Търсене в беседите за 'верую'

НАЧАЛО

КАТАЛОГ С БЕСЕДИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 158 резултата в 88 беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Годишна среща на Веригата, Варна, 1909 г.

СБ

Блажени верующите!
Но аз зная, че моите възпоменания не са се изгладили из вашите умове. А че това е един факт, явства от туй, че ако аз бях се явила между вас, вие щяхте да ме третирате пак така, както по-преди. Щяхте да ме наричате или бихте ме наричали „малко смахната, налудничава“, която не знае мярка на устата си, говори дето не трябва, дърдори много, оставя глупави протоколи след себе си, говори за неща, за които не трябвало да говори, а за които трябва да говори, не говори и прочее, и прочее. Това е то „работата на Казакова“. Такива са и вашите работи – да не мислите, че вие вършите много умни работи. Блажени верующите! Вашите работи са както детинските кукли пред децата. Няма съмнение, че вие обичате да се похвалвате като мен, да се показвате пред хората, че сте извършили това и онова нещо, което вършех и аз. При правенето на сеанси и аз правех като вас, по смелост не ви отстъпвам. Да, но това е човешката страна на човешкия живот. Всякоя душа има своите добри и слаби страни – говорят както разбират, работят както знаят.
към беседата >>

2. Протоколи от годишната среща на Веригата 1911 г. Велико Търново

СБ

Втория — за просъществуването на Духа Святаго в сърцата на хората, т.е., на верующите.
Господин Дънов съобщи: — Редът, по който ще прекарате цялата следваща година, е тоя: дванадесетте главни заповядани за пост петъци ще си изберете сами, като си определите който и да е от петъците в месеца, без да съобщавате никому за това. Даже мъж и жена няма да се споразумяват кой петък да си определят, а двамата са свободни един от друг. Тези от вас, които могат, да постят по 40 часа, а които не могат, да постят по 24 часа. Първия петък ще употребите за прославянето Името Божие на земята. Втория — за просъществуването на Духа Святаго в сърцата на хората, т.е., на верующите. Третия — за идването на Христовото Царство на земята. Четвъртия — за очистването на човешкото сърце. Петия — за просвещението на човешкия ум. Шестия — за възкресението на човешката душа. Седмия — за въздигането на човешкия дух.
към беседата >>

Единадесетия — за здравето и дълголетието на верующите.
Шестия — за възкресението на човешката душа. Седмия — за въздигането на човешкия дух. Осмия — за българския народ. Деветия — за славянството. Десетия — за человечесвото. Единадесетия — за здравето и дълголетието на верующите. А дванадесетия ще употребите за съзерцание на Божествената Любов. Петъците ще започнете да пазите още от настоящия месец август. Ако на някого се направи препятствие да не може да пости някой петък, то ще отложи за друг петък в следующия месец, през който месец ще вземе два петъка. Никому няма да съобщавате кога ще постите или кога постите, или сте постили. Ще мълчите.
към беседата >>

3. Мисли от г-н П.Дънов

ИБ

А истинно верующите и ходещите из пътя Господен няма кой да покътне, щом те са в изпълнението на дълга си, защото други ще са, които ще отвлекат вниманието на размирниците.
В тия три години именно ще се развържат узите* на злото и на всичките отрицания на ред и порядък, на всичките безверни и безбожни маси. Ще се позволи едно временно преодоляюще влияние. Тогава ще се изпита и вярата на духовенството, ако то не е на мястото си. Колко калимявки ще има да се търкалят из улиците! Защото едно гонение против официалните представители на духовенството непременно ще се позволи. А истинно верующите и ходещите из пътя Господен няма кой да покътне, щом те са в изпълнението на дълга си, защото други ще са, които ще отвлекат вниманието на размирниците. Но кога именно ще настъпят тия три усилни, с резки събития, години, не се позволява да се обажда. Само може да се знае, че те ще са между годините 1914 и 1927 или 1933. Ерусалим, това е съвременна Европа. И както едно време всичко зло и добро царяха в Ерусалим, така днес това се вижда в Европа, защото тя е, която засега дава тон в управлението на света; доброто излиза от нея, злото – също. И Америка представлява от себе си сила, нещо подобно на Европа, но тя се оставя за бъдещето, когато Европа сега е, която диктува, та затова тя е, която най-напред трябва да се оправи, защото тя е "великата блудница на земята".
към беседата >>

4. Съединителната линия

ИБ

Между верующите виждам едно разкапване, духът на света е започнал да действува, защото претенции и несъгласия има, когато тия работи трябва да бъдат долу.
Ние ще бъдем щастливи само тогава, когато се избавят всичките души, и затова трябва да се яви у нас великата любов на себеотрицанието. Човек, който иска да бъде силен и да усвои законите, трябва да бъде добродетелен. Вас всички ви очакват големи страдания – всички вие ще бъдете разпнати и след това ще възкръснете. Затова ви казвам: "Приготовлявайте се." Като допуснем Бог да работи в нас и около нас, Той ще ни благослови. Господ иска от вас да бъдете мъже и да не бъдете малодушни. Между верующите виждам едно разкапване, духът на света е започнал да действува, защото претенции и несъгласия има, когато тия работи трябва да бъдат долу. Така над вас има застлани камъни, плочи, които препятствуват на духовното ваше развитие и напредване, също както едно малко растение, което, като е налегнато с каменна плоча, за да не спре растежа си, заобикаля плочата и изскача. Аз сега искам да отвадя* тия плочи от вас, та да не ви налягат. И ще сторя това не само с всеки човек, но колективно с всички добри хора в света. Тия мисли нахвърлям сега пред вниманието ви, за да размишлявате. Г-н Дънов прочете 12 глава от Евангелието на Лука и добави
към беседата >>

5. Подквасата

ИБ

Защо светът гони верующите?
"Падам" – арам, това е този свят, а Ханаан, това е небето. И хората от небето дохождат на земята, защото нещо съгрешават там, също както Яков, та затова ги изпращат при Лавана, който е търговец и като такъв добре си знае сметките и работите в света. Изток – значи към Бога; запад – значи към человеците; а север и юг значи към смъртта и добродетелта; затова казва Господ, че ще разпространи Яков към изток, запад, север и юг. После виждаме, че Яков е обещал, че десетата част ще дава на Господа. Десятъкът, който даваме, е маята, подквасата, основата и затова ние трябва да го даваме, за да бъдем благословени. Защо светът гони верующите? – Това нещо е кармично и от своя гледна точка светът понеже има право, ние, верующите, ще трябва да потърпим. Яков, като се срещна с Лавана, забогатя, така и вие, като се срещнете с Христа, Той ще ви научи как именно да постъпите.
към беседата >>

– Това нещо е кармично и от своя гледна точка светът понеже има право, ние, верующите, ще трябва да потърпим.
И хората от небето дохождат на земята, защото нещо съгрешават там, също както Яков, та затова ги изпращат при Лавана, който е търговец и като такъв добре си знае сметките и работите в света. Изток – значи към Бога; запад – значи към человеците; а север и юг значи към смъртта и добродетелта; затова казва Господ, че ще разпространи Яков към изток, запад, север и юг. После виждаме, че Яков е обещал, че десетата част ще дава на Господа. Десятъкът, който даваме, е маята, подквасата, основата и затова ние трябва да го даваме, за да бъдем благословени. Защо светът гони верующите? – Това нещо е кармично и от своя гледна точка светът понеже има право, ние, верующите, ще трябва да потърпим. Яков, като се срещна с Лавана, забогатя, така и вие, като се срещнете с Христа, Той ще ви научи как именно да постъпите.
към беседата >>

6. Беседа за празника на пролетта

ИБ

До вчера бе казано: "Идете и проповядвайте да се покаят", обаче отсега верующите с вяра ще се спасяват и Господ ще им помага.
Ако навреме е посял нивите си, ще използва тази благотворна пролет и ще пожъне през лятото, и ще напълни хамбарите. Ако ли е пропуснал да посее, пролетта минава, лятото отива, а той е изгубил един момент, който ще го остави с празни ръце. Днес се започва нова епоха в духовния свят и как ще се запишат имената ви в новата книга на живота? Когато страдаме, ще дойдат да ни помагат. Горко е на оногова, който няма кой да му помогне в страданието. До вчера бе казано: "Идете и проповядвайте да се покаят", обаче отсега верующите с вяра ще се спасяват и Господ ще им помага. Най-мъчното нещо е сам да се спасяваш. Ако се намериш всред морето след някое корабокрушение, възможно ли е сам да се спасиш? И сега Христос със своя кораб един по един ни спасява и когато ни избави ще ни научи на правда и как да се обичаме. За да се научим на това, трябва да повдигнем духа си, да обновим ума си и да възкресим тялото си. Тогава ще станем собственици и до тогава не можем да бъдем небесни граждани.
към беседата >>

7. Протоколи от годишната среща на Веригата 1914 г. Велико Търново

СБ

Първо: За прославлението и осветяването Името на Господа Бога Нашего на земята между человеците и верующите, и избраните от Веригата на Господа на Словото – Спасител, Покровител, Който въздига и възкресява мъртвите и туря всичко в ред и порядък навсякъде; и да се благослови Името на Господа Исуса Христа, изявеното Слово Божие, и с Него всички, които Го любят.
Днес ще се започне бдение от 5 до 7 часа, а утре, 12-того, вторник, от 5 часа сутринта до 9, по трима. Който иска да пита нещо, да си го напише и подаде; аз ще отговоря, ако въпросът е важен и ползува самия този, който го задава. Искам тази година да направя опит с вас, защото от това виждам необходимост. Молихме се с „Добрата молитва", на колене изпяхме „Тебе поем" и в единадесет и половина часа събранието се преустанови за в три и половина часа, подир обед. В три и половина часа, насядали по местата си в салона, Учителя ни продиктува следната „Лозинка": Първо: За прославлението и осветяването Името на Господа Бога Нашего на земята между человеците и верующите, и избраните от Веригата на Господа на Словото – Спасител, Покровител, Който въздига и възкресява мъртвите и туря всичко в ред и порядък навсякъде; и да се благослови Името на Господа Исуса Христа, изявеното Слово Божие, и с Него всички, които Го любят. Второ: За идването на Царството Божие на земята, между человеците и в сърцата на верующите, и в душите на избраните; и да се тури в действие всяка правда, всяка доброта, всяка любов, всяка мъдрост и всяка истина; и да се възцари Господ Бог Наш и да се изпълнят думите на Господа: „Отец е благоволил да ви даде Царство"; и да се всели Духът на Господа Исуса Христа между нас и да се изпълни предвечното намерение на Отца Нашего на светлините и на светлите духове, Комуто да бъде слава и чест, и поклон сега и всякога, и през всичките векове. Трето: За изпълнението на Волята на Господа Бога Нашего на земята, както е Горе на Небето, между светлите ангелски ликове; и да се въдвори законът на Истината, Любовта и Правдата, за да бъдем всички в едно тяло и в един дух; и да се въдвори ред и съзвучие, и хваление, да ни се даде знание да Го славим и да се радваме всички на Господа и Неговите дела; и да се всели Той в нашия живот и в делото на ръцете ни. Да даде живот и здраве, и дългоденствие на всички, които Нему уповават, и да ги избави от всички напасти на злото и лукавия, да внесе мир в душите им, да им даде изобилие на Своите благости; да спомни Господ Бог наш Своите обещания, да се смили над всички страдующи, да благослови всички верующи, да укрепи своите избрани, да им даде сила, знание, мъдрост и любов, да побеждават заради Него и Неговото Свято Име. Да ни даде победа над всичките ни врагове, да победим докрай и да послужим на Господа с радост и веселие, през всичките дни на нашия живот. Да ни озари с виделината на Своето лице, да ни направи силни и крепки да творим добрата My воля; умни и незлобливи да ходим пред Него с пълнота.
към беседата >>

Второ: За идването на Царството Божие на земята, между человеците и в сърцата на верующите, и в душите на избраните; и да се тури в действие всяка правда, всяка доброта, всяка любов, всяка мъдрост и всяка истина; и да се възцари Господ Бог Наш и да се изпълнят думите на Господа: „Отец е благоволил да ви даде Царство"; и да се всели Духът на Господа Исуса Христа между нас и да се изпълни предвечното намерение на Отца Нашего на светлините и на светлите духове, Комуто да бъде слава и чест, и поклон сега и всякога, и през всичките векове.
Който иска да пита нещо, да си го напише и подаде; аз ще отговоря, ако въпросът е важен и ползува самия този, който го задава. Искам тази година да направя опит с вас, защото от това виждам необходимост. Молихме се с „Добрата молитва", на колене изпяхме „Тебе поем" и в единадесет и половина часа събранието се преустанови за в три и половина часа, подир обед. В три и половина часа, насядали по местата си в салона, Учителя ни продиктува следната „Лозинка": Първо: За прославлението и осветяването Името на Господа Бога Нашего на земята между человеците и верующите, и избраните от Веригата на Господа на Словото – Спасител, Покровител, Който въздига и възкресява мъртвите и туря всичко в ред и порядък навсякъде; и да се благослови Името на Господа Исуса Христа, изявеното Слово Божие, и с Него всички, които Го любят. Второ: За идването на Царството Божие на земята, между человеците и в сърцата на верующите, и в душите на избраните; и да се тури в действие всяка правда, всяка доброта, всяка любов, всяка мъдрост и всяка истина; и да се възцари Господ Бог Наш и да се изпълнят думите на Господа: „Отец е благоволил да ви даде Царство"; и да се всели Духът на Господа Исуса Христа между нас и да се изпълни предвечното намерение на Отца Нашего на светлините и на светлите духове, Комуто да бъде слава и чест, и поклон сега и всякога, и през всичките векове. Трето: За изпълнението на Волята на Господа Бога Нашего на земята, както е Горе на Небето, между светлите ангелски ликове; и да се въдвори законът на Истината, Любовта и Правдата, за да бъдем всички в едно тяло и в един дух; и да се въдвори ред и съзвучие, и хваление, да ни се даде знание да Го славим и да се радваме всички на Господа и Неговите дела; и да се всели Той в нашия живот и в делото на ръцете ни. Да даде живот и здраве, и дългоденствие на всички, които Нему уповават, и да ги избави от всички напасти на злото и лукавия, да внесе мир в душите им, да им даде изобилие на Своите благости; да спомни Господ Бог наш Своите обещания, да се смили над всички страдующи, да благослови всички верующи, да укрепи своите избрани, да им даде сила, знание, мъдрост и любов, да побеждават заради Него и Неговото Свято Име. Да ни даде победа над всичките ни врагове, да победим докрай и да послужим на Господа с радост и веселие, през всичките дни на нашия живот. Да ни озари с виделината на Своето лице, да ни направи силни и крепки да творим добрата My воля; умни и незлобливи да ходим пред Него с пълнота. Да изцели всичките наши страдующи братя и сестри, да благослови домовете им и децата им с тях наедно, да благослови всичките им добри начинания на душата и духа, и така да се въздигне Господ Бог наш в нас, както е Горе в Небето. Амин.
към беседата >>

Да даде живот и здраве, и дългоденствие на всички, които Нему уповават, и да ги избави от всички напасти на злото и лукавия, да внесе мир в душите им, да им даде изобилие на Своите благости; да спомни Господ Бог наш Своите обещания, да се смили над всички страдующи, да благослови всички верующи, да укрепи своите избрани, да им даде сила, знание, мъдрост и любов, да побеждават заради Него и Неговото Свято Име.
Молихме се с „Добрата молитва", на колене изпяхме „Тебе поем" и в единадесет и половина часа събранието се преустанови за в три и половина часа, подир обед. В три и половина часа, насядали по местата си в салона, Учителя ни продиктува следната „Лозинка": Първо: За прославлението и осветяването Името на Господа Бога Нашего на земята между человеците и верующите, и избраните от Веригата на Господа на Словото – Спасител, Покровител, Който въздига и възкресява мъртвите и туря всичко в ред и порядък навсякъде; и да се благослови Името на Господа Исуса Христа, изявеното Слово Божие, и с Него всички, които Го любят. Второ: За идването на Царството Божие на земята, между человеците и в сърцата на верующите, и в душите на избраните; и да се тури в действие всяка правда, всяка доброта, всяка любов, всяка мъдрост и всяка истина; и да се възцари Господ Бог Наш и да се изпълнят думите на Господа: „Отец е благоволил да ви даде Царство"; и да се всели Духът на Господа Исуса Христа между нас и да се изпълни предвечното намерение на Отца Нашего на светлините и на светлите духове, Комуто да бъде слава и чест, и поклон сега и всякога, и през всичките векове. Трето: За изпълнението на Волята на Господа Бога Нашего на земята, както е Горе на Небето, между светлите ангелски ликове; и да се въдвори законът на Истината, Любовта и Правдата, за да бъдем всички в едно тяло и в един дух; и да се въдвори ред и съзвучие, и хваление, да ни се даде знание да Го славим и да се радваме всички на Господа и Неговите дела; и да се всели Той в нашия живот и в делото на ръцете ни. Да даде живот и здраве, и дългоденствие на всички, които Нему уповават, и да ги избави от всички напасти на злото и лукавия, да внесе мир в душите им, да им даде изобилие на Своите благости; да спомни Господ Бог наш Своите обещания, да се смили над всички страдующи, да благослови всички верующи, да укрепи своите избрани, да им даде сила, знание, мъдрост и любов, да побеждават заради Него и Неговото Свято Име. Да ни даде победа над всичките ни врагове, да победим докрай и да послужим на Господа с радост и веселие, през всичките дни на нашия живот. Да ни озари с виделината на Своето лице, да ни направи силни и крепки да творим добрата My воля; умни и незлобливи да ходим пред Него с пълнота. Да изцели всичките наши страдующи братя и сестри, да благослови домовете им и децата им с тях наедно, да благослови всичките им добри начинания на душата и духа, и така да се въздигне Господ Бог наш в нас, както е Горе в Небето. Амин. – Тези са те, основните точки, върху които можем да градим. Всякой ден, в час, в който вие ще си изберете, по-предпочитателно сутрин, ще четете тази „Лозинка" – било само първата част, било втората, било само третата, па било и трите заедно.
към беседата >>

8. В начало бе

НБ

Хиляди спорове са ставали върху този стих и, разбира се, различните философи, проповедници и верующи го тълкуват всеки по своему.
Това е най-костеливият орех и най-философският въпрос в християнството. Хиляди спорове са ставали върху този стих и, разбира се, различните философи, проповедници и верующи го тълкуват всеки по своему. И в православната църква е имало спорове върху Словото, даже са се били заради него, но въпросът с бой не се разрешава. Какво трябва да разбираме в обикновения смисъл под думите "В начало бе Словото", кое е това начало? Когато искат да разискват известен философски въпрос, съвременните философи правят известни допущания – вземат нещо като принцип и върху него обясняват определено нещо. Например, един негърски проповедник обяснявал създаването на човека по следния начин: "Бог цял ден се мъчил, направил човека от кал, турил го на плета и го сушил още три дни". Обаче, някои от слушателите го попитали: "Ами този плет на какво се крепи?
към беседата >>

9. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915

СБ

Излязохме след туй с поръка за един цял час да съзерцаваме, кой дето и както може, върху следната мисъл: "Така да се възпламени Божията Любов в нашите души и в душите на всички верующи, които Му слугуват, както слънчевите лъчи."
И подир два месеца се сгодяват. Но през всичкия живот е била нещастна и прекарала много лош живот.'' Уч.: Това е кармично свързване, то не е женитба. Под думата „женитба" трябва да се разбира среща на две еднакви души. В 5 часа подиробед 27 души от старите членове на Веригата съзерцаваха в салона десет минути. Излязохме след туй с поръка за един цял час да съзерцаваме, кой дето и както може, върху следната мисъл: "Така да се възпламени Божията Любов в нашите души и в душите на всички верующи, които Му слугуват, както слънчевите лъчи."
към беседата >>

10. Събличане и обличане

НБ

Чувате някой да казва, че неговото верую е най-добро, най-право.
Думата обувки е взета в широк смисъл. Човек има обувки не само на краката си, но и на ръцете, на ума, на сърцето си. Затова човек трябва да събуе обувките си и от краката, и от ръцете, и от ума, и от сърцето си. Има обувки на краката, които са тесни, и човек мъчно ходи с тях. Но има обувки и на ума, които също стягат човека, не може свободно да мисли. Чувате някой да казва, че неговото верую е най-добро, най-право. Да се мисли така, това значи стегнат, ограничен ум, т.е. ум, обут в тесни обувки. Едно е истинското верую, едно е правото верую. Всички други са изопачени, окарикатурени образи на единния, истинския образ. Една е истинската и права религия – религията на Любовта, на вътрешното съдържание и смисъл на нещата.
към беседата >>

