НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
1000
резултата в
645
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Годишна среща на Веригата, Варна, 1908 г.
,
СБ
, Варна, 22.8.1908г.,
Един от нашите Приятели, които присъстваха лани, сега присъства в Русия и Англия, вторият – в
Турция
, а третият, Христос, който е и ръководител на Веригата, присъства тук.
2.
Годишна среща на Веригата, Варна, 1909 г.
,
СБ
, Варна, 28.8.1909г.,
Например наводнението в Румъния, земетресението в Италия и това, което стана в
Турция
– подобни катастрофи щяха да станат и в България, обаче тя остана незасегната по благословение Отгоре.
3.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1910 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 27.8.1910г.,
За една война между България и
Турция
ще зависи от другите велики сили, които само ако се сритат, може да последва война между България и
Турция
.
И ако се молите и нямате никакви закачки, тогава холерата няма да дойде, също както не дойдоха в България смутовете и революциите, които засегнаха
Турция
и Румъния.
В минало време си бил просто един престъпник — преди три прераждания си бил в Мала Азия между
турците
, заемал си длъжност като турски чиновник, чрез което си положение си правил пакости на християните.
4.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1912 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 6.9.1912г.,
Въпросът с
Турция
е вече свършен.
От невидимия свят правят усилия да освободят България от една война с
Турция
, та затова се впрегна Италия, защото този каиш щеше да го тегли България.
Много от вас мислят, че като пропадне
Турция
, та на България ще потръгне като по мед и масло; а пък аз мисля точно обратното, защото този турчин, който ние искаме да се махне, той е вътре в нас.
Както и да е, въпросът с
Турция
е вече въпрос свършен — тя ще престане да съществува като велика държава.
Например,
турците
ако се обърнат към Христа и заживеят добре, тогава това, което се предсказва за нея, няма да се сбъдне.
Но при сегашните условия
турците
не могат да възприемат Християнството — възможно е да го възприемат само след като изгубят властта си.
5.
Вие сте поканени да работите
,
ИБ
, В.Търново, 24.8.1912г.,
Въпросът с
Турция
е вече свършен.
От невидимия свят правят усилия да освободят България от една война с
Турция
.
6.
Обсадно положение
,
ИБ
, , 6.10.1912г.,
Обаче
Турция
се провини и се оказа, че не е готова да изпълни волята Божия, та затова тя ще си получи своето възмездие.
7.
Назидавайте себе си
,
ИБ
, София, 26.8.1913г.,
И затова, за да освободи душата на един народ, Господ може да направи всичко - ето затова на, Господ подгони прасетата на българите и ги изпрати в гърци и
турци
.
8.
Ето човекът
,
НБ
, София, 29.3.1914г.,
Околните
турци
от тридесет и девет села се събират и се молят за дъжд – и завалява дъжд.
9.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1914 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1914г.,
За
Турция
тоже идат страдания и от тях Англия е, която ще се възползва.
За
Турция
аз съм ви казвал, че тя ще си върви.
Всичките лоши духове, които се бяха събрали в България от Румъния, Сърбия и
Турция
, трябваше, чрез това наводнение, да отидат в Черно море.
– Хич гювенден да й – казват
турците
.[4]
Затова и кротуват засега Гърция,
Турция
и Румъния.
Забележително е, че българите обичат, между ноктите на двата палеца, да ги убиват, докато
турците
я пускат.
Те са эапочнали навсякъде: и в Германия, и във Франция, Англия, Австрия, Русия,
Турция
, Сърбия.
10.
Съборна среща в Търново
,
ИБ
, В.Търново, 31.8.1914г.,
Турция
ще бъде напечена много от Италия, от което Англия ще се възползува.
За
Турция
аз съм ви казвал, че тя ще си върви по свой път.
Всичките лоши духове, които се бяха събрали в България от Румъния, Сърбия и
Турция
, трябваше чрез това наводнение да отидат в Черно море.
11.
Но Син Человечески, кога дойде, дали ще намери вяра на земята
,
ИБ
, Бургас, 23.1.1915г.,
Сърби, гърци,
турци
, румънци - глътнаха по една такава жаба.
12.
Христос ще дойде и ще се прояви
,
ИБ
, Бургас, 3.2.1915г.,
Турция
, ако беше опазила договора (Лондонския за границата Мидия-Енос), по-малко щеше да пострада.
13.
Двамата господари
,
НБ
, , 21.1.1917г.,
Знаете ли как
турците
казват за жена, която се усмихва?
14.
Спасението
,
НБ
, София, 25.2.1917г.,
Тѣзи „философи“ въ вѣрванията си приличатъ на
турцитѣ
, които вѣрватъ, че като дойде Христосъ да сѫди свѣта, всички хора ще измратъ, а ще остане само арахангелъ Михаилъ, на когото Господь ще каже: „Има ли нѣкой по-голѣмъ отъ мене?
(втори вариант)
15.
Чистосърдечните / Чистосърдечнитѣ
,
НБ
, София, 29.4.1917г.,
Като ме слушате, ще кажете: „Господинъ Дѫновъ говори каквото му скимне.“
Турцитѣ
казватъ за човѣкъ, който говори каквото иска, така: „Чокъ билямъ, чокъ...“, т.е.: „Който много знае, много говори, той много страда.“ Сега искамъ да провѣрявате и опитате моята мисъль.
(втори вариант)
16.
Съчетанието (Което Бог е съчетал)
,
ИБ
,
БС
, София, 3.5.1917г.,
Турците
при такива случаи казват за ибрет.
17.
Взимане и даване / Взимане и даване
,
НБ
, София, 6.5.1917г.,
Турците
казват: „Седем ката нагоре, седем ката надолу, няма какво повече да мислим, Господ е наредил така." Това не е правилна логика.
За такива моми и момци,
турците
имат пословица: „Камък, който се търкаля, темел не хваща."
Биха се българитѣ съ
турцитѣ
, защото лоши били
турцитѣ
, изпѫдиха тѣхъ, дойдоха сърбитѣ и гърцитѣ и тѣ лоши, още по-лоши дори.
(втори вариант)
А тѣзи
турци
, сърби, гърци, тѣ сѫ вѫтрѣ у насъ, тѣ сѫ крадцитѣ, за които Христосъ говори, че дойдоха да крадатъ, колятъ и да погубватъ.
(втори вариант)
Турцитѣ
казватъ: „Седемь ката нагорѣ, седемь ката надолу, така е наредено, нѣма какво да се прави.“ И ние често казваме: „Господь е създалъ така свѣта и трѣбва да се примиримъ.“ Това не е прогресъ и такова разсѫждаване не е правилно.
(втори вариант)
Турцитѣ
казватъ на тази дума „кара“, „карасъ“, съ коренъ сѫщо какъвто е този на индийската дума „карма“ или както ние казваме „сѫдба“.
(втори вариант)
Турцитѣ
иматъ за случая една хубава пословица: „Камъкъ, който се търкаля, темелъ не хваща.“ […] (въ оригинала е оставенъ единъ празенъ редъ, вероятно е пропуснатъ текстъ.)
(втори вариант)
18.
Бог е съчетал / Богъ е съчеталъ
,
НБ
, София, 13.5.1917г.,
А сега всички правовѣрни, азъ разбирамъ подъ правовѣрни и християни, и мохамедани, и будисти, и православни, и евангелисти, и католици, и
турци
, и баптисти, и сѫботяни, казватъ: „Ние сме православни – ние носимъ скинията.“ А Христосъ, Който иде, казва: „Дайте си всички частитѣ да съградимъ тази велика Божествена скиния и всички заедно да се помолимъ на Бога въ духъ и истина.“ Да не разваляме това, което Богъ е съчеталъ, да не разваляме тази велика Божествена любовь, която живѣе въ нашитѣ души.
(втори вариант)
19.
Дали може
,
НБ
, София, 10.6.1917г.,
Българите прекараха робство под
турците
и гърците, но придобиха нещо ценно – издръжливост.
Българитѣ прекараха робство подъ
турцитѣ
и гърцитѣ, но придобиха нѣщо ценно — издържливость.
(втори вариант)
20.
Радостни и търпеливи
,
НБ
, София, 21.7.1918г.,
Турците
, обаче, вземат външните прояви за истински, и сами си създават неприятности.
Турцитѣ
, обаче, взиматъ външнитѣ прояви за истински, и сами си създаватъ неприятности.
(втори вариант)
21.
Като чуха
,
НБ
, София, 17.11.1918г.,
В турско време
турците
влизаха в богати български къщи и, за да ги заставят да кажат къде са парите им, те ги биели, поставяли ги на нажежена пиростия, докато най-после били принудени да кажат къде е скрито богатството им.
Въ турско време
турцитѣ
влизаха въ богати български кѫщи и, за да ги заставятъ да кажатъ, кѫде сѫ паритѣ имъ, тѣ ги биели, поставяли ги на нажежена пиростия, докато най-после били принудени да кажатъ, кѫде е скрито богатството имъ.
(втори вариант)
22.
Разделено царство
,
НБ
, София, 8.12.1918г.,
Турците
казват: „Юварлаян таш темел тутмас“.
Турците
казват: „иш-бу“, то значи, че трябва да слушаме онова същество, което работи вътре у нас.
23.
Като го видя Петър
,
НБ
, София, 20.4.1919г.,
Освободиха се от
турците
, попаднаха под друго робство.
Българите ред години все казваха: „Да се освободим от игото на
турците
, да влезем в съюз със сърбите и гърците." После обаче искаха да се освободят от съ- юзничеството на гърците и сърбите.
(втори вариант)
24.
Изгряващото слънце
,
НБ
, , 4.5.1919г.,
Християните казват, че при тези блажени времена ще бъдат в рая,
турците
казват, че ще имат цели планини с пилаф и т.н.
25.
Гредата
,
НБ
, , 18.5.1919г.,
Турците
казват: „Ахмед бурад, акъл дишарда“, т.е.
26.
Космичната Обич
,
СБ
, В.Търново, 24.8.1919г.,
"Хан ери, баба ери" - казват
турците
.
27.
Двамата свидетели
,
НБ
, София, 16.11.1919г.,
– „Ахмед бурада, акъл дишарда“, както казват
турците
, т.е.
28.
И отиде та се представи
,
НБ
, София, 30.11.1919г.,
Между
турците
има много хамали.
Според
турците
, овчарството стои по-долу от хамалъка.
29.
Работи на лозето ми
,
НБ
, София, 14.12.1919г.,
Когато българите били под турско робство, някои от страх се криели по планините и викали: Бягайте, че
турците
ни гонят.
Когато българите бягали от
турците
, изпокрили се от страх в Балкана и казвали: „Бягайте,
турците
идат!
(втори вариант)
30.
Денят на доброто
,
НБ
, София, 21.12.1919г.,
Турците
празнуват петъка, а българите имат три дена: вторник, петък и неделя, а понякога празнуват и половината от съботата.
31.
Молих се
,
НБ
, София, 18.4.1920г.,
В това отношение,
турците
имат по-права мисъл.
32.
Закон за изменение
,
ИБ
, Бургас, 27.6.1920г.,
Те имат сега врагове:
турци
, българи, сърби, италианци, те ще ги напекат.
33.
Новото човечество
,
СБ
, В.Търново, 19.8.1920г.,
По този случай
турците
казват така: "Аллахън зору да вар", т.е.
34.
Без съмнение и без отсрочка
,
ИБ
, В.Търново, 10.10.1920г.,
Но по пътя го срещнали субашии
турци
и цял ден го разкарвали, и до вечерта не можал да отиде на лозето.
35.
Сеятелят / Сѣятельтъ
,
НБ
, София, 27.3.1921г.,
Не казвам какво ще стане, какво ще видите, но казвам, както
турците
: „И който влезе вътре, ще се разкайва; и който не влезе, ще се разкайва“.
Съврѣменнитѣ хора разсѫждаватъ като
турцитѣ
: „Я джафтъ – я бафтъ“.
(втори вариант)
Ще ви кажа, както казватъ
турцитѣ
: И който влѣзе вѫтрѣ ще се разкайва и който не влѣзе, пакъ ще се разкайва.
(втори вариант)
36.
Възкресение на Любовта / Възкръсение на Любовьта
,
НБ
, София, 1.5.1921г.,
„И да е вярно, пак е лъжа“ – казват
турците
.
37.
Ангелът отговори / Ангелътъ отговори
,
НБ
, София, 5.6.1921г.,
Турцитѣ
казватъ: „Гюзелин…“ (Оставено е празно място за поговорката) Това значи: Да се гледа хубавото, това облагородява, но да завладѣешъ хубавото, да лишишъ другитѣ хора отъ това хубаво, това е прѣстѫпление.
(втори вариант)
38.
Правилното растене на душата и хармоничното развитие на душевните сили
,
СБ
, В.Търново, 22.8.1921г.,
А тази усмивка знаете ли как я тълкуват
турците
?
39.
Синът Божи
,
НБ
, София, 30.10.1921г.,
Турците
казват: „Плюйте на краката си, идат вече“.
40.
Свидетелството на Духа
,
ИБ
,
БС
, София, 10.11.1921г.,
- Мискет,
турците
го тъй наричат, после друго има - кечемемеси; после има едно като кехлибар, бяло, как го наричат?
41.
Аз ще го възкреся!
,
НБ
, София, 27.11.1921г.,
Турците
казват за някой поглед: „Тебе гледа, мене вижда“.
42.
Стани и опаши се!
,
НБ
, София, 11.12.1921г.,
Турците
казват: „Гел, кузуи, гел!
43.
И Петър се грееше!
,
НБ
, София, 18.12.1921г.,
А
турците
казват: „Понеже сме толкова грозни, да се покрием, за да не дадем повод на хората да се отвращават от нас“, а красивите вдигат булото нагоре, та който мине, да погледне, да види, че са красиви.
44.
Защо твоите ученици ядат и пият?
,
НБ
, , 15.1.1922г.,
Турците
казват: „Персенги олсун“, т.е.
45.
Трите живота / Трите живота
,
ООК
, София, 24.2.1922г.,
Турците
казват: И да видиш, не вярвай.
46.
Христа разпят
,
НБ
, София, 23.4.1922г.,
Като излезете оттук, ще кажете, както
турците
: „Я има, я няма“.
Турците
казват: „Персинги лаф гелсън“, т.е.
47.
Окултни правила / Правила за живота
,
ООК
, София, 27.4.1922г.,
Турците
казват: „Бягай, без да се спреш“.
48.
Много плод
,
НБ
, София, 21.5.1922г.,
Турците
казват: „Гел кузум гел“, а българите казват: „Зей, коню, за зелена трева“.
49.
Неговата заповед
,
НБ
, София, 28.5.1922г.,
Турците
казват: „Бош лаф“.
50.
Ако пребъдете в Мене
,
НБ
, София, 18.6.1922г.,
После вземете
турците
: Защо те не могат да мислят?
51.
Прояви на съзнанието
,
МОК
, София, 28.6.1922г.,
Турците
имат една поговорка, която казва: „Алемин късасъ, аллахън белясъ.“ /Късият човек е беля на Бога/.
За ниските хора
турците
казват, че са беля на Бога - късият човек е белялия човек; за високите хора казват, че те стават само за оси.
(втори вариант)
52.
Какво ще срещне ученикът на пътя? Правила и мерки за избягване на всички погрешки
,
ИБ
, В.Търново, 17.8.1922г.,
Аз от тази сутрин насам съм запостил." Ще почне да обикаля, мяза на тия рамазанлии
турци
.
53.
Изпитвайте Писанията!
,
СБ
, В.Търново, 22.8.1922г.,
Той е такъв силен меч, че не само укротява, но който веднъж е прободен с него, не чака – или се предава, или както казват
турците
: „Табанà кувет“ – бяга.
54.
Милосърдието
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1922г.,
Но
турците
казват: „Нерде Шам, нерде Багдад.“
55.
Правила и мерки за избягване на всички погрешки
,
СБ
, В.Търново, 27.8.1922г.,
Започва да наобикаля и заприличва на
турците
-рамазанлии15.
56.
Живият Господ
,
НБ
, Русе, 1.10.1922г.,
Турците
имат една поговорка: Ако това е истина, голяма лъжа е.
57.
Ангел Господен говори / И ангел Господен говори на Филипа
,
НБ
, София, 15.10.1922г.,
Това е ритмична музика, като на дайре, както при
турците
.
Отлична музика е то, хем ритмична музика, оперна музика - като на дайрета, върви по същия начин, както у
турците
.
(втори вариант)
58.
Окултна музика
,
ООК
, София, 22.10.1922г.,
Турците
казват: „Да гледаш хубавото, красивото, добро е“.
59.
Хармонизиране на енергиите
,
МОК
, София, 8.11.1922г.,
Турците
казват: „Който гледа към земята, той гори сърцата".
60.
Не знаете що искате
,
НБ
, София, 12.11.1922г.,
– Езичниците,
турците
не са християни.
Какво ще кажете тогава за
турците
?
61.
Да наследя
,
НБ
, София, 19.11.1922г.,
Едно време се оплаквахте от
турците
, от гърците, от сърбите.
62.
Ще ви научи
,
НБ
, София, 10.12.1922г.,
Българите и
турците
често си служат с израза: Глава е това!
63.
И каквото развържете на земята, развързано ще бѫде на небето / На земята и на небето
,
НБ
, София, 21.1.1923г.,
Въ Русия ги възпитаха по единъ начинъ, въ Англия, въ Франция, въ
Турция
, навсѣкѫдѣ по особенъ начинъ.
Така правиха
турцитѣ
, бузгунъ правиха.
Така правели и
турците
.
(втори вариант)
64.
Малките случаи
,
ООК
, София, 5.2.1923г.,
Пък и
турците
казват: „Не се смей на комшията си, да не ти дойде на главата“.
65.
Добри навици / Образуване на добрите навици
,
МОК
, София, 7.2.1923г.,
Вижте
турците
как се молят.
Един от
турците
се разболял от треска.
(втори вариант)
Аз много харесвам
турците
.
(втори вариант)
66.
Не дойдохъ да разруша, но да изпълня / Дойдох да изпълня
,
НБ
, София, 18.2.1923г.,
Турцитѣ
казватъ „олагеле“, т.е.
Между
турцитѣ
има такива, особени хора, наречени дервиши.
Евангелскитѣ проповѣдници въ Америка тръгнаха съ своя народъ, английскитѣ проповѣдници – съ Англия, браминитѣ тамъ, германскитѣ съ Германия, ходжитѣ – съ
Турция
, българитѣ – съ България, всички взѣха участие.
Турците
казват: "Олабелир" – възможно е.
(втори вариант)
Английските проповедници тръгнаха с Англия, американските тръгнаха с Америка, германските – с Германия, ходжите – с
Турция
, българските свещеници – с България.
(втори вариант)
67.
Произход на правите мисли
,
ООК
, София, 8.3.1923г.,
Турците
са толкова лековерни, че ако един турчин го срещне някоя жена и му се усмихне, ще каже: „Любов има тя към мене, в очите ми се засмя“.
И
турците
имат една специална поговорка, но ако вие не може да дадете правилен превод, ще извадите едно криво заключение.
68.
Видѣхме Господа / Видяхме Господа
,
НБ
, София, 11.3.1923г.,
Турцитѣ
иматъ една пословица: Който на земята глѣда, душа изгаря.
За да примири туй противорѣчие, Христосъ и Мохамедъ, тѣ щѣли да дойдатъ на едно мѣсто, за да примирятъ българи и
турци
.
За човек, който гледа надолу,
турците
казват: Който гледа надолу, душа изгаря.
(втори вариант)
Други казват, че духът на Христа и на Мохамеда се преродили в някой човек в България, за да примирят българите с
турците
.
(втори вариант)
69.
Влияние на планетите
,
ООК
, София, 12.3.1923г.,
Турците
казват: „Ако ми е късмет, на крака ще ми дойде“.
