Търсене в беседите за 'ученолюб'

НАЧАЛО

КАТАЛОГ С БЕСЕДИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 14 резултата в 14 беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Познание. Самопожертвуване / Всичко ми е предадено

Каквито мъчнотии и препятствия да срещнете на пътя си, всякога казвайте в себе си: Мога да бъда справедлив, любещ, кротък, смирен, добър, ученолюбив – всичко мога да преодолея и да постигна с Божественото в себе си. (втори вариант)
„Всичко ми е предадено от Отца моего; и никой не познава Сина, тъкмо Отец”. Синът е зародишът на Божественото, което всеки трябва да полива, да обработва, за да израсте и да даде плод. От Божествения зародиш излиза новият човек, готов за нова работа и нов живот. Този зародиш живее във всяка душа, но се нуждае само от условия и простор за своето развитие. Колкото повече вярвате в своите вътрешни сили и възможности, толкова по-скоро ще се развиете. Каквито мъчнотии и препятствия да срещнете на пътя си, всякога казвайте в себе си: Мога да бъда справедлив, любещ, кротък, смирен, добър, ученолюбив – всичко мога да преодолея и да постигна с Божественото в себе си. Когато хората започнат да спрягат глагола „мога” в сегашно време, светът ще се оправи. Не се занимавайте нито със своите грехове и погрешки, нито с чуждите. Те са тор за Божествената нива. Ако брат ти е сгрешил, не го съди, не го отблъсквай от себе си, но помогни му да се очисти, да се облече в нова премина. Ако брат отблъсне брата си, мъжът – жена си, жената – мъжа си, те вървят в разрез с Христовото учение.
към втори вариант >>

2. Господи, да се отворятъ очитѣ ни! / Отвори очите ни!

Синътъ му като не билъ ученолюбивъ, ялъ-пилъ, изтощилъ се, хванало го ипоходрия, искалъ да се самоубие, но се страхувалъ.
Слѣдователно, и въ живота има такова бѣгане. Нѣкой пѫть изгубимъ смисъла на живота, нѣма смисъль, казвашъ, живота. Иска ти се да се самоубиешъ, не искашъ да работишъ, но природата ще ти създаде едно голѣмо страдание, една голѣма неволя, и като те лиши отъ всички блага, у тебѣ ще се роди желание да работишъ. Азъ ще приведа единъ примѣръ, и другъ пѫть съмъ го привеждалъ, да видите какъ работи този методъ. Единъ богатъ американски милионеръ умира, и оставя 100 милиона долара наслѣдство на сина си. Синътъ му като не билъ ученолюбивъ, ялъ-пилъ, изтощилъ се, хванало го ипоходрия, искалъ да се самоубие, но се страхувалъ. Отива при единъ лѣкарь, разправя му какъ се породила болестьта, но лѣкарьтъ дига раменетѣ си, казва: „Нѣмало лѣкъ“. Отива при вторъ, при трети лѣкарь – сѫщото. Най-после отива въ Ню-Йоркъ при единъ специалистъ лѣкарь и му казва: „Ако ти не ме излѣкувашъ, азъ ще се самоубия“. – „Не, вѣрвай въ мене, слѣдъ 2 месѣца ще бѫдешъ здравъ, но ще подпишешъ единъ договоръ, че нѣма да протестирашъ срещу всички методи, които ще употрѣбя, нѣма да ме давашъ подъ съдъ, Ще подпишешъ този договоръ, и ще ми дадешъ 50 хиляди долара или 250 хиляди лева.“ Болниятъ се съгласява на всичко. Туря го въ клиниката си и казва: „Отрежетѣ на този господинъ дѣсния кракъ до подъ коляното“.
към беседата >>

