НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
250
резултата в
78
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Разговор втори - Сърцето и Бог
,
ИБ
, , 13.7.1900г.,
Ако се не отречеш от себе си напълно, не можеш да бъдеш
ученик
на твоя Господ.
Каквото и да притежаваш в тоя свят, то е временно, а същинските и добри неща – те са вечните. Те са нещата на бъдещия живот. Те са вечното богатство, което принадлежи на твоята душа. Аз, който ти диктувам тия неща, ти казвам, че двоумението, вътрешното нерешение и нерешителност са слабост и недъг на един живот като твоя. Разбери ме, Любовта иска жертви и себепожертвания.
Ако се не отречеш от себе си напълно, не можеш да бъдеш
ученик
на твоя Господ.
Ето, виждам, има много неща в твоето сърце, които трябва да отхвърлиш. Знаеш ли колко празни мисли и желания имаш! Откажи се, Животът не седи в тях. Аз искам да ти говоря ясно и без заобикалки. Знаеш ли защо си толкова пострадал от неволи и защо си се толкова измъчвал?
към беседата >>
2.
Преходната граница
,
ИБ
, , 29.9.1912г.,
Христос казва, че никой не може да бъде Негов
ученик
, ако не намира наслада в страданията.
Всичките тия мъчнотии, които сега имате, вие сте си ги предизвикали и си ги носите от миналото Когато искате да воювате, примирявайте се с противника си, защото, ако той е по-силен, ще бъдете бити. Ако искате да вървите по правия път и да бъдете силни, вие обезателно трябва да разполагате с Божествено знание, за което трябва да платите много скъпо, именно за това знание вие трябва да заложите душата си. Малодушие, гняв, сръдня не помагат. Кои са слаби натури? Слабостта е свойство само на натурата, която греши.
Христос казва, че никой не може да бъде Негов
ученик
, ако не намира наслада в страданията.
И понякога, ние като че ли желаем да слугуваме на Господа, но като се разпореди от Негова страна да ни турят на изпитание, ние започваме да викаме "Олеле, стига, Господи". И тогава значи такъв човек със своето "олеле" не е готов за работа. Друг също се опитва, но понеже се оказва твърд и постоянен, Господ каже, че е готов за работа и го включва между своите работници. Да знаете, когато преминаваме в живота от едно положение в друго, това е преходна граница, на която граница винаги има страдания. Но и тези наши страдания винаги са около материални работи.
към беседата >>
3.
Всекиму според вечната Правда
,
ИБ
, , 10.11.1912г.,
– Защото имаме нужда от Него, също както има нужда
ученикът
от учителя и детето от майката, и двамата са необходими във време на нужда.
Трябва да размишлявате върху тия думи Помислете кои са тия двама, които трябва да се съберат. Тримата, вече е направлението, посоката, към която трябва да се стремите. А в числото две винаги ще намерите, че няма ред и порядък. Онзи, който иска това от туй число, не разбира реда на нещата. Защо искаме Бога?
– Защото имаме нужда от Него, също както има нужда
ученикът
от учителя и детето от майката, и двамата са необходими във време на нужда.
Във време на страдание трябва да призоваваме Господа. Викайте Го в скръбни дни и Той ще се яви, защото само тогава Той се явява. Иначе, Той е в своето местожителство, та не слиза тук. Винаги, когато и да се даде лекарство някому, той трябва да го приеме, иначе би значело, че той не иска да се лекува, не иска следователно да еволюира. Казва се, че двама или трима, каквото и да попросят в Мое име, ще им бъде.
към беседата >>
4.
Назидавайте себе си
,
ИБ
, София, 26.8.1913г.,
Но един
ученик
може да работи със своя Учител само, когато има постоянни съобщения с Него.
Ако Бог е с нас. "Назидавайте себе си на пресвятата ваша вяра и молете се Духом Святим." Прочетете това Юдино Послание всинца, защото е много интересно. В 20 стих има думата "назидавайте", а това значи да съградиш, което е равносилно с градеж, също както, за да очистиш сърцето, значи да го обработваш, да има кой да му помага. В българския език има поговорка: "С един камък къща не става." И човек, ако мисли, че сам може да очисти своя ум и да повдигне своето сърце, почива на фалшива почва и схваща живота лъжливо Ако човек работи заедно с Господа - тогава да.
Но един
ученик
може да работи със своя Учител само, когато има постоянни съобщения с Него.
Душата умира, погинва, духът пада, но не умира. Душата има нужда от съживяване, духът има нужда от повдигане. Материалният свят и духовният свят са двата полюса в живота, слизане от духовния свят в материалния и качване от материалния свят в духовния. Това слизане и качване се повтаря вечно, защото такъв е неизменният закон за прогреса на човечеството, за неговото повдигане, за да добият хората прогресивна мисъл, т.е. да осъзнаят, че всичко, което Бог е създал, е добро.
към беседата >>
5.
Беседа за празника на пролетта
,
ИБ
, София, 22.3.1914г.,
Христос е Учител, Който ще ни покаже грешките ни в живота, тъй както учителят показва грешките на
ученика
по класната му тетрадка, при класното упражнение и му определя бележка.
Ние всеки ден бием тялото си с нашите желания и страдания. Външното ни тяло е скеля, под която се гради истинското ни тяло, с което ще се явяваме и ставаме невидими. Господ ще ни се яви, ако имаме чисти желания и мисли. В Христа не може мъж без жена, нито жена без мъж. Ако единият пада, влече и другия; ако единият се издига, тегли и другия.
Христос е Учител, Който ще ни покаже грешките ни в живота, тъй както учителят показва грешките на
ученика
по класната му тетрадка, при класното упражнение и му определя бележка.
Всички трябва да се стараете, когато дойде Христос, по-малко грешки да намери в тетрадките ви и да ви пише добра бележка. Както точките и запетаите са от голяма важност в тетрадките на учениците, така те са важни и във вашия живот. Тук-там Господ ни спира по запетаите на нашия живот, а на точките повече, за да се взрем в писаното дотам, да си поотпочинем и продължим, и кога завършим темата на нашия живот, да има една смисъл всичкото вписано и написано. Велик човек е оня, който обича, а обича оня, който слугува, а не комуто слугуват. Слуга е най-неблагородна длъжност, а Господ я дава като най-почетна.
към беседата >>
6.
Талантите
,
НБ
, София, 10.5.1914г.,
Когато един
ученик
е в училище, когато той се въвежда в лаборатория за експериментални опити, учителят трябва да му обясни свойствата на разните неща и да му каже, че ако не внимава, един опит може да му коства много скъпо.
“ Дали Господ ти го е дал, или ти сам го взе? Когато един крадец открадне петачета, които не вървят, дали онзи, който ги е имал, е виноват? Не, сам крадецът, който ги е откраднал. Често когато някой краде от Господа, задига онова, което не струва. Разбира се, със своята беседа аз не искам да ви плаша, защото моята цел не е такава.
Когато един
ученик
е в училище, когато той се въвежда в лаборатория за експериментални опити, учителят трябва да му обясни свойствата на разните неща и да му каже, че ако не внимава, един опит може да му коства много скъпо.
Защото мнозина от невнимание са изгубвали своето зрение и други сетива. Нека приложим Христовото правило в обществения живот. Често ме питат: „Защо България страда? “ Ами че вие поставяте начело на управлението за министър-председател човек с един талант, и искате той да оправи България; че как ще я оправи? Този човек, както казва Христос, трябва да се смъкне и изхвърли вън.
към беседата >>
7.
Сънищата на Йосифа
,
НБ
, София, 2.8.1914г.,
Майката отхранва детето, учителят възпитава
ученика
; както детето не може без майката да се отгледа и израстне, така и
ученикът
не може да се научи без своя учител.
В този смисъл мъжът и жената са два принципа, които работят – единият принцип творчески, наричан мъж, Бог, вторият пасивен, наричан жена или Господ – то е все едно. Следователно трябва да бъдем и в двата момента на живота верни на тия принципи. Ако светът изисква да добием блага, ще ги добием само когато устоим на този възвишен Божествен принцип. Ако сте верни на него, всички мечти и желания на вашия ум и на вашето сърце може да се постигнат. Ще ги постигнете само по един начин – чрез Бога: само Той може да задоволи вашите мисли и желания.
Майката отхранва детето, учителят възпитава
ученика
; както детето не може без майката да се отгледа и израстне, така и
ученикът
не може да се научи без своя учител.
Йосиф слушаше гласа на своя Учител, Който бе в него, – на Бога, Който го учеше да спазва великия закон на движението и раздвижването на живота. Всичкият наш стремеж в живота трябва да бъде насочен към това – да развием нашия характер. Как? Характерът е сглобен от мисли и чувства, от положителни сили. Живота не трябва да разбираме тъй, както го схващат някои сега – в тия ограничени рамки, както го схваща един учен, един доктор, един философ, не; ние трябва да разберем живота тъй, както Бог го е ограничил. Всички хора виждат нещата отчасти: съвременната наука показва само едната част на нещата; геният на един талантлив музикант обхваща само една малка част пространство, умът на един философ – също; силата на един здрав човек е ограничена само в неговите мускули.
към беседата >>
8.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1914 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1914г.,
На тези ръководители вие трябва да бъдете послушни, както
ученикът
е послушен на учителя.
А в 24-те часа вие ще слушате страданията и плача на света: ще видите на земята да мрат с хиляди хора от глад, болест, от вътрешни революции. След всичко туй, Христос ще ви даде именно това служене, за което ви говорих. И понеже страданията на света са грехове, а греховете на света са наши грехове, то ние трябва да помогнем. Доколкото е възможно, ние трябва да облекчим техните страдания. Най-първо, вие ще трябва да се запознаете с вашия ръководител, защото всички вие имате ръководители, които сега присъстват.
На тези ръководители вие трябва да бъдете послушни, както
ученикът
е послушен на учителя.
И ако отсега – нататък някой не слуша своя ръководител, той не ще може да присъства на Господнето събрание, защото тия духове ще бъдат всякога с вас и през всичките страдания на света вие трябва да слушате техния глас, който е глас на любов. Нашата земя е 13-та сфера, а тя е равна на ада. Тази Европейска война сега става в ада и Христос е, Който участва в това сражение. Но като думам ад, то не е едно лошо място. То е място на изправление: след хиляди години, когато хората се очистят там, Господ наново ще ги изведе на лицето на земята.
към беседата >>
Събрали учениците в класната стая и като запитали – кой е пакостникът, един
ученик
излязъл и казал, че е той.
Ако той ви запита нещо, ще кажете, че сега се учите. Бих ви говорил много откровено, но сега има тук ненапреднали духове, та е възможно да изтече маслото, което ще се тури в кандилниците им. За дясната и лява страна като учите и наблюдавате, ще се уверите, че едни животни вървят вляво, а други вдясно; едни пеперуди даже летят вляво, а други вдясно. Когато някой дойде при тебе и поиска да те мами, тури го в себе си от лява страна на Христа и по този начин ти тутакси се освобождаваш. Следният случай е характерен: ученици направили беля в училище, търсили пакостника, но не могли да го намерят.
Събрали учениците в класната стая и като запитали – кой е пакостникът, един
ученик
излязъл и казал, че е той.
А той бил от лявата страна. Да. Пазете тези истини. Не ги съобщавайте никому. Не хвърляйте бисерите на свинете. Не се поставяйте от лявата страна.
към беседата >>
За да можем да имаме правилно понятие за нещата, които ни заобикалят, или за света, в който живеем, или за хората, с които сме заобиколени, непременно трябва да имаме една опорна точка, защото всякой занаятчия,
ученик
, търси опорна точка.
Четохме „Добрата молитва" и изпяхме „Благословен Господ Бог Наш на всите векове". Учителя прочете 12 глава на Евангелието от Йоана и каза: Ще ви говоря върху 20-ти стих: „И между тези, които възлязваха да се поклонят в праэзика, имаше и някои Елини". Може да се каже, че този е най-маловажният стих в тази глава, но думата „елини" представлява известна идея, която ние можем да уподобим. Преди да ви говоря върху стиха, ще направя едно малко въведение.
За да можем да имаме правилно понятие за нещата, които ни заобикалят, или за света, в който живеем, или за хората, с които сме заобиколени, непременно трябва да имаме една опорна точка, защото всякой занаятчия,
ученик
, търси опорна точка.
И когато се заражда едно дете, то търси опорна точка. В човешкия живот ние казваме, че това е глава или център. Тоэи център едновременно може да върши много работи. Така, ако употребите центъра на едно колело, можете да направите каруца, с която да си служите: но с този център може да проявите една змия или вълк. Следователно, проявлението на нещата зависи от местонахождението на центъра.
към беседата >>
Прочее, вие най-напред трябва да се научите как да се храните и не бързайте да учителствувате, защото no-добре е да има един талантлив
ученик
, отколкото един глупав учител.
Вие още си мислите за пържолите и вашите мазни ястия и тогава, как ще се разберем? Може да мислите, че искам да ви извадя из църквата. Не, и това не искам. А пък, ако гледате тук разни мистически съчетания, то всичкото си е със значение и сила. Например, разните цветни ленти са с известно значение дотолкова, доколкото можете да ги разберете.
Прочее, вие най-напред трябва да се научите как да се храните и не бързайте да учителствувате, защото no-добре е да има един талантлив
ученик
, отколкото един глупав учител.
Когато, например, искате вие да ме учите, аз ще ви кажа: „Слушайте, хвърлете тия дрипи! " Като наблюдавам вашия живот, аз се ползвам, ставам no-богат, но за вас не е добре; защото аз съм от тия хора, които от всичко се ползат – зло, дявол – всичко впрягам. Когато дойде един дявол да ме лъже и изкушава, казвам: „Благодаря Ти, Господи! " И питам дявола, какво ще спечели, като се эанимава с мен да ме лъже и изкушава, като същевременно го пращам да отиде на друго място, а да си не губи времето с мен. Аз не хокам дявола, а се разговарям с него върху неговата деятелност: като как ходи между католици, православни, протестанти; после, разправя ми как прави войните; как изкушава жените и мъжете; и прочее, и прочее.
към беседата >>
9.
Колко по-горе стои човек от овца!
,
НБ
, София, 11.10.1914г.,
Вярвате ли, че вашият
ученик
днес е ходил на училище?
– Какво разбираш под тази дума? – Вярваш ли в Христа? – Вярвам, че Христос е дошъл. Тъй вярвам, както вярвам, че руският цар някога е идвал в България. – Що от това?
Вярвате ли, че вашият
ученик
днес е ходил на училище?
– Вярвам“. Но тази вяра трябва да отиде малко по-далеч; аз ще попитам ученика: „Ти слушал ли си днес учителя какво говори? “ – „Не съм.“ Ще му кажа: „Аз слушах неговата лекция и зная повече работи от тебе“. И тогава ще кажете: „Ти си схванал мисълта“. Хората казват: „Вярваме, че Христос е дошъл да спаси света“.
към беседата >>
Но тази вяра трябва да отиде малко по-далеч; аз ще попитам
ученика
: „Ти слушал ли си днес учителя какво говори?
– Вярвам, че Христос е дошъл. Тъй вярвам, както вярвам, че руският цар някога е идвал в България. – Що от това? Вярвате ли, че вашият ученик днес е ходил на училище? – Вярвам“.
Но тази вяра трябва да отиде малко по-далеч; аз ще попитам
ученика
: „Ти слушал ли си днес учителя какво говори?
“ – „Не съм.“ Ще му кажа: „Аз слушах неговата лекция и зная повече работи от тебе“. И тогава ще кажете: „Ти си схванал мисълта“. Хората казват: „Вярваме, че Христос е дошъл да спаси света“. Хубаво, 2,000 години все това проповядвате; но как ще го спаси? – „Пролял кръвта си, за да откупи хората“.
към беседата >>
Ако всякога учителят би решавал задачата на
ученика
, последният никога не би се научил да смята.
Христос, като туря тази мисъл пред вас, „Колко човек стои по-горе от овца“, смята, че човек е по-способен да гради и съгради своя живот. Първото нещо, като се върнете у дома, е да започнете да излекувате бесния; второто, което трябва да направите, е да отворите очите на вашия сляп; третото – да отпушите ушите на вашия глух; четвъртото – да развържете ръката на този, на когото е вързана – да турите вашия ум в действие. Тя е една сериозна задача; правила имате, ще направите решението. Разбира се, може да минат ден, два, три, но ако постоянствате, ще я решите. И когато решавате, резултатите ще покажат как трябва да работите.
Ако всякога учителят би решавал задачата на
ученика
, последният никога не би се научил да смята.
Учителят зададѐ една, две, три, четири, пет задачи и каже: „Следващия път ще ми донесете тия задачи решени“. И цял свят около нас е все задачи, които Господ е предоставил на нас да решим. В главата, която прочетох, Христос е турил много задачи. Аз се спрях върху една, другите са много по-тежки – по сложното тройно правило. Аз сега ви давам задачата само с четирите прости действия – събиране, изваждане, умножение и деление.
към беседата >>
10.
Фарисей и Митар
,
НБ
, София, 18.10.1914г.,
Може би учителят да намери в тетрадката много погрешки,
ученикът
не трябва да каже: „Колко е дребнав – само три погрешки“!
Учителят най-първо преподава на учениците за известни елементи и ги оставя сами да разрешат задачата, да намерят отношенията на известен закон. Казва се на едно място в Посланията: „Вие сте храм Божи“. Ако ние сме храмове Божи, като влезем в тайната ни стаица пред Бога, как трябва да влезем? Ако влезем като фарисея, Христос ще ни каже: „Не сте постигнали целта си“. Ако влезем като митаря и признаем погрешките си, обещаем, че ще ги изправим, ние ще сполучим и ще чуем Христовия отговор: „Ти си оправдан, имаш бъдеще“.
Може би учителят да намери в тетрадката много погрешки,
ученикът
не трябва да каже: „Колко е дребнав – само три погрешки“!
Той може да я зацапа, може да задраска 4–5 думи, и ученикът да каже: „Развали ми тетрадката“. Да, ама ако искаш да бъдеш съвършен, ти трябва да му се благодариш, че ти е обърнал вниманието и на тия погрешки, защото трите погрешки може да станат повече. Изправи ги, не ги оставяй. Защото погрешката е като въшката: ако я оставиш, едната в седмицата може да навъди хиляди. Доста е една погрешка да изпрати човека на позорния стълб.
към беседата >>
Той може да я зацапа, може да задраска 4–5 думи, и
ученикът
да каже: „Развали ми тетрадката“.
Казва се на едно място в Посланията: „Вие сте храм Божи“. Ако ние сме храмове Божи, като влезем в тайната ни стаица пред Бога, как трябва да влезем? Ако влезем като фарисея, Христос ще ни каже: „Не сте постигнали целта си“. Ако влезем като митаря и признаем погрешките си, обещаем, че ще ги изправим, ние ще сполучим и ще чуем Христовия отговор: „Ти си оправдан, имаш бъдеще“. Може би учителят да намери в тетрадката много погрешки, ученикът не трябва да каже: „Колко е дребнав – само три погрешки“!
Той може да я зацапа, може да задраска 4–5 думи, и
ученикът
да каже: „Развали ми тетрадката“.
Да, ама ако искаш да бъдеш съвършен, ти трябва да му се благодариш, че ти е обърнал вниманието и на тия погрешки, защото трите погрешки може да станат повече. Изправи ги, не ги оставяй. Защото погрешката е като въшката: ако я оставиш, едната в седмицата може да навъди хиляди. Доста е една погрешка да изпрати човека на позорния стълб. Доста е, по същия закон, една добродетел да ви издигне в Небето и да ви постави между ангелите.
към беседата >>
11.
Условията на вечния живот
,
НБ
, София, 25.10.1914г.,
А един
ученик
може да провери доколко е правилно, например, това предложение: „Човек е същество с два крака; всяко същество с два крака е човек; следователно и кокошката, която има два крака, е човек“.
Мене не ми е чудно, че хлябовете са били толкова големи, ами аз се чудя каква е била устата на оная фурна, в която са били опечени тия самуни“. Ето нашата нелогичност, нашето повърхностно разсъждаване. Първото нещо, което един християнин трябва да направи, е да се освободи от всички лъжливи заключения, лъжливи мисли, лъжливи желания. И той може да направи това. Един логик може да се освободи веднага от тях.
А един
ученик
може да провери доколко е правилно, например, това предложение: „Човек е същество с два крака; всяко същество с два крака е човек; следователно и кокошката, която има два крака, е човек“.
Заключението е много правилно; но именно двата крака не са онези неща, които характеризират човека – той може да ходи и на четири крака; а туй, което може да характеризира човека, то са: неговият ум, неговото сърце, неговата душа. Това са три елемента. Краката или ръцете са само един извод или един външен физически продукт за човешката деятелност. Когато човек трябва да прояви деятелност, трябва да има ръце и крака. Условията ще ги създадат.
към беседата >>
12.
Страхът
,
НБ
, София, 1.11.1914г.,
Тогава ще бъдете
ученик
Христов.
И в Християнството, след като мине този процес, става у нас възраждане – новото е почнало да никне нагоре. Възраждането е процес на цъфтене и връзване. Има покаяние, прощение, спасение, възраждане и ново раждане – петото. В новото раждане човекът се освобождава от кармичния закон на причините и последствията: вие сте тогава свободни граждани, господари, никой не може да властва над вас. Само в тази пета стъпка може да господарувате над лошите духове; само когато сте на мястото на Христа можете да заповядвате на тия духове.
Тогава ще бъдете
ученик
Христов.
А то е високо нещо. Той даде на Своите ученици власт над лошите духове и ги изпрати да изцеряват и възкресяват хората. Как може да се даде тази власт, когато човек едва се е обърнал и още не си е прегледал сметката? Още не са го простили, още не се е възродил, и той иска да управлява света! Не може.
към беседата >>
13.
В начало бе
,
НБ
, София, 21.11.1914г.,
Когато свърши гимназия,
ученикът
умира ли?
И за да познаем дали се привличаме от това разумно Начало, дали сме освободени от Земята, трябва да усетим кога ще престанат у нас противоречията. Това е признак, че вървим правилно към Началото. Докогато има борба, ние сме между двата принципа и приличаме на пътника, който е изгубил ориентация за четирите посоки на земята и наместо да тръгне на изток, отива на запад, а може да се ориентира само когато изгрее Слънцето. Ще кажат: „Краят му е дошъл”. На какво е дошъл краят?
Когато свърши гимназия,
ученикът
умира ли?
Не, това е край на ученето му в училището и начало на неговото влизане в света. А знаете ли думата ''край'' първоначално какво означаваше? – Мъжествен, умен и сръчен човек, който знае да работи, който може да носи всичко. И сега, когато хората кажат „краят му е дошъл”, това значи, че работата е свършена. Когато дойде краят на платното, което тъчете, ще го снемете от страна и ще започнете да кроите, т.е.
към беседата >>
14.
Учителите
,
НБ
, София, 20.12.1914г.,
Доброто учителстване подразбира един акт на висше самосъзнание – трябва да се извърши един чисто духовен процес, между учителя и
ученика
трябва да има едно пълно съзнание върху задачата, която има да изпълнят, да съществува една обмяна, каквато съществува между майката и отглежданото от нея дете; учителят да предаде известни истини и
ученикът
да ги използва както трябва.
Господ не е поставил тези хора за учители, те са самозвани такива. Във всяка църква има такива учители, които са седели, като споменатия българин, само една седмица в училището и са тръгнали да проповядват. Сега какво трябва да подразбирате под думата „учител“? Тази дума има отношение към чисто духовния свят. Не е учителстване да учиш хората как да градят църкви, как да посяват цветя, зеле; това не е учителстване.
Доброто учителстване подразбира един акт на висше самосъзнание – трябва да се извърши един чисто духовен процес, между учителя и
ученика
трябва да има едно пълно съзнание върху задачата, която има да изпълнят, да съществува една обмяна, каквато съществува между майката и отглежданото от нея дете; учителят да предаде известни истини и
ученикът
да ги използва както трябва.
Ще ви приведа за обяснение друг пример. Разправят за един англичанин, ходил на лов в Индия, че когато завивал по една пътека, усетил един силен удар на лявата ръка – удар, нанесен от една тигрица. Тя се задоволила само да му счупи лявата ръка, за да не стреля с пушката, която била окачена на дясната. Задига го и го отнася в леговището си при своите малки 3–4 тигърчета; слага го, натиска му главата и му казва: „Ще кротуваш, защото ще обучавам малките си“. Кара тигърчетата да се опитват да го давят; те обикалят наоколо му, но ги е страх да се приближат.
към беседата >>
По същия закон
ученикът
и учителят трябва да работят едновременно двама с помощта на духа.
И как започва сформирането му? Най-първо се образуват крайните удове – краката, ръцете, че после мозъкът, стомахът и най-после белите дробове, и щом се образуват последните, започва се дишането и след това, ако не се роди, детето може да умре. Значи природата не създава най-първо белите дробове, а крайните съчленения – краката и ръцете. По същия начин се сформират у вас висшите работи. Човешкият дух в утробата на майката също учи: той не седи в спящо състояние, а взема участие с духа на майката, двамата работят, за да създадат тялото.
По същия закон
ученикът
и учителят трябва да работят едновременно двама с помощта на духа.
Затова казва Христос: „Един е вашият учител“. И защо хората обичат Христа? Защото Той е дал нещо на света – „Дадох живот на онези, които го нямат, за да имат този живот преизобилно“. Искате да станете учители, ще ви попитам: Какво сте готови да дадете на оногова, когото искате да учите? Ако някого сте учили и след това той е станал по-лош, аз разбирам, че на нищо не сте го научили.
към беседата >>
Също тъй и
ученикът
ще каже на учителя: „По-добре да не си ме учил“.
Ни най-малко. Законът е друг – за да възпитате другиго, първо трябва да възпитате себе си. Лош ли си, всички наоколо са лоши. Една майка, която зачене и почне да се нервира и злослови, аз мога да ѝ предскажа последствията и да опиша напълно характера и съдбата на младенеца, какво ще стане в бъдеще с него. Майката, която се нервира, не бива да мисли, че детето, което ще роди, ще бъде светия, да я гледа на старини; то един ден ще си отмъсти и ще ѝ рече: „По-добре би било да не си ме раждала“.
Също тъй и
ученикът
ще каже на учителя: „По-добре да не си ме учил“.
Учител в пълния смисъл на думата трябва да бъде чист като кристална вода, образец във всичко; в него не трябва да има нито сянка от колебание, двоумение и неверие. Христос, като дава това указание, иска да ни посочи голямата опасност, на която се излагаме, и голямата отговорност, която поемаме пред Него за осакатяването на някои души. Всяка майка, всеки учител, които не знаят да възпитават, ще бъдат наказани. Сега, възгледите, които съвременните хора имат за Божиите закони, за Небето, за ангелите, са смътни и погрешни; те нямат никаква пресдстава за тия закони и за Небето. Небето, на първо място, е организирано твърде умно и знае какво прави, а между ангелите и човеците има известни съотношения тъй, както между нас и растенията и животните.
към беседата >>
Първото нещо, което трябва да направи духовният учител, то е да разкрие на
ученика
невидимия свят, както майката, когато зачене, казва на детето: „Почакай 9 месеца, ще те въведа в нов за тебе свят и ще ти покажа чудесата му; сега не бива да мърдаш и скачаш“.
„Ама така писала църквата.“ Да окъпеш детето във вода, това не е кръщение. Съвременните попове, учители и съдии са професионалисти, работят за пари, за 300–500 или 1,000 лева, които им плащат. В Америка им плащат повече – 3,000 долара, т.е. 15,000 лева. Според схващането на истинското Христово учение те не са служители на Бога, а обикновени работници.
Първото нещо, което трябва да направи духовният учител, то е да разкрие на
ученика
невидимия свят, както майката, когато зачене, казва на детето: „Почакай 9 месеца, ще те въведа в нов за тебе свят и ще ти покажа чудесата му; сега не бива да мърдаш и скачаш“.
След 9 месеца, като роди детето, тя му става първата учителка, а други учители ще подемат отсетне възпитанието на детето оттам, докъдето е дошла майката. Тя напуща своята работа, понеже детето влиза в нова област, дето трябва да има нов учител – туй, което Евангелието казва: Да се роди човек втори път. Моята беседа иска да ви подтикне да помислите повече върху себе си; да се не заражда у вас желание да бъдете учители, понеже човек страда от голямо невежество. Но седнете като търговците, вижте с какво разполагате във вашата вътрешна каса, имате ли някой познат на Небето, отправили ли сте някому там писмо. „Вярваме в Христа“; но познавате ли Го?
към беседата >>
В Питагоровото училище някога е имало правило, когато приемали някой
ученик
, първата година да го подлагат на най-големи подигравки и ако е могъл да изтърпи подигравките, приемали са го.
Записал ли е Христос Името Си във вашата душа, във вашето сърце поне един път? Ако Го е записал, ублажавам ви; ако не Го е записал, постарайте се да Го срещнете и да Го помолите да Го запише. И когато запише Името Си, да не тръгнете да тръбите и да се хвалите: „Христос записа Името Си в нашата книжка“, не! То ви е потребно не за тук, а за Небето; когато отидете там, ангелите ще ви спрат и ще ви попитат: „Я извадете тефтерчето си“, и ако Господ се е разписал в него, ще ви кажат: „Свободни сте да влезете“. Тогава и Христос, и светиите, и вашите големи и малки братя ще ви посрещнат с вейки и голяма радост ще бъде, че сте дошли.
В Питагоровото училище някога е имало правило, когато приемали някой
ученик
, първата година да го подлагат на най-големи подигравки и ако е могъл да изтърпи подигравките, приемали са го.
И Христос е пратил сега някои на земята да ви подиграват – „Иска да стане светия, хлопа му дъската, смахнат е, малко луд е, цяло говедо е“ – това е Питагоровата система за приемане на ученици. Ако може да издържите тези подигравки, знайте, че сте издържали изпита. И тогава ще бъдете приети. Ако ли пък се разгорещите от нападките и кажете: „Аз ли – чакай! “, вие сте изгубен.
към беседата >>
15.
Но Син Человечески, кога дойде, дали ще намери вяра на земята
,
ИБ
, Бургас, 23.1.1915г.,
- Има един пример за някой индуски
ученик
, който, като изучил всички науки, искал да изучи и метода на любовта.
Всякога, когато загубваме своето съзнание, става такова отмятане, както при пръта на трамвая. Животът го има в нас. Когато не чувствуваме, не мислим, има тъмнина - изгубили сме съзнанието, но като турим слънцето, светлината, топлината, веднага всичко е нормално, то се съживява. Когато Христос казва този стих, Той разбира ще ли има в хората тази светлина, и когато Той дойде, ще иска да даде тази светлина. А как ще дойде Христос?
- Има един пример за някой индуски
ученик
, който, като изучил всички науки, искал да изучи и метода на любовта.
Отишъл да пита за това един индуски учител, но той не му отговорил, а само мълчал. На втория ден също мълчал, на третия, на четвъртия пак не му отговорил. Едва на седмия ден станал, хванал го за ръката и го завежда при реката Ганг, гдето му натопил главата във водата. Като го държал така 5 минути, пуснал го и го запитал: "Какво чувствуваше във водата? " - "Какво ще чувствувам?
към беседата >>
Ние сме сега в такова положение, както
ученикът
в реката под водната повърхност, за да се уверим, че е потребен въздух.
На втория ден също мълчал, на третия, на четвъртия пак не му отговорил. Едва на седмия ден станал, хванал го за ръката и го завежда при реката Ганг, гдето му натопил главата във водата. Като го държал така 5 минути, пуснал го и го запитал: "Какво чувствуваше във водата? " - "Какво ще чувствувам? Имах голяма нужда да дишам." - Така и когато почувствуваш нужда в душата си от любовта, тогава ще разбереш какво нещо е любов.
Ние сме сега в такова положение, както
ученикът
в реката под водната повърхност, за да се уверим, че е потребен въздух.
Питаме: "Защо Господ ни държи в тия страдания? " - За да научим какво Той може да върши. Какво казва гъсеницата? - "Моят свят е само листът, който ми дава храна. Листа, листа ми дайте!
към беседата >>
16.
Великден
,
НБ
, , 4.4.1915г.,
Един гръцки
ученик
в древността искал да изучи тайните науки и затова отишъл в Египет, в училището на тъй нареченото Бяло Братство.
Така и ние трябва да платим всичко, за да образуваме оная клетка, която създава светиите. Ние сме сега мъртви; в небето ние сме насадени с главата надолу. Трябва да се пожертваме, за да станем разумни клетки, да станем едно с Христа и като минем през Неговото тяло, през Неговия ум, през Неговото сърце, само тогава ще можем да се тонираме, да разберем дълбокия смисъл на нещата. Разбира се, тия неща са много отвлечени и ако бих се впуснал да ги обяснявам, ще се отвлека от темата си, а това няма да ви ползва. Първото нещо в живота е послушанието.
Един гръцки
ученик
в древността искал да изучи тайните науки и затова отишъл в Египет, в училището на тъй нареченото Бяло Братство.
Главният жрец на храма на Изида, като го развеждал, завел го пред една статуя и му казал: „Това е Истината“. – „Защо не ме доведохте по-напред при Истината, ами ме развеждате другаде? Трябваше още първия път да ме доведете тук“ – възразил ученикът. „Не може“, рекъл жрецът и добавил: „Да не вдигаш завесата на тази статуя, не се докосвай до нейното було, изучавай я отвън“. У ученика се заражда голямо желание да види какво има отдолу, под туй було; рекъл си: „Като вдигна това було, ще намеря Истината и когато се върна в Гърция, ще обладавам голяма сила“.
към беседата >>
Трябваше още първия път да ме доведете тук“ – възразил
ученикът
.
Разбира се, тия неща са много отвлечени и ако бих се впуснал да ги обяснявам, ще се отвлека от темата си, а това няма да ви ползва. Първото нещо в живота е послушанието. Един гръцки ученик в древността искал да изучи тайните науки и затова отишъл в Египет, в училището на тъй нареченото Бяло Братство. Главният жрец на храма на Изида, като го развеждал, завел го пред една статуя и му казал: „Това е Истината“. – „Защо не ме доведохте по-напред при Истината, ами ме развеждате другаде?
Трябваше още първия път да ме доведете тук“ – възразил
ученикът
.
„Не може“, рекъл жрецът и добавил: „Да не вдигаш завесата на тази статуя, не се докосвай до нейното було, изучавай я отвън“. У ученика се заражда голямо желание да види какво има отдолу, под туй було; рекъл си: „Като вдигна това було, ще намеря Истината и когато се върна в Гърция, ще обладавам голяма сила“. Една вечер излиза тихичко, докопва се и влиза в храма, вдига завесата, обаче сутринта го намерили паднал мъртъв пред статуята. Какво е научил той? Някой казва: „Я вдигнете завесата, искам да видя Истината“.
към беседата >>
У
ученика
се заражда голямо желание да види какво има отдолу, под туй було; рекъл си: „Като вдигна това було, ще намеря Истината и когато се върна в Гърция, ще обладавам голяма сила“.
