НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
148
резултата в
35
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Разговор пети - Въздигане Душа и Дух
,
ИБ
, , 18.7.1900г.,
Обаче усъвършенстването, вътрешното самосъзнание, повдигането на душевния живот, чистотата на сърцето, благородството на ума,
достойнството
на душата, светостта на волята са принадлежание и преимущество само на духовния человек, роден не от разтленно семе на человечески син, но от Бога, от семе свято.
Този е общ и неумолим закон на Живота. По цялото негово царство се забелязва същото правило. Всичките същества, от най-малките до най-великите, са подложени на същото вътрешно променение. Не може нито една жива душа да се възкачи ни една стъпка по-горе, ако не се измени вътрешно и се приготви за по-високата среда, за по-високото положение, към което се стреми. Това е общото установление в тоя временен живот, в когото промяната, видоизменението са свойствени нему като на живот начинающ.
Обаче усъвършенстването, вътрешното самосъзнание, повдигането на душевния живот, чистотата на сърцето, благородството на ума,
достойнството
на душата, светостта на волята са принадлежание и преимущество само на духовния человек, роден не от разтленно семе на человечески син, но от Бога, от семе свято.
Нещата, които Бог е създал и наредил, трябва винаги да спазват своя ред. Първом – естественото, после – духовното; първом – видимото, после – невидимото; както в едно училище, гдето обучението се почва с предметното учение и после се стига към чистото мислене на ума. Първом окото, ухото и всяко друго чувство трябва да се възбуди и упражни посредством пипане и усещане и тогава да се мине към вътрешното понятие на нещата. Сравнението тук е подходящо. По такъв един прост и осезателен начин трябва да почне всяка неразвита душа, в която естественото има преимущество над духовното – понеже условията са такива във всяко начало.
към беседата >>
Ето на какво: всяка сила или всяка благодат, иждивена без да принесе плод,
достоен
за храна на душата, е непоправима загуба за самата нея; и известно ти е, че всяка душа, която харчи без да припечеля, е осъдена на страдания, на лишения временни и вечни.
Грехът и измамата не могат да намерят никаква почва в неговата душа да растат. Той е свободен от тяхното влияние и примамка, както сам Бог е свободен. Защото, казва на едно място Духът Господен, че всякой се подмамва от собствената си похот, от собственото си желание, което, като се зачене, ражда грях, а грехът, като се извърши, ражда смърт. Тия вътрешни произшествия на душата са верни. Но ще попиташ на какво основание.
Ето на какво: всяка сила или всяка благодат, иждивена без да принесе плод,
достоен
за храна на душата, е непоправима загуба за самата нея; и известно ти е, че всяка душа, която харчи без да припечеля, е осъдена на страдания, на лишения временни и вечни.
Това е такава истина за който я знае, която не носи никакво противоречие в себе си. Не всякой, който ми казва „Господи, Господи“, ще влезе в Царството Божие, но който изпълня Волята на Отца Ми. И мислиш ли ти, че когато Господ говори, Неговите думи няма да се утвърдят? Не, Небето и Земята ще преидат, но не и Моите думи. Пази се, прочее, от всяко учение, което разтлява, което оспорва Божията Истина.
към беседата >>
Не може такава една душа никога да се развие и достигне до своето съвършенство и да даде плод
достоен
.
Не, Небето и Земята ще преидат, но не и Моите думи. Пази се, прочее, от всяко учение, което разтлява, което оспорва Божията Истина. Всичко ще премине, всичко ще се забрави, що са казали человеците, но Истината на Господа Бога твоего ще стои вечно като стълб непоколебим, като основание, на което цялото Небе е съградено. Не може онзи да е роден от Духа на Истината, който върши грях, в когото лъст и похот владеят и господстват. Не може такъв един человек никога да влезе в Царството Божие.
Не може такава една душа никога да се развие и достигне до своето съвършенство и да даде плод
достоен
.
Такава душа, такъв человек е подобен на стрък житен на клас без зърна. Може ли такъв клас да продължи живота си или живота на своя род? Не, по никой начин. Ето защо е казано, че нечестивите ще погинат, грешниците ще се отсекат от земята на праведните. Ето в това действа сам Господ, който прилага сам и изпълнява Своите заповеди.
към беседата >>
За Него няма
достойнства
на различия.
Няма никой да избегне Неговото наказание. Той е праведен и свят и прави съд над всяка постъпка, над всяко дело и ще произнесе Своята присъда един ден. Ако милостта Му е голяма, то и правдата Му е подобна. Ако Любовта Му е велика, то и светостта Му е наравно съща. Бог е Един чист и свят.
За Него няма
достойнства
на различия.
Във всичко Той върши преднамеренията на Своя Дух на Своята върховна Воля. Колкото е благ и снизходителен да помилва една кающа се душа, толкова е строг и праведен, и свят да осъди стар грешник, закоравял в злото. Но тия неща за теб не са най-важните – да знаеш по кой начин Бог може да помилва и опрости, и по кой начин може да осъди и погуби. Важното е твоето спасение, твоето възраждане, твоето възобновление и усъвършенстване в пътя Господен. Важното е твоето просвещение да познаваш Истината, която е сам Бог.
към беседата >>
2.
Лозата и пръчките
,
НБ
, София, 26.1.1919г.,
Сега всеки може да се запита: Аз
достоен
ли съм да приема учението на своя учител?
материален, но и като вътрешен, духовен живот. „Ако пръчката не пренася плод, отрязва се и се хвърля в огъня.“ – Защо? -Защото този живот е потребен за другите пръчки. Същото може да се каже за всеки ученик, който приема учението на учителя си и го задържа само за себе си, без да го приложи. Такъв ученик се изпъжда навън.
Сега всеки може да се запита: Аз
достоен
ли съм да приема учението на своя учител?
Не е въпросът за достойнство и недостойнство на човека и на ученика. Важно е ученика да бъде прилежен. Той може да бъде царски или княжески син, но ако не се учи, учителят не може да влее насила знанието си в главата му. Той не иска да губи времето си с него. Великият Учител не се занимава с невъзприемчиви ученици.
към беседата >>
Не е въпросът за
достойнство
и
недостойнство
на човека и на ученика.
„Ако пръчката не пренася плод, отрязва се и се хвърля в огъня.“ – Защо? -Защото този живот е потребен за другите пръчки. Същото може да се каже за всеки ученик, който приема учението на учителя си и го задържа само за себе си, без да го приложи. Такъв ученик се изпъжда навън. Сега всеки може да се запита: Аз достоен ли съм да приема учението на своя учител?
Не е въпросът за
достойнство
и
недостойнство
на човека и на ученика.
Важно е ученика да бъде прилежен. Той може да бъде царски или княжески син, но ако не се учи, учителят не може да влее насила знанието си в главата му. Той не иска да губи времето си с него. Великият Учител не се занимава с невъзприемчиви ученици. Учителят трябва да пребъдва в ученика си, и ученикът – в своя учител.
към беседата >>
3.
И отиде та се представи
,
НБ
, София, 30.11.1919г.,
Никакво
достойнство
нямаш, загубил си всякакво честолюбие.
– И твоята ще пукнат, но и техните няма да останат здрави. Който слуша съветите на този гражданин, всякога свършва зле. Като влезе в семейство, дето мъжът и жената живеят добре, гражданинът започва да им влияе със съветите си и в скоро време те се разделят. Той говори първо на мъжа: Защо си тръгнал по ума на жена си? Не виждаш ли на какво положение си дошъл?
Никакво
достойнство
нямаш, загубил си всякакво честолюбие.
Мъжът започва да се налага на жена си, иска само неговата дума да се чува. После гражданинът се обръща към жената: Чудно нещо, защо търпиш този грубиянин! И ти си Божие създание, имаш право на свобода; ти трябва да му докажеш, че не си играчка в ръцете му. Жената започва да се противи на мъжа си. И двамата са недоволни един от друг, всеки търси своето право, всеки иска своя дял.
към беседата >>
Значи, младият син отишъл при природния ум, който му казал: Понеже не си
достоен
син, аз ще те науча да работиш.
Ако имаш две хиляди лева и от тях извадиш 500, не знаеш ли, че остават още 1500? Ако и тях извадиш, ще остане една нула, едно колело, с което мъчно ще се движиш. Движение е нужно на човека, но в права посока, т.е. във величини, които растат и се увеличават. „И отиде, та се пристави едному от гражданите на онази страна“.
Значи, младият син отишъл при природния ум, който му казал: Понеже не си
достоен
син, аз ще те науча да работиш.
Като не могъл да научи изкуството да работи, младият син решил да напусне този гражданин, т.е. да умре за света и да се върне при баща си. Така става с всеки, който загубва външното и вътрешното си богатство, безразлично дали е религиозен, или светски човек. Най-после той умира за света и се връща в бащиния си дом, т.е. в света на любовта.
към беседата >>
4.
Работете с Любов
,
ИБ
,
БС
, София, 10.5.1920г.,
Тази Любов казва: „Аз не признавам господари.” А след като си работил дълго време в нейно име, тя казва: „Ти си
достоен
сега да бъдеш господар в почивката си, но починеш ли си, веднага на работа!
Можеш ли да направиш това, имаш Любов; не можеш ли да направиш това, пак имаш любов, но такава, която не може да повдигне хората. Можеш ли да направиш това, въпросът веднага разумно се разрешава. В Любовта, като слугуваш, ти няма да се цаниш – ще бъдеш свободен, даром ще работиш, няма да се считаш длъжен, няма да си отговорен. Ще вършиш доброволно това, което Любовта изисква. Тази Любов изисква и царят, и слугата да се откажат от своето, да станат слуги.
Тази Любов казва: „Аз не признавам господари.” А след като си работил дълго време в нейно име, тя казва: „Ти си
достоен
сега да бъдеш господар в почивката си, но починеш ли си, веднага на работа!
” Тъй че, почиваш ли си, ти си голям човек; работиш ли, малък човек си. Знаете ли колко е мъчно да работиш така? Хората са такива егоисти и мислят, че си направен от желязо, така че и двадесет и пет часа да им работиш, няма да ти кажат: „Стига”. Никой не трябва да упражнява влияние – ще оставите всеки сам да се проявява, да работи, защото в тази Любов той ще се саморазвие. Идва някой и казва: „Тъй трябва да се постъпи”; ами той знае ли как трябва да се постъпи?
към беседата >>
Човек трябва с
достойнство
да понесе страданията си.
А когато няма вода, носи нечистотата с километри. Щом дойде Божественият живот, човек лесно се измива, но няма ли тази водица, с дни ще носи нечистотията на трите си пръста. Учете се на закона на доволството, и то не отвънка, а отвътре, от сърце да бъдете доволни! Когато си доволен, каквото и да ти се случи, ще го понесеш с дълбоко съзнание. Може да пъшкаш, да страдаш, но всичко ще понесеш доброволно, съзнателно.
Човек трябва с
достойнство
да понесе страданията си.
Проявявайте Любовта си към всички – към слаби, към немощни, към деца! Щом станете тъжни, идете някъде при хора, които са по-тъжни от вас, направете им добро и ще ви мине; или вземете да прочетете биографията на някой велик човек, който е страдал. Има много методи за лекуване. А този свят, от единия край до другия, го наричам свят на разочарование. Някои го наричат свят на очарование, но аз го наричам свят на разочарование.
към беседата >>
5.
Двата принципа / Съчетание на отношенията
,
ИБ
,
БС
, София, 8.8.1920г.,
Тук не е въпросът за
достойнство
, а вие сте дошли да се учите.
Слънцето за нас важи според светлината, която ни праща. Тази година още сега трябва да се самоопределите в себе си, да 6ъдете искрени, защото от тази искреност зависи благословението, което искате да получите. Аз виждам мисълта ви: „Дали сме ние толкова приготвени, та нас викат? “ Спомнете си за онзи цар, който повикал гости на трапезата си, званите като не са дошли, вас, клосните, хромите, ви викам. Да благодарите, гдето ония не са дошли.
Тук не е въпросът за
достойнство
, а вие сте дошли да се учите.
И аз ще дам доклад за вас, както никой не е дал. Ще кажа как се учите, с всички подробности. После ако дойде тоягата, аз не съм отговорен. Ако Баща ви употреби тояжката, аз ще седя с всичкото благоговение и ще чета ударите. Не се самозаблуждавайте да мислите, че единият е по-достоен от другия.
към беседата >>
Не се самозаблуждавайте да мислите, че единият е по-
достоен
от другия.
Тук не е въпросът за достойнство, а вие сте дошли да се учите. И аз ще дам доклад за вас, както никой не е дал. Ще кажа как се учите, с всички подробности. После ако дойде тоягата, аз не съм отговорен. Ако Баща ви употреби тояжката, аз ще седя с всичкото благоговение и ще чета ударите.
Не се самозаблуждавайте да мислите, че единият е по-
достоен
от другия.
В Бялото Братство всичко върви като в музиката. Ние не пъдим никого и не викаме никого. Бог го повиква, а повиканият сам се изпъжда. Вие сте свободни в туй отношение. Никой не може да ви ограничи, но и от последствията никой не може да ви избави.
към беседата >>
6.
Поздравът на Любовта / Поздравътъ на Любовьта
,
НБ
, София, 2.10.1921г.,
Христос казва: „И в който град или село влезете, изпитайте кой е в него
достоен
и там оставете своя мир.
– Защото друг се наместил на неговото място. Ето цялата философия! Следователно, ако жена напуща мъжа си, друг мъж се вмъкнал; ако мъж напуща жена си, друга жена се вмъкнала в техния дом. Значи една жена може да развали щастието на двама мъже; един мъж може да развали щастието на две жени. Обаче една жена не може да развали щастието на две жени, нито един мъж може да развали щастието на двама мъже.
Христос казва: „И в който град или село влезете, изпитайте кой е в него
достоен
и там оставете своя мир.
А на влязване в дома, поздравявайте го“. И тъй, когато срещнете някой и не ви поздравява, това показва, че той не е от вашите. Ако и ти не го поздравяваш, не си от неговите. Въпросът е ясен и определен. Сега аз искам да обърна вниманието ви към положителната страна на вашия живот.
към беседата >>
Достойнството
не ми позволява“.
Ако слънцето не ни поздравяваше всяка сутрин, животът щеше да бъде в застой. Когато облаците скриват слънцето, ние сме тъжни, чувстваме нужда от неговия поздрав. Всяка душа има нужда от поздрава на слънцето, от енергията на неговите лъчи. Поздравът се изказва не само с думи, но и с нежни чувства и с мил поглед. Който не разбира значението на поздрава, казва: „Аз не искам да поздравявам тоя човек.
Достойнството
не ми позволява“.
– Ти не го поздравяваш, но и той няма да те поздрави. Впоследствие всички достойни хора се впрягат на работа. Така постъпват и учителите с мързеливите ученици. Като не искат да учат, учителите им пишат слаби бележки и така ги заставят да учат. Щом си ученик на Божествената школа, няма да гледаш в ръкава си, но ще седнеш и ще работиш, сам ще решаваш задачите си.
към беседата >>
Ако един човек ти е направил 99 услуги, а ти не си му благодарил нито с един нежен поглед, не си
достоен
да се наречеш негов приятел.
Той отговаря: „Наистина, няма друга Любов, освен Божията. Само Божията Любов е Любов“. Ако произнесеш тази формула съзнателно, болният ще оздравее, нещастният ще стане щастлив. Поздравиш ли някого с тази формула и той започне да философства, ще знаеш, че той не е на прав път. На оня, който философства, казвам: Ела и виж!
Ако един човек ти е направил 99 услуги, а ти не си му благодарил нито с един нежен поглед, не си
достоен
да се наречеш негов приятел.
Ако на стотния път не си готов да благодариш, ще те изпъдят от училището на живота. Последната услуга решава съдбата ти завинаги. Страшно е положението на ученик, изпъден от Божественото училище. Нека не се чуди, ако в следното прераждане той се роди физически сакат или умствено недоразвит. И, ако питаш защо си нещастен, казвам: Ти си нещастен, защото не си поздравявал брата или приятеля си в името на Божията Любов.
към беседата >>
Ако нѣкой дойде въ дома ви и не ви поздрави, не го приемайте, казва Христосъ, а ако ви поздрави и ако е
достоенъ
, кажете: „Мирътъ ви, най-високото нѣщо, да дойде въ този домъ.“ И тъй, когато ви срѣщне нѣкой и не ви поздравлява, вие имате единъ признакъ, че той не е отъ вашитѣ.
(втори вариант)
Ако жена напуща мѫжа си, другъ мѫжъ се е вмъкналъ; ако мѫжъ напуща жена си, напрѣмѣнно друга жена се е вмъкнала. Отъ това гледище, тъй седи въпроса, но той седи малко по-другояче. Една жена не може да развали щастието на двѣ жени; и единъ мѫжъ не може да развали щастието на двама мѫже. Но една жена може да развали щастието на двама мѫже; и единъ мѫжъ може да развали щастието на двѣ жени. Тъй седи философията на живота.
Ако нѣкой дойде въ дома ви и не ви поздрави, не го приемайте, казва Христосъ, а ако ви поздрави и ако е
достоенъ
, кажете: „Мирътъ ви, най-високото нѣщо, да дойде въ този домъ.“ И тъй, когато ви срѣщне нѣкой и не ви поздравлява, вие имате единъ признакъ, че той не е отъ вашитѣ.
