НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
720
резултата в
381
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Многоценният бисер
,
НБ
, , 2.5.1915г.,
Той и сега го оправя, но не сам, а чрез други; немците, от една страна, русите,
французите
, англичаните, от друга страна, го оправят със своите топове.
2.
Милосърдието
,
НБ
, София, 17.9.1916г.,
Например, германците изнамерили 42-сантиметрови оръдия,
французите
подготвяли 52-сантиметрови, американците пък – 54-сантиметрови; германците имали толкоз цепелини,
французите
– толкоз аероплани.
3.
Ти знаеш
,
НБ
, София, 1.10.1916г.,
Например, един богат
французин
искал да освободи сина си от фронта и с много пари успял да го настани в тиловата част.
4.
Все що е писано
,
НБ
, София, 28.1.1917г.,
Сегашните народи, наречени германци, англичани, руснаци,
французи
, българи и др., съществували, едно време, под други имена.
(втори вариант)
5.
Кръстът
,
НБ
, София, 22.3.1917г.,
И вас ако турят на фронта срещу англичаните и
французите
и започнат да пукат над главите ви снаряди, каква ще бъде вашата вяра?
6.
Солта
,
НБ
, София, 25.3.1917г.,
Днес Господ тъпчи хората, осолява света, и англичани, и германци, и руси, и
французи
и др.
7.
Яковъ и Исавъ / Яков и Исав
,
НБ
, София, 8.4.1917г.,
Един
французин
живял дълго време в Африка, дето спечелил голямо богатство.
Единъ
французинъ
живѣлъ дълго врѣме въ Африка, гдѣто придобилъ голѣми богатства.
(втори вариант)
Така и Господь ще дойде като единъ
французинъ
, като една млада, бѣдна жена, като бѣденъ момъкъ или като бѣдно дѣте и ако вие сте вѣрни на вашия идеалъ, ще разберете дълбокия смисълъ, тъй както Яковъ разбра що значеше тази стълба, на която се качваха и слизаха ангелитѣ.
(втори вариант)
8.
Радвайте се
,
НБ
, София, 15.4.1917г.,
Всички народи – и германци, и англичани, и
французи
, всички ще бѫдатъ 10 пѫти по-добрѣ.
(втори вариант)
9.
Божията воля / Волята Божия
,
НБ
, София, 22.4.1917г.,
Един
французин
бил подкупен с един милион лева, за да извърши едно престъпление.
Ако всички хора – българи, руси,
французи
, англичани, германци повдигнат гласа си към Бога, войната ще спре, и мирът ще дойде.
Ионъ казваше: „Горко на
французитѣ
, ако тѣ не се обновятъ.“ – „Ще се обновимъ, ще се обновимъ“, казваха тѣ.
(втори вариант)
Ако всички заедно: българи, руси,
французи
, германци, англичани подигнатъ гласа си къмъ Бога, ще дойде миръ.
(втори вариант)
Единъ
французинъ
билъ подкупенъ да извърши нѣкакво прѣстѫпление за 1 000 000 лева.
(втори вариант)
10.
В мое име
,
НБ
, София, 29.9.1918г.,
Великото Божествено войнство слиза отгоре, пръсва се между всички народи – германци,
французи
, руси, англичани, италианци, българи, сърби, всички заедно пеят: "Мирът иде вече!
Великото Божествено войнство слиза отгоре, пръсва се между всички народи — германци,
французи
, руси, англичани, италианци, българи, сърби, всички заедно пѣятъ: Мирътъ иде вече!
(втори вариант)
11.
Двата полюса
,
НБ
, София, 13.10.1918г.,
Който е честен, справедлив, умен и добър, той е и англичанин, и
французин
, и германец, и руснак, и сърбин, и грък и т.н.
Който е честенъ, справедливъ, уменъ и добъръ, той е и англичанинъ, и
французинъ
, и германецъ, и руснакъ, и сърбинъ, и гръкъ и т. н.
(втори вариант)
12.
Да наеме работници
,
НБ
, София, 10.11.1918г.,
– На германците, на сърбите, на
французите
, на руснаците?
— На германцитѣ, на сърбитѣ, на
французитѣ
, на руснацитѣ?
(втори вариант)
13.
Разделено царство
,
НБ
, София, 8.12.1918г.,
Евреите имат „йод“-ът, а другите, както
французите
, „двойно ю“.
14.
И рече баща му
,
НБ
, София, 15.12.1918г.,
Тя е потопена в голямото Божествено корито, дето я перат пет народа – англичани,
французи
, италианци, гърци и сърби – петте слуги, които бащата е изпратил, за да я окъпят и облекат в нова премяна.
Тя е потопена въ голѣмото Божествено корито, дето я ператъ петь народа — англичани,
французи
, италианци, гърци и сърби — петтѣ слуги, които бащата е изпратилъ, за да я окѫпятъ и облѣкатъ въ нова премѣна.
(втори вариант)
15.
С любов се взима
,
НБ
, София, 22.3.1919г.,
И наистина, днес и българи, и англичани, и германци, и
французи
– всички искат да вземат Царството Божие със сила.
16.
Господ му рече
,
НБ
, София, 6.4.1919г.,
Никой не е виновен за това, което става днес в света: нито
французи
, нито англичани, нито германци, нито руснаци.
Никой не е виновен за това, което става днес в света: нито
французи
, нито англичани, нито германци, нито руснаци.
(втори вариант)
17.
Кога се молиш
,
НБ
, София, 27.4.1919г.,
Ще кажете, че
французите
, американците и англичаните решават въпросите.
Аз познавам два вида англичани, американци и
французи
; и двата вида добре ги познавам.
Ще кажете, че
французите
, американците и англичаните решават въпросите.
(втори вариант)
Аз познавам два вида англичани, американци и
французи
.
(втори вариант)
18.
Изгряващото слънце
,
НБ
, , 4.5.1919г.,
Кажете ми, имаше ли българи, сърби,
французи
, германци, англичани, когато Господ създаваше света?
19.
Трапезата на Новия Завет
,
НБ
, , 25.5.1919г.,
Разправят една характеристика за англичаните, германците,
французите
и русите.
Французинът
веднага си взел шапката и отишъл да провери какво пишат вечерните вестници за тяхното явяване.
20.
Отхвърленият камък
,
НБ
, , 1.6.1919г.,
Тогава ние можем да заменим думите „българин“, „
французин
“, „германец“ със съвсем други понятия.
21.
Гърбавата жена
,
НБ
, , 8.6.1919г.,
Ако Христос би дошъл днес между
французите
, англичаните, германците или между българите, то и те биха постъпили с него тъй, както и евреите.
22.
Аз съм онзи човек
,
НБ
, София, 28.9.1919г.,
Те се кланяха на германци, на англичани, на американци, на
французи
, но никой не им помогна.
Те се кланяха на германци, на англичани, на американци, на
французи
, но никой не им помогна.
(втори вариант)
23.
Двамата свидетели
,
НБ
, София, 16.11.1919г.,
Но казвате: „Аз съм православен“, „Аз съм католик“, „Аз съм евангелист“, „Аз съм комунист“, „Аз съм теософ“, „Аз съм спиритист“, „
французин
“, „българин“ и прочие.
Сега станахме и
французи
, и англичани, и италианци, и tuiti quauti.
24.
Ще живее
,
НБ
, София, 7.12.1919г.,
Законът на необходимостта не признава никакво особено мнение, никакви народи, никакви англичани, нито
французи
, никакви правници и т.н.
(втори вариант)
25.
Земният и небесният
,
НБ
, София, 1.2.1920г.,
За тяхното нещастие не са виновни нито сърбите, нито гърците, нито англичаните, германците,
французите
.
26.
По предание
,
НБ
, София, 2.5.1920г.,
Лесно се казва, че си българин,
французин
, или англичанин.
27.
Запалят свещ
,
НБ
, София, 9.5.1920г.,
Мога да кажа, какъв е българинът, англичанинът,
французинът
, ако не с абсолютна точност, с разлика една единица до абсолютното.
28.
Новият човек / Новиятъ човѣкъ
,
НБ
, София, 13.3.1921г.,
Дали ще ги изучавате като
французин
, руснак, англичанин, българин, японец или китаец, правилата и формулите им са едни и същи.
Като
французинъ
, като българинъ, като руснакъ, като японецъ или китаецъ било, вие винаги ще изучавате математиката по едни и сѫщи формули и правила.
(втори вариант)
29.
Пробуждане на колективното съзнание
,
СБ
, В.Търново, 19.8.1921г.,
Ако се поставим на почвата на народностите - да се запитваме "ти българин ли си, ти англичанин ли си, ти
французин
ли си, ти германец ли си", няма да се разберем.
30.
В Египет
,
НБ
, София, 13.11.1921г.,
Съберат се българи, англичани,
французи
, руси, американци, и казват: „Тук българска кръв тече“.
И следователно аз ги обсъждам, казвам: Тия българи декламират отлично, и германци, англичани,
французи
и американци, всички декламират, и отлично декламират, но не мислят още.
31.
Целувание не Ми даде / Целувание ми не даде
,
НБ
, София, 8.1.1922г.,
Сега аз ви проповядвам не като на българи, или като на англичани, или като на
французи
.
32.
Старият и новият живот / Стар и нов живот
,
МОК
, София, 29.3.1922г.,
Във Франция се явява един индус, образува една школа и се явяват 500 благородни
французи
– ученици.
В първо време в нея се записали петстотин души, все благородни
французи
, но след като им били изложени правилата, които школата изисквала, до края на годината останали само пет ученици, по един на стоте.
(втори вариант)
33.
Новият живот
,
СБ
, В.Търново, 19.8.1922г.,
Ние трябва да бъдем толкова благородни, както във времето на Пруско-френската война: един
французин
минава и вижда един германец, паднал в един трап.
Французинът
взема пушката му, подава я и му казва: „Отдалечи се на разстояние 200-300 метра, аз ще те чакам, иначе трябва да те застрелям.“ В един
французин
има толкова съзнание, че казва на неприятеля си: „Иди настрана.“ А ние, религиозните хора, които все за Бога говорим, за Божествената Любов, сме готови да си извадим очите един на друг.
34.
Новият и старият живот
,
СБ
, В.Търново, 26.8.1922г.,
Французите
, след като избиха хугенотите14, какво получиха?
35.
Аз съм вратата на овцете / Вратата на овцете
,
НБ
,
СБ
, В.Търново, 10.9.1922г.,
Там няма да те питат, българин ли си,
французин
ли си, руснак ли си, каква вяра изповядваш, но ще те питат: Член ли си на Божията Мъдрост?
(втори вариант)
36.
Ще ви науча / Дух Свети ще ви научи
,
НБ
, В.Търново, 24.9.1922г.,
Често англичаните и
французите
поставяха взривни устройства във форма на часовник или джобно ножче; когато някой българин ги улавяше, те експлоадирваха в ръцете му.
(втори вариант)
37.
Възлюби го
,
НБ
, София, 22.10.1922г.,
Едни са българи, други англичани,
французи
, руснаци.
И съвременните езици на културните народи, като англичани,
французи
, германци, са негативни.
38.
Музика и пеене – средство за тониране
,
ООК
, София, 19.11.1922г.,
Но да търсиш ти пеене у англичаните, да търсиш пеене у
французите
!
39.
Практическо приложение на окултната музика
,
ООК
, София, 26.11.1922г.,
“ Българската глава такива песни не може да роди; не само българинът не го бива за това, но и англичанинът, и
французинът
– тях даже още повече не ги бива от нас.
40.
Простри ръката си!
,
НБ
, София, 31.12.1922г.,
На времето си, тази дума е била почетна, както, ако кажеш днес на някого, че е руснак, българин, англичанин,
французин
.
41.
И каквото развържете на земята, развързано ще бѫде на небето / На земята и на небето
,
НБ
, София, 21.1.1923г.,
Сѫщото е и у италиянцитѣ и
французитѣ
.
Французинътъ
, и той като става сутринь, пита: Слънцето изгрѣ ли?
42.
Кое е това ново учение? / Кое е това учение?
,
НБ
, София, 4.2.1923г.,
Умни народи като американцитѣ, умни народи като англичанитѣ, умни народи като
французитѣ
, умни народи като германцитѣ, умни народи като руситѣ, и като се дойде до насъ, балканскитѣ народи, все сѫ умни, власть иматъ, и държава, народно събрание иматъ, закони прокарватъ, умни сѫ всички, и питамъ: Тия умни хора, защо не могатъ да се спогодятъ?
Думитѣ англичанинъ,
французинъ
, турчинъ, е много добра.
Днес виждате навсякъде умни хора – руснаци,
французи
, англичани, американци.
(втори вариант)
Думите „руснак,
французин
, турчин, англичанин" също са добри думи.
(втори вариант)
43.
Ако синътъ ви освободи, ще бѫдете свободни / Ще бъдете свободни
,
НБ
, София, 11.2.1923г.,
Цѣлиятъ свѣтъ сега работи, и американцитѣ и англичанитѣ, и германцитѣ, и
французитѣ
, цѣлото човѣчество работи за тази култура, и носи тази култура.
44.
Защо сте тѫжни? / Защо сте тъжни
,
НБ
, София, 8.4.1923г.,
Ако Христос дойде сега между народите – между българите, русите,
французите
, англичаните, ще ги пита: Какво сте придобили от толкова хиляди години, като се занимавате с обикновени въпроси?
(втори вариант)
45.
За Името Ми / Ще му покажа все, що има, да пострада за името ми
,
НБ
, София, 20.5.1923г.,
Българите днес може да се влияят от
французи
, англичани. Защо?
(втори вариант)
46.
Нежност и грубост
,
МОК
, София, 27.6.1923г.,
Един
французин
върви по улиците на един град във Франция и среща едно малко момченце с цигара в уста.
47.
Ще дойдем при Него
,
НБ
, София, 1.7.1923г.,
Така ще кажат и
французите
, и германците, и англичаните.
