Търсене в беседите за 'безстраш'

Не подразбирам онова нахалство, оная грубост, онова жестокосърдечие, оная безчувственост, които често минават за храброст и безстрашие.
С тия последни думи аз подразбирам високото, благородното, доброто у човека. Не подразбирам онова нахалство, оная грубост, онова жестокосърдечие, оная безчувственост, които често минават за храброст и безстрашие. Идеалът на геройството седи в това – когато те турят на позорния стълб за правото дело, да можеш с великодушие да понесеш всички страдания, всичкия позор, всички хули и всички злорадства и обвинения на окръжаващите, па било то и на целия свят, и да кажеш на Майка си: „За Тебе, Която Си ме родила в тоя Божи свят, аз жертвам всичко. В Любовта Ти аз намирам своята последна опора на моята душа. Страхът от света, от онези, които убиват моето тяло, е отживял своя век. Аз не се боя, защото Те познавам. Дали ще ми дадеш смърт или живот, еднакво с благодарност ще ги приема.
към беседата >>

2. Да я не пия ли?

За всеки е важно да намери своя основна черта в своята душа, затова трябва да бъде безстрашлив. (втори вариант)
За всеки е важно да намери своя основна черта в своята душа, затова трябва да бъде безстрашлив. Това безстрашие ще внесе у нас спокойствие, което ще ни помогне да извършим всичката своя работа.
към втори вариант >>

Това безстрашие ще внесе у нас спокойствие, което ще ни помогне да извършим всичката своя работа. (втори вариант)
За всеки е важно да намери своя основна черта в своята душа, затова трябва да бъде безстрашлив. Това безстрашие ще внесе у нас спокойствие, което ще ни помогне да извършим всичката своя работа.
към втори вариант >>

За това се иска безстрашие, което внася мир и спокойствие в човешката душа.
Докато минава през закона на развитието, човек ще пие от горчивата чаша, която носи благословение за неговата душа. Чашата носи и страдание, и радост. Когато човек се научи, как да пие от тая чаша, тогава ще разбере дълбокия смисъл на живота. Отец дава чашата на всеки човек. Важно е човек да намери основната черта на своя характер. За това се иска безстрашие, което внася мир и спокойствие в човешката душа. Само така той може да свърши своята определена работа.
към беседата >>

Първият изпит е на безстрашието.
Сега и вие говорите за Бога, но в края на краищата казвате: Да не Го водите в нашия дом. Колкото пъти е дохождал, все нещастие ни е носел. Това е криво, лъжливо разбиране. Вие сами се лъжете. Когато франкмасоните приемат нов член в обществото си, първо го подлагат на изпит, да видят, дали може да издържи. Първият изпит е на безстрашието. Ако не издържи, не го приемат помежду си. Срещу него излиза човек с отворена сабя, готов да го промуши. Щом се уплаши, пропада на изпита. Сабята е книжна. Като рече да го мушне, тя се прегъва.
към беседата >>

3. Доброто вино

Ако сте страхливи, да станете безстрашни; ако сте лоши, да станете добри; ако сте слаби, да станете силни. (втори вариант)
Тѣ сѫ пили вече отъ старото вино, познаватъ го и носятъ последствията му. Отрано тѣ заповѣдватъ на родителитѣ си, на своитѣ по-голѣми братя и сестри. — Какво трѣбва да правимъ, за да подобримъ живота си? — Като се жените, викайте на сватбата си Христосъ, да внесе въ живота ви такива елементи, които могатъ да го подобрятъ. Той ще ви научи да превръщате отрицателното въ положително. Ако сте страхливи, да станете безстрашни; ако сте лоши, да станете добри; ако сте слаби, да станете силни. — Какъ се познава силниятъ човѣкъ? — Ако може да се бори съ бикъ. Сегашнитѣ хора не успѣватъ въ живота си, защото искатъ да бѫдатъ богати, безъ да сѫ били сиромаси; искатъ да бѫдатъ добри, безъ да сѫ били лоши. Невъзможно е човѣкъ да бѫде богатъ, безъ да е губилъ, безъ да е миналъ презъ дълбоки вѫтрешни процеси.
към втори вариант >>

Ако сте страхливи, да станете безстрашни; ако сте лоши, да станете добри; ако сте слаби, да станете силни.
Те са пили вече от старото вино, познават го и носят последствията му. Отрано те заповядват на родителите си, на своите по-големи братя и сестри. – „Какво трябва да правим, за да подобрим живота си? " – Като се жените, викайте на сватбата си Христос, да внесе в живота ви такива елементи, които могат да го подобрят. Той ще вн научи да превръщате отрицателното в положително. Ако сте страхливи, да станете безстрашни; ако сте лоши, да станете добри; ако сте слаби, да станете силни. – Как се познава силният човек? Ако може да се бори с бик. Сегашните хора не успяват в живота си, защото искат да бъдат богати, без да са били сиромаси; искат да бъдат добри, без да са били лоши. Невъзможно е човек да бъде богат, без да е губил, без да е минал през дълбоки вътрешни процеси.
към беседата >>

4. Аз съм жив

Те нямат доблестта и безстрашието на майка си.
Какво ще възразите на това? Ще питате, защо Ева яде от тоя плод. Ева беше умна и доблестна. Тя реши да яде от- забранения плод и понесе последствията без страх. Сегашните дъщери на Ева са крайно страхливи. Те нямат доблестта и безстрашието на майка си. Достатъчно е да ги боднеш с върха на една губерка, за да нададат вик до Бога.
към беседата >>

5. Вяра

БС

Да не внася страх, за да не греши, а да внася безстрашие.
Молитвата подразбира Знание. А има за какво да се молите: трябва да се молите да бъдете умни, добри, честни и справедливи. От човек се изисква много работа – обработване на човешката душа. Това, което човек може да направи за себе си, никой не може да му го направи. Ето защо човек трябва да се затвори в себе си и дълго време да мисли, да отстранява постепенно всички онези чувства, които го спъват, и да внесе положителни чувства. Да не внася страх, за да не греши, а да внася безстрашие. Да не се запитва какво не трябва да прави, а какво да прави. Не да мисли в какво да не вярва, а в какво да вярва. Събирайте се в размишления и всяка от вас да намери в себе си най-слабата си страна, най-слабата си черта. Всеки човек има поне едно слабо място. Забелязали ли сте как прасето, когато иска да намери излаз, обикаля насам-натам и когато намери някое слабо място в оградата, оттам минава.
към беседата >>

6. Три процеса

Едно от най-силните средства за лекуване е любовта, придружена с вяра, надежда и безстрашие.
Който има любов, в него всеки страх отсъствува. Любещият човек е с голяма вяра и надежда. Любовта има силно развита вяра, надежда и липса на страх. Съвременните изпитания са пробни уроци за верующите. Едно от най-силните средства за лекуване е любовта, придружена с вяра, надежда и безстрашие. Няма нещастие, което да устои на тия качества. Това са течения. Божествената любов е жив свят. Омразата е противна на любовта. Едно от качествата на любовта е, че тя се задоволява с най-малките неща.
към беседата >>

7. Аз дойдох, за да имат живот

Добрите хора са безстрашливи.
Всякой ученик, който не е научил урока си, е страхлив. Страхът ни кара да бъдем прилежни ученици. Тук, в Търново, спъва страхът. Страхът се отличава по някои черти. Ако видите някой, че е жесток, той е страхлив. Добрите хора са безстрашливи. Ако искате да махнете жестокостта, махнете страха. От когото се боиш, такъв и ще станеш. Ако любиш лош човек, лош и ще станеш, ако любиш добър, добър ще станеш.
към беседата >>

8. Огнената пещ / Огнената пещь

Въ характера на тритѣ момци е за забѣлѣзване безстрашието, което проявяватъ. (втори вариант)
Въ характера на тритѣ момци е за забѣлѣзване безстрашието, което проявяватъ. Кога човѣшкиятъ характеръ може да покаже безстрашие? – Само тогава, когато човѣшката душа и човѣшкото сърце е изпълнено съ любовь. Но съ каква любовь? – Не отъ картошки, разбира се. Само онзи, който е видѣлъ лицето на Бога, само онзи, който е видѣлъ видѣлината, която излиза отъ Неговото лице, само той разбира тази велика истина.
към втори вариант >>

Кога човѣшкиятъ характеръ може да покаже безстрашие? (втори вариант)
Въ характера на тритѣ момци е за забѣлѣзване безстрашието, което проявяватъ. Кога човѣшкиятъ характеръ може да покаже безстрашие? – Само тогава, когато човѣшката душа и човѣшкото сърце е изпълнено съ любовь. Но съ каква любовь? – Не отъ картошки, разбира се. Само онзи, който е видѣлъ лицето на Бога, само онзи, който е видѣлъ видѣлината, която излиза отъ Неговото лице, само той разбира тази велика истина. Никой другъ!
към втори вариант >>

В характера на тримата момци се забелязва голямо безстрашие.
Закон е: Никакво същество, никаква сила вън от вас не е в състояние да ви опорочи. Единственият, който може да опорочи човека, това е той сам. Когато сам се опорочи, всеки друг вън от него лесно може да го опорочи. Казваш: „Съблазниха ме“. – Не, ти сам се съблазни. В характера на тримата момци се забелязва голямо безстрашие. – Кога човек проявява безстрашие? – Когато душата и сърцето му са изпълнени с Любов. Само оня, който е видял лицето на Бога и виделината, която излиза от Неговото лице, той разбира великата истина на живота. Докато не познаете тая истина, не говорете за нея. Казано е в Писанието: „Търсете, хлопайте, искайте!
към беседата >>

– Кога човек проявява безстрашие?
Единственият, който може да опорочи човека, това е той сам. Когато сам се опорочи, всеки друг вън от него лесно може да го опорочи. Казваш: „Съблазниха ме“. – Не, ти сам се съблазни. В характера на тримата момци се забелязва голямо безстрашие. – Кога човек проявява безстрашие? – Когато душата и сърцето му са изпълнени с Любов. Само оня, който е видял лицето на Бога и виделината, която излиза от Неговото лице, той разбира великата истина на живота. Докато не познаете тая истина, не говорете за нея. Казано е в Писанието: „Търсете, хлопайте, искайте! “ – Какво?
към беседата >>

9. Живата енергия / Хлѣбътъ и живата енергия

Щом има пиленца, веднага става безстрашна, цяла настръхва.
Казвате: „Майката създава детето, тя си има грижа за него“. Ако ви кажа, че обратното е вярно, какво ще възразите на това? Според мене детето създава майката, то я заставя да работи. Наблюдавайте проявите на природата. Виждате една кокошка, която е готова да бяга от сянката си – страхлива е. Щом има пиленца, веднага става безстрашна, цяла настръхва. Достатъчно е да се приближи някой до нея, за да се хвърли срещу него. И волът бяга от нея. Отде тая смелост у кокошката?
към беседата >>

10. Път на мисълта

Познавах една жена от Варна, смела, безстрашна — мъжка Драгана.
Докато си страхлив, страданията ще те следват. Щом станеш смел и решителен, страданията постепенно ще се отдалечават от тебе. Като сте дошли на земята, вие трябва правилно да разрешите отношенията си към своите ближни и към Бога. Ако тук не ги разрешите, не може да влезете в духовния свят. Как ще мислиш за духовния свят, за възвишеното и великото, ако някой човек ти е неприятен и не можеш да го търпиш? Познавах една жена от Варна, смела, безстрашна — мъжка Драгана. Плуваше по морето цели четири-пет часа без умора, но като видеше пиявица, бягаше. От пиявицата, даже в шише затворена, тя изпитваше неописуем страх.
към беседата >>

11. Физическият живот – път към духовния и Божествен живот

Безстрашна беше, обаче като видеше някоя пиявица, дори в шише, тя бягаше.
И тъй, ние трябва да разрешим въпроса чисто материално, да разрешим всички наши отношения на физическия свят. Ами ако един човек ти е отвратителен, не можеш да го търпиш, да го гледаш, нямаш чувства да надделееш всичко това, как ще мислиш за нещо духовно? Имаше една жена във Варна, която можеше да плува по 4-5 часа във водата като някой сом. Безстрашна беше, обаче като видеше някоя пиявица, дори в шише, тя бягаше. Мъжка Драгана беше, човек можеше да убие, но като видеше пиявица в шише - бягаше. Сега, тази пиявица, тя ще развали твоя живот. Може да те е страх само от една пиявица в живота ти, но тя ще развали целия ти живот Може да си мъж, но ако има само едно нещо, от което да те е страх, този страх ще развали всичко това, което си градил. Да кажем, че си християнин и те е страх от пиявица, бият те - устояваш, гонят те -устояваш, но дойде ден да ти турят пиявица на врата, казваш:" Всичко мога да издържа, но да ми турят пиявица на врата - не мога да издържа." Изгубваш всичко. Питам: Где е философията?
към беседата >>

12. Двете жени / Двѣтѣ жени

Алмаръ разсѫдавалъ така: Този човѣкъ билъ смѣлъ, безстрашенъ и за тѣзи, които нарушавали законитѣ, за тѣхното безстрашие имъ давалъ угощение и ги поставялъ въ затворъ съ килими и канапета. (втори вариант)
И тъй, неспособнитѣ, благороднитѣ хора сѫ тѣзи, които живѣятъ на канапета. Това не е упрѣкъ, азъ не казвамъ като отидете сега въ кѫщи да захвърлите килимитѣ, канапетата, си защото вие нѣмате тази доблесть, но ви казвамъ: „Дръжте си килимитѣ, дръжте си канапетата.“ Само ако ви удари царь Алмаръ 10 тояги, тогава излѣзте отъ затвора. Въ деня, когато ви ударятъ 10 тояжки, прѣкръстете се и на нивата, а до тогава – стойте си въ затвора. Като ви извикатъ да ви ударятъ 10 тояжки и ви изпратятъ на нивата, праведни сте. Ако си грѣшенъ, ще те нагостятъ и ще те поставятъ въ добрѣ мобилиранъ салонъ, съ хубави килими и канапета. Алмаръ разсѫдавалъ така: Този човѣкъ билъ смѣлъ, безстрашенъ и за тѣзи, които нарушавали законитѣ, за тѣхното безстрашие имъ давалъ угощение и ги поставялъ въ затворъ съ килими и канапета. А на праведнитѣ, защото сѫ страхливи, заповѣдвалъ да имъ удрятъ по 10 тояжки, да ги направятъ безстрашни.
към втори вариант >>

А на праведнитѣ, защото сѫ страхливи, заповѣдвалъ да имъ удрятъ по 10 тояжки, да ги направятъ безстрашни. (втори вариант)
Това не е упрѣкъ, азъ не казвамъ като отидете сега въ кѫщи да захвърлите килимитѣ, канапетата, си защото вие нѣмате тази доблесть, но ви казвамъ: „Дръжте си килимитѣ, дръжте си канапетата.“ Само ако ви удари царь Алмаръ 10 тояги, тогава излѣзте отъ затвора. Въ деня, когато ви ударятъ 10 тояжки, прѣкръстете се и на нивата, а до тогава – стойте си въ затвора. Като ви извикатъ да ви ударятъ 10 тояжки и ви изпратятъ на нивата, праведни сте. Ако си грѣшенъ, ще те нагостятъ и ще те поставятъ въ добрѣ мобилиранъ салонъ, съ хубави килими и канапета. Алмаръ разсѫдавалъ така: Този човѣкъ билъ смѣлъ, безстрашенъ и за тѣзи, които нарушавали законитѣ, за тѣхното безстрашие имъ давалъ угощение и ги поставялъ въ затворъ съ килими и канапета. А на праведнитѣ, защото сѫ страхливи, заповѣдвалъ да имъ удрятъ по 10 тояжки, да ги направятъ безстрашни.
към втори вариант >>

– Той възнаграждавал грешните за безстрашието и смелостта им, а наказвал праведните, защото били страхливи.
След това може да напуснете затвора. Щом излезете на свобода, прекръстете се и хайде на нивата. Ако сте праведни, ще ви ударят десет тояжки и ще ви изпратят на нивата. Ако сте грешни, ще ви поставят в добре мебелирани затвори, дето има ядене и пиене. – Защо Амар наказвал праведните, а възнаграждавал грешните? – Той възнаграждавал грешните за безстрашието и смелостта им, а наказвал праведните, защото били страхливи. Той заповядвал да им удрят по десет тояги, за да ги направи смели и решителни. Някой казва: „Аз съм честен човек“. – Честен си, защото се страхуваш от тоягата. Прилагайте доброто, избягвайте злото не от страх, но от разбиране на законите. Това са два несъвместими живота.
към беседата >>

13. Тогаз те ще просветнат!

Лекарят казва на приятеля си: „Аз съм човек безстрашен, от нищо не ме е страх, имам два револвера, който ме закачи, куршума му тегля“.
Той е безсмъртен. Може да му теглят стотина куршума, и да остане неувреден. Ще ви приведа един пример. Това се случило в странство. Двама приятели, единият бил адвокат, а другият – медик, виден лекар. Лекарят казва на приятеля си: „Аз съм човек безстрашен, от нищо не ме е страх, имам два револвера, който ме закачи, куршума му тегля“. Спират се в един хотел. Приятелят му, адвокатът, като по-хитър изважда всичките му куршумчета от патроните, а револверите слага под възглавницата му. Сам влиза в една бяла гугла през нощта, явява се пред другаря си. Медикът изважда револвера, извиква „Стой, кой там! “ – тегли му куршума, но адвокатът бръква в джоба си, изважда един куршум – хвърля му го назад в леглото.
към беседата >>

14. Страх и безстрашие / За страха и безстрашието

Да, опасна е за страхливите, но за безстрашните е най-безопасна. (втори вариант)
Когато се предприеме някоя екскурзия, какъв е методът? – Избира се някой висок планински връх, после туристите почват да се изкачват към него и докато го достигнат, на много места ще почиват. Тъй и в тази наука, на много места ще почивате, на много места ще ядете и подновявате силите си. Сега мнозина учители представят, че окултизмът е област много опасна. Да, опасна е за страхливите, но за безстрашните е най-безопасна. И когато кажа: „Много е опасна“, това изпитват само страхливите. Опасна е тази работа; казва, за да се освободя от тях. И после, когато кажат: „Без най-малката тъмнина“, те – страхливите казват: „Непристъпна е светлината“. Страхливият и от светлината го е страх. Вземете, и разбойника; като обира някого, в тъмнина работи; като му светнат, веднага му трепва сърцето.
към втори вариант >>

Тъй, ще бъдете безстрашливи! (втори вариант)
Ще бъдете слушатели. Там всички. Трябва да се уреждат работите. Вие, младите, трябва да бъдете предвидливи. Когато човек тръгне по някой път, трябва да прати човек да види пътя разчистен ли е, „може ли да се мине“, мостовете направени ли са, как се минава: пеш, с кон, да не се връща, иначе някой назад. Тъй, ще бъдете безстрашливи! Първото нещо. Вие много пъти сте ходили и сте се връщали назад. Много пъти учениците започват, влизат в гимназията, някои изкарват първи клас и остават; други изкарват II, III, IV, пък най-силните остават напоследък. Като свършат гимназията, като излизат в живота, пък може да се случи най-способните в гимназията да останат назад в живота. Законът е верен.
към втори вариант >>

Туй не е безстрашие. (втори вариант)
Защото има смели хора, от страх са смели. Някои казват: „Да бъдеш много смел! “ Но някой път смелостта се дължи на страха. Вземете, вие котката, която я е страх или куче, което квичи. В момента на самосъхранение у нея се заражда най-първо страх, но после тя е готова да се хвърли отгоре ти. Туй не е безстрашие. Това е смелост от страх да запазиш живота си. Когато пък безстрашието, подразбира вътре при всяко положение да е безстрашен човек, или казано на окултен език: Да се колебаеш отвънка, без да се разколебаваш отвътре. Колебание отвънка без разколебаване отвътре. Тези правила ще ги приложите, ще ги имате пред вид, когато изучавате окултните уроци.
към втори вариант >>

Когато пък безстрашието, подразбира вътре при всяко положение да е безстрашен човек, или казано на окултен език: Да се колебаеш отвънка, без да се разколебаваш отвътре. (втори вариант)
“ Но някой път смелостта се дължи на страха. Вземете, вие котката, която я е страх или куче, което квичи. В момента на самосъхранение у нея се заражда най-първо страх, но после тя е готова да се хвърли отгоре ти. Туй не е безстрашие. Това е смелост от страх да запазиш живота си. Когато пък безстрашието, подразбира вътре при всяко положение да е безстрашен човек, или казано на окултен език: Да се колебаеш отвънка, без да се разколебаваш отвътре. Колебание отвънка без разколебаване отвътре. Тези правила ще ги приложите, ще ги имате пред вид, когато изучавате окултните уроци.
към втори вариант >>

Защото именно Божествената Любов ражда безстрашието. (втори вариант)
Защото именно Божествената Любов ражда безстрашието. Само Любовта може да роди безстрашието, и то съвършената Божествена Любов – никоя друга. На физическия свят не може да познаете Любовта, докато не познаете безстрашието. Ако ти тупка сърцето, може за Любовта, да говориш каквото си искаш, тя е непознаваема; не казвам да направиш сърцето да не тупа, но при страха има едно особено трепкане. Това са енергии, които предизвикват точно определени психически състояния, проявяващи се на лицето, като трепвания, побледняване, събиране на кръвта навътре, и след туй има разширение на кръвта, излизане навън; защото, след страха се ражда и гневът. И тъй, за пример, страхливият човек се докача, че си го изложил, него го е страх от общественото мнение.
към втори вариант >>

Само Любовта може да роди безстрашието, и то съвършената Божествена Любов – никоя друга. (втори вариант)
Защото именно Божествената Любов ражда безстрашието. Само Любовта може да роди безстрашието, и то съвършената Божествена Любов – никоя друга. На физическия свят не може да познаете Любовта, докато не познаете безстрашието. Ако ти тупка сърцето, може за Любовта, да говориш каквото си искаш, тя е непознаваема; не казвам да направиш сърцето да не тупа, но при страха има едно особено трепкане. Това са енергии, които предизвикват точно определени психически състояния, проявяващи се на лицето, като трепвания, побледняване, събиране на кръвта навътре, и след туй има разширение на кръвта, излизане навън; защото, след страха се ражда и гневът. И тъй, за пример, страхливият човек се докача, че си го изложил, него го е страх от общественото мнение. Той ще се разгневи, как тъй да го изложиш.
към втори вариант >>

На физическия свят не може да познаете Любовта, докато не познаете безстрашието. (втори вариант)
Защото именно Божествената Любов ражда безстрашието. Само Любовта може да роди безстрашието, и то съвършената Божествена Любов – никоя друга. На физическия свят не може да познаете Любовта, докато не познаете безстрашието. Ако ти тупка сърцето, може за Любовта, да говориш каквото си искаш, тя е непознаваема; не казвам да направиш сърцето да не тупа, но при страха има едно особено трепкане. Това са енергии, които предизвикват точно определени психически състояния, проявяващи се на лицето, като трепвания, побледняване, събиране на кръвта навътре, и след туй има разширение на кръвта, излизане навън; защото, след страха се ражда и гневът. И тъй, за пример, страхливият човек се докача, че си го изложил, него го е страх от общественото мнение. Той ще се разгневи, как тъй да го изложиш. Сега, представете си.
към втори вариант >>

А сега, безстрашният човек никога на изкушение не се подава. (втори вариант)
Сега, представете си. Яви се, да кажем, един адепт от черната ложа, и той, чрез своята наука, изкушава те, измами те, излъгва те, ти се опозоряваш. Тогава, след като те опозори,той ще ти даде един метод да скриеш туй, което си направил. Най-първо ще те измами, а след като направиш греха, той ще дойде в друга фаза, като твой благодетел, ще ти покаже начина, как да се избавиш. Ще дойде лъжата. А сега, безстрашният човек никога на изкушение не се подава. Туй е за учениците на окултизма. Щом влезете в тази школа има много възможности за изкушение.
към втори вариант >>

С безстрашие и със светлина.
И тъй, като ученици, ще следвате новия път без страх и без тъмнина. Който се страхува, той ще изгуби светлината си, а като естествено последствие на това ще дойде тъмнината. И обратно: когато тъмнината дойде, страхът ще я последва. Страхът и тъмнината са две чувства на човешкото съзнание, които непременно трябва да се регулират. С какво? С безстрашие и със светлина. Иначе като влезе в Школата, ученикът постоянно си задава въпросите: „Мога ли да следвам Школата и дали ще успея? Време ли е да следвам Школата? Разполагам ли с нужните способности? Ами ако падна някъде? Ако се върна назад?
към беседата >>

За безстрашливите хора окултизмът е безопасен.
Да стигнете някой висок планински връх. Затова започвате да се изкачвате, като от време на време почивате, докато стигнете върха. Същият метод ще приложите и в изучаването на окултната наука: като се стремите към високия връх, на много места ще почивате, на много места ще ядете, за да възстановите силите си. Мнозина казват, че окултизмът е опасна наука. Опасна е окултната наука, но за страхливите. За безстрашливите хора окултизмът е безопасен. Когато се каже, че окултната наука е опасна, това показва, че страхливите са подложени на изпит, да се види, ще издържат, или не. Когато се каже на страхливите, че трябва да вървят в пътя без тъмнина, те казват: „Как можем без тъмнина, когато светлината е недостъпна за нас? “ Това показва, че те се боят и от светлината. Например, когато обира някоя каса, апашът работи в тъмнина; щом влезе отнякъде светлина, сърцето му веднага трепва. Следователно два метода има, чрез които се изпитват учениците на двете школи: на бялата и на черната.
към беседата >>