Едно е истинското верую, едно е правото верую.
Има обувки на краката, които са тесни, и човек мъчно ходи с тях. Но има обувки и на ума, които също стягат човека, не може свободно да мисли. Чувате някой да казва, че неговото верую е най-добро, най-право. Да се мисли така, това значи стегнат, ограничен ум, т.е. ум, обут в тесни обувки. Едно е истинското верую, едно е правото верую. Всички други са изопачени, окарикатурени образи на единния, истинския образ. Една е истинската и права религия – религията на Любовта, на вътрешното съдържание и смисъл на нещата. Тя определя връзките, които трябва да съществуват в семейството между мъжа и жената, между брата и сестрата. Една е истинската религия, т.е. едно е дървото на Живота, но с много разклонения.
към беседата >>

11. Погледна Петра

НБ

Те продават и веруюто си, и убежденията си, само да задоволят стомаха си.
Ще кажете, че ви е нужно масло да опържите картофи, да се пооблажите. И това не е писано в Божествената книга. Защо да не ядете картофи, сварени във вода и осолени? Днес много хора грешат по причина на яденето. За да задоволят изискванията на стомаха си, те са готови на всичко. Те продават и веруюто си, и убежденията си, само да задоволят стомаха си. Здравето и силата на организма не зависят от пищната храна. Чистият и естествен живот освобождава човека от излишъците, а с това и от много мъчнотии. Като говоря за естествената храна, аз нямам намерение да ви налагам моето разбиране за храненето, но обръщам вниманието ви да употребявате такава храна, каквато обичате и която понася на организма ви. Какъв смисъл има някой да стане вегетарианец и постоянно да поглежда към месото, да съжалява, че се е отказал от него? За предпочитане е да си остане месоядец, отколкото да бъде вегетарианец и да се измъчва.
към беседата >>

12. Двамата братя

НБ

В което религиозно общество влезете, навсякъде, чувате да се говори: „Ние сме свързани с Бога, нашето верую е най-право." Питайте тези хора, видели ли са Бога и говорили ли са с Него?
Как стана това, че човекът, който беше брат за човека, се превърна във вълк? Характерно за вълка е това, че той си служи със зъбите и с краката. Между овчарите има предание, че ако вълкът, като приближава към стадото, не отваря отдалеч устата си, не може да нападне нито една овца. Той може само да я надраска с ноктите си, но не и да я нападне. Като влезете в света, между светски и религиозни хора, ще срещнете все надраскани лица, ръце, гърбове. В което религиозно общество влезете, навсякъде, чувате да се говори: „Ние сме свързани с Бога, нашето верую е най-право." Питайте тези хора, видели ли са Бога и говорили ли са с Него? Ще ви кажат, че те не са видели Бога, не са говорили с Него, но пророците и апостолите са говорили с Него. Кой кого е видял, какво е говорил с Него, това не се отнася до тебе. Важно е ти кого си видял и какво си говорил. Ще дойде някой майстор шивач да ми разправя, че свършил в странство със златен медал, знае всички теории за шиене. И това е важно, но по-важно за мене е да ми ушие един хубав костюм, без недостатъци.
към беседата >>

13. В мое име

НБ

Какво е вашето верую, това не ме интересува; колко е голяма вашата градина, и това не ме интересува.
Когато Христос изказа мисълта "Дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм и Аз", Бог говореше чрез Него. Когато Бог говори, всякога имаме творчески процес. Как различаваме Божествените неща от човешките? Ако отидете на някаква проповед или на концерт, на театър и след това изпитате стремеж или импулс към възвишеното, вие сте слушали нещо Божествено; ако не почувствате никакъв стремеж към възвишеното, вие сте попаднали на нещо човешко. Ще кажете, че сте правоверни, разбирате нещата. Какво е вашето верую, това не ме интересува; колко е голяма вашата градина, и това не ме интересува. За мене е важно да зная какви плодове ражда вашата градина. Градината ви може да е с километри голяма, и това е добро; но ако нищо не ражда, това не е добро. Всеки трябва да се стреми да ражда. Човек е дошъл на земята с велика мисия, която трябва да изпълни. Всеки човек изразява една Божествена мисъл, изпратена на земята да принесе своето благословение и да се върне пак при Бога.
към беседата >>

Що се отнася до последователи, ето, Христос има петстотин милиона последователи, които са разделени според своето верую.
Сега са времена за опити. Да опитаме Господа. Не говоря само думи, но неща, които могат да станат. Не говоря, за да печеля последователи. Искам всички да възлюбим Господа, Който се проявява чрез нашите майка, баща, брат и сестра. Що се отнася до последователи, ето, Христос има петстотин милиона последователи, които са разделени според своето верую. Те и до днес още спорят, Син Божи ли е Христос, или не е; не знаят какво място да Му определят. Христос е сит от такива последователи. Казвам: Христос е Син Божи; Негов Баща е Бог; Неговата Майка е Господ; Неговата сестра и брат е Дух Свети. Той слиза на земята, да утеши всички страдащи, като им казва: "Не се страхувайте, аз ще ви помогна." Когато сте скръбни, ще дойде вашият голям Брат да ви утеши. Ако сте паднали, ще ви повдигне.
към беседата >>

14. Който намигва

ИБ

БС

Първо е отделението за оглашените, после – за верующите и трето – за свещеника, който свещенодейства и който разбира начина, по който да се служи на Бога.
Всяка мисъл, която е влязла през сърцето ви, е един разбойник. Такава мисъл не трябва да ви безпокои, но да се държи вън от кошарата. Вътре в човека има три подразделения. В право-славната църква има също три поделения, които са определени от хиляди години. Те показват развитието на човека. Първо е отделението за оглашените, после – за верующите и трето – за свещеника, който свещенодейства и който разбира начина, по който да се служи на Бога. Попът е Учителят. Олтарът е мястото на Учителя, който излиза от там, туря огън и тамян в кадилницата и кади. Ако мигат днешните попове, защо правят това, защо кадят? Те не знаят защо. Аз зная защо.
към беседата >>

15. Като го видя Петър

НБ

Глупавият има само едно верую.
Ако сте пеперуда, дето и да сте, в бедна или богата градина, ще смучете сок от цветята, без да ги разваляте. Какво донесе Христос на човечеството? Той донесе едно учение на любов и свобода, да направи всички хора, вътрешно свободни. Това не значи, че искам да философствам пред вас, но говоря истината. Ако е въпрос за философстване, аз предпочитам простодушния, смирения и глупавия пред учения и философа. Глупавият има само едно верую. Той знае, че съществува Бог и повече не се интересува. Той знае, че Бог е всемъдър и всеблаг и не търси вината за лошото в никого, освен в себе си. Ученият, обаче, като се разболее, търси вината в яденето, в готвача, в слугите. Разположението и неразположението на човека се дължи на неговите мисли, чувства и желания. Те са храната, която той употребява.
към беседата >>

Това са верующите и неверующи- те. (втори вариант)
Тези хора, които казват, че има Господ, както и тези, които казват, че няма Господ, аз ги считам за умопобъркани. Няма какво да се твърди или отрича този въпрос. Всеки, който отрича, че има Господ, той вярва наполовина, а този, който казва, че вярва, той наполовина не вярва. Тъй че, като съберем тези две философии, те съставляват две полушария, едното от които е тъмно, а другото е светло. Тези, които отричат съществуването на Бога, те са обърнати с гърба си към Бога, а тези, които вярват в съществуването Му, те са обърнати с лицето си към Него. Това са верующите и неверующи- те. Като ми се говори за безверие и вяра, аз разбирам въртенето на земята около нейната ос. Може да ви се виждат парадоксални някои от моите твърдения, но светът е пълен с парадокси. Бих ви попитал защо имате по две очи, а не по три, защо имате една уста, а не две и т.н. Ще ми отговорите: „Човек днес с тези купони намира храна едва за едната си уста, за един стомах, а какво щеше да бъде, ако имаше по две усти, два стомаха и т.н.? " Може ли да ми кажете дали в другите слънчеви системи има хора с по няколко стомаха, няколко мозъка, с по няколко усти и т.н.?
към втори вариант >>

Ако отидете при някой верующ, да му поискате пари на заем и той не ви даде, то каква полза, че той има надпис на верующ, а не ви подкрепи в такъв момент, когато се нуждаете. (втори вариант)
Всички философи са писали цели томове по този въпрос само с помръдването и отварянето и затварянето на устата. Ако философите доказваха съществуването на Бога със сигурност, те трябваше да бъдат в състояние да оправят света. Тези, които отричат - че няма Господ, трябваше и те да са в състояние да оправят света. Обаче и до днес и едните, и другите нищо не направиха. Това показва, че и едните, и другите са лъжливи философи. Ако отидете при някой верующ, да му поискате пари на заем и той не ви даде, то каква полза, че той има надпис на верующ, а не ви подкрепи в такъв момент, когато се нуждаете. Тогава разликата между единия и другия е само в надписа, а не и във вътрешното съдържание. Питам ви тогава: като ви се отворят главите, колко пари ще имате в тях? Първото нещо, което предстои на всички ви, е да се освободите от това лъжливо учение и да се убедите, че съществува Бог. Много интересно ще бъде положението на майката или бащата, ако започнат с ред доказателства или аргументи да убеждават дъщеря си, че тя един ден ще се влюби, ще се ожени и че нейният възлюблен съществува някъде в света. Такова е положението на хора, които доказват, че съществува Бог.
към втори вариант >>

Глупавият човек си знае едно верую и не разсъждава повече какво нещо е Бог, съществува ли Той, или не и т.н. (втори вариант)
Ако оставите една пеперуда в градината на един беден или богат, тя ще изсмуче соковете на цветята, без да ги повреди. Христос е донесъл едно учение, за да ни направи вътрешно свободни. Не мислете, че искам тук пред вас да философствам. Всички ние сме глупци, но аз обла- жавам глупавите хора. „Глупав" сиреч „простодушен" са синонимни думи. Глупавият човек си знае едно верую и не разсъждава повече какво нещо е Бог, съществува ли Той, или не и т.н. Този човек знае, че Бог е добър, а ние сме лошите. Някоя вечер сте хапнали повечко, разстройва ви се стомахът. Скоро викате лекар и търсите виновника на вашето разстройство - кокошката била лоша, месото не било тъй прясно, готвачът не го сготвил добре и т.н. Не, никой отвън не е виноват за вашата болест, а вие сами сте си виновни. Под „храна" разбирам мислите, желанията, чувствата, които съществуват в света, и които ние изяждаме.
към втори вариант >>

16. Призваха Исуса

НБ

Простите зрители в църквата ги наричат оглашени, поканените – верующи, а близките на младоженците – ученици.
При изучаване творенията на някой велик поет или писател, при слушане на някое музикално произведение, при разглеждане картината на някой бележит художник вашият ум трябва да схваща тези неща, защото те са вашите учители, вашите ближни и от тях ще се учите, а Божественият принцип да бъде в сърцето ви. Сватбата е начало на един нов Живот. Момъкът и момата излизат от дома на баща си и заживяват един нов, самостоятелен живот – тази аналогия може да я приложите навсякъде в Живота. Учениците и учителите дохождат в училището и започват един нов живот; това се отнася до добрите учители. На сватбите има обикновено три вида гости: едните са прости зрители, вторите са поканени гости, а третите са близките на младоженците. Простите зрители в църквата ги наричат оглашени, поканените – верующи, а близките на младоженците – ученици. По същия начин и вие трябва да нареждате вашите мисли на няколко категории, т.е. трябва да определяте мястото на всяка ваша мисъл. В света има три вида мисли: едни, които произтичат от Бог – Божествени мисли, втори, които произтичат от нашите близки, и трети, които произтичат от самите нас. Едни мисли идат от света, други – от Ангелите, а трети – от Божествения свят. Ето защо трябва да се научите да различавате кои мисли от къде идат, за да не грешите в своите действия.
към беседата >>

17. Малкият закон

НБ

Затова и аз ще кажа, според както казваше Христос едно време: за в бъдеще безбожниците и неверниците ще бъдат в Царството Божие, а сегашните верующи ще бъдат изпъдени от Царството Божие навън. (втори вариант)
Същото нещо е и за реализирането на лоша мисъл. Обаче ние днес се съюзяваме за реализирането на една лоша мисъл и тя дохожда много скоро. Това показва колко сме силни в злото. Много светии, много идеалисти хора, като знаят, че техните добри мисли и желания не ще останат нереализирани, казват: „Ние сме готови да умрем, да се жертваме за народа си, та макар и след двайсет хиляди години да видим осъществени нашите идеали." Ако един безбожник, неверник се жертва за доброто на човечеството, той в очите на Бога стои много високо, защото без да Го познава, е направил едно добро. Има много хора, които вярват в Бога, четат „Символа на вярата", разбират Христовите истини, но когато им дойде някоя добра мисъл, не са в състояние да я изпълнят. Затова и аз ще кажа, според както казваше Христос едно време: за в бъдеще безбожниците и неверниците ще бъдат в Царството Божие, а сегашните верующи ще бъдат изпъдени от Царството Божие навън. Съвременните християни приличат на онзи слуга, когото господарят накарва на работа - да отиде на нивата да оре. Слугата казва: „Господарю, почакай, аз ще ти покажа по-лесен начин за изораване на нивата." Минава седмица, две, но нивата още не е изорана. Християните мислят, че с молитвите си и с вярата си в Бога ще прекарат по-лесен живот, пък макар и да не работят толкова много. Съвременните хора са смешни в своите изисквания от живота. Те стоят по кафенетата, купили са лотарийни билети и чакат да излезе тиражът и да видят дали печелят.
към втори вариант >>

Обществото трябва да приложи тези два велики закона - политиката, културата, всички верующи трябва да ги приложат, защото те са общи за всички и от приложението им зависи спасението на цялото човечество. (втори вариант)
" Защото си изпълнил най-малкия закон. Някои казват: „Как добре и колко правилни неща говори господин Дънов." Не е важно как говоря аз, но е вадено да приложите това, което слушате, защото в приложението на това учение е вашата радост, а в неприложението му е вашата скръб. Когато вие сте радостни или скръбни, то и околните, които ви обикалят, ще бъдат със същото разположение. Когато имате някоя рана, то най-много ще страдат близките до нея клетки, а по-отдалечените ще изпитват това състояние на състрадание само чрез рефлексия. Тъй че тези същества, които са извън нашите полета, като по-отдалечени само ще съжаляват, че ние сме нарушили един закон и затова страдаме; поради тази причина те ще ни посочат начини, по които да избягваме за в бъдеще тези страдания. Обществото трябва да приложи тези два велики закона - политиката, културата, всички верующи трябва да ги приложат, защото те са общи за всички и от приложението им зависи спасението на цялото човечество. Онзи, който може да изпълни малкия закон, ще може да изпълни и големия; онзи, който не може да изпълни малкия закон, не ще може да изпълни и големия. Това е правило. Ако вие не можете да обикнете една малка буболечка, една малка мушица - вие не може да обикнете и един човек. Ако някой ти каже, че те обича, а преди малко е откъснал главата на една мушица, той не говори право - не те обича. Мухата, която е пострадала от тебе или от кого и да е другиго, знае колко можеш да обичаш.
към втори вариант >>

18. Мировата Любов

СБ

А първият плод на тази семка е Любовта, която трябва да цари между всички хора, безразлично от какво верую и от каква народност са.
Исус Христос страдал, възкръснал, но я да видим плода на това страдание и възкресение. Изгубена е семката! Ще продължа разказа. Този същият мъдрец се явил втори път в онова царство и казал: "Понеже първия път вие изгубихте семката, сега няма да ви я дам да я предавате от ръка на ръка, но като намеря най-достойния гражданин, ще му река: Приятелю, ти имаш хубава градина, аз ще посадя семката, а ти ще я поливаш и наглеждаш; и след пет-десет години ще имаш плодове, цяр за всички". Вие трябва да посадите тази семка и да се ползвате от нейните плодове. А първият плод на тази семка е Любовта, която трябва да цари между всички хора, безразлично от какво верую и от каква народност са. Те трябва да се издигнат по-високо от дома, обществото и народа си. Любовта трябва да обхване цялото човечество, понеже всички сме негови членове. То съставлява общ организъм и когато бъде добре нему, ще бъде и на народа, и на обществото, и на дома, и на отделния индивид; и обратното. Не искам да засягам никак вашите възгледи. Моето намерение не е това.
към беседата >>

19. Бог е говорил

НБ

Човек може да бъде наложник и на някакво верую.
Ако роптаете против злото, защо го държите в себе си? Ако жената роптае против мъжа си, защо е станала негова наложница? Ако мъжът говори лошо за жена си, защо й е станал наложник? Разберете тоя въпрос принциплно, а не в тесен смисъл. Човек може да бъде наложник и на някаква идея. Човек може да бъде наложник и на някакво верую. Опитал ли е той плодовете на своята идея, или на своето верую? Плодовете могат да бъдат и лоши, и добри. И добрите, и лошите хора любят; и честните, и нечестните любят. – Каква е разликата между едните и другите? Разликата е само в нашите умове, в нашата мисъл, според която приемаме, че едни хора са добри, а други – лоши.
към беседата >>

Опитал ли е той плодовете на своята идея, или на своето верую?
Ако жената роптае против мъжа си, защо е станала негова наложница? Ако мъжът говори лошо за жена си, защо й е станал наложник? Разберете тоя въпрос принциплно, а не в тесен смисъл. Човек може да бъде наложник и на някаква идея. Човек може да бъде наложник и на някакво верую. Опитал ли е той плодовете на своята идея, или на своето верую? Плодовете могат да бъдат и лоши, и добри. И добрите, и лошите хора любят; и честните, и нечестните любят. – Каква е разликата между едните и другите? Разликата е само в нашите умове, в нашата мисъл, според която приемаме, че едни хора са добри, а други – лоши. Един художник може да нарисува вашия образ, да тури няколко бръчки, да измени чертите ви и да каже, че сте лош човек.
към беседата >>

Той започва своето верую: Вярвам в Единнаго Господа Исуса Христа.
Защо се карате? Ти провери ли това учение? Не съм го проверил, но мисля, че съм прав. С мислене само работа не става. – Не мога да вярвам. Той започва своето верую: Вярвам в Единнаго Господа Исуса Христа. – В кой Бог вярваш ти? – Моето верую е следното: Вярвам в любовта и мъдростта, които са създали живота. Вярвам, че те са в сила да пресъздадат света. Вярвам, че живата любов и мъдрост могат да променят нашия живот, нашия обществен строй, нашите домове. Щом приемем любовта и мъдростта, ще дойдат истината и правдата.
към беседата >>

– Моето верую е следното: Вярвам в любовта и мъдростта, които са създали живота.
Не съм го проверил, но мисля, че съм прав. С мислене само работа не става. – Не мога да вярвам. Той започва своето верую: Вярвам в Единнаго Господа Исуса Христа. – В кой Бог вярваш ти? – Моето верую е следното: Вярвам в любовта и мъдростта, които са създали живота. Вярвам, че те са в сила да пресъздадат света. Вярвам, че живата любов и мъдрост могат да променят нашия живот, нашия обществен строй, нашите домове. Щом приемем любовта и мъдростта, ще дойдат истината и правдата. Тогава ангели ще слязат от небето да садят плодове в нашите души. Религиозните очакват да дойде Христос, да отдели козите от овцете; едните ще отидат наляво, другите надясно.
към беседата >>

Човек може да бъде наложник и на някакво верую. (втори вариант)
Ако роптаете против злото, защо го държите в себе си? Ако жената роптае против мъжа си, защо е станала негова наложница? Ако мъжът говори лошо за жена си, защо й е станал наложник? Разберете тоя въпрос принципално, а не в тесен смисъл. Човек може да бъде наложник и на някаква идея. Човек може да бъде наложник и на някакво верую. Опитал ли е той плодовете на своята идея или на своето верую? Плодовете могат да бъдат и лоши, и добри. И добрите, и лошите хора любят; и честните, и нечестните любят. Каква е разликата между едните и другите? Разликата е само в нашите умове, в нашата мисъл, според която приемаме, че едни хора са добри, а други - лоши.
към втори вариант >>

Опитал ли е той плодовете на своята идея или на своето верую? (втори вариант)
Ако жената роптае против мъжа си, защо е станала негова наложница? Ако мъжът говори лошо за жена си, защо й е станал наложник? Разберете тоя въпрос принципално, а не в тесен смисъл. Човек може да бъде наложник и на някаква идея. Човек може да бъде наложник и на някакво верую. Опитал ли е той плодовете на своята идея или на своето верую? Плодовете могат да бъдат и лоши, и добри. И добрите, и лошите хора любят; и честните, и нечестните любят. Каква е разликата между едните и другите? Разликата е само в нашите умове, в нашата мисъл, според която приемаме, че едни хора са добри, а други - лоши. Един художник може да нарисува вашия образ, да тури няколко бръчки, да измени чертите ви и да каже, че сте лош човек.
към втори вариант >>

