НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
163
резултата в
84
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Тайните на Духа
,
ИБ
, Варна, 1897г.,
В това Бог се весели – да Го
любим
, да Му служим от душа и сърце.
Приеми Моето благословение. Аз Съм Бог, Господ Саваот, Бог неизменим, вечен, който Съм от века и до века – Един, който Съм и творя според благоразположението на Духа Си. Аз Съм твоят Дух, който те просвещавам и умъдрявам, който те уча в знание и мъдрост, който съзиждам Своето Царство, който те утешава и подкрепя, който говори всякога с теб. Окото Ми е будно, ръката Ми е готова да помага. Благослови сега Господ в сърцето си и Го освети.
В това Бог се весели – да Го
любим
, да Му служим от душа и сърце.
Ей, Господи, да бъдеш благословен отсега и до века да се възвеличи Името Ти. Ето, слушай, Господ към теб говори. Не очакваш ли добрини и благословения в Пътя на живота си? Нали затова се трудиш постоянно – да добиеш Сила и Дух, за да можеш да живееш както подобава? Нали за храна и облекло се луташ постоянно?
към беседата >>
2.
Хио Ели Мели Месаил
,
ИБ
, София, 14.9.1897г.,
В това Бог се весели - да Го
любим
, да Му служим от душа и сърце.
Господ Саваот, Бог неизменим, вечен, който Съм от века и до века, Един, който Съм и творя според благоразположението на Духа Си. Аз Съм твоят Дух, който те просвещавам и умъдрявам, който те уча в знание и мъдрост, който съзиждам Своето Царство, който те утешава и подкрепя, който говори всякога с тебе. Окото Ми е будно. Ръката Ми е готова да помага. Благослови сега Господ в сърцето си и Го освети.
В това Бог се весели - да Го
любим
, да Му служим от душа и сърце.
Ей, Господи, да бъдеш благословен отсега и до века да се възвеличи Името Ти. Ето, слушай, Господ към теб говори. Не очакваш ли добрини и благословения в Пътя на живота си? Нели затова се трудиш постоянно, да добиеш сила и дух, за да можеш да живееш както подобава? Нели за храна и облекло се луташ постоянно?
към беседата >>
Въ това Богъ се весели да го
любимъ
, да му служимъ отъ душа и сърдце.
(втори вариант)
Господъ, Сава Отъ Богъ неизмѣнимъ вѣченъ, който съмъ отъ вѣка и до вѣка, единъ който съмъ и който творя спорѣдъ благоразположението на духътъ си. Азъ съмъ твоя духъ който ти просвѣщавамъ и умодрявамъ, който тя уча въ знание и мѫдрость, който съзиждамъ своето царство, който тя утѣшава и подкрѣпя, който говори всѣкога съ тѣбъ. Окото ми е будно. рѫката ми е готова да помага. Благослови сега Господа въ сърдцето си, и го освѣти.
Въ това Богъ се весели да го
любимъ
, да му служимъ отъ душа и сърдце.
Ей Господи да бѫдешъ благословенъ отъ сега и до века да се възвѣличи името ти. Ето слушай, Господъ къмъ тебь говори. Неочаквашъ ли добрини и благословения въ пѫтя на живота си? Не ли за това се трудишъ постоянно да добиешъ сила и духъ, за да можешъ да живѣешъ както подобава? Не ли за храна и облѣкло се луташъ постоянно?
към втори вариант >>
3.
Разговор седми - Заключение
,
ИБ
, Нови Пазар, 22.7.1900г.,
Ний Му служим, ние Го
любим
, ний Го славим.
Ето това ни радва и ще ни радва винаги. Има ли нещо по-добро от него? Не, той е съвършената пълнота. Ний сме всякога близо, светът не е пуст. Ний се движим и живеем в Него, защото това е върховната Воля на Бога.
Ний Му служим, ние Го
любим
, ний Го славим.
Възвещаваме Словото Му в род и род. Пазим закона Му, изпълняваме заповедите Му и всякога сме готови да сторим всичко, което е Нему угодно. И може ли да има от това нещо по-добро да се върши? Не. Да съзерцаваш славата Божия, да размишляваш върху Неговите дела, да гледаш Неговото лице, това е повече, отколкото един безсмъртен Дух желае. И казва Господ: „Отче, тези, които си ми дал, искам да бъдат с Мен, за да гледат славата Ми, която Съм имал у Теб преди създание мира.“
към беседата >>
4.
Слово 1904, Варна
,
ИБ
, Варна, 4.9.1904г.,
Дръжте се близо до Божия закон и няма никога да се спъвате, защото всеки от вас, който иска да бъде
любим
, близък като брат, сестра и майка, трябва да изпълнява волята на Баща ми.
Вярата е, която спасява човека, а не знанието. Там, у вас, не само в сънищата, но и в мене се съмняват. А който се съмнява в мене, не може да вярва в истината, нито да я намери. Не е да се прецежда комарът, а камилата да се преглъща. Каква полза, ако имате фарисейската правда и фарисейските вярвания?
Дръжте се близо до Божия закон и няма никога да се спъвате, защото всеки от вас, който иска да бъде
любим
, близък като брат, сестра и майка, трябва да изпълнява волята на Баща ми.
Вас ви спъват много желания, всичко искате, но нищо не давате. Зная аз болките на твоите сестри: едната търси доброто положение на своя син, а другата – сигурността на живота. Те много пъти са туряли думи в моята уста, които не съм казал. В много неща те са се отнесли неправилно с мене. Не съм ли казал "Просете и ще ви се даде, търсете и ще намерите, хлопайте и ще ви се отвори?
към беседата >>
5.
Годишна среща на Веригата, Варна, 1909 г.
,
СБ
, Варна, 28.8.1909г.,
Когато се каже Любов, това показва, че това е гласът на всичките Светли духове, които са слезли да търсят своите братя в материята и казват: „Ние, които
любим
Господа, ви казваме да любите и вие Господа с всичката си душа, с всичката си сила, с всичкия си ум и с всичката си воля, защото в Него само ще намерите блаженство на своята душа и своя Дух.“ Всякой, който има Живот в себе си, като слънчевите лъчи произвежда най-благотворни резултати.
Все, що попросите в Мое Име, Аз ще го сторя. Не бой се, малко стадо, Отец ваш е благоволил да ви даде Царство. По-нататък г-н Дънов каза: Едно малко обяснение на Първия закон. Отношенията на Първия закон имат връзка със сътворението на света – на него се дължи неговото произхождение.
Когато се каже Любов, това показва, че това е гласът на всичките Светли духове, които са слезли да търсят своите братя в материята и казват: „Ние, които
любим
Господа, ви казваме да любите и вие Господа с всичката си душа, с всичката си сила, с всичкия си ум и с всичката си воля, защото в Него само ще намерите блаженство на своята душа и своя Дух.“ Всякой, който има Живот в себе си, като слънчевите лъчи произвежда най-благотворни резултати.
Така е и когато пръчките на едно духовно лозе са силни. Когато тия Духовни братя дохождат в сърцата на падналите братя, намират това, което човечеството търси. Във физическия свят ние търсим здраве. В Духовния свят не можем да живеем без Бога. Можете да живеете между духовете и Бога, когато сте с Господа навсякъде.
към беседата >>
Двата закона имат отношение към духовете, които са слезли Отгоре – и тях трябва да
любим
, защото те са нам ближни.
Когато тия Духовни братя дохождат в сърцата на падналите братя, намират това, което човечеството търси. Във физическия свят ние търсим здраве. В Духовния свят не можем да живеем без Бога. Можете да живеете между духовете и Бога, когато сте с Господа навсякъде. Вторият закон – в него ще намерите основата на вашето повдигане.
Двата закона имат отношение към духовете, които са слезли Отгоре – и тях трябва да
любим
, защото те са нам ближни.
Те са, които са слезли Отгоре, знаят Волята Божия и като ги любим, ще знаем основата38, върху която са съградили своя живот. И вие, когато любите една душа, с това ¢ помагате. Това помагане е едновременно твое, защото с това ти на себе си помагаш и то ще ви съдейства да се повдигнете. Единият закон показва слизане надолу, а другият показва работа на Земята. Първият закон показва излизане от Небесните жилища, вторият закон е работа на Земята – да любим.
към беседата >>
Те са, които са слезли Отгоре, знаят Волята Божия и като ги
любим
, ще знаем основата38, върху която са съградили своя живот.
Във физическия свят ние търсим здраве. В Духовния свят не можем да живеем без Бога. Можете да живеете между духовете и Бога, когато сте с Господа навсякъде. Вторият закон – в него ще намерите основата на вашето повдигане. Двата закона имат отношение към духовете, които са слезли Отгоре – и тях трябва да любим, защото те са нам ближни.
Те са, които са слезли Отгоре, знаят Волята Божия и като ги
любим
, ще знаем основата38, върху която са съградили своя живот.
И вие, когато любите една душа, с това ¢ помагате. Това помагане е едновременно твое, защото с това ти на себе си помагаш и то ще ви съдейства да се повдигнете. Единият закон показва слизане надолу, а другият показва работа на Земята. Първият закон показва излизане от Небесните жилища, вторият закон е работа на Земята – да любим. Третият закон е съвършен, както се и казва в самия него – това е възшествието, възлизането към Небето.
към беседата >>
Първият закон показва излизане от Небесните жилища, вторият закон е работа на Земята – да
любим
.
Двата закона имат отношение към духовете, които са слезли Отгоре – и тях трябва да любим, защото те са нам ближни. Те са, които са слезли Отгоре, знаят Волята Божия и като ги любим, ще знаем основата38, върху която са съградили своя живот. И вие, когато любите една душа, с това ¢ помагате. Това помагане е едновременно твое, защото с това ти на себе си помагаш и то ще ви съдейства да се повдигнете. Единият закон показва слизане надолу, а другият показва работа на Земята.
Първият закон показва излизане от Небесните жилища, вторият закон е работа на Земята – да
любим
.
Третият закон е съвършен, както се и казва в самия него – това е възшествието, възлизането към Небето. Този закон има отношение само към работата39, която ще прекараме, след като напуснем Земята. Този закон е за Небето и без него никой не може да влезе40 в Небето. В този закон ще намерите извора на всичките блага. Първият закон представлява Бащата, вторият – Майката, а третият представлява Сина, който един ден ще се яви в дома на Вечния Баща, за да предаде вечните резултати от целокупното слизане на Земята.
към беседата >>
И Павел присъства, понеже той е един от
любимите
духове на Казакова, която обичаше неговите послания, та затова той я придружава.
Преди години имаше в Америка една мома, много слаба, но осем души не можеха да удържат едно дърво, което тя държеше. Човек може да има железни окови, но тия неща не трябва да ви смущават. И Павел, който присъства сега тук, си разказва своята опитност. Светът не се е много изменил от Павлово време. Тази вечер присъства госпожа Казакова, присъства д-р Миркович.
И Павел присъства, понеже той е един от
любимите
духове на Казакова, която обичаше неговите послания, та затова той я придружава.
Сега аз ще предам някои мисли от г-жа Казакова: „Мъчно е – казва г-жа Казакова – да предам своята опитност, понеже има една съществена разлика между вашата обстановка и моята. Човек в тяло на Земята схваща света по един начин, а извън тялото – по друг. Във физическия свят човек гледа опакото на нещата, в Духовния – тяхното лице. Във физическия свят човек вижда сянката на нещата, а в Духовния вижда тяхната същност.
към беседата >>
Волята Божия е да
възлюбим
ближния си, както себе си – това е добре, ако го струвате.
Някой ме пита: „Как е баща ти и сестра ти? “ Баща ми е Небето и всякой, който прави Волята Божия, той е брат ми и сестра ми. Никакви кръвни връзки не бива да се мешат във Веригата, това не е Духът Господен. И аз искам да препятствам всички спънки, които ме спъват. Няма по-голяма спънка в духовния Живот от домашните.
Волята Божия е да
възлюбим
ближния си, както себе си – това е добре, ако го струвате.
Но да давате предпочитание на домашните ми заради мен, то е една грешка, защото това е една спънка, с която съм спъван от седем-осем години. От вас аз искам да любите Господа и ако имате Любов към Него, покажете я към нуждаещите. Аз за себе си нищо не искам. А ако вие искате да покажете към мен любовта си, можете да я покажете само когато любите ближния си, както себе си. Аз желая вие да растете – Словото да расте у вас, да бъдете благородни духом, та да порастете по дух и ум.
към беседата >>
6.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1910 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 27.8.1910г.,
А да
любим
, значи, че трябва да се стремим най-напред към Бога, а да Го
любим
значи да каже Той нашите отношения спрямо Него, като ни изпрати тук да слугуваме.
И след като Господ се е смирил, представлява човека в животинското му естество; като например, имаш вол, впрегаш го и с това му казваш, че трябва да ти бъде послушен. После, всички животни, ако не слушат, се подлагат на наказание от човека. Числото четири означава човека в неговото животинско развитие. Човекът е числото 5. За да не бъде бит, човек трябва да има любов.
А да
любим
, значи, че трябва да се стремим най-напред към Бога, а да Го
любим
значи да каже Той нашите отношения спрямо Него, като ни изпрати тук да слугуваме.
Ние с радост и веселие трябва да пренесем това, което ни изпраща Господ. Трябва да имаме стремление добро за человеците и да работим за тях. Че така следва да е, ни се уяснява, че в думата „любовь“ имаме буквите „ю“ и „б“, които са характерни заедно с куката, която се образува в последната буква. После, да сме готови да слугуваме на ближните си. Числото шест, то е законът на еволюцията, което показва отношенията на човека спрямо животните, че ние трябва да сме милостиви спрямо всички същества.
към беседата >>
7.
Да бъдем готови
,
ИБ
, , 28.4.1912г.,
Излиза значи, че често пъти ние слугуваме на Господа не че Го
любим
, но защото Той е богат, та с това искаме да ни даде повече материални пригоди*, за да преминем света по-охолно.
Обаче всяка една такава мисъл трябва да се постави на своето място, защото всяка една мисъл трябва да се подчини на нашата воля. Човек непременно трябва да се жертва, защото без това той ще заприлича на житното зърно, което е складирано в хамбара непосято. А ако всеки се жертва, уверени бъдете, нашите отношения ще се поправят. Днес хората не страдат толкова от материална липса, колкото от лошата духовна задуха. Ние често казваме, че искаме да слугуваме на Господа, имаме доброто желание даже да слугуваме, но щом започне да ни опитва, разколебаваме се и започваме да отстъпваме.
Излиза значи, че често пъти ние слугуваме на Господа не че Го
любим
, но защото Той е богат, та с това искаме да ни даде повече материални пригоди*, за да преминем света по-охолно.
Божественият човек трябва да бъде свързан с физическия. Ние искаме Господ да дойде на земята, но за да стане това, трябва ние да бъдем готови, защото едно време Христос дойде между евреите, но като не бяха готови, създадоха си карма и виждаме какви излязоха последствията. Сега Христос иде между кавказката раса, европейските народи и ако Го не приемат, ще ги завладее жълтата раса и ще ядат бой до олелия. Ще ги сполети най-голямото нещастие, което може да бъде. Ние разполагаме с девиза: "В изпълнението волята Божия е силата на човешката душа", но такива девизи има и други.
към беседата >>
8.
Вечно млади
,
ИБ
, , 12.5.1912г.,
3. Ние трябва да се научим да
любим
, да обичаме.
Време е вече да се освободим от нашите религиозни маски, защото човек може повидимому да е свят, но вътре да бъде смрадлив. В живота помагат следните правила: 1. Трябва да имаме всякога или поне по-честичко молитви, на които всички в едно направление да се молим, и тогава Господ ще ни отговаря. 2. Когато се молим, не бива да се безпокоим, защото безпокойството винаги парализира настроението, а следователно и молитвата. За да ни слуша Господ, трябва да бъдем Негови слуги, но само че това нещо хората не бива да го знаят, а трябва само ние да си го знаем.
3. Ние трябва да се научим да
любим
, да обичаме.
Любовта с думи и предложения не може да се определи. В нея трябва само да се живее – нея само сърцето я разбира. И който иска да се занимава с любовта, той трябва да я живее и тогава тя ще му се изяви. Христос е една велика енигма. Той е изявлението на Отца и само в небето ще познаем кой е Христос, а сега още Го не познаваме.
към беседата >>
9.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1912 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 6.9.1912г.,
Затова като се казва да
любим
своите ближни, значи че тези именно са нашите ближни, които са наши стари братя.
Не искам да кажа, че ние трябва да разправяме на всички хора какво ще вършим, а искам да кажа, че спрямо света ние трябва да сме затворени, също както зимно време затварят цветята в цветарника, който има стъкла, които запазват положените в него цветя. Така на всяка добра мисъл дайте място в сърцето си, а на всяка лоша не давайте място и я отхвърлете от себе си. На всякой добър човек давайте място при себе си, а на лошия пожелайте да се поправи. Който иска да дойде между нас, нека си изуе обущата и нека се приближи — не се отстранявайте, защото ще ви хванат, та ще платите и капитала, и лихвите. Ами че вие имате работа с духове, които ви любят и на които се дължи цялата сегашна обстановка в природата, около нас и в нас.
Затова като се казва да
любим
своите ближни, значи че тези именно са нашите ближни, които са наши стари братя.
И тъй, ние трябва да имаме най-добрите стремежи и желания, а като правите грешки, това е, което ще ви се прощава, но когато вече правите съзнателни грехове, те са, които мъчно се прощават. Никакви, прочее, съзнателни грехове не правете и те дълбоко да изчезнат от вас. Това е желанието на Христа, Който иска да ви помогне през тази година и ако Го слушате, Той ще ви изведе, защото няма човешка душа, на която да не е помогнал. Той помага на други, ще помогне и на вас, и затова вървете подир Него и ще осъществи вашите желания. Само че, вие спрямо Него да бъдете верни, да бъдете изключително под Неговото ръководство, та през годината може да ви се дадат някои внушения, от които ще се ползувате.
към беседата >>
10.
Преходната граница
,
ИБ
, , 29.9.1912г.,
Не е достатъчно да казваме на Христа, че Го
любим
, защото с живота си трябва да покажем нашата любов.
Например да изгубиш тялото си, е по-тежко от това да изгубиш парите си или че се караш с жена си. Прочие, у тези, у които ще се роди страх в душата им или колебание в ума им, аз нямам нужда от тях. По-добре те да се повърнат още сега от границата, защото нямам нужда от хора колебливи, страхливи, сърдити. Нека се повърнат такива в света и ще им пожелая всяко добро, защото има добро и в света. А онези, които искат да постоянствуват в пътя на живота, ще им дадем да воюват с новите оръжия.
Не е достатъчно да казваме на Христа, че Го
любим
, защото с живота си трябва да покажем нашата любов.
Затова всякой един от вас да задигне кръста си и да каже Господу "Благодаря Ти, Господи, че ми даваш тоя кръст ". И тогава Господ ще ви привлича при Себе Си и ще ви направи силни. Ако настоявате да искате да ви се открие бъдещето или какво е било вашето минало, тогава пък Господ ще ви попита "Можете ли да пиете тази чаша? ". Защото, ако искате тия блага, а пък не желаете да пиете тази чаша, ще ви се каже “Вън”. Да, тук, между хората, вие ще се калите.
към беседата >>
11.
Умни и силни
,
ИБ
, , 28.11.1913г.,
Да не се заблуждаваме, да не
любим
телата на близките си, но да
любим
душите на хората, да дирим душата, а не тялото – къщата.
То е, когато ни настигнат мрачни мисли, ако се колебаем, ние сме на върха на планината и от едната страна е виделината и Бог, а от другата – тъмнината и дяволът, трябва да пазим равновесие и да гледаме да стигнем във виделината. Свобода – то е широк простор на душата. Да се разграничи душата ни в широки рамки. Често ние усещаме тегота, то е, защото нашата душа се стреми да ни разпука, за да се развие. Всяко страдание ни казва, че трябва да излезем из тия условия и да идем на простор.
Да не се заблуждаваме, да не
любим
телата на близките си, но да
любим
душите на хората, да дирим душата, а не тялото – къщата.
Ние го често меним, били сме в къщи животински и др. Животните се стремят да станат человеци, а человеците трябва да се стремят към ангелите, за да сме синове на виделината и докато не сме синове на виделината, то не ще бъдем синове Божии. Да не очакваме блага на земята, защото идат чистене, страдания, изпити, и да сме силни, крепки, и да не се колебаем, но да сме готови за Христа. Нашите мисли да не бъдат никога за материални блага, но да имаме добра, чиста, светла душа, която ще роди добри желания и добри мисли. Когато страдаме, то страда нашата душа, която се стреми към мисли и желания чисти и светли.
към беседата >>
12.
Ето човекът
,
НБ
, София, 29.3.1914г.,
Ние не
любим
, а чакаме хората да ни любят.
Господ не е във вашите страдания, във вашата сила, във вашите знания. Къде е? – В Любовта. Ако любите, Той е във вас; не любите ли, няма Го. И вие трябва да любите – туй е Законът.
Ние не
любим
, а чакаме хората да ни любят.
То значи да седим пред печка и да чакаме да ни донесе друг дърва да се стоплим. Ние, ние сами трябва да имаме туй гориво, което да използват и други. Ние, които следваме Христос, който ни е дал достатъчно сили, трябва най-сетне да Го пуснем да влезе в нас. Сега аз ви оставям този Човек. Ще Го приемете ли, или разпнете; ще Го пуснете ли, или ще кажете „Не Го искаме“ – този е въпросът, който трябва да решите.
към беседата >>
13.
Четирите основни елемента
,
НБ
,
ИБ
, Бургас, 19.4.1914г.,
Затова е казано:"... да ядете плътта ми и да пиете кръвта ми." Искате ли да ви обичат, трябва да сте готови да се самопожертвувате - да
любим
, значи да се жертвуваме, т.е да сеем - трябва да посеем любов, за да пожънем любов.
А какво е любовта? То е да си готов за саможертвуване. Ние обичаме много някого, защото ни дава. Ние обичаме Христа, защото ни храни, защото се самопожертвува за нас чрез житното зърно, което ядем.
Затова е казано:"... да ядете плътта ми и да пиете кръвта ми." Искате ли да ви обичат, трябва да сте готови да се самопожертвувате - да
любим
, значи да се жертвуваме, т.е да сеем - трябва да посеем любов, за да пожънем любов.
