НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
7
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Новото основание
,
НБ
, София, 23.5.1915г.,
Това не е Любов, това е незнание, това е паразитство; така правят
ахтаподите
, които, като уловят жертвата си, от обич изсмучат й кръвта със своите пипалца и тя отслабне, укроти се; някои мъже така укротяват жените си.
Защото на тях това им не трябва, онова им не трябва, а само ядене и пиене. Човекът иска култура и в тази култура Христос е внесъл основанието Аз съм Пътят и Истината, и Животът и Любов към Бога и Любов към ближния. Ако можете да приложите тия два закона – Любов към Бога и Любов към ближния, няма да има в света сила, която да може да ви се противи, няма да има мисъл, която да не ви се подчини и да не дойде да послужи за вашия идеал. Единият закон на Любовта стои отзад; ако го прилагаш, ще обичаш хората, но ако нямаш Божествения закон на мисълта, първият закон ще те въведе в много лоши работи. Само Божественият закон може да регулира и облагороди човешката любов, защото от голяма любов човек може да умори този, когото обича – да му изсмуче всички чувства, да му открадне сърцето, да го умори.
Това не е Любов, това е незнание, това е паразитство; така правят
ахтаподите
, които, като уловят жертвата си, от обич изсмучат й кръвта със своите пипалца и тя отслабне, укроти се; някои мъже така укротяват жените си.
Не е укротяване да вземеш силата й и да кажеш: „Жена ми сега е станала по-умна, поумняла“ – това не е поумняване; днес вие ще уморите една жена, утре друга жена ще умори вас. Христос казва: „Аз дойдох да дам Живот, а не да взема живота на другите“ – можете ли вие да дадете Живот на мъжа си, сиреч да го накарате сам да мисли, а не вие да му казвате: „Аз искам да те накарам да мислиш“? Вие можете да направите вашия мъж да стане точно такъв, какъвто искате, но трябва да го турите не на наковалнята, а между тия две сили, между тия два закона, които ще го нагорещят и той ще се измени – красотата на човека зависи от това нагорещяване. Колкото по-далеч сте от центъра на тия два закона, толкова по-грозен ще бъдете. Желязото е черно, но като го нагорещите, става червено – имаме Червена раса; след туй ще пожълтее и най-после ще стане светло и ще кажете: „Желязото стана красиво.“ Да, красиво е, но премахнете ли топлината, пак ще стане грозно; следователно можете да бъдете красив, умен, светъл дотолкова, доколкото тия два закона действат върху вас.
към беседата >>
2.
Вяра и съмнение
,
ООК
, София, 17.6.1923г.,
Ученикътъ трѣбва да бѫде като
ахтапода
— ти пущашъ, той не пуща.
(втори вариант)
Молете се за всѣка една грѣшка. Цѣль день ще водишъ борба, 99 сражения ще имашъ и като направишъ 99 сражения ще кажешъ - победата е моя. Но, 99 пѫти трѣбва да се молишъ, да се свържешъ съ Бога. Знаете ли какво нѣщо е да се свържешъ съ Бога? За това нѣщо се изисква постоянство отъ ученика.
Ученикътъ трѣбва да бѫде като
ахтапода
— ти пущашъ, той не пуща.
Сега, нѣкои отъ васъ искатъ да влѣзатъ като ученици, но като прѣтърпите 10 несполуки вие сте готови да се осъмните. Даже и вънка въ свѣта да сте, вие ще имате сѫщитѣ изпити. Нима Стамболийски нѣмаше изпити? Нима неговитѣ рѫководители не му подшушнаха: напустни властьта! Колко пѫти му подшушнаха: но той не слушаше.
към втори вариант >>
3.
Което мислиш, става
,
МОК
, София, 8.1.1937г.,
Ще ви приведа един български анекдот (дали е верен или не, не зная): отива един да си купува
ахтапод
.
Няма нещо по-хубаво от това да бъдеш в съгласие с Природата и няма нещо по-хубаво от това тя да бъде в съгласи с теб. Ако ти си в съгласие, и тя ще бъде в съгласие; ако ти си в несъгласие, и тя ще бъде в несъгласие. Сега, какво разбрахте в ядката? Каква разбрахте от правилото? Всичката погрешка е, че не сте заинтересовани от следното: вие трябва много да платите за нещата.