„Не мога да вярвам." Той започва своето верую: „Вярвам в Единаго Господа Исуса Христа." В кой Бог вярваш ти? (втори вариант)
Защо се карат? Защото не вярват в това, което поддържали някои учени. „Защо се карате? Ти провери ли това учение? " „Не съм го проверил, но мисля, че съм прав." С мислене само работа не става. „Не мога да вярвам." Той започва своето верую: „Вярвам в Единаго Господа Исуса Христа." В кой Бог вярваш ти? Моето верую е следното: вярвам в любовта и мъдростта, които са създали живота. Вярвам, че те са в сила да пресъздадат света. Вярвам, че живата любов и мъдрост могат да променят нашия живот, нашия обществен строй, нашите домове. Щом приемем любовта и мъдростта, ще дойдат истината и правдата. Тогава ангели ще слязат от небето да садят плодове в нашите души.
към втори вариант >>

Моето верую е следното: вярвам в любовта и мъдростта, които са създали живота. (втори вариант)
Защото не вярват в това, което поддържали някои учени. „Защо се карате? Ти провери ли това учение? " „Не съм го проверил, но мисля, че съм прав." С мислене само работа не става. „Не мога да вярвам." Той започва своето верую: „Вярвам в Единаго Господа Исуса Христа." В кой Бог вярваш ти? Моето верую е следното: вярвам в любовта и мъдростта, които са създали живота. Вярвам, че те са в сила да пресъздадат света. Вярвам, че живата любов и мъдрост могат да променят нашия живот, нашия обществен строй, нашите домове. Щом приемем любовта и мъдростта, ще дойдат истината и правдата. Тогава ангели ще слязат от небето да садят плодове в нашите души. Религиозните очакват да дойде Христос, да отдели козите от овцете; едните ще отидат наляво, другите надясно.
към втори вариант >>

20. Работи на лозето ми

НБ

Знамения и чудеса ще дадем за неверующите, а за верующите не са потребни никакви чудеса и знамения. (втори вариант)
Моите думи са верни петдесет процента, а като се приложат и дадат резултат, ще бъдат верни сто процента. Тъй че ако двама души в България повярват, останалите не вярват. Смешно е, когато Мойсей отиде при фараона и му каза: „Праща ме Йехова." фараонът му отговори: „Не Го познавам Кой е." Трябваше Мойсей да му пълни дълго време главата, за да Го разбере Кой е. Когато Мойсей направи последното чудо пред фараона, той каза: „Да си вървят тези хора, където искат, и там да си принасят жертва." Всеки, който дойде в света, трябва да бъде като Мойсей. Знамения и чудеса ще дадем за неверующите, а за верующите не са потребни никакви чудеса и знамения. Ще направим да играе земята тъй, както никога не сте я виждали. Ще направим реките да излязат от коритата си и вулканите да изригнат тъй, както никога не сте ги виждали. Това ще бъде знамение за онзи дебелоглав фараон, който трябва да пусне евреите от Египет. Знаете ли къде ще бъдат тези знамения? В човешките общества.
към втори вариант >>

21. Надеждата

ИБ

Сега някой казват: "Светските хора са неверующи, нямаме надежда в тях“. (втори вариант)
Христос ще каже: "Аз не идвам с тази цял - да съдя хората, аз идвам да донеса мир, любов, вяра и надежда". Сега Светът се съди, а няма Христос да го съди, той дава нова заповед на любов и пита: "Когато дойде Син человечески на земята, ще намери ли вяра, ще намери ли хора готови да възприемат това учение? " Той казва: "Ако имате любов, ще упазите моето учение, ще приложите Тези три велики закона". Светът ще се подобри, има условия за подобряването му. А днес се говори за някаква съдба, но това е странично учение. Сега някой казват: "Светските хора са неверующи, нямаме надежда в тях“. Е, тогава нека евангелистите, нека католиците приложат това учение. Но и между тях има недоразумения. Какво е това служене! Питам: Вие, евангелисти, католици, търговци, доктори, адвокати, такива ли сте се родили? Не, отпосле сте си турили тези фирми.
към втори вариант >>

Ако верующият ме обира, а неверующият не ме обира, казвам, че в този последния има някакъв принцип, нещо хубаво в душата му, което хората не виждат. (втори вариант)
- Сгрешил някой, хайде 3-4 години в затвора, или църквата го отлъчва. И всички хора все света оправят! И които вярват в Бога, и които не Вярват в Бога, все колят и бесят. Казвам: И едните и другите са под еднакъв знаменател: и ти, който вярваш в Бога, ме обираш, и ти, който не вярваш в Бога, ме обираш. Каква разлика има между тях? Ако верующият ме обира, а неверующият не ме обира, казвам, че в този последния има някакъв принцип, нещо хубаво в душата му, което хората не виждат. Ето защо бих желал, ние да постъпваме малко по другояче. Това учение е потребно за вас, вие трябва да живеете на земята, трябва да бъдете здрави, щастливи и блажени. Каквото искате да направите, не може да го осъществите, ако нямате любов, вяра и надежда. Всичко е скрито в Тези три велики принципа - любов, вяра и надежда. Ако ги разбирате правилно, ако ги разработвате в себе си, ще бъдете силни, мощни, ще имате радост, упование и сила в живота си.
към втори вариант >>

22. Мъчението

ИБ

ООК

Мъчението вие никъде не може да го избегнете, то е една необходимост във всяко верую, във всеки строй, във всеки живот, във всяка мисъл; мъчението е неизбежно и в любовта – най-голямото мъчение именно там се намира.
Този свят е едно от най-великите училища на живия Господ; по-велико училище аз не познавам; наричам го – основа на всички други училища. Разберете го във всички негови разклонения и прояви, разберете го във всичките противоречия, които съществуват в света. Във всяка стадия, на която се възкачвате, вашият живот се улеснява и отива към блаженство. Схващам една ваша мисъл: „Ама ние имаме мъж, жена, деца и т.н." Трябва да разберете истината, без да се разочаровате: колкото повече връзки имате в света, толкова повече мъчения ще имате. Както виждате, аз ви препоръчвам най-мъчния живот – живот на мъчение. Мъчението вие никъде не може да го избегнете, то е една необходимост във всяко верую, във всеки строй, във всеки живот, във всяка мисъл; мъчението е неизбежно и в любовта – най-голямото мъчение именно там се намира. Всички вас, жени и мъже, които знаете любовта, ще ви попитам: Как познавате любовта? Ако попитам вас, които сте я опитали, как бихте я описали? Аз да ви я опиша, да я материализирам. Ще взема човешката форма – мома и момък, като символи. Момата е весела, лицето й е красиво, очите ясни, устата подвижни, зачервени, пъргава и гъвкава в своите действия, всеки нейн поглед като стрела насочва, тя е като ловец с натегнат лък, дебнещ своята жертва, като хвърли стрела – поглед, отневидяно на някой момък, нещо го припарва, той я заобиква: – „Ох!
към беседата >>

23. Що казва Духът

НБ

Да мислиш, че твоето верую е право, това е вярно само 50%.
Ще кажете: Така е определил Господ. – Не е определил така Господ. Като четете Библията, в Битието е казано, че Бог е определил храна за животните – трева и корени, а за човека – плодове. Никъде не е казано да се колят овце, волове и др. Но като напуснаха рая, хората образуваха кръга, създадоха се различни вярвания, но човешки, а не Божествени. Да мислиш, че твоето верую е право, това е вярно само 50%. Право верую е само това, което изхожда от Божествения храм, от Божествения рай. Когато някой казва, че неговото верую е право, питам: Ти живееш ли в рая? – Не живея. – Тогава нямаш право да говориш. Казваш, че си силен човек.
към беседата >>

Право верую е само това, което изхожда от Божествения храм, от Божествения рай.
– Не е определил така Господ. Като четете Библията, в Битието е казано, че Бог е определил храна за животните – трева и корени, а за човека – плодове. Никъде не е казано да се колят овце, волове и др. Но като напуснаха рая, хората образуваха кръга, създадоха се различни вярвания, но човешки, а не Божествени. Да мислиш, че твоето верую е право, това е вярно само 50%. Право верую е само това, което изхожда от Божествения храм, от Божествения рай. Когато някой казва, че неговото верую е право, питам: Ти живееш ли в рая? – Не живея. – Тогава нямаш право да говориш. Казваш, че си силен човек. Опитай се да носиш товар, след като три деня си гладувал.
към беседата >>

Когато някой казва, че неговото верую е право, питам: Ти живееш ли в рая?
Като четете Библията, в Битието е казано, че Бог е определил храна за животните – трева и корени, а за човека – плодове. Никъде не е казано да се колят овце, волове и др. Но като напуснаха рая, хората образуваха кръга, създадоха се различни вярвания, но човешки, а не Божествени. Да мислиш, че твоето верую е право, това е вярно само 50%. Право верую е само това, което изхожда от Божествения храм, от Божествения рай. Когато някой казва, че неговото верую е право, питам: Ти живееш ли в рая? – Не живея. – Тогава нямаш право да говориш. Казваш, че си силен човек. Опитай се да носиш товар, след като три деня си гладувал. Така ще опиташ силата си.
към беседата >>

– Моето верую е съгласно с църквата.
– Не живея. – Тогава нямаш право да говориш. Казваш, че си силен човек. Опитай се да носиш товар, след като три деня си гладувал. Така ще опиташ силата си. – Моето верую е съгласно с църквата. – За коя църква говориш? Евангелието изнася две идеи: за църквата и за Царството Божие. Църквата е вътрешен процес, а Царството Божие е външен процес, който оформява всичко. Питам църквата: Де са вашите форми? Де е вашето верую?
към беседата >>

Де е вашето верую?
– Моето верую е съгласно с църквата. – За коя църква говориш? Евангелието изнася две идеи: за църквата и за Царството Божие. Църквата е вътрешен процес, а Царството Божие е външен процес, който оформява всичко. Питам църквата: Де са вашите форми? Де е вашето верую? Казвате: Вярваме в Единнаго, Истиннаго Бога. Ако вярваш в Бога, вярваш ли в Неговата Любов? – Вярвам. – Вярваш ли в Неговата Мъдрост? – Вярвам.
към беседата >>

Но като излязоха хората от рая, образуваха кръга, създадоха си различни „верую", но тези техни „верую" не са Божествени. (втори вариант)
Какво казват невинните овци, когато стават жертва на нашия ненаситен апетит? Замисляли ли сте се някога върху тази велика загадка в живота? Ще кажете: „Тъй е определил Господ." Не е определил Господ така. Като прочетете първата глава от Библията, ще видите, че Господ е определил за храна на животните трева и корени, а за човека - плодове. Там не се говори за колене на овци и волове. Но като излязоха хората от рая, образуваха кръга, създадоха си различни „верую", но тези техни „верую" не са Божествени. Ако някой мисли, че неговото верую е право, той е прав само петдесет процента. Верни са само тези твърдения, които живеят в Божествения храм, в Божествения рай. Затова, когато някой ми говори, че веруюто му е право, питам го: „Ти живееш ли в рая? " „Не." „Тогава нямаш право да говориш." Някой казва, че е силен.
към втори вариант >>

Ако някой мисли, че неговото верую е право, той е прав само петдесет процента. (втори вариант)
Замисляли ли сте се някога върху тази велика загадка в живота? Ще кажете: „Тъй е определил Господ." Не е определил Господ така. Като прочетете първата глава от Библията, ще видите, че Господ е определил за храна на животните трева и корени, а за човека - плодове. Там не се говори за колене на овци и волове. Но като излязоха хората от рая, образуваха кръга, създадоха си различни „верую", но тези техни „верую" не са Божествени. Ако някой мисли, че неговото верую е право, той е прав само петдесет процента. Верни са само тези твърдения, които живеят в Божествения храм, в Божествения рай. Затова, когато някой ми говори, че веруюто му е право, питам го: „Ти живееш ли в рая? " „Не." „Тогава нямаш право да говориш." Някой казва, че е силен. Дръжте го три дни гладен и после му дайте да носи товар, ще проверите силата му.
към втори вариант >>

Затова, когато някой ми говори, че веруюто му е право, питам го: „Ти живееш ли в рая? (втори вариант)
Като прочетете първата глава от Библията, ще видите, че Господ е определил за храна на животните трева и корени, а за човека - плодове. Там не се говори за колене на овци и волове. Но като излязоха хората от рая, образуваха кръга, създадоха си различни „верую", но тези техни „верую" не са Божествени. Ако някой мисли, че неговото верую е право, той е прав само петдесет процента. Верни са само тези твърдения, които живеят в Божествения храм, в Божествения рай. Затова, когато някой ми говори, че веруюто му е право, питам го: „Ти живееш ли в рая? " „Не." „Тогава нямаш право да говориш." Някой казва, че е силен. Дръжте го три дни гладен и после му дайте да носи товар, ще проверите силата му. Казвате: „Добре, но църквата поддържа моето твърдение." Коя църква? В Евангелието има две идеи: църква и Царство Божие.
към втори вариант >>

Питам църквата: де са вашите форми, де е вашето верую, което казва: „Вярвам в Единаго Бога Истиннаго..." „Ако вярваш в Бога, вярваш ли в Неговата любов? (втори вариант)
Някой казва, че е силен. Дръжте го три дни гладен и после му дайте да носи товар, ще проверите силата му. Казвате: „Добре, но църквата поддържа моето твърдение." Коя църква? В Евангелието има две идеи: църква и Царство Божие. Църквата е един вътрешен процес, а Царството Божие е външен процес, който оформява всичко. Питам църквата: де са вашите форми, де е вашето верую, което казва: „Вярвам в Единаго Бога Истиннаго..." „Ако вярваш в Бога, вярваш ли в Неговата любов? " „Вярвам." „Вярваш ли в Неговата истина? " „Вярвам." „Вярваш ли в Неговата мъдрост? " „Вярвам." „Имаш ли хамбар? " „Имам." „Ами жито? " „Имам." „Магаре имаш ли?
към втори вариант >>

24. Приятел и раб

НБ

ИБ

Сегашните верующи ще кажат: „Това се отнася само до Авраама, само той може да бъде приятел на Господа, той прави изключение.“ Защо беше Авраам приятел на Господа?
Това учение не е за прости хора, не е за раби, нито е за слуги, то е за хора герои, които искат да бъдат приятели на Бога, които искат да работят, да обичат, да любят. Казвате:„А, приятели на Господа! “ Да, всички можем да бъдем приятели на Господа. Авраам беше приятел на Господа, затова всички го почитат; няма друг да се поменава в Библията тъй, както Авраама. Само Авраам е бил приятел на Господа. Сегашните верующи ще кажат: „Това се отнася само до Авраама, само той може да бъде приятел на Господа, той прави изключение.“ Защо беше Авраам приятел на Господа? – Когато му се каза да принесе сина си в жертва на Бога, той не се подвоуми и отиде да го принесе. Ще кажете: „Това е едно глупаво положение.“ В този случай да принесеш сина си в жертва, значи да отидеш да посееш семето в земята. И тъй, в земята се сее семе човешко. Павел казва: „Сее се семе човешко и възкръсва семе духовно, сее се тяло човешко и възкръсва тяло духовно.“ Значи ти трябва да се жертвуваш, да дадеш всичко, което имаш, за Бога. Вие ще ми възразите: „С тези жертви дойдохме до този хал.“ Жената казва: „Какво не съм жертвувала за своя мъж!
към беседата >>

25. Три процеса

ИБ

Съвременните изпитания са пробни уроци за верующите.
В търпеливия има голяма издръжливост, а онзи, който носи неволята, прилича на врящ котел – неспокоен е. Любовта Който има любов, в него всеки страх отсъствува. Любещият човек е с голяма вяра и надежда. Любовта има силно развита вяра, надежда и липса на страх. Съвременните изпитания са пробни уроци за верующите. Едно от най-силните средства за лекуване е любовта, придружена с вяра, надежда и безстрашие. Няма нещастие, което да устои на тия качества. Това са течения. Божествената любов е жив свят. Омразата е противна на любовта.
към беседата >>

26. Вярата

НБ

Безверието и вярата, това са два полюса, защото безверникът може да стане и верующ, а човекът на вярата не може да се поляризира. (втори вариант)
А който съгреши против мене, своята си душа онеправдава: Всички, които ме мразят, обичат смъртта". Сегашните хора казват: "Може и без вяра". Не, не, с безверие не може. Казвам: Не трябват вервания, а вяра. Безверието и вярата, това са два полюса, защото безверникът може да стане и верующ, а човекът на вярата не може да се поляризира. Вярата е свързана с човешкия ум, с човешкия интелект, а умът е свързан с дишането. И понеже ние се намираме на границата на една нова еволюция в света, направили сме един ъгъл от 180°. Пътят, който сме извървели от деня на излизането ни от божествената хармония, е път на слизане. Сега ние сме дo дъното и започваме другата половина на тоя кръг, предстои ни да изминем друг ъгъл от 180°. Този е законът на еволюцията, при който ще изучавате нещата отдолу нагоре, когато досега сте ги изучавали отгоре надолу.
към втори вариант >>

27. Новият човек / Новиятъ човѣкъ

НБ

Според мене, безразлично е, какъв си: важно е, дали веруюто, което изповядваш, оправя или изкривява ума и сърцето ти.
Който се мисли за праведен, той се хвали с греховете си. Дали имаш един грях, или сто гряха, това е равносилно. От една въшка произлизат сто въшки. Едната и стоте са едно и също нещо. Казват за някого: „Той е православен, евангелист, или човек от новото учение“. Според мене, безразлично е, какъв си: важно е, дали веруюто, което изповядваш, оправя или изкривява ума и сърцето ти. Какво те ползва твоята философия или твоето верую, ако, след като си обиколил с него всички светове, се върнеш нещастен? Една търновка ми разправяше следното: „Обиколих всички небесни светове, видях богове и богини, но не искам да живея там. Нищо не струва небето. Там ме посрещнаха с букети и венци, с музика и песни, какви ли обещания не ми даваха, с какво ли не ме залъгваха, но, въпреки това, не искам да остана между тях“. Казвам: Тая жена е видяла стария свят – старото небе, стария ментален и астрален свят.
към беседата >>

Какво те ползва твоята философия или твоето верую, ако, след като си обиколил с него всички светове, се върнеш нещастен?
Дали имаш един грях, или сто гряха, това е равносилно. От една въшка произлизат сто въшки. Едната и стоте са едно и също нещо. Казват за някого: „Той е православен, евангелист, или човек от новото учение“. Според мене, безразлично е, какъв си: важно е, дали веруюто, което изповядваш, оправя или изкривява ума и сърцето ти. Какво те ползва твоята философия или твоето верую, ако, след като си обиколил с него всички светове, се върнеш нещастен? Една търновка ми разправяше следното: „Обиколих всички небесни светове, видях богове и богини, но не искам да живея там. Нищо не струва небето. Там ме посрещнаха с букети и венци, с музика и песни, какви ли обещания не ми даваха, с какво ли не ме залъгваха, но, въпреки това, не искам да остана между тях“. Казвам: Тая жена е видяла стария свят – старото небе, стария ментален и астрален свят. Тя е видяла отрицателните неща в тоя свят, затова не иска да остане там.
към беседата >>

28. Възкресение на Любовта / Възкръсение на Любовьта

НБ

“ Вашето сегашно верую, вашето сегашно учение се заключава в следното: „Господи, да бъде Твоята воля, но да стане нашата!
– Не питайте, не сте още за там. Един ден ще научите де е Галилея. Иде възкресението на Любовта! Сега няма да казвате „Христос възкресе“, но ще кажете: „Да възкръсне Любовта! Да се разпръснат враговете, които ни мразят! “ Вашето сегашно верую, вашето сегашно учение се заключава в следното: „Господи, да бъде Твоята воля, но да стане нашата! Господи, да бъде Твоята Любов, но да стане нашата ! “ Аз бих казал: Господи, да бъде нашата воля, но да стане Твоята! Господи, да бъде нашата любов, но да стане Твоята! Това са максимите, които човек може да приложи. За оня, който има Любов, никаква сила не може да му противодейства.
към беседата >>

29. Изтълкувай ни тази притча

НБ

Право верую е само Божественото.
Те причиняват страдания на всички. Единственото нещо, което може да оправи живота на хората, това е разумността. Когато настане затишие и ветровете престанат, казваме, че умните хора царуват. И тъй, ако мислите, че днес имам желание да ви направя адепти и последователи на моето учение, вие сте на крив път. Аз имам желание след хиляди и милиони години да кажете, че учението, което ви проповядвам, е право. Право верую е само Божественото. Всички човешки вярвания имат известни недостатъци. Обаче, човешкият език не е толкова гъвкав и пластичен, за да изпрази Божественото. Често съществителните имена и глаголите не се поставят на местата си, според правилата на граматиката, и от думите изкарват неща, обратни на това, което съм говорил. Казват, че говоря против свещениците. Не говоря против тях, но против всички криви вярвания, които правят хората нещастни; говоря против всички криви вярвания, които причиняват войните; говоря против всички криви вярвания, които причиняват жестокостите в живота.
към беседата >>

30. Пробуждане на колективното съзнание

СБ

Този Господ на Любовта ви е призвал, каквото и да е вашето положение, каквото и да е вашето верую.
Днес всички хора страдат от неразбрана Любов. Отнемете слънчевата светлина на кое и да е цвете, на кое и да е растение, ще видите рязката промяна, която ще стане. Отнемете Любовта на кое и да е същество, същият закон действа. И тъй, ние трябва да говорим за Бога на бъдещето не като за някое отдалечено същество, а като за Същество, което работи в сърцата ни, за да може да изпълним доброволно, без насилие Неговата Воля и Неговия закон. Сега всички вие сте призвани на тази велика трапеза на света. Този Господ на Любовта ви е призвал, каквото и да е вашето положение, каквото и да е вашето верую. Той днес ви вика да минете, да вземете една крачка нагоре; не като българи, не като евангелисти, не като православни, не като католици, не като мохамедани, но като разумни същества, като братя, които сте родени от един и същ Баща и в жилите ви тече една и съща кръв. Една и съща кръв тече в жилите на всички хора. Схванем ли ние този факт, това е Новото учение, така трябва да се реформира религията. Ако бъдещата религия не схване този велик закон, тя е осъдена в сто години отгоре да и пишат "Бог да я прости". Аз казвам една велика Истина.
към беседата >>

31. И Петър се грееше!