70.
Пробуждане на човѣшката душа / Пробуждане на човешката душа
,
НБ
, София, 25.3.1923г.,
Турцитѣ
казватъ: „Аджеибшей“ – т.е.
Ще кажете, като
турците
, че това са странни работи.
(втори вариант)
71.
Житно зърно / Житното зърно
,
МОК
, София, 11.4.1923г.,
Турците
пък турят ръцете отзад на гърба.
(втори вариант)
72.
Чий е този образъ? / Чий е този образ
,
НБ
, София, 15.4.1923г.,
Турцитѣ
казватъ въ една своя поговорка, че такъвъ човѣкъ знае всѣкога какъ да мѣри, той казва: „Е, както дойде“.
73.
За Името Ми / Ще му покажа все, що има, да пострада за името ми
,
НБ
, София, 20.5.1923г.,
Турците
казват: „Който дава парите, той свири на свирката“.
Турците
казват: „Който дава пари, ще свири на свирката.“ Парици!
(втори вариант)
74.
Опити
,
МОК
, София, 20.6.1923г.,
Представете си, че имаме само една череша, от тия едрите,
турците
ги казват далгости, едри са като орехи.
(втори вариант)
75.
Ще дойдем при Него
,
НБ
, София, 1.7.1923г.,
За онзи, който гледа към земята,
турците
казват: „Този човек изгаря човешкото сърце“.
76.
Абсолютното малко и абсолютното велико
,
ООК
, София, 12.7.1923г.,
Тъй казват
турците
.
77.
Окултният закон за противоречията
,
ИБ
,
БР
, София, 10.9.1923г.,
Турците
казват: "Денемеси бадевадър" ("Опитът е без пари").
78.
Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът
,
НБ
, Русе, 1.10.1923г.,
Турците
имат една поговорка, която казват: „Ако това е истина, голяма лъжа е.“ Е, аз сега правя следующата аналогия.
79.
Разумният живот
,
МОК
, София, 21.10.1923г.,
Обаче, за сегашното положение, в което се намира човекът,
турците
казват: „Теле дошъл, вол си отишъл.“
80.
Ще ви направи свободни/ Истината
,
НБ
, , 21.10.1923г.,
Преди 40 години русите освободиха българите от
турците
.
81.
Изпитвайте Писанията!
,
НБ
, София, 28.10.1923г.,
Турците
казват: „Да гледаш хубавото не е грях“, но и много като гледаш хубавото, пак има огрешаване, защото очите отслабват.
82.
Който има уши
,
НБ
, София, 11.11.1923г.,
– „Чух го, на тъпанчето ми удари.“ У
турците
има една пушка чекмаклия, тя има един малък отвор, турят вътре една запалка с кремък, малко барут, и като щракне, от кремъка изхвъркват малки искри, запалват барута и се чуват: „Бум...“ Тъй както се запалва тази пушка чекмаклия, тъй се запалва и човек.
83.
Бог на живите
,
НБ
, София, 18.11.1923г.,
И право казват
турците
, че на онзи свят, там ще има една цяла планина с пилаф, полян с масло.
84.
Гняв и страх
,
МОК
, София, 18.11.1923г.,
Ако не ги вземете под съображение, няма да се мине дълго време и вие ще се намерите в задънена улица, която
турците
наричат „чакмак-сокак“ – сляпа улица.
85.
Твърдост, смелост, изпълнителност
,
МОК
, София, 25.11.1923г.,
За такъв човек
турците
имат следната поговорка: „Циганинът, и чука продава, и чергата продава, но от своето не отстъпва“.
86.
Ще хвърля мрежата
,
НБ
, София, 25.11.1923г.,
Турците
ядат в 6 часа, англичаните в 2 часа.
87.
Каквото чух
,
НБ
, София, 9.12.1923г.,
Хазяйката направила една хубава млечна баница, каквато
турците
обичат, наляла хардалия вино, гостила ги добре.
88.
Окултната музика в живота
,
ООК
, София, 19.12.1923г.,
Вие ще ме изслушате и ще си кажете като
турците
.
Знаете ли какво казват
турците
?
89.
Едно ти не достига!
,
НБ
, София, 6.1.1924г.,
И в Америка, и в Англия, и във Франция, и в Германия, и в
Турция
, и в Китай, и в Япония, навсякъде ги има.
90.
Оздравяха
,
НБ
, София, 13.1.1924г.,
Казвам:
Турците
не са излезли още от България.
Всичките измрели
турци
в България, които не са се преродили, навлязоха в българите.
Между
турците
имало едно предание, според което правоверните трябвало по особен начин да ги спасяват.
91.
Приливи и отливи на енергиите. Произход на ума и сърцето
,
МОК
, София, 13.1.1924г.,
Ако сте някъде на гости, няма да правите като
турците
, да застанете сред стаята и тъй да го правите.
92.
Колко пъти да прощаваме?
,
НБ
, София, 27.1.1924г.,
Седях половин час да се разговаряме с щъркела, помилвах го, погладих го, разпоредих се пред
турците
, казвам им: „Този щъркел ще го гледате цяла зима, разбирате ли?
93.
Трансформиране на енергиите
,
МОК
, София, 27.1.1924г.,
Хората започват да си въобразяват като
турците
един рай на щастие и блаженство, което не заслужават обаче.
94.
Плодовете на Духа
,
НБ
, София, 3.2.1924г.,
Разправя се в този роман за двама графове, и двамата големи спортисти, ходят по авджилък, както казват
турците
.
95.
Обектът на съзнанието
,
ООК
, София, 20.2.1924г.,
Казват им: „
Турците
идат!
“ – „
Турците
идат!
И във вас има
турци
.
96.
Моралният тип
,
МОК
, София, 24.2.1924г.,
За такъв човек
турците
казват: Той може да се спогоди с всички хора.
97.
Право ходене
,
ООК
, София, 4.6.1924г.,
Турците
казват, че който се присмива, същото и нему се връща.
98.
Правилно разбиране на природните действия / Разумното тълкувание на природните действия
,
МС
, София, 6.7.1924г.,
Турците
казват: много високият човек е идеалист човек, но не е практичен човек.
(втори вариант)
99.
Новото възпитание / За възпитанието
,
МС
, София, 7.7.1924г.,
Турците
казват: „Не бързай в тази работа, тя е както дойде." Тъй казва охлювът.
(втори вариант)
100.
Абсолютна справедливост
,
ООК
, София, 15.10.1924г.,
Турците
имат една поговорка за този случай.
Турците
казват: „Като питаш, и Цариград ще намериш.“ Хималаите ти лесно можеш да намериш, но някъде във Витоша има турена една малка игла, нея намери.
101.
Настанало е царството Божие
,
НБ
, София, 19.10.1924г.,
Така и
турцитѣ
вѣрватъ въ тази философия: „Дѣто има пари, и въ джендема отивамъ!
Ние се смѣемъ на
турцитѣ
, но такива сѫ и нашитѣ схващания.
Така и
турците
вярват в тази философия: „Дето има пари, и в джендема отивам!
(втори вариант)
Ние се смеем на
турците
, но такива са и нашите схващания.
(втори вариант)
102.
Природа и геометрия
,
МОК
, София, 26.10.1924г.,
Туй положение е прекарал човекът тогава и сега, като човек, той си спомня това и казва: „Аз мога пак да живея както едно време живеех.“ И
турците
казват сега: „Ако е нещо на късмет, на краката да ми дойде“.
И сега, като човек, той си спомня това и казва: „Аз мога тъй да живея, както едно време живях." И оттам
турците
казват: „Ако е нещо на късмет, да ми дойде на крака." Това е схващане на миналото.
(втори вариант)
103.
Раздай всичко!
,
НБ
, София, 26.10.1924г.,
Турцитѣ
казватъ: и да го чуешъ, пакъ не вѣрвай.
Ако сте при
турцитѣ
и ги запитате защо страдате, тѣ ще ви кажатъ: страдашъ, защото си серсеминъ и будала.
Ако питате
турцитѣ
, защо страдатъ хората, тѣ казватъ, че хората страдатъ, защото сѫ серсеми.
Турците
казват: И да го чуеш, пак не вярвай.
(втори вариант)
Ако сте при
турците
и ги запитате защо страдате, те ще ви кажат: Страдаш, защото си серсемин и будала.
(втори вариант)
Ако питате
турците
, защо страдат хората, те казват, че хората страдат, защото са серсеми.
(втори вариант)
104.
Темпераментите
,
ООК
, София, 29.10.1924г.,
За такива хора
турците
казват: „И светът да изгори, те не искат да знаят.“
Турците
имат много анекдоти за тях.
105.
Условия лежащи в триъгълника
,
МОК
, София, 9.11.1924г.,
Сега това е едно упражнение за ума ви, да се хвърли една по-свежа мисъл, да знаете, че всичко в света не е атавистически или както
турците
вярват, фатализъм, т.е.
Това е едно упражнение за ума ви, с което се хвърля една по-свежа мисъл, за да знаете, че всичко в света не е атавистическо, или както
турците
вярват, че всичко в живота е фатализъм, т.е.
(втори вариант)
106.
Забравените неща
,
ООК
, София, 12.11.1924г.,
И
турците
казват: „Хайван дошел, теле си отишел.“ А българите казват: „Крава дошел, вол си отишел.“ В Божествените неща няма никаква промяна.
107.
Градоветѣ Содомски и Гоморски / Градовете Содомски и Гоморски
,
НБ
, София, 16.11.1924г.,
Турцитѣ
казватъ: нѣма ли нѣкакво чааре?
Турцитѣ
казватъ: „Ако ти е опрѣдѣлено на късмета богатъ да бѫдешъ, богатството само ще си дойде“.
Турците
казват: „Ако ти е определено на късмета богат да бъдеш, богатството само ще си дойде“.
(втори вариант)
Турците
казват: Няма ли някакво чааре?
(втори вариант)
108.
Несъизмеримите неща
,
ООК
, София, 19.11.1924г.,
Това са предположения, хипотези, възможни неща, близо до ума, за които
турците
казват: „Тия неща могат да станат, пък могат и да не станат.“ Казвам: това, което в твоя ум не може да стане, в моя ум става.
109.
Да угоди на народа
,
НБ
, София, 23.11.1924г.,
Турцитѣ
казватъ: не е лошо нѣщо да гледашъ хубавото.
Турците
казват: Не е лошо нещо да гледаш хубавото.
(втори вариант)
110.
Съсредоточение
,
МОК
, София, 30.11.1924г.,
Вие живеете,
турците
казват: „Аллах керим.“ Действително така е, но и за туй „аллах керим“ човек има своите задължения, микроскопически задължения, които той трябва да изпълни.
Турците
казват: „Бог дава всичко.“ Така е, но за всичко, което човек получава, има задължения, макар и микроскопически, които той трябва да изпълни.
(втори вариант)
111.
Ти си!
,
НБ
, София, 7.12.1924г.,
Турцитѣ
казватъ: олабелиръ – възможно е.
Турците
казват: Олабелир – възможно е.
(втори вариант)
112.
Да Го посрещнат
,
НБ
, София, 14.12.1924г.,
Турцитѣ
казватъ: и да го видишъ, не вѣрвай!
Турците
казват: И да го видиш, не вярвай!
(втори вариант)
113.
Що е единица. Числа и действия
,
МОК
, София, 14.12.1924г.,
Не си правете илюзии, някой казва: „Мен ми дотегна живота, искам да не ме знае никой.“
Турците
казват: „бош лаф“, т.е.
За такива случаи
турците
казват: „Това е празна дума, бошлаф.“ Какво означава това, че някой човек не иска да живее?
(втори вариант)
114.
Миротворци
,
НБ
, София, 21.12.1924г.,
„Интересецъ бабамъ“, казватъ
турцитѣ
.
„Интересец бабам“, казват
турците
.
(втори вариант)
115.
Тесният път
,
НБ
, София, 11.1.1925г.,
Идва единъ войникъ и казва на началника си, когото заварилъ малко пийналъ: господинъ полковникъ,
турцитѣ
идатъ!
Трети пѫть съобщава:
турцитѣ
идатъ!
Дохождатъ най-послѣ
турцитѣ
, и всички казаци удрятъ въ бѣгъ.
Не чакайте да дойдатъ
турцитѣ
, а ги отблъснете, защото ще се нахвърляте долу въ пропастьта.
Не,
турцитѣ
идватъ, а ти ще вземешъ ножа си и ще разрѣшишъ този въпросъ – ще воювашъ за свободата на душата си.
Идва един войник и казва на началника си, когото заварил малко пийнал: Господин полковник,
турците
идат!
(втори вариант)
Трети път съобщава:
Турците
идат!
(втори вариант)
Дохождат най-после
турците
, и всички казаци удрят в бяг.
(втори вариант)
Не чакайте да дойдат
турците
, а ги отблъснете, защото ще се нахвърляте долу в пропастта.
(втори вариант)
Не,
турците
идват, а ти ще вземеш ножа си и ще разрешиш този въпрос – ще воюваш за свободата на душата си.
(втори вариант)
116.
Положителни и отрицателни състояния на живота
,
ООК
, София, 14.1.1925г.,
“
Турците
казват: „Не му търси края!
117.
Който иска славата
,
НБ
, София, 25.1.1925г.,
Турцитѣ
казватъ: който дава пари, който си плаща, слуша великия виртуозъ, а който не плаща, седи отвънъ, нищо не може да чуе.
Турците
казват: Който дава пари, който си плаща, слуша великия виртуоз, а който не плаща, седи отвън, нищо не може да чуе.
(втори вариант)
118.
Азъ Те познахъ / Аз Те познах
,
НБ
, София, 1.2.1925г.,
Турцитѣ
иматъ единъ подходящъ примѣръ за случая.
Когато помацитѣ станали
турци
, били заставени да си направятъ джамия.
Събератъ се двама души: единиятъ е по-бързъ, иска всички нѣща да станатъ изведнъжъ; другиятъ казва: е, нищо, полека-лека; или както казватъ
турцитѣ
: явашъ-явашъ; или както казватъ англичанитѣ: остави го на врѣмето!
Турците
имат един подходящ пример за случая.
(втори вариант)
Когато помаците станали
турци
, били заставени да си направят джамия.
(втори вариант)
Съберат се двама души: единият е по-бърз, иска всички неща да станат изведнъж; другият казва: Е, нищо, полека-лека; или както казват
турците
: Яваш-яваш; или както казват англичаните: Остави го на времето!
(втори вариант)
119.
Видѣхме звѣздата! / Видяхме звездата
,
НБ
, София, 8.2.1925г.,
Турцитѣ
тълкуватъ името Земанъ Зебу, по слѣдния начинъ.
Турцитѣ
казватъ, че като се ударятъ огнилото и кремъкътъ единъ въ другъ, и огнилото, и кремъкътъ се изтъркватъ.
Турците
казват, че като се ударят огнивото и кремъкът един в друг, и огнивото, и кремъкът се изтъркват.
(втори вариант)
Турците
тълкуват името Земан Зебу, по следния начин.
(втори вариант)
120.
Сега скърбь имате / Сега скръб имате
,
НБ
, София, 1.3.1925г.,
И
турцитѣ
иматъ думата „адетъ“.
И
турците
имат думата „адет“.
(втори вариант)
121.
Въ който градъ влѣзвате / В който град влизате
,
НБ
, София, 29.3.1925г.,
Сега, въ цѣлия свѣтъ се образува едно ядро отъ хора: англичани, французи, германци, американци, китайци, японци, българи, сърби,
турци
, черни, па и всѣкакви, които образуватъ една нова раса въ свѣта, единъ народъ съ по-други схващания отъ сегашнитѣ, съ другъ моралъ.
Сега, в целия свят се образува едно ядро от хора: англичани, французи, германци, американци, китайци, японци, българи, сърби,
турци
, черни, па и всякакви, които образуват една нова раса в света, един народ с по-други схващания от сегашните, с друг морал.
(втори вариант)
122.
Рѫката сѫблазнява / Ръката съблазнява
,
НБ
, София, 5.4.1925г.,
Турците
казватъ: ела, синко, да видя, какъвъ е умътъ ти, какво е твоето схващане за живота.
Преди повѣче отъ 40 години синътъ на единъ български свещеникъ, нѣкѫдѣ изъ варненско, въ село Николаевка, едноврѣмешната Хадърча, ималъ свой пистолетъ, или както го казватъ
турцитѣ
, чифте, като тия, съ които си служатъ военнитѣ, и една вечерь взима пистолета си и го напълва съ голѣми, едри куршуми.
Турците
казват: Ела, синко, да видя, какъв е умът ти, какво е твоето схващане за живота.
(втори вариант)
Преди повече от 40 години синът на един български свещеник, някъде из варненско, в село Николаевка, едновремешната Хадърча, имал свой пистолет, или както го казват
турците
, чифте, като тези, с които си служат военните, и една вечер взема пистолета си и го напълва с големи, едри куршуми.
(втори вариант)
123.
Възкресение
,
ИБ
, София, 21.4.1925г.,
Турците
казват: “Не давай ухо на всичко това.” Те ще ти казват: “Има нещо много важно да ти кажа.” Ти ще им кажеш: “Аз зная каква е последната новина.
124.
Истинната лоза
,
НБ
, София, 14.6.1925г.,
Тѣ постѫпватъ като
турцитѣ
, които казватъ: „Който не се подчини на Аллаха, долу главата!
Те постъпват като
турците
, които казват: „Който не се подчини на Аллаха, долу главата!
(втори вариант)
125.
И оздравѣ дъщеря ѝ / И оздравя дъщеря ѝ
,
НБ
, София, 21.6.1925г.,
Турцитѣ
казватъ: олабелиръ.
Турците
казват: олабелир.
(втори вариант)
126.
Земята се върти. Стремеж на душата
,
ООК
, София, 1.7.1925г.,
Обаче аз зная, че и при 500º под нулата има живот.Учените казват: „Ако допуснем, че температурата спадне под 270º, цялата Вселена ще се разруши.“ Тъй
турците
казват: „Възможно е.“ Това са твърдения, които нито един учен не е доказал.
127.
Високият връх
,
СБ
, В.Търново, 25.8.1925г.,
Турците
казват: „чакмак сокак“ – задънена улица.
128.
Великият закон
,
НБ
, Русе, 11.10.1925г.,
У
турцитѣ
имаше единъ добъръ законъ.
У
турците
имаше един добър закон.
(втори вариант)
129.
Тридесет и осем години
,
НБ
, София, 22.11.1925г.,
За такова разбиране знаете ли какво казват
турците
?
130.
Влияние на светлината и тъмнината / Какво приложение има числото две
,
МОК
, София, 6.12.1925г.,
Турците
имат една поговорка: "Уран - урана", т.е.
(втори вариант)
131.
Откъде ида
,
НБ
, София, 13.12.1925г.,
Вие сте толкова учени, че някой път разрешавате задачата на света с един калем, тъй както
турците
.
Не, има едно вътрешно робство, за което хората още не са намерили този мехенк-таш, който
турците
наричат „пробен камък“.
132.
Добрата земя
,
НБ
, София, 20.12.1925г.,
Турците
казват: да гледаш хубавото, това е щастие, има нещо добродетелно в него.
Турците
наричат това “бошлаф”, празни приказки.
133.
Три вида служене
,
ООК
, София, 23.12.1925г.,
Турците
имат една поговорка, която казва: „Ако нещо ми се дава от Бога, да дойде само при краката ми." Ще излезе, че и този учен, като е видял касата, казал: „Щом касата е пред краката ми, Бог ми я изпраща." Не, човекът на положителния морал не може да разсъждава така, а още повече не трябва да постъпва така.
134.
Показа им ръцете си
,
НБ
, София, 27.12.1925г.,
Турците
употребяват в този случай “ханъм”.
135.