Ти не го поздравлявашъ – не си отъ тѣхнитѣ. Въпросътъ е ясенъ. Защото не си отъ тѣхнитѣ, какъ ще го поздравишъ? Сега азъ искамъ да обърна мисъльта ви къмъ положителната страна на вашия животъ. Отъ всинца ви не се изисква да извършите едно и сѫщо нѣщо.
към втори вариант >>
Казвашъ: „Азъ имамъ
достойнство
“ и какво става?
(втори вариант)
Лѫчитѣ, които идатъ, трѣбва да носатъ туй поздравление, тази енергия всѣкога. А туй поздравление може да се изкаже не само въ движение, но и въ едно чувство, въ единъ милъ нѣженъ погледъ. И туй, което ние извършваме, ние го извършваме за себе си. А сега ти казвашъ. „Азъ нѣма да го поздравлявамъ.“ Ти не го поздравлявашъ, той не те поздравлява.
Казвашъ: „Азъ имамъ
достойнство
“ и какво става?
Послѣ всичкитѣ тѣзи достойни хора почватъ да се впрѣгатъ. И ученицитѣ, които не знаятъ уроцитѣ си, учительтъ имъ пише единица. Сега нѣкой ученикъ погледне въ рѫкава и другъ иска отъ него този не дава и послѣ, като излѣзне, почва да го ругае: „Ти защо не ми даде рѫкава? “ И послѣ казва: „Ти не си съвѣстенъ.“ Въ тази Божествена школа, вие сте влѣзли, и ще имате широки рѫкави, но когато рѣшавате задачи, нѣма да гледате рѫкава. А подъ рѫкавъ, разбирамъ като кажатъ женитѣ: „Азъ не съмъ направила голѣма грѣшка и други има които грѣшатъ“ – рѫкавътъ.
към втори вариант >>
Единъ човѣкъ, който 99 пѫти ти е правилъ услуга, а ти досега не си отговорилъ нито съ единъ
достоенъ
погледъ, ти не си
достоенъ
да бѫдешъ неговъ ученикъ.
(втори вариант)
А ти ще кажешъ: „Само Божията Любовь е Любовь“, значи дѣйствително само тази Любовь е Любовь и тогава, ако човѣкътъ е боленъ, ще оздравѣе, ако е нещастенъ – той ще стане щастливъ. Ти заради него ще бѫдешъ тази Любовь. Ти ще кажешъ: „Ела, братко, тази работа ние ще уредимъ.“ Почне ли той да философствува: „Ама какъ ще бѫде, туй право ли е“ и пр. – туй не е правия пѫть. Ние казваме на всички: „Ела и вижъ.“ Не философствувайте.
Единъ човѣкъ, който 99 пѫти ти е правилъ услуга, а ти досега не си отговорилъ нито съ единъ
достоенъ
погледъ, ти не си
достоенъ
да бѫдешъ неговъ ученикъ.
Ако той 99 пѫти ти е далъ, а ти не си отговорилъ – деветдесеть и деветиятъ пѫть и стотниятъ пѫть ще рѣши вашата сѫдба. Ако и стотниятъ пѫть не отговорите, вашата сѫдба е рѣшена завинаги – ще ви изпъдятъ отъ Божествената школа и тогава въ едно прѣраждане ще се родите идиотъ, въ друго ще бѫдете сакатъ. И като ви питатъ защо е това? Ще кажете: „Защото не поздравихъ, когато ме поздравляваха.“ Когато Божествената Любовь хлопа, а ти си правишъ оглушки, това е мъздовъздѣяние, а ако отговоришъ, ще влѣзнешъ въ връзка съ напрѣдналитѣ братя въ по-горнитѣ свѣтове и ще кажешъ: „Виждамъ азъ сега, а ти виждашъ ли?
към втори вариант >>
7.
По-леко ще бъде наказанието
,
НБ
, София, 5.11.1922г.,
Никога няма да направя това, да унижа своето
достойнство
.
двата непримирими врага? Казваш: Аз да отида да му се поклоня? Никога! Тази непримиримост показва, че си във второто измерение. И мъжът, като се разсърди на жена си, казва: Аз да й се подчиня!
Никога няма да направя това, да унижа своето
достойнство
.
– Ще се примириш. Щеш, не щеш, ще се огънеш, т. е. плоскостта се огъва, а не ти. Единият е богат, другият – беден – ще се примирят. Бедният, като погладува няколко дни, започва да се огъва: тук поиска нещо, там поиска нещо.
към беседата >>
Той гладувал няколко деня, но графското
достойнство
не му позволявало да иска помощ.
Отворете прозорците, не се страхувайте от простуда. Ако някой се простуди, ще му платя разноските за лекар. За да се смени състоянието ви, ще приведа един случай из живота на хората. Някога живял един богат, прочут граф. Случило се, че изпаднал, останал без пет пари, но понеже бил честолюбив, не се решавал да поиска помощ от никого.
Той гладувал няколко деня, но графското
достойнство
не му позволявало да иска помощ.
Най-после му дошло на ума за един негов приятел музикант. Отишъл при него и му казал: Слушай, приятелю, ти знаеш, че съм от високо произхождение. Но тъй дойде работата, че днес съм изпаднал. Можеш ли да ми услужиш с 10,000 лева? Музикантът си потъркал ръцете, замислил се и му отговорил: На драго сърце, ела с мене.
към беседата >>
Господ ви изпрати едно страдание, да се радвате, че сте
удостоени
с тази чест.
Вие мислите само за целувки и прегръдки. Животът не е в тях; не е и в яденето. Зад този живот има един велик, светъл живот, който вие не подозирате; има нещо велико и славно, за което даже на ум не ви е дохождало. Казвате: Като умрем, всичко ще се свърши. – Да, ще се свърши животът на правата линия, на първото измерение и ще дойдеш в живота на куба, в живота на страданията, за да ги обикнете. Когато.
Господ ви изпрати едно страдание, да се радвате, че сте
удостоени
с тази чест.
Що е страданието? – То е една от кай-великите науки. Не е ли най-доброто, най-приятното, да съзнаете вашите престъпления? Но не е само това. Ти си наскърбил твоя брат, жена му, децата му си огорчил.
към беседата >>
8.
Видѣхме Господа / Видяхме Господа
,
НБ
, София, 11.3.1923г.,
Въ какво седи
достойнството
на единъ философъ?
Говорятъ тѣ за Христа, а Христосъ седи, като едно знаме турено тамъ само въ стаята. И когато дойде бойното поле, изваждатъ и туй знаме, турятъ го да плаши хората. Послѣ като се свърши войната, пакъ го турятъ въ стаята. Това е вѣрване, това не е убѣждение. И азъ казвамъ: Трѣбва да имаме философия и трѣбва да бѫдемъ толкозъ доблестни, да си признаемъ погрѣшкитѣ.
Въ какво седи
достойнството
на единъ философъ?
– Въ неговитѣ прави мисли. Единъ философъ трѣбва да има здрави мисли, да е съпоставилъ всичкитѣ факти въ природата, тъй, че да може да направи единъ малъкъ опитъ. Въ какво седи благородството на една религия? – Онези принципи, които тя проповѣдва, да иматъ извѣстни методи, да може да се приложатъ. Сега ни най-малко не засягамъ да кажа, че Православната църква е лоша или, че Евангелската църква е лоша или, че Католическата църква е лоша.
към беседата >>
Единъ българинъ ми разправяше, че въ Америка е говорилъ съ нѣкой американски авторъ, и който дойде при него, счита го за голѣмо
достойнство
.
Туй показва онзи великъ, веченъ принципъ, който постоянно подмладява човѣка. Туй подразбира: „Видѣхме Господа“. Принципъ, който подмладява, принципъ, който възкрѣсява, принципъ, който внася свѣтлина, принципъ, който внася топлина, всичко възвишено вѫтрѣ въ сърдцето. „Видѣхме Господа.“ Кой отъ насъ не иска да го види? – Единъ философъ дойде, ходятъ при него да го видятъ, търсятъ го.
Единъ българинъ ми разправяше, че въ Америка е говорилъ съ нѣкой американски авторъ, и който дойде при него, счита го за голѣмо
достойнство
.
Великъ списатель, философъ билъ той, говорилъ съ него. Това той счита за една привилегия да има единъ разговоръ съ тия американски философи и поети. И всички ние въ свѣта искаме да имаме достъпъ до великитѣ хора. А щомъ дойдемъ да кажемъ, че искаме да имаме достъпъ до Господа, вече ще кажемъ: Остави се отъ тия заблуждѣния. Въ какво седи туй заблуждѣние?
към беседата >>
И онзи, който е най-
достоенъ
да работи най-много – нѣма да го заставимъ на сила, а по любовь.
Ето какъвъ ще бѫде опита: ако вие послушате Господа, нивитѣ ви ще родятъ десеть пѫти повече, отколкото по-рано, лозята толкозъ плодъ ще иматъ, че нѣма да можете да го наберете, ще имате такова изобилие, че нѣма да можете да го приберете. Вие ще бѫдете единъ щастливъ народъ, и лѣкари, и учители, и всинца ще бѫдете щастливи, а пъкъ, ако слушате вашитѣ владици и попове, каквото сѣете, едва семето ще излезе, па и грозде нѣма да се роди. Питамъ тогава – кого ще слушате? – Ние сме дошли до онова положение – ще се кланяме само на Бога на Любовьта. И всички ще сте братя помежду си, ще работите по братски.
И онзи, който е най-
достоенъ
да работи най-много – нѣма да го заставимъ на сила, а по любовь.
Този братъ, който дойде на лозето, ще му дадемъ най-голѣмата мотика, ралото или плуга, съ четири чифта волове. Всичко тъй да върви. Такива хора ние изискваме за въ бѫдеще. Тъй седи законътъ – великиятъ законъ въ свѣта. За да имате благословѣние вѫтрѣ, въ себе си, вашиятъ умъ трѣбва да има свѣтлина, сърдцето ви трѣбва да има топлина, волята ви трѣбва да има сила.
към беседата >>
9.
Позвах сина си
,
НБ
, София, 14.2.1926г.,
Учителят му казва: понеже ти пожертва своето честолюбие и своята гордост, ти си
достоен
за истината.
Взема той гърнето, което слугата донесъл, хвърля го на земята и го счупва. Ти или ще донесеш гърнето с млякото и човек ще станеш, или няма да го донесеш, но от тебе нищо няма да остане. Тогава ходжата си казва: няма нищо най-после, цели 20 години изкарах в тази работа, няма какво да се прави, ще донеса едно гърне с мляко. Взел гърнето с млякото, но понеже се срамувал много, вързал очите си с кърпа, но веднага се сетил, че не трябва по този начин, за това хвърлил превръзката и започнал да играе по пътя. Така донесъл млякото на своя учител.
Учителят му казва: понеже ти пожертва своето честолюбие и своята гордост, ти си
достоен
за истината.
Така и вие все трябва да пожертвате нещо в света. Какво трябва да пожертвате? Трябва да пожертвате онова състояние на егоизъм в себе си, онова животинско състояние, наречено още сатанинско, както и онова противоречие, онази омраза, онази завист, на които се натъквате в живота. Щом ви обиди някой, низшето съзнание идва веднага. Докато човек не може да примири тези две състояние в себе си, той не може да направи крачка напред.
към беседата >>
Да зовеш човека по име, това значи този човек има
достойнство
.
Във време на войната германците направили един паметник на своите паднали войници в Сърбия и написали върху него имената на всички. Писали: тук почиват германските герои. Идват след това сърбите, заличават туй, което германците писали и отгоре написали: тук са падналите незнайни герои. Който не вярва в думите ми, ще има такъв паметник, на който ще бъде заличено името му. Да бъде човек без име, това е състояние на смърт.
Да зовеш човека по име, това значи този човек има
достойнство
.
Само умните, само възлюбените от Бога хора имат име. Казва се в Писанието: и ще им дам име и всеки сам ще го знае. "Из Египет позвах Сина си." Аз желая да ви повикат от Египет всички, да се върнете в Ханаанската земя и да бъдете носители на онова, което сте научили там.
към беседата >>
10.
Свободно движение
,
ООК
, София, 13.10.1926г.,
Човек може да бъде и здрав, и силен, и богат, и красив, но преди всичко той трябва да бъде
достоен
, да заслужи тия качества.
Само здравият ученик може да учи. За да учи, той трябва да има средства, да бъде богат. Само умният може да бъде истински богат и уважаван от всички. Богатството е свързано с разумността. Всички хора се стремят към красотата; те искат да бъдат красиви.
Човек може да бъде и здрав, и силен, и богат, и красив, но преди всичко той трябва да бъде
достоен
, да заслужи тия качества.
Казвате: „Нали духовното се дава даром? " – Даром се дава само на достойния. Всеки трябва да се стреми да бъде достоен за Божието благословение. Това достойнство е първото условие, заради което Бог обръща внимание на човека и му дава условия да учи. От своя страна пък той трябва да бъде признателен, да работи, да учи, за да отговори на това внимание.
към беседата >>
Всеки трябва да се стреми да бъде
достоен
за Божието благословение.
Богатството е свързано с разумността. Всички хора се стремят към красотата; те искат да бъдат красиви. Човек може да бъде и здрав, и силен, и богат, и красив, но преди всичко той трябва да бъде достоен, да заслужи тия качества. Казвате: „Нали духовното се дава даром? " – Даром се дава само на достойния.
Всеки трябва да се стреми да бъде
достоен
за Божието благословение.
Това достойнство е първото условие, заради което Бог обръща внимание на човека и му дава условия да учи. От своя страна пък той трябва да бъде признателен, да работи, да учи, за да отговори на това внимание. Една от важните мисли, която трябва да задържите в ума си от тази лекция, е да запазите достойнството си, за да не изгубите Божието внимание. Щом сте пратени на земята, Бог ви е удостоил със своето внимание. Ако запазите това внимание, вие ще можете да учите, да изпълнявате задачите, които се дават в Школата.
към беседата >>
Това
достойнство
е първото условие, заради което Бог обръща внимание на човека и му дава условия да учи.
Всички хора се стремят към красотата; те искат да бъдат красиви. Човек може да бъде и здрав, и силен, и богат, и красив, но преди всичко той трябва да бъде достоен, да заслужи тия качества. Казвате: „Нали духовното се дава даром? " – Даром се дава само на достойния. Всеки трябва да се стреми да бъде достоен за Божието благословение.
Това
достойнство
е първото условие, заради което Бог обръща внимание на човека и му дава условия да учи.
От своя страна пък той трябва да бъде признателен, да работи, да учи, за да отговори на това внимание. Една от важните мисли, която трябва да задържите в ума си от тази лекция, е да запазите достойнството си, за да не изгубите Божието внимание. Щом сте пратени на земята, Бог ви е удостоил със своето внимание. Ако запазите това внимание, вие ще можете да учите, да изпълнявате задачите, които се дават в Школата. За пример една от задачите, която трябва да имате предвид, е да работите върху музиката, да придобиете нещо ново, нещо повече от това, което съвременната музика е постигнала.
към беседата >>
Една от важните мисли, която трябва да задържите в ума си от тази лекция, е да запазите
достойнството
си, за да не изгубите Божието внимание.
Казвате: „Нали духовното се дава даром? " – Даром се дава само на достойния. Всеки трябва да се стреми да бъде достоен за Божието благословение. Това достойнство е първото условие, заради което Бог обръща внимание на човека и му дава условия да учи. От своя страна пък той трябва да бъде признателен, да работи, да учи, за да отговори на това внимание.
Една от важните мисли, която трябва да задържите в ума си от тази лекция, е да запазите
достойнството
си, за да не изгубите Божието внимание.
Щом сте пратени на земята, Бог ви е удостоил със своето внимание. Ако запазите това внимание, вие ще можете да учите, да изпълнявате задачите, които се дават в Школата. За пример една от задачите, която трябва да имате предвид, е да работите върху музиката, да придобиете нещо ново, нещо повече от това, което съвременната музика е постигнала. Ако е въпрос за наука, за музика, за изкуство, с каквито съвременният свят разполага, тогава няма защо да вървите по новите пътища. Какво струва за нас сегашната музика, ако не й придадем нещо ново?
към беседата >>
11.
Вехтото премина
,
НБ
, София, 3.4.1927г.,
– Някой писал във вестниците нещо лошо по негов адрес, което уронва
достойнството
му, като човек от новото учение.
Кой съвременен човек може да опише и обясни причината на това особено разположение или неразположение на духа и на душата? Гледате някой човек днес е весел, засмян, маха с ръце" нагоре – надолу, като актьор, после взима перото, съчинява стихове, проповядва на хората, казва им: тъй трябва да се живее! Не се минава дълго време, гледате този човек изпаднал в някакво противоречие, намира се пред едно изпитание и не знае вече, какво да прави, забравя всичката си философия. Какво е станало с него? Коя е причината за тази промяна на състоянието му?
– Някой писал във вестниците нещо лошо по негов адрес, което уронва
достойнството
му, като човек от новото учение.
На другия ден пак пишат във вестниците, че писаното не се отнасяло за него, но за друг някой, със същото име. Наистина, не са един Драганов или Иванов в света. И този човек отново се успокоява. Питам: какво лошо има в това, че някой с черно мастило написал нещо по адрес на-твоето име във вестниците? Каква сила се крие в черното мастило, че може да произведе такава пертурбация в ума на човека?
към беседата >>
Тогава всички ще кажат; ето един
достоен
гражданин на българската държава, когото Бог може да приеме при себе си!