И когато предварително знае условията, той ще бъде безстрашлив.
Младите трябва да бъдат предвидливи, да знаят по кой път вървят. Който тръгва на път, той трябва да изпрати човек пред него, да разузнае условията, на които ще се натъкне: дали път е разчистен, има ли направени мостове, дето трябва; пеш ли ще върви, или с кон и т.н. И когато предварително знае условията, той ще бъде безстрашлив. Вие много пъти сте тръгвали по този път и сте се връщали, но сега трябва, като тръгнете, да издържите. Същото нещо виждаме и в училищата на земята: много ученици постъпват в гимназията, но едни от тях свършват първи клас само и напущат училището; други свършват само втори клас, трети клас и т.н. Малцина свършват гимназия. По-способните пък продължават да учат по-нататък, в някое висше заведение. Обаче в живота се случва обратното: ученици, които в гимназията са били способни, в живота остават назад.
към беседата >>

Това не е безстрашие, но е смелост от страх за живота.
Приложете този метод, но не от страх. Защото много хора са смели в живота под влиянието на страха. Това не е смелост. Човек трябва да бъде смел, но от съзнание, не от страх. Че и котката, като се уплаши, в първо време се сгуши, но после инстинктът за самозапазване се събужда в нея, тя става смела и е готова да се хвърли върху нападателя си. Това не е безстрашие, но е смелост от страх за живота. Истинската смелост подразбира безстрашие във всички моменти на живота, при всички положения. На окултен език казано: Смелият човек се колебае отвън, без да се разколебава отвътре. Само Божията Любов, като съвършена, ражда безстрашието. Никоя друга любов не е в състояние да направи човека безстрашен, смел. На физическия свет вие не можете да познаете Любовта, докато не познаете безстрашието.
към беседата >>

Истинската смелост подразбира безстрашие във всички моменти на живота, при всички положения.
Защото много хора са смели в живота под влиянието на страха. Това не е смелост. Човек трябва да бъде смел, но от съзнание, не от страх. Че и котката, като се уплаши, в първо време се сгуши, но после инстинктът за самозапазване се събужда в нея, тя става смела и е готова да се хвърли върху нападателя си. Това не е безстрашие, но е смелост от страх за живота. Истинската смелост подразбира безстрашие във всички моменти на живота, при всички положения. На окултен език казано: Смелият човек се колебае отвън, без да се разколебава отвътре. Само Божията Любов, като съвършена, ражда безстрашието. Никоя друга любов не е в състояние да направи човека безстрашен, смел. На физическия свет вие не можете да познаете Любовта, докато не познаете безстрашието. Докато сърцето ви тупа от страх, каквото и да говорите за любовта, това не е Божествена Любов.
към беседата >>

Само Божията Любов, като съвършена, ражда безстрашието.
Човек трябва да бъде смел, но от съзнание, не от страх. Че и котката, като се уплаши, в първо време се сгуши, но после инстинктът за самозапазване се събужда в нея, тя става смела и е готова да се хвърли върху нападателя си. Това не е безстрашие, но е смелост от страх за живота. Истинската смелост подразбира безстрашие във всички моменти на живота, при всички положения. На окултен език казано: Смелият човек се колебае отвън, без да се разколебава отвътре. Само Божията Любов, като съвършена, ражда безстрашието. Никоя друга любов не е в състояние да направи човека безстрашен, смел. На физическия свет вие не можете да познаете Любовта, докато не познаете безстрашието. Докато сърцето ви тупа от страх, каквото и да говорите за любовта, това не е Божествена Любов. Когато човек се уплаши от нещо, сърцето му особено трепва. Значи енергиите на страха предизвикват в човека особени психически състояния, които се отразяват на сърцето, като особено трепване, при което лицето побледнява.
към беседата >>

Никоя друга любов не е в състояние да направи човека безстрашен, смел.
Че и котката, като се уплаши, в първо време се сгуши, но после инстинктът за самозапазване се събужда в нея, тя става смела и е готова да се хвърли върху нападателя си. Това не е безстрашие, но е смелост от страх за живота. Истинската смелост подразбира безстрашие във всички моменти на живота, при всички положения. На окултен език казано: Смелият човек се колебае отвън, без да се разколебава отвътре. Само Божията Любов, като съвършена, ражда безстрашието. Никоя друга любов не е в състояние да направи човека безстрашен, смел. На физическия свет вие не можете да познаете Любовта, докато не познаете безстрашието. Докато сърцето ви тупа от страх, каквото и да говорите за любовта, това не е Божествена Любов. Когато човек се уплаши от нещо, сърцето му особено трепва. Значи енергиите на страха предизвикват в човека особени психически състояния, които се отразяват на сърцето, като особено трепване, при което лицето побледнява. Като се уплаши, човек първо побледнява, вследствие на прибиране на кръвта към сърцето, а после почервенява, става раздвижване на кръвта, а заедно с това и гневът се проявява.
към беседата >>

На физическия свет вие не можете да познаете Любовта, докато не познаете безстрашието.
Това не е безстрашие, но е смелост от страх за живота. Истинската смелост подразбира безстрашие във всички моменти на живота, при всички положения. На окултен език казано: Смелият човек се колебае отвън, без да се разколебава отвътре. Само Божията Любов, като съвършена, ражда безстрашието. Никоя друга любов не е в състояние да направи човека безстрашен, смел. На физическия свет вие не можете да познаете Любовта, докато не познаете безстрашието. Докато сърцето ви тупа от страх, каквото и да говорите за любовта, това не е Божествена Любов. Когато човек се уплаши от нещо, сърцето му особено трепва. Значи енергиите на страха предизвикват в човека особени психически състояния, които се отразяват на сърцето, като особено трепване, при което лицето побледнява. Като се уплаши, човек първо побледнява, вследствие на прибиране на кръвта към сърцето, а после почервенява, става раздвижване на кръвта, а заедно с това и гневът се проявява. И наистина, страхливият човек се бои от общественото мнение, лесно се докача; когато го изложат пред хората, той се гневи, сърди се.
към беседата >>

Казвам: Безстрашният, смелият човек никога не се поддава на изкушения.
Казвам: Безстрашният, смелият човек никога не се поддава на изкушения. Ученикът трябва да знае това нещо, защото като влезе в Школата, ще се натъкне на ред изкушения. В тази лекция дадох заека и жабата като символи на нещо. С това искам да обърна вниманието ви, като ученици, да размишлявате върху всички явления в живота и природата, върху всички предмети и да правите преводи. За пример, какъв превод ще направите на следните думи: „река“, „дърво“, „планина“? Какъв превод ще направите на животните: вълк, лисица, жаба?
към беседата >>

15. Трите методи на природата / Методи на природата

Който работи на физическия свят, трябва да бъде безстрашен.
Аз дадох едно мото на младите, сега, ако младите позволят, туй мото ще го дам и на вас, старите. И аз мисля, че те ще позволят, то е следующето: Без страх и без тъмнина. Там, дето има страх, нищо не става, а там, дето няма страх, всичко става. В живота на ученика всичко, което става, трябва да стане без страх и без тъмнина, в абсолютна виделина, това е то едно Божествено правило за ученика. И тъй, туй сега е пропускът само на физическия свят. Който работи на физическия свят, трябва да бъде безстрашен. Аз ще обясня туй. Младите казват: „Човек да бъде смел“. Не, и смелият човек е страхлив. Затворете някоя котка, най-първо тя е страхлива, почва да бяга, но като я нашарите, тя става смела от страх, и се нахвърля. Тя е станала смела от страх.
към беседата >>

Само ученикът на окултизма или християнинът в пълната смисъл на думата, който казва, че „в Бога всичко е само добро“, може да бъде безстрашен.
Затворете някоя котка, най-първо тя е страхлива, почва да бяга, но като я нашарите, тя става смела от страх, и се нахвърля. Тя е станала смела от страх. И сегашните хора всички са смели, само от страх. Туй, дето хората искат да се осигурят, да си направят къщи, това-онова, всички са смели, но от страх. Туй не е „без страх“. Да. Само ученикът на окултизма или християнинът в пълната смисъл на думата, който казва, че „в Бога всичко е само добро“, може да бъде безстрашен. Да знаеш, че във всички моменти на живота Бог присъствува на всяко място; от нищо да не те е страх, понеже знаеш, че Бог царува навсякъде, не само знаеш, но вярваш и опитваш. В момента, в който се поколебаеш – страхът ще дойде в душата ти. Следователно, ако ученикът има страх, той е вънка от училището. У нас няма „ако“. И Писанието казва: „Опитай и виж“.
към беседата >>

Ще си помислите сега, не от срам, ще помислите хубаво, и ако в душата ви има безстрашие и няма тъмнина – елате, ако имате страх и тъмнина, не идвайте.
Тази работа е сериозна, ще си обмислите. Ще следим изпълнението, да видим резултатите. Който реши, добре; който не, нека си седи дома, да се занимава с други работи. Но, който реши да следва известни правила, ще ги турим в изпълнение, да видим има ли резултат. Според тази теория ще опитаме резултатите, другояче няма как. Ще си помислите сега, не от срам, ще помислите хубаво, и ако в душата ви има безстрашие и няма тъмнина – елате, ако имате страх и тъмнина, не идвайте.
към беседата >>

Това е Божествено правило за ученика, което се отнася само до физическия свят, дето човек трябва да бъде безстрашен. (втори вариант)
Сега ще ви дам едно мото: „Без страх и без тъмнина, с любов и със светлина! “ В живота на ученика всичко трябва да става без страх и без тъмнина – в абсолютна виделина. Това е Божествено правило за ученика, което се отнася само до физическия свят, дето човек трябва да бъде безстрашен. Смелост и безстрашие не е едно и също. Страхът ражда смелостта. Безстрашието е друго нещо. Котката, която е страхлива, ако я нападнеш, става смела, хвърля се върху човека, но това не е безстрашие. И хората, в желанието си да се осигурят, са смели, но от страх.
към втори вариант >>

Смелост и безстрашие не е едно и също. (втори вариант)
Сега ще ви дам едно мото: „Без страх и без тъмнина, с любов и със светлина! “ В живота на ученика всичко трябва да става без страх и без тъмнина – в абсолютна виделина. Това е Божествено правило за ученика, което се отнася само до физическия свят, дето човек трябва да бъде безстрашен. Смелост и безстрашие не е едно и също. Страхът ражда смелостта. Безстрашието е друго нещо. Котката, която е страхлива, ако я нападнеш, става смела, хвърля се върху човека, но това не е безстрашие. И хората, в желанието си да се осигурят, са смели, но от страх. Само ученикът на новото учение, който съзнава, че в Бога всичко е добро, е безстрашен.
към втори вариант >>

Безстрашието е друго нещо. (втори вариант)
Сега ще ви дам едно мото: „Без страх и без тъмнина, с любов и със светлина! “ В живота на ученика всичко трябва да става без страх и без тъмнина – в абсолютна виделина. Това е Божествено правило за ученика, което се отнася само до физическия свят, дето човек трябва да бъде безстрашен. Смелост и безстрашие не е едно и също. Страхът ражда смелостта. Безстрашието е друго нещо. Котката, която е страхлива, ако я нападнеш, става смела, хвърля се върху човека, но това не е безстрашие. И хората, в желанието си да се осигурят, са смели, но от страх. Само ученикът на новото учение, който съзнава, че в Бога всичко е добро, е безстрашен. Докато вярваш, че Бог е навсякъде и във всички моменти на живота е с тебе, ти си безстрашен. Поколебаеш ли се, страхът веднага дохожда.
към втори вариант >>

Котката, която е страхлива, ако я нападнеш, става смела, хвърля се върху човека, но това не е безстрашие. (втори вариант)
“ В живота на ученика всичко трябва да става без страх и без тъмнина – в абсолютна виделина. Това е Божествено правило за ученика, което се отнася само до физическия свят, дето човек трябва да бъде безстрашен. Смелост и безстрашие не е едно и също. Страхът ражда смелостта. Безстрашието е друго нещо. Котката, която е страхлива, ако я нападнеш, става смела, хвърля се върху човека, но това не е безстрашие. И хората, в желанието си да се осигурят, са смели, но от страх. Само ученикът на новото учение, който съзнава, че в Бога всичко е добро, е безстрашен. Докато вярваш, че Бог е навсякъде и във всички моменти на живота е с тебе, ти си безстрашен. Поколебаеш ли се, страхът веднага дохожда. Който се страхува, той е вън от школата.
към втори вариант >>

Само ученикът на новото учение, който съзнава, че в Бога всичко е добро, е безстрашен. (втори вариант)
Смелост и безстрашие не е едно и също. Страхът ражда смелостта. Безстрашието е друго нещо. Котката, която е страхлива, ако я нападнеш, става смела, хвърля се върху човека, но това не е безстрашие. И хората, в желанието си да се осигурят, са смели, но от страх. Само ученикът на новото учение, който съзнава, че в Бога всичко е добро, е безстрашен. Докато вярваш, че Бог е навсякъде и във всички моменти на живота е с тебе, ти си безстрашен. Поколебаеш ли се, страхът веднага дохожда. Който се страхува, той е вън от школата. Казано е в Писанието: „Опитайте ме и вижте, че съм благ“.
към втори вариант >>

Докато вярваш, че Бог е навсякъде и във всички моменти на живота е с тебе, ти си безстрашен. (втори вариант)
Страхът ражда смелостта. Безстрашието е друго нещо. Котката, която е страхлива, ако я нападнеш, става смела, хвърля се върху човека, но това не е безстрашие. И хората, в желанието си да се осигурят, са смели, но от страх. Само ученикът на новото учение, който съзнава, че в Бога всичко е добро, е безстрашен. Докато вярваш, че Бог е навсякъде и във всички моменти на живота е с тебе, ти си безстрашен. Поколебаеш ли се, страхът веднага дохожда. Който се страхува, той е вън от школата. Казано е в Писанието: „Опитайте ме и вижте, че съм благ“.
към втори вариант >>

16. Първото задължение на учениците / Задължения на ученик

Страхливите ученици ги прекарват през моста вечерно време – да не виждат, а безстрашливите ученици – денем.
Религиозните хора казват: „Нам не ни трябват много знания, т.е. ние и без окултна школа може да минем“. Това подразбира, че те несъзнателно ще минат тази школа. Някои хора я минават съзнателно, а други – несъзнателно. И ще ви кажа защо. Страхливите ученици ги прекарват през моста вечерно време – да не виждат, а безстрашливите ученици – денем. И на страхливите им турят превръзка. И когато някой каже: „Не може ли без тази школа? “ – аз казвам: Може, но с превръзка, а може и без превръзка.
към беседата >>

“ Отговаряме: Страхливите минават тази школа с превръзка, несъзнателно, а безстрашните я минават съзнателно и без превръзка. (втори вариант)
Ще кажете: „Не може ли без тези знания? “ Всеки трябва да мине през Божествената школа и да я свърши. Само че някои са влезли без да съзнават, а други съзнателно са влезли в училището. Тези, които минават школата несъзнателно, са страхливи, затова ги прекарват с превързани очи, да не виждат. Ще запитате: „Не може ли без това учение? “ Отговаряме: Страхливите минават тази школа с превръзка, несъзнателно, а безстрашните я минават съзнателно и без превръзка. Не се страхувайте, от вас не се иска много работа, напротив, само от свободното време, с което разполагате, ще отделите един час на ден. Само с Любов ще се отдадете на учение. Без Любов нищо няма да ви ползува. Седем дена по един час, това са седем часа работа, посветени с Любов на великото учение.
към втори вариант >>

17. Три разряда ученици / Три категории ученици

Следователно, ще се стараете да бъдете безстрашливи.
Следователно, много от нашите нещастия в живота се дължат на жабите. Да е змия или някой скорпион, разбирам, но от една жаба! Какво става? Тя ще подскочи. Но страхът е, който действува така. Следователно, ще се стараете да бъдете безстрашливи. Туй е един навик, който трябва да придобием – да бъдем безстрашливи. Не че в живота няма опасности, има, но тия опасности идват само, ако нарушим законите, които владеят в живата природа. Вървим ли в съгласие с тия закони, абсолютно никаква опасност няма.
към беседата >>

Туй е един навик, който трябва да придобием – да бъдем безстрашливи.
Да е змия или някой скорпион, разбирам, но от една жаба! Какво става? Тя ще подскочи. Но страхът е, който действува така. Следователно, ще се стараете да бъдете безстрашливи. Туй е един навик, който трябва да придобием – да бъдем безстрашливи. Не че в живота няма опасности, има, но тия опасности идват само, ако нарушим законите, които владеят в живата природа. Вървим ли в съгласие с тия закони, абсолютно никаква опасност няма.
към беседата >>

Затова той трябва да се справи със страха, да стане безстрашлив. (втори вариант)
Някои хора се страхуват от жаби, други – от мишки, и не мислят, има ли смисъл да се страхуват от тях. Друг е въпросът, ако се страхува човек от змия, от скорпион, но от жаба и мишка? Жабата, мишката ще подскочат, ще се скрият. Но подсъзнателно човек трепва, плаши се и не може повече да се владее. Страхът действа в човека и го парализира. Затова той трябва да се справи със страха, да стане безстрашлив. Това не значи, че в живота няма опасности. Има опасности, но човек се натъква на тях само когато нарушава разумните закони на природата. Докато е в хармония с тях, никакви опасности не съществуват за него.
към втори вариант >>

18. Мястото на човека в природата / Мястото на човека в природата

Тя е само за герои, за безстрашните ученици. (втори вариант)
Срокът за тази задача е голям, една година. Значи през това време всеки ще си избере един ден за задачата. Който не е готов, да не прави опит. Тази задача е само за онези, които се чувстват вътрешно свободни и разположени. Страхливите да не правят задачата. Тя е само за герои, за безстрашните ученици. За някои задачата внася страх и смущения; те да стоят у дома си. Това е задача, която се решава по свобода и любов. Когато тръгнете за планината, ще се обадите само на домашните си, които няма да разказват на никого. Преди да свършите задачата, нищо няма да говорите за нея. Като я свършите, можете свободно да говорите.
към втори вариант >>

19. Страхът и съмнението. Обичта / Противоречията в живота

Пред смелия, пред безстрашния човек и най-свирепите животни отстъпват - те чувстват силата му и се страхуват от него. (втори вариант)
И тъй, когато страхът проникне в ума на човека, той бяга през вратата на сърцето; когато страхът проникне в сърцето, той бяга през вратата на ума - значи каквато и опасност да дойде върху човека, той винаги има една отворена врата, през която може да излезе навън, да се спаси. Когато страхът проникне в сърцето на човека, той трябва да се запита реално ли е всичко това, което вижда, чувства и преживява. Който може да запазва самообладание, той спокойно може да седне на някой камък в гората и покрай него да минават най-свирепи животни - тигри, лъвове, без да му причинят най-малката вреда; те ще минат-заминат покрай него, без да го докоснат. Ако е страхлив, непременно ще го нападнат. Пред смелия, пред безстрашния човек и най-свирепите животни отстъпват - те чувстват силата му и се страхуват от него. И действително, смелият човек има силна воля, силна мисъл; той може да се концентрира.
към втори вариант >>

20. Прояви на съзнанието

Преди да се стремите към видения, трябва да развивате в себе си безстрашие, но не нахалство; някой е нахален, натрапва се и мисли, че е безстрашлив - безстрашието е качество на разумния човек. (втори вариант)
Ако посадите едно малко цвете в саксийка, за да се развива добре, вие трябва да му сложите добра пръст и редовно да го поливате, иначе то в скоро време ще изсъхне - такова нещо представляват и центровете, чрез които човек влиза в контакт с Духовния свят. Духовните опитности изискват условия за своята проява - например за да бъде ясновидец, човек трябва да има широко чело - въображението в него трябва да бъде добре развито. Тъй щото за да развие в себе си ясновидски способности, човек трябва да бъде в контакт с хора, в които тези способности са добре развити - по този начин тези сили оказват въздействие върху ония хора, в които съответните центрове не са още развити. Ученик, който има стремеж към музика, трябва да търси хора с добре развити музикални способности; който обича рисуване, той пък ще дружи с художници; писателят ще търси писатели, свещеникът ще търси свещеници, ученикът - ученици. Вие, като окултни ученици, ще търсите учени хора, които знаят повече от вас. Преди да се стремите към видения, трябва да развивате в себе си безстрашие, но не нахалство; някой е нахален, натрапва се и мисли, че е безстрашлив - безстрашието е качество на разумния човек.
към втори вариант >>

На първо място трябва да развиете безстрашието, не нахалство, защото някои хора са нахални, не се боят, но то е нахалство, не е безстрашие.
На първо място трябва да развиете безстрашието, не нахалство, защото някои хора са нахални, не се боят, но то е нахалство, не е безстрашие. Безстрашието е качество на разумния човек.
към беседата >>

Безстрашието е качество на разумния човек.
На първо място трябва да развиете безстрашието, не нахалство, защото някои хора са нахални, не се боят, но то е нахалство, не е безстрашие. Безстрашието е качество на разумния човек.
към беседата >>

21. Съвършеният мъж

Но онези от вас – и най-страхливите, и най-безстрашните – ще минете през Мусала поне най-малко един път.
Но онези от вас – и най-страхливите, и най-безстрашните – ще минете през Мусала поне най-малко един път. Тази година всички приятели, които са записани в Школата, ще минат един път през Мусала. Аз ще бъда с вас. Сами няма да ви пратя. В тия екскурзии, които ще направим, аз ще бъда с вас и ще ви покажа всичките правила. Когато минавате и по Месечина, и в тъмна нощ, и тогава ще бъда с вас, но като дойде в бурна нощ... И в бурно време ще бъда с вас.
към беседата >>

22. Беседа за младите

Безстрашни трябва да бъдете!
Дори земята да се клати отдолу, трябва да поставяте краката си върху почвата така, че да покажете, че имате стабилност. Да покажете че мислите ви са отмерени, строго определени, и че сте човек, готов да влезе във всяко сражение. При това младите имат и друга една черта: готови са да се жертват, не му мислят много. Следователно в ръцете, в походката, в движенията вие трябва да показвате, че сте смели и решителни за атака срещу вашия неприятел. Ако вървиш и се спираш, това показва, че имаш страх. Безстрашни трябва да бъдете! Страхът ви трябва да бъде само едно качество на благоразумие. Страх трябва да имате само когато сте пристъпили някой закон на Любовта. Когато се яви във вас мисъл да престъпите великия закон на Божествената Любов, тогава трябва да дойде страхът и да кажете: „Не, няма да го направя! “ Но тези неща са редки. Някои от вас много движат ръцете си.
към беседата >>

23. Отличителни качества на волята

Второто качество на волята е смелостта и безстрашието.
Второто качество на волята е смелостта и безстрашието.
към беседата >>

Следователно, твърдост, смелост, безстрашие и приложение са необходими качества за проява на волята на физическия свят.
— Когато се говори за воля, ние разбираме нейните положителни прояви. Отрицателните прояви на волята са случайности. Ако трен спре всред пътя, това е случайност. Неговите спирки са определени — от една гара до друга. Всяка спирка вън от определените гари, това е вън и от тарифата на движението на трена. Следователно, твърдост, смелост, безстрашие и приложение са необходими качества за проява на волята на физическия свят.
към беседата >>

Колкото по-близо е някой от центровете на мозъка до физическия свят, толкова по-голямо е въздействието върху него на физическите качества на волята: твърдостта, смелостта, безстрашието без отлагане.
Като знаете отличителните качества на волята в три различни свята, вие ще можете да окажете влияние върху своето тяло, върху сърцето и мозъка си. Запример разбирането, проумяването, схващането и долавянето са методи, чрез които можете да упражните влияние върху предната част на вашия мозък. Колкото по-близо е някой от центровете на мозъка до физическия свят, толкова по-голямо е въздействието върху него на физическите качества на волята: твърдостта, смелостта, безстрашието без отлагане. Развитието на горната част на мозъка, т.е. развитието на моралните чувства се постига чрез благороден подтик, предизвикан от милосърдие, правдивост, любов към Бога и любов към ближните. Тялото на човека е дадено като пособие за упражняване на волята. За да влезете в контакт, в прямо общение или в правилна обмяна със силите на природата, непременно трябва да знаете как да владеете тялото си. Органите на тялото трябва да бъдат под контрол на волята.
към беседата >>

24. Влияние на музиката, пеенето и движенията

И виждаме войниците, когато тръгват за бойното поле, всички запяват, стават безстрашни.
И виждаме войниците, когато тръгват за бойното поле, всички запяват, стават безстрашни. Но престанат ли да пеят, обърнат гръб и бягат. Дотогава, докато човек пее, той е смел и решителен. Престане ли да пее, той мисли да бяга. И онази жена, която престане да пее в къщи, аз зная какво мисли – ще бяга. Ще пеете!
към беседата >>

25. Единство на съзнанието

безстрашливите, страхливите ще оставим настрана.
За тази цел ще ви подложим на следния опит: ще вземем една голяма игла, губерка, и ще я забодем на известна дълбочина в ръката ви, докато потече кръв. След това всеки ще наблюдава след колко време чрез силата на волята си ще спре болката на ръката. Това бодване с губерка не е нищо друго, освен обидите и огорченията, които вашите близки ви нанасят. Ако можете скоро да забравите, да трансформирате обидата, вие сте човек със силна воля. На този опит ще се подложат само силните, т.е. безстрашливите, страхливите ще оставим настрана. Природата не обича страхливите хора, те са осъдени от нея на смърт. Към смелите хора тя има почитание и всякога е готова да им помага. Смел, безстрашлив може да бъде само онзи, който има непоколебима вяра в законите на Разумната Природа. Страхливият всякога престъпва тия закони, затова Природата има за него особено мнение.
към беседата >>

Смел, безстрашлив може да бъде само онзи, който има непоколебима вяра в законите на Разумната Природа.
Ако можете скоро да забравите, да трансформирате обидата, вие сте човек със силна воля. На този опит ще се подложат само силните, т.е. безстрашливите, страхливите ще оставим настрана. Природата не обича страхливите хора, те са осъдени от нея на смърт. Към смелите хора тя има почитание и всякога е готова да им помага. Смел, безстрашлив може да бъде само онзи, който има непоколебима вяра в законите на Разумната Природа. Страхливият всякога престъпва тия закони, затова Природата има за него особено мнение.
към беседата >>

