гняв и ярост вие ще се демагнетизирате и паднете.
Тогава, ако помислите за Любов, смирение и прочее, вие
започвате
да размишлявате и с това се повдигате.
Най-напред е направена астралната форма на Земята и човек, като е паднал, защото поискал жена и понеже такава не може да има в астралната Земя, то трябваше да слезе тук. На 29 ноември 1909 г., неделя, на събранието в стаята на г-н Дънов, гдето присъстваха Граблашев, И. Тачев, дядо Сапунов от Айтос106, Д. Голов, С. Димитров и ние двамата с Гина, ни се дадоха стихове от Книгата Господня, които прочетохме по следния ред: В.
към беседата >>
15.
Бележки от едно тефтерче на Д. Голов
,
ИБ
, , 14.10.1910г.,
Слугуването на Бога
започвайте
с молитва и чистене вътре в себе си.
Тя е много ясна: ами че може ли ръката да попита как може да изпълни волята ти? Тя само ако е саката, не може да изпълни волята ти. Опасността, от която трябва да се боите, е, че вие се концентрирате просто в себе си и по този начин се хипнотизирате, а от това трябва да избягвате, защото с хипнотизма като средство дяволът си е служил в миналото. Докато не си уредим сметките с Господа, винаги ще бъдем в страдания. Щом обаче ги уредим, ще ни бъде добре.
Слугуването на Бога
започвайте
с молитва и чистене вътре в себе си.
Светът ще се пречисти, щом кармата на хората се пречисти, и тогава и самата земя ще се пречисти в климатическо отношение. Архангел Михаил е, който сега работи за въдворяването на волята Божия на земята, и мнозина има вече вързани, каквото например стана в Португалия и което ще последва и в Испания. Всички водачи, министри, владици, управители, които водят разблуден живот, ако не се оправят, ще бъдат очистени. (Тук бележките на брат Голов са прекъснати.)
към беседата >>
16.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1911 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1911г.,
Горното слово се диктува полека и при
започването
му г-н Дънов повели: „Пишете!
И когато Той пребъдва във вас, вие ще бъдете силни да струвате това, което е добро и угодно Нему. И Сам Господ ще ви пази от всяка напаст, от всяко лукаво помишление и ще ви даде знание и мъдрост чрез Духа си да побеждавате. Дерзайте! Аз победих света. На Мене е дадена всяка власт на небето и земята. Ще се изпълни не волята на света и волята на лукавите, но Моята воля и волята на Отца Моего.
Горното слово се диктува полека и при
започването
му г-н Дънов повели: „Пишете!
“ А след продиктуването му и след особена молитва г-н Дънов се обърна към всички с думите: Всякой от вас, освен даденото слово, ще прочете и 14 глава от Евангелието на Йоана. И добави: Това слово, което ви се даде сега, може да го прочетете само на вашите ближни по дух и разбиране, а никому другиму, защото, ако го четете другиму, може да си навлечете неприятности. На люде, които приличат на семето, паднало на камъните и пътя, не четете това слово, а четете го на онези, които са като добрата земя, защото само там семето ще може да израстне. Подир няколко минутен отдих, в единадесет и половина часа заседанието се продължи.
към беседата >>
Русев, който
започва
да присъствува на събора.
Аз искам тия от вас, които имат някои важни въпроси, на които желаят да се отговори, да си ги формулират и напишат на книжки, които да ми предадат. Тук вие съставлявате само един конус, така че, на физическото поле ви трябва широка основа, когато в духовния свят е потребна само една точка. Подир изпяването на „С нами Бог“ и „Ангел вопияше“ събранието се преустанови до довечера, когато в 8 часа и 25 м. то наново се продължи. В това събрание присъствува и баба Венета от Търново, а така също и Ив.
Русев, който
започва
да присъствува на събора.
Г-н Дънов говори върху следното: — Тази вечер ща ви говоря върху молитвата. Защо трябва да се молим? Павел казва на едно място: „В молитвата бивайте постоянни“, а Христос казва: „Бдете и молете се!
към беседата >>
Когато човек разбере смисъла на живота,
започва
да служи на Бога и всичките противоречия между Бога и него изчезват.
11 АВГУСТ, ЧЕТВЪРТЪК В девет и половина часа сутринта събранието се подкачи с „Добрата молитва“ и изпяването на „Возкресение Твое“, прочитането от г-н Дънов на 105 Псалом и изпяването на песента „Да изправится молитва моя“. Господин Дънов каза следното: — Тази сутрин ще ви говоря върху „служенето“. Смисълът на човешкия живот е в служенето на Бога.
Когато човек разбере смисъла на живота,
започва
да служи на Бога и всичките противоречия между Бога и него изчезват.
Причината на страданията са тия именно противоречия с Бога, защото всяка работа, която иска Господ от нас, Той иска тя да се върши както трябва. Затова и тези, които са избрани да слугуват, по-напред ги турят под тежки страдания. Но при все това, няма по-лесно нещо от това да се служи на Господа. Ще кажете: „Защо на нас е тежко да служим? “ Защото няма по-лошо нещо от това, да накарат някой болен човек да служи.
към беседата >>
Когато
започваме
една война, разумното е да направим добре сметките си и да видим дали можем да устоим във войната.
Бог трябва първо да го прекара през Божествения огън. Има една индийска поговорка, според която дявола, след като и хиляди години го държали в огъня, пак постоянствувал да казва, че е равен Богу. Но като го подържали и гладен, тогава вече капитулирал, подчинил се. На тази борба, която се води в света, вие ще бъдете само зрители, защото Господ е, Който ще воюва. Вие много пъти искате да станете явни, но за да стане человек явен, трябва да има сила.
Когато
започваме
една война, разумното е да направим добре сметките си и да видим дали можем да устоим във войната.
Виждаме, че Христос каза на учениците си да стоят в Ерусалим докато стане слизането на Духа Святаго, Който, като дойде те вече бяха силни за поход в света. Така е и с вас. Пазете се от лошата деятелност — да няма корист в това, което вършите. Защото ако поливате едно дърво, което Господ не е посадил, Той ще го изкорени, но ако поливате дърво, което Господ е посадил, тогава ще се ползувате. Сега, нека ви кажа още как ще се подвизавате в другите 314 дни през годината.
към беседата >>
И ще се убедите, ако следите, че такива събирачи на такива богатства, почти всички хора
започват
да ги мразят, да им завиждат и даже да ги преследват.
Отговори ми спокойно: „Господ ще ми помогне.“ Да, тъй е. И във Веригата трябва да има това стремление да се притичваме на помощ на другиго и тогава Господ ще ни помага. И после, ние всички трябва да имаме стремеж да се приближаваме един към други, без да имаме желание да се използуваме един другиго. На въпрос от Симеон Драганов г-н Дънов отговори: Ако един човек събира богатство, за да го употреби за славата Божия, то е право; но ако го събира за себе си, тогава такова събиране на богатство не е благоугодно Господу.
И ще се убедите, ако следите, че такива събирачи на такива богатства, почти всички хора
започват
да ги мразят, да им завиждат и даже да ги преследват.
На въпрос от Петко Гумнеров г-н Дънов отговори: — От това, дето преди малко ви се каза, че за да ви се помогне, трябва да направите таен договор с Бога, разбирайте следното: тия особено от вас, които са в трудно положение, дайте обещание пред Бога в себе си. Никой, ама абсолютно никой да не знае — няма нужда да знае. Обещание, каквото например Яков даваше Господу и което е писано в „Битие“ гл. 28, стихове: 20, 21, 22; гл.
към беседата >>
17.
Да бъдем готови
,
ИБ
, , 28.4.1912г.,
Ние често казваме, че искаме да слугуваме на Господа, имаме доброто желание даже да слугуваме, но щом започне да ни опитва, разколебаваме се и
започваме
да отстъпваме.
Тези са те, домашните на човека, и той ще живее с тях добре, докато само се съгласява с тях. Обаче всяка една такава мисъл трябва да се постави на своето място, защото всяка една мисъл трябва да се подчини на нашата воля. Човек непременно трябва да се жертва, защото без това той ще заприлича на житното зърно, което е складирано в хамбара непосято. А ако всеки се жертва, уверени бъдете, нашите отношения ще се поправят. Днес хората не страдат толкова от материална липса, колкото от лошата духовна задуха.
Ние често казваме, че искаме да слугуваме на Господа, имаме доброто желание даже да слугуваме, но щом започне да ни опитва, разколебаваме се и
започваме
да отстъпваме.
Излиза значи, че често пъти ние слугуваме на Господа не че Го любим, но защото Той е богат, та с това искаме да ни даде повече материални пригоди*, за да преминем света по-охолно. Божественият човек трябва да бъде свързан с физическия. Ние искаме Господ да дойде на земята, но за да стане това, трябва ние да бъдем готови, защото едно време Христос дойде между евреите, но като не бяха готови, създадоха си карма и виждаме какви излязоха последствията. Сега Христос иде между кавказката раса, европейските народи и ако Го не приемат, ще ги завладее жълтата раса и ще ядат бой до олелия. Ще ги сполети най-голямото нещастие, което може да бъде.
към беседата >>
18.
Силната отрова
,
ИБ
, , 5.5.1912г.,
И ние сме такива каприциозни** деца, които, като им не даде майка им нещо,
започват
да ритат и плачат, при все че това не помага.
Грехът е една силна отрова, за която Господ е казал да я не бутат. И когато умът и сърцето не са, както трябва да са, тогава какъв може да бъде тоя човек? Но Господ е дал и антидот* за тази отрова и този антидот трябва да намерим. Досега аз съм искал да ви го дам, но не съм могъл, защото сте крайни елементи. При все това, туй ме не обезсърчава, защото пак ще дойде време да ви се даде антидотът.
И ние сме такива каприциозни** деца, които, като им не даде майка им нещо,
започват
да ритат и плачат, при все че това не помага.
Нашето ритане и скачане само забавлява Господа. Всичко в живота е пъкъл и чистилище, но действа за добро. Пъкълът например е голяма реторта, в която Господ извършва своите опити. По тая мисъл излиза, че целия живот може да прекарате в нещастие, а за да го прекарате не в нещастие, трябва да знаете законите, как именно да измените условията. При това истината е, че тази година ако живеете добре, ще ви бъде добре идущата година; днес ако живеете добре, ще ви бъде добре утре; ако живеете през този живот добре, ще ви бъде добре следующия живот и т.н.
към беседата >>
19.
Ще дойде като светлина
,
ИБ
, , 16.7.1912г.,
От много условия в света зависи да се поквари истината, но ние трябва да бъдем умни и да прецеждаме, също както пясъкът прецежда водата, когато премине през глинеста
почва
, ще бъде по-мътна.
Човек, който не може да живее на земята, въпрос е дали ще може да живее и на небето, защото, ако едно дете не може да ходи у дома си, в широкия свят още по-малко ще може да ходи. Първото нещо от вас е, всякой един да опита Господа в себе си. Трябва да обиколим всичките краища на земята, за да Го намерим, защото, ако чакаме ние Господа да ни намери, много се лъжем. Когато изгрее слънцето, трябва да излязат навънка всички къртици и гущери, за да го потърсят и намерят, ако искат да се ползват от него, защото иначе слънцето ще си мине и замине. Затова ние първом следва да потърсим Господа.
От много условия в света зависи да се поквари истината, но ние трябва да бъдем умни и да прецеждаме, също както пясъкът прецежда водата, когато премине през глинеста
почва
, ще бъде по-мътна.
Важни са думите "Не притуряй на Божиите думи " Как да разбираме това? Не бива в това отношение да мислим като онзи свещеник, който допущал, че хлябовете, с които Христос нахранил множеството, били като планини. А ние трябва да се научим да не преувеличаваме, нито да смаляваме, защото грях е и едното, и другото. Ако преувеличите, ще имате недоимък на нещата, а ако намалите, ще имате излишък – и в единия, и в другия случай ние ще страдаме. Когато във вашия мозък се побере баласт повече ще ви причини болки.
към беседата >>
Ножовете, които ни са дадени, вместо да се ползваме от тях, ние
започваме
с тях да се самоизтребваме.
Зная например американци, дошли като мисионери в България, като казваха, че ще започнат да приказват българския език, когато го хубаво научат. Но те никога не го научиха. А тия, които правиха грешки в говоренето, но говориха, в скоро време се научиха да приказват. Прочие, ние не бива да си щадим труда да правим добро. Искам да остане тази мисъл у вас, защото по причина на невежеството помежду братята се раждат и амбициите, критикуванията един други и прочие, така че със знанието, което имате и ни е дадено, вместо да се ползваме, ние сами се изтребваме.
Ножовете, които ни са дадени, вместо да се ползваме от тях, ние
започваме
с тях да се самоизтребваме.
Вие си казвате: "Ех, сега ако не направим нищо, остава да го свършим в следующето прераждане." Добре, но следующите прераждания са за въздигане към Бога, а не падане. Прераждането е път към Бога и ако вие не свършите волята Божия, то вие се просто израждате и следующия път ще се намерите в по-голяма мъчнотия. Един българин в турско време не искал да дава данък, но като му ударили 1, 2, 3 и като дошли до 50 плесника, извикал: "Стойте, спрете, ще дам данъка! " Много често това става с хората, но ние никога да не казваме "не мога", но, напротив, винаги да казваме, че можем, та да не чакаме като споменатия упорит българин да ни бият. Често обвиняваме децата, че се посират.
към беседата >>
20.
Завета на цветните лъчи на светлината
,
СБ
, В.Търново, 28.8.1912г.,
Мислено, като се намираме потопени в такава портокалена светлина,
почваме
да четем стиховете на портокалената светлина на страниците 15,16,17, 49, 50 и 60.
Неделя – аметистови лъчи – стихове и страници съответно. За лекуване с портокалени лъчи – обливане с тях. Силни формули при обливането на портокалените лъчи във връзка с горните стихове ВОАДА, КУСТА, ВАЕВОФОР, КАЛАВИ Сядаме удобно на стол в стаята, съсредоточаваме се и мислено си представяме, че отгоре, от един душ, струи обилна портокалена светлина, ние се обливаме с нея.
Мислено, като се намираме потопени в такава портокалена светлина,
почваме
да четем стиховете на портокалената светлина на страниците 15,16,17, 49, 50 и 60.
Така прочетени, тези стихове имат голямо въздействие. Но първо се прочитат краските от с 48 - "Отец на Светлините" - светлите лъчи, до червените, и след това се продължава четенето на стиховете, които са ви нужни за момента. Ползуване на цветовете Зелената краска – когато искаш да помогнеш както на себе си, така и на други, чети стиховете на зеления цвят. Портокалената краска – при разклатено здраве.
към беседата >>
21.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1912 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 6.9.1912г.,
Прочетените стихове, когато съчетаем : известни лъчи на слънцето, тогава се добива полза и вярно е, че щом се съединим с цветните лъчи,
започваме
да творим.
— От зелената краска зависи успехът; в нея влиза и освежаването. От недоимъка на зелената краска се ражда сиромашия, а когато е в изобилие тази краска, развива се любостожанието2 и скъперничеството. Затова, когато зелената краска стане чрезмерно голяма, трябва да прибягваме до червената, за да се реагира над нея. Чрезмерните желания в този свят образуват зелената краска. Отричане от себе си значи това, което на нас не е потребно и ние аслъ3 не трябва да желаем това, което не ни трябва.
Прочетените стихове, когато съчетаем : известни лъчи на слънцето, тогава се добива полза и вярно е, че щом се съединим с цветните лъчи,
започваме
да творим.
Земята тук е едно училище, в което трябва да се научим. Някой казва, че не може да обича и люби — това показва, че има недоимък на червената краска и затова такъв трябва да намери човек със зелената краска. Вие тук сте събрани в безсистемност, но Господ ви събира не по знание или по изобилие на вашите чувства, но има нещо друго, което отличава човека; следователно трябва да намерим един брат, комуто можем да дадем и да направим обмяна. Много пъти ни трябва да употребяваме зелената краска. Например, трябват ли ви пари, покажете зелената краска.
към беседата >>
Предназначението на човека е да познае кои именно мисли и желания са съществени и кои могат да се реализират, защото аз зная много християни, които проповядват Христа, но като влязат в живота,
започват
да твърдят, че Христовото учение е неприложимо.
Господин Дънов, след като покани всички ни да изкажем по един стих от Писанието и прочете стиха: „Винаги се радвайте, за всичко благодарете“, продължи: — Искам да зная тази вечер кой е най-важният въпрос, който ви занимава. След като някои от присъствуващите отговориха по нещо, г-н Дънов добави: Защо е този стремеж у хората, че във всичките демократически управления при все, че цар не искат, а пък гледаме, че цар си турят? — И продължи: — За да можем да изпълняваме волята Божия на земята, трябва да разберем основния принцип.
Предназначението на човека е да познае кои именно мисли и желания са съществени и кои могат да се реализират, защото аз зная много християни, които проповядват Христа, но като влязат в живота,
започват
да твърдят, че Христовото учение е неприложимо.
Обаче законът е един и този закон има милиони приложения, та затова не можете намери двама человеци на едно мнение и с едно и също разбиране. Основният принцип е много прост, но неговото приложение е много трудно. Например, как можеш да докараш двама души в едно съгласие? Мъчна работа е, вярно, защото омразата и безверието са мисли негативни и понеже съвременните хора работят с отрицателни мисли, затова и в това отношение нямаме всякога сполучливи резултати. Христовото учение не е само стремеж към Бога, а е важно и неговото приложение.
към беседата >>
Когато влезем в новия живот, той започне да реагира върху нас, защото
започваме
да изучаваме кои неща са добре разположени към нас и кои не са.
То търси майка си, за да се нахрани. Значи, между майката и детето има известни отношения. Същият закон е и когато един човек се новороди — когато се роди в него новото съзнание, той прави същото. Когато детето излезе из утробата, то плаче, защото като е дошло в света, който реагира на него, то със своя плач иска да каже, че съжалява, че е оставило другия свят и е дошло тук. Така сме и ние.
Когато влезем в новия живот, той започне да реагира върху нас, защото
започваме
да изучаваме кои неща са добре разположени към нас и кои не са.
Защото в света има два стремежа: единият нагоре, а другият надолу. Най-първото нещо е ние да придобием храната, защото без нея не можем да съществуваме. Между физическия свят и духовния, които си мязат и са еднакви по устройство и уредба, няма разлика, защото и двата свята са направени от твърда материя, която е чиста, кристална и в нея не става изменение. А измененията, които съществуват, те са четирите стъпки, четирите други свята, в които ние прогресираме, и в тия четири полета материята постоянно се мени. Всяка душа трябва да премине през тия четири полета, които ние имаме в квадрат, защото виждаме, че човек има два крака и две ръце и от това излиза, че две от тия полета са положителни и две отрицателни.
към беседата >>
Вие сте изобилна
почва
, с големи богатства, само че трябва да се изработи.
3, след което г-н Дънов каза: — Значи това е, което сте имали, а не сте го принесли. Първосвещеник значи, че първи сте пратени да учите другите и да принесете това, което ви е било предадено за человечеството и да се върнете назад — както направи и самият Христос. Тия мисли аз ви казвам, за да се роди у вас идеята за стремление да придобиете това наследство, което го и така имате, но сте го забравили. Но вие мислите, че тук сте временно, обаче нищо няма временно в тоя свят.
Вие сте изобилна
почва
, с големи богатства, само че трябва да се изработи.
Симеон Драганов: — Ще излезе, значи, че ние сме били заровили нашите таланти, а сега се иска от нас да ги изровим. Отговор: Да, вярно е. На въпроси, зададени от събранието, г-н Дънов отговори: ― Сега трябва да работите смело, решително и ако вие вървите разумно по стъпките на Христа, то България ще използува условията, които се дават за подигането на народа.
към беседата >>
Всичките сили се групират около ума ни и всичките зародиши около сърцето
започват
да растат.
А като свършим нашето развитие на земята, тогава ще се радваме с Христа. После, не изпускайте из предвид, че знанието не ползува, а чистотата е, която ползува. Едно важно условие е чистотата и ако сме чисти във всяко отношение, ние ще се ползуваме и тогава именно ще знаем, че сме турили истинската основа на нашия живот. За да имаме добро знание, ние трябва да бъдем добри. А нашият ум — това е един инструмент, който можем всякъде да го турим, докато, ако той не съществува, тялото не може да се удовлетвори.
Всичките сили се групират около ума ни и всичките зародиши около сърцето
започват
да растат.
Сърцето, то е Божествената градина, а чашите, които виждате, са цветове. А когато вие пиете с една чаша, то е, защото трябва да принесете плод. Нашата душа, то е Божественият храм, то е вселената — и единична, и колективна — цялата вселена е една жива душа. Сърцето, това е основата, върху която всичките зародиши виреят. Духът, това е настойникът, който Господ е положил да управлява — управител.
към беседата >>
Прочее, това Братство, което Господ призовава, трябва да не върви из пътя на света, а да има твърда
почва
и да вярва.
— Важни са думите: „Да се не смущава сърцето ви“. Ако земята, на която седим, всякой ден се смущаваше, какво щеше да бъде положението й? Ако повърхността, върху която седим, се смущаваше, какво щеше да стане с нашите жилища, църкви, училища и прочее? Значи, в духовния живот трябва да бъдем тихи и спокойно и в него да не стават тия подигания, които стават в морето. Смущението в нашите сърца е често пъти разваляне на онези неща, които Господ е съградил.
Прочее, това Братство, което Господ призовава, трябва да не върви из пътя на света, а да има твърда
почва
и да вярва.
Как да се не смущава? Чрез вяра, която трябва да бъде основа — първият елемент, също както майката предава своето мляко на детето си. Ако детето се отказва от млякото на майка си, в него не може да се развие живот. Вярата ни в Бога е първата връзка. Вярата — това са устата на сърцето, в което чрез вяра могат да дойдат всичките благословения.
към беседата >>
Много хора се спъват в това — те
започват
много добре и постоянно, може се каза, сеят, а не чакат да изникне.
Развитието на един народ зависи от неговото разположение — дали той ще свидетелствува за Истината. А за да свидетелствуваме за Истината, трябва да разбираме, че ние сме слуги на Господа, а не господари и да си спомняме какви са нашите задължения. Вие трябва да знаете много нещо — не само да го чуете, а да го разберете и усвоите. Словото Божие ние можем да го глътнем, но ще ви ползува ли? Не, то ще ви ползува само когато го сдъвчете.
Много хора се спъват в това — те
започват
много добре и постоянно, може се каза, сеят, а не чакат да изникне.
Да, Истината за да се провери, трябва търпение; за да проверите истината, изискват се години. А вие казвате, че разбирате Истината. Нямаше да имате тогава нужда от лампа, защото истината сама по себе си е светлина; щеше да придаде своите вибрации, та нямаше да имате нужда от лампа. Но най-напред светлината щеше да се яви в душата ви, докато слезе и в тялото. Оттук вече ни е ясно защо тия хора, които живеят в Истината, ги наричат светли или както в Индия ги наричат „Бялото Братство“.
към беседата >>
А душата, която влезе да живее в отрицателни качества,
започва
да слабее и изгубва първоначалната си хубост и красота.
Кои са стари мехове? Те са всичките грешни хора и затова Христос казва: „Не примирявайте Христа с дявола, защото ако ги пуснете двамата, те ще се препират постоянно.“ Но ако пуснете във вашето сърце само Христос, Той ще урегулира всичко във вас и ще се благословите; докато ако пуснете дявола, той ще ви вземе всичко и ще ви каже сбогом. Ако за нещо Христос не е дошъл, то е да не примирява Себе Си с дявола и от туй четем да казва, че нож е дошъл да тури. Всички неща трябва да минат през Божествения огън, който като ни пречисти и станем чисти и светли, ще си кажем: „Ние се родихме, за да свидетелствуваме за Истината.“ Следователно тия, които възприемат Христа, могат да станат светли като Него, защото Христос и ние сме едно. Онзи, в когото Христос седи, няма страх, защото страхът е дяволска работа, едно отрицание, чрез което лъжата се възпроизвежда.
А душата, която влезе да живее в отрицателни качества,
започва
да слабее и изгубва първоначалната си хубост и красота.
Ако искаме да бъдем красиви, трябва да търсим своя идеал, който е Христос. И така, трябва да се повърнем на първоначалното нещо — да потърсим Христа, Който е множество в Себе Си, светлина, която озарява еднакво всички плодове на Дървото на живота. На Бога ние трябва да принесем в жертва тялото си по отношение на физическия свят; в принос сърцето си — по отношение на духовния свят; в служение ума си — по отношение на Божествения свят. С други думи, по отношение на физическия свят да принесем своята сила; по отношение на духовния — своята душа; а по отношение Божествения свят да принесем своя дух. Дяволът казва: „Има ли задгробен живот?
към беседата >>
Та щом влезе съмнението във вашия ум, показва, че
почвата
, на която седите,
започва
да се разклаща и руши.
Така е и с учения човек — щом изгуби своето знание, губи се и неговото настроение. Вземете и един певец — докато има глас, той се въодушевява. Така е с поета, музиканта и пр. Но така е и с религиозния человек: докато той има упование в Бога, той диша; започне ли, обаче, да се колебае, настава у него раздвояване. Човек има това чувство да познава дали има основа под себе си и за себе си.
Та щом влезе съмнението във вашия ум, показва, че
почвата
, на която седите,
започва
да се разклаща и руши.
Основата, това е мястото, от което ние трябва да имаме тази основа за себе си. Тя е потребна и е потребна за всичките хора в живота. Тя е потребна за всички, ако и да имат разни наименования. Вземете, например, златото. То представлява мъдростта.
към беседата >>
Силата в златото, обаче, може да се демагнетизира и то чрез туй, че щом човек започне да греши, златото
започва
да се губи.
Основата, това е мястото, от което ние трябва да имаме тази основа за себе си. Тя е потребна и е потребна за всичките хора в живота. Тя е потребна за всички, ако и да имат разни наименования. Вземете, например, златото. То представлява мъдростта.
Силата в златото, обаче, може да се демагнетизира и то чрез туй, че щом човек започне да греши, златото
започва
да се губи.
Вземете едно богатство по околен път, турете го във вашето, то ще ви разруши; ако би било възможно да вземете знание по околен път и го вложите у себе си, пак ще се разруши. Когато нашите клетки започнат да губят своята основа, гдето и да е, ние загубваме вече своята сила, защото основата се разколебава и гине. Върху душата има много голямо налягане отвънка и тя се държи вътре в тялото последством основата. Тази основа е Бог, Който работи, за да се развива душата. И затова, когато тази основа започне да се разтройва, настъпва и смъртта.
към беседата >>
22.
Преходната граница
,
ИБ
, , 29.9.1912г.,
И понякога, ние като че ли желаем да слугуваме на Господа, но като се разпореди от Негова страна да ни турят на изпитание, ние
започваме
да викаме "Олеле, стига, Господи".
Ако искате да вървите по правия път и да бъдете силни, вие обезателно трябва да разполагате с Божествено знание, за което трябва да платите много скъпо, именно за това знание вие трябва да заложите душата си. Малодушие, гняв, сръдня не помагат. Кои са слаби натури? Слабостта е свойство само на натурата, която греши. Христос казва, че никой не може да бъде Негов ученик, ако не намира наслада в страданията.
И понякога, ние като че ли желаем да слугуваме на Господа, но като се разпореди от Негова страна да ни турят на изпитание, ние
започваме
да викаме "Олеле, стига, Господи".
И тогава значи такъв човек със своето "олеле" не е готов за работа. Друг също се опитва, но понеже се оказва твърд и постоянен, Господ каже, че е готов за работа и го включва между своите работници. Да знаете, когато преминаваме в живота от едно положение в друго, това е преходна граница, на която граница винаги има страдания. Но и тези наши страдания винаги са около материални работи. А има и неща по-тежки.
към беседата >>
23.
Назидавайте себе си
,
ИБ
, София, 26.8.1913г.,
В българския език има поговорка: "С един камък къща не става." И човек, ако мисли, че сам може да очисти своя ум и да повдигне своето сърце, почива на фалшива
почва
и схваща живота лъжливо Ако човек работи заедно с Господа - тогава да.
Ако Бог е с нас. "Назидавайте себе си на пресвятата ваша вяра и молете се Духом Святим." Прочетете това Юдино Послание всинца, защото е много интересно. В 20 стих има думата "назидавайте", а това значи да съградиш, което е равносилно с градеж, също както, за да очистиш сърцето, значи да го обработваш, да има кой да му помага.
В българския език има поговорка: "С един камък къща не става." И човек, ако мисли, че сам може да очисти своя ум и да повдигне своето сърце, почива на фалшива
почва
и схваща живота лъжливо Ако човек работи заедно с Господа - тогава да.
Но един ученик може да работи със своя Учител само, когато има постоянни съобщения с Него. Душата умира, погинва, духът пада, но не умира. Душата има нужда от съживяване, духът има нужда от повдигане. Материалният свят и духовният свят са двата полюса в живота, слизане от духовния свят в материалния и качване от материалния свят в духовния. Това слизане и качване се повтаря вечно, защото такъв е неизменният закон за прогреса на човечеството, за неговото повдигане, за да добият хората прогресивна мисъл, т.е.
към беседата >>
24.
Умни и силни
,
ИБ
, , 28.11.1913г.,
Любовта
започва
всякога с даване на нещо, както бащата дава наследство за знание на сина, когото обича, така и Бог, кога ни люби, ни дава знание, за да ни спаси от лошото положение.
Всяко едно желание трябва да го използуваме, да го оплодотворим, да узрее, за да се ползуваме, а иначе не ще се спасим. Казваме, че Бог е благ, ще ни спаси, но "спасение" значи промяна на условията, за да се развие у нас сърцето, и след като се спасим, тогава именно трябва да работим, а не че сме вече спасени и се е свършила работата ни. "Ходете във виделина." Да се определи, за един човек невежа в дълбокия смисъл на Евангелието, е мъчно, ала когато виделината проникне в нашата душа, тогава се появява любовта. Другояче не може се появи у нас любов. Както когато някой избави давещия се, то помежду им се явява нишка на благодарност и любов, защото е спасен от ограничението, от лошите условия, така е и с душата, когато се спаси – явява се у нас нишката – светлината на любовта към Христа, и тогава трябва да почнем да работим.
Любовта
започва
всякога с даване на нещо, както бащата дава наследство за знание на сина, когото обича, така и Бог, кога ни люби, ни дава знание, за да ни спаси от лошото положение.
С виделината Бог ни показва само Своето присъствие. Когато Той дойде у нас, когато виделината дойде у нас, ний вече чувствуваме Бога и да не Го дирим. Небето е сърцето, пулсът на целия свят, цялата вселена – сърцето, откъдето излиза и влиза животът, там всякой влиза и излиза. Когато сме добре разположени на себеотрицание, на добродетел, на любов, ние сме на небето, а когато сме обратното, тогава ние сме в ада. Ходете във виделина, за да сте синове на небето.
към беседата >>
25.
Ще постигнем
,
ИБ
, , 5.12.1913г.,
То ще храни или жито, цвете, или бодли и тръне, защото има постоянно два сеяча, или добрият Дух, който иска преорана
почва
, както добрия земеделец; или злият дух, който сее навсякъде тръне и бодли.
Нека се молим, за да се пречистят нашите сърца. Сърцето е обвивката на нашата душа, то е земната кора на душата ни. Там се сеят добрите мисли и желания – те растат, както цветята в саксиите. Нашите тела са саксиите и торът на добрите мисли и желания, които трябва да култивираме, и ако не си очистим сърцето, то там ще поникнат тръни и бодли, а ако го преорем и посеем жито – добри мисли – това и ще расте, а иначе бодили - лоши мисли - ще виреят. То е земя, не може така празна да седи.
То ще храни или жито, цвете, или бодли и тръне, защото има постоянно два сеяча, или добрият Дух, който иска преорана
почва
, както добрия земеделец; или злият дух, който сее навсякъде тръне и бодли.
Ако ние се молим, прочистваме сърцето си и както здравите дробове пречистват кръвта, така и доброто сърце пречиства мисълта и храни нашия ум. Сърцето, ако е здраво, ще пречисти нашите желания. Стомахът мели храната и я превръща на млечен сок, дробовете го преобръщат на кръв, която храни мозъка и цялото тяло. Така е и с душата ни, сърцето и ума. С тия думи бивайте радостни в надеждата, търпеливи в скърбите и постоянни в молитвата.
към беседата >>
26.
Делението
,
ИБ
, , 8.12.1913г.,
Ако настъпим в някоя мочурлива
почва
, гдето няма основа, потъваме.
Христос казва "Всеки дом, разделен против себе си, няма да устои", т.е. никакъв разумен живот не може да прогресира за по-дълго време, щом се появи раздвояване. Домът е емблема на любовта, а щом и в любовта се яви раздвояване, тя няма да устои. Яви ли се неустоявание, ражда се злото, омразата, противоположностите, а всичко това не е нищо друго освен празнини. Първото впечатление от празнините е неловкостта.
Ако настъпим в някоя мочурлива
почва
, гдето няма основа, потъваме.
И тъй, разделението причинява празнини в живота, а те са място на злото.
към беседата >>
27.
Смел и решителен
,
ИБ
, , 10.12.1913г.,
Вие тук
започвате
, а в астралния свят ще ви дадат по-велика работа.
Той иде да прегледа тефтерите на хората и какво мислите ще намери написано? Че 8 часа сте спали, три пъти на ден сте яли и преобличали и едва в годината едно добро сте сторили. За мнозина от вас е лошо писано. И в молитвите си искате все материални работи, а за душата си, ума и сърцето си най-малко се грижите. Искате някои да вършат волята Божия, но как ще я вършат, като постоянно се карат?
Вие тук
започвате
, а в астралния свят ще ви дадат по-велика работа.
Вас са ви изпратили на земята да спасите поне една душа и сега, като отивате на Небето, трябва да поканите поне един от вашите близки.
към беседата >>
28.
Постоянството
,
ИБ
, В.Търново, 19.12.1913г.,
И за да не им препятствувате, те тогава
започват
да работят върху вас и това ви причинява страдания.
Той ви е поокалял отвънка, а вие ще се умиете с вода. Водата всичко чисти и за да се очистите, потребна ви е изобилно вода. Във водата се е появил първият живот и затова Христос казва: "Аз съм живата вода", и само с тази вода може да измиете всичките си грехове. Пазете се сами да се не цапате! Когато грешите с ума си, смущавате духовния свят, а когато грешите със сърцето си, смущавате ангелите.
И за да не им препятствувате, те тогава
започват
да работят върху вас и това ви причинява страдания.
Какво би казал един камък, когато скулпторът започне да работи с чука отгоре му. Ако той чувствуваше, не щеше ли да каже: "Защо ме дялаш, какво съм ти сторил, та така немилостиво удряш отгоре ми? " Скулпторът ще му отговори: "Защото от тебе може да стане една хубава статуя." Първоначално камъкът е груб, но когато художникът започне да работи върху него, първо дяла едри парчета, а после все по-малки и по-малки, докато достигне до най-нежните оглаждания и създаде изящна статуя. Когато вие страдате, охкате, пъшкате, то показва, че има нещо във вашата душа, което Бог трябва да одяла и сега дяла едри парчета. Вие се радвайте, че Бог е благоволил да работи върху вас.
към беседата >>
29.
Онова, което ще повдигне човека
,
ИБ
, , 30.12.1913г.,
И аз ще пристъпя да Ви посоча где
започва
злото.
– Не. Следователно, който очаква от делата си да се повдигне, той е първокласен невежда*. Онова, което може да повдигне човека, то са плодовете на Духа. За тия плодове е казано да се умножават и разплодяват вътре в човешката душа. Желанията и мислите, това са скритите семена на Божествения живот.
И аз ще пристъпя да Ви посоча где
започва
злото.
Баща повиква тримата си сина и им дава по три ореха: първият ги изял, вторият ги дал, третият ги посял. От първите се родили всичките вълци, от вторите – всичките овци, а от третите -всичките човеци. Изядеш – вълк си. Даваш – овца си. Посееш - човек си.
към беседата >>
30.
Поздрав за новата 1914 г. Към всички
,
ИБ
, София, 19.1.1914г.,
Реализират ли се в такъв, душата ни е дала плод, използувайки условията, който са
почва
.
И нашата душа е едно растение, което трябва да даде плод. Чрез сърцето ни тя пуща в материалния свят корени - това са желанията. Желанията и мислите са соковете на душата, които я правят добра, дават й възможност да принесе плодове на доброто. Добри можем да бъдем чрез мисли и желания. Те обаче биват ценни, когато се свържат и проявят в един акт.
Реализират ли се в такъв, душата ни е дала плод, използувайки условията, който са
почва
.
И тъй както светлината превръща соковете в растителен и плоден материал, тъй и Божествената виделина превръща мислите и желанията ни в добри дела - плодовете на душата. А това значи да сме "синове на виделината", т.е. да използуваме виделината, дадените ни от Бога условия за живеене, да дадем душевен плод чрез виделината. Като синове на виделината имаме различни отношения към нейния източник - Бога. В разни времена Бог ни дава различни условия за развитие.
към беседата >>
Събират се жени на едно място и
почват
да събират греховете,
почват
да клюкарствуват и да одумват хората - изваждане наяве хорските и свои недостатъци.
Втората пък има Божествен характер и страните й са умножение и деление. Грехът винаги се съпровожда с действия от първата категория. Например Адам и Ева се събраха, събраха себе си в плода, събраха се и със змията. С това извадиха наяве непослушанието и гордостта си. Извади ги Бог от рая.
Събират се жени на едно място и
почват
да събират греховете,
почват
да клюкарствуват и да одумват хората - изваждане наяве хорските и свои недостатъци.
Евангелският богаташ направил житница и събрал вътре житото си, без да го използува побожественому. Затова пък Бог му извадил душата в същата нощ. Елмазът е скъп, лъскав - това е върхът на светския живот - но той събира и пречупва слънчевите лъчи, без да ги умножава. Житното зърно е скромно, евтино, но то, посято в земята, се умножава. Такъв е духовният човек.
към беседата >>
Семето, паднало в добрата
почва
, се е умножило на 30, 60 и100.
Затова пък Бог му извадил душата в същата нощ. Елмазът е скъп, лъскав - това е върхът на светския живот - но той събира и пречупва слънчевите лъчи, без да ги умножава. Житното зърно е скромно, евтино, но то, посято в земята, се умножава. Такъв е духовният човек. Добрият и верен раб умножава талантите на господаря си - изпълнява Божествения закон.
Семето, паднало в добрата
почва
, се е умножило на 30, 60 и100.
Когато Бог сътворил човека, дал му заповед "да расте и се умножава." Имате ли у себе си добри дарби и таланти, трябва да ги умножавате. Жената да вижда у мъжа си добрите черти, които да гледа да умножи. Вследствие на това пък мъжът ще почне да дели с нея чувства и признателност, ще дели усилията си, като ще й връща със същата мярка, ще я обича, ще я цени и помага. Тъй трябва да постъпва мъжът.
към беседата >>
31.
Беседа за празника на пролетта
,
ИБ
, София, 22.3.1914г.,
Мнозинството не схващат важността на днешния ден, но за някои ще остане паметен, защото днес се приключва една епоха и се
започва
друга, нова.
Мнозинството не схващат важността на днешния ден, но за някои ще остане паметен, защото днес се приключва една епоха и се
започва
друга, нова.
Някои може да кажат: "Защо? " - Защото, ако през тук минеше знаменит композитор и дадеше един концерт, мнозинството ще е на работа. Някои от присъстващите ще се възхитят, а за ония, които разбират от музикалното изкуство, ще е един знаменит ден. Понеже поканените на царската сватба не се отзоваха на поканата, то царят каза на слугите си да поканят где кого намерят по улиците (поканените сме ние) и понеже дошлите не са облечени със сватбарски дрехи, то Господарят на сватбата ще им приготви сватбарските дрехи. Най-важният фактор за една душа е възкресението.
към беседата >>
Днес се
започва
нова епоха в духовния свят и как ще се запишат имената ви в новата книга на живота?
Една Божествена мисъл в нас посята, след време ще ни принесе най-голямото щастие. Христос ще дойде, но как ще ни завари? Пролетта и лятото ще дойдат, но как ще заварят земеделеца? Ако навреме е посял нивите си, ще използва тази благотворна пролет и ще пожъне през лятото, и ще напълни хамбарите. Ако ли е пропуснал да посее, пролетта минава, лятото отива, а той е изгубил един момент, който ще го остави с празни ръце.
Днес се
започва
нова епоха в духовния свят и как ще се запишат имената ви в новата книга на живота?
Когато страдаме, ще дойдат да ни помагат. Горко е на оногова, който няма кой да му помогне в страданието. До вчера бе казано: "Идете и проповядвайте да се покаят", обаче отсега верующите с вяра ще се спасяват и Господ ще им помага. Най-мъчното нещо е сам да се спасяваш. Ако се намериш всред морето след някое корабокрушение, възможно ли е сам да се спасиш?
към беседата >>
32.
Ето човекът
,
НБ
, София, 29.3.1914г.,
“ – Богатството е
почвата
, условията, при които може да се развива човек; то е
почвата
, в която се развива Силата.
Обаче в първообразния език, в езика, на който е написана тази фраза, човек има друго значение – значи Исус, Човекът, който иде на Земята, брат на страдащите. Какво трябва да разбираме под тези думи? Могат ли, когато излезем ние пред света, да кажат хората за нас: „Ето човека“? За да се удостои човек с това име, трябва да съдържа в себе си четири неща: да е богат, да е силен, да има знания, да има добродетели. Ама ще кажете: „Какво дири тук богатството?
“ – Богатството е
почвата
, условията, при които може да се развива човек; то е
почвата
, в която се развива Силата.
Последната пък внася Топлина и Светлина, които въздействат на растенето, на развитието. Като дойдем до Знанието, то е методът, чрез който трябва да се разбира и регулира нашият живот. Добродетелта пък е целта, към която трябва да се стремим. И често хората задават въпроса: „Какво трябва да правим? “ – Посейте едно житно зърно и то ще ви покаже какво трябва да правите.
към беседата >>
Той
почва
да говори с нас, а не, както някои мислят, че умрелите се освобождават.
Когато имаме тия неща, другите сами по себе си, на своето време ще дойдат. Нима, когато отидем на Небето, трябва да си вземем дрехите оттук? Господ, когато ни вика на Небето, съблича ни тук, Той не иска нашите дрипи, а казва: „Донесете го, както си е.“ Когато някой умре, всеки от нас се отвръща от него; дори и ония, които са го обичали, казват: „Махнете го по-скоро! “ Къде е тогава тяхната любов? Но Господ не се отвръща и казва: „Донесете го, Мен ми трябва такъв, какъвто си е.“ И когато ни турят в гроба и ни оставят, какво прави Господ?
Той
почва
да говори с нас, а не, както някои мислят, че умрелите се освобождават.
Пита ни: „Е, разбра ли Живота, разбра ли какъв е смисълът на Живота, който Аз ти пратих? “ В този именно разговор Господ рисува Своята велика картина, тогава се заражда онзи процес: людете, след като изпратят човека, почват да плачат и да изреждат всичките негови добри качества – виждат Божествената картина, която е изобразена в тия качества. Ние трябва да претърпим страданията, които ни идват, и да извлечем поука от тях. Исус със Своите земни страдания искаше да ни даде пример, че трябва да се подчиняваме на този Божествен процес. На едно място казва: „Нима Аз нямам власт да поискам Отец Мой да изпрати хиляди Ангели да ме избавят?
към беседата >>
“ В този именно разговор Господ рисува Своята велика картина, тогава се заражда онзи процес: людете, след като изпратят човека,
почват
да плачат и да изреждат всичките негови добри качества – виждат Божествената картина, която е изобразена в тия качества.
Господ, когато ни вика на Небето, съблича ни тук, Той не иска нашите дрипи, а казва: „Донесете го, както си е.“ Когато някой умре, всеки от нас се отвръща от него; дори и ония, които са го обичали, казват: „Махнете го по-скоро! “ Къде е тогава тяхната любов? Но Господ не се отвръща и казва: „Донесете го, Мен ми трябва такъв, какъвто си е.“ И когато ни турят в гроба и ни оставят, какво прави Господ? Той почва да говори с нас, а не, както някои мислят, че умрелите се освобождават. Пита ни: „Е, разбра ли Живота, разбра ли какъв е смисълът на Живота, който Аз ти пратих?
“ В този именно разговор Господ рисува Своята велика картина, тогава се заражда онзи процес: людете, след като изпратят човека,
почват
да плачат и да изреждат всичките негови добри качества – виждат Божествената картина, която е изобразена в тия качества.
Ние трябва да претърпим страданията, които ни идват, и да извлечем поука от тях. Исус със Своите земни страдания искаше да ни даде пример, че трябва да се подчиняваме на този Божествен процес. На едно място казва: „Нима Аз нямам власт да поискам Отец Мой да изпрати хиляди Ангели да ме избавят? Но ако не изпълня това, за което съм дошъл, как ще се повдигнат човеците? “ Па и сам Той искаше да се издигне.
към беседата >>
И затуй Господ
започва
със страданията, за да ни кали (както железарят калява желязото, за да го направи годно за работа) да издържим радостта, която ще дойде отпосле.
Следствия от грешки, причинени някога по наше неумение. Тия именно грешки се изправят чрез процеса на страданието. Този процес е метод да се приспособим и достигнем до ония висши, възходящи трептения, които ни очакват на Небето. Трябва да се пренесат сто скърби, за да се понесе една Божествена радост. Тогаз именно ще оценим както трябва онази радост и ще я задържим.
И затуй Господ
започва
със страданията, за да ни кали (както железарят калява желязото, за да го направи годно за работа) да издържим радостта, която ще дойде отпосле.
Всеки от нас е нужен, много нужен на Господа. Може за света вие да не представлявате нищо, да сте една нула, обаче за Бога сте важна единица. Само Господ, който ви е пратил на Земята, оценява вашите страдания и следователно не трябва да се безпокоите какво светът мисли за вас; Онзи, който ви е пратил, Той мисли за вас и ви оценява. За вас е важно да имате одобрението на Бога. Ако Господ е с вас, вие ще бъдете красиви, а светът обича красивото; ако Той е с вас, вие ще бъдете богати, силни, добри, а доброто всякога се почита.
към беседата >>
Внеса ли малка свещ, тогаз близките предмети
почват
да се очертават; внеса ли още една, предметите по-ясно се очертават; като се увеличат свещите, стаята постепенно все повече и повече се осветява; като светне електрическата лампа, предметите стават ясни, а като дойде дневната светлина, всичко се вижда.
Него кога ще видите? – Когато изгрее Слънцето. Търсете сами тая Светлина, която носи Човекът – тя ще ви помогне да намерите Пътя, по който трябва да вървите. Така трябва да схващате въпроса. Да ви дам едно друго, по-ясно сравнение: допуснете, че ви въвеждам в една богата, но тъмна приемна и ви казвам: „Това е една стая с чудни украшения, с грамадни богатства, там, в онзи ъгъл, има това, в другия – туй и туй.“ – „Може, ама кой знае, не виждам нищо“ – възразявате.
Внеса ли малка свещ, тогаз близките предмети
почват
да се очертават; внеса ли още една, предметите по-ясно се очертават; като се увеличат свещите, стаята постепенно все повече и повече се осветява; като светне електрическата лампа, предметите стават ясни, а като дойде дневната светлина, всичко се вижда.
Светът е като тая стая и всеки от нас трябва да бъде светоносец – да носи по една свещ. И като влезем всички със своите свещи и ги турим една до друга и така увеличим светлината, ще видим много. Вашите мозъци – това са свещи. Аз не обичам хора, които носят угасени свещи, а само такива, които носят запалени свещи, като на Разпети петък. Всеки от нас сам трябва да бъде запалена свещ.
към беседата >>
33.
Житното зърно
,
НБ
, София, 5.4.1914г.,
Когато е погребано в
почвата
, то гние и се сплува, но веднага разбира езика на Слънцето и щом първите негови лъчи се появяват, казва си: „Аз няма да умра, аз ще възкръсна и ще принеса плод за други“, и в него се заражда енергия, и то
почва
да се стреми към слънцето.
Търсят нещо повече. Но нека се обърнем към историята на житното зърно. Когато го посеят в земята, какво бихте казали, ако бихте били на негово място? Ще кажете: „Свърши се с нас, изчезна нашият живот, изгни! “ Но в житното зърно има повече вяра, отколкото у нас.
Когато е погребано в
почвата
, то гние и се сплува, но веднага разбира езика на Слънцето и щом първите негови лъчи се появяват, казва си: „Аз няма да умра, аз ще възкръсна и ще принеса плод за други“, и в него се заражда енергия, и то
почва
да се стреми към слънцето.
Завързва, узрява. Но хората не го оставят: вземат сърп и го изрязват. Неговите страдания не се свършват тук: след като го ожънат, стягат го в снопи, после бодват го с вили и го мятат в колата, занасят го на гумното и го слагат едно върху друго на големи, като планини, купи. След това прекарват над него коне и дикани. Какво бихте помислили вие, ако бяхте на негово място?
към беседата >>
“ Но като мине малко,
почват
да чупят тия хубави самуни и да ядат.
“ Но житното зърно има велико търпение; то казва: „Вие ще видите каква е още моята история“. Изваждат го из воденицата на брашно, донасят го вкъщи, но пак не го оставят на мира; запретне се пък сега жената със своето сито, пресява го, едно хвърля, друго изсипва в нощвите, туря му квас и замесва хляб. Вие да сте на мястото на житното зърно, ще кажете: „Нашите страдания се свършиха вече“. Не! – като втаса, хайде в пещта вътре, и като го извадят оттам, виждаме ония хубави самуни. Ако сте на мястото на житното зърно, ще кажете: „Най-сетне нашите страдания се свършиха!
“ Но като мине малко,
почват
да чупят тия хубави самуни и да ядат.
Житното зърно по такъв начин влиза в стомаха, образуват се сокове, които влизат в нашия ум, и какво става? В нашия мозък се образуват велики мисли, в нашето сърце – нови желания. Житното зърно носи дрехата, която облича нашите чувства, то се излива в перото на писатели и поети, излива се в лъка на цигуларя. Ето това дава житното зърно. И ако това зърно не беше прекарало процеса на туй развитие, никога не бихме видели тия хубави неща в природата. Защо?
