Търсене в беседите за 'Ценност'

Защото хубостта на едно дело зависи от правилността и порядъка, по който следва да се извършва своевремено – и това е именно, което му дава своята ценност.
Никога не пресиляй една работа. Никога не бързай да я свършиш наполовин, защото ще трябва да я повториш изново, и то без да сполучиш целта, която гониш. При това помни, че всяко нещо в живота трябва да си има своето време и място, другояче ще трябва да се разкайваш, че си турил нещата не на мястото им и че си ги извършил не на времето им. А това ще ти струва много, понеже ще те лиши от това, което ти се пада да приемеш – твоето задоволство, че си сторил нещо добро. Защото хубостта на едно дело зависи от правилността и порядъка, по който следва да се извършва своевремено – и това е именно, което му дава своята ценност. Не предлагай услугите си там, дето не са нужни, нито приятелството си там, дето няма място. Стой на положението си, дето си поставен, и извършвай длъжността си, както я разбираш и ти е диктувана от твоята съвест, защото в това стои достойнството на человека. А всякой, който се обленява да проумява Истината, ще пострада – неговият светилник ще угасне, затова внимавай в живота си, да не би да сториш това да станеш немарлив към вечните начала и съградиш щастието си на пясък. Пази сърцето си от суетославие и ще бъдеш щастлив в живота си. Не желай това, което не ти трябва, и не искай невъзможното, понеже желаеш две неща непостижими.
към беседата >>

2. Протоколи от годишната среща на Веригата 1914 г. Велико Търново

Златото и всички скъпоценности са тяхно изделие, те ги правят.
Всичко мога да ви докажа, но сега именно, не мога да го направя, главно защото нямате билет за път. Когато отиваме на разходката в пространството, аз искам всичко да ви дам за път, но за пътен билет само пари не давам. В това място, гдето ще отидем, разноските ни ще поемат, но за билет пари не давам. На всяка станция ще ни посрещат, защото този път е дълъг, има разни духове, царства, страни и държави. Така, най-напред ще ви се изпречат четири велики царства: първото е Царството на гномите – духовете, които образуват твърдата материя и разполагат със снаряди и лаборатории. Златото и всички скъпоценности са тяхно изделие, те ги правят. Като преминем тяхното царство, ще дойдем до границите на Царството на ундините – духовете на водата, които са добре разположени към вас. После ще се срещнем с Царството на силфите – въздушното царство. Те са духове, които, може да се рече, са най-разположени към нас; затова ще ви приемат радушно... Дядо Петър Тихчев: Ще ни почерпят ли? Ами че те ви черпят всякой ден, защото праната, която гълтате ежесекундно и подкрепява и съживява вашата жизненост, се намира в тяхното царство.
към беседата >>

3. Многоценният бисер

И според това схващане, някой път ценността на нещата стои в тяхното съдържание, някой път в тяхната повърхност.
Майката знаем. Бог се явява в нас като майка, която твори, храни и възпитава; Него ние знаем. И казва се в Писанието: „Христос дойде на земята да ни изяви Отца“. По същия закон човекът, който е слязъл от Небето, първоначално е приличал на онова малко пясъче, безформено, нищожно, и Божественият Дух, след като е работил дълго време, направил е един бисер. И за туй, което има във вас, трябва да благодарите на тази мида, в която сте влезли; ако имате сега някаква цена, трябва да благодарите на туй Божествено съзнание, което е работило дълго време над вас. И според това схващане, някой път ценността на нещата стои в тяхното съдържание, някой път в тяхната повърхност. Вземете един мраморен камък изработен, изваян от един велик скулптор, който е вложил в камъка една прекрасна идея – къде лежи тази идея? В ония тънки чертици, които този художник е прекарал над камъка. Ако някой глупак дойде и разруши тези чертици, ще остане един прост камък, който няма никаква стойност. Всичко, което ви придава цена, то са ония ваши благородни мисли, желания и дела, които един Божествен Дух е начертал върху вас. Само ония черти, които може да тури Бог върху вашия мозък, върху вашето сърце и вашата душа, те ви дават цена.
към беседата >>

4. Ще бъдат научени

Като се ожени за нея, в скоро време изяжда парите и скъпоценностите й и я оставя последна беднячка.
Днес всички хора – мъже и жени, имат желание да живеят добре. Жените мислят, как по-добре да се наредят, да се украсят с гердани от бисери, с диадеми, като корони на главите. Добре е това, но тия гердани и диадеми не могат да се запазят за дълго време – мъжете ще ги заложат. Колко мъже са опропастили жените си! Когато момъкът реши да се жени, търси богата мома. Като се ожени за нея, в скоро време изяжда парите и скъпоценностите й и я оставя последна беднячка. Един американец получил голямо наследство от баща си, който цял живот пасъл говеда. Наследството му било три милиона лева. Като видял толкова пари, той се предал на удоволствие, на ядене и пиене с приятели и в шест месеца изразходвал всичко. При това положение, нищо друго не му оставало, освен да следва занаята на баща си – говедар. Той накривил шапката си, взел тоягата и тръгнал да пасе говедата.
към беседата >>

5. Отдайте Божието Богу

Като разберете ценността на това число - единица, вие ще разберете съотношенията на всички неща. (втори вариант)
Да дялаш - то е опасна работа, то е една хирургическа операция. Аз ви занимавам с висша математика, с числата от едно до десет. И като научите тези числа - вие ще се научите от висшата математика и ще разбирате по-добре вашите отношения. Ако ви пита някой кое е най-голямото число, някои ще кажат - десет, хиляда, един милион и т.н. Най- голямото число е единица. Като разберете ценността на това число - единица, вие ще разберете съотношенията на всички неща. Всички други числа са разделяния, разклонения. Всяко едно дърво - то е едно нещо. Следователно единицата, то е едно дърво, а всички хора са като клончета, пъпки, листа и т.н. Вие дигате шум на това дърво. Вие сте един лист - ще гледате да приемете повече жизнен сок; вие сте едно коренче - ще гледате да изпратите повече храна на дървото.
към втори вариант >>

6. Растете в благодат! / Растене и познание

Когато един осел го натоварят с драгоценности, той пренася товара и казва: „Аз ги пренесох“.
А не като хората – направят някакво добро, цял свят ще ги чуе. Тъй е и с кокошката: снесе едно яйце, закудкудяка – всички я чуят. Какво от това, че е снесла яйце? То ѝ е дълг. И въпрос е още, дали тя го снесе, или ѝ го снесоха. Когато един осел го натоварят с драгоценности, той пренася товара и казва: „Аз ги пренесох“. Ние трябва да знаем, че в света сме служители на Бога. Някой казва: „Човек има свободна воля“. Само който живее в този съществен, неизменен свят, дето Бог живее; който служи на Бога и разбира Неговите закони и повеления, само той е свободен, само той може да има свободна воля. Ние трябва да намерим време да ускорим този растеж, за който говоря, т.е. съграждането на нашето тяло.
към беседата >>

7. Пълнене и празнене

БС

Важно е какви скъпоценности носите в раницата на Живота си.
Аз искам тези, които ме слушат, да не мислят, че са възрастни. Ако така мислят, няма защо да идват тук; на Земята няма нужда от възрастни хора, те са хора за Небето. Ще кажете: „Аз съм петдесет-шестдесет-годишен.” Не се заблуждавайте с вашите години. Според мен годинитена човека се ценят според преживяванията. Колкото повече преживявания имате, толкова повече са годините ви, и обратно. Важно е какви скъпоценности носите в раницата на Живота си. Можете да носите петдесет килограма товар, който да струва петдесет лева; може да носите само един грам диамант и да струва десетки хиляди лева. Не в количеството седи товарът, който носите, а в качеството. Някой казва: „Аз зная, че Слънцето се върти.” Питам, твоето Слънце върти ли се? Казвате: „Зная, че Луната се празни и се пълни.” Питам, твоята Луна празни ли се, пълни ли се? Ето къде е Знанието – да знаеш кое е Добро и кое е зло.
към беседата >>

8. Радостни и търпеливи

Може ли Бог да тури скъпоценностите си в една пробита лодка и да тръгне с нея на път?
Търпението се изпитва само в скърбите и страданията, в мъчнотиите. Търпелив човек е онзи, в когото умът, сърцето и волята са в пълно съгласие. Ако умът на човека върви на една страна, сърцето – на друга и волята – на трета, той не може да бъде търпелив. И такъв човек иска да знае тайните Божии! Това е невъзможно. Може ли Бог да тури скъпоценностите си в една пробита лодка и да тръгне с нея на път? След всичко това някой се оплаква, че Бог не го е посетил. Как ще те посети, когато лодката ти е пробита? Един млад момък, от едно българско село, постоянно се оплаквал на майка си, че е нещастен. Здрав съм, юнак съм, с мечка мога да се боря, но защо ми е това голо здраве? Пари нямам, момите не ме искат.
към беседата >>

Може ли Богъ да тури скѫпоценноститѣ си въ една пробита лодка и да тръгне съ нея на пѫть? (втори вариант)
Търпението се изпитва само въ скърбитѣ и страданията, въ мѫчнотиитѣ. Търпеливъ човѣкъ е онзи, въ когото умътъ, сърдцето и волята сѫ въ пълно съгласие. Ако умътъ на човѣка върви на една страна, сърдцето — на друга и волята — на трета, той не може да бѫде търпеливъ. И такъвъ човѣкъ иска да знае тайнитѣ Божии! Това е невъзможно. Може ли Богъ да тури скѫпоценноститѣ си въ една пробита лодка и да тръгне съ нея на пѫть? Следъ всичко това нѣкой се оплаква, че Богъ не го е посетилъ. Какъ ще те посети, когато лодката ти е пробита? Единъ младъ момъкъ, отъ едно българско село, постоянно се оплаквалъ на майка си, че е нещастенъ. Здравъ съмъ, юнакъ съмъ, съ мечка мога да се боря, но защо ми е това голо здраве? Пари нѣмамъ, момитѣ не ме искатъ.
към втори вариант >>

9. Заведеевата майка

Тя ще провери уханието ви, благостта на сърцето ви, светлината на ума ви, богатството ви и, като разбере как използвате дадените ценности, ще определи към кои хора спадате.
Той живее правилно и в трите света – във физическия, в Духовния и в Умствения. Често хората се запитват кой е праведен и добър човек, или кой е духовен. Който има благородно сърце и светъл ум, той е праведен и добър човек. Искате ли да знаете дали сте праведен, духовен човек, огледайте се в Божественото огледало и се запитайте: имате ли нужното благоухание, сърцето ви благо ли е, умът ви светъл ли е. Щом искате да знаете това, от Разумния свят ще изпратят комисия да ви изпита. Тя ще провери уханието ви, благостта на сърцето ви, светлината на ума ви, богатството ви и, като разбере как използвате дадените ценности, ще определи към кои хора спадате. Тогава ще ви постави съответна бележка, както тук оценяват учениците, и ще ви изпрати при Бога за одобрение. Човек се изпитва във всички светове. Някой мисли, че може да живее както иска и както разбира, че никой не държи сметка за това. Не е така, Разумният свят е точен, всичко тегли и преценява. Някой казва, че бил добър проповедник, добре изпълнявал службата си, бил от добро семейство.
към беседата >>

Тя ще провѣри уханието ви, благостьта на сърдцето ви, свѣтлината на ума ви, богатството ви и, като разбере, какъ използувате даденитѣ ценности, ще опредѣли къмъ кои хора спадате. (втори вариант)
Той живѣе правилно и въ тритѣ свѣта — въ физическия, въ духовния и въ умствения. Често хората се запитватъ, кой е праведенъ и добъръ човѣкъ, или кой е духовенъ. Който има благородно сърдце и свѣтълъ умъ, той е праведенъ и добъръ човѣкъ. Искате ли да знаете, дали сте праведенъ, духовенъ човѣкъ, огледайте се въ Божественото огледало и се запитайте: имате ли нуждното благоухание, сърдцето ви благо ли е, умътъ ви свѣтълъ ли е. Щомъ искате да знаете това, отъ разумния свѣтъ ще изпратятъ комисия да ви изпита. Тя ще провѣри уханието ви, благостьта на сърдцето ви, свѣтлината на ума ви, богатството ви и, като разбере, какъ използувате даденитѣ ценности, ще опредѣли къмъ кои хора спадате. Тогава ще ви постави съответна бележка, както тукъ оценяватъ ученицитѣ, и ще ви изпрати при Бога за одобрение. Човѣкъ се изпитва въ всички свѣтове. Нѣкой мисли, че може да живѣе, както иска и както разбира, че никой не държи смѣтка за това. Не е така, разумниятъ свѣтъ е точенъ, всичко тегли и преценява. Нѣкой казва, че билъ добъръ проповѣдникъ, добре изпълнявалъ службата си, билъ отъ добро семейство.
към втори вариант >>

10. Скритият квас

На физическия свят няма ценност, равна на човешкото тяло.
– “Колко струва това брашно? Как можем да си го доставим? ” – Като дадете всичко, което имате на разположение. С какво можете да откупите вашето тяло? С нищо. На физическия свят няма ценност, равна на човешкото тяло. – “Какво ще стане с тялото ни, като умрем? ” – Обичайте Бога, и от нищо не се плашете. Потърсете добрата и разумна жена в себе си, за да се ползвате от нейната светлина и топлина за развиване на семената, които Бог е вложил във вас. Отворете умовете и сърцата си, да влезе разумната жена в тях, да замеси добрия квас, от който ще получите небесните плодове. Ще кажете, че добрата жена ви мачка много.
към беседата >>

На физическия свѣтъ нѣма ценность, равна на човѣшкото тѣло. (втори вариант)
— Колко струва това брашно? Какъ можемъ да си го доставимъ? — Като дадете всичко, което имате на разположение. Съ какво можете да откупите вашето тѣло? — Съ нищо. На физическия свѣтъ нѣма ценность, равна на човѣшкото тѣло. — Какво ще стане съ тѣлото ни, като умремъ? — Обичайте Бога, и отъ нищо не се плашете. Потърсете добрата и разумна жена въ себе си, за да се ползувате отъ нейната свѣтлина и топлина за развиване на сѣмената, които Богъ е вложилъ въ васъ. Отворете умоветѣ и сърдцата си, да влѣзе разумната жена въ тѣхъ, да замѣси добрия квасъ, отъ който ще получите небеснитѣ плодове. Ще кажете, че добрата жена ви мачка много.
към втори вариант >>

11. Да Го посрещнат

Загубването на ценностите, които са придобили.
Щом го придобие, непременно трябва да излезе вън, на повърхността на Живота. – „Аз не искам да се качвам и да слизам.” – Щом си в колелото на Живота, ще се качваш и ще слизаш. Като слизаш, ще вземеш всичко необходимо за Живота; като се качваш, ще прилагаш и ще раздаваш придобитото. Някои хора се оплакват, че са нещастни. Коя е причината за нещастието им? Загубването на ценностите, които са придобили. Като спечелят нещо, те не го турят в Божествената каса, за да се запази. Вън от тази каса ценностите лесно се губят. Някой е радостен, щастлив, но не се минава много време, и той загубва радостта си. За да не я загуби, той трябва да благодари за нея и да я предаде в Божествената каса, да се ползват от нея всички страдащи и наскърбени. Задържи ли я само за себе си, скоро ще я загуби.
към беседата >>

Вън от тази каса ценностите лесно се губят.
Като слизаш, ще вземеш всичко необходимо за Живота; като се качваш, ще прилагаш и ще раздаваш придобитото. Някои хора се оплакват, че са нещастни. Коя е причината за нещастието им? Загубването на ценностите, които са придобили. Като спечелят нещо, те не го турят в Божествената каса, за да се запази. Вън от тази каса ценностите лесно се губят. Някой е радостен, щастлив, но не се минава много време, и той загубва радостта си. За да не я загуби, той трябва да благодари за нея и да я предаде в Божествената каса, да се ползват от нея всички страдащи и наскърбени. Задържи ли я само за себе си, скоро ще я загуби. Вие трябва да изучавате закона за печалбите и за загубите. Като ви посети една голяма радост, приемете своя дял от нея и веднага я изпратете към бедните и страдащите, да се облекчи тяхното състояние.
към беседата >>