НБ

„Ама ти нали имаш „верую“, „убеждения“?
Следователно сега в тия времена хората са изложени на най-големите престъпления. Хване те жилищната криза, ще поиграеш, ще поизлъжеш малко. Захарта е скъпа – и там ще поизлъжеш. Чиновник си, имаш жена, деца и пак ще излъжеш; дрехи трябват, обувки трябват, студено е – вие ще поизлъжете. Всички хора са изложени на едно голямо изкушение. „Ама ти нали имаш „верую“, „убеждения“? “ – „Остави убежденията, деца имам, това-онова“, и каже: „Хайде...“ Аз не осъждам тия хора, то е слабост. Трудно е човек да говори истината. Аз не говоря за вас, има някои, които говорят истината, за тях дума не обелвам, аз за себе си говоря и за ония, които са мои братя. Виждам колко е мъчно човек да говори истината. Понякога човек се озадачава да говори истината и казва: „Да кажа ли поне някоя дума?
към беседата >>

32. Каквото вържете на земята

НБ

Аз бих желал онези в църквата да кажат така на своите псалми или верующи, да им дадат ключа на развръзката.
Как ще вържеш неприятелите си? Омразата, то е пак една връзка. Ако ти се скараш с всички свои добри приятели, един ден, когато ти дойдат нещастия в живота, кой ще ти помогне? Значи езикът трябва да се превъзпита – чрез закона на Любовта: като вържеш приятеля си, то си има ключ, кажи му: „Аз те връзвам временно“. Но когато искаш да го развържеш: „Ще отключиш с този ключ“ – дай му ключа, а не да кажеш: „Аз като те вържа, аз ще те развържа“. Аз бих желал онези в църквата да кажат така на своите псалми или верующи, да им дадат ключа на развръзката. Ключът на развръзката, това е Божествената Мъдрост. А като не давате ключа, значи вие нямате вяра в тях, а ако нямате вяра в тях, значи вие не може да ги любите. Човек, който не вярва в мене, не може да ме люби. Може и другите да кажат: „Ама и ти нямаш вяра в мене“. Хубаво, в какво искаш да имам вяра?
към беседата >>

33. Сродните души

НБ

И вие като тия верующи ще се усъмните дали видяхте, или не.
Ако всички ние имаме това състояние, то, когато дойде тази велика Любов, бихме вдигнали цяла София. Ако аз бих имал само една опорна точка у вас, бих вдигнал цяла София на лоста си. Но колко пъти у вас се явява съмнение! Ще дойде още по-голямо съмнение. Когато Христос се възнасяше, присъстващите се усъмниха в Него. И вие като тия верующи ще се усъмните дали видяхте, или не. Само когато дойде онзи велик закон – „Да възлюбиш ближния си като себе си“ – вие ще бъдете на пътя на същинското знание. И тъй, не считайте, че жертвата е Любов. Жертвата е само примирение. Чистотата в нея е основа. Подсъзнанието – това е душата, съзнанието – това е сърцето, самосъзнанието – това е умът, свръхсъзнанието – това е човешкият дух.
към беседата >>

34. Защо твоите ученици ядат и пият?

НБ

“ Отива един верующ при един мисионер, хваща Библията, отваря я на края и казва: „Кажи ми какво означава това?
„Какви ще бъдат резултатите? “ – Завъртете ключа на вашето сърце. Така ще имате правилно разрешение на всички мъчнотии, но не тъй изведнъж, не бързайте, а полека. Гледам, всички религиозни хора искат изведнъж да разрешат всички въпроси. Дойдат някои и ме питат: „Я ми кажи, отде е произлязъл Господ? “ Отива един верующ при един мисионер, хваща Библията, отваря я на края и казва: „Кажи ми какво означава това? “ Мисионерът му отговаря по същия начин: отваря Библията в началото и го пита: „Я ми кажи какво означава това? “ Изведнъж: „Какво? “ Отивам в Сливен, някои ученици ме запитват: „Какъв е смисълът на живота? “ Аз ги гледам, казвам им: Ще ви дам едно обяснение: В слънчевата система има 100,000,000 слънца, през всеки живот ще минете тези слънца. Върнете се и после ще ви кажа какъв е смисълът на живота.
към беседата >>

35. Какво трябва да искаме?

НБ

Аз говоря за верующите, нито един от вас няма желание да направи зло, но някой път кажеш нещо и сгрешиш, и после казваш за себе си: „Аз вече няма да говоря лошо, сладко ще говоря“, обаче като те турнат на изпит, освен че сладко не говориш, ами после кажеш: „Прекалих го“.
“ Но Иван Драганов познавате ли го вие? Той е съдружие. Ако в една фирма слугите, в името на някакъв господар, са извършили някакво престъпление, той не е крив, повидимому той може да бъде отговорен косвено за своите слуги, но питам: Той ли е виновникът? Слугите ни и слугините ни грешат, а ние, господарите им, отговаряме. Но често има и между господарите, които грешат. Аз говоря за верующите, нито един от вас няма желание да направи зло, но някой път кажеш нещо и сгрешиш, и после казваш за себе си: „Аз вече няма да говоря лошо, сладко ще говоря“, обаче като те турнат на изпит, освен че сладко не говориш, ами после кажеш: „Прекалих го“. Да, вие всички го прекалявате, защото не знаете какво искате. Господ го е турил тук, а ти кажеш: „С добро няма да бъде, ама чакай аз да му напълня главата“. Какво ще му напълниш главата? И тъй, Божествената Любов трябва да се приложи. Не подразбирам, че у вас няма Любов, но във всекиго трябва да дойде Божественото, да се усили това стремление у вас, туй съзнание у всинца ви, да имате един положителен опит, и тогава ще стане едно коренно преобразувание.
към беседата >>

И като влезем, тогава ще имаме светлина в дома, и тогава едно верую ще има – верую на Любовта, верую на Мъдростта и на Истината, и всинца ще живеем по това верую.
Бащата и майката се радват само на онези деца, които имат Истината в себе си. Обича ли детето да полъгва, те скърбят. Когато мъжът види, че у жената няма Мъдрост – той скърби; когато жената види, че у мъжа няма Любов, тя скърби. Говоря на всинца ви сега, разбирате ли? Този, старият дявол, трябва да го изхвърлим навън, и в дома ни трябва да царува Господ на Любовта, Мъдростта и Истината. И като влезем, тогава ще имаме светлина в дома, и тогава едно верую ще има – верую на Любовта, верую на Мъдростта и на Истината, и всинца ще живеем по това верую. И ще бъдем братя и сестри в Господа. Е, какво, вие ми казвате: „Сега ще те послушаме“. Не да ме послушате – а прилагайте, прилагайте! Или аз съм дошъл сега, че ще се запретна да приложа. Щом дойде някой да се оплаква, ще турна халата си и ще оправя домът ви.
към беседата >>

36. Трите живота / Трите живота

ООК

Когато двама братя се срещнат, питат ли се кой какво верую изповядва?
Много естествено. Хората, които живеят повече в материалния живот, в живота на личния егоизъм, не могат да се търпят. Като се срещнат, първата им работа е да узнаят кой в какво вярва и какви убеждения има. В Божествения живот такива въпроси не се задават. Там съществува братство. Когато двама братя се срещнат, питат ли се кой какво верую изповядва? Те знаят, че са братя, нищо повече не ги интересува. Не можете ли и вие да станете братя, да ликвидирате с личния егоизъм? Колко души между вас са готови да се откажат от него? Ако трябва да гласувате с вдигане на ръка, лесно става, но животът ще ви изпита по друг начин. Той ще ви причини някаква неприятност или голяма болка и ще ви застави да се справите с нея.
към беседата >>

Когато двама братя се срещнат, питат ли се кой какво верую изповядва?
Много естествено. Хората, които живеят повече в материалния живот, в живота на личния егоизъм, не могат да се търпят. Като се срещнат, първата им работа е да узнаят кой в какво вярва и какви убеждения има. В Божествения живот такива въпроси не се задават. Там съществува братство. Когато двама братя се срещнат, питат ли се кой какво верую изповядва? Те знаят, че са братя, нищо повече не ги интересува. Не можете ли и вие да станете братя, да ликвидирате с личния егоизъм? Колко души между вас са готови да се откажат от него? Ако трябва да гласувате с вдигане на ръка, лесно става, но животът ще ви изпита по друг начин. Той ще ви причини някаква неприятност или голяма болка и ще ви застави да се справите с нея.
към беседата >>

37. Прави правете Неговите пътеки!

НБ

Казват: „Трябва да имаме едно верую“. Защо?
Книги е имало, така било писано, това, онова. За съвременните културни хора тия твърдения не важат. Ако ние вярваме, ние трябва да обосновем нашата вяра. Защо вярваме? Да сме готови да дадем един разумен отговор, на какво се базира вярата ни, трябва да имаме здрава основа, за да сме готови да дадем един разумен отговор. Казват: „Трябва да имаме едно верую“. Защо? Новата наука, новото Божествено учение поставя всичките неща на един велик вътрешен опит. Туй, което не можете да опитате, не го приемайте. Туй, което не можете да опитате, не вярвайте в него. Можеш да вярваш в Истината, туй, което е опитано, в него може да се вярва. А сега в нас са натрупани толкова суеверия, в какво ли не вярваме?
към беседата >>

38. Волята на Отца

НБ

Не ви питам от коя вяра сте, от кое вероизповедание – евангелист или православен, или будист или мохамеданин, за нас тия неща не важат, вие може да приемете каквото искате верую, ние сме хора на живия опит и на малките опити – ние не правим големи опити.
И доколкото съзнанието е ясно, дотолкова човек е здрав! Колкото съзнанието повече се замъглява, толкова и повече налитат болестите. Значи всичко зависи от светлината на съзнанието, от тази вътрешна светлина. Следователно носителите на туй Божествено учение трябва да пробудят в себе си съзнанието си. Може да направите един малък опит. Не ви питам от коя вяра сте, от кое вероизповедание – евангелист или православен, или будист или мохамеданин, за нас тия неща не важат, вие може да приемете каквото искате верую, ние сме хора на живия опит и на малките опити – ние не правим големи опити. И всяко нещо при нас е строго математически определено, всичко подлагаме на опит. И всякога може да направим един малък опит, да ви докажем, че туй, което ние твърдим, е една истина, такава истина, както един машинист би казал за своята машина: тази машина е направена от това и това. Този човек има едно положително знание. Сега, в математиката има такива задачи, че някой път елементите са неопределени, но все-таки в математиката трябва да има един или два елемента, върху които да се гради другото. Може ли да се гради то, ако има все неизвестни?
към беседата >>

Когато някой проповядва: „Търсѝ Господа в православната църква, там има верую“, или като дойдеш при евангелистите – да не мислят тия мои братя и приятели, че ги подигравам, ще ме извинят, – казвам, колко са смешни.
Това са все пелени, в които майка ти те е повила. Аз не казвам, че тия пелени са лоши неща, прекрасни са, имате ги, докато сте деца на 6 месеца, прекрасни са, този повой е необходим, така ще те повият с него. Но като станеш на 20 години момък или мома и да те повие майка ти с тия пелени, то е смешно. В сегашните векове да се говори за пелени е смешно. Не се нуждаем от пелени, а от хубави гащи, направени от най-хубав плат, и от дълги палта, пак направени от вълнен плат, или ленен или конопен здрав плат, и този плат да бъде тъй широк, че да можем свободно да се движим, а не майките да казват: „Чакай, мама, ти не знаеш, може да ти се превият крачката“. Когато някой проповядва: „Търсѝ Господа в православната църква, там има верую“, или като дойдеш при евангелистите – да не мислят тия мои братя и приятели, че ги подигравам, ще ме извинят, – казвам, колко са смешни. Там казва някой: „Вярваш ли в Господа Исуса Христа? “ Казвам: Ти този Господ виждал ли си Го? – „Тъй е писано в Евангелието, а то е православно, тъй са писали Светите Отци“. Питам жабата, защо крячи в блатото? – „Е-е, едно време тъй крячеха и дядо ми, и баба ми, туй е един обичай у нас.“ Туй няма никакъв смисъл, ако аз намеря онзи впрегнат вол в ралото, да го попитам, как си турил врата си в тоя хомот, и той казва: „Не зная“.
към беседата >>

39. Ще се стопи!

НБ

И когато ние, християните, от каквото верую и да сме, съзнаем, че в нас има заложени известни добродетели, известни сили, известни способности, известни Божествени чувства, които трябва да се реализират, трябва да им дадем условия, при които те трябва да се развият – това е морал.
Моралът е един вътрешен процес, Божествено растене на човешката душа, за да реализира всичките идеи, вложени от Божеството. Това е правилото. Значи всяка една душа има заложени в себе си семенцата на добродетелите, и този, който я е пратил, дал ѝ условия да реализира тя благата. Тия блага ще бъдат щастието. И следователно ние в света нямаме право да спираме когото и да е в неговия Божествен път. И когато ние, християните, от каквото верую и да сме, съзнаем, че в нас има заложени известни добродетели, известни сили, известни способности, известни Божествени чувства, които трябва да се реализират, трябва да им дадем условия, при които те трябва да се развият – това е морал. Не е морал да проповядваш на един човек, че има пъкъл. Пъкъл не знаем какво е, сега сме в пъкъла. Проповядват ни пъкъла. Аз не съм виждал по-голям пъкъл от земния, сега аз съм в пъкъла и изпитвам неговия огън. Най-големият пъкъл е тук, на земята.
към беседата >>

Старите, които са вярвали, не вярват вече, а искат да убедят и младите да влязат в туй верую: „Имало действително онзи свят, имало Господ…“ Аз против тези твърдения нямам нищо, не оспорвам това, има хляб, има вода, следователно има едно отношение към нас… Когато кажа: „Има хляб, който мога да възприема, да ми послужи в моя живот“, идеята е друга вече.
Но след четири месеца, гледат, че ѝ текат четири реда сълзи, и тя казва: „Плача от радост, плача от щастие“. Все от щастие въздишат. Понеже е благородна, ще мълчи. Възлязла е тя на тази пирустия, пече се, ама мълчи. Защо? Защото старите казват: „Не казвайте на младите, че ние се печем, нека дойдат и те да видят какво нещо е пирустия“. Старите, които са вярвали, не вярват вече, а искат да убедят и младите да влязат в туй верую: „Имало действително онзи свят, имало Господ…“ Аз против тези твърдения нямам нищо, не оспорвам това, има хляб, има вода, следователно има едно отношение към нас… Когато кажа: „Има хляб, който мога да възприема, да ми послужи в моя живот“, идеята е друга вече. Бог е вътре в нас и вън от нас – това са две понятия различни. Бог, Който съществува някъде, Който е направил цялата вселена, и аз нямам никакво отношение към Него, нямам връзка – Той е вънка, това подразбира една идея. Но ако мога да участвам в благата, които е създал и сам вътре – идеята е друга. Ние не проповядваме един Господ отвлечен. Не, не, ние проповядваме един Господ, една Любов, която иде да уреди живота и да покаже, че щастието е възможно на земята, ама не на тази земя.
към беседата >>

И всякога у него имаше нещо младенческо, чудеха се на неговата старост, живееше като млад, преживяваше една велика истина, верую имаше в душата му, не на теория само.
Като приближавам към тази пещ и мен ме хващат да ме хвърлят. Но идва Христос и казва: „Този човек е Мой, не го хвърляйте“. Щом се събужда от този сън, решава се да живее за Христа и с тази вяра замина той за другия свят и вярвам, че той сега е с Христа. Той не е само на небето, но и между нас. В този човек имаше една реална опитност, на която той посвети живота си. И всякога у него имаше нещо младенческо, чудеха се на неговата старост, живееше като млад, преживяваше една велика истина, верую имаше в душата му, не на теория само. И днес, когато Христос се приближава, казва тъй: „Вие сте на полето, пещта гори и хората отиват в нея“. Какво ви казва този стих на Петра: „в свято благочестие“? Благочестив човек е само онзи, който разбира великия Божествен закон на Любовта, човек, който разбира, че всяко същество може да страда, че всяко същество, колкото и мъничко да е, и то си има известен стремеж. Когато ние дойдем да разберем, че всички същества искат да бъдат щастливи и не искат да страдат, ние сме на пътя към Божествения живот. Сега мислим, че само ние страдаме, а другите не страдат.
към беседата >>

40. Мисъл, чувство и действие

МОК

За оглашените, които искат да станат верующи, може да направят малък опит за един месец.
В ума си вътре идеята за пари ще изхвърлите, може джеба ви да е пълен със злато, без обаче да имате пари в ума си. Пък може да нямате пет пари в кесията, а умът ви да е пълен с пари. Сега често окултните ученици, както в Индия става, са правили малки опити да живеят един месец без пари. Да кажем чиновник си – туй, което ще ви кажа, само най-силните ученици ще направят. Вие сте оглашени сега. За оглашените, които искат да станат верующи, може да направят малък опит за един месец. Той е следующият – съзнателно ще го направите, няма да съжалявате. Ако можете съзнателно, започнете, ако не, хич не го почвайте. Да кажем вие имате средства, предвидени за един месец. Осигурените средства за един месец раздайте ги и да останете без пет пари, и да не мислите за цял един месец от де ще ви дойдат парите, нито за през деня ще мислите. Умът ви ще бъде съсредоточен само нагоре, към невидимия мир, ще работите и ще оставите Духа да действува по един Божествен начин.
към беседата >>

41. Мисъл и действие / Мисъл и действие

ООК

Като се говори за Божествената истина, някои я смесват със своето религиозно верую.
Като ученици, вие трябва да работите за развиване на своите скрити дарби и способности, но по естествен начин, да се проявяват постепенно, а не изведнъж. Всяко бързо постижение не води към добър край. Например, ако изведнъж придобиете големи знания, вие можете да се възгордеете, а гордостта води към падане. Като се развива естествено, човек се ползва от благата, които природата му дава. Същевременно той използва разумно всички условия, които благоприятстват за развитието му. Като се говори за Божествената истина, някои я смесват със своето религиозно верую. Всъщност те коренно се различават. Щом дойде до известно верую, човек може да се ограничи и зароби, когато Божествената истина нито ограничава, нито заробва, но освобождава човека. Следователно само онзи може да приложи истината, който има знания; ако няма знания, истината ще му причини големи страдания. Човек придобива знания, когато изучава себе си и своя ближен. Тогава той си обяснява защо не може да търпи този или онзи и как може да смени своето неразположение към него.
към беседата >>

Щом дойде до известно верую, човек може да се ограничи и зароби, когато Божествената истина нито ограничава, нито заробва, но освобождава човека.
Например, ако изведнъж придобиете големи знания, вие можете да се възгордеете, а гордостта води към падане. Като се развива естествено, човек се ползва от благата, които природата му дава. Същевременно той използва разумно всички условия, които благоприятстват за развитието му. Като се говори за Божествената истина, някои я смесват със своето религиозно верую. Всъщност те коренно се различават. Щом дойде до известно верую, човек може да се ограничи и зароби, когато Божествената истина нито ограничава, нито заробва, но освобождава човека. Следователно само онзи може да приложи истината, който има знания; ако няма знания, истината ще му причини големи страдания. Човек придобива знания, когато изучава себе си и своя ближен. Тогава той си обяснява защо не може да търпи този или онзи и как може да смени своето неразположение към него. Двама души не могат да се търпят, когато станат положителни, т.е. с един и същ род енергия.
към беседата >>