Живи хора наричаме тези, които и на земята, и на небето са живи. Сега ще преведа тези думи на ваш език: всеки човек, който умира на земята, трябва отново да се върне там, да уреди всички недоразумения, които имал с хората. Кому каквото зло е направил, ще го изправи. Той трябва да се примири с всички хора, с всички животни и като няма вече с кого да се примирява, ще остави всичкото си богатство на земята. Освободен от всички задължения и връзки на земята, той ще замине за небето, ще влезе в новия живот, дето ще получи лавров венец за добре изпълнената от него работа на земята.
Тогава всички ще кажат; ето един
достоен
гражданин на българската държава, когото Бог може да приеме при себе си!
Това е новото, което иде сега в света. То носи възвишени идеи и казва на хората, че Бог не е в старото, не е в миналото, но Той е в настоящето. Едва сега човек ще започне да съзнава, че в света, в който живее, той представя богат предмет за проучване. Вие можете да проучвате и разните философи, които говорят за психологията на човека, но нито един философ още не е изучил човешкия мозък всичките му способности. Те разискват върху.
към беседата >>
12.
Дойде глас
,
СБ
, София, 23.8.1927г.,
– Една Божествена идея, която показва, че човек трябва да има Божествено
достойнство
.
Има цяр за дребнавостта, има цяр и за докачението. Ако ти не знаеш и не можеш да измениш своя характер, какъв човек си тогава? Идете при някой човек, който се занимава с отглеждане на плодни дървета, и го попитайте как увеличава тяхната плодотворност. Той ще ви каже, че ги наторява или пресажда с по-доброкачествени присадки, за да се получат понякога повече плодове, а понякога по-вкусни и по-благородни. Какво се крие в „аз“-ът?
– Една Божествена идея, която показва, че човек трябва да има Божествено
достойнство
.
Когато той търси слава, с това иска да каже: „Аз съм от царско произхождение, дядо ми беше цар, баща ми беше княз“. Разсъждавате ли така, вие идвате до положението на ония патки, които се гордеели със своите прадеди, че освободили Рим. Един селянин карал патки за продан от селото за града. Из пътя те си говорили: „Този селянин не знае ли, че ние сме от благородно произхождение; не знае ли, че нашите деди и прадеди освободиха Рим, та се отнася така грубо с нас? “ Добре, вашите деди и прадеди освободиха Рим, ами вие какво направихте?
към беседата >>
– Веруюто на апостолите, които след като ги биха, върнаха се с радост, че били
удостоени
с честта да ги бият заради Господа.
Не само това, но като ви режат, ще пеете. Ще бъдете като Йоан Хуса, който пя, като го туриха на огъня. Вие казвате: „Какво ще бъде нашето верую? “ – Веруюто на Йоан Хуса – като гориш, да пееш. – Какво ще бъде нашето верую?
– Веруюто на апостолите, които след като ги биха, върнаха се с радост, че били
удостоени
с честта да ги бият заради Господа.
– Какво ще бъде нашето верую? – Веруюто на апостол Павла, който след разбиване на кораба, с който пътуваше, остана заедно с пътниците на един остров, дето накладоха огън, а той насърчаваше всички със своята проповед. – Какво ще бъде нашето верую? – Законът на Любовта. И тъй, Любовта трябва да бъде импулс у всинца ни.
към беседата >>
13.
Идат дни
,
НБ
, София, 25.12.1927г.,
Добрият господар иска слугата му да бъде
достоен
за работата, която му е определил.
Аз не говоря за обикновения господар, или за обикновения баща. Аз говоря за такъв баща, който храни благородни и възвишени чувства към своя син. Кой баща не иска син му да стане учен и благороден? Кой господар не иска слугата му да стане добър и благороден? Кой учител не иска учениците му да бъдат добри, учени и благородни?
Добрият господар иска слугата му да бъде
достоен
за работата, която му е определил.
Казвам: вътрешният глад ще ви постави в положение да изправите живота си. За тази цел трябва да започнете с разрешаване на мъчнотиите в своя живот. Мнозина се спъват от страдания, от съмнения, от ревност, както и от своите тесни възгледи. Днес е опасно да се говори на хората. Ако им говориш за философия, ще се обидят философите; ако говориш за поезия, ще се обидят поетите; ако говориш за държавата, ще се обидят държавниците.
към беседата >>
Когато някой иска да развие в себе си
достойнство
, той трябва да се качи на Монт-Блан.
В Америка се намира Меркурий, малкият пръст на ръката. На Монт-Блан се намира Юпитер, показалецът. Де се намира четвъртият пръст, Аполон? На този въпрос вие сами ще си отговорите. Като разглеждам ръката на човека, от гледището на хиромантията, мога да кажа, какво положение заема той в света и какво може да излезе от него.
Когато някой иска да развие в себе си
достойнство
, той трябва да се качи на Монт-Блан.
Ако пък иска да развие в себе си справедливост, той трябва да се качи на Хималаите, на Монт-Еверес. Англичаните предприеха няколко експедиции за Монт-Еверест, но не можаха да се качат на него. Там стават големи бури, големи въздушни течения. Някои казват: Какво ни интересува Монт-Еверест? – Трябва да ви интересува.
към беседата >>
Когато искате да развиете в себе си благородство и
достойнство
, ще се качите мислено на Монт-Блан, и там ще размишлявате.
Англичаните предприеха няколко експедиции за Монт-Еверест, но не можаха да се качат на него. Там стават големи бури, големи въздушни течения. Някои казват: Какво ни интересува Монт-Еверест? – Трябва да ви интересува. Когато искате да бъдете справедливи, мислено ще се качите на Монт-Еверест, и там ще размишлявате за него.
Когато искате да развиете в себе си благородство и
достойнство
, ще се качите мислено на Монт-Блан, и там ще размишлявате.
Когато искате да уредите материалните си работи, ще се качите на най-високата планина в Америка. „Ето, идат дни," говори Господ Иеова, „и ще проводя глад на земята." Чрез този глад се придобива знанието. Този глад събужда вътрешните сили в човека, които го заставят да изучава целия органически свят. Идат дни, когато всички напреднали души, от целия свят ще си подадат взаимно ръка, и знанието, което се е изучавало от хиляди векове в миналото и бъдещето, ще изпълни цялата земя. Казано е в Писанието: „Цялата земя ще се изпълни със знание за Господа." „И ще бъде едно стадо и един пастир, една майка и един баща, едно семейство, един учител и едно училище." Какво по-красиво от това?
към беседата >>
14.
Дерзай, дъще!
,
НБ
, София, 5.2.1928г.,
След това пък трябва да дойдат писатели, като Виктор Юго, или
Достоевски
да опишат вътрешния смисъл на този роман.
Според едно предание, и Библията някога е била вързана с верига. Обаче, това не е важно. Важно е да се знае, че Библията, Свещеното Писание не е създадена само от евреите. Част от нея е писана от египтяните; те пък са взели много неща от другаде и т.н. Ако речем да разглеждаме произхода на тази книга, ще напишем цял роман.
След това пък трябва да дойдат писатели, като Виктор Юго, или
Достоевски
да опишат вътрешния смисъл на този роман.
С ред примери от живота, Достоевски е описал добре, какво се крие в сърцата на хората. В един свой разказ той описва следния пример: Един руски княз, богат чифликчия, обичал често да ходи с кучетата си на лов. Един ден, като отивал на лов, по невнимание, едно малко дете ударило с камък хрътката на този княз, и тя изквичала. Князът се обидил от това, и веднага изпратил слугите си, да разберат чие е това дете, което се осмелило да удари неговата хрътка. Като намерили детето, той заповядал да му го доведат.
към беседата >>
С ред примери от живота,
Достоевски
е описал добре, какво се крие в сърцата на хората.
Обаче, това не е важно. Важно е да се знае, че Библията, Свещеното Писание не е създадена само от евреите. Част от нея е писана от египтяните; те пък са взели много неща от другаде и т.н. Ако речем да разглеждаме произхода на тази книга, ще напишем цял роман. След това пък трябва да дойдат писатели, като Виктор Юго, или Достоевски да опишат вътрешния смисъл на този роман.
С ред примери от живота,
Достоевски
е описал добре, какво се крие в сърцата на хората.
В един свой разказ той описва следния пример: Един руски княз, богат чифликчия, обичал често да ходи с кучетата си на лов. Един ден, като отивал на лов, по невнимание, едно малко дете ударило с камък хрътката на този княз, и тя изквичала. Князът се обидил от това, и веднага изпратил слугите си, да разберат чие е това дете, което се осмелило да удари неговата хрътка. Като намерили детето, той заповядал да му го доведат. Съблекли детето голо и го пуснали да бяга; същевременно той насъскал кучетата си подир детето.
към беседата >>
Сега ще се съмняваш, ще се въздържаш да не падне
достойнството
ти, да не се урони престижа ти.
Дали се докосвам до Неговата дреха, или до друга някоя? Това е човешкото честолюбие. Нали е въпрос да се спасиш, да се излекуваш, какво от това, че си се докоснал до чужда дреха? Малко пъти ли си бутал ту на тази, ту на онази врата? Малко пъти ли си взимал пари на заем оттук – оттам?
Сега ще се съмняваш, ще се въздържаш да не падне
достойнството
ти, да не се урони престижа ти.
Твоето достойнство отдавна е паднало. Значи, да тропаш по вратите на банкера това не уронва твоето достойнство, а да се докоснеш до връхната дреха на някой човек, това уронва достойнството ти. Докосни се до дрехата и не мисли, поне опит ще направиш. Представи си, че като се докоснеш до дрехата на този човек, всичките ти страдания, недоразумения, болести изчезнат. Какво показва това?
към беседата >>
Твоето
достойнство
отдавна е паднало.
Това е човешкото честолюбие. Нали е въпрос да се спасиш, да се излекуваш, какво от това, че си се докоснал до чужда дреха? Малко пъти ли си бутал ту на тази, ту на онази врата? Малко пъти ли си взимал пари на заем оттук – оттам? Сега ще се съмняваш, ще се въздържаш да не падне достойнството ти, да не се урони престижа ти.
Твоето
достойнство
отдавна е паднало.
Значи, да тропаш по вратите на банкера това не уронва твоето достойнство, а да се докоснеш до връхната дреха на някой човек, това уронва достойнството ти. Докосни се до дрехата и не мисли, поне опит ще направиш. Представи си, че като се докоснеш до дрехата на този човек, всичките ти страдания, недоразумения, болести изчезнат. Какво показва това? Това показва, че дрехата, до която си се докоснал, е дрехата на твоя Учител.
към беседата >>
Значи, да тропаш по вратите на банкера това не уронва твоето
достойнство
, а да се докоснеш до връхната дреха на някой човек, това уронва
достойнството
ти.
Нали е въпрос да се спасиш, да се излекуваш, какво от това, че си се докоснал до чужда дреха? Малко пъти ли си бутал ту на тази, ту на онази врата? Малко пъти ли си взимал пари на заем оттук – оттам? Сега ще се съмняваш, ще се въздържаш да не падне достойнството ти, да не се урони престижа ти. Твоето достойнство отдавна е паднало.
Значи, да тропаш по вратите на банкера това не уронва твоето
достойнство
, а да се докоснеш до връхната дреха на някой човек, това уронва
достойнството
ти.
Докосни се до дрехата и не мисли, поне опит ще направиш. Представи си, че като се докоснеш до дрехата на този човек, всичките ти страдания, недоразумения, болести изчезнат. Какво показва това? Това показва, че дрехата, до която си се докоснал, е дрехата на твоя Учител. Следователно, ако ти вярваш, че първите лъчи на изгряващото слънце идат от Бога, в живота ти непременно ще стане някаква промяна.
към беседата >>
15.
Добри и лоши условия
,
ООК
, София, 2.5.1928г.,
Гордият човек върви изправен, с голямо
достойнство
и съзнание за себе си, че подобен на него няма.
За пример, ако един високо морален човек постави ръката си върху главата на човека, у когото личните чувства са силно развити, последният ще почувства голямо успокояване, голям вътрешен мир. Личните чувства са необходимост, както за космоса, така и за човека специално. Чрез тях той се застъпва за своите права. Лошо е, обаче, когато той преувеличава правата си и иска повече, отколкото му се пада. Когато личните чувства у човека са силно развити, той става горд.
Гордият човек върви изправен, с голямо
достойнство
и съзнание за себе си, че подобен на него няма.
Той иска всички хора и божества да му се подчиняват и да мислят само за него. Колкото и да мисли човек, че като него друг няма, все ще се намери някой по-силен, по-умен, по-достоен, който ще го свали от височината, на която се е качил. Когато двама души със силно развити лични чувства се срещнат, те ще се отблъснат. Между тях ще се яви антагонизъм, който не позволява да запазят добрите си отношения. Според окултистите грехът се дължи на личните чувства у човека.
към беседата >>
Колкото и да мисли човек, че като него друг няма, все ще се намери някой по-силен, по-умен, по-
достоен
, който ще го свали от височината, на която се е качил.
Чрез тях той се застъпва за своите права. Лошо е, обаче, когато той преувеличава правата си и иска повече, отколкото му се пада. Когато личните чувства у човека са силно развити, той става горд. Гордият човек върви изправен, с голямо достойнство и съзнание за себе си, че подобен на него няма. Той иска всички хора и божества да му се подчиняват и да мислят само за него.
Колкото и да мисли човек, че като него друг няма, все ще се намери някой по-силен, по-умен, по-
достоен
, който ще го свали от височината, на която се е качил.
Когато двама души със силно развити лични чувства се срещнат, те ще се отблъснат. Между тях ще се яви антагонизъм, който не позволява да запазят добрите си отношения. Според окултистите грехът се дължи на личните чувства у човека. Значи личните чувства представляват особен род космическа енергия, която ако не се трансформира и разпредели между всички мозъчни центрове, причинява експлозии. Близо до личните чувства на човека се намира центърът на съвестта, през който те трябва да минават.
към беседата >>
16.
Закон за възможности – закон на опуленс
,
ООК
, София, 9.1.1929г.,
Понеже разбирали смисъла на страданията, те се радвали, че били
удостоени
да страдат за своята идея.
Колкото повече човек напредва в духовно отношение, толкова повече радости има. Тогава отношението на скърбите и радостите е обратно. На една скръб се падат две радости: 1:2. Духовният човек и като страда, пак се радва. Такова е било състоянието на мъчениците във времето на християнската епоха, когато били изгаряни за своето верую.
Понеже разбирали смисъла на страданията, те се радвали, че били
удостоени
да страдат за своята идея.
Който не разбира смисъла на страданията, той се мъчи, роптае, недоволен е, че страда. Ако искате да знаете, дали сте обикновен човек или духовен, проследете на колко страдания, колко радости ви се дават. Ако на две страдания имате една радост, вие сте обикновен човек. Ако на едно страдание ви се падат две радости, вие сте от напредналите ученици. Човек трябва да гледа на страданията като на условия да прояви душата си.
към беседата >>
- Ама
достойнството
си изгубих.
- Вън от школата, вън от живота. Ще кажете, че това е страшна работа. Не е страшна, но разумна. Човек трябва да знае, какво и как да говори. Че някой страдал, че паднал на пътя и се окалял, това не влиза в сметката на разумния свят.
- Ама
достойнството
си изгубих.
- Христос не изгуби ли достойнството си, когато цял легион римски войници се поругаха с Него? При това, Той не беше обикновен човек, но Син Божий, дошъл на земята да спаси човечеството. Невидимият свят не можа ли да помогне на Христа? Друга беше задачата на Христа. Той трябваше да понесе тия страдания, за да прокара път към Божествения свят.
към беседата >>
- Христос не изгуби ли
достойнството
си, когато цял легион римски войници се поругаха с Него?
Ще кажете, че това е страшна работа. Не е страшна, но разумна. Човек трябва да знае, какво и как да говори. Че някой страдал, че паднал на пътя и се окалял, това не влиза в сметката на разумния свят. - Ама достойнството си изгубих.
- Христос не изгуби ли
достойнството
си, когато цял легион римски войници се поругаха с Него?
При това, Той не беше обикновен човек, но Син Божий, дошъл на земята да спаси човечеството. Невидимият свят не можа ли да помогне на Христа? Друга беше задачата на Христа. Той трябваше да понесе тия страдания, за да прокара път към Божествения свят. С всеки удар, който идеше от камшиците на римските войници, Христос правеше връзка с разумния свят.
към беседата >>
17.
Даде плод
,
НБ
, София, 3.3.1929г.,
Те ви поглеждат и си казват: Да видим сега, дали този млад човек е
достоен
за това знание.
Там се изисква знание – нищо повече! Няма по-красиво състояние за ученика от това, да се яви на изпит в невидимия свят. Сега, всички трябва да се готвят, защото, за всеки едного ще дойде денят, когато трябва да се яви на изпит, пред тази велика комисия. Какво ще бъде положението ви, когато застанете пред масата, около която са наредени 24 почтени старци, пълни със знание и любов! Вие цял ще потреперите пред погледа на тия светли старци, които ви чакат, да отговорите на зададените от тях въпроси.
Те ви поглеждат и си казват: Да видим сега, дали този млад човек е
достоен
за това знание.
Те са строги, но не са жестоки. Когато видят, че някой иска да мине повърхностно, както е било на земята, тогава те са строги. Но когато видят, че ученикът е благороден, справедлив, те се отнасят с него много внимателно. Тези почтени старци са прозорливи, виждат всички скрити неща в учениците. Нищо не може да избегне от очите им.
към беседата >>
Казвате: Ако всякога говорим истината,
достойнството
ни ще падне.