към беседата >>
Един рекъл на един свой приятел: „Моята маймуна не можеш я излъга“; отива приятелят му при маймуната,
почва
да се преструва, че спи, зажумява и маймуната, а той задига парите; връща се господарят ѝ и я набива хубаво; втори път маймуната си отваря хубаво очите, не замижава, защото знае, че има дърво.
Дяволът е виновник на тия страдания. Не трябва да му се сърдите. Аз го похвалявам само в едно нещо – че е много работлив, не се обезсърчава: ако го изпъдите из една врата, влиза през друга; ако не сполучи по един начин, търси друг, трети, четвърти. Ето една отлична и насърчителна негова черта. И Господ казва: „Вземете пример от него: той е учител на хората, учи ги и ще научи всинца“; като ви лъже, лъже, най-сетне вие ще кажете: „Научихме твоите лъжи, и не можеш вече ни излъга“.
Един рекъл на един свой приятел: „Моята маймуна не можеш я излъга“; отива приятелят му при маймуната,
почва
да се преструва, че спи, зажумява и маймуната, а той задига парите; връща се господарят ѝ и я набива хубаво; втори път маймуната си отваря хубаво очите, не замижава, защото знае, че има дърво.
С опитността, която имаме в света, след страдания, когато дяволът дойде, ще му кажем: „Моите очи са отворени“. Когато почнете да страдате, казвайте: „Още не съм минал целия процес на житното зърно“, и когато вашите мисли и вашето сърце се преобразят и станат прекрасни, тогава ще добиете образа и подобието Божие, тогава Бог ще ви възкреси, тъй както слънцето съживява посятото житно зърно.
към беседата >>
34.
Четирите основни елемента
,
НБ
,
ИБ
, Бургас, 19.4.1914г.,
Да оставим греховете си и да не повтаряме и казваме постоянно: "Бог ще ги използува за нова
почва
, за да сее пшеница."
Първото условие за нашия живот е да се откажем от многото наши желания, нечистотии. Реката се влива чиста в морето, но когато се връща, тя си носи и нечистотиите. Не трябва да се връщаме с нечистите, лошите желания. За да се приближим към Господа, трябва да вложим Божествените: Любов, живот, мисъл и воля. Щом ги вложим в нас, ще ги имаме в нашия живот и Господ ще изпрати Своя Дух и ще сме здрави и умни.
Да оставим греховете си и да не повтаряме и казваме постоянно: "Бог ще ги използува за нова
почва
, за да сее пшеница."
Слънцето всеки ден грее, Господ е всеки ден пред нас. Бог живее над нас, както слънцето над земята: то ни праща нужната топлина и светлина, да растем, като премахва студа, който владее във вселената - спиращ всеки напредък Така и Бог чрез духовете Си ни осветлява, стопля и възраства. Щом сме здрави, умни и бодри, Духът е с нас и Господ е с нас. За този живот и свят не ще особена програма, доста е за изпълнение даденото ни от първоначалния Божествен план и ще бъдем богати - ние страдаме, защото изменяме Божия план. Трябва да се освободим от всички лъжливи понятия, външни влияния и да се съветваме с Бога, Който е в нас; нека слушаме вътрешния си глас -да се съветваме с Бога, Който е в нас; нека слушаме вътрешния си глас - душата си.
към беседата >>
35.
Познайте Истината и Истината ще ви
,
ИБ
, Бургас, 29.4.1914г.,
Всички живели преди нас хора са работили земята, натрупали са пръст, и ние трябва да работим с душата си върху същата
почва
.
Той ни го е дал, да се развиваме духовно и да ни приготви за ангелски живот - след тоя свят ще трябва да преминем в друг - света на ангелите. Христос иска да ползуваме пробния камък, а това е нашата Божествена душа и когато я намерим, ще бъдем свободни. Христос в света е учил хората как да намерят своята заровена душа- скритото богатство. Много от нашите души са заложени и трябва да ги намерим. Когато човек е слязъл от небето към земята, той е заложил своята душа, затова трябва да я откупим.
Всички живели преди нас хора са работили земята, натрупали са пръст, и ние трябва да работим с душата си върху същата
почва
.
Затова се иска да имаме условията за мярката - пробния камък. Обръщението, покаянието и прочие, и тук става процесът на новораждане. За да се сдобием с пробния камък, трябва да бъдем свободни; за да бъдем свободни, трябва да благодарим за всичко, което ни се случва - добро, лошо, и това е Христос да живее в нас. Тогава всички длъжности за нас са еднакво важни. Не ще ни се отдаде по-голяма длъжност, ако не сме изпълнявали по-малката добре.
към беседата >>
Всякога трябва да
започваме
от по-малките работи и да отиваме към по-големите, а не да казваме, че като сме свободни, не сме длъжни да извършваме някоя работа.
Обръщението, покаянието и прочие, и тук става процесът на новораждане. За да се сдобием с пробния камък, трябва да бъдем свободни; за да бъдем свободни, трябва да благодарим за всичко, което ни се случва - добро, лошо, и това е Христос да живее в нас. Тогава всички длъжности за нас са еднакво важни. Не ще ни се отдаде по-голяма длъжност, ако не сме изпълнявали по-малката добре. Бог и ангелите изпраща да слугуват на някоя грешна душа за изправлението й.
Всякога трябва да
започваме
от по-малките работи и да отиваме към по-големите, а не да казваме, че като сме свободни, не сме длъжни да извършваме някоя работа.
Господ е създал земята и когато тя изпълни своите мисии, нейните частици ще се разширят и ще се свърши земята. Всеки наш акт в света е колективен, защото сме свързани с много духове. Всяка наша мисъл е едно задължение - една полица, и духът, който я има, той ни ръководи и сме в неговите ръце. Затова да не желаем големи работи, защото, като ги искаме, като наше право ще ни се дадат, но по-подир ще каже духът: "Сега плати! ", а като нямаме да платим задължението си, идват страданията ни, лишения, болести и прочие..
към беседата >>
36.
Явлението на Духа
,
НБ
, София, 3.5.1914г.,
Ако снемете лошата дреха, ако посадите вашите мисли в добра
почва
, те без друго ще дадат добър плод.
Не, но да се научи да насажда ореха. „Нима ще ми стане по-добре, ако насаждам само орехи“, ще каже някой, „Няма да ми стане по-добре“. Под думата „орех“ трябва да разбираме добрите мисли, желания и действия, които можем да посадим у другите. Тази работа ще ви донесе благоденствие. Когато в постигане на едно ваше желание срещнете известна съпротива, недейте се отчайва и недейте го захвърля: Бог е облякъл една мисъл в 3–4 дрехи – може едната да не е благоприятна, но другата ще бъде благоприятна.
Ако снемете лошата дреха, ако посадите вашите мисли в добра
почва
, те без друго ще дадат добър плод.
Аз тъй гледам на света. Злото е привидно; те са външните обвивки на нещата. И хората са привидно лоши. Не че не са лоши, лоши са, но по същина пак не са лоши, защото от Бога зло не може да излезе. Лошото произлиза от известни наши отношения, които имаме в света.
към беседата >>
За да познаете нещата, трябва да ги посадите в тяхната
почва
.
Ето това цвете, което държа – то е Дух, и ако бихте могли да видите, ще съзрете цялата човешка фигура в него. Сега, защо не виждате? Понеже вашето зрение е ограничено, вие виждате само сгъстените части, а несгъстените не виждате. Например, някои неща ви се показват валчести – орехът; но ако го посадите, валчесто ли стъбло ще изникне? Веднага ще прояви своята същност.
За да познаете нещата, трябва да ги посадите в тяхната
почва
.
И ако можете да посадите това цвете по този начин, веднага ще видите, че и то е разумно същество. А какво ви говори това цвете? Тази краска защо е турена? Тя е турена, за да покаже, че животът без любов няма смисъл. И с хиляди години то говори на хората какво трябва да правят – че трябва да любят, че умът не трябва да бъде нито много остър, нито много тъп.
към беседата >>
И
започва
борба, хванат се за косите и като се разплачат, хайде при мама и при тате.
Казват: „Животът е борба“. И мъжът, като се ожени, казва: „Животът е борба“. А с кого воюва? С жена си, и жената – с мъжа си. Народят им се деца, и те четат девиза: „Животът е борба“, и си казват: „Е, ами ние с кого ще се борим – братчетата със сестричетата“.
И
започва
борба, хванат се за косите и като се разплачат, хайде при мама и при тате.
Хората имат девиз! Като нямат истински противник, те си го създават – мъж с жена, брат със сестра, свещеник със своите пасоми, учител с учениците си. Ето хора, които не разбират живота. Борба трябва да съществува, обаче с онази природа, която трябва да се подчини. Когато предстои да разрушим известна скала в планината, да пробием тунел, разбирам да действаме така, но да употребим тия средства в организирано общество, не разбирам.
към беседата >>
Дойде ден, вие го обиквате, и за вас вече изчезват неговите дебели устни, неговите външни, невидими недостатъци –
почвате
да виждате в него нещо друго.
В туй именно седи величието на Божествения Дух, Който носи неизброими богатства, невидими светове и разкрива какъв е Бог в Себе Си. Той е нещо велико. Срещате един приятел и казвате: „Иван, как го оценявате? “ – „Той е висок един и половина метра, или 165 сантиметра, има гъсти вежди, въздебелички устни, обича да похапва и да попийва“. Но това не е важно.
Дойде ден, вие го обиквате, и за вас вече изчезват неговите дебели устни, неговите външни, невидими недостатъци –
почвате
да виждате в него нещо друго.
Значи снемате първата обвивка на ореха, виждате неговия ум. Ако го посадите, половината от орехите, които ще роди, ще бъдат за вас, другата половина – за него. Ако го изядете, какво ще се ползвате? Няма да се ползвате нито вие, нито Иван. Тъй щото Духът, когато дойде, казва, че всеки ден трябва да посявате по-добри мисли, по-добри желания.
към беседата >>
37.
Талантите
,
НБ
, София, 10.5.1914г.,
И Господ е казал на хората: „Ето, Аз направих света, сега
започва
вашият ден, работете, и Аз един ден ще дойда да ревизирам вашата работа“.
Числото 8 произволно ли е? Не; то е число на труда. Писанието казва, че Господ направи света в 6 дни; на седмия ден си почина. След всяка почивка идва нов работен ден. Ние сме в осмия ден.
И Господ е казал на хората: „Ето, Аз направих света, сега
започва
вашият ден, работете, и Аз един ден ще дойда да ревизирам вашата работа“.
Ние живеем в осмия ден и понеже не знаем как да работим, правим грешки. Но Господ казва: „Работете, вървете напред, грешки, разбира се, ще правите“. Кой учител не очаква учениците му да късат книги и да нашущавят училището? Коя жена, която шъта, не нашущавя? Кой бояджия няма да се нацапа, като боядисва?
към беседата >>
38.
Любовта
,
НБ
, София, 19.7.1914г.,
И той
започва
по-нататък да описва положителните качества на Любовта.
Тия неща, които стават днес, не съставят живота. Можете да местите планини и градове, можете да разпределяте цели царства, но всичко това е само външната страна на живота. И по-долу апостол Павел още казва: „И ако раздам всичкия си имот за прехраната на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а Любов нямам, нищо не се ползвам“. Значи дори да имаме всички дарби, които апостол Павел оповестява, а сме лишени от Любов, ние сме лишени от най-важното. Не че тия неща не струват, но са само външната страна на човека, не засягат човешката душа.
И той
започва
по-нататък да описва положителните качества на Любовта.
Първото нейно качество е дълготърпението. А знаете ли смисъла на търпението? То е основният стълб на живота. Имате ли търпение, можете да постигнете всичко; нямате ли го, нищо няма да постигнете в живота. Човек с търпение е като кораб с котва; човек без търпение е като кораб без кормило.
към беседата >>
Тогава
почваме
да казваме: „Господи!
Господ, като е толкова благ, е в същото време и взискателен. Като ни види недоволни, казва: „Турете му един килограм на гърба“. Ние питаме: „Защо ми турят тази тежест? “ Но Той, без да отговори, казва: „Турете му още един килограм“. – „Ама не мога да нося.“ – „Турете му още един килограм.“ И като ни притисне така, не можем да мърдаме.
Тогава
почваме
да казваме: „Господи!
Прости ми“. – „Снемете му един килограм“, отговаря Господ. Повтаряме молбата – „Снемете му още един килограм“; колкото повече се молим, толкова повече килограма ни се снемат от гърба. И като снеме всичката тежест, Господ ни попитва: „Е, научи ли урока? “ – „Научих го хубаво.“ – „Ако искаш да не те товаря вече, трябва да бъдеш благосклонен и търпелив спрямо околния свят, към всички, които са около тебе, както и те към тебе трябва да бъдат благосклонни и търпеливи; тия малки твои братя може да грешат, но ти трябва да имаш търпение, както аз търпя; в деня, в който престъпиш закона, ще почна пак да те товаря.“ – „Не мога да нося.“ – „Ще носиш.“ Аз ви казах как можем да се освободим от нашия товар.
към беседата >>
39.
Сънищата на Йосифа
,
НБ
, София, 2.8.1914г.,
Зеленината е процес, чрез който се изсмукват соковете, и когато се наберат,
почва
зреенето.
Ама казват някои: „Хората са грешни“. – От тия грешници именно си създайте приятели: в тях има благородни души. Съвременният християнин казва: „Той не е вярващ, той е още зелен“. – Ами че докато не бъде зелен, може ли да узрее? Нещата, които изникват от земята, първо са зелени, не узряват веднага.
Зеленината е процес, чрез който се изсмукват соковете, и когато се наберат,
почва
зреенето.
„Ама обижда ме, че съм бил зелен.“ – Много добре, че си зелен; той не те обижда; ако си благороден човек, с труд, един ден ще узрееш. Който не е зелен, не може да узрее. Ако не е зелен, ще бъде сух, а в сухото няма процес на развитие. Ако сте зелени, аз ви сърадвам: то е благородна черта да бъдете зелени; когато узреете, ще станете жълти като злато. Всички обичат парите – узряването.
към беседата >>
40.
Законът на служенето
,
НБ
, София, 9.8.1914г.,
И наистина, то отнема една трета от живота ни, защото от сутрин до вечер само за ядене слугуваме: сутрин мислим какво да пием, дали чай или мляко, дали млякото да бъде приготвено с какао по немски, или с кафе по турски, с каймак ли да бъде или без каймак; едва сме закусили,
почваме
да мислим за обяд какво да ядем, ще има ли пиле или говеждо, с какво ще бъде сготвено, с домати ли или с тиквички, месото накълцано ли да бъде, дали ще има това или онова; свършим обяда, почнем да мислим какво ще има за вечеря.
Не се самозаблуждавайте да мислите, че здравето седи в известно затлъстяване на лицето и изобщо на тялото – човек да има по-голяма гуша, по-голям корем, да бъде по-шишкав, да яде повече. Ако целият живот се прекара само в ядене и пиене, не е ли то едно болезнено състояние? На един човек от 100 килограма колко килограма храна му трябва? Зная за една англичанка, която изяждала по 9 килограма хляб, друга, която изяждала хляба и кафето, приготвени за 72 деца; туй е болезнено състояние. Не съм против яденето, но съвременните хора мислят, че всичко се заключава в яденето.
И наистина, то отнема една трета от живота ни, защото от сутрин до вечер само за ядене слугуваме: сутрин мислим какво да пием, дали чай или мляко, дали млякото да бъде приготвено с какао по немски, или с кафе по турски, с каймак ли да бъде или без каймак; едва сме закусили,
почваме
да мислим за обяд какво да ядем, ще има ли пиле или говеждо, с какво ще бъде сготвено, с домати ли или с тиквички, месото накълцано ли да бъде, дали ще има това или онова; свършим обяда, почнем да мислим какво ще има за вечеря.
Някой път сме задоволени, друг път не. Постоянно правим изменение на храната. И наистина, храненето е станало цяла готварска наука, по която хората отиват да се специализират. То е хубаво, но то не е крайната цел на живота. Силата на една храна, която може да използва нашият стомах, не зависи от това – как тя е сготвена.
към беседата >>
41.
Важността на малките неща
,
НБ
, София, 16.8.1914г.,
Така и в съвременния наш живот мисълта съдържа велика Божествена основа, и ако тя падне на добра
почва
, може да възроди нашия живот.
Ако вземете да внесете в стомаха въглен в разтворено състояние, ще причини приятност, но ако го поставите в дробовете, той ще отрови. Следователно под тия малки неща, за които говори Христос, че не бива да ги презираме, Той разбира целокупния човешки живот, с който ние сме тясно свързани. Например, ако бих ви попитал: Можете ли да кажете как са се сформирали вашето тяло, вашето сърце, вашият ум, можете ли да кажете как са станали тия неща? Първоначално човек, когато се е появил на земята, не е бил грамаден, а микроскопичен, но при известни условия се е развил и е станал човек, който е сега милион пъти по-грандиозен, отколкото е бил. Неговата сила първоначално е била скрита в зародиш.
Така и в съвременния наш живот мисълта съдържа велика Божествена основа, и ако тя падне на добра
почва
, може да възроди нашия живот.
Туй, което ние наричаме „възраждане“, съществува като закон на духа. Той е онзи вътрешен Божествен процес, който въздига и обновява човешкото сърце, човешкия ум, човешката душа, човешкия дух. Това е процес на възлизане отдолу нагоре. И в този Божествен стремеж се изработва нашето повдигане, избавление и спасение. Ето защо всички същества, от най-големите до най-малките, се стремят да се обновят, да се повдигнат, и в младостта се крие процъфтяването на човешката душа.
към беседата >>
42.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1914 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1914г.,
Обаче,
започва
се от държавите, та ще се стигне до отделния човек: кой каквото има да дава, ще го даде.
Материално щастие на земята вие не очаквайте. Тези 24 часа не са за това и затова в тях подобно нещо не очаквайте. Христос, Който вече ликвидира сметките, може да ви повика и ви каже: „Това не е ваше – дайте го! " И аслъ, виждаме, нали? Христос като дойде, каза, да се даде на българите отреденото им отпреди толкова и толкова години, но светът не им го даде – Европа отказа да приложи този закон и поиска да действа по стария закон.
Обаче,
започва
се от държавите, та ще се стигне до отделния човек: кой каквото има да дава, ще го даде.
Ще се разрушат затворите, из които всички трябва да излязат. А всички, които эащищават съвременния порядък, ще отидат заедно с него, защото сега вече не е „днес с пари, па утре вересия", а порядъкът ще е „днес с вяра, а утре с пари". Ами че как можеш да имаш плод, докато не си сял? Най-първо трябва да посадиш нещо в земята, за да имаш плод. А пък вярата, тя е сеене.
към беседата >>
Тези 24 часа
започват
от тазгодишното равноденствие – 9-ти март [2] 1914 год., и всеки един час съответства на един месец, а 24 месеца – това е един Божествен ден.
Та всички страдания могат да продължат от този период до 40 години, а 24 часа, това са две и половина години. Това е то ултиматумът. Другото време ще е приравняване на сметките. В 24 часа ще почне войната и Св. Илия ще ходи с огън и меч.
Тези 24 часа
започват
от тазгодишното равноденствие – 9-ти март [2] 1914 год., и всеки един час съответства на един месец, а 24 месеца – това е един Божествен ден.
По-малък ден от този не може за хората. За животните може, но за хората – не. Като се пресметне, колко години ще струват една Божествена година, ще видите, че ще излезе, че българският народ е прекарал в робство само една нощ, т.е. малко повече от половин ден. Интересен е паралелът, който съществува между еврейския народ и нашия.
към беседата >>
И затова сега трябва да се стараете, да бъдете от дясната My страна, като My кажем: „Господи, помогни ни вече да искаме дясната страна, защото вече се наситихме да бъдем в 13-та сфера." Да, злото вече
започва
отляво и отдясно – правият път и кривият път.
Един от приятелите ми внушаваше да говоря за спасението; и аз ето сега говоря ви, че за да се спасите, трябва да обръщате дясната страна към Христа, защото в дясната страна има всякога единство, а в лявата – всякога разногласие. Когато идете при Христа, казвайте: „Господи, имам едно желание; моля ти се, покажи ми какво желание имам, добра ли е мисълта или не." И ако ти покаже, че мисълта е добра, ще те тури в дясната страна, но ако ти каже, че мисълта не е добра, тогава нищо Му не казвай, защото вече и така си в лявата страна и не може да искаш нищо. Виждате, че Христос отказа на искането на майката и не остави нейния син вляво, но ако беше я послушал, синът й щеше да бъде нещастен. И вие, например, защо сте страдали? Защото сте били от лява страна на Христа.
И затова сега трябва да се стараете, да бъдете от дясната My страна, като My кажем: „Господи, помогни ни вече да искаме дясната страна, защото вече се наситихме да бъдем в 13-та сфера." Да, злото вече
започва
отляво и отдясно – правият път и кривият път.
Друга диагноза: разгледайте лявата си и дясната си ръка и ще видите, че лявата ръка е по-тлъста и по-мазна; и ако правите даже измерване, ще видите, че лявата ръка се различава от дясната. И сега, эащо работим повече с дясната ръка? Защото само като работим с дясната ръка, можем да се избавяме от лявата. От чисто мистическо гледище, като работим с дясната ръка, всякога работата, която върши тя, благославя се. И искаме, от излишъка на дясната, да се благослови лявата ръка.
към беседата >>
А когато сте в Божествения път, вие чувствате спокойствие на сърцето си и ума си,
започвате
да гледате към хората снизходително, нямате никаква мъст и нещо като че ли ви радва, защото сте в пътя на Виделината.
С едно добро разположение можеш да привлечеш, а с лошо – да оттласнеш. Във връзка с този метод за лекуване на проказата, аз ще туря и свържа и вчерашния предмет: да туряме ли едного човека отдясно или отляво, отпред или отзад. Казва се, че когато Господ иска да забрави греховете на човеците, туря ги зад гърба Си. Много често ние неволно се намираме в големи противоречия, които не могат да не смутят сърцето ни и ума ни, та затова и вие сега не сте всички еднакво спокойни. И вследствие на това, вас ви сполитат неща, които не сте желали и то, защото не сте били в един Божествен път.
А когато сте в Божествения път, вие чувствате спокойствие на сърцето си и ума си,
започвате
да гледате към хората снизходително, нямате никаква мъст и нещо като че ли ви радва, защото сте в пътя на Виделината.
Отклоните ли се, дохождат различни смущения, които са най-добрият признак, че не сте в Божествения път, защото настъпва атмосфера, която ви души и задушава, също като че ли сте в една пещера с въглеродни вещества. Но щом усетите, че ви душат тия вещества, вие започвате да се връщате, също както когато сте в една къща, в която не можете да се молите. В този, последния случай, аз ви съветвам: продайте тази къща и бягайте. Още: например, лекар сте, но не можете да се молите; казвам ви: напуснете тази професия, защото тя е една душна пещера за вас, бягайте от нея, колкото и облаги да дава тя за вас. Може такава професия да дава приятни неща, обаче тия неща ние трябва да ги изменим и разбираме.
към беседата >>
Но щом усетите, че ви душат тия вещества, вие
започвате
да се връщате, също както когато сте в една къща, в която не можете да се молите.
Казва се, че когато Господ иска да забрави греховете на човеците, туря ги зад гърба Си. Много често ние неволно се намираме в големи противоречия, които не могат да не смутят сърцето ни и ума ни, та затова и вие сега не сте всички еднакво спокойни. И вследствие на това, вас ви сполитат неща, които не сте желали и то, защото не сте били в един Божествен път. А когато сте в Божествения път, вие чувствате спокойствие на сърцето си и ума си, започвате да гледате към хората снизходително, нямате никаква мъст и нещо като че ли ви радва, защото сте в пътя на Виделината. Отклоните ли се, дохождат различни смущения, които са най-добрият признак, че не сте в Божествения път, защото настъпва атмосфера, която ви души и задушава, също като че ли сте в една пещера с въглеродни вещества.
Но щом усетите, че ви душат тия вещества, вие
започвате
да се връщате, също както когато сте в една къща, в която не можете да се молите.
В този, последния случай, аз ви съветвам: продайте тази къща и бягайте. Още: например, лекар сте, но не можете да се молите; казвам ви: напуснете тази професия, защото тя е една душна пещера за вас, бягайте от нея, колкото и облаги да дава тя за вас. Може такава професия да дава приятни неща, обаче тия неща ние трябва да ги изменим и разбираме. Това е една малка диагноза, за да познавате, в какъв път ходите. Сега, питането е: ако Исус Христос ви е изцелил, трябва ли да паднете пред Него?
към беседата >>
Когото Христос обсеби и се всели в него за ден, два, десет дни, месец и за редица години (а между това, помнете, че вселяването е един процес), казвам: чертите на Христа
започват
да се отразяват върху лицето на този човек, който същевременно става нежен към вас, обича ви и гледа да ви помогне.
Например, аз мога да ви посоча известен ден за известна мисъл, та чрез това да се постигне изменение на ума и сърцето ви, защото вие още сте с груби желания и мисли, и това аз го чувствам като едно налягане върху гърдите ми. И много често пъти усещам мислите на свещениците, които те изпращат на мен. Този Христос, за Който ви казвам, обявява: „Отец пребъдва в Мен и ако не вярвате в Мен, вярвайте в Отца! " И сега пак: как можете да познаете Христа?
Когото Христос обсеби и се всели в него за ден, два, десет дни, месец и за редица години (а между това, помнете, че вселяването е един процес), казвам: чертите на Христа
започват
да се отразяват върху лицето на този човек, който същевременно става нежен към вас, обича ви и гледа да ви помогне.
Той няма, може би, да говори с вас, но в душата си той се моли за вас и иска, желае всячески да ви се помогне. И тъй, значи, че щом очистим нашите мисли и желания, Христос ще започне да се вселява в нас. А най-първо, на първо място, изхвърлете вашето съмнение – то е на първи план. Когато Христос се докосне до вас, вие вече ще започнете да имате друго понятие за света и ще ви се открият известни методи, по които да живеете в света. Например, всякой ден се съсредоточвайте по известен въпрос, четете Евангелието и мислете за Христа, Когото, уверявам ви, ще можете да си Го представяте, стига в това отношение да постоянствате.
към беседата >>
Дяволът е преобърнал любовта в удоволствие и чрез удоволствия изядохме и иэпихме това, което ни е дадено, след което чак ние
започваме
да си внушаваме да се покаем.
Например, всякой ден се съсредоточвайте по известен въпрос, четете Евангелието и мислете за Христа, Когото, уверявам ви, ще можете да си Го представяте, стига в това отношение да постоянствате. После, гледайте Го на кръста и се възхищавайте от търпението, което е имал, за да изнесе света. Като се въодушевите от всичко това, Христос ще эапочне да се вселява във вас. Но вие си думате: „Леле, как е страдал и как е закован за нас! ", докато, трябва да гледате и размишлявате за Неговото геройство, в случая и само тогава е времето, когато ще сполучвате.
Дяволът е преобърнал любовта в удоволствие и чрез удоволствия изядохме и иэпихме това, което ни е дадено, след което чак ние
започваме
да си внушаваме да се покаем.
Да ви кажа ли? Аз много пъти съм казвал на дявола да ме глътне, но той не иска. И при вас дохожда да ви глътне и вие, без да му мислите много, кажете му: „Хайде, глътни"; но като ви нагълта, почувствате се на мястото на Йона и както него започвате да се молите, и Господ ви избавя. Много хора са се оплаквали на мен, че дяволът иска да ги глътне, но те послушват съвета ми – да се решат да проповядват и така се избавят. Да, този е пътят за познаване на Христа.
към беседата >>
И при вас дохожда да ви глътне и вие, без да му мислите много, кажете му: „Хайде, глътни"; но като ви нагълта, почувствате се на мястото на Йона и както него
започвате
да се молите, и Господ ви избавя.
Но вие си думате: „Леле, как е страдал и как е закован за нас! ", докато, трябва да гледате и размишлявате за Неговото геройство, в случая и само тогава е времето, когато ще сполучвате. Дяволът е преобърнал любовта в удоволствие и чрез удоволствия изядохме и иэпихме това, което ни е дадено, след което чак ние започваме да си внушаваме да се покаем. Да ви кажа ли? Аз много пъти съм казвал на дявола да ме глътне, но той не иска.
И при вас дохожда да ви глътне и вие, без да му мислите много, кажете му: „Хайде, глътни"; но като ви нагълта, почувствате се на мястото на Йона и както него
започвате
да се молите, и Господ ви избавя.
Много хора са се оплаквали на мен, че дяволът иска да ги глътне, но те послушват съвета ми – да се решат да проповядват и така се избавят. Да, този е пътят за познаване на Христа. Христос е във вас, между вас и в много от вашите приятели живее и вие всякой ден можете да Го видите. Но вие искате, да се яви Христос, да ви каже една беседа и да си отиде. Това не, че не е въэможно, възможно е, но знаете ли кога?
към беседата >>
Туй е то, така става в света, когато елините
започват
да дохождат при Христа.
А това вече не е рай. Съвременните хора имат много смътни понятия за рая и за онзи свят. Защо? Защото са помрачили своя ум, отхвърлили са и не слушат Господа, Който ги води, и не са запалили своята свещ, за да осветят окръжающите същества. Това е, което подразбира Христос: Син Человечески, Който иска да се прослави, е и в нас, и Той ще се прослави в нас чрез нашето знание, защото, в минало време, никога не е имало такава дълбока култура, както сега. Ето на, чрез съвременните параходи и железници, с двадесет стотинки, ти заповядваш на хиляди хора да предават и пренасят писмото ти, от единия край на земята до другия.
Туй е то, така става в света, когато елините
започват
да дохождат при Христа.
На мнозина говоря, а не могат да ме разберат. Защо? Защото нямат ум, а пък аз искам от всинца вас да бъдете умни. Отивайте при Мъдростта и си купете от нея ум безплатно. Тогава ще разберете вашето предназначение на земята и всичко това, което ви спира, ще го впрегнете в работа. Едно време, при първоначалния човек, не беше така, както е сега, в това отношение.
към беседата >>
Умът е един мъжки принцип, който, макар и да коли, сече и бие, но като всякой мъж, момък, щом му се мерне една мома, той веднага
започва
да мисли другояче.
Тия свещеници, патриарси и владици трябва да се върнат на своето място – в сърцето и в ума на човека; тези кандилници и тамяни трябва да эаседнат в човешкия ум и сърце. С тези именно, тамян и кандилница в ума и сърцето, вие трябва да кадите дявола и само тогава той ще може да излезе. Вашия ум, сърце и воля трябва да зъдържите за кандилницата, която е завързана за Божествената воля. Съединете вашата кандилница с Небето и я движете напред, за да гори успешно положеният в нея тамян. Сега, ние казваме на Христа, че тия елини са дошли в Европа и някои хора се плашат от техните книги, но няма защо да се плашим от тях.
Умът е един мъжки принцип, който, макар и да коли, сече и бие, но като всякой мъж, момък, щом му се мерне една мома, той веднага
започва
да мисли другояче.
Така че, на тези елини, които мислим, че идат да разрушат света, само като им дадем нашите сърца и ум, и като видят Сина Человеческого в нас, веднага ще эахвърлят техните копия и мечове и ще направят света такъв, какъвто аз искам да бъде. Ако ли сте вие тези елини, въэлюбете този свят. Няма нужда да ви обяснявам как да го възлюбите, защото досега все това учите и ако досега не сте го узнали, няма и да го узнаете. Някои ме питат: „Как трябва да любим? " На това не мога да ви науча.
към беседата >>
Та, когато Христос дойде при нас, ще ни научи как да проиэнасяме думата "Любов", защото именно с тази дума
започва
Животът.
А ти гледай душата на някого и като я сравняваш със себе си, гледай да подхождат неговите душевни качества с твоите. Ако ние можем да разберем дълбокия смисъл на Христовото учение, чрез своя език да произнесем това Име, само тогава ще намерим откъде се е явило заклинанието, което се е въвело между съвременното духовенство. Виждаме, че Христос казва „да не кълнете"; значи, всички тия, които кълнат, не са научили произношението на думата „Любов". Такъв човек може да е кръстен и от свещеник, даже и от владика, но той пак не е християнин. Може да е кръстен с Йоановото кръщение, обаче не е кръстен с огън.
Та, когато Христос дойде при нас, ще ни научи как да проиэнасяме думата "Любов", защото именно с тази дума
започва
Животът.
И аз искам да правите известна опитност с тази дума, та особено сега. Вие, у дома си, било търговци или свещеници, всичко може да имате, но не и Любоз. Ако знаем тази дума как да я произнасяме, ще облекчим до максимум нашите страдания и ще направим нашия живот от сносен no-сносен. Ако дойде Христос зимно време, вие няма да го разберете: ще My зададете редица въпроси, ще искате занимание и правда; но ако дойде при вас, когато е пролетта на вашия живот, то тия въпроси няма да My ги задавате. Аз ви говоря това така, защото всички искате да бъдете умни, добри, здрави – качества, които вие можете да ги имате, ако знаехте да произнасяте думата „Любов".
към беседата >>
43.
Мир вам!
,
НБ
, София, 24.9.1914г.,
Когато влезете в една съвременна концертна зала, за да послушате един симфоничен оркестър, ако имате тази способност да наблюдавате, вие ще видите, че най-първо, когато дойдат свирачите със своите инструменти, които са повече струнни, те ги изваждат из кутиите, след това
почват
да нагласяват цигулките, да определят тоновете на жиците, които са опнати някои повече, други по-малко.
Смърт и безсмъртие – това са две положения. На научен език – безсмъртието е равновесие на нещата, на силите, които действат в природата. Смъртта е изгубване на това равновесие. Безсмъртието заключава в себе си съдинение, хармония; смъртта – разединение, несъгласие, дисхармония. Когато хората желаят безсмъртие, трябва да знаят какво именно то съдържа в себе си.
Когато влезете в една съвременна концертна зала, за да послушате един симфоничен оркестър, ако имате тази способност да наблюдавате, вие ще видите, че най-първо, когато дойдат свирачите със своите инструменти, които са повече струнни, те ги изваждат из кутиите, след това
почват
да нагласяват цигулките, да определят тоновете на жиците, които са опнати някои повече, други по-малко.
В това нагласяване има известно съотношение. И след като нагласят инструментите по известни тонове, тогава вземат лъка и започват да свирят. Знаете ли колко време трябва на един цигулар, за да може да влезе в един симфоничен оркестър, за да може да владее своя инструмент, своя лък? Най-малко трябва да посвети 12 години на специално обучение. У нас обикновено казват, че онзи, който свири на цигулка, е циганин – такова е прозвището на цигуларите.
към беседата >>
И след като нагласят инструментите по известни тонове, тогава вземат лъка и
започват
да свирят.
Смъртта е изгубване на това равновесие. Безсмъртието заключава в себе си съдинение, хармония; смъртта – разединение, несъгласие, дисхармония. Когато хората желаят безсмъртие, трябва да знаят какво именно то съдържа в себе си. Когато влезете в една съвременна концертна зала, за да послушате един симфоничен оркестър, ако имате тази способност да наблюдавате, вие ще видите, че най-първо, когато дойдат свирачите със своите инструменти, които са повече струнни, те ги изваждат из кутиите, след това почват да нагласяват цигулките, да определят тоновете на жиците, които са опнати някои повече, други по-малко. В това нагласяване има известно съотношение.
И след като нагласят инструментите по известни тонове, тогава вземат лъка и
започват
да свирят.
Знаете ли колко време трябва на един цигулар, за да може да влезе в един симфоничен оркестър, за да може да владее своя инструмент, своя лък? Най-малко трябва да посвети 12 години на специално обучение. У нас обикновено казват, че онзи, който свири на цигулка, е циганин – такова е прозвището на цигуларите. Но в този инструмент има известна емблема. Можем да кажем, че цигулката е най-съвършеният инструмент, който от 300 години, откак великият майстор Страдивариус го е направил, не е претърпял изменения, защото почти е достигнал своето съвършенство.
към беседата >>
Когато цигуларят нагласи своята цигулка, взема лъка и
започва
да свири.
Това са четири главни струни, които трябва да знаем как да навиваме и отпущаме. И когато нагласяваме своя ум и своето сърце, трябва да знаем да ги нагласяваме на един и същ тон. В цигулката четирите жици са нагласени на четири различни тона, като между всяка жица има също четири различни тона, т.е. всяка следваща жица е с четири тона по-високо стегната от предходната. Като нагласите цялата цигулка, имате 4 Х 4 = 16 тона, стъпала, по които струните са нагласени.
Когато цигуларят нагласи своята цигулка, взема лъка и
започва
да свири.
И цигулката е именно единственият инструмент, на който се свири на кръст, инструмент, който образува най-приятната музика, който с тоновете си най-много се приближава до човешкия глас. Следователно, когато нагласите вашата цигулка и вземете лъка, вие образувате онзи кръст, от който сега все плачете и казвате: „Защо, Господи, ни даде този тежък кръст! “ Аз ви казвам, че Господ ви е дал един прекрасен инструмент, но не знаете как да го нагласявате, и поради това го носите на гърба си като тежък товар. Снемете го и почнете да го нагласявате да свири. И когато апостол Павел казва: „Аз ще се похваля с кръста“, какво вие подразбирате?
към беседата >>
Повечето съвременни хора, мъжът, жената, децата, не знаят да свирят и като не вършат друго,
почват
да се бият.
Страданията – това са законите, чрез които Господ действа за нашето развитие. Ние трябва да пеем и да свирим – да чувстваме и мислим. Да мислиш значи да свириш; да чувстваш значи да пееш. Сега, ако двама съседи нагласят цигулките си и почнат да свирят, ще бъде много приятно. Аз преди година посетих една фамилия; бащата, майката, синът, дъщерята – всички свиреха; бащата взел цигулката, синът – баса и т.н.; всички имат с какво да се занимават.
Повечето съвременни хора, мъжът, жената, децата, не знаят да свирят и като не вършат друго,
почват
да се бият.
За тях, разбира се, животът е безсмислен. Христос казва: нагласете вашите цигулки, теглете вашите лъкове, научете се да свирите; като се съберете вечерно време, вземете да свирите или пеете под такт една песен, че после друга, трета, четвърта. Нахранете се, почнете пак. Легнете да спите; на другия ден хайде пак на работа в живота. Сега ще кажете: „Каква връзка има това с Христовото възкресение?
към беседата >>
“, мъжът, който не знае да пее,
почва
да вика, и неговото пеене вече се нарича биене.
Това е животът, който се развива между ангелите, от най-низшите до най-висшите. Навсякъде в света има туй Божествено проявление, и понеже не можем да намерим тази вътрешна връзка, ние считаме, че между всички явления няма връзка. И когато чуете думите „Мир вам! “, трябва да сте готови, какво ще ви заповяда Капелмайсторът да свирите – да пеете ли, или да плачете. Когато Господ вдигне своята пръчка и каже: „Мир вам!
“, мъжът, който не знае да пее,
почва
да вика, и неговото пеене вече се нарича биене.
И той бие тъпана, но го бие накриво. Жената, и тя по някой път бие накриво тъпана. Господ казва: „Ти не си научила да биеш тъпана, еди-кой тон не вземаш вярно, не си оправила гласа си, нагласи, постегни малко струните на своя живот, на своята душа“. Пак каже: „Мир вам! “, и започвате да свирите. „Чакай!
към беседата >>
“, и
започвате
да свирите. „Чакай!
“, мъжът, който не знае да пее, почва да вика, и неговото пеене вече се нарича биене. И той бие тъпана, но го бие накриво. Жената, и тя по някой път бие накриво тъпана. Господ казва: „Ти не си научила да биеш тъпана, еди-кой тон не вземаш вярно, не си оправила гласа си, нагласи, постегни малко струните на своя живот, на своята душа“. Пак каже: „Мир вам!
“, и
започвате
да свирите. „Чакай!
Пръстите не слагаш правилно на цигулката“ – пак ще те спре. Ще кажеш: „Омръзна ми вече! “ Но трябва да разбереш, че изкуството се придобива с голямо търпение и трудолюбие и че за мързеливите няма Небе. Затуй Господ казва: „Ако не станете възприемчиви като децата, няма да влезете в Царството Небесно“; защото децата имат желание да изучат нещата, а възрастните казват: „Нам това не ни трябва, онова не ни трябва“, и най-после се прегърбят надолу, станат като въпросителна, земята ги привлича и ги заравят в нея. Господ казва: „Понеже тази цигулка не е хубаво направена, турете я долу, пак наново да се направи“.
към беседата >>
44.
Необходимостта да познаваме Бога
,
НБ
, София, 4.10.1914г.,
Дават ви цигулка, дават ви лък, поставят ви струни на цигулката, научават ви как да я нагласявате; дават ви учител, да ви учи на основните правила на музиката, и
почвате
да упражнявате вашия ум, вашите ръце, вашите пръсти.
Животът е най-естественият и най-силен стремеж на човешката душа; той е богатството, което тя желае да припечели. Този стремеж съществува не отсега, а от хиляди и милиони години, и то не само в човека, но и в другите млекопитаещи, в птиците, в рибите и дори в растенията. Различие има само в методите за добиване на живот у тия разни същества. Да дойдем до човешкия стремеж към живота – той засяга нас, важен е за нашето развитие. Вие влизате, например, в едно музикално училище, не само да слушате, но и да се учите.
Дават ви цигулка, дават ви лък, поставят ви струни на цигулката, научават ви как да я нагласявате; дават ви учител, да ви учи на основните правила на музиката, и
почвате
да упражнявате вашия ум, вашите ръце, вашите пръсти.
И по тоя начин, с течението на времето, вие усвоявате изкуството на един отличен виолонист. По същия закон Господ иска да ни научи да усвоим метода, начина да придобием живота. Човек е притежавал някога вечен живот, но го е изгубил. Изгубил го е по една проста причина, и сега се стреми да изправи своята грешка. Тази негова грешка е причинила смъртта, и само когато човек е почнал да изпитва постоянното разрушение на своята душа, на своя ум, на своето сърце, на своя организъм, на всичко онова, което гради, само тогава той е разбрал какво нещо е загубил.
към беседата >>
Това ни навежда на мисълта, че Адам и Ева са яли дълго време от това дърво и
почват
да залагат рая, и тогава Господ им казва: „Какво залагате, ваш имот ли е това?
И в жената се заражда тогава тщеславие, и тя си казва: „Да стана като Бога – това е моето горещо желание“, и откъсва от забранения плод, вкусва от него и сетне отива и убеждава мъжа си, та и той вкусва. И вследствие на това, Писанието казва, двамата оголели – видели се голи. Кога хората оголяват? Някой богат баща умира и оставя на сина си пари, чифлици и гори. Синът се запознава с другари, тръгва по разходки и веселби, изхарчва всичко и оголява – оголява не току-тъй, а от ядене, пиене и леност.
Това ни навежда на мисълта, че Адам и Ева са яли дълго време от това дърво и
почват
да залагат рая, и тогава Господ им казва: „Какво залагате, ваш имот ли е това?
Скоро вън! Отсега нататък с труд и пот на челото ще изкарвате прехраната си, за да се научите на този велик закон – да оценявате живота, който ви давам“. Човек лесно може да обеднее. Един американски милионер, бащата на когото оставил двайсетина милиона долара наследство, имал слабост към цветята и започва да събира разни цветя из всичките краища на земята; пращал дори специална експедиция за някои особено редки цветя; след няколко десетки години изхарчил всичко, каквото имал, и когато умрял, трябвало да го погребат на общински разноски. Но вие ще попитате: „Как човек може да изгуби своя живот?
към беседата >>
Един американски милионер, бащата на когото оставил двайсетина милиона долара наследство, имал слабост към цветята и
започва
да събира разни цветя из всичките краища на земята; пращал дори специална експедиция за някои особено редки цветя; след няколко десетки години изхарчил всичко, каквото имал, и когато умрял, трябвало да го погребат на общински разноски.
Синът се запознава с другари, тръгва по разходки и веселби, изхарчва всичко и оголява – оголява не току-тъй, а от ядене, пиене и леност. Това ни навежда на мисълта, че Адам и Ева са яли дълго време от това дърво и почват да залагат рая, и тогава Господ им казва: „Какво залагате, ваш имот ли е това? Скоро вън! Отсега нататък с труд и пот на челото ще изкарвате прехраната си, за да се научите на този велик закон – да оценявате живота, който ви давам“. Човек лесно може да обеднее.
Един американски милионер, бащата на когото оставил двайсетина милиона долара наследство, имал слабост към цветята и
започва
да събира разни цветя из всичките краища на земята; пращал дори специална експедиция за някои особено редки цветя; след няколко десетки години изхарчил всичко, каквото имал, и когато умрял, трябвало да го погребат на общински разноски.
Но вие ще попитате: „Как човек може да изгуби своя живот? “ Ще ви кажа как. Имате син, здрав и читав, свършил в странство, но се заражда в неговия ум да стане велик, славен, да има Св. Георгиевски кръст; той казва: „Аз ще отида да се бия за слава“, и отива; един куршум го ударва; приема славата, но изгубва живота си. Адам и Ева са пожелали такъв един кръст, и Господ ги пратил на бойното поле.
към беседата >>
Всяко живо същество иска среда и условия, при които може да живее: за растенията е необходима
почва
, влага, светлина; за рибите е потребна водата, извън която те не могат да живеят; за птиците, млекопитаещите, човека, средата за техния живот е въздухът.
Вън от това вие ще бъдете в положението на болен, който нощно време се припича на луната и очаква тя да го стопли; или на гладен, който отдалеч наблюдава хубавите самуни, или на жаден, който отдалеч си въобразява, че пие бистра вода, и си казва: „Аз я познавам“. Казвам ви: Това не е познание, това е понятие за външната сянка на нещата. Когато придобиете истинското „познание за Бога“, вечният живот ще бъде осъществен във вашата душа; тогава ще посрещате смъртта като тоя млад овчар. И над вашия гроб няма да стои надписът: „Тук е заровен млад и зелен, когото смъртта покоси“. Но да се върна пак на предмета и да поясня въпроса с една малка аналогия.
Всяко живо същество иска среда и условия, при които може да живее: за растенията е необходима
почва
, влага, светлина; за рибите е потребна водата, извън която те не могат да живеят; за птиците, млекопитаещите, човека, средата за техния живот е въздухът.
Тази аналогия е вярна и по отношение на човешките външни чувства. Средата за човешкото око е светлината, за ухото – звукът, за носа – мирисът, цветята, които постоянно изпущат ония етерни трептения, които съставят храната на това чувство. Средата за вкуса е храната, всички онези органически вещества, сокове, които постоянно се вливат и дават живот. Ако сега се качим още по-високо по тая летвица, ще забележим как действа този велик закон. Средата, в която може да живее нашето сърце, това са желанията; средата, в която човешкият ум може да живее и се развива, това са мислите: без мисли човешкият ум се атрофира, без желания човешкото сърце тъй също.
към беседата >>
Аз поставям този въпрос на опитна
почва
, говоря ви за неща, които разбирам, за неща, които сам съм опитал.
То е метод на хранене, според дълбокото Христово учение. И тази сутрин аз бих турил туй заглавие на моята беседа: „Как да се научим да се храним“. Вие сте се научили само да дъвчите и много хубаво владеете това изкуство. Сега започнете от там нататък: турете блюдото и нахранете вашето сърце, нахранете вашия ум, нахранете и вашия дух. И като се нахраните така, ще ви кажа, че сте много умни, че сте усвоили Христовото учение и че ще придобиете вечен живот, понеже знаете как да се съедините с Бога.
Аз поставям този въпрос на опитна
почва
, говоря ви за неща, които разбирам, за неща, които сам съм опитал.
Единственото нещо, което ви спъва, то е, че се колебаете, философствате: „Как стои тази работа? “ Когато става дума за практическия живот, философия няма. Повикали сте една жена да ви научи да предете и тъчете; „Ама не мога“. – „Ще можеш“; най-напред няма да стане туй, както трябва, но постепенно, от ден на ден, след седмица, след месец, вашата прежда ще стане по-тънка; след туй ще се научите как да насновавате; подир това ще дойде и самото тъкане. Не мислете, че всичко изведнъж ще тръгне по мед и масло; ще имате спънки, но ако постоянствате, ще се научите.
към беседата >>
45.
Колко по-горе стои човек от овца!
,
НБ
, София, 11.10.1914г.,
Почва
да я разпечатва и когато я отпушил, взело да излиза из нея черен дим и по едно време се явява фигурата на принца, който рекъл: „Аз съм обещал да убия оногова, който ме извади из стомната.
Прави друго обещание: на онзи, който го избави, не само ще му даде всички обещани по-рано неща, но и ще го направи цар на земята. Пак не се явява никой. След 500 години рекъл: „Който отсега нататък ме избави, него ще убия“. Минава време, един рибар отива да лови риба, хвърля своята мрежа, хваща стомната и я изважда. Помислил си, че в нея трябва да има богато съкровище.
Почва
да я разпечатва и когато я отпушил, взело да излиза из нея черен дим и по едно време се явява фигурата на принца, който рекъл: „Аз съм обещал да убия оногова, който ме извади из стомната.
По-напред бях обещал това и това, никой не се яви; кой ти е крив сега? такава ти е съдбата“. Рибарят си помислил: „Що ми трябваше да отпечатвам тази стомна! “, но по едно време рекъл на принца: „Не вярвам, че ти си излязъл из стомната. Ти трябва да ми докажеш най-първо, че си излязъл из стомната, и тогава ме убий“.
към беседата >>
Тук всички мязате на ангели, колко сте красиви, набожни, но някой бесен влезе във вас и от ден на ден
почва
плач и скърцане със зъби; мъжът, децата бягат – „Майката побесняла“.
Макар и приказка, тя показва, че всеки живот има благоприятни и неблагоприятни условия. Трябва да разбираме законите, за да използваме благоприятните условия. Ако попаднем, като рибаря, под неблагоприятни условия, ще пожънем смърт. Да се върна към думите на Христа, които Той е казал, когато довели при Него един бесен, друг сляп и друг ням. Бесният, слепият и немият – те са вътре във вас.
