НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
194
резултата в
93
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Годишна среща на Веригата, Варна, 1909 г.
,
СБ
, Варна, 28.8.1909г.,
Дървото, от което е направена, е заръчано и изпратено от Рилския
манастир
и се нарича хвойна.
Това е вашият закон, по който ще се водите, за да бъдете благоугодни Богу. Днес присъстват и нашите Приятели, които са тук. И Те са, които съдействат на Веригата. Това е законът, с който трябва да се управлява България. Тази Пръчка е с шестдесет и един сантиметра дължина.
Дървото, от което е направена, е заръчано и изпратено от Рилския
манастир
и се нарича хвойна.
А дебелината на Пръчката е един сантиметър в диаметър. Имате още една емблема (посочва на всички ни Камичката – меча, остър от двете страни) (Фиг.7). На едната страна на Камичката е нарисуван човешкият знак, а от другата – знакът на Веригата. Това е Силата Господня. С този нож обсаждаме Варна.
към беседата >>
2.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1910 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 27.8.1910г.,
После, Духът иска да ви каже и друго нещо: не се плашете от света, та да искате да отидете в
манастир
.
Това ще бъде името на Веригата. Това е заповедта на Духа.“ Това ви го казвам, за да го имате предвид за една година, а следващия път пак ще ви спомнят. Да не мислите, че като кажете на света нещо от туй, което става тук, та вие ще го спасите. Не, Господ по-скоро ще го спаси, ако вие мълчите.
После, Духът иска да ви каже и друго нещо: не се плашете от света, та да искате да отидете в
манастир
.
Някой, например, е чиновник и мисли, че ако остави тая работа, ще му бъде по-добре. Никога не оставяйте първата си стъпка, докато Господ ви не отвори нова. Ако някой има някое желание, което не може да разреши, тогава такъв да се отнесе до Веригата в годишната среща и ще го разрешат. Първата душа е влязла у человека чрез храната. Втората е влязла чрез носа и тя, именно, е разумната душа, та затова носът е символ на разумната душа.
към беседата >>
3.
Ето човекът
,
НБ
, София, 29.3.1914г.,
Можете да отидете в някой уединен
манастир
и пак да мислите: „Какво ли стана с жена ми, децата ми, къщата ми?
Този начин на човешко разбиране на живота преобладава във всички философии от хиляди години насам. И нашите нещастия идват тъкмо от това. А Исус със Своя живот иска да ни покаже Пътя. Мнозина християни разбират, че като станат християни, трябва да напуснат света. Вие можете да се откажете от вашите къщи, богатства, жени, деца и при все това пак да мислите за тях.
Можете да отидете в някой уединен
манастир
и пак да мислите: „Какво ли стана с жена ми, децата ми, къщата ми?
“ А това значи, че вие не сте се отказали от тях, че не сте свободни. Да се откажем от нещата не значи да ги забравим, а да оставим хората свободни – да оставим жената да постъпва както тя знае, да оставим сина да постъпва както той знае. Да се откажем от света, значи да го напуснем, да не му пречим – нека си върви по своя път. Можем ли да спрем течението на реката? – Трябва да я оставим да върви по своя път; можем да направим само едно – да я използваме.
към беседата >>
4.
Мисли от г-н Дънов
,
ИБ
, Бургас, 22.4.1914г.,
(Г-н Давидов разправи, че когато повярвал и се обърнал към Бога, изповядал се на отец Никола в Коджабукския
манастир
, комуто казал и майчиното си мляко.
И този, който може да търпи, е велик човек. Ние отиваме пред Господа, молим Му се: "Дай ни това, дай ни онова", а пък ни е страх да си снемем от гърба старите грехове, които крием от Него и с които не смеем да се разделим. А за да снемем, трябва да се изповядваме на един стар свещеник и Господ ще влезе в него, ще ни изслуша и ще ги снеме, и след това възможно е до един месец да добием ясновидство. Изповедта може да стане и на уединено място, като си представим във видение едного от братята Господ също ще обземе представяния ни брат и ще ни изслуша и освободи Не се изповядвайте на млади хора, защото възможно е да не са достатъчно силни да понесат греховете ви и можете да станете причина да паднат.
(Г-н Давидов разправи, че когато повярвал и се обърнал към Бога, изповядал се на отец Никола в Коджабукския
манастир
, комуто казал и майчиното си мляко.
Тогава г-н Дънов каза, че той се е освободил, а него е натоварил и понеже не е могъл да понесе греховете, падна, и сега е в положение, каквото го виждаме.) Човек живее в материалния свят с ума и тялото си; в астрал- ния - с душата си; и в духовния - с духа си. Духовете ни завземат по два начина: чрез прозявката и чрез гнева. Тия, които ни обземат чрез прозявката, не са опасни. (Веднъж г-н Дънов е говорил с покойния сега дядо Сава Хаджидечев от Бургас.
към беседата >>
Трети път се прозял, започнал за
манастирите
, управлението и политиката.
Духовете ни завземат по два начина: чрез прозявката и чрез гнева. Тия, които ни обземат чрез прозявката, не са опасни. (Веднъж г-н Дънов е говорил с покойния сега дядо Сава Хаджидечев от Бургас. При обикновен разговор дядо Сава се прозял и започнал да разказва за Христа, Евангелието и вярата. Повторно се прозял и обърнал да разправя за царя, войската и войните.
Трети път се прозял, започнал за
манастирите
, управлението и политиката.
Четвърти път се прозял, започнал пак за Евангелието и вярата. Вижда се, че първият дух е бил някой религиозен, вторият - военен, третият - политикан и четвъртият - пак първият се намерил). В момента на гнева, когато разсъдъкът спре да действува в човека, духът се изтласква вън, тялото остава празно и в този момент може да се намери един нов дух, който се загнездва в кръвта и трябва със сила да се извади. Когато на някого ще се даде ясновидство, при замижаване ще види едни конусообразни форми, на върха с топчица и закривени във вид на запетая, да се въртят в кръг, едни от тях са бели, други черни, това са два духа - бял и черен, които се борят кой да ни завладее. В тоя момент ние да се не месим в тая борба, защото можем да станем жертва, а само да помагаме на светлия дух, като се молим Богу, той да излезе победител.
към беседата >>
5.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1914 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1914г.,
Ходил из всичките
манастири
, но никгде не намерил добро.
баба ми беше още жива и тя хич не чинеше хас [3] от такива хора. При все това, аз сполучих да го поразпитам. Каза ми, че бил негде от Севлиевско, че бил градинар и градината му градушка я убила. Гледах го и лицето му беше просто пленително, по очи и по поглед. Обясни, че духът му го води да ходи така, че той ще живее вечно и сега ходи из България, да гледа добрите и лошите, но постоянно го затваряли, а някъде даже го изтезавали.
Ходил из всичките
манастири
, но никгде не намерил добро.
Сега вече гонел злото, за което му било дадено „Ружо" – така нарече той една иконка с две лица, за която каза, че му дошла от Горе. Току-що се разговорихме дотук, домашните ми дойдоха и той си отиде. Аз, кой знае как, престоях малко за нещо у дома, с мисъл, пак да го настигна, но като излязох веднага подир него, тук човек – там човек, човекът липсва, изгубих го. И питах, и търсих, но гo вече не видях. Той ми каза като го питах, че името му е Деню, но кой е тоз Деню – отиде; аз не можах да сторя за него онова, което
към беседата >>
6.
Скритият квас
,
НБ
, София, 25.8.1918г.,
Някога, в далечното минало, в християнската епоха, имало един голям, богат
манастир
.
Който не разбира смисъла на страданието, той се моли неговата воденица да спре, да не мели брашно. Нека мели и твоята воденица. Това е велико благо за човешката душа. Всички воденици трябва да мелят брашно, да приготвят материал за вашите бъдещи тела. Не напускайте воденицата си, да не прашаса, да се разхождат мишки и плъхове в нея.
Някога, в далечното минало, в християнската епоха, имало един голям, богат
манастир
.
Главният игумен обичал да си хапва повече, отколкото трябва, затова често ял и пил с калугерите и забравял задълженията си към Бога и манастира. Ден след ден манастирът се напускал, иконите и книгите потънали в прах, паяжини кръстосвали стаите – манастирът изглеждал пуст и изоставен. Един ден царят на тази страна пожелал да посети манастира, да види как служат калугерите на Бога. Той се срещнал с игумена, който го развел навсякъде; обиколили всички манастирски постройки и помещения, черквата, библиотеката, жилищата на калугерите. Царят останал крайно изненадан от нечистотиите и напуснатия вид на манастира.
към беседата >>
Главният игумен обичал да си хапва повече, отколкото трябва, затова често ял и пил с калугерите и забравял задълженията си към Бога и
манастира
.
Нека мели и твоята воденица. Това е велико благо за човешката душа. Всички воденици трябва да мелят брашно, да приготвят материал за вашите бъдещи тела. Не напускайте воденицата си, да не прашаса, да се разхождат мишки и плъхове в нея. Някога, в далечното минало, в християнската епоха, имало един голям, богат манастир.
Главният игумен обичал да си хапва повече, отколкото трябва, затова често ял и пил с калугерите и забравял задълженията си към Бога и
манастира
.
Ден след ден манастирът се напускал, иконите и книгите потънали в прах, паяжини кръстосвали стаите – манастирът изглеждал пуст и изоставен. Един ден царят на тази страна пожелал да посети манастира, да види как служат калугерите на Бога. Той се срещнал с игумена, който го развел навсякъде; обиколили всички манастирски постройки и помещения, черквата, библиотеката, жилищата на калугерите. Царят останал крайно изненадан от нечистотиите и напуснатия вид на манастира. Той не казал нищо на игумена, нито на калугерите, не направил нито една забележка или мъмрене, но казал, че и следната година иска да посети манастира.
към беседата >>
Ден след ден
манастирът
се напускал, иконите и книгите потънали в прах, паяжини кръстосвали стаите –
манастирът
изглеждал пуст и изоставен.
Това е велико благо за човешката душа. Всички воденици трябва да мелят брашно, да приготвят материал за вашите бъдещи тела. Не напускайте воденицата си, да не прашаса, да се разхождат мишки и плъхове в нея. Някога, в далечното минало, в християнската епоха, имало един голям, богат манастир. Главният игумен обичал да си хапва повече, отколкото трябва, затова често ял и пил с калугерите и забравял задълженията си към Бога и манастира.
Ден след ден
манастирът
се напускал, иконите и книгите потънали в прах, паяжини кръстосвали стаите –
манастирът
изглеждал пуст и изоставен.
Един ден царят на тази страна пожелал да посети манастира, да види как служат калугерите на Бога. Той се срещнал с игумена, който го развел навсякъде; обиколили всички манастирски постройки и помещения, черквата, библиотеката, жилищата на калугерите. Царят останал крайно изненадан от нечистотиите и напуснатия вид на манастира. Той не казал нищо на игумена, нито на калугерите, не направил нито една забележка или мъмрене, но казал, че и следната година иска да посети манастира. След това се обърнал към игумена и му казал: "Ще ти дам три въпроса, на които искам отговор след една година." Въпросите били следните: Колко струвам аз?
към беседата >>
Един ден царят на тази страна пожелал да посети
манастира
, да види как служат калугерите на Бога.
Всички воденици трябва да мелят брашно, да приготвят материал за вашите бъдещи тела. Не напускайте воденицата си, да не прашаса, да се разхождат мишки и плъхове в нея. Някога, в далечното минало, в християнската епоха, имало един голям, богат манастир. Главният игумен обичал да си хапва повече, отколкото трябва, затова често ял и пил с калугерите и забравял задълженията си към Бога и манастира. Ден след ден манастирът се напускал, иконите и книгите потънали в прах, паяжини кръстосвали стаите – манастирът изглеждал пуст и изоставен.
Един ден царят на тази страна пожелал да посети
манастира
, да види как служат калугерите на Бога.
Той се срещнал с игумена, който го развел навсякъде; обиколили всички манастирски постройки и помещения, черквата, библиотеката, жилищата на калугерите. Царят останал крайно изненадан от нечистотиите и напуснатия вид на манастира. Той не казал нищо на игумена, нито на калугерите, не направил нито една забележка или мъмрене, но казал, че и следната година иска да посети манастира. След това се обърнал към игумена и му казал: "Ще ти дам три въпроса, на които искам отговор след една година." Въпросите били следните: Колко струвам аз? За колко часа мога да обиколя цялата земя?
към беседата >>
Той се срещнал с игумена, който го развел навсякъде; обиколили всички
манастирски
постройки и помещения, черквата, библиотеката, жилищата на калугерите.
Не напускайте воденицата си, да не прашаса, да се разхождат мишки и плъхове в нея. Някога, в далечното минало, в християнската епоха, имало един голям, богат манастир. Главният игумен обичал да си хапва повече, отколкото трябва, затова често ял и пил с калугерите и забравял задълженията си към Бога и манастира. Ден след ден манастирът се напускал, иконите и книгите потънали в прах, паяжини кръстосвали стаите – манастирът изглеждал пуст и изоставен. Един ден царят на тази страна пожелал да посети манастира, да види как служат калугерите на Бога.
Той се срещнал с игумена, който го развел навсякъде; обиколили всички
манастирски
постройки и помещения, черквата, библиотеката, жилищата на калугерите.
Царят останал крайно изненадан от нечистотиите и напуснатия вид на манастира. Той не казал нищо на игумена, нито на калугерите, не направил нито една забележка или мъмрене, но казал, че и следната година иска да посети манастира. След това се обърнал към игумена и му казал: "Ще ти дам три въпроса, на които искам отговор след една година." Въпросите били следните: Колко струвам аз? За колко часа мога да обиколя цялата земя? Какво мисля за тебе в дадения момент?
към беседата >>
Царят останал крайно изненадан от нечистотиите и напуснатия вид на
манастира
.
Някога, в далечното минало, в християнската епоха, имало един голям, богат манастир. Главният игумен обичал да си хапва повече, отколкото трябва, затова често ял и пил с калугерите и забравял задълженията си към Бога и манастира. Ден след ден манастирът се напускал, иконите и книгите потънали в прах, паяжини кръстосвали стаите – манастирът изглеждал пуст и изоставен. Един ден царят на тази страна пожелал да посети манастира, да види как служат калугерите на Бога. Той се срещнал с игумена, който го развел навсякъде; обиколили всички манастирски постройки и помещения, черквата, библиотеката, жилищата на калугерите.
Царят останал крайно изненадан от нечистотиите и напуснатия вид на
манастира
.
Той не казал нищо на игумена, нито на калугерите, не направил нито една забележка или мъмрене, но казал, че и следната година иска да посети манастира. След това се обърнал към игумена и му казал: "Ще ти дам три въпроса, на които искам отговор след една година." Въпросите били следните: Колко струвам аз? За колко часа мога да обиколя цялата земя? Какво мисля за тебе в дадения момент? След това царят заминал за столицата си.
към беседата >>
Той не казал нищо на игумена, нито на калугерите, не направил нито една забележка или мъмрене, но казал, че и следната година иска да посети
манастира
.
Главният игумен обичал да си хапва повече, отколкото трябва, затова често ял и пил с калугерите и забравял задълженията си към Бога и манастира. Ден след ден манастирът се напускал, иконите и книгите потънали в прах, паяжини кръстосвали стаите – манастирът изглеждал пуст и изоставен. Един ден царят на тази страна пожелал да посети манастира, да види как служат калугерите на Бога. Той се срещнал с игумена, който го развел навсякъде; обиколили всички манастирски постройки и помещения, черквата, библиотеката, жилищата на калугерите. Царят останал крайно изненадан от нечистотиите и напуснатия вид на манастира.
Той не казал нищо на игумена, нито на калугерите, не направил нито една забележка или мъмрене, но казал, че и следната година иска да посети
манастира
.
След това се обърнал към игумена и му казал: "Ще ти дам три въпроса, на които искам отговор след една година." Въпросите били следните: Колко струвам аз? За колко часа мога да обиколя цялата земя? Какво мисля за тебе в дадения момент? След това царят заминал за столицата си. Царят заминал, но оттогава и животът на игумена се изменил.
към беседата >>
" Един ден магерът на
манастира
го запитал какво го измъчва, каква мисъл го безпокои.
Царят заминал, но оттогава и животът на игумена се изменил. Той започнал да мисли усилено върху дадената задача и си казвал: "Ако отговоря вярно на трите въпроса, ще бъда възнаграден; ако не мога да отговоря, наказание ме чака. Като мислел усилено върху разрешението на задачата, той забравял често да яде и да пие, поради което отслабнал толкова много, че станал почти неузнаваем. Всички калугери се питали помежду си: "Какво стана с нашия игумен, че отслабна толкова много? Какво го мъчи?
" Един ден магерът на
манастира
го запитал какво го измъчва, каква мисъл го безпокои.
Игуменът отговорил: – И да ти кажа, не можеш да ми помогнеш. – Отде знаеш? Аз вярвам, че ще ти помогна. – Щом е така, да ти разкажа.
към беседата >>
Магерът пък, в ролята си на игумен, веднага издал заповед да изчистят добре целия
манастир
, и всеки да изпълнява точно службата си.
Аз вярвам, че ще ти помогна. – Щом е така, да ти разкажа. Магерът изслушал внимателно игумена, и най-после отговорил: – Мога да ти помогна, но с условие да си променим ролите: ти да изпълняваш моята служба, а аз – твоята. Веднага двамата влезли в ролите си: игуменът облякъл дрехите на стария магер, поначернил малко лицето си, за да не го познаят калугерите, и започнал да готви.
Магерът пък, в ролята си на игумен, веднага издал заповед да изчистят добре целия
манастир
, и всеки да изпълнява точно службата си.
През времето на своето игуменство той следял строго за реда и службите в манастира. След една година царят посетил пак манастира и останал крайно изненадан от реда и чистотата. След това той се обърнал към игумена и го запитал: – Готов ли си да ми отговориш на зададените въпроси? – Готов съм.
към беседата >>
През времето на своето игуменство той следял строго за реда и службите в
манастира
.
– Щом е така, да ти разкажа. Магерът изслушал внимателно игумена, и най-после отговорил: – Мога да ти помогна, но с условие да си променим ролите: ти да изпълняваш моята служба, а аз – твоята. Веднага двамата влезли в ролите си: игуменът облякъл дрехите на стария магер, поначернил малко лицето си, за да не го познаят калугерите, и започнал да готви. Магерът пък, в ролята си на игумен, веднага издал заповед да изчистят добре целия манастир, и всеки да изпълнява точно службата си.
През времето на своето игуменство той следял строго за реда и службите в
манастира
.
След една година царят посетил пак манастира и останал крайно изненадан от реда и чистотата. След това той се обърнал към игумена и го запитал: – Готов ли си да ми отговориш на зададените въпроси? – Готов съм. Питаш ме, колко струваш.
към беседата >>
След една година царят посетил пак
манастира
и останал крайно изненадан от реда и чистотата.
Магерът изслушал внимателно игумена, и най-после отговорил: – Мога да ти помогна, но с условие да си променим ролите: ти да изпълняваш моята служба, а аз – твоята. Веднага двамата влезли в ролите си: игуменът облякъл дрехите на стария магер, поначернил малко лицето си, за да не го познаят калугерите, и започнал да готви. Магерът пък, в ролята си на игумен, веднага издал заповед да изчистят добре целия манастир, и всеки да изпълнява точно службата си. През времето на своето игуменство той следял строго за реда и службите в манастира.
След една година царят посетил пак
манастира
и останал крайно изненадан от реда и чистотата.
След това той се обърнал към игумена и го запитал: – Готов ли си да ми отговориш на зададените въпроси? – Готов съм. Питаш ме, колко струваш. – Ти струваш двайсет и девет сребърника.
към беседата >>
7.
Не може да се укрие
,
НБ
, София, 15.9.1918г.,
В един
манастир
живели двама светии.
Той е на възраст 15-16 годишно момче, което обича да прескача през плета. Всички народи са синове на Господа, по-стари и по-млади по възраст, затова те трябва да живеят помежду си като братя. И българите трябва да живеят помежду си като братя и да се откажат от изкуството си да прескачат плета. Добре е човек да прескача, но през какви плетове? Ако прескача през плета на омразата, на безлюбието, на греха, той е на прав път.
В един
манастир
живели двама светии.
Един ден, като се разхождал, единият от тях видял на пътя си дупка и в нея гърне със злато. Той не се спрял да помисли какво да направи със златото, но веднага прескочил оградата на манастира и избягал. Другият светия забелязал, че другарят му избягал вън от манастира и се почудил, кое го накарало да направи това. Той отишъл на мястото и, като видял гърнето със златото, разбрал причината. Той си казал: „Глупаво постъпва моят другар.
към беседата >>
Той не се спрял да помисли какво да направи със златото, но веднага прескочил оградата на
манастира
и избягал.
И българите трябва да живеят помежду си като братя и да се откажат от изкуството си да прескачат плета. Добре е човек да прескача, но през какви плетове? Ако прескача през плета на омразата, на безлюбието, на греха, той е на прав път. В един манастир живели двама светии. Един ден, като се разхождал, единият от тях видял на пътя си дупка и в нея гърне със злато.
Той не се спрял да помисли какво да направи със златото, но веднага прескочил оградата на
манастира
и избягал.
Другият светия забелязал, че другарят му избягал вън от манастира и се почудил, кое го накарало да направи това. Той отишъл на мястото и, като видял гърнето със златото, разбрал причината. Той си казал: „Глупаво постъпва моят другар. Аз ще взема парите и ще ги използвам за благотворителни цели." След това заминал за Александрия, построил църкви, училища, болници и се върнал в манастира, доволен от работата си. Той се обърнал към Бога с молба, да му отговори, доволен ли е от работата, която свършил.
към беседата >>
Другият светия забелязал, че другарят му избягал вън от
манастира
и се почудил, кое го накарало да направи това.
Добре е човек да прескача, но през какви плетове? Ако прескача през плета на омразата, на безлюбието, на греха, той е на прав път. В един манастир живели двама светии. Един ден, като се разхождал, единият от тях видял на пътя си дупка и в нея гърне със злато. Той не се спрял да помисли какво да направи със златото, но веднага прескочил оградата на манастира и избягал.
Другият светия забелязал, че другарят му избягал вън от
манастира
и се почудил, кое го накарало да направи това.
Той отишъл на мястото и, като видял гърнето със златото, разбрал причината. Той си казал: „Глупаво постъпва моят другар. Аз ще взема парите и ще ги използвам за благотворителни цели." След това заминал за Александрия, построил църкви, училища, болници и се върнал в манастира, доволен от работата си. Той се обърнал към Бога с молба, да му отговори, доволен ли е от работата, която свършил. Един Ангел, пратеник от Бога, му се явил на сън и казал: „Всичките църкви, училища и болници, които ти направи, претеглени, тежат по-малко от прескачането оградата на манастира от твоя другар."
към беседата >>
Аз ще взема парите и ще ги използвам за благотворителни цели." След това заминал за Александрия, построил църкви, училища, болници и се върнал в
манастира
, доволен от работата си.
Един ден, като се разхождал, единият от тях видял на пътя си дупка и в нея гърне със злато. Той не се спрял да помисли какво да направи със златото, но веднага прескочил оградата на манастира и избягал. Другият светия забелязал, че другарят му избягал вън от манастира и се почудил, кое го накарало да направи това. Той отишъл на мястото и, като видял гърнето със златото, разбрал причината. Той си казал: „Глупаво постъпва моят другар.
Аз ще взема парите и ще ги използвам за благотворителни цели." След това заминал за Александрия, построил църкви, училища, болници и се върнал в
манастира
, доволен от работата си.
Той се обърнал към Бога с молба, да му отговори, доволен ли е от работата, която свършил. Един Ангел, пратеник от Бога, му се явил на сън и казал: „Всичките църкви, училища и болници, които ти направи, претеглени, тежат по-малко от прескачането оградата на манастира от твоя другар." Не се произнасяйте за постъпката на този или на онзи, че била глупава, че не била на място. Не се гневете на децата си, но постъпвайте с тях така, както Бог постъпва с вас. Не питайте какво е казал този или онзи философ, но се вслушвайте в своя вътрешен глас.