Кажи истината: От две седмици не съм се преобличал. Кое е по-добре: да се нахраниш, или да ходиш гладен? Да облечеш чиста риза, или да ходиш с нечиста риза? По-добре е да си нахранен, да си преоблечен. Всичко това ще постигнеш, само, ако говориш истината.
Казвате: Ако всякога говорим истината,
достойнството
ни ще падне.
– Достойнството на човека пада само тогава, когато той не говори истината. Ама ние трябва да бъдем благородни. – Благородството на човека се заключава в неговите постъпки. – Ние трябва да бъдем силни. – Силата на човека се заключава в неговия ум, в знанието, което той може да приложи в живота си.
към беседата >>
–
Достойнството
на човека пада само тогава, когато той не говори истината.
Кое е по-добре: да се нахраниш, или да ходиш гладен? Да облечеш чиста риза, или да ходиш с нечиста риза? По-добре е да си нахранен, да си преоблечен. Всичко това ще постигнеш, само, ако говориш истината. Казвате: Ако всякога говорим истината, достойнството ни ще падне.
–
Достойнството
на човека пада само тогава, когато той не говори истината.
Ама ние трябва да бъдем благородни. – Благородството на човека се заключава в неговите постъпки. – Ние трябва да бъдем силни. – Силата на човека се заключава в неговия ум, в знанието, което той може да приложи в живота си. Тъй щото, когато приятелят ви предлага да ядете, или да се преоблечете с чисти дрехи, не му отказвайте.
към беседата >>
18.
Сам се опасваше
,
НБ
, София, 17.11.1929г.,
Те са хора с
достойнство
, които очакват да ги посрещнат, с почести и величие.
Не е въпрос, човек да отиде при Бога с препоръка от някого, но сам да отиде, без никаква външна препоръка. Който отива при Бога с външни препоръки, той непременно ще бъде върнат. Отиде ли сам, без никакви препоръки и каже, че е изгубил смисъла на живота, че се е разочаровал и сега търси истината, Бог непременно ще го приеме. Значи, Бог приема само онези, които нямат препоръки. Ония пък, които имат препоръки, тях оставя да чакат, докато се смирят.
Те са хора с
достойнство
, които очакват да ги посрещнат, с почести и величие.
В това отношение, те приличат на Неемана, войвода на сирийския цар, който бил прокажен и отишъл при Елисея, с препоръка от израилския цар, да го излекува. Отиде Нееман, с конете си и с колесницата си и застана при вратата на Елисеевия дом. Елисей изпрати при него вестители, да му кажат, да се окъпе седем пъти в р. Йордан. Щом се окъпе, проказата му ще изчезне. Нееман се разгневи и рече: Ето, аз мислех, че Елисей непременно ще излезе при мене, ще призове името на Господа Бога своего, ще дигне ръката си върху мене и ще излекува проказата ми.
към беседата >>
Достойнството
на човека не седи в неговите външни качества, но в добродетелите на неговата душа.
– Защо? – Не я обича. Любовта не търпи никаква препоръка. Богатство, красота, обществено положение, всичко това пада, пред очите на любовта. Пред любовта, всякаква препоръка е престъпление.
Достойнството
на човека не седи в неговите външни качества, но в добродетелите на неговата душа.
Да любиш, това значи, да дадеш възможност на Божественото в себе си, да се прояви. Да дадеш възможност на Бога в себе си, да се прояви за един кратък момент в живота ти, това значи, да получиш Божието благословение за цял живот. Речеш ли да употребиш насилие върху любовта в себе си, или върху любовта на своя ближен, това значи, да я прогониш. Любовта не търпи никакво насилие. Любовта показва единството, което съществува между човешката душа и Първата Причина на нещата.
към беседата >>
Когато Бог му каза: да отиде в Египет, да освободи израилския народ от робството, в което се намираше; той се почувства
недостоен
за тази мисия, понеже беше извършил престъпление.
И тъй, ако Мойсей избяга в пустинята, какво остава, за обикновения човек? Мойсей беше подложен на големи изпитания, но всичко преодоля. В това отношение, той служи за пример на човечеството. Това, което го повдига в очите на хората, седеше в силата му – да изправи всички свои погрешки. И до днес още евреите почитат Мойсея като силен човек, като посветен, като велик адепт.
Когато Бог му каза: да отиде в Египет, да освободи израилския народ от робството, в което се намираше; той се почувства
недостоен
за тази мисия, понеже беше извършил престъпление.
При това, той беше гъгнив, заекваше и считаше, че не може да говори, да предаде на Фараона волята Божия. Бог му каза, да не се безпокои за това. Брат му Арон ще му помага. Мойсей ще приема Словото, а Арон ще го предава. Примерът с Мойсея трябва да служи за поука, да знаете, че каквито погрешки и да правите, вие трябва да ги изправяте.
към беседата >>
19.
Тези три неща
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 6.8.1931г.,
Като преподавал на ученика си някакъв урок, той слагал на масата пред него едно от най-хубавите яденета и казвал: „Това е царско ядене, но ти не си
достоен
още за него“.
“ – „Зная. Какво искаш след това? Аз ти благодаря, но и ти, от своя страна, благодари на Бога, че ти е дал възможност да се проявиш. Обаче всеки ден да ми разправяш едно и също нещо, не мога да търпя.“ Много от съвременните проповедници постъпват със своите пасоми, както един адепт постъпил с един свой ученик, когото занимавал по окултните науки.
Като преподавал на ученика си някакъв урок, той слагал на масата пред него едно от най-хубавите яденета и казвал: „Това е царско ядене, но ти не си
достоен
още за него“.
Адептът седял пред масата и сам изяждал яденето, а ученикът поглеждал само към него, но знаел, че не е достоен за такова царско ядене. Ученикът често запитвал учителя си: „Кога и аз ще бъда достоен да хапна от царското ядене? “ – „Не зная, ще видим. Ако беше достоен, щеше да ти се даде от това ядене.“ Днес и проповедници, и философи, и писатели – всички говорят за Любовта, но всеки я задържа за себе си, счита, че другите още не са достойни да вкусят от нея. Любовта е царско ядене.
към беседата >>
Адептът седял пред масата и сам изяждал яденето, а ученикът поглеждал само към него, но знаел, че не е
достоен
за такова царско ядене.
Какво искаш след това? Аз ти благодаря, но и ти, от своя страна, благодари на Бога, че ти е дал възможност да се проявиш. Обаче всеки ден да ми разправяш едно и също нещо, не мога да търпя.“ Много от съвременните проповедници постъпват със своите пасоми, както един адепт постъпил с един свой ученик, когото занимавал по окултните науки. Като преподавал на ученика си някакъв урок, той слагал на масата пред него едно от най-хубавите яденета и казвал: „Това е царско ядене, но ти не си достоен още за него“.
Адептът седял пред масата и сам изяждал яденето, а ученикът поглеждал само към него, но знаел, че не е
достоен
за такова царско ядене.
Ученикът често запитвал учителя си: „Кога и аз ще бъда достоен да хапна от царското ядене? “ – „Не зная, ще видим. Ако беше достоен, щеше да ти се даде от това ядене.“ Днес и проповедници, и философи, и писатели – всички говорят за Любовта, но всеки я задържа за себе си, счита, че другите още не са достойни да вкусят от нея. Любовта е царско ядене. Който говори някому за Любовта, той му показва едно царско ядене, като добавя: „Не ти е дошло още времето да вкусиш от това ядене“.
към беседата >>
Ученикът често запитвал учителя си: „Кога и аз ще бъда
достоен
да хапна от царското ядене?
Аз ти благодаря, но и ти, от своя страна, благодари на Бога, че ти е дал възможност да се проявиш. Обаче всеки ден да ми разправяш едно и също нещо, не мога да търпя.“ Много от съвременните проповедници постъпват със своите пасоми, както един адепт постъпил с един свой ученик, когото занимавал по окултните науки. Като преподавал на ученика си някакъв урок, той слагал на масата пред него едно от най-хубавите яденета и казвал: „Това е царско ядене, но ти не си достоен още за него“. Адептът седял пред масата и сам изяждал яденето, а ученикът поглеждал само към него, но знаел, че не е достоен за такова царско ядене.
Ученикът често запитвал учителя си: „Кога и аз ще бъда
достоен
да хапна от царското ядене?
“ – „Не зная, ще видим. Ако беше достоен, щеше да ти се даде от това ядене.“ Днес и проповедници, и философи, и писатели – всички говорят за Любовта, но всеки я задържа за себе си, счита, че другите още не са достойни да вкусят от нея. Любовта е царско ядене. Който говори някому за Любовта, той му показва едно царско ядене, като добавя: „Не ти е дошло още времето да вкусиш от това ядене“. Значи за този, който слуша, още не е дошло времето.
към беседата >>
Ако беше
достоен
, щеше да ти се даде от това ядене.“ Днес и проповедници, и философи, и писатели – всички говорят за Любовта, но всеки я задържа за себе си, счита, че другите още не са достойни да вкусят от нея.
Много от съвременните проповедници постъпват със своите пасоми, както един адепт постъпил с един свой ученик, когото занимавал по окултните науки. Като преподавал на ученика си някакъв урок, той слагал на масата пред него едно от най-хубавите яденета и казвал: „Това е царско ядене, но ти не си достоен още за него“. Адептът седял пред масата и сам изяждал яденето, а ученикът поглеждал само към него, но знаел, че не е достоен за такова царско ядене. Ученикът често запитвал учителя си: „Кога и аз ще бъда достоен да хапна от царското ядене? “ – „Не зная, ще видим.
Ако беше
достоен
, щеше да ти се даде от това ядене.“ Днес и проповедници, и философи, и писатели – всички говорят за Любовта, но всеки я задържа за себе си, счита, че другите още не са достойни да вкусят от нея.
Любовта е царско ядене. Който говори някому за Любовта, той му показва едно царско ядене, като добавя: „Не ти е дошло още времето да вкусиш от това ядене“. Значи за този, който слуша, още не е дошло времето. Какво направил този ученик най-после? Един ден, както седял пред пълната чиния на своя учител, обърнал се към Бога със следната молитва: „Господи, десет години вече, как усърдно Ти служа.
към беседата >>
Не съм ли
достоен
вече да вкуся от това царско ядене?
Любовта е царско ядене. Който говори някому за Любовта, той му показва едно царско ядене, като добавя: „Не ти е дошло още времето да вкусиш от това ядене“. Значи за този, който слуша, още не е дошло времето. Какво направил този ученик най-после? Един ден, както седял пред пълната чиния на своя учител, обърнал се към Бога със следната молитва: „Господи, десет години вече, как усърдно Ти служа.
Не съм ли
достоен
вече да вкуся от това царско ядене?
Докога ще бъда зрител само на тази царска трапеза? “ Един ангел отговорил на молитвата му по следния начин: „Утре, като отидеш при учителя си и той пак сложи пред тебе царско ядене, без да ти даде от него, дигни внимателно учителя си от стола, седни на неговото място и изяж яденето в паницата! “ Ученикът харесал този съвет и така постъпил. Като отишъл при учителя си, последният пак сложил пред себе си чиния с царско ядене, но в момента, когато се готвил да яде, ученикът леко го подигнал от стола и седнал на неговото място, като казал: „Учителю, в името на твоето достойнство днес ще ям от царското ядене; аз вече съм от достойните ученици“. Днес, във всички съвременни хора се крие по един от тези адепти, който казва: „Господ е далеч от хората; Любовта още не е за вас; вие не сте достойни за царското ядене; знанието не е за вас; вие сте малки деца още, не сте готови за красивите Божии работи“.
към беседата >>
Като отишъл при учителя си, последният пак сложил пред себе си чиния с царско ядене, но в момента, когато се готвил да яде, ученикът леко го подигнал от стола и седнал на неговото място, като казал: „Учителю, в името на твоето
достойнство
днес ще ям от царското ядене; аз вече съм от достойните ученици“.
Един ден, както седял пред пълната чиния на своя учител, обърнал се към Бога със следната молитва: „Господи, десет години вече, как усърдно Ти служа. Не съм ли достоен вече да вкуся от това царско ядене? Докога ще бъда зрител само на тази царска трапеза? “ Един ангел отговорил на молитвата му по следния начин: „Утре, като отидеш при учителя си и той пак сложи пред тебе царско ядене, без да ти даде от него, дигни внимателно учителя си от стола, седни на неговото място и изяж яденето в паницата! “ Ученикът харесал този съвет и така постъпил.
Като отишъл при учителя си, последният пак сложил пред себе си чиния с царско ядене, но в момента, когато се готвил да яде, ученикът леко го подигнал от стола и седнал на неговото място, като казал: „Учителю, в името на твоето
достойнство
днес ще ям от царското ядене; аз вече съм от достойните ученици“.
Днес, във всички съвременни хора се крие по един от тези адепти, който казва: „Господ е далеч от хората; Любовта още не е за вас; вие не сте достойни за царското ядене; знанието не е за вас; вие сте малки деца още, не сте готови за красивите Божии работи“. Казвам: дигнете вашите учители от троновете им и седнете на техните места. Започнете след това да се храните с яденето на Любовта! Дигнете вашите учители от троновете на Мъдростта и започнете да се ползвате от светлината на знанието! Дигнете вашите учители от троновете на Истината и започнете да служите на Бога!
към беседата >>
20.
Верният в малкото
,
НБ
, София, 27.3.1932г.,
Вие може да кажете: "Възможно ли е това, аз
достоен
ли съм?
Неговият живот да бъде живот за другите. В който и народ да дойде Христос и да се прояви по този начин, вие можете да станете проводници на Христа. Както едно огледало може да стане отражение на слънчевата светлина, така умът и сърцето на човека могат да станат отражение на Словото Божие. Ние трябва да бъдем отражение. Колкото по-скоро схванете тази идея, толкова по-добре.
Вие може да кажете: "Възможно ли е това, аз
достоен
ли съм?
" Вие петните Името Божие. Ако вие не бяхте достоен, Бог нямаше да ви изпрати на земята. Щом сте изпратени, достойни сте. Кой ви даде право да се съмнявате? Казвате: "Аз съм много грешен." Какво от това?
към беседата >>
Ако вие не бяхте
достоен
, Бог нямаше да ви изпрати на земята.
Както едно огледало може да стане отражение на слънчевата светлина, така умът и сърцето на човека могат да станат отражение на Словото Божие. Ние трябва да бъдем отражение. Колкото по-скоро схванете тази идея, толкова по-добре. Вие може да кажете: "Възможно ли е това, аз достоен ли съм? " Вие петните Името Божие.
Ако вие не бяхте
достоен
, Бог нямаше да ви изпрати на земята.
Щом сте изпратени, достойни сте. Кой ви даде право да се съмнявате? Казвате: "Аз съм много грешен." Какво от това? Че кой дявол ти тури в ума мисълта, че си много грешен? Ти като имаш грехове, може и да ги изправиш.
към беседата >>
В това седи твоето
достойнство
!
Щом сте изпратени, достойни сте. Кой ви даде право да се съмнявате? Казвате: "Аз съм много грешен." Какво от това? Че кой дявол ти тури в ума мисълта, че си много грешен? Ти като имаш грехове, може и да ги изправиш.
В това седи твоето
достойнство
!
Понеже те са грехове на твоите деди и прадеди, които трябва да носиш с хиляди векове, и ти трябва, като някой юнак, да изчистиш онази смет, онзи боклук на хилядите поколения, че като те види дядо ти, да каже: "Много се радвам, че ти ни освободи от това робство." Нямате право да се съмнявате в себе си! С това позорите Името Божие. Аз ви говоря като на приятели. Аз считам за унижение, за позор да ви говоря това, което не е истина. Аз не искам да позоря Името Божие, да позоря Онзи, Който ми е дал живота.
към беседата >>
21.
Новата песен
,
ООК
, София, 25.1.1933г.,
Какво значи „
достоен
“?
Някога външната страна е човешка, а вътрешната – Божествена. Някога е обратно: външната страна е Божествена, а вътрешната – човешка. Значи не всякога вътрешната страна е Божествена. Трябва да различавате тези неща, да не изпадате в противоречия. „И тъй, аз, затворник за Господа, моля ви да се обхождате достойно на званието, в което бидохте призвани; с всяко смиреномъдрие и кротост, с дълготърпение да се претърпявате един друг с Любов.“ (– 1-ви и 2-ри стих.)
Какво значи „
достоен
“?
Това значи, да ходи човек изправен, с вдигната глава, с изправен гръбначен стълб, като войник, който отива на бойното поле. Достойнството се отнася до външната страна на живота. Ако нямаш достойнство, ти се смущаваш, свиваш се, не си уверен дали ще успееш. Ученик, който знае уроците си, има самосъзнание; който не знае уроците си, свива се и си мисли, дано учителят не го вдига днес. Той се крие от погледа на учителя, няма достойнство.
към беседата >>
Достойнството
се отнася до външната страна на живота.
Значи не всякога вътрешната страна е Божествена. Трябва да различавате тези неща, да не изпадате в противоречия. „И тъй, аз, затворник за Господа, моля ви да се обхождате достойно на званието, в което бидохте призвани; с всяко смиреномъдрие и кротост, с дълготърпение да се претърпявате един друг с Любов.“ (– 1-ви и 2-ри стих.) Какво значи „достоен“? Това значи, да ходи човек изправен, с вдигната глава, с изправен гръбначен стълб, като войник, който отива на бойното поле.
Достойнството
се отнася до външната страна на живота.