Тук всички мязате на ангели, колко сте красиви, набожни, но някой бесен влезе във вас и от ден на ден
почва
плач и скърцане със зъби; мъжът, децата бягат – „Майката побесняла“.
Вие разумните трябва да прострете ръка, за да изцерите бесния, като кажете: „Мир вам! “; както от една дума на Христа бясът излязъл из човека, тъй и вие можете да кажете тези думи и да изцелите болния. Когато почнете да храните вашите коне в оборите, те почнат да ритат, без да мислят, че наоколо има деца; какво трябва да правите? Трябва да кажете като българина „пш! “ и да го дръпнете за юздата.
към беседата >>
Докато човек не почне да мисли и разсъждава, той е нещастен; почне ли да мисли и разсъждава, става щастлив, и невъзможните по-рано неща в живота
почват
да стават възможни.
Това е искал Той да им каже. Те Го разбираха. И в съвременния живот хората постоянно слизат, търкалят се от Витоша надолу и се питат защо са нещастни. Всеки, който се търкаля надолу, е нещастен. Щастлив е човек, когато почне да се възкачва.
Докато човек не почне да мисли и разсъждава, той е нещастен; почне ли да мисли и разсъждава, става щастлив, и невъзможните по-рано неща в живота
почват
да стават възможни.
Скритата мисъл, която Христос влага в тия думи, има за вас велико значение. Когато Бог е казал в първата глава на Битието, че е направил човека по Неговия образ и подобие, Той е искал човек да мисли и действа, както Бог мисли и твори, да има воля; а „подобие“ значи да уподобяваме нещата, т.е. да правим разлика между доброто и злото, да произвеждаме хармония. Да мислим и действаме – това е Божествен принцип, който Господ е вложил в нас. И всеки, който не мисли и действа, както Бог му повелява, няма образа Божи, той е овца.
към беседата >>
46.
Фарисей и Митар
,
НБ
, София, 18.10.1914г.,
Идвали са при мене мнозина и са
почвали
тъй: „Ние не сме толкова лоши хора, ние сме възпитани, защото сме от знатен род“.
Казва му Господ: „Ако бях те турил на негово място, какво щеше да бъдеш? “ Някога един ангел, като гледал от Небето как един човек греши, обърнал се към Господа и Му рекъл: „Как търпиш тази низка твар? Аз да бях на Твое място, бих очистил земята от нея“. Господ пратил ангела на земята да се въплъти и го оставил в същото положение, и ангелът направил два пъти повече грехове от онзи човек, когото той осъждал. Та човек не бива да осъжда хората за деянията им от онова място, на което е поставен, защото на тяхно място и той би ги направил.
Идвали са при мене мнозина и са
почвали
тъй: „Ние не сме толкова лоши хора, ние сме възпитани, защото сме от знатен род“.
– Не се съмнявам в думите ви, аз в душата си дълбоко вярвам в това, което ми говорите; ние всички сме все от знатен род, аз това поддържам; но вашите и моите деди и прадеди не са били тъй благородни, както вие и аз ги мислим; мнозина от тях са били големи нехранимайковци, престъпници, злосторници и последни вагабонти; свидетелството, което Господ е написал за тях, вие и аз го носим отгоре си. Нещата може отвън да имат известна благовидност, но отвътре те нямат съответно съдържание. Че нашите деди и прадеди не са били такива чисти, както предполагаме, това показват ония лоши черти, които сме наследили от тях, които най-малко два пъти на ден проявяваме. Ако дядо ти и баба ти, баща ти и майка ти са били чисти и добри, като ангели, откъде са тия черти и лоши проявления в твоя живот? Ако в известна течност турите малко горчивина или отрова, тя ще се забележи и прояви; ще се познае, че в доброто има примесено нещо лошо.
към беседата >>
С измама взема жената на Урия, от който ден
започват
вече неговите изпитания.
В нейните минали страници е отбелязан животът на всички наши праотци: за някои от тях е писано, че са били ужасни престъпници, крадци и разбойници. Като разгъваме нейните страници и проследяваме линията, по която са дошли: Авраам, Исаак, Яков, Давид, Соломон и много други, намираме там техните постъпки напълно отпечатани. За Авраам намираме, че е бил човек правдив, много умен, човек с широко сърце, с голяма вяра, с възвишен дух, запознат с дълбоката мъдрост на Божествените наредби за великото бъдеще на човечеството. За Яков намираме, че първоначално е бил човек двуличен, хитър, егоист, който с лъжа и измама сполучва да отнеме първородството на брата си, и едва към тридесет и третата му година в него става преврат, след като слугувал на чичо си Лаван 14 години за двете му дъщери: тогава именно става в него една промяна за добро. За Давид знаем, че е бил човек смел, решителен, с отличен природен и поетичен ум; но е имал особена слабост към красивите жени.
С измама взема жената на Урия, от който ден
започват
вече неговите изпитания.
И смелият пророк Натан не се е поколебал да го изобличи направо в лицето и да му покаже лошите последствия, които тоя закон ще напише за него в своята книга за бъдещото потомство. За Соломон е казано, че е имал отличен философски ум, с добро, но покварено сърце, с извънредно силни чувства и страсти, голямо тщеславие и слаба воля, първокласен епикуреец в ядене и пиене и удоволстване с жени. Христос знае това. Знае как е живял и неговият род, и когато хората Му казват: „Учителю благи“, възразява им: „Защо ме наричате благ? – Благ е само един Бог“.
към беседата >>
Брада с черни рошави влакна, мустаци също – белег на голяма горещина; нос развит, възкъс, дебел, широк в крилата си – признак на добра дихателна система; човек на чувствата, импулсивен, като дете, всякога може да изкаже своята радост; като му дръпне половин кило винце, може да скача и се радва; като изтрезнее,
почва
да плаче, че жена му била болна.
Имате човек със среден ръст, въздебеличък; крака възкъси, ръце дебели, пръсти също въздебели и заострени, лице валчесто; стомашната система прекрасно развита – обича да похапва повечко и да попийва. „Предстои ми дълъг път да извървя, аз трябва да имам храна“ – така си философства той, и затова става бирник; от тук ще изпроси, от там ще вземе и пооткрадне, напълва си торбата. „Ти правиш като мене, ще извиниш, може да го сметнеш за кражба, но трябва ми. Не искаш да ми го дадеш, ще си го взема насила или открадна.“ Казах – митарят има лице възвалчесто, вежди дебели, брада отдолу широка – каквото предприеме, с успех го свършва. На възраст е между 40–45 години.
Брада с черни рошави влакна, мустаци също – белег на голяма горещина; нос развит, възкъс, дебел, широк в крилата си – признак на добра дихателна система; човек на чувствата, импулсивен, като дете, всякога може да изкаже своята радост; като му дръпне половин кило винце, може да скача и се радва; като изтрезнее,
почва
да плаче, че жена му била болна.
Слепоочните области силно развити; уши възголеми, почти като Толстоевите, като на човек, който краде, взема, но и дава – „Бащата и майката крадяха, хайде аз да дам, да облагодетелствам, дано Господ да ни прости греховете“. Очи има кафяви или винени – белег на естествената мекота и добродушие, които чакат само своето време да се проявят. Глава правилно развита, като главата на Сократ. Има отлично развити домашни и обществени чувства, силно религиозно чувство, отзивчиво чувство на милосърдие, правилно разбиране на живота, отличен ум, лишен от софистика, силно развита съвест, която му показва грешките, и той не се свени да ги изповядва и пред Бога, и пред човеците, и пред себе си. Няма превзети възгледи за своето благородство.
към беседата >>
Аз много харесвам онези съвременни учители, които когато преподават някой предмет, физика или химия, веднага
започват
с опити: кислород тъй се добива, онова тъй става.
„Излез и кажи това и това.“ – Какво ще кажа? Да лъжа хората ли? Когато излизаш, трябва да кажеш великата истина и с думи, и с живота си. Туй подразбира Христос. Когато почнем да учим, трябва да работим същевременно с думи и с живота си.
Аз много харесвам онези съвременни учители, които когато преподават някой предмет, физика или химия, веднага
започват
с опити: кислород тъй се добива, онова тъй става.
Влезеш в дърводелницата, учителят разправя и теория, и практика. Влезеш в шивачницата – също. Христос казва на християните: „Влезте и вземете вашия аршин и ножиците“. Някои трябва да захванат с игла, че после с ножици. Кои са тия ножици?
към беседата >>
47.
Условията на вечния живот
,
НБ
, София, 25.10.1914г.,
„Среда“, „основа“, „
почва
“ са неща, които имат много допирни точки.
За такива неща, от каквото естество и да са те, ние нямаме нищо друго освен една представа и можем само да се догаждаме. Ако ви дадат плат, ще кажете: „Аз зная как е той станал“, но когато ви накарат да го направите – да изпредете вътъка, да турите основата – ще кажете: „Не знам“. Науката казва, че всяко живо същество, за да може да живее, изисква среда и условия. Например, средата на рибите е водата. Какво трябва да разбираме под думата „среда“?
„Среда“, „основа“, „
почва
“ са неща, които имат много допирни точки.
На български и други езици няма дума, която да показва съществената разлика между тия три думи. Първият елемент на „вечния живот“ е онзи елемент, в който душата е потопена тъй, както рибата – този елемент наричаме „среда“. Когато започваме да градим една къща, тази среда наричаме „основа“ – върху основата издигаме стени и туряме покрив. Когато посаждаме растение, тази среда наричаме почва – в почвата посаждаме разните семена. Най-първо във всяко нещо трябва да намерим средата.
към беседата >>
Когато
започваме
да градим една къща, тази среда наричаме „основа“ – върху основата издигаме стени и туряме покрив.
Например, средата на рибите е водата. Какво трябва да разбираме под думата „среда“? „Среда“, „основа“, „почва“ са неща, които имат много допирни точки. На български и други езици няма дума, която да показва съществената разлика между тия три думи. Първият елемент на „вечния живот“ е онзи елемент, в който душата е потопена тъй, както рибата – този елемент наричаме „среда“.
Когато
започваме
да градим една къща, тази среда наричаме „основа“ – върху основата издигаме стени и туряме покрив.
Когато посаждаме растение, тази среда наричаме почва – в почвата посаждаме разните семена. Най-първо във всяко нещо трябва да намерим средата. Във „вечния живот“ кое е „среда“? – Бог. Но има и други два преходни елемента, или условия.
към беседата >>
Когато посаждаме растение, тази среда наричаме
почва
– в
почвата
посаждаме разните семена.
Какво трябва да разбираме под думата „среда“? „Среда“, „основа“, „почва“ са неща, които имат много допирни точки. На български и други езици няма дума, която да показва съществената разлика между тия три думи. Първият елемент на „вечния живот“ е онзи елемент, в който душата е потопена тъй, както рибата – този елемент наричаме „среда“. Когато започваме да градим една къща, тази среда наричаме „основа“ – върху основата издигаме стени и туряме покрив.
Когато посаждаме растение, тази среда наричаме
почва
– в
почвата
посаждаме разните семена.
Най-първо във всяко нещо трябва да намерим средата. Във „вечния живот“ кое е „среда“? – Бог. Но има и други два преходни елемента, или условия. Някои смесват „условия“ със „среда“.
към беседата >>
Цветето, когато расте, стои като чаша отворено нагоре, докогато възприеме зародиша; щом го възприеме,
почва
да се обръща надолу и най-сетне увисва – образува буквата „П“.
За буквата „З“ вземаме двете половини на буквата „О“ и ги туряме едната отгоре, другата отдолу. За буквата „Н“ вземаме също отвесните черти на „П“-то и поставяме горната чертица в средата им. Трябва да напишем „А“; вземаме две линии допрени горе, а през средата съединени също с чертица. За буквата „В“ вземаме права линия и до нея залепваме знака на „З“-то и т.н.. Но онзи, който е образувал тия знаци, е имал известна мисъл вътре в себе си. Аз разсъждавам по аналогия за растенията, цветята по следния начин.
Цветето, когато расте, стои като чаша отворено нагоре, докогато възприеме зародиша; щом го възприеме,
почва
да се обръща надолу и най-сетне увисва – образува буквата „П“.
И аз казвам: в познанието чашата е обърната към Бога да ѝ налее нещо и като го възприеме, иска да опита в себе си какво е – създава опита, или пък в органически смисъл подразбираме, че този цвят е вече завързал и че плодът трябва да узрее. Значи не може да имате познание, докато не заченете. Инак вие ще бъдете празна душа, обърната нагоре. Когато душата се обърне надолу, ще кажем, че Господ е турил нещо във вас. Може този плод да падне преждевременно, но тогава той пак трябва да повтори процеса на развитието и узряването, защото без мъка няма сполука.
към беседата >>
Плодните растения имат две среди –
почвата
за корените, и атмосферата за клонищата и цветовете.
Значи, когато турим нула зад „П“-то, това показва, че цветът има условие да се развива. Но слизаме в туй дърво, което има двояк живот – нагоре в ствола и клоновете и надолу в корените. Казваме, че рибата е потопена във водата, а човек – във въздуха. То е наполовина вярно. Има и други елементи, с отстранението на които престава и животът.
Плодните растения имат две среди –
почвата
за корените, и атмосферата за клонищата и цветовете.
Тогава „познанието“ подразбира познаването на почвата, като среда, за клонищата, а за корените – като условие за придобиване храна за клонищата, листата и световете. Вие сте, да кажем, долу в корените; като пътувате по това дърво – дървото на живота – там има двояк живот, материален в корените и духовен в клонищата. Те са като подлог и сказуемо. Светът на духовете, на ангелите, който някои наричат астрален свят, е свръзката между човешкия свят (физическия, материалния) и чисто духовния, или Божествен свят. Онзи, който говори, е Бог – Той представлява сказуемото, извор на знание, сила и живот; човекът е подлогът, почвата, която приготовлява соковете на живота, а спомагателният глагол „е“ – това са духовете, ангелите, които свързват физическия свят с духовния и които прилагат законите за хармоничното действане на тия два свята.
към беседата >>
Тогава „познанието“ подразбира познаването на
почвата
, като среда, за клонищата, а за корените – като условие за придобиване храна за клонищата, листата и световете.
Но слизаме в туй дърво, което има двояк живот – нагоре в ствола и клоновете и надолу в корените. Казваме, че рибата е потопена във водата, а човек – във въздуха. То е наполовина вярно. Има и други елементи, с отстранението на които престава и животът. Плодните растения имат две среди – почвата за корените, и атмосферата за клонищата и цветовете.
Тогава „познанието“ подразбира познаването на
почвата
, като среда, за клонищата, а за корените – като условие за придобиване храна за клонищата, листата и световете.
Вие сте, да кажем, долу в корените; като пътувате по това дърво – дървото на живота – там има двояк живот, материален в корените и духовен в клонищата. Те са като подлог и сказуемо. Светът на духовете, на ангелите, който някои наричат астрален свят, е свръзката между човешкия свят (физическия, материалния) и чисто духовния, или Божествен свят. Онзи, който говори, е Бог – Той представлява сказуемото, извор на знание, сила и живот; човекът е подлогът, почвата, която приготовлява соковете на живота, а спомагателният глагол „е“ – това са духовете, ангелите, които свързват физическия свят с духовния и които прилагат законите за хармоничното действане на тия два свята. Вие може да имате подлог, може да имате сказуемо, но ако нямате тази свръзка, нямате изречение.
към беседата >>
Онзи, който говори, е Бог – Той представлява сказуемото, извор на знание, сила и живот; човекът е подлогът,
почвата
, която приготовлява соковете на живота, а спомагателният глагол „е“ – това са духовете, ангелите, които свързват физическия свят с духовния и които прилагат законите за хармоничното действане на тия два свята.
Плодните растения имат две среди – почвата за корените, и атмосферата за клонищата и цветовете. Тогава „познанието“ подразбира познаването на почвата, като среда, за клонищата, а за корените – като условие за придобиване храна за клонищата, листата и световете. Вие сте, да кажем, долу в корените; като пътувате по това дърво – дървото на живота – там има двояк живот, материален в корените и духовен в клонищата. Те са като подлог и сказуемо. Светът на духовете, на ангелите, който някои наричат астрален свят, е свръзката между човешкия свят (физическия, материалния) и чисто духовния, или Божествен свят.
Онзи, който говори, е Бог – Той представлява сказуемото, извор на знание, сила и живот; човекът е подлогът,
почвата
, която приготовлява соковете на живота, а спомагателният глагол „е“ – това са духовете, ангелите, които свързват физическия свят с духовния и които прилагат законите за хармоничното действане на тия два свята.
Вие може да имате подлог, може да имате сказуемо, но ако нямате тази свръзка, нямате изречение. Ангелите именно внасят в нас познанието за Бога, без което не можем да имаме никакъв живот в себе си. Ще ви приведа едно сравнение. Допуснете, че вие излизате нощем зимно време, треперите и се припичате на месечината. Пита ви някой: „Защо седите тук?
към беседата >>
Пак
започваме
: 5, 10, 15, 20 години пестим, след няколко години ето пак ни я вземе.
Удрянето, преведено в научна форма, означава условията, при които можете да реагирате, когато се представи пред вас някоя мъчнотия в живота. Вие често казвате: „Както е рекъл Господ“. Но Господ казва, че на такъв страхливец ще му вземат овците, той ще бъде роб, ще седи, като евреите в Египет, да прави тухли. И наистина, ние правим само тухли и къщи. Градим, градим, направим къща, дойде Господ, изпъди ни навън.
Пак
започваме
: 5, 10, 15, 20 години пестим, след няколко години ето пак ни я вземе.
Защо е този безполезен труд? Не искам да кажа, че не трябва да работим; но трябва да работим разумно, да спечелим нещо, което да е наше. Когато аз проповядвам така, ще каже някой: „Ама ти учиш да не работим“. Аз уча, че трябва да работите. Онзи, който е дошъл, бирникът, задига ви имота и сърцето и ги продава, но той никога ума на човека не е продал.
към беседата >>
48.
Страхът
,
НБ
, София, 1.11.1914г.,
Пак отвориш фирмата: Еди-кой пак
започва
да функционира, дава и „взема“.
Ако не се молиш, ще те затворят. Щом ти прегледат сметката и се убедят, че си честен, ще кажат: „Ние сме имали вземане-даване с тебе, ще ти простим, ще те кредитираме наново“. Прощение и спасение са две неща свързани. Туй, което наричаме спасение в Християнството, настъпва, след като сме минали двата периода на обръщане и покаяние към Христа. Той казва: „Давам ти нов кредит и те пращам пак в света да работиш“.
Пак отвориш фирмата: Еди-кой пак
започва
да функционира, дава и „взема“.
Четвъртата стъпка е възраждане. Възраждането ще обясня с друг процес от земеделието. Един земеделец има една градина, разваля я и наново я посажда; когато започнат да изникват новите ябълки, то е възраждане; в него има надежда, че новата градина пак ще му даде плод. И в Християнството, след като мине този процес, става у нас възраждане – новото е почнало да никне нагоре. Възраждането е процес на цъфтене и връзване.
към беседата >>
49.
Духът и плътта. Приливи и отливи в
,
НБ
, София, 15.11.1914г.,
Виждате морето тихо и спокойно; но изведнъж забелязвате, че то
почва
постепенно да се вълнува и повдига към брега, образува течение – туй, което учените наричат „прилив“.
Тази сутрин моята беседа ще бъде върху двата велики закона, които формулирам така: „законът на противоположностите“ и „законът на подобието“. Това са закони, които можем да проверяваме всеки ден. Те не са отвлечена философия, не са като прераждането, или трансмигрирането на душите; те са неща, които можем ежедневно да проверим в себе си. И тъмните страни от това гледище на законите ще ви станат до известна степен ясни. За пример, вие се намирате при морския бряг.
Виждате морето тихо и спокойно; но изведнъж забелязвате, че то
почва
постепенно да се вълнува и повдига към брега, образува течение – туй, което учените наричат „прилив“.
Има места, дето морето се повдига до 60 крака височина; тогава трябва да избягате колкото се може по-скоро: само така можете да се избавите, иначе ще бъдете застигнати и погълнати от вълните. И този прилив, туй повдигане на вълните продължава 12 часа; след 12 часа ще забележите, че вълните почват да се отдръпват назад – към морето. Туй може да го наблюдавате често, някога всеки ден: в 24 часа веднъж напред, веднъж назад от брега. Такъв прилив и отлив става и във вас. Къде? Разбира се, не в планинските високи места, не във високите върхове на живота, ами в ниските места.
към беседата >>
И този прилив, туй повдигане на вълните продължава 12 часа; след 12 часа ще забележите, че вълните
почват
да се отдръпват назад – към морето.
Те не са отвлечена философия, не са като прераждането, или трансмигрирането на душите; те са неща, които можем ежедневно да проверим в себе си. И тъмните страни от това гледище на законите ще ви станат до известна степен ясни. За пример, вие се намирате при морския бряг. Виждате морето тихо и спокойно; но изведнъж забелязвате, че то почва постепенно да се вълнува и повдига към брега, образува течение – туй, което учените наричат „прилив“. Има места, дето морето се повдига до 60 крака височина; тогава трябва да избягате колкото се може по-скоро: само така можете да се избавите, иначе ще бъдете застигнати и погълнати от вълните.
И този прилив, туй повдигане на вълните продължава 12 часа; след 12 часа ще забележите, че вълните
почват
да се отдръпват назад – към морето.
Туй може да го наблюдавате често, някога всеки ден: в 24 часа веднъж напред, веднъж назад от брега. Такъв прилив и отлив става и във вас. Къде? Разбира се, не в планинските високи места, не във високите върхове на живота, ами в ниските места. Често ви се е случвало, може би, да слизате в тихо време на брега на морето и да запявате някоя хубава песен и току погледнете – дошла вълна и задигнала и вас с хубавата ви песен, или най-малко съвършено ви измокрила. Или пък качили сте се на лодка в тихо море, дойде буря, обърне лодката, и вие се намерите в развълнуваното море.
към беседата >>
Ако наблюдавате някой път часовник, ще забележите, че гласът му, веднъж усилен,
почва
постепенно да отслабва, да замира и като че по едно време спира, после пак се усилва, и пак спада; същото това става и във вашето сърце.
“, подразбирали са – да познае човек тия два закона на отмерените движения на „прилив и отлив“. Във вашия ум тия две думи са смътни, но ще се постарая да ви ги обясня. Туй проявление в съвременната наука го наричат закон на „ритмичното движение“. Във всички неща има течение от центъра към периферията и от периферията към центъра; във всички неща има приливане и отливане, повдигане и спадане, зараждане и израждане. В химията има „акция“ и „реакция“; „акцията“ е „прилив“, след туй се образува „реакция“, която пък е „отлив“.
Ако наблюдавате някой път часовник, ще забележите, че гласът му, веднъж усилен,
почва
постепенно да отслабва, да замира и като че по едно време спира, после пак се усилва, и пак спада; същото това става и във вашето сърце.
Ако турите ръка на сърцето си, ще забележите, че някой път то почва да бие по-бърже, и вие се уплашвате, докторът казва: „Тоя човек има сърцебиене“. То е „прилив“ на вашия организъм, който прилив се отразява върху сърцето. Този закон действа навсякъде, и когато лекарите казват за някого, че имал „порок на сърцето“, аз казвам чисто и просто, че тоя човек има известен прилив на своя ум, на своето сърце, на своята душа, и че след 12 часа този прилив ще спадне, и сърцебиенето ще мине. Тия 12 часа може да са 12 секунди, 12 минути, 12 часа, 12 дена, 12 седмици, 12 месеца, 12 години, 12 века, 12,000 години, 12,000,000 години и т.н. – все едно, отношението на нещата си остава все същото.
към беседата >>
Ако турите ръка на сърцето си, ще забележите, че някой път то
почва
да бие по-бърже, и вие се уплашвате, докторът казва: „Тоя човек има сърцебиене“.
Във вашия ум тия две думи са смътни, но ще се постарая да ви ги обясня. Туй проявление в съвременната наука го наричат закон на „ритмичното движение“. Във всички неща има течение от центъра към периферията и от периферията към центъра; във всички неща има приливане и отливане, повдигане и спадане, зараждане и израждане. В химията има „акция“ и „реакция“; „акцията“ е „прилив“, след туй се образува „реакция“, която пък е „отлив“. Ако наблюдавате някой път часовник, ще забележите, че гласът му, веднъж усилен, почва постепенно да отслабва, да замира и като че по едно време спира, после пак се усилва, и пак спада; същото това става и във вашето сърце.
Ако турите ръка на сърцето си, ще забележите, че някой път то
почва
да бие по-бърже, и вие се уплашвате, докторът казва: „Тоя човек има сърцебиене“.
То е „прилив“ на вашия организъм, който прилив се отразява върху сърцето. Този закон действа навсякъде, и когато лекарите казват за някого, че имал „порок на сърцето“, аз казвам чисто и просто, че тоя човек има известен прилив на своя ум, на своето сърце, на своята душа, и че след 12 часа този прилив ще спадне, и сърцебиенето ще мине. Тия 12 часа може да са 12 секунди, 12 минути, 12 часа, 12 дена, 12 седмици, 12 месеца, 12 години, 12 века, 12,000 години, 12,000,000 години и т.н. – все едно, отношението на нещата си остава все същото. Така действа този закон.
към беседата >>
В организма стават често утайки, от които се образуват болестите и които ние наричаме „ревматизъм“ в ставите, в краката и в главата; тогава ние усещаме болки и
почваме
да се оплакваме.
Така действа този закон. Апостол Павел, в прочетената от мене глава, говори за закона на плътта – то е законът на „отлива“; законът на Духа – това е законът на „прилива“. Законът на „противоположностите“ включва в себе си закона на „отлива“, а законът на „подобието“ – закона на „прилива“. В някои места се образуват миазми, изпаренията може да разпространят микробите, и около тази местност се явяват болести. Този закон действа в нашия мозък, в нашето сърце и в нашата душа.
В организма стават често утайки, от които се образуват болестите и които ние наричаме „ревматизъм“ в ставите, в краката и в главата; тогава ние усещаме болки и
почваме
да се оплакваме.
Ако сме умни и разбираме закона, там, дето има „прилив“, можем да турим силна преграда, голяма стена. Ако ли сме глупави, зяпаме по брега на бурното море. Хората постоянно казват: „Светът е лош“. Но в какво е лош? „Ами тази обща война!
към беседата >>
Когато издиша, можеш да отидеш на брега и да се полюбуваш, но щом видиш, че
почва
да поема въздух, пак бягай там – на високо място.
“ – Тя е прилив на силите, и в този прилив има сблъскване, та всички бягат и казват, че морето иде. И това бягане наричат „война“. Питат какво ще стане със света. Казвам: След 12 часа или след 12 седмици, или след 12 години, всичко това ще утихне, напоените с кръв местности пак ще пресъхнат, и хората ще се попитат: „Каква беше тази работа, коя беше причината, защо туй море се разяри срещу нас? “ Морето не се е разярило, то диша и когато се напъне в дишането, неговата коруба, неговите гърди се подигат на 60 крака; само че когато морето диша и поема своя дъх, ти трябва да бъдеш 60 километра далеч – на някой висок връх.
Когато издиша, можеш да отидеш на брега и да се полюбуваш, но щом видиш, че
почва
да поема въздух, пак бягай там – на високо място.
Тия два закона на противоположностите и подобието, ако можем да ги разберем, са две велики неща в света. Единият закон – на подобието, е закон на Небето; другият закон – на противоположностите – това е законът на земята, на органическия свят, на плътта. Ставате сутрин неразположен духом, целият свят ви е крив, не ви се работи, умът ви е смутен; казвате: „Господ не е направил света, както трябва“; всички дяволи са във вашия ум, вие сте готови да се карате с всекиго – пуснали сте си пояса и чакате някой да го настъпи, готови да избухнете – това е законът на противоположностите. Него ден жената, като види мъжа, че си е пуснал пояса, ако разбира закона, трябва да бяга два километра далеч и да си каже: „У мъжа ми днес има отлив на духа и прилив на плътта“. Не трябва да се смеете, защото утре пък жената ще си пусне пояса.
към беседата >>
Ставате, да кажем, сутрин, малко сте неразположен, но не можете да си дадете сметка; минат се 5–10 минути,
почва
умът ви да се проведрява и казвате: „Слава Богу, светна ми“.
Разправят за един знаменит американски проповедник в град Ню Йорк, който проповядвал дълго време под влиянието на закона на противоположностите и изказал такива ужасни работи, щото изпоплашил всички енорияши, като че ли светът се е свършвал. Понеже под влиянието на този закон на противоположностите често остава утайка в стомаха, който не може тогава да се смила и отделя соковете и вреди на целия организъм, то вземат един ден проповедника и го откарват в болницата, за да очистят от стомаха му тия малки папили. Пъхват в устата му едно черво, пущат 4–5 килограма топла вода, измиват веднъж, дваж стомаха, изчистват утайките от него, и втората седмица проповедникът се явява в черква и проповядва за „Царството Божие“, за „идването на Христа“, за „Любовта“ и т.н. Хората си казват: „Я вижте, нашият проповедник се преобразил“. Та казвам, когато един проповедник или оратор излезе да проповядва в черква или в камарата, трябва да изхвърли утайките от стомаха си, от сърцето си, от ума си, и тогава да говори на хората.
Ставате, да кажем, сутрин, малко сте неразположен, но не можете да си дадете сметка; минат се 5–10 минути,
почва
умът ви да се проведрява и казвате: „Слава Богу, светна ми“.
Минава се известен период време, налегнат ви пак лоши мисли и пак казвате: „Този дявол откъде се намери? “ Хората не могат да разберат, че тук има закон, който периодично и систематично действа в света; тук не е дошъл някъде дявол с капан да ги хване; то е един Божествен закон. Господ казва: „Аз ти дадох ум да разсъдиш за наредбата на света, Аз ти разправих едно време за този закон, но ти го забрави, и сега самият този закон ще те научи“. Когато съвременните общества дойдат да разберат дълбокия смисъл на тия два закона, само тогава ще може да се оправи коренно светът, ще се оправят съдилищата – всичко. Някои питат как може да се оправи светът. Може.
към беседата >>
Щом узрее, всяко нещо
почва
да съхне – имаме закон на контраста, който приготвя
почва
за идващата година.
Клетките, тия милиарди клетки, от които сме сглобени в нашите кости, в нашата нервна система, в стомаха, в белите дробове, в сърцето, в мозъка, – всички клетки на тия органи попадат в известен период под тия два закона на противоположностите и подобието, защото в тях става прилив и отлив. Човек се гневи, неразположен е, значи има отлив. Ще трябва непременно да дойде в него прилив. Как? Ще се съсредоточи, ще отправи ума си нагоре към Бога, ще се качи на тази планина, на която е Господ, ще отиде да се разговори с Него, и когато мине отливът, ще си дойде на земята. Прилив не разбирам само когато е в морето, но и когато се повдига прилив и в растителността, когато има влага във въздуха.
Щом узрее, всяко нещо
почва
да съхне – имаме закон на контраста, който приготвя
почва
за идващата година.
И другият закон, значи, има своето място. Законът на контрастите трябва да снеме старите дрехи. Вие се събличате – това е закон на контрастите; обличате се – това е закон на подобието. Окирливи ви се тялото – имате закона на контрастите; окъпете се – сте в закона на подобието. Всякой ден ставаме сутрин и си мием лицето; защо?
към беседата >>
50.
В начало бе
,
НБ
, София, 21.11.1914г.,
Всеки човек
започва
с безпорядък, всеки
започва
с кал, която я сушат горе на плета.
Така това Начало е минало през милиони форми, като се започне от най-малките. И понеже детето постоянно е плачело, Господ е трябвало постоянно да му шие нови дрехи, т.е. да го превръща ту в птица, ту в млекопитаещо животно. Стигне ли се дотам, че това своенравно дете да разбере Началото, значи Словото е влязло в него. И затова евангелистът казва: "Началото се отбелязва в книгата на Небето като разумна форма на ред и порядък".
Всеки човек
започва
с безпорядък, всеки
започва
с кал, която я сушат горе на плета.
Но когато слезете от плета и застанете на краката си, в Небето се пише за вас. "В начало бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог" - и това начало вече е в главата на човека. Ще обясня с една друга аналогия кога започва това Начало: представете си, че по течението на една река се връщате към извора й, достигате го, казвате, че началото на реката е еди-кой си извор, и спирате. Да, това е началото, никой философ не може да каже, че не е. Тук е видимото начало, но има и други начала, които не знаем.
към беседата >>
Ще обясня с една друга аналогия кога
започва
това Начало: представете си, че по течението на една река се връщате към извора й, достигате го, казвате, че началото на реката е еди-кой си извор, и спирате.
Стигне ли се дотам, че това своенравно дете да разбере Началото, значи Словото е влязло в него. И затова евангелистът казва: "Началото се отбелязва в книгата на Небето като разумна форма на ред и порядък". Всеки човек започва с безпорядък, всеки започва с кал, която я сушат горе на плета. Но когато слезете от плета и застанете на краката си, в Небето се пише за вас. "В начало бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог" - и това начало вече е в главата на човека.
Ще обясня с една друга аналогия кога
започва
това Начало: представете си, че по течението на една река се връщате към извора й, достигате го, казвате, че началото на реката е еди-кой си извор, и спирате.
Да, това е началото, никой философ не може да каже, че не е. Тук е видимото начало, но има и други начала, които не знаем. Може тази вода да е пренесена от океана, да е скитала из пространството във вид на пара и да е паднала като дъжд, може да се е придвижила през земните пластове и да е стигнала до извора и т.н. Следователно, ние говорим, че тази река започва от еди-кой си извор, само в обикновен смисъл. "В начало бе Словото" разбира онова разумно Начало на целокупното човечество, когато туй Слово се е появило в онази форма, която ние виждаме, че съществува.
към беседата >>
Следователно, ние говорим, че тази река
започва
от еди-кой си извор, само в обикновен смисъл.
"В начало бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог" - и това начало вече е в главата на човека. Ще обясня с една друга аналогия кога започва това Начало: представете си, че по течението на една река се връщате към извора й, достигате го, казвате, че началото на реката е еди-кой си извор, и спирате. Да, това е началото, никой философ не може да каже, че не е. Тук е видимото начало, но има и други начала, които не знаем. Може тази вода да е пренесена от океана, да е скитала из пространството във вид на пара и да е паднала като дъжд, може да се е придвижила през земните пластове и да е стигнала до извора и т.н.
Следователно, ние говорим, че тази река
започва
от еди-кой си извор, само в обикновен смисъл.
"В начало бе Словото" разбира онова разумно Начало на целокупното човечество, когато туй Слово се е появило в онази форма, която ние виждаме, че съществува. Разбира се, сега вие сте далеч от това Начало, милиони години са изтекли и всички се е размътило. Сега ще ви дам друго сравнение. Ако четете Посланието към Галатяните, ще видите, че там се говори за плодовете на Любовта. Вземете един плод и допуснете, че от него съществува само една семка.
към беседата >>
И попитате ли дървото откога
започва
неговото начало, то ще ви отговори: „От еди-кое време – от посаждането на семката”.
Разбира се, сега вие сте далеч от това Начало, милиони години са изтекли и всички се е размътило. Сега ще ви дам друго сравнение. Ако четете Посланието към Галатяните, ще видите, че там се говори за плодовете на Любовта. Вземете един плод и допуснете, че от него съществува само една семка. Ако я посадите някога, това ще е началото на нейното развиване.
И попитате ли дървото откога
започва
неговото начало, то ще ви отговори: „От еди-кое време – от посаждането на семката”.
Следователно, когато ви попитат какви сте били в миналото, вие можете да кажете, че сте били една семка, която Господ е посадил на почва, за да поникнете, да се разклоните, да цъфнете и да завържете плод, който да узрее. Нашият разумен Живот е едно дърво. И това разумно Начало сега е поставено в нашата глава. А тялото показва колко милиони години човек е текъл от това Начало надолу под действието на силата на стремежа към Земята. Главата е емблема на първичното Начало, когато човек е бил посят.
към беседата >>
Следователно, когато ви попитат какви сте били в миналото, вие можете да кажете, че сте били една семка, която Господ е посадил на
почва
, за да поникнете, да се разклоните, да цъфнете и да завържете плод, който да узрее.
Сега ще ви дам друго сравнение. Ако четете Посланието към Галатяните, ще видите, че там се говори за плодовете на Любовта. Вземете един плод и допуснете, че от него съществува само една семка. Ако я посадите някога, това ще е началото на нейното развиване. И попитате ли дървото откога започва неговото начало, то ще ви отговори: „От еди-кое време – от посаждането на семката”.
Следователно, когато ви попитат какви сте били в миналото, вие можете да кажете, че сте били една семка, която Господ е посадил на
почва
, за да поникнете, да се разклоните, да цъфнете и да завържете плод, който да узрее.
Нашият разумен Живот е едно дърво. И това разумно Начало сега е поставено в нашата глава. А тялото показва колко милиони години човек е текъл от това Начало надолу под действието на силата на стремежа към Земята. Главата е емблема на първичното Начало, когато човек е бил посят. Сега няма да се впускам и да ви обяснявам надлъж и нашир дълбоките причини за това, което за мнозина ще бъде много сложно.
към беседата >>
На гръцки тази дума
започва
с буквата ''λ'' – Логос, а на български
започва
с буквата ''с''.
Нашата реч е превод на Словото. Аз и друг път съм говорил за истинския превод на думите. Например, ако някой ни попита на какво е превод думата река, на какво са превод думите ''извор, светлина, топлина,'' ще кажем, че светлината е превод на Истината, а топлината е превод на Любовта, че между думите има известно съотношение, че както светлината осветява външните предмети, така и Истината осветява човешкия ум отвътре, че както топлината помага на растенията да израстват, така и Любовта, когато влезе в нас, задвижва ония чувства, които карат човека да прорасте и да се повдигне. И така, който иска да знае каква е била първоначалната форма на Словото, трябва да направи правилен превод. Разбира се, на български думата ''Слово'' има едно значение, а на гръцки език, на който първо е написана тази евангелска фраза, има малко по-друго значение.
На гръцки тази дума
започва
с буквата ''λ'' – Логос, а на български
започва
с буквата ''с''.
Тоя факт същевременно показва, че гръцкият и българският народи не се намират на едно и също място, на едно и също поле. Когато думата ''Логос'' е писана на гръцки език, елините са имали стремеж нагоре към Ангелите, а нашата буква ''с'' е символ на полумесец, което означава, че ние се намираме на обратната страна на Астралния свят, нямаме Светлина и затова я вземаме, отразена от Луната. Следователно, можем да кажем, че по Словото славяните са народ, който слиза надолу, че са достигнали до най-дълбокото място, докъдето може да се слезе, и че сега ще започнат своята нова еволюция. Тази е причината, поради която аз не мога да ви обясня и вие не можете да разберете Словото – понеже във вашите мозъци, във вашите умове още Луната грее, у вас образите, фигурите, всичко е смътно. Но когато дойде дневната светлина или когато Христос дойде в нова форма, всичко ще стане за вас светло и ясно.
към беседата >>
Когато една мома, се влюби в някой момък, за нея той е ангел, тя умира за него, а щом се оженят,
започва
да твърди, че бил дявол и вече умира от него.
Ти проповядваш твоя Христос. – „Ама аз проповядвам Бога”. Ти проповядваш твоя Бог, не ме лъжи! Казвам: нито се лъжа, нито аз лъжа. Всеки човек проповядва своя Христос, своя Бог.
Когато една мома, се влюби в някой момък, за нея той е ангел, тя умира за него, а щом се оженят,
започва
да твърди, че бил дявол и вече умира от него.
Кой тогава е прав? И ние в Живота казваме, че ще умрем за своя Христос, а когато се оженим за Господа и видим, че не е такъв, какъвто сме очаквали, не Го искаме и твърдим, че е лъжлив. Следователно, когато говорим, че „в начало бе Словото”, кое слово разбираме – словото според нашето схващане или първоначалното Слово, което е основа на всички хора? Онова Начало, върху което всинца се крепим, свързани в един организъм и черпещи един и същи сок, или някакво друго паразитно начало? Всеки от вас най-първо трябва да разреши въпроса и да знае в кое начало е.
към беседата >>
Например, обръщат се към някого с думите: „Вие имате благородни мисли” и той
започва
да си въобразява, че е голямо нещо и се възгордява.
И след като се облечете и хората ви похвалят за хубавата дреха, не се гордейте, защото не сте го изработили вие. Не се гордейте, за благодарете на шивача, който е успял да скрои дрехата и да я ушие. Има някои, които щом ги похвалят по този начин, мислят, че се отнася за тях. Не, похвалата е за шивача, а те са само негова реклама. Щом дрехата ви е зле ушита, изопачена, веднага ще кажете, че не искате да ходите при този шивач.
Например, обръщат се към някого с думите: „Вие имате благородни мисли” и той
започва
да си въобразява, че е голямо нещо и се възгордява.
Чакай, това не са твои мисли. Благодари на оня, който ти ги е дал и не те е излъгал. Ако в ума ви има буря, в състояние ли сте да знаете как се движите? Не сте в състояние. Сега и във вашия ум царуват смътни идеи.
към беседата >>
Например, една мома изгубва сърцето си и
започва
да линее или някому грабват мислите и той полудява. Защо?
Те са форми, които носят известни сокове на Живота. Използвайте соковете, които са скрити в тях, а прашеца пръснете в пространството, което ще се изпълни отново.Ако ги задържите дълго време в бутилка, соковете ще се развалят и Господ ще ви държи отговорни за това. Някои искат да станат богати с мисли, но лесно могат да бръкнат и да ги ограбят. Подобно на парите, мислите не признават господар, а познават този, който ги има. Някой човек може да бръкне в сърцето ви и да грабне желанията ви.
Например, една мома изгубва сърцето си и
започва
да линее или някому грабват мислите и той полудява. Защо?
Защото не разбират основния закон, че всяка мисъл и желание са изпратени от Невидимия свят, за да ги използваме, след което да ги пуснем да вървят в света. Когато има движение, когато има размяна на мислите и желанията, които препращаме, ще получим съответните сокове на Живота. И затуй Христос казва: „Аз съм животът”. Същественото за нас е Животът. И тъй, трябва да впрегнем на работа всички наши мисли и желания, за да придобием Живота.
към беседата >>
51.
Словесното мляко
,
НБ
, София, 29.11.1914г.,
Да бъдеш духовен ще рече: Да бъдеш в съприкосновение с окръжаващите условия, със средата, с
почвата
, върху която живееш, и едновременно да знаеш правилно да реагираш на тази
почва
, среда и условия – елементи, които създават живота.
Ето защо и Христос казва: „Бъдете камък, който може да расте и се развива“, и на друго място: „Трябва да съградиш дом Божествен“ – подразбира – от такъв камък. Но да дойда пак на думите „словесно мляко“. Някои често казват: „Искаме да бъдем духовни“. Какво подразбират те под това – дали да се затворят в себе си, да бъдат спокойни и да мислят и съзерцават? Това не ги прави духовни.
Да бъдеш духовен ще рече: Да бъдеш в съприкосновение с окръжаващите условия, със средата, с
почвата
, върху която живееш, и едновременно да знаеш правилно да реагираш на тази
почва
, среда и условия – елементи, които създават живота.
Най-високото положение, което може да заеме човек, то е, когато умът, сърцето, душата – всички тия сили – защото те са сили – са на своята висота, в максималното си развитие. Камъкът, в своето естествено състояние, не може да възприеме течно вещество; но опече ли се във варница, той служи за белосване. И Господ, когато иска да белоса Своя дом, опича камъка, туря малко вода и като се образува реакция, замазва го с белота, наричана духовно – чистота и доброта в живота. Дойдат ли страдания, това ще рече: Вас са ви пуснали в пещта, да се превърнете в необходимата духовна вар. Има някои твърди камъни, които и след като ги турят в пещ, не се опичат; тях считат съвсем безполезни, вземат ги и ги изхвърлят на пътя.
към беседата >>
“ – „Ако не се упражняваш, бедстваш да погинеш.“ – „Тогава ще се упражнявам; моля, дайте наставленията си.“ Той дава наставленията, и тя
почва
да се упражнява, и скуката ѝ минала.
Ако имах сега малко по-свободно време, щях да дам описание какъв трябва да бъде християнинът в пълния смисъл на думата. Вие имате известни стремежи, искате да бъдете добри, да обичате, но не можете – защо? – защото не знаете как да постъпите. Един лекар бил повикан от една богата мома, болна от скука; първото нещо, което ѝ препоръчал, било упражнение. – „Как да се упражнявам!
“ – „Ако не се упражняваш, бедстваш да погинеш.“ – „Тогава ще се упражнявам; моля, дайте наставленията си.“ Той дава наставленията, и тя
почва
да се упражнява, и скуката ѝ минала.
Вие седите често с ръце скръстени или въртите палците в едната посока, после в другата: въртенето на палците трябва вече да престане и да почнете да се упражнявате – да работите; тогава Господ ще ви благослови. В това отношение трябва да работят жените, защото Господ на тях предаде ключа от рая – те държат ключа на Царството Божие. Петър е женско име. Само че жените са малко по-слабохарактерни и скоро се отказват от служба. Обича някоя един мъж, ама като види друг, казва: „За този ще се омъжа“; „Ако не се омъжа за него, за мене живот няма“; ала като се минат 2–3 години, прежалва и него и е готова и за друг да се омъжи.
към беседата >>
52.
Учителите
,
НБ
, София, 20.12.1914г.,
И как
започва
сформирането му?
Учителстването обаче разбира човек, който може да научи да се гради в ума и сърцето, който разбира дълбокия смисъл на елементите, които могат да обновяват, да съградят ново духовно жилище, духовно тяло, с което, както казва Писанието, един ден ще възкръснете. Господ чака да се съгради това тяло. Как се раждат деца? Те, за да живеят, трябва да се родят на деветия месец, в известни случаи – на седмия месец, но никак не произволно – който месец иска родителят. Такъв е законът – трябва да се изпълни деветмесечният период, необходим за сформиране на тялото.
И как
започва
сформирането му?
Най-първо се образуват крайните удове – краката, ръцете, че после мозъкът, стомахът и най-после белите дробове, и щом се образуват последните, започва се дишането и след това, ако не се роди, детето може да умре. Значи природата не създава най-първо белите дробове, а крайните съчленения – краката и ръцете. По същия начин се сформират у вас висшите работи. Човешкият дух в утробата на майката също учи: той не седи в спящо състояние, а взема участие с духа на майката, двамата работят, за да създадат тялото. По същия закон ученикът и учителят трябва да работят едновременно двама с помощта на духа.
към беседата >>
Най-първо се образуват крайните удове – краката, ръцете, че после мозъкът, стомахът и най-после белите дробове, и щом се образуват последните,
започва
се дишането и след това, ако не се роди, детето може да умре.
Господ чака да се съгради това тяло. Как се раждат деца? Те, за да живеят, трябва да се родят на деветия месец, в известни случаи – на седмия месец, но никак не произволно – който месец иска родителят. Такъв е законът – трябва да се изпълни деветмесечният период, необходим за сформиране на тялото. И как започва сформирането му?
Най-първо се образуват крайните удове – краката, ръцете, че после мозъкът, стомахът и най-после белите дробове, и щом се образуват последните,
започва
се дишането и след това, ако не се роди, детето може да умре.
Значи природата не създава най-първо белите дробове, а крайните съчленения – краката и ръцете. По същия начин се сформират у вас висшите работи. Човешкият дух в утробата на майката също учи: той не седи в спящо състояние, а взема участие с духа на майката, двамата работят, за да създадат тялото. По същия закон ученикът и учителят трябва да работят едновременно двама с помощта на духа. Затова казва Христос: „Един е вашият учител“.
към беседата >>
Машината, като се умори,
почва
да издава известен нов звук и машинистът казва: „Машината вече трябва да си почине“.
Ще кажете, че в желязото няма никаква интелигентност. И то се уморява. Вземете бръснача, като се наточи, след известна работа и той се уморява – изхабява. Всяко нещо се уморява. Един англичанин правил опити, че и машините – всичко се уморява.
Машината, като се умори,
почва
да издава известен нов звук и машинистът казва: „Машината вече трябва да си почине“.
И в човека по същия закон настава същата реакция – уморява се и иска да си почине. Великият учител казва: В такива случаи да се остави вашия мозък да си почине една седмица и след това той пак ще почне да работи. Всяко нещо иска своето време на работа и на почивка. Разгледайте как се развиват растенията и как се излюпват гъсениците и ще разберете закона. Вашата мисъл може да има форма на гъсеница или на пеперуда.
към беседата >>
53.
Разговор за Откровението
,
ИБ
, Бургас, 18.1.1915г.,
Вашите въпроси приличат на това, когато някой
започва
да разпитва за съдържанието на пиесата.
И то не само масата, но и интелигенцията. Там е спасението на българите, в това духовно движение. Тия събития всички ще ги гледате. Взели сте си по един билет и ще гледате. Друго е, когато ви се разправи повърхностно това, което ще се представлява, друго е, когато сами го видите.
Вашите въпроси приличат на това, когато някой
започва
да разпитва за съдържанието на пиесата.
Който се интересува и е нетърпелив, казвам му: Вземи, купи си билет и след три часа ще видиш. Българите казват: "Биха ни, взеха ни маслото", но не бойте се, вашето масло не е в сърби и гърци. Те взеха айрана, а маслото отиде горе в небето. Кое е България? То са живите, съзнателни хора.
към беседата >>
54.
Но Син Человечески, кога дойде, дали ще намери вяра на земята
,
ИБ
, Бургас, 23.1.1915г.,
Всичко
започваме
с вяра: който започне да строи къща, има вяра, че ще я доизкара и прочие такива предприятия има,
започваме
ги с вяра, че ще сполучим.
Ще започна моята беседа с едно изречение, казано от Христа: "Но Син Человечески, кога дойде, дали ще намери вяра на земята." Може би самото изречение да ви се види несвързано и да кажете: "Че какво общо има с нас и с епохата, в която ние живеем? " Това се отнася именно за епохата, в която живеем. Человечеството без вяра не може да съществува. Обикновената вяра в живота се крие във всички.