— Загубването на ценноститѣ, които сѫ придобили. (втори вариант)
Щомъ го придобие, непремѣнно трѣбва да излѣзе вънъ, на повръхностьта на живота. — Азъ не искамъ да се качвамъ и да слизамъ. — Щомъ си въ колелото на живота, ще се качвашъ и ще слизашъ, Като слизашъ, ще вземешъ всичко необходимо за живота; като се качвашъ, ще прилагашъ и ще раздавашъ придобитото. Нѣкои хора се оплакватъ, че сѫ нещастни. Коя е причината за нещастието имъ? — Загубването на ценноститѣ, които сѫ придобили. Като спечелятъ нѣщо, тѣ не го турятъ въ Божествената каса, да се запази. Вънъ отъ тази каса ценноститѣ лесно се губятъ. Нѣкой е радостенъ, щастливъ, но не се минава много време, и той загубва радостьта си. За да не я загуби, той трѣбва да благодари за нея и да я предаде въ Божествената каса, да се ползуватъ отъ нея всички страдащи и наскърбени. Задържи ли я само за себе си, скоро ще я загуби.
към втори вариант >>

Вънъ отъ тази каса ценноститѣ лесно се губятъ. (втори вариант)
— Щомъ си въ колелото на живота, ще се качвашъ и ще слизашъ, Като слизашъ, ще вземешъ всичко необходимо за живота; като се качвашъ, ще прилагашъ и ще раздавашъ придобитото. Нѣкои хора се оплакватъ, че сѫ нещастни. Коя е причината за нещастието имъ? — Загубването на ценноститѣ, които сѫ придобили. Като спечелятъ нѣщо, тѣ не го турятъ въ Божествената каса, да се запази. Вънъ отъ тази каса ценноститѣ лесно се губятъ. Нѣкой е радостенъ, щастливъ, но не се минава много време, и той загубва радостьта си. За да не я загуби, той трѣбва да благодари за нея и да я предаде въ Божествената каса, да се ползуватъ отъ нея всички страдащи и наскърбени. Задържи ли я само за себе си, скоро ще я загуби. Вие трѣбва да изучавате закона за печалбитѣ и за загубитѣ. Като ви посети една голѣма радость, приемете своя дѣлъ отъ нея и веднага я изпратете къмъ беднитѣ и страдащитѣ, да се облекчи тѣхното състояние.
към втори вариант >>

12. Да се роди

Има ли смисъл богатият да се облече с новите си и скъпи дрехи, да тури на ръцете си златни пръстени, на гърба си раница, пълна със скъпоценности и така да мине през гъста гора, дето има разбойници.
Отлагането не разрешава въпросите. Днес от всички хора се изисква да поставят Доброто за основа на своя живот. Това се иска и от българите. Хората изневеряват на Доброто, когато искат да придобият повече знания, богатства, сила, отколкото могат да носят. Право ли е това? Има ли смисъл богатият да се облече с новите си и скъпи дрехи, да тури на ръцете си златни пръстени, на гърба си раница, пълна със скъпоценности и така да мине през гъста гора, дето има разбойници. Те ще го пресрещнат, ще го убият и ще го оберат. За да мине спокойно през гората, той трябва да облече старите си дрехи и на гърба си да носи раница с малко хляб. Животът на съвременните хора е пълен с изненади: на всяка стъпка могат да го срещнат разбойници и да го нападнат. Животът носи и добри условия, и изненади. За всички хора, за всички народи има богати условия за развитие, които и днес могат да се използват.
към беседата >>

Има ли смисълъ, богатиятъ да се облѣче съ новитѣ си и скѫпи дрехи, да тури на рѫцетѣ си златни пръстени, на гърба си раница, пълна съ скѫпоценности и така да мине презъ гѫста гора, дето има разбойници. (втори вариант)
Отлагането не разрешава въпроситѣ. Днесъ отъ всички хора се изисква да поставятъ доброто за основа на своя животъ. Това се иска и отъ българитѣ. Хората изневѣряватъ на доброто, когато искатъ да придобиятъ повече знания, богатства, сила, отколкото могатъ да носятъ. Право ли е това? Има ли смисълъ, богатиятъ да се облѣче съ новитѣ си и скѫпи дрехи, да тури на рѫцетѣ си златни пръстени, на гърба си раница, пълна съ скѫпоценности и така да мине презъ гѫста гора, дето има разбойници. Тѣ ще го пресрещнатъ, ще го убиятъ и ще го обератъ. За да мине спокойно презъ гората, той трѣбва да облѣче старитѣ си дрехи и на гърба си да носи раница съ малко хлѣбъ. Животътъ на съвременнитѣ хора е пъленъ съ изненади: на всѣка стѫпка могатъ да го срещнатъ разбойници и да го нападнатъ. Животътъ носи и добри условия, и изненади. За всички хора, за всички народи има богати условия за развитие, които и днесъ могатъ да се използуватъ.
към втори вариант >>

13. Изобилният живот

Един ден той се качил на експреса с всички богаташи, от които взел някаква ценност, за да направи решителния опит.
Който много обещава, не говори Истината. Един индус отишъл в Париж и се представил за голям адепт, който владее тайните сили на Природата. Той казвал, че с мисълта си могъл да спре и най-бързия експрес. За да направи този опит, му били нужни злато и скъпоценни камъни. Интересуващите му донасяли, каквото иска, само да направи опита. Един ден той се качил на експреса с всички богаташи, от които взел някаква ценност, за да направи решителния опит. Докато всеки момент очаквали да спре експресът, те били изненадани от друго нещо: адептът изчезнал. Тъй щото, чувате ли някой да ви казва, да вървите след него, за да ви направи човек и половина, не му вярвайте. Защо ви е нужна тази половина? Ако станеш истински човек, това е достатъчно. Който отива при Бога, сам трябва да отиде: жената ще остави мъжа си, и мъжът – жена си, сами ще се явят пред Бога.
към беседата >>

Единъ день той се качилъ на експреса съ всички богаташи, отъ които взелъ нѣкаква ценность, за да направи решителния опитъ. (втори вариант)
Който много обещава, не говори истината. Единъ индусъ отишълъ въ Парижъ и се представилъ за голѣмъ адептъ, който владѣе тайнитѣ сили на природата. Той казвалъ, че съ мисъльта си могълъ да спре и най-бързиятъ експресъ. За да направи този опитъ, му били нуждни злато и скѫпоценни камъни. Интересуващитѣ му донасяли, каквото иска, само да направи опита. Единъ день той се качилъ на експреса съ всички богаташи, отъ които взелъ нѣкаква ценность, за да направи решителния опитъ. Докато всѣки моментъ очаквали да спре експресътъ, тѣ били изненадани отъ друго нѣщо: адептътъ изчезналъ. Тъй щото, чувате ли нѣкой да ви казва, да вървите следъ него, за да ви направи човѣкъ и половина, не му вѣрвайте. Защо ви е нуждна тази половина? Ако станешъ истински човѣкъ, това е достатъчно. Който отива при Бога, самъ трѣбва да отиде: жената ще остави мѫжа си, и мѫжътъ — жена си, сами ще се явятъ предъ Бога.
към втори вариант >>

14. Малкият закон

Не се минало много време, синът му откраднал всичките скъпоценности на царя и отишъл да му съобщи, че зетят е крадецът.
Отшелникът взел това детенце и го отгледал грижливо. Расло детенцето и станало такова интелигентно, че поразявало всички със своя ум и знание. Един ден детето казва на пастрока си: „Ще ти дам да управляваш голямо царство, а не в гората да живееш. Светът има нужда от тебе, ще те науча как да живееш и ще те направя царски зет“. Бащата се съгласил и неговият син го завел в друго царство, дето го сгодил. Не се минало много време, синът му откраднал всичките скъпоценности на царя и отишъл да му съобщи, че зетят е крадецът. Царят издал заповед да се улови зетят и да се накаже с обесване. Синът на отшелника отива при него и му казва, че срещу него има големи улики, затова да се пази. Отшелникът не можал да се опази и трябвало да го обесят. Когато го качили на въжето, синът му се доближил до него и му казал тихичко: „Погледни далеч в пространството и виж какво ще ти се яви. Виждаш ли нещо?
към беседата >>

Не се минало много време, синът открадва всичките скъпоценности на царя и отива при него да му съобщи, че зетят е крадецът. (втори вариант)
Като се изминали десет години, той си казва: „Чакай да си измия стомната и да си служа с нея." Отива на чешмата, излива водата и си налива нова вода. Като излива водата, забелязва в извора едно хубаво детенце. Отшелникът взима вкъщи това детенце и го отглежда грижливо. Расло това детенце и станало много интелигентно, то поразявало всички със своя ум и знание. Един ден детето казва на баща си: „Аз ще ти дам да управляваш голямо царство, ще те науча на особен начин на живеене - ще те направя зет на царя." Бащата се съгласил на тези обещания и затова неговият син го завел в едно царство, в което успял да го сгоди. Не се минало много време, синът открадва всичките скъпоценности на царя и отива при него да му съобщи, че зетят е крадецът. Царят издава заповед да се улови зетят и да се накаже с обесване. Синът на отшелника отива при баща си и му казва, че и срещу него има големи улики, затова да се пази. Отшелникът не можал да се опази и затова трябвало да го обесят. Когато го качили на въжето да го бесят, синът му се доближил до него и му казал тихичко: „Погледни нагоре в пространството и виж какво ще ти се яви. Виждаш ли нещо?
към втори вариант >>

15. Работа върху чистотата и самообладанието

Например, как ще познаете ценността на хляба?
Те са тук. Равностранният триъгълник е основа на Бялото Братство и затова първият триъгълник в геометрията е равностранният. Господ не обича никакво съмнение – онзи, който се съмнява, няма успех. В Писанието се казва: „Двоеумният човек е непостоянен във всичките си пътища.“ Божественият път е един. За да разберете вътрешния смисъл на нещата, са нужни условия. Например, как ще познаете ценността на хляба? Ако някой гладува пет-шест дни в пустинята и после му дадат сто грама хляб и една чаша вода, той ще каже: „Сега разбрах цената на хляба.“ От вас се изисква абсолютна чистота на сърцето! Ако влезе нечист човек в стаята, където е живата картина, ще получи удар, а ако влезе чист човек, той ще излезе подмладен. За здравите хора слънчевите лъчи са приятни, а болните получават удар от тях – противодействието на светлината произвежда слънчев удар. Онези хора, които не са готови за духовен живот, се ожесточават, а започне ли човек да живее в сянка, става като молец, като бухал.
към беседата >>

16. Двата велики закона

Всеки трябва да бръкне дълбоко в своето сърце и вътре в своята душа, за да извади онази Божествена частица, ония ценности и чувства, които Бог е вложил в тях.
Ние трябва да работим, когато ни е определено. Нашият живот е нареден от по-рано, не ще го наредим ние сега. Един господин от Варна през 1917 г., освободен от фронта, успял да спечели петдесет и пет хиляди лева и един ден пожелал да се продължи войната още осем години, за да може да спечели още няколко пъти по петдесет и пет хиляди лева. Същия ден вечерта тоя господин умрял. Тоя господин е нарушил закона на съзнанието. Всеки трябва да бръкне дълбоко в своето сърце и вътре в своята душа, за да извади онази Божествена частица, ония ценности и чувства, които Бог е вложил в тях. По този начин само човек ще намери смисъл в своя живот. Съвременните хора имат недъзи, затова искат сами да уредят живота си. Двама братя се скарват и намразват при дележа на наследството. Как ще се възстанови любовта помежду им? Ето как - като се поправи грешката, като се даде на всеки това, което му се следва.
към беседата >>

Няма по-голяма ценност от нея.
Истината на живота вие ще я намерите вътре в себе си. Ние може да се върнем при Бога само като разтворим всичкото си сърце, всичкия си ум и цялата си душа и употребим всичката си сила за добро. Те трябва да се разтворят, иначе ще бъдем нещастни. Най-същественото нещо, най-голямата сила в света е любовта. Туй, което осмисля живота, то е Божествената Любов. Няма по-голяма ценност от нея. И богати, и бедни, всички се стремят да добият любовта. Всички хора въздишат силно, че са изгубили любовта. Тя е великото богатство на майките, на бащите и на господарите, и на слугите, и на учителите, и на учениците, и на братята. Тя се добива само по един начин, като се мине през шест врати, шест начина, от които четири за Бога и два за нас. Тя се добива, като отворим сърцето си, ума си, душата си и силата си.
към беседата >>

17. Разумно служене

“ Не излагайте скъпоценностите си, не ги показвайте.
Помнете това: всяко пресилване носи изтощаване. Задръжте туй състояние в ума си, бъдете такива, каквото сте сега, през цялата година. Аз съм доволен от това разположение, което имате сега. Но знаете ли къде е вашата грешка? Вие често се излагате, казвате: „Ела да видиш какво имам! “ Не излагайте скъпоценностите си, не ги показвайте. Нека разположението, което имате в душата си, седи за вас. Не отваряйте целия ваш извор. Да видят другите водата през чучура. Нека в душата ви има нещо тайно, нека хората не знаят всичко за вас. Само Бог трябва да знае какви сме.
към беседата >>

18. Ананий и Сапфира

На този художник му трябва време да вложи тази идея, и ако вие почакате, тя ще изпъкне в тази велика картина, и туй платно ще придобие своята ценност.
Вие мислите, че този свят е много грешен. От човешко гледище е така, но от Божествено не е тъй. Когато вие донесете това чисто платно на художника, и не знаете каква е целта му, а той вземе четките, че нацапа хубаво туй бяло платно, вие ще кажете: „Отиде платното, той си играе с него“. Не, този художник иска да вложи една идея в туй платно, но тази идея не може да се изрази моментално. Във фотографията не всякога се проявява идеята. На този художник му трябва време да вложи тази идея, и ако вие почакате, тя ще изпъкне в тази велика картина, и туй платно ще придобие своята ценност. И Бог, като дойде да работи върху вас, най-напред ще ви нацапа. Ще се изменят мислите ви, почакайте ден, два, месец, два, три месеца, и ако от туй платно не излезе нещо, тогава – да. Туй не могат да разберат съвременните хора; като дойдете при мене, и аз ще ви нацапам, а те казват: „Обърнал ви ума“. Че съм обърнал ума ви, че съм ви нацапал от вашето гледище, признавам, но чакайте ден, два, три, месец, ако не излезе нищо, тогава говорете. Да не мислите, че аз разсъждавам несериозно или пристрастно.
към беседата >>

19. Каквото вържете на земята

Тогава вашият ум схваща ценността на тази идея.
Ако вържем на земята, ще бъде вързано... Сега тия думи на Христа са малко отвлечени, нали? Но отвлечените работи, скритите работи в живота, те са приятни. Туй, което е скрито, то е ценно; туй, което е далече, е чисто. Близките неща, външните неща, те са обезценели. И когато вие искате да изразите една велика идея, казвате, че тя е велика, безгранична. Тогава вашият ум схваща ценността на тази идея. Сега можем да развързваме и да връзваме, но кога? Трябва да разбираме основно тия закони. Защото ако вържеш някого и след 100 години се вържеш ти сам на мястото му, и ако развържеш някого и след 100 години се развържеш и ти сам, какво добиваш от това? Когато изучавате закона за наследствеността, ще видите бащи и майки, които връзват и развързват, т.е. добре или зле възпитават децата си, и те сами се връзват и развързват.
към беседата >>

20. Ученикът не е по-горен от учителя си

В света има хиляди извори, но тия извори имат своята ценност с лечебната си сила.
Всички ученици трябва да се подчиняват на тия правила. Следователно, първото нещо: всички вие трябва да съзнаете отношението си като ученици. И злото в сегашния свят е, че всички искат да бъдат учители. Нямам нищо против това, стига да сте една книга, не само написана, но хубаво написана. И тази написана книга, като я прочете който и да е, да може да изправи и подобри своя живот. В света има хиляди извори, но тия извори имат своята ценност с лечебната си сила. Всичко туй вземете като символи: извори, гори, планини, долини, реки и т.н., това са все символи, уподобления на духовния свят. И ако вие не знаете как да четете тази книга, природата, да се научите на тази азбука на земята, не мислете, че като идете на небето, ще ви научат на тези работи, на тези елементарни работи: ще ви върнат на земята, за да се научите. Прераждането е закон, вие ще се преродите в тая забавачница, земята. На всички невежи, които са мислили на земята, че са много знаещи, като идат на небето, ще им кажат: „Какво? Ние тук нямаме такива заведения, такъв курс, такива забавачници, върнете го да си довърши своето учение“.
към беседата >>