Животът ни има цена само дотолкова, доколкото е полезен за нашите ближни. Животът е една сила, която Бог ни е дал. Тя може да се вземе, както ни е дадена. Ние нямаме сега живот: пъшкаме, лягаме, въртим се на леглото и пр. Човек трябва да има три неща, които се изискват за живота: здрав и дълбок мир и самопожертвуване за Господа.
към беседата >>
14.
Явлението на Духа
,
НБ
, София, 3.5.1914г.,
Ние не само когато
любим
, ами и когато мразим, се изтощаваме, защото онзи, който мрази, чупи камъни, а като изтощаваме живота в чупене на хиляди тона камъни, какъв смисъл ще има за нас животът?
Но когато човек живее в мирно общество, каква нужда и каква полза има от такъв тънък и остър ум? Па и ако турите във военно време начело човек с тъп ум, той също не е на мястото си. Ние сме изменили хода на нещата: турили сме тъпите неща при острите или пък обратното. Аз не казвам, че не трябва да се воюва на земята; воюването в природата има два принципа: един, който разрушава, и друг, който гради. Но в единия и в другия има постоянно изтощение.
Ние не само когато
любим
, ами и когато мразим, се изтощаваме, защото онзи, който мрази, чупи камъни, а като изтощаваме живота в чупене на хиляди тона камъни, какъв смисъл ще има за нас животът?
Когато постоянно мислим зло, постоянно трошим камъни. На Господа, впрочем, и този материал е потребен: Той ще използва нашия труд да направи гладки пътища, и хората косвено ще ни благодарят, че сме натрошили потребните за техния път камъни. Каквото и да вършим в света, нашият труд ще бъде полезен, ако не за нас, то за други. В единия случай, ако любим, вършим работа съзнателна, в другия случай – несъзнателна и следователно наградата не може да бъде една и съща. Прочее, ако искате да се прояви Божествената Любов, трябва Духът да бъде във вас, да Му дадете място да се прояви.
към беседата >>
В единия случай, ако
любим
, вършим работа съзнателна, в другия случай – несъзнателна и следователно наградата не може да бъде една и съща.
Но в единия и в другия има постоянно изтощение. Ние не само когато любим, ами и когато мразим, се изтощаваме, защото онзи, който мрази, чупи камъни, а като изтощаваме живота в чупене на хиляди тона камъни, какъв смисъл ще има за нас животът? Когато постоянно мислим зло, постоянно трошим камъни. На Господа, впрочем, и този материал е потребен: Той ще използва нашия труд да направи гладки пътища, и хората косвено ще ни благодарят, че сме натрошили потребните за техния път камъни. Каквото и да вършим в света, нашият труд ще бъде полезен, ако не за нас, то за други.
В единия случай, ако
любим
, вършим работа съзнателна, в другия случай – несъзнателна и следователно наградата не може да бъде една и съща.
Прочее, ако искате да се прояви Божествената Любов, трябва Духът да бъде във вас, да Му дадете място да се прояви. Но Духът е много деликатно същество; да не мислите, че ще дойде да чука силно на вашите врати, не; той ще потропа тихичко на вратата на вашето сърце и ако му отворите, веднага ще измени издъно вашия живот, ще ви покаже как да живеете; ако похлопа на вратата на вашата воля, ще ви каже какво трябва да вършите и да го вършите съзнателно. А ако не му отворите, вие ще разберете скоро какво нещо сте изгубили. Когато срещнете един идиот, да знаете, че в миналото, когато Духът е потропал на неговите врати, той не Му е отворил. Казвате за някого, че е глупав. Защо?
към беседата >>
15.
Важността на малките неща
,
НБ
, София, 16.8.1914г.,
А защо не трябва да презираме малките; защото не бива да пристъпим втората Божествена заповед: „Да
любим
ближните си“.
Христос казва: „Не презирайте тези малки неща, не се стремете към големите, научете се да разпознавате каква сила се крие в малките неща и ги използвайте: те ще ви помогнат да добиете големите“. Нали и вашата къща е съградена все от малки, микроскопични зрънца, сгъстени. Върху тия малки неща, като житното зърно, плодовете и други дреболии, почива нашият ежедневен живот. Това е по отношение на тялото; но и по отношение на ума именно малките мисли и желания причиняват радост и веселие в живота. Някой път се смеем на децата, че ги занимавали дребни мисли; не мислите, а зрънцата, които спомагат за развитието на големите неща, са дребни.
А защо не трябва да презираме малките; защото не бива да пристъпим втората Божествена заповед: „Да
любим
ближните си“.
Всяко живо същество, което има отношение към някого, което принася полза, не трябва да го презираме. Може това същество да е гълъб, кокошка, овца, вол, кон, магаре, за всяко от тях има книга, в която се пише: „Днес сте натоварили магарето с толкова, утре – с толкова“ – там се пише, и като му пресметне Господ по 5 лева на ден, след 100 години – ако речем, че ви е служило през цял живот – какъв капитал ще имате да му плащате? Един ден ще се озовете, като ония длъжник, че му дължите 10,000 таланта. Ще кажете: „Аз не помня“; но Господ е записал в книгата, че дължите толкова. Тъй че всинца ние дължим на тия малките.
към беседата >>
16.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1914 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1914г.,
И така, Исус Христос е всякога близо и ако ние Го
любим
, то Той е всякога готов да се яви, защото, когато обичаме нещата, те са близо, а когато ги мразим, те са далеч.
Имате някоя лоша мисъл към някого; в такъв случай, намерете добър човек и ще ви олекне. И ние всякога трябва да сме свързани с добрите хора, и всякога трябва да имаме за своите приятели най-добрите понятия. Кои са, прочее, нашите приятели? Нашите приятели са светиите, те са и нашите учители и братя, а като така, Исус Христос е най-старият наш брат, Като приятел и брат, показва, че има нещо общо между Неговата душа и нашата. Той е както брат към брата.
И така, Исус Христос е всякога близо и ако ние Го
любим
, то Той е всякога готов да се яви, защото, когато обичаме нещата, те са близо, а когато ги мразим, те са далеч.
Трябва да сме благодарни за всичките дарби, които Господ ни дава. В 7 часа събранието се свърши. Към 8 часа вечерта всинца се разотидохме, при разяснено небе навсякъде. И беше тихо, без всякакъв вятър. ----
към беседата >>
Някои ме питат: „Как трябва да
любим
?
Сега, ние казваме на Христа, че тия елини са дошли в Европа и някои хора се плашат от техните книги, но няма защо да се плашим от тях. Умът е един мъжки принцип, който, макар и да коли, сече и бие, но като всякой мъж, момък, щом му се мерне една мома, той веднага започва да мисли другояче. Така че, на тези елини, които мислим, че идат да разрушат света, само като им дадем нашите сърца и ум, и като видят Сина Человеческого в нас, веднага ще эахвърлят техните копия и мечове и ще направят света такъв, какъвто аз искам да бъде. Ако ли сте вие тези елини, въэлюбете този свят. Няма нужда да ви обяснявам как да го възлюбите, защото досега все това учите и ако досега не сте го узнали, няма и да го узнаете.
Някои ме питат: „Как трябва да
любим
?
" На това не мога да ви науча. Ами че любов има във вас, стоплете я – тя е вътре във вас, а не е нито в църквата, нито някъде другаде. Тия елини дойдоха при Христа, видяха Го и станаха едни от Неговите ученици. Аз бих желал всеки от вас да бъде елин, но жалното е, че мноэина от вас сте още евреи. Вие обаче сте избрани в този народ; Христос иде между него, обръща се към вас и ви пита: „Вие какво ще правите с тия елини – ще ги изпъдите ли, или ще ги приемете?
към беседата >>
17.
Необходимостта да познаваме Бога
,
НБ
, София, 4.10.1914г.,
Не, Той не умря, а възкръсна и се показа на Своите
любими
.
Но ще ме попитате: „Нима ние не познаваме Бога? “ Ако бихте Го познавали в Христовия смисъл, не бихте умирали. Но, ще ми възразите: „Кой не умира? “ Ами че това е то, което опровергава хорското твърдение, че познават Бога. Но ще ми кажете, че и Христос умря.
Не, Той не умря, а възкръсна и се показа на Своите
любими
.
Когато вие умрете, ще възкръснете ли да се явите на своите? Ето важният въпрос за вас. Вие може да имате понятие за Бога на някой философ, на някой пантеист, на някой материалист, на някой църковник, но то няма да внесе във вас вечния живот – онова вечно начало, онова вечно благо, към което се стремим, което съставлява нашата цел. Вън от това вие ще бъдете в положението на болен, който нощно време се припича на луната и очаква тя да го стопли; или на гладен, който отдалеч наблюдава хубавите самуни, или на жаден, който отдалеч си въобразява, че пие бистра вода, и си казва: „Аз я познавам“. Казвам ви: Това не е познание, това е понятие за външната сянка на нещата.
към беседата >>
18.
Изкушението
,
НБ
, София, 3.7.1915г.,
Затова ние трябва да
любим
Бога, никого другиго.
И ако някой умре, нека да умре заради Господа и да стане сила за повдигане на света. И така, това са три велики изкушения, които ще ви дойдат до главата. Някои от вас са в първото изкушение, някои са във второто, а други са в третото. Издръжте ги, за да издържите и четвъртото, след което да дойде Възкресението – тогава Бог ще ви даде Сила. И когато пожертвате живота си за Слава Божия, тогава Бог ще ви възкреси в отплата.
Затова ние трябва да
любим
Бога, никого другиго.
Не свързвайте сърцата си с развратни хора. Аз познавах една богата госпожица американка, която се ожени за един развратен мъж, за да го обърне, обаче не успя. Не се опитвайте, такъв мъж ще ви бие и ще ви изтезава. Да ви благослови Бог с добри мъже и добри жени, да ви благослови Господ с добри синове и добри дъщери! Да ви пази Господ от лоши синове и лоши дъщери!
към беседата >>
19.
Стари и нови мехове
,
НБ
, , 25.7.1915г.,
Мойсеевият закон казва: „Зъб за зъб, и око за око“, но според Христовото учение законът е тъкмо обратен – да
любим
враговете си; ако ни ударят от едната страна, да обърнем и другата.
По едно време идва слугата и се чуди защо господарят му още не излиза навън; отваря вратата и вижда, че всички видове змии се увили около него; слугата обаче бил много съобразителен: веднага отива, взема един голям котел със сварено мляко и го поставя в стаята; змиите, щом подушили млякото, отвили се сами от господаря му и отишли към млякото; индиецът станал и внимателно пак ги затворил в кацата, като си казвал: „Тази каца трябва хубаво да я затварям“. И вие някой път ще се намерите в положението на този змиеловец, и тогава ще ви трябва присъствие на духа и мляко, а това мляко е разумният живот. Христос казва: „Не бива да туряте ново вино в стар мех“, защото ще ви разстрои. Ако някой религиозен се разстрои, той е стар мех, който не е могъл да издържи новото вино – новото учение. Не може да се примирят две идеи, които се сблъскват.
Мойсеевият закон казва: „Зъб за зъб, и око за око“, но според Христовото учение законът е тъкмо обратен – да
любим
враговете си; ако ни ударят от едната страна, да обърнем и другата.
Това ново учение как ще примирите със старото, ако и него задържите? Мойсеевият закон е за стар мях, Христовото учение иска нов мях. Според Мойсеевия закон, понеже старите хора не са способни да се борят с новото, искат да хванат противника и да му извадят очите, да не може да ги вижда и намери, а Христовото учение казва: „Вашите противници може да направите ваши приятели, можете да ги обезоръжите и дори да ги накарате да ви служат“. Сега, нека дойдем до вътрешния психологически смисъл на Христовите думи. Никога не трябва да мислим в живота, че сме разбрали напълно истината и че вече няма какво да учим: ще бъдем такива стари мехове, които са спрели своето развитие на земята.
към беседата >>
20.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915
,
СБ
, В.Търново, 17.8.1915г.,
Да бъдем религиозни, значи да знаем да
любим
.
С нашите очи ние виждаме къде е тази нова къща, в която трябва да влезем; нашият мозък ни дава указание, как практически да намерим път. Някои хора са опечени, но някои още трябва да се пекат в огъня. Някои казват: „Не бутай огъня, да не пострадаш." Ако не пострадаш, ще бъдеш винаги в пъкъла долу. Те мразят Виделината, ще бъдат слуги. В деня, когато отидете към Виделината, всичко ще се обърне към добро и ще земете да растете във вашите души, ще разберете смисъла на Живота, Божествената Любов.
Да бъдем религиозни, значи да знаем да
любим
.
Да любим, в това се състои всичката наука, всичкото изкуство. Трябва да знаем как да любим. Някой казва: „Не ме люби". Ами как ще те люби, когато не знае да люби. Да любим, то значи нашите ръце да бъдат толкова деликатни, да имаме толкова знания и мъдрост, че като пипаме човешката душа, да не развалим едните благородни израстяющи, едните удове, членове, с които си служи.
към беседата >>
Да
любим
, в това се състои всичката наука, всичкото изкуство.
Някои хора са опечени, но някои още трябва да се пекат в огъня. Някои казват: „Не бутай огъня, да не пострадаш." Ако не пострадаш, ще бъдеш винаги в пъкъла долу. Те мразят Виделината, ще бъдат слуги. В деня, когато отидете към Виделината, всичко ще се обърне към добро и ще земете да растете във вашите души, ще разберете смисъла на Живота, Божествената Любов. Да бъдем религиозни, значи да знаем да любим.
Да
любим
, в това се състои всичката наука, всичкото изкуство.
Трябва да знаем как да любим. Някой казва: „Не ме люби". Ами как ще те люби, когато не знае да люби. Да любим, то значи нашите ръце да бъдат толкова деликатни, да имаме толкова знания и мъдрост, че като пипаме човешката душа, да не развалим едните благородни израстяющи, едните удове, членове, с които си служи. Ако някой иска да ви помилува леко, вие ще ли да дадете?
към беседата >>
Трябва да знаем как да
любим
.
Някои казват: „Не бутай огъня, да не пострадаш." Ако не пострадаш, ще бъдеш винаги в пъкъла долу. Те мразят Виделината, ще бъдат слуги. В деня, когато отидете към Виделината, всичко ще се обърне към добро и ще земете да растете във вашите души, ще разберете смисъла на Живота, Божествената Любов. Да бъдем религиозни, значи да знаем да любим. Да любим, в това се състои всичката наука, всичкото изкуство.
Трябва да знаем как да
любим
.
Някой казва: „Не ме люби". Ами как ще те люби, когато не знае да люби. Да любим, то значи нашите ръце да бъдат толкова деликатни, да имаме толкова знания и мъдрост, че като пипаме човешката душа, да не развалим едните благородни израстяющи, едните удове, членове, с които си служи. Ако някой иска да ви помилува леко, вие ще ли да дадете? Какво бихме казали, ако човек поиска да бръкне със своите ръце във вашето сърце?
към беседата >>
Да
любим
, то значи нашите ръце да бъдат толкова деликатни, да имаме толкова знания и мъдрост, че като пипаме човешката душа, да не развалим едните благородни израстяющи, едните удове, членове, с които си служи.
Да бъдем религиозни, значи да знаем да любим. Да любим, в това се състои всичката наука, всичкото изкуство. Трябва да знаем как да любим. Някой казва: „Не ме люби". Ами как ще те люби, когато не знае да люби.
Да
любим
, то значи нашите ръце да бъдат толкова деликатни, да имаме толкова знания и мъдрост, че като пипаме човешката душа, да не развалим едните благородни израстяющи, едните удове, членове, с които си служи.
Ако някой иска да ви помилува леко, вие ще ли да дадете? Какво бихме казали, ако човек поиска да бръкне със своите ръце във вашето сърце? Това Любов ли е? Така бръкват котките, тигрите, мечките и изваждат мозъка, дробовете и сърцето навън. Оженили се и след една-две години един на друг си свалят маските и останат празни мехове.
към беседата >>
21.
Да възлюбиш Господа
,
НБ
, София, 15.10.1916г.,
Важен е въпросът, защо трябва да
любим
, защо трябва да имаме една заповед.
Той е познат на всички. Единственото реално и съществено нещо в света е тоя Бог. Някои искат да разрешат въпроса за съществуването на Бога по философски начин. Оставете настрана философските разисквания и гимнастики на ума. Тоя въпрос се решава чрез опит.
Важен е въпросът, защо трябва да
любим
, защо трябва да имаме една заповед.
Какво представя заповедта? Тя е основа, почва, върху която се гради; тя е сила, с която се работи; тя е опорна точка, от която се излиза. – Как познаваме, дали имаме опорна точка, или не? – Когато застанете на едно място и вдигате един тежък предмет. Ако почвата под краката ви е яка и не потъвате, казвам, че имате опорна точка; ако краката ви потъват, почвата ви не е яка, т. е.
към беседата >>
– Да
възлюбим
Господа.
И думата „лош" има две значения. Под „лош човек" разбираме енергичен. Лошото, злото крие в себе си сила, която трябва да се употреби на място. Не се ли употреби на място, злото се явява като разрушител. Коя е голямата заповед?
– Да
възлюбим
Господа.
Тая заповед ни учи да мислим, да чувствуваме и да действуваме правилно. Това е една опитна философия, за разбирането на която са нужни години. Много работа се иска от човека, за да се научи да мисли, да чувствува и да действува правилно. Много време е нужно на човека, докато познае Господа. За мене Бог е велика реалност.
към беседата >>
Христос казва: „Да
възлюбим
Господа!
Не хулете Господа в себе си и не казвайте, че Той ви е създал грешници. Ако види, че си отчаян, Господ ще ти каже: Синко, не се отчайвай! След време ти ще станеш добър и праведен човек. Някои философи говорят за погрешките на хората, защото не разбират законите. Сами те правят погрешки, а говорят за погрешките на другите.
Христос казва: „Да
възлюбим
Господа!
" И хората говорят за любовта, без да я познават. Някой казва: Умирам за любов. Като се ожени, казва: Умирам от любов. И преди да се е оженил умирал от любов; и като се ожени, пак умира от любов. Разглеждайте думата „смърт" в друг смисъл.
към беседата >>
Докато
любим
Бога, ние сме на небето, в рая.
Ония, които са загубили любовта си, да носят черни дрехи. – Докога ще носят черно? – Докато намерят любовта. Носете бели кърпи на главите си, бели кърпи в сърцата си и бели кърпи в умовете си, за да намерите Господа. Вие може да намерите Господа още сега, още в тоя момент – от вас зависи.
Докато
любим
Бога, ние сме на небето, в рая.
Щом се усъмним в Него, ние сме в ада, в мястото на страданието, на тъмнината, на ожесточаването. „Да възлюбим Господа! " Тая е голямата заповед, върху която почива нашият живот. – Как трябва да любим Господа? Като ближния?
към беседата >>
„Да
възлюбим
Господа!
– Докато намерят любовта. Носете бели кърпи на главите си, бели кърпи в сърцата си и бели кърпи в умовете си, за да намерите Господа. Вие може да намерите Господа още сега, още в тоя момент – от вас зависи. Докато любим Бога, ние сме на небето, в рая. Щом се усъмним в Него, ние сме в ада, в мястото на страданието, на тъмнината, на ожесточаването.
„Да
възлюбим
Господа!
" Тая е голямата заповед, върху която почива нашият живот. – Как трябва да любим Господа? Като ближния? Любовта към Бога и любовта към ближния са две неща диаметрално противоположни. За да разберете любовта към Бога, трябва да затворите това, което знаете, и да опитате моето.
към беседата >>
– Как трябва да
любим
Господа?
Вие може да намерите Господа още сега, още в тоя момент – от вас зависи. Докато любим Бога, ние сме на небето, в рая. Щом се усъмним в Него, ние сме в ада, в мястото на страданието, на тъмнината, на ожесточаването. „Да възлюбим Господа! " Тая е голямата заповед, върху която почива нашият живот.
– Как трябва да
любим
Господа?
Като ближния? Любовта към Бога и любовта към ближния са две неща диаметрално противоположни. За да разберете любовта към Бога, трябва да затворите това, което знаете, и да опитате моето. Вашето знание сте опитали; опитайте сега моето. Ако вашето е по-добро, готов съм да го приема.
към беседата >>
Единственият, Който люби, е Бог, затова и ние трябва да
любим
.
Днес става същото с Господа. Вие сте в лодката с Него, но когато ви нападнат апаши, бягате и Го оставяте сам. Казвате: Не искам да страдам заради Господа. Като мине опасността, ще Го потърсите и ще Му кажете: Господи, прости ме, сгреших. Който люби Господа, трябва да бъде смел!
Единственият, Който люби, е Бог, затова и ние трябва да
любим
.
Единственият, Който работи, е Бог, затова и ние трябва да работим. И като мразите, пак мразите от любов към Бога. Като влезете в любовта, ще видите нещата в истинската им светлина. Тогава ще разберете, защо един предмет е твърд, а друг – мек. В светлината ще видите това, което в тъмнината не сте различили.
към беседата >>
Важен е въпросът, защо трябва да
любим
, защо трябва да имаме една заповед.
(втори вариант)
Той е познат на всички. Единственото реално и съществено нещо в света е Тоя Бог. Някои искат да разрешат въпроса за съществуването на Бога по философски начин. Оставете настрана философските разисквания и гимнастики на ума. Тоя въпрос се решава чрез опит.
Важен е въпросът, защо трябва да
любим
, защо трябва да имаме една заповед.
Какво представя заповедта? Тя е основа, почва, върху която се гради; тя е сила, с която се работи; тя е опорна точка, от която се излиза. Как познаваме дали имаме опорна точка, или не? Когато застанете на едно място и вдигате един тежък предмет, ако почвата под краката ви е яка и не потъвате, казвам, че имате опорна точка. Ако краката ви потъват, почвата ви не е яка, тоест опорната ви точка не е сигурна.
към втори вариант >>
Да
възлюбим
Господа.
(втори вариант)
И думата „лош" има две значения. Под „лош човек" разбираме енергичен. Лошото, злото, крие в себе си сила, която трябва да се употреби намясто. Не се ли употреби намясто, злото се явява като разрушител. Коя е голямата заповед?
Да
възлюбим
Господа.
Тая заповед ни учи да мислим, да чувстваме и да действаме правилно. Това е една опитна философия, за разбирането на която са нужни години. Много работа се иска от човека, за да се научи да мисли, да чувства и да действа правилно. Много време е нужно на човека, докато познае Господа. За мене Бог е Велика реалност.