Всичко
започваме
с вяра: който започне да строи къща, има вяра, че ще я доизкара и прочие такива предприятия има,
започваме
ги с вяра, че ще сполучим.
Обаче Христос не разбира тази вяра. Той подразбира вяра, която не съществува тука на земята. Вярата, за която Христос говори, е една разумна вяра. Вярата в моите схващания, това е почва. В природата сеем на почва: за пшеницата, лозето, растението и пр.
към беседата >>
Вярата в моите схващания, това е
почва
.
Обикновената вяра в живота се крие във всички. Всичко започваме с вяра: който започне да строи къща, има вяра, че ще я доизкара и прочие такива предприятия има, започваме ги с вяра, че ще сполучим. Обаче Христос не разбира тази вяра. Той подразбира вяра, която не съществува тука на земята. Вярата, за която Христос говори, е една разумна вяра.
Вярата в моите схващания, това е
почва
.
В природата сеем на почва: за пшеницата, лозето, растението и пр. трябва да има почва, за да се посеят. Следователно това можем да приложим и в човешкия живот. Вярата трябва да съществува на почва, без нея тя не може да вирее. В моето схващане, когато кажа за тази култура, че има почва, подразбирам култура и върху нея вяра.
към беседата >>
В природата сеем на
почва
: за пшеницата, лозето, растението и пр.
Всичко започваме с вяра: който започне да строи къща, има вяра, че ще я доизкара и прочие такива предприятия има, започваме ги с вяра, че ще сполучим. Обаче Христос не разбира тази вяра. Той подразбира вяра, която не съществува тука на земята. Вярата, за която Христос говори, е една разумна вяра. Вярата в моите схващания, това е почва.
В природата сеем на
почва
: за пшеницата, лозето, растението и пр.
трябва да има почва, за да се посеят. Следователно това можем да приложим и в човешкия живот. Вярата трябва да съществува на почва, без нея тя не може да вирее. В моето схващане, когато кажа за тази култура, че има почва, подразбирам култура и върху нея вяра. Вярата е един закон на разумния свят и в човешкия живот тя се изразява в почва.
към беседата >>
трябва да има
почва
, за да се посеят.
Обаче Христос не разбира тази вяра. Той подразбира вяра, която не съществува тука на земята. Вярата, за която Христос говори, е една разумна вяра. Вярата в моите схващания, това е почва. В природата сеем на почва: за пшеницата, лозето, растението и пр.
трябва да има
почва
, за да се посеят.
Следователно това можем да приложим и в човешкия живот. Вярата трябва да съществува на почва, без нея тя не може да вирее. В моето схващане, когато кажа за тази култура, че има почва, подразбирам култура и върху нея вяра. Вярата е един закон на разумния свят и в човешкия живот тя се изразява в почва. Без вяра не можем да развием една мисъл.
към беседата >>
Вярата трябва да съществува на
почва
, без нея тя не може да вирее.
Вярата, за която Христос говори, е една разумна вяра. Вярата в моите схващания, това е почва. В природата сеем на почва: за пшеницата, лозето, растението и пр. трябва да има почва, за да се посеят. Следователно това можем да приложим и в човешкия живот.
Вярата трябва да съществува на
почва
, без нея тя не може да вирее.
В моето схващане, когато кажа за тази култура, че има почва, подразбирам култура и върху нея вяра. Вярата е един закон на разумния свят и в човешкия живот тя се изразява в почва. Без вяра не можем да развием една мисъл. Разумната вяра почива на известни закони. И Христос право е определил, че ако имаме от тази вяра, колкото синапово зърно, можем да кажем на една гора да се премести и щяхме да сполучим.
към беседата >>
В моето схващане, когато кажа за тази култура, че има
почва
, подразбирам култура и върху нея вяра.
Вярата в моите схващания, това е почва. В природата сеем на почва: за пшеницата, лозето, растението и пр. трябва да има почва, за да се посеят. Следователно това можем да приложим и в човешкия живот. Вярата трябва да съществува на почва, без нея тя не може да вирее.
В моето схващане, когато кажа за тази култура, че има
почва
, подразбирам култура и върху нея вяра.
Вярата е един закон на разумния свят и в човешкия живот тя се изразява в почва. Без вяра не можем да развием една мисъл. Разумната вяра почива на известни закони. И Христос право е определил, че ако имаме от тази вяра, колкото синапово зърно, можем да кажем на една гора да се премести и щяхме да сполучим. А когато имаме почва за вяра, тя ще вирее.
към беседата >>
Вярата е един закон на разумния свят и в човешкия живот тя се изразява в
почва
.
В природата сеем на почва: за пшеницата, лозето, растението и пр. трябва да има почва, за да се посеят. Следователно това можем да приложим и в човешкия живот. Вярата трябва да съществува на почва, без нея тя не може да вирее. В моето схващане, когато кажа за тази култура, че има почва, подразбирам култура и върху нея вяра.
Вярата е един закон на разумния свят и в човешкия живот тя се изразява в
почва
.
Без вяра не можем да развием една мисъл. Разумната вяра почива на известни закони. И Христос право е определил, че ако имаме от тази вяра, колкото синапово зърно, можем да кажем на една гора да се премести и щяхме да сполучим. А когато имаме почва за вяра, тя ще вирее. И съобразно тая почва да култивираме вярата.
към беседата >>
А когато имаме
почва
за вяра, тя ще вирее.
В моето схващане, когато кажа за тази култура, че има почва, подразбирам култура и върху нея вяра. Вярата е един закон на разумния свят и в човешкия живот тя се изразява в почва. Без вяра не можем да развием една мисъл. Разумната вяра почива на известни закони. И Христос право е определил, че ако имаме от тази вяра, колкото синапово зърно, можем да кажем на една гора да се премести и щяхме да сполучим.
А когато имаме
почва
за вяра, тя ще вирее.
И съобразно тая почва да култивираме вярата. Христос подразбира друго още. Той казва: "Син Человечески, кога дойде...", подразбира се една нова епоха, през която человеците дали ще имат тази разумна вяра? Евреите нямаха тази почва да възприемат Христовото учение, затова Христос казва, че когато дойде тази нова епоха, дали ще се намери такава вяра на земята. Ако не разбираме Неговото учение, то действува разрушително.
към беседата >>
И съобразно тая
почва
да култивираме вярата.
Вярата е един закон на разумния свят и в човешкия живот тя се изразява в почва. Без вяра не можем да развием една мисъл. Разумната вяра почива на известни закони. И Христос право е определил, че ако имаме от тази вяра, колкото синапово зърно, можем да кажем на една гора да се премести и щяхме да сполучим. А когато имаме почва за вяра, тя ще вирее.
И съобразно тая
почва
да култивираме вярата.
Христос подразбира друго още. Той казва: "Син Человечески, кога дойде...", подразбира се една нова епоха, през която человеците дали ще имат тази разумна вяра? Евреите нямаха тази почва да възприемат Христовото учение, затова Христос казва, че когато дойде тази нова епоха, дали ще се намери такава вяра на земята. Ако не разбираме Неговото учение, то действува разрушително. Ако бихме приели Неговото учение преди 2000 години, щяхме да имаме един резултат тъкмо обратен на сегашния.
към беседата >>
Евреите нямаха тази
почва
да възприемат Христовото учение, затова Христос казва, че когато дойде тази нова епоха, дали ще се намери такава вяра на земята.
И Христос право е определил, че ако имаме от тази вяра, колкото синапово зърно, можем да кажем на една гора да се премести и щяхме да сполучим. А когато имаме почва за вяра, тя ще вирее. И съобразно тая почва да култивираме вярата. Христос подразбира друго още. Той казва: "Син Человечески, кога дойде...", подразбира се една нова епоха, през която человеците дали ще имат тази разумна вяра?
Евреите нямаха тази
почва
да възприемат Христовото учение, затова Христос казва, че когато дойде тази нова епоха, дали ще се намери такава вяра на земята.
Ако не разбираме Неговото учение, то действува разрушително. Ако бихме приели Неговото учение преди 2000 години, щяхме да имаме един резултат тъкмо обратен на сегашния. Настоящата война е един урок за човечеството. И тя е вследствие на това, че хората не знаят да ое ползуват от законите, които управляват човечеството. Навсякъде срещам хора, които питат: "Какво ще стане с нас?
към беседата >>
В началото на пролетта, през март, когато слънцето
започва
своето възкачване, явяват се болести: всички микроби, които са били в калта, разните миазми се повдигат във въздуха и отравят хората, затова тогава има много болни - едни оздравяват, други умират.
Той се изразява в особени признаци, така както пролетта познаваме по това, че имаме едно възкачване на слънцето. А лятото, есента, зимата също си имат своите положения и ние ги определяме даже по слънцето. В същия смисъл, като очакваме Син Человечески, имаме признаци, за да определим идването Му. Явява се въпросът, ще бъде ли Неговото идване едно субективно явление, или обратното - обективно такова. Ще има и двата процеса: субективен и обективен.
В началото на пролетта, през март, когато слънцето
започва
своето възкачване, явяват се болести: всички микроби, които са били в калта, разните миазми се повдигат във въздуха и отравят хората, затова тогава има много болни - едни оздравяват, други умират.
И при едно ново учение, при започване на една нова епоха е същото. Слабите хора и в единия, и в другия случай могат да претърпят криза. С появяване на учението става повдигане. Така и ние да се справим с тази вяра и да видим в какво се състои. Една сляпа вяра, една сляпа любов не дават добри резултати.
към беседата >>
И при едно ново учение, при
започване
на една нова епоха е същото.
А лятото, есента, зимата също си имат своите положения и ние ги определяме даже по слънцето. В същия смисъл, като очакваме Син Человечески, имаме признаци, за да определим идването Му. Явява се въпросът, ще бъде ли Неговото идване едно субективно явление, или обратното - обективно такова. Ще има и двата процеса: субективен и обективен. В началото на пролетта, през март, когато слънцето започва своето възкачване, явяват се болести: всички микроби, които са били в калта, разните миазми се повдигат във въздуха и отравят хората, затова тогава има много болни - едни оздравяват, други умират.
И при едно ново учение, при
започване
на една нова епоха е същото.
Слабите хора и в единия, и в другия случай могат да претърпят криза. С появяване на учението става повдигане. Така и ние да се справим с тази вяра и да видим в какво се състои. Една сляпа вяра, една сляпа любов не дават добри резултати. Само една разумна вяра и една разумна любов могат да дадат добри резултати.
към беседата >>
И когато тя влезе като
почва
в човека, той ще съгради своя живот.
" Вие сте в положението на гъсеницата - физическият свят на гъсеницата е пашкулът и духовният свят на гъсеницата е една пеперуда. Ако нямаме понятие за духовния свят, той ще бъде чужд за нас. Представете си, че дойде в града ви един знаменит първокласен цигулар. Той на концерта, който ще даде, може да свири много хубаво, но какво бихте се ползували, ако сте глухи или щом вие нямате развити музикални чувства? Сега, когато Христос казва: "Син Человечески, кога дойде, дали ще намери вяра на земята", подразбира една разумна вяра и в тази разумна вяра има само разумни принципи.
И когато тя влезе като
почва
в човека, той ще съгради своя живот.
За да се прояви мисълта, трябва да има известна форма. Ако можем да проявяваме форма, ще можем да проявяваме и воля. С тая вяра човек ще създаде своята форма на волята, форма на желанията и пр. В съвременните хора липсват форми, затова нямат и воля. Да убия един човек, не е воля; да разруша един град, не е воля; да подпаля една къща, не е воля; тия работи и децата ги вършат.
към беседата >>
Целият съвременен свят се нуждае от коренни преобразования на своите идеи и трябва да се даде
почва
на развитието на тия идеи.
Затова трябва да се обърнем към оня разумен Господ, Който е в нас и ни напомня нашите грешки. И когато Той дойде в нас и Го посрещнем и приемем, беднотия няма да има. Защото, ако Му казваме: "Ти мълчи и си стой на небето", не ни е простено и пропущаме същественото. Трябва да имаме разумна вяра, която да ни даде основа за щастливия живот. Тази разумна вяра ще стане основа за бъдещата наука и бъдещата любов.
Целият съвременен свят се нуждае от коренни преобразования на своите идеи и трябва да се даде
почва
на развитието на тия идеи.
Христос казва:"Гдето са събрани двама или трима в Мое име, и Аз съм при тях и каквото попросят, ще го имат." Затова се събират бащи и майки и ако в името на тоя закон поискат да имат добър син, ще го имат. И ако двама или трима души се съберат и помолят за добри свещеници, добри учители, добри управници, ще ги имат. От нас зависи да имаме добри условия в живота. Но затова пък Христос иска една разумна вяра от нас. И тогава ще знаем да разбираме езика на всички елементи.
към беседата >>
55.
Ако солта обезсолее, с какво ще се осоли
,
ИБ
, Бургас, 28.1.1915г.,
Калфата не се изказва, че той не е майсторът, но
започва
, оттук мерил, оттам рязал и все нищо не излизало.
Един българин работил 10 години в Македония бахчаванлък и най-после му дотегнал този занаят. Отишъл в Солун и понеже решил да залови друга работа, видял му се най-лек занаят абаджия, та се условил при един абаджия-майстор. Един паша повикал този майстор в къщата си, да му скрои гащи "бирбочуклия". Майсторът изпратил новия калфа напред с метъра и ножицата, а той се позабавил. Отива калфата вкъщи при пашата, който го помислил за майстора и дава пред него плата, да му скрои "бирбочуклия" гащи.
Калфата не се изказва, че той не е майсторът, но
започва
, оттук мерил, оттам рязал и все нищо не излизало.
Пашата като гледал, че това е далеч от това да стане "бирбочуклия" гащи, казал му от тоя плат поне една салтамарка да скрои. Почнал той наново, рязал, струвал, но пашата пак гледа, че не става салтамарка. Тогава му казал: "Ти и салтамарка не можа да скроиш, но барем така и така изхаби плата, направи ми една тютюнева кесия от него, но хубаво крой, защото, ако и това не умееш, ще те бия. Ние често като този българин калфа с метъра и ножиците кроим в живота, но когато сме невежи, нищо друго не можем да направим освен тютюневи кесии. Но защо ни са те?
към беседата >>
56.
Многоценният бисер
,
НБ
, , 2.5.1915г.,
Казват, че някой път попада в мидата малко пясъче и мидата
почва
да изпуща от себе си една течност, която обвива това малко пясъче, за да не я безпокои – извайва го като скулптор.
Във философията има термини: казват, че един човек има обективен ум, а друг – субективен ум. Всеки предмет трябва да се разглежда от гледището на тия два ума, и тогава ще имаме едно вярно понятие. Сега ще кажете: „Какво отношение има прочетеният стих към мъжа и жената? “ – Има. Вземете предвид как се образуват бисерите.
Казват, че някой път попада в мидата малко пясъче и мидата
почва
да изпуща от себе си една течност, която обвива това малко пясъче, за да не я безпокои – извайва го като скулптор.
Не само че го направя гладко, но същевременно и ценен бисер. Това пясъче, ако не попадне в мидата, не ще има никаква цена. Понеже то има известна грапавина, почва да безпокои мидата и я накарва да мисли: да го изхвърли не може, да го изрита, крака няма; да му каже: „Излез вън! “, език няма; дохожда ѝ на ум да го направи ценно – „Ти си мой неприятел, но аз ще те възлюбя и ще те направя ценно“. Ето учението на Христа, Който казва: „Възлюбете враговете си“.
към беседата >>
Понеже то има известна грапавина,
почва
да безпокои мидата и я накарва да мисли: да го изхвърли не може, да го изрита, крака няма; да му каже: „Излез вън!
“ – Има. Вземете предвид как се образуват бисерите. Казват, че някой път попада в мидата малко пясъче и мидата почва да изпуща от себе си една течност, която обвива това малко пясъче, за да не я безпокои – извайва го като скулптор. Не само че го направя гладко, но същевременно и ценен бисер. Това пясъче, ако не попадне в мидата, не ще има никаква цена.
Понеже то има известна грапавина,
почва
да безпокои мидата и я накарва да мисли: да го изхвърли не може, да го изрита, крака няма; да му каже: „Излез вън!
“, език няма; дохожда ѝ на ум да го направи ценно – „Ти си мой неприятел, но аз ще те възлюбя и ще те направя ценно“. Ето учението на Христа, Който казва: „Възлюбете враговете си“. Вие бихте изхвърлили това пясъче навън, но мидата от него създава бисер, за който вие плащате скъпо. Не само това, но Христос похвалва тази мида, че е извършила прекрасна работа. Питам: Ако дойде Христос, ще намери ли вашите работи така свършени, както работата на тази мида – ще намери ли бисери?
към беседата >>
Мнозина се явявали,
започвали
да копаят, но като дохождали до нейде, някой минувач дойде, бутне го: „Какво работиш, байно?
В зоологическата градина го правят, защото там държат вълците за чешит, но в едно общество този закон не можем да го приложим; ние не можем да жертваме агнетата за вълците: за хората можем да ги жертваме – има си смисъл. Друг един пример. В миналите предисторически времена съществували две царства, преградени с една непроходима планинска верига. И в двете царства се явявали учени хора да казват, че онзи човек, който може да прокопае тази планина, за да направи път между двете царства, той ще принесе най-голямо благо на тия два народа. И това може да стане, обаче при условие, щото този човек, който почне да работи, никак да не се обръща назад, докато прокопае планината.
Мнозина се явявали,
започвали
да копаят, но като дохождали до нейде, някой минувач дойде, бутне го: „Какво работиш, байно?
“, той се обърне да му разправи, и в това време всичко изкопано се засипва. Най-после, явил се един царски син и започнал да работи. Минавали хора, запитвали го какво работи, но той си мълчал. Добре, но дошъл един философ, който искал да му покаже по-лесен начин, за да пробие планината. Тогава и той се измамил, обърнал се да го изслуша, но когато погледнал напред си, видял, че дупката, която бил прокопал, пак се запълнила с пръст.
към беседата >>
57.
Новото основание
,
НБ
, София, 23.5.1915г.,
Стремежът на един дух в пространството е да се въплъти; стремежът на едно дете, което се е въплътило, е растенето; в този растеж то захваща от едната точка, стига до известна височина, после
почва
да слиза, образува крива линия, която се свършва на другата опорна точка – младина и старина са двете опорни точки от Живота.
Следователно трябва да знаете, че основата не е вътре във вас, в туй, което вие мислите и чувствате в даден момент. За да можете да познаете дали имате основа, дали сте я намерили, трябва в момента, когато намерите своите опорни точки, да почувствате в себе си дълбок Мир. Ред философи учат света, а самите те не са намерили своите опорни точки, не са спокойни. Когато Христос е казал: „Аз съм пътят и истината“, с това Той е посочил двете опорни точки, а Животът е един процес, който произтича от този Път и от Истината – върху тази основа ние не можем да градим другояче. Например какво нещо е стремеж?
Стремежът на един дух в пространството е да се въплъти; стремежът на едно дете, което се е въплътило, е растенето; в този растеж то захваща от едната точка, стига до известна височина, после
почва
да слиза, образува крива линия, която се свършва на другата опорна точка – младина и старина са двете опорни точки от Живота.
Когато минете от детинство до старост, ще намерите двете опорни точки на вашия живот; след туй, като се върнете втори път, ще градите върху тия точки, ако не сте ги забравили, но ако сте ги забравили, ще почнете отново – има хора, които само кръстосват, но никога не градят. Върху двете опорни точки трябва да се тури една крива линия – това е законът на движението. Туй движение се изразява в човешката мисъл, то е законът на полагане, на трупане материал върху тия две основи – трябва да градим пак по един известен план. Нека дойдем до човешкото тяло (да ви приведа друго едно изяснение): когато човек се заражда в този свят, той си образува най-напред крайниците на тялото; от всички органи най-после се образува белият дроб – когато се образува дихателната система, детето трябва веднага да се роди. Ръцете са продукт на човешката воля; лицето, носът, устата, белите дробове, стомахът – това са човешките желания, там изпитваме това, което искаме да вкусим; мозъкът на човека е орган на човешката мисъл, там ние можем да изпитаме мисълта.
към беседата >>
Имайте смелостта на негрите, които са схванали психологията на лъвовете, та когато някой негър срещне лъв, не се отбива от пътя си (защото при най-малкото отклонение или обръщане назад лъвът ще се хвърли върху му и ще го разкъса), а напротив – той тръгва насреща му и
започва
да му говори: „Ти си безобразник.“ И почне да го плюе и да върви право срещу него; лъвът, когато наближи три-четири крачки до негъра, прави му път.
Който не може да мрази, той не може и да обича, но който мрази, може и да обича – законът е същият. Ти имаш само едната опорна точка – намери и другата и когато се съединят омразата и Любовта, ще дадат необходимото в Живота, ще ви дадат насока в Живота. Аз не ви препоръчвам да бъдете светии в обикновен смисъл на думата; истински светия значи да можеш да владееш двата принципа на Живота тъй, че да ги употребиш за твоето повдигане. Както можеш да укротиш един лъв, една змия, по същия начин можеш да укротиш и един дявол – не можеш да го направиш добър, но можеш да го направиш безвреден. Започнете от вашите мисли: една мисъл, която ви терзае, това е един лъв, една змия – не се старайте да ги изпъдите или убиете, а ги укротете, победете.
Имайте смелостта на негрите, които са схванали психологията на лъвовете, та когато някой негър срещне лъв, не се отбива от пътя си (защото при най-малкото отклонение или обръщане назад лъвът ще се хвърли върху му и ще го разкъса), а напротив – той тръгва насреща му и
започва
да му говори: „Ти си безобразник.“ И почне да го плюе и да върви право срещу него; лъвът, когато наближи три-четири крачки до негъра, прави му път.
Така трябва да правите и вие: срещнете ли на пътя си лъв, не се обръщайте назад или наляво, или надясно, а го гледайте право в очите, кажете му: „Махай се, безобразнико, от очите ми“ – и той ще се махне. Ама ще кажете: „Възможно ли е това нещо? “ Който е сръчен, може да го направи; който е страхлив, не може – когато се срутва една къща, и да бягаме, пак може да бъдем затиснати. Ако един ден Земята почне да се разрушава, ако сме хора с Вяра, ще се издигнем и ще идем към Небето – на другата опорна точка, на другия край на моста; има ли опасност на единия край, ще минем на другия и ще защитаваме позициите си. Затова, като имате този мост, неприятелят никога не ще може да ви направи лошо, понеже вие ще бъдете силни да вдигнете този мост и между вас и неприятелят ще остане всякога един трап, който той няма да може да премине.
към беседата >>
Русите казват: „Русский человек живет задным умом“; сега русите
почват
да живеят с предния ум – отказаха се от пиянството.
“ – „Защото ни е забранено“ – казва Ева. – „Защо ви е забранено? “ На Ева й се иска да излъже, но после се решава да каже истината: „Защото съгрешихме.“ – „Ха – казва Христос, – щом изправите вашия грях, щом го хвърлите от себе си, ще ви се позволи да ядете от това Дърво на Живота. И както, когато ядохте от забранения плод на дървото за познание доброто и злото, изпитахте неговата зараза, така и сега, като вкусите от плода на Дървото на Живота, ще последва друга наука, друг обществен строй, диаметрално противоположен на съвременния.“ За вас тия неща може да са алегорични, но за мен са една действителност – тия дървета са в нашия мозък. Едното дърво – за познание доброто и злото – е отзад, а другото – на Живота – отпред.
Русите казват: „Русский человек живет задным умом“; сега русите
почват
да живеят с предния ум – отказаха се от пиянството.
В Русия никой досега не мислеше, че хората могат да живеят трезвено – сега с един царски указ се забрани пиенето; значи същият закон, който произвеждаше едно зло досега, произвежда едно голямо Добро. Та сега Христос казва: „Готови ли сте вече да мислите – не да живеете със задния си ум, не да опитвате, а да мислите, да градите както Аз ще кажа? “ А вие казвате, както съвременните неутрални държави: „Какви гаранции ни даваш? “ Всеки иска гаранция – и Италия, и Сърбия, и Гърция, и Румъния, и България: „Без гаранции не можем да напуснем неутралитета.“ Така и ние казваме на Христа: „Ние вкусихме от дървото за познание доброто и злото и видяхме какво зло ни сполетя; чакайте да обмислим малко дали няма да ни сполети същото зло, ако вкусим пък от Дървото на Живота.“ – „Неутралитет пазим“ – казва ни дядо Радославов, но с неутралитет няма да се свърши работа. Неутралитетът – това е едната опорна точка; трябва да се намери следующата, за да почнем да сновем.
към беседата >>
Малкото дете в утробата на майка си е микроскопично, но на деветия месец става самостоятелен организъм и майката го ражда, дава му условия да се повдига и расте; след други двадесет години то става мъж и
почва
да мисли.
Няма лошо място, то е нещо относително: е ли Бог с теб – няма мъчнотия, навсякъде е Добро; не е ли, не разбираш ли законите Му – навсякъде е лошо. Значи първото основание, първата опорна точка сте вие, втората е Христос. Съединете се, както се съединява мъжът с жената, както брат и сестра се съединяват, защото в съединението е Силата, в съединението има работа, градеж, мисли, чувства, стремежи, цивилизация. Това е мисълта, която ви оставям: „Никой не може да положи друго основание.“ А основанието е, че този живот, който сега живеете, е най-добрият живот, който Господ ни даде на Земята – по-добър от него Господ по никой начин не може да ни даде, той е отличен, пълен с такива блага, че ние можем да направим чудеса. Вие още не подозирате какво голямо богатство е вложено в него, вие не подозирате какви сили носи заради вас бъдещето – какво можете да бъдете, какво можете да постигнете.
Малкото дете в утробата на майка си е микроскопично, но на деветия месец става самостоятелен организъм и майката го ражда, дава му условия да се повдига и расте; след други двадесет години то става мъж и
почва
да мисли.
По същия закон човекът сега е микроскопично същество спрямо Бога, но един ден, когато се развие и роди наново, като се издигне по-високо, ще разбере по-великите работи. Но за да можем да се повдигнем, трябва да изменим формата на своята глава, на своя ум, на своето сърце, на своя характер, да почувстваме великото съзвучие на Живота в своя Дух. И тогава ще минем в чина на Ангелите, ще се приближим към Небето. Това е то новото основание на човека.
към беседата >>
58.
Божественият Промисъл
,
НБ
, , 6.6.1915г.,
И тъй, имайте винаги предвид, че Божият Промисъл бди върху вас дотогава, докогато вие вървите неуклонно по Неговите закони; отдалечите ли се от Него, вашият живот
почва
да се разпада.
Прочее, необходим ни е този Промисъл, за да можем да живеем и да се развиваме. И затова Христос казва: „Не бойте се“, и пита защо петте врабчета не падат. Вие имате цифрата 5 и другаде: 5 чувства, 5 пръста; то е емблемата на човека на земята. Числото 5 представлява човека – умния, мъдрия човек – и казва, че този мъдър човек не пада дотогава, докогато не сгреши. Докато сте умни и изпълнявате волята Божия, вие няма да паднете; в деня обаче, в който сгрешите, Господ ще позволи едно от тия врабчета да падне на земята, а щом падне, ще почнат да падат и космите ви от главата, което ще рече: ще почне да се разрушава вашия живот.
И тъй, имайте винаги предвид, че Божият Промисъл бди върху вас дотогава, докогато вие вървите неуклонно по Неговите закони; отдалечите ли се от Него, вашият живот
почва
да се разпада.
Обърнете се пак към слънцето на този Промисъл, за да почне растенето наново.
към беседата >>
59.
Изкушението
,
НБ
, София, 3.7.1915г.,
Когато станем християни, ние мислим, че разбираме християнството,
започваме
да ходим в черква, да слушаме велики проповеди, но дали от това ставаме християни, е още въпрос.
Ако приемем Христовото учение, ще имаме семейства и общество, които ще стоят хиляди пъти по-високо, и ще създадем музика, много по-хубава от сегашната, ще създадем обществен ред, хиляди пъти по-хубав от сегашния. Ще каже някой: „Тогава ще живеем в горите“; животните живеят в горите, защото някога са се поклонили на дявола, и ако речете и вие да му се поклоните, и вие ще станете четириноги. Това е Дарвиновата теория – ако един вол се разкае за греховете си и не слуша дяволското учение, може да стане човек. Едно време в Рая човек беше красиво същество, но когато не послуша Бога, Той му даде мечешка кожа. Сега, у съвременниците има известна вина.
Когато станем християни, ние мислим, че разбираме християнството,
започваме
да ходим в черква, да слушаме велики проповеди, но дали от това ставаме християни, е още въпрос.
Има нещо по-съществено. Един от учениците на Сократ, след като слушал дълго време, че човек трябва да се смири, започнал да ходи със скъсани гащи, а Сократ му казал: „Твоята гордост се показва и през съдраните ти гащи.“ Мен много повече ме е срам от хора със съдрани гащи, отколкото от хора с цилиндри. Обличайте се хубаво, но щом се облечете, благодарете на Господа и живейте така, както Той иска. Вижте онази птичка с какви дрехи е – за тях Бог е дал двеста хиляди лева; ако Бог така облича птичката, колко повече вас ще облече. Дяволът каза на Христа: „Ако си Син Божи, направи камъните на хлябове!
към беседата >>
В пътя на християнството има една опасност: второто изкушение се забива като рало в хората и те
започват
да мислят, че ще оправят света, че ще дадат нови идеи; при третото изкушение пък човек става търговец, става „умен“.
Наистина нищо не ̀и стана, но убеди ли хората, че има Господ? Набедиха я, че е луда. Явява се дяволът и ви казва: „Всичко това ще ти дам“, но след години като блудния син се връщате със съдрани гащи. Че и сега е време, когато всички сте със съдрани морални гащи. Напуснете този стадий, за да се върнете в онзи Живот, в който сте живели преди; и ще кажете: „Не сме достойни да се наречем нито Твои синове, нито Твои дъщери.“ Това е деянието, което всеки един от вас трябва да извърши.
В пътя на християнството има една опасност: второто изкушение се забива като рало в хората и те
започват
да мислят, че ще оправят света, че ще дадат нови идеи; при третото изкушение пък човек става търговец, става „умен“.
Бащата казва на сина си: „Синко, ти трябва да бъдеш умен човек – виж, онзи открадна и си направи къща, бъди и ти като него“ – това е третото изкушение, при което се покланяте. Не само на Земята има съд, но и Господ ще ви съди. И тоз, който проповядва друго учение, то е от лукаваго. Съвременните хора трябва да се разделят с учението, което съсипа умовете и сърцата им. Ние трябва да го разрушим.
към беседата >>
60.
Молитва
,
НБ
, София, 17.7.1915г.,
От гледище на ембриологията, когато едно дете се зачене в утробата на майката,
започват
да се сформират неговите органи.
Сега, аз ще взема думата молитва в нейния широк смисъл, за да разберем какво нещо е тя. Има четири вида молитва: първо, молитвата може да бъде чисто физическа, второ, молитвата може да произлиза от сърцето, трето, молитвата може да е просто една форма на ума, четвърто, молитвата може да е един стремеж на душата, един акт на Духа. Следователно зависи с какво се молите. Например, когато нуждата е за вас, молитвата произтича от стремежа на вашето тяло, т.е. тялото ви се моли по отношение на тялото; такова отношение съществува, когато тялото на човека е болно – налице е едно пробуждане и стремеж за съобщение.
От гледище на ембриологията, когато едно дете се зачене в утробата на майката,
започват
да се сформират неговите органи.
Първоначално детето не се движи; най-напред се образуват крайниците му – първо ръцете, после краката; по-късно се образуват червата, после – мозъкът и най-после се образуват белите дробове; тогава детето почва да прави движения и показва, че се нуждае от по-висок акт. Такова състояние преживява и човешката душа – и тя се пробужда, и тя се ражда. Някой човек може да е много учен, да е много силен, но когато дойде време „да се роди“, той чувства една слабост и една нужда – чувства нужда от Бога. Следователно молитвата е признак, че душата се нуждае да влезе в Духовния свят, нуждае се да бъде в прегръдките на Божеството – това е молитва. И тъй, молитвата произтича от самосъзнанието и с Духа държи съзнанието на човека.
към беседата >>
Първоначално детето не се движи; най-напред се образуват крайниците му – първо ръцете, после краката; по-късно се образуват червата, после – мозъкът и най-после се образуват белите дробове; тогава детето
почва
да прави движения и показва, че се нуждае от по-висок акт.
Има четири вида молитва: първо, молитвата може да бъде чисто физическа, второ, молитвата може да произлиза от сърцето, трето, молитвата може да е просто една форма на ума, четвърто, молитвата може да е един стремеж на душата, един акт на Духа. Следователно зависи с какво се молите. Например, когато нуждата е за вас, молитвата произтича от стремежа на вашето тяло, т.е. тялото ви се моли по отношение на тялото; такова отношение съществува, когато тялото на човека е болно – налице е едно пробуждане и стремеж за съобщение. От гледище на ембриологията, когато едно дете се зачене в утробата на майката, започват да се сформират неговите органи.
Първоначално детето не се движи; най-напред се образуват крайниците му – първо ръцете, после краката; по-късно се образуват червата, после – мозъкът и най-после се образуват белите дробове; тогава детето
почва
да прави движения и показва, че се нуждае от по-висок акт.
Такова състояние преживява и човешката душа – и тя се пробужда, и тя се ражда. Някой човек може да е много учен, да е много силен, но когато дойде време „да се роди“, той чувства една слабост и една нужда – чувства нужда от Бога. Следователно молитвата е признак, че душата се нуждае да влезе в Духовния свят, нуждае се да бъде в прегръдките на Божеството – това е молитва. И тъй, молитвата произтича от самосъзнанието и с Духа държи съзнанието на човека. Дълго време трябва да се моли човешката душа, за да достигне този Божествен извор; тъй че, за да стане душата чиста, човек трябва да се моли.
към беседата >>
Сега, онези, които
започват
да се молят, често се терзаят от въпроса дали Бог ще ги слуша.
Върху молитвата има много погрешни схващания, произтичащи от нашите криви разбирания и затова ние често безпокоим Бога за дребнави работи. Както децата ритат и се търкалят, когато искат нещо от майка си, така и ние постъпваме спрямо Бога. Когато душата се роди и докато живее на Земята, Бог не ни пише греховете, но щом влезе в Духа, човек трябва да се моли – не може душата да иска каквото и да е. Когато дойдат благословенията, човек трябва само да има едно чисто сърце и един крепък ум. Следователно не трябва да става въпрос дали Бог ще ни даде храна и знания – щом знаем да се молим, Бог е готов да ни даде всичко, каквото искаме, Той няма да ни откаже никакво благо.
Сега, онези, които
започват
да се молят, често се терзаят от въпроса дали Бог ще ги слуша.
За да ви слуша, вие трябва да бъдете едно дете на девет месеца; ако сте голямо дете, Бог няма да ви обърне внимание. И затова молитвата не е за всички хора; има хора, които се събуждат преждевременно и се повреждат. Някои казват: „Да събудим този човек“; хубаво, но ще се повреди – защо? Защото влиза в атмосферата на сношение с известни елементи, на които не може да издържи. Учените от опит знаят това и никога не задават на децата си непосилни задачи.
към беседата >>
Щом всичките ви врагове се съберат, за да спънат развитието ви, това е опитността на светиите, на добрите хора, на всички, които
започват
да се молят, и затова всеки, който влезе в Духовния свят, трябва да започне с Бога.
Той е единственото Същество, което познава нуждите на твоята душа и ще постъпи така деликатно, така нежно, както никой друг. И затова именно всеки, който се събужда по-рано, се поврежда. Към Бога се обърнете, обърнете се към Христа; Христос – това е Бог, Неговото отношение към нас е бащинско. И когато така схванете Христа в себе си, вие ще усетите един Мир, една Радост, която ще ободри мъчнотиите ви. Защото влезете ли в Духовния свят, вие ще намерите такива мъчнотии, каквито намира детето, когато се роди на този свят.
Щом всичките ви врагове се съберат, за да спънат развитието ви, това е опитността на светиите, на добрите хора, на всички, които
започват
да се молят, и затова всеки, който влезе в Духовния свят, трябва да започне с Бога.
А когато не взема този път, има Божие напрежение. Дръж Бога, вярвай в себе си, обичай Го, люби Го с всичкото си сърце – каквито спънки и да имаш, за Него се дръж! Тъй както детето казва „Мамо! “, тъй и ние, когато се обърнем към Бога с името, с което Го познаваме, Той всякога отвръща – това е закон за всяко развитие. Може да се появят хора и да ви казват, че това е така или инак, да ви посочват разни учения; онези от вас, които имат много време, могат да опитат всички учения, а онези, които нямат много време, нека да се обърнат към Бога.
към беседата >>
Молитвата е един разговор с Бога, при който ние
започваме
да въздействаме върху света.
Когато по този начин се съединим с Бога и бъдем в съгласие с всички праведни души, в нашите действия няма да има препятствия; ако сте обичали някоя душа, тази мисъл се предава на духовете. Никой не може да придобие богатство, същински Знания и същинска Добродетел, ако не е изповядал своите грехове чрез молитва. Ще кажете: „Щом малко укрепнем, ние ще заставим Бога“ – не можете да Го заставите, Бог няма да ви послуша. Аз ви говоря от опитността на всички минали и на всички съвременни поколения. Молитвата е нещо, което е съобразно с нашия живот и колкото човек е по-високоразвит, толкова той ще влиза в по-голямо съобщение с Бога.
Молитвата е един разговор с Бога, при който ние
започваме
да въздействаме върху света.
При молитвено състояние не трябва да има никакво раздразнение, никаква обида – всичко това трябва да го отхвърлите. И когато влезете в тази тайна стаичка, трябва да чувствате, че сте в сношение с Ангелите. Затова Христос казва: „Бог ще изглади вашите отношения с хората.“ И щом Той ви благослови, ще дойде материалното благословение. Когато дишането става правилно, тялото е здраво, а щом дихателната система не е правилно развита, дишането е неправилно и децата са нездрави. Същият закон важи и за вашата душа: има много болни души, защото у тях развитието не е вървяло правилно.
към беседата >>
През 1899 г., по време на големия глад в Русия, за който писа и Толстой, едно семейство, живеещо отдалечено от града, останало без храна три-четири дни; тогава едно от децата
започва
да се моли и казва на родителите си: „Скоро ще имаме храна, но когато я получим, аз ще замина.“ Случва се така, че един петербургски гражданин се загубва из околността, търси къде да се приюти и отива в тази къщица, където намира гладното от четири дни семейство.
И забележете, че когато представителите на еврейския народ се молеха, всякога побеждаваха; това е вярно и при египетския народ: докато египтяните се молели, те са имали една отлична култура, която е преживяла хиляди години, но когато настъпи грубият материализъм, веднага дойдоха всички нещастия върху Египет. Това е вярно и по отношение на съвременните народи; проследете и ще видите, че разрухата на една държава захваща, когато хората престанат да се молят. И в наше време започнаха да се явяват крамоли в семейството, в обществото, но аз казвам: единствената причина е тази, че ние или сме престанали да имаме общение с Бога, или сме престанали да вършим Божията воля. Казват, че англичаните спечелили битката при Ватерло, защото паднал дъжд и артилерията на Наполеон не е могла да действа; дали е така, или не, онези от вас, които искат, могат да проверят историята... Има много примери за силата на молитвата.
През 1899 г., по време на големия глад в Русия, за който писа и Толстой, едно семейство, живеещо отдалечено от града, останало без храна три-четири дни; тогава едно от децата
започва
да се моли и казва на родителите си: „Скоро ще имаме храна, но когато я получим, аз ще замина.“ Случва се така, че един петербургски гражданин се загубва из околността, търси къде да се приюти и отива в тази къщица, където намира гладното от четири дни семейство.
Той им дава храна и пари, за да им послужат и в бъдеще, но малко след това, както предсказало, детето си заминало от този свят... Ще ви приведа и примера за д-р Тайлер, проповедник в Китай. Преди тридесет-четиридесет години, когато решил да отиде в Китай да проповядва, той изчислил, че му трябват двадесет-тридесет хиляди лева; когато приятелите му чули за това, казали, че едната му дъска е мръднала, обаче д-р Тайлер започнал да се моли и придобил двадесет хиляди лева. Той е единственият мисионер, който се издържал чрез молитви, а около 1870 г. издържал шестстотин хиляди проповедници.
към беседата >>
Върнете се към вашия Бог, понеже Той ви вика, иска да ви благослови; Той казва сега на всички: „Да се върнат моите деца.“ И затова сега се вдига този шум в света – децата започнаха да се събират, нашите души
започват
да се събират и ние ще се разбираме.
Когато мислеше да се самоубие и направи своята изповед; тогава той се молил: „Боже, избави ме от това зло.“ Това става и с вас. Обърнете се към Бога, съединете се с Него, посветете се на Него и Той ще ви научи. Ще знаете, че всички хора, които принасят добро, тайно се молят. И Гладстон2 е бил човек на молитвата. Всички велики хора на древността тайно са се молили, а ние, съвременните хора, стоим в безводно място и се оплакваме, че сме бедни.
Върнете се към вашия Бог, понеже Той ви вика, иска да ви благослови; Той казва сега на всички: „Да се върнат моите деца.“ И затова сега се вдига този шум в света – децата започнаха да се събират, нашите души
започват
да се събират и ние ще се разбираме.
Тогава ще заговори езикът на Бащата; и когато Той заговори, ще видим, че и Природата отвън ще започне да говори. Когато сега срещаме някой човек, мислим какво той мисли за нас и се плашим. Нека се обърнем към Бога. Сега, ще ви кажа едно нещо: в многото говорене Истината не се казва. Ако за десет думи можех да ви кажа всичко, за мен щеше да бъде много добре, а сега трябваше да употребя хиляди излишни думи.
към беседата >>
61.
Стари и нови мехове
,
НБ
, , 25.7.1915г.,
Най-първо то е сладко, после
почва
да реже и най-после става силно дотолкова, че ако препиете от него, изгубвате нормалното си състояние.
Когато при работата почне търканица, не трябва да викаме: „Нас ни гръмна главата“: вечно спокойствие съществува на гробищата; който иска да върви напред, който се стреми към Бога, който иска да расте в Божествения живот, трябват му работа и борба. В този стремеж седи доброто на индивида, доброто на обществото, доброто на цялото човечество. Онези, които искат да почиват, да останат със старите разбирания на живота, не схващат активния живот на новите идеи, изразени чрез притчата за новото вино. Знаете ли колко време е трябвало на лозовата пръчка да събере туй вино? И още знаете ли неговата сила?
Най-първо то е сладко, после
почва
да реже и най-после става силно дотолкова, че ако препиете от него, изгубвате нормалното си състояние.
Та който иска да възприеме новото учение, трябва да се освободи от старите мехове. Ако нямате нови мехове, стойте надалеч; ще дойдат други, нови хора, и в тях ще се налее новото учение. И във вас може да се налее, но първо трябва да продадете старите мехове – да се освободите от всички желания и пороци, които ви спъват във възприемането на новото учение. В Индия има прочути змиеловци, които опитомяват и изпращат много екземпляри змии в Европа. За това си служат с каци, дето събират змиите от най-малки до най-големи, безопасни до много опасни, и там ги опитомяват.
към беседата >>
62.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915
,
СБ
, В.Търново, 17.8.1915г.,
Аз ви говоря на един език обезформен и вие
почвате
, гледам, да задрямвате; ако взема да ви нахвърлям живи форми, веднага ще се свестите.
Някои хора се молят жумешката. Трябва да търсим Господа нагоре, в главата, и пътят, по който трябва да минем, не е прав; той е така замотан, щото трябва много вещина. Пътят не е спирален по подобие слизането на орел. Първото нещо за човека е да влезе вътре в главата, да разбере своя смисъл, т.е. мисълта, която има да му стане ясна и отчетлива.
Аз ви говоря на един език обезформен и вие
почвате
, гледам, да задрямвате; ако взема да ви нахвърлям живи форми, веднага ще се свестите.
Затворете човека в тъмна стая, ще заспи; турете ярка светлина, красиви форми, красиви работи, ще си отвори очите. Вижте как се смеете сега, като ви представих това. Като ви преведох една Божествена форма, всинца казват: „Разбираме на какъв език говорите". Пиленце опечено, чашка винце, има и потропване – Божествени неща. „Онзи свят без пиленце, без чашка е пустота" – ще кажете.
към беседата >>
63.
Свобода на Духа
,
НБ
, , 5.9.1915г.,
Преди няколко дена дойде при мене една госпожа и ми казва: „Чудя се на съвременните хора: застанат да се молят, молитвите им са отлични, но щом престанат молитвите,
почват
да се одумват: тази видяла нещо, другата не видяла добре, на едната това, което видяла, не било от Бога, а от дявола, „Ти лъжеш“, „Не, ти лъжеш“; виждаме, че никоя няма и не дава на другите свобода.
Дали малко си тропал или много, то е безразлично: щом те засрамят, отнета ти е свободата. Прочее, нашият ум трябва да бъде осветлен върху истинската свобода. Христос е дал едно определение на свободата: „Това, което не искаш да ти правят другите, не го прави и ти на тях“. Това правило трябва да бъде вътрешен наш закон. Трябва да говорим и вършим онова, което дава свобода на другите.
Преди няколко дена дойде при мене една госпожа и ми казва: „Чудя се на съвременните хора: застанат да се молят, молитвите им са отлични, но щом престанат молитвите,
почват
да се одумват: тази видяла нещо, другата не видяла добре, на едната това, което видяла, не било от Бога, а от дявола, „Ти лъжеш“, „Не, ти лъжеш“; виждаме, че никоя няма и не дава на другите свобода.
Аз искам да имам свобода, да служим на Господа, не, разбира се, на техния Господ“. Казах на тази госпожа, когато се намери пак между тях, да им каже това, което на мене каза. Щом нямате толерантност към хората, не им давате свобода, вие не разбирате учението на Христа, вие имате карикатурна представа за него. Изхвърлете тия карикатури от вас, не си представяйте по тоя начин Бога. Сега, какво нещо е религия?
към беседата >>
Някой близък умре,
почват
хората да казват: „Трябва да се почерня, не бива да нося бяла дреха“.
Сега, какво нещо е религия? Едновременно наука за формите и наука за Божествената Любов. Ако изучите едната външна форма, а не и вътрешното ѝ съдържание, ще се заблудите и ще я промените тъй, както оная дама, която всякой ден мени костюма си. Като живее 50–60 години, може да направи 10–20 костюма от разни цветове, да тури разни хубави панделки и копчета, но тия дрехи не са дамата, формата още не е религия. Тия форми са, наистина, необходими за религията, както костюмите за тялото, но те не съставляват тялото на дамата.
Някой близък умре,
почват
хората да казват: „Трябва да се почерня, не бива да нося бяла дреха“.
Носете такива дрехи, каквито искате, и черни, и бели, червени, зелени, сини, пъстри – всевъзможни, то не е грях. Само че когато отидете при някой умрял, няма да носите бели дрехи, както когато улицата е кална, няма да обуете бели обуща, а такива, каквито изисква сезонът. Светските хора са много умни, те стоят в моите очи 10 пъти по-горе от много религиозни хора. Чрез светските хора Господ е решил да оправи света. Политикани и социалисти – те ще оправят света, защото те искат свобода.
към беседата >>
Вземете едно дете, което още не е развито; то
почва
да плаче и да си криви лицето и със своя плач налага волята си на майка си; най-после майката му даде цицка и то ѝ казва: „Ето така трябва да ме слушаш“, и майката постоянно изпълнява волята на детето.
Понеже се готвите за един свят на свобода – Царството на Христа и Царството Божие е царство на свободата, – с тия стари форми, с остарели мехове не можете да влезете в него, едва ще можете да припарите до неговата врата. Не ви съдя, че сте заблудени, но ви показвам пътя, понеже търсите свободата. Причината на вашето робство не е жената, нито пък мъжът – причината знаем – робството дойде, като ядоха и двамата от оная покварена ябълка. Ако искаме да разберем Христа, нашият дух трябва да бъде свободен. В еврейския език има две думи: едната „руха“, която показва висшето проявление на Бога, а другата „нефеш“, която показва низшето състояние на душата.
Вземете едно дете, което още не е развито; то
почва
да плаче и да си криви лицето и със своя плач налага волята си на майка си; най-после майката му даде цицка и то ѝ казва: „Ето така трябва да ме слушаш“, и майката постоянно изпълнява волята на детето.
Това дете защо ти е пратено: ти ли да се подчиняваш, или то? Ако си дух свободен, трябва да научиш отношенията на нещата. Как можем да добием тази вътрешна свобода? Често и в молитвите, и в събранията има добра и лоша страна. Когато двама се събират, трябва да са на един и същ уровен, за да става обмяна на магнетически сили; инак се раждат спорове, понеже във всички хора духът на свободата преобладава и те нямат еднакво въззрение; затова и в християнството е даден процесът на очистването преди да се отиде при Господа.
към беседата >>
Гледам често някому трепери устата: „И аз да кажа нещо“, „И аз имам думата“, „И аз зная нещо“:
започва
да говори,
започват
и други, и току-виж, че някой стане предмет на одумване.
Религиозен живот е именно това – да имаме и да даваме свобода на хората, да извиняваме техните погрешки и да търсим всяка възможност да се сплотим духом. Сега, нека речем да приложим учението и да го проповядваме на другите. Никакво одумване занапред. Да се заречем през цяла една година да не одумваме. Направете си тефтер и кажете: „Днес, слава Богу, за никого не съм говорил“, турете бележка 7; щом говорите, турете единица и дръжте през цялата година сметка, колко седморки и колко единици ще си турите, доколко сте успели да се сдържате.
Гледам често някому трепери устата: „И аз да кажа нещо“, „И аз имам думата“, „И аз зная нещо“:
започва
да говори,
започват
и други, и току-виж, че някой стане предмет на одумване.