21. Много плод принася

Дали му те такива скъпоценности за няколко милиона лева и чакали да видят резултата.
Тогава, като ви научим как да спирате градушката и как да я докарвате, ще отидете в някое село, и ако ви приемат добре, ще спрете градушката; ако не ви приемат, няма да я спирате. Ето где седи опасността от окултните знания: тези знания може да се използват за лични цели, затова трябва да имаме един висок морал, непоколебим морал на Любовта, Мъдростта и Истината, и тогава всичко ще тръгне по този начин, както очакваме. Това са задачи на Школата. Тогава някой ученик ще каже: „Аз зная много неща, опитал съм много неща, имам силна воля.“ Добре, ние ще създадем градушка – спри тази градушка! Ако я спреш, добре, но да не стане като онзи адепт, който дошъл от Индия в Париж и успял да убеди аристократите, графовете, контовете, че притежава една особена, необикновена сила на волята, с която може да спре и най-бързия експрес, но за това му трябват огърлици, скъпоценни камъни, за да може да концентрира ума си в тях. Дали му те такива скъпоценности за няколко милиона лева и чакали да видят резултата. Действително, той не могъл да спре експреса, но скочил от него и избягал. Онези там го чакали – експресът не спрял, но адептът се спрял. Та на всинца ви трябва висок морал. Видяхте, там, вчера на беседата, можеха да се разиграят бастуни, можеше да има счупени глави, крака и други, но всичко тъй хубаво стана, избегна се това. Всички можаха да съсредоточат, да насочат мисълта си като в един фокус върху онзи, който искаше да наруши реда, и той клекна.
към беседата >>

22. Житно зърно / Житното зърно

Това е една рядкост, пазете я, една голяма скъпоценност. (втори вариант)
Забележи каква е думата, забележи я, да знаеш. Като дойде някой, казва: „Такава дума може ли да ми продадеш? " „Да, имам. Може да ви продам." А вие, като ви кажат някоя обидна дума, започвате да я носите. А това не е наука. Това е една рядкост, пазете я, една голяма скъпоценност. Кажете: „Придобих едно богатство, десет милиона лева." Една обидна дума струва десет милиона лева. Следователно отрицателните мисли, отрицателните чувства в този смисъл, това са киселини, които очистват човешкия характер и дават силен подтик. Сега, ние ще обясним тази всеобща война защо не се спря. Кармата на съвременното човечество беше толкоз натежняла, че трябваше да дойде туй стълкновение на тия сили и да разтърси цялото човечество, за да ликвидира, защото другояче щеше да ги сполети голямо нещастие. Затова се застоя цели четири години без препятствие, за да ликвидира.
към втори вариант >>

23. Който слуша вас, Мене слуша

Ако човек не те пуща в коридора си, как ще те пусне в своята лаборатория или в своята съкровищница, пълна със скъпоценности!
Моисей се беше хванал толкова здраво за закона, че не можа да влезе в Обетованата земя. Ако той не може да влезе в Обетованата земя, какво остава за другите хора? Още не им е позволено да влязат в Ханаанската земя. И след това евреите мислят, че могат да влязат в небето! Те не могат да влязат в Ханаанската земя, че в небето ще влязат. Ако човек не те пуща в коридора си, как ще те пусне в своята лаборатория или в своята съкровищница, пълна със скъпоценности! Това е невъзможно. Много примери има в Стария Завет, от които се вижда, че лесно не се влиза в Царството Божие. – Защо? – Заради непослушанието на хората. Ще кажете, че Бог прощава.
към беседата >>

24. Ще хвърля мрежата

Следователно всичките неща имат своята ценност дотогава, докато те се употребяват разумно.
Вземете водата, тя е едно от най-големите блага в света. Вземете хляба – също. Но ако натиснете главата някому във водата, може да го удавите в нея. Парите са едно от най-големите блага, всички ламтят за тях, но ако някой ви тури 1000 килограма злато отгоре, какво ще стане с вас? – Ще умрете под тази тежест, нищо повече. Следователно всичките неща имат своята ценност дотогава, докато те се употребяват разумно. И затова всички вие сте повикани в този свят да живеете разумно, да се учите, и нищо повече. Светът е едно велико училище. Схванете ли го така, тогава и най-малкото нещо, което ви се случи в този свят, то е едно предметно обучение. Сега, да кажем, идват страданията в света. Някои казват: „Защо са страданията?
към беседата >>

25. Каквото чух

Парите представляват ценността на онзи свещен труд на всички тези заминали същества, които са пожертвали своя живот.
Щом се счупи тази ръка, те нямат упование, нямат разположение. И когото срещнеш днес, ще ти каже: „Без пари може ли да се живее? “ Чудни са тези хора, като мислят, че без пари не може да се живее! Това не е философия. Светът може така да разисква, но онези, които отиват към Божествения свят, трябва да имат по-правилни отношения, по-правилни разбирания какво нещо са парите. Парите представляват ценността на онзи свещен труд на всички тези заминали същества, които са пожертвали своя живот. Ами че всички тези здания днес построени, всички тези греди турени, всички тези железа, живи хора са ги изваждали от земята. Хиляди дървета са пожертвали живота си! Знаете ли колко растения са пожертвали живота си заради вас? И всички тези хора, за които растенията са пожертвали своето благо, казват: „Това е наша собственост“. Не, щом се спрем пред едно здание, трябва да преживеем всички онези жертви, които са дадени.
към беседата >>

26. Скръб и радост

Един млад момък от древността натоварва своята камила с много скъпоценности и отива да посети своята възлюбена.
А човекът се отличава и от едните, и от другите по това, че у него тия две състояния, радост и скръб, са преплетени. Някой казва: „Развали се настроението ми“. Има един музикален закон, според който между тоновете винаги има една малка междина. Някой път си много щастлив, имаш едно малко щастие, но вътре в него виждаш една малка междина, казваш: „Чакай да сляза в това благо, тогава ще се кача в голямата радост“. Но знаете ли на какво мязаме тогава? Един млад момък от древността натоварва своята камила с много скъпоценности и отива да посети своята възлюбена. Минава през пустинята. Вижда по пътя една много красива кожа, като тези руските самурени кожи, и си казва: „Е, и тази кожа ще взема“. Взима я, но не я носи сам, а я туря на гърба на камилата. От голямата тежест гърбът на камилата се счупва и този младият момък остава всред пътя. Ние сме от тези хора, за една кожа по пътя готови сме да счупим гърба на камилата.
към беседата >>

27. Колко пъти да прощаваме?

Да допуснем, че вие имате всичките скъпоценности в света, да допуснем, че вие имате всичкото богатство, а Господ ви затворил гърлото, затворил ви стомаха, червата ви се преплели и не можете да ядете.
Тя е гаранция на света. Не са нашите мисли, които крепят света. Това са онези наши деликатни чувства, на които днес се смеят. „А – казват, – това са детински работи! “ Ами кои са мъжествени работи? Да допуснем, че вие имате всичките скъпоценности в света, да допуснем, че вие имате всичкото богатство, а Господ ви затворил гърлото, затворил ви стомаха, червата ви се преплели и не можете да ядете. Питам: Какво струва това ваше богатство? Да допуснем, че вие имате всичката красота, но очите ви се повредят, какво струва вашата красота? Да допуснем, че вие имате много приятели, които говорят много хубаво, сладко, но слухът ви се повреди, какво ви струва това хубаво, сладко говорене? Значи грехът, туй чувство на егоизъм, за което не сме готови да простим, то покваря най-хубавото, най-благородното в нас. Значи за благото на своята душа трябва да простим.
към беседата >>

28. Плодовете на Духа

Всяка форма добива своята ценност от съдържанието си и всяко съдържание добива своята ценност от смисъла си.
Всяка форма добива своята ценност от съдържанието си и всяко съдържание добива своята ценност от смисъла си. Имате някой планински връх, имате някой планински извор или някоя хубаво построена чешма. Кое е онова, което дава ценност на чешмата, на извора или на върха? Кое е онова, което дава ценност на една чешма? Камъкът, мраморът или водата, която изтича от курната на тази чешма? Имате някой знаменит университет в Европа.
към беседата >>

Кое е онова, което дава ценност на чешмата, на извора или на върха?
Всяка форма добива своята ценност от съдържанието си и всяко съдържание добива своята ценност от смисъла си. Имате някой планински връх, имате някой планински извор или някоя хубаво построена чешма. Кое е онова, което дава ценност на чешмата, на извора или на върха? Кое е онова, което дава ценност на една чешма? Камъкът, мраморът или водата, която изтича от курната на тази чешма? Имате някой знаменит университет в Европа. Кое е онова, което дава знаменитост на университета? Неговите книги и библиотеки ли?
към беседата >>

Кое е онова, което дава ценност на една чешма?
Всяка форма добива своята ценност от съдържанието си и всяко съдържание добива своята ценност от смисъла си. Имате някой планински връх, имате някой планински извор или някоя хубаво построена чешма. Кое е онова, което дава ценност на чешмата, на извора или на върха? Кое е онова, което дава ценност на една чешма? Камъкът, мраморът или водата, която изтича от курната на тази чешма? Имате някой знаменит университет в Европа. Кое е онова, което дава знаменитост на университета? Неговите книги и библиотеки ли? – Не, неговите видни професори.
към беседата >>

29. Родени изново

Хващат го разбойници и колкото пари и скъпоценности имал, всичко му взели.
Да, трудно е, ако се говори по правилата на новата граматика, по правилата на новите системи, по правилата на науката на последователността, както съвременните хора я схващат, но да се разговарям, да ви говоря Истината, това е много лесно. Казвам ви: Слушайте, ако се не родите изново, не можете да видите царството Божие. Вие казвате: „Възможно ли е това? “ – Възможно е! Един от древните царе, наречен в една арабска приказка Аладин-Един, излязъл да се разходи един ден в гората. Хващат го разбойници и колкото пари и скъпоценности имал, всичко му взели. Той им казва: „Вие сте много добри хора. Аз ви направих днес тази услуга и сега нямам повече, но един ден, ако се намерите в много трудно положение, в голяма беда, елате у дома, да ви дам още малко. Изпратете ми тази книжка, но гледайте да не я изгубите“. Той им подава една книжка, на която си направил някакви знаци. Така правим и ние.
към беседата >>

30. Без съмнение, без подозрение и без докачение

Скъпоценният камък, който и да го донесе, има своята ценност.
Единственото нещо, което Бог обича в нас, е Истината. Господ ще постъпи с вас тъй, както е постъпил едно време спрямо пророците – същата опитност ще имате и вие, същото благословение ще имате и вие. Духът, който работи, е същият и преди Христа, и след Христа. За Божественото в душата си трябва да имате един свещен трепет. Всяка дума, излязла от Божествената уста, който и да ни я донесе, е ценна за нас. Скъпоценният камък, който и да го донесе, има своята ценност. Също и по отношение на Божествените думи. Само по този начин може да се установи хармония между нас. Ние имаме да се борим още с доста сериозни мъчнотии, с голямо неразбирателство. В даден момент се иска голяма мъдрост, за да знаем как да постъпваме. За в бъдеще всички трябва да постъпваме по Бога и ще бъдем силни.
към беседата >>

31. Добрите навици. Разумното сърце

Всяко желание, зародено в душата на човека, придобива ценност.
Аз ще ви хвърля малко светлина. Досега аз съм се занимавал с вашия ум и виждам резултат в умственото ви развитие. Отсега нататък искам да се занимавам с разумното ви сърце. Не със сърцето изобщо, а с разумното сърце на човека. Туй разумно сърце е душата на всички човешки прояви. Всяко желание, зародено в душата на човека, придобива ценност. При сегашните условия, запример, всички вие проявявате голяма индивидуалност и самостоятелност, която се изразява в концентриране на вниманието ви към вашето лично „аз“. И ако външната среда, т.е. онези хора, които ви заобикалят, не са в хармония с вас, вие се дразните. Всеки от вас е готов да се докачи, да се обиди за най-малкото нещо. И всеки от вас минава за една норма, т.е.
към беседата >>

Това пиано ще има ли вече ценност?
Ако ти извоюваш тяхното право и твоето право ще е извоювано. Допуснете, запример, че имате пред себе си едно пиано. Туй пиано има стойност дотогава, докато всички клавиши се намират в известно математическо съотношение, така че тоновете да си помагат един на друг. Ако един тон каже: „Аз взех известно решение, днес ще звуча 1–2 тона по-ниско“ – какво ще стане с него? Утре и друг тон ще каже: „И аз имам особено мнение, днес ще звуча 1–2 тона по-високо“. Това пиано ще има ли вече ценност? – Няма да има. Тогава трябва да викаме акордьора да нагласи тоя и оня клавиш, докато най-после каже, че пианото е хубаво направено. Ако ли не, ще трябва да го заменим с друго пиано. Това именно върши при сегашните условия човешкият ум. Той е търговец, но търговията не урежда живота.
към беседата >>

32. Добрата страна на страданията. Чистотата

Всички ще знаете следното правило: онова, което дава ценност на човешката душа, на мъже и на жени, на млади и стари, е чистотата.
Те са свещени работи, не са област в която може да пипате както искате. И Мойсей който беше посветен в Египет в тайните на Бялото Братство дълго време трябваше да седи в пустинята, и тогава едва му се разкриха някои тайни при къпината. Той чу глас, който му каза: „Изуй обущата си, защото мястото, на което седиш, е свято“. Следователно, когато вие се доближавате до тия свещени области, трябва да бъдете чисти. Чистотата не изключва живота, но го осмисля. Всички ще знаете следното правило: онова, което дава ценност на човешката душа, на мъже и на жени, на млади и стари, е чистотата. Докато човек е чист, всеки може да го обича; стане ли нечист, всеки го отхвърля. Това може да го проверите. Следователно чистотата е една необходимост, за да може да се прояви във вас разумната Любов. Вън от чистотата любов и разумност не могат да съществуват. Туй е едно качество, което всички трябва да имате.
към беседата >>

33. Топлината на живота

МС

Всеки има своята ценност, изплъзнете ли се от Божественото, губите. (втори вариант)
Ние трябва знаем, че всичките хора на земята, това са като платното, това са като нишките на Божественото проявление. Всеки човек на Земята аз го считам като една нишка на Божественото проявление. Аз го уважавам дотолкоз, доколкото е важно местото, което той завзема вътре в Божествения свят. Една нишка, изтъкана в платното, е на местото; една нишка, изхвърлена на улицата, може да е копринена, всеки може да я гази, никой не мисли за нея. Хората за вас ще мислят докато сте в Божествения свят свързани. Всеки има своята ценност, изплъзнете ли се от Божественото, губите. И тъй, сега трябва да поставите съотношенията. Ще дойдете да проучавате светлината, всяко едно ваше разположение на гняв, на съмнение. Не се плашете. Гневът дошъл, поразчоплете как дошъл, разгледайте неговото естество как се е образувал. Дошъл веднъж, ял и пил, нека плати дълга.
към втори вариант >>