към беседата >>
Един Ангел, пратеник от Бога, му се явил на сън и казал: „Всичките църкви, училища и болници, които ти направи, претеглени, тежат по-малко от прескачането оградата на
манастира
от твоя другар."
Другият светия забелязал, че другарят му избягал вън от манастира и се почудил, кое го накарало да направи това. Той отишъл на мястото и, като видял гърнето със златото, разбрал причината. Той си казал: „Глупаво постъпва моят другар. Аз ще взема парите и ще ги използвам за благотворителни цели." След това заминал за Александрия, построил църкви, училища, болници и се върнал в манастира, доволен от работата си. Той се обърнал към Бога с молба, да му отговори, доволен ли е от работата, която свършил.
Един Ангел, пратеник от Бога, му се явил на сън и казал: „Всичките църкви, училища и болници, които ти направи, претеглени, тежат по-малко от прескачането оградата на
манастира
от твоя другар."
Не се произнасяйте за постъпката на този или на онзи, че била глупава, че не била на място. Не се гневете на децата си, но постъпвайте с тях така, както Бог постъпва с вас. Не питайте какво е казал този или онзи философ, но се вслушвайте в своя вътрешен глас. Не подражавайте на другите, но бъдете верни на себе си. Ако подражавате, ще изпаднете в смешно и глупаво положение.
към беседата >>
8.
Господ му рече
,
НБ
, София, 6.4.1919г.,
Двамата светии се подвизавали цели 20 години в един от Александрийските
манастири
Случило се, че единият от тях, като се разхождал край
манастира
, видял една голяма дупка в земята.
– Щом не искате да се помирите, ще пратя вашето зло, т, е. моето добро. То ще вземе къщите на хората срещу дълговете им. Бог казва: „Аз ви пратих на земята да правите добро и да се учите, а не да събирате пари и да се удоволствате. Аз не съм ви пратил да господствате над бедните и нещастните в света.” По начина на живеенето си, хората могат да се уподобят на двамата александрийски светии, от които единият правил добрини и получавал заплата за добрините си още на земята, а другият събирал богатства и съкровища за небето.
Двамата светии се подвизавали цели 20 години в един от Александрийските
манастири
Случило се, че единият от тях, като се разхождал край
манастира
, видял една голяма дупка в земята.
Надзърнал вътре и ужасен отскочил настрана. Другарят му забелязал това и отишъл да види, какво има в дупката, което уплашило първия светия. Приближил се, погледнал вътре и се зарадвал. В дупката имало едно котле с жълтици. Чудно нещо, си казал той.
към беседата >>
Като свършил работата си, той се върнал в
манастира
и започнал да се моли на Господа да му отговори, дали е постъпил добре с парите.
Чудно нещо, си казал той. Не предполагах, че другарят ми може да бъде толкова глупав. Има ли нещо страшно в златото? Той влязъл в дупката, извадил котлето и отишъл в Александрия да употреби златото за благотворителни цели. Една част от тях дал за съграждане на църква, друга част за направата на училище, а останалата за болница.
Като свършил работата си, той се върнал в
манастира
и започнал да се моли на Господа да му отговори, дали е постъпил добре с парите.
Един ангел, пратеник от небето, му казал: Всички добрини, които ти направи, не струват, колкото подскачането на твоя приятел. С добрините, които направи, ти наруши мира на много хора, живеещи до това време в мир и спокойствие. Сега и на вас казвам: Всички къщи, всички благодеяния, които правите, не струват, колкото подскачането на светията при вида на златото. Въпреки това, днес всички викат: Пари, пари ни трябват нас! Будали са били нашите бащи, че не са крали.
към беседата >>
9.
Нито тържик
,
НБ
, София, 13.4.1919г.,
Преди години отидох в Рилския
манастир
Като разгледах всички забележителности, заведоха ме в една стая, да видя черепите на някои калугери, живели в тоя
манастир
Аз се заинтересувах да ги прегледам, защото мога да чета по тях.
Ще кажете, че вие знаете, какво представят житото, царевицата. Знаете, приятели, всичко знаете. Няма човек в света, който да не знае, какво представят житото, царевицата, бобът и др. Мнозина мислят, че всичко знаят, а всъщност малко знаят. Мнозина мислят, че са осигурени, а всъщност не са осигурени.
Преди години отидох в Рилския
манастир
Като разгледах всички забележителности, заведоха ме в една стая, да видя черепите на някои калугери, живели в тоя
манастир
Аз се заинтересувах да ги прегледам, защото мога да чета по тях.
Прегледах ги и поисках да ми дадат една свещ. Като осветих всичките черепи, дойдох до последния. Едва поставих свещта в черепа, и тя изгасна. Мислено се обърнах към духа на оня, чийто беше черепът, и му казах: Приятелю, не се безпокой. Каквото прочета, ще задържа за себе си, на никого няма да кажа, какво съм прочел.
към беседата >>
10.
Като го видя Петър
,
НБ
, София, 20.4.1919г.,
В един
манастир
, при един игумен, живял един българин.
Сегашните хора са крайно упорити, своенравни и консерватори. Като слушате да ви говоря, някои казват: Отде знаем, че и тук не ни залъгват? Ако искате да проверите истинността на моите думи, турете всичко на опит. Опитът разрешава въпросите. Ще ви дам един пример за упоритостта на българина.
В един
манастир
, при един игумен, живял един българин.
Той прекарал в манастира цели 20 години като слуга. Един ден игуменът казал на българина: Иване, извади магарето навън, да не стои в обора. Иван извадил магарето, но го завел при игумена, а не както му заповядал. Игуменът се чудел, как да подейства на тоя упорит характер, да прави всичко, както му се заповядва. В тоя момент му дошла една светла мисъл: Да не се смущава от упорството на слугата си, но, каквото иска да му услужи, да го каже обратно.
към беседата >>
Той прекарал в
манастира
цели 20 години като слуга.
Като слушате да ви говоря, някои казват: Отде знаем, че и тук не ни залъгват? Ако искате да проверите истинността на моите думи, турете всичко на опит. Опитът разрешава въпросите. Ще ви дам един пример за упоритостта на българина. В един манастир, при един игумен, живял един българин.
Той прекарал в
манастира
цели 20 години като слуга.
Един ден игуменът казал на българина: Иване, извади магарето навън, да не стои в обора. Иван извадил магарето, но го завел при игумена, а не както му заповядал. Игуменът се чудел, как да подейства на тоя упорит характер, да прави всичко, както му се заповядва. В тоя момент му дошла една светла мисъл: Да не се смущава от упорството на слугата си, но, каквото иска да му услужи, да го каже обратно. Един ден игуменът, Иван и магарето минавали през едно опасно място.
към беседата >>
11.
Светило на тялото
,
НБ
, , 11.5.1919г.,
Един светия, който живял в един
манастир
, мислил дълго време за онзи свят и си казал: „Какво ще правят хората на небето; година, две ще прекарат хубаво, ами после?
За тази работа, върху която сега работя, ми са потребни най-малко 10,000,000 години, за да я докарам поне до един край. На мене ще трябват толкова години, и на вас по толкова, и работата ще се свърши. Ще кажете: „Е, колко дълъг период от време е потребен! “ То е къс период. Това време е само една приятна разходка за човешкия дух, защото времето и пространството имат отношение към ограничения живот.
Един светия, който живял в един
манастир
, мислил дълго време за онзи свят и си казал: „Какво ще правят хората на небето; година, две ще прекарат хубаво, ами после?
“ Един ден в манастира прелетяло едно много хубаво птиченце и светията пожелал да го хване. Започнал да го гони, тичал дълго време подир него. Изведнъж му дошло на ума, че закъснял. Като се върнал в манастира, намерил големи преобразувания, големи промени в хората, и никой не го познал. Този светия е изгубил 400–500 години, за да гони едно птиченце, а колко години ще са потребни за някоя велика мисъл?
към беседата >>
“ Един ден в
манастира
прелетяло едно много хубаво птиченце и светията пожелал да го хване.
На мене ще трябват толкова години, и на вас по толкова, и работата ще се свърши. Ще кажете: „Е, колко дълъг период от време е потребен! “ То е къс период. Това време е само една приятна разходка за човешкия дух, защото времето и пространството имат отношение към ограничения живот. Един светия, който живял в един манастир, мислил дълго време за онзи свят и си казал: „Какво ще правят хората на небето; година, две ще прекарат хубаво, ами после?
“ Един ден в
манастира
прелетяло едно много хубаво птиченце и светията пожелал да го хване.
Започнал да го гони, тичал дълго време подир него. Изведнъж му дошло на ума, че закъснял. Като се върнал в манастира, намерил големи преобразувания, големи промени в хората, и никой не го познал. Този светия е изгубил 400–500 години, за да гони едно птиченце, а колко години ще са потребни за някоя велика мисъл? Така че когато животът е осмислен, той никога не омръзва.
към беседата >>
Като се върнал в
манастира
, намерил големи преобразувания, големи промени в хората, и никой не го познал.
Това време е само една приятна разходка за човешкия дух, защото времето и пространството имат отношение към ограничения живот. Един светия, който живял в един манастир, мислил дълго време за онзи свят и си казал: „Какво ще правят хората на небето; година, две ще прекарат хубаво, ами после? “ Един ден в манастира прелетяло едно много хубаво птиченце и светията пожелал да го хване. Започнал да го гони, тичал дълго време подир него. Изведнъж му дошло на ума, че закъснял.
Като се върнал в
манастира
, намерил големи преобразувания, големи промени в хората, и никой не го познал.
Този светия е изгубил 400–500 години, за да гони едно птиченце, а колко години ще са потребни за някоя велика мисъл? Така че когато животът е осмислен, той никога не омръзва. Когато чакате вашия възлюблен, времето тече много бавно, но когато чакате определения час, за да ви обесят, той дохожда много скоро. Ние изпитваме нещата според нашето вътрешно състояние. Христос казва, че ако вашето око е чисто, вие няма да забелязвате как минава времето.
към беседата >>
12.
Работете с Любов
,
ИБ
,
БС
, София, 10.5.1920г.,
Едно време хората са ходили в
манастири
, прекарвали са в уединение по десет, петнадесет, двадесет години, за да уякнат.
Реплика: Ние ще се освободим, но ако те не ни освобождават? Ще ви напуснат. В това Училище трябва много да се работи, а понякога хората си създават неприятности от незнание, затова всички страдат. Гледайте да бъдете богати с Вяра, със Знания. Трябва да богатее човек!
Едно време хората са ходили в
манастири
, прекарвали са в уединение по десет, петнадесет, двадесет години, за да уякнат.
Една задача, която можете да изпълните, е следната: всяко училище си има своите мъчнотии, своите трудности, затова гледайте сега да ликвидирате със старата си карма, не отлагайте. Гледайте да насадите нови мисли, нови разбирания, в които да има растеж и разширение на душата, за да уякне човек. Сега всинца имате по някой малък борч, по някой падеж на полица. Ще дойде денят за погасяване и всинца вие започвате да търсите пари, за да изплатите полиците си. Това са все нови дългове.
към беседата >>
13.
Сутрешен наряд, 20 август и Мерило за правилно разбиране
,
СБ
, В.Търново, 20.8.1920г.,
Това богослужение, което те извършват, са го взели от гръцката църква, а то е едно представление, което гърците са вършели в
манастирите
.
Ние ще им цитираме стих по стих Евангелието, за да видят, че и там се говори за духове и за разговори с тях. Какъв беше този човек, който се яви на апостол Павел като видение и му каза: „Мини през Македония и ни помогни! “ Това беше един дух, който искаше да подобри положението на своето отечество, Македония. Павел не беше ли в общение с тези духове? За кое богослужение говорят свещениците, за това, което е в църквата ли?
Това богослужение, което те извършват, са го взели от гръцката църква, а то е едно представление, което гърците са вършели в
манастирите
.
Не, има друго богослужение, което свещениците никога не са извършвали. Тъй че тяхното богослужение не е онова Божествено богослужение, за което те проповядват и говорят. Те казват, че Христос е Бог. Ако беше Бог, Той нямаше да каже: „Аз не дойдох да извърша Своята воля, а Волята на Отца Си, Който живее в мен. Аз съм Син Божий.“
към беседата >>
Един руски цар отправил писмена молба до четиридесет
манастира
в Русия, с молба, в който
манастир
се намира главата на св.
Как те разбират смисъла на думата Бог? Под думата Бог те разбират Същество, Което управлява всичко. Идеята, която ние имаме за Бога, е друга. Христос каза: „Защо Ме наричате благ – благ е само Бог.“ Ако ние не сме благи, защо да се смятаме за богове? Колкото църкви днес имаме, толкова различни тълкувания се дават на евангелските истини и от това се пораждат спорове и ненавист между тях.
Един руски цар отправил писмена молба до четиридесет
манастира
в Русия, с молба, в който
манастир
се намира главата на св.
Йоан Кръстител, да му я изпратят. Пристигнали четиридесет глави от четиридесетте манастира. Царят свикал Светия синод и запитал: „Знаете ли колко глави имал св. Йоан Кръстител? “ „Една глава“, отговарят те.
към беседата >>
Пристигнали четиридесет глави от четиридесетте
манастира
.
Идеята, която ние имаме за Бога, е друга. Христос каза: „Защо Ме наричате благ – благ е само Бог.“ Ако ние не сме благи, защо да се смятаме за богове? Колкото църкви днес имаме, толкова различни тълкувания се дават на евангелските истини и от това се пораждат спорове и ненавист между тях. Един руски цар отправил писмена молба до четиридесет манастира в Русия, с молба, в който манастир се намира главата на св. Йоан Кръстител, да му я изпратят.
Пристигнали четиридесет глави от четиридесетте
манастира
.
Царят свикал Светия синод и запитал: „Знаете ли колко глави имал св. Йоан Кръстител? “ „Една глава“, отговарят те. „Не, четиридесет глави.“ Завел царят светите старци и им ги показал. „Моля ви се, махнете тези заблуждения“ – казал царят и разпратил главите по местата им.
към беседата >>
14.
Когато посрещате
,
НБ
, В.Търново, 10.10.1920г.,
И му донесли от 40
манастиря
по една глава, всичко 40 глави, когато св.
Хората целуват иконите, а страдующия си брат отминават. Колкото църкви има, всяка има по един св. Йоан, но св. Йоан е един. Пример: в Русия един император поискал да му донесат главата на Йоана Кръстителя (В някои беседи става дума за главата на Йоан Кронщадски.).
И му донесли от 40
манастиря
по една глава, всичко 40 глави, когато св.
Йоан е само с една глава. Тогава той казал на председателя на Синода: „Не заблуждавайте света! “ И Христос днес няма 40 глави, Той има само една глава. Тази глава живее горе в небето; тя не е никъде на земята, тя е горе в небето, в разумния живот на човека, на всички ония, които живеят разумния живот. Аз желая днес да си излезете с тая мисъл.
към беседата >>
15.
Любовта, носителка на живота / Любовь – носителка на вѣчния животъ
,
НБ
, София, 10.4.1921г.,
В един
манастир
живял един калугер – светия.
– Защо някои хора ви са неприятни? – Защото в тяхната кръв, както и в техните мисли и чувства, има нещо, което не отговаря на вашия вкус. Ако обонянието ви е силно развито и приятелят ви, който ял чесън, ви целуне, едва ли след една година ще се освободите от тая миризма. Ако ви целуне човек, който е извършил някакво убийство, едва ли след десет години ще се освободите от преследването на тая постъпка. С една приказка ще ви представя силата на нечистата мисъл или на греха изобщо.
В един
манастир
живял един калугер – светия.
Той пожелал да се види с един свой роднина, вече покойник, за когото знаел, че е в ада. Светията искал да го види, за да му даде известни наставления как да се повдигне. Един ангел чул молбата на светията и му казал: „Знаеш ли, че ако твоят роднина дойде тук, манастирът ще пропадне? Голяма нечистота носи той в себе си“. – Само за един момент искам да дойде.
към беседата >>
Един ангел чул молбата на светията и му казал: „Знаеш ли, че ако твоят роднина дойде тук,
манастирът
ще пропадне?
Ако ви целуне човек, който е извършил някакво убийство, едва ли след десет години ще се освободите от преследването на тая постъпка. С една приказка ще ви представя силата на нечистата мисъл или на греха изобщо. В един манастир живял един калугер – светия. Той пожелал да се види с един свой роднина, вече покойник, за когото знаел, че е в ада. Светията искал да го види, за да му даде известни наставления как да се повдигне.
Един ангел чул молбата на светията и му казал: „Знаеш ли, че ако твоят роднина дойде тук,
манастирът
ще пропадне?
Голяма нечистота носи той в себе си“. – Само за един момент искам да дойде. Ангелът задоволил желанието на светията – пуснал роднината му от ада, но след това манастирът запустял. Такава нечистота донесъл той със себе си, че нищо не могло да изчисти манастира. Страшно нещо е грехът!
към беседата >>
Ангелът задоволил желанието на светията – пуснал роднината му от ада, но след това
манастирът
запустял.
Той пожелал да се види с един свой роднина, вече покойник, за когото знаел, че е в ада. Светията искал да го види, за да му даде известни наставления как да се повдигне. Един ангел чул молбата на светията и му казал: „Знаеш ли, че ако твоят роднина дойде тук, манастирът ще пропадне? Голяма нечистота носи той в себе си“. – Само за един момент искам да дойде.
Ангелът задоволил желанието на светията – пуснал роднината му от ада, но след това
манастирът
запустял.
Такава нечистота донесъл той със себе си, че нищо не могло да изчисти манастира. Страшно нещо е грехът! Той е най-силната отрова, най-лошата миризма, която хората познават. За да се неутрализира силата на греха, хората се принуждават да ядат чесън. Подобното с подобно се лекува.
към беседата >>
Такава нечистота донесъл той със себе си, че нищо не могло да изчисти
манастира
.
Светията искал да го види, за да му даде известни наставления как да се повдигне. Един ангел чул молбата на светията и му казал: „Знаеш ли, че ако твоят роднина дойде тук, манастирът ще пропадне? Голяма нечистота носи той в себе си“. – Само за един момент искам да дойде. Ангелът задоволил желанието на светията – пуснал роднината му от ада, но след това манастирът запустял.
Такава нечистота донесъл той със себе си, че нищо не могло да изчисти
манастира
.
Страшно нещо е грехът! Той е най-силната отрова, най-лошата миризма, която хората познават. За да се неутрализира силата на греха, хората се принуждават да ядат чесън. Подобното с подобно се лекува. Сега, аз ви говоря на символичен език.
към беседата >>
16.
Сродни души
,
ИБ
, София, 1.1.1922г.,
Те отиват в
манастири
, посвещават се на Бога, по една и съща причина — отвращение от живота.
Природата не позволява такова уеднаквяване. Затова, когато един се ражда, друг умира; когато един достига върха на своето развитие, друг започва своето развитие. Такова разнообразие съществува и в растителното, и в животинското царство. Разнообразие трябва да съществува и в човешкия живот. Правилен ли е животът на калугерите?
Те отиват в
манастири
, посвещават се на Бога, по една и съща причина — отвращение от живота.
Това е еднообразие, което води към изкуствен живот. Стремете се към разнообразието на природата. Не е важно, какво мислят хората за мене, че съм добър или лош. Важно е, как постъпвам с тях. Ако мислят, че съм добър, а не им помагам, моята добрина не е на място.
към беседата >>
17.
Целувание не Ми даде / Целувание ми не даде
,
НБ
, София, 8.1.1922г.,
Един от руските императори писал до всички руски
манастири
конфиденциални писма, с които молил – в който
манастир
се намира главата на свети Иван Кръстител, да му се изпрати.
Българите, които са ходили в Русия, казват, че на Великден всички се целуват – „цап-цап“, – докато я оцапат: „Ну, поцелуемся: цап цап“. Сега Христос им казва, каква трябва да е целувката. Този квадрат трябва да се отвори, и да се изхвърлят тези заблуждения, те трябва да престанат в Русия. Казвате: „Православната църква е била такава“. Ще ви приведа един анекдот.
Един от руските императори писал до всички руски
манастири
конфиденциални писма, с които молил – в който
манастир
се намира главата на свети Иван Кръстител, да му се изпрати.
Той получил от всички манастири по една глава! Натурял ги в отделни стаи – 40 глави в 40 стаи. След това отива в руския Синод и запитва: „Колко глави има свети Иван Кръстител? “ – „Ваше Императорско Величество – само една глава! “ – „Не – казва, – 40 глави има.“ Взима тези старци, завежда ги във всички стаи: „40 глави, документално 40 глави!
към беседата >>
Той получил от всички
манастири
по една глава!
Сега Христос им казва, каква трябва да е целувката. Този квадрат трябва да се отвори, и да се изхвърлят тези заблуждения, те трябва да престанат в Русия. Казвате: „Православната църква е била такава“. Ще ви приведа един анекдот. Един от руските императори писал до всички руски манастири конфиденциални писма, с които молил – в който манастир се намира главата на свети Иван Кръстител, да му се изпрати.
Той получил от всички
манастири
по една глава!
Натурял ги в отделни стаи – 40 глави в 40 стаи. След това отива в руския Синод и запитва: „Колко глави има свети Иван Кръстител? “ – „Ваше Императорско Величество – само една глава! “ – „Не – казва, – 40 глави има.“ Взима тези старци, завежда ги във всички стаи: „40 глави, документално 40 глави! “ Прави са те: ако вземем прераждането, може да кажем, че Иван Кръстител имал 40 глави, но императорът им казал: „Не заблуждавайте народа с тия суеверия!
към беседата >>
18.
Плевелите и пшеницата
,
НБ
, София, 22.1.1922г.,
В един
манастир
живял един стар игумен.
Следователно всеки един трябва да бъде оставен да изкара започнатото си дело. И ако във вашия ум се зароди мисълта да премахнете злото, знаете ли какво ще стане с вас? Аз слушам често да казват: „Това зло аз искам да го премахна, да го изкореня от душата си“. Аз бих се радвал да го изкорените, но то е друг въпрос. Аз ще ви приведа друг пример.
В един
манастир
живял един стар игумен.
Манастирът бил богат, но той не е български манастир. Аз говоря сега не за българските манастири: този е един манастир, който е съществувал преди 1500 години, тъй щото да не би да мислят някои, че докосвам сегашното време. Живял в него един игумен, който събирал богатствата на този манастир. Умира той и сметките му останали неоправени: всякога въобще сметките на манастирите остават все неоправени. И тук – по простата причина, понеже много влизат да ядат и пият, сметките останали неоправени.
към беседата >>
Манастирът
бил богат, но той не е български
манастир
.
И ако във вашия ум се зароди мисълта да премахнете злото, знаете ли какво ще стане с вас? Аз слушам често да казват: „Това зло аз искам да го премахна, да го изкореня от душата си“. Аз бих се радвал да го изкорените, но то е друг въпрос. Аз ще ви приведа друг пример. В един манастир живял един стар игумен.
Манастирът
бил богат, но той не е български
манастир
.
Аз говоря сега не за българските манастири: този е един манастир, който е съществувал преди 1500 години, тъй щото да не би да мислят някои, че докосвам сегашното време. Живял в него един игумен, който събирал богатствата на този манастир. Умира той и сметките му останали неоправени: всякога въобще сметките на манастирите остават все неоправени. И тук – по простата причина, понеже много влизат да ядат и пият, сметките останали неоправени. Другият игумен, като дошъл, казал: „Трябва да извикаме стария игумен, той трябва да дойде тук, да ни разправи сметките, защото инак ще се забатачим“.
към беседата >>
Аз говоря сега не за българските
манастири
: този е един
манастир
, който е съществувал преди 1500 години, тъй щото да не би да мислят някои, че докосвам сегашното време.
Аз слушам често да казват: „Това зло аз искам да го премахна, да го изкореня от душата си“. Аз бих се радвал да го изкорените, но то е друг въпрос. Аз ще ви приведа друг пример. В един манастир живял един стар игумен. Манастирът бил богат, но той не е български манастир.
Аз говоря сега не за българските
манастири
: този е един
манастир
, който е съществувал преди 1500 години, тъй щото да не би да мислят някои, че докосвам сегашното време.