“ – „Българин съм.“ – „Тогава трябва да бъдеш честен, добър, интелигентен.“ Христос задава същия въпрос и на
французи
, и на англичани – на всички хора без изключение.
48.
Съблазните
,
НБ
, , 23.9.1923г.,
Съвременните народи – англичани,
французи
, германци – за една дума се обиждат, изваждат револвер, извикват секунданти, казват: „Господине, обидихте ме, аз трябва да защитя своята чест“.
49.
Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът
,
НБ
, Русе, 1.10.1923г.,
На един
французин
му дошло наум да пренесе лозата, но с това заедно пренесе и филоксерата.
50.
Ще ви направи свободни/ Истината
,
НБ
, , 21.10.1923г.,
В тази държава няма българи, няма
французи
, няма германци, няма и англичани.
51.
Силовите линии в природата
,
ООК
, София, 21.11.1923г.,
Един
французин
изучавал тъй наречения боваризъм – наука, която определя хората по очите – главно по този лъч, който излиза от очите, по неговото направление.
52.
Твърдост, смелост, изпълнителност
,
МОК
, София, 25.11.1923г.,
Твърдият човек пък седи в крепостта обсаден, както
французите
във Вердюн, месец, два, три, пет, осем, а може би и повече издържа.
53.
Ще хвърля мрежата
,
НБ
, София, 25.11.1923г.,
Във Франция, при тази афера за панамския канал, подкупили един
французин
за един милион лева.
54.
Свобода, знание и мир
,
ООК
, София, 5.12.1923г.,
Не върви нито на
французите
, нито на американците, нито на който и да е друг народ – има нещо, което не им достига.
55.
Езикът на природата
,
МОК
, София, 16.12.1923г.,
Окултният ученик не трябва да бъде, както казват
французите
, „конте“.
56.
Той ги изпита
,
НБ
, София, 16.12.1923г.,
Това не е само с българите, аз съм срещал и
французи
, и англичани, и руси, и румънци, и те имат лош език.
Съвременните учени хора и поети, аз поне ги следя, всички те – и англичани, и
французи
, и американци, и индуси, всички си имат правила на своя език, имат си граматика, имат си глаголи, местоимения, съществителни имена, прилагателни, причастия, приставки, но в този език всяка една дума съдържа известно качество.
57.
Упътвания и образи
,
МОК
, София, 23.12.1923г.,
Французите
са изчислили, че метърът съставлява една десетомилионна част от земния меридиан, но това изчисление не е вярно.
От времето, когато е взета тази мярка, и до сега са изминали много години, затова
французите
трябва да реформират метъра, т.е.
58.
Допреният въглен
,
НБ
, София, 20.1.1924г.,
Сега и англичаните, и
французите
, и българите искат да ни уверят, че войната е в реда на нещата.
Така трябва да мислят и англичаните, и
французите
, и китайците, и японците, и русите, и българите.
Колко американци, германци,
французи
, руси и други има между всички, които са ходили по Неговото учение?
59.
Искаш ли да оздравееш?
,
НБ
, София, 10.2.1924г.,
Намират на бойното поле двама войници, един
французин
, друг германец, и двамата спорят за своя народ.
Французинът
иска славата на Франция, германецът иска славата на Германия.
Французинът
подигна ли Франция?
На едно място намират един
французин
и един германец, и двамата ранени.
Французинът
превързва раната на германеца, след това германецът превързва раната на
французина
, а после и двамата братски си приказват.
Питам: Защо първите двама си забиха ножовете в гърдите, а при втория случай германецът превързва раната на
французина
, и обратно?
Мислите ли, че всички тези
французи
, англичани, германци, всички видни хора, които управляват света днес, не искат туй?
Често ние постъпваме като тия двамата, германецът и
французинът
, хванали сме се за гушата и заставяме с нож един срещи друг.
60.
Царството Божие се благовества
,
НБ
, София, 17.2.1924г.,
Българите, англичаните,
французите
, всички казват: „Ако дойде днес някой да ни благовества, ние ще го приемем“.
61.
Още малко
,
НБ
, София, 13.4.1924г.,
Разправяха ми един интересен случай с един
французин
колар и един кон.
Днес всички хора, всички учени – англичани, руснаци,
французи
чувствуват, че иде нещо велико, красиво.
62.
Съграждане на доброто
,
МОК
, София, 27.4.1924г.,
Следователно загубата, която има в този период, ще се изчисли и след 50 000 години ще ви намерят, било като англичанин някъде, като
французин
или какъвто и да е и ще ви кажат: вие като българин дължите, имате да плащате 500 000 лева и трябва да ги платите.
63.
Онези дни ще се съкратят
,
НБ
, София, 25.5.1924г.,
– Защото това, което е морално за българина, не е морално за
французина
, за англичанина.
64.
Съзнателната монада
,
ООК
, София, 28.5.1924г.,
Един виден професор искал да излекува един
французин
, който заеквал, и му казал: „За една година няма да говориш с никого.
Този
французин
издържал и се излекувал.
65.
Ще дойда след Тебе
,
НБ
, София, 20.7.1924г.,
Като прекарал там няколко месеци, синът писал на майка си: Мамо, никога няма да забравя това, което прекарах тук, между
французите
.
66.
Молитвата
,
ООК
, София, 23.7.1924г.,
Буквата М в думата молитва и буквата P в думата рriеrе показват за какво се моли българинът и за какво се моли
французинът
.
67.
Новитѣ схващания на ученика
,
МОК
, София, 19.10.1924г.,
Като видяло един параход, това интелигентно същество взело парахода с пръстите на ръката си, а с едни малки щипци хванало един
французин
.
Като видяло този параход, това интелигентно Същество повдигнало парахода с пръстите на ръката си, а с едни малки щипци хванало един от
французите
.
(втори вариант)
68.
Възможности и прояви на Любовта
,
КД
, София, 22.10.1924г.,
За пример един българин ще каже „Бог“, но един
французин
нищо няма да разбере от тази дума.
69.
Блаженъ този рабъ! / Блажен този раб!
,
НБ
, София, 9.11.1924г.,
Ако искате да живѣете като българинъ, вие не можете да бѫдете християнинъ; ако искате да живѣете като англичанинъ, вие не можете да бѫдете християнинъ; ако живѣете като
французинъ
; или американецъ, или германецъ, вие не можете да бѫдете християнинъ.
Ако искате да живеете като българин, вие не можете да бъдете християнин; ако искате да живеете като англичанин, вие не можете да бъдете християнин; ако живеете като
французин
; или американец, или германец, вие не можете да бъдете християнин.
(втори вариант)
70.
Градоветѣ Содомски и Гоморски / Градовете Содомски и Гоморски
,
НБ
, София, 16.11.1924г.,
Ако сте въ Франция, въ Германия, или кѫдѣто и да е, и срещнете единъ ангелъ, той ще ви говори на такъвъ чистъ френски, или нѣмски езикъ, на какъвто никой
французинъ
или германецъ не може да ви говори.
Ако сте във Франция, в Германия, или където и да е, и срещнете един ангел, той ще ви говори на такъв чист френски, или немски език, на какъвто никой
французин
или германец не може да ви говори.
(втори вариант)
71.
Неразбраното
,
ООК
, София, 10.12.1924г.,
Това е теорема от един
французин
, аз ще ви напиша името му, пък вие ще го прочетете: De Moivre4.
72.
Моята заповѣдъ / Моята заповед
,
НБ
, София, 4.1.1925г.,
Българитѣ, като народъ, се отличаватъ; англичанитѣ, като народъ, се отличаватъ;
французитѣ
, като народъ, се отличаватъ; германцитѣ, като народъ, се отличаватъ; руситѣ, като народъ, се отличаватъ; китайцитѣ, като народъ, се отличаватъ; японцитѣ, сѫщо като народъ, се отличаватъ.
Българите, като народ, се отличават; англичаните, като народ, се отличават;
французите
, като народ, се отличават; германците, като народ, се отличават; русите, като народ, се отличават; китайците, като народ, се отличават; японците, също като народ, се отличават.
(втори вариант)
73.
Замъждѣло свѣщило / Замъждело свещило
,
НБ
, София, 18.1.1925г.,
Да сѫ живи дѣцата ми; да сѫ живи приятелитѣ ми; да е живъ българскиятъ народъ; да сѫ живи англичанитѣ,
французитѣ
; да сѫ живи всички народи; да сѫ живи всички добри хора на земята; да сѫ живи всички учени хора; да сѫ живи всички хора, които вършатъ волята Божия!
И англичани, и
французи
, и германци, и китайци, и японци, всички се стремятъ къмъ този свещенъ езикъ.
И англичани, и
французи
, и германци, и китайци, и японци, всички се стремят към този свещен език.
(втори вариант)
Да са живи децата ми; да са живи приятелите ми; да е жив българският народ; да са живи англичаните,
французите
; да са живи всички народи; да са живи всички добри хора на земята; да са живи всички учени хора; да са живи всички хора, които вършат волята Божия!
(втори вариант)
74.
Видѣхме звѣздата! / Видяхме звездата
,
НБ
, София, 8.2.1925г.,
Нито англичанитѣ, нито американцитѣ, нито
французитѣ
, нито кой да е другъ народъ могатъ да пазятъ свещени тайни.
Нито англичаните, нито американците, нито
французите
, нито кой да е друг народ могат да пазят свещени тайни.
(втори вариант)
75.
Той повелѣва на слънцето / Той повелява на слънцето
,
НБ
, София, 15.3.1925г.,
Можешъ да си
французинъ
, но да бѫдешъ
французинъ
на разумностьта и на Любовьта!
Можеш да си
французин
, но да бъдеш
французин
на разумността и на Любовта!
(втори вариант)
76.
Въ който градъ влѣзвате / В който град влизате
,
НБ
, София, 29.3.1925г.,
Ти можешъ да бѫдешъ
французинъ
, англичанинъ, германецъ, българинъ, или какъвто и да е, но какво ти прѣпятствува да живѣешъ съ всички хора любовьно?
Не е въпросътъ да бѫдемъ българи,
французи
, или германци, или каквито и да е.
Сега, въ цѣлия свѣтъ се образува едно ядро отъ хора: англичани,
французи
, германци, американци, китайци, японци, българи, сърби, турци, черни, па и всѣкакви, които образуватъ една нова раса въ свѣта, единъ народъ съ по-други схващания отъ сегашнитѣ, съ другъ моралъ.
Ти можеш да бъдеш
французин
, англичанин, германец, българин, или какъвто и да е, но какво ти препятства да живееш с всички хора любовно?
(втори вариант)
Не е въпросът да бъдем българи,
французи
, или германци, или каквито и да е.
(втори вариант)
Сега, в целия свят се образува едно ядро от хора: англичани,
французи
, германци, американци, китайци, японци, българи, сърби, турци, черни, па и всякакви, които образуват една нова раса в света, един народ с по-други схващания от сегашните, с друг морал.
(втори вариант)
77.
На отворено и на затворено
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1925г.,
Човек може да се е родил българин, може да се е родил
французин
, може да се е родил англичанин, американец или какъвто и да е – това не е смисълът на живота, защото първите хора не бяха нито българи, нито англичани, нито американци.
78.
Благ
,
НБ
, София, 17.1.1926г.,
Французите
пък имат друг строеж.
79.
Гласни и съгласни букви / Гласните и съгласните букви
,
МОК
, София, 24.1.1926г.,
Ако съедините гласните а, о със съгласната х, ще образувате частиците ах, ох, които са общи за всички народи – за англичани, германци,
французи
, българи, турци и т.н.
80.
Познат от Него
,
НБ
, София, 7.2.1926г.,
Защо се явили англичаните,
французите
, русите?
Щом проникне във вас тази идея – любов към Бога – вие няма да се именувате българи, нито пък ще казвате, че сте англичани,
французи
, американци или каквито и да е други.
Че по какво се отличават
французите
, българите и англичаните?
81.
Приех от Отца Си
,
НБ
, София, 28.2.1926г.,
Или започвате да изучавате френски език и ставате
французи
и т.н.
82.
Жива реч / Живата реч
,
МОК
, София, 21.3.1926г.,
Буквата v, с която започва думата истина във френския език, показва, че
французинът
приема Истината по свой начин, с вътрешно противодействие.
Французинът
започва с "V", той малко особено разбира тази истина.
(втори вариант)
И като вземем
французите
, моралния стабилитет го няма.
(втори вариант)
Смел е
французинът
в нападение, но и като бяга – издръжливост нямат.
(втори вариант)
83.
Закон на съпоставянето
,
НБ
, София, 21.3.1926г.,
Когато
французите
обсадиха Вердюн, един българин пророк, който е фелдшер казва: твоето пророчество и моето пророчество трябва да се подчинят на факти.
84.
Целомъдрие и великодушие
,
ООК
, София, 12.5.1926г.,
Французинът
например, когато критикува, той подхваща отдалеч, деликатно, човек едва се досеща, че го критикуват.
85.
Ще се изкоренят
,
СБ
, София, 29.8.1926г.,
При него идвали и американци, и
французи
, и хора от всякакви народности, на които той по ръцете описвал техните добродетели и умствената им култура.
Я ми кажете къде в Библията се споменава името англичанин,
французин
, германец, българин, сърбин и др.?
86.
Раздай го на сиромасите
,
НБ
, София, 17.10.1926г.,
Много хора - англичани,
французи
, германци, българи и ред други народности - са правили пред мене изповед, как им е подействала водата от тази чешма.
87.
Не Го приеха
,
НБ
, София, 28.11.1926г.,
Един богат
французин
прекарал много време в странство, дето забогатял.
88.
Сам с ума си
,
НБ
, София, 9.1.1927г.,
Между тях имай китайци, индуси, тибетци, египтяни, англичани,
французи
, германци, както и българи.
89.
Великата задача на човека
,
ООК
, София, 16.2.1927г.,
Ако отидете между англичаните,
французите
, германците, китайците или другите народи, ще видите, че всеки народ има свои особени, психологически схващания за живота.