Ако нямаш достойнство, ти се смущаваш, свиваш се, не си уверен дали ще успееш. Ученик, който знае уроците си, има самосъзнание; който не знае уроците си, свива се и си мисли, дано учителят не го вдига днес. Той се крие от погледа на учителя, няма достойнство. Същото виждаме и в религиозния живот на човека. Той може да се свива – няма достойнство; може да ходи изправен, с достойнство.
към беседата >>
Ако нямаш
достойнство
, ти се смущаваш, свиваш се, не си уверен дали ще успееш.
Трябва да различавате тези неща, да не изпадате в противоречия. „И тъй, аз, затворник за Господа, моля ви да се обхождате достойно на званието, в което бидохте призвани; с всяко смиреномъдрие и кротост, с дълготърпение да се претърпявате един друг с Любов.“ (– 1-ви и 2-ри стих.) Какво значи „достоен“? Това значи, да ходи човек изправен, с вдигната глава, с изправен гръбначен стълб, като войник, който отива на бойното поле. Достойнството се отнася до външната страна на живота.
Ако нямаш
достойнство
, ти се смущаваш, свиваш се, не си уверен дали ще успееш.
Ученик, който знае уроците си, има самосъзнание; който не знае уроците си, свива се и си мисли, дано учителят не го вдига днес. Той се крие от погледа на учителя, няма достойнство. Същото виждаме и в религиозния живот на човека. Той може да се свива – няма достойнство; може да ходи изправен, с достойнство. Това не е за упрек, но външното държане е резултат на вътрешното състояние на човека.
към беседата >>
Той се крие от погледа на учителя, няма
достойнство
.
Какво значи „достоен“? Това значи, да ходи човек изправен, с вдигната глава, с изправен гръбначен стълб, като войник, който отива на бойното поле. Достойнството се отнася до външната страна на живота. Ако нямаш достойнство, ти се смущаваш, свиваш се, не си уверен дали ще успееш. Ученик, който знае уроците си, има самосъзнание; който не знае уроците си, свива се и си мисли, дано учителят не го вдига днес.
Той се крие от погледа на учителя, няма
достойнство
.
Същото виждаме и в религиозния живот на човека. Той може да се свива – няма достойнство; може да ходи изправен, с достойнство. Това не е за упрек, но външното държане е резултат на вътрешното състояние на човека. „Смиреномъдрие, кротост и въздържание.“ Това са качества на човека, които трябва да се преведат. Смиреният не е слаб човек, напротив, той е силен.
към беседата >>
Той може да се свива – няма
достойнство
; може да ходи изправен, с
достойнство
.
Достойнството се отнася до външната страна на живота. Ако нямаш достойнство, ти се смущаваш, свиваш се, не си уверен дали ще успееш. Ученик, който знае уроците си, има самосъзнание; който не знае уроците си, свива се и си мисли, дано учителят не го вдига днес. Той се крие от погледа на учителя, няма достойнство. Същото виждаме и в религиозния живот на човека.
Той може да се свива – няма
достойнство
; може да ходи изправен, с
достойнство
.
Това не е за упрек, но външното държане е резултат на вътрешното състояние на човека. „Смиреномъдрие, кротост и въздържание.“ Това са качества на човека, които трябва да се преведат. Смиреният не е слаб човек, напротив, той е силен. Който не разбира това, казва, че смиреният е слаб човек. Лъже се той, силата на човека се крие в смирението.
към беседата >>
22.
Общи и частни положения
,
МОК
, София, 17.3.1933г.,
Като се натъква на неуспехи, на известни противоречия, човек казва: „И аз имам
достойнство
, не мога повече да понасям“.
След това ще я вземеш със себе си, за да ти покаже пътя. Ако очакваш на светлината, тя да те носи, ти си в положението на аристократа, който очаква на другите. Не, ти сам ще носиш светлината, а тя ще ти покаже пътя. – Де е мястото на светлината? – В човешкия ум.
Като се натъква на неуспехи, на известни противоречия, човек казва: „И аз имам
достойнство
, не мога повече да понасям“.
– Не си само ти с достойнство. Всичко живо има достойнство. То е качество на цялото битие, на цялата природа, на Бога. Само Бог е достоен в пълния смисъл на думата. Мислиш, че с достойнството си трябва да блеснеш пред хората.
към беседата >>
– Не си само ти с
достойнство
.
Ако очакваш на светлината, тя да те носи, ти си в положението на аристократа, който очаква на другите. Не, ти сам ще носиш светлината, а тя ще ти покаже пътя. – Де е мястото на светлината? – В човешкия ум. Като се натъква на неуспехи, на известни противоречия, човек казва: „И аз имам достойнство, не мога повече да понасям“.
– Не си само ти с
достойнство
.
Всичко живо има достойнство. То е качество на цялото битие, на цялата природа, на Бога. Само Бог е достоен в пълния смисъл на думата. Мислиш, че с достойнството си трябва да блеснеш пред хората. Това е частично разбиране на достойнството.
към беседата >>
Всичко живо има
достойнство
.
Не, ти сам ще носиш светлината, а тя ще ти покаже пътя. – Де е мястото на светлината? – В човешкия ум. Като се натъква на неуспехи, на известни противоречия, човек казва: „И аз имам достойнство, не мога повече да понасям“. – Не си само ти с достойнство.
Всичко живо има
достойнство
.
То е качество на цялото битие, на цялата природа, на Бога. Само Бог е достоен в пълния смисъл на думата. Мислиш, че с достойнството си трябва да блеснеш пред хората. Това е частично разбиране на достойнството. И успехът на човека е частично постижение.
към беседата >>
Само Бог е
достоен
в пълния смисъл на думата.
– В човешкия ум. Като се натъква на неуспехи, на известни противоречия, човек казва: „И аз имам достойнство, не мога повече да понасям“. – Не си само ти с достойнство. Всичко живо има достойнство. То е качество на цялото битие, на цялата природа, на Бога.
Само Бог е
достоен
в пълния смисъл на думата.
Мислиш, че с достойнството си трябва да блеснеш пред хората. Това е частично разбиране на достойнството. И успехът на човека е частично постижение. Успехът на светията също е частично постижение. Успехът на Бога е общо постижение.
към беседата >>
Мислиш, че с
достойнството
си трябва да блеснеш пред хората.
Като се натъква на неуспехи, на известни противоречия, човек казва: „И аз имам достойнство, не мога повече да понасям“. – Не си само ти с достойнство. Всичко живо има достойнство. То е качество на цялото битие, на цялата природа, на Бога. Само Бог е достоен в пълния смисъл на думата.
Мислиш, че с
достойнството
си трябва да блеснеш пред хората.
Това е частично разбиране на достойнството. И успехът на човека е частично постижение. Успехът на светията също е частично постижение. Успехът на Бога е общо постижение. Следователно само Бог успява.
към беседата >>
Това е частично разбиране на
достойнството
.
– Не си само ти с достойнство. Всичко живо има достойнство. То е качество на цялото битие, на цялата природа, на Бога. Само Бог е достоен в пълния смисъл на думата. Мислиш, че с достойнството си трябва да блеснеш пред хората.
Това е частично разбиране на
достойнството
.
И успехът на човека е частично постижение. Успехът на светията също е частично постижение. Успехът на Бога е общо постижение. Следователно само Бог успява. Ако Бог успява, всички хора ще успяват.
към беседата >>
И тъй,
достойнството
е общо положение.
Сега ще ви помоля да ми дадете цигулката си, аз да ви посвиря, да си кажете мнението“. Цигуларят се замислил: Какво ще стане, ако даде цигулката си на американеца, и той избяга с нея? Само за 1,000 долара! – „Защо се колебаете? Дайте си цигуката да посвиря и аз.“ Как трябва да постъпи музикантът?
И тъй,
достойнството
е общо положение.
Като знаете това, стремете се към общите положения в живота, като еднакво задължителни за всички. Тогава, ако искаш да имаш успех в живота, ще спазваш общите принципи. – „Искам да бъда щастлив.“ – Щастието ти зависи от твоето здраве, като общо положение за всички. Ако си здрав, весел, с добро разположение на духа, дето и да отидеш, ще бъдеш добре приет. Ако си мрачен, песимист, всички врати ще бъдат затворени за тебе.
към беседата >>
Сега вие имате едно понятие за
достойнство
.
(втори вариант)
Следователно, ако ти не носиш светлината в себе си, тя няма да ти покаже пътя. Вие сега искате да се качите на светлината, и тя да ви носи. Не, ти ще носиш светлината, а тя ще ти показва мястото. Значи къде ще носиш светлината? В ума.
Сега вие имате едно понятие за
достойнство
.
„Аз съм човек, достойнство имам“ - вие казвате. Това е едно частично разбиране на човешкото достойнство. Достойнството не е едно частично качество. Казва: „Аз го притежавам.“ Достойнството, това е качество на битието, качество на цялата природа, качество на небето, качество на Бога. Достоен е само Бог.
към втори вариант >>
„Аз съм човек,
достойнство
имам“ - вие казвате.
(втори вариант)
Вие сега искате да се качите на светлината, и тя да ви носи. Не, ти ще носиш светлината, а тя ще ти показва мястото. Значи къде ще носиш светлината? В ума. Сега вие имате едно понятие за достойнство.
„Аз съм човек,
достойнство
имам“ - вие казвате.
Това е едно частично разбиране на човешкото достойнство. Достойнството не е едно частично качество. Казва: „Аз го притежавам.“ Достойнството, това е качество на битието, качество на цялата природа, качество на небето, качество на Бога. Достоен е само Бог. Следователно, ако ти в достойнство не туриш всичко, ако искаш да бъдеш достоен, ако не можеш да се жертваш за достойнството, ти нищо не можеш да постигнеш?
към втори вариант >>
Това е едно частично разбиране на човешкото
достойнство
.
(втори вариант)
Не, ти ще носиш светлината, а тя ще ти показва мястото. Значи къде ще носиш светлината? В ума. Сега вие имате едно понятие за достойнство. „Аз съм човек, достойнство имам“ - вие казвате.
Това е едно частично разбиране на човешкото
достойнство
.
Достойнството не е едно частично качество. Казва: „Аз го притежавам.“ Достойнството, това е качество на битието, качество на цялата природа, качество на небето, качество на Бога. Достоен е само Бог. Следователно, ако ти в достойнство не туриш всичко, ако искаш да бъдеш достоен, ако не можеш да се жертваш за достойнството, ти нищо не можеш да постигнеш? Ти мислиш, че ще станеш достоен да блеснеш в обществото.
към втори вариант >>
Достойнството
не е едно частично качество.
(втори вариант)
Значи къде ще носиш светлината? В ума. Сега вие имате едно понятие за достойнство. „Аз съм човек, достойнство имам“ - вие казвате. Това е едно частично разбиране на човешкото достойнство.
Достойнството
не е едно частично качество.
Казва: „Аз го притежавам.“ Достойнството, това е качество на битието, качество на цялата природа, качество на небето, качество на Бога. Достоен е само Бог. Следователно, ако ти в достойнство не туриш всичко, ако искаш да бъдеш достоен, ако не можеш да се жертваш за достойнството, ти нищо не можеш да постигнеш? Ти мислиш, че ще станеш достоен да блеснеш в обществото. То е частично разрешаване и нищо не може да получиш.
към втори вариант >>
Казва: „Аз го притежавам.“
Достойнството
, това е качество на битието, качество на цялата природа, качество на небето, качество на Бога.
(втори вариант)
В ума. Сега вие имате едно понятие за достойнство. „Аз съм човек, достойнство имам“ - вие казвате. Това е едно частично разбиране на човешкото достойнство. Достойнството не е едно частично качество.
Казва: „Аз го притежавам.“
Достойнството
, това е качество на битието, качество на цялата природа, качество на небето, качество на Бога.
Достоен е само Бог. Следователно, ако ти в достойнство не туриш всичко, ако искаш да бъдеш достоен, ако не можеш да се жертваш за достойнството, ти нищо не можеш да постигнеш? Ти мислиш, че ще станеш достоен да блеснеш в обществото. То е частично разрешаване и нищо не може да получиш. И вашият успех, успехът на света, и то е частично.
към втори вариант >>
Достоен
е само Бог.
(втори вариант)
Сега вие имате едно понятие за достойнство. „Аз съм човек, достойнство имам“ - вие казвате. Това е едно частично разбиране на човешкото достойнство. Достойнството не е едно частично качество. Казва: „Аз го притежавам.“ Достойнството, това е качество на битието, качество на цялата природа, качество на небето, качество на Бога.
Достоен
е само Бог.
Следователно, ако ти в достойнство не туриш всичко, ако искаш да бъдеш достоен, ако не можеш да се жертваш за достойнството, ти нищо не можеш да постигнеш? Ти мислиш, че ще станеш достоен да блеснеш в обществото. То е частично разрешаване и нищо не може да получиш. И вашият успех, успехът на света, и то е частично. Не се лъжете.
към втори вариант >>
Следователно, ако ти в
достойнство
не туриш всичко, ако искаш да бъдеш
достоен
, ако не можеш да се жертваш за
достойнството
, ти нищо не можеш да постигнеш?
(втори вариант)
„Аз съм човек, достойнство имам“ - вие казвате. Това е едно частично разбиране на човешкото достойнство. Достойнството не е едно частично качество. Казва: „Аз го притежавам.“ Достойнството, това е качество на битието, качество на цялата природа, качество на небето, качество на Бога. Достоен е само Бог.
Следователно, ако ти в
достойнство
не туриш всичко, ако искаш да бъдеш
достоен
, ако не можеш да се жертваш за
достойнството
, ти нищо не можеш да постигнеш?
Ти мислиш, че ще станеш достоен да блеснеш в обществото. То е частично разрешаване и нищо не може да получиш. И вашият успех, успехът на света, и то е частично. Не се лъжете. Успехът, това е едно общо положение на Бога.
към втори вариант >>
Ти мислиш, че ще станеш
достоен
да блеснеш в обществото.
(втори вариант)
Това е едно частично разбиране на човешкото достойнство. Достойнството не е едно частично качество. Казва: „Аз го притежавам.“ Достойнството, това е качество на битието, качество на цялата природа, качество на небето, качество на Бога. Достоен е само Бог. Следователно, ако ти в достойнство не туриш всичко, ако искаш да бъдеш достоен, ако не можеш да се жертваш за достойнството, ти нищо не можеш да постигнеш?
Ти мислиш, че ще станеш
достоен
да блеснеш в обществото.
То е частично разрешаване и нищо не може да получиш. И вашият успех, успехът на света, и то е частично. Не се лъжете. Успехът, това е едно общо положение на Бога. Бог е който успява.
към втори вариант >>
Та
достойнството
на човека, каква мисъл ще ви дойде в ума ви?
(втори вариант)
Не мога повече.“ „Как не може, 500 долара давам.“ „Не мога.“ „Хиляда долара.“ Той се почесва, туря си цигулката и почва да свири. „Не мога да Ви отворя. Ти ще стоиш зад вратата, а аз отвътре ще свиря.“ Свирил той и след като му изсвирил няколко парчета, той му дава 1000 долара и казва: „Господине, я ми дайте цигулката да ви посвиря.“ Музикантът сега седи и мисли: „Ами, ако задигне цигулката само за 1000 долара.“ Казва: „Какво се колебаете, дайте си цигулката и аз да ви посвиря, да ме чуете. Аз ви платих 1000 долара за вашето свирене. Сега и аз искам да ви посвиря.“ Какво трябва да направи този музикант, я ми кажете сега.
Та
достойнството
на човека, каква мисъл ще ви дойде в ума ви?
Трябва да влезете в общите положения, които са еднакво задължителни за всички - без разлика. Ако искате успех в света, трябва тези общи принципи да се спазват. От общия принцип зависи твоето щастие в света. Те трябва да бъдат свещени в душата ви. Твоето знание зависи от твоето здраве.
към втори вариант >>
23.
Ако не ядете
,
НБ
, София, 21.4.1935г.,
В какво седи
достойнството
на човека?
Сега аз ще се постарая без да съборя старото да съградя новото. Дали ще го направя, не се знае. Ако се дигне много прах около вас, ще знаете, че има нещо съборено; ако не се дигне много прах, вървя според законите на природата. Защото, както и да говорим, индивидуалния живот, който сега живеем, все ще се засегнат някои религиозни вярвания в него или обществени, или семейни, какви ли не вярвания! Когато говори, човек трябва да бъде далеч от хората, за да не ги обиди.
В какво седи
достойнството
на човека?
– Едно от качествата на човешкото достойнство седи в следното: правата мисъл. Друго качество на неговото достойнство е честността и трето качество е добротата му. Това са трите качества, необходими за човешкото достойнство: доброта, честност и права мисъл. Това отличава човека. Има и други качества, но тези трите изпъкват най-главно.
към беседата >>
– Едно от качествата на човешкото
достойнство
седи в следното: правата мисъл.
Дали ще го направя, не се знае. Ако се дигне много прах около вас, ще знаете, че има нещо съборено; ако не се дигне много прах, вървя според законите на природата. Защото, както и да говорим, индивидуалния живот, който сега живеем, все ще се засегнат някои религиозни вярвания в него или обществени, или семейни, какви ли не вярвания! Когато говори, човек трябва да бъде далеч от хората, за да не ги обиди. В какво седи достойнството на човека?
– Едно от качествата на човешкото
достойнство
седи в следното: правата мисъл.