Утре пак ще започнат същото нещо. Когато някой момък наближава да се жени, залюбват го много моми и всички го хвалят и се надпреварват коя да му припише повече качества: „Баща му, майка му благородни, фамилията им много благородна“. Избере ли той вече някоя за жена, всички, които са го дотогава хвалили, започват: „Той е дивак, глупак, простак“. Когато и те трябва да кажат: „Много добре е направил, че е избрал мома измежду нас, ние се радваме“. Знаете ли вие на какво прилича това?
към беседата >>
Избере ли той вече някоя за жена, всички, които са го дотогава хвалили,
започват
: „Той е дивак, глупак, простак“.
Да се заречем през цяла една година да не одумваме. Направете си тефтер и кажете: „Днес, слава Богу, за никого не съм говорил“, турете бележка 7; щом говорите, турете единица и дръжте през цялата година сметка, колко седморки и колко единици ще си турите, доколко сте успели да се сдържате. Гледам често някому трепери устата: „И аз да кажа нещо“, „И аз имам думата“, „И аз зная нещо“: започва да говори, започват и други, и току-виж, че някой стане предмет на одумване. Утре пак ще започнат същото нещо. Когато някой момък наближава да се жени, залюбват го много моми и всички го хвалят и се надпреварват коя да му припише повече качества: „Баща му, майка му благородни, фамилията им много благородна“.
Избере ли той вече някоя за жена, всички, които са го дотогава хвалили,
започват
: „Той е дивак, глупак, простак“.
Когато и те трябва да кажат: „Много добре е направил, че е избрал мома измежду нас, ние се радваме“. Знаете ли вие на какво прилича това? Аз съм привеждал и друг път една случка за посрещането на един княз в един голям европейски град: от избраните 12 най-красиви жени, които били поканени да гласуват коя да поднесе букет на княза, всяка пуснала бюлетина за себе си. Сега и вие в това движение гледате още не напълно подготвени кой да даде букет на Христа – всеки казва: „Аз“. Не гласувайте за себе си.
към беседата >>
64.
Рождението
,
НБ
, , 7.1.1916г.,
По същия закон и всеки народ или човечество, в което трябва да се роди Христос, трябва да вземат всички грижи, да подготвят
почвата
, да се роди и да отрасне това дете.
Съвременните хора казват: „Той се е родил в Йерусалим“, и отиват там на поклонение, но при все това те не разбират смисъла на туй раждане: в тях няма стремеж да живеят като Христа. Той се роди между евреите, които бяха избраният народ, но и те не разбраха дълбокия смисъл на Неговото раждане – това, което Той носеше в себе си за цялото човечество: Божията Любов. Всяко раждане се придружава със страдание. За да се роди, следователно, Христос в човешката душа, непременно трябва да се премине това страдание. То е същото, както когато майката ражда – трябва да претърпи известни страдания, да вземе всички грижи за детето.
По същия закон и всеки народ или човечество, в което трябва да се роди Христос, трябва да вземат всички грижи, да подготвят
почвата
, да се роди и да отрасне това дете.
Може би тази идея да е малко смътна, но това да не ви безпокои: то зависи доколко нещата са далеч или близо и с каква светлина можем да ги разгледаме. Всеки може да разбере нещата дотолкова, доколкото той има светлина. Ангелите, като възвестяват: „Днес се роди Спасител“, определят каква радост носи той на човечеството: мир – най-високото изявление на Бога. Господ се изявява като мир. А мирът е закон на хармонията, на единството на разсъдъка, на възвишения характер, на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Добротата, на Правдата – това е мирът.
към беседата >>
Ти се заблуждаваш: то не е радост, а е мушичка еднодневка, която умира, и ти
почваш
да плачеш.
Туй, което християнството нарича „идване на Духа“, то е тази Божествена мисъл, която едни наричат „подсъзнание“, други – „съзнание“, трети – „свръхсъзнание“; теософите я наричат „събуждане на висшето Его“, окултистите – „проявяване на сюблимното“, и прочее. Когато дойде във вас туй положение, вие ще усетите мир, постоянна радост, която не се менява. Някой ще каже: „Аз имам тази радост“; не се минава половин час и гледаш тази негова „радост“ изветряла! Тази радост е преходна, несъобразна със закона. Как може един скъпоценен камък да изчезне?
Ти се заблуждаваш: то не е радост, а е мушичка еднодневка, която умира, и ти
почваш
да плачеш.
Някой казва: „Аз имам мир, спокоен съм“; утре му дойде някое вълнение, веднага започва да бръчка мускулите на очите си; къде е тогава мирът? Не го напуска, но той не е бил действителен мир. „Аз съм християнин, 10 години се подвизавам, чел съм еди-кои писатели – Спенсер, Спържи, Апостол Павел“. Всички те много хубаво казват, ами ти какво казваш? Защото като отидеш при Господа, няма да те пита какво е казал Апостол Павел и какво е направил Спенсер, а какво ти си направил.
към беседата >>
Някой казва: „Аз имам мир, спокоен съм“; утре му дойде някое вълнение, веднага
започва
да бръчка мускулите на очите си; къде е тогава мирът?
Когато дойде във вас туй положение, вие ще усетите мир, постоянна радост, която не се менява. Някой ще каже: „Аз имам тази радост“; не се минава половин час и гледаш тази негова „радост“ изветряла! Тази радост е преходна, несъобразна със закона. Как може един скъпоценен камък да изчезне? Ти се заблуждаваш: то не е радост, а е мушичка еднодневка, която умира, и ти почваш да плачеш.
Някой казва: „Аз имам мир, спокоен съм“; утре му дойде някое вълнение, веднага
започва
да бръчка мускулите на очите си; къде е тогава мирът?
Не го напуска, но той не е бил действителен мир. „Аз съм християнин, 10 години се подвизавам, чел съм еди-кои писатели – Спенсер, Спържи, Апостол Павел“. Всички те много хубаво казват, ами ти какво казваш? Защото като отидеш при Господа, няма да те пита какво е казал Апостол Павел и какво е направил Спенсер, а какво ти си направил. Няма да занесеш там Апостол Павел, нито Спенсер: те сами ще отидат при Господа, но ти с кого ще отидеш?
към беседата >>
65.
Истината
,
НБ
, , 24.4.1916г.,
„Намирам се, казва Толстой – предавам вкратце неговия разказ – насъне легнал на легло, нито ми е много удобно, нито пък ми е приятно; мърдам се да видя какво е това легло, от какво е то направено – от желязо или от дърво; забелязвам по едно време, че пръчките на леглото откъм главата и краката ми
започват
една по една да падат; най-после остава под кръста ми само една пръчка.
Истината в себе си е нещо конкретно, реално, неизменяемо – вечна светлина, вечна мъдрост, вечна любов, вечна правда, вечен живот. Но самото пък туй определение изисква да установим по-конкретно какво нещо е Истината. Ще се спра на мисълта: Истината е, която дава свобода. Свободата е стремеж на човешкия ум, сърце, душа, дух; свободата – това е животът; а животът е предназначен да търсим Истината и да я търсим не както Толстой разправя в своята книга: „Моето обръщане“. Той говори там за един свой сън, който ясно характеризира неговото душевно състояние преди обръщането му.
„Намирам се, казва Толстой – предавам вкратце неговия разказ – насъне легнал на легло, нито ми е много удобно, нито пък ми е приятно; мърдам се да видя какво е това легло, от какво е то направено – от желязо или от дърво; забелязвам по едно време, че пръчките на леглото откъм главата и краката ми
започват
една по една да падат; най-после остава под кръста ми само една пръчка.
В това време един глас извиква: „Не се мърдай повече, ни с главата, ни с краката – пази равновесие! “ И виждам отдолу под себе си един голям стълб и бездънна пропаст“. Често има философи, които лежат на гърба си и изследват Божествения свят, но само една пръчка остава под кръста им, и Господ им казва: „Пази равновесие! “ И вие щом изговорите „Равновесие! “, катастрофата е избегната.
към беседата >>
Богатството би убило техния ум и Господ като им го отнема, те
започват
да гледат правилно на нещата.
Казвате: „Туй цвете мирише много хубаво“. Какво означава тази миризма? Тя показва голямата тъга на цветето. От неговата скръб се образува нектарът, предназначен за вашия живот. Има хора, които сред богатството си казват: „Няма Господ“, но щом изгубят богатството си или здравето си или общественото положение, стегне ги Господ – започнат да миришат: „Има Господ“.
Богатството би убило техния ум и Господ като им го отнема, те
започват
да гледат правилно на нещата.
Това, което виждате на земята, е нещо преходно, то не е реално. Млади, красиви момиченца, мине ли известно време, почнат да се бръчкат лицата им и донякога станат стари баби; питам, де отидоха ония момиченца, от които по-рано толкова много се възхищавахме? Също и с момците: де се дяна тяхната левентност? Вие още не познавате себе си; когато научите закона на Истината, той ще ви даде власт над материята, да разбирате нейните вътрешни съчетания и да усъвършенствате вашия живот. То е законът на движението – човек да се видоизменява постоянно и да премине от временното към вечното, за да разбере неизменяемата същина на Истината.
към беседата >>
66.
Милосърдието
,
НБ
, София, 17.9.1916г.,
Но и тогава там, в
почвата
, остава един жълъд, който носи Живота и казва: “Аз имам силата да ви възкреся”.
Ако гледаме отгоре, нещата са много, но ако стигнем до дънера, ще видим, че всички се крепят на него. Тъй трябва да гледаме и на всички хора: за мен някои са като листа, някои като клони, като корени, като семена, като незрели плодове. Разбира се, вие, които принадлежите към листата, не можете да разберте моята философия, защото животът ви е кратък – живот от шест месеца. Когато дойде пролет, ставате хубави, прекрасни, а щом дойде есента и падне сланата, повяхвате и казвате: “Свърши се вече нашето”. Един ден бурята ще скърши клончетата от вашето дърво, най-сетне и цялото дърво ще се повали.
Но и тогава там, в
почвата
, остава един жълъд, който носи Живота и казва: “Аз имам силата да ви възкреся”.
И той пада на земята, изсмуква соковете й и възкресява всичките. Тогава къде е краят на нещата? Този процес е постоянен. Край във вечността няма. Когато листата паднат на земята, да не мислите, че е дошъл краят на целия свят.
към беседата >>
67.
Ти знаеш
,
НБ
, София, 1.10.1916г.,
” Само когато човек
започва
да говори, само тогава
започва
да разбира нещата.
Този четвърти перпендикуляр се движи по посока, която не можем да си представим. Следователно, преди да може да разбира нещата, човек е като една мъртва кост, т. е. той е същество от едно измерение. Господ пита: “Тези същества могат ли да се изменят и да образуват същества от две и три измерения? ” И каза Господ: “Пророкувай!
” Само когато човек
започва
да говори, само тогава
започва
да разбира нещата.
Първият човек е бил без кости, а сегашният е същество с кости. Всеки човек е една кост. Под думата “кост” се разбира нещо, което е съществено и неизменяемо у човека, което може да се тури в действие, да се организира. Мойсей е казал, че първоначално Господ е направил човека от пръст – тогава човек е бил способен да се движи само в една линия. Когато човек е бил направен от кости, дадена му била способност да се движи в три измерения, но тогава още е бил мъртъв.
към беседата >>
Щом начене да им се говори, те
започват
да се събират, да образуват мускули и нерви, но все още не могат да мислят.
Иначе и мъжът, и жената ще вървят по права линия и няма да се срещнат. Когато Мойсей поиска да види Господа, Той му каза: “Лицето Ми не можеш да видиш, но ще видиш само една част от Моята дреха, иначе ще изгориш”. Философски това значи: понеже живее в света, човек не може да разбира нещата, затова вижда само една част от него. И така, за да изменят състоянието си, костите трябва да се умъртвят. Тези кости бяха мъртви, но само Бог знае дали могат да придобият по-висок живот.
Щом начене да им се говори, те
започват
да се събират, да образуват мускули и нерви, но все още не могат да мислят.
За да започнат да мислят, трябва да дойде Дух от четирите ветрове, от четирите страни, т. е. трябва да съществува четвърто измерение. Докато живее в три измерения, човек не може да разбере какво значи духовен живот. Съвременните хора мислят, че със смъртта се свършва светът. Така мисли и жабата, и охлювът, и човекът.
към беседата >>
Но след това те
започват
съзнателно да се движат.
Ако отида на лозето да копая, ако работя ден, два и свърша работата, това не значи, че животът се свършва. Да се свърши светът значи да се свърши Животът. Това са мисли на един охлюв, на една мъртва кост – това е съвременната философия. Когато започнат да се движат, тези кости казват: “Нашата работа се свърши”, т. е. свърши се положението ни като кости на полето.
Но след това те
започват
съзнателно да се движат.
Съвременните хора могат да се оприличат на героя от следния анекдот. Българин на име Стоян тръгнал за града да продава едно магаре. Градът бил далеч, затова той спрял на едно място да си почине, вързал юлара на магарето за ръката си и заспал. Немирни деца видели, че спи, отвързали юлара от главата на магарето и взели животното. Когато се събудил с юлар в ръка и видял, че магарето липсва, българинът си казал: “Ако съм Стоян, изгубих магарето; ако не съм Стоян, спечелих юлара”.
към беседата >>
” Тогава човек
започва
да разсъждава за смисъла на Живота и отговаря: “Ти знаеш, Господи!
Когато човек се събужда сутрин, той се раздвижва и заживява. А когато говори разхвърляно и разсеяно, човек е една мъртва кост. Това е една малка аналогия: нашите мисли може да са разхвърлени като тези кости, може да плачем и да казваме: “Какъв смисъл има животът? ” Човек се намира в положение на пророка, на когото мислите са като мъртви кости. А Господ казва: “Сине человечески, твоите мисли може ли да живеят по полето?
” Тогава човек
започва
да разсъждава за смисъла на Живота и отговаря: “Ти знаеш, Господи!
” Когато човек мисли, че Господ знае, тогава Той му казва: “Говори! ” Когато Господ изпратил Мойсей при фараона, той не искал да говори, понеже пелтечел. Тогава Господ се разгневил и казал да дойде брат му Аарон. И за да накара Мойсей да говори, Аарон отстъпил мястото си Мойсею. Всеки е Мойсей и Аарон, т. е.
към беседата >>
68.
Поради радостта
,
НБ
, София, 8.10.1916г.,
Раждането в този смисъл може да се уподоби на една музика, защото самото зачатие
започва
от един малък зародиш.
Всяко нещо трябва да се постави на мястото си. Когато детето бръщолеви, то е на мястото си, защото се учи. Когато някой се учи да свири на цигулка, например, той дълго време ще скърца по струните и това е необходимо. Обаче, ако се яви да дава концерт някъде, ще го изпъдят. Той трябва да скърца вън някъде, докато се научи, а после може да влезе в залата да свири.
Раждането в този смисъл може да се уподоби на една музика, защото самото зачатие
започва
от един малък зародиш.
В съвременния живот е трудно да се говори по тези въпроси, защото умовете на хората са много изопачени, ние сме изгубили първоначалния смисъл на нещата. Съвременните хора казват, че когато ражда жена, все едно че ражда магарица. Когато Христос влезе в Йерусалим, яздеше на магарица. Магаре и свиня са символ на изопачени неща. Защо свинята и магарето са такива прозаични формули?
към беседата >>
След това душата
започва
да слиза, минавайки девет кръга за девет месеца, т. е.
И Христос трябваше да умре. В света има раждане и смърт. Когато човек слиза от Небето на Земята, той се ражда. Интересен е процесът на зачатие. Когато се зачене човек, той е във високите кръгове на Божествения свят.
След това душата
започва
да слиза, минавайки девет кръга за девет месеца, т. е.
за всеки кръг по един месец. На детето му трябват тридесет и шест седмици, които правят девет месеца, или 362 880 минути или 21 772 800 секунди. Девет показва, че когато човек слезе, трябва да воюва на Земята, трябва да води борба, трябва да е в движение. Девет е числото на Марс. Тридесет и шест седмици е числото на прогреса, на еволюцията.
към беседата >>
Например, някой замисля нещо, но
започва
да се крие; това показва, че той е човек от ада, от мястото на страданията.
Както и да философства човек, този закон царува, той е закон на Свободата. Господ е дал на човека Свободата да прави всичко, което намисли, но за всяко нещо ще изпита последствията. Ако Господ е слаб, Той и не би ги допуснал тези неща, но като силен и всемогъщ, Той в края на краищата всичко Сам ще поправи. Някои питат как ще ги поправи. – Ще накара хората да раждат.
Например, някой замисля нещо, но
започва
да се крие; това показва, че той е човек от ада, от мястото на страданията.
Ще каже някой: “Аз принадлежа към еди-коя си църква, вярвам в Христа”. Що е вяра? Тя е символ на света, извор на Живота. Ако тази вода постоянно тече и не се впрегне в някоя воденица, тя няма да принесе никаква полза. Ако тази вода пада от високи гори и хълмове, тя събаря, отнася много неща, разравя, с една дума – носи почва за един бъдещ живот, но ако се употреби в добър смисъл, тя ще бъде полезна.
към беседата >>
Ако тази вода пада от високи гори и хълмове, тя събаря, отнася много неща, разравя, с една дума – носи
почва
за един бъдещ живот, но ако се употреби в добър смисъл, тя ще бъде полезна.
Например, някой замисля нещо, но започва да се крие; това показва, че той е човек от ада, от мястото на страданията. Ще каже някой: “Аз принадлежа към еди-коя си църква, вярвам в Христа”. Що е вяра? Тя е символ на света, извор на Живота. Ако тази вода постоянно тече и не се впрегне в някоя воденица, тя няма да принесе никаква полза.
Ако тази вода пада от високи гори и хълмове, тя събаря, отнася много неща, разравя, с една дума – носи
почва
за един бъдещ живот, но ако се употреби в добър смисъл, тя ще бъде полезна.
Душата най-напред минава през минералното царство, след това – през парата и водите, после – през областта на зародишите и най-после Господ й дава сама да сее. Най-напред й дава минерали, течности, пари, води и семена; след това минава през областта на огъня, за да се пречисти; после минава през отражението, после – в атомната област, след това минава през гъстата материя. Така душата минава общо през десет сфери и затова детето носи на майка си велико богатство. В този смисъл майката е една голяма лаборатория, в която влиза едно велико богатство от онзи свят. Аз искам да размишлявате философски, разумно да схващате нещата, да разбирате вътрешния смисъл на Живота.
към беседата >>
Например, квачката отглежда пиленцата си, храни ги, докато са още съвсем неспособни сами да се грижат за прехраната си, но щом поотраснат, тя ги изоставя и
започва
да ги кълве.
А сега за какво се радва майката? Радва се, че синът й ще стане знаменит. Въпросът е дали майката е извършила Волята Божия да се роди едно дете, а какво ще стане от него е второстепенен въпрос. Христос казва: “Когато се зачене това дете, майката ще скърби, но когато се роди, тя ще се радва, защото Господ ще го отгледа”. Майката казва, че тя е отгледала детето си, но аз не съм видял нито една майка да е сторила това.
Например, квачката отглежда пиленцата си, храни ги, докато са още съвсем неспособни сами да се грижат за прехраната си, но щом поотраснат, тя ги изоставя и
започва
да ги кълве.
Значи, в тази кокошка е имало едно същество, което я карало да гледа тези пиленца. Това, което заставя майката да отглежда детето си, е Господ, Който е в нея. Един баща казал за сина си: “Ако не ми беше син, досега щях да го изпъдя”. Истината е, че Бог обича децата и Той заставя родителите им да ги гледат. В стиха Христос взема образа на една нормална жена, която е заченала, върви по Божествения закон, в който тя има скръб.
към беседата >>
Законът на раждането подразбира следното: когато влезе в
почвата
, този малък зародиш
започва
да събира всички мисли и чувства и да се образуват ред тела, ред светове, на които човек става господар.
Човек трябва да се роди, а раждането става само в един Божествен организиран свят. “Жена, кога ражда, на скръб е”, казва Христос. Когато стане въпрос за раждане, няма мъж и жена. Едно време мъжът е раждал, а днес, именно след Христа, жената ражда. Затова трябва да ражда добре.
Законът на раждането подразбира следното: когато влезе в
почвата
, този малък зародиш
започва
да събира всички мисли и чувства и да се образуват ред тела, ред светове, на които човек става господар.
Когато зачене, майката трябва да следи как работи Бог. Раждането прилича на един велик художник, който работи и след като свърши работата си, излага картината си, за да представи на хората тази велика идея. Защото всеки ден, всеки час, всяка минута и секунда човек трябва да внася нови мисли. А когато не приемаме нещо ново, започваме да скучаем. Следователно, майката заедно с детето си минава през висшите светове.
към беседата >>
А когато не приемаме нещо ново,
започваме
да скучаем.
Затова трябва да ражда добре. Законът на раждането подразбира следното: когато влезе в почвата, този малък зародиш започва да събира всички мисли и чувства и да се образуват ред тела, ред светове, на които човек става господар. Когато зачене, майката трябва да следи как работи Бог. Раждането прилича на един велик художник, който работи и след като свърши работата си, излага картината си, за да представи на хората тази велика идея. Защото всеки ден, всеки час, всяка минута и секунда човек трябва да внася нови мисли.
А когато не приемаме нещо ново,
започваме
да скучаем.
Следователно, майката заедно с детето си минава през висшите светове. Има майки, които при зачеване са радостни, защото чувстват връзката между себе си и детето. Сега, окултистите представят разни теории за раждането на човека, но мнозина могат и да грешат. Някои твърдят, че когато се пуска една душа, веднага се намира майка на това дете. След това трима от неговите ръководители обикалят света, после потопяват душата на детето във вода на забвение и най-после го донасят на майката.
към беседата >>
69.
Да възлюбиш Господа
,
НБ
, София, 15.10.1916г.,
Тя е основа,
почва
, върху която се гради; тя е сила, с която се работи; тя е опорна точка, от която се излиза.
Някои искат да разрешат въпроса за съществуването на Бога по философски начин. Оставете настрана философските разисквания и гимнастики на ума. Тоя въпрос се решава чрез опит. Важен е въпросът, защо трябва да любим, защо трябва да имаме една заповед. Какво представя заповедта?
Тя е основа,
почва
, върху която се гради; тя е сила, с която се работи; тя е опорна точка, от която се излиза.
– Как познаваме, дали имаме опорна точка, или не? – Когато застанете на едно място и вдигате един тежък предмет. Ако почвата под краката ви е яка и не потъвате, казвам, че имате опорна точка; ако краката ви потъват, почвата ви не е яка, т. е. опорната ви точка не е сигурна. Когато извършите някаква работа и, вместо да се повдигнете, потънете надолу, казвам, че нямате опора под краката си.
към беседата >>
Ако
почвата
под краката ви е яка и не потъвате, казвам, че имате опорна точка; ако краката ви потъват,
почвата
ви не е яка, т. е.
Важен е въпросът, защо трябва да любим, защо трябва да имаме една заповед. Какво представя заповедта? Тя е основа, почва, върху която се гради; тя е сила, с която се работи; тя е опорна точка, от която се излиза. – Как познаваме, дали имаме опорна точка, или не? – Когато застанете на едно място и вдигате един тежък предмет.
Ако
почвата
под краката ви е яка и не потъвате, казвам, че имате опорна точка; ако краката ви потъват,
почвата
ви не е яка, т. е.
опорната ви точка не е сигурна. Когато извършите някаква работа и, вместо да се повдигнете, потънете надолу, казвам, че нямате опора под краката си. Когато мислите нещо, и умът ви се смущава, нямате основа под краката си; когато обичате и се съмнявате в любовта си, нямате основа под краката си. Може да дадете ред философски обяснения върху понятието „заповед", но те ще бъдат само външно красиви, без вътрешно съдържание. Те са подобни на сладкишите, на кейковете.
към беседата >>
Ученикът
започва
да рисува, но запалва, търка, пак зацапва, докато един ден нарисува картината според изискванията на учителя.
Често хората говорят за греха и казват за някого: Грешен е тоя човек. Така, както вие разбирате греха, аз не зная, кои хора са грешни. Не познавам грешни хора, но познавам такива, които правят погрешки. Според великия закон на любовта, аз гледам на греха и на погрешките другояче. Учител дава на ученика си задача да нарисува една картина.
Ученикът
започва
да рисува, но запалва, търка, пак зацапва, докато един ден нарисува картината според изискванията на учителя.
Като цапа и трие, може ли да кажете, че той е грешник? Не е грешник ученикът, но не е работил достатъчно, не се е упражнявал. В бъдеще, когато се упражни, той ще нарисува картината добре, без да цапа и търка. Той ще избягва погрешките. Не хулете Господа в себе си и не казвайте, че Той ви е създал грешници.
към беседата >>
Щом слязат на земята,
започват
да се карат.
Каже ли някой, че иска да го обичат, това значи, че е гладен, никой не мисли за него, не иска да го нахрани. Кажи му: Братко, ела у дома, аз ще те нахраня. Ти ще го нахраниш, и Бог ще те благослови. Докато са в любовта, хората пеят и възхваляват Господа. Те забравят своите лоши, неправилни отношения помежду си.
Щом слязат на земята,
започват
да се карат.
– Грешни сме, затова се караме. – Не мислете, че сте грешни, или паднали хора. Във всеки момент може да се спасите. Казвате: Ще правим добри дела, да омилостивим Бога. – Оставете настрана добрите дела.
към беседата >>
Отварям очите ти и
започваш
да виждаш.
Това е Божественото училище, през което всички трябва да минат, да научат нещо. Колко пъти нашите удове са били разхвърляни по бойните полета, но пак Бог ги е събрал и поставил на местата им. – Докажи това! – Ще го докажа. Ти си сляп, хром.
Отварям очите ти и
започваш
да виждаш.
Намествам счупения ти крак и прохождаш. Какво друго доказателство искаш? Доказателството се крие във възстановяване на хармонията между всички части. Всеки сам трябва да докаже нещата; всеки сам трябва да намери истината. Всеки сам трябва да отива при Господа и сам да се връща.
към беседата >>
Тя е основа,
почва
, върху която се гради; тя е сила, с която се работи; тя е опорна точка, от която се излиза.
(втори вариант)
Някои искат да разрешат въпроса за съществуването на Бога по философски начин. Оставете настрана философските разисквания и гимнастики на ума. Тоя въпрос се решава чрез опит. Важен е въпросът, защо трябва да любим, защо трябва да имаме една заповед. Какво представя заповедта?
Тя е основа,
почва
, върху която се гради; тя е сила, с която се работи; тя е опорна точка, от която се излиза.
Как познаваме дали имаме опорна точка, или не? Когато застанете на едно място и вдигате един тежък предмет, ако почвата под краката ви е яка и не потъвате, казвам, че имате опорна точка. Ако краката ви потъват, почвата ви не е яка, тоест опорната ви точка не е сигурна. Когато извършите някаква работа, и вместо да се повдигнете, потънете надолу, казвам, че нямате опора под краката си. Когато мислите нещо, и умът ви се смущава, нямате основа под краката си.
към втори вариант >>
Когато застанете на едно място и вдигате един тежък предмет, ако
почвата
под краката ви е яка и не потъвате, казвам, че имате опорна точка.
(втори вариант)
Тоя въпрос се решава чрез опит. Важен е въпросът, защо трябва да любим, защо трябва да имаме една заповед. Какво представя заповедта? Тя е основа, почва, върху която се гради; тя е сила, с която се работи; тя е опорна точка, от която се излиза. Как познаваме дали имаме опорна точка, или не?
Когато застанете на едно място и вдигате един тежък предмет, ако
почвата
под краката ви е яка и не потъвате, казвам, че имате опорна точка.
Ако краката ви потъват, почвата ви не е яка, тоест опорната ви точка не е сигурна. Когато извършите някаква работа, и вместо да се повдигнете, потънете надолу, казвам, че нямате опора под краката си. Когато мислите нещо, и умът ви се смущава, нямате основа под краката си. Когато обичате, и се съмнявате в любовта си, нямате основа под краката си. Може да дадете ред философски обяснения върху понятието „заповед", но те ще бъдат само външно красиви, без вътрешно съдържание.
към втори вариант >>
Ако краката ви потъват,
почвата
ви не е яка, тоест опорната ви точка не е сигурна.
(втори вариант)
Важен е въпросът, защо трябва да любим, защо трябва да имаме една заповед. Какво представя заповедта? Тя е основа, почва, върху която се гради; тя е сила, с която се работи; тя е опорна точка, от която се излиза. Как познаваме дали имаме опорна точка, или не? Когато застанете на едно място и вдигате един тежък предмет, ако почвата под краката ви е яка и не потъвате, казвам, че имате опорна точка.
Ако краката ви потъват,
почвата
ви не е яка, тоест опорната ви точка не е сигурна.
Когато извършите някаква работа, и вместо да се повдигнете, потънете надолу, казвам, че нямате опора под краката си. Когато мислите нещо, и умът ви се смущава, нямате основа под краката си. Когато обичате, и се съмнявате в любовта си, нямате основа под краката си. Може да дадете ред философски обяснения върху понятието „заповед", но те ще бъдат само външно красиви, без вътрешно съдържание. Те са подобни на сладкишите, на кексовете.
към втори вариант >>
Ученикът
започва
да рисува, но зацапва, търка - пак зацапва, докато един ден нарисува картината според изискванията на учителя.
(втори вариант)
Ти можеш да мислиш, да чувстваш и да действаш право." Често хората говорят за греха и казват за някого: „Грешен е тоя човек." Така както вие разбирате греха, аз не зная кои хора са грешни. Не познавам грешни хора, но познавам такива, които правят погрешки. Според великия закон на любовта аз гледам на греха и на погрешките другояче. Учител дава на ученика си задача да нарисува една картина.
Ученикът
започва
да рисува, но зацапва, търка - пак зацапва, докато един ден нарисува картината според изискванията на учителя.
Като цапа и трие, може ли да кажете, че той е грешник? Не е грешник ученикът, но не е работил достатъчно, не се е упражнявал. В бъдеще, когато се упражни, той ще нарисува картината добре, без да цапа и търка. Той ще избягва погрешките. Не хулете Господа в себе си и не казвайте, че Той ви е създал грешници.
към втори вариант >>
Щом слязат на земята,
започват
да се карат.
(втори вариант)
Каже ли някой, че иска да го обичат, това значи, че е гладен, никой не мисли за него, не иска да го нахрани. Кажи му: „Братко, ела у дома. Аз ще те нахраня." Ти ще го нахраниш и Бог ще те благослови. Докато са в любовта, хората пеят и възхваляват Господа. Те забравят своите лоши, неправилни отношения помежду си.
Щом слязат на земята,
започват
да се карат.
„Грешни сме, затова се караме." Не мислете, че сте грешни или паднали хора. Във всеки момент може да се спасите. Казвате: „Ще правим добри дела да омилостивим Бога." Оставете настрана добрите дела. Бог всякога ви обича, всякога е готов да ви помогне, независимо от това, дали сте праведни, или грешни. Бог всякога ни обича въпреки всички ваши грехове и погрешки.
към втори вариант >>
Отварям очите ти и
започваш
да виждаш.
(втори вариант)
Сега Бог е хванал хората за врата, пъхнал ги е във водата и ги държи там, докато сами почувстват нужда от свобода. Това е Божественото училище, през което всички трябва да минат, да научат нещо. Колко пъти нашите удове са били разхвърляни по бойните полета, но пак Бог ги е събрал и поставил на местата им. „Докажи това." Ще го докажа. Ти си сляп, хром.
Отварям очите ти и
започваш
да виждаш.
Намествам счупения ти крак и прохождаш. Какво друго доказателство искаш? Доказателството се крие във възстановяване на хармонията между всички части. Всеки сам трябва да докаже нещата; всеки сам трябва да намери истината. Всеки сам трябва да отива при Господа и сам да се връща.
към втори вариант >>
70.
Да я не пия ли?
,
НБ
, София, 22.10.1916г.,
Така човек губи сигурността в живота си и
започва
да се страхува, да не се разболее, да не остарее, да не изгуби богатството си.
Като минете няколко пъти през горчивата чаша, ще разберете, защо е трябвало да пиете от нея. Горчивата чаша ще освободи живота ви от всички нечистотии. – Какво представят нечистотиите? – Лошите човешки мисли и желания. Те са елементи, които внасят поквара в човешкия живот и в характера му, като ги разрушават.
Така човек губи сигурността в живота си и
започва
да се страхува, да не се разболее, да не остарее, да не изгуби богатството си.
Това, от което се страхува, става. Каква философия се крие в това? В страха човек си представя нещата такива, каквито не са. Един пътник замръкнал в една планинска местност, дето трябвало да пренощува. Колкото по-тъмно ставало, толкова повече обърквал пътя.
към беседата >>
За да върви напред, сипват пясък на пътя му, и той
започва
да напредва.
– Защо са нужни тогава страданията? – Те идат като необходими препятствия за постигане на хармонията. Без препятствия хармонията е непостижима. Може ли влакът да се движи по гладка повърхност и да постигне крайната цел на своето движение? Окаже ли се, че пътят на влака е гладък, колелетата му ще се движат, без да напредва.
За да върви напред, сипват пясък на пътя му, и той
започва
да напредва.
Пясъкът е препятствие, но без него влакът ще стои на мястото си. Не мислете, че ще бъдете щастливи, ако пътят ви е гладък и без препятствия. Разумните същества, които разбират законите, веднага сипват пясък на пътя ви, да тръгнат колелетата на вашия живот напред. Ще кажете, че щастието ви се нарушава. Това е привидно нарушаване.
към беседата >>
Ако си
почва
, добре е да почернееш.
Когато тръгнете напред, ще разберете смисъла на препятствията, т. е. на страданията. Казваш: Побеля ми главата от страдания. – И това е за добро – зависи, за какво се готвиш. Ако си платно за дрехи, добре е да побелееш.
Ако си
почва
, добре е да почернееш.
Черноземът дава най-добри плодове, най-хубаво жито. В тоя смисъл, бих желал всичката почва да е чернозем. Христос казва: „Това е живот вечен, да позная Бога, да позная Любовта." Това е Божественият плод, който носи хармонията за цялото човечество. Който е готов да страда, само той ще цъфне, ще върже и ще даде плод. – Ако съм плод, ще ме изядат.
към беседата >>
В тоя смисъл, бих желал всичката
почва
да е чернозем.
Казваш: Побеля ми главата от страдания. – И това е за добро – зависи, за какво се готвиш. Ако си платно за дрехи, добре е да побелееш. Ако си почва, добре е да почернееш. Черноземът дава най-добри плодове, най-хубаво жито.
В тоя смисъл, бих желал всичката
почва
да е чернозем.
Христос казва: „Това е живот вечен, да позная Бога, да позная Любовта." Това е Божественият плод, който носи хармонията за цялото човечество. Който е готов да страда, само той ще цъфне, ще върже и ще даде плод. – Ако съм плод, ще ме изядат. – Нека те изядат. Ти имаш семка, от която ще се родиш отново.
към беседата >>
Като дойде тоя час, те
започват
да ритат, не могат да се отделят от тялото си.
Всички хора, всички живи същества минават през тях. Само оня ще ги преодолее, който е готов да се пусне от клона, за който се държи. Така той ще види, че пропастта, която го плаши, има само 15 см. дълбочина. Всички мъчнотии са преодолими. Виждал съм хора, които не могат лесно да умрат.
Като дойде тоя час, те
започват
да ритат, не могат да се отделят от тялото си.
Казвам: Отпусни се, нека душата ти излезе свободно. Под тебе е само 15 см. дълбочина. И близките на умиращия се страхуват от смъртта. Те му дават лекарства, правят инжекции, да продължат живота му още малко, но нищо не постигат. Пусни се от клона, под тебе има дълбочина само 15 см.
към беседата >>
Обичаш едновременно двама души и
започваш
да лъжеш ту единия, ту другия, ставаш неискрен.
Ако Христос не беше изпълнил Божията воля, щеше да бъде подобен на хората. Често религиозните се запитват помежду си, кой от тях е по-свет, по-умен. Това са относителни неща. Като изучавам сегашните хора, виждам, че те не могат да обичат повече от един човек. Ако едновременно обичат двама души, те, или ще се скарат, или ще бъдат принудени да лъжат.
Обичаш едновременно двама души и
започваш
да лъжеш ту единия, ту другия, ставаш неискрен.
Това любов ли е? Това е проява на човешкия егоизъм, проява на човешкото самосъзнание. Човек, в своя егоизъм, се проявява като малко, жестоко божество, в форма на син, или дъщеря, в форма на възлюбен, или възлюбена. Това всеки е опитал. Аз съм виждал, как това божество бие своята възлюбена, или своя възлюбен.
към беседата >>
Често животът й дотягал, и тя
започвала
да се моли на Бога да вземе душата й, да се освободи от теглото си.
Един ден си гневен, недоволен – Петър те е посетил. На другия ден си доволен, разположен – Христос те с посетил. Той ти казва: „Тая чаша трябва да се изпие". В първия случай човек говори за идеали, за благо на човечеството, но не издържа в това, което говори. В еднн американски град, близо до университета, живяла една стара, 80 годишна негърка.
Често животът й дотягал, и тя
започвала
да се моли на Бога да вземе душата й, да се освободи от теглото си.
Като минавали край дома й, студентите чували молитвата й, и един ден решили да се пошегуват с нея. Една вечер двама от тях се приближили до къщата й и похлопали. Тя се обадила отвътре: Кой е там? – Аз съм Архангел Михаил. Бог чу молитвата ти и ме изпрати да ти взема душата.
към беседата >>
Когато жената вари сладко, първо се отделя пяна, и после сладкото
започва
да кипи.
Само така той може да свърши своята определена работа. Човек всеки ден се гневи за нищо и никакво и кипва. Мъжът се гневи на жена си, жената се гневи на мъжа си. – Кога кипва човек? – Когато се вари нещо в него.
Когато жената вари сладко, първо се отделя пяна, и после сладкото
започва
да кипи.
Пяната се огребва с лъжица и се туря настрана. Когато жената кипне, мъжът да вземе лъжицата и да обере отгоре пяната. Ако мъжът кипне, жената да направи същото. Пяната е утайка на живота. Когато мъжът и жената се освободят от тая утайка, те стават добри, учтиви, любещи.
към беседата >>
Тя ще превърне нещастията на миналото в благодатна
почва
, върху която ще растат, цъфтят и зреят благата на любовта.
Омразата се превръща на любов, затова Христос казва: „Горчивата чаша след време ще се превърне на велико благо, затова аз трябва да я изпия". Ако последователите на Христа и Неговите ученици прилагаха любовта, светът щеше да бъде изправен. Те внесоха омразата в света, която след време ще се превърне на любов. Тогава всички учени, философи и писатели ще започнат да пишат в нов дух, в духа на новата любов. Иде вече новата вълна на любовта.
Тя ще превърне нещастията на миналото в благодатна
почва
, върху която ще растат, цъфтят и зреят благата на любовта.
С тях ще се храни цялото човечество. Като знаете това, не се страхувайте от смъртта. Не се страхувайте и от пропастта, над която висите. – Кой е виновен за това? – Окръжаващите: вашите бащи и майки, вашият мъж, или вашата жена.
към беседата >>
Щом се разделят, който от двамата остане на земята,
започва
да идеализира заминалия.
Стани беден и болен, и аз ще те обикна. Давай от целувките на Духа. Когато хората се обичат, душите им трябва да бъдат близо, а телата им далеч. Ако мъж и жена не живеят добре, Бог ги разделя. Той взима на оня свят или мъжа, или жената.
Щом се разделят, който от двамата остане на земята,
започва
да идеализира заминалия.
Като са далеч един от друг, те се обичат и разбират. Един американец искал да покани на обяд в дома си един от своите приятели, с когото не се виждал цели десет години. Той съобщил това на жена си, да приготви обяда, но тя веднага му отговорила по телефона: Да не ми доведеш тоя мазник! Не го искам. Като чул тия думи, американецът си казал: По телефона даже познах, че жена ми говори.
към беседата >>
Свършване на една работа подразбира
започване
на друга работа.
(втори вариант)
От вашите субективни възгледи за света, това ни най-малко не разбира Божиите закони, тоест крайната цел на Божиите закони. Ще запита някой каква е крайната цел. Крайната цел е да намериш основната черта на своя характер; крайната цел е да намериш своя опорна точка, да намериш своя дом, да се върнеш при баща си, да намериш своя учител да те учи, да знаеш какво да работиш. Някой казва: „Като свърша всичката си работа, какво ще правя? " Ти не разбираш крайната цел, защото работата никога не се свършва.
Свършване на една работа подразбира
започване
на друга работа.
И тъй, никога не туряйте на ума си каква ще бъде крайната цел. Всякога работата си трябва да свършите. И като свършите тази работа, вие ще бъдете щастливи. А ако не може да я свършите, вие ще бъдете нещастни. И тъй, нашият ум трябва да е насочен към работа, която ни е дадена в този свят.
към втори вариант >>
Казвате си често: „Побеляха ни главите." Да, ако е за платно, бих желал всички платна да побелеят; но ако е за
почвата
, гдето се раждат храни, бих желал всичката
почва
да почернее.
(втори вариант)
Само тогава човек може да бъде умен, добър, красив, здрав и тогава ще се образува хармония във всички области на живота. Тази хармония за да се образува, в нея трябва винаги да има едно препятствие. Например, когато се движи някой влак, отпред пред колелетата има една цев, пълна с пясък, която се спуща пред колелетата, сипва пясъка, за да може колелетата да подемат. Иначе те се хлъзгат по гладката повърхност и не могат да се движат, да подемат. Следователно, когато вие сте много щастливи, че вашите колелета не може да се подемат, Бог ви сипва по малко пясък, но от това вие се чувствате нещастни.
Казвате си често: „Побеляха ни главите." Да, ако е за платно, бих желал всички платна да побелеят; но ако е за
почвата
, гдето се раждат храни, бих желал всичката
почва
да почернее.
Христос се обръща към хората и казва: „Това е Божественият плод, от който се образува хармонията в човечеството, и затова, който е готов да страда, той ще цъфне, ще върже." Но ще кажете: „Ще ме изядат, като съм плод." Нищо, нека те изядат, след това ще се образува семка, а тази семка е силата, която се крие, и докато не се образува тази сила, той не може да има това развитие. И тъй, в този смисъл се разбират мъчнотиите, които се зараждат във вас, а такива имат всички - непреодолими мъчнотии. Но тези мъчнотии са преодолими за този, който ще се пусне петнайсет сантиметра надолу, тъй както е с пътника. Аз съм виждал хора, които, като умират, ритат, ритат, не могат да умрат. Пусни се - само петнайсет сантиметра е под тебе, нека излезе душата ти.
към втори вариант >>
Тази велика вълна иде и всички нещастия на миналото ще бъдат само
почва
за велики плодове и ще се разцъфтят благата на човечеството.
(втори вариант)
Но той не може да мрази повече от двайсет години. След това настъпва любов. Омразата се обръща на любов. Следователно Христос, Който дълбоко разбира този закон, казва: „Тази горчива чаша след време ще се обърне на велико благо и на велико съзнание, и затова Аз трябва да пия." Ако учениците, последователите Христови досега прилагаха този закон, светът щеше да бъде в друго положение. Но тази омраза дойде и затова след време ще дойде велика промяна, велика любов в цялото човечество на земята и след двайсет-трийсет години всички писатели, философи ще пишат в това направление.
Тази велика вълна иде и всички нещастия на миналото ще бъдат само
почва
за велики плодове и ще се разцъфтят благата на човечеството.
Затова вие не се бойте, че ще умрете. Нека се мре. И колко от вас сега висите на този клон, и кой е виноват? Околните - баща, мъж, жена и други. Пуснете се и вие ще бъдете доволни.
към втори вариант >>
Сега се казва „обичай",
започваме
да говорим за любов, за добро.
(втори вариант)
Съмняваш се у някого - пусни се долу. Мразиш някого - пусни се долу. Досега всички казваха: „Не се мразете, не се лъжете." Служиха си с отрицателното въздействие. Но аз казвам: „Обичайте се, любете се! " - в положителен смисъл.
Сега се казва „обичай",
започваме
да говорим за любов, за добро.
В какво стои характерът на човека, аз ще го определя. Основната черта във вашия характер се състои в това например, ако един баща остави своята млада дъщеря при един мъж и не я поквари, той има характер. Ако при някоя жена остане един мъж и тя не го поквари, тя има характер. Трябва да се отстранят тези мисли на користолюбие. Така се ражда омраза.
към втори вариант >>
71.
Мъдростта
,
НБ
, София, 29.10.1916г.,
В този случай ти веднага слизаш отгоре,
започваш
да мислиш за някоя хубава кокошка, за месото на някой вол, за винце, за други неща и когато всичко това напълни твоя ум, Мъдростта ти излиза.
Яков казва, че първото качество на Мъдростта е Чистотата. После, Мъдростта е мирна, повърхността й е тиха, спокойна, не се вълнува. Кои хора се вълнуват? Тези, у които страстите вземат надмощие, които живеят в основата на своя мозък – над ушите си. Това място е свързано с един център на човешкото обоняние и щом минеш покрай някоя гостилница, веднага ти се приисква да се понаядеш с месо и да си пийнеш.
В този случай ти веднага слизаш отгоре,
започваш
да мислиш за някоя хубава кокошка, за месото на някой вол, за винце, за други неща и когато всичко това напълни твоя ум, Мъдростта ти излиза.
Тогава горко на онзи готвач, който не е сготвил хубаво ядене! Петдесет на сто от всички нещастия произлизат от това малко центърче. Това е епикурейство. Такива хора казват, че Животът няма смисъл. Човек трябва да е учен, трябва да е банкер, за да нахрани добре това място в мозъка си.
към беседата >>
Един добър градинар трябва най-напред да разбира от
почвата
, после трябва да посее някое дърво, да го обработва, а след години то ще принесе плод.
Някои казват: “Аз искам”. Добре, но три неща са потребни на човека: първо, да търси, второ, да разбира нещата и трето, да ги прилага. Това е същото нещо, което казва Христос: “Търсете, хлопайте, искайте”. Ако не търсиш, не можеш да намериш. Тези три елемента трябва да се съединят в едно, за да се разбират основните причини на нещата.
Един добър градинар трябва най-напред да разбира от
почвата
, после трябва да посее някое дърво, да го обработва, а след години то ще принесе плод.
Така е и в Божествения живот: когато посеем една мисъл, след време тя ще даде плод. Божественото желание ще посееш в твоето сърце, а Божествената мисъл ще посееш в твоя ум. Но преди да си ги посял, твоите ум и сърце трябва да бъдат чисти и мирни. Човек трябва да се избави от лакомията, която съществува в света. Ще ви приведа един разказ, съчинен преди хиляди години.
към беседата >>
Когато понякога се разгневиш, разсърдиш се и се зачервиш, след половин час
започваш
да чувстваш умора и си казваш: “Колко ме заболя глава!
Например, двама, които по-рано не са живели добре, сега на фронта се срещат и се сближават. Тъй че, докато не се роди от утробата на майка си, човек не може да разбере външните условия. По същия закон ако и ние не влезем във вътрешния свят, няма да разберем какво Господ мисли. Но това е определено. Страстите са кратковременни – могат да се повдигнат като пожар, но след това ще угаснат и ще настане затишие.
Когато понякога се разгневиш, разсърдиш се и се зачервиш, след половин час
започваш
да чувстваш умора и си казваш: “Колко ме заболя глава!
” Следователно, настъпилата страст предизвиква обратна реакция. Утре пак ще се разгневиш и пак ще настъпи обратна реакция. Един вълк улавя една овца, гневи се, докато я изяде, но знаейки, че след това ще страда, отива да се наспи. Често и мъжете, след като се карат с жените си, отиват в кръчмата, за да забравят всичко, и казват: “Страстите на жената няма да ме убиват”. Но след като изтрезнеят, пак започват страданията и пак отиват в кръчмата.
към беседата >>
Но след като изтрезнеят, пак
започват
страданията и пак отиват в кръчмата.
Когато понякога се разгневиш, разсърдиш се и се зачервиш, след половин час започваш да чувстваш умора и си казваш: “Колко ме заболя глава! ” Следователно, настъпилата страст предизвиква обратна реакция. Утре пак ще се разгневиш и пак ще настъпи обратна реакция. Един вълк улавя една овца, гневи се, докато я изяде, но знаейки, че след това ще страда, отива да се наспи. Често и мъжете, след като се карат с жените си, отиват в кръчмата, за да забравят всичко, и казват: “Страстите на жената няма да ме убиват”.
Но след като изтрезнеят, пак
започват
страданията и пак отиват в кръчмата.
Страстите създават пиянството. Трябва да се намерят сили, които да ги изкоренят. Страстите трябва да се впрегнат и тогава ще се отстранят. Ако пуснеш едно прасе в градината, ще рови, но то не е виновно за това. Впрегни тази своя страст!
към беседата >>
72.
Христа да придобия
,
НБ
, София, 5.11.1916г.,
“ И като не можете да разрешите този въпрос,
започвате
да си мислите какъв ли ще бъде онзи свят.
И тъй, какви са стремежите на душата? Някой казва, че е гладен, и вие мислите, че това е съществена нужда. Душата ви не се интересува от това, тя не иска тези твърди вещества. Вие мислите, че човек се състои от ядене, но това показва, че не разбирате нещата. Вие се питате: „Ами когато умра, дали ще ям и пия на онзи свят?
“ И като не можете да разрешите този въпрос,
започвате
да си мислите какъв ли ще бъде онзи свят.
В Царството Божие хората не ядат и не пият – това са неща, които тялото изисква за материалния свят. Но тялото и вие са две различни неща и когато тялото придобие тези работи, не считайте, че душата ви ги придобива – това е една илюзия. После, у вас се явяват омраза, завист, отмъщение и други и мислите, че това е стремеж на душата. Това са стремежи на вашето сърце, защото гневът и завистта са неща, приятни на сърцето; окултистите биха казали, че това са стремежи на Астралното тяло. Например някой има няколко къщи и вие му завиждате; завиждате на някого, че е по-красив или по-учен; някой ви отнема слугата и вие се гневите и т.н., а после си казвате: „Аз се разгневих, аз направих това“ – лъжете се, това е стремеж на вашето сърце.