към втори вариант >>
Христос казва: „Да
възлюбим
Господа." И хората говорят за любовта, без да я познават.
(втори вариант)
Той ще избягва погрешките. Не хулете Господа в себе си и не казвайте, че Той ви е създал грешници. Ако види, че си отчаян, Господ ще ти каже: „Синко, не се отчайвай. След време ти ще станеш добър и праведен човек." Някои философи говорят за погрешките на хората, защото не разбират законите. Сами те правят погрешки, а говорят за погрешките на другите.
Христос казва: „Да
възлюбим
Господа." И хората говорят за любовта, без да я познават.
Някой казва: „Умирам за любов." Като се ожени, казва: „Умирам от любов." И преди да се е оженил, умирал от любов, и като се оженил, пак умира от любов. Разглеждайте думата „смърт" в друг смисъл. И като се ражда, човек пак умира. Раждането на земята е смърт на небето. Смъртта на земята е раждане в другия свят - раждаш се за по-висок живот от земния.
към втори вариант >>
Докато
любим
Бога, ние сме на небето, в рая.
(втори вариант)
Бог е казал: „Ония, които отиват да се женят и носят любовта в сърцето си, да се обличат в бяло. Ония, които са загубили любовта си, да носят черни дрехи." Докога ще носят черно? Докато намерят любовта. Носете бели кърпи на главите си, бели кърпи в сърцата си и бели кърпи в умовете си, за да намерите Господа. Вие може да намерите Господа още сега, още в тоя момент - от вас зависи.
Докато
любим
Бога, ние сме на небето, в рая.
Щом се усъмним в Него, ние сме в ада, в мястото на страданието, на тъмнината, на ожесточаването. „Да възлюбим Господа." Тая е голямата заповед, върху която почива нашият живот. Как трябва да любим Господа? Като ближния? Любовта към Бога и любовта към ближния са две неща диаметрално противоположни.
към втори вариант >>
„Да
възлюбим
Господа." Тая е голямата заповед, върху която почива нашият живот.
(втори вариант)
Докато намерят любовта. Носете бели кърпи на главите си, бели кърпи в сърцата си и бели кърпи в умовете си, за да намерите Господа. Вие може да намерите Господа още сега, още в тоя момент - от вас зависи. Докато любим Бога, ние сме на небето, в рая. Щом се усъмним в Него, ние сме в ада, в мястото на страданието, на тъмнината, на ожесточаването.
„Да
възлюбим
Господа." Тая е голямата заповед, върху която почива нашият живот.
Как трябва да любим Господа? Като ближния? Любовта към Бога и любовта към ближния са две неща диаметрално противоположни. За да разберете любовта към Бога, трябва да затворите това, което знаете, и да опитате моето. Вашето знание сте опитали, опитайте сега моето.
към втори вариант >>
Как трябва да
любим
Господа?
(втори вариант)
Носете бели кърпи на главите си, бели кърпи в сърцата си и бели кърпи в умовете си, за да намерите Господа. Вие може да намерите Господа още сега, още в тоя момент - от вас зависи. Докато любим Бога, ние сме на небето, в рая. Щом се усъмним в Него, ние сме в ада, в мястото на страданието, на тъмнината, на ожесточаването. „Да възлюбим Господа." Тая е голямата заповед, върху която почива нашият живот.
Как трябва да
любим
Господа?
Като ближния? Любовта към Бога и любовта към ближния са две неща диаметрално противоположни. За да разберете любовта към Бога, трябва да затворите това, което знаете, и да опитате моето. Вашето знание сте опитали, опитайте сега моето. Ако вашето е по-добро, готов съм да го приема.
към втори вариант >>
Затова и ние трябва да
любим
.
(втори вариант)
Днес става същото с Господа. Вие сте в лодката с Него, но когато ви нападнат апаши, бягате и Го оставяте Сам. Казвате: „Не искам да страдам заради Господа." Като мине опасността, ще Го потърсите и ще Му кажете: „Господи, прости ме, сгреших." Който люби Господа, трябва да бъде смел. Единственият, Който люби, е Бог.
Затова и ние трябва да
любим
.
Единственият, Който работи, е Бог, затова и ние трябва да работим. И като мразите, пак мразите от любов към Бога. Като влезете в любовта, ще видите нещата в истинската им светлина. Тогава ще разберете защо един предмет е твърд, а друг - мек. В светлината ще видите това, което в тъмнината не сте различили.
към втори вариант >>
22.
Закхей
,
НБ
, София, 26.11.1916г.,
Това показва, че тя му е
любима
овца.
Проповедникът иска да го слушат много хора, но никой не желае да го слуша един. Човек трябва да е готов като Закхей да раздаде половината си богатство и да възвърне за обидите четверократно. Питате как да намерите Христос. Приложете този закон – качете се на черницата. Много пъти съм наблюдавал как покрай овчар, който пасе голямо стадо, минават всички овце, а той се спира само на една, погалва я, говори й.
Това показва, че тя му е
любима
овца.
И той й дава едно любимо име, например някой път й вика “Маро” и тя му отговаря. Това показва, че от всички останали тази овца се е индивидуализирала. Тя като Закхей се е качила горе на черницата и овчарят си я познава. По същия закон и ние трябва да се индивидуализираме. Трябва да се простим с всички свои стари навици и стари привички.
към беседата >>
И той й дава едно
любимо
име, например някой път й вика “Маро” и тя му отговаря.
Човек трябва да е готов като Закхей да раздаде половината си богатство и да възвърне за обидите четверократно. Питате как да намерите Христос. Приложете този закон – качете се на черницата. Много пъти съм наблюдавал как покрай овчар, който пасе голямо стадо, минават всички овце, а той се спира само на една, погалва я, говори й. Това показва, че тя му е любима овца.
И той й дава едно
любимо
име, например някой път й вика “Маро” и тя му отговаря.
Това показва, че от всички останали тази овца се е индивидуализирала. Тя като Закхей се е качила горе на черницата и овчарят си я познава. По същия закон и ние трябва да се индивидуализираме. Трябва да се простим с всички свои стари навици и стари привички. Това е целта на съвременната култура.
към беседата >>
23.
Двамата господари
,
НБ
, , 21.1.1917г.,
Когато дойде Божественият принцип в нас, само тогава можем да
любим
и да кажем: „Бог е Любов“.
Хората казват: „Който много мрази, много люби“. Това е наполовина вярно. Бог предоставя енергията си на втория принцип, и когато тя дойде, разумният Му Дух почва да гради. Не можеш едновременно да любиш и да мразиш. Не се лъжете, това е лъжлива философия, лъжливо учение.
Когато дойде Божественият принцип в нас, само тогава можем да
любим
и да кажем: „Бог е Любов“.
Само тогава ще разберем истинския смисъл на материалния свят, понеже Любовта е необходима за развитието на нашия живот. Както къщите са необходими за хората; както гнездата – за птиците, така и този принцип е необходим за света. Някои питат: „Защо Господ направил така света? “ – То не е ваша работа – другояче не можеше да бъде направен. Питат някои: „Защо Господ не направи онова?
към беседата >>
24.
Децата
,
НБ
, София, 11.2.1917г.,
Казват: „Да
любим
“; но знаете ли как се изразява любовта?
– Защо любите двама? Един Ви беше достатъчен. Всяка мисъл си има своето място. Ако не любите някого, не го лъжете, кажете му истината и той ще си намери друга. И в религиозно отношение хората страдат от същата любов.
Казват: „Да
любим
“; но знаете ли как се изразява любовта?
Човек, който желае много, прави грях, а който направи грях – страда. Който греши, е лош човек, но който греши и не се разкайва, е по-лош; който греши и не се разкайва, нито се моли, е още по-лош, а такъв, който не се разкайва и се моли, е лицемер, а лицемерът е най-лош човек в света. Има в света две лъжи, два вида грехове, – като казват, че любите някого, а го лъжете, постъпвате като крокодилите: те, когато обичат някого, облеят го със сълзите си, за да стане по-гладък, та да могат по-лесно да го глътнат. Не такава любов трябва, а любовта на малките деца. Малко дай, но от сърце го дай.
към беседата >>
25.
Познание. Самопожертвуване / Всичко ми е предадено
,
НБ
, София, 18.2.1917г.,
Кокошкитѣ, които вие всѣкидневно изяждате, азъ ги уважавамъ, за моята душа тѣ сѫ по-
любими
, отколкото всички мъртви хора, които за никого досега не сѫ станали жертва.
Това е законътъ на самопожертвуването, да трансформирашъ енергията. Нѣкой казва: „Азъ го мразя.“ Значи ти си ледъ и затова трѣбва да нагорещишъ този ледъ, да стане на вода, а отъ вода на пара. Водата е най-голѣмото добро за растенията, но ако всичко се обърне на ледъ, нѣма да има никакъвъ животъ. Слѣдователно Христосъ казва: „Никой не познава Сина.“ Кой не Го познава? Всички хора, които не искатъ да се жертвуватъ, тѣ не познаватъ Сина, защото Синътъ, то е законъ на самопожертвуване.
Кокошкитѣ, които вие всѣкидневно изяждате, азъ ги уважавамъ, за моята душа тѣ сѫ по-
любими
, отколкото всички мъртви хора, които за никого досега не сѫ станали жертва.
Когато една кокошка умира и става жертва, азъ казвамъ: „Ти си една благородна, отлична кокошка и прѣдъ Божието лице имашъ една голѣма стойность.“ И затова казва Христосъ: „Нито една птичка не пада безъ волята Господня.“ За всички тѣзи птички, които се самопожертвуватъ, Господь се грижи. Това е съзнателното, това е цѣнното, за което Богъ се грижи. Ако вие сте прѣдъ лицето на Бога, като една птичка, която е готова да се жертвува, Богъ ще мисли и мисли за васъ. Но ако вие мислите само за себе си, какъ да наредите по-добрѣ вашия животъ, Богъ за васъ нѣма да мисли. Да мислишъ за Бога, значи да мислишъ за най-великото, отъ което нѣма нищо по-цѣнно.
към беседата >>
26.
Спасението
,
НБ
, София, 25.2.1917г.,
Почитайте душата и духа си, почитайте душата и духа на ближния си, за да бъдете
любими
чада на Бога.
Горко на онзи момък, който се ожени за мома, която не почита майка си и баща си! Мома и момък, които почитат майка си и баща си, и Бог ги обича и благославя. Който иска любовта на ближния си, трябва да почита майка си и баща си. Това е закон, който действува в Битието. Вън от този закон любовта не се проявява.
Почитайте душата и духа си, почитайте душата и духа на ближния си, за да бъдете
любими
чада на Бога.
Когото Бог обича, и хората го обичат. Който не почита баща си и майка си, той е нещастен човек. Който не люби ближния си, също е нещастен. Той е грешен човек, осъден на страдания. Това искал да каже Христос в стиха: „Ако искаш съвършен да бъдеш, почитай баща си и майка си, т.е.
към беседата >>
Нѣкой казва: „Азъ искамъ на бѫда светия, ангелъ.“ – Можешъ, но нѣма да бѫдешъ
любимъ
отъ Бога.
(втори вариант)
Да почиташъ майка си и баща си, тѣ сѫ обекта, а ближнитѣ, тѣ ще бѫдатъ законъ за стимулъ, т.е. той ще те подбужда къмъ любовь. Да любишъ, то значи да любишъ само това, което е слабо, нѣжно, мило, нуждаеще се отъ помощь. Силенъ човѣкъ не може да любишъ. Ако Богъ има такава велика любовь къмъ насъ, то е защото сме грѣшници, ако бѣхме ангели, Той нѣмаше да има никаква любовь къмъ насъ.
Нѣкой казва: „Азъ искамъ на бѫда светия, ангелъ.“ – Можешъ, но нѣма да бѫдешъ
любимъ
отъ Бога.
Комуто се много прощава, много се обича. Вие имате едно извратено понятие за тѣзи работи. Може да се наблюдава този фактъ и въ природата и тамъ той е вѣренъ. Обичатъ се тѣзи нѣща, които сѫ нѣжни, деликатни, слаби. Гледате нѣкой мѫжъ – здравъ, силенъ, той се влюбва въ нѣкоя слаба, едва крѣпяща се жена.
към втори вариант >>
27.
Яковъ и Исавъ / Яков и Исав
,
НБ
, София, 8.4.1917г.,
Следователно, светът ще се оправи, когато мъжете станат
любими
синове и братя на жените.
Нова сила иде в света – Рахил, която носи светлина за човешките умове. Отвсякъде се чува зов: Да излязат жените на фронта! Когато мъжете останат в тила, а жените излязат на фронта, светът ще се поправи. Бог, ангелите, светиите имат голяма вяра в жените. И аз имам голяма вяра в тях.
Следователно, светът ще се оправи, когато мъжете станат
любими
синове и братя на жените.
към беседата >>
У майката се заражда желание, нейниятъ
любимъ
синъ да вземе първородството, а бащата обичалъ повече Исава и искалъ, както се слѣдва по обичая, той да приеме благословението.
(втори вариант)
На сцената изпѫкватъ още два характера: майката и бащата на двамата братя. Бащата обичалъ Исава, а майката – Якова. Може да се каже, че Яковъ напълно приличалъ на майка си, носилъ нейния умъ. Исавъ прѣдставлява човѣка съ своето естествено тѣло, нисше съзнание, а Яковъ прѣдставлява човѣшкото сърдце, стрѣмежа на човѣка къмъ животъ. Майката прѣдставлява човѣшкия умъ, а слѣпиятъ баща прѣдставлява човѣшкия разумъ, който е достигналъ пълното си развитие.
У майката се заражда желание, нейниятъ
любимъ
синъ да вземе първородството, а бащата обичалъ повече Исава и искалъ, както се слѣдва по обичая, той да приеме благословението.
Като ослѣпѣ Исаакъ, бащата, извика единъ день при себе си Исава и му каза: „Вземи орѫжията си, иди на ловъ и ми сготви отъ лова си вкусно ястие, да ямъ и да те благословя прѣди да умра.“ Отиде Исавъ на полето за ловъ и да го донесе на баща си. Майката Ревека, като чу това, каза на Якова: „Баща ти каза на Исава да отиде на полето и да му сготви хубаво ястие, за да го благослови, затова иди ти въ стадото, вземи двѣ ярета, да ги сготвя вкусно и да занесешъ ядене на баща си, за да те благослови вмѣсто Исава.“ Яковъ отговорилъ: „Братъ ми е мѫжъ косматъ, а азъ гладъкъ и баща ми ще ме познае, тъй че вмѣсто благословението му, ще си навлѣка проклятие.“ – „Не бой се, азъ ще те измѣня“, отговорила майката. Облѣче тя Якова съ дрехитѣ на Исава, покри рѫцѣтѣ и шията му съ кожата на яретата, сготви вкусно ястие и го изпрати при бащата, отъ когото и взе благословението му. Ще ви изтъкна тукъ закона на развитието. Никоя постѫпка, била тя добра или лоша, не може да остане безъ послѣдствие.
към втори вариант >>
28.
Влиянието на музиката
,
ИБ
, , 12.4.1917г.,
Вземете една статуя, например тя сега е
любима
на всички, но по-рано като камък е била забутана някъде далеч от всички.
Някой от вас казват: "Той не ме люби." Това не е на мястото си. Ако не те люби, тогава какво? - "Мрази ме." Ти не можеш да познаеш любовта, докато не те мразят. Първо трябва да те мразят, за да те любят после.
Вземете една статуя, например тя сега е
любима
на всички, но по-рано като камък е била забутана някъде далеч от всички.
Трябва този камък да се издяла, изглади, за да бъде после хубав. Не мислете, че вие всякога сте били това, което сте сега. Господ ви е одялал, затова сте добри. Щом вашата статуя е направена, вие сте в музиката. IV стих: ''"Който сам прави големи чудеса."'' На коя дума ще турите ударението?
към беседата >>
29.
Радвайте се
,
НБ
, София, 15.4.1917г.,
“ Мома, прѣди да се влюби, си създава образъ
любимъ
, а като срѣщне момъка, намира, че той е, който отговаря на създадения образъ и го залюбва.
(втори вариант)
Не взимайте вашето брѣме върху себе си, всичко ще се промени. Сега ви оставямъ съ тази дума „радвайте се“. Нека тя зачене въ вашия умъ. Тогава ще се съедините съ тѣзи Божествени духове. Ще кажете: „Е, отъ где ги виждаме?
“ Мома, прѣди да се влюби, си създава образъ
любимъ
, а като срѣщне момъка, намира, че той е, който отговаря на създадения образъ и го залюбва.
Ако повтаряте думата „радость“, само така ще привлѣчете Христа, ще познаете великитѣ истини въ живота, ще разберете, че думитѣ иматъ въ себе си дълбокъ смисълъ. Това сѫ прости знания, които ви ги давамъ даромъ защото ви сѫ потрѣбни и азъ не ще нося никаква отговорность, ако кажете, че сте пострадали. Приложете тѣзи знания. Произнесете думата „радость“ 10 пѫти на день, безъ всѣко съмнѣние, идете слѣдъ това на работа и вижте какъ ще подѣйствува тя. Тури хлѣба въ стомаха си и не мисли по това, той ще свърши работата си.
към втори вариант >>
30.
Божията воля / Волята Божия
,
НБ
, София, 22.4.1917г.,
Не любя човѣкъ, който не е
любимъ
отъ Бога.
(втори вариант)
Така се обнови и французката нация. Защо Ионъ отиде да проповѣдва въ Франция? Ионъ казваше: „Горко на французитѣ, ако тѣ не се обновятъ.“ – „Ще се обновимъ, ще се обновимъ“, казваха тѣ. Не ме разбирайте, че азъ имамъ прѣдъ видъ само единъ народ. За мене всѣки народъ, който изпълнява волята Божия, е почтенъ прѣдъ моитѣ очи.
Не любя човѣкъ, който не е
любимъ
отъ Бога.
Не може да се люби единъ камъкъ. Това сѫщество, което вие любите, трѣбва да има горещина въ себе си, въ сърдцето си, тя трѣбва да бѫде въ излишъкъ, за да може да давате и да взимате. Така трѣбва това да се схване отъ българитѣ, за да може тѣ да се обновятъ. За мене е безразлично дали българитѣ ще ме слушатъ или не. Азъ съмъ като единъ сказчикъ, ще ви кажа истината, пъкъ ще си вървя.
към втори вариант >>
31.
Чистосърдечните / Чистосърдечнитѣ
,
НБ
, София, 29.4.1917г.,
Някога това дете е било нейният възлюбен, и след като се пречистил, той иде като нейно
любимо
дете.
Павел казва: „Ние няма да умрем, но ще се изменим.” Аз казвам: Човек не умира, но като водата на моретата и на океаните, се изпарява, т.е. напуща света и влиза в земята, между песъчливите пластове, да се пречисти и отново да се върне на земята. Това повторно връщане на човека към земята, вече пречистен и свободен, наричаме „новораждане или възкресение". Следователно, радвайте се, когато се изпарявате и сгъстявате, защото се раждате отново. И майката се радва на своето новородено дете, което излиза от земята като чист извор и й предлага да пие от неговата чиста, бистра вода.
Някога това дете е било нейният възлюбен, и след като се пречистил, той иде като нейно
любимо
дете.
Като слушат тези неща, мнозина се запитват: Вярно ли е всичко това? Може ли, наистина, човек да се ражда и преражда? – Не само че е възможно, но това става всеки момент в живота. За невежите, които не разбират законите на живота, това е невъзможно; обаче, за онези, които разбират законите, всичко е възможно. Наблюдавайте живота на птиците, на млекопитаещите и ще видите, че в известно отношение те стоят по-високо от човека.
към беседата >>
32.
Бог е съчетал / Богъ е съчеталъ
,
НБ
, София, 13.5.1917г.,
Всички негови слушатели и пасоми излезли да го изпратят, понеже бил общ
любимец
.
За предпочитане е, един момък да обича една мома, а не десет. Десет момъка ще разбъркат главата й, ще смутят сърцето й и в скоро време, тя ще заболее. Всъщност, само един обича, а не двама. Някъде в Америка, имало един знаменит проповедник, който увличал слушателите си със своето красноречие. Дошъл денят, когато трябвало да си замине.
Всички негови слушатели и пасоми излезли да го изпратят, понеже бил общ
любимец
.
Заедно с тях излезли и кучетата, и патките, и гъските - да му кажат сбогом и да му пожелаят добър път. Най-после, той се качил на един кон и тръгнал към гарата. На края на града, конят се изправил на краката си, хвърлил го на земята и казал: Сбогом, приятелю, ние не се нуждаем от такива знаменитости. Те не са нужни за нашето развитие. Кой човек е знаменит?
към беседата >>
33.
Не може да се укрие
,
НБ
, София, 15.9.1918г.,
Ако майката изгуби син или дъщеря, тя започва да се интересува от другия свят, иска да знае къде е отишло
любимото
й дете.
Туря ви в затвор, в болница, хваща ви за главата и ви разтърсва. Христос казва: „Вие сте виделина на света." Стремете се да придобиете повече Светлина. Всяко противоречие носи Светлина за човешкия ум, както праханта се запалва при търкането на две парчета кремък едно в друго. След разрешаване на всяко противоречие човек започва да мисли право. Хората мислят, когато ги сполети някакво нещастие.
Ако майката изгуби син или дъщеря, тя започва да се интересува от другия свят, иска да знае къде е отишло
любимото
й дете.
Детето ви е там, дето вие сте били преди сто години. – „Аз не помня нищо.” – Че ти не помниш нищо, това не опровергава Истината. Помните ли, че сте били в утробата на майка си? Ако не помните, и това не опровергава Истината. Поставете един човек в магнетичен сън и слушайте какво ще говори.
към беседата >>
Ако майката изгуби синъ или дъщеря, тя започва да се интересува отъ другия свѣтъ, иска да знае, кѫде е отишло
любимото
ѝ дете.
(втори вариант)
— Туря ви въ затворъ, въ болница, хваща ви за главата и ви разтръсва. Христосъ казва: „Вие сте виделина на свѣта.” Стремете се да придобиете повече свѣтлина. Всѣко противоречие носи свѣтлина за човѣшкия умъ, както прахъньта се запалва при търкането на две парчета кремъкъ едно въ друго. Следъ разрешаване на всѣко противоречие човѣкъ започва да мисли право. Хората мислятъ, когато ги сполети нѣкакво нещастие.