Живял в него един игумен, който събирал богатствата на този манастир. Умира той и сметките му останали неоправени: всякога въобще сметките на манастирите остават все неоправени. И тук – по простата причина, понеже много влизат да ядат и пият, сметките останали неоправени. Другият игумен, като дошъл, казал: „Трябва да извикаме стария игумен, той трябва да дойде тук, да ни разправи сметките, защото инак ще се забатачим“. И почнали те да се молят.
към беседата >>
Живял в него един игумен, който събирал богатствата на този
манастир
.
Аз бих се радвал да го изкорените, но то е друг въпрос. Аз ще ви приведа друг пример. В един манастир живял един стар игумен. Манастирът бил богат, но той не е български манастир. Аз говоря сега не за българските манастири: този е един манастир, който е съществувал преди 1500 години, тъй щото да не би да мислят някои, че докосвам сегашното време.
Живял в него един игумен, който събирал богатствата на този
манастир
.
Умира той и сметките му останали неоправени: всякога въобще сметките на манастирите остават все неоправени. И тук – по простата причина, понеже много влизат да ядат и пият, сметките останали неоправени. Другият игумен, като дошъл, казал: „Трябва да извикаме стария игумен, той трябва да дойде тук, да ни разправи сметките, защото инак ще се забатачим“. И почнали те да се молят. Те мислили, че този игумен е горе на небето, а той бил долу в ада.
към беседата >>
Умира той и сметките му останали неоправени: всякога въобще сметките на
манастирите
остават все неоправени.
Аз ще ви приведа друг пример. В един манастир живял един стар игумен. Манастирът бил богат, но той не е български манастир. Аз говоря сега не за българските манастири: този е един манастир, който е съществувал преди 1500 години, тъй щото да не би да мислят някои, че докосвам сегашното време. Живял в него един игумен, който събирал богатствата на този манастир.
Умира той и сметките му останали неоправени: всякога въобще сметките на
манастирите
остават все неоправени.
И тук – по простата причина, понеже много влизат да ядат и пият, сметките останали неоправени. Другият игумен, като дошъл, казал: „Трябва да извикаме стария игумен, той трябва да дойде тук, да ни разправи сметките, защото инак ще се забатачим“. И почнали те да се молят. Те мислили, че този игумен е горе на небето, а той бил долу в ада. И действително, той дошъл и им дал отчет.
към беседата >>
Като стъпил кракът му в
манастира
, този
манастир
станал на пух и прах.
Другият игумен, като дошъл, казал: „Трябва да извикаме стария игумен, той трябва да дойде тук, да ни разправи сметките, защото инак ще се забатачим“. И почнали те да се молят. Те мислили, че този игумен е горе на небето, а той бил долу в ада. И действително, той дошъл и им дал отчет. И знаете ли какво станало?
Като стъпил кракът му в
манастира
, този
манастир
станал на пух и прах.
Кракът му дето стъпил, образувал такава миризма, че всичките поклонници избягали извън манастира. И ако вие решите да унищожите злото, ще подигнете такава воня, ако е в София това, че от София нищо няма да остане и всички софиянци трябва да избягат. Затуй е казал господарят: „Оставете ги да растат и двете“, не бутай, има голяма воня, нека да бъдат заровени, и корените на тия два живота да се хранят от своите сокове до скончанието на века, и тогава има един метод, с който злото може да се отдели от доброто. И го попитали слугите: „Да ги изкореним ли? “ Казва – „Не, оставете ги да растат“.
към беседата >>
Кракът му дето стъпил, образувал такава миризма, че всичките поклонници избягали извън
манастира
.
И почнали те да се молят. Те мислили, че този игумен е горе на небето, а той бил долу в ада. И действително, той дошъл и им дал отчет. И знаете ли какво станало? Като стъпил кракът му в манастира, този манастир станал на пух и прах.
Кракът му дето стъпил, образувал такава миризма, че всичките поклонници избягали извън
манастира
.
И ако вие решите да унищожите злото, ще подигнете такава воня, ако е в София това, че от София нищо няма да остане и всички софиянци трябва да избягат. Затуй е казал господарят: „Оставете ги да растат и двете“, не бутай, има голяма воня, нека да бъдат заровени, и корените на тия два живота да се хранят от своите сокове до скончанието на века, и тогава има един метод, с който злото може да се отдели от доброто. И го попитали слугите: „Да ги изкореним ли? “ Казва – „Не, оставете ги да растат“. Имате една лоша мисъл, не се старайте да изкорените тази лоша мисъл.
към беседата >>
И всеки, който поиска като този игумен, пита: „Туй защо е тъй, да дойде да даде сметка“, но като стъпи кракът на оня игумен, който е заминал, целият
манастир
фалира вече.
Не, не, нека растат тия мисли в твоя мозък. Те като растат, растат и хубавите семена. Защото други, много хубави мисли има във вас. Във вас се зараждат може би хиляди благородни желания, а между тях оставете някои плевели. Имайте доблестта да кажете: „Между многото нека растат и те“.
И всеки, който поиска като този игумен, пита: „Туй защо е тъй, да дойде да даде сметка“, но като стъпи кракът на оня игумен, който е заминал, целият
манастир
фалира вече.
И българите казват: „Прекален светец и Богу не е драг“. Светецът, който няма никакъв грях, и Богу не е драг. Защото прекаленият светец не е разбрал дълбокия смисъл на живота. Ако такива светци трябваха на Господа, Той можеше да прати Христа като един светещ ангел, че да изплаши света. Но Христос слезе като един обикновен човек, който работеше между грешните хора.
към беседата >>
19.
Царството Божие
,
НБ
, София, 26.2.1922г.,
Те, като служат на Бога, забравят да работят и тогава те попадат от този грях на леност в
манастирите
и църквите, дето казват: „Подай, Господи“.
Мъжът е символ на ревнивост, защото само у мъжа има ревнивост. Готвачът е емблема на гнева, нали той туря огъня, готви. Разбойникът е емблема на жажда, да задигне всичко. А този отшелник е емблема на леност. В този разказ отшелникът, богомолецът означава леността: само религиозните хора са лениви.
Те, като служат на Бога, забравят да работят и тогава те попадат от този грях на леност в
манастирите
и църквите, дето казват: „Подай, Господи“.
Той е един от смъртните грехове. Хубаво е да се молим, но този грях трябва да се премахне. Добре, а онзи възлюблен там, ще кажете: „Колко е благороден, че той не се самоубил“. Той е емблема на сладострастие. Когато младите се обичат, какво е това, „обичането“?
към беседата >>
20.
Слушайте Него!
,
НБ
, София, 12.3.1922г.,
Приложете го навсякъде, ние няма да идем да отваряме
манастири
и църкви.
Илия и Моисей ще ви кажат: „Нашето учение досега беше“, но и те ще добавят: „Него слушайте“. И гласът отгоре казва: – кой глас? – Божественият: „Него слушайте“. – Туй, което аз съм вложил вътре във вас, Него слушайте, този Дух, Него слушайте! Някой казва: „Много просто е това учение“.
Приложете го навсякъде, ние няма да идем да отваряме
манастири
и църкви.
Ние ще образуваме една църква в сърцето си, един олтар ще има, ние ще вложим тази църква в нашия ум и ще ги държим чисти, тъй че телата ни ще бъдат храмове на Бога живаго. Другите външни храмове лесно се съзиждат. Сега Бога къде ще го намерим? Ако вие не сте честни и спрямо оня, който ви обича, изневерите на неговата любов, как ще се прояви Бог у вас? Нали Бог е, който ви люби?
към беседата >>
21.
Христа разпят
,
НБ
, София, 23.4.1922г.,
Досега Любовта е съществувала в аптеките, в църквите, в
манастирите
като панацея, и хората са я вземали в малки хапчета, само когато ги е болял корема, туряли са я като едно лекарство на краката, при някои малки болести се е прилагала.
А нас, на първо място, ни трябват хора здрави. Сега Павел казва, че той решил да не знае нищо друго, освен Христа разпят. Той употребява тази дума в малко по-друго значение. Когато човек разпъне в себе си всички ония низши прояви на своето естество и ограничи всички низши чувства, низши желания, низши действия и даде ход на всичко възвишено и благородно в най-висок смисъл – това е да познаем Христа разпятаго. А според мен това значи да турим Любовта в нейната нова форма, както сега се е проявила, като един нов, велик закон в живота, който иде да изправи всички недъзи на хората.
Досега Любовта е съществувала в аптеките, в църквите, в
манастирите
като панацея, и хората са я вземали в малки хапчета, само когато ги е болял корема, туряли са я като едно лекарство на краката, при някои малки болести се е прилагала.
Но досега хората не са приложили Любовта. Казват: „Тази Любов е неприложима“. Че е неприложима, старите казват на младите: „Едно време ние имахме любов като вас, идеалисти бяхме, идеално мислехме, идеално любехме, но видяхме, че светът не може да бъде идеален, туй, „идеалната любов“, е за другия свят, в този свят ще живеем материалистически“. А материалистическото разбиране какво е? Материалистическото разбиране на нещата е това, от което сега се зараждат всички страдания, и когото и да питате, всички съзнават, че страдат от нещо, всички са недоволни, в мислите им има недоволство, в желанията им има недоволство, в действията – също.
към беседата >>
22.
Живот вечен
,
СБ
, В.Търново, 24.8.1922г.,
Още се разхожда из своя
манастир
.
Черното братство не може да търпи такива хора. Черното братство няма светии. Реплика: Ани Безант светица ли е? Не е още. И свети Иван Рилски още не е станал светия.
Още се разхожда из своя
манастир
.
Един ден той се разправял с едного, който му взел някакво имущество. Той отишъл да му каже да го върне. Светия, но още не се е освободил от този национален дух! Може да го наричат светия, но той още не се е освободил от своя народ. Свети Иван Рилски още се намира при своя народ, който го държи вързан.
към беседата >>
23.
Той ги изпита
,
НБ
, София, 16.12.1923г.,
Руският цар, за да излекува злоупотребленията в Русия, писал до всички
манастири
: „В който
манастир
се намира главата на Йоан Кръстителя, да ми я донесат“.
Богат става, но и богат пада. Сега тази любов започва с едно много нежно чувство. Като говоря за тази сестра, аз нямам за цел да я обиждам, ни най-малко, но казвам, че тя още не познава себе си. Щом не познава коя е, говори, че е Магдалена. Ще ви приведа един анекдот за един действителен случай.
Руският цар, за да излекува злоупотребленията в Русия, писал до всички
манастири
: „В който
манастир
се намира главата на Йоан Кръстителя, да ми я донесат“.
Като знаел, че ще му донесат от много места главата на Йоан Кръстителя, определил 40–50 стаи, в които да поставят поотделно донесените глави. Свиква няколко старци от светия синод и ги запитва: „Колко глави има Йоан Кръстител? “ – „Една глава, ваше царско величие! “ – „А, не, в моите последни изследвания аз намерих 40 глави.“ – „Как? “ – „Ще ви докажа.“ Завежда всички тия старци по всички стаи и с документи по дати им показва получените 40 глави.
към беседата >>
24.
Разумният живот
,
ООК
, София, 16.7.1924г.,
Сега някои седят, седят, искат да покажат изведнъж колко са добри, и затуй в тях се заражда желание да направят един
манастир
или една църква, или пък да дадат няколко милиона лева – изведнъж да блеснат.
Няма същество в света, което да не може да върши Добро. Когато говорим за Доброто, то е най-лесно за вършене. Най-лесният път е да се върши Добро. Някой мисли, че е мъчно да се прави Добро. Мъчно е, ако аз искам да вдигна един чувал от 100 килограма наведнъж, но ако го разделя на сто равни части и всеки ден, между другата си работа, вземам по една от тия части и я пренасям, това не е мъчно.
Сега някои седят, седят, искат да покажат изведнъж колко са добри, и затуй в тях се заражда желание да направят един
манастир
или една църква, или пък да дадат няколко милиона лева – изведнъж да блеснат.
Е, отде ще вземат тези милиони? – „Ама ще ги спечеля.“ С работа колко може да спечели човек? Виж, с кражба може и пет, и десет милиона лева да спечелиш. След като одереш стотина хиляди кожи на воловете и продадеш всяка кожа по сто лева, това прави десет милиона лева. Да, но сто хиляди животни трябваше да работят, да пожертват своите кожи заради тебе.
към беседата >>
25.
Не само абсолютна чистота, но и абсолютно доверие
,
СБ
,
ИБ
,
БР
, София, 1.9.1924г.,
Ония, дето ходиха на
манастира
, дъждът ги опра – нека ги измие, то не е за нас, за тях е.
С мен какво бе: владици, попове плетоха паяжини, мина слонът и с опашката си омете всичко – отиде по вятъра тяхната паяжина. Няма народ, който да не е пометен заради противението си на Божието дело: Асирия, Вавилон и колко други култури са пометени! Търпение ще имате. Западният свят, това е материалният свят, то са наводнения, бури и прочие стихии – ще ги има. Идната година условията ще бъдат по-благоприятни.
Ония, дето ходиха на
манастира
, дъждът ги опра – нека ги измие, то не е за нас, за тях е.
Катастрофата на 29 август с товарния влак между Чирпан и Стара Загора е от политически характер. Работата иска абсолютна чистота – да се не разколебаете. То е много опасно разколебаването! Без разколебание – Бог присъствува, с разколебание – Бог отсъствува! Имате пример: Петровден – екскурзията на Мусала, как с молитва се оправи времето!
към беседата >>
26.
Петте разумни
,
НБ
, София, 28.3.1926г.,
Отидох в един български
манастир
, където прекарах известно време.
И аз се чудя на добродетелите на съвременните хора, които казват: ние помагаме на бедните. Не, това е лъжа. Ще дам аз съдраните си дрехи някому и ще мисля, че съм направил добро за Господа. Ще ви приведа един пример, който ми разказваше един стар православен българин. Той не вярваше в това, което аз вярвам, но ето какво ми разправяше.
Отидох в един български
манастир
, където прекарах известно време.
През времето, което престоях там, цървулите ми се скъсаха. Игуменът на манастира ми подари едни нови дрехи и едни нови цървули. Аз като се видях с нови цървули, подарих старите си цървули на един беден човек. След една неделя сънувам следния сън. Отивам на небето и виждам там сложена една голяма богата трапеза за ядене и пред всеки едного седи хубава нова чиния.
към беседата >>
Игуменът на
манастира
ми подари едни нови дрехи и едни нови цървули.
Ще дам аз съдраните си дрехи някому и ще мисля, че съм направил добро за Господа. Ще ви приведа един пример, който ми разказваше един стар православен българин. Той не вярваше в това, което аз вярвам, но ето какво ми разправяше. Отидох в един български манастир, където прекарах известно време. През времето, което престоях там, цървулите ми се скъсаха.
Игуменът на
манастира
ми подари едни нови дрехи и едни нови цървули.
Аз като се видях с нови цървули, подарих старите си цървули на един беден човек. След една неделя сънувам следния сън. Отивам на небето и виждам там сложена една голяма богата трапеза за ядене и пред всеки едного седи хубава нова чиния. Сядам и аз на трапезата и веднага пред мен вместо чиния се слагат моите стари цървули, които подарих на бедния човек. На всички насипаха в чиниите ядене, но при мене никой не се доближава.
към беседата >>
27.
Двама синове
,
НБ
, София, 10.4.1927г.,
В някои мъжки
манастири
считат за срам и грях да държат около себе си някое женско животно, било куче, котка или друго.
Не, това е криво разбиране на въпроса. Никой никого не може да разврати. Човек сам се развращава. Който допусне в себе си мисълта, че някой може да го разврати, той е бил играчка в ръцете на този човек. Ако един писател, или един свещеник, или една жена могат да ви развратят, това показва, че вие сте били играчка в техните ръце.
В някои мъжки
манастири
считат за срам и грях да държат около себе си някое женско животно, било куче, котка или друго.
При това, в този манастир съществува голям разврат. Някой казва: аз не искам да трупам пари. Те не съставят идеал в моя живот. Обаче, същият човек по цял ден мисли, колко повече пари да събере. Ляга, става, все за пари мисли и един ден, като види, че наближава края на живота му, той казва: Господи, заминавам вече от този свят, но идеите ми не се сбъднаха.
към беседата >>
При това, в този
манастир
съществува голям разврат.
Никой никого не може да разврати. Човек сам се развращава. Който допусне в себе си мисълта, че някой може да го разврати, той е бил играчка в ръцете на този човек. Ако един писател, или един свещеник, или една жена могат да ви развратят, това показва, че вие сте били играчка в техните ръце. В някои мъжки манастири считат за срам и грях да държат около себе си някое женско животно, било куче, котка или друго.
При това, в този
манастир
съществува голям разврат.
Някой казва: аз не искам да трупам пари. Те не съставят идеал в моя живот. Обаче, същият човек по цял ден мисли, колко повече пари да събере. Ляга, става, все за пари мисли и един ден, като види, че наближава края на живота му, той казва: Господи, заминавам вече от този свят, но идеите ми не се сбъднаха. За какви идеи говори този човек?
към беседата >>
28.
Ще се превърне в радост
,
СБ
, София, 21.8.1927г.,
Защо малко по-горе от селото постави
манастира
?
Някои от вас може да запитат: „Защо Учителят каза така? Защо при даден случай, например, постъпва тъй, а не иначе? “ Вие имате право да питате и мен, имате право да питате и Господа за много неща. Например, може да питате защо Господ тури Витоша на това място, на което е днес. Защо тури в полите ѝ село Драгалевци?
Защо малко по-горе от селото постави
манастира
?
На всички тия въпроси Господ ще ви даде ли отговор? Не, ще мълчи. Интересувате се да знаете каква е била Витоша преди 2000 години, но Господ пак мълчи. Питате ангелите, и те мълчат. Защо? С това искат да ви кажат: „Вие сами прочетете тия неща!
към беседата >>
29.
До край
,
НБ
, София, 12.2.1928г.,
Отчаяна от тази двойна загуба, тя ходила по черкви, по
манастири
, дано намери някъде утеха.
– Това е така, но то се отнася само за здравите части на тялото. На здраво място нож не трябва да се туря, но на гнило място ножът непременно трябва да оперира. Христос каза на Апостолите: „Когато тръгвате да проповядвате, не взимайте нито злато, нито сребро, нито мед в поясите си, нито тържик за път, нито две дрехи, нито обуща, нито тояга; защото работникът е достоен за своята прехрана." Като не разбират смисъла на този стих, много християни се излагат на големи изпитания. Те мислят, че като раздадат богатството си, ще постигнат това, което желаят. Една богата баба от варненско някъде, изгубила мъжа си и дъщеря си.
Отчаяна от тази двойна загуба, тя ходила по черкви, по
манастири
, дано намери някъде утеха.
По едно време някои й казали, че ако отиде на Божи гроб, там имало един прозорец, през който всеки могъл да види своите заминали. Тя се решила да направи така, както я посъветвали: продала всичките си имоти, част от парите задържала за себе си, за път, а останалите раздала на свои роднини. Тръгнала за Божи гроб. Стигнала на определеното място и започнала да търси прочутия прозорец, но не могла да го намери. Върнала се най-после от Божи гроб, станала хаджийка, но близките си не могла да види. Защо?
към беседата >>
30.
Остани с нас!
,
НБ
, София, 25.3.1928г.,
Игуменът на един
манастир
заминал за онзи свят, без да успее да даде отчет на заместника си за това, което вършил до негово време.
Той е Божественият свят, който се проявява и в най-малките неща на живота. Този свят ви упътва, той ви дава посока, направление. Понякога искате да кажете някоя лоша дума, но нещо ви казва: Въздържай езика си, защото лошите думи носят лоши последствия. Някога допуснете някоя лоша мисъл в ума си, но отвътре нещо ви казва: Не оставяйте тази мисъл в ума си, защото лошите мисли оставят след себе си нечистотии, от които мъчно ще се освободите. За потвърждение на тази мисъл, ще приведа следния пример.
Игуменът на един
манастир
заминал за онзи свят, без да успее да даде отчет на заместника си за това, което вършил до негово време.
Новият игумен дълго време се молил, дано се яви по някакъв начин старият игумен от онзи свят, да му разправи, де оставил парите, какво да прави с тях и т.н. Най-после старият игумен могъл по някакъв начин да излезе от ада, дето се намирал след заминаването си от този свят, понеже не бил от праведните, но с присъствието си в манастира, внесъл такава неприятна миризма, че служителите били принудени да преместят целия манастир другаде някъде. Новият игумен забравил и манастира, и парите, не помислил вече да се връща назад. Никой не смеел да влезе в този манастир. Игуменът си казвал: Защо ми трябваше да викам този старец, да ми казва, де са парите на манастира?
към беседата >>
Най-после старият игумен могъл по някакъв начин да излезе от ада, дето се намирал след заминаването си от този свят, понеже не бил от праведните, но с присъствието си в
манастира
, внесъл такава неприятна миризма, че служителите били принудени да преместят целия
манастир
другаде някъде.
Понякога искате да кажете някоя лоша дума, но нещо ви казва: Въздържай езика си, защото лошите думи носят лоши последствия. Някога допуснете някоя лоша мисъл в ума си, но отвътре нещо ви казва: Не оставяйте тази мисъл в ума си, защото лошите мисли оставят след себе си нечистотии, от които мъчно ще се освободите. За потвърждение на тази мисъл, ще приведа следния пример. Игуменът на един манастир заминал за онзи свят, без да успее да даде отчет на заместника си за това, което вършил до негово време. Новият игумен дълго време се молил, дано се яви по някакъв начин старият игумен от онзи свят, да му разправи, де оставил парите, какво да прави с тях и т.н.
Най-после старият игумен могъл по някакъв начин да излезе от ада, дето се намирал след заминаването си от този свят, понеже не бил от праведните, но с присъствието си в
манастира
, внесъл такава неприятна миризма, че служителите били принудени да преместят целия
манастир
другаде някъде.
Новият игумен забравил и манастира, и парите, не помислил вече да се връща назад. Никой не смеел да влезе в този манастир. Игуменът си казвал: Защо ми трябваше да викам този старец, да ми казва, де са парите на манастира? – Манастир с пари не се поправя. Общество с пари не се поправя.
към беседата >>
Новият игумен забравил и
манастира
, и парите, не помислил вече да се връща назад.
Някога допуснете някоя лоша мисъл в ума си, но отвътре нещо ви казва: Не оставяйте тази мисъл в ума си, защото лошите мисли оставят след себе си нечистотии, от които мъчно ще се освободите. За потвърждение на тази мисъл, ще приведа следния пример. Игуменът на един манастир заминал за онзи свят, без да успее да даде отчет на заместника си за това, което вършил до негово време. Новият игумен дълго време се молил, дано се яви по някакъв начин старият игумен от онзи свят, да му разправи, де оставил парите, какво да прави с тях и т.н. Най-после старият игумен могъл по някакъв начин да излезе от ада, дето се намирал след заминаването си от този свят, понеже не бил от праведните, но с присъствието си в манастира, внесъл такава неприятна миризма, че служителите били принудени да преместят целия манастир другаде някъде.
Новият игумен забравил и
манастира
, и парите, не помислил вече да се връща назад.
Никой не смеел да влезе в този манастир. Игуменът си казвал: Защо ми трябваше да викам този старец, да ми казва, де са парите на манастира? – Манастир с пари не се поправя. Общество с пари не се поправя. Ако новият игумен беше истински служител на Бога, той сам трябваше да намери парите, не трябваше да се обръща за съдействие към умрелите.
към беседата >>
Никой не смеел да влезе в този
манастир
.
За потвърждение на тази мисъл, ще приведа следния пример. Игуменът на един манастир заминал за онзи свят, без да успее да даде отчет на заместника си за това, което вършил до негово време. Новият игумен дълго време се молил, дано се яви по някакъв начин старият игумен от онзи свят, да му разправи, де оставил парите, какво да прави с тях и т.н. Най-после старият игумен могъл по някакъв начин да излезе от ада, дето се намирал след заминаването си от този свят, понеже не бил от праведните, но с присъствието си в манастира, внесъл такава неприятна миризма, че служителите били принудени да преместят целия манастир другаде някъде. Новият игумен забравил и манастира, и парите, не помислил вече да се връща назад.