към беседата >>
След това някой
започва
да мисли, че е много нещо, възгордява се, мисли, че е много учен, много силен, че много знае,
започва
да мисли, че той е всичко, че той е човекът, че той е придобил нещо.
В Царството Божие хората не ядат и не пият – това са неща, които тялото изисква за материалния свят. Но тялото и вие са две различни неща и когато тялото придобие тези работи, не считайте, че душата ви ги придобива – това е една илюзия. После, у вас се явяват омраза, завист, отмъщение и други и мислите, че това е стремеж на душата. Това са стремежи на вашето сърце, защото гневът и завистта са неща, приятни на сърцето; окултистите биха казали, че това са стремежи на Астралното тяло. Например някой има няколко къщи и вие му завиждате; завиждате на някого, че е по-красив или по-учен; някой ви отнема слугата и вие се гневите и т.н., а после си казвате: „Аз се разгневих, аз направих това“ – лъжете се, това е стремеж на вашето сърце.
След това някой
започва
да мисли, че е много нещо, възгордява се, мисли, че е много учен, много силен, че много знае,
започва
да мисли, че той е всичко, че той е човекът, че той е придобил нещо.
Той се гордее, защото има много знания, може да учи хората и да им проповядва, мисли, че той е, който знае всичко. Всичко това е вашият ум, това е израз на вашите мисли. Трябва да различите тези съществени неща на вашия ум. И така, къде ще намерим Христа? Нито в тялото си, нито в сърцето си, нито в ума си ще Го намерим.
към беседата >>
Само когато ви заковат в тази Любов, както заковаха Христа, вие ще кажете: „Прости им, защото те нищо не знаят.“ А сега знам много мъже и жени, които си казват: „Аз ще намеря Христа.“ Жената се моли, а мъжът ¢ я слуша и си казва: „Аз ще взема четири гвоздея и ще я закова“; но тя
започва
да вика, да се сърди, а той ¢ казва: „Лъжеш като стара циганка, не знаеш ли, че аз живея на третия етаж, а ти си под мен?
Когато излезете от сърцето, ума и тялото си, само тогава тези цветове ще могат да се оплодят и вие ще имате приятните плодове на Живота. Постарайте се през тази една година да намерите себе си. Павел казва: „Ако раздадете богатството си и тялото си, пак няма да намерите Христа; вие сте на пътя, но не и в пътя.“ Когато дойдете в положението на душата си, когато дойдете в петата област на Любовта – да обичате Христа и Той да бъде всичко за вас, тогава вие сте Го намерили. Когато престанете да мислите за себе си, за своето тяло, сърце, ум и душа, когато престанете да мислите как да се спасите, тогава ще намерите Христа. Когато бъдете над тези четири области, ще разберете великия смисъл на Любовта и ще го разберете с едно преживяване.
Само когато ви заковат в тази Любов, както заковаха Христа, вие ще кажете: „Прости им, защото те нищо не знаят.“ А сега знам много мъже и жени, които си казват: „Аз ще намеря Христа.“ Жената се моли, а мъжът ¢ я слуша и си казва: „Аз ще взема четири гвоздея и ще я закова“; но тя
започва
да вика, да се сърди, а той ¢ казва: „Лъжеш като стара циганка, не знаеш ли, че аз живея на третия етаж, а ти си под мен?
“ Друг път мъжът се моли, а жената го слуша, взема четири гвоздея, иска да го закове, той се сърди, вика и тогава тя му казва: „Лъжеш като стар циганин.“ И така двамата всеки ден намират Христа. От осем хиляди години насам има приковани хора и аз ги виждам, че се кълнат. Сега, пита се защо християнството не е напреднало. Човек, който иска да се развива, трябва да разбере този дълбок вътрешен смисъл и да се освободи от тялото си. Ти и без такова тяло можеш да живееш.
към беседата >>
Следователно грехът
започва
от ума.
След като го изучавал хиляда години, той придобил някаква сила и знания и пак отишъл с въоръжени хора да вземе кравата, но пак се повторило същото. После още хиляда години проучвал живота на светията, придобил нови сили и знания, пак тръгнал да вземе кравата, но и този път не успял. За пореден път князът се заел да проучва живота на светията, придобил още нови знания и станал толкова силен и добър, че дори всички богове му се покланяли. И накрая, след всички тези три хиляди години на учение князът отишъл при светията и му казал: „Вече не ми трябва тази крава.“ Това значи, че когато излязъл от тялото, сърцето и ума си, кравата вече не му трябвала... Колко пъти тялото се оплаква от сърцето, защото сърцето греши, а тялото страда; друг път умът греши, а сърцето страда – такъв е законът.
Следователно грехът
започва
от ума.
Всички болести идват все от ума, от сърцето и от тялото, затова заболяванията биват умствени, емоционални и соматични. Изпъдете лошите мисли от вас и всички соматични болести ще изчезнат. Внесете тези нови сокове и вашето тяло ще се подобри. Това практикува и съвременната медицина: когато кръвта на някого е много увредена, отварят една негова вена и вена на един здрав човек, преливат кръв от последния в тялото на болния и той оздравява. Соковете на душата непременно трябва да минат през вашия ум, сърце и тяло и тогава вие ще станете техен господар.
към беседата >>
Аз я уподобявам на жена, която става сутрин рано,
започва
да мете, вдига прах наоколо; тя мисли, че е изчистила къщата, но след четири-пет часа пак ще има прах.
Това е учението, което може да преформира света – да намерим Христа. Казах ви в миналата си беседа, че Христос идва отгоре като една Светлина над вас и всички, които сте готови да завържете, ще цъфнете. А които не сте готови да цъфнете, ще останете за една друга епоха. Които не сте готови да се жертвате, не се безпокойте, защото никога светът не е бил тъй добър, както е сега. Но ще кажете, че има такава голяма война – нищо от това, не се плашете, войната е чистене на света и на хората.
Аз я уподобявам на жена, която става сутрин рано,
започва
да мете, вдига прах наоколо; тя мисли, че е изчистила къщата, но след четири-пет часа пак ще има прах.
Аз виждам, че всички, убити във войната, са паднали от своите коне, но са по-добре, не мислят за захар, за ориз. Някой ще попита какво ли е тяхното положение там горе. Те са по-добре от вас и ще оживеят. Вие ще живеете заедно с тях и с този Христос, който идва и е идвал много пъти на Земята. Някой ще каже, че Христос е бил един път на Земята.
към беседата >>
73.
Петте разумни девици / Петте разумни и петте неразумни деви
,
НБ
, София, 16.11.1916г.,
Ако добрите и благородни чувства в човека не се подхранват, той ще остане бедна, необработена
почва
.
Като дава, Бог изпълнява закона за себе си. Той нищо не очаква от нас, но ние трябва да даваме, за да се облагородим. Просяците, със своето съществуване, облагородяват човешките чувства. Те подсещат човека да дава. В това отношение, те са гостилничари, които канят клиентите си да отидат при тях да се нахранят.
Ако добрите и благородни чувства в човека не се подхранват, той ще остане бедна, необработена
почва
.
– Докога ще съществуват просяци? – Докато хората са в закона на развитието си. Петте разумни деви и петте неразумни, за които говори Христос, показват, именно, това, че в човека има едно разумно и едно неразумно начало, които са в постоянна борба. Когато неразумният дойде при разумния да иска от неговото масло за светилника си, последният ще каже: Не мога да ти дам от своето масло, защото и на тебе, и на мене няма да стигне. Аз имам масло само за себе си.
към беседата >>
Когато ви посетят разумните, вие
започвате
да работите с любов и всичко ви върви добре.
Петте деви заедно образуват един триъгълник. Както виждате, те са в нас и ни заставят да мислим и да чувствуваме. Някои казват, че човек има два ангела. Според мене, човек има десет ангела – пет разумни и пет неразумни. Когато се проявят неразумните деви, вие излизате от релсите на своя живот.
Когато ви посетят разумните, вие
започвате
да работите с любов и всичко ви върви добре.
Първите деви ви събличат, а вторите ви обличат и носят голямо благословение. Дойде ли Божието благословение върху вас, вие не губите равновесие и сте в положението на параход в ръцете на добър, опитен капитан. Колкото и да се клатушка параходът ви, пазете равновесието си. Щом имате стремеж към Бога, всякога ще следвате правия път на живота. Какво представя животът на земята?
към беседата >>
Като се уверявах, че това е постигнато, вдигах стъкълцата и
започвах
да ги обучавам.
Сам той казва: Видях, как бълхите се обучават във военното изкуство. Почудих се, как са постигнали това. Не е лесно да отвикнеш бълхата да скача. На въпроса, как са постигнали тоя успех, диригентът на бълхите отговорил: Наистина, тук срещнах най-голямата мъчнотия. За да отвикна бълхите да скачат, поставях ги- между две стъкълца и така ги държах известно време.
Като се уверявах, че това е постигнато, вдигах стъкълцата и
започвах
да ги обучавам.
Питам: Ако бълхата може да изучи военното изкуство, вие не можете ли да изучите Божественото изкуство? И Бог днес постъпва по същия начин. Когато пожелае да ви отвикне от стария навик да скачате и да бягате, Той ви поставя между две стъкла. Те оказват известно напрежение върху ума и сърцето ви, и вие започвате да мислите правилно. Само така ще разберете, кои са разумните и кои неразумните деви.
към беседата >>
Те оказват известно напрежение върху ума и сърцето ви, и вие
започвате
да мислите правилно.
За да отвикна бълхите да скачат, поставях ги- между две стъкълца и така ги държах известно време. Като се уверявах, че това е постигнато, вдигах стъкълцата и започвах да ги обучавам. Питам: Ако бълхата може да изучи военното изкуство, вие не можете ли да изучите Божественото изкуство? И Бог днес постъпва по същия начин. Когато пожелае да ви отвикне от стария навик да скачате и да бягате, Той ви поставя между две стъкла.
Те оказват известно напрежение върху ума и сърцето ви, и вие
започвате
да мислите правилно.
Само така ще разберете, кои са разумните и кои неразумните деви. Първите казват, че всичко в света е разумно и смислено, а вторите казват, че всичко е неразумно и безсмислено. Сега аз желая да не се жените за хлебари и мeсари, а да се ожените за царския син и да родите добро и разумно дете. Желая ви да намерите царската дъщеря Халял-Каза, да я извикате по име два пъти и на третия път конят ви да зацвили. След това да говорите с царската дъщеря и да превърнете камъните около вас в живи хора.
към беседата >>
С тази раса
започва
грехът, и тези пет неразумни деви представляват черната раса, а петте умни представляват бялата раса, която сега работи за възстановяване царството на земята.
(втори вариант)
В това отношение можем да разделим човечеството на черни и бели. В света са съществували досега четири раси: червена, черна, жълта и бяла. Бялата е най-млада раса. Било е време, когато черната раса е била на висота на своето развитие. Черните хора не са били както днес глупави, а са били най-интелигентни хора.
С тази раса
започва
грехът, и тези пет неразумни деви представляват черната раса, а петте умни представляват бялата раса, която сега работи за възстановяване царството на земята.
Неправилно схващане е, когато казват, че едни хора са добри, а други - зли. Човек не може да бъде едновременно добър и зъл. Правилно е човек да бъде или добър, или лош. Златото не може да бъде едновременно и ценно, и безценно. Ценният камък не може да бъде едновременно и ценен, и безценен.
към втори вариант >>
Както има неустойчиви съединения, каквито са съединенията на азота, и когато човек умре, той
започва
да мирише - тогава всички азотни съединения се разлагат, всеки елемент се отделя и отива всеки на своето място.
(втори вариант)
Думата „разумни" се употребява от Христа в дълбок смисъл. Употребена е думата „еинсоф", а не думата „разум", което значи безконечно Божествено начало, което се проявява често у човека. Тези пет деви са имали Божественото начало вътре в себе си. Сега едно нещо трябва да имате предвид: разликата между умното и безумното, доброто и лошото е тази, че лошите хора имат шупли, пори в себе си, скоро се подквасват, шупват, а добрите хора нямат пори в себе си, не кипват, не шупват. Аз не употребявам думата „пори" като някакви канали в хората, но употребявам думата в химически смисъл.
Както има неустойчиви съединения, каквито са съединенията на азота, и когато човек умре, той
започва
да мирише - тогава всички азотни съединения се разлагат, всеки елемент се отделя и отива всеки на своето място.
Тъй че в това време, когато господарят си замине, всеки елемент си отива на мястото, отгдето е дошъл. Това се нарича гниене, вмирисване. Имайте предвид, че небето е място на чистотата, на разума. Сега, като говоря това нещо, може мнозина да разбирате криво нещата. Това криво разбиране се състои в това, че често хората не разсъждават.
към втори вариант >>
74.
Разсмотрете криновете в полето как растат
,
ИБ
, София, 19.11.1916г.,
" Но като им прочете попът последната молитва, след три месеца белият сняг
почва
да се топи.
Вие искате да се подвизавате в духовен живот и аз ви казвам: Научете се от криновете. Има три положения в света: физическо поле, атмосфера и свят. Физическото поле е основата - това е влиянието и действието на силите, които действуват, работят; светът е отношението между живите и разумни същества. Господ възлюби света, то е, че слезе да научи хората за отношенията помежду им. Момата носи кринов цвят и казва на момъка: "Колко е чисто, бяло!
" Но като им прочете попът последната молитва, след три месеца белият сняг
почва
да се топи.
Аз искам да расте тоя крин във вашите сърца. В полето добре растат, но в малко сърца, в малко деца, в малко народи, в малко църкви, в малко говорители съм намерил гоя крин. Аз сега съм дошъл, ходя по земята и съм с вас, за да видя къде какви кринове има и как растат. Жените са виновни - те станаха причина и изгониха Бога от рая. Не ви съдя, но казвам една истина.
към беседата >>
6. Хората често пъти
почват
с Христа, а завършват с Мойсея.
Съдбата да се предаде в Неговите ръце с вяра. Ще те докара на косъм някога, но не ще те остави. 5. Бащата о добър, но като има деца, оставя ги "да се наживеят", а това е първата грешка на бащата. Каквото е било добро за бащата, това да се прави и за децата. Те са хитри и разбират лесно слабостта.
6. Хората често пъти
почват
с Христа, а завършват с Мойсея.
Законът е: почни с Мойсея, завърши с Христа. Всякога имай един Господ - един център, а не много центрове. Кога се разсърди твоят Господ, тогава е лошаво, но ако друг се разсърди, не се безпокой. 7. Докато нямаш за Учител Господ, никой не те учи, но като почне Господ Христос да те учи, ще се явят веднага други учители да те учат на това-онова и да ти показват други пътища. Те са лъжливи, не ги слушайте, а само Христа Господа слушайте в тайна, без да изявяваш това на другите явили се учители.
към беседата >>
75.
Закхей
,
НБ
, София, 26.11.1916г.,
Гордостта се явява, когато човек
започва
да се индивидуализира.
Всяка наука има за цел да преустрои човешкия ум. Науката работи в ума, а религията работи в сърцето. Те са два метода за изправяне на човешката душа, за подготовка към пътя на възвишения Живот. Защото гордостта се явява от ума, а злото – от сърцето. Понякога мислите, че може да оправите света или ви е мъчно, че хората не ви зачитат.
Гордостта се явява, когато човек
започва
да се индивидуализира.
Сега, препоръчвам ви да държите един пост от пет-шест дни, за да опитате колко е вашата сила. Обикновено минат ли два-три дни от поста, повече не издържате. Христос опита своя живот – Той пости четиридесет дни, за да узнае своята душа. Ако не можете да гладувате, значи нямате сила и не може да намерите Христа. Съвременните хора са натрупали това богатство, защото мислят, че трябва да ядат и пият и са станали роби на кухнята.
към беседата >>
А царят
започва
да ги дарува: на първия министър дал скъсаните гащи, на втория – палтото, на третия – шапката, на четвъртия – ризата и т.
Всички му дали по нещо. Най-после царят пристигнал официално в двореца и поканил всички свои министри на угощение. “Какви ли подаръци ни носи царят? ” – помислили си те. Всички се облекли с парадните си дрехи, наредили се около трапезата и зачакали.
А царят
започва
да ги дарува: на първия министър дал скъсаните гащи, на втория – палтото, на третия – шапката, на четвъртия – ризата и т.
н... Така и Христос, който има много съдрани гащи, ризи, обуща и шапки, ще ви събере на едно угощение и на всички ще подари по нещо от тези скъсани неща. Сега ще кажете: “Слава Богу, ние не сме от тях”. Не зная, има един стих, който казва: “И мислите им ходят след тях”. Преди хиляди години някой си овчар имал много овце, а в местността, където те пасели, имало един вълк, който постоянно посещавал стадото. Овчарят го гонел и биел, но той успявал сегиз-тогиз да си вземе по една овца.
към беседата >>
76.
Ще ви въздигна
,
НБ
, София, 3.12.1916г.,
Това е вярно и в Природата: корените се занимават с
почвата
, с един необработен материал, а клоните се занимават с по-добрата материя.
Тези бележки са необходими, за да ви станат ясни мислите, които ще представя пред вас. Често в живота на хората се срещат големи противоречия. Ако искате хубав копринен плат, за да си ушиете рокля, няма да го търсите при някой овчар или при жена, която обработва вълна, а ще го търсите при търговеца, който продава такива платове. За да се създаде хубавият плат, колко труд се изисква от хората да хранят малките копринени буби, да им събират черничеви листа, за да могат те да изпредат тези хубави нишки, та съвременните моми да се кичат с копринени дрехи. В този смисъл, ако иска хубав материал, човек трябва да отиде при добри хора – там са добрите платове, а ако иска лош материал, трябва да отиде при лоши хора.
Това е вярно и в Природата: корените се занимават с
почвата
, с един необработен материал, а клоните се занимават с по-добрата материя.
Искам да ви накарам да не мислите, че едни хора са добри, а други са лоши. Когато разглеждаме нещата философски, не трябва да ги разглеждаме тъй, както сега се гледа на тях, защото доброто е добро в едно определено отношение, а злото е зло пак в едно определено отношение. За да се докаже това, не се изискват много доказателства. Например, ако очите ви са здрави, щом излезете сутрин на слънце, гледката ще ви прави добро впечатление. Но ако очите ви са болни, гледката ще ви прави лошо впечатление и ще трябва да се затворите в някоя тъмна стая, понеже при болни очи лекарите често пъти препоръчват това.
към беседата >>
Става момата сутринта и
започва
да плаче.
” Жената обича мъжа си, но и тя го ревнува и ако поглежда към други жени, тя го пита: “Ти защо я погледна? ” Защо е направен светът? Злото не е в поглеждането, а в пожелаването, което се явява. Следователно, докато нямаме доказателства, не трябва да се боим от нищо. Ще ви дам един пример от българския народен живот: една млада мома сънувала една вечер, че се оженила и родила едно много хубаво дете, което после умряло.
Става момата сутринта и
започва
да плаче.
След това разказала съня на майка си, която също започнала да плаче. Мъжът бил на нивата и когато се връща у дома си, заварва и двете, че плачат. Разказали му те, че дъщерята сънувала, че родила дете и то умряло, а бащата решил да избяга от тях и рекъл: “Толкова глупави хора не съм виждал. Ако не намеря по-глупави хора от вас, няма да се върна, но ако намеря по-глупави, ще се върна”. Тръгнал той и на едно място видял един господин, който си бил ушил нови гащи за Великден, но не знаел как да ги обуе.
към беседата >>
Започват
, например, така: “Вие имате хубава нива, хубави волове, искаме да ги купим” и най-после казват, че искат момата.
Сега вие чакате Христа да дойде. Да, идва Христос, за вас идва. Той ще дойде един ден да похлопа като младоженец, ще изпрати сватовници. Какво правят хората днес? Когато изберат момата, изпращат стари хора, сватове, които насядат около огнището, но не пристъпват направо към целта, а заговарят по други въпроси.
Започват
, например, така: “Вие имате хубава нива, хубави волове, искаме да ги купим” и най-после казват, че искат момата.
Тогава пък родителите на момата започват да се докарват от своя страна, не отговарят направо, а казват, че първо ще разберат за момъка и тогава ще отговорят... Така и Христос ще дойде, за да види каква е момата. За да се сгодите за Христа, трябва да имате Добродетели, Знание, инстинкт, Любов, Истина и удоволствие. Нямате ли тези неща, няма да стане сватовщина. Може да сте член на която и да е църква, сватовщина няма да стане. Не е достатъчно човек да бъде само член на една държава, но той трябва да има права.
към беседата >>
Тогава пък родителите на момата
започват
да се докарват от своя страна, не отговарят направо, а казват, че първо ще разберат за момъка и тогава ще отговорят... Така и Христос ще дойде, за да види каква е момата.
Да, идва Христос, за вас идва. Той ще дойде един ден да похлопа като младоженец, ще изпрати сватовници. Какво правят хората днес? Когато изберат момата, изпращат стари хора, сватове, които насядат около огнището, но не пристъпват направо към целта, а заговарят по други въпроси. Започват, например, така: “Вие имате хубава нива, хубави волове, искаме да ги купим” и най-после казват, че искат момата.
Тогава пък родителите на момата
започват
да се докарват от своя страна, не отговарят направо, а казват, че първо ще разберат за момъка и тогава ще отговорят... Така и Христос ще дойде, за да види каква е момата.
За да се сгодите за Христа, трябва да имате Добродетели, Знание, инстинкт, Любов, Истина и удоволствие. Нямате ли тези неща, няма да стане сватовщина. Може да сте член на която и да е църква, сватовщина няма да стане. Не е достатъчно човек да бъде само член на една държава, но той трябва да има права. Следователно, не трябва само да влезем в разумния Божествения свят, но трябва да станем граждани, да гласуваме и да избираме.
към беседата >>
77.
Спаси ни
,
НБ
, София, 17.12.1916г.,
Съвременните хора много се радват, когато
започват
да затлъстяват, а това е най-голямото нещастие.
Може да Го посрещнете като онази жена, на която мъжът се връща от работа и носи нещо, а тя го нахоква, че това не взел, онова не взел. Когато вашият Господ се събуди, вие ще започнете да се оплаквате, че това не е взел, онова не е взел и Той ще каже: “Аз трябваше да спя още дълго време, защото тези хора искат да спят в гробовете си”. От цитираните два стиха интересен е последният, 25-и стих: “Господи, спаси ни, погинваме! ” Под думата “погинване” разбирам асимилиране на висшия принцип от нисшия. Когато разумът стане жертва на вашия стомах, това е нисшият принцип.
Съвременните хора много се радват, когато
започват
да затлъстяват, а това е най-голямото нещастие.
Тогава те стават едно угоено прасе, което господарят им ще изяде. Когато надебелеете, ще бъдете изядени от Дявола – ще бъдете като една пуйка, а дяволите ще се съберат и ще си кажат: “Този човек го хранихме толкова години, но месцето му си струва”. Това е смъртта. Затова трябва да събудите Христа. За да не бъдат изядени, учениците събудиха Христа.
към беседата >>
А причината беше тази, че очите й са малко изпъкнали и хвърлят сянка при различните ъгли на осветление... По същия начин и вие, щом видите някаква сянка,
започвате
да мислите, че сте големи грешници, че нищо няма да излезе от вас.
Така и човешкият живот не може да се състои само от върхове, а трябва да има и долини. Долините са тъмни места, сенки. Понякога очите ви не са добре. Преди няколко седмици при мен дойде една госпожица, която си беше внушила, че долните й клепачи са почернели. Беше си втълпила това и не можеше да се освободи от тази мисъл.
А причината беше тази, че очите й са малко изпъкнали и хвърлят сянка при различните ъгли на осветление... По същия начин и вие, щом видите някаква сянка,
започвате
да мислите, че сте големи грешници, че нищо няма да излезе от вас.
Това са издатини и вдлъбнатини, които само произвеждат сенки. Господ ви е пратил да служите някому – например, да наглеждате няколко сирачета, а вие искате да заемете първо място, да станете министър-председател и да управлявате България. Кажете ми кой министър е оправил България, кой министър е оправил Германия, Англия или други? Когато вашият Господ се събуди, тогава всички бури ще утихнат, и вие с Него заедно ще имате тази сила и власт. Без Христа нищо не може да се направи.
към беседата >>
78.
Ще бъдат научени
,
НБ
, София, 24.12.1916г.,
Както учителят по музика дава елементарни уроци на новите си ученици, така и Бог
започва
с всеки, който иска да се научи от Него.
– За женената жена лъкът е нейният мъж. Ако е научила урока си, как да управлява лъка на своята цигулка, тя ще живее добре с мъжа си и разумно ще управлява своя дом. Рече ли с лъка да гони мухите, да бие децата, тя не може да управлява дома си. Казваме, че тая жена не може да свири на цигулка. И мъж, който не може да управлява своя лък, не е музикант, нито е в състояние да управлява своя дом.
Както учителят по музика дава елементарни уроци на новите си ученици, така и Бог
започва
с всеки, който иска да се научи от Него.
Първо Той ще преподаде начина, по който се управлява лъка; после, как се държи цигулката и най-после ще пристъпи към упражнения върху цигулката. Той ще каже: Вземи цигулката си, застани мирно и започни! Като научиш да свириш леки упражнения, постепенно ще пристъпваш към по-сложни, докато станеш господар на всички позиции. Това значи, да бъдеш научен от Бога. Вие сте дошли на земята, като във велико училище.
към беседата >>
Ако стремежът е насочен нагоре, човек
започва
да се учи от Господа.
– Какво ще възприемаш? – Божествените тонове. Ако наклоняваш цигулката, ти си в един от активните процеси. Тоновете, които излизат от ръката ти, това са светлинните лъчи, които постоянно се развиват. „Ще бъдат научени от Господа." Веднъж имаш стремеж, знанието иде само по себе си.
Ако стремежът е насочен нагоре, човек
започва
да се учи от Господа.
За такъв човек казваме, че е музикален. Колкото по-силен е стремежът на човека, толкова по-голямо е съдействието му. Всички добри хора му съдействат. Няма човек в света, който да не се отзовава на Божественото. То се проявява във вид на милосърдие.
към беседата >>
Дето е милосърдието, там
почвата
е обработена.
За такъв човек казваме, че е музикален. Колкото по-силен е стремежът на човека, толкова по-голямо е съдействието му. Всички добри хора му съдействат. Няма човек в света, който да не се отзовава на Божественото. То се проявява във вид на милосърдие.
Дето е милосърдието, там
почвата
е обработена.
Без него човек е подобен на пустиня. Казва се, че пустинята нищо не ражда. Тя е бездетна жена. За бездетния се казва, че е жесток. Като знаете това, пазете се от жестокостта, която спъва човешкото развитие.
към беседата >>
Христос казва: „Всички, които са научени от Бога, идат при мене." Оттук
започва
истинската култура, истинското знание.
Само една сълза била в състояние да утоли кръвта на убития Захарий. Питате: Защо плаче човек? Какво е предназначението на сълзите? Една сълза, излязла от окото на човека, може да го спаси от престъплението, което е извършил. Тя е сълзата на милосърдието.
Христос казва: „Всички, които са научени от Бога, идат при мене." Оттук
започва
истинската култура, истинското знание.
Под „култура" в широк смисъл, разбираме това знание и изкуство, което обхваща целокупния живот. Тя обхваща проявите на ума, на сърцето, на душата и на духа. При тая култура всяко същество има своето определено място и предназначение; всяко същество има условия за своето развитие. Първото съзнателно същество, което се явило през тая култура, било човекът, т.е. мъжът. Под „човек" разбираме същество, което мисли.
към беседата >>
От тоя момент
започва
втората култура – на познаване на доброто и на злото.
Той пожелал да му даде Бог един другар. Желанието му било задоволено. Бог му пратил другарка – жената. Дошла жената, но скоро се наситила на Адама, намерила, че е стар, и си потърсила млад другар. Тя намерила такъв в лицето на змията – черният адепт.
От тоя момент
започва
втората култура – на познаване на доброто и на злото.
Сегашната култура е на жените. Мъжете са безгласни букви, както шеговито се наричат „лукови глави." Иде новата култура на света, която ще съедини двата принципа – на мисълта и на живота. Тя е културата на милосърдието, или културата на любовта. Първата култура е била на мъдростта, втората – на правдата, а третата – културата на любовта.
към беседата >>
От 14 години нататък децата
започват
да поумняват.
Такива са отношенията на хората от сегашната култура. Това е резултат на желанията на физичното тяло в човека. Докато детето е малко, то е тихо, кротко, няма желания. Щом започне да се развива тялото на желанията, детето става капризно, своенравно. Това се забелязва особено от 7–14 годишна възраст.
От 14 години нататък децата
започват
да поумняват.
Като пораснат, те работят повече с ума си, стават разумни и, от 28 – 30 годишна възраст, те стават съзнателни – започват да търсят Бога и Христа. Сега и на вас проповядвам новото учение, което ще ви заведе при Христа. Днес, като наблюдавам живота на хората, навсякъде виждам дисхармония: В домовете, в обществата, в училищата. Това ме кара да се измъчвам и страдам. Днес всички хора се карат, сърдят се – мъже и жени, ученици и учители, свещеници с пасомите си.
към беседата >>
Като пораснат, те работят повече с ума си, стават разумни и, от 28 – 30 годишна възраст, те стават съзнателни –
започват
да търсят Бога и Христа.
Това е резултат на желанията на физичното тяло в човека. Докато детето е малко, то е тихо, кротко, няма желания. Щом започне да се развива тялото на желанията, детето става капризно, своенравно. Това се забелязва особено от 7–14 годишна възраст. От 14 години нататък децата започват да поумняват.
Като пораснат, те работят повече с ума си, стават разумни и, от 28 – 30 годишна възраст, те стават съзнателни –
започват
да търсят Бога и Христа.
Сега и на вас проповядвам новото учение, което ще ви заведе при Христа. Днес, като наблюдавам живота на хората, навсякъде виждам дисхармония: В домовете, в обществата, в училищата. Това ме кара да се измъчвам и страдам. Днес всички хора се карат, сърдят се – мъже и жени, ученици и учители, свещеници с пасомите си. В това отношение, всички хора са герои-мъченици.
към беседата >>
Една госпожица, която
започва
да свири на пиано, най-напред ще трябва да се научи как да си държи ръцете, пръстите.
(втори вариант)
Това е една велика наука: да се научиш как да служиш на себе си, на жена си, на децата си, на дома си, на човечеството и т.н. Това не е игра. Когато някой ученик по музика отиде на училище, първите упражнения са много елементарни. Най-напред ще се научи как да държи цигулката, лъка, после - да упражнява струните и т.н. Ще кажете: „Това е много проста работа." Първата работа обаче е да държите правилно лъка.
Една госпожица, която
започва
да свири на пиано, най-напред ще трябва да се научи как да си държи ръцете, пръстите.
Това не е проста работа. Някои, като ме слушат, казват: „Това ние го знаем." Научи - това, което аз съм научил. Трябва да схванем нашите отношения към Бога. Ще се запитате: „Син ли съм аз на Бога, или не? " Това аз подразбирам: слугувал ли съм на Господа, или не?
към втори вариант >>
Бог всякога
започва
с най-елементарните, с най- простите неща в света.
(втори вариант)
Жена, като вземе лъка, а лъкът й е мъжът й, ако знае как да върти лъка, ще знае как да управлява мъжа си, дома си. Но ако вземе да го върти някъде по тавана, да гони мухите, да бие децата - не знае как да управлява дома си. Не си научила да въртиш лъка добре около цигулката. Така е и с мъжа. Знаеш ли да въртиш добре лъка, да управляваш жена си, значи научил си да въртиш лъка около цигулката си.
Бог всякога
започва
с най-елементарните, с най- простите неща в света.
И когато Господ се яви у вас - във вашия ум, сърце, във вашия свят, Той ще започне с най-елементарните и прости работи. Той ще каже: „Стой мирно, мир вам; вземи сега цигулката, лъка и като научиш да ги управляваш, ще започнеш упражнения на струните, все по-сложни и по-сложни. После - в позиции, и след време ще има един велик артист." Сега вие сте в едно училище и който може да свири, той ще стане един учител, а който не може, той ще остане зад сцената. Такъв е великият закон.
към втори вариант >>
„Всички, които са научени от Бога, казва Христос, идат към Мене." С това
започва
истинската култура, знание.
(втори вариант)
" Просълзил се и няколко сълзи паднали в кръвта, която веднага престанала да клокочи. Само една сълза е в състояние да успокои кръвта на убития Захарий. Ето защо са вашите сълзи. Една сълза, която излиза от вашето око, тя ви спасява от едно престъпление, което сте извършили. Тя е сълзата на милосърдието.
„Всички, които са научени от Бога, казва Христос, идат към Мене." С това
започва
истинската култура, знание.
За да може да съществува една истинска култура, ще взема тази дума в широк смисъл - трябва да съдържа в себе си всички отрасли на човечеството. Някой път взимат религията като най-висше проявление, но културата е, в която се слива всичкият ум, душа и сърце. В тази култура всяко едно същество на земята си има своето място и предназначение, има условия, при които може да се развива. Тези условия са ясни. Колко вида хора са служители на тази култура?
към втори вариант >>
Ние сме се демагнетизирали, започнали сме да се разваляме, очите ни
започват
да хлътват, лицата се развалят.
(втори вариант)
От какво се състои нашият живот, нашата култура? Идете по улицата и ще видите как цял ден шопите бият животните си. Идете по фурните, да видите какво е там. Идете в някои семейства - ще видите само викове и плач. Това е културата на ожесточението.
Ние сме се демагнетизирали, започнали сме да се разваляме, очите ни
започват
да хлътват, лицата се развалят.
Това е нашата култура. Сега милосърдието ни учи как да употребим тази мъдрост и сила. Това е Христовото учение и Христос, Който сега иде на земята, Той ще научи хората. Очаквате Го да слиза с много ангели. По какво се отличават ангелите?
към втори вариант >>
Щом се развият по-нататък до четиринайсетгодишна възраст,
започват
да стават капризни, а това показва, че е дошъл новият им господар.
(втори вариант)
Така е и с жена, която не живее добре с мъжа си. Това е тази култура. Всички лошавини стоят в желанията на това физическо тяло. Вземете малките деца. До седем годинки са те кротки.
Щом се развият по-нататък до четиринайсетгодишна възраст,
започват
да стават капризни, а това показва, че е дошъл новият им господар.
От четиринайсет до двайсет и една годишна възраст дохожда господарят на ума и най-после настъпва четвъртият период: до двайсет и осем или трийсет години нататък. И тогава хората поумняват, тогава отиват към Христа. Онова учение, което ние проповядваме, ние го проповядваме по този начин, защото желаем за в бъдеще да преустроите вашия живот. Аз намирам толкова дисхармония навсякъде, било по улиците или където обикалям, и някой път ми става много тъжно, знаете ли защо? Като слушам тези хора как се карат, казвам: всички хора тук на земята са герои.
към втори вариант >>
79.
Отдайте Божието Богу
,
НБ
, София, 31.12.1916г.,
Много от сегашните християни седнат на стол и
започват
да мислят върху разрешаването на един или на друг въпрос.
Всички хора плачат и се смущават все от неизвестното. Запитаха Христа: „Трябва ли да се дава данна Кесаря? " Той отговори категорично: „Отдайте! " В цялата глава Христос е вложил велики идеи, за разбирането на които трябва дълго време да се копае, както ботаникът и минералогът трябва дълго време да изследват едно растение или едно камъче, за да го изучат. Не е лесно да се домогнеш до вътрешния смисъл на изказаните стихове от Христа.
Много от сегашните християни седнат на стол и
започват
да мислят върху разрешаването на един или на друг въпрос.
Само с мислене въпросите не се разрешават. Нужно е усилие, труд и работа. Жената пита: Трябва ли да се готви на мъжа? Христос отговаря: Трябва. Мъжът е твоят Кесар, ще му готвиш.
към беседата >>
Като стане сутрин от сън, той се измие, вчеше се, облече се чисто и после
започва
друга работа.
Колкото и да се сърдите, не мога още да ви приема за свои слуги." Кой добър музикант ще приеме вашето недоразвито дете да изучава музика? Той ще каже: Нямам време да се занимавам с вашите недоразвити деца. Като пренебрегна невежеството, Бог остави невежите да се лутат в своето невежество. Днес, когато хората са по-готови да Го разберат, Той изпраща своя Син между тях. Какво прави сегашният човек?
Като стане сутрин от сън, той се измие, вчеше се, облече се чисто и после
започва
друга работа.
Първата му работа е служене на Кесаря. След това се запитва: Трябва ли да служа на Кесаря? – Ще служиш на Кесяря, защото си в неговото царство – справедлив ще бъдеш. Някой казва, че не трябва да се грижи за тялото си. – Кой ти каза това?
към беседата >>
Първо, ние
започваме
закона от видимото.
(втори вариант)
А когато дойде до религията, до онези вътрешни понятия - да различавате същественото от несъщественото, тогава ние ще дойдем до правилното разбиране на Христа. Христос е учил хората как да бъдат културни и как да са религиозни. Кесар - това е културата; Бог - това е религията. Тогаз казвам: отдайте на културата нейното, отдайте на религията нейното. Религия без култура не е нищо.
Първо, ние
започваме
закона от видимото.
Какъвто си като културен, такъв ще си като религиозен. Нервен си като културен, обичаш да полъгваш като културен - ще бъдеш такъв и като религиозен. Ще ви кажа какво е да полъгваш, да прикриваш истината. Вие искате например да ви посетя някой път у дома ви. Представете си, че съм заразен от някоя болест, нося бацили от петнист тиф или чума, или каква и да е друга болест.
към втори вариант >>
80.
Братът на най-малките
,
ИБ
НБ
, София, 1.1.1917г.,
Значи той е
почва
на умствения свят.
За да измени своя индивидуален живот, обществения живот, както и живота на цялото човечество, човек трябва да разбира великите закони на Божествената мисъл. Теософите наричат висшия ум „висш манас“. Природния или низш ум наричат „низш манас“. Обаче никъде не се споменава за средния ум – средния манас, който е най-важен. Низшият манас е основата, върху която се гради човешката мисъл.
Значи той е
почва
на умствения свят.
Ако разбирате елементите на тази почва, ще знаете какво да сеете в нея. Всяка мисъл съдържа зародиш на дейност. Да се научиш правилно да мислиш ще рече да знаеш какви семена да сееш през разните годишни времена. Казано е в Писанието: „Каквото посееш, това ще пожънеш“. Тук се разбира за сеене в мисълта.
към беседата >>
Ако разбирате елементите на тази
почва
, ще знаете какво да сеете в нея.
Теософите наричат висшия ум „висш манас“. Природния или низш ум наричат „низш манас“. Обаче никъде не се споменава за средния ум – средния манас, който е най-важен. Низшият манас е основата, върху която се гради човешката мисъл. Значи той е почва на умствения свят.
Ако разбирате елементите на тази
почва
, ще знаете какво да сеете в нея.
Всяка мисъл съдържа зародиш на дейност. Да се научиш правилно да мислиш ще рече да знаеш какви семена да сееш през разните годишни времена. Казано е в Писанието: „Каквото посееш, това ще пожънеш“. Тук се разбира за сеене в мисълта. Между хората има толкова погрешни схващания, толкова погрешни постъпки, че ако не послушат гласа на Великия Учител, ще се изтребят едни други.
към беседата >>
– За да се облече във всички обвивки, една от друга по-гъсти, отдето
започва
възлизането и обличането му в по-висши форми.
През първия период, когато Божественият Дух работил и създал човека по образ и подобие на Бога, човек бил безгрешен. През втория период човек започнал да пада. През третия период той дошъл до пълно падение. През четвъртия период – Земния, най-ниския период на слизането, падението достигнало своя краен предел. Защо е нужно човек да слиза и потъва в материята?
– За да се облече във всички обвивки, една от друга по-гъсти, отдето
започва
възлизането и обличането му в по-висши форми.
През всеки период става частично слизане и качване по вълнообразна линия. Крайното движение ще бъде възходящо. Който не иска да се свърже с Бога, вълната ще го изхвърли вън от общото течение на Божествения ден, дето той ще чака друг период на слизане и качване, т.е. друга вълна. Всички, които отиват нагоре, към Бога, ще влязат в небето, а той ще остане долу, вън от Бога.
към беседата >>
Но когато вие отвътре
започвате
да чупите прозорците на вашия дом, на вашата душа, казвам: Приятели, вие още не сте научили да служите на Бога; вие още не сте се научили да плащате на кесаря.
Само така човек ще разбере великите Божии пътища, както и великия Божи Промисъл за бъдещите блага на човека. Ако искате да прогресирате тази година, никога не роптайте. Като казвам да не роптаете, не говоря за шума, който се вдига около вас, но да не възприемате този шум в себе си. Сърцето ви трябва да бъде тихо и спокойно. Че някой хвърля камъни, чупи прозорци, за това вие не сте виновни.
Но когато вие отвътре
започвате
да чупите прозорците на вашия дом, на вашата душа, казвам: Приятели, вие още не сте научили да служите на Бога; вие още не сте се научили да плащате на кесаря.
Всеки може да развали живота на хиляди същества. Знаете ли колко векове са нужни да се изправят грешките на хората? Някога у вас се явява желание за отмъщение. Вие си казвате: „Ще му смачкам главата, ще го туря под краката си, да познае кой съм аз! “ Не, вдълбочете се в себе си и кажете: „Този дух, който е дошъл в мене, е демонски дух.
към беседата >>
Това ви възвестявам за новата година – не свършвам, но сега
започвам
.
Ако изпратя благословението си, и у вас има плевели, и те ще израснат. Аз постъпвам разумно, според Божия закон. Когато видят, че сте посели добри семена, всички братя на небето ще изпратят своите благословения, да израснат тези семена и да дадат добри плодове. С тези плодове да израсте и възкръсне Бог във вас – да осветите Божието име! Това ще бъде моята радост, защото ще бъдете близо до Бога.
Това ви възвестявам за новата година – не свършвам, но сега
започвам
.
Това трябва да знаете. Това, което ви говоря, е начало. Още колко по-велики неща има! Ако слушате какво ви казват тези малките, ще почувствате Божията сила. Ще дойде Мъдростта във вас, ще усилите волята си, и работите в света ще се оправят.
към беседата >>
Започвам
от 1914, 15, 16 и 17 години, които образуват новата епоха.
Учението за малките е велико. То е най-подходящото за вас. То е основа за онова, което великото бъдеще носи за вашата душа. Това е Божествената мисъл през 1917 г. Не говоря за земната, а за Божествената година.
Започвам
от 1914, 15, 16 и 17 години, които образуват новата епоха.
Това са четири Божествени години, които образуват цикъл на Божественото благословение. Единицата в 1917 г. подразбира принципа на справедливостта, а седемте – закон на почивката и на благата. Сега ви оставям да мислите върху смирението, търпението и Любовта. Гледайте чрез тях да изгладите онези грапавини в себе си, които нарушават Божествената хармония във вашия живот.
към беседата >>
Значи той е
почва
на умствения свѣтъ.
(втори вариант)
За да измѣни своя индивидуаленъ животъ, обществения животъ, както и живота на цѣлото човѣчество, човѣкъ трѣбва да разбира великитѣ закони на Божествената мисъль. Теософитѣ наричатъ висшия умъ „висшъ манасъ“. Природния или низшъ умъ наричатъ „низшъ манасъ“. Обаче никѫде не се спомѣнава за срѣдния умъ – срѣдния манасъ, който е най-важенъ. Низшиятъ манасъ е основата, върху която се гради човѣшката мисъль.
Значи той е
почва
на умствения свѣтъ.
Ако разбиратѣ елементитѣ на тази почва, ще знаетѣ какво да сѣетѣ въ нѣя. Всѣка мисъль сѫдържа зародишъ на дѣйность. Да се научишъ правилно да мислишъ ще рече да знаешъ какви сѣмѣна да сѣешъ прѣзъ разнитѣ годишни врѣмѣна. Казано е въ Писанието: „Каквото посѣешъ, това ще пожънешъ“. Тукъ се разбира за сѣене въ мисъльта.
към втори вариант >>
Ако разбиратѣ елементитѣ на тази
почва
, ще знаетѣ какво да сѣетѣ въ нѣя.
(втори вариант)
Теософитѣ наричатъ висшия умъ „висшъ манасъ“. Природния или низшъ умъ наричатъ „низшъ манасъ“. Обаче никѫде не се спомѣнава за срѣдния умъ – срѣдния манасъ, който е най-важенъ. Низшиятъ манасъ е основата, върху която се гради човѣшката мисъль. Значи той е почва на умствения свѣтъ.
Ако разбиратѣ елементитѣ на тази
почва
, ще знаетѣ какво да сѣетѣ въ нѣя.
Всѣка мисъль сѫдържа зародишъ на дѣйность. Да се научишъ правилно да мислишъ ще рече да знаешъ какви сѣмѣна да сѣешъ прѣзъ разнитѣ годишни врѣмѣна. Казано е въ Писанието: „Каквото посѣешъ, това ще пожънешъ“. Тукъ се разбира за сѣене въ мисъльта. Между хората има толкова погрѣшни схващания, толкова погрѣшни постѫпки, че ако не послушатъ гласа на Великия Учитель, ще се изтребятъ едни други.
към втори вариант >>
– За да се облѣче въ всички обвивки, една отъ друга по-гѫсти, отдѣто
започва
вѫзлизането и обличането му въ по-висши форми.
(втори вариант)
Прѣзъ първия периодъ, когато Божествениятъ Духъ работилъ и създалъ човѣка по образъ и подобие на Бога, човѣкъ билъ безгрѣшенъ. Прѣзъ втория периодъ човѣкъ започналъ да пада. Прѣзъ третия периодъ той дошълъ до пълно падение. Прѣзъ четвъртия периодъ – Земния, най-ниския периодъ на слизането, падението достигнало своя краенъ прѣдѣлъ. Защо е нужно човѣкъ да слиза и потъва въ материята?
– За да се облѣче въ всички обвивки, една отъ друга по-гѫсти, отдѣто
започва
вѫзлизането и обличането му въ по-висши форми.
Прѣзъ всѣки периодъ става частично слизане и качване по вълнообразна линия. Крайното движение ще бѫде вѫзходящо. Който не иска да се свърже съ Бога, вълната ще го изхвърли вънъ отъ общото течение на Божествения день, дѣто той ще чака другъ периодъ на слизане и качване, т.е. друга вълна. Всички, които отиватъ нагорѣ, къмъ Бога, ще влѣзатъ въ небето, а той ще остане долу, вънъ отъ Бога.
към втори вариант >>
Но когато вие отвѫтре
започватѣ
да чупитѣ прозорцитѣ на вашия домъ, на вашата душа, казвамъ: Приятели, вие още не стѣ научили да служитѣ на Бога; вие още не стѣ се научили да плащатѣ на кесаря.
(втори вариант)
Само така човѣкъ ще разбере великитѣ Божии пѫтища, както и вѣликия Божи Промисъль за бѫдещитѣ блага на човѣка. Ако искатѣ да прогресиратѣ тази година, никога не роптайтѣ. Като казвамъ да не роптаетѣ, не говоря за шума, който се вдига около васъ, но да не вѫзприематѣ този шумъ въ себе си. Сърцето ви трѣбва да бѫде тихо и спокойно. Че нѣкой хвърля камъни, чупи прозорци, за това вие не стѣ виновни.
Но когато вие отвѫтре
започватѣ
да чупитѣ прозорцитѣ на вашия домъ, на вашата душа, казвамъ: Приятели, вие още не стѣ научили да служитѣ на Бога; вие още не стѣ се научили да плащатѣ на кесаря.
Всѣки може да развали живота на хиляди сѫщества. Знаетѣ ли колко вѣкове сѫ нуждни да се изправѣтъ грѣшкитѣ на хората? Нѣкога у васъ се явява желание за отмъщение. Вие си казватѣ: „Ще му смачкамъ главата, ще го туря подъ краката си, да познае кой сѫмъ азъ! “ Не, вдълбочетѣ се въ себе си и кажетѣ: „Този духъ, който е дошълъ въ менѣ, е демонски духъ.
към втори вариант >>
Това ви вѫзвестявамъ за новата година – не свършвамъ, но сега
започвамъ
.
(втори вариант)
Ако изпратя благословението си, и у васъ има плѣвели, и тѣ ще израснатъ. Азъ постѫпвамъ разумно, спорѣдъ Божия законъ. Когато видѣтъ, че стѣ посѣли добри сѣмѣна, всички братя на небето ще изпратятъ своитѣ благословения, да израснатъ тѣзи сѣмѣна и да дадатъ добри плодове. Съ тѣзи плодове да израстѣ и вѫзкръсне Богъ въ васъ – да освѣтитѣ Божието име! Това ще бѫде моята радость, защото ще бѫдетѣ близо до Бога.
Това ви вѫзвестявамъ за новата година – не свършвамъ, но сега
започвамъ
.
Това трѣбва да знаетѣ. Това, което ви говоря, е начало. Още колко по-вѣлики нѣща има! Ако слушатѣ какво ви казватъ тѣзи малкитѣ, ще почувстватѣ Божията сила. Ще дойде Мъдростьта въ васъ, ще усилитѣ волята си, и работитѣ въ свѣта ще се оправѣтъ.
към втори вариант >>
Започвамъ
отъ 1914, 15, 16 и 17 години, които образуватъ новата епоха.
(втори вариант)
Учението за малкитѣ е вѣлико. То е най-подходящото за васъ. То е основа за онова, което вѣликото бѫдеще носи за вашата душа. Това е Божествената мисъль прѣзъ 1917 г. Не говоря за земната, а за Божествената година.
Започвамъ
отъ 1914, 15, 16 и 17 години, които образуватъ новата епоха.
Това сѫ четири Божествени години, които образуватъ цикълъ на Божествѣното благословение. Единицата въ 1917 г. подразбира принципа на справедливостьта, а седемтѣ – законъ на почивката и на благата. Сега ви оставямъ да мислитѣ върху смирението, търпѣнието и Любовьта. Гледайтѣ чрѣзъ тѣхъ да изгладитѣ онѣзи грапавини въ себе си, които нарушаватъ Божествената хармония въ вашия животъ.