Ако майката изгуби синъ или дъщеря, тя започва да се интересува отъ другия свѣтъ, иска да знае, кѫде е отишло
любимото
ѝ дете.
Детето ви е тамъ, дето вие сте били преди сто години. — Азъ не помня нищо. — Че ти не помнишъ нищо, това не опровергава истината. Помните ли, че сте били въ утробата на майка си? Ако не помните, и това не опровергава истината.
към втори вариант >>
34.
В мое име
,
НБ
, София, 29.9.1918г.,
Искам всички да
възлюбим
Господа, Който се проявява чрез нашите майка, баща, брат и сестра.
Всички ще бъдете свидетели на това, което говоря, но да възлюбите Божествените майка, баща, брат и сестра. Сега са времена за опити. Да опитаме Господа. Не говоря само думи, но неща, които могат да станат. Не говоря, за да печеля последователи.
Искам всички да
възлюбим
Господа, Който се проявява чрез нашите майка, баща, брат и сестра.
Що се отнася до последователи, ето, Христос има петстотин милиона последователи, които са разделени според своето верую. Те и до днес още спорят, Син Божи ли е Христос, или не е; не знаят какво място да Му определят. Христос е сит от такива последователи. Казвам: Христос е Син Божи; Негов Баща е Бог; Неговата Майка е Господ; Неговата сестра и брат е Дух Свети. Той слиза на земята, да утеши всички страдащи, като им казва: "Не се страхувайте, аз ще ви помогна." Когато сте скръбни, ще дойде вашият голям Брат да ви утеши.
към беседата >>
Искамъ всички да
възлюбимъ
Господа, Който се проявява чрезъ нашата майка, баща, братъ и сестра.
(втори вариант)
Всички ще бѫдете свидетели на това, което говоря, но да възлюбите Божествената майка, баща, братъ и сестра. Сега сѫ времена за опити. Да опитаме Господа. Не говоря само думи, но нѣща, които могатъ да станатъ. Не говоря, за да печеля последователи.
Искамъ всички да
възлюбимъ
Господа, Който се проявява чрезъ нашата майка, баща, братъ и сестра.
Що се отнася до последователи, ето, Христосъ има 500 милиона последователи, които сѫ раздѣлени споредъ своето вѣрую. Тѣ и доднесъ още спорятъ, Синъ Божи ли е Христосъ, или не е; не знаятъ, какво мѣсто да Му опредѣлятъ. Христосъ е ситъ отъ такива последователи. Казвамъ: Христосъ е Синъ Божи; Неговъ Баща е Богъ; Неговата Майка е Господъ; Неговата сестра и братъ е Духъ Свети. Той слиза на земята да утеши всички страдащи, като имъ казва: Не се страхувайте, азъ ще ви помогна.
към втори вариант >>
35.
Да се роди
,
НБ
, София, 6.10.1918г.,
Каква усмивка искате: както котката се усмихва на мишката, или както майката на своето
любимо
дете?
Отворете ума и сърцето си, да възприемете красиви мисли и чувства. Когато едновременно в ума и в сърцето ви влязат една благородна и възвишена мисъл и едно благородно чувство, вие ще се новородите и ще бъдете готови да се жертвате за тях. Не гледайте на нещата и на проявите само от външната им страна. Често външността лъже хората. Отивате някъде на гости и казвате, че домакинята не била любезна към вас, не ви се усмихнала.
Каква усмивка искате: както котката се усмихва на мишката, или както майката на своето
любимо
дете?
Когато дебне мишката, котката стои неподвижна, със затворени очи, като че не я вижда. Щом я хване между лапите си, тогава й се усмихва. Обаче, майката се усмихва вътрешно, едва забелязано, на своето дете. Помнете: външната усмивка не е всякога искрена и чиста. Не е набожен онзи, който няма Любов в себе си.
към беседата >>
Каква усмивка искате: както котката се усмихва на мишката, или както майката на своето
любимо
дете?
(втори вариант)
Отворете ума и сърдцето си, да възприемете красиви мисли и чувства. Когато едновременно въ ума и въ сърдцето ви влѣзатъ една благородна и възвишена мисъль и едно благородно чувство, вие ще се новородите и ще бѫдете готови да се жертвувате за тѣхъ. Не гледайте на нѣщата и на проявитѣ само отъ външната имъ страна. Често външностьта лъже хората. Отивате нѣкѫде на гости и казвате, че домакинята не била любезна къмъ васъ, не ви се усмихнала.
Каква усмивка искате: както котката се усмихва на мишката, или както майката на своето
любимо
дете?
Когато дебне мишката, котката стои неподвижна, съ затворени очи, като че не я вижда. Щомъ я хване между лапитѣ си, тогава ѝ се усмихва. Обаче, майката се усмихва вѫтрешно, едва забелязано, на своето дете. Помнете: външната усмивка не е всѣкога искрена и чиста. Не е набоженъ онзи, който нѣма любовь въ себе си.
към втори вариант >>
36.
Двете заповеди
,
НБ
, София, 27.10.1918г.,
Много се говори за Любовта, но как трябва да
любим
?
Стремежът в живота на съществата не е нищо друго, освен подтик за проява на самия Живот. За да се прояви Разумният живот са нужни обект и условия. Обектът и условията показват, че човек трябва да чувства вътрешно този стремеж. Христос казва: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила." Така изразена Любовта към Бога, това подразбира проява на нейния вътрешен смисъл.
Много се говори за Любовта, но как трябва да
любим
?
В съвременното общество Любовта се проявява по различни начини, но пак не се постига целта, която гоним. Обикновено, обект в Любовта на момата е момъкът; обект на момъка е момата. И двамата се обичат и мислят, че като се оженят, ще бъдат щастливи. Но не излиза така. Тогава момата започва да търси вината в момъка, а той в момата.
към беседата >>
Христос определя как трябва да
възлюбим
Бога, и как – ближния си.
” След това пак излизат вън да правят и да развалят пясъчните си къщички. Майките им ги питат: “Къде бяхте? ” – На работа. Такова е разбирането на сегашните хора за живота и така живеят. Всеки ден строят къщи, уреждат градини, и всеки ден ги развалят.
Христос определя как трябва да
възлюбим
Бога, и как – ближния си.
Бога ще възлюбим с всичкото си сърце, с всичката си душа, ум и сила, а ближния си, като себе си. Като се проследи пътят на човешкото развитие, виждаме, че човек расте физически, сърдечно, умствено и като душа. Значи, той минава едновременно през четири свята: през физическия, дето се развива тялото; през Сърдечния, т.е. през страстите и желанията; през Умствения, т.е. през света на мисълта.
към беседата >>
Бога ще
възлюбим
с всичкото си сърце, с всичката си душа, ум и сила, а ближния си, като себе си.
Майките им ги питат: “Къде бяхте? ” – На работа. Такова е разбирането на сегашните хора за живота и така живеят. Всеки ден строят къщи, уреждат градини, и всеки ден ги развалят. Христос определя как трябва да възлюбим Бога, и как – ближния си.
Бога ще
възлюбим
с всичкото си сърце, с всичката си душа, ум и сила, а ближния си, като себе си.
Като се проследи пътят на човешкото развитие, виждаме, че човек расте физически, сърдечно, умствено и като душа. Значи, той минава едновременно през четири свята: през физическия, дето се развива тялото; през Сърдечния, т.е. през страстите и желанията; през Умствения, т.е. през света на мисълта. Умствения свят наричаме още свят на безсмъртието, на съзнателната душа, на човешкото его, когато човек съзнава, че е отделен индивид.
към беседата >>
Някои питат как можем да
любим
Бога, щом не сме Го видели.
Когато казваме, че във всеки закон има изключения, разбираме работите на Ангелите, които не са направили точно изчисленията си. Малки са техните погрешки, но все пак създават изключения. За да се внесе обнова в световете, които хората създават, Христос им препоръчва Любов към Бога. Любовта на човека към Бога се обуславя от връзката му с Него. Колкото по-правилна е връзката, толкова по-силна е Любовта.
Някои питат как можем да
любим
Бога, щом не сме Го видели.
Питам: всичко, което човек обича, вижда ли го? Друг пък казва, че докато не чуе и не види нещата, не вярва. Всъщност, човек вярва в неща, които нито е видял, нито е чул. Понякога човек обича нещо, само като го е пипнал. Как любят слепите?
към беседата >>
Следователно, когато се казва, че трябва да
любим
Бога и ближния си, това значи, да прогледнем и да изменим живота си, да влезем в новите условия.
Като развивате зрението, слуха и другите си сетива, работете и върху вътрешните качества, например, върху чувствителността. Чувствителният може с едно докосване до ръката на човека да познае, добър ли е, или не. Като се докосне до ръката на някой красив, но лош човек, той изпитва неприятно чувство, като че ли се е докоснал до мечка. Христос казва: „Няма нищо скрито в света, което да не се открие." Наистина, ако чувствителният затвори очите си и се докосне до ръката на някого, може веднага да каже, добър ли е, или лош. Нещата са скрити дотогава, докато не виждаме и не разбираме.
Следователно, когато се казва, че трябва да
любим
Бога и ближния си, това значи, да прогледнем и да изменим живота си, да влезем в новите условия.
Това е естествен стремеж на човешката душа. Всеки човек иска да бъде здрав, красив, разумен, а това се постига само при условията на Новия живот. Помнете: здравето на човека произтича от волята му, щастието – от неговия ум, а блаженството – от душата. Каквато е волята, такова ще бъде и здравето ни; какъвто е умът, такова ще бъде и щастието ни; каквато е душата, такова ще бъде и блаженството ни. Това не са форми, не са празни думи, но реални неща, които можем да приложим и в сегашния си живот.
към беседата >>
Ние трябва да
възлюбим
Бога с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила.
Утре мъжът е недоволен. Жената му направи баница, задоволи го. Обаче, това са залъгалки, с които хората временно се успокояват. Недоволството не трябва да се залъгва, а трябва да се възпита. Това се постига чрез прилагане на Любовта.
Ние трябва да
възлюбим
Бога с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила.
Ако сърцето не работи, и душата няма да работи; ако умът не работи, и волята няма да работи. Това е вътрешната връзка между силите в човека, чрез които той се възпитава. Да възпиташ един човек, това значи, да го поставиш в Правия път на Живота, да може сам той да работи. Хората се възпитават и самовъзпитават, но нямат резултати. Защо? Защото са започнали да работят първо със сърцето си, после с ума си, а са пренебрегнали душата си.
към беседата >>
Ние трябва да
любим
човека дотолкова, доколкото нашият ум, нашата душа, нашето сърце и нашата сила представляват обект на Любовта.
Напротив, ще слизаш дълбоко в материята, за да извлечеш онези материали, от които ще се ползваш в бъдеще. Колкото по-дълбоко слиза човек в материята, толкова по-големи страдания има и толкова по-големи опитности и поука извлича. Съвременните хора се връщат сега към еволюцията на душата, към степента, която са прескочили. В бъдеще ще минат през еволюцията на Силата. Казано е, че Царството Божие не е съградено върху ума или върху сърцето, но върху Силата.
Ние трябва да
любим
човека дотолкова, доколкото нашият ум, нашата душа, нашето сърце и нашата сила представляват обект на Любовта.
Любовта, за която хората говорят, се обуславя от материалните условия на живота. Затова често някои казват, че не обичат хората. За тях това е естествено. Те обичат, за да вземат нещо. Кой ще седне под някоя суха круша?
към беседата >>
Затова Бог казва, че трябва да Го
любим
, за да получим нещо от Него.
Не е лесно да разбереш човека. – “Да се обичаме! ” – И това не е лесно. Обаче колкото е мъчно да обичаш човека, толкова е лесно да го обичаш. Ако дадеш на човека нещо от своя ум, от своето сърце, от своята душа и сила, той непременно ще те обича.
Затова Бог казва, че трябва да Го
любим
, за да получим нещо от Него.
Той казва: “Късайте от плодовете на Дървото на Живота, за да бъдете силни, да проявите Любовта, Правдата, милосърдието, кротостта и въздържанието.” Само така човек може да прояви характер; само така може да кали волята си. Който има силна воля, той е кротък и смирен. Ще кажете, че не искате да бъдете кротък като овца. Овцата не е кротка. Тя има мекота, а не кротост.
към беседата >>
Да възлюбиш ближния си, като себе си." Хората се питат: “Кой Бог трябва да
възлюбим
?
Както водата в Природата играе важна роля за живота на организмите – растения, животни и хора, така и навлизането на човека по-дълбоко в гъстата материя на живота води към израждане. Водата е потребна за организмите в определено количество. Увеличи ли се количеството й, те се удавят. Пазете се и вие, да не се удавите в Живота. Христос казва на учениците си: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила.
Да възлюбиш ближния си, като себе си." Хората се питат: “Кой Бог трябва да
възлюбим
?
” – Видимият. Обаче, както майката е невидима за детето, докато е още в утробата й, така за много хора Бог е невидим и непознат. Те са още в утробата на Бога, не са излезли от Него. Като излязат вън от Него, ще Го виждат, без да Го познават. Много време ще трябва да мине, за да Го виждат и познават.
към беседата >>
Много се говори за любовьта, но какъ трѣбва да
любимъ
?
(втори вариант)
Стремежътъ въ живота на сѫществата не е нищо друго, освенъ потикъ за проява на самия животъ. За да се прояви разумниятъ животъ сѫ нуждни обектъ и условия. Обектътъ и условията показватъ, че човѣкъ трѣбва да чувствува вѫтрешно този стремежъ. Христосъ казва: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа, съ всичкия си умъ и съ всичката си сила.” Така изразена любовьта къмъ Бога, това подразбира проява на нейния вѫтрешенъ смисълъ.
Много се говори за любовьта, но какъ трѣбва да
любимъ
?
Въ съвременното общество любовьта се проявява по различни начини, но пакъ не се постига цельта, която гонимъ. Обикновено, обектъ въ любовьта на момата е момъкътъ; обектъ на момъка е момата. И двамата се обичатъ и мислятъ, че като се оженятъ, ще бѫдатъ щастливи. Но не излиза така. Тогава момата започва да търси вината въ момъка, а той въ момата.
към втори вариант >>
Христосъ опредѣля, какъ трѣбва да
възлюбимъ
Бога, и какъ — ближния си.
(втори вариант)
Следъ това пакъ излизатъ вънъ да правятъ и да развалятъ пѣсъчнитѣ си кѫщички. Майкитѣ имъ ги питатъ: Кѫде бѣхте? — На работа. Такова е разбирането на сегашнитѣ хора за живота и така живѣятъ. Всѣки день строятъ кѫщи, уреждатъ градини, и всѣки день ги развалятъ.
Христосъ опредѣля, какъ трѣбва да
възлюбимъ
Бога, и какъ — ближния си.
Бога ще възлюбимъ съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа, умъ и сила, а ближния си, като себе си. Като се проследи пѫтьтъ на човѣшкото развитие, виждаме, че човѣкъ расте физически, сърдечно, умствено и като душа. Значи, той минава едновременно презъ четири свѣта: презъ физическия, дето се развива тѣлото; презъ сърдечния, т. е. презъ страститѣ и желанията; презъ умствения, т. е. презъ свѣта на мисъльта.
към втори вариант >>
Бога ще
възлюбимъ
съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа, умъ и сила, а ближния си, като себе си.
(втори вариант)
Майкитѣ имъ ги питатъ: Кѫде бѣхте? — На работа. Такова е разбирането на сегашнитѣ хора за живота и така живѣятъ. Всѣки день строятъ кѫщи, уреждатъ градини, и всѣки день ги развалятъ. Христосъ опредѣля, какъ трѣбва да възлюбимъ Бога, и какъ — ближния си.
Бога ще
възлюбимъ
съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа, умъ и сила, а ближния си, като себе си.
Като се проследи пѫтьтъ на човѣшкото развитие, виждаме, че човѣкъ расте физически, сърдечно, умствено и като душа. Значи, той минава едновременно презъ четири свѣта: презъ физическия, дето се развива тѣлото; презъ сърдечния, т. е. презъ страститѣ и желанията; презъ умствения, т. е. презъ свѣта на мисъльта. Умствения свѣтъ наричаме още свѣтъ на безсмъртието, на съзнателната душа, на човѣшкото „его”, когато човѣкъ съзнава, че е отдѣленъ индивидъ.
към втори вариант >>
Нѣкои питатъ, какъ можемъ да
любимъ
Бога, щомъ не сме Го видѣли.
(втори вариант)
Когато казваме, че въ всѣки законъ има изключения, разбираме работитѣ на ангелитѣ, които не сѫ направили точно изчисленията си. Малки сѫ тѣхнитѣ погрѣшки, но все пакъ създаватъ изключения. За да се внесе обнова въ свѣтоветѣ, които хората създаватъ, Христосъ имъ препорѫчва любовь къмъ Бога. Любовьта на човѣка къмъ Бога се обуславя отъ връзката му съ Него. Колкото по- правилна е връзката, толкова по-силна е любовьта.
Нѣкои питатъ, какъ можемъ да
любимъ
Бога, щомъ не сме Го видѣли.
Питамъ: всичко, което човѣкъ обича, вижда ли го? Другъ пъкъ казва, че, докато не чуе и не види нѣщата, не вѣрва. Въ сѫщность, човѣкъ вѣрва въ нѣща, които нито е видѣлъ, нито е чулъ. Понѣкога човѣкъ обича нѣщо, само като го е пипналъ. Какъ любятъ слѣпитѣ?
към втори вариант >>
Следователно, когато се казва, че трѣбва да
любимъ
Бога и ближния си, това значи, да прогледаме и да измѣнимъ живота си, да влѣземъ въ новитѣ условия.
(втори вариант)
Като развивате зрението, слуха и другитѣ си сѣтива, работете и върху вѫтрешнитѣ качества, напримѣръ, върху чувствителностьта. Чувствителниятъ може съ едно докосване до рѫката на човѣка да познае, добъръ ли е, или не. Като се докосне до рѫката на нѣкой красивъ, но лошъ човѣкъ, той изпитва неприятно чувство, като че ли се е докоснадъ до мечка. Христосъ казва: „Нѣма нищо скрито въ свѣта, което да не се открие.” Наистина, ако чувствителниятъ затвори очитѣ си и се докосне до рѫката на нѣкого, може веднага да каже, добъръ ли е, или лошъ. Нѣщата сѫ скрити дотогава, докато не виждаме и не разбираме.
Следователно, когато се казва, че трѣбва да
любимъ
Бога и ближния си, това значи, да прогледаме и да измѣнимъ живота си, да влѣземъ въ новитѣ условия.
Това е естественъ стремежъ на човѣшката душа. Всѣки човѣкъ иска да бѫде здравъ, красивъ, разуменъ, а това се постига само при условията на новия животъ. Помнете: здравето на човѣка произтича отъ волята му, щастието — отъ неговия умъ, а блаженството — отъ душата. Каквато е волята, такова ще бѫде и здравето ни; какъвто е умътъ, такова ще бѫде и щастието ни; каквато е душата, такова ще бѫде и блаженството ни. Това не сѫ форми, не сѫ праздни думи, но реални нѣща, които можемъ да приложимъ и въ сегашния си животъ.
към втори вариант >>
Ние трѣбва да
възлюбимъ
Бога съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа, съ всичкия си умъ и съ всичката си сила.
(втори вариант)
Утре мѫжътъ е недоволенъ. Жената му направи баница, задоволи го. Обаче, това сѫ залъгалки, съ които хората временно се успокояватъ. Недоволството не трѣбва да се залъгва, а трѣбва да се възпита. Това се постига чрезъ прилагане на любовьта.
Ние трѣбва да
възлюбимъ
Бога съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа, съ всичкия си умъ и съ всичката си сила.
Ако сърдцето не работи, и душата нѣма да работи; ако умътъ не работи, и волята нѣма да работи. Това е вѫтрешната връзка между силитѣ въ човѣка, чрезъ които той се възпитава. Да възпиташъ единъ човѣкъ, това значи, да го поставишъ въ правия пѫть на живота, да може самъ той да работи. Хората се възпитаватъ и самовъзпитаватъ, но нѣматъ резултати. Защо? — Защото сѫ започнали да работятъ първо съ сърдцето си, после съ ума си, а сѫ пренебрегнали душата си.
към втори вариант >>
Ние трѣбва да
любимъ
човѣка дотолкова, доколкото нашиятъ умъ, нашата душа, нашето сърдце и нашата сила представятъ обектъ на любовьта.
(втори вариант)
Напротивъ, ще слизашъ дълбоко въ материята, за да извлѣчешъ онѣзи материали, отъ които ще се ползувашъ въ бѫдеще. Колкото по-дълбоко слиза човѣкъ въ материята, толкова по-голѣми страдания има и толкова по-голѣми опитности и поука извлича. Съвременнитѣ хора се връщатъ сега къмъ еволюцията на душата, къмъ степеньта, която сѫ прескочили. Въ бѫдеще ще минатъ презъ еволюцията на силата. Казано е, че Царството Божие не е съградено върху ума или върху сърдцето, но върху силата.
Ние трѣбва да
любимъ
човѣка дотолкова, доколкото нашиятъ умъ, нашата душа, нашето сърдце и нашата сила представятъ обектъ на любовьта.
Любовьта, за която хората говорятъ, се обуславя отъ материалнитѣ условия на живота. Затова често нѣкои казватъ, че не обичатъ хората. За тѣхъ това е естествено. Тѣ обичатъ, за да взематъ нѣщо. Кой ще седне подъ нѣкоя суха круша?
към втори вариант >>
Затова Богъ казва, че трѣбва да Го
любимъ
, за да получимъ нѣщо отъ Него.
(втори вариант)
Не е лесно да разберешъ човѣка. — Да се обичаме! — И това не е лесно. Обаче, колкото е мѫчно да обичашъ човѣка, толкова е лесно да го обичашъ. Ако дадешъ на човѣка нѣщо отъ своя умъ, отъ своето сърдце, отъ своята душа и сила, той непремѣнно ще те обича.
Затова Богъ казва, че трѣбва да Го
любимъ
, за да получимъ нѣщо отъ Него.
Той казва: Кѫсайте отъ плодоветѣ на дървото на живота, за да бѫдете силни, да проявите любовьта, правдата, милосърдието, кротостьта и въздържанието. Само така човѣкъ може да прояви характеръ; само така може да кали волята си. Който има силна воля, той е кротъкъ и смиренъ. Ще кажете, че не искате да бѫдете кротъкъ като овца. — Овцата не е кротка.