26. Тъмното петно в съзнанието

Най-първо, трябва да имате абсолютна вяра и безстрашие.
Не мислете, че то е лесно. Аз още не съм ви взел на разходка в другия свят. Тук в Школата много лесно влизате, но един ден ще ви взема в Школата горе, да видите как седи всъщност работата. Сега изведнъж ще кажете: „Ха да видим тази работа! “ Няма какво да видите. Най-първо, трябва да имате абсолютна вяра и безстрашие. Знаете ли какво е безстрашие? Някои светски хора имат туй безстрашие. Ще ви приведа един пример, аз съм го привеждал и друг път. Над Ниагарския водопад, широк близо един и половина километра, прекарват едно въже от единия му бряг до другия. При падането на тая вода с милиони кубически тонове се образува страшно бучене.
към беседата >>

Знаете ли какво е безстрашие?
Аз още не съм ви взел на разходка в другия свят. Тук в Школата много лесно влизате, но един ден ще ви взема в Школата горе, да видите как седи всъщност работата. Сега изведнъж ще кажете: „Ха да видим тази работа! “ Няма какво да видите. Най-първо, трябва да имате абсолютна вяра и безстрашие. Знаете ли какво е безстрашие? Някои светски хора имат туй безстрашие. Ще ви приведа един пример, аз съм го привеждал и друг път. Над Ниагарския водопад, широк близо един и половина километра, прекарват едно въже от единия му бряг до другия. При падането на тая вода с милиони кубически тонове се образува страшно бучене. И един господин с върлина в ръка минава от единия край до другия край по това въже.
към беседата >>

Някои светски хора имат туй безстрашие.
Тук в Школата много лесно влизате, но един ден ще ви взема в Школата горе, да видите как седи всъщност работата. Сега изведнъж ще кажете: „Ха да видим тази работа! “ Няма какво да видите. Най-първо, трябва да имате абсолютна вяра и безстрашие. Знаете ли какво е безстрашие? Някои светски хора имат туй безстрашие. Ще ви приведа един пример, аз съм го привеждал и друг път. Над Ниагарския водопад, широк близо един и половина километра, прекарват едно въже от единия му бряг до другия. При падането на тая вода с милиони кубически тонове се образува страшно бучене. И един господин с върлина в ръка минава от единия край до другия край по това въже. Ще кажете: „Това е смелост“. Тъй.
към беседата >>

Способността седи в това безстрашие на вашата мисъл.
Няма да мислиш, че ти си праведен, но ще знаеш, че пътят ти е отворен. Там е способният ученик, в това се вижда дали той е добър, или лош. Способен ли е той, пътят му е отворен навсякъде. За резултатите на неговата способност той после си дава отговор, но пътят му е всякога отворен. Та сега първото нещо – вие трябва да развивате тази способност в себе си. Способността седи в това безстрашие на вашата мисъл. Тази мисъл да я развиете тъй, както е в първоначалното свое произхождение, т.е. да схванете една Божествена мисъл тъй чиста и ясна, както си е, без да се опасяваме от нейните последствия. Ние някой път говорим за Любовта и после ще кажем: „Е, има философия, за да се разбере тя“. Не, не, Любовта може да се разбере само по един начин. Ако аз бих пуснал тази вечер тока на Любовта, вие щяхте да я почувствате... Може някой път за половин час да пуснем тока на Божествената Любов, тогава вие ще почувствате какво нещо е Любовта.
към беседата >>

Трябва да бъдете безстрашни!
Там законът е смърт. Казва се: „Който претърпи докрай, спасен ще бъде“. Не трябва да се страхуваш в нищо! Трябва да бъдете безстрашни! Връщането назад е смърт. Дали си в едната школа, или в другата, същото е. Затуй и в черното братство, и в Бялото Братство всички се отличават с постоянство. Какво постоянство има във всичките братства! Защото те знаят, че ако не издържат – смърт ги очаква!
към беседата >>

Безстрашни ще бъдете и тогава Бялото Братство ще помогне по един особен начин. Не.
Каквото и да ви кажат: младост, знание, мъдрост, истина, свобода, правда, любов, милосърдие, всичките тия работи са неща на бъдещето. Позор, грехопадение, нещастие, всичките тия озверявания, това е връщане назад. Едно от двете ще решите! Напред! Някои от вас да не бъдете страхливи! Безстрашни ще бъдете и тогава Бялото Братство ще помогне по един особен начин. Не. Няма да ви помогне, както вие искате, както вие очаквате. Великото Бяло Братство има особени начини за помагане на учениците, които са искрени и честни. То е много внимателно. Но и вие ще бъдете искрени. Не искрени, аз ще взема думата „чистосърдечни“.
към беседата >>

И тъй, ще бъдете безстрашни и ще се научите да контролирате тези малки петна във вашето съзнание.
И тъй, ще бъдете безстрашни и ще се научите да контролирате тези малки петна във вашето съзнание. А другите въпроси, те са въпроси само на времето. След тях в Школата ще научите всичките методи, по които може да изправите вашите недъзи. Един малък недъг, извършен вече, той може да се поправи.
към беседата >>

27. Гордост и тщеславие

Окултният ученик трябва да бъде герой, да развива в себе си безстрашие, самообладание.
Окултният ученик трябва да бъде герой, да развива в себе си безстрашие, самообладание. Това е необходимо за ученика, защото и той като военните ще излезе на бойното поле всред много гранати и куршуми – от всички страни ще го обстрелват и той трябва да издържа. Това е геройство! На окултния ученик не е позволено да се страхува. И от вас се изисква геройство. От обикновени герои, на които краката треперят, вие трябва да станете истински герои.
към беседата >>

(– Изобщо как трябва да се гледа на опасностите?) – Който е придобил безстрашие, той може да излезе срещу опасността и нищо да не го засегне.
За да се калите, за да преодолеете страха, излизайте вечер, в тъмна бурна нощ, във време на светкавици и гръмотевици вън от града – първо на половин километър, после на един, два и повече километра, като се стремите да запазите присъствие на духа. Може да ви се случи да минете през някоя гора и да ви нападнат вълци. Вие трябва да бъдете готови да минете покрай тях без да ви засегнат. Вълк никога не напада смел човек. (– Ако някъде ни следят да ни застрелят, трябва ли да минем през това място?) – Ако не сте готови, минете от друго място. (– Изобщо как трябва да се гледа на опасностите?) – Който е придобил безстрашие, той може да излезе срещу опасността и нищо да не го засегне. Който е страхлив, нека седи у дома си, докато опасността мине. Едно е вярно: окултният ученик не може да бъде преследван с цел да го убият. Ако някой от вас е подложен на такъв изпит, това е негова карма, с която той трябва правилно да ликвидира. Ще бъдеш смел – ще излезеш един, два, три пъти срещу неприятеля си и на четвъртия път той непременно ще избяга. И да стреля, няма да улучи. Защо?
към беседата >>

Безстрашието е сила, която отбива куршума от неговия път.
Който е страхлив, нека седи у дома си, докато опасността мине. Едно е вярно: окултният ученик не може да бъде преследван с цел да го убият. Ако някой от вас е подложен на такъв изпит, това е негова карма, с която той трябва правилно да ликвидира. Ще бъдеш смел – ще излезеш един, два, три пъти срещу неприятеля си и на четвъртия път той непременно ще избяга. И да стреля, няма да улучи. Защо? Безстрашието е сила, която отбива куршума от неговия път. Ако успеете да се срещнете лице с лице с неприятеля си, ще турите ръката си върху рамото му и ще кажете: "Слушай, приятелю, няма защо да стреляш; ако си обиден нещо от мене, аз съм готов да изправя погрешката си; ако ти дължа нещо, готов съм да се изплатя с лихвите отгоре." Смел трябва да бъде човек – с връзка, с вяра в Учителя си. Пред такъв човек всяко зло отстъпва. Ако неприятелят ви вдигне револвер да ви убива, достатъчно е да погледне лицето ви, да види вашето безстрашие и Любов, за да свали моментално ръката си и да се откаже от намерението си. По този начин вие минавате спокойно, защото сте издържали изпита си. Този човек е изпратен от Невидимия свят само да ви изпита.
към беседата >>

Ако неприятелят ви вдигне револвер да ви убива, достатъчно е да погледне лицето ви, да види вашето безстрашие и Любов, за да свали моментално ръката си и да се откаже от намерението си.
Ще бъдеш смел – ще излезеш един, два, три пъти срещу неприятеля си и на четвъртия път той непременно ще избяга. И да стреля, няма да улучи. Защо? Безстрашието е сила, която отбива куршума от неговия път. Ако успеете да се срещнете лице с лице с неприятеля си, ще турите ръката си върху рамото му и ще кажете: "Слушай, приятелю, няма защо да стреляш; ако си обиден нещо от мене, аз съм готов да изправя погрешката си; ако ти дължа нещо, готов съм да се изплатя с лихвите отгоре." Смел трябва да бъде човек – с връзка, с вяра в Учителя си. Пред такъв човек всяко зло отстъпва. Ако неприятелят ви вдигне револвер да ви убива, достатъчно е да погледне лицето ви, да види вашето безстрашие и Любов, за да свали моментално ръката си и да се откаже от намерението си. По този начин вие минавате спокойно, защото сте издържали изпита си. Този човек е изпратен от Невидимия свят само да ви изпита. Не е лесна тази задача, но може да се реши.
към беседата >>

Безстрашният ученик ще погледне спокойно мечката в очите, ще вземе дясната страна на пътя, а мечката – лявата и така ще се разминат.
преживяване на вашата карма. Ако не се възползвате от опитностите на вашия живот, вие нищо не сте придобили. Ако не извадите никаква поука от противоречията на своя живот, вие нищо не сте придобили. В разрешаване на противоречията се крият закони, сили, посредством които ученикът може да превръща отрицателните състояния в положителни. Когато ученикът напредне, ще го поставят при условия да срещне мечка в гората. Безстрашният ученик ще погледне спокойно мечката в очите, ще вземе дясната страна на пътя, а мечката – лявата и така ще се разминат. Щом се разминат, опасността е избегната. Мечката никога не се връща от пътя си. В редки случаи тя може да се върне назад. За да се справи с външната мечка, ученикът трябва дълго време да се упражнява в безстрашие. Има нещо по-страшно от външните мечки – това са вътрешните мечки в човека.
към беседата >>

За да се справи с външната мечка, ученикът трябва дълго време да се упражнява в безстрашие.
Когато ученикът напредне, ще го поставят при условия да срещне мечка в гората. Безстрашният ученик ще погледне спокойно мечката в очите, ще вземе дясната страна на пътя, а мечката – лявата и така ще се разминат. Щом се разминат, опасността е избегната. Мечката никога не се връща от пътя си. В редки случаи тя може да се върне назад. За да се справи с външната мечка, ученикът трябва дълго време да се упражнява в безстрашие. Има нещо по-страшно от външните мечки – това са вътрешните мечки в човека. Какви по-страшни мечки познавате от гнева, от разрушителността в човека? Като се разгневите няколко пъти, като паднете и станете няколко пъти, най-после ще хванете гнева в ръката си и ще го заставите да ви слуша, да работи. Следователно на всяка мечка вън от вас отговаря по една мечка вътре у вас.
към беседата >>

28. Не дойдохъ да разруша, но да изпълня / Дойдох да изпълня

Бремѣнната жена не трѣбва да се бои отъ нищо, трѣбва да ѝ се внушава безстрашие, тя трѣбва да бѫде смела и рѣшителна, безъ страхъ и тъмнина трѣбва да ходи тя.
Въ тази почва всичко може да се приложи; всички съврѣменни социални, политически партии, защото, да признаемъ, всички партии, изобщо, безъ разлика, иматъ нещо идейно, макаръ че иматъ неща, които не сѫ приложими. Всичкитѣ тѣхни идеи могатъ да се приложатъ само възъ основа на разбирането на Христовото учение. Затуй съмъ казвалъ много пѫти, че майкитѣ и бащитѣ могатъ да приложатъ Христовото учение. Какъ? Вие трѣбва да вѣрвате въ Христовото учение, и когато се ражда синъ или дъщеря, вие трѣбва да знаете какъвъ наклонъ да дадете на вашето дѣте. Майката може да вдъхне на дѣтето си разумность и интелигентность, може да му вдъхне религиозно чувство, да уякчи волята му, а може да го направи и полуидиотъ. Бремѣнната жена не трѣбва да се бои отъ нищо, трѣбва да ѝ се внушава безстрашие, тя трѣбва да бѫде смела и рѣшителна, безъ страхъ и тъмнина трѣбва да ходи тя. Туй трѣбва да се проповѣдва на бремѣнната жена. Нейниятъ умъ трѣбва да бѫде бодъръ, да е заетъ съ всички възвишени и благородни мисли, и то не само съ мисли отъ отвлѣчения свѣтъ, но и съ всички реални истини, които занимаватъ днесъ съврѣменното общество. Бремѣнната жена не трѣбва да се плаши отъ нищо. Тя трѣбва да бѫде крайно оптимистка, да каже на дѣтето си: „Слушай, мама, азъ искамъ отъ тебѣ да бѫдешъ единъ съвършенъ човѣкъ, да носишъ всичкото благо въ свѣта, и да знаешъ, че човѣкъ всичко може да направи въ името Божие“. А сега, какъ ще може онази бремѣнна майка да вдъхне нещо велико, благородно въ дѣтето си, когато тя се страхува, мѫжътъ ѝ по цѣли нощи не се връща въ кѫщи, съседкитѣ ѝ я дразнятъ, и тя постоянно плаче.
към беседата >>

29. Двете течения – огнената вълна и вълната на Любовта

Сега трябва да бъдете безстрашни, тръгнали сте в пътя, не се лъжете!
“ И той да устоява, да не му мърда окото. Този наричам аз ученик. И другите, като погледнат на него, да кажат: „Това е ученик! “ А онзи, който каже: „Що ми трябваше туй учение, защо не си стоях вкъщи? “ Не започвай тогава тази работа, стой си вкъщи! Сега трябва да бъдете безстрашни, тръгнали сте в пътя, не се лъжете! Пътят, по който вървите, е прав. И в този път всеки, който е скромен, чистосърдечен като човек, той се благославя.
към беседата >>

30. Видѣхме Господа / Видяхме Господа

Щом си безстрашен и носиш любовта в сърцето си, и най-голямата змия да те нападне, ще се качи на гърба ти, ще те лиже, ще обикаля около тебе и ще слезе, без да те ухапе. (втори вариант)
Ти съставяш част от Бога и живееш в Него. Следователно, Божията Любов е и твоя любов. Всеки може да опита тази любов. Ако попаднеш в Индия, при големите змии, там ще опиташ любовта си. Любовта изключва всякакъв страх. Щом си безстрашен и носиш любовта в сърцето си, и най-голямата змия да те нападне, ще се качи на гърба ти, ще те лиже, ще обикаля около тебе и ще слезе, без да те ухапе. – Човекът на любовта е в състояние да укроти и най-свирепото животно. Нека религиозният направи един опит, да види, каква е неговата религия, и каква е любовта му. Като направи сполучливо опита, тогава може да говори за религия. Религията на хората е под ногата на тигъра, на лъва, на мечката. Хората не са лоши, но нямат знание.
към втори вариант >>

31. Влияние на планетите

Първото нещо: когато на един окултен ученик покажат книгата на миналите животи, когато му покажат една тъмна страница от неговия живот, той трябва да знае Истината, трябва да е решителен, смел и безстрашен.
Първото нещо: когато на един окултен ученик покажат книгата на миналите животи, когато му покажат една тъмна страница от неговия живот, той трябва да знае Истината, трябва да е решителен, смел и безстрашен. Ще ти покажат една тъмна страница и ще ти кажат: „Туй си направил“. – „Да, направих, ще го изправя.“ Ще ти покажат друга страница: „Ти това направи“. – „Да, и него ще изправя.“ Ще бъдеш смел и решителен, окото ти да не трепне. Всичките престъпления от памтивека ще ти покажат и ти да кажеш: „Ще ги изправя“. Потрепериш ли, или се помолиш на когото и да е – свършено е.
към беседата >>

32. Дерзайте, Аз съм

Казваш: „Аз съм безстрашен“.
Противоречията се дължат на раздвояването на човешкия ум, поради което той се движи в полюсите на живота, между радост и скръб. Скръбта е трън, а радостта – плодно дърво. И апостол Павел се оплаква от трън в плътта си. Поради противоречията, на които човек се натъква, в душата му се явява страх. Няма живо същество на земята, което в даден момент да не е изпитало страх. Казваш: „Аз съм безстрашен“. – В известно отношение си безстрашен, но в друго си страхлив. Някой войник се хвърля смело, безстрашно в боя, но оставите ли го два–три дена гладен, той ще изпита страх. Има хора, които се страхуват от безпаричието. Чуваш да се казва: „Как, да нямам пет пари в джоба; да нямам възможност да се кача на трамвай, или да вляза в сладкарница да изям една паста, това е нещастие! Как може да минеш покрай една кебапчийница и да не се отбиеш да хапнеш две–три кебапчета!
към беседата >>

– В известно отношение си безстрашен, но в друго си страхлив.
Скръбта е трън, а радостта – плодно дърво. И апостол Павел се оплаква от трън в плътта си. Поради противоречията, на които човек се натъква, в душата му се явява страх. Няма живо същество на земята, което в даден момент да не е изпитало страх. Казваш: „Аз съм безстрашен“. – В известно отношение си безстрашен, но в друго си страхлив. Някой войник се хвърля смело, безстрашно в боя, но оставите ли го два–три дена гладен, той ще изпита страх. Има хора, които се страхуват от безпаричието. Чуваш да се казва: „Как, да нямам пет пари в джоба; да нямам възможност да се кача на трамвай, или да вляза в сладкарница да изям една паста, това е нещастие! Как може да минеш покрай една кебапчийница и да не се отбиеш да хапнеш две–три кебапчета! И след това да влезеш в съседната бирария и да не можеш да изпиеш една чаша бира.
към беседата >>

Някой войник се хвърля смело, безстрашно в боя, но оставите ли го два–три дена гладен, той ще изпита страх.
И апостол Павел се оплаква от трън в плътта си. Поради противоречията, на които човек се натъква, в душата му се явява страх. Няма живо същество на земята, което в даден момент да не е изпитало страх. Казваш: „Аз съм безстрашен“. – В известно отношение си безстрашен, но в друго си страхлив. Някой войник се хвърля смело, безстрашно в боя, но оставите ли го два–три дена гладен, той ще изпита страх. Има хора, които се страхуват от безпаричието. Чуваш да се казва: „Как, да нямам пет пари в джоба; да нямам възможност да се кача на трамвай, или да вляза в сладкарница да изям една паста, това е нещастие! Как може да минеш покрай една кебапчийница и да не се отбиеш да хапнеш две–три кебапчета! И след това да влезеш в съседната бирария и да не можеш да изпиеш една чаша бира. Как може да се разнася приятната миризма на кебапчетата и ти да нямаш пет пари в джоба си!
към беседата >>

Когато Любовта се прояви, човек става смел, силен, безстрашен, благороден.
Ние имаме един морал, който изключва всякаква погрешка. За постигане на новия живот се иска търпение и послушание към Онзи, Който всякога ви говори. Той казва: „Дерзайте, Аз съм! “ – Кой е Той? – Бог на Любовта. Когато Любовта се прояви, човек става смел, силен, безстрашен, благороден.
към беседата >>

33. За Името Ми / Ще му покажа все, що има, да пострада за името ми

Страшни работи има, но за героя, за безстрашния човек. (втори вариант)
Аз зная това, което вие не знаете. Туй, което е писано от това, което е говорил Христос, това е само една микроскопическа част, защото църквата не изнесе тия другите неща, които е говорил Христос. Защото и туй малкото, което е изнесла, не им приляга. Казва се там: „Ако имаш две ризи, дай едната на сиромасите.“ Казвате: „Е, то дотам не сме дошли.“ На друго място: „Ако те ударят от едната страна, дай и другата.“ „Е, дотам не сме стигнали.“ Туй са малките работи, но по-страшни работи има. Страшни, но благородни работи има. Страшни работи има, но за героя, за безстрашния човек. Виж, онзи, героят, безстрашният човек може да се качи на своя аероплан и да се издигне пет-шест километра нагоре, а онзи страхливият, той ще изгуби своето съзнание. Е, тогава ще има друго доказателство дали момъкът или момата, които ще се женят, ще бъдат герои за живота. Онзи момък, който иска да се жени за някоя мома, нека я качи на аероплана си и ако още на първия километър изгуби съзнанието си, да се не жени за нея. Ако се качи с него на височина до пет километра и не се уплаши, а каже: „Стоянчо, хайде да направим още една разходка на височина седем, осем, девет, десет километра“, тя е другарката, с която той ще може да споделя. Същото и с него – ако той още на първия километър изгуби съзнанието си, тя да не се жени за него.
към втори вариант >>

Виж, онзи, героят, безстрашният човек може да се качи на своя аероплан и да се издигне пет-шест километра нагоре, а онзи страхливият, той ще изгуби своето съзнание. (втори вариант)
Туй, което е писано от това, което е говорил Христос, това е само една микроскопическа част, защото църквата не изнесе тия другите неща, които е говорил Христос. Защото и туй малкото, което е изнесла, не им приляга. Казва се там: „Ако имаш две ризи, дай едната на сиромасите.“ Казвате: „Е, то дотам не сме дошли.“ На друго място: „Ако те ударят от едната страна, дай и другата.“ „Е, дотам не сме стигнали.“ Туй са малките работи, но по-страшни работи има. Страшни, но благородни работи има. Страшни работи има, но за героя, за безстрашния човек. Виж, онзи, героят, безстрашният човек може да се качи на своя аероплан и да се издигне пет-шест километра нагоре, а онзи страхливият, той ще изгуби своето съзнание. Е, тогава ще има друго доказателство дали момъкът или момата, които ще се женят, ще бъдат герои за живота. Онзи момък, който иска да се жени за някоя мома, нека я качи на аероплана си и ако още на първия километър изгуби съзнанието си, да се не жени за нея. Ако се качи с него на височина до пет километра и не се уплаши, а каже: „Стоянчо, хайде да направим още една разходка на височина седем, осем, девет, десет километра“, тя е другарката, с която той ще може да споделя. Същото и с него – ако той още на първия километър изгуби съзнанието си, тя да не се жени за него. Не е само този въпрос.
към втори вариант >>

Те са за безстрашния човек, за героя.
– Е, та дотам не сме достигнали! На друго място: „Ако те ударят от едната страна, дай и другата“. – Дотам още не сме достигнали. Това са малките работи, но има много по-големи, по-страшни. Страшни, но благородни работи! Те са за безстрашния човек, за героя. Безстрашният човек може да се издигне с аероплан 5–6 километра нагоре, а страхливият би изгубил съзнание при такава височина. И за доказателство дали момъкът и момата, които ще се женят, са герои, нека се изкачат с аероплан. И ако тя изгуби съзнание още на първия километър, той да не се жени за нея. Ако обаче се изкачат до 5 километра височина и тя не се уплаши, а предложи да направят още една разходка, на по-голяма височина, тя е другарката, с която той ще може да живее и да споделя всичко с нея. Същото се отнася и до него: ако изгуби съзнание още в началото, той не е човекът, с когото тя ще сподели всички трудности в живота.
към беседата >>

Безстрашният човек може да се издигне с аероплан 5–6 километра нагоре, а страхливият би изгубил съзнание при такава височина.
На друго място: „Ако те ударят от едната страна, дай и другата“. – Дотам още не сме достигнали. Това са малките работи, но има много по-големи, по-страшни. Страшни, но благородни работи! Те са за безстрашния човек, за героя. Безстрашният човек може да се издигне с аероплан 5–6 километра нагоре, а страхливият би изгубил съзнание при такава височина. И за доказателство дали момъкът и момата, които ще се женят, са герои, нека се изкачат с аероплан. И ако тя изгуби съзнание още на първия километър, той да не се жени за нея. Ако обаче се изкачат до 5 километра височина и тя не се уплаши, а предложи да направят още една разходка, на по-голяма височина, тя е другарката, с която той ще може да живее и да споделя всичко с нея. Същото се отнася и до него: ако изгуби съзнание още в началото, той не е човекът, с когото тя ще сподели всички трудности в живота. През целия живот Господ изпитва умовете и сърцата ни.
към беседата >>

34. Разумният живот

Като влезете в школата, първо ще ви изпитат за безстрашие.
Като влезете в школата, първо ще ви изпитат за безстрашие. Днес в България има благоприятни условия за изпити на окултните ученици.
към беседата >>

35. Допреният въглен

Не чрез нож ще се избави светът, но сърце трябва, ум трябва, безстрашие трябва, а ти си, Петре, страхлив, страхлив като заяк!
Като отидоха там, в преторията, казват на Петра: „И ти си един от Неговите ученици“. – „А, аз съм човек с други възгледи, не съм от Неговите ученици“ – отрече се. Три пъти се отрече от Христа и след туй Христос го попита: „Петре, где ти е ножът? “ И като му каза Христос тия думи, той Го разбра. Докосна го Христос с онзи огън на Любовта и му каза где е пътят за избавлението на човечеството. Не чрез нож ще се избави светът, но сърце трябва, ум трябва, безстрашие трябва, а ти си, Петре, страхлив, страхлив като заяк! Аз съм ви привеждал онзи анекдот за заяка, който казвал: „Дотегна ми вече в горите, аз ще изляза навън в света“. Купил си два кобура, въоръжил се, разхожда се. „Паф! “ – тракнало нещо, подскочил и избягал. „Втори път няма да бъда страхлив.“ Тракнало пак, пак избягал. Колкото пъти тракнало, все избягвал в гората.
към беседата >>

36. Обектът на съзнанието

„Ще покажем безстрашие!
“ – Но не го показвате. „Ще покажем геройство! “ – Няма го. „Ще покажем голямо търпение! “ – И него го няма. „Ще покажем безстрашие! “ – Няма го. „Ще покажем смирение! “ – Няма го, т. е. не че го няма, но отвън не се проявява – отвътре може да го имате. После казвате: „Да проявим Любовта в този висш смисъл!
към беседата >>