Друго качество на неговото достойнство е честността и трето качество е добротата му. Това са трите качества, необходими за човешкото достойнство: доброта, честност и права мисъл. Това отличава човека. Има и други качества, но тези трите изпъкват най-главно. Следователно, всеки човек, който руши вашето добро, той не може да бъде добър човек за вас; всеки човек, който руши вашата честност, той не може да бъде добър за вас и всеки човек, който руши вашата права мисъл, той не е добър човек за вас.
към беседата >>
Друго качество на неговото
достойнство
е честността и трето качество е добротата му.
Ако се дигне много прах около вас, ще знаете, че има нещо съборено; ако не се дигне много прах, вървя според законите на природата. Защото, както и да говорим, индивидуалния живот, който сега живеем, все ще се засегнат някои религиозни вярвания в него или обществени, или семейни, какви ли не вярвания! Когато говори, човек трябва да бъде далеч от хората, за да не ги обиди. В какво седи достойнството на човека? – Едно от качествата на човешкото достойнство седи в следното: правата мисъл.
Друго качество на неговото
достойнство
е честността и трето качество е добротата му.
Това са трите качества, необходими за човешкото достойнство: доброта, честност и права мисъл. Това отличава човека. Има и други качества, но тези трите изпъкват най-главно. Следователно, всеки човек, който руши вашето добро, той не може да бъде добър човек за вас; всеки човек, който руши вашата честност, той не може да бъде добър за вас и всеки човек, който руши вашата права мисъл, той не е добър човек за вас. Това е едно правило, по което можете да познаете кой човек е прав, кой човек е добър и кой не е добър.
към беседата >>
Това са трите качества, необходими за човешкото
достойнство
: доброта, честност и права мисъл.
Защото, както и да говорим, индивидуалния живот, който сега живеем, все ще се засегнат някои религиозни вярвания в него или обществени, или семейни, какви ли не вярвания! Когато говори, човек трябва да бъде далеч от хората, за да не ги обиди. В какво седи достойнството на човека? – Едно от качествата на човешкото достойнство седи в следното: правата мисъл. Друго качество на неговото достойнство е честността и трето качество е добротата му.
Това са трите качества, необходими за човешкото
достойнство
: доброта, честност и права мисъл.
Това отличава човека. Има и други качества, но тези трите изпъкват най-главно. Следователно, всеки човек, който руши вашето добро, той не може да бъде добър човек за вас; всеки човек, който руши вашата честност, той не може да бъде добър за вас и всеки човек, който руши вашата права мисъл, той не е добър човек за вас. Това е едно правило, по което можете да познаете кой човек е прав, кой човек е добър и кой не е добър. За правото в човека няма един общ морал, който не е еднакъв за всички хора.
към беседата >>
И всеки мъж, който умира не е
достоен
за своята жена.
Да ѝ обещае, че няма да се жени за друга. – Не мога да ти обещая, възможно е да се оженя. – Тогава аз няма да умра. Аз ще бъда достойна за тебе. И наистина, всяка жена, която умира, не е достойна за своя мъж.
И всеки мъж, който умира не е
достоен
за своята жена.
Сега не вадете криви заключения. Ето какво аз разбирам под думата смърт, умиране: Ако умреш, за да те забравят хората, това е умиране; ако умреш, за да те помнят хората, това е живот. Аз взимам нещата в положителния смисъл. Казва Христос: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си“. Това значи, ако вие не възприемете онази Любов, ако вие не възприемате онази жертва, която аз правя, вие нямате живот в себе си.
към беседата >>
24.
Каза ми всичко
,
НБ
, София, 16.6.1935г.,
И ако работи, той е
достоен
за своята гениалност.
Гениалността е резултат на милиони години работа, труд и постоянство. Зад гениалността седи работата на много години. Така седи въпросът. И ако човек не е гениален, няма защо да се обезсърчава. Той има време още да работи върху себе си.
И ако работи, той е
достоен
за своята гениалност.
Гениалността е плод, резултат на неговия труд, на неговата работа. Казвате: Хубаво е човек да бъде гениален. – Хубаво е човек да работи. Самарянката казва на Христа: Каза ми всичко що съм сторила. Нова светлина проникнала в ума ѝ.
към беседата >>
За да бъдете обичани, вие трябва да имате някакви
достойнства
, някакви качества, или на физическия свет, или на духовния свет, или в Божествения свет, или в умствения свет.
После, носът ви да е широк десет сантиметра, очите ви да имат десет сантиметра в диаметър, ушите ви да бъдат като на магаре, красота ли е това? Не, небето е место само на Любовта. Сега ще ви приведа един пример във връзка с един от социалните въпроси. Всички искат да бъдат обичани. Как ще бъдете обичани?
За да бъдете обичани, вие трябва да имате някакви
достойнства
, някакви качества, или на физическия свет, или на духовния свет, или в Божествения свет, или в умствения свет.
Без тези качества вие не може да бъдете обичани. Вие може да бъдете обичани за вашето тяло, за вашето сърце, за вашия ум – поне в този живот сега е така. Ако пък имате и трите неща едновременно и за тях ви обичат, Любовта към вас ще бъде естествена. Аз не съм против Любовта, когато говоря, аз засягам живота. Любовта в живота е най-великото благословение, най-великото благо, стига човек да може да го възприеме.
към беседата >>
25.
Плащане на дългове / Изплащайте дълга си
,
УС
, София, 16.6.1935г.,
И никакво лично
достойнство
не може да има.
(втори вариант)
Всяка една мисъл тя е лично за вас. Ако нападам, аз нападам лично. Ако се отнася до тебе, до тебе е. Пък ако не се отнася, няма какво да дирим на хората ихтибарите. Човек, който престъпва законите на истината, никакъв ихтибар не може да има.
И никакво лично
достойнство
не може да има.
В какво седи достойнството на човека? В три неща. Да има едно чисто сърце, да има един чист ум и да има една благородна воля. То е достойнство на човека. Има ли ги, всичките мои почитания.
към втори вариант >>
В какво седи
достойнството
на човека?
(втори вариант)
Ако нападам, аз нападам лично. Ако се отнася до тебе, до тебе е. Пък ако не се отнася, няма какво да дирим на хората ихтибарите. Човек, който престъпва законите на истината, никакъв ихтибар не може да има. И никакво лично достойнство не може да има.
В какво седи
достойнството
на човека?
В три неща. Да има едно чисто сърце, да има един чист ум и да има една благородна воля. То е достойнство на човека. Има ли ги, всичките мои почитания. Пък неговото сърце не е ли чисто, неговият ум и неговата воля не е ли чисто, тогава в какво седи неговото достойнство?
към втори вариант >>
То е
достойнство
на човека.
(втори вариант)
Човек, който престъпва законите на истината, никакъв ихтибар не може да има. И никакво лично достойнство не може да има. В какво седи достойнството на човека? В три неща. Да има едно чисто сърце, да има един чист ум и да има една благородна воля.
То е
достойнство
на човека.
Има ли ги, всичките мои почитания. Пък неговото сърце не е ли чисто, неговият ум и неговата воля не е ли чисто, тогава в какво седи неговото достойнство? Може да е богат, може и знание да има. И знание не може да има. Има някои неща, за които аз не искам да се спирам.
към втори вариант >>
Пък неговото сърце не е ли чисто, неговият ум и неговата воля не е ли чисто, тогава в какво седи неговото
достойнство
?
(втори вариант)
В какво седи достойнството на човека? В три неща. Да има едно чисто сърце, да има един чист ум и да има една благородна воля. То е достойнство на човека. Има ли ги, всичките мои почитания.
Пък неговото сърце не е ли чисто, неговият ум и неговата воля не е ли чисто, тогава в какво седи неговото
достойнство
?
Може да е богат, може и знание да има. И знание не може да има. Има някои неща, за които аз не искам да се спирам. Има първични знания, проявени на природата. А има и отражения в природата, в проявяването.
към втори вариант >>
Той й пише: „Приятно ми е, че искате да си дадете сърцето на мене, но аз се считам
недостоен
да дадете сърцето на този, който ви обича.
(втори вариант)
Влюбил се един американски владика, владиците в Америка се женят. Този владика – много снажен, едър човек, много бързо говори, той наскоро е умрял. Той бил много бърз говорител, тъй щото малко стенографи могли да му стенографират. Като се влюбила една милионерка в него, му казала, че си дава сърцето. И не само сърцето, но и парите, всичко – той да разполага.
Той й пише: „Приятно ми е, че искате да си дадете сърцето на мене, но аз се считам
недостоен
да дадете сърцето на този, който ви обича.
Парите ще ги дадете на сиромасите. Сърцето дайте на Бога, пък мене оставете на рахатлък.“ Сърцето Бог го е дал, то не е твое. Нямаш право , да разполагаш, да залагаш сърцето си никъде. С него : имаш право да обичаш.
към втори вариант >>
26.
Път, истина и живот
,
ООК
, София, 7.10.1936г.,
Да знаеш да пазиш своето
достойнство
и
достойнството
на другите.
Всички нещастия, които идат в света, показват, че има една неестестественост: Ти си повече страхлив, отколкото трябва! Ти си повече горделив, отколкото трябва. Ти си станал повече милостив, отколкото трябва. А пък някой път може да си станал и по-малко отколкото трябва. Има една норма, при която човек никога не съжалява.
Да знаеш да пазиш своето
достойнство
и
достойнството
на другите.
Младият, когато дойде един стар човек, да стане и да му даде място. То е разбрано достойнство. Достойнството зависи от честолюбието на човека. Юпитер още не е там достойнството на човека. Достойнството зависи от разбирането.
към беседата >>
То е разбрано
достойнство
.
Ти си станал повече милостив, отколкото трябва. А пък някой път може да си станал и по-малко отколкото трябва. Има една норма, при която човек никога не съжалява. Да знаеш да пазиш своето достойнство и достойнството на другите. Младият, когато дойде един стар човек, да стане и да му даде място.
То е разбрано
достойнство
.
Достойнството зависи от честолюбието на човека. Юпитер още не е там достойнството на човека. Достойнството зависи от разбирането. Ти искаш да бъдеш достоен. С Любов не можеш да станеш достоен.
към беседата >>
Достойнството
зависи от честолюбието на човека.
А пък някой път може да си станал и по-малко отколкото трябва. Има една норма, при която човек никога не съжалява. Да знаеш да пазиш своето достойнство и достойнството на другите. Младият, когато дойде един стар човек, да стане и да му даде място. То е разбрано достойнство.
Достойнството
зависи от честолюбието на човека.
Юпитер още не е там достойнството на човека. Достойнството зависи от разбирането. Ти искаш да бъдеш достоен. С Любов не можеш да станеш достоен. И Любовта трябва да мине през проводника на гордостта.
към беседата >>
Юпитер още не е там
достойнството
на човека.
Има една норма, при която човек никога не съжалява. Да знаеш да пазиш своето достойнство и достойнството на другите. Младият, когато дойде един стар човек, да стане и да му даде място. То е разбрано достойнство. Достойнството зависи от честолюбието на човека.
Юпитер още не е там
достойнството
на човека.
Достойнството зависи от разбирането. Ти искаш да бъдеш достоен. С Любов не можеш да станеш достоен. И Любовта трябва да мине през проводника на гордостта. Гордостта не е толкова лошо чувство, за да произведе в човека онова състояние на достойнство.
към беседата >>
Достойнството
зависи от разбирането.
Да знаеш да пазиш своето достойнство и достойнството на другите. Младият, когато дойде един стар човек, да стане и да му даде място. То е разбрано достойнство. Достойнството зависи от честолюбието на човека. Юпитер още не е там достойнството на човека.
Достойнството
зависи от разбирането.
Ти искаш да бъдеш достоен. С Любов не можеш да станеш достоен. И Любовта трябва да мине през проводника на гордостта. Гордостта не е толкова лошо чувство, за да произведе в човека онова състояние на достойнство. Щом мине Любовта през гордостта, ти вече разбираш какво нещо е достойнство.
към беседата >>
Ти искаш да бъдеш
достоен
.
Младият, когато дойде един стар човек, да стане и да му даде място. То е разбрано достойнство. Достойнството зависи от честолюбието на човека. Юпитер още не е там достойнството на човека. Достойнството зависи от разбирането.
Ти искаш да бъдеш
достоен
.
С Любов не можеш да станеш достоен. И Любовта трябва да мине през проводника на гордостта. Гордостта не е толкова лошо чувство, за да произведе в човека онова състояние на достойнство. Щом мине Любовта през гордостта, ти вече разбираш какво нещо е достойнство. Значи, удостоил си се, Значи един човек, който в съзнанието си може да възприеме знанието.
към беседата >>
С Любов не можеш да станеш
достоен
.
То е разбрано достойнство. Достойнството зависи от честолюбието на човека. Юпитер още не е там достойнството на човека. Достойнството зависи от разбирането. Ти искаш да бъдеш достоен.
С Любов не можеш да станеш
достоен
.
И Любовта трябва да мине през проводника на гордостта. Гордостта не е толкова лошо чувство, за да произведе в човека онова състояние на достойнство. Щом мине Любовта през гордостта, ти вече разбираш какво нещо е достойнство. Значи, удостоил си се, Значи един човек, който в съзнанието си може да възприеме знанието. Онова, което ще му даде, може да го цени.
към беседата >>
Гордостта не е толкова лошо чувство, за да произведе в човека онова състояние на
достойнство
.
Юпитер още не е там достойнството на човека. Достойнството зависи от разбирането. Ти искаш да бъдеш достоен. С Любов не можеш да станеш достоен. И Любовта трябва да мине през проводника на гордостта.
Гордостта не е толкова лошо чувство, за да произведе в човека онова състояние на
достойнство
.
Щом мине Любовта през гордостта, ти вече разбираш какво нещо е достойнство. Значи, удостоил си се, Значи един човек, който в съзнанието си може да възприеме знанието. Онова, което ще му даде, може да го цени. Трябва да се пазите като се сближавате. Една млада сестра ми каза: „Иде ми да бягам!
към беседата >>
Щом мине Любовта през гордостта, ти вече разбираш какво нещо е
достойнство
.
Достойнството зависи от разбирането. Ти искаш да бъдеш достоен. С Любов не можеш да станеш достоен. И Любовта трябва да мине през проводника на гордостта. Гордостта не е толкова лошо чувство, за да произведе в човека онова състояние на достойнство.
Щом мине Любовта през гордостта, ти вече разбираш какво нещо е
достойнство
.
Значи, удостоил си се, Значи един човек, който в съзнанието си може да възприеме знанието. Онова, което ще му даде, може да го цени. Трябва да се пазите като се сближавате. Една млада сестра ми каза: „Иде ми да бягам! “ Като се сближите, вие се обезценявате.
към беседата >>
Ти си
достоен
да бъдеш беден.
Вие се оплаквате. Доста оплаквания! Знание ви трябва! Ти си беден. Заслужаваш го.
Ти си
достоен
да бъдеш беден.
Не че е наказание, достоен си! Защото Господ те опитва доколко си търпелив и умен. Иска да те оцени. После те прави богат. То е една привилегия.
към беседата >>
Не че е наказание,
достоен
си!
Доста оплаквания! Знание ви трябва! Ти си беден. Заслужаваш го. Ти си достоен да бъдеш беден.
Не че е наказание,
достоен
си!
Защото Господ те опитва доколко си търпелив и умен. Иска да те оцени. После те прави богат. То е една привилегия. Но ако не разбираш сиромашията.
към беседата >>
27.
И доведи тука сиромасите, и клосните, и хромите, и слепите!
,
НБ
, София, 3.1.1937г.,
Синът казва: „Аз искам да бъда онзи
достоен
син заради онази майка, която се е мъчила за мене, за онзи баща, който се е трудил за мене.“ Тъй щото, щом се мъчите, майка сте, щом се трудите, баща сте и щом служите, син сте.
Значи мъчението е майката, трудът – бащата, а служенето – синът. Сега аз ви привеждам една нова терминология, как аз разбирам нещата. За мене нещата са живи. Мъчението е почтената майка, която носи нещо. Трудът е бащата, а синът, това е служенето.
Синът казва: „Аз искам да бъда онзи
достоен
син заради онази майка, която се е мъчила за мене, за онзи баща, който се е трудил за мене.“ Тъй щото, щом се мъчите, майка сте, щом се трудите, баща сте и щом служите, син сте.
„Ама аз не искам да се мъча.“ Не ставай майка тогава. „Ама аз не искам да се трудя.“ Не ставай тогава баща. „Ама аз не искам да слугувам.“ Не ставай тогава син. Питам тогава: Ако не си майка, ако не си баща, или ако не си син, какъв ще бъдеш тогава? Едно магаре ще бъдеш.
към беседата >>
Сега вие искате
достойнството
ви да не се накърни в нищо.
Щом има насилие, трябва да има и закон. Има един закон, който преследва насилието. Ако бях детектив, аз веднага щях да дам разпореждане на моите служители и този апаш в парахода щеше да се намери в затвора. Но той ме взе за по-голям майстор от себе си и се отдалечи. Той си мислеше, че аз му казвам: „Ти остави тази работа на мене, аз ще я свърша по-майсторски.“ Така си тълкува човекът.
Сега вие искате
достойнството
ви да не се накърни в нищо.
В какво седи достойнството на човека? Какво правят хората днес? Като сгрешат нещо, те искат да скрият погрешката си. Не, не крийте погрешките си. Изнесете погрешката пред себе си и след това гледайте да я изправите.
към беседата >>
В какво седи
достойнството
на човека?