към втори вариант >>
Да възлюбишъ ближния си, като себе си.” Хората се питатъ: Кой Богъ трѣбва да
възлюбимъ
?
(втори вариант)
Както водата въ природата играе важна роля за живота на организмитѣ — растения, животни и хора, така и навлизането на човѣка по-дълбоко въ гѫстата материя на живота води къмъ израждане. Водата е потрѣбна за организмитѣ въ опредѣлено количество. Увеличи ли се количеството ѝ, тѣ се удавятъ. Пазете се и вие, да не се удавите въ живота. Христосъ казва на ученицитѣ си: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа, съ всичкия си умъ и съ всичката си сила.
Да възлюбишъ ближния си, като себе си.” Хората се питатъ: Кой Богъ трѣбва да
възлюбимъ
?
— Видимиятъ. Обаче, както майката е невидима за детето, докато е още въ утробата ѝ, така за много хора Богъ е незидимъ и непознатъ. Тѣ сѫ още въ утробата на Бога, не сѫ излѣзли отъ Него. Като излѣзатъ вънъ отъ Него, ще Го виждатъ, безъ да Го познаватъ. Много време ще трѣбва да мине, за да Го виждатъ и познаватъ.
към втори вариант >>
37.
Като чуха
,
НБ
, София, 17.11.1918г.,
– “Как трябва да
любим
?
Тази е причината, дето човек губи равновесието си, т.е. съгласието между ума и сърцето си. Сърцето не трябва да господства над ума, нито умът над сърцето, но трябва да работят в хармония. Ако в желанието си да разрешите правилно един въпрос, сърцето се притесни повече, отколкото трябва, нарушава се правилният ход на мислите. Ако при разрешаване на едно чувство, мисълта се наложи, вие изгубвате чувството си.
– “Как трябва да
любим
?
Как да проявим чувствата си? ” – По тези въпроси не се философства. Обичта и Любовта не търпят никаква философия, никакво нагаждане. Как ще измиеш краката на един пътник, дошъл в дома ти? Ще вземеш един леген с топла вода, сапун, кърпа и ще ги измиеш.
към беседата >>
— Какъ трѣбва да
любимъ
?
(втори вариант)
Тази е причината, дето човѣкъ губи равновесието си, т. е. съгласието между ума и сърдцето си. Сърдцето не трѣбва да господствува надъ ума, нито умътъ надъ сърдцето, но трѣбва да: работятъ въ хармония. Ако въ желанието си, да разрешите правилно единъ въпросъ, сърдцето се притѣсни повече, отколкото трѣбва, нарушава се правилниятъ ходъ на мислитѣ. Ако при разрешаване на едно чувство, мисъльта се наложи, вие изгубвате чувството си.
— Какъ трѣбва да
любимъ
?
Какъ да проявимъ чувствата си? — По тѣзи въпроси не се философствува. Обичьта и любовьта не търпятъ никаква философия, никакво нагаждане. Какъ ще измиешъ краката на единъ пѫтникъ, дошълъ въ дома ти? Ще вземешъ единъ легенъ съ топла вода, сапунъ, кърпа и ще ги измиешъ.
към втори вариант >>
38.
Изобилният живот
,
НБ
, София, 1.12.1918г.,
Някой казва: “Да
възлюбим
Господа, за да ни благослови.” Какво излиза най-после?
Дали са място на крадеца в себе си, той да се проявява. Това не значи, че бащата не трябва да се грижи за децата си. Напротив, онзи, на когото водата е в изобилие, трябва да я пусне да тече свободно навън, да напоява всички градини и нивя, които минават покрай нея. Божието благословение е общо за всички живи същества. Бог благославя повече онези, които не Го обичат, отколкото тези, които Го обичат.
Някой казва: “Да
възлюбим
Господа, за да ни благослови.” Какво излиза най-после?
Че преди да възлюби Бога, той имал по-голямо благословение, отколкото сега. Един варненски търговец решил да стане евангелист, за да върви търговията му по-добре, обаче, останал излъган. По-рано печелил повече, отколкото сега, като евангелист. Той се питал защо започнал да губи в търговията си. Много естествено.
към беседата >>
Нѣкой казва: Да
възлюбимъ
Господа, за да ни благослови.
(втори вариант)
— Дали сѫ мѣсто на крадеца въ себе си, той да се проявява. Това не значи, че бащата не трѣбва да се грижи за децата си. Напротивъ, онзи, на когото водата е въ изобилие, трѣбва да я пусне да тече свободно навънъ, да напоява всички градини и нивя, които минаватъ покрай нея. Божието благословение е общо за всички живи сѫщества. Богъ благославя повече онѣзи, които не Го обичатъ, отколкото тѣзи, които Го обичатъ.
Нѣкой казва: Да
възлюбимъ
Господа, за да ни благослови.
— Какво излиза най-после? — Че преди да възлюби Бога, той ималъ по-голѣмо благословение, отколкото сега. Единъ варненски търговецъ решилъ да стане евангелистъ, за да върви търговията му по-добре, обаче, останалъ излъганъ. По-рано печелилъ повече, отколкото сега, като евангелистъ. Той се питалъ, защо започналъ да губи въ търговията си.
към втори вариант >>
39.
Като себе си
,
НБ
, София, 2.2.1919г.,
Само така човек може да разбере и приложи стиха, в който Христос казва, как трябва да
възлюбим
Бога.
Спре ли се движението, спира животът, а оттам и любовта. Понеже в любовта има движение, човек трябва да обича всички живи същества, които се изпречват на пътя му. Само така, той дава възможност на Бога в себе си да се прояви. Това значи, да чувстваш пулса на живота. Това значи, да чувстваш величието и красотата на природата, както и могъществото на Твореца.
Само така човек може да разбере и приложи стиха, в който Христос казва, как трябва да
възлюбим
Бога.
Без стремеж към красотата, любовта не може да се прояви. „Да възлюбиш Господа с всичката си сила.“ Силата подразбира интензивност. Това значи, да възлюбиш Господа така, че да си готов да преодолееш всички мъчнотии и препятствия. Любов, която отстъпва пред препятствията, не е истинска; користната любов не е истинска. Любовта изисква велики жертви.
към беседата >>
40.
Противоречие в съзвучието
,
НБ
, София, 9.2.1919г.,
И след това да
възлюбим
враговете си.
Това значи искрен човек. Неговите думи, неговата реч е чиста, искрена. Който слуша такъв човек, не се натъква на никакви противоречия. Той вижда чистото съзвучие, без никакъв фалш и никаква грубост. И тъй, да извадим дясното око и да отсечем дясната ръка, които внасят съблазън в живота.
И след това да
възлюбим
враговете си.
Който люби врага си, той е човек на бъдещата култура. И ако онези, които заседават сега на конференцията в Париж, любят враговете си, ще дойде истински мир между народите. Не любят ли враговете си, и да дойде мир, той ще бъде временен. Истински мир е този, който носи бъдещата култура на работата, на живота и на любовта. Ако мирът, който сегашните народи очакват, почива на Мойсеевия закон „око за око и зъб за зъб“, времето ще покаже, какъв ще бъде този мир и каква култура ще донесе.
към беседата >>
41.
С любов се взима
,
НБ
, София, 22.3.1919г.,
Той е едно цяло, неделимо в себе си и във всички същества, затова трябва да го
любим
с една и съща Любов.
Даже никаква вещ не можете да си купите без Любов, а по-напред трябва да го възжелаете, да го възлюбите. Отидете ли в някоя гостилница да се нахраните или в някоя месарница да си купите нещо, пак ще вземете онова, което обичате. Обичта е вътрешна сила, която държи всичко в изправност, а Духът обгражда онова, което имаме. Като поставим Любовта в отношението към нашия Дух, Обичта към нашата душа и духа към нашето тяло, ние ще имаме разгадка на великия Живот, който владее Земята. Духът е единството, което се проявява във всички хора.
Той е едно цяло, неделимо в себе си и във всички същества, затова трябва да го
любим
с една и съща Любов.
Духът не може да се разделя, той крепи цялото Царство. Може да плачете, може да изливате много сълзи, но нямате ли Любов, Царството Божие е далеч от вас. Цял живот може да постите, постоянно да се разкайвате, но нямате ли Любов, Царството Божие е далеч от вас. Да се покаеш разбирам да разтвориш сърцето си и да възприемеш Любовта вътре в него, друго покаяние не разбирам. Според този велик закон вие трябва да обичате еднакво и Доброто, и злото – там е силата на човека.
към беседата >>
Злото в света се явява, когато престанем да
любим
Духа, т. е.
Други пък ще кажат, че децата влизат в Царството Божие. Влизат, но не могат да го вземат. Тези стари възгледи за “може” или “не може” са едно заблуждение. Ако оплета с въже краката ви, вие няма да можете да ходите, но това не показва, че действително не можете – съществува само една външна спънка, която ви пречи, но която можете да премахнете. Всеки човек, когото с Любов повикате да ви помогне, ще дойде, защото винаги, когато позовете Духа, той се отзовава.
Злото в света се явява, когато престанем да
любим
Духа, т. е.
злото е отсъствие на Любов към Духа. Някой казва, че мрази еди-кой си човек; това значи, че той мрази себе си и затова всякога ще бъде нещастен. Сега, при днешния порядък на живота вие можете да си представите много мъчнотии: днешната култура е едно въже, омотано около краката ви; днешната политическа наука е второ въже, омотано около къщата ви; днешната религия пък е друго въже, омотано около вашите деца. Новата религия, която иде, ще бъде религия без въжета, без символи, без свещеници и проповедници, без съдии и учители, без търговци и земеделци, без мъже и жени. Бъдещата култура ще бъде царството на бащи и майки, на братя и сестри.
към беседата >>
42.
Детето растеше
,
НБ
, София, 30.3.1919г.,
Отвори сърцето си за хората, за своите близки; гледай на тях като на
любими
същества, които мислят доброто ти, и веднага отчаянието ти ще се смени с радост.
– Как става това? – Като отвори прозорците на сърцето и на душата си. Бог е вложил любовта във всички живи същества, но те трябва да я проявят. Правете опити с любовта, да видите каква сила представя тя. Ако изпаднеш в отчаяние и се почувстваш изоставен от родителите си, приятелите и познатите си, не търси причината вън от себе си, но забрави всичко лошо.
Отвори сърцето си за хората, за своите близки; гледай на тях като на
любими
същества, които мислят доброто ти, и веднага отчаянието ти ще се смени с радост.
– Мъчно се постига това. – Вярно е, това е опит само за герои, които лесно могат да излязат от личния живот, да влязат в духовния и да се разширят. Духовния свят е основан на пълна хармония и закономерност. Там няма произвол, несъгласие и противоречие. Следователно, ако искаш да излезеш от живота на противоречията, влез в духовния свят.
към беседата >>
Ако не
любим
Бога, никого не можем да
любим
.
Следователно, кой го е проповядвал, кой днес го проповядва, и кой ще го проповядва утре, не е важно. Божият Дух е един и същ във всички времена и епохи. Следователно, никоя сила в света не е в състояние да го победи. Какво се иска от съвременния човек? – Да зачита Бога, Който живее във всяка душа.
Ако не
любим
Бога, никого не можем да
любим
.
Той е един, в Него са всички живи същества. Само така хората ще се разбират и светът ще се оправи. Любовта ще оправи света, а не безлюбието. Любовта носи свобода, а безлюбието – насилието. Дето е насилието, нищо добро не излиза.
към беседата >>
43.
Това учение
,
ИБ
,
БС
, София, 17.4.1919г.,
Някой път казвате: „Да се
любим
!
Сладките и хубавите думи са плодове на Любовта. Следователно, ако сте разбрали Любовта, вашите души ще бъдат плодове. В Любовта всяка изказана дума е мощна. Някой път думите ви са слаби – защо? Защото нямате Любов вътре в себе си.
Някой път казвате: „Да се
любим
!
” Това е равносилно да казваме, че трябва да ядем и да говорим за кокошки и за агнета, а да няма нищо сервирано – това са празни думи. Да предположим, че на масата съм ви сложил нарисувани или от гипс направени кокошки и пуйки, но залети с хубав сос. Ще ви ползват ли те? Това учение ли е? Не е учение.
към беседата >>
44.
Учител и Господ
,
НБ
, София, 15.6.1919г.,
Първата царска дъщеря, която се влюбила в царския син, изразявала своята любов в това, че носила навсякъде портрета на своя
любим
, по цял ден го целувала, направила му параклис, да му служат хора, палила му кандило и т.н.
Сериозни положения са, когато имаш да даваш на кредитори или когато хирургът те постави на масата и започне да прави операция. И тъй, ние често казваме, че трябва да сме сериозни. Сериозни хора наричам ония, които имат дългове. Докато не се освободите от вашите дългове, не можете да разберете Словото Божие в дълбокия му смисъл. Когато отидеш на църква и дойде при тебе кредиторът да ти напомни, че трябва да му платиш, де ще остане твоята сериозност?
Първата царска дъщеря, която се влюбила в царския син, изразявала своята любов в това, че носила навсякъде портрета на своя
любим
, по цял ден го целувала, направила му параклис, да му служат хора, палила му кандило и т.н.
Другата царска дъщеря взела „Книгата на живота“, която написал царския син, и от любов към него се заела с изучаването ѝ, като се стараела да прилага всички принципи, които били вложени в нея. Започнала да посещава болни, страдащи и по този начин проверявала всичко писано в книгата. С това тя още повече се привързвала към царския син, защото виждала добрите резултати от неговото учение. Тези две царски дъщери образували два различни култа. Култа на едната царска дъщеря ще видите изложен във всички храмове на света; нему служат всичките будисти, брамини, жреци, турските ходжи и християнските свещеници.
към беседата >>
45.
Обяснение върху обстановката на залата за събрания
,
СБ
, В.Търново, 19.8.1919г.,
Не можем да изпълним волята Божия, ако не Го обичаме, ако не Го
любим
.
Само по този начин може да се развиете и подигнете. За да бъде човек силен в света, трябва първо да започне с любовта. Добродтелта представя самия човек, минал през любовта. Чрез мъдростта човек е научил Божиите изявления към него. Сега, ще ви дам мотото: в изпълнение волята на Бога чрез любовта е силата на човешката душа, защото Бог е любов.
Не можем да изпълним волята Божия, ако не Го обичаме, ако не Го
любим
.
Волята Божия е да бъдем всички добродетелни. Да бъдем добродетелни — това с отношения на хората едни към други. Трябва да сме добродетелни не само към своите ближни, но и към всички създания — под „ближни" разбирам и всички млекопитаещи, които ни обслужват, и дори малките животинки, те са също наши близки в широк смисъл на думата. Първото правило, за да придобием любовта, е непременно да имаме смирение. Любовта е качество, което познават само смирените, слабите; тя е техен дар.
към беседата >>
Не можемъ да изпълнимъ волята Божия, ако не Го обичаме, ако не Го
любимъ
.
(втори вариант)
Само по този начинъ може да се развиете и подигнете. За да бѫде човѣкъ силенъ въ свѣта, трѣбва първо да започне съ любовьта. Добродѣтельта прѣдставя самия човѣкъ, миналъ прѣзъ любовьта. Чрѣзъ мѫдростьта човѣкъ е научилъ Божиитѣ изявления къмъ него. Сега, ще ви дамъ мотото: въ изпълнение волята на Бога чрѣзъ любовьта е силата на човѣшката душа, защото Богъ е любовь.
Не можемъ да изпълнимъ волята Божия, ако не Го обичаме, ако не Го
любимъ
.
Волята Божия е да бѫдемъ всички добродѣтелни. Да бѫдемъ добродѣтелни — това сѫ отноше- ния на хората едни къмъ други. Трѣбва да сме добродѣтелни не само къмъ своите ближни, но и къмъ всички създания — подъ „ближни“ разбирамъ и всички млѣкопитающи, които ни обслужватъ, и дори малкитѣ животинки, тѣ сѫ сѫщо наши близки въ широкъ смисълъ на думата. Първото правило, за да придобиемъ любовьта, е непрѣмѣнно да имаме смирение. Любовьта е качество, което познаватъ само смиренитѣ, слабитѣ; тя е тѣхенъ даръ.
към втори вариант >>
46.
Правилното разбиране на индивидуалния, обществения и духовния живот
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1919г.,
Да
любим
, значи да сме намерили онзи извор, който постоянно извира от нас.
Като слушате това, вие ще се изплашите. Христос казваше на учениците Си: „За да влезете в Царството Божие, вие трябва да се родите изново.“ И когато Никодим запита: „Може ли стар човек да влезе в утробата на майка си и да се роди изново? “, Христос му отговори, че стар човек не може да влезе в утробата на Божествената си майка, докато не стане малко дете; че старият човек, старият свят, трябва да си замине и че онзи, който иска да влезе в Царството Божие, който иска да служи на Бога, който иска да люби, трябва да стане като малко дете, че Царството Божие е за малките деца. Това е великото спасение, великото новорождение за всички. Любовта е център на човешкия дух, извор на живота.
Да
любим
, значи да сме намерили онзи извор, който постоянно извира от нас.
Коя беше онази жена при извора? Самарянката. Христос ѝ каза: „Аз ще ти дам жива вода“ – нов живот, който ще извира, чийто извор изтича само от Любовта. Следователно ние трябва да възприемем Любовта или да отпушим старите извори, които сме запушили, иначе ще умрем от жажда. Трябва да превърнем старите извори в нови – от душите ни трябва да извират извори на Любовта. Любовта е свят, без който Духът не може да живее.
към беседата >>
47.
Излязоха и завтекоха се
,
НБ
, София, 8.1.1920г.,
– Как ще
любим
душата си?
Божествената светлина и топлина трябва да озарят вашите умове и сърца, да възприемете новите мисли. Върху тях ще се съгради новото общество. Ония от вас, които ме слушате, ако сте готови, направете опит и кажете: Аз мога да любя Господа; мога да любя своята душа и своя ближен. Ще кажете, че никой никога не е видял Господа. Затворените в гробовете не са Го видели, но ония, които ще излязат, ще Го видят.
– Как ще
любим
душата си?
– Когато направите опит да се примирите с всички хора. Това значи, да мислите доброто на вашата душа. Не сте ли изпитвали желание да се жертвувате за вашия ближен? Като направите опита, повдигнете вашия ум а4 и вашето сърце b4, за да бъдат равни на с4: а4 + b4 = с4. Когато приложите тая формула, тогава ще минете към отношенията на вашето тяло, вашата душа и вашия дух.
към беседата >>
Как ще
любим
душата си?
(втори вариант)
Новата култура, която иде, ще създаде нови училища, с нови методи, да разглеждат въпросите с новата светлина. Божествената светлина и топлина трябва да озарят вашите умове и сърца, да възприемете новите мисли. Върху тях ще се съгради новото общество. Ония от вас, които ме слушате, ако сте готови, направете опит и кажете: „Аз мога да любя Господа, мога да любя своята душа и своя ближен." Ще кажете, че никой никога не е видял Господа. Затворените в гробовете не са Го видели, но ония, които ще излязат, ще Го видят.
Как ще
любим
душата си?
Когато направите опит да се примирите с всички хора. Това значи да мислите доброто на вашата душа. Не сте ли изпитвали желание да се жертвате за вашия ближен? Като направите опита, повдигнете вашия ум а4 и вашето сърце b4, за да бъдат равни на с4: а4+ b4 = с4.
към втори вариант >>
48.
Добрият пастир
,
НБ
, София, 18.1.1920г.,
Да
възлюбим
Господа, Който е бил всякога добър към нас.
Толстой казваше в Русия, да се обърнат към Господа, но не го послушаха. Той беше пратеник на Господа, но гласът му остана глас в пустиня. След това Русия пострада. Мислите ли, че ако и вие не ме послушате, България няма да пострада? Когато се върна на небето при Господа, ще Му разкажа цялата истина.
Да
възлюбим
Господа, Който е бил всякога добър към нас.
Да Му дадем място в себе си. Да дойде Царството Божие в нас! Желая, във всяко семейство, отвън и отвътре, да царува мир и любов, радост и веселие. Ще кажете, че новото учение е секта. – Не е секта, защото изисква от всички да бъдем едновременно и религиозни, и духовни, и Божествени хора.
към беседата >>
Да
възлюбим
Господа, Който е бил всякога добър към нас.
(втори вариант)
Толстой казваше в Русия да се обърнат към Господа, но не го послушаха. Той беше пратеник на Господа, но гласът му остана глас в пустиня. След това Русия пострада. Мислите ли, че ако и вие не ме послушате, България няма да пострада? Когато се върна на небето при Господа, ще Му разкажа цялата истина.
Да
възлюбим
Господа, Който е бил всякога добър към нас.
Да Му дадем място в себе си. Да дойде Царството Божие в нас. Желая във всяко семейство - отвън и отвътре, да царува мир и любов, радост и веселие. Ще кажете, че новото учение е секта. Не е секта, защото изисква от всички да бъдем едновременно и религиозни, и духовни, и Божествени хора.
към втори вариант >>
49.
Земният и небесният
,
НБ
, София, 1.2.1920г.,
Най-
любимата
музика на тукашните шопи е тъпанът и затова, като го заудрят, на два километра се чува гласът му - голям шум вдига той.
(втори вариант)
Казвате: „Ама това е религия! " Да, за невежите всичко е музика. Онзи, който бие тъпан, и той се въодушевлява, мисли, че това е музика, но за един човек със силно развит музикален слух, това е голям шум. Питам ви сега: вие тъпан ли биете? Всички съвременни хора все тъпани бият, защото това е най-лесното изкуство.
Най-
любимата
музика на тукашните шопи е тъпанът и затова, като го заудрят, на два километра се чува гласът му - голям шум вдига той.
Не казвам, че тази музика е лоша, но това не представлява целокупния смисъл на постоянния живот. Аз правя една аналогия и с това искам да осмисля съвременния живот. Христос казва: „Ако не разбирате земните работи, как ще разберете небесните? " Кои са земните работи? Всички сте учили геометрия и знаете какво нещо е квадратът.
към втори вариант >>
50.
Вяра
,
ИБ
,
БС
, София, 5.3.1920г.,
Ако не употребите това средство, то тези от вас, които обичат да смятат, да пишат или да чертаят, нека приложат едно от тези свои
любими
занимания.