Даже и българинът християнин, както и
французинът
християнин напълно се различават в своите възгледи по отношение принципите на християнството. Защо?
90.
Здрави връзки
,
МОК
, София, 27.2.1927г.,
Туй същество от Сириус хванало с два пръста кораба, поставило го на дланта си... и останало учудено, че могло да разговаря с това микроскопическо същество, учения
французин
, разумно.
(втори вариант)
91.
Кротките
,
НБ
, София, 20.3.1927г.,
В една от миналите войни се срещат двама офицери от неприятелски лагери – единият
французин
, а другият – англичанин.
Вие знаете, че единият от тях е бил
французин
, а другият англичанин, но няма да ви кажа, кой от тях, как е постъпил.
92.
Бележки от разговори с Учителя
,
ИБ
, София, 22.4.1927г.,
Има един
французин
от Франция, който държал връзки с наши приятели, изучавал български език и искал да дойде, и да вземе участие в една екскурзия с окултното общество на Учителя ни.
Испания и
французите
са ангажирани в Мароко - това е английска политика, да ги ангажирва.
93.
Светлият кръг
,
МОК
, София, 15.5.1927г.,
Да допуснем, че си българин, но си живял като лемуриец, като атлантец, като
французин
, англичанин, русин, грък, турчин, китаец и пр.
(втори вариант)
94.
Що искате?
,
НБ
, София, 22.5.1927г.,
Пред една маса, под открито небе седят и се разговарят англичанин,
французин
, германец и славянин.
Французинът
веднага отива в най-близката редакция, да види, дали няма нещо писано във вестниците по появяването на тези птици.
Тъй щото, всеки човек може да изследва нещата, или като англичанина, или като
французина
, или като германеца, или като славянина.
И като англичанин да се добере, не е лошо; и като германец да намери истината, не е лошо; и като
французин
да намери истината, не е лошо; и като славянин да намери истината, не е лошо.
Французинът
бърза да прочете във вестниците, да види, какво те пишат за истината; германецът отива да провери в библиотеките, да види, какво е писано от учените върху истината; англичанинът гледа с бинокла си на небето, да види, дали този факт няма да го доведе до някаква търговия.
95.
Така е писано
,
НБ
, София, 13.11.1927г.,
Българите започват с другарството, а
французите
– с гражданството.
96.
Ни мъж, ни жена
,
НБ
, София, 20.11.1927г.,
Не, той си остава
французин
, а дървото – английско.
97.
Дерзай, дъще!
,
НБ
, София, 5.2.1928г.,
Големите грехове на българите, на
французите
, на англичаните, на италианците, на всички народи, изобщо, се отбелязват на слънцето.
98.
Дванадесетте племена
,
НБ
, София, 26.2.1928г.,
Един
французин
, шегобиец, е казал нещо хубаво за холандците: Когато Бог създавал света, само Холандия не създал.
99.
Сфинксът. Начало и край на нещата
,
ООК
, София, 21.3.1928г.,
Един
французин
говори за Агарта – че там живеят около 20 милиона души, че този град е бил разделен на някакви особени кръгове, където обитават хора от различни степени на развитие; и вие говорите за тия неща, но кой от вас е отишъл да провери кръговете в Агарта – на вяра приемате всичко и на вяра говорите.
100.
Ще хвърля мрежата
,
НБ
, София, 9.4.1928г.,
Колкото
французинът
може да се отрече от своята кръв, толкова и българинът може да се отрече от българската кръв.
101.
За съдба дойдох
,
НБ
, София, 22.4.1928г.,
– Ами за
французите
?
– И за
французите
ще дойде.
102.
Не противи се на злото / Основнитѣ идеи на Викторъ Хюго и Толстой въ „Клетницитѣ“ и „Война и миръ“ (продължение)
,
МОК
, София, 23.11.1928г.,
Толстой казва: „Наполеон не е никакъв гений.“ И Толстой, като говори така за Наполеона, това не иде за
французите
добре.
(втори вариант)
И казва още: „Вие
французите
си въобразявате само, че Наполеон е гений, но Наполеон е обикновен човек и прави погрешки, както и другите.“ Той се връща със своята разбита армия.
(втори вариант)
103.
На този камък
,
НБ
, София, 17.2.1929г.,
Например, когато някой човек, бил той българин,
французин
, германец, или какъв и да е, се влюби, в него настава една и съща промяна.
104.
Илия вече дойде
,
НБ
, София, 21.7.1929г.,
За човека не е важно, какъв е той по народност, българин, англичанин или
французин
.
Че някой бил българин, англичанин или
французин
, това нищо не допринася за неговото щастие.
За такъв човек не важи, дали е българин, англичанин,
французин
или какъв и да е.
105.
Служене, почит и обич
,
МОК
, София, 30.8.1929г.,
Не само това, но наблюдавайте, как дъвчат англичаните, германците,
французите
, за да видите грамадната разлика, която съществува между проявите на различните нации в характер и воля.
Ще забележите каква грамадна разлика има в начина на храненето у англичаните,
французите
, германците.
(втори вариант)
Един германец яде тъй бабачко, а един
французин
яде по-малко.
(втори вариант)
106.
Източници на живота
,
ООК
, София, 30.10.1929г.,
Ако отидете всред културни народи, каквито са германците,
французите
, американците, ще видите, колко неестествено се хранят.
107.
Аз живея, и вие ще живеете / Понеже аз живея, и вие ще живеете
,
НБ
, София, 29.12.1929г.,
Това искат и българите: да привлекат капиталите на англичаните, на германците, на
французите
, да стане един оборот, едно внасяне на чужди капитали.
(втори вариант)
108.
Светлина и знание / Знание и светлина
,
МОК
, София, 25.4.1930г.,
Ако някой
французин
говори български език, става ли българин.
Значи, българският език не прави човека българин, нито френският - прави човека
французин
.
Това се отнася до англичанина, до германеца, до
французина
, до всички народности.
Да кажем, ако един човек е
французин
, но говори български, той българин може ли да стане, ако езикът е свързан с „българина", защото български говори.
(втори вариант)
109.
Доведете ми го тук
,
НБ
, София, 27.4.1930г.,
Такива са просветените хора, били те българи, руси, германци, англичани,
французи
и др.
Ние делим днес народите на англичани,
французи
, германци, италианци, руснаци, българи, сърби и т. н.
110.
Абсолютна вяра / Абсолютно доверие
,
ООК
, София, 18.6.1930г.,
Американци чакат, българи чакат,
французи
, германци, японци, китайци, индуси, които чакат апостол Петър и Павел.
(втори вариант)
111.
Наближило е Царството Божие
,
СБ
, 7-те езера, 10.8.1930г.,
Всички тия народи, които са част на цялото, Бог си има една пещ за тях, като ги тури вътре и като ги извади навън, всички тези народи: и германци, и англичани, и
французи
ще замязат на скъпоценни камъни и Бог ще ги тури на една корона, те ще възприемат тази идея и ще заживеят по новия начин.
112.
Иде Исус
,
НБ
, София, 5.10.1930г.,
И англичаните, и
французите
– всички си имат свой Бог.
113.
Ще ме видите
,
НБ
, София, 16.11.1930г.,
Ти, като
французина
, казваш: Не, този договор трябва да си остане, от него зависи щастието на Франция.
114.
Двама или трима
,
НБ
, София, 23.11.1930г.,
Българин,
французин
, американец не съществуват.
115.
Разумни отношения
,
ООК
, София, 10.12.1930г.,
Славянинът има нещо общо с
французина
.
116.
Първичната храна
,
УС
, София, 1.3.1931г.,
Ако, наистина, знаеш този език, ще можеш да се разговаряш с
французите
.
117.
Действия на силите / Езикът на природата
,
МОК
, София, 20.3.1931г.,
Французите
се дуелират със сабли, а българите вземат два кола, единият и другият, единият удря и другият удря, и после си подадат ръка, и казват: „Много глупава работа направихме!
(втори вариант)
118.
Знание и прилагане / Знание и приложение
,
МОК
, София, 27.3.1931г.,
Например
французите
имат 400,000,000, английските стерлинги в злато, може ли да ги замените с желязо?
(втори вариант)
119.
Опитности в живота / Знание и опитност
,
МОК
, София, 24.4.1931г.,
Защото един благородник, англичаните ги казват ДУД, а гърците ги казват КОНТЕ КОНТ,
французите
казват ТЕТАКОНТ, два пъти конт.
(втори вариант)
120.
Обикновени и необикновени идеи / Обикновени и идейни мисли
,
МОК
, София, 8.5.1931г.,
В това отношение между българите и
французите
има нещо, по което си приличат.
За пример,
французинът
е бърз в действията си, а англичанинът – бавен.
Попадне ли тази идея в ума на
французина
, той веднага я разпространява.
Българинът е турил Ъ и не го произнася, както
французите
Е-то.
(втори вариант)
Само че българинът и
французинът
ерът и е-то накрая на думите не го произнасят.
(втори вариант)
Сега
французите
и българите еднакво мислят, философствуват еднакво.
(втори вариант)
Само че
французите
... думите като говорят.
(втори вариант)
Всяка една култура на (
французите
) има нещо общо с гърците.
(втори вариант)
На гърка и
французина
всичките стремежи е било външната страна – да бъдат красиви; но на съдържанието малко са обръщали внимание.
(втори вариант)
Сега и у
французите
умът е силно занят с красивото, възвишеното.
(втори вариант)
Всякога една идея, родена в Англия,
французите
са взимали техните идеи и са ги разпространявали.
(втори вариант)
А
французите
, още като снесе кокошката яйцето, ще го продаде.
(втори вариант)
Французинът
веднага ще се похвали, ще се запознае с тебе, а англичанинът, да кажем пътувате заедно, той няма да се запознае, ще седи, ще гледа, ще си състави едно мнение и ще мълчи, много мъчно можеш да го заставиш да се запознае.
(втори вариант)
121.
През онези дни
,
НБ
, София, 25.10.1931г.,
После трябва да разберете какво нещо е
французинът
, германецът и др.
122.
Силови центрове / Отношение на силовите центрове
,
МОК
, София, 30.10.1931г.,
Вижте сега
французинът
прави икономия, ходи при Вашингтон.
(втори вариант)
123.
Пред всичкия народ
,
НБ
, София, 13.12.1931г.,
Французите
нямат глагол, англичаните нямат глагол, те са взели тази дума от нас и я считат за своя.
124.
Думата му държа
,
НБ
, София, 27.12.1931г.,
На всички журналисти ще намажа торбите им с по 100 - 200 хиляди - и на
французи
, и на англичани - всички ще говорят добре.
Така е и у
французите
, и те турят члена отпред.
125.
Бавни и бързи движения
,
МОК
, София, 8.1.1932г.,
Във Франция отива един
французин
, който ходил в странство, забогатял, понеже станал възрастен, не мислел да се жени, мислел, че между двамата си братовчеди ще преживее.
(втори вариант)
126.
Освободени
,
НБ
, София, 17.1.1932г.,
Вземете всичките - американци,
французи
, англичани, германци, италианци - всички тия са най-просветените държави, културни държави.
127.
Доведете ми го
,
НБ
, София, 24.1.1932г.,
Един
французин
във франция искал да посети Париж.
Ние се намираме в положението на
французина
; и като си изкажем мнението на съвременните хора, като кажем истината, те ръкопляскат и казват: "Малко смахнат е този човек, ние се забавляваме." Значи каквото пише един философ е вярно, ако е съгласно с мнението на окръжаващата среда.
Този
французин
, който е влязъл без да знае в театъра, неговата погрешка е там, че той търсил истината в "Нотр дам", а "Нотр дам" значи "Нашата дама".
Той е разсилен, той само може да даде вид на кредитор; като онзи богаташ
французин
, индустриалец, който произвежда автомобили като Форд, отива в Америка и мисли, че ще го посрещнат с почитание.
Той влиза в стаята на Форд, но той не го поглежда,
французинът
си мисли: "Навярно слугата не го е предупредил, че
французин
индустриалец ще го посети." Форд му казва: "Вземете си един стол и седнете." Той се чуди; как така аз да си взема стол!
128.
Проява на живата светлина
,
НБ
, София, 31.1.1932г.,
Православието живее в православието; протестантството живее в протестантизма; баптистите живеят в баптизма; социалистите живеят в социализма; комунистите живеят в комунизма; българите живеят в българщината; англичаните живеят в англичанството;
французите
живеят във французщината.
129.
Приложете Добродетел
,
НБ
, София, 13.3.1932г.,
Има англичани,
французи
, американци, руси, италианци, сърби, японци, китайци, това са повече от два милиарда хора, които разрешават въпросите в света.
130.
Верният в малкото
,
НБ
, София, 27.3.1932г.,
Ако кажете: "Българин съм,
французин
, англичанин, те ще кажат: "Върнете го при българите, при
французите
, при англичаните." Като отидете в Америка, ще ви питат, какво мислите за Америка.
131.
Значение на числата
,
МОК
, София, 1.4.1932г.,
За
французина
числото 30 е важно.
Същото се отнася и до
французина
, както и до всички чужденци.
Така е и с българина, и с
французина
.
(втори вариант)
Който има 30, той е
французин
.
(втори вариант)
132.
Наклали огън
,
НБ
, София, 3.4.1932г.,
Казвам: този аероплан отдавна вече
французите
го имат.
133.
Динамика на живота / Динамическият живот. (Динамиката на живота)
,
ООК
, София, 20.4.1932г.,
Гледате някого - хубаво облечен, с прическата му, добре измит, с връзката му, ако е мъж, мустаците и брадата му добре пригладени и подстригани, обущата му чисти, никаква кал по тях - ком-ил-фо, така казват
французите
.
(втори вариант)
134.
И видя там човек
,
НБ
, София, 12.6.1932г.,
В шестата раса българинът няма да бъде българин, англичанинът няма да бъде англичанин, евреинът няма да бъде евреин,
французинът
няма да бъде
французин
, германецът няма да бъде германец, негърът няма да бъде негър.