Гласни и съгласни букви / Гласните и съгласните букви
,
МОК
, София, 24.1.1926г.,
Ако съедините гласните а, о със съгласната х, ще образувате частиците ах, ох, които са общи за всички народи – за англичани, германци, французи, българи,
турци
и т.н.
Има. Има един природен език, еднакъв за всички народи – ах: и англичани, и немци, българи,
турци
– ах.
(втори вариант)
136.
Бъдете съвършени!
,
НБ
, София, 21.2.1926г.,
Турците
имат следната поговорка за случая: и да видиш, и да чуеш, пак не вярвай!
137.
Саваат - Амон-Ра
,
НБ
, София, 14.3.1926г.,
Както се създала Земята, тя не била като сегашната, но много хубава, много красива, а сега е малко юмрук, както казват
турците
.
138.
Мозъчни наслоявания
,
ООК
, София, 24.3.1926г.,
Турците
особено обичат червения цвят.
139.
Дава плод
,
НБ
, София, 4.4.1926г.,
Едно време българите се оплакваха от
турците
, които ги управляваха, че ги направили роби.
140.
Зазоряване
,
НБ
, София, 18.4.1926г.,
Турците
си представят рая като една голяма планина от ориз, варен със захар и отгоре полят с масълце.
141.
Сам изтъпках жлеба
,
НБ
, София, 25.4.1926г.,
Турците
имат една поговорка за случая.
142.
Здравословни условия
,
ООК
, София, 28.4.1926г.,
Турците
по този случай имат една поговорка, смисълът на която е следният: „Не се смей на погрешките на хората, защото те ще дойдат и до твоята глава“.
143.
Ще се наситят
,
НБ
, София, 6.6.1926г.,
Турците
в този случай казват: благословение е да гледаш хубостта на такава жена.
144.
Стана плът
,
НБ
, София, 13.6.1926г.,
По този случай
турците
казват: човек съди за нещата от себе си.
145.
Запалената свещ
,
НБ
, София, 4.7.1926г.,
Един млад момък, българин въоръжен с два кобура във време на въстанието казва на възлюбената си: “Генке, виждаш ли тия
турци
, всички ще ги избия!
Двама
турци
се съдят.
146.
Вътрешни и външни връзки
,
МС
, София, 7.7.1926г.,
Когато германският император ходи в Цариград,
турците
си казаха: "Дано не дойде втори път!
Турците
казват: "Дълъг Ахмед, глупав Ахмед." Водата казва на дървото: "Ти си умно, няма защо да се стремиш да стигнеш до небето, затова, докато голямата буря не е дошла, докато и брадвата още не е дошла, повърни се на едно малко животно и влез във водата!
147.
Светлият път на Знанието
,
СБ
, София, 22.8.1926г.,
Турците
казват: „Не се смей на съседа си, защото същото ще дойде и до твоята глава“.
148.
Имената са ви записани
,
СБ
, София, 25.8.1926г.,
Турците
имат една поговорка: „Като викаш духовете, лесно идват, лесно ти се подчиняват, но като дойде ред да ги изгониш, зор виждаш тогава“.
149.
Любов и вяра / Двата метода. Любовта и вярата
,
МОК
, София, 17.10.1926г.,
Турците
казват: «Циганинът обича резките линии.» Казват, децата обичат резките краски.
(втори вариант)
150.
Неговата заповед
,
НБ
, София, 31.10.1926г.,
За такова изчисление
турците
казват: “Вредно за ума е да се занимава човек с такива работи.” И наистина, невероятно е да приема човек, че всичката вода на земята може да изтече през едно тясно отвърстие само за 24 часа Това нещо, е възможно само за ангели, които имат велики знания, чрез които ще могат да сгъстят водата.
Такъв ученик разчита вече на щастие, на късмет, както казват
турците
, и той очаква да му се падне нещо, което знае.
Кое заставя работникът в
Турция
, или в България да работи за няколко турски лири, или за няколко български книжни лева?
151.
Мойсей и Христос
,
НБ
, София, 7.11.1926г.,
Като се връщал за дома си, минал през една гора и видял, че в гората десетина души
турци
копаели нещо.
За подкрепление на тия думи
турците
имат следната поговорка: “Дето стигнеш, там вържи конеца!
152.
Поглед и движение
,
МОК
, София, 14.11.1926г.,
Турците
казват: Който гледа към земята, той изгаря душата.
И
турците
казват: «Който на земята гледа, душата изгаря.» И ако вие имате един приятел и вие му разправяте нещо, а той все гледа на земята, иска да каже: «Ти си говори колкото искаш, аз си зная моето.» Не, той трябва да те погледне в очите.
(втори вариант)
153.
Устой на съзнанието
,
ООК
, София, 17.11.1926г.,
В това отношение
турците
са по-свободни.
154.
Последната постъпка
,
ООК
, София, 8.12.1926г.,
Това не е онази ревност, която
турците
приписват на своя бог Яма.
155.
Благоприятният час / Изпитите. Духовна връзка и помагане
,
МОК
, София, 19.12.1926г.,
И
турците
са имали много добро правосъдие.
(втори вариант)
156.
Живот, сила и интелигентност
,
МОК
, София, 26.12.1926г.,
Турците
, и те имат същата поговорка, те казват: [«Çok bilen, çok çeker.» – «Който много знае, много страда.»] Ние всички искаме да знаем.
(втори вариант)
157.
Сам с ума си
,
НБ
, София, 9.1.1927г.,
Турците
пък обратно: те оставят брадите си да растат дълги, но работите им не вървят.
158.
Справяне с мъчнотиите
,
МОК
, София, 23.1.1927г.,
Турците
имат през Рамазана едни тъпанари, които бият тъпана: «Който от вас не е ял, да стане да яде, че денят ще дойде!
(втори вариант)
159.
Свещеният олтар
,
ООК
, София, 9.2.1927г.,
Циганите,
турците
често си служат с дайре, но и това свирене не е онази музика, която може да се отпечата в пространството.
160.
Новата земя
,
НБ
, София, 13.2.1927г.,
Затова, именно,
турците
наместо да си служат с печат, за удостоверение на своята личност, те натопяват палеца си в мастило и го отпечатват върху документа.
161.
Трите зрънца
,
МОК
, София, 20.2.1927г.,
Турците
имат една поговорка – в една работа трябва да има няколко души, които да се заинтересуват.
(втори вариант)
162.
Слънцето не ще зайде
,
НБ
, София, 27.2.1927г.,
Такова съвпадение се констатира и във всеобщата война: когато германците бяха съюзници с българите и с
турците
и взимаха надмощие във войната, времето всякога биваше студено; когато съглашението взимаше надмощие, времето всякога ставаше топло.
163.
Кротките
,
НБ
, София, 20.3.1927г.,
Япония се освободи,
Турция
се освободи, и ние искаме да се освободим!
164.
Образи на реалността
,
МОК
, София, 10.4.1927г.,
Но когато намерят много, тези техните мандарини – нашите
турци
са нищо пред китайците.
(втори вариант)
165.
Раб и син
,
НБ
, София, 17.4.1927г.,
Такива хора мязат на
турците
, които казват: „Всичко е седем ката нагоре и седем ката надолу.
166.
На разговор с Учителя
,
ИБ
, София, 19.4.1927г.,
Турците
казват в една своя молитва: "Седем краля да не дойдат в споразумение." И тогава те печелят: "Еди кралля барашик олмас!
167.
Бележки от разговори с Учителя
,
ИБ
, София, 22.4.1927г.,
Турците
нали имаха луната за емблема - променчиви в политиката си са били винаги, нищо не изпълниха от 50-60 години.
168.
Изостаналите укрухи
,
НБ
, София, 24.4.1927г.,
И
турците
имат подобна поговорка: когато вълкът остарее, става посмешище на кучетата.
169.
Светлият кръг
,
МОК
, София, 15.5.1927г.,
Турците
казват: «Капка по капка – вир става.» Значи, днес една малка идея, утре една малка идея и всичко това остава в нас като склад на нашия живот.
(втори вариант)
170.
Ще ви се даде
,
НБ
, София, 15.5.1927г.,
Да се разсъждава така, то е все едно, човек да се намира в положението на старите
турци
, които имат обичай да женят младия, без той да знае, коя ще бъде неговата избранница.
Според обичаите на
турците
, този човек нямал право да си направи свободен избор.
171.
Благо и леко
,
НБ
, София, 29.5.1927г.,
Едно време българите казваха: Да ни избави Господ от
турците
!
172.
Основни мисли
,
ООК
, София, 8.6.1927г.,
Турците
обичат да преувеличават.
173.
Връзка на съзнанието
,
ООК
, София, 15.6.1927г.,
Във връзка с въпроса за предсказване бъдещето на човека,
турците
казват: Каква полза от гадаенето, когато никой не може да отмени това, което е писано на човека?
174.
Равни страни
,
ООК
, София, 13.7.1927г.,
Ако мисли така, той ще се намери в положението на
турците
, които казват, че Аллах всичко може да направи.
175.
Мислещият човек
,
МС
, София, 14.8.1927г.,
Турците
казват: "Вечерната работа е посмешище на деня".
176.
Братя в единомислие
,
СБ
, София, 20.8.1927г.,
Турците
имат една поговорка за красотата.
Същото правят и
турците
.
Сега този закон и у
турците
се измени, но по-рано беше много строг.
177.
Явно говорих
,
СБ
, София, 24.8.1927г.,
Турците
имат едно предание за Христа, че когато Той тръгнал за небето, една малка игла се закачила за дрехата Му и по тази причина не могъл да влезе там.
178.
Великите хора
,
МОК
, София, 11.9.1927г.,
Турците
имат една поговорка: „Не ставай приятел със седем крале“.
179.
Зарадваха се учениците
,
НБ
, София, 18.9.1927г.,
По този случай,
турците
имат следната поговорка: „Господарят дава, слугите не дават".
180.
Качества и линии на красотата
,
МОК
, София, 18.9.1927г.,
Турците
казват: „Благословение е за човека да гледа красиви неща“.
181.
Призови Симона!
,
НБ
, София, 16.10.1927г.,
За такива случаи
турците
казват: „И да видиш това, пак не вярвай!
182.
Посред тях
,
НБ
, София, 30.10.1927г.,
Турците
казват: „Камък, който се търкаля, основа не хваща".
183.
Ни мъж, ни жена
,
НБ
, София, 20.11.1927г.,
И вие, като
турците
, ще кажете: „Ола-билир!
184.
Ще оздравее момчето ми
,
НБ
, София, 27.11.1927г.,
Запример, ако един слон тръгне от
Турция
, мине през Сърбия и стигне до България, ще го оставят ли българите свободно да се разхожда из тяхната страна?
185.
За приятелите си
,
НБ
, София, 11.12.1927г.,
Турците
, обаче, казват: „Привилегия е за човека да гледа красивото в живота." Човек ще може свободно да гледа красивите жени и красивите мъже, когато дойде до положение да положи душата си за приятелите си и да служи на човечеството.
186.
Твърдата храна
,
НБ
, София, 18.12.1927г.,
Като не могат да отговорят на някои трудни въпроси,
турците
казват: „Седем
187.
Благото на човека
,
ООК
, София, 21.12.1927г.,
Турците
казват: "Не се смей на съседа си, за да не дойде същото и до твоята глава".
188.
Пътят на героите
,
ИБ
, София, 6.1.1928г.,
Турците
имат една поговорка: „Бягането на котката е до плевника“.
Турците
имат една поговорка за бягането и котката.
(втори вариант)
189.
Нови възгледи и методи
,
ООК
, София, 11.1.1928г.,
Турците
казват, че умът на гяурина работи само когато бяга, когато го гони някой.
190.
Никодим
,
НБ
, София, 22.1.1928г.,
Турците
имат обичай да чукат кафето си с дървен чук, в големи, специални камъни; като вдигал и слагал чука, той се задъхвал и, при всяко слагане на чука в камъка, издавал някакъв особен слог „ха”.
191.
Дерзай, дъще!
,
НБ
, София, 5.2.1928г.,
За невъзможните работи
турците
казват: И да видиш, пак не вярвай!
Друга красива звезда е Юпитер, която
турците
наричат „Керван."
Защо
турците
наричат Юпитер керван?
Оттам
турците
наричат Юпитер „керван," понеже изморил кервана.
192.
До край
,
НБ
, София, 12.2.1928г.,
Да станеш милиардер, това не зависи от късмета, както го наричат
турците
.
193.
Къси и дълги линии
,
ООК
, София, 15.2.1928г.,
В това отношение
турците
се молят продължително.
194.
Дванадесетте племена
,
НБ
, София, 26.2.1928г.,
Така и
турците
мислят.
Турците
казват, че като влязат във второто битие, в небето, там ги чака голяма планина от „пилаф," варен ориз със захар и полян с масло, и стотици години наред ще бъдат осигурени, за нищо няма да мислят.
195.
Служба на уравненията
,
ООК
, София, 4.4.1928г.,
Турците
казват, че колкото по-учен е човек, толкова повече страда.
Турците
имат една поговорка, казват: "Онзи, който много знае, много тегли." Според мене човек, който много тегли, не е много учен човек.
(втори вариант)
196.
Доброта и разумност
,
ООК
, София, 18.4.1928г.,
Турците
казват: „Остави пияния сам да падне".
197.
За съдба дойдох
,
НБ
, София, 22.4.1928г.,
Едно време българите бяха измъчвани, бити, затваряни от
турците
, но не взеха поука от това положение.
Едно време
турците
ги клаха и изтезаваха, и те се оплакаха за това пред цяла Европа.
198.
Кога ражда
,
НБ
, София, 10.6.1928г.,
Турците
казват: „Най-лекият живот е: да се намираш пред наргелето, да си пиеш, едно след друго, кафенцата и за нищо в света да не мислиш." Казвам:
турците
изпиха толкова хиляди наргелета, но не можаха да съградят
Турция
, не можаха да направят преобразования.
Като си отидоха старите
турци
– и наргелетата отидоха.
Дойдоха младо-
турците
и
Турция
взе да се съвзема.
Най-първо, те се заеха да освободят
Турция
от кучетата, които се бяха много размножили.
Дойдоха младо-
турците
и нови времена, нови идеи дойдоха в
Турция
.
Турците
имаха обичай, като се скъса въжето, на което бесят някого, сваляха го от бесилката.
Старите българи, обаче, спазваха обичая на
турците
.
199.
Началото на добродетелта
,
ООК
, София, 4.7.1928г.,
Турците
казват: „Добро е човек да гледа красивото в света“.
200.
Роден от Бога
,
МС
, София, 8.7.1928г.,
За такива случаи
турците
казват: "И да видиш, не вярвай!
201.
Дейност и почивка / Лѣность и прилежание
,
МОК
, София, 24.8.1928г.,
Турците
, например, си представят рая като блаженство: пред тях стои цяла планина от пилаф, полят с масло.
Турцитѣ
, запримѣръ, си прѣдставляватъ рая, като блаженство: прѣдъ тѣхъ седи: цѣла планина отъ пилафъ, полѣтъ съ масло.
(втори вариант)
202.
Акустика на съзнанието
,
ООК
, София, 26.9.1928г.,
Като знаят значението на акустиката,
турците
правят баните си акустични.
203.
Разбиране на живота
,
ООК
, София, 12.12.1928г.,
Турците
казват: „Благословение е за човека да гледа красивото в света“.
204.
Смяна на енергиите / Смяна на енергията
,
МОК
, София, 25.1.1929г.,
За такъв човек
турците
употребяват поговорката: „Камък, който се търкаля, темел не хваща.“ По линиите на ръката съдите за умственото и здравословно състояние на човека.
Ако задната част на главата е плоска, отвесна, за такъв човек
турците
казват: „Камък, който се търкаля, място не хваща.“ Такъв човек ще бъде скитник.
(втори вариант)
205.
Учителю благи
,
НБ
, София, 3.2.1929г.,
И вие, като
турците
, ще кажете: „И да видиш, и да чуеш, не вярвай!
206.
На Бога живаго
,
НБ
, София, 10.2.1929г.,
Ако кажа, че и цигулката може да говори като човек, ще кажете, като
турците
: „И с очи да видиш, и с уши да чуеш, не вярвай!
207.
Променява времената
,
НБ
, София, 24.2.1929г.,
Ако хората мислят, че обществото, като цяло, в един ден може да се изправи, а с това да се изправи и целия свят, за такова мнение
турците
казват: „И да видиш, и да чуеш, не вярвай!
В това отношение,
турците
бяха големи майстори: когато отиваха при някой български чорбаджия дa го оберат, те направо му казваха да даде парите си.
Ще не ще, чорбаджията изваждаше парите си и ги даваше на
турците
.
Като си отидат, чорбаджията си казваше: Слава Богу, че с малко се освободих от тия
турци
!
208.
Лазаре, излез вън!
,
НБ
, София, 10.3.1929г.,
Те постъпват според разбиранията на
турците
, които казват: „Ако е късмет, при краката ми да дойде!
209.
Правилни изводи
,
ООК
, София, 13.3.1929г.,
Турците
казват: "Онушън."
(втори вариант)
Турците
, като забогатеят, все отзад си турят ръцете.
(втори вариант)
"
Турците
казват: този, който е сръчен, на него му отварят път.
(втори вариант)
210.
Противоположни процеси
,
ООК
, София, 3.4.1929г.,
В
турците
, онези пехливани, които се борят, приготвят се, мажат се с масло тези, които се боксират, приготвят се.
(втори вариант)
211.
И огорчи се в сърцето си
,
НБ
, София, 14.4.1929г.,
Турците
казват: Благословение е да гледаш красив човек.
212.
Постижения на богатия и на сиромаха
,
ООК
, София, 24.4.1929г.,
Когато
турците
искат да кажат, какво нещо е вътрешният мир, те си служат с поговорката: „Целият свят да изгори, но моята черга да не изгори.“ Възможно е чергата на човека да не изгори, но при положение на безсмъртие.
Турците
го пият горчиво, не солено.
(втори вариант)
Турците
изразяват на прост език това тъй: "И целият свят да изгори, моята черга няма да изгори." Ще изгори целият свят, че твоята рогозка няма да изгори.
(втори вариант)
213.
Ела след мене!
,
НБ
, София, 5.5.1929г.,
За пример, български език се счита собственост на българите; турски език – собственост на
турците
; гръцки език – на гърците и т.н.
214.
Другата събота
,
НБ
, София, 26.5.1929г.,
Като се говори за смърт, за болести,
турците
имат обичай веднага да запитват: Какъв е цярът срещу това?
215.
Верни положения
,
ООК
, София, 5.6.1929г.,
Знаеш ли какво казват
турците
?
(втори вариант)
216.
Външните линии на красотата
,
ООК
, София, 26.6.1929г.,
Турците
не обичат да канят много госта си.
Турци
- те имат добър обичай.
(втори вариант)
217.
Мълчание и говор
,
МОК
, София, 2.8.1929г.,
Турците
казват: Който много говори, много знае; който много знае, много страда.
218.
Отношения към природата / Правилни физически отношения с природата
,
МОК
, София, 13.9.1929г.,
Турците
по три пъти си мият ушите.
(втори вариант)
219.
Дух Господен / Духът Господен
,
НБ
, София, 29.9.1929г.,
В това отношение, те мязат на
турците
, които си въобразяват, че като отидат на онзи свят, ще се намерят пред планини от сладък пилаф, от който ще ядат до насита.
Там ще ни посрещнат със слава и почести." Това мяза на вярванията на
турците
, които си въобразяват, че на онзи свят ще ги посрещнат с цели планини сладък пилаф и само ще ядат.
(втори вариант)
Чудни са някои, които проповядват, че безгрешниците щели да отидат на онзи свят и там щели като
турците
да ядат само пилаф.
(втори вариант)
220.