Като се говори за Божествената истина, някои я смесват със своето религиозно верую.
Като ученици, вие трябва да работите за развиване на своите скрити дарби и способности, но по естествен начин, да се проявяват постепенно, а не изведнъж. Всяко бързо постижение не води към добър край. Например, ако изведнъж придобиете големи знания, вие можете да се възгордеете, а гордостта води към падане. Като се развива естествено, човек се ползва от благата, които природата му дава. Същевременно той използва разумно всички условия, които благоприятстват за развитието му. Като се говори за Божествената истина, някои я смесват със своето религиозно верую. Всъщност те коренно се различават. Щом дойде до известно верую, човек може да се ограничи и зароби, когато Божествената истина нито ограничава, нито заробва, но освобождава човека. Следователно само онзи може да приложи истината, който има знания; ако няма знания, истината ще му причини големи страдания. Човек придобива знания, когато изучава себе си и своя ближен. Тогава той си обяснява защо не може да търпи този или онзи и как може да смени своето неразположение към него.
към беседата >>

Щом дойде до известно верую, човек може да се ограничи и зароби, когато Божествената истина нито ограничава, нито заробва, но освобождава човека.
Например, ако изведнъж придобиете големи знания, вие можете да се възгордеете, а гордостта води към падане. Като се развива естествено, човек се ползва от благата, които природата му дава. Същевременно той използва разумно всички условия, които благоприятстват за развитието му. Като се говори за Божествената истина, някои я смесват със своето религиозно верую. Всъщност те коренно се различават. Щом дойде до известно верую, човек може да се ограничи и зароби, когато Божествената истина нито ограничава, нито заробва, но освобождава човека. Следователно само онзи може да приложи истината, който има знания; ако няма знания, истината ще му причини големи страдания. Човек придобива знания, когато изучава себе си и своя ближен. Тогава той си обяснява защо не може да търпи този или онзи и как може да смени своето неразположение към него. Двама души не могат да се търпят, когато станат положителни, т.е. с един и същ род енергия.
към беседата >>

42. Ако пребъдете в Мене

НБ

За пример: във веруюто: „Вярвам – казва – в Единаго Бога“.
Щом си беден, ти не можеш да измениш колибата си: не ти стига ума, не ти иде отръки, не знаеш как да я направиш, казваш: „Не може да се живее в тази колиба“. Защо? Защото си глупак, не ти стига ума. Но щом ти станеш силен, почнеш да печелиш, ще направиш голяма къща, ще туриш по-здрави греди, по-големи прозорци, ще реформираш старата колиба. Почне ли умът ти да расте, душата ти да се разширява, сърцето ти да се облагородява, и колибата казва: „Господарят ми се е реформирал отвътре, затова и ние ще се реформираме отвън“. От 2,000 години съвременната църква в какво се е реформирала? За пример: във веруюто: „Вярвам – казва – в Единаго Бога“. В кой Единен Бог? Какво трябва да разбираме под „Единен Бог“? – Вярвам в Единия Бог, Който гледа на всичките същества еднакво, без никаква разлика, както на мухата, така и на човека. Ще каже някой сега, че има противоречие. Да, противоречия съществуват само за ония индивиди, които не могат да мислят, а ония, които мислят, могат да примирят тия противоречия.
към беседата >>

43. Много плод принася

СБ

Има убеждения на верую, дето учителите казват на учениците си: „Само мене ще слушате, само моето учение е право, вън от това друго учение няма, всичко друго е лъжливо.“ – Не е тъй.
Детето не обича да го стискат. Защо не обичат децата да ги стискат? Сега ние сме предмет на тази любов, която стиска. Е, стиснат те един, двама, трима, четирима, петдесет, сто, петстотин души, най-после ще кажеш: „Прекалиха го.“ После, имаме другата любов – любовта на ограничението. Ти обичаш някого, но искаш той само с теб да дружи, само тебе да гледа целия ден, никого другиго да не поглежда. Има убеждения на верую, дето учителите казват на учениците си: „Само мене ще слушате, само моето учение е право, вън от това друго учение няма, всичко друго е лъжливо.“ – Не е тъй. Аз много пъти съм казвал на моите ученици: ако намерите някого, който може да ви даде нещо по-хубаво от мене, приемете го, но ако той ви лиши от туй, което аз ви давам, ще го напуснете. Тъй и всеки учител трябва да каже на учениците си. Тъй и вие ще постъпвате. Всяко учение, което ние проповядваме, трябва да го подложим на строг опит и само онова, което може да се приложи в практическия живот, него ще турим да действа. Всички тъй ще постъпваме.
към беседата >>

44. Живот вечен

СБ

Сега аз искам всички вие, които ме слушате, да разсъждавате, но не разсъждавайте като обикновени верующи.
Я ми кажете: кой е оня пророк, кой е онзи светия или Син Божий, които, като са дошли на Земята, да не са били бити? Христос, който е бил толкова свят и чист, знаете ли колко удара Му нанесоха, колко плюнки на лицето Му туриха? И Той научи нещо. Защо, каква нужда имаше да Го бият? Писанието казва, че Той е бил наранен и бит заради нас, заради нашите беззакония. Сега аз искам всички вие, които ме слушате, да разсъждавате, но не разсъждавайте като обикновени верующи. Нямам предвид вашите личности. Вие сте ученици. Аз имам в Школата предвид великите принципи и ние върху тях ще градим. Да не мислите, че вашите личности имам предвид. Както сте пред мен, като към души, аз имам всичката своя Любов и уважение към вас, но като към личности на Земята, като ваш приятел – спрямо всичките ваши дела, спрямо вашите погрешки, аз не мога да бъда сляп.
към беседата >>

45. Съвети и наставления за Учениците

СБ

ИБ

Други верующи казват, че Христос в нас е, ще се яви, че Бог е вътре в нас.
Друг не може, Господ се е убедил, че друг не може. Едно време Той е питал: "Има ли кой да оправи тази земя? " Като видял, че не може друг, Той се заел сам да оправи, да уреди света, да изработи начини, методи. Сега в църквата казват, че Христос е горе на небето от дясната страна на Отца, нали? Теософите казват, че Христос ще дойде пак да се прероди. Други верующи казват, че Христос в нас е, ще се яви, че Бог е вътре в нас. Е, хубаво, ако е вътре в нас, защо не можем да Го намерим? Вие трябва да обръщате внимание върху най-малките си опитности. Спрете се в най-малките си дела. Има едно особено състояние там – преди да сте събудени, има един нежен, приятен глас, има едно леко побутване под лъжичката и сърцето и една деликатна мисъл ти нашепва: "Направи туй нещо." Но туй, което ти нашепва, е толкова деликатно, меко, че ти започваш да го коригираш. Ти започваш да го коригираш, коригираш, и разваляш Божественото.
към беседата >>

46. Аз съм вратата на овцете / Вратата на овцете

НБ

СБ

И всички държави и народи, които влагат този принцип в законите си, могат да просъществуват, могат да имат законност и верую.
А всички твърдите, че сте християни. Издаде се един указ и отидохте да служите не на това, което казва Господ, а на онова, което казваха хората. Искат да ни убедят, че първо трябва да се подчиним на държавата, а после на Бога. Нашето първо задължение е да имаме абсолютна Любов към Бога, а после към държавата. Така е учил Христос. И всички държави и народи, които влагат този принцип в законите си, могат да просъществуват, могат да имат законност и верую. Второто нещо, което казват за Христовото Учение, е че то не би могло да се приложи, защото Господ е говорил само на еврейския народ. Господ е говорил и на други народи и това аз мога да го докажа. Ако евреите бяха действително избран народ, защо не приеха Христа? Ако някоя мома избере момък, който ѝ е прилика, но не го вземе, коя е причината за това? Или момъкът е серсемин, или момата е такава.
към беседата >>

Само такива народи и държави имат законност и абсолютно верую и убеждение. (втори вариант)
Днес всички искат да се убедят, че първото ни задължение е към държавата, а после към Бога. Казвам: Първото задължение на човека е към Бога, да има абсолютна любов към Него, а после към държавата. Тъй е проповядвал Христос. Невъзможно е да обичаш държавата си, ако нямаш любов към Бога. Само онези държави и народи могат да се развиват правилно и да имат успех, които се подчиняват първо на Божествените закони, а после на човешките. Само такива народи и държави имат законност и абсолютно верую и убеждение. Мнозина казват: Христовото учение и до днес не е приложено. Христос говори само на евреите, като на избран народ от Господа. И пророците говориха на евреите. На другите народи Бог не е говорил. – Това не е вярно.
към втори вариант >>

Нека всеки споделя своето верую. (втори вариант)
Бъдещето на всички народи е загубено. Христос казва: „Всички, които са дошли преди мене, крадци са и разбойници. Аз съм вратата на овцете." Желая, всички да бъдат врата на Царството Божие, както Христос е врата. Проповядвайте Божията Любов, за да се споразумеете с всички православни, евангелисти, католици. Ние не искаме да ги направим наши съмишленици. Нека всеки споделя своето верую. Но живейте всички в любовта. За това се иска много време, голяма подготовка. Живият Христос, за Когото ви проповядвам, е на земята. Той посещава всички черкви, но още не Го познават. В Америка, в една черква държал своите проповеди видният проповедник, доктор Гордън.
към втори вариант >>

47. Отличителни качества на волята

МОК

Който има положително верую, положително убеждение, той трябва да бъде готов да обоснове своето верую не с думи, но с прояви.
Казвате, че хората си влияят взаимно. Питам: Като студенти какво влияние оказахте в университета? Вие имате убеждения, но се страхувате да не ви познаят какви сте и гледате да минете незабелязано. Вие искате като богатият търговец да минете незабелязано покрай разбойниците, да не ви оберат. Така постъпва страхливият човек. Който има положително верую, положително убеждение, той трябва да бъде готов да обоснове своето верую не с думи, но с прояви. Човек с убеждение е като електрически ток, който тече по жиците. Дето минава, произвежда светлина и топлина. Умовете на повечето светски хора фунционират главно около ушите, около слепите очи, вследствие на което мисълта им не може да се издигне в горната част на мозъка. Опитният градинар отправя водата там, да полее тези части, да се създаде в тях по-висока мисъл. Така постъпва природата.
към беседата >>

48. Ангел Господен говори / И ангел Господен говори на Филипа

НБ

Сега всички спорят кое верую е най-право, коя църква е най-права.
– Как ще съградим дома си? – Като започнем да говорим истината. – Как ще се наредим вътрешно? – Като започнем да живеем добре. Само по този начин ще оправим живота си. Сега всички спорят кое верую е най-право, коя църква е най-права. Православната черква ли е най-права? Питам: Да лъжеш, това ли е православие? Да опопваш с пари, това ли е православие? Да погребваш с пари, това ли е православие? Да кръщаваш с пари, това ли е православие?
към беседата >>

49. Не знаете що искате

НБ

Основа на нашето верую е любовта.
– Ще докажа. В евангелската църква животните не влизат; в православната църква – също; в будистката църква – също. – Защо? – Защото, според вас, животните нямат религия. – Не, и те имат религия, защото и те се обичат и любят. Основа на нашето верую е любовта. Следователно, нашата религия влиза и в животните, и в растенията. И растенията се любят. Възхищаваш се от аромата на едно цвете и казваш: Колко хубаво мирише! То не изпраща миризмата си до тебе, но до своя възлюбен. Ароматът на цветята е тяхната мисъл.
към беседата >>

вашето верую ще изчезне.
Днес ни проповядват православие. Аз признавам само такова православие, такава религия, в която всичко може да живее. В нашата религия всичко живее, и вие можете да живеете. Досега сте живели в нея, и в бъдеще ще живеете. Ние не казваме, че къщите ви ще се разрушат, т. е. вашето верую ще изчезне. Дръжте си веруюто. Обаче, ние казваме, че като нашето верую друго няма. – Кое е вашето верую? – Веруюто на любовта. То казва: Любовта, която прониква в ума и създава мислите, е равна на любовта, която прониква в сърцето и създава чувствата и желанията.
към беседата >>

Дръжте си веруюто.
Аз признавам само такова православие, такава религия, в която всичко може да живее. В нашата религия всичко живее, и вие можете да живеете. Досега сте живели в нея, и в бъдеще ще живеете. Ние не казваме, че къщите ви ще се разрушат, т. е. вашето верую ще изчезне. Дръжте си веруюто. Обаче, ние казваме, че като нашето верую друго няма. – Кое е вашето верую? – Веруюто на любовта. То казва: Любовта, която прониква в ума и създава мислите, е равна на любовта, която прониква в сърцето и създава чувствата и желанията. – Защо са равни мислите и чувствата?
към беседата >>

Обаче, ние казваме, че като нашето верую друго няма.
В нашата религия всичко живее, и вие можете да живеете. Досега сте живели в нея, и в бъдеще ще живеете. Ние не казваме, че къщите ви ще се разрушат, т. е. вашето верую ще изчезне. Дръжте си веруюто. Обаче, ние казваме, че като нашето верую друго няма. – Кое е вашето верую? – Веруюто на любовта. То казва: Любовта, която прониква в ума и създава мислите, е равна на любовта, която прониква в сърцето и създава чувствата и желанията. – Защо са равни мислите и чувствата? – Защото една и съща сила ги създава.
към беседата >>

– Кое е вашето верую?
Досега сте живели в нея, и в бъдеще ще живеете. Ние не казваме, че къщите ви ще се разрушат, т. е. вашето верую ще изчезне. Дръжте си веруюто. Обаче, ние казваме, че като нашето верую друго няма. – Кое е вашето верую? – Веруюто на любовта. То казва: Любовта, която прониква в ума и създава мислите, е равна на любовта, която прониква в сърцето и създава чувствата и желанията. – Защо са равни мислите и чувствата? – Защото една и съща сила ги създава. Понеже в любовта няма пристрастие, тя дава колкото на ума, толкова и на сърцето.
към беседата >>

– Веруюто на любовта.
Ние не казваме, че къщите ви ще се разрушат, т. е. вашето верую ще изчезне. Дръжте си веруюто. Обаче, ние казваме, че като нашето верую друго няма. – Кое е вашето верую? – Веруюто на любовта. То казва: Любовта, която прониква в ума и създава мислите, е равна на любовта, която прониква в сърцето и създава чувствата и желанията. – Защо са равни мислите и чувствата? – Защото една и съща сила ги създава. Понеже в любовта няма пристрастие, тя дава колкото на ума, толкова и на сърцето. Волята пък, като възлюбено дете на майката и на бащата, взима всичко, т. е.
към беседата >>

50. Добрата земя

НБ

Той се чуди на догмите, които се проповядват, чуди се на човешкото верую, на символа на православната вяра.
Ще кажете, че е някъде на небето. А Христос? Преди две хиляди години Той е дошъл на земята, а сега е отдясно на Бога. Не се лъжете, не заблуждавайте и хората. Днес Христос обикаля целия свят, всички народи, и се чуди на това, което се проповядва в Негово име. Той се чуди на догмите, които се проповядват, чуди се на човешкото верую, на символа на православната вяра. Светият Синод седи и мисли, какво да прави с еретиците, така наричат моите последователи. Той се чуди, какво име да им даде. Един ден аз ще посетя владиците в Синода по такъв начин, какъвто те не очакват. Те ще разберат, че има един жив Господ, Който вижда всичко и отдава всекиму заслуженото. Те трябва да знаят, че ние стоим на една здрава, чиста основа, без лъжа и измама.
към беседата >>

51. И отвори устата си, та ги поучаваше / Поучаваше ги

НБ

“ Ако отидешъ въ православната църква, ще ти кажатъ: „Я си кажи веруюто!
“ Ще се поклонятъ, и оттамъ ще идатъ. Но туй вече не е едно покланяне отъ убѣждения, а поклонение съ насилие. Христосъ тъй нѣма да дойде. Казватъ: „Христосъ като дойде, ще дойде съ свѣткавица, значи ще дойде въ свѣтлина и чистота.“ Значи, Той ще внесе въ хората свѣтлина въ умовете и чистота въ сърдцата, та като се зародятъ у хората всички тия качества, тогава ще се яви у тѣхъ силно желание да Го познаятъ вѫтрѣшно, и Той ще ги обикне, и тѣ ще Го обикнатъ, като единъ по-старъ тѣхенъ братъ. Като отидешъ въ Евангелската църква ще ти кажатъ: „Дай си прѣпорѫчитѣлното писмо! “ Ако отидешъ въ православната църква, ще ти кажатъ: „Я си кажи веруюто! Защо не се кръстишъ? “ Не, свобода на душитѣ, свѣтлина въ умоветѣ, чистота въ сърдцата – тѣ съ необходимите нѣща. „И отвори устата си, та ги поучаваше“. И като четете Евангелието, какво казватъ 9-тѣ блаженства? И тъй, онзи, у когото е пробудено Божественото съзнание, той трѣбва да работи.
към беседата >>

Срещате човека, говорите с него, разбирате, какво убеждение и какво верую има, но знайте, че това не е първичното негово верую, то му е наложено отвън. (втори вариант)
Например, пиянството, кражбата могат да станат наследствени черти. Мислите ли, че вълкът, лисицата, тигърът, първоначално са били такива, каквито днес ги виждаме? Мислите ли, че първият човек е бил като сегашния? Не, първоначално Бог ги е създал други, но отпосле те се изменили. Това може да се докаже научно. Срещате човека, говорите с него, разбирате, какво убеждение и какво верую има, но знайте, че това не е първичното негово верую, то му е наложено отвън. Даже и вярата на човека в Бога е наложена отвън. Например, повечето американски лекари са материалисти, но ще ги видите на първо място в църквата. – Защо? – Клиентите им, големи милионери, са вярващи. За да бъдат в близка връзка с тях, и те посещават църквата.
към втори вариант >>

Значи, тяхното верую се обуславя от известни материални подбуди. (втори вариант)
Например, повечето американски лекари са материалисти, но ще ги видите на първо място в църквата. – Защо? – Клиентите им, големи милионери, са вярващи. За да бъдат в близка връзка с тях, и те посещават църквата. От тях иде хлябът им. Значи, тяхното верую се обуславя от известни материални подбуди. Ако запитате днес кого и да е, защо вярва в Бога и откъде иде тази вяра, ще видите, че тя му е наложена отвън. "И отвори Христос устата си, та ги поучаваше." – В какво ги поучаваше? – В истината. Той говореше на хората да не се заблуждават, да не вярват в онези учения, които ограничават, които връзват човека, които турят хомот на главата му. Не вярвайте в лъжливите учения.
към втори вариант >>

Какво верую имаш? (втори вариант)
Значи, Христос ще дойде със светлина и чистота. Той ще внесе в умовете на хората светлина и в сърцата им – чистота. Тогава те ще пожелаят да Го познаят вътрешно и ще Го обикнат като по-голям техен брат. Днес, ако отидеш в евангелската църква, ще ти кажат: Дай си препоръчителното писмо. Ако отидеш в православната църква, ще те питат: Защо не се кръстиш? Какво верую имаш? – Не, човек се нуждае от свобода в душата, от светлина в ума и чистота в сърцето. "И отвори устата си, та ги поучаваше." – На какво? – На блаженствата. Блажен е онзи, у когото е пробудено Божественото съзнание. Той трябва да работи.
към втори вариант >>

52. Кое е това ново учение? / Кое е това учение?