Аз бих могъл да излекувам всинца ви за една година, ако бихме имали на разположение една хубава цветна градина с разнообразни цветя и кошери с пчели, една овощна градина с различни плодове и една зеленчукова градина, след което да ви пратя между тях да ги обработвате, за да черпите от тях енергия и спокойствие. Ако сте анемични и неразположени, ще ви пратя да обработвате черешата и ще видите, че ще придобиете ново разположение. Слаба ви е Вярата – ще ви пратя да обработвате зеле, да го поливате и наглеждате. Това са формули, макар и от външни действия. Неразположена си духом – тури ръката си на челото и всичко ще се измени за пет-десет минути.
Ако не употребите това средство, то тези от вас, които обичат да смятат, да пишат или да чертаят, нека приложат едно от тези свои
любими
занимания.
Начертай един триъгълник, боядисай го червен, син или зелен, след което няма да се минат три-четири минути и настроението ти ще се измени. Реплика: За да се отвлече вниманието, нали? Не, това ти дава известна сила, с която впрягаш дявола и казваш: „Разбираш ли тези триъгълници? ” Той ти казва: „Разбирам ги.” А сега седиш вкъщи, този те дразни, онзи те дразни – и най-търпелив човек да си, ще излезеш от равновесие. Най-трудното нещо е да бъде човек винаги търпелив, учтив.
към беседата >>
51.
Молих се
,
НБ
, София, 18.4.1920г.,
За
любимите
камшикът ще бъде благословение, за умните – също благословение, а за глупавите – страдание.
" И аз казвам: Доведи парализирания си син тука! В това отношение, сегашните християни трябва да направят опит, да видят силата на Христовите думи. Ако проповядвам новото учение на свещениците, ето какво ще им кажа: Всички свещеници, от най-големия до най-малкия, покрийте главите си с вретище и пепел, хвърлете царската дреха и корона, предайте се на пост и молитва и кажете: Господи, сгрешихме, не изпълнихме Твоята воля. Това е великата истина, която всички ще опитат. Христос слиза вече от небето, с голям камшик в ръка.
За
любимите
камшикът ще бъде благословение, за умните – също благословение, а за глупавите – страдание.
Казвате: Добър е Господ, няма да ни остави. Да, приятелю, Господ е добър, но в хората няма желание доброволно да изпълняват Божията воля. За да изпълните Божията воля, това не подразбира да се откажете от мъжете и от жените си; това не подразбира да се откажете и от децата си. Не, аз съм готов да бабувам на всички, които се готвят да родят. Сега, в умовете ви влива една нечиста мисъл, която трябва да изхвърлите навън.
към беседата >>
52.
Работете с Любов
,
ИБ
,
БС
, София, 10.5.1920г.,
Той казва: „Да се
любим
, да се обичаме, да бъдем милосърдни!
Ако вие дойдете в съгласие и в хармония помежду си, ние сме готови да ви помогнем. Даже и да не е тук, на всеки, който е готов, аз му помагам. Всеки, у когото има условия, аз му помагам. У някого има желание да учи – спирам се и му помагам. Някой си напълнил главата с правила, знания и преживявания, а те не живеят в него.
Той казва: „Да се
любим
, да се обичаме, да бъдем милосърдни!
” Е, добре, но всичко това са качества, а не правила – как да се любим? Ти идваш при мен, молиш се, искаш двадесет лева – нямам, не ти услужвам. Вървя по пътя, минава някой покрай мен, иска да му вдигна торбата – казвам: „Не може, бързам! ” Някой паднал на пътя – ще се спреш и ще му помогнеш! Във всеки даден момент ще се спреш и ще употребиш закона на Любовта.
към беседата >>
” Е, добре, но всичко това са качества, а не правила – как да се
любим
?
Даже и да не е тук, на всеки, който е готов, аз му помагам. Всеки, у когото има условия, аз му помагам. У някого има желание да учи – спирам се и му помагам. Някой си напълнил главата с правила, знания и преживявания, а те не живеят в него. Той казва: „Да се любим, да се обичаме, да бъдем милосърдни!
” Е, добре, но всичко това са качества, а не правила – как да се
любим
?
Ти идваш при мен, молиш се, искаш двадесет лева – нямам, не ти услужвам. Вървя по пътя, минава някой покрай мен, иска да му вдигна торбата – казвам: „Не може, бързам! ” Някой паднал на пътя – ще се спреш и ще му помогнеш! Във всеки даден момент ще се спреш и ще употребиш закона на Любовта. Отидеш в някоя къща, твоята сестра е натъжена, запитва те: „Не можеш ли да ми помогнеш нещо?
към беседата >>
53.
От мен да мине / От мен да замине
,
НБ
,
ИБ
, Бургас, 27.6.1920г.,
Момата като срещне
любимия
, си казва: „Той е.“ Не са майката и бащата, които са ѝ открили.
Във всички църкви Христос не е разбран. Ако Го бяха разбрали, щяха да приложат Неговото учение. Оня Христос, Който дава живот, Той е друго нещо. Вярата подразбира всяка връзка, съединение с Бога – да имаш контакт с живото слънце. „Ти си Христос, Син на Бога живаго…“ Христос отговаря: „Това человек не ти го е открил, а Бог Отец.“ Онзи, който може да открива кой е Христос, това не може да бъде плът и кръв.
Момата като срещне
любимия
, си казва: „Той е.“ Не са майката и бащата, които са ѝ открили.
Това е любов на картошки. На такава кола не се качвам. Какво нещо е Христос? Той е една топлина за развитието на человеческата душа. За да се развива душата, трябва да има светлина и топлина.
към беседата >>
54.
Симоне Йонин, любиш ли ме?
,
ИБ
, Сливен, 12.7.1920г.,
преди пладне.) За Бога не можем да говорим, ако не Го
любим
.
Сега да останат във вас тия три неща: светлината, топлината, влагата. Те са необходими за растенията. Истината, Любовта, Божественият живот са необходими за человешкия живот. Като сте умърлушени, спрете се, помислете за Бога, обърнете се към Него, вложете истината, любовта и Божествения живот и ще получите живота – Божествения живот (в тоя момент през дебелите черни облаци изгря в миг слънцето – часът е 10 ч. и 25 мин.
преди пладне.) За Бога не можем да говорим, ако не Го
любим
.
Да любим, значи да влезем във връзка с това, което любим. Всички трябва да бъдете млади. Старостта е нещо привидно. То е само дрехата, която носим, дрехата е остаряла. Душата укрепва – тя никога не остарява, винаги става по-мощна.
към беседата >>
Да
любим
, значи да влезем във връзка с това, което
любим
.
Те са необходими за растенията. Истината, Любовта, Божественият живот са необходими за человешкия живот. Като сте умърлушени, спрете се, помислете за Бога, обърнете се към Него, вложете истината, любовта и Божествения живот и ще получите живота – Божествения живот (в тоя момент през дебелите черни облаци изгря в миг слънцето – часът е 10 ч. и 25 мин. преди пладне.) За Бога не можем да говорим, ако не Го любим.
Да
любим
, значи да влезем във връзка с това, което
любим
.
Всички трябва да бъдете млади. Старостта е нещо привидно. То е само дрехата, която носим, дрехата е остаряла. Душата укрепва – тя никога не остарява, винаги става по-мощна. Сърцето се облагородява.
към беседата >>
55.
Път, Истина и живот
,
СБ
, В.Търново, 19.8.1920г.,
Такива сме ние,
любимите
деца на Бога – правим Му пришки.
“ Но и вие, които питате и които пъдите просяка, не сте го още разбрали. Трябва да се започне с разбиране на простите неща в живота – в разбирането и прилагането е цялата сила на живота. Затова искам от всички вас да бъдете учтиви по душа и сърце, да имате взаимно почитание и да се стремите към всичко това, защото туй, което вършите към другите, вършите го и към Бога. Всеки от вас е по отношение на Бога един малък уд, един малък орган от Божието тяло и когато правите пакости на брат си, правите ги на Божието тяло. Когато брат ви страда, на Бога се образуват пришки; понякога Му се образуват такива големи пришки, че Той слиза на Земята, за да види каква е работата.
Такива сме ние,
любимите
деца на Бога – правим Му пришки.
Кога ще престанем да Му правим пришки? Когато започнем да разбираме правилно живота и когато за нас се разкрият всички причини за препятствията. През тази година ще започнем с Любовта – да възприемем и изпратим нейната сила като една велика вълна из света. Ако сега ви кажа, че ви обичам, и ви заколя една кокошка, това Любов ли е? Това не е Любов.
към беседата >>
Ако можем да
любим
всички хора, да се жертваме за тях, ние разбираме Христовите думи, разбираме нашите братя и сестри.
Ако сте добри деца, ще ви изпратя горе и ще ви туря да живеете в една от тези красиви звезди.“ Но вие казвате: „Нека тук, на Земята ни даде по едно бонбонче, а звездите да остави за друг път.“ Земята е само една работилница, на нея не може да имате собственост. Най-голямото заблуждение е собствеността. Земята е едно велико училище и като научиш на нея изкуството, за което си дошъл, ще си заминеш, като оставиш ножиците и всички инструменти – нищо няма да вземеш със себе си. И тъй, Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът.“ Христос и ние – това сме едно и също нещо. Как да разбираме това?
Ако можем да
любим
всички хора, да се жертваме за тях, ние разбираме Христовите думи, разбираме нашите братя и сестри.
Ако можем да чувстваме душите на своите братя, когато ги срещнем, и ако можем да им помогнем, ние разбираме Христа. Сега ние сме се събрали да бъдем съработници с този наш Баща, с този наш голям Брат. Христос е първият, най-големият наш Брат, Който се е родил, Който пръв е приложил всички Божествени правила, всички Божествени Добродетели. Той е първият Брат, Който е издържал сполучливо своя изпит и Който е пожертвал всичко за Своите братя. Тези планини, реки, всичко, което виждаме в Природата, е израз, проявление на този велик Брат.
към беседата >>
56.
Сутрешен наряд, 21 август и Идване и възприемане на Духа
,
СБ
, В.Търново, 21.8.1920г.,
Тъй че когато искаме да сме подобни на Бога, трябва да сме щедри – ако имаме широк простор на мисълта, ако можем да
любим
всички, ние приличаме на Бога.
Следователно, за да можете да виждате дълбините на красивия Божествен свят, вашето вътрешно небе трябва да се изясни. И ако ви дойдат някакви отрицателни мисли, вашият ум ще спре, защото просторът на ума зависи от яснотата на човешката мисъл. Пороците ограничават ума – човек без пороци има широка душа и безграничен ум. Тесногръд ли е човек, той има пороци, а онзи, който е с широка, благородна душа, той е извадил всички пороци навън. Това трябва всички да направите, защото Бог иска да сте подобни на Него – нашият Баща не е тесноумен и тесногръд, Той не е със свита ръка, та когато дава, да цепи парчетата, и затова, когато дава, Той пълни света.
Тъй че когато искаме да сме подобни на Бога, трябва да сме щедри – ако имаме широк простор на мисълта, ако можем да
любим
всички, ние приличаме на Бога.
Ние ще обичаме всички дотолкова, доколкото те заслужават – онази душа, която е по-развита, с нея можем да говорим за по-важни неща. Когато кажем, че обичаме всички, това е според степента на Любовта, която живее в нас. Любовта има много степени. Вашата котка може малко да я погалите, да я нахраните, като с това изразите любовта си към нея. С нея не можете да разисквате върху Питагоровата теорема, върху това, че маслото е скъпо, и т.н., защото тя даже и не подозира тези неща.
към беседата >>
57.
Сутрешен наряд, 24 август и Големец и слуга
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1920г.,
И тъй, когато обичаме някого, ние трябва да бъдем толкова деликатни, внимателни към душата, към ума и сърцето на
любимото
ни същество, че да не допуснем в него мисълта, че искаме да го използваме, а да оставим в него мисълта, че сме готови да се жертваме за него – можеш ли да вдъхнеш през целия си живот в душата на някой човек мисълта, че си готов да се жертваш за него, ти си спасен; внесеш ли в него мисълта, че искаш да го използваш, ти си загубен.
Ти можеш да бъдеш слуга само на онзи, когото обичаш – не можеш да слугуваш на някого, когото не обичаш. Следователно под думата слуга Христос разбира големец, защото слугуването е свързано с Любовта, а Любовта се стреми към Великото, стреми се да обхване всички хора и да ги владее. Това е желанието на Любовта. Христос казва: „Който има този закон в душата си, той трябва да прояви и другите стремежи на Любовта, трябва да служи на другите, които обича.“ И тъй, от Христовите думи се разбира, че истинското големство се основава на слугуването – слугуваш ли, ще бъдеш големец; не слугуваш ли, никакъв големец не можеш да бъдеш; слугуваш ли, можеш да бъдеш майка; не слугуваш ли, не можеш да станеш майка; слугуваш ли, можеш да бъдеш баща; не слугуваш ли, не можеш да станеш баща; слугуваш ли, можеш да бъдеш учител; не слугуваш ли, не можеш да станеш учител. Този закон, законът на слугуването, съществува винаги между двете противоположности: между слуги и господари, между учители и ученици, между майки и дъщери, между бащи и синове.
И тъй, когато обичаме някого, ние трябва да бъдем толкова деликатни, внимателни към душата, към ума и сърцето на
любимото
ни същество, че да не допуснем в него мисълта, че искаме да го използваме, а да оставим в него мисълта, че сме готови да се жертваме за него – можеш ли да вдъхнеш през целия си живот в душата на някой човек мисълта, че си готов да се жертваш за него, ти си спасен; внесеш ли в него мисълта, че искаш да го използваш, ти си загубен.
Бих желал между вас да има надпреварване в изпъл¬нението на длъжността на слуги – аз ценя слугите. Сега Господ се нуждае от слуги. Първият слуга е Господ, Той иска помощници – от Господар Господ е станал слуга. В Писанието се казва: „Синът человечески не дойде, за да Му служат, а за да им служи.“ Днес Господ не иска господари, защото и Той сам не е господар. Че и Той сам не е господар, се вижда по това, че ако беше господар, светът щеше да отива напред.
към беседата >>
Един ден кралят, чийто
любимец
бил проповедникът, издал заповед да се увеличи заплатата на проповедника, за да може той по-често да проповядва и словото му да се чува по-надалече.
Христос им показа, че са вървели по кривия път. Чудно ви е, когато казвам, че хората трябва да слугуват, и то безкористно – свещениците протестират и казват, че заплатите им са малки, не могат да проповядват без пари. Хубаво, свещениците взимат по 500 лева, ами владиците, като взимат по 8000 лева, проповядват ли безплатно? Следователно въпросът не е в парите, а има друго нещо, което спъва хората. Че това е така, вижда се от следния факт: Един германски проповедник бил известен със своето красноречие в проповедите си.
Един ден кралят, чийто
любимец
бил проповедникът, издал заповед да се увеличи заплатата на проповедника, за да може той по-често да проповядва и словото му да се чува по-надалече.
Но кралят забелязал, че при тези условия проповедите започнали да се чуват все по-рядко. Запитал за причината на това и министърът му отговорил: „Ваше Величество, трябва да знаете, че когато петелът затлъстее, не пее.“ Която и селянка да запитате, ще ви отговори, че петелът, като затлъстее, не пее. Англичаните казват: „Лоша поличба е, когато петелът не пее! “ Христос предсказа на евреите как могат да се повдигнат като народ, а именно, когато книжниците и фарисеите възприемат Неговото учение.
към беседата >>
58.
Когато дойде Духът
,
ИБ
, В.Търново, 14.9.1920г.,
Чрез Него ние възприемаме мисълта, чрез Него ние
любим
и т.н.
Устата на нашата душа. Словото Божие като го приемеш в ума си, то ще възрасне там и тогава ти ще научиш много неща. Аз желая да вземете тези мои мисли под внимание и да ги приложите в живота, в тази школа нам ни е потребно присъствието на Божествения Дух, носителя на всички Божествени блага. Първото условие за един ученик в окултната школа е да има един висок идеал, стремеж към Бога. И когато учените искат да докажат, че Бог е такъв или онакъв, те заблуждават света.
Чрез Него ние възприемаме мисълта, чрез Него ние
любим
и т.н.
Когато се стремим да мислим дали има Бог, дали мисли Бог за нас, тогава ние Го изгубваме. Любовта и Господ не търпят никаква философия. И тъй, ние сме призвани да изучаваме всичко, което излиза, което произтича от Бога. Наблюдавайте, вие посеете една малка семка, след като я посеете, изниква ли тя веднага? Първом пуща надолу корените, разклоняванието им, изниква стеблото и пуска листа, цветове, плод.
към беседата >>
59.
Който има мир
,
НБ
, В.Търново, 24.10.1920г.,
И когато човек изгуби ония
любими
същества, с които той е споделял, скръбта непременно ще дойде.
Христос казва: „Имайте мир в Мене“ – в Него, в разумното начало. Ако вие пуснете един слънчев лъч през разни стъкла, с разна гъстота, той ще измени своята светлина. Той като премине през 10–20 стъкла, тя – светлината – в крайното стъкло съвсем ще потъмнее. Когато животът иде от Бога, тогава това е едно Разумно Начало, а пък когато човек не върви по този път, тогава скърбите го посещават и завладяват. Скърбите при сегашното развитие на човечеството са неизбежни, понеже самият свят, в който ние живеем, не е неизменен, той е всепроменчив.
И когато човек изгуби ония
любими
същества, с които той е споделял, скръбта непременно ще дойде.
Скръбта, която ще ни се случи в тоя свят, ние ще я използуваме за наше добро. Мнозина си задават въпроса, как може тя да се използува. Представете си, че се намирате в околността на една блатиста местност, където има вадички, там се развиват разни болести, но ако дойде един разумен човек и канализира тия вадички, тогава всичко ще се подобри. Сега аз ще ви обясня как се ражда скръбта. Представете си майката, която ражда едно дете, и то умира, след това за майката настава скръбта.
към беседата >>
60.
Всичкият дълг
,
ИБ
, Русе, 31.12.1920г.,
Не я учи да го не люби, а учи я да обича още повече другарки или момци и ще се разсъмне любовта ѝ към нейния
любим
.
Корените са адът. Клоните са раят, небето. Обратното не може. Децата си не учете да не лъжат, а ги учете да говорят истината. Дъщеря ти се влюбила в някой.
Не я учи да го не люби, а учи я да обича още повече другарки или момци и ще се разсъмне любовта ѝ към нейния
любим
.
Не споменувайте името на злото и защо Бог го е дал. А кажете: „Тайна има тук.“ На един болник – фалирал човек – ще помогнете, ако имате капитал, да му платите всичкия дълг, а не само една част от дълга – с това не му помагате. Като се свържете с един вагабонтин, веднага ще почувствувате униние. Поповете и други не могат да спрат нашето учение.
към беседата >>
61.
Двата велики закона
,
ИБ
, Русе, 2.1.1921г.,
За да вземаме от Господ, трябва да Го
любим
.
Спре ли сърцето своята функция - смъртта дохожда. Когато човешките чувства престанат да функционират, човек в духовния свят е мъртъв. Аз казвам: Сърцето на тоя човек е станало мъртво. Сърцето трябва да бъде изложено на Божествената Любов. Да любиш Господ, значи не да даваме, а да вземаме.
За да вземаме от Господ, трябва да Го
любим
.
Само чрез любовта ние можем да вземаме от някого нещо. Имате ли някога две души да са се съединили без любов помежду си: жена с мъж, търговец с друг такъв или каквито и да било съдружници? Бог не е един пример, а една необходимост. Без любовта си към Него нищо не можем да получим. Няма нужда да доказваме за Господ има ли Го, или Го няма.
към беседата >>
Защо трябва да
любим
?
Само чрез любовта ние можем да вземаме от някого нещо. Имате ли някога две души да са се съединили без любов помежду си: жена с мъж, търговец с друг такъв или каквито и да било съдружници? Бог не е един пример, а една необходимост. Без любовта си към Него нищо не можем да получим. Няма нужда да доказваме за Господ има ли Го, или Го няма.
Защо трябва да
любим
?
Само чрез любовта си можеш да извадиш ония сокове, които могат да ти принесат полза. Ако ние кажем, че ние нямаме нужда от Бог, тогава ние с какво ще трябва да Го заменим? Ако ние трябва да се подчиняваме на съдии, адвокати и прочие длъжностни лица, то не трябва ли да се подчиняваме на Оня, от Когото сме излезли? Ако не щем, то законът за необходимостта ще ни застави да се подчиним на Господ. Ако тия хора, които нищо не са ти дали, и им се подчиняваш, тогава питам, защо да не се подчиниш на Бог, който всичко ти дава?
към беседата >>
После Христос казва: "Да
възлюбим
ближния си, както себе си." Аз казвам: Можеш ли ти това да направиш за Любовта Божия?
Следователно настоящето е, което може да поправи нашия бъдещ живот. Много искат да се осигурят за в бъдещето си. Каквото сега направите, то е, което решава съдбата ви за в бъдещето. В миналото е решен сегашният ви живот. Понеже не сте решавали добре, затова сега страдате.
После Христос казва: "Да
възлюбим
ближния си, както себе си." Аз казвам: Можеш ли ти това да направиш за Любовта Божия?
- Това е вторият закон. Човек трябва да люби заради Бог животните, растенията и всичко, което е с нас. Изпречи ли се мравка на пътя ви, отворете й път. Но ще речете: "Ще закъснеем." А досега, като сте бързали, какво сте направили, нали пак не сте си уредили живота? Я ми кажете кой е прокопсал в тоя свят?
към беседата >>
" Ако не приложим първия закон, не можем да приложим и втория закон - да
любим
ближния си.
Умът и сърцето са служители на душата, слуги на душата. Умът е слугата, сърцето - слугинята, те са господинът и жената на душата, а самата тя, душата,е господарката. Когато душата не се грижи за своите слуги, те се бунтуват. Душата е един велик свят и когато излезе от този свят, ще влезе в другия, на по-големите души, във великия свят, в който ще сте обградени с великата любов. Христос казва: "Любете ближния си като себе си!
" Ако не приложим първия закон, не можем да приложим и втория закон - да
любим
ближния си.
Може ли една майка, която не е здрава, да създаде и охрани здрави деца? - Никога. Здрави трябва да бъдем във всяко едно отношение: духовно, умствено и физически. Храната в широкия смисъл е особено, главно условие, за да получим добри плодове, като имаме добро здраве. Според храната на нашия ум, сърце и душа ще се определи животът, който може да прекараме на земята.