Има един закон, който преследва насилието. Ако бях детектив, аз веднага щях да дам разпореждане на моите служители и този апаш в парахода щеше да се намери в затвора. Но той ме взе за по-голям майстор от себе си и се отдалечи. Той си мислеше, че аз му казвам: „Ти остави тази работа на мене, аз ще я свърша по-майсторски.“ Така си тълкува човекът. Сега вие искате достойнството ви да не се накърни в нищо.
В какво седи
достойнството
на човека?
Какво правят хората днес? Като сгрешат нещо, те искат да скрият погрешката си. Не, не крийте погрешките си. Изнесете погрешката пред себе си и след това гледайте да я изправите. Щом покриете една погрешка в себе си, вие се съюзявате със законите на злото.
към беседата >>
28.
Три фази
,
НБ
, София, 19.6.1938г.,
Дали вече ще го обичат или не, той не пита, но казва: „Не съм
достоен
за твой син, но като един от твоите слуги да ме приемеш.“
Питам сега: Този баща казва: Този мой син мъртъв бе и оживя. Какво разбирате? Вижда бащата, изглежда много добре. Значи синът като излязъл от бащата, забравил за баща си. Като дошъл в големите страдания, значи с любов към баща си да се върне.
Дали вече ще го обичат или не, той не пита, но казва: „Не съм
достоен
за твой син, но като един от твоите слуги да ме приемеш.“
Вие в света сте дошли и искате вашето щастие. Вие се намирате в положението на този младия син, който взел наследството си и казва: „Да си поживеем в този свят.“ Че после ще остане гладен, че ще го качат на полето свините да пасе, това не му иде на ума. Всичките хора казват: „Туй нещастие е.“ Аз ви казвам: Всички ние, хората на земята, сме осъдени на най-големите страдания. Какво по-голямо страдание от смъртта? Като умреш, ще идеш в митницата и като минаваш тази митница от онзи, физическия свят за другия, като те хванат, ще разчепкат мозъка, сърцето ти, да не би да откраднеш нещо.
към беседата >>
А когато то чувствува своето
достойнство
, навие опашката си, накъдри я.
“ Като кажеш туй, свиеш ръката си. Ще се учиш на послушание. Онези, страхливите, си държат палците свити. Сега аз ви разкривам една азбука в природата. Когато едно животно се уплаши, то си подига опашката.
А когато то чувствува своето
достойнство
, навие опашката си, накъдри я.
Кучето като те види, маха си опашката, казва: „Добър ден. Добре дошъл. У нас и мъже, и жени, всички живеем много добре.“ Сега онези, които са набожни, казват: „Говорете за свещени работи.“ За мене най-малките работи са свещени. За мене, когато кучето върти опашката, е свещено.
към беседата >>
29.
Кибритени клечки
,
ООК
, София, 31.8.1938г.,
Може да вземе разни пози, да изразява скръб или радост, или чувство на
достойнство
, или пък чувство на смирение.
Казвам: Има една религия, която наричам гримовна. Тази дума не е толкоз ясна. Знаете ли какво значи „гримовна“? Когато човек се докарва някак си. Запример, човек си гримира лицето изкуствено.
Може да вземе разни пози, да изразява скръб или радост, или чувство на
достойнство
, или пък чувство на смирение.
Когато човек се смири, образува буквата „G“, българското „Г“ или латинското „S“. Наведе се, има смирение. Имате изстиване. Всякога, когато хората изстиват, се свиват. Когато се стоплят се разширяват.
към беседата >>
Всеки се счита за много
достоен
.
Много хора започват добре, свършват зле. После, религиозните хора стават нетърпеливи, горделиви, избухливи. До едно време вървят, но охлузва им се кожата, те се приближават и започват да се хвалят кой колко се молил. Тогава ще ви приведа онзи пример с онзи анекдот, дето трима души имали една печена кокошка и не се споразумели да си я разделят. Всеки искал да вземе най-хубавата част от кокошката.
Всеки се счита за много
достоен
.
Не могли да се споразумеят. Най-после дошла една идея. Казват: „Да легнем да спим, че който сънува най-чудният сън, той ще изяде кокошката“. Легнали да спят и тримата. Спали един час.
към беседата >>
Ти туриш за себе си, че си
достоен
.
Ако след като си се молил твоето лице постоянно се поправя, молитвата е права. Ако лицето ти след молитвата не се поправя, молитвата ти не е свят. Това е правило с малки изключения. Не може човек да се приближи при Бога, при Разумното Същество, при най-благородното същество в света и да не замязаш на Него, да не придобиеш качества от Него. Ти като отидеш при Бога, ще се поставиш в едно положение, дето правилно можеш да възприемаш нещата.
Ти туриш за себе си, че си
достоен
.
Ще оставиш настрана всичко – какво е достойнство, с каква дреха трябва да се облечеш. Който отива при Господа, все трябва да се облече с някаква дреха. Представят хората, които отиват при Бога с бели дрехи, със златни колани. Сега нас ни интересува в новата религия, начинът за подигането на човешкият ум и на човешкото сърце. Всичките изпитания, които имаме, то е за облагородяване.
към беседата >>
Ще оставиш настрана всичко – какво е
достойнство
, с каква дреха трябва да се облечеш.
Ако лицето ти след молитвата не се поправя, молитвата ти не е свят. Това е правило с малки изключения. Не може човек да се приближи при Бога, при Разумното Същество, при най-благородното същество в света и да не замязаш на Него, да не придобиеш качества от Него. Ти като отидеш при Бога, ще се поставиш в едно положение, дето правилно можеш да възприемаш нещата. Ти туриш за себе си, че си достоен.
Ще оставиш настрана всичко – какво е
достойнство
, с каква дреха трябва да се облечеш.
Който отива при Господа, все трябва да се облече с някаква дреха. Представят хората, които отиват при Бога с бели дрехи, със златни колани. Сега нас ни интересува в новата религия, начинът за подигането на човешкият ум и на човешкото сърце. Всичките изпитания, които имаме, то е за облагородяване. Мъчнотиите и препятствията, които срещате, те са един метод за възпитание.
към беседата >>
Не за някакво лично
достойнство
.
Праведникът няма нужда от твоята Любов. Един ангел няма нужда ти да го обичаш. Може да обичаш един ангел, твоя работа е, но не мисли, че като го обичаш, ще му предадеш нещо. Ако един ангел те обича, то е по единствената причина, заради Любовта, която Бог е вложил в тебе. Той обръща внимание на Божествената Любов.
Не за някакво лично
достойнство
.
Вие сега не поставяйте онова, което сте онаследили от вашите бащи и прадеди, защото сте наследили някои лоши черти повече, отколкото добри. Уповавайте на онова, което Бог първоначално е вложил в душата, и което сега иска вие да развиете, да проявите Любовта. Аз като говоря за Любовта, не я считам придобивка. Любовта е едно условие, за да може човек да постигне всичко онова, което Бог желае. Любовта е постижение за онова, което Бог желае за нас.
към беседата >>
30.
Просете, търсете и хлопайте
,
НБ
, София, 4.9.1938г.,
Ученикът казва, че
достойнството
му се е накърнило.
Така се назовава животът и на земята, и на небето. Върху материята съществуват различни философски разисквания. Ние ще оставим тези разисквания настрана, понеже според нас всички разисквания, всички противоречия представят гимнастика на ума. И най-лошите работи, и най-добрите работи представят упражнения. Какво лошо има в това, когато един виден професор скъса един студент, че не е решил задачата си?
Ученикът казва, че
достойнството
му се е накърнило.
На ученика достойнството се е накърнило, но на професора достойнството се е повишило. Вижда се, че професорът знае. Значи знаещият може да скъса незнаещия. Обаче незнаещият не може да скъса знаещия. Силният може да победи слабия, но слабият не може да победи силния.
към беседата >>
На ученика
достойнството
се е накърнило, но на професора
достойнството
се е повишило.
Върху материята съществуват различни философски разисквания. Ние ще оставим тези разисквания настрана, понеже според нас всички разисквания, всички противоречия представят гимнастика на ума. И най-лошите работи, и най-добрите работи представят упражнения. Какво лошо има в това, когато един виден професор скъса един студент, че не е решил задачата си? Ученикът казва, че достойнството му се е накърнило.
На ученика
достойнството
се е накърнило, но на професора
достойнството
се е повишило.
Вижда се, че професорът знае. Значи знаещият може да скъса незнаещия. Обаче незнаещият не може да скъса знаещия. Силният може да победи слабия, но слабият не може да победи силния. Това са контрасти в живота.
към беседата >>
Бъди
достоен
да изправиш погрешките си.
И ти си честен човек, но страдаш. Защо? За своето минало. Ти си честен човек, но някой път те хванат за твоето минало и страдаш. Защо страдаш? За греховете и погрешките, които си направил в миналото си.
Бъди
достоен
да изправиш погрешките си.
В сегашния си живот ние имаме за цел за изправим погрешките си, да развием своя ум, да развием тялото си, което Бог ни е дал и да приложим в служба добродетелите си, които Бог ни е дал, да изпълним службата, която днес ни е предоставена, но да я изпълним по честен начин. Всеки човек, като заминава за другия свят, да е доволен в душата си, че е изпълнил работата си както трябва. При това не ставайте съдии едни на други. Че някой паднал и се окалял. „Ама защо падна, защо направи това?
към беседата >>
31.
Скритият сън
,
НБ
, София, 12.3.1939г.,
На тебе ти трябват 10–12 години, докато станеш
достоен
за сцената.
Аз почитам всички хора, които са справедливи. Но какво трябва да направим към ония хора, които не изпълняват волята Божия, които не любят Бога, които нямат Божественото знание в себе си, които злоупотребяват със свободата? Ако на сцената излезе един голям виртуоз и свири, всички ще му ръкопляскат, ще останат доволни от него. Обаче, ако на сцената се яви един, който едва движи пръстите си по клавишите, който едва напипва нотите, ще му ръкопляскате ли? Не, вие ще отидете при него и тихо ще му кажете: „Иди у дома си.
На тебе ти трябват 10–12 години, докато станеш
достоен
за сцената.
Твоята амбиция за голям човек се е явила преждевременно.“ Някой казва, че е набожен човек. Набожен човек, без любов не може да стане. Набожен човек без знание и светлина не може да стане. Набожен човек без свобода и без живот не може да стане. Ние разбираме под религия практическото изявление на Божията Любов в обществените слоеве така, както всеки я разбира.
към беседата >>
Ще кажете, че ако приемете тази торба със злато,
достойнството
ви ще падне.
Сега като ви говоря по разни въпроси, някои се питат, какви ли са моите намерения. Това никога не можете да знаете. Казвате: „Толкова невежи хора ли сме, че трябва да ни се говори толкова много? “ Аз не казвам, че сте невежи, но казвам, че ако не приемете това, което ви говоря, ще излезете много прости хора. Ако дойда при вас и ви дам една торба злато, вие не я приемете, как мислите, от много умните хора ли сте?
Ще кажете, че ако приемете тази торба със злато,
достойнството
ви ще падне.
Аз ви давам торбата, не да ви падне достойнството, но да се подигне. Ако ви дам една книга за четене, вие ще кажете, че не е нужно да се учи. Не, аз ви давам тази книга, за да се подигне вашето съзнание, давам ви условия да се развивате. Ако друг някой дойде на мое място, какво ще ви говори? Аз ви зная всички слабости и ако искам да ви замотая главите, лесно мога да направя това.
към беседата >>
Аз ви давам торбата, не да ви падне
достойнството
, но да се подигне.
Това никога не можете да знаете. Казвате: „Толкова невежи хора ли сме, че трябва да ни се говори толкова много? “ Аз не казвам, че сте невежи, но казвам, че ако не приемете това, което ви говоря, ще излезете много прости хора. Ако дойда при вас и ви дам една торба злато, вие не я приемете, как мислите, от много умните хора ли сте? Ще кажете, че ако приемете тази торба със злато, достойнството ви ще падне.
Аз ви давам торбата, не да ви падне
достойнството
, но да се подигне.
Ако ви дам една книга за четене, вие ще кажете, че не е нужно да се учи. Не, аз ви давам тази книга, за да се подигне вашето съзнание, давам ви условия да се развивате. Ако друг някой дойде на мое място, какво ще ви говори? Аз ви зная всички слабости и ако искам да ви замотая главите, лесно мога да направя това. Не е въпросът там, но ако аз си позволя да ви замотая, аз обърквам работите си толкова, че най-малко след две хиляди годни не бих могъл да ги оправя.
към беседата >>
32.
Умен, добър и силен
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 2.8.1939г.,
Днес всички хора говорят за
достойнство
и за
недостойнство
, или за достойни и недостойни хора.
Понякога между езика и стомаха има разногласие, от което страда целият организъм. Езикът казва: Бъдете по-человеколюбиви. Нека влезе тази храна вътре. Стомахът казва: Не приемам. Това, което влезе вътре, трябва да бъде достойно за мене.
Днес всички хора говорят за
достойнство
и за
недостойнство
, или за достойни и недостойни хора.
Кой човек е достоен? Само умният, добрият и силният човек може да се нарече достоен. За да бъде умен, човек трябва да има светлина в ума. За да бъде добър, той трябва да има топлина в сърцето си. Щом има светлина и топлина, той ще бъде и силен.
към беседата >>
Кой човек е
достоен
?
Езикът казва: Бъдете по-человеколюбиви. Нека влезе тази храна вътре. Стомахът казва: Не приемам. Това, което влезе вътре, трябва да бъде достойно за мене. Днес всички хора говорят за достойнство и за недостойнство, или за достойни и недостойни хора.
Кой човек е
достоен
?
Само умният, добрият и силният човек може да се нарече достоен. За да бъде умен, човек трябва да има светлина в ума. За да бъде добър, той трябва да има топлина в сърцето си. Щом има светлина и топлина, той ще бъде и силен. Силата ще свърши работата.
към беседата >>
Само умният, добрият и силният човек може да се нарече
достоен
.
Нека влезе тази храна вътре. Стомахът казва: Не приемам. Това, което влезе вътре, трябва да бъде достойно за мене. Днес всички хора говорят за достойнство и за недостойнство, или за достойни и недостойни хора. Кой човек е достоен?
Само умният, добрият и силният човек може да се нарече
достоен
.
За да бъде умен, човек трябва да има светлина в ума. За да бъде добър, той трябва да има топлина в сърцето си. Щом има светлина и топлина, той ще бъде и силен. Силата ще свърши работата. На всеки човек е дадена работа, която трябва да свърши.
към беседата >>
33.
С малкото
,
УС
, София, 4.1.1942г.,
Вие ще разберете
достойнството
.
Някой път искаме такива големи работи. Да се благодарим, че разумният свят ни е дал тази форма, която имаме, тя е най-подходящата. Умът, който имаме, е най-подходящият, сърцето, което имаме, е най-подходящото. Да благодарим за тях. Пък за бъдеще любовта, като ни намери достойни, ще ни даде повече.
Вие ще разберете
достойнството
.
Казвате: „Без достойнство не може ли? “ Аз ето какво означавам под достойнство. Който стои на едно място и не се мърда, той е достоен. Който се мърда, не е достоен. Всеки човек, който се движи от едно място на друго, е недостоен.
към беседата >>
Казвате: „Без
достойнство
не може ли?
Да се благодарим, че разумният свят ни е дал тази форма, която имаме, тя е най-подходящата. Умът, който имаме, е най-подходящият, сърцето, което имаме, е най-подходящото. Да благодарим за тях. Пък за бъдеще любовта, като ни намери достойни, ще ни даде повече. Вие ще разберете достойнството.
Казвате: „Без
достойнство
не може ли?
“ Аз ето какво означавам под достойнство. Който стои на едно място и не се мърда, той е достоен. Който се мърда, не е достоен. Всеки човек, който се движи от едно място на друго, е недостоен. Който седи на едно място, той е достоен.
към беседата >>
“ Аз ето какво означавам под
достойнство
.
Умът, който имаме, е най-подходящият, сърцето, което имаме, е най-подходящото. Да благодарим за тях. Пък за бъдеще любовта, като ни намери достойни, ще ни даде повече. Вие ще разберете достойнството. Казвате: „Без достойнство не може ли?
“ Аз ето какво означавам под
достойнство
.
Който стои на едно място и не се мърда, той е достоен. Който се мърда, не е достоен. Всеки човек, който се движи от едно място на друго, е недостоен. Който седи на едно място, той е достоен. Достоен човек е: като му дадеш пари, и той устоява, парите устояват.
към беседата >>
Който стои на едно място и не се мърда, той е
достоен
.
Да благодарим за тях. Пък за бъдеще любовта, като ни намери достойни, ще ни даде повече. Вие ще разберете достойнството. Казвате: „Без достойнство не може ли? “ Аз ето какво означавам под достойнство.
Който стои на едно място и не се мърда, той е
достоен
.
Който се мърда, не е достоен. Всеки човек, който се движи от едно място на друго, е недостоен. Който седи на едно място, той е достоен. Достоен човек е: като му дадеш пари, и той устоява, парите устояват. Ти му дадеш пари, че и той не устоява, и парите не устояват.
към беседата >>
Който се мърда, не е
достоен
.
Пък за бъдеще любовта, като ни намери достойни, ще ни даде повече. Вие ще разберете достойнството. Казвате: „Без достойнство не може ли? “ Аз ето какво означавам под достойнство. Който стои на едно място и не се мърда, той е достоен.
Който се мърда, не е
достоен
.