Никой не смеел да влезе в този
манастир
.
Игуменът си казвал: Защо ми трябваше да викам този старец, да ми казва, де са парите на манастира? – Манастир с пари не се поправя. Общество с пари не се поправя. Ако новият игумен беше истински служител на Бога, той сам трябваше да намери парите, не трябваше да се обръща за съдействие към умрелите. Той трябваше да има достатъчно вода на разположение, че като извика стария игумен, да го посрещне вън някъде, там да го измие, изчисти и после да го пусне да влезе в манастира.
към беседата >>
Игуменът си казвал: Защо ми трябваше да викам този старец, да ми казва, де са парите на
манастира
?
Игуменът на един манастир заминал за онзи свят, без да успее да даде отчет на заместника си за това, което вършил до негово време. Новият игумен дълго време се молил, дано се яви по някакъв начин старият игумен от онзи свят, да му разправи, де оставил парите, какво да прави с тях и т.н. Най-после старият игумен могъл по някакъв начин да излезе от ада, дето се намирал след заминаването си от този свят, понеже не бил от праведните, но с присъствието си в манастира, внесъл такава неприятна миризма, че служителите били принудени да преместят целия манастир другаде някъде. Новият игумен забравил и манастира, и парите, не помислил вече да се връща назад. Никой не смеел да влезе в този манастир.
Игуменът си казвал: Защо ми трябваше да викам този старец, да ми казва, де са парите на
манастира
?
– Манастир с пари не се поправя. Общество с пари не се поправя. Ако новият игумен беше истински служител на Бога, той сам трябваше да намери парите, не трябваше да се обръща за съдействие към умрелите. Той трябваше да има достатъчно вода на разположение, че като извика стария игумен, да го посрещне вън някъде, там да го измие, изчисти и после да го пусне да влезе в манастира. Как постъпи той?
към беседата >>
–
Манастир
с пари не се поправя.
Новият игумен дълго време се молил, дано се яви по някакъв начин старият игумен от онзи свят, да му разправи, де оставил парите, какво да прави с тях и т.н. Най-после старият игумен могъл по някакъв начин да излезе от ада, дето се намирал след заминаването си от този свят, понеже не бил от праведните, но с присъствието си в манастира, внесъл такава неприятна миризма, че служителите били принудени да преместят целия манастир другаде някъде. Новият игумен забравил и манастира, и парите, не помислил вече да се връща назад. Никой не смеел да влезе в този манастир. Игуменът си казвал: Защо ми трябваше да викам този старец, да ми казва, де са парите на манастира?
–
Манастир
с пари не се поправя.
Общество с пари не се поправя. Ако новият игумен беше истински служител на Бога, той сам трябваше да намери парите, не трябваше да се обръща за съдействие към умрелите. Той трябваше да има достатъчно вода на разположение, че като извика стария игумен, да го посрещне вън някъде, там да го измие, изчисти и после да го пусне да влезе в манастира. Как постъпи той? Като съдия, който съди някой престъпник.
към беседата >>
Той трябваше да има достатъчно вода на разположение, че като извика стария игумен, да го посрещне вън някъде, там да го измие, изчисти и после да го пусне да влезе в
манастира
.
Никой не смеел да влезе в този манастир. Игуменът си казвал: Защо ми трябваше да викам този старец, да ми казва, де са парите на манастира? – Манастир с пари не се поправя. Общество с пари не се поправя. Ако новият игумен беше истински служител на Бога, той сам трябваше да намери парите, не трябваше да се обръща за съдействие към умрелите.
Той трябваше да има достатъчно вода на разположение, че като извика стария игумен, да го посрещне вън някъде, там да го измие, изчисти и после да го пусне да влезе в
манастира
.
Как постъпи той? Като съдия, който съди някой престъпник. Такива са разбиранията на съвременните хора. Те викат един престъпник и казват: Да дойде невежият, простакът. Казвам: ако е въпрос за простащина, всички хора са простаци. Защо?
към беседата >>
31.
Придобиване на щастие
,
ООК
, София, 30.5.1928г.,
От дете тя била религиозна и като младо момиче още, решила да постъпи в някой
манастир
, да се предаде в служене на Бога.
Не я ли слушате, тя ще ви сложи далеч от себе си. След това ще дойдат страдания, нещастия; ще охкате, ще пъшкате, но тя няма да ви погледне. Ще мине покрай вас и дума няма да ви каже. Слушате ли я, изпълнявате ли нейните закони, вие ще бъдете свободни, ще живеете разумно. Една госпожа от Стара Загора, сега работи в едно сиропиталище, дойде един ден при мене и ми разправи накратко живота си.
От дете тя била религиозна и като младо момиче още, решила да постъпи в някой
манастир
, да се предаде в служене на Бога.
После и дошло на ума, че ако се ожени, може да бъде по-щастлива. И така направила: оженила се за един добър човек, но голям материалист. Покрай него и тя ударила на ядене и пиене, отклонила се от правия път, забравила Бога. Родила няколко деца, които измрели; останал ѝ само един син. Няколко години след смъртта на децата умрял и мъжът.
към беседата >>
32.
Елипса и парабола
,
ООК
, София, 27.6.1928г.,
Преди няколко дни дойде при нас един религиозен човек от Рилския
манастир
и започна да разправя, че търси управителя на фараоновия дом – Пентефри.
Като изучавате живота, ще видите, изобщо, че някои хора не са доволни от това, което имат. Богатство имат, не са доволни; знание имат, не са доволни; здраве имат, пак не са доволни. Слушате някой да казва: „Глава имам, но защо ми е тази глава? Главата ми не е на място“. – На място е главата ти, но трябва да работиш, да учиш.
Преди няколко дни дойде при нас един религиозен човек от Рилския
манастир
и започна да разправя, че търси управителя на фараоновия дом – Пентефри.
Имал да върши някаква работа с него. Казвам му, че Пентефри е живял в далечното минало, преди 3–4,000 хиляди години. Защо не го е търсил навремето, тогава да свърши работата си, а го търси днес, когато не е на земята. Ако пък е дошъл на земята, той трябва да знае сегашното му име и така да го намери. Този човек се чуди защо хората не могат да го разберат.
към беседата >>
33.
Ключът на живота
,
ООК
, София, 22.8.1928г.,
Хората на миналото и в горите са живели, и в
манастири
са служили, и в църкви са се кланяли на Бога, но задачите им и до днес не са разрешени.
– Не, в света ще живеете. Който където е, там ще разреши задачата си. – „С какви методи? “ – С методите на Божественото учение. Всички знаете какво са допринесли методите на миналото.
Хората на миналото и в горите са живели, и в
манастири
са служили, и в църкви са се кланяли на Бога, но задачите им и до днес не са разрешени.
Сега остава да се приложи служенето по вътрешна свобода. Нека всеки се вслушва дълбоко в себе си, да намери истинските начини на служене. По този начин човек сам ще се освободи. Пробуди ли се Божественото в човека, то ще бъде в състояние да го освободи. Ще приведа примера за един американски апаш, когото затворили за ред кражби и престъпления.
към беседата >>
34.
Вързано и развързано
,
НБ
, София, 31.3.1929г.,
Преди години аз служех в един
манастир
.
Това си изпратил от земята, в него ще ти сипем да ядеш. Малко оставаше да ми сипят ядене в скъсаните цървули, но аз се стреснах и се събудих. После ми дойде едно прозрение. Казвам му: Дядо, ти мислеше, че си светия, а като отиде на горе, видя, в какво положение се намираш. – Слушай, синко, да ти разправя историята на скъсаните цървули.
Преди години аз служех в един
манастир
.
Бях беден човек. Един ден игуменът видя, че цървулите ми са скъсани и ми подари нови, хубави цървули. Аз пък дадох своите скъсани цървули на друг беден калугер в същия манастир. Тези бяха цървулите, в които искаха да ми сипят ядене на небето. Значи, това беше единственото добро, което съм направил на земята.
към беседата >>
Аз пък дадох своите скъсани цървули на друг беден калугер в същия
манастир
.
Казвам му: Дядо, ти мислеше, че си светия, а като отиде на горе, видя, в какво положение се намираш. – Слушай, синко, да ти разправя историята на скъсаните цървули. Преди години аз служех в един манастир. Бях беден човек. Един ден игуменът видя, че цървулите ми са скъсани и ми подари нови, хубави цървули.
Аз пък дадох своите скъсани цървули на друг беден калугер в същия
манастир
.
Тези бяха цървулите, в които искаха да ми сипят ядене на небето. Значи, това беше единственото добро, което съм направил на земята. Ако разказвате този сън на светски хора, те ще кажат, че това са халюцинации. – Има сънища, които са халюцинации, но много сънища са истински предсказания, които се сбъдват. Има неща, които считате за реални, за истински, а в същност нищо не излиза от тях.
към беседата >>
35.
По Бога направени
,
СБ
, София, 25.8.1929г.,
В един женски
манастир
живели няколко калугерки със своята игуменка.
Не обвинявайте Бога за вашите грехове и престъпления! Когато вършите грехове и престъпления, Бог хиляди пъти ви казва: „Не правете това, защото не е право, не е добро! ” Вие чувате гласа Му, и пак вършите своето. Защо Го обвинявате тогава? Кажете си: аз сам направих този грях и ще понеса последствията му.
В един женски
манастир
живели няколко калугерки със своята игуменка.
Калугерките обичали да ядат печени яйца, но не им позволявали. Те търсили начин, как да задоволят това свое желание. На една от тях идва на ум, да пекат яйцата на свещ. Намислила и го приложила. Този начин се указал практичен, и затова, незабелязани от никого, те го прилагали често.
към беседата >>
36.
Да ида да го събудя
,
НБ
, София, 8.12.1929г.,
Това пробуждане няма да стане нито в горите, нито в
манастирите
, както някога е било, но при условие, да служи човек на Бога в дух и истина.
Той се е осигурил, не мисли вече какво ще яде и ще пие. Той ще бъде извор, който ще блика, надалеч ще струи, ще полива цветя, треви и дървета, ще уталожва жаждата на всички отрудени пътници. „Да ида да го събудя". Това събуждане се отнася не само до Лазар, но до всички души. Днес всички хора живеят в изключителна епоха, която ще се ознаменува с пробуждане на човешката душа.
Това пробуждане няма да стане нито в горите, нито в
манастирите
, както някога е било, но при условие, да служи човек на Бога в дух и истина.
Едно място има, дето човек може да намери своя възлюбен. Хората търсят своя възлюбен навсякъде, но не го намират. Те не знаят, къде, именно, да го търсят. Човек може да намери своя възлюбен, т.е. истината, само тогава, когато дойде до положение да събуди заспалия Лазар в себе си.
към беседата >>
Това събуждане хората някога са го постигали в горите, в
манастирите
.
(втори вариант)
Видиш ли това, ти вече не си странник, пришелец на земята. Тогава вече няма да те смущават ежедневните работи, какво ще ядеш и какво ще пиеш. Ти всеки ден ще имаш какво да ядеш и да пиеш. Ти ще бъдеш един изобилен извор и от тебе ще извира толкова вода, че ще можеш да поливаш цветята, дърветата, тревите на хиляди километра разстояние. Това е едно вътрешно събуждане.
Това събуждане хората някога са го постигали в горите, в
манастирите
.
Но казвам, при каквото положение и да се намираш - било като майка или като баща, или като адвокат, или като лекар, ти не трябва нито в Йерусалим да се поклониш, нито на тази гора. Казано е - нито в Йерусалим ще се поклониш, нито в тази гора, но ще се поклониш на Бога в дух и истина. И като го намериш, той ще ти покаже де да отидеш. Ти ще чакаш своя възлюблен само на едно място. И той като дойде, ще ти покаже де да идеш.
към втори вариант >>
37.
Делата Божии
,
НБ
, София, 23.2.1930г.,
Един благочестив калугер ходил на Атонския
манастир
.
Външното ръкуване не означава още истинско поздравяване. Човек може да носи някого в главата и в сърцето си, постоянно да мисли за него, без да се ръкува. Това значи посещение по духовен начин. Как ще приемете Христа и как ще Го посетите, това зависи от вашето разбиране. Едно е важно: докато човек не познае Христа отвътре, отвън само никога няма да Го разбере.
Един благочестив калугер ходил на Атонския
манастир
.
На връщане той се отбил в дома на един свещеник в Нови-Пазар, да си почине. Като тръгнал да си отива, калугерът помолил свещеника да му даде една малка сума за път, да не ходи пеш. Свещеникът му казал, че нямал пари, и после добавил: Можеш да си отидеш пеш. Като нямаш пари, пеш можеш да ходиш. Като разправяше тази случка, аз казах на свещеника: Знаеш ли, че този калугер беше Христос?
към беседата >>
38.
По-горни от тях
,
НБ
, София, 25.5.1930г.,
В миналото, един руски император издал заповед, да се обърнат писмено до 40
манастири
в Йерусалим, да запитат, в кой от тях се намира главата на Йоан Кръстител, да му я донесат да я види и да й се поклони.
Ако търсите кръста на Христа, не можете да го намерите. Той или се е разпръснал на малки частици из пространството, или е станал толкова голям, че и най-големият параход в света не може да го побере. Някои търговци в Палестина са продавали разни дървета, като частици от Христовия кръст. Време е вече човечеството да се освободи от лъжите на миналото и на настоящето, които минават за свещени мисли и убеждения. Ние сме против свещените лъжи, които са причина за големи нещастия и страдания в света.
В миналото, един руски император издал заповед, да се обърнат писмено до 40
манастири
в Йерусалим, да запитат, в кой от тях се намира главата на Йоан Кръстител, да му я донесат да я види и да й се поклони.
В скоро време от всички посочени манастири пристигнали 40 депутации. Всяка депутация носела по една глава и считала за голяма чест, че в техния манастир, именно, се намирала главата на Йоана Кръстителя. Когато влязъл в стаята при депутациите, императорът останал учуден, като видял 40 глави на Йоана Кръстителя и запитал: С коя от тези глави светията е започнал живота си? Сега, ако се обърнете към окултистите по въпроса за 40-те глави на Йоана Кръстителя, някои от тях ще се опитат да ви докажат, че, наистина, предтечата е имал 40 глави. Обикновеният човек не може да твърди това, но окултистът ще се опита да го докаже.
към беседата >>
В скоро време от всички посочени
манастири
пристигнали 40 депутации.
Той или се е разпръснал на малки частици из пространството, или е станал толкова голям, че и най-големият параход в света не може да го побере. Някои търговци в Палестина са продавали разни дървета, като частици от Христовия кръст. Време е вече човечеството да се освободи от лъжите на миналото и на настоящето, които минават за свещени мисли и убеждения. Ние сме против свещените лъжи, които са причина за големи нещастия и страдания в света. В миналото, един руски император издал заповед, да се обърнат писмено до 40 манастири в Йерусалим, да запитат, в кой от тях се намира главата на Йоан Кръстител, да му я донесат да я види и да й се поклони.
В скоро време от всички посочени
манастири
пристигнали 40 депутации.
Всяка депутация носела по една глава и считала за голяма чест, че в техния манастир, именно, се намирала главата на Йоана Кръстителя. Когато влязъл в стаята при депутациите, императорът останал учуден, като видял 40 глави на Йоана Кръстителя и запитал: С коя от тези глави светията е започнал живота си? Сега, ако се обърнете към окултистите по въпроса за 40-те глави на Йоана Кръстителя, някои от тях ще се опитат да ви докажат, че, наистина, предтечата е имал 40 глави. Обикновеният човек не може да твърди това, но окултистът ще се опита да го докаже. Императорът отнесъл въпроса до светия Синод, с молба да се произнесат, колко глави има Йоан Кръстител.
към беседата >>
Всяка депутация носела по една глава и считала за голяма чест, че в техния
манастир
, именно, се намирала главата на Йоана Кръстителя.
Някои търговци в Палестина са продавали разни дървета, като частици от Христовия кръст. Време е вече човечеството да се освободи от лъжите на миналото и на настоящето, които минават за свещени мисли и убеждения. Ние сме против свещените лъжи, които са причина за големи нещастия и страдания в света. В миналото, един руски император издал заповед, да се обърнат писмено до 40 манастири в Йерусалим, да запитат, в кой от тях се намира главата на Йоан Кръстител, да му я донесат да я види и да й се поклони. В скоро време от всички посочени манастири пристигнали 40 депутации.
Всяка депутация носела по една глава и считала за голяма чест, че в техния
манастир
, именно, се намирала главата на Йоана Кръстителя.
Когато влязъл в стаята при депутациите, императорът останал учуден, като видял 40 глави на Йоана Кръстителя и запитал: С коя от тези глави светията е започнал живота си? Сега, ако се обърнете към окултистите по въпроса за 40-те глави на Йоана Кръстителя, някои от тях ще се опитат да ви докажат, че, наистина, предтечата е имал 40 глави. Обикновеният човек не може да твърди това, но окултистът ще се опита да го докаже. Императорът отнесъл въпроса до светия Синод, с молба да се произнесат, колко глави има Йоан Кръстител. Синодът отговорил, че светията имал само една глава.
към беседата >>
39.
В дома на Симона
,
НБ
, София, 6.7.1930г.,
Преди години бях в Рилския
манастир
, дето видях черепи на калугери, живели преди много години.
Обаче, като умрат, тогава виждат, какво величие са били. Тялото им се разпада, мускулите окапват и от тях остава едно голо съзнание, че са били нещо, но какво, и те не знаят. Много философи и учени взимат празните черепи на тия величия и ги изследват. Който разбира да чете по човешката глава, той чете по нея, като по книга. Каквото мисли и чувствува човек и както постъпва, всичко се пише на главата му.
Преди години бях в Рилския
манастир
, дето видях черепи на калугери, живели преди много години.
Поисках да ми дадат няколко черепа, да прочета нещо. Взех един череп, турих вътре една запалена свещ, да го освети добре, и започнах да чета: Този калугер е бил груб, жесток човек, обичал да се кара, да се бие с хората. – По какво познаваш? – Костта на центъра около ушите му е много тънка, и светлината прозира ясно. Това показва, че той е изразходвал силите на този център поради което костта на това място е изтъняла.
към беседата >>
Той е живял в
манастир
, служил е на Бога.
– По какво познаваш? – Костта на центъра около ушите му е много тънка, и светлината прозира ясно. Това показва, че той е изразходвал силите на този център поради което костта на това място е изтъняла. Взимам друг череп и казвам, че този калугер имал голяма слабост към жените. – Възможно ли е това?
Той е живял в
манастир
, служил е на Бога.
– И в манастир е живял, и на Бога е служил, но не е могъл да измени своя вътрешен стремеж. Не се изменя лесно човешкият характер. Юда живя при Христа, беше Негов ученик, но, в края на краищата, Го предаде. За да измени характера си, човек трябва да работи съзнателно върху себе си. Съзнателната работа подразбира работа с любов и знание.
към беседата >>
– И в
манастир
е живял, и на Бога е служил, но не е могъл да измени своя вътрешен стремеж.
– Костта на центъра около ушите му е много тънка, и светлината прозира ясно. Това показва, че той е изразходвал силите на този център поради което костта на това място е изтъняла. Взимам друг череп и казвам, че този калугер имал голяма слабост към жените. – Възможно ли е това? Той е живял в манастир, служил е на Бога.
– И в
манастир
е живял, и на Бога е служил, но не е могъл да измени своя вътрешен стремеж.
Не се изменя лесно човешкият характер. Юда живя при Христа, беше Негов ученик, но, в края на краищата, Го предаде. За да измени характера си, човек трябва да работи съзнателно върху себе си. Съзнателната работа подразбира работа с любов и знание. Какво представя любовта?
към беседата >>
40.
Форма и съдържание
,
ООК
, София, 9.7.1930г.,
Обещаваш да се посветиш на Господа, да идеш в някой
манастир
, да станеш калугер.
(втори вариант)
Ти се намираш в трудно положение, обещаваш, ще направиш това-онова. След като мине трудното, ще забравиш. Питам, защо си обещал и защо забравяш? Вашето обещание извършете го. Толкоз малко обещание може да го направите.
Обещаваш да се посветиш на Господа, да идеш в някой
манастир
, да станеш калугер.
Какво показва да станеш калугер? Идеята за калугерство показва един човек, на който външният свят не трябва да му влияе. Калугеринът не трябва да се занимава с ядене и пиене, не трябва да се занимава със слава, не трябва да се занимава с пари. Той трябва да бъде свободен, свободен като щуреца, целия ден да пее и да се моли. Калугеринът и щурецът, това е равносилно.
към втори вариант >>
41.
Вътрешно единство
,
ИБ
,
БР
, София, 29.8.1930г.,
Някои светски хора мислят, че за да служат на Бога, трябва да напуснат този си живот и да отидат в
манастир
.
Мнозина от вас имате по двама господари. Аз съм за единството, да има един господар. При всяко съмнение в съзнанието човек има двама господари. При всяко колебание, при всяка болест човек има двама господари. Там, където има единство в мисъл, чувство и действие, има един господар, а там, където има разногласие, там има двама господари.
Някои светски хора мислят, че за да служат на Бога, трябва да напуснат този си живот и да отидат в
манастир
.
Напущането е вътрешно нещо, а не е външно. Ти можеш да живееш в най-благоприятни условия и да служиш на Бога, можеш да бъдеш слуга и да служиш на Бога, а може да бъдеш министър, да бъдеш почтен търговец и да не служиш на Бога. Да не се лъжеш, че от условията зависи служенето на Бога. Ако беше така, тогаз царете щяха да бъдат най-добрите служители на Бога. А засега най-добрите служители на Бога са тези, които се намират при неблагоприятни условия.
към беседата >>
42.
Обич, разумност и истинолюбие
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 1.8.1931г.,
От хиляди години насам хората са живели и в
манастири
, и в пустини, следвали са университети и ред други учебни заведения с единствената цел да се научат да мислят право, като Бога.
От всяко четиво човек трябва да извади поне едно основно правило, или един основен закон, понеже между него и това, което той е прочел, има известна връзка. Ако между вчерашния ден и днешния няма никаква вътрешна връзка, както и ако между днешния и утрешния ден няма връзка, тогава всичко, което човек върши, е безполезно. Няма ли връзка между отделните факти и явления в живота, и благословението не може да дойде. Като свързват отделните факти и явления в живота си, по този начин хората ще се научат да мислят право. Главната цел в живота им е да се научат да мислят като Бога.
От хиляди години насам хората са живели и в
манастири
, и в пустини, следвали са университети и ред други учебни заведения с единствената цел да се научат да мислят право, като Бога.
Ако те не могат да постигнат това, всякакви усилия, всякаква наука ще бъде безполезна. Питам: кои са основните качества на Божията мисъл? Едно от съществените качества на Божията мисъл е непреривността: между всички Божии мисли има тясна връзка. Нищо не е в състояние да отдели една Божия мисъл от друга. Те са неразривно свързани помежду си.
към беседата >>
43.
Хигиена на живота
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 2.8.1931г.,
Религиозните хора пък са пренебрегнали физическия живот, пренебрегнали са светлината, вследствие на което живели в пустини, в
манастири
, но и по този начин не са намерили смисъла на живота.
Ако човек във физическия живот игнорира светлината, стомахът му ще отслабне, а оттам и тялото; ако игнорира живота, дробовете му ще отслабнат; ако игнорира любовта, мозъкът му ще отслабне. Ето защо, когато се нарушават законите на светлината, стомахът страда; когато се нарушават законите на живота, дробовете страдат; когато се нарушават законите на любовта, мозъкът, главата страда. Питам: къде е човекът – в стомаха, в дробовете или в мозъка? Сега, като имаме предвид трите важни неща – животът, светлината и любовта, ще срещнем три категории хора. Едни от тях се предават изключително на живота, искат да го изучат в неговите най-малки подробности, вследствие на което отиват до крайности.
Религиозните хора пък са пренебрегнали физическия живот, пренебрегнали са светлината, вследствие на което живели в пустини, в
манастири
, но и по този начин не са намерили смисъла на живота.