Забранихме му
,
НБ
, София, 6.10.1929г.,
Ако сте живели между българите, когато
турците
ги измъчвали, ще кажете, че
турците
са причина за техните нещастия.
Тук едно време мислиха, че
турците
са лоши, но българите сами дойдоха до това положение, от което се оплакваха от
турците
.
(втори вариант)
Ако влезете в една джамия,
турците
по друг начин се молят.
(втори вариант)
221.
Блажени са очите и ушите
,
НБ
, София, 27.10.1929г.,
Турците
казват: „Сметките, които човек прави у дома си, и сметките на пазаря не са еднакви".
Турците
казват - къщната сметка на пазара не уйдисва.
(втори вариант)
222.
Чуха, че иде Исус
,
НБ
, София, 3.11.1929г.,
За илюстрация на това състояние на човека,
турците
си служат с поговорката: „Светът да изгори, нищо не ме интересува".
„Чуха, че иде Исус."
Турците
казват „чуха на сукното".
(втори вариант)
За този случай
турците
имат една поговорка.
(втори вариант)
223.
Вкисване
,
ООК
, София, 6.11.1929г.,
Турците
казват: Благословение е човек да гледа красивото.
224.
Сам се опасваше
,
НБ
, София, 17.11.1929г.,
Турците
имат една поговорка, която казва: "Вечерната, нощната работа е посмешище на света".
За тези неща, ако се говори,
турците
казват - ако всичко това е вярно, голяма лъжа е.
(втори вариант)
А
турците
казват, че вечерната работа е маскарлък на деня.
(втори вариант)
225.
Аз живея, и вие ще живеете / Понеже аз живея, и вие ще живеете
,
НБ
, София, 29.12.1929г.,
В турско време един българин имал голямо богатство, все злато, което искал да скрие някъде в земята, да не го вземат
турците
.
Наистина той ги скрил от
турците
, но и от себе си ги скрил.
Те трябва да се пазят да не замязат на онзи дядо от турско време, който, като се боял парите му да не бъдат взети от
турците
, да не го ограбят, заровил ги някъде в земята, турил си и знак, но не могъл след това да ги намери.
(втори вариант)
Турците
не взеха парите му, но земята ги взе.
(втори вариант)
За нас е все едно дали
турците
са го обрали, или в земята е останало.
(втори вариант)
226.
От сърцето излизат
,
НБ
, София, 5.1.1930г.,
За такъв човек
турците
казват – тебе гледа, мене вижда.
227.
Да се радват наедно
,
НБ
, София, 12.1.1930г.,
Турците
казват: „И свят да изгори, чергата си не давам." Вярно е, че когато човек става спокоен, безгрижен, той напълнява.
(втори вариант)
228.
Светли и тъмни действия / Двамата бакали
,
ООК
, София, 15.1.1930г.,
Турците
казват: [...] На едната страна като легне, то е един метод за размишление.
(втори вариант)
229.
Възпитание на волята / Вътрешното възпитание на волята
,
МОК
, София, 24.1.1930г.,
Турците
пък се безпокояха за друго.
(втори вариант)
230.
Махалото
,
ООК
, София, 29.1.1930г.,
Българите, които живяха петстотин години под
турците
, се научиха да угощават
турците
, да не им правят зло.
(втори вариант)
Всякога, когато българите хранеха
турците
, знаеха свойствата на свинята, че турчинът, в който страстите са силно развити, турчинът е на повърхността.
(втори вариант)
Турчинът беше пратен при българина, българите да възпитат
турците
.
(втори вариант)
И
турците
възпитаха българите.
(втори вариант)
Защото на
турците
бяха главите вдигнати отзад, развити са отзад техните глави.
(втори вариант)
Турчинът не му мисли много,
турците
не са един мислещ народ.
(втори вариант)
Сега
турците
, които дойдоха да завладеят българите, бяха хора на кефа.
(втори вариант)
Тия
турци
бяха се забравили.
(втори вариант)
Тия
турци
бяха се позабравили, те започнаха да гонят своите султани.
(втори вариант)
Човек може да играе ролята на
турците
.
(втори вариант)
231.
Побеждавайте злото
,
НБ
, София, 9.2.1930г.,
Има мислители, има както и писатели между тях, които много добре разбират положението, но любовта трябва да влезе в живота като едно начало, да бъде основа на всички и да бъде еднакво валидна и за християни, и за мохамедани, и за
турци
, и за православни, и за американци.
(втори вариант)
232.
Изпитай и виж
,
НБ
, София, 16.2.1930г.,
Тютюнът се е пренесъл от
Турция
в Америка, а оттам в цяла Европа.
Турците
казват: „Тебе гледа, мене вижда." Такъв човек, ако влезе вкъщи, той все ще гледа противоположното.
(втори вариант)
За пръв път тютюнът е пренесен от
Турция
в Европа, дето първо е отишъл в Америка.
(втори вариант)
233.
Новото в живота
,
ООК
, София, 19.2.1930г.,
Турците
си имат свой начин на посрещане, гърците посрещат по свой начин, англичаните също.
(втори вариант)
234.
С благост и Истина
,
НБ
, София, 16.3.1930г.,
Някъде представят Христа на молитва, както
турците
се молят.
235.
Правилни форми
,
ООК
, София, 19.3.1930г.,
Турците
казват „да свириш с лъжицата".
(втори вариант)
Пие казваме Лондон,
турците
казват Лондър.
(втори вариант)
236.
Права мисъл / Чиста мисъл
,
ООК
, София, 2.4.1930г.,
Турците
имат една поговорка: „Благословени крака".
(втори вариант)
237.
Аз и Отец едно сме
,
НБ
, София, 20.4.1930г.,
Ако отидете в
Турция
, турчинът казва, че без пари не може, парите управляват.
238.
По-горни от тях
,
НБ
, София, 25.5.1930г.,
Едно време, когато българите бяха под турско робство,
турците
минаваха за лоши хора, защото бесеха и убиваха българите.
Ще кажем, че някогашните
турци
са влезли в българите.
239.
Двата принципа
,
ООК
, София, 11.6.1930г.,
Турците
си държаха ръцете отзад на задниците.
(втори вариант)
240.
На езерата
,
МОК
,
СБ
, 7-те езера, 1.8.1930г.,
" Като дойдат тези
турци
при един българин, българинът им направи баница, вземе една кокошка или агънце и направи чорба, после извади ракийца и този турчин, като седи един ден, каже: „Чорбаджи, много съм благодарен на тебе" и си отива.
(втори вариант)
241.
Упътвания и наставления / Поучения, преживявания и наставления на планината
,
МОК
,
СБ
, 7-те езера, 15.8.1930г.,
Като идваха
турци
, той ще извади табакерката и дава най-хубавите цигари.
(втори вариант)
242.
Божият глас
,
ООК
, София, 26.8.1930г.,
Турците
казват: „Като мине пороят, калта остава“.
Турците
казваш: "Като мине пороят, само калта остава." Като изсъхне тази кал, ще видим какво може да се направи от нея.
(втори вариант)
243.
Просете, търсете и хлопайте
,
НБ
, София, 14.9.1930г.,
Старите
турци
изчезнаха, но останаха още юзбашии в България, в самите българи.
244.
Милосърдие и користолюбие / Линиите на милосърдието и користолюбието. Отвесът на правата мисъл
,
МОК
, София, 26.9.1930г.,
Турците
казват: Ще мислите право!
(втори вариант)
245.
Не могат да приемат
,
НБ
, София, 28.9.1930г.,
За такъв човек
турците
казват: „И да е така, пак не го вярвайте." Това е все едно, да се намираш пред мъртвец или пред костите на някой умрял и да казваш, че можеш да го възкресиш.
246.
Умствени прояви
,
ООК
, София, 17.12.1930г.,
Затова
турците
казват: „Не се подигравай на съседа си, защото сам ще изпаднеш в неговото положение.“ На каквото се присмеете, това ще дойде до главата ви.
247.
Любов и милосърдие
,
МОК
, София, 26.12.1930г.,
Турците
казват, с цъкане нищо не става, но прахан се запалва.
(втори вариант)
248.
Новата епоха
,
МОК
, София, 7.1.1931г.,
Турците
казват: „Който не печели, губи.“.
249.
Гредите на живота
,
ООК
, София, 14.1.1931г.,
Във времето на един от турските паши
турците
имали обичай да носят чалми на главата си, дълги пет-шест метра.
Като изпълнявали ревностно заповедта на пашата
турците
останали с чалми, дълги около един метър.
250.
Методи за самовъзпитание / Методите на самовъзпитанието
,
МОК
, София, 6.2.1931г.,
Библията изчезнала, но
турците
, които се обърнаха, все от тези крадени библии се обърнаха.
(втори вариант)
Всички
турци
, които четоха тези крадени библии, се обърнаха.
(втори вариант)
От евангелската църква също пращат библии в
Турция
, но
турците
не се обръщаха.
(втори вариант)
251.
Новата епоха
,
МОК
, София, 15.5.1931г.,
Турците
казват: Ако планината не иде до тебе, ти ще идеш до планината.
(втори вариант)
Турците
имат една поговорка, казват тъй: Остави пияния да си мине по пътя, не го закачай, защото, ако ти го закачиш, тогава той по твой адрес ще каже такива думи, които ти никога не си слушал.
(втори вариант)
252.
Правилна преценка / Еднаква оценка. Ритмус на музиката. Стъпка в музиката
,
МОК
, София, 29.5.1931г.,
Турците
имат една поговорка, казват така: инсанъ... Те са го изразили в една лоша форма по единствения закон; ако вие се качите на едно високо място, нали вашият кръгозор ще бъде по-широк?
(втори вариант)
253.
Свиване и разширяване
,
МОК
, София, 19.6.1931г.,
Турците
казват така: да гледаш красивото в природата е здравословно.
(втори вариант)
У
турците
има такъв обичай: те женят един момък, но той не вижда своята възлюблена, според стария закон, той не трябва да я знае.
(втори вариант)
254.
Човекът на новото
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 19.7.1931г.,
Като ме слушате, мнозина ще кажат, като
турците
: „И така да е, пак не вярвайте“.
255.
Недоказани истини
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 22.7.1931г.,
Когато
турците
се възхищават от нещо, че е много хубаво, умно, солидно, те казват „ингилис акала“.
256.
Съчетание, приложение и изпълнение
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 3.8.1931г.,
Турците
много пазят кадъните си, да ги не виждат чужди мъже.
257.
Мястото на Бога
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 5.8.1931г.,
Турците
имат обичай, като им дойде някой на гости, вечерта те затварят вратата на стаята, в която гостът ще спи, и сутринта, когато иска да излезе, той трябва да потропа на вратата, да дойде домакинът на къщата, да му отвори.
258.
Запечатал е
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 8.8.1931г.,
“ Днес всички съвременни хора се намират под духовното робство на
турците
, от което трябва да се освободят.
259.
Най-високото място
,
СБ
, София, 20.8.1931г.,
Турците
казват: „Благословение е за човека да гледа красивото!
Турците
имат такива часовници: гледате някой турчин, че вади от джоба си часовник, голям като костена жаба; той отваря един капак, после втори, трети, четвърти, пети, шести и в него – едно малко часовниче; той погледне часовника, каже колко е часът и после по същия начин го затваря в капаците.
260.
Отиване и връщане
,
СБ
, София, 21.8.1931г.,
Турците
казват: „Остави пияния да падне, да си счупи главата, а след това иди да я превържеш – да разбере той, че има работа с разумен човек.”
261.
Оставената торба
,
ООК
, София, 7.10.1931г.,
Турците
имат една поговорка, която може да се преведе така - всяко онова, което иде от Бога, е добро.
(втори вариант)
262.
Изново
,
НБ
, София, 1.11.1931г.,
Досега не е станало, че отсега нататък ще стане." И
турците
казват за същия случай: на 50-те не било, че на 90-те ще бъде.
263.
Син Человечески отхожда
,
НБ
, София, 8.11.1931г.,
Разправяха ми за един праведен човек, българин от Варненско, когото в турско време
турците
осъдили на обесване.
България,
Турция
спечелиха ли нещо?
264.
Няма да угаси
,
НБ
, София, 15.11.1931г.,
Някои от вас ще кажат, както
турците
, които не искат да мислят: акълъ зарар.
Турците
като не искат да мислят, казват: седем ката нагоре, седем ката надолу.
265.
За кого ме мислите
,
НБ
, София, 22.11.1931г.,
Турците
казват „хайлаз".
266.
На своето време / На време
,
МОК
, София, 27.11.1931г.,
Турците
казват: Ола билир.
(втори вариант)
267.
Жал ми е за народа
,
НБ
, София, 6.12.1931г.,
За такива хора
турците
казват: „Хеле дошъл, вол ей отишъл".
268.
Според делата
,
НБ
, София, 20.12.1931г.,
Ще бъде точно тъй, както когато
турците
навлязоха в България: тогава
турците
бяха свободни, но русите като освободиха българите,
турците
се върнаха назад, върнаха се бити.
Турците
казват: седем ката горе, седем ката долу.
269.
Думата му държа
,
НБ
, София, 27.12.1931г.,
Погледът му е разделен, както казват
турците
: теб гледа, мен вижда.
270.
От смърт в живот
,
НБ
, София, 3.1.1932г.,
Турците
казват: светът да изгори, не искам да зная.
Освободиха ни от
турците
.
271.
Освободени
,
НБ
, София, 17.1.1932г.,
Българите колеха кокошки, баници правеха на всички
турци
и така спасяваха гърба.
272.
Тези малките
,
НБ
, София, 7.2.1932г.,
Турците
казват "ола белир" - може да е тъй.
273.
Доброто разположение
,
ООК
, София, 17.2.1932г.,
Как ще си обясните тогава, защо учени и добри
турци
заставят жените си, красиви и грозни, да закриват лицата си.
Как ще си обясните например обичая на
турците
да заставят жените си - и красивите, и грозните, да се покриват?
(втори вариант)
Вие можете да си правите различни заключения защо у
турците
съществува такъв обичай, обаче причините, по кoитo жените покриват лицата си, са съвсем други от тези, които знаете.
(втори вариант)
274.
Трите начала / Трите пътя
,
ООК
, София, 24.2.1932г.,
Турците
казват, че низките хора са беля на Господа.
Турците
казват, че низките хора са беля на Господа.
Турците
казват - ниските хора са бела на Господа, ниските хора са хитри.
(втори вариант)
У
турците
казват - най-ниският човек е бела на Бога.
(втори вариант)
275.
Движения в природата / Съзнателни и механически движения
,
МОК
, София, 4.3.1932г.,
Турците
имат обичай, когато двама пехливани се борят, намазват телата си с масло.
У
турците
има един обичай, като се борят пехливани, те се мажат с масло.
(втори вариант)
276.
Начало на Мъдростта / Две състояния
,
ООК
, София, 16.3.1932г.,
Турците
казват: "Акъла зарар." Трийсет и пет хиляди клавиши.
(втори вариант)
277.
Истина и Живот
,
ИБ
,
БС
, София, 17.3.1932г.,
Той казва: „Аз употребявах по-рано всякакви лъжи пред онези
турци
, които идваха от Делиормана.
278.
Вярата като закон
,
ИБ
,
БС
, София, 31.3.1932г.,
Турците
казват: "Със седем краля става барашък[*]." Дето влезе, всичките роли играе.
279.
Естествени правила
,
ИБ
,
БС
, София, 7.4.1932г.,
В началото някой пред вас минава за Ангел; докато човек е още свободен,
турците
употребяват нарицателното княз на князете; след това той пожелава да израсте по-високо, сгодява се и тогава за него употребяват израза близо до хората; по-късно той пожелава да се ожени, за което
турците
употребяват израза с хората е заедно; когато не може да живее и рече да се разведе, казват, че на хората маскара е станал.
280.
Законът на вярата и Любовта
,
ООК
, София, 13.4.1932г.,
Турците
държат ръцете си в това положение.
Турците
държат ръцете си отзад - загазиха я.
(втори вариант)
281.
Покрива и изправя
,
НБ
, София, 17.4.1932г.,
Турците
казват: който има пари, той свири на свирката.
282.
Разумност в природата
,
МОК
, София, 13.5.1932г.,
Турците
казват в такъв случай и така да бъде не го вярвай.
(втори вариант)
283.
Ако всичкия свят спечеля
,
НБ
, София, 22.5.1932г.,
Но
турците
казват: "колкото пъти и да умножавате, усул си има това нещо", значи, модуси има тази работа.
За тези случаи
турците
си служат със следната поговорка: Късите хора са беля на Господа.
284.
Вечният порядък
,
НБ
, София, 29.5.1932г.,
Като ме слушате, ще кажете като
турците
: "Ако това е вярно, голяма лъжа е." Вероятно е това нещо.
285.
Любов, обич и почит / Почит към себе си, любов към Бога, обич към ближния
,
ООК
, София, 1.6.1932г.,
В
Турция
, когато за пръв път била представена тая трагедия, един турчин гледал и се чудил, как може Яго да изиграе такава подла роля.
В
Турция
като представили за пръв път драмата "Отело" от Шекспир, глашатаят е викал: "Ще представим Ешекспир.
(втори вариант)
286.
Доброто семе
,
НБ
, София, 5.6.1932г.,
Кокошката е като
турците
.
287.
И видя там човек
,
НБ
, София, 12.6.1932г.,
Казали на българите: "Помолете се и вие." Но те си казали: "Господ като даде дъжд на
турците
, ще даде и на нас." Случва се така че Господ на
турците
дава дъжд, а на българите не дава Как ще го обясните?
Турците
работят, Господ плаща; българите не работят, нищо не плаща.
288.
Живейте разумно
,
НБ
, София, 19.6.1932г.,
Турците
казват: На 50-те не било, че на 100-те.
289.
Най-малкото добро
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 20.7.1932г.,
Когато
турците
се намерят в трудно положение, питат: „Какъв ще бъде краят на тази работа?
290.
Видяхме славата
,
СБ
, София, 28.8.1932г.,
Българите казват прасе,
турците
казват домус.
Българите казват прасе,
турците
казват домус, англичаните казват pig, французите казват cochon.
(втори вариант)
291.
Три пътя
,
СБ
, София, 29.8.1932г.,
Турците
казват: "Бошлаф." У
турците
според стария обичай, ако е набожен, ако жена му даде празна стомна без вода, веднага ще го разведат.
Турците
казват: „Бош лаф".
(втори вариант)
292.
Новата работа
,
СБ
, София, 30.8.1932г.,
Едно животно като види друго животно, го близне, казва: "Виж каква ми е любовта."
Турците
имат една поговорка: "Хората като се познават, животните като ближат." На кои хора се облизват.
Едно животно като види друго животно, го близне, казва: „Виж каква ми е любовта."
Турците
имат една поговорка: „Хората, като се познават, се обичат, животните, като се ближат, се обичат.
(втори вариант)
293.
Любов без ревност
,
СБ
, София, 31.8.1932г.,
" След като целунат младата мома, тя предава нещо на
турците
.
" След като целунат младата мома, тя предава нещо на
турците
.
(втори вариант)
294.
Свещен трепет,
,
ИБ
, София, 22.9.1932г.,
Религиозните хора, за да се избавят, казват: "Ще идем в рая."
Турците
си представят рая с планини от пилаф с масло, при това си представят, че най-хубави, най-красиви моми около един турчин налягали и те играят наоколо, и той ще бъде в тоя рай.
295.
Изворите на живота / Към изворите на живота
,
МОК
, София, 30.9.1932г.,
Турците
казват: „Какъв е церът на това?
(втори вариант)
296.
Намерената овца
,
НБ
, София, 2.10.1932г.,
Тогава ми иде на ума за един от турските паши, когато бил в Албания, във войната, която имаше
Турция
с Черна гора.
Тогава ми иде наум за един турски паша, когато бил в Албания, във войната между
Турция
и Черна Гора.