към втори вариант >>
81.
Растете в благодат! / Растене и познание
,
НБ
, , 7.1.1917г.,
Следователно те са
почва
, върху която градите вашата къща, и
почва
, върху която вашето битие може да расте.
Тъй че на всеки 24 часа и краката, и главата ви се обръщат към Бога. Главата и краката имат еднакво значение пред Бога, защото ако влезете в духовния свят, основа на нещата – това са краката; върху тях почиват нещата. Казват някои: „Защо ми са краката? “ Защо ви е основа? – За да съградите вашата къща.
Следователно те са
почва
, върху която градите вашата къща, и
почва
, върху която вашето битие може да расте.
Сега, в това растене ние трябва да обичаме всички хора в себе си, живи и умрели, които имат отражение и живеят вътре в нас. Вие имате един Иван вътре и един вън; имате един ангел вътре и един отвън; имате един дявол отвътре и един отвън – и Небето, и земята едновременно живеят във вашата душа. У вас има добри и лоши духове, които се спогаждат. Някои хора, които мразят лошите духове, казват, че има спор между тях и ангелите, и мислят, че те се карат. Спорът е само когато ние се намесим, а иначе между тях има равновесие.
към беседата >>
Както растенето на едно дърво има предел, така е и с човека на физическото поле: като стигне човек на една височина до двадесет и първата си година,
започва
да расте вече не тялото му, но неговият ум, душа и дух.
Например, ако съм гладувал няколко дни и се помоля на Бога за парче хляб, Той ще ми даде; ако Му поискам 7–8 самуна, няма да ми ги даде. Казвам ви верни неща, които вие сами можете да опитате, проверите. Трябва да се откажете от лакомия, да не искате повече от онова, което ви трябва. Например: имате едно кило захар, задоволете се с него и не искайте 2–3 и повече кила. Може ли всички хора да бъдат едновременно милионери?
Както растенето на едно дърво има предел, така е и с човека на физическото поле: като стигне човек на една височина до двадесет и първата си година,
започва
да расте вече не тялото му, но неговият ум, душа и дух.
Това са велики неща, и когато ви се отворят очите, ще ги разберете. Някой път трябва да се помоли някой на Бога да ви отвори очите, тъй както едно време направи един от израилските пророци – Елисей. Сирийският цар изпратил против Елисей през една нощ голямо войнство, да го уловят и доведат при него. Слугата на Елисей, на сутринта, като видял войнството, уплашил се и казал: „Какво ще правим сега, господарю? “ – „Не бой се, защото повече са онези, които са с нас, отколкото тези, които са с тях.“ Помолил се Елисей и рекъл: „Господи, отвори, моля Ти се, очите на слугата ми, за да види“.
към беседата >>
При едното трябва да разберем закона на едното,
почвата
, елементите; трябва да употребим химията, да видим какво расте в едното, и после ще кажем: „В него растат: ябълки, череши, грозде, жито, ориз, зеле, моркови и др.“ В това едно ще се намерят колко елементи са потребни за ябълките, за крушите.
Някои казват: „Математиката е много лесна наука до числото 10“. Но колко милиони съотношения има между тези 10 числа! Някои казват: „Да бъдем добри“ – то е 1; „Да бъдем справедливи“ – то е 2; „Да бъдем любящи“ – то е 3; „Да бъдем мъдри“ – то е 4; „Да бъдем истинолюбиви“ – то е 5. До 5 сме стигнали. „Хайде да бъдем добри и справедливи“ – то е 1 и 2; „Хайде да бъде добри, справедливи и любящи“ – то е 1 и 2 и 3; „Хайде да бъдем мъдри“ – то е 1 и 2 и 3 и 4; туй не е никаква наука.
При едното трябва да разберем закона на едното,
почвата
, елементите; трябва да употребим химията, да видим какво расте в едното, и после ще кажем: „В него растат: ябълки, череши, грозде, жито, ориз, зеле, моркови и др.“ В това едно ще се намерят колко елементи са потребни за ябълките, за крушите.
И в нашия ум може да си кажем: „Да бъдем добри“. Но за да бъдем добри, трябва да работим. „Справедливи да сме“ – може, но ще трябва да работим. Добро, справедливост, мъдрост – всичко иде отгоре. Казвате: „Искаме да бъдем добри“.
към беседата >>
Едно време, когато бях на вашите години, когато учех тази наука, като ставах, тъй
започвах
: „Благодаря Ти, Боже, за всичко, което си ми дал и си ме научил“.
Ние Те познаваме, че си добър, всемилостив, всеистинен и всемъдър“. Повтаряйте това всеки ден в продължение на един месец и елате при мене, ще видите каква ще бъде температурата на душата ви тогава. Това е всичката тайна. Ако го повтаряте 10 месеца, ще бъде още по-добре. Това е „А“-то, началото.
Едно време, когато бях на вашите години, когато учех тази наука, като ставах, тъй
започвах
: „Благодаря Ти, Боже, за всичко, което си ми дал и си ме научил“.
И вие започнете така. Това е велико учение. Ако не започнете с него, вие ще бъдете във вечна тъмнина, вечен мрак наоколо си. Ако го приложите, и Господ, и ангелите, и светиите – всички ще ви се усмихнат и ще ви помогнат да станете синове Божии. Да понесете 4,000 удара на вашия гръб и когато дойде Христос, да каже: „Нека Той отиде на моето място – Аз ще понеса останалите“.
към беседата >>
Следователно те са емблема,
почва
, върху която градите вашата къща, и
почва
, върху която вашето битие може да расте.
(втори вариант)
Главата и краката имат еднакво значение пред Бога, защото, ако влезете в духовния свят, основа на нещата - това са краката. Значи краката са основа, върху която почиват нещата. Казват някои: „Защо ми са крака? " Защо ви е основа? За да съградите вашата къща.
Следователно те са емблема,
почва
, върху която градите вашата къща, и
почва
, върху която вашето битие може да расте.
Сега в това растене ние трябва да [обичаме] всички хора в себе си, които са живи и умрели - всички имат отражение, вътре в нас те живеят. Вие имате един Иван вътре и един вън, имате един ангел вътре и един отвън; имате един дявол отвътре и един отвън. И небето, и земята едновременно живеят във вашата душа. У вас има добри и лоши духове, които се спогаждат. Някои хора, които мразят летните духове, казват, че има спор между тях и ангелите; мислят, че те се карат.
към втори вариант >>
Така е и на физическото поле с човека - като стигне човек на една височина до двайсет и първата си година, след това
започва
да расте неговият ум, душа и дух.
(втори вариант)
Но ще каже някой: „Да не изкушавам Господа." Тук има верни неща, които вие може да опитате, да проверите. Съвременните хора трябва да се откажат от своята лакомия, да не искат повече. Например имаш едно кило захар - задоволи се с него, а ти искаш два, три и повече килограма. Могат ли всички хора да бъдат едновременно милионери? Ако това дърво беше започнало да се движи все в една посока, растенето щеше да дойде до известна степен само и ще настъпи след това друг един процес.
Така е и на физическото поле с човека - като стигне човек на една височина до двайсет и първата си година, след това
започва
да расте неговият ум, душа и дух.
Те са велики неща и ако Господ би ви отворил очите, ще ги проверите, а аз някой път трябва да се помоля на Бога да ви отвори очите, тъй както едно време направи един от израилските пророци - Елисей. Сирийският цар изпратил против Елисея през една нощ голямо войнство, за да го уловят и доведат при него. Слугата на Елисея на сутринта, като видя това голямо войнство, уплаши се и каза: „Какво ще правим сега, господарю? " „Не бой се, защото повече са онези, които са с нас, отколкото тези, които са с тях." Помоли се Елисей и рече: „Господи, отвори, моля Ти се, очите му, за да види." Отвори Господ очите на слугата и видя той гората, пълна с коне и колесници около Елисея. Когато слязоха към него сирийците, помоли се Елисей Господу и рече: „Порази тези хора със слепота." Заведе ги Елисей в Самария и рече: „Отвори очите на тези да гледат." Отвори Господ очите им и се видяха всред Самария, при израилския цар.
към втори вариант >>
„Едно" - трябва да разбира закона на едното, то е
почвата
- има елементи; трябва да се разбира химията, да се види какво расте в едното и после ще кажем: в него растат ябълки, череши, грозде, жито, ориз, зеле, моркови и др.
(втори вариант)
Отсега нататък ще изучавате астрологията, математиката. Някои казват: „Математиката е много лесно нещо, до десет." Но колко съотношения има между тези десет числа! Някои казват: „Да бъдем добри, то е едно; да бъдем справедливи, то е две; да бъдем добродетелни, то е три; да бъдем мъдри, то е четири; да имаме любов, то е пет. До пет сме стигнали. Хайде да бъдем добри и справедливи - го е едно и две; хайде да бъдем добри, справедливи и добродетелни - го е едно и две, и три; хайде да бъдем мъдри - то е едно и две, и три, и четири." Туй не е еднаква наука.
„Едно" - трябва да разбира закона на едното, то е
почвата
- има елементи; трябва да се разбира химията, да се види какво расте в едното и после ще кажем: в него растат ябълки, череши, грозде, жито, ориз, зеле, моркови и др.
В това „едно" ще се намерят колко елементи са потребни за ябълките, за крушите - известно съотношение има. И в нашия ум да си кажем: „Да бъдем добри." Може да бъдеш добър, но трябва да работиш. „Справедлив да съм." Може, но ще трябва да работиш. Добро, справедливост, мъдрост - всичко отвън иде. Казвате: „Да бъдем добри." Елате при мене, аз ще ви науча, ще ви кажа как да бъдете добри.
към втори вариант >>
Едно време, когато аз бях на вашите години, когато учех тази наука, като ставах, тъй
започвах
: „Благодаря Ти, Боже, за всичко, което си ми дал и си ме научил." И вие започнете така.
(втори вариант)
Ние Те познаваме, че си добър, всемилостив, всеистинен и всемъдър." Повтаряйте това всеки ден в продължение на един месец и елате при мене - ще видите каква ще бъде температурата ви тогава. Аз ще ви измеря с моя термометър. Това е тайната. Ако това повтаряте десет месеца, ще бъде още по-добре. Това е „А"-то, то е първоначалното.
Едно време, когато аз бях на вашите години, когато учех тази наука, като ставах, тъй
започвах
: „Благодаря Ти, Боже, за всичко, което си ми дал и си ме научил." И вие започнете така.
Това е едно велико учение. Има и други неща, много по-дълбоки. Ако не започнете с това, вие ще бъдете във вечна тъмнина и вечен мрак наоколо си. Ако приложите това нещо, то и Господ, и ангелите, и светиите - всички ще ви се усмихнат и вие ще станете синове Божии. Велико е това растене, ако ще можете вие да понесете четири хиляди удара на вашия гръб, и когато дойде Христос, да кажете: „Нека Той дойде на мое място." Бих желал да бъдете такива герои - в преносен смисъл разбирам това и така ви говоря.
към втори вариант >>
82.
Марта и Мария
,
НБ
, , 14.1.1917г.,
Но от многото казано, знанието, когато се натрупа и не се прилага, образува известни утайки, и хората
почват
да се смущават, кое да вършат.
Сега, някои от вас са Марта – вдигат шум, от сърцето и от ума им излизат пламъци. Няма Марта езера, ни река, и великият Учител казва: „Марто, Марто, не се смущавай, само едно е необходимо, Небето, разумното, великото в света, погледни нагоре, то е, което ще ти даде смисъл“. Когато и вие повдигнете погледа си, веднага вашият дух ще почне да се движи правилно около своя център, около който да се движиш, който център всеки ден да изпраща необходимото и нужното за теб. И тъй, Бог е създал едновременно в нас и Мария, и Марта – те са двата полюса на човешката душа. Аз бих могъл да ви обясня някога вътрешния смисъл на тези два принципа, които действат в света.
Но от многото казано, знанието, когато се натрупа и не се прилага, образува известни утайки, и хората
почват
да се смущават, кое да вършат.
Един ученик от едно евангелско училище при един урок по българска граматика, която малко разбирал, като дошъл учителят, за да се оправдае, казал: „По български език има много граматики, от Икономов, Григоров и др., по коя да уча? “ Веднъж, дваж, най-после учителят му отговорил: „Слушай, приятелю, какво говори граматиката на Икономов, на Григоров, аз не искам да зная, ти ще учиш по моята“. Като дойде Господ, казвате Му: „Има философи, като Кант, Шопенхауер, Толстой, които еди-какво си казват, но има противоречие в тях, какво да следваме? “ Господ ще ви рече: „Ще следвате това, което Аз ви казвам“. И когато искате да следвате Божествената Истина, трябва да се вдълбочите във вашата душа; тогава ще разберете живота в друг смисъл.
към беседата >>
Втория ден
започват
да усещат в корема някакво разстройство,
почва
яденето на лимони, лягане на пода и повръщане.
Съединете и вие тези три: вашият дух, вашата Мария и вашата Марта, и започнете новата година с това. Аз не довършвам, оставям една голяма междина между всичко казано, за да видя как ще решите ребуса. Аз съм ясновидец, и като гледам на вашето бъдеще, виждам как едни стават, други падат, виждам как едни вървят по пътя, а други криволичат; но всички в края на краищата ще бъдат добре, само че ще има клатушкане и закъсняване. Когато се качат на някой голям параход в океана, някои от клатушкането на парахода повръщат, а други – не. Колко са интересни тези аристократи в океана: в първия ден напети, облечени, украсени с пръстени, гердани, всички весели, доволни; но като се залюлее праходът, всички стават замислени, като философи, като че слушат някоя важна проповед.
Втория ден
започват
да усещат в корема някакво разстройство,
почва
яденето на лимони, лягане на пода и повръщане.
Но като излязат на суша, – „Как минахте океана? “ – „Благополучно.“ Ох-о-о! Този океан от земята до Небето докато го минете, колко пъти ще повръщате! Ще кажете: „Много мъчна работа е! “ Но като излезете на суша, ще имате отличен апетит, защото много хубаво ще бъдете пречистени.
към беседата >>
83.
Достатъчна ти е Моята благодат
,
ИБ
, София, 18.1.1917г.,
Той
започва
да се образува в душата, както детето се зачева в утробата.
- Мразите един човек от една фамилия, която е тук от 200 члена, а горе -1000, и те ще ви пречат. -Христос живее във всичко. Като казва: "Ще вървя бърже", значи "ще отивам да съобщя какво правите и като дам своя доклад" и ще ви прекара седем пъти през огъня и всички дяволи ще излязат.Трябва да въдворите Христа между вас, докато сте тъй, няма любов. Само драскотини не ще като децата, а писмо. Христа трябва да Го създадете във вас.
Той
започва
да се образува в душата, както детето се зачева в утробата.
Може да Го пометнете, например, кога се разгневите, а туй зачеване става много рядко. Като дойде Христос във вас, и ангелите ще дойдат; като родите Христа, небето взема грижа за вас и вие ще бъдете в безопасност. Павел в седма глава е на мъки, в осма глава Христос се роди в него. Вашият стремеж е да родите Христа. Трябва да се научите на търпение, да сте смели, решителни, да сте готови да се жертвувате.
към беседата >>
84.
Двамата господари
,
НБ
, , 21.1.1917г.,
След като се уравновесят тези два принципа,
почват
да работят заедно: първият принцип от излишъка си дава на втория.
Вие имате особени понятия за омразата и лъжата. За да може човек да лъже, трябва да е умен: глупав човек не може да лъже. Това е най-голямата философия, а в съвременното общество наричат го „висша дипломация“. Тази дипломация и жените я нямат. Когато мъжът е по-силен, в първия принцип, жената ще го глади, ще го нарича „миличък“ и най-после с мекота ще го укроти, за да асимилира този висш принцип.
След като се уравновесят тези два принципа,
почват
да работят заедно: първият принцип от излишъка си дава на втория.
Христос казва: „Не може да служите едновременно на Бога и на мамона, не може да служите едновременно на първия и на втория принцип, не можете да служите едновременно на омразата и Любовта“. Това са две неща, които се изключват, понеже са диаметрално противоположни: не се движат в една посока. Вземете, например, двама търговци, те могат да работят заедно, защото имат еднакви интереси, движат се в една посока, но един търговец и един лекар не могат да работят заедно. Под думата „Господ“ се разбира най-възвишеното, най-благородното начало, което твори. Този принцип е мек и пластичен, но с това той не е ограничен, и е безсмъртен – в този принцип, втория, не съществува смърт.
към беседата >>
Той може да създаде хиляди хора, но не може да създаде условия, при които те да живеят, и най-после той се разгневява,
започва
да бие и ги умъртвява.
Човек не може да бъде едновременно богат и благочестив. Аз не вярвам на такова благочестие. Когато кесията на един човек е пълна със злато, със сребро, и той претендира да е светия, съмнявам се в неговата святост. Всички богатства на света принадлежат на Господа, и в момента, когато помислиш, че силата, влиянието, което имаш, е твое, ти слугуваш на първия принцип. Тоя принцип е индивидуален, той разединява всички същества, защото не е майстор да обединява, а да разединява.
Той може да създаде хиляди хора, но не може да създаде условия, при които те да живеят, и най-после той се разгневява,
започва
да бие и ги умъртвява.
За обяснение на тая мисъл, ще ви разкажа един анекдот. Един селянин нямал никак деца и често молил Бога да му подари деца. Един ден взел един чувал, в който имало цяла крина житни зрънца, и се помолил на Бога да превърне тези зрънца в деца. Бог чул молбата му, и всички зрънца се преобърнали в деца. Като станал сутринта, всички деца започнали да викат, плачат, искат да ядат.
към беседата >>
Започва
една вечна борба.
Може да минете през всички форми на създанието, но всякога ще бъдете недоволни, понеже човек сам по себе си никога не е доволен. А под думата „недоволство“ се разбира, че не може да бъдеш доволен от своя външен изглед. Защо човек е недоволен? Неговият дух е много по-велик, изисква по-широка дейност от онази, която проявява. Имаш малко тяло, а духът иска по-голямо.
Започва
една вечна борба.
И в тази борба казвате: „Правото е на силния“, то е първият принцип, а когато кажете: „Правото е на слабия“, то е вторият принцип. Някой направил престъпление, но като даде на съдията 2–3,000 лева, той го оправдава също както в средните векове с индулгенция, прощават ти се греховете. Обаче в съграждането на нашия живот Христос не търпи разединение. Щом сте разделени в себе си, трябва да се дигнете над туй разединение и да работите вътре в Бога. Само тогава ще разберете вътрешния смисъл на тия сили, които действат във вселената.
към беседата >>
Понеже той носи всички сенки, той е силен, създал е комбинации, с които може да даде възможност да се изрази Божествената Любов: Любовта намира в него израз, той ѝ става
почва
.
Например, пътувате през вселената с бързината на светлината – какъв смисъл може да има за вас това движение? Да влезеш в една, две, три и повече къщи няма смисъл. Има смисъл да се запознаеш с ония, които живеят там, да встъпиш в общение с техния ум и сърце. Запознаване, приятелство в света е да влезеш в съгласие с този Божествен принцип, който тук, на земята, е изразен в Христа. Първият принцип е създал много илюзии в човешкия ум.
Понеже той носи всички сенки, той е силен, създал е комбинации, с които може да даде възможност да се изрази Божествената Любов: Любовта намира в него израз, той ѝ става
почва
.
Неговото желание е да подчини втория принцип – Любовта, но тя не се подчинява. Тя е закон, който регулира нещата в света. Първият принцип се бои от втория, защото когато се изпречи пред втория, проявява се светлина и като види своя образ, почва да се плаши. Също когато отидете при някого, който ви обича, сърцето ви почва да тупа. Той казва: „Дохождате при майстора си – тъй мнозина съм поглъщал“.
към беседата >>
Първият принцип се бои от втория, защото когато се изпречи пред втория, проявява се светлина и като види своя образ,
почва
да се плаши.
Запознаване, приятелство в света е да влезеш в съгласие с този Божествен принцип, който тук, на земята, е изразен в Христа. Първият принцип е създал много илюзии в човешкия ум. Понеже той носи всички сенки, той е силен, създал е комбинации, с които може да даде възможност да се изрази Божествената Любов: Любовта намира в него израз, той ѝ става почва. Неговото желание е да подчини втория принцип – Любовта, но тя не се подчинява. Тя е закон, който регулира нещата в света.
Първият принцип се бои от втория, защото когато се изпречи пред втория, проявява се светлина и като види своя образ,
почва
да се плаши.
Също когато отидете при някого, който ви обича, сърцето ви почва да тупа. Той казва: „Дохождате при майстора си – тъй мнозина съм поглъщал“. Мъже, жени, деца – на всички треперят сърцата. Мъж или жена – и двамата имат скрита мисъл – първият принцип – искат да владеят, но като усетят, че този принцип не се поддава, казват: „А, тук е моят майстор; тук е вторият принцип, Божественият, който носи израз на живот и безсмъртие“. Писанието казва: „Любовта изпъжда вън всеки страх“, и за да бъдем щастливи, непременно трябва да се съединим с Христа – иначе пътят ни е изгубен.
към беседата >>
Също когато отидете при някого, който ви обича, сърцето ви
почва
да тупа.
Първият принцип е създал много илюзии в човешкия ум. Понеже той носи всички сенки, той е силен, създал е комбинации, с които може да даде възможност да се изрази Божествената Любов: Любовта намира в него израз, той ѝ става почва. Неговото желание е да подчини втория принцип – Любовта, но тя не се подчинява. Тя е закон, който регулира нещата в света. Първият принцип се бои от втория, защото когато се изпречи пред втория, проявява се светлина и като види своя образ, почва да се плаши.
Също когато отидете при някого, който ви обича, сърцето ви
почва
да тупа.
Той казва: „Дохождате при майстора си – тъй мнозина съм поглъщал“. Мъже, жени, деца – на всички треперят сърцата. Мъж или жена – и двамата имат скрита мисъл – първият принцип – искат да владеят, но като усетят, че този принцип не се поддава, казват: „А, тук е моят майстор; тук е вторият принцип, Божественият, който носи израз на живот и безсмъртие“. Писанието казва: „Любовта изпъжда вън всеки страх“, и за да бъдем щастливи, непременно трябва да се съединим с Христа – иначе пътят ни е изгубен. Щом не служим на Бога, ще служим на мамона.
към беседата >>
Когато първият принцип вземе надмощие в човешкото сърце, човек става сух, корав,
започва
да затвърдява.
Често някои казват: „Аз да го набия, та да ми има страх“. Ти можеш да го набиеш, можеш да го наплашиш, но той няма да те обича. Аз бих желал да видя някого от вас, който чрез бой е обикнат от друг. Такъв човек не съм срещнал. Това го говоря не само аз, говорили са го всички велики хора, всички светии.
Когато първият принцип вземе надмощие в човешкото сърце, човек става сух, корав,
започва
да затвърдява.
У него всичко закоравява – сърцето, мускулите, ръцете, краката, артериите и т.н. Тогава лекарите казват, че в такъв човек се явила болестта „артериосклероза“. Аз казвам, че това се дължи на първия принцип, който е втвърдил сърцето и обсебил човека. Като забележи, че първият принцип е завладял човека, Бог започва да разединява, т.е. започва да действа втория принцип.
към беседата >>
Като забележи, че първият принцип е завладял човека, Бог
започва
да разединява, т.е.
Това го говоря не само аз, говорили са го всички велики хора, всички светии. Когато първият принцип вземе надмощие в човешкото сърце, човек става сух, корав, започва да затвърдява. У него всичко закоравява – сърцето, мускулите, ръцете, краката, артериите и т.н. Тогава лекарите казват, че в такъв човек се явила болестта „артериосклероза“. Аз казвам, че това се дължи на първия принцип, който е втвърдил сърцето и обсебил човека.
Като забележи, че първият принцип е завладял човека, Бог
започва
да разединява, т.е.
започва да действа втория принцип. Като влезе в първия принцип Любовта, почва да го организира в себе си. Това е борба, която действа механически в света. Тя се явява във всички слоеве на обществото, в умовете на философите, в религиозните общества – навсякъде. Тя ще се явява, докато вторият принцип вземе надмощие и организира нашите сърца, нашите тела, и ние станем безсмъртни.
към беседата >>
започва
да действа втория принцип.
Когато първият принцип вземе надмощие в човешкото сърце, човек става сух, корав, започва да затвърдява. У него всичко закоравява – сърцето, мускулите, ръцете, краката, артериите и т.н. Тогава лекарите казват, че в такъв човек се явила болестта „артериосклероза“. Аз казвам, че това се дължи на първия принцип, който е втвърдил сърцето и обсебил човека. Като забележи, че първият принцип е завладял човека, Бог започва да разединява, т.е.
започва
да действа втория принцип.
Като влезе в първия принцип Любовта, почва да го организира в себе си. Това е борба, която действа механически в света. Тя се явява във всички слоеве на обществото, в умовете на философите, в религиозните общества – навсякъде. Тя ще се явява, докато вторият принцип вземе надмощие и организира нашите сърца, нашите тела, и ние станем безсмъртни. Желанието на Христа, желанието на втория принцип е да вземе надмощие над клетките, монадите, и да ги направи неразрушими, безсмъртни.
към беседата >>
Като влезе в първия принцип Любовта,
почва
да го организира в себе си.
У него всичко закоравява – сърцето, мускулите, ръцете, краката, артериите и т.н. Тогава лекарите казват, че в такъв човек се явила болестта „артериосклероза“. Аз казвам, че това се дължи на първия принцип, който е втвърдил сърцето и обсебил човека. Като забележи, че първият принцип е завладял човека, Бог започва да разединява, т.е. започва да действа втория принцип.
Като влезе в първия принцип Любовта,
почва
да го организира в себе си.
Това е борба, която действа механически в света. Тя се явява във всички слоеве на обществото, в умовете на философите, в религиозните общества – навсякъде. Тя ще се явява, докато вторият принцип вземе надмощие и организира нашите сърца, нашите тела, и ние станем безсмъртни. Желанието на Христа, желанието на втория принцип е да вземе надмощие над клетките, монадите, и да ги направи неразрушими, безсмъртни. Само тогава ще минем от преходното към неизменното, ще влезем в областта на вечното съединение – вечната Божествена хармония.
към беседата >>
Бог предоставя енергията си на втория принцип, и когато тя дойде, разумният Му Дух
почва
да гради.
И днес хората с тази война изпитват първия принцип на гърба си. И той ще действа, докато хората се изтощят. След като си свърши работата, той ще прояви Любовта, т.е. Бог. Хората казват: „Който много мрази, много люби“. Това е наполовина вярно.
Бог предоставя енергията си на втория принцип, и когато тя дойде, разумният Му Дух
почва
да гради.
Не можеш едновременно да любиш и да мразиш. Не се лъжете, това е лъжлива философия, лъжливо учение. Когато дойде Божественият принцип в нас, само тогава можем да любим и да кажем: „Бог е Любов“. Само тогава ще разберем истинския смисъл на материалния свят, понеже Любовта е необходима за развитието на нашия живот. Както къщите са необходими за хората; както гнездата – за птиците, така и този принцип е необходим за света.
към беседата >>
Искам да бъдете свободни от вашите стари навици и очите на вашия ум трябва да са отворени, когато Господ
почва
да чука.
“ Ако влезете в този първи принцип и той ви клатушка, вие ще питате: „Защо, Господи, ни мъчиш? “ Като се пръсне шишето, вие се разсипвате, Господ ви освобождава. Така Господ се е завзел сега да чука. Той чука със средния пръст; средният пръст е законът на Сатурн, на съдбата. В закона на Божествената Правда всеки ще пожъне, каквото сее.
Искам да бъдете свободни от вашите стари навици и очите на вашия ум трябва да са отворени, когато Господ
почва
да чука.
Щом си извадил жилото, Господ ще те чукне. Ако те чукне вечер, няма да осъмнеш. А като те поглади, помилва, ти ще възкръснеш. Бих желал Господ да поглади всички хора, т.е. вторият принцип да ги поглади.
към беседата >>
85.
Все що е писано
,
НБ
, София, 28.1.1917г.,
Започва
първото меню: супа отъ пиле съ оризъ.
“ – „Не зная, синко.“ – „Е, като не знаешъ, на този святъ ще носишъ вода“, ѝ отговорили те. На този свѣть може да си билъ царь, но не знаешъ ли да четешъ, на онзи свѣть ще носишъ вода. Човѣкъ въ своя животъ на земята минава прѣзъ три стадии. Първоначалниятъ животъ е въ стомаха и тогава хората разсѫждаватъ споредъ законитѣ на стомаха. Дава се угощение, канятъ се гоститѣ.
Започва
първото меню: супа отъ пиле съ оризъ.
Нареждатъ се наоколо трапезата гости, всички доволни отъ отличната супа. Второ меню: хубаво опечено пиле, съ онѣзи зачервени крачка, като го погледнешъ, казвашъ си: „Благословение Господне е това.“ Трето меню: пуйка пълнена съ оризъ и стафиди и си казвате, като хапнете отъ нея: „Колко е великъ Господь! “ Слѣдъ тази пуйка една чаша винце да се изпие, колко е хубаво така, развеселява се сърдцето на човѣка. Четвърто меню: пражоли отъ рибицитѣ на свинско месо, отгорѣ полѣти съ малко хрѣнъ. Слѣдъ тѣхъ малко винце, ракийка.
към беседата >>
Така човѣкъ
започва
да завладѣва първо кокошкитѣ, пуйкитѣ, свинетѣ и всичко това се събира вѫтрѣ въ него.
“ Слѣдъ тази пуйка една чаша винце да се изпие, колко е хубаво така, развеселява се сърдцето на човѣка. Четвърто меню: пражоли отъ рибицитѣ на свинско месо, отгорѣ полѣти съ малко хрѣнъ. Слѣдъ тѣхъ малко винце, ракийка. Тъй се разбира живота, ето защо е дошълъ човѣкъ на земята. Това е сѫдбата на свѣта.
Така човѣкъ
започва
да завладѣва първо кокошкитѣ, пуйкитѣ, свинетѣ и всичко това се събира вѫтрѣ въ него.
Захващатъ всички тѣзи животни да го питатъ: „Господарю, какво да работимъ? “ Свинетѣ започватъ да ровятъ въ стомаха му, волътъ започва да рита, кокошкитѣ – ровятъ, пуйкитѣ се перятъ въ стомаха. Разстройва се стомахътъ на господаря и викатъ лѣкарь. Господарьтъ страда. Азъ рекохъ, тѣзи животни не може да се помирятъ вѫтрѣ въ тебе и затова стомахътъ ти се развалилъ.
към беседата >>
“ Свинетѣ
започватъ
да ровятъ въ стомаха му, волътъ
започва
да рита, кокошкитѣ – ровятъ, пуйкитѣ се перятъ въ стомаха.
Слѣдъ тѣхъ малко винце, ракийка. Тъй се разбира живота, ето защо е дошълъ човѣкъ на земята. Това е сѫдбата на свѣта. Така човѣкъ започва да завладѣва първо кокошкитѣ, пуйкитѣ, свинетѣ и всичко това се събира вѫтрѣ въ него. Захващатъ всички тѣзи животни да го питатъ: „Господарю, какво да работимъ?
“ Свинетѣ
започватъ
да ровятъ въ стомаха му, волътъ
започва
да рита, кокошкитѣ – ровятъ, пуйкитѣ се перятъ въ стомаха.
Разстройва се стомахътъ на господаря и викатъ лѣкарь. Господарьтъ страда. Азъ рекохъ, тѣзи животни не може да се помирятъ вѫтрѣ въ тебе и затова стомахътъ ти се развалилъ. Слѣдъ това настѫпва повръщане навънъ и се освобождавашъ. Азъ тълкувамъ думата „повръщане“ въ другъ смисълъ, за мене тя е синонимна.
към беседата >>
Съврѣменнитѣ хора тръгнатъ нѣкѫдѣ по кѫщитѣ и
започватъ
да разказватъ: „Азъ ядохъ днесъ една кокошка, но бѣше миризлива.“ И този, който е ялъ отъ сѫщото ядене, ще се разстрои и ще започне да го разказва и той нѣкѫдѣ, за да го изхвърли навънъ.
Азъ рекохъ, тѣзи животни не може да се помирятъ вѫтрѣ въ тебе и затова стомахътъ ти се развалилъ. Слѣдъ това настѫпва повръщане навънъ и се освобождавашъ. Азъ тълкувамъ думата „повръщане“ въ другъ смисълъ, за мене тя е синонимна. Когато нѣкой прѣяде, той повръща. Когато имашъ неприятни чувства, отъ това какво ти казалъ единъ или другъ, ще гледашъ да ги повърнешъ назадъ.
Съврѣменнитѣ хора тръгнатъ нѣкѫдѣ по кѫщитѣ и
започватъ
да разказватъ: „Азъ ядохъ днесъ една кокошка, но бѣше миризлива.“ И този, който е ялъ отъ сѫщото ядене, ще се разстрои и ще започне да го разказва и той нѣкѫдѣ, за да го изхвърли навънъ.
Това е сѫдбата. Устата е създадена да влиза прѣзъ нея храната, но не и да излиза. Всѣка мисъль и желание трѣбва да влѣзатъ отъ едно мѣсто, а да излѣзатъ отъ друго. Двѣ врати има у човѣка. Зароди се извѣстна идея у тебе, тя трѣбва да излѣзе прѣзъ твоитѣ рѫцѣ.
към беседата >>
Едно дърво на камъни не може да живѣе, трѣбва му
почва
, пръсть.
Ние знаемъ кои сѫ германцитѣ, кои руситѣ, италианцитѣ, гьрцитѣ, българитѣ, англичанитѣ – всички тѣзи народи сѫ днесъ съ нови имена, но ние знаемъ какъ сѫ живѣли тѣ прѣди 1000, 10 000, 1 000 000 години и т.н. Църквата казва, че откакъ човѣкъ живѣе има 8 000 години. Окултиститѣ казватъ, че откакъ човѣкъ се явилъ на земята има 18 000 000 години, за които години Богъ не иска отчетъ. Богъ иде на земята да я изоре и всички растения, които досега не сѫ могли да си създадатъ подходящо тѣло, ще ги изкорени. Затова Христосъ казва: Всѣко дърво, което не съгради подходящо тѣло, ще бѫде изкоренено, всѣки човѣкъ, който не обедини Истината, Божествената Любовь, ще бѫде изкорененъ, защото вънъ отъ Любовьта нѣма животъ.
Едно дърво на камъни не може да живѣе, трѣбва му
почва
, пръсть.
Цѣлиятъ този дълъгъ животъ, прѣзъ който сте минали, вие сте работили, за да си набавите почва, пръсть. Всичкитѣ ви грѣхове показватъ, че вие сте си създали почвата и Господь пита: „Можете ли да създадете при тѣзи условия животъ, можете ли да си свършите работата? “ Както земледѣлецътъ оре нивата си, така и вие ще почнете да орете вашитѣ грѣхове. Подъ думата „грѣхъ“ се разбира всичко онова богатство, което е складирано у васъ и се е развалило и за да се освободите отъ тази развала, вие трѣбва да прѣобърнете нѣколко пѫти почвата, за да я направите плодоносна.
към беседата >>
Цѣлиятъ този дълъгъ животъ, прѣзъ който сте минали, вие сте работили, за да си набавите
почва
, пръсть.
Църквата казва, че откакъ човѣкъ живѣе има 8 000 години. Окултиститѣ казватъ, че откакъ човѣкъ се явилъ на земята има 18 000 000 години, за които години Богъ не иска отчетъ. Богъ иде на земята да я изоре и всички растения, които досега не сѫ могли да си създадатъ подходящо тѣло, ще ги изкорени. Затова Христосъ казва: Всѣко дърво, което не съгради подходящо тѣло, ще бѫде изкоренено, всѣки човѣкъ, който не обедини Истината, Божествената Любовь, ще бѫде изкорененъ, защото вънъ отъ Любовьта нѣма животъ. Едно дърво на камъни не може да живѣе, трѣбва му почва, пръсть.
Цѣлиятъ този дълъгъ животъ, прѣзъ който сте минали, вие сте работили, за да си набавите
почва
, пръсть.
Всичкитѣ ви грѣхове показватъ, че вие сте си създали почвата и Господь пита: „Можете ли да създадете при тѣзи условия животъ, можете ли да си свършите работата? “ Както земледѣлецътъ оре нивата си, така и вие ще почнете да орете вашитѣ грѣхове. Подъ думата „грѣхъ“ се разбира всичко онова богатство, което е складирано у васъ и се е развалило и за да се освободите отъ тази развала, вие трѣбва да прѣобърнете нѣколко пѫти почвата, за да я направите плодоносна. Знаете ли какъ земледѣлцитѣ обработватъ нивитѣ си?
към беседата >>
Всичкитѣ ви грѣхове показватъ, че вие сте си създали
почвата
и Господь пита: „Можете ли да създадете при тѣзи условия животъ, можете ли да си свършите работата?
Окултиститѣ казватъ, че откакъ човѣкъ се явилъ на земята има 18 000 000 години, за които години Богъ не иска отчетъ. Богъ иде на земята да я изоре и всички растения, които досега не сѫ могли да си създадатъ подходящо тѣло, ще ги изкорени. Затова Христосъ казва: Всѣко дърво, което не съгради подходящо тѣло, ще бѫде изкоренено, всѣки човѣкъ, който не обедини Истината, Божествената Любовь, ще бѫде изкорененъ, защото вънъ отъ Любовьта нѣма животъ. Едно дърво на камъни не може да живѣе, трѣбва му почва, пръсть. Цѣлиятъ този дълъгъ животъ, прѣзъ който сте минали, вие сте работили, за да си набавите почва, пръсть.
Всичкитѣ ви грѣхове показватъ, че вие сте си създали
почвата
и Господь пита: „Можете ли да създадете при тѣзи условия животъ, можете ли да си свършите работата?
“ Както земледѣлецътъ оре нивата си, така и вие ще почнете да орете вашитѣ грѣхове. Подъ думата „грѣхъ“ се разбира всичко онова богатство, което е складирано у васъ и се е развалило и за да се освободите отъ тази развала, вие трѣбва да прѣобърнете нѣколко пѫти почвата, за да я направите плодоносна. Знаете ли какъ земледѣлцитѣ обработватъ нивитѣ си? Тѣ ги прѣобръщатъ и ги оставятъ да стоятъ нѣколко врѣме на слънце да се печатъ, за да се оплодотвори почвата.
към беседата >>
Подъ думата „грѣхъ“ се разбира всичко онова богатство, което е складирано у васъ и се е развалило и за да се освободите отъ тази развала, вие трѣбва да прѣобърнете нѣколко пѫти
почвата
, за да я направите плодоносна.
Едно дърво на камъни не може да живѣе, трѣбва му почва, пръсть. Цѣлиятъ този дълъгъ животъ, прѣзъ който сте минали, вие сте работили, за да си набавите почва, пръсть. Всичкитѣ ви грѣхове показватъ, че вие сте си създали почвата и Господь пита: „Можете ли да създадете при тѣзи условия животъ, можете ли да си свършите работата? “ Както земледѣлецътъ оре нивата си, така и вие ще почнете да орете вашитѣ грѣхове.
Подъ думата „грѣхъ“ се разбира всичко онова богатство, което е складирано у васъ и се е развалило и за да се освободите отъ тази развала, вие трѣбва да прѣобърнете нѣколко пѫти
почвата
, за да я направите плодоносна.
Знаете ли какъ земледѣлцитѣ обработватъ нивитѣ си? Тѣ ги прѣобръщатъ и ги оставятъ да стоятъ нѣколко врѣме на слънце да се печатъ, за да се оплодотвори почвата. По сѫщия начинъ Господь изпраща страдания, чрѣзъ които да се оплодотвори нашата почва. Страданието е плуга, чрѣзъ който ще се изоре нашата почва, нашитѣ мисли и така съ хиляди години ще дѣйствува върху насъ, докато най-послѣ ние се оплодотворимъ. Съ хиляди години ще дѣйствува върху насъ Божествената Любовь, докато ни оплодотвори.
към беседата >>
Тѣ ги прѣобръщатъ и ги оставятъ да стоятъ нѣколко врѣме на слънце да се печатъ, за да се оплодотвори
почвата
.
Всичкитѣ ви грѣхове показватъ, че вие сте си създали почвата и Господь пита: „Можете ли да създадете при тѣзи условия животъ, можете ли да си свършите работата? “ Както земледѣлецътъ оре нивата си, така и вие ще почнете да орете вашитѣ грѣхове. Подъ думата „грѣхъ“ се разбира всичко онова богатство, което е складирано у васъ и се е развалило и за да се освободите отъ тази развала, вие трѣбва да прѣобърнете нѣколко пѫти почвата, за да я направите плодоносна. Знаете ли какъ земледѣлцитѣ обработватъ нивитѣ си?
Тѣ ги прѣобръщатъ и ги оставятъ да стоятъ нѣколко врѣме на слънце да се печатъ, за да се оплодотвори
почвата
.
По сѫщия начинъ Господь изпраща страдания, чрѣзъ които да се оплодотвори нашата почва. Страданието е плуга, чрѣзъ който ще се изоре нашата почва, нашитѣ мисли и така съ хиляди години ще дѣйствува върху насъ, докато най-послѣ ние се оплодотворимъ. Съ хиляди години ще дѣйствува върху насъ Божествената Любовь, докато ни оплодотвори. Най-първо ще сме недоволни. Какъвъ е плодътъ най-напрѣдъ?
към беседата >>
По сѫщия начинъ Господь изпраща страдания, чрѣзъ които да се оплодотвори нашата
почва
.
“ Както земледѣлецътъ оре нивата си, така и вие ще почнете да орете вашитѣ грѣхове. Подъ думата „грѣхъ“ се разбира всичко онова богатство, което е складирано у васъ и се е развалило и за да се освободите отъ тази развала, вие трѣбва да прѣобърнете нѣколко пѫти почвата, за да я направите плодоносна. Знаете ли какъ земледѣлцитѣ обработватъ нивитѣ си? Тѣ ги прѣобръщатъ и ги оставятъ да стоятъ нѣколко врѣме на слънце да се печатъ, за да се оплодотвори почвата.
По сѫщия начинъ Господь изпраща страдания, чрѣзъ които да се оплодотвори нашата
почва
.
Страданието е плуга, чрѣзъ който ще се изоре нашата почва, нашитѣ мисли и така съ хиляди години ще дѣйствува върху насъ, докато най-послѣ ние се оплодотворимъ. Съ хиляди години ще дѣйствува върху насъ Божествената Любовь, докато ни оплодотвори. Най-първо ще сме недоволни. Какъвъ е плодътъ най-напрѣдъ? Той е киселъ, сърдитъ, но слѣдъ като го нагрѣе малко слънцето, става по-малко киселъ, по-малко сърдитъ и най-послѣ става сладъкъ.
към беседата >>
Страданието е плуга, чрѣзъ който ще се изоре нашата
почва
, нашитѣ мисли и така съ хиляди години ще дѣйствува върху насъ, докато най-послѣ ние се оплодотворимъ.
Както земледѣлецътъ оре нивата си, така и вие ще почнете да орете вашитѣ грѣхове. Подъ думата „грѣхъ“ се разбира всичко онова богатство, което е складирано у васъ и се е развалило и за да се освободите отъ тази развала, вие трѣбва да прѣобърнете нѣколко пѫти почвата, за да я направите плодоносна. Знаете ли какъ земледѣлцитѣ обработватъ нивитѣ си? Тѣ ги прѣобръщатъ и ги оставятъ да стоятъ нѣколко врѣме на слънце да се печатъ, за да се оплодотвори почвата. По сѫщия начинъ Господь изпраща страдания, чрѣзъ които да се оплодотвори нашата почва.
Страданието е плуга, чрѣзъ който ще се изоре нашата
почва
, нашитѣ мисли и така съ хиляди години ще дѣйствува върху насъ, докато най-послѣ ние се оплодотворимъ.
Съ хиляди години ще дѣйствува върху насъ Божествената Любовь, докато ни оплодотвори. Най-първо ще сме недоволни. Какъвъ е плодътъ най-напрѣдъ? Той е киселъ, сърдитъ, но слѣдъ като го нагрѣе малко слънцето, става по-малко киселъ, по-малко сърдитъ и най-послѣ става сладъкъ. Когато нѣкой отъ васъ е киселъ, недоволенъ, той е още въ зародиша си.
към беседата >>
“ Обърне навѫтрѣ тоягата и
почва
да мисли какъ ще се плаща.
Той е киселъ, сърдитъ, но слѣдъ като го нагрѣе малко слънцето, става по-малко киселъ, по-малко сърдитъ и най-послѣ става сладъкъ. Когато нѣкой отъ васъ е киселъ, недоволенъ, той е още въ зародиша си. Рекохъ, не му се сърдете, той е едва завързалъ, слѣдъ десеть Божествени години той ще стане сладъкъ. Стига вашето сърдене да е принципално, да не приличате на онзи българинъ, който ималъ обичай, когато не мисли за нищо, взима си една пръчка, дѣла я съ ножъ, рѣже на едро, не мисли много. Ошурджията е дошълъ: „А-а-а?
“ Обърне навѫтрѣ тоягата и
почва
да мисли какъ ще се плаща.
Нѣкои казватъ: „Ошурджия Господь нѣма“, и си рѣжатъ. „Ама Господь иде.“ – „Тъй ли? “ Обърне тоягата навѫтрѣ и почва да размишлява. Тази тояга е Божествената Правда. Ще я обърнешъ къмъ себе си, защото идва ошурджията и ще каже: „Пари тукъ дай, да си платишъ данъка.“ Като имаш пари, князъ си, бейденъ бей.
към беседата >>
“ Обърне тоягата навѫтрѣ и
почва
да размишлява.
Стига вашето сърдене да е принципално, да не приличате на онзи българинъ, който ималъ обичай, когато не мисли за нищо, взима си една пръчка, дѣла я съ ножъ, рѣже на едро, не мисли много. Ошурджията е дошълъ: „А-а-а? “ Обърне навѫтрѣ тоягата и почва да мисли какъ ще се плаща. Нѣкои казватъ: „Ошурджия Господь нѣма“, и си рѣжатъ. „Ама Господь иде.“ – „Тъй ли?
“ Обърне тоягата навѫтрѣ и
почва
да размишлява.
Тази тояга е Божествената Правда. Ще я обърнешъ къмъ себе си, защото идва ошурджията и ще каже: „Пари тукъ дай, да си платишъ данъка.“ Като имаш пари, князъ си, бейденъ бей. Знаете ли турската поговорка за бейденъ бея? Единъ богатъ момъкъ, като влѣзълъ между момитѣ, тѣ го нарекли „бейденъ бей“ [отъ бейовете бей]. Той си казалъ: „Хайде да се сгодя, та да стана по-голѣмъ бей.“ Сгодилъ се, но тѣ му казали: „Адамѫнѫ-якѫнъ“ [близо до мѫжетѣ].
към беседата >>
Тогава лѣкарьтъ казалъ: „Азъ искамъ да ти направя още едно добро, да ти оставя една много цѣнна книга, която като четешъ, слѣдъ моето обезоглавяване, на всѣки въпросъ, който задавашъ, ще ти отговаря моята глава.“ – „Дай тази книга, много интересни наблюдения ще бѫдатъ.“ Отрѣзватъ главата на Дубана, турватъ я на една дъска и
започва
царьтъ да прѣлиства книгата.
Явява се прѣдъ него единъ лѣкарь и му обѣщава, че ще го излѣкува и дѣйствително го излѣкувалъ. Лѣкарьтъ се казвалъ Дубанъ. За благодарность царьтъ го направилъ пръвъ въ царството. Явили се много негови неприятели и започнали да правятъ интриги и най-послѣ царьтъ, за да се освободи отъ лѣкаря, рѣшилъ да го екзекутира. Лѣкарьтъ се молилъ на царя да не го екзекутира, но той не се съгласилъ.
Тогава лѣкарьтъ казалъ: „Азъ искамъ да ти направя още едно добро, да ти оставя една много цѣнна книга, която като четешъ, слѣдъ моето обезоглавяване, на всѣки въпросъ, който задавашъ, ще ти отговаря моята глава.“ – „Дай тази книга, много интересни наблюдения ще бѫдатъ.“ Отрѣзватъ главата на Дубана, турватъ я на една дъска и
започва
царьтъ да прѣлиства книгата.
Листоветѣ били отровни и затова царьтъ започналъ да чувствува болки, да се разстройва. Тогава главата на Дубана отговорила: „Това е възнаграждението на всѣки, който е неблагодаренъ.“ Така умрѣлъ гръцкиятъ царь. Коя е тази книга, която вие сега прѣлиствате? Кой е този лѣкарь? Той е Христосъ и вие ще му отрѣжете главата, а дяволътъ ще ви даде книгата, която вие ще прѣлиствате и въ тѣзи листове ще намѣрите: „Това е възнаграждението на единъ грѣшникъ, който въ сто прѣраждания не е извършилъ нито едно добро и затова заслужава да умре.“ Мнозина казватъ, че Господь е несправедливъ.
към беседата >>
Двѣ отъ дъщеритѣ
започватъ
да разглеждатъ подаръцитѣ си и не обръщатъ внимание на това, дали той има нужда, като уморенъ отъ пѫть, да го прѣгледатъ.
“ Вашата градина не е за свинята на вашия приятель, тя е за васъ, за вашата жена и дѣца, да се разхождате. Тя не е за вашитѣ прасета. Ще ви направя друго сравнение. Единъ баща има четири дъщери. Отива въ странство и на връщане отъ тамъ донася подаръци на дъщеритѣ си.
Двѣ отъ дъщеритѣ
започватъ
да разглеждатъ подаръцитѣ си и не обръщатъ внимание на това, дали той има нужда, като уморенъ отъ пѫть, да го прѣгледатъ.
Другитѣ двѣ дъщери го прѣглеждатъ, умиватъ краката му. Кои дъщери вие бихте прѣпорѫчали? Ако бѣхте нѣкой момъкъ, за коя отъ тѣхъ бихте се оженили? За двѣтѣ дъщери, които мислятъ да се наредатъ и прѣмѣнятъ съ подаръцитѣ или за двѣтѣ, които измиха краката на баща си? И вие сте двѣ отъ дъщеритѣ, които миятъ краката на баща си, а други сѫ двѣтѣ дъщери, които се само оглеждатъ на огледало.