Те са отричали физическия живот за сметка на духовния. Трета категория хора са изпадали в дълбок мистицизъм, с единствената цел да познаят любовта, но и по този начин не са намерили смисъла на живота. И това са крайности. Пътят на мистика не е лош, но той не трябва да предава своето мистично разположение на хора, които нямат неговата опитност. За да разбере човек смисъла на живота и да бъде полезен и за себе си, и за другите, той трябва да започне от физическия свят, от светлината, и постепенно да отива към духовния и Божествения свят.
към беседата >>
44.
Отиване и връщане
,
СБ
, София, 21.8.1931г.,
Една вечер тя тръгнала с компания към
манастира
, дето живял светията; нощта била тъмна, студена, със сняг до колене.
Следователно не махайте с ръката си да гоните мухата, за да не изгубите красивото в себе си! Тъй щото вие трябва да разберете вътрешния смисъл на думата муха; мухата представлява страданието, което кацва на носа ви и ако вие махнете към него да го прогоните, това показва, че не сте разбрали дълбокия смисъл на това страдание. Който разбира смисъла на страданието, той ще остави мухата на носа си – тя сама да хвръкне, а през това време той ще учи. Значи мухата представлява страданията или изкушенията в Живота – разумният човек лесно се справя с тях. Един руски светия бил поставен на голямо изкушение от една красива, но лека мома, също рускиня; един ден тя се хванала на бас със свои другари и другарки, че може да изкуси този светия, за чистотата на когото говорили всички хора от местността, дето той се подвизавал.
Една вечер тя тръгнала с компания към
манастира
, дето живял светията; нощта била тъмна, студена, със сняг до колене.
Тя се приближила до прозореца, леко похлопала и казала: „Моля ви се, аз съм пътничка, обърках пътя, не мога да се върна дома си; вън е страшна буря и виелица, цяла съм замръзнала, приемете ме в килията си, защото тук рискувам да загина. В името на Бога, помогнете ми! ” Той й отворил, но останал изненадан – пред него не седяла измръзнала нещастна пътница, но красива здрава мома. Тя веднага се хвърлила към него, започнала да го прегръща, обаче той внимателно я отстранил и поканил да седне, след това запалил една свещ и турил един от пръстите си на пламъка й. Момата внимателно следяла всичко, което светията вършил, и останала учудена и засрамена в себе си, като чула как пръстът на светията се пържел и църкал в пламъка на свещта.
към беседата >>
45.
Жал ми е за народа
,
НБ
, София, 6.12.1931г.,
Преди години, когато правих своите научни изследвания, отидох в един
манастир
.
Майката жали за детето си, понеже има любов; учителят жали за ученика си, понеже има любов; приятелят жали за приятеля си, понеже има любов. Ако любовта не влезе между хората, да повдигне възвишеното и благородното у тях, нищо не може да се постигне. Аз не съм за онова моментално, механическо подобрение на света. Не е въпросът да се поддържа привидно добрата страна на хората, защото, като се пишат житията на светиите, за пример, зад добрата им страна се крие опаката. В този смисъл те не могат да бъдат авторитети.
Преди години, когато правих своите научни изследвания, отидох в един
манастир
.
Там ме заведоха в една стая, дето имаше черепи на калугери, заминали за онзи свят. Някои от тях са били добри, отлични хора, и като калугери те са били на мястото си. Запитаха ме: Отде знаеш това? - Всичко е написано на главата на човека. Един ден и по вашите глави ще може да се чете всичко, което е написано.
към беседата >>
46.
Граници в живота
,
ООК
, София, 6.1.1932г.,
Тя трябва да хвърли черната дреха и да напусне
манастира
.
Всички вие сте призвани да вършите Божията воля. Богати сте, имате възможност да вършите Божията воля тайно, в душата си, поне в малък размер. Всеки сам трябва да прояви инициатива, да не очаква да дойдат хора отвън да го подканят. Докато момата не се облече хубаво, не тури китка на главата си и не отива на хорото да потропа, сватовете няма да дойдат. Докато носи черни дрехи и седи само у дома си, сватове няма да дойдат.
Тя трябва да хвърли черната дреха и да напусне
манастира
.
Всеки дом е храм, църква или манастир. Като напусне манастира, сватовете ще дойдат. Въртенето на хорото е живот. Животът има смисъл, а не смъртта. Сватовете осмислят живота.
към беседата >>
Всеки дом е храм, църква или
манастир
.
Богати сте, имате възможност да вършите Божията воля тайно, в душата си, поне в малък размер. Всеки сам трябва да прояви инициатива, да не очаква да дойдат хора отвън да го подканят. Докато момата не се облече хубаво, не тури китка на главата си и не отива на хорото да потропа, сватовете няма да дойдат. Докато носи черни дрехи и седи само у дома си, сватове няма да дойдат. Тя трябва да хвърли черната дреха и да напусне манастира.
Всеки дом е храм, църква или
манастир
.
Като напусне манастира, сватовете ще дойдат. Въртенето на хорото е живот. Животът има смисъл, а не смъртта. Сватовете осмислят живота. Следователно, докато има светлина в ума, топлина в сърцето и сила във волята, сватове има.
към беседата >>
Като напусне
манастира
, сватовете ще дойдат.
Всеки сам трябва да прояви инициатива, да не очаква да дойдат хора отвън да го подканят. Докато момата не се облече хубаво, не тури китка на главата си и не отива на хорото да потропа, сватовете няма да дойдат. Докато носи черни дрехи и седи само у дома си, сватове няма да дойдат. Тя трябва да хвърли черната дреха и да напусне манастира. Всеки дом е храм, църква или манастир.
Като напусне
манастира
, сватовете ще дойдат.
Въртенето на хорото е живот. Животът има смисъл, а не смъртта. Сватовете осмислят живота. Следователно, докато има светлина в ума, топлина в сърцето и сила във волята, сватове има. Когато има светлина в ума, любов в сърцето и свобода в душата, сватовете са дошли вече.
към беседата >>
47.
Живот, светлина и свобода
,
НБ
, София, 10.4.1932г.,
Отивам един ден в един
манастир
и намирам в една стая много черепи на различни духовни лица.
Четиримата да направят същото от своя страна с други свои бедни братя и т.н. Казвате: ако направя така, аз ще осиромашея, ще оголея. Питам: кой богат човек досега не е осиромашал? Кой богат човек не е оголял? Ако някой спори против този нов начин на разсъждение и каже, че тези нови явления са анархия, че не са прави, нека ми покаже един правоверен, или един богат човек, и то от хиляди години насам, който досега не е оголял, главите на всички богати хора са все оголели и са останали само кости.
Отивам един ден в един
манастир
и намирам в една стая много черепи на различни духовни лица.
Взимам един от тези черепи и турям вътре една свещ. Гледам, тази глава не мяза на попска. Питам духа на този човек: ти поп ли беше? - Разбира се, че бях поп. – Ами как влезе тази твоя глава в попщината?
към беседата >>
48.
Узрял плод
,
ИБ
,
БС
, София, 5.5.1932г.,
Нали съм ви разказвал за онзи калугер от ада, който посетил
манастира
, показал къде са парите, но след това
манастирът
запустял...
Да се стремим към Бога означава да добием богатствата, които Бог е приготвил. Когато станем добри, ние не внасяме нищо в Духовния свят, а ставаме проводници на това, което Бог е внесъл в света. Един ден, когато станем скъпоценен камък, някой Ангел може да ни постави на някой прозорец. А такива, каквито сте сега, в онзи свят не може да припарите. Ако влезете, ще внесете смрад и Ангелите трябва да се чистят от миризмата, която ще внесете.
Нали съм ви разказвал за онзи калугер от ада, който посетил
манастира
, показал къде са парите, но след това
манастирът
запустял...
Най-първо трябва да започне пречистване на тялото – това е една от задачите. Вие казвате, че човек е красив, докато е млад. Не, човек е красив, докато е добродетелен. Докато е по-млад, човек има по-щедро сърце, а пък ако поискаш нещо от някой дядо, той не иска да дава. Аз съм наблюдавал някои баби: бъркат в торбата с орехи и дават едва два ореха на детето, което им носи вода, после му обещават: „Утре пак ще ти дам.” Бабата си казва: „Ако дам десет-двадесет ореха, ще се свършат и няма кой да носи вода.” Аз съм срещал само един дядо, който свиреше на гъдулка и децата играеха; след това те му донасят вода и дядото им казва: „Утре пак ще ви свиря.” Кой е по-голям майстор – който дава орехи или който свири?
към беседата >>
49.
Малцина избрани
,
НБ
, София, 26.6.1932г.,
Аз не съм за това, да идете в
манастир
.
И след туй, ако вашето знание не помогне, употребете знанието на ангелите. Ако знанието на ангелите не помогне, употребете знанието на Бога. Ако и то не помогне, трябва да знаете, че нямате връзка с тях. Защото в Писанието се казва: "Потърсете ме в ден скръбен." Също – "Отхвърлете греховете, заблуждението, всички тия работи и когато ме потърсите с всичкото си сърце, ще ме намерите." Подразбира се, човек да остави всички стари възгледи настрана и да приеме новото. Сега сте в света и трябва да имате постижения.
Аз не съм за това, да идете в
манастир
.
Не съм и за специфичното влияние. Не съм да напуснете мъжа си. Не съм да не раждате деца. Аз съм против да раждате деца, които ще умрат. Не се жени за мъж, който ще те остави.
към беседата >>
50.
Новата мисъл / Обикновени и необикновени прояви на природата
,
ООК
, София, 21.9.1932г.,
Той се върнал отново и живял пак в
манастира
, но вече много по-добре, отколкото по-рано.
Воля трябва да има! – Така е, всичко трябва да има човек, за да се домогне до истинската, положителната наука. Един 80 годишен калугер се пренесъл на онзи свят. Като разбрал, какво станало с него, дълго време се молил усърдно, да се върне отново на земята, да изправи живота си. Молитвата му била чута.
Той се върнал отново и живял пак в
манастира
, но вече много по-добре, отколкото по-рано.
Казвам: Ако и вие имате силата на този калугер, да се върнете от смъртта в живота, ще живеете по-добре, отколкото сте живели досега. В човека се крият заложби и способности, които още не са развити. Сегашният човек прилича на мома, която мисли само за женене: тя стои на прозореца, нагиздена и пременена, гледа, дано мине някой да я хареса. Тя трябва да учи, а не само да се разхожда с чантата си. Знание е нужно на човека.
към беседата >>
51.
Свещен трепет,
,
ИБ
, София, 22.9.1932г.,
Седмица преди това някой си намислил да дойде при мене, аз чувствувам, че този човек е тревожен, има пари да дава, изгубил равновесието, не живее добре с жена си, син му е отишъл в някой
манастир
, всичко това иде в мене като една хала.
За в бъдеще ще я разберете и ще благодарите, че сте имали тази жива фотография. Някой път и аз имам такава фотография, и вие я имате. Та казвам сега: Кой трябва да дойде? Трябва да дойде онзи, който ще внесе туй знание да освободи хората от привременните и привидни страдания и нещастия, който сега имаме. Привидни страдания имат хората, че са привидни, чудя се някой път, гледам аз, който съм толкова уравновесен, по някой път си изгубвам равновесието, не по причина на себе си.
Седмица преди това някой си намислил да дойде при мене, аз чувствувам, че този човек е тревожен, има пари да дава, изгубил равновесието, не живее добре с жена си, син му е отишъл в някой
манастир
, всичко това иде в мене като една хала.
Пък не може да се освободя от него. Казвам: Защо иде сега? Мога да не отворя, но искам да бъда учтив. Ще дойде тогава човекът, проверявам,той ще ми разправя същите работи. Преди една седмица той ми разправи, той си е мислил.
към беседата >>
52.
Ново разбиране
,
УС
, София, 25.9.1932г.,
Аз влязох в един
манастир
, искам да стана калугер.
Той започна да ми говори: От няколко години аз чета само Библията и Евангелието, нищо друго не ме интересува. Каквото сам разбера, това ми е достатъчно. Не искам да слушам тълкуванията на други хора. – Имаш ли някакъв занаят? – Нямам.
Аз влязох в един
манастир
, искам да стана калугер.
– Сам ли ще бъдеш? – Не, има още двама: единият е игумен, около 50 годишен човек; другият е калугер, на 26 години. Аз съм най-млад. – Облякоха ли те с калугерско джубе? – Не искам да нося джубе, то е доста компрометирано.
към беседата >>
– Какво правиш в
манастира
?
– Сам ли ще бъдеш? – Не, има още двама: единият е игумен, около 50 годишен човек; другият е калугер, на 26 години. Аз съм най-млад. – Облякоха ли те с калугерско джубе? – Не искам да нося джубе, то е доста компрометирано.
– Какво правиш в
манастира
?
– Пращат ме да събирам помощи, но дето отида, всички ме ругаят. Досега съм събрал всичко 750 лева. – Какво ще правиш с тези пари? – Ще ги дам на игумена, той се разправя с тях. – Работата ти не е добра.
към беседата >>
53.
Три типа хора / Трите типа хора - положителен, отрицателен и неутрален
,
ООК
, София, 23.11.1932г.,
Толкова невъзможен бил, че бащата се принудил да избяга в
манастир
.
Ударът трябва да пада върху своята равнодействаща сила. Много майки и бащи не знаят, как да удрят. Пръчицата не пада на място, затова ударът се връща назад, към тях. Когато синът и дъщерята бият родителите си, това показва, че пръчицата не се е вдигала и слагала правилно върху тях. Преди няколко дни, дойде при мен един господин и се оплака от сина си.
Толкова невъзможен бил, че бащата се принудил да избяга в
манастир
.
Синът искал даже да го убие. Главата му на няколко места била контузена от ударите на сина. Сега и у вас се явява мисълта: Страшно нещо е да те бие синът ти! – Страшно е, но този син е в самите вас, във вашите мисли и чувства. Ако не можете да възпитате своите мисли и чувства, и те, като вашия син, ще турят край на живота ви.
към беседата >>
54.
Яви им се
,
НБ
, София, 4.12.1932г.,
Толстой, като мина 80 години, едва тогава му дойде наум да отиде в
манастир
, и тогава го взеха горе, да няма нужда да отива в
манастир
.
Душата е толкова чиста, че е облечена със седем облекла. Досега човешката душа никой не я е целувал. Като целунат физическото тяло, само долните четири облекла са му близо, те вземат участие в целувката. Щом обичаш някого, той веднага иска жертва, казва: „Ще напуснеш баща си и майка си.“ Като дойде законът на любовта, все по същия начин се разрешава въпросът. Обаче сега ние трябва да разрешим въпроса по друг начин.
Толстой, като мина 80 години, едва тогава му дойде наум да отиде в
манастир
, и тогава го взеха горе, да няма нужда да отива в
манастир
.
Той се намираше в много трудно положение вкъщи. Жена му му казваше: „Нашият реформатор иска да спаси света.“ Той не може да я убеди. В сегашния живот има нещо трудно, което трябва да се направи. Минаването във висшия живот трябва да бъде последователно. Няма кланости.
към беседата >>
Толстой като мина 80 години, едва тогава му дойде на ума да отиде в
манастир
и тогава го взеха горе, да няма нужда да отива в
манастир
.
(втори вариант)
Досега човешката душа никой не я е целувал. Като целунат физическото тяло, само долните четири облекла вземат участие в целувката. Щом обичаш някого, той веднага иска жертва, казва: Ще напуснеш баща си и майка си. Като дойде законът на любовта, все по същия начин се разрешава въпросът. Обаче сега ние трябва да разрешим въпроса по друг начин.
Толстой като мина 80 години, едва тогава му дойде на ума да отиде в
манастир
и тогава го взеха горе, да няма нужда да отива в
манастир
.
Той се намираше в много трудно положение вкъщи. Жена му му казваше: Нашият реформатор иска да спаси света. Той не можа да я убеди. В сегашния живот има нещо трудно, което трябва да се направи. Минаването във висшия живот трябва да бъде последователно.
към втори вариант >>
55.
Топли чувства и светли мисли
,
УС
, София, 1.1.1933г.,
Двама светии се подвизавали в един
манастир
.
Защо е нужно злато на човека: да се товари ли с него? Ако носиш на гърба си товар от сто килограма злато, непременно ще ти го вземат. Ти казваш: „Добре, че свалиха този товар от гърба ми. Иначе или щяха да ме нападнат разбойници, или щях да се намеря с това злато на дъното на морето“. – В такъв случай казвам: По-добре, че те освободиха от златото.
Двама светии се подвизавали в един
манастир
.
Веднъж, като си правели разходката, единият вървял замислен напред. Изведнъж той видял нещо на земята, което го накарало да отскочи настрана. Другият, който забелязал това, си казал: „Коя е причината, където другарят ми отскочи уплашено настрана? “ Като дошъл до мястото, видял едно гърне със злато. – „Чудно нещо!
към беседата >>
56.
Защо възкръсна
,
НБ
, София, 29.1.1933г.,
Хората, които не разбирали живота, са ходили в горите, ходили са в
манастири
, какво не правят хората, за да се спасят.
“ Онзи богатият човек, на когото сърцето се е отворило, да отиде в някоя бедна къща, свръхсъзнанието в него го е подтикнало, в него божественото говори. Нима, ако вие отидете да жертвате живота си някога, че във вас е обикновено съзнание. Не, у вас божественото е трепнало и благодарение на тия моменти в живота, които ние проявяваме, нашият живот се осмисля и колкото повече се проявяват тия хубавите черти, ние ще станем по-силни. Не да бягаме от живота.
Хората, които не разбирали живота, са ходили в горите, ходили са в
манастири
, какво не правят хората, за да се спасят.
Войни правят, избиват се, и всичко туй – за да придобият своята свобода, за придобиването на свободата. Онези, които вярвате, вие казвате: „Да дойде някой отвън, да ни помогне.“ Може да дойде някой отвън. Когато човек беше готов, Бог го взе в ръцете си, вдъхна Бог от своето дихание в тази пръст, събуди се пръстта, влезе в рая и какво казва Адам. Кажете ми коя беше първата дума, която Адам каза. Адам каза на Господа, след като Бог му вдъхна диханието, той видя Бога и ние знаем, че Бог е вдъхнал и мене.
към беседата >>
57.
Мир на този дом
,
НБ
, София, 5.3.1933г.,
Ако един син напусне бащиния си дом и отиде в някой
манастир
, защо не остане в
манастира
на баща си, там да работи?
Така са мислили много от религиозните хора и са се събирали по десет, по сто и повече от хиляди души, отивали са по горите да живеят, ставали са калугери, само да служат на Бога. Но това не е служение на Бога. Сто хиляди души, събрани на едно място, това не е служение на Бога. Това е една духовна казарма. Тези хора бягат от света, а те трябва да работят, да помагат.
Ако един син напусне бащиния си дом и отиде в някой
манастир
, защо не остане в
манастира
на баща си, там да работи?
Той отива в гората, дето по три пъти на ден ще се моли, ще се измъчва, а не остане при баща си да работи? Баща му го изтезавал. А при калугерите в манастирите или в гората няма ли да се изтезава? Ако в лицето на твоя баща ти не можеш да видиш своя ближен; ако в лицето на своята майка ти не можеш да видиш своя ближен; ако в лицето на своята сестра не можеш да видиш своя ближен и ако в лицето на своя брат не можеш да видиш своя ближен, ти нищо не си разбрал. Казвате: „Кой може да ни бъде ближен?
към беседата >>
А при калугерите в
манастирите
или в гората няма ли да се изтезава?
Това е една духовна казарма. Тези хора бягат от света, а те трябва да работят, да помагат. Ако един син напусне бащиния си дом и отиде в някой манастир, защо не остане в манастира на баща си, там да работи? Той отива в гората, дето по три пъти на ден ще се моли, ще се измъчва, а не остане при баща си да работи? Баща му го изтезавал.
А при калугерите в
манастирите
или в гората няма ли да се изтезава?
Ако в лицето на твоя баща ти не можеш да видиш своя ближен; ако в лицето на своята майка ти не можеш да видиш своя ближен; ако в лицето на своята сестра не можеш да видиш своя ближен и ако в лицето на своя брат не можеш да видиш своя ближен, ти нищо не си разбрал. Казвате: „Кой може да ни бъде ближен? “ Майка ти може да ти бъде ближен; баща ти може да ти бъде ближен; сестра ти може да ти бъде ближен; брат ти може да ти бъде ближен, докато най-после дойдеш до най-малките буболечици. Овцата, от която вземаш мляко и вълна – всички най-малки и най-големи същества могат да ти бъдат ближни. Вие мислите, че Господ не се грижи за живота на животните.
към беседата >>
Един син напуска бащиния си дом и отива в някой
манастир
.
(втори вариант)
Това са мислили много от религиозните хора и са се събирали по десет, по сто, по хиляда и повече души, отивали са по горите да живеят, ставали са калугери, за да служат на Бога. Но това не е служене на Бога. Сто хиляди души, събрани на едно място, това не е служене на Бога. Това е една духовна казарма! Тези хора бягат от света, а те трябва да работят, да помагат.
Един син напуска бащиния си дом и отива в някой
манастир
.
Защо не остане в манастира на баща си, там да работи? Той отива в гората, където по три пъти на ден ще се моли, ще се измъчва, а не остане при баща си да работи. Баща му го изтезавал. - А при калугерите в манастирите или в гората няма ли да се изтезаваш? - Ако в лицето на твоя баща ти не можеш да видиш своя ближен, ако в лицето на своята майка ти не можеш да видиш своя ближен, ако в лицето на своята сестра не можеш да видиш своя ближен и ако в лицето на своя брат не можеш да видиш своя ближен, ти нищо не си разбрал.
към втори вариант >>
Защо не остане в
манастира
на баща си, там да работи?
(втори вариант)
Но това не е служене на Бога. Сто хиляди души, събрани на едно място, това не е служене на Бога. Това е една духовна казарма! Тези хора бягат от света, а те трябва да работят, да помагат. Един син напуска бащиния си дом и отива в някой манастир.
Защо не остане в
манастира
на баща си, там да работи?
Той отива в гората, където по три пъти на ден ще се моли, ще се измъчва, а не остане при баща си да работи. Баща му го изтезавал. - А при калугерите в манастирите или в гората няма ли да се изтезаваш? - Ако в лицето на твоя баща ти не можеш да видиш своя ближен, ако в лицето на своята майка ти не можеш да видиш своя ближен, ако в лицето на своята сестра не можеш да видиш своя ближен и ако в лицето на своя брат не можеш да видиш своя ближен, ти нищо не си разбрал. Казваш: Кой може да ми бъде ближен?
към втори вариант >>
- А при калугерите в
манастирите
или в гората няма ли да се изтезаваш?
(втори вариант)
Тези хора бягат от света, а те трябва да работят, да помагат. Един син напуска бащиния си дом и отива в някой манастир. Защо не остане в манастира на баща си, там да работи? Той отива в гората, където по три пъти на ден ще се моли, ще се измъчва, а не остане при баща си да работи. Баща му го изтезавал.
- А при калугерите в
манастирите
или в гората няма ли да се изтезаваш?
- Ако в лицето на твоя баща ти не можеш да видиш своя ближен, ако в лицето на своята майка ти не можеш да видиш своя ближен, ако в лицето на своята сестра не можеш да видиш своя ближен и ако в лицето на своя брат не можеш да видиш своя ближен, ти нищо не си разбрал. Казваш: Кой може да ми бъде ближен? - Майка ти може да ти бъде ближен, баща ти може да ти бъде ближен, сестра ти може да ти бъде ближен, брат ти може да ти бъде ближен, докато най-после дойдеш до най-малките буболечици. Овцата, от която вземаш мляко и вълна - всички най-малки и най-големи същества могат да ти бъдат ближни. Вие мислите, че Господ не се грижи за живота на животните?
към втори вариант >>
58.
В Неговата Любов
,
НБ
, София, 12.3.1933г.,
В един голям
манастир
живели калугерки и една благочестива игуменка.
Всички ние говорим. Говори един проповедник и той като захване – всичките погрешки, които стават в света, все дяволът е причината. Аз съм привеждал този разказ, че дяволът не е толкоз виновен. Такъв дявол, какъвто хората мислят, не съществува в света. Има един анекдот.