Един гръцки ученик в древността искал да изучи тайните науки и затова отишъл в Египет, в училището на тъй нареченото Бяло Братство. Главният жрец на храма на Изида, като го развеждал, завел го пред една статуя и му казал: „Това е Истината“. – „Защо не ме доведохте по-напред при Истината, ами ме развеждате другаде? Трябваше още първия път да ме доведете тук“ – възразил ученикът. „Не може“, рекъл жрецът и добавил: „Да не вдигаш завесата на тази статуя, не се докосвай до нейното було, изучавай я отвън“.
У
ученика
се заражда голямо желание да види какво има отдолу, под туй було; рекъл си: „Като вдигна това було, ще намеря Истината и когато се върна в Гърция, ще обладавам голяма сила“.
Една вечер излиза тихичко, докопва се и влиза в храма, вдига завесата, обаче сутринта го намерили паднал мъртъв пред статуята. Какво е научил той? Някой казва: „Я вдигнете завесата, искам да видя Истината“. Опасно е, ако се вдигне булото: човек трябва да е готов за момента. Христос е дошъл да ни приготви да посрещнем без страх този момент.
към беседата >>
17.
Божественият Промисъл
,
НБ
, , 6.6.1915г.,
Не е срамота да бъде човек
ученик
.
Ако при постройката на един железен път вие постъпите съобразно със законите на Божествения Промисъл, никакви нещастия няма да стават. Все пак техниците имат по-добро схващане за нуждите на постройките, отколкото вярващите християни – за живота; те казват: „Ние трябва да пресметнем математически много добре железницата какви завои и какъв наклон трябва да направи по пътя си, за да се регулира силата на движението, защото ако не се направи това, ще има катастрофа“, а християните си думат: „Господ е добър; Той промишлява за нас; какъвто наклон и да направим, все едно е“. А като се катурне колата, казват: „Не ни вървят работите“. Не ще ви вървят, разбира се, защото глупаво постъпяте; влакът ви се катурва, защото не сте взели в съображение законите на Божествения Промисъл при установяване завоите на железните линии. Ето защо вие духовните в някои случаи ще трябва да си събирате опитност от светските хора, ученици да им станете.
Не е срамота да бъде човек
ученик
.
А когато дойде до духовните работи, непознати на светските хора, там вече последните трябва да бъдат ваши ученици. Навсякъде не може да бъдете учители – някъде ще бъдете учители, някъде ученици. Божественият Промисъл е строго определил всички неща и явления; нищо не е случайно; всички събития, от какъвто характер и да са те – физически, психически или обществени, – се ръководят и направляват от едно висше Същество, което бди за техния ход. Тъй както поставят машинист да бди върху машината на трена, защото животът на пътниците зависи от машиниста, така и нашата земя, която се движи в пространството, има свой машинист, който по някой път туря в машината повече огън, по някой път по-малко. Пътят и на земята има известни кривини, завои, земята някой път се приближава до някоя по-голяма планета, която ѝ въздейства.
към беседата >>
18.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915
,
СБ
, В.Търново, 17.8.1915г.,
Христос казва: "
Ученикът
да бъде както Учителя си".
Но в едно куцате всички – практически не знаете колкото мене. По философията може да ме оборвате, но в практиката не можете. Ще ми бъде приятно да ме оборите и на практика. Тогава ще се сбъднат думите на Христа: "След Мене който дойде, ще прави по-големи чудеса." Като казвам "повече от мене", то е превод в четвърта степен. Намерете оригинала.
Христос казва: "
Ученикът
да бъде както Учителя си".
Често ние мислим, че светът не е направен добре, че знаем повече от Господа, критикуваме и казваме: "Моят живот не е живот"; за такъв като нас се казва, че е пo-горен от Учителя си, има по-голяма философия; в този смисъл ви казвам. Ние казваме: "това не е така", "онова не е така", а как трябва да бъде, не знаем. Тази година трябва да научим как трябва да бъдат нещата, защото тази година носи много страдания за лошите хора и голямо благословение за добрите. И чрез страдание ще се оправи светът. Трябва да се увеличат страданията на лошите хора; тогава ще се спаси светът.
към беседата >>
19.
Милосърдието
,
НБ
, София, 17.9.1916г.,
Това е ваша работа – трябва да живеете тъй, както вие схващате нещата, защото
ученик
, който няма свое разбиране, никога няма да разбере онова, което учителят му преподава.
Там е вашата библиотека, където ще намерите книгата, еди-коя си страница или еди-кой си член от закона, който ще ви осветли. Някои имат обичай да си стискат главата, обаче със стискане врата не се отваря, а само орехи се чупят. Човек трябва да има ключа, за да отвори вратата на познанието. И така, трябва да живеем разумно. Има много написани книги по въпроса какъв е разумният Живот.
Това е ваша работа – трябва да живеете тъй, както вие схващате нещата, защото
ученик
, който няма свое разбиране, никога няма да разбере онова, което учителят му преподава.
Сега ние се намираме в следното противоречие. Има една легенда, че Господ първоначално създал двама души на Земята, но те не могли да се разберат, намразили си и затова ги турил в две най-отдалечени едно от друго места в пространството, за да не се виждат. Но те се затъжили един за друг, започнали да се обичат и за да се съединят, тези две души направили мост и този мост е Млечният път. Значи, има път, по който хората могат да се разберат – това е Млечният път на Хармонията, на Любовта. По него слезе и Христос.
към беседата >>
Когато Бог говори, ти ще мълчиш и ще слушаш внимателно като
ученик
и когато Той спре, ще ти каже: “Искам да повториш това, което ти казах”.
Някои казват: “Какво трябва да казвам на Господа, Той не знае ли? ” Други питат как трябва да се молят? Ако питате някой теософ, той ще ви каже: “Аз съм Бог, няма за какво да се моля, а ще разсъждавам”. Философът пък казва: “Аз ще размишлявам”. Но молитвата е необходима – тя е дишането на човешката душа, тя е общение между Бога и човешката душа.
Когато Бог говори, ти ще мълчиш и ще слушаш внимателно като
ученик
и когато Той спре, ще ти каже: “Искам да повториш това, което ти казах”.
Думата “молитва” значи да се качваш и слизаш. Има някои хора, които вечно говорят. Те са бъбрици – и когато спят нощем, пак бъбрят. А тогава те трябва да мълчат. Какво е спането?
към беседата >>
20.
Да възлюбиш Господа
,
НБ
, София, 15.10.1916г.,
Учител дава на
ученика
си задача да нарисува една картина.
Ти си здрав човек; ти можеш да мислиш, да чувствуваш и да действуваш право. Често хората говорят за греха и казват за някого: Грешен е тоя човек. Така, както вие разбирате греха, аз не зная, кои хора са грешни. Не познавам грешни хора, но познавам такива, които правят погрешки. Според великия закон на любовта, аз гледам на греха и на погрешките другояче.
Учител дава на
ученика
си задача да нарисува една картина.
Ученикът започва да рисува, но запалва, търка, пак зацапва, докато един ден нарисува картината според изискванията на учителя. Като цапа и трие, може ли да кажете, че той е грешник? Не е грешник ученикът, но не е работил достатъчно, не се е упражнявал. В бъдеще, когато се упражни, той ще нарисува картината добре, без да цапа и търка. Той ще избягва погрешките.
към беседата >>
Ученикът
започва да рисува, но запалва, търка, пак зацапва, докато един ден нарисува картината според изискванията на учителя.
Често хората говорят за греха и казват за някого: Грешен е тоя човек. Така, както вие разбирате греха, аз не зная, кои хора са грешни. Не познавам грешни хора, но познавам такива, които правят погрешки. Според великия закон на любовта, аз гледам на греха и на погрешките другояче. Учител дава на ученика си задача да нарисува една картина.
Ученикът
започва да рисува, но запалва, търка, пак зацапва, докато един ден нарисува картината според изискванията на учителя.
Като цапа и трие, може ли да кажете, че той е грешник? Не е грешник ученикът, но не е работил достатъчно, не се е упражнявал. В бъдеще, когато се упражни, той ще нарисува картината добре, без да цапа и търка. Той ще избягва погрешките. Не хулете Господа в себе си и не казвайте, че Той ви е създал грешници.
към беседата >>
Не е грешник
ученикът
, но не е работил достатъчно, не се е упражнявал.
Не познавам грешни хора, но познавам такива, които правят погрешки. Според великия закон на любовта, аз гледам на греха и на погрешките другояче. Учител дава на ученика си задача да нарисува една картина. Ученикът започва да рисува, но запалва, търка, пак зацапва, докато един ден нарисува картината според изискванията на учителя. Като цапа и трие, може ли да кажете, че той е грешник?
Не е грешник
ученикът
, но не е работил достатъчно, не се е упражнявал.
В бъдеще, когато се упражни, той ще нарисува картината добре, без да цапа и търка. Той ще избягва погрешките. Не хулете Господа в себе си и не казвайте, че Той ви е създал грешници. Ако види, че си отчаян, Господ ще ти каже: Синко, не се отчайвай! След време ти ще станеш добър и праведен човек.
към беседата >>
Един
ученик
отишъл при един от великите учители на Индия да го пита, какво нещо е любовта и как може да я намери.
Казвам: Всеки ваш стремеж иде от Бога. – Кога ще намеря Господа? – Когато изпаднеш в трудно положение. – Как ще намеря любовта? Какво представя тя?
Един
ученик
отишъл при един от великите учители на Индия да го пита, какво нещо е любовта и как може да я намери.
Учителят мълчал, нищо не му отговорил. На втория ден ученикът пак задал същия въпрос, но учителят продължавал да мълчи. Шест деня наред ученикът посещавал учителя си, искал да му отговори на зададения въпрос, но пак същото мълчание. На седмия ден учителят взел ученика със себе си и го завел при реката Ганг. Хванал го за ръцете и го потопил във водата.
към беседата >>
На втория ден
ученикът
пак задал същия въпрос, но учителят продължавал да мълчи.
– Когато изпаднеш в трудно положение. – Как ще намеря любовта? Какво представя тя? Един ученик отишъл при един от великите учители на Индия да го пита, какво нещо е любовта и как може да я намери. Учителят мълчал, нищо не му отговорил.
На втория ден
ученикът
пак задал същия въпрос, но учителят продължавал да мълчи.
Шест деня наред ученикът посещавал учителя си, искал да му отговори на зададения въпрос, но пак същото мълчание. На седмия ден учителят взел ученика със себе си и го завел при реката Ганг. Хванал го за ръцете и го потопил във водата. Ученикът ритал, борил се, докато най-после учителят му го извадил на брега и го запитал: Какво почувствува във водата? – Голяма задуха.
към беседата >>
Шест деня наред
ученикът
посещавал учителя си, искал да му отговори на зададения въпрос, но пак същото мълчание.
– Как ще намеря любовта? Какво представя тя? Един ученик отишъл при един от великите учители на Индия да го пита, какво нещо е любовта и как може да я намери. Учителят мълчал, нищо не му отговорил. На втория ден ученикът пак задал същия въпрос, но учителят продължавал да мълчи.
Шест деня наред
ученикът
посещавал учителя си, искал да му отговори на зададения въпрос, но пак същото мълчание.
На седмия ден учителят взел ученика със себе си и го завел при реката Ганг. Хванал го за ръцете и го потопил във водата. Ученикът ритал, борил се, докато най-после учителят му го извадил на брега и го запитал: Какво почувствува във водата? – Голяма задуха. Имах нужда от въздух.
към беседата >>
На седмия ден учителят взел
ученика
със себе си и го завел при реката Ганг.
Какво представя тя? Един ученик отишъл при един от великите учители на Индия да го пита, какво нещо е любовта и как може да я намери. Учителят мълчал, нищо не му отговорил. На втория ден ученикът пак задал същия въпрос, но учителят продължавал да мълчи. Шест деня наред ученикът посещавал учителя си, искал да му отговори на зададения въпрос, но пак същото мълчание.
На седмия ден учителят взел
ученика
със себе си и го завел при реката Ганг.
Хванал го за ръцете и го потопил във водата. Ученикът ритал, борил се, докато най-после учителят му го извадил на брега и го запитал: Какво почувствува във водата? – Голяма задуха. Имах нужда от въздух. Още малко и щях да се пръсна от липса на въздух.
към беседата >>
Ученикът
ритал, борил се, докато най-после учителят му го извадил на брега и го запитал: Какво почувствува във водата?
Учителят мълчал, нищо не му отговорил. На втория ден ученикът пак задал същия въпрос, но учителят продължавал да мълчи. Шест деня наред ученикът посещавал учителя си, искал да му отговори на зададения въпрос, но пак същото мълчание. На седмия ден учителят взел ученика със себе си и го завел при реката Ганг. Хванал го за ръцете и го потопил във водата.
Ученикът
ритал, борил се, докато най-после учителят му го извадил на брега и го запитал: Какво почувствува във водата?
– Голяма задуха. Имах нужда от въздух. Още малко и щях да се пръсна от липса на въздух. Учителят му отговорил: Ти ще разбереш любовта и ще я потърсиш, когато почувствуваш от нея такава нужда, каквато почувствува от въздуха. Каквото е преживял ученикът във водата, това чувствуват всички ония, които се бият на фронта.
към беседата >>
Каквото е преживял
ученикът
във водата, това чувствуват всички ония, които се бият на фронта.
Ученикът ритал, борил се, докато най-после учителят му го извадил на брега и го запитал: Какво почувствува във водата? – Голяма задуха. Имах нужда от въздух. Още малко и щях да се пръсна от липса на въздух. Учителят му отговорил: Ти ще разбереш любовта и ще я потърсиш, когато почувствуваш от нея такава нужда, каквато почувствува от въздуха.
Каквото е преживял
ученикът
във водата, това чувствуват всички ония, които се бият на фронта.
Те чувствуват нужда от свобода, от простор. Сега Бог е хванал хората за врата, пъхнал ги е във водата и ги държи там, докато сами почувствуват нужда от свобода. Това е Божественото училище, през което всички трябва да минат, да научат нещо. Колко пъти нашите удове са били разхвърляни по бойните полета, но пак Бог ги е събрал и поставил на местата им. – Докажи това!
към беседата >>
Учител дава на
ученика
си задача да нарисува една картина.
(втори вариант)
Ти си здрав човек. Ти можеш да мислиш, да чувстваш и да действаш право." Често хората говорят за греха и казват за някого: „Грешен е тоя човек." Така както вие разбирате греха, аз не зная кои хора са грешни. Не познавам грешни хора, но познавам такива, които правят погрешки. Според великия закон на любовта аз гледам на греха и на погрешките другояче.
Учител дава на
ученика
си задача да нарисува една картина.
Ученикът започва да рисува, но зацапва, търка - пак зацапва, докато един ден нарисува картината според изискванията на учителя. Като цапа и трие, може ли да кажете, че той е грешник? Не е грешник ученикът, но не е работил достатъчно, не се е упражнявал. В бъдеще, когато се упражни, той ще нарисува картината добре, без да цапа и търка. Той ще избягва погрешките.
към втори вариант >>
Ученикът
започва да рисува, но зацапва, търка - пак зацапва, докато един ден нарисува картината според изискванията на учителя.
(втори вариант)
Ти можеш да мислиш, да чувстваш и да действаш право." Често хората говорят за греха и казват за някого: „Грешен е тоя човек." Така както вие разбирате греха, аз не зная кои хора са грешни. Не познавам грешни хора, но познавам такива, които правят погрешки. Според великия закон на любовта аз гледам на греха и на погрешките другояче. Учител дава на ученика си задача да нарисува една картина.
Ученикът
започва да рисува, но зацапва, търка - пак зацапва, докато един ден нарисува картината според изискванията на учителя.
Като цапа и трие, може ли да кажете, че той е грешник? Не е грешник ученикът, но не е работил достатъчно, не се е упражнявал. В бъдеще, когато се упражни, той ще нарисува картината добре, без да цапа и търка. Той ще избягва погрешките. Не хулете Господа в себе си и не казвайте, че Той ви е създал грешници.
към втори вариант >>
Не е грешник
ученикът
, но не е работил достатъчно, не се е упражнявал.
(втори вариант)
Не познавам грешни хора, но познавам такива, които правят погрешки. Според великия закон на любовта аз гледам на греха и на погрешките другояче. Учител дава на ученика си задача да нарисува една картина. Ученикът започва да рисува, но зацапва, търка - пак зацапва, докато един ден нарисува картината според изискванията на учителя. Като цапа и трие, може ли да кажете, че той е грешник?
Не е грешник
ученикът
, но не е работил достатъчно, не се е упражнявал.
В бъдеще, когато се упражни, той ще нарисува картината добре, без да цапа и търка. Той ще избягва погрешките. Не хулете Господа в себе си и не казвайте, че Той ви е създал грешници. Ако види, че си отчаян, Господ ще ти каже: „Синко, не се отчайвай. След време ти ще станеш добър и праведен човек." Някои философи говорят за погрешките на хората, защото не разбират законите.
към втори вариант >>
Един
ученик
отишъл при един от великите учители на Индия да го пита какво нещо е любовта и как може да я намери.
(втори вариант)
„Кога ще намеря Господа? " Когато изпаднеш в трудно положение. „Как ще намеря любовта? Какво представя тя? "
Един
ученик
отишъл при един от великите учители на Индия да го пита какво нещо е любовта и как може да я намери.
Учителят мълчал, нищо не му отговорил. На втория ден ученикът пак задал същия въпрос, но учителят продължавал да мълчи. Шест деня наред ученикът посещавал учителя си, искал да му отговори на зададения въпрос, но пак същото мълчание. На седмия ден учителят взел ученика със себе си и го завел при реката Ганг. Хванал го за ръцете и го потопил във водата.
към втори вариант >>
На втория ден
ученикът
пак задал същия въпрос, но учителят продължавал да мълчи.
(втори вариант)
„Как ще намеря любовта? Какво представя тя? " Един ученик отишъл при един от великите учители на Индия да го пита какво нещо е любовта и как може да я намери. Учителят мълчал, нищо не му отговорил.
На втория ден
ученикът
пак задал същия въпрос, но учителят продължавал да мълчи.
Шест деня наред ученикът посещавал учителя си, искал да му отговори на зададения въпрос, но пак същото мълчание. На седмия ден учителят взел ученика със себе си и го завел при реката Ганг. Хванал го за ръцете и го потопил във водата. Ученикът ритал, борил се, докато най-после учителят му го извадил на брега и го запитал: „Какво почувства във водата? " „Голяма задуха.
към втори вариант >>
Шест деня наред
ученикът
посещавал учителя си, искал да му отговори на зададения въпрос, но пак същото мълчание.
(втори вариант)
Какво представя тя? " Един ученик отишъл при един от великите учители на Индия да го пита какво нещо е любовта и как може да я намери. Учителят мълчал, нищо не му отговорил. На втория ден ученикът пак задал същия въпрос, но учителят продължавал да мълчи.
Шест деня наред
ученикът
посещавал учителя си, искал да му отговори на зададения въпрос, но пак същото мълчание.
На седмия ден учителят взел ученика със себе си и го завел при реката Ганг. Хванал го за ръцете и го потопил във водата. Ученикът ритал, борил се, докато най-после учителят му го извадил на брега и го запитал: „Какво почувства във водата? " „Голяма задуха. Имах нужда от въздух.
към втори вариант >>
На седмия ден учителят взел
ученика
със себе си и го завел при реката Ганг.
(втори вариант)
" Един ученик отишъл при един от великите учители на Индия да го пита какво нещо е любовта и как може да я намери. Учителят мълчал, нищо не му отговорил. На втория ден ученикът пак задал същия въпрос, но учителят продължавал да мълчи. Шест деня наред ученикът посещавал учителя си, искал да му отговори на зададения въпрос, но пак същото мълчание.
На седмия ден учителят взел
ученика
със себе си и го завел при реката Ганг.
Хванал го за ръцете и го потопил във водата. Ученикът ритал, борил се, докато най-после учителят му го извадил на брега и го запитал: „Какво почувства във водата? " „Голяма задуха. Имах нужда от въздух. Още малко и щях да се пръсна от липса на въздух." Учителят му отговорил: „Ти ще разбереш любовта и ще я потърсиш, когато почувстваш от нея такава нужда, каквато почувства от въздуха." Каквото е преживял ученикът във водата, това чувстват всички ония, които се бият на фронта.
към втори вариант >>
Ученикът
ритал, борил се, докато най-после учителят му го извадил на брега и го запитал: „Какво почувства във водата?
(втори вариант)
Учителят мълчал, нищо не му отговорил. На втория ден ученикът пак задал същия въпрос, но учителят продължавал да мълчи. Шест деня наред ученикът посещавал учителя си, искал да му отговори на зададения въпрос, но пак същото мълчание. На седмия ден учителят взел ученика със себе си и го завел при реката Ганг. Хванал го за ръцете и го потопил във водата.
Ученикът
ритал, борил се, докато най-после учителят му го извадил на брега и го запитал: „Какво почувства във водата?
" „Голяма задуха. Имах нужда от въздух. Още малко и щях да се пръсна от липса на въздух." Учителят му отговорил: „Ти ще разбереш любовта и ще я потърсиш, когато почувстваш от нея такава нужда, каквато почувства от въздуха." Каквото е преживял ученикът във водата, това чувстват всички ония, които се бият на фронта. Те чувстват нужда от свобода, от простор. Сега Бог е хванал хората за врата, пъхнал ги е във водата и ги държи там, докато сами почувстват нужда от свобода.
към втори вариант >>
Още малко и щях да се пръсна от липса на въздух." Учителят му отговорил: „Ти ще разбереш любовта и ще я потърсиш, когато почувстваш от нея такава нужда, каквато почувства от въздуха." Каквото е преживял
ученикът
във водата, това чувстват всички ония, които се бият на фронта.
(втори вариант)
На седмия ден учителят взел ученика със себе си и го завел при реката Ганг. Хванал го за ръцете и го потопил във водата. Ученикът ритал, борил се, докато най-после учителят му го извадил на брега и го запитал: „Какво почувства във водата? " „Голяма задуха. Имах нужда от въздух.
Още малко и щях да се пръсна от липса на въздух." Учителят му отговорил: „Ти ще разбереш любовта и ще я потърсиш, когато почувстваш от нея такава нужда, каквато почувства от въздуха." Каквото е преживял
ученикът
във водата, това чувстват всички ония, които се бият на фронта.
Те чувстват нужда от свобода, от простор. Сега Бог е хванал хората за врата, пъхнал ги е във водата и ги държи там, докато сами почувстват нужда от свобода. Това е Божественото училище, през което всички трябва да минат, да научат нещо. Колко пъти нашите удове са били разхвърляни по бойните полета, но пак Бог ги е събрал и поставил на местата им. „Докажи това." Ще го докажа.
към втори вариант >>
21.
Да я не пия ли?
,
НБ
, София, 22.10.1916г.,
Студентът или
ученикът
получава диплом за свършване на науките си, когато издържи изпитите си с успех.
Те представят трите велики принципа, действуващи в човека. Ако между духа, душата и тялото на човека няма единство, нищо не може да се постигне. Много проповедници са говорили върху стиха за тримата момци в огнената пещ, но са ги разглеждали в друг смисъл, различен от тоя, който аз разглеждам. Тримата младежи представят три устойчиви характера. Истински човек е оня, който издържа с успех своя изпит.
Студентът или
ученикът
получава диплом за свършване на науките си, когато издържи изпитите си с успех.
Същото се отнася и до обществения живот, както и до природата. Всички живи същества, от най-малки до най-големи, минават през изпит, след което заемат своето определено място. Докато не минат през строгите житейски изпити, хората гледат повърхностно на живота. Те търсят блага, търсят щастие, но не ги намират. Само оня може да търси щастието и да го намери, който знае, какво представя то и, като го намери, може да го запази завинаги.
към беседата >>
22.
Христа да придобия
,
НБ
, София, 5.11.1916г.,
Когато един учител дава на
ученика
си да рисува една картина, той трябва да я нарисува добре.
Ето защо Павел казва: „Да придобия Христа.“ Христос е един Велик учител и в каквато форма и да го посрещнете – във форма на жена или мъж, във форма на дете или слуга, Той всякога може да ви покаже пътя на Истината. Нека остане във вашия ум тази мисъл, че Бог е един. Учението може да минава през много чучури, но изворът е един; може да има много движения в света, но изворът е един. Когато Христос дойде у вас, Той ще ви научи правилно да разбирате нещата, ще научите кои постъпки у вас са добри и кои са лоши. Не трябва да казвате: „Сега съм малко по-добър, малко по-интелигентен“; не малко, но трябва докрай и съвършено да завършите своята картина.
Когато един учител дава на
ученика
си да рисува една картина, той трябва да я нарисува добре.
Тялото е един учител, сърцето е един учител, умът също е един учител. А когато влезете в душата си, тогава ще намерите Христа, тогава ще възкръсне тялото ви, сърцето ви, умът ви, тогава ще бъдете господари, а не слуги – всички ще станат едно неразделимо цяло и вие ще бъдете силни в света. Тогава децата ви ще бъдат не като сегашните; сега имате много кираджии и това са вашите деца. Що е тялото? То е една къща и хората влизат в нея.
към беседата >>
23.
Петте разумни девици / Петте разумни и петте неразумни деви
,
НБ
, София, 16.11.1916г.,
Какво може да направи и най-добрият учител, ако
ученикът
не учи?
Според мене, числото на сватбарите, заедно с младоженците, е било 20: десет и десет. Единицата е Бог, а двойката – материал, сбор от всички живи частици, които работят. И човек, като жива частица във вселената, трябва да работи, да види плода на своя труд. Дали е разумен, или неразумен, това е друг въпрос. Човек трябва да разчита на своя ум и на своето сърце, на никого да не уповава.
Какво може да направи и най-добрият учител, ако
ученикът
не учи?
Какво може да направи добрият лекар, ако болният не изпълнява съветите му и се храни само с отрицателни мисли? Затова Христос казва на болния: „Да бъде според вярата ти! " Какво представя вярата? – Качество на разумния човек.
към беседата >>
24.
Ще бъдат научени
,
НБ
, София, 24.12.1916г.,
Ученик
, който има вътрешен подтик към учението, лесно ще намери учителя си.
правя нещо. Значи, Бог е Оня, Който прави първите неща. Вие, както и всички хора, сте първите работи на Господа, но не в тоя вид, в който сте сега. Като казвам, че вие сте първото дело на Господа, имам пред вид вашата душа, която е скрита във външната обвивка – тялото. „Ще бъдат научени." За да бъде научен, човек трябва да има вътрешен стремеж, подтик към онова, което ще учи.
Ученик
, който има вътрешен подтик към учението, лесно ще намери учителя си.
Момък, в душата на когото има любов, лесно ще намери своята възлюбена. Следователно, за да намерите Бога, Който ще ви учи, първо Той трябва да проговори в ума, в сърцето и в душата ви. Тогава ще намерите и мене. Какво разбирам под „мене"? – Синът Человечески.
към беседата >>
Ще дойде ден, когато от
ученик
ще се превърнеш на учител, който ще преподава на другите.
Под „мъж" се разбира разумно същество, което мисли, което носи в себе си едно от великите качества на Бога – милосърдието. Казано е: „Всички ще бъдат научени от Господа." – На какво ще бъдат научени? – На милосърдие. Това е велика наука. Това значи, да си научил правилно да теглиш лъка, правилно да свириш.
Ще дойде ден, когато от
ученик
ще се превърнеш на учител, който ще преподава на другите.
И тъй, изучавайте Христовото учение, като учение за човешката душа. Само така човек ще познае отношенията си към Бога и ще се определи. Някой иска да изучава астрономия. Той трябва да се запита, какво отношение има астрономията към неговата душа. Тя говори за ония вечни условия, при които душата може да живее в безпределното пространство.
към беседата >>
Вземете
ученика
, който има подтик, той ще намери учителя си.
(втори вариант)
Вие пред мен сте облечени с вашите висулки - това не са Божиите работи. Подразбирам вашата душа, която е скрита - това е Бог направил. „Ще бъдете научени." За да бъде научен, човек трябва да има стремеж, подтик.
Вземете
ученика
, който има подтик, той ще намери учителя си.
Момък, в душата на когото има любов, той ще намери любовницата си. Първо ще трябва да заговори Господ отвътре - в душата ви, сърцето ви, ума ви, тогава ще намерите Бога, Мене. Кого? Сина Челове- чески. Ще кажете: „Аз желая да бъда син Божий." Ще кажа: „Великолепна работа е да бъдеш син Божий." Според мене да бъдеш син Божий, значи да знаеш как да слугуваш. Който не знае да слугува, той не ще бъде син Божий.
към втори вариант >>
Когато някой
ученик
по музика отиде на училище, първите упражнения са много елементарни.
(втори вариант)
Това служение е в много отношения. Най-напред човек има отношение към своята душа, после - към своя дом, към обществото, към народите, към племето, към човечеството. Това са отношения, задължения, които човек трябва да научи. Това е една велика наука: да се научиш как да служиш на себе си, на жена си, на децата си, на дома си, на човечеството и т.н. Това не е игра.
Когато някой
ученик
по музика отиде на училище, първите упражнения са много елементарни.
Най-напред ще се научи как да държи цигулката, лъка, после - да упражнява струните и т.н. Ще кажете: „Това е много проста работа." Първата работа обаче е да държите правилно лъка. Една госпожица, която започва да свири на пиано, най-напред ще трябва да се научи как да си държи ръцете, пръстите. Това не е проста работа. Някои, като ме слушат, казват: „Това ние го знаем." Научи - това, което аз съм научил.
към втори вариант >>
Ако
ученикът
, който учи, е научил добре да тегли своя лък, след всяко ново упражнение идат нови идеи у него и един ден, като научи всичко правилно, той ще може да стане сам учител на това изкуство, ще проповядва на другите.
(втори вариант)
Но ще кажете, тя е мома, а Христос е от мъжки пол. Христос съдържа две неща в Себе Си. Под думата „мъж" се разбира същество, което е разумно, има всички Божествени атрибути, има едно от най-великите качества на Бога, тоест милосърдието. Затова казва Бог: „Всички, които са научени от Бога, идат към Мене" - тоест, които са разбрали вътрешния смисъл. В такъв случай това е наука.
Ако
ученикът
, който учи, е научил добре да тегли своя лък, след всяко ново упражнение идат нови идеи у него и един ден, като научи всичко правилно, той ще може да стане сам учител на това изкуство, ще проповядва на другите.
И тъй, Христовото учение е наука индивидуална за душата, да познаем нашите отношения към Бога. Какво трябва да правим? Сега някой може да иска да учи астрономия. Трябва да се научите какво отношение има тя към вашата душа. Тя показва онези вечни условия, в които може да се живее в безпределното пространство.
към втори вариант >>
25.
Отдайте Божието Богу
,
НБ
, София, 31.12.1916г.,
Учителят поставя слаба бележка на някой
ученик
.
– Кой ти каза това? Ако живееш в една къща под наем, трябва да я мажеш и чистиш. – Аз съм свят човек. – Дали си свят човек, или не, трябва да се чистиш. Щом си дошъл на земята, и светия да си, ще се чистиш.
Учителят поставя слаба бележка на някой
ученик
.
Ученикът е недоволен от учителя си, заканва се да го бие. Много учители са бити от учениците си. На ученика казвам да учи, за да няма слаби бележки. На учителя казвам да проверява по няколко пъти ученика си и тогава да му пише бележка. Учителят трябва да бъде разумен във всяко отношение.
към беседата >>
Ученикът
е недоволен от учителя си, заканва се да го бие.
Ако живееш в една къща под наем, трябва да я мажеш и чистиш. – Аз съм свят човек. – Дали си свят човек, или не, трябва да се чистиш. Щом си дошъл на земята, и светия да си, ще се чистиш. Учителят поставя слаба бележка на някой ученик.
Ученикът
е недоволен от учителя си, заканва се да го бие.
Много учители са бити от учениците си. На ученика казвам да учи, за да няма слаби бележки. На учителя казвам да проверява по няколко пъти ученика си и тогава да му пише бележка. Учителят трябва да бъде разумен във всяко отношение. Като живеят добре, и ученикът, и учителят си поставят по-добра основа за служене.
към беседата >>
На
ученика
казвам да учи, за да няма слаби бележки.
– Дали си свят човек, или не, трябва да се чистиш. Щом си дошъл на земята, и светия да си, ще се чистиш. Учителят поставя слаба бележка на някой ученик. Ученикът е недоволен от учителя си, заканва се да го бие. Много учители са бити от учениците си.
На
ученика
казвам да учи, за да няма слаби бележки.
На учителя казвам да проверява по няколко пъти ученика си и тогава да му пише бележка. Учителят трябва да бъде разумен във всяко отношение. Като живеят добре, и ученикът, и учителят си поставят по-добра основа за служене. Бог е милостив и благ, но ако Му служиш, ще служиш в дух и истина. За това се иска съвършенство.
към беседата >>
На учителя казвам да проверява по няколко пъти
ученика
си и тогава да му пише бележка.
Щом си дошъл на земята, и светия да си, ще се чистиш. Учителят поставя слаба бележка на някой ученик. Ученикът е недоволен от учителя си, заканва се да го бие. Много учители са бити от учениците си. На ученика казвам да учи, за да няма слаби бележки.
На учителя казвам да проверява по няколко пъти
ученика
си и тогава да му пише бележка.
Учителят трябва да бъде разумен във всяко отношение. Като живеят добре, и ученикът, и учителят си поставят по-добра основа за служене. Бог е милостив и благ, но ако Му служиш, ще служиш в дух и истина. За това се иска съвършенство. Лесно се служи на Бога, но само ако имаш дълбок, вътрешен стремеж за това.
към беседата >>
Като живеят добре, и
ученикът
, и учителят си поставят по-добра основа за служене.
Ученикът е недоволен от учителя си, заканва се да го бие. Много учители са бити от учениците си. На ученика казвам да учи, за да няма слаби бележки. На учителя казвам да проверява по няколко пъти ученика си и тогава да му пише бележка. Учителят трябва да бъде разумен във всяко отношение.
Като живеят добре, и
ученикът
, и учителят си поставят по-добра основа за служене.
Бог е милостив и благ, но ако Му служиш, ще служиш в дух и истина. За това се иска съвършенство. Лесно се служи на Бога, но само ако имаш дълбок, вътрешен стремеж за това. Нямаш ли тоя стремеж, мъчно се служи на Бога. Казваш: Искам да отида при Господа, при Него да се уча.
към беседата >>
На някой
ученик
турили слаб по някой предмет.
(втори вариант)
Ще му служите, защото сте в неговото царство, трябва да сте справедливи. Някои казват: „Ние на тялото си не трябва да правим нищо." Кой ви каза, че не трябва да правите нищо? Ако ви дам една къща под наем, вие трябва да я чистите, да я миете, защото, не я ли пазите, ще ви изпъдя вън. Някой ще каже: „Аз съм светия." Светия или не - трябва да се очистиш. Като си светия, защо си на земята?
На някой
ученик
турили слаб по някой предмет.
Защо му турили? Недоволен. Учи, няма да имаш слаб успех! Колко учители са бити по улиците, на колко учители са очиствали праха! Ще туриш единица, но ще питат после. Хоризонтално ще бъде твоето пардесю, ще ти изтърсват праха.
към втори вариант >>
26.