3. Посред тях

Преди няколко деня при мене дойде един ученолюбив българин, който се занимавал ред години със земеделието, не само теоретически, но и практически.
Хиляди години, как живеят на земята, но изтокът на своя живот още не са намерили. Защо? По единствената причина, че тяхното небе е толкова облачно, че сами не могат да се ориентират, не знаят, де е изтокът за тях, не знаят, какъв е смисълът на техния живот. Те казват: трябва да се живее – нищо повече! Обаче, това не е разрешаване на въпроса. Да живее човек, това е резултат на живота, но не и самият живот. Преди няколко деня при мене дойде един ученолюбив българин, който се занимавал ред години със земеделието, не само теоретически, но и практически. В него се явила идеята да намери предците на българското жито. Той искал да издири най-старото жито, което за пръв път се е появило на Балканския полуостров и да проследи пътя на неговото изменение, докато дойде в днешната форма, каквото го срещаме в България. Той започнал да изучава произхода на всеки житен клас, докато най-после, след усилени издирвания и труд, намерил в Хасково два класа, които с увереност приел за предци на сегашното жито в България. Той описва точно стъблото, листата, класа, осилите на това жито, като същевременно изтъква разликата между предците на нашето жито и сегашното, с което ние се храним. Той казва, че прадедът на нашето жито е бил в диво състояние.
към беседата >>

4. Живите линии на съзнанието

Който на млади години е добър, ученолюбив, музикален и философ и на стари години ще бъде такъв.
Хвърля камъка на земята и продължава пътя си. Вие се чудите на постъпката на стареца и си мислите, че ще постъпите другояче със скъпоценния камък. Ако сте на мястото на стария човек и вие ще постъпите като него. Колко светли и възвишени идеи сте пренебрегнали, под предлог на това, че сте възрастни вече или, че времето не благоприятствува за реализирането им. Това е криво разбиране. Който на млади години е добър, ученолюбив, музикален и философ и на стари години ще бъде такъв. Ако на млади години не сте готов да приемете новите идеи и да работите за реализирането им, и на стари години не можете да ги приемете. Помнете: златото и в калта е пак злато; медта и на царската маса пак е мед. Щом излезе от калта, златото веднага изменя своите възгледи за живота. То разбира, че има нещо ценно в него, на което всякога може да разчита. И медта, като излезе от царските условия и се изложи на влиянието на атмосферния въздух, веднага изменя възгледите си.
към беседата >>

5. Огън да запаля

Ученолюбивият иска да живее дълго време на земята, за да учи, да се домогва до тайните на Битието.
Не само веднъж ще се роди и ще умре човек; много пъти ще се ражда и умира. На ден човек най-малко десет пъти ще умира и десет пъти ще се ражда. Докато не умира и не се ражда, човек не може да стане учен. Когато някои религиозни казват „веднъж живот, веднъж смърт," това се отнася за глупавите хора. Само глупавият може да мисли така и да желае да бъде така. Ученолюбивият иска да живее дълго време на земята, за да учи, да се домогва до тайните на Битието. Човек ще се ражда и умира, докато влезе в областта на великата наука на живота, докато придобие съвършенство, т.е. живота на безсмъртието. Щом придобие тази наука, той няма да се ражда и умира, но ще се вселява. В един от Псалмите Давид казва: „Да се всели Духът Ти в мене." Христос казва: „Ще изпратя Духа си." „Огън дойдох да запаля." Какъв и кой огън дойде Христос да запали?
към беседата >>

6. Кръгово движение / Смяна на енергиите

Запример, ако майката и бащата, дедите и бабите на едно дете са били ученолюбиви, и детето ще бъде ученолюбиво.
– Отива в пространството. – От пространството тази енергия се възприема от друг проводник, дето претърпява известно превръщане. Ако се е сгъстила, тя остава на физическия свят; ако се е разширила и разредила, тя влиза или в духовния, или в умствения свят. Физическата енергия в човека се превръща в умствена само ако той има силно и непреривно желание да учи. Това желание е толкова по-силно, колкото повече хора го поддържат. Запример, ако майката и бащата, дедите и бабите на едно дете са били ученолюбиви, и детето ще бъде ученолюбиво. То приема тази енергия от всички, които са живели преди него, и се проявява като способно, активно, работно – главно в умствения свят. И затова казваме, че е невъзможно детето да бъде способно, ако родителите и дедите му не са били способни. Следователно, ако едно дете има обич към знанието, иска да стане учен човек, то работи в областта на ума и развива мозъка си. Ако пък желае да стане добър човек, то работи в областта на сърцето. Обаче ако пожелае да стане силен, физически здрав, то работи в областта на физическите сили.
към беседата >>