В един голям
манастир
живели калугерки и една благочестива игуменка.
По правилата не е трябвало да имат кокошки, но игуменката е обичала да яде яйца. И понеже забелязала, че тези яйца изчезват някъде – и калугериците обичали да ядат яйца, и най-после дала разпореждане да не се кладе огън в килиите, за да не се пекат яйцата там. Но след като дала това нареждане, забелязала, че яйцата пак изчезвали. Тръгнала тя от килия на килия и една вечер гледа през една пукнатина, че две калугерки запалили една свещ, турили яйцето на един тел и започнали да го пекат на пламъка на свещта. Тя като гледала, гледала, казва: „Гледай ти, пустият дявол какъв мурафет измислил.“ Дяволът бил наблизо и казал: „Не ме обвинявай, този мурафет аз за пръв път го виждам.“ Ние всякога искаме да стоварим своята вина върху някого.
към беседата >>
59.
В правда и съдба
,
НБ
, София, 21.5.1933г.,
Тя плаваше чак до
манастира
„Свети Константин“ – четири километра, и се връщаше, но покажи на тази баба Хранова пиявица в шише, тя ще хукне да бяга, трепери.
Че защо ни е тогава Господ. В Господа вярваме, а от всичко треперим. Някой да каже, че има страшни работи. Някой път човек е дете и го е страх от нещо, от което и децата не ги е страх. Имаше една баба Хранова, акушерка във Варна, мъжка Гана.
Тя плаваше чак до
манастира
„Свети Константин“ – четири километра, и се връщаше, но покажи на тази баба Хранова пиявица в шише, тя ще хукне да бяга, трепери.
Тя казваше: „Единственото нещо, от което ме е страх.“ Та нас ни е страх от пиявиците в живота. Коя е пиявицата? Как ще свърша живота си. Момата я е страх за какъв ли ще се ожени. Момъкът го е страх за каква ли ще се ожени.
към беседата >>
Тя плуваше чак до
манастира
Св.
(втори вариант)
В Господа вярваме, а от всичко треперим. Някой ще каже, че има страшни работи. Някога човек е като дете: страхува се от нещо, от което и децата не ги е страх. Имаше една баба Хранова, акушерка във Варна. Мъжка Гана.
Тя плуваше чак до
манастира
Св.
Константин, четири километра и се връщаше, но покаже на тази баба Хранова пиявица в шише, тя ще хукне да бяга, трепери. Тя казваше: единственото нещо, от което ме е страх. Та нас ни е страх от пиявиците в живота. За някои пиявицата е страхът от смъртта. Момата се страхува за какъв ли ще се ожени.
към втори вариант >>
60.
Който направи небето и земята
,
НБ
, София, 30.7.1933г.,
Ти искаш да направиш
манастир
, а пък няма нужда от
манастир
.
Туй богатство е в земята. У тебе – ти имаш отличен ум, имаш добро сърце, както виждам, даровита жена си, не ходи да се занимаваш с тези търговски работи, ходи да помагаш на ближните си и там ще откриеш това богатство. Послушай ме, няма да те боли главата. Ако не ме послушаш, две глави ще те болят.“ Тя ми хареса, с хубаво чело, с хубави възможности. „Може да ме излъгали духовете.“ Казвам: „Не те излъгали духовете, но ти не мислиш право.
Ти искаш да направиш
манастир
, а пък няма нужда от
манастир
.
В природата има много манастири. Не е правилно разбирането. Ще влезеш в стълкновение с живота. Иди в „Свети Иван Рилски“.“ Та сега ние искаме да въведем нов ред на живота.
към беседата >>
В природата има много
манастири
.
У тебе – ти имаш отличен ум, имаш добро сърце, както виждам, даровита жена си, не ходи да се занимаваш с тези търговски работи, ходи да помагаш на ближните си и там ще откриеш това богатство. Послушай ме, няма да те боли главата. Ако не ме послушаш, две глави ще те болят.“ Тя ми хареса, с хубаво чело, с хубави възможности. „Може да ме излъгали духовете.“ Казвам: „Не те излъгали духовете, но ти не мислиш право. Ти искаш да направиш манастир, а пък няма нужда от манастир.
В природата има много
манастири
.
Не е правилно разбирането. Ще влезеш в стълкновение с живота. Иди в „Свети Иван Рилски“.“ Та сега ние искаме да въведем нов ред на живота. Невъзможно е.
към беседата >>
Ти искаш да направиш
манастир
, а пък не знаеш, че вече няма нужда от
манастири
.
(втори вариант)
Послушай ме, няма да те боли главата. Ако не ме послушаш две глави ще те болят. Тя ми хареса, с хубаво чело, с хубави възможности. - Може да са ме излъгали духовете. Казвам й: Не са те излъгали духовете, но ти не мислиш право.
Ти искаш да направиш
манастир
, а пък не знаеш, че вече няма нужда от
манастири
.
В природата има много манастири. Не е правилно твоето разбиране. Ще влезеш в стълкновение с живота. Иди в манастира Св. Иван Рилски.
към втори вариант >>
В природата има много
манастири
.
(втори вариант)
Ако не ме послушаш две глави ще те болят. Тя ми хареса, с хубаво чело, с хубави възможности. - Може да са ме излъгали духовете. Казвам й: Не са те излъгали духовете, но ти не мислиш право. Ти искаш да направиш манастир, а пък не знаеш, че вече няма нужда от манастири.
В природата има много
манастири
.
Не е правилно твоето разбиране. Ще влезеш в стълкновение с живота. Иди в манастира Св. Иван Рилски. Ние искаме да въведем нов ред на живота Невъзможно е.
към втори вариант >>
Иди в
манастира
Св.
(втори вариант)
Казвам й: Не са те излъгали духовете, но ти не мислиш право. Ти искаш да направиш манастир, а пък не знаеш, че вече няма нужда от манастири. В природата има много манастири. Не е правилно твоето разбиране. Ще влезеш в стълкновение с живота.
Иди в
манастира
Св.
Иван Рилски. Ние искаме да въведем нов ред на живота Невъзможно е. Трябва да бъдем верни на онова, което сме обещали, което носим в себе си. Човек не е свободен, той е задължен, той не трябва да мисли само за себе си. Човечеството е едно условие.
към втори вариант >>
61.
Новата дреха
,
УС
, София, 11.3.1934г.,
Като някой калугер, който отива от
манастира
да проси.
С това спирам процеса за развитие в себе си и в околните. Когато човек не живее добре, той напакостява на своя нос, очи, уста, уши и разваля си земната къща и най-после излиза от земната къща. Трябва да се съгради нова къща. И може би, за да стане това, ще му вземе най-малко 40 години. Когато един човек отиде в Невидимият свят, 40 години той е на просия.
Като някой калугер, който отива от
манастира
да проси.
40–45 години ще ходи след смъртта от врата на врата. После ще дойдеш пак на Земята. По-напред в миналото е било 250 години, а сега е 45 години. Сега хората бързо се прераждат. Ускорена е еволюцията сега.
към беседата >>
62.
Трите страни на съзнанието
,
УС
, София, 3.6.1934г.,
Така отделяха се хората в
манастирите
.
Това са само външни условия за Божественото. Вие ядете и пиете за Божественото и страдате и се радвате, пак за Божественото. Има неща, които трябва да си обясните. И много начини има за обяснение. Отдавна хората са правили усилие да въдворят Царството Божие на Земята.
Така отделяха се хората в
манастирите
.
Отделяха се мъжете от една страна, казваха: като Адам да живеят. Отделяха се калугери. Във време на християнската епоха, когато по 80–90, по 100 хиляди калугери-мъже и жени-калугерки се отделяха в един манастир. Но калугерството не ги спаси. Какво ли не опитваха, всичко оставяха хората, но спасение не дойде.
към беседата >>
Във време на християнската епоха, когато по 80–90, по 100 хиляди калугери-мъже и жени-калугерки се отделяха в един
манастир
.
И много начини има за обяснение. Отдавна хората са правили усилие да въдворят Царството Божие на Земята. Така отделяха се хората в манастирите. Отделяха се мъжете от една страна, казваха: като Адам да живеят. Отделяха се калугери.
Във време на християнската епоха, когато по 80–90, по 100 хиляди калугери-мъже и жени-калугерки се отделяха в един
манастир
.
Но калугерството не ги спаси. Какво ли не опитваха, всичко оставяха хората, но спасение не дойде. Нито Царството Божие дойде на Земята. Човек трябва да мине от обикновеното към онова, необикновеното. Все някой път може да ви се виждат странни някои промени, които стават.
към беседата >>
63.
Път на Божиите блага
,
МОК
, София, 7.9.1934г.,
Игуменът на един
манастир
в древността, в християнската епоха, умира.
Дълго време ти взема, докато се освободиш от тази неорганизирана материя. Злото, което съществува, е материя неорганизирана. Та може би години минават и не може да се освободите. Ще ви приведа един пример. Той е следният.
Игуменът на един
манастир
в древността, в християнската епоха, умира.
Оставя сметките на манастира неуредени. Следующият игумен, който дошъл, обвинили го, че той направил злоупотребление с парите. Той почва да се моли да дойде старият игумен, да си уреди работите, да оправи работите. И действително онзи дошъл и уредил работите на манастира. Той бил грешен човек.
към беседата >>
Оставя сметките на
манастира
неуредени.
Злото, което съществува, е материя неорганизирана. Та може би години минават и не може да се освободите. Ще ви приведа един пример. Той е следният. Игуменът на един манастир в древността, в християнската епоха, умира.
Оставя сметките на
манастира
неуредени.
Следующият игумен, който дошъл, обвинили го, че той направил злоупотребление с парите. Той почва да се моли да дойде старият игумен, да си уреди работите, да оправи работите. И действително онзи дошъл и уредил работите на манастира. Той бил грешен човек. И такава воня се образувала в манастира, че целият манастир трябвало да се вдигне от това място и да отиде на друго място.
към беседата >>
И действително онзи дошъл и уредил работите на
манастира
.
Той е следният. Игуменът на един манастир в древността, в християнската епоха, умира. Оставя сметките на манастира неуредени. Следующият игумен, който дошъл, обвинили го, че той направил злоупотребление с парите. Той почва да се моли да дойде старият игумен, да си уреди работите, да оправи работите.
И действително онзи дошъл и уредил работите на
манастира
.
Той бил грешен човек. И такава воня се образувала в манастира, че целият манастир трябвало да се вдигне от това място и да отиде на друго място. Дошъл игуменът, но манастирът бил прокуден. Ако искате да поправите една своя грешка, вие, както в този разказ, трябва да се вдигнете от старото място. Ще си оправите сметките, но манастирът няма да остане на същото място; законът е същият.
към беседата >>
И такава воня се образувала в
манастира
, че целият
манастир
трябвало да се вдигне от това място и да отиде на друго място.
Оставя сметките на манастира неуредени. Следующият игумен, който дошъл, обвинили го, че той направил злоупотребление с парите. Той почва да се моли да дойде старият игумен, да си уреди работите, да оправи работите. И действително онзи дошъл и уредил работите на манастира. Той бил грешен човек.
И такава воня се образувала в
манастира
, че целият
манастир
трябвало да се вдигне от това място и да отиде на друго място.
Дошъл игуменът, но манастирът бил прокуден. Ако искате да поправите една своя грешка, вие, както в този разказ, трябва да се вдигнете от старото място. Ще си оправите сметките, но манастирът няма да остане на същото място; законът е същият. Щом направите една погрешка в това тяло и дойде игуменът и поправи сметките, манастирът трябва да се дигне. Тялото е манастирът, понеже на същото място не се живее.
към беседата >>
Дошъл игуменът, но
манастирът
бил прокуден.
Следующият игумен, който дошъл, обвинили го, че той направил злоупотребление с парите. Той почва да се моли да дойде старият игумен, да си уреди работите, да оправи работите. И действително онзи дошъл и уредил работите на манастира. Той бил грешен човек. И такава воня се образувала в манастира, че целият манастир трябвало да се вдигне от това място и да отиде на друго място.
Дошъл игуменът, но
манастирът
бил прокуден.
Ако искате да поправите една своя грешка, вие, както в този разказ, трябва да се вдигнете от старото място. Ще си оправите сметките, но манастирът няма да остане на същото място; законът е същият. Щом направите една погрешка в това тяло и дойде игуменът и поправи сметките, манастирът трябва да се дигне. Тялото е манастирът, понеже на същото място не се живее. Това е наглед малко мрачно.
към беседата >>
Ще си оправите сметките, но
манастирът
няма да остане на същото място; законът е същият.
И действително онзи дошъл и уредил работите на манастира. Той бил грешен човек. И такава воня се образувала в манастира, че целият манастир трябвало да се вдигне от това място и да отиде на друго място. Дошъл игуменът, но манастирът бил прокуден. Ако искате да поправите една своя грешка, вие, както в този разказ, трябва да се вдигнете от старото място.
Ще си оправите сметките, но
манастирът
няма да остане на същото място; законът е същият.
Щом направите една погрешка в това тяло и дойде игуменът и поправи сметките, манастирът трябва да се дигне. Тялото е манастирът, понеже на същото място не се живее. Това е наглед малко мрачно. Сега да дойдем на светлата страна. Казвам: Светлата страна на живота седи в любовта.
към беседата >>
Щом направите една погрешка в това тяло и дойде игуменът и поправи сметките,
манастирът
трябва да се дигне.
Той бил грешен човек. И такава воня се образувала в манастира, че целият манастир трябвало да се вдигне от това място и да отиде на друго място. Дошъл игуменът, но манастирът бил прокуден. Ако искате да поправите една своя грешка, вие, както в този разказ, трябва да се вдигнете от старото място. Ще си оправите сметките, но манастирът няма да остане на същото място; законът е същият.
Щом направите една погрешка в това тяло и дойде игуменът и поправи сметките,
манастирът
трябва да се дигне.
Тялото е манастирът, понеже на същото място не се живее. Това е наглед малко мрачно. Сега да дойдем на светлата страна. Казвам: Светлата страна на живота седи в любовта. Любовта е онази материална сила, с която Бог внася всичките блага в нас.
към беседата >>
Тялото е
манастирът
, понеже на същото място не се живее.
И такава воня се образувала в манастира, че целият манастир трябвало да се вдигне от това място и да отиде на друго място. Дошъл игуменът, но манастирът бил прокуден. Ако искате да поправите една своя грешка, вие, както в този разказ, трябва да се вдигнете от старото място. Ще си оправите сметките, но манастирът няма да остане на същото място; законът е същият. Щом направите една погрешка в това тяло и дойде игуменът и поправи сметките, манастирът трябва да се дигне.
Тялото е
манастирът
, понеже на същото място не се живее.
Това е наглед малко мрачно. Сега да дойдем на светлата страна. Казвам: Светлата страна на живота седи в любовта. Любовта е онази материална сила, с която Бог внася всичките блага в нас. Защо трябва да обичам?
към беседата >>
64.
Вярата и новото / Вярата и Небето
,
УС
, Мусала, 16.9.1934г.,
Те оттук минават, отиват за Рилския
манастир
, за Пирин.
(Минават войници, оглеждат, обикалят и пак си отиват. Ловът и езерата са пазени от войници. Туристи минават, надалече се простират, после наблюдават Пирин, но отминават нататък. Учителят се обръща към госпожата на наблюдателя.) По някой път трябва да имате много туристи? Лятно време, особено през месец август.
Те оттук минават, отиват за Рилския
манастир
, за Пирин.
Облаците и мъглата, които сега излизат, показват, че ще има вятър. (Тук спим до късно.) В съня на човека съзнанието му е по-будно и може да слуша, а през деня съзнанието му е заето с много работи и той не може да се съсредоточи в себе си. (Повява вятър и застудява наоколо.) Когато е студено времето, човек не може да мисли за нищо друго освен за пръстите на ръцете си и за краката си. Става спиране на кръвта в краката; после, когато си гладен, ти не можеш да мислиш за нищо друго освен за хляб. На човека доста дълго време ще му вземе, докато стане шефиарин – майстор на главата си.
към беседата >>
65.
Оставете да растат наедно и двете!
,
НБ
, София, 21.10.1934г.,
След това, казва той, аз отидох в
манастир
.
– Обичаш, не обичаш, потъркай си малко очите, пред хората поне да покажеш, че си го обичала. В това време аз силно се измъчих и взех да се моля на Бога. Господи, извади ме от това положение. Обещавам ти да посветя живота си на Тебе, да ти служа. И при това положение, той полудява, пръска се, но оживява.
След това, казва той, аз отидох в
манастир
.
Ще кажете: Дали е постигнал целта си? – Той е разрешил един важен въпрос. Той бил мъртъв, полудял и оживял. Всеки човек, който може да оживее и да излезе от гроба, той е умен човек. Той е на правия път.
към беседата >>
66.
Последният изпит
,
ООК
, София, 15.5.1935г.,
И двамата са български калугери - единият калугерин е от Рилския
манастир
, а другият от Света гора.
То ще ви се даде. Ще туриш ръцете си тъй отпред. И право е. Седят двама калугери в един хотел. Във Варна се е случило това.
И двамата са български калугери - единият калугерин е от Рилския
манастир
, а другият от Света гора.
Единият казва на този от Света гора: „Ти си много набожен." По какво познава? Той забелязал, че ръцете му тук на пръстите хванали слинове*, като се навеждал да прави поклони. Казва му: „Много поклони правиш." „Отгде знаеш? " „Виждам аз." Той вижда слиновете. А другият казва: „Аз толкова години се моля в Света гора и станах набожен и без да се покланям." Човек може да стане ясновидец.
към беседата >>
67.
Към извора
,
ООК
, София, 27.11.1935г.,
Трябва да бъдем в някой
манастир
, трябва да сме свършили университет."
Днес да си вземете двете стомни и всички да отидете горе, на планината, да ги напълните с вода и да се върнете. Не пийте вода, която другите са донесли! Сами да си донесете от горе! Това е Божията Любов. Някой казва: "То не може така.
Трябва да бъдем в някой
манастир
, трябва да сме свършили университет."
Не ви трябва! Всичко това после ще дойде. Най-първо, нека да дойде любовта, знанието после ще дойде. Първо иде любовта, после идва знанието, на трето място идва свободата. Едно подир друго идват те.
към беседата >>
68.
Вътрешният живот. Вътрешни и външни прояви. Трите книги / Трите книги
,
УС
, София, 8.12.1935г.,
В един гръцки монастир игуменът бил малко несправедлив човек, направил много погрешки в
манастира
.
Вие даже не сте виждали, някои от вас виждали ли сте дявола? То е страшна работа. Дето дяволът стъпи в някоя къща, тази къща запустява. Да ви приведа един пример. То е един анекдот.
В един гръцки монастир игуменът бил малко несправедлив човек, направил много погрешки в
манастира
.
Та, след като умира, неговият наместник не може да оправи работите, та се молил да го пратят от онзи свят, да му каже как да се оправи работата. Той бил в ада. Дошъл в монастира, казал как да се оправят работите, но такава воня внесъл, че трябвало да напуснат монастиря. Ако един, който от ада излиза, че запустява монастирят, та ако дойде в къщата ти дяволът, ти искаш да харосаш. И казва: Стани с дявола ортак, докато минеш моста.
към беседата >>
В един
манастир
умрял главният игумен и оставил сметките си неуредени.
(втори вариант)
Който люби, никога не изпитва лоши чувства към хората. Любовта примирява човека, както със самия него, така и с окръжаващите. Влезе ли лошо чувство в човешкото сърце, това показва, че дяволът се е настанил там. Страшно е да дадете място на дявола в сърцето си. Влезе ли дяволът в някоя къща, иде запустението.
В един
манастир
умрял главният игумен и оставил сметките си неуредени.
Заместникът му поел работата, но се видял в чудо, не могъл да оправи обърканите сметки на своя предшественик. За да се справи с новото си положение, той се молил дълго време на Бога да му се яви по някакъв начин старият игумен, да вземе участие в оправяне на сметките. Най-после молбата му била чута. Явил се старият игумен, но донесъл такава миризма в монастира, че всички трябвало да го напуснат. От този ден монастирът запустял.
към втори вариант >>
69.
Вас ви нарекох приятели
,
НБ
, София, 29.12.1935г.,
Христос никъде не е казал да напуснете жените и мъжете си и да отидете в някой
манастир
.
Всичко, каквото Христос е проповядвал, може да се изрази в няколко думи: Да се отречете от себе си. Какво подразбирате под думите себе си. Това значи, да се отречете от вашето невежество, да се отречете от своята завист, от своята злоба, от своето неверство, да се отречете от своето недоволство – от всичко отрицателно в себе си. Отречете се от баща и от майка си и възлюбете тогава истината и доброто. Казано е даже да възлюбиш враговете си.
Христос никъде не е казал да напуснете жените и мъжете си и да отидете в някой
манастир
.
И в манастирите има изкушения. Ще ви преведа един пример из манастирския живот на калугерите. В един руски манастир един от калугерите се влюбил в една симпатия. Било обаче забранено жена да влезе в манастира. Тя искала да отиде някога в манастира да види как живеят там.
към беседата >>
И в
манастирите
има изкушения.
Какво подразбирате под думите себе си. Това значи, да се отречете от вашето невежество, да се отречете от своята завист, от своята злоба, от своето неверство, да се отречете от своето недоволство – от всичко отрицателно в себе си. Отречете се от баща и от майка си и възлюбете тогава истината и доброто. Казано е даже да възлюбиш враговете си. Христос никъде не е казал да напуснете жените и мъжете си и да отидете в някой манастир.
И в
манастирите
има изкушения.
Ще ви преведа един пример из манастирския живот на калугерите. В един руски манастир един от калугерите се влюбил в една симпатия. Било обаче забранено жена да влезе в манастира. Тя искала да отиде някога в манастира да види как живеят там. Но не било възможно.
към беседата >>
Ще ви преведа един пример из
манастирския
живот на калугерите.
Това значи, да се отречете от вашето невежество, да се отречете от своята завист, от своята злоба, от своето неверство, да се отречете от своето недоволство – от всичко отрицателно в себе си. Отречете се от баща и от майка си и възлюбете тогава истината и доброто. Казано е даже да възлюбиш враговете си. Христос никъде не е казал да напуснете жените и мъжете си и да отидете в някой манастир. И в манастирите има изкушения.
Ще ви преведа един пример из
манастирския
живот на калугерите.
В един руски манастир един от калугерите се влюбил в една симпатия. Било обаче забранено жена да влезе в манастира. Тя искала да отиде някога в манастира да види как живеят там. Но не било възможно. Тогава на нея ѝ дошла една светла идея.
към беседата >>
В един руски
манастир
един от калугерите се влюбил в една симпатия.
Отречете се от баща и от майка си и възлюбете тогава истината и доброто. Казано е даже да възлюбиш враговете си. Христос никъде не е казал да напуснете жените и мъжете си и да отидете в някой манастир. И в манастирите има изкушения. Ще ви преведа един пример из манастирския живот на калугерите.
В един руски
манастир
един от калугерите се влюбил в една симпатия.
Било обаче забранено жена да влезе в манастира. Тя искала да отиде някога в манастира да види как живеят там. Но не било възможно. Тогава на нея ѝ дошла една светла идея. Тя казала на своя възлюблен: Тури ме в един чувал, да видя как живееш там.
към беседата >>
Било обаче забранено жена да влезе в
манастира
.
Казано е даже да възлюбиш враговете си. Христос никъде не е казал да напуснете жените и мъжете си и да отидете в някой манастир. И в манастирите има изкушения. Ще ви преведа един пример из манастирския живот на калугерите. В един руски манастир един от калугерите се влюбил в една симпатия.
Било обаче забранено жена да влезе в
манастира
.
Тя искала да отиде някога в манастира да види как живеят там. Но не било възможно. Тогава на нея ѝ дошла една светла идея. Тя казала на своя възлюблен: Тури ме в един чувал, да видя как живееш там. Той се съгласил.
към беседата >>
Тя искала да отиде някога в
манастира
да види как живеят там.