(втори вариант)
297.
Съзнание и свръхсъзнание / Знание - съзнание и свръхсъзнание (Силите в пръстите. Знанието в природата)
,
МОК
, София, 7.10.1932г.,
Турците
казват: И да видиш, не вярвай!
Турците
казват: „И да видиш, не вярвай.“ Може да е намушкал един-двама, но 30 сърби да ги намушка.
(втори вариант)
„Нямам.“ „Хубаво, ако остане нещо, може да ти дам.“
Турците
казват на такова едно разсъждение: „Е, изходният път какъв е?
(втори вариант)
298.
Малката истина
,
ООК
, София, 12.10.1932г.,
Турците
казват: „Края на това нещо какъв е?
(втори вариант)
299.
Възможности и постижения / Постижения и възможности (Кому да обещаваме)
,
МОК
, София, 21.10.1932г.,
Турците
имат обичай, стомните им да бъдат всякога пълни с вода.
Днес младите
турци
не гледат толкова строго на това, но старите
турци
са крайно взискателни.
У
турците
има един обичай - щом жената занесе празна стомна, той я парясва.
(втори вариант)
300.
Постигнати резултати
,
МОК
, София, 28.10.1932г.,
Вижте, какво правят
турците
.
Вие не правите като
турците
- имат обичай, като им дойде някой гост, ще му дадат едни чехли само за вкъщи и трябва да събуете обущата си, да не внасяте прах.
(втори вариант)
301.
Контрасти в живота
,
МОК
, София, 11.11.1932г.,
Турците
имат една поговорка.
(втори вариант)
302.
Сляп от рождение
,
НБ
, София, 13.11.1932г.,
Турците
имат една поговорка и казват: „Да гледаш красивото в света, това е Божие благоволение.“ Не е лошо, че един момък може да гледа една красива мома, но аз обръщам внимание на факта, че човешките чувства не са устойчиви.
Турците
имат една поговорка и казват: "Да гледаш красивото в света, това е Божие благословение." Не елошо, че един момък може да гледа една красива мома, но аз обръщам внимание на факта, че чувствата му не са устойчиви.
(втори вариант)
303.
Новата канализация
,
ООК
, София, 30.11.1932г.,
Американците искат да бъдат велики хора, гърците искат да бъдат велики хора,
турците
искат да станат велики хора и българите също.
(втори вариант)
Евреите, които са толкова богат народ, предлагат на
турците
един милиард да вземат на
турците
Палестина.
(втори вариант)
Но
турците
им казват: „Тази страна ние сме я взели с нож, с нож ще я дадем.
(втори вариант)
304.
Живият хляб
,
НБ
, София, 18.12.1932г.,
Турците
имат такова разбиране.
305.
Вътрешни опити
,
ООК
, София, 28.12.1932г.,
Турците
казват: „Да гледаш красивото, в каквато и да е форма, това е благословение”.
306.
И украсиха светилниците си
,
НБ
, София, 15.1.1933г.,
Турците
имат една поговорка, според която нито един турчин досега не си е дал отговор за това.
И като запитали другите
турци
може ли това, те казали: „Може да е така, може да е прав този философ.“ Обаче един от западните философи може да даде съвсем друг отговор на този въпрос.
Турците
имат една поговорка.
(втори вариант)
И като запитали
турците
, възможно ли е това, те казали: Може да е така, може да е прав този философ.
(втори вариант)
307.
Значение на удовете
,
ООК
, София, 1.2.1933г.,
Като пишат,
турците
си служат с много точки, знакове на тяхната писмена реч.
Понеже мухите кацат навсякъде и оставят своите точки, затова
турците
пазят грижливо това, което са написали.
308.
Божествен импулс
,
УС
, София, 5.2.1933г.,
Турците
имат особен обичай.
– Защото там имало 70 камили, които пренасяли правоверните от християнските гробища в турските; от турските гробища пък пренасяли неправоверните
турци
в християнските гробища, между неправоверните.
309.
Първото място
,
НБ
, София, 5.2.1933г.,
Турците
казват: „И да видиш, не вярвай.“ Вие виждали ли сте какво нещо е природата?
310.
А друго падна на добрата земя / А другото падна
,
НБ
, София, 19.2.1933г.,
Аз лъжех
турците
от Делиормана.
Аз лъжех
турците
от Делиормана.
(втори вариант)
311.
Неговата воля
,
УС
, София, 19.2.1933г.,
– „Няма какво да ми дрънкаш, рекъл-нерекъл Господ, ще отида на лозето и вечерта, като се върна, да намеря добре сготвена вечеря.“ Тръгнал за нивата, но го срещнали
турци
, хванали го и цял ден го развеждали със себе си да им показва пътя.
312.
Добро и човещина
,
НБ
, София, 26.2.1933г.,
Турците
казват: „Запали ми фитила.“ Като ти запали фитила, ти трябва да бягаш вече, и при това тази дума е съвсем изопачена.
Турците
казват: запали ми фитила.
(втори вариант)
313.
Мир на този дом
,
НБ
, София, 5.3.1933г.,
Турците
казват: „Отде да намерим тези пари?
Един турски ходжа морализирал един от
младотурците
, от модерните
турци
, който обичал да пие вино и ракия, като му казвал: „Знаеш ли, че при това пиянство ти ще страдаш?
Един турски ходжа морализирал един от модерните
турци
, който обичал да пие вино и ракия, като му казвал: Знаеш ли, че при това пиянство ти ще страдаш като отидеш на онзи свят.
(втори вариант)
314.
Радостта
,
НБ
, София, 2.4.1933г.,
Едно време българите считаха, че
турците
са големи неприятели, казваха: „Турчин е това, не е християнин.“ Но онова, което мъчи хората, не е вярата им.
Едно време българите считаха, че
турците
са големи неприятели, казваха: турчин е това, не е християнин.
(втори вариант)
315.
Живот вечен
,
НБ
, София, 16.4.1933г.,
Турците
разбират, че главата му е келява.
Турците
разбират, че главата му е келява.
(втори вариант)
316.
Координирани движения
,
МОК
, София, 2.6.1933г.,
Когато българите били под турското робство, за да облекчат положението си, първо изучавали характера на
турците
и след това влизали във връзка с тях.
Когато българите били под турското робство, за да облекчат положението си, първо изучавали характера на
турците
и след това влизали във връзка с тях.
(втори вариант)
317.
Надеждата ти
,
НБ
, София, 11.6.1933г.,
Запример ти казваш, че искаш да станеш богат, но сам се съмняваш и казваш: „Ола белир“, както казват
турците
.
Султанът казал: „Ола белир.“ Друг казал – дядо му турил един косъм от брадата си и станал мост на Дунава, дето минавали
турците
.
Например, ти казваш, че искаш да станеш богат, но сам се съмняваш и казваш: Ола белир - както казват
турците
.
(втори вариант)
Друг казвал, че дядо му сложил един косъм от брадата си и станал мост на Дунав, където минавали
турците
.
(втори вариант)
318.
Свещеното сърце
,
МОК
, София, 16.6.1933г.,
Турците
казват: „Човек тегли от главата си“.
Турците
казват: „Човек тегли от главата си.“ Значи човешкият мозък още не е организиран.
(втори вариант)
319.
Красивите линии в природата
,
ООК
, София, 12.7.1933г.,
Турците
казват: „Камък, който се търкаля, основа не става.“ Къде може да се постави такъв камък?
Турците
казват: „Камък, който се търкаля, основа не става.“ Никъде не може да го туриш.
(втори вариант)
320.
Не се сравнявай с нея
,
НБ
, София, 23.7.1933г.,
Турците
запример имат обичай, като бесят някой, и се скъса въжето три пъти, казват: „Този човек е прав, не може да го бесим.“ Обаче християните, след като се скъса въжето, казват: „Въжето е виновно.“ И до другия ден може да го бесят, докато намерят въже, което е по-дебело.
Турците
, например, имат обичай като бесят някого и въжето се скъса, да казват три пъти: Този човек е праведен, не можем да го бесим.
(втори вариант)
321.
Основа на знанието
,
ООК
, София, 26.7.1933г.,
Турците
държат ръцете си скръстени отзад, пет пари не дават за нищо.
Турците
си носеха ръцете отзад.
(втори вариант)
322.
Новите положения. Мислова централа / Новите положения на живота. Мисловата централа
,
ООК
, София, 2.8.1933г.,
След известно време,
турците
преследвали българските комити.
323.
Един удар
,
СБ
, София, 2.9.1933г.,
Турците
имат една пословица: „Много думи на воденицата“.
324.
Великата формула
,
СБ
, София, 3.9.1933г.,
Турците
казват: „Лесно е да викаш духовете, но мъчно е да ги изпъдиш“.
325.
Едно звено
,
СБ
, София, 3.9.1933г.,
Направете като
турците
, които, щом дойдат до някаква трудна задача, казват: „Седем ката нагоре и седем ката надолу“ – и там спират.
326.
Непреривните постижения
,
НБ
, София, 8.10.1933г.,
Турците
имат една поговорка, казват: „Ако е късмет, на крака да ми дойде.“ Прав е човекът.
Тъй щото,
турците
са взели, във физическия свят малко се изменя този закон.
327.
Ангелите на светлината. Новите възгледи
,
ООК
, София, 18.10.1933г.,
Турците
казват, имало един, че като дошъл, казва: „Какъв занаят знаеш?
328.
Да правим добро
,
НБ
, София, 22.10.1933г.,
Като занесли фонографа в
Турция
, та един като чул, че говори [, казва:] „Кога в
Турция
дойде, кога научи турски?
Източните народи, като не са знаели това
турците
, турили така: ще туриш един кюляф /островърха шапка/ и като го туриш на главата си, каквото искаш, това ще станеш.
329.
За да благовествам
,
НБ
, София, 29.10.1933г.,
Това са фитили, според както казват
турците
.
330.
Няма да ви остави
,
УС
, София, 29.10.1933г.,
Има и такива, които, както
турците
казват, „туй, което има да взема, не търси, а това, което има да дава, не дава.“ Това не е добродетел.
331.
Произход и значение на светилника
,
НБ
, София, 19.11.1933г.,
Този българин влязъл в банята да се къпе и като се видял гол, казал си: „Браво, това тяло досега никой не го е бутнал, никой не е посегнал да го удари.“ По едно време един от
турците
в същата баня отишъл на курната, дето българинът се къпел,
332.
Търпелив и добър човек
,
ООК
, София, 22.11.1933г.,
Турците
имат една поговорка за случая и казват: „Който иска да стане гарант, трябва да брои пари.
333.
Перпендекулярно отношение
,
МОК
, София, 1.12.1933г.,
Та българите услужваха на
турците
от страх, че ще имат нужда от тях.
Сега да оставим тези работи какво е било между българите и
турците
.
334.
Единният живот. Обичай общия живот!
,
ООК
, София, 6.12.1933г.,
Турците
едно време така вървяха (A).
335.
О, да ми беше като брат
,
НБ
, София, 24.12.1933г.,
Турците
имат поговорка за високите хора.
А пък за късите хора
турците
казват: „Късите хора са беля на Бога.“ Те са верни отчасти.
336.
Да живее душата ми
,
НБ
, София, 31.12.1933г.,
“
Турците
казват: „Казваш нещо, лаф, и то става.“ Аз го обосновавам.
337.
Огнената пещ
,
НБ
, София, 28.1.1934г.,
Сега не зная,
турците
малко измениха закона си, но преди Мустафа Кемал много се пазеха туркините – ако турчинът поиска вода от жена си и тя му подаде празна стомна, той казва: „Напущам те!
338.
Разумните ще разберат
,
НБ
, София, 4.2.1934г.,
Турци
и българи си насели бостан, че като се разхождах, спрях се пред един българин вън, прекрасни хора.
339.
Не пресушавай живота
,
УС
, София, 18.2.1934г.,
Турците
излязоха от България.
Умрелите
турци
останаха в България и днес живеят.
340.
Развитие на заложбите
,
ООК
, София, 14.3.1934г.,
Турците
имат поговорка: „Остави пияния сам да падне.
341.
Стана здрав
,
НБ
, София, 18.3.1934г.,
Турците
имат такива хавани, дето си чукат житото, такава чутура има, дето си чукат кафето.
342.
Възстановете Любовта
,
УС
, София, 25.3.1934г.,
Турците
пък имат енфие.
343.
Какво знамение показваш нам?
,
НБ
, София, 25.3.1934г.,
Той бил търговец и носел един голям товар от фесове за
Турция
.
Но по някой път и ние се намираме в положението на този арабин, който тръгнал за
Турция
да продава фесовете.
344.
Единственият свободен
,
УС
, София, 1.4.1934г.,
Турците
казват: „Краят му къде е...?
345.
Тъй мисля аз
,
НБ
, София, 8.4.1934г.,
Турците
казват: […] Аз харесвам характера.
346.
Бъдете като Баща си!
,
УС
, София, 22.4.1934г.,
Напечатали второ издание на Библията, но единствените
турци
, които се обърнали, станали християни, това са тези, които са чели крадените Библии.
Вземат ги
турците
и се обръщат.
347.
Три възгледа
,
НБ
, София, 22.4.1934г.,
Някои казват,
турците
казват: „Усул има.“ Знаете ли какво е усул?
из живота на
турците
.
348.
Да имат живот
,
НБ
, София, 6.5.1934г.,
Тъй, както
турците
имат една поговорка, казват: „Туй ако е истина, голяма лъжа е!
Турците
имат една съдба: кадията вика тия, които ще се съдят, и казва на единия: „Ти имаш ли да му даваш?
349.
Пред шестата врата
,
ООК
, София, 23.5.1934г.,
“ И не се мина два–три месеца, българите отстъпиха при Одрин, той остана в града и
турците
го убиха.
Но той остана с мисълта, че като дойдат
турците
в Одрин няма да му направят нищо, но го претрепаха.
350.
Двете линии
,
ООК
, София, 13.6.1934г.,
Турците
казват: „Който гледа на земята, душата изгаря.“ Човек, който, като ти иска нещо, не може да те гледа в очите, той лъже.
351.
Правият път
,
ООК
, София, 20.6.1934г.,
Турците
казват: „Нерде Шам, нерде Багдат.“ Ще кажат: „Няма логика.“ По някой път вие сте недоволни.
Турците
казват: „Аллах керим“, а пък християните казват: „Иова и ре!
352.
Взимане и даване. Първият и последният
,
ООК
, София, 11.7.1934г.,
Турците
имат една пословица: „Който знае много, много и тегли.“ Да не би да направите както турчина в следния разказ: Един турчин отишъл в едно българско село и казал: „На турски ще ми говорите!
353.
Изново родени
,
НБ
, София, 15.7.1934г.,
Турците
казват тъй: „Не ме бутай, да си върви.“ Ти знаеш ли, ако си красив, колко скъпо ще ви коства при сегашните условия красотата?
], [както] казват
турците
.
354.
Хвърлѝ хляба
,
НБ
, София, 22.7.1934г.,
“
Турците
казват: „И да видиш, пак не вярвай в това.“ Защото, ако вие тълкувате Стария Завет, дето се казва: „Вечно ще ви изхвърля от лицето Си!
355.
Великото изкуство
,
ООК
, София, 25.7.1934г.,
Твоята вилица: (Учителят показва трите си пръста.)
Турците
правят така, с трите пръста, а пък европеецът ще вземе и ще набоде хляба с вилица.
356.
Човешкото и Божественото
,
УС
, София, 29.7.1934г.,
Ти държиш онова правило на
турците
: „Нито връзвай, нито развързвай.“ Не ги връзвай, не се спъвай.
357.
Противоречия и възможности
,
СБ
,
ИБ
, Витоша, 12.8.1934г.,
За подобни случаи
турците
казват: "Или си отваряй очите, или ще ти ги отворят!
358.
Доброто семе
,
НБ
, София, 2.9.1934г.,
“
Турците
казват така: „И счупените орехи надминаха 1000.“ Докато счупи 999, търпи; като счупят хилядния орех, той ритне.
Турците
имат една поговорка и казват: „Късметът ми на крака да ми дойде.“ И всички хора сега очакват късметът им на крака да им дойде.
359.
Мечът на Духа
,
НБ
, София, 9.9.1934г.,
“
Турците
имат една поговорка: „Това, което няма да бъде.“ Вие ще се изложите на това противоречие, на което се е изложил един млад и за когото говорят един анекдот.
360.
Ако говоря
,
ООК
, Русе, 26.9.1934г.,
Турците
казват: "Ако нещо ми е на късмет, да ми дойде на крака." И християните, и религиозните хора вярват на късмета.
361.
Милосърдие, смирение и молитва
,
ООК
, София, 3.10.1934г.,
Турците
казват: "Хата олур" [*Хата олур.
362.
С какво тяло?
,
НБ
, София, 7.10.1934г.,
Турците
имат една поговорка, с която казват: Какво да се прави?
363.
Стар и нов порядък (По нов начин)
,
ООК
, София, 10.10.1934г.,
Турците
казват: "Който много знае, много тегли." Някой път аз наблюдавам.
364.
Колко са прекрасни нозете
,
НБ
, София, 14.10.1934г.,
Ако пък някой е орта-будала, според както казват
турците
, тогава лесна е работата.
365.
Богат и сиромах
,
ООК
, София, 17.10.1934г.,
Ако в
Турция
целунат някого, там ще те обидят.
366.
Дързайте!
,
НБ
, София, 28.10.1934г.,
В такива случаи
турците
казват: Акалъ зарар.
367.
Който сее и който жъне
,
НБ
, София, 25.11.1934г.,
На това
турците
казват: Акалъ зарар.
368.
Доброто име
,
УС
, София, 2.12.1934г.,
Като не искали да плащат задълженията си,
турците
ги пребивали от бой“.
369.
Помни го
,
МОК
, София, 7.12.1934г.,
(
Турците
казват: Дай, че се спаси.)Те са вашите приятели, ще ви отдадат почести, с автомобил ще ви вземат, ще ви дадат апартамент, ще ви държат като писано яйце.
Турците
казват: Едната глава не тегли, но двете глави ще теглят.
370.
Добри вести
,
НБ
, София, 9.12.1934г.,
Вечерта му се явили насън трима
турци
, които му казали: Единият от тях му казва: Стани да видиш какво правят с мене.
През нощта пак му се явяват тия трима
турци
, които му казват: Иди при валията и му разкажи какво си видял.
Когато си отивал в Цариград, тримата
турци
пак се явяват на д-р Ксанти и му казват: Ти ни направи една голяма услуга, искаме да ти дадем каквото искаш.
371.
Най-съвършеният идеал. Песента на малката тревица
,
ООК
, София, 12.12.1934г.,
Турците
имат една поговорка - духовете да ги повикаш било лесна работа, но после да ги изпратиш било много мъчна.
372.
Философия на трептенията
,
МОК
, София, 14.12.1934г.,
Турците
имат една поговорка.
373.
В Ниневия
,
УС
, София, 16.12.1934г.,
Така е било между
турците
.
Когато двама
турци
се явяват пред съдията, последният пита единия: „Имаш ли да вземаш нещо от обвиняемия?
374.
Когото възкръси
,
НБ
, София, 16.12.1934г.,
Турците
казват: Приказки са това.
375.
Законът на свободата
,
ООК
, София, 19.12.1934г.,
У
турците
гащите са завити и закопчани, а пък вътре са широки и дънести.
376.
Погрешка и спънка
,
МОК
, София, 4.1.1935г.,
"Който сам пише, сам не може да го чете", казват
турците
.
„Който сам пише, сам не може да го чете“ − казват
турците
.
(втори вариант)
377.
Разумният домостроител
,
НБ
, София, 3.2.1935г.,
Та, вие като станете на 50 години, започвате да разсъждавате като
турците
, които казват: Юс-дюс!