към беседата >>
И още, като
възлюбим
Бог и като обикнем ближния си като себе си.
Всички хора въздишат силно, че са изгубили любовта. Тя е великото богатство на майките, на бащите и на господарите, и на слугите, и на учителите, и на учениците, и на братята. Тя се добива само по един начин, като се мине през шест врати, шест начина, от които четири за Бога и два за нас. Тя се добива, като отворим сърцето си, ума си, душата си и силата си. Това са четири принципа, които ни водят към Бог.
И още, като
възлюбим
Бог и като обикнем ближния си като себе си.
Ако стоим пасивно, не ще я добием. Но когато станем активни, мъжествени, Бог казва: "Ще се заселя в тях и ще им бъда Баща, и ще им бъда Учител." Трябва чистота, истина и искреност. Може да напуснете света, да станете калугер, цар и др., но ако нямате любовта, вие не можете да бъдете щастливи. Сега навсякъде всички са оплетени с лъжа. Търговецът трябва да постави и даде своите обявления според тия два закона.
към беседата >>
Всички трябва да
любим
.
А не като продава плат за чист вълнен, половината му да бъде памучен. Любовта трябва да бъде еднаква и по форма, и по съдържание. Един селянин в София продал на един чиновник една тенекия с хубаво прясно масло. Чиновникът го донесъл в дома си, похвалил се на жена си за доброкачественото масло, обаче бил изненадан от обстоятелството, че в тенекията имало само отгоре масло една педя, а под него всичко било пръст. Любовта не позволява подобни продажби.
Всички трябва да
любим
.
Не е срамота да любим по Божествената Любов. Жена, която люби само един мъж, греши. Тя трябва всички мъже да люби. Мъж, който люби само една жена, греши. Той трябва да люби всички жени.
към беседата >>
Не е срамота да
любим
по Божествената Любов.
Любовта трябва да бъде еднаква и по форма, и по съдържание. Един селянин в София продал на един чиновник една тенекия с хубаво прясно масло. Чиновникът го донесъл в дома си, похвалил се на жена си за доброкачественото масло, обаче бил изненадан от обстоятелството, че в тенекията имало само отгоре масло една педя, а под него всичко било пръст. Любовта не позволява подобни продажби. Всички трябва да любим.
Не е срамота да
любим
по Божествената Любов.
Жена, която люби само един мъж, греши. Тя трябва всички мъже да люби. Мъж, който люби само една жена, греши. Той трябва да люби всички жени. Престъпление става само между един мъж и една жена в тайно.
към беседата >>
62.
Новият човек / Новиятъ човѣкъ
,
НБ
, София, 13.3.1921г.,
Въпреки това, Христос казва: „Да
любим
враговете си“.
Христос казва, че не трябва да я крием под шиник, но не трябва да я излагаме на течение. Питам: Защо е необходима равнодействащата сила? – За да регулира човешките чувства. Задавали ли сте си въпрос как се раждат омразата и лъжата? Защо хората мразят и лъжат?
Въпреки това, Христос казва: „Да
любим
враговете си“.
Той е обосновал това с един велик вътрешен закон. Според вас това е неестествено. Казваш: „Невъзможно е да любя врага си“. – Де се ражда омразата? – В човешкия ум.
към беседата >>
63.
Фарисей и садукей
,
НБ
, София, 20.3.1921г.,
Ще ме запитате: „Ами какъ да
любимъ
врага си?
(втори вариант)
Да обичашъ дъщеря си, това е естествено, да обичашъ сина си, сестра си или брата си, това е естествено, но да обичашъ врага си, това е геройство. Какъ ще обичаме врага си? Ще ви обясня, за да се разберемъ. Законътъ е слѣдния: нѣкой ти е направилъ най-голѣмото зло, най-голѣмата пакость въ свѣта и единъ день Господь му взима всичко и като послѣденъ просякъ го изпраща въ дома ти. Ако ти го приемешъ най-любезно, нахранишъ го, напоишъ го и не му напомнишъ нищо отъ стореното зло въ миналото, не му се заканишъ, това значи, че ти любишъ врага си.
Ще ме запитате: „Ами какъ да
любимъ
врага си?
“ Когато Господь извади ноктитѣ, зѫбитѣ на вълка, приеми го у васъ си, но докато още има зѫби и нокти, докато не се е реформиралъ, не ви прѣпорѫчвамъ да го гладите, да го приемате у дома си. Фарисейското и садукейското учения сѫ обладали съврѣменната наука, съврѣменния политически животъ. Изобщо навсѣкѫдѣ въ свѣта сѫществуватъ тѣзи два полюса. Ако мислите, че въ науката ще намѣрите смисълъ на вашия животъ, лъжете се. Ако употрѣбите науката като срѣдство за развитието на вашия умъ, на правъ пѫть сте.
към втори вариант >>
64.
Любовта, носителка на живота / Любовь – носителка на вѣчния животъ
,
НБ
, София, 10.4.1921г.,
Вие казвате: „Трѣбва да се обичаме, трѣбва да се
любимъ
!
(втори вариант)
Азъ не говоря за свѣтскитѣ хора, а за васъ, които ме слушате. Колко пѫти и при най-малкитѣ изпити се спъвате, не може да ги издържите! Христосъ казва: „По-блаженъ е онзи, който слуша и пази Словото.“ Словото включва всичко въ себе си, То носи любовь. Само въ разумния животъ може да има любовь, само между разумни сѫщества може да се проявява любовьта. Въ неразумния животъ нѣма никаква любовь.
Вие казвате: „Трѣбва да се обичаме, трѣбва да се
любимъ
!
“ За да се обичаме, най-напрѣдъ животътъ ни трѣбва да стане разуменъ и тогава ще дойде любовьта, която съ единъ магически замахъ ще изправи всичко. Идването на разумната любовь трѣбва да се прѣдшествува отъ разумния животъ. Често съврѣменнитѣ хора се надлъгватъ. Тѣ не знаятъ истината. Онзи, който проповѣдва и онзи, който пише и онзи, който твори, всички не знаятъ истината, но се прѣдставятъ като че ли я знаятъ.
към втори вариант >>
65.
Възкресение на Любовта / Възкръсение на Любовьта
,
НБ
, София, 1.5.1921г.,
Най-голямото изкуство за всички е изкуството да
любим
.
Христос казва: „Идете, кажете на моите братя, които са готови да приложат моето учение на земята, да отидат в Галилея“. Значи не се казва на небето, а на земята. Наистина, ако на земята не можем да живеем в Любовта, как ще живеем на небето? Мислите ли, че на небето ще пуснат несъвършени хора? Ако отиде някой на небето, ще мине и замине като чужденец и скоро ще се върне назад.
Най-голямото изкуство за всички е изкуството да
любим
.
Вчера дойде при мене един приятел, да ме пита какво да прави с болната си сестра, как да я лекува. Казах му: Ако сестра ти приложи любовта, ще се излекува. – Как ще позная, дали има Любов? – Ако ръката ѝ се разширила малко, има Любов. Това се отнася до всички.
към беседата >>
И сега за всинца ни най-голѣмото изкуство е да знаемъ да
любимъ
.
(втори вариант)
И каза Христосъ: „Идете, кажете на моитѣ братя, които сѫ готови да приложатъ моето учение на земята да идатъ въ Галилея.“ Христосъ не казва на небето, а на земята. Ако тукъ на земята не може да живѣемъ въ любовь, какъ ще живѣемъ горѣ? Мислите ли, че тѣзи хора, които сѫ достигнали такова съвършенство, ще ни пуснатъ тамъ. Тѣ ще ни кажатъ: „Може да минете като странници, но колко дни ще стоите? “ И послѣ пакъ назадъ.
И сега за всинца ни най-голѣмото изкуство е да знаемъ да
любимъ
.
Онзи день дойде при мене единъ приятель, разказва, че сестра му била болна. Казвамъ му: „Нека приложи закона на любовьта, ако може да люби, ще се излѣкува. Опитай рѫката дали е нараснала малко. Ако има малко нарастване, значи тя има любовь.“ Провѣрявайте всички съ себе си това. Ако имате поне 1 мм разширение, ще кажете: „Братко, моята любовь се качила 1 мм повече.“ Все трѣбва да има поне едно малко разширение въ вашия организъмъ.
към втори вариант >>
Като се научимъ да
любимъ
, нѣма да остарѣваме, а ще бѫдемъ млади, по на 33 години, като остарѣемъ, ще снемемъ старитѣ си кожи, постоянно ще се подмладяваме и ще живѣемъ толкова врѣме колкото искаме.Това е новото учение, да бѫдемъ млади въ любовьта.
(втори вариант)
“ Ще ви запитамъ: Любовьта въ сърцата ви влѣзла ли е, възлюбили ли сте я? Любовьта влѣзла ли е въ душите ви, любовьта влѣзла ли е въ умоветѣ ви и въ волята ви. Ако е влѣзла любовьта въ сърцата, душитѣ, умоветѣ и волята ви, на всички, у които е влѣзла, казвамъ: Христосъ възкръсна и любовьта възкръсна! De factum може да бѫде това. Не чакайте врѣмето, не чакайте еволюцията, не очаквайте любовьта, да дойде отвънка, а отвѫтрѣ да заживѣе и тогава ще бѫдете красиви.
Като се научимъ да
любимъ
, нѣма да остарѣваме, а ще бѫдемъ млади, по на 33 години, като остарѣемъ, ще снемемъ старитѣ си кожи, постоянно ще се подмладяваме и ще живѣемъ толкова врѣме колкото искаме.Това е новото учение, да бѫдемъ млади въ любовьта.
Младъ е човѣкъ докато люби. Прѣстане ли да люби, той е старъ. Люби ли, той е здравъ, прѣстане ли да люби, той е боленъ. Люби ли, той е ученъ, прѣстане ли да люби, знанията изчезватъ. Тъй седи тази наука, всѣки може да я опита.
към втори вариант >>
66.
Да ги изпита / Аритметическитѣ дѣйствия въ живота. Събиране, умножение и степенуване
,
НБ
, София, 29.5.1921г.,
Един ден, след смъртта на своя
любим
баща, младият принц отишъл на лов.
В древността, преди 12 хиляди години, така се казва в преданието – говоря по предание, а не по факти, някъде в Азия, живял един крайно благочестив цар. Родил му се син, който от ранна възраст обещавал много нещо. Всички мъдреци и астролози в царството предсказали, че със своите дарби и способности той ще донесе голямо благо за човечеството. Обаче, всичко това се помрачавало от едно събитие в неговия живот. Стане ли това, животът и съдбата на младия цар коренно ще се изменят.
Един ден, след смъртта на своя
любим
баща, младият принц отишъл на лов.
Като преследвал една сърна, за да я убие, той се спънал, паднал и един сух клон влязъл в дясното му око. Още в момента окото му изтекло и той останал с едно око. За да не се изложи пред поданиците за невниманието си, той казал, че небето го облагодетелствало с голямо благо – извадили дясното му око и го оставили само с едно око – лявото. Това било едно от великите посвещения, през които минават избраниците. Всички добри хора трябвало да имат само по едно око – лявото.
към беседата >>
“ – Не, ние трѣбва да знаемъ какъ да обичаме, какъ да
любимъ
, какъ да вѣрваме.
(втори вариант)
Но казвате: „Невѣжи сме.“ Какъ се образувало това невѣжество? Ако влѣзете въ моята стая, мога да ви направя моментално невѣжи. Какъ? Ако изгася лампитѣ и ви накарамъ да донесете това-онова, ще изпочупите всичко. Но ако отворя моята лампа, ще станете учени. Слѣдователно, затворили сме ключоветѣ на нашитѣ умове и сърца и казваме: „Боже, прости ни!
“ – Не, ние трѣбва да знаемъ какъ да обичаме, какъ да
любимъ
, какъ да вѣрваме.
Въ какво да вѣрваме? Не искамъ философски залъгалки, а принципа на вѣрата трѣбва да бѫде у насъ. Не трѣбва да казваме нѣкому че го обичаме. Казвашъ: „Кажи ми една дума, че ме обичашъ.“ – Е, обичамъ те. Да кажа, че обичамъ, това е хубаво, но въ твоята дума има ли това велико съдържание, съдържа ли тя една велика мисъль или двѣ различни мисли?
към втори вариант >>
67.
Влиянието на хармонията в живота
,
ИБ
,
БС
, , 20.6.1921г.,
Казвате: "Да се
любим
." Че за да любиш, трябва да туриш ключа „сол”, да се нагласиш според него.
Ако не се въдвори, другояче не може да си помогнете. Може цял ден да се молите, но излезете ли от събранието, хармонията е нарушена. Трябва да държите в ума си мисълта, че Бог е Вечна хармония. Тази мисъл трябва да стане у вас плът и кръв, навсякъде да я чувате; тогава ще бъдете силни да се борите с външните изкушения на света. Сега аз ви тълкувам любовта в ключа "сол", в първа степен.
Казвате: "Да се
любим
." Че за да любиш, трябва да туриш ключа „сол”, да се нагласиш според него.
Тогава ще имаш хармония и ще започнеш с любовта. Като казвам любовта, подразбирам, че любовта предшества хармонията, а хармонията създава условия да се прояви тази велика Божествена сила, която, като дойде, внася здраве, а здравето внася хармония. Външната хармония дава условия за любов, любовта - живот, животът - здраве, а здравето внася вътрешна хармония у нас. Тъй че хармонията отвън се формира вътрешно. Това учение, което днес ви казвам, ще искам да го приложите.
към беседата >>
68.
В правда, истина и святост / Правда, истина и светость
,
НБ
, София, 26.6.1921г.,
Тази Алгемара била толкова красива, толкова умна, стройна, такъвъ парфюмъ излизалъ отъ нейното тѣло, че била
любимка
на цѣлия народъ, всички само за нея говорили, за нейнитѣ коси, вежди, за нейнитѣ уши, за нейнитѣ пръсти, за всичкитѣ ѝ движения, това било разговоръ въ всѣка кѫща, въ всѣки домъ, всѣ за нейната необикновена красота се говорило.
(втори вариант)
Сега не казвамъ така за всички, има изключения, азъ наричамъ тѣзи изключения „свещени изключения“. Едно врѣме, когато Господь създалъ свѣта, дошли на земята херувимитѣ и серафимитѣ, и приложили любовьта на хората и си заминали назадъ. Единъ отъ ученитѣ и видни ангели, въ своитѣ изчисления намѣрилъ, че тъй както тѣзи херувими и серафими вложили любовьта на земята, тя нѣма да донесе добри резултати на хората. Въ съвета на ангелитѣ той написалъ и прочелъ една обстойна дисѣртация върху това, че свѣтътъ трѣбва да претърпи една малка корекция. Затова Господь го пратилъ като дѣлегатъ, да дойде въ царството на Алгемаритѣ, да се роди въ дома на алгемарския царь, като дъщерята Алгемара и по този начинъ да оправи тази погрѣшка.
Тази Алгемара била толкова красива, толкова умна, стройна, такъвъ парфюмъ излизалъ отъ нейното тѣло, че била
любимка
на цѣлия народъ, всички само за нея говорили, за нейнитѣ коси, вежди, за нейнитѣ уши, за нейнитѣ пръсти, за всичкитѣ ѝ движения, това било разговоръ въ всѣка кѫща, въ всѣки домъ, всѣ за нейната необикновена красота се говорило.
Дошло врѣме царската дъщеря да се жени и започнали да се надпреварватъ кандидати единъ слѣдъ другъ и всички, както казвате вие, влюбени до уши въ нея. Азъ употрѣбявамъ едно ваше изражение, но употрѣбявамъ го за да ме разберете, а какво искате да кажете съ това – не зная. Когато се явилъ първия кандидатъ, тя го приела много ласкаво, сѣрвирала му да яде, но слѣдъ нѣколко дни му казала: „Ако дѣйствително ме обичашъ, искамъ да ми дадешъ дѣсното си око, много го обичамъ.“ Тя имала страсть да изпича тѣзи очи и да опитва тѣхната сладость. За да прояви любовьта си къмъ нея, той казалъ: „Ще извадя не само едното си око, но и двѣтѣ.“ Изважда той едното си око, дава ѝ го. Тя го изпекла и изѣла.
към втори вариант >>
69.
Закон на съвършенството
,
СБ
, В.Търново, 20.8.1921г.,
Под измолване аз разбирам да дойдем в съгласие с Божията Любов – да
любим
, както Господ люби, да бъдем милостиви, както Господ е милостив и да бъдем съвършени, както Господ е съвършен, т.е.
Но може да стане и обратното – ако през душата на една бременна жена минат чувства на омраза, завист, те всички също ще бъдат вложени в нейното дете. Следователно, когато Бог иска да вложи Своите Добродетели в нашата душа, Той може да ги вложи, но нашата душа трябва да се постави в най-добри условия, за да може да ги възприеме. Детето не трябва само да се роди, но и всички негови органи трябва добре да се устроят, за да могат да функционират правилно, когато то се появи в живота – да могат да възприемат силите от Природата и да работят съгласно Божията воля. Затуй трябва да приемем, че Господ, Който е между нас, с тази усмивка ни казва: „Аз съм създал за вас най-добрите условия за живота.“ И когато съвременните хора често настояват, че трябва да се молим, да измолим нещо от Господа, това е едно криво разбиране.
Под измолване аз разбирам да дойдем в съгласие с Божията Любов – да
любим
, както Господ люби, да бъдем милостиви, както Господ е милостив и да бъдем съвършени, както Господ е съвършен, т.е.
нашата воля и мисъл да бъдат насочени към Бога. Например вие често имате тази опитност: с ума си решавате да направите едно добро, казвате: „Еди-коя си вдовица има малки деца, хайде да направя дрешки за тях.“ След това заговаря сърцето ви и казва: „Хубаво е това! “ Но после идва волята и казва: „Сега не му е времето, почакай малко.“ Почакаш ден-два, отложиш работата и най-после едно твое дело остава нереализирано. А Любовта винаги се проявява във волята. Любов в мисли няма, умствена Любов няма.
към беседата >>
70.
Определяне работата на четирите съвета
,
СБ
,
БР
, В.Търново, 21.8.1921г.,
За да
любим
човека, трябва да го познаваме, да умеем да разкрием неговата душа, неговото минало и бъдеще и тогава непременно ще го обикнем.
И тъй, ако ние сега придобиваме познания само отвън, от опитностите на другите хора, имаме механическо организиране – добиваме знания отвън, без да имаме онова вътрешно знание, което имат растенията – да се организират отвътре и растат. След нашата смърт това външно знание се разкапва – това е причината, задето някой виден философ, който е писал много книги, след смъртта си отново да се прероди като един прост човек. И тъй, знание, което ние придобиваме отвън, чрез хората, лесно може да се заличи, а онова знание, което е добито чрез великия опит на Любовта, никоя сила не може да заличи. Следователно истинско знание може да се придобие чрез правия път на Любовта. Това е закон.
За да
любим
човека, трябва да го познаваме, да умеем да разкрием неговата душа, неговото минало и бъдеще и тогава непременно ще го обикнем.
За да почитаме някого, трябва да го любим. Няма ли у нас тази Любов, ние сме чужди един на друг. А за да познаем Бога, трябва да Го любим. Няма да се спирам на това как ще познаем Бога. Ще Го намерим.
към беседата >>
За да почитаме някого, трябва да го
любим
.
След нашата смърт това външно знание се разкапва – това е причината, задето някой виден философ, който е писал много книги, след смъртта си отново да се прероди като един прост човек. И тъй, знание, което ние придобиваме отвън, чрез хората, лесно може да се заличи, а онова знание, което е добито чрез великия опит на Любовта, никоя сила не може да заличи. Следователно истинско знание може да се придобие чрез правия път на Любовта. Това е закон. За да любим човека, трябва да го познаваме, да умеем да разкрием неговата душа, неговото минало и бъдеще и тогава непременно ще го обикнем.
За да почитаме някого, трябва да го
любим
.
Няма ли у нас тази Любов, ние сме чужди един на друг. А за да познаем Бога, трябва да Го любим. Няма да се спирам на това как ще познаем Бога. Ще Го намерим. Бога можем да почнем да любим тъй, както можем да любим един човек.
към беседата >>
А за да познаем Бога, трябва да Го
любим
.
Следователно истинско знание може да се придобие чрез правия път на Любовта. Това е закон. За да любим човека, трябва да го познаваме, да умеем да разкрием неговата душа, неговото минало и бъдеще и тогава непременно ще го обикнем. За да почитаме някого, трябва да го любим. Няма ли у нас тази Любов, ние сме чужди един на друг.
А за да познаем Бога, трябва да Го
любим
.
Няма да се спирам на това как ще познаем Бога. Ще Го намерим. Бога можем да почнем да любим тъй, както можем да любим един човек. Така че Любовта е качество на човешката душа, а не на човешкия ум. За това организиране, за което говорим, питате: „Ами как ще се организираме?
към беседата >>
Бога можем да почнем да
любим
тъй, както можем да
любим
един човек.
За да почитаме някого, трябва да го любим. Няма ли у нас тази Любов, ние сме чужди един на друг. А за да познаем Бога, трябва да Го любим. Няма да се спирам на това как ще познаем Бога. Ще Го намерим.
Бога можем да почнем да
любим
тъй, както можем да
любим
един човек.
Така че Любовта е качество на човешката душа, а не на човешкия ум. За това организиране, за което говорим, питате: „Ами как ще се организираме? “ Не мислете, че туй организиране ние сега го създаваме, то е вложено в нас. И малките спорове, които могат да причинят неразбирания, са като онези старини, които се срещат при разкопките. Като намерят някои такива старини, заливат с разни киселини, за да ги изчистят от прахоляка, но при това чистене те измиват и надписа, а всъщност ценното е написаното.
към беседата >>
71.
Правилни методи за разбиране
,
СБ
, В.Търново, 21.8.1921г.,
Затова трябва да
любим
, понеже само Любовта е в състояние да съкрати времето и да спести енергията, като даде при това най-добрите резултати.
Затова е казано, че ние си носим всичко написано на нас. И когато слезе някой ангел, той погледне ръката ти, погледне носа ти, погледне лицето ти, очите ти и вече знае какво е твоето положение на физическото поле. А знае ли какъв си на физическото поле, когато се върне в Невидимия свят, той започва своите изчисления и знае кои са дълбоките причини за всичко това. Така например, за да се изкриви малкият пръст у човека, това означава, че той може да е работил десет поколения в една погрешна посока – това са последствията. Та като кажем сега, че трябва да служим според закона на Любовта, ние трябва да задействаме една най-велика сила на нашия живот, за да поправим нашите погрешни постъпки.