Христос никъде не е казал да напуснете жените и мъжете си и да отидете в някой манастир. И в манастирите има изкушения. Ще ви преведа един пример из манастирския живот на калугерите. В един руски манастир един от калугерите се влюбил в една симпатия. Било обаче забранено жена да влезе в манастира.
Тя искала да отиде някога в
манастира
да види как живеят там.
Но не било възможно. Тогава на нея ѝ дошла една светла идея. Тя казала на своя възлюблен: Тури ме в един чувал, да видя как живееш там. Той се съгласил. Турил я в чувала и я понесъл към манастиря.
към беседата >>
Турил я в чувала и я понесъл към
манастиря
.
Тя искала да отиде някога в манастира да види как живеят там. Но не било възможно. Тогава на нея ѝ дошла една светла идея. Тя казала на своя възлюблен: Тури ме в един чувал, да видя как живееш там. Той се съгласил.
Турил я в чувала и я понесъл към
манастиря
.
По пътя го среща игуменът и го пита: Какво носиш в чувала? – Гъби. – Я да ги видя. Като отворил чувала игуменът се засмял и казал: Какая щука! Той го запитал: Какво стана, че гъбите се превърнаха в такава мома.
към беседата >>
Ако бях на местото на този калугер, щях да кажа на игумена или на архимандрита: Моля ви се, имам една приятелка, която иска да дойде в
манастиря
, да види как живеем.
Като отворил чувала игуменът се засмял и казал: Какая щука! Той го запитал: Какво стана, че гъбите се превърнаха в такава мома. Казвам: Много пъти и нашите гъби се превръщат в моми, а момите в гъби. Та сега и ние много пъти искаме да избегнем от закона, като този калугер. Защо трябва да я носи в чувал?
Ако бях на местото на този калугер, щях да кажа на игумена или на архимандрита: Моля ви се, имам една приятелка, която иска да дойде в
манастиря
, да види как живеем.
Какво лошо има в това? На жената е забранено даже в света Гора да отиде. Там е забранено дори каквото и да е женско животно, да не би да се съблазнят, да нямало същества от женски пол. Ами дърветата, които раждат плодове, не са ли женски? Всеки плод не е ли женски?
към беседата >>
70.
Тониране
,
ООК
, София, 12.2.1936г.,
Той отишъл в един
манастир
да се покалугери.
Разправяше един български светия, така го наричаха в Сливен, една своя опитност. Той беше около осемдесет години, с доста правилно лице. Приличаше малко на светия, имаше светийски черти. Правите и кривите линии в него бяха доста правилни. Това лице, дядо Димитър, ми разправяше една случка в своя живот.
Той отишъл в един
манастир
да се покалугери.
Там го впрегнали на работа. Като работил, скъсали се по едно време цървулите му. Той не се обличал като монах, но още като оглашен. Приготовлявал се. Един ден идва при него игуменът, поглежда го от горе до долу, харесва му се, приличен е, мязал малко на светия.
към беседата >>
Че дядо Димитър е бил в
манастир
, вярно е; че прилича на светия, вярно е; че е работил добре, вярно е; че е скъсал цървулите си, вярно е; че игуменът решил да му даде нови цървули, вярно е; че е ходил в онзи свят, вярно е - всички тия работи са верни.
Не е така оригиналът, както аз ви представих. Той ми я предаде малко научно, а пък аз ви я представих по-достъпно. Ако ви го представя, както той на мене, няма да ме разберете. Но и онзи, който го чуе от мене, ще прибави няколко украшения и ще излезе така, както не е. Аз ви казвам, че главните линии ги турих така, както са.
Че дядо Димитър е бил в
манастир
, вярно е; че прилича на светия, вярно е; че е работил добре, вярно е; че е скъсал цървулите си, вярно е; че игуменът решил да му даде нови цървули, вярно е; че е ходил в онзи свят, вярно е - всички тия работи са верни.
Ние не можем да сравняваме небесния живот със земния, понеже земният живот е останки от нещо в сравнение с небесния. Земният живот в сравнение с небесния, това са останки, костите на светиите. Какво ще разправяш за костите на един светия, който е изгубил мускулите и прочее? От него са останали само костите на главата, на краката, на ръцете и пр. Някои питат: „Прилича ли небесният живот на земния?
към беседата >>
71.
Знайното и незнайното
,
НБ
, София, 16.2.1936г.,
Четири млади моми отишли в един
манастир
, дето решили да се посветят в служение на Бога.
Много страдания си създават рибите сами, но и хората им създават страдания. Питам: Кой създава страдания на нас, разумните същества? Половината страдания са наши, а половината страдания са на дявола. На много от страданията, които ние сами си създаваме, дяволът се чуди. Ще ви приведа един пример, с който да потвърдя горната си мисъл.
Четири млади моми отишли в един
манастир
, дето решили да се посветят в служение на Бога.
Тези моми имали разположение към печени яйца, обичали от време на време да си хапват по едно две печени яйца. В първо време игуменката им позволява по един път в седмицата да си пекат яйца. Понеже била голяма скъперница започнала и това да забранява. Тя не казвала направо, че не позволява да си пекат яйца, но забранили по килиите да се кладе огън, под предлог, че без огън по-лесно може да се постигне светийство отколкото с огън. Целта ѝ обаче била не да няма огън, но да не пекат яйцата.
към беседата >>
72.
Тази заповед приех от Отца си
,
НБ
, София, 1.3.1936г.,
Така отидохме до Погановския
манастир
.
Не можеше да ходи никак. Един ден аз го взимам със себе си и тръгваме да вървим. Първият ден изминахме заедно един километър, на втория ден изминахме два километра. На третия ден изминахме три километра. На четвъртия ден, четири, на петия ден – 5 и така увеличавахме, докато в продължение на 10 деня изминахме 25 километра.
Така отидохме до Погановския
манастир
.
А той носеше даже и раница на гърба си. Отиване и връщане ни взе около 70 километра. И всичко това той постигна само в десетина деня. И той се чудеше как е станало това нещо. Казах му: Както аз ходя, така и ти можеш да ходиш.
към беседата >>
73.
По образ и подобие
,
НБ
, София, 26.9.1937г.,
Не мислете, че за да намерите истината, трябва да отидете някъде в гората или в някой
манастир
, или в Индия, или в небето.
Това е учението, което Христос проповядва. Ако не приемете това учение сега, вие няма да възкръснете никога. „Които чуят гласа ми, ще оживеят“. Това значи, всички ония хора, на които сърцата са отворени, за да възприемат Христовата любов, всички ония умове, които са отворени, за да възприемат Христовата светлина, и всички ония души, които са отворени да възприемат Божията истина, като чуят гласа Му ще станат, ще оживеят и ще се нарекат синове Божии. Сега не взимайте всички тези твърдения в крайна мисъл.
Не мислете, че за да намерите истината, трябва да отидете някъде в гората или в някой
манастир
, или в Индия, или в небето.
И в небето да отидете, там истината няма да я намерите. И в Ерусалим да идете, там истината няма да я намерите. И в планините да ходите, там истината няма да я намерите. И който проповедник да ви говори, истината няма да я чуете и от него. Истината ще прозвучи вътре във вашите души.
към беседата >>
74.
И виделината свети
,
НБ
, София, 21.11.1937г.,
В един
манастир
живели няколко много благочестиви калугерки със своята благочестива игуменка.
Когато иска да направи някого цар, Господ го изпитва, ще може ли да издържи на това положение, защото иначе той може да направи хиляди погрешки. Когато го изпита, тогава ще го постави на тази длъжност. Но що се отнася до изкушенията, в Бога изкушения няма. Често хората сами се изкушават. Ще приведа един пример, който често съм привеждал.
В един
манастир
живели няколко много благочестиви калугерки със своята благочестива игуменка.
Игуменката била много добра, вследствие на което калугерките често използували нейната добрина. Те обичали да ядат печени яйца, затова взимали от яйцата на кокошките. Но като се свършвали яйцата, игуменката не могла да завъжда малки пиленца. Затова тя забранила на калугерките да пекат яйца и да кладат огън в манастира. Но въпреки забраната, игуменката забелязала, че яйцата пак липсвали.
към беседата >>
Затова тя забранила на калугерките да пекат яйца и да кладат огън в
манастира
.
Ще приведа един пример, който често съм привеждал. В един манастир живели няколко много благочестиви калугерки със своята благочестива игуменка. Игуменката била много добра, вследствие на което калугерките често използували нейната добрина. Те обичали да ядат печени яйца, затова взимали от яйцата на кокошките. Но като се свършвали яйцата, игуменката не могла да завъжда малки пиленца.
Затова тя забранила на калугерките да пекат яйца и да кладат огън в
манастира
.
Но въпреки забраната, игуменката забелязала, че яйцата пак липсвали. Тогава тя, като обикаляла една вечер килиите, вслушала се, чула, че две калугерки си говорят тихо, погледнала през вратата и какво да види: едната държи в ръце запалена свещ, а другата на закривен тел държи едно яйце на пламъка и го пече. Тя се засмяла и си казала: „Пустият му дявол, на какъв мурафет ги научил.“ Дяволът бил близо до игуменката и казал: „Не ме обвинявай, защото този мурафет и аз не го знаех, за пръв път сега го виждам.“ Та често и дяволът се учи от хората на различни мурафети. С този пример аз само обяснявам нещата, но той ни най-малко не пречи на този или онзи да се проявяват както искат и както разбират. Няма съмнение, че на всяко нещо си има известна причина, но дали тази причина е вътре или вън от нас, дали тази причина е вътре в самата природа или в Бога, това е друг въпрос.
към беседата >>
75.
Сила, благородство, светлина и доброта
,
НБ
, София, 5.12.1937г.,
Погрешката на този калугер седи в това, че като я извади от едно място на ограничения, въведе я в друго място на ограничения – в
манастира
.
Сега като я вижда отново и чува за нея, той си спомня, че тя е била неговата възлюблена и отива да я спаси. Той отишъл да я спасява, защото имал любов към нея. В първо време той си представя, че отива да я спаси заради Бога. В първо време той си представя, че отива да я спаси заради Господа, но после не излиза така. Той ѝ говори за Господа, за другия свят и тя го повярва.
Погрешката на този калугер седи в това, че като я извади от едно място на ограничения, въведе я в друго място на ограничения – в
манастира
.
В първо време тя искаше да го прегърне и целуне, а после у него се яви същото желание. В първия случай той издържа, тя не издържа, а накрая тя издържа, той не издържа. В този случай не му я дадоха. Той трябваше, като я извади от света, да не я завеждаше в манастира, но да (я) остави свободна да работи за Бога. Силата на Божественото седи в това, човек да издържи на всички противоречия в живота.
към беседата >>
Той трябваше, като я извади от света, да не я завеждаше в
манастира
, но да (я) остави свободна да работи за Бога.
Той ѝ говори за Господа, за другия свят и тя го повярва. Погрешката на този калугер седи в това, че като я извади от едно място на ограничения, въведе я в друго място на ограничения – в манастира. В първо време тя искаше да го прегърне и целуне, а после у него се яви същото желание. В първия случай той издържа, тя не издържа, а накрая тя издържа, той не издържа. В този случай не му я дадоха.
Той трябваше, като я извади от света, да не я завеждаше в
манастира
, но да (я) остави свободна да работи за Бога.
Силата на Божественото седи в това, човек да издържи на всички противоречия в живота. Докато сте били на небето, вие сте били големи светии, но като слязохте на земята, тук се изпитва вашата сила, вашето знание. Тук ви изпитват докъде можете да стигнете. Та не е лошо човек да греши, но като греши, той трябва да се изправя. Според мене, грешенето произлиза от горенето.
към беседата >>
76.
Материална, реална и идеална любов
,
НБ
, София, 12.12.1937г.,
Такова разнообразие представя духовният свят.“ За да го убеди приятелят му, че цели 250 години наблюдавал в духовния свят, той го завел в
манастира
, където бил игумен и го накарал да прегледа книгата, в която са били написани имената на всички бивши игумени и да види къде е неговото име.
Двама светии се подвизавали в една пустиня цели 20 години. Единият от тях имал силно желание да надникне само за пет минути в духовния свят, да види какво има там. Един негов приятел, високо издигнат, дошъл един ден при него и му казал, че може да го заведе в духовния свят, но само за пет минути. Като надникнал в този свят, той се увлякъл толкова много, че не усетил как минали 250 години. Приятелят му казал: „Стига вече, много стана.“ – „Остави (ме) на свобода, ти нямаш никакво търпение, едва пет минути откак гледам.
Такова разнообразие представя духовният свят.“ За да го убеди приятелят му, че цели 250 години наблюдавал в духовния свят, той го завел в
манастира
, където бил игумен и го накарал да прегледа книгата, в която са били написани имената на всички бивши игумени и да види къде е неговото име.
Той останал зачуден, когато видял името си написано преди 250 години и срещу името му било написано: „Този игумен замина за някъде и не се знае къде е отишъл, и до днес още не се е върнал.“ Като видял, че в манастира имало вече съвсем други порядки, каквито той не познавал, едва тогава се убедил, че наистина е бил в духовния свят 250 години. Та ако сега и с вас (река) да направя този опит, трябва да ви чакам цели 250 години, а не разполагам с толкова време. „Праведните ще просветнат.“ – Кога? – Когато в тях почне да говори физическата любов, да пее реалната любов, и да мисли идеалната любов. Това значи да мине човек от смърт в живот.
към беседата >>
Той останал зачуден, когато видял името си написано преди 250 години и срещу името му било написано: „Този игумен замина за някъде и не се знае къде е отишъл, и до днес още не се е върнал.“ Като видял, че в
манастира
имало вече съвсем други порядки, каквито той не познавал, едва тогава се убедил, че наистина е бил в духовния свят 250 години.
Единият от тях имал силно желание да надникне само за пет минути в духовния свят, да види какво има там. Един негов приятел, високо издигнат, дошъл един ден при него и му казал, че може да го заведе в духовния свят, но само за пет минути. Като надникнал в този свят, той се увлякъл толкова много, че не усетил как минали 250 години. Приятелят му казал: „Стига вече, много стана.“ – „Остави (ме) на свобода, ти нямаш никакво търпение, едва пет минути откак гледам. Такова разнообразие представя духовният свят.“ За да го убеди приятелят му, че цели 250 години наблюдавал в духовния свят, той го завел в манастира, където бил игумен и го накарал да прегледа книгата, в която са били написани имената на всички бивши игумени и да види къде е неговото име.
Той останал зачуден, когато видял името си написано преди 250 години и срещу името му било написано: „Този игумен замина за някъде и не се знае къде е отишъл, и до днес още не се е върнал.“ Като видял, че в
манастира
имало вече съвсем други порядки, каквито той не познавал, едва тогава се убедил, че наистина е бил в духовния свят 250 години.
Та ако сега и с вас (река) да направя този опит, трябва да ви чакам цели 250 години, а не разполагам с толкова време. „Праведните ще просветнат.“ – Кога? – Когато в тях почне да говори физическата любов, да пее реалната любов, и да мисли идеалната любов. Това значи да мине човек от смърт в живот. Животът тогава ще се осъществи така, както ние го очакваме.
към беседата >>
77.
Радостни и весели
,
УС
, София, 23.1.1938г.,
Един светия – отшелник, живял в един руски
манастир
, дето се предал в служене на Бога.
И наведе се Христос, и пишеше на земята. Като продължаваха да Го питат.[,? ] Той вдигна глава и рече: „Който е безгрешен, той пръв да хвърли камък върху нея.“ Не е лесно да бъдеш безгрешен. Светията се увива като червей, мъчи се да се освободи от своето минало. Светията има много по-големи мъчнотии и изкушения от обикновения човек.
Един светия – отшелник, живял в един руски
манастир
, дето се предал в служене на Бога.
Една аристократка, руска княгиня, решила да го изкуси. По някакъв начин тя успяла да се вмъкне в килията му. Като разбрал намерението й, той турил пръста си на горящата свещ и спокойно я наблюдавал. Поразена от видяното, тя паднала на колене пред него и започнала да се моли. От този момент в нея станал преврат: тя се отказала от лошия си живот и се обърнала към Бога.
към беседата >>
78.
Една свещена идея
,
УС
, София, 4.12.1938г.,
Запример някой ще иде в
манастир
, калугер станал.
А пък ще изпратим богатите болни, които не могат да ядат, при онези, които могат да ядат, а пък нямат какво да ядат. Трябва едно голямо смирение. Новите възгледи трябва да се възприемат. Една маневра трябва да направите в себе си. Религиозните хора показват, че те служат на Бога.
Запример някой ще иде в
манастир
, калугер станал.
Под думата „калугер“ разбирам един човек, който решил да живее за Бога, да слугува на всекиго. Всеки, който иска да стане калугер, аз разбирам човек, който се е решил да служи на всички хора. Пък онзи човек, който не може да служи на всички хора, той не е калугер. Според мене всички вие сте калугери на себе си. Ти седиш и мислиш.
към беседата >>
79.
Изпитът на Любовта
,
УС
, София, 29.1.1939г.,
Отиде в Бачковския
манастир
, върна се, носи ми един часовник.
Оплаква се от страдания, но страдание не е видял. След като ми говори, си казва: Ще бъдеш ли такъв калпазанин като тях? – и гледа мене. Той за владиците каквото каза, изслушах. Аз не трябва да бъда като тях – иска той да ми каже.
Отиде в Бачковския
манастир
, върна се, носи ми един часовник.
Той казва: Мога да го оставя, да имаш вяра в мен. Помогни ми, аз като се настаня на работа, ще ми върнеш часовника. Казах: За колко го оценяваш? Той ми каза: Дайте ми триста лева. Остави ми часовника.
към беседата >>
80.
Новата любов
,
УС
, София, 2.7.1939г.,
Едно лице било игумен на един
манастир
, но си живеел така, както той си разбирал.
Ужасна кал е това! Аз съм давал няколко пъти пример какво е калта. Каква е тази кал? Пак ще приведа онзи пример. Един пример, даден от Християнската църква.
Едно лице било игумен на един
манастир
, но си живеел така, както той си разбирал.
Той оставил паричните сметки на манастира неуредени. Той си заминава вече. И като дошъл младият игумен на манастира, намира сметките много разбъркани. И за да не го обвинят в разбойничество, той почнал да се моли да повикат от онзи свят стария игумен да уреди сметките си и да ги представи в братството. Той мислел, че този игумен е горе, в рая.
към беседата >>
Той оставил паричните сметки на
манастира
неуредени.
Аз съм давал няколко пъти пример какво е калта. Каква е тази кал? Пак ще приведа онзи пример. Един пример, даден от Християнската църква. Едно лице било игумен на един манастир, но си живеел така, както той си разбирал.
Той оставил паричните сметки на
манастира
неуредени.
Той си заминава вече. И като дошъл младият игумен на манастира, намира сметките много разбъркани. И за да не го обвинят в разбойничество, той почнал да се моли да повикат от онзи свят стария игумен да уреди сметките си и да ги представи в братството. Той мислел, че този игумен е горе, в рая. А пък този старият игумен бил такъв грешник, че го турили в ада.
към беседата >>
И като дошъл младият игумен на
манастира
, намира сметките много разбъркани.
Пак ще приведа онзи пример. Един пример, даден от Християнската църква. Едно лице било игумен на един манастир, но си живеел така, както той си разбирал. Той оставил паричните сметки на манастира неуредени. Той си заминава вече.
И като дошъл младият игумен на
манастира
, намира сметките много разбъркани.
И за да не го обвинят в разбойничество, той почнал да се моли да повикат от онзи свят стария игумен да уреди сметките си и да ги представи в братството. Той мислел, че този игумен е горе, в рая. А пък този старият игумен бил такъв грешник, че го турили в ада. И оттам го изпратили да дойде да уреди сметките на манастира. Той се върнал, дошъл, уредил сметките и си отишъл.
към беседата >>
И оттам го изпратили да дойде да уреди сметките на
манастира
.
Той си заминава вече. И като дошъл младият игумен на манастира, намира сметките много разбъркани. И за да не го обвинят в разбойничество, той почнал да се моли да повикат от онзи свят стария игумен да уреди сметките си и да ги представи в братството. Той мислел, че този игумен е горе, в рая. А пък този старият игумен бил такъв грешник, че го турили в ада.
И оттам го изпратили да дойде да уреди сметките на
манастира
.
Той се върнал, дошъл, уредил сметките и си отишъл. Но след това манастирът запустял. Той се толкова вмирисал, че никой човек не могъл да остане там. И манастирът съвсем запустял. Защото адът дошъл в манастира.
към беседата >>
Но след това
манастирът
запустял.
И за да не го обвинят в разбойничество, той почнал да се моли да повикат от онзи свят стария игумен да уреди сметките си и да ги представи в братството. Той мислел, че този игумен е горе, в рая. А пък този старият игумен бил такъв грешник, че го турили в ада. И оттам го изпратили да дойде да уреди сметките на манастира. Той се върнал, дошъл, уредил сметките и си отишъл.
Но след това
манастирът
запустял.
Той се толкова вмирисал, че никой човек не могъл да остане там. И манастирът съвсем запустял. Защото адът дошъл в манастира. От тази кал трябва да се освободи човек. Имаме една трудна задача в света и тази задача само любовта, само огънят на любовта е в сила да я направи.
към беседата >>
И
манастирът
съвсем запустял.
А пък този старият игумен бил такъв грешник, че го турили в ада. И оттам го изпратили да дойде да уреди сметките на манастира. Той се върнал, дошъл, уредил сметките и си отишъл. Но след това манастирът запустял. Той се толкова вмирисал, че никой човек не могъл да остане там.
И
манастирът
съвсем запустял.
Защото адът дошъл в манастира. От тази кал трябва да се освободи човек. Имаме една трудна задача в света и тази задача само любовта, само огънят на любовта е в сила да я направи. Само тя е в сила да ни освободи от калта на човешките мисли, от калта на човешките чувства и от калта на човешката воля. И Писанието казва, Бог казва: Елате да разсъждаваме какви са греховете ви и аз ще ги залича.
към беседата >>
Защото адът дошъл в
манастира
.
И оттам го изпратили да дойде да уреди сметките на манастира. Той се върнал, дошъл, уредил сметките и си отишъл. Но след това манастирът запустял. Той се толкова вмирисал, че никой човек не могъл да остане там. И манастирът съвсем запустял.
Защото адът дошъл в
манастира
.
От тази кал трябва да се освободи човек. Имаме една трудна задача в света и тази задача само любовта, само огънят на любовта е в сила да я направи. Само тя е в сила да ни освободи от калта на човешките мисли, от калта на човешките чувства и от калта на човешката воля. И Писанието казва, Бог казва: Елате да разсъждаваме какви са греховете ви и аз ще ги залича. Но тази кал как се образува?
към беседата >>
81.
Светлина, топлина и сила
,
НБ
, София, 7.7.1940г.,
Преди години от Светогорския
манастир
дойде тук един калугер.
Щом дойде в тебе едно подозрение, това е един детектив. Яви се в тебе една мисъл за някого и казваш: „Той ходи по крив път.“ Това е лицемерие. Не е твоя работа кой как живее, как се моли и т.н. Но някой правел много поклони. Той прави колкото трябва.
Преди години от Светогорския
манастир
дойде тук един калугер.
Върви той и ми разправя, че бил калугер. Друг един му казва: „Аз зная, че ти си много набожен човек.“ – „Отгде знаеш? “ – „Виждам. От мазолите на ръцете ти виждам, че ти правиш на ден не по-малко от четиристотин–петстотин поклони“, от които го е заболяла кожата на ръцете му. „По мазолите познавам“ – това не е някое ясновидство.
към беседата >>
82.
Благословен!
,
НБ
, София, 9.2.1941г.,
Сега няма да ви каже да идете в някой
манастир
.
Казваш: Учителю, не искам да се съдя, но каквото ми кажеш, ще го направя. Веднага ще се яви и ще ти каже много лесно. Знаете какво ще ви каже Христос – „Да възлюбите Господа с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила“. Туй ще ви каже. Ще ви каже още да се учите и да служите.
Сега няма да ви каже да идете в някой
манастир
.