Братът на най-малките
,
ИБ
НБ
, София, 1.1.1917г.,
Христос казва: „Достатъчно е на
ученика
да бъде като Учителя си“.
Аз, най-малкият, искам да изпълня Божията воля, както Бог е заповядал; да осветя Неговото име, както Той ме е осветил. Бог е бил толкова добър към мене, че аз, братът на най-малките, искам да Му се отплатя с всичката си признателност. Искам и вие да последвате моя пример. В някои от вас може да се яви желание да бъдат по-големи от мене, да заемат първо място. Това е съблазън.
Христос казва: „Достатъчно е на
ученика
да бъде като Учителя си“.
И аз не искам повече. Достатъчно ми е това малко място. Аз не бих го заменил с друго. Не е важно мястото, което заемате. Важно е как ще изпълните дълга си към Господа.
към беседата >>
Христосъ казва: „Достатъчно е на
ученика
да бѫде като Учителя си“.
(втори вариант)
Азъ, най-малкиятъ, искамъ да изпълня Божията воля, както Богъ е заповѣдалъ; да освѣтя Неговото име, както Той ме е освѣтилъ. Богъ е билъ толкова добъръ къмъ менѣ, че азъ, братътъ на най-малкитѣ, искамъ да Му се отплатя съ всичката си признателность. Искамъ и вие да послѣдватѣ моя примѣръ. Въ нѣкои отъ васъ може да се яви желание да бѫдатъ по-голѣми отъ менѣ, да заематъ първо мѣсто. Това е сѫблазънь.
Христосъ казва: „Достатъчно е на
ученика
да бѫде като Учителя си“.
И азъ не искамъ повѣче. Достатъчно ми е това малко мѣсто. Азъ не бихъ го заменилъ съ друго. Не е важно мѣстото, което заематѣ. Важно е какъ ще изпълнитѣ дълга си къмъ Господа.
към втори вариант >>
27.
Марта и Мария
,
НБ
, , 14.1.1917г.,
Един
ученик
от едно евангелско училище при един урок по българска граматика, която малко разбирал, като дошъл учителят, за да се оправдае, казал: „По български език има много граматики, от Икономов, Григоров и др., по коя да уча?
Няма Марта езера, ни река, и великият Учител казва: „Марто, Марто, не се смущавай, само едно е необходимо, Небето, разумното, великото в света, погледни нагоре, то е, което ще ти даде смисъл“. Когато и вие повдигнете погледа си, веднага вашият дух ще почне да се движи правилно около своя център, около който да се движиш, който център всеки ден да изпраща необходимото и нужното за теб. И тъй, Бог е създал едновременно в нас и Мария, и Марта – те са двата полюса на човешката душа. Аз бих могъл да ви обясня някога вътрешния смисъл на тези два принципа, които действат в света. Но от многото казано, знанието, когато се натрупа и не се прилага, образува известни утайки, и хората почват да се смущават, кое да вършат.
Един
ученик
от едно евангелско училище при един урок по българска граматика, която малко разбирал, като дошъл учителят, за да се оправдае, казал: „По български език има много граматики, от Икономов, Григоров и др., по коя да уча?
“ Веднъж, дваж, най-после учителят му отговорил: „Слушай, приятелю, какво говори граматиката на Икономов, на Григоров, аз не искам да зная, ти ще учиш по моята“. Като дойде Господ, казвате Му: „Има философи, като Кант, Шопенхауер, Толстой, които еди-какво си казват, но има противоречие в тях, какво да следваме? “ Господ ще ви рече: „Ще следвате това, което Аз ви казвам“. И когато искате да следвате Божествената Истина, трябва да се вдълбочите във вашата душа; тогава ще разберете живота в друг смисъл. Във вас ще се образуват други способности, ще видите, че около вас има други същества, много по-велики, които творят, и ще кажете: „Колко сме били слепи!
към беседата >>
28.
Все що е писано
,
НБ
, София, 28.1.1917г.,
Затова, именно, Христос казва: „Който не се отрече от себе си, не може да бъде мой
ученик
”.
(втори вариант)
Всеки гледа да вземе нещо от тебе, да те ограби и погуби. Царството Божие не погубва човека. Там живеят хора в пълно обединение, в служене на любовта. Там всички живеят един за друг, а днес всеки живее за себе си. Под думата „себе си" разбираме низшето в човека: млекопитаещи, птици, риби.
Затова, именно, Христос казва: „Който не се отрече от себе си, не може да бъде мой
ученик
”.
Като се откаже от низшето, човек има възможност по-бързо да еволюира. Законът за еволюцията е общ за всички същества – и за хората, и за животните. Колкото по-грешен е човек, толкова по-бавно еволюира. Той е изложен на големи страдания, за да се пробуди съзнанието му. Същият закон се отнася и до животните.
към втори вариант >>
29.
Децата
,
НБ
, София, 11.2.1917г.,
Не трябва да играем ролята на онзи Сократов
ученик
, който за да се покаже смирен, отишъл един ден при учителя си със съдрани гащи; учителят му обаче му казал: „Твоята гордост се вижда и през съдраните ти гащи“.
И по-хубава, по-велика идея от тая няма. Някои искат да знаят кой е Христос. – Думите, които Той е казал, това е Христос; може ли да ви ползват тия думи, да станете щастливи, това е Христос. Силата на живота не е в буквата, а в Духа. Аз съм внимателен, съобразявам се с Божествената Истина: говоря винаги това, което е вярно.
Не трябва да играем ролята на онзи Сократов
ученик
, който за да се покаже смирен, отишъл един ден при учителя си със съдрани гащи; учителят му обаче му казал: „Твоята гордост се вижда и през съдраните ти гащи“.
Ние трябва да сме внимателни, и както виждате, аз спрямо вашите сърца съм внимателен, никога не съм казал това, което не е вярно. Всяко нещо, което ви казвам, е истина, може да го проверите. Ако нямате резултат, аз ще се спретна заедно с вас. Кажете си само: „Тази година искам да бъда малко Божествено дете“. С тази идея ще ви пратя да си идете – да бъдете малки Божествени деца, всички европейски държави да бъдат такива деца: тогава ще дойде истинският, Божествен мир в света.
към беседата >>
30.
Венецът на живота
,
ИБ
,
БС
, София, 15.2.1917г.,
Когато
ученикът
учи и постоянства, той ще има знание.
Сега, Яков е претърпял изкушение и казва: „Блажен е онзи человек, който претърпи изкушение, защото като претърпи, ще приеме венеца на живота.” Това означава, че вашият кораб, когато го пуснете да пътува, ще се бори всред вълните на Живота, но ако не е здрав, ще се напълни с вода и ще потъне. А ако е здрав, ще се бори всред вълните, макар и да са силни, и ще отстои на тези бури. Сега, вашият кораб, в който вие пътувате, не е здрав, защото щом ви срещнат някои бури, изкушения и неприятности, увисвате надолу. „Отиде си корабът – казвате, – потъна.” Защо, питам, потъна? „Защото бяха тежки думите на онзи неприятел.” Трябва да си направите стабилен кораб!
Когато
ученикът
учи и постоянства, той ще има знание.
Той трябва да изучава всичко, да се учи добре. Вие, когато се учите, искате да получите външни венци. Животът ви се повтаря все един и същ и вас ви омръзва. В какво се състои вашият живот и защо ви омръзва? Сутрин ставате, хващате се за закуска; свършите закуската – хайде обяд, свършите обяда – хайде вечеря, хайде креват, печки, лампи, а на сутринта пак същото.
към беседата >>
– „Ама Господ ще ни прости.” Той ще ви прости, но
ученикът
трябва да се учи.
Трябва да Го слушате и да разбирате добре, когато ви говори, какво иска Той от вас. Трябва да го слушате и тогава, когато искате от Него най-съществените неща за Живота си. Вижте, ако във вас има раздвояване, това не е Божия мисъл, нито Божие желание. Ако се молите, без да ви е необходимо и нужно, дали Господ ще ви послуша? Няма да ви послуша, защото не сте отишли със същия урок, който е бил определен за днес.
– „Ама Господ ще ни прости.” Той ще ви прости, но
ученикът
трябва да се учи.
Учителят има определена програма: първият час – история, вторият час – четене, третият час – смятане, а петият – музика и шестият – гимнастика. – „Ама у нас вкъщи друго учат.” Тогава си стой вкъщи, не идвай в училище. Детето иска все да сучи от майка си, но тя, щом вижда, че има зъби, отбива го. Някое дете иска да му се сдъвче храната; ще му се сдъвква храната една, две, три, четири, пет години, но да му се сдъвква храната до двадесет години не може. И кокошката, като й пораснат пиленцата, почва да ги поклъвва – сами да си търсят храна.
към беседата >>
31.
Кръстът
,
НБ
, София, 22.3.1917г.,
Съдията – на подсъдимия, учителят – на
ученика
, търговецът – на купувача, всички се заканват все да отмъщават.
Хората носят тия два кръста две хиляди години и още не са се спасили. Не съм виждал къща без такива кръстове и когато минавам из улиците, гледам да не ги срещна – дотегна ми да срещам такива глупави кръстове. Христос не е прикован на такъв кръст. Страдате и не знаете защо. Жената казва: “Ще си отмъстя на мъжа”, мъжът казва: “Ще си отмъстя на жената”.
Съдията – на подсъдимия, учителят – на
ученика
, търговецът – на купувача, всички се заканват все да отмъщават.
Този кръст не е спасителният. Спасителен кръст е онзи, който е направен от Мъдрост и от Любов. Тогава ще се спра при глупавия кръст, обърнат с главата надолу, ще туря Божествената Любов, ще обърна главата нагоре, както е на Христа, и ще кажа: “Господи, каквото и да стане на Земята, и светът да се обърне с главата надолу и да се разруши, аз ще изпълня Твоята воля! Няма същество в света, което да ме отклони от това, ще я изпълня! ” Това говори, това иска законът на Любовта; това говори и Божествената Мъдрост.
към беседата >>
32.
Божията воля / Волята Божия
,
НБ
, София, 22.4.1917г.,
Когато изучава математика,
ученикът
трябва да разбира математическите отношения между числата и действията, които се изразяват чрез тях.
Божията воля, която прониква в съзнанието на индивидите, на обществата и народите поне дотолкова, доколкото те са в съгласие с нея. Аз не говоря за личната воля, защото Божията воля е над всичко. Христос казва : „Който не изпълнява Божията воля, не може да влезе в Царството Божие". Само онзи може да изпълнява Божията воля, у когото е пробудено висшето съзнание. Само онзи може да изпълнява Божията воля, който има чувства и способности, да разбира същността на нещата.
Когато изучава математика,
ученикът
трябва да разбира математическите отношения между числата и действията, които се изразяват чрез тях.
Всяка формула, с която си служи математиката, е жива величина, а не мъртва, както привидно изглежда. Докато семето не е посадено в земята, то минава за мъртво, не проявява никакъв живот. Обаче, щом се посади, то проявява живот. Благоприятните условия дават възможност да се прояви разумният живот във всяко същество. От това гледище, всеки човек е зародиш, който очаква благоприятни условия за своето развитие.
към беседата >>
33.
Взимане и даване / Взимане и даване
,
НБ
, София, 6.5.1917г.,
Всички казвали, че отъ този
ученикъ
ще излѣзе добъръ проповѣдникъ.
(втори вариант)
Започнали тѣ да му говорятъ, че му дошълъ такъвъ голѣмъ огънь на главата, какво нещастие го постигнало, особено като се има прѣдъ видъ каква щастлива двойка прѣдставлявали тѣ. Той имъ отговорилъ: „Да, огънь като огънь, дойде ми на главата, но този огънь, който е въ пазвата ми! “ Това прѣдложение по форма е много вѣрно, но по мисъль не е вѣрно, защото той плаче не за жена си, а плаче отъ яйцата, които парятъ въ пазвата му. Другъ примѣръ за подобна логика. Въ Пловдивъ, въ евангелската църква, единъ отъ ученицитѣ, като четѣлъ библията постоянно плачелъ, отъ очитѣ му постоянно сълзи излизали.
Всички казвали, че отъ този
ученикъ
ще излѣзе добъръ проповѣдникъ.
Този ученикъ прѣзъ всичкото врѣме все къмъ женското училище поглеждалъ, особено къмъ единъ отъ прозорцитѣ, гдѣто виждалъ една мома, която той обичалъ и я искалъ, а тя не му отговаряла, за което и той плачелъ. Да, много отличенъ проповѣдникъ ще стане! Отличенъ е, азъ го уважавамъ, защото той изразява чувството си къмъ тази мома, но отъ вънъ хората не разбиратъ съдържанието на неговата скръбь, на неговитѣ сълзи. Той е правъ да плаче за тази мома. Още единъ примѣръ ще ви приведа за тази съврѣменна логика на съврѣменнитѣ хора, на набожнитѣ хора.
към втори вариант >>
Този
ученикъ
прѣзъ всичкото врѣме все къмъ женското училище поглеждалъ, особено къмъ единъ отъ прозорцитѣ, гдѣто виждалъ една мома, която той обичалъ и я искалъ, а тя не му отговаряла, за което и той плачелъ.
(втори вариант)
Той имъ отговорилъ: „Да, огънь като огънь, дойде ми на главата, но този огънь, който е въ пазвата ми! “ Това прѣдложение по форма е много вѣрно, но по мисъль не е вѣрно, защото той плаче не за жена си, а плаче отъ яйцата, които парятъ въ пазвата му. Другъ примѣръ за подобна логика. Въ Пловдивъ, въ евангелската църква, единъ отъ ученицитѣ, като четѣлъ библията постоянно плачелъ, отъ очитѣ му постоянно сълзи излизали. Всички казвали, че отъ този ученикъ ще излѣзе добъръ проповѣдникъ.
Този
ученикъ
прѣзъ всичкото врѣме все къмъ женското училище поглеждалъ, особено къмъ единъ отъ прозорцитѣ, гдѣто виждалъ една мома, която той обичалъ и я искалъ, а тя не му отговаряла, за което и той плачелъ.
Да, много отличенъ проповѣдникъ ще стане! Отличенъ е, азъ го уважавамъ, защото той изразява чувството си къмъ тази мома, но отъ вънъ хората не разбиратъ съдържанието на неговата скръбь, на неговитѣ сълзи. Той е правъ да плаче за тази мома. Още единъ примѣръ ще ви приведа за тази съврѣменна логика на съврѣменнитѣ хора, на набожнитѣ хора. Често казваме за нѣкого: „Много е религиозенъ човѣкъ, набоженъ, постоянно плаче и въздиша.“ Този случай, за който ще ви разкажа е билъ прѣди 20–25 години въ Русе, съ единъ български учитель.
към втори вариант >>
34.
Дали може
,
НБ
, София, 10.6.1917г.,
Вместо да убеждава
ученика
си, че не знае, учителят трябва да му даде една трудна задача и да стои настрана.
Как и къде се познават тези хора? – В обществото, когато се стълкновят с окръжаващите, и от самите себе си, когато се натъкнат на своето „аз“. Има ученици, които мислят, че знаят много, че са способни, че лесно решават задачите си. Като виждат невежеството им, учителите им се карат, изобличават ги, но те не отстъпват от мнението, което имат за себе си. И като не са съгласни с думите на учителите си, между тях произлизат големи неприятности.
Вместо да убеждава
ученика
си, че не знае, учителят трябва да му даде една трудна задача и да стои настрана.
Задачата ще покаже, знае ли ученикът, или не знае; способен ли е, или не е способен. „Дали може сляп слепия да води? ”. Що се отнася до физическото зрение на човека, лесно можем да кажем, че той е сляп. Като се има предвид, колко малко вижда, и колко още трябва да развива зрението си, смело можем да говорим за физическа слепота. Човек не вижда даже и една десетомилионна част от това, което е пред него.
към беседата >>
Задачата ще покаже, знае ли
ученикът
, или не знае; способен ли е, или не е способен.
– В обществото, когато се стълкновят с окръжаващите, и от самите себе си, когато се натъкнат на своето „аз“. Има ученици, които мислят, че знаят много, че са способни, че лесно решават задачите си. Като виждат невежеството им, учителите им се карат, изобличават ги, но те не отстъпват от мнението, което имат за себе си. И като не са съгласни с думите на учителите си, между тях произлизат големи неприятности. Вместо да убеждава ученика си, че не знае, учителят трябва да му даде една трудна задача и да стои настрана.
Задачата ще покаже, знае ли
ученикът
, или не знае; способен ли е, или не е способен.
„Дали може сляп слепия да води? ”. Що се отнася до физическото зрение на човека, лесно можем да кажем, че той е сляп. Като се има предвид, колко малко вижда, и колко още трябва да развива зрението си, смело можем да говорим за физическа слепота. Човек не вижда даже и една десетомилионна част от това, което е пред него. Може ли тогава да мислите, че всичко виждате и всичко знаете?
към беседата >>
Ленивият
ученик
казва, че такъв е създаден.
Към тях Той отправя своята светла страна. Към онези, които не работят и не прилагат, Бог отправя тъмната си страна. Без да иска, Той ги наказва, оставя ги да носят последствията на своята леност. Не е ли същото и в училищата? Учителят наказва ленивите ученици, а на способните и прилежните се радва.
Ленивият
ученик
казва, че такъв е създаден.
Ако работи и учи уроците си редовно, той ще види, че не е създаден така. Всеки сам може да изправи слабостите и погрешките си. И аз не желая да проповядвам на ученици, които само слушат, без да учат и прилагат. Който е готов да прилага, да бъде полезен за себе си и за своя народ, и аз съм готов да работя за него; който не е готов да прилага, и аз се отказвам от него. – Отде и как ще се учим?
към беседата >>
Вмѣсто да убеждава
ученика
си, че не знае, учительтъ трѣбва да му даде една трудна задача и да стои настрана.
(втори вариант)
Какъ и кѫде се познаватъ тѣзи хора? — Въ обществото, когато се стълкновятъ съ окрѫжаващитѣ, и отъ самитѣ себе си, когато се натъкнатъ на своето „азъ”. Има ученици, които мислятъ, че знаятъ много, че сѫ способни, че лесно решаватъ задачитѣ си. Като виждатъ невежеството имъ, учителитѣ имъ се каратъ, изобличаватъ ги, но тѣ не отстѫпватъ отъ мнението, което иматъ за себе си. И като не сѫ съгласни съ думитѣ на учителитѣ си, между тѣхъ произлизатъ голѣми неприятности.
Вмѣсто да убеждава
ученика
си, че не знае, учительтъ трѣбва да му даде една трудна задача и да стои настрана.
Задачата ще покаже, знае ли ученикътъ, или не знае; способенъ ли е, или не е способенъ. „Дали може слѣпъ слѣпаго да води? ” Що се отнася до физическото зрение на човѣка, лесно можемъ да кажемъ, че той е слѣпъ. Като се има предъ видъ, колко малко вижда, и колко още трѣбва да развива зрението си, смѣло можемъ да говоримъ за физическа слѣпота. Човѣкъ не вижда даже и една десетомилионна часть отъ това, което е предъ него.
към втори вариант >>
Задачата ще покаже, знае ли
ученикътъ
, или не знае; способенъ ли е, или не е способенъ.
(втори вариант)
— Въ обществото, когато се стълкновятъ съ окрѫжаващитѣ, и отъ самитѣ себе си, когато се натъкнатъ на своето „азъ”. Има ученици, които мислятъ, че знаятъ много, че сѫ способни, че лесно решаватъ задачитѣ си. Като виждатъ невежеството имъ, учителитѣ имъ се каратъ, изобличаватъ ги, но тѣ не отстѫпватъ отъ мнението, което иматъ за себе си. И като не сѫ съгласни съ думитѣ на учителитѣ си, между тѣхъ произлизатъ голѣми неприятности. Вмѣсто да убеждава ученика си, че не знае, учительтъ трѣбва да му даде една трудна задача и да стои настрана.
Задачата ще покаже, знае ли
ученикътъ
, или не знае; способенъ ли е, или не е способенъ.
„Дали може слѣпъ слѣпаго да води? ” Що се отнася до физическото зрение на човѣка, лесно можемъ да кажемъ, че той е слѣпъ. Като се има предъ видъ, колко малко вижда, и колко още трѣбва да развива зрението си, смѣло можемъ да говоримъ за физическа слѣпота. Човѣкъ не вижда даже и една десетомилионна часть отъ това, което е предъ него. Може ли тогава да мислите, че всичко виждате и всичко знаете?
към втори вариант >>
Ленивиятъ
ученикъ
казва, че такъвъ е създаденъ.
(втори вариант)
Къмъ тѣхъ Той отправя своята свѣтла страна. Къмъ онѣзи, които не работятъ и не прилагатъ, Богъ отправя тъмната си страна. Безъ да иска, Той ги наказва, оставя ги да носятъ последствията на своята леность. Не е ли сѫщото и въ училищата? Учительтъ наказва ленивитѣ ученици, а на способнитѣ и прилежнитѣ се радва.
Ленивиятъ
ученикъ
казва, че такъвъ е създаденъ.
Ако работи и учи уроцитѣ си редовно, той ще види, че не е създаденъ така. Всѣки самъ може да изправи слабоститѣ и погрѣшкитѣ си. И азъ не желая да проповѣдвамъ на ученици, които само слушатъ, безъ да учатъ и прилагатъ. Който е готовъ да прилага, да бѫде полезенъ за себе си и за своя народъ, и азъ съмъ готовъ да работя за него; който не е готовъ да прилага, и азъ се отказвамъ отъ него. — Отде и какъ ще се учимъ?
към втори вариант >>
35.
Числото 153
,
ИБ
, Варна, 22.3.1918г.,
Седемте
ученика
, които са били в лодката, са седемте принципа на Божественото.
Когато житото е узряло, ще жънеш. А когато дойде Христос, Той ще ти донесе семе, а ти ще ореш. Докато не се намокри човек, не хваща риба и не идва Христос. Сега ще носите вярата. Имайте вярата, че щом ви намери Христос при езерото да ловите риба, ще ви повика.
Седемте
ученика
, които са били в лодката, са седемте принципа на Божественото.
Человеците се познават само когато се обичат. Казва им Христос: "Елате и обядвайте", но никой от тях не се помръдна. И взима Исус хляба, разломи го и им даде да ядат. Сега, толкова време те бяха с Него и имаха съмнение. Съмнението е лош навик.
към беседата >>
36.
Трите положения
,
НБ
, София, 7.7.1918г.,
Ако си
ученик
, не ти трябва къща, има кой да се грижи за тебе.
Бог изпраща човека на земята да учи, а не да гради къщи. Така постъпват и родителите. Те изпращат синовете и дъщерите си в университети да учат, а не да правят къщи и да се осигуряват със сенките на реалността. Дръжте в ума си мисълта, че имате къща и няма защо да се безпокоите. Може ли без къща да се живее?
Ако си
ученик
, не ти трябва къща, има кой да се грижи за тебе.
Който те е изпратил на училище, той ще се погрижи за къща. Помнете: На онзи, който е възприел Словото Божие в себе си, пътят му е навсякъде отворен. Словото носи Божията Любов. Под думите Слово Божие, Христос разбира онази Любов, която отваря на хората царската врата и за Небето, и за земята. Това значи да бъде човек добре приет и между хората, и между животните.
към беседата >>
— Ако си
ученикъ
, не ти трѣбва кѫща, има кой да се грижи за тебе.
(втори вариант)
Богъ изпраща човѣка на земята да учи, а не да гради кѫщи. Така постѫпватъ и родителитѣ. Тѣ изпращатъ синоветѣ и дъщеритѣ си въ университети да учатъ, а не да правятъ кѫщи и да се осигуряватъ съ сѣнкитѣ на реалностьта. Дръжте въ ума си мисъльта, че имате кѫща и нѣма защо да се безпокоите. — Може ли безъ кѫща да се живѣе?
— Ако си
ученикъ
, не ти трѣбва кѫща, има кой да се грижи за тебе.
Който те е изпратилъ на училище, той ще се погрижи за кѫща. Помнете: На онзи, който е възприелъ Словото Божие въ себе си, пѫтьтъ му е навсѣкѫде отворенъ. Словото носи Божията Любовь. Подъ думитѣ „Слово Божие”, Христосъ разбира онази любовь, която отваря на хората царската врата и за небето, и за земята. Това значи, да бѫде човѣкъ добре приетъ и между хората, и между животнитѣ.
към втори вариант >>
37.
Заведеевата майка
,
НБ
, София, 23.7.1918г.,
Ето защо, който иска да стане силен, добър и любещ, трябва да изучава ревностно това учение, да стане
ученик
на Христа.
Мъжът казва на жена си: „Прекали го вече.” Жената казва на мъжа си: „Прекали го вече.” Щом дойдат до числото 15, те започват да се сърдят и, когото срещнат на пътя си, скарват се с него. Чакайте, много бързате, още петнайсет пъти трябва да приемате просякинята, да дойдете до числото 30 – число на зрялост, на възмъжаване. За да станете мъдри, трябва да учите във всеки свят по десет години. След това се открива нова, велика наука, която също трябва да изучавате. Новото учение, което Христос донесе на човечеството – учението на Любовта, носи Сила за човека.
Ето защо, който иска да стане силен, добър и любещ, трябва да изучава ревностно това учение, да стане
ученик
на Христа.
Често хората се запитват обичат ли ги ближните им. Да се задава такъв въпрос, това е все едно да се съмнявате в своята Любов. Щом се съмнявате в своята Любов, вие се съмнявате и в Божията, защото Бог живее във всички хора и чрез тях проявява Любовта си. Ако вие обичате хората, и те ще ви обичат. Каже ли някой, че обича, той е дал място на Божията Любов в себе си.
към беседата >>
Ето защо, който иска да стане силенъ, добъръ и любещъ, трѣбва да изучава ревностно това учение, да стане
ученикъ
на Христа.
(втори вариант)
Щомъ дойдатъ до числото 15, тѣ започватъ да се сърдятъ и, когото срещнатъ на пѫтя си, скарватъ се съ него. Чакайте, много бързате, още 15 пѫти трѣбва да приемате просякинята, да дойдете до числото 30 — число на зрѣлость, на възмѫжаване. За да станете мѫдри, трѣбва да учите въ всѣки свѣтъ по десеть години. Следъ това се открива нова, велика наука, която сѫщо трѣбва да изучавате. Новото учение, което Христосъ донесе на човѣчеството — учението на любовьта, носи сила за човѣка.
Ето защо, който иска да стане силенъ, добъръ и любещъ, трѣбва да изучава ревностно това учение, да стане
ученикъ
на Христа.
Често хората се запитватъ, обичатъ ли ги ближнитѣ имъ. Да се задава такъвъ въпросъ, това е все едно, да се съмнявате въ своята любовь. Щомъ се съмнявате въ своята любовь, вие се съмнявате и въ Божията, защото Богъ живѣе въ всички хора и чрезъ тѣхъ проявява любовьта си. Ако вие обичате хората, и тѣ ще ви обичатъ. Каже ли нѣкой, че обича, той е далъ мѣсто на Божията Любовь въ себе си.
към втори вариант >>
38.
Събличане и обличане
,
НБ
, София, 28.7.1918г.,
След това казал: "Не мога повече да бъда щедър." Който казва, че не може да направи това или онова, той е
ученик
на старото учение.
Съблечете старите дрехи и облечете новите. Новата дреха подразбира Любов. Облечеш ли тази дреха, ще си кажеш, че обичаш всички хора. Кажеш ли веднъж това, ще издържаш. Да не изпаднете в положението на онзи китаец, който решил да бъде щедър, но когато една просякиня го посетила петнайсет пъти, той не могъл да я приеме повече и я изпъдил.
След това казал: "Не мога повече да бъда щедър." Който казва, че не може да направи това или онова, той е
ученик
на старото учение.
Ученикът на новото всякога казва мога. Като казваш не мога, ти обезсилваш Бога в себе си. Като кажеш мога, ти Му даваш сила да се прояви. На времето си старите дрехи са били на мястото си, но днес са тесни и неудобни. Малките дрешки отговарят на малкото дете, но, ако го облечете със същите дрехи след десет години, ще го осакатите.
към беседата >>
Ученикът
на новото всякога казва мога.
Новата дреха подразбира Любов. Облечеш ли тази дреха, ще си кажеш, че обичаш всички хора. Кажеш ли веднъж това, ще издържаш. Да не изпаднете в положението на онзи китаец, който решил да бъде щедър, но когато една просякиня го посетила петнайсет пъти, той не могъл да я приеме повече и я изпъдил. След това казал: "Не мога повече да бъда щедър." Който казва, че не може да направи това или онова, той е ученик на старото учение.
Ученикът
на новото всякога казва мога.
Като казваш не мога, ти обезсилваш Бога в себе си. Като кажеш мога, ти Му даваш сила да се прояви. На времето си старите дрехи са били на мястото си, но днес са тесни и неудобни. Малките дрешки отговарят на малкото дете, но, ако го облечете със същите дрехи след десет години, ще го осакатите. Освободете се от старите форми, които днес не ви подхождат.
към беседата >>
Който казва, че не може да направи това или онова, той е
ученикъ
на старото учение.
(втори вариант)
Новата дреха подразбира любовь. Облѣчешъ ли тази дреха, ще си кажешъ, че обичашъ всички хора. Кажешъ ли веднъжъ това, ще издържашъ. Да не изпаднете въ положението на онзи китаецъ, който решилъ да бѫде щедъръ, но когато една просякиня го посетила 15 пѫти, той не могълъ да я приеме повече и я изпѫдилъ. Следъ това казалъ: Не мога повече да бѫда щедъръ.
Който казва, че не може да направи това или онова, той е
ученикъ
на старото учение.
Ученикътъ на новото всѣкога казва „мога”. Като казвашъ „не мога”, ти обезсилвашъ Бога въ себе си. Като кажешъ „мога”, ти Му давашъ сила да се прояви. На времето си старитѣ дрехи сѫ били на мѣстото си, но днесъ сѫ тѣсни и неудобни. Малкитѣ дрешки отговарятъ на малкото дете, но, ако го облѣчете съ сѫщитѣ дрехи следъ десеть години, ще го осакатите.
към втори вариант >>
Ученикътъ
на новото всѣкога казва „мога”.
(втори вариант)
Облѣчешъ ли тази дреха, ще си кажешъ, че обичашъ всички хора. Кажешъ ли веднъжъ това, ще издържашъ. Да не изпаднете въ положението на онзи китаецъ, който решилъ да бѫде щедъръ, но когато една просякиня го посетила 15 пѫти, той не могълъ да я приеме повече и я изпѫдилъ. Следъ това казалъ: Не мога повече да бѫда щедъръ. Който казва, че не може да направи това или онова, той е ученикъ на старото учение.
Ученикътъ
на новото всѣкога казва „мога”.
Като казвашъ „не мога”, ти обезсилвашъ Бога въ себе си. Като кажешъ „мога”, ти Му давашъ сила да се прояви. На времето си старитѣ дрехи сѫ били на мѣстото си, но днесъ сѫ тѣсни и неудобни. Малкитѣ дрешки отговарятъ на малкото дете, но, ако го облѣчете съ сѫщитѣ дрехи следъ десеть години, ще го осакатите. Освободете се отъ старитѣ форми, които днесъ не ви подхождатъ.
към втори вариант >>
39.
Погледна Петра
,
НБ
, София, 18.8.1918г.,
Като го запитаха и той ли е
ученик
на Христа, Петър се замисли и се отказа.
Спомни си Петър речта на Исуса, Който му беше рекъл: „Преди да пропее петелът, ти три пъти ще се отречеш от мене". Защо Петър се отрече три пъти от Христа? Какво означава трикратното отказване? Защо не се отказа само един път? Първия път Петър се отказа от страх.
Като го запитаха и той ли е
ученик
на Христа, Петър се замисли и се отказа.
Значи, първото отказване е резултат на умствен процес. Втория път се отрече със сърцето си. Той беше малодушен и се уплаши да не изгуби общественото мнение. Третия път се отказа поради слабата си воля. Понеже умът и сърцето на Петра не бяха в съгласие, първо умът отпадна.
към беседата >>
След това, когато го повикаха при първосвещениците, на въпроса "И ти ли си негов
ученик
?
Сега е времето, когато трябва да използвате условията за вашето развитие. Няма по-добри условия от сегашните за създаване и каляване на човешкия характер. За каляване на характера са нужни изпитания и мъчнотии. Докато не беше се изпитал и познал, Петър беше готов да защитава Христа докрай. За да покаже своята готовност, той отсече ухото на един от римските войници.
След това, когато го повикаха при първосвещениците, на въпроса "И ти ли си негов
ученик
?
", Петър веднага се отрече. Но след тези думи той се замисли. От този момент в живота му стана преврат. Той излезе вън и горко плака. Разкаянието на човека не е нищо друго, освен пробуждане на Божественото съзнание в него.
към беседата >>
Като го запитаха, и той ли е
ученикъ
на Христа, Петъръ се замисли и се отказа.
(втори вариант)
Спомни си Петъръ речьта на Исуса, Който му бѣше рекълъ: „Преди да пропѣе пѣтелътъ, ти три пѫти ще се отречешъ отъ мене”. Защо Петъръ се отрече три пѫти отъ Христа? Какво означава трикратното отказване? Защо не се отказа само единъ пѫть? Първия пѫть Петъръ се отказа отъ страхъ.
Като го запитаха, и той ли е
ученикъ
на Христа, Петъръ се замисли и се отказа.
Значи, първото отказване е резултатъ на умственъ процесъ. Втория пѫть се отрече съ сърдцето си. Той бѣше малодушенъ и се уплаши да не изгуби общественото мнение. Третия пѫть се отказа поради слабата си воля. Понеже умътъ и сърдцето на Петра не бѣха въ съгласие, първо умътъ отпадна.
към втори вариант >>
Следъ това, когато го повикаха при първосвещеницитѣ, и на въпроса, и ти ли си неговъ
ученикъ
, Петъръ веднага се отрече.
(втори вариант)
Сега е времето, когато трѣбва да използувате условията за вашето развитие. Нѣма по-добри условия отъ сегашнитѣ за създаване и каляване на човѣшкия характеръ. За каляване на характера сѫ нуждни изпитания и мѫчнотии. Докато не бѣше се изпиталъ н позналъ, Петъръ бѣше готовъ да защищава Христа докрай. За да покаже своята готовность, той отсѣче ухото на единъ отъ римскитѣ войници.
Следъ това, когато го повикаха при първосвещеницитѣ, и на въпроса, и ти ли си неговъ
ученикъ
, Петъръ веднага се отрече.
Но следъ тѣзи думи той се замисли. Отъ този моментъ въ живота му стана превратъ. Той излѣзе вънъ и горко плака. Разкаянието на човѣка не е нищо друго, освенъ пробуждане на Божественото съзнание въ него. Въ този моментъ, именно, пѣтелътъ на човѣка пропѣва.
към втори вариант >>
40.
Вкъщи
,
НБ
, София, 1.9.1918г.,
Христос обяснява на учениците си какви трябва да бъдат отношенията на
ученика
към Учителя.
Как ще свирите на цигулка, на която четирите струни са еднакво настроени? Може да свирите на цигулката, само когато струните й са нагласени според законите, които отговарят на самия инструмент. Умът е нагласен в една гама, сърцето – в друга, душата – в трета, Духът – в четвърта. Обаче, между всички гами има известно съотношение. Хармоничният живот подразбира спазване на това съотношение.