37. Добрите навици. Разумното сърце

Човек трябва да бъде смел, да владее страха, да не трепва, да бъде безстрашен човек.
Сега от вас се изискват добри навици. Без тях никакъв морал не може да се подкрепя. Човек трябва да бъде смел, да владее страха, да не трепва, да бъде безстрашен човек. Представете си, че пътувате в гората и между камъните някъде виждате една малка змия и хуквате да бягате. Тя не иде към вас, но вие бягате. Щом бягате вие, и тя почва да бяга към вас. Не, човек не трябва да се стряска от нищо. Ще се спрете, ще вземете една разумна позиция и ще повикате вашето разумно сърце.
към беседата >>

38. Добрата страна на страданията. Чистотата

Сега, знаете ли по какво се отличава безстрашливият човек?
Сега, знаете ли по какво се отличава безстрашливият човек? Безстрашието е качество на сърцето. Само добродетелният човек на Любовта е безстрашлив, а който няма любов, той всякога е страхлив. Хора без любов са най-големите страхливци, а хората на Любовта са смели и решителни. Някои хора минават за големи герои, обаче те нямат любов. Разправяше ми един полковник една случка от последната война.
към беседата >>

Безстрашието е качество на сърцето.
Сега, знаете ли по какво се отличава безстрашливият човек? Безстрашието е качество на сърцето. Само добродетелният човек на Любовта е безстрашлив, а който няма любов, той всякога е страхлив. Хора без любов са най-големите страхливци, а хората на Любовта са смели и решителни. Някои хора минават за големи герои, обаче те нямат любов. Разправяше ми един полковник една случка от последната война. В Македония имало сражение.
към беседата >>

Само добродетелният човек на Любовта е безстрашлив, а който няма любов, той всякога е страхлив.
Сега, знаете ли по какво се отличава безстрашливият човек? Безстрашието е качество на сърцето. Само добродетелният човек на Любовта е безстрашлив, а който няма любов, той всякога е страхлив. Хора без любов са най-големите страхливци, а хората на Любовта са смели и решителни. Някои хора минават за големи герои, обаче те нямат любов. Разправяше ми един полковник една случка от последната война. В Македония имало сражение. Като падали гранатите, всичките му членове треперели, едва се въздържал да не извика, но мълчал – честолюбието му не допущало да се покаже страхлив.
към беседата >>

Това не е безстрашие.
Мислил си: какво ще кажат войниците и другите офицери за мене? Най-после той вижда един генерал, който също тъй треперел. Той го запитва: страх ли те е? – Не ме е страх. Обаче и двамата треперят. Това не е безстрашие. Безстрашливият човек е тих и спокоен. У него се забелязва едно вътрешно спокойствие и присъствие на духа. И човек трябва да прави опити веднъж, дваж, три пъти, сто пъти, а може и хиляда пъти, докато най-после добие туй състояние – спокойствие на духа. Тогава ще усетите един вътрешен мир, една вътрешна радост, че сте надделяли на страха си и Любовта е станала господар на вашето сърце.
към беседата >>

Безстрашливият човек е тих и спокоен.
Най-после той вижда един генерал, който също тъй треперел. Той го запитва: страх ли те е? – Не ме е страх. Обаче и двамата треперят. Това не е безстрашие. Безстрашливият човек е тих и спокоен. У него се забелязва едно вътрешно спокойствие и присъствие на духа. И човек трябва да прави опити веднъж, дваж, три пъти, сто пъти, а може и хиляда пъти, докато най-после добие туй състояние – спокойствие на духа. Тогава ще усетите един вътрешен мир, една вътрешна радост, че сте надделяли на страха си и Любовта е станала господар на вашето сърце.
към беседата >>

39. Още малко

За да предават Словото Му, те трябва да бъдат смели, безстрашни.
Престъпленията отдалеч миришат. От тялото, както от ума и сърцето на чистите и праведните излиза голямо благоухание. Те носят живот на хората. Те са живи, динамични сили, проводници на Бога. Божият Дух се проявява чрез хората. За да предават Словото Му, те трябва да бъдат смели, безстрашни. – Какво ще говорят на хората ? – Ще говорят за Божията Любов, за възприемане на Божествените сили. С други думи казано: Не се противопоставяйте на Божествените сили, на това, което Бог е вложил във вас. Тогава, като срещнете някой религиозен, кажете му: Братко, да си подадем ръка в името на Бога и да се разберем. Радвам се, че и ти, и аз вярваме в Христа, като Син на Бога, като проводник на Неговата Любов.
към беседата >>

40. Предаване на мислите. Музикалност

Този опит може да се направи или от много смелия, безстрашния, или от много страхливия.
Например, някои имат излишна енергия, която се натрупва в центъра на страха. Дето върви, все се страхува. Набралата се в него енергия постоянно го безпокои. Тогава направете следния опит. Нека един от вас, който не е страхлив, да си тури ръката на това място, дето е центърът на страха, и той ще изчезне. Този опит може да се направи или от много смелия, безстрашния, или от много страхливия. Гневът също тъй е набиране на излишна енергия. Центърът му е зад ушите. По същия начин нека онзи, който е много разположен, да си тури ръцете на това място и гневът веднага ще изчезне. Ако тази енергия не се отнеме от човека, веднага започва едно свиване на мускулите. И след 5–10 минути, като мине гневното състояние, човек казва: Извини, аз не: бях в духа си, нервен съм.
към беседата >>

41. Просете, търсете и хлопайте

Казват за паяка, че е смел, безстрашен.
Страхът е опасен, защото винаги се придружава от лъжата. Дето има лъжа, там има и страх. И обратно, дето е страхът, там е и лъжата. Дето има страх и лъжа, там няма култура. Аз говоря за вътрешния страх. Казват за паяка, че е смел, безстрашен. Не, той е много страхлив. Един ден наблюдавам един паяк, направил паяжината в една дупка. По едно време той улови една мравка. След нея дойде втора мравка, но не влезе в мрежата. Тя хвана една от нишките на паяжината и постепенно разкъса цялата мрежа.
към беседата >>

42. Страхът

Не говоря за смели, за безстрашни само за един момент.
Единственото нещо, което спъва сегашните ученици да прогресират бързо в духовната наука, е страхът. Аз съм срещал малко смели хора в света. Не говоря за смели, за безстрашни само за един момент. Например някой човек може да бъде смел, безстрашен на бойното поле. Там може геройски да влезе в десет най-страшни сражения, но оставете го в обикновения живот – там ще се прояви като най-голям страхливец. Вземете му парите от касата и той вече е под страха за утрешния ден. Страхът е, който ви спъва навсякъде. Този страх влияе върху ума ви, пречи ви да се проявите.
към беседата >>

Например някой човек може да бъде смел, безстрашен на бойното поле.
Единственото нещо, което спъва сегашните ученици да прогресират бързо в духовната наука, е страхът. Аз съм срещал малко смели хора в света. Не говоря за смели, за безстрашни само за един момент. Например някой човек може да бъде смел, безстрашен на бойното поле. Там може геройски да влезе в десет най-страшни сражения, но оставете го в обикновения живот – там ще се прояви като най-голям страхливец. Вземете му парите от касата и той вече е под страха за утрешния ден. Страхът е, който ви спъва навсякъде. Този страх влияе върху ума ви, пречи ви да се проявите. Вие имате някое добро желание, но се възпирате да го проявите.
към беседата >>

Значи никой не може да ни лиши от това, което Бог първоначално е обещал да ни даде, затова трябва да бъдем свободни и безстрашливи.
Не, казвал съм ви и друг път, че у Бога няма обратни решения. У Бога има нещо велико и за най-малкото нещо, което е обещал. Той е всякога буден. Това, което обещае веднъж, всякога го изпълнява. Няма ум, по-буден от Неговия. Значи никой не може да ни лиши от това, което Бог първоначално е обещал да ни даде, затова трябва да бъдем свободни и безстрашливи. У Бога няма страх. Ако вие сте страхливи, това не е от Бога, това е от дявола. Страхът е начало на греха в света. Забелязал съм, че когато учениците дойдат в училището, в първо време се уплашват как и кога ще завършат гимназия. Завършат гимназия, влязат в университета – боят се как ще го изкарат.
към беседата >>

Абсолютно свободни и чисти са ония, които са безстрашни.
Докато страхът не е излязъл от вас, и да ви се каже Истината, вие ще я облечете пак в дрехата на страха. Щом облечете Истината в дрехата на страха, тя се покварява. И Истината може да се поквари. Ако в едно нечисто шише налеете чиста вода, тя все ще има малко мирис, който ще разваля вкуса ¢. За да бъде човек абсолютно свободен, трябва да бъде абсолютно чист. Абсолютно свободни и чисти са ония, които са безстрашни. Само безстрашният човек може да стане верен на Бога. Той е верен във всичките векове, а това е ценно качество. Имаш ли страх, може да изневериш на Бога. Щом сгреши човек, после се разкайва. Онзи, който греши, се разкайва.
към беседата >>

Само безстрашният човек може да стане верен на Бога.
Щом облечете Истината в дрехата на страха, тя се покварява. И Истината може да се поквари. Ако в едно нечисто шише налеете чиста вода, тя все ще има малко мирис, който ще разваля вкуса ¢. За да бъде човек абсолютно свободен, трябва да бъде абсолютно чист. Абсолютно свободни и чисти са ония, които са безстрашни. Само безстрашният човек може да стане верен на Бога. Той е верен във всичките векове, а това е ценно качество. Имаш ли страх, може да изневериш на Бога. Щом сгреши човек, после се разкайва. Онзи, който греши, се разкайва. Това е хубаво.
към беседата >>

Не говоря за нахалство, но за безстрашие.
Щом сгреши човек, после се разкайва. Онзи, който греши, се разкайва. Това е хубаво. По-добре е обаче човек да върши нещата без страх. Туй е едно от най-благородните качества. Не говоря за нахалство, но за безстрашие. Веднъж приемеш едно убеждение, решиш да служиш на Бога – изпълни го. Тогава ще дойде най-малката Любов в тебе.
към беседата >>

Вие сте най-безстрашните хора.
„Не му е дошло времето“ – страхът действа във вас. Някои от вас се запитват: „Защо Учителя ни е събрал? Ние нищо не разбираме. Защо не е събрал по-учени хора от нас? “ – Защото онези са по-страхливи от вас. Вие сте най-безстрашните хора. Вие мислите, че аз съм толкова будала, та като няма какво да правя, събрал съм, който ми попадне. И у вас има страх, само че по-малко, отколкото у другите. Това е една Истина. Онзи човек, който ще те остави посред пътя, как ще пътуваш с него? През всичките векове Учителите, които са идвали в света, са изисквали от своите ученици безстрашие – това е първото нещо.
към беседата >>

През всичките векове Учителите, които са идвали в света, са изисквали от своите ученици безстрашие – това е първото нещо.
Вие сте най-безстрашните хора. Вие мислите, че аз съм толкова будала, та като няма какво да правя, събрал съм, който ми попадне. И у вас има страх, само че по-малко, отколкото у другите. Това е една Истина. Онзи човек, който ще те остави посред пътя, как ще пътуваш с него? През всичките векове Учителите, които са идвали в света, са изисквали от своите ученици безстрашие – това е първото нещо. Затова, за да се придобие безстрашие, придобивали са предварително други малки качества. Какво качество се изисква от ученика, за да бъде безстрашен?
към беседата >>

Затова, за да се придобие безстрашие, придобивали са предварително други малки качества.
Вие мислите, че аз съм толкова будала, та като няма какво да правя, събрал съм, който ми попадне. И у вас има страх, само че по-малко, отколкото у другите. Това е една Истина. Онзи човек, който ще те остави посред пътя, как ще пътуваш с него? През всичките векове Учителите, които са идвали в света, са изисквали от своите ученици безстрашие – това е първото нещо. Затова, за да се придобие безстрашие, придобивали са предварително други малки качества. Какво качество се изисква от ученика, за да бъде безстрашен?
към беседата >>

Какво качество се изисква от ученика, за да бъде безстрашен?
И у вас има страх, само че по-малко, отколкото у другите. Това е една Истина. Онзи човек, който ще те остави посред пътя, как ще пътуваш с него? През всичките векове Учителите, които са идвали в света, са изисквали от своите ученици безстрашие – това е първото нещо. Затова, за да се придобие безстрашие, придобивали са предварително други малки качества. Какво качество се изисква от ученика, за да бъде безстрашен?
към беседата >>

Сега от вас се изисква безстрашие.
Сега от вас се изисква безстрашие. Някой казва: „Учителю, виж еди-коя си ученичка, плаче.“ – От страх. „Ама скръб има тя! “ Нищо, аз виждам. Скръбта е Божествен подтик. Тя скърби от страх, че страда.
към беседата >>

43. Раздай всичко!

Туй наричаме любов, туй наричаме безстрашие. (втори вариант)
Питам: Кой от вас не е опасан с една такава боа? Аз виждам всички хора опасани с по една боа. Где е вашия възлюбен, който може да я хване за врата? Изисква се сръчност, изисква се геройство. Туй наричаме закон на себеотричане и онзи, който не знае, как да се бори, той ще плати с живота си. Туй наричаме любов, туй наричаме безстрашие. В този случай графът показа своя ум, своята сила, разумност, и своето благородство. Той казва на своята възлюбена: Когато си слаба, сама не ходи. Слабите хора в опасни места нямат право сами да ходят.
към втори вариант >>

Туй наричаме любовь, туй наричаме безстрашие.
Питамъ: кой отъ васъ не е опасанъ съ една такава боа? Азъ виждамъ всички хора опасани съ по една боа. Гдѣ е вашия възлюбенъ, който може да я хване за врата? Изисква се сръчностъ, изисква се геройство. Туй наричаме законъ на себеотричане и онзи, който не знае, какъ да се бори, той ще плати съ живота си. Туй наричаме любовь, туй наричаме безстрашие. Въ този случай графътъ показа своя умъ, своята сила, разумность, и своето благородство. Той казва на своята възлюбена: когато си слаба, сама не ходи. Слабитѣ хора въ опасни мѣста нѣматъ право сами да ходятъ.
към беседата >>

44. Положителни и отрицателни състояния на живота

Друг е въпросът, ако той по симпатия може да ми подейства със своя страх или със своето безстрашие.
Един ученик, като се разговаряше с мене, ми каза: „Учителю, мен не ме е страх от тебе.“ Че аз не съм мечка да те е страх! Аз не искам да ви плаша. Каква радост ще ми причини това, че се страхува от мене? Дали се страхува, или не, за мен е безразлично. За него не е добре, ако се страхува. Друг е въпросът, ако той по симпатия може да ми подейства със своя страх или със своето безстрашие. Страхът произтича всякога от материални обекти – нищо повече.
към беседата >>

45. Рѫката сѫблазнява / Ръката съблазнява

Трябва да посетите някоя културна страна, да сте на мястото на някой от тези великани, или както ги наричат безстрашните, т.е. (втори вариант)
Само разумните хора имат ръка. Само разумните хора имат огнестрелни оръжия. Само те могат да носят огнестрелни оръжия. И боговете имат огнестрелни оръжия. Понеже човек минава през големите светове, минава за голям, иска да се мери с боговете, затова и той носи оръжия. Трябва да посетите някоя културна страна, да сте на мястото на някой от тези великани, или както ги наричат безстрашните, т.е. да сте на мястото на онези, които от нищо не се страхуват, които са над всичко, да видите, как бихте се чувствали. Ако питате българина какъв е, той ще ви каже, че е от тези безстрашните, които от никакво оръжие не се боят. Но я да почнат да падат ония гранати от оръдия около него, ще се види колко е от безстрашните. Да му мисли този, който е близо до гранатите! Питам: В какво седи красотата на човешкия живот?
към втори вариант >>

Ако питате българина какъв е, той ще ви каже, че е от тези безстрашните, които от никакво оръжие не се боят. (втори вариант)
Само те могат да носят огнестрелни оръжия. И боговете имат огнестрелни оръжия. Понеже човек минава през големите светове, минава за голям, иска да се мери с боговете, затова и той носи оръжия. Трябва да посетите някоя културна страна, да сте на мястото на някой от тези великани, или както ги наричат безстрашните, т.е. да сте на мястото на онези, които от нищо не се страхуват, които са над всичко, да видите, как бихте се чувствали. Ако питате българина какъв е, той ще ви каже, че е от тези безстрашните, които от никакво оръжие не се боят. Но я да почнат да падат ония гранати от оръдия около него, ще се види колко е от безстрашните. Да му мисли този, който е близо до гранатите! Питам: В какво седи красотата на човешкия живот? В разрушението ли, или в съграждането? В лъжата ли, или в Истината?
към втори вариант >>

Но я да почнат да падат ония гранати от оръдия около него, ще се види колко е от безстрашните. (втори вариант)
И боговете имат огнестрелни оръжия. Понеже човек минава през големите светове, минава за голям, иска да се мери с боговете, затова и той носи оръжия. Трябва да посетите някоя културна страна, да сте на мястото на някой от тези великани, или както ги наричат безстрашните, т.е. да сте на мястото на онези, които от нищо не се страхуват, които са над всичко, да видите, как бихте се чувствали. Ако питате българина какъв е, той ще ви каже, че е от тези безстрашните, които от никакво оръжие не се боят. Но я да почнат да падат ония гранати от оръдия около него, ще се види колко е от безстрашните. Да му мисли този, който е близо до гранатите! Питам: В какво седи красотата на човешкия живот? В разрушението ли, или в съграждането? В лъжата ли, или в Истината? В Мъдростта ли, или в глупостта?
към втори вариант >>

Трѣбва да посѣтите нѣкоя културна страна, да сте на мѣстото на нѣкой отъ тѣзи великани, или както ги наричатъ безстрашнитѣ, т.е.
Само разумнитѣ хора иматъ рѫка. Само разумнитѣ хора иматъ огнестрѣлни орѫжия. Само тѣ могатъ да носятъ огнестрѣлни орѫжия. И боговетѣ иматъ огнестрѣлни орѫжия. Понеже човѣкъ минава прѣзъ голѣмите свѣтове, минава за голѣмъ, иска да се мѣри съ боговетѣ, затова и той носи орѫжия. Трѣбва да посѣтите нѣкоя културна страна, да сте на мѣстото на нѣкой отъ тѣзи великани, или както ги наричатъ безстрашнитѣ, т.е. да сте на мѣстото на онѣзи, които отъ нищо не се страхуватъ, които сѫ надъ всичко, да видите, как бихте се чувствували. Ако питате българина какъвъ е, той ще ви каже, че е отъ тия безстрашнитѣ, които отъ никакво орѫжие не се боятъ. Но я да почнатъ да падатъ ония гранати отъ орѫдия около него, ще се види колко е отъ безстрашнитѣ. Да му мисли този, който е близо до гранатитѣ! Питамъ: въ какво седи красотата на човѣшкия животъ?
към беседата >>

Ако питате българина какъвъ е, той ще ви каже, че е отъ тия безстрашнитѣ, които отъ никакво орѫжие не се боятъ.
Само тѣ могатъ да носятъ огнестрѣлни орѫжия. И боговетѣ иматъ огнестрѣлни орѫжия. Понеже човѣкъ минава прѣзъ голѣмите свѣтове, минава за голѣмъ, иска да се мѣри съ боговетѣ, затова и той носи орѫжия. Трѣбва да посѣтите нѣкоя културна страна, да сте на мѣстото на нѣкой отъ тѣзи великани, или както ги наричатъ безстрашнитѣ, т.е. да сте на мѣстото на онѣзи, които отъ нищо не се страхуватъ, които сѫ надъ всичко, да видите, как бихте се чувствували. Ако питате българина какъвъ е, той ще ви каже, че е отъ тия безстрашнитѣ, които отъ никакво орѫжие не се боятъ. Но я да почнатъ да падатъ ония гранати отъ орѫдия около него, ще се види колко е отъ безстрашнитѣ. Да му мисли този, който е близо до гранатитѣ! Питамъ: въ какво седи красотата на човѣшкия животъ? Въ разрушението ли, или въ съграждането? Въ лъжата ли, или въ Истината?
към беседата >>

Но я да почнатъ да падатъ ония гранати отъ орѫдия около него, ще се види колко е отъ безстрашнитѣ.
И боговетѣ иматъ огнестрѣлни орѫжия. Понеже човѣкъ минава прѣзъ голѣмите свѣтове, минава за голѣмъ, иска да се мѣри съ боговетѣ, затова и той носи орѫжия. Трѣбва да посѣтите нѣкоя културна страна, да сте на мѣстото на нѣкой отъ тѣзи великани, или както ги наричатъ безстрашнитѣ, т.е. да сте на мѣстото на онѣзи, които отъ нищо не се страхуватъ, които сѫ надъ всичко, да видите, как бихте се чувствували. Ако питате българина какъвъ е, той ще ви каже, че е отъ тия безстрашнитѣ, които отъ никакво орѫжие не се боятъ. Но я да почнатъ да падатъ ония гранати отъ орѫдия около него, ще се види колко е отъ безстрашнитѣ. Да му мисли този, който е близо до гранатитѣ! Питамъ: въ какво седи красотата на човѣшкия животъ? Въ разрушението ли, или въ съграждането? Въ лъжата ли, или въ Истината? Въ Мѫдростьта ли, или въ глупостьта?
към беседата >>

46. Отмерените прояви

Най-първо ще пратя безстрашните, на които окото не трепва от нищо, а после и страхливите.
Вие ще кажете: „Глупава работа е това, да отида на Витоша със свещта и да я държа там цяла нощ запалена. Всеки ще ми каже, че Михаля гоня.“ Ами че аз мога да ви покажа много ваши работи, по-глупави от това, което вие смятате за глупаво и недостойно за вас – да държите запалена свещ на Витоша. Да запалите свещ на Витоша – това е една светла идея. Като запалите свещта, аз ще ви кажа какво да мислите. По този начин ще научите нещо хубаво. Най-първо ще пратя безстрашните, на които окото не трепва от нищо, а после и страхливите.
към беседата >>

47. Най-малкото чувство

Господ обича смели и безстрашливи деца, които не се страхуват.
Вие трябва да бъдете герои, да преодолявате мъчнотиите. Казвате: „Добър е Господ.“ Аз зная, че Господ е добър. Щом Господ е добър, вие трябва да бъдете герои. Господ обича смели и безстрашливи деца, които не се страхуват. Ако един паяк може да те уплаши и да бягаш от него, де е твоето геройство? Като те види някой ангел, че бягаш от паяка, ще се усмихне и ще каже: „Да бягаш от един паяк, това е добродетел, ти заслужаваш шест.“ Вие казвате: „Как, нима от паяк бягаме? “ – Да, вие от мравка бягате и от един малък микроб бягате. – „А, от микроба ще бягаме! “ – Как, не бягате ли от микроба на чумата?
към беседата >>

48. Учителя каза на ученика

Безстрашни трябва да бъдете.
Като вървите, да не се клати земята отдолу, но като турите крака си на почвата, да покажете, че имате стабилност, да покажете, че мислите са отмерени, строго определени. Такъв човек е готов да влезе във всяко сражение. При това младите имат друга една черта - те са готови да се жертват, много не му мислят. Следователно в ръцете, в хода, в движенията вие показвате, че сте смели, решителни да атакувате вашия неприятел. Щом вървиш и се спираш, това показва, че има страх. Безстрашни трябва да бъдете. Страхът ви трябва само като едно качество на благоразумие. Страхът трябва да го имате само когато дойде да престъпите един закон на любовта. Когато се яви някоя мисъл да престъпите великия закон на Божията Любов, тогава трябва да дойде страхът и да кажете: "Не, няма да го направя! " Но тия неща са много редки.
към беседата >>

49. Голяма радост и малка скръб

И най-безстрашният човек, ако излезе вечер, през някоя тъмна нощ, все ще му трепне сърцето.
Интересувайте се от всичко, което ви заобикаля, както ученият се интересува и от най-големите подробности на предмета, който той изучава. Добре е човек да се интересува от всичко, но на първо място трябва да поставя важните неща, а на второ и на трето място - маловажните. При това човек не трябва прибързано да вади заключенията си. Прибързаните заключения довеждат до криви познания, а кривите познания карат хората да се плашат и от сянката си. Те казват, че Бог царува навсякъде, а щом излязат вечер сами, те се плашат. И най-безстрашният човек, ако излезе вечер, през някоя тъмна нощ, все ще му трепне сърцето. И като го запитат след това, дали се е страхувал, той, за да се покаже герой, ще отговори: „Никак не ме беше страх, сърцето ми не трепна даже." Ако този човек е искрен, той ще каже: „През всичкото време сърцето ми трепереше, цяла нощ се борих със страха, но молих се на Бога и благодарение на това, издържах." Обаче страхът не е лошо нещо. Той е Божествено чувство. Страхът е лошо нещо само тогава, когато го направим съветник в живота си и той ни определя кога и как да постъпваме. Човек има 40 центрове, 40 способности, с които трябва да се съветва.
към беседата >>

50. Мария избра

Хората на новия живот трябва да бъдат безстрашни, но разумни.
Не, това е неправилно схващане на живота. Трябва още докато си жив да придобиеш онези алхимически свойства на живота, че колкото и да боледуваш, нищо да не е в състояние да те умори. При това, никаква болест да не те хваща. Ти трябва да дойдеш до положение да умираш, без да се разлагаш, без да се унищожаваш; да страдаш, без да се разрушаваш. При това, колкото пъти и да умираш в живота си, в края на краищата пак да възкръсваш – и от нищо да нямаш страх в живота си. Хората на новия живот трябва да бъдат безстрашни, но разумни. Бог е дал като награда на всички хора възкресението, безсмъртния живот. В безсмъртния живот се крият условията за постигане на най-възвишената култура, каквато човек може да постигне някога. Всичко възвишено и красиво в живота се постига. Но кога? – Когато се живее един разумен живот.
към беседата >>