34. Качества на разумния живот

Като говоря за тежест на добродетелите, подразбирам, че всяка добродетел си има своята ценност и затуй в живота добродетелта ще ни причини една болка.
Тя е тежка.“ За Разумния живот обаче пълната стомна е за предпочитане. Питам ви сега: можете ли вие да носите една пълна стомна и вашата ръка да не почувства нейната пълнота, нейната тежест? Сега някои от вас, като имат една добродетел, почват да се разкайват. Защо? Защото, като носят една добродетел, чувстват нейната тежест. Вие искате да бъдете добродетелни хора, без да почувствате тежестта на добродетелите. Като говоря за тежест на добродетелите, подразбирам, че всяка добродетел си има своята ценност и затуй в живота добродетелта ще ни причини една болка. От какво ще бъде тази болка? – Колкото и да е хубава една пълна стомна, като я носиш, ще ти дотежи, ще я пренасяш от ръка в ръка и най-после ще кажеш: „Откъснаха ми се ръцете! “ Но после, след като си достигнал някъде и си ожаднял, ще дигнеш стомната, ще глътнеш няколко капки и ще кажеш: „Е, хубава е тя! “ Следователно неприятността, която изпитваш от тежестта на стомната, ще се сравни с ползата, която ще ти допринесе водата в нея. Сега мнозина от вас разбират добродетелта като нещо външно.
към беседата >>

То е една велика ценност!
Аз искам да ви доведа до една вътрешна връзка с ония велики, живи закони, чрез които Бог управлява света. В тия закони човек е абсолютно свободен, той може да прави, каквото иска, но в тях той е отговорен за делата си. Да бъде човек отговорен, това е приятно нещо в света! За какво можеш да бъдеш отговорен? – Можеш да бъдеш отговорен за това, което Бог ти е дал, за доброто, което е вложил вътре в тебе. То е една велика ценност! И един ден, когато достигнете до положение да видите какво нещо е Божията Добродетел, вие ще разберете в какво седи доброто на живота. Ако ви задам един въпрос: по кой начин може да се направи вашият живот щастлив, какво бихте отговорили? Всички искате да бъдете щастливи, но кой е истинският начин, по който животът ви може да бъде щастлив, задоволителен, такъв, какъвто го искате? В света няма нито една философска система, която да е разрешила този въпрос. И може да се минат още много години, докато хората правилно разрешат кой е истинският начин или истинският път за щастие.
към беседата >>

Като говоря за тяжест на добродетелите, подразбирам, че всяка добродетел си има своята ценност, и затуй в живота добродетелта ще ни причини една болка. (втори вариант)
За разумния живот, обаче, пълната стомна е за предпочитане. Питам ви сега: можете ли вие да носите една пълна стомна, и вашата ръка да не почувства нейната пълнота, нейната тяжест? Сега, някои от вас, като имат една добродетел, почват да се разкайват. Защо? Защото като носят една добродетел, чувствуват нейната тяжест. Вие искате да бъдете добродетелни хора, без да почувствувате тяжестта на добродетелите. Като говоря за тяжест на добродетелите, подразбирам, че всяка добродетел си има своята ценност, и затуй в живота добродетелта ще ни причини една болка. От какво ще бъде тази болка? - Колкото и да е хубава една пълна стомна, като я носиш, ще ти дотежне, ще я пренасяш от ръка в ръка и най-после ще кажеш: откъснаха ми се ръцете! Но после, след като си достигнал някъде и ожаднял, ще дигнеш стомната, ще глътнеш няколко капки и ще кажеш: е, хубава е тя! Следователно, неприятността, която изпитваш от тяжестта на стомната, ще се сравни с ползата, която ще ти допринесе водата в нея. Сега, мнозина от вас разбират добродетелта като нещо външно.
към втори вариант >>

То е една велика ценност! (втори вариант)
Аз искам да ви доведа до една вътрешна връзка с ония велики, живи закони, чрез които Бог управлява света. В тия закони човек е абсолютно свободен, той може да прави, каквото иска, но в тях той е отговорен за делата си. Да бъде човек отговорен, това е приятно нещо в света! За какво можеш да бъдеш отговорен? - Можеш да бъдеш отговорен за това, което Бог ти е дал, за доброто, което е вложил вътре в тебе. То е една велика ценност! И един ден, когато достигнете до положение да видите какво нещо е Божията Добродетел, вие ще разберете в какво седи доброто на живота. Ако ви задам един въпрос: по кой начин може да се направи вашият живот щастлив, какво бихте отговорили? Всички искате да бъдете щастливи, но кой е истинският начин, по който животът ви може да бъде щастлив, задоволителен, такъв какъвто го искате? В света няма нито една философска система, която да е разрешила този въпрос. И може да се минат още много години, докато хората правилно разрешат кой е истинският начин или истинският път за щастие.
към втори вариант >>

35. Никаква лъжа

БР

Истинската ценност на едно богатство не може друг да го вземе.
- Нали водата? Само със силата на любовта може да се подобри всичко. Тя е вътрешен процес - сила. Трябва да се стремите това, което придобивате, да се осветява, иначе благата носят разсипване. По-добре малко, но благословено, отколкото много, но неблагословено! Истинската ценност на едно богатство не може друг да го вземе. На скъпоценността кой може да вземе ценността? Богатството поради любовта има своята ценност? Една кола е важна, докато те пренесе - после е свободна. Най-първо ще се стремите високо в себе си да се повдигате. Сегашният живот определя всичките възможности за в бъдеще, което може да се реализира, и всички минали грешки, които могат да се изправят.
към беседата >>

На скъпоценността кой може да вземе ценността?
Само със силата на любовта може да се подобри всичко. Тя е вътрешен процес - сила. Трябва да се стремите това, което придобивате, да се осветява, иначе благата носят разсипване. По-добре малко, но благословено, отколкото много, но неблагословено! Истинската ценност на едно богатство не може друг да го вземе. На скъпоценността кой може да вземе ценността? Богатството поради любовта има своята ценност? Една кола е важна, докато те пренесе - после е свободна. Най-първо ще се стремите високо в себе си да се повдигате. Сегашният живот определя всичките възможности за в бъдеще, което може да се реализира, и всички минали грешки, които могат да се изправят. Ако ние не бихме вложили закона на Любовта, нищо не ще добием.
към беседата >>

Богатството поради любовта има своята ценност?
Тя е вътрешен процес - сила. Трябва да се стремите това, което придобивате, да се осветява, иначе благата носят разсипване. По-добре малко, но благословено, отколкото много, но неблагословено! Истинската ценност на едно богатство не може друг да го вземе. На скъпоценността кой може да вземе ценността? Богатството поради любовта има своята ценност? Една кола е важна, докато те пренесе - после е свободна. Най-първо ще се стремите високо в себе си да се повдигате. Сегашният живот определя всичките възможности за в бъдеще, което може да се реализира, и всички минали грешки, които могат да се изправят. Ако ние не бихме вложили закона на Любовта, нищо не ще добием. Ще вложите в себе си любовта и истината, никаква лъжа и по Божественому ще ликвидирате сметките си.
към беседата >>

36. Настанало е царството Божие

Единият държи една чанта и към една близка станция казва на другия: Господине, моля ти се, аз ще сляза за малко, имам да си свърша една важна работа, затова ще оставя да ми подържите тази чанта, в която имам някои скъпоценности. (втори вариант)
Сега се явяват и други пороци. Виждаш ти един добър човек и искаш да го спънеш. Има такива хора, които искат да спънат някого. И мъже, и жени има такива, и слуги, и господари има такива. Във влака, в едно купе пътуват двама души. Единият държи една чанта и към една близка станция казва на другия: Господине, моля ти се, аз ще сляза за малко, имам да си свърша една важна работа, затова ще оставя да ми подържите тази чанта, в която имам някои скъпоценности. Но, този господин бил апаш. Той откраднал от някъде чантата и като разбрал, че го преследват детективи, слиза на станцията и им казва: „Моля ви се, господа, аз ще ви кажа кой е откраднал чантата.“ Питам: Как ще докажеш, че не си ти? Тази постъпка честна ли е? Не е честна. Често има такива хора, които оставят своята чанта на престъпления да я държат някои добри, благородни хора.
към втори вариант >>

37. Който се учи

В своята приемна той имал един, стол, украсен със скъпоценности. (втори вариант)
Днес няма онова правилно разбиране, с което трябва да се служи на Бога, да се разбира онзи великия закон. От любов трябва да се служи на Бога! Сега, в какво трябва да се учим ние? Ще ви приведа един пример за един от древните царе. Този цар бил много умен, наричал се Синусий. В своята приемна той имал един, стол, украсен със скъпоценности. Пред този стол имало една масичка с всякакви богатства, и онзи, който седнел на този стол, имал право, след като стане от него, да вземе каквито богатства иска от масичката и да ги занесе дома си. На този стол имало надпис: смърт и живот! Обаче, забележително било това, че никой не смеел да седне на този стол. Защо? Под този стол имало някакви дупки, в който се криели кобри, който излизали веднага от дупките си, щом някой се осмелявал да седне на стола и го ухапвали. Правилото за сядането на стола било следното: Всеки, който искал да седне на този стол, трябвало да бъде с голи рамене и гол гръб.
към втори вариант >>

38. Неразбраното

Разбира се, в математиката тази теорема има своя ценност, но за вас каква ценност има?
sin Q) n = cos n Q + i. sin n Q. Какво разбрахте? Това е теорема от един французин, аз ще ви напиша името му, пък вие ще го прочетете: De Moivre4. Питам: ако вие знаете сега тази теорема, какво ще сполучите? Разбира се, в математиката тази теорема има своя ценност, но за вас каква ценност има? Онези от вас, които не разбират математика, ще кажат: „Ние не разбираме математика.“ – Не, всеки от вас разбира нещо от математиката, но по своему. И животните я разбират по своему. Те не разбират математическите формули, но има известни математически проблеми, които те разбират и решават много добре. По някой път те правят много точни изчисления. Например една котка изчислява с каква сила да подскочи на разстояние от 20 крачки, за да попадне на жертвата си.
към беседата >>

39. Божественото буталце

В това седи ценността на твоя характер.
Тя е само за днес. За друг ден - друга идея; трети ден - трета идея, четвърта, пета, шеста. В края на краищата в цял един цикъл на живота си от 50-60 години като събереш всичките божествени идеи, които си възприел, от тях може да се оцени какъв е бил твоя характер на земята. Пита някой: "Как да прогресирам? " Рекох, колко божествени идеи си възприел от бога? В това седи ценността на твоя характер. Идеите по число и качество - те определят характера ти. Ще дойде една божествена идея, това е един знаменит ден, то е един велик ден. Щом възприемеш една божествена мисъл, няма нищо по-велико от това. Тази идея може да се разрасте дотолкова, че да направи от тебе една велика душа. Сега, всинца страдате от немарливост - едно; от отлагане - две.
към беседата >>

В това седи ценността на човешкия характер. (втори вариант)
Ти ако не си слушал, ако не си възприел – въпросът е свършен. Тази идея ти не можеш да възприемеш друг ден – тя е само за днес; за друг ден – друга идея; за трети ден – трета идея, и т.н. В края на краищата, като събереш всички Божествени идеи, които си възприел в един цикъл на живот от петдесет-шестдесет години, от тях ще може да се оцени какъв е бил твоят характер на Земята. Пита някой: „Как да прогресирам? “ Казвам: доколко си прогресирал, ще познаеш по това, колко Божествени идеи си възприел от Бога и колко от тях си реализирал. В това седи ценността на човешкия характер. Качествата на идеите и броят им определя характера ти. Дойде ли при тебе една Божествена идея, това е един знаменит ден, това е един велик ден, ако я възприемеш. Няма по-велико нещо от това. Тази идея може да се разрасне дотолкова, че да направи от тебе една велика душа. Днес всички вие страдате от немарливост и от отлагане на нещата.
към втори вариант >>

Въ това сѣди ценностьта на твоя характер. (втори вариант)
Тя е само за днесъ. За другъ день - друга [идея]; трети день - трета идея, четвърта, пета, шеста. Въ края на краищата въ цѣлъ единъ цикълъ на живота си отъ 50-60 години като съберешъ всичкитѣ Божествени идеи, които си възприелъ, отъ тѣхъ може да се оцѣни какъвъ е билъ твоя характеръ на земята. Пита нѣкой: “Какъ да прогресирамъ? ” Рекохъ, колко Божествени идеи си възприелъ отъ Бога? Въ това сѣди ценностьта на твоя характер. Идеитѣ по число и качество - тѣ определятъ характера ти. Ще дойде една Божествена идея, това е единъ знаменитъ день, то е единь великъ день. Щомъ възприемешъ една Божествена мисъль, нѣма нищо по-велико отъ това. Тазъ идея може да се разрасте дотолкова, че да направи отъ тебе една велика душа. Сега, всинца страдате отъ немарливость - едно; отъ отлагане - двѣ.
към втори вариант >>

40. Малката радост

Ще ви дам един пример: представете си, че вие вървите по пътя, носите една чанта със скъпоценности, от които зависи материалният ви живот, и се страхувате за нея.
Започне ли ученикът да критикува, от него нищо няма да излезе, защото ще се ангажира само в една посока. Критиката не донася никакво благо за човека, особено за ученика. Да допуснем, че ученикът се съмнява, често има такива примери, и казва: „Нали имам право да се съмнявам? “ – Не, понеже животът ни на Земята е къс, ние нямаме време да разискваме, да разсъждаваме с години, с векове, да се съмняваме дали някой въпрос е прав, или крив. Един въпрос може да се разреши в 2-3-5 минути дали е прав, или крив. Ще ви дам един пример: представете си, че вие вървите по пътя, носите една чанта със скъпоценности, от които зависи материалният ви живот, и се страхувате за нея. По едно време виждате един познат човек от вашата народност и се зарадвате, че идва да ви помогне. Но той не ви вдъхва доверие – гледате чантата, гледате него: започвате да се съмнявате, казвате: „Ами ако ме обере, като се научи какво нося? “ Вие се съмнявате дали този човек ще ви обере, или няма да ви обере. Този въпрос може да разрешите за две минути. Как? – Щом се съмнявате, дайте му чантата да я носи!
към беседата >>

41. Тесният път

Следователно, всяка хубава мисъл, всяко хубаво чувство, което човек може да придобие, това са скъпоценности, заровени някъде дълбоко. (втори вариант)
„Тесен е пътят“ – казва Христос. И действително, хубавите неща в живота се придобиват мъчно. Онези скъпоценни камъни в земята не се добиват лесно. Те се намират на голяма дълбочина в земята и трябва специално да се изкопават. Има рудници, където множество рудокопачи по цял ден копаят земята, изкарват тия камъни оттам и след като ги шлифоват, продават ги на голяма цена. Следователно, всяка хубава мисъл, всяко хубаво чувство, което човек може да придобие, това са скъпоценности, заровени някъде дълбоко. Някой казва: Аз мисля. Да, има обикновени мисли, като обикновените камъчета, които всеки подритва. Те са общото, обикновеното мислене. Има и необикновено мислене, необикновени мисли, които са подобни на скъпоценни камъни, изваждани от земята. Тъй че тия необикновени мисли са скъпоценните, хубавите камъни, заровени в земята.
към втори вариант >>

42. Отворената и затворената чаша

Сегашното ни тяло не представлява някаква ценност.
Той там ще стъпи, а в умствения свят ще се яви. Значи във физическия свят ще видят само сянката на Христа, на астралния свят ще стъпи, а в умствения ще се яви. Писанието казва, че хората ще видят Христа само в облаците. Той няма да дойде на Земята – няма условия за това. Физическият живот не представлява някаква важност. Сегашното ни тяло не представлява някаква ценност. Сегашните ни тела са цигански дрипели, които хората след време ще съблекат и от тях ще направят каша за книга за писане. Хубави книги, хубав пергамент ще стане от тях. Вие мислите, че сте облечени много добре. Казвате: „Това тяло е живо.“ Апостол Павел казва: „Има тяло естествено, има тяло духовно.“ Онова тяло, което е направено по образ и подобие на Бога, то е бъдещото тяло. И когато влезем в туй тяло, ще добием онази свобода, която търсим.
към беседата >>