НБ

Това не значи, че трябва да измените на веруюто си. (втори вариант)
Така раздаваш една крина след друга, докато ти олекне товарът и казваш: Слава Богу, че раздадох част от своето богатство. Последната крина задържам за себе си. Така се разрешават всички въпроси. По една крина жито на гърба на всеки човек – това е достатъчно. Отсега нататък, този жив вътрешен принцип ще работи в нас и ще ни учи, как да постъпваме. Това не значи, че трябва да измените на веруюто си. Всеки да държи своите възгледи: православният да си остане православен; мохамеданинът да си остане мохамеданин и т.н. Веднъж си кръстен под името Иван Драганов и си влязъл в новото учение, какво ти пречи или препятствува това име? Не е името, което препятствува на човека. Каквото име и да носиш, влез в новото учение. Носете името, което ви е дадено първоначално.
към втори вариант >>

53. Ако синътъ ви освободи, ще бѫдете свободни / Ще бъдете свободни

НБ

Срещне те нѣкой, не му казвай твоето верую, той те изпитва, говори умно, да знае, че не говори съ единъ простакъ, а съ човѣкъ, който има убѣждения.
Защо да не се боришъ. И на 90 години да си, можешъ да се боришъ. Глѣдамъ, единъ старъ господинъ посѣщава бесѣдите ми, казва: „Азъ сега на стари години съмъ дошълъ да допринеса нещо, но сега е врѣменна война, и азъ искамъ да допринеса своята лепта“. Ние нѣма да бѫдемъ ексцентрични, ще постѫпваме умно, да озадачимъ противника си. Едно врѣме Христосъ казалъ: „Синоветѣ на този свѣтъ сѫ по-умни“. Срещне те нѣкой, не му казвай твоето верую, той те изпитва, говори умно, да знае, че не говори съ единъ простакъ, а съ човѣкъ, който има убѣждения. И този Господь, Когото азъ ти проповѣдвамъ, не съмъ го наследилъ отъ баба си и отъ дѣдо си, като тебѣ, но азъ имамъ една голѣма опитность, цѣнна е тя заради мене, тя ми е дала една голѣма свѣтлина. Когато дойде туй съзнание то ще донесе на човѣка абсолютно спокойствие, стабилность, и като че нещо ти говори: Не бой се, не бой се – едно вѫтрѣшно спокойствие настава, единъ вѫтрѣшенъ миръ, и неприятельтъ отстѫпва казва: Хайде да го оставимъ! Когато пѫтищата на единъ човѣкъ сѫ благородни на Бога, Той го примирява съ враговетѣ му, или ги обѣзврѣдява. А пъкъ свѣтътъ е пъленъ съ недоволни сѫщества, завистливи, и човѣкъ ще мине прѣзъ тия огньове. Ще минешъ прѣзъ ада, ще чуешъ неприятни работи, такива, за които на умъ не сѫ ти идвали, ужасни работи ще чуешъ.
към беседата >>

54. Свещено правило

НБ

Не казвай твоето верую, но говори умно, да разбере, че не си обикновен човек, но човек с убеждение.
Гледам - един стар човек посещава беседите и ми казва: „И аз, на стари години, съм се заел да допринеса нещо на света. Сега е война и аз искам да дам моята лепта". И аз ви казвам: няма да бъдем ексцентрични, но ще постъпваме разумно, за да озадачим противника си. Христос казва: „Синовете на този свят са по-умни от синовете на виделината". Срещне те някой, изпитва те, иска да знае в какво вярваш. Не казвай твоето верую, но говори умно, да разбере, че не си обикновен човек, но човек с убеждение. Нека разбере, че Бог, за Когото му говориш, не си Го наследил от дядо си и баба си, но си свързан с Него от създание мира, че имаш една велика опитност, на която се дължи твоята вътрешна светлина. Когато твоето съзнание се пробуди, ти ще бъдеш абсолютно спокоен. Нещо в теб говори: „Не бой се! ". Това вътрешно спокойствие те прави устойчив, стабилен. Щом те срещне неприятелят, той веднага отстъпва.
към беседата >>

55. Развитие на мозъчните центрове

МОК

— Те имат едно религиозно верую, а различни политически вярвания и убеждения, различни интереси.
Ако има някаква култура, тя е от съвършено низък уровен. Че това е така виждаме от последната европейска война. В тази война се биха християнски народи с вяра в един и същи Бог. Войната се свърши, но и до днес още те не се примириха. На какво се дължи разногласието между християнските народи? — Те имат едно религиозно верую, а различни политически вярвания и убеждения, различни интереси. Техните интереси и убеждения доминират над религиозното им верую, вследствие на което остават непримирими. Личните чувства у тях господстват над моралните. Един ден, когато силите на човека се отправят нагоре към моралния, към възвишения свят, тогава всички лични, семейни, обществени, народни и общочовешки въпроси ще се разрешат моментално. Същият закон се отнася и към всеки човек индивидуално. Прилагайте този закон във вашия личен живот да видите колко лесно ще разрешавате въпросите си.
към беседата >>

Техните интереси и убеждения доминират над религиозното им верую, вследствие на което остават непримирими.
Че това е така виждаме от последната европейска война. В тази война се биха християнски народи с вяра в един и същи Бог. Войната се свърши, но и до днес още те не се примириха. На какво се дължи разногласието между християнските народи? — Те имат едно религиозно верую, а различни политически вярвания и убеждения, различни интереси. Техните интереси и убеждения доминират над религиозното им верую, вследствие на което остават непримирими. Личните чувства у тях господстват над моралните. Един ден, когато силите на човека се отправят нагоре към моралния, към възвишения свят, тогава всички лични, семейни, обществени, народни и общочовешки въпроси ще се разрешат моментално. Същият закон се отнася и към всеки човек индивидуално. Прилагайте този закон във вашия личен живот да видите колко лесно ще разрешавате въпросите си. Представете си, че някой ви обиди.
към беседата >>

56. Пробуждане на човѣшката душа / Пробуждане на човешката душа

НБ

Тогава хората ще имат едно верую, един възглед, но толкова широк, че ще обхваща всички възгледи на миналото. (втори вариант)
Ние се нуждаем от църква в душата ни, и там да поставим Бога като Любов, като Първосвещеник. Една църква ще има в бъдеще, един Свещенослужител. Тя ще бъде толкова голяма, че ще събира всички хора на земята. За такава църква се говори в Откровението. Може ли да си представите, колко голяма трябва да бъде тя? Тогава хората ще имат едно верую, един възглед, но толкова широк, че ще обхваща всички възгледи на миналото. Всички сегашни форми и вярвания ще отстъпят на новото. Те са изиграли своята роля. Нямам нищо против старите форми, но те изгубиха своето значение, за тях няма място. Новото, което иде – Царството Божие, изисква съвършени форми, нови възгледи и вярвания. Старото ще се снеме от гърба на хората, като стара дреха, и ще се смени с нова.
към втори вариант >>

57. За Името Ми / Ще му покажа все, що има, да пострада за името ми

НБ

Спор има, не вярва в туй верую, защото нея я няма. (втори вариант)
И след като ми разказа всички свои съмнения и аргументи, че не вярва в това, в онова, че не вярва в Господа и че в света съществува само един произвол, аз му зададох само един въпрос. „Представи си, че този Господ, в който не вярваш, ти даде една много хубава, много добра жена и по ум, и по сърце, и по характер. Какво ще кажеш? “ „Е, тогава ще вярвам, аз и домът ми ще му слугуваме.“ Значи той не вярва, защото няма тази красива мома. Той е спорният въпрос. Спор има, не вярва в туй верую, защото нея я няма. Щом дойде тя, той е готов да вярва във всичко. Сега някои хора казват, че имали идеи. Какви са вашите идеи? В Бога вярвали, в Христа вярвали. Аз казвам, не, в Христа не вярвате.
към втори вариант >>

58. Отношение на природните сили / Отношение на природните сили към човешката душа

МОК

За да не стане това, на учениците във всички школи се казва: Ученикът трябва да има едно верую, един идеал, една цел!
Този център, този обект може да бъде Бог. Само при това положение човек ще се освободи от противоречията. Тъй щото, когато двама души се обичат, те трябва да отправят енергиите си към трети център — С, общ и за двамата. Този център трябва да бъде някакъв висок идеал или някое възвишено същество, което да е в състояние да регулира енергиите на съществата А и D. Иначе, остане ли да преливат енергиите си един в друг, те ще се сблъскат, ще експлодират, ще се изгубят в пространството. За да не стане това, на учениците във всички школи се казва: Ученикът трябва да има едно верую, един идеал, една цел! Дали сте музиканти, поети, философи или учени, на всички се проповядва любов към Бога. Нека Бог бъде центърът С. Нека Той бъде обектът, към когото всяка душа се стреми да прелива своите енергии. Само при това положение човек ще има цел, която ще осмисли неговия живот. Следователно и на вас казвам: Самоопределете се!
към беседата >>

Когато в отношенията на двама души се яви най-малка дисхармония, най-малко противоречие, това показва, че те са изменили на своето верую, изгубили са идеята си, изгубили са целта, към която първоначално са се стремили.
Само при това положение човек ще има цел, която ще осмисли неговия живот. Следователно и на вас казвам: Самоопределете се! Това значи: създайте си такъв идеал, такава цел, такава идея, такъв обект, към който безопасно да отправяте енергиите си. Този обект може да бъде само Бог. Двама по двама, всички хора трябва да се отправят към този обект. Когато в отношенията на двама души се яви най-малка дисхармония, най-малко противоречие, това показва, че те са изменили на своето верую, изгубили са идеята си, изгубили са целта, към която първоначално са се стремили. И тъй, докато човек отправя мисълта и чувствата си към един център С, с по-високо съзнание от своето, той всякога ще се ползва от светлината на това съзнание, която постепенно ще се усилва. Раздвои ли се съзнанието на човека, той се намира вече пред още един център С1, вследствие на което светлината му намалява. В този случай противоречията са неизбежни. Защо? — Невъзможно е едно семе да се посажда и да расте едновременно на две места. Невъзможно е един орех да се посажда на две различни места.
към беседата >>

Затуй ще имате едно верую. (втори вариант)
За да имате един идеал, за да имате една цел, непременно трябва да има две същества, две души, които едновременно да мислят за едно и също нещо. Един човек не може да има цел. Затова в окултната наука е вложен този принцип. Вие сте двама приятели, обикнете се. И ако един ден не постъпите по закона на С, вие ще се преливате един в друг, докато станете индиферентни, ще стане експлозия, ще се отблъснете и ще се изгубите в пространството. Затуй ще имате едно верую. Може да сте един музикант, поет, философ или каквото и да е, законът е безразличен - стремете се към Бога. Само така ще имате един обект. Ще почнете да говорите за Бога, всеки ден ще се преливате в това трето същество. Тогава ще имате цел в живота си и животът ви ще се осмисли. Следователно по същия закон всички вие трябва да се самоопределите, трябва да имате цел в живота си.
към втори вариант >>

59. Разпятаго търсите / Зная, че Исуса разпятаго търсите

НБ

Да мислим за Бога, както намерим за добре, без да ни налагат никакви символи, никакво верую.
“ – Няма виновни хора в света. Това са хора на науката. Трябва да знаете този закон: Насилието ражда насилие; Любовта ражда Любов; Мъдростта ражда Мъдрост; Истината ражда Истина. „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери.“ „Каквото посееш, такова ще пожънеш.“ Следователно по закона на Любовта – широка свобода, без насилие! Да оставим душата си свободна във всички възгледи за Бога. Да мислим за Бога, както намерим за добре, без да ни налагат никакви символи, никакво верую. Нека ни съградят църква, но да ни оставят свободни, когато искаме да отиваме там, без да ни бият камбани. И аз ви казвам: Ако искате, може да дойдете да ме слушате в неделя, 10 часа сутринта. Да бъдем свободни и всичко да става по вътрешно споразумение, по Любов. Само тогава няма да има недоразумения, разногласия. В мене има една черта, с която се отличавам от другите.
към беседата >>

Да не ни налагат никакви символи, никакво верую. (втори вариант)
Ще свършите още два семестъра.“ На онези, които излизат от университета, ще им кажем: „Вас поздравяваме, радваме се, че свършихте два семестъра.“ Трябва да знаете един закон: насилието ражда насилие, любовта ражда любов, мъдростта ражда мъдрост, истината ражда истина. С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери. Туй е един велик закон: кой каквото посее, таквоз ще жъне. Следователно по закона на любовта – без насилие, широка свобода във всичките възгледи за Бога, да оставим душата си свободна. Да мислим за Бога, тъй както намираме за добре. Да не ни налагат никакви символи, никакво верую. Нека ни оставят свой символ, но да го оставят на наше разположение, да го вземем, когато искаме. Нека ни съградят една църква, но да ни оставят свободни, когато искаме, да влизаме в нея, а не – камбаната сега ще бие. По някой път и аз казвам: „В десет часа ще ме слушате.“ Но аз не казвам: „Елате да ме слушате.“ А: „Ако искате, можете да дойдете в десет часа да ме слушате.“ И аз изменям времето. Мога да го изменя с пет минути по-рано или по-късно. Да бъдем свободни и всичко да става по едно вътрешно споразумение, всичко да става по любов.
към втори вариант >>

60. Вяра и съмнение

ООК

„Аз съм човекът, за когото ти е казано, не са те.“ Ние мислим, че онзи, който трябва да ни помогне, трябва да е от нашето верую.
В Цариград на един осиромашал евангелист проговорил Духът и му казва: „Ще отидеш при един от мисионерите, ще му поискаш 3,000 лева и той ще ти даде“. Отива при един мисионер и му казва: „Духът ми каза, че ще ми дадеш 3,000 лева“. – „Криво си дошъл до мене, напразно ти е говорил, защото ако ти беше казал така, аз щях да имам 3,000 лева, а всъщност нямам такива.“ Връща се той у дома си, почесва се, поседял малко, отива при друг мисионер и нему казва същото, но той му отговаря: „Не, аз нямам пари, ти не си разбрал“. Най-после, като излиза от там обезсърчен, среща го един ходжа и му казва: „Ефенди, защо си така обезсърчен? “ – „Остави се, Духът ми говори да отида при един от мисионерите да ми даде 3,000 лева, но не мога да разбера при кого да отида.“ – „А, напразно си отишъл при мисионерите, аз съм този човек, ела, аз ще ти дам“ – изважда 3 хиляди лева и му ги дава. „Аз съм човекът, за когото ти е казано, не са те.“ Ние мислим, че онзи, който трябва да ни помогне, трябва да е от нашето верую. Туй не е право схващане. Един ходжа срещаш и виждаш, че той е човекът, който може да ти помогне. Та ние трябва да различаваме Божественото от човешкото. Има начини на различаване. Божественото не говори отгоре, от главата ти.
към беседата >>

Блажени верующите!
Казва: „Духовете тъй казват, не може другояче“. Този, на когото стана гарант, изяде парите. „Е, няма нищо – казва, – духовете тъй казаха, ще го търпим.“ Дойде онзи книжар, който му давал книги, казва му: „Или да платиш, или да се закълнеш“. – „Щом духовете казват ще платя, няма да се кълна.“ Аз харесвах тази черта у него, че има голяма вяра. „А – казваше той, – духовете не могат да лъжат, будала съм аз, че не съм ги разбрал право.“ Той не казваше: „Тъй рекъл Господ“, но – „Тъй рекли духовете“. Блажени верующите! Аз бих желал всички да имате тази детинска вяра. Той беше отличен човек във всяко отношение, разсъждаваше философски, но дойдеше ли до духовете, казваше: „Тук разсъждения няма. На нас говорят по-висши същества, аз съм ученик и ще изпълня всичко“. Щом няма духове, той казваше: „Аз съм лекар“, и тогава сам, по своите медицински познания, предписваше лекове. Щом дойдат духовете, пита ги: „Какво да се даде на болния?
към беседата >>

Запитват какво е нашето верую.
Навсякъде трябва да дойде едно такова учение. Всички ученици на окултните братства в Индия и в Англия – навсякъде сега се обединяват. Туй обединение става вече в духовния свят, а за тази физическа връзка те ще почнат да пращат свои депутации да се опознаят. Опознаването сега ще става бързо. Дойде един брат от Чехия и разказва, че там се интересуват за окултните братя в България. Запитват какво е нашето верую. И от Америка вече се интересуват. Един наш брат ми разправя, че намерил там братя. Аз му казвах: „Като отидеш в Америка, и там ще намериш братя“, а той ми пише, че не ги е намерил още и ме пита къде са. Но сега ми пише вече, че ги намерил, как ги намерил, какво е тяхното мото и т.н. Те му казват тъй: „Ние държим запалени нашите факли на пътя, по който ще минат нашите братя, за да може да ни видят и дойдат при нас“.
към беседата >>

61. Имаше двама синове

НБ

Той говори за своето верую.
– Както и да го наричате, казвам: Няма човек в света, на когото Бог да не е проговорил. „Синко, иди днес, работи на лозето ми.“ Така казал бащата и на двамата си синове. Единият отказал да изпълни волята на баща си, но после се разкаял и отишъл да работи. Другият обещал, че ще изпълни волята му, но не я изпълнил. На друго място Павел казва: „Боя се, аз, който се стремя в този живот, да не изостана назад“. Той говори за своето верую. Обаче сигурността е във вътрешните опитности, а не във външното верую. Всеки може да направи опит да се свърже вътрешно с Бога. Въпросът за Бога не е временен, не се отнася само до ума и до сърцето. Той има отношение и към човешката душа. Всеки сам лично ще разреши този въпрос.
към беседата >>

Обаче сигурността е във вътрешните опитности, а не във външното верую.
„Синко, иди днес, работи на лозето ми.“ Така казал бащата и на двамата си синове. Единият отказал да изпълни волята на баща си, но после се разкаял и отишъл да работи. Другият обещал, че ще изпълни волята му, но не я изпълнил. На друго място Павел казва: „Боя се, аз, който се стремя в този живот, да не изостана назад“. Той говори за своето верую. Обаче сигурността е във вътрешните опитности, а не във външното верую. Всеки може да направи опит да се свърже вътрешно с Бога. Въпросът за Бога не е временен, не се отнася само до ума и до сърцето. Той има отношение и към човешката душа. Всеки сам лично ще разреши този въпрос. След това ще дойде до онези методи, чрез които ще работи върху себе си.
към беседата >>

Павел на друго място казва: „Боя се да не би аз, който се стремя в този живот, да изостана назад.“ Сигурността не е в нашето верую. (втори вариант)
Искате да знаете где е Господ. Идете да направите едно престъпление, счупете главата или крака някому и като се отделите, ще чуете: „Твоята постъпка е скверна, лоша.“ И веднага ще усетиш в душата си едно свиване. Господ ще ти каже: „Това не е право, постъпката ти не е права, не е хубаво.“ Ще кажеш: „Това е угризение на съвестта.“ Няма същество в света, в което този глас да не проговори. Той казва: „Няма да отида.“ Но после се разкаял и отишъл. Сега отишъл бащата при единия син, казва му: „Иди на лозето ми.“ „Ще ида“ – но не отишъл. Павел на друго място казва: „Боя се да не би аз, който се стремя в този живот, да изостана назад.“ Сигурността не е в нашето верую. Сигурността на живота седи в този вътрешен опит. Нищо повече. Всеки един може да направи този опит. Въпросът за Бога не е един временен въпрос, той е въпрос за душата. Всеки може да го разреши лично, ако има вяра.
към втори вариант >>

62. Приложение

ИБ

БС

Да кажем, че сте религиозна, верующа и, отивайки на банкета, по пътя ви среща една просто облечена баба с една кошница цветя и ви казва: „Сестро, можеш ли да вземеш тази кошница и да занесеш някъде този букет?
Та искам и ние да имаме правилни схващания. Сега във всинца ви има едно предубеждение и вие мислите, че знаете. Вие се представяте за смирени, но няма смирение във вас. Аз ви говоря искрено: така, както ви схващам, вие привидно сте смирени, а в сърцето сте горделиви. Можем да направим опит: допуснете, че сте една високопоставена светска дама и сте поканена на банкет в някое висше общество. Да кажем, че сте религиозна, верующа и, отивайки на банкета, по пътя ви среща една просто облечена баба с една кошница цветя и ви казва: „Сестро, можеш ли да вземеш тази кошница и да занесеш някъде този букет? ” Ако това е едно изпитание и ви накарат да занесете тази кошница някъде, ще я вземете ли? Ще кажете: „Чудя се на ума ти, аз съм поканена на банкет, там отивам! ” Че вие именно две покани имате – от една страна, сте поканени на банкет, хубаво облечени сте, гледате се на огледалото, а от друга страна, Христос ви поканва на друг банкет и ви казва: „Ще занесеш кошницата! ” Откажете ли се, свършена е работата. И тогава вие ще сте от онези, които обикалят около университета, гледат как е направен, какви прозорци има, как са подредени, но какво има вътре в университета не знаят.
към беседата >>

63. Първичната връзка

ИБ

Всеки човек носи в себе си известно знание, опитности, верую, едни от тях придобити по наследство, а други – резултат на свой собствен труд и усилие.
Частиците му са толкова малки, че дето и да попаднат, няма да окажат влияние върху строежа. Значи колкото по-голямо е сцеплението между частичките на едно тяло и колкото по-високо организирано е то, толкова по-определено е неговото място в целокупния живот. Следователно сегашните ви отношения към космоса не са такива, каквито са били преди хиляди години. И постъпките ви днес не са такива, каквито са били преди хиляди години. Много естествено, сегашният човек е по-организиран, отколкото преди хиляди години. Всеки човек носи в себе си известно знание, опитности, верую, едни от тях придобити по наследство, а други – резултат на свой собствен труд и усилие. Всеки човек има по една наследствена религия. Старият вълк казва на сина си: „Слушай, синко, ти ще пазиш свещените традиции на нашето племе; ще пазиш свещено знанията, научните теории и придобивки; ще пазиш свещено и нашата религия и верую, без никакво отклоняване“. Ще кажете, че това е пресилено сравнение. Каква е всъщност религията на вълка? – Религия на жертвоприношението.
към беседата >>