Христос обяснява на учениците си какви трябва да бъдат отношенията на
ученика
към Учителя.
Някои казват, че, ако били на мястото на Христовите ученици, щели да имат други отношения към Христа. Какви отношения щяха да имат? И те, като Заведеевите синове, щяха да искат първите места. Такова желание поражда недоразумение и несъгласие между хората. Христос каза на богатия да продаде всичкото си имане, да даде парите на бедните и да Го последва, но той не разбра думите Му и не Го послуша.
към беседата >>
Христосъ обяснява на ученицитѣ си, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията на
ученика
къмъ учителя.
(втори вариант)
Какъ ще свирите на цигулка, на която четиритѣ струни сѫ еднакво настроени? Може да свирите на цигулката, само когато струнитѣ ѝ сѫ нагласени споредъ законитѣ, които отговарятъ на самия инструментъ. Умътъ е нагласенъ въ една гама, сърдцето — въ друга, душата — въ трета, духътъ — въ четвърта. Обаче, между всички гами има известно съотношение. Хармоничниятъ животъ подразбира спазване на това съотношение.
Христосъ обяснява на ученицитѣ си, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията на
ученика
къмъ учителя.
Нѣкои казватъ, че, ако били на мѣстото на Христовитѣ ученици, щѣли да иматъ други отношения къмъ Христа. Какви отношения щѣха да иматъ? И тѣ, като Заведеевитѣ синове, щѣха да искатъ първитѣ мѣста. Такова желание поражда недоразумение и несъгласие между хората. Христосъ каза на богатия да продаде всичкото си имане, да даде паритѣ на беднитѣ и да Го последва, но той не разбра думитѣ Му и не Го послуша.
към втори вариант >>
41.
Да Го посрещнат
,
НБ
, София, 8.9.1918г.,
Когато
ученикът
не може да реши задачата си, учителят я решава.
Бог търпи всичко, което става, и чака времето, когато българите ще съзнаят положението си. Той ще даде нови къщи, т.е. нови тела на заминалите и убитите на бойното поле и ще вложи в тях нови мисли и желания, по-добри от сегашните. Мъчнотиите, които вие не можете да разрешите, Той ще ги разреши. Така постъпва всеки учител.
Когато
ученикът
не може да реши задачата си, учителят я решава.
„Излязоха да Го посрещнат”. Излезте и вие да посрещнете Христа, да придобиете положителната наука. Тази наука е само за здравите. Напуснете болниците, за да се ползвате от религията и науката за здравите, която носи правилата за Живота. Болните ще кажат, че не могат да напуснат болниците, защото страдат от сърцебиене, от възпаление на сляпото черво, от ревматизъм и др.
към беседата >>
Когато
ученикътъ
не може да реши задачата си, учительтъ я решава.
(втори вариант)
Богъ търпи всичко, което става, и чака времето, когато българитѣ ще съзнаятъ положението си. Той ще даде нови кѫщи, т. е. нови тѣла на заминалитѣ и убититѣ на бойното поле и ще вложи въ тѣхъ нови мисли и желания, по-добри отъ сегашнитѣ. Мѫчнотиитѣ, които вие не можете да разрешите, Той ще ги разреши. Така постѫпва всѣки учитель.
Когато
ученикътъ
не може да реши задачата си, учительтъ я решава.
„Излѣзоха да Го посрещнатъ”. Излѣзте и вие да посрещнете Христа, да придобиете положителната наука. Тази наука е само за здравитѣ. Напуснете болницитѣ, за да се ползувате отъ религията и науката за здравитѣ, която носи правилата за живота. Болнитѣ ще кажатъ, че не могатъ да напуснатъ болницитѣ, защото страдатъ отъ сърдцебиене, отъ възпаление на слѣпото чърво, отъ ревматизъмъ и др.
към втори вариант >>
42.
Двамата братя
,
НБ
, София, 22.9.1918г.,
Музикантът негодува, че не го оценили, както трябва; актьорът негодува, че на друг актьор дали по-голямо внимание, отколкото на него; някой негодува, че при посрещането на големия човек него оставили на последно място;
ученикът
негодува срещу учителя си, че неспособният
ученик
получил по-добра бележка от него; учителят негодува за нехайството на учениците си, че не работят добре.
Двамата братя представляват човешкия ум и човешкото сърце, които са привилегировани, затова единият иска да седне отдясно на Христа, а другият – отляво. С една дума, и двамата искат първите места. Десетимата представляват волята, т.е. желанията в човека, затова те възнегодуваха. Като наблюдавате проявите на човека, ще видите, че негодуване има навсякъде в живота: на концерти, в театри, при посрещане на някой голям човек, в училища, в семейства, в общества.
Музикантът негодува, че не го оценили, както трябва; актьорът негодува, че на друг актьор дали по-голямо внимание, отколкото на него; някой негодува, че при посрещането на големия човек него оставили на последно място;
ученикът
негодува срещу учителя си, че неспособният
ученик
получил по-добра бележка от него; учителят негодува за нехайството на учениците си, че не работят добре.
Учениците негодуват – вървят в една посока, учителите негодуват – вървят в друга посока, а дървото си расте. Посрещачите и гостите негодуват, вървят в различни посоки, а дървото пак си расте. Дървото е общество, житният стрък, растението – също са общества. Значи, въпреки негодуването нещата растат, развиват се и следват своя път. Христовият закон изисква от човека да превърне негодуването в работа. Как?
към беседата >>
Голямо изкуство е да може човек чрез волята си да примири своя ум и своето сърце така, както Христос примири двамата си
ученика
– Заведеевите синове.
Една от тях трябвало да поднесе букета на великия гост. Голям спор се повдигнал между дамите коя от тях да изберат. Понеже не дошли до някакво съгласие, те решили да пристъпят към гласуване. Като прегледали бюлетинките, въпросът пак останал неразрешен. Защо? Получили се дванадесет различни бюлетинки: всяка дама гласувала за себе си.
Голямо изкуство е да може човек чрез волята си да примири своя ум и своето сърце така, както Христос примири двамата си
ученика
– Заведеевите синове.
В разказа за двамата Христови ученици е интересно желанието на Заведеевата майка да настани двамата си синове на добро място: единият отдясно на Христа, а другият – отляво. Оттук виждаме многоженството на Духа. Той има няколко жени, т.е. няколко души. Странно е, наистина, един мъж да има много жени.
към беседата >>
Мъжът и жената представляват двамата
ученика
на Христа – Заведеевите синове, които се борят за първи места.
Той простира паяжината си, започва да ласкае другия, да му обещава златни кули, докато го привлече към паяжината си. След това се обръща другата страница на живота: започват да се разправят кой кого излъгал. Свекървата, от другата страна, е недоволна от снахата. Мъжът се чуди как да ги примирява: ту на жена си говори, ту на майка си, да има мир в дома. Като се родят деца, и те започват да се карат.
Мъжът и жената представляват двамата
ученика
на Христа – Заведеевите синове, които се борят за първи места.
Свекървата, синовете и дъщерите представляват десетимата, които негодуват за двамата. Какво става в края на краищата? Едни слизат надолу, други се качват, а дървото си расте. Следователно, от нещастието Бог създава условия за бъдещето щастие. Като не могат да живеят стари и млади заедно, старите заставят младите да излязат вън, в друга къща, а те остават в старата.
към беседата >>
Музикантътъ негодува, че не го оценили, както трѣбва; актьорътъ негодува, че на другъ актьоръ дали по-голѣмо внимание, отколкото на него; нѣкой негодува, че при посрѣщането на голѣмия човѣкъ него оставили на последно мѣсто;
ученикътъ
негодува срещу учителя си, че неспособниятъ
ученикъ
получилъ по-добра бележка отъ него; учительтъ негодува за нехайството на ученицитѣ си, че не работятъ добре.
(втори вариант)
Двамата братя представятъ човѣшкия умъ и човѣшкото сърдце, които сѫ привилегировани, затова единиятъ иска да седне отдѣсно на Христа, а другиятъ — отлѣво. Съ една дума, и двамата искатъ първитѣ мѣста. Десетимата представятъ волята, т. е. желанията въ човѣка, затова тѣ възнегодуваха. Като наблюдавате проявитѣ на човѣка, ще видите, че негодуване има навсѣкѫде въ живота: на концерти, въ театри, при посрѣщане на нѣкой голѣмъ човѣкъ, въ училища, въ семейства, въ общества.
Музикантътъ негодува, че не го оценили, както трѣбва; актьорътъ негодува, че на другъ актьоръ дали по-голѣмо внимание, отколкото на него; нѣкой негодува, че при посрѣщането на голѣмия човѣкъ него оставили на последно мѣсто;
ученикътъ
негодува срещу учителя си, че неспособниятъ
ученикъ
получилъ по-добра бележка отъ него; учительтъ негодува за нехайството на ученицитѣ си, че не работятъ добре.
Ученицитѣ негодуватъ — вървятъ въ една посока, учителитѣ негодуватъ — вървятъ въ друга посока, а дървото си расте. Посрѣщачитѣ и гоститѣ негодуватъ, вървятъ въ различни посоки, а дървото пакъ си расте. Дървото е общество, житниятъ стръкъ, растението — сѫщо сѫ общества. Значи, въпрѣки негодуването нѣщата растатъ, развиватъ се и следватъ своя пѫть. Христовиятъ законъ изисква отъ човѣка да превърне негодуването въ работа.
към втори вариант >>
Голѣмо изкуство е да може човѣкъ чрезъ волята си да примири своя умъ и своето сърдце така, както Христосъ примири двамата си
ученика
— Заведеевитѣ синове.
(втори вариант)
Една отъ тѣхъ трѣбвало да поднесе букета на великия гостъ. Голѣмъ споръ се повдигналъ между дамитѣ, коя отъ тѣхъ да избератъ. Понеже не дошли до нѣкакво съгласие, тѣ решили да пристѫпятъ къмъ гласуване. Като прегледали бюлетинкитѣ, въпросътъ пакъ останалъ неразрешенъ. Защо? — Получили се 12 различни бюлетинки: всѣка дама гласувала за себе си.
Голѣмо изкуство е да може човѣкъ чрезъ волята си да примири своя умъ и своето сърдце така, както Христосъ примири двамата си
ученика
— Заведеевитѣ синове.
Въ разказа за двамата Христови ученици е интересно желанието на Заведеевата майка да настани двамата си синове на добро мѣсто: единиятъ отдѣсно на Христа, а другиятъ — отлѣво. Оттукъ виждаме многоженството на духа. Той има нѣколко жени, т. е. нѣколко души. Странно е, наистина, единъ мѫжъ да има много жени.
към втори вариант >>
Мѫжътъ и жената представятъ двамата
ученика
на Христа — Заведеевитѣ синове, които се борятъ за първи мѣста.
(втори вариант)
Той простира паяжината си, започва да ласкае другия, да му обещава златни кули, докато го привлѣче къмъ паяжината си. Следъ това се обръща другата страница на живота: започватъ да се разправятъ, кой кого излъгалъ. Свекървата, отъ другата страна, е недоволна отъ снахата. Мѫжътъ се чуди, какъ да ги примирява: ту на жена си говори, ту на майка си, да има миръ въ дома. Като се родятъ деца, и тѣ започватъ да се каратъ.
Мѫжътъ и жената представятъ двамата
ученика
на Христа — Заведеевитѣ синове, които се борятъ за първи мѣста.
Свекървата, синоветѣ и дъщеритѣ представятъ десетимата, които негодуватъ за двамата. Какво става въ края на краищата? — Едни слизатъ надолу, други се качватъ, а дървото си расте. Следователно, отъ нещастието Богъ създава условия за бѫдещето щастие. Като не могатъ да живѣятъ стари и млади заедно, старитѣ заставятъ младитѣ да излѣзатъ вънъ, въ друга кѫща, а тѣ оставатъ въ старата.
към втори вариант >>
43.
В мое име
,
НБ
, София, 29.9.1918г.,
Който се освободи от беса в себе си, ще се обърне към Бога с думите: "Господи, искам да бъда Твой
ученик
." Господ ще му каже: "Иди първо да разкажеш на ближните си какво направих за тебе." И сега Бог се обръща към европейските народи и им казва: "Вие сте болни, опиянени.
Другояче не мога да го докажа. Оръжията, с които Небето воюва, са толкова съвършени, войниците – толкова силни и войнствени, че никаква тъмна сила не може да им противостои. И най-голямата земна сила отстъпва на Небесните сили. Онези, които не могат да устоят на Божията сила, копаят скривалища надолу, там да се крият. Когато Христос се яви пред човечеството, което днес воюва, всички демони ще излязат от хората и ще влязат в утробата на свинете.
Който се освободи от беса в себе си, ще се обърне към Бога с думите: "Господи, искам да бъда Твой
ученик
." Господ ще му каже: "Иди първо да разкажеш на ближните си какво направих за тебе." И сега Бог се обръща към европейските народи и им казва: "Вие сте болни, опиянени.
Трябва да се свестите." Бог вдига ръката си над тях, да ги свести, да отрезнеят. Това означава, че мирът иде. Божията ръка се движи бавно, планомерно и, като направи един полукръг, в цяла Европа ще настане мир. След това Той ще каже на всеки народ поотделно: "Повърни горчивото и отровното, с което си се хранил досега! " – и той ще повърне.
към беседата >>
Който се освободи отъ бѣса въ себе си, ще се обърне къмъ Бога съ думитѣ: Господи, искамъ да бѫда Твой
ученикъ
.
(втори вариант)
Другояче не мога да го докажа. Орѫжията, съ които небето воюва, сѫ толкова съвършени, войницитѣ — толкова силни и воинствени, че никаква тъмна сила не може да имъ противостои. И най-голѣмата земна сила отстѫпва на небеснитѣ сили. Онѣзи, които не могатъ да устоятъ на Божията сила, копаятъ скривалища надолу, тамъ да се криятъ. Когато Христосъ се яви предъ човѣчеството, което днесъ воюва, всички демони ще излѣзатъ отъ хората и ще влѣзатъ въ утробата на свинетѣ.
Който се освободи отъ бѣса въ себе си, ще се обърне къмъ Бога съ думитѣ: Господи, искамъ да бѫда Твой
ученикъ
.
Господъ ще му каже: Иди първо да разкажешъ на ближнитѣ си, какво направихъ за тебе. И сега Богъ се обръща къмъ европейскитѣ народи и имъ казва: Вие сте болни, опиянени. Трѣбва да се свестите. Богъ вдига рѫката си надъ тѣхъ, да ги свести, да отрезнѣятъ. Това означава, че мирътъ иде.
към втори вариант >>
44.
Да се роди
,
НБ
, София, 6.10.1918г.,
Само Учителят може да помогне на
ученика
, да придобие условията за влизане в Царството Божие.
Остави човека свободен, сам да изпълни задълженията си. Това не е християнство. Това не е процес на Новораждане. Всеки трябва да се новороди, за да могат водата и Духът да работят в него, да създадат условия за придобиване на Любовта, на Мъдростта, на Радостта и на Силата. Само така човек може да види Царството Божие.
Само Учителят може да помогне на
ученика
, да придобие условията за влизане в Царството Божие.
Ако слънцето не изпраща своята светлина и топлина, земята сама нищо не може да ни даде. Без учител, ученикът нищо не може да направи. "Ако се не роди някой изново." Това значи: ако не се свържете с Възвишените същества – с Ангелите, Херувимите, Серафимите, Началствата, Престолите, не може да се новородите. Новораждането освобождава човека от смъртта, която го ограничава и лишава от условия за придобиване на всички Добродетели. Нека всеки каже в себе си: "Праведният не умира.
към беседата >>
Без учител,
ученикът
нищо не може да направи.
Това не е процес на Новораждане. Всеки трябва да се новороди, за да могат водата и Духът да работят в него, да създадат условия за придобиване на Любовта, на Мъдростта, на Радостта и на Силата. Само така човек може да види Царството Божие. Само Учителят може да помогне на ученика, да придобие условията за влизане в Царството Божие. Ако слънцето не изпраща своята светлина и топлина, земята сама нищо не може да ни даде.
Без учител,
ученикът
нищо не може да направи.
"Ако се не роди някой изново." Това значи: ако не се свържете с Възвишените същества – с Ангелите, Херувимите, Серафимите, Началствата, Престолите, не може да се новородите. Новораждането освобождава човека от смъртта, която го ограничава и лишава от условия за придобиване на всички Добродетели. Нека всеки каже в себе си: "Праведният не умира. Никой не може да вземе Добродетелите му, никой не може да вземе душата му." Христос казва: "Имам власт да положа душата си, имам власт да я взема." Задачата на всеки човек, на всеки българин е да познае своя Баща и да каже: "Готов съм вече да изпълня първо волята на Баща си, а след това и на своя ближен." Бог ще му отговори: "Да бъде благословен този народ, този човек, който е готов да ми служи с Любов.
към беседата >>
Само Учительтъ може да помогне на
ученика
, да придобие условията за влизане въ Царството Божие.
(втори вариант)
Остави човѣка свободенъ, самъ да изпълни задълженията си. Това не е християнство. Това не е процесъ на новораждане. Всѣки трѣбва да се новороди, за да могатъ водата и духътъ да работятъ въ него, да създадатъ условия за придобиване на любовьта, на мѫдростьта, на радостьта и на силата. Само така човѣкъ може да види Царството Божие.
Само Учительтъ може да помогне на
ученика
, да придобие условията за влизане въ Царството Божие.
Ако слънцето не изпраща своята свѣтлина и топлина, земята сама нищо не може да ни даде. Безъ учитель ученикътъ нищо не може да направи. „Ако се не роди нѣкой изново.” Това значи: ако не се свържете съ възвишенитѣ сѫщества — съ ангелитѣ, херувимитѣ, серафимитѣ, началствата, престолитѣ, не може да се новородите. Новораждането освобождава човѣка отъ смъртьта, която го ограничава и лишава отъ условия за придобиване на всички добродетели. Нека всѣки каже въ себе си: Праведниятъ не умира.
към втори вариант >>
Безъ учитель
ученикътъ
нищо не може да направи.
(втори вариант)
Това не е процесъ на новораждане. Всѣки трѣбва да се новороди, за да могатъ водата и духътъ да работятъ въ него, да създадатъ условия за придобиване на любовьта, на мѫдростьта, на радостьта и на силата. Само така човѣкъ може да види Царството Божие. Само Учительтъ може да помогне на ученика, да придобие условията за влизане въ Царството Божие. Ако слънцето не изпраща своята свѣтлина и топлина, земята сама нищо не може да ни даде.
Безъ учитель
ученикътъ
нищо не може да направи.
„Ако се не роди нѣкой изново.” Това значи: ако не се свържете съ възвишенитѣ сѫщества — съ ангелитѣ, херувимитѣ, серафимитѣ, началствата, престолитѣ, не може да се новородите. Новораждането освобождава човѣка отъ смъртьта, която го ограничава и лишава отъ условия за придобиване на всички добродетели. Нека всѣки каже въ себе си: Праведниятъ не умира. Никой не може да вземе добродетелитѣ му, никой не може да вземе душата му. Христосъ казва: „Имамъ власть да положа душата си, имамъ власть да я взема.”
към втори вариант >>
45.
Призваните
,
НБ
, София, 3.11.1918г.,
При един индуски учител дошъл един
ученик
, да пита какво нещо е Любовта.
Какво представлява Любовта? Някои употребяват думата Любов вместо обич и обратно, а те се различават. Любовта е творческа сила, която дава Живот. Обичта гради върху това, което Любовта твори. Изобщо, Любовта дава, Обичта взема.
При един индуски учител дошъл един
ученик
, да пита какво нещо е Любовта.
Учителят мълчал, нищо не отговорил. Ученикът го посещавал пет дни наред, задавал му същия въпрос, но той пак мълчал. На шестия ден ученикът настоял пред учителя, да му каже нещо по зададения въпрос, но, вместо отговор, учителят го хванал за ръка и го повел по направление към реката Ганг. След това го потопил във водата и така го държал пет минути. Ученикът ритал, искал да се освободи от здравата ръка на учителя, но не могъл.
към беседата >>
Ученикът
го посещавал пет дни наред, задавал му същия въпрос, но той пак мълчал.
Любовта е творческа сила, която дава Живот. Обичта гради върху това, което Любовта твори. Изобщо, Любовта дава, Обичта взема. При един индуски учител дошъл един ученик, да пита какво нещо е Любовта. Учителят мълчал, нищо не отговорил.
Ученикът
го посещавал пет дни наред, задавал му същия въпрос, но той пак мълчал.
На шестия ден ученикът настоял пред учителя, да му каже нещо по зададения въпрос, но, вместо отговор, учителят го хванал за ръка и го повел по направление към реката Ганг. След това го потопил във водата и така го държал пет минути. Ученикът ритал, искал да се освободи от здравата ръка на учителя, но не могъл. Най-после учителят го извадил от водата и го запитал: – Какво усети, когато беше във водата?
към беседата >>
На шестия ден
ученикът
настоял пред учителя, да му каже нещо по зададения въпрос, но, вместо отговор, учителят го хванал за ръка и го повел по направление към реката Ганг.
Обичта гради върху това, което Любовта твори. Изобщо, Любовта дава, Обичта взема. При един индуски учител дошъл един ученик, да пита какво нещо е Любовта. Учителят мълчал, нищо не отговорил. Ученикът го посещавал пет дни наред, задавал му същия въпрос, но той пак мълчал.
На шестия ден
ученикът
настоял пред учителя, да му каже нещо по зададения въпрос, но, вместо отговор, учителят го хванал за ръка и го повел по направление към реката Ганг.
След това го потопил във водата и така го държал пет минути. Ученикът ритал, искал да се освободи от здравата ръка на учителя, но не могъл. Най-после учителят го извадил от водата и го запитал: – Какво усети, когато беше във водата? – Голямо вътрешно напрежение и нужда от въздух.
към беседата >>
Ученикът
ритал, искал да се освободи от здравата ръка на учителя, но не могъл.
При един индуски учител дошъл един ученик, да пита какво нещо е Любовта. Учителят мълчал, нищо не отговорил. Ученикът го посещавал пет дни наред, задавал му същия въпрос, но той пак мълчал. На шестия ден ученикът настоял пред учителя, да му каже нещо по зададения въпрос, но, вместо отговор, учителят го хванал за ръка и го повел по направление към реката Ганг. След това го потопил във водата и така го държал пет минути.
Ученикът
ритал, искал да се освободи от здравата ръка на учителя, но не могъл.
Най-после учителят го извадил от водата и го запитал: – Какво усети, когато беше във водата? – Голямо вътрешно напрежение и нужда от въздух. Учителят му отговорил: – Когато почувстваш такава вътрешна нужда от Любовта, тогава ще разбереш какво представлява тя.
към беседата >>
При единъ индуски учитель дошълъ единъ
ученикъ
, да пита, какво нѣщо е любовьта.
(втори вариант)
Какво представя любовьта? Нѣкои употрѣбяватъ думата „любовь” вмѣсто „обичь” и обратно, а тѣ се различаватъ. Любовьта е творческа сила, която дава животъ. Обичьта гради върху това, което любовьта твори. Изобщо, любовьта дава, обичьта взема.
При единъ индуски учитель дошълъ единъ
ученикъ
, да пита, какво нѣщо е любовьта.
Учательтъ мълчалъ, нищо не отговорилъ. Ученикътъ го посещавалъ петь деня наредъ, задавалъ му сѫщия въпросъ, но той пакъ мълчалъ. На шестия день ученикътъ настоялъ предъ учителя, да му каже нѣщо по зададения въпросъ, но, вмѣсто отговоръ, учительтъ го хваналъ за рѫка и го повелъ по направление къмъ рѣката Гангъ. Следъ това го потопилъ въ водата и така го държалъ петь минути. Ученикътъ риталъ, искалъ да се освободи отъ здравата рѫка на учителя, но не могълъ.
към втори вариант >>
Ученикътъ
го посещавалъ петь деня наредъ, задавалъ му сѫщия въпросъ, но той пакъ мълчалъ.
(втори вариант)
Любовьта е творческа сила, която дава животъ. Обичьта гради върху това, което любовьта твори. Изобщо, любовьта дава, обичьта взема. При единъ индуски учитель дошълъ единъ ученикъ, да пита, какво нѣщо е любовьта. Учательтъ мълчалъ, нищо не отговорилъ.
Ученикътъ
го посещавалъ петь деня наредъ, задавалъ му сѫщия въпросъ, но той пакъ мълчалъ.
На шестия день ученикътъ настоялъ предъ учителя, да му каже нѣщо по зададения въпросъ, но, вмѣсто отговоръ, учительтъ го хваналъ за рѫка и го повелъ по направление къмъ рѣката Гангъ. Следъ това го потопилъ въ водата и така го държалъ петь минути. Ученикътъ риталъ, искалъ да се освободи отъ здравата рѫка на учителя, но не могълъ. Най-после учительтъ го извадилъ оть водата и го запиталъ: Какво усѣти, когато бѣше въ водата? — Голѣмо вѫтрешно напрежение и нужда отъ въздухъ.
към втори вариант >>
На шестия день
ученикътъ
настоялъ предъ учителя, да му каже нѣщо по зададения въпросъ, но, вмѣсто отговоръ, учительтъ го хваналъ за рѫка и го повелъ по направление къмъ рѣката Гангъ.
(втори вариант)
Обичьта гради върху това, което любовьта твори. Изобщо, любовьта дава, обичьта взема. При единъ индуски учитель дошълъ единъ ученикъ, да пита, какво нѣщо е любовьта. Учательтъ мълчалъ, нищо не отговорилъ. Ученикътъ го посещавалъ петь деня наредъ, задавалъ му сѫщия въпросъ, но той пакъ мълчалъ.
На шестия день
ученикътъ
настоялъ предъ учителя, да му каже нѣщо по зададения въпросъ, но, вмѣсто отговоръ, учительтъ го хваналъ за рѫка и го повелъ по направление къмъ рѣката Гангъ.
Следъ това го потопилъ въ водата и така го държалъ петь минути. Ученикътъ риталъ, искалъ да се освободи отъ здравата рѫка на учителя, но не могълъ. Най-после учительтъ го извадилъ оть водата и го запиталъ: Какво усѣти, когато бѣше въ водата? — Голѣмо вѫтрешно напрежение и нужда отъ въздухъ. Учительтъ му отговорилъ: Когато почувствувашъ такава вѫтрешна нужда отъ любовьта,
към втори вариант >>
Ученикътъ
риталъ, искалъ да се освободи отъ здравата рѫка на учителя, но не могълъ.
(втори вариант)
При единъ индуски учитель дошълъ единъ ученикъ, да пита, какво нѣщо е любовьта. Учательтъ мълчалъ, нищо не отговорилъ. Ученикътъ го посещавалъ петь деня наредъ, задавалъ му сѫщия въпросъ, но той пакъ мълчалъ. На шестия день ученикътъ настоялъ предъ учителя, да му каже нѣщо по зададения въпросъ, но, вмѣсто отговоръ, учительтъ го хваналъ за рѫка и го повелъ по направление къмъ рѣката Гангъ. Следъ това го потопилъ въ водата и така го държалъ петь минути.
Ученикътъ
риталъ, искалъ да се освободи отъ здравата рѫка на учителя, но не могълъ.
Най-после учительтъ го извадилъ оть водата и го запиталъ: Какво усѣти, когато бѣше въ водата? — Голѣмо вѫтрешно напрежение и нужда отъ въздухъ. Учительтъ му отговорилъ: Когато почувствувашъ такава вѫтрешна нужда отъ любовьта, тогава ще разберешъ, какво представя тя. Както при отварянето на устата дишашъ, така при отваряне на душата ще любишъ.
към втори вариант >>
46.
Който намигва
,
ИБ
,
БС
, София, 7.11.1918г.,
Ученик
, който е нечист, не се приема.
Ако ходите по другите къщи с цел да ви олекне, да оставяте там своя боклук, ще ви научат всички и няма да ви приемат. Искам всички да сте чисти, да нямате нищо под ноктите. Изчистете си дрехите, измийте се и тогава идете при Бога! Защото самата мисъл да бъдеш чист е воля, самата мисъл дa отидеш чист при Бога действа върху ума ви. Ако си нечист, съблечи дрехата си, измий се и иди при Бога, иди да се помолиш!
Ученик
, който е нечист, не се приема.
Това не означава да станете педанти и да се вглеждате в хорската чистота. Всеки да се занимава със своята. Който се занимава с хорските нечистотии, той се покварява. Tака ще започнем от физическото към духовното. Аз харесвам светските хора, защото те вървят много добре, те обръщат голямо внимание на физическата чистота.
към беседата >>
По благодат учителят не може да тури бележка на
ученика
.
Да мислиш, това е твоя длъжност. Да се молиш, това показва, че трябва да си платиш борча. Казваш: „Аз дишам”; длъжен си да дишаш, то не е работа на твоя дух. Знанието произлиза от Свободата на човешкия дух, от разбиране на Божията Воля. Искам да бъдете свободни, да разсъждавате, а не е важно вашето настроение.
По благодат учителят не може да тури бележка на
ученика
.
Ако не учи, не може да му постави шесторка – шесторката трябва да е вътре у вас. Аз нямам шесторки, не давам нищо по благодат и шесторка слагам само на онзи, който знае да работи. Какво значи шесторката? Тя е закон на прогрес, на развитие. Като ви поставя седморка, то е закон на съвършенството.
към беседата >>
47.
И рече баща му
,
НБ
, София, 15.12.1918г.,
Учителят мине покрай него, не одобрява картината му и казва: “Ще я прерисуваш.” Друг
ученик
рисува картината два-три часа, а трети я рисува повече от три часа.
Първият ти опит не излезе сполучлив. Ще направиш втори, трети, докато изваеш такава статуя, която да издържа на всички условия. Какво правят учениците по рисуване? Учителят им дава да нарисуват една картина. Един от тях нарисува картината за един час.
Учителят мине покрай него, не одобрява картината му и казва: “Ще я прерисуваш.” Друг
ученик
рисува картината два-три часа, а трети я рисува повече от три часа.
Най-добра е картината на последния, но и в нея има нещо за изправяне. Същото се отнася и до човешкото тяло. Майката и бащата създават тялото на своето дете, но минава комисия да прегледа работата им и казва: “Тази картина ще издържи само няколко години.” След това комисията дохожда още един път и скъсва картината. – “Защо умря детето ми? ” – Толкова време можа да издържи.
към беседата >>
Понеже в училищата на земята има закони, които не позволяват на
ученика
да потретва класа, Ангели слизат от Небето, да помагат на слабите ученици да минават в по-горен клас.
Над тях има по-горни ученици, които се специализират в Живота. И над тях има по-горни – това са ученици от Божествената школа. Знанието, а оттам и възгледите на хората, нямат начало, нямат и край. Не се чудете, когато някой ви говори за своя буквар, друг – за своята читанка, трети – за действията с числата, четвърти – за задачите с едно, две и повече неизвестни. Не е важно какви възгледи има човек, важно е да върви напред, да не спира на едно място.
Понеже в училищата на земята има закони, които не позволяват на
ученика
да потретва класа, Ангели слизат от Небето, да помагат на слабите ученици да минават в по-горен клас.
Има ученици, които повтарят класовете и не могат да напредват без чужда помощ. Ще кажете, че времената са тежки, че не можете да мислите за наука и знание, докато се живее с купони, докато животът от ден на ден поскъпва. Животът си тече, а човек трябва да учи, да придобива знания и да се развива. Радвайте се, че сегашните времена представляват благоприятни условия за работа. На християните е дадена задача да работят върху себе си и върху своите ближни, да съдействат за приемане на Бога в себе си.
към беседата >>
Нека всеки си върши работата: ако е
ученик
, да учи с Любов, да не повтаря класа; ако е работник, да работи, да използва благоприятните условия, които му са дадени.
От две хиляди години Христос очаква хората да се обърнат към Бога, да станат по-добри и безкористни, да хвърлят оглавниците си. Не стане ли това, Той няма да дойде между тях. Идването на Христа на земята ще се отрази така, както се отразява изгряващото Слънце върху Живота, а именно: цветята се развеселяват, птичките запяват, животните се размърдват, а хората се обновяват и започват да пеят, да се веселят, да се обличат в нови премени. Не е далеч времето, когато Христос ще дойде на земята. Призовавам всички да се готвят за това велико посрещане.
Нека всеки си върши работата: ако е
ученик
, да учи с Любов, да не повтаря класа; ако е работник, да работи, да използва благоприятните условия, които му са дадени.
Вървете всички напред, не се спирайте, и никого не критикувайте. Да учите, да работите, да помагате на ближните си, да се радвате и веселите в името на Бога, това е поезията на Живота. Радвайте се, че Слънцето всеки ден изгрява, че вашите цветя цъфтят и разнасят аромата си далеч. Радвайте се, че вашите птички пеят и разсейват скърбите на сърцето ви. Изгряващото Слънце ще ви освободи от противоречията и несгодите в живота.
към беседата >>
Бог се интересува и от най-малкото знание, затова като срещне
ученик
от първо отделение, ще го пита: “Свърши ли с успех отделението?
Тя обхваща млади и стари, моми и момци. От гледището на новата култура, всички мисли, желания и действия на хората са осмислени. Тогава всяко движение ще има своето значение и всяка изказана дума – свой смисъл. Всяко знание ще бъде приложено на своето време и място. Колкото малко да е знанието, което имате, то може да се приложи.
Бог се интересува и от най-малкото знание, затова като срещне
ученик
от първо отделение, ще го пита: “Свърши ли с успех отделението?
Мина ли във второ отделение? ” И Възвишените същества се интересуват от културата на хората. Те искат да разберат каква сила се крие в човешката култура. Велика е културата на онзи свят! Малцина могат да видят и разберат тази култура.
към беседата >>
Другъ
ученикъ
рисува картината два-три часа, а трети я рисува повече отъ три часа.
(втори вариант)
Ще направишъ втори, трети, докато изваешъ такава статуя, която да издържа на всички условия. Какво правятъ ученицитъ по рисуване! Учителътъ имъ дава да нарисуватъ една картина. Единъ отъ тѣхъ нарисува картината за единъ часъ. Учительтъ мине покрай него, не одобрява картината му и казва: Ще я прерисувашъ.
Другъ
ученикъ
рисува картината два-три часа, а трети я рисува повече отъ три часа.
Най-добра е картината на последния, но и въ нея има нѣщо за изправяне. Сѫщото се отнася и до човѣшкото тѣло. Майката и бащата създаватъ тѣлото на своето дете, но минава комисия да прегледа работата имъ и казва: Тази картина ще издържи само нѣколко години. Следъ това комисията дохожда още единъ пѫть и скѫсва картината. — Защо умрѣ детето ми?
към втори вариант >>
Понеже въ училищата.на земята има закони, които не позволяватъ на
ученика
да потретва класа, ангели слизатъ отъ небето, да помагатъ на слабитѣ ученици да минаватъ въ по-горенъ класъ.