43. Послѣдното мѣсто / Последното място

Значи, всички трябва да имаме тази вътрешна ценност. (втори вариант)
Ако оставим едно перце над водата, то ще остане на повърхността ѝ, няма да потъне, но ако пуснем едно парче злато във водата, то ще потъне на дъното. Хората, които търсят богатството, няма да вземат перцата, които плуват по повърхността на водата, а ще вземат златото – те него търсят по света. Онзи, който намери това злато, това богатство, казва: Слушай, приятелю, излез отгоре. На перцето пък казва: Ти остани отдолу! Ценното и отдолу да е, пак ще го извадят отгоре; а безценното и отгоре да е, пак ще го махнат. Значи, всички трябва да имаме тази вътрешна ценност. Туй, което прави човека благороден, то е любовта му към Истината. Такъв човек ще бъде свободен във всеки един свой акт. Например, аз често наблюдавам хората, виждам, че някой човек иска да направи добро на някой просяк. Да му даде една малка помощ. Бръкне в джоба си, но гледа, извадил една банкнота от 20 лева.
към втори вариант >>

44. Истинната лоза

Напълва дисагитѣ си съ злато и скѫпоценности, прѣдъ него минава съ каруцата си единъ бѣденъ, хилавъ човѣкъ.
Така и ние, по този начинъ, унищожаваме Божественото, възвишеното въ насъ. Само съ една дума човѣкъ може да унищожи Божественото въ себе си. Понѣкой пѫть той се възгордѣе и каже нѣкому: ти знаешъ ли кой съмъ азъ? Не е грѣхъ, ако кажешъ „ти знаешъ ли кой съмъ азъ“, но моралътъ седи въ слѣдното. Излиза единъ богатъ търговецъ съ коня си на разходка въ гората. Напълва дисагитѣ си съ злато и скѫпоценности, прѣдъ него минава съ каруцата си единъ бѣденъ, хилавъ човѣкъ. Богатия като го вижда, казва му: ти знаешъ ли кой съмъ азъ? Какъ смѣешъ да минавашъ прѣзъ пѫтя ми съ своята каруца? Знаешъ ли, че може да ме нападне нѣкой и да ми вземе дисагитѣ съ паритѣ? Слиза отъ коня си и го набива добрѣ. Още единъ пѫть, като видишъ юнакъ като мене, да не му се изпрѣчвашъ на пѫтя.
към беседата >>

Напълва дисагите си с злато и скъпоценности, пред него минава с каруцата си един беден, хилав човек. (втори вариант)
Така и ние, по този начин, унищожаваме Божественото, възвишеното в нас. Само с една дума човек може да унищожи Божественото в себе си. Понякой път той се възгордее и каже някому: Ти знаеш ли кой съм аз? Не е грях, ако кажеш „ти знаеш ли кой съм аз“, но моралът седи в следното. Излиза един богат търговец с коня си на разходка в гората. Напълва дисагите си с злато и скъпоценности, пред него минава с каруцата си един беден, хилав човек. Богатия като го вижда, казва му: Ти знаеш ли кой съм аз? Как смееш да минаваш през пътя ми с своята каруца? Знаеш ли, че може да ме нападне някой и да ми вземе дисагите с парите? Слиза от коня си и го набива добре. Още един път, като видиш юнак като мене, да не му се изпречваш на пътя.
към втори вариант >>

Тези пари, тези скъпоценности в дисагите ми, този хляб в торбата ми е за тебе: тебе търся аз. (втори вариант)
Вземи си сега дисагите и си върви, но ще знаеш, друг път, като срещаш такива бедни хора по пътя си, да не ги биеш! Туй е, което върши великото в света. Има една Божествена Правда в света, която е много точна, и според която, всяко насилие, което извършим в света, ще ни се върне отгоре. Тогава аз питам: Как трябваше да схване тази работа този богат търговец? – Той като настигна бедния човек по пътя си, трябваше да му каже: Чакай братко, аз от дълго време те търся. Тези пари, тези скъпоценности в дисагите ми, този хляб в торбата ми е за тебе: тебе търся аз. Заповядай, седни да си поприказваме малко и да си похапнем! Няма защо да чакам да ме снемат от коня и да ме налагат на земята, законът е такъв. Богатият човек трябва да каже: Братко, вземи всичко, каквото имам. Аз искам от сега нататък да ми бъде леко на душата. До сега, като имах, постоянно треперех за живота си, а от сега нататък искам да бъда свободен.
към втори вариант >>

45. Най-малкото чувство

“ Но представете си, че аз съм облечен много хубаво, накичен съм със скъпоценности, и вляза в някой дом.
Като си побутнал това житно зърно, то има вече твоето влияние – ще проговори на стомаха на този човек и като ви срещне, той ще ви помоли: „Не можете ли да ми кажете нещо духовно? “ Не бутнеш ли това житно зърно, този човек няма да те погледне. Ще обясня тази мисъл на ваш език, за да ме разберете по-добре. Представете си, че аз отивам някъде със скъсани дрехи и с празни джобове. Като ме видят, ще кажат: „Ние не искаме вашата философия, вървете си! “ Но представете си, че аз съм облечен много хубаво, накичен съм със скъпоценности, и вляза в някой дом. Щом ме видят, ще ме поканят на трапезата, ще ми се усмихнат и като им говоря, ще ме слушат. Като отворя чантата си, всички ще ме слушат с внимание. Каквото им кажа, ще го направят. Това значи да побутнеш едно житно зърно. Понеже ти си богат, с пълна чанта в ръка, облечен си с фрак, имаш мъдрост, знание в главата, като отидеш при твоя приятел, той веднага ще ти отвори, ще те покани и ще каже: „Заповядай, аз те чакам от много години, радвам се, че дойде при мен.
към беседата >>

46. И обхождаше Исусъ всичка Галилея / И обхождаше Исус всичка Галилея

МС

За сега всеки човек представя един образ, едно съдържание, но без ценност; една мисъл, но безсмислена; една форма, но неоформена. (втори вариант)
За да познаваш някого, трябва да има образ. На едно место апостол Павел казва: „На мъки съм, докато се роди образа на Христа в мене“. Значи, всеки човек трябва да има Христовия образ. А как се познават хората днес, като нямат този образ? Без този образ те не могат да се познават. За сега всеки човек представя един образ, едно съдържание, но без ценност; една мисъл, но безсмислена; една форма, но неоформена. Разумният човек е вече оформен. Когато дойде в него онзи свещен трепет на сърцето, страхът изчезва. Едно от качествата на разумния човек е, че той няма страх. Страхът е изключен от него. Той не мисли какво ще стане с него, какво ще кажат хората за него.
към втори вариант >>

47. Живите образи

Като съберем енергиите на Земята през тия корени и тези от Слънцето през клоните и ги съединим в едно, самото растение придобива ценност за господаря си, защото се образуват в него сладките плодове.
Ние вземаме от вашето търпение, а ви даваме от нашата вяра, която вие трябва да обърнете в разумно търпение. Това значи обмяна на Божествената енергия от един свят в друг. Това е само едно външно обяснение на въпроса, но на Земята всеки един от вас трябва да има тия два процеса: да бъде търпелив и да има вяра, за да може да черпи едновременно и от двата свята. Щом си търпелив, ти имаш корените си в земята, на физическото поле си, можеш да черпиш от соковете на земята. Пък колкото по-силна вяра имаш, толкова повече са израснали твоите клони и можеш да черпиш от топлината и светлината на Слънцето. Като съберем енергиите на Земята през тия корени и тези от Слънцето през клоните и ги съединим в едно, самото растение придобива ценност за господаря си, защото се образуват в него сладките плодове. Аз ви желая през този събор да придобиете две практически неща: търпение и вяра. Аз няма да казвам никому, че трябва да ме търпи, аз не употребявам в такъв смисъл думата търпение, но разбирам търпението като закон: да спуснеш дълбоко в земята корените си и да работиш. Да ми бръкне някой в очите и аз да търпя, да не казвам нищо – това не е търпение. Защото аз мога и да си затворя очите. Търпението – това е проникване дълбоко в живота.
към беседата >>

48. Великият закон

В Любовта има едно качество, то е следното: когато обикнеш един предмет, или едно лице, то придобива ценност. Защо? (втори вариант)
Може ли да има спор за живота при това положение? Щом има спор животът не е разумен. Всички хора имат еднакви схващания за живота и всички го желаят. Всички признават Любовта и я желаят, но кога? – Докато са млади, признават любовта; щом остареят, отричат я. В Любовта има едно качество, то е следното: когато обикнеш един предмет, или едно лице, то придобива ценност. Защо? Защото ти можеш да обичаш само тия предмети, които носят живот в себе си. А всяко нещо, което носи живот в себе си, придобива цена. Щом го обикнеш, ти се грижиш за него, пазиш го. Щом обикнеш някой свой приятел ти му пишеш писма, говориш му все хубави работи. Щом го разлюбиш, забравяш го.
към втори вариант >>

49. И Бога за свой Отец казваше

– Видях и патих, докато ги превърнах в скъпоценности, да ги оценят хората.
Какво ще направиш от двете въшки? Казваш: Ще ги чукна на нокътя си. – Не, няма да ги убиеш, но ще помислиш, в какво ще ги превърнеш. Който разбира алхимията, ще ги превърне в смарагди или диаманти и ще ги носи на пръстите си. Казват: Много хубави камъни! – Видях и патих, докато ги превърнах в скъпоценности, да ги оценят хората. Дето влезеш с двете въшки, ще те изпъдят. Какво ще кажат хората за тебе? Но като ги превърнеш в скъпоценен камък, голям като кокошо яйце, всички ще искат да го видят. Това значи, да разбираш значението на числото две. Както виждате, мъчно се справя човек с числото две.
към беседата >>

50. Свидетелството Негово

Ти ходиш по три пъти на ден в църква, обра свещите, восъка на църквата, задигна парите и скъпоценностите й.
Де остави твоята честност? Преди години ти обра касата на един богаташ. Де е твоята честност? Ти изигра баща си, приятеля си, разпръсна своите братя и сестри. Де е твоята честност? Ти ходиш по три пъти на ден в църква, обра свещите, восъка на църквата, задигна парите и скъпоценностите й. Де е твоята честност? Не, в твоята душа може да има и трябва да има доблест, честност! Ти можеш да направиш жертва! Само човекът на Любовта може да жертвува. Това, може и не може, то е въпрос на времето.
към беседата >>

51. Което дава живот

Дедективът премерва копчето по големина, по форма и намира, че действително този човек е крадецът на скъпоценностите.
В Англия има специални дедективи за хващане на крадци, на апаши. Там нямат обичай да водят дела, както в България, да затварят крадците, но постъпват по следния начин: ако се окаже, че някой богат лорд е обран и са му взели скъпоцености за около един милион стерлинги, дедективите веднага влизат в ролята си. Те наемат богати хотели, дето предполагат да се крие апаша и следят, дано го намерят между някои от пътниците. Достатъчно е да намерят някое загубено копче или друга някоя малка вещ на крадеца във време на кражбата у дома на лорда и те веднага я използват. Щом намерят притежателя на това копче, спират го и му казват: господине, в името на закона вие сте арестуван. Дедективът премерва копчето по големина, по форма и намира, че действително този човек е крадецът на скъпоценностите. Той му казва: ти си откраднал еди–какви си скъпоценности, затова веднага да ги донесеш. Не ги ли донесеш, ще бъдеш преследван по-нататък според английските закони. И така, въпросът се урежда по мирен начин. Та казвам: и в невидимия свят има такива разумни същества, дедективи, които следят за всичко, което вие вършите. Те като ви уловят, казват ви: дай това, което си откраднал!
към беседата >>

Той му казва: ти си откраднал еди–какви си скъпоценности, затова веднага да ги донесеш.
Там нямат обичай да водят дела, както в България, да затварят крадците, но постъпват по следния начин: ако се окаже, че някой богат лорд е обран и са му взели скъпоцености за около един милион стерлинги, дедективите веднага влизат в ролята си. Те наемат богати хотели, дето предполагат да се крие апаша и следят, дано го намерят между някои от пътниците. Достатъчно е да намерят някое загубено копче или друга някоя малка вещ на крадеца във време на кражбата у дома на лорда и те веднага я използват. Щом намерят притежателя на това копче, спират го и му казват: господине, в името на закона вие сте арестуван. Дедективът премерва копчето по големина, по форма и намира, че действително този човек е крадецът на скъпоценностите. Той му казва: ти си откраднал еди–какви си скъпоценности, затова веднага да ги донесеш. Не ги ли донесеш, ще бъдеш преследван по-нататък според английските закони. И така, въпросът се урежда по мирен начин. Та казвам: и в невидимия свят има такива разумни същества, дедективи, които следят за всичко, което вие вършите. Те като ви уловят, казват ви: дай това, което си откраднал! Там хващат и за лъжа и после пак освобождават.
към беседата >>

52. Когато страданията произтичат / Произход на страданията

" - Ще продадете скъпоценностите си, които близките ви са подарили. (втори вариант)
На какво се дължи то? - На липса или отсъствие на нещо в човека. Вие лесно можете да се освободите от него. Как? - Като си купите това, което ви липсва. „Отде ще вземем пари? " - Ще продадете скъпоценностите си, които близките ви са подарили. Защо са ви нужни украшения? Превърнете безценните неща в ценности и вие ще се насърчите. Сама по себе си земята не е ценна, но като я обработите и насадите с жито, с царевица, с плодни дървета и зеленчуци, тя става ценна. За една година само човек може да забогатее. Като се намери в трудно положение, човек трябва да мисли каква работа да започне, която за времето и за дадените условия да даде добри резултати.
към втори вариант >>

Превърнете безценните неща в ценности и вие ще се насърчите. (втори вариант)
Вие лесно можете да се освободите от него. Как? - Като си купите това, което ви липсва. „Отде ще вземем пари? " - Ще продадете скъпоценностите си, които близките ви са подарили. Защо са ви нужни украшения? Превърнете безценните неща в ценности и вие ще се насърчите. Сама по себе си земята не е ценна, но като я обработите и насадите с жито, с царевица, с плодни дървета и зеленчуци, тя става ценна. За една година само човек може да забогатее. Като се намери в трудно положение, човек трябва да мисли каква работа да започне, която за времето и за дадените условия да даде добри резултати. Като от ученици от вас се иска смелост и решителност. Пред каквито мъчнотии и да се намерите, вие трябва да бъдете готови на всичко.
към втори вариант >>

53. Стана плът

Срещам по пътя си един господин, който натоварил своята кола с много скъпоценности и му казвам: господине, аз ти желая доброто, искаш ли да ме послушаш в нещо?
Откъде знаеш, че твоята дъщеря или твоят син не са толкова умни? Казвате за някого: този човек не е толкова добър. Да, но вие туряте една своя максима и според нея определяте. Казвате: като богат, този човек е добър, но като сиромах, не е добър. Това, обаче не е морал. Срещам по пътя си един господин, който натоварил своята кола с много скъпоценности и му казвам: господине, аз ти желая доброто, искаш ли да ме послушаш в нещо? Какво добро ми мислиш? Казвам му: на 200 километра оттук ще срещнеш един голям планински върх и за да го преминеш, трябва да свалиш част от своя товар, да облекчиш малко тежестта на коня си, защото иначе колата ти ще се прекатури, едва ли ще можеш да преминеш този върх. Какво да правя с товари си? Половината от него хвърли, дай го на хора, които се нуждаят. Ти можеш да занесеш само едната половина.
към беседата >>

54. В малкото

Допуснете следния факт: вие сте честен човек, никога не сте извършвали какво и да е престъпление, но провидението ви докара в такава крайна нужда, че като видите някъде една каса, пълна със скъпоценности, със злато, вие казвате: не мога ли да бръкна в тази каса, да взема малко от това злато, за да облекча положението си?
И тъй, говоря ви за будност на съзнанието. Съзнанието на всинца ви трябва да бъде будно, понеже от него зависи вашето развитие, от него зависи здравето на тялото ви, на сърцето, от него зависи стабилността и устойчивостта на човешкия ум в своите прояви. Ето защо, съзнанието на човека никога не трябва да спи. Заспи ли, ще дойдат всички нещастия и страдания. Значи, те идват по простата причина, че съзнанието на човека не е будно. Допуснете следния факт: вие сте честен човек, никога не сте извършвали какво и да е престъпление, но провидението ви докара в такава крайна нужда, че като видите някъде една каса, пълна със скъпоценности, със злато, вие казвате: не мога ли да бръкна в тази каса, да взема малко от това злато, за да облекча положението си? Достатъчно е само за момент да допуснеш тази мисъл и вашето съзнание заспива, настава прекъсване на съзнанието. След малко ти се опомваш, настава едно гризене на съвестта. Значи, съзнанието отново се събужда. Съвременните хора имат свой особен морал и се хвалят с него. Аз се чудя на техния морал.
към беседата >>