Ще ви каже: Всичко в света е хубаво, ако имате любов. Там, дето е Бог, е рай. Дето Го няма Господа, е ад. И на земята ако си, щом дойде Господ – раят иде. Хората се съгласяват.
към беседата >>
83.
Живот, светлина и сила
,
МОК
, София, 14.2.1941г.,
Посетих Рилския
манастир
и ме заведоха в едно място, дето има само черепи – калугерски глави.
Човек може веднага да вади заключение, от писмото чете какъв е характерът. Човекът познава дали си честен, дали си устойчив на думата, дали работата, която започнеш, ще я свършиш, дали си здрав, дали си болен. Всичко туй чете. Не само това – няма нищо срито-покрито. За в бъдеще, като заминете от земята, като оставите главите си, бъдещите хора, като вземат черепите ви, ще знаят какъв е [бил] целият ви живот.
Посетих Рилския
манастир
и ме заведоха в едно място, дето има само черепи – калугерски глави.
Запалих една свещ. Туря свещта на черепа и описвам какъв е бил калугеринът. Те си имат дневници как са живели калугерите. Като туря свещта в черепа, гледам къде е костта тънка, дето има светлина. Дето е милосърдието, е светло, значи, че е разсъждавал философски.
към беседата >>
84.
Служение с Любов / С любов
,
СБ
,
УС
, София, 31.8.1941г.,
В един
манастир
имало един игумен, който живеел разкошно, харчел
манастирските
пари без да дава сметка за какво ги употребява.
Ползвайте се от чуждите грешки, но не се занимавайте с тях. Не мислете, че можете да изправите грешките на хората. Всеки сам може да изправи грешките си. Да се занимават с чуждите грешки, това значи да се свързвате с дявола, т.е. със злото в света.
В един
манастир
имало един игумен, който живеел разкошно, харчел
манастирските
пари без да дава сметка за какво ги употребява.
Случило се, че внезапно умрял и оставил сметките си неуредени. Новият игумен, който го заместил, започнал да разглежда сметките на стария игумен и се видял в чудо, не могъл да се оправи. От страх да не попадне под отговорност, той започнал да се моли, да се яви по някакъв начин старият игумен, да оправи обърканите си сметки. Най-после молбата му била чута. Старият игумен дошъл от онзи свят, оправил сметките си и си заминал, но оставил след себе си такава нечистота, такъв смрад, че манастирът станал необитаем.
към беседата >>
Старият игумен дошъл от онзи свят, оправил сметките си и си заминал, но оставил след себе си такава нечистота, такъв смрад, че
манастирът
станал необитаем.
В един манастир имало един игумен, който живеел разкошно, харчел манастирските пари без да дава сметка за какво ги употребява. Случило се, че внезапно умрял и оставил сметките си неуредени. Новият игумен, който го заместил, започнал да разглежда сметките на стария игумен и се видял в чудо, не могъл да се оправи. От страх да не попадне под отговорност, той започнал да се моли, да се яви по някакъв начин старият игумен, да оправи обърканите си сметки. Най-после молбата му била чута.
Старият игумен дошъл от онзи свят, оправил сметките си и си заминал, но оставил след себе си такава нечистота, такъв смрад, че
манастирът
станал необитаем.
В скоро време манастирът съвършено запустял. Казвам: Не се свързвайте със злото и с дявола в света. Който греши, той сам ще оправи грешките си. Ще кажете, че от Любов към работата си вие се бъркате в чуждите грешки, да внесете ред и порядък в света. Сам човек това не може да направи.
към беседата >>
В скоро време
манастирът
съвършено запустял.
Случило се, че внезапно умрял и оставил сметките си неуредени. Новият игумен, който го заместил, започнал да разглежда сметките на стария игумен и се видял в чудо, не могъл да се оправи. От страх да не попадне под отговорност, той започнал да се моли, да се яви по някакъв начин старият игумен, да оправи обърканите си сметки. Най-после молбата му била чута. Старият игумен дошъл от онзи свят, оправил сметките си и си заминал, но оставил след себе си такава нечистота, такъв смрад, че манастирът станал необитаем.
В скоро време
манастирът
съвършено запустял.
Казвам: Не се свързвайте със злото и с дявола в света. Който греши, той сам ще оправи грешките си. Ще кажете, че от Любов към работата си вие се бъркате в чуждите грешки, да внесете ред и порядък в света. Сам човек това не може да направи. Задача на всеки човек е да изправи своите грешки и своя живот.
към беседата >>
Един палав игумен, който използвал благата на
манастира
, оставил сметките объркани, като умрял.
(втори вариант)
Аз бих ви изнесъл смешни работи, но какво вие ще се ползвате? Да ги изнеса, само ще ви оцапам. Да изнеса погрешките на някой брат, значи да ви оцапам. Че вие ще се заразите с тях. Аз съм привеждал онзи пример.
Един палав игумен, който използвал благата на
манастира
, оставил сметките объркани, като умрял.
Новият игумен, който дошъл, не могъл да уреди сметките. Започнал той да се моли първият да дойде, да се яви и да му помогне да уреди тия сметки, защото другояче ще обвинят новия игумен, че той направил престъпление. Най-после изискал го. Изпрати първият игумен от оня свят да уреди сметките. Като стъпил, уредил сметките, но оттам насетне манастирът опустял.
към втори вариант >>
Като стъпил, уредил сметките, но оттам насетне
манастирът
опустял.
(втори вариант)
Един палав игумен, който използвал благата на манастира, оставил сметките объркани, като умрял. Новият игумен, който дошъл, не могъл да уреди сметките. Започнал той да се моли първият да дойде, да се яви и да му помогне да уреди тия сметки, защото другояче ще обвинят новия игумен, че той направил престъпление. Най-после изискал го. Изпрати първият игумен от оня свят да уреди сметките.
Като стъпил, уредил сметките, но оттам насетне
манастирът
опустял.
Като дошъл от ада първият игумен, тогава миризма донесъл, че никой вече не стъпил в манастира. Да не викаме дявола, той разваля всички работи. Аз, дявола като съм го срещал, съм намазвал краката с гюлова вода. После съм мазал гърба с мед, обличал съм го с копринени дрехи, турил съм цилиндър на главата. Казвам му: слушай, ще изпоплашиш моите хора.
към втори вариант >>
Като дошъл от ада първият игумен, тогава миризма донесъл, че никой вече не стъпил в
манастира
.
(втори вариант)
Новият игумен, който дошъл, не могъл да уреди сметките. Започнал той да се моли първият да дойде, да се яви и да му помогне да уреди тия сметки, защото другояче ще обвинят новия игумен, че той направил престъпление. Най-после изискал го. Изпрати първият игумен от оня свят да уреди сметките. Като стъпил, уредил сметките, но оттам насетне манастирът опустял.
Като дошъл от ада първият игумен, тогава миризма донесъл, че никой вече не стъпил в
манастира
.
Да не викаме дявола, той разваля всички работи. Аз, дявола като съм го срещал, съм намазвал краката с гюлова вода. После съм мазал гърба с мед, обличал съм го с копринени дрехи, турил съм цилиндър на главата. Казвам му: слушай, ще изпоплашиш моите хора. Ако те видят, ще имат лошо мнение заради тебе.
към втори вариант >>
85.
Мнозина звани
,
НБ
, София, 7.12.1941г.,
Примерът е следният: В един
манастир
живеел един игумен, неговият слуга бил Стоян.
Аз зная, че никога не може да живее с него. Той си има съвсем други схващания, беше свободен, да угажда на жени, го нямаше. Тя мисли, че може да го възпита, ще го измени. На нея дадох следния пример да ѝ покажа, че не ще може да го измени. Казвам: Не зная дали ще можеш да го измениш.
Примерът е следният: В един
манастир
живеел един игумен, неговият слуга бил Стоян.
Да му турим името Стоян. От вас, ако има някой Стоян, не е за вас. Но каквото каже на слугата, той правел обратното. Ако игуменът му каже: „Стояне, отвори вратата“, той я затварял. „Донеси вода“, той я изливал.
към беседата >>
Един ден ги поканили на гости да идат на друг
манастир
.
Когато иска да му каже да затвори вратата, ще му каже да я отвори, пък той ще я затвори. Ако му каже: Загаси огъня, той ще го запали. Иди пусни магарето, той ще го свърже. 20 години така му слугувал. Казва си: Намерих му цаката.
Един ден ги поканили на гости да идат на друг
манастир
.
Натоварили магарето, вървят по пътя, но дошли до едно място, дето било много стръмно. Игуменът мислил да му каже да вземе грижи за магарето, но да не го тикне надолу, му казва: „Стояне, я тикни надолу магарето.“ Стоян взел, че се прекръстил и казва: „Ваше преподобие, за 20 години нищо не съм изпълнил, каквото сте ми казали, но днес ще изпълня волята Ви.“ Тя ми казва: Няма ли изключение? Искам да се оженя, че ако ще и три дни да живея. След като се ожени ме срещна и ми каза: Да бях те послушала! Та казвам: Той беше добър и тя беше добра, но той имаше особено разбиране, особена философия.
към беседата >>
86.
Великият път
,
УС
, София, 22.3.1942г.,
Не в
манастирите
, дето живеят, не в църквите, дето живеят, не в обикновените.
Не съм изпълнил още волята Ти, както Ти искаш“. Ако ние бяхме извършили волята, тъй както ви говоря, ние ще спасим целия свят. Ако в света има 10 пророци, ще оспорват света. Няма още 10. 10 какви пророци?
Не в
манастирите
, дето живеят, не в църквите, дето живеят, не в обикновените.
Светът ще се оправи. Светът ще се оправи, защото иде едно поколение ново, идат души възвишени, в които вие ще се влюбите. Като се влюбите, целият свят ще се измени. Както онзи, който пил, като види красивата мома, оставя пиянството. Тя седи в ума му, никакво вино.
към беседата >>
87.
Мажорни и миньорни гами
,
МОК
, София, 10.7.1942г.,
Някои живеят в света, пък съжалява, че не е в някой
манастир
.
Който иска да развие достойнството, личните чувства, дини да яде. Ако чувството на тщеславие е слабо, да яде пъпеши – трябва човек да има тщеславие, не може без него. Трябва тщеславие, общителност, не да е като някой монах. Всичките монаси седят в стаята, имат чувството, че живее между хората и се мъчи. Живее в стаята, недоволен е, че не е в света.
Някои живеят в света, пък съжалява, че не е в някой
манастир
.
Трябва да извадиш калугерите от манастира и да ги пратиш в света, и онези, които живеят в света да ги пратиш в манастир. Какво е предназначението на личните чувства на човека? Казва: „Човек трябва да има достойнство“. Какво е вашето понятие? Най-първо като се говори за честност, то се дължи на личните чувства.
към беседата >>
Трябва да извадиш калугерите от
манастира
и да ги пратиш в света, и онези, които живеят в света да ги пратиш в
манастир
.
Ако чувството на тщеславие е слабо, да яде пъпеши – трябва човек да има тщеславие, не може без него. Трябва тщеславие, общителност, не да е като някой монах. Всичките монаси седят в стаята, имат чувството, че живее между хората и се мъчи. Живее в стаята, недоволен е, че не е в света. Някои живеят в света, пък съжалява, че не е в някой манастир.
Трябва да извадиш калугерите от
манастира
и да ги пратиш в света, и онези, които живеят в света да ги пратиш в
манастир
.
Какво е предназначението на личните чувства на човека? Казва: „Човек трябва да има достойнство“. Какво е вашето понятие? Най-първо като се говори за честност, то се дължи на личните чувства. На честността основата са личните чувства.
към беседата >>
88.
Търсете Господа!
,
НБ
, София, 18.10.1942г.,
Казва: „Намислих да вляза в един чувал, ти ще носиш този чувал на гърба си и ще кажеш, че носиш гъби в чувала и така ще ме заведеш в
манастира
.“ Среща го игуменът, пита го какво носи.
В монастиря не се позволявало да влизат жени вътре. Какво да направи? Този калугер ѝ казва: „Сестра, не е позволено. Много строго е. Нашият игумен е строг.“ Тя измислила нещо.
Казва: „Намислих да вляза в един чувал, ти ще носиш този чувал на гърба си и ще кажеш, че носиш гъби в чувала и така ще ме заведеш в
манастира
.“ Среща го игуменът, пита го какво носи.
Той казва: „Гъби.“ – „Я да ги видя! “ Като отворил чувала, вижда една княгиня. „Вот, казва, Ваше благородие, как гъбите станаха на такава мома.“ От Бога чудо. Той внесъл гъби, а те се превърнали на княгиня. И всичките дошли да видят тази княгиня.
към беседата >>
Значи ще носиш отличен ум, отлично сърце, отлична душа, отлична воля, отлично тяло и като излезеш от този
манастир
, всичките калугери само за тебе ще мислят.
Една рускиня, която Господ от гъби направил княгиня. Като влезе в чувала, се позволява да влезе в мъжкия монастир, а на друга жена не се позволява. В новия живот не е позволено да влезеш в монастиря като гъби. Ще влезе като тази княгиня. Гъбите трябва да станат красива жена.
Значи ще носиш отличен ум, отлично сърце, отлична душа, отлична воля, отлично тяло и като излезеш от този
манастир
, всичките калугери само за тебе ще мислят.
Казват: „Сега разбрахме какво нещо е животът.“ Ако една девица не може да вдъхнови един мъж, [каква девица е тя]? Ако един момък не може да вдъхнови една девица, какъв момък е той? Новото учение носи живот навсякъде, живот на възкресение носи. Като дойдат тия, младите хора, светът ще се обнови, ще се подмладят. Писанието казва: „Ще обърша сълзите от очите ви и ще Ме познаете от малък до голям.
към беседата >>
89.
Основен тон
,
ООК
, София, 21.10.1942г.,
В един
манастир
живеел един много благочестив калугер, като светия.
И от лошите желания и от тях не можем да се избавим, и те ще дойдат. И лошите постъпки и те ще дойдат. Трябва да знаем как да ги използваме. Злото трябва да се използва. Ще ви приведа един малък анекдот, анекдоти не съставят наука.
В един
манастир
живеел един много благочестив калугер, като светия.
Един [дух] хвърлил око на него. Казва: „Вдига гюрултия в този манастир“. Влязъл в стомната, че като пие вода калугерът, да влезе в него, да го управлява. Калугерът направил един кръст и го затворил в стомната. Пил вода, но той не може да излезе из стомната.
към беседата >>
Казва: „Вдига гюрултия в този
манастир
“.
Трябва да знаем как да ги използваме. Злото трябва да се използва. Ще ви приведа един малък анекдот, анекдоти не съставят наука. В един манастир живеел един много благочестив калугер, като светия. Един [дух] хвърлил око на него.
Казва: „Вдига гюрултия в този
манастир
“.
Влязъл в стомната, че като пие вода калугерът, да влезе в него, да го управлява. Калугерът направил един кръст и го затворил в стомната. Пил вода, но той не може да излезе из стомната. Не само това, но десетки години като пил този светия, възседнал стомната и ходил по света, че разнасял този дух по света. Десет години го възсядал.
към беседата >>
Калугерът взел детето и го възпитавал в
манастира
.
Десет години го възсядал. Духът бил майстор и казва на светията: „Десет години тази стомна не съм мил, да ида да я умия.“ Като умил стомната, излял водата и напълнил стомната. Заминал си, но като се връща намира едно дете, много красиво вътре в коритото. Казва: „Кои ли хора са оставили това детенце? “ Пък този дух от стомната се превърнал на дете.
Калугерът взел детето и го възпитавал в
манастира
.
И той станал калугер. Синът учи баща си: „Защо седиш тук да си губиш времето в тия дивотии. В света излез, да бъдеш полезен. Аз в туй отношение мога да ти помогна. Че ти си способен да станеш царски зет, да се ожениш за царкинята.
към беседата >>
Двама светии живели в един
манастир
, имали две различни веруя.
Да живееш добре, трябва да дишаш. Да живееш добре, трябва да чувстваш. Ако не знаеш как да възприемаш храната, ако не знаеш как да приемеш водата, ако не знаеш как да приемеш хубавите мисли, чувства, тогава не можеш да живееш добре. Казваме сега: „Вярвайте в Бога“. То е едно заблуждение.
Двама светии живели в един
манастир
, имали две различни веруя.
Единият поддържал, че трябва да се туря сол в боба, другият поддържал, че бобът не трябва да се соли, той си е осолен. Туй в света го има. Религиозните хора и без да работят, мислят, че ще им дойде отнякъде. Други поддържат, че като работиш, ще дойде благословението. Един ден единият сварил боб и го осолил.
към беседата >>
90.
Възлюблени
,
НБ
, София, 25.10.1942г.,
Отиде в един
манастир
да се просвети.
Всяка болест донася смекчаващи условия. Човек като мине една болест, става мек. Толстой в своята биография казва, че всякога след едно боледуване той се просвещавал, добивал нови възгледи за живота. Този човек, който се бори, той прекара една голяма мъчнотия. Най-първо той избяга от дома си.
Отиде в един
манастир
да се просвети.
Той избяга от любовника на жена си, не можеше да го изтърпи. Казват, имал божествени съображения да се просвещава. Но после по пътя умрял. Но туй нещастие му дойде с умирането на неговия любим син. Син му като умря, тогава жена му го тури на това изпитание.
към беседата >>
91.
Перпендикулярът
,
ООК
, София, 28.10.1942г.,
Ти седиш сам в някой
манастир
.
Една ябълка сама ли е тя? Като форма е сама. Но тази ябълка е създадена от хиляди и милиони клетки съединени, които трябва да ги изядеш в дадения случай. Известни клетки има в костилките и тази костилка трябва да я посадиш. Казваш: „Аз искам сам да живея“.
Ти седиш сам в някой
манастир
.
Често калугерите са бягали от живота, да ги не съблазняват жените. Той седи там и целия ден жените са в ума на калугера. Кой ще те избави от съблазън? Жената бяга от мъжа, мъжът седи в ума ѝ. Мъжът бяга от жената, жената седи в ума му.
към беседата >>
92.
Да направим човека
,
УС
, София, 1.11.1942г.,
Той ми приведе един анекдот от своя живот, казва: „Аз бях в един
манастир
и като живях доста години, скъсах доста цървули.
Че ако ида на халите, ще видя наредени неща, седи търговецът и чака, чака да продаде. Имаше един дядо Димитър от Сливен, наричам го сливенския светия. Имаше правилно лице, имаше около осемдесет–осемдесет и пет години. Носи една торба и в торбата сушени сливи, череши, беше вегетарианец. Питам го: ти как виждаш оня свят?
Той ми приведе един анекдот от своя живот, казва: „Аз бях в един
манастир
и като живях доста години, скъсах доста цървули.
Един ден давам скъсаните цървули на друг калугерин, услужих му. Зарадвах се, че можах да направя едно добро – да дам скъсани цървули на друг калугерин. Една вечер сънувам, че съм на оня свят. Наредени хора на масите, пред всичките хубави чинии, насипано ядене, и всички започват да ядат. А само пред себе си виждам сложени скъсани цървули на масата.
към беседата >>
93.
Новият път
,
УС
, София, 8.11.1942г.,
В един
манастир
, в християнската епоха било, един игумен бил неразбран човек.
Казвам ѝ: „Я донеси това цвете, да го видя.“ Докато не намериш онова цвете, което мяза на Христовото око, докато в любовта не намериш онази любов, която мяза на Христовото око, маларията не се цери. Няма нещо по-красиво от човешкото око и няма нещо по-грозно от него. Има хора, които, като те погледнат веднъж, ще бъдеш нещастен за целия си живот. Има хора, които, като те погледнат, ще бъдеш щастлив в целия си живот. Аз съм пробвал онзи пример.
В един
манастир
, в християнската епоха било, един игумен бил неразбран човек.
След неговата смърт идва един друг игумен и намерил сметките на манастира много разбъркани, обвинявали го за това. Той започнал да се моли да дойде старият игумен, да си уреди сметките, че да го не нападат. Старият игумен бил в ада. От рая лесно се идва, но от ада мъчно. Защо е мъчно?
към беседата >>
След неговата смърт идва един друг игумен и намерил сметките на
манастира
много разбъркани, обвинявали го за това.
Няма нещо по-красиво от човешкото око и няма нещо по-грозно от него. Има хора, които, като те погледнат веднъж, ще бъдеш нещастен за целия си живот. Има хора, които, като те погледнат, ще бъдеш щастлив в целия си живот. Аз съм пробвал онзи пример. В един манастир, в християнската епоха било, един игумен бил неразбран човек.
След неговата смърт идва един друг игумен и намерил сметките на
манастира
много разбъркани, обвинявали го за това.
Той започнал да се моли да дойде старият игумен, да си уреди сметките, че да го не нападат. Старият игумен бил в ада. От рая лесно се идва, но от ада мъчно. Защо е мъчно? Все едно някой човек да е осъден на двайсет години каторжна работа.
към беседата >>
Уредил ги, но оттам насетне, после такава голяма воня се образувала в
манастира
, че всичките калугери избягали и
манастирът
запустял.
От рая лесно се идва, но от ада мъчно. Защо е мъчно? Все едно някой човек да е осъден на двайсет години каторжна работа. Не го пущат – двайсет години трябва да се минат, не е лесна работа. Най-после дошъл старият игумен, да уредят сметките.
Уредил ги, но оттам насетне, после такава голяма воня се образувала в
манастира
, че всичките калугери избягали и
манастирът
запустял.
Защо ще урежда сметките, когато целият манастир ще запустее? Престанете да викате игумените от ада да уредят сметките. За предпочитане е да носиш всичките страдания, отколкото да повикаш от ада един игумен, да оправи сметките. Някоя млада мома иска да се ожени, да тури в ред младия момък. И все в ред го турят.
към беседата >>
Защо ще урежда сметките, когато целият
манастир
ще запустее?
Защо е мъчно? Все едно някой човек да е осъден на двайсет години каторжна работа. Не го пущат – двайсет години трябва да се минат, не е лесна работа. Най-после дошъл старият игумен, да уредят сметките. Уредил ги, но оттам насетне, после такава голяма воня се образувала в манастира, че всичките калугери избягали и манастирът запустял.
Защо ще урежда сметките, когато целият
манастир
ще запустее?
Престанете да викате игумените от ада да уредят сметките. За предпочитане е да носиш всичките страдания, отколкото да повикаш от ада един игумен, да оправи сметките. Някоя млада мома иска да се ожени, да тури в ред младия момък. И все в ред го турят. Остане ли ти да туриш младия момък наред, или младият момък да тури момата наред, манастирът ще се увони.
към беседата >>
Остане ли ти да туриш младия момък наред, или младият момък да тури момата наред,
манастирът
ще се увони.
Защо ще урежда сметките, когато целият манастир ще запустее? Престанете да викате игумените от ада да уредят сметките. За предпочитане е да носиш всичките страдания, отколкото да повикаш от ада един игумен, да оправи сметките. Някоя млада мома иска да се ожени, да тури в ред младия момък. И все в ред го турят.
Остане ли ти да туриш младия момък наред, или младият момък да тури момата наред,
манастирът
ще се увони.
Остане ли сега човек да ви обича, ще се увони манастирът. Този човек, който става приятел, той, като излязъл от Бога, трябва да те обича. Не те ли обича оттогава, и сега не може да те обича. Никога не вярвайте на една любов, която започва сега. То е една вечна лъжа.
към беседата >>
Остане ли сега човек да ви обича, ще се увони
манастирът
.
Престанете да викате игумените от ада да уредят сметките. За предпочитане е да носиш всичките страдания, отколкото да повикаш от ада един игумен, да оправи сметките. Някоя млада мома иска да се ожени, да тури в ред младия момък. И все в ред го турят. Остане ли ти да туриш младия момък наред, или младият момък да тури момата наред, манастирът ще се увони.
Остане ли сега човек да ви обича, ще се увони
манастирът
.
Този човек, който става приятел, той, като излязъл от Бога, трябва да те обича. Не те ли обича оттогава, и сега не може да те обича. Никога не вярвайте на една любов, която започва сега. То е една вечна лъжа. Ако остане сега да се обичаме, то е изгубена работа.
към беседата >>
НАГОРЕ