Старият вълк казва на сина си: „Слушай, синко, ти ще пазиш свещените традиции на нашето племе; ще пазиш свещено знанията, научните теории и придобивки; ще пазиш свещено и нашата религия и верую, без никакво отклоняване“.
Следователно сегашните ви отношения към космоса не са такива, каквито са били преди хиляди години. И постъпките ви днес не са такива, каквито са били преди хиляди години. Много естествено, сегашният човек е по-организиран, отколкото преди хиляди години. Всеки човек носи в себе си известно знание, опитности, верую, едни от тях придобити по наследство, а други – резултат на свой собствен труд и усилие. Всеки човек има по една наследствена религия. Старият вълк казва на сина си: „Слушай, синко, ти ще пазиш свещените традиции на нашето племе; ще пазиш свещено знанията, научните теории и придобивки; ще пазиш свещено и нашата религия и верую, без никакво отклоняване“. Ще кажете, че това е пресилено сравнение. Каква е всъщност религията на вълка? – Религия на жертвоприношението. Вълкът казва, че религия без жертвоприношение не съществува. За да се служи на Бога, все трябва да се пролее малко кръвчица.
към беседата >>

64. След три дни

НБ

Защото ако Той не е възкръснал, както е казал, тогава цялото верую на християните пропада.
От такива синове нищо не може да се очаква. Ако се проследи животът им, ще се види, че 90% от тях водят разпуснат живот. „Ние помним, че онзи измамник, когато бе още жив, рече: „След три дни ще възкръсна“. – „Ние знаем, че той няма да възкръсне, но е нагласил да дойдат Неговите ученици да откраднат тялото Му и да разгласят навсякъде, че Той действително е възкръснал.“ Този въпрос от 2000 години не е разяснен. В цялата християнска литература, ако я разгърнете, ще срещнете разни теории дали е възкръснал Христос, или не. Защото ако Той не е възкръснал, както е казал, тогава цялото верую на християните пропада. Но ако Христос е възкръснал, тогава веруюто на християните се базира на една основа, на която животът има възможност да расте. Хората така обясняват възкресението, че ако човек легне да спи и после се събуди, може да го считат за възкръснал. Или ако умре и после оживее, той е пак възкръснал, пак се връща в живота. „Възкресението“ включва в себе си друг закон. То е състояние – минаване на душата в онова същинско състояние, в което е съществувала преди да е била въплътена в материята.
към беседата >>

Но ако Христос е възкръснал, тогава веруюто на християните се базира на една основа, на която животът има възможност да расте.
Ако се проследи животът им, ще се види, че 90% от тях водят разпуснат живот. „Ние помним, че онзи измамник, когато бе още жив, рече: „След три дни ще възкръсна“. – „Ние знаем, че той няма да възкръсне, но е нагласил да дойдат Неговите ученици да откраднат тялото Му и да разгласят навсякъде, че Той действително е възкръснал.“ Този въпрос от 2000 години не е разяснен. В цялата християнска литература, ако я разгърнете, ще срещнете разни теории дали е възкръснал Христос, или не. Защото ако Той не е възкръснал, както е казал, тогава цялото верую на християните пропада. Но ако Христос е възкръснал, тогава веруюто на християните се базира на една основа, на която животът има възможност да расте. Хората така обясняват възкресението, че ако човек легне да спи и после се събуди, може да го считат за възкръснал. Или ако умре и после оживее, той е пак възкръснал, пак се връща в живота. „Възкресението“ включва в себе си друг закон. То е състояние – минаване на душата в онова същинско състояние, в което е съществувала преди да е била въплътена в материята. Веднъж въплътена в материята, душата се опорочава.
към беседата >>

65. Ще дойдем при Него

НБ

„Ако думите ми пребъдват във вас, и вие в мене, Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас.“ Богословите пък казват, че ако всички хора приемат тяхното верую, няма да имат нужда от друго учение.
Знаете ли какъв е бил Христос, Синът Божи? – Той е бил най-богатият човек в света. Като слязъл на земята, Той взел всичкото си богатство със себе си, но не го разпилял като блудния син, а го раздал на сиромасите. Макар най-богатият човек в света, Той ходел гологлав, бос, без никакви превозни средства. Само един път си позволил да се качи на магаре. „Ако думите ми пребъдват във вас, и вие в мене, Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас.“ Богословите пък казват, че ако всички хора приемат тяхното верую, няма да имат нужда от друго учение. Не е така. Ще изучавате природата; в нея е скрито знанието за Бога. Иначе ще се намерите в положението на животните, изостанали в своето развитие. Ще работите, за да станете истински човеци – нищо повече. И животните подлежат на развитие.
към беседата >>

66. Основният закон на съзнателния живот

ИБ

БР

Преди да пристъпя към предмета, ще кажа следното: В умовете на всички верующи, въобще, във всички хора, в които умът действа, има някои противоречия: ние мислим, че ако тръгнем по Божествения път, ще се лишим от известни блага.
Само здравите хора стават, когато слънцето изгрее, а болните лежат на гърба си, на корема си, на едната си страна. Те лежат, а здравите се ползват. Болните могат да ги изнесат на слънце, да ги внесат, пак да ги изнесат и т. н. Мнозина казват: "Да дойде Господ." Питам: Здрав ли си? Кога дойде Господ, ще излезеш да Го посрещнеш, ако си здрав; ако си болен, ще чакаш други да те изнесат – я Го видиш, я не. Преди да пристъпя към предмета, ще кажа следното: В умовете на всички верующи, въобще, във всички хора, в които умът действа, има някои противоречия: ние мислим, че ако тръгнем по Божествения път, ще се лишим от известни блага. От къде е проникнало това мнение? Бог е създал всички неща. Някой казва: "Не яж! " Бог е създал закона за яденето, закона за движението, закона за светлината и пр. Отде е проникнало това вярване, че хората, като тръгнат по Божествения път, ще им се случи нещо зло?
към беседата >>

67. Високият идеал

ООК

Ако ще имаш едно верую, ако ще имаш едно учение, ако ще имаш една мярка, ако ще имаш един образ, ако ще имаш едно сърце, ако ще имаш един ум, ако ще имаш една душа, един Дух – този Дух да е синът на Истината.
Който и да е друг, ако не е царският син, ще го върна. Един избор имам, пък ако той не дойде, аз съм решила да остана девица.“ Ще кажете вие: „Глупава работа! “ Не, идеал има тя. „Ако дойде царският син, ще се оженя, ако не, не ми трябва никаква женитба.“ Где е сега приложението на този велик идеал вътре в света? Ако ще имаш едно верую, ако ще имаш едно учение, ако ще имаш една мярка, ако ще имаш един образ, ако ще имаш едно сърце, ако ще имаш един ум, ако ще имаш една душа, един Дух – този Дух да е синът на Истината. Сега ще пристъпим към сравнението. Отиваш да посрещаш Слънцето. Не отивай да го посрещаш, когато то вече е излязло четири пръста над хоризонта. Ти трябва да си там при първия лъч, който се покаже. Той е най-важният.
към беседата >>

Ето защо, ако човек има някакъв идеал или някакво учение, или някакво верую, или някакъв образ за нещата, те трябва да бъдат израз на всемирната истина. (втори вариант)
Един избор имам - царският син. Ако той не дойде, решила съм да остана девица." Ще кажете: "Глупава работа." Не, идеал има тая мома. Тя казва: "Ако дойде царският син, ще се оженя. Не дойде ли, за никаква женитба не мисля." Питам, де е приложението на този велик идеал в съвременния живот? Ето защо, ако човек има някакъв идеал или някакво учение, или някакво верую, или някакъв образ за нещата, те трябва да бъдат израз на всемирната истина. Ако човек има сърце, ум, душа и дух, те трябва да бъдат царски синове - синове на истината, синове на великия Божи Дух. И тъй, ще направя няколко сравнения. Ако излизате да посрещате слънцето, бъдете на мястото си още при самия изгрев, да видите първия лъч, който се показва. Хванете ли първия лъч на слънцето, той е най- важният, той е царският син. Не хванете ли първия лъч, вие сте изгубили изгреба на слънцето за този ден.
към втори вариант >>

68. Съблазните

НБ

Вие се зарадвате, надуете се и казвате: „Да, действително, не сме като в миналото, нашето верую, нашите правила са особени, ние особено пием, особено ядем, особено се молим“.
Кой от вас би постъпил като този пустинник? Той е единственият, когото аз съм срещнал в цялата християнска история. Той е единственият, който е плакал, дето го похвалили, че е много добър, много свят човек. Може да има и други такива, но аз само този зная. А нас колко ни е приятно, като ни кажат: „Ние виждаме, че от едно време сте станали благородни, покаяли сте се, и жената, и децата ви са по-добри“. Вие се зарадвате, надуете се и казвате: „Да, действително, не сме като в миналото, нашето верую, нашите правила са особени, ние особено пием, особено ядем, особено се молим“. Не, не, всичко това е празна работа. В момента, когато те похвалят хората, всичко отива и като че се струпва една топка на сърцето ти и усещаш едно недоволство. В Писанието никъде не се казва: „Блажени хвалените“, никъде не се казва, че Царството Божие е на добрите, на светиите, на праведните на земята, а се казва: „Блажени гонените, онеправданите, хуканите“. Имайте предвид, че праведните и добрите хора на земята не са добрите и праведните хора на небето, но грешните, неправедните хора на земята са праведните на небето. Щом те кръщават на земята, че ти си отличен човек, в Царството Божие си на лявата страна.
към беседата >>

Следователно Христос предупреждава верующите и казва: „Горко на света от съблазните, защото съблазънта неизбежно ще дойде в света“.
А добрият човек, като е богат умствено и по сърце, той и да няма богатство, пак ще си създаде условия да има работа. Сега, туй е редът на нещата при днешния живот. Но при други условия на живота ще има друг ред, порядъкът ще бъде друг. При сегашните условия, при законите, които съществуват в космоса, всичките възвишени духове работят за подигането на падналите. Не е въпросът за спасението на праведните, а на грешните; не е въпросът да учим учените, а – глупавите. Следователно Христос предупреждава верующите и казва: „Горко на света от съблазните, защото съблазънта неизбежно ще дойде в света“. Сега съблазънта ще дойде не само по отношение на това, че ние можем да се съблазним в другите, но по някой път ще се съблазним в себе си: можем да се съблазним в своя ум, можем да се съблазним в своето сърце, можем да се съблазним в своята душа, можем да се съблазним в своите благородни пориви. Няма по-голямо нещастие от това, да се съблазни и разколебае човек в себе си. Ние казваме: „Досега Господ ме поддържаше, но аз направих прегрешения и сега Господ ме остави“. Аз съм казвал много пъти и сега пак ще кажа: Можете да се съблазните в когото и да е, но в Бога на Любовта – никога! Имайте предвид едно правило: В този живия Господ – Когото светът още не познава, не че не Го познава, живее в Него, но Го търси на друго място, – в Него ние трябва да имаме вяра.
към беседата >>

69. Разумност в природата

ООК

Верующите ще кажат, че има разумност, но това трябва да се докаже.
Това е една философска тема. Верующите ще кажат, че има разумност, но това трябва да се докаже. В математиката казваме, че А:В=В:С. Това са величини, които трябва да се докажат. Как ще докажете, че А=В? Математиците имат правила, имат известни методи, с които може да докажат това. Тия правила са разумни.
към беседата >>

70. Изпитвайте Писанията!

НБ

Изпитвайте пророците, апостолите, светиите, мъчениците, верующите, изпитвайте какво са казали и писали те, какъв е бил техният живот.
Ако се опита да ги изкаля, тя ще се изгуби. Чистотата, това е едно наследство на човешката душа. „Изпитвайте Писанията“, изпитвайте тази свещена книга! Какво е Писанието? Туй са опитности. Изпитвайте пророците, апостолите, светиите, мъчениците, верующите, изпитвайте какво са казали и писали те, какъв е бил техният живот. Оплаква се ученик на учителя си, казва: „Учителю, откак съм дошъл тук, в твоя клас на гимназията, всички ученици ми се смеят, станах прозвище, всички ме считат за смахнат, за ексцентричен и т.н.“ Добре, какво нещо е подигравката? На един богат човек можеш ли да се подиграваш? С един силен човек можеш ли да се подиграваш? Ако си една сламка, вятърът ще те носи из въздуха. Ще те носи, разбира се, и заслужаваш да те носи.
към беседата >>

71. Отвори им умовете

НБ

Там е заблуждението на светските хора, там е заблуждението и на верующите.
Как е възможно да ме любиш, когато ти не си любил никого? Това е лъжливо твърдение. Защо? Защото где е писано, че човек е Любов? Казва се, че Бог е Любов. Ти можеш да бъдеш носител на Любовта, но ти да бъдеш Любов – никога. Там е заблуждението на светските хора, там е заблуждението и на верующите. „Аз – казва – не те любя.“ Най-първо ти не говориш Истината. Питам: Какъв е този закон, може ли една грамадна река, като Мисисипи за пример, която е тръгнала в своя път, да се спре в своето течение? Не, тя непременно ще тече. Възможно ли е човек, който е влязъл в Божията Любов, да каже: „Аз няма да любя вече“? Може ли реката да каже: „Аз няма да тека вече“?
към беседата >>

Вечерта, към 11 и половина, един много набожен, верующ християнин чува един ясен глас, който му казва: „Да станеш, да отидеш на еди-коя си улица и номер“.
И най-сетне, защо ще ходя между хората да ги лекувам, да търся права? Няма никакво право“. Честен човек бил той. Нагласява си тази вечер една паница с отрова и казва: „Ще туря край на моя живот, на всички тия заблуждения. Няма защо да живея в една лудница, дето всички хора са луди, никой в никого няма вяра“. Вечерта, към 11 и половина, един много набожен, верующ християнин чува един ясен глас, който му казва: „Да станеш, да отидеш на еди-коя си улица и номер“. Нему се вижда много чудно, но си казва: „Види се, някои мои приятели искат да се пошегуват с мене“. Излиза на улицата – няма нищо. Връща се и казва: „Тази вечер не съм с ума си“. Сяда да се занимава, но след 5 минути слуша пак същия глас. Този път не излиза.
към беседата >>

И сега, щом дойде някой от верующите, иска веднага да му снемем превръзката.
– „А, не, лекарят я турил.“ Когато Бог ти тури превръзка, ти питаш защо те превързва, а когато този лекар ти тури превръзка, ти не питаш защо. Това не е философия. Аз наричам тази превръзка свещена. И дотогава, докато ние сме превързани, ние вървим по един естествен път на човешкото развитие. Ако снемем тази превръзка преждевременно, тогава ще се яви най-голямото нещастие. И сега, щом дойде някой от верующите, иска веднага да му снемем превръзката. Не, този човек първо ще се обърне към Бога, ще му се покажат всичките пътища, и когато дойде времето на Любовта, ще му се каже: „Сега ти сам ще си снемеш превръзката“. Питам: Когато Христос излезе от гроба, кой Му сне превръзката? И Той имаше превръзка на очите си. Казват, че някой ангел Му я снел. Не, не, Любовта в гроба му каза: „Снеми своята превръзка“.
към беседата >>

72. Ще хвърля мрежата

НБ

Ако всички верующи в света, ако всички идеалисти приложат тази велика наука, светът моментално щеше да се оправи.
Тогава няма защо да се бунтуваме против този или онзи. Някой не живее според Бога, ще му кажа: „Братко, тъй както живееш, не живееш добре, стесняваш брата си“. „Какво право имаш да ми говориш така? “ – Ами ти какво право имаш да стесняваш брата си? Реакции са това в света. Ако всички верующи в света, ако всички идеалисти приложат тази велика наука, светът моментално щеше да се оправи. Не мислете, че невидимият свят няма сили да спре сегашния свят в своя развой. Те могат да го спрат, могат и да го разрушат в един момент, но те искат морално да му се въздейства, да се пробуди съзнанието. В съвременните хора, в техния ум, в тяхното съзнание имам много малко светлина. Няма да кажа какво виждам. Вие ще кажете: „Дотук говори право, оттук нататък е малко анормален“.
към беседата >>

73. Който люби

НБ

Сега аз нямам нищо против верующите, но казвам, че църквата, според сегашните схващания, според сегашното състояние, в което се намира, не може да направи нищо.
Това не е в ущърб на църквата, но аз говоря една истина. Ще кажат някои, че църквата е Божия. Че е Божия, Божия е, но Христос да е в тази църква вътре, не е, защото тази църква е облечена с червена дреха. И като четете Писанието, казва се за църквата: „В мантия е облечена тя“. То е външната страна. Сега аз нямам нищо против верующите, но казвам, че църквата, според сегашните схващания, според сегашното състояние, в което се намира, не може да направи нищо. Какво може да направи църквата в тези времена? Ами вижте, Америка, в която има толкова просветени, повече от 150,000 проповедници, повече от 40–50,000 души учени, свършили богословие, остана ли поне един от тях в църквата? Не, те дигнаха червеното знаме и сега учат един велик закон в света, че и на победените, и на победителите Бог еднакво налага своя закон. Сега, ако ние кажем на съвременните хора, че сме в края на века, че в света идва една велика промяна, ще кажат: „Туй е заплашване“. Ако на японците преди 6 месеца им бяха казали, че ще дойде едно голямо земетресение, в което Япония ще остане като второстепенна държава, щяха да се присмеят, но сега това е факт.
към беседата >>

74. Едно ти не достига!

НБ

– Това е моето верую.
Ще ви го кажа. Вие го знаете, но не го прилагате. Минавам през гората, виждам един жаден кон, три дни не е пил вода. Мога да го оставя и да си замина, но аз взимам една кофа, занеса му вода да пие, дам му малко зобец, малко ечемик. Питам сега: Кое ме заставя да дам на този кон малко вода и ечемичец? – Това е моето верую. Аз служа на Бога и Той ми казва: „С този кон ти ще постъпиш тъй, както със себе си“. Всички имаме нужда от едно нещо: от храна, от въздух и от светлина. Туй е същественото. То е и за животни, и за хора. То е, което ни свързва.
към беседата >>

75. Оздравяха

НБ

Понеже в гробищата им били погребвани заедно и неверующите, и правоверните мохамедани, то вечерно време ангелите с камилите си ходили да пренасят неверующите мохамедани от турските гробища в християнските и така освобождавали от тях правоверните.
Всичките измрели турци в България, които не са се преродили, навлязоха в българите. Българинът отвън е българин, отвътре е турчин. Духът му е турски. Между турците имало едно предание, според което правоверните трябвало по особен начин да ги спасяват. За тази цел имало 70,000 камили, определени да пренасят умрелите от християнските гробища в турските и обратно. Понеже в гробищата им били погребвани заедно и неверующите, и правоверните мохамедани, то вечерно време ангелите с камилите си ходили да пренасят неверующите мохамедани от турските гробища в християнските и така освобождавали от тях правоверните. Не, на съвременните хора трябва една правилна философия, правилни разбирания! Съвременният свят се нуждае от едни правилни разбирания за произхода на човешката душа, за проявлението на човешкия дух, за човешката мисъл, за човешкото сърце, за човешката воля. Трябва ни една наука, до която като се домогнем, да имаме известни резултати. В какво седят тези резултати? – Когато човек се докосне до известни живи природни сили, в него самия, в каквото и да е направление, става един вътрешен преврат.
към беседата >>

76. Допреният въглен

НБ

Пък сегашното верую!
Като боднаха Христа, кръв и вода протече от Неговото сърце. Това е истински страждущият човек. Туй учение е за новите хора. За тях казват, че са сектанти. Не, те не могат на учението на тия сектанти и най-малкия пръст да обърнат. Пък сегашното верую! „Ама тъй е казал Христос.“ Какво е казал Христос? Христос е казал: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила, а ближния си, като себе си“. Или: „Който се гневи на брата си без причина или който рече напразно всяка реч...“ Това са писани неща. Защо тогава да притуряме на Христа това, което не Му идвало на ум да каже? Ако на нашата планета, до времето на Христа, се явил един ангел на Любовта, и след Христа пак ще се яви този великият, и Любовта Му ще бъде по-голяма.
към беседата >>

77. Придобивки на съзнанието

МОК

В това отношение, онези хора, които не вярват в Бога, които са профани в тази работа, но изпълняват този велик закон, имат по-добри резултати, отколкото верующите.
Вие сте на една лъжлива почва. Да уповава човек на себе си, аз разбирам да уповава на онова великото, Божественото, което е вложено в неговия ум, сърце и воля. Щом уповавате на Божественото, каквато голяма мъчнотия или каквото крушение и да ви дойде, вие ще бъдете силни да кажете: Онзи велик закон, който направлява света, той ще ме избави, ще ме изведе на спасителния бряг. Ще те избави, но кога? – Когато ти правилно си свързан с природата. В това отношение, онези хора, които не вярват в Бога, които са профани в тази работа, но изпълняват този велик закон, имат по-добри резултати, отколкото верующите. Често религиозните хора, като станат много чувствителни, се намират пред една опасност, а именно: те добиват за себе си едно особено мнение, стават особени хора. Срещнах един път един млад евангелист, който, като дошъл до състоянието на „новораждане“, толкова се въодушевил, че започна да се мисли за всесилен, че никой не може да излезе насреща му и т.н. Отива една вечер сам на Витоша и казва на дявола: Ела сега да се поборим с тебе! Аз мога вече да те бия, няма да ти отстъпя. Обаче, казва той, не се минаха и две години и дяволът ме би.
към беседата >>

78. Колко пъти да прощаваме?