Затова трябва да
любим
, понеже само Любовта е в състояние да съкрати времето и да спести енергията, като даде при това най-добрите резултати.
Ако следвате досегашния начин на възпитание, нужни са ви най-малко десет прераждания, за да изправите една малка ваша погрешка. Ние не познаваме себе си – понякога се смятаме за много добри, но щом ни поставят при неблагоприятни условия, веднага се познава колко сме добри. Какво представлява гневът? Гневът е едно окисляване, ръждясване – човек, който се гневи, е направен от желязо. Следователно ръждата ще го стопи.
към беседата >>
Ние
любим
. Защо?
Опашката е турена на говедото, за да го брани, а главата – за да му показва посоката, в която върви. Ние не мислим с корема си и не вървим назад, а напред. Законът е такъв: когато умът е здрав, ще бъдат здрави и дробовете; когато дробовете са здрави, ще бъде здрав и мозъкът – такова е съотношението. Всеки Божествен закон върви отдолу нагоре. Не можем да кажем, че понеже ние сме добри, то и Господ е добър, а ще кажем, че понеже Господ е добър, добри сме и ние.
Ние
любим
. Защо?
Защото Бог е Любов и тази Любов е с нас, и като е тъй, тя не може да действа другояче. Не можем да кажем, че Господ люби, защото и ние любим. Някои казват за нас: „Те не са в правия път.“ Не, в правия път сме, защото любим. Не допускайте никакви странични мисли! Когато се изкриви малкият ти пръст, когато се изкриви безименния ти пръст, когато се изкриви средният ти пръст, палецът, показалецът, ти си вече един дявол.
към беседата >>
Не можем да кажем, че Господ люби, защото и ние
любим
.
Законът е такъв: когато умът е здрав, ще бъдат здрави и дробовете; когато дробовете са здрави, ще бъде здрав и мозъкът – такова е съотношението. Всеки Божествен закон върви отдолу нагоре. Не можем да кажем, че понеже ние сме добри, то и Господ е добър, а ще кажем, че понеже Господ е добър, добри сме и ние. Ние любим. Защо? Защото Бог е Любов и тази Любов е с нас, и като е тъй, тя не може да действа другояче.
Не можем да кажем, че Господ люби, защото и ние
любим
.
Някои казват за нас: „Те не са в правия път.“ Не, в правия път сме, защото любим. Не допускайте никакви странични мисли! Когато се изкриви малкият ти пръст, когато се изкриви безименния ти пръст, когато се изкриви средният ти пръст, палецът, показалецът, ти си вече един дявол. Вземете ония, които изобразяват дявола – как го представят? Всичките му пръсти са криви.
към беседата >>
Някои казват за нас: „Те не са в правия път.“ Не, в правия път сме, защото
любим
.
Всеки Божествен закон върви отдолу нагоре. Не можем да кажем, че понеже ние сме добри, то и Господ е добър, а ще кажем, че понеже Господ е добър, добри сме и ние. Ние любим. Защо? Защото Бог е Любов и тази Любов е с нас, и като е тъй, тя не може да действа другояче. Не можем да кажем, че Господ люби, защото и ние любим.
Някои казват за нас: „Те не са в правия път.“ Не, в правия път сме, защото
любим
.
Не допускайте никакви странични мисли! Когато се изкриви малкият ти пръст, когато се изкриви безименния ти пръст, когато се изкриви средният ти пръст, палецът, показалецът, ти си вече един дявол. Вземете ония, които изобразяват дявола – как го представят? Всичките му пръсти са криви. И тъй, всеки човек, на когото всички пръсти са криви, е дявол.
към беседата >>
72.
Свидетелството на Духа
,
ИБ
,
БС
, София, 10.11.1921г.,
Вашият мъж и вие ще дойдете при мен и тогава може да се
любим
.
И Писанието казва: "Нито мъж без жена може, нито жена без мъж, а двамата в Христа. "Жената като дойде, тя иска любов да върши. Любов с мъжа си ще бъдете, ти с мъжа си двама и ще дойде третият. Любов може да има само между трима души. Знаете ли вие това?
Вашият мъж и вие ще дойдете при мен и тогава може да се
любим
.
Тъй разбира Писанието смисъла на нещата. А между двама, тяхната любов ние я знаем. И тъй, не се лъжете да търсите любов между двама, търсете я между трима. Защо? Тъй казва Христос. "Когато вие сте заедно с Мене и Отец дойде, тогава Аз ще ви се изявя." Трима души трябват, когато аз говоря за любовта, да се обичате.
към беседата >>
73.
Още по-блажени са!
,
НБ
, София, 4.12.1921г.,
Казвате: „Да
възлюбим
Господа“.
“ Всяка вечер му говори и твоят живот ще се поправи. А сега, боли ли те черният дроб, дойде лекарят, веднага инжекция. Не инжекция, а Слово – говори на черния дроб: в Божествения свят той е нещо духовно; стомахът е нещо духовно; сърцето, дробовете, това са неща духовни; мозъкът е нещо духовно и на тия органи ние ще им говорим тъй, както на разумни същества, разбирате ли? И тогава проучвали ли сте вие мозъка? Каква е функцията на мозъка?
Казвате: „Да
възлюбим
Господа“.
А как може да го възлюбите, като не сте се заели да изучите вашия ум, който е основа на духовния свят? Ако аз имам един приятел, който много ме обича, а не знае очите ми какви са, веждите какви са, казва: „Не зная, не съм обърнал внимание“. – Е, питам, каква е била тогава неговата любов? Любовта, като влезне през вратата, ще се наведе, ще вдигне падналите книжни листенца и ще погледне да види какви са очите. Някои ще кажат: „Това е фиксиране на погледа, хипнотизиране, искам да те хипнотизирам, ти трябва да се подчиняваш“.
към беседата >>
74.
Стани и опаши се!
,
НБ
, София, 11.12.1921г.,
Не да говорите: „братство и равенство“, а затвори да има; „да се
любим
“, а да се убивате.
Вие ще кажете: „Ние в това отношение сме герои“. Аз се радвам, не казвам, че не сте – отлични герои сте. Остава второто нещо. Досега много писма сте сложили в джоба на Христа, сега остава да хвърлите вашите дрехи и обувки и да работите боси в градината на граф Морели. Тази градина е бъдещият свят, бъдещата култура, в която с боси крака и с абсолютна чистота трябва да работите за новата култура и да съградите света върху новите основи.
Не да говорите: „братство и равенство“, а затвори да има; „да се
любим
“, а да се убивате.
Говоря за всички хора. Върху това ще почива бъдещото щастие. А сега, като ме гледате така, казвате: „Брей, той, нашият учител...“ То е един закон. Аз съм принуден да чукам, сложил съм ви в мътилката, искам масло да извадя. Казва някой: „Защо чукаш?
към беседата >>
75.
Сродните души
,
НБ
, София, 1.1.1922г.,
Следователно, когато кажем, че трябва да
любим
, подразбирам, че трябва да започнем да живеем.
Когато човек изгуби своята чистота, той може да я възстанови само чрез закона за жертвата. Самопожертването е само закон да възстановим своята първоначална чистота, и след като я придобием, ще имаме основание да видим Бога, а като видим Бога, ще придобием онова истинско съзнание за нашето развитие. Това ще бъде първият ден на нашата еволюция, денят на изгряването на слънцето. Това слънце, като грее хиляди години в нас, ще издигне душата до оная висота, на която тя е била, преди да се разбие нашият кораб. И тъй, с жертвата се придобива чистотата, с чистотата се слага основа да видим Бога, а с виждането на Бога започва истинското съзнание, истинското развитие, еволюцията на душата, нейният живот.
Следователно, когато кажем, че трябва да
любим
, подразбирам, че трябва да започнем да живеем.
Сега, в първата заповед – „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичката си душа, с всичкото си сърце, с всичкия си ум и с всичката си сила“, Христос дава правила и методи, които ние разбираме. Сърцето, това е съзнателният живот. Умът, това е самосъзнателният живот. Душата, това е подсъзнателният живот, а силата на духа, това е свръхсъзнателният живот. Следователно вие, които разбирате математиката, ще направите тия пермутации: ще образувате двата полюса на Духа и ще турите сърцето на противоположния полюс, защото животът не се намира в самосъзнанието и съзнанието; това са преходни етапи, през които душата трябва да мине.
към беседата >>
76.
Разговори с Учителя
,
ИБ
,
НБ
, София, 8.1.1922г.,
(Диригентът си подаде главата отвън, даде тон на външните и вътрешните, и всички запяха
любимата
песен „Ще се развеселя".
Използувайте естествените противодействия и не си създавайте изкуствени. За да не грешите, дръжте се за закона. Знайте, че в пътя, по който вървите, има само печалби. В този път е истината. Изпейте още една песен.
(Диригентът си подаде главата отвън, даде тон на външните и вътрешните, и всички запяха
любимата
песен „Ще се развеселя".
Че мръква вече, че вън е студено, никой не мисли за отиване). Учителят продължи: Доброто сърце подразбира винаги просветен ум. Но просветеният ум не подразбира винаги добро сърце. Всяко чувство е качество на времето, което го установило. Кое е по хубаво: Да те обичат, или да обичаш?
към беседата >>
77.
Целувание не Ми даде / Целувание ми не даде
,
НБ
, София, 8.1.1922г.,
Когато ние
любим
хората, от Бога сме дошли, а когато не ги
любим
, от дявола сме дошли.
В Русенско един баща ми разказваше, че запитал един ден малкото си детенце: „Синко, откъде си дошъл? “ Това дете му отговорило: „Да не ме смущавате“. – „Кой си, откъде си дошъл? “ Ако ти имаш Любовта в себе си, няма да го питаш откъде е дошъл. Ти знаеш, че Любовта знае откъде си дошъл.
Когато ние
любим
хората, от Бога сме дошли, а когато не ги
любим
, от дявола сме дошли.
Първото нещо: като дойде Христос в дома ви, ще измиете краката му с вашите уста, а това, преведено на ваш език, значи: ще му служите с Мъдрост и Любов, ще носите неговото Слово без никаква примес. Това е целувката. Когато аз прилагам всичкия си ум и всичкото си сърце да му служа тъй, че да нося неговото Слово без никаква примес, това е целувка. Ако така можете да служите на Христа, той ще ви каже: „Прощават ви се греховете, и вашите имена се записват в небето пред ангелите, и в бъдеще вие ще станете граждани на това велико царство“. И тъй, аз сега ви поздравявам всинца да служите на Христа с Мъдрост, да служите с Любов, да ги вложите в умовете и сърцата си.
към беседата >>
78.
Пак ще ви видя
,
НБ
, София, 29.1.1922г.,
И когато казвам, че трябва да се
любим
, с това разбирам, че трябва да търсим Бога.
Любовта подразбира: Да знаеш защо обичаш човека. Аз ще ви кажа. Аз обичам човека, защото Бог живее в него. А защо трябва да се обичаме? Като обичаме, ние търсим Бога.
И когато казвам, че трябва да се
любим
, с това разбирам, че трябва да търсим Бога.
Защото Бог е Любов, а ние сме паднали, ние още не сме любили. Ти ще идеш при Любовта, за да станеш Любов. Любов значи: Като Бога да станеш. А някой мисли, че любил! Не, не, ти не си любил още.
към беседата >>
Ние трябва да
любим
, за да можем да намерим Бога, защото Бог е Любов.
Любов значи: Като Бога да станеш. А някой мисли, че любил! Не, не, ти не си любил още. Твоята любов... хайде, да не казвам една дума. Тя е твоята любов, която живее ден до пладне.
Ние трябва да
любим
, за да можем да намерим Бога, защото Бог е Любов.
Да го възприемем в себе си, да го опитаме. А щом го възприемем, тогава опитваме неговата Мъдрост. По този начин трябва да разсъждавате. Някои от вас казват: „А-а, тази сестра много люби“. Люби? Аз казвам: Люби само онзи най-добре, който люби като Господа.
към беседата >>
Не, не, да
любим
тъй, както Бог люби – Бог е Любов – то е най-великото изкуство, и когато ние намерим това изкуство, тогава Христос ще ни отговори разумно на въпроса.
Аз казвам: Люби само онзи най-добре, който люби като Господа. А ти като Господа любил ли си? Не. Следователно ти още се учиш на Любов. „А-а, тя люби! “ Как люби?
Не, не, да
любим
тъй, както Бог люби – Бог е Любов – то е най-великото изкуство, и когато ние намерим това изкуство, тогава Христос ще ни отговори разумно на въпроса.
„И аз пак ще ви видя, и радостта ви тогава никой няма да отнеме.“ И тъй, искам да бъдете умни! Не говорете само за снимане на пардесюта, не говорете само за пост. Когато си болен, ще постиш и ден, и два, и три. То е начин за лекуване.
към беседата >>
79.
Какво трябва да искаме?
,
НБ
, София, 5.2.1922г.,
Щом разбираме Бога, ние ще разберем, че тия малки хора са частици от Бога, и както
любим
Бога, тъй ще
любим
и всички хора.
Хармонията може да произтича само от Божествената Любов, и ако в едно общество няма хармония, Божествената Любов я няма там, Божествената Мъдрост я няма, те не са заработили в него. Ако самото общество не се проникне от тях, ние имаме едно механическо натрупване, но не органическо градене. Питам: Какъв е смисълът на земния живот? Смисълът на земния живот е да познаем Бога, понеже ние търсим Божествената Любов. А всички хора, мъже и жени, сме малки частици от тази Божествена Любов, проявена у всеки човек.
Щом разбираме Бога, ние ще разберем, че тия малки хора са частици от Бога, и както
любим
Бога, тъй ще
любим
и всички хора.
Ако не Го любим, всякога ще правим разлика между тоя и другия човек. Даже най-идеалното състояние, дето съществува в дома, дето казват, че майките обичат безпристрастно, и те имат обич повече към някое от своите деца, отколкото към другите. Бащата има обич повече към един син, отколкото към други. Много лесно е да кажем: „Обичай! “ Но когато дойде да приложим закона, там е изкуството.
към беседата >>
Ако не Го
любим
, всякога ще правим разлика между тоя и другия човек.
Ако самото общество не се проникне от тях, ние имаме едно механическо натрупване, но не органическо градене. Питам: Какъв е смисълът на земния живот? Смисълът на земния живот е да познаем Бога, понеже ние търсим Божествената Любов. А всички хора, мъже и жени, сме малки частици от тази Божествена Любов, проявена у всеки човек. Щом разбираме Бога, ние ще разберем, че тия малки хора са частици от Бога, и както любим Бога, тъй ще любим и всички хора.
Ако не Го
любим
, всякога ще правим разлика между тоя и другия човек.
Даже най-идеалното състояние, дето съществува в дома, дето казват, че майките обичат безпристрастно, и те имат обич повече към някое от своите деца, отколкото към другите. Бащата има обич повече към един син, отколкото към други. Много лесно е да кажем: „Обичай! “ Но когато дойде да приложим закона, там е изкуството. Лесно се казва, но мъчно се изпълнява. Защо?
към беседата >>
80.
Царството Божие
,
НБ
, София, 26.2.1922г.,
И сега всинца, казвам, да
любим
. Как?
И той плаче, страда, и той има същите слабости. Всинца ги имаме. Ама той бил големец, цар – всички имаме едни и същи нужди, а другите неща не са съществени. Туй трябва да съзнаем. Ние имаме нужда в този свят, и в туй свещено здание на нашето битие ние трябва да се уважаваме, да знаем и прилагаме правилата на Божествената Мъдрост.
И сега всинца, казвам, да
любим
. Как?
Ах, ако те обича някой, то е, защото парици имаш, но като бръкне да ги извади, обичта престава. Обичта е външна, но туй Божественото, вътре в нас, ще ни даде всичките блага и богатства. Има затруднения, които ни очакват отсега нататък. И сегашният човек, тъй както аз го гледам, неговото тяло както е направено, то е и хубаво, и лошо направено. И когато ние се приближаваме при хората, при съвременните хора, ако вашето обоняние е развито, какъв смрад има тялото им!
към беседата >>
81.
Слушайте Него!
,
НБ
, София, 12.3.1922г.,
Истинската наука се състои само в това основно начало – да се научим да
любим
. Кого?
Ако тяхната къща, техните тела се променят, това не подразбира промяна на техния дух, а то е видоизменение на техните тела. Когато една морска звезда е дошла да прави тялото си, тя употребява всичките възможности, които са скрити в тая форма. Но ако рече да мине в една по-висока форма, тя ще почне отново да живее. Следователно ако най-ученият от нас влезе в ангелския свят, той ще почне живота на едно бебе и ще бъде толкова невежа там, колкото са невежи гаржетата. Следователно ние трябва да имаме търпение да се учим и да знаем в какво се състои истинската наука.
Истинската наука се състои само в това основно начало – да се научим да
любим
. Кого?
– Оногова, Който живее в нас. Можеш ли да бъдеш всякога готов, заради Онзи, Който живее в тебе, да не кажеш обидна дума никому? Можеш ли, заради Този, Който живее в тебе, да не убиеш никого? Можеш ли, заради Този, Който живее в тебе, да не откраднеш нищо? Можеш ли, заради Този, Който живее вътре в тебе, да не обезчестиш никого?
към беседата >>
82.
Три разряда ученици / Три категории ученици
,
ООК
, София, 30.3.1922г.,
Приятно е да видите лицето на онзи, който очаква своя
любим
приятел, с когото не се е виждал отдавна.
Тази напрегнатост събужда низшите мозъчни центрове и вместо да повдигнете ума и сърцето си, вие се натъквате на отрицателни мисли и чувства. След това заемате неестествено положение, лицата ви стават сериозни, строги. Това е дресировка. Лицето на ученика трябва да бъде тихо, спокойно, като че е задоволен от всичко. Няма по-красиво нещо – да видите едно отворено, чисто, естествено лице.
Приятно е да видите лицето на онзи, който очаква своя
любим
приятел, с когото не се е виждал отдавна.
Страшно е да видите лицето на човек, който е осъден на смърт и всеки ден очаква края на своя живот. Трябва ли човек сам да си подписва смъртната присъда и да придава на лицето си страшен изглед? Често хората подлагат своите благородни мисли и чувства на смърт. Защо? – За някакво свое лошо, мрачно състояние. Благородните мисли и чувства не са виновни за вашите лоши състояния.
към беседата >>
Приятно е да видите лицето на онзи, който очаква своя
любим
приятел, с когото не се е виждал отдавна.
Тази напрегнатост събужда низшите мозъчни центрове и вместо да повдигнете ума и сърцето си, вие се натъквате на отрицателни мисли и чувства. След това заемате неестествено положение, лицата ви стават сериозни, строги. Това е дресировка. Лицето на ученика трябва да бъде тихо, спокойно, като че е задоволен от всичко. Няма по-красиво нещо – да видите едно отворено, чисто, естествено лице.
Приятно е да видите лицето на онзи, който очаква своя
любим
приятел, с когото не се е виждал отдавна.
Страшно е да видите лицето на човек, който е осъден на смърт и всеки ден очаква края на своя живот. Трябва ли човек сам да си подписва смъртната присъда и да придава на лицето си страшен изглед? Често хората подлагат своите благородни мисли и чувства на смърт. Защо? – За някакво свое лошо, мрачно състояние. Благородните мисли и чувства не са виновни за вашите лоши състояния.
към беседата >>
83.
Не бъди неверен, но верен!
,
НБ
, София, 16.4.1922г.,
Един месец след като се оженил царският син, запалил тази свещ, отворил книгата си да чете първите думи на своята
любима
, но вижда един пасаж ненаписан, искал да го допише.
По какво можем да бъдем велики? Ние по ум не можем да бъдем велики, но по сърце и по душа всички можем да бъдем велики. Разправят за един древен цар Ида-Мури, че имал син много учен и даровит. Синът започнал да пише една велика книга на живота, защо са създадени мъжете и жените и какво е тяхното предназначение. Според обичая на това царство, бащата, когато оженил своя син, дал му една свещ, с която дълги години могъл да си свети, но мъжът и жената трябвало да употребяват само една свещ.
Един месец след като се оженил царският син, запалил тази свещ, отворил книгата си да чете първите думи на своята
любима
, но вижда един пасаж ненаписан, искал да го допише.
В туй време дохожда една гостенка на жена му, тя влязла в стаята, взема̀ла свещта и мъжът ѝ остава на тъмно. Тази нейна другарка гостенка донесла една своя книга и взела да ѝ чете. Минава час, два, не донесли свещта. На царския син домъчняло и започнал да плаче. Дохожда при него една негова другарка от детинство и го пита: „Защо плачеш?
към беседата >>
84.
Разбор на думи
,
МОК
, София, 19.4.1922г.,
Запример, казва някой: „Да се
любим
“.
Имаме. Е, хубаво, щом сте го изпитали, нямам нищо против. Аз искам от всинца ви да мислите! Но тъй ще ви заставя да мислите. Грешно е да се мисли без мисъл. Разбирате ли?
Запример, казва някой: „Да се
любим
“.
То е грешно да кажете да се любим. Как да се любим? Няма никакъв метод. А обичта вече ни дава подтик. Обичта казва тъй, то е символ, тя казва: „Тръгни“!
към беседата >>
То е грешно да кажете да се
любим
.
Аз искам от всинца ви да мислите! Но тъй ще ви заставя да мислите. Грешно е да се мисли без мисъл. Разбирате ли? Запример, казва някой: „Да се любим“.
То е грешно да кажете да се
любим
.
Как да се любим? Няма никакъв метод. А обичта вече ни дава подтик. Обичта казва тъй, то е символ, тя казва: „Тръгни“! Обичта казва: „Посей семето в земята, вложи чувството в сърцето, вложи мисълта в ума си!
към беседата >>
Как да се
любим
?
Но тъй ще ви заставя да мислите. Грешно е да се мисли без мисъл. Разбирате ли? Запример, казва някой: „Да се любим“. То е грешно да кажете да се любим.
Как да се
любим
?
Няма никакъв метод. А обичта вече ни дава подтик. Обичта казва тъй, то е символ, тя казва: „Тръгни“! Обичта казва: „Посей семето в земята, вложи чувството в сърцето, вложи мисълта в ума си! “
към беседата >>
НАГОРЕ