(втори вариант)
Надъ тѣхъ има по-горни ученици, които се специализиратъ въ живота. И надъ тѣхъ има по-горни — това сѫ ученици отъ Божествената школа. Знанието, а оттамъ и възгледитѣ на хората, нѣматъ начало, нѣматъ и край. Не се чудете, когато нѣкой ви говори за своя букварь, другъ — за своята читанка, трети — за действията съ числата, четвърти — за задачитѣ съ едно, две и повече неизвестни. Не е важно, какви възгледи има човѣкъ, важно е да върви напредъ, да не спира на едно мѣсто.
Понеже въ училищата.на земята има закони, които не позволяватъ на
ученика
да потретва класа, ангели слизатъ отъ небето, да помагатъ на слабитѣ ученици да минаватъ въ по-горенъ класъ.
Има ученици, които повтарятъ класоветѣ и не могатъ да напредватъ безъ чужда помощь. Ще кажете, че времената сѫ тежки, че не можете да мислите за наука и знание, докато се живѣе съ купони, докато животътъ отъ день на день поскѫпва. Животътъ си тече, а човѣкъ трѣбва да учи, да придобива знания и да се развива. Радвайте се, че сегашнитѣ времена представятъ благоприятни условия за работа. На християнитѣ е дадена задача да работятъ върху себе си и върху своитѣ ближни, да съдействуватъ за приемане на Бога въ себе си.
към втори вариант >>
Нека всѣки си върши работата: ако е
ученикъ
, да учи съ любовь, да не повтаря класа; ако е работникъ, да работи, да използува благоприятнитѣ условия, които му сѫ дадени.
(втори вариант)
Отъ две хиляди години Христосъ очаква хората да се обърнатъ къмъ Бога, да станатъ по-добри и безкористни, да хвърлятъ углавницитѣ си. Не стане ли това, Той нѣма да дойде между тѣхъ. Идването на Христа на земята ще се отрази така, както се отразява изгрѣващото слънце върху живота, а именно: цвѣтята се развеселяватъ, птичкитѣ запѣватъ, животнитѣ се размърдватъ, а хората се обновяватъ и започватъ да пѣятъ, да се веселятъ, да се обличатъ въ нови премѣни. Не е далечъ времето, когато Христосъ ще дойде на земята. Призовавамъ всички да се готвятъ за това велико посрѣщане.
Нека всѣки си върши работата: ако е
ученикъ
, да учи съ любовь, да не повтаря класа; ако е работникъ, да работи, да използува благоприятнитѣ условия, които му сѫ дадени.
Вървете всички напредъ, не се спирайте, и никого не критикувайте. Да учите, да работите, да помагате на ближнитѣ си, да се радвате и веселите въ името на Бога, това е поезията на живота. Радвайте се, че слънцето всѣки день изгрѣва, че вашитѣ цвѣтя цъвтятъ и разнасятъ аромата си далечъ. Радвайте се, че вашитѣ птички пѣятъ и разсѣйватъ скърбитѣ на сърдцето ви. Изгрѣващото слънце ще ви освободи отъ противоречията и несгодитѣ въ живота.
към втори вариант >>
Богъ се интересува и отъ най-малкото знание, затова, като срещне
ученикъ
отъ първо отдѣление, ще го пита: Свърши ли съ успѣхъ отдѣлението?
(втори вариант)
Тя обхваща млади и стари, моми и момци. Отъ гледището на новата култура, всички мисли, желания и действия на хората сѫ осмислени. Тогава всѣко движение ще има своето значение и всѣка изказана дума — свой смисълъ. Всѣко знание ще бѫде приложено на своето време и мѣсто. Колкото малко да е знанието, което имате, то може да се приложи.
Богъ се интересува и отъ най-малкото знание, затова, като срещне
ученикъ
отъ първо отдѣление, ще го пита: Свърши ли съ успѣхъ отдѣлението?
Мина ли въ второ отдѣление? И възвишенитѣ сѫщества се интересуватъ отъ културата на хората. Тѣ искатъ да разбератъ, каква сила се крие въ човѣшката култура. Велика е културата на онзи свѣтъ! Малцина могатъ да видятъ и разбератъ тази култура.
към втори вариант >>
48.
Неизвестното
,
НБ
, София, 29.12.1918г.,
Ученикът
трябва да слуша какво му се преподава и сам да учи.
от физическия свят към Божествения. Затова казваме, че какъвто е животът на човека на земята, на физическия свят, такъв ще бъде и на Небето, в Божествения свят. Не се лъжете, че ако живеете на земята зле, на Небето ще бъдете добре. Така мислят някои ученици. Те не слушат какво им се преподава в училището и разчитат на частни учители.
Ученикът
трябва да слуша какво му се преподава и сам да учи.
Тогава и учителят му ще бъде гениален. Ако учениците са лениви, и учителите не могат да изкарат нещо особено от тях. Влезте в един клас и вижте как преподава учителят. Ако преподава добре, енергично, и учениците му са такива. Подобното от подобно се привлича.
към беседата >>
Значи,
ученикът
на Христа е жената.
След като говори с първия си Учител, тя излезе вън, между дърветата, дето намери втория си учител. Лошото в жената се заключава в това, че, след като има един учител, тя търси втори. Опасно е да имаш двама учители, двама бащи, двама съдии, двама кредитора, двама възлюбени и т.н. Къщата, която Бог първоначално създаде, беше посетена от Христа. Той извади жената вън от къщата и се разговаряше с нея върху въпроса за отношенията между мъжа и жената.
Значи,
ученикът
на Христа е жената.
Кой е нейният учител? Майката, т.е. Любовта. Сега има и мъже – учители. В книгата на пророците се употребява изразът: "Ще се оженим за синовете си". Този израз ни се вижда неестествен.
към беседата >>
Ученикътъ
трѣбва да слуша, какво му се преподава и самъ да учи.
(втори вариант)
отъ физическия свѣтъ къмъ Божествения. Затова казваме, че какъвто е животътъ на човѣка на земята, на физическия свѣтъ, такъвъ ще бѫде и на небето, въ Божествения свѣтъ. Не се лъжете, че, ако живѣете на земята зле, на небето ще бѫдете добре. Така мислятъ нѣкои ученици. Тѣ не слушатъ, какво имъ се преподава въ училището и разчитатъ на частни учители.
Ученикътъ
трѣбва да слуша, какво му се преподава и самъ да учи.
Тогава и учительтъ му ще бѫде гениаленъ. Ако ученицитѣ сѫ лениви, и учителитѣ не могатъ да изкаратъ нѣщо особено отъ тѣхъ. Влѣзте въ единъ класъ и вижте, какъ преподава учительтъ. Ако преподава добре, енергично, и ученицитѣ му сѫ такива. Подобното отъ подобно се привлича.
към втори вариант >>
Значи,
ученикътъ
на Христа е жената.
(втори вариант)
Следъ като говори съ първия си Учитель, тя излѣзе вънъ, между дърветата, дето намѣри втория си учитель. Лошото въ жената се заключава въ това, че, следъ като има единъ учитель, тя търси втори. Опасно е да имашъ двама учители, двама бащи, двама сѫдии, двама кредитора, двама възлюбени и т. н. Кѫщата, която Богъ първоначално създаде, бѣше посетена отъ Христа. Той извади жената вънъ отъ кѫщата и се разговаряше съ нея върху въпроса за отношенията между мѫжа и жената.
Значи,
ученикътъ
на Христа е жената.
Кой е нейниятъ учитель? — Майката, т. е. любовьта. Сега има и мѫже — учители. Въ книгата на пророцитѣ се употрѣбява изразътъ: „Ще се оженимъ за синоветѣ си”.
към втори вариант >>
49.
Голямата вяра
,
НБ
, София, 19.1.1919г.,
Затова е казано в Писанието, че никой
ученик
не е по—горен от учителя си.
Някои родители мислят, че децата им са гениални, всичко разбират. Човек може да разбира нещата, без да е гениален. Геният е напреднал дух, който е завършил развитието си на земята. Докато живееш на земята, не можеш да бъдеш гениален. Ще се приближаваш до гения, без да си истински гений.
Затова е казано в Писанието, че никой
ученик
не е по—горен от учителя си.
Достатъчно е на ученика да бъде като учителя си. Докато ученикът стигне учителя си, последният вече го е надминал. Някой християнин си въобразява, че има голяма вяра, много знания, но разболее ли се детето му, той се отчайва, плаче, страда – не може да му помогне. Нали имаш вяра, знание, защо се отчайваш? Силата на човека се познава в изпитанията.
към беседата >>
Достатъчно е на
ученика
да бъде като учителя си.
Човек може да разбира нещата, без да е гениален. Геният е напреднал дух, който е завършил развитието си на земята. Докато живееш на земята, не можеш да бъдеш гениален. Ще се приближаваш до гения, без да си истински гений. Затова е казано в Писанието, че никой ученик не е по—горен от учителя си.
Достатъчно е на
ученика
да бъде като учителя си.
Докато ученикът стигне учителя си, последният вече го е надминал. Някой християнин си въобразява, че има голяма вяра, много знания, но разболее ли се детето му, той се отчайва, плаче, страда – не може да му помогне. Нали имаш вяра, знание, защо се отчайваш? Силата на човека се познава в изпитанията. – Ще умре детето ми, а то трябва да живее.
към беседата >>
Докато
ученикът
стигне учителя си, последният вече го е надминал.
Геният е напреднал дух, който е завършил развитието си на земята. Докато живееш на земята, не можеш да бъдеш гениален. Ще се приближаваш до гения, без да си истински гений. Затова е казано в Писанието, че никой ученик не е по—горен от учителя си. Достатъчно е на ученика да бъде като учителя си.
Докато
ученикът
стигне учителя си, последният вече го е надминал.
Някой християнин си въобразява, че има голяма вяра, много знания, но разболее ли се детето му, той се отчайва, плаче, страда – не може да му помогне. Нали имаш вяра, знание, защо се отчайваш? Силата на човека се познава в изпитанията. – Ще умре детето ми, а то трябва да живее. – Ако е нужно да живее, ще живее; ако преждевременно умре, бъди доволен, че е свършило някаква работа на земята и след време ще дойде пак между вас, да продължи работата си.
към беседата >>
50.
Лозата и пръчките
,
НБ
, София, 26.1.1919г.,
Дълбокият смисъл на този разговор е разбран само за
ученика
, който познава Божествените закони.
Прочетената 15 глава от Йоана представя интимен разговор между Христа и Учениците Му.
Дълбокият смисъл на този разговор е разбран само за
ученика
, който познава Божествените закони.
Дойдете ли до християните, малцина от тях разбират тази глава. Тя е достояние само на мистика. Външно тази глава изглежда проста, достъпна за всеки човешки ум, но всъщност не е така. През някои нощи небето е ясно, осеяно с множество звезди, но яснотата още не е признак, че всички хора разбират тайните, които небето крие. Яснотата е само условие, нужно за ученика, да отправи мисълта си към Божественото.
към беседата >>
Яснотата е само условие, нужно за
ученика
, да отправи мисълта си към Божественото.
Дълбокият смисъл на този разговор е разбран само за ученика, който познава Божествените закони. Дойдете ли до християните, малцина от тях разбират тази глава. Тя е достояние само на мистика. Външно тази глава изглежда проста, достъпна за всеки човешки ум, но всъщност не е така. През някои нощи небето е ясно, осеяно с множество звезди, но яснотата още не е признак, че всички хора разбират тайните, които небето крие.
Яснотата е само условие, нужно за
ученика
, да отправи мисълта си към Божественото.
Следователно, яснотата не предполага още, че човек всичко разбира. Слушате някой оратор, доволни сте от него и казвате, че говори ясно. Ясно говори, но неразбрано. Всички умове не са нагодени да разбират това, което им се говори. Виждате ясно един човек, но не го разбирате.
към беседата >>
Същото може да се каже за всеки
ученик
, който приема учението на учителя си и го задържа само за себе си, без да го приложи.
Пръчката може да израсте високо, да се оформи, да даде красиви листа, но без да цъфне, без да завърже плод. В това състояние пръчката представя външна проява на живота, който ще се развие в бъдеще не само като външен, т.е. материален, но и като вътрешен, духовен живот. „Ако пръчката не пренася плод, отрязва се и се хвърля в огъня.“ – Защо? -Защото този живот е потребен за другите пръчки.
Същото може да се каже за всеки
ученик
, който приема учението на учителя си и го задържа само за себе си, без да го приложи.
Такъв ученик се изпъжда навън. Сега всеки може да се запита: Аз достоен ли съм да приема учението на своя учител? Не е въпросът за достойнство и недостойнство на човека и на ученика. Важно е ученика да бъде прилежен. Той може да бъде царски или княжески син, но ако не се учи, учителят не може да влее насила знанието си в главата му.
към беседата >>
Такъв
ученик
се изпъжда навън.
В това състояние пръчката представя външна проява на живота, който ще се развие в бъдеще не само като външен, т.е. материален, но и като вътрешен, духовен живот. „Ако пръчката не пренася плод, отрязва се и се хвърля в огъня.“ – Защо? -Защото този живот е потребен за другите пръчки. Същото може да се каже за всеки ученик, който приема учението на учителя си и го задържа само за себе си, без да го приложи.
Такъв
ученик
се изпъжда навън.
Сега всеки може да се запита: Аз достоен ли съм да приема учението на своя учител? Не е въпросът за достойнство и недостойнство на човека и на ученика. Важно е ученика да бъде прилежен. Той може да бъде царски или княжески син, но ако не се учи, учителят не може да влее насила знанието си в главата му. Той не иска да губи времето си с него.
към беседата >>
Не е въпросът за достойнство и недостойнство на човека и на
ученика
.
„Ако пръчката не пренася плод, отрязва се и се хвърля в огъня.“ – Защо? -Защото този живот е потребен за другите пръчки. Същото може да се каже за всеки ученик, който приема учението на учителя си и го задържа само за себе си, без да го приложи. Такъв ученик се изпъжда навън. Сега всеки може да се запита: Аз достоен ли съм да приема учението на своя учител?
Не е въпросът за достойнство и недостойнство на човека и на
ученика
.
Важно е ученика да бъде прилежен. Той може да бъде царски или княжески син, но ако не се учи, учителят не може да влее насила знанието си в главата му. Той не иска да губи времето си с него. Великият Учител не се занимава с невъзприемчиви ученици. Учителят трябва да пребъдва в ученика си, и ученикът – в своя учител.
към беседата >>
Важно е
ученика
да бъде прилежен.
-Защото този живот е потребен за другите пръчки. Същото може да се каже за всеки ученик, който приема учението на учителя си и го задържа само за себе си, без да го приложи. Такъв ученик се изпъжда навън. Сега всеки може да се запита: Аз достоен ли съм да приема учението на своя учител? Не е въпросът за достойнство и недостойнство на човека и на ученика.
Важно е
ученика
да бъде прилежен.
Той може да бъде царски или княжески син, но ако не се учи, учителят не може да влее насила знанието си в главата му. Той не иска да губи времето си с него. Великият Учител не се занимава с невъзприемчиви ученици. Учителят трябва да пребъдва в ученика си, и ученикът – в своя учител. Ако пръчката пребъдва в лозата, соковете й ще възлизат нагоре и ще хранят пръчката.
към беседата >>
Учителят трябва да пребъдва в
ученика
си, и
ученикът
– в своя учител.
Не е въпросът за достойнство и недостойнство на човека и на ученика. Важно е ученика да бъде прилежен. Той може да бъде царски или княжески син, но ако не се учи, учителят не може да влее насила знанието си в главата му. Той не иска да губи времето си с него. Великият Учител не се занимава с невъзприемчиви ученици.
Учителят трябва да пребъдва в
ученика
си, и
ученикът
– в своя учител.
Ако пръчката пребъдва в лозата, соковете й ще възлизат нагоре и ще хранят пръчката. Значи, материалният живот на корените възлиза нагоре, към пръчките, и се превръща в духовен. Когато пръчките дават цвят и плод, духовният живот се превръща в Божествен. Този живот подразбира семката на плода, която отново дава пръчки и се размножава. Корените представят основата на живота.
към беседата >>
Устойчивият
ученик
има убеждение, на което не изменя.
Този живот подразбира семката на плода, която отново дава пръчки и се размножава. Корените представят основата на живота. Всяко растение, на което корените са здрави, стои на едно място, дето ту работи, ту почива. Растение, което няма здрави корени, постоянно се мести, всеки вятър го поема в пространството. И учениците са като растенията: устойчиви и неустойчиви.
Устойчивият
ученик
има убеждение, на което не изменя.
Неустойчивият мени убеждението си; той всеки момент е готов да приеме чуждо мнение, да се откаже от убеждението си. Той мисли, че от всичко може да се учи, но всъщност никога не дохожда до познаване на истината. Такива ученици има много в живота. Те приличат на онези хора, които очакват само на печалби от лотарии. Днес си купят един лотариен билет, утре – друг, дано спечелят нещо, но нищо не печелят.
към беседата >>
Който се е определил за Христов
ученик
, той е преживявал голяма болка.
Така постъпват и някои религиозни. Те си казват: Да научим някои окултни закони, че да видят хората, какво можем да направим. Ден след ден, месец след месец, година след година минават, но те нищо не учат и нищо не постигат. Създателят на света, Който е всемъдър и велик, познава добрите и лоши черти на човека, заради което не позволява нито на хората, нито на ангелите да злоупотребяват с Неговата благодат и сила. Който се е опитал да наруши Божествения закон, той скъпо е платил.
Който се е определил за Христов
ученик
, той е преживявал голяма болка.
Не се минава лесно през огъня. Седем пъти трябва да минеш през огъня, за да разбереш донякъде смисъла на живота, в който има различни видове огън; важно е през какъв огън ще минеш, за да осмислиш живота си. Има огън на минералите, на растенията, на животните, на хората и т.н. Всеки трябва да се запита, на какъв огън се грее и на каква светлина се учи. Много хора днес се греят на огън от дърва и казват: Приятна е тази топлина!
към беседата >>
Свръхчовек и
ученик
на Христа, това са синоними.
Не можеш да разшириш нещо, което предварително не е било сгъстено. И тъй, свръхчовекът е онзи, който познава законите на сгъстяването и на разширяването, т.е. на смирението и на възвисяването. Когато иска да се приближи към Бога, свръхчовекът оставя всичкия си багаж на земята, отказва се от материалните си блага и започва постепенно да се разширява, докато стигне крайната цел на своя живот – Сливането с Бога. Така той може да каже като Христа: „Аз и Отец ми едно сме.“ И Христос е говорил на учениците си върху закона на смаляването.
Свръхчовек и
ученик
на Христа, това са синоними.
Когато ученикът придобие способността да се смалява и разширява по свое желание, той се слива с Учителя си и става едно с Него. Той се развива по особени закони и се освобождава от ограничителните условия на живота. През тези процеси минава и семето: първо се посажда в земята – в ограничителните условия на живота; после пониква, расте, развива се, дава плод и се освобождава от ограниченията. През каквито процеси минава семето, през такива минава и човешката душа. Затова Павел казва: „Ние живеем и се движим в Бога.“ Докато живее и се движи в Бога, човек расте и се развива правилно.
към беседата >>
Когато
ученикът
придобие способността да се смалява и разширява по свое желание, той се слива с Учителя си и става едно с Него.
И тъй, свръхчовекът е онзи, който познава законите на сгъстяването и на разширяването, т.е. на смирението и на възвисяването. Когато иска да се приближи към Бога, свръхчовекът оставя всичкия си багаж на земята, отказва се от материалните си блага и започва постепенно да се разширява, докато стигне крайната цел на своя живот – Сливането с Бога. Така той може да каже като Христа: „Аз и Отец ми едно сме.“ И Христос е говорил на учениците си върху закона на смаляването. Свръхчовек и ученик на Христа, това са синоними.
Когато
ученикът
придобие способността да се смалява и разширява по свое желание, той се слива с Учителя си и става едно с Него.
Той се развива по особени закони и се освобождава от ограничителните условия на живота. През тези процеси минава и семето: първо се посажда в земята – в ограничителните условия на живота; после пониква, расте, развива се, дава плод и се освобождава от ограниченията. През каквито процеси минава семето, през такива минава и човешката душа. Затова Павел казва: „Ние живеем и се движим в Бога.“ Докато живее и се движи в Бога, човек расте и се развива правилно. Щом излезе вън от Бога, той изопачава живота си.
към беседата >>
Който не разбира и външната страна, той се запитва, какво отношение съществува между учител и
ученик
, между майка и дете.
През това време и бащата е бил изпълнен с любов и светлина. Така родено, детето може да се уподоби на лозова пръчка, която принася много плод. Това е въпросът, върху който Христос е беседвал с учениците си. При това, тук се изнася само външната страна на въпроса. Човек трябва много да учи, докато дойде до вътрешно разбиране за нещата.
Който не разбира и външната страна, той се запитва, какво отношение съществува между учител и
ученик
, между майка и дете.
Това са отношения на величини, на известни сили, които се преплитат в човешкия живот. Когато хората се научат да трансформират енергиите си, само тогава може да се говори за хармоничен и правилен живот. Само тогава те ще се разбират, ще могат да превръщат своите нисши енергии във висши. Много хора се отегчават от живота си, от беднотията; искат да станат богати, но не знаят как и страдат. Те искат да придобият изкуството да се сгъстяват и разширяват по желание, но не могат и се обезсърчават.
към беседата >>
Такова е положението на
ученика
, който слуша уроците на учителя си, но не учи и не се ползва от тях.
Какво трябва да прави този мъж? – Нищо друго не му остава, освен да даде свобода на жена си, да я пусне в света, там да търси щастието си, там да научи урока си. Докато живее с мъжа си, докато той задоволява всичките й нужди и желания, тя няма да го разбере. Между тях няма допирни точки, стремежите им се различават, поради което не се обменят правилно. Когато изгуби мъжа си и се натъкне на суровите условия на живота, тя ще започне да мисли и ще го разбере.
Такова е положението на
ученика
, който слуша уроците на учителя си, но не учи и не се ползва от тях.
Учителят е недоволен от ученика си и казва: Ще отрежа този ученик от лозата, от която досега се е хранил. След това учителят ще си намери друг ученик, който ще замести първия. Така трябва да се постъпва и с недоволния. Първият стремеж у всички хора е еднакъв. Всеки се стреми към възвишеното и благородното, но малцина издържат на стремежа си.
към беседата >>
Учителят е недоволен от
ученика
си и казва: Ще отрежа този
ученик
от лозата, от която досега се е хранил.
– Нищо друго не му остава, освен да даде свобода на жена си, да я пусне в света, там да търси щастието си, там да научи урока си. Докато живее с мъжа си, докато той задоволява всичките й нужди и желания, тя няма да го разбере. Между тях няма допирни точки, стремежите им се различават, поради което не се обменят правилно. Когато изгуби мъжа си и се натъкне на суровите условия на живота, тя ще започне да мисли и ще го разбере. Такова е положението на ученика, който слуша уроците на учителя си, но не учи и не се ползва от тях.
Учителят е недоволен от
ученика
си и казва: Ще отрежа този
ученик
от лозата, от която досега се е хранил.
След това учителят ще си намери друг ученик, който ще замести първия. Така трябва да се постъпва и с недоволния. Първият стремеж у всички хора е еднакъв. Всеки се стреми към възвишеното и благородното, но малцина издържат на стремежа си. Това се дължи на факта, че стремежите и разбиранията на хората не са еднакви.
към беседата >>
След това учителят ще си намери друг
ученик
, който ще замести първия.
Докато живее с мъжа си, докато той задоволява всичките й нужди и желания, тя няма да го разбере. Между тях няма допирни точки, стремежите им се различават, поради което не се обменят правилно. Когато изгуби мъжа си и се натъкне на суровите условия на живота, тя ще започне да мисли и ще го разбере. Такова е положението на ученика, който слуша уроците на учителя си, но не учи и не се ползва от тях. Учителят е недоволен от ученика си и казва: Ще отрежа този ученик от лозата, от която досега се е хранил.
След това учителят ще си намери друг
ученик
, който ще замести първия.
Така трябва да се постъпва и с недоволния. Първият стремеж у всички хора е еднакъв. Всеки се стреми към възвишеното и благородното, но малцина издържат на стремежа си. Това се дължи на факта, че стремежите и разбиранията на хората не са еднакви. Малко хора запазват отношенията си към Великия, както и към своята душа.
към беседата >>
На
ученика
е забранено да плаче.
Много ученици получават слаби бележки и плачат, но плачът не изкарва добри бележки. И добри бележки да имат, ако нямат знания, пак няма да се спасят. Животът е велико училище, в което не се позволява никакъв плач. Учене е нужно за всички. Казва се, че корените на знанието са горчиви, а плодовете – сладки.
На
ученика
е забранено да плаче.
За него е изключено всякакво партизанство. Турете плача и партизанството настрана, влезте при Христа и кажете: Готови сме вече да учим, да проникнем във великите тайни на Битието, дето цари радост и веселие, мир и свобода. Работата на ученика се заключава в ученето. И като женен, и неженен, той еднакво трябва да учи. Слушайте тихия глас в себе си, който ще внесе съгласие и мир във вас, във всички хора, в целия свят.
към беседата >>
Работата на
ученика
се заключава в ученето.
Учене е нужно за всички. Казва се, че корените на знанието са горчиви, а плодовете – сладки. На ученика е забранено да плаче. За него е изключено всякакво партизанство. Турете плача и партизанството настрана, влезте при Христа и кажете: Готови сме вече да учим, да проникнем във великите тайни на Битието, дето цари радост и веселие, мир и свобода.
Работата на
ученика
се заключава в ученето.
И като женен, и неженен, той еднакво трябва да учи. Слушайте тихия глас в себе си, който ще внесе съгласие и мир във вас, във всички хора, в целия свят. Той ще организира всички общества и ще внесе истинската религия в света – Религията на Духа. Всеки друг глас, вън от тихия глас, трябва да се проверява. Само така можете да решавате правилно въпросите на живота.
към беседата >>
Като ви срещна в бъдеще, да се зарадвам и да кажа: „Никой
ученик
не е по-горен от Учителя си; достатъчно е той да бъде като Учителя си.“
Нивата е светът. Значи, Бог разбърква света с ралото си, обръща пластовете, да ги изложи на новата светлина и топлина, да се приготвят за посяване на новото семе. Станете и вие съработници на Господа и кажете: Господи, благослови и нашата работа! Внесете мир и съгласие помежду си и не се осъждайте едни други. Слушайте тихия глас в себе си, за да цъфнете, вържете и дадете плод.
Като ви срещна в бъдеще, да се зарадвам и да кажа: „Никой
ученик
не е по-горен от Учителя си; достатъчно е той да бъде като Учителя си.“
Бъдете бодри, свежи и радостни. Облечете се с надеждата, изпълнете се с вярата, съединете се с любовта.
към беседата >>
51.
Като себе си
,
НБ
, София, 2.2.1919г.,
Затова Христос казва: „Който не се отрече от себе си, не може да бъде мой
ученик
“.
Любовта е магнетизъм, а омразата – електричество. Сегашната омраза е бъдеща любов, а сегашната любов е бъдеща омраза. Това е закон на поляризиране. За да избегне този закон, човек трябва да се отрече от себе си. Усетиш ли, че омразата прониква в сърцето ти, отречи се от себе си.
Затова Христос казва: „Който не се отрече от себе си, не може да бъде мой
ученик
“.
Приложете себеотричането, да видите, какъв ще бъде вашия живот. Един баща умрял и оставил голямо наследство, да се разпредели между четирите му сина. Те започнали да се карат, кой повече да вземе. Най-малкият син схваща положението и за да избегне раздора, отрича се от своя дял и казва на братята си: Вземете моя дял и го разпределете помежду си. Аз предпочитам да имам вашата любов, отколкото да се караме.
към беседата >>
52.
Нито тържик
,
НБ
, София, 13.4.1919г.,
Ще кажете, че някой
ученик
обича учителя си: носи му цветя, кани го на гости, приема го добре.
Първото място се дава на силните хора, които имат характер, и могат да се жертват. Който е готов да живее за другите, ще вземе първо място; който живее само за себе си, взима последно място. Музикантът се изпитва с трудните парчета. И ако ги изсвири добре, тогава го поставят на първо място. В това отношение, на никого не правят отстъпки.
Ще кажете, че някой
ученик
обича учителя си: носи му цветя, кани го на гости, приема го добре.
Ако прави всичко това, а не учи, той ще остане на последно място. Следователно, първото място подразбира способността на човека и благородството на неговата душа. За да разбираш смисъла на нещата, трябва да имаш възвишен ум и благородно сърце. Някоя жена не може да търпи мъжа си, а иска да бъде първа в Царството Божие. Казвам й: Щом не можеш да търпиш мъжа си, на оня свят ще бъдеш последна.
към беседата >>
Ще кажете, че някой
ученик
обича учителя си: носи му цветя, кани го на гости, приема го добре.
(втори вариант)
Първото място се дава на силните хора, които имат характер и могат да се жертват. Който е готов да живее за другите, ще вземе първо място. Който живее само за себе си, взима последното място. Музикантът се изпитва с трудните парчета и ако ги изсвири добре, тогава го поставят на първо място. В това отношение на никого не правят отстъпки.
Ще кажете, че някой
ученик
обича учителя си: носи му цветя, кани го на гости, приема го добре.
Ако прави всичко това, а не учи, той ще остане на последно място. Следователно първото място подразбира способността на човека и благородството на неговата душа. За да разбираш смисъла на нещата, трябва да имаш възвишен ум и благородно сърце. Някоя жена не може да търпи мъжа си, а иска да бъде първа в Царството Божие. Казвам й: „Щом не можеш да търпиш мъжа си, на оня свят ще бъдеш последна." Същото се отнася и до мъжа, който не може да търпи жена си.
към втори вариант >>
53.
Това учение
,
ИБ
,
БС
, София, 17.4.1919г.,
Защото
ученикът
, когато решава една задача, знае дали е вярна, или не.
Каква полза от това? Дойде този архитект и вие му възложите да ви направи един план. Той ще бъде като плана на оня, който преди десет години изгради във Варна едно здание, на което наскоро се събори едната стена; какво щеше да стане с чиновниците, ако бяха вътре? Следователно всеки човек, който е завършил от снизхождение, ще съгради едно лъжливо учение и мислите и желанията му ще бъдат затрупани. Не искам да кажа, че вие не сте на Пътя, че сега търсите Истината.
Защото
ученикът
, когато решава една задача, знае дали е вярна, или не.
Много пъти задачите имат отбелязан отговор, по който могат да бъдат проверени. Този ученик, който не разбира работата си, иска отговорът му да бъде точно според книгата, но способният ученик казва: „Отговорът на тази задача в книгата не е верен.” Следователно вие трябва да поправите отговорите по книгите и да решавате по всичките правила на математиката. Този процес, през който ще минете, ще бъде за вас полезен. Христовото учение е живо и апостол Павел казва: „Христос е дошъл в плът.” Как си представяте Христа? Апостол Павел казва: „Не познаваме Христа тъй, както е бил.” Тогава как Го познаваме?
към беседата >>
Този
ученик
, който не разбира работата си, иска отговорът му да бъде точно според книгата, но способният
ученик
казва: „Отговорът на тази задача в книгата не е верен.” Следователно вие трябва да поправите отговорите по книгите и да решавате по всичките правила на математиката.
Той ще бъде като плана на оня, който преди десет години изгради във Варна едно здание, на което наскоро се събори едната стена; какво щеше да стане с чиновниците, ако бяха вътре? Следователно всеки човек, който е завършил от снизхождение, ще съгради едно лъжливо учение и мислите и желанията му ще бъдат затрупани. Не искам да кажа, че вие не сте на Пътя, че сега търсите Истината. Защото ученикът, когато решава една задача, знае дали е вярна, или не. Много пъти задачите имат отбелязан отговор, по който могат да бъдат проверени.
Този
ученик
, който не разбира работата си, иска отговорът му да бъде точно според книгата, но способният
ученик
казва: „Отговорът на тази задача в книгата не е верен.” Следователно вие трябва да поправите отговорите по книгите и да решавате по всичките правила на математиката.
Този процес, през който ще минете, ще бъде за вас полезен. Христовото учение е живо и апостол Павел казва: „Христос е дошъл в плът.” Как си представяте Христа? Апостол Павел казва: „Не познаваме Христа тъй, както е бил.” Тогава как Го познаваме? Значи има начини, чрез които Христос може да се познае, да се почувства. Когато казваме, че Христос можем да Го познаем, аз разбирам, че Светлината можем да я познаем само с окото си, но не и с пипането, нито с мириса, нито с ухото си.
към беседата >>
54.
Изгряващото слънце
,
НБ
, , 4.5.1919г.,
Някой
ученик
казва: „Много се мъчих, докато влязох в гимназията, много се трудих, докато я свърша“.
Христос казва, че може да се живее и без термометри. Не се смущавайте от това, кое е полезно в живота и кое не – всичко е полезно, но да престанем да мислим, че животът е само в болницата. Болница, църква, концертна зала, училище, това са неща преходни, а животът подразбира нещо много по-сериозно в себе си. В истинския живот не трябва да има никакво смущение, а постоянна работа. С три думи ще ви определя това, което Христос казва: мъчене, труд и работа.
Някой
ученик
казва: „Много се мъчих, докато влязох в гимназията, много се трудих, докато я свърша“.
Като се помъчите и потрудите, иде работата – това е учението, което сега ви проповядвам. На тези, които се мъчиха, казвам да не се мъчат повече, а да се трудят. На тези, които са се мъчили и трудили, казвам: „Не трябва повече да се мъчите и трудите, а елате при мене, аз ще ви науча да работите“. Това са думите Христови, който казва в цитирания стих: „Аз, моят Дух ще дойде да ви научи, какво да правите“. Сега е моментът за тези, които са свършили училището, да се спрат, да покажат свидетелството или дипломата си, защото преди това са били невежи.
към беседата >>
55.
Отхвърленият камък
,
НБ
, , 1.6.1919г.,
Защото ако разрешението на една малка задача е правилно и вярно за един
ученик
, то не значи, че с това се изчерпва и цялата математика.
Във всички прояви на природата ние трябва да виждаме положителни, неизменни неща. В какво се състои неизменното? В желанието да се зароди у нас оная братска връзка и да разберем, че всички хора страдаме еднакво в тоя свят, безразлично дали сме богати или сиромаси, учени или прости, родители или деца. Когато съзнаем тоя факт, че всички имаме едни и същи страдания и еднаква съдба, че спасението на едного е спасение и на другиго, ние ще дойдем до една правилна философия на живота. Но не тъй, както светът и църковниците разбират. Защо?
Защото ако разрешението на една малка задача е правилно и вярно за един
ученик
, то не значи, че с това се изчерпва и цялата математика.
И в геометрията изваждат много геометрически формули, но не ги доказват. Теоремата, че сборът от трите ъгъла в един триъгълник е равен на два прави, не включва в себе си цялата геометрия. Следователно ние трябва да погледнем малко по-сериозно на всички въпроси и да се замислим какви трябва да бъдем в сегашния момент. Ако кажем, че сега сме лоши, но за в бъдеще ще бъдем добри, това не е правилно разрешение на въпроса. Сегашните ви лошавини са вашето минало, а сегашната добрина е бъдещето ви.
към беседата >>
56.