Ще ви приведа един български анекдот (дали е верен или не, не зная): отива един да си купува
ахтапод
.
Продавачът по погрешка отрязва едно парче сапун. Оня взема ахтапода, начева да го дъвчи, а той започва да се пеняви. Човекът си мисли, че е особен ахтапод и казва: „Пениш се, не пениш се, пари съм дал, ще те ям“. Пък то какъв ти ахтапод – сапун! Питам: щом е сапун, трябва ли да го ядете?
към беседата >>
Оня взема
ахтапода
, начева да го дъвчи, а той започва да се пеняви.
Сега, какво разбрахте в ядката? Каква разбрахте от правилото? Всичката погрешка е, че не сте заинтересовани от следното: вие трябва много да платите за нещата. Ще ви приведа един български анекдот (дали е верен или не, не зная): отива един да си купува ахтапод. Продавачът по погрешка отрязва едно парче сапун.
Оня взема
ахтапода
, начева да го дъвчи, а той започва да се пеняви.
Човекът си мисли, че е особен ахтапод и казва: „Пениш се, не пениш се, пари съм дал, ще те ям“. Пък то какъв ти ахтапод – сапун! Питам: щом е сапун, трябва ли да го ядете? Вие понякога това представлявате. Бих показал несъответствието на една мисъл.
към беседата >>
Човекът си мисли, че е особен
ахтапод
и казва: „Пениш се, не пениш се, пари съм дал, ще те ям“.
Каква разбрахте от правилото? Всичката погрешка е, че не сте заинтересовани от следното: вие трябва много да платите за нещата. Ще ви приведа един български анекдот (дали е верен или не, не зная): отива един да си купува ахтапод. Продавачът по погрешка отрязва едно парче сапун. Оня взема ахтапода, начева да го дъвчи, а той започва да се пеняви.
Човекът си мисли, че е особен
ахтапод
и казва: „Пениш се, не пениш се, пари съм дал, ще те ям“.
Пък то какъв ти ахтапод – сапун! Питам: щом е сапун, трябва ли да го ядете? Вие понякога това представлявате. Бих показал несъответствието на една мисъл. Казвате: „Толкоз ли съм глупав да ям сапун“.
към беседата >>
Пък то какъв ти
ахтапод
– сапун!
Всичката погрешка е, че не сте заинтересовани от следното: вие трябва много да платите за нещата. Ще ви приведа един български анекдот (дали е верен или не, не зная): отива един да си купува ахтапод. Продавачът по погрешка отрязва едно парче сапун. Оня взема ахтапода, начева да го дъвчи, а той започва да се пеняви. Човекът си мисли, че е особен ахтапод и казва: „Пениш се, не пениш се, пари съм дал, ще те ям“.
Пък то какъв ти
ахтапод
– сапун!
Питам: щом е сапун, трябва ли да го ядете? Вие понякога това представлявате. Бих показал несъответствието на една мисъл. Казвате: „Толкоз ли съм глупав да ям сапун“. Колко пъти ядеш сапун и казваш: „Пари съм дал“.
към беседата >>
Следователно, когато искаш да се очистиш, сапун ще вземеш; когато искаш да се наядеш,
ахтапод
ще вземеш.
Казвате: „Толкоз ли съм глупав да ям сапун“. Колко пъти ядеш сапун и казваш: „Пари съм дал“. Ти ядеш, а той се пени. Сапунът за какво е? – За очистване на дрехата, за пране.
Следователно, когато искаш да се очистиш, сапун ще вземеш; когато искаш да се наядеш,
ахтапод
ще вземеш.
Един американски цигулар отишъл да взема уроци при виден професор. Последният поискал по 10 000 долара за един урок от три часа. – „Втори урок ще искате ли? “ – „Не – отговаря цигуларят, – засега е достатъчно, всичко научих за десет хиляди долара“. Не е долар, не са два, а десет хиляди долара.
към беседата >>
НАГОРЕ