Отиват двама
турци
помаци в едно лозе да берат грозде.
Станах, преместих войниците си и след десет минути
турците
предприеха нападение на същото това място, дето бяха по-рано войниците.
Та, вие като станете на 50 години, започвате да разсъждавате като
турците
, които казват: Юс-дюс!
(втори вариант)
Отиват двама
турци
помаци в едно лозе да берат грозде.
(втори вариант)
Станах, преместих войниците си и след десет минути
турците
предприеха нападение на същото това място, дето бяха по-рано войниците.
(втори вариант)
378.
Този е живият хляб
,
НБ
, София, 10.2.1935г.,
Турците
казват: Възможно е това.
379.
Здравословното положение на човешката душа
,
ООК
, София, 13.2.1935г.,
Турците
казват: „Кефе кедер.” Но това са състояния на онези напредналите души.
380.
Изпитите на ученика
,
ООК
, София, 20.2.1935г.,
Това очаквате - изявлението, както българите очакваха Русия да дойде да ги освободи от
турците
.
381.
Най-голямото изкуство / Какво ще говори Учителят
,
УС
, София, 10.3.1935г.,
Така се молят
турците
.
Турците
имат един обичай – като започне молитвата, ще започне едно чистене: ще се измие вратът, ушите, зъбите, ще му вземе половин час това приготовление.
(втори вариант)
Всъщност то е източно вярване, което е преминало в
турците
.
(втори вариант)
Това, което
турците
поддържат, е вярно за земния живот някой път.
(втори вариант)
Това е единият възглед на
турците
.
(втори вариант)
382.
Трите правила. Път за освобождение
,
ООК
, София, 20.3.1935г.,
Турците
си имат градини.
Ония ще ходят лятно време да искат от
турците
сливи, круши, ябълки.
383.
Двете добродетели / Двата вида добродетели. (Кой е правият път)
,
УС
, София, 24.3.1935г.,
Турците
казват: За човека е благословение да гледа красивото в света.
Турците
имат една поговорка много права.
(втори вариант)
384.
Каквото вържете на земята
,
НБ
, София, 24.3.1935г.,
Турците
казват: Трябва да знаеш, трябва да вярваш.
В турско време имаше богати българи, които заравяха парите си в земята и така ги криеха от
турците
.
Но след известно време
турците
започнаха да се досещат за това, което правеха българите и отиваха при тях да им искат пари.
385.
Знание и виждане
,
МОК
, София, 29.3.1935г.,
Турци
може да намерите все таки.
386.
Два метода / Двата метода и двата пътища към сродната душа
,
УС
, София, 7.4.1935г.,
Турците
имат такива големи камъни, жито чукат, кафе чукат с големи дървени чукове.
(втори вариант)
387.
Естествени прояви на Любовта / Естествената любов. (Да бъдем разумни. Добрата постъпка)
,
УС
, София, 14.4.1935г.,
„Алдефити“ – казват
турците
.
(втори вариант)
388.
Трите врати / Любовта. (Три стъпки – три врати)
,
УС
, София, 28.4.1935г.,
Тогава
турците
казват: „Да гледаш хубавото, е добро.“ Не са важни за вас затворените книги.
(втори вариант)
389.
Киселина, основа, сол
,
ООК
, София, 1.5.1935г.,
Щом се обърне към Бога, казва: „Мъжът трябва да гледа надолу, да се не се изкушава."
Турците
имат една поговорка, казват: „Който надолу гледа, душите гори." Казват: „Земята гледаш, а душите гориш." Не, ти си попаднал в по-лошо състояние.
390.
Трите геометрични фигури
,
ООК
, София, 8.5.1935г.,
У
турците
шалварите долу са затворени, а горе са широки.
391.
Светите Твои градове
,
НБ
, София, 12.5.1935г.,
Турците
имат една поговорка, според която казват: имането на държавата е като мера.
392.
Общи погрешки и общи добродетели
,
ООК
, София, 29.5.1935г.,
Може да кажете: „Аз не съм взел участие."
Турците
казват: „Един направил, хиляди страдат." Това не вземайте за себе си.
Турците
казват: „Какво е чарето [* чаре (тур ) - цяр, лек] на това?
393.
Път към разумността / Пътят на разумното
,
УС
, София, 9.6.1935г.,
Турците
казват за такъв човек, че се кълчи, или като на кючек ходи.
(втори вариант)
А
турците
имат такива шалвари и така мърдат задницата си.
(втори вариант)
Турците
казват: „И така да е, пак не вярвай!
(втори вариант)
394.
Каза ми всичко
,
НБ
, София, 16.6.1935г.,
И затова
турците
казват: Който гледа надолу, душата изгаря.
395.
Сгърбената жена
,
НБ
, София, 23.6.1935г.,
Турците
казват: Който дава парите, той свири на свирка, а който плаща... Сега аз искам да ви наведа на мисълта какво нещо е животът, какво нещо е светът?
396.
Човек и природа / Господ в нас, и ние в Него
,
УС
, София, 23.6.1935г.,
Или у
турците
има тези пазванти, той отдалеч тропа, да го чуват, а то е тщеславие – ако има крадци, не иска да ги хване, а само да ги сплаши да бягат.
(втори вариант)
397.
Мисъл, сила и любов
,
ООК
, София, 10.7.1935г.,
Турците
имаха хрътки от порода, породисти хрътки, като магарета високи.
398.
Блажен, който яде хляб в Царството Божие
,
НБ
, София, 21.7.1935г.,
Ако гледаш много нагоре,
турците
казват за тебе, че си много захласнат човек.
399.
Проява на Любовта
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 23.8.1935г.,
Турците
пък постъпват по друг начин с умрелия.
400.
Отворени книги
,
СБ
,
РБ
, София, 4.9.1935г.,
Ще кажа като
турците
: „И така да е, пак не вярвай".
401.
Всичко чрез Него стана
,
НБ
, София, 8.9.1935г.,
Турците
имат една поговорка: Който земята гледа, той душата изгаря.
402.
Проводници
,
ООК
, София, 18.9.1935г.,
Турците
казват: „Остави пияния, сам да си падне." Какво ще ходите да го тикате, оставете го.
403.
Господар и слуга
,
МОК
, София, 27.9.1935г.,
Като си прекръстосват краката,
турците
казват: „Караешкин“.
404.
Буря голяма. Горделивият и тщеславният / Развълнуваното море
,
УС
, София, 29.9.1935г.,
И после
турците
пак го взимат.
405.
Ще хвърля мрежата
,
НБ
, София, 13.10.1935г.,
Турците
казват: Много приказки на воденицата.
Турците
казват: Като се намери човек в трудно положение и хорото разваля.
406.
Забравените неща
,
НБ
, София, 20.10.1935г.,
В
турците
има обичай, когато момъкът се жени за една мома, той не може да я види.
407.
Кротките ще наследят земята. Движение, приложение и постижение
,
НБ
, София, 3.11.1935г.,
За такъв човек
турците
употребяват поговорката: Този човек е с девет криле или с девет царе в мир е.
408.
Тайната на даването
,
ООК
, София, 13.11.1935г.,
Турците
имат един израз: "Дингил Ахмед" /Висок Ахмед/.
409.
Параметафизика
,
МОК
, София, 15.11.1935г.,
Турците
казват: „донанма“*.
410.
Плевели
,
НБ
, София, 17.11.1935г.,
Турците
казват: Имаш ли пари, има Хасан, нямаш ли пари, няма Хасан.
Турците
, които не обичат да мислят много, казват: „Акълъ зарар.“ Това значи: Седем ката горе, седем ката долу – повече от това, от дявола.
411.
Закхее, сляз скоро
,
НБ
, София, 24.11.1935г.,
Да бъде човек къс, според
турците
, се счита за нещо белялия.
412.
Дванадесетият час
,
НБ
, София, 8.12.1935г.,
Те имат схващане за рая, както
турците
имат.
Това представление за рай се отнася до обикновените
турци
, а малко по-напредналите си представят рая по-особено.
Раят е съвсем друго нещо от това, което
турците
или християните си представят.
В това отношение вие мязате на
турците
, които казват: Седем ката горе и седем ката долу.
413.
Трите връзки
,
ООК
, София, 11.12.1935г.,
Ще ви приведа този анекдот, който и българите, и
турците
разказват.
414.
Неразбраното
,
МОК
, София, 13.12.1935г.,
Сега,
турците
имат една дума: „И така да е, пак не вярвай!
415.
Да се не изгуби нищо
,
НБ
, София, 15.12.1935г.,
За случая
турците
имат една поговорка много класическа.
416.
Петте врати
,
ООК
, София, 22.1.1936г.,
Ако искате да бъдете спокойни, както казват
турците
"И светът да изгори", ще ви препоръчам жабите.
Турците
като ги видели, изпокрали всички Библии.
Този чиновник взел, онзи чиновник взел по една Библия... И колкото
турци
са се обърнали към християнството, то е било от откраднатите Библии.
Кражбата е по-малко зло от благото, което е станало, като се обърнаха хиляди
турци
към светлината!
Ако искате да бъдете спокойни, както казват
турците
, и светът да изгори, ще ви препоръчам жабите.
(втори вариант)
Турците
, като ги видели, изпокрили всички библии.
(втори вариант)
И колкото
турци
се обърнаха към християнството, те са били от откраднатите библии.
(втори вариант)
Кражбата е по-малка от благото, което е станало, че обърнаха се хиляди
турци
към светлината.
(втори вариант)
417.
Музикално състояние
,
МОК
, София, 24.1.1936г.,
Турците
, според техния стар правопис, като пишат не могат да различат в писането Силистра от Силиврия.
Турците
имат един обичай.
У
турците
щом жената иска да се разведе, много лесна работа е.
В
турците
за жената е много лесна работа.
418.
Ти кой си?
,
НБ
, София, 26.1.1936г.,
Ще кажете като
турците
: И вярно да е, пак не вярвам.
419.
Три категории храни. Първото обещание
,
ООК
, София, 29.1.1936г.,
Ти криво ме разбра."
Турците
казват в такъв случай: "От мене да мине." Изпълнявайте вашите обещания, за да не се намерите в противоречие и да стане нужда да отивате при главатаря на разбойниците, които са хванали сина ви.
Турците
казват: Олур/стани/. Ол.
Ол, оле.“
Турците
казват „олур“[10]. Ол.
(втори вариант)
Ти криво ме разбра.“
Турците
казват в такъв случай: от мене да мине.
(втори вариант)
420.
Предпоследната врата. За това което е
,
МОК
, София, 7.2.1936г.,
Турците
сега не правят тия погрешки, това било в миналото.
421.
Стара и нова българска песен
,
МОК
, Витоша, 1.5.1936г.,
Йеремия казва: „Господи, станах посмешище на хората и на ангелите.“ И
турците
казват: „За предпочитане куче, пред стар вълк.“
Турците
я откраднали.
Той пее: „Нали ти казах, че не трябваше да ходи.“ Трябваше да има було, защото красивите
турците
ги задигали.
422.
Външна и вътрешна любов
,
СБ
, София, 21.8.1936г.,
Вие ще кажете: „Аз много говоря."
Турците
казват: „Многото говорене на воденица." Воденицата целия ден най-хубавата реч държи.
(втори вариант)
423.
Основни черти на новото / Основната черта на новото
,
СБ
, София, 22.8.1936г.,
Турците
, когато избират жена, сами не могат да ги избират.
(втори вариант)
424.
Човешко и Божествено / Човешкото и Божественото
,
СБ
, София, 26.8.1936г.,
Казвате сега: “Втори път като се преродим.” А
турците
казват така: “Вол дошъл, говедо си отива.” Ако ти не разбереш живота така, както Бог го е създал, ти ще се раждаш вол и ще умираш говедо.
(втори вариант)
425.
Навреме
,
ООК
, София, 2.9.1936г.,
Някой казва: „Аз съм на седемдесет години вече.“
Турците
казват: „Елли[50] – белли[51]“, тоест на петдесет години човек вече познава какъв е, определя се.
После,
турците
казват: „Юс[52] – дюс[53]“.
426.
Запалена свещ
,
ООК
, София, 23.9.1936г.,
Едно време българите казваха за
турците
: „Те са кучешки народ!
Идете в
Турция
.
427.
Разумните същества
,
МОК
, София, 25.9.1936г.,
Турците
казват „маймун сурат“; маймунският образ в какво седи?
Турците
казват: "маймун сурат" Маймунският образ в какво седи?
(втори вариант)
428.
Противоречията в природата
,
ООК
, София, 30.9.1936г.,
“ – казват
турците
.
429.
Важността на черния дроб
,
УС
, София, 4.10.1936г.,
Турците
как ще го сметнат?
(втори вариант)
430.
Път, истина и живот
,
ООК
, София, 7.10.1936г.,
“ Тогаз вие приличате на
турците
.
431.
Реалните неща в Любовта / Реалното в Любовта
,
УС
, София, 11.10.1936г.,
Но като са дошли да фалират тези книжните пари БИК МИШ казват
турците
.
(втори вариант)
432.
Същественото за младите
,
МОК
, София, 16.10.1936г.,
Турците
казват: „Тутан тутна“.
Понякога аз привеждам някои неща от турски, понеже
турците
мислят, че техният език е първообразен.
Турците
казват: “Тутан тутна.” Намерете някой турчин да ви каже какво значи.
(втори вариант)
Понякога превеждам някои неща от турски език, понеже
турците
мислят, че техният език е първообразен.
(втори вариант)
433.
И видях ново небе и нова земя
,
НБ
, София, 18.10.1936г.,
Нека всички братя от целия свят, от Франция, от Германия, от Англия, от Америка, от
Турция
, от България, се съединим и направим един общ Христос.“ Тези двама души, мъж и жена, са тръгнали из цяла Европа да пропагандират идеята си.
434.
Шестото чувство / Вярата и Любовта. Шестото чувство
,
УС
, София, 18.10.1936г.,
Тук преди години се събраха
турците
в Цариград, които искаха да изкарат, че турският език е първичен език.
(втори вариант)
435.
Син и баща / Баща и син
,
МОК
,
ИБ
, София, 1.1.1937г.,
Въ турско време, когато искали да изтръгнатъ пари отъ нѣкой български чорбаджия,
турцитѣ
туряли на врата му нагорещена желѣзна верига.
(втори вариант)
В турско време, когато искали да изтръгнат пари от някой български чорбаджия,
турците
туряли на врата му нагорещена желязна верига.
(втори вариант)
436.
Което мислиш, става
,
МОК
, София, 8.1.1937г.,
Турците
казват: „Дойде говедо, вол си отиде“.
Турците
казват: “Дойде говедо, пък вол си отиде.” Ако си се родил говедо и вол си отишъл, какво си придобил?
(втори вариант)
437.
Мелодия и хармония. Кръг – елипса, парабола – хипербола
,
ООК
, София, 13.1.1937г.,
Турците
казват: „Сметката, която си правя, не излиза“.
438.
Да сторя
,
НБ
, София, 31.1.1937г.,
Турците
казват: „На всяко нещо трябва да се намери чарeто му“ – това значи да се намери мястото му.
439.
В начало бе Словот
,
НБ
, София, 14.2.1937г.,
Турците
имат една поговорка: „Който е много страдал, той много знае.“ Едно само трябва да желаете: като ви бие някой, да бъде той учен, че и вие да станете учени.
440.
Ти си Христос, Син на Бога живаго
,
НБ
, София, 28.2.1937г.,
Ако искаш да знаеш,
турците
ядат кокошка, те не са вегетарианци.
441.
Обмяна в Божественото / Обмяна на Божественото!
,
УС
, София, 7.3.1937г.,
Понеже
турците
имат една поговорка, че един гръцки философ той се нагоре гледал /Талес/ и той все нагоре като гледал, паднал в един трап и оттам е дошла поговорката, че нагоре не трябва да се гледа, да не паднеш в трапа.
(втори вариант)
442.
Старото отмина / Три фази има
,
УС
, София, 21.3.1937г.,
Когато дохождали
турците
, да взимат данък от тях, трябвало сами българите да товарят снопите си на големите турски коли.
443.
Икономия в природата
,
НБ
, София, 28.3.1937г.,
В това отношение
турците
имат един обичай, от който турските жени се пазят като от чума.
Толкова страшно престъпление се счита това нещо между
турците
.
444.
Тримата професори
,
МОК
, София, 2.4.1937г.,
В турско време можеха да се срещнат много
турци
, които си носеха ръцете отзад – турят ръце на задницата си и тъй вървят.
445.
Здравото учение
,
НБ
, София, 4.4.1937г.,
Турците
осъдили един българин на обесване.
Пуснете го, не бесете този човек.“ В това отношение
турците
са человеколюбиви и вярващи.
446.
Път към новото
,
ООК
, София, 14.4.1937г.,
Това се случило в
Турция
, седи един арменец горе на втория етаж на една къща, пред къщата има едно умряло куче.
447.
Синаповото зърно
,
НБ
, София, 18.4.1937г.,
Турците
обаче имат една поговорка, като казват: „И така да е, пак не вярвай.“
448.
Гами на светлината и на топлината
,
МОК
, София, 23.4.1937г.,
Мюсюлманите ги е страх от умрели и аз, за да се избавя от
турците
, често спях в гробищата и не се страхувах.
449.
Богатство, знание, свобода
,
МОК
, София, 30.4.1937г.,
Турците
казват: "Остави се от този серсемлък*!
450.
Стана невидим
,
НБ
, София, 2.5.1937г.,
В това отношение
турците
са малко груби.
Турците
, изобщо източните народи, не обичат много да разсъждават.
Затова
турците
казват: 7 ката нагоре и 7 ката надолу.
451.
Трите велики науки
,
МОК
, София, 4.6.1937г.,
Сега, вие сте млади и казвате: "Когато остареем..."
Турците
имат една поговорка: "Ако в началото не е било, че на сто години ли", т. е.
452.
Бяга в Тарсис
,
НБ
, София, 6.6.1937г.,
Турците
имат едно вярване, то е следующето.
453.
Възлюбете Господа!
,
НБ
, София, 27.6.1937г.,
У
турците
има един обичай, че всеки турчин, който те обича, той ще ти каже да станеш мюсюлманин, да приемаш правата вяра.
Съдията, който бил много умен човек, този човек му казва така: „Не се знае кой е мюсюлманин.“ И в
турците
има едно вярване, че след като умирали, имало 70 000 камили, които пренасяли и невярващите
турци
в християнските гробища, и вярващите християни – в турските.
454.
Правилна обхода
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 25.7.1937г.,
Не само българите, но и англичаните и американците и руснаците и
турците
- всички хора са много лековерни.
(втори вариант)
455.
Път за освобождение
,
СБ
,
РБ
, София, 24.8.1937г.,
Турците
го посрещнали много добре.
(втори вариант)
Пашата от голямо доволство и признателност, че го угостили както трябва, казал им: “Да ви подаря един слон за развлечение за вас.”
Турците
не знаели, какво нещо е слонът.
(втори вариант)
456.
Силният / Силен в света
,
УС
, София, 5.9.1937г.,
Турците
постъпват точно обратно: Като седнат да ядат, първо се обръщат към госта.
В
турците
, обаче, обичаят е друг.
(втори вариант)
457.
Доброта и справедливост
,
НБ
, София, 12.9.1937г.,
Турците
имат един обичай, който е добър.
Турците
казват: „Олабилѝр“ – може да е така, но няма защо да го отхвърляте.
458.
Вътрешна светлина
,
МОК
, София, 8.10.1937г.,
Господ не позволява да го обесим.“
Турците
четири пъти не бесят.
Турците
три пъти като го турят на въжето и то се скъса, не го бесят вече.
459.
Разумните движения
,
МОК
, София, 15.10.1937г.,
В
турците
има един обичай, много хубав – те никога не канят два пъти.
Турците
казват: „Буйрум“.