135.
Погледът на Бога
,
МОК
, София, 17.6.1932г.,
Англичаните си служат с една мярка "инч", приблизително два и половина сантиметра;
французите
си служат с метъра, приблизителна мярка – една 40-милионна част от земния меридиан.
Или
французите
имат една произволна мярка, която е 40-милионна част от меридиана.
(втори вариант)
136.
Живейте разумно
,
НБ
, София, 19.6.1932г.,
Германците мислят по един начин,
французите
– по друг, русите мислят по трети, англичаните – по четвърти, американците – по друг, всички се различават.
137.
Творители на Словото
,
НБ
, София, 3.7.1932г.,
"Ето до какъв хал дойдох, аз, един български учител, да въртя ръчката на този орган." Както размишлявал така забравил да върти ръчката, дошъл един
французин
и му казва "Господине, ръчката!
138.
Видяхме славата
,
СБ
, София, 28.8.1932г.,
Англичаните казват ...
Французите
казват пархасо.Така се е казвала свинята.
Българите казват прасе, турците казват домус, англичаните казват pig,
французите
казват cochon.
(втори вариант)
139.
Божествени и човешки процеси / Човешки и Божествен процес
,
МОК
, София, 9.9.1932г.,
Българинът по характер коренно се отличава от
французите
.
140.
Свещен трепет,
,
ИБ
, София, 22.9.1932г.,
По някой път ангелите се учудват, че такова малко същество има такава голяма интелигентност в себе си.Тогава вие ще се намерите в положението на онзи анекдот, дето един французки писател, мисля, че е Волтер, той представя
французите
, понеже са много тщеславни, когато направиха една експедиция за Северния полюс, тази експедиция била наблюдавана от едно същество от Сириус.
Той взел с щипците си един
французин
, който се намира в парахода, турил го под микроскопа и започнал да го гледа и започнал да говори с него на научен език.
Пита това същество
французина
: "Какво търсите?
Колкото хора и да съм срещал
французи
, англичани, професори, учени, всички имат материално схващане за Бога.
141.
Правилно отношение
,
ООК
, София, 19.10.1932г.,
– От всички нации: и българи, и руснаци, и
французи
, и германци, и англичани.
Може да е
французин
, англичанин, немец, усмихват ви се, весели са и казват: „Ще се уреди тази работа“, понеже те имат този план и знаят как ще се регулират нещата.
(втори вариант)
142.
Постигнати резултати
,
МОК
, София, 28.10.1932г.,
Например, българинът казва хляб, англичанинът – бред,
французинът
– пен, турчинът – екмек.
Българинът казва „хляб“, англичанинът казва ..bread“, турчинът казва „екмек“,
французинът
казва „pain“.
(втори вариант)
143.
Живот и благо
,
МОК
, София, 18.11.1932г.,
Разчитайте само на себе си, а пък баща ви и дядо ви, Вашите приятели, те са посторонни работи,
французите
казват: „Ако дойдат, добре дошли.“
Французинът
казва: „А la bonne heure[1].“ („А ла бон йор.
(втори вариант)
144.
Имаше някой человек
,
НБ
, София, 27.11.1932г.,
И всички
французи
, германци, китайци, японци и другите народи, всички имат желание да станат нещо велико, да направят знамения, но тези им желания не се дължат на ума.
Баща му бил
французин
, майка му била полячка.
И
французите
се биха, и англичаните се биха, и русите се биха, и цяла Европа се би, но спечелиха ли нещо.
Преди всичко
французите
са стар народ, а славяните са млад народ.
Баща му бил
французин
, майка му била полякиня.
(втори вариант)
И
французите
се биха, и англичаните се биха, и русите се биха и цяла Европа кажи-речи воюва, но спечелиха ли нещо?
(втори вариант)
Преди всичко,
французите
са стар народ, а славяните са млад народ.
(втори вариант)
Всички
французи
, германци, китайци, японци и другите народи, всички имат желание да станат нещо велико, да направят знамения, но тези им желания не се дължат на ума.
(втори вариант)
145.
Яви им се
,
НБ
, София, 4.12.1932г.,
И българите, и англичаните, и
французите
по същество, по мисъл, хората по нищо не се различават.
Черепът на българина се различава от черепа на англичанина, на
французина
и черепа на германеца се различава.
Българите, англичаните и
французите
и всички народи по същество, по мисъл не се различават.
(втори вариант)
Черепът на българина се различава от черепа на англичанина, на
французина
, на германеца.
(втори вариант)
146.
Забраненият плод
,
УС
, София, 11.12.1932г.,
Двама
французи
, парижани, отишли да видят, как живеят нудистите.
147.
Ще влезе Духът
,
НБ
, София, 25.12.1932г.,
Ти не можеш да убедиш един англичанин, един американец, един
французин
, един италианец, един русин да се съберат и да живеят братски, не може да ги убедиш по никой начин.
Ти не можеш да убедиш един англичанин, един американец, един
французин
, един италианец, един руснак да се съберат и да живеят братски.
(втори вариант)
148.
На двама господари
,
НБ
, София, 1.1.1933г.,
Този
французин
, който правил своите изследвания, казал за себе си, че ще живее до края на този век.
Този
французин
, който правил своите изследвания, казал за себе си, че ще живее до края на този век.
(втори вариант)
149.
Защо възкръсна
,
НБ
, София, 29.1.1933г.,
Ние желаем много българи да се въплътят между
французите
, да се въплътят между американците и да идат и да пишат добре.
Не само като българи, защото вие ще заблудите, вие още не знаете какво нещо е българин или какво нещо е англичанин, или
французин
.
Един виден пианист – виртуоз, който дошъл,
французин
, един човек на науката – да го слушаш, трябва да платиш 32 лева, а онези, които са на първите редове, трябва да платят 140, 150, 200 лева, за да го слушат.
150.
Честното ухо
,
ООК
, София, 8.2.1933г.,
Един
французин
или англичанин или американец, навсякъде търсете красиво ухо и побутвайте и своето.
(втори вариант)
151.
Мир на този дом
,
НБ
, София, 5.3.1933г.,
От друга страна, те се делят на българи, на
французи
, на германци и т.н.
В един параход пътуват заедно един англичанин, един германец и един
французин
и се разговарят заедно.
Англичанинът казва на
французина
: „Е, от Франция няма ли нещо, което да ни спаси?
От друга страна, те се делят на българи, на
французи
, на германци и т.н.
(втори вариант)
В един параход пътуват заедно един англичанин, един германец и един
французин
и се разговарят помежду си.
(втори вариант)
Англичанинът казва на
французина
: Е, от Франция няма ли нещо, което да ни спаси?
(втори вариант)
152.
Живот вечен
,
НБ
, София, 16.4.1933г.,
Ако един
французин
произнесе кел шоз и един българин произнесе, ще има разлика.
Ако
французин
произнесе българска реч, ще видите, че езикът му е малко спънат.
Ако един
французин
и един българин произнесат израза “quel chose”, ще има разлика.
(втори вариант)
Ако един
французин
произнесе българска дума, ще видите, че езикът му е малко спънат.
(втори вариант)
153.
Петте ечемичени хляба
,
НБ
, София, 30.4.1933г.,
Във войната, която съществувала между
французите
и германците, един
французин
стрелял срещу един германец и не могъл да го убие.
Ще ви приведа един пример: В една война между Франция и Германия един
французин
стрелял срещу един германец, но не могъл да го убие.
(втори вариант)
154.
Добродетелната жена
,
НБ
, София, 14.5.1933г.,
Един
французин
, като обвинявали, казал: „Господа, човек може да се подкупи със 100, 200, 300, 500 хиляди, но един милион, това вече не е подкупване, това е продажба.
Един
французин
, когото обвинявали, казал: Господа, човек може да се подкупи със 100,200,300,500 хиляди, но с един милион, това вече не е подкупване.
(втори вариант)
155.
Работа и почивка / Почивка
,
ООК
, София, 9.8.1933г.,
Казваш: Американец съм, или англичанин,
французин
, или руснак.
Може ли един англичанин, един
французин
или един американец, какъвто и да е, на където и да е, зад него седи една държава.
(втори вариант)
156.
Постижимото
,
НБ
, София, 1.10.1933г.,
Той се именува с известни имена: че е българин,
французин
, англичанин, нищо не значи.
157.
Да правим добро
,
НБ
, София, 22.10.1933г.,
Французин
ли си?
158.
Човешките и Божествените порядки в живота
,
ООК
, София, 1.11.1933г.,
Сега чета една книга от един
французин
, който иска да даде ново направление на човечеството, но понеже влязъл в един метафизичен свят, няма никакви образи.
159.
Най-малката любов
,
ООК
, София, 15.11.1933г.,
Един
французин
искал да се ожени, но той искал мома, която непременно да бъде суха, тънка, но красива.
Сухата трябва да отиде при
французина
, а затлъстялата – при американеца.
Американецът казва: „Суха жена не искам, пълна искам, такъв е моя идеал.“
Французинът
пък иска суха жена.
Ние имаме известни идеи, които завеждат до резултатите на американеца, а някои довеждат до резултата на
французина
.
160.
Молитвата
,
УС
, София, 3.12.1933г.,
Тогава можеш да спреш всеки
французин
и да говориш с него, щом разбираш езика му.
161.
Същественото в живота
,
МОК
, София, 8.12.1933г.,
У
французинът
има завъртване.
162.
Трите изпитания
,
УС
, София, 24.12.1933г.,
Говори на един
французин
на български, но
французинът
иска ти да знаеш неговия език.
163.
Огнената пещ
,
НБ
, София, 28.1.1934г.,
Французите
казват: „Пуркоа?
Французинът
казва „защо“, англичанинът казва „беден“, а българинът разбира „коване“.
164.
Опитай!
,
ООК
, София, 21.2.1934г.,
Ако говориш на френски без любов,
французинът
ще ти каже: „Какво обичате?
165.
Ключ за постижения
,
ООК
, София, 28.2.1934г.,
Ти казваш сега на един
французин
: „C’est bien“.
Французинът
разбира, но българинът, който чуе това, разбира ли?
Това, което
французинът
разбира, българинът не го разбира.
Когато българинът каже: „Много е добре“, българинът го разбира, но
французинът
не го разбира.
166.
Приготовленията на сърцето
,
НБ
, София, 4.3.1934г.,
Българинът му казва: „Какво искаш, кажи го на български, да те разбера.“
Французинът
взел и с ръка показал като че дои мляко.
Французинът
казва: „Мерси, мосю“ (Merci, Monsieur (фр.) – Благодаря, господине.) и изважда да му плаща.
Българинът казва: „Ти си странник.“ Той му казва: „Мерси боку.“ (Merci beaucoup (фр.) – Благодаря много.)
Французинът
намира българския език.
Един
французин
има специфичност в боя, но те са редки.
167.
Даване – вземане. Скъпоценният камък
,
ООК
, София, 7.3.1934г.,
А
французите
имат нагоре по-тесни, надолу по-широки.
Французите
могат да допринесат донякъде на българите, защото българинът трябва да възприеме от
французите
да си отвори крачолите.
Като се изучават главите на
французина
и гърка, много мъчно можеш да различиш един гръцки череп от един френски.
И виждате, че има едно подобие между старите гърци и сегашните
французи
.
Най-добре са се проявили
французите
и англичаните.
168.
Тъй мисля аз
,
НБ
, София, 8.4.1934г.,
Сега един българин, ако той иска да се запознае с един
французин
, трябва да знае езика.
169.
Идването на Господа
,
ООК
, София, 11.4.1934г.,
Французите
казват: […], а англичаните казват: […] Какво искаш?
“ Ако българинът каже така, един англичанин или един
французин
няма да му разбере.
Французите
казват „venez“ – елате.
170.
Числото 153
,
НБ
, София, 13.5.1934г.,
Стоилов по своята обхода минава за
французин
.
171.
Пред шестата врата
,
ООК
, София, 23.5.1934г.,
Той ще каже по английски: […]
Французинът
ще каже: [...] Немецът ще каже: […] Китаецът какво ще каже?
172.
Не живея за себе си
,
НБ
, София, 24.6.1934г.,
Хубаво е, че си българин, че си англичанин, че си
французин
.
173.
И помаза
,
СБ
, София, 19.8.1934г.,
Човек трябва да има благородството на англичанина, щедростта на американеца, изящното изкуство на обходата на
французина
, постоянството на германеца, издръжливостта на китаеца, съобразителността на японеца и великодушието на славянина.
174.
Дързайте!
,
НБ
, София, 28.10.1934г.,
Един
французин
разказвал на един англичанин: Имам няколко котки възпитани, каквото им кажа, всичко извършват.
175.
Самоотричане
,
ООК
, София, 7.11.1934г.,
"Брат" и "сестра", това са санскритски думи,
французите
казват на сестра "soeur".
176.
Механическо и органическо пеене
,
ООК
, София, 14.11.1934г.,
Българинът казва „Бог", турчинът казва „Аллах",
французинът
казва „Dieu", англичанинът казва „God".
177.
Животът е по-драгоценен
,
НБ
, София, 18.11.1934г.,
Когато един
французин
погледне към един българин, казва: Този простак там.
Французите
, англичаните, българите, русите, американците – всички народи имат еднакви права на земята.
Англичаните,
французите
, всички добри хора нека живеят.
Но има други англичани,
французи
, българи, които не са свързани още с невидимия свят.
178.
Който сее и който жъне
,
НБ
, София, 25.11.1934г.,
Французите
и германците са малко по-музикални от тях.
179.
Най-съвършеният идеал. Песента на малката тревица
,
ООК
, София, 12.12.1934г.,
Българинът ще каже: „Зави се.”
Французинът
ще каже: „Vis-a-vis.” То значи „лице срещу лице”.
180.
Здравото учение
,
НБ
, София, 13.1.1935г.,
Статистиката показва, че
французите
, които живеят по старото учение, не се размножават.