НБ

Вземете сегашните верующи, християнските верующи.
И плодородието на земята почива върху прошката. Ако съвременните културни хора биха държали една статистика, щяха да забележат един велик закон на причини и последствия. Ще забележат, че всички гладни години, че всички епидемически години се дължат на липсата на тази най-малка добродетел. Липсва ли тя, веднага идват тези велики катастрофи. Най-първо започват между самото общество, запример започват между църквите. Вземете сегашните верующи, християнските верующи. Явява се гонение между една и друга църква, коя от тях е на правата страна. Аз наричам права църква само онази, която прилага закона на прощението, прилага Любовта. Тя не трябва да вижда погрешките у брата си. И онзи, който вижда погрешките, трябва да знае как да ги поправя, трябва да знае един закон за изправяне на погрешките. Даже и в себе си, като виждаме погрешките, има един закон и трябва да го знаем, трябва да знаем как да изправяме погрешките си.
към беседата >>

Ние казваме, че сме верующи, че обичаме Бога, че вярваме в Христа... И затова, първото нещо, християните питат: „Ти вярваш ли в Господа Исуса Христа?
Не, по хилядите съчетания, този човек, който ви е направил най-голямото зло, Господ един ден ще го направи ваш брат, ваш господар ще го направи, ваш слуга ще го направи, ще ви постави при всичките възможности и условия да си простите. Ще ви накара да признаете, че този човек, колкото и да е лош, и той си има добри качества. Е, представете си сега, че ти не си простил някому, а той стане цар. Тогава? Но ако си му простил, този цар един ден ще те повика и ще ти даде едно угощение. И тъй, главният закон седи в прошката. Ние казваме, че сме верующи, че обичаме Бога, че вярваме в Христа... И затова, първото нещо, християните питат: „Ти вярваш ли в Господа Исуса Христа? “ Сега пък аз запитвам християните: „В какво седи туй верую? “ – Че Христос умрял заради хората. – Защо? – За да ги примири с Бога. В какво седи туй примирение с Бога?
към беседата >>

“ Сега пък аз запитвам християните: „В какво седи туй верую?
Ще ви накара да признаете, че този човек, колкото и да е лош, и той си има добри качества. Е, представете си сега, че ти не си простил някому, а той стане цар. Тогава? Но ако си му простил, този цар един ден ще те повика и ще ти даде едно угощение. И тъй, главният закон седи в прошката. Ние казваме, че сме верующи, че обичаме Бога, че вярваме в Христа... И затова, първото нещо, християните питат: „Ти вярваш ли в Господа Исуса Христа? “ Сега пък аз запитвам християните: „В какво седи туй верую? “ – Че Христос умрял заради хората. – Защо? – За да ги примири с Бога. В какво седи туй примирение с Бога? – Да научим онова изкуство, че когато ние се разкаем, Бог ни е простил греховете.
към беседата >>

79. Искаш ли да оздравееш?

НБ

Аз пак настоявам, че всеки един верующ трябва да има един непоколебим копнеж за добиване на тази опитност – да се свърже с Бога и да опита Любовта Му тъй, както опитва слънцето.
Всеки един човек е двояк, има двояко естество: естество на едно мисляще същество и естество на едно любяще същество. Във всеки човек има една Божествена душа, на която можем да говорим. Всеки един човек, каквото място и да заема, в него има един Божествен Дух, и колкото и да е груб този човек, трепне ли у него тази благородна струна на душата му, той се изменя. Колкото и да е престъпен един човек, при известни случаи ти виждаш в него един ангел, който може да ти подаде ръка, да ти направи една услуга. И тъй, разумни трябва да бъдем, а не да се афектираме, да мислим, че като се въодушевим, светът ще се поправи. Аз пак настоявам, че всеки един верующ трябва да има един непоколебим копнеж за добиване на тази опитност – да се свърже с Бога и да опита Любовта Му тъй, както опитва слънцето. Всяка душа може да опита тази Любов. Опита ли я, тя не може да се лъже. Ще я опита тъй, както опитва слънчевата светлина. Ние можем да се лъжем, но кога? – Само когато е тъмно.
към беседата >>

80. Който дойде при мене

НБ

Мнозина минават от светския в религиозния живот и пак се държат за старото учение „да се грижат за себе си." Сега формата му е изменена – "да се грижим за своето верую." – Какво ще стане с вашето верую?
Коя крава не се грижи за своето теленце? Кой не знае това изкуство? Всички знаят учението „да се грижим за себе си" и добре го прилагат. Първо Бог е научил човека да се грижи за себе си. Но това учение е отживяло вече времето си. Мнозина минават от светския в религиозния живот и пак се държат за старото учение „да се грижат за себе си." Сега формата му е изменена – "да се грижим за своето верую." – Какво ще стане с вашето верую? Да не се страхувате, че ще го изгубите? Защо ще се страхувате за вашето верую? Отде дойде то? Отде дойдоха вашите мисли, чувства и желания? Кой внесе в човека тези възвишени желания, които го вдъхновяват?
към беседата >>

Защо ще се страхувате за вашето верую?
Всички знаят учението „да се грижим за себе си" и добре го прилагат. Първо Бог е научил човека да се грижи за себе си. Но това учение е отживяло вече времето си. Мнозина минават от светския в религиозния живот и пак се държат за старото учение „да се грижат за себе си." Сега формата му е изменена – "да се грижим за своето верую." – Какво ще стане с вашето верую? Да не се страхувате, че ще го изгубите? Защо ще се страхувате за вашето верую? Отде дойде то? Отде дойдоха вашите мисли, чувства и желания? Кой внесе в човека тези възвишени желания, които го вдъхновяват? Отде дойдоха тези мисли, които изпълват цялото ви същество? Всичко чисто, светло и възвишено иде от Бога.
към беседата >>

Всяка църква, всяко верую имат отлични закони, но все нещо им липсва.
Тя ни налага известни ограничения, които не можем да нарушим. Аз съм далновиден, учен човек, не мога да се излагам пред слушателите си, да изгубя своя авторитет. Един ден ще им кажа истината, но до това време ще ги залъгвам малко. Ще видиш, какво може да роди моята глава! Бог пише в книгата си: И свещеникът коригира Божественото. Всяка църква, всяко верую имат отлични закони, но все нещо им липсва. – Какво им липсва? – Любовта не е между тях. Някой ми казва: Ти любиш другиго повече от мене. – Не си разбрал любовта. Има само едно същество в света, което можем да любим – то е Бог.
към беседата >>

Това е новото верую, което трябва да прилагате.
Бог живее в сърцата и в умовете на хората и до днес. Той прониква цялата вселена, във всички светове: на Слънцето, на Венера, на Сатурн, на Юпитер. Бог обръща внимание и на най-малките същества, разговаря се с тях, урежда отношенията им с по-големите същества. На човека, като на разумно същество, Той е дал повече блага и им казва: Бъдете всякога разумни и добри. Проявявайте любовта си към всички живи същества. Това е новото верую, което трябва да прилагате. Като го прилагате правилно, лицата ви ще светят. Всички ще познаят, че ние сме с Христа. – Вярваш ли в това, което проповядваш? Вярваш ли в Господа? – За мене не е важно, в какво вярвам.
към беседата >>

81. Разумното сърце

ООК

Аз го наричам отец на верующите, понеже беше човек на абсолютната вяра, човек без никакво съмнение.
“ Той взе сина си, тури дърва на гърба си и отиде точно на мястото, дето му бе казано да го принесе в жертва. До последния момент бе на изпитание. Когато вдигна ножа, Господ му каза: „Познах, ти си човек на послушанието, затова няма да принесеш сина си в жертва.“ Ето една похвална черта на Авраам! С това той показа, че е готов да пожертва и най-ценното, което имаше. Затова Авраам се нарича приятел Божи. Аз го наричам отец на верующите, понеже беше човек на абсолютната вяра, човек без никакво съмнение. Разбира се, вие ще приложите това Учение кой на което място се намира в живота. Вие ще опитате Бога и Той ще ви изпита. Да не мислите, че Той няма да ви изпита. Ще ви изпита като Авраам, ще ви изпита като апостолите, ще ви изпита като пророците. Всички ще минете през огън, седем пъти ще минете през огън.
към беседата >>

82. Просете, търсете и хлопайте

НБ

Дръжте в ума си следното правило: Всеки здравомислещ човек, всеки човек с добре развити чувства, всеки истински вярващ, могат да познаят, дали една теория е вярна, или не; дали едно верую е истинско.
Значи, тази теория, която провъзгласиха за абсолютно вярна, претърпява ред промени. Така всички хора отстъпват от една позиция на друга. Питам: На коя позиция ще се спрете най-после? Абсолютният морал, абсолютната истина са написани в човешката душа. Следователно, за всеки даден случай, човек може да се справи с написаното в себе си и да се произнесе, дали една научна теория е вярна, или не. Дръжте в ума си следното правило: Всеки здравомислещ човек, всеки човек с добре развити чувства, всеки истински вярващ, могат да познаят, дали една теория е вярна, или не; дали едно верую е истинско. В това отношение, всеки може да направи един опит. Вземете една хубава ябълка, завийте я в книга и дайте я на един свой приятел. Ако той може да запази спокойно, пасивно състояние, ще възприеме известни енергии, които излизат от ябълката и ще каже: Ябълката е здрава, добра за ядене. Това се възприема по хармонията, по доброто разположение, което приятелят ви придобил. Научно той не може да обясни този факт, но вътрешно го схваща.
към беседата >>

83. Да възлюбиш / Да възлюбиш Господа

МС

Срещате един познат и започвате да споделяте с него своите свещени мисли, своето верую, своите възгледи за Бога.
Не обича ли някого, той не се съмнява в него. Съмнението се поражда между хора, които се обичат. Това показва, че те се надявали да получат нещо един от друг. Отнемат ли възлюбения ви, вие веднага започвате да се съмнявате, да не би той да се подиграе с чувствата ви. Съмнението е признак на някаква дисхармония в чувствата на човека. Срещате един познат и започвате да споделяте с него своите свещени мисли, своето верую, своите възгледи за Бога. Докато говорите, той ви слуша и дава вид, че разбира и цени възгледите ви. Щом се изкажете, той започва да ви се смее, да ви нарича глупак, простак, че можете да вярвате в такива работи. Като се разделите, вие изпитвате голяма тъга, като че сте продали за безценица светите си чувства. Вие съжалявате, че сте бил искрен, да споделите със своя приятел най-съкровените си чувства. Това положение е подобно на открадването на любимата ви дъщеря от нейния възлюбен.
към беседата >>

84. Качества на разумния живот

СБ

Тогава, ако искате да наложите едно верую на ума на някой човек, не му ли туряте вериги?
Това наричам задължение. Третото положение е да си без вериги на краката си и без товар на гърба си. Това наричам свобода на движението. Сега ще ви запитам: Добродетелта сама по себе си туря ли вериги? – Не туря. Тогава, ако искате да наложите едно верую на ума на някой човек, не му ли туряте вериги? Ако чрез Любовта, която проповядвате, искате да турите известни ограничения, известни връзки на някое сърце, на някоя душа, не туряте ли вериги? Где е разумността на вашия живот в такъв случай? С две вериги може ли да се ходи? Казвате: „Разбира се, че ще ходя.“ – Да, тъй ще кажете, но като видите един човек с две вериги на краката си, ще кажете: „Този човек много медлено прогресира, той е много кекав.“ Че как ще прогресирам? Две вериги имам на краката си!
към беседата >>

Тогава, ако искате да наложите едно верую на ума на някой човек, не му ли туряте вериги? (втори вариант)
Това наричам задължение. Третото положение: без вериги на краката си, и без товар на гърба си. Това наричам свобода на движение. Сега ще ви запитам: добродетелта сама по себе си туря ли вериги? - Не туря. Тогава, ако искате да наложите едно верую на ума на някой човек, не му ли туряте вериги? Ако чрез любовта, която проповядвате, искате да турите известни ограничения, известни връзки на някое сърдце, на някоя душа, не туряте ли вериги? Где е разумността на вашия живот в такъв случай? С две вериги може ли да се ходи? Казвате: разбира се, че ще ходя. Да, тъй ще кажетe, но като видите един човек с две вериги на краката си, ще кажете: този човек много медлено прогресира, той е много кекав.
към втори вариант >>

85. Правила на разумния живот

СБ

Това са извратени понятия, които Верующите имат. (втори вариант)
Едните са молитви на голяма смелост. Воля трябва да има човек, да изисква, да настоява, тъй казва Писанието. А другите молитви са молитви на страх. Ние се молим за другите, а те се молят за нас. Като че Господ няма да слуша Всеки едного от нас, като се помоли, ами ще трябва другите да се молят за него. Това са извратени понятия, които Верующите имат. Аз говоря само за ученика. Той трябва да се подчинява само на закона на разумната Любов. В тази разумна Любов влиза едно от следните качества: ученикът жертвува всичко за Бога. Щом жертвува всичко за Бога, то не значи, че се отрича от живота. Той се отрича от своя живот, а приема Божествения живот.
към втори вариант >>

86. Моето верую

КД

Кажете така: „Моето верую е такова - аз се раждам и умирам с един Господ, аз имам един Господ, Който ми даде ум, Който създаде моя ум, моето сърце и моята воля.
Вие се спирате: „Дали е този пътят? “ Разглеждате го час и половина и все питате: „Дали е този пътят? “ Питам: Какво сте добили от това? Накрая, след като сте мислили толкова много, пак ще минете по този път. Да ви доказват Бога - това е отвънка; един ще го вземе, друг ще го вземе и вие ще останете без Господа. Кажете така: „Моето верую е такова - аз се раждам и умирам с един Господ, аз имам един Господ, Който ми даде ум, Който създаде моя ум, моето сърце и моята воля. В този Господ вярвам и Той е правият, а вашият не го разбирам. В този Господ ще вярваме ние, който ни е създал ума, сърцето и волята. А сега вярвате в един троеличен Бог, молите му се, но Той не отговаря... А вие, като повикате Господа в сърцето си, то е истинското верую. Сега това ще го пазите, то е моето верую: Вярвам в един Господ, с когото съм дошъл, който ми даде ума, който ми даде сърцето и който ми даде волята. Духът е онзи, който във всинца ви казва Него да не забравяте.
към беседата >>

А сега вярвате в един троеличен Бог, молите му се, но Той не отговаря... А вие, като повикате Господа в сърцето си, то е истинското верую.
Накрая, след като сте мислили толкова много, пак ще минете по този път. Да ви доказват Бога - това е отвънка; един ще го вземе, друг ще го вземе и вие ще останете без Господа. Кажете така: „Моето верую е такова - аз се раждам и умирам с един Господ, аз имам един Господ, Който ми даде ум, Който създаде моя ум, моето сърце и моята воля. В този Господ вярвам и Той е правият, а вашият не го разбирам. В този Господ ще вярваме ние, който ни е създал ума, сърцето и волята. А сега вярвате в един троеличен Бог, молите му се, но Той не отговаря... А вие, като повикате Господа в сърцето си, то е истинското верую. Сега това ще го пазите, то е моето верую: Вярвам в един Господ, с когото съм дошъл, който ми даде ума, който ми даде сърцето и който ми даде волята. Духът е онзи, който във всинца ви казва Него да не забравяте. Хората са чудни в своите разбирания. Някой като задебелее, всички казват: „Станал е красив! “ Всички се радвате.
към беседата >>

Сега това ще го пазите, то е моето верую: Вярвам в един Господ, с когото съм дошъл, който ми даде ума, който ми даде сърцето и който ми даде волята.
Да ви доказват Бога - това е отвънка; един ще го вземе, друг ще го вземе и вие ще останете без Господа. Кажете така: „Моето верую е такова - аз се раждам и умирам с един Господ, аз имам един Господ, Който ми даде ум, Който създаде моя ум, моето сърце и моята воля. В този Господ вярвам и Той е правият, а вашият не го разбирам. В този Господ ще вярваме ние, който ни е създал ума, сърцето и волята. А сега вярвате в един троеличен Бог, молите му се, но Той не отговаря... А вие, като повикате Господа в сърцето си, то е истинското верую. Сега това ще го пазите, то е моето верую: Вярвам в един Господ, с когото съм дошъл, който ми даде ума, който ми даде сърцето и който ми даде волята. Духът е онзи, който във всинца ви казва Него да не забравяте. Хората са чудни в своите разбирания. Някой като задебелее, всички казват: „Станал е красив! “ Всички се радвате. Аз сравнявам: на къща, осветена като църквата „Александър Невски“, всички се радват, но това осветление не е постоянно.
към беседата >>

Доказателството за съществуването на Бога може да се даде, но когато се дойде до веруюто на душата, то почива на един малък опит, който имаш вътре в себе си.
Казвам на всинца ви: Божественото дръжте и ще издържите на всичко. Човешката душа в малка форма показва границите на космоса. Малката човешка душа има подобието на целия космос. Душата образува форми, без тя да е форма; тя е извън времето и пространството; затова тя може да бъде и малка, и голяма. Душата се смалява, без да се смали. Доказателството за съществуването на Бога може да се даде, но когато се дойде до веруюто на душата, то почива на един малък опит, който имаш вътре в себе си. При каквито условия и да си, ти го чувствуваш вътре в себе си. И това нещо философия не иска. То ти казва: „Ще се уреди тази работа“ - нищо повече! Ще научиш, ще дойде време. Бог работи над всички същества, това значи, че Той ги разбира и хармонизира.
към беседата >>

На сегашните хора не им трябва толкова знание, но всеки човек трябва да има една своя теория - едно верую.
Заговори му Господ на сърцето, на ума, на волята и веднага иде едно съживяване у него. И тогава казва: „Научих как се живее.“ Двама вървят заедно. Мълчат. Единият се качил на коня и казва: „Любовта разкрива Бога в нас.“ И си замине. Другият си мълчи, обаче после го гони да му уреди работите. На сегашните хора не им трябва толкова знание, но всеки човек трябва да има една своя теория - едно верую. Твоята теория за Бога каква е? Сега защо питате за Мария Радева, защо изкочи нейният образ пред вас? Знаете ли защо? - За да не повторите нейната погрешка. Когато във вашия ум се яви една погрешка на някого, знаете ли защо става това?
към беседата >>

87. Настанало е царството Божие

НБ

На съвременните хора трябва една права философия, едно право верую, един прав живот. (втори вариант)
На съвременните хора трябва една права философия, едно право верую, един прав живот. Когото и да запитате, всеки твърди, че живее добре. Когото и да запитате, всеки твърди, че мисли добре. Когото и да запитате, всеки твърди, че постъпва добре. Въпреки всичко това, ние виждаме, че целият свят е потънал в безправие, животът е потънал в болести и мисълта е обградена само с глупости. Колцина са онези в сегашния век, които имат ясна представа за живота?
към втори вариант >>

Тъй като всяко едно дърво дава един малък опит за своя произход, така и всяко едно учение, всяко едно верую, каквото и да е то, по същия закон, трябва да покаже един малък опит. (втори вариант)
Всичките изкуства, всичките занятия, даже и най-благородните са впрегнати с цел само за материални блага. Питам: При такова схващане на живота, мислите ли, че той ще се уреди правилно? – Няма да се уреди. И всички онези, които твърдят, че техните възгледи за живота са верни, нека ни дадат един малък опит. И те трябва да ни дадат! Тъй като всяко едно дърво дава един малък опит за своя произход, така и всяко едно учение, всяко едно верую, каквото и да е то, по същия закон, трябва да покаже един малък опит. И ние, които вярваме в това учение, трябва да дадем един опит за себе си. Ако ние вярваме в нещо, трябва да знаем положително, то реално ли е, така ли е. Например, вземете въпроса: в какво седи същността на Бога? – Че Бог е Любов в света. Ние не трябва да проучваме същността на Бога, като едно същество извън нас; не същността на Бога както ние Го знаем е, че Той е Любов, от Него излиза животът.
към втори вариант >>

88. Родените

НБ

Питам: В какво седи същинското наше верую? (втори вариант)
Промени 10 – 20 дюкяна, все не му върви. Питам: Дюкяните ли са, които правят търговеца? – Не, търговецът трябва да има умение. Училището ли е, което прави учителят, или учителят прави училището? – Не е училището, което прави учителя, но учителят прави училището. Питам: В какво седи същинското наше верую? Досега всички говорим за Любовта, всички говорим за Мъдростта, за Истината, за Правдата, но где е приложението на тази Любов, на тази Мъдрост, на тази Истина, на тази Правда? – Там е всичката философия на живота. Ние вървим по улицата и виждаме, че някой господин изтезава другиго, бие го. Веднага се спираме и си казваме: Този човек постъпва много жестоко, неговата постъпка е безобразна. Много хубаво разсъждава този човек.
към втори вариант >>

НАГОРЕ

0.90710091590881