51. Реални величини / Реалното в живота

Нали знаете приказката за безстрашния? (втори вариант)
Нали знаете приказката за безстрашния? Той не знаел какво нещо е страх. Тръгнал по света – дано намери нещо, от което да се уплаши, че да опита какво нещо е страхът. Пътувал по морета, вълни го тласкали, по планини се качил, със зверове, с мечки и с лъвове се борил, със змии, навсякъде ходил, в гробища седял, с духове се борил и казвал: "Какво нещо е туй страхът, няма го по света, аз не го познавам." Един ден, като си извадил торбичката да яде, излязла една мишка, и той се уплашил. Казал: "Разбрах какво нещо е страхът." Значи не са големите работи, които могат да уплашат човека – една малка мишка. Как бихте изтълкували онази българска поговорка: "Малкото камъче прекатурва колата"?
към втори вариант >>

52. Духовна мекота

А щом е безстрашен, привлича положителните. (втори вариант)
Когато ние говорим за свободата, подразбираме да идем в хармонично съприкосновение с окръжаващата среда. Хармонично да действа върху нас. Сега не трябва да бъдете страхливи. Страхът привлича негативните сили – щом човек се страхува, става негативен. А щом е безстрашен, привлича положителните. Но по някой път положителните сили могат да причинят на ученика толкова нещастие, колкото и отрицателните. Положителен, да кажем, бил си се с някого, наранил си го, турят те в затвора. А други от страх извърши някое престъпление – и той в затвора. И тогава знаете ли на кого ще замязате? Пуснали един дребен крадец при затворниците – все убийци и големи крадци.
към втори вариант >>

53. Избавената душа

Човекът на истината е човек на съвършеното безстрашие.
Казва Христос: които чуят гласа на тази истина, ще оживеят и ще възкръснат. И тъй, както Талес, аз казвам: бъдещият свят ще е направен от истината. За това всеки човек, който търси истината, трябва да влезе в най-дълбоките места на Земята. Човекът на истината е човек на съвършеното безстрашие. Той не е страхлив човек. Това не значи, че страхът не се проявява в неговата душа, но като дойде страхът, той го побеждава. Някой казва: да ме освободят от страха! Няма какво да те освобождават. Страхът ще ходи с тебе, но ти няма да се страхуваш.
към беседата >>

54. Специалният закон

В душата на всеки човек е вложено разумното безстрашие.
Време е вече двама души от вас да дадат пример, да потеглят към върха. Аз виждам вече две сестри и двама братя, които са готови да потеглят към върха. Ще кажете: “Защо непременно трябва да тръгнат двама братя и две сестри? ” – Защото светът е създаден от двойката. Тъй щото най-напред ще започнат двама, после четирима, осмина и т. н. В душата на всеки човек е вложено разумното безстрашие. Той трябва да има страх от греха, а безстрашие при правене на добро.
към беседата >>

Той трябва да има страх от греха, а безстрашие при правене на добро.
Аз виждам вече две сестри и двама братя, които са готови да потеглят към върха. Ще кажете: “Защо непременно трябва да тръгнат двама братя и две сестри? ” – Защото светът е създаден от двойката. Тъй щото най-напред ще започнат двама, после четирима, осмина и т. н. В душата на всеки човек е вложено разумното безстрашие. Той трябва да има страх от греха, а безстрашие при правене на добро.
към беседата >>

55. Влизане

Всеки, който иска да върви в Божествения път и да стане „човек“ в пълния смисъл на думата, най-първо трябва да бъде безстрашен.
Или, когато искат да похвалят някой момък, казват: „Левент момък, като планина“. Това са иносказателни изречения. Те са хубави, но ако се тълкуват буквално, губят своя дълбок смисъл. Духът на някой момък може да бъде като планина; мисълта му може да бъде велика и мощна, но той сам, по форма, не може да бъде като планина. При процеса на раждането духът засяга мощното, великото в човека. Всеки, който иска да върви в Божествения път и да стане „човек“ в пълния смисъл на думата, най-първо трябва да бъде безстрашен. Второто качество, което трябва да притежава, е смирението. Наблюдавайте животните и ще видите, че смирението не съществува в тяхното царство. Значи, то е качество само на човека. Срещате някое куче, вирнало опашка – върви. Виждате някой пуяк, разперил опашка, върви гордо и казва: Знаете ли, кой съм аз?
към беседата >>

Човекът на Истината, на Правдата, предполага абсолютно безстрашие.
Дали точно така мисли петелът, не зная, това е мое тълкувание. Значи, две положения може да има тук: Или петелът е прав, че като него певец няма, или моето тълкувание не е право. Трето качество, което характеризира човека, като истински човек, е справедливостта. При това, за да се застъпи човек за известна Истина, той трябва да бъде смел. Страхливите хора не могат да бъдат справедливи. Човекът на Истината, на Правдата, предполага абсолютно безстрашие. На страхливия човек не може да се разчита. Дойде ли до някое опасно място, той веднага ще избяга. Страхливият момък, преди да се ожени, казва на своята възлюбена, че я обича, че е готов на всякакви жертви за нея. Обаче, щом се ожени не минават две години, и той избягва, не издържа на обещанията си.
към беседата >>

Ще ви разправя един пример, да видите доколко страхливият момък може да издържи в своята вярност и безстрашие.
Ще ви разправя един пример, да видите доколко страхливият момък може да издържи в своята вярност и безстрашие. Един млад българин, много страхлив, се влюбил в една млада, хубава мома. Един ден и двамата тръгнали на път, но трябвало да минат през една голяма, гъста гора. Той й казал: Не се страхувай, на мене разчитай! Аз съм силен, безстрашен човек, няма да те оставя сама, при каквото и положение да изпаднем. По едно време насреща им се задала една мечка.
към беседата >>

Аз съм силен, безстрашен човек, няма да те оставя сама, при каквото и положение да изпаднем.
Ще ви разправя един пример, да видите доколко страхливият момък може да издържи в своята вярност и безстрашие. Един млад българин, много страхлив, се влюбил в една млада, хубава мома. Един ден и двамата тръгнали на път, но трябвало да минат през една голяма, гъста гора. Той й казал: Не се страхувай, на мене разчитай! Аз съм силен, безстрашен човек, няма да те оставя сама, при каквото и положение да изпаднем. По едно време насреща им се задала една мечка. Момъкът веднага се качил на едно дърво и оттам казал на своята възлюбена: Не се плаши, не мърдай, аз оттук ще цъкам! Неговата възлюбена била умна мома. Тя веднага се простряла на земята и се пристроила на мъртва. Мечката се приближила до нея, подушила я и казала: Слушай, не се жени за своя възлюбен.
към беседата >>

56. Дело свършено

Страхливият ще остане в тази тъмна зона, а безстрашният ще я премине и ще върви напред.
Казвам: Такова затъмнение или помрачаване често става и в съзнанието на човека. Който не разбира закона, ще се уплаши, а който го разбира, ще концентрира ума си, вниманието си, да запази будност на съзнанието си, докато премине тази тъмна зона. В това положение неверният ще се отрече от Бог, а разумният, търпеливият ще се свърже още по-здраво. Страхливият ще остане в тази тъмна зона, а безстрашният ще я премине и ще върви напред. Данте е преминал през тази зона, но неговата възлюбена – Беатриче му осветявала пътя със своето фенерче, като го развеждала при страдащите и му обяснявала причините за техните страдания.
към беседата >>

57. Трите зрънца

В туй отношение ще бъдете безстрашни. (втори вариант)
Влиянието на звездите. За да влияят, те са ни дали нещо. Щом дадеш, имаш влияние. Щом не даваш, не може да имаш влияние. То е закон вътре в природата, даваш и вземаш, обмяна има. В туй отношение ще бъдете безстрашни. Не главоломно да кажеш: «Аз всичко мога да направя.» Има нещо, което не можеш да направиш.
към втори вариант >>

58. Няма тайно

Човекът на новите идеи е разумен, безстрашен.
При третия изпит ще ви поставят на планината, отдето ще ви покажат всички царства и ще ви кажат, че ако се поклоните на сатаната, ще придобиете всички тия царства. Обаче, истинският ученик, който е изучил уроците си, знае, че при обикновени условия камъните на хляб не стават; от храма не може да се хвърли на земята неповреден и от планината царства не се превземат. Великият Учител на човечеството, Христос, когото невидимият свят постави на тези изпити, отговори: „Не само с хляб може да се живее, но и с всяко разумно слово, което излиза от устата на Отца.“ Когато сатаната му каза, че, ако му се поклони, ще притежава всички земни царства, Той му отговори: „Махни се от мене, сатана, защото всички царства горе на небето, както и долу на земята, са Божии, и само Той разполага с тях.“ Сега и вие седите на планината, искате да станете пръв министър в България. Намерите ли се в това положение, трябва да знаете, че сатаната е пред вас, иска да му се поклоните, за да ви даде министерско кресло. Така могат да мислят само профаните, които не разбират великите закони на живота. Човекът на новите идеи е разумен, безстрашен. Той знае, че това, което ние, като хора, предполагаме и очакваме, не става всякога. В живота има закони, според които става точно това, което е определено, а не това, което ние мислим. Туй, което вие никога не сте мислили, става; туй, което сте мислили, не става. Когато се казва, че нещата стават така, както са определени, вие мислите, че те стават, според както ги очаквате. Не, нещата не стават, както вие мислите.
към беседата >>

59. Образи на реалността

Насреща му седи трудна задача, ама той се бори – безстрашлив. (втори вариант)
Здравият човек се интересува от всичко в живота. В него всички чувства, волеви действия са нормално развити, той диша живот – енергия. Той не се безпокои. Когато срещне едно препятствие в живота, усеща голямо удоволствие, както един юнак, който среща един противник, с когото се бори. Тъй, както математиците, те са смели хора – като му зададеш една задача, казва: «Дай ми сложна задача.» То значи юнак. Насреща му седи трудна задача, ама той се бори – безстрашлив. А онзи, страхливият, [на него] му треперят краката. «А, казва, няма да може.» Хване се за главата. Има хора, които рисуват, казват: «Тази картина не мога да нарисувам.» А някой веднага вземе и я нарисува – то е здрав човек. В него има едно знание, усеща приятност в мъчнотиите. Усещате ли приятност в мъчнотиите, вий сте здрав.
към втори вариант >>

60. Хармонични положения

Изобщо, еврейските пророци са войнствени, безстрашни; те изнасят Словото Божие с достойнство и казват: „Така говори Бог".
Като четете книгата на пророците, виждате, че те са смели и решителни. Изобщо, еврейските пророци са войнствени, безстрашни; те изнасят Словото Божие с достойнство и казват: „Така говори Бог". При големите страдания някои от пророците са се разколебавали, но временно - например пророк Иеремия казва: „Господи, откак започнах да Ти служа, главата ми побеля", но след това той се разкайва и плаче. Ако един пророк плаче, какво остава за обикновените хора? Когато Бог изпрати пророк Ион в Ниневия да проповядва, той започна да разговаря с Господа в себе си - казваше: „Зная, Господи, че си милостив и благоутробен; Ти ме изпращаш да проповядвам на тия хора, но като се обърнат към Тебе с молба да ги простиш, ще ги помилваш. Тогава аз ще изляза лъжлив пророк". След този разговор пророкът взе торбата си и тръгна за Испания, избяга от лицето на Бога, но след като китът го погълна, той лежа три дни в утробата му.
към беседата >>

61. Научни изследвания

За да не изпада в погрешки, нужно е да развива наблюдателност, точност, безстрашие, да мери вярно, а после да си служи с външни пособия.
Добре е човек да изучава окултните науки, но трябва да бъде готов за тях. За да не изпада в погрешки, нужно е да развива наблюдателност, точност, безстрашие, да мери вярно, а после да си служи с външни пособия. Той трябва да схваща нещата правилно и каквото му се открие, да не се страхува. Човек не може да бъде астролог, френолог, хиромантик, ако не е чувствителен. Много неща познава той по линиите, по центровете, по влиянието на планетите, но много неща му се откриват при съприкосновението му с даден човек. Достатъчно е да пипне ръката му и ако е чувствителен, да каже много неща. Сухата и слаба ръка с дълги пръсти говори едно, а влажната и пълна ръка с къси пръсти говори друго.
към беседата >>

62. Свещ, която не гасне

Освен това от вас се изисква безстрашие.
Като ученици на окултна школа, от всички се изисква точност. Всяко нещо трябва да става точно навреме. Невидимият свят е много точен. Освен това от вас се изисква безстрашие. През най-големите бури на живота да минавате, ще вървите напред. Космите ви могат да настръхват от страх – важно е да не спирате по пътя, нито да се връщате назад. Напред трябва да вървите! Ще минавате през страдания, през мъчнотии; ще плачете, ще се смеете, но при всички положения напред ще вървите. Като минете през всички изпитания, един ден ще кажете:"Плаках, страдах, сълзи проливах, смях се, радостен бях, но свърших най-после определената за мене работа." – " Защо трябва да минем през тези изпитания?
към беседата >>

63. Седем кошници

И ако жената трябва да придобие тази смелост, това безстрашие, да гледа, как ножовете се отправят към нея, без да трепне, и за това има ред методи, по-безопасни и по-рационални.
И ако опитът излезе сполучлив, всички ръкопляскат. Какво печели жената от този опит? Какво печели мъжът? Нищо особено. Ако е въпрос човек да придобие изкуство точно да мери, има хиляди начини за това. И ако жената трябва да придобие тази смелост, това безстрашие, да гледа, как ножовете се отправят към нея, без да трепне, и за това има ред методи, по-безопасни и по-рационални.
към беседата >>

64. Естествена среда

Ще кажете, че, който лети високо, е безстрашен човек.
Достатъчно е да мисли само за земни работи, за да увеличи теглото си; като мисли за възвишени работи, за небето, теглото му се намалява. Той става лек, подвижен, едва стъпва на земята. Като изучавате хода, вървежа на човека, ще познаете, дали е материалист, или идеалист. Материалистът стъпва тежко, грубо, а идеалистът – леко, едва се докосва до земята. Обаче докато е на земята, човек не трябва да се вдига много високо. Ще кажете, че, който лети високо, е безстрашен човек. На земята няма абсолютно безстрашни хора. Даже и авиаторите, които минават за безстрашни, като се намерят на голяма височина в пространството, изпитват страх, чувство на самота, на отдалечаване от земята. Щом се почувстват сами, те искат да се върнат назад. Това са изпитвали много писатели и поети. Чрез мисълта си те се издигат високо в пространството и дохождат до такава височина, която не могат да издържат повече и веднага слизат на земята.
към беседата >>

На земята няма абсолютно безстрашни хора.
Той става лек, подвижен, едва стъпва на земята. Като изучавате хода, вървежа на човека, ще познаете, дали е материалист, или идеалист. Материалистът стъпва тежко, грубо, а идеалистът – леко, едва се докосва до земята. Обаче докато е на земята, човек не трябва да се вдига много високо. Ще кажете, че, който лети високо, е безстрашен човек. На земята няма абсолютно безстрашни хора. Даже и авиаторите, които минават за безстрашни, като се намерят на голяма височина в пространството, изпитват страх, чувство на самота, на отдалечаване от земята. Щом се почувстват сами, те искат да се върнат назад. Това са изпитвали много писатели и поети. Чрез мисълта си те се издигат високо в пространството и дохождат до такава височина, която не могат да издържат повече и веднага слизат на земята. Чрез мисълта си те са стигали и до слънцето, но и там не са останали.
към беседата >>

Даже и авиаторите, които минават за безстрашни, като се намерят на голяма височина в пространството, изпитват страх, чувство на самота, на отдалечаване от земята.
Като изучавате хода, вървежа на човека, ще познаете, дали е материалист, или идеалист. Материалистът стъпва тежко, грубо, а идеалистът – леко, едва се докосва до земята. Обаче докато е на земята, човек не трябва да се вдига много високо. Ще кажете, че, който лети високо, е безстрашен човек. На земята няма абсолютно безстрашни хора. Даже и авиаторите, които минават за безстрашни, като се намерят на голяма височина в пространството, изпитват страх, чувство на самота, на отдалечаване от земята. Щом се почувстват сами, те искат да се върнат назад. Това са изпитвали много писатели и поети. Чрез мисълта си те се издигат високо в пространството и дохождат до такава височина, която не могат да издържат повече и веднага слизат на земята. Чрез мисълта си те са стигали и до слънцето, но и там не са останали.
към беседата >>

65. Двете посоки

Наистина, има опасни места в новия път, но човек трябва да бъде безстрашен; той трябва да бъде герой.
Сегашните хора, млади и стари, вървят по един път, който не им е наложен от природата, а от самите тях, от техните криви разбирания, поради което има толкова лоши последствия. Това е пътят на болестта. Трябва по научен, естествен път да влязат в пътя на здравето. Всички искат да бъдат здрави, но като рекат да се мръднат от местата си, те се страхуват. Наистина, има опасни места в новия път, но човек трябва да бъде безстрашен; той трябва да бъде герой. Като дойдат до тези места, и най-големите герои се разколебават. Вяра е нужна на човека. Не е лесно да минете пропастта по една тънка, огъваема дъска. Като стъпите с единия си крак, дъската веднага се огъва и всеки момент може да се счупи и вие да паднете в пропастта. Как ще минете по тази дъска, особено ако сте болен?
към беседата >>

Вяра и безстрашие се иска от човека, за да премине пропастта, която разделя пътя на болестта от пътя на здравето.
Не е лесно да минете пропастта по една тънка, огъваема дъска. Като стъпите с единия си крак, дъската веднага се огъва и всеки момент може да се счупи и вие да паднете в пропастта. Как ще минете по тази дъска, особено ако сте болен? Никой не може да накара болния сам да мине по дъската. Трябва да дойдат двама силни, здрави юнаци, да го вдигнат на ръце и така да го пренесат от единия бряг на другия. Вяра и безстрашие се иска от човека, за да премине пропастта, която разделя пътя на болестта от пътя на здравето.
към беседата >>

66. Божествена светлина

Кажете ли, че се страхувате да противодействате на престъплението, което се върши пред очите ви, ще ви поставят в положението на заек, да ви гонят, да ви преследват, докато развиете смелост и безстрашие.
Някои ще възразят, че Господ е създал всички животни, че Той е наредил животните да се изтребват едни-други. – Вие трябва да знаете, че всичко, което става около вас, е предметно учение и човек трябва да учи от това, да прояви своята разумност. Когато види, че пред очите му се върши някакво престъпление, разумният човек не чака да слезе Господ от небето и да го спре, но с мисълта, с чувствата и с волята си той го предотвратява. Бог се проявява чрез мислите, чувствата и действията на разумния човек. Волята на Бога се заключава в помощта, която можете да дадете на по-слабите, на по-малките от вас. Кажете ли, че се страхувате да противодействате на престъплението, което се върши пред очите ви, ще ви поставят в положението на заек, да ви гонят, да ви преследват, докато развиете смелост и безстрашие.
към беседата >>

67. Търпение и безстрашие

Запример, човек трябва да работи върху безстрашието, търпението, милосърдието.
Хората се оплакват от противоречията на живота, но лесно могат да се справят с тях. Как? – Като научат законите на земния и небесен живот. Под думата „небе“ разбираме нещо вътрешно, невидимо, отвлечено, недостъпно за обикновения човек. Като изучава законите на земята и на небето, човек изучава себе си – от една страна организма си, а от друга – своите мисли и чувства. Така той се домогва до онова, което му липсва и върху което трябва да работи. Запример, човек трябва да работи върху безстрашието, търпението, милосърдието. Чувството на страх е силно развито в човека, като остатък от животинското му състояние. Не е лесно да живее човек под постоянен страх, да не заболее, да не бъде убит и т.н. Страхът се преодолява чрез Любовта. Прилагайте Любовта, за да се справите със страха. Търпението пък е във връзка с устойчивостта на чувствата.
към беседата >>

Имате ли това знание, вие ще бъдете безстрашни, силни, търпеливи.
От страх може да му се е видяла много дълга, но страхът преувеличава нещата. За да не изпадате в неестествени състояния, работете върху себе си, за да се справите със страха. Вложете Любовта в сърцето си, и страхът ще излезе вън. Там той може да остане като външна стража, но по никой начин вътре. Изучавайте Божествените закони, които ще ви доведат до Божественото знание. Имате ли това знание, вие ще бъдете безстрашни, силни, търпеливи. Без него вие никога не можете да бъдете силни. Христос казва: „Ако имате вяра, колкото синаповото семе, можете да кажете на планината да се премести, и тя ще се премести“. Вярата в Бога включва Божественото знание. С това знание, наистина, човек може да мести планини. Желая ви не да вдигате и местите планините, но да се справяте с големите си мъчнотии, които за вас представят нещо по-голямо от планина.
към беседата >>

68. Основна идея

Някой минава за безстрашен, а всъщност носи голям страх в себе си.
Какво е всъщност семето, не знаете. За да разберете естеството на семето и силите, които крие в себе си, трябва да го посадите в земята. Според силите, които съдържа, семето ще използва благоприятните условия, които му се дават. Същият закон се отнася и до човека. Ако не е поставен при условия да прояви своите вътрешни възможности, човек не може да се познае. Някой минава за безстрашен, а всъщност носи голям страх в себе си. Като се натъкне на най-малкото външно изпитание, той проявява страх и тогава вижда, че е страхлив. Докато не се справи с вътрешния си страх, човек не може да бъде смел и безстрашен. Каква сила ще развие човек, ако се страхува да яде, за да не разстрои стомаха си? При този страх той всякога ще бъде слаб и немощен. Каквато храна да му дават, той ще я разглежда, ще мисли, да яде ли от нея, или не, как да яде и т. н.
към беседата >>

Докато не се справи с вътрешния си страх, човек не може да бъде смел и безстрашен.
Според силите, които съдържа, семето ще използва благоприятните условия, които му се дават. Същият закон се отнася и до човека. Ако не е поставен при условия да прояви своите вътрешни възможности, човек не може да се познае. Някой минава за безстрашен, а всъщност носи голям страх в себе си. Като се натъкне на най-малкото външно изпитание, той проявява страх и тогава вижда, че е страхлив. Докато не се справи с вътрешния си страх, човек не може да бъде смел и безстрашен. Каква сила ще развие човек, ако се страхува да яде, за да не разстрои стомаха си? При този страх той всякога ще бъде слаб и немощен. Каквато храна да му дават, той ще я разглежда, ще мисли, да яде ли от нея, или не, как да яде и т. н. Обаче, каквато храна да дадете на здравия човек, той ще яде с разположение. Той разчита на стомаха си и не се страхува.
към беседата >>

69. Много знания

– Безстрашие, смелост.
Сега, какво изисква новото учение от човека? – Безстрашие, смелост. Когато дойде лекарят да лекува счупения крак на някой човек, той веднага ще разбере, герой ли е този човек, или не. Ако болният се съгласи лекарят да намести крака му без упойка, той минава за герой. Иска ли да го упоят, той не е герой. И тогава за него не остава нищо друго, освен да легне на операционната маса и да диша от упоителната течност, докато изгуби съзнание. Това показва, че този човек е непостоянен, страхлив и неустойчив.
към беседата >>

70. Без прегради

Човек трябва да бъде смел, безстрашен.
Като съборят една малка част от нея, те казват: „Голям преврат стана днес с мене“. – Днес е станал голям преврат с някой човек, а на другия ден работите му пак не вървят. – Не, приятелю, събори тази преграда изведнъж. Събаряш ли я част по част, животът ти няма да се оправи. Животът не се оправя с палеативни средства. Човек трябва да бъде смел, безстрашен. Дойде ли до тази ограда, ще я ритне, изведнъж да се събори.
към беседата >>

71. Възприемане и предаване

За да се справи с болестите, човек трябва да бъде още смел и безстрашен.
Той е господар на всички микроби, които причиняват различните болести. Микробите са малки същества, които живеят паразитно. Те оставят нечистотиите си в човешката кръв, вследствие на което причиняват различни болести. Чрез мисълта си човек може да забрани на тия паразити да се размножават в него и ги изпъжда навън. Светлата мисъл може да преобрази човека, да го освободи от всички мъчнотии. За да се справи с болестите, човек трябва да бъде още смел и безстрашен. Има ли тия качества в себе си, той може да застави ангела на смъртта да се върне назад, без да вземе душата му. Страхливата майка може да стане причина да изгуби детето си. Като види, че ангелът на смъртта обикаля леглото на детето ѝ, тя казва: „Господи, Ти ми даде това дете, Ти можеш да го вземеш. Да бъде твоята воля! “ Като умре детето ѝ, тя плаче, страда, вика към Господа: „Господи, защо взе детето ми?
към беседата >>

“ Обаче смелата и безстрашлива майка упорства докрай.
Има ли тия качества в себе си, той може да застави ангела на смъртта да се върне назад, без да вземе душата му. Страхливата майка може да стане причина да изгуби детето си. Като види, че ангелът на смъртта обикаля леглото на детето ѝ, тя казва: „Господи, Ти ми даде това дете, Ти можеш да го вземеш. Да бъде твоята воля! “ Като умре детето ѝ, тя плаче, страда, вика към Господа: „Господи, защо взе детето ми? “ Обаче смелата и безстрашлива майка упорства докрай. Тя не дава детето си и казва на ангела: „Господ е изпратил това дете при мене, да го възпитавам. Докато не го възпитам, няма да го пусна. Бог му е дал условия да живее, а не да умира. Върни се на небето и кажи на Господа, че не давам детето си“. Като види смелостта и безстрашието на майката, ангелът се връща на небето, без да вземе душата на това дете.
към беседата >>