460.
И не можаха на това да му отговорят
,
НБ
, София, 14.11.1937г.,
Турците
казват: „Който дава пари, ще свири на свирката.“ Казвам ви тази поговорка на турски език, а не на западноевропейски, понеже вие спадате между изтока и запада.
461.
Аз ще оздравея
,
ООК
, София, 24.11.1937г.,
Турците
казват: „И тъй да бъде, пак не вярвай“.
462.
Сила, благородство, светлина и доброта
,
НБ
, София, 5.12.1937г.,
Турците
казват: „Който ще свири, той трябва да си плати за свиренето.“ Ако взема десет лева назаем и ги дам на някого, това е според мене търговска сделка.
463.
Измерения
,
МОК
, София, 10.12.1937г.,
Турците
казват: „Светът да изгори, рогозката му не изгаря“.
464.
Добрият брат и добрият баща
,
ООК
, София, 15.12.1937г.,
В турско време,
турците
като не постъпваха добре, държаха си ръцете отзад, или в джобовете, или ще си турят ръцете отзад.
У
турците
имаш лоша черта.
Като дойде някой служащ у някой българин, веднага трябва да заколят кокошка или агне, после някой от
турците
имаше неправоверни – ракия ще искат, вино.
Ние се смеем на тогавашните
турци
, но сега и ние не знаем какво да ядем.
465.
Закон за контролиране
,
НБ
, София, 19.12.1937г.,
Случва се обаче, че
турците
го хващат и цял ден го впрягат в ангарията да работи.
466.
Криви и прави линии
,
МОК
, София, 24.12.1937г.,
Турците
казват, когато някой не си държи на думата – арменски долапи.
467.
Който приеме свидетелството Негово
,
НБ
, София, 2.1.1938г.,
Синът на един български чорбаджия бил хванат от
турците
.
Скоро след това съобщили, че синът на чорбаджията бил заклан от
турците
.
468.
И пак се наведе на земята
,
НБ
, София, 9.1.1938г.,
Турците
преди години имаха обичай, ако жената донесе на мъжа си празна стомна, каквато и да е любовта им, той я напуща.
Във време на турското робство, в едно село, от
турците
избягали българите, а заедно и свещенникът, та нямало кой да кръщава децата.
469.
Четиритях точки
,
ООК
, София, 12.1.1938г.,
Турците
имат една поговорка, която е вярна: „Ако е късмет, на краката ми да дойде.“ Ако, аз те туря в една долина, водата сама при теб ще дойде.
470.
Учене и служене
,
УС
, София, 30.1.1938г.,
В това отношение,
турците
правят много опити, да не пресичат молитвата си.
И вие, като
турците
, щом се натъкнете на противоречие, казвате: Трябва да се освободим от това противоречие, не можем да вървим напред.
471.
Четири погледа
,
УС
, София, 13.2.1938г.,
Турците
имат обичай, като ги полази някой паразит, не го убиват, но го хвърлят на земята.
Турците
гледат на Любовта като на свещено нещо, за което не трябва да се говори.
472.
Единство в живота
,
УС
, София, 27.2.1938г.,
Какво правеха
турците
, за да хващат българските комити?
Понеже комитите се криеха в горите,
турците
изсичаха горите и така ги ловяха.
473.
Лечебното действие на музиката
,
ООК
, София, 2.3.1938г.,
Когато българите бяха под турско робство,
турците
винаги оставяха българите да работят 40–50 години, и като забогатеят много,
турците
правеха „бозгунлук“, ще направят яма, и българите ще избягат из горите, и
турците
ще оберат всичко.
Турците
казват: „Който много знае, много тегли.“ Има друга поговорка: „Много приказки на воденицата“.
474.
Учение
,
МОК
, София, 11.3.1938г.,
Ако идеш в
Турция
, ще говориш турски.
475.
Дигна ръцете си и ги благослови
,
НБ
, София, 13.3.1938г.,
Турците
имат една поговорка, която казва: „Пороят минал, калта останала.“ Минал животът и е изминал, но калта у тебе останала.
476.
Няма да ожаднее
,
НБ
, София, 3.4.1938г.,
В
турците
, според стария обичай, младоженецът няма право да види своята избранница.
477.
Еднократен, многократен и непреривни процеси
,
ООК
, София, 6.4.1938г.,
Турците
имат друга една поговорка: „Силният на своята кожа прави препятствие“.
478.
Даде ми се всяка власт
,
УС
, София, 24.4.1938г.,
Който не върви в правия път, ще се намери в положението на
турците
през земетресението.
479.
Божественият импулс
,
ООК
, София, 27.4.1938г.,
Турците
казват: „Да гледаш хубавото, то е добро“.
480.
Всичко е възможно
,
НБ
, София, 29.5.1938г.,
Българинът казва: „Господ като дава дъжд на
турците
, ще даде и на нас.“ Интересното е, че на 9-те села дъжд паднал, а на българското село не паднал.
481.
Обнова на човека
,
УС
, София, 29.5.1938г.,
Какво правят
турците
?
Двама
турци
минавали край едно лозе.
“
Турците
очаквали да чуят „Удари го!
482.
Две посоки
,
УС
, София, 26.6.1938г.,
Турците
пък имат обичай да се молят в присъствие на човек, като свидетел.
483.
Желаният мир
,
СБ
,
РБ
, София, 28.8.1938г.,
Турците
казват: Благословение е за човека да гледа красиви неща.
484.
Изтълкувай ни тази притча
,
НБ
, София, 11.9.1938г.,
Турците
, например, са взели от птиците една дума и я употребяват в своя език.
485.
Добрият език
,
УС
НБ
, София, 25.9.1938г.,
Следователно
турците
имат една поговорка, казват: „Малките жабчета не ги изяждай, да минат.“
486.
Любов към всичко
,
УС
НБ
, София, 16.10.1938г.,
И
турците
имат една поговорка: „Олса да инанмам“ – и да го видиш, пак не го вярвай!
487.
Да станем едно
,
ООК
, София, 9.11.1938г.,
Че то е законът на
турците
.
488.
Разумният път в живота
,
ООК
, София, 23.11.1938г.,
Турците
казват: [ ] (липсва текст в оригинала) Оженили я.
489.
Една свещена идея
,
УС
, София, 4.12.1938г.,
Турците
казват: „Остави пияния сам да си падне.“ Не ходи да го буташ.
490.
Нито в Израиля
,
НБ
, София, 4.12.1938г.,
Едни от тия души отиват в Англия, други в Германия, трети в Русия, после в Китай, в Япония, в
Турция
, в България, в Индия – по цялото земно кълбо.
491.
Спокойно сърдце
,
ООК
, София, 7.12.1938г.,
Турците
казват […] (липсва текст в оригинала) Те са заблуждения, религиозни заблуждения на хората.
492.
Търпение
,
МОК
, София, 16.12.1938г.,
Турците
, като не разбират тази дума, казват „сюрмах“, значи чисти, изнася навън.
493.
Иди си с миром
,
НБ
, София, 25.12.1938г.,
Турците
казват: „Който гледа към земята, той душите гори.“ Това е турско разбиране, но човек трябва да гледа нагоре, когато Господ му говори.
494.
Физически, духовни и умствени нужди
,
ООК
, София, 28.12.1938г.,
Във Варненско хващат на един чорбаджия сина, разбойници –
турци
и те искат от бащата голям откуп.
495.
Здравословното състояние на човешката душа
,
ООК
, София, 4.1.1939г.,
Даже, мисля,
турците
имат един камък в Мека, на който се покланят и го целуват и от хиляди години, като са ходили да целуват камъка, той се е вдлъбнал, изтрил се е камъкът от целувки.
496.
Жената самарянка
,
НБ
, София, 12.2.1939г.,
Турците
ги владееха и Русия ги освободи.
497.
Най-умни, най-чисти и най-силни
,
ООК
, София, 22.2.1939г.,
Сега не казвам, че вие сте от тях, но Писанието казва: „Онзи, който стои, да гледа да не падне.“
Турците
имат една поговорка, която гласи: „Падналият няма приятел.“ Ти като паднеш, може да плачеш.
498.
Да види царството Божие
,
НБ
, София, 5.3.1939г.,
Турците
казват: „Не питай слепия къде отива.“ Не питай онзи, който не вижда, но който има очи, който знае.
499.
Ценност, съдържание и форма
,
МОК
, София, 10.3.1939г.,
Турците
казват, че остава айран, как се казва на български – мътеница.
500.
Качествата на ученика
,
ООК
, София, 29.3.1939г.,
Ти сега пренебрегваш какво са направили слънцето, въздуха и водата и казваш: „Аз изорах нивата, каквото спечелих е моя собственост.“
Турците
имат една поговорка, кое е цяр на това.
501.
Ставане, оживяване и възкресение
,
НБ
, София, 9.4.1939г.,
Едно време българите се оплакваха от
турците
.
502.
Двете благодарности
,
УС
, София, 16.4.1939г.,
Турците
имат една поговорка: Кой е церът на това?
503.
Големите блага
,
ООК
, София, 19.4.1939г.,
Турците
казват: „Тефе педер.“ Явява се малка неприятност.
504.
Божественото право
,
НБ
, София, 7.5.1939г.,
А днес, две хиляди години след Христа, цяла Европа, всички християнски народи, с изключение на
турците
и албанците, които не са християни, се въоръжават едни срещу други се бият помежду си.
505.
Силата на човека
,
УС
, София, 21.5.1939г.,
Някой път се случва, имам джиджи папа, както
турците
го казват – коджа манджа.
506.
Изкуството на ангелите
,
ООК
, София, 7.6.1939г.,
В турско време, всеки 40 години
турците
правеха бозгунлук.
507.
Бял и черен кюп
,
МОК
, София, 9.6.1939г.,
„Семер“ казват
турците
.
Турците
имат едно поетическо изражение, казват „семер-кемер“.
508.
Пред новата епоха
,
УС
, София, 11.6.1939г.,
Няма такива примери – нито германци, нито руси, нито сърби, нито българи, нито
турци
, нито японци, нито китайци.
509.
Знаменосци на Любовта
,
УС
, София, 18.6.1939г.,
Турците
имат една поговорка: „Доброто, което правиш, ще го намериш.“ Ако добро направиш, ще намериш добро.
510.
Най-лесното изкуство
,
ООК
, София, 28.6.1939г.,
Сега, основната идея във вас,
турците
казват „олмаджа“.
511.
Дрехата на Любовта
,
ООК
, София, 5.7.1939г.,
Англичаните живеят като англичани, германците живеят като германци, французите живеят като французи, русите живеят като руси,
турците
живеят като
турци
, африканците живеят като африканци.
512.
Плодът на Духа / Първият плод на Духа
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 9.8.1939г.,
Като занесли първия фонограф в
Турция
, турили една плоча на турски език и един турчин казал: “Кога дойде и кога научи турски?
(втори вариант)
513.
Господар и слуга / Служене
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 11.8.1939г.,
Турците
казват: „Ола белир.“
Турците
ги казват масали.
514.
Млади, възрастни и стари
,
МОК
, София, 25.8.1939г.,
Един американец, който пътувал на изток, понеже в Америка не знаят какво нещо е дървеница, влиза в един хотел в
Турция
.
515.
Законът на сегашният човек
,
НБ
, София, 3.9.1939г.,
В
турците
има един обичай, според който, ако мъжът поиска вода от жена си и се окаже, че стомната е празна, той има право да я напусне.
В
турците
стомната всякога трябва да бъде пълна с вода.
516.
Слуги на Божествения ум и на Божественото сърце
,
УС
, София, 15.10.1939г.,
Турците
имат една поговорка: „Тебе гледа, мене вижда.“ Ако си представим една хоризонтална площ, която минава през окото на човека, то погледът на онзи човек, който не е справедлив е обърнат надолу, под тая плоскост.
517.
Хвалете Господа
,
НБ
, София, 15.10.1939г.,
Мнозина търсят щастието като едно статическо състояние, както
турците
си представят рая.
Ако под думата „ориз“
турците
разбират яденето в смисъл на нещо вечно, в смисъл на вечната истина, съгласен съм тогава.
518.
Оценка на Божествената Любов / Оценяване на Божествената Любов
,
ООК
, София, 1.11.1939г.,
Турците
казват „елли-белли“ за 50-годишния.
Турците
казват за 100-годишния „юз-дюз“, значи „равно е“.
Турците
казват: "елли-белли" - за 50-годишния.
(втори вариант)
Турците
казват за стогодишния: "юз-дюз".
(втори вариант)
519.
Жена кога ражда
,
НБ
, София, 19.11.1939г.,
Турците
казват: един жена, един мъж, един дете.
520.
При Бога, ангелите и добрите хора
,
УС
, София, 19.11.1939г.,
Турците
казват: „Иса пергамбре“ (Исая пророкът).
521.
Там имаше някой си человек
,
НБ
, София, 26.11.1939г.,
За такива заключения
турците
казват: „Близо до ума е това.“ Но дали точно така ще стане, дали това е възможно, то е въпрос на времето.
522.
Което знаем
,
НБ
, София, 3.12.1939г.,
Казал-не казал Господ, аз ще отида на лозето.“ Тъкмо излиза от къщата си, хващат го
турци
и цял ден го разкарват да им работи на ангария.
523.
Победата на доброто
,
УС
, София, 3.12.1939г.,
“
Турците
казват: „Който става гарантин, той трябва да е готов да даде сумата, за която гарантира.“
524.
Права и вярна любов
,
НБ
, София, 10.12.1939г.,
Турците
имат една поговорка: „Благословение е за човека да гледа красивото.“ Приятно и здравословно е на душата да гледаш красивото.
525.
Един опит
,
ООК
, София, 13.12.1939г.,
Турците
карат един български комита.
526.
Аз, ти, той
,
УС
, София, 17.12.1939г.,
В турско време, когато са идвали
турците
при някой българин, богаташ, вземали са веригите от огнището нагорещени и са ги турили на врата на чорбаджията.
527.
Идете в Галилея
,
НБ
, София, 17.12.1939г.,
Като се говори това,
турците
казват: „Акълъ зарар“ – [„Акълът ти да се вземе.“] Когато мисли много, турчинът иска да разбере нещата, но ако са сложни, не може да ги разбере.
528.
Дайте свобода!
,
ООК
, София, 20.12.1939г.,
Казах си: „Няма да ѝ върви.“
Турците
, които управляваха българите, си туряха ръцете отзад и казвах: „На този народ няма да му върви.“ Не си туряйте ръцете отзад.
529.
Сила, усет, мисъл
,
МОК
, София, 22.12.1939г.,
Старите
турци
, някой бей или някой паша, като излезе сутрин, ще иде на кафенето, ще седне, ще заръча едно кафе, ще заръча едно наргиле.
530.
Даром
,
УС
, София, 24.12.1939г.,
Или да преведа поговорката, която имат
турците
: „Обели ябълката и тогаз я яж.“ Ако имаш хубави ябълки, обели ги.
531.
Познаване на великото
,
НБ
, София, 7.1.1940г.,
Това било още преди освобождението на България от
турците
.
532.
Налягане, напрежение, разумност
,
ООК
, София, 17.1.1940г.,
“
Турците
казват: „Ако е късмет, да дойде на краката ми.“ Но това е по турски.
533.
Реалността
,
МОК
, София, 19.1.1940г.,
Ходил той в Багдад, че като се върнал в Делиормана, казва: „Аз, като бях в Багдад, по двайсет метра трапове прескачах.“
Турците
казват: „Брей, голям юнак.“ Той разправя, те го слушат, че по двайсет метра трапове прескача.
534.
Подмладяване
,
ООК
, София, 7.2.1940г.,
Турците
казват: „Хайван.“ Хайван, то е нашият Иван.
535.
Обичайте – ценете!
,
ООК
, София, 14.2.1940г.,
Това аз уподобявам, когато
турците
отиват на лов, имат големи хрътки.
536.
Добрият път
,
УС
, София, 18.2.1940г.,
Турците
казват: „Байганлък“ – пресищане има.
537.
Най-великото
,
НБ
, София, 10.3.1940г.,
Турците
имат една поговорка и казват: разрешението на този въпрос какво е?
538.
И Петър се грееше
,
НБ
, София, 31.3.1940г.,
Турците
казват: „Акълъ зарар.“ Значи една единица и още една единица правят две единици.
539.
Светлина, топлина, сила
,
УС
, София, 31.3.1940г.,
Англичаните имат шпиони, французите имат шпиони, русите имат шпиони, германците имат шпиони, българите имат шпиони, сърбите, американците,
турците
, гърците, всичките тези хора се развращават едни други и го считат, че е в реда на нещата.
540.
Страж на живота
,
МОК
, София, 5.4.1940г.,
Щом не работи правилно, тогава
турците
казват: без късмет е.
541.
Към съвършенство!
,
ООК
, София, 10.4.1940г.,
Разправят за българския революционер Левски, че
турците
пуснали цяла потеря да го търси.
542.
Теория, реалност и приложение
,
МОК
, София, 3.5.1940г.,
И като го поканиш много пъти, казва: „Хайде, за ваш хатър ще ям.“ Но ако идете при
турците
, като сложат яденето на масата, само веднъж канят.
543.
Реални величини
,
ООК
, София, 12.6.1940г.,
Когато
турците
не могат да обяснят нещо, те го обясняват с един пример.
544.
Физически, духовен и умствен свят
,
МОК
, София, 21.6.1940г.,
Когато във Франция става революцията, в Цариград един турчин в стара
Турция
казва, че във Франция станало революция.
545.
Бъдете яки!
,
ООК
, София, 26.6.1940г.,
Турците
имат Настрадин Ходжа, а пък българите имат Хитър Петър.
546.
Светлина, топлина и сила
,
НБ
, София, 7.7.1940г.,
За такива хора
турците
имат една поговорка: „Мене гледа, тебе вижда.“ Той представя, че има такова благоговение към мен, че не смее да ме погледне в очите.
Турците
имат една поговорка: „Да гледаш хубавите неща в света, това е благословение.“
547.
Добри проводници
,
ООК
, София, 10.7.1940г.,
Турците
казват: „Ели-бели“.
548.
Разбиране на природните закони
,
ООК
, София, 7.8.1940г.,
Турците
имат поговорка: „И чука продавам, и чергите изгарям, но не се подчинявам.“ Хубаво, ти казваш, че не се подчиняваш.
549.
Десетте девици
,
СБ
,
РБ
,
УС
, София, 1.9.1940г.,
Както светският човек, така и религиозният трябва да имат знания, да разбират нещата, а не както някои
турци
, които казват, че човек не трябва да знае много.
550.
Израил и българин
,
СБ
,
РБ
, София, 8.9.1940г.,
Кои
турци
са измъчвали българите: бедните или богатите?
551.
Две положения
,
МОК
, София, 13.9.1940г.,
Тогава вие се намирате в положението на двама
турци
, които били доведени да ги съдят в мировото съдилище.
552.
Божественитѣ врата / Божествените врата
,
ООК
, София, 2.10.1940г.,
За стогодишната възрасть
турцитѣ
казватъ: „Юзъ-дюзъ“ – значи: равна е тамъ земята.
За стогодишната възраст
турците
казват юз-дюз – значи: равна е там земята.
(втори вариант)
553.
По пѫтя на Любовьта / По пътя на Любовта
,
ООК
, София, 23.10.1940г.,
„Олла белиръ“ – казватъ
турцитѣ
.
„Олла белир“ – казват
турците
.
(втори вариант)
554.
Дете, възрастенъ и старъ / Дете, възрастен и стар
,
ООК
, София, 30.10.1940г.,
Този знакъ
турцитѣ
го нѣматъ въ новото правописане.
Харесвамъ въ
турцитѣ
има една хубава черта.
Харесвам в
турците
има една хубава черта.
(втори вариант)
Този знак
турците
го нямат в новия правопис.