Учител и Господ
,
НБ
, София, 15.6.1919г.,
Ученик
, който отива при учителя си, трябва да научи съществените принципи, да разбира качествата на законите, силите, да разбира своя мозък, стомах и дробове.
В такъв случай вашата дъщеря няма да свърши музика. Ако този учител е момък и може да се ожени за своята ученичка, добре, но ако е женен, какво ще произлезе от това? – Ще се яви многоженството, което се среща навсякъде в света. Под „многоженство“ се разбира раздвояване в живота. Раздвояването е всякога във вреда на единството.
Ученик
, който отива при учителя си, трябва да научи съществените принципи, да разбира качествата на законите, силите, да разбира своя мозък, стомах и дробове.
Стомахът, дробовете и мозъкът си искат своето. Заболи ви стомах, скоро викате лекар да ви направи няколко инжекции. Но какво иска да ви каже този разумен стомах с разстройството си? Той е едно разумно същество. Някой път усещате едно стягане в гърдите си, в стомаха си, и у вас веднага се явява безпокойствие.
към беседата >>
Като се съберат мъж и жена да живеят заедно, единият от тях трябва да бъде Учител, а другият
ученик
.
Умът казва: „Ти имаш нечиста кръв, прати я да се пречисти“. Някога ви боли стомахът. Той казва: „Имаш нечиста кръв, изпрати я нагоре да се пречисти“. Като не знаете това, вие взимате няколко дози или хапчета от някакво лекарство, за да се възбуди стомахът и да престане болката. Същото нещо става и в семейния живот.
Като се съберат мъж и жена да живеят заедно, единият от тях трябва да бъде Учител, а другият
ученик
.
Но вие ще започнете да се борите за първенство. Ако мъжът ви има тези вибрации, които могат да подигнат вашия ум, дайте нему мястото на учител. Жената ще каже в този случай: „Аз не обичам да се подчинявам“. Знаете ли какво значи думата „подчинение“? – Да се подчиняваш, значи да възприемеш енергията, да я обработваш.
към беседата >>
Това, което свири учителят в дадения момент, може да го научи и
ученикът
.
Приложете търпението, т.е. развийте ума и волята, махнете подозрението и го заместете с творческа Любов. Бъдете тъй силни, че каквато обида да ви се хвърли, да не ви докосне и скоро да се освободите от нея. Няма по-голямо изкуство от това, да се поставиш по-горе от всяка обида и да я заместиш с добри мисли. Всички вие може да свършите много работа, да вършите големи добрини.
Това, което свири учителят в дадения момент, може да го научи и
ученикът
.
Всеки, който иска да бъде нещо повече от другите, трябва да се съединява с живия Господ, с онази велика връзка на хармония, и да учи закона на мълчанието. Както казват окултистите, бъдете слушатели на Великия Учител, който говори. Няма по-хубаво нещо от мълчанието. Бих желал да съм на ваше място, вие да говорите, а аз да слушам, защото ще разбера всичко, което говорите. Сега, като слушат нещо, хората не само че не си плащат, ами започват да критикуват, че това не било хубаво.
към беседата >>
57.
Призваха Исуса
,
НБ
, София, 19.6.1919г.,
Ученикът
ходи на училище, за да придобие знания, които ще трябва след излизане от училището да ги приложи.
Аз имам предвид нещата от обществения живот и от Природата. На някои хора обаче нито горчивите, нито сладките хапове помагат, а то е защото не са разбрали условията, при които те биха им помогнали. Не забравяйте, че в света нещата са строго математически определени. Както има определено време за сеене, тъй има определено време за лекуване. Това е Божествен принцип, Божествен закон, който е верен и по отношение на тези, които искат да изучават Христовото учение с цел да подобрят живота си, защото то е Учение на Живота.
Ученикът
ходи на училище, за да придобие знания, които ще трябва след излизане от училището да ги приложи.
На същото основание и аз желая да приложите Христовото учение в живота си. Вие може да имате много желания, било то за придобиване на знания или на богатства. Това ще бъде в бъдеще, но важно е в дадения момент колко разумно можете да използвате Христовото учение. В прочетения стих се казва, че на сватбата били призвани Исус и учениците Му. Това показва, че младоженците съзнали, че ако на сватбата не поканят Исус, нещо важно ще липсва.
към беседата >>
те ще те учат, а ти ще им бъдеш
ученик
.
Да любиш Бога и ближния си, значи да им дадеш една от своите стаи. Ще кажеш: „Ами аз къде ще живея? ” Ти ще живееш във волята си, Бог ще живее в сърцето ти, а ближният – в ума ти. Ти не можеш да обичаш ближния си, докато не започнеш да мислиш за него, затова ще го държиш в ума си, а Бога ще държиш в сърцето си. Тези двама души ще ти бъдат гости, а ти ще работиш за тях, т.е.
те ще те учат, а ти ще им бъдеш
ученик
.
Бог, който е в сърцето ти, е Исус, ближните ти са Негови ученици, а ти ще бъдеш един от сватбарите. Като знаете това, ще можете да мислите правилно с ума си. При изучаване творенията на някой велик поет или писател, при слушане на някое музикално произведение, при разглеждане картината на някой бележит художник вашият ум трябва да схваща тези неща, защото те са вашите учители, вашите ближни и от тях ще се учите, а Божественият принцип да бъде в сърцето ви. Сватбата е начало на един нов Живот. Момъкът и момата излизат от дома на баща си и заживяват един нов, самостоятелен живот – тази аналогия може да я приложите навсякъде в Живота.
към беседата >>
Ученикът
в такива случаи апелира към любовта: „Господин учителю, ние нали се обичаме!
Тези неща в света са привидни, те са едно фокусничество. Някой път бащата се показва по-сериозен, отколкото е в действителност. Не трябва да става по-сериозен, но да каже: „Синко, това, което вършиш, не е добро за теб, то те води към погибел, защото не изпълняваш Божията Воля! ” Не казвайте, че еди-кой си е лош, защото такива били родителите му, прадедите му и т.н. Учителят може да те обича, но когато правиш погрешки, той ще ти направи забележка.
Ученикът
в такива случаи апелира към любовта: „Господин учителю, ние нали се обичаме!
” Да, обичаме се, но си направил грешки на няколко места и трябва да ги поправиш. В правилното решение на тази задача почива животът на мнозина, а неправилното й решение компрометира и мен. Преди два дни говорих нещо върху късането на цветята и казах, че всяко откъсване на десет цветчета води след себе си смъртта на някой човек. Ако кажете някому десет лоши думи, къщата на някого ще изгори. Ако посеете някъде десет цветя, някой добър човек ще дойде на Земята.
към беседата >>
Ученикът
, който иска да се учи, трябва да има желязна воля, нищо да не го отчайва.
Обикновено на сватбата почетните гости стоят на първо място. Христос е гост на сватбата. Булката посреща гостите и първа целува ръка, а после младоженецът. Какво означава целуването на ръка? Когато целуваме ръка, ние обещаваме, че ще изпълним Божията воля и закон.
Ученикът
, който иска да се учи, трябва да има желязна воля, нищо да не го отчайва.
Аз постепенно ще ви обяснявам всички форми, по които мислите и желанията действат, по които се градят общества, домове, култура и причините, поради които се раждат добри и лоши деца. Когато вие остареете, вашите деца ще изпълняват това. Думата младост е образувана от корена махатади, което значи превръщане на Божествения принцип в една човешка форма, т.е. обновяване на остарелия живот. Когато остареем, ние не слушаме Бога, ставаме недоволни, сърдим се и казваме, че в света няма нищо.
към беседата >>
58.
Правият път
,
СБ
, В.Търново, 20.8.1919г.,
Желанието на единия
ученик
било: учителят да му покаже начин, чрез който да може да става голям, сиреч да може да увеличава ръста си според желанието си, за да бъде видим от всички.
В едно древно царство живял велик мъдрец. При него дошли двама ученици да се учат на великата Мъдрост, която той преподавал на света.
Желанието на единия
ученик
било: учителят да му покаже начин, чрез който да може да става голям, сиреч да може да увеличава ръста си според желанието си, за да бъде видим от всички.
Учителят изпълнил желанието му. Ученикът започнал да увеличава ръста си, да става голям. Този ученик се движел в света, всички го виждали, но той не можел да влезе в ничия къща, да се разговаря с хората, защото те били много дребни, а той – много голям. Пожелал да се върне назад и да стане малък, но не могъл и си останал голям. Съзнал, че това го прави много нещастен, и се върнал при своя учител, оплакал му се, но последният му казал: „Няма какво, ще носиш славата на своето величие.“ Другият ученик пък поискал от учителя си да го научи на изкуството да става малък според желанието си.
към беседата >>
Ученикът
започнал да увеличава ръста си, да става голям.
В едно древно царство живял велик мъдрец. При него дошли двама ученици да се учат на великата Мъдрост, която той преподавал на света. Желанието на единия ученик било: учителят да му покаже начин, чрез който да може да става голям, сиреч да може да увеличава ръста си според желанието си, за да бъде видим от всички. Учителят изпълнил желанието му.
Ученикът
започнал да увеличава ръста си, да става голям.
Този ученик се движел в света, всички го виждали, но той не можел да влезе в ничия къща, да се разговаря с хората, защото те били много дребни, а той – много голям. Пожелал да се върне назад и да стане малък, но не могъл и си останал голям. Съзнал, че това го прави много нещастен, и се върнал при своя учител, оплакал му се, но последният му казал: „Няма какво, ще носиш славата на своето величие.“ Другият ученик пък поискал от учителя си да го научи на изкуството да става малък според желанието си. Учителят му поверил тази тайна. Ученикът започнал да се смалява, колкото желал.
към беседата >>
Този
ученик
се движел в света, всички го виждали, но той не можел да влезе в ничия къща, да се разговаря с хората, защото те били много дребни, а той – много голям.
В едно древно царство живял велик мъдрец. При него дошли двама ученици да се учат на великата Мъдрост, която той преподавал на света. Желанието на единия ученик било: учителят да му покаже начин, чрез който да може да става голям, сиреч да може да увеличава ръста си според желанието си, за да бъде видим от всички. Учителят изпълнил желанието му. Ученикът започнал да увеличава ръста си, да става голям.
Този
ученик
се движел в света, всички го виждали, но той не можел да влезе в ничия къща, да се разговаря с хората, защото те били много дребни, а той – много голям.
Пожелал да се върне назад и да стане малък, но не могъл и си останал голям. Съзнал, че това го прави много нещастен, и се върнал при своя учител, оплакал му се, но последният му казал: „Няма какво, ще носиш славата на своето величие.“ Другият ученик пък поискал от учителя си да го научи на изкуството да става малък според желанието си. Учителят му поверил тази тайна. Ученикът започнал да се смалява, колкото желал. Ставал малък, невидим за хората, но с това станал и много нещастен.
към беседата >>
Съзнал, че това го прави много нещастен, и се върнал при своя учител, оплакал му се, но последният му казал: „Няма какво, ще носиш славата на своето величие.“ Другият
ученик
пък поискал от учителя си да го научи на изкуството да става малък според желанието си.
Желанието на единия ученик било: учителят да му покаже начин, чрез който да може да става голям, сиреч да може да увеличава ръста си според желанието си, за да бъде видим от всички. Учителят изпълнил желанието му. Ученикът започнал да увеличава ръста си, да става голям. Този ученик се движел в света, всички го виждали, но той не можел да влезе в ничия къща, да се разговаря с хората, защото те били много дребни, а той – много голям. Пожелал да се върне назад и да стане малък, но не могъл и си останал голям.
Съзнал, че това го прави много нещастен, и се върнал при своя учител, оплакал му се, но последният му казал: „Няма какво, ще носиш славата на своето величие.“ Другият
ученик
пък поискал от учителя си да го научи на изкуството да става малък според желанието си.
Учителят му поверил тази тайна. Ученикът започнал да се смалява, колкото желал. Ставал малък, невидим за хората, но с това станал и много нещастен. Когато поискал да се завърне назад, не могъл и си останал малък. Вие, които ме слушате, спадате към тези две категории ученици – вашите желания и стремежи са като на тези двама ученици.
към беседата >>
Ученикът
започнал да се смалява, колкото желал.
Ученикът започнал да увеличава ръста си, да става голям. Този ученик се движел в света, всички го виждали, но той не можел да влезе в ничия къща, да се разговаря с хората, защото те били много дребни, а той – много голям. Пожелал да се върне назад и да стане малък, но не могъл и си останал голям. Съзнал, че това го прави много нещастен, и се върнал при своя учител, оплакал му се, но последният му казал: „Няма какво, ще носиш славата на своето величие.“ Другият ученик пък поискал от учителя си да го научи на изкуството да става малък според желанието си. Учителят му поверил тази тайна.
Ученикът
започнал да се смалява, колкото желал.
Ставал малък, невидим за хората, но с това станал и много нещастен. Когато поискал да се завърне назад, не могъл и си останал малък. Вие, които ме слушате, спадате към тези две категории ученици – вашите желания и стремежи са като на тези двама ученици. Една аналогия: големите на ръст са грешните хора в света, ония, които владеят много земи, много къщи, много пари; малките на ръст са праведните, светиите, които са невидими за другите хора. Едните и другите живеят за себе си, имат едностранчиви разбирания за живота, не разбират великия Божествен живот.
към беседата >>
Най-после при мъдреца дохожда трети
ученик
, който искал да знае средния метод, сиреч в известен момент да бъде голям, а в друг момент – малък.
Ставал малък, невидим за хората, но с това станал и много нещастен. Когато поискал да се завърне назад, не могъл и си останал малък. Вие, които ме слушате, спадате към тези две категории ученици – вашите желания и стремежи са като на тези двама ученици. Една аналогия: големите на ръст са грешните хора в света, ония, които владеят много земи, много къщи, много пари; малките на ръст са праведните, светиите, които са невидими за другите хора. Едните и другите живеят за себе си, имат едностранчиви разбирания за живота, не разбират великия Божествен живот.
Най-после при мъдреца дохожда трети
ученик
, който искал да знае средния метод, сиреч в известен момент да бъде голям, а в друг момент – малък.
Има моменти в живота, когато трябва да бъдем големи, а в други – малки. Единият и другият метод са потребни, но потребен е и един среден – да знаете изкуството да преминавате от едно състояние в друго, от една форма в друга. Вие сте учили първите два метода, искам сега да научите третия метод – да ставате и малки, и големи. Първите два можете да научите от двамата ученици. Когато някой иска да научи тайните на хората, трябва да става малък, а когато иска да помага на хората, трябва да става голям – като простре ръката си, да стига.
към беседата >>
Сегашното състояние на хората се отнася към категорията на първия
ученик
: всички сте от големите хора, не можете да станете малки.
Вие сте учили първите два метода, искам сега да научите третия метод – да ставате и малки, и големи. Първите два можете да научите от двамата ученици. Когато някой иска да научи тайните на хората, трябва да става малък, а когато иска да помага на хората, трябва да става голям – като простре ръката си, да стига. За да помагате на хората, трябва да бъдете силни във всяко отношение – и във физическо, и в умствено, и в духовно. Но тази сила вие употребявате само за себе си и злото в света е именно там, че вие употребявате благата, които добивате, само за своя полза.
Сегашното състояние на хората се отнася към категорията на първия
ученик
: всички сте от големите хора, не можете да станете малки.
Направете един малък опит, вижте дали можете да влезете във връзка с малките животинки. Можете ли да проникнете в живота на една мравка, да разберете състоянието й и да видите как живее тя. Между вашия живот и живота на една мравка има голяма пропаст. Ако вие бихте могли да влезете в контакт с една мравка, тя ще се спре и ще ви изслуша какво ще й говорите. Когато, да речем, вие говорите на мравката, а тя продължава да си върви по пътя, това показва, че вие не сте във връзка с нея, че между вашия живот и нейния има известни междини.
към беседата >>
Като онзи
ученик
вие ще кажете: „Велика тайна е да може да превръщаме енергиите“, но като дойде една енергия в един народ, вие ще трябва да знаете и как да я отклонявате, защото на енергия, която служи за добро, като извърши тя своята служба, трябва да й се даде нова насока – правия път; не направите ли това, тя ще влезе в услуга на злото.
Ако нямаше смяна на енергии у нас, нямаше да има смяна и в състоянията ни. Вие трябва да се научите да сменяте енергиите във вас. Изучаването на тези два метода е необходимо за всички, които искат да правят опити. Например вие искате да превърнете лошите течения, които идат сега в България, в добри, сиреч да измените направлението на енергията, да й дадете нова насока, да я отклоните от ляво към дясно; никога не можете да измените тази енергия от ляво на дясно, ако сами не вървите от ляво към дясно. Това е един алхимически закон, който трябва да проучите.
Като онзи
ученик
вие ще кажете: „Велика тайна е да може да превръщаме енергиите“, но като дойде една енергия в един народ, вие ще трябва да знаете и как да я отклонявате, защото на енергия, която служи за добро, като извърши тя своята служба, трябва да й се даде нова насока – правия път; не направите ли това, тя ще влезе в услуга на злото.
Вие се хвърляте в живота от едно положение в друго. Виждали ли сте как майките люлеят децата си – вие се намирате в положението на техните деца. Майката казва: „Нани, нани, майка“, люлее детето си от ляво към дясно и от дясно към ляво и детето действително взима тази насока в живота, към която майката се стреми повече. Чрез своя ум и желания майката се свързва с детето си, още докато то е в утробата й – там още тя дава насока на бъдещото му развитие. Този закон действа, работи и може да стане опасен ето как: ако вие се свържете много тясно с някого, когото много обичате, и ако той измени своята насока, между вас ще настане голям разрив и единият от вас ще пострада.
към беседата >>
Всяка школа има желание да даде свобода на
ученика
.
Не зависи от мен да ускоря работата. Аз мога да ви посоча методи за по-бързото ви еволюиране, но има други сили, които контролират действията ви без лицеприятие. Следователно трябва да влезете в тази права посока за развитие. Друга опасност, която се среща в окултните школи, е следната: между учениците се заражда състезание. Хубаво нещо е състезанието – човек се учи да расте.
Всяка школа има желание да даде свобода на
ученика
.
Но в това стремление да освободим себе си ние ограничаваме другите. Да допуснем, че съм паднал в един кладенец между десет души, успея да се кача на главите им и да изляза от кладенеца. Ако след като изляза, не им помогна от своя страна, де е тук моята култура, де е моето развитие? Ако имам десет души слуги и ги използвам за свои цели, а после ги оставя да погинат, това култура ли е, християнство ли е? Всеки трябва, като има, да дава и на другите свободата, която Христос му е дал, както и Той го е извадил от кладенеца – ада.
към беседата >>
Ако си
ученик
, урокът ти не върви; ако си домакиня, кухнята ти не върви; ако си проповедник, проповедите ти не вървят.
Умът значи е някъде вън. Но между ума и тялото има известна връзка. Когато душата ни е в тялото, ние се чувстваме големи и силни, няма ли я, усещаме се малки и слаби. Ние трябва да научим закона да направим телата си жилища, в които душата да живее за по-дълго време. Като дойде душата у нас и постои известно време, и после си отиде, ние се усещаме неразположени, гневни, недоволни и работите не вървят добре.
Ако си
ученик
, урокът ти не върви; ако си домакиня, кухнята ти не върви; ако си проповедник, проповедите ти не вървят.
Някой път казвате: „Когато съм доволен, като срещна хора, всички ме поздравяват, усмихват ми се и ми идва да ги разцелувам.“ Това значи, че душите им са в тях. Срещнете ли познати хора и не ви поздравяват, това показва, че душите им не са в тях. В Писанието се казва: „Ще се всели Бог в душите им, ще им се изяви и всички ще са Му синове и дъщери.“ Трябва всички да се подготвят, за да възприемат Неговите мисли и желания; тогава злото от нас ще изчезне, няма да има спорове и ще се възстанови Царството Божие. Няма да се оплаквате, че откак сте дошли на Земята, няма мир. Казвам: Бог не е дошъл още във вас и затова се оплаквате, че няма мир.
към беседата >>
59.
Космичната Обич
,
СБ
, В.Търново, 24.8.1919г.,
Пред него се явил един
ученик
със следната молба: "Искам да ме научиш на една от великите тайни на Битието, а именно - да бъда в състояние да се превръщам в каквато форма и да пожелая: в грамаден размер - да ставам голям колкото Слънцето, да изпълвам цялото пространство и по този начин да бъда видим от всички".
Ще кажете, че моята мисъл е малко странна. Странна е действително, но не всички странни неща са и неверни, както и не всички обикновени нам познати неща са верни. За да направя мисълта си ясна, ще си послужа с една картина. В миналото, в златния век на човешката култура, в т.нар. Първа раса на боговете живял един велик мъдрец.
Пред него се явил един
ученик
със следната молба: "Искам да ме научиш на една от великите тайни на Битието, а именно - да бъда в състояние да се превръщам в каквато форма и да пожелая: в грамаден размер - да ставам голям колкото Слънцето, да изпълвам цялото пространство и по този начин да бъда видим от всички".
Мъдрецът казал на ученика си: "Да бъде според желанието ти". Ученикът се много зарадвал и си рекъл: "Научих най-после тази велика тайна да бъда видим от всички и сега ще бъда най- щастливото същество". Той обаче забравил да пита учителя си как да се смалява, когато пожелае. Станал наистина голям, всички го виждали, но не могъл да бъде в общение с хората, не ги виждал, защото стоял високо над тях, не могъл да говори с тях, затова ходел навсякъде сам и се чувствал много самотен. Всички го виждали необикновено голям и много учени, философи, физици, астрономи започнали да го изучават и да търсят причините, по които Естеството го е направило такъв.
към беседата >>
Мъдрецът казал на
ученика
си: "Да бъде според желанието ти".
Странна е действително, но не всички странни неща са и неверни, както и не всички обикновени нам познати неща са верни. За да направя мисълта си ясна, ще си послужа с една картина. В миналото, в златния век на човешката култура, в т.нар. Първа раса на боговете живял един велик мъдрец. Пред него се явил един ученик със следната молба: "Искам да ме научиш на една от великите тайни на Битието, а именно - да бъда в състояние да се превръщам в каквато форма и да пожелая: в грамаден размер - да ставам голям колкото Слънцето, да изпълвам цялото пространство и по този начин да бъда видим от всички".
Мъдрецът казал на
ученика
си: "Да бъде според желанието ти".
Ученикът се много зарадвал и си рекъл: "Научих най-после тази велика тайна да бъда видим от всички и сега ще бъда най- щастливото същество". Той обаче забравил да пита учителя си как да се смалява, когато пожелае. Станал наистина голям, всички го виждали, но не могъл да бъде в общение с хората, не ги виждал, защото стоял високо над тях, не могъл да говори с тях, затова ходел навсякъде сам и се чувствал много самотен. Всички го виждали необикновено голям и много учени, философи, физици, астрономи започнали да го изучават и да търсят причините, по които Естеството го е направило такъв. Създали се хиляди теории и легенди за неговия произход.
към беседата >>
Ученикът
се много зарадвал и си рекъл: "Научих най-после тази велика тайна да бъда видим от всички и сега ще бъда най- щастливото същество".
За да направя мисълта си ясна, ще си послужа с една картина. В миналото, в златния век на човешката култура, в т.нар. Първа раса на боговете живял един велик мъдрец. Пред него се явил един ученик със следната молба: "Искам да ме научиш на една от великите тайни на Битието, а именно - да бъда в състояние да се превръщам в каквато форма и да пожелая: в грамаден размер - да ставам голям колкото Слънцето, да изпълвам цялото пространство и по този начин да бъда видим от всички". Мъдрецът казал на ученика си: "Да бъде според желанието ти".
Ученикът
се много зарадвал и си рекъл: "Научих най-после тази велика тайна да бъда видим от всички и сега ще бъда най- щастливото същество".
Той обаче забравил да пита учителя си как да се смалява, когато пожелае. Станал наистина голям, всички го виждали, но не могъл да бъде в общение с хората, не ги виждал, защото стоял високо над тях, не могъл да говори с тях, затова ходел навсякъде сам и се чувствал много самотен. Всички го виждали необикновено голям и много учени, философи, физици, астрономи започнали да го изучават и да търсят причините, по които Естеството го е направило такъв. Създали се хиляди теории и легенди за неговия произход. Великият мъдрец, неговият учител, просто казал: "Причината за тази големина не е нищо друго, освен желанието на ученика да стане голям, за да го виждат всички.
към беседата >>
Великият мъдрец, неговият учител, просто казал: "Причината за тази големина не е нищо друго, освен желанието на
ученика
да стане голям, за да го виждат всички.
Ученикът се много зарадвал и си рекъл: "Научих най-после тази велика тайна да бъда видим от всички и сега ще бъда най- щастливото същество". Той обаче забравил да пита учителя си как да се смалява, когато пожелае. Станал наистина голям, всички го виждали, но не могъл да бъде в общение с хората, не ги виждал, защото стоял високо над тях, не могъл да говори с тях, затова ходел навсякъде сам и се чувствал много самотен. Всички го виждали необикновено голям и много учени, философи, физици, астрономи започнали да го изучават и да търсят причините, по които Естеството го е направило такъв. Създали се хиляди теории и легенди за неговия произход.
Великият мъдрец, неговият учител, просто казал: "Причината за тази големина не е нищо друго, освен желанието на
ученика
да стане голям, за да го виждат всички.
И аз изпълних желанието му". При този мъдрец отишъл друг ученик и казал: "Учителю, аз искам да ме научиш на тайната да се смалявам дотолкова, че да не ме вижда никой в света". Мъдрецът изпълнил и неговото желание и ученикът станал много малък, невидим. Но и той като първия забравил да попита как би могъл да се върне в първото си положение, защото след като станал невидим и слязъл до най- големите дълбочини на Битието, като поискал, не могъл да се върне назад. Тези двама ученици съставят двата противоположни полюса в света - единият образува големите светове, а другият - малките, т.е.
към беседата >>
При този мъдрец отишъл друг
ученик
и казал: "Учителю, аз искам да ме научиш на тайната да се смалявам дотолкова, че да не ме вижда никой в света".
Станал наистина голям, всички го виждали, но не могъл да бъде в общение с хората, не ги виждал, защото стоял високо над тях, не могъл да говори с тях, затова ходел навсякъде сам и се чувствал много самотен. Всички го виждали необикновено голям и много учени, философи, физици, астрономи започнали да го изучават и да търсят причините, по които Естеството го е направило такъв. Създали се хиляди теории и легенди за неговия произход. Великият мъдрец, неговият учител, просто казал: "Причината за тази големина не е нищо друго, освен желанието на ученика да стане голям, за да го виждат всички. И аз изпълних желанието му".
При този мъдрец отишъл друг
ученик
и казал: "Учителю, аз искам да ме научиш на тайната да се смалявам дотолкова, че да не ме вижда никой в света".
Мъдрецът изпълнил и неговото желание и ученикът станал много малък, невидим. Но и той като първия забравил да попита как би могъл да се върне в първото си положение, защото след като станал невидим и слязъл до най- големите дълбочини на Битието, като поискал, не могъл да се върне назад. Тези двама ученици съставят двата противоположни полюса в света - единият образува големите светове, а другият - малките, т.е. микробите, които се загнездват навсякъде, невидими от никого, и мъчат днес хората. След време при същия мъдрец се явил друг ученик и казал: "Учителю, аз искам да ме научиш на свойствата на Виделината и Топлината, да бъда едновременно и видим като Светлината, и невидим като Топлината.
към беседата >>
Мъдрецът изпълнил и неговото желание и
ученикът
станал много малък, невидим.
Всички го виждали необикновено голям и много учени, философи, физици, астрономи започнали да го изучават и да търсят причините, по които Естеството го е направило такъв. Създали се хиляди теории и легенди за неговия произход. Великият мъдрец, неговият учител, просто казал: "Причината за тази големина не е нищо друго, освен желанието на ученика да стане голям, за да го виждат всички. И аз изпълних желанието му". При този мъдрец отишъл друг ученик и казал: "Учителю, аз искам да ме научиш на тайната да се смалявам дотолкова, че да не ме вижда никой в света".
Мъдрецът изпълнил и неговото желание и
ученикът
станал много малък, невидим.
Но и той като първия забравил да попита как би могъл да се върне в първото си положение, защото след като станал невидим и слязъл до най- големите дълбочини на Битието, като поискал, не могъл да се върне назад. Тези двама ученици съставят двата противоположни полюса в света - единият образува големите светове, а другият - малките, т.е. микробите, които се загнездват навсякъде, невидими от никого, и мъчат днес хората. След време при същия мъдрец се явил друг ученик и казал: "Учителю, аз искам да ме научиш на свойствата на Виделината и Топлината, да бъда едновременно и видим като Светлината, и невидим като Топлината. Видим като Светлината, за да озарявам грамадните светове, и невидим като Топлината, за да стоплям и най-малките животинки долу по Земята".
към беседата >>
След време при същия мъдрец се явил друг
ученик
и казал: "Учителю, аз искам да ме научиш на свойствата на Виделината и Топлината, да бъда едновременно и видим като Светлината, и невидим като Топлината.
При този мъдрец отишъл друг ученик и казал: "Учителю, аз искам да ме научиш на тайната да се смалявам дотолкова, че да не ме вижда никой в света". Мъдрецът изпълнил и неговото желание и ученикът станал много малък, невидим. Но и той като първия забравил да попита как би могъл да се върне в първото си положение, защото след като станал невидим и слязъл до най- големите дълбочини на Битието, като поискал, не могъл да се върне назад. Тези двама ученици съставят двата противоположни полюса в света - единият образува големите светове, а другият - малките, т.е. микробите, които се загнездват навсякъде, невидими от никого, и мъчат днес хората.
След време при същия мъдрец се явил друг
ученик
и казал: "Учителю, аз искам да ме научиш на свойствата на Виделината и Топлината, да бъда едновременно и видим като Светлината, и невидим като Топлината.
Видим като Светлината, за да озарявам грамадните светове, и невидим като Топлината, за да стоплям и най-малките животинки долу по Земята". Учителят му отговорил: "Да бъде според желанието ти". И така, в съвременния свят има три процеса, които работят едновременно. Според единия процес, едни хора иска да забогатеят, да станат учени, философи, министри, генерали, да образуват държава. Тези хора наричаме велики, защото са научили изкуството да стават големи.
към беседата >>
60.
Методи за приложение
,
СБ
, В.Търново, 24.8.1919г.,
Всички го смятали за много добър, но си казвали, че е малко халосан; всъщност той се готвел за работа в живота, а в бъдеще обещава да бъде един добър
ученик
.
Искам да ви науча да служите първо на растенията, а после на хората, защото растенията ще ви оценят. Човек, който е готов да полива вода на няколко дръвчета, който е готов да изминава за тях по няколко километра път, ще е готов да поднесе вода и на много хора. Човек, който не е готов да полее на една череша, той не ще донесе никому другиму вода. Верният в малкото е верен и в многото. Един турчин в Русе, по занятие шивач, всеки ден шиел до обяд, а след обяд лятно време взимал две големи стомни, напълвал ги с прясна студена вода и тръгвал от дюкян на дюкян да черпи хората със студена вода.
Всички го смятали за много добър, но си казвали, че е малко халосан; всъщност той се готвел за работа в живота, а в бъдеще обещава да бъде един добър
ученик
.
Който поднесе чаша вода на някой жаден, ще получи големи блага на онзи свят. Като почерпите някого, кажете: „Аз искам да бъда справедлив.“ Като се черпите един друг с вода, ще придобиете учтивост, готовност да си услужвате. Като ходите на екскурзия, носете си по-големи манерки, за да черпите повече хора. Като прилагате и изпълнявате това правило, в година време ще бъдете неузнаваеми. А днес, като седнете на трапезата и ви помолят да донесете някому вода, вие негодувате, че ви безпокоят.
към беседата >>
61.
Начин за себеконтрол
,
СБ
, В.Търново, 24.8.1919г.,
Ако попитате някой
ученик
какво иска да прави, ще отговори: „Искам да уча.“ Когато ви питам и вие отговаряте: „Искаме да работим за Господа“, вие трябва да постъпите като
ученика
, който като каже: „Искам да уча“, като се породи в него това желание, търси училище да започне работа.
– Бих желал да зная какво мислите да вършите през тази година до идната, по това време. – Да работим за Господа, да се повдигнем духовно и всичките ни работи да са извършени с Мъдрост. – Това е хубаво, но искам да бъдете естествени и да имате ясно понятие за работата.
Ако попитате някой
ученик
какво иска да прави, ще отговори: „Искам да уча.“ Когато ви питам и вие отговаряте: „Искаме да работим за Господа“, вие трябва да постъпите като
ученика
, който като каже: „Искам да уча“, като се породи в него това желание, търси училище да започне работа.
След като намери и постъпи в училището, ученикът казва ли: „Аз се моля училището да ми даде съзнание да се уча“? Не. Като е влязъл вече, той трябва да има волята да се учи. Училището може да му нареди предметите, които трябва да учи, и да му даде само разяснения върху тях. Той трябва да има в себе си воля да учи. Виждам, вие имате желание да вършите Волята Божия, но се питате как.
към беседата >>
След като намери и постъпи в училището,
ученикът
казва ли: „Аз се моля училището да ми даде съзнание да се уча“?
– Бих желал да зная какво мислите да вършите през тази година до идната, по това време. – Да работим за Господа, да се повдигнем духовно и всичките ни работи да са извършени с Мъдрост. – Това е хубаво, но искам да бъдете естествени и да имате ясно понятие за работата. Ако попитате някой ученик какво иска да прави, ще отговори: „Искам да уча.“ Когато ви питам и вие отговаряте: „Искаме да работим за Господа“, вие трябва да постъпите като ученика, който като каже: „Искам да уча“, като се породи в него това желание, търси училище да започне работа.
След като намери и постъпи в училището,
ученикът
казва ли: „Аз се моля училището да ми даде съзнание да се уча“?
Не. Като е влязъл вече, той трябва да има волята да се учи. Училището може да му нареди предметите, които трябва да учи, и да му даде само разяснения върху тях. Той трябва да има в себе си воля да учи. Виждам, вие имате желание да вършите Волята Божия, но се питате как. Ще ви покажа как да я вършите.
към беседата >>
Но да казваме: „Моята работа е свършена“, това не е изправяне, а самоосъждане, което
ученикът
не трябва да прави.
Не казвайте: „Утре ще направя това, ще направя онова.“ Не! Трябва да се мисли, че всяка вечер е последната в живота ви. Ако ви се приспи и не изпълните работата си, ще отбележите в бележника си, че сте били немарливи. В това себеконтролиране да няма никакво самоосъждане – да не ставате роби, а като видите черна точица, умножете я по 2 и се зарадвайте, че ви се дава възможност за работа. Да съдим постъпките си, значи да се стремим да се изправим.
Но да казваме: „Моята работа е свършена“, това не е изправяне, а самоосъждане, което
ученикът
не трябва да прави.
Тази работа ще започнете от 9 септември, стар стил. През цялата година ще шарите триъгълниците и ще си давате отчет за всичко помислено, почувствано и сторено.
към беседата >>
62.
Аз съм онзи човек
,
НБ
, София, 28.9.1919г.,
Христос казва: „Който не се отрече от себе си, да може да бъде мой
ученик
.” Отричането от себе си подразбира отричане от стария ред на нещата.