55. Среда и условия

Оттук вадим следния закон: когато средата се измени в условие, тя е ценност за човека.
Докато водата се употребява като условие за поддържане на живота на човека, тя е безвредна за него. И в такъв случай малко количество от нея уталожва жаждата му. Обаче, превърне ли се условието в среда, то става вредно за човека. Значи, когато водата става среда за живеене на човека, той умира в тази среда. Тъй щото, ако човек се върне назад в своето развитие и условието направи среда за живеете, той непременно ще умре. Оттук вадим следния закон: когато средата се измени в условие, тя е ценност за човека. Следователно човек може да познае чистотата на водата само тогава, когато тя стане условие за него. Щом стане среда, той ще остави в нея своите нечистотии. Понеже водата е среда за рибата, тя не я цени; понеже водата е условие за нас, ние я ценим. Или на научен език казано: всяко нещо, което става среда, всякога се изцапва. И тъй, ако не приложите в живота си знанието, което ви се преподава, то е безполезно за вас.
към беседата >>

56. Свободно движение

Парите се обичат за ценността им.
Може би неговият телефон или радиоапарат е развален някъде и не може да възприема вълните, които идат от невидимия свят. Следователно причината за всеки неуспех, за всички страдания и мъчнотии е самият човек. Всички хора искат да бъдат обичани. Знаете ли какво се изисква от човека, за да бъде обичан? Човек може да бъде обичан само ако дава нещо от себе си. Парите се обичат за ценността им. Книгата се обича за съдържанието й. Силният човек се обича за силата му. Чукът се обича за работата, която може да свърши. Перото се обича за това, което може да напише. Някой казва: „Аз съм слаб наистина, но хората трябва да ме обичат, защото съм Божие създание." Когато става въпрос за Божии създания, човек трябва да знае, че роденият от Бога трябва да включва три важни качества в себе си: първо, той трябва да обича; второ, той трябва да мисли и трето, той трябва да свети.
към беседата >>

57. Свещеният олтар

Една банка има свой собствен капитал, с който работи, но същевременно тя работи с капиталите и скъпоценностите на много външни лица; външните лица са вложили своите капитали в някои банки, за да се ползват от известни облаги.
Сега като изучавате живота, едновременно с това трябва да изучавате и себе си, да изучавате всичко, което е вложено във вас. Има неща, които вие сами сте вложили в себе си, но има неща, които други са вложили във вас. Задачата ви седи в това да различавате едните от другите заложби. Казвате: Не разбираме какви са тия заложби, как е възможно и други същества да влагат в нас известни способности. Положението на човека е подобно на положението на банките в живота. Една банка има свой собствен капитал, с който работи, но същевременно тя работи с капиталите и скъпоценностите на много външни лица; външните лица са вложили своите капитали в някои банки, за да се ползват от известни облаги. По същия закон и в човека са вложени капитали, ценности, дарби от външни лица с цел един ден и те да се ползват от облагите на неговата банка. Следователно човек трябва да работи съзнателно, да развива тия дарби, защото някога ще го държат отговорен за всичко, което е направил – придобил или изгубил. Вие трябва да цените грамадните богатства и капитали, които първоначално Бог е вложил във вас. Ако цените това вътрешно богатство, което ви е дадено, вие ще работите, ще го развивате и един ден ще се върнете при Бога с увеличени, разработени капитали. Обаче положението на повечето хора днес е точно обратно.
към беседата >>

По същия закон и в човека са вложени капитали, ценности, дарби от външни лица с цел един ден и те да се ползват от облагите на неговата банка.
Има неща, които вие сами сте вложили в себе си, но има неща, които други са вложили във вас. Задачата ви седи в това да различавате едните от другите заложби. Казвате: Не разбираме какви са тия заложби, как е възможно и други същества да влагат в нас известни способности. Положението на човека е подобно на положението на банките в живота. Една банка има свой собствен капитал, с който работи, но същевременно тя работи с капиталите и скъпоценностите на много външни лица; външните лица са вложили своите капитали в някои банки, за да се ползват от известни облаги. По същия закон и в човека са вложени капитали, ценности, дарби от външни лица с цел един ден и те да се ползват от облагите на неговата банка. Следователно човек трябва да работи съзнателно, да развива тия дарби, защото някога ще го държат отговорен за всичко, което е направил – придобил или изгубил. Вие трябва да цените грамадните богатства и капитали, които първоначално Бог е вложил във вас. Ако цените това вътрешно богатство, което ви е дадено, вие ще работите, ще го развивате и един ден ще се върнете при Бога с увеличени, разработени капитали. Обаче положението на повечето хора днес е точно обратно. На времето си още те не са преценили богатството, което им е дадено, както и отговорностите по него, вследствие на което ред съществувания са харчили, яли, пили и днес се намират в положението на фалирали търговци, отчаяни и обезсърчени.
към беседата >>

58. Бележки от разговори с Учителя

И вие с вашите вярвания трябва да съберете тия ценни книжа и отидете като някой търговец в друга земя, и ги смените в нови ценности, и започнете нова търговия.
Вие сте дошли до една точка на замръзване - аз ви следя. Вие сте дошли до положението на онзи търговец, който, като няма мющерии*, чеше се, мести си краката един върху друг и само си спомня за миналото. Това е закърпване, въздействие е това. Без противоречия не може. Това е процес на безверието. И вие с вашите вярвания трябва да съберете тия ценни книжа и отидете като някой търговец в друга земя, и ги смените в нови ценности, и започнете нова търговия. Кои от вас сте господари на вашите деца? Като им дадете свобода, те стават лениви и почват да пият, ядат и вие им плащате греховете. Казва законът: "Ако те съблазнява ръката ти, отрежи я." Ако ти е израснала една конска ръка, нея ще отрежеш, тя е атавизъм от миналото. Имаш израснал шести пръст, него ще отрежеш. Във физическия свят сме се освободили, но в духовния свят има много пороци на миналото, които се явяват, и с тях трябва да се борим ние.
към беседата >>

59. Четирите кръга

Ако речем да насилим положението, да турим още една скъпоценност на камилата, гърбът й ще се счупи.
Тъй щото, когато се говори за търпението на вола, подразбираме една черта на ангел, и затова се отнасяме с благоговение към това негово качество. Дойдем ли до отрицателните прояви на вола, например, мушкането, ние имаме предвид низшето проявление на вола. Сега, коя е основната мисъл в лекцията? За следния път направете резюме върху това, което говорих тази вечер, като извадите всички нови идеи, всички контрастни положения, които изнесох в лекцията. От това, което говорих, намирам, че сме стигнали до върха, повече не може да се пътува. Ако речем да насилим положението, да турим още една скъпоценност на камилата, гърбът й ще се счупи. И затова, като се върнете дома си, разтоварете камилите си, дайте им хубава храна, чиста вода, за да благодарят и да кажат: Слава Богу, че нашите господари ни нахраниха и напоиха добре. Казвам: дайте почивка на камилите си, от дългия път в пустинята, поне за няколко дена, а след това пак ги натоварете.
към беседата >>

60. Отличителни черти

Следователно, когато се говори в света за морал, това подразбира пазене, грижливо отнасяне към ония ценности, които Бог е вложил в човешката душа.
Това говори за известни процеси, които стават в човешката душа. Кога човек говори за морал, за морален устой? Когато стане богат, само тогава човек говори за морал, за морален устой, за ред и порядък. Защо? Защото той има какво да пази. Ако няма какво да пази, няма защо да говори за тия неща. Следователно, когато се говори в света за морал, това подразбира пазене, грижливо отнасяне към ония ценности, които Бог е вложил в човешката душа. Тези ценности могат да се пазят само с чист, възвишен живот. Щом тези ценности се загубят, човек престава да се развива. Сега, когато разглеждате отличителните черти на Соломона, на Сократа и на Тол- стоя, каква поука можете да извадите от тях? В тези три лица вие требва да виждате едно и също лице, което, от положението на цар постепенно слиза като философ-мислител и стига в положението на човек, който иска да познае душата на народа. Това са три състояния, през които човешката душа минава.
към беседата >>

Тези ценности могат да се пазят само с чист, възвишен живот.
Кога човек говори за морал, за морален устой? Когато стане богат, само тогава човек говори за морал, за морален устой, за ред и порядък. Защо? Защото той има какво да пази. Ако няма какво да пази, няма защо да говори за тия неща. Следователно, когато се говори в света за морал, това подразбира пазене, грижливо отнасяне към ония ценности, които Бог е вложил в човешката душа. Тези ценности могат да се пазят само с чист, възвишен живот. Щом тези ценности се загубят, човек престава да се развива. Сега, когато разглеждате отличителните черти на Соломона, на Сократа и на Тол- стоя, каква поука можете да извадите от тях? В тези три лица вие требва да виждате едно и също лице, което, от положението на цар постепенно слиза като философ-мислител и стига в положението на човек, който иска да познае душата на народа. Това са три състояния, през които човешката душа минава. Някой човек казва: Да имам условия, това и това бих направил.
към беседата >>

Щом тези ценности се загубят, човек престава да се развива.
Когато стане богат, само тогава човек говори за морал, за морален устой, за ред и порядък. Защо? Защото той има какво да пази. Ако няма какво да пази, няма защо да говори за тия неща. Следователно, когато се говори в света за морал, това подразбира пазене, грижливо отнасяне към ония ценности, които Бог е вложил в човешката душа. Тези ценности могат да се пазят само с чист, възвишен живот. Щом тези ценности се загубят, човек престава да се развива. Сега, когато разглеждате отличителните черти на Соломона, на Сократа и на Тол- стоя, каква поука можете да извадите от тях? В тези три лица вие требва да виждате едно и също лице, което, от положението на цар постепенно слиза като философ-мислител и стига в положението на човек, който иска да познае душата на народа. Това са три състояния, през които човешката душа минава. Някой човек казва: Да имам условия, това и това бих направил. Значи, този човек мечтае за царски условия.
към беседата >>

61. Равни страни

Да обичаш човека, значи да събудиш в него това, с което да се увеличат възможностите на неговите ценности, вложени от Бога.
Казвате: Какво нещо е любовта? – Да обичаш човек, това значи да вложиш в него такова нещо, с което да го направиш ценен и за себе си, и за окръжаващите. Какъв по-добър пример за любовта искате от направеното от нас изворче? Това място, около реката, беше нечисто, диво, а с изворчето се превърна в рай. Тук се вложи труда на братя и сестри от любов и днес всеки минувач спира да си почине, да уталожи жаждата си. Да обичаш човека, значи да събудиш в него това, с което да се увеличат възможностите на неговите ценности, вложени от Бога. Когато обичаме Бога и Той ни обича. Тогава ние се разширяваме, готови сме на всякакви жертви заради Него. Мнозина казват, че обичат Бога, а често се обезсърчават. Причините за обезсърченията на хората се дължат на това, че не могат да постигнат, каквото желаят. Един евангелист разправя една своя опитност за човешкото обезсърчение.
към беседата >>

62. Зарадваха се учениците

Ако всяко семенце се остави в хамбара и не се посади в почвата, да даде плод, то остава ценност без съдържание.
От две хиляди години насам се проповядва, че Христос дошъл на земята да спаси хората, за което пожертвувал живота си. Обаче, от сегашните последователи на Христа не се иска такова пожертвуване. От тях се изисква съзнателна, вътрешна работа върху ума и сърцето, да ги доведе до пълно съгласие с душата и духа. Те трябва да разберат, че това са сватове, които изискват проучване. Не е достатъчно човек да си служи с думи само, да цитира мисли и стихове, но той трябва да знае, че всеки стих е жив; той е семенце, което трябва да се посади в почва, благоприятна за неговото развитие, и да даде плод. Ако всяко семенце се остави в хамбара и не се посади в почвата, да даде плод, то остава ценност без съдържание. Казвам: всеки трябва да прави опити в това направление, да укрепи вярата си. Христос се яви на някой от учениците си, без да Го очакват. И 6ез да Го видят, те повярваха в Неговото възкресение. Обаче, едии от тях, наречен Тома, не повярва и каза: „Докато сам не видя Христа и не пипна раната Му, няма да повярвам в Неговото възкресение". И затова Христос каза: „Блажени, които повярваха без да ме видят".
към беседата >>

63. И рече Бог

Хубавият сандък определя, какви скъпоценности да се турят в него.
Не, този студент е работил усърдно, той е развил дарбите и способностите си, които Бог е вложил в него първоначално. Ще кажете, че майката и бащата на този студент били способни. Да, на чешми, от които тече чиста, хубава вода, поставят мраморни курни, а на чешми, от които тече твърда вода, поставят прости курни. Според водата и курната. Следователно, добрият син определя своята майка и своя баща. Хубавият сандък определя, какви скъпоценности да се турят в него. Казвате, че бащата и майката създават синовете и дъщерите си. Това е вярно по отношение на Бога, но не и по отношение на хората. Бащата и майката не създават синовете и дъщерите си, но те представят само условия за тяхното проявяване. Според развитието си, синът и дъщерята сами ще изберат своите родители. Съгласно този закон, развитието на човека определя и неговото бъдеще.
към беседата >>

64. Ни мъж, ни жена

Всеки добър съвет е скъпоценност за човека.
Като намериш по-голям извор, ще пиеш и от него, но докато го намериш, благодари за малкия. Бъди доволен на малкото! Човек може да придобива знания отвсякъде. Тъй щото, който говори истината, той трябва да бъде приет от всички. В дадения случай, този човек може да ви даде добър съвет. Всеки добър съвет е скъпоценност за човека. Който е готов да приеме истината от всеки човек, той има в себе си душа и дух. И тъй, желая на всички да служите на душата и на духа в себе си! Този е пътят, по който можете да намерите Първичния Принцип в живота и да се свържете с Него. При това положение, вие ще бъдете носители на новата култура в света. Казвате: Можем ли да участвуваме в тази култура?
към беседата >>

65. Възкресение

Като взел книгата и торбата със скъпоценностите, ученикът си спомнил за задачата, дадена му от Учителя, и си казал: „Благодаря на този господин, че ме удари, за да падна на земята и намеря книгата и торбата, за които Учителят ме прати в света.” Книгата и торбата със скъпоценности не струват ли две плесници?
Като пътувал от град в град и от село в село, той спрял в едно красиво село и тръгнал по улиците. Тук спирал, там спирал, искал да се разсейва, да убива времето. Един господин минал покрай него и като го видял, ударил му две силни плесници и казал: „Защо не отидеш между хората да работиш, ами зяпаш по улиците без работа? ” Ученикът се зашеметил от плесниците и паднал на земята. Дето паднал, там намерил една великолепна книга и торба със злато и скъпоценни камъни. Като взел книгата и торбата със скъпоценностите, ученикът си спомнил за задачата, дадена му от Учителя, и си казал: „Благодаря на този господин, че ме удари, за да падна на земята и намеря книгата и торбата, за които Учителят ме прати в света.” Книгата и торбата със скъпоценности не струват ли две плесници? Кой ученик би се разсърдил, ако Учителят му даде задача да намери книгата на живота и торбата със скъпоценности, с благата в света? Не само две, но много повече плесници струва да получи човек, за да придобие книгата с мъдростите на живота и торбата с великите блага, които природата е скрила в нея.Казвате: „Как да разбираме тия неща – в буквален или в преносен смисъл? ” – Разбирайте нещата както искате, т. е. и в буквален, и в преносен, и в идеен смисъл. Следователно три вида разбирания има в света, от които трябва да черпите поука.
към беседата >>