7. Пътища на Мъдростта

Когато погледнете нокътя на показалеца, може да гадаете какво има във вас – дали сте скържави, или не, дали сте ученолюбиви, или не, дали сте благородни, или завистливи.
Казва се: „Истината ще ви освободи.” Когато имате правилни понятия, страданията ще изчезнат или най-малко вие разумно ще се справите с тях. Например трябва да режеш ноктите си. Има части на тялото, които не са чувствителни, а пък има части, които са чувствителни – защо някои части не са чувствителни? Ноктите не са чувствителни по единствената причина, че са една написана книга. Когато погледнете нокътя на показалеца, може да гадаете какво има във вас – дали сте скържави, или не, дали сте ученолюбиви, или не, дали сте благородни, или завистливи. Всеки нокът показва по каква причина са станали нещата. Някои режат ноктите си, за да изтрият написаното, но не могат – тази книга е такава, че колкото повече се изтрива, толкова повече расте. Вие притежавате известни дарби, които трябва да разработвате. Вие имате за онзи свят същата идея, каквато една млада мома има за момъка: тя фантазира, че ще дойде нейният възлюбен, че ще живее като царица, ще има ядене и пиене, а тя само ще се потрива. В онзи свят има интензивен живот и там не може да влезе невежа, който казва, че не знае това и онова.
към беседата >>

8. Подражатели на Бога

За пример, Бог казва на хората да бъдат умни, добри, търпеливи, любещи, ученолюбиви, но те отхвърлят всичко това, отказват се да изпълнят Неговата воля.
Иначе, даде ли някому туй, което се пада на друг човек, това ще предизвика голямо нещастие и за двамата. Моето благословение е само за мене. Благословението на всеки човек е специално за него. Ако някой се откаже от своето благословение за сметка на другите, това е престъпление. Тъй щото, грешките, страданията и нещастията на съвременните хора се дължат на обстоятелството, че те отхвърлят благословенията, които Бог им е дал. За пример, Бог казва на хората да бъдат умни, добри, търпеливи, любещи, ученолюбиви, но те отхвърлят всичко това, отказват се да изпълнят Неговата воля. Новото определение за мъжа и жената е като зрънцето, което расте, и слънцето, което го огрява. Това показва, че те трябва да бъдат един за друг винаги желателни. Яви ли се най-малкото нежелание един към друг, всичко между тях изчезва. Това вече не е нито мъж, нито жена. Когато мъжът види жената, тя трябва да му причини радост.
към беседата >>

9. Ключ за постижения

Или пък, ако той е ученолюбив по някоя книга ще ви изпраща, нещо интересно и ще бъдете доволни.
Вие се радвате на тази обич, но какво прави заради вас? Той ви писал писмо и вие се радвате, но какво добивате от това писмо. Той живее на другия край на земята. Ако е беден този човек, нищо не добивате, добивате само едно писмо. Ако е богат, добивате, по някой път, един чек, изтегляте го от пощата. Или пък, ако той е ученолюбив по някоя книга ще ви изпраща, нещо интересно и ще бъдете доволни. Но представете си, че имате един такъв човек, който ви обича и никога не сте го виждали и вий го обичате. По традиция той е бил приятел на баща ви и казвате, че роднински връзки имате с него. И без да го знаете, от това което прави заради вас, вие мислите, че той има някаква си обич към вас. Казваме много пъти: Ние мислим за някои същества от другия свят, не сме ги виждали. Някой път тия същества ни правят някакви услуги.
към беседата >>