Всеки човек, който се движи от едно място на друго, е недостоен. Който седи на едно място, той е достоен. Достоен човек е: като му дадеш пари, и той устоява, парите устояват. Ти му дадеш пари, че и той не устоява, и парите не устояват. Недостоен е.
към беседата >>
Всеки човек, който се движи от едно място на друго, е
недостоен
.
Вие ще разберете достойнството. Казвате: „Без достойнство не може ли? “ Аз ето какво означавам под достойнство. Който стои на едно място и не се мърда, той е достоен. Който се мърда, не е достоен.
Всеки човек, който се движи от едно място на друго, е
недостоен
.
Който седи на едно място, той е достоен. Достоен човек е: като му дадеш пари, и той устоява, парите устояват. Ти му дадеш пари, че и той не устоява, и парите не устояват. Недостоен е. Всичките неща в света, които изчезват, са недостойни.
към беседата >>
Който седи на едно място, той е
достоен
.
Казвате: „Без достойнство не може ли? “ Аз ето какво означавам под достойнство. Който стои на едно място и не се мърда, той е достоен. Който се мърда, не е достоен. Всеки човек, който се движи от едно място на друго, е недостоен.
Който седи на едно място, той е
достоен
.
Достоен човек е: като му дадеш пари, и той устоява, парите устояват. Ти му дадеш пари, че и той не устоява, и парите не устояват. Недостоен е. Всичките неща в света, които изчезват, са недостойни. Всичките неща, които се изявяват на същото място, те са достойни.
към беседата >>
Достоен
човек е: като му дадеш пари, и той устоява, парите устояват.
“ Аз ето какво означавам под достойнство. Който стои на едно място и не се мърда, той е достоен. Който се мърда, не е достоен. Всеки човек, който се движи от едно място на друго, е недостоен. Който седи на едно място, той е достоен.
Достоен
човек е: като му дадеш пари, и той устоява, парите устояват.
Ти му дадеш пари, че и той не устоява, и парите не устояват. Недостоен е. Всичките неща в света, които изчезват, са недостойни. Всичките неща, които се изявяват на същото място, те са достойни. Любов, която устоява на всичките мъчнотии, е достойна, мисъл, която устоява на всичките мъчнотии, е достойна и тяло, което устоява на всичките мъчнотии, е достойно.
към беседата >>
Недостоен
е.
Който се мърда, не е достоен. Всеки човек, който се движи от едно място на друго, е недостоен. Който седи на едно място, той е достоен. Достоен човек е: като му дадеш пари, и той устоява, парите устояват. Ти му дадеш пари, че и той не устоява, и парите не устояват.
Недостоен
е.
Всичките неща в света, които изчезват, са недостойни. Всичките неща, които се изявяват на същото място, те са достойни. Любов, която устоява на всичките мъчнотии, е достойна, мисъл, която устоява на всичките мъчнотии, е достойна и тяло, което устоява на всичките мъчнотии, е достойно. Тази е идеята. Другите идеи са преходни неща.
към беседата >>
Туй в мен, което през целия живот остава, расте, изявява се, там е моето
достойнство
, то е реалното.
Всичките неща в света, които изчезват, са недостойни. Всичките неща, които се изявяват на същото място, те са достойни. Любов, която устоява на всичките мъчнотии, е достойна, мисъл, която устоява на всичките мъчнотии, е достойна и тяло, което устоява на всичките мъчнотии, е достойно. Тази е идеята. Другите идеи са преходни неща.
Туй в мен, което през целия живот остава, расте, изявява се, там е моето
достойнство
, то е реалното.
„Ако говоря с человечески и ангелски езици, ще съм мед, що звънти и кимвал, що дрънка.“ Казват: „Трябва да се мине от туй състояние.“ Според мене, ако обичаш най-малкото, ти можеш да обичаш и най-голямото. Ако не може да обичаш най-малкото, не може да обичаш и най-голямото. Някои търсят Господа в големите неща. Аз да ви кажа: сега не мога да разправям как да се виждат нещата. Пътувам от този, близкия град до Пловдив, Пазарджик – не са му изменили името, нали.
към беседата >>
34.
Да работим с радост
,
УС
, София, 18.10.1942г.,
Показалецът разбира какво нещо е човешкото
достойнство
, той пази човешкото
достойнство
.
Но същевременно ти не можеш да бъдеш справедлив човек, ако не си развил ръцете. Ако искаш да бъдеш справедлив, трябва ръката ти да е добре развита. Ръката ти ще те научи как да бъдеш справедлив. Ако пръстът ти не е добре сформируван – във всеки пръст тече особена енергия, ако те са добре сформирувани, ако първата става не е добре сформирувана, тя означава материалистическото разбиране, втората става означава духовното разбиране, а третата – умственото разбиране. Първият пръст, показалецът, има съвсем друго разбиране за света, средният пръст има друго разбиране, третият пръст – трето разбиране, а палецът съвсем другояче разбира света.
Показалецът разбира какво нещо е човешкото
достойнство
, той пази човешкото
достойнство
.
Човешкото достойнство се намира отзад на главата, не е отпред на главата. Човешкото достойнство е като един остен – като впрегнеш воловете, постоянно трябва да има нещо да ги подбужда. Човешкото достойнство е турено на място. Някой човек не обича да лъже, той казва: „Мен достойнството не ми позволява да лъжа.“ Следователно, ако някога не лъжеш, това може да произлиза от палец, показалец – дали този пръст употребява достойнството. И от този пръст можеш да знаеш как ще употребиш човешкото достойнство.
към беседата >>
Човешкото
достойнство
се намира отзад на главата, не е отпред на главата.
Ако искаш да бъдеш справедлив, трябва ръката ти да е добре развита. Ръката ти ще те научи как да бъдеш справедлив. Ако пръстът ти не е добре сформируван – във всеки пръст тече особена енергия, ако те са добре сформирувани, ако първата става не е добре сформирувана, тя означава материалистическото разбиране, втората става означава духовното разбиране, а третата – умственото разбиране. Първият пръст, показалецът, има съвсем друго разбиране за света, средният пръст има друго разбиране, третият пръст – трето разбиране, а палецът съвсем другояче разбира света. Показалецът разбира какво нещо е човешкото достойнство, той пази човешкото достойнство.
Човешкото
достойнство
се намира отзад на главата, не е отпред на главата.
Човешкото достойнство е като един остен – като впрегнеш воловете, постоянно трябва да има нещо да ги подбужда. Човешкото достойнство е турено на място. Някой човек не обича да лъже, той казва: „Мен достойнството не ми позволява да лъжа.“ Следователно, ако някога не лъжеш, това може да произлиза от палец, показалец – дали този пръст употребява достойнството. И от този пръст можеш да знаеш как ще употребиш човешкото достойнство. Малкият пръст е секретар на палеца, малкият пръст показва как си употребил енергията.
към беседата >>
Човешкото
достойнство
е като един остен – като впрегнеш воловете, постоянно трябва да има нещо да ги подбужда.
Ръката ти ще те научи как да бъдеш справедлив. Ако пръстът ти не е добре сформируван – във всеки пръст тече особена енергия, ако те са добре сформирувани, ако първата става не е добре сформирувана, тя означава материалистическото разбиране, втората става означава духовното разбиране, а третата – умственото разбиране. Първият пръст, показалецът, има съвсем друго разбиране за света, средният пръст има друго разбиране, третият пръст – трето разбиране, а палецът съвсем другояче разбира света. Показалецът разбира какво нещо е човешкото достойнство, той пази човешкото достойнство. Човешкото достойнство се намира отзад на главата, не е отпред на главата.
Човешкото
достойнство
е като един остен – като впрегнеш воловете, постоянно трябва да има нещо да ги подбужда.
Човешкото достойнство е турено на място. Някой човек не обича да лъже, той казва: „Мен достойнството не ми позволява да лъжа.“ Следователно, ако някога не лъжеш, това може да произлиза от палец, показалец – дали този пръст употребява достойнството. И от този пръст можеш да знаеш как ще употребиш човешкото достойнство. Малкият пръст е секретар на палеца, малкият пръст показва как си употребил енергията. Малкият пръст също показва как си употребил енергията на средния пръст и как си употребил енергията на третия пръст.
към беседата >>
Човешкото
достойнство
е турено на място.
Ако пръстът ти не е добре сформируван – във всеки пръст тече особена енергия, ако те са добре сформирувани, ако първата става не е добре сформирувана, тя означава материалистическото разбиране, втората става означава духовното разбиране, а третата – умственото разбиране. Първият пръст, показалецът, има съвсем друго разбиране за света, средният пръст има друго разбиране, третият пръст – трето разбиране, а палецът съвсем другояче разбира света. Показалецът разбира какво нещо е човешкото достойнство, той пази човешкото достойнство. Човешкото достойнство се намира отзад на главата, не е отпред на главата. Човешкото достойнство е като един остен – като впрегнеш воловете, постоянно трябва да има нещо да ги подбужда.
Човешкото
достойнство
е турено на място.
Някой човек не обича да лъже, той казва: „Мен достойнството не ми позволява да лъжа.“ Следователно, ако някога не лъжеш, това може да произлиза от палец, показалец – дали този пръст употребява достойнството. И от този пръст можеш да знаеш как ще употребиш човешкото достойнство. Малкият пръст е секретар на палеца, малкият пръст показва как си употребил енергията. Малкият пръст също показва как си употребил енергията на средния пръст и как си употребил енергията на третия пръст. В третия пръст са заложени музиката и всички изкуства.
към беседата >>
Някой човек не обича да лъже, той казва: „Мен
достойнството
не ми позволява да лъжа.“ Следователно, ако някога не лъжеш, това може да произлиза от палец, показалец – дали този пръст употребява
достойнството
.
Първият пръст, показалецът, има съвсем друго разбиране за света, средният пръст има друго разбиране, третият пръст – трето разбиране, а палецът съвсем другояче разбира света. Показалецът разбира какво нещо е човешкото достойнство, той пази човешкото достойнство. Човешкото достойнство се намира отзад на главата, не е отпред на главата. Човешкото достойнство е като един остен – като впрегнеш воловете, постоянно трябва да има нещо да ги подбужда. Човешкото достойнство е турено на място.
Някой човек не обича да лъже, той казва: „Мен
достойнството
не ми позволява да лъжа.“ Следователно, ако някога не лъжеш, това може да произлиза от палец, показалец – дали този пръст употребява
достойнството
.
И от този пръст можеш да знаеш как ще употребиш човешкото достойнство. Малкият пръст е секретар на палеца, малкият пръст показва как си употребил енергията. Малкият пръст също показва как си употребил енергията на средния пръст и как си употребил енергията на третия пръст. В третия пръст са заложени музиката и всички изкуства. В средния пръст е вложена справедливостта, в първия пръст е обходата.
към беседата >>
И от този пръст можеш да знаеш как ще употребиш човешкото
достойнство
.
Показалецът разбира какво нещо е човешкото достойнство, той пази човешкото достойнство. Човешкото достойнство се намира отзад на главата, не е отпред на главата. Човешкото достойнство е като един остен – като впрегнеш воловете, постоянно трябва да има нещо да ги подбужда. Човешкото достойнство е турено на място. Някой човек не обича да лъже, той казва: „Мен достойнството не ми позволява да лъжа.“ Следователно, ако някога не лъжеш, това може да произлиза от палец, показалец – дали този пръст употребява достойнството.
И от този пръст можеш да знаеш как ще употребиш човешкото
достойнство
.
Малкият пръст е секретар на палеца, малкият пръст показва как си употребил енергията. Малкият пръст също показва как си употребил енергията на средния пръст и как си употребил енергията на третия пръст. В третия пръст са заложени музиката и всички изкуства. В средния пръст е вложена справедливостта, в първия пръст е обходата. В палеца е Божественото, в палеца е обичта и любовта.
към беседата >>
Казва, че не е вече
достоен
да се нарече негов син.
Ако отвън ви подмладят, е хубаво. Но трябва да знаете процеса на подмладяването. Писанието казва: „Които чакат Господа, тяхната сила ще се обнови.“ Които сега Го чакат, главата им побелява, прегърбили са се, казват: „Ще идем в онзи свят.“ Той вече е роб. Казва: „Ще идем в онзи свят.“ Не се отива в онзи свят. Като младия син, какво казва на баща си.
Казва, че не е вече
достоен
да се нарече негов син.
Казва: „Татко, като бях при тебе, не обичах работата. Сега се научих да работя.“ Сега ще се върнем при Господа да Му кажем: „Господи, досега не сме работили, сега ще работим. Досега не сме били свободни, сега със свобода ще работим.“ Под думата истина ние разбираме истинското продължение на любовта в Божествения свят, в ангелския свят и в човешкия свят. Това значи истина – да приложиш любовта в Божествения свят, ангелския свят и човешкия свят. Да работим с радост за името Божие.
към беседата >>
35.
Слабият и силният
,
ИБ
,
ПС
, София, 29.10.1944г.,
Щом се появят личните чувства на обида,
достойнство
, ти си на границата на Божествения свят.
Ние да благодарим на това, което се изявява. Сега мнозина седят и казват: Когато идем в оня свят да го видим. Желанието ви е хубаво да идете в оня свят, но оня свят и тук може го видите. Ако искаш ще влезеш. Щом влезеш, страхът в сърдцето е на границата на Божествения свят.
Щом се появят личните чувства на обида,
достойнство
, ти си на границата на Божествения свят.
Щом се появи користолюбието ти си на границата на Божествения свят. Една стъпка от тази граница като престъпиш, ще влезеш в Божествения свят, ще видиш, че страхът ти трябва да бъде отвън, любовта отвътре. Понеже ти си изпъдил любовта отвън, а страхът отвътре, търсиш Божествения свят. Кажи на страха: Ти трябва да бъдеш един добър слуга, а любовта да бъде господарка. В света настава нов порядък.
към беседата >>
Сега Господ вижда, че има един син
достоен
, всичко свършил.
Няма да ви го превеждам преди да ви го кажа. Досега доброто сте учили в училище. Свърши прогимназия, свърши гимназия доброто, свърши университет. Сега държи матура за диплом. Злото нищо не свършва.
Сега Господ вижда, че има един син
достоен
, всичко свършил.
Казва: Тебе ще те поставя господар. Този несретник ще го направя слуга. Доброто казва: Аз ти слугувах толкоз години, подчинявах се на Божия закон, сега ти се подчини. По същия закон ще слугуваш. Като свършиш и ти гимназия и университет и двамата ще се хванем за ръце, ще управляваме света.
към беседата >>
Достойнството
. Кое е
достойнството
в света?
Остава в любовното писмо, че за да не би да направя прегрешение с тебе, аз ще замина на другия свят. Казвам: Цеко избяга в оня свят, за да не направи прегрешение. Похвалявам Цеко. То е факт, писмото е хубава поезия. Кое ни препоръчва някои хора?
Достойнството
. Кое е
достойнството
в света?
Аз ви проповядвам, но зависи какво мисля. Чистотата на моята мисъл е важна. Гледам ви, в какво седи хубостта на погледа. Във всеки поглед предавам ли нещо или не. Не е въпросът там.
към беседата >>
Щом се появят личните чувства – на обида, на
достойнство
, вие сте на границата на Божествения свят.
(втори вариант)
Да благодарим на това, което се изявява. Казвате: Кога ще идем на оня свят да го видим? Желанието ви е добро, но оня свят и тук може да го видите. Ако искате, ще влезете в него. Но щом се появи страхът в сърцето ви, вие сте на границата на Божествения свят.
Щом се появят личните чувства – на обида, на
достойнство
, вие сте на границата на Божествения свят.
Щом се появи користолюбието, вие сте на границата на Божествения свят. Една стъпка като направите, ще влезете в Божествения свят. Ще видите, че страхът трябва да бъде отвън, а любовта – отвътре. Понеже сте изпъдили любовта отвън, а държите страха отвътре, търсите Божествения свят и не го намирате. Кажи на страха: Ти трябва да бъдеш добър слуга, а любовта да ти бъде господарка.
към втори вариант >>
В доброто Господ вижда един
достоен
син, който всичко е свършил успешно.
(втори вариант)
Кажи на страха: Ти трябва да бъдеш добър слуга, а любовта да ти бъде господарка. Нов порядък иде в света. Досега доброто сте пращали на училище. Свършило е прогимназия, гимназия, университет, сега държи последния си изпит. Злото нищо не е свършило досега.
В доброто Господ вижда един
достоен
син, който всичко е свършил успешно.
Господ казва: Тебе ще направя господар. Тоя несретник – злото, ще направя слуга. Доброто казва на злото: Слугувах ти толкова години, подчиних се на Божия закон, сега ти ще му се подчиняваш. По същия закон ще слугуваш. Като свършиш и ти училището, двамата ще се хванем за ръце и заедно ще управляваме света.
към втори вариант >>
Достойнство
трябва да има човек.
(втори вариант)
И най-после стана поет. Остави той последната си поезия. Влюбил се в една мома, която се оженила за друг. Той пише, излива тъгата си: Чист исках да остана, но тя не ме разбра. Замина той за оня свят със своя идеал.
Достойнство
трябва да има човек.
Сега и аз ви проповядвам, но важно е, какво мисля. Важна е чистотата на моята мисъл. Важна е чистотата на моя поглед. Като ви гледам, трябва да зная, предавам ли ви нещо хубаво, или не. Като гледам хората, обръщам внимание на това, какви велики работи е вложил Бог и в невежите; виждам, какво бъдеще имат тия хора.
към втори вариант >>
НАГОРЕ