Кой ученик би се разсърдил, ако Учителят му даде задача да намери книгата на живота и торбата със скъпоценности, с благата в света?
Тук спирал, там спирал, искал да се разсейва, да убива времето. Един господин минал покрай него и като го видял, ударил му две силни плесници и казал: „Защо не отидеш между хората да работиш, ами зяпаш по улиците без работа? ” Ученикът се зашеметил от плесниците и паднал на земята. Дето паднал, там намерил една великолепна книга и торба със злато и скъпоценни камъни. Като взел книгата и торбата със скъпоценностите, ученикът си спомнил за задачата, дадена му от Учителя, и си казал: „Благодаря на този господин, че ме удари, за да падна на земята и намеря книгата и торбата, за които Учителят ме прати в света.” Книгата и торбата със скъпоценности не струват ли две плесници? Кой ученик би се разсърдил, ако Учителят му даде задача да намери книгата на живота и торбата със скъпоценности, с благата в света? Не само две, но много повече плесници струва да получи човек, за да придобие книгата с мъдростите на живота и торбата с великите блага, които природата е скрила в нея.Казвате: „Как да разбираме тия неща – в буквален или в преносен смисъл? ” – Разбирайте нещата както искате, т. е. и в буквален, и в преносен, и в идеен смисъл. Следователно три вида разбирания има в света, от които трябва да черпите поука. Срещате една натоварена кола по пътя.
към беседата >>

66. Дванадесетте племена

В това отношение, човек трябва да пази здравето си като рядка скъпоценност.
И наистина, болният нищо не може да направи. Той лежи по цели дни и чака да дойдат някои отвън, един да го хване за главата, друг – за краката, и така да го пренасят от едно место на друго. Болният се нуждае от чужда помощ, но здравият сам ходи, той сам отваря и затваря вратата. Следователно, дойдете ли до истинския живот, вие трябва да бъдете абсолютно здрави. Здравето е качество на човешката душа, на човешкия дух. В това отношение, човек трябва да пази здравето си като рядка скъпоценност. И тъй, когато говорим за великата наука и религия на живота, ние имаме пред вид онези методи, чрез които пазим равновесието на душата, да не изпада човек в отчаяние, в обезсърчение. Човек трябва да има правилно разбиране за живота, да знае, че животът не е създаден изключително за него. Животът е определил известен дял за всеки човек. В този смисъл, всеки ще използва живота дотолкова, доколкото му е даден, но затова пък от него се иска разумно и правилно използване силите на този живот. Ако някой вярва, че може да живее хиляда години, и това може да бъде, но с условие да не злоупотребява със силите на живота.
към беседата >>

67. Смирението

Ако натоварите едно магаре със скъпоценности, богато ли е то?
Следователно човек не може да бъде духовен, докато не е добър; той не може да бъде умен, докато няма знания, и не може да бъде здрав, докато не е богат. Златото има отношение към здравето. Колкото повече злато има човек в кръвта си, толкова е по-благороден, по-устойчив и по-здрав. Някой ще възрази, че има богати хора, които са болни. Това не е истинско богатство. Ако натоварите едно магаре със скъпоценности, богато ли е то? Магарето носи чуждо богатство, а не свое. То не съзнава богатството си. И да го съзнава, не може да се ползва от него. Тъй щото, за да бъде здрав, човек трябва да бъде богат; за да бъде умен, трябва да има знания; за да бъде духовен, трябва да е добър. Богатство, знание и доброта са качествата на истинския човек.
към беседата >>

68. Разумни отношения

В това отношение физическият свят представлява голямо благо, голяма ценност, която разумните същества са създали.
Докато човек крепи щастието си върху физически неща, той всякога ще бъде нещастен. Щастието идва от вечни, от постоянни неща. Ето защо, докато изпълнява волята Божия, човек запазва и властта, и уважението си, и доверието на хората. Престане ли да изпълнява волята Божия, с това заедно той губи и положението, и здравето си, както и условията за своето развитие. Докато е на земята, човек трябва да използва физическите условия, за да се развива правилно. В това отношение физическият свят представлява голямо благо, голяма ценност, която разумните същества са създали. Не само земята, но цялата вселена, заедно със слънчевите системи в нея, са били задача за разумните, за възвишените същества. Казва се, че Бог е създал света. Това подразбира, че възвишените същества под ръководството на Бога са създали целия видим свят. Те и до днес продължават да работят, да преустройват вселената. Тъй, както днес виждате света, вие познавате само външната му страна, с неговите външни богатства.
към беседата >>

69. Той дойде при Пилат

Каква ценност ще има сега това злато?
– Като направи най-първо един опит със себе си. Разреши ли въпроса лично за себе си, с това той допринася нещо за общото благо. Представете си, че няколко приятели пътуват през една бурна, студена зимна нощ, и всеки от тях носи нещо, необходимо през пътуването: един от тях носи само една кутия кибрит, вторият – само един хляб, а останалите носят по една торбичка, пълна със злато. Питам: кой предмет от всички тия ще бъде най-важен и най-необходим при дадените условия? Най-после тия пътници пристигат до една хижа всред гората, в която няма нищо за продан: нито хляб, нито кибрит, нито какви и да са закуски. Каква ценност ще има сега това злато? Всеки ще гледа първо да се подслони на завет, и после да си накладе огън и да си хапне малко хляб. В този случай най-важен е онзи, който носи кибрита, да запали огъня, и всички да се огреят. После всички се интересуват от този, който носи торбата с хляба: нареждат се около него, той начупва хляба, и започват да ядат. В случая най-ненужни са тия, които носят торбичките със злато. С това злато не може да се купи нищо.
към беседата >>

70. Правилно дъвчене

Това са контрасти в живота, които трябва да се изучават не с цел да се измени естествения ред на нещата, но като условия за човека, да познае равноценностите в природата.
Всеки човек трябва да преработва мислите си, т.е. да ги дъвче, да намери начин за развиване на своите дарби и способности. Колкото по-съзнателно работи човек в това направление, толкова по-голям е интересът на разумния свят към него. Разумните същества се интересуват от способния, разумния, добрия, здравия и справедливия човек. Те се интересуват и от болния, лошия, несправедливия и неразумния човек дотолкова, доколкото могат да му помогнат. Това са контрасти в живота, които трябва да се изучават не с цел да се измени естествения ред на нещата, но като условия за човека, да познае равноценностите в природата. Върху тях, именно, е построен красивият, истинският живот; върху равноценностите се крепи човешкият идеал. Ако не може да се домогне до равноценното на морала, на религията, на науката, на красотата, на доброто, човек нищо не може да постигне. Който не може да се домогне до равноценното, той остава в стария живот, дето няма напредък. Старият живот е пълен с противоречия, от които човек трябва да се освободи. Ако кажете на пияницата, който живее в стария порядък, че не трябва да пие, той ще се намери в противоречие и ще каже: „Човек не може да не пие“.
към беседата >>

Върху тях, именно, е построен красивият, истинският живот; върху равноценностите се крепи човешкият идеал.
да ги дъвче, да намери начин за развиване на своите дарби и способности. Колкото по-съзнателно работи човек в това направление, толкова по-голям е интересът на разумния свят към него. Разумните същества се интересуват от способния, разумния, добрия, здравия и справедливия човек. Те се интересуват и от болния, лошия, несправедливия и неразумния човек дотолкова, доколкото могат да му помогнат. Това са контрасти в живота, които трябва да се изучават не с цел да се измени естествения ред на нещата, но като условия за човека, да познае равноценностите в природата. Върху тях, именно, е построен красивият, истинският живот; върху равноценностите се крепи човешкият идеал. Ако не може да се домогне до равноценното на морала, на религията, на науката, на красотата, на доброто, човек нищо не може да постигне. Който не може да се домогне до равноценното, той остава в стария живот, дето няма напредък. Старият живот е пълен с противоречия, от които човек трябва да се освободи. Ако кажете на пияницата, който живее в стария порядък, че не трябва да пие, той ще се намери в противоречие и ще каже: „Човек не може да не пие“. – Не може да не пие, но какво?
към беседата >>

71. Бог е Дух

Същината на въпроса седи в това, че всичко получава своята равноценност.
Те казват: „Това са празни работи". Според тях, кои работи не са празни? Да отидат на Хамлет, на Венецианския търговец или на друго някое представление, това не са празни работи. Какво искал да каже Шекспир с тия свои произведения? Той искал да покаже на хората, че за всичко в света има съответно наказание и възнаграждение. Същината на въпроса седи в това, че всичко получава своята равноценност. Във физически смисъл то подразбира: на всичко, каквото мислим, чувствуваме и действуваме, равноценното ще дойде. Следователно, когато страданията дохождат в живота, те имат своята равноценност. Тогава, трябва ли да се страхуваме от страданията? Някой човек има въглища. Какво трябва да прави с тях?
към беседата >>

Следователно, когато страданията дохождат в живота, те имат своята равноценност.
Да отидат на Хамлет, на Венецианския търговец или на друго някое представление, това не са празни работи. Какво искал да каже Шекспир с тия свои произведения? Той искал да покаже на хората, че за всичко в света има съответно наказание и възнаграждение. Същината на въпроса седи в това, че всичко получава своята равноценност. Във физически смисъл то подразбира: на всичко, каквото мислим, чувствуваме и действуваме, равноценното ще дойде. Следователно, когато страданията дохождат в живота, те имат своята равноценност. Тогава, трябва ли да се страхуваме от страданията? Някой човек има въглища. Какво трябва да прави с тях? – Да ги превърне в скъпоценни камъни. Друг има желязо – да го превърне в злато; трети има мед – да я превърне в злато.
към беседата >>

Един българин имал в джоба си хубав златен часовник и разни скъпоценности.
Който иска да бъде щастлив, трябва да обича по всичките правила на Любовта. Да обичаме и да ни обичат, това е задачата на новата култура. Казвате: „Да любим! " Как? Като онази българка, която обрала вуйча си? Един българин имал в джоба си хубав златен часовник и разни скъпоценности. Като вървял по улицата, до него се приближава млада, хубава мома и му казва: „Вуйчо, от кога те чакаме. Толкова време не сме те виждали. Хайде, да те заведа да си починеш у дома." Като я видял, той се захласнал в нея и докато се чудил, коя ще е тази мома, тя успяла да бръкне в джоба му, извадила часовника и скъпоценностите и избягала. Той се поогледал натук-натам, но внучката я нямало вече. Питам: какво по-лошо от това да вземеш най-хубавото, най-скъпоценното от човека и да го оставиш всред пътя, като един безволев човек?
към беседата >>

Хайде, да те заведа да си починеш у дома." Като я видял, той се захласнал в нея и докато се чудил, коя ще е тази мома, тя успяла да бръкне в джоба му, извадила часовника и скъпоценностите и избягала.
" Как? Като онази българка, която обрала вуйча си? Един българин имал в джоба си хубав златен часовник и разни скъпоценности. Като вървял по улицата, до него се приближава млада, хубава мома и му казва: „Вуйчо, от кога те чакаме. Толкова време не сме те виждали. Хайде, да те заведа да си починеш у дома." Като я видял, той се захласнал в нея и докато се чудил, коя ще е тази мома, тя успяла да бръкне в джоба му, извадила часовника и скъпоценностите и избягала. Той се поогледал натук-натам, но внучката я нямало вече. Питам: какво по-лошо от това да вземеш най-хубавото, най-скъпоценното от човека и да го оставиш всред пътя, като един безволев човек? Казвате: „Този човек е лош." – Каква философия има в това? Еди-кой си човек е добър. Дали човек е добър или лош, това са елементи, с които ти трябва да работиш.
към беседата >>

72. Вечно веселие

Следователно, когато светлината в тебе се увеличава, ще знаеш, че ти печелиш едновременно и друга ценност – ти се приближаваш към Бога.
Обаче, нарушението на радостта не показва отдалечаване от Бога. Има два метода, по които човек познава, дали се отдалечава от Бога, или не се отдалечава. Когато се отдалечава от Бога, мрак и тъмнина го нападат. Тъмнината е спътник в живота на такъв човек. Когато човек се приближава към Бога, светлината му се увеличава. Следователно, когато светлината в тебе се увеличава, ще знаеш, че ти печелиш едновременно и друга ценност – ти се приближаваш към Бога. Когато светлината в тебе се намалява, ти се отдалечаваш от Бога. Ще кажете: „Как става приближаването и отдалечаването от Бога? " – Това е дълбок философски въпрос, който не може да се обясни. Защо човек при един случай се приближава към Бога, а при друг се отдалечава, този въпрос ще остане неразяснен. Може ли да попитате кацаря да ви обясни, защо е събрал толкова дъски на едно място и направил от тях една каца?
към беседата >>

73. Роден от Бога

МС

Питам: ако намерите по пътя още един такъв чувал, пълен със скъпоценности, ще го вземете ли на гърба си?
Богатият не може да краде. Питате: защо богатият не може да краде? — Защото той е задоволен, може да има всичко, каквото пожелае. Ще кажете: в какво седи тази невъзможност? Допуснете, че вие носите на гърба си един чувал, пълен със скъпоценни камъни и цял сте в пот от тежестта на този товар. Питам: ако намерите по пътя още един такъв чувал, пълен със скъпоценности, ще го вземете ли на гърба си? — Не, ще оставите този чувал за друг път, той сега не може да ви съблазнява. В този момент вие сте богат, задоволен човек. Когато се явяват противоречията в живота ви, това показва, че вие не можете да се справите с положението, защо едни хора носят пълни чували на гърба си, а други носят празни чували. Всеки човек, който носи на гърба си празен чувал, има изкушения. Всички изкушения, скърби и страдания в живота произтичат от празните чували.
към беседата >>

Човек, който носи на гърба си чувал, пълен със скъпоценности, е цял в пот, пъшка, страда от тежестта на чувала, но той има планове, мечти, мисли, предприема едно, друго — разчита на нещо.
— Не, ще оставите този чувал за друг път, той сега не може да ви съблазнява. В този момент вие сте богат, задоволен човек. Когато се явяват противоречията в живота ви, това показва, че вие не можете да се справите с положението, защо едни хора носят пълни чували на гърба си, а други носят празни чували. Всеки човек, който носи на гърба си празен чувал, има изкушения. Всички изкушения, скърби и страдания в живота произтичат от празните чували. Човек, който носи на гърба си чувал, пълен със скъпоценности, е цял в пот, пъшка, страда от тежестта на чувала, но той има планове, мечти, мисли, предприема едно, друго — разчита на нещо. Човек, който носи празен чувал на гърба си, обръща се натук-натам, навсякъде вижда безсмислие и пустота, и казва: празен е животът, няма смисъл в него. Казвам: нека този, който носи празния чувал на гърба си, хване пътя на Севадин и отиде на морския бряг да пише велики мисли. Онзи пък, който носи пълния чувал на гърба си, е граф Карнаци. Нека той преписва изреченията от морския бряг и ги прилага в живота си. Не постъпвате ли така, всякога ще се намерите пред противоречия в живота си.
към беседата >>

74. Планински върхове

Вие сте крайно подозрителен, носите раница с някаква ценност на гърба. (втори вариант)
Ти не знаеш, че реката се смалява и уголемява. Казваш: „Животът не може ли другояче? " Може да седиш в хамбара, пък може да седиш и в градината, в пръстта. Сега оставете противоречията, които съществуват отвън в света, понеже са една обективна и една субективна измама. Да допуснем, че във вас съществува една мисъл. Вие сте крайно подозрителен, носите раница с някаква ценност на гърба. Дойде този човек, вижда ви и казва: „Господине, вие само роптаете - дайте ми раницата." Вие, най-първо, като сте уморен, дадете раницата. Щом мине малко, започвате да се съмнявате. Отдалечавате се. Той иска да се поразходи, вие мислите: „Той взе раницата и офейка." Наблюдавате го. Започва да се образува едно безпокойство.
към втори вариант >>

75. Какво са разбрали

При това положение всички негови идеи се централизират към основната и придобиват ценност.
Като лекар, той трябва да намери онзи свой пациент, чрез когото да се добере до основната си идея и да ликвидира с медицината в тази форма, в каквато днес съществува. Да намери човек основната идея в своя живот, това значи да стане коренен преврат с него. Същото се отнася и до търговеца, и до учителя, и до свещеника, и до майката и бащата. Основната идея преобразява човека. Намери ли я, човек ликвидира със старото и влиза в новия живот. При това положение всички негови идеи се централизират към основната и придобиват ценност. Основната идея е скъпоценен камък, за който човек продава всичко, само да го купи. Да притежава човек този скъпоценен камък, това значи да стане силен. Силен човек е онзи, който е съградил живота си върху своята основна идея. Коя е основната мисъл в тази лекция? Мъчно можете да намерите основната мисъл.
към беседата >>