Като види смелостта и безстрашието на майката, ангелът се връща на небето, без да вземе душата на това дете.
“ Обаче смелата и безстрашлива майка упорства докрай. Тя не дава детето си и казва на ангела: „Господ е изпратил това дете при мене, да го възпитавам. Докато не го възпитам, няма да го пусна. Бог му е дал условия да живее, а не да умира. Върни се на небето и кажи на Господа, че не давам детето си“. Като види смелостта и безстрашието на майката, ангелът се връща на небето, без да вземе душата на това дете. Човек трябва да бъде готов да изпълни докрай задълженията си, да изплати всичките си дългове. Мнозина искат по-скоро да заминат за другия свят, да се освободят от дълговете си. Обаче добрият, справедливият човек иска по-дълго време да живее на земята, да изплати докрай дълговете си. Да изплати човек дълговете си, това е задачата на неговия живот. Сега, обръщам вниманието ви, будни да бъдете.
към беседата >>

72. Смени на състоянията

Който обича истината и мисли за нея, той е смел, безстрашлив човек.
Носът е недоволен, че не може да вижда, да слуша, а само мирише нещата. Езикът се оплаква, че само вкусва нещата, а не може да мисли, да чувства. Кое положение трябва да заеме човек: положението на око, на ухо, на нос, на език, на мозък или на сърце? При каквото положение и да се намира, човек трябва да бъде смел. Смел човек е онзи, който мисли право. Който обича истината и мисли за нея, той е смел, безстрашлив човек. Искате ли да бъдете свободни, напуснете всичко, което ви свързва. Напуснете онази религия, онази наука, които ви свързват. - Какво трябва да правя? - Люби Бога. Който иска да люби Бога, а е свързан с нещо, той не може да прояви любовта си.
към беседата >>

73. Даде плод

Казвам: който търси истината, той трябва да бъде смел, безстрашлив.
Казвам: който търси истината, той трябва да бъде смел, безстрашлив. Затова е казано: „Страхливите няма да влязат в Царството Божие". Казвате: Ако човек всякога говори истината, знаете ли, какво ще мислят хората за него? – Ако не говори истината, знаете ли, какво ще мисли Бог за него? Ако човек говори истината, хората ще кажат за него едно, но ако не говори истината, Бог ще каже друго. От една страна - хората ще говорят, от друга страна - Бог ще говори.
към беседата >>

Когато влезе в областта на страха, и най-безстрашният човек изпитва страх.
Ако се натъкнете на някакво недоволство, кажете си: Аз трябва да бъда доволен! Само чрез доволството, аз мога да се приближа при Бога. Ако сте страхливи, знайте, че страхът е чуждо състояние. Само грешните хора са страхливи. Страхът, който се е наслоил в човешкия мозък, е остатък от греховете на хиляди същества, живели преди него. Когато влезе в областта на страха, и най-безстрашният човек изпитва страх. Страхът е резултат на отрицателните качества в човека. В човека има и положителни качества, които взимат участие в творчеството на неговия дух.
към беседата >>

74. Който има невестата

Смелост, решителност, безстрашие се изисква от вас.
Колкото пъти разбойникът отсичал главата на адепта, толкова пъти той я поставял на мястото й. Най-после, когато ръката на разбойника отмаляла, той се отказал да се бори с адепта. Адептът му казал: Колкото пъти да сваляш главата ми, ще знаеш, че парите си никога няма да ти дам. – Това значи смелост! Питам: колцина от съвременните хора, като видят, че главата им ще слезе от раменете, няма да дадат съкровището си, което Бог им е дал? Смелост, решителност, безстрашие се изисква от вас. Вие искате сега да ви се говори научно. Питам: с езика на коя наука искате да ви се говори – с езика на човешката, или с езика на Божествената наука? Каква наука е тази, която внася страх и трепет в човека и го кара да се бои от сянката си?
към беседата >>

75. Светът на ограниченията / Светът на ограниченията. Физическият живот

Значи, който има вяра и любов, той става смел и безстрашен.
– С вяра. Колкото е по-силна вярата на човека, толкова повече се намалява страхът. Щом вярвате, че ще имате хляб, пари, страхът ви ще изчезне. По-рано сте се страхували от глад, сиромашия, а като дойдат хлябът и парите, страхът изчезва. Казано е, че любовта изпъжда страха навън. Значи, който има вяра и любов, той става смел и безстрашен.
към беседата >>

76. От всичките най-много / Тази сирота вдовица тури от всичките най-много

Силен трябва да бъде Човек, но и безстрашен, да може да приложи силата си на време.
Те носят истината в себе си. Мнозина искат да бъдат силни, но какво е допринесла силата в света? Какво се ползва Човек, ако може да носи сто килограма злато на гърба си, без да може да го приложи в живота си? Ако никой не може да използва силата си, това не значи, че не трябва да бъде силен. Силен трябва да бъде човек, но и разумен, да знае как и кога да използва своята сила. Силен трябва да бъде Човек, но и безстрашен, да може да приложи силата си на време.
към беседата >>

77. Съчетание на числата

Някой път е хубаво за някои хора, които са съвсем безстрашни, да се внесе малко страх, може да ядат заешко месо. (втори вариант)
Някои са правили опити за влиянието на месото. Някои артисти, които искат да представят някои любовни състояния на сцената, ядат овче месо, дълго време ядат овче месо. Тогава придобиват тази дълбочина. Когато искат да представят някой по-спретнат, пъргав, ядат козе месо. Някой път е хубаво за някои хора, които са съвсем безстрашни, да се внесе малко страх, може да ядат заешко месо. Не само това. Ние може да дойдем до крайни заключения, че ако човек иска да живее дълго време, трябва да яде месо от костената жаба, от костенурката или пък паче. Ако иска да има дълбоки и устойчиви чувства, трябва да яде мечо месо. Така са правили в старо време, когато някой мъж не е обичал жена си, тя ще го захрани с мечо месо. Така са правили в старо време жените.
към втори вариант >>

Крайно безстрашни хора пък са употребявали заешко месо, за да познаят, какво нещо е страх.
Това показва, че месото не подхожда на техния организъм. В такъв случай, те трябва да намерят, коя храна съответствува на техния организъм и нея да употребяват. Ако някой прави насилие над организма си и употребява храна, каквато му дават, той върши престъпление. Не само това, но човек трябва да се изучава, да знае, ако се храни с месо, какво месо, именно, отговаря на неговия организъм: говеждо, овче, свинско, козе и т.н. Някои актьори, които трябвало да играят някаква любовна сцена, преди да се явят на сцената, два-три месеца наред са употребявали овче месо. Крайно безстрашни хора пък са употребявали заешко месо, за да познаят, какво нещо е страх. Хора, които искат да живеят много години, са употребявали козе месо. Оттук можем да извадим заключението, че всяка храна съдържа известни елементи в себе си, които се предават на онзи, който я употребява. Това са твърдения, които са извадени от опити, но те се нуждаят от научно доказване.
към беседата >>

78. С благост и Истина

Селянинът бил смел, безстрашен човек и казал на един от лекарите: Господин докторе, аз не давам крака си.
Един селянин от търновските села отишъл на лечение в търновската болница. Станала някаква инфекция на крака му, заради което се обърнал към лекарите за помощ. Като го прегледали, те се произнесли, че трябва да отрежат крака му до коляното, за да предпазят от инфекция целия организъм. Селянинът бил смел, безстрашен човек и казал на един от лекарите: Господин докторе, аз не давам крака си. Ако Бог иска жертва от мене, цял се давам, но по никой начин не давам само единия си крак. – Тогава ти ще умреш. Ако е въпрос за умиране, предпочитам да умра, отколкото да се явя при Бога с един крак. След тези думи той взел патерицата си и напуснал болницата. Като се върнал в селото, той започнал да се лекува по начин, какъвто знаел, и след шест месеца бил съвършено здрав.
към беседата >>

79. Упътвания и наставления / Поучения, преживявания и наставления на планината

Като ученици, от вас се иска вяра и безстрашие.
Като ученици, от вас се иска вяра и безстрашие. Вярвайте в бъдещето, което иде. В него се крие новото, към което всяка душа се стреми. Животът има смисъл - не се съмнявайте в това. Трябва ли да се съмнявате в Онзи, Който ви е създал, Който се грижи за вас и всеки ден ви изпраща своите блага? Всичко, което ви обикаля, е създадено за вас.
към беседата >>

80. Носител на Божиите мисли

Голямо безстрашие се изисква от човека, който се качва на аероплан.
Затова, като я пипнете, вие ще се освободите от омразата. Кой смее да пипне мечка, без да трепне сърцето му? Нима положението на авиатора, който лети с аероплан из въздуха, е по-лесно? За предпочитане е човек да срещне мечка и да я поглади по гърба, отколкото да се качи на някой аероплан, който всеки момент може да се повреди. По-лесно е да се справиш с една мечка в гората, отколкото да се качиш на някой повреден аероплан. Голямо безстрашие се изисква от човека, който се качва на аероплан. Питам: щом в света има укротители на злото, и вие не можете ли да бъдете такива?
към беседата >>

81. Тригон

Колкото по-безстрашен е, толкова повече любов има.
Между любовта и страха има известно съответствие. Казано е, че любовта изпъжда страха навън. Следователно, колкото е по-страхлив човек, толкова по-малко любов има. Колкото по-безстрашен е, толкова повече любов има. Ако се страхува от най-малки неща, човек не може да очаква големи постижения. Придобивките се обуславят от хармонията между мислите, чувствата и постъпките на човека. Мисълта е свързана с мозъка, чувствата – със сърцето и с дробовете, понеже от чувствата зависи правилното кръвообръщение; постъпките са свързани с волята, т.е. със стомаха, с физическия живот на човека.
към беседата >>

82. Път на вътрешно разбиране

Цели 40 години евреите се движеха в пустинята, за да придобият нещо ценно, да станат безстрашни.
Ако те бяха смели и единодушни, в скоро време щяха да влезат в Ханаанската земя и да станат нейни господари. Като страхливи, те трябваше да пътуват цели 40 години в пустинята, да се калят. – Коя е Ханаанската земя? – Земята на изобилието, където царува Любовта. За да влезеш в тази земя, трябва да владееш науката на Любовта. Цели 40 години евреите се движеха в пустинята, за да придобият нещо ценно, да станат безстрашни. И на Моисея не беше лесно. Казват, че евреите нямали разумно сърце. – Не, страхът е парализирал сърцето на евреина. Разказаха ми интересен случай от живота на един евангелски проповедник. Той често проповядвал на слушателите си за връзката на човека с Бога.
към беседата >>

83. Съществено и несъществено

Ако се страхуваш от нещо, повтаряй в себе си думата „безстрашие“.
Стремете се към същественото – към живота. Придобиеш ли го, не се обезсърчавай от нищо. Ако се обезсърчиш, кажи в себе си: „Силен съм и крепък“. Ако се страхуваш от нещо, повтаряй в себе си думата „безстрашие“. Поставяй срещу отрицателното нещо положително и върви напред. Съзнавай, че работиш с Бога. Щом си свързан с Него, всичко можеш да направиш. На умния ще донесеш блага, а на глупавия – светлина, да вижда къде ходи. Хвърляйте семената си щедро, да бъдете благоугодни на Бога и на хората.
към беседата >>

84. Отиване и връщане

Казвате: ние трябва да бъдем смели, безстрашни, добри.
Казвате: ние трябва да бъдем смели, безстрашни, добри. Да, това е необходимо, защото сегашният век преживява криза, за преминаването на която се изисква взаимна помощ от страна на всички. Който търси Истината, той трябва да се откаже от всякаква критика, от всякакво съмнение; това подразбира, докато сте вън от дома на някой човек, вие имате право да се интересувате какви са баща му, майка му, какво е състоянието му, как живее и т.н. През това време имате право да се съмнявате дали е вярно това, което се говори за него и т.н., обаче влезете ли в дома му, всякакво съмнение, всякаква критика остават настрана. Вие сте вече пред самата Истина, няма защо да търсите сведения отвън – тук вече са излишни всякакви съмнения и критики. Тъй щото намерите ли Бога, влезете ли в Неговия дом, вие трябва изведнъж да определите отношенията си към Него.
към беседата >>

85. Оставената торба

Пред любовта и безстрашието и най-големият разбойник отстъпва.
Така се придобива животът и безсмъртието. Следователно, когато сте в съгласие с Божиите закони, нищо не може да ви изненада; каквото и да ви се случи, ще знаете, че в един момент само ще се справите с мъчнотията си. Бог е във вечността. Той ръководи света и го оправя. Живейте без страх, за да запазите торбата със златото от ръцете на разбойниците. Пред любовта и безстрашието и най-големият разбойник отстъпва. Той слага оръжието си на земята и казва: Торбата е твоя, разполагай със златото си, както знаеш. Ако обичаш, можеш да дадеш и на мене нещо. Ти бръкваш в торбата и даваш на разбойника част от златото. Това подразбира истински отношения между хората. Когато имаш повече блага от своя ближен, дай му част от благата си, но доброволно.
към беседата >>

86. Методи за усилване на паметта / Памет. Методи за усилване на паметта

Ти се свиваш от страх, този да не бутнеш, онзи да не бутнеш, все се свиваш, свиваш, а при безстрашието ти се разширяваш; отпускаш се. (втори вариант)
Мен ме учудват две неща, първо, че се явил страх. Най-първо иде страхът, значи, едно противоречие има в ума му. И второто противоречие, откъде му дошло на ум да се скрие в една шубрака? (Защо страхът изчезва при дълбоко дишане?) Защото страхът е винаги придружен от едно свиване на капилярните съдове, свива се човек, схващат му се краката. И дето стават такива гърчения и прояви, то е все от страх. Ти се свиваш от страх, този да не бутнеш, онзи да не бутнеш, все се свиваш, свиваш, а при безстрашието ти се разширяваш; отпускаш се. Щом човек се уплаши, даже най-големият герой да е, все малко приклекне на земята, а щом няма никаква опасност, тогава има разширение. Всякога в страха има едно свиване на капилярните съдове, кръвообращението не е правилно. Та философията на живота е един неправилен живот. При един правилен живот има правилно кръвообращение и правилно разширение и свиване. В един неправилен живот има свиване, а свиването е свойство на студа.
към втори вариант >>

При страха човек се свива, а при безстрашието се разширява.
Щом сгреши, яви се страхът и срамът. Когато Бог го търсеше из рая, той каза: Господи, убоях се от Тебе, затова се скрих. Първото чувство след греха е страхът. – Защо при дълбокото дишане страхът изчезва? – При дълбокото дишане става разширяване на капилярите, които при страха се свиват. При страха човек се свива, а при безстрашието се разширява. Някой иска да мине незабелязано, да не бутне никого и се свива. Това е страх. Мини свободно, не се свивай. Изпъди страха навън! И най-големият герой, като се уплаши, свива се – кръвообращението му се нарушава, става неправилно.
към беседата >>

При безстрашието тялото запазва енергията си и човек се справя лесно с окръжаващата среда и условия, с всички противоречия.
Някога страхът е спасително средство, но някога е безсмислен, няма никакъв обект. Например, ставаш сутрин и се безпокоиш да не се разболееш. Страхуваш се, че дрехите ти са тънки, чорапите също – страхуваш се от простуда. От страха капилярите се свиват и част от енергията на тялото изтича. Ако не се страхуваш, и с тънки дрехи и чорапи да си, няма да се простудиш. При безстрашието тялото запазва енергията си и човек се справя лесно с окръжаващата среда и условия, с всички противоречия.
към беседата >>

87. Двоен дял / Полюси на доброто и злото (Двоен дял)

За това е нужно безстрашие и самообладание.
Всеки човек ще бъде изпитан, да познае любовта, да се справи със своя страх. Какво ще прави той, ако е сам в гората и срещу него излезе разбойник? Ако постъпи като красивата мома, той е разрешил въпроса. Нищо не му остава, освен да се радва. Ще нахрани престъпника и ще го приспи. За това е нужно безстрашие и самообладание. Страхът не разрешава въпросите. Ето защо, срещнете ли мечка, вълк или разбойник в гората, гледайте право в очите им. Те символизират злото, а то всякога отстъпва пред доброто и любовта. Тя изпъжда страха навън. И злото не обича страхливи хора.
към беседата >>

88. Човешките косми

У безстрашния очите не са много отворени.
Това е при известно състояние. Обаче, ако очите на някого са всякога широко отворени, това показва, че тоя човек е роден вечер, при по-малко светлина. Той отваря очите си, за да възприеме повече светлина. Някога големите, широко отворените очи означават страх. Когато се уплаши, човек отваря очите си, за да се справи с условията. У безстрашния очите не са много отворени. Това са данни, придобити от наблюдения. Те не са абсолютни. В тях има изключения. Има случаи, когато страхливият е волев човек. Той може да се въздържа, поради което очите му не са много отворени.
към беседата >>

89. Естествената гама

Тогава учените хора са страхливи, а невежите хора са безстрашни. (втори вариант)
Ако искате да бъдете богат, трябва да бъдете страхлив. Ако искате да бъдете сиромах, смел трябва да бъдете. Аз мога да ви похваля, че всинца сте смели хора. Това са моите логически изводи. При един естествен път смелите хора са бедни хора, а страхливите са богати. Тогава учените хора са страхливи, а невежите хора са безстрашни. Ние вземаме страха като вътрешен повод. Тебе те е страх да не би да дойде страдание. Уплашиш се ти. Вие ще кажете: Той е учен човек. Той може да има страх от общественото мнение.
към втори вариант >>

Някой казва: Аз съм крайно безстрашен човек. (втори вариант)
Това са изводи, научни. Това е наука. Някой казва: Аз съм крайно безстрашен човек. Прилежният ученик и той е страхлив. Благочестивият и той е страхлив, и него го е страх от ада. Грешните хора са безстрашни.
към втори вариант >>

Грешните хора са безстрашни. (втори вариант)
Това са изводи, научни. Това е наука. Някой казва: Аз съм крайно безстрашен човек. Прилежният ученик и той е страхлив. Благочестивият и той е страхлив, и него го е страх от ада. Грешните хора са безстрашни.
към втори вариант >>

Казвам: Учените са страхливи, а невежите – смели, безстрашни.
Каквото има, той го носи на гърба си. Богатият е страхлив, а бедният – смел. Следователно, ако си богат, ще бъдеш страхлив; ако си беден, смел ще бъдеш. Аз ви похвалявам, понеже всички сте смели. Такива са моите психологически изводи. Казвам: Учените са страхливи, а невежите – смели, безстрашни. Ученият се страхува, защото носи отговорност пред обществото. Той знае, че може да стане началник, директор, министър, и за всичко това той носи отговорност. Простият не се страхува от нищо. Той знае, че не може да заеме отговорна служба. Страхът не е лошо нещо.
към беседата >>

Грешният е безстрашен, а праведният – страхлив.
Страхът не е лошо нещо. Той се явява като предпазна мярка на греха. Да бъдеш смел, това е цяла наука. Кои хора са страхливи и кои – смели? Прилежният ученик е страхлив, благочестивият човек е страхлив. Грешният е безстрашен, а праведният – страхлив. И ученият е страхлив. – Защо? – Страхът му е дал много уроци, но след това той не го признава за авторитет. Ученият казва: Страхът не знае нищо. Той е като учител, който не е признат от своите ученици.
към беседата >>

90. Трите принципа / Трите типа

Човек трябва да извоюва безстрашието. (втори вариант)
Той беше безизвестен в света. Всички, които са тръгнали в този път, - вас ви е страх от страданието. Страх ви е от дявола, от лошите духове, от лошите книги, от Ивана, от Петка. Човек не може без известни наследствени черти, но не трябва да ви е страх. Човек трябва да извоюва безстрашието. Тебе те е страх, но ще се научиш да не те е страх. Ще дойде време тебе да не те е страх, да не те е страх и от смъртта. Като дойде смъртта, какво може да направиш? Смъртта може да задигне твоето тяло, но да хване душата ви, не може. Душата не се хваща.
към втори вариант >>

Те трябва да работят върху себе си, да станат безстрашни.
- Защо трябваше Христос да бъде разпнат? - За да възкръсне в третия ден. - Защо трябваше да страда? - За да научи хората на търпение, да им покаже, как да понасят страданията. Сегашните хора се страхуват от страданието, от лошите хора, от злото, от дявола. Те трябва да работят върху себе си, да станат безстрашни. Трябва да работите върху безстрашието, да не ви е страх даже и от смъртта. Какво може да направи смъртта? Тя може да задигне тялото ви, но не и душата. Невидима е душата, тя може да се смалява толкова много, че да избегне от ръцете на ония, които я гонят. Има души, които се придружават от ангели; има души, които са оставени сами на себе си.
към беседата >>

Трябва да работите върху безстрашието, да не ви е страх даже и от смъртта.
- За да възкръсне в третия ден. - Защо трябваше да страда? - За да научи хората на търпение, да им покаже, как да понасят страданията. Сегашните хора се страхуват от страданието, от лошите хора, от злото, от дявола. Те трябва да работят върху себе си, да станат безстрашни. Трябва да работите върху безстрашието, да не ви е страх даже и от смъртта. Какво може да направи смъртта? Тя може да задигне тялото ви, но не и душата. Невидима е душата, тя може да се смалява толкова много, че да избегне от ръцете на ония, които я гонят. Има души, които се придружават от ангели; има души, които са оставени сами на себе си. Като се намерят пред лицето на своите неприятели, те бягат от тях.
към беседата >>

91. Когато беше по-млад

Сега желаем ти да бъдеш учен, герой, безстрашен.
Това е човек, това е гений, това е великото. Ще кажете: Мога да страдам. Щом можете да страдате, като мине страданието, тогава само във вашия вътрешен живот ще се яви едно знание на сърцето, такова каквото никога не сте виждали и ще кажете: Всичко това, което аз претърпях, не може да се сравни с онова, което придобих. То е онази вечна младост, вечната красота, вечната сила, вечното знание, ще видите всичките онези радостни лица, които ще ви поздравят и ще кажат: Добре дошъл! Ние се радваме, че имаме един такъв брат, който е бил толкова силен, да носи страданието, без да се бои. Сега желаем ти да бъдеш учен, герой, безстрашен. Това е пътят, това е светлият път за бъдещите ваши постижения, да бъдете герои във вашите страдания.
към беседата >>

92. Обич и знание

Един свещеник казвал: „Аз съм много безстрашен, от нищо не се плаша“.
– „Нямам обувки, бос ходя.“ – Много кожа има в света, ще си направиш нови. – „Тежък е животът.“ – И това разбирам. Съзнавам, че живееш на земята, при неблагоприятни условия. Важно е, че това, от което се оплакваш, не можеш да го изправиш. Със сегашното си разбиране ти не можеш да си помогнеш, но аз мога да те упътя, да ти кажа как да постъпиш. Един свещеник казвал: „Аз съм много безстрашен, от нищо не се плаша“. Един ден, като изпълнявал службата си в църква, чул, че откъм морето паднала бомба. Той хвърлил епатрихида си и избягал. Казал си: „Стар човек съм, едва се движа. Чудя се как, като чух бомбата, избягах и се намерих скоро в новата махала“. Значи голямата бомба заставила стария поп да проходи.
към беседата >>

93. Малкото добро. (Живият порядък)

Силният, безстрашният не мига бързо.
Ти търкаш окото си, не знаеш, защо правиш така. - Говор е това. Почесваш главата си отзад - говор е това. Чрез него разумните сили в природата работят върху съзнанието на човека, да го пробудят. Видите ли, че някой мига бързо, ще знаете, че той е страхлив човек. Силният, безстрашният не мига бързо. За такъв човек българите казват:Окото му не мига.Оня, който бързо мига, нека вземе огледалото и се наблюдава. След това да прави опити да се въздържа. В първо време ще се въздържа половин минута да не мига, после една минута, две минути. Това е дисциплина, през която всеки трябва да мине. Обаче, повече от две минути няма да се въздържате в мигането.
към беседата >>

И вие трябва да бъдете смели, безстрашни, да създадете характер в себе си.
Плавно, хармонично ще отваряш и затваряш очите си. Природата обича плавни, спокойни и равномерни движения. Красиво е да гледаш, как човек отваря и затваря очите си спокойно. Това е естествено движение. Грабливите птици са смели; те никак не мигат. И вие трябва да бъдете смели, безстрашни, да създадете характер в себе си. Велико нещо е безстрашието. Който бързо мига, нищо не постига. Каквото започне, не успява. Ако бързо мигаш и желаеш да научиш един език, няма да успееш. Ще работиш върху очите си и ще учиш езика.
към беседата >>

Велико нещо е безстрашието.
Природата обича плавни, спокойни и равномерни движения. Красиво е да гледаш, как човек отваря и затваря очите си спокойно. Това е естествено движение. Грабливите птици са смели; те никак не мигат. И вие трябва да бъдете смели, безстрашни, да създадете характер в себе си. Велико нещо е безстрашието. Който бързо мига, нищо не постига. Каквото започне, не успява. Ако бързо мигаш и желаеш да научиш един език, няма да успееш. Ще работиш върху очите си и ще учиш езика. Колкото успяваш в мигането, толкова ще успееш и в езика.
към беседата >>

Щом вярва в Бога, той е безстрашен.
Да вярваш, това значи, да живееш в хармоничния свят на истината. Истината подразбира свят на свободата и красотата. Който иска да бъде красив, трябва да познава истината. Човекът на истината не се страхува от нищо. Той поглежда открито, с доверие към всички хора. Щом вярва в Бога, той е безстрашен. Пред нищо не се колебае, не се съмнява и не подозира. За него лоши хора не съществуват.
към беседата >>

94. Разумният свят

Докато си между хора, ти си смел, безстрашен.
В тях няма никаква изненада, никакво изключение. Това е моралът на Цялото. Значи има морал и на частите. Например, докато си в общество, между много хора, ти си морален човек. Щом останеш сам, изгубваш морала си. Докато си между хора, ти си смел, безстрашен. Щом останеш сам, започваш да се страхуваш. Някой каруцар върви нощем през гората и пее. Казвате, че е весел човек. Не, той пее от страх, насърчава се. Плачеш някога.
към беседата >>

95. На живите

Ако мислиш, че си от безстрашните, запитай се, защо сърцето ти трепери?
Ако мислиш, че си от безстрашните, запитай се, защо сърцето ти трепери?
към беседата >>