към беседата >>
Този лошъ духъ, като влѣзе у васъ,
започватъ
да ви треперятъ гащитѣ.
И при това страхътъ е качество не на любовьта, а на злобата, на грѣхове, които сме правили въ миналото. Страхътъ е неизвѣстенъ. Всички хора, които сѫ злобни, грѣшни, сѫ много страхливи. Страхъ те е, че ще дойде нѣкой да ти иска пари. Слѣдователно страхътъ е качество само на дявола, на него му треперятъ и гащитѣ.
Този лошъ духъ, като влѣзе у васъ,
започватъ
да ви треперятъ гащитѣ.
Вие казвате: „Колко се уплашихъ! “ А азъ рекохъ: Уплаши се господарьтъ ти. Изпѫдете вашия господарь и нѣма да треперятъ гащитѣ ви. Вие тогава ще бѫдете разумни хора, силни, ще придобиете голѣма слава, ще бѫдете съ ангелитѣ, ще бѫдете подигнати въ такава область на живота въ вашитѣ мисли и желания, че ще станете свободни въ свѣта. Вие се страхувате какво ще стане съ свѣта.
към беседата >>
Започват
да слагат едно след друго – супа, печена кокошка или пуйка, пражоли и отвреме-навреме, по една-две чаши шестгодишно винце, да се развеселят сърцата на гостите.
(втори вариант)
Докато е на земята, човек минава през три области на живота. Първата област е стомахът. Живее ли още в стомаха, човек се съобразява с неговите правила и закони. Стомахът дава угощения и кани гости. Всички се нареждат пред трапезата и очакват да се сложи онова, което домакинята е приготвила.
Започват
да слагат едно след друго – супа, печена кокошка или пуйка, пражоли и отвреме-навреме, по една-две чаши шестгодишно винце, да се развеселят сърцата на гостите.
Всички ядат и благославят Господа за благата, които им е дал. Така се разбира животът, от гледището на стомаха. Ако запитате човека, защо яде кокошки, агънца, прасета, ще каже, че така е определено от Бога, да владее животните и да им бъде господар. Той вкарва всички животни в стомаха си и се чувства доволен. Като влязат вътре, те започват да го питат: Господарю, какво да работим тук?
към втори вариант >>
Като влязат вътре, те
започват
да го питат: Господарю, какво да работим тук?
(втори вариант)
Започват да слагат едно след друго – супа, печена кокошка или пуйка, пражоли и отвреме-навреме, по една-две чаши шестгодишно винце, да се развеселят сърцата на гостите. Всички ядат и благославят Господа за благата, които им е дал. Така се разбира животът, от гледището на стомаха. Ако запитате човека, защо яде кокошки, агънца, прасета, ще каже, че така е определено от Бога, да владее животните и да им бъде господар. Той вкарва всички животни в стомаха си и се чувства доволен.
Като влязат вътре, те
започват
да го питат: Господарю, какво да работим тук?
Всяко животно започва да се проявява по своему: свинята започва да рови, волът – да боде, кокошката – да разхвърля, каквото намери, пуйката – да се надува. Не се минава много време, стомахът на господаря се разстройва, храносмилането му се затруднява. Той страда, пъшка, вика лекар да му помогне и се чуди, какво е станало с него. Много просто: животните, които са влезли в него, не могат да се помирят. Те създават разстройство в организма.
към втори вариант >>
Всяко животно
започва
да се проявява по своему: свинята
започва
да рови, волът – да боде, кокошката – да разхвърля, каквото намери, пуйката – да се надува.
(втори вариант)
Всички ядат и благославят Господа за благата, които им е дал. Така се разбира животът, от гледището на стомаха. Ако запитате човека, защо яде кокошки, агънца, прасета, ще каже, че така е определено от Бога, да владее животните и да им бъде господар. Той вкарва всички животни в стомаха си и се чувства доволен. Като влязат вътре, те започват да го питат: Господарю, какво да работим тук?
Всяко животно
започва
да се проявява по своему: свинята
започва
да рови, волът – да боде, кокошката – да разхвърля, каквото намери, пуйката – да се надува.
Не се минава много време, стомахът на господаря се разстройва, храносмилането му се затруднява. Той страда, пъшка, вика лекар да му помогне и се чуди, какво е станало с него. Много просто: животните, които са влезли в него, не могат да се помирят. Те създават разстройство в организма. Лекарят предписва очистително, господарят повръща, пречиства стомаха си и се облекчава.
към втори вариант >>
Дървото не може да живее на камениста
почва
, пръст му трябва.
(втори вариант)
Според Библията, човек съществува от осем хиляди години; според окултистите – от 18 милиона години. Бог иде на земята, не да съди хората, но да пречисти света. Как ще го пречисти? – Чрез огън. Затова е казано в Писанието: „Всяко дърво, което не дава плод, ще се изкорени и в огън ще се хвърли".
Дървото не може да живее на камениста
почва
, пръст му трябва.
Следователно, всеки човек, който не дава плод, ще се изкорени и ще се хвърли в огъня. Кога човек дава плод? – Когато живее според законите на любовта. Вън от любовта няма живот, няма никакво постижение. През дългия живот, който е прекарал на земята, човек имал грижата да си създаде почва, която да разоре, обработи и посее, както прави земеделецът със своите ниви.
към втори вариант >>
През дългия живот, който е прекарал на земята, човек имал грижата да си създаде
почва
, която да разоре, обработи и посее, както прави земеделецът със своите ниви.
(втори вариант)
Дървото не може да живее на камениста почва, пръст му трябва. Следователно, всеки човек, който не дава плод, ще се изкорени и ще се хвърли в огъня. Кога човек дава плод? – Когато живее според законите на любовта. Вън от любовта няма живот, няма никакво постижение.
През дългия живот, който е прекарал на земята, човек имал грижата да си създаде
почва
, която да разоре, обработи и посее, както прави земеделецът със своите ниви.
Върху тази почва са паднали голям брой нечисти мисли и желания, които са я покварили. Тя трябва да се пречисти. Как? – Като се преобърне няколко пъти с ралото и се остави, известно време, на слънце - да се пече, докато стане плодородна. За да помогне на човека в пречистване на неговата почва и освобождаване от греха, разумният свят, т.е. Провидението, му изпраща страдания.
към втори вариант >>
Върху тази
почва
са паднали голям брой нечисти мисли и желания, които са я покварили.
(втори вариант)
Следователно, всеки човек, който не дава плод, ще се изкорени и ще се хвърли в огъня. Кога човек дава плод? – Когато живее според законите на любовта. Вън от любовта няма живот, няма никакво постижение. През дългия живот, който е прекарал на земята, човек имал грижата да си създаде почва, която да разоре, обработи и посее, както прави земеделецът със своите ниви.
Върху тази
почва
са паднали голям брой нечисти мисли и желания, които са я покварили.
Тя трябва да се пречисти. Как? – Като се преобърне няколко пъти с ралото и се остави, известно време, на слънце - да се пече, докато стане плодородна. За да помогне на човека в пречистване на неговата почва и освобождаване от греха, разумният свят, т.е. Провидението, му изпраща страдания. В този смисъл, страданието е плугът, чрез който се разорава нашата почва.
към втори вариант >>
За да помогне на човека в пречистване на неговата
почва
и освобождаване от греха, разумният свят, т.е.
(втори вариант)
Вън от любовта няма живот, няма никакво постижение. През дългия живот, който е прекарал на земята, човек имал грижата да си създаде почва, която да разоре, обработи и посее, както прави земеделецът със своите ниви. Върху тази почва са паднали голям брой нечисти мисли и желания, които са я покварили. Тя трябва да се пречисти. Как? – Като се преобърне няколко пъти с ралото и се остави, известно време, на слънце - да се пече, докато стане плодородна.
За да помогне на човека в пречистване на неговата
почва
и освобождаване от греха, разумният свят, т.е.
Провидението, му изпраща страдания. В този смисъл, страданието е плугът, чрез който се разорава нашата почва. Тя трябва да се разоре няколко пъти и да се изложи на слънце, докато се пречисти. Така, именно, тя става годна за посяване на чисти мисли и чувства. Хиляди години наред, Божията Любов трябва да действа върху човешката душа, за да върже, най-после, плодове.
към втори вариант >>
В този смисъл, страданието е плугът, чрез който се разорава нашата
почва
.
(втори вариант)
Върху тази почва са паднали голям брой нечисти мисли и желания, които са я покварили. Тя трябва да се пречисти. Как? – Като се преобърне няколко пъти с ралото и се остави, известно време, на слънце - да се пече, докато стане плодородна. За да помогне на човека в пречистване на неговата почва и освобождаване от греха, разумният свят, т.е. Провидението, му изпраща страдания.
В този смисъл, страданието е плугът, чрез който се разорава нашата
почва
.
Тя трябва да се разоре няколко пъти и да се изложи на слънце, докато се пречисти. Така, именно, тя става годна за посяване на чисти мисли и чувства. Хиляди години наред, Божията Любов трябва да действа върху човешката душа, за да върже, най-после, плодове. Докато узреят плодовете, естествено е, човек да бъде недоволен, кисел. Първоначално плодът е кисел и горчив.
към втори вариант >>
– веднага българинът се стряскал, обръщал пръчката към себе си и
започвал
да дяла ситно и да мисли, как ще плати данъка си.
(втори вариант)
В турско време, българите са имали голям страх от ошурджиите, т.е. бирниците, които са събирали големи данъци. Докато ошурджията не е дошъл, българинът бил спокоен. Той излизал пред пътната врата, взимал пръчка и нож в ръка и на едро дялал, като разисквал по различни въпроси. Обаче, ако дойдел някой и кажел: Ошурджията иде!
– веднага българинът се стряскал, обръщал пръчката към себе си и
започвал
да дяла ситно и да мисли, как ще плати данъка си.
Преди това, той свободно си размишлявал и се произнасял, че Бог не съществува. Щом дойде ошурджията, Бог съществува – тоягата, т.е. правдата се налага. И той обръща тоягата към себе си. Като имаш пари, княз си, бейден – бей си.
към втори вариант >>
Следователно, щом влезе някой лош, тъмен дух във вас, вие веднага
започвате
да се страхувате.
(втори вариант)
Оттук вадим закона: Любовта любов ражда. Омразата не може да роди любов. От страх, можеш да дадеш вид, че обичаш някого, но щом се махне причината, която произвежда страха, омразата се увеличава. Любовта изключва страха, обаче, безлюбието, омразата раждат страха. Само лошите, тъмните духове се страхуват, а не светлите и добрите.
Следователно, щом влезе някой лош, тъмен дух във вас, вие веднага
започвате
да се страхувате.
Изпъдете лошия дух от себе си. Нека той стане ваш слуга, а не господар. Щом го изпъдите, вие ставате силни, смели, повдигате съзнанието си и влизате в една светла област, дето цари любов и съгласие, светлина и мир. – Какво ще стане със света? – Не мислете за това, мислете за себе си.
към втори вариант >>
Преди да тръгне, параходът се разтърсва, полюлява се и когато движението се предаде по всичките му части, той
започва
спокойно и плавно да се движи по повърхността на водата.
(втори вариант)
Разоравайте и поливайте Божествената нива, да даде изобилно плод. Това е смисълът на живота. Затова иде Христос в света. Какво е състоянието на сегашното човечество? То се намира в положението на движещия се параход.
Преди да тръгне, параходът се разтърсва, полюлява се и когато движението се предаде по всичките му части, той
започва
спокойно и плавно да се движи по повърхността на водата.
Христос иде на земята, да раздвижи спрелия в пътя си параход. Той ще му даде голям тласък, ще го разтърси, ще го залюлее, но ще го застави да тръгне, да поеме правата посока на своето движение. Следователно, идването на Христа ще се ознаменува с движение на човечеството в права посока. Всички хора ще започнат да мислят, да чувстват и да действат право, както параходът се движи в права посока и върви към строго определена цел. Мъчно е да си представиш, как ще стане това, но когато парата разтърси твоя параход; когато мислите ти станат ясни, определени; когато съзнаеш целта на твоя живот, ти ще видиш Христа, пред себе си, така ясно, както машинистът вижда и знае, че трябва да тури въглища в огнището, за да тръгне параходът.
към втори вариант >>
86.
Блажените
,
НБ
, , 4.2.1917г.,
Често се казва, че мътната вода е много по-приятна за
почвата
, отколкото бистрата: тя, като мине през
почвата
, оставя известни утайки, от които растенията се ползват.
Вземете лекари, търговци, учители, свещеници, проповедници и други – само до една педя е достигнало братството. Ето съвременният обществен растеж, до който сме дошли в схващане на братство. Христос се обръща и казва: „Блажени сте, когато ви гонят за Правдата“. Ще кажете: „Защо ме гонят? “ Аз пък питам: Защо да не ви гонят?
Често се казва, че мътната вода е много по-приятна за
почвата
, отколкото бистрата: тя, като мине през
почвата
, оставя известни утайки, от които растенията се ползват.
Така река Нил всяка година нанася милиони тонове чернозем, от който старият Египет е произвеждал грамадни количества жито. Страданието е също онази Божествена утайка, която слиза от висотите и като се утаи във вашите полета, оторява ги и Бог казва: „Сейте сега“, и от тези ваши утайки – грехове, недоразумения – ще излезе най-добър хляб, и вие ще кажете довреме: „Слава Богу! Много хубаво е било всичко това“. Ако няма страдания, няма да има и хляб. Христос казва: „Аз съм живият хляб“.
към беседата >>
Бубата, като стои на листа и го чопли, мисли, че това е нейният свят, но като се превърне в пеперуда, получава крилца и
почва
да посещава цветята и изменя своите възгледи за света.
Ето защо Христовото учение, което е вътре в нас, само по себе си има сила. „Радвайте се и веселете се, защото е голяма на Небеса вашата заплата.“ Това значи, че такива ги чака бъдещ живот. Кое подразбира бъдещ живот? Някои мислят, че като умрат, ще отидат в друг свят. Не, няма да отидете в друг свят, но просто ще преминете от едно състояние в друго, както става с бубата.
Бубата, като стои на листа и го чопли, мисли, че това е нейният свят, но като се превърне в пеперуда, получава крилца и
почва
да посещава цветята и изменя своите възгледи за света.
И ние, докато чоплим листата на материалния живот, сме червеи; но като минем през пашкула и станем души, облечени с хубави дрехи, ще схванем живота в по-високото му проявление. Без да се обиждаме, мнозина сега са гъсеници, т.е. те са в положението на една гъсеница. Казват: „Трябват бели пари за черни дни“ – гъсеница сте. „Трябва къща за черни дни“ – гъсеница сте, защото на гъсеницата е необходим този лист.
към беседата >>
Като влезе учителят, вижда прах навсякъде и
започва
да киха.
Признак, че Божественият живот работи върху тебе и иска да те възкреси. Имаш мъчнотии в своето развитие, не можеш да разрешиш някой въпрос – Божествената мисъл иска да те подигне, да те осветли. Стяга ти се сърцето – Божественият живот работи, иска да омекчи твоето сърце. Господ работи вътре в нас. Съвременните хора приличат на онези деца, които обичат да дигат прах из училищните стаи.
Като влезе учителят, вижда прах навсякъде и
започва
да киха.
И аз виждам навсякъде кихане: учители, проповедници, майки, бащи – всички кихат. Защо? Прах има. Отворете прозорците, проветрете стаите, измийте пода, ще престане това кихане. Гледай стаята ти да е изчистена, тогава няма да има кихане. Кихане – значи има прах, подозрение, съмнение.
към беседата >>
Ще ви обясня дълбокия смисъл на тези думи: като посеете едно житно зрънце, то
започва
да гние, нападат го много врагове – микроби, но щом излезе нагоре, към светлината, огрее го слънцето, враговете му се разбягват.
Когато във вашия живот влезе някоя мисъл, която ви разрушава, тя е една гъсеница, изпъдете я навън. А когато влезе мисъл, която ви подига, тя е една красива пеперуда, задръжте я. Следователно всеки ден изхвърляйте навън мислите, които изяждат листата на вашия живот. Това е учението на Христа. Христос казва: „Блажени сте, когато ви гонят, защото голяма е вашата заплата на Небеса“.
Ще ви обясня дълбокия смисъл на тези думи: като посеете едно житно зрънце, то
започва
да гние, нападат го много врагове – микроби, но щом излезе нагоре, към светлината, огрее го слънцето, враговете му се разбягват.
Следователно и вас трябва да ви гонят, за да излезете нагоре. Христос, като казва: „Блажени гонените“, подразбира, че блажени са онези, които израстват, пущат коренчета, листа, цветове, плодове, защото голяма е тяхната заплата, когато дойде Господ и намери узрелите плодове. Има ли смисъл това учение? – Има. Това значи да бъдеш гонен за Христа.
към беседата >>
Оказва се често, че мътната вода е много по-приятна за
почвата
, отколкото бистрата.
(втори вариант)
Вземете между учителите, свещениците, проповедниците, съдиите - само една педя е достигнало нашето братство. Това е растежът, до който сме израснали, за да схванем братството. В толкова хиляди години братството е достигнало едва една педя само. Христос се обръща и казва: „Блажени сте, когато ви гонят." Ще кажете: „Защо да ме гонят? " Аз питам: защо да не ви гонят?
Оказва се често, че мътната вода е много по-приятна за
почвата
, отколкото бистрата.
Тази мътна вода, като мине през някоя почва, оставя известни утайки, от които растенията се ползват. Така и реката Нил всяка година носи с милиони тонове чернозем, от който старият Египет е произвеждал големи богатства жито. Страданието е онази Божествена утайка, която слиза от високите места и като се утаи във вашите полета, Бог казва: „Сейте сега! " И от тези ваши утайки - грехове, недоразумения, ще излезе най-добър хляб и ще кажете: „Слава Богу, много хубаво е било всичко това." Ако няма страдания, няма да има и хляб. Христос казва: „Аз съм жив хляб." И действително е жив хляб, защото всеки ден Го ядат хората.
към втори вариант >>
Тази мътна вода, като мине през някоя
почва
, оставя известни утайки, от които растенията се ползват.
(втори вариант)
Това е растежът, до който сме израснали, за да схванем братството. В толкова хиляди години братството е достигнало едва една педя само. Христос се обръща и казва: „Блажени сте, когато ви гонят." Ще кажете: „Защо да ме гонят? " Аз питам: защо да не ви гонят? Оказва се често, че мътната вода е много по-приятна за почвата, отколкото бистрата.
Тази мътна вода, като мине през някоя
почва
, оставя известни утайки, от които растенията се ползват.
Така и реката Нил всяка година носи с милиони тонове чернозем, от който старият Египет е произвеждал големи богатства жито. Страданието е онази Божествена утайка, която слиза от високите места и като се утаи във вашите полета, Бог казва: „Сейте сега! " И от тези ваши утайки - грехове, недоразумения, ще излезе най-добър хляб и ще кажете: „Слава Богу, много хубаво е било всичко това." Ако няма страдания, няма да има и хляб. Христос казва: „Аз съм жив хляб." И действително е жив хляб, защото всеки ден Го ядат хората. „Блажени сте, когато ви изгонят и когато върху вас рекат всяка зла реч на лъжа заради Мене." Ако кажат за вас зла реч, когато я заслужавате, то не е похвала.
към втори вариант >>
Като влезе учителят, гледа - навсякъде прах и
започва
да киха.
(втори вариант)
Признак, че Божественият живот работи върху тебе и иска да те възкреси. Имаш мъчнотии в своето развитие, не можеш да разрешиш някой въпрос - Божествената мисъл иска да те подигне, да те осветли. Имаш в сърцето някакво стягане - Божественият живот постоянно работи, иска да омекчи твоето сърце. Господ работи вътре в нас. Съвременните хора приличат на тези деца, които обичат да дигат прах из стаите.
Като влезе учителят, гледа - навсякъде прах и
започва
да киха.
Аз виждам навсякъде кихане - и учители, и проповедници, и съдии - всички кихат. Защо? Прах има. Отворете прозорците, проветрете стаите, измийте пода - ще престане това кихане. Някой път много неприятно е, когато някой ти кихне в лицето и те опръска. Гледай стаята ти да е изчистена, да няма кихане.
към втори вариант >>
Христос казва: „Блажени сте, когато ви гонят, защото голяма е вашата заплата на небеса." Ще ви обясня дълбокия смисъл на тези думи: като посеете едно житно зрънце, то
започва
да гние, нападат го много врагове - микроби, и като излезе нагоре към светлината, към слънцето - враговете се разбягват.
(втори вариант)
Христос казва: „Блажени мъртвите живи, които умряха за Господа", а никъде не е казано: „Блажени живите мъртви" - последните са гъсеници. А мъртвите живи са пеперуди и са безопасни, защото те не изяждат листата на дървото -защото са необходими. Когато в твоя живот влезе една мисъл, която те разрушава, то е една гъсеница - изпъди я навън; а когато влезе в тебе една мисъл, която те повдига - то е една пеперуда. Следователно всеки ден изхвърляйте навън всички мисли, които изяждат листата на вашия живот. Това е учението на Христа.
Христос казва: „Блажени сте, когато ви гонят, защото голяма е вашата заплата на небеса." Ще ви обясня дълбокия смисъл на тези думи: като посеете едно житно зрънце, то
започва
да гние, нападат го много врагове - микроби, и като излезе нагоре към светлината, към слънцето - враговете се разбягват.
Следователно и вас трябва да ви гонят, за да излезете нагоре. Христос, като казва „блажени гонените", подразбира - блажени онези, които израстват, пущат коренчета, листа, цветове, плодове, защото голяма е тяхната заплата, като дойде Господарят и намери плодовете. Има ли смисъл това учение? Има. Това значи да бъдеш гонен за Христа. Ако ме гонят и аз нямам никакъв плод, заслужавам да бъда гонен.
към втори вариант >>
87.
Хигиена на човешката душа
,
ИБ
,
БС
, София, 8.2.1917г.,
Днес ще ви говоря на особен език – тъй, както учителят говори на учениците, когато
започват
да изучават азбуката, както жената
започва
да пере вълната, да я влачи и преде на нишки, за да приготвя плат.
Днес ще ви говоря на особен език – тъй, както учителят говори на учениците, когато
започват
да изучават азбуката, както жената
започва
да пере вълната, да я влачи и преде на нишки, за да приготвя плат.
Днес ще нарека беседата си „Хигиена на човешката душа”. Вие сте слушали много проповедници. Яков казва: „Който не греши в слово, той е съвършен мъж, възможен да обуздае всичкото тяло.” Тялото е вашият капитал, то е същественото. И затова аз ще почна от това, което виждате. Вие много малко внимание обръщате на вашата душа, но тялото е една обширна градина, в която работи Божественият Дух.
към беседата >>
Например някой ден казвате, че няма да одумвате, но дойде някой, каже нещо лошо за вас, вие
започвате
да одумвате и разваляте упражнението.
Докато имате добри мисли и желания, Бог ще ви благославя. Ако чувствате, че не ви благославя, вземете съд назаем –прочетете някоя добра книга, извадете от хората красивото. Да няма одумване – който иска да успява, да не одумва. Сега, през останалите пет минути, без да мърдате, отправете мисълта си към Бога. Ще почувствате щипане, но мръднете ли, ще развалите упражнението.
Например някой ден казвате, че няма да одумвате, но дойде някой, каже нещо лошо за вас, вие
започвате
да одумвате и разваляте упражнението.
Палите свещи, освещавате масло и пак нямате благословение – то е, защото одумвате. Сега започнете упражнението с една, две, три, четири или пет минути – опитайте се да не мърдате никак, да можете да контролирате себе си. После направете петминутно упражнение да мислите само върху едно нещо: пет минути упражнение върху вашето тяло, пет минути упражнение върху вашия ум, пет минути упражнение върху вашето сърце. Каквото придобиете от тези упражнения, не го казвайте никому. За да може едно желание, една мисъл да се реализира, трябват дванадесет месеца.
към беседата >>
88.
Децата
,
НБ
, София, 11.2.1917г.,
Ако дървото не се обърне в малка семка и не се посади наново в
почвата
, не може да започне своето ново развитие.
Но тази енергия не е в бездействие, защото вътре в нея са складирани всички условия за нейното развитие; тя е едновременно в потенциално и кинетическо състояние. Потенциалната енергия се превръща в кинетическа и обратно. Кинетическата енергия има по-голяма сила на активност, но нейните размери са по-малки, когато пък потенциалната енергия има размери на безгранично развитие. Разликата между детето и възрастния човек е същата: възрастният човек е по-малко активен и има по-малки размери на развитие, отколкото детето. В идеята на детето има и друг смисъл.
Ако дървото не се обърне в малка семка и не се посади наново в
почвата
, не може да започне своето ново развитие.
Развитието на дърветата става по два начина: едни се развиват, никнат чрез семена, а други – чрез издънки, присадки. Има голяма разлика между растение, което се развива чрез присадка, и онова, което се развива чрез семка. Когато растението е от семка, то съдържа по-голяма сила от онова, което е излязло от издънка. Христос казва: „Ако не се обърнете на семе в живот, няма да влезете в Царството Божие“, защото там се присаждат не дървета, а само семки. Господ няма нужда от стари хора, в Царството Божие няма стари хора.
към беседата >>
Спират се пред ключа и
започват
да философстват.
Когато се изправите пред ключа на електрическа лампа, какво се изисква от вас? Само да завъртите ключа. И тази сила, която ще употребите, е много малка. Светът е тъй устроен от Бога, че ви пращат само да завъртите този ключ. А какво правят мнозина?
Спират се пред ключа и
започват
да философстват.
Така никаква светлина няма да блесне. Не ви трябва никакво философстване тук – едно движение на ръката и светлината – условие, за да може да четете – ще блесне. Същият закон е и сутрин, когато се събудите – завъртвате вашия ключ и казвате: „Виждам“. И душата, като влезе в човешкото тяло, и тя има ключ, и като го завърти, казва: „Виждам слънцето“. Ако забравите да завъртите вашия ключ, вие ще бъдете в тъмнота, т.е.
към беседата >>
Ако човек
започва
да върви с големи крачки, той няма да постигне целта си.
Не, казвам: никога това не е било и няма да бъде. Ако не добиете вътре в себе си свойствата на детето, а именно: пластичност на ума и на сърцето, няма да влезете в Царството Божие. Междината, която дели този свят от онзи, е една стомилионна част от милиметъра – само толкова е разстоянието от единия свят до другия свят. Когато човек тръгне в пътя на развитието, той се движи много бавно. Всички, гледам, които тръгват в духовния път, тръгват като големите хора, а не като децата.
Ако човек
започва
да върви с големи крачки, той няма да постигне целта си.
Видите ли човек да излиза от къщи и да бяга, той няма да постигне нищо. Но ако тръгне полека и постепенно ускорява хода си, той ще постигне целта си: той е в положението на дете. Христос казва: „Не започвайте работите си с бързане; движете се като малките деца – постоянно вървете и ускорявайте хода си с 2, 3, 4, 5 и 6 и тогава ще намерите смисъл във вашия живот“. Докато сте в положението на малки деца, няма да дойде никаква болест, а щом сте в положението на стари, ще ви нападнат всички болести. Който е смутен, той е стар; който има тежест на сърцето, той е стар.
към беседата >>
Христос казва: „Не
започвайте
работите си с бързане; движете се като малките деца – постоянно вървете и ускорявайте хода си с 2, 3, 4, 5 и 6 и тогава ще намерите смисъл във вашия живот“.
Когато човек тръгне в пътя на развитието, той се движи много бавно. Всички, гледам, които тръгват в духовния път, тръгват като големите хора, а не като децата. Ако човек започва да върви с големи крачки, той няма да постигне целта си. Видите ли човек да излиза от къщи и да бяга, той няма да постигне нищо. Но ако тръгне полека и постепенно ускорява хода си, той ще постигне целта си: той е в положението на дете.
Христос казва: „Не
започвайте
работите си с бързане; движете се като малките деца – постоянно вървете и ускорявайте хода си с 2, 3, 4, 5 и 6 и тогава ще намерите смисъл във вашия живот“.
Докато сте в положението на малки деца, няма да дойде никаква болест, а щом сте в положението на стари, ще ви нападнат всички болести. Който е смутен, той е стар; който има тежест на сърцето, той е стар. Станете млад. Казваш: „Тежко ми е на душата“. – Стар си.
към беседата >>
Моми, когато ги любят 10–15 момци,
започват
да се кокорят, да се надигат и стават нещастни.
– „Какво да правя? “ – Стани млад. – „Как? “ – Не мисли за велики работи в света. Тури само половин килограм хляб в стомаха си, 100 грама знание в мозъка си и 5 грама в сърцето си – това ти е достатъчно.
Моми, когато ги любят 10–15 момци,
започват
да се кокорят, да се надигат и стават нещастни.
Преди няколко години бе убита в София една мома от своя годеник, защото му изневерила. – Защо любите двама? Един Ви беше достатъчен. Всяка мисъл си има своето място. Ако не любите някого, не го лъжете, кажете му истината и той ще си намери друга.
към беседата >>
Само по 10 ми трябват; всеки път, като дойдеш, по една торба злато ще вземаш.“ – „Е, осигурихме се – рекъл си той, – дойде най-после денят на щастието в моя дом.“
Започва
той неделя след неделя, месец след месец да посещава принца на гномите, взема пари – дава косми.
За пояснение на тази мисъл ще ви разкажа една легенда. Един осиромашал германски принц искал да се ожени за една красавица; но тя му казала: „Аз съм жена с големи претенции, ще ми построиш великолепен палат, и каквото ми се доще, ще трябва да ми го набавиш; ако се съгласяваш на всичко това, ще те взема; готов ли си? “ – „Готов съм на всичко, защото с тебе ще бъда щастлив“, отговорил принцът. Оженил се той и тръгнал да търси богатства чрез окултизма, да търси духове; намерил принца на гномите и му казал: „Ожених се за една много взискателна жена и ми трябват много пари, ще можеш ли да ми услужиш? “ – „Мога, но с едно условие: за всяка кесия пари ти ще ми даваш по 10 косъма от главата си.“ – „Достатъчно имам, ще ти дам повече.“ – „Не!
Само по 10 ми трябват; всеки път, като дойдеш, по една торба злато ще вземаш.“ – „Е, осигурихме се – рекъл си той, – дойде най-после денят на щастието в моя дом.“
Започва
той неделя след неделя, месец след месец да посещава принца на гномите, взема пари – дава косми.
Минават се година, две, три, главата му оголява. Отива пак да вземе пари, но няма вече косми. „Да ти дам друго нещо“, му казал той. – „Не, косми, косми ми трябват.“ Само тогава той разбрал, че в тези косми се крие човешкият характер. Малките наглед неща той е пожертвал уж за по-големи.
към беседата >>
Едно узряло зрънце, колкото малко и да е, щом падне на
почва
и има условия за своето развитие, израсте в голямо дърво, но един лист, един гнил плод, колкото и да е голям, падне ли на
почвата
, изсъхва.
Това е проповядвал Христос, когато е казал: „Да станете като малки деца“. Като изследвате природата, ще видите, че най-скъпоценните работи не са големи. Например, брилянтът – едно време веществото, което го е образувало, е било въздухообразно, газ, който е заемал голямо пространство и е трябвало да се сгъсти; Господ го е сгъстил, превърнал го е в твърдо тяло, но като същевременно е намалил обема му; станал е малък по обем, но скъп по цена. Знаете ли колко енергия, колко материя е пресирана в един атом? По същия начин, по същия закон и ние трябва да се смалим, да станем малки, като деца, защото велик е само Бог, и за да бъдем като Него, трябва да научим изкуството на преходните неща в битието, стадиите на преходния живот, защо малките неща минават от малки към големи.
Едно узряло зрънце, колкото малко и да е, щом падне на
почва
и има условия за своето развитие, израсте в голямо дърво, но един лист, един гнил плод, колкото и да е голям, падне ли на
почвата
, изсъхва.
Това е смисълът на Христовите думи. Той е говорил едно време за хората на просветения век, за вас – за онези, които могат да го разберат, които могат да приложат Неговото учение; за онези, които не Го разбират, които не могат да приложат Неговите мисли, Той не говори. Когато някой велик музикант свири, той свири за онези, които имат ухо да го слушат; когато някой ваятел извае статуя, той я предлага на онези, които я разбират и оценяват; когато някой писател напише книга, тя има значение за онези, които я разбират. Господ е направил света и е написал Своя закон за онези, които Го разбират. Онези, които не Го разбират, ще носят товара на гърба си и ще бъдат „велики хора“.
към беседата >>
Представете си, че сега
започвате
вашия живот в Царството Божие.
Господ е трябвало да учи тези въплътени духове, че не трябва да имат грамадни тела, защото величието на едно същество не седи в грамадното тяло. Една идея е велика не когато е голяма по обем, но когато носи нещо, което е велико за развитието на другите. Ако посадите един орех, след 10–20 години той ще бъде грамаден; но като умре, той ще дойде пак в първоначалното си състояние. Говоря ви да станете като малките деца и да направите опит с това. Внесете тази Христова идея в ума си и постарайте се да бъдете малки пред Бога.
Представете си, че сега
започвате
вашия живот в Царството Божие.
Вие може да мислите, че сте видни, знатни хора; но колко велики царе, колко знатни хора е имало едно време, за които сега и помен няма. Ние се заблуждаваме: мислим, че хората, които ни заобикалят, са много видни, знатни, но при едно нещастие познава се колко сме знатни. В едно село, варненско, имаше преди 40–50 години един чорбаджийски син, много знатен; цялото село говореше за него; като кажеха: „Петран чорбаджията“, всички го знаеха; всяка седмица събираше хора за гуляй, заколваше агне и веселбите се продължаваха дълго време. Случи се, че го постигна нещастие, от което той изгуби и стана последен бедняк – всички започнаха да го изоставят и да го подтикват. Този „Петран чорбаджи“ си мислеше, че е знатен човек.
към беседата >>
89.
Венецът на живота
,
ИБ
,
БС
, София, 15.2.1917г.,
В началото той расте и учи, а после
почва
да се изгубва, да се забравя, докато всичко изчезне.
Например една жена е красива, хубава, млада, бяла, червена, но тя ще изгуби всичко външно. Питат къде е останала тази външна хубост, красота, знание и прочее. Първоначалната хубост ще се изгуби. Ако човек има здраве, но после го загуби, къде може да го намери? Ще го задържи десет, петнадесет, двадесет, петдесет, шестдесет, сто години и пак ще го изгуби.
В началото той расте и учи, а после
почва
да се изгубва, да се забравя, докато всичко изчезне.
Значи здраве, знание, богатство – всичко ще премине. Вашето богатство ще премине от приятели на приятели и ще изчезне. Къща ако имате, и нея ще задигнат; и други блага, каквито имате, и тях ще задигнат. Искате да бъдете богати, но как да сте учени, но как? Както аз ви проповядвам – здраве, духовна чистота, красота на душата!
към беседата >>
Майката
започва
да възпитава дъщерята: „Ти ще трябва да се държиш гордо, защото си дъщеря на еди-кой си.
В каквито условия да се намирате сега, вие трябва да разрешите трудните задачи. Ще се спра на въпроса за децата. Защо са децата, знаете ли защо сте родили тези деца? – Да ги възпитавате както трябва. А вие как ги възпитавате?
Майката
започва
да възпитава дъщерята: „Ти ще трябва да се държиш гордо, защото си дъщеря на еди-кой си.
Знаеш ли, че ти притежаваш наследство, имаш образование, владееш пиано, пък си хубавичка; ти много по-горе седиш от нея, затова дръж се на положение! ” И бащата дава морал на сина: „Ти, синко, знаеш ли, че аз не съм като еди-кой си. Ти имаш да наследиш добро имане, а пък той е един простак. Ти трябва да се държиш на положение, да не се унижаваш, но да си знаеш цената.” Бащата надъхва сина с гордост, с надутост – да бъде жесток към слабите, а майката надъхва дъщеря си с гордост и кокетство. И всичката тази поквара идва от самите родители, те дават зародиша на злите семена – гордост, съмнение и всяко друго зло.
към беседата >>
Изменя се и
почвата
; при всяко растение – различна
почва
.
Има някой някаква беда – съберете се две-три сестри, помагайте си и ще ви помогне Господ. Ако не може с двама или трима, съберете се четири, пет и така ще се облекчите, без разлика кой какъв е. Живейте всички в едно! И сега Яков казва: „Блажен е, който претърпи изкушение докрай; той спасен ще да бъде и ще получи венеца на живота.” Искайте не венец на суетност, а венеца на безсмъртието, в което няма страдание, няма изкушение, няма болест, но има Живот, пълен с добрини. Този Живот е едно растение и като почне да расте, се изменя.
Изменя се и
почвата
; при всяко растение – различна
почва
.
Вие не сте еднакви инструменти, еднакви струни. Ще се нагласите така, че да можете да работите в едно – да излиза една прекрасна хармония и когато почнете да свирите, който ви чуе да му е приятно. И когато почнете да свирите, ще научите този закон – ще се нагласяват вашите сърца, вашите умове, вашата воля и ще свирите отлично. Когато Небето говори във вас, вие не можете да го приемете. Защо? Същевременно, имайки уста, вие приемате добра храна и добра храна ви се дава, а гнилата се изхвърля и не е за хора.
към беседата >>
А на него му омръзва това и
почва
да ходи в кръчмата и да пие, защото го боли душата.
Изведнъж онзи господин с пелерината извика: „Сляп ли си, че се блъскаш у мен, не виждаш ли, че ръката ме боли! ” И действително, дясната му ръка беше превързана. Явно, че го е боляла, но другият господин не е знаел, че ръката му е болна. Въпреки това, онзи продължаваше да вика – вика, защото ръката му е болна... Вие трябва да се държите на разстояние от петнадесет сантиметра от всеки човек, защото има болни хора, а вие не спазвате това. Жената се стреми да бъде близо до мъжа и не го оставя да се отдели от нея.
А на него му омръзва това и
почва
да ходи в кръчмата и да пие, защото го боли душата.
И понеже не сте на петнадесет сантиметра разстояние от мъжа си и постоянно искате да допирате болната му душа, той почва да бяга от вас. Казва се в Писанието, че Бог направил жената от ребро, а знаете ли що е ребро? Буквата “р” означава работа, която първоначално е трябвало да донесе благото в света, а тя после размирила света и Господ я наказал. Значи Бог е направил жената от реброто на мъжа, от реброто на Мъдростта, за да бъде разумна, да свърже света, да му предаде една сладост, всички да намират утеха в нея. А сега жената ражда неразумни деца.
към беседата >>
И понеже не сте на петнадесет сантиметра разстояние от мъжа си и постоянно искате да допирате болната му душа, той
почва
да бяга от вас.
” И действително, дясната му ръка беше превързана. Явно, че го е боляла, но другият господин не е знаел, че ръката му е болна. Въпреки това, онзи продължаваше да вика – вика, защото ръката му е болна... Вие трябва да се държите на разстояние от петнадесет сантиметра от всеки човек, защото има болни хора, а вие не спазвате това. Жената се стреми да бъде близо до мъжа и не го оставя да се отдели от нея. А на него му омръзва това и почва да ходи в кръчмата и да пие, защото го боли душата.
И понеже не сте на петнадесет сантиметра разстояние от мъжа си и постоянно искате да допирате болната му душа, той
почва
да бяга от вас.
Казва се в Писанието, че Бог направил жената от ребро, а знаете ли що е ребро? Буквата “р” означава работа, която първоначално е трябвало да донесе благото в света, а тя после размирила света и Господ я наказал. Значи Бог е направил жената от реброто на мъжа, от реброто на Мъдростта, за да бъде разумна, да свърже света, да му предаде една сладост, всички да намират утеха в нея. А сега жената ражда неразумни деца. Отрасте ги и те почнат да хулят баща си, а бащата казва, че синът е лош, че е пияница или е крадлив и че не мяза на него.
към беседата >>
Вие трябва да имате добра
почва
, да очистите ония вещества, които вкисват човека.
Трябва да бъдете добри. Добър да си не значи да си като овца. Господ не иска овце, а иска добри и разумни хора. Добрите хора са ония, които не се вкисват. Вкисваш ли се, не си добър.
Вие трябва да имате добра
почва
, да очистите ония вещества, които вкисват човека.
Вашата почва е гнила, затова казва Господ, че семето, което паднало в тръните, заглушило се и не израснало. Друго паднало на камък, Слънцето го напекло и то изсъхнало – понеже в камъка не може да хване корен, затова не порасло. Не се лъжeте, ако сега не си създадете почва, никога няма да я създадете, отлагане няма. Доброто не отлагайте! Една добра мисъл ще привлече всички добри мисли, които ще помогнат да се свърши доброто дело.
към беседата >>
Вашата
почва
е гнила, затова казва Господ, че семето, което паднало в тръните, заглушило се и не израснало.
Добър да си не значи да си като овца. Господ не иска овце, а иска добри и разумни хора. Добрите хора са ония, които не се вкисват. Вкисваш ли се, не си добър. Вие трябва да имате добра почва, да очистите ония вещества, които вкисват човека.
Вашата
почва
е гнила, затова казва Господ, че семето, което паднало в тръните, заглушило се и не израснало.
Друго паднало на камък, Слънцето го напекло и то изсъхнало – понеже в камъка не може да хване корен, затова не порасло. Не се лъжeте, ако сега не си създадете почва, никога няма да я създадете, отлагане няма. Доброто не отлагайте! Една добра мисъл ще привлече всички добри мисли, които ще помогнат да се свърши доброто дело. Понякога вие се чувствате охладнели към някого и не ви се иска да идете някъде.
към беседата >>
Не се лъжeте, ако сега не си създадете
почва
, никога няма да я създадете, отлагане няма.
Добрите хора са ония, които не се вкисват. Вкисваш ли се, не си добър. Вие трябва да имате добра почва, да очистите ония вещества, които вкисват човека. Вашата почва е гнила, затова казва Господ, че семето, което паднало в тръните, заглушило се и не израснало. Друго паднало на камък, Слънцето го напекло и то изсъхнало – понеже в камъка не може да хване корен, затова не порасло.
Не се лъжeте, ако сега не си създадете
почва
, никога няма да я създадете, отлагане няма.
Доброто не отлагайте! Една добра мисъл ще привлече всички добри мисли, които ще помогнат да се свърши доброто дело. Понякога вие се чувствате охладнели към някого и не ви се иска да идете някъде. Защо става това знаете ли? Защото там има миризма, воня, затова не ви се отива; почвата им е гнила, заклали са някоя овца и тя се е вмирисала.
към беседата >>
Защото там има миризма, воня, затова не ви се отива;
почвата
им е гнила, заклали са някоя овца и тя се е вмирисала.
Не се лъжeте, ако сега не си създадете почва, никога няма да я създадете, отлагане няма. Доброто не отлагайте! Една добра мисъл ще привлече всички добри мисли, които ще помогнат да се свърши доброто дело. Понякога вие се чувствате охладнели към някого и не ви се иска да идете някъде. Защо става това знаете ли?
Защото там има миризма, воня, затова не ви се отива;
почвата
им е гнила, заклали са някоя овца и тя се е вмирисала.
Разбира се, че ще се вмирише след като са я заклали. Хвърлете овцата, изчистете си почвата или къщата и ще се изгуби миризмата! Това е законът на Истината. Когато във водата се съберат нечистотии, изолират резервоара, пречистват водата като я прецеждат и пресичат, след което отново я пускат. Инак, ако не ги изчистят тези нечистотии, които са се набрали, ще ги изпиете и ще се разболеете... И тъй, когато хората направят грях, те го затворят, скрият го и той завони.
към беседата >>
Хвърлете овцата, изчистете си
почвата
или къщата и ще се изгуби миризмата!
Една добра мисъл ще привлече всички добри мисли, които ще помогнат да се свърши доброто дело. Понякога вие се чувствате охладнели към някого и не ви се иска да идете някъде. Защо става това знаете ли? Защото там има миризма, воня, затова не ви се отива; почвата им е гнила, заклали са някоя овца и тя се е вмирисала. Разбира се, че ще се вмирише след като са я заклали.
Хвърлете овцата, изчистете си
почвата
или къщата и ще се изгуби миризмата!
Това е законът на Истината. Когато във водата се съберат нечистотии, изолират резервоара, пречистват водата като я прецеждат и пресичат, след което отново я пускат. Инак, ако не ги изчистят тези нечистотии, които са се набрали, ще ги изпиете и ще се разболеете... И тъй, когато хората направят грях, те го затворят, скрият го и той завони. Не, ти отвори стаята и кажи: „Заклах овца или говедо, съгреших, ето хвърлих ги! ” Платете ги на този, от когото сте ги взели, и така грехът ще се изхвърли и няма да вони.
към беседата >>
И кокошката, като й пораснат пиленцата,
почва
да ги поклъвва – сами да си търсят храна.
– „Ама Господ ще ни прости.” Той ще ви прости, но ученикът трябва да се учи. Учителят има определена програма: първият час – история, вторият час – четене, третият час – смятане, а петият – музика и шестият – гимнастика. – „Ама у нас вкъщи друго учат.” Тогава си стой вкъщи, не идвай в училище. Детето иска все да сучи от майка си, но тя, щом вижда, че има зъби, отбива го. Някое дете иска да му се сдъвче храната; ще му се сдъвква храната една, две, три, четири, пет години, но да му се сдъвква храната до двадесет години не може.
И кокошката, като й пораснат пиленцата,
почва
да ги поклъвва – сами да си търсят храна.
И Господ иска да ни научи да се храним сами и да си подбираме добра храна. Ето какво иска Господ от нас: гняв не върши, то е безумие! Правда Божия всякога изнасяй пред человеците! Ръцете не са за зло, а са за Добро. Не вършите Правда – ще ви болят ръцете; не вършите Добродетел – ще ви болят краката, няма да сте здрави; Любов нямате – ще ви болят устата, зъбите; нямате Истина – ще ви боли главата; не мислите добри мисли – ще станете глупави; не сте мъдър – ще ви болят ушите.
към беседата >>
90.
Познание. Самопожертвуване / Всичко ми е предадено
,
НБ
, София, 18.2.1917г.,
Въ математиката всички числа
започватъ
отъ едно и казваме 1 и 2.
Отъ тукъ: „Никой не познава Сина“ – не познава размѣра на всевъзможнитѣ комбинации, които сѫществуватъ. Значи Синътъ е окрѫжностьта, размѣра на този диаметъръ. Този диаметъръ, като се завърти около себе си, образува една окрѫжность, която е Сина и вие мислите, че познавате Сина. Но това не е едно движение на колело, да го обърнешъ единъ пѫть и да кажешъ: „Разбрахъ това движение.“ Едното въ себе си е пакъ окрѫжность на друго едно число. Въ мистицизъма числото едно разбира Богъ.
Въ математиката всички числа
започватъ
отъ едно и казваме 1 и 2.
Едно и двѣ, това сѫ двата диаметъра на тази окрѫжность на числото три. Като се дойде до числото седемь, то прѣдставлява единъ диаметъръ на цѣлата вселена. Числото деветь прѣдставлява пакъ една окрѫжность. Това сѫ отвлѣчени мистически нѣща. Докато човѣкъ не намѣри отношенията, които сѫществуватъ между нѣщата, той не може да разбере вѫтрѣшния смисълъ на живота.
към беседата >>
То е човѣшката мисъль, желание и вие
започвате
да живѣете съ тази малка топлинка, която се появява въ душата ви.
Дяволитѣ, Богъ ги е поставилъ на мѣстото си, турилъ ги е да подтикватъ хората на работа, защото тѣ сѫ мързеливи. Като си мързеливъ, дяволитѣ ще ти създадатъ работа, едно противорѣчие, едно тъкане. Съврѣменнитѣ хора знаятъ, че за да се образува огънь между два прѣдмета, трѣбва да има търкане. Ти стоишъ, а дохождатъ ангелитѣ и дяволитѣ да те триятъ отвънъ и отвѫтрѣ и така произлиза пламъкъ. Що е пламъкъ, огънь?
То е човѣшката мисъль, желание и вие
започвате
да живѣете съ тази малка топлинка, която се появява въ душата ви.
Ако тъй разбирате Христовото учение, има смисълъ животътъ. Когато любовьта иде, ние сме внимателни и учтиви, а щомъ тя си отиде, започваме да се обиждаме. Всѣкога можемъ да мислимъ, да се изказваме отвънъ, но сѫществено е какво е положението на нашето сърдце. Христосъ казва: „Чистосърдечнитѣ ще видятъ Бога.“ Да видишъ значи да познавашъ, да имашъ отношение съ тази велика вѫтрѣшна връзка. Обрѣменени сте, повикайте Бога.
към беседата >>
Когато любовьта иде, ние сме внимателни и учтиви, а щомъ тя си отиде,
започваме
да се обиждаме.
Съврѣменнитѣ хора знаятъ, че за да се образува огънь между два прѣдмета, трѣбва да има търкане. Ти стоишъ, а дохождатъ ангелитѣ и дяволитѣ да те триятъ отвънъ и отвѫтрѣ и така произлиза пламъкъ. Що е пламъкъ, огънь? То е човѣшката мисъль, желание и вие започвате да живѣете съ тази малка топлинка, която се появява въ душата ви. Ако тъй разбирате Христовото учение, има смисълъ животътъ.
Когато любовьта иде, ние сме внимателни и учтиви, а щомъ тя си отиде,
започваме
да се обиждаме.
Всѣкога можемъ да мислимъ, да се изказваме отвънъ, но сѫществено е какво е положението на нашето сърдце. Христосъ казва: „Чистосърдечнитѣ ще видятъ Бога.“ Да видишъ значи да познавашъ, да имашъ отношение съ тази велика вѫтрѣшна връзка. Обрѣменени сте, повикайте Бога. Въ Америка, прѣди години, единъ мисионеръ ходилъ да събира пари. Събралъ една крупна сума, натоварилъ я на своя конь и се запѫтилъ да мине прѣзъ една планинска мѣстность.
към беседата >>
НАГОРЕ