76. Закон за постижение / Метод за реализиране на желанията

Ти ще бъдеш магарето, което ще носи скъпоценностите, а друг някой ще бъде господар, който ще те побутва, ще играе роля на повелител.
Не можеш да си въобразяваш всичко, защото не можеш да носиш тежестта на всички идеи. Всяка мисъл има определена тежест, която оказва влияние върху мозъка. Тежестта на мислите няма отношение към физическия живот на човека, но се отразява върху умствения му живот. Затова, казвам: Не претоварвай мозъка си с повече мисли, отколкото той може да носи. Някой мисли, че е свободен да си въобразява, каквото иска, но не знае, че той сам ще се натовари да носи непосилната тежест на идеите си. Ти ще бъдеш магарето, което ще носи скъпоценностите, а друг някой ще бъде господар, който ще те побутва, ще играе роля на повелител. Така, именно, човек изпада в противоречие със себе си и търси случай да дойде някой отвън, да го освободи. Колкото и да се пази човек, все може да се обиди от нещо. Обаче, разумният човек не се обижда. Може ли да потъне разумният човек? – Всяко нещо, което няма никакво тегло, не може да потъне.
към беседата >>

Друг ще бъде господарят ти и магарето ще носи скъпоценностите. (втори вариант)
След като се наслоят, тези мисли имат тежест. Може би за обикновения физически живот нямат тежест, но към умствения живот на човека, имат тежест известна. Следователно не тургай в чувала това, което не ти е потребно. Някой казва: “Всичко мога да си въобразявам.” Но този чувал трябва да го носи някой. Ти, като напълниш главата си с всички въображаеми неща, ти ще бъдеш този, който ще носи този чувал на определеното место. Друг ще бъде господарят ти и магарето ще носи скъпоценностите. Следователно, не играй ролята на магаре. Един човек, който носи въображенията, той прилича на едно магаре. И щом туриш всичко в чувала си, ти си едно магаре. Ще играеш ролята на магаре. Следователно, ще се поставиш в едно голямо противоречие в себе си.
към втори вариант >>

77. Най-високото място / Най-високото място. Закон на икономията в природата

Всеки ще прояви любопитство, да види, кой е този човек, който притежава такава скъпоценност.
Кога още човек не затваря касата си? – Когато има някое непостижимо желание. Например, иска да има един голям скъпоценен камък. Защо му е този камък? Ако го придобие, с него ще си навлече големи нещастия и мъчнотии. Всеки ще прояви любопитство, да види, кой е този човек, който притежава такава скъпоценност. От друга страна, някои ще пожелаят да откраднат камъка; други пък ще задигнат и камъка, и човека. Като знае това, природата постъпва разумно. Тя никога няма да даде един скъпоценен камък на човек, който не може да го запази. Всяка ценност има смисъл само тогава, когато от нея се ползва главно онзи, на когото е дадена. Природата влага велики идеи само в онази глава, която може да ги възрасти, отхрани и приложи.
към беседата >>

Всяка ценност има смисъл само тогава, когато от нея се ползва главно онзи, на когото е дадена.
Ако го придобие, с него ще си навлече големи нещастия и мъчнотии. Всеки ще прояви любопитство, да види, кой е този човек, който притежава такава скъпоценност. От друга страна, някои ще пожелаят да откраднат камъка; други пък ще задигнат и камъка, и човека. Като знае това, природата постъпва разумно. Тя никога няма да даде един скъпоценен камък на човек, който не може да го запази. Всяка ценност има смисъл само тогава, когато от нея се ползва главно онзи, на когото е дадена. Природата влага велики идеи само в онази глава, която може да ги възрасти, отхрани и приложи. Не може ли да направи това, човек си остава със своето непостигнато желание дотогава, докато сам не заякне, не стане годен да го реализира и приложи. Желание, което не иде навреме, не може да се реализира. Когато иска да постигне известно желание, човек трябва да си даде отчет, има ли гръбнак да издържа на неговите изисквания. Ако желанието е голямо като слон, той трябва да се запита, има ли достатъчно храна да го поддържа.
към беседата >>

78. Не противи се на злото / Основнитѣ идеи на Викторъ Хюго и Толстой въ „Клетницитѣ“ и „Война и миръ“ (продължение)

Умът намира ценностите в живота.
– Но парите не трябва да бъдат идеал на човека. Не е страшна формата на нещата, страшно е съдържанието им. Например, бомбата е страшна поради съдържанието си. Затова парите трябва да бъдат средство за размяна, а не цел на човешкия живот. Човек не се нуждае от пари, но от отличен ум, отлично сърце и отлична воля. Умът намира ценностите в живота. И тогава всеки ще разбере, че парите се добиват чрез ума. Парите са за разумните хора, а не за глупавите. Човек се нуждае от ново разбиране на живота, да цени ума, сърцето и волята, които Бог му е дал. Без тези удове – ум, сърце и воля, той прекъсва връзката с любовта. Щом прекъсне тази връзка, той се лишава от живота; щом изгуби живота си, той губи всички свои дарби и способности, чрез които се свързва с разумните души.
към беседата >>

79. Променява времената

Божиите думи никога не губят своята ценност; те са от дълговековните – значи, те никога не умират.
„И Той променява времената и порите". Това са думи на пророка – следователно, Божии думи. Божиите думи никога не губят своята ценност; те са от дълговековните – значи, те никога не умират. „И той променява времената." В света съществува една причина, която променя нещата. В случая, думата „променя" няма такъв смисъл, какъвто обикновените хора й дават. Често хората казват: Условията на живота ще се променят. Те разбират тази промяна в добър, или в лош смисъл. Обаче, когато се казва, че Той променява времената и порите, пророкът разбира промяна само в добър смисъл, т.е.
към беседата >>

80. Отношение между числа / Елементарни отношения на числата

Значи, ако солта не влезе в боба, бобът погубва своята ценност. (втори вариант)
Представете си, че 1 е вода, 2 - това е бобът. Туряте го в гърнето да го варите. Обаче в човека има вкус. Ако вие сварите боба само с вода, има нещо, което му липсва. Солчица. Три, то е солта. Значи, ако солта не влезе в боба, бобът погубва своята ценност. Казва, ти не знаеш ли, че сол трябва да се тури? Значи, за да примирите тия две състояния, трябва да влезе числото 3, сол ви трябва. Ти искаш да си проправиш път, но ако си проправиш път, ще изгубиш парите. Ако придобиеш парите, ще изгубиш пътя. Ще избираш.
към втори вариант >>

81. Противоположни процеси

В лошите мисли всичките процеси са преходни, временни ценности. (втори вариант)
Разликата е грамадна. Разликата е такава, както един благороден метал и един неблагороден, един метал, който се окислява, и друг, който не се окислява. Казвам, ако вашето съзнание, ако вие сте работили на вашето тяло, то ще се устрои. На праведните хора телата са по един начин устроени, а на грешните са по друг начин. Защото всякога добрите мисли строят по един начин, лошите мисли строят по друг начин. В лошите мисли всичките процеси са преходни, временни ценности. А в добрите мисли устойчиви са процесите, онова, което е придобито, не се губи. Сега в това знание, което имате, апостол Павел казва това, което сме придобили, да не го изгубим. Значи тази връзка, която е образувана между Бога и нас, да я пазим свещена. Снощи, като говоря с един млад ученик, един брат, той ми казва: "Има още една връзка, която ме държи, и тя като се скъса, ритам. Казвам, ако и тази връзка се скъса, тя е човешкото, ако една връзка остане, тя е човешкото.
към втори вариант >>

82. Азбуката на природата

Като знае причините, които ги предизвикват и мястото, отдето идат, той може да определи тяхната ценност.
Обикновените кесии струват няколко лева, няма смисъл да се продават. И обикновените скърби струват евтино, затова не се намират хора, които да ги купуват. Друг е въпросът за необикновените скърби и страдания, които всеки се стреми да купи. Когато страда, човек трябва да знае причината на страданието и мястото, отдето иде то. Това се отнася не само до страданието, но и до мислите и чувствата на човека. Като знае причините, които ги предизвикват и мястото, отдето идат, той може да определи тяхната ценност. Това е предмет на човешкото съзнание. Съзнанието на човека се намира в главата му. То има своите корени – нервички и клоне. Ще кажете, че съзнанието е отвлечено понятие, без специфични органи. Говори се за съзнанието, но чрез какви органи се проявява то, това никой не знае.
към беседата >>

83. И огорчи се в сърцето си

Ако ти не можеш да изчислиш ценността на твоята работа, това не значи, че тя не съществува и трябва да я отхвърлиш; ако ти не можеш да изчислиш ценността на твоята скръб, това не значи, че тя е илюзия.
В математиката, покрай целите числа, служат си и с дроби, които са установени числа. В същност дробите са преходни числа, те не разрешават важните въпроси в живота. За пример, въпросът за квадратурата на кръга е ирационална проблема. И до днес още математиците не могат да изчислят квадратурата на кръга. Обаче, квадратурата на кръга съществува в света, в природата, като разрешен въпрос. Ако ти не можеш да изчислиш ценността на твоята работа, това не значи, че тя не съществува и трябва да я отхвърлиш; ако ти не можеш да изчислиш ценността на твоята скръб, това не значи, че тя е илюзия. Това са въпроси, които трябва да се разрешат. Да се казва, че скръбта е илюзия, това е старческа идея. Когато остарее, човек казва: Колко съм бил глупав! Когато бях млад, ходих да помагам на този на онзи, ходих да държа речи, да оправям света. Какво спечелих от това?
към беседата >>

84. Голямото благо

Великите хора на един народ представят неговите скъпоценности.
Сектите ли съсипват България? – Не, никога религиозните секти не са провалили един народ. Ако българите не успяват, причината за това е тяхната щедрост. В какво отношение са проявили те своята щедрост? – В принасяне в жертва своите велики хора. Великите хора на един народ представят неговите скъпоценности. Те представят неговото богатство. Кога богатият човек принася в жертва своите скъпоценности? – Когато закъса в работите си. Следователно, когато един народ закъса материално и морално, той принася в жертва своите велики хора. Няма народ в света, който, като е пожертвувал своите велики хора, да е придобил някакво благо.
към беседата >>

Кога богатият човек принася в жертва своите скъпоценности?
Ако българите не успяват, причината за това е тяхната щедрост. В какво отношение са проявили те своята щедрост? – В принасяне в жертва своите велики хора. Великите хора на един народ представят неговите скъпоценности. Те представят неговото богатство. Кога богатият човек принася в жертва своите скъпоценности? – Когато закъса в работите си. Следователно, когато един народ закъса материално и морално, той принася в жертва своите велики хора. Няма народ в света, който, като е пожертвувал своите велики хора, да е придобил някакво благо. Когато Гърция пожертвува своите велики хора, нищо не остана от нея. И до днес още Гърция живее със своето велико минало.
към беседата >>

85. Верни положения

Човек трябва да знае как да удари с тоягата си, за да изкара от земята ония Божествени блага – жизнен елексир и скъпоценности, дълбоко заровени в нея.
Изворът, който лекува човешкото тяло, представлява Божествено течение в живота. Достатъчно е човек да се заеме да го изкопае от земята, за да се ползва от него. Мойсей дигна тоягата си, удари с нея канарата и вода потече. – Къде беше тази вода? – В земята. Човек трябва да знае как да удари с тоягата си, за да изкара от земята ония Божествени блага – жизнен елексир и скъпоценности, дълбоко заровени в нея. Човек трябва да разполага с положителни знания, да разбира теченията на природата, да знае къде има злато, сребро, платина в земята, за да може на всяко време да се ползва от тях. Които не искат да учат, те казват, че като отидат на онзи свят, тогава ще учат. Онзи свят е място за учени хора. Там влизат само ония, които разполагат със знания. Животът на земята започва с философия, с развлечение и най-после дохожда до работата.
към беседата >>

Сега ценностите на числата като количества нали се изменят. (втори вариант)
Да кажем, да напишем числата: 1234, 2341, 3214, 4321. Тази система в природата съществува ли? Възможно е да съществува, но възможно да е обратното. Къде е създадена човешката система? Създал я човешкият ум, човешкият дух по известни съображения. Сега ценностите на числата като количества нали се изменят. Да допуснем сега, че известно количество, едно число на едно тяло, се изменя, изменя се неговата тяжест. Какво може да съдим? Представете си, че имате едно дете. Като се роди, на първата година тежи три килограма. Но туй дете не е започнало с три килограма.
към втори вариант >>

86. Достоен

Пазарили една хубава каляска и всички заедно, на чело с генерала, отишли в Петроград, в един от най-богатите манифактурни магазини и започнали да избират: най-скъпи платове, накити, скъпоценности и др.
Те играли роля на офицери, на войници, за да поддържат в него мисълта, че наистина е на онзи свят. Като искал ракия, казвали му, че на този свят има всичко, но ракия само няма. Щом го убедили, че е умрял, че се намира на онзи свят и затова е генерал, казали му, че ще го оженят. За тази цел, те му намерили една красива мома. Един ден апашите отишли при него и му казали: Сега ще отидем в един от големите градове на този свят, да купим всичко, каквото е необходимо за тебе и за твоята избранница. Пазарили една хубава каляска и всички заедно, на чело с генерала, отишли в Петроград, в един от най-богатите манифактурни магазини и започнали да избират: най-скъпи платове, накити, скъпоценности и др. Като накупили всичко, каквото им било нужно, търговецът направил сметка и я представил на господата – апашите. Те дали една малка сума на търговеца и се извинили, че не им достига, да платят останалата сума. Един от тях казал на търговеца: Ние веднага ще се върнем у дома, да вземем останалите пари, през което време, господин генералът ще ни почака при вас. Апашите излязли от магазина, като оставили генерала да ги чака. Генералът седял, ставал, разхождал се час, два, три, апашите никакви не се виждали.
към беседата >>

87. Светът на ограниченията / Светът на ограниченията. Физическият живот

Ако го изцедите, вече една минута след изцеждането му той е изгубил нещо от своята ценност. (втори вариант)
„Тогава готвачът не е добър човек, лош човек е той, не е здрав, значи той е вложил нещо." Че какво е вложил той? Не е нещо физическо. Маслото имало нещо - в тия масла, които иначе са чисти, все им липсва нещо. Няма в тях това, което човек търси. Вземете например гроздения сок. Ако го изцедите, вече една минута след изцеждането му той е изгубил нещо от своята ценност. След две, след три или повече минути той губи вече нещо от своята ценност. Следователно след един или два часа той вече няма да бъде такъв, какъвто е бил в началото, когато е бил още в гроздето. По същия закон, когато у вас се яви едно приятно чувство или една приятна мисъл, тя няма да бъде докрай такава, каквато е била още в първата минута. Или същото може да се каже и за чувствата. Да кажем, че вие сте едно малко дете, на което баща ви е донесъл едни хубави обуща.
към втори вариант >>

След две, след три или повече минути той губи вече нещо от своята ценност. (втори вариант)
Не е нещо физическо. Маслото имало нещо - в тия масла, които иначе са чисти, все им липсва нещо. Няма в тях това, което човек търси. Вземете например гроздения сок. Ако го изцедите, вече една минута след изцеждането му той е изгубил нещо от своята ценност. След две, след три или повече минути той губи вече нещо от своята ценност. Следователно след един или два часа той вече няма да бъде такъв, какъвто е бил в началото, когато е бил още в гроздето. По същия закон, когато у вас се яви едно приятно чувство или една приятна мисъл, тя няма да бъде докрай такава, каквато е била още в първата минута. Или същото може да се каже и за чувствата. Да кажем, че вие сте едно малко дете, на което баща ви е донесъл едни хубави обуща. Радостта ви в първата минута ще бъде най-силна, тя ще бъде в девета степен, близо до съвършенство - 19.
към втори вариант >>

88. Моите овце слушат моя глас