96. Чуваш ли

За това сте били герои, безстрашни хора в злото, щом сте влезли в стълкновение с Бога (втори вариант)
не може да изменим в Него туй чувство на Любовта, което той проявява към всички същества. Нещастието зависи от нас. А пък щастието ще дойде, когато ние изпълняваме Неговата воля, за която сме пратени. Казвам: Сега бъдете такива, каквито сте били. Досега всички сте били герои в злото и както ви виждам имате ордени, дадени затова. За това сте били герои, безстрашни хора в злото, щом сте влезли в стълкновение с Бога
към втори вариант >>

Досега всички сте били герои в злото и както ви виждам, имате ордени дадени, герои сте били, безстрашни хора – да влезете в стълкновение с Бога.
Безразлично е, ако ние сме нещастни. Нещастието зависи от нас. А пък щастието ще зависи, когато ние изпълняваме неговата воля, за която ние сме пратени. Казваме, сега бъдете такива, каквито сте били. Сега ви виждам – всички сте герои. Досега всички сте били герои в злото и както ви виждам, имате ордени дадени, герои сте били, безстрашни хора – да влезете в стълкновение с Бога. Яков се бори и казва: „Няма да изпълня волята.“
към беседата >>

97. Първото място

Освен това трябва да имате светъл ум и да сте много безстрашни. (втори вариант)
Всички неща, които се доказват, са лъжливи. Нещо, което може да се опита, то е истинско. Може да кажем на човека туй, което сега ще стане. Аз ви казвам: за когото и да е, може да направим един опит. Абсолютно никакво съмнение не трябва да има. Освен това трябва да имате светъл ум и да сте много безстрашни. Човек, който изучава природата, Божественото в света, той трябва да бъде много смел, абсолютно никакъв страх не трябва да има. Ако имате най-малкия страх, вие ще пометнете като жена. Никаква идея не може да се роди в човешки ум, където има страх. Трябва да има любов, за да се задържи човешката мисъл. Трябва да вярваш в истината Защото ако в другите не вярваш, в себе си трябва да вярваш.
към втори вариант >>

После трябва да имате един светъл ум, безстрашни трябва да бъдете.
Всички неща, които се доказват, са лъжливи. Нещо, което може да се опита, то е нещо на опит. Може да кажем на човека туй, което сега може да стане. Аз ви казвам, за когото и да е може да направим един опит. Абсолютно не трябва да има никакво съмнение във вашия ум. После трябва да имате един светъл ум, безстрашни трябва да бъдете. Човек, който влезе да изучава природата, божественото в света, той трябва да бъде крайно смел, абсолютно никакъв страх да няма. Ако имате най-малкия страх, вие ще пометнете като жена. Никаква идея не може да се роди в човешкия ум, дето има страх.
към беседата >>

98. Отношение към природата / Съотношение с природата

Страхът трябва да влезе като елемент на безстрашието; безверието трябва да влезе като елемент на вярата; песимизмът – като елемент на надеждата.
Нападаха ме всякакви дяволи, но и с тях се справях. Един дявол се опълчи против мене, друг се опълчи. Аз хвана единия за опашката, хвана другия и спокойно продължавам работата си. – „Не се ли страхуваше от нещо? “ – Когато страхът е на мястото си, той има смисъл. Страхът трябва да влезе като елемент на безстрашието; безверието трябва да влезе като елемент на вярата; песимизмът – като елемент на надеждата. Всички отрицателни елементи да станат основа на положителните сили и върху тях да се гради. Някой се обезсърчил. – Защо? – Хляб нямал. – Дай му хляб и го остави свободен.
към беседата >>

99. Добро и човещина

Понякога, да си безстрашен, значи да бъдеш безсъвестен. (втори вариант)
Не е толкова лош страхът. Страхът е благословение за умния човек, а за глупавия е страдание. Страхът носи най-голямото благословение, понеже той е най-голямото постижение на животинското царство. На основата на този страх главата в задната част е широка, там е развита една от нашите хубави способности - съвестта. Страхът е почва, върху която човешката справедливост, човешката способност за съзнаване на право и криво е поставена. Понякога, да си безстрашен, значи да бъдеш безсъвестен. Страхливият човек може да бъде и съвестен и справедлив. Иска се човек да бъде внимателен, да знае, че в света има известни спънки, с които разумно трябва да се справи.
към втори вариант >>

Туй значи да си безстрашен, значи да бъдеш безсъвестен.
Не е лош страхът. Страхът е благословение за умния човек, а за глупавия е страдание. Най-голямото благословение носи страхът, понеже страхът е най-голямото постижение на животинското царство. Върху този страх, върху тази основа на страха главата, задната част е широка, там е развита една от нашите хубави способности – съвестта. Страхът е почва, върху която човешката справедливост, човешката способност за създаване право и криво е поставена. Туй значи да си безстрашен, значи да бъдеш безсъвестен. Страхливият човек може да бъде и съвестен, и справедлив. Да бъде човек осторожен, да знае, че в света има известни спънки и разумно да се справя.
към беседата >>

100. Полза от знанието / Ползата от знанието

Едно от най-големите изкуства в света, безстрашието на човека седи в това да знае как да гледа на нещата. (втори вариант)
Ние говорихме по-напред за човешките очи. Вие седите и си стискате очите. Защо си стискате очите? Едно от най-големите изкуства в света, безстрашието на човека седи в това да знае как да гледа на нещата. Тебе те е страх да погледнеш на една мечка, настръхваш. Някой се занимава със спиритизъм. Дошъл да види духа и му настръхнали космите. Защо те е страх от духовете? Ти вярваш в Бога, а пък те е страх от духовете, от някои хора, от една жена.
към втори вариант >>

101. Добрите дарби

Понеже ти си много безстрашен и не искаш да се подчиниш, тя в съня ти прати една голяма мечка и като те подгони, уплашиш се, тупа ти сърцето, не можеш и на сън да сс върнеш в къщи. (втори вариант)
Да кажем, че си свободен, но върху тебе има една сила, която те контролира. Ти си под нейната власт. Ти отричаш тази силар но тази сила те приспи. Ти казваш, че си юнак. Дойде тази сила, налегне те, ти искаш не искаш, спиш. Понеже ти си много безстрашен и не искаш да се подчиниш, тя в съня ти прати една голяма мечка и като те подгони, уплашиш се, тупа ти сърцето, не можеш и на сън да сс върнеш в къщи. Питам: В съня ти тази мечка съществуваше ли някъде? - Ами не я ли видях. В съня виждаш мечката. Ти може да виждаш неща, които не съществуват. Съществува ли мечката, която те гони на сън?
към втори вариант >>

Понеже ти си много безстрашен и не искаш да се подчиниш, тя в съня ти изпрати една голяма мечка и като те подгони, тупа ти сърцето, не може да спиш и се върнеш вкъщи.
Ти си под нейната власт. Ти отричай тази сила колкото искаш. Тази сила те приспи. Ти казваш, че си юнак. Дойде тази сила, налегне те, ти искаш, не искаш, спиш. Понеже ти си много безстрашен и не искаш да се подчиниш, тя в съня ти изпрати една голяма мечка и като те подгони, тупа ти сърцето, не може да спиш и се върнеш вкъщи. Питам, в съня тази мечка съществуваше ли някъде? „Ама не я ли видях? “ В съня виждаш мечката. Ти може да виждаш неща, които не съществуват. Съществува ли мечката, която те гони на сън?
към беседата >>

102. Работа и почивка / Почивка

Най-първо заравя един герой, до него туря един страхливец, защото и героят не се е страхувал и умрял от безстрашие. (втори вариант)
Този клон ще го туриш на дървото, ще започне да расте и той ще стане силен. Досега учените хора увеличават своята воля, как да стане силен човек, да заповядва на хората, да заповядва на масата. Всичките тия генерали, които по този начин работят, в последствие с всички става едно и също. Те са осъдени на една и съща съдба. Героите и страхливците, всичките природата ги е турила на едно и също място. Най-първо заравя един герой, до него туря един страхливец, защото и героят не се е страхувал и умрял от безстрашие. Страхливецът умрял от страх. Турили ги двамата на едно място, че единият да вземе от геройството на другият, другия от страха му, че да се уравновесял. двамата. Че така е. Един светия в света не се праща при светии, но се праща при грешниците. Този светия мисли, че е светия.
към втори вариант >>

103. Произход и значение на светилника

от тези безстрашните, които застрашават господарите на целия свят.
Нима хората преди хиляди години не съществуваха? Светът съществува от милиони години насам, но на тия хора даже и на ум не им дойде да изнамират такива газове, с каквито днес хората се взаимно унищожават. Аз взимам съвременните изобретения на техниката, задушливите газове, и оттук съдим за състоянието, до което човешкият ум е достигнал. Ако във времето на Римската империя или коя и да е държава по това време биха имали такива кораби или параходи, каквито англичаните имат днес, те биха внесли страх и ужас между хората. Те се наричат „дръндаут“, което българите превеждат „страхуват се не“, т.е. от тези безстрашните, които застрашават господарите на целия свят. Сега има такива 10, но пак светът е изложен на големи опасности. Тези параходи мязат на цели крепости, но и в това положение в половин час те могат да бъдат изпратени на дъното на океана. Значи, този светилник, човешкият ум, върви по обратния път на своето развитие. И това нещо има своята хубава, красива страна. Човек, който може да измисли тези разрушителни сили и да ги тури в действие за съсипването на човечеството, по същия начин той може да впрегне тези сили на човешкия ум за повдигането на цялото човечество и на личния живот на човека.
към беседата >>

104. Същественото в живота

Понеже в окултната наука се изисква грамадно безстрашие, смелост, окултистите са почти най-умните хора.
- Окултизмът е една наука, която се занимава с реалността на самия живот, с външните и вътрешните условия на живота и с органическото развитие. Окултистите имат много прави понятия за развоя, който съществува вътре в самата природа. Помнете едно нещо: човек не може да бъде окултист, като е скържав. Човек не може да е окултист, ако е мързелив. Човек не може да бъде окултист, ако е страхлив. Понеже в окултната наука се изисква грамадно безстрашие, смелост, окултистите са почти най-умните хора. Не може да кажете, че те са най-добрите, но са най-умните хора. Почти са най-умните хора. Имат много добри разбирания за нещата. Като казвам, че не са най-добрите хора, разбирам следното: изобщо всички са добри хора.
към беседата >>

105. Права обхода и права постъпка

Къде е поставен знакът, нишанът на вашата добродетел, на вашата разумност, на вашето безстрашие, на вярата, надеждата, любовта, на Любовта към Бога?
Вие знаете ли къде е поставен знакът на вашата доброта? Къде е поставен знакът, нишанът на вашата добродетел, на вашата разумност, на вашето безстрашие, на вярата, надеждата, любовта, на Любовта към Бога? Казвате, че имате Любов към Бога. Това не е вятър, не е лесна работа. Това, което наричате любов към Бога, е само едно състояние на чувствата и то е ценно, но не е от тази Любов. Всяко нещо си има свой център.
към беседата >>

106. Послушание

Те говорят за безстрашие, а на всяка стъпка се страхуват.
Следователно, който прилага закона на послушанието в живота си, той е първокласен певец, музикант, художник и учен. Докато дойде до този закон, човек ще мине през ред мъчнотии и страдания, които ще го направят силен, велик. Непослушанието е направило хората слаби и страхливи. Те говорят за безстрашие, а на всяка стъпка се страхуват.
към беседата >>

107. На утрешния ден

На страхливите казвам да отидат при Дан Колов да вземат от него уроци по смелост и безстрашие.
Вие наричате това нещо диващина, но тия хора не се срамуват да се проявят в силите си. Тези хора ще излязат пред публиката, ще се намажат с масло, ще се бият, не ги е срам. А вие, както и други хора, които имат убеждения, срамуват се пред хората да изкажат своите убеждения. Често срещам идейни хора, които се срамуват за своите идеи, не смеят да се изявят пред хората. Казвам на тия хора: Вас не ви бива за пехливанджилък. На страхливите казвам да отидат при Дан Колов да вземат от него уроци по смелост и безстрашие.
към беседата >>

108. Двамата спътници. (Двамата пътници)

Безстрашният я хваща и я туря в джоба си.
Пътуват двама души: единият страхливец, страх го е от змия, другият не го е страх. Първият казва: "Змиите са лошо нещо." По пътя виждат на едно място змия. Безстрашният я хваща и я туря в джоба си. Отиват в една гостилница, пълна с хора. Няма къде да влязат, нито да седнат. Искат да седнат, но никой не става, всички седят по местата си. "Чакай, казва безстрашния, аз ще отворя място." Накарва тази змия да си покаже главата от джоба му. Всички около масата стават.
към беседата >>

"Чакай, казва безстрашния, аз ще отворя място." Накарва тази змия да си покаже главата от джоба му.
Първият казва: "Змиите са лошо нещо." По пътя виждат на едно място змия. Безстрашният я хваща и я туря в джоба си. Отиват в една гостилница, пълна с хора. Няма къде да влязат, нито да седнат. Искат да седнат, но никой не става, всички седят по местата си. "Чакай, казва безстрашния, аз ще отворя място." Накарва тази змия да си покаже главата от джоба му. Всички около масата стават. В 5-10 минути всички напущат масата и те сядат свободно. Казва му: "Седни тука." Тази змия отвори път в дадения случай. На какво е подобна змията? – Когато видиш, че един човек мисли здраво, каквото и да кажеш, той мисли, той има змия.
към беседата >>

109. Когато беше по-млад

Млад е онзи, който се учи, който обича, който не лъже, който не го е страх – безстрашлив е.
„Когато бях млад“. – Млад човек е онзи, който е готов да услужи на всичките. Млад е онзи човек, който носи всичките страдания, който носи всичките несгоди. Млад е онзи, който се учи, който обича, който не лъже, който не го е страх – безстрашлив е. Млад е, който работи, изплаща на време всичко. Млад е онзи, който е изправен, който не е изправен, той е стар човек. Млад човек, според мене е, човек изправен във всичките си положения. Млад човек всеки може да бъде, стига да му знае цаката.
към беседата >>

110. Проводници

Страхливите хора имат да дават, а пък безстрашните имат да вземат.
Щом има да взема, седи на едно място. Защо седи на едно място, питате. Защото има да взема. Защо бяга? Защото има да дава. Страхливите хора имат да дават, а пък безстрашните имат да вземат. На какво се дължи страхът? Имате да давате. На какво се дължи безстрашието? Имате да вземате. Това донякъде е вярно.
към беседата >>

На какво се дължи безстрашието?
Защо бяга? Защото има да дава. Страхливите хора имат да дават, а пък безстрашните имат да вземат. На какво се дължи страхът? Имате да давате. На какво се дължи безстрашието? Имате да вземате. Това донякъде е вярно. Ако имате да вземате, смел сте, ако имате да давате, страхлив сте.
към беседата >>

111. Вас ви нарекох приятели

Сега вече съм безстрашлив, зная как да живея.
Като вземе своето, да си върви. Аз не мога да му дам нещо, което струва милиони. Като дойде в дома ми, аз му дам нещо, покажа му своята Любов, и той си отива и казва: Много ти благодаря. Много нещо придобих днес. Досега бях страхливец, но сега разбрах как трябва да се живее. Сега вече съм безстрашлив, зная как да живея. Това, което е придобил, то е богатство. Какво донесе Христос със Себе си. Той не искаше да ни направи богати. Природните богатства лесно могат да се придобият. Аз ще ви дам едно правило за това.
към беседата >>

112. Познат от Бога

Бъдете смели и безстрашни! (втори вариант)
Те намират, че има нещо красиво в нея, за което заслужава да я обикалят. Идеал имат вече момците, но и момата има идеал, който я прави красива. Който няма идеал в живота си, той е грозен. Който живее със страх и безпокойство, че няма богатство, знание, сила, красота, той преждевременно остарява. Ето защо, за да бъдете красиви и да не остарявате, носете някакъв висок идеал в душата си. Бъдете смели и безстрашни! Приложи доброто, вложено в тебе, и от нищо не се страхувай. Ако си добър, не можеш да бъдеш беден. Добрият е същевременно богат, силен, разумен. Ще кажете, че разбирате, какво нещо е доброто. Не е достатъчно само да разбирате доброто, но трябва да го приложите.
към втори вариант >>

113. Тази заповед приех от Отца си

Досега аз мислех, че той е смел, безстрашен човек, но не било така.
Те се ревнуват помежду си, че единият бил по-голям светия, а другият по-малък. Ще ви приведа един пример за степента на светиатството. В едно планинско място двама светии се подвизавали заедно. По едно време, както се разхождал единият от тях, видял нещо на земята и бързо подскочил, избягал далеч от това, което видял на пътя си. Вторият светия си казал: Какво ли видя другарят ми толкова страшно, че трябваше да избяга? Досега аз мислех, че той е смел, безстрашен човек, но не било така. Нека отида да видя от какво се е толкова уплашил. Като приближил до мястото, видял една дупка в земята и вътре един голям казан със злато. – Гледай будала човек! Трябваше ли да бяга от богатството? Тогава той извадил казана от земята и започнал да се разпорежда с тия пари: Направил болници, съградил сиропиталища, построил църкви.
към беседата >>

114. Трите устоя

Търпеливият човек трябва да бъде безстрашен, трябва да бъде смел.
Аз само един човек съм срещал търпелив в моите изследвания. Търпеливият човек си има своите признаци и в трите свята. Това е нещо, което трябва да го придобиете. То не е само въпрос на човешката воля. Направете си един опит, за да видите дали сте търпеливи. Търпеливият човек трябва да бъде безстрашен, трябва да бъде смел. Ако не е безстрашен, той не може да бъде търпелив. Второ, този човек трябва да бъде много умен. Ако не е умен, досетлив, той не може да бъде търпелив. И най-после, този търпеливият човек трябва да бъде чрезмерно чувствителен. Някои казват, че не трябва да чувстваме. Не.
към беседата >>

Ако не е безстрашен, той не може да бъде търпелив.
Търпеливият човек си има своите признаци и в трите свята. Това е нещо, което трябва да го придобиете. То не е само въпрос на човешката воля. Направете си един опит, за да видите дали сте търпеливи. Търпеливият човек трябва да бъде безстрашен, трябва да бъде смел. Ако не е безстрашен, той не може да бъде търпелив. Второ, този човек трябва да бъде много умен. Ако не е умен, досетлив, той не може да бъде търпелив. И най-после, този търпеливият човек трябва да бъде чрезмерно чувствителен. Някои казват, че не трябва да чувстваме. Не. Търпеливите хора са крайно чувствителни.
към беседата >>

115. Вътрешна връзка / Вътрешният говор и вътрешното слушане. Вътрешната мистична връзка

Дето е любовта, там е силата, безстрашието и светлината. (втори вариант)
Всеки трябва да си намери здравословна храна за тялото, за ума и за сърцето. Само така ще бъдете силни, не физически, но в любовта. Бъдете силни в любовта. Вървете по стъпките на любовта и от нищо не се страхувайте. Любовта изпъжда страха навън. Дето е любовта, там е силата, безстрашието и светлината.
към втори вариант >>

116. Той създава / Аз го създадох!

– Безстрашие.
Какво се иска от сегашния човек? – Безстрашие. За да не се страхува, той трябва да е запознат с вътрешната страна на живота, с промените, които стават в него. Мнозина се страхуват да не изгубят тялото си. Каквото и да правят, както и да го пазят, един ден ще го изгубят. Това е истината. Казано е: „Има тяло естествено, има и тяло духовно“!
към беседата >>

117. Функции на черния дроб

Проявява се гордостта, да покаже, че е безстрашен, че не е баба. (втори вариант)
” Казва му. Написва му един чек и му го дава. После взема револвера му казва: “Така човек се самоубива.” Веднага се застрелял в главата. Като му платил дълговете, се застрелял. Иска да покаже, че не е страхливец. Проявява се гордостта, да покаже, че е безстрашен, че не е баба. Като ще правиш нещо, направи го. Ако човек се самоубие, какво ще направи? Понякога вие младите може да постъпите като англичанина, напишете чека, вземете револвера и се застреляте. Аз привеждам този пример да покажа, де седи гордостта, да не бъде човек страхливец.
към втори вариант >>

Гордостта му се проявява в желанието да се покаже, че е безстрашен, че не е като баба: „Като ще направиш нещо, направи го!
Оня пита: „Колко ви трябват? “ Той му казва. Англичанинът му написва един чек, дава му го, после взема револвера и казва: „Така човек се самоубива! “ и веднага се застрелва в главата. След като му платил дълговете, се застрелял – показал му, че не е страхлив. Гордостта му се проявява в желанието да се покаже, че е безстрашен, че не е като баба: „Като ще направиш нещо, направи го! “ Хубаво, но ако един човек се самоубие, какво ще постигне? Аз привеждам този пример, за да покажа къде седи гордостта. По някой път вие, младите, може да постъпите като англичанина – да напишете чека, да вземете револвера и да се застреляте. Не, човек трябва да бъде страхлив за злото, а пък безстрашен за доброто.
към беседата >>

Не, човек трябва да бъде страхлив за злото, а пък безстрашен за доброто.
След като му платил дълговете, се застрелял – показал му, че не е страхлив. Гордостта му се проявява в желанието да се покаже, че е безстрашен, че не е като баба: „Като ще направиш нещо, направи го! “ Хубаво, но ако един човек се самоубие, какво ще постигне? Аз привеждам този пример, за да покажа къде седи гордостта. По някой път вие, младите, може да постъпите като англичанина – да напишете чека, да вземете револвера и да се застреляте. Не, човек трябва да бъде страхлив за злото, а пък безстрашен за доброто.
към беседата >>

118. Път, истина и живот

Научете се на безстрашие!
Вие трябва да виждате Бога в тия противоречия. Страх ви е от змията. Престанете с този страх! Регулирайте този страх! Ако не можете да бутнете една жива змия, то някоя замръзнала змия. Научете се на безстрашие! Бутни я! Или това, което ти е неприятно иди, побутни го, изследвай го, виж защо ти е неприятно. Не знаеш далечната причина!
към беседата >>

119. Ти си Христос, Син на Бога живаго

Мнозина искат да бъдат безстрашни, но те трябва да знаят, че човек може да бъде безстрашен, смел, само докато мисли.
Всички хора, които мислят, не са страхливи. Всеки човек, който мисли, който има закономерност, не е страхлив. Следователно всеки човек, който не мисли, той не може да наследи Царството Божие. А кой ще го наследи? Всеки човек, който мисли, той ще наследи Царството Божие. Мнозина искат да бъдат безстрашни, но те трябва да знаят, че човек може да бъде безстрашен, смел, само докато мисли. Щом изгубят онази основа, върху която животът им почива, те стават страхливи. Когато богатият изгуби богатството си, той става страхлив. Когато ученият изгуби знанието си, той става страхлив. Когато музикантът изгуби способността си да свири, той става страхлив. Когато младата мома изгуби своята красота и своето здраве, тя става страхлива.
към беседата >>

120. Три необходими неща / Три неща са потребни

Докато се обучавали войниците, генералът бил смел и безстрашен.
Силният се познава по мъчнотиите и противоречията, на които се натъква. Той се справя лесно с тях. Така човек познава колко е силен. Един мой познат ми разправяше една своя опитност от времето на общоевропейската война. Той бил на Солунския фронт, заедно с един генерал. Докато се обучавали войниците, генералът бил смел и безстрашен. Той ги насърчавал с думите: „Напред, войници! “ По едно време англичаните взеха да ни обстрелват. Почна се ожесточено сражение. Положението беше много страшно. От страх цял се тресях.
към беседата >>

121. Гами на светлината и на топлината

Тогава у човек се развива присъствие на духа и казва: "Бях страхлив като заек, но когато захвърчаха куршумите около мен, станах безстрашен.
Не, на позицията очите ви трябва да бъдат отворени на четири! На светията очите са отворени на четири. Бойното поле е едно изключение. За да направят хората малко по-смели и да премахнат страха, от невидимия свят са създали войниците. Например, ти си страхлив като заек или като пъдпъдък, но щом влезеш в сражението и започнат отвсякъде да хвърчат куршуми, накъде ще бягаш? Тогава у човек се развива присъствие на духа и казва: "Бях страхлив като заек, но когато захвърчаха куршумите около мен, станах безстрашен. Когато ми продупчиха шинела, си казах: "Каквото Господ даде! " Щом казах така, само ми нашариха шинела, но на месо не удариха." Така е, ако беше хукнал да бяга, щяха да му нашарят задницата. Та казвам: когато се намерите в трудно положение, кажете: "Каквото даде Господ! " Ако речете така, само шинела ви ще нашарят, но вас няма да закачат. Как ще си обясните тези случаи, когато шинелът има дупки не на едно, но на двадесет, тридесет, четиридесет места?
към беседата >>

122. Хармония на чувства и способности

Ако вие сте безстрашни, хубаво е да имате в ума си по един заек, но когато сте по-страхливи, не пипайте зайците, защото те ще ви предаде своя страх.
По същия закон вие правите подобни грешки и в Духовния свят - събирате на едно място много несъвместими неща. С други думи, внасяте във вашия духовен или във вашия сърдечен свят несъвместими образи. Никога не внасяйте несъвместими образи във вашето въображение. Например, внасяте в ума си образа на една боа и един заек. Ако вие сте безстрашни, хубаво е да имате в ума си по един заек, но когато сте по-страхливи, не пипайте зайците, защото те ще ви предаде своя страх. Заекът може да причини полза в света тогава, когато някъде някой разбойник замисля да убие някого, но той му минава път, предава му от своя страх, разбойникът се уплашва и се отказва да направи престъплението. Защо са зайците? - Да плашат разбойниците. Някой тръгва да прави някакво шмекерство, но вижда заека и започва да мисли, че заек му минал път или че котка му минала път. Щом мине, заекът всякога внася страх, ти вече не действаш самоуверено или вървиш и започваш да се съмняваш дали тази работа ще бъде сполучлива или не.
към беседата >>