181.
Разумният домостроител
,
НБ
, София, 3.2.1935г.,
Също така и европейските народи: англичани,
французи
, германци, руси, югослави, всички се организират, готвят се за тази война.
Също така и европейските народи: англичани,
французи
, германци, руси, югослави, всички се организират, готвят се за тази война.
(втори вариант)
182.
Ценната дума
,
УС
, София, 3.2.1935г.,
Ако говори за американеца, трябва да е придобил нещо добро от неговия характер; ако говори за
французина
, или за германеца, също трябва да е придобил поне една добра черта от техния характер.
Ако говори за американеца, трябва да е придобил нещо добро от неговия характер; ако говори за
французина
или за германеца, също трябва да е придобил поне една добра черта от техния характер.
(втори вариант)
183.
Бъдете прочее разумни
,
НБ
, София, 17.2.1935г.,
Светът не е населен само с българи, нито само с англичани, нито само с
французи
, нито само с германци, нито само с японци.
184.
Съучастници в благата
,
УС
, София, 24.2.1935г.,
- Защото на онзи свят няма никакви българи,
французи
, германци, англичани и т.н.
И англичани, и
французи
.
(втори вариант)
185.
Пак се яви
,
НБ
, София, 5.5.1935г.,
И тогава, ако всички хора от бялата раса – англичани, германци,
французи
, руснаци, китайци, индуси и всички хора се решат да изпълнят Волята Божия, Царството Божие ще дойде на земята.
186.
Четирите елемента / Четири неща в ума си
,
УС
, София, 5.5.1935г.,
Ако идеш в Англия или във Франция, или в Америка, където и да е, ако знаеш езика им, който и
французин
срещнеш, ако знаеш сладко да му говориш, той ще те приеме.
(втори вариант)
187.
Правото на Любовта / Близкият човек. (Двете права на човека, който обича. Примирението)
,
УС
, София, 12.5.1935г.,
После
французите
имат литература, ще четеш, ще се ползваш от езика.
(втори вариант)
188.
Бъдете като децата
,
НБ
, София, 30.6.1935г.,
Ето, всички изобретения на германците,
французите
и на англичаните минаха и в едната, и в другата страна и противниците се ползуват от тях.
189.
Първата дума
,
МОК
, София, 12.7.1935г.,
Срещнете един
французин
, да го обичате.
" Всички вие сте скрити в шубраките, все правоверни – евреи, българи,
французи
, англичани.
" Ти казваш: "Господи, чух гласа ти, но аз съм българин, аз съм англичанин, аз съм
французин
." Казва Господ: "Кой ти каза, че си българин?
Французин
е онзи, който знае, който говори истината.
190.
Положителни качества / Не лъжете себе си
,
УС
, София, 28.7.1935г.,
Ако отидете във франция, и
французинът
ще се представи такъв, като че втори като него няма.
(втори вариант)
191.
С человечески езици
,
СБ
,
РБ
, София, 1.9.1935г.,
Англичаните,
французите
, германците, русите – всички ще бъдат посети в земята, отдето отново ще поникнат.
192.
Божественият план / Тълкуванието. (Истинските връзки)
,
УС
, София, 8.9.1935г.,
Един
французин
прекарал няколко години в колониите, където забогатял.
Мяза на един
французин
, който ходил в колониите и забогатял.
(втори вариант)
193.
Когато беше по-млад
,
НБ
, София, 15.9.1935г.,
Един англичанин, един
французин
, американец, който по този начин потупва слугата си, или един българин, какво разбиране има в това?
194.
Новото верую
,
ООК
, София, 25.9.1935г.,
На
французина
като му кажеш, че жена му е красива, той е щастлив, а ако пък му кажеш, че жена му е грозна, ти ще го обидиш.
Такива погрешки правят понякога и англичаните, и
французите
, и китайците.
195.
Приложението като източник на знанието / Източник на знанието
,
УС
, София, 27.10.1935г.,
Фъфли той тъй, тъй; най-после казва
французинът
, келнерът: „Ти говориш ли на английски?
196.
Тайната на даването
,
ООК
, София, 13.11.1935г.,
Ако
французите
от реката Сена, макар и да е нечиста, събират нечистотии и остатъци, и правят от тях масло, значи човек от маслото на своето, макар и развалено, сърце може да извади много работи.
197.
Закхее, сляз скоро
,
НБ
, София, 24.11.1935г.,
Или както
французите
казват: Фет-акомпли – Свършена работа!
198.
Иди повикай мъжа си
,
НБ
, София, 1.12.1935г.,
Този готвач е
французин
по произхождение.
199.
Естественият език – музикалният език
,
ООК
, София, 25.12.1935г.,
Французинът
как казва?
Защо англичанинът е турил една дума, турчинът - друга,
французинът
– друга, българинът – друга и т.н.?
Хляба, който ядете, на който и човек да го дадете – англичанин,
французин
и пр.
Можете да го месите по български, англичанинът може да го меси по английски,
французинът
– по френски и пр., но както и да го месите, като дадат някому този хляб – и англичанинът, и турчинът, и
французинът
– който и да е, ще имат еднакво понятие за хляба, няма да имат различни идеи.
После, каквото и да кажете на англичанина,
французина
и пр.
Французинът
говори едно, англичанинът друго – всички неща са объркани.
Но нито англичанинът, нито
французинът
, нито българинът имат една определена идея.
Съберете по един англичанин, българин, русин,
французин
, германец, сърбин, съберете всички народи, които са християни – ако те разбираха Христа, щяха да говорят на един език.
" А как ще отговори
французинът
, когато го питаш дали знае да говори на еди-кой си език?
По време на Севастополската война един
французин
спира един българин, във Варненско някъде, и му разправя нещо на френски.
И
французи
, и англичани, и германци, и пр.
"
Французинът
направил с ръка изпърво кръг и дупка – нещо като съд, после си спуснал показалеца на едната ръка надолу и с другата ръка правел движение, като че дои.
200.
Трите плода
,
ООК
, София, 8.1.1936г.,
Например, един
французин
казва на един турчин: "Cing heures" Това значи "пет часа." Турчинът му отговаря: "Сен кьор", но това на турски означава: "Ти си сляп!
"
Французинът
казва: "Мерси", като смята, че онзи го е разбрал.
201.
Едно ви трябва
,
ООК
, София, 15.1.1936г.,
За да бъдеш добър, за да бъдеш приятен на един
французин
например, трябва да му знаеш езика и да му кажеш нещо много хубаво.
Някой англичанин може да говори малко грубо, но
французинът
е тъй деликатен!
202.
Слуги на Доброто
,
УС
, София, 26.1.1936г.,
Французинът
казва: „Fait accompli“ – свърши се.
203.
Тялото на Любовта. Ограничаване и освобождаване
,
ООК
, София, 26.2.1936г.,
Във време на Севастополската война, когато англичани и
французи
дошли да се бият с русите, минал през това село един полк
французи
.
Дух има в нея, който души хората."
французите
се уплашили, но един от тях казал: „Аз ще отида." Той бил окултист, разбирал законите.
Той казва: „Влез." Онзи отвън му казал: „Излез." Но като не се разбрали
французинът
и българинът, последният казал най-после: „Ако не искаш да излезеш, аз ще вляза." И отваря вратата, влиза вътре и започва да гаси свещите една по една наоколо.
французинът
седи със свещта вътре и ги пали.
Българинът гаси свещта, половината от тях изгасил, а
французинът
отива и започва една по една да ги пали.
Стой като
французина
.
204.
Служене и прислужване
,
ООК
, София, 4.3.1936г.,
Българинът казва: „Баща ми не спа снощи.“ Българинът разбира едно, а
французинът
- друго.
Българинът мисли, че не е спал, а
французинът
разбира друго нещо.
Българинът казва: „Снощи баща ми не спа.“ А пък
французинът
казва: N'est-ce pas?
Като че си бил
французин
или англичанин.
205.
Ето младоженецът иде
,
НБ
, София, 8.3.1936г.,
Такива трябва да бъдат и българите, и
французите
, и англичаните, и германците, и американците, и китайците, и японците.
206.
Те ще наследят земята
,
НБ
, София, 15.3.1936г.,
После взел един от
французите
със своите шипци, толкова малък бил той за него и започнал да го изследва, като се чудил как е възможно толкова малко същество да говори толкова умни работи и да върши такива чудеса даже.
207.
Самовъзпитание
,
МОК
, София, 20.3.1936г.,
На
французите
някои букви не им достигат.
208.
Отец ме люби
,
НБ
,
ИБ
, София, 22.3.1936г.,
Така не може да постъпва нито българин, нито
французин
, нито англичанин, нито германец, нито китаец, нито японец .
209.
Понеже ви изказах това
,
НБ
, София, 5.4.1936г.,
Англичаните,
французите
и германците турят члена отпред, а българите го турят отзад, на опашката.
Французите
произнасят буквата Н през носа си.
210.
Качества на мисълта
,
МОК
, София, 10.4.1936г.,
“ После
французинът
пита: „Говориш ли френски?
“ Кой е на правата страна, англичанинът,
французинът
или българинът?
“)
Французинът
: „Parlez-vous français?
211.
Божествената връзка. Новият живот. Трите врати / Божествената връзка
,
УС
, София, 12.4.1936г.,
Ако си
французин
, на някой
французин
ще ти дадат, или ако си англичанин... И ще го издекламираш по всичките правила.
212.
Което човек сее
,
НБ
, София, 26.4.1936г.,
Англичаните, запример, си имат едно произношение;
французите
– друго, германците – трето, българите – четвърто – всичко според степента на развитието си, кой докъдето е достигнал.
213.
Важността на черния дроб
,
УС
, София, 4.10.1936г.,
И
французите
имат така.
(втори вариант)
214.
Шестото чувство / Вярата и Любовта. Шестото чувство
,
УС
, София, 18.10.1936г.,
Англичаните и
французите
са направили крачка напред в материално отношение.
(втори вариант)
215.
Светът на духа, на душата, на ума и на сърцето
,
НБ
, София, 10.1.1937г.,
Ако искам да изуча
французите
или немците, аз трябва да изуча езика им, да вляза във връзка с тях.
216.
Грозота и красота
,
МОК
, София, 29.1.1937г.,
И той е като
французина
– личният елемент е силен у него.
И той е като
французина
, личният елемент е много силен.
(втори вариант)
217.
Да сторя
,
НБ
, София, 31.1.1937г.,
Това се отнася до всички, безразлично дали сте българин, англичанин,
французин
, германец, японец или китаец.
218.
Хигиена на сетивата
,
МОК
, София, 19.2.1937г.,
Французинът
като каже “о” разбира вода, българинът разбира само “о” – една буква.
(втори вариант)
219.
Мислене и чувствувание
,
ООК
, София, 10.3.1937г.,
Привеждал съм един пример за двама
французи
в Париж.
220.
Да направим човека по образу и подобию Нашему
,
НБ
, София, 14.3.1937г.,
Българите пишат тази дума с три букви [азъ] (според правописните норми до 1945 г.); англичаните – с една буква [I];
французите
– с три букви [moi].
221.
Плосък и объл говор
,
ООК
, София, 17.3.1937г.,
Аз съм слушал
французи
, англичани като говорят, говорят много музикално.
Има
французи
, които фъфлят, има англичани, които фъфлят, и руснаци.
222.
Основите на здравето
,
МОК
, София, 19.3.1937г.,
Германия мяза на германците, Франция мяза на
французите
, България мяза на българите.
Германия прилича на германците, Франция прилича на
французите
.
(втори вариант)
223.
Лотовата жена
,
НБ
, София, 21.3.1937г.,
Мислите ли, че
французите
са глупави хора?
Англичаните,
французите
, германците имат много по-малко автомобили от американците.
Ако след американците имаше някой щастлив народ, това трябваше да бъде Франция, но и
французите
не са щастливи.
224.
Малката топлина и малката светлина
,
ООК
, София, 31.3.1937г.,
Той говори, но
французинът
му казва: „Не ви разбирам господине“.
– „Че как, не сте ли
французин
, какъв диалект говорите?
225.
Тримата професори
,
МОК
, София, 2.4.1937г.,
Един англичанин и един
французин
пътували с влак и първият казал: „Лук аут“, което значело да гледа навън.
Втори път англичанинът казал на
французина
„Лук аут!
Французинът
не разбрал, ударил се и си казал: „Тези англичани не можеш да ги разбереш!
226.
Виделината и тъмнината
,
НБ
, София, 11.4.1937г.,
И коларят искал да каже на краля: „Не съжалявай, че си се качил на такава проста кола, защото и мене
французите
ме почитат като тебе.“
227.
Истина и благост / Благост и Истина
,
УС
, София, 18.4.1937г.,
В бъдеще, когато висшето съзнание в човека се пробуди, той ще знае всички езици; той ще бъде и българин, и
французин
, и англичанин.
– Събуди
французина
в себе си.
У
французинът
се събудил френски език, а англичанинът и българинът спят.
(втори вариант)
Трябва да се събуди
французинът
в тебе.
(втори вариант)
228.
Елате да разсъждаваме
,
НБ
, София, 30.5.1937г.,
И
французите
ходиха, и италианците ходиха.
229.
Отношение на нещата
,
ООК
, София, 9.6.1937г.,
Като кажа на един
французин
/баснята „Щурец и мравка“ на френски/, той вече разбира.
Французинът
, това е друга гама.
230.
Проводници на любовта / Проводници на Неговата Любов
,
УС
, София, 13.6.1937г.,
Така мислят англичани,
французи
, германци, руснаци, българи.
231.
Възлюбете Господа!
,
НБ
, София, 27.6.1937г.,
Сега хората се делят – един е българин, друг е англичанин, друг е
французин
, американец.
232.
Планини и долини / Планини и долини. Умът и сърцето
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 30.7.1937г.,
Англичаните имат свой химн, германците имат свой химн,
французите
имат свой химн, русите имат свой химн, българите имат свой химн и т. н.
Англичаните имат такъв химн,
французите
имат такъв химн, германците имат такъв химн, американците имат такъв химн и българите и те имат.
(втори вариант)
233.
Светилник на ръцете и на нозете / Мед да потече
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 6.8.1937г.,
Следователно ти емблемата, кръста не само ще го туриш, но ще го разбираш и не само ще го разбираш като българин, ще го разбираш като англичанин, като
французин
, като славянин, като индус, като негър, като какъвто и да е.
(втори вариант)
234.
Път и възможности / Пътят и възможностите
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 11.8.1937г.,
После, той видял, че един от
французите
правил някакви изчисления.
Той го хванал с щипците си, и
французинът
започнал да говори.
С двата си пръста той взел парахода и намерил един
французин
вътре, и го хванал с щипците.
(втори вариант)
И като го погледнал,
французинът
почнал да говори.
(втори вариант)
Той не се почудил на земята, а на
французина
, че макар и толкоз дребен да е, може да говори и то разумно да говори.
(втори вариант)
235.
Вътрешна обхода
,
УС
, София, 29.8.1937г.,
Ти може да бъдеш много внимателен с един германец,
французин
, англичанин в тях кавалерство има.
(втори вариант)
236.
Но Аз ще погледна
,
НБ
, София, 29.8.1937г.,
За пример българинът обича само български език, англичанинът – само английски език,
французинът
– само френски език, германецът – само немски език.
237.
Не нарушавайте свободата
,
ООК
, София, 1.9.1937г.,
Дойдоха двама души – един българин, който води един
французин
, кореспондент.
Сега кое ме заставя да му гледам ухото, окото на
французина
.
Французинът
се учудва, как тъй аз да не го приема.
238.
Доброта и справедливост
,
НБ
, София, 12.9.1937г.,
Французите
искат да бъдат първи в света.
Англичаните,
французите
, българите, русите, които и да са, всички като се научат, той трябва да бъде есперанто.
239.
Бал маске
,
НБ
, София, 3.10.1937г.,
Англичаните се отличават със своята честност, германците със своето трудолюбие,
французите
със своята външна деликатност и учтивост.
Англичанинът е честен, германецът – трудолюбив,
французинът
е с отлична обхода.
240.
Ценностите в живота
,
ООК
, София, 6.10.1937г.,
Французинът
казва: „А ла бонйор“.
241.
Разнообразието в живота
,
НБ
, София, 17.10.1937г.,
Черепът на съвременния
французин
мяза много на гръцкия череп.
242.
Съгласуване
,
МОК
, София, 12.11.1937г.,
Англичанинът е практичен,
французинът
разполага с повече време, казва „монсйо“.
Понеже
французинът
усеща, че ще стане стар, на стария му дали повече време.
243.
И не можаха на това да му отговорят
,
НБ
, София, 14.11.1937г.,
Вие трябва да знаете английски или френски като англичанин или като
французин
, да знаете техния характер, да се съобразявате с тях.
244.
Начини на мислене
,
МОК
, София, 3.12.1937г.,
Един
французин
посетил Париж и той искал да види църквата Нотър дам.
Този
французин
гледа, как всички хора гледат как става кражбата и никой не обелва дума, съдията го съди.
245.
С ключ и без ключ
,
УС
, София, 19.12.1937г.,
Един
французин
, в Париж, си купил няколко дузини кибрити, с цел да си осветява пътя като минава през гората.
Този
французин
палил клечките не от щедрост, но от желание да спаси живота си.
246.
Пред радостите и зад страданията
,
ООК
, София, 29.12.1937г.,
Казвам сега: Наскоро дойде един
французин
, лекар, който вярва в Христа и ме пита: „Какви са подбудителните причини аз да образувам туй течение в България“.
Да взема един
французин
как трябва да произнесе на френски или да уча някой англичанин как трябва да произнася?
И
французите
говорят много по-добре, отколкото българите.
–
Французите
нямат тия думи „бре“, „мари“.
Когато някой чужденец отиде във Франция, веднага познават, че не е
французин
.
Французинът
се определя с известни трептния, музикално се определя.
Вие толкоз години сте учили френски и не можете да произнесете една дума както
французин
.
Има френски думи, аз ако ги произнеса в природата, мене ще посрещне, а
французина
няма да посрещне.
Онзи
французин
, макар да се моли на френски, да е роден
французин
, няма да го послуша.
Казвам сега:
Французите
имат носово произношение.
Французинът
се спира на „н“-то.
Французинът
направил една чаша и я обърнал надолу.
247.
Учене и служене
,
УС
, София, 30.1.1938г.,
Французинът
и англичанинът имат особено произношение.
Например,
французинът
изговаря звукът „р“ по особен начин, а англичанинът почти не го изговаря.
248.
Музикалният живот на душата
,
ООК
, София, 23.3.1938г.,
У
французите
няма „фита“.
249.
Добрата круша
,
НБ
, София, 27.3.1938г.,
В германците има едно гърлено произношение, във
французите
има едно носово произношение, в англичаните има едно положение през зъбите, езика си турят и с края на езика си действуват.
250.
Няма да ожаднее
,
НБ
, София, 3.4.1938г.,
И англичаните имат право да живеят, и
французите
имат право, и германците, и българите, и русите имат право, китайците, японците, всеки да живее според условията, които Бог им дал.
251.
Музикална любов
,
ООК
, София, 4.5.1938г.,
Не
французин
, но българин.
Англичаните,
французите
, германците от колко години искат да се качат.
252.
Учат и страдат
,
ООК
, София, 11.5.1938г.,
Французинът
разправя на френски, но българинът му казва: „Виждам, че си добър човек, но кажи да те разбера“.
253.
Главните точки
,
УС
, София, 15.5.1938г.,
Що се отнася до разбирането на Любовта, всеки я разбира по своему: българинът по български,
французинът
по френски, англичанинът по английски, руснакът по руски, турчинът по турски.
Щом знаеш този език, всички ще те разберат, ще влезеш във връзка с
французите
.
Ако
французин
дойде в България и не знае български, и той ще се намери в затруднение.
254.
Всичко е възможно
,
НБ
, София, 29.5.1938г.,
Казва: „Зная, разбира се, аз съм българин.“ Ако питаш един
французин
знае ли френски, той ще каже: „Зная, разбира се.
Аз съм
французин
.“ Ако попитате един англичанин знае ли английски, той ще каже: „Зная, разбира се, аз съм англичанин.“ Но ако попиташ един англичанин: „Ти знаеш ли български?
За българина е в реда на нещата да знае български и за англичанина е в реда на нещата да знае английски, и за
французина
е в реда на нещата да знае френски.
255.
Блажени сте ако любите!
,
НБ
, София, 3.7.1938г.,
Които сте
французи
, останете си
французи
, но станете
французи
на Любовта.
256.
Първо и последно място
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 31.7.1938г.,
Не само индусите, но всички европейски народи – англичани,
французи
, германци, италианци, също така имат милиони богове.
Трябва ли да учите българина,
французина
, или англичанина, как да говорят?
257.
По закон и по любов
,
ООК
, София, 21.9.1938г.,
Но един
французин
, който говори на френски може ли да го обиди един българин?
Той може да обиди един
французин
.
258.
Трансформатори на Божествената енергия
,
УС
НБ
, София, 2.10.1938г.,
Англичаните имат едни разбирания,
французите
– други, германците, русите, американците, китайците, японците, българите.
Французите
пък казват „великият французки дух“; англичаните – „великият английски дух“; американецът – [„великият американски дух“]; русинът ще каже „великият руски дух“.
259.
Славата Божия, царството Божие и волята Божия
,
ООК
, София, 12.10.1938г.,
Ти ако отидеш във Франция и се молиш на български, колко
французи
ще те разберат?
“ Какво ще каже
французинът
?
260.
Неизбежният път
,
НБ
, София, 30.10.1938г.,
Всички народи първо трябва да имат една мярка, а после да живеят като гали, като германци, като
французи
и т.н.
261.
Силата на човека
,
УС
, София, 30.10.1938г.,
“ „Българин съм.“ „
Французин
ли си?
“ „
Французин
съм.“ Какво от това?
262.
В името Божие
,
НБ
, София, 6.11.1938г.,
Запример, ако изучавате някой чужд език: френски, немски или английски, англичанинът,
французинът
или германецът няма да ви разбират, ако не можете да произнасяте думите правилно.
Запример:
Французите
произнасят думата „инактивите“, която означава бездействие.
Значи,
французинът
е турил на тази дума на края ѝ буквата „е“ – значи, отворена е тази дума.
Французинът
е способен отвън да направи всичко, но дойде ли да направи нещо отвътре, той се намира в трудно положение.
263.
Любов, доброта и справедливост
,
НБ
, София, 18.12.1938г.,
Като се вземе твърдостта на българина, справедливостта на англичанина, работливостта на германеца, любовта на славянина, добрата обхода на
французина
, песента на италианеца и ги съедините в едно, вие ще имате един пълен човек, с голямо благородство в себе си.
Французинът
е учтив.
Ако търсите учтив човек, който добре да се обхожда с хората, намерете някой
французин
.
264.
Надежда, вяра и любов
,
УС
, София, 18.12.1938г.,
Когато
французинът
казва „parlez-vous“, има съвсем друга идея.
Когато
французинът
казва „parlez-vous“, казва: „Вярваш ли, че имаш нещо в себе си?
Французинът
ще те поправи, като го произнасяш отворено – малко по-затворено, както трябва.
Аз съм слушал някой път има
французи
, които не могат да говорят френски.
265.
Трите закона
,
МОК
, София, 23.12.1938г.,
Французинът
казва, че не е потребно само да знаеш как да го държиш.
266.
Правилно разбиране
,
ООК
, София, 11.1.1939г.,
Французи
, англичани, навсякъде има суеверия.
267.
Постъпвайте съвършено!
,
ООК
, София, 1.2.1939г.,
Ти може да не знаеш френски език, но може една френска дума да я произнесеш както един
французин
, да я произнесеш съвършено правилно, да произнесеш думата, и като те чуе
французина
, да те разбере.
268.
Зрелостният изпит
,
УС
, София, 5.3.1939г.,
И всички хора
французи
не могат да бъдат.
269.
Силата на мисълта
,
ООК
, София, 8.3.1939г.,
Вие ще кажете: „Знаем го.“ Защо българинът пише по този начин, англичанинът по друг, а пък
французинът
по трети начин.
Като кажа „yes“, чувствувам какъв е англичанина и като кажа „oui“ – какъв е
французина
.
„Non“ – зная вече
французина
.
Като българин ли да го направя, като ингличанин или като
французин
.
Французинът
казва „oui“.
Французинът
, той е Божествения свят.
Французите
това не го знаят.
Аз избрах трите метода – български метод, на
французина
и после на англичанина.
Ако идеш във Франция,
французинът
веднага ще те запита.
Българинът, в някои отношения, мяза на
французина
.
Тъй както сме наредени, напишете си го, вие сте ученици, между вас има
французи
и българи има и англичани.
Някой религиозен човек, ако пише на френски, може да казва нещо, може и да говори на френски, но ако не говори както трябва, какво ще разбере
французинът
.
Французинът
, след като го обидиш, какво казва той?
Ще се оскърбим.“
Французинът
ще се дуелира, то е честта на
французина
.
270.
Радостта
,
УС
, София, 12.3.1939г.,
Сега четох един пример за някой виден
французин
, който се занимавал с тия, които са умъртвени от електричество и казва, че не са умрели.
271.
Самовъзпитание
,
ООК
, София, 15.3.1939г.,
Вероятността е толкоз голяма, колкото в случая, онзи
французин
, който чел във вестниците, че един лотариен билет спечелил, а той имал същия номер.
272.
Елате да разсъждаваме
,
УС
, София, 26.3.1939г.,
Аз съм слушал да ми говорят и на руски, и на френски, и на английски, и на германски, но колко малко
французи
има, които говорят меко, като че ли е музика.
273.
Качествата на ученика
,
ООК
, София, 29.3.1939г.,
Когато
французинът
говори, той мисли.
274.
Двете благодарности
,
УС
, София, 16.4.1939г.,
Сега всички народи са моавци: и италианците, и
французите
, и англичаните, и поляците и българите, и румънците, и германците, и китайците, и американците.
Англичаните, които представляват евангелизма,
французите
които представляват католицизма, славяните, русите, които представляват православието – всички те се въоръжават.
275.
Божественото право
,
НБ
, София, 7.5.1939г.,
Всички народи, англичани, германци,
французи
, руси, румънци, са проявление на Божествената енергия в света.
Нека българите сами си отговорят на този въпрос, също и англичаните, и германците, и русите, и
французите
и т.н.
276.
Божието благословение
,
НБ
, София, 14.5.1939г.,
Нищо не може да извини
французите
.
277.
Ценността на вашата душа
,
УС
, София, 14.5.1939г.,
Англичаните и те си имат един светия,
французите
и те си имат един светия, русите имаха един светия знаменит, американците също имат.
278.
Нагоре и напред
,
ООК
, София, 21.6.1939г.,
Ако иска някой да каже някоя дума на английски или френски, трябва да намери някой англичанин или
французин
, за да чуе правилно произношение.
279.
Дрехата на Любовта
,
ООК
, София, 5.7.1939г.,
Но когато ти казваш „аз“, англичанинът казва „ай“, турчинът казва „бен“,
французинът
казва „моа“.
„Моа“ на
французина
показва: всякога е отстъпчив.
Ако дойде един
французин
, ще кажете: „Той е
французин
, не е българин.“ По какво се отличава българинът от
французина
?
Един англичанин и един
французин
си имат особен характер.
Англичаните живеят като англичани, германците живеят като германци,
французите
живеят като
французи
, русите живеят като руси, турците живеят като турци, африканците живеят като африканци.
280.
Основни правила на хигиената / Четири основни правила на хигиената
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 19.7.1939г.,
Французите
имат линия “Мажино”, а германците “Зигфрид”.
(втори вариант)
281.
Ценни придобивки / Запазване и спечелване
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 30.7.1939г.,
Един прост човек, по народност
французин
, отишъл един ден в Париж да разгледа забележителностите.
Един
французин
отишел да посети Париж.
(втори вариант)
282.
Вечният живот
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 13.8.1939г.,
После всеки от гостите
французи
нека си прочете 12 глава от Йоана.
(втори вариант)
283.
Разнообразието в живота
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 14.8.1939г.,
Ние се радваме, че чрез всеки присъстващ тук присъства целият им народ: чрез
французите
присъства цяла Франция, чрез англичаните присъства цяла Англия, чрез латвийците – цяла Латвия, чрез руснаците – цяла Русия, чрез италианците – цяла Италия, чрез германците – цяла Германия, чрез финландците – цяла Финландия, чрез шведите – цяла Швеция, чрез гърците – цяла Гърция, чрез югославците – цяла Югославия.
В един голям европейски ресторант се събрали четирима души от четири нации:
французин
, англичанин, германец и руснак.
Французинът
веднага станал, взел вестник и започнал да чете, какво пишат по това.
В време на севастополската война, когато
французите
заедно с англичаните се биха против Русия, като минавали французките войници през едно варненско село, един войник се отбил в една българска къща и започнал да разправя на селянина, че е гладен, че иска да пие мляко.
(втори вариант)
Искам да ти услужа, но не те разбирам.” Най-после
французинът
направил една дупка на земята, като чиния, като съд и с пръста си започнал да прави движение, като че дои.
(втори вариант)
Миналата вечер един брат от
французите
чете своята реч на български и доста добре я чете.
(втори вариант)
Ония пък братя
французи
, не го разбраха.
(втори вариант)
Друг един брат
французин
чете своята реч на френски, но я преведоха на български.
(втори вариант)
В този случай българите взеха два дела, а
французите
само един.
(втори вариант)
Ние считаме, че чрез тях присътстват всички
французи
.
(втори вариант)
Събират се в един ресторант четирима души от различни нации: един
французин
, един англичанин, един германец и един руснак.
(втори вариант)
Като видел това нещо
французинът
веднага отишъл да види какво се пише във вестниците по това.
(втори вариант)
284.
Възможности на Любовта
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 16.8.1939г.,
Ако поканите на гости един
французин
и един англичанин и им кажете: “заповядайте”, то на англичанина ще го кажете по английски, на
французина
по френски, на българина по български.
(втори вариант)
И след като са си кривили устата за половин час, ще ви кажат: “Благодарим.”
Французинът
ще каже: “Мерси боку.” Англичанинът ще каже: “Ай танк ю вери мъч.” Българинът ще каже: “Аз ви благодаря много.” Тези хора, които говорят така, са разбрали вътрешното съдържание на храненето и поНякой път, когато хората са повикани да живеят, те се кривят, както хората, които ядат.
(втори вариант)
Ще чакаш додето дойде до: “Ай танк ю.” Можеш да учиш българина, англичанина и
французина
как да говорят, но как да ядат, няма да ги учиш.
(втори вариант)
285.
Млади, възрастни и стари
,
МОК
, София, 25.8.1939г.,
Българите знаят толкоз, колкото и
французите
.
Французите
знаят толкоз, колкото и англичаните.
286.
Бог иска това
,
ООК
, София, 30.8.1939г.,
Мислите ли, че англичаните, германците,
французите
, италианците, американците, русите не са културни?
И англичанинът и германецът и
французинът
и италианецът и русинът са положителни.
287.
Нито близо, нито далече / Близо и далеч
,
МОК
,
СБ
,
РБ
, София, 22.9.1939г.,
Искам през 1939 година да не правите погрешката на поляците, да не правите погрешката на германците, да не правите погрешката на англичаните и да не правите погрешката на
французите
, нищо повече.
288.
Път на зазоряване
,
НБ
, София, 24.9.1939г.,
Съвременните народи, англичани, германци,
французи
, руснаци – всички са умни и културни народи.
289.
Което Той ви казва!
,
ООК
, София, 4.10.1939г.,
“; на английски ще кажат: „Икскюз ми.“ Ако на един
французин
кажеш: „Извинете!
" Ако на един
французин
кажеш "Извинете", той какво ще каже?
(втори вариант)
290.
Към обетованата земя! Великата песен / Към обетованата земя
,
ООК
, София, 11.10.1939г.,
“ Срещали ли сте вие някой
французин
, англичанин или българин, който хубаво говори?
Срещали ли сте някой
французин
, англичанин или българин, който хубаво говори?
(втори вариант)
291.
Божественият ум, сърце и воля
,
МОК
, София, 13.10.1939г.,
“) Като каже така, той
французин
ли е?
292.
Малките Божествени подтици
,
ООК
, София, 18.10.1939г.,
Германците, англичаните и
французите
имат няколко милиона войска натрупани и се бият с топове, пушки.
Как ще си обясните сега следното: германците, англичаните и
французите
имат няколко милиона войска и се бият с топове, пушки.
(втори вариант)
293.
Отмерени отношения
,
МОК
, София, 3.11.1939г.,
Един българин и един
французин
не могат да се разберат.
294.
Ще бъдат опитани
,
УС
, София, 5.11.1939г.,
Че когато хората се бият на бойното поле, културни народи – германци, англичани,
французи
с всички свои съоръжения и въпрос не става.
295.
Кротките, миротворците
,
НБ
, София, 12.11.1939г.,
Той скара сега англичаните, германците,
французите
и поляците и си замина.
296.
Внушение
,
МОК
, София, 1.12.1939г.,
Да кажем, един
французин
ще ти говори ли на български?
297.
Сиромашия и богатство
,
МОК
, София, 15.12.1939г.,
Българите казват сиромашия, англичаните казват poor,
французите
казват pauvreté, германците казват Armut.
298.
Аз, ти, той
,
УС
, София, 17.12.1939г.,
Сега има война между Русия и Финландия, има война между англичани и
французи
с германци.
299.
Мястото на Истината, Любовта и Правдата в човека
,
НБ
, София, 31.12.1939г.,
Поляците платиха, чехите платиха, финландците се доизплащат, руснаците, германците,
французите
, финландците – всички плащат по малко.
300.
Два момента
,
УС
, София, 7.1.1940г.,
По това време,
французите
правили научно изследване, имали една експедиция на Северния полюс с един параход.
Той взел парахода в ръката си и едва с щипци могъл да хване един
французин
и го разглеждал.
Това бил този
французин
.
301.
Познаване на великото
,
НБ
, София, 7.1.1940г.,
Ако искаш да бъдеш изящен по маниери, трябва да обикнеш
французите
.
Тогава всички народи – англичани,
французи
, германци, италианци, руснаци, българи, сърби, черногорци, финландци, шведи, норвежци, японци, китайци и всички останали народи, които не съм споменал, Господ ще ги спомене, но всички ще образуват един голям народ – Божествен народ.
В един от своите разкази един
французин
описва обезсърчението на един голям дявол, няма да кажа името на този дявол.
302.
Налягане, напрежение, разумност
,
ООК
, София, 17.1.1940г.,
Онзи, който е родолюбец, ще каже: „Говорете на български.“
Французинът
, който е родолюбец, ще каже: „Говорете на френски.“ Англичанинът, който е родолюбец, ще каже: „Говорете на английски.“ Една дума, без разлика е дали е на български, френски, английски, китайски, японски, на какъвто и да е език, стига мисълта или идеята да е разбрана и да е принесла онова благо, което ти се дава.
Един
французин
ми носи нещо.
Във физическия свят и българинът, и англичанинът, и
французинът
– всички са се под налягане.
Че е българин, че е
французин
, че е англичанин – законът е все същият.
Дали на гърба си нося англичанин,
французин
или българин, все ще нося, все ще чувствувам налягане.
303.
Ако имате вяра
,
НБ
, София, 21.1.1940г.,
Бог не е само Бог на англичаните, на германците или на
французите
, или на русите, или на българите.
И англичаните имат нещо хубаво и право в себе си, и германците, и
французите
и руснаците – всички имат нещо хубаво в себе си, всички имат право в нещо.
Ако сте германец, как ще се примирите с
французите
?
Французите
са силни в Мажино, германците – в Зигфрид.
304.
Трите връзки
,
ООК
, София, 31.1.1940г.,
Да опростим езика.“ А пък
французите
турят ударения.
305.
Словото бе Бог
,
НБ
, София, 18.2.1940г.,
Аз ви казвам, че в сегашната война, която става в Европа, кръвта ще се слее и на германци, и на англичани, и на
французи
, и на руси и на финландци, и на българи, ще се образува братство.
Пожелаваме кръвта на германци, англичани,
французи
, и другите, като се съедини, братя да станат.
306.
Минало и настояще
,
ООК
, София, 28.2.1940г.,
Англичаните казват: „Човек трябва да бъде силен.“ Германците казват: „Човек трябва да бъде силен.“ Русите казват: „Човек трябва да бъде силен.“
Французите
казват, че искат да бъдат силни.
307.
Най-великото
,
НБ
, София, 10.3.1940г.,
Народите, които са се въоръжили, англичани,
французи
, германци, руси, финландци, всичките се въоръжили, какво ще стане с тях?
308.
Връзвайте и развързвайте
,
НБ
, София, 24.3.1940г.,
Тия християнски народи, германци,
французи
, руси, американци, всичките минават за християни и какво правят сега?
Французите
и русите да признаят своите погрешки.
309.
И Петър се грееше
,
НБ
, София, 31.3.1940г.,
Всичките народи, англичани,
французи
, руси, българи, американци, китайци, японци, всички са вече пред новата епоха, която иде с Шестата раса, всички имат своите определени места.
310.
Светлина, топлина, сила
,
УС
, София, 31.3.1940г.,
Англичаните имат шпиони,
французите
имат шпиони, русите имат шпиони, германците имат шпиони, българите имат шпиони, сърбите, американците, турците, гърците, всичките тези хора се развращават едни други и го считат, че е в реда на нещата.
Нито един българин, нито един англичанин, нито един
французин
, нито един германец, нито един русин, нито един американец, нито един китаец, нито един японец, който и да е, който върши престъпление, кракът му няма да стъпи в Божието Царство.
311.
Към съвършенство!
,
ООК
, София, 10.4.1940г.,
Застават там и целия ден
французи
и англичани ги обстрелвали и запазени остават на това място.
312.
Дървото на живота
,
НБ
, София, 14.4.1940г.,
Един такъв англичанин има, един германец, един
французин
, един японец, един китаец, един от Дания, един от Швеция, един от Норвегия, един е във Финландия и т.н.
313.
Каквото попросите
,
НБ
, София, 21.4.1940г.,
Германците са християни,
французите
са християни, англичаните са християни, русите са християни, но всички се бият. Защо?
314.
Сгъстяване, разредяване и разширяване
,
ООК
, София, 24.4.1940г.,
Мислите ли, че
французите
говорят много добре?
Знаете ли кои бяха първите
французи
, първите българи, първите англичани?
Но тяхното благородство не произтича като у
французите
.
315.
Както ме е Отец въздигнал
,
УС
, София, 28.4.1940г.,
Всичките европейски народи и българите и сърбите и
французите
, всичките дигнали по един кръст, отиват към Голгота.
316.
Божественият център
,
ООК
, София, 1.5.1940г.,
Французите
, русите, българите, всичките старите тефтери държат.
317.
Математическо отношение и геометрическо положение
,
НБ
, София, 5.5.1940г.,
И за англичаните е същото, и за
французите
.
318.
Здравословно гледище
,
УС
, София, 12.5.1940г.,
Каква е разликата между германците и англичаните, и
французите
като хора?
На англичанина, на
французина
, на всички народи и на всеки един човек, законът е все един и същ.
319.
Станало раздор
,
НБ
, София, 26.5.1940г.,
Казва: Един ден ще бъде туй, че българи, сърби, руси, германци, англичани,
французи
, американци, всички, които съществували, ще ги събере Господ на едно място и ще ги съблече от всичките дрехи, с които са били облечени, ще ги размеси и ще каже: „Ти какъв си?
В оня свят един русин никога не може да направи престъпления, в оня свят един
французин
никога не може да направи едно престъпление.
За един българин не е достатъчно само България, за един англичанин не е достатъчна само Англия, за един
французин
не е достатъчна само Франция, за един германец не е достатъчна само Германия, за един американец не е достатъчна Америка, за един русин не е достатъчна Русия.
Германците се бият за Германия, англичаните се бият за Англия,
французите
се бият за Франция.
320.
Бог е истинен
,
НБ
, София, 2.6.1940г.,
Туй го казвам, както казват
французите
, „ан пасан“.
321.
Четири неща
,
УС
, София, 2.6.1940г.,
Че какво им костува на англичаните, германците,
французите
да коригират един Версайски договор?
322.
Двата закона
,
ООК
, София, 5.6.1940г.,
Във вас сега воюват англичаните, във вас воюват германците, воюват и
французите
, имате и неутрални държави, които се готвят за война.
323.
Животът
,
НБ
, София, 9.6.1940г.,
Един
французин
приближава се до един германец, който е ранен, дига го, извадил манерката и му дава малко ракия да пие.
324.
Свещеното чувство
,
УС
, София, 16.6.1940г.,
Седим някой път да съдим, защо германците, англичаните и
французите
се бият.
325.
Сила и безсилие
,
ООК
, София, 19.6.1940г.,
Французите
се показват като победители.
Не се минаха 20 години и
французите
отиват на същото място, в същото положение.
Целият английски народ се моли Бог да помогне на
французите
, да може да издържат добре изпита да им помогне.
326.
Разбиране на природните закони
,
ООК
, София, 7.8.1940г.,
И както мислят българите, или сърбите, или
французите
, е отчасти право.
327.
Вяра и вярване
,
СБ
,
РБ
,
УС
, София, 11.8.1940г.,
Днес всички народи – германци, англичани, италианци,
французи
, руснаци – се борят за първенство.
328.
Израил и българин
,
СБ
,
РБ
, София, 8.9.1940г.,
Всеки човек, бил той германец,
французин
, англичанин, който се справя със своите мъчнотии, е българин.
329.
В Божественото училище
,
СБ
,
РБ
, София, 22.9.1940г.,
Той казал, че англичаните са силни по вода,
французите
– по суша, а германците – във въздуха.
330.
Най-лесното
,
МОК
, София, 27.9.1940г.,
В Севастополската война разправят за един
французин
.
„Кажи ми какво искаш, да ти услужа.“
Французинът
му разправя, иска мляко да му даде.
„Ти искаш мляко.“ Питам: този
французин
невежа ли беше?
Ти отиваш в природата като този
французин
, как ще те разбере тя?
Ако идеш във Франция и кажеш, че ти е тежко,
французите
какво ще ти кажат?
Ако
французинът
дойде и ти каже, че му е тежко на френски, няма да го разбереш.
331.
Словото стана плът
,
НБ
, София, 27.10.1940г.,
И англичаните се съдят, и германците се съдят и
французите
се съдят и русите се съдят и американците се съдят, няма народ, който да не се съди.
332.
Дете, възрастенъ и старъ / Дете, възрастен и стар
,
ООК
, София, 30.10.1940г.,
Азъ съ мисъльта си може да накарамъ единъ
французинъ
да ми отговори, безъ да му говоря на френски.
Ще се намѣря въ положението на онзи
французинъ
въ Севастополската война, (който) билъ въ Варненско, въ едно село българско, (и) говорѣлъ на единъ старъ българинъ на френски, искалъ му нѣщо.
“ Той (
французинътъ
) направилъ единъ крѫгъ.
Та казвамъ: Ние, като правимъ упражнението, си дигаме рѫцетѣ нагоре, като
французина
, за да ни разбератъ отъ невидимия свѣтъ.
Аз с мисълта си може да накарам един
французин
да ми отговори, без да му говоря на френски.
(втори вариант)
Ще се намеря в положението на онзи
французин
в Севастополската война, (който) бил във Варненско, в едно село българско, (и) говорел на един стар българин на френски, искал му нещо.
(втори вариант)
“ Той (
французинът
) направил един кръг.
(втори вариант)
Та казвам: ние, като правим упражнението, си вдигаме ръцете нагоре като
французина
, за да ни разберат от невидимия свят.
(втори вариант)
333.
Три седмици
,
ООК
, София, 6.11.1940г.,
Той
французинъ
ли е, не е ли българинъ?
Той
французин
ли е, не е ли българин?
(втори вариант)
334.
Обработване
,
МОК
, София, 22.11.1940г.,
Като завъртиш радиото хубаво, и англичанинът говори много хубаво, и
французинът
говори много мекичко, и българинът.
335.
Божествена мярка
,
УС
, София, 29.12.1940г.,
Вие по някой път навярно правите онази погрешка, която са направили група
французи
.
336.
Трезво гледане
,
УС
, София, 12.1.1941г.,
Един
французин
отишъл в колониите, забогатял, не се оженил.
337.
Метафизични разсъждения
,
МОК
, София, 24.1.1941г.,
Българинът има особен брой, англичанинът има особен брой,
французинът
има особен брой.
338.
Благословен!
,
НБ
, София, 9.2.1941г.,
И германците искат да осигурят своите работи, и англичаните искат да осигурят своите работи, и русите искат да осигурят своите работи, и
французите
.
339.
Да не оскудее твоята вяра
,
НБ
, София, 16.2.1941г.,
Всеки англичанин, всеки
французин
, всеки русин – да не остане нито едно същество в света, което да не приложи този закон.
340.
Мир вам
,
НБ
, София, 2.3.1941г.,
Идва един
французин
във Варна, във време на Севастополската война.
Най-после
французинът
с движение на ръцете и пръстите си и българинът разбрал, че той иска мляко.
341.
Да дойде при мене
,
УС
, София, 27.4.1941г.,
Може да идеш във Франция и да се разговаряш с някой
французин
, но има и преводчик.
342.
Качване и слизане
,
ООК
, София, 4.6.1941г.,
Ако сте
французинъ
, ще намѣрятъ нѣкой
французинъ
.
Ако сте
французин
, ще намерят някой
французин
.
(втори вариант)
343.
Единствената сила
,
УС
, София, 8.6.1941г.,
Французите
имат достойнство, затуй е ударението на третия слог в трисложните думи.
344.
Зората на живота
,
СБ
, София, 27.8.1941г.,
Ако искаш да влезеш в съобщение с
французите
, или ти трябва да знаеш френски, или
французинът
трябва да знае български.
(втори вариант)
Може и българинът да знае френски, може и
французинът
да знае български.
(втори вариант)
Французинът
от уважение към българина ще говори български и българинът от уважение към
французина
ще говори френски и двамата ще покажат уважение едновременно.
(втори вариант)
345.
Правилно дишане / Дишането
,
СБ
, София, 29.8.1941г.,
Един
французин
отива в Париж и искал да посети тази прочутата черква “Нотър дам”.
(втори вариант)
346.
Служение с Любов / С любов
,
СБ
,
УС
, София, 31.8.1941г.,
Всички останали – българи,
французи
, германци, англичани, руснаци, ако не любят Бога, повече ще се заробят.
Англичани,
французи
, руси, германци всички ще изчезнат, и земята ще изчезне един ден, и слънцето ще изчезне, и него няма да го има.
(втори вариант)
347.
Да ценим живота
,
ООК
, София, 5.11.1941г.,
Защо
французите
са взели този n?
348.
Да обичаш и да те обичат
,
УС
, София, 16.11.1941г.,
Влиза един
французин
в една английска гостилница, вижда, че има един опечен бут, вижда, че яденето е много хубаво опечено.
Французинът
казва: „Бон, бон.“ Англичанинът казва: „Не е бон, но това е ядене.“ На английски бон значи кост.
Англичанинът разбира съвсем друго, а
французинът
иска да каже, че е хубаво опечено.
Вие, като влезете в небето, като
французина
и англичанина няма да се разбирате: единият ще казва бон, което на английски значи друго.
349.
Ново възпитание
,
МОК
, София, 28.11.1941г.,
Събират се един
французин
, един германец, един англичанин и един русин.
Французинът
отишъл да види какво пишат вестниците.
Англичанинът е на място, германецът е на място,
французинът
е на място и русинът е на място.
Вие или сте
французин
, или сте германец, или сте англичанин, или сте руснак.
350.
Божии блага
,
ООК
, София, 24.12.1941г.,
Някой
французин
слушал за Нотр-Дам в Париж и отишъл да види какво е Нотр-Дам.
351.
За добро е
,
ООК
, София, 14.1.1942г.,
Ходи в Париж, прочу се, натръшка
французите
и всичките.
352.
Млад, възрастен и стар
,
ООК
, София, 21.1.1942г.,
Биен (bien (фр.) – добре), казва
французинът
.
353.
Дигни одъра си!
,
НБ
, София, 1.2.1942г.,
На второ място идват славяните, те имат 21 милиона земя, на трето място идват
французите
, на четвърто място идват Съединените Щати.
354.
Врата на Любовта
,
НБ
, София, 10.5.1942г.,
Гледа какво правят
французите
във Франция.
355.
Скръб и радост
,
МОК
, София, 2.10.1942г.,
Французинът
не мисли като българина, той като произнесе думата "биен", мисли за ядене.
Има едно различие, виждаме как
французинът
разбира доброто и как българинът разбира доброто.
За
французина
"биен" означава "има ли нещо за ядене".
Французинът
казва: Има ли нещо за ядене?
За
французина
"В" е ядене, за българина "В" е никнене.
356.
Неможко и можко
,
МОК
, София, 16.10.1942г.,
Защо
французите
вместо нашия "ер", имат "е"?
357.
Бъдете съвършени
,
НБ
, София, 1.11.1942г.,
Аз съм слушал англичани,
французи
, германци, китайци съм слушал, японци, руси съм слушал.
Слушал съм англичани,
французи
, германци, китайци, японци, руси, но има много тънкости в произношението.
(втори вариант)
358.
Разумни отношения
,
ООК
, София, 4.11.1942г.,
Аз съм българин – имаш да даваш на българите; аз съм англичанин – имаш да даваш на англичаните; аз съм турчин – имаш да даваш на турците; аз съм
французин
– имаш да даваш на
французите
.
Англичаните и
французите
заповядват, не му дават да си казва мнението, а българите не му запрещават.
Французите
казват: „Воала“.
359.
Ще ви се изявя
,
НБ
, София, 8.11.1942г.,
Сега, аз съм изучавал говора и на
французи
, и на англичани, и на германци, и на българи, и на руси, и на японци, и на италианци, и на всички им липсва нещо в говора.
Французите
имат 15 милиона – и те можеха да отделят 3 милиона най-малко.
И те за
французите
държат.
360.
Да благодарим
,
ООК
, София, 25.11.1942г.,
Някой път
французите
казват, какво искат да кажат
французите
: „tout fait“.
361.
Три неща
,
ООК
, София, 16.12.1942г.,
На някой
французин
говориш му френски, разбира те човекът, но ако му говориш на български, казва: „Какво искаш, господине?
“ Във време на Севастополската война, минали
французи
в България, не знаят български.
Един
французин
искал мляко да си купи от един българин, но му говори, нищо не разбира българинът.
На
французина
ако му говориш по български, е несвързано; на българина ако му говориш по френски, е несвързано.
362.
Пътят на праведния
,
НБ
, София, 3.1.1943г.,
Някои мислят, че в света англичаните са виновати, някои мислят, че
французите
са виновати.
Французите
че са виновати, виновати са.
363.
Умити в Любовта
,
НБ
, София, 14.2.1943г.,
В миналата война изчисляват (във войната от 1914 година между англичани, германци,
французи
), имало хора, които, като излизали на позицията, играели, не ги ловили куршумите.
364.
Човешка, ангелска и Божествена Любов
,
ООК
, София, 3.3.1943г.,
Ако разгледаме гърците и
французите
, те си приличат.
365.
На първо място
,
УС
, София, 21.3.1943г.,
Връща се един
французин
във Франция, в Париж.
366.
В царството си
,
НБ
, София, 23.5.1943г.,
Французинът
разбира: туй, което прехожда.
367.
Най-разумният акт
,
ООК
, София, 23.6.1943г.,
Българинът има думата градина,
французинът
няма градина, той казва жарден.
Този
французин
бил от селата някъде и гледа всичките хора следят престъплението, всички са го видели как се извърши, и когато съдят на сцената, никой не казва, всички мълчат.
368.
Четирите струни
,
УС
, София, 11.7.1943г.,
Нито един англичанин, нито един русин, нито един
французин
не е превел правилно звука куку.
369.
Второ отделение
,
НБ
, София, 18.7.1943г.,
Попитайте един
французин
– и той не знае.
370.
Ден на любовта
,
СБ
,
РБ
, София, 22.8.1943г.,
Един млад, красив
французин
често се подигравал с една стара баба.
371.
Новото в живота
,
СБ
,
РБ
, София, 22.8.1943г.,
Разправя един
французин
, който ходил в топлите места.
Един
французин
описва една от своите опитности в топлите страни.
(втори вариант)
372.
Блаженствата
,
СБ
,
РБ
, София, 5.9.1943г.,
Като знаеш френски, ще научиш хубавите работи на
французите
, но като знаеш френски, ще научиш и лошите думи.
(втори вариант)
373.
Ценни неща
,
НБ
, София, 31.10.1943г.,
Ако разгледате черепа на
французина
и на гърка, ще видите, че много си приличат.
374.
В Негово име
,
НБ
, София, 14.11.1943г.,
Не само българите, но всички народи – англичани, американци, руснаци,
французи
, германци, италианци, сърби, черногорци – всички ще бъдат на местата си.
Не е въпрос да се отречеш от себе си, но ако си българин, да станеш истински българин; ако си англичанин, руснак,
французин
, или от каква и да е народност, трябва да бъдеш истински човек.
375.
Благата в живота
,
ООК
, София, 8.12.1943г.,
Изучавали сте тия езици и се разбирате с
французите
, с немците, с англичаните.
376.
Най-великата наука
,
УС
, София, 12.12.1943г.,
Същото се отнася и до англичаните,
французите
, италианците, руснаците и японците.
377.
Възприемане и предаване/Сито и дармон
,
УС
,
СБ
, София, 2.1.1944г.,
Във Франция ще учиш това, което
французите
са създали.
Ако живееш във Франция, ще учиш туй, което
французите
са създали.
(втори вариант)
378.
Като малките деца / Като децата
,
ИБ
,
ПС
, София, 12.11.1944г.,
Вие говорите български, говорят френски
французите
.
Попитайте един
французин
, как се е образувала френската реч, не знае.
Българите говорят български,
французите
– френски.
(втори вариант)
Запитайте някой
французин
, как се е образувала френската реч, ще отговори, че не знае.
(втори вариант)
379.
Постижения / Постижение
,
ИБ
,
ПС
, София, 8.12.1944г.,
Един
французин
измислил едно изнамерване, че всичките хора, които страдат от захарна болест, мухите кацат по тях.
От ред наблюдения, един
французин
дошъл до заключението, че мухите кацат особено много върху болни от захарна болест.
(втори вариант)
380.
Разумна икономия / Нова земя
,
ИБ
,
ПС
, София, 10.12.1944г.,
Нали един
французин
открил, че всичките ония хора, които страдат от захарна болест, мухите от сладката пот искат да вземат.
381.
Първата сестра
,
НБ
, , 8.5.1921г.,
Аз съм привеждал този пример, дето един
французин
, като се оженил, първата година дал на жена си 3000 целувки, втората година – 2000, а след пет години нямало вече никакви целувки.
НАГОРЕ