10. Господар и слуга

Не знае защо не учиш, не си ученолюбив.
Може да ти каже, че не учиш – право е това. Но ако ти каже, че си бездарник, професорът е крив. Тогава, ако съм бездарник, безпредметно е учението. Но ако каже, че не учиш, че си ленив, то е друго. Ако ти каже, че си бездарник, той не разбира философията. Не знае защо не учиш, не си ученолюбив. Учил си много работи по един предмет, но това, което те пита, не знаеш. Казваш: „Много хубаво знаех предмета, но ме бутна там, дето не знаех“. Че като не си го знаел, ще те бутне там дето [не] знаеш. Като дават един предмет да се учи, ще знаеш всичките точки, ще знаеш всичко, не трябва да бъдеш силен само на известни места, но всичко трябва да знаеш. Не трябва професорът в нищо да те изненадва по този предмет.
към беседата >>

11. Петте врати

Ученолюбив човек бил той.
Най-първо човек е имал много благородни чувства, като е дошъл при кокошката. Галел я, хранел я, приятно му било. Като снесла кокошката яйца, той гледал, гледал – нещо бяло! Казал: "Чакай да видим! " Пипнал го с ръката, помирисал го, вкусил го – искал да знае какво е това нещо, което кокошката е направила. Ученолюбив човек бил той. После казал: "Чакай да го посварим, да го опитаме." И научил се да яде яйцата. Но искал да знае какво има в кокошката, което снася тия яйца. Значи първоначално не е било така, както сега, но с много научна цел, за Божия слава човек е започнал да яде кокошки. И вие сега – седите и сте недоволни от живота. Някой от вас е недоволен, че не е здрав; друг е недоволен, че не е учен.
към беседата >>

12. Добрият живот

Когато в ученолюбивият се събудят учените чувства, той става учен.
В религиозният човек се е събудило един вид чувства. В светският – друг вид чувства. В младите хора има особени чувства, които са събудени, а в старите хора има други чувства, които се събуждат. Когато в младият се събудят младите чувства, той става млад. Когато в старият се събуждат старите чувства, той става стар. Когато в ученолюбивият се събудят учените чувства, той става учен. Когато в невежият се събудят невежите чувства, той става невежа. Да кажем, вие сте даровит, имате хубав глас, но не искате да пеете. Купувате си един билет от българската лотария или от друга някоя лотария. Българската лотария има един милион печалба. Вие мислите, като си купите билета, непременно единият милион ще ви се падне.
към беседата >>

13. Физически, духовен и умствен свят

От писмото може да знаеш трудолюбив ли е, или е мързелив, дали е ученолюбив, дали повече обича философия, или е религиозен, или не.
Запример, ако ви дам едно гърне, направено от един грънчар, бихте ли определили дали с мисъл го е правил, дали с чувство, или с воля го е правил. Как ще определите от гърнето какъв е бил този грънчар? Може ли да определите характера на човека по почерка на писмото му, дали е нервен, или е разположен, дали той мисли правилно? От писмото може да се определи какви са чувствата му, какви са постъпките му. От писмото може да се определи дали може да разчиташ на него, или каквото каже, не го изпълнява. От писмото може да знаеш трудолюбив ли е, или е мързелив, дали е ученолюбив, дали повече обича философия, или е религиозен, или не. Ще кажете как може да се определи? Там е работата. Ако вие имате една площ, за умния човек всичките линии имат смисъл. Линията (1) е по-малко интензивна, (2) е по-интензивна. Тия линии се различават по своята интензивност.
към беседата >>

14. Второ отделение

И действително, тя беше много любопитна, много ученолюбива.
“ Това е алегория, схващайте добре. Господ му извадил двете ребра над сърцето отгоре. Ако беше извадил от долните ребра, трябваше да му стане слугиня, ако беше извадил от горните, тя щеше да иска да му стане господарка. Затова взе от над сърцето две ребра, за да му стане другарка. И действително, тя беше много любопитна, много ученолюбива. Ходеше из рая, учеше се, ботаничка беше. Съвременните ботаници в сравнение с Ева нищо не знаят. Тя имаше познания. Ева търсеше еликсира на живота, на Божествения живот. Знаеше хората как се създават, но искаше да знае откъде Господ черпи сила, Божественият живот откъде иде.
към беседата >>

1.3246109485626