123. Свободно даване

Пред смелите и безстрашните той отстъпва, вижда, че те имат добродетели в себе си.
Мнозина могат да ви нашепват, да внасят във вас отрицателни мисли и чувства, но вие трябва да се противопоставяте на тия нашепвания. Те са чужди мисли, които идат от извънземния свят. Това са мисли на ненапреднали същества, които искат да ви спънат. Вие трябва да бъдете смели и решителни, да не се подавате на външни влияния. И дяволът мрази страхливите хора. Пред смелите и безстрашните той отстъпва, вижда, че те имат добродетели в себе си. Когато срещне някой богат човек, дяволът започва да го обикаля, да го ласкае, да му говори сладко, докато го спечели на своя страна. Щом спечели сърцето му, той започва да го обира. Обере ли го, повече не го търси. Той внася отрицателни мисли в човека и го оставя да плаща, сам да се разправя. Човек плаща, а дяволът стои настрана и се смее.
към беседата >>

124. Вътрешна обхода

Във всеки човек, колкото и да е безстрашен, дълбоко в него се крие затаен страх.
Когато сгреши, тогава разбра, какво нещо е страхът. Благодарение на страха, животните предчувстват опасността отдалеч. Овцата предчувства приближаването на вълка. Кокошката предчувства приближаването на орела. Тя не поглежда нагоре, но предчувства, че на един километър височина над нея се вие орел. Във всеки човек, колкото и да е безстрашен, дълбоко в него се крие затаен страх. Всеки се страхува от нещо. Във Варна имаше една акушерка, смела жена, мъжки характер. Тя плуваше в морето, като риба. Сама отиваше с плуване от Варна до Евксиноград и обратно. Обаче, видеше ли пиявица, даже в шише, тя изпитваше панически страх.
към беседата >>

125. Разумен и неразумен страх

У които този орган е слабо развит, те са безстрашни.
Без страх при сегашният живот е невъзможно. Само, че страхът съществува като орган. Този орган не знаем къде е, не е разкрит. Тези същества, които са много страхливи, в известна област тяхната глава е развита. Тези, които са много страхливи, този орган е силно развит. У които този орган е слабо развит, те са безстрашни. Всичките неразумни хора са безстрашливи, много смели са. Смелостта произтича от един факт, тя не подразбира страха, но че тия хора не са си претеглили силите. А пък някои хора, у които този орган е чрезмерно развит, те се страхуват от малките работи. Някои от големите работи не се страхуват, някои у които страхът е развит се страхуват от малките работи. Те са две крайности.
към беседата >>

Всичките неразумни хора са безстрашливи, много смели са.
Само, че страхът съществува като орган. Този орган не знаем къде е, не е разкрит. Тези същества, които са много страхливи, в известна област тяхната глава е развита. Тези, които са много страхливи, този орган е силно развит. У които този орган е слабо развит, те са безстрашни. Всичките неразумни хора са безстрашливи, много смели са. Смелостта произтича от един факт, тя не подразбира страха, но че тия хора не са си претеглили силите. А пък някои хора, у които този орган е чрезмерно развит, те се страхуват от малките работи. Някои от големите работи не се страхуват, някои у които страхът е развит се страхуват от малките работи. Те са две крайности. Страхът влиза като един елемент на благоразумието.
към беседата >>

Болестта е един резултат на безстрашието.
“ – Не може. По-добре да имате свещен страх, отколкото да нямате страх, за да не опитате последствията на неразумния страх. Когато дойде неразумния страх може да пострадате. Казва: „Аз всичко ям“. Когато дойде някоя болест, че започнеш да се увиваш, разбираш своя неразумен страх. Болестта е един резултат на безстрашието. И след като боледува човек няколко пъти, започва да се бои от болестта. Болестите идат от яденето.
към беседата >>

Щом се освободиш от страха, погледнеш, на някой безстрашен ръката я няма, на друг безстрашен окото му няма, на някой безстрашен ухото няма.
Сега това са психологически наблюдения. Откъде произтичат нещастията на хората? Не искайте да се освободите от страха, то е невъзможно. Понеже като се освободите от страха опасностите съществуват. Щом се освободиш от страха, погледнеш, на някой безстрашен ръката я няма, на друг безстрашен окото му няма, на някой безстрашен ухото няма. Какво ви ползува това безстрашие, когато изгубваш крака, ръката? – По добре да си страхлив, да са всичките ти удове на място, и умът ти, и сърцето ти да е на място, отколкото да си от безстрашните и да си лишен от много удове. То е ново становище, да се осмислят нещата в хората. Така трябва да мислите. Казва: „Защо светът е така създаден?
към беседата >>

Какво ви ползува това безстрашие, когато изгубваш крака, ръката?
Сега това са психологически наблюдения. Откъде произтичат нещастията на хората? Не искайте да се освободите от страха, то е невъзможно. Понеже като се освободите от страха опасностите съществуват. Щом се освободиш от страха, погледнеш, на някой безстрашен ръката я няма, на друг безстрашен окото му няма, на някой безстрашен ухото няма. Какво ви ползува това безстрашие, когато изгубваш крака, ръката? – По добре да си страхлив, да са всичките ти удове на място, и умът ти, и сърцето ти да е на място, отколкото да си от безстрашните и да си лишен от много удове. То е ново становище, да се осмислят нещата в хората. Така трябва да мислите. Казва: „Защо светът е така създаден? “ Не че светът е лош, но преимущество е за неразумния страх.
към беседата >>

– По добре да си страхлив, да са всичките ти удове на място, и умът ти, и сърцето ти да е на място, отколкото да си от безстрашните и да си лишен от много удове.
Откъде произтичат нещастията на хората? Не искайте да се освободите от страха, то е невъзможно. Понеже като се освободите от страха опасностите съществуват. Щом се освободиш от страха, погледнеш, на някой безстрашен ръката я няма, на друг безстрашен окото му няма, на някой безстрашен ухото няма. Какво ви ползува това безстрашие, когато изгубваш крака, ръката? – По добре да си страхлив, да са всичките ти удове на място, и умът ти, и сърцето ти да е на място, отколкото да си от безстрашните и да си лишен от много удове. То е ново становище, да се осмислят нещата в хората. Така трябва да мислите. Казва: „Защо светът е така създаден? “ Не че светът е лош, но преимущество е за неразумния страх. При неразумните страдания в света съществува смъртта.
към беседата >>

126. Някой си стотник

През тези 40 години, които прекараха в пустинята, трябваше да умре старото поколение, страхливците, че да се родят новите, безстрашните хора, с новите убеждения, хората на новата култура.
Като привеждам примера с евреите, искам да ми послужи само за изяснение. И Мойсей сам се оплаквал от тях като казвал, че още малко и ще го убият с камъни. След като ги изведе от Египет, Мойсей трябваше цели 40 години да ги възпитава в пустинята, да ги направи герои. Всички, които се намираха под египетско робство, бяха страхливи като зайци. Те бяха се така изпоплашили, че не беше възможно да отидат даже в Ханаанската земя. През тези 40 години, които прекараха в пустинята, трябваше да умре старото поколение, страхливците, че да се родят новите, безстрашните хора, с новите убеждения, хората на новата култура. Не че културата на Египет беше лоша. Напротив, тогава културата на Египет беше най-високата. Културата на Египет беше една от най-високите култури по това време. Обаче египтяните като хора с висока култура гледаха на евреите, които бяха пастири, с лошо око. Те не им даваха такива права, с каквито се ползуваха самите египтяни.
към беседата >>

127. Мозъчни центрове

Някой е страхлив, някой е безстрашен.
Казвате: „Той е смел човек“. Смелият човек има нещо в главата. Ако задната чост на главата е тясна човек не е смел, ако има 10–15 см широчина на главата, смел е човекът. В смелия има нещо. Онзи, който не е смел, липсва му нещо. Някой е страхлив, някой е безстрашен. Страхът си има своето място в света. Не страхът, който е развит в животните, в горната част, но в задната част на главата. – Ако страхът създава основа за съвестта у човека, пред страха в главата на човека седи съвестта, съзнанието за право и криво. Сегашното съзнание, което /се/ създало в човека. Та казвам: Ако някои хора са безстрашни, сега ще бъдат смели, но за в бъдеще ще бъдат безсъвестни, ще бъдат несправедливи.
към беседата >>

Та казвам: Ако някои хора са безстрашни, сега ще бъдат смели, но за в бъдеще ще бъдат безсъвестни, ще бъдат несправедливи.
Някой е страхлив, някой е безстрашен. Страхът си има своето място в света. Не страхът, който е развит в животните, в горната част, но в задната част на главата. – Ако страхът създава основа за съвестта у човека, пред страха в главата на човека седи съвестта, съзнанието за право и криво. Сегашното съзнание, което /се/ създало в човека. Та казвам: Ако някои хора са безстрашни, сега ще бъдат смели, но за в бъдеще ще бъдат безсъвестни, ще бъдат несправедливи. Следователно, страхливите хора за в бъдеще, понеже са плашили навсякъде, като дойдат в човешкия живот, върху този страх ще се създаде справедливостта. Тя ще направи човека да бъде приятен за окръжаващата среда, на окръжаващите хора. За да бъде човек благоприятен трябва да има съзнание на справедливост. Понякой път, когато туй съзнание в човека не е развито, човек постъпва несправедливо. Причинява вреда на себе си и на другите.
към беседата >>

Казва: „Безстрашен“.
Казва някой: „Мене много работи не ме интересуват“. Много работи не те интересуват, много ти липсва. Щом много работи те интересуват, то е много хубаво, много работи трябва да те интересуват. Човек не трябва да тури преимущество, трябва да тури деятелност, едновременно да действува, защото човек трябва да бъде смел. Трябва да бъде и малко страхлив. Казва: „Безстрашен“. Безстрашните хора са разумни. Те знаят, че зимно време една боа е безопасна, която е замръзнала, тя е безопасна. Ученият човек трябва да го знае. Страхливият като види змията ще бяга от нея. Учения ще се приближи.
към беседата >>

Безстрашните хора са разумни.
Много работи не те интересуват, много ти липсва. Щом много работи те интересуват, то е много хубаво, много работи трябва да те интересуват. Човек не трябва да тури преимущество, трябва да тури деятелност, едновременно да действува, защото човек трябва да бъде смел. Трябва да бъде и малко страхлив. Казва: „Безстрашен“. Безстрашните хора са разумни. Те знаят, че зимно време една боа е безопасна, която е замръзнала, тя е безопасна. Ученият човек трябва да го знае. Страхливият като види змията ще бяга от нея. Учения ще се приближи. Лятно време, ако не е замръзнала, ученият човек знае, че е опасна.
към беседата >>

128. Какво трябва на младите

Безстрашният ще хване змията, ще вземе хиляда лева.
Хвани я, тури я в торбата. Тия змии, от които вие се плашите, този който свири, хваща ги 10–20 змии. Има змии, които хиляди лева струват. Десет екземпляра, по 1000 лева, 10 000 лева. Посвири малко, хване една змия от 1000 лева. Безстрашният ще хване змията, ще вземе хиляда лева. Страхливият не може да я хване, хиляда лева остават.
към беседата >>

Та на младите им трябва безстрашие.
Та на младите им трябва безстрашие. Вие преждевременно сте станали страхливи. Мене ми разправяше един анекдот. Казва: „Гони ме на сън един бивол, че като станах бях се изпотил. Че какво ще се случи? На сън ме гони.
към беседата >>

129. Силата на мисълта

Или страх ви е от някой вълк, намерете вълча кожа и прекарайте ръката да се свикнете да бъдете безстрашен.
Ще се оттеглиш малко, ще я гледаш в очите. Питам: Кой от вас би имал смелостта така да даде път на мечката. Най-първо някои ви е страх от змии. Намерете умряла змия. Прекарайте ръцете от шията до опашката. Или страх ви е от някой вълк, намерете вълча кожа и прекарайте ръката да се свикнете да бъдете безстрашен. Мене са ми разправяли, че паразити не може да живеят във вълча кожа. Колко е вярно не зная. Предполагам 50 на сто да е вярно.
към беседата >>

130. Организирана вяра

Някои са по-страхливи, а някои по-безстрашни.
Защото имаш вече твоя лична опитност и опитността на хиляди други поколения преди тебе. А може би и хиляди поколения, които ни са предавали чувство на страх пред известни опасности, събуждат това чувство в нас. Например, качваш се на някоя къща и страх те е да не се събори. Качиш се на трена и страх те е да не излезе от релсите. У всички хора страхът не е еднакво развит. Някои са по-страхливи, а някои по-безстрашни. У някои, към темето отстрани, центърът на страха е по-силно развит. Има известни работи, които поддържат страха. Понеже света има доста опасности, това е едно чувство, което предпазва човека от тях. Чувството на осторожност и предпазливост, съединени с човешкия разум, образуват благоразумие. Страхът е едно отрицателно чувство, отрицателно в този смисъл, че има пред вид интереса на човека.
към беседата >>

131. Реална и идеална обстановка на нещата

Ако прави такъв опит, човек трябва да бъде безстрашен.
Това трябва да става без страх. Някои, даже и всички, които спят, излизат от тялото си, но това трябва да става съзнателно и по всяко време, когато човек пожелае. Като спи, човек излиза от тялото си, но това не става доброволно. Тогава той се намира в затвор и по желанието на други го пущат за известно време да се разходи и пак го прибират. При това положение човек е свободен само за един–два часа и после пак го прибират в затвора. Ако прави такъв опит, човек трябва да бъде безстрашен. В първо време той ще усети, че ръцете и краката му започват да изстиват, но не трябва да се страхува. Преди да напусне тялото си, човек трябва да си внуши мисълта, че пак ще се върне. Не направи ли това, той може да остане вън от тялото си. Няма по-страшно нещо за човека от това да остане вън от тялото си. Той е изгубен вече.
към беседата >>

132. Нови пътища

Човек, който е безстрашен, по-малко болести го познават.
За пример, човек се опари. Веднага се явява страхът. Дойде някоя болест, дойде някое страдание, дойде някоя несгода, все ще се отрази върху чувствата. Страхът не е еднакво развит във всичките хора. Повечето от болестите се предават от страх. Човек, който е безстрашен, по-малко болести го познават. Сега новото учение учи хората да бъдат безстрашни, не да не се плашат, но да бъдат разумни. Човек не може да бъде безстрашен, ако не влада своя ум. Най-първо трябва да влада ума си. Да прави опити, да не се поддава на ония внушения, той трябва да влада чувствата си, да се не поддава на разни внушения. Трябва да влада и удовете си и тялото си да влада.
към беседата >>

Сега новото учение учи хората да бъдат безстрашни, не да не се плашат, но да бъдат разумни.
Веднага се явява страхът. Дойде някоя болест, дойде някое страдание, дойде някоя несгода, все ще се отрази върху чувствата. Страхът не е еднакво развит във всичките хора. Повечето от болестите се предават от страх. Човек, който е безстрашен, по-малко болести го познават. Сега новото учение учи хората да бъдат безстрашни, не да не се плашат, но да бъдат разумни. Човек не може да бъде безстрашен, ако не влада своя ум. Най-първо трябва да влада ума си. Да прави опити, да не се поддава на ония внушения, той трябва да влада чувствата си, да се не поддава на разни внушения. Трябва да влада и удовете си и тялото си да влада. Като стъпиш, като вървиш, да не си като гемия, но отмерени да бъдат крачките.
към беседата >>

Човек не може да бъде безстрашен, ако не влада своя ум.
Дойде някоя болест, дойде някое страдание, дойде някоя несгода, все ще се отрази върху чувствата. Страхът не е еднакво развит във всичките хора. Повечето от болестите се предават от страх. Човек, който е безстрашен, по-малко болести го познават. Сега новото учение учи хората да бъдат безстрашни, не да не се плашат, но да бъдат разумни. Човек не може да бъде безстрашен, ако не влада своя ум. Най-първо трябва да влада ума си. Да прави опити, да не се поддава на ония внушения, той трябва да влада чувствата си, да се не поддава на разни внушения. Трябва да влада и удовете си и тялото си да влада. Като стъпиш, като вървиш, да не си като гемия, но отмерени да бъдат крачките. После, движенията на очите, на ръцете да бъдат отмерени, като мигаш да не мигаш бързо.
към беседата >>

133. Частите и цялото / Закон за частите и Цялото

Днес всички хора носят кръст на гърдите си като символ на храброст и безстрашие. (втори вариант)
Къде е Римската империя днес? Къде е Христос днес? – От Римската империя нищо не остана, но от Христа остана нещо, което вечно ще живее. Кръстът, на който разпнаха Христа, се въздигна и стана по-знаменит от цялата Римска империя. Днес всички хора носят кръст на гърдите си като символ на храброст и безстрашие. С това те искат да докажат, че следват примера на Христа. Римляните считаха кръста за нещо позорно, а след Христа той се прие като символ на смелост и благородство.
към втори вариант >>

134. Реалност на живота

При страх и безстрашие също така човек няма еднакъв пулс.
Добре е да изследвате пулса на сърцето си, да знаете как бие при различни състояния. Поне един път в седмицата опитвайте пулса си. При това вижте, има ли някаква разлика в пулса на сърцето ви при обикновено състояние и при случаи, когато обичате или мразите, когато проявявате вяра, надежда, милосърдие и т.н. Като правите наблюдения върху пулса си, ще видите, че при различни чувства и състояния имате различен пулс. При страх и безстрашие също така човек няма еднакъв пулс. Значи пулсът на човешкото сърце се намира под влиянието на различните гами на неговия живот. За пример, мажорните, миньорните, хроматичните гами оказват различно влияние върху пулса на сърцето.
към беседата >>

135. Добра мисъл, добро чувство и здраве

Мислите ли, че безстрашните хора правят нещата така, както трябва?
Ще го направите толкоз, колкото може да направите кърта да работи в една градина. Той винаги ще прави туй, което знае. Ако вие направите заека член на някоя черква, като види хора, ще хукне. После ще намери извинение, казва: „Аз съм миролюбиво същество, Бог не ме направил да воювам, не обичам с никого да се карам. Ако ме викате за някаква идея да устоявам, да се бия с хората, не може.“ Ние казваме, че той е страхлив. Мислите ли, че безстрашните хора правят нещата така, както трябва? Не. По отношение на живота, туй е извинително. Има хора, които са страхливи както зайците. Той трепери. Като остане 4–5 часа без хляб, настръхнат космите му, казва: „Гладни ще измрем, 4–5 часа не сме яли.“ Казвам: Не умираш. „Ще измрат жена ми и децата ми.“ Не може да се умира така.
към беседата >>

136. Добро, справедливост, разумност

Не може да бъдеш безстрашен, ако не си справедлив.
Да кажем сега, вие сте страхливи. Казват: „Не се страхувай.“ С какво трябва да замениш страха? Според съвременните научни изследвания отгоре на страха е поставено онова, Божественото, чувство на справедливост. Животните са дошли до страха, човек от страха минава в справедливостта. Не може да бъдеш безстрашен, ако не си справедлив. Следователно, за да станеш безстрашен, трябва да бъдеш справедлив. Всеки човек, който не е справедлив, той е страхлив. Страхливият не може да наследи Царството Божие. Ако искаш да лекуваш своя страх, трябва да бъдеш справедлив. Ако искаш да лекуваш безлюбието – безлюбие е, когато главата отпред е ниска, отзад висока.
към беседата >>

Следователно, за да станеш безстрашен, трябва да бъдеш справедлив.
Да кажем сега, вие сте страхливи. Казват: „Не се страхувай.“ С какво трябва да замениш страха? Според съвременните научни изследвания отгоре на страха е поставено онова, Божественото, чувство на справедливост. Животните са дошли до страха, човек от страха минава в справедливостта. Не може да бъдеш безстрашен, ако не си справедлив. Следователно, за да станеш безстрашен, трябва да бъдеш справедлив. Всеки човек, който не е справедлив, той е страхлив. Страхливият не може да наследи Царството Божие. Ако искаш да лекуваш своя страх, трябва да бъдеш справедлив. Ако искаш да лекуваш безлюбието – безлюбие е, когато главата отпред е ниска, отзад висока. Високата глава отпред, отзад ниска, то е любов.
към беседата >>

137. Съотношение на тяло и продобивки

Не, човек трябва да бъде безстрашен, но в даден случай страхът е предпазителна мярка.
Тя трябва да се прекрати. На физическото поле завзема повече място. После си много внимателен, страхлив, казва: Много благоразумен е. Никакво благоразумие няма, страх има, мълчи от страх. Този страх има определено време. Не, човек трябва да бъде безстрашен, но в даден случай страхът е предпазителна мярка. Щом си слаб, иди на някоя канара горе, а неприятелят да е долу. Онзи, който е слаб, да е горе, а силният да е долу. Който е силен, долу при канарата казва: Слез. Слабият горе казва: Ще си помисля. Казвам: Ще слезе ли от канарата?
към беседата >>

138. Вратите на Любовта

Онези, които са безстрашни при злото в света, те са гeрои.
Страхлив си само дето има дърво, дето има бой. Там, дето няма бой, много си смел. Аз уважавам хората, които са смели, дето има бой; дето няма бой, са страхливи. Според мене човек, който не се бои от любовта, той не е герой. Онези, които се боят от любовта, са герои. Онези, които са безстрашни при злото в света, те са гeрои. Щом дойде любовта, треперят ти гащите. Ти от едно треперене на любовта ще научиш много повече, отколкото всичките геройства. Сега може би тия сравнения са контрастни. Те съответстват на „както Ме е Отец научил.“ Аз искам всички да знаете какво ви е научил. Всички вие сте дошли тук и сте подписали, и аз виждам онова, което сте подписали.
към беседата >>

139. Причина, проява и резултат

Колкото човек става по-безстрашен, мускулите стават по-устойчиви, под контрола са на човешката воля.
Върху всички качества, които човек има в себе си, природата е наложила известни черти. Някъде са малко тия черти. За пример вземете страхливия човек – има известни черти, които показват на неговото лице, че е страхлив. Ще забележите една неустойчивост на мускулите. У страхливия има едно движение на мускулите, неустойчиво движение на лицето. Колкото човек става по-безстрашен, мускулите стават по-устойчиви, под контрола са на човешката воля. Колкото повече е страхлив, мускулите не са под контрола на неговата воля. В себе си може да различавате три състояния. Когато човек е интелигентен, живее в светлина. Като мисли, винаги излиза светлина – той е интелигентен. Присъствието на интелигентност се отличава в съзнанието, че има повече светлина.
към беседата >>

140. Най-малкото и най-голямото добро

Страхът се продава и безстрашието, и то се продава.
При такива условия не се живее. Като наближил към водата да се дави, всичките жаби се изпоплашили и се хвърлили във водата. Той казва: Има и от мене по-страхливи. И благодарение на жабите се е спасил живота на заека. Страхът трябва да го продавате. Страхът се продава и безстрашието, и то се продава. Вярата се продава, надеждата, милосърдието, всичко се продава. Стига да знаете как да го купите, бакалници има. Само че, вие вярвате в купуването на захар, ориз – не вярвате, че може да се купува вярата. С кило не може да се купува вярата. И действително има случаи, може да ви приведа: хората, в които е развито милосърдието, като влязат при някой бакалин, който е скържав, който гледа първо да вземе парите, в присъствието на щедрия човек и той става щедър.
към беседата >>

141. Важното в живота

Баща ми беше много смел човек, безстрашен, и майка ми беше смела.
Става подпушване, енергиите на човешката мисъл не може да текат и тогава се явява туй нервно състояние. Става изтичане на нервната енергия. Нервен е, не зависи тази нервност от него. Дядо му бил нервен. Разправяше ми един господин следното: „Не мога, казва, да си обясня. Баща ми беше много смел човек, безстрашен, и майка ми беше смела. Аз съм толкова страхлив, вечерно време като мръкне, страх ме е да изляза вън. Мисля, някоя мечка ме чака, някой вълк ме чака, някоя голяма змия ме чака, че духове има или че някой разбойник. Като е светло, смел съм, готов съм да извадя нож. Как, казва, ще ми го обясниш? Дойде ли вечер, страх ме е.“ – Аз ще ти обясня този страх, той е унаследен от дядо ти.
към беседата >>

142. Същественото в живота

Колкото по-безстрашливи ставате, толкова по-лека ще бъде раницата, която носите.
Следователно, ако видите човек с вяра в Бога, в ближния си и в себе си, ще знаете, че той е дал ход на Божественото Начало. Работете върху ума си, да се справите със страха. Колкото по-безстрашливи ставате, толкова по-лека ще бъде раницата, която носите. Работете за усилване на вярата си. Защо трябва да се безпокоите, какво ще стане с България? Защо се безпокоите за жена си и децата си? Бог, Който е създал света, има пред вид всички народи. Той е промислил и за България, и за вашите деца.
към беседата >>

143. Три важни неща / Трите важни неща

Бомби падат от аероплани, снаряди падат, куршуми от картечници – и тия хора вървят напред, един падне, друг падне и всички са безстрашни. (втори вариант)
Казвам, сега ние на земята, целият свят се намира в едно тревожно състояние. Казвам, колко са герои хората. По някой път се поставям в положението на тия, които отиват на бойното поле и виждам колко тия хора са смели. Бомби падат от аероплани, снаряди падат, куршуми от картечници – и тия хора вървят напред, един падне, друг падне и всички са безстрашни. После работа вършат. Тези, които са ранени, правят операция, мислят къде да ги турят, къде да ги лекуват. Казвате – това не е разумно. Не, това е човешки порядък, от който Бог учи хората. Те се оплакват на Господа.
към втори вариант >>

144. Благата в живота

В единия случай то ще дойде до главата ти, за да видиш, че си се страхувал ненужно, а в другия случай ще дойде, за да покажеш, че си безстрашен. (втори вариант)
Често ние с нашите мисли и желания, привличаме нещата. Туй, от което те е страх, то ще дойде до главата ти, и туй, от което не те е страх, и то ще дойде до главата ти. В единия случай то ще дойде до главата ти, за да видиш, че си се страхувал ненужно, а в другия случай ще дойде, за да покажеш, че си безстрашен.
към втори вариант >>

145. Безопасното място / Посока на движение