НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
289
резултата в
199
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Стари и нови мехове
,
НБ
, , 25.7.1915г.,
„Учени сме.“ – Ама в какво седи вашата
ученост
?
2.
Отдайте Божието Богу
,
НБ
, София, 31.12.1916г.,
Твоята
ученост
не ти отваря път към Христа.
3.
Трите положения
,
НБ
, София, 7.7.1918г.,
Мнозина търсят смисъла на Живота в силата, в красотата, в богатството, в
учеността
, но и при тези придобивки смъртта ги дебне и отнася със себе си.
Мнозина търсятъ смисъла на живота въ силата, въ красотата, въ богатството, въ
ученостьта
, но и при тѣзи придобивки смъртьта ги дебне и отнася съ себе си.
(втори вариант)
4.
Двете жени
,
НБ
, София, 11.8.1918г.,
Суеверният разчита на преходните блага в живота – на богатство, на
ученост
, на сила.
Суевѣрниятъ разчита на преходнитѣ блага въ живота — на богатство, на
ученость
, на сила.
(втори вариант)
5.
Скритият квас
,
НБ
, София, 25.8.1918г.,
Богатството и
учеността
не са съществени неща в живота.
Богатството и
ученостьта
не сѫ сѫществени нѣща въ живота.
(втори вариант)
6.
Господ му рече
,
НБ
, София, 6.4.1919г.,
Учеността
, богатството, това са титли, които нищо не допринасят.
Учеността
, богатството, това са титли, които нищо не допринасят.
(втори вариант)
7.
Що казва Духът
,
НБ
, София, 29.2.1920г.,
Ако казвате, че съм учен, а не мога да ви помогна, да ви излекувам, де остава моята
ученост
?
Ако минавам за учен, а не мога да дам никому никакви наставления за лекуване, де е моята
ученост
?
(втори вариант)
8.
Братя и сестри на Христа
,
НБ
, София, 19.10.1921г.,
„Аз съм учен“, а няма никаква
ученост
.
9.
Необятната любов / Необятната любов
,
ООК
, София, 18.5.1922г.,
Утре ще изгубиш богатството, силата, здравето,
учеността
и светостта си и ще те изхвърлят навън като непотребна вещ.
(втори вариант)
10.
Какво ще срещне ученикът на пътя? Правила и мерки за избягване на всички погрешки
,
ИБ
, В.Търново, 17.8.1922г.,
" По-голяма
ученост
, то е богатство.
11.
Правила и мерки за избягване на всички погрешки
,
СБ
, В.Търново, 27.8.1922г.,
По-голямата
ученост
е богатство.
12.
Предназначение на слънцето, луната и звездите
,
МОК
, София, 14.2.1923г.,
Човек трябва да знае, че зад топлината някъде седи студът; зад светлината седи тъмнината; зад доброто седи злото; зад
учеността
седи невежеството.
13.
Житно зърно / Житното зърно
,
МОК
, София, 11.4.1923г.,
Ако по това знание се съди за
учеността
на човека, тогава наистина този човек не е невежа.
14.
Отношение на природните сили / Отношение на природните сили към човешката душа
,
МОК
, София, 30.5.1923г.,
Защото външната
ученост
или
неученост
не подразбира още култура на душата.
15.
Който има уши
,
НБ
, София, 11.11.1923г.,
Може би след няколко хиляди години тия същите учени хора, които сега минават за големи капацитети, те сами ще се поусмихнат на своята съвременна
ученост
.
16.
Бог на живите
,
НБ
, София, 18.11.1923г.,
И мнозина отиват със своята
ученост
при Бога.
17.
Да възлюбиш Господа
,
НБ
, София, 18.5.1924г.,
Човек може да е учен, може да е прост, но същината му не е нито в
учеността
, нито в неговата простота.
Как ученият ще прояви своето знание и
ученост
, ако извадите очите му, повредите ушите или отрежете езика, носа му?
18.
Възможности и прояви на Любовта
,
КД
, София, 22.10.1924г.,
Казвате: „Аз не искам да се уча.“ И науката казва: „И аз
ученост
няма да ти дам.“ - „Аз не искам да любя.“ И сърцето казва: „И аз любов няма да ти дам.“ Казвате: „Воля не ми трябва.“ И волята казва: „Нищо няма да направиш без мене.“ А щом внесете какъвто и да е акт във волята, ума или сърцето, веднага ще има съответно действие в самия вас.
19.
Азъ Те познахъ / Аз Те познах
,
НБ
, София, 1.2.1925г.,
Ученостьта
му не седи въ тия книги.
Е, сега, какво разбирате съ вашата
ученость
отъ всичко това?
Вашата
ученость
е въ състояние да забърка ума на всѣкиго.
Учеността
му не седи в тия книги.
(втори вариант)
Е, сега, какво разбирате с вашата
ученост
от всичко това?
(втори вариант)
Вашата
ученост
е в състояние да забърка ума на всекиго.
(втори вариант)
20.
Чудните предположения
,
МОК
, София, 1.2.1925г.,
Най-после не мислете, че при голямата
ученост
човек може да придобие нещо.
Голямата
ученост
представлява голямо, предпотопно дърво, високо сто-двеста метра и широко петдесет метра в диаметър.
21.
Послѣдното мѣсто / Последното място
,
НБ
, София, 15.2.1925г.,
По обѣдъ, вториятъ автоматъ му казвалъ: господарю, ти си най-учениятъ човѣкъ въ свѣта, като тебе нѣма другъ, използвай своята
ученость
!
Ученъ бѣхъ, но не можахъ да използвамъ своята
ученость
, тя не можа да се увеличи.
Използва ли своята
ученость
?
Че е ученъ, разбирамъ но въ какво отношение трѣбва да използва своята
ученость
?
По обед, вторият автомат му казвал: Господарю, ти си най-ученият човек в света, като тебе няма друг, използвай своята
ученост
!
(втори вариант)
Учен бях, но не можах да използвам своята
ученост
, тя не можа да се увеличи.
(втори вариант)
Използва ли своята
ученост
?
(втори вариант)
Че е учен, разбирам, но в какво отношение трябва да използва своята
ученост
?
(втори вариант)
22.
Рѫката сѫблазнява / Ръката съблазнява
,
НБ
, София, 5.4.1925г.,
Добрѣ, покажи своята
ученость
!
Сега, нѣкои ученици, съ своята
ученость
, казватъ: да ни се открие Учительтъ, да Го познаемъ.
- Добре, покажи своята
ученост
!
(втори вариант)
Сега, някои ученици, със своята
ученост
, казват: Да ни се открие Учителя, да Го познаем.
(втори вариант)
23.
Козативни сили
,
ООК
, София, 18.11.1925г.,
Някой казва: „Искам да бъда учен." В какво седи
учеността
на човека?
24.
Откъде ида
,
НБ
, София, 13.12.1925г.,
Вие сега ще кажете: ние не виждаме никаква
ученост
в тия миди и охлюви.
Аз ви питам: ако един ангел погледне в мозъка на един човек, ще види ли някаква
ученост
?
Пък и вие, ако разтворите вашия мозък, ще видите ли някаква
ученост
?
25.
Нашето място
,
ООК
, София, 3.2.1926г.,
Казвате: „Ние сме учени хора."
Учеността
е качество на Слънцето.
любов, де е вашата практичност, де е вашата
ученост
?
26.
Изразително лице / Красивото лице (Изразителното лице)
,
МОК
, София, 21.2.1926г.,
Като се погледнете, един в друг да виждате образ на милосърдие, на разумност, на благородство, на
ученост
.
27.
Природни изрази
,
ООК
, София, 3.3.1926г.,
Тази
ученост
е според разбиранията и изискванията на хората, които живеят на земята.
28.
Да не бъдете съдени
,
СБ
, София, 24.8.1926г.,
У един учен човек, у един бактериолог, за пример, има наука, има
ученост
, знания, но благодарение на тези микроби, които той изучава.
29.
Човешкият дух
,
ООК
, София, 3.11.1926г.,
Учен е той, но какво ще допринесе неговата
ученост
за човечеството?
30.
Тази притча
,
НБ
, София, 26.12.1926г.,
Когато се говори за
учеността
на хората, и тя бива в ограничени размери.
31.
Малката мисия
,
МОК
, София, 2.1.1927г.,
Какво ще постигне с тази
ученост
, той не иска да знае.
Безпокои ли се за своята
ученост
, той изпада в противоречия и влиза в света на плоскостта, запример, в квадрата.
32.
За тяхното неверство
,
НБ
, София, 6.2.1927г.,
Христос днес няма да се чуди нито на съвременната музика, нито на съвременното изкуство, нито на
учеността
на съвременните хора, но ще се чуди на голямото им неверство.
33.
Праведният
,
НБ
, София, 20.2.1927г.,
Радвайте се на
учеността
на другите, като на ваша
ученост
!
34.
Спасителни положения
,
ООК
, София, 16.3.1927г.,
Чакат да дойдат някои да признаят тяхната
ученост
.
35.
Раб и син
,
НБ
, София, 17.4.1927г.,
Обаче, когато главата на човека почва да оголява, и това е лош признак, който говори не за
ученост
, а за умствено подивяване.
36.
Постъпки
,
ООК
, София, 25.5.1927г.,
Най-после, той се уморява да се бори, да преодолява и се отказва от всичко: Не искам вече нито богатство, нито
ученост
, нито сила — да става, каквото ще.
37.
Дойде на себе си
,
НБ
, София, 12.6.1927г.,
Той може да стане учен и да изгуби
учеността
си.
38.
Явно говорих
,
СБ
, София, 24.8.1927г.,
– „Ти направи много голяма погрешка.“ – – „Тъй е, аз зная, че направих голяма погрешка, но като оздравея, ще се заема да я изправя и на нейно място ще туря една хубава добродетел.“ – „Ти ми каза обидна дума, с която ме ухапа.“ – „Да, така е, като ме срещнете след време, моят език ще бъде толкова мек, че като ви кажа една сладка дума, няма да остане никакъв спомен от първата.“ – „Ти си малко недодялан.“ – „Тъй е, но след време ще бъда тъй одялан, че ще ми се чудите.“ – „Ти си прост човек.“ – „Така е, но след време ще бъда толкова учен, че вие ще се радвате на моята
ученост
.“
39.
Оскърбените
,
НБ
, София, 25.9.1927г.,
Едно време, когато науката не е била толкова напреднала, хората си служили с отрови, които действали бързо, както действат отровите на змиите, но днес, при голямата
ученост
, хората си служат с отрови, които действат бавно.
40.
Посред тях
,
НБ
, София, 30.10.1927г.,
Красотата,
учеността
са условия на живота, които човек трябва да знае, как да постигне.
41.
Изново
,
НБ
, София, 4.3.1928г.,
В Англия, на всички учени, свършили по философия, право, богословие, прибавят към името им частицата „дий", като отличие на
ученост
.
42.
Славата человеческа
,
НБ
, София, 1.4.1928г.,
Учеността
е придобито богатство, но преди да го е придобил, човек трябва да бъде трудолюбив.
43.
Ще хвърля мрежата
,
НБ
, София, 9.4.1928г.,
– Щастието не седи и в
учеността
на човека.
Учеността
е външен процес, едно от условията за придобиване на щастието.
44.
Добри и лоши условия
,
ООК
, София, 2.5.1928г.,
Ученият пък постоянно мисли за глупавия, за невежия и след време изгубва
учеността
си.
45.
Роден от Бога
,
МС
, София, 8.7.1928г.,
Коя е вашата норма, чрез която определяте
учеността
на човека?
46.
Дадено по нещо
,
ООК
, София, 7.11.1928г.,
Щом държи положителни мисли в себе си, той ще възстанови паметта си и
учеността
му ще дойде до 72 удари.
47.
Не противи се на злото / Основнитѣ идеи на Викторъ Хюго и Толстой въ „Клетницитѣ“ и „Война и миръ“ (продължение)
,
МОК
, София, 23.11.1928г.,
В какво седи тази
ученост
?
(втори вариант)
Но тъй, както сега схващате некога
учеността
, това е неправилно схващане.
(втори вариант)
48.
Методи за наблюдения / Методи за наблюдения. Обикновени и научни
,
МОК
, София, 21.12.1928г.,
Следователно, чуете ли, че някой говори за
ученост
за доброта, а не прилага нещата, той не може да бъде нито учен, нито добър.
49.
Вторият ден
,
ООК
, София, 2.1.1929г.,
Учеността
не зависи от силната памет.
Някой чете много и лесно запомня, но това е повествуване, не е
ученост
.
Да преповтаряш четеното, както певицата изпява една песен, това още не е
ученост
.
50.
Закон за възможности – закон на опуленс
,
ООК
, София, 9.1.1929г.,
Окултистите го наричат закон на радости и на скърби, на щастие и на нещастие, на
ученост
и на невежество, на богатство и на сиромашия, на здраве и на болест.
51.
Знайно и незнайно
,
ООК
, София, 30.1.1929г.,
Двама души си отговарят в
учеността
си, ако и двамата самостоятелно могат да правят научни изследвания.
52.
Магическата пръчица
,
МОК
, София, 8.2.1929г.,
Ако е учен, иска да го ценят заради
учеността
му; ако е стар, заради старостта му и т. н.
53.
Форми в природата / Истинската реалност
,
ООК
, София, 20.2.1929г.,
Това показва, че понятията за добро, за
ученост
, за сила са относителни, а не абсолютни величини.
54.
Той е реченият
,
НБ
, София, 7.4.1929г.,
Радостта и скръбта, доволството и недоволството,
учеността
и невежеството, това са контрастите в живота, това е Йоан Кръстител.
55.
Наклали огън
,
НБ
, София, 21.4.1929г.,
Питам: колко души има, които от създаването на света досега са запазили своето богатство и своята
ученост
?
И богатството и
учеността
са временни неща.
56.
Външни и вътрешни методи
,
МОК
, София, 3.5.1929г.,
Както не можете да разделите числото пет на две, на три и на четири без остатък, така има въпроси, които не се разрешават нито с богатство, нито със сила, нито с
ученост
.
57.
Огън да запаля
,
НБ
, София, 2.6.1929г.,
Учеността
, културата, цивилизацията, както и религията не разрешават още въпросите на живота.
58.
Който слуша моите думи
,
НБ
, София, 4.8.1929г.,
Слабият човек иска да бъде здрав, красив, учен, но какво нещо е красотата,
учеността
и здравето и как ще го постигнат, не знаят.
59.
Промени в света
,
ООК
, София, 7.8.1929г.,
– И
учеността
не разрешава въпросите на живота.
60.
Линиите на природата
,
СБ
, София, 27.8.1929г.,
Ако Го познаеш в невежеството, познай Го и в
учеността
!
61.
Служене, почит и обич
,
МОК
, София, 30.8.1929г.,
То показва, на какво се дължи тежестта на човека – на парите, или на неговата способност и
ученост
.
62.
Крадецът и пастирят / Да имат живот
,
НБ
, София, 1.9.1929г.,
Кое е за предпочитане: трудолюбието или мързелът,
учеността
или невежеството?
63.
Стотникът
,
НБ
, София, 8.9.1929г.,
Така може да се провери богатството,
учеността
, силата на човека.
64.
Здраве, богатство и учение / Здраве и злато (Здраве, богатство и учение)
,
МОК
, София, 25.10.1929г.,
Да придобие човек известна
ученост
, това значи, да дойде до някакъв резултат.
Обаче, онзи, който разбира тия сили, знае, че и парите, и здравето, и
учеността
се нуждаят от нещо.
65.
Източници на живота
,
ООК
, София, 30.10.1929г.,
Учеността
се определя първо от вложените дарби и способности в човека.
66.
Вкисване
,
ООК
, София, 6.11.1929г.,
Ако под думите
ученост
и богатство разбирате онова знание и онова богатство, които обикновените хора имат, те не заслужават усилия, за да ги придобивате.
67.
Влязоха в ладията
,
НБ
, София, 24.11.1929г.,
Не е лошо да се стреми човек към богатство,
ученост
и сила, но той трябва да знае, че то не е реално.
68.
Което става
,
ООК
, София, 4.12.1929г.,
Обаче, нито духовността, нито
учеността
, нито добродетелта са присъщи качества на човека.
69.
Смени в природата / Двете смени в природата
,
МОК
, София, 13.12.1929г.,
Тъй щото, човек неизбежно трябва да мине през богатство и сиромашия, през
ученост
и невежество, през ситост и глад, като смени в природата.
70.
Имам власт
,
НБ
, София, 22.12.1929г.,
Не говорете за вашата
ученост
и святост.
Ако отидете на небето, с вашата
ученост
и святост нищо не можете да направите.
От това, което можете да направите за тях, ще се определи вашата
ученост
и святост.
71.
Собственик и наемател / Отличителна черта на наемателя и собственика
,
МОК
, София, 27.12.1929г.,
Учеността
не се постига в един живот.
Леност и почивка са две различни състояния, както
ученост
и учение.
Учеността
е резултат на учението.
Учеността
е резултат на учението.
(втори вариант)
72.
Опитната школа
,
ООК
, София, 22.1.1930г.,
Някой път
неучеността
е за предпочитане, отколкото да бъдеш учен.
(втори вариант)
73.
Богове сте
,
НБ
, София, 26.1.1930г.,
Ученият трябва да работи, да увеличава своята
ученост
.
Професорът трябва да увеличава своята
ученост
.
(втори вариант)
74.
Аз съм / Аз съм, не бойте се!
,
НБ
, София, 2.2.1930г.,
От това, което ученият е писал, ние съдим за неговата
ученост
.
Само там той ще може да сравни какво представят неговата
ученост
и неговото знание, неговата музика и неговото изкуство.
Нима тезата, съчинението на един ученик, който се е учил, това не показва неговата
ученост
?
(втори вариант)
75.
Разумност и доброта / Разумност, доброта и здраве
,
МОК
, София, 21.2.1930г.,
Някой минава за философ, за адепт, за учен, но след няколко години изгуби философията,
учеността
, адептството си.
Това показва, че нито
учеността
, нито философията, нито адептството на този човек са истински.
76.
Закони на доброто / Доброто и времето
,
МОК
, София, 28.2.1930г.,
Учеността
е въпрос на неговото усилие.
(втори вариант)
77.
С благост и Истина
,
НБ
, София, 16.3.1930г.,
Например, каже ли някой за себе си, че е учен, той трябва да има знания, които да отговарят на неговата
ученост
.
Ако човек става учен впоследствие, неговата
ученост
е присадка на живота му.
78.
Господар на съботата
,
НБ
, София, 13.4.1930г.,
– В какво се заключава нейната
ученост
?
79.
Добрият ден
,
ООК
, София, 14.5.1930г.,
Видите ли, че някой учен яде по няколко пъти на ден свинско месо, предварително можете да знаете, каква ще бъде неговата
ученост
.
80.
Стойност на нещата / Постоянна цена
,
ООК
, София, 21.5.1930г.,
В какво седи сега
учеността
на човека?
(втори вариант)
81.
Точност
,
ООК
, София, 4.6.1930г.,
И
учеността
е вътрешно качество.
82.
Влияние на светлината и топлината върху човека / Вложеното у човека
,
МОК
, София, 11.7.1930г.,
В това отношение
учеността
е колективен процес, резултат на колективна работа.
Учеността
в света, това е едно колективно усилие на много разумни същества, които мислят в една и съща посока.
(втори вариант)
83.
Интуиция / Интуицията - Божественото чувство
,
ООК
,
СБ
, 7-те езера, 23.7.1930г.,
Колкото да е учен, ако човек не може да се ползва от великите блага на живота, неговата
ученост
е временна.
84.
Благословена между жените
,
СБ
,
РБ
, Рила, 17.8.1930г.,
Смисълът на живота не седи в
учеността
, нито в богатството, нито в силата.
Неговата музика или неговата философия, или неговата
ученост
, трябва да са признати от хора, които седят по-високо от него.
85.
Носител на Божиите мисли
,
СБ
,
РБ
, Рила, 19.8.1930г.,
Някой казва: „Искам да съм учен.“ – Човек всякога може да бъде учен, но
учеността
не разрешава въпросите.
86.
Отличителна черта
,
ООК
, София, 10.9.1930г.,
Не е достатъчно само да докажете, че някой човек е учен, но трябва да обосновете неговата
ученост
.
Къде е неговата
ученост
?
Всеки може да каже за себе си, че е учен човек, но къде седи неговата
ученост
?
Ще кажете, че
учеността
е постижение, което все повече се разширява и увеличава.
Такова нещо е
учеността
.
Всеки ден човек прибавя по нещо ново към знанията си, към своята
ученост
.
Тъй че, когато казваме, че
учеността
прави човека съвършен, трябва да знаем за каква
ученост
се говори, за външна или за вътрешна.
87.
Общи и специфични идеи
,
ООК
, София, 17.9.1930г.,
Това не е никаква
ученост
.
88.
Милосърдие и користолюбие / Линиите на милосърдието и користолюбието. Отвесът на правата мисъл
,
МОК
, София, 26.9.1930г.,
Но в дадения случай, вие разбирате
учеността
и учението количествено.
(втори вариант)
89.
Нов мироглед / Мироглед и човекът
,
МОК
, София, 10.10.1930г.,
Адам, който живял в рая и се хранил с най-интелигентните растения и плодове, се отличавал с голяма
ученост
.
90.
Постижими и непостижими неща / Идеалът на великите души! Органически и неорганически сили в природата
,
МОК
, София, 7.11.1930г.,
Има една
ученост
, която просвещава умовете на хората, но има
ученост
, която помрачава съзнанията им.
Човек носи в себе си щастието, силата,
учеността
, но гем и седло има върху себе си, не е свободен.
91.
Езикът на природата
,
МОК
, София, 19.12.1930г.,
Защото ако човек няма тази сила на
ученост
, той не може да бъде учен.
(втори вариант)
92.
Условия и възможности
,
ООК
, София, 31.12.1930г.,
Ако ученият не се сравнява с по-учени от себе си, никога няма да има ясна представа за своята
ученост
; ако силният не се сравнява с по-силни от себе си, всякога ще мисли, че по-голям юнак от него няма.
93.
Смяна на силите
,
ООК
, София, 1.4.1931г.,
Щастието се сменя с нещастието, здравето – с болестта,
учеността
–с невежеството, богатството – със сиромашията и т.н.
94.
Разумност и светлина / Съотношение между разумността и светлината. Спане и тъмнина
,
МОК
, София, 17.4.1931г.,
Да кажем, свършил си 4 факултета и после да пренасяш хляб от една фурна в друга фурна хляб, питам, каква
ученост
има при пренасянето на този хляб от една фурна в друга фурна?
(втори вариант)
Но той трябва да разбира законите, при които добродетелтта се развива; той трябва да разбира законите, при които
учеността
се развива, защото ученият човек само при известни условия може да стане учен; добрият човек само при известни условия може да прояви своята доброта.
(втори вариант)
95.
Човекът на новото
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 19.7.1931г.,
Мнозина вярват в
учеността
на хората, в техните изобретения, и предвид на това забравят истинския авторитет в живота.
96.
Недоказани истини
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 22.7.1931г.,
Казвате, че вярвате в мене, в моята
ученост
, в моята доброта.
97.
Ден на Божието изявление
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 7.8.1931г.,
Или, ако сте добри и учени, а някой каже, че не сте добри и учени, с това губите ли вашата доброта и
ученост
?
98.
Отношение на два закона
,
НБ
, София, 18.10.1931г.,
Има учени, които стоят много високо, но не е въпрос да изпъква
учеността
на хората; на пръв план трябва да се даде ход на великата Истина, която носи спасението на цялото човечество.
99.
Методи за усилване на паметта / Памет. Методи за усилване на паметта
,
МОК
, София, 23.10.1931г.,
В какво трябва да седи
учеността
на един човек?
(втори вариант)
100.
През онези дни
,
НБ
, София, 25.10.1931г.,
Под думата „
ученост
" аз разбирам това знание, което може да освободи човек от всички ограничителни условни на живота.
101.
Изново
,
НБ
, София, 1.11.1931г.,
Майката разправя за
учеността
на своя син.
102.
Правилният тон
,
ООК
, София, 4.11.1931г.,
Ако твоята
ученост
може да ти помогне при всички условия на живота, ти си учен човек.
(втори вариант)
И твоята
ученост
тогава е на мястото си.
(втори вариант)
Но ако твоята
ученост
не можеш да я приложиш и като всички прости хора търсиш този-онзи да те назначи на служба, ти не си учен и твоята
ученост
не е на мястото си.
(втори вариант)
103.
От смърт в живот
,
НБ
, София, 3.1.1932г.,
Искате да станете учен човек, но най-първо, знаете ли какво нещо е
ученост
?
104.
Свободата / Свобода
,
МОК
, София, 15.1.1932г.,
А така, да се товариш със знание, което всеки може да ти вземе и да те бие заради него, това не е знание, не е
ученост
.
105.
Доброто разположение
,
ООК
, София, 17.2.1932г.,
– Какво е
учеността
?
Затова казвам, че невежеството е начало на живота и на знанието, а
учеността
– край на живота и на знанието.
Голяма
ученост
се крие в лисицата.
В заключение на всичко казано за невежеството и
учеността
, повтарям: Ако сте невежи, станете учени.
Не. Каква
ученост
има в нея?
(втори вариант)
Следователно невежеството е начало на живота и на знанието, а
учеността
е край на живота и на знанието.
(втори вариант)
106.
Динамика на живота / Динамическият живот. (Динамиката на живота)
,
ООК
, София, 20.4.1932г.,
Днес си учен, но един ден изгубиш
учеността
си.
Нищо. Ставаш умен, и после пак изгубваш тази
ученост
.
(втори вариант)
107.
Една задача / Задача за самовъзпитание
,
ИБ
,
БС
, София, 2.6.1932г.,
В какво седи богатството му, неговата
ученост
?
Казваме за някого, че е учен човек – в какво седи неговата
ученост
?
(втори вариант)
108.
Живейте разумно
,
НБ
, София, 19.6.1932г.,
Всичкото нещастие произтича все от нас, от нашата голяма
ученост
, от голяма вяра страдаме.
109.
Тънки и дебели линии
,
МОК
, София, 2.9.1932г.,
– Когато говорим някой път за знание, за някой учен човек и
учеността
си има свои форми, и любовта си има свои форми.
(втори вариант)
Но тази е голямата
ученост
на древните гръцки философи.
(втори вариант)
110.
Намерената овца
,
НБ
, София, 2.10.1932г.,
Учени хора, но
учеността
им не може да им помогне.
(втори вариант)
111.
Вътрешните сили / Вътрешни сили в човека
,
ООК
, София, 26.10.1932г.,
Не е за
ученост
сега.
(втори вариант)
112.
Живот и благо
,
МОК
, София, 18.11.1932г.,
В какво седи в случая
учеността
на човека?
(втори вариант)
Учеността
на човека седи в следното.
(втори вариант)
113.
Работа на природата
,
ООК
, София, 4.1.1933г.,
Ако отидете при Бога, с какво ще Го задоволите: със силата, богатството или с
учеността
си?
114.
Економия на енергиите / Икономия на силите
,
МОК
, София, 6.1.1933г.,
Тази
ученост
е свързана пак с материалните работи.
(втори вариант)
Учеността
на човека или гениалността на човека, или талантът е обоснован на много материална база.
(втори вариант)
115.
Умен и справедлив
,
УС
, София, 12.2.1933г.,
“ Не се сравнявай с никого нито по ум, нито по богатство, нито по
ученост
.
116.
А друго падна на добрата земя / А другото падна
,
НБ
, София, 19.2.1933г.,
И после да правиш сравнения - нима това е
ученост
?
(втори вариант)
117.
Голямото и малкото
,
МОК
, София, 3.3.1933г.,
Учеността
ви може да се вземе за постижение; силата ви може да се вземе за постижение - всичко, което можете да свършите, може да се вземе, това са вътрешни постижения, които могат да ви възпитат.
(втори вариант)
118.
Кой ще ви даде вашето
,
НБ
, София, 26.3.1933г.,
Как можеш да съдиш за
учеността
на един човек, който направил една бомба?
Как можеш да съдиш за
учеността
на един човек, който направил една бомба?
(втори вариант)
119.
Домостроителят
,
НБ
, София, 23.4.1933г.,
Онзи свят е разумен свят, изисква се много голяма
ученост
.“ Христос казва така: „Бъдете съвършени.“ Човек трябва да бъде съвършен и по душа, и по дух, и по сърце, и по ум, съвършен трябва да бъде.
Онзи свят е разумен свят, изисква се много голяма
ученост
.
(втори вариант)
120.
Свещената област на живота
,
ООК
, София, 28.6.1933г.,
Каква
ученост
е тази?
В какво седи
учеността
на човека.
(втори вариант)
121.
Придобивките на деня
,
ООК
, София, 29.11.1933г.,
Ти можеш да наследиш чертите на
учеността
, но ти трябва да се учиш толкова години, колкото е учил баща ти.
122.
Законът на молитвата
,
УС
, София, 10.12.1933г.,
Невежество и
ученост
, те са неща относителни в живота.
Вие сте човек с големи постижения, но сте малко нервен и тогава тази святост, това богатство, тази
ученост
ще ги изгубите.
123.
Слушай, сине Мой!
,
НБ
, София, 14.1.1934г.,
Той се смее на голямата
ученост
на професора, понеже той знае хиляди пъти повече от тях.
124.
Стана здрав
,
НБ
, София, 18.3.1934г.,
Не смесвайте, че някой е учен, с неговата
ученост
.
125.
Богат и сиромах
,
ООК
, София, 17.10.1934г.,
Един учен за неговата
ученост
се обича.
126.
Животът е по-драгоценен
,
НБ
, София, 18.11.1934г.,
Жителите на земята са по-невежи, защото там, дето има повече светлина, има повече знания, повече
ученост
; дето има по-малко светлина, има по-малко знания.
127.
Плод стократен
,
НБ
, София, 20.1.1935г.,
Има бомби на гнева, на неверието, на съмнението, на ревността, на
учеността
и като запалите една от тези бомби, тя непременно ще произведе своя резултат.
128.
Отдалечаване и приближаване
,
УС
, София, 10.2.1935г.,
Въпреки
учеността
на хората, те знаят едва една трета от тяхната специалност.
Въпреки
учеността
на хората, те знаят едва една трета от тяхната специалност.
(втори вариант)
129.
Съучастници в благата
,
УС
, София, 24.2.1935г.,
Има смисъл да бъдеш богат, но ако богатството ти бъде благо за цялото човечество; има смисъл да бъдеш здрав и силен, за да помагаш на ближните си; има смисъл да бъдеш учен, но ако приложиш своята
ученост
за доброто на цялото човечество.
Ако сте българин, ще изгубите българщината; ако сте богат, учен, силен, ще изгубите и богатството, и
учеността
и силата си.
130.
Придобиване и задържане / Да се добие и задържи богатството
,
УС
, София, 31.3.1935г.,
Добре е това, но човек трябва да знае, че богатството, силата и
учеността
се придобиват чрез прилагане на търпението и трудолюбието.
За да запазиш здравето, силата,
учеността
си, трябва да бъдеш щедър и чист.
131.
Естествени прояви на Любовта / Естествената любов. (Да бъдем разумни. Добрата постъпка)
,
УС
, София, 14.4.1935г.,
Учеността
, богатството, силата, това са резултати на работата.
132.
Общи погрешки и общи добродетели
,
ООК
, София, 29.5.1935г.,
Невежество и
ученост
са две различни положения.
133.
Сгърбената жена
,
НБ
, София, 23.6.1935г.,
Учеността
е едно условие, невежеството е друго условие.
Но човек, който разбира тези условия, трябва да седи над сиромашията и над богатството, над
учеността
и над невежеството, над доброто и над злото.
134.
На утрешния ден
,
НБ
, София, 7.7.1935г.,
– Да си учен, но да си разумен, защото ще знаеш как да използуваш своята
ученост
.
Ако не си умен, с тази
ученост
ти ще си създадеш най-големите нещастия.
135.
Развързано ще бъде на небето
,
НБ
, София, 14.7.1935г.,
Ето защо нека трудът, нека
учеността
на този човек ви послужат като стимул в живота.
136.
Несъвместими неща
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 16.8.1935г.,
Красота без очи, мъдрост без уши,
ученост
без нос, любов без уста, сила без ръце и доброта без крака са несъвместими неща.
Той създаде човешката мъдрост, човешката
ученост
, човешката любов, човешката сила, човешката доброта, за да Го познават, че е благ.
137.
Ще дойде отвътре
,
СБ
,
РБ
, София, 1.9.1935г.,
Ако някой е учен, силен или свят човек, какво ще ви ползва неговата
ученост
, неговата сила или неговата святост?
138.
Умих се и гледам
,
НБ
, София, 27.10.1935г.,
Учеността
, това е разнообразието в живота, невежеството, това е еднообразието.
139.
Неразбраното
,
МОК
, София, 13.12.1935г.,
Кои са признаците на
учеността
?
140.
Съзнателно говорене
,
МОК
, София, 27.12.1935г.,
В какво седи
учеността
на човека?
Знаете ли в какво седи
учеността
на един маг?
141.
Трите плода
,
ООК
, София, 8.1.1936г.,
Ние на Изгрева сме много учени хора, толкова учени, че някой път от много
ученост
пострадваме.
142.
Не съдете по лице
,
НБ
, София, 12.1.1936г.,
А пък това за светийство, за
ученост
, това са второстепенни работи.
143.
Непроменливи величини / Устойчиви величини
,
УС
, София, 19.1.1936г.,
В какво се заключава неговата
ученост
?
(втори вариант)
144.
Ти кой си?
,
НБ
, София, 26.1.1936г.,
–
Учеността
е само средство.
145.
Тялото на Любовта. Ограничаване и освобождаване
,
ООК
, София, 26.2.1936г.,
Неговата
ученост
не седи в лабораторията му и в книгите му, но в онова широко разбиране, в онова познание, което има за света.
146.
Истинските приятели. Учението като непреривен процес. Новият метод / Новият метод
,
УС
, София, 15.3.1936г.,
Млад, който губи младостта си, е лишен от знание; вярващ, който губи вярата си, няма знание; учен, който губи
учеността
си, няма знание; добродетелният, който губи доброто си, няма знание.
(втори вариант)
147.
Изгрев и залез / Настояще, минало и бъдеще. Изгрев, пълен ден и залез. Прощението! Превод трябва
,
УС
, София, 19.4.1936г.,
Тогава и болест, и здраве, и богатство, и сиромашия; и
ученост
, и невежество, щом е от Бога, ако ние така вярваме, нещата ще се сменят.
148.
Основната мярка
,
ООК
, София, 29.4.1936г.,
Нито моята
ученост
вас може да ви ползва.
149.
Стара и нова българска песен
,
МОК
, Витоша, 1.5.1936г.,
„Виж, казва, колко учен човек е.“
Учеността
се добива в една минута и се изгубва в една минута.
150.
Идете в Галилея
,
НБ
, София, 5.7.1936г.,
Богатството,
учеността
, това са временни пособия, с които хората си служат.
151.
Вътрешна връзка / Вътрешната връзка на живота
,
СБ
, София, 20.8.1936г.,
Нека се запита, какво ще му придаде
учеността
.
152.
Външна и вътрешна любов
,
СБ
, София, 21.8.1936г.,
Когато любовта се проявява външно, човек може да бъде обичан за красотата, за силата, за
учеността
или за богатството си.
153.
Човешко и Божествено / Човешкото и Божественото
,
СБ
, София, 26.8.1936г.,
Някой иска да бъде богат, силен, учен, но нито богатството, нито силата, нито
учеността
са в състояние да осмислят човешкия живот.
Някой иска да бъде богат, силен, учен, но нито богатството, нито силата, нито
учеността
са в състояние да осмислят човешкия живот.
(втори вариант)
154.
Учение и служение / Учение и служене на Бога
,
УС
, София, 17.1.1937г.,
Казвам: Всички сте добри, но не сте проявили своята доброта; всички сте богати, но не сте проявили богатството си; всички сте учени, но не сте проявили своята
ученост
.
155.
Първият и последният
,
УС
, София, 7.2.1937г.,
Определен ли е размерът на добротата, на
учеността
, на силата?
156.
Обичай и познавай! Добър и учен!
,
ООК
, София, 17.2.1937г.,
Доброто се развива от Любовта, а пък
учеността
се развива от познаването.
Когато познавате хората, това значи да се прояви вашата
ученост
.
157.
В начало Бог създаде небето и земята
,
НБ
, София, 7.3.1937г.,
– „Учен човек беше еди-кой си, но сега изгуби
учеността
си.“ – Той е бил позлатен само.
158.
Разумният музикален живот
,
ООК
, София, 5.5.1937г.,
На какво се дължи
учеността
?
159.
Упование на Божественото / Уповай на Божественото
,
УС
, София, 30.5.1937г.,
Ние мислим за спасението, само за нашата
ученост
и пр.
(втори вариант)
160.
Временно и постоянно
,
ООК
, София, 23.6.1937г.,
Той показва своята
ученост
, а онзи, горкият човек, огъва се.
161.
Свободно даване
,
СБ
,
РБ
, София, 22.8.1937г.,
Ако той е силен, радвай се на неговата сила; ако е добър, радвай се на добротата му; ако е учен, радвай се на
учеността
му.
Учеността
на хората в света е относителна.
Има една
ученост
, която никога не губи цената си.
Каква по-голяма
ученост
можете да очаквате от тази?
162.
Любов и безлюбие
,
МОК
, София, 23.8.1937г.,
Например, в какво седи
учеността
на един поет?
163.
Съгласуване
,
МОК
, София, 12.11.1937г.,
И
учеността
е по-силна от невежеството.
164.
Трите пътя
,
УС
, София, 12.12.1937г.,
Всъщност, от голяма
ученост
, този човек прочел писмото и, като разбрал съдържанието му, не може да се помири с него.
165.
Ползата от краката
,
ООК
, София, 22.12.1937г.,
Всеки един от вас има известни възгледи, особено за доброто, за любовта, за вярата, за надеждата, за
учеността
.
166.
В името на Бога!
,
НБ
, София, 20.3.1938г.,
Мислиш, как си попаднал с всичката своя
ученост
, с всичкия свой ум, как си попаднал в тази мрежа.
167.
Речи само реч
,
НБ
, София, 15.5.1938г.,
Колкото по-бързо се движи, толкова повече се увеличава неговата
ученост
.
168.
Основа на здравето
,
ООК
, София, 29.6.1938г.,
Представете си, че вие сте турили на гърба на един вол
учеността
.
И тогава човек ще отговаря за
учеността
на вола.
169.
Здравословни и болезнени състояния
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 10.8.1938г.,
С какво може човек да привлече вниманието на Бога: с
учеността
, с добротата или със силата си?
170.
Обич и преценка
,
ООК
, София, 21.12.1938г.,
Ние не страдаме от много голяма
ученост
.
171.
Иди си с миром
,
НБ
, София, 25.12.1938г.,
Ти искаш да станеш учен и друг някой в този момент се радва на
учеността
си.
От вас зависи
учеността
на другите хора, а от другите хора зависи вашата
ученост
.
172.
Зрелостният изпит
,
УС
, София, 5.3.1939г.,
Питам: Какво ще ви ползва неговата
ученост
?
173.
Новото в живота
,
НБ
, София, 23.4.1939г.,
Но онзи ученик, който не е слушал, когато учителят преподава, не си е научил урока, казва: „Много учен е той.“ Но ако той не учи, какво ще го ползва
учеността
на неговия учител?
174.
Обезсърчение и насърчение
,
МОК
, София, 23.6.1939г.,
Той е учен човек по естествените науки, да кажем голям естественик на насекомите, знае имената на всички насекоми, в туй седи неговата
ученост
, изучава качествата им, първо външната форма, после навиците им в какво седят.
В какво седи
учеността
на този човек?
Или да кажем, един пчелар, в какво седи неговата
ученост
?
175.
Силите и темпераментите в човека
,
НБ
, София, 10.9.1939г.,
Учеността
е богатство, което той е придобил от сиромашията.
176.
Аз, ти, той
,
УС
, София, 17.12.1939г.,
А пък ние сме само проявление на тази
ученост
.
177.
Познаване на великото
,
НБ
, София, 7.1.1940г.,
Ако си учен човек и в своята
ученост
познаеш Бога, ти ще реализираш своите теории.
178.
Здравословно гледище
,
УС
, София, 12.5.1940г.,
Казва: „Той е много учен човек.“ Всичките хора се раждат с възможности, а
учеността
се определя от възможностите, които му са дадени.
179.
На сватба
,
СБ
,
РБ
, София, 28.7.1940г.,
Щом се оженят, той вижда, че стилът е изгубен,
учеността
я няма.
180.
Вяра и вярване
,
СБ
,
РБ
,
УС
, София, 11.8.1940г.,
Хората се раждат учени, добри, но трябва да проявят своята
ученост
и доброта.
181.
Най-добрият учител
,
МОК
, София, 23.8.1940г.,
В какво седи
учеността
на човека?
182.
Човешката мисъл
,
МОК
, София, 6.9.1940г.,
На земята станете учен човек, ще се спре вашата
ученост
.
183.
Любов в трите свята
,
СБ
,
РБ
,
УС
, София, 15.9.1940г.,
В какво се заключава тяхната
ученост
?
184.
Планетни влияния
,
ООК
, София, 16.10.1940г.,
Съвременнитѣ хора, които разглеждатъ
ученостьта
на хората, се спиратъ на външнитѣ нѣща.
Съвременните хора, които разглеждат
учеността
на хората, се спират на външните неща.
(втори вариант)
185.
Дева зачна
,
НБ
, София, 5.1.1941г.,
Учеността
, всичките изкуства които имате са възможности само когато слънцето грее.
Аз бих желал да замените вашата старост с
ученост
.
186.
Правилни съотношения
,
МОК
, София, 16.5.1941г.,
Щом мислиш, че като станеш много учен, ще направиш нещо, ти си излязъл из
учеността
.
Аз създавам
учеността
, аз съм фактор да бъда учен.
Учеността
не е извън мене, аз не съм извън
учеността
.
Учеността
хората после са я създали.
187.
Три възгледа
,
НБ
, София, 6.7.1941г.,
И за
ученост
няма да ви говоря, понеже всички сте учени.
188.
Тя иде / Любовта иде
,
СБ
, София, 25.8.1941г.,
От време навреме само Той изпраща някой човек да ги похвали, да поговори за тяхната
ученост
, за тяхното богатство.
189.
Трите перпендикуляра
,
СБ
, София, 12.9.1941г.,
Какви са вашите лостове, с които разполагате, веднага ще си съставя понятие за вашата физическа
ученост
.
(втори вариант)
190.
Красивото в живота / Лъжа и истина
,
СБ
, София, 19.9.1941г.,
Казвате за друг, че е учен, че знае много, но в какво се заключава неговата
ученост
, пак не знаете.
191.
Буден ум и будно сърце
,
ООК
, София, 1.10.1941г.,
Сега, когато видите един умен човек да изучава, в какво седи неговата
ученост
?
192.
Словото бе Бог
,
НБ
, София, 11.1.1942г.,
Моята
ученост
няма да зависи от тялото, но тялото ще зависи от моята
ученост
.
193.
Бъди верен! / Бъди верна!
,
НБ
, София, 5.4.1942г.,
Ще се пробва вашето търпение, ще се пробва вашия ум, ще се пробва вашата добродетел, ще се пробва вашата
ученост
, ще се пробва вашето знание, ще се пробва вашето изкуство.
Ще се пробва вашето търпение, ще се пробва вашият ум, ще се пробва вашата добродетел, вашата
ученост
, вашето знание, вашето изкуство.
(втори вариант)
194.
Новото в света
,
УС
, София, 17.5.1942г.,
Какво ви ползва тяхната
ученост
или материалът, който се преподава в университета, какво ви ползва, ако не го изучавате?
195.
Добрият живот
,
СБ
,
РБ
, София, 30.8.1942г.,
Ако ученият, професорът или учителят не може да предаде знанието си на двама души, или не може да ги просвети, каква е неговата
ученост
?
196.
Малки възможности
,
СБ
,
РБ
, София, 20.9.1942г.,
В сегашния живот грозотата е за предпочитане пред красотата, невежеството пред
учеността
, сиромашията пред богатството.
197.
Мисъл и здраве
,
МОК
, София, 25.6.1943г.,
В какво седи неговата
ученост
?
198.
Жилища на човешката душа
,
СБ
,
РБ
, София, 27.8.1943г.,
В какво се заключава
учеността
?
199.
Слабият и силният
,
ИБ
,
ПС
, София, 29.10.1944г.,
Аз искам да зная, нормален ли е той, здрав ли е, неговата
ученост
произтича ли от закона на любовта.
(втори вариант)
НАГОРЕ