(втори вариант)
555.
По образ и подобие
,
НБ
, София, 3.11.1940г.,
Турците
много обичат да преувеличават.
556.
Три седмици
,
ООК
, София, 6.11.1940г.,
Англичанитѣ – по единъ начинъ, българитѣ – по другъ,
турцитѣ
– по трети.
Англичаните – по един начин, българите – по друг,
турците
– по трети.
(втори вариант)
557.
Проводници
,
МОК
, София, 8.11.1940г.,
Турците
имат една поговорка: „Теле дошъл, вол си отива.“ На земята тъй казват.
558.
Едно ви не достига
,
НБ
, София, 15.12.1940г.,
Понеже носил пушка винаги на рамото, всичките
турци
го наричали Дели Папаз.
559.
Отворени и затворени фигури
,
ООК
, София, 18.12.1940г.,
Като гледа надолу,
турцитѣ
казватъ: „Който гледа надолу, душа гори“.
Като гледа надолу,
турците
казват: „Който гледа надолу душа гори.“ Като кажеш нещо, гледай нагоре.
(втори вариант)
560.
Превъзмогване
,
МОК
, София, 3.1.1941г.,
То е моя работа.“ Станал сутринта, тръгнал за лозето, но го срещат
турци
, хващат го с колата и целият ден го разкарвали да носи ангария.
561.
Двете недоволства
,
УС
, София, 5.1.1941г.,
Сега и
турците
се измениха, но едно време, според Мохамедовия закон беше.
562.
Дева зачна
,
НБ
, София, 5.1.1941г.,
Турците
казват: Ни прахан останало, ни кремък.
563.
Новото в живота
,
НБ
, София, 19.1.1941г.,
В
турците
харесвам имат един хубав обичай.
564.
Младият син
,
НБ
, София, 26.1.1941г.,
Турците
казват: Тебе гледа, мене вижда.
565.
Законъ за обнова / Закон за обнова
,
ООК
, София, 29.1.1941г.,
Турция
забогатѣла нѣкога.
Турция
забогатяла някога.
(втори вариант)
566.
Да не оскудее твоята вяра
,
НБ
, София, 16.2.1941г.,
Като идваха
турците
от Дели ормана лъжех ги, сега започнах да им говоря истината, да продавам без лъжа.
567.
Божествената усмивка
,
УС
, София, 30.3.1941г.,
Турците
казват: Който към земята гледа, душата изгаря.
568.
Настанало е Царството Божие
,
НБ
, София, 30.3.1941г.,
Идат
турците
богомолци и искат да се измият, преди да влязат в джамията, посягат да вземат един ибрик.
Турците
казват: „Княз на князете, близо при хората, близо с хората и резил на хората.“ Когато един човек е свободен, неженен, казват, че е княз на князете.
569.
Музика и здраве
,
ООК
, София, 2.4.1941г.,
Турцитѣ
казватъ: … /липсва въ оригинала/.
Турците
казват: .../липсва в оригинала/.
(втори вариант)
570.
Ще бъде развързано
,
НБ
, София, 6.4.1941г.,
„Близо до ума е“ – казват
турците
.
571.
Трите извора
,
УС
, София, 20.4.1941г.,
През турското робство
турците
хванат някой богат българин, някой български чорбаджия, вечерно време нападат, както сега нападат англичаните.
Турците
имат една поговорка и казват: Сега в живота се е говорило много, повтаряли са се някои неща.
572.
Основенъ тонъ / Основен тон
,
ООК
, София, 30.4.1941г.,
Турцитѣ
иматъ дума, взета отъ кучетата – „афъ“.
“
Турцитѣ
казватъ: „Теле се роди, говедо си отиде“.
Турците
имат дума, взета от кучетата – “аф”.
(втори вариант)
”
Турците
казват: „Теле се роди, говедо си отиде”.
(втори вариант)
573.
В Него бе животът
,
НБ
, София, 4.5.1941г.,
Турците
казват: „Някоя дума и тъй, и тъй може да я четеш.“ Трябва да бъдеш много досетлив – в дадения случай кое е верно.
574.
Едно ти не достига
,
НБ
, София, 11.5.1941г.,
И така да е, не вярвам – казват
турците
.
575.
Приятно занимание
,
ООК
, София, 14.5.1941г.,
Въ турско време, когато идвали
турцитѣ
у българитѣ да ги гощаватъ, трѣбва да имъ плащатъ дишъ-хакѫ.
Турцитѣ
казватъ: „Много приказки за воденица“.
В турско време, когато идвали
турците
у българите да ги гощават,трябва да им плащат диш-хакý*.
(втори вариант)
Турците
казват: „Много приказки за воденица”.
(втори вариант)
576.
Крайното добро и крайното зло
,
УС
, София, 1.6.1941г.,
Турците
имат израз караешкин, ранфалия.
577.
Най-разумнитѣ отношения / Най-разумните отношения
,
ООК
, София, 11.6.1941г.,
Въ Варненско, било въ времето на еничеритѣ, имало единъ навикъ
турцитѣ
искали българитѣ да имъ плащатъ дишъ-хакѫ.
Оттамъ-насетне всичкитѣ
турци
, които ходили при българитѣ, не искали вече дишъ-хакѫ.
във варненско, било във времето на еничарите*, имало един навик
турците
искали българите да им плащат диш-хакý*.
(втори вариант)
Оттам-насетне всичките
турци
, които ходили при българите, не искали вече диш-хакý.
(втори вариант)
578.
Самообладание
,
ООК
, София, 2.7.1941г.,
Турцитѣ
скриваха рѫцетѣ, гушата, да не ги видятъ, да не съблазнятъ.
Турците
скриваха ръцете, гушата, да не ги видят, да не съблазнят.
(втори вариант)
579.
Новият път
,
СБ
, София, 26.8.1941г.,
Турците
имат една поговорка: “Да гледаш красивото, е щастие себап.” Себап не значи щастие.
(втори вариант)
580.
Предназначението на човека
,
НБ
,
СБ
, София, 31.8.1941г.,
Турците
казват: „Като гледаш хубавото, то обновява.“ Гледайте хубавото.
Турците
казват: „Като гледаш хубавото, то обновява.“ Гледайте хубавото.
(втори вариант)
581.
Възелът / *** (Беседата няма посочено заглавие)
,
НБ
, София, 7.9.1941г.,
Българите казват: „Като даде Господ на
турците
, ще даде и на нас.“ Но дъждът валял само над турските села.
Турците
се молили за себе си, и българите трябвало да се молят за себе си.
Българите искаха, като се помолят
турците
, и на техните села да вали.
Турците
казват: „И да видиш, не вярвай.“ Писанието казва: „Тисящи години са като един ден.
Българите казват: „Като даде Господ на
турците
, ще даде и на нас.“ Но дъждът валял само над турските села.
(втори вариант)
Турците
се молили за себе си.
(втори вариант)
Българите искаха, като се помолят
турците
, и на техните села да вали.
(втори вариант)
Турците
казват: „И да видиш, не вярвай.“ Писанието казва: „Тисящи години са като един ден.
(втори вариант)
582.
Което не е / Законът на лъжата
,
УС
,
СБ
, София, 7.9.1941г.,
Турците
казват: “Какъв е церът на това?
(втори вариант)
583.
Възелът
,
СБ
, София, 10.9.1941г.,
Ако Бог чуе молитвата на
турците
и прати дъжд на земята, ще прати и на нас“.
584.
Любов, знание и сила / Знание и сила
,
СБ
,
НБ
, София, 21.9.1941г.,
Турците
казват: „Шен попил винце, ракийка, шен става.“
Турците
казват шен – попил винце, ракийца, шен става.
(втори вариант)
585.
От север към юг / С любов
,
СБ
, София, 22.9.1941г.,
Ако отидеш в
Турция
, ще кажеш “Сабах хаирлиолсун”.
(втори вариант)
586.
Баща, майка и дете
,
МОК
, София, 10.10.1941г.,
У
турците
няма такъв навик.
587.
Положителна мисъл
,
ООК
, София, 22.10.1941г.,
Сега като ви говоря така,
турците
казват: „И да го видиш, не вярвай.“
588.
Основни отношения
,
МОК
, София, 24.10.1941г.,
Турците
как си представят оня свят – рая.
589.
В Начало бе Словото, неделна беседа
,
НБ
, София, 26.10.1941г.,
Турците
казват: И да видиш не вярвай.
590.
Постоянна благодарност
,
УС
, София, 26.10.1941г.,
Оня ден представих понятията на българите за рая и понятията на
турците
за рая.
591.
Разумна почивка
,
ООК
, София, 29.10.1941г.,
Едно време
турците
, като бяха в България, ръцете си държаха отзад.
592.
Нов живот на пеперуда
,
ООК
, София, 10.12.1941г.,
Турците
казват: [Ölme atim, ölme, yaza yonca biçecegiz] (Буквално преведено: „Не умирай, коньо, не умирай, през лятото люцерна ще косим.“), което значи на български „Трай, коньо, за зелена трева.“ Представете си сега, че в човешките умове има голяма тежест и в човешките сърца има голяма тежест – в какво ще седи освобождението?
593.
Не съдете, но садете
,
НБ
, София, 25.1.1942г.,
Турците
имат една поговорка, която на български значи: Който дава пари, свири на свирката.
594.
Съживява
,
НБ
, София, 15.2.1942г.,
„Ола билир“ – казват
турците
.
595.
Човешката душа
,
НБ
, София, 22.2.1942г.,
Преди години идва един арменец, от
Турция
, отива при един търговец и казва, имам цяла торба диаманти, показва му 10 диаманта.
596.
Живот, път, истина
,
НБ
, София, 8.3.1942г.,
Старите
турци
имаха големи хрътки, тазове ги наричаха.
Та казвам: Ние като
турците
по някой път, като върви нашата хрътка, като наближава заяка, казваме: Ха чочум.
597.
Пристъпиха при Исуса
,
НБ
, София, 22.3.1942г.,
Турците
казват: Седем ката нагоре, седем ката надолу.
598.
Умни, добри и справедливи
,
МОК
, София, 3.4.1942г.,
Вие вече имате предубеждение,
турците
казват маймун суратлък.
599.
Близо и далеч
,
УС
, София, 5.4.1942г.,
Турците
казват: „Пороят мина, калта остава.“ При тази кал се раждат хубавите работи.
600.
Люби, обичай
,
ООК
, София, 8.4.1942г.,
Турците
никога не убиват въшките.
601.
Децата и Царството Божие
,
НБ
, София, 12.4.1942г.,
Днес да говориш за Любовта на хората,
турците
имат още по-лоши работи за Любовта, няма да ви разправям.
602.
Настана денят
,
НБ
, София, 19.4.1942г.,
В старо време, понеже,
турците
не виждали своите възлюблени, другите му намирали възлюблената, той не я вижда, едва като се ожени, тя ще му се покаже, да я види.
603.
Радости и страдания
,
УС
, София, 26.4.1942г.,
Знаете, в
турците
има един обичай, почти е закон: ако жената подаде празна стомна, когато той иска да пие, той се развежда; за празната стомна, отиде вече.
604.
Иде в света
,
НБ
, София, 3.5.1942г.,
Турците
казват: Какъв е изходът, какъв е краят?
605.
Без сол
,
УС
, София, 10.5.1942г.,
Турците
казват: „С деветдесет народа мир правят.“
606.
Примирете се със себе си
,
ООК
, София, 13.5.1942г.,
Хванали го
турците
когато тръгнал на лозето с мотиката, разкарвали го целия ден.
607.
Състояние и разположение
,
ООК
, София, 20.5.1942г.,
Турците
казват: „На водата да имаш колело да се върти, и на сухо моха да имаш.“ Старите българи пчелари са намерили, че в 10 години мед като стане, покрива всичките дългове.
608.
Най-малкото добро
,
ООК
, София, 10.6.1942г.,
Турците
го казват по следния начин: „Княз на князете, близо при хората, наедно с хората и най-после посмешище на хората.“ Аз другояче го казвам: Като се ражда човек, то е комично.
609.
Неделимото
,
НБ
, София, 5.7.1942г.,
Турците
казват: Теле дойде, вол си отива.
610.
Опознаване
,
СБ
,
РБ
,
УС
, София, 30.8.1942г.,
Едно време
турците
преследвали българските чорбаджии, които забогатявали много.
611.
Важни и належащи неща
,
УС
, София, 4.10.1942г.,
Турците
имат една поговорка: „Тебе гледа, мене вижда.“ При сегашното развитие ние не се интересуваме какви са хората.
612.
Едно, две, три
,
МОК
, София, 23.10.1942г.,
Аз съм превеждал това: В турско време
турците
носеха часовници с по 7-8 капака.
613.
Перпендикулярът
,
ООК
, София, 28.10.1942г.,
Един опит е без пари – казват
турците
.
614.
Разумни отношения
,
ООК
, София, 4.11.1942г.,
Аз съм българин – имаш да даваш на българите; аз съм англичанин – имаш да даваш на англичаните; аз съм турчин – имаш да даваш на
турците
; аз съм французин – имаш да даваш на французите.
Турците
казват: „Бен“, и те като българите.
615.
Връзване и развързване
,
НБ
, София, 29.11.1942г.,
В селото никога не идвали
турци
.
616.
Четирите неща
,
НБ
, София, 6.12.1942г.,
Българите, когато искаха да укротят
турците
, със свинско месо ги угощаваха.
617.
Три неща
,
ООК
, София, 16.12.1942г.,
Турците
казват серсеми.
618.
Търсете Царството Божие
,
НБ
, София, 20.12.1942г.,
Германците не могат да се освободят от германщината, американците – от американщината, евреите – от еврейщината,
турците
– от турщината, жените – от женщината, мъжете – от своето мъжество.
619.
Търсете, хлопайте, искайте!
,
НБ
, София, 27.12.1942г.,
Те казват: „Като умрем, тогава.“
Турците
имат една поговорка, казват: „Теле дойде, говедо си отива.“ Едно класическо изречение.
Турците
имат една поговорка, която казва: „Който дава пари, ще му свирят.“ Който дава, това е Любовта.
620.
Вратите на Любовта
,
УС
, София, 24.1.1943г.,
Сега
турците
казват... „Любовта е занята.
621.
Красиви движения
,
ООК
, София, 27.1.1943г.,
„Тебе гледа, мене вижда“ –
турците
казват.
622.
Любов без закон
,
УС
, София, 31.1.1943г.,
Турците
казват карма карашик.
623.
Ще бъдат научени
,
НБ
, София, 7.2.1943г.,
Турците
имат една поговорка, казват: „Ако ми е късмет, на краката ми да дойде.“ Късметът при краката на доброто иде.
624.
Път за свобода
,
ООК
, София, 24.2.1943г.,
И
турците
имат удължено време.
Удълженото време в
турците
се дължи на сърдцето, а у българина се дължи на неговата воля.
Събрали се англичани,
турци
и имало един българин.
625.
Човешка, ангелска и Божествена Любов
,
ООК
, София, 3.3.1943г.,
Тези
турци
, които дойдоха на Балканския полуостров, бяха с вирнати глави, личните им чувства бяха много развити, а милосърдието бе много малко развито у
турците
.
Челата на
турците
се повдигнаха.
Значи провидението прати
турците
, да смеси кръвта с тази на българите и гърците, да се повдигнат челата им.
Турците
казват – ир.
626.
На място
,
ООК
, София, 17.3.1943г.,
Турците
казват: “Ябълката я обели и яж, крушата не бели, умий я хубаво”.
627.
Двете движения
,
МОК
, София, 19.3.1943г.,
Турците
нямат дума за "пролет".
628.
Малките правила
,
ООК
, София, 24.3.1943г.,
Станал сутринта, в турско време било, хващат го
турците
, подкарват го и той целия ден с колата ходил ангария да работи.
Турците
казват: “Олмаджак” – няма да бъде.
629.
Двата принципа
,
НБ
, София, 4.4.1943г.,
Казвам като
турците
: „ола билир“ – възможно е.
Турците
казват: „Да гледаш красивото е добро.“ Но онази негова жена постоянно се пържи.
630.
Старата и новата команда
,
ООК
, София, 12.5.1943г.,
Турците
казват тъй: “Туй, което е късмет, на крака да ми дойде”.
631.
В любещите ръце
,
УС
, София, 16.5.1943г.,
Турците
казват: „Който надолу гледа, той изгаря душите на хората.
632.
Добър слуга и господар
,
НБ
, София, 16.5.1943г.,
Турците
знаете как го правят?
633.
Чувство на величавост
,
МОК
, София, 21.5.1943г.,
Турците
имат "диван", най-хубавото кресло.
Турците
от две английски думи "хай" и "лайф" са образували думата "хайлаз" – значи човек, който не работи.
634.
В царството си
,
НБ
, София, 23.5.1943г.,
Идва един арменец и казва на един софиянец: „Пренесох от
Турция
една торба със скъпоценни камъни, много евтини, ще ги продам, да не ме хванат.“ Дал му десетина камъни, гледа ги бижутерът – ценна работа.
635.
Геометрически съотношения
,
МОК
, София, 28.5.1943г.,
(За) онези хора, които често се менят,
турците
казват: "Девет ума има".
636.
Вяра и Любов
,
ООК
, София, 2.6.1943г.,
Турците
, преди да падне
Турция
, тургаха си ръцете отзад.
Преди да се освободи България,
турците
, гледам, турят си ръцете отзад.
Турците
, които бяха груби, беше се събрало на задницата много енергия и затова носеха ръцете си отзад.
637.
Истинно, честно и справедливо
,
НБ
, София, 6.6.1943г.,
Казвате: „Надали са верни тия работи.“
Турците
имат една поговорка, казват: Туй ако е истина, голяма лъжа е.
638.
Числото тринадесет
,
УС
, София, 6.6.1943г.,
Действително
турците
, като ядяха мас, ставаха меки.
Турците
са пример,
турците
ще ги намерите и сега.
639.
Да се родите изново
,
НБ
, София, 13.6.1943г.,
Срещат го
турците
, хващат го и го накарват да им работи ангария.
640.
Най-разумният акт
,
ООК
, София, 23.6.1943г.,
Турците
имат едно изречение.
641.
Иоа
,
ООК
, София, 7.7.1943г.,
Турците
са по-близо до истината, при българите и е съюз, а в
турците
и значи Добро.
642.
Озарени от Любовта
,
НБ
, София, 11.7.1943г.,
Има един анекдот у
турците
за Исуса, според който като умрял Исус, отишъл само до третото небе и не могъл да иде още по-нагоре – това е според турското вярване.
Турците
, които толкоз се бояха от свинска мас, не всякога можаха да я различат от кравешкото масло.
643.
Основа за вечността
,
ООК
, София, 28.7.1943г.,
Турците
имат една поговорка: “Вечерната работа е маскарлък на деня”.
644.
Новото в живота
,
СБ
,
РБ
, София, 22.8.1943г.,
Дошли
турците
да го оберат и казват: „Слушай, ще кажеш истината, колко пари имаш, защото, ако не кажеш, виждаш ли тази верига, ще я нажежим и ще я турим на врата ти.“ Тези хора не се шегуват.
Тия
турци
, след като го обрали, след време му върнали парите.
При един български чорбаджия дошли
турци
да му искат пари.
(втори вариант)
Едно време
турците
носеха часовници, затворени в няколко капака.
(втори вариант)
645.
Блаженствата
,
СБ
,
РБ
, София, 5.9.1943г.,
Българите, които бяха под турско робство, какво правеха
турците
?
(втори вариант)
Тогава
турците
ще пуснат башибозуци, ще почнат да гонят българите, да им вземат препечеленото.
(втори вариант)
11осле пак ще ги оставят тридесет-четиридесет години свободни, да работят, да печелят, и пак ще ги ограбят
турците
.
(втори вариант)
НАГОРЕ