Новият цар е дал кандидатурата си от две хиляди години, и едва сега го коронясват. Всички хора със стари убеждения ще бъдат уволнени. – Кой ще ги уволни? – Христос В продължение на няколко години хората ще разберат, може ли Христос да уволнява, или не може. Оня, който може да влезе в новото учение, да възприеме любовта и мъдростта в себе си и да живее с тях, той ще бъде назначен на служба от Христа.
Христос казва: „Който не се отрече от себе си, да може да бъде мой
ученик
.” Отричането от себе си подразбира отричане от стария ред на нещата.
Върху стария ред са писани хиляди томове. В тях е застъпено човешкото, а не Божественото. Смешно е, ако един лекар иска ла ви убеди, че лекарствата му са добри, когато 99 души на сто умират от тях. Колко хора са умирали от старите системи и методи! Ще кажете, че това е карма.
към беседата >>
Христос казва: „Който не се отрече от себе си, не може да бъде Мой
ученик
." Отричането от себе си подразбира отричане от стария ред на нещата.
(втори вариант)
Новият цар е дал кандидатурата си от две хиляди години и едва сега го коронясват. Всички хора със стари убеждения ще бъдат уволнени. Кой ще ги уволни? Христос. В продължение на няколко години хората ще разберат може ли Христос да уволнява, или не може. Оня, който може да влезе в новото учение, да възприеме любовта и мъдростта в себе си и да живее с тях, той ще бъде назначен на служба от Христа.
Христос казва: „Който не се отрече от себе си, не може да бъде Мой
ученик
." Отричането от себе си подразбира отричане от стария ред на нещата.
Върху стария ред са писани хиляди томове. В тях е застъпено човешкото, а не Божественото. Смешно е, ако един лекар иска да ви убеди, че лекарствата му са добри, когато деветдесет и девет души на сто умират от тях. Колко хора са умирали от старите системи и методи. Ще кажете, че това е карма.
към втори вариант >>
63.
Двамата свидетели
,
НБ
, София, 16.11.1919г.,
Князът се убедил, че този човек е силен, отишъл при него и му станал
ученик
.
“ – „Опитай се! “ – Князът изпратил 10 души стражари да му вземат насила кравата, но браминът махнал с ръка и те се прострели на земята. Князът праща 1,000 души, браминът пак махва с ръка и те също се прострели. Пратил 20,000 души – всички се прострели на земята. Човекът не си давал кравата.
Князът се убедил, че този човек е силен, отишъл при него и му станал
ученик
.
Той искал да проучи как браминът добил тази тайна сила. Започнал той да живее като него: Проживял 1,000 години, опитал се да му вземе кравата, но пак не можал. Прекарал и учил други 1,000 години и пак се опитал, но не успял. Прекарал още 1,000 години, всичко 3,000 години, и видял, че станал по-силен от брамина, но сега вече си рекъл: „Защо ми е неговата крава – не ми трябва“. Намерете тази крава, тя е вътре във вас, и като я намерите, вие ще имате и млечице, и масло, и всичко – мед и мляко ще потече, както се казва.
към беседата >>
64.
И отиде та се представи
,
НБ
, София, 30.11.1919г.,
Ето защо, истинският
ученик
трябва да си дава отчет, в кой път се движи – в пътя на величини, които растат и се увеличават, или в пътя на величини, които се намаляват.
Това е старото учение на живота, което всички са опитали. Ново учение е нужно на хората – учение за вечния живот, учение за любовта. Новото учение изключва нисшите желания; то не се занимава с величини, които се намаляват и се движат в обратна посока на любовта. Който се занимава с такива величини, слиза в гъстата материя, дето сърцето, умът и волята се изопачават. Такъв човек не се поддава на никакво възпитание.
Ето защо, истинският
ученик
трябва да си дава отчет, в кой път се движи – в пътя на величини, които растат и се увеличават, или в пътя на величини, които се намаляват.
Как познавате, че човек се движи в пътя на увеличаващите се величини? Първият признак е, че във физическо отношение той е здрав, бодър, с енергия за живот и работа. Казват за някого, че откак влязъл в религиозния живот, започнал да оглупява. Това е невъзможно – да влезеш в религиозния живот и да оглупееш. Ако носиш само надписа на този живот, а живееш и се движиш по пътя на намаляващите величини, не само че ще оглупееш, но ще изгубиш всичкото си богатство.
към беседата >>
Христос казва: „Който не се отрече от този свят, не може да бъде мой
ученик
.“ Под „този свят“ разбираме преходните, измамливи неща в живота.
Мнозина носят последствията от своето редакторство. Затова съветвам всекиго да не се дава под наем на редакторството, в широк смисъл на думата: едни да пишат, той да отговаря вместо тях. Всеки трябва да бъде господар на своя ум, на своето сърце и на своята воля – да не позволява на хората да разполагат с тях. Божественият закон гласи: всеки сам да разполага със себе си, да не се дава под наем, т.е. в услуга на другите.
Христос казва: „Който не се отрече от този свят, не може да бъде мой
ученик
.“ Под „този свят“ разбираме преходните, измамливи неща в живота.
Момъкът обещава на момата златни кули, а тя вярва и си мисли, че намерила това, което душата й желае. Всъщност, момъкът пише в нейният вестник, а тя отговаря за написаното и плаща с живота си. Пазете се от този, който много обещава и нищо не изпълнява. Вярвайте само на онзи, който обещава и изпълнява обещанието си. Ако някой ви обещава много неща, кажете му, че не искате да станете отговорен редактор.
към беседата >>
Не е позволено на
ученика
да угажда на хората.
Който се върне в стария път, преждевременно остарява и губи силата, богатството и здравето си. Най-после той се принуждава да стане свинар. – Какво да се прави? Трябва да се угажда на хората. – Това е криво разбиране.
Не е позволено на
ученика
да угажда на хората.
Ако е въпрос да се угоди на някого, само на Бога ще угаждате. – Хората се нуждаят от нас, трябва да им даваме всичко, което им е необходимо. – Трябва ли да даваш вино и ракия на пияницата? Той се нуждае от вино, но ти трябва да разбираш истинските му нужди и тях да задоволяваш. Давайте на хората само тогава, когато можете да ги отправите в пътя на растящите величини.
към беседата >>
Един индуски
ученик
отишъл при своя учител и го запитал, какво да прави, за да влезе в пътя на любовта, дето величините растат и се увеличават.
Младият момък се обезсърчил от живота, защото попаднал в закона на труда и мъчението, крайният предел на които е смъртта. Който е попаднал в тинята, трябва да се мъчи и труди, за да излезе от там; който пише, рисува, създава, той работи. Работата произвежда радост, веселие, мир, разширяване на ума и на сърцето. Следователно, който иска да влезе в правия път, трябва да работи. Как се познава, кой е влязъл вече в правия път?
Един индуски
ученик
отишъл при своя учител и го запитал, какво да прави, за да влезе в пътя на любовта, дето величините растат и се увеличават.
Като индус, учителят си послужил с един кратък съвет, вместо да му говори с часове и развива теории. Той му казал: Ще излезеш на пътят, дето ще срещнеш трима души. Ще удариш на тримата по една плесница и ще наблюдаваш, как ще реагират те. Ученикът срещнал трима души и постъпил с тях, както го посъветвал учителят му. Първият веднага се хвърлил върху ученика и му ударил две плесници, вместо една, и го повалил на земята.
към беседата >>
Ученикът
срещнал трима души и постъпил с тях, както го посъветвал учителят му.
Как се познава, кой е влязъл вече в правия път? Един индуски ученик отишъл при своя учител и го запитал, какво да прави, за да влезе в пътя на любовта, дето величините растат и се увеличават. Като индус, учителят си послужил с един кратък съвет, вместо да му говори с часове и развива теории. Той му казал: Ще излезеш на пътят, дето ще срещнеш трима души. Ще удариш на тримата по една плесница и ще наблюдаваш, как ще реагират те.
Ученикът
срещнал трима души и постъпил с тях, както го посъветвал учителят му.
Първият веднага се хвърлил върху ученика и му ударил две плесници, вместо една, и го повалил на земята. Вторият вдигнал ръка, с намерение да му отговори, но бързо се овладял, свалил ръката си и продължил своя път. Третият бил в съзерцание, поради което не усетил даже плесницата, и продължил работата си. Тогава учителят казал на ученика си: Първият, който ти удари две плесници, е човекът, който живее по Мойсеевия закон. Той още пасе свине на господаря си.
към беседата >>
Първият веднага се хвърлил върху
ученика
и му ударил две плесници, вместо една, и го повалил на земята.
Един индуски ученик отишъл при своя учител и го запитал, какво да прави, за да влезе в пътя на любовта, дето величините растат и се увеличават. Като индус, учителят си послужил с един кратък съвет, вместо да му говори с часове и развива теории. Той му казал: Ще излезеш на пътят, дето ще срещнеш трима души. Ще удариш на тримата по една плесница и ще наблюдаваш, как ще реагират те. Ученикът срещнал трима души и постъпил с тях, както го посъветвал учителят му.
Първият веднага се хвърлил върху
ученика
и му ударил две плесници, вместо една, и го повалил на земята.
Вторият вдигнал ръка, с намерение да му отговори, но бързо се овладял, свалил ръката си и продължил своя път. Третият бил в съзерцание, поради което не усетил даже плесницата, и продължил работата си. Тогава учителят казал на ученика си: Първият, който ти удари две плесници, е човекът, който живее по Мойсеевия закон. Той още пасе свине на господаря си. Вторият е човекът, който се стреми към Христа, но още не е приложил учението му.
към беседата >>
Тогава учителят казал на
ученика
си: Първият, който ти удари две плесници, е човекът, който живее по Мойсеевия закон.
Ще удариш на тримата по една плесница и ще наблюдаваш, как ще реагират те. Ученикът срещнал трима души и постъпил с тях, както го посъветвал учителят му. Първият веднага се хвърлил върху ученика и му ударил две плесници, вместо една, и го повалил на земята. Вторият вдигнал ръка, с намерение да му отговори, но бързо се овладял, свалил ръката си и продължил своя път. Третият бил в съзерцание, поради което не усетил даже плесницата, и продължил работата си.
Тогава учителят казал на
ученика
си: Първият, който ти удари две плесници, е човекът, който живее по Мойсеевия закон.
Той още пасе свине на господаря си. Вторият е човекът, който се стреми към Христа, но още не е приложил учението му. Третият е човекът на любовта. Той е влязъл вече в правия път, затова не обърнал внимание на плесницата. Какво се иска от съвременния човек?
към беседата >>
Който иска да бъде
ученик
на новото учение, трябва да посещава природата – истинската църква – и да се учи от нея.
Такъв човек се отегчава от всичко: на училище не иска да ходи, в църква – също. Всъщност, той никога не е ходил на училище, нито на църква. Истинското училище е природата. Чрез птичките, цветята, водите, изворите, насекомите той изучава езика на природата и се разговаря с нея. От звездите, месеца и слънцето той придобива нови знания, които спират вниманието му върху величието на Твореца.
Който иска да бъде
ученик
на новото учение, трябва да посещава природата – истинската църква – и да се учи от нея.
Съвременните хора говорят за пари, за храна и облекло, като съществени неща в живота. И парите, и храната, и облеклото са нужни, но има други пари, друга храна и друго облекло, които облагородяват човека и го правят истински богат, здрав и силен. Те са духовни блага, които не се изменят. Физическите блага предизвикват втръсване, както и физическите отношения между хората. Затова някой казва: Искам да напусна жена си, омръзна ми вече.
към беседата >>
65.
Работи на лозето ми
,
НБ
, София, 14.12.1919г.,
Ако учителят не е прозорлив, пише добра бележка на
ученика
.
Да знаем, че всички страдаме, че всички се мъчим, че всички имаме неразрешени задачи. Мнозина си дават вид, че работите им са уредени, а всъщност не е така. В това отношение, те приличат на ония ученици, които казват, че знаят уроците си, а като ги вдигне учителят, търсят помощта на другарите си. Някои ученици написват по-трудните формули на ръката си. Като ги вдигне учителят, те разказват урока си, а от време навреме поглеждат написаното на ръката, както хиромантът чете бъдещето на човека по ръката.
Ако учителят не е прозорлив, пише добра бележка на
ученика
.
Ако е прозорлив, казва: Дай ръката си! Погледне написаното и казва: Много си умен. Сега и Христос, като дойде на земята, ще погледне написаното на ръката на всеки мъж и на всяка жена. Едновремешният учител, като влизаше в клас, преглеждаше ръцете на учениците, ноктите им, да види, дали са чисти. Ако намираше нещо нечисто, взимаше тънка пръчица и удряше по ръцете.
към беседата >>
Ако учителят не е прозорлив, пише хубава бележка на
ученика
, но ако следи внимателно, той казва: „Я да видя на ръката ти!
(втори вариант)
Може и във физическия свят да станат земетресения, ако не сега, то за в бъдеще. Ние трябва да се познаем, да познаем, че всички страдаме, че всички се мъчим, че всички имаме задачи, които не сме разрешили, че всички имаме чувства, които ни измъчват. А днес всички се представят, че работите им са уредени, но то е не е така. Ние мязаме на онези ученици, които казват, че си знаят уроците, но като ги дигнат, казват на другарите си да им подсказват. Някой път си написват на ръката някои по-мъчни формули и като ги дигнат, оттам поглеждат - четат бъдещето си.
Ако учителят не е прозорлив, пише хубава бележка на
ученика
, но ако следи внимателно, той казва: „Я да видя на ръката ти!
Много си умник." Сега Христос, като дойде, ще погледне на ръката на всеки мъж и на всяка жена - какво има написано. Едно време, като влезеше учителят в клас, преглеждаше ръцете, ноктите и ако имаше кир, нечистотии, взимаше пръчката и биеше ученика. Старите учители следяха само за този кир, който се набираше по ноктите, но Христос като дойде, ще погледне на чертите на ръцете и ще каже: „А, много хубаво е написано. Я дай другата ръка." Христос не си служи с тояжка, с фаланга, както старовременните учители си служеха.
към втори вариант >>
Едно време, като влезеше учителят в клас, преглеждаше ръцете, ноктите и ако имаше кир, нечистотии, взимаше пръчката и биеше
ученика
.
(втори вариант)
Ние мязаме на онези ученици, които казват, че си знаят уроците, но като ги дигнат, казват на другарите си да им подсказват. Някой път си написват на ръката някои по-мъчни формули и като ги дигнат, оттам поглеждат - четат бъдещето си. Ако учителят не е прозорлив, пише хубава бележка на ученика, но ако следи внимателно, той казва: „Я да видя на ръката ти! Много си умник." Сега Христос, като дойде, ще погледне на ръката на всеки мъж и на всяка жена - какво има написано.
Едно време, като влезеше учителят в клас, преглеждаше ръцете, ноктите и ако имаше кир, нечистотии, взимаше пръчката и биеше
ученика
.
Старите учители следяха само за този кир, който се набираше по ноктите, но Христос като дойде, ще погледне на чертите на ръцете и ще каже: „А, много хубаво е написано. Я дай другата ръка." Христос не си служи с тояжка, с фаланга, както старовременните учители си служеха. Способни бяха тогава учениците, защото ги биеха по краката с такива фаланги. Това бяха хубави масажи. Но сега няма фаланги.
към втори вариант >>
66.
Надеждата
,
ИБ
, Русе, 16.1.1920г.,
Когато един
ученик
отиде в училището да се учи, майка му и баща му са оправили работите.
Момата, която оставя утре да отговори, и тя се отказва. Ти решаваш ли се да вземеш днес момата? Оставаш ли за утре, нищо няма да излезе. Някои казват: Като си оправя работата днес, от утре започвам да живея по Бога. Работите ни са оправени; това е лъжливо учение, че трябва ние да ги оправяме.
Когато един
ученик
отиде в училището да се учи, майка му и баща му са оправили работите.
На него не му трябва търговия, а учение. И когато Господ ни праща на земята, Той казва: Синко, аз те пращам на земята да се учиш, наредил съм работите ти, за тях не мисля. Ако синът каже: Ами майка ми, баща ми може да умрат. Майката, бащата, това са вечни принципи, които никога не умират. Когато майката отиде на други свят, тя ще промишлява за своите деца много по-добре, отколкото ако е тук, затова безразлично е де е тя.
към беседата >>
Ако една жена не знае да нарежда къщата си, няма надежда; ако един
ученик
не може да свири, няма надежда; ако един поп не може да служи, няма надежда.
А днес хората казват: Тези млади сега не могат да живеят, но после ще се спогаждат. Не, сега, сега. Каквато е любовта отначало, такава ще бъде и в края. Тъй говори законът на надеждата. От становището на любовта трябва да схванем времето, от вярата — пространството, а от надеждата — всички методи, начини, чрез които този живот може да се развива.
Ако една жена не знае да нарежда къщата си, няма надежда; ако един
ученик
не може да свири, няма надежда; ако един поп не може да служи, няма надежда.
Ти имаш упование в себе си, че може да направиш нещо с тази надежда. Някой казва: Как мислиш, дали вярвам в Бога? — Чудна работа, аз трябва да отговарям дали той вярва! Ами отвори кесията си и виж! Питаме има ли пари.
към беседата >>
Когато един
ученик
отиде в училището да се учи, майка му и баща му са оправили работите.
(втори вариант)
Момата, която остава утре да отговори, и тя се отказва. Ти решаваш ли се да вземеш днес момата? Оставиш ли за утре, нищо няма да излезе. Някой казват: "Като си оправя работата днес, от утре започвам да живея по Бога". Работите ни са оправени; това е лъжливо учение, че ще трябва ние да ги оправяме.
Когато един
ученик
отиде в училището да се учи, майка му и баща му са оправили работите.
На него не му трябва търговия, а учение. И когато Господ ни праща на земята Той казва: "Синко, аз те пращам на земята да се учиш, наредил съм работите ти, за тях не мисли". Ако синът каже: "Ами майка ми, баща ми може да умрат“. - Майката, бащата, това са вечни принципи, които никога не умират. Когато майката отиде на другия свят, тя ще промишлява за своите деца много по-добре, отколкото ако е тук, затова безразлично е, де е тя.
към втори вариант >>
Ако една жена не знае да нарежда къщата си, няма надежда; ако един
ученик
не може да свири, няма надежда; ако един поп не може да служи, няма надежда.
(втори вариант)
Имат ли надежда, ще има в къщата им мир и радост. А днес хората казват: "Тези млади сега не могат да живеят, но после ще се спогаждат“. Не, сега, сега; каквато е любовта отначало, такава ще бъде и в края. Тъй говори законът на надеждата. От становището на любовта трябва да схванем времето, от вярата - пространството, а от надеждата - всички методи, начини, чрез които този живот може да се развива.
Ако една жена не знае да нарежда къщата си, няма надежда; ако един
ученик
не може да свири, няма надежда; ако един поп не може да служи, няма надежда.
Ти имаш упование в себе си, че може да направиш нещо с тази надежда..Някой казва: "Как мислиш, дали вярвам в Бога? " - Чудна работа, аз трябва да отговарям, дали той вярва! Ами отвори кисията си и виж! Пита ме, има ли пари. Отвори кисията си, и ще видиш.
към втори вариант >>
67.
Кротостта и смирението
,
ИБ
,
ООК
, , 22.1.1920г.,
Ученикът
трябва да се учи да плете, а онзи, който не се учи, ще купува готови чорапи от пазара.
Плетенето е цяло изкуство. А вие питате, дали има смисъл човек да плете чорап. Да. Смисълът на живота е също в плетене – живо плетене. Някои мислят, че като посещават школата, ще им се даде всичко наготово. Не, ще правят първо примки.
Ученикът
трябва да се учи да плете, а онзи, който не се учи, ще купува готови чорапи от пазара.
Но, ако в този свят има дюкяни, в духовния няма, там отникъде не може да се купят. Ако някой не знае да плете, трябва да намери в духовния свят други да знае това изкуство и още – да го обича, за да му оплете чорапи. Там чорапите скоро се плетат. Ако няма кой да ви обича, няма да имате чорапи. Има една аналогия между земния и духовния живот, вие това сами разбирате.
към беседата >>
Когато някой
ученик
е усвоил изкуството да шие, да рисува, да свири, или какво и да е друго изкуство, проверява се, как е научил преподаденото; така ще проверяват и вас.
Не искам да дойдете до положението да лепят вашите пукнатини с восък. Христос казва: „Елате при мене, аз съм кротък и смирен по сърце". Когато човек придобие това изкуство – да стане кротък и смирен, той ще забележи в себе си един вътрешен процес на подмладяване. Кротостта и смирението са един метод за лекуване от разни недъзи. И тъй, в първия урок поставете си като основа тези два елемента: кротост и смирение, и да видим кой от вас ще вземе премия.
Когато някой
ученик
е усвоил изкуството да шие, да рисува, да свири, или какво и да е друго изкуство, проверява се, как е научил преподаденото; така ще проверяват и вас.
Говоря ви върху кротостта и смирението, защото много от вас мислят, че и без тези качества може. Не, те са основата на земния живот, и крачка напред не може без тях. Никаква тайна, никакво изкуство не може да научите без кротост и смирение – те са капиталът. Казва се: Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат – условия за развитие. Може да се докаже чрез статистика, че всички велики, учени хора, които са дали нещо на света, които са направили нещо за доброто на човечеството, които са го подигнали крачка напред, са били смирени и кротки хора.
към беседата >>
68.
Земният и небесният
,
НБ
, София, 1.2.1920г.,
Като слуша дълго време учителя си,
ученикът
започва да го обича и да вярва на всичко, което той говори.
За да търпиш хората, вярата и любовта ти трябва да бъдат големи. – Аз мисля, че имам любов. – Тогава не слушаш Господа. Любовта се определя от послушанието. Когато слушаш някого, ти го обичаш.
Като слуша дълго време учителя си,
ученикът
започва да го обича и да вярва на всичко, което той говори.
След това той е готов да слуша и изпълнява заповедите му. – Как да обичам? – Вложи в душата си желанието да обичаш и повече не мисли. Това желание ще работи в тебе и ще даде своя плод. Дай ход на твоето желание, оправи пътя му и не се безпокой.
към беседата >>
Павел казва: „Когато бях младенец, като младенец мъдрувах, а като станах мъж, напуснах това, което е младенческо.” Докато е в основното училище,
ученикът
минава за младенец.
На оня от първо отделение казвам: Приятелю, ти не можеш да разбереш оня, който е свършил гимназия или университет. – Аз го разбирам, но той е еретик, не разбира. – Не е еретик той, но съзнанието му е по-широко от твоето. За себе си и ти си прав, и той е прав. Ще вървите постепенно все по-нагоре, докато разберете правилно великия Божествен смисъл на живота.
Павел казва: „Когато бях младенец, като младенец мъдрувах, а като станах мъж, напуснах това, което е младенческо.” Докато е в основното училище,
ученикът
минава за младенец.
Следователно, ако влезеш в религиозно общество, което дели хората на праведни и грешни и по тоя начин ги изолира, това е религия за младенците. За студента е нужна религия, която обхваща цялото човечество. Тая религия се основава на любовта. Тя дава право и свобода на хората да мислят и чувстват, както Бог ги е научил. Който приеме религията на любовта, той влиза в безсмъртието.
към беседата >>
Един
ученик
като ходи на училище, като слуша дълго време учителя си, започва да го обича, а като го обикне, започва да му вярва на всичко, което той говори и след това се заражда слушането.
(втори вариант)
Христос казва: „Никой не разбира този Син Человечески, Сина на мъдростта." И затова, докато човешкият ум не дойде в човешката душа, човек не може да разбере небесните неща. Следователно ние разбираме земния живот по чувстване, а небесния - чрез своя ум. Затова, когато дойдем до небето, ние трябва да сме се научили да мислим. Когато някой човек ми каже, че не може да търпи някого, това аз го превеждам така и му възразявам: „Приятелю, ти не можеш да го търпиш, защото имаш малко вяра, тоест вярата ти е слаба." „Е, аз мисля, че имам вяра." „Да, но търпението ти е малко." „И търпение имам." „Тогава малко любов имаш." „Аз мисля, че имам любов." „Е, тогава не слушаш Господа." Любовта иде от слушането. Ти, когато слушаш някого, започваш да го обичаш.
Един
ученик
като ходи на училище, като слуша дълго време учителя си, започва да го обича, а като го обикне, започва да му вярва на всичко, което той говори и след това се заражда слушането.
Някои питат: „Как да обичаме? " Вложете в ума си желанието да обикнете някого и оставете тази мисъл да си работи. За да бъда по-ясен, ще си послужа с един пример. Представете си, че през вашата градина тече една вадичка, но вие сте тъй улисани в обществени работи, че не обръщате никакво внимание на тази вадичка, на тази рекичка. След време забелязваш, че дърветата и цветята в твоята градина са изсъхнали. Защо?
към втори вариант >>
69.
Мъчението
,
ИБ
,
ООК
, , 5.2.1920г.,
Не мислете, че е лесно човек да бъде
ученик
в една окултна школа.
Няколко встъпителни думи към беседата – за пояснение.
Не мислете, че е лесно човек да бъде
ученик
в една окултна школа.
Не е много мъчно, но не е и много лесно. Второ нещо, всички онези от вас, които нямат разположение към другите – които обичат да се гневят и да одумват, да не идват тук, в школата. Може да идвате, но не отговарям за последствията. Аз искам тук мъже и жени, които имат самообладание. Може да ви блазни мисъл, да придобиете известни знания, за да подобрите живота си.
към беседата >>
Да, лесно за майстора, но не и за
ученика
.
Как ще изтълкувате – религиозните в църквата, духовните в обществото и набожните на небето? Вие ще кажете: „Мястото ни не е тук". Действително, мястото ви не е тук. Ако вземете да учите грънчарството при някой майстор, нали най-първо майсторът ще ви учи да разбирате качеството на пръстта – коя подхожда, да я превръщате в кал, после ще ви покаже метода – как да употребите тази кал, най-после ще я турите на грънчарското колело отгоре и ще ви научи да дадете форма на тази кал. Като гледате отвън, ще кажете: колко лесно се прави гърне!
Да, лесно за майстора, но не и за
ученика
.
И вие сте чели книги, както неопитните правят грънци. Вие сте чели много окултни работи, но, ако ви дадат това колело, не зная, дали от 100 гърнета ще може да направите едно здраво. Значи, окултната школа – това е изкуство да знаем как да творим. В тази школа имаме три метода: първо, мъчение, второ – труд, и трето – работа. От мъчението излиза здравето; от труда – щастието, а от работата – блаженството.
към беседата >>
Искам вашите умове да бъдат приготвени, да не се образува дисхармония, защото тя препятства на всеки
ученик
да разбере нещата.
Мъчението се издържа чрез здравето, а трудът – чрез щастието. Онзи, който копае с мотиката, е щастлив, защото има цел – да прехранва жена си и децата си. Извадете из ума му тази цел, той ще захвърли мотиката и ще каже: „Не ми трябва никакъв труд! " Това е психологичен анализ. За да разберете смисъла на мъчението, аз ще ви обясня известни принципи, от гледището на мъчението.
Искам вашите умове да бъдат приготвени, да не се образува дисхармония, защото тя препятства на всеки
ученик
да разбере нещата.
Защо се мъчат хората? Светиите са били мъченици, за да станат здрави; мъчението в духовния свят образува здраве, образува бъдещите форми на хората, които ще се въплътят на земята. Вие, като се мъчите, образувате онази материя, която е необходима за образуване телата на следващите поколения. Ако възприемете мъчението в това му значение, онези, които ще дойдат да се въплътят, в бъдеще, ще съградят своите тела от тези елементи и ще уредят своя живот правилно. Но, ако вие с всяко мъчение внасяте хиляди проклятия, нищо няма да сполучите.
към беседата >>
Същият закон е и за
ученика
.
Всеки, който изтърпи мъчението, той е здрав. Това може всяка мейка да провери. Слаба жена, която зачене и не послуша лекарите да пометне детето, тя ще бъде силна да го роди; като роди, ще бъде десет пъти по-здрава, отколкото по-напред. Жена три пъти пометне ли, свършено е с нея – тя е изгубена. Може да роди после и 10 деца, но не е жена.
Същият закон е и за
ученика
.
Човек, който не може да издържи три мъчения, не е ученик, той е свьршил. Сега забелязвам, че във вашите умове се заражда мисъл: колко строг е този закон! Тук няма място за критика; то е една велика наука: готов ли си да се мъчиш – нищо повече. Аз оставям във вас тази мисъл, да я възприемете, или не. Констатирам един закон за подмладяване: човек се помладява само чрез мъчение; който не се мъчи, той остарява.
към беседата >>
Човек, който не може да издържи три мъчения, не е
ученик
, той е свьршил.
Това може всяка мейка да провери. Слаба жена, която зачене и не послуша лекарите да пометне детето, тя ще бъде силна да го роди; като роди, ще бъде десет пъти по-здрава, отколкото по-напред. Жена три пъти пометне ли, свършено е с нея – тя е изгубена. Може да роди после и 10 деца, но не е жена. Същият закон е и за ученика.
Човек, който не може да издържи три мъчения, не е
ученик
, той е свьршил.
Сега забелязвам, че във вашите умове се заражда мисъл: колко строг е този закон! Тук няма място за критика; то е една велика наука: готов ли си да се мъчиш – нищо повече. Аз оставям във вас тази мисъл, да я възприемете, или не. Констатирам един закон за подмладяване: човек се помладява само чрез мъчение; който не се мъчи, той остарява. И ако ме попитате, защо духовете слизат на земята, ще ви кажа, че то е само, защото искат да се подмладят, да се разшири тяхното съзнание.
към беседата >>
Ученикът
в тази школа трябва да схване великия принцип на живота – че в първия момент на своето пробудено съзнание, след като се пробуди от първия живот на щастие, на блаженство, ще опита мъчението в живота – процеса на подмладяване.
Изтърпите ли всички мъчения, Господ ще каже: „Ти може да бъдеш под моя покрив". Това значение има стихът в псалом 91. Както виждате, то е велика наука, не наука на чувства и екзалтиране: „Аз имам вяра"; не, не – опитност, опитност, опитността на великата Любов! Мнозина ми казват: "3ащо не ни разкриеш някои тайни? " В Европа има много школи, които могат да разкрият тайни, да казват начини за завладяване хора и за печелене пари – мога да ви дам и адреси – но във великата Божествена школа законът е друг.
Ученикът
в тази школа трябва да схване великия принцип на живота – че в първия момент на своето пробудено съзнание, след като се пробуди от първия живот на щастие, на блаженство, ще опита мъчението в живота – процеса на подмладяване.
Тук няма никакво изключение. В този закон на мъчението – аз ще ви дам един ребус да го разгадаете, като отчасти сам ще го разгадая. Защо природата е дала тези вежди и тези издадини отстрани на носа? Трябва да има една черна дъска, за да ви покажа, че човек е направен само от цифри – че той е една величина. Това положение на носа и веждите показва числото 13.
към беседата >>
70.
Молитвата
,
НБ
,
ИБ
, София, 8.2.1920г.,
Те мязат на онзи испански поет, който написал няколко куплета, но един от куплетите бил толкова мъчно разбираем, че като отиват при него и му казват: “Не можем да разберем какво искаш да кажеш.” Той им отговаря: “И аз не знам какво искам да кажа.” Ако вие попитате съвременните философи какво искат да кажат със своите дълбоки куплети, ще кажат: “И ние не знаем.” Когато
ученикът
реши едно уравнение, какво е направил?
Ще я опишете тъй, както я описват поетите. Ще спорите дали Бог е видим или невидим, безграничен или граничен, защо е създал света и т.н. Ако аз пътувам по пътя и някой ме попита защо повдигам прах, какво намерение имам, мислите ли, че има някаква философия в това? Аз не зная защо го повдигам. Казал бих: “Понеже времето е сухо, затова краката ми повдигат прах, без да мисля аз.” И съвременните философи и мислители също повдигат някакъв въпрос.
Те мязат на онзи испански поет, който написал няколко куплета, но един от куплетите бил толкова мъчно разбираем, че като отиват при него и му казват: “Не можем да разберем какво искаш да кажеш.” Той им отговаря: “И аз не знам какво искам да кажа.” Ако вие попитате съвременните философи какво искат да кажат със своите дълбоки куплети, ще кажат: “И ние не знаем.” Когато
ученикът
реши едно уравнение, какво е направил?
Когато той реши това сложно тройно правило – че X е равно на 10, какво е разрешил? Разрешил е колко ще вземат тези 10 души. Ако си разрешил уравнението за работниците, те ще получат нещо, но ако го разрешаваш за училище, какво ще спечелиш от това? Само едно упражнение. Аз не отказвам упражнението, но искам вашите мисли да бъдат точни и определени.
към беседата >>
Аз казвам: “А ти, мога се молиш, иди при Отца си.” Ние казваме, че
ученикът
, когато се учи, да отиде при Учителя си, защото когато житното зърно падне и се зарови в земята, то се мъчи да излезе отгоре – това е трудът, а работата значи да се освободи от тези две положения – на закона за мъчението и закона за труда и да влезем в закона – да знаем да се молим.
Ако мислим, че бобът не се осолява с мисъл, туй чувство е толкова дебело, че не можем да усетим тази сол, която е влязла и казваме, че мисълта не може да осолява боба. Аз отговарям: “Пуснете първата въшка в главата си, и ще имате всички въшки, извадете всички въшки и ще се освободите от всички други.” Никога човек със своя ум не трябва да допусне една лоша мисъл. Тогава само е човек. Христос казва: “А ти кога се молиш...” Молитвата според мене е една възвишена работа в този свят. Тя е единствената, която може да се върши.
Аз казвам: “А ти, мога се молиш, иди при Отца си.” Ние казваме, че
ученикът
, когато се учи, да отиде при Учителя си, защото когато житното зърно падне и се зарови в земята, то се мъчи да излезе отгоре – това е трудът, а работата значи да се освободи от тези две положения – на закона за мъчението и закона за труда и да влезем в закона – да знаем да се молим.
Следователно, само онзи е разбрал дълбокия смисъл на земния живот, който знае да се моли. Или аз тълкувам – който знае да работи. Влез в тази скришна стаичка, за да се научиш да се молиш. Да коленичиш и да скръстиш ръце – това не е молитва. И казва Христос: “Тогава Отец, Който вижда в тайно, ще ти въздаде наяве.” Той ще те научи да работиш в Неговото Царство.
към беседата >>
71.
Пояснения върху окултизма, спиритизма, теософията, мистицизма и християнството
,
ИБ
,
БС
, София, 12.2.1920г.,
Ученик
, който се усъмни и рече: „Докажи, че тази окултна Сила действително съществува!
ако не можем да възприемем Светлината на тази Сила, ние не можем да разберем и самата нея. Слепият може да пипне кибритената клечка и да каже: „Това е кибритена клечка.” Той може да си мисли, че разбира що е кибритена клечка, обаче всъщност той нищо не е разбрал. Тя наистина е кибритена клечка, но вътре в нея има нещо по-съществено – светлина. Ако очите ви могат да възприемат светлината, вие отваряте книга, четете и разбирате написаното в нея. Та когато дойдете до окултните Сили, трябва всяка от тях да се хване и да се впрегне на работа.
Ученик
, който се усъмни и рече: „Докажи, че тази окултна Сила действително съществува!
”, той не е ученик. В окултната школа няма никакви разисквания и спорове. Тя не е школа за проверяване на факти и истини. Ние не се занимаваме с мъртви истини, а с живите истини на света. Спиритизмът показва движение на Духа.
към беседата >>
”, той не е
ученик
.
Слепият може да пипне кибритената клечка и да каже: „Това е кибритена клечка.” Той може да си мисли, че разбира що е кибритена клечка, обаче всъщност той нищо не е разбрал. Тя наистина е кибритена клечка, но вътре в нея има нещо по-съществено – светлина. Ако очите ви могат да възприемат светлината, вие отваряте книга, четете и разбирате написаното в нея. Та когато дойдете до окултните Сили, трябва всяка от тях да се хване и да се впрегне на работа. Ученик, който се усъмни и рече: „Докажи, че тази окултна Сила действително съществува!
”, той не е
ученик
.
В окултната школа няма никакви разисквания и спорове. Тя не е школа за проверяване на факти и истини. Ние не се занимаваме с мъртви истини, а с живите истини на света. Спиритизмът показва движение на Духа. Той е ембрионът на нещата, нещо неоформено.
към беседата >>
Първото правило за
ученик
, който иска да стане окултист, е да не мисли, че другите спъват неговия ум, но че той сам се спъва.
Работили сте и сте спечелили пари, дойде лошият и ви обере – той не се мъчи. Ако вие не се решите да се мъчите, аз ще ви считам знаете ли от кои? От черните. За тези, които не се мъчат, е писано, че в бъдеще ще отидат в мястото на мъченията. Може да мъдрувате колкото щете, но там ще бъдете.
Първото правило за
ученик
, който иска да стане окултист, е да не мисли, че другите спъват неговия ум, но че той сам се спъва.
Понеже светът е толкова широк, че има място за всички. После, не трябва да мисли, че може някой да спъне неговото сърце, понеже светът на чувствата е толкова широк, че за всички има място. С други думи, първото правило при това положение на ученика е мъчението. Той трябва да мисли, че никой не може да повлияе на неговия ум и да го изопачи; че не може да повлияе и на неговото сърце в една или друга посока, защото светът е широк. Тази мисъл не ви е ясна, нали?
към беседата >>
С други думи, първото правило при това положение на
ученика
е мъчението.
За тези, които не се мъчат, е писано, че в бъдеще ще отидат в мястото на мъченията. Може да мъдрувате колкото щете, но там ще бъдете. Първото правило за ученик, който иска да стане окултист, е да не мисли, че другите спъват неговия ум, но че той сам се спъва. Понеже светът е толкова широк, че има място за всички. После, не трябва да мисли, че може някой да спъне неговото сърце, понеже светът на чувствата е толкова широк, че за всички има място.
С други думи, първото правило при това положение на
ученика
е мъчението.
Той трябва да мисли, че никой не може да повлияе на неговия ум и да го изопачи; че не може да повлияе и на неговото сърце в една или друга посока, защото светът е широк. Тази мисъл не ви е ясна, нали? Една мисъл може да бъде ясна и може да повлияе само тогава, когато дойдем на същия уровен, на който стои онзи, който я изказва. Как действа законът на изказването? За да ви повлияе кой да е човек, добър или лош, трябва да ви снеме до своя уровен – само тогава той може да ви повлияе.
към беседата >>
Следователно ще трябва да кажем на кокошката, която иска да бъде мъчена, за да прогресира: „Съжалявам, не мога да те заколя, защото не искам да спра пътя на своята еволюция, но понеже искаш непременно да прогресираш, намери някой друг, който да те заколи и изяде.”
Ученик
, който е влязъл в една окултна школа, няма право да причинява мъчение никому.
Така гласи окултизмът. Ще вмъкна една мисъл: някои казват, че не бива да измъчваме животните, но знаете ли, че много от животните сами искат да бъдат мъчени, за да се повдигнат? Следователно, когато казват да не се мъчат животните, трябва да разбираме да не мъчим ония от тях, които не искат да бъдат мъчени. Обаче на тези от тях, които искат да бъдат мъчени, ако не ги мъчим, забавяме еволюцията им. Много кокошки, изядени от вас, са прогресирали, но вие не прогресирате.
Следователно ще трябва да кажем на кокошката, която иска да бъде мъчена, за да прогресира: „Съжалявам, не мога да те заколя, защото не искам да спра пътя на своята еволюция, но понеже искаш непременно да прогресираш, намери някой друг, който да те заколи и изяде.”
Ученик
, който е влязъл в една окултна школа, няма право да причинява мъчение никому.
Има право да причинява мъчения, но само на себе си – да слезе до дъното на мъчението и да го опита, и когато се върне на Земята, да работи според закона, който е изучил. Затова казвам, че не бива да се измъчвате и вие взаимно. Един приятел ми разправи един анекдот за себе си: бил много чувствителен и с хубави пориви в душата си, искал да живее добре с хората, но когато се върнал от странство и се срещнал с българите, те почнали да го подиграват. По едно време взел да мисли за някакво средство, с което да може да се владее. Затова си наел двама хамали да го псуват: седнал при тях и издържал всичките им псувни с надежда да може да издържи псувните и на другите.
към беседата >>
Това трябва да знае всеки
ученик
на окултизма, на теософията, на спиритизма, на мистицизма, на християнството, защото тези наименования изразяват една цел и представляват онзи Божествен живот, който се проявява.
” Няма какво да се махаме. Аз често казвам, че съм готов да отстъпя, ако съм причина за вашите страдания. Но да ви дам тялото си – това няма да направя. То не е нито мое, нито ваше – него ще предам на Господаря му. Моят ум, моето сърце ще предам Нему, вие господари на тях не можете да бъдете.
Това трябва да знае всеки
ученик
на окултизма, на теософията, на спиритизма, на мистицизма, на християнството, защото тези наименования изразяват една цел и представляват онзи Божествен живот, който се проявява.
Състоянието на духа е едно, а състоянието на душата – друго. Това са пет състояния, които се различават помежду си. Воля, сърце, ум, душа, дух са неща нам познати. Това, което знаем, е че страдаме. Усещаме само известни промени: понякога мислите ни са ясни, а някога – тъмни; понякога умът ни е ясен, а някога – тъмен; понякога чувствата ни са ясни, а някога – тъмни; понякога имаме сила, а някога – нямаме.
към беседата >>
72.
Силите в Природата
,
ИБ
,
БС
, София, 19.2.1920г.,
Ученикът
на окултизма трябва да говори на разбран език, трябва разбрано да говори на себе си.
Ще направя едно обобщение между кротост, смирение, електричество, магнетизъм и мъчение. Кротостта и смирението показват пътя на духа, електричеството и магнетизмът – пътя на душата, а мъчението – пътя на тялото или физическия свят, т.е. живота на Земята. Всякога свързвайте кротостта с духа, смирението – с душата, електричеството – с мозъка, магнетизма – със симпатиковата нервна система, а мъчението – с всички несполуки в живота. Тази е правата свръзка.
Ученикът
на окултизма трябва да говори на разбран език, трябва разбрано да говори на себе си.
У българите има предание, че на Йордановден небето се отваря и онзи, който може да види това, каквото си пожелае в този момент, дава му се. Един българин ред години наблюдавал небето през тази нощ, та дано някога види отварянето му. Една година, когато наблюдавал по това време през прозореца, вижда, че небето се отваря и пожелал да каже на Господа: „Дай ми една крина злато! ” Но в бързината си казал: „Дай ми една крина глава! ” и главата му станала голяма като крина, чак не могъл да я прокара през прозореца.
към беседата >>
За да бъда ясен, ще ви обясня от какво произтича мъчението: всеки
ученик
, който не спази един от вечните закони, които съществуват, създава мъчение.
” и главата му станала голяма като крина, чак не могъл да я прокара през прозореца. Този закон действа и в окултизма, т.е. каквото човек помисли или пожелае, това става. И тъй, един закон в окултизма гласи: всички блага в света са свързани с кротостта и смирението, всички Сили са свързани с електричеството и магнетизма, т.е. с мозъка и симпатиковата нервна система, а всички несполуки – с мъчението.
За да бъда ясен, ще ви обясня от какво произтича мъчението: всеки
ученик
, който не спази един от вечните закони, които съществуват, създава мъчение.
Обаче този ученик съзнателно или несъзнателно отхвърля факта, че е направил грешка, и върви в Живота от едно прераждане към второ и трето, а законът на мъчението постоянно си действа. Този закон действа така, както една река си пробива път и взема ново направление, различно от това, което е имала по-рано. Следователно аз наричам мъчението метод или начин за изправяне на човешкия Живот. Вие, които сте се събрали тук да слушате окултното учение, сте на различни възрасти, нали? Аз искам от всички ви да се освободите от мисълта, че знаете някои неща.
към беседата >>
Обаче този
ученик
съзнателно или несъзнателно отхвърля факта, че е направил грешка, и върви в Живота от едно прераждане към второ и трето, а законът на мъчението постоянно си действа.
Този закон действа и в окултизма, т.е. каквото човек помисли или пожелае, това става. И тъй, един закон в окултизма гласи: всички блага в света са свързани с кротостта и смирението, всички Сили са свързани с електричеството и магнетизма, т.е. с мозъка и симпатиковата нервна система, а всички несполуки – с мъчението. За да бъда ясен, ще ви обясня от какво произтича мъчението: всеки ученик, който не спази един от вечните закони, които съществуват, създава мъчение.
Обаче този
ученик
съзнателно или несъзнателно отхвърля факта, че е направил грешка, и върви в Живота от едно прераждане към второ и трето, а законът на мъчението постоянно си действа.
Този закон действа така, както една река си пробива път и взема ново направление, различно от това, което е имала по-рано. Следователно аз наричам мъчението метод или начин за изправяне на човешкия Живот. Вие, които сте се събрали тук да слушате окултното учение, сте на различни възрасти, нали? Аз искам от всички ви да се освободите от мисълта, че знаете някои неща. Не отричам знанията ви, но знанията в окултизма имат валидност само тогава, когато минат през Божествения огън седем пъти и се пречистят.
към беседата >>
Много жени се развалят не само от това, че имат лоши мъже, но и от мисълта, че мъжете им са лоши, и започват от ден на ден да отпадат, да съхнат, докато един ден кажат: „Сбогом от този свят”, а мъжът им гледа и си казва: „Не знам от какво се помина моята жена.” Същото нещо става и с
ученика
на Окултната школа.
Така се развива и всяка мисъл. В Окултната школа се забранява всяко одумване, всяко изтъкване на погрешките у другите хора – изобщо лошите мисли се забраняват. Знаете ли защо? Понеже щом мислите лошо за някой човек, вие отправяте своите корени към него, а там няма никаква храна за вас. Тези ваши коренчета започват да всмукват сокове от този човек, но тези сокове са чиста отрова, която постепенно трови и разваля вашия живот.
Много жени се развалят не само от това, че имат лоши мъже, но и от мисълта, че мъжете им са лоши, и започват от ден на ден да отпадат, да съхнат, докато един ден кажат: „Сбогом от този свят”, а мъжът им гледа и си казва: „Не знам от какво се помина моята жена.” Същото нещо става и с
ученика
на Окултната школа.
Затова се казва на ученика: не мисли зло, т.е. не пущай корените на твоята душа в лош човек, стой настрана от него! Така стои научната страна на въпроса. Разберете следния факт: мъчението показва истинския път на отклонението. Когато казвам, че трябва да слезем до дъното на мъчението, уподобявам това слизане на следния прост факт от съвременния живот: някой човек пътува из едно планинско място, но се заблуждава из пътя; за да вземе друга, права посока, той трябва да се върне точно на това място, откъдето се е заблудил и отклонил от правия път.
към беседата >>
Затова се казва на
ученика
: не мисли зло, т.е.
В Окултната школа се забранява всяко одумване, всяко изтъкване на погрешките у другите хора – изобщо лошите мисли се забраняват. Знаете ли защо? Понеже щом мислите лошо за някой човек, вие отправяте своите корени към него, а там няма никаква храна за вас. Тези ваши коренчета започват да всмукват сокове от този човек, но тези сокове са чиста отрова, която постепенно трови и разваля вашия живот. Много жени се развалят не само от това, че имат лоши мъже, но и от мисълта, че мъжете им са лоши, и започват от ден на ден да отпадат, да съхнат, докато един ден кажат: „Сбогом от този свят”, а мъжът им гледа и си казва: „Не знам от какво се помина моята жена.” Същото нещо става и с ученика на Окултната школа.
Затова се казва на
ученика
: не мисли зло, т.е.
не пущай корените на твоята душа в лош човек, стой настрана от него! Така стои научната страна на въпроса. Разберете следния факт: мъчението показва истинския път на отклонението. Когато казвам, че трябва да слезем до дъното на мъчението, уподобявам това слизане на следния прост факт от съвременния живот: някой човек пътува из едно планинско място, но се заблуждава из пътя; за да вземе друга, права посока, той трябва да се върне точно на това място, откъдето се е заблудил и отклонил от правия път. Когато дойдеш в мъчението и видиш, че си се заблудил, след като си пътувал дълго време, ще се върнеш назад до мястото, от което си се отклонил.
към беседата >>
В окултизма на окултиста-
ученик
не се позволява да проявява предпочитание между Добро и зло.
Запомнете това пояснение, защото то има приложение в Живота ви. Трябва да знаете какви действия произтичат в душата ви при приливите и отливите. Приложете този метод и ще видите, че той във всички свои подробности е напълно естествен. Като наблюдавате Природата, ще видите, че за всяко нещо има определено време. И в Притчите се споменава, че за раждане, за смърт, за всичко има точно определено време.
В окултизма на окултиста-
ученик
не се позволява да проявява предпочитание между Добро и зло.
Тази мисъл е малко тъмна за вас, нали? Ще я поясня: ако трябва да направя някоя операция, аз ще си послужа с остър нож, а не с тъп. Острият нож е лошият човек, а тъпият – добрият. Следователно при една операция ще си послужа с лош човек, него ще предпочета пред добрия. Когато Господ иска да накаже света, предпочита лошите хора, а когато иска да съгради нещо, предпочита добрите.
към беседата >>
На Живота ще гледате тъй, както всеки
ученик
постъпва, когато му предстои да решава задача: легне си вечерта, но в ума си държи мисълта, че сутринта ще трябва да стане рано, за да я реши, и става.
Никакви чадъри или големи шапки не ви е позволено да носите, за да пазите главите си от Слънцето, от тази жива Светлина. Привиквайте главите си на тази жива Светлина, ходете гологлави! Имайте предвид, че ви предстои сериозна работа. Под израза „сериозна работа” подразбирам движение, подразбирам, че трябва да се върви, да не се стои на едно място. Не бива да мислите, че сте стари или млади, но ще мислите, че сте ученици, които трябва да учат.
На Живота ще гледате тъй, както всеки
ученик
постъпва, когато му предстои да решава задача: легне си вечерта, но в ума си държи мисълта, че сутринта ще трябва да стане рано, за да я реши, и става.
Някои от вас имат още няколко, например още два-три часа за учение и после ще заспят. Нищо от това – на другия ден ще продължат. Ако не в този живот, в другия живот ще продължат и то оттам докъдето са дошли. Онзи ученик, у когото мисълта не е съсредоточена, цял ден ще се мъчи да се сети върху какво е мислил предишния ден и не ще може да си припомни. Друго едно положение: ще проучите моментите през деня, които съответстват на кротостта, други, които съответстват на смирението, трети – на електричество, на магнетизма, на скръбта и на мъчението.
към беседата >>
Онзи
ученик
, у когото мисълта не е съсредоточена, цял ден ще се мъчи да се сети върху какво е мислил предишния ден и не ще може да си припомни.
Не бива да мислите, че сте стари или млади, но ще мислите, че сте ученици, които трябва да учат. На Живота ще гледате тъй, както всеки ученик постъпва, когато му предстои да решава задача: легне си вечерта, но в ума си държи мисълта, че сутринта ще трябва да стане рано, за да я реши, и става. Някои от вас имат още няколко, например още два-три часа за учение и после ще заспят. Нищо от това – на другия ден ще продължат. Ако не в този живот, в другия живот ще продължат и то оттам докъдето са дошли.
Онзи
ученик
, у когото мисълта не е съсредоточена, цял ден ще се мъчи да се сети върху какво е мислил предишния ден и не ще може да си припомни.
Друго едно положение: ще проучите моментите през деня, които съответстват на кротостта, други, които съответстват на смирението, трети – на електричество, на магнетизма, на скръбта и на мъчението. Всички те се поляризират. Мъчението е най-силното, а скръбта е противоположна на мъчението. Сега съвременните учители често забелязват едно противоречие в училищата: влиза учителят по математика в клас – всички ученици са добре разположени, защото този предмет събужда в тях електричество. След учителя по математика влиза учителя по химия, чийто предмет също възбужда електричеството у учениците.
към беседата >>
Първото изискване за един окултен
ученик
е да има силно въображение.
Тя си съществува, но след време аз я пренасям на друго място. Следователно един художник, който ще нарисува една картина, може да я проектира където си иска. Следили ли сте как се багрят цветята, как постепенно се оформя тяхната краска през време на растенето им? За забелязване е, че бои, изкуствено създадени от хората, избеляват и се разрушават от Слънцето, а тези, които Природата е създала, колкото повече Слънцето ги пече, толкова по-хас стават, защото са живи. Колкото повече един художник мисли върху цветето, което създава, толкова е по-живо то, но престане ли да мисли върху него, и то изчезва.
Първото изискване за един окултен
ученик
е да има силно въображение.
Без въображение той не може да извърши нищо, затова трябва да го развива. Аз ще ви дам един метод, който ще трябва да практикувате, за да съсредоточавате мисълта си: ако някой от вас е разсеян и иска да се съсредоточи, нека вземе една игла и да я забие половин сантиметър в ръката си. Като го заболи силно, ще започне да мисли върху ръката си и разсеяността му ще изчезне. Като забиеш десетина пъти иглата в ръката си, докато потече кръв, подсъзнателният човек у теб ще каже: „Не струва човек да се разсейва.” Нещастията, които днес се срещат в обществата, са именно такива игли, които Природата забива във вашите умове, за да мислят правилно, и във вашите сърца, за да дойдат на местата си. Като се забива тази игла в теб, кара те да мислиш за същественото.
към беседата >>
” Следователно, когато един
ученик
се разгневи, покажи му ръката си свита по този начин.
Например ръка, насочена напред и свита в юмрук, като че ли мушка някого, изразява движение на зло. Правилно движение е, когато свиеш трите пръста на ръката, а палецът и показалецът допреш един до друг във вид на колелце. Защо е правилно това движение? То означава змията, която е хванала своята жертва; то е колело, движение, в което няма опасност. Щом се отвори колелото, започва съскане и змията казва: „Пази се, защото мога да те ухапя!
” Следователно, когато един
ученик
се разгневи, покажи му ръката си свита по този начин.
А вие какво правите? – Показвате му шамар. Това не е окултно движение, това е движение на черните маги. Когато някой момък хване под ръка някоя мома, това движение е на черните маги. Някой дава пари на някой беден и, отминавайки, му ги мушва грубо.
към беседата >>
Когато
ученикът
от Окултната школа сгреши нещо, най-голямото му наказание е това, че всички наоколо млъкват и с това го изобличават.
Опити, опити ви трябват! Това Учение има вътрешни, реални преживявания, които трябва да проверите на опит. Тъй че не искам да казвате, че това е заблуждение, онова е заблуждение. Който не иска да се заблуждава, да влезе в света – там няма никакви заблуждения. Това е предупреждение, защото сега сте ми гости, а правилата на учтивостта не позволяват човек да бие гостите си.
Когато
ученикът
от Окултната школа сгреши нещо, най-голямото му наказание е това, че всички наоколо млъкват и с това го изобличават.
Друго правило за ученика: да бъде искрен спрямо духа си, искрен спрямо душата си и искрен спрямо себе си, или на ваш език казано, искрен спрямо баща си, искрен спрямо майка си, искрен спрямо братята и сестрите си. Двата елемента – бащата и майката – не ги виждате, те са горе, а остават само вашите братя и сестри, които виждате тук на Земята. За следния път искам някой от вас да напише нещо върху костната система, върху скелета, друг да напише върху функциите на сърцето и кръвообръщението, а трети – нещо върху храносмилателната система.
към беседата >>
Друго правило за
ученика
: да бъде искрен спрямо духа си, искрен спрямо душата си и искрен спрямо себе си, или на ваш език казано, искрен спрямо баща си, искрен спрямо майка си, искрен спрямо братята и сестрите си.
Това Учение има вътрешни, реални преживявания, които трябва да проверите на опит. Тъй че не искам да казвате, че това е заблуждение, онова е заблуждение. Който не иска да се заблуждава, да влезе в света – там няма никакви заблуждения. Това е предупреждение, защото сега сте ми гости, а правилата на учтивостта не позволяват човек да бие гостите си. Когато ученикът от Окултната школа сгреши нещо, най-голямото му наказание е това, че всички наоколо млъкват и с това го изобличават.
Друго правило за
ученика
: да бъде искрен спрямо духа си, искрен спрямо душата си и искрен спрямо себе си, или на ваш език казано, искрен спрямо баща си, искрен спрямо майка си, искрен спрямо братята и сестрите си.
Двата елемента – бащата и майката – не ги виждате, те са горе, а остават само вашите братя и сестри, които виждате тук на Земята. За следния път искам някой от вас да напише нещо върху костната система, върху скелета, друг да напише върху функциите на сърцето и кръвообръщението, а трети – нещо върху храносмилателната система.
към беседата >>
73.
Великата майка
,
ИБ
,
БС
, София, 26.2.1920г.,
Обаче,
ученикът
на окултизма не може и не трябва да мисли по този начин.
Черните братя, когато искат да поставят някого в грях, биват с него много любезни, учтиви, предлагат му кокошки, баници, докато му турят юларя на главата. Но турят ли му юларя, подкарват го напред и с остена го побутват, след което нито баница, нито кокошка му дават. Тогава започва т. нар. черна съдба. Българите казват: " Каквато ме е люлка залюляла, такава ме отлюляла".
Обаче,
ученикът
на окултизма не може и не трябва да мисли по този начин.
Неговите възгледи трябва да бъдат строго определени, да не се обуславят от онези глупави тълкувания и вярвания, останали от миналото. Ученикът трябва сам да проверява основно нещата, а сенките на нещата, второстепенните и третостепенните работи сами по себе си ще дойдат. Всеки трябва точно да разбира закона, да знае служи ли на закона или не, има ли вяра в Бога или не. Аз не вземам думата "Бог" в този смисъл, в какъвто вие я разбирате, а поставям окултния закон в смисъл на вяра в живия закон на Природата. Но не законът като влияние, защото всяко влияние ви е известно, всяко влияние е резултат и произтича от един жив и разумен център.
към беседата >>
Ученикът
трябва сам да проверява основно нещата, а сенките на нещата, второстепенните и третостепенните работи сами по себе си ще дойдат.
Тогава започва т. нар. черна съдба. Българите казват: " Каквато ме е люлка залюляла, такава ме отлюляла". Обаче, ученикът на окултизма не може и не трябва да мисли по този начин. Неговите възгледи трябва да бъдат строго определени, да не се обуславят от онези глупави тълкувания и вярвания, останали от миналото.
Ученикът
трябва сам да проверява основно нещата, а сенките на нещата, второстепенните и третостепенните работи сами по себе си ще дойдат.
Всеки трябва точно да разбира закона, да знае служи ли на закона или не, има ли вяра в Бога или не. Аз не вземам думата "Бог" в този смисъл, в какъвто вие я разбирате, а поставям окултния закон в смисъл на вяра в живия закон на Природата. Но не законът като влияние, защото всяко влияние ви е известно, всяко влияние е резултат и произтича от един жив и разумен център. Следователно, когато кажем, че нещо ни влияе, това се дължи на мисълта, която е сложена в това влияние. Когато хвана някого с ръката си и му влияя да ходи, това е резултат на мисълта, която е вложена в мен.
към беседата >>
Това е един признак, по който се познава, че истинският Живот на
ученика
е започнал.
Когато хвана някого с ръката си и му влияя да ходи, това е резултат на мисълта, която е вложена в мен. Следователно, в мисълта си трябва да бъдете строго определени имате ли вяра или не. Как ще определите вярата? Щом дойде истинската вяра, ще дойде и неверието, а с това и противоречието в Живота. Там, дето има противоречия, Живота е започнал.
Това е един признак, по който се познава, че истинският Живот на
ученика
е започнал.
Няма ли противоречие, вие сте далеч от Истината. Това е закон на земята. Но това противоречие не трябва да става спънка за онези от вас, които искате да се учите. Когато в миналата си беседа казах, че онзи от вас, който не е готов да следва, кракът му да не стъпва в Окултната школа, подразбирам да не си слагате крака в Школата на тази ваша Майка, понеже тя ще ви изхвърли навън по всички правила на изкуството. Можеш да влезеш в нея, но ще влезеш с всичкото смирение на душата си и ще говориш меко и нежно.
към беседата >>
" Този закон е разбрал и Христос като
ученик
на тази Велика Окултна Школа.
Може и така да е, но вие трябва да знаете, че това са трите пръста на вашата Майка, трите разумни Сили, които работят в нея. А тя е велика, велика е вашата Майка Природа. И вие, които обичате да вдигате шум, трябва да знаете, че без да ви изобличавам, мога да се оплача на Майка ви и ще и кажа да ви хване с трите си пръста. И тогава, мъж или жена, момък или мома, да му мислят. Тя ще ви попипа и ще каже: "Аз да се учите ли ви пратих или да философствате, да слугувате или да заповядвате?
" Този закон е разбрал и Христос като
ученик
на тази Велика Окултна Школа.
Казва се в Писанието, че като се намерил в образ човешки, смирил се. За да има благоволението на тази Божествена Майка, Христос беше готов да понесе всички страдания. В окултизма знаят Отца като Майка. Той е Любовта, но не както вие разбирате тази Майка-Любов. Дори и не помисляйте да сравнявате тази Божествена Майка с любовта, която вие познавате.
към беседата >>
Второто правило е:
ученикът
на Окултната Школа трябва да се научи на мълчание - да мълчи, за да може да мисли.
Ако целият ви живот се обърне само на страх, вие не разбирате Живота. Страхът трябва да бъде само предупреждение към човека, което да ви напомня дали това, което сте учили, сте го разбрали добре. И тъй, страхът е нужен, за да ви покаже, че имате отговорност. След това идва чувството на съвестта, което ти казва: "Направил си го по всички правила на Божествения закон." Сега, първото нещо, което се изисква от всички ви, е да приемете като правило мотото: "Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие." Аз превеждам: ако не вземете положението на малките деца, в никоя Окултна Школа, в никое разклонение на тази Разумна Окултна Школа не можете да влезете.
Второто правило е:
ученикът
на Окултната Школа трябва да се научи на мълчание - да мълчи, за да може да мисли.
Неговата мисъл трябва да бъде строго определена, не трябва да бъде разсеяна, не трябва да има тези противоположни мисли и съмнения. Някой казва "Аз мисля", но какво мислиш? Ако погледнете лицата на съвременните хора, ще прочетете по тях, че тези хора не мислят, а се чешат. Сегашното философско мислене е чесане, но черепите и костите показват до каква степен е правилно тяхното мислене. Първото нещо, което ви предстои, е да възстановите правата мисъл.
към беседата >>
И тъй разумният
ученик
трябва да разбира добре причините и последствията на всяко нещо и да знае следното: Животът е определен много разумно, в него няма никакви изключения, никакви случайности и всичко е предвидено до най-малките подробности.
Мислите ли, че на онзи господин, който се е разгневил, господарят му не е предопределил това действие? Мислите ли, че трябва да затворите онази канализация, през която излизат всички нечистотии? Не, вие с това ще създадете най-голямото нещастие на хората. Онзи човек, който се гневи, е един канал, затова нека изтекат през него всички нечистотии, не го спирайте. Този твой брат, който се гневи, днес е дежурен, бълва толкова много неща, затова ти му кажи: "Братко, ти днес извършваш една велика работа, изхвърляш нечистотии и с това помагаш на толкова хиляди хора." Ако ти не разбираш нещата по този начин, утре ти ще станеш дежурен.
И тъй разумният
ученик
трябва да разбира добре причините и последствията на всяко нещо и да знае следното: Животът е определен много разумно, в него няма никакви изключения, никакви случайности и всичко е предвидено до най-малките подробности.
Това не е ограничение на човешката воля, защото на този стадий на който се намирате вие нямате още никаква воля. Казвам ви истината. Аз намирам, че воля има само този човек, който като го обидят, може да прости. Воля има този човек, който помага на някой паднал, макар и да има много работа. А да заповядваш на един и на другиго - това не е воля.
към беседата >>
74.
Труд и мъчение
,
ИБ
, , 4.3.1920г.,
Втора фаза за
ученика
е трудът.
Ще се научите, че духовният свят не е като земния. На земята може да се върши всичко, но на другия свят всичко трябва да е в изправност. За да не става спиране, ще се научите да зачитате душата и духа си. В беседата „Мъчението“ казах, че трябва да възприемем мъчението, защото то изразява човешкия живот, а животът трябва да го възприемем във всички негови форми. Под „мъчение“ се разбира и добро, и лошо.
Втора фаза за
ученика
е трудът.
Трудът представлява растене, духовен живот. Тази дума започва с буквата „Т“. Окултистите от изток и запад турят на тази буква една увиснала змия, която показва пътя, по който се движи човешката душа. Тази буква представлява две велики движения в света: в материалния и в духовния свят. В съвременната философия тези две движения се определят с времето и пространството.
към беседата >>
“ –
Ученикът
, който иска да учи, всякога може.
И тъй, всичко 10 важни думи ще имате за размишление. Ще бъдете тихи и спокойни, като житното зърно ще стоите и ще чакате, без да се безпокоите. Ако разрешите правилно тези две формули, нова светлина, ново разбиране ще дойде в ума ви. Нищо да не ви смущава, страх не се позволява тука. Да не казвате: „Дали ще разрешим задачата?
“ –
Ученикът
, който иска да учи, всякога може.
Някои от вас могат да разрешат задачата за един час, други за един ден, някой за две седмици, други за 10 години, а някой и за 100 години. Всеки ще решава сам, няма да се допитва до другиго. С чужда пита помен не става. Онези, които не спазят това правило, ще опитат закона, а той ще бъде такъв: цветът им ще окапе и няма да имат плод. Тези две богатства са за всекиго от вас лично, всеки да ги събира за себе си.
към беседата >>
75.
Вяра
,
ИБ
,
БС
, София, 5.3.1920г.,
Само така
ученикът
ще може да се научи на мълчание.
Сега ще се учите на изкуството да мълчите. Като се научи човек да мълчи, това е най-голямото благословение. Реплика: Има някои, които мълчат само външно, но отвътре кипят. Вие ще разбирате духовното мълчание – да се мълчи пред Бога. Когато се събирате, изолирайте се – създавайте си навик, когато се замислиш за нещо, да мислиш, че си сам; когато говориш нещо, да мислиш, че говориш за себе си; когато мислиш за мълчание, да мислиш, че мълчиш за себе си.
Само така
ученикът
ще може да се научи на мълчание.
Ако аз ви дам едно правило, вземайки под внимание, че имате деца, мъже, обществени работи, и ако вие не можете да го изпълните, това не е умно от моя страна. При това положение, което имате, вие искате да бъдете силни, но първото нещо, което ви предстои, е да победите малките мъчнотии, които ви се явяват в дома. Домашните ви мъчнотии са много сериозни. Например някой казва: „Аз не мога да търпя еди-кого си! ” Там ти е слабата страна.
към беседата >>
76.
Законът и пророците
,
НБ
, София, 28.3.1920г.,
Достатъчно е да каже Бог за някого, че няма подобен
ученик
в София, за да дойде дяволът и да остане на особено мнение.
Той е праведен и верен, защото е богат, има на разположение всичко. Аз ще му отнема богатството, децата, ще засегна и здравето му, след това ще видиш, какъв е той. – Направи опита, но внимавай да не му отнемеш живота. Сега и вие искате, да има Бог добро мнение за вас. – И това може, но веднага ще дойде дяволът да ви изпита.
Достатъчно е да каже Бог за някого, че няма подобен
ученик
в София, за да дойде дяволът и да остане на особено мнение.
Той ще каже: Остави го на мене, аз да го изпитам. Господ ви остави в ръцете на дявола. Казвате: Какъв е този Господ, Който дава свобода на дявола да изпитва? Ние очакваме, Той да ни обича, а не да ни изпитва. Значи, вие искате косъм да не падне от главата ви.
към беседата >>
77.
Молих се
,
НБ
, София, 18.4.1920г.,
Когато човек се разболее, народът в него се бунтува, става революция и казва : Учителю, твоят
ученик
не може да управлява тази къща.
– Между връзките и вас има нещо общо. "Молих се на твоите ученици, но те не можаха да го изпъдят." Вие сте ученици, духът е във вас, но не можете да го изпъдите. Народът въз вас се бунтува. – Кой е народът? – Болестта.
Когато човек се разболее, народът в него се бунтува, става революция и казва : Учителю, твоят
ученик
не може да управлява тази къща.
Питате: Какво трябва да правим, за да подобрим живота си? – Всички искат да подобрят живота си, но методите, с които си служат, са криви. Тръгнете в правия път, дето и методите са прави. Преди години, в Търново стана голям пожар – изгоря съдилището, което се помещаваше в Градския дом. По този случай изгоряха около хиляда дела.
към беседата >>
78.
Запалят свещ
,
НБ
, София, 9.5.1920г.,
От кабалистично гледище, думата „глупав" има по-силни вибрации от думите „силен и умен." Казано е в Писанието: „На силния и горделивия Бос се противи, а на слабия и глупавия дава благодат."
Ученик
, който си позволи да каже на професора, че е на особено мнение по известни въпроси, се изпъжда навън.
– От кого? – От Христа. Новото вещество е подобно на житното зърно, което сега се сее в земята. То се присажда така към човешкия ум, както се присаждат различните плодни дървета. Който прилага изкуството да присажда, трябва да е глупав човек.
От кабалистично гледище, думата „глупав" има по-силни вибрации от думите „силен и умен." Казано е в Писанието: „На силния и горделивия Бос се противи, а на слабия и глупавия дава благодат."
Ученик
, който си позволи да каже на професора, че е на особено мнение по известни въпроси, се изпъжда навън.
Професорът му казва: Ако оставаш на особено мнение и мислиш, че знаеш повече от мене, вземи моето място и започни да преподаваш своето учение. „Турят я на светилника." Когато тази свещица се тури на светилника да свети, светлината й ще се познава по това, че ще произведе различни промени в човешкия организъм. Съзнанието на хората ще се разшири. Човек ще бъде готов да понася всички горчивини и изпитания с търпение. Колкото и да го тъпчат, той пак ще стъпи на краката си и ще върви напред.
към беседата